Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
20
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
Намерени са
21382
резултата от
1736
текста в
22
страници с части от думите : '
Пол
'.
На страница
20
:
1000
резултата в
67
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако само се измине пътя от обикновения аналитичен начин на разглеждане в математиката към разглеждане с проективната математика и нещо повече, ако повече се култивира представата, която
пол
ожих тук в основата при разглеждането на кривите, при които е необходимо да се излезе от пространството, наистина няма да е трудно да стигнете до имагинацията.
Как бихме могли да минем без имагинации, инспирации и интуиции, ако обикновеният, предметен, интелектуален опит не се оказва истинен и не изявява реалността? Какво трябва да се прави в такъв случай, освен да се прибегне до имагинация, инспирация и интуиция? Но ако работата стои така, че определено не искаш да се придвижиш към имагинации, инспирации и интуиции, винаги е възможно да се вземат резултатите от изследванията и да се проверят с това, което се намира във външното емпирично поле. Проверявайки, тези неща винаги могат да се открият. По същество, днес тези неща не се намират толкова далеч, както обикновено се смята.
Ако само се измине пътя от обикновения аналитичен начин на разглеждане в математиката към разглеждане с проективната математика и нещо повече, ако повече се култивира представата, която положих тук в основата при разглеждането на кривите, при които е необходимо да се излезе от пространството, наистина няма да е трудно да стигнете до имагинацията.
Но това непременно е въпрос на вътрешно душевно мъжество. Това вътрешно душевно мъжество е необходимо за днешните изследвания. Затова задължително е необходимо да се признае: пълната действителност не се разкрива на обикновения способ на разглеждане. На начина на разглеждане, който не се страхува да развива по-нататък човешката душевна сила, все повече и повече се откриват обикновено скритите дълбини на действителността.
към текста >>
Ако без предубеденост разгледате топлинната част на спектъра и химическата част на спектъра в съвсем различното им поведение по отношение на определени реагенти, ще откриете, че още в спектъра имате противо
пол
ожност, която днес представих между действието на Земята и Слънцето.
Ако без предубеденост разгледате топлинната част на спектъра и химическата част на спектъра в съвсем различното им поведение по отношение на определени реагенти, ще откриете, че още в спектъра имате противоположност, която днес представих между действието на Земята и Слънцето.
В самия спектър имаме образ на противоположността между Земята и Слънцето, доколкото тази противоположност пак се изразява в целия човешки организъм. Във всяко докосване до някое тяло действат чрез осезанието Слънцето и Земята. Така и в спектъра на свой ред действат Слънцето и Земята. Когато имаме слънчевия спектър, не можем да го разглеждаме просто като нещо поставено в пространството, а трябва да си изясним, че той е поставен в конкретно пространство, разположено между Слънцето и Земята. При конкретни явления никога нямаме работа с абстрактно пространство, а навсякъде съществуват само конкретни неща, и с това трябва да се съобразяваме.
към текста >>
В самия спектър имаме образ на противо
пол
ожността между Земята и Слънцето, доколкото тази противо
пол
ожност пак се изразява в целия човешки организъм.
Ако без предубеденост разгледате топлинната част на спектъра и химическата част на спектъра в съвсем различното им поведение по отношение на определени реагенти, ще откриете, че още в спектъра имате противоположност, която днес представих между действието на Земята и Слънцето.
В самия спектър имаме образ на противоположността между Земята и Слънцето, доколкото тази противоположност пак се изразява в целия човешки организъм.
Във всяко докосване до някое тяло действат чрез осезанието Слънцето и Земята. Така и в спектъра на свой ред действат Слънцето и Земята. Когато имаме слънчевия спектър, не можем да го разглеждаме просто като нещо поставено в пространството, а трябва да си изясним, че той е поставен в конкретно пространство, разположено между Слънцето и Земята. При конкретни явления никога нямаме работа с абстрактно пространство, а навсякъде съществуват само конкретни неща, и с това трябва да се съобразяваме. Иначе ще се стигне до обясненията на небесната система по добре известния модел[6]: взема се капка масло, плуваща във вода, изрязва се кръг от картон, поставя се вътре, пробожда се с игла и започва да се върти.
към текста >>
Когато имаме слънчевия спектър, не можем да го разглеждаме просто като нещо поставено в пространството, а трябва да си изясним, че той е поставен в конкретно пространство, раз
пол
ожено между Слънцето и Земята.
Ако без предубеденост разгледате топлинната част на спектъра и химическата част на спектъра в съвсем различното им поведение по отношение на определени реагенти, ще откриете, че още в спектъра имате противоположност, която днес представих между действието на Земята и Слънцето. В самия спектър имаме образ на противоположността между Земята и Слънцето, доколкото тази противоположност пак се изразява в целия човешки организъм. Във всяко докосване до някое тяло действат чрез осезанието Слънцето и Земята. Така и в спектъра на свой ред действат Слънцето и Земята.
Когато имаме слънчевия спектър, не можем да го разглеждаме просто като нещо поставено в пространството, а трябва да си изясним, че той е поставен в конкретно пространство, разположено между Слънцето и Земята.
При конкретни явления никога нямаме работа с абстрактно пространство, а навсякъде съществуват само конкретни неща, и с това трябва да се съобразяваме. Иначе ще се стигне до обясненията на небесната система по добре известния модел[6]: взема се капка масло, плуваща във вода, изрязва се кръг от картон, поставя се вътре, пробожда се с игла и започва да се върти. Капката масло става плоска, от нея се отделят малки капчици: планетната система е готова! Обяснявайки това на слушателите се казва: „Виждате, че това е планетната система”. – Сравняват я с външната планетна система, с коперниковата система, и казват: „Тази и тази са подобни”.
към текста >>
Този опит и характерните забележки към него Рудолф Щайнер из
пол
зва в много от своите лекции.
[6] …добре известния модел – има се предвид така наречения опит на Плато,(Йозеф Антоан Фердинанд Плато 1801-1883).
Този опит и характерните забележки към него Рудолф Щайнер използва в много от своите лекции.
Това, че той завършва предлагания курс с това описание, му придава особен смисъл. То съдържа главното възражение против хипотезата за първичната мъглявина, а именно, че абстрактната формулировка се натъква на закон за запазване на импулса на въртене. Кант се е облегнал на Нютон, а последният не е знаел, че създадената от него механика съдържа в себе си такова ограничение. Едва по времето когато Кант е писал, Ойлер между другото е видял тази закономерност и я е изразил като “всеобщия закон за площта”. Невъзможно е, прамъглявината, от която е изхождал Кант, да може да стигне до въртене посредством вътрешно механично взаимодействие.
към текста >>
Но ако срещата му с На
пол
еон е минала така, както се съобщава за нея, той е премислил същественото, когато на въпроса на На
пол
еон за ролята на Бог в цялата тази система, е дал отговор: „Сир, аз нямах нужда от тази хипотеза”.
Едва по времето когато Кант е писал, Ойлер между другото е видял тази закономерност и я е изразил като “всеобщия закон за площта”. Невъзможно е, прамъглявината, от която е изхождал Кант, да може да стигне до въртене посредством вътрешно механично взаимодействие. Обаче осъзнаването на това се е разпространявало много бавно. Така още в механиката на дьо Прел са дадени описания на нещата, в които това не се взема предвид. Затова толкова известен познавач на механиката като Лаплас, приема като изходно състояние вече въртяща се мъглявина.
Но ако срещата му с Наполеон е минала така, както се съобщава за нея, той е премислил същественото, когато на въпроса на Наполеон за ролята на Бог в цялата тази система, е дал отговор: „Сир, аз нямах нужда от тази хипотеза”.
– Лаплас, съзнателно или несъзнателно, в опита с планетната система предварително е позволил на “господин Учителя” да завърти мъглявината.
към текста >>
2.
Бележки към настоящото издание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Собствено, той пред
пол
ага наличие на училищни знания за представяните неща.
До ден днешен това се е осъществило едва в скромен размер. Великите въпроси, засягащи, например, движенията на Слънцето и Земята по лемниската, не са разрешени окончателно, макар усилията да са значителни. Постановката на други въпроси доказа своята плодотворност в многобройни работи и в най-голяма степен, по проблема „антипространство“ (стр. 115), за който отново ще стане дума в бележките. И така, този курс не е учебник по астрономия или естествознание.
Собствено, той предполага наличие на училищни знания за представяните неща.
Само при тези условия слушателите са били в състояние да усетят свободата, с която се е поднасяло това знание. Тук са се появили и проблеми с издателя. Могат да се илюстрират с един пример: при описанието на планетните примки на Меркурий (стр.84), както и на всички останали планети, в доста смело опростяване се описва само една годишна примка. От гледна точка на учебниците това не е вярно, защото Меркурий прави три примки на година. В първото издание това място е било коригирано.
към текста >>
За предлаганото издание се е появила възможност да се из
пол
зват частни стенографски записки на двама слушатели – много подробните на д-р Карл Шуберт и значително по-оскъдните на д-р Евгени Колиско.
Изходният текст: основната стенограма и съставеният на основата ѝ машинописен текст, наречен по-нататък „постскрипт“, произлиза от Хеди Хумел. Стенограмата е изгубена, докато „постскриптът“ се е запазил. Видимо той е служил за изходен текст за първото издание.
За предлаганото издание се е появила възможност да се използват частни стенографски записки на двама слушатели – много подробните на д-р Карл Шуберт и значително по-оскъдните на д-р Евгени Колиско.
Двамата, като учители във Валдорфското училище, са били участници в курса. Записите на места са дословни, на места съкратени. Големи отрязъци от текста съвсем липсват, но са изиграли положителна роля при изясняване на някои съмнителни места. За разшифровката на хабелсбергските стенограми сме задължени на г-н Рихард Шенберг и г-н Гюнтер Френц. Тук се отнасят около 70 промени в текста.
към текста >>
Големи отрязъци от текста съвсем липсват, но са изиграли
пол
ожителна роля при изясняване на някои съмнителни места.
Стенограмата е изгубена, докато „постскриптът“ се е запазил. Видимо той е служил за изходен текст за първото издание. За предлаганото издание се е появила възможност да се използват частни стенографски записки на двама слушатели – много подробните на д-р Карл Шуберт и значително по-оскъдните на д-р Евгени Колиско. Двамата, като учители във Валдорфското училище, са били участници в курса. Записите на места са дословни, на места съкратени.
Големи отрязъци от текста съвсем липсват, но са изиграли положителна роля при изясняване на някои съмнителни места.
За разшифровката на хабелсбергските стенограми сме задължени на г-н Рихард Шенберг и г-н Гюнтер Френц. Тук се отнасят около 70 промени в текста. Посочените записи, освен това, съдържат множество рисунки, благодарение на което са се запазили рисунките, които е чертаел в хода на изложението лекторът.Там където предлаганият текст се отклонява от първото издание, става дума или само за стилистични промени, или за собствени корекции. Първите са многобройни, доколкото двата текста служат за различни цели. Първото издание е представлявало работен материал за определен кръг лица и можем да го разглеждаме като разширяване на първоначалния кръг слушатели.
към текста >>
Обаче той не е педагогически курс, а антро
пол
огичното се изявява в него толкова значително, че често го разглеждат като продължение на курса „Цялостното познание за човека като основа на педагогиката“ (GA 293), който е съвпаднал по време с основаването на училището.
Заглавието на курса „Отношението на различните естественонаучни области към астрономията“ е на Рудолф Щайнер (виж стр. 6). Подзаглавията са от издателите. Подзаглавието „Трети естественонаучен курс“ изразява това, че този курс, както и другите два чисто естественонаучни курса, са се изнесли в същите рамки и пред същата аудитория – в кръга на учителите на основаното приблизително 16 месеца преди това Свободно Валдорфско училище в Щутгарт, а също и за няколко други лица, в по-голямата си част образовани в областта на естествознанието и математиката. Рудолф Щайнер е бил ръководител на училището, и в курса, напълно естествено, влизат неща, които са имали значение във връзка с педагогиката.
Обаче той не е педагогически курс, а антропологичното се изявява в него толкова значително, че често го разглеждат като продължение на курса „Цялостното познание за човека като основа на педагогиката“ (GA 293), който е съвпаднал по време с основаването на училището.
По този начин се е наложило да се даде и следващо подзаглавие, което изразява отношението към антропологичното.
към текста >>
По този начин се е наложило да се даде и следващо подзаглавие, което изразява отношението към антро
пол
огичното.
Заглавието на курса „Отношението на различните естественонаучни области към астрономията“ е на Рудолф Щайнер (виж стр. 6). Подзаглавията са от издателите. Подзаглавието „Трети естественонаучен курс“ изразява това, че този курс, както и другите два чисто естественонаучни курса, са се изнесли в същите рамки и пред същата аудитория – в кръга на учителите на основаното приблизително 16 месеца преди това Свободно Валдорфско училище в Щутгарт, а също и за няколко други лица, в по-голямата си част образовани в областта на естествознанието и математиката. Рудолф Щайнер е бил ръководител на училището, и в курса, напълно естествено, влизат неща, които са имали значение във връзка с педагогиката. Обаче той не е педагогически курс, а антропологичното се изявява в него толкова значително, че често го разглеждат като продължение на курса „Цялостното познание за човека като основа на педагогиката“ (GA 293), който е съвпаднал по време с основаването на училището.
По този начин се е наложило да се даде и следващо подзаглавие, което изразява отношението към антропологичното.
към текста >>
3.
Рудолф Щайнер за публикуването на записи на лекциите
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Резултатът от антропософската ми дейност е представен, първо, в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в ред лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно
пол
зване и разпространение само сред членовете на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
Резултатът от антропософската ми дейност е представен, първо, в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в ред лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно ползване и разпространение само сред членовете на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
Това бяха записки, повече или по-малко удачно направени по време на лекциите, които поради липса на време, не бяха проверени от мен. Бих предпочел устното ми слово да си остане устно слово, но членовете на обществото пожелаха да имат лекциите в отпечатан вид. Така и стана. Ако бях имал време да ги прегледам, още от самото начало нямаше да има нужда да съществува уговорката „само за членове на Антропософското общество“. Сега това ограничение е отпаднало вече повече от година.
към текста >>
Що се касае до изданията, предназначени за частно
пол
зване, в тях заедно с мен се бори и работи цялото Антропософско общество.
Тази двойственост, възникнала в резултат на съществуването на открити и закрити публикации, е произлязла от два различни фактора. Публичните съчинения се явяват резултат от това, което се бореше и работеше в самия мен.
Що се касае до изданията, предназначени за частно ползване, в тях заедно с мен се бори и работи цялото Антропософско общество.
Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на Обществото и живото участие във всичко чуто, се отразява на начина на водене на лекциите.
към текста >>
И дума не може да става за някакви отстъпки в
пол
за на предубеждения или предчувствия на членовете на Обществото.
В тях няма нищо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия.
И дума не може да става за някакви отстъпки в полза на предубеждения или предчувствия на членовете на Обществото.
Читателят на частните издания може напълно да ги приеме за това, което има да каже антропософията. Затова стана възможно без колебание да се откажем от указанията да разпространяваме тези издания само сред кръга на членовете, когато упреците в тази насока станаха твърде настойчиви. Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мен записки е възможно да има грешки.
към текста >>
4.
Съдържание
GA_326 Раждането на естествените науки
Мислите изгубвайки тяхната връзка с външния свят,
пол
учава се чувството на несигурност и относителност.
Джон Лок и разликата между първичните качества и вторичните качества. Произволността на тези разлики.
Мислите изгубвайки тяхната връзка с външния свят, получава се чувството на несигурност и относителност.
към текста >>
Имаме ли право да из
пол
зуваме за утилитарни цели патологични състояния на възприятието?
Възприятие; хоризонтална посока; представата. Как възприемаме вътрешността на Земята. Възприятието на различните метали; посоката отдолу нагоре; "имагинациите". Възприятието на звездите; посоката отгоре надолу; "инспирациите". Здрави и патологични средства на възприятие.
Имаме ли право да използуваме за утилитарни цели патологични състояния на възприятието?
Целите на Антропософията.
към текста >>
Този труд трябва да се счита като ръкопис, който е бил напечатан за
пол
зуване от членовете на Свободния Университет на Духовната Наука.
Този труд трябва да се счита като ръкопис, който е бил напечатан за ползуване от членовете на Свободния Университет на Духовната Наука.
Следователно той има получастен характер и, освен това, предлага познаването на общите основи, върху които почива учението на Духовната наука. Тези основи са достъпни за всеки човек в книгите на Рудолф Щайнер, списъкът на които ще се намери в края на този том.
към текста >>
Следователно той има
пол
участен характер и, освен това, предлага познаването на общите основи, върху които почива учението на Духовната наука.
Този труд трябва да се счита като ръкопис, който е бил напечатан за ползуване от членовете на Свободния Университет на Духовната Наука.
Следователно той има получастен характер и, освен това, предлага познаването на общите основи, върху които почива учението на Духовната наука.
Тези основи са достъпни за всеки човек в книгите на Рудолф Щайнер, списъкът на които ще се намери в края на този том.
към текста >>
5.
1. Предговор към първото френско издание
GA_326 Раждането на естествените науки
Пълни дървени колони, със скулптирани на ръка масивни цикли и архитрави, подържаха ку
пол
а от финно изрязано дърво, покрити с леки, лъскави плочи.
Пълни дървени колони, със скулптирани на ръка масивни цикли и архитрави, подържаха купола от финно изрязано дърво, покрити с леки, лъскави плочи.
Наред с тези хора на изкуството, помагайки им, подбуждайки ги, Рудолф Щайнер сам работеше с длетото и особено с четката; цяла част от вътрешните фрески беше нарисувана от неговата ръка.
към текста >>
Когато камбаните удариха, за да възвестят
пол
унощ, ку
пол
ите рухнаха с искрящи пламъци и от огромния огън, който осветяваше нощта, за още няколко часа останаха като горящи факли само колоните.
На 31 декември, в края на деня, когато бе държана третата сказка в Гьотеанума, огънят подпален в едно от крилата на паметника обхвана цялата сграда.
Когато камбаните удариха, за да възвестят полунощ, куполите рухнаха с искрящи пламъци и от огромния огън, който осветяваше нощта, за още няколко часа останаха като горящи факли само колоните.
На разсъмване сградата беше превърната в пепел.
към текста >>
6.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Те поставят в действие противо
пол
ожните операции на анализата и индукцията; широко из
пол
зуват хипотезата; държат сметка за механизма на причините и се основават върху формите на разсъждение, с които ни запознава всяко едно ръководство по приложна логика.
Методите? От Бейкън насам те не са се изменили вече. От само себе си се разбира, че те се основават на наблюдението, след това на провеждането на опити, като това последното не е нищо друго освен едно разширено и повтарящо по воля наблюдение.
Те поставят в действие противоположните операции на анализата и индукцията; широко използуват хипотезата; държат сметка за механизма на причините и се основават върху формите на разсъждение, с които ни запознава всяко едно ръководство по приложна логика.
Те предполагат а приори, че умът, че разсъдъкът е инструмент на познанието, най-сигурен и най-точен, така щото накрая този разсъдък се явява като единствено средство, чрез което човек може да стигне до истината.
към текста >>
Те пред
пол
агат а приори, че умът, че разсъдъкът е инструмент на познанието, най-сигурен и най-точен, така щото накрая този разсъдък се явява като единствено средство, чрез което човек може да стигне до истината.
Методите? От Бейкън насам те не са се изменили вече. От само себе си се разбира, че те се основават на наблюдението, след това на провеждането на опити, като това последното не е нищо друго освен едно разширено и повтарящо по воля наблюдение. Те поставят в действие противоположните операции на анализата и индукцията; широко използуват хипотезата; държат сметка за механизма на причините и се основават върху формите на разсъждение, с които ни запознава всяко едно ръководство по приложна логика.
Те предполагат а приори, че умът, че разсъдъкът е инструмент на познанието, най-сигурен и най-точен, така щото накрая този разсъдък се явява като единствено средство, чрез което човек може да стигне до истината.
към текста >>
Изхождайки от един още смътен етап на
пол
уясновидство, в своето изследване на познанието човешкият дух е стигнал до етапа на научния позитивизъм, в който се намираме сега.
Изхождайки от един още смътен етап на полуясновидство, в своето изследване на познанието човешкият дух е стигнал до етапа на научния позитивизъм, в който се намираме сега.
Всяко явление, което и да бъде то, не е познато наистина в неговата действителна същност освен тогава, когато е сведено до механически процеси до едно уравнение. Странна и привлекателна е съдбата на човека, така както Рудолф Щайнер ни я разказва в течение на следващите сказки. Постепенно човешкият дух е доведен до там, да не вижда в природата нищо друго освен един комплекс от материални елементи, чиито положения и движения се управляват от сили също материални, т.е. лишени от всяка свобода и съзнателна личност. Тези елементи, молекули, атоми, йони или електрони и пр... не са в крайна сметка нищо друго освен крайно малки трупове и в край на сметка естествените науки се свеждат до една наука на мъртвото.
към текста >>
Постепенно човешкият дух е доведен до там, да не вижда в природата нищо друго освен един комплекс от материални елементи, чиито
пол
ожения и движения се управляват от сили също материални, т.е.
Изхождайки от един още смътен етап на полуясновидство, в своето изследване на познанието човешкият дух е стигнал до етапа на научния позитивизъм, в който се намираме сега. Всяко явление, което и да бъде то, не е познато наистина в неговата действителна същност освен тогава, когато е сведено до механически процеси до едно уравнение. Странна и привлекателна е съдбата на човека, така както Рудолф Щайнер ни я разказва в течение на следващите сказки.
Постепенно човешкият дух е доведен до там, да не вижда в природата нищо друго освен един комплекс от материални елементи, чиито положения и движения се управляват от сили също материални, т.е.
лишени от всяка свобода и съзнателна личност. Тези елементи, молекули, атоми, йони или електрони и пр... не са в крайна сметка нищо друго освен крайно малки трупове и в край на сметка естествените науки се свеждат до една наука на мъртвото.
към текста >>
Днес се отдава по-малко значение на противо
пол
ожността в класически смисъл, която противопоставяше материята, маса надарена с форма, на енергията, до която опитът не можеше да се домогне.
Без съмнение, образът, който науката приема по този начин, е различен от този, който тя беше запазила в течение на няколко столетия. Съвременните теории не почиват вече напълно върху дуализма на материята и енергията, който в миналото беше нещо основно.
Днес се отдава по-малко значение на противоположността в класически смисъл, която противопоставяше материята, маса надарена с форма, на енергията, до която опитът не можеше да се домогне.
Неотдавнашните открития направиха да изникват теории, които приписват известни общи свойства на материята и енергията; приема се съществуването на материални вълни и се говори за изоставянето на понятието за нещото. Обаче развитието на идеите, твърде коренно върху някои точки, не изменя нищо от крайната цел на научната мисъл, която е да сведе всички явления до абстрактната математическа формула. И, от тази гледна точка, няма нищо по-типично от изреченията на американеца Александер В. Щерн /цитиран от Марсел Болл в "Наука"/, за когото последните придобивки на вълнова та физика са завършването "на една дълга борба, която беше започнала с Коперник, борба между обективната наука и антропоцентричните илюзии”... Голяма част от нашите мисли не е нищо друго освен дословен израз на сетивни навици. Всекидневната мисъл и обикновеният човешки разум не ни ползват нищо за разбирането на вселената.
към текста >>
Всекидневната мисъл и обикновеният човешки разум не ни
пол
зват нищо за разбирането на вселената.
Днес се отдава по-малко значение на противоположността в класически смисъл, която противопоставяше материята, маса надарена с форма, на енергията, до която опитът не можеше да се домогне. Неотдавнашните открития направиха да изникват теории, които приписват известни общи свойства на материята и енергията; приема се съществуването на материални вълни и се говори за изоставянето на понятието за нещото. Обаче развитието на идеите, твърде коренно върху някои точки, не изменя нищо от крайната цел на научната мисъл, която е да сведе всички явления до абстрактната математическа формула. И, от тази гледна точка, няма нищо по-типично от изреченията на американеца Александер В. Щерн /цитиран от Марсел Болл в "Наука"/, за когото последните придобивки на вълнова та физика са завършването "на една дълга борба, която беше започнала с Коперник, борба между обективната наука и антропоцентричните илюзии”... Голяма част от нашите мисли не е нищо друго освен дословен израз на сетивни навици.
Всекидневната мисъл и обикновеният човешки разум не ни ползват нищо за разбирането на вселената.
Експерименталните факти са тези, които са ни принудили да изоставим живописните образи на класическата физика заради отвлеченостите на модерните теории... И би значило да дадем доказателство за един мистически романтизъм, ако за едно с Едингтон разрежем действителността на две части, които се противопоставят една на друга: светът на физиците и светът на поетите. Съществува само един свят: този на физиците; останалото не съдържа нищо друго, освен това, което, временно, избягва на научните измервания.
към текста >>
То беше поставено на Земята, за да расте върху нея и развива първичните способности, които му идваха от божествения подтик; то не би изпълнило своята задача, ако би останало с поглед привързан към своето първоначално отечество; необходимо беше то да вземе под внимание материята, с която от сега нататък беше свързана неговата съдба, да изучи тази материя, да се научи да я
пол
зува, да въплъти в нея своите възможности, да стане в пълния смисъл на думата едно земно човечество.
Все пак не може да се отрече, че това построение, изградено от 500 години насам от експерименталните науки, е чудесно и величествено във всички точки с изключение на принципните изводи, които те правят от него. Няма по-голяма чест за човешкия дух от това упорито и търпеливо изработване на научните закони; той се насочва към една величествена синтеза, която, без той да знае, го приближава въпреки всичко до целите и плановете на творящото божество. Неговото усилие не е било напразно; то трябваше да бъде опитано. Рудолф Щайнер не веднъж е настоявал върху тази точка: древното човечество беше останало твърде близо до своя духовен произход.
То беше поставено на Земята, за да расте върху нея и развива първичните способности, които му идваха от божествения подтик; то не би изпълнило своята задача, ако би останало с поглед привързан към своето първоначално отечество; необходимо беше то да вземе под внимание материята, с която от сега нататък беше свързана неговата съдба, да изучи тази материя, да се научи да я ползува, да въплъти в нея своите възможности, да стане в пълния смисъл на думата едно земно човечество.
То бе работило чудесно; неговата работа беше толкова производителна, че създаде тази техника, не по-малко чудесно приложение на научните завоювания, които започват да объркват нашата епоха; някои духове изказват даже желание да се сложи спирачка на този прогрес. Науката направи нещо повече: тя предизвика явяването на една философия, която някои мислители, след Ренан, който написа "Бъдещето на науката", подеха и развиха и която, искайки да донесе едно ясно разрешение на всички метафизически проблеми, които човечеството си поставя, се стреми да замени всяка духовно схващане чрез една религия на науката.
към текста >>
Антропософията много пъти е разглеждала при различни случаи този непреодолим стремеж, който
пол
ожителните науки имат да обгърнат в една синтеза всички подтици на човешкото същество и, нещо, което е по-добро, та показа пътищата, по които човечеството трябва да тръгне, ако иска да се освободи от този плен на научната отвлеченост.
Но този кратък увод не трябва да се обърне да изследва или да критикува научния дух, когато този дух претендира, че може да достави едно точно познание на света на явленията, което един ден ще задоволи вечните нужди на човешкото сърце. Това изследване и тази критика са били направени много пъти и от различни гледни точки.
Антропософията много пъти е разглеждала при различни случаи този непреодолим стремеж, който положителните науки имат да обгърнат в една синтеза всички подтици на човешкото същество и, нещо, което е по-добро, та показа пътищата, по които човечеството трябва да тръгне, ако иска да се освободи от този плен на научната отвлеченост.
Впрочем Рудолф Щайнер загатва за тези нови пътища накрая на тези сказки.
към текста >>
Рудолф Щайнер поставя това раждане във втората
пол
овина на 15-ия век, наблюденията и изследванията на един Алберт Велики, на един Роджер Бейкън и на много други, без да говорим за арабските учени, подготвиха вече почвата за разпространението на научния дух.
Нека оставим тук тези твърде общи разсъждения и да се върнем към по-особената проблема, която се разглежда в този труд. Ние казахме вече, това е проблемата на раждането на естествените науки в течение на историята.
Рудолф Щайнер поставя това раждане във втората половина на 15-ия век, наблюденията и изследванията на един Алберт Велики, на един Роджер Бейкън и на много други, без да говорим за арабските учени, подготвиха вече почвата за разпространението на научния дух.
Това бяха предтечи; западното човечество не можеше още да им достави в цялост необходимата почва за развитието на един рационализъм, който те предсказаха и вече подготвиха. Тази почва бе подготвена, както ни казва Рудолф Щайнер, едва през един период, който можем да поставим приблизително между живота на две велики личности на тези времена, Николай от Куза и Николай Коперник.
към текста >>
Авторът доказва, че у първия са съществували някои остатъци от едно интуитивно и
пол
уясновидско познание, което древните хора са притежавали като нещо нормално.
Авторът доказва, че у първия са съществували някои остатъци от едно интуитивно и полуясновидско познание, което древните хора са притежавали като нещо нормално.
Чрез една особена организация на негово то същество, човекът на миналото /един египтянин, например, един грък от първите векове и пр./ е бил нагоден и разположен да съзерцава по един наистина доста мъглив начин духовните действителности на вселената, която го заобикаляше; това, което задържаше неговото внимание, не бяха нито формите, нито сетивните процеси на нещата, а техните свръхсетивни принципи. Способен да ги възприема, древният човек чувствуваше следователно, че живее в лоното на самата същност, в лоното на космическата духовност; с нея влизаше той в допир, до много по-висока степен отколкото с физическите предмети, с които работеше. От друга страна той силно чувствуваше, че това, което не беше материално в него, беше тясно сродено с тази космическа духовност, в лоното на която беше потонен. Самото негово тяло, тялото на неговите себеподобни, на животните, на растенията, на минералите, всичко това не беше в неговите очи освен образ на самата духовност. За него светът беше само едно огромно Цяло и не се поставяше проблемата за познание на една природа вън от него.
към текста >>
Чрез една особена организация на негово то същество, човекът на миналото /един египтянин, например, един грък от първите векове и пр./ е бил нагоден и раз
пол
ожен да съзерцава по един наистина доста мъглив начин духовните действителности на вселената, която го заобикаляше; това, което задържаше неговото внимание, не бяха нито формите, нито сетивните процеси на нещата, а техните свръхсетивни принципи.
Авторът доказва, че у първия са съществували някои остатъци от едно интуитивно и полуясновидско познание, което древните хора са притежавали като нещо нормално.
Чрез една особена организация на негово то същество, човекът на миналото /един египтянин, например, един грък от първите векове и пр./ е бил нагоден и разположен да съзерцава по един наистина доста мъглив начин духовните действителности на вселената, която го заобикаляше; това, което задържаше неговото внимание, не бяха нито формите, нито сетивните процеси на нещата, а техните свръхсетивни принципи.
Способен да ги възприема, древният човек чувствуваше следователно, че живее в лоното на самата същност, в лоното на космическата духовност; с нея влизаше той в допир, до много по-висока степен отколкото с физическите предмети, с които работеше. От друга страна той силно чувствуваше, че това, което не беше материално в него, беше тясно сродено с тази космическа духовност, в лоното на която беше потонен. Самото негово тяло, тялото на неговите себеподобни, на животните, на растенията, на минералите, всичко това не беше в неговите очи освен образ на самата духовност. За него светът беше само едно огромно Цяло и не се поставяше проблемата за познание на една природа вън от него.
към текста >>
Един Николай от Куза още чувствува нещо от това, което са изпитвали древните хора; но той е вече на пълно обхванат от жаждата да познава природата; и Рудолф Щайнер ни описва с величествени думи душевното състояние на един такъв човек, разкъсван от два противо
пол
ожни подтика и който, поради липса на нещо по-добро, поради липса на един друг начин на познание, което той е още по-безсилен да изгради, намира прибежище, за да се утеши, в ученото невежество, т.е.
Един Николай от Куза още чувствува нещо от това, което са изпитвали древните хора; но той е вече на пълно обхванат от жаждата да познава природата; и Рудолф Щайнер ни описва с величествени думи душевното състояние на един такъв човек, разкъсван от два противоположни подтика и който, поради липса на нещо по-добро, поради липса на един друг начин на познание, което той е още по-безсилен да изгради, намира прибежище, за да се утеши, в ученото невежество, т.е.
В един вид мистично унищожение, което изоставя добитата вече наука, за да се съедини по-добре със самите корени на всяко съществуване.
към текста >>
Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно тяло между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси, съществуването на които може да се пред
пол
ожи върху другите звезди.
У Коперник окончателно става скъсването с интуитивното и инстинктивното познание на вселената; то ще бъде заменено с едно друго познание: умът сега е достатъчно силен, за да направлява от една страна провеждането на опити, а от друга страна да издигне математическата сграда, в която от сега нататък може да има пълно доверие.
Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно тяло между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси, съществуването на които може да се предположи върху другите звезди.
Мястото е свободно за научните развития, които ще следват. "De docta ignorantia" на Николай от Куза датира от 1440 година, съчинението "De revolitionibum orbium celestium" от Коперник е излязло в 1543 година. В столетието, което е изтекло между тези две основни съчинения Рудолф Щайнер поставя истинското раждане на положителния дух на модерната наука. Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия смисъл на думата може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да наблюдава заобикалящия свят само със своите сетива, да изследва със своя ум резултата от своите наблюдения, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея. Той изработва своите понятия и борави с тях с помощта на математиката, която неговият ум е изградил, и вярва по този начин, че тази математика е плод само на логическите операции на неговия дух.
към текста >>
В столетието, което е изтекло между тези две основни съчинения Рудолф Щайнер поставя истинското раждане на
пол
ожителния дух на модерната наука.
У Коперник окончателно става скъсването с интуитивното и инстинктивното познание на вселената; то ще бъде заменено с едно друго познание: умът сега е достатъчно силен, за да направлява от една страна провеждането на опити, а от друга страна да издигне математическата сграда, в която от сега нататък може да има пълно доверие. Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно тяло между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси, съществуването на които може да се предположи върху другите звезди. Мястото е свободно за научните развития, които ще следват. "De docta ignorantia" на Николай от Куза датира от 1440 година, съчинението "De revolitionibum orbium celestium" от Коперник е излязло в 1543 година.
В столетието, което е изтекло между тези две основни съчинения Рудолф Щайнер поставя истинското раждане на положителния дух на модерната наука.
Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия смисъл на думата може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да наблюдава заобикалящия свят само със своите сетива, да изследва със своя ум резултата от своите наблюдения, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея. Той изработва своите понятия и борави с тях с помощта на математиката, която неговият ум е изградил, и вярва по този начин, че тази математика е плод само на логическите операции на неговия дух.
към текста >>
Не е без
пол
езно да припомним тук, че той вече е отговорил на онези, които биха го обвинили в непознаване на строгите принципи, които науката поставя в практиката, и в заменянето на тези принципи с фантастични измислици.
Не е безполезно да припомним тук, че той вече е отговорил на онези, които биха го обвинили в непознаване на строгите принципи, които науката поставя в практиката, и в заменянето на тези принципи с фантастични измислици.
В 1909 година, говорейки за себе си в предговора на една от своите книги, той наистина пише "че преди 30 години е бил в състояние да проучи изцяло физиката във всички нейни клонове". В областта на топлинните явления, обясненията, които образуваха центъра на това проучване, носеха етикета на механическата теория на топлината и именно тази последната събуди до най-висока степен интереса на автора. Историческото развитие на тази хипотеза, която е свързана с имената на Юлиус-Роберт Майер, Хелмхолц, Жул, Клаузиус и др., е било обект на неговите постоянни размишления. Така, благодарение на тази работа той е проследил всички развития на физическата теория на топлината до наши дни и не среща никаква трудност да усвои всички открития, които науката може да направи в тази област.
към текста >>
Много философи направиха това; установявайки, че поради много причини методите на информация и проучване, с които раз
пол
ага човешкият ум, са недостатъчни да му доставят стойностите на абсолютност, който той търси, те се заловиха да построят една наука на духа разглеждан за самия него.
Ние не ще разискваме тук върху това схващане, пуснало толкова дълбоки корени в духовете, че неотдавнашните работи, които доведоха до там, да се говори за един принцип на индетерминизъм, не са в състояние да го разклатят.
Много философи направиха това; установявайки, че поради много причини методите на информация и проучване, с които разполага човешкият ум, са недостатъчни да му доставят стойностите на абсолютност, който той търси, те се заловиха да построят една наука на духа разглеждан за самия него.
Това направи именно Рудолф Щайнер, но огромното множество на нашите съвременници не знаят за него. Учени като Джеимс Джинс, когото всички познават, както неговото високо научно качество, така и чудесната му дарба да популяризира, мислят това, което той написа накрая на един неотдавнашен труд: "накратко, идеализмът винаги е твърдял, че входът на пътя, който хората заемат, за да открият природата, е интелектуален и следователно съществуват много изгледи неговият край да бъде също интелектуален. Днешната наука прибавя, че в точката, до където тя е стигнала, почти всичко за да не кажем всичко което не е било интелектуално, е изчезнало. Нищо ново не се е прибавило към него, което да не принадлежи на духа". /Нови философски основи на науката, превод Лаланд/.
към текста >>
Човечеството, в неговата целокупност, има впечатлението, че живее в една единствена по себе си епоха на своята история; моралните,
пол
итически и икономически безпорядъци, колкото и големи да са те, не са достатъчни да заличат това впечатление.
Без съмнение, това желание не се споделя от всички философи и учени; но това ще стане, когато широката публика ще е усвоила модерните схващания.
Човечеството, в неговата целокупност, има впечатлението, че живее в една единствена по себе си епоха на своята история; моралните, политически и икономически безпорядъци, колкото и големи да са те, не са достатъчни да заличат това впечатление.
Хората продължават да считат историята на миналите столетия като една дълга подготовка на това разцъфтяване, до което е стигнала нашата научна епоха, като един стадий по-нисш от нашия, в който за първи път се разкрива величието на човека. Духовете не ще се изменят от днес за утре, но не остава по-малко вярно, че в дъното на човешкото сърце се таи една огромна носталгия за нещо, което не се изразява ясно, но която не е нищо друго освен духовността, която хората са прогонили от науката. Както Рудолф Щайнер казва като заключение в този труд, от величественото натрупване на техническите приложения на науката се издига един огромен повик, който изпълва вселената.
към текста >>
Каквито и да бъдат, те трябва да признаят, че тяхната надежда да обхванат абсолютното е била напразна Може да се разкрие един вид нова вярване, което без съмнение не ще ни накара да познаем абсолютното, но което от гледна точка на относителното отново ще постави човека в едно
пол
ожение, при което той не би имал вече нужда да търси абсолютното, защото ще познава своето истинско място в лоното на вселената.
Научен натурализъм, рационален идеализъм, прагматизъм, интуитивизъм и пробабилизъм, онези, които се интересуват от стойността на човешкото знание, с което човек се обогатява чрез научните методи, познават водовъртежа на идеите, между които се борят всички различни доктринални схващания.
Каквито и да бъдат, те трябва да признаят, че тяхната надежда да обхванат абсолютното е била напразна Може да се разкрие един вид нова вярване, което без съмнение не ще ни накара да познаем абсолютното, но което от гледна точка на относителното отново ще постави човека в едно положение, при което той не би имал вече нужда да търси абсолютното, защото ще познава своето истинско място в лоното на вселената.
към текста >>
7.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
На основата на всички усилия, които ежедневно се
пол
агат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно духовно познание, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля според духа?
Подтиците, които бих искал да проникнат във Вас, на пръв поглед не ще изглеждат, че са свързани с мислите и чувствата, които събужда в нас Коледния празник; обаче аз съм уверен, че те имат една дълбока и тайнствена връзка с този празник.
На основата на всички усилия, които ежедневно се полагат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно духовно познание, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля според духа?
Не е ли това като един далечен отзвук на Коледните мисли, на рождеството на това Същество, което оплодотвори със своя духовен зародиш развитието на човечеството върху Земята? Следователно с право аз поставям следващото изложение под знака на Коледата.
към текста >>
Не трябва да заемаме отрицателно отношение спрямо експерименталните методи, а напротив да ги из
пол
зуваме като изходна точка на един път, който завършва в един нов духовен живот, толкова много необходим на нашата епоха.
Не трябва да заемаме отрицателно отношение спрямо експерименталните методи, а напротив да ги използуваме като изходна точка на един път, който завършва в един нов духовен живот, толкова много необходим на нашата епоха.
Сказките, които аз вече изнесох върху някои области на научната мисъл, показаха подробно пътя, който трябва да бъде следван и върху който тук ще хвърля само един общ поглед. За да разберем добре, какво значение имат експерименталните методи на нашата епоха, трябва да се върнем с няколко столетия назад. Ако бихме искали да проучим тези методи само в тяхното настоящо приложение, ние бихме наистина рискували да се откажем от познаването на дълбоката същност на научната мисъл. За да обхванем тази мисъл в нейната действителност, трябва да я проследим в течение на няколко столетия; по този начин ние стигаме до една точка, която често съм посочвал като един главен момент в цялото модерно развитие; това е именно завоят станал през 14-то и 15-то столетие, когато изчезнаха начините на мислене практикувани в средновековието и на тяхно място възникна духовното състояние, в което живеем днес. В тази зора на модерните време на ние срещаме една личност, в която се съсредоточават характерните черти на нейната епоха и в която, въпреки това, още живеят много от спомените на миналото: това е Николай от Куза или Николай Кузански, висш църковен сановник, един от най-великите мислители на всички времена.
към текста >>
Този, който трябваше да стане кардинал на Куза,
пол
учи своето първо възпитание от една религиозна група, тази на "Братята на общия живот" /Религиозен орден, основан през 14 век в Холандия/.
Този, който трябваше да стане кардинал на Куза, получи своето първо възпитание от една религиозна група, тази на "Братята на общия живот" /Религиозен орден, основан през 14 век в Холандия/.
От тях той получи първите впечатления на своята младост, които при него са от особено естество. Без съмнение, в него вече имаше известна амбиция, но тя беше контрабалансирана от една наистина гениална склонност да изучава действителностите на социалния живот от неговото време. Тези "братя на общия живот" групираха около себе си индивиди, които имаха тясна прилика помежду си: всички изпитваха същото недоволство по отношение на тогавашните църковни институции; от там бяха повече или по-малко в опозиция с бялото духовенство и тези, които принадлежаха на различните ордени.
към текста >>
От тях той
пол
учи първите впечатления на своята младост, които при него са от особено естество.
Този, който трябваше да стане кардинал на Куза, получи своето първо възпитание от една религиозна група, тази на "Братята на общия живот" /Религиозен орден, основан през 14 век в Холандия/.
От тях той получи първите впечатления на своята младост, които при него са от особено естество.
Без съмнение, в него вече имаше известна амбиция, но тя беше контрабалансирана от една наистина гениална склонност да изучава действителностите на социалния живот от неговото време. Тези "братя на общия живот" групираха около себе си индивиди, които имаха тясна прилика помежду си: всички изпитваха същото недоволство по отношение на тогавашните църковни институции; от там бяха повече или по-малко в опозиция с бялото духовенство и тези, които принадлежаха на различните ордени.
към текста >>
За да разберем, какво е ставало в неговата душа, трябва да наблюдаваме един определен момент, когато той се завръща от Константино
пол
, където го беше изпратил папата, за да работи за помиряването на западната и източната Църкви.
За да разберем, какво е ставало в неговата душа, трябва да наблюдаваме един определен момент, когато той се завръща от Константинопол, където го беше изпратил папата, за да работи за помиряването на западната и източната Църкви.
По пътя на завръщането, отдавайки се в кораба на съзерцанието на звездното небе, той изпитва основните впечатления, които са на основата на книгата, която публикува в 1440 година под заглавието "De Docta Ignorantia", "За ученото невежество".
към текста >>
Когато при неговото пътуване на завръщане от Константино
пол
в Западна Европа съзерцава звездното небе, този вътрешен дуализъм намира в него своето решение.
Николай Кузански беше изключителен, пристрастен, обаче въпреки това неговата мисъл беше много сигурна.
Когато при неговото пътуване на завръщане от Константинопол в Западна Европа съзерцава звездното небе, този вътрешен дуализъм намира в него своето решение.
към текста >>
В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги
пол
учаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея.
В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея.
Това беше един много стар закон, за който отново ще говорим по-нататък. Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент. По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз. Те стигнаха до духа по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога. Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз.
към текста >>
Но
пол
ученото по този начин духовно познание не може да бъде изразено, не може да бъде предадено.
Но полученото по този начин духовно познание не може да бъде изразено, не може да бъде предадено.
Стигнал там, човек може да остане само ням.
към текста >>
А ние видяхме, че той беше много сигурен математик, че притежаваше тази строгост на разсъждението, която се
пол
учава от работеното с математиката.
А ние видяхме, че той беше много сигурен математик, че притежаваше тази строгост на разсъждението, която се получава от работеното с математиката.
Въпреки това той се колебае да приложи тази сигурност на математиката в духовната област, която му беше разкрило ученото невежество. Той се опита да се приближи до нея чрез всякакви видове формули съдържащи един свенлив символизъм. Но Николай Кузански за пазва пълно съзнание за този символичен характер. Математическите познания, които съм добил, си казва той, са за мене като един остатък от старото знание. Аз не мога да поставя под съмнение тяхната сигурност, както се съмнявам в богословието; защото тази сигурност е в мене, щом усвоявам математиката.
към текста >>
8.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Този начин на познание ние отново намираме, както видяхме, у Майстер Екхардт, който, много добре е запознат с богословието на Средновековието, искаше да го из
пол
зува, за да проучи човешката душа и да намери в нея пътя към Бога.
С това той отбелязва окончателното безсилие на един начин на познание, който човечеството беше практикувало до тогава.
Този начин на познание ние отново намираме, както видяхме, у Майстер Екхардт, който, много добре е запознат с богословието на Средновековието, искаше да го използува, за да проучи човешката душа и да намери в нея пътя към Бога.
Той изрази множество пъти това състояние на душата чрез едно изречение, което аз вече Ви цитирах вчера: аз се потопявам в нищото на Бога, и ставам в това нищо едно вечно Аз. Това чувство на всемирното в нищото Екхардт го извлича от стария начин на познание; това нищо, т.е. угасването на всяко познание изцяло, се превръща в реторта, от която той черпи сигурността на своето собствено Аз.
към текста >>
Действително, трябва да отидем в миналото доста далече, за да разберем по-добре, как човекът на 15 век
пол
ага усилия да стигне до познанието.
Нека противопоставим на тези две личности една трета, която е живяла около 2000 години преди тях и която характеризира своята епоха също така добре както Николай Кузански и Майстер Екхардт представят своята.
Действително, трябва да отидем в миналото доста далече, за да разберем по-добре, как човекът на 15 век полага усилия да стигне до познанието.
към текста >>
Следователно хората не чувствуваха никаква противо
пол
ожност между човека и заобикаля щата среда, защото те носеха в своето собствено тяло образа на духа, както го виждаха и в заобикалящите тела.
В древната мъдрост не съществуваше така да се каже противоречие между тялото и душата, между природата и духа.
Следователно хората не чувствуваха никаква противоположност между човека и заобикаля щата среда, защото те носеха в своето собствено тяло образа на духа, както го виждаха и в заобикалящите тела.
Благодарение на това съществуваше едно тясно родство между човека и природните неща; в природата не съществуваше нищо друго освен това, което съществуваше и в човешкото тяло. Човекът се чувствуваше в пълно единение с целия останал свят.
към текста >>
Ако през тези времена не съществуваше противо
пол
ожността царуваща днес между природата и човека, такава противо
пол
ожност не съществуваше също и между душата и тялото; те си съответствуваха така тясно, че тялото беше като един вид отливка на духовния първообраз, а душата служеше като посланица между тялото и духа.
Това чувство идваше от там, че той можеше да възприема първичната форма на духа, да слуша езика на без граничните простори. Благодарение на тази дарба, за него не съществуваше възможността да създаде една наука на природата. Ние не можем да изградим една наука на природата само със спомени; също така, древният човек не можеше да създаде една прецизна наука, защото той съзерцаваше в самия себе си един духовен образ и в природата намираше отново този образ.
Ако през тези времена не съществуваше противоположността царуваща днес между природата и човека, такава противоположност не съществуваше също и между душата и тялото; те си съответствуваха така тясно, че тялото беше като един вид отливка на духовния първообраз, а душата служеше като посланица между тялото и духа.
Една тясна връзка ги сливаше. В тази епоха не би могло да става въпрос човек да има понятия за нещата, защото той не може да си образува понятия освен за това, кое то е външно на неговия собствен живот; това, което човек носи в себе си, той няма нужда да го познава, той го живее по непосредствен начин, и това е всичко.
към текста >>
Този човек предприе далечни пътувания, посети други центрове на мистериите, за да не намери всъщност през този 8 век преди нашата ера нещо друго освен, че навсякъде са запазени същите предания
пол
учени от минало то.
Такава една мъдрост е живяла в древните мистерии до Гръко-латинската епоха. С тази мъдрост беше запозната личността, за която загатнах преди малко. Но тя беше разбрала, че учителите на мистериите, чиито учения следваше, не притежаваха вече освен по предание това, което още можеха да и дадат; нищо не произхождаше от един пряк източник.
Този човек предприе далечни пътувания, посети други центрове на мистериите, за да не намери всъщност през този 8 век преди нашата ера нещо друго освен, че навсякъде са запазени същите предания получени от минало то.
Учениците приемаха тези предания от учители, които не притежаваха вече едно пряко виждане, поне не притежаваха такова виждане с проникващата сила на мина лото.
към текста >>
От ученията, които беше
пол
учил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е чувал една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само предания.
Обаче този, за който Ви говоря, таеше в глъбините на своята човешка природа една невероятна жажда за сигурност, за познание.
От ученията, които беше получил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е чувал една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само предания.
И ето че 2000 години по-късно се случи следното: в тишината на своя кабинет Майстер Екхардт изхождаше от преданията на своята епоха, за да търси вътрешната сила на душата и на Аза и да стигне до там, да изрази своята мисъл под формата, която описах: аз се потопявам в нищото на божеството и там чувствувам Аза във вечността. Древният ученик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся душата, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог.
към текста >>
Тази противо
пол
ожност характеризира пътя изминат от мисълта между епохата на този мъдрец и тази на Николай Кузански.
Между по-тънката душа и по-сгъстения свят на телата се явява следователно едно противоречие, един контраст, който по-рано не съществуваше. По-рано във всички неща хората виждаха Духа; сега, тялото се противопоставя на душата и човекът на природата. Между тялото и душата се разтваря една пропаст непозната по-рано, преди мъдрецът, за който Ви говорих днес, да беше изразил това ново чувство, че човекът е нещо различно от природата.
Тази противоположност характеризира пътя изминат от мисълта между епохата на този мъдрец и тази на Николай Кузански.
към текста >>
Тази противо
пол
ожност, съвършено различна от онази, с които се сблъсква съвременното човечество, ще за пази своята пълна сила до 11 и 12 столетие.
Тази противоположност, съвършено различна от онази, с които се сблъсква съвременното човечество, ще за пази своята пълна сила до 11 и 12 столетие.
Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми. Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията. Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика. Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми.
към текста >>
Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противо
пол
ожността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика.
Тази противоположност, съвършено различна от онази, с които се сблъсква съвременното човечество, ще за пази своята пълна сила до 11 и 12 столетие. Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми. Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията.
Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика.
Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми. Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях. Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса. Съществуването на душата е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони.
към текста >>
Старата пряка, жива противо
пол
ожност между душа и тяло, човек и природа, отстъпва място на една друга противо
пол
ожност, която отива все повече и повече към отвлечеността.
В замяна на това, земният свят добива все по-голяма плътност. Съзнанието, което човек има за себе си също приема една трета форма. Човекът не може още да се откаже напълно от своята душа; но за него тя не е вече освен един резервоар на идеи и неговото собствено тяло не е вече само един комплекс от сили, то е съставено сега от вещество, от материя, която заема една част от пространството. Човекът вижда в себе си нещо, което абсолютно отрича духа. Това е тялото, така как то го схващат един Бейкън, един Лок, материалното тяло, съвършено чуждо на вътрешното същество на човека.
Старата пряка, жива противоположност между душа и тяло, човек и природа, отстъпва място на една друга противоположност, която отива все повече и повече към отвлечеността.
към текста >>
В третата фаза човекът стига до там, да схваща една отвлечена противо
пол
ожност: самият субект пред обекта, външния свят.
Така протича развитието на човечеството: през първата фаза на това развитие човекът вижда Бога и света съединени, Бог и света и светът в бога, "монон"а, единството. През втората фаза човекът има действителното виждане и на тялото, на човека и на природата; душата носеща в себе си живия Логос, който нито се ражда, нито умира; природата това, което се ражда и преминава.
В третата фаза човекът стига до там, да схваща една отвлечена противоположност: самият субект пред обекта, външния свят.
От двете, този външен свят е най-материалният; чужд на човешкото същество, той не може да бъде познат освен чрез единственото средство на математическите науки, безсилни да проникнат в душата на нещата и поради тази причина Николай Кузански ги използуваше твърде плахо под формата на символи.
към текста >>
От двете, този външен свят е най-материалният; чужд на човешкото същество, той не може да бъде познат освен чрез единственото средство на математическите науки, безсилни да проникнат в душата на нещата и поради тази причина Николай Кузански ги из
пол
зуваше твърде плахо под формата на символи.
Така протича развитието на човечеството: през първата фаза на това развитие човекът вижда Бога и света съединени, Бог и света и светът в бога, "монон"а, единството. През втората фаза човекът има действителното виждане и на тялото, на човека и на природата; душата носеща в себе си живия Логос, който нито се ражда, нито умира; природата това, което се ражда и преминава. В третата фаза човекът стига до там, да схваща една отвлечена противоположност: самият субект пред обекта, външния свят.
От двете, този външен свят е най-материалният; чужд на човешкото същество, той не може да бъде познат освен чрез единственото средство на математическите науки, безсилни да проникнат в душата на нещата и поради тази причина Николай Кузански ги използуваше твърде плахо под формата на символи.
към текста >>
9.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Числото е
пол
учило своята говорна форма не чрез външно подражание, а чрез фиксирането, кристализирането на едно действително изживяно чувство, станало схема, както пространството с трите измерения, под неговата съвременна форма, е отвлечената схема на една вътрешна действителност Живото духовно дихание, което още одушевяваше душите през времето на първите християнско столетия, се проявява например във факта, че в очите на тогавашните хора математиката и мистиката съставляваха едно.
Помислете например за числото "две", чийто звук и смисъл намирате в "двойно", "деул", "дуализъм", даже и в "раздвоение" /колебание, съмнение/, които още изразяват ясно една действителност.
Числото е получило своята говорна форма не чрез външно подражание, а чрез фиксирането, кристализирането на едно действително изживяно чувство, станало схема, както пространството с трите измерения, под неговата съвременна форма, е отвлечената схема на една вътрешна действителност Живото духовно дихание, което още одушевяваше душите през времето на първите християнско столетия, се проявява например във факта, че в очите на тогавашните хора математиката и мистиката съставляваха едно.
Мистика, Матезис, Математика, са съединени. За един мистик от първите столетия на нашата ера мистиката беше един път на познание, който минаваше през душата; математиката поемаше външния път, този на тялото. Например, геометрията се е родила от чувството на ориентира не в пространството от дясно наляво, отпред назад, отгоре надолу.
към текста >>
Когато вървя, аз зная, че чувството за вертикалното
пол
ожение ме подържа прав върху моите крака, и че, освен това, ако мога да се придвижвам, това е защото имам чувството за посоката отпред назад; аз зная, например, че ако, плувайки, протягам ръцете, аз се ориентирам в посоката отдясно наляво.
Да видим това, което става в случая с математиката и кой е в тази област делът на действителността и на илюзията. Да се анализира някое физическо явление и за бъде то отнесено към картезианската система на кординатите, това значи да се движим абсолютно в отвлеченото, в илюзията. Постъпвайки по този начин, ние свеждаме мисълта до една чисто сетивно-нервна дейност. За да установим наистина една връзка между човека и физическото явление, трябва да апелираме към целия организъм, особено към двигателната система, трябва да държим сметка за трите посоки, които човек носи в себе си.
Когато вървя, аз зная, че чувството за вертикалното положение ме подържа прав върху моите крака, и че, освен това, ако мога да се придвижвам, това е защото имам чувството за посоката отпред назад; аз зная, например, че ако, плувайки, протягам ръцете, аз се ориентирам в посоката отдясно наляво.
Нищо от всичко това не се намира в картезианската схема. Това, което дава на човека впечатлението на действителността, когато той заема своето място в пространството, аз нямам действително това впечатление, освен ако си дам сметка, че моята сетивно-нервна система ми доставя само един илюзорен образ на това, което става в глъбините на подсъзнанието, там където вселената влиза в допир с крайниците, с човешкото тяло. Там се намират изворите, от които сме почерпили цялата математика и по-специално геометрията.
към текста >>
Всяка една от малките тънки линии би представяла чувството, което имате за силата на Вашата кръв във всички изминати
пол
ожения.
Всяка една от малките тънки линии би представяла чувството, което имате за силата на Вашата кръв във всички изминати положения.
Впечатлението на самото движение, съвпадащо с това на пространството, е представено чрез дебелите черти. Другите впечатления, представени чрез тънките линии се редуват във времето. /Виж рис. №2/.
към текста >>
Това е именно изненадващото, извънредно
пол
ожение: математиците от миналото, когато говореха за триъгълника и за четириъгълника, виждаха в тях нещо съвършено различно от нас, една тайна което не значи нещо объркано, както би ни накарало да помислим мъгливото описание на съвременните мистици.
Това е именно изненадващото, извънредно положение: математиците от миналото, когато говореха за триъгълника и за четириъгълника, виждаха в тях нещо съвършено различно от нас, една тайна което не значи нещо объркано, както би ни накарало да помислим мъгливото описание на съвременните мистици.
И те описваха вътрешната опитност на този, който пробягва триъгълника или четириъгълника или един петоъгълник. Цялата геометрия почиваше на вътрешната опитност, изживяна в движението на кръвта.
към текста >>
10.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Трябва да бъдем добре проникнати от необходимостта за явяването на тези идеи, за да разберем начина, тона, с който Джордано говори или пише, съвършено различен от тона, който обикновено се из
пол
зува от един привърженик на научния метод; истината е, че Джордано Бруно говори за вселената не като математик, а като лиричен поет.
Джордано Бруно се явява като прославител, бихме могли да кажем, като защитник на модерните схващания, на идеите на Коперник.
Трябва да бъдем добре проникнати от необходимостта за явяването на тези идеи, за да разберем начина, тона, с който Джордано говори или пише, съвършено различен от тона, който обикновено се използува от един привърженик на научния метод; истината е, че Джордано Бруно говори за вселената не като математик, а като лиричен поет.
В думите, с които той украсява модерната наука, има нещо музикално, омагьосващо.
към текста >>
Той прави усилия да приспособи своята система за природата към отвлечените математики, които не държат сметка за човека, за човешкото същество; той пред
пол
ага за познатите понятията за време, пространство, място, движение.
Да вземем например Нютон.
Той прави усилия да приспособи своята система за природата към отвлечените математики, които не държат сметка за човека, за човешкото същество; той предполага за познатите понятията за време, пространство, място, движение.
В своята книга "Математически принципи на натурфилософията" той казва, че не е необходимо да се обяснява, що е пространство, време, място, движение, защото всеки човек ги познава; той използува всички тези думи в едно научно съчинение, като им оставя смисъла, който всеки обикновен човек им дава.
към текста >>
В своята книга "Математически принципи на натурфилософията" той казва, че не е необходимо да се обяснява, що е пространство, време, място, движение, защото всеки човек ги познава; той из
пол
зува всички тези думи в едно научно съчинение, като им оставя смисъла, който всеки обикновен човек им дава.
Да вземем например Нютон. Той прави усилия да приспособи своята система за природата към отвлечените математики, които не държат сметка за човека, за човешкото същество; той предполага за познатите понятията за време, пространство, място, движение.
В своята книга "Математически принципи на натурфилософията" той казва, че не е необходимо да се обяснява, що е пространство, време, място, движение, защото всеки човек ги познава; той използува всички тези думи в едно научно съчинение, като им оставя смисъла, който всеки обикновен човек им дава.
към текста >>
Наистина без
пол
езно е да се размишлява върху понятия, които изискват да бъдат изживени вътрешно; човек трябва да ги чувствува непосредствено.
Наистина безполезно е да се размишлява върху понятия, които изискват да бъдат изживени вътрешно; човек трябва да ги чувствува непосредствено.
Акробациите на мисълта у Нютон започват едва тогава, когато той си служи с тях, за да обясни света. Защото тогава той буквално жонглира с тях. Казвайки това, аз съвсем не искам да го подценявам; напротив исках сега да характеризирам това, което съществува като живо в неговия дух.
към текста >>
Едно от понятията из
пол
зувани по този начин от Нютон е това за пространството; и той върши това от начало в смисъла, в който го взема човекът от улицата.
Едно от понятията използувани по този начин от Нютон е това за пространството; и той върши това от начало в смисъла, в който го взема човекът от улицата.
И тук още има един остатък от вътрешната опитност. Пространството на Декарт произвежда у този, който иска да си го представи, да проникне в него със своята мисъл, един вид водовъртеж, един вид "въртоглавие". Това пространство, чийто център може да бъде поставен по воля където и да е, има нещо мъгляво, неопределено. Без съмнение, можем да спорим много остроумно, за да знаем, дали то е безкрайно или не; без разбира се от това да се получи нещо особено. Докато едно живо, човешко чувство на пространството малко се интересува от крайното или безкрайното което впрочем няма никакво значение в едно наистина живо схващане на света.
към текста >>
Без съмнение, можем да спорим много остроумно, за да знаем, дали то е безкрайно или не; без разбира се от това да се
пол
учи нещо особено.
Едно от понятията използувани по този начин от Нютон е това за пространството; и той върши това от начало в смисъла, в който го взема човекът от улицата. И тук още има един остатък от вътрешната опитност. Пространството на Декарт произвежда у този, който иска да си го представи, да проникне в него със своята мисъл, един вид водовъртеж, един вид "въртоглавие". Това пространство, чийто център може да бъде поставен по воля където и да е, има нещо мъгляво, неопределено.
Без съмнение, можем да спорим много остроумно, за да знаем, дали то е безкрайно или не; без разбира се от това да се получи нещо особено.
Докато едно живо, човешко чувство на пространството малко се интересува от крайното или безкрайното което впрочем няма никакво значение в едно наистина живо схващане на света.
към текста >>
И човекът е забравил, че ги е
пол
учил от Бога.
Днес математиките игнорират човека.
И човекът е забравил, че ги е получил от Бога.
В този дух Нютон си служи с тях, за да проучи пространството. В своята книга "Математически принципи на натурфилософията", той си служи с тези отвлечени математики, с едно произволно определено пространство, което впрочем не дефинира, защото има смътното чувство, че тогава ще се изгуби в него. Той взема понятието за пространство в неговата обикновена, текуща форма, но след това с помощта на математиките го обработва така, че накрая то няма нищо общо с истинските закони на пространството. И така започва той да говори за принципите, за началата на природата. Въпреки това, ако проучим по задълбочено неговите съчинения, виждаме след известно време, че неговото собствено схващане за пространството му създава неудобство.
към текста >>
Противо
пол
ожността на тези два духа се явява особено силно в теория на цветовете от Гьоте.
Лесно може да се разбере, че един Гьоте не можеше никак да споделя идеите на Нютон.
Противоположността на тези два духа се явява особено силно в теория на цветовете от Гьоте.
Но самият начин, по който постъпва Нютон; да откъсне Бога от човека, е противен на чувството на Гьоте.
към текста >>
Той е точно противо
пол
ожното на Нютон.
Гьоте чувствуваше по инстинкт, че човек трябва да има живата опитност за Космоса, че вселената и нейните три измерения са само едно продължение навън на човешката душа.
Той е точно противоположното на Нютон.
към текста >>
Тази сказка, под формата, която тя трябва да приеме в серията, от която е част, би могла в много точки да предизвика критиката на модерните духове; това, което ще последва, ще възстанови
пол
ожението и ще оправдае напълно за всеки безпристрастен дух твърденията, които съм принуден да представя днес под една доста категорична форма.
Бих искал тук да предпазя от едно възможно недоразумение.
Тази сказка, под формата, която тя трябва да приеме в серията, от която е част, би могла в много точки да предизвика критиката на модерните духове; това, което ще последва, ще възстанови положението и ще оправдае напълно за всеки безпристрастен дух твърденията, които съм принуден да представя днес под една доста категорична форма.
към текста >>
Ако би се изразил по-конкретно, по-живо, той би казал: вие започвате с това, че умъртвявяте света, като прилагате към него изчислението на безбройно малките величини, диференциалното изчисление; след това съединявате вашите диференциали в интеграли, но с това съвсем не сте възстановили един жив свят, вие
пол
учавате само един образ, една илюзия.
Под този аспект се явяват на Бъркли последствията, които щеше да донесе приложението на инфинитезималното изчисление.
Ако би се изразил по-конкретно, по-живо, той би казал: вие започвате с това, че умъртвявяте света, като прилагате към него изчислението на безбройно малките величини, диференциалното изчисление; след това съединявате вашите диференциали в интеграли, но с това съвсем не сте възстановили един жив свят, вие получавате само един образ, една илюзия.
В действителност една интеграла не е друго освен една привидност, и Бъркли много добре беше почувствувал това. Още веднъж, да се диференцира, значи да се умъртвява; да се интегрира, значи да се събират костите и прахът, за да се възстанови първичната форма; но в действителност се получава само един скелет, една схема без живот.
към текста >>
Още веднъж, да се диференцира, значи да се умъртвява; да се интегрира, значи да се събират костите и прахът, за да се възстанови първичната форма; но в действителност се
пол
учава само един скелет, една схема без живот.
Под този аспект се явяват на Бъркли последствията, които щеше да донесе приложението на инфинитезималното изчисление. Ако би се изразил по-конкретно, по-живо, той би казал: вие започвате с това, че умъртвявяте света, като прилагате към него изчислението на безбройно малките величини, диференциалното изчисление; след това съединявате вашите диференциали в интеграли, но с това съвсем не сте възстановили един жив свят, вие получавате само един образ, една илюзия. В действителност една интеграла не е друго освен една привидност, и Бъркли много добре беше почувствувал това.
Още веднъж, да се диференцира, значи да се умъртвява; да се интегрира, значи да се събират костите и прахът, за да се възстанови първичната форма; но в действителност се получава само един скелет, една схема без живот.
към текста >>
Изрично подчертавам и повтарям тук, не бих искал да мина за един противник на експерименталните науки, защото не съм такъв; би значило да се отнесем несправедливо към Антропософията, ако бихме намерили някакво противопоставяне, лошо разбрано, между това, което тя търси на духовното
пол
е съобразно самите духовни нужди на нашето време, и това, което науката трябва по необходимост да търси на едно друго
пол
е.
За да завърша, позволете ми една малка лична забележка. Аз никога не съм бил противник на модерната наука, защото винаги съм я считал като необходима за нашата епоха. Аз се опълчих против лошите тълкувания на съвършено правилните научни открития.
Изрично подчертавам и повтарям тук, не бих искал да мина за един противник на експерименталните науки, защото не съм такъв; би значило да се отнесем несправедливо към Антропософията, ако бихме намерили някакво противопоставяне, лошо разбрано, между това, което тя търси на духовното поле съобразно самите духовни нужди на нашето време, и това, което науката трябва по необходимост да търси на едно друго поле.
към текста >>
11.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Първични качества са тези, които можем да припишем само на самите неща: форма,
пол
ожение, движение.
Лок разделя на две категории всичко, което човек възприема във физическия свят Той различава във всички тела първичните качества и вторични качества.
Първични качества са тези, които можем да припишем само на самите неща: форма, положение, движение.
Вторични качества са онези, които, за разлика от действителните качества на телата, ни се явяват като действия, които тези тела произвеждат върху човешкото същество, като например цветът, звукът, усещането на топло.
към текста >>
Всичко, което принадлежи на пространството, форма, движение,
пол
ожение на предметите, всичко това съществува без съмнение в света.
Когато чувам един звук, казва Лок, вън от мене има въздух, който трепти. Аз мога да представя чрез един чертеж движенията на въздуха, така както те излизат от звучащото тяло и стигат до моето ухо. Формата, която тези вълни приемат във въз духа намиращ се в трептение, аз мога да изразя в геометрически фигури; представям си тези вълни според тяхното движение във времето, представям си движението.
Всичко, което принадлежи на пространството, форма, движение, положение на предметите, всичко това съществува без съмнение в света.
Но всичко това, всички тези първични качества, са неми, беззвучни. Качеството на звука, което е вторично, се явява само тогава, когато едно трептене на въздуха удря моето ухо и предизвиква там една вътрешна опитност, която е звукът в мене.
към текста >>
В общи черти може да се каже, че за Лок намиращия се вън от човека свят е само форма,
пол
ожение и движение; а всяко възприятие се намира всъщност в основата на самия човек.
В общи черти може да се каже, че за Лок намиращия се вън от човека свят е само форма, положение и движение; а всяко възприятие се намира всъщност в основата на самия човек.
Истинското вещество на цвета, той е в мене и живее в мене. Звукът не е нещо външно, той е вътре в мене, живее в мене. Топлината, студът, всичко това съществува само в мене.
към текста >>
Без съмнение, и в миналото хората са правели разлика между
пол
ожение, място, движение, течение на времето и цвят, звук и усещане на топлина, но всички тези опитности, различни помежду им, отговаряха в човека на различни състояния на живот на предметите.
В миналото, когато човекът, съединен със света, влизащ в пряк допир с това, което познаваше, такова схваща не би било невъзможно; чрез инстинктивното чувствуване на трите посоки на движението човекът имаше едновременно непосредственото познание на математиките. Обаче това познание беше неделимо от вселената. Субект и обект бяха слети. Същото беше за цвета, за звука и пр. Представата за движението се раждаше от вътрешното усещане на това, което беше подвижно; представата за цвета отговаряше на една вътрешна опитност, свързана с живота на кръвта, опитност тъждествена с впечатленията дадени от външните предмети.
Без съмнение, и в миналото хората са правели разлика между положение, място, движение, течение на времето и цвят, звук и усещане на топлина, но всички тези опитности, различни помежду им, отговаряха в човека на различни състояния на живот на предметите.
Напротив, научната епоха е стигнала до там, да вижда в място, движение, положение, форма, не вече впечатления, а отвлечености, нещо въображаемо, което се счита за тъждествено с предмета. Както не е никак възможно, когато си представяме формата на едно оръдие или на един снаряд пронизващ пространството, да кажем, че формата на оръдието е в нас, или че снарядът пронизва нашия мозък, формата, движението, които схващаме, са били отнесени към един предмет намиращ се вън от нас.
към текста >>
Напротив, научната епоха е стигнала до там, да вижда в място, движение,
пол
ожение, форма, не вече впечатления, а отвлечености, нещо въображаемо, което се счита за тъждествено с предмета.
Обаче това познание беше неделимо от вселената. Субект и обект бяха слети. Същото беше за цвета, за звука и пр. Представата за движението се раждаше от вътрешното усещане на това, което беше подвижно; представата за цвета отговаряше на една вътрешна опитност, свързана с живота на кръвта, опитност тъждествена с впечатленията дадени от външните предмети. Без съмнение, и в миналото хората са правели разлика между положение, място, движение, течение на времето и цвят, звук и усещане на топлина, но всички тези опитности, различни помежду им, отговаряха в човека на различни състояния на живот на предметите.
Напротив, научната епоха е стигнала до там, да вижда в място, движение, положение, форма, не вече впечатления, а отвлечености, нещо въображаемо, което се счита за тъждествено с предмета.
Както не е никак възможно, когато си представяме формата на едно оръдие или на един снаряд пронизващ пространството, да кажем, че формата на оръдието е в нас, или че снарядът пронизва нашия мозък, формата, движението, които схващаме, са били отнесени към един предмет намиращ се вън от нас.
към текста >>
Пол
усъзнателно, намиращ се в един вид светло-тъмно състояние, човекът си представя тогава, че в пространството се произвежда едно движение на етера, което може да бъде изразено чрез една фигура; това движение упражнява определено действие върху окото първо, от там върху зрителния нерв, откъдето прониква в мозъка.
Полусъзнателно, намиращ се в един вид светло-тъмно състояние, човекът си представя тогава, че в пространството се произвежда едно движение на етера, което може да бъде изразено чрез една фигура; това движение упражнява определено действие върху окото първо, от там върху зрителния нерв, откъдето прониква в мозъка.
И вторичните качества, впечатленията произведени върху човека от първичните качества бяха поставени в мозъка, в мислите.
към текста >>
Разглежда се
пол
ожението на човека спрямо света.
Сега трябва добре да си признаем, че тези впечатления, тези качества са недостъпни за познанието.
Разглежда се положението на човека спрямо света.
Намира се, че формата, положението, мястото, времето, запазват едно собствено, обективно съществуване; звукът, цветът, топлината, изчезват, избягват ни.
към текста >>
Намира се, че формата,
пол
ожението, мястото, времето, запазват едно собствено, обективно съществуване; звукът, цветът, топлината, изчезват, избягват ни.
Сега трябва добре да си признаем, че тези впечатления, тези качества са недостъпни за познанието. Разглежда се положението на човека спрямо света.
Намира се, че формата, положението, мястото, времето, запазват едно собствено, обективно съществуване; звукът, цветът, топлината, изчезват, избягват ни.
към текста >>
Доведен до крайност, този начин на виждане нещата завърши най-после с
пол
ожението, че Кант го охарактеризира в 18-то столетие, като каза: същите пространствени и временни свойства на предмети те не могат да съществуват никъде вън от човека.
Доведен до крайност, този начин на виждане нещата завърши най-после с положението, че Кант го охарактеризира в 18-то столетие, като каза: същите пространствени и временни свойства на предмети те не могат да съществуват никъде вън от човека.
Обаче, тъй като трябва да съществува някаква връзка, някакво отношение между човека и вселената /нещо, което трябва да допуснем, ако не искаме да заличим вселената/, Кант стига до там да каже: когато човек подрежда света според математическите закони, той е който прави от този свят нещо, към което могат да бъдат приложени тези закони, той е който ги налага на вещта в себе си, която остава напълно непозната за него.
към текста >>
Науката на 18-ия век
пол
ожи всички свои усилия да реши тази проблема.
Науката на 18-ия век положи всички свои усилия да реши тази проблема.
Ако обгърнем с един поглед, такава, каквато то ни се представя, отношението, което човек прие спрямо познанието, можем да кажем, че неговият основен характер е този на несигурността. Човек не знае, на какво в света да припише това, което изпитва в себе си. Постепенно това отношение завладя цялата модерна мисъл. И интересно е да сравним един модерен пример с позицията на Лок.
към текста >>
Един биолог от втората
пол
овина на 19-ия век, Вайсман, забелязал, че в един кой да е жив организъм, същественото е взаимната игра на органите помежду им /или, при нисшите животни, на различните части на тялото./; Познаването на тези взаимни влияния ни позволява да разберем, как живее организмът, но отначало нищо не издава, че той е смъртен.
Един биолог от втората половина на 19-ия век, Вайсман, забелязал, че в един кой да е жив организъм, същественото е взаимната игра на органите помежду им /или, при нисшите животни, на различните части на тялото./; Познаването на тези взаимни влияния ни позволява да разберем, как живее организмът, но отначало нищо не издава, че той е смъртен.
Когато изучаваме само организма, казва Вайсман, ние не намираме нищо, което да ни накара да предвидим смъртта. Единственото нещо, което доказва, че организмът трябва да умре, това е мъртвия труп. Това значи, че живото същество не е достатъчно, за да ни даде една идея за смъртта. Все пак, мъртвият труп ни дава доказателство, че организмът притежава нещо в себе си, което завършва със смъртта.
към текста >>
Да пред
пол
ожим, че един учен от тази минала епоха би притежавал микроскоп и че благодарение на него би наблюдавал явлението деление на едно клетъчните.
Това вътрешно, живо чувство беше неделимо от външния предмет; нямаше гранична линия между вътрешния живот и живота на природата, нямаше никаква бариера, която да отделя човешката душа от всемирния океан; а с това човекът участвуваше в живота на нещата около него. Той имаше за света идеи различни от тези на Вайсман, например.
Да предположим, че един учен от тази минала епоха би притежавал микроскоп и че благодарение на него би наблюдавал явлението деление на едно клетъчните.
Каква идея би си съставил той за това? Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две. Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред. В момента, когато става делението, се явява смъртта! В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта.
към текста >>
Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се
пол
учили два атома.
Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две. Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред. В момента, когато става делението, се явява смъртта! В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта. Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества.
Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома.
И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми. Ако някъде в едно същество намерим атоми, ние намираме смъртта. Навсякъде, където са атомите, има смърт, има нещо неорганично. Такова би било съждението произнесено от един учен на миналите времена, в резултат на живото, непосредствено познание, което той имаше за света.
към текста >>
Несигурността, в която се намираше научната мисъл я доведе накрая да предприеме, поне на теоретическо то
пол
е, едно оправдание на съмнението, на което тя е жертва.
Несигурността, в която се намираше научната мисъл я доведе накрая да предприеме, поне на теоретическо то поле, едно оправдание на съмнението, на което тя е жертва.
Във връзка с това, сказката, която изнесе през 1918 година френският философ Анри Поанкаре върху новите теории, е извънредно интересна. Там той говори за споровете, които са възникнали понастоящем по въпроса за непреривността и преривността на материята; той се пита, дали трябва да допусне съществуването на една веществена действителност, която да изпълва света и която нищо не прекъсва, или пък, напротив, трябва да си представим, че материята има един фрагментален състав, т.е., че пространството, повече или по-малко празно, е частично изпълнено с материални частици, различните комбинации на които образуват атомите, молекулите и т.н., ако оставим настрана "декоративните" съображения, бихме могли да кажем, които съдържа, сказката на Поанкаре казва всъщност това: експерименталните науки са се развивали в течение на различни епохи. В една от тези епохи някои явления накараха учените да считат материята като една непреривност с три измерения и да се придържат единствено към изучаването на сетивните явления, които я правят действително да се яви като такава. В една друга епоха, резултатите от извършената работа се обясняват по-лесно, ако допусне една преривна, прекъсната материя, съставена от отделни атоми.
към текста >>
Всичко това определя и оправдава несигурността на мисълта, която понякога изглежда на
пол
овина искана.
Всичко това определя и оправдава несигурността на мисълта, която понякога изглежда наполовина искана.
Човек не живее вече в единение със света, а напротив твърди, че той може да заеме спрямо него това или онова отношение, според нуждите, които има от него.
към текста >>
Но когато достигна своята цел, през първата
пол
овина на 19-я век, с клетъчната теория, тя затъва в атомизма.
Въпреки това, вярно е, че епохата която е изтекла, видя как мисълта се обръща от живота към смъртта, от одушевеното към неодушевеното и вследствие на това е преминала от едно схващане на непреривността към атомизма, теория напълно оправдана, когато тя се прилага само към неорганичното. Но ако човек иска да разбере света такъв, какъвто той е в действителност, той трябва отново да поеме пътя, който отново ще го отведе от този свят, схващан така величествено като съставен от атоми, но който е един мъртъв свят, и ще го доведе до неговия собствен живот, до живота на неговия собствен организъм. Мисълта достигна една главна точка поемайки пътя на неодушевеното, на неорганичното.
Но когато достигна своята цел, през първата половина на 19-я век, с клетъчната теория, тя затъва в атомизма.
Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на атомизиране, на деление, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на учените самото понятие на този организъм.
към текста >>
12.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Друго е
пол
ожението с вторичните качества.
Друго е положението с вторичните качества.
Човекът не може да възприеме тяхната действителност освен вън от своето физическо и етерно тела; а техните образи той прожектира вътре в самия себе си. /Виж рис. №5 /. Понеже в днешната научна епоха човекът е изгубил съзнанието за това двойно отношение, той търси във външния свят математическите формули, числата и при.., там, където те са само образ, отвлеченост, т.е. там, където те също не са друго освен привидност, където му избягва тяхната действителна същност.
към текста >>
Аз
пол
ожих усилия да покажа, как, през време на съня, духовното същество на човека, въпреки че одушевява и прониква то физическото тяло, остава по своята природа независимо от него.
Но това не бе разбрано. Научната мисъл от нашата епоха е още твърде много обзета от идеите на Лок и неговите подобни. То не можа да бъде разбрано нито в 1911 година, когато на Конгреса по философия в Болоня аз го изложих подробно.
Аз положих усилия да покажа, как, през време на съня, духовното същество на човека, въпреки че одушевява и прониква то физическото тяло, остава по своята природа независимо от него.
Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на съня душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус. Обаче векът на науката не искаше едно познание на човека основано на духовната действителност.
към текста >>
Хората бяха забелязали веднага това, което различава главно човека от животното; например животното не се изправя в посока нагоре, както човека, а е сведено да се държи в хоризонтално
пол
ожение.
Хората бяха забелязали веднага това, което различава главно човека от животното; например животното не се изправя в посока нагоре, както човека, а е сведено да се държи в хоризонтално положение.
към текста >>
Този начин на виждане нещата, който поставяше Гьоте в противо
пол
ожност с официалните научни схващания на неговото време, които са останали схващания и на нашето време, не се разпространи в научните среди.
Този начин на виждане нещата, който поставяше Гьоте в противоположност с официалните научни схващания на неговото време, които са останали схващания и на нашето време, не се разпространи в научните среди.
Напротив, и като едно последствие от всичко, което беше донесъл 15-ия век, в 20-ия век се прояви стремежът за приближаване на човека към животното, не за да се търси подробните точки, които ги различават едно от друго, а за да се покаже тяхното дълбоко родства. Този стремеж се яви ясно в дарвинистичните схващания, които намериха бързо разпространение, докато идеите на Гьоте един преждевременен дарвинист, защото, например, неговото откритие на междучелюстната кост приближаваше човека до животното; те не можаха да видят, че това откритие напротив показва не изрично в думи, но то проличава от начина на мислене че това, което различава човека от животното, не трябва да се търси в подробности от този род.
към текста >>
Да пред
пол
ожим, че искайки да си служим с водата, някой казва: тази вода не ми подхожда такава, каквато е тя; аз искам да отделя кислорода от водорода.
Това не трябва да се взема като една критика на научните теории; то е просто едно описание.
Да пред положим, че искайки да си служим с водата, някой казва: тази вода не ми подхожда такава, каквато е тя; аз искам да отделя кислорода от водорода.
Констатирайки, че той прави химически анализ на водата, аз ни най-малко не критикувам неговото поведение, не му казвам: това е погрешно, водата трябва да бъде оставена такава, каквато е. Водата не може да се състои само от водород. Също така, аз нямам намерение да критикувам, когато констатирам, че от 15-то столетие насам научната мисъл е отделила човека от живата вселена, както нашият химик отделя водорода от кислорода, задържайки само това, от което тя имаше нужда, за да създаде една наука на природата, от която липсва човекът. Да се говори така, това не значи да критикува, а просто да се характеризира. Модерният учен е изучил една природа, от която е изключен човекът, също както нашият химик искаше да си служи с една вода, от която би бил из влечен кислородът.
към текста >>
13.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Чувството, понятието за тегло, за тежест, влиза в
пол
ето на Вашето съзнание по съвършено друг начин.
Някои факти, които имат основно значение за разбирането на света, съвсем не се познават от науката. Представете си за момент, че носите един човек, който е също толкова тежък, колкото вас, един човек, който отбелязва на кантара същата цифра както и Вие. Вие го носите изминавайки известно разстояние; имате определено впечатление за неговото тегло. Но когато Вие, който имате същото тегло, изминавате същото разстояние, когато носите самия себе си, Вие нямате това също впечатление. Фактически Вие носите Вашето собствено тегло през пространството, без да го чувствувате.
Чувството, понятието за тегло, за тежест, влиза в полето на Вашето съзнание по съвършено друг начин.
Когато човек остарява, той чувствува, че неговите крака натежават. Това впечатление се приближава до известна степен до действителното тегло на тялото; защото старостта означава за организма един вид разпадане отчасти, което прави, щото някои от неговите части, откъсвайки се от вътрешния живот, се атомизират така да се каже и стават все повече и повече жертва на тежестта. Разбира се, в никой момент на живота нашето тяло не изпада на пълно под този закон. Можем даже да кажем, че изразът "чувствувам тежестта на моето тяло" почти никога не се употребява освен в преносен смисъл. Едно по-дълбоко познание на нещата показва без съмнение, че това не е само един образ, че тук имаме една действителност.
към текста >>
Следователно определени сили действуващи в човешкото същество са по необходимост неутрализирани от диаметрално противо
пол
ожни дейности, както вече изложих в сказките, в които описах аналогията съществуваща между човешкото същества и животът на сезоните.
Следователно определени сили действуващи в човешкото същество са по необходимост неутрализирани от диаметрално противоположни дейности, както вече изложих в сказките, в които описах аналогията съществуваща между човешкото същества и животът на сезоните.
Във всеки случай, дали се касае за ясно възприемани явления, каквито са тези на движение и посока, или за такива по-лесно чувствувани, каквито са тези на тежестта, тук имаме серия от усещания, съзнанието за които ни е доставено от нашето физическо тяло.
към текста >>
Но той е имал впечатлението, че тази тежест съществува и че тя беше компенсирана чрез някаква противо
пол
ожна тежест.
Тези усещания, както много ясно видяхме това за чувството на пространството, бяха изолирани от човека, отнети на неговото вътрешно съзнание. Работата е по-малко ясна що се отнася за тежестта, например, защото днес ние нямаме съзнание за нея, какъвто беше случаят в миналото. Днес под влиянието на официалните научни идеи, хората вече не си представят никак, че вътрешните опитности на човешкото същество са могли да бъдат съвършено други в миналото. Без съмнение, и човекът от миналото не е имал съзнанието, че носи своята тежест през пространството.
Но той е имал впечатлението, че тази тежест съществува и че тя беше компенсирана чрез някаква противоположна тежест.
Когато получаваше учението на Мистериите, той наистина научаваше, че постоянно носи в себе си и със себе си своята собствена тежест, но че в светлината живее една сила, която постоянно я неутрализираше. Така той чувствуваше, че в него се надига едно чувство на признателност към Божеството на светлината, която идваше да се противопостави на силата действуваща в тежестта. Накратко, бихме могли да покажем, че в миналото човекът съвсем не е имал съзнанието за нещо, което да съществува вън от него, без жива връзка с човешкото същество. Впечатлението, което имаше за природните явления, се сливаха с живота на самата природа. Когато виждаше, например, да пада един камък, събитие, което действително ставаше вън от него, той чувствуваше в самия себе си движението на този камък в сравнение с това, което едно аналогично движение би било за самия него.
към текста >>
Когато
пол
учаваше учението на Мистериите, той наистина научаваше, че постоянно носи в себе си и със себе си своята собствена тежест, но че в светлината живее една сила, която постоянно я неутрализираше.
Тези усещания, както много ясно видяхме това за чувството на пространството, бяха изолирани от човека, отнети на неговото вътрешно съзнание. Работата е по-малко ясна що се отнася за тежестта, например, защото днес ние нямаме съзнание за нея, какъвто беше случаят в миналото. Днес под влиянието на официалните научни идеи, хората вече не си представят никак, че вътрешните опитности на човешкото същество са могли да бъдат съвършено други в миналото. Без съмнение, и човекът от миналото не е имал съзнанието, че носи своята тежест през пространството. Но той е имал впечатлението, че тази тежест съществува и че тя беше компенсирана чрез някаква противоположна тежест.
Когато получаваше учението на Мистериите, той наистина научаваше, че постоянно носи в себе си и със себе си своята собствена тежест, но че в светлината живее една сила, която постоянно я неутрализираше.
Така той чувствуваше, че в него се надига едно чувство на признателност към Божеството на светлината, която идваше да се противопостави на силата действуваща в тежестта. Накратко, бихме могли да покажем, че в миналото човекът съвсем не е имал съзнанието за нещо, което да съществува вън от него, без жива връзка с човешкото същество. Впечатлението, което имаше за природните явления, се сливаха с живота на самата природа. Когато виждаше, например, да пада един камък, събитие, което действително ставаше вън от него, той чувствуваше в самия себе си движението на този камък в сравнение с това, което едно аналогично движение би било за самия него. Виждайки камъка да пада, той имаше следното чувство: ако аз бих искал да се движи по същия начин както този камък, би трябвало да си предам определена скорост, различна от тази, която чувствувам, когато виждам пред мене да пълзи някакво животно.
към текста >>
Физическите явления на вътрешният човешки свят преминаха на обективното
пол
е.
До началото на 15-то столетие, погледът, който човекът насочваше върху физическите явления, свързан с неговото вътрешно чувство, го правеше да ги вижда по-близки, по-сродни с него. Той живееше в общение с природата. Но с настъпването на 15-то столетие този поглед се забулва; природата се отдалечава от човека и ние видяхме, как математиките, станали съвършено чужди за него, започват да сътрудничат с естествените науки. От сега нататък вече вътрешното съзнание на физическия организъм, човешката физика е изгубена. Тя се превръща в една вътрешна наука, както това беше станало за математиките.
Физическите явления на вътрешният човешки свят преминаха на обективното поле.
към текста >>
В миналото към виждането на падащия камък хората са прибавяли впечатлението на скоростта, които те самите биха
пол
учили, ако искаха да бягат също така бързо.
Всъщност Галилей откри закона на падането на телата. Най-важната точка установена от този закон е тази, че той определя пътя, който един падащ камък изминава в първата секунда на падането.
В миналото към виждането на падащия камък хората са прибавяли впечатлението на скоростта, които те самите биха получили, ако искаха да бягат също така бързо.
Галилей наблюдава падащия камък. Но той няма вече вътрешна та опитност на падането. Той се задоволява да измери дължината на изминатия от камъка път, в едно пространство станало външно, през време на първата секунда на падането. Камъкът падайки с едно ускорено движение, той измерва също и изминатия път, в следващите секунди. Но важното остава това, което става през първата секунда.
към текста >>
Само то не прави никакво усилие да измени своето
пол
ожение.
Но в какво се е превърнал този закон под влиянието на Галилей? Едно тяло, би трябвало по-скоро да кажем една точка, което не е подчинено на никакво външно влияние, което е изоставено само на себе си, се движи в пространството с една равномерна скорост. То постоянно изминава същия път за същото време. Ако не дойде да му повлияе никакво външно влияние, ако никакво външно влияние не го промени, то ще се движи непрестанно със същата скорост. То е инертно.
Само то не прави никакво усилие да измени своето положение.
След като не прави никакво усилие да измени своето положение. След като сме измерили неговата скорост във всяка следваща секунда, ще кажем, че то е инертно. Но в миналото хората са чувствували вътрешно това, което е въпросното тяло, което във всяка минута изминава същия път? И намираха, че за да постигнат това, трябваше да останат точно в състояние на инерция, което нищо не идва да измени.
към текста >>
След като не прави никакво усилие да измени своето
пол
ожение.
Едно тяло, би трябвало по-скоро да кажем една точка, което не е подчинено на никакво външно влияние, което е изоставено само на себе си, се движи в пространството с една равномерна скорост. То постоянно изминава същия път за същото време. Ако не дойде да му повлияе никакво външно влияние, ако никакво външно влияние не го промени, то ще се движи непрестанно със същата скорост. То е инертно. Само то не прави никакво усилие да измени своето положение.
След като не прави никакво усилие да измени своето положение.
След като сме измерили неговата скорост във всяка следваща секунда, ще кажем, че то е инертно. Но в миналото хората са чувствували вътрешно това, което е въпросното тяло, което във всяка минута изминава същия път? И намираха, че за да постигнат това, трябваше да останат точно в състояние на инерция, което нищо не идва да измени.
към текста >>
Видяхме, че Коперник измисли една нова физическа система на света, центърът на която е зает не вече от Земята, а от Слънцето, около което се въртят планетите и към което той постоянно отнася
пол
ожението на планетите.
Видяхме, че Коперник измисли една нова физическа система на света, центърът на която е зает не вече от Земята, а от Слънцето, около което се въртят планетите и към което той постоянно отнася положението на планетите.
към текста >>
Когато четем съчиненията на Коперник, имаме ясно впечатлението, какво той още чувствува, че древната астрономия, чиито сложни фигури се опитваха да възпроизведат движенията на слънчевия свят, беше не само определила последователните
пол
ожения на планетите, но че тя имаше чувството за това, което човекът може да изпита участвувайки вътрешно във всички техни движения.
Той ни дава още една чисто отвлечена, математическа идея за нещата; не отделя още напълно човека от външния свят.
Когато четем съчиненията на Коперник, имаме ясно впечатлението, какво той още чувствува, че древната астрономия, чиито сложни фигури се опитваха да възпроизведат движенията на слънчевия свят, беше не само определила последователните положения на планетите, но че тя имаше чувството за това, което човекът може да изпита участвувайки вътрешно във всички техни движения.
към текста >>
Когато един художник рисува портрета на някого, който държи ръката си в определено
пол
ожение, той разбира жеста, защото може да направи да се роди в него чувството, което би изпитал изпълнявайки го.
Бихме могли да кажем, в миналото са имали една много ясна идея за епициклите, които хората мислеха, че са описани от някои планети. Навсякъде продължаваше още да съществува един остатък от вътрешната човешка дейност.
Когато един художник рисува портрета на някого, който държи ръката си в определено положение, той разбира жеста, защото може да направи да се роди в него чувството, което би изпитал изпълнявайки го.
По същия начин в миналото хората са имали вътрешното усещане на движението на въртене, извършено от една планета около централната звезда. Особено у Кеплер намираме отново на основата на неговото изчисление на орбитите на планетите едно реално човешко чувство. Нютон, заемайки се отново със слънчевата система на Коперник, прилага към нея абсолютния принцип на Галилей. Той казва: едно централно тяло, Слънцето, например, привлича една планета с една привличаща сила, чиято мощност се мени според квадрата на разстоянието, намалявайки с отдалечаването, но увеличавайки се с масата на присъствуващите тела. Колкото тялото, което е привлича, е по-голямо, толкова неговата привличаща сила е по-голяма.
към текста >>
Естествено, докато се вярва в това нещо, казва се, че съществуването на тази пред
пол
ожена сила е обосновано; когато не се вярва вече в него, казва се, че това е една утопия.
Ето следователно едно чисто изчисление внесено в картината, изчисление, което никак не държи сметка за човешкото същество. У Коперник и у Кеплер това не беше още така; обаче Нютон построява обективно една отвлечена система, в която не остава да съществува вече нищо от вътрешната дейност на човешкото същество. Теглят се линии в посоката, в която се гледа, линии, по които учените си представят, че действуват определени сили. Те не виждат тези сили, а трябва да ги прибавят.
Естествено, докато се вярва в това нещо, казва се, че съществуването на тази предположена сила е обосновано; когато не се вярва вече в него, казва се, че това е една утопия.
към текста >>
Но то става много по-очебийно, когато се запитаме, какво е станало с впечатленията, които човек е
пол
учил в своето етерно тяло, този по-тънък организъм, който за човека е източник на всякакъв вид опитности.
Това последствие не изпъква, не се явява, когато оставаме в областта на самата физика.
Но то става много по-очебийно, когато се запитаме, какво е станало с впечатленията, които човек е получил в своето етерно тяло, този по-тънък организъм, който за човека е източник на всякакъв вид опитности.
Тези опитности са му били отдавна отнети и това по един много по-абсолютен начин отколкото тези на физическото тяло. Само че тази първа ампутация /отрязване на крайници/ е била поздравена с по-малко ентусиазъм отколкото втората. Да се върнем към първите столетия на нашата ера и да изучим един учен, какъвто е лекарят Галиен. Съобразно с духа на неговата епоха, той различава четири елемента /стихии/ в природата: земя, вода, въздух и огън, който ние бихме нарекли топлина. Ето какво са долавя ли хората от неговата епоха, когато са насочвали поглед към външния свят.
към текста >>
Да се измери пада нето на телата, пространството изминато от едно падащо тяло в първата секунда, да се измисли законът на инерцията пред
пол
агайки съществуването на подвижни точки, чието движение е неизменно, това е нещо по-лесно.
Не беше лесно да се стигне изведнъж до пълна забрана на тази толкова интимна опитност и да намери човек в себе си новата сила, която би му позволила да се обърне отново към сетивния свят.
Да се измери пада нето на телата, пространството изминато от едно падащо тяло в първата секунда, да се измисли законът на инерцията предполагайки съществуването на подвижни точки, чието движение е неизменно, това е нещо по-лесно.
Но когато се касае да се прожектира във външния свят съзнанието за четирите елемента, хората изолират, забравят вътрешното същество, без да донесат в противовес това, което е положително в математиките. Следователно хората не са успели да направят обективна цялата етерна опитност, както това може да бъде осъществено по-късно за физическото чувство. И всъщност ние се намираме на това място и днес. Ако бихме успели да направим преминаване на обективното поле сборът на личните опитности идващи от етерното тяло, тогава би се родила една химическа наука, която чрез своята сигурност и точност би отговаряла напълно на нашата съвременно физика. Но химията е още твърде непрецизна и неясна в нейни те формули, които тя използува, за да изкаже своите собствени закони.
към текста >>
Но когато се касае да се прожектира във външния свят съзнанието за четирите елемента, хората изолират, забравят вътрешното същество, без да донесат в противовес това, което е
пол
ожително в математиките.
Не беше лесно да се стигне изведнъж до пълна забрана на тази толкова интимна опитност и да намери човек в себе си новата сила, която би му позволила да се обърне отново към сетивния свят. Да се измери пада нето на телата, пространството изминато от едно падащо тяло в първата секунда, да се измисли законът на инерцията предполагайки съществуването на подвижни точки, чието движение е неизменно, това е нещо по-лесно.
Но когато се касае да се прожектира във външния свят съзнанието за четирите елемента, хората изолират, забравят вътрешното същество, без да донесат в противовес това, което е положително в математиките.
Следователно хората не са успели да направят обективна цялата етерна опитност, както това може да бъде осъществено по-късно за физическото чувство. И всъщност ние се намираме на това място и днес. Ако бихме успели да направим преминаване на обективното поле сборът на личните опитности идващи от етерното тяло, тогава би се родила една химическа наука, която чрез своята сигурност и точност би отговаряла напълно на нашата съвременно физика. Но химията е още твърде непрецизна и неясна в нейни те формули, които тя използува, за да изкаже своите собствени закони. Целта на химията е да осъществи с етерното тяло това, което физиката направи за физическото тяло.
към текста >>
Ако бихме успели да направим преминаване на обективното
пол
е сборът на личните опитности идващи от етерното тяло, тогава би се родила една химическа наука, която чрез своята сигурност и точност би отговаряла напълно на нашата съвременно физика.
Не беше лесно да се стигне изведнъж до пълна забрана на тази толкова интимна опитност и да намери човек в себе си новата сила, която би му позволила да се обърне отново към сетивния свят. Да се измери пада нето на телата, пространството изминато от едно падащо тяло в първата секунда, да се измисли законът на инерцията предполагайки съществуването на подвижни точки, чието движение е неизменно, това е нещо по-лесно. Но когато се касае да се прожектира във външния свят съзнанието за четирите елемента, хората изолират, забравят вътрешното същество, без да донесат в противовес това, което е положително в математиките. Следователно хората не са успели да направят обективна цялата етерна опитност, както това може да бъде осъществено по-късно за физическото чувство. И всъщност ние се намираме на това място и днес.
Ако бихме успели да направим преминаване на обективното поле сборът на личните опитности идващи от етерното тяло, тогава би се родила една химическа наука, която чрез своята сигурност и точност би отговаряла напълно на нашата съвременно физика.
Но химията е още твърде непрецизна и неясна в нейни те формули, които тя използува, за да изкаже своите собствени закони. Целта на химията е да осъществи с етерното тяло това, което физиката направи за физическото тяло. Тя казва: когато две тела се съединяват, за да образуват едно трето, което може да има свойства и състояния съвършено различни от тези на неговите съставни части, явно е, че става нещо. Но ако човек не остане при най-простите и най-удобни идеи, той трябва да признае, че наистина не знае нещо особено много върху това, което става в химическите комбинации. Водата е в действителност съставено от кислород и водород; химиците си представят тези две съставни части свързани една с друга по някакъв начин; но те нямат и най-малката идея, и най-малкото вътрешно чувство за начина, по който се осъществява това свързване.
към текста >>
Но химията е още твърде непрецизна и неясна в нейни те формули, които тя из
пол
зува, за да изкаже своите собствени закони.
Да се измери пада нето на телата, пространството изминато от едно падащо тяло в първата секунда, да се измисли законът на инерцията предполагайки съществуването на подвижни точки, чието движение е неизменно, това е нещо по-лесно. Но когато се касае да се прожектира във външния свят съзнанието за четирите елемента, хората изолират, забравят вътрешното същество, без да донесат в противовес това, което е положително в математиките. Следователно хората не са успели да направят обективна цялата етерна опитност, както това може да бъде осъществено по-късно за физическото чувство. И всъщност ние се намираме на това място и днес. Ако бихме успели да направим преминаване на обективното поле сборът на личните опитности идващи от етерното тяло, тогава би се родила една химическа наука, която чрез своята сигурност и точност би отговаряла напълно на нашата съвременно физика.
Но химията е още твърде непрецизна и неясна в нейни те формули, които тя използува, за да изкаже своите собствени закони.
Целта на химията е да осъществи с етерното тяло това, което физиката направи за физическото тяло. Тя казва: когато две тела се съединяват, за да образуват едно трето, което може да има свойства и състояния съвършено различни от тези на неговите съставни части, явно е, че става нещо. Но ако човек не остане при най-простите и най-удобни идеи, той трябва да признае, че наистина не знае нещо особено много върху това, което става в химическите комбинации. Водата е в действителност съставено от кислород и водород; химиците си представят тези две съставни части свързани една с друга по някакъв начин; но те нямат и най-малката идея, и най-малкото вътрешно чувство за начина, по който се осъществява това свързване. Прибягва се към съвършено външни схващания.
към текста >>
Химията ще може да стигне до равнището на физиката само в деня, когато, разбирайки изцяло
пол
ожението, хората, поради липсата на вътрешна опитност, на старото ясновидство, ще направят усилия да намерят съзнателно връзките, които свързват човека с химическите закони и явления.
Химията ще може да стигне до равнището на физиката само в деня, когато, разбирайки изцяло положението, хората, поради липсата на вътрешна опитност, на старото ясновидство, ще направят усилия да намерят съзнателно връзките, които свързват човека с химическите закони и явления.
Разбира до това ние ще можем да стигнем само в деня, когато хората ще разберат, независимо дали става дума за химия, физика или за коя да е друга област на познанието, че не може да бъде изолиран човекът от изучаваното явление. Прогресът, който се състои в обективността, в неутралността добити спрямо нещата на природата, ние го праща ме на друго място Наистина, можем да допуснем, че инерцията се изразява чрез движението на едно движещо се тяло, което постоянно изминава същото разстояние за същото време. За нещастие това движещо се тяло не съществува; където и да погледнем, със средствата, които имаме на разположение, ние не намираме едно равномерно движение. Защото скоростта на едно движещо се тяло, което и да бъде то, е винаги подложено на различни влияния. Накратко казано, това, което наричаме една инертна маса, не съществува.
към текста >>
За нещастие това движещо се тяло не съществува; където и да погледнем, със средствата, които имаме на раз
пол
ожение, ние не намираме едно равномерно движение.
Химията ще може да стигне до равнището на физиката само в деня, когато, разбирайки изцяло положението, хората, поради липсата на вътрешна опитност, на старото ясновидство, ще направят усилия да намерят съзнателно връзките, които свързват човека с химическите закони и явления. Разбира до това ние ще можем да стигнем само в деня, когато хората ще разберат, независимо дали става дума за химия, физика или за коя да е друга област на познанието, че не може да бъде изолиран човекът от изучаваното явление. Прогресът, който се състои в обективността, в неутралността добити спрямо нещата на природата, ние го праща ме на друго място Наистина, можем да допуснем, че инерцията се изразява чрез движението на едно движещо се тяло, което постоянно изминава същото разстояние за същото време.
За нещастие това движещо се тяло не съществува; където и да погледнем, със средствата, които имаме на разположение, ние не намираме едно равномерно движение.
Защото скоростта на едно движещо се тяло, което и да бъде то, е винаги подложено на различни влияния. Накратко казано, това, което наричаме една инертна маса, не съществува. Но когато се изучава движението и не може да се прибегне до вътрешното чувство, до вътрешната опитност, до личната опитност за това движение, ние сме принудени да констатираме, че сме му напълно чужди и че тогава, за да го изучим, трябва да се ориентираме по отношение на външния свят, в рамките на който то протича. Когато наблюдаваме движението на едно тяло, ние трябва добре да го възприемаме по някакъв начин. Ако тялото се движи по продължение на една стена, можем да видим, в каква посока то се движи.
към текста >>
Ние преценяваме това движение по отношение на стената, която пред
пол
агаме за неподвижна.
Защото скоростта на едно движещо се тяло, което и да бъде то, е винаги подложено на различни влияния. Накратко казано, това, което наричаме една инертна маса, не съществува. Но когато се изучава движението и не може да се прибегне до вътрешното чувство, до вътрешната опитност, до личната опитност за това движение, ние сме принудени да констатираме, че сме му напълно чужди и че тогава, за да го изучим, трябва да се ориентираме по отношение на външния свят, в рамките на който то протича. Когато наблюдаваме движението на едно тяло, ние трябва добре да го възприемаме по някакъв начин. Ако тялото се движи по продължение на една стена, можем да видим, в каква посока то се движи.
Ние преценяваме това движение по отношение на стената, която предполагаме за неподвижна.
Но затова необходимо е аз самият да играя една роля в изучаването на явлението, да насочвам неговите фази, да участвувам още, колкото и малко, чрез една вътрешна опитност.
към текста >>
Ако в същия случай стигаме до там, да се абстрахираме напълно от човека,
пол
учаваме същия резултат, било че предметът е този, който се придвижва по отношение на стената, било че стената е тази, която се придвижва по отношение на предмета в противо
пол
ожна посока.
Ако в същия случай стигаме до там, да се абстрахираме напълно от човека, получаваме същия резултат, било че предметът е този, който се придвижва по отношение на стената, било че стената е тази, която се придвижва по отношение на предмета в противоположна посока.
Невъзможно е да решим, дали стената е тази, която се движи, или предметът. И фактически стигаме до същите изчисления при едната както и при другата хипотеза. /Виж рис. №7/.
към текста >>
Когато аз самият тичам, аз не се питам, дали аз съм, кой то тичам, или земята е тази, която се движи под моите крака, в противо
пол
ожната посока.
Поради факта, че участвувам вече вътрешно в движението, аз изгубвам възможност да разбера, да схвана това движение. Тази констатация може да се разпростре върху множество физически явления. Поради това, че са се отказали от всяко вътрешно общение с фактите, хората се намират сега в невъзможност да ги свържат и чрез най-малкия мост с човешкото същество.
Когато аз самият тичам, аз не се питам, дали аз съм, кой то тичам, или земята е тази, която се движи под моите крака, в противоположната посока.
Но когато гледам едно друго лице да бяга, моето наблюдение, напълно външно, е същото, независимо дали това лице е, което наистина тича, или пък земята се придвижва. Това положение, до което е стигнал пътят следван от човешкия дух, представлява в нашата епоха отмъщението на духа на вселената, откупът, който заплащаме, че сме изолирали човека от света на явленията.
към текста >>
Това
пол
ожение, до което е стигнал пътят следван от човешкия дух, представлява в нашата епоха отмъщението на духа на вселената, откупът, който заплащаме, че сме изолирали човека от света на явленията.
Поради факта, че участвувам вече вътрешно в движението, аз изгубвам възможност да разбера, да схвана това движение. Тази констатация може да се разпростре върху множество физически явления. Поради това, че са се отказали от всяко вътрешно общение с фактите, хората се намират сега в невъзможност да ги свържат и чрез най-малкия мост с човешкото същество. Когато аз самият тичам, аз не се питам, дали аз съм, кой то тичам, или земята е тази, която се движи под моите крака, в противоположната посока. Но когато гледам едно друго лице да бяга, моето наблюдение, напълно външно, е същото, независимо дали това лице е, което наистина тича, или пък земята се придвижва.
Това положение, до което е стигнал пътят следван от човешкия дух, представлява в нашата епоха отмъщението на духа на вселената, откупът, който заплащаме, че сме изолирали човека от света на явленията.
към текста >>
14.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Аз
пол
ожих усилия да Ви покажа, чрез какво развитие човешкият дух се е отворил за изучаването на това, което днес е обект на научните изследвания.
Аз положих усилия да Ви покажа, чрез какво развитие човешкият дух се е отворил за изучаването на това, което днес е обект на научните изследвания.
Сега бих искал да прибавя към това обяснение, които ще ни позволят да имаме един по-ясен поглед относно тези въпроси в целостта на развитието, на изминатия път. Събитията, които съставляват тъканта на нашата история, външната дреха на цивилизациите, се редуват по силата на едно течение, което възниква от скритите сили; сили до познанието на които човек може да стигне по един път различен от този на интелектуалното учение. Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме пред съзнанието си това, което в миналото е било наука на посвещението, познание на дълбоките истини на живота и на развитието.
към текста >>
Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са
пол
учили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например.
Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата.
Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например.
Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна. Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения. Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот. Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-напред в историята, за да виждаме в тях по-ясно. Съчиненията на Йоханес Скотус Еригена ни водят по един естествен начин на право до съчиненията приписани на Дионисий Ареопагита.
към текста >>
Но когато проникнем до основата на тези идеи, из
пол
зувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна.
Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата. Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например.
Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна.
Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения. Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот. Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-напред в историята, за да виждаме в тях по-ясно. Съчиненията на Йоханес Скотус Еригена ни водят по един естествен начин на право до съчиненията приписани на Дионисий Ареопагита.
към текста >>
Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се
пол
ага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения.
Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата. Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например. Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна.
Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения.
Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот. Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-напред в историята, за да виждаме в тях по-ясно. Съчиненията на Йоханес Скотус Еригена ни водят по един естествен начин на право до съчиненията приписани на Дионисий Ареопагита.
към текста >>
Развитието на този процес може да бъде проследено у Бейкън и Лок; в техните съчинения можем да видим, как всичко, което душата
пол
учаваше, приемаше от външния свят: звук, цвят, топлина и пр.
Със зазоряването на научната ера, човекът изхвърли вън от себе си психологията.
Развитието на този процес може да бъде проследено у Бейкън и Лок; в техните съчинения можем да видим, как всичко, което душата получаваше, приемаше от външния свят: звук, цвят, топлина и пр.
е било по степенно включено в самия човек.
към текста >>
Още по-лошо е
пол
ожението за Аза, чувството за който намалява все повече и повече, свежда се до една точка, бихме могли да кажем.
Още по-лошо е положението за Аза, чувството за който намалява все повече и повече, свежда се до една точка, бихме могли да кажем.
Така за философите става лесно да отричат неговото съществуване. Хората на древността нямаха съзнание за своя Аз; но те имаха едно вътрешно впечатление. Това присъствие на Аза образуваше основата на една наука по-висша от самата психология, която можем да наречем пневматология. Човекът погребва в себе си и тази пневматология, отделяйки я от вселената, и свежда чувството за своя Аз до нещо безкрайно слабо и тънко.
към текста >>
Всички усилия на човека към познание явно правят да се яви това
пол
ожение.
Наред с духове като Парацелзий и Яков Бьоме, които са като закъснели свидетели на една минала епоха, през 15-то, 16-то, 17-то столетия, ако вземем под внимание езотеричното течение на човешката мисъл, виждаме, разглеждайки го в светлината на науката на посвещението, че хората не познават вече нищо от дълбоките основи на вселената. Физиката и химията са станали външни науки, хората започват вече да очернят алхимията. И това с известно право, защото това, което остава от алхимията на Средновековието наистина заслужава подигравка. Психологията е скъсала с природата, и пневматологията, или наука на духа, се е превърнала почти в нищо. Древното знание е изгубено; не остават вече, от една страна, освен външните науки, изолирани от човека, а от друга страна една душа, в която царува хаос.
Всички усилия на човека към познание явно правят да се яви това положение.
към текста >>
19-то столетие
пол
ожи големи усилия да изкорени тази идея, която никое научно проучване, никое експериментално проучване не поддържаше и която никога не е била освен едно вдъхновение.
19-то столетие положи големи усилия да изкорени тази идея, която никое научно проучване, никое експериментално проучване не поддържаше и която никога не е била освен едно вдъхновение.
към текста >>
15.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Както видяхме вече няколкократно, нашата модерна физика се е
пол
учила от прожектирането вън от човешкото същество на това вътрешно чувство, от сега нататък прилага произволно към външната природа.
Това, което днес образува външната физика или механика, беше в миналото обект на едно вътрешно познание, родено от съзнанието за физическото тяло.
Както видяхме вече няколкократно, нашата модерна физика се е получила от прожектирането вън от човешкото същество на това вътрешно чувство, от сега нататък прилага произволно към външната природа.
към текста >>
Същото беше още
пол
ожението в епохата на алхимиците от Средновековието /макар и под една упадъчна форма/ за съзнанието за етерното тяло.
Същото беше още положението в епохата на алхимиците от Средновековието /макар и под една упадъчна форма/ за съзнанието за етерното тяло.
Там, където това етерно тяло действува, стават обмени, комбинации на течности, за които хората в миналото са имали съзнание, имали са чувството, което още можем да намерим неясно във фантастичните данни на старите ръководства по алхимия. Всичко това е също на път да бъде изхвърлено вън от човека; защото нашата химия не е още напълно завършено. Нашите съвременни химически науки се стремят да разберат химическите явления на природата чрез физико-механически методи. Всичко това се отнася за онова, което в миналото човекът чувствуваше да живее в него, в неговия организъм и което е изхвърлил вън от себе си; така са се родили съвременните науки, започвайки от астрономията и стигайки до химията, която днес е още незавършена. Напротив, това, което е обект на нашата отвлечена психология, нашата мислителна способност, нашето чувство и нашата воля, на него човекът е имал в миналото едно живо чувство, но не в себе си; той го чувствуваше да живее едновременно в себе си и в света.
към текста >>
промените на
пол
ожението в пространството, в него няма нищо от самите нас.
Но какво виждаме ние в действителност във външния свят? Ние виждаме движението Общо взето ние правим да изчезне скоростта по едни елегантен начин, изразявайки я с една диференциала. Ние я изразяваме чрез изминатото пространство в една секунда; но в действителност това, което наистина сме наблюдавали, е движението. Обаче чрез този метод ние нямаме вече вътрешно нищо общо с наблюдавания факт. Когато изучаваме движението на едно тяло, т.е.
промените на положението в пространството, в него няма нищо от самите нас.
За да се съединим отново с него, трябва да намерим средството да се върнем отново към вътрешното познание на физическия, пространствен предмет, поемайки отново пътя, който ни е отдалечил от него. Трябва да гледаме скоростта не вече като една проста промяна на положение то, а като едно собствено качество на предмета; трябва да стигнем до там, да намерим отново в самите нас това качество, участвувайки вътрешно в скоростта на тялото.
към текста >>
Трябва да гледаме скоростта не вече като една проста промяна на
пол
ожение то, а като едно собствено качество на предмета; трябва да стигнем до там, да намерим отново в самите нас това качество, участвувайки вътрешно в скоростта на тялото.
Ние я изразяваме чрез изминатото пространство в една секунда; но в действителност това, което наистина сме наблюдавали, е движението. Обаче чрез този метод ние нямаме вече вътрешно нищо общо с наблюдавания факт. Когато изучаваме движението на едно тяло, т.е. промените на положението в пространството, в него няма нищо от самите нас. За да се съединим отново с него, трябва да намерим средството да се върнем отново към вътрешното познание на физическия, пространствен предмет, поемайки отново пътя, който ни е отдалечил от него.
Трябва да гледаме скоростта не вече като една проста промяна на положение то, а като едно собствено качество на предмета; трябва да стигнем до там, да намерим отново в самите нас това качество, участвувайки вътрешно в скоростта на тялото.
към текста >>
Ще трябва следователно от изучаването на движението, на промените на
пол
ожението в пространството, науката да премине към изучаването на скоростта, към качеството скорост на тялото.
Ще трябва следователно от изучаването на движението, на промените на положението в пространството, науката да премине към изучаването на скоростта, към качеството скорост на тялото.
към текста >>
Когато виждаме едно тяло да се движи в пространството и изразяваме това движение чрез едно редуване на различни
пол
ожения, ние оставаме в отвлечеността.
Чрез това науката ще се върне отново в областта на действителността.
Когато виждаме едно тяло да се движи в пространството и изразяваме това движение чрез едно редуване на различни положения, ние оставаме в отвлечеността.
Обаче, когато напротив чувствуваме тласъка, който му предава определена скорост, ние имаме работа с една действителност, с нещо, което наистина е част от тялото в движение. Да се казва за едно движещо се тяло, че то променя положение, това не ни позволява да го познаем в нищо; но да се каже, че едно тяло притежава в себе си известна скорост, това значи вече да говорим за едно качество, което му е присъщо.
към текста >>
Да се казва за едно движещо се тяло, че то променя
пол
ожение, това не ни позволява да го познаем в нищо; но да се каже, че едно тяло притежава в себе си известна скорост, това значи вече да говорим за едно качество, което му е присъщо.
Чрез това науката ще се върне отново в областта на действителността. Когато виждаме едно тяло да се движи в пространството и изразяваме това движение чрез едно редуване на различни положения, ние оставаме в отвлечеността. Обаче, когато напротив чувствуваме тласъка, който му предава определена скорост, ние имаме работа с една действителност, с нещо, което наистина е част от тялото в движение.
Да се казва за едно движещо се тяло, че то променя положение, това не ни позволява да го познаем в нищо; но да се каже, че едно тяло притежава в себе си известна скорост, това значи вече да говорим за едно качество, което му е присъщо.
към текста >>
Трябва да си кажем: да пред
пол
ожим, че аз абсолютно не се грижа за истинската природа на това, което наблюдавам; вземам под внимание само това, което може да се измери и изрази чрез механически формули; интересуваме само това, което е механично.
Ще се запитаме, как да стигнем до този резултат? На този въпрос може да се отговори поне за това, което се отнася за физиката. Химията е още твърде малко напреднала за това. За да стигнем до този резултат, трябва първо да имаме пълно съзнание за това, което правим, за това, което е станало, когато физиката и механиката произхождащи от вътрешното чувство са се превърнали във външни науки.
Трябва да си кажем: да предположим, че аз абсолютно не се грижа за истинската природа на това, което наблюдавам; вземам под внимание само това, което може да се измери и изрази чрез механически формули; интересуваме само това, което е механично.
До какво ще стигна по този на чин? Да измина чрез познанието пътя, който човек изминава, когато умира. Когато умира, животът го напуска; това, което остава, е мъртвият труп. Когато започвам да мисля според законите на механиката, животът напуска моята мисъл, аз притежавам вече само науката на неживото, на смъртта. Ето за кое трябва да имаме едно абсолютно ясно съзнание.
към текста >>
Не раз
пол
агам с време, за да направя едно по-дълго изложение.
Същото важи и за химията.
Не разполагам с време, за да направя едно по-дълго изложение.
Запазвайки само движението на една тяло, абстрахирайки се от скоростта, ние разглеждаме само неживото, крайното състояние на едно тяло, следователно смъртта. Защото краят е винаги смъртта. Следователно, да се изучава един мъртъв труп.
към текста >>
Но не трябва да забравяме, че това познание на човешкото същество не може да се
пол
учи чрез съвременните физически методи.
Но не трябва да забравяме, че това познание на човешкото същество не може да се получи чрез съвременните физически методи.
Наистина тези методи не виждат в човека освен това, което е мъртво, неживо: чрез тях ние никога не ще видим друго освен мъртвия труп.
към текста >>
Съвременната физиология е едно истинско тресавище; в нея можете да намерите каквото си искате; както винаги можем да теглим юздите, било малко надясно, било малко наляво, физиолозите се измъкват от
пол
ожението поставяйки ударението било върху тялото, било върху душата; нашата съвременна физиология представлява последната фаза на състоянието на обърканост, в която са изпаднали науките от миналото.
Съвременната физиология е едно истинско тресавище; в нея можете да намерите каквото си искате; както винаги можем да теглим юздите, било малко надясно, било малко наляво, физиолозите се измъкват от положението поставяйки ударението било върху тялото, било върху душата; нашата съвременна физиология представлява последната фаза на състоянието на обърканост, в която са изпаднали науките от миналото.
Ако нейните схващания са толкова объркани, това се дължи на факта, че те се отнасят едновременно малко за тялото и малко за душата, без да може да се установи едно ясно разграничение. Тази обърканост се нрави на мнозина, защото позволява да се играе с думите и с фактите. За този, който знае да вижда и да мисли правилно, физиологията се свежда в крайна сметка до едно многоглаголствуване. Хората предпочитат да не си дават сметка за развитието, което науката следва. Това развитие не се отнася само за миналото; за да разберем историята на науката, трябва да предвидим нейния бъдещ ход, не в смисъла на едно предсказание, което би било повече суеверие отколкото пророчество, но започвайки да правим от сега това, което трябва; а има много да се прави в научната област.
към текста >>
Ако не намерим да им предложим като отговор нищо друго освен тези
пол
у-истини, тези изследвания основани единствено на крайното състояние на съществата, ние никога не ще можем да им противопоставим нещо сериозно.
Привържениците на атомизма имат винаги спрямо Духовната наука един великолепен отговор: за един съвременен физик, казват те, материята няма вече нищо материално. И що се отнася за външната природа те са прави.
Ако не намерим да им предложим като отговор нищо друго освен тези полу-истини, тези изследвания основани единствено на крайното състояние на съществата, ние никога не ще можем да им противопоставим нещо сериозно.
към текста >>
Но ако в бъдеще човекът и природата не ще се съединят отново, ако хората не ще изучават в нисшия човек това, което зависи от физическото тяло и от етерното тяло, човечеството ще остане в крайно състояние, което днес е обект на физиката и химията, ще остане при отвлечените системи, при схемите, които могат да бъдат из
пол
зувани само като удобни средства за изчисление.
Такива са задачите, които от всички страни се очертават пред нашите очи. Както добрата воля може да намери отново и да събере указанията разпръснати почти навсякъде в циклите от сказки, трябва да бъдат събрани и разбрани и най-малките указания, разбирането на които ще направи възможно напредването на науката.
Но ако в бъдеще човекът и природата не ще се съединят отново, ако хората не ще изучават в нисшия човек това, което зависи от физическото тяло и от етерното тяло, човечеството ще остане в крайно състояние, което днес е обект на физиката и химията, ще остане при отвлечените системи, при схемите, които могат да бъдат използувани само като удобни средства за изчисление.
Важното е хората да знаят, че химическите закони не се намират във външните явления, а в процеса, който завършва с факта; за да ги намерим отново, трябва да изследваме основно човешкото същество, живота на органическите течности, чрез който се изявява дейността на етерното тяло.
към текста >>
Но хората ги из
пол
зуват общо взето като една сляпа кокошка из
пол
зува едно зрънце, което случайно е намерила.
Да не искаме да разберем това, значи да откажем да се заловим сериозно за работа. Указанията, които Ви дадох, са само една скица на метода, който трябва да бъде следван. Ние ще основем една истинска психология, една истинска химия само чрез работа. Книгите, циклите от сказки, които са вече публикувани, съдържат всички необходими указания, за да ръководят тази работа.
Но хората ги използуват общо взето като една сляпа кокошка използува едно зрънце, което случайно е намерила.
Трябва да се заловим сериозно за работа, да се стараем да изучим и да направим използваеми всички указания, които сме натрупали; един сам човек би се справил може би с тази работа; но ще трябва той да живее още 600 години. От там нататък ще изникнат други задачи и неговата работа не ще отговаря вече на необходимостите на времето. Това, което е необходимо на човешкото същество, трябва да бъде извършено общо, в сътрудничество. В това именно се състои нашата втора задача.
към текста >>
Трябва да се заловим сериозно за работа, да се стараем да изучим и да направим из
пол
зваеми всички указания, които сме натрупали; един сам човек би се справил може би с тази работа; но ще трябва той да живее още 600 години.
Да не искаме да разберем това, значи да откажем да се заловим сериозно за работа. Указанията, които Ви дадох, са само една скица на метода, който трябва да бъде следван. Ние ще основем една истинска психология, една истинска химия само чрез работа. Книгите, циклите от сказки, които са вече публикувани, съдържат всички необходими указания, за да ръководят тази работа. Но хората ги използуват общо взето като една сляпа кокошка използува едно зрънце, което случайно е намерила.
Трябва да се заловим сериозно за работа, да се стараем да изучим и да направим използваеми всички указания, които сме натрупали; един сам човек би се справил може би с тази работа; но ще трябва той да живее още 600 години.
От там нататък ще изникнат други задачи и неговата работа не ще отговаря вече на необходимостите на времето. Това, което е необходимо на човешкото същество, трябва да бъде извършено общо, в сътрудничество. В това именно се състои нашата втора задача.
към текста >>
16.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Вие
пол
учавате от всичко, което Ви заобикаля, впечатления на цвят, звук, топлина и пр.; възприемате ги по един точен начин и това правите да имат една ясна форма.
Следователно, Вие си съставихте един образ, макар и приблизителен, за това, което възприемате при нормални условия.
Вие получавате от всичко, което Ви заобикаля, впечатления на цвят, звук, топлина и пр.; възприемате ги по един точен начин и това правите да имат една ясна форма.
към текста >>
Следователно можем да кажем: към възприятията, които
пол
учаваме по хоризонтална линия от за обикалящата среда и които нашата способност за изработване представи схваща, се прибавят възприятията на металите, които възлизат от глъбините и които са хванати от нашето чувство, въпреки че в нашата епоха това чувство не ни дава за тях освен едно хаотично впечатление и то не съвсем вярно.
Същото е и за други органи. Например, бъбреците, когато те приемат впечатлението на всичката мед намираща се в Земята /Вероятно тук във френския превод има допусната някаква грешка, защото вместо "мед" стои думата "калай". А калаят отговаря на черния дроб, който е орган под влиянието на планетата Юпитер. Бележка на бълг. превод/. Това са несъзнателни впечатления, които се превеждат само в много общи чувства.
Следователно можем да кажем: към възприятията, които получаваме по хоризонтална линия от за обикалящата среда и които нашата способност за изработване представи схваща, се прибавят възприятията на металите, които възлизат от глъбините и които са хванати от нашето чувство, въпреки че в нашата епоха това чувство не ни дава за тях освен едно хаотично впечатление и то не съвсем вярно.
От всичко това възниква само едно неясно впечатление. Ако съвременният човек имаше дарбата на имагинативното възприятие, той би познал това отношение между своето същество и металическата природа на Земята. Всъщност всеки един от нашите органи е един сетивен орган и когато го използуваме за друго нещо, поне когато изглежда, че е така, това е само чрез пълномощие; в действителност той е един истински сетивен орган. Всички органи, които човек притежава, му служат да възприема нещо. Целият човек е един голям сетивен орган, който е просто диференциран, разпределен в отделни органи надарени със специфично усещане.
към текста >>
Всъщност всеки един от нашите органи е един сетивен орган и когато го из
пол
зуваме за друго нещо, поне когато изглежда, че е така, това е само чрез пълномощие; в действителност той е един истински сетивен орган.
Бележка на бълг. превод/. Това са несъзнателни впечатления, които се превеждат само в много общи чувства. Следователно можем да кажем: към възприятията, които получаваме по хоризонтална линия от за обикалящата среда и които нашата способност за изработване представи схваща, се прибавят възприятията на металите, които възлизат от глъбините и които са хванати от нашето чувство, въпреки че в нашата епоха това чувство не ни дава за тях освен едно хаотично впечатление и то не съвсем вярно. От всичко това възниква само едно неясно впечатление. Ако съвременният човек имаше дарбата на имагинативното възприятие, той би познал това отношение между своето същество и металическата природа на Земята.
Всъщност всеки един от нашите органи е един сетивен орган и когато го използуваме за друго нещо, поне когато изглежда, че е така, това е само чрез пълномощие; в действителност той е един истински сетивен орган.
Всички органи, които човек притежава, му служат да възприема нещо. Целият човек е един голям сетивен орган, който е просто диференциран, разпределен в отделни органи надарени със специфично усещане.
към текста >>
Докато представата отговаря на сетивните впечатления, срещу това, което излъчват небесните тела ние препращаме една сила противо
пол
ожна на сетивните впечатления идващи от звездите; това е силата на волята.
Ако тези радиации на металите, ако тези впечатления идващи от металите упражняват по този начин едно влияние, което идва отдолу, ние сме подложени и на едно друго влияние, което идва отгоре, от космическото пространство излъчващо се от движението и формата на небесните тела. Това влияние, излъчващо се от движението на планетите и от съчетанието на неподвижните звезди, от небесните съзвездия, прониква в нас, предизвиква там определен род съзнание, което също не съвпада с обикновеното съзнание, а се свързва с това, което наричаме инспиративно съзнание; този път на тези впечатления отговарят "инспирации".
Докато представата отговаря на сетивните впечатления, срещу това, което излъчват небесните тела ние препращаме една сила противоположна на сетивните впечатления идващи от звездите; това е силата на волята.
Дълбоката природа на нашата воля бихме могли да я възприемем под форма та на инспирации.
към текста >>
Когато сме будни, ние възприемаме това, което ни заобикаля, и из
пол
зуваме нашето физическо тяло и нашето етерно тяло за да си образуваме за него една представа.
Когато сме будни, ние възприемаме това, което ни заобикаля, и използуваме нашето физическо тяло и нашето етерно тяло за да си образуваме за него една представа.
Без тях би ни било невъзможно да развием сили те необходими за това възприятие, което става в хоризонталната посока. Така, в общи линии, в дневното съзнание физическото тяло и етерното тяло се изпълват със сетивните впечатления и с представите. Когато спим, астралното тяло и Азът се отделят от тях. На свой ред сега те възприемат впечатленията, които стигат до тях отдолу и отгоре. Азът и астралното тяло, ако мога да кажа така, са тези, които спят по отношение на излъчванията на металите и еманациите, които идват от звездите.
към текста >>
И това, което се отделя от тях в областта съседна на сърцето,
пол
учава тогава впечатлението на излъчването на металите.
Ако бихте направили опит да преминете от обикновеното съзнание към истинската имагинация, в настоящия стадий на развитието, би трябвало всички човешки органи да бъдат обхванати от това съзнание, не само сърцето, а всички органи в еднаква степен. По-горе аз казах, че сърцето възприема златото, което се намира в Земята Но не е само то, което то възприема. Защото нещата стават така: докато Азът и астралното тяло са съединени с физическото и етерно тела, както това става нормално при будното дневно съзнание, от това възприятие не може да остане нищо. Трябва Азът и астралното тяло да добият до определена степен известна независимост по отношение на физическото и етерните тела, какъвто е случаят при имагинативното съзнание.
И това, което се отделя от тях в областта съседна на сърцето, получава тогава впечатлението на излъчването на металите.
Всъщност сетивният орган, който е чувствителен за излъчването на златото, се намира в астралното тяло в съседство с физическото сърце. Ако сърцето възприема, това е защото астралната част, която му съответствува, самата тя възприема; физическият орган има само отражение на впечатлението изпитано от астралния орган.
към текста >>
И онези хора, които се из
пол
зуват за откриване на металите, представят тази особеност.
Ако той би спал истински, астралното тяло и Азът биха били направо отделени от физическото и етерното тела. Но в този вид задрямване, толкова леко, че то така да се каже не може да се забележи, той се намира в едно състояние, което може да изглежда даже твърде интересно, защото чертите на лицето му могат да имат ангелски израз, очите могат да изглеждат "мистични". И това идва чисто и просто от едно такова леко отделяне, което съществува и през време на будността и през време на съня. В такова едно постоянно състояние се произвежда един вид трептене на физическото тяло и на етерното тяло, не зависимо от Аза и от астралното тяло. Те трептят свободно.
И онези хора, които се използуват за откриване на металите, представят тази особеност.
към текста >>
Така, способността за чувствуване на металните залежи намиращи се в земята почива на известно патологическо раз
пол
ожение.
Така, способността за чувствуване на металните залежи намиращи се в земята почива на известно патологическо разположение.
Когато не се държи сметка освен за практически цели, хората не се занимават никак да знаят, дали тези индивиди се намират в пълно здравно състояние; те не обръщат внимание на средствата, чрез които се стига до целта. Но ако застанем на една вътрешна по-висша гледна точка, констатираме веднага, че винаги има нещо патологично при тези откривания на металите, които поставят човека във връзка, не само с неговата околна среда, чрез хоризонталното възприятие, но и с под почвата, където той не прониква копаейки дупки, а с цялото си същество. Следва много естествено, че това, което изворотърсачът може тогава да изрази, не се превежда по обикновен начин. Когато взема перо и пише нещо, той изразява течението на своите представи. Когато човек възприема металическите радиации на Земята благодарение на патологически състояния, той прибягва до друг начин на изразяване /мимоходом отбелязвам, че водата също може да бъде считана като един метал/.
към текста >>
Може да има например лица, които миризмата в едно помещение, където се намират ягоди, може
пол
ожително да се разболее; достатъчно им е да почувствуват тази миризма.
Какво точно значат в тази област "здрави" и "патологични" средства”? Вие ще видите може би това по-ясно като помислите върху следното: добре е човек да притежава едно нормално сетиво на обонянието, нали? Той може тогава да възприема миризмите около него, но когато усеща по ненормален начин една миризма от заобикалящата го среда, може да се случи, щото равновесието на неговия организъм да бъде увредено, ако се намира близо до този обект.
Може да има например лица, които миризмата в едно помещение, където се намират ягоди, може положително да се разболее; достатъчно им е да почувствуват тази миризма.
Това съвсем не е едно приятно състояние. Може да стане така, че в някои случаи хора, които имат интерес да намерят да открият откраднати ягоди, или каквото и да е друго вещество издаващо миризма, не ще се спрат пред това, да използуват за своите цели тази особена дарба. И хора, които биха успели да изтънчат тяхното обоняние както това на кучетата, биха могли да бъдат използувани за полицейски издирвания, както и за шпионски цели.
към текста >>
Може да стане така, че в някои случаи хора, които имат интерес да намерят да открият откраднати ягоди, или каквото и да е друго вещество издаващо миризма, не ще се спрат пред това, да из
пол
зуват за своите цели тази особена дарба.
Какво точно значат в тази област "здрави" и "патологични" средства”? Вие ще видите може би това по-ясно като помислите върху следното: добре е човек да притежава едно нормално сетиво на обонянието, нали? Той може тогава да възприема миризмите около него, но когато усеща по ненормален начин една миризма от заобикалящата го среда, може да се случи, щото равновесието на неговия организъм да бъде увредено, ако се намира близо до този обект. Може да има например лица, които миризмата в едно помещение, където се намират ягоди, може положително да се разболее; достатъчно им е да почувствуват тази миризма. Това съвсем не е едно приятно състояние.
Може да стане така, че в някои случаи хора, които имат интерес да намерят да открият откраднати ягоди, или каквото и да е друго вещество издаващо миризма, не ще се спрат пред това, да използуват за своите цели тази особена дарба.
И хора, които биха успели да изтънчат тяхното обоняние както това на кучетата, биха могли да бъдат използувани за полицейски издирвания, както и за шпионски цели.
към текста >>
И хора, които биха успели да изтънчат тяхното обоняние както това на кучетата, биха могли да бъдат из
пол
зувани за
пол
ицейски издирвания, както и за шпионски цели.
Вие ще видите може би това по-ясно като помислите върху следното: добре е човек да притежава едно нормално сетиво на обонянието, нали? Той може тогава да възприема миризмите около него, но когато усеща по ненормален начин една миризма от заобикалящата го среда, може да се случи, щото равновесието на неговия организъм да бъде увредено, ако се намира близо до този обект. Може да има например лица, които миризмата в едно помещение, където се намират ягоди, може положително да се разболее; достатъчно им е да почувствуват тази миризма. Това съвсем не е едно приятно състояние. Може да стане така, че в някои случаи хора, които имат интерес да намерят да открият откраднати ягоди, или каквото и да е друго вещество издаващо миризма, не ще се спрат пред това, да използуват за своите цели тази особена дарба.
И хора, които биха успели да изтънчат тяхното обоняние както това на кучетата, биха могли да бъдат използувани за полицейски издирвания, както и за шпионски цели.
към текста >>
Следователно, Вие ще ме разберете, когато казвам, че способността за възприемане на влиянията, които идват отгоре или отдолу, не трябва да бъде развита по един повече или по-малко болестен, анормален начин, защото от това може да се
пол
учи едно явно разрушително действие върху човешкия организъм.
Именно това не трябва да става.
Следователно, Вие ще ме разберете, когато казвам, че способността за възприемане на влиянията, които идват отгоре или отдолу, не трябва да бъде развита по един повече или по-малко болестен, анормален начин, защото от това може да се получи едно явно разрушително действие върху човешкия организъм.
Да се формират хора за откриване на залежи от метали е всъщност равносилно на това, да се развие обонянието у човешките същество, както това се прави с полицейските кучета; единствената разлика е, че това е още по-тежка. Когато това състояние се явява спонтанно, то е резултат на едно болестно разположение.
към текста >>
Да се формират хора за откриване на залежи от метали е всъщност равносилно на това, да се развие обонянието у човешките същество, както това се прави с
пол
ицейските кучета; единствената разлика е, че това е още по-тежка.
Именно това не трябва да става. Следователно, Вие ще ме разберете, когато казвам, че способността за възприемане на влиянията, които идват отгоре или отдолу, не трябва да бъде развита по един повече или по-малко болестен, анормален начин, защото от това може да се получи едно явно разрушително действие върху човешкия организъм.
Да се формират хора за откриване на залежи от метали е всъщност равносилно на това, да се развие обонянието у човешките същество, както това се прави с полицейските кучета; единствената разлика е, че това е още по-тежка.
Когато това състояние се явява спонтанно, то е резултат на едно болестно разположение.
към текста >>
Когато това състояние се явява спонтанно, то е резултат на едно болестно раз
пол
ожение.
Именно това не трябва да става. Следователно, Вие ще ме разберете, когато казвам, че способността за възприемане на влиянията, които идват отгоре или отдолу, не трябва да бъде развита по един повече или по-малко болестен, анормален начин, защото от това може да се получи едно явно разрушително действие върху човешкия организъм. Да се формират хора за откриване на залежи от метали е всъщност равносилно на това, да се развие обонянието у човешките същество, както това се прави с полицейските кучета; единствената разлика е, че това е още по-тежка.
Когато това състояние се явява спонтанно, то е резултат на едно болестно разположение.
към текста >>
Това знание може наистина да бъде из
пол
зувано имайки пълно съзнание.
Вие ще успеете да разберете теоретическата страна на всички тези неща, които Ви са представени под една форма често несръчна, както ще успеете да разберете също, как трябва да си служат хората с тях, т.е. без да ги отделят от едно цялостно познание на човешкото същество.
Това знание може наистина да бъде използувано имайки пълно съзнание.
Този, който притежава имагинативно съзнание, няма право да си служи с астралната имагинативна сила, разположена в съседство на сърцето, за да търси злато; но той може да стори това, за да стигне да познава вътрешната структура, истинското предназначение на сърцето. Той може да използува тази способност за познаване на човешкото същество. Това отговаря на едно правилно използуване във физическия живот на обонянието или на зрението, например. По този начин, съединявайки познанията, които ни идват отдолу, и тези, които ни идват отгоре, ние можем да постигнем да познаваме всеки орган на човека.
към текста >>
Този, който притежава имагинативно съзнание, няма право да си служи с астралната имагинативна сила, раз
пол
ожена в съседство на сърцето, за да търси злато; но той може да стори това, за да стигне да познава вътрешната структура, истинското предназначение на сърцето.
Вие ще успеете да разберете теоретическата страна на всички тези неща, които Ви са представени под една форма често несръчна, както ще успеете да разберете също, как трябва да си служат хората с тях, т.е. без да ги отделят от едно цялостно познание на човешкото същество. Това знание може наистина да бъде използувано имайки пълно съзнание.
Този, който притежава имагинативно съзнание, няма право да си служи с астралната имагинативна сила, разположена в съседство на сърцето, за да търси злато; но той може да стори това, за да стигне да познава вътрешната структура, истинското предназначение на сърцето.
Той може да използува тази способност за познаване на човешкото същество. Това отговаря на едно правилно използуване във физическия живот на обонянието или на зрението, например. По този начин, съединявайки познанията, които ни идват отдолу, и тези, които ни идват отгоре, ние можем да постигнем да познаваме всеки орган на човека.
към текста >>
Той може да из
пол
зува тази способност за познаване на човешкото същество.
Вие ще успеете да разберете теоретическата страна на всички тези неща, които Ви са представени под една форма често несръчна, както ще успеете да разберете също, как трябва да си служат хората с тях, т.е. без да ги отделят от едно цялостно познание на човешкото същество. Това знание може наистина да бъде използувано имайки пълно съзнание. Този, който притежава имагинативно съзнание, няма право да си служи с астралната имагинативна сила, разположена в съседство на сърцето, за да търси злато; но той може да стори това, за да стигне да познава вътрешната структура, истинското предназначение на сърцето.
Той може да използува тази способност за познаване на човешкото същество.
Това отговаря на едно правилно използуване във физическия живот на обонянието или на зрението, например. По този начин, съединявайки познанията, които ни идват отдолу, и тези, които ни идват отгоре, ние можем да постигнем да познаваме всеки орган на човека.
към текста >>
Това отговаря на едно правилно из
пол
зуване във физическия живот на обонянието или на зрението, например.
Вие ще успеете да разберете теоретическата страна на всички тези неща, които Ви са представени под една форма често несръчна, както ще успеете да разберете също, как трябва да си служат хората с тях, т.е. без да ги отделят от едно цялостно познание на човешкото същество. Това знание може наистина да бъде използувано имайки пълно съзнание. Този, който притежава имагинативно съзнание, няма право да си служи с астралната имагинативна сила, разположена в съседство на сърцето, за да търси злато; но той може да стори това, за да стигне да познава вътрешната структура, истинското предназначение на сърцето. Той може да използува тази способност за познаване на човешкото същество.
Това отговаря на едно правилно използуване във физическия живот на обонянието или на зрението, например.
По този начин, съединявайки познанията, които ни идват отдолу, и тези, които ни идват отгоре, ние можем да постигнем да познаваме всеки орган на човека.
към текста >>
Едно истинско познание на човека може да се разцъфти само тогава, когато ще обгърнем с един и същ поглед мъртвия орган, мъртвия труп и възприятията, които можем да
пол
учим отгоре и отдолу.
Тук ние проникваме в една област, където връзката, която съединява човека с вселената, ни се явява още по -ясно отколкото можах да покажа това по-рано. Сказките, които завърших върху развитието на естествените науки, и особено вчерашната сказка, показват, че настоящата форма на тези науки позволява на човека да познае главно неживото, неодушевеното. Човек не познава себе си такъв, какъвто той е в действителност, той познава само своя мъртъв труп.
Едно истинско познание на човека може да се разцъфти само тогава, когато ще обгърнем с един и същ поглед мъртвия орган, мъртвия труп и възприятията, които можем да получим отгоре и отдолу.
към текста >>
Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите
пол
учени от тук от науката.
За всеки орган трябва да бъдат обединени трите елемента: познанието на смъртта на физическото, познанието на това, което позволява живота т.е. на душата, и познанието на това, което дава живот, т.е. на духа. В цялото човешко същество трябва да изследваме физическата страна, душата и духа.
Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите получени от тук от науката.
Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до гроба и че трябва отвъд този гроб отново да намерим пътя на живота. Духовната наука има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания. Защото всички тези неща са били винаги предчувствува ни. В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно предчувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално разположение на своята душа и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите. Заедно с него живее един астроном Към тази двойка се присъединява Монтанус, геологът, човекът на планината, и жената, която възприема присъствието на металите.
към текста >>
В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно предчувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално раз
пол
ожение на своята душа и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите.
В цялото човешко същество трябва да изследваме физическата страна, душата и духа. Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите получени от тук от науката. Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до гроба и че трябва отвъд този гроб отново да намерим пътя на живота. Духовната наука има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания. Защото всички тези неща са били винаги предчувствува ни.
В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно предчувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално разположение на своята душа и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите.
Заедно с него живее един астроном Към тази двойка се присъединява Монтанус, геологът, човекът на планината, и жената, която възприема присъствието на металите. Тук има едно предчувствие, един дълбок инстинкт, който отива много по-далече отколкото са сторили това всички теории на науката от Гьоте насам, колкото и велики да са те. Защото научното познание се ограничава строго към средата на човешкото същество. Във втората част на своята книга "Вилхелм Мастер", в "Годините на пътуване", Гьоте прави да прозре нещо, което е съставна част от световете, с които е съединен, свързан човекът, горе със звездите, долу с дълбините на Земята.
към текста >>
Преди всичко бих искал да настоя върху една точка: ако вътре в Антропософското Движение искаме да преследваме научни цели, трябва да вършим това с цялата сериозност на нещата, с оглед да направим така, щото да не се счита, че Антропософията произтича от това, да не направим тя да падне в областта на физиката, на химията или на съвременната физиология; напротив, трябва да
пол
ожим усилия да възобновим науките чрез живото течение на антропософското познание.
Преди всичко бих искал да настоя върху една точка: ако вътре в Антропософското Движение искаме да преследваме научни цели, трябва да вършим това с цялата сериозност на нещата, с оглед да направим така, щото да не се счита, че Антропософията произтича от това, да не направим тя да падне в областта на физиката, на химията или на съвременната физиология; напротив, трябва да положим усилия да възобновим науките чрез живото течение на антропософското познание.
към текста >>
Каква
пол
за ще има, ако окачим на водорода или на кислорода едно ново антропософско име или ако останем с обикновените наименования?
Бихме желали да чуем химиците, физиците, физиолозите, лекарите, да говорят на езика на Антропософията. Защото няколко специалисти, които бяха успели да накарат Антропософията да говори на езика на химия та, физиката или на физиологията, никак не ще придвижат нещата напред; те ще успеят само да събудят противници. За да напредваме истински, трябва да вземем Антропософията като една истинска наука, а не като един нов речник, чиито думи могат да се приложат чисто и просто към придобитите идеи.
Каква полза ще има, ако окачим на водорода или на кислорода едно ново антропософско име или ако останем с обикновените наименования?
Важното е да проникнем всецяло антропософските схващания; след това винаги ще можем да извлечем директиви във всички области на живота.
към текста >>
17.
Съдържание
GA_327 Биодинамично земеделие
– Характерен пример:
пол
ската мишка.
Варовото и кварцовото действие на Земята. Влиянието на планетите. Лунното въздействие и покълването Силите, благоприятстващи плодообразуването. – Предотвратяване на лунното действие при плевелите. Пепелта Планетната система и Зодиакът.
– Характерен пример: полската мишка.
Космичното влияние при насекомите и нисшите животни Нематодат; при цвеклото – Слънцето и Зодиакалният кръг. – Нормално състояние при растенията и при животните. – Действието на Луната и паразитното гъбясване. – Полският хвощ.
към текста >>
–
Пол
ският хвощ.
Пепелта Планетната система и Зодиакът. – Характерен пример: полската мишка. Космичното влияние при насекомите и нисшите животни Нематодат; при цвеклото – Слънцето и Зодиакалният кръг. – Нормално състояние при растенията и при животните. – Действието на Луната и паразитното гъбясване.
– Полският хвощ.
към текста >>
По-интимните взаимодействия в природата: Отношението между
пол
евъдство, овощарство, животновъдство.
По-интимните взаимодействия в природата: Отношението между полевъдство, овощарство, животновъдство.
Дървото в цялостното домакинство на природата. Тревистите и житните растения Камбиумът. – Миризмата на тревистите растения и на дърветата. Същността на корена. Сродство на растенията със света насекомите.
към текста >>
18.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
Те са на раз
пол
ожение на всеки, който се интересува.
В началото на 20 век Рудолф Щайнер развива принципите на Духовната наука, най-напред нарече на от него теософия, а от 1910 Антропософия. Пред нас са 28 написани от него книги и около 6 хиляди стенографирани и по-късно напечатани лекции.
Те са на разположение на всеки, който се интересува.
Към тези лекции принадлежат и осемте от Селскостопанския курс от Юни 1924. Отговаряйки на живите духовни потребности на своите слушатели и читатели от времето след Първата световна война, той разглежда много жизнени практически проблеми. Това са новите възгледи относно тристранното разделение на социалния живот. През 1919 с основаването на Валдорфските училища, възникна антропософската педагогика, а през 1920 се утвърдиха антропософската медицина и лечебната евритмия, а неговите импулси в областта на изкуството проличават още през 1913 с построяването на Първия Гьотеанум.
към текста >>
Той приема при условие, че ще се съберат достатъчно хора, които са запознати с Антропософията и нейните основни
пол
ожения.
През 1920 Рудолф Щайнер е помолен да проведе курс за земеделци.
Той приема при условие, че ще се съберат достатъчно хора, които са запознати с Антропософията и нейните основни положения.
Те би трябвало да са прочели поне двете книги „Теософия“ и „Духовна наука“. Освен това по професия би трябвало да са земеделци, това ще рече, да са способни да изпробват и приложат препоръките на практика. Още от това е ясно, че при тези лекции не става дума за един алтернативен учебник по селско стопанство. Според неговите собствени изложения в седмичния вестник „Гьотеанум“, той е искал към това, което относно селското стопанство досега е било известно от практическите и природонаучните опитности, да прибави и важни факти, до които е достигнал от духовно-научните си изследвания. За да може да каже това, което според него е било важно, като предпоставка се оказва доброто познаване на антропософската литература.
към текста >>
Вместо химикали против насекоми-вредители, се извършва засаждане на различни културни растения, които цъфтят и дават плод по различно време и се подпомага умножаването на многообразието на птичия свят,
пол
езните насекоми, червеите и микроорганизмите.
В конвенционалното селско стопанство все повече се разчита на химически и биотехнически средства. Изтъква се, че в природата отделният вид може да просъществува и да процъфти винаги само в по-големи жизнени общности. Рудолф Щайнер и модерното екологично селско стопанство се опират на това познание и изграждат отделното стопанство като една възможно многостранна културна екологична система, която лежи в разнообразна природна среда. Вместо азот от химичните заводи се поощрява биологичното обогатяване с азот чрез засаждане на бобови култури. Вместо минерални торове се активира биологичното разпадане в почвата, за което от особено значение е употребата на тор от принадлежащите на стопанството животни.
Вместо химикали против насекоми-вредители, се извършва засаждане на различни културни растения, които цъфтят и дават плод по различно време и се подпомага умножаването на многообразието на птичия свят, полезните насекоми, червеите и микроорганизмите.
Естествените сили, които осигуряват здравето на всеки организъм, се укрепват чрез активирането на жизнеността посредством специални препарати и подходящо торене. Хармонизиращото действие на тези биологично-динамични препарати върху културните растения и почвата е доказано посредством много опити на трайно торене в Швеция, Швейцария и Германия*/*1 J. Raup 1999: „Fertilisation Systems in Organic Farming Based on Long Term Experiments“, Final Report of the concertet action „Elaboration of Standards for site-specified fertilization Systems in organic farming in Europe based on long.term field experime nts“ (AIR 3-CT94-1940). Inst. f. Biodynamix Research, Brandschneise 5, D-64295 Darmstadt/ /*2 J.
към текста >>
19.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Лекцията прерастваше в закуска и гостите можеха да из
пол
зват почти целия замък с всичко, което принадлежи към него и което беше много интересно.
Хората пристигаха в Кобервитц обикновено около единадесет часа. В Кобервитц те не можеха да нощуват, затова идваха всеки ден от Бреслау. И чак тогава започваше лекцията, която траеше до един часа.
Лекцията прерастваше в закуска и гостите можеха да използват почти целия замък с всичко, което принадлежи към него и което беше много интересно.
Това траеше до един и половина два без петнадесет. Следваше изказване на селскостопански теми до три часа. Това беше кобервитцката част на срещата. Това продължи десет дни.
към текста >>
Това траеше до един и
пол
овина два без петнадесет.
Хората пристигаха в Кобервитц обикновено около единадесет часа. В Кобервитц те не можеха да нощуват, затова идваха всеки ден от Бреслау. И чак тогава започваше лекцията, която траеше до един часа. Лекцията прерастваше в закуска и гостите можеха да използват почти целия замък с всичко, което принадлежи към него и което беше много интересно.
Това траеше до един и половина два без петнадесет.
Следваше изказване на селскостопански теми до три часа. Това беше кобервитцката част на срещата. Това продължи десет дни.
към текста >>
Затова за Коледното събрание в Дорнах дойде племенникът на граф Кайзерлинг, на когото при изпращането е било казано: „Или ще издействаш даденото обещание този курс да бъде проведен през първото
пол
угодие, или не се връщай у дома.“ С тази поръка племенникът се появи и така настойчиво говори, че аз му обещах курсът да се състои веднага, щом бъде възможно.
Виждате, какво богато посрещане беше направено. Все пак трябва да отбележа, че на графиня и на граф Кайзерлинг не беше лесно да устроят този курс, тъй като той от дълго време беше обещан, но аз все не можех да отида.
Затова за Коледното събрание в Дорнах дойде племенникът на граф Кайзерлинг, на когото при изпращането е било казано: „Или ще издействаш даденото обещание този курс да бъде проведен през първото полугодие, или не се връщай у дома.“ С тази поръка племенникът се появи и така настойчиво говори, че аз му обещах курсът да се състои веднага, щом бъде възможно.
към текста >>
И аз наистина мисля, че тази почва може да се из
пол
зва още в много насоки, понеже е извънредно богата на желязо.
Почвата на Кобервитц съдържа желязо.
И аз наистина мисля, че тази почва може да се използва още в много насоки, понеже е извънредно богата на желязо.
към текста >>
И малко хора знаят, че в течение на последните десетилетия вътре в земеделието се
пол
учи така, че всички продукти, от които човекът наистина живее, дегенерират и то дегенерират изключително бързо в голям мащаб.
За всичко това най-напред бяха развити принципите, взаимовръзките, които в нашето съвремие са от особено значение поради това, че тъкмо земеделието най-много се е отклонило от разумните принципи под влиянието на материалистичния светоглед.
И малко хора знаят, че в течение на последните десетилетия вътре в земеделието се получи така, че всички продукти, от които човекът наистина живее, дегенерират и то дегенерират изключително бързо в голям мащаб.
към текста >>
Искам веднага отново да наблегна: От това, което можа да се изпробва на различни места в Прага, Берн, Париж, сега отново в Бреслау, мога да кажа, че това, което произлезе от Коледното събрание[4], този езотеричен
пол
ъх, който пронизва цялото Антропософско общество, който е новото, би могло да се каже, това, което след истинското новоосноваване на Антропософското Общество сега се намира тук, което по-рано не съществуваше, сега навсякъде се посреща от сърцата не само с истинско задоволство, но по извънредно задушевен начин.
Другите неща бяха в Бреслау. Всеки ден завършваше с антропософска лекция за членовете на Антропософското общество относно въпроси на Кармата, които тук вече от седмици са предмет на разглеждане. Тези въпроси там бяха обхванати в девет лекции[2]. За цялата работа дадох кратък доклад в местния вестник, притурка към „Гьотеанумът“, който тъкмо днес излезе. В него са дадени сведения за всички мероприятия в Бреслау[3].
Искам веднага отново да наблегна: От това, което можа да се изпробва на различни места в Прага, Берн, Париж, сега отново в Бреслау, мога да кажа, че това, което произлезе от Коледното събрание[4], този езотеричен полъх, който пронизва цялото Антропософско общество, който е новото, би могло да се каже, това, което след истинското новоосноваване на Антропософското Общество сега се намира тук, което по-рано не съществуваше, сега навсякъде се посреща от сърцата не само с истинско задоволство, но по извънредно задушевен начин.
Наистина съществува основателната надежда, че сега, след като Антропософското общество чрез Коледното събрание постигна своята духовност, вече съзнателно духовно се работи от страна на езотеричното Председателство в Дорнах, така че сега навсякъде може да се забележи, че не само течението се придвижва напред, но че и сърцата на участниците се присъединяват към това течение.
към текста >>
В Щутгарт е извънредно потискащо между другите неща преди всичко това, че във Валдорфското училище, което в педагогическо-дидактическо и в духовно отношение извънредно много напредва, икономиката е направо в отчаяно
пол
ожение.
След това на път за насам пристигнах в Щутгарт.
В Щутгарт е извънредно потискащо между другите неща преди всичко това, че във Валдорфското училище, което в педагогическо-дидактическо и в духовно отношение извънредно много напредва, икономиката е направо в отчаяно положение.
Представете си, днес например, така преобразувах петия клас, че от 2 паралелки станаха 3. Сега имаме 5а, 5б и 5в клас. Също и шести клас имаме в 3 подразделения. Повечето класове имат по 2 паралелки, чак до по-горните класове. Във Валдорфското училище имаме повече от 800 деца.
към текста >>
Това
пол
ожение е потискащо и то много тежко гнети душата, тъй като всичко друго е добре уредено.
Това положение е потискащо и то много тежко гнети душата, тъй като всичко друго е добре уредено.
Училището има учителски колегиум от над четиридесет учители и над осемстотин ученици. Извънредно трудно е те да работят при тези икономически предпоставки и особено при бъдещите икономически изгледи за Германия.
към текста >>
През първите три, четири и пет месеца чрез доброволни дарения на антропософски приятели е възможно да бъдат покривани месечно 10000 марки от този недостиг, така че само около 6000-7000 марки месечно трябва да бъдат набавяни от други източници от това
пол
ожение.
През първите три, четири и пет месеца чрез доброволни дарения на антропософски приятели е възможно да бъдат покривани месечно 10000 марки от този недостиг, така че само около 6000-7000 марки месечно трябва да бъдат набавяни от други източници от това положение.
към текста >>
Ако бъдат намерени още около 250-300 кръстника, ако членският внос идва навреме и по-добре се събират помощи,
пол
ожението няма да е така трудно.
Ако бъдат намерени още около 250-300 кръстника, ако членският внос идва навреме и по-добре се събират помощи, положението няма да е така трудно.
Естествено, трябва да се каже, че сега в Германия имаме оскъдица на пари. Не че няма материални стойности, но е налице такава парична оскъдица, че тя не позволява никаква циркулация. Всъщност стопанският живот в Средна Европа е в едно направо лошо състояние.
към текста >>
Тези неща показват, че всичко, което се прави от Антропософското движение на антропософското
пол
е, в днешно време представлява много голяма сила.
Това са сведенията, който исках да Ви дам.
Тези неща показват, че всичко, което се прави от Антропософското движение на антропософското поле, в днешно време представлява много голяма сила.
Формата, образът, който Валдорфското училище възприе, вече показва твърде голяма сила, присъща на антропософията. Така стоят нещата и в другите области.
към текста >>
За пет часа не може да се даде говорно обучение на 160 души, за това работата се уреди така, че около 30 човека стояха отпред и те
пол
учиха истинско говорно обучение.
Налице е нужда от това, което Антропософията може да даде. В Щутгарт се проведе курс за формира не на говора, за актьорската реч, който трябваше да завърши за малко часове, защото нямаше време за повече. Записаха се около 160 човека.
За пет часа не може да се даде говорно обучение на 160 души, за това работата се уреди така, че около 30 човека стояха отпред и те получиха истинско говорно обучение.
Останалите можеха само да слушат. Наистина има потребност от Антропософията, дълбока, обширна потребност. Трябва да сме в състояние да раздвижим наличните сили и да засилим антропософската дейност.
към текста >>
Че
пол
ожението става по-лошо, това хората го знаят, констатират го статистически.
Че положението става по-лошо, това хората го знаят, констатират го статистически.
Въпреки това някои се съпротивляват, те просто настръхват срещу мероприятията, които могат да се придобият от духовното изследване. Да се започне вече правилно да се гледа на нещата е от огромно значение. Често съм казвал, че когато имаме една магнитна стрелка, която винаги заема една определена посока, като с единият си връх сочи магнитния северен полюс, а с другият магнитния южен полюс, би било детинско да се каже, че причината за тази постоянна посока на стрелката лежи в самата стрелка. Защото в действителност причината е в магнитния северен и южен полюс. За да обясни посоката на стрелката, човек прибягва до помощта на цялата Земя.
към текста >>
Често съм казвал, че когато имаме една магнитна стрелка, която винаги заема една определена посока, като с единият си връх сочи магнитния северен
пол
юс, а с другият магнитния южен
пол
юс, би било детинско да се каже, че причината за тази постоянна посока на стрелката лежи в самата стрелка.
Че положението става по-лошо, това хората го знаят, констатират го статистически. Въпреки това някои се съпротивляват, те просто настръхват срещу мероприятията, които могат да се придобият от духовното изследване. Да се започне вече правилно да се гледа на нещата е от огромно значение.
Често съм казвал, че когато имаме една магнитна стрелка, която винаги заема една определена посока, като с единият си връх сочи магнитния северен полюс, а с другият магнитния южен полюс, би било детинско да се каже, че причината за тази постоянна посока на стрелката лежи в самата стрелка.
Защото в действителност причината е в магнитния северен и южен полюс. За да обясни посоката на стрелката, човек прибягва до помощта на цялата Земя. Той излиза извън самата стрелка. Детинско е да се смята, че причината лежи в самата стрелка.
към текста >>
Защото в действителност причината е в магнитния северен и южен
пол
юс.
Че положението става по-лошо, това хората го знаят, констатират го статистически. Въпреки това някои се съпротивляват, те просто настръхват срещу мероприятията, които могат да се придобият от духовното изследване. Да се започне вече правилно да се гледа на нещата е от огромно значение. Често съм казвал, че когато имаме една магнитна стрелка, която винаги заема една определена посока, като с единият си връх сочи магнитния северен полюс, а с другият магнитния южен полюс, би било детинско да се каже, че причината за тази постоянна посока на стрелката лежи в самата стрелка.
Защото в действителност причината е в магнитния северен и южен полюс.
За да обясни посоката на стрелката, човек прибягва до помощта на цялата Земя. Той излиза извън самата стрелка. Детинско е да се смята, че причината лежи в самата стрелка.
към текста >>
20.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Чувството на благодарност на тези, които могат да
пол
учат нещо от Антропософията е напълно основателно.
С дълбока благодарност се връщам към думите, които току-що произнесе граф Кайзерлинг.
Чувството на благодарност на тези, които могат да получат нещо от Антропософията е напълно основателно.
Но в днешното трудно време наистина дълбоко може да бъде почувствана също и благодарността към Антропософското дело, която трябва да бъде призната на всички участници в осъществяването на антропософските интереси. И затова бих желал точно от духа на антропософските убеждения най-сърдечно да благодаря за произнесеното слово.
към текста >>
Ако това се говори пред хора, които относно селското стопанство са слушали лекции по
пол
итическа икономия, то ще им се види съвсем абсурдно, защото те смятат, че тези неща са ясно и сигурно установени.
Ако това се говори пред хора, които относно селското стопанство са слушали лекции по политическа икономия, то ще им се види съвсем абсурдно, защото те смятат, че тези неща са ясно и сигурно установени.
Случаят обаче не е такъв. Относно селското стопанство може да дава мнение само онзи, който извлича своята преценка от полето, от гората, от животновъдството. Трябва да престане всяко разискване върху националната икономика, което не изхожда от практическата същност на нещата. Докато не се разбере, че казаното в националикономическо отношение, което само теоретично се отнася до нещата, е само празно говорене, дотогава няма да се дойде до нищо съществено нито в селското стопанство, нито в другите области.
към текста >>
Относно селското стопанство може да дава мнение само онзи, който извлича своята преценка от
пол
ето, от гората, от животновъдството.
Ако това се говори пред хора, които относно селското стопанство са слушали лекции по политическа икономия, то ще им се види съвсем абсурдно, защото те смятат, че тези неща са ясно и сигурно установени. Случаят обаче не е такъв.
Относно селското стопанство може да дава мнение само онзи, който извлича своята преценка от полето, от гората, от животновъдството.
Трябва да престане всяко разискване върху националната икономика, което не изхожда от практическата същност на нещата. Докато не се разбере, че казаното в националикономическо отношение, което само теоретично се отнася до нещата, е само празно говорене, дотогава няма да се дойде до нищо съществено нито в селското стопанство, нито в другите области.
към текста >>
Той търси причината за това не в магнитната стрелка, а в цялата Земя, като едната и страна определя като магнитен северен
пол
юс, другата и страна като магнитен южен
пол
юс.
Често съм употребявал едно сравнение, за да изясня това в други области на живота. Човек вижда, че магнитната стрелка с единия си край сочи винаги към север, а с другия към юг.
Той търси причината за това не в магнитната стрелка, а в цялата Земя, като едната и страна определя като магнитен северен полюс, другата и страна като магнитен южен полюс.
Ако някой търси причината за това свойство на магнитната стрелка в самата нея, това би било едно безсмислие. Защото положението на стрелката може да се разбере само ако се знае в какво съотношение тя се намира с цялата Земя.
към текста >>
Защото
пол
ожението на стрелката може да се разбере само ако се знае в какво съотношение тя се намира с цялата Земя.
Често съм употребявал едно сравнение, за да изясня това в други области на живота. Човек вижда, че магнитната стрелка с единия си край сочи винаги към север, а с другия към юг. Той търси причината за това не в магнитната стрелка, а в цялата Земя, като едната и страна определя като магнитен северен полюс, другата и страна като магнитен южен полюс. Ако някой търси причината за това свойство на магнитната стрелка в самата нея, това би било едно безсмислие.
Защото положението на стрелката може да се разбере само ако се знае в какво съотношение тя се намира с цялата Земя.
към текста >>
Ако вземете обаче
пол
ския хвощ, Equisetum[4], в него ще откриете към 90% силициева киселина, същата, която се съдържа в кварца, но в много разредено състояние.
Този силиций, като се намира в камъни като кварца, се явява в такава форма, че когато се разглежда външно материалното, когато се разглежда почвата с растителността по нея, на силиция не се отдава голямо значение, той просто се забравя. Защото той не се разтваря във вода, той пропуска водата. На пръв поглед изглежда, че той няма много общо с общите обикновени, тривиални условия на живота.
Ако вземете обаче полския хвощ, Equisetum[4], в него ще откриете към 90% силициева киселина, същата, която се съдържа в кварца, но в много разредено състояние.
От всичко това можете да разберете, какво огромно значение трябва да има кварцът, силицият. Почти половината на това, което срещаме на Земята, се състои от силиций.
към текста >>
Почти
пол
овината на това, което срещаме на Земята, се състои от силиций.
Този силиций, като се намира в камъни като кварца, се явява в такава форма, че когато се разглежда външно материалното, когато се разглежда почвата с растителността по нея, на силиция не се отдава голямо значение, той просто се забравя. Защото той не се разтваря във вода, той пропуска водата. На пръв поглед изглежда, че той няма много общо с общите обикновени, тривиални условия на живота. Ако вземете обаче полския хвощ, Equisetum[4], в него ще откриете към 90% силициева киселина, същата, която се съдържа в кварца, но в много разредено състояние. От всичко това можете да разберете, какво огромно значение трябва да има кварцът, силицият.
Почти половината на това, което срещаме на Земята, се състои от силиций.
към текста >>
Пол
овината от стоящата на наше раз
пол
ожение Земя е силиций[5], тъй като той заема 48% от нея.
Учудващо е, че този силиций толкова малко се забелязва, че даже почти се изключва от процеси, в които може да действа извънредно благотворно. В антропософската медицина силициевата субстанция представлява съществената част на много лекарства. Цяла верига от болести се лекуват с вътрешно поемане или с бани със силициева киселина, защото почти всичко, което в случай на заболяване се появява в абнормно състояние на сетивата, което не лежи в самите сетива, а се проявява в сетивата, както и във вътрешните сетива, което предизвиква болки тук или там в органите всичко това по чудесен начин бива повлияно от силиция. Изобщо силицият играе мислимо най-голяма роля в това, което по един древен израз се нарича домакинство на природата, тъй като силицият се намира не само там, където го виждаме, в кварца или в другите камъни. Извънредно фино разреден силиций има също в атмосферата, всъщност той е налице навсякъде.
Половината от стоящата на наше разположение Земя е силиций[5], тъй като той заема 48% от нея.
Какво върши силицият? Да, това трябва да се запитаме в една хипотетична форма.
към текста >>
Ако в нашето земно обкръжение имахме само
пол
овината от силиция, тогава растенията щяха да имат повече или по-малко пирамидална форма, цветовете щяха да атрофират и почти всички растения щяха да имат формите на кактусите, които ни се струват ненормални, формите на житните растения щяха да изглеждат твърде комично, стъблата щяха да са долу дебели, даже месести, класовете увехнали, изсъхнали, нямаше да имаме пълни класове.
Ако в нашето земно обкръжение имахме само половината от силиция, тогава растенията щяха да имат повече или по-малко пирамидална форма, цветовете щяха да атрофират и почти всички растения щяха да имат формите на кактусите, които ни се струват ненормални, формите на житните растения щяха да изглеждат твърде комично, стъблата щяха да са долу дебели, даже месести, класовете увехнали, изсъхнали, нямаше да имаме пълни класове.
Това от една страна.
към текста >>
Цветовете им наистина щяха да са раздалечени един от друг, но щяха да са празни, без
пол
езно съдържание, без да доставят особени хранителни вещества.
От друга страна, макар не така разпространена както силициевата киселина, навсякъде в земята се намира варовикова субстанция, калциеви, калиеви и натриеви субстанции. Ако тези субстанции бяха по-малко, отколкото са те сега, бихме имали растения с изключително тънки стъбла, чисто виещи се растения.
Цветовете им наистина щяха да са раздалечени един от друг, но щяха да са празни, безполезно съдържание, без да доставят особени хранителни вещества.
Само при равновесието, при съвместното действие на тези две сили ако взема тези две субстанции отделно от останалите само при съвместното действие на варовикоподобните и кварцоподобните субстанции растенията добиват формата, в която ги виждаме днес.
към текста >>
Разбира се, че и тогава ще се
пол
учи нещо, но въпросът е добре ли е да се насочим към сеитба след дъжд и пълнолуние?
Да приемем, че тъкмо са преминали дъждовни дни и е настъпило пълнолуние. Да, със силите, които идват на Земята при пълнолуние, става нещо колосално. Те избуяват в цялостното израстване на растението. Те не биха могли да предизвикат този буен растеж, ако не са предшествани от дъждовните дни. Ще трябва да говорим за това, дали е от значение да засеем семената след последван от пълнолуние дъжд или да засяваме по всяко време, без да мислим за тези условия.
Разбира се, че и тогава ще се получи нещо, но въпросът е добре ли е да се насочим към сеитба след дъжд и пълнолуние?
Защото това, което пълнолунието трябва да направи, при известни растения става мощно и силно след дъждовни дни и слабо и оскъдно след слънчеви дни. Такива правила се намираха в ръководствата на древното земеделие. Казваше се един афоризъм и се знаеше, какво трябва да се направи. Днес тези максими се смятат за древно суеверие, а няма наука за тези неща, няма желание те да се проучат и установят.
към текста >>
Или ако засаждате иглолистна гора, при което силите на Сатурн играят голяма роля, ще се
пол
учи съвсем различен резултат, ако гората се засажда в тъй наречения асцендент, изгряване на Сатурн, или в друг негов период.
Така е, защото едногодишният живот на растението и ограниченото му съществуване за кратък срок е свързано с планетите, които обикалят Слънцето за кратък период. Обратното, това, което се откъсва от преходното и остава, което обвива дърветата с кора, което ги прави дълготрайни, то е свързано със силите, които действат посредством силите на топлината и студа и идват от планетите с дълъг период на обиколка при Сатурн тридесет, при Юпитер двадесет години. Оттук има значение да се познават периодите на Марс, когато някой иска да засади дъб. Тъй като дъб, засаден в подходящ период на Марс, ще расте другояче, отколкото ако го засадите без да се съобразявате с това, когато Ви е удобно.
Или ако засаждате иглолистна гора, при което силите на Сатурн играят голяма роля, ще се получи съвсем различен резултат, ако гората се засажда в тъй наречения асцендент, изгряване на Сатурн, или в друг негов период.
Който има поглед в тази материя, може с точност да каже, кога едно растение се развива добре или зле, дали нещата са направени с разбиране на връзката с тези сили или не, тъй като това, което не е явно за очите, излиза на бял свят в по-интимните връзки на живота.
към текста >>
Да пред
пол
ожим, че употребяваме дърва за горене от дървета, засадени без да се държи сметка за космическите периоди на Земята.
Да предположим, че употребяваме дърва за горене от дървета, засадени без да се държи сметка за космическите периоди на Земята.
Това няма ни даде такава здравословна топлина, каквато ще дадат дървата от дърветата, които са посадени с разбиране. Тъкмо в най-интимните отношения на ежедневния живот тези неща са от огромно значение, обаче хората днес животът протича почти необмислено. Хората са доволни да не мислят за тези неща. Смятат, че всички неща трябва да протичат като машина. Имат си необходимите съоръжения, включват машината и тя върви.
към текста >>
Затова в практическия живот се стига до катастрофално
пол
ожение.
Тъкмо в най-интимните отношения на ежедневния живот тези неща са от огромно значение, обаче хората днес животът протича почти необмислено. Хората са доволни да не мислят за тези неща. Смятат, че всички неща трябва да протичат като машина. Имат си необходимите съоръжения, включват машината и тя върви. И според материалистичния подход те си представят, че така стоят нещата в цялата природа.
Затова в практическия живот се стига до катастрофално положение.
И идват големите загадки. Защо е невъзможно днес да ям такива картофи, каквито съм ял в моята младост? С течение на времето много продукти са загубили своята вътрешна хранителна сила. Последните десетилетия показват това по безспорен начин. Защото не се познават по-интимните въздействия, които пристигат от Вселената и които трябва да се търсят по такъв път, какъвто загатнах в днешния увод.
към текста >>
21.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Да тръгнем най-напред от
пол
ожението, че почвата е основата на земеделското стопанство.
Че това твърдение е основателно, ще разберете, когато от една страна се разгледа Земята, от която израства нашето земеделско стопанство и от друга страна това, което действа върху Земята отвън. Всъщност днес най-често по чисто абстрактен начин се говори за влиянията, които действат върху Земята отвън. Съзнава се, че слънчевата светлина и топлина и всичко свързано с тях имат известно отношение към плодородието на почвата. Но как точно стоят нещата, днешният възглед не може да обясни, защото не може да проникне в действителността на фактите.
Да тръгнем най-напред от положението, че почвата е основата на земеделското стопанство.
Тази почва искам да я означа тук с този щрих /Рис.2/ обикновено се разглежда като нещо чисто минерално и понеже в нея се образува хумус или понеже се внасят органични торове, поради това в нея е прибавено нещо органично. Не се констатира, че в самата почва не само има известен живот, но самата тя има растителен характер и дори в нея се намира астрално въздействие. Това днес изобщо не се и помисля, а още по-малко се признава. И ако се продължи изследването и се види, как този вътрешен живот на земната почва, бих казал, във фина дозировка е съвсем различен през лятото и през зимата, тогава се навлиза в области, които имат огромно значение за практиката,
към текста >>
И ние
пол
учаваме една истинска представа от това, което всъщност става не е съвсем точно казано, но с това трябва само да се обясни и засега е достатъчно -, ние си създаваме една представа, когато си кажем: При човека над диафрагмата се намират определени органи преди всичко главата и това, което го снабдява с необходимото от дишането и циркулационните процеси.
Почвата е един истински орган, орган, който можем да сравним с човешката диафрагма.
И ние получаваме една истинска представа от това, което всъщност става не е съвсем точно казано, но с това трябва само да се обясни и засега е достатъчно -, ние си създаваме една представа, когато си кажем: При човека над диафрагмата се намират определени органи преди всичко главата и това, което го снабдява с необходимото от дишането и циркулационните процеси.
Под диафрагмата са други органи. Ако от тази гледна точка сравним почвата с човешката диафрагма, можем да кажем: за индивидуалното земеделско стопанство главата е под земната почва, а ние с всички животни живеем в корема на земеделското стопанство, там също се развиват и растения. Това, което е над земята, изцяло е това, което принадлежи към вътрешните коремни органи нека употребим някакво наименование на селскостопанската индивидуалност. В едно селско стопанство вървим всъщност в корема на стопанството и растенията растат също в корема на стопанството. Следователно ние имаме наистина една индивидуалност, която е застанала на главата си и можем да получим правилна представа за нея само ако я разглеждаме и по отношение на човека така стояща на главата си.
към текста >>
Следователно ние имаме наистина една индивидуалност, която е застанала на главата си и можем да
пол
учим правилна представа за нея само ако я разглеждаме и по отношение на човека така стояща на главата си.
И ние получаваме една истинска представа от това, което всъщност става не е съвсем точно казано, но с това трябва само да се обясни и засега е достатъчно -, ние си създаваме една представа, когато си кажем: При човека над диафрагмата се намират определени органи преди всичко главата и това, което го снабдява с необходимото от дишането и циркулационните процеси. Под диафрагмата са други органи. Ако от тази гледна точка сравним почвата с човешката диафрагма, можем да кажем: за индивидуалното земеделско стопанство главата е под земната почва, а ние с всички животни живеем в корема на земеделското стопанство, там също се развиват и растения. Това, което е над земята, изцяло е това, което принадлежи към вътрешните коремни органи нека употребим някакво наименование на селскостопанската индивидуалност. В едно селско стопанство вървим всъщност в корема на стопанството и растенията растат също в корема на стопанството.
Следователно ние имаме наистина една индивидуалност, която е застанала на главата си и можем да получим правилна представа за нея само ако я разглеждаме и по отношение на човека така стояща на главата си.
В следващите лекции ще видим, че при животните положението е малко по-друго. Но защо казвам, че разгледано като индивидуално същество земеделското стопанство стои на главата си?
към текста >>
В следващите лекции ще видим, че при животните
пол
ожението е малко по-друго.
Под диафрагмата са други органи. Ако от тази гледна точка сравним почвата с човешката диафрагма, можем да кажем: за индивидуалното земеделско стопанство главата е под земната почва, а ние с всички животни живеем в корема на земеделското стопанство, там също се развиват и растения. Това, което е над земята, изцяло е това, което принадлежи към вътрешните коремни органи нека употребим някакво наименование на селскостопанската индивидуалност. В едно селско стопанство вървим всъщност в корема на стопанството и растенията растат също в корема на стопанството. Следователно ние имаме наистина една индивидуалност, която е застанала на главата си и можем да получим правилна представа за нея само ако я разглеждаме и по отношение на човека така стояща на главата си.
В следващите лекции ще видим, че при животните положението е малко по-друго.
Но защо казвам, че разгледано като индивидуално същество земеделското стопанство стои на главата си?
към текста >>
Казвам го с основание, защото всичко, което се намира в непосредствена близост до земята въздуха, водните изпарения, също и топлината, в която ние самите се намираме, където дишаме, откъдето идва това, от което растенията заедно с нас
пол
учават тази външна топлина, външен въздух и вода отвън, в действителност всичко това съответства на човешките органи под диафрагмата.
Казвам го с основание, защото всичко, което се намира в непосредствена близост до земята въздуха, водните изпарения, също и топлината, в която ние самите се намираме, където дишаме, откъдето идва това, от което растенията заедно с нас получават тази външна топлина, външен въздух и вода отвън, в действителност всичко това съответства на човешките органи под диафрагмата.
И обратно, всичко под земната почва въздействува върху организма, особено по време на детството, а също и през целия ни живот. Непрекъснато имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното и това намиращо се над земята въздействие е същевременно зависимо разгледайте го първо като локализация на въздействието непосредствено от Луната, Меркурий и Венера, които подпомагат Слънцето и го модифицират така, че тези тъй наречени близки планети разгръщат своята дейност върху всичко, което е над земята. Всички далечни планети, които се намират под земята и подпомагат онова въздействие на Слънцето, което го упражнява отдолу върху почвата. Така че по отношение живота на растението, въздействието на далечните планети трябва да търсим под земята, а на близките над земята.
към текста >>
Причината е, че когато бъде всмукан и абсорбиран в земята, въздухът също бива проникнат от лек
пол
ъх на живот.
В мига, в който чрез варовиковото съдържание на почвата топлината навлезе в земята, където се пое ма от други субстанции на земята, където външната топлина преминава във вътрешна, тя преминава в известно състояние на леко оживяване. Днес се знае, че съществува разлика между въздуха под земята. Не се взема под внимание обаче, че има разлика между топлината над земята и топлината под земята. Знае се, че въздухът под земята съдържа повече въглена киселина, а въздухът над земята повече кислород. Не се знае обаче причината за това.
Причината е, че когато бъде всмукан и абсорбиран в земята, въздухът също бива проникнат от лек полъх на живот.
Така стоят нещата с топлината и въздуха.
към текста >>
Когато се поемат от земята, те
пол
учават лек жизнен характер.
Когато се поемат от земята, те получават лек жизнен характер.
към текста >>
Оттук следва изискването, действително да о
пол
зотворим това за живота на растението, тъй като един ден ще се разбере, колко особено важно е из
пол
зуването на такива неща, за да може да се управлява развитието на растенията.
Това, което става с кристалите, не се отразява на живота на растението. Тогава растенията са най-много отдадени на себе си и най-малко са изложени на минералните вещества. Обратно, известно време преди и след този период, особено преди него, когато минералите се подготвят да преминат във формиране, в кристализиране, те са от особена важност за развитието на растенията. Тогава те излъчват силите, които са от особена важност за растежа на растенията. Следователно можем да кажем: към Ноември до Декември настъпва времето, в което процесите под повърхността на Земята оказват особено въздействие върху развитието на растенията.
Оттук следва изискването, действително да оползотворим това за живота на растението, тъй като един ден ще се разбере, колко особено важно е използуването на такива неща, за да може да се управлява развитието на растенията.
към текста >>
Виждате как от едно най-странично познание следват съвсем
пол
ожителни указания, които радикално подпомагат човека, докато иначе нещата се оставят на простото опитване.
Виждате как от едно най-странично познание следват съвсем положителни указания, които радикално подпомагат човека, докато иначе нещата се оставят на простото опитване.
Трябва да сме наясно, че земеделското стопанство заедно с това, което се намира под почвата, представлява същинска индивидуалност също и във времето и че животът на Земята е особено силен точно през зимата, докато през лятото той по определен начин замира.
към текста >>
Много по-вярно е, че доведе ли се тази сложност на изграждането до крайност, тя се разпада и накрая от това, което в границите на земното е доведено до най-голяма та сложност, се
пол
учава малък хаос.
Тъй като организмът не произлиза по този начин от семето, че това, което се е изградило като семе, да се предава от майчиното растение на растението-дете или от майчиното животно на рожбата на животното. Тъкмо това съвсем не е вярно.
Много по-вярно е, че доведе ли се тази сложност на изграждането до крайност, тя се разпада и накрая от това, което в границите на земното е доведено до най-голяма та сложност, се получава малък хаос.
То се разпада, би могло да се каже, в космичен прах и когато се е разпаднало в космичен прах, когато семето е достигнало до най-голяма сложност и се е установил малкият хаос, тогава върху семето започва да действа цялата околна Вселена. Тя се отпечатва върху него и изгражда от малкия хаос това, което може да бъде изградено чрез въздействията на Вселената, идващи от всички страни. И от семето получаваме едно отражение на Вселената /Рис.3/.
към текста >>
И от семето
пол
учаваме едно отражение на Вселената /Рис.3/.
Тъй като организмът не произлиза по този начин от семето, че това, което се е изградило като семе, да се предава от майчиното растение на растението-дете или от майчиното животно на рожбата на животното. Тъкмо това съвсем не е вярно. Много по-вярно е, че доведе ли се тази сложност на изграждането до крайност, тя се разпада и накрая от това, което в границите на земното е доведено до най-голяма та сложност, се получава малък хаос. То се разпада, би могло да се каже, в космичен прах и когато се е разпаднало в космичен прах, когато семето е достигнало до най-голяма сложност и се е установил малкият хаос, тогава върху семето започва да действа цялата околна Вселена. Тя се отпечатва върху него и изгражда от малкия хаос това, което може да бъде изградено чрез въздействията на Вселената, идващи от всички страни.
И от семето получаваме едно отражение на Вселената /Рис.3/.
към текста >>
Старият организъм притежава само тенденцията да доведе семето до такова космично
пол
ожение, та благодарение на своя афинитет към това космично
пол
ожение, от правилните посоки да действат сили така, че от глухарчето да произлезе пак глухарче, а не кисел трън.
Всеки път в образуването на семето земният организационен процес се довежда до хаос. И всеки път в хаоса на семето новият организъм се изгражда от цялата Вселена.
Старият организъм притежава само тенденцията да доведе семето до такова космично положение, та благодарение на своя афинитет към това космично положение, от правилните посоки да действат сили така, че от глухарчето да произлезе пак глухарче, а не кисел трън.
към текста >>
В него започва да действа констелацията, звездното съотношение и по този начин то
пол
учава своята определена форма, своя вид, своя образ.
Засадим ли в земята семе на някакво растение, то в това семе имаме отпечатъка, характеристиката на целия Космос откъм някаква посока на света.
В него започва да действа констелацията, звездното съотношение и по този начин то получава своята определена форма, своя вид, своя образ.
В мига, в който семето се посее в земята, върху него започва много силно да действа външното обкръжение на Земята и в този миг семето се прониква от копнеж да противодейства, да се противопоставя на космичното, да започне буйно да расте, да се разраства във всички възможни посоки, понеже това, което действа над Земята, не иска да задържи тази форма, този образ. Като противоположност на вкарването на семето в хаоса семето трябва да бъде доведено до хаос щом от него вече се появят първите наченки на новото растение и следващите кълнове, се налага в растението да внесем земното, като противес на космичното, което като форма на растението живее вътре в семето. Ние трябва да приобщим растението с неговия растеж към земята. Това обаче може да стане само когато в действителност в живота на растението внесем намиращия се над земята живот, който още не е достигнал до пълния хаос, който не се е издигнал до семеобразуването, а в организацията на растението е застинал преди да достигне семеобразуването. Този намиращ се върху земята живот трябва да внесем в живота на самото расте ние.
към текста >>
Като противо
пол
ожност на вкарването на семето в хаоса семето трябва да бъде доведено до хаос щом от него вече се появят първите наченки на новото растение и следващите кълнове, се налага в растението да внесем земното, като противес на космичното, което като форма на растението живее вътре в семето.
Засадим ли в земята семе на някакво растение, то в това семе имаме отпечатъка, характеристиката на целия Космос откъм някаква посока на света. В него започва да действа констелацията, звездното съотношение и по този начин то получава своята определена форма, своя вид, своя образ. В мига, в който семето се посее в земята, върху него започва много силно да действа външното обкръжение на Земята и в този миг семето се прониква от копнеж да противодейства, да се противопоставя на космичното, да започне буйно да расте, да се разраства във всички възможни посоки, понеже това, което действа над Земята, не иска да задържи тази форма, този образ.
Като противоположност на вкарването на семето в хаоса семето трябва да бъде доведено до хаос щом от него вече се появят първите наченки на новото растение и следващите кълнове, се налага в растението да внесем земното, като противес на космичното, което като форма на растението живее вътре в семето.
Ние трябва да приобщим растението с неговия растеж към земята. Това обаче може да стане само когато в действителност в живота на растението внесем намиращия се над земята живот, който още не е достигнал до пълния хаос, който не се е издигнал до семеобразуването, а в организацията на растението е застинал преди да достигне семеобразуването. Този намиращ се върху земята живот трябва да внесем в живота на самото расте ние. В това отношение за хората са особено благоприятни местностите богати на хумус, тъй като това, което може да доведе до плодородие на земята чрез естествен хумус, може да се замести по изкуствен начин само незадоволително.
към текста >>
В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето
пол
учава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето.
Погледнете зелените растителни листа /Рис.4/. Зелените листа на растенията носят в своята форма, дебелина и зелен цвят земното. Те обаче не биха били зелени, ако в тях не живееше също космическата сила на Слънцето.
В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето.
Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн и в зелените листа самото Слънце.
към текста >>
Ако нямаме вече създадени овощните сортове и ако законите на наследствеността не им позволяваха да се възпроизвеждат, ако при такова
пол
ожение човекът днес с днешната си интелигентност би бил поставен пред необходимостта отново да създава нещата, той не би постигнал нищо по отношение на овощните сортове, понеже днес човекът не прониква рационално в процеса, а всичко прави чрез експерименти, чрез опити.
Как особените свойства на почвата да бъдат насочени така, че космичното действие да бъде, тъй да се каже, уплътнено и задържано в корените и листата. Или как може то да се направи по-тънко, по-фино, за да бъде изтеглено нагоре и да обагри цветовете, или да направи плодовете по-вкусни и по-хранителни. Когато кайсиите или сливите имат фин вкус, този фин вкус е всъщност вложеното в тях космично действие, както е при багрите на цветовете в ябълката. Вие фактически ядете Юпитер, в сливата Вие фактически ядете Сатурн. И ако човечеството с днешното познание бъде поставено пред необходимостта да произведе от някои растения, останали от предисторическо време, разнообразието на нашите плодови сортове, той няма да постигне много, ако формите на нашите овощни сортове не се наследяваха и не са били произведени във времето, когато човечеството още е съзнавало инстинктивната прамъдрост относно производството на овощните сортове от примитивни сортове.
Ако нямаме вече създадени овощните сортове и ако законите на наследствеността не им позволяваха да се възпроизвеждат, ако при такова положение човекът днес с днешната си интелигентност би бил поставен пред необходимостта отново да създава нещата, той не би постигнал нищо по отношение на овощните сортове, понеже днес човекът не прониква рационално в процеса, а всичко прави чрез експерименти, чрез опити.
Рационалното прониква не в процесите обаче е основното условие, което трябва да е налице, ако искаме изобщо стопански напредък.
към текста >>
Тук важи правилото на практика това е трудно достижимо, обаче в идеалния смисъл, като идеал то е правилно че когато стане нужда да се внесе тор отвън, той трябва да се употреби и да се из
пол
зва само като лечебно средство за едно вече заболяло стопанство.
Съществува особеното свойство и аз се радвам, ако нещата бъдат проверени, тъй като проверката сигурно ще ги потвърди съществува съотношението, че когато в едно стопанство има правилно количество крави, коне и други животни, тези животни заедно дават толкова тор, колкото е необходимо на стопанството, колкото е необходимо да се попълни това, което е изпаднало в хаос. И то ако конете, кравите, свинете и пр. са в подходящ брой, торът също ще е смесен по подходящ начин. Нещата са свързани: животните изяждат правилното количество от това, което има дава от растителността, защото изяждат точно това, което може да им даде земята с отглежданите на нея растения. По тази причина, чрез своите органични процесите отделят толкова тор, колкото е нужно отново да се даде на земята.
Тук важи правилото на практика това е трудно достижимо, обаче в идеалния смисъл, като идеал то е правилно че когато стане нужда да се внесе тор отвън, той трябва да се употреби и да се използва само като лечебно средство за едно вече заболяло стопанство.
Стопанството е здраво дотогава, докато самото то си набавя тор от своите животни. Естествено, това изисква да се развие правилна наука относно въпроса колко животни от даден вид трябва да има определено стопанство.
към текста >>
Тогава в противо
пол
ожността между предната и задната част на животното Вие ще разкриете противо
пол
ожността между Слънцето и Луната.
Отразената от Луната слънчева светлина няма никакво въздействие, когато осветява главата на дадено животно. Там няма никакво действие. Тези неща са от значение само за ембрионалния живот. Но отразената от Луната слънчева светлина развива своята най-висока активност, когато пада върху задната част и в особеното отношение на задната част към строежа на главата. Развийте чувство за противоречието с оглед на формата между предната и задната част на животното, как са поставени бедрата в целия организъм, как всичко това е изградено като истински противовес на главата.
Тогава в противоположността между предната и задната част на животното Вие ще разкриете противоположността между Слънцето и Луната.
И ако продължите по-нататък, ще откриете, че действието на Слънцето продължава до сърцето, то спира пред сърцето. Там в главата и в кръвообразуването действат още Марс, Юпитер, Сатурн. В задната част, от сърцето до опашката действа Луната, подкрепена от действието на Меркурий и Венера. И ако си представите животното обърнато така, че главата му да е забодена в земята, а задната част над земята, ще имате разположението на едно земеделско стопанство.
към текста >>
И ако си представите животното обърнато така, че главата му да е забодена в земята, а задната част над земята, ще имате раз
пол
ожението на едно земеделско стопанство.
Развийте чувство за противоречието с оглед на формата между предната и задната част на животното, как са поставени бедрата в целия организъм, как всичко това е изградено като истински противовес на главата. Тогава в противоположността между предната и задната част на животното Вие ще разкриете противоположността между Слънцето и Луната. И ако продължите по-нататък, ще откриете, че действието на Слънцето продължава до сърцето, то спира пред сърцето. Там в главата и в кръвообразуването действат още Марс, Юпитер, Сатурн. В задната част, от сърцето до опашката действа Луната, подкрепена от действието на Меркурий и Венера.
И ако си представите животното обърнато така, че главата му да е забодена в земята, а задната част над земята, ще имате разположението на едно земеделско стопанство.
към текста >>
22.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
И знанието за тези вещества, което човек
пол
учава от химията, не надвишава знанието за даден човек, когото сме видели да минава по улицата, заснели сме го с фотоапарат и за когото си спомняме благодарение на снимката.
Той знае как изглеждат външно, когато ги разглежда в лаборатория, но всъщност никак не познава вътрешното значение на тези вещества в общата мирова дейност.
И знанието за тези вещества, което човек получава от химията, не надвишава знанието за даден човек, когото сме видели да минава по улицата, заснели сме го с фотоапарат и за когото си спомняме благодарение на снимката.
Това, което науката прави с тези вещества, чиято дълбока същност трябва да се познава, е не повече от едно снимане с фотоапарат. И това, което се пише в книгите и се изнася в докладите за тези вещества, всъщност не съдържа много повече.
към текста >>
Този въглерод от едно високо аристократично
пол
ожение в последно време е смъкнат Боже, по този път са минали по-късно много други световни същества до едно твърде плебейско състояние.
Да започнем най-напред с въглерода.
Този въглерод от едно високо аристократично положение в последно време е смъкнат Боже, по този път са минали по-късно много други световни същества до едно твърде плебейско състояние.
Във въглерода виждат въглищата, които се слагат в печката, графита, с който се пише. Цени се само една определена разновидност на въглерода диаманта, но човек не може да си го купи. И тъй онова, което се знае за въглерода, в сравнение с огромното негово значение в природата е една нищожна дреболия. Допреди две столетия този черен юначага се смяташе за онова, което означаваха с благородното име „Камък на мъдреците“. Много се е говорело, какво се крие зад наименованието „Камък на мъдреците“, но въпреки говоренето нищо съществено не се е казало.
към текста >>
Едва по-късно към него се прибавя това, което е например калцият, който човекът започва да из
пол
зва, за да си създаде за опора също и нещо твърдо.
В по-рани епохи на нашето земно развитие въглеродът е бил самотен, нещо отделяно.
Едва по-късно към него се прибавя това, което е например калцият, който човекът започва да използва, за да си създаде за опора също и нещо твърдо.
За да може това, което живее във въглерода, да остане подвижно, в своя калциев костен скелет човекът си създава една твърда опора; животното също, поне висшето животно. Така в своя подвижен въглероден строеж човекът се издига и излиза от чисто минералния твърд калциев строеж, какъвто е строежът на Земята, който той впрочем включва себе си, за да има в себе си твърда земя. Чрез калция, в строежа на костите, човекът носи твърдата Земя в себе си.
към текста >>
Вие можете да си изградите представата, че в основата на всяко живо същество е раз
пол
ожен повече или по-малко твърд и повече или по-малко флуктуиращ, трептящ въглероден скелет, по пътя на който Духът се движи през света.
Вие можете да си изградите представата, че в основата на всяко живо същество е разположен повече или по-малко твърд и повече или по-малко флуктуиращ, трептящ въглероден скелет, по пътя на който Духът се движи през света.
За да стане това по-прегледно, искам да начертая един скелет, който Духът с помощта на сярата си е изградил по някакъв начин /Рис.7, синьо/.
към текста >>
Днешният материалист говори само за този кислород, който
пол
учава в ретортата чрез електролиза на водата.
Етерното се движи по пътя на кислорода с помощта на сярата. Така дихателният процес добива своя смисъл. Чрез дишането ние поемаме кислород.
Днешният материалист говори само за този кислород, който получава в ретортата чрез електролиза на водата.
Навсякъде обаче в кислородът живее нисшият свръхсетивен свят, етерният свят, ако кислородът не е умъртвен, както трябва да бъде умъртвен във въздуха около нас. Във въздуха, който вдишваме, животът на кислорода е умъртвен, за да не изпадаме в безсъзнание от живия кислород. Ние получаваме припадък, ако в нас проникне по-висш жизнен елемент. Вече една банална хипертрофия на растеж в организма, на място където не трябва да става това, ни прави немощни, загубваме съзнание и още по-лошо. И ние щяхме да ходим замаяни, съвсем упоени, ако бяхме заобиколени от жив въздух, от въздух, в който има жив кислород.
към текста >>
Ние
пол
учаваме припадък, ако в нас проникне по-висш жизнен елемент.
Така дихателният процес добива своя смисъл. Чрез дишането ние поемаме кислород. Днешният материалист говори само за този кислород, който получава в ретортата чрез електролиза на водата. Навсякъде обаче в кислородът живее нисшият свръхсетивен свят, етерният свят, ако кислородът не е умъртвен, както трябва да бъде умъртвен във въздуха около нас. Във въздуха, който вдишваме, животът на кислорода е умъртвен, за да не изпадаме в безсъзнание от живия кислород.
Ние получаваме припадък, ако в нас проникне по-висш жизнен елемент.
Вече една банална хипертрофия на растеж в организма, на място където не трябва да става това, ни прави немощни, загубваме съзнание и още по-лошо. И ние щяхме да ходим замаяни, съвсем упоени, ако бяхме заобиколени от жив въздух, от въздух, в който има жив кислород. Кислородът около нас трябва да е мъртъв. Но бих желал да кажа, че от момента на раждането той е носителят на живота, носителят на етерното. И тук той ще стане веднага носител на живота, ако напусне сферата, в която има задачата да обгръща нашите сетивни органи.
към текста >>
И така, казано от духовен аспект, между кислорода и въглерода се настанява астралността, но тази астралност се нуждае от азот, за да може да се отпечата във физическата област и да действа на физическото
пол
е.
И така, казано от духовен аспект, между кислорода и въглерода се настанява астралността, но тази астралност се нуждае от азот, за да може да се отпечата във физическата област и да действа на физическото поле.
Астралност се простира навсякъде, където има азот. Етерната жизненост би се разливала във всички посоки подобно на облаци, без да се съобразява с въглеродния скелет, ако азотът не упражняваше такова огромно притегляне към този въглероден скелет. Навсякъде по проправените във въглерода линии и пътища, азотът влачи кислорода, там астралността в азота довлича етерната жизненост /виж рисунката, жълтия цвят/. Голям преносвач на живота към Духа е този азот. Азотът в човека има съществено значение за душевността в човека, той е посредникът между живота и Духа.
към текста >>
Азотът именно посредничи от кислорода да се
пол
учи въглена киселина и тя да бъде издишана.
Чрез дишането човек поема в себе си кислорода, т.е. етерния живот. Тогава се намесва вътрешният азот, който разнася кислорода навсякъде, където има въглерод, т.е. където са активните променящи форми. Там той донася кислорода, а взема въглерода и го изнася на вън.
Азотът именно посредничи от кислорода да се получи въглена киселина и тя да бъде издишана.
към текста >>
Ако Земята би постъпвала така, тя би изпаднала в
пол
ожение на човек, който живее вътре в едно стопанство, но желае да остане самостоятелен и да остави извън себе си това, което расте в нивата.
Но всичко това в областта на Земята работи съвместно само защото е проникнато от нещо друго, което осъществява връзката на физическия земен свят с далечините на Космоса. С оглед на нашето земно съществуване Земята не бива да скита като откъснато твърдо тяло във Вселената и да се изолира от останалия свят.
Ако Земята би постъпвала така, тя би изпаднала в положение на човек, който живее вътре в едно стопанство, но желае да остане самостоятелен и да остави извън себе си това, което расте в нивата.
Поради благоразумие той не постъпва така. Това, което днес расте на нивата, го намираме после в стомаха на многоуважаемите стопани, след което то по някакъв начин отново поема пътя към нивата. Като хора ние не можем да се уединим, а напротив, ние сме свързани с нашето обкръжение и в края на краищата принадлежим към него. Както малкият пръст ми принадлежи, така и нещата около човека естествено принадлежат на целия човек. Трябва да има непрекъсната обмяна на вещества.
към текста >>
Сега той, междувременно оросен пак от сярата, отново се нуждае от вещество, в което да се освободи от всяка определеност, от всяка структура и да
пол
ети в общата неопределеност и хаотичност на Вселената, където няма и следа от една или друга организация.
Може да се каже, че в такива формации Духът е станал физически, той живее в тялото астрално, като свое подобие под формата на Аз. Във физическото тяло той живее по физически начин, като физически преобразен Дух. След известно време Духът започва да се чувства не добре и иска да се освободи.
Сега той, междувременно оросен пак от сярата, отново се нуждае от вещество, в което да се освободи от всяка определеност, от всяка структура и да полети в общата неопределеност и хаотичност на Вселената, където няма и следа от една или друга организация.
Това вещество е водородът, който се намира най-близко от една страна до Духа и от друга страна до физическото. Той отново отнася в безкрайността на Вселената всичко, което е оформена и оживена астралност, за да бъде отново поета от Вселената. Всъщност водородът разтваря всичко*/* Това е най-малкият цикъл в ритъма на човешкия живот: Духът като Аз се въплътява (= изгражда си тяло, за да действа с него във физическия свят) и се освобождава, като го разгражда. Подобни са по-големите цикли: събужданезаспиване, раждане-умиране, прераждане. (Бел. пр.)/
към текста >>
Обаче всичко това, което правим, когато се отдаваме на душевни упражнения, то има все пак една тиха, субтилна, срещу
пол
ожна телесна страна.
Когато човек медитира искам да отворя скоба и да вмъкна това, за да видите, че в медитирането няма нищо мистично и мъгляво какво всъщност прави човек, когато медитира? Човекът на Изтока е правел медитация по свой начин. Ние в Средноевропейския Запад правим това по свой начин. Ние извършваме медитация, която само косвено се обляга на дихателния процес, ние всъщност действаме и живеем в концентрация и медитация.
Обаче всичко това, което правим, когато се отдаваме на душевни упражнения, то има все пак една тиха, субтилна, срещуположна телесна страна.
Чрез медитирането се променя, макар и съвсем неуловимо, равномерният начин на дишането, което е така тясно свързано с човешкия живот. Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното будно съзнание. В нас винаги остава малко повече въглена киселина през време на медитацията. Ние не отблъскваме цялата мощ на въглената киселина, както правим в обикновения живот, а задържаме част от нея. Не изхвърляме постоянно цялото количество въглена киселина веднага там, където от всички страни сме заобиколени с азот.
към текста >>
Той върви през
пол
ето и изведнъж то е там.
Ученият казва, че селянинът е глупав, но в действителност това не е вярно, то е из основи погрешно. Селянинът извинете, това е точно така той е един медитант, той медитира. Което той промедитира в своите зимни нощи, това е твърде, твърде много. Той усвоява това, което е един вид придобиване на духовно познание. Той не може да го изрази, то внезапно се появява.
Той върви през полето и изведнъж то е там.
Той знае нещо, което след това изпробва. Това съм го виждал много пъти, когато като млад съм живял със селяни; винаги, навсякъде е така.
към текста >>
И сега, за да предложи този твърд образ, въглеродът трябва да се вгради в един дълбоко поставен скелет и този дълбоко
пол
ожен скелет е нашият костен скелет, съдържащ калций, а така също и кварц.
Това, което действа вътре в човека като кислород и азот, прави това по точно определен ред. Там вътре живеят свойствата на кислорода и азота. С обикновената наука това не може да се констатира, защото е скрито във вътрешността на природата. Но съединенията, производни на въглерода и водорода не се държат така прилежно. Да вземем най-напред въглерода, когато в своето действие идва от растителното царство и преминава в животинското и човешкото царство, където въглеродът трябва да влезе в действие.
И сега, за да предложи този твърд образ, въглеродът трябва да се вгради в един дълбоко поставен скелет и този дълбоко положен скелет е нашият костен скелет, съдържащ калций, а така също и кварц.
Този скелет ние винаги носим в себе си, така че в човека и животното въглеродът маскира своята формираща сила. Той се увива около формиращата сила на калция и силиция. В самия човек, също и в животното, той не винаги се обявява за единствено меродавен, а се опира върху това, което формират калцият и кварцът.
към текста >>
В човека не може да се проникне, обаче там може да се
пол
учи това познание, там може да се види как кислородът се хваща от азота и бива пренесен във въглерода, но доколкото въглеродът се опира на варовика и кварца.
Варовикът и кварцът са основата също и за развитието на растението. Сега трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното и кварцовото изграждане. Трябва да добием познание за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да пропълзим дотам и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано, как сияе формообразуването на въглерода във варовиковото и кварцовото вещество. Този поглед трябва да отправим, когато разглеждаме площ, покрита с растения, под която има варовик и кварц.
В човека не може да се проникне, обаче там може да се получи това познание, там може да се види как кислородът се хваща от азота и бива пренесен във въглерода, но доколкото въглеродът се опира на варовика и кварца.
Можем също да кажем: кислородът само преминава през въглерода. По този път в почвата трябва да бъде пренесено това, което живее наоколо, което е кислородът като жива същност. Той с помощта на азота трябва да бъде вкаран в дълбините на земята, където може да добие форма във варовика, като се опира на кварца.
към текста >>
Тези растения са организирани така, че за своето развитие из
пол
зват най-вече това, което растителният свят дължи на зимата, а не това, което той дължи на лятото.
Всички пеперудоцветни имат тенденцията да образуват плод преди да са цъфнали. Причината е, че това което се проявява чрез азота, се задържа близо до земята те пренасят азотообразното (астралността, която е свързана с цъфтенето и плодообразуването, бел пр.) към земята. При тези растения азотообразното се насочва към почвата по-силно, отколкото при други растения, където то се развива на по-голямо разстояние от земята. Пеперудоцветните растения оцветяват листата си малко по-тъмно от обикновеното зелено. При тях е налице един вид атрофия на собствения плод, семената им имат кълнимост само за кратко време и скоро я загубват.
Тези растения са организирани така, че за своето развитие използват най-вече това, което растителният свят дължи на зимата, а не това, което той дължи на лятото.
Човек е изкушен да каже: в тези растения е заложена тенденцията да чакат зимата, те наистина искат да чакат зимата, за да се развиват. Растенето им се забавя, когато намират достатъчно това, от което се нуждаят: достатъчно азот във въздуха, който по свой начин могат да пренасят надолу.
към текста >>
Той живее така, че или се огражда като в някой замък например в
пол
ския хвощ, или разпръснат навсякъде, по някога в силна хомеопатична доза, се занимава с това, което трябва да се отнема от калция.
Виждате, че трябва да се проникне по-дълбоко, за да се постигне едно по-чувствително познание. Варовикът трябва да се схваща като момък, изпълнен със силни желания, тъй като той иска всичко да откъсне, да грабне, а кварцът трябва да се разглежда като онзи благородник, който изтръгва всичко онова, което варовикът е ограбил, отнася го в атмосферата и изгражда формите на растенията.
Той живее така, че или се огражда като в някой замък например в полския хвощ, или разпръснат навсякъде, по някога в силна хомеопатична доза, се занимава с това, което трябва да се отнема от калция.
Виждате как отново срещу нас застава невероятно интимното природно действие.
към текста >>
23.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
В началото Ви казах две
пол
ожения относно храненето на човека, за да Ви посоча как науката в най-ново време, в непосредственото настояще, трябваше да се коригира.
Често, когато учените говорят за наторяването, се вижда, че всъщност е много малко истинското разбиране, какво в действителност представлява наторяването в домакинството на природата. Днес често се чува фразата: торът съдържал хранителни вещества за растенията.
В началото Ви казах две положения относно храненето на човека, за да Ви посоча как науката в най-ново време, в непосредственото настояще, трябваше да се коригира.
Тя трябваше да се коригира, защото се основава на съвсем погрешно виждане относно храненето на всяко същество.
към текста >>
Експериментите могат да се из
пол
зват много добре.
Човек се отчайва, защото си казва, че е така трудно изобщо да се разбере с тази днешна наука по най-важните въпроси. А такова разбиране трябва да настъпи, защото днешната наука неизбежно ще навлезе в задънена улица тъкмо в практическия живот. И вървейки по своите пътища тя просто не може да разбере такива неща, които и се набиват в очите. Съвсем не говоря за експериментите. По принцип това, което науката казва за тях, е вярно.
Експериментите могат да се използват много добре.
Лошо е теоретизирането върху тях. За съжаление от него се дават практически указания в различните области на живота. В това се състои трудността за взаимното разбиране. Но от друга страна, това взаимно разбиране трябва да се осъществи в най-практическите области на живота, към които принадлежи и селското стопанство.
към текста >>
Тогава самата земна маса ще
пол
учи тенденцията да се оживи вътрешно, да стане сродна на растение.
Но то спира дотук, не достига дотам да стане обвивка на растение, да се превърне в кора на дърво. И Вие можете да си представите, че в природата то не достига дотам. Така е, че вместо да се образува такъв хълм от земна пръст и в него хумусът да действа в почвата чрез особените си характерни свойства, които произлизат от етерно-жизненото, то този хълм в една по-висша форма на развитие просто се обвива и затваря около растението. Ако на дадено място се определи нивото на повърхността на земята, всичко, което се издига над нормалното ниво на тази местност, показва особена склонност към живот, проявява особена склонност да се прониква от живот, от етерни сили. Оттук следва, че лесно можете да направите плодородна една обикновена земя, една неорганична, минерална земя, като издигнете могили, хълмчета и ги наситите с хумус или изобщо с разлагащи се отпадъци.
Тогава самата земна маса ще получи тенденцията да се оживи вътрешно, да стане сродна на растение.
Същият този процес се осъществява при образуване на дървото. Земята се издига, обвива растението, дава живи етерни сили около дървото. Защо?
към текста >>
В него влизат всички и всякакви отпадъци, които малко се ценят, отпадъци от
пол
ето и от градините като трева, листа и даже умрели животни.
Ако искаме истински да проучим тези неща, ще направим добре, да се обърнем към най-непретенциозното средство за наторяване, към компоста градинския тор, листовката, който понякога се пренебрегва. Компостът е средство, което оживява почвата.
В него влизат всички и всякакви отпадъци, които малко се ценят, отпадъци от полето и от градините като трева, листа и даже умрели животни.
Тези отпадъци не трябва да се пренебрегват, те съдържат запазено нещо не само от етерните, но и от астралните сили. Това е важно. В купчината компост имаме живот, етерна същност, а също и астрална сила. Наистина етерното и астралното съдържание в компоста не е в такава висока степен както в оборския тор, но тук то е по-устойчиво. То е заседнало вътре, именно астралното се е установило.
към текста >>
Ако приготвеният по този начин компост се остави в това
пол
ожение, което досега описах, той лесно може да разпространи на всички посоки своите астрални сили, да излети и да мирише.
Ако приготвеният по този начин компост се остави в това положение, което досега описах, той лесно може да разпространи на всички посоки своите астрални сили, да излети и да мирише.
За да се намали или предотврати това, трябва да се изгради личното отношение към нещата, като се доведе купчината компост до състояние да мирише възможно минимално, което лесно се постига, като се правят пластове и между пластовете се посипва натрошен торф. По този начин се задържа това, което иначе ще се изпари. Азотът има силната тенденция навсякъде да се свързва във всевъзможни връзки, а по описания начин той ще се задържа. Селското стопанство трябва да се води с убеждението, че животът, жизнените и астралните сили трябва да бъдат насочвани да проникват навсякъде, за да може всичко правилно да се развива.
към текста >>
Трябва да сме много благодарни, че се
пол
учава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават.
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма в подробностите ще навлезем по-късно, с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество. Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид.
Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават.
Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата, върху земята етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва. Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.
към текста >>
Да вземем тор, както го
пол
учаваме от животното, натъпкваме с него рог на крава и го заравяме на известна дълбочина в земята
пол
овин до три четвърти метър дълбочина, в почва нито прекалено глинеста, нито прекалено песъчлива.
Да вземем тор, както го получаваме от животното, натъпкваме с него рог на крава и го заравяме на известна дълбочина в земята половин до три четвърти метър дълбочина, в почва нито прекалено глинеста, нито прекалено песъчлива.
За тази цел можем да изберем добра почва, която не е песъчлива. Вижте, като сме заровили рога на кравата с вложения в него тор, с това ние консервираме вътре в рога силите, които рогът е свикнал да упражнява в самата крава, а именно да отразява обратно в нея жизнените и астралните сили. Поради това, че рогът е за обиколен отвън със земя, всичките сили, които етеризират и астрализират се излъчват в неговото вътрешно пространство. Торовото съдържание на заровения в земята кравешки рог със силите, които от заобикалящата земя привличат всичко, което е от жизнено и етерно естество, през цялата зима, когато земята е най съживена, най-жива, бива много силно вътрешно проникнато от живот. Земята през зимата е най-оживена вътрешно.
към текста >>
Цялата тази жизненост се консервира в този тор и така в съдържанието на рога се
пол
учава извънредно концентрирана, силно оживена наторяваща сила.
За тази цел можем да изберем добра почва, която не е песъчлива. Вижте, като сме заровили рога на кравата с вложения в него тор, с това ние консервираме вътре в рога силите, които рогът е свикнал да упражнява в самата крава, а именно да отразява обратно в нея жизнените и астралните сили. Поради това, че рогът е за обиколен отвън със земя, всичките сили, които етеризират и астрализират се излъчват в неговото вътрешно пространство. Торовото съдържание на заровения в земята кравешки рог със силите, които от заобикалящата земя привличат всичко, което е от жизнено и етерно естество, през цялата зима, когато земята е най съживена, най-жива, бива много силно вътрешно проникнато от живот. Земята през зимата е най-оживена вътрешно.
Цялата тази жизненост се консервира в този тор и така в съдържанието на рога се получава извънредно концентрирана, силно оживена наторяваща сила.
към текста >>
е нужен само един рог, чието съдържание се разрежда в около
пол
овин кофа вода.
Това беше особено впечатляващо. Той вече нямаше миризма, но започна естествено малко да мирише, когато беше обработен във вода. Това свидетелства, че всичко миришещо в него беше концентрирано и преработено. Вътре в него се намира невероятна сила от астрално и етерно естество, която можете да употребите, като разредите презимувалия в рога тор в обикновена вода, която трябва да бъде малко затоплена. Като се вземе предвид площта, която трябва да бъде наторена, и количеството от този тор, от опит се установи, че за една площ от около 1200 кв.м.
е нужен само един рог, чието съдържание се разрежда в около половин кофа вода.
Тогава цялото съдържание на рога трябва много добре да се разтвори и да се свърже с водата. Това значи тази смес да започне да се бърка, да се разбърква толкова бързо, че да се върти в кръг около ръба на кофата, по периферията на кофата. Вътре в средата трябва да се образува кратер почти до дъното на кофата, така че цялата смес да се ротира чрез въртене в кръг. Тогава бързо се сменя посоката, така че сместа да закипи и да се завърти обратно. Ако това продължи един час, получава се основно взаимопроникване на тора и водата.
към текста >>
Ако това продължи един час,
пол
учава се основно взаимопроникване на тора и водата.
е нужен само един рог, чието съдържание се разрежда в около половин кофа вода. Тогава цялото съдържание на рога трябва много добре да се разтвори и да се свърже с водата. Това значи тази смес да започне да се бърка, да се разбърква толкова бързо, че да се върти в кръг около ръба на кофата, по периферията на кофата. Вътре в средата трябва да се образува кратер почти до дъното на кофата, така че цялата смес да се ротира чрез въртене в кръг. Тогава бързо се сменя посоката, така че сместа да закипи и да се завърти обратно.
Ако това продължи един час, получава се основно взаимопроникване на тора и водата.
към текста >>
Ако за това се погрижат дъщерите или синовете на стопаните, те ще го направят по чудесен начин, тъй като при тази работа се
пол
учава много приятно чувство да се открие, как от съвсем немиришещата смес се разнася съвсем леко благоухание.
Помислете колко малко работа изисква това. За тези неща не се изисква много работа. Мога да си представя, че незаетите с друго членове на семейството ще имат особено забавление, тъкмо по този начин най-малко в началото на работата да бъркат тора.
Ако за това се погрижат дъщерите или синовете на стопаните, те ще го направят по чудесен начин, тъй като при тази работа се получава много приятно чувство да се открие, как от съвсем немиришещата смес се разнася съвсем леко благоухание.
Това лично отношение, което можете да развиете към тази работа, ще подейства извънредно добре на човека, който обича да възприема природата в нейната цялост, а не такава, каквато е представена в ръководството на Баедекер.
към текста >>
Ако обаче обикновен тор се смеси с този, тъй да се каже „духовен тор“, тогава ще се установи каква голяма плодовитост ще се
пол
учи.
С този разтвор се ръси разораната почва при малки площи това може да се направи с обикновена пръскачка а именно приготвеният по този начин разтвор да се смеси с пръстта. Разбира се, за големи площи трябва да се конструират специални машини.
Ако обаче обикновен тор се смеси с този, тъй да се каже „духовен тор“, тогава ще се установи каква голяма плодовитост ще се получи.
Между другото ще се види също, че тези неща могат да бъдат значително развити, тъй като към това мероприятие, което току що описах, може да се прибави едно друго, което се състои в следното:
към текста >>
Така се
пол
учава особено добър резултат при зеленчуците и при подобни на тях растения.
Отново се взема рог на крава, обаче той се напълване с тор, а със смлян на брашно кварц или силиций, или също ортоклас или фелдшпат, прави се каша гъста като меко тесто, и с нея се напълва рога. Заравя се да престои в земята през лятото, а не през зимата, изважда се през късна есен, запазва се до пролетта и тогава това, което е било изложено на действието на летния живот се употребява по същия на чин, като се разрежда с вода по същия начин, само че от него е необходимо много по-малко количество. В една кофа вода може да се разтвори едно късче, голямо колкото грахово зърно, може би и само колкото глава на топлийка. Сместа трябва да се бърка в продължение на един час. Когато поръсите леко самото растение, не до намокряне, ще видите какво подсилващо действие има, което от друга страна се подкрепя от тора на кравешкия рог, който действа отдолу от земята.
Така се получава особено добър резултат при зеленчуците и при подобни на тях растения.
към текста >>
И когато трябва да се напръскат големи площи, защо да не се из
пол
зват машини, които могат лесно да се произведат те просто ще поръсят целите
пол
я съвсем слабо, от каквото слабо шприцоване се нуждаем.
И когато трябва да се напръскат големи площи, защо да не се използват машини, които могат лесно да се произведат те просто ще поръсят целите поля съвсем слабо, от каквото слабо шприцоване се нуждаем.
Тогава ще видите как торът на кравешкия рог тласка растението от долу, а другият, кварцовият тор го изтегля отгоре нито много слабо, нито много силно. И това би могло да действа чудесно точно при узряване на семената.
към текста >>
Ето защо естествено хората не винаги мислят за това, но то неосъзнавано лежи в основата земеделецът е учуден, когато чрез някои мероприятия мигновено постига големи резултати,
пол
учава едри картофи, продукти с големи размери.
Както виждате, тези указания почиват на разглеждане на нещата в тяхната пълнота от един по-обширен кръгозор, а не откъм една отделна част, както би било ако искаме да изградим теоретично целия човек, като познаваме само един пръст от ръката му. По описания начин може да се постигне и нещо, което също не трябва да се подценява. Това, което днес се проучва, което, както се казва, може да е по-продуктивно за земеделеца, в последна сметка стига до изследването, как производството да бъде финансово по-доходно. Много други неща не се отчитат.
Ето защо естествено хората не винаги мислят за това, но то неосъзнавано лежи в основата земеделецът е учуден, когато чрез някои мероприятия мигновено постига големи резултати, получава едри картофи, продукти с големи размери.
Да, но проучването не излиза извън този количествен показател и не отива по-нататък, защото се смята, че останалото не е най-важното.
към текста >>
Може на
пол
ето или в градината да отгледате някакъв плод блестящ на вид, но да е годен може би само да напълни стомаха на човека, без да допринася за неговия вътрешен органически живот.
А най-важното е, когато нещата се преценяват с оглед на човека те да са най-благоприятни за неговото съществуване.
Може на полето или в градината да отгледате някакъв плод блестящ на вид, но да е годен може би само да напълни стомаха на човека, без да допринася за неговия вътрешен органически живот.
До този резултат обаче, човекът да получи най-добрия вид храна за своя организъм, днешната наука не стига, защото тя съвсем не знае и не намира пътя към това.
към текста >>
До този резултат обаче, човекът да
пол
учи най-добрия вид храна за своя организъм, днешната наука не стига, защото тя съвсем не знае и не намира пътя към това.
А най-важното е, когато нещата се преценяват с оглед на човека те да са най-благоприятни за неговото съществуване. Може на полето или в градината да отгледате някакъв плод блестящ на вид, но да е годен може би само да напълни стомаха на човека, без да допринася за неговия вътрешен органически живот.
До този резултат обаче, човекът да получи най-добрия вид храна за своя организъм, днешната наука не стига, защото тя съвсем не знае и не намира пътя към това.
към текста >>
24.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
При това взехме един рог за
пол
овин кофа.
Д-р Щайнер: По този въпрос ще бъдат казани някои неща. Пропорцията е, че с увеличаване на площта се употребява по-голямо количество вода и по-малко кравешки рога, от което следва, че с относително по-малко рога могат да бъдат наторени големи площи. В Дорнах имахме 25 кравешки рога и тогава ги употребихме за една по-голяма градина.
При това взехме един рог за половин кофа.
Тогава още веднъж поставихме в една пълна кофа два рога. След това трябваше да наторим още една площ,която беше много по-голяма и употребихме седем рога за седем пълни кофи.
към текста >>
Може ли при бъркане на тора за по-големи площи да се из
пол
зва механична бъркачка или това не е позволено?
Може ли при бъркане на тора за по-големи площи да се използва механична бъркачка или това не е позволено?
към текста >>
Разпределянето на
пол
овин кофа разтвор върху една трета моргена вече представлява известно затруднение.
Разпределянето на половин кофа разтвор върху една трета моргена вече представлява известно затруднение.
Ако количеството на рогата се увеличава, нараства и затруднението не само по отношение на рогата, а по-скоро за самото разпръскване, то става все по-трудно. Може ли разтворът да се разреди с повече вода или трябва да остане в това съотношение на половин кофа за една трета моргена?
към текста >>
Може ли разтворът да се разреди с повече вода или трябва да остане в това съотношение на
пол
овин кофа за една трета моргена?
Разпределянето на половин кофа разтвор върху една трета моргена вече представлява известно затруднение. Ако количеството на рогата се увеличава, нараства и затруднението не само по отношение на рогата, а по-скоро за самото разпръскване, то става все по-трудно.
Може ли разтворът да се разреди с повече вода или трябва да остане в това съотношение на половин кофа за една трета моргена?
към текста >>
Вие можете най-напред да разбъркате тора от един рог с
пол
овин кофа вода, след което добавяте вода и отново бъркате.
Може да се направи такова разреждане. Но тогава трябва да се промени начинът на бъркане.
Вие можете най-напред да разбъркате тора от един рог с половин кофа вода, след което добавяте вода и отново бъркате.
Мисля обаче, че по-добре ще бъде да се пресметне, колко субстанция трябва да се разбърква в половин кофа вода и разтворът да се приготвя по същия начин, като се бърка в половината кофа, макар и сипаният вътре тор да е по-малко от един рог. Много е важно да се получи едно вътрешно взаимно проникване. Далече не се постига истинско проникване, ако субстанцията се разреди с вода и само се разбърка. Трябва да се предизвика едно вътрешно взаимно проникване, а такова не може да се получи, ако твърдата субстанция само се разклаща или се бърка недостатъчно бързо. Мисля, че е по-лесно за човека, ако приготви възможно повече половин-кофи с минимални количества субстанция, отколкото отново да бърка получения вече разтвор.
към текста >>
Мисля обаче, че по-добре ще бъде да се пресметне, колко субстанция трябва да се разбърква в
пол
овин кофа вода и разтворът да се приготвя по същия начин, като се бърка в
пол
овината кофа, макар и сипаният вътре тор да е по-малко от един рог.
Може да се направи такова разреждане. Но тогава трябва да се промени начинът на бъркане. Вие можете най-напред да разбъркате тора от един рог с половин кофа вода, след което добавяте вода и отново бъркате.
Мисля обаче, че по-добре ще бъде да се пресметне, колко субстанция трябва да се разбърква в половин кофа вода и разтворът да се приготвя по същия начин, като се бърка в половината кофа, макар и сипаният вътре тор да е по-малко от един рог.
Много е важно да се получи едно вътрешно взаимно проникване. Далече не се постига истинско проникване, ако субстанцията се разреди с вода и само се разбърка. Трябва да се предизвика едно вътрешно взаимно проникване, а такова не може да се получи, ако твърдата субстанция само се разклаща или се бърка недостатъчно бързо. Мисля, че е по-лесно за човека, ако приготви възможно повече половин-кофи с минимални количества субстанция, отколкото отново да бърка получения вече разтвор.
към текста >>
Много е важно да се
пол
учи едно вътрешно взаимно проникване.
Може да се направи такова разреждане. Но тогава трябва да се промени начинът на бъркане. Вие можете най-напред да разбъркате тора от един рог с половин кофа вода, след което добавяте вода и отново бъркате. Мисля обаче, че по-добре ще бъде да се пресметне, колко субстанция трябва да се разбърква в половин кофа вода и разтворът да се приготвя по същия начин, като се бърка в половината кофа, макар и сипаният вътре тор да е по-малко от един рог.
Много е важно да се получи едно вътрешно взаимно проникване.
Далече не се постига истинско проникване, ако субстанцията се разреди с вода и само се разбърка. Трябва да се предизвика едно вътрешно взаимно проникване, а такова не може да се получи, ако твърдата субстанция само се разклаща или се бърка недостатъчно бързо. Мисля, че е по-лесно за човека, ако приготви възможно повече половин-кофи с минимални количества субстанция, отколкото отново да бърка получения вече разтвор.
към текста >>
Трябва да се предизвика едно вътрешно взаимно проникване, а такова не може да се
пол
учи, ако твърдата субстанция само се разклаща или се бърка недостатъчно бързо.
Но тогава трябва да се промени начинът на бъркане. Вие можете най-напред да разбъркате тора от един рог с половин кофа вода, след което добавяте вода и отново бъркате. Мисля обаче, че по-добре ще бъде да се пресметне, колко субстанция трябва да се разбърква в половин кофа вода и разтворът да се приготвя по същия начин, като се бърка в половината кофа, макар и сипаният вътре тор да е по-малко от един рог. Много е важно да се получи едно вътрешно взаимно проникване. Далече не се постига истинско проникване, ако субстанцията се разреди с вода и само се разбърка.
Трябва да се предизвика едно вътрешно взаимно проникване, а такова не може да се получи, ако твърдата субстанция само се разклаща или се бърка недостатъчно бързо.
Мисля, че е по-лесно за човека, ако приготви възможно повече половин-кофи с минимални количества субстанция, отколкото отново да бърка получения вече разтвор.
към текста >>
Мисля, че е по-лесно за човека, ако приготви възможно повече
пол
овин-кофи с минимални количества субстанция, отколкото отново да бърка
пол
учения вече разтвор.
Вие можете най-напред да разбъркате тора от един рог с половин кофа вода, след което добавяте вода и отново бъркате. Мисля обаче, че по-добре ще бъде да се пресметне, колко субстанция трябва да се разбърква в половин кофа вода и разтворът да се приготвя по същия начин, като се бърка в половината кофа, макар и сипаният вътре тор да е по-малко от един рог. Много е важно да се получи едно вътрешно взаимно проникване. Далече не се постига истинско проникване, ако субстанцията се разреди с вода и само се разбърка. Трябва да се предизвика едно вътрешно взаимно проникване, а такова не може да се получи, ако твърдата субстанция само се разклаща или се бърка недостатъчно бързо.
Мисля, че е по-лесно за човека, ако приготви възможно повече половин-кофи с минимални количества субстанция, отколкото отново да бърка получения вече разтвор.
към текста >>
Мисля, че това не е необходимо, защото когато сместа се бърка бързо,
пол
учава се доста размътена течност и не е нужно да се обръща внимание, дали там все още има чужди тела.
Мисля, че това не е необходимо, защото когато сместа се бърка бързо, получава се доста размътена течност и не е нужно да се обръща внимание, дали там все още има чужди тела.
Торът ще позволи правил но да бъде разпръснат. Чистият, еднородният кравешки тор е най-добър, обаче макар в него да има чужди тела, не е нужно човек да си прави труда да ги изхвърля. Ако вътре се намират чужди тела, те без да причиняват някаква вреда, са по-скоро в състояние да действат благоприятно, защото при концентрацията и последвалото разреждане действат фактически лъченията, а не субстанциите. Затова на място, където попадне такова чуждо тяло, няма опасност посетите картофи да избуят в дълги стръкове без нищо по тях.
към текста >>
Нищо не се каза, дали масата от рога трябва да се претегли, за да се
пол
учи съответната пропорция.
Нищо не се каза, дали масата от рога трябва да се претегли, за да се получи съответната пропорция.
За каква кофа става дума, за швейцарска или за кофа от определени литри?
към текста >>
Нямам идея обаче с колко кравешки рога трябва да раз
пол
ага дадено стопанство и дали да прави икономии в това отношение.
Мисля опити в това отношение не сме правили от това, което се знае за тези неща, че рогата могат да се употребяват поред три-четири пъти, след което вече не са така добри. Би могло обаче, ако стане нужда, рогата употребени три-четири пъти последователно да бъдат съхранени в обор с крави и да бъдат употребени и през следващата година.
Нямам идея обаче с колко кравешки рога трябва да разполага дадено стопанство и дали да прави икономии в това отношение.
Въпрос, който сега не мога да реша.
към текста >>
Във всеки случай странното е, колкото и парадоксално да звучи това, че западният живот, животът в Западното
пол
укълбо, е съвсем друг в сравнение с живота в Източното
пол
укълбо.
Няма значение откъде са взети рогата, само не трябва да се вземат от боклука на екарисажа, те трябва да са по възможност пресни.
Във всеки случай странното е, колкото и парадоксално да звучи това, че западният живот, животът в Западното полукълбо, е съвсем друг в сравнение с живота в Източното полукълбо.
Животът в Африка, Азия, Европа означава нещо различно от живота в Америка. Може би рогата от американския добитък ще трябва да се използват по малко по-друг начин. При тези рога може би е необходимо торът да се посгъсти, да се направи по-гъст, по-твърд, по-сбит. Най-добре е рогата да се вземат от област, където ще се употребяват. Между силите, които се намират в рогата на кравите от дадена местност и силите, които изобщо се намират в тази местност, съществува невероятно силно сродство, докато силите от чуждите рога биха могли да влезнат в конфликт с нещата, които са в земята.
към текста >>
Може би рогата от американския добитък ще трябва да се из
пол
зват по малко по-друг начин.
Няма значение откъде са взети рогата, само не трябва да се вземат от боклука на екарисажа, те трябва да са по възможност пресни. Във всеки случай странното е, колкото и парадоксално да звучи това, че западният живот, животът в Западното полукълбо, е съвсем друг в сравнение с живота в Източното полукълбо. Животът в Африка, Азия, Европа означава нещо различно от живота в Америка.
Може би рогата от американския добитък ще трябва да се използват по малко по-друг начин.
При тези рога може би е необходимо торът да се посгъсти, да се направи по-гъст, по-твърд, по-сбит. Най-добре е рогата да се вземат от област, където ще се употребяват. Между силите, които се намират в рогата на кравите от дадена местност и силите, които изобщо се намират в тази местност, съществува невероятно силно сродство, докато силите от чуждите рога биха могли да влезнат в конфликт с нещата, които са в земята. Трябва да се има предвид и това, че много често кравите, от които трябва да се доставят рогата, не произхождат не посредствено от същата местност. Това не трябва да е пречка, като се има предвид, че ако кравата три-четири години е пасла в дадена местност, ако е живяла там, то тя вече принадлежи на тази местност, дори и да не е западна порода.
към текста >>
Ако се за сее в кратко време след като са изтекли зимните месеци, предизвиква се силна способност за размножаване, ако това стане по-късно,
пол
учават се зърнени култури с висока хранителност.
Точен отговор на този въпрос ще бъде даден в лекцията относно сеитбата. Сеитбата естествено е извън редно важна и има голяма разлика дали се засява скоро след зимните месеци или по-късно.
Ако се за сее в кратко време след като са изтекли зимните месеци, предизвиква се силна способност за размножаване, ако това стане по-късно, получават се зърнени култури с висока хранителност.
към текста >>
Това дори ще им бъде от
пол
за.
Няма никаква вреда, ако се извадят от земята и се съхраняват на друго място. Може да ги нахвърлите на куп. Това не вреди на субстанцията, която през лятото е стояла в тях. Те могат да бъдат огрявани от Слънцето.
Това дори ще им бъде от полза.
към текста >>
Какво става, ако в селското стопанство се из
пол
зват машини?
Какво става, ако в селското стопанство се използват машини?
Каза се, че не трябва да се използват машини.
към текста >>
Каза се, че не трябва да се из
пол
зват машини.
Какво става, ако в селското стопанство се използват машини?
Каза се, че не трябва да се използват машини.
към текста >>
Днес е почти невъзможно човек да е земеделец без да из
пол
зва машини.
Да, това е въпрос на който всъщност не може да се отговори само с оглед на селското стопанство. Няма съмнение, че в нашия съвременен социален живот въпросът дали бива да се употребяват машини е доста неактуален.
Днес е почти невъзможно човек да е земеделец без да използва машини.
Естествено, не всички процеси са така сродни с най-интимните природни процеси, както точно това бъркане на тора и подобни на него дейности. Както тук, при този така интимен природен процес не трябва да се прибягва до машини, така и при други процеси природата сама се грижи за това, което няма нищо общо с машините, и там с машини нищо не може да се направи. При семеобразуването те не могат да направят нищо особено, за това се грижи самата природа. Мисля, че въпросът не е особено актуален. Днес обаче въпросът се поставя така: как може да се свърши работата без машини?
към текста >>
Съвсем сигурно ще се види, че ако някой някъде е обзет от такава мания към машините при упражняване на земеделието, ще постъпи много по-зле, ако прибягва все до нови машини, макар те да са по-усъвършенствани, отколкото ако продължи да из
пол
зва старата си машина, докато тя може да върши работа.
Както тук, при този така интимен природен процес не трябва да се прибягва до машини, така и при други процеси природата сама се грижи за това, което няма нищо общо с машините, и там с машини нищо не може да се направи. При семеобразуването те не могат да направят нищо особено, за това се грижи самата природа. Мисля, че въпросът не е особено актуален. Днес обаче въпросът се поставя така: как може да се свърши работата без машини? Трябва само да се обърне внимание на това, че един земеделец няма нужда да култивира в себе си такава голяма привързаност към машините.
Съвсем сигурно ще се види, че ако някой някъде е обзет от такава мания към машините при упражняване на земеделието, ще постъпи много по-зле, ако прибягва все до нови машини, макар те да са по-усъвършенствани, отколкото ако продължи да използва старата си машина, докато тя може да върши работа.
Тези неща обаче не са вече селскостопански в строгия смисъл на думата.
към текста >>
Може ли посоченото количество разтворен тор да се разпръсне само върху
пол
овината от посочената площ?
Може ли посоченото количество разтворен тор да се разпръсне само върху половината от посочената площ?
към текста >>
Тогава ще
пол
учите буйно разрастване, ще стане това, което посочих в друг случай.
Тогава ще получите буйно разрастване, ще стане това, което посочих в друг случай.
Ако постъпите така например с картофена нива или нива с друга култура, ще получите бурен растеж, големи стръкове, а това което искате, няма да се добие. Получавате същото, което се нарича тлъсто място. А тлъста, тежка почва се получава, когато там се вложи голямо количество тор.
към текста >>
Ако постъпите така например с картофена нива или нива с друга култура, ще
пол
учите бурен растеж, големи стръкове, а това което искате, няма да се добие.
Тогава ще получите буйно разрастване, ще стане това, което посочих в друг случай.
Ако постъпите така например с картофена нива или нива с друга култура, ще получите бурен растеж, големи стръкове, а това което искате, няма да се добие.
Получавате същото, което се нарича тлъсто място. А тлъста, тежка почва се получава, когато там се вложи голямо количество тор.
към текста >>
Пол
учавате същото, което се нарича тлъсто място.
Тогава ще получите буйно разрастване, ще стане това, което посочих в друг случай. Ако постъпите така например с картофена нива или нива с друга култура, ще получите бурен растеж, големи стръкове, а това което искате, няма да се добие.
Получавате същото, което се нарича тлъсто място.
А тлъста, тежка почва се получава, когато там се вложи голямо количество тор.
към текста >>
А тлъста, тежка почва се
пол
учава, когато там се вложи голямо количество тор.
Тогава ще получите буйно разрастване, ще стане това, което посочих в друг случай. Ако постъпите така например с картофена нива или нива с друга култура, ще получите бурен растеж, големи стръкове, а това което искате, няма да се добие. Получавате същото, което се нарича тлъсто място.
А тлъста, тежка почва се получава, когато там се вложи голямо количество тор.
към текста >>
Как стоят нещата при фуражни растения, при които искаме да
пол
учим буен растеж на листата, например спанака?
Как стоят нещата при фуражни растения, при които искаме да получим буен растеж на листата, например спанака?
към текста >>
Смятам, че и в този случай трябва да се приложи само
пол
овин кофа с един рог, както ние в Дорнах направихме за определената площ, която всъщност беше зеленчукова градина.
Смятам, че и в този случай трябва да се приложи само половин кофа с един рог, както ние в Дорнах направихме за определената площ, която всъщност беше зеленчукова градина.
За по-големи площи е нужно даже много по-малко. Това е оптималното.
към текста >>
Както казах, това е парлив въпрос, обаче въпрос, който
пол
учава
пол
ожителен отговор.
По тази причина малко ми е трудно да говоря свободно за тези неща пред широка аудитория, защото те лесно могат да бъдат отречени, като се има пред вид начинът, по който хората живеят днес. Много парлив въпрос беше поставен при разговора в залата Бок от нашия приятел Щегеман, дали можем да водим борба с паразитите по този начин, по пътя на концентрацията и подобни на нея практики. Без съмнение това може, ако го правите по правилен начин. Ако особено в периода от средата на Януари до средата на Февруари, когато Земята разгръща своите най-мощни сили, които са концентрирани най-много в Земята, ако човек твърдо си определи едно и също време и в това време редовно предприема такава концентрация. Тогава въздействията могат вече да се покажат наяве.
Както казах, това е парлив въпрос, обаче въпрос, който получава положителен отговор.
Това трябва да се прави в съзвучие с цялата природа. Трябва да се знае, че е съвсем различно дали една концентрация се прави по средата на зимата или по средата на лятото. Много неща се съдържат в някои народни поговорки, които могат да дадат важни указания за днешния човек. Вижте, вчера бих могъл да прибавя и това, че между многото работи, които бих могъл да свърша в сегашната си инкарнация, но до сега не съм успял, е, че като съвсем млад имах идеята да напиша една тъй наречена селска философия, да опиша понятията на селяните за всички неща, които ги засягат. Би могло да се получи нещо извънредно добро и то би опровергало твърдението на графа, че селяните са глуповати.
към текста >>
Би могло да се
пол
учи нещо извънредно добро и то би опровергало твърдението на графа, че селяните са глуповати.
Както казах, това е парлив въпрос, обаче въпрос, който получава положителен отговор. Това трябва да се прави в съзвучие с цялата природа. Трябва да се знае, че е съвсем различно дали една концентрация се прави по средата на зимата или по средата на лятото. Много неща се съдържат в някои народни поговорки, които могат да дадат важни указания за днешния човек. Вижте, вчера бих могъл да прибавя и това, че между многото работи, които бих могъл да свърша в сегашната си инкарнация, но до сега не съм успял, е, че като съвсем млад имах идеята да напиша една тъй наречена селска философия, да опиша понятията на селяните за всички неща, които ги засягат.
Би могло да се получи нещо извънредно добро и то би опровергало твърдението на графа, че селяните са глуповати.
Би се получила една субтилна мъдрост, една проницателна философия, която още при словообразуването по един грандиозен начин се произнася относно тайните в живота на природата. Човек наистина е учуден от това, което селянинът действително знае за процесите, които се извършват в природата. Да се напише такава селска философия днес вече не е възможно. В нашето време нещата в голямата си част изцяло се загубиха. Днес нещата не стоят така, както преди петдесет, преди четиридесет години.
към текста >>
Би се
пол
учила една субтилна мъдрост, една проницателна философия, която още при словообразуването по един грандиозен начин се произнася относно тайните в живота на природата.
Това трябва да се прави в съзвучие с цялата природа. Трябва да се знае, че е съвсем различно дали една концентрация се прави по средата на зимата или по средата на лятото. Много неща се съдържат в някои народни поговорки, които могат да дадат важни указания за днешния човек. Вижте, вчера бих могъл да прибавя и това, че между многото работи, които бих могъл да свърша в сегашната си инкарнация, но до сега не съм успял, е, че като съвсем млад имах идеята да напиша една тъй наречена селска философия, да опиша понятията на селяните за всички неща, които ги засягат. Би могло да се получи нещо извънредно добро и то би опровергало твърдението на графа, че селяните са глуповати.
Би се получила една субтилна мъдрост, една проницателна философия, която още при словообразуването по един грандиозен начин се произнася относно тайните в живота на природата.
Човек наистина е учуден от това, което селянинът действително знае за процесите, които се извършват в природата. Да се напише такава селска философия днес вече не е възможно. В нашето време нещата в голямата си част изцяло се загубиха. Днес нещата не стоят така, както преди петдесет, преди четиридесет години. Да, това беше нещо извънредно значително, тъй като тогава при селянина можеше да се научи много повече, отколкото в университета.
към текста >>
Когато се наторяват големи площи, трябва ли човек да употреби броя на из
пол
званите рога просто по свой усет?
Когато се наторяват големи площи, трябва ли човек да употреби броя на използваните рога просто по свой усет?
към текста >>
Бих посъветвал най-напред да се направи всичко, та чрез направените по усет опити да се постигнат най-благоприятните резултати и тогава, като се държи сметка за нещата каквито са, да се изразят резултатите в числа, така че да се създадат верни таблици, за да могат хората да ги
пол
зват.
Не бих Ви дал такъв съвет. В такъв случай смятам, че човек все пак трябва да е наистина разумен.
Бих посъветвал най-напред да се направи всичко, та чрез направените по усет опити да се постигнат най-благоприятните резултати и тогава, като се държи сметка за нещата каквито са, да се изразят резултатите в числа, така че да се създадат верни таблици, за да могат хората да ги ползват.
Бих посъветвал: ако някой според своето убеждение е склонен да прави това по усет, нека го прави. В своето поведение към другите обаче да не се държи така, като че ли никак не цени таблиците, а да даде на другите достоверни числа и таблици. Би трябвало всичко да се превърне в пресметнати количества и сборове. Това днес наистина е необходимо. Ние се нуждаем от кравешки рога, за да осъществим нещата, но не се нуждаем от рога на бик, за да ги защитим.
към текста >>
Как най-добре да се употреби неиз
пол
званият тор, пълните с тор рога?
Как най-добре да се употреби неизползваният тор, пълните с тор рога?
Трябва ли да се занесат през есента да зимуват на полето или да се оставят до пролетта там, където са закопани?
към текста >>
Трябва ли да се занесат през есента да зимуват на
пол
ето или да се оставят до пролетта там, където са закопани?
Как най-добре да се употреби неизползваният тор, пълните с тор рога?
Трябва ли да се занесат през есента да зимуват на полето или да се оставят до пролетта там, където са закопани?
към текста >>
25.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
В това отношение се на правиха наистина остроумни, извънредно логични инжектирания на почвата с бактерии, но в повечето случаи те са краткотрайни и не особено
пол
езни опити.
Първо: днес грижливо се изучава, как действат бактериите, най-малките живи същества. На тези малки същества се приписва свойството, че те могат да приведат в правилно съотношение субстанциите в състава на тора. Вижда се какво правят бактериите в тора и се разчита на тях.
В това отношение се на правиха наистина остроумни, извънредно логични инжектирания на почвата с бактерии, но в повечето случаи те са краткотрайни и не особено полезни опити.
Всичко това произлиза от становище, подобно на следното: в една стая човек открива много мухи и смята, че стаята е мръсна, понеже в нея има много мухи. Стаята съвсем не е мръсна, защото има толкова много мухи, а мухите са там, понеже стаята е мръсна. И стаята няма да стане по-чиста, ако човек обмисли всевъзможни начини да намали мухите, или да ги увеличи, та те по-скоро да изядат мръсното, и пр. С такива методи не може да се постигне много, докато във всеки случай ще се постигне повече, ако се премахне мръсното.
към текста >>
Те могат да бъдат само много
пол
езен симптом за състоянието на тора и затова не бива да им се отдава толкова голямо значение, та да бъдат завъждани или отглеждани, а още по-малко да се води борба с тях.
Когато се употребява тор от животни, тези малки животинки бактериите трябва да се разглеждат като резултат на процесите, които стават тук или там в тора.
Те могат да бъдат само много полезен симптом за състоянието на тора и затова не бива да им се отдава толкова голямо значение, та да бъдат завъждани или отглеждани, а още по-малко да се води борба с тях.
Навсякъде се касае за това, да се на сочи погледа към общите взаимовръзки при важните жизнени процеси в селското стопанство и относно тези малки същества да се прилага колкото е възможно по-малко атомистичният начин на разглеждане.
към текста >>
Дори да бихме имали почва все по-богата на тези или онези субстанции, тя не би била от
пол
за за растението, ако чрез торенето не предадем на растението способността да поема в своето тяло това, което действа в почвата.
Поради това ние трябва и по-нататък редовно да обработваме тора, не само както беше казано вчера. Не просто да прибавяме субстанции, които смятаме, че той трябва да съдържа, за да ги пренесе в растението, а да прибавим живи сили. Защото за растението са много по-важни и необходими живите сили, отколкото само субстанциалните сили, само субстанциите.
Дори да бихме имали почва все по-богата на тези или онези субстанции, тя не би била от полза за растението, ако чрез торенето не предадем на растението способността да поема в своето тяло това, което действа в почвата.
Касае се точно за това.
към текста >>
Ние видяхме, как с препаратите от кравешките рога, употребени било преди торенето, било след него, ние прибавяме въздействия към тора,из
пол
зван отделно от това хомеопатично торене, като регулираме и подпомагаме по правилен начин действието му.
При торенето никак няма да ни е трудно да прилагаме така минималните количества.
Ние видяхме, как с препаратите от кравешките рога, употребени било преди торенето, било след него, ние прибавяме въздействия към тора,използван отделно от това хомеопатично торене, като регулираме и подпомагаме по правилен начин действието му.
По разнообразни начини трябва да се опитва да се придаде на тора съответният живот, да му се даде консистентността, та той от само себе си да задържи необходимото му количество азот, както и другите вещества, от които се нуждае; да му се даде жизнената тенденция, която ще го направи способен да достави на земята съответната жизненост. И днес бих желал да дам указания, как и какво да се добави към тора свръх прибавения тор от кравешкия рог, как той да бъде оживен така, че от своя страна да може да пренесе в земята, на която расте дадена култура, своята животворност. Ще изброя различни неща, но изрично подчертавам, че ако в една или друга област нещо е трудно да се набави, то може да се замени с друго. Само в един единствен случай не може да се намери заместител, защото това е толкова характерно, че едва ли може да се намери по същия начин в друг вид растение.
към текста >>
Да вземем количеството на калиевите соли, които растението из
пол
зва за своя растеж.
В органическата област на първо място трябва да се има предвид, че въглеродът, водородът, азотът, сярата трябва по правилен начин да се свържат с другите вещества и особено с калиевите соли. Специално за калиевите соли относно израстването на растението се знаят някои неща.
Да вземем количеството на калиевите соли, които растението използва за своя растеж.
Знае се, че калиевите соли, изобщо калият внася растежа повече в онези области на растителния организъм, които по-късно в повечето случаи стават негов скелет, които образуват твърдото, стъблообразното. Чрез калия растежът се задържа в стъблото. Става дума така да се вгради калиевото съдържание в това, което става между земята и растението, че в органичния процес той правилно да действа в същинското тяло, в белтъчините на растението. Там се постига нещо, ако се направи следното:
към текста >>
Както някои симпатични хора упражняват въздействие в обществото със самото си присъствие, а не с това, което говорят, така в местност, където много расте, белият равнец въздейства извънредно
пол
езно със самото си присъствие.
Както някои симпатични хора упражняват въздействие в обществото със самото си присъствие, а не с това, което говорят, така в местност, където много расте, белият равнец въздейства извънредно полезно със самото си присъствие.
към текста >>
С белия равнец може да се направи следното: от него се взема това, което се из
пол
зва в медицината, вземат се цветовете, съцветията на белия равнец.
С белия равнец може да се направи следното: от него се взема това, което се използва в медицината, вземат се цветовете, съцветията на белия равнец.
Ако са пресни, оставят се малко да увехнат, не много. Когато се употребява изсушен като дрога, тогава от листата се пресова сок или от сухите листа се прави отвара и със сока или отварата леко се поливат съцветията, сухите съцветия. От така приготвения бял равнец се вземат една-две пълни шепи, смачкват се силно, така се получава плътна маса и с нея се напълва пикочен мехур на елен виждате как навсякъде се остава при живото завързва се и по възможност се окачва на слънчево място, да престои през лятото. През есента се откачва и се заравя не много дълбоко в земята, където престоява през зимата. Така затворените в мехура на елен цветове на равнеца може да са налице вече и наченки на плода през цялата година отчасти над земята, отчасти под земята са изложени на въздействия.
към текста >>
Когато се употребява изсушен като дрога, тогава от листата се пресова сок или от сухите листа се прави отвара и със сока или отварата леко се
пол
иват съцветията, сухите съцветия.
С белия равнец може да се направи следното: от него се взема това, което се използва в медицината, вземат се цветовете, съцветията на белия равнец. Ако са пресни, оставят се малко да увехнат, не много.
Когато се употребява изсушен като дрога, тогава от листата се пресова сок или от сухите листа се прави отвара и със сока или отварата леко се поливат съцветията, сухите съцветия.
От така приготвения бял равнец се вземат една-две пълни шепи, смачкват се силно, така се получава плътна маса и с нея се напълва пикочен мехур на елен виждате как навсякъде се остава при живото завързва се и по възможност се окачва на слънчево място, да престои през лятото. През есента се откачва и се заравя не много дълбоко в земята, където престоява през зимата. Така затворените в мехура на елен цветове на равнеца може да са налице вече и наченки на плода през цялата година отчасти над земята, отчасти под земята са изложени на въздействия. Може да се види как през зимата се получава една специфична консистенция.
към текста >>
От така приготвения бял равнец се вземат една-две пълни шепи, смачкват се силно, така се
пол
учава плътна маса и с нея се напълва пикочен мехур на елен виждате как навсякъде се остава при живото завързва се и по възможност се окачва на слънчево място, да престои през лятото.
С белия равнец може да се направи следното: от него се взема това, което се използва в медицината, вземат се цветовете, съцветията на белия равнец. Ако са пресни, оставят се малко да увехнат, не много. Когато се употребява изсушен като дрога, тогава от листата се пресова сок или от сухите листа се прави отвара и със сока или отварата леко се поливат съцветията, сухите съцветия.
От така приготвения бял равнец се вземат една-две пълни шепи, смачкват се силно, така се получава плътна маса и с нея се напълва пикочен мехур на елен виждате как навсякъде се остава при живото завързва се и по възможност се окачва на слънчево място, да престои през лятото.
През есента се откачва и се заравя не много дълбоко в земята, където престоява през зимата. Така затворените в мехура на елен цветове на равнеца може да са налице вече и наченки на плода през цялата година отчасти над земята, отчасти под земята са изложени на въздействия. Може да се види как през зимата се получава една специфична консистенция.
към текста >>
Може да се види как през зимата се
пол
учава една специфична консистенция.
Ако са пресни, оставят се малко да увехнат, не много. Когато се употребява изсушен като дрога, тогава от листата се пресова сок или от сухите листа се прави отвара и със сока или отварата леко се поливат съцветията, сухите съцветия. От така приготвения бял равнец се вземат една-две пълни шепи, смачкват се силно, така се получава плътна маса и с нея се напълва пикочен мехур на елен виждате как навсякъде се остава при живото завързва се и по възможност се окачва на слънчево място, да престои през лятото. През есента се откачва и се заравя не много дълбоко в земята, където престоява през зимата. Така затворените в мехура на елен цветове на равнеца може да са налице вече и наченки на плода през цялата година отчасти над земята, отчасти под земята са изложени на въздействия.
Може да се види как през зимата се получава една специфична консистенция.
към текста >>
Ако сега
пол
учената от еленовия мехур субстанция в готовия си вид може да се запази толкова дълго, колкото човек иска се прибави към един куп обикновен тор, който може да е голям и колкото една къща, и се размеси с него, за което не се изисква много работа, ако тази субстанция само се разпредели в тора, тя започва да го облъчва.
Ако сега получената от еленовия мехур субстанция в готовия си вид може да се запази толкова дълго, колкото човек иска се прибави към един куп обикновен тор, който може да е голям и колкото една къща, и се размеси с него, за което не се изисква много работа, ако тази субстанция само се разпредели в тора, тя започва да го облъчва.
В нея се съдържа извънредно голяма облъчваща сила съществуването на облъчваща сила ще повярва и материалистът, щом като говори за радий, така че щом изобщо бъде внесена и с колкото и количество тор да се размеси, тя въздейства върху цялата маса твърд и течен животински тор, както и върху компоста.
към текста >>
Сега раз
пол
агаме с нещо, което само трябва да се изложи по подходящ начин на действието на природните сили.
Вижте, Вие отново можете да извършите нещо чудно хубаво, нужно е не много, но то е чудесно. Вместо да се направи обичайната наденица, както се прави днес, от червата на говедото се прави наденица с пълнеж от приготвената по описания начин лайка.
Сега разполагаме с нещо, което само трябва да се изложи по подходящ начин на действието на природните сили.
Ние и тук през целия този процес оставаме в областта на органичното, на живота. И понеже сега трябва да действат колкото е възможно повече сродните на Земята живи сили, тази скъпоценна наденица тя наистина е скъпоценна се заравя на неголяма дълбочина в богата на хумус почва и престоява цялата зима в земята. Изберете място, където снегът остава по-дълго и слънцето добре го огрява. Там космичните астрални сили му действат възможно най-много.
към текста >>
Ще се види, че с това се
пол
учава тор, който първо по-добре задържа в себе си азота от обикновения тор и освен това има способността така да оживи земята, че тя може да действа извънредно стимулиращо върху растежа на растенията.
През пролетта се изважда, запазва се също както белия равнец и по същия начин се поставя в тора.
Ще се види, че с това се получава тор, който първо по-добре задържа в себе си азота от обикновения тор и освен това има способността така да оживи земята, че тя може да действа извънредно стимулиращо върху растежа на растенията.
И преди всичко когато така се тори, ще бъдат произведени здрави растения, наистина по-здрави растения, отколкото ако такива неща не се правят.
към текста >>
Освен че разпространява калий и калций в своите излъчвания и течения, копривата има и железни лъчения, които са почти толкова
пол
езни за развитието на природата, колкото нашите собствени железни лъчения в кръвта.
А това растение човек не може да го погали, това растение е копривата. Тя действително е голямата благодетелка в живота на растенията и едва ли може да бъде заместена от друго растение. Ако някъде не може да се намери, може да се замести с дрога, с изсушена коприва. Копривата обаче наистина е един световен юнак, който може да върши огромна работа. Също и копривата носи в себе си сярата, чието значение вече разясних, а именно тя подрежда и улеснява работата на Духа.
Освен че разпространява калий и калций в своите излъчвания и течения, копривата има и железни лъчения, които са почти толкова полезни за развитието на природата, колкото нашите собствени железни лъчения в кръвта.
Поради своите ценни свойства копривата съвсем не заслужава да бъде пренебрегвана, което често се случва там, където тя расте навън в природата. Всъщност тя би трябвало да се врастне в сърцето на човека, тъй като поради своето великолепно вътрешно действие и вътрешна организация, вън в природата тя наистина е подобна на това, което е сърцето в човешкия организъм. На първо място става дума за това, че в копривата човек има едно голямо благодеяние, а сега извинете ме господин графе, ако за миг стана много конкретен относно Вашия имот тук и кажа, че ако е необходимо дадена почва да бъде освободена от желязото, за това допринася засяването на необработвани места с коприва, която по особен начин освобождава от действието на желязото горния пласт на почвата, защото тя много обича желязото и го привлича към себе си. Ако не желязото, то действието на желязото върху развитието на растението се неутрализира. Засяването на коприва в такава местност ще има голямо значение.
към текста >>
Тогава се
пол
учава субстанция с огромно въздействие.
За да бъде подобрен торът, се набира коприва, каквато може да се намери, оставя се малко да увехне и в това слабо увехнало състояние се смачква и така, без да се поставя в мехур на елен или в черво на говедо, просто се заравя в земята, като се отделя от земята с тънък пласт натрошен торф. Отбелязва се мястото, за да не се изкопае само пръст, когато потрябва. Така престоява през зимата и лятото цяла година.
Тогава се получава субстанция с огромно въздействие.
към текста >>
Но както за лекаря не е от голяма
пол
за, че може да опише заболяването, а много по-важно е той да може да го лекува, така е и тук.
Сега става дума за това, че някъде в селското стопанство може да се появяват болести по растенията. Ще говоря общо. Днес много обичат да се специализират във всички неща, говори се за тази или онази болест. Доколкото се упражнява наука, правилно е човек да знае, как изглежда това или онова.
Но както за лекаря не е от голяма полза, че може да опише заболяването, а много по-важно е той да може да го лекува, така е и тук.
При лекуването влиза в съображение далеч по-различна гледна точка от тази, която се взема при описанието на болестта. Може да е достигнато до голямо съвършенство в описанието на болестите, може точно да се знае какво става в организма според правилата на днешната физиология или физиологичната химия, но да не може нищо да се излекува. Не може да се лекува според резултата на хистологичните или микроскопичните изследвания. За да лекува, човек трябва да познава общите, големите взаимовръзки. Така е също и относно растителната природа.
към текста >>
Ако това не можеше, човек фактически би бил наистина в лошо
пол
ожение спрямо растителния свят, в каквото той често изпада при лекуването на животните.
Не може да се лекува според резултата на хистологичните или микроскопичните изследвания. За да лекува, човек трябва да познава общите, големите взаимовръзки. Така е също и относно растителната природа. И понеже в това отношение растителната природа е по-проста, отколкото животинската и човешката природа, също и лекуването при растението може да протече по-общо. При растението може да се приложи универсално лечебно средство.
Ако това не можеше, човек фактически би бил наистина в лошо положение спрямо растителния свят, в каквото той често изпада при лекуването на животните.
При лекуването на човека не е така, човекът може да каже какво го боли. Животното и растението не могат, но затова пък при тях лекуването протича по-общо. Не всички, но голям брой болести по растенията могат да бъдат отстранени, щом като бъдат забелязани, чрез рационално приготвяне на тора и то по следния начин: Чрез торенето на почвата трябва да се прибави калций. Той обаче няма да помогне, ако в него няма живот. Ако е предназначен за лекуване, калцият трябва да остане в областта на живото.
към текста >>
Тогава калцият потиска, задушава етерното тяло и с това освобождава действието на астралното тяло; това се
пол
учава при всеки калций.
Има едно растение, богато на калций, което в растителната пепелна субстанция[3] съдържа 77%, калций, но в най-фини съединения. Това е дъбът, особено кората на дъба, която вече представлява междинен продукт между растението и живата част на почвата, както Ви изложих относно сродството на живата почва с кората. Калциевата структура на дъбовата кора е най-идеалната проява на калция. Калцият, когато е още жив, а не мъртъв в мъртво състояние също действа, но по друг начин има онова свойство, което Ви разясних. Живият калций създава съответен порядък, когато етерното тяло действа прекалено силно, така че астралните сили не могат да обхванат организма.
Тогава калцият потиска, задушава етерното тяло и с това освобождава действието на астралното тяло; това се получава при всеки калций.
Но когато искаме не да произведем шок в организма, а да свием по правилен начин буйно разрастващото се етерно тяло, тогава трябва да приложим калция в структурата, в която той се на мира в дъбовата кора.
към текста >>
Съвсем сигурно днес това незнание не поставя учените в такова конфузно
пол
ожение, както би било в миналото, защото днес се говори без стеснение за превръщането на елементите.
И точно по отношение на поемането на силициевата киселина с течение на времето земята губи своята мощ. Губи я бавно и затова не се забелязва особено от тези, които още гледат само микрокосмичното, а не макрокосмичното. Те не се интересуват от тази загуба на силициевата киселина, защото вярват, че това няма никакво значение за развитието на растението. То обаче има извънредно голямо значение. За тези неща човек трябва да има известно знание.
Съвсем сигурно днес това незнание не поставя учените в такова конфузно положение, както би било в миналото, защото днес се говори без стеснение за превръщането на елементите.
В тази насока наблюдението на най-различни елементи опитоми материалистичните лъвове.
към текста >>
И азотът,
пол
учен по този начин, е от огромна
пол
за за развитието на растението, но той трябва да бъде произведен по тези методи, които описах.
Наред със сярата се намира също и водород. Аз Ви посочих значението на водорода. Между калция и водорода има взаимно качествено съотношение, аналогично на отношението между кислорода и азота във въздуха. Вече и по чисто външен начин, както е при количествения химически анализ, би могло да се установи, че съществува сродство между връзката на кислорода и азота във въздуха и връзката на варта с водорода в органичните процеси. Под въздействието на водорода калцият и калият непрекъснато се превръщат в азотоподобна субстанция и в края на краищата в истински азот.
И азотът, получен по този начин, е от огромна полза за развитието на растението, но той трябва да бъде произведен по тези методи, които описах.
към текста >>
Пол
учената субстанция се прибавя към тора по същия начин и тя ще да де на почвата способността да привлече от атмосферата и от космоса толкова силициева киселина, колкото е нужно на растението, за да бъде то чувствително към всичко, което се намира в неговото обкръжение и самото то да привлича всичко, от което има нужда.
Набират се жълтите главички на глухарчето, оставят се да увехнат малко, притискат се, зашиват се в булото, в мезентерия на говедо и се заравят в земята за през зимата. Когато през пролетта се извади от земята, тогава този препарат е изцяло проникнат от космичното въздействие. Може да се остави настрана, докогато ще се употреби.
Получената субстанция се прибавя към тора по същия начин и тя ще да де на почвата способността да привлече от атмосферата и от космоса толкова силициева киселина, колкото е нужно на растението, за да бъде то чувствително към всичко, което се намира в неговото обкръжение и самото то да привлича всичко, от което има нужда.
към текста >>
Растението може лесно да се доведе до
пол
ожение да из
пол
зва съвсем малка част от почвата около него, за да привлича това, от което се нуждае.
За да може наистина да расте и да се развива, растението трябва да притежава известна чувствителност. Както един безчувствен човек не чувства това, което се случва край него, така всичко, което се случва във и над почвата, не се забелязва от едно безчувствено растение, то не го чувства и не може да си послужи с него за своето развитие. Ако обаче растението бъде проникнато и оживено от силициева кисели на по описания начин, тогава то става чувствително към всичко и привлича всичко, което му е нужно.
Растението може лесно да се доведе до положение да използва съвсем малка част от почвата около него, за да привлича това, от което се нуждае.
Естествено това не е добре. Ако почвата се обработи така, както описах, растението се подготвя да привлича нещата от широката околност. На растението може да се помогне да използва нужните му сили и вещества не само от дадената нива, но и от близките ливади, както и от горските площи. Така, когато по описания начин чрез глухарчето предоставим на растенията силите, от които се нуждаят, можем да постигнем обменните взаимодействия в природата.
към текста >>
На растението може да се помогне да из
пол
зва нужните му сили и вещества не само от дадената нива, но и от близките ливади, както и от горските площи.
Както един безчувствен човек не чувства това, което се случва край него, така всичко, което се случва във и над почвата, не се забелязва от едно безчувствено растение, то не го чувства и не може да си послужи с него за своето развитие. Ако обаче растението бъде проникнато и оживено от силициева кисели на по описания начин, тогава то става чувствително към всичко и привлича всичко, което му е нужно. Растението може лесно да се доведе до положение да използва съвсем малка част от почвата около него, за да привлича това, от което се нуждае. Естествено това не е добре. Ако почвата се обработи така, както описах, растението се подготвя да привлича нещата от широката околност.
На растението може да се помогне да използва нужните му сили и вещества не само от дадената нива, но и от близките ливади, както и от горските площи.
Така, когато по описания начин чрез глухарчето предоставим на растенията силите, от които се нуждаят, можем да постигнем обменните взаимодействия в природата.
към текста >>
26.
9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Не е
пол
езно, когато торът не
пол
учава никаква дъждовна вода; вредно е също, ако дъждът съвсем го измива.
Всъщност торът трябва да понася обикновеното количество дъждовна вода.
Не е полезно, когато торът не получава никаква дъждовна вода; вредно е също, ако дъждът съвсем го измива.
Тези неща не могат да се решават по общ начин за всички случаи. Общо може да се каже само това, че дъждовната вода е полезна за тора.
към текста >>
Общо може да се каже само това, че дъждовната вода е
пол
езна за тора.
Всъщност торът трябва да понася обикновеното количество дъждовна вода. Не е полезно, когато торът не получава никаква дъждовна вода; вредно е също, ако дъждът съвсем го измива. Тези неща не могат да се решават по общ начин за всички случаи.
Общо може да се каже само това, че дъждовната вода е полезна за тора.
към текста >>
Този метод, който споменавате
пол
ожително има предимства.
Умишлено не говорих за нещата, които се прилагат днес по рационален начин. Исках да посоча това, което като стимул за подобряване на всеки такъв метод идва от Духовната наука.
Този метод, който споменавате положително има предимства.
Аз вярвам, че методът е общо взето нов, не е метод от старо време и може да се предположи, че принадлежи към онези методи, които в началото заблуждават с външни ефекти и които с течение на времето не се оказват така практични, както всъщност се представят. В началото, когато почвата е обработвана по традиционен начин, всичко ново я освежава по някакъв начин. Ако това се прилага по-дълго, получава се същото, както при лекарствата, когато за пръв път се внесат в организма. Най-невероятните лекарства помагат първия път, след това лечебното им действие спира. Също и при тези неща това трае известно време, докато се разбере, че не е така, както отначало се е вярвало.
към текста >>
Аз вярвам, че методът е общо взето нов, не е метод от старо време и може да се пред
пол
ожи, че принадлежи към онези методи, които в началото заблуждават с външни ефекти и които с течение на времето не се оказват така практични, както всъщност се представят.
Умишлено не говорих за нещата, които се прилагат днес по рационален начин. Исках да посоча това, което като стимул за подобряване на всеки такъв метод идва от Духовната наука. Този метод, който споменавате положително има предимства.
Аз вярвам, че методът е общо взето нов, не е метод от старо време и може да се предположи, че принадлежи към онези методи, които в началото заблуждават с външни ефекти и които с течение на времето не се оказват така практични, както всъщност се представят.
В началото, когато почвата е обработвана по традиционен начин, всичко ново я освежава по някакъв начин. Ако това се прилага по-дълго, получава се същото, както при лекарствата, когато за пръв път се внесат в организма. Най-невероятните лекарства помагат първия път, след това лечебното им действие спира. Също и при тези неща това трае известно време, докато се разбере, че не е така, както отначало се е вярвало. От особено значение тук е произвеждането на собствена топлина и тази дейност, която трябва да се извърши, за да се произведе тази собствена топлина, сигурно е извънредно благоприятна за тора, така че от тази дейност трябва да се получи нещо положително.
към текста >>
Ако това се прилага по-дълго,
пол
учава се същото, както при лекарствата, когато за пръв път се внесат в организма.
Умишлено не говорих за нещата, които се прилагат днес по рационален начин. Исках да посоча това, което като стимул за подобряване на всеки такъв метод идва от Духовната наука. Този метод, който споменавате положително има предимства. Аз вярвам, че методът е общо взето нов, не е метод от старо време и може да се предположи, че принадлежи към онези методи, които в началото заблуждават с външни ефекти и които с течение на времето не се оказват така практични, както всъщност се представят. В началото, когато почвата е обработвана по традиционен начин, всичко ново я освежава по някакъв начин.
Ако това се прилага по-дълго, получава се същото, както при лекарствата, когато за пръв път се внесат в организма.
Най-невероятните лекарства помагат първия път, след това лечебното им действие спира. Също и при тези неща това трае известно време, докато се разбере, че не е така, както отначало се е вярвало. От особено значение тук е произвеждането на собствена топлина и тази дейност, която трябва да се извърши, за да се произведе тази собствена топлина, сигурно е извънредно благоприятна за тора, така че от тази дейност трябва да се получи нещо положително. Вредите, които могат да произлязат, са в това, че торът е рехав и аз не знам дали по този начин наистина загубва миризмата си. Ако той се окаже без миризма, това ще е знак, че този метод е благоприятен.
към текста >>
От особено значение тук е произвеждането на собствена топлина и тази дейност, която трябва да се извърши, за да се произведе тази собствена топлина, сигурно е извънредно благоприятна за тора, така че от тази дейност трябва да се
пол
учи нещо
пол
ожително.
Аз вярвам, че методът е общо взето нов, не е метод от старо време и може да се предположи, че принадлежи към онези методи, които в началото заблуждават с външни ефекти и които с течение на времето не се оказват така практични, както всъщност се представят. В началото, когато почвата е обработвана по традиционен начин, всичко ново я освежава по някакъв начин. Ако това се прилага по-дълго, получава се същото, както при лекарствата, когато за пръв път се внесат в организма. Най-невероятните лекарства помагат първия път, след това лечебното им действие спира. Също и при тези неща това трае известно време, докато се разбере, че не е така, както отначало се е вярвало.
От особено значение тук е произвеждането на собствена топлина и тази дейност, която трябва да се извърши, за да се произведе тази собствена топлина, сигурно е извънредно благоприятна за тора, така че от тази дейност трябва да се получи нещо положително.
Вредите, които могат да произлязат, са в това, че торът е рехав и аз не знам дали по този начин наистина загубва миризмата си. Ако той се окаже без миризма, това ще е знак, че този метод е благоприятен. Това обаче е метод, който не е изпробван много години.
към текста >>
Да не се поставя на хълм, на могила, а да е на нивото на земята, това е най-благоприятното
пол
ожение на торището.
По принцип е правилно торището да е нависоко. Трябва да се погрижим самото торище да не е много високо, за да се запази съответна връзка със силите, които се намират под земята.
Да не се поставя на хълм, на могила, а да е на нивото на земята, това е най-благоприятното положение на торището.
към текста >>
За лозата, която много боледува, може ли компостът да се
пол
зва при същите условия?
За лозата, която много боледува, може ли компостът да се ползва при същите условия?
към текста >>
Може да се из
пол
зва с някои изменения.
Може да се използва с някои изменения.
Ще посоча някои изменения, когато говоря за овощарството и лозарството. Което казах днес, важи изобщо за подобряване на всеки вид тор. Днес говорих за нещата, които подобряват състоянието на тора изобщо. Как тези неща могат да се специфицират за ливада или пасище, за житните култури, за овощарството и лозарството, това ще разгледаме по-обстойно.
към текста >>
Казват, че радиката не била
пол
езна храна за добитъка.
Граф Кайзерлинг: Говори се, че белият равнец съдържа отровно вещество.
Казват, че радиката не била полезна храна за добитъка.
към текста >>
На
пол
ето животното не ги яде.
Д-р Щайнер: Това заслужава внимание.
На полето животното не ги яде.
към текста >>
Това смесване обаче трябва да се направи преди торът да бъде разпръснат из
пол
ето.
Ако сте ги смесили с тора, няма значение колко дълго са престояли там.
Това смесване обаче трябва да се направи преди торът да бъде разпръснат из полето.
към текста >>
Теоретично може да се пред
пол
ожи, че ако всичките препарати се поставят в една и съща дупка, няма да си пречат.
Могат ли препаратите да се поставят в една и съща дупка в тора?
Теоретично може да се предположи, че ако всичките препарати се поставят в една и съща дупка, няма да си пречат.
Аз обаче не бих желал да твърдя това. Могат да се поставят в съседство, но ако се смесят в една дупка, може би ще си пречат.
към текста >>
По възможност от живо дърво, дори от дърво, за което може да се пред
пол
ожи, че дъбовата смола е още доста активна.
По възможност от живо дърво, дори от дърво, за което може да се предположи, че дъбовата смола е още доста активна.
към текста >>
Може даже да се пред
пол
ожи, че в почвата под обработваемия пласт те няма да дадат така плодороден материал.
По-добре е да останат в обработваемия, в култивирания пласт на почвата.
Може даже да се предположи, че в почвата под обработваемия пласт те няма да дадат така плодороден материал.
Би трябвало още да се има предвид, че по-дълбок обработваем слой е найподходящ. Ако се избере най-дебелият пласт култивирана земя, това ще е най-доброто място. Под обработваемия пласт на почвата обаче, няма да има добър ефект.
към текста >>
Така се правят ловки силите, които трябва да са там, за да поемат от атмосферата това, което не може да се
пол
учи от храненето.
Вземете предвид само това, което казах. При поемането на храна същественото са силите, които се развиват в тялото. От правилното приемане на храна зависи дали животното развива достатъчно сили, за да е способно да приема веществата от атмосферата и да ги преработва. Да направим сравнение: ако човек трябва да надене една тясна ръкавица, той не може да направи това с напъване, с натъпкване, а като я разтегне на дърво и я разшири.
Така се правят ловки силите, които трябва да са там, за да поемат от атмосферата това, което не може да се получи от храненето.
Чрез храната организмът се разширява и по този начин става способен да поеме повече от атмосферата. Може да настъпи даже хипертрофия, ако се поема прекалено много храна. Тази хипертрофия се изкупва с по-кратък живот. Тук има нещо, което лежи между минимума и максимума.
към текста >>
27.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Става дума не толкова да
пол
учим дефиниция за плевелите, а да разберем как от определена площ на земеделското стопанство могат да бъдат отстранени онези растения, които са нежелани там.
Става дума не толкова да получим дефиниция за плевелите, а да разберем как от определена площ на земеделското стопанство могат да бъдат отстранени онези растения, които са нежелани там.
Понякога човек има някои странни пориви, останали още от студентското време. Макар и с неголямо желание опитах се да последвам един такъв порив, и потърсих в някои книги, каква дефиниция се дава за плевела. И там намерих, че повечето автори, които искат да дадат дефиниция за това, какво представлява плевелът, казват: „Плевел е всичко онова, което расте на място, където не го искат.“ Виждате, че това е определение, което не навлиза непременно в същността на нещата. И ако човек иска да проникне до същността на плевела, той няма да има особен успех по простата причина, че пред форума на природата плевелът има толкова право да расте, колкото растенията, които смятаме за полезни. Трябва да стане ясно, че въпросът следва да се обсъди от друга гледна точка: Как от дадена земеделска площ да бъде премахнато растението, което не е култивирано, а расте там въз основа на общите взаимовръзки в природата.
към текста >>
И ако човек иска да проникне до същността на плевела, той няма да има особен успех по простата причина, че пред форума на природата плевелът има толкова право да расте, колкото растенията, които смятаме за
пол
езни.
Става дума не толкова да получим дефиниция за плевелите, а да разберем как от определена площ на земеделското стопанство могат да бъдат отстранени онези растения, които са нежелани там. Понякога човек има някои странни пориви, останали още от студентското време. Макар и с неголямо желание опитах се да последвам един такъв порив, и потърсих в някои книги, каква дефиниция се дава за плевела. И там намерих, че повечето автори, които искат да дадат дефиниция за това, какво представлява плевелът, казват: „Плевел е всичко онова, което расте на място, където не го искат.“ Виждате, че това е определение, което не навлиза непременно в същността на нещата.
И ако човек иска да проникне до същността на плевела, той няма да има особен успех по простата причина, че пред форума на природата плевелът има толкова право да расте, колкото растенията, които смятаме за полезни.
Трябва да стане ясно, че въпросът следва да се обсъди от друга гледна точка: Как от дадена земеделска площ да бъде премахнато растението, което не е култивирано, а расте там въз основа на общите взаимовръзки в природата. На този въпрос не може да се отговори другояче, освен като се вземе под внимание това, което разгледахме през изминалите дни.
към текста >>
От тези възгледи произлиза начинът, по който могат да се из
пол
зват тези сили, ако искаме да повлияем върху развитието на растението, защото човек може да повлияе върху развитието на растението само като вземе под внимание тези различни сили.
И обратно, всичко онова, което идва по друг път, който лежи над нивото на почвата, то произлиза от другите сили, от силите на външните планети. То може схематично така да се начертае, че мога да кажа: това тук е същото, което навлиза в растението и се преобразува, разклонява се нашироко, прави растението да изглежда дебело и месесто, а ние го употребяваме за храна, понеже един непрекъснат поток отново го създава. Това, което вземаме например от ябълката, от прасковата и го ядем като месо на плода, всичкото то произхожда от далечните на Земята планетни сили.
От тези възгледи произлиза начинът, по който могат да се използват тези сили, ако искаме да повлияем върху развитието на растението, защото човек може да повлияе върху развитието на растението само като вземе под внимание тези различни сили.
към текста >>
Оттук се вижда колко много може да се постигне, ако се знае, как да се из
пол
зва Луната, да кажем при сеитбата, когато растението покълва както са правели индусите чак до деветнадесети век, които са засявали според фазите на Луната.
За дадена местност на Земята обаче това става, само когато там е пълнолуние. Ако там е новолуние, тази местност не се радва на благодатното лунно въздействие. По време на новолуние в растенията се запазва само онова, което те са поели по време на пълнолунието.
Оттук се вижда колко много може да се постигне, ако се знае, как да се използва Луната, да кажем при сеитбата, когато растението покълва както са правели индусите чак до деветнадесети век, които са засявали според фазите на Луната.
Природата обаче не е така жестока, та да наказва човека поради проявеното от него невнимание и не учтивост към Луната при сеитба и при жътва. В годината имаме дванадесет пълнолуния и това стига, за да има достатъчно въздействия от пълната Луна, това са силите, необходими за плодообразуването. И ако нещо, предназначено да даде плод, се постави в земята при новолуние, вместо при пълнолуние, то изчаква там до новото пълнолуние, пренебрегва човешките грешки и се съобразява с природата. По този начин човек пак използва силите на Луната, но без да има понятие за това. Това обаче не води по-нататък.
към текста >>
По този начин човек пак из
пол
зва силите на Луната, но без да има понятие за това.
По време на новолуние в растенията се запазва само онова, което те са поели по време на пълнолунието. Оттук се вижда колко много може да се постигне, ако се знае, как да се използва Луната, да кажем при сеитбата, когато растението покълва както са правели индусите чак до деветнадесети век, които са засявали според фазите на Луната. Природата обаче не е така жестока, та да наказва човека поради проявеното от него невнимание и не учтивост към Луната при сеитба и при жътва. В годината имаме дванадесет пълнолуния и това стига, за да има достатъчно въздействия от пълната Луна, това са силите, необходими за плодообразуването. И ако нещо, предназначено да даде плод, се постави в земята при новолуние, вместо при пълнолуние, то изчаква там до новото пълнолуние, пренебрегва човешките грешки и се съобразява с природата.
По този начин човек пак използва силите на Луната, но без да има понятие за това.
Това обаче не води по-нататък.
към текста >>
Ще
пол
учим най-добрите плевели, ако оставим благодетелната Луна да въздейства върху тях, ако не задържим нейното въздействие.
При такова третиране от страна на хората, също и плевелите държат на своето право така, както и културните растения, и човек безразборно размесва всичко, тъй като не прониква в силите, които управляват израстването. Той трябва да навлезе в тези сили и трябва да знае, че с действието на пълната лунна сила се задейства възпроизвеждането, размножението на всяко растение; въздейства се на това, което от корена прониква нагоре в семеобразуването.
Ще получим най-добрите плевели, ако оставим благодетелната Луна да въздейства върху тях, ако не задържим нейното въздействие.
Плевелите се размножават и умножават чрез силите на Луната и действието на тези сили е по-голямо при влажна, отколкото при сушава година. Като се съобразява с тези космични сили, човек ще си каже:
към текста >>
Тогава не само Земята не е склонна да поема действието на Луната, но и самите растения, тези плевели в известен смисъл
пол
учават боязън да растат на така обработена почва.
Пресече ли се цялостното действие на Луната върху плевелите и те се оставят само под действието на останалите сили, които не идват от Луната, тогава се слага граница на тяхното размножаване. Тогава те не могат да се размножават. Това може да стане, като почвата се обработва така, че да загуби склонността да възприема въздействието на Луната, тъй като не можем да премахнем самата Луна.
Тогава не само Земята не е склонна да поема действието на Луната, но и самите растения, тези плевели в известен смисъл получават боязън да растат на така обработена почва.
Постигнем ли това, вече имаме каквото искаме.
към текста >>
Запалваме огън, най-добре от дърва, изгаряме тези семена и грижливо събираме всичко, което като пепел се е
пол
учило от тях.
Ние виждаме как за една година се развива плевелът. Това първо трябва да го приемем, не да се уплашим, а да се захванем за работа. Събираме известно количество семена от този плевел, в тях са вложени силите, за които говорих.
Запалваме огън, най-добре от дърва, изгаряме тези семена и грижливо събираме всичко, което като пепел се е получило от тях.
По този начин ние си набавяме сравнително малко пепел. Но сега при тези растения, които така сме третирали, че сме подложили на огън семената им, превърнали сме ги в пепел, имаме концентрирана в пепелта противоположната сила на това, което се развива, когато бъдат привлечени лунните сили. Поръсим ли по нашата нива този малък препарат, който си набавяме по този начин от различните плевели не е необходимо да правим нещо особено, той действа в големи площи още на втората година ще видим, как плевелите са намалели. Те вече не растат така силно и понеже много неща в природата имат цикъл на развитие от четири години, и в този случай ще видим, че ако всяка година по веднъж правим това, след четвъртата година въпросният плевел изчезва от тази нива. Така в практиката действително правим плодоносно действието на най-малките същности, което беше научно обосновано от Биологичния институт.
към текста >>
Но сега при тези растения, които така сме третирали, че сме подложили на огън семената им, превърнали сме ги в пепел, имаме концентрирана в пепелта противо
пол
ожната сила на това, което се развива, когато бъдат привлечени лунните сили.
Ние виждаме как за една година се развива плевелът. Това първо трябва да го приемем, не да се уплашим, а да се захванем за работа. Събираме известно количество семена от този плевел, в тях са вложени силите, за които говорих. Запалваме огън, най-добре от дърва, изгаряме тези семена и грижливо събираме всичко, което като пепел се е получило от тях. По този начин ние си набавяме сравнително малко пепел.
Но сега при тези растения, които така сме третирали, че сме подложили на огън семената им, превърнали сме ги в пепел, имаме концентрирана в пепелта противоположната сила на това, което се развива, когато бъдат привлечени лунните сили.
Поръсим ли по нашата нива този малък препарат, който си набавяме по този начин от различните плевели не е необходимо да правим нещо особено, той действа в големи площи още на втората година ще видим, как плевелите са намалели. Те вече не растат така силно и понеже много неща в природата имат цикъл на развитие от четири години, и в този случай ще видим, че ако всяка година по веднъж правим това, след четвъртата година въпросният плевел изчезва от тази нива. Така в практиката действително правим плодоносно действието на най-малките същности, което беше научно обосновано от Биологичния институт. По този начин фактически може да се постигне извънредно много, и ако във Вашата работа държите сметка за тези неща, ако вземате предвид въздействията, които досега остават без внимание, Вие ще имате извънредно много на ръка. Например ако се нуждаете от глухарче, за да го използвате както вчера обясних, може някъде да го насеете, а на други площи, чрез по сипване с пепел от неговите изгорени семена, съвсем да го премахнете ще имате от него където искате, където не го желаете, ще го премахнете.
към текста >>
Например ако се нуждаете от глухарче, за да го из
пол
звате както вчера обясних, може някъде да го насеете, а на други площи, чрез по сипване с пепел от неговите изгорени семена, съвсем да го премахнете ще имате от него където искате, където не го желаете, ще го премахнете.
Но сега при тези растения, които така сме третирали, че сме подложили на огън семената им, превърнали сме ги в пепел, имаме концентрирана в пепелта противоположната сила на това, което се развива, когато бъдат привлечени лунните сили. Поръсим ли по нашата нива този малък препарат, който си набавяме по този начин от различните плевели не е необходимо да правим нещо особено, той действа в големи площи още на втората година ще видим, как плевелите са намалели. Те вече не растат така силно и понеже много неща в природата имат цикъл на развитие от четири години, и в този случай ще видим, че ако всяка година по веднъж правим това, след четвъртата година въпросният плевел изчезва от тази нива. Така в практиката действително правим плодоносно действието на най-малките същности, което беше научно обосновано от Биологичния институт. По този начин фактически може да се постигне извънредно много, и ако във Вашата работа държите сметка за тези неща, ако вземате предвид въздействията, които досега остават без внимание, Вие ще имате извънредно много на ръка.
Например ако се нуждаете от глухарче, за да го използвате както вчера обясних, може някъде да го насеете, а на други площи, чрез по сипване с пепел от неговите изгорени семена, съвсем да го премахнете ще имате от него където искате, където не го желаете, ще го премахнете.
към текста >>
Човек ако действа точно, трябва да има предвид и противо
пол
ожната възможност.
Тогава може да дойде един заядлив хитрец и да каже: не вярвам, че 150-те ще произведат тройно повече, това трябва тепърва да се изпробва. Според обстоятелствата обаче може да се случи така, че да бъда опроверган при експеримента. Да кажем, дадено нещо се поръчва да бъде изработено от един, после от двама, от трима и така статистически се установява колко са изработили тримата. Ако обаче тримата постоянно са бъбрили, те ще изработят по-малко, от колкото единият, и така заложената предпоставка се оказва фалшива, експериментът може да докаже точно обратното. Но ако експериментът е доказал обратното, това нищо не означава.
Човек ако действа точно, трябва да има предвид и противоположната възможност.
към текста >>
Да вземем особено добрия приятел на земеделците
пол
ската мишка.
Да вземем особено добрия приятел на земеделците полската мишка.
Какво ли човек не прави и какво ли не би желал да направи, за да се пребори с полските мишки. В селскостопанската литература можете да прочетете, че се прилагат резултатно фосфорни препарати, както и други неща като препарат от смес на стрихнин и захарин. Замисля се даже радикална борба с тях, като се развъжда тифус по мишките. В картофено пюре се слага съответно количество тифусни бацили, вредни само за гризачите и се разпределя, където трябва. И такива неща са правени, най-малкото са препоръчвани.
към текста >>
Какво ли човек не прави и какво ли не би желал да направи, за да се пребори с
пол
ските мишки.
Да вземем особено добрия приятел на земеделците полската мишка.
Какво ли човек не прави и какво ли не би желал да направи, за да се пребори с полските мишки.
В селскостопанската литература можете да прочетете, че се прилагат резултатно фосфорни препарати, както и други неща като препарат от смес на стрихнин и захарин. Замисля се даже радикална борба с тях, като се развъжда тифус по мишките. В картофено пюре се слага съответно количество тифусни бацили, вредни само за гризачите и се разпределя, където трябва. И такива неща са правени, най-малкото са препоръчвани. Срещу тези, всъщност толкова миловидно изглеждащи животинчета, когато се появят, се търсят съвсем нечовешки начини на борба с тях.
към текста >>
От тази мярка могат да се добият напълно всичките
пол
езни резултати, само ако и съседните стопанства проявят разбиране и направят същото, и аз твърдя, че в бъдеще трябва да се разчита много повече на взаимното разбиране, отколкото на
пол
ицейските мерки.
Виждате следователно, че всичко е изпробвано и насочвано по околен път отвън, без да постига желания резултат. И човек има чувството, че експериментите не са намерили решението, защото мишките отново се появяват. Тези мерки не успяват, мишките идват отново. Това, с което ще се занимаем сега, е една процедура, която също не може да се приложи единствено само в едно стопанство, която обаче може да е в помощ по известен начин даже за едно отделно стопанство.
От тази мярка могат да се добият напълно всичките полезни резултати, само ако и съседните стопанства проявят разбиране и направят същото, и аз твърдя, че в бъдеще трябва да се разчита много повече на взаимното разбиране, отколкото на полицейските мерки.
Това вече ще е истински напредък в нашия обществен живот.
към текста >>
Представете си, хваща се една съвсем млада
пол
ска мишка, на която се взема кожата и се одира.
Представете си, хваща се една съвсем млада полска мишка, на която се взема кожата и се одира.
Кожата на полската мишка се взема по времето, когато Венера се намира в знака на Скорпион. Виждате, че древните хора на инстинктивната наука не са били глупави. Когато преминаваме от растенията към животните, вече идваме до зодиакалния кръг. Той не без смисъл е назован зодиакален, животински кръг и е представен от животни. Ако искаме да постигнем нещо при растенията, оставаме при планетите.
към текста >>
Кожата на
пол
ската мишка се взема по времето, когато Венера се намира в знака на Скорпион.
Представете си, хваща се една съвсем млада полска мишка, на която се взема кожата и се одира.
Кожата на полската мишка се взема по времето, когато Венера се намира в знака на Скорпион.
Виждате, че древните хора на инстинктивната наука не са били глупави. Когато преминаваме от растенията към животните, вече идваме до зодиакалния кръг. Той не без смисъл е назован зодиакален, животински кръг и е представен от животни. Ако искаме да постигнем нещо при растенията, оставаме при планетите. При животните това не е достатъчно.
към текста >>
С кожата на мишката ние постъпваме по съвсем определен начин – одираме кожата, когато Венера е в знака на Скорпион, изгаряме я, събираме внимателно
пол
учената пепел,
пол
учена от съставните части на кожата.
С кожата на мишката ние постъпваме по съвсем определен начин – одираме кожата, когато Венера е в знака на Скорпион, изгаряме я, събираме внимателно получената пепел, получена от съставните части на кожата.
Тази пепел не е много, затова се одират и изгарят кожите на няколко мишки, така се получава достатъчно пепел. Повтарям, одирането и изгарянето на кожите се прави по време, когато Венера се намира в знака на Скорпион. В получената пепел, в това, което е унищожено от огъня, остава негативната сила, силата която действа против размножаването на мишките, която възпрепятства тяхното размножаване.
към текста >>
Тази пепел не е много, затова се одират и изгарят кожите на няколко мишки, така се
пол
учава достатъчно пепел.
С кожата на мишката ние постъпваме по съвсем определен начин – одираме кожата, когато Венера е в знака на Скорпион, изгаряме я, събираме внимателно получената пепел, получена от съставните части на кожата.
Тази пепел не е много, затова се одират и изгарят кожите на няколко мишки, така се получава достатъчно пепел.
Повтарям, одирането и изгарянето на кожите се прави по време, когато Венера се намира в знака на Скорпион. В получената пепел, в това, което е унищожено от огъня, остава негативната сила, силата която действа против размножаването на мишките, която възпрепятства тяхното размножаване.
към текста >>
В
пол
учената пепел, в това, което е унищожено от огъня, остава негативната сила, силата която действа против размножаването на мишките, която възпрепятства тяхното размножаване.
С кожата на мишката ние постъпваме по съвсем определен начин – одираме кожата, когато Венера е в знака на Скорпион, изгаряме я, събираме внимателно получената пепел, получена от съставните части на кожата. Тази пепел не е много, затова се одират и изгарят кожите на няколко мишки, така се получава достатъчно пепел. Повтарям, одирането и изгарянето на кожите се прави по време, когато Венера се намира в знака на Скорпион.
В получената пепел, в това, което е унищожено от огъня, остава негативната сила, силата която действа против размножаването на мишките, която възпрепятства тяхното размножаване.
към текста >>
Така приготвена, пепелта се разпръсква по дадената
пол
ска площ и понеже в някои области нещата се постигат по трудно, то там дозата може да се разреди и да се направи още по-хомеопатична.
Така приготвена, пепелта се разпръсква по дадената полска площ и понеже в някои области нещата се постигат по трудно, то там дозата може да се разреди и да се направи още по-хомеопатична.
Нужна е непълна супена чиния такава пепел и ако изгарянето е направено по време на пълния съвпад на Венера със Скорпион, Вие имате средство, което ще накара полските мишки да избягват тази площ. Мишките обаче са нахални животни и ако при разпръскването на пепелта остане наблизо непоръсено място, те идват отново и отново се загнездват там. Действието на тази пепел се разпростира надалече, но е възможно нещата да не са изпълнени докрай. Сигурно е, че действието ще бъде радикално, ако всички съседи направят същото. Мисля, че това ще се направи с голяма радост и по този начин към земеделието ще се развие такъв вкус, както към ястие, което леко е подлютено.
към текста >>
Нужна е непълна супена чиния такава пепел и ако изгарянето е направено по време на пълния съвпад на Венера със Скорпион, Вие имате средство, което ще накара
пол
ските мишки да избягват тази площ.
Така приготвена, пепелта се разпръсква по дадената полска площ и понеже в някои области нещата се постигат по трудно, то там дозата може да се разреди и да се направи още по-хомеопатична.
Нужна е непълна супена чиния такава пепел и ако изгарянето е направено по време на пълния съвпад на Венера със Скорпион, Вие имате средство, което ще накара полските мишки да избягват тази площ.
Мишките обаче са нахални животни и ако при разпръскването на пепелта остане наблизо непоръсено място, те идват отново и отново се загнездват там. Действието на тази пепел се разпростира надалече, но е възможно нещата да не са изпълнени докрай. Сигурно е, че действието ще бъде радикално, ако всички съседи направят същото. Мисля, че това ще се направи с голяма радост и по този начин към земеделието ще се развие такъв вкус, както към ястие, което леко е подлютено.
към текста >>
Ето така трябва да се обработва земята, когато човек иска да предприеме борба с всички
пол
ски животни-паразити, които могат да се причислят към висшите животни.
Виждате ли, става въпрос по този начин човек да достигне дотам, че да се съобразява с действието на звездите, без да изпада в каквото и да било суеверие. Само че много от това, което някога е било познание, по-късно се е преобразило в суеверие. Естествено суеверието не трябва да се разпалва. Отново трябва да се ръководим от знание за нещата. Но това знание трябва да се добие по духовен път, а не просто по физическо-сетивен начин.
Ето така трябва да се обработва земята, когато човек иска да предприеме борба с всички полски животни-паразити, които могат да се причислят към висшите животни.
Мишките са гризачи и принадлежат към висшите животни. С насекомите не може да се действа по този начин, тъй като те са под съвсем друго космично влияние. И всичко, което спада към нисшия животински свят, се намира под друго космично влияние, различно от това за висшите животни.
към текста >>
Като продължение на това, което беше разяснено за
пол
ската мишка, бих желал да дам като пример цвекловата нематода, за да имаме нещо, което актуално ни засяга.
Сега бих желал да стъпя на тънък лед, бих желал да засегна един деликатен въпрос.
Като продължение на това, което беше разяснено за полската мишка, бих желал да дам като пример цвекловата нематода, за да имаме нещо, което актуално ни засяга.
Началото на заболяването се открива в познатото подуване на влакнестите корени, а така също сутрин листата остават завехнали и отпуснати. Това са външните признаци. Трябва да е ясно, че тези посредници листата, които тук претърпяват промяна – поемат космичните сили от въздуха, докато корените поемат силите, които от Космоса навлизат в Земята и оттам се отразяват към растението. Какво става, когато се появи нематодата? Когато тя се появи, процесът на възприемане на космичните сили,което при нормални условия трябва да става в областта на листата, се сваля в областта на корените.
към текста >>
По този начин обаче на това животно се дава възможност да
пол
учава космичните сили, с които то трябва да живее.
Схематично представено (Рис.14): ако това е нивото на земята и това е растението, космичните сили, които трябва да действат горе над земята, когато растението е нападнато от нематодата, действат долу под земята. Това е същинското явление, за което тук става дума. Определени космични сили се свличат твърде надолу, плъзват се твърде дълбоко. Това предизвиква съответната промяна на външния вид на растението.
По този начин обаче на това животно се дава възможност да получава космичните сили, с които то трябва да живее.
Иначе то би трябвало да живее в листата, а то не може да живее там, защото е нишковиден червей и неговата жизнена среда е почвата.
към текста >>
Важното е изгарянето да се извърши, когато Слънцето е в знака на Телец, точно противо
пол
ожно на констелацията, в която трябва да се намира Венера, когато се добива пепелта от кожата на мишката.
Затова трябва да се изгори цялото насекомо. Най-добре е да се изгори. Би могло също да се остави да се разложи, да изгние, може би ще има по-пълноценно действие, но тогава е трудно да се съберат изгнилите продукти. Както и да се направи, съвсем сигурно е, че ще се достигне това, което се желае. Когато е възможно, насекомото може да се запази и така изсушено, да бъде изгорено.
Важното е изгарянето да се извърши, когато Слънцето е в знака на Телец, точно противоположно на констелацията, в която трябва да се намира Венера, когато се добива пепелта от кожата на мишката.
Тъй като светът на насекомите е интимно свързан със силите, които се разгръщат, когато Слънцето преминава през Водолей, Риби, Телец, Близнаци чак до Рак. При Рака те са съвсем слаби, слаби са също и при Водолей. Докато Слънцето преминава през посочените знаци от Водолей до Рак то излъчва силите, свързани със света на насекомите.
към текста >>
Всъщност трябва да се казва Слънцето на Овен, Слънцето на Телец, Слънцето на Рак, Слънцето на Лъв и пр..
Пол
учава се комбинирано действие на Слънцето и на зодиакалните знаци, затова Слънцето винаги се явява като друго същество, като различно същество.
Хората съвсем не знаят що за специализирано творение е Слънцето, че то е творение с много и разнообразни призвания. Слънцето не е същото, когато в своя годишен или дневен ход свети от Телец и когато свети от Рак и т.н.. То винаги е различно. Може да се каже даже, че е голямо безсмислие, което обаче може да се извини, да се говори за Слънцето изобщо.
Всъщност трябва да се казва Слънцето на Овен, Слънцето на Телец, Слънцето на Рак, Слънцето на Лъв и пр.. Получава се комбинирано действие на Слънцето и на зодиакалните знаци, затова Слънцето винаги се явява като друго същество, като различно същество.
И това се отнася както за неговия годишен, така и за неговия дневен пробег, които се определят от положението на Слънцето през пролетта. И така, ако приготвите пепел от насекомото по указания начин и го разпръснете върху посеви цвекло, нематодата постепенно ще изнемощее и след четири години това изнемощяване ще е пълно и окончателно. Тя не може повече да живее, тя се страхува от живота, ако трябва да живее в почва, която е поръсена с пепел, приготвена по този начин.
към текста >>
И това се отнася както за неговия годишен, така и за неговия дневен пробег, които се определят от
пол
ожението на Слънцето през пролетта.
Хората съвсем не знаят що за специализирано творение е Слънцето, че то е творение с много и разнообразни призвания. Слънцето не е същото, когато в своя годишен или дневен ход свети от Телец и когато свети от Рак и т.н.. То винаги е различно. Може да се каже даже, че е голямо безсмислие, което обаче може да се извини, да се говори за Слънцето изобщо. Всъщност трябва да се казва Слънцето на Овен, Слънцето на Телец, Слънцето на Рак, Слънцето на Лъв и пр.. Получава се комбинирано действие на Слънцето и на зодиакалните знаци, затова Слънцето винаги се явява като друго същество, като различно същество.
И това се отнася както за неговия годишен, така и за неговия дневен пробег, които се определят от положението на Слънцето през пролетта.
И така, ако приготвите пепел от насекомото по указания начин и го разпръснете върху посеви цвекло, нематодата постепенно ще изнемощее и след четири години това изнемощяване ще е пълно и окончателно. Тя не може повече да живее, тя се страхува от живота, ако трябва да живее в почва, която е поръсена с пепел, приготвена по този начин.
към текста >>
Тогава тази нормална жизненост в почвата щеше да действа така, че да се
пол
учи точно това семе.
Тогава лунното влияние твърде силно ще проникне в почвата и прекалено силно ще я оживи. Имаме прекалено силно оживена почва. Искам да означа това с червени чертички там, където земята е прекалено оживена (Рис.15). Ако ги нямаше червените чертички, т.е. ако тази почва не беше толкова силно оживена от Луната, ако почвата беше правилно, нормално оживена от Луната, тогава на нея растението щеше да расте и се развива нормално до образуване на семена, да кажем, житото би дало семена.
Тогава тази нормална жизненост в почвата щеше да действа така, че да се получи точно това семе.
към текста >>
Семето отслабва, линее, в себе си
пол
учава нещо от умиращия живот и чрез този умиращ живот над нивото на почвата в известна степен се образува второ ниво.
Да приемем, че действието на Луната е много силно, че земята е прекалено силно оживена, тогава действието отдолу нагоре е прекалено силно и това, което трябва да настъпи едва при образуването на семена, се явява по-рано. Когато е много силно, то не изчаква съответното време и не успява да стигне нагоре в растението, а със своята интензивност действа по-долу. Тогава лунното действие не достига догоре и не дава достатъчно сила на семеобразуването.
Семето отслабва, линее, в себе си получава нещо от умиращия живот и чрез този умиращ живот над нивото на почвата в известна степен се образува второ ниво.
Наистина това не е земя, но там се пренасят същите въздействия. Последствието от това е, че семето на растението, неговата надземна част става един вид почва за други организми. Появяват се паразити, гъбички. Появяват се всякакви гъбични образувания. По този начин се образуват болести по растенията като ръжда, чернилка, главня и др.
към текста >>
Странно е, но е така, че това се
пол
учава не поради отслабване, а поради засилване на лунното действие.
Появяват се паразити, гъбички. Появяват се всякакви гъбични образувания. По този начин се образуват болести по растенията като ръжда, чернилка, главня и др. Чрез едно прекалено силно действие на лунните сили се препятства да достигне необходимата височина, да се изкачи в горната част на растението това, което трябва да се издигне от почвата нагоре, за да образува семена. Плододайната сила зависи изцяло от нормалното действие на Луната, то не трябва да е много силно.
Странно е, но е така, че това се получава не поради отслабване, а поради засилване на лунното действие.
Ако човек се задоволи да разсъждава, да спекулира, а не да съзерцава, той би дошъл до противоположни заключения. Те обаче са неверни. Съзерцанието, духовното виждане води до резултатите, каквито ги представих.
към текста >>
Ако човек се задоволи да разсъждава, да спекулира, а не да съзерцава, той би дошъл до противо
пол
ожни заключения.
Появяват се всякакви гъбични образувания. По този начин се образуват болести по растенията като ръжда, чернилка, главня и др. Чрез едно прекалено силно действие на лунните сили се препятства да достигне необходимата височина, да се изкачи в горната част на растението това, което трябва да се издигне от почвата нагоре, за да образува семена. Плододайната сила зависи изцяло от нормалното действие на Луната, то не трябва да е много силно. Странно е, но е така, че това се получава не поради отслабване, а поради засилване на лунното действие.
Ако човек се задоволи да разсъждава, да спекулира, а не да съзерцава, той би дошъл до противоположни заключения.
Те обаче са неверни. Съзерцанието, духовното виждане води до резултатите, каквито ги представих.
към текста >>
Това се постига външно всичко си остава, както си е като се прави силно кон центриран чай от
пол
ски хвощ, Equisetum arvense, който след това се разрежда и като течен тор се поръсва върху площите, при които е необходимо да се води борба срещу ръждата, главнята и други подобни болести по растенията.
За какво става дума сега? За това, да се разтовари земята от излишните лунни сили, които са в нея. Земята трябва да се облекчи от тях. Трябва да се отнеме посредническата сила на водата и почвата да се направи по-твърда, по-земна, за да не може да възприема прекалено силното лунно въздействие чрез наличната вода.
Това се постига външно всичко си остава, както си е като се прави силно кон центриран чай от полски хвощ, Equisetum arvense, който след това се разрежда и като течен тор се поръсва върху площите, при които е необходимо да се води борба срещу ръждата, главнята и други подобни болести по растенията.
Нужни са пак съвсем малки количества, достатъчно е пак един вид хомеопатизиране.
към текста >>
Онзи, който разбира особеното действие на
пол
ския хвощ върху човешкия организъм посредством функцията на бъбреците, той има в това една ръководна нишка.
Тук ясно се вижда, как отделните области на живота си взаимодействат една с друга.
Онзи, който разбира особеното действие на полския хвощ върху човешкия организъм посредством функцията на бъбреците, той има в това една ръководна нишка.
Разбира се, не може да се спекулира и измисля, но човек има едно ръководно начало, за да може да изпробва как действа полският хвощ, ако бъде превърнат в това, което сега нарекох вид течен тор, който се разпръсква, без да са нужни апарати, и така разпръснат в малки количества той действа надалече. Получава се едно добро лекарство. То не е истинско лекарство, защото растенията не могат да боледуват. То не е същински лечебен процес, а процес, противоположен на ненормалното явление, което описах. Когато вникне в това, което действа в различните природни области, човек може да вземе в ръцете си отглеждането на растенията, а както ще видим по-късно и отглеждането на животните, техните нормални и ненормални състояния.
към текста >>
Разбира се, не може да се спекулира и измисля, но човек има едно ръководно начало, за да може да изпробва как действа
пол
ският хвощ, ако бъде превърнат в това, което сега нарекох вид течен тор, който се разпръсква, без да са нужни апарати, и така разпръснат в малки количества той действа надалече.
Тук ясно се вижда, как отделните области на живота си взаимодействат една с друга. Онзи, който разбира особеното действие на полския хвощ върху човешкия организъм посредством функцията на бъбреците, той има в това една ръководна нишка.
Разбира се, не може да се спекулира и измисля, но човек има едно ръководно начало, за да може да изпробва как действа полският хвощ, ако бъде превърнат в това, което сега нарекох вид течен тор, който се разпръсква, без да са нужни апарати, и така разпръснат в малки количества той действа надалече.
Получава се едно добро лекарство. То не е истинско лекарство, защото растенията не могат да боледуват. То не е същински лечебен процес, а процес, противоположен на ненормалното явление, което описах. Когато вникне в това, което действа в различните природни области, човек може да вземе в ръцете си отглеждането на растенията, а както ще видим по-късно и отглеждането на животните, техните нормални и ненормални състояния. Строго погледнато, това е истинска наука.
към текста >>
Пол
учава се едно добро лекарство.
Тук ясно се вижда, как отделните области на живота си взаимодействат една с друга. Онзи, който разбира особеното действие на полския хвощ върху човешкия организъм посредством функцията на бъбреците, той има в това една ръководна нишка. Разбира се, не може да се спекулира и измисля, но човек има едно ръководно начало, за да може да изпробва как действа полският хвощ, ако бъде превърнат в това, което сега нарекох вид течен тор, който се разпръсква, без да са нужни апарати, и така разпръснат в малки количества той действа надалече.
Получава се едно добро лекарство.
То не е истинско лекарство, защото растенията не могат да боледуват. То не е същински лечебен процес, а процес, противоположен на ненормалното явление, което описах. Когато вникне в това, което действа в различните природни области, човек може да вземе в ръцете си отглеждането на растенията, а както ще видим по-късно и отглеждането на животните, техните нормални и ненормални състояния. Строго погледнато, това е истинска наука. Изпробването на нещата, както се прави днес, не е наука, а само регистриране на отделните прояви.
към текста >>
То не е същински лечебен процес, а процес, противо
пол
ожен на ненормалното явление, което описах.
Тук ясно се вижда, как отделните области на живота си взаимодействат една с друга. Онзи, който разбира особеното действие на полския хвощ върху човешкия организъм посредством функцията на бъбреците, той има в това една ръководна нишка. Разбира се, не може да се спекулира и измисля, но човек има едно ръководно начало, за да може да изпробва как действа полският хвощ, ако бъде превърнат в това, което сега нарекох вид течен тор, който се разпръсква, без да са нужни апарати, и така разпръснат в малки количества той действа надалече. Получава се едно добро лекарство. То не е истинско лекарство, защото растенията не могат да боледуват.
То не е същински лечебен процес, а процес, противоположен на ненормалното явление, което описах.
Когато вникне в това, което действа в различните природни области, човек може да вземе в ръцете си отглеждането на растенията, а както ще видим по-късно и отглеждането на животните, техните нормални и ненормални състояния. Строго погледнато, това е истинска наука. Изпробването на нещата, както се прави днес, не е наука, а само регистриране на отделните прояви. Истинската наука се явява едва тогава, когато човек хване в ръцете си действащите сили.
към текста >>
За да се разбере това явление, трябва да се вземе цялата Земя, да се признае на Земята един северен магнитен
пол
юс и един южен магнитен
пол
юс, да се извика на помощ цялата Земя.
Но растенията, животните, които живеят там, също паразитите по растенията, взети отделно и изолирано, сами по себе си, наистина не могат да бъдат разбрани. Спомнете си какво Ви казах в първата лекция, че наистина говори нелепост онзи, който разглежда магнитната стрелка и в самата магнитна стрелка вижда причината на обстоятелството, че тя винаги се обръща на север. Това не е решение.
За да се разбере това явление, трябва да се вземе цялата Земя, да се признае на Земята един северен магнитен полюс и един южен магнитен полюс, да се извика на помощ цялата Земя.
към текста >>
Както за да се обясни свойството на магнитната стрелка, трябва да се извика на помощ цялата Земя с нейните два
пол
юса, също така, когато човек изучава растенията, не е достатъчно да вижда само растението, животното, човека, а трябва да извлече съвет от цялата Вселена.
Както за да се обясни свойството на магнитната стрелка, трябва да се извика на помощ цялата Земя с нейните два полюса, също така, когато човек изучава растенията, не е достатъчно да вижда само растението, животното, човека, а трябва да извлече съвет от цялата Вселена.
Защото всеобхватният живот идва от целия Универсум, а не само от това, което Земята ни предоставя.
към текста >>
Прави се противно то на това, което трябва да се направи, за да се
пол
учи познание за далечините.
А какво прави днешната наука? Поставя в малка чинийка един препарат, отстранява всичко от него и тогава го разглежда.Изключва всичко, което от всички страни би могло да действа върху препарата. Това се нарича микроскоп.
Прави се противно то на това, което трябва да се направи, за да се получи познание за далечините.
Човек вече не е доволен, че се е заключил в стаята, а бърза да се заключи вътре в тази малка тръбичка и да се изолира от целия прекрасен свят. Там не бива да се допуска нищо друго, освен това, което е под обектива. Така човек постепенно привиква да прибягва до микроскопа. Когато обаче човек намери пътя към Макрокосмоса, тогава ще постигне познание за природата и за много други неща.
към текста >>
28.
11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Виждаме, че всяко нещо ако в една област е
пол
езно и необходимо, в друга област е вредно.
Във всеки случай като разглежда известни съвременни явления, човек е по-склонен да бъде песимист. Колкото до това морално подобряване на живота, то не трябва да води само до разбиране, а до проникната от волеви импулси мисъл, какво трябва да се направи за моралното издигане и подобряване на обикновеното човешко общество изобщо. Такава инициатива може да излезе от Антропософията, тъй като тя няма да има нищо против да се образува такъв кръг и той да бъде лекарство срещу злоупотребата, която би могла да се извърши. Навсякъде в природата виждаме, че доброто може да се превърне в зло, във вреда. По мислете само, ако нямахме лунните сили долу в почвата, нямаше да ги имаме също и горе, обаче те трябва да бъдат тъкмо там и там да действат.
Виждаме, че всяко нещо ако в една област е полезно и необходимо, в друга област е вредно.
към текста >>
Може ли да се вземе кучешката лайка, която се среща на
пол
ето?
Може ли да се вземе кучешката лайка, която се среща на полето?
към текста >>
При борбата с различните насекоми еднакво ли трябва да бъде
пол
ожението на звездите?
При борбата с различните насекоми еднакво ли трябва да бъде положението на звездите?
към текста >>
При борбата с
пол
ската мишка за астрономическата Венера ли става дума?
При борбата с полската мишка за астрономическата Венера ли става дума?
към текста >>
Как трябва да се разпредели пепелта из
пол
ето?
Как трябва да се разпредели пепелта из полето?
към текста >>
Пепелта има толкова голям радиус на действие, че е достатъчно чисто и просто човек да върви из
пол
ето и да ръси.
Исках да кажа, че това се прави така, както се ръси пипер върху нещо.
Пепелта има толкова голям радиус на действие, че е достатъчно чисто и просто човек да върви из полето и да ръси.
към текста >>
Според мен редно е да продължат да се извършват нещата, които са доказали
пол
ожителните си страни в практиката, и само да се допълнят с това, което тук беше изложено.
Съществуващите обичаи първоначално могат да се запазят. Става дума те само да се допълнят с това, което казах. Колкото до онези практики, които не съм засегнал, правилото е следното: не трябва всичко да се обяви за лошо и да се реформира.
Според мен редно е да продължат да се извършват нещата, които са доказали положителните си страни в практиката, и само да се допълнят с това, което тук беше изложено.
Бих желал да отбележа, че въздействието на това, което казах, силно се променя, ако се употребява тор, смесен с овчи и свински тор. Действието няма да е така блестящо, ако се прилага овчи и свински тор в големи количества.
към текста >>
Тъй като всеки химически тор действа така, че след известно време всичко произведено от
пол
ята, наторени с химикали, губи от хранителната си стойност.
Минералните, химическите торове са нещо, което с течение на времето съвсем ще трябва да престане да се прилага.
Тъй като всеки химически тор действа така, че след известно време всичко произведено от полята, наторени с химикали, губи от хранителната си стойност.
Това е напълно общ принцип, от него няма никакви изключения. Ако се следва това, което казах, не е необходимо да се наторява по-често от три години. Може би даже през четири или шест години. Може да се мине съвсем без изкуствени торове. Хората ще ги изоставят и заради това, че посоченият от мен метод е по-евтин.
към текста >>
29.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Вътрешните взаимодействия в природата: Отношението между
пол
евъдство, овощарство и животновъдство
Вътрешните взаимодействия в природата: Отношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
към текста >>
Не раз
пол
агаме с много време, обаче тази област на селскостопанската дейност няма да бъде разбрана напълно, ако не се вникне в съответните вътрешни отношения.
Не разполагаме с много време, обаче тази област на селскостопанската дейност няма да бъде разбрана напълно, ако не се вникне в съответните вътрешни отношения.
Това искаме да направим днес, а утре ще преминем към някои практически указания относно самото прилагане.
към текста >>
Ако
пол
ожи съответни усилия, той много лесно може да стане езотерик именно в тези области.
Всъщност в тази област човек, бих желал да кажа, най-лесно би могъл да достигне до едно по-високо развитие.
Ако положи съответни усилия, той много лесно може да стане езотерик именно в тези области.
Може да не стане направо ясновиждащ, но твърде лесно може да стане ясномиришещ, именно когато придобие определено обоняние да различава различните аромати тези, които идват от растенията, поникнали от земята, и другите, които идват от овощните дървета, когато цъфтят; също и от горите. Тогава, когато вдишва това, което така приятно ухае от короните на дърветата, човек ще може да усети разликата, как мирише една астрално по-бедна растителна атмосфера на тревистите растения, които растат на земята и как мирише един астрално богат растителен свят. Добиете ли по този начин навик да различавате и определяте специфичната миризма, да индивидуализирате и различавате миризмата на земното растение от миризмата на дървото, тогава имате ясномирисане на по-тънка астралност в първия случай и ясномирисане на по-плътна астралност във втория случай. Виждате, че земеделецът лесно може да стане ясномиришещ. В последните епохи той не използва тази си способност така, както е било в старите ясновидски времена.
към текста >>
В последните епохи той не из
пол
зва тази си способност така, както е било в старите ясновидски времена.
Ако положи съответни усилия, той много лесно може да стане езотерик именно в тези области. Може да не стане направо ясновиждащ, но твърде лесно може да стане ясномиришещ, именно когато придобие определено обоняние да различава различните аромати тези, които идват от растенията, поникнали от земята, и другите, които идват от овощните дървета, когато цъфтят; също и от горите. Тогава, когато вдишва това, което така приятно ухае от короните на дърветата, човек ще може да усети разликата, как мирише една астрално по-бедна растителна атмосфера на тревистите растения, които растат на земята и как мирише един астрално богат растителен свят. Добиете ли по този начин навик да различавате и определяте специфичната миризма, да индивидуализирате и различавате миризмата на земното растение от миризмата на дървото, тогава имате ясномирисане на по-тънка астралност в първия случай и ясномирисане на по-плътна астралност във втория случай. Виждате, че земеделецът лесно може да стане ясномиришещ.
В последните епохи той не използва тази си способност така, както е било в старите ясновидски времена.
Земеделецът може да стане ясно миришещ, както казах.
към текста >>
Ако разгледаме до какви последици може да доведе това откритие, трябва да се запитаме кое в известна степен е противо
пол
ожният
пол
юс на астралността около дървото, която предизвиква растящите на дървото паразитни растения?
Ако разгледаме до какви последици може да доведе това откритие, трябва да се запитаме кое в известна степен е противоположният полюс на астралността около дървото, която предизвиква растящите на дървото паразитни растения?
Какво се извършва чрез камбия, какво прави той?
към текста >>
Затова от наша страна ние из
пол
зваме „желанието за ставане дърво“ на другите растения, които облитаме, а на вас, птиците, предоставяме предимно астралността около дърветата.
Има още една далечна прилика между известни животни и света на насекомите, след като те са били оформени и са добили способността да летят. Това е светът на птиците. Известно е, че в течение на земното развитие между птиците и насекомите е станало едно забележително събитие. Това, което тогава е станало, може да се представи картинно. Един ден насекомите казали: Ние не се чувстваме достатъчно силни за да обработваме астралността, която се разпръсква около дърветата.
Затова от наша страна ние използваме „желанието за ставане дърво“ на другите растения, които облитаме, а на вас, птиците, предоставяме предимно астралността около дърветата.
Така се явява едно истинско разделение на работата в природата между птиците и пеперудите, и оттогава всичко функционира толкова прекрасно, че двата вида летящи същества по правилен начин разпространяват астралността навсякъде, където е необходима във въздуха над земната повърхност. Отстранят ли се тези летящи животни, ще изчезне действието на астралността и това ще се види в залиняването и атрофията на растителността. Защото летящите животни и всичко онова, което никне от земята и расте във въздуха, взаимно си принадлежат. В последна сметка едното е немислимо без другото. Ето защо при управляването на селското стопанство трябва да се осигури в достатъчно количество облитането на птици и насекоми.
към текста >>
Трябва да се разбере, че в местности, където се редуват гора,
пол
я и ливади, растителността е подчинена на закони, съвсем различни от законите, които действат в местности, лишени от гори.
Тези неща са особено важни за вникването в същността на фактите, затова трябва съвсем точно да ги поставим пред душата. Летящите насекоми осигуряват правилното астрализиране на въздуха. Това астрализиране на въздуха е в постоянна обмяна с гората, която пренася по правилен начин астралността така, както в нашето тяло кръвта се пренася по правилен начин чрез определени сили. Тази задача, която гората изпълнява в съседната околност тези неща действат на много обширни площи тази задача трябва да се осъществява от съвсем други неща в местности, където няма гори.
Трябва да се разбере, че в местности, където се редуват гора, поля и ливади, растителността е подчинена на закони, съвсем различни от законите, които действат в местности, лишени от гори.
към текста >>
Има области на Земята, богато обрасли с гори без заслугата на човека тъй като, в известни неща природата все още е по-умна от човека и в този случай трябва да се приеме, че щом като в дадена местност има естествена гора, тя е
пол
езна за прилежащото земеделско стопанство, за съседната ниска растителност.
Има области на Земята, богато обрасли с гори без заслугата на човека тъй като, в известни неща природата все още е по-умна от човека и в този случай трябва да се приеме, че щом като в дадена местност има естествена гора, тя е полезна за прилежащото земеделско стопанство, за съседната ниска растителност.
Трябва да се проумее, че в такива местности горите не бива да се изкореняват, а за тях трябва да се полагат грижи да се поддържат. И понеже поради климатични и космични влияния Земята малко по малко се променя, когато види, че растенията линеят, човек трябва да има сърце не само да прави разни експерименти върху полето и за полето, а да увеличи горските насаждения в близките площи. И когато забележи, че растенията избуяват, а не образуват достатъчно семена, трябва да пристъпи към изсичане на част от гората, за да се открият горски поляни. Регулирането на гората в местности, определени веднъж за залесяване, за гори, е част от общото селско стопанство и в края на краищата то трябва да се разглежда откъм неговата духовна страна с цялата и обширна значимост.
към текста >>
Трябва да се проумее, че в такива местности горите не бива да се изкореняват, а за тях трябва да се
пол
агат грижи да се поддържат.
Има области на Земята, богато обрасли с гори без заслугата на човека тъй като, в известни неща природата все още е по-умна от човека и в този случай трябва да се приеме, че щом като в дадена местност има естествена гора, тя е полезна за прилежащото земеделско стопанство, за съседната ниска растителност.
Трябва да се проумее, че в такива местности горите не бива да се изкореняват, а за тях трябва да се полагат грижи да се поддържат.
И понеже поради климатични и космични влияния Земята малко по малко се променя, когато види, че растенията линеят, човек трябва да има сърце не само да прави разни експерименти върху полето и за полето, а да увеличи горските насаждения в близките площи. И когато забележи, че растенията избуяват, а не образуват достатъчно семена, трябва да пристъпи към изсичане на част от гората, за да се открият горски поляни. Регулирането на гората в местности, определени веднъж за залесяване, за гори, е част от общото селско стопанство и в края на краищата то трябва да се разглежда откъм неговата духовна страна с цялата и обширна значимост.
към текста >>
И понеже поради климатични и космични влияния Земята малко по малко се променя, когато види, че растенията линеят, човек трябва да има сърце не само да прави разни експерименти върху
пол
ето и за
пол
ето, а да увеличи горските насаждения в близките площи.
Има области на Земята, богато обрасли с гори без заслугата на човека тъй като, в известни неща природата все още е по-умна от човека и в този случай трябва да се приеме, че щом като в дадена местност има естествена гора, тя е полезна за прилежащото земеделско стопанство, за съседната ниска растителност. Трябва да се проумее, че в такива местности горите не бива да се изкореняват, а за тях трябва да се полагат грижи да се поддържат.
И понеже поради климатични и космични влияния Земята малко по малко се променя, когато види, че растенията линеят, човек трябва да има сърце не само да прави разни експерименти върху полето и за полето, а да увеличи горските насаждения в близките площи.
И когато забележи, че растенията избуяват, а не образуват достатъчно семена, трябва да пристъпи към изсичане на част от гората, за да се открият горски поляни. Регулирането на гората в местности, определени веднъж за залесяване, за гори, е част от общото селско стопанство и в края на краищата то трябва да се разглежда откъм неговата духовна страна с цялата и обширна значимост.
към текста >>
И когато забележи, че растенията избуяват, а не образуват достатъчно семена, трябва да пристъпи към изсичане на част от гората, за да се открият горски
пол
яни.
Има области на Земята, богато обрасли с гори без заслугата на човека тъй като, в известни неща природата все още е по-умна от човека и в този случай трябва да се приеме, че щом като в дадена местност има естествена гора, тя е полезна за прилежащото земеделско стопанство, за съседната ниска растителност. Трябва да се проумее, че в такива местности горите не бива да се изкореняват, а за тях трябва да се полагат грижи да се поддържат. И понеже поради климатични и космични влияния Земята малко по малко се променя, когато види, че растенията линеят, човек трябва да има сърце не само да прави разни експерименти върху полето и за полето, а да увеличи горските насаждения в близките площи.
И когато забележи, че растенията избуяват, а не образуват достатъчно семена, трябва да пристъпи към изсичане на част от гората, за да се открият горски поляни.
Регулирането на гората в местности, определени веднъж за залесяване, за гори, е част от общото селско стопанство и в края на краищата то трябва да се разглежда откъм неговата духовна страна с цялата и обширна значимост.
към текста >>
И тогава той ще види, че светът на птиците става вреден, когато няма в близост иглолистна гора, която да превръща в
пол
езен принос извършеното от тези птици.
И тогава той ще види, че светът на птиците става вреден, когато няма в близост иглолистна гора, която да превръща в полезен принос извършеното от тези птици.
И ако изостри своя поглед още повече, пред човека ще се появи нова родствена връзка. Ако той опознае това забележително сродство на птиците точно с иглолистните гори, тогава изпъква едно друго сродство, което ясно се проявява. То първоначално е едно деликатно сродство, с такъв финес, както този, за който споменах, но който може да се промени и да се прояви даже много осезаемо. С всичко, което още не е станало дърво, но и не остава малко растение, с храстите, например с храстите на леската, вътрешно сродство имат бозайниците и затова е добре в областта на едно земеделско стопанство за подобряване на животновъдството да се засаждат храстови растения. Със самия факт, че храстите растат там, те упражняват своето благотворно влияние.
към текста >>
И тогава се
пол
учава нещо забележително: където в съседство със стопанството има ливада, богата на гъби, макар и не много голяма, там гъбите поради тяхното родство и техния афинитет към бактериите и другите паразитни животинки, отнемат тези животинки от другите растения.
Както иглолистната гора има интимно отношение към птиците, както храстите имат близко отношение към бозайниците, така всички видове гъби имат вътрешно отношение към света на нисшите животни, към бактериите и подобните на тях, именно към вредните паразити. Вредните паразити са свързани с гъбите, живеят в симбиоза с тях, развиват се там, където се въдят и размножават гъбите. Точно там е произходът на онези болести по растенията, също и на по-грубите увреждания на растенията. И ако устроим нещата така, че да имаме не само гори, но и ливади, лъки в подходящо съседство със земеделското стопанство, тези лъки ще влияят на стопанството с това, че те са добра почва за гъбите. И ще трябва да се погрижим почвата на лъките да е осеяна с гъби.
И тогава се получава нещо забележително: където в съседство със стопанството има ливада, богата на гъби, макар и не много голяма, там гъбите поради тяхното родство и техния афинитет към бактериите и другите паразитни животинки, отнемат тези животинки от другите растения.
Гъбите задържат и здраво се сплотяват с тези животинки, с бактериите, каквото другите растения не правят. Към средствата за борба срещу такива вредители на растенията, които вече Ви дадох, Вие имате общо взето възможността чрез създаване на ливади да отстраните от стопанството вредните малки животинки.
към текста >>
Във всеки случай икономично стопанство не се упражнява, когато се разоре и из
пол
зва цялата площ и по този начин изчезне всичко, за което говорих, като при това се мисли, че така може повече да се произведе.
Същността на едно успешно земеделско стопанство лежи преди всичко в правилното разпределение на гора, овощни градини, храсталак и ливади с известни естествени гъбни култури, и чрез него наистина се постига много повече за стопанството, дори и ако трябва да се намали обработваемата площ.
Във всеки случай икономично стопанство не се упражнява, когато се разоре и използва цялата площ и по този начин изчезне всичко, за което говорих, като при това се мисли, че така може повече да се произведе.
Това, което в повече може да се произведе, в много по-висока степен ще е по-лошо и не може да компенсира това, което ще се загуби поради увеличаване на площите за сметка на другите неща. Всъщност човек не може да се занимава с предприятие, което изцяло е природно предприятие, каквото е земеделското стопанство, без да има разбиране за взаимодействията в него.
към текста >>
Без съмнение изучава се мускулната и нервната система, обаче какво са в действителност животните вътре в стопанството на природата, такива сведения не могат да се
пол
учат по този начин.
Да, сега разглеждат животното по определен начин, сецират го, разрязват трупа му, при което се разкрива костният скелет, на чиито форми човек може да се радва, които може да изучава, както посочих.
Без съмнение изучава се мускулната и нервната система, обаче какво са в действителност животните вътре в стопанството на природата, такива сведения не могат да се получат по този начин.
Такива данни се получават само когато се вникне в това, с което животното постига едно непосредствено вътрешно взаимодействие със заобикалящата го среда. Ето как става това в своята нервно-сетивна система и с част от своята дихателна система на първо място животното непосредствено преработва всичко това от своето обкръжение, което най-напред преминава през въздуха и топлината. Доколкото е обособено същество, чрез своята нервно-сетивна система животното се явява непосредствен преработвач на въздух и топлина.
към текста >>
Такива данни се
пол
учават само когато се вникне в това, с което животното постига едно непосредствено вътрешно взаимодействие със заобикалящата го среда.
Да, сега разглеждат животното по определен начин, сецират го, разрязват трупа му, при което се разкрива костният скелет, на чиито форми човек може да се радва, които може да изучава, както посочих. Без съмнение изучава се мускулната и нервната система, обаче какво са в действителност животните вътре в стопанството на природата, такива сведения не могат да се получат по този начин.
Такива данни се получават само когато се вникне в това, с което животното постига едно непосредствено вътрешно взаимодействие със заобикалящата го среда.
Ето как става това в своята нервно-сетивна система и с част от своята дихателна система на първо място животното непосредствено преработва всичко това от своето обкръжение, което най-напред преминава през въздуха и топлината. Доколкото е обособено същество, чрез своята нервно-сетивна система животното се явява непосредствен преработвач на въздух и топлина.
към текста >>
По отношение на органичната материя растението във всяко отношение е обратно на животното, то е истинска негова противо
пол
ожност.
И сега нас ни интересува именно този отделителен процес.
По отношение на органичната материя растението във всяко отношение е обратно на животното, то е истинска негова противоположност.
Докато при животното важното е поемането на храна, то при растението важното е отделянето на въздух и топлина. Както животното живее от поемането и абсорбирането на храната, така в същия смисъл растението живее от отделянето на въздух и топлина. Девственото при растението е това, че то нищо не желае да вземе за себе си, а всъщност дава това, което животното взема от света, за да живее. Растението дава и от даването живее.
към текста >>
Ето как човек би трябвало да разгледа отношението между
пол
евъдство, овощарство и животновъдство и тогава въз основа на това да навлезе в практиката.
Виждате в заключение, че горите, овощните градини и храстите по Земята по определен начин са регулатори, за да може развитието на растенията да протича по правилен начин. Под земята също има подобен регулатор, който действа заедно с варовика. Това са ларвите, червеите и подобните на тях животинки.
Ето как човек би трябвало да разгледа отношението между полевъдство, овощарство и животновъдство и тогава въз основа на това да навлезе в практиката.
В последния час, който ни остава, ще се опитаме да направим каквото е възможно, за да могат нещата по-нататък да се изпитат и приложат от създадения опитен земеделски кръг.
към текста >>
[1] Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване": буквално „Метаморфоза във висш смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене с
пол
учливо описва още Данте." Spreche in Proza, № 461, том 5, Goethes Naturwissenschaftliche Schriften", Kbrschners „Deutsche National-Literatur", 1884 до 1897, 5 тома Nachdruck Dornach 1975, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер Събр. Съч.
[1] Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване": буквално „Метаморфоза във висш смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте." Spreche in Proza, № 461, том 5, Goethes Naturwissenschaftliche Schriften", Kbrschners „Deutsche National-Literatur", 1884 до 1897, 5 тома Nachdruck Dornach 1975, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер Събр. Съч.
1а е.
към текста >>
30.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Пол
ожението не може и много да се подобри, въпреки че се дават толкова много указания в тази насока.
Помислете само, колко малко разбиране има днес в една от най-важните области, в областта на храненето на нашите селскостопански животни.
Положението не може и много да се подобри, въпреки че се дават толкова много указания в тази насока.
Как трябва да се хранят животните? Според моето убеждение съществено подобрение ще има, когато селскостопанското обучение си постави за цел да раз вие разбиране, в какво се състои същността на храненето на животните. В тази насока бих желал днес да кажа някои неща.
към текста >>
И оттук се прави изводът, че човек трябва да бди за много неща, да внимава например животното да не се претоварва, да
пол
учава пълноценна храна, богата на различни хранителни вещества, за да може да из
пол
зва по-голямата част от това, което се съдържа в храната.
Споменах вече, че значението на храната за животните, а също и за човека, винаги се схваща напълно погрешно. Не се касае за това хранителните вещества да бъдат поети отвън и след това, както си го представят, да бъдат подложени на най-разнообразни промени и в края на краищата да бъдат отложени в организма. Грубо този процес си го представят така: Хранителните вещества се намират там навън, животното ги поема, складира, напластява в себе си това, което му е нужно, отделя това, от което няма нужда.
И оттук се прави изводът, че човек трябва да бди за много неща, да внимава например животното да не се претоварва, да получава пълноценна храна, богата на различни хранителни вещества, за да може да използва по-голямата част от това, което се съдържа в храната.
И в тази област е обичайно материалистично да се прави разлика между същински хранителни вещества и такива вещества, които поддържат горивните процеси в организма, както се казва, и на тази основа се създават най-различни теории, които се прилагат на практика, при което естествено се установява, че нещо потвърждава теорията, друго съвсем не я потвърждава, или след известно време я отрича, или пък я модифицира в една или друга насока. И как може да се очаква да бъде другояче!
към текста >>
Този, който само неправилно говори за горене в организма, но действа макар и на
пол
овина правилно според инстинкта и традицията, с това той няма да навреди.
Самият факт, че се говори така и че на мисълта се дава определена насока, с това се причиняват големи вреди.
Този, който само неправилно говори за горене в организма, но действа макар и наполовина правилно според инстинкта и традицията, с това той няма да навреди.
Но когато малко по малко въз основа на това небрежно говорене професорската психопатия този израз вече многократно съм употребявал навлезе в тези неща, тогава с тези празни приказки тя създава остроумни казвам го без ирония – наистина остроумни теории. Тогава настъпва стадият, когато тези теории служат за ръководство на дейността в тази област и така се причиняват големи вреди. Защото това, за което се говори в тези теории, е съвсем различно от това, което става в растенията и животните. Характерно явление за днешното вре ме е да не се прави това, което е в съгласие с природата. Ето защо става необходимо да хвърлим поглед върху разисквания въпрос в тази област.
към текста >>
Смятам, че трябва да се разгледа и противо
пол
ожния
пол
юс.
Вчера споменахме, че растението има физическо и етерно тяло, и в горната си част е обгърнато от астралност, от астрална субстанция и астрални сили. Растението няма астрално тяло, но то е обгърнато от витае ща около него астралност. Влезе ли в съвсем определена връзка с астралната субстанция, както е при формирането на плодовете, растението произвежда за храна нещо, което подкрепя астралността в животинския и в човешкия организъм. Вникне ли се по-дълбоко в процеса на храненето, тогава всяко растение или каквото и да било друго вещество ще се преценява с оглед на това, дали то подкрепя по някакъв начин някакъв елемент в животинския организъм.
Смятам, че трябва да се разгледа и противоположния полюс.
Там именно се намира нещо извънредно важно. Аз вече го засегнах, но тук, където ще трябва да бъдат създадени основите за изхранването на животните, то трябва още веднъж особено да бъде изтъкнато.
към текста >>
И в средата при животното обмяната на веществата е по-ритмична, от колкото при човека, също и нервно-сетивната организация става по-ритмична, двете противо
пол
ожности плуват една в друга, така че при животното нямаме самостоятелен ритмичен организъм.
При животното имаме ясно очертани нервно-сетивен организъм и веществообменен-двигателен организъм. Те са ясно отделени един от друг, но средната част, ритмичният организъм при различните животни не е ясно диференциран. В ритмичния организъм прониква нещо, което произлиза от сетивния организъм и нещо, което произлиза от веществообменния организъм, така че за животното би трябвало да се говори по-различно, отколкото за човека. При човека се говори съвсем определено за тричленност на организма. Но за животното трябва да се говори за локализираната предимно в главата нервно-сетивна организация и за организираната в долната част на тялото и крайниците, но също проникваща целия организъм веществообменна организация.
И в средата при животното обмяната на веществата е по-ритмична, от колкото при човека, също и нервно-сетивната организация става по-ритмична, двете противоположности плуват една в друга, така че при животното нямаме самостоятелен ритмичен организъм.
То е едно неясно взаимопроникване на двата крайни полюса /Рис.21/. При животното би трябвало да се говори за двучленен организъм, като двете системи се смесват в средата и така се формира неговият организъм.
към текста >>
То е едно неясно взаимопроникване на двата крайни
пол
юса /Рис.21/.
Те са ясно отделени един от друг, но средната част, ритмичният организъм при различните животни не е ясно диференциран. В ритмичния организъм прониква нещо, което произлиза от сетивния организъм и нещо, което произлиза от веществообменния организъм, така че за животното би трябвало да се говори по-различно, отколкото за човека. При човека се говори съвсем определено за тричленност на организма. Но за животното трябва да се говори за локализираната предимно в главата нервно-сетивна организация и за организираната в долната част на тялото и крайниците, но също проникваща целия организъм веществообменна организация. И в средата при животното обмяната на веществата е по-ритмична, от колкото при човека, също и нервно-сетивната организация става по-ритмична, двете противоположности плуват една в друга, така че при животното нямаме самостоятелен ритмичен организъм.
То е едно неясно взаимопроникване на двата крайни полюса /Рис.21/.
При животното би трябвало да се говори за двучленен организъм, като двете системи се смесват в средата и така се формира неговият организъм.
към текста >>
Организацията на зародиша трябва да е нагласена така, че главата да
пол
учи вещества от земята.
Субстанцията, която се намира в главата при човека е също така, но да останем при животното – субстанцията, която се намира в организма на главата е от земна материя. Материята в главата е земно вещество, земна материя. В организацията на главата още в ембрионалния период се отвежда земна материя.
Организацията на зародиша трябва да е нагласена така, че главата да получи вещества от земята.
Следователно в нея имаме земна материя, земно вещество. И обратно, всичко веществено във веществообменно-двигателната система нашите черва, крайници, мускули, кости и пр., идва не от земята, а произлиза от това, което се поема от въздуха и топлината над земята. Това е космическа субстанция. Важно е да не смятате, че копитата са образувани от физическата материя, която животното изяжда, че тя идва до тях и там се отлага. Това не е вярно, истината е, че от сетивата и дишането се поема космическа материя.
към текста >>
В главата имаме работа с космически сили, защото предимно в нея са раз
пол
ожени сетивата, които
пол
учават свои те възприятия от космоса.
Това, което животното яде, служи да се развият двигателни сили в него, които позволяват да бъде пренесена космическата субстанция във веществообменната система и крайниците чак до копитата, така че тук навсякъде се намира космическо вещество. Със силите е точно обратното.
В главата имаме работа с космически сили, защото предимно в нея са разположени сетивата, които получават свои те възприятия от космоса.
Във веществообменната система и крайниците имаме работа със земни сили, следователно с космически вещества и земни сили помислете само за това, че когато ходи, човекът или животното постоянно се включват в земното притегляне и всичко, което се прави с крайниците, е свързано със земята.
към текста >>
Трябва също така да се знае, че необходимата за главата субстанция трябва да се
пол
учи от храната, и че в главата трябва да постъпят преработените, прекараните през стомаха хранителни вещества.
Храната на животното следва да се определя с оглед на това. Ако дадена крава или даден вол се употребяват за работа, те трябва да бъдат хранени така, че да приемат в себе си колкото е възможно повече космическа субстанция, а храната, която преминава през стомаха, трябва да е подбрана така, че да развие много сили, за да бъде отведена тази космическа субстанция навсякъде в организма, във всички негови членове, в мускулите, в костите.
Трябва също така да се знае, че необходимата за главата субстанция трябва да се получи от храната, и че в главата трябва да постъпят преработените, прекараните през стомаха хранителни вещества.
В това отношение на стомаха разчита именно главата, а не копитото, не пръстите на краката. Трябва да сме наясно, че главата може да преработи храната, която получава от тялото, само ако по съответен начин получава силите от Космоса. Затова животните да не бъдат затваряни в душните обори, където към тях не могат да текат космични сили, а да бъдат извеждани на пасищата и да им се предоставя благоприятната възможност изобщо да влизат в отношение с околния свят чрез своите сетива. Трябва да се има предвид следното:
към текста >>
Трябва да сме наясно, че главата може да преработи храната, която
пол
учава от тялото, само ако по съответен начин
пол
учава силите от Космоса.
Храната на животното следва да се определя с оглед на това. Ако дадена крава или даден вол се употребяват за работа, те трябва да бъдат хранени така, че да приемат в себе си колкото е възможно повече космическа субстанция, а храната, която преминава през стомаха, трябва да е подбрана така, че да развие много сили, за да бъде отведена тази космическа субстанция навсякъде в организма, във всички негови членове, в мускулите, в костите. Трябва също така да се знае, че необходимата за главата субстанция трябва да се получи от храната, и че в главата трябва да постъпят преработените, прекараните през стомаха хранителни вещества. В това отношение на стомаха разчита именно главата, а не копитото, не пръстите на краката.
Трябва да сме наясно, че главата може да преработи храната, която получава от тялото, само ако по съответен начин получава силите от Космоса.
Затова животните да не бъдат затваряни в душните обори, където към тях не могат да текат космични сили, а да бъдат извеждани на пасищата и да им се предоставя благоприятната възможност изобщо да влизат в отношение с околния свят чрез своите сетива. Трябва да се има предвид следното:
към текста >>
Представете си сега едно животно, което стои в душния обор пред яслата с храна и
пол
учава това, което човешката мъдрост е отмерила в яслата.
Представете си сега едно животно, което стои в душния обор пред яслата с храна и получава това, което човешката мъдрост е отмерила в яслата.
Да, това животно, което няма разнообразие такова то може да има само когато е на свобода, се различава от друго животно, което може да използва сетивата си, например обонянието, само да търси храната си вън на свобода, като следва своето обоняние, според чието устройство то приема космическите сили. То намира храната си и отскубва това, което му е необходимо и при това свободно хранене разгръща цялата своя активност.
към текста >>
Да, това животно, което няма разнообразие такова то може да има само когато е на свобода, се различава от друго животно, което може да из
пол
зва сетивата си, например обонянието, само да търси храната си вън на свобода, като следва своето обоняние, според чието устройство то приема космическите сили.
Представете си сега едно животно, което стои в душния обор пред яслата с храна и получава това, което човешката мъдрост е отмерила в яслата.
Да, това животно, което няма разнообразие такова то може да има само когато е на свобода, се различава от друго животно, което може да използва сетивата си, например обонянието, само да търси храната си вън на свобода, като следва своето обоняние, според чието устройство то приема космическите сили.
То намира храната си и отскубва това, което му е необходимо и при това свободно хранене разгръща цялата своя активност.
към текста >>
В стопанството трябва да има толкова и такива животни, че да се
пол
учи достатъчен и подходящ тор от тях.
Поради това, че тези неща стават по описания начин, земеделското стопанство се явява един вид индивидуалност. Оттук следва разбирането, че в тази система на взаимодействие трябва да участват както животните, така и растенията, всяко от тях на съответното място. Затова в известен смисъл природата се спъва и уврежда, когато торът не се взема от животните, които принадлежат на стопанството, а тези животни се премахват и торов материал се докарва от Чили. С това се пренебрегва фактът, че в стопанството действително имаме затворен кръговрат, че то трябва да се подържа от самото себе си. Би трябвало всичко така да се организира, че да може да се поддържа от само себе си.
В стопанството трябва да има толкова и такива животни, че да се получи достатъчен и подходящ тор от тях.
И обратно, трябва да се отглеждат такива растения, които отглежданите животни търсят според своя инстинкт и обичат да ги ядат.
към текста >>
И ако храните младо добиче с моркови и ленено семе или нещо, което се допълва помежду си както, да кажем, прясно сено и моркови, тогава постигате чудесни процеси в цялото тяло на животното, към които то е предраз
пол
ожено.
Сега искам тялото по правилен начин да бъде проникнато от силите, които могат да се развият от главата. За тази цел ми трябва нещо, което в природата има лъчевидна форма или което правилно съсредоточава тази лъчевидна форма, да кажем, в една концентрирана структура. И какво трябва да направя тогава? Към морковите трябва да прибавя като втора храна нещо, което в растението преминава в лъчи и концентрира отново тази облъчваща сила. Сега погледът се насочва към лененото семе и негови подобни.
И ако храните младо добиче с моркови и ленено семе или нещо, което се допълва помежду си както, да кажем, прясно сено и моркови, тогава постигате чудесни процеси в цялото тяло на животното, към които то е предразположено.
Така че трябва да опитаме да даваме на младото животно такава храна, която, от една страна, подпомага азовата сила и от друга страна, съдейства на това, което преминава отгоре надолу, съдейства за изпълване с астрална субстанция и астрална сила. Такъв е случаят при дългостеблените растения (Рис.23), развитието на които се състои в образуването на дълго стъбло и от които става сеното. Така трябва да се разглежда храненето на животните, а също и земеделското стопанство като цяло. Трябва да се знае какво става с всяко нещо по неговия път от животното към почвата и от растението към животното.
към текста >>
В него се съдържа такава комбинация от вещества, която още не е преминала през
пол
овата система, но която в храносмилателния процес е станала много подобна на веществата, преминали през сексуалния процес.
Изискването, което трябва да се изпълни относно млекодобива, се състои в засилване на тази област на животното. Тогава на какво трябва да се обръща внимание? Тук трябва да се осъществява правилно взаимодействие между двете насрещни течения, течението от главата назад към опашката, което е предимно силово течение, и течението отзад напред, което преимуществено е течение на вещества. Ако това взаимодействие става по правилен начин и това вещество, което върви отзад напред, се преработва най-добре от силите, които текат отпред назад, тогава се добива добро и обилно мляко. В доброто мляко се съдържа това, което се образува по особен начин в обмяната на веществата.
В него се съдържа такава комбинация от вещества, която още не е преминала през половата система, но която в храносмилателния процес е станала много подобна на веществата, преминали през сексуалния процес.
Млякото е просто преобразен секрет на половите жлези. И тази трансформация става, когато ставащото сексуален секрет вещество бъде посрещнато и проникнато от силите, които идват от главата. Човек може да вникне в този процес, напълно да го разбере и да се съобразява с него.
към текста >>
Млякото е просто преобразен секрет на
пол
овите жлези.
Тогава на какво трябва да се обръща внимание? Тук трябва да се осъществява правилно взаимодействие между двете насрещни течения, течението от главата назад към опашката, което е предимно силово течение, и течението отзад напред, което преимуществено е течение на вещества. Ако това взаимодействие става по правилен начин и това вещество, което върви отзад напред, се преработва най-добре от силите, които текат отпред назад, тогава се добива добро и обилно мляко. В доброто мляко се съдържа това, което се образува по особен начин в обмяната на веществата. В него се съдържа такава комбинация от вещества, която още не е преминала през половата система, но която в храносмилателния процес е станала много подобна на веществата, преминали през сексуалния процес.
Млякото е просто преобразен секрет на половите жлези.
И тази трансформация става, когато ставащото сексуален секрет вещество бъде посрещнато и проникнато от силите, които идват от главата. Човек може да вникне в този процес, напълно да го разбере и да се съобразява с него.
към текста >>
Но понеже процесът трябва да остане сроден на
пол
овата сила, в храната не трябва да има много астралност, тя не трябва да съдържа твърде много цветове и плодове.
Сега за тези процеси, които протичат по този начин, трябва да търсим такава храна, която действа върху главата по-слабо, отколкото корените, за които знаем, че са поели азовите сили.
Но понеже процесът трябва да остане сроден на половата сила, в храната не трябва да има много астралност, тя не трябва да съдържа твърде много цветове и плодове.
Затова, когато става въпрос за производство на мляко, трябва да насочим поглед към хранене с тази част на растенията, която се намира между цветовете и корените, а именно към листата и зелените стръкове, към листата и тревата (Рис.24). В частност, когато смятаме, че можем да подобрим млекодобива от дадено животно, това може да се постигне, като се на прави следното.
към текста >>
Помислете какво ще стане, ако някого го заболи гърлото и той
пол
учи от всеки един от тези хора, които го обичат и му желаят здраве, някакво лекарство.
Когато древните традиции на инстинктивната мъдрост в тази област са изчезнали, хората са запазили нещо от тях най-вече по същия начин, по който лекарите са запазили и прилагат някои лекарства, макар да не знаят защо; запазили са ги обаче затова, защото те винаги са помагали. Даже когато знаят нещо от древните традиции, хората наистина не съзнават защо го прилагат, а в останалите случаи опитват. Дава се такова количество храна на угояваните животни, на животните за мляко и пр., което вече е било изпробвано. И наистина при тези неща става това, което често се случва при човешки те пипнешком направени проверки, особено когато тези проверки са оставени на случайността.
Помислете какво ще стане, ако някого го заболи гърлото и той получи от всеки един от тези хора, които го обичат и му желаят здраве, някакво лекарство.
За половин час той ще събере цяла аптека. Ако употреби тези лекарства, тогава едното ще анулира действието на другото и в резултат стомахът му сигурно ще бъде тежко увреден, а гърлото му няма да се подобри. Ето пример за това, когато по силата на обстоятелствата едно просто нещо може да доведе до такова усложнение.
към текста >>
За
пол
овин час той ще събере цяла аптека.
Когато древните традиции на инстинктивната мъдрост в тази област са изчезнали, хората са запазили нещо от тях най-вече по същия начин, по който лекарите са запазили и прилагат някои лекарства, макар да не знаят защо; запазили са ги обаче затова, защото те винаги са помагали. Даже когато знаят нещо от древните традиции, хората наистина не съзнават защо го прилагат, а в останалите случаи опитват. Дава се такова количество храна на угояваните животни, на животните за мляко и пр., което вече е било изпробвано. И наистина при тези неща става това, което често се случва при човешки те пипнешком направени проверки, особено когато тези проверки са оставени на случайността. Помислете какво ще стане, ако някого го заболи гърлото и той получи от всеки един от тези хора, които го обичат и му желаят здраве, някакво лекарство.
За половин час той ще събере цяла аптека.
Ако употреби тези лекарства, тогава едното ще анулира действието на другото и в резултат стомахът му сигурно ще бъде тежко увреден, а гърлото му няма да се подобри. Ето пример за това, когато по силата на обстоятелствата едно просто нещо може да доведе до такова усложнение.
към текста >>
Подобно е
пол
ожението, когато въпросите относно храненето на животните се решават по емпиричен начин.
Подобно е положението, когато въпросите относно храненето на животните се решават по емпиричен начин.
Ще се съгласите, че тогава се избира храна, която се оказва подходяща в едно отношение, а в друго отношение не е подходяща. Затова храната се сменя отново и отново, получават се много видове храни, всяка от които има известно значение за младия добитък или за угояваните животни; но нещата така се усложняват, че човек не може да ги прозре, защото не познава съотношението на силите, които действат в тях. Или тогава тяхното действие взаимно се обезсилва. Това се случва многократно особено при хора, които упражняват земеделие, без да са запознати напълно с този занаят. Те четат в книгите или си спомнят това, което са учили: „Младите животни трябва да се хранят така, угояваните живот ни иначе.“ И се ръководят от това.
към текста >>
Затова храната се сменя отново и отново,
пол
учават се много видове храни, всяка от които има известно значение за младия добитък или за угояваните животни; но нещата така се усложняват, че човек не може да ги прозре, защото не познава съотношението на силите, които действат в тях.
Подобно е положението, когато въпросите относно храненето на животните се решават по емпиричен начин. Ще се съгласите, че тогава се избира храна, която се оказва подходяща в едно отношение, а в друго отношение не е подходяща.
Затова храната се сменя отново и отново, получават се много видове храни, всяка от които има известно значение за младия добитък или за угояваните животни; но нещата така се усложняват, че човек не може да ги прозре, защото не познава съотношението на силите, които действат в тях.
Или тогава тяхното действие взаимно се обезсилва. Това се случва многократно особено при хора, които упражняват земеделие, без да са запознати напълно с този занаят. Те четат в книгите или си спомнят това, което са учили: „Младите животни трябва да се хранят така, угояваните живот ни иначе.“ И се ръководят от това. По този начин не може да се постигне много, понеже според обстоятелствата книжните данни може съвсем да противоречат на това, което се прави и без тях на помощ. Този проблем може да се обхване рационално само от такъв начин на мислене, който аз засегнах и когато в основата се постави този начин на мислене, то многостранно ще се опрости храненето на животните, така че човек ще може да го обхване с разума си.
към текста >>
Представете си
пол
ожението на такъв земеделец, който действа съзнателно, разумно.
Например човек може да разбере: цвеклото или морковите и лененото семе действат по този начин. Това може да се обгърне с духовен поглед. Сега всичко това не се смесва безразборно. Човек разбира как действа това, което дава.
Представете си положението на такъв земеделец, който действа съзнателно, разумно.
Той добива познания не за усложняване, а за опростяване начина на хранене на животните. От това, което постепенно е открито чрез различни изпробвания, има и много добри резултати, но тези резултати са несистематизирани и неточни. Тъкмо този метод на точност, който се прилага днес, в действителност се оказва неточен, защото нещата се разбъркват и смесват, и не може да се проникне в тяхната същност, докато това, което аз представих в неговата опростеност и прост начин на взаимодействие на нещата едно с друго, може лесно да се проследи даже и в животинския организъм. Да вземем нещо друго.
към текста >>
При повечето растения поставяме в земята това, което се явява в цвета като заложба за плод, за да
пол
учим ново растение.
Трябва обаче да отидем още по-далече и да видим този плодообразуващ елемент в останалата част на растението. Растението притежава нещо, заради което Гьоте така много го харесва. В цялото си тяло растението има заложба за това, което другаде се явява специализирано.
При повечето растения поставяме в земята това, което се явява в цвета като заложба за плод, за да получим ново растение.
При картофите не правим това. При тях употребяваме очичките, пъпките на грудките. При много растения не постъпваме така, защото плодният елемент си е в тях. И сега тенденцията за плодообразуване, която не е достигнала своя краен стадий в природата защото в природата не всичко успява да до стигне последната си фаза ние можем да повишим чрез процеси, които в известна степен външно са подобни на горенето вън.
към текста >>
Ето защо веществообменната система и крайниците се нуждаят от земни сили и трябва да ги
пол
учат толкова, колкото са им необходими.
А този въпрос е важен. Защо хората си готвят храната? Те са пристъпили към готвене на храната, защото постепенно са открили, че процесите лежащи в готвенето играят определена роля във всичко, което действа плодообразуващо. А именно процесите на горене, на затопляне, на изсушаване, на изпаряване, всички тези процеси въздействат предимно върху елементите на цъфтене и образуване на семената, но също непряко и върху останалите части на растението, особено върху горните негови части, и ги докарват до състояние да развият по особено силен начин силите, които трябва да бъдат развити във веществообменната система на животното. Да вземем цветовете, да вземем семената, те действат върху веществообменната система, върху храносмилателната система на животното предимно чрез развитието на своите сили, а не чрез своите вещества.
Ето защо веществообменната система и крайниците се нуждаят от земни сили и трябва да ги получат толкова, колкото са им необходими.
към текста >>
Планинските животни трябва да
пол
учават в себе си това, което в областта на крайниците развива импулси, породени от усилието на волята.
Да вземем животните, които пасат по планински пасища. Те живеят при по-трудни условия от животните в равнината, оставени са на открито и трябва да се движат по неравен терен. Има разлика дали се движат по равнина или по планински склонове.
Планинските животни трябва да получават в себе си това, което в областта на крайниците развива импулси, породени от усилието на волята.
Иначе те няма да бъдат добри нито за работа, нито за мляко, нито за угояване. Трябва да се погрижим те да получават в достатъчно количество храна от планински ароматни билки, които самата природа чрез слънчевия готварски процес е активизирала в областта на цветовете, в елементите на цъфтене и плододаване. В крайниците обаче може да се внесе сила и чрез изкуствено готвене, особено когато тази изкуствена преработка почива на печене, варене и пр. Най-добре е да се взема цъфтящата и плодовата част на растението, особено когато се обработват растения по начало склонни към цъфтене и плододаване, които развиват малко стъбла и листа, които малко залягат да развиват стъбла и листа, а буйно цъфтят и дават обилен плод.
към текста >>
Трябва да се погрижим те да
пол
учават в достатъчно количество храна от планински ароматни билки, които самата природа чрез слънчевия готварски процес е активизирала в областта на цветовете, в елементите на цъфтене и плододаване.
Да вземем животните, които пасат по планински пасища. Те живеят при по-трудни условия от животните в равнината, оставени са на открито и трябва да се движат по неравен терен. Има разлика дали се движат по равнина или по планински склонове. Планинските животни трябва да получават в себе си това, което в областта на крайниците развива импулси, породени от усилието на волята. Иначе те няма да бъдат добри нито за работа, нито за мляко, нито за угояване.
Трябва да се погрижим те да получават в достатъчно количество храна от планински ароматни билки, които самата природа чрез слънчевия готварски процес е активизирала в областта на цветовете, в елементите на цъфтене и плододаване.
В крайниците обаче може да се внесе сила и чрез изкуствено готвене, особено когато тази изкуствена преработка почива на печене, варене и пр. Най-добре е да се взема цъфтящата и плодовата част на растението, особено когато се обработват растения по начало склонни към цъфтене и плододаване, които развиват малко стъбла и листа, които малко залягат да развиват стъбла и листа, а буйно цъфтят и дават обилен плод.
към текста >>
И ако той призове силите, които в случай че не се из
пол
зват причиняват ревматизма и подаграта, ако той употреби тези сили за преработка на суровата храна, той ще стане още по-силен.
Това няма да му на вреди.
И ако той призове силите, които в случай че не се използват причиняват ревматизма и подаграта, ако той употреби тези сили за преработка на суровата храна, той ще стане още по-силен.
към текста >>
И предимството на вегетарианския начин на живот е, че прави човека по-силен, защото така той извлича от организма си силите, които иначе остават неиз
пол
звани и които са същите онези сили, които причиняват ревматизма, подаграта, диабета и пр.
Всички неща имат две страни, както везната има две блюда. Затова човек трябва да разбере как да ги различава във всеки индивидуален случай. Не може да се дадат общи правила.
И предимството на вегетарианския начин на живот е, че прави човека по-силен, защото така той извлича от организма си силите, които иначе остават неизползвани и които са същите онези сили, които причиняват ревматизма, подаграта, диабета и пр.
И когато човек яде само paстителна храна, тези сили трябва да направят поетите растения зрели, подходящи за човека. Но ако той употребява също и животинска храна, тези сили се отлагат в организма, остават неизползвани и тогава самите те намират приложение като отлагат на различни места продукти от обмяната на веществата или вземат от органите необходими за човека субстанции и ги ангажират за себе си, какъвто е случаят при диабета и при други подобни болести. Тези неща могат да се разберат само като се вникне в същността на явлението. Въпросът е, как да се угояват животните. За да си отговори, човек си казва: това трябва да стане така, както се пълни един чувал с колкото се може повече космическа субстанция.
към текста >>
Но ако той употребява също и животинска храна, тези сили се отлагат в организма, остават неиз
пол
звани и тогава самите те намират приложение като отлагат на различни места продукти от обмяната на веществата или вземат от органите необходими за човека субстанции и ги ангажират за себе си, какъвто е случаят при диабета и при други подобни болести.
Всички неща имат две страни, както везната има две блюда. Затова човек трябва да разбере как да ги различава във всеки индивидуален случай. Не може да се дадат общи правила. И предимството на вегетарианския начин на живот е, че прави човека по-силен, защото така той извлича от организма си силите, които иначе остават неизползвани и които са същите онези сили, които причиняват ревматизма, подаграта, диабета и пр. И когато човек яде само paстителна храна, тези сили трябва да направят поетите растения зрели, подходящи за човека.
Но ако той употребява също и животинска храна, тези сили се отлагат в организма, остават неизползвани и тогава самите те намират приложение като отлагат на различни места продукти от обмяната на веществата или вземат от органите необходими за човека субстанции и ги ангажират за себе си, какъвто е случаят при диабета и при други подобни болести.
Тези неща могат да се разберат само като се вникне в същността на явлението. Въпросът е, как да се угояват животните. За да си отговори, човек си казва: това трябва да стане така, както се пълни един чувал с колкото се може повече космическа субстанция. Ах, свинете, угоените, тлъстите, какви небесни животни! В своите тлъсти тела те носят освен нервно-сетивната система само космическа субстанция, нищо земно.
към текста >>
Още от този момент те се чувстват най-добре, когато раз
пол
агат по възможност с такъв тор, който е в своя първичен вид, както е отделен от животното, както е отделен от нещо друго.
Свързано е с това, от което се нуждаят доматите още при тяхното поникване.
Още от този момент те се чувстват най-добре, когато разполагат по възможност с такъв тор, който е в своя първичен вид, както е отделен от животното, както е отделен от нещо друго.
Когато торът не е дълго преработван в природата, когато е още пресен и непроменен, когато хвърляте някъде отпадъци и там се получава неподредена купчина боклук от животински или растителни отпадъци, в която всичко се намира в своето първично състояние, без да е претърпяло някаква преработка и препариране, ако там засадите домати, ще видите, че ще станат най-хубавите домати. И ако употребите куп компост от доматени стръкове и посадите доматите да растат на собствения си тор, тогава те се развиват блестящо. Доматите никак не искат да излязат вън от себе си, отказват да излязат от своята силна виталност, те искат да останат вътре в нея. Доматите са най-саможивото, най-необщителното същество в растителното царство. По ни какъв начин не искат да приемат нищо чуждо.
към текста >>
Когато торът не е дълго преработван в природата, когато е още пресен и непроменен, когато хвърляте някъде отпадъци и там се
пол
учава неподредена купчина боклук от животински или растителни отпадъци, в която всичко се намира в своето първично състояние, без да е претърпяло някаква преработка и препариране, ако там засадите домати, ще видите, че ще станат най-хубавите домати.
Свързано е с това, от което се нуждаят доматите още при тяхното поникване. Още от този момент те се чувстват най-добре, когато разполагат по възможност с такъв тор, който е в своя първичен вид, както е отделен от животното, както е отделен от нещо друго.
Когато торът не е дълго преработван в природата, когато е още пресен и непроменен, когато хвърляте някъде отпадъци и там се получава неподредена купчина боклук от животински или растителни отпадъци, в която всичко се намира в своето първично състояние, без да е претърпяло някаква преработка и препариране, ако там засадите домати, ще видите, че ще станат най-хубавите домати.
И ако употребите куп компост от доматени стръкове и посадите доматите да растат на собствения си тор, тогава те се развиват блестящо. Доматите никак не искат да излязат вън от себе си, отказват да излязат от своята силна виталност, те искат да останат вътре в нея. Доматите са най-саможивото, най-необщителното същество в растителното царство. По ни какъв начин не искат да приемат нищо чуждо. Те отблъскват от себе си всичко, което като тор е претъпяло някакъв процес, те не го искат.
към текста >>
Ако човек ги приложи във форма на опити, ще
пол
учи блестящи резултати.
За тези проблеми аз естествено можах да дам само отделни насоки, които обаче за дълго време могат да бъдат основа за разнообразни опити в тази област.
Ако човек ги приложи във форма на опити, ще получи блестящи резултати.
Начинът, по който беше проведен този курс, може да ни служи за ръководна нишка. Напълно съм съгласен с решението на присъстващите в този курс земеделци, с тяхното твърдо решение, получените от участниците в курса сведения да останат на първо време в кръга на тези земеделци, да ги приложат и опитат на практика и когато създадената Общност на земеделците сметне, че е достатъчно напреднала в своите опити, да установи момента, в който тези неща могат да бъдат направени публично достояние.
към текста >>
Напълно съм съгласен с решението на присъстващите в този курс земеделци, с тяхното твърдо решение,
пол
учените от участниците в курса сведения да останат на първо време в кръга на тези земеделци, да ги приложат и опитат на практика и когато създадената Общност на земеделците сметне, че е достатъчно напреднала в своите опити, да установи момента, в който тези неща могат да бъдат направени публично достояние.
За тези проблеми аз естествено можах да дам само отделни насоки, които обаче за дълго време могат да бъдат основа за разнообразни опити в тази област. Ако човек ги приложи във форма на опити, ще получи блестящи резултати. Начинът, по който беше проведен този курс, може да ни служи за ръководна нишка.
Напълно съм съгласен с решението на присъстващите в този курс земеделци, с тяхното твърдо решение, получените от участниците в курса сведения да останат на първо време в кръга на тези земеделци, да ги приложат и опитат на практика и когато създадената Общност на земеделците сметне, че е достатъчно напреднала в своите опити, да установи момента, в който тези неща могат да бъдат направени публично достояние.
към текста >>
От друга страна искам да изразя съгласието си с Вас, като казвам, че работата, която беше извършена тук, е
пол
езна и има интензивна вътрешна стойност.
Впрочем бих желал сега, понеже сме в края на лекциите, като изключим часа за разисквания, който ще последва, да изразя своето задоволство, че пожелахте да дойдете и да участвате в това, което можа да се каже тук, както и в това, което трябва да последва и да се развива по-нататък.
От друга страна искам да изразя съгласието си с Вас, като казвам, че работата, която беше извършена тук, е полезна и има интензивна вътрешна стойност.
Не трябва да се забравят обаче две неща: колко енергия беше необходима от страна на граф Кайзерлинг, на графиня Кайзерлинг, на членовете на дома Кайзерлинг, за да се създадат условията за провеждането на този курс. Освен енергия, към това принадлежи и осъзнаване на преследваната цел, антропософско съзнание за действителността, познаване същността на Антропософията, всеотдайност, пожертвователност и какво ли не още. Ето как се стигна дотам, че за всички Вас вероятно онова, за което положихме толкова усилия, насочени към големите и плодотворни цели, засягащи цялото човечество, протече в рамките на един истински празник. Само след пет минути ще имате доказателство за това. И всичко друго, което се присъедини към това, не на последно място изключителни сърдечната любезност на всички домакини, включи нашата работа в рамките на един чудно хубав празник и с един селскостопански семинар ние празнувахме тук един истински селскостопански празник, и сега изказваме нашата сърдечна дълбока благодарност на граф и графиня Кайзерлинг и на целия дом Кайзерлинг за всичко онова, което в служба към идеята те направиха през тези десет дни за нас, както и за приятелския любвеобилен начин, с който те организираха престоя ни тук.
към текста >>
Ето как се стигна дотам, че за всички Вас вероятно онова, за което
пол
ожихме толкова усилия, насочени към големите и плодотворни цели, засягащи цялото човечество, протече в рамките на един истински празник.
Впрочем бих желал сега, понеже сме в края на лекциите, като изключим часа за разисквания, който ще последва, да изразя своето задоволство, че пожелахте да дойдете и да участвате в това, което можа да се каже тук, както и в това, което трябва да последва и да се развива по-нататък. От друга страна искам да изразя съгласието си с Вас, като казвам, че работата, която беше извършена тук, е полезна и има интензивна вътрешна стойност. Не трябва да се забравят обаче две неща: колко енергия беше необходима от страна на граф Кайзерлинг, на графиня Кайзерлинг, на членовете на дома Кайзерлинг, за да се създадат условията за провеждането на този курс. Освен енергия, към това принадлежи и осъзнаване на преследваната цел, антропософско съзнание за действителността, познаване същността на Антропософията, всеотдайност, пожертвователност и какво ли не още.
Ето как се стигна дотам, че за всички Вас вероятно онова, за което положихме толкова усилия, насочени към големите и плодотворни цели, засягащи цялото човечество, протече в рамките на един истински празник.
Само след пет минути ще имате доказателство за това. И всичко друго, което се присъедини към това, не на последно място изключителни сърдечната любезност на всички домакини, включи нашата работа в рамките на един чудно хубав празник и с един селскостопански семинар ние празнувахме тук един истински селскостопански празник, и сега изказваме нашата сърдечна дълбока благодарност на граф и графиня Кайзерлинг и на целия дом Кайзерлинг за всичко онова, което в служба към идеята те направиха през тези десет дни за нас, както и за приятелския любвеобилен начин, с който те организираха престоя ни тук.
към текста >>
31.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
За изтребване на
пол
ските мишки за тази (1924) година е подходящо времето от втората
пол
овина на Ноември до първата
пол
овина на Декември, като се знае, че от година на година периодите се изместват.
Д-р Вреде: Точни указания тук не могат да се дадат. Необходими са още изчисления, които не могат да се на правят в този момент. Времето за изгаряне на насекомите обикновено е от началото на февруари до Август.
За изтребване на полските мишки за тази (1924) година е подходящо времето от втората половина на Ноември до първата половина на Декември, като се знае, че от година на година периодите се изместват.
към текста >>
Може ли насекомите, с които не раз
пол
агаме по време на посочените констелации, да ги за пазим до момента на изгарянето?
Може ли насекомите, с които не разполагаме по време на посочените констелации, да ги за пазим до момента на изгарянето?
към текста >>
Пепелта се разпръсква по
пол
ето.
Където животните ядат.
Пепелта се разпръсква по полето.
На нея трябва да се гледа като добавка към тора.
към текста >>
Много е трудно да се
пол
учат семена от пирея.
Много е трудно да се получат семена от пирея.
към текста >>
Този живот на човека, особено когато е потопен в излъченото без проводник електричество, ще въздейства така, че хората вече няма да могат да схващат съобщенията, които така бързо
пол
учават.
Утешително е все пак, че сега от Америка, където способността за наблюдение се проявява по-добре отколкото в Европа, та от Америка вече идват гласове, че в атмосфера, проникната отвсякъде с електрически течения и лъчения, хората не могат да се развиват по нормален начин, че всичко това влияе върху цялостното развитие на хората. Душевният живот се променя, той ще става друг, ако тези неща бъдат по-нататък развивани, както всъщност се проектира. Има значение дали снабдявате една област с парни локомотиви за железниците или ги електрифицирате. Парата въздейства по-съзнателно, електричеството въздейства страшно несъзнателно и хората съвсем не знаят откъде идват известни неща. Няма никакво съмнение, че развитието се движи в тази посока, като имам предвид, че електричеството се употребява като излъчено без проводници, а също и проведе но чрез проводници, за възможно най-бързо пренасяне на съобщения от едно място на друго.
Този живот на човека, особено когато е потопен в излъченото без проводник електричество, ще въздейства така, че хората вече няма да могат да схващат съобщенията, които така бързо получават.
Този живот унищожава способността за разбиране. Тези въздействия вече се долавят. Може да ви прави впечатление днес, че хората много по-трудно разбират това, което идва до тях, отколкото преди няколко десетилетия. Утешително е все пак, че от Америка се разпространява осъзнаване на тези неща. Знаем от друга страна, че когато се появи нещо ново, то на първо време обикновено се явява като лекарство.
към текста >>
Общо взето обаче на много животни тя не принася
пол
за, напротив, те се разболяват.
Някои животни не понасят кредата, разболяват се. Отделни животни я понасят, но в момента не мога да кажа кои животни я понасят.
Общо взето обаче на много животни тя не принася полза, напротив, те се разболяват.
към текста >>
Тя го прави неиз
пол
зваем.
Тя го прави неизползваем.
към текста >>
Могат ли да се из
пол
зват човешките изпражнения и на каква предварителна подготовка трябва да бъдат приложени?
Могат ли да се използват човешките изпражнения и на каква предварителна подготовка трябва да бъдат приложени?
към текста >>
Ако искате да ги из
пол
звате, напълно е достатъчно това, което попада от само себе си в едно нормално земеделско стопанство.
Естествено, колкото е възможно по-малко. Защото те действат извънредно малко като тор и са много по вече вредни, отколкото може да бъде вреден който и да било тор.
Ако искате да ги използвате, напълно е достатъчно това, което попада от само себе си в едно нормално земеделско стопанство.
Ако искате да спазите мярката, трябва да се знае колко хора са в дадено стопанство и към животинския и друг вид тор да се смеси това, което идва от хората; това е максимумът, който може да се употреби, който няма да навреди. Големи вреди биха се получили, ако се употребява човешкият тор от големите градове в техните околности, тъй като от големите градове се получава такова количество, което може да залее огромни площи. Помислете само какво би станало, ако на някого му хрумне налудничавата идея да употреби на малка територия човешкия тор от големия град, например от Берлин? Нужно е само да опитате да консумирате зеленчуците, които растат там, за да се убедите в това. Опитайте това с аспержи или други продукти и ще видите какво е положението.
към текста >>
Големи вреди биха се
пол
учили, ако се употребява човешкият тор от големите градове в техните околности, тъй като от големите градове се
пол
учава такова количество, което може да залее огромни площи.
Естествено, колкото е възможно по-малко. Защото те действат извънредно малко като тор и са много по вече вредни, отколкото може да бъде вреден който и да било тор. Ако искате да ги използвате, напълно е достатъчно това, което попада от само себе си в едно нормално земеделско стопанство. Ако искате да спазите мярката, трябва да се знае колко хора са в дадено стопанство и към животинския и друг вид тор да се смеси това, което идва от хората; това е максимумът, който може да се употреби, който няма да навреди.
Големи вреди биха се получили, ако се употребява човешкият тор от големите градове в техните околности, тъй като от големите градове се получава такова количество, което може да залее огромни площи.
Помислете само какво би станало, ако на някого му хрумне налудничавата идея да употреби на малка територия човешкия тор от големия град, например от Берлин? Нужно е само да опитате да консумирате зеленчуците, които растат там, за да се убедите в това. Опитайте това с аспержи или други продукти и ще видите какво е положението. Ако наторявате с такъв тор растения, с които се хранят животните, за тях това е особено вредно. В човешките изпражнения има много неразградени субстанции.
към текста >>
Опитайте това с аспержи или други продукти и ще видите какво е
пол
ожението.
Ако искате да ги използвате, напълно е достатъчно това, което попада от само себе си в едно нормално земеделско стопанство. Ако искате да спазите мярката, трябва да се знае колко хора са в дадено стопанство и към животинския и друг вид тор да се смеси това, което идва от хората; това е максимумът, който може да се употреби, който няма да навреди. Големи вреди биха се получили, ако се употребява човешкият тор от големите градове в техните околности, тъй като от големите градове се получава такова количество, което може да залее огромни площи. Помислете само какво би станало, ако на някого му хрумне налудничавата идея да употреби на малка територия човешкия тор от големия град, например от Берлин? Нужно е само да опитате да консумирате зеленчуците, които растат там, за да се убедите в това.
Опитайте това с аспержи или други продукти и ще видите какво е положението.
Ако наторявате с такъв тор растения, с които се хранят животните, за тях това е особено вредно. В човешките изпражнения има много неразградени субстанции. Аспержата ги задържа в същото състояние, когато преминава през човешкия организъм. В това отношение абсолютното невежество доведе до ужасни увреждания в тази област.
към текста >>
Тези прахове, за които говорих, имат специфично действие само за видовете растения, от които са
пол
учени.
Тези прахове, за които говорих, имат специфично действие само за видовете растения, от които са получени.
Следователно растенията, добити чрез кръстоска с други видове, не биха могли да бъдат засегнати. Праховете не влияят на симбиозите.
към текста >>
Зеленото торене е
пол
езно за известни растения.
Той има добрите си страни, особено ако се прилага за овощните култури. Тези неща не могат да се приложат генерално.
Зеленото торене е полезно за известни растения.
Трябва да се прилага при растенията, при които е нужно да се окаже силно въздействие за образуване на листа, на филизи. Ако човек иска да въздейства в тази насока, може да прибавя малко зелен тор.
към текста >>
32.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Радвам се, че много от присъстващите със своите опити се заеха да потвърдят указанията, които ще бъдат дадени в този курс на първо време могат да се дадат само указания, както и да посочат как тези указания практически могат да се из
пол
зват.
Радвам се, че много от присъстващите със своите опити се заеха да потвърдят указанията, които ще бъдат дадени в този курс на първо време могат да се дадат само указания, както и да посочат как тези указания практически могат да се използват.
Само че днес в момента, в който по толкова задоволителен начин се създава такова нещо, трябва да осъзнаваме, че е необходимо да използваме опитностите, които постигнахме в практическите области на Антропософското движение благодарение на нашите стремежи, като избягваме грешките, които станаха очевидни едва в течение на времето, когато от антропософската, бих желал да кажа, централна дейност те се разпространиха върху периферната дейност, върху въвеждането на това, което Антропософията трябва и може да бъде в различните области на живота. За работата на това земеделско общество, естествено, ще представлява интерес нашият опит относно въвеждането, да кажем, на Антропософията в общата научна мисъл.
към текста >>
Само че днес в момента, в който по толкова задоволителен начин се създава такова нещо, трябва да осъзнаваме, че е необходимо да из
пол
зваме опитностите, които постигнахме в практическите области на Антропософското движение благодарение на нашите стремежи, като избягваме грешките, които станаха очевидни едва в течение на времето, когато от антропософската, бих желал да кажа, централна дейност те се разпространиха върху периферната дейност, върху въвеждането на това, което Антропософията трябва и може да бъде в различните области на живота.
Радвам се, че много от присъстващите със своите опити се заеха да потвърдят указанията, които ще бъдат дадени в този курс на първо време могат да се дадат само указания, както и да посочат как тези указания практически могат да се използват.
Само че днес в момента, в който по толкова задоволителен начин се създава такова нещо, трябва да осъзнаваме, че е необходимо да използваме опитностите, които постигнахме в практическите области на Антропософското движение благодарение на нашите стремежи, като избягваме грешките, които станаха очевидни едва в течение на времето, когато от антропософската, бих желал да кажа, централна дейност те се разпространиха върху периферната дейност, върху въвеждането на това, което Антропософията трябва и може да бъде в различните области на живота.
За работата на това земеделско общество, естествено, ще представлява интерес нашият опит относно въвеждането, да кажем, на Антропософията в общата научна мисъл.
към текста >>
А то е: някои от нашите учени, за удобство, за да не подражават на методите на другите, правеха
пол
овината така,
пол
овината иначе, само че по такъв начин, че в първата
пол
овина бяха напълно научни, истински прилагаха в дискусиите методите на науката.
Преживели сме и друго, което е много важно.
А то е: някои от нашите учени, за удобство, за да не подражават на методите на другите, правеха половината така, половината иначе, само че по такъв начин, че в първата половина бяха напълно научни, истински прилагаха в дискусиите методите на науката.
Тогава слушателите се вбесяваха: как, навлезли са в нашата специална област; това са нахалници, дръзки язовци, дилетантски нахлули в нашата наука! Тогава нашите оратори преминаваха към втората част, към същинския живот, който е подреден не по стария начин, а е схванат по антропософски от свръх-земните области. И тогава разгневените изведнъж ставаха страшно внимателни, жадни да чуят, даже започваха да се ентусиазират. Хората искат Антропософията, но те не могат да понасят, и то с право, както посочих да се смесват в една неясна амалгама елементи от Антропософията и от обикновената наука. С това не може да се върви напред.
към текста >>
Даже ние трябва да
пол
учим от Вас основните
пол
ожения на първоначалната работа, която трябва да извършим в Дорнах, и това ще се установи в края на моите лекции, в края на лекциите аз ще дам първите насоки.
Тази Природонаучна секция както и другите, които сега се формират, води своето начало от Коледното събрание. Следователно от Дорнах ще произлиза вече това, което трябва да възниква и да се осъществява. Вече от самата Антропософия ще откриваме различни най-точни научни методи и направления. Само че не мога да се съглася с граф Кайзерлинг, че посоченото професионално общество трябва да бъде само изпълни телен орган. Вие ще се убедите, че от Дорнах се дават само един вид насоки, указания, които изискват от всеки човек на съответното свое място, ако иска да сътрудничи, да бъде сътрудник в пълния смисъл на думата.
Даже ние трябва да получим от Вас основните положения на първоначалната работа, която трябва да извършим в Дорнах, и това ще се установи в края на моите лекции, в края на лекциите аз ще дам първите насоки.
Насоките трябва да дадем въз основа на Вашите отговори, които ще получим. Следователно от самото начало имаме нужда от активни, от най-активни сътрудници, а не само от изпълнителни органи. Тъй като тези дни този въпрос беше многократно разискван с граф Кайзерлинг едно имение винаги е една индивидуалност и никога не е напълно еднакво с друго имение.
към текста >>
Насоките трябва да дадем въз основа на Вашите отговори, които ще
пол
учим.
Следователно от Дорнах ще произлиза вече това, което трябва да възниква и да се осъществява. Вече от самата Антропософия ще откриваме различни най-точни научни методи и направления. Само че не мога да се съглася с граф Кайзерлинг, че посоченото професионално общество трябва да бъде само изпълни телен орган. Вие ще се убедите, че от Дорнах се дават само един вид насоки, указания, които изискват от всеки човек на съответното свое място, ако иска да сътрудничи, да бъде сътрудник в пълния смисъл на думата. Даже ние трябва да получим от Вас основните положения на първоначалната работа, която трябва да извършим в Дорнах, и това ще се установи в края на моите лекции, в края на лекциите аз ще дам първите насоки.
Насоките трябва да дадем въз основа на Вашите отговори, които ще получим.
Следователно от самото начало имаме нужда от активни, от най-активни сътрудници, а не само от изпълнителни органи. Тъй като тези дни този въпрос беше многократно разискван с граф Кайзерлинг едно имение винаги е една индивидуалност и никога не е напълно еднакво с друго имение.
към текста >>
И
пол
езното действие ще се прояви по-лесно, отколкото при голям имот.
Човек прави толкова, колкото е възможно. Един може повече, друг по-малко. Най-после, колкото и парадоксално да звучи, човек ще постигне повече, колкото по-ограничен размер земя обработва по нашия метод. При малка площ се разрушава не толкова много, колкото при голяма площ. И тогава подобрението вследствие на антропософските насоки проличава по-бързо, понеже не трябва да се променят толкова много неща.
И полезното действие ще се прояви по-лесно, отколкото при голям имот.
Обаче нещата би трябвало наистина да се съгласуват, особено в такава област като земеделието, ако това общество иска действително да има успех. Много се говори, но благовъзпитано и без ирония, за различните възгледи на граф Кайзерлинг и г-н Щегеман при първото събрание. Появиха се някои отделни нюанси и аз почти мислех дали в онази вечер не трябваше да се помоли Антропософското Председателство или някой друг да съгласува спорещите духове. Постепенно обаче се убедих в нещо съвсем друго: че това, което се проявява, всъщност е основа за развитие на една интимна толерантност между селските стопани, на едно интимно зачитане на колегите между земеделците, само че има известна груба външна страна.
към текста >>
Не виждам какво повече мога да кажа предварително, освен това, че ние в Дорнах трябва да
пол
учим от всеки, който иска да участва в съвместната работа на създадения Земеделски кръг описание на това, което той има над почвата и под почвата, и как тези две области си взаимодействат.
Не виждам какво повече мога да кажа предварително, освен това, че ние в Дорнах трябва да получим от всеки, който иска да участва в съвместната работа на създадения Земеделски кръг описание на това, което той има над почвата и под почвата, и как тези две области си взаимодействат.
Нали е естествено, когато се използва информация, съвсем точно да се знаят какви са нещата за които се отнася тази информация. Става дума за това, което Вие от Вашата практика знаете по-добре отколкото ние в Дорнах; характера и състоянието на почвата в дадения имот, наличието на гора и храсти, каква част от имота се обработва през последните години, какви са били добивите; накратко, ние трябва да знаем основно това, което всеки отделен земеделец трябва да знае, ако иска да управлява своето имение с разбиране, с разбирането на земеделец. Това са първите данни, от които се нуждаем; работите, които се извършват в имота, и опитностите, които земеделецът е получил. Това е основното, казано набързо. В течение на това събиране ще бъде посочено как трябва да се състави всичко това, откъде се разкриват още гледни точки за земеделието, които ще посочат връзката между естеството на почвата и околната среда, както и какво произвежда почвата.
към текста >>
Нали е естествено, когато се из
пол
зва информация, съвсем точно да се знаят какви са нещата за които се отнася тази информация.
Не виждам какво повече мога да кажа предварително, освен това, че ние в Дорнах трябва да получим от всеки, който иска да участва в съвместната работа на създадения Земеделски кръг описание на това, което той има над почвата и под почвата, и как тези две области си взаимодействат.
Нали е естествено, когато се използва информация, съвсем точно да се знаят какви са нещата за които се отнася тази информация.
Става дума за това, което Вие от Вашата практика знаете по-добре отколкото ние в Дорнах; характера и състоянието на почвата в дадения имот, наличието на гора и храсти, каква част от имота се обработва през последните години, какви са били добивите; накратко, ние трябва да знаем основно това, което всеки отделен земеделец трябва да знае, ако иска да управлява своето имение с разбиране, с разбирането на земеделец. Това са първите данни, от които се нуждаем; работите, които се извършват в имота, и опитностите, които земеделецът е получил. Това е основното, казано набързо. В течение на това събиране ще бъде посочено как трябва да се състави всичко това, откъде се разкриват още гледни точки за земеделието, които ще посочат връзката между естеството на почвата и околната среда, както и какво произвежда почвата.
към текста >>
Това са първите данни, от които се нуждаем; работите, които се извършват в имота, и опитностите, които земеделецът е
пол
учил.
Не виждам какво повече мога да кажа предварително, освен това, че ние в Дорнах трябва да получим от всеки, който иска да участва в съвместната работа на създадения Земеделски кръг описание на това, което той има над почвата и под почвата, и как тези две области си взаимодействат. Нали е естествено, когато се използва информация, съвсем точно да се знаят какви са нещата за които се отнася тази информация. Става дума за това, което Вие от Вашата практика знаете по-добре отколкото ние в Дорнах; характера и състоянието на почвата в дадения имот, наличието на гора и храсти, каква част от имота се обработва през последните години, какви са били добивите; накратко, ние трябва да знаем основно това, което всеки отделен земеделец трябва да знае, ако иска да управлява своето имение с разбиране, с разбирането на земеделец.
Това са първите данни, от които се нуждаем; работите, които се извършват в имота, и опитностите, които земеделецът е получил.
Това е основното, казано набързо. В течение на това събиране ще бъде посочено как трябва да се състави всичко това, откъде се разкриват още гледни точки за земеделието, които ще посочат връзката между естеството на почвата и околната среда, както и какво произвежда почвата.
към текста >>
Приятелските и доброжелателните думи, отправени от господин графа към всички нас, прокарват тънка разлика между селяните-земеделци и учените, при която в Земеделския кръг трябва да участват всички земеделци, а учените да остават в Дорнах; тази нагласа, това
пол
ожение не трябва да остава занапред.
Вярвам, че с тези думи вече е характеризирано това, което граф Кайзерлинг предлага да се осъществи от членовете на Земеделския кръг.
Приятелските и доброжелателните думи, отправени от господин графа към всички нас, прокарват тънка разлика между селяните-земеделци и учените, при която в Земеделския кръг трябва да участват всички земеделци, а учените да остават в Дорнах; тази нагласа, това положение не трябва да остава занапред.
Ние трябва, така да се каже, да растем заедно. В Дорнах трябва толкова да цари духът на земеделието, колкото е възможно въпреки науката. И това, което произлиза от Дорнах като наука, трябва да е от естество да просветли главата и на най-консервативния селянин. Надявам се, че като казва, че не ме разбира, граф Кайзерлинг проявява учтивост, това е особен вид учтивост. Защото аз мисля, че ние, Дорнах и Земеделският кръг, ще растем заедно като близнаци.
към текста >>
Колкото до мен, моят произход, моето израстване ще ми бъде много по-
пол
езно, колкото някога съм пред
пол
агал.
Дълго време в моя живот тези неща ми оставаха близки, помагах и най-малкото бях привързан към земеделието, обичам го и може да се каже, че съм израснал от земеделска среда. Това ме привързва много повече към земеделието, отколкото сегашното кратко бъркане на тора. И в този смисъл не искам съвсем да се съглася и с другото. Когато гледам назад в моя живот, бих желал да кажа: по-голямо значение има не едрият земеделец, а дребният земеделец, който като селско момче е работил в селското стопанство. Ако тази дейност сега трябва да се върши в големи размери и научно, то това действително ще произлезе от – казано на долноавстрийско наречие здрава селска кратуна.
Колкото до мен, моят произход, моето израстване ще ми бъде много по-полезно, колкото някога съм предполагал.
Затова разглеждайте ме като придобилия любовта към земеделието малък селянин, който си спомня за своята малка земеделска дейност и тъкмо поради тази причина може да разбира това, което живее днес в така нареченото селячество, в тъй наречения селски дух на земеделието. Това ще бъде разбрано в Дорнах, можете да бъдете сигурни в това. Винаги съм смятал далеч съм от иронията, с която изглежда някои схващат това винаги съм смятал, че тази селска глуповатост, тази щурост е мъдрост в очите на Бога, мъдрост дадена от Духа. Винаги съм намирал това, което селяните са мислили относно своите работи, за страшно по-умно и по-смислено отколкото това, което учените са измислили за същите неща. Винаги съм намирал и сега също намирам това за по-умно.
към текста >>
Да се внесе в науката малко „глуповатост“ от селячеството, за това
пол
агаме усилия в Дорнах.
Винаги съм намирал това, което селяните са мислили относно своите работи, за страшно по-умно и по-смислено отколкото това, което учените са измислили за същите неща. Винаги съм намирал и сега също намирам това за по-умно. При всеки удобен случай предпочитам да слушам как някой разказва за своя опит непосредствено от нивата, отколкото всички ариманически статистики, които идват от науката, и винаги съм се радвал когато съм могъл да чуя нещо такова, защото винаги съм го намирал извънредно умно. И тъкмо в областта на практическото изпълнение и на последиците винаги съм намирал науката извънредно глупава. Сега всичко, което трябва да направи точно тази наука разумна, я прави разумна тъкмо чрез „глуповатостта“ на селячеството.
Да се внесе в науката малко „глуповатост“ от селячеството, за това полагаме усилия в Дорнах.
Тогава тази глуповатост ще стане мъдрост пред Бога. Искаме ли по този начин да действаме заедно, това ще бъде една истински консервативна, но същевременно и извънредно радикално напредничава предпоставка. Ще ми остане за винаги един хубав спомен, ако този курс постави началната точка, действително да се внесе истинско и мъдро селячество в станалата не непременно глупава това би я обидило, но в станалата, бих казал, мъртва методика на науката; доктор Вахсмут[2] също отхвърли тази наука, която всъщност е станала мъртва и пожела появата на живата наука, която трябва да бъде оплодена от селската мъдрост. Ние, Дорнах и Земеделският кръг, искаме заедно да растем като Сиамските близнаци. За близнаците казват, че те всъщност еднакво чувстват, еднакво мислят, и ако ние имаме това еднакво чувстване и еднакво мислене, най-добре ще вървим напред в нашата област.
към текста >>
33.
16. Указание на немските издатели
GA_327 Биодинамично земеделие
Препаратите бяха произведени и приложени според указанията за приготвяне на тора и компоста и съобразно грижите за
пол
етата и културните растения.
Осъществяването на идеите и указанията, съобщени от Рудолф Щайнер в Селскостопанския курс, беше предприето от членовете на учредения в Кобервитц Изследователски кръг на антропософските земеделци веднага след курса.
Препаратите бяха произведени и приложени според указанията за приготвяне на тора и компоста и съобразно грижите за полетата и културните растения.
Първите наблюдения отбелязаха положителни резултати в подобряване качеството на зеленчуците, а също така и на вкуса и хранителността на фуражите. Скоро след това дойде и полезното въздействие върху здравето на домашните животни. Така от едно наблюдение към друго растеше обсега на опитностите. Скоро беше установено, че за преустройството на едно земеделско стопанство по дадените в Кобервитц указания, на първо място е необходимо да се осъществят подходящи мерки за развитие на живота на почвата и да се изгради цялостният стопански организъм. При стопанства, където тези грижи са полагани от поколения, такова преустройство протече без каквито и да било трудности.
към текста >>
Първите наблюдения отбелязаха
пол
ожителни резултати в подобряване качеството на зеленчуците, а също така и на вкуса и хранителността на фуражите.
Осъществяването на идеите и указанията, съобщени от Рудолф Щайнер в Селскостопанския курс, беше предприето от членовете на учредения в Кобервитц Изследователски кръг на антропософските земеделци веднага след курса. Препаратите бяха произведени и приложени според указанията за приготвяне на тора и компоста и съобразно грижите за полетата и културните растения.
Първите наблюдения отбелязаха положителни резултати в подобряване качеството на зеленчуците, а също така и на вкуса и хранителността на фуражите.
Скоро след това дойде и полезното въздействие върху здравето на домашните животни. Така от едно наблюдение към друго растеше обсега на опитностите. Скоро беше установено, че за преустройството на едно земеделско стопанство по дадените в Кобервитц указания, на първо място е необходимо да се осъществят подходящи мерки за развитие на живота на почвата и да се изгради цялостният стопански организъм. При стопанства, където тези грижи са полагани от поколения, такова преустройство протече без каквито и да било трудности. Имаше обаче недостатъчно раз вити почви и орна земя, а също стопанства при неблагоприятни почвени и климатични условия; за тях трябваше да се обърне особено внимание за предварително преобразуване хумуса на почвата.
към текста >>
Скоро след това дойде и
пол
езното въздействие върху здравето на домашните животни.
Осъществяването на идеите и указанията, съобщени от Рудолф Щайнер в Селскостопанския курс, беше предприето от членовете на учредения в Кобервитц Изследователски кръг на антропософските земеделци веднага след курса. Препаратите бяха произведени и приложени според указанията за приготвяне на тора и компоста и съобразно грижите за полетата и културните растения. Първите наблюдения отбелязаха положителни резултати в подобряване качеството на зеленчуците, а също така и на вкуса и хранителността на фуражите.
Скоро след това дойде и полезното въздействие върху здравето на домашните животни.
Така от едно наблюдение към друго растеше обсега на опитностите. Скоро беше установено, че за преустройството на едно земеделско стопанство по дадените в Кобервитц указания, на първо място е необходимо да се осъществят подходящи мерки за развитие на живота на почвата и да се изгради цялостният стопански организъм. При стопанства, където тези грижи са полагани от поколения, такова преустройство протече без каквито и да било трудности. Имаше обаче недостатъчно раз вити почви и орна земя, а също стопанства при неблагоприятни почвени и климатични условия; за тях трябваше да се обърне особено внимание за предварително преобразуване хумуса на почвата.
към текста >>
При стопанства, където тези грижи са
пол
агани от поколения, такова преустройство протече без каквито и да било трудности.
Препаратите бяха произведени и приложени според указанията за приготвяне на тора и компоста и съобразно грижите за полетата и културните растения. Първите наблюдения отбелязаха положителни резултати в подобряване качеството на зеленчуците, а също така и на вкуса и хранителността на фуражите. Скоро след това дойде и полезното въздействие върху здравето на домашните животни. Така от едно наблюдение към друго растеше обсега на опитностите. Скоро беше установено, че за преустройството на едно земеделско стопанство по дадените в Кобервитц указания, на първо място е необходимо да се осъществят подходящи мерки за развитие на живота на почвата и да се изгради цялостният стопански организъм.
При стопанства, където тези грижи са полагани от поколения, такова преустройство протече без каквито и да било трудности.
Имаше обаче недостатъчно раз вити почви и орна земя, а също стопанства при неблагоприятни почвени и климатични условия; за тях трябваше да се обърне особено внимание за предварително преобразуване хумуса на почвата.
към текста >>
Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са
пол
учавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието.
Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието.
За тях пътят, от който те очакват по-дълбоко разбиране на задачите и тяхното решаване в областта на земеделието, е гьотевско-антропософското разширяване на природната наука. За да си осигурят предпоставките за разбиране лекциите на селскостопанския курс, тези земеделци и градинари бяха посъветвани от Рудолф Щайнер да проучат преди всичко двете основни съчинения на антропософската духовна наука: „Теософия“ и „Тайната наука“. Много от присъединили-те се по-късно търсеха правилните начини за оздравяване на уврежданията в техните стопанства, като наблюдаваха директно организацията на работата и достигнатите резултати в стопанствата, които вече работеха по новите указания. Също и при събранията на „Изследователския кръг“ се даваше информация за тези земеделски опитности. Тяхното изострено чувство по въпросите на земеделието и градинарството им позволяваше и по този път също да проникнат в ръководните мисли на биодинамичната работа и начините за тяхното прилагане.
към текста >>
Оттам
пол
учи съществено съдействие също и създаването на организация със задачата да запознава заинтересованите консуматори и да им доставя произведените висококачествени храни.
Нарастващото число земеделци и градинари се обединяваха в местни работни групи, които прерастваха в по-големи: във федерални или районни обединени работни общества. Понеже стопанските сведения, поискани от присъединяващите се по-късно земеделци, с течение на времето не можеха да бъдат давани само от натоварените с отговорността за собствените си биодинамични стопанства, стопани, скоро в различните страни и провинции бяха създадени центрове за информация и съвети. При това организиране на работата можеше да се оказва съществена помощ от по-големите земеделски стопанства и от техните ръководители, посветили се на напредъка на земеделието.
Оттам получи съществено съдействие също и създаването на организация със задачата да запознава заинтересованите консуматори и да им доставя произведените висококачествени храни.
За тези произведения беше избрана запазена та марка „Деметер“. Представител на тази дейност беше „Деметер стопански съюз“. Освен този „Деметер-съюз“ в Западна Германия, в много други страни също съществуват вече такива Деметер организации.
към текста >>
Това наистина са индивидуалности:“ Според антропософския възглед общите
пол
ожения, абстракциите нямат никаква стойност и те са без всякаква стойност, когато трябва да се навлезе в практиката.“
Така приспособимостта към даденостите на мястото и времето се доказва като предпоставка за успешна работа според дадените в Кобервитц указания. В съзвучие с указанието на Рудолф Щайнер: „Дадено стопанство винаги е една индивидуалност, в която нещата не са същите както в друго стопанство. Климатът, естеството на почвата дават най-дълбоките основи на индивидуалността на един имот. Имотът в Силезия не е такъв, какъвто е имотът в Тюрингия или Южна Германия.
Това наистина са индивидуалности:“ Според антропософския възглед общите положения, абстракциите нямат никаква стойност и те са без всякаква стойност, когато трябва да се навлезе в практиката.“
към текста >>
34.
17. Послеслов
GA_327 Биодинамично земеделие
Създател на биодинамичното земеделие е Рудолф Щайнер доктор по философия, създател на Духовната наука в различните и направления: антропософска медицина, фармация, педагогика, химия, физика, биология, художествена и лечебна евритмия; разкриване духовните основи и същността на храненето, на видовете изкуства, на националната и глобална икономика, на правно-
пол
итическите и социалните отношения, на религията, на историята, на кармичните отношения; осъществил нова архитектура и дал принос в инженерството.
Създател на биодинамичното земеделие е Рудолф Щайнер доктор по философия, създател на Духовната наука в различните и направления: антропософска медицина, фармация, педагогика, химия, физика, биология, художествена и лечебна евритмия; разкриване духовните основи и същността на храненето, на видовете изкуства, на националната и глобална икономика, на правно-политическите и социалните отношения, на религията, на историята, на кармичните отношения; осъществил нова архитектура и дал принос в инженерството.
към текста >>
Ето защо, който възнамерява да прави биодинамично земеделие, трябва да започне от тези лекции, а излязлата след това литература може да се из
пол
зва като допълнително помагало за споделяне на практически и организационен опит.
Неправилно е да се преразказват описаните в книгата невидими процеси, както и приготвянето на препаратите за торене и за премахване на вредителите, защото такъв преразказ може да даде само сухо интелектуално знание, докато живата реч на Рудолф Щайнер засяга цялото ни душевно устройство и ума, и чувството, и волята. Тогава пред духовния поглед се редят картини и образи, които Рудолф Щайнер непосредствено вижда и описва; всичко това разширява и извисява съзнанието, преобразява човека, той става друг, друго е вече неговото отношение към земеделието. Човек разбира, че земеделието е най-проникновената, най-човешката, най-благородната, най-духовната професия, че тук той по най-естествен начин може да напредва в своето духовно развитие. И тогава работата в земеделското стопанство се върши с любов и възхищение пред тези истински чудеса, които стават там.
Ето защо, който възнамерява да прави биодинамично земеделие, трябва да започне от тези лекции, а излязлата след това литература може да се използва като допълнително помагало за споделяне на практически и организационен опит.
Ако се разчита само на външно показване и подражаване, без да се изживеят откровенията в тези лекции, не е възможно истинско биодинамично земеделие; така то може да бъде само компрометирано.
към текста >>
35.
18. Бележки
GA_327 Биодинамично земеделие
За второто издание от 1929 за сравнения бяха из
пол
зва ни допълнително и стенограмите на госпожа д-р. Л.
Лекциите от този курс бяха официално стенографирани от Курт Валтер от Берлин. Неговият текст беше в основата на първото издание от 1925.
За второто издание от 1929 за сравнения бяха използва ни допълнително и стенограмите на госпожа д-р. Л.
Колиско и бяха направени поправки на текста. До колко са използвани бележки и на други участници в курса не може да се каже.
към текста >>
До колко са из
пол
звани бележки и на други участници в курса не може да се каже.
Лекциите от този курс бяха официално стенографирани от Курт Валтер от Берлин. Неговият текст беше в основата на първото издание от 1925. За второто издание от 1929 за сравнения бяха използва ни допълнително и стенограмите на госпожа д-р. Л. Колиско и бяха направени поправки на текста.
До колко са използвани бележки и на други участници в курса не може да се каже.
към текста >>
*16. Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване“: буквално „Метаморфоза във висш смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене с
пол
учливо описва още Данте.“
*16. Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване“: буквално „Метаморфоза във висш смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте.“
към текста >>
36.
Съдържание
GA_327 Биодинамично земеделие
Съотношението между
пол
евъдство, овощарство и животновъдство
Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
към текста >>
37.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Но тези сведения произлизат не само като че ли от друга държава, а са изживявания от принципно друго естество и са различни от
пол
учените чрез сетивата.
Но тези сведения произлизат не само като че ли от друга държава, а са изживявания от принципно друго естество и са различни от получените чрез сетивата.
Освен това нашият език в своето устройство напълно е приспособен да изразява изживяванията, придобити от сетивния свят. Поради това езиковото изразяване на свръхсетивните опитности представлява далеч по-голяма трудност, която слушателите и читателите трябва да осъзнаят. Следователно не трябва да се мисли, че съдържанието на такъв курс ще може бързо да се възприеме и лесно да се разбере.
към текста >>
Подобно както в природата, в която всеки живот съществува в една жизнена общност, земеделското стопанство се разглежда и икономически се управлява като биологична система, в която всяко нещо е свързано с всичко в нея и е въведено от човека в една друга
пол
езна връзка.
Биологично-динамичният селскостопански метод е основан в 1924 и е първият съзнателно-екологичен селскостопански метод, системно приложен от мнозина земеделци.
Подобно както в природата, в която всеки живот съществува в една жизнена общност, земеделското стопанство се разглежда и икономически се управлява като биологична система, в която всяко нещо е свързано с всичко в нея и е въведено от човека в една друга полезна връзка.
Думата „система“ може да ни заблуди да схващаме тази връзка като нещо твърдо установено, както е в една компютърна програма. Един жив организъм няма само своята обмяна на веществата и своите възприемащи функции, които си взаимодействат, но той покълва, расте, променя се, размножава се и т.н., следователно става друг с оглед вида на тази свързаност. Оттук терминът „организъм“ е за предпочитане пред „система“. Вземе ли се под внимание още и това, че никое земеделско стопанство в това отношение не е еднакво с друго, то става разбираем изразът „индивидуалност“. На тази първа, най-ниска степен в разбирането на това понятие винаги става въпрос за организми със съвсем индивидуални свойства.
към текста >>
Много земеделци, градинари и т.н., които въпреки че имат силен интерес към съдържанието, много трудно са в състояние да изпълнят тези предпоставки поради своето житейско
пол
ожение.
Поради това писмено поднесеният лекционен курс е труден за изчерпване духовен извор на познанието и е централно духовно съдържание на съвместен стремеж. Големият практически опит, свързан с него, прави възможно, в продължение на десетки години в различни стопанства да се работи по биодинамичен начин и без това изучаване. Това сочат многото на брой примери във всички части на света. Но с нищо не се променя фактът, че този курс е същинският източник, който не може да бъде заобиколен както за по-дълбокото разбиране, така и за по-нататъшното развитие.
Много земеделци, градинари и т.н., които въпреки че имат силен интерес към съдържанието, много трудно са в състояние да изпълнят тези предпоставки поради своето житейско положение.
Това важи не само за практикуващите. Други групи земеделци и градинари, работещи екологично, направо се отказват от това.
към текста >>
Това беше възможно поради обстоятелството, че Рудолф Щайнер раз
пол
агаше с познавателни възможности, които се издигат далече над обикновеното сетивно и рационално познание.
Инициаторите и участниците в Курса естествено знаеха, че Рудолф Щайнер не е земеделец. Доверието и надеждата се основаваха на житейското дело на Щайнер - aнтропософията и на това, че от 1919 той изнасяше курсове пред групи от други професии, както пред учителите на новооснованото Валдорфско училище и пред лекарите. Тези курсове доведоха до принципно съвсем ново съзнание и нови практически предложения. Между тях се намират също и поредица лекции за учителите по природните науки, които се отнасят за начина на разглеждане на природата4, за историята на природната наука като съставна част от развитието на европейското съзнание, в основата на които се намират съвсем нови аспекти.
Това беше възможно поради обстоятелството, че Рудолф Щайнер разполагаше с познавателни възможности, които се издигат далече над обикновеното сетивно и рационално познание.
В продължение на десетки години той основно беше излагал всичко това в лекции и книги, винаги с нови аспекти5 по отношение на света изобщо, и в подробни детайли.
към текста >>
Подобно беше
пол
ожението и с някои други земеделски стопани.
В рамките на антропософското икономическо сдружение „Идващият ден“ се включиха също и земеделски стопанства. Освен това Ернст Щегеман (1882-1943), лично близко свързан с Рудолф Щайнер, стопанисваше манастирските имоти край Гьотинген.
Подобно беше положението и с някои други земеделски стопани.
Тези житейски ситуации също поставяха пред Рудолф Щайнер въпроси относно земеделието. Впрочем те принадлежаха също и към околната среда на неговото детство и юношество, тъй като той беше отраснал в малка земеделска местност в Долна Австрия и като студент много съзнателно беше преживял някои селскостопански проблеми.
към текста >>
Потърси ли се как Щайнер обяснява произхода на отровата в растението именно чрез по-дълбокото навлизане на сили в жизнените процеси, които той означава като „астрални“6 (виж по-нататък долу), тогава може да се пред
пол
ожи, че в тези разговори с Щрайхер лежи началото на идеята и по-нататъшното развитие на препаратите от четвърта и пета лекция.
Щайнер спонтанно отговаря, че калий трябва да се дава само като сулфат и във връзка с магнезиев сулфат. Когато се употребяват минерални торове, допълнително трябва да се прилага растителната отрова - дигиталис. Тези две неща много изненадали специалиста. Че острият недостиг на магнезий при ливадната тетания на млечните крави, която в някои области е разпространена почти като епидемия, трябва да се свърже с едностранчивото наторяване само с калий, се установи от природната наука през 60-те години. Следователно десетилетия по-късно.
Потърси ли се как Щайнер обяснява произхода на отровата в растението именно чрез по-дълбокото навлизане на сили в жизнените процеси, които той означава като „астрални“6 (виж по-нататък долу), тогава може да се предположи, че в тези разговори с Щрайхер лежи началото на идеята и по-нататъшното развитие на препаратите от четвърта и пета лекция.
към текста >>
Ако човечеството иска да се справи със своите безбройни проблеми без големи катастрофи, това е възможно, само ако извлече познание от това, което свръхсетивно действа в сетивния свят, и ако хората
пол
ожат сериозни усилия да го вложат в своите съждения, преценки и постъпки.
Щайнер често е казвал кое е важно за него и това се вижда от цялото негово творческо дело. Отнася се до конкретни свръхсетивни опитности. Който поне малко се е занимавал с житейския път на Щайнер и някои негови изявления, той разбира това съвсем ясно, дори без оглед на въпроса дали самият той може да прецени споделените подробности. След като Щайнер в продължение на две десетилетия интензивно се занимава с въпроса за човешките познавателни способности и възможността за свободата и пише за това, вече 40-годишен започва публично да изнася в лекции и книги неща, които прекрачват сетивното възприемане и самонаблюдението на собственото съзнание, без при това да произхождат от философски спекулации, а само от лични опитности. Тогава много скоро идва и изложението за индивидуалните духовно-душевни пътища, по които човек може да достигне такива свръхсетивни съдържания.10 Ръководен от всепроникващата амбиция да разбере всяка нова информация, свързана с все по-ново съдържание чрез сетивно наблюдение и облягащия се на него ум, човек по този начин достига само едната страна на действителността, която обаче притежава много повече страни, които по принцип са достъпни за възприемане чрез лични опитности.
Ако човечеството иска да се справи със своите безбройни проблеми без големи катастрофи, това е възможно, само ако извлече познание от това, което свръхсетивно действа в сетивния свят, и ако хората положат сериозни усилия да го вложат в своите съждения, преценки и постъпки.
към текста >>
Както при всички изложения на Рудолф Щайнер, продължителният стремеж за разбиране, наред с възприемане на съдържанието, е същевременно обучаване на способността за мислене така, както тя трябва да бъде из
пол
звана за разширено разбиране на действителността; тъй като намерението на Рудолф Щайнер е да представи самия деен живот и
пол
зата от него за практиката.
Както при всички изложения на Рудолф Щайнер, продължителният стремеж за разбиране, наред с възприемане на съдържанието, е същевременно обучаване на способността за мислене така, както тя трябва да бъде използвана за разширено разбиране на действителността; тъй като намерението на Рудолф Щайнер е да представи самия деен живот и ползата от него за практиката.
По-нататък по-ясно ще видим какво се има в предвид. То не се намира просто непосредствено със сетивата. В опознаването на сетивния свят душевната дейност отстъпва на заден план и на първа линия познанието се осъществява чрез възприемането. До духовно-научните факти обаче се достига само чрез собствена, подходяща за случая душевна дейност. Следователно тя трябва да стои на преден план.
към текста >>
Където не е възможна собствена преценка, човек трябва да го предостави на бъдещето, тоест да се въздържи както от
пол
ожителна, така и от отрицателна преценка.
Тук методът и съдържанието на описанието превишават това, с което сме свикнали.
Където не е възможна собствена преценка, човек трябва да го предостави на бъдещето, тоест да се въздържи както от положителна, така и от отрицателна преценка.
Това винаги се отнася за всяка новост. Двете - въздържане от всякакъв догматизъм, независимо от неговия вид, и сериозното усилие за постигане на едно точно мислене в посока на това, което изложението е имало предвид, това са основните предпоставки за подходящо боравене с описанията на Рудолф Щайнер. Това трябва да се отбележи, защото е по-трудно, отколкото в други случаи. Готовността да се изостави извървяната пътека на мисленето, изследването и действието обуславя човек да поеме върху себе си усилията, които се изискват за опознаването на малко пропътуваните местности, за което той недостатъчно е подготвен със своето досегашно образование. Наистина трябва да е налице или да се прояви минимално доверие, че усилията ще бъдат възнаградени.
към текста >>
Пол
ожението през 1924
Положението през 1924
към текста >>
С индустриалното
пол
учаване на съединения на азота от въздуха по метода Хабер-Бош, от края на войната беше поставено на раз
пол
ожение неограничено и сравнително евтино това подхранващо растението минерално вещество, с което по един единствен по рода си начин можеше изкуствено да бъде подтиквано израстването.
Първата световна война имаше за последица хаотични отношения в Европа. В Германия бушуваше инфлация. Материалният аспект на веществата, след дългогодишна предимно научна подготовка насила беше наложен в широката практика при селското стопанство. Торенето с водоразтворими соли прости неорганични съединения, се смяташе от науката, съвещателните съвети и индустрията за истинското решение на проблемите с изхранването, и това силно беше пропагандирано. Индустриалните производители на средствата очакваха най-големите печалби на столетието.
С индустриалното получаване на съединения на азота от въздуха по метода Хабер-Бош, от края на войната беше поставено на разположение неограничено и сравнително евтино това подхранващо растението минерално вещество, с което по един единствен по рода си начин можеше изкуствено да бъде подтиквано израстването.
към текста >>
Като противо
пол
ожност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност.
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност.
Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото. Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка. Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване. Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки.
към текста >>
Щом като човек ги притежава като сигурни, повторими изживявания, тогава на принципния въпрос: възможно ли е изобщо духът да може да определя материята, - за човека се отговаря
пол
ожително.
Понеже е един Аз, той има като свое притежание мисли, чувства, желания и своето тяло, с които обаче не е идентичен, не се уеднаквява с тях. Ръката му е необходима като инструмент, като орган. С това той е вече отговорно същество. Отговорността предпоставя свободата, да действа според разумно и проверено основание също и тогава, когато то противоречи на собственото му желание. На кого тези всеобщи човешки факти биха могли да липсват по-малко, отколкото на учените?
Щом като човек ги притежава като сигурни, повторими изживявания, тогава на принципния въпрос: възможно ли е изобщо духът да може да определя материята, - за човека се отговаря положително.
Тогава могат да се поставят нови въпроси относно същностите в природата, на които Щайнер предлага обширни отговори.
към текста >>
Тя се придържа само към външния, сетивния опит,
пол
учаван все повече чрез инструменти.
В нашето столетие от страна на философите то беше защитено най-ясно може би от Николай Хартман.[1] Проучи ли се Рудолф Щайнер и сравнят ли се неговите описания, става много ясно, че при Щайнер не става въпрос за продължение на философията. От него винаги по един съвсем нов начин се прибавя допълнително съдържание от свръхсетивни опитности, като всичко става по-сложно, по-точно и в известна степен духовно-конкретно. Но от тези опитности, както и от философските възгледи природната наука остава незасегната. Тя не иска да знае нищо за това. Изключенията потвърждават правилото.
Тя се придържа само към външния, сетивния опит, получаван все повече чрез инструменти.
Те отвеждат съзнанието в подсетивни области, които са доловими вече само с технически уреди. Все повече доминираща роля играят представите за невъзприемаемите научно-теоретични факти. Нашето ежедневие и философията все повече се определят от този начин на мислене и изследване. Редукционизмът намаляването на съставните части на комплексния процес и свеждането му до по-малко фактори от най-ниската плоскост на действителността, първоначално е почти неизбежен за специализираните изследователи. Това се превръща в мироглед, понеже стремежът да се подреди специалното в общата действителност е все още твърде слаб.
към текста >>
Блехшмидт говореше за „био-динамични веществообменни
пол
ета“[3], Готчевски[4] и сега Шелдраке[5] - за „морфогенетични
пол
ета“.
Също и в нашето съвремие биолозите се виждат принудени от фактите да признаят нещо подобно на това, което Щайнер нарича членове, съставни същности на съществото. В началото на столетието Дриш, опирайки се на Аристотел го нарече „ентелехия“.
Блехшмидт говореше за „био-динамични веществообменни полета“[3], Готчевски[4] и сега Шелдраке[5] - за „морфогенетични полета“.
Ясно се вижда, че онези, които интензивно проникват в образуването и промяната на формата, се чувстват принудено насочени от тяхното мислене и чувстване към такива предположения. Но също се вижда, че хипотетичният характер на тези предположения не може да бъде преодолян. Не може да се види как подвижността и сетивната сила на живото същество трябва да се получи от произхождащото от физиката понятие за поле. Освен това „морфогенетичното“ поле и „веществообменното“ поле са от различни аспекти, като всъщност и двата са необходими.
към текста >>
Ясно се вижда, че онези, които интензивно проникват в образуването и промяната на формата, се чувстват принудено насочени от тяхното мислене и чувстване към такива пред
пол
ожения.
Също и в нашето съвремие биолозите се виждат принудени от фактите да признаят нещо подобно на това, което Щайнер нарича членове, съставни същности на съществото. В началото на столетието Дриш, опирайки се на Аристотел го нарече „ентелехия“. Блехшмидт говореше за „био-динамични веществообменни полета“[3], Готчевски[4] и сега Шелдраке[5] - за „морфогенетични полета“.
Ясно се вижда, че онези, които интензивно проникват в образуването и промяната на формата, се чувстват принудено насочени от тяхното мислене и чувстване към такива предположения.
Но също се вижда, че хипотетичният характер на тези предположения не може да бъде преодолян. Не може да се види как подвижността и сетивната сила на живото същество трябва да се получи от произхождащото от физиката понятие за поле. Освен това „морфогенетичното“ поле и „веществообменното“ поле са от различни аспекти, като всъщност и двата са необходими.
към текста >>
Но също се вижда, че хипотетичният характер на тези пред
пол
ожения не може да бъде преодолян.
Също и в нашето съвремие биолозите се виждат принудени от фактите да признаят нещо подобно на това, което Щайнер нарича членове, съставни същности на съществото. В началото на столетието Дриш, опирайки се на Аристотел го нарече „ентелехия“. Блехшмидт говореше за „био-динамични веществообменни полета“[3], Готчевски[4] и сега Шелдраке[5] - за „морфогенетични полета“. Ясно се вижда, че онези, които интензивно проникват в образуването и промяната на формата, се чувстват принудено насочени от тяхното мислене и чувстване към такива предположения.
Но също се вижда, че хипотетичният характер на тези предположения не може да бъде преодолян.
Не може да се види как подвижността и сетивната сила на живото същество трябва да се получи от произхождащото от физиката понятие за поле. Освен това „морфогенетичното“ поле и „веществообменното“ поле са от различни аспекти, като всъщност и двата са необходими.
към текста >>
Не може да се види как подвижността и сетивната сила на живото същество трябва да се
пол
учи от произхождащото от физиката понятие за
пол
е.
Също и в нашето съвремие биолозите се виждат принудени от фактите да признаят нещо подобно на това, което Щайнер нарича членове, съставни същности на съществото. В началото на столетието Дриш, опирайки се на Аристотел го нарече „ентелехия“. Блехшмидт говореше за „био-динамични веществообменни полета“[3], Готчевски[4] и сега Шелдраке[5] - за „морфогенетични полета“. Ясно се вижда, че онези, които интензивно проникват в образуването и промяната на формата, се чувстват принудено насочени от тяхното мислене и чувстване към такива предположения. Но също се вижда, че хипотетичният характер на тези предположения не може да бъде преодолян.
Не може да се види как подвижността и сетивната сила на живото същество трябва да се получи от произхождащото от физиката понятие за поле.
Освен това „морфогенетичното“ поле и „веществообменното“ поле са от различни аспекти, като всъщност и двата са необходими.
към текста >>
Освен това „морфогенетичното“
пол
е и „веществообменното“
пол
е са от различни аспекти, като всъщност и двата са необходими.
В началото на столетието Дриш, опирайки се на Аристотел го нарече „ентелехия“. Блехшмидт говореше за „био-динамични веществообменни полета“[3], Готчевски[4] и сега Шелдраке[5] - за „морфогенетични полета“. Ясно се вижда, че онези, които интензивно проникват в образуването и промяната на формата, се чувстват принудено насочени от тяхното мислене и чувстване към такива предположения. Но също се вижда, че хипотетичният характер на тези предположения не може да бъде преодолян. Не може да се види как подвижността и сетивната сила на живото същество трябва да се получи от произхождащото от физиката понятие за поле.
Освен това „морфогенетичното“ поле и „веществообменното“ поле са от различни аспекти, като всъщност и двата са необходими.
към текста >>
За математическо формулиране на биогенетичните
пол
ета едва ли би могло да се мисли, но ако се направи, тогава то би било привнесено отвън описание.
За математическо формулиране на биогенетичните полета едва ли би могло да се мисли, но ако се направи, тогава то би било привнесено отвън описание.
Разликата от Щайнеровите изказвания е очевидна. При него се чувства и изживява, че той говори от наблюдение на самите неща, а не хипотетично, не с предположения.
към текста >>
При него се чувства и изживява, че той говори от наблюдение на самите неща, а не хипотетично, не с пред
пол
ожения.
За математическо формулиране на биогенетичните полета едва ли би могло да се мисли, но ако се направи, тогава то би било привнесено отвън описание. Разликата от Щайнеровите изказвания е очевидна.
При него се чувства и изживява, че той говори от наблюдение на самите неща, а не хипотетично, не с предположения.
към текста >>
Изисквало се е те да раз
пол
агат със знания в тази област и познания за земята, което е предпоставка за приложението на препоръките.
С тези предварителни думи трябва да се посочи само съдържанието, което се изтъква в много изявления на Щайнер, и чието знание той предпоставя. Поне книгите „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“трябвало да прочете този, който е искал да бъде допуснат до участие в курса. От тяхното основно изучаване не може да се откаже, не може да се лиши никой, който иска да участва в Селскостопанския курс[7] и наистина да усвои биодинамичния метод на земеделие. Освен това трябвало е участниците същевременно да са и земеделски стопани.
Изисквало се е те да разполагат със знания в тази област и познания за земята, което е предпоставка за приложението на препоръките.
Тези практически приложения желаеше Щайнер. Той беше сигурен, че това ще се осъществи, знаейки, че научната разработка е дълъг и мъчителен път, свързан с много подробности.
към текста >>
Селскостопанският курс е едно от късните произведения (лекции) на Щайнер и пред
пол
ага да са познати по-ранните произведения, тоест употребените думи и понятия.
Това само по себе си може да е интересно, но при приложението може да отведе до заблуди. Нерядко хората имат симпатия и в частност също и антипатия към дадени думи. Това е разбираемо, но все пак то само пречи и ако не бъде преодоляно, води в погрешна посока. Какви понятия Щайнер свързва с думите, трябва да се установи от връзката, в която са въведени и употребени. Така е винаги, но тук се употребяват думи, които човек може би още не е чувал.
Селскостопанският курс е едно от късните произведения (лекции) на Щайнер и предполага да са познати по-ранните произведения, тоест употребените думи и понятия.
Щайнер съзнателно избягва да дефинира своите понятия. Те биха станали чрез това поясни, но също и мъртви. Той ги е характеризирал: Едно понятие в друга връзка, при други обстоятелства може да разкрива неочаквани, нови характеристични свойства, които не биха могли да се изчерпят с една дефиниция. Важното на първо място е дадено описание да се възприеме сериозно и точно. Едва тогава трябва да се търси смисълът на въпросното понятие в друга връзка.
към текста >>
Земята
пол
учава своите жизнени сили от Слънцето и от диференциращия тези сили планетен космос.
1. Земя и Космос.
Земята получава своите жизнени сили от Слънцето и от диференциращия тези сили планетен космос.
Обобщени тези сили могат да се разделят на две: надслънчеви и подслънчеви. Кварцовите и варовиковите минерали на Земята са носители и посредници на това силово въздействие върху Земята. Атмосферата също по фин начин е изпълнена с тези минерали.
към текста >>
При всяко отделно место
пол
ожение има едно вертикално разчленено действие на тези сили.
2. Индивидуалността на земеделското стопанство.
При всяко отделно местоположение има едно вертикално разчленено действие на тези сили.
По време на израстване на растението действат надслънчевите сили, отразени от кварцовия състав на земята преди всичко отдолу. Подслънчевите сили действат направо отгоре през влажната атмосфера. В живото същество се стига до съвместно действие - горното действа надолу, а долното нагоре. Към това принадлежи едно подходящо и приспособено животновъдство и цялото това изгражда едно висше физиологично единство.
към текста >>
Пол
учените по този начин препарати се поставят в тора.
5. Препаратите за компост. За поемане на минералните вещества на земята в живота на растението е необходима растителна активност. Тя може да бъде повишена. За тази цел подходящи лечебни растения, съответно техните цветове, се обвиват в онези животински органи, към които растенията проявяват особено отношение, когато бъдат приложени терапевтично. Обвитото в животинския орган растително съдържание се излага на определени въздействия в течение на годината.
Получените по този начин препарати се поставят в тора.
С употребата на тора се интензифицират оздравителните сили на растенията и на оживеното обкръжение.
към текста >>
38.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Като резултат от различното въздействие на противо
пол
ожни жизнени сили се диференцират формите на растенията, както и техните способности за размножаване, тяхната хранителност, сиреч да могат да хранят човека, и тяхната здравина и устойчивост.
В първата лекция е даден общ поглед върху живота на Земята във връзка с космоса на планетите. В него е включено минералното царство (варовика и кварца), по-нататък елементарните отношения, които се създават от състоянието на времето (вода и топлина).
Като резултат от различното въздействие на противоположни жизнени сили се диференцират формите на растенията, както и техните способности за размножаване, тяхната хранителност, сиреч да могат да хранят човека, и тяхната здравина и устойчивост.
към текста >>
В пространствен смисъл геоцентрично се представят например разстоянията на планетите от Земята, както и динамиката на приближаване и отдалечаване и промяната в тяхното место
пол
ожение.
Също и след Коперник съществува основателна гледна точка пътищата на планетите да се описват геоцентрично. Това важи например когато се изучават отношенията на живота тук на Земята.
В пространствен смисъл геоцентрично се представят например разстоянията на планетите от Земята, както и динамиката на приближаване и отдалечаване и промяната в тяхното местоположение.
Това не само може да се изчисли геоцентрично, но също и да се изживее, докато по Коперник то може само да се изчисли. Ако, обратно на това, се представят движенията на масата и центробежната сила, както и отделните елиптични пътища, естествено това е нещо различно. Освен това има ръководни описания от Рудолф Щайнер, които водят до още по-други представи, при които двете пространствени представи се пресичат.[3] Както нерядко се случва, тук не се касае за това една отделна система да се представя за правилна, а друга като погрешна, а да се опознае, че новите аспекти допринасят да се видят в нова светлина познатите до сега, в които обаче досегашното често не трябва да се игнорира напълно. Старият възглед само се релативира (поставя се в други съотношения). Променя се неговото отношение към цялото, което се отваря към нови аспекти с нови страни.
към текста >>
Оттук земеделецът-практик винаги на първо място трябва да бъде синтетик, следователно човек, който разглежда света и моментното му
пол
ожение не от последните аналитични знания на една тясно ограничена специалност, а от обобщението на много гледни точки и оттук извежда своите заключения.
Като увод Рудолф Щайнер казва: „Едва ли има област на живота, която да не спада към земеделието. Погледнато от каквато и да било страна, откъм какъвто и да било ъгъл, се вижда, че всички интереси на човешкия живот са насочени и се събират в земеделието.“ Това прави земеделието така интересно и комплицирано.
Оттук земеделецът-практик винаги на първо място трябва да бъде синтетик, следователно човек, който разглежда света и моментното му положение не от последните аналитични знания на една тясно ограничена специалност, а от обобщението на много гледни точки и оттук извежда своите заключения.
Той винаги действа в комплексната, в цялостната действителност.
към текста >>
Високо из
пол
зване на кислорода от въздуха чрез особена форма на белия дроб.
Птици: Самостоятелно, автономно производство и строга регулация на висока собствена топлина чрез пълно отделяне на дихателния цикъл от кръвообращението.
Високо използване на кислорода от въздуха чрез особена форма на белия дроб.
Изолираща въздушна възглавница от перушина и с това запазване на висока, постоянна телесна температура също при условията на ледовитите региони. Мътене на яйцата със собствено произведената топлина. Висока душевна активност и телесна подвижност. Също на тази степен се създават вторични водни животни като пингвините.
към текста >>
Организацията на челюстите
пол
учава възможност за произнасяне на комплицирани и многостранни звуци, тоест органически предпоставки за речта.
Този път на телесно освобождаване на гръбначните животни човекът довежда до неговия очевиден край с изправянето си, чрез изправената стойка. На ретроспективния поглед той се явява като цел на развитието. Човекът застава изправен срещу света. Главата се освобождава от функцията да улавя и се носи в състояние на покой при всякакви движения.
Организацията на челюстите получава възможност за произнасяне на комплицирани и многостранни звуци, тоест органически предпоставки за речта.
Предните крайници, ръцете, поемат дейността за хващане и получават възможността да променят околния свят. Това е съзнателно поведение в сравнение с поведението при хоризонтално движение - инстинктивното, импулсивното поведение. Свободата при човека се реализира чрез познание за света, себепознание и насочване на волята с разбиране. За разлика от животните всеки отделен човек сам трябва да се учи да стои, да ходи, да говори и да мисли. Развитието на тялото дава само заложба за това.
към текста >>
Предните крайници, ръцете, поемат дейността за хващане и
пол
учават възможността да променят околния свят.
Този път на телесно освобождаване на гръбначните животни човекът довежда до неговия очевиден край с изправянето си, чрез изправената стойка. На ретроспективния поглед той се явява като цел на развитието. Човекът застава изправен срещу света. Главата се освобождава от функцията да улавя и се носи в състояние на покой при всякакви движения. Организацията на челюстите получава възможност за произнасяне на комплицирани и многостранни звуци, тоест органически предпоставки за речта.
Предните крайници, ръцете, поемат дейността за хващане и получават възможността да променят околния свят.
Това е съзнателно поведение в сравнение с поведението при хоризонтално движение - инстинктивното, импулсивното поведение. Свободата при човека се реализира чрез познание за света, себепознание и насочване на волята с разбиране. За разлика от животните всеки отделен човек сам трябва да се учи да стои, да ходи, да говори и да мисли. Развитието на тялото дава само заложба за това. Всеки трябва сам да определя до къде да достигне в своето индивидуално развитие.
към текста >>
Пол
яризиращият метод
Поляризиращият метод
към текста >>
Има не само една сила на живота.[5] В селскостопанския курс те са развити по-нататък само като една голяма
пол
ярност, като са разделени на надслънчеви и подслънчеви сили, двата вида винаги заедно със Слънцето.
Според селскостопанския курс и други описания на Щайнер трябва да се различават всъщност седем вида жизнени сили.
Има не само една сила на живота.[5] В селскостопанския курс те са развити по-нататък само като една голяма полярност, като са разделени на надслънчеви и подслънчеви сили, двата вида винаги заедно със Слънцето.
Тогава идва противопоставянето между „над земята“ и „в земята“, които пак заедно представляват една противоположна двойка. Явленията са само едната страна на действителността, другата е тяхната съвместна свързаност. Тя се схваща само мисловно. Взаимовръзките могат да се търсят по различни начини. Да се подходи съзнателно в това отношение е основно изискване на Щайнер.[6]
към текста >>
Тогава идва противопоставянето между „над земята“ и „в земята“, които пак заедно представляват една противо
пол
ожна двойка.
Според селскостопанския курс и други описания на Щайнер трябва да се различават всъщност седем вида жизнени сили. Има не само една сила на живота.[5] В селскостопанския курс те са развити по-нататък само като една голяма полярност, като са разделени на надслънчеви и подслънчеви сили, двата вида винаги заедно със Слънцето.
Тогава идва противопоставянето между „над земята“ и „в земята“, които пак заедно представляват една противоположна двойка.
Явленията са само едната страна на действителността, другата е тяхната съвместна свързаност. Тя се схваща само мисловно. Взаимовръзките могат да се търсят по различни начини. Да се подходи съзнателно в това отношение е основно изискване на Щайнер.[6]
към текста >>
Пол
яризиращият, диалектическият метод е начин на мислене, който е благотворно приложим във всяка мисловна система.
Поляризиращият, диалектическият метод е начин на мислене, който е благотворно приложим във всяка мисловна система.
Методически не е трудно да се търси полярност: Винаги когато човек нещо открие или научи, съзнателно пита дали не съществува противоположното, как би трябвало да бъде то? Тогава отново поглежда в света и търси дали не може да намери нещо подходящо. По този начин човек открива, че действителността много често е разчленена на противоположности. Съвременният философ, който отново съживи този древен мисловен метод,[12] е Хегел, съвременник на Гьоте. Той говори за „методично изграден противоречив дух, който живее във всички нас“.[13]
към текста >>
Методически не е трудно да се търси
пол
ярност: Винаги когато човек нещо открие или научи, съзнателно пита дали не съществува противо
пол
ожното, как би трябвало да бъде то?
Поляризиращият, диалектическият метод е начин на мислене, който е благотворно приложим във всяка мисловна система.
Методически не е трудно да се търси полярност: Винаги когато човек нещо открие или научи, съзнателно пита дали не съществува противоположното, как би трябвало да бъде то?
Тогава отново поглежда в света и търси дали не може да намери нещо подходящо. По този начин човек открива, че действителността много често е разчленена на противоположности. Съвременният философ, който отново съживи този древен мисловен метод,[12] е Хегел, съвременник на Гьоте. Той говори за „методично изграден противоречив дух, който живее във всички нас“.[13]
към текста >>
По този начин човек открива, че действителността много често е разчленена на противо
пол
ожности.
Поляризиращият, диалектическият метод е начин на мислене, който е благотворно приложим във всяка мисловна система. Методически не е трудно да се търси полярност: Винаги когато човек нещо открие или научи, съзнателно пита дали не съществува противоположното, как би трябвало да бъде то? Тогава отново поглежда в света и търси дали не може да намери нещо подходящо.
По този начин човек открива, че действителността много често е разчленена на противоположности.
Съвременният философ, който отново съживи този древен мисловен метод,[12] е Хегел, съвременник на Гьоте. Той говори за „методично изграден противоречив дух, който живее във всички нас“.[13]
към текста >>
В Селскостопанския курс Рудолф Щайнер по начало търси противо
пол
ожностите в действителността и ги описва.
В Селскостопанския курс Рудолф Щайнер по начало търси противоположностите в действителността и ги описва.
Тези противоположности не се изключват, а взаимно се обуславят и в своето взаимодействие, в срещата си водят до ритмично свързване и оттам до една среда, тук това е фактическият сетивно изживяван живот на земната повърхност. Следователно причините на сетивно възприемаемите жизнени процеси трябва да се търсят на по-високо равнище на действителността, на първо място на равнището на етерното. И на това равнище става дума за сили, които от своите противоположности в дейността им една за друга и една с друга създават действителността.
към текста >>
Тези противо
пол
ожности не се изключват, а взаимно се обуславят и в своето взаимодействие, в срещата си водят до ритмично свързване и оттам до една среда, тук това е фактическият сетивно изживяван живот на земната повърхност.
В Селскостопанския курс Рудолф Щайнер по начало търси противоположностите в действителността и ги описва.
Тези противоположности не се изключват, а взаимно се обуславят и в своето взаимодействие, в срещата си водят до ритмично свързване и оттам до една среда, тук това е фактическият сетивно изживяван живот на земната повърхност.
Следователно причините на сетивно възприемаемите жизнени процеси трябва да се търсят на по-високо равнище на действителността, на първо място на равнището на етерното. И на това равнище става дума за сили, които от своите противоположности в дейността им една за друга и една с друга създават действителността.
към текста >>
И на това равнище става дума за сили, които от своите противо
пол
ожности в дейността им една за друга и една с друга създават действителността.
В Селскостопанския курс Рудолф Щайнер по начало търси противоположностите в действителността и ги описва. Тези противоположности не се изключват, а взаимно се обуславят и в своето взаимодействие, в срещата си водят до ритмично свързване и оттам до една среда, тук това е фактическият сетивно изживяван живот на земната повърхност. Следователно причините на сетивно възприемаемите жизнени процеси трябва да се търсят на по-високо равнище на действителността, на първо място на равнището на етерното.
И на това равнище става дума за сили, които от своите противоположности в дейността им една за друга и една с друга създават действителността.
към текста >>
Тук Рудолф Щайнер ги описва обобщено в смисъла на едно
пол
ярно планетарно разграничение на слънчевите сили.
Астралността, доколкото се превръща в астрално тяло на отделното живо същество, е причината за споменатата степенувана еманципация, която от наличието на живот води до изживяване, значи до съзнание и до способност за придвижване. Етерност и астралност бликат от Слънцето. Двете имат самостоятелност и трайност, което във философски смисъл означава субстанциален характер, но те не са материални, също не са фино вещество. Те се узнават само свръхсетивно, тоест в този общ смисъл от духовен вид. Те се нюансират от планетните сфери, съответно качествено се разчленяват и модифицират на седем вида.
Тук Рудолф Щайнер ги описва обобщено в смисъла на едно полярно планетарно разграничение на слънчевите сили.
към текста >>
От друга страна, при пълнолуние тя стои в опозиция със Слънцето, каквото
пол
ожение е еднакво само с това на надслънчевите планети.
Естествено, от четири столетия насам всеки знае, че луните са спътници на планетите и че самите те не са планети. От земна гледна точка, особено от аспекта на живота на Земята, Луната е все пак едно небесно тяло, което с явно променящо се отражение на слънчевата светлина странства пред Зодиакалния кръг. Това е годишният път на Слънцето. Двете - променящият се образ в светлината на Слънцето и пътят пред неподвижните звезди близо до еклиптиката - правят образа й подобен на този на планетите. Тя стои между Земята и Слънцето, също както Венера и Меркурий, макар че те, за разлика от Луната, могат да стоят и зад Слънцето.
От друга страна, при пълнолуние тя стои в опозиция със Слънцето, каквото положение е еднакво само с това на надслънчевите планети.
Също и те блестят с найсилния си блясък, когато се намират в опозиция със Слънцето. Но тук не искаме да разискваме цялата астрономия на Луната. Сходството с планетите е съвсем близко. Те са подредени само феноменологично, тоест така, както се възприемат, а не по Коперник.
към текста >>
В първата лекция след описаните
пол
ярно разграничени жизнени сили, следва описание на
пол
ярността на кварцовите и варовиковите вещества, които се представят като земните носители-посредници на тези сили.
В първата лекция след описаните полярно разграничени жизнени сили, следва описание на полярността на кварцовите и варовиковите вещества, които се представят като земните носители-посредници на тези сили.
Освен кварца, трябва да се имат предвид най-различните силикатни минерали като фелдшпат и слюда; към варовика трябва да се назоват калцият, калият, натриевата субстанция; поне магнезият трябва да се причисли.
към текста >>
Те служат тук на етерноастралната
пол
ярност, без самите те в същински смисъл да са
пол
ярни една на друга.
След това се прибавят топлината и водата, или влагата като активни елементи, подпомагащи планетните сили (виж по-долу).
Те служат тук на етерноастралната полярност, без самите те в същински смисъл да са полярни една на друга.
Ако тук човек иска да проникне по-дълбоко в тези неща, към това го води разглеждането, което Щайнер прави на историята на Земята (виж по-долу).
към текста >>
Описанието на противо
пол
ожните промени в образа на растението (1, 36) може да се разбере само когато се схване, че растението произлиза от едновременното действие на сили, които имат противо
пол
ожни въздействия върху вида на образуване на растителната форма.
Описанието на противоположните промени в образа на растението (1, 36) може да се разбере само когато се схване, че растението произлиза от едновременното действие на сили, които имат противоположни въздействия върху вида на образуване на растителната форма.
Затова според Щайнер, ако хипотетично допуснем, че в нашето земно обкръжение имахме само половината от намиращия се сега на земята силиций, щеше да намалее действието на надслънчевите сили, да се промени съотношението в полза на подслънчевите сили, от което би настъпила промяна във формата на растенията. По този начин трябва да се мисли за противоположните тенденции при оформянето облика на растението. Щайнер не казва какво би станало, ако кварцовото или варовиковото вещество съвсем изчезне, вероятно защото тогава не би могло да се появи никакво растение.
към текста >>
Затова според Щайнер, ако хипотетично допуснем, че в нашето земно обкръжение имахме само
пол
овината от намиращия се сега на земята силиций, щеше да намалее действието на надслънчевите сили, да се промени съотношението в
пол
за на подслънчевите сили, от което би настъпила промяна във формата на растенията.
Описанието на противоположните промени в образа на растението (1, 36) може да се разбере само когато се схване, че растението произлиза от едновременното действие на сили, които имат противоположни въздействия върху вида на образуване на растителната форма.
Затова според Щайнер, ако хипотетично допуснем, че в нашето земно обкръжение имахме само половината от намиращия се сега на земята силиций, щеше да намалее действието на надслънчевите сили, да се промени съотношението в полза на подслънчевите сили, от което би настъпила промяна във формата на растенията.
По този начин трябва да се мисли за противоположните тенденции при оформянето облика на растението. Щайнер не казва какво би станало, ако кварцовото или варовиковото вещество съвсем изчезне, вероятно защото тогава не би могло да се появи никакво растение.
към текста >>
По този начин трябва да се мисли за противо
пол
ожните тенденции при оформянето облика на растението.
Описанието на противоположните промени в образа на растението (1, 36) може да се разбере само когато се схване, че растението произлиза от едновременното действие на сили, които имат противоположни въздействия върху вида на образуване на растителната форма. Затова според Щайнер, ако хипотетично допуснем, че в нашето земно обкръжение имахме само половината от намиращия се сега на земята силиций, щеше да намалее действието на надслънчевите сили, да се промени съотношението в полза на подслънчевите сили, от което би настъпила промяна във формата на растенията.
По този начин трябва да се мисли за противоположните тенденции при оформянето облика на растението.
Щайнер не казва какво би станало, ако кварцовото или варовиковото вещество съвсем изчезне, вероятно защото тогава не би могло да се появи никакво растение.
към текста >>
Съответно на
пол
яризиращия метод винаги може също да се запита, доколко противопоставящата гледна точка не се потвърждава от действителността.
Съответно на поляризиращия метод винаги може също да се запита, доколко противопоставящата гледна точка не се потвърждава от действителността.
Винаги трябва да се потърсят също и границите на един метод. Във веществения свят, когато го разглеждаме за самия него, съществува например голяма противоположност между алкалите (литий, калий, натрий) и халогените, образуващите киселина елементи (флуор, хлор, бром, йод). Редът на веществата в периодичната система не е еднакъв с описания тук.
към текста >>
Във веществения свят, когато го разглеждаме за самия него, съществува например голяма противо
пол
ожност между алкалите (литий, калий, натрий) и халогените, образуващите киселина елементи (флуор, хлор, бром, йод).
Съответно на поляризиращия метод винаги може също да се запита, доколко противопоставящата гледна точка не се потвърждава от действителността. Винаги трябва да се потърсят също и границите на един метод.
Във веществения свят, когато го разглеждаме за самия него, съществува например голяма противоположност между алкалите (литий, калий, натрий) и халогените, образуващите киселина елементи (флуор, хлор, бром, йод).
Редът на веществата в периодичната система не е еднакъв с описания тук.
към текста >>
В какво
пол
ожение се намират силите в общото устройство на действителността?
За сили тук се говори непредубедено. Вече видяхме по-горе, че простото приемане на сили не води далече. Ето защо тук не става дума за това. „Човек трябва да проникне в тези сили, които управляват растежа“ (6, 186). Има се предвид, че човек прониква съзнателно и с това идва до изживяване на силите.
В какво положение се намират силите в общото устройство на действителността?
към текста >>
Чрез аналитичната химия се
пол
учават много нови възприятия, които при систематизиране се опознават в тяхната взаимна връзка.
Ако разложим образа механично или химически, остават някакви отломки. Тях наричаме материя, която се състои от вещества. Мирисът и вкусът са сетивни способности, чрез които веществата особено ясно се разкриват.
Чрез аналитичната химия се получават много нови възприятия, които при систематизиране се опознават в тяхната взаимна връзка.
към текста >>
Разбираме също научната дефиниция за механичните сили, защото от най-ранна възраст несъзнателно или
пол
усъзнателно притежаваме опитност за нашата телесна дейност.
Например при употребата на везна ние познаваме това, което везната показва, качеството на тежестта, същността на това, което се измерва, само защото изпитваме напрежение, когато ние самите вдигаме даден предмет. При просто гледане като външен наблюдател ние не узнаваме нищо за силите, а само поради това, че активно се включваме в тях. Знаем наистина какво е грам или килограм, но обикновено проспиваме изживяването, чрез което ние знаем това. Знаем също какво е милиграм или тон, макар че за величини от този порядък не можем да имаме опит без инструменти. Ние обаче разбираме, че чрез везната се намираме в същата среда и само количествено прекрачваме границите на нашата сетивна способност.
Разбираме също научната дефиниция за механичните сили, защото от най-ранна възраст несъзнателно или полусъзнателно притежаваме опитност за нашата телесна дейност.
Ние сме изпълнени с количествената страна на дефиницията за отделните мерки, за „колко“, без да се питаме откъде знаем от какво се получава повече или по-малко или какво ние измерваме. Оказва се, че още при обикновените механични сили действителното изживяване не е проста работа. То ни заставя да съчетаваме вътрешното изживяване с изживяването на света. Ако обаче сме доволни от това, че външният начин на действие функционира добре, без действително да проникваме в него, тогава не възниква никакъв въпрос. За човека, който се стреми към познание, винаги е наложително да се включи към познанието на света.
към текста >>
Ние сме изпълнени с количествената страна на дефиницията за отделните мерки, за „колко“, без да се питаме откъде знаем от какво се
пол
учава повече или по-малко или какво ние измерваме.
При просто гледане като външен наблюдател ние не узнаваме нищо за силите, а само поради това, че активно се включваме в тях. Знаем наистина какво е грам или килограм, но обикновено проспиваме изживяването, чрез което ние знаем това. Знаем също какво е милиграм или тон, макар че за величини от този порядък не можем да имаме опит без инструменти. Ние обаче разбираме, че чрез везната се намираме в същата среда и само количествено прекрачваме границите на нашата сетивна способност. Разбираме също научната дефиниция за механичните сили, защото от най-ранна възраст несъзнателно или полусъзнателно притежаваме опитност за нашата телесна дейност.
Ние сме изпълнени с количествената страна на дефиницията за отделните мерки, за „колко“, без да се питаме откъде знаем от какво се получава повече или по-малко или какво ние измерваме.
Оказва се, че още при обикновените механични сили действителното изживяване не е проста работа. То ни заставя да съчетаваме вътрешното изживяване с изживяването на света. Ако обаче сме доволни от това, че външният начин на действие функционира добре, без действително да проникваме в него, тогава не възниква никакъв въпрос. За човека, който се стреми към познание, винаги е наложително да се включи към познанието на света. Трябва само да забележим това.
към текста >>
Пол
яризиращият метод предпазва същевременно от едностранчиви ограничени представи и води от един предметен към един динамичен начин на разглеждане на действителността, тоест към едно разглеждане на реалните процеси и силите, които ги предизвикват.
Поляризиращият метод предпазва същевременно от едностранчиви ограничени представи и води от един предметен към един динамичен начин на разглеждане на действителността, тоест към едно разглеждане на реалните процеси и силите, които ги предизвикват.
Сетивната действителност тогава трябва да се мисли от взаимодействието на противоположните сили и да се издигне в едно мисловно преживяване, в една мисловна опитност. Касае се за душевно отдаване на всичко, което може да бъде преживяно в светлината на мислите.[19] В този смисъл Гьоте говори за „противоположност и извисяване“ („Polaritat und Steigerung“), Хегел за „диалектически метод („dialektischen Methode“) в смисъл на пътя на чистото мислене като за „систематично усъвършенстващ се противоречив дух“ („systematisch ausgebildeten Widerspruchsgeist“), който напредва от теза към антитеза и тогава между тях се създава синтеза. В този смисъл методът може да ни води до това, да познаем действителността като създадена от синтезата на реални противоположни сили.
към текста >>
Сетивната действителност тогава трябва да се мисли от взаимодействието на противо
пол
ожните сили и да се издигне в едно мисловно преживяване, в една мисловна опитност.
Поляризиращият метод предпазва същевременно от едностранчиви ограничени представи и води от един предметен към един динамичен начин на разглеждане на действителността, тоест към едно разглеждане на реалните процеси и силите, които ги предизвикват.
Сетивната действителност тогава трябва да се мисли от взаимодействието на противоположните сили и да се издигне в едно мисловно преживяване, в една мисловна опитност.
Касае се за душевно отдаване на всичко, което може да бъде преживяно в светлината на мислите.[19] В този смисъл Гьоте говори за „противоположност и извисяване“ („Polaritat und Steigerung“), Хегел за „диалектически метод („dialektischen Methode“) в смисъл на пътя на чистото мислене като за „систематично усъвършенстващ се противоречив дух“ („systematisch ausgebildeten Widerspruchsgeist“), който напредва от теза към антитеза и тогава между тях се създава синтеза. В този смисъл методът може да ни води до това, да познаем действителността като създадена от синтезата на реални противоположни сили.
към текста >>
Касае се за душевно отдаване на всичко, което може да бъде преживяно в светлината на мислите.[19] В този смисъл Гьоте говори за „противо
пол
ожност и извисяване“ („Polaritat und Steigerung“), Хегел за „диалектически метод („dialektischen Methode“) в смисъл на пътя на чистото мислене като за „систематично усъвършенстващ се противоречив дух“ („systematisch ausgebildeten Widerspruchsgeist“), който напредва от теза към антитеза и тогава между тях се създава синтеза.
Поляризиращият метод предпазва същевременно от едностранчиви ограничени представи и води от един предметен към един динамичен начин на разглеждане на действителността, тоест към едно разглеждане на реалните процеси и силите, които ги предизвикват. Сетивната действителност тогава трябва да се мисли от взаимодействието на противоположните сили и да се издигне в едно мисловно преживяване, в една мисловна опитност.
Касае се за душевно отдаване на всичко, което може да бъде преживяно в светлината на мислите.[19] В този смисъл Гьоте говори за „противоположност и извисяване“ („Polaritat und Steigerung“), Хегел за „диалектически метод („dialektischen Methode“) в смисъл на пътя на чистото мислене като за „систематично усъвършенстващ се противоречив дух“ („systematisch ausgebildeten Widerspruchsgeist“), който напредва от теза към антитеза и тогава между тях се създава синтеза.
В този смисъл методът може да ни води до това, да познаем действителността като създадена от синтезата на реални противоположни сили.
към текста >>
В този смисъл методът може да ни води до това, да познаем действителността като създадена от синтезата на реални противо
пол
ожни сили.
Поляризиращият метод предпазва същевременно от едностранчиви ограничени представи и води от един предметен към един динамичен начин на разглеждане на действителността, тоест към едно разглеждане на реалните процеси и силите, които ги предизвикват. Сетивната действителност тогава трябва да се мисли от взаимодействието на противоположните сили и да се издигне в едно мисловно преживяване, в една мисловна опитност. Касае се за душевно отдаване на всичко, което може да бъде преживяно в светлината на мислите.[19] В този смисъл Гьоте говори за „противоположност и извисяване“ („Polaritat und Steigerung“), Хегел за „диалектически метод („dialektischen Methode“) в смисъл на пътя на чистото мислене като за „систематично усъвършенстващ се противоречив дух“ („systematisch ausgebildeten Widerspruchsgeist“), който напредва от теза към антитеза и тогава между тях се създава синтеза.
В този смисъл методът може да ни води до това, да познаем действителността като създадена от синтезата на реални противоположни сили.
към текста >>
[12] Гьотевото учение за цветовете се основава върху
пол
ярността на светлината и мрака, но е експериментално, това означава изработено върху задълбочени сетивни наблюдения, не е извлечено от чистото мислене както при Хегел.
[12] Гьотевото учение за цветовете се основава върху полярността на светлината и мрака, но е експериментално, това означава изработено върху задълбочени сетивни наблюдения, не е извлечено от чистото мислене както при Хегел.
Също и Гьотевото откритие за метаморфозата на растението почива на полярността. Китайското учение за Ийн и Янг може да се причисли към този начин на наблюдение и играе важна роля в почти всички азиатски култури.
към текста >>
Също и Гьотевото откритие за метаморфозата на растението почива на
пол
ярността.
[12] Гьотевото учение за цветовете се основава върху полярността на светлината и мрака, но е експериментално, това означава изработено върху задълбочени сетивни наблюдения, не е извлечено от чистото мислене както при Хегел.
Също и Гьотевото откритие за метаморфозата на растението почива на полярността.
Китайското учение за Ийн и Янг може да се причисли към този начин на наблюдение и играе важна роля в почти всички азиатски култури.
към текста >>
39.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Всички тези свойства на една почва
пол
учават своята изходна точка от постоянно образуваната при наличието на светлината растителна субстанция, която представлява първичният извор на храна за всички живи същества.
Растенията са не само резултат на почвата, но почвата също е продукт на живота на растенията, към които винаги се присъединява животът на животни. Каквото и да се измерва в почвата съдържание на хумуса, неговото устройство, минерален състав, структура и т.н.. образуването на почвата, нейното съдържание и нейното подобряване става от живите същества в тяхното взаимодействие с камънака, с неговото разрушаване, разпадане и всмукване в жизнените процеси.
Всички тези свойства на една почва получават своята изходна точка от постоянно образуваната при наличието на светлината растителна субстанция, която представлява първичният извор на храна за всички живи същества.
Днес това явление от висш порядък се нарича „екосистема“, частичният аспект на местонахождението като жизнено пространство „биотоп“.
към текста >>
Тези въздействия произлизат от съответен подтик отвън, както се пред
пол
ага, чрез гените.
Запазването на идентичността, въпреки всяка промяна, се обяснява днес с оставането на гените във всяка клетка. Колко фино е това разпределение на еднаквите регулатори във всяка клетка често човек не си създава ясна представа, защото в съзнанието си има гигантски увеличените картини, взети от учебниците. При средна големина на растителната клетка с диаметър 30 микрометра (микрометър, 0,03 мм) в един кубически милиметър се побират 36,000 клетки.[3] В такива големи съотношения силите на масата и на тежестта на веществото играят само подчинена роля спрямо силите на повърхността на клетките, на мембраната и на ензимната дейност.
Тези въздействия произлизат от съответен подтик отвън, както се предполага, чрез гените.
Както ще видим веднага, по-добре е да се каже, че спектърът на възможностите на въздействията на един организъм се определя от неговите гени.
към текста >>
Следователно в едно и също време на различни места в организма се случва нещо различно, даже противо
пол
ожно.
Освен това обаче всеки многоклетъчен организъм е диференциран в много тъкани и органи.
Следователно в едно и също време на различни места в организма се случва нещо различно, даже противоположно.
Един прост пример: коренът следва посоката на силата на тежестта, филизът обаче расте в точно обратната посока. Фактически и двете се ориентират по нея, което поради това не функционира в безтегловното пространство. Ако искаме да сме точни, трябва да констатираме, че почти всяка клетка се различава от всички други по отношение на тяхната веществообмяна. Всичките те обаче имат една и съща генетична екипировка, същото генетично съоръжение.Това е един решаващ фактор на генетиката. При всички големи разлики всяка клетка работи по този начин и така се включва в цялото, че точно това цяло се запазва при всички сменящи се обстоятелства и по времето на своята собствена промяна, и въпреки своята промяна остава идентично със себе си.
към текста >>
Човекът може да раз
пол
ага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно.
Защото като човеци имаме възможността да познаваме самите себе си вътрешно и да се определяме духовно, не просто да изживяваме своя организъм и да следваме потребностите, които от тялото изплуват в съзнанието. Ние сме в пълното значение човеци само доколкото сме дейни в посочения смисъл. Чак поради това сме отговорни същества. Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло. Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието.
Човекът може да разполага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно.
Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните сетива и употребата на външни инструменти. Протичането и свързаността на мислите се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание. Всичко това може да се разбере и провери. То почива на принципа на изживяването, а не на вярването, но наистина само за този, който умее да наблюдава своето съзнание. Тялото се явява като служител на човешкия Дух.
към текста >>
Посочването на съответстващите свойства или съответстващите отношения е плодоносно само тогава, когато същевременно се съзнава доколко те не си схождат, а са може би даже противо
пол
ожни едно на друго.
Тази връзка между астралното и етерното тяло при животното и човека е съвсем различна, отколкото при растенията (вж. по-горе). Растенията се определят непосредствено от космичните етерни и астрални сили. Висшите животни и човекът чрез своите вътрешни органи са пренесли тези въздействия вътре в себе си и са ги направили самостоятелни. При растенията и местонахождението им, които се определят непосредствено от тяхното етерно тяло, астралните сили действат отвън, също и като слънчева сила. Колкото и да е допустимо сравнението между селскостопанската индивидуалност и човешката индивидуалност, също между селскостопанския организъм и човешкия организъм, те не трябва да се вземат за идентични.
Посочването на съответстващите свойства или съответстващите отношения е плодоносно само тогава, когато същевременно се съзнава доколко те не си схождат, а са може би даже противоположни едно на друго.
към текста >>
Само при много значителни, основно нови познания става цяла революция на мисловното
пол
е.[7] Все пак трябва да признаваме малки промени, така нашето мислене се развива и постоянно се доближава до действителността.
Подобно е както при мислите. Всички те са свързани. Всяко ново познание ни заставя да проверяваме всички наши налични мисли. Всичко става малко по-различно.
Само при много значителни, основно нови познания става цяла революция на мисловното поле.[7] Все пак трябва да признаваме малки промени, така нашето мислене се развива и постоянно се доближава до действителността.
Това отношение на отделната мисъл към всички останали се намира в самите мисли. Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло. Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение. Това може да се наблюдава вътрешно.
към текста >>
Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на раз
пол
ожение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло. Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение. Това може да се наблюдава вътрешно. Същото е и при живота, само че не е съзнателно, тъй като животът и мисловният свят са две проявени форми на етерното.
Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
към текста >>
Най-вече поради това че растенията задържат разрушаването на скалите, че на основата на растителните субстанции в областта на корените се
пол
учава богат живот (бактерии, гъби, протозои, червеи и др.), се изгражда това, което наричаме почва, проникната от хумус.
Междувременно има богата литература за живота в почвата. Без живи същества под влияние на времето и атмосферата на повърхността на земята става разрушаване и разпадане на камъните (изветряване), отнасяне (ерозия) и отлагане (седиментация), особено в падините, равнините и в морето.
Най-вече поради това че растенията задържат разрушаването на скалите, че на основата на растителните субстанции в областта на корените се получава богат живот (бактерии, гъби, протозои, червеи и др.), се изгражда това, което наричаме почва, проникната от хумус.
Почвата се получава от дейността на живите същества и се поддържа от тях. Тяхната веществообменна дейност образува не само хумуса, а почвата изобщо, нейната структура, нейното закономерно, динамично, вертикално подреждане.
към текста >>
Почвата се
пол
учава от дейността на живите същества и се поддържа от тях.
Междувременно има богата литература за живота в почвата. Без живи същества под влияние на времето и атмосферата на повърхността на земята става разрушаване и разпадане на камъните (изветряване), отнасяне (ерозия) и отлагане (седиментация), особено в падините, равнините и в морето. Най-вече поради това че растенията задържат разрушаването на скалите, че на основата на растителните субстанции в областта на корените се получава богат живот (бактерии, гъби, протозои, червеи и др.), се изгражда това, което наричаме почва, проникната от хумус.
Почвата се получава от дейността на живите същества и се поддържа от тях.
Тяхната веществообменна дейност образува не само хумуса, а почвата изобщо, нейната структура, нейното закономерно, динамично, вертикално подреждане.
към текста >>
В това образуване на пара се поглъща съществена част от слънчевата топлина,
пол
учена при слънчевото облъчване.
Относно „прякото облъчване“[14] трябва да се мисли специално за асимилацията на зелените листа при светлината. Тя възниква чрез прякото действие на слънчевата светлина, което води до отделяне на една част на водата в живите зелени клетки, до приемане (вдишване) на въглероден двуокис и отделяне (издишване) на кислород, до образуване на нишесте и захар, които най-напред се натрупват в листата. Почвата и растението също се затоплят от слънчевото облъчване, а от тях и близкият до тях въздушен слой. Водата от дълбочините на почвата, като се поглъща от растението, се изпарява от листата.
В това образуване на пара се поглъща съществена част от слънчевата топлина, получена при слънчевото облъчване.
Това води до уравновесяване и с това до съобразна за живота температура на земната повърхност. Отнася се до „едно съвсем живо взаимодействие между надземното и подземното“.
към текста >>
Касае се за това, да се видят възможно по-ясно сравнимите точки, да се предизвикат въпроси, а не да прекаляваме и да го из
пол
зваме извън тези граници.
Коремните органи се изместват и освобождават место. Издишването става или пасивно чрез свиване на еластичните бели дробове, или поради натиска на коремната мускулатура, която притиска органите към диафрагмата. При почвата няма двигателна активност от такъв вид. Но колебанията на топлината съобразно дневния ритъм, колебанията на атмосферното налягане според времето, почти пълното изпразване от въздуха при насищането й с вода и доловимото за слуха отново навлизане на въздух при спадане на водните стълбове в грубите шупли на почвата - всичко това са подобни процеси. Диафрагмата и нейната функция е само един образ на това, което става на повърхността на земята, а не нейно отражение.
Касае се за това, да се видят възможно по-ясно сравнимите точки, да се предизвикат въпроси, а не да прекаляваме и да го използваме извън тези граници.
Може насреща да се възрази, че се касае за действително съответствие. Но тогава трябва да се вземе предвид, че в сравнение с обраслата с растения почва на дадената местност човекът стои две степени по-високо, защото при него в телесния организъм действат едно индивидуално астрално тяло и един индивидуален Аз, инкарниран на физически план. Не е така при растенията и това действително обуславя големи различия, не само обръщане на посоката. Затова Щайнер казва: „…това не е казано съвсем точно, но то трябва да направи нещата по-ясни и за тази цел е достатъчно…“[15] По-долу отново ще се върнем на този въпрос по повод описанието на етерното тяло на животните в края на втората лекция.
към текста >>
Кварцово и варовиково вещество: За количествата, които са нужни, навсякъде може да се разчита на действието на кварца (2, 66) На него не може да се разчита например при едно планинско тресавище, което е извънреден случай; и което по отношение строежа на растението реагира
пол
ожително като се прибави смес от чакъл или пясък.
Кварцово и варовиково вещество: За количествата, които са нужни, навсякъде може да се разчита на действието на кварца (2, 66) На него не може да се разчита например при едно планинско тресавище, което е извънреден случай; и което по отношение строежа на растението реагира положително като се прибави смес от чакъл или пясък.
Това не важи по същия начин, както за съжаление много примери показват, за варовика и „варовитите“ вещества като калций, магнезий, калий, натрий. Как стоят нещата в това отношение трябва да се изпитва на място и в течение на годините да се контролира!
към текста >>
С това не само относително ще се затвори кръговратът на така наречените хранителни вещества вътре в самото земеделско стопанство, но също така от отделяните вещества от животните, тоест от особената обмяна на веществата в приспособените към мястото животни, се
пол
учава активизиране, специфично за предприятието увеличаване на силите в почвата.[19]
В заключение Щайнер описва съвсем отговарящото разчленение на жизнените сили в бозайниците и отбелязва, че трябва да се развие наука за правилно отношение на видовете животни към едно земеделско стопанство, защото животните безусловно трябва да се причисляват към него. Относително еманципирани от непосредственото въздействие на Земята и на Космоса, те играят важна роля в организма на земеделското стопанство, както е обяснено особено в четвърта лекция. Това е в пълно съзвучие със селскостопанския опит.
С това не само относително ще се затвори кръговратът на така наречените хранителни вещества вътре в самото земеделско стопанство, но също така от отделяните вещества от животните, тоест от особената обмяна на веществата в приспособените към мястото животни, се получава активизиране, специфично за предприятието увеличаване на силите в почвата.[19]
към текста >>
Че днес земеделското стопанство се из
пол
зва безмилостно, за да се продават неговите продукти и че това ограбване трябва да се компенсира, изрично се подчертава от Рудолф Щайнер в началото на пета лекция и това е съставна част на концепцията.[22]
В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и стремежа те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на домашните животни с цел да се повиши добивът от тях. Човекът е, или беше убеден в продължение на десетилетия, че няма друг път. Този метод се ограничава с веществата. Тук е обратното, земеделското стопанство се разглежда като една биологична, действително жива система, чиято производствена мощност произлиза от конкретни жизнени сили, които от свръхсетивното наблюдение се описват като сили, свързани с Космоса. Постижението и способността за постижение за в бъдеще произлиза от многообразната дейност на живите същества, които се подреждат в хармония едно с друго.
Че днес земеделското стопанство се използва безмилостно, за да се продават неговите продукти и че това ограбване трябва да се компенсира, изрично се подчертава от Рудолф Щайнер в началото на пета лекция и това е съставна част на концепцията.[22]
към текста >>
В етерното тяло на висшите животни, например на бозайниците, трябва да мислим за хоризонтално разпределяне на планетните сили, останало на
пол
овината път на обратното обръщане от растението до човека.
В етерното тяло на висшите животни, например на бозайниците, трябва да мислим за хоризонтално разпределяне на планетните сили, останало на половината път на обратното обръщане от растението до човека.
(При това трябва да мислим за извънредното видово разнообразие. Глобалните съждения са възможни само с ограничаване). Има обаче основна разлика между етерното тяло на растението от една страна, и на животното и човека от друга страна. При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса. Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло.
към текста >>
Животното
пол
учава своята форма чрез астралното тяло, което управлява етерното тяло.
Щайнер продължава отново с подчертаване на значението за наблюдаване на формите (2., 81). Това разглеждане на формите в края на лекцията изтъква значението на животните от същото място и отделяните от тях вещества за растенията. Сега става дума за актуалните слънчеви и лунни облъчвания отвън, особено през ембрионалното развитие на животните, които вече притежават своето астрално и етерно тяло.
Животното получава своята форма чрез астралното тяло, което управлява етерното тяло.
Слънчевото и лунното облъчване само модифицира изграждането на животинската форма. Разбира се, че тук нямаме предвид видимата светлина. Тя не достига ембриона. Малко преди това Щайнер е обяснил (2, 80), че иначе хората не биха знаели как светлината действа във вътрешността на Земята. И тук също не се касае за видимата светлина.[27] Това действие на Слънцето отвън остава пред сърцето (2, 83), в което са активни еманципираните, собствено самостоятелните слънчеви сили.
към текста >>
[27] Би могло да се пред
пол
ожи, че се касае за светлинния етер.
[27] Би могло да се предположи, че се касае за светлинния етер.
Има обаче изложения от Щайнер, в които той описва светлината като сетивния представител на четири вида етер и с етерността астралността, да духовните въздействия на слънцето. Изложено концентрирано в Сс 26 „Човекът в неговата макрокосмическа същност„.
към текста >>
61 в 34 откъс не е особено с
пол
учливо, защото там читателят погрешно се насочва към становището, че рисунката се отнася към първото описание.
[29] Под този аспект насочването към рис. Стр.
61 в 34 откъс не е особено сполучливо, защото там читателят погрешно се насочва към становището, че рисунката се отнася към първото описание.
Това обаче не е така. При тази предпоставка изглеждащите противоречиви изложения остават неразбрани.
към текста >>
40.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
Имат се предвид веществата, които се
пол
учават в живите организми.
Третата лекция стои изцяло под знака на органичните вещества.
Имат се предвид веществата, които се получават в живите организми.
В тях химическите елементи стават носители на Духа. Така те от една страна са свързани с химията, която абстрахира и подреди химическите елементи в течение на миналите две столетия в дълга верига от аналитични работи на много химици. Без тези работи сега нямаше да е възможно да говорим за азот, кислород, водород и т.н. Рудолф Щайнер предпоставя природонаучните знания за тези вещества.
към текста >>
Всеки встъпва във връзка с другите елементи по специфичен начин, обаче това води до връзки, които се
пол
учават само в организма.
В живия организъм химическите елементи се държат не така, както се държат навън, макар да запазват своя характер.
Всеки встъпва във връзка с другите елементи по специфичен начин, обаче това води до връзки, които се получават само в организма.
Тук също важи и обратното: ако не познаваме поведението на елементите в живия организъм, пропускаме важни страни от характера на веществата. Когато днес изкуствено успяваме да произведем много органични съединения, това става при условия, които са съвсем други, отколкото в живото същество. Найчесто изкуственото изразходване на сили и средства е значително по-голямо. Това не е аргумент против достиженията на синтетичната органична химия, а само срещу схващането, че с това се дава отговор на въпросите, които животът поставя. В организма вещественият процес в голяма степен се управлява чрез ферменти, самите те също са белтъчни вещества, тоест резултати от жизнената дейност на организма.
към текста >>
Също и тук мисленето има възможността да схване и разбере описаното от свръхсетивна опитност, ако мислещият
пол
ожи съответно усилие за това.
С това третата лекция се явява един вид поставяне основата на една спиритуална, на една духовна химия, в частност една духовна химия на живота.
Също и тук мисленето има възможността да схване и разбере описаното от свръхсетивна опитност, ако мислещият положи съответно усилие за това.
При представянето на кислорода Щайнер формулира основния проблем:
към текста >>
При експериментирането трябва да се проследи за всеки химически елемент какво явление се
пол
учава, когато се свързва с други елементи.
При изучаване на химията е важно това, че изучаващият ясно наблюдава фактическите явления и може да си ги спомня, и че те не се покриват бързо с представите за химическите формули, които от никого не могат да се възприемат като външни сетивни възприятия, но въпреки това живеят в съзнанието, като че ли са възприятия.
При експериментирането трябва да се проследи за всеки химически елемент какво явление се получава, когато се свързва с други елементи.
При една химическа реакция всички явления се променят, едните изчезват, на тяхно място се явяват други. Остава само общото тегло. Какви промени произвежда например азотът, когато се свързва с други елементи? При такива предпоставки навсякъде съществува възможността, отделният химически елемент да стои в съзнанието като едно същество с определени наклонности. От химията човек може да узнае всичко, което един елемент прави с другите елементи.
към текста >>
Изобилието на неговите възможности в известна степен се намира на раз
пол
ожение на структурните потребности на вида и екземпляра.
Така например за всички живи същества въглеродът става носител на тяхното физическо формообразуване.
Изобилието на неговите възможности в известна степен се намира на разположение на структурните потребности на вида и екземпляра.
Тоест той обслужва действителните биологични изисквания. Ако загреем някакъв организъм, едно растение или част от растение в херметически затворено въздушно пространство, то се овъглява, става черно. При това фигурата му се запазва по много фин начин. Теглото му намалява; също и когато преди това частта от растението е била силно изсушена, теглото остава найчесто малко повече от половината. Фигурата става съвсем нееластична.
към текста >>
Теглото му намалява; също и когато преди това частта от растението е била силно изсушена, теглото остава найчесто малко повече от
пол
овината.
Така например за всички живи същества въглеродът става носител на тяхното физическо формообразуване. Изобилието на неговите възможности в известна степен се намира на разположение на структурните потребности на вида и екземпляра. Тоест той обслужва действителните биологични изисквания. Ако загреем някакъв организъм, едно растение или част от растение в херметически затворено въздушно пространство, то се овъглява, става черно. При това фигурата му се запазва по много фин начин.
Теглото му намалява; също и когато преди това частта от растението е била силно изсушена, теглото остава найчесто малко повече от половината.
Фигурата става съвсем нееластична. Ако се остави да падне издава металически звук. Азотът, кислородът, сярата и водородът са излетели във формата на газ, останал е почти само въглеродът и нелетливите минерални съставки. Всичко се превръща на пепел, когато образуваният въглен бъде изгорен. Каквото и растение да сме взели, неговата фигура се запазва, следователно не се получава еднообразна въглищна форма, а се запазва „черният юначага“, който служи като градивен материал за построяване на най-различните фигури.
към текста >>
Каквото и растение да сме взели, неговата фигура се запазва, следователно не се
пол
учава еднообразна въглищна форма, а се запазва „черният юначага“, който служи като градивен материал за построяване на най-различните фигури.
Теглото му намалява; също и когато преди това частта от растението е била силно изсушена, теглото остава найчесто малко повече от половината. Фигурата става съвсем нееластична. Ако се остави да падне издава металически звук. Азотът, кислородът, сярата и водородът са излетели във формата на газ, останал е почти само въглеродът и нелетливите минерални съставки. Всичко се превръща на пепел, когато образуваният въглен бъде изгорен.
Каквото и растение да сме взели, неговата фигура се запазва, следователно не се получава еднообразна въглищна форма, а се запазва „черният юначага“, който служи като градивен материал за построяване на най-различните фигури.
към текста >>
Също и в това отношение, тоест във връзките между веществата и силите очевидно трябва да се научим да мислим с противо
пол
ожности: над земята и под земята, жизнено и нежизнено.
Също и в това отношение, тоест във връзките между веществата и силите очевидно трябва да се научим да мислим с противоположности: над земята и под земята, жизнено и нежизнено.
В края на краищата органичният живот трябва да се свърже с минералите, които са описани в първата и втората лекция:
към текста >>
От Щайнеровото изложение обаче не се
пол
учава впечатлението, че той правилно е предвидил развитието на генетиката.
По случай стогодишнината от рождението на Грегор Мендел на 22.07.1922 Щайнер говори за духовното определяне на формата, израстването и обмяната на веществата в растението, животното и човека. И казва, че обмяната на веществата се извършва от силите на Земята, израстването от движението на планетите, формите от небето на неподвижните звезди, и обяснява, че това са сложни процеси, които трудно се откриват. Той нарича Мендел забележителен изследовател, но това, което в средата на 19 столетие Мендел формулира като закони на наследствеността, го представя като атомизъм и като „последната фаза, последното издихание на интелектуализма.“[4] Издирването на най-малките физически носители на наследствеността безспорно трябва да се причисли към интелектуализма и атомизма в смисъла, който им придава Щайнер. Главният проблем на атомизма и генетиката е в това, че тези най-малки частици се приемат да са цялото.
От Щайнеровото изложение обаче не се получава впечатлението, че той правилно е предвидил развитието на генетиката.
Ако днес искаме да обхванем семеобразуването, можем да направим това само във връзка с генетиката.
към текста >>
Тъй като в другите клетки, те всички раз
пол
агат с идентично генетично съоръжение, трябва в същия миг да стане нещо друго, ако то трябва да послужи на цялото.
Друг въпрос е какво казва Щайнер за семеобразуването от собственото духовнонаучно изследване и как ние можем да го разбираме. По-горе с обясненията на организма ние си изяснихме, че генетиката се нуждае от едно допълнение, с което отделната клетка с нейния геном да бъде така насочвана, че гените на тази клетка да действат в служба на цялото.
Тъй като в другите клетки, те всички разполагат с идентично генетично съоръжение, трябва в същия миг да стане нещо друго, ако то трябва да послужи на цялото.
При раковите клетки това свойство е изгубено.
към текста >>
Ние сме фиксирани най-вече само във възприятията, но постоянно из
пол
зваме нашето мислене, следователно нашата способност да образуваме понятия и идеи, без това да достига до нашето съзнание.
Това цяло, тази цялостност, както и всяка друга свързаност обаче за нашето познание е винаги от понятийно, от идейно естество. Това, което наричаме действителност, произтича именно от там, че възприятията добиват своето значение чрез понятията.
Ние сме фиксирани най-вече само във възприятията, но постоянно използваме нашето мислене, следователно нашата способност да образуваме понятия и идеи, без това да достига до нашето съзнание.
към текста >>
В сложни процеси наследственият материал на клетъчните ядра във всяка
пол
ова клетка се смесва и след това се дели на две (степените на делене при процеса на узряване или меиозе, геномът става хиплоиден).[6] Това важи за устройството на семето и на прашеца по съвсем подобен начин.
Според неговото изложение мъдрост действа безспорно и в това, което той нарича „земно“, например в обмяната на веществата в майчиното растение. Тогава семедаващото растение в цвета се подготвя за оплождането.
В сложни процеси наследственият материал на клетъчните ядра във всяка полова клетка се смесва и след това се дели на две (степените на делене при процеса на узряване или меиозе, геномът става хиплоиден).[6] Това важи за устройството на семето и на прашеца по съвсем подобен начин.
В това хиплоидно състояние възпроизвеждащите клетки са готови да се слеят с комплементарни (допълващи) също така хиплоидни клетки. Това сливане става като последствие от опрашването на цветовете. По този начин се получава оплодена клетка и от нея едно действително ново растение, което не е просто продължение на растението-майка. Неоплодените хиплоидни клетки се разпадат, нямат по-нататъшно развитие. Белтъкът на растението и с това неговите ензими сега се определят от ново комбинираните гени.
към текста >>
По този начин се
пол
учава оплодена клетка и от нея едно действително ново растение, което не е просто продължение на растението-майка.
Според неговото изложение мъдрост действа безспорно и в това, което той нарича „земно“, например в обмяната на веществата в майчиното растение. Тогава семедаващото растение в цвета се подготвя за оплождането. В сложни процеси наследственият материал на клетъчните ядра във всяка полова клетка се смесва и след това се дели на две (степените на делене при процеса на узряване или меиозе, геномът става хиплоиден).[6] Това важи за устройството на семето и на прашеца по съвсем подобен начин. В това хиплоидно състояние възпроизвеждащите клетки са готови да се слеят с комплементарни (допълващи) също така хиплоидни клетки. Това сливане става като последствие от опрашването на цветовете.
По този начин се получава оплодена клетка и от нея едно действително ново растение, което не е просто продължение на растението-майка.
Неоплодените хиплоидни клетки се разпадат, нямат по-нататъшно развитие. Белтъкът на растението и с това неговите ензими сега се определят от ново комбинираните гени. Това важи за сперматофитите, за растенията, които се развъждат чрез семена, и за които става дума при Щайнер. Доколкото при низшите растения процесът е малко по-друг, това не променя казания тук аспект. Зрелите, способни за оплождане хиплоидни клетки според застъпеното тук схващане съответстват следователно на хаотичното състояние според терминологията на Щайнер.
към текста >>
Също и при цветния прашец на опложданите от вятъра растения става въпрос за клетки с
пол
овин хиплоиден комплект от хромозоми.
Също и при цветния прашец на опложданите от вятъра растения става въпрос за клетки с половин хиплоиден комплект от хромозоми.
Цветният прашец изпълва атмосферата. Той се разпространява над почвата на височина до 1500м.[7] Няма причина да не се допусне, че топлите летни течения отнасят цветен прашец чак до границите на атмосферния слой, в средните ширини чак до около 10 000 м височина. Дали това е „хаос в най-далечните околности на света“[8], „разпадане в световен прах“[9]? След юнски дъжд всяка локва има жълта покривка от цветен прашец. Цистерните, които събират дъждовна вода от покрива, са покрити с гъст пласт цветен прашец.
към текста >>
Впрочем генетично той носи само
пол
овината на това, което съставлява новото растение.
При тези предпоставки хиплоидният прашец би могъл да се приеме за носител на космичните действия, за които говори Щайнер.
Впрочем генетично той носи само половината на това, което съставлява новото растение.
към текста >>
Генетиката дава разбиране по въпроса как старият организъм чрез своя афинитет към това особено космично место
пол
ожение довежда устройството на семето в такова космично
пол
ожение, «че космичните сили да въздействат върху него от правилните посоки, та от глухарчето да произлезе пак глухарче, а не кисел трън»[13].
Генетиката дава разбиране по въпроса как старият организъм чрез своя афинитет към това особено космично местоположение довежда устройството на семето в такова космично положение, «че космичните сили да въздействат върху него от правилните посоки, та от глухарчето да произлезе пак глухарче, а не кисел трън»[13].
Генетичната основа на всяка клетка позволява само присъщото на нейното естество, тоест съответстващото на нейните гени действие на космичните сили, за които Щайнер говори при новообразуването на семето.
към текста >>
Ако действа хаос върху хаос, според нормалната преценка може да се
пол
учи пак само хаос.
Щайнер говори също за освобождаването на отделните химически елементи чрез водорода, от една страна във връзка с разпръскването им в световните простори и от друга страна - в семето.
Ако действа хаос върху хаос, според нормалната преценка може да се получи пак само хаос.
Би могло обаче да се мисли, че във веществения хаос на Вселената действат космичните сили и така могат да образуват семето.
към текста >>
«Друго е
пол
ожението при растителния белтък.
«Друго е положението при растителния белтък.
Растителният белтък не се намира под въздействието на такива четири органни системи (пикочно-бъбречна система, чернодробна система, белодробна система и сърдечна система), поне привидно е така; но той се намира под едно друго въздействие. Той стои под въздействието на кислорода, азота, водорода, въглерода и под въздействието на това, което винаги се намира в общата външна метеорологична природа, под въздействието на сярата, която е посредник на функциите на тези четирима. Разпръснатите в атмосферата четири вещества причиняват при растителния белтък същото, което в човека правят сърцето, белите дробове, черният дроб и т.н. И в природата извън човека като изграждащи сили в тези четири вещества е налице това, което във вътрешната природа на човека индивидуализирано се съдържа в четирите органни системи. Много е важно, когато изричаме названията кислород, водород, да не мислим за това, което се намира в тези така наречени вещества само като за вътрешни сили, за което говори днешната химия, а трябва да си представим тези вещества със съзидателни сили, с въздействащи сили, които винаги имат отношение една към друга, с което тези вещества със своите действия допринасят към инвентара на земното.»[14] (курсива от Волфганг Шауман).
към текста >>
Въздействието преминава през окото, през определени влакна на зрителния нерв, хипоталамуса в мозъка, хипофизата и щитовидната жлеза.[15] Видът на светлината е така строго веществено специфичен, че се из
пол
зва за много фина и точна физико-химическа аналитика (атомно-абсорбционална спектроскопия и атомно-флуоресценционна спектроскопия).
По отношение на зрителното сетиво няма да търсим никакви вещества от предмета в нас, в окото или в зрителния нерв. Въпреки това предметът с неговите вещества светва и действа в нас. По този начин не само познаваме света, но той действа върху нас. Ние се отнасяме към възприетите предмети по съответен начин: радваме им се, когато са хубави и приятни. Освен това, почти всички веществообменни процеси в нас и без нашето съзнание се влияят от светлината.
Въздействието преминава през окото, през определени влакна на зрителния нерв, хипоталамуса в мозъка, хипофизата и щитовидната жлеза.[15] Видът на светлината е така строго веществено специфичен, че се използва за много фина и точна физико-химическа аналитика (атомно-абсорбционална спектроскопия и атомно-флуоресценционна спектроскопия).
към текста >>
Впрочем това са само указания за това, което Щайнер е имал предвид, пред
пол
агаеми аналогии.
Впрочем това са само указания за това, което Щайнер е имал предвид, предполагаеми аналогии.
Чрез тях ние възбуждаме своето мислене и се освобождаваме от привичките. Щайнер говори за условията, при които само свръхсетивно възприемаемите, тоест духовните сили в същинския тесен смисъл на думата действат върху физиката на растението. Астралните сили в светлината спират растежа на живия филиз и предизвикват превръщането на новите млади листа в цветове. Цветните пъпки не могат повече да асимилират под въздействието на светлината, а трябва да дишат кислород като едно животно. Това продължава до образуването на семе.
към текста >>
Надземната част на растението като противо
пол
ожен процес пък богато се снабдява с азот чрез симбиозните процеси в корена.
Бобовите растения (наричани още шушулкови със семейството на мимозите и на пеперудоцветните) са в състояние да свързват азота на въздуха в азотни съединения. Това става с помощта на почвени бактерии, които се заселват в коренните власинки и тогава образуват в корена колонии от подобни на бактерии (бактероиди) малки организми, които се намират във видимите коренови грудки. Биологичният процес на синтезиране на азота от въздуха в тези грудчици е енергоемен процес, който е възможен поради потока от захарни вещества от страна на културните растения, които те образуват в листата под въздействието на светлината.
Надземната част на растението като противоположен процес пък богато се снабдява с азот чрез симбиозните процеси в корена.
Още преди да загине растението, могат да загинат колониите в грудките. Това води до загуба на азот в почвата и с това до снабдяване с азот на съседните растения, чиито корени също проникват същата почва. Без такива съседни растения може да се дойде до загуба на азот в дълбочината на почвата.
към текста >>
41.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Чрез култивиране растенията са силно подобрени с оглед на способността да из
пол
зват азота и т.н.
В увод като посочения се отнася до помощ за разбиране на това така духовно претенциозно произведение. Тук на първо място винаги трябва да се поставя въпросът, какво има предвид Щайнер. Чак тогава може да се сравнява със съвременните природонаучни резултати. Естествено трябва да се съобразяваме, че се касае за свободно произнесено слово пред ограничен предварително определен кръг слушатели, а не предназначено за печат. Междувременно светът се е придвижил с огромни опитности в областта на торенето, наистина все изключително от веществен аспект, следователно не от гледните точки на Щайнер.
Чрез култивиране растенията са силно подобрени с оглед на способността да използват азота и т.н.
Въпреки това и тук остава да важи едно съществено изказване: „оживено“ означава, че веществото е обхванато от етерност, „одушевено“, - че то е обхванато от астралност. Това Щайнер наблюдава и изучава по отношение на неговите въздействия. На първа линия се касае за това. От примера с въглерода видяхме какво значи това.[1]
към текста >>
Трябва да сме много благодарни, че се
пол
учава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават.
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма - в подробностите ще навлезем по-късно - и с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество. Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид.
Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават.
Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва. Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.»(4, 123)
към текста >>
Сега, в четвъртата и петата лекция, този естествен принцип се из
пол
зва извън животновъдството: обвиването на торищата компост с подходящо покритие или пък из
пол
зването на животински органи, които сами по себе си имат характер на обвивки.
Цялата четвърта лекция е продължение на първата лекция относно казаното за еманципацията, за която споменахме по-горе. Чрез отделянето от външния свят и ограничаването си могат да действат астрални сили не само отвън, но и във вътрешността. Етерните сили се запазват в движение чрез астралните сили,[2] поради което не се стига до твърдите форми като при растенията, а могат да се изградят вътрешните органи на животните. Отделените от животното вещества все още съдържат тези сили. Те действат в обикновения твърд и течен тор, когато той се разпадне.
Сега, в четвъртата и петата лекция, този естествен принцип се използва извън животновъдството: обвиването на торищата компост с подходящо покритие или пък използването на животински органи, които сами по себе си имат характер на обвивки.
към текста >>
По отношение произхода на костите това е голямо различие и оттук едно крайно
пол
яризиране при изграждане на главата на рогачите.
За разлика от костните крайници той расте откъм външния край и то веднага с крайната дебелина. Затова ловците го наричат „топчест елен“. Но типично като е при костите на крайниците, той първо се образува е от хрущял, който по-късно се преобразува в костна субстанция - едно пълно преобразуване на микроскопичната структура. Това непременно трябва да се спомене, защото рогата на елена израстват от челните кости, които както другите кости на черепа са „покривни кости“. При тях костната субстанция се отлага непосредствено в съединителната тъкан без хрущялна подготовка.
По отношение произхода на костите това е голямо различие и оттук едно крайно поляризиране при изграждане на главата на рогачите.
Тъй като това, което иначе е насочено към земята, израства от срещуположен орган. В животното живее голям излишък от сили, които изграждат крайниците.
към текста >>
Тъй като това, което иначе е насочено към земята, израства от срещу
пол
ожен орган.
Затова ловците го наричат „топчест елен“. Но типично като е при костите на крайниците, той първо се образува е от хрущял, който по-късно се преобразува в костна субстанция - едно пълно преобразуване на микроскопичната структура. Това непременно трябва да се спомене, защото рогата на елена израстват от челните кости, които както другите кости на черепа са „покривни кости“. При тях костната субстанция се отлага непосредствено в съединителната тъкан без хрущялна подготовка. По отношение произхода на костите това е голямо различие и оттук едно крайно поляризиране при изграждане на главата на рогачите.
Тъй като това, което иначе е насочено към земята, израства от срещуположен орган.
В животното живее голям излишък от сили, които изграждат крайниците.
към текста >>
То е като едно превишаване образуването на крайници и една противо
пол
ожност на сетивните органи.
Това той прави много поривисто. Вероятно тя го сърби. Остатъците от кръв и дървесният сок дават кафяво оцветяване на повърхността. Във формираните умрели рога на елена най-вътрешното се обръща навън. Това е единствено по рода си в животинското царство.
То е като едно превишаване образуването на крайници и една противоположност на сетивните органи.
Тъй като сетивните органи са заливи на външния свят в организма. В тях външният свят се врязва в организма.[3]
към текста >>
Така се
пол
учават така наречените телешки пръстени, които всъщност трябва да се наричат пръстени на лактацията; те изглеждат подобни на шнур, обвит около целия рог.
Също и там царува умиращ и съхранен живот, тоест горнослънчево действие[9] в изграждането на същинския рогов слой. За разлика от еленовия рог, който след своето образуване напълно умира, тук този процес на умиране спира до образуването на кожата по този начин. В неговия вътрешен слой новообразуването никога не спира. При елена новообразуването и умирането са един строго ритмичен процес с оглед на годишните времена. При говедото растението на рога продължава при настъпване на млекодаването, но с по-малка дебелина при основата на рога.
Така се получават така наречените телешки пръстени, които всъщност трябва да се наричат пръстени на лактацията; те изглеждат подобни на шнур, обвит около целия рог.
Тъй като при всяко ново раждане имаме нов млекодаващ период, на рогата имаме отпечатък от плодовитостта на кравата. Разстоянието между тези изтънявания се дължи на времето между две отелвания. Че чрез рогообразуването, което навън завършва с окончанията на крайниците, рога и копита, се получава една преграда за пропускането на етерни и астрални сили, може добре да се разбере от наблюдението на сетивното изграждане на формата.
към текста >>
Че чрез рогообразуването, което навън завършва с окончанията на крайниците, рога и копита, се
пол
учава една преграда за пропускането на етерни и астрални сили, може добре да се разбере от наблюдението на сетивното изграждане на формата.
При елена новообразуването и умирането са един строго ритмичен процес с оглед на годишните времена. При говедото растението на рога продължава при настъпване на млекодаването, но с по-малка дебелина при основата на рога. Така се получават така наречените телешки пръстени, които всъщност трябва да се наричат пръстени на лактацията; те изглеждат подобни на шнур, обвит около целия рог. Тъй като при всяко ново раждане имаме нов млекодаващ период, на рогата имаме отпечатък от плодовитостта на кравата. Разстоянието между тези изтънявания се дължи на времето между две отелвания.
Че чрез рогообразуването, което навън завършва с окончанията на крайниците, рога и копита, се получава една преграда за пропускането на етерни и астрални сили, може добре да се разбере от наблюдението на сетивното изграждане на формата.
към текста >>
Относно предложението на Щайнер двата препарата да се бъркат един час, а не само да бъдат потенцирани, трябва да се вземе под внимание, че той многократно и многостранно в сътрудничество с лекари и аптекари се е занимавал с потенцирането и с приложението на потенцираните лечебни средства и е раз
пол
агал с много терапевтични опитности.
Относно предложението на Щайнер двата препарата да се бъркат един час, а не само да бъдат потенцирани, трябва да се вземе под внимание, че той многократно и многостранно в сътрудничество с лекари и аптекари се е занимавал с потенцирането и с приложението на потенцираните лечебни средства и е разполагал с много терапевтични опитности.
Той е дал много забележителни и ценни указания за това, което е наблюдавал при потенцирането систематичното постепенно разреждане:
към текста >>
«…За мене винаги ставаше така, че виждах противо
пол
ожното на субстанцията въздействие в необходимия посредник, в размачканото, разтрито средство и т.н., в това, от което се нуждаем, за да се втъче в него хомеопатичната субстанция (млечна захар, дестилирана вода, алкохол).
«…За мене винаги ставаше така, че виждах противоположното на субстанцията въздействие в необходимия посредник, в размачканото, разтрито средство и т.н., в това, от което се нуждаем, за да се втъче в него хомеопатичната субстанция (млечна захар, дестилирана вода, алкохол).
Този посредник получава друга конфигурация, както ако аз от добро материално състояние премина към правене на дългове във външния социален живот, така субстанцията минава в своето противоположно състояние и придава на обкръжението това противоположно състояние...»[11]
към текста >>
Този посредник
пол
учава друга конфигурация, както ако аз от добро материално състояние премина към правене на дългове във външния социален живот, така субстанцията минава в своето противо
пол
ожно състояние и придава на обкръжението това противо
пол
ожно състояние...»[11]
«…За мене винаги ставаше така, че виждах противоположното на субстанцията въздействие в необходимия посредник, в размачканото, разтрито средство и т.н., в това, от което се нуждаем, за да се втъче в него хомеопатичната субстанция (млечна захар, дестилирана вода, алкохол).
Този посредник получава друга конфигурация, както ако аз от добро материално състояние премина към правене на дългове във външния социален живот, така субстанцията минава в своето противоположно състояние и придава на обкръжението това противоположно състояние...»[11]
към текста >>
В Селскостопанския курс не намираме никакъв намек за такова намерение да се произведе противо
пол
ожно действие на препарата.
В Селскостопанския курс не намираме никакъв намек за такова намерение да се произведе противоположно действие на препарата.
Щайнер идва само до едно подълбоко проникване на водата с препарата,[12] а не, съвсем не за противоположно действие.[13][14]
към текста >>
Щайнер идва само до едно подълбоко проникване на водата с препарата,[12] а не, съвсем не за противо
пол
ожно действие.[13][14]
В Селскостопанския курс не намираме никакъв намек за такова намерение да се произведе противоположно действие на препарата.
Щайнер идва само до едно подълбоко проникване на водата с препарата,[12] а не, съвсем не за противоположно действие.[13][14]
към текста >>
Тук
пол
ожението е подобно.
Тук положението е подобно.
Това, което трябва да се прояви, не е художествено произведение, а същността на това, което трябва да се познава. Природната наука е отстранила човека от природните процеси, защото искаше и иска да изключи (с право!) всичко субективно. Но при това тя загуби всичко духовно и душевно във възприемането и разбирането на природата. Нищо от това не се съдържа в нейните мисли, защото тя не може методически да го обхване и затова иска да го изключи.
към текста >>
[13] Някой може да помисли, че в бъдеще селското стопанство може да из
пол
зва потенцирани средства в растениевъдството.
[13] Някой може да помисли, че в бъдеще селското стопанство може да използва потенцирани средства в растениевъдството.
При това трябва да се има предвид, че напълно безобидни вещества в потенцирано състояние получават терапевтично въздействие, например готварската сол или калциевия карбонат. Възможно е при опити върху растенията да не се установи нищо или само да се установи желаното, но в следващата сеитба от семената на обработените растения да се получат неочаквани въздействия. Тук става въпрос не за нещо, което би могло да се развие без необходимата научна подготовка и отговорност.
към текста >>
При това трябва да се има предвид, че напълно безобидни вещества в потенцирано състояние
пол
учават терапевтично въздействие, например готварската сол или калциевия карбонат.
[13] Някой може да помисли, че в бъдеще селското стопанство може да използва потенцирани средства в растениевъдството.
При това трябва да се има предвид, че напълно безобидни вещества в потенцирано състояние получават терапевтично въздействие, например готварската сол или калциевия карбонат.
Възможно е при опити върху растенията да не се установи нищо или само да се установи желаното, но в следващата сеитба от семената на обработените растения да се получат неочаквани въздействия. Тук става въпрос не за нещо, което би могло да се развие без необходимата научна подготовка и отговорност.
към текста >>
Възможно е при опити върху растенията да не се установи нищо или само да се установи желаното, но в следващата сеитба от семената на обработените растения да се
пол
учат неочаквани въздействия.
[13] Някой може да помисли, че в бъдеще селското стопанство може да използва потенцирани средства в растениевъдството. При това трябва да се има предвид, че напълно безобидни вещества в потенцирано състояние получават терапевтично въздействие, например готварската сол или калциевия карбонат.
Възможно е при опити върху растенията да не се установи нищо или само да се установи желаното, но в следващата сеитба от семената на обработените растения да се получат неочаквани въздействия.
Тук става въпрос не за нещо, което би могло да се развие без необходимата научна подготовка и отговорност.
към текста >>
Ако
пол
ученият разтвор продължи да се потенцира, т.е.
[14] Бел. кор.: тук не става въпрос за потенциране, както в погорния цитат, където Р. Щайнер говори за приготвянето на лекарствата хомеопатизирането на лекарствата. При описаното разреждане на препарата с вода в найдобрия случай може да се говори за потенция Д1, там остават действащи още силите на субстанцията, като чрез водата и движението на разбъркването те се оживяват и им се дава един динамичен импулс, освен това когато водата се насити с препарата, тези сили заемат едно поголямо пространство.
Ако полученият разтвор продължи да се потенцира, т.е.
да се стигне до потенции Д2, Д3, Д4 и т.н., тогава според хомеопатичните принципи ще се достигне до едно такова противоположно въздействие.
към текста >>
да се стигне до потенции Д2, Д3, Д4 и т.н., тогава според хомеопатичните принципи ще се достигне до едно такова противо
пол
ожно въздействие.
[14] Бел. кор.: тук не става въпрос за потенциране, както в погорния цитат, където Р. Щайнер говори за приготвянето на лекарствата хомеопатизирането на лекарствата. При описаното разреждане на препарата с вода в найдобрия случай може да се говори за потенция Д1, там остават действащи още силите на субстанцията, като чрез водата и движението на разбъркването те се оживяват и им се дава един динамичен импулс, освен това когато водата се насити с препарата, тези сили заемат едно поголямо пространство. Ако полученият разтвор продължи да се потенцира, т.е.
да се стигне до потенции Д2, Д3, Д4 и т.н., тогава според хомеопатичните принципи ще се достигне до едно такова противоположно въздействие.
към текста >>
42.
5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора
GA_327 Биодинамично земеделие
С неорганични добавки към тора се
пол
учава най-вече оживяване само на течния състав на почвата.
С неорганични добавки към тора се получава най-вече оживяване само на течния състав на почвата.
Земното, твърдото трябва да се оживява и организира с органично вещество. Позовавайки се на тогавашната специална литература Щайнер споменава силициевата киселина, олово, живак, арсен, които погрешно се разбират само като стимулиращи вещества.
към текста >>
Навсякъде около земята във фина дозировка има вещества, които се смятат за без
пол
езни и на почвата може да се попречи да ги всмуче, да ги възприеме.
Човек трябва да се погрижи същинските природни процеси да протекат съвсем правилно.
Навсякъде около земята във фина дозировка има вещества, които се смятат за безполезни и на почвата може да се попречи да ги всмуче, да ги възприеме.
към текста >>
Можем да пред
пол
ожим, че в тази връзка се касае за въздействия, които можем да разберем най-добре в сравнение с хомеопатичните лекарства.
Можем да предположим, че в тази връзка се касае за въздействия, които можем да разберем най-добре в сравнение с хомеопатичните лекарства.
Въздействията не стоят в пряко отношение с аналитично установените количества от тези вещества. Определено количество кварц е отровно вещество, но потенцирано е добре познато и много прилагано хомеопатично лечебно средство. По времето на Щайнер още не е имало понятието микроелементи.
към текста >>
Разгледани са най-важните за растенията минерали и е потърсен видът лечебно растение, което има най-голямата способност да разтваря в почвата и поема в себе си определено минерално вещество и специфично за растението да го из
пол
зва в смисъла на неговото правилно развитие и здраве.
Разгледани са най-важните за растенията минерали и е потърсен видът лечебно растение, което има най-голямата способност да разтваря в почвата и поема в себе си определено минерално вещество и специфично за растението да го използва в смисъла на неговото правилно развитие и здраве.
Или другояче казано: да се намери видът растение и неговият орган, който най-ярко развива онези сили, които свързват растенията с въпросното минерално вещество, за да могат те здравословно да се развиват.
към текста >>
Органът, който особено се засяга от това въздействие, съответно който особено реагира, се взема от домашно животно и се из
пол
зва като обвивка.
Като следваща крачка в изнамиране на лечебни средства, тук препарати за земеделието, Щайнер описва опита с това, което предизвиква въпросното лечебно растение или дрогата от него, когато се приложи върху човека.
Органът, който особено се засяга от това въздействие, съответно който особено реагира, се взема от домашно животно и се използва като обвивка.
Дрогата от лечебното растение по специфичен начин през определено годишно време се излага на жизнените сили на местността, особено на силите на Слънцето. По този начин се идва до обогатяване на въпросните сили в дрогата. Така полученият „препарат“ се поставя в органическите торове така, че силите да се предадат първо на тора и чрез него на почвата и на растенията. Това е, общо казано, идеята на препаратите за компоста.
към текста >>
Така
пол
ученият „препарат“ се поставя в органическите торове така, че силите да се предадат първо на тора и чрез него на почвата и на растенията.
Като следваща крачка в изнамиране на лечебни средства, тук препарати за земеделието, Щайнер описва опита с това, което предизвиква въпросното лечебно растение или дрогата от него, когато се приложи върху човека. Органът, който особено се засяга от това въздействие, съответно който особено реагира, се взема от домашно животно и се използва като обвивка. Дрогата от лечебното растение по специфичен начин през определено годишно време се излага на жизнените сили на местността, особено на силите на Слънцето. По този начин се идва до обогатяване на въпросните сили в дрогата.
Така полученият „препарат“ се поставя в органическите торове така, че силите да се предадат първо на тора и чрез него на почвата и на растенията.
Това е, общо казано, идеята на препаратите за компоста.
към текста >>
... и ще се види, че така се
пол
учава тор, който от една страна по-добре задържа азота от другия тор и освен това има свойството да оживява земята така, че тя извънредно силно може да стимулира развитието на растенията.
... и ще се види, че така се получава тор, който от една страна по-добре задържа азота от другия тор и освен това има свойството да оживява земята така, че тя извънредно силно може да стимулира развитието на растенията.
към текста >>
43.
6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Субстанцията се
пол
учава от самите нежелани организми.
Шестата лекция продължава описанията на петата откъм негативната страна: Може ли със съответни субстанции земеделското стопанство да се доведе до такова състояние, че земята да стане неблагосклонна да бъде носител на живот за точно определени плевели и вредители? В това изложение най-важният начин за тази цел е изгарянето на семената на плевелите, насекомите, кожата при гръбначните животни и разпръскването на пепелта върху почвата.
Субстанцията се получава от самите нежелани организми.
Това е начин на получаване на лекарства, който в хомеопатията е познат като нозодна терапия.[1] При Щайнер космичните констелации играят важна роля. Само в това отношение Рудолф Щайнер дава точни препоръки за спазване на определени моменти във връзка със звездите. За отклоняване на излишни лунни сили се препоръчва отвара от полски хвощ.[2] За да се разберат описанията, се изискват особено големи усилия. При първото изучаване на Селскостопанския курс шестата лекция може и да се прескочи. Това често се препоръчва.
към текста >>
Това е начин на
пол
учаване на лекарства, който в хомеопатията е познат като нозодна терапия.[1] При Щайнер космичните констелации играят важна роля.
Шестата лекция продължава описанията на петата откъм негативната страна: Може ли със съответни субстанции земеделското стопанство да се доведе до такова състояние, че земята да стане неблагосклонна да бъде носител на живот за точно определени плевели и вредители? В това изложение най-важният начин за тази цел е изгарянето на семената на плевелите, насекомите, кожата при гръбначните животни и разпръскването на пепелта върху почвата. Субстанцията се получава от самите нежелани организми.
Това е начин на получаване на лекарства, който в хомеопатията е познат като нозодна терапия.[1] При Щайнер космичните констелации играят важна роля.
Само в това отношение Рудолф Щайнер дава точни препоръки за спазване на определени моменти във връзка със звездите. За отклоняване на излишни лунни сили се препоръчва отвара от полски хвощ.[2] За да се разберат описанията, се изискват особено големи усилия. При първото изучаване на Селскостопанския курс шестата лекция може и да се прескочи. Това често се препоръчва.
към текста >>
За отклоняване на излишни лунни сили се препоръчва отвара от
пол
ски хвощ.[2] За да се разберат описанията, се изискват особено големи усилия.
Шестата лекция продължава описанията на петата откъм негативната страна: Може ли със съответни субстанции земеделското стопанство да се доведе до такова състояние, че земята да стане неблагосклонна да бъде носител на живот за точно определени плевели и вредители? В това изложение най-важният начин за тази цел е изгарянето на семената на плевелите, насекомите, кожата при гръбначните животни и разпръскването на пепелта върху почвата. Субстанцията се получава от самите нежелани организми. Това е начин на получаване на лекарства, който в хомеопатията е познат като нозодна терапия.[1] При Щайнер космичните констелации играят важна роля. Само в това отношение Рудолф Щайнер дава точни препоръки за спазване на определени моменти във връзка със звездите.
За отклоняване на излишни лунни сили се препоръчва отвара от полски хвощ.[2] За да се разберат описанията, се изискват особено големи усилия.
При първото изучаване на Селскостопанския курс шестата лекция може и да се прескочи. Това често се препоръчва.
към текста >>
Всяка отделна планетна сила с нейните особености въздейства както от горе, така също и отдолу, но по
пол
ярен начин.
Така Рудолф Щайнер сега описва вертикалното разчленяване на планетните сили на земеделското стопанство в ред обратен на реда, посочен във втора лекция. Действието на далечните планети е описано тук, че е над земята, а на близките планети - отдолу нагоре върху растението, след като първо е поето от почвата. Някои неща говорят за това, че описанието в първата лекция е замислено така, както е дадено в шестата лекция, макар и там да не е изложено така точно и при преминаване към втората лекция няма бележка за промяна на аспекта. От това може да се научим да приемем сериозно, че кварцът и калцият винаги се намират както в земята, така също и над земята, макар и в много различна концентрация (виж първа лекция). Това и в природонаучен смисъл е точно така.
Всяка отделна планетна сила с нейните особености въздейства както от горе, така също и отдолу, но по полярен начин.
Тя сама по себе си би трябвало да бъде мислена като полярно разчленена и въздействаща полярно.[3] Освен това отнася се за найблизкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензивността на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на растението.
към текста >>
Тя сама по себе си би трябвало да бъде мислена като
пол
ярно разчленена и въздействаща
пол
ярно.[3] Освен това отнася се за найблизкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензивността на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на растението.
Действието на далечните планети е описано тук, че е над земята, а на близките планети - отдолу нагоре върху растението, след като първо е поето от почвата. Някои неща говорят за това, че описанието в първата лекция е замислено така, както е дадено в шестата лекция, макар и там да не е изложено така точно и при преминаване към втората лекция няма бележка за промяна на аспекта. От това може да се научим да приемем сериозно, че кварцът и калцият винаги се намират както в земята, така също и над земята, макар и в много различна концентрация (виж първа лекция). Това и в природонаучен смисъл е точно така. Всяка отделна планетна сила с нейните особености въздейства както от горе, така също и отдолу, но по полярен начин.
Тя сама по себе си би трябвало да бъде мислена като полярно разчленена и въздействаща полярно.[3] Освен това отнася се за найблизкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензивността на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на растението.
към текста >>
Че веществата, които посредничат на планетните сили, правят това по
пол
ярен начин, беше казано при обсъждането на третата лекция по повод образуването на семето.
Че веществата, които посредничат на планетните сили, правят това по полярен начин, беше казано при обсъждането на третата лекция по повод образуването на семето.
Там обаче ставаше дума за духовни сили от неподвижните звезди. Нека проследим тук азота от този аспект: ние сме свикнали веднага да мислим за азотните съединения, за нитрата, за неговото въвеждане в растението и образуването на белтък. Това е съвсем правилно. Азотът е включен непосредствено в живота и е не само жив, но и усещащ,[5] а точно при нитрата, където е отделен от живота той е станал минерален. Рудолф Щайнер ни обръща внимание, че азотът има и друг вид действие.
към текста >>
Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е
пол
ивал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва.
При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети.
Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва.
В ясната слънчева атмосфера, която се състои от 80% азот, астралността действа разграждащо и спиращо растежа в свръх нормална степен. Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина. Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял. Сетивно преживяното тук улеснява разбирането на свръхсетивното описание.[10]
към текста >>
Опитът говори напълно в
пол
за на това изложение в шестата лекция.
Опитът говори напълно в полза на това изложение в шестата лекция.
Локализацията на Луната, Меркурий и Венера се намира първо над земята. Това действие може да се прояви в достатъчна степен само когато там е влажно. За да се въздейства по-интензивно върху растението, това действие първо трябва да бъде привлечено в почвата или да бъде поето от нея и тогава да се прояви отдолу нагоре така, както е показано в дадената от Щайнер скица към шестата лекция.
към текста >>
Съответно бавно се събужда и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на раз
пол
ожение на растенията.
За отношението между променяните от планетите слънчеви въздействия върху Земята и в почвата важна роля играят годишните времена. През пролетта слънцето затопля най-горния слой на почвата. Въздухът се затопля от почвата. Това става много по-бързо, отколкото проникването на топлината дълбоко в почвата. Поради това през пролетта растенията се развиват в относително хладна почва.
Съответно бавно се събужда и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията.
Това води също до дишане на почвата и до освобождаване на въглероден двуокис, което ускорява образуването на вещества в листата. От към средата на май до средата на юни настъпва интензивно израстване на издънките и филизите, в което са особено активни въздействията от далечните планети в посока отдолу нагоре. Те опосредяват въздействията на растителния Аз. Така е в северните области, където настъпването на пролетта се забавя от дългите студове и дните са много дълги, което е извънредно впечатлително и дава отпечатък на цялата вегетация. Около Еньовден настъпва потискане на растежа, което е доказано, че не зависи от температурата и влагата.[12] Това е астрален импулс, тоест мощно въздействие отгоре на силите на надслънчевите планети.
към текста >>
Рауп 1985 изпитва производството на препарата от
пол
ски хвощ и неговото приложение на пшеница и ечемик с позитивни резултати.
[2] Й.
Рауп 1985 изпитва производството на препарата от полски хвощ и неговото приложение на пшеница и ечемик с позитивни резултати.
към текста >>
44.
7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
GA_327 Биодинамично земеделие
СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ
ПОЛ
ЕВЪДСТВО, ОВОЩАРСТВО И ЖИВОТНОВЪДСТВО
СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ПОЛЕВЪДСТВО, ОВОЩАРСТВО И ЖИВОТНОВЪДСТВО
към текста >>
Веществообменнодвигателната система е противо
пол
ожност на нервно-сетивната система.
Тези преработени в нервно-сетивната система въздействия на Слънцето и Луната формират органите на веществообменната и двигателно-опорната система, към която принадлежат също стомахът и червата.
Веществообменнодвигателната система е противоположност на нервно-сетивната система.
Следователно едната въздейства на другата.
към текста >>
То също е
пол
ярно устроено.
„Същинската същност“ на животното на първо място е астралното тяло.
То също е полярно устроено.
Във веществообменната и двигателната система то е дълбоко свързано с етерното и физическото тяло и определя всичко, което става там с веществата. В нервно-сетивната система по същия начин то е играло тази определяща роля само през ембрионалното развитие, когато са се образували органите.
към текста >>
Но растението изразходва в процеса на дишането отново част от образуваната захар и с това се сдобива с жизнена енергия особено за образуване на белтък и на веществата на вторичната веществообмяна.[7] При това отново се
пол
учава въгледвуокис, който се отделя; и се освобождава топлина, която растението също не може да складира.
Асимилацията на въглеродното вещество от въздуха с помощта на светлината, наречена още фотосинтеза, е решаващата способност на зелените растения. При това въглената киселина на въздуха се всмуква в течните жизнени процеси на листата, а през процепите се отделя кислород. Той произлиза от поетата от почвата вода и сега е естествено във въздушна форма, във форма на газ.
Но растението изразходва в процеса на дишането отново част от образуваната захар и с това се сдобива с жизнена енергия особено за образуване на белтък и на веществата на вторичната веществообмяна.[7] При това отново се получава въгледвуокис, който се отделя; и се освобождава топлина, която растението също не може да складира.
В цветовете има почти само тази разграждаща страна на веществообмяната. Там има само остатък от изграждане, от водни ароматни вещества, които изпълват околността с ухание. Така се приближаваме до разбиране на бележката на Щайнер в края на седмата лекция, че растението живее чрез отделянето на въздух и топлина. В неговите подготвителни към Курса бележки стои:
към текста >>
В края на втората лекция към разглеждането на животните отново се присъединява разглеждането на растенията.[9] Те
пол
учават своите космически въздействия от вътрешността на земята и ги провеждат навън.
В края на втората лекция към разглеждането на животните отново се присъединява разглеждането на растенията.[9] Те получават своите космически въздействия от вътрешността на земята и ги провеждат навън.
И с това, че животните ядат това, което расте над земята, те доставят тор, подходящ за това място. Това важи в поголяма степен за растенията, които са особено богати на космични въздействия, за дърветата и многогодишните растения (първа лекция), за което главно се говори в седмата лекция и се споменава при храненето с листак, който действа «изключително регулиращо за другите храни».
към текста >>
45.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
Това е една
пол
ярна структура на организма по форма, органи, жизнени процеси и жизнени сили, както и телесно-физически дадености, в които се разчленява самият организъм и при които произтичащите противо
пол
ожности действат една върху друга и една в друга.
В 1917 той вече систематично е представил триделността на човешкия организъм и съвместното действие на душа и тяло.[1] В различни лекции и поредици от лекции пред медици, педагози и други той винаги диференцирано е описвал този аспект, с който прави връзка, когато тук говори за двуделността на животното.
Това е една полярна структура на организма по форма, органи, жизнени процеси и жизнени сили, както и телесно-физически дадености, в които се разчленява самият организъм и при които произтичащите противоположности действат една върху друга и една в друга.
Към голямото разнообразие в животинското царство принадлежи съответно разнообразие относно това разчленяване. Тук се имат предвид главно селскостопанските домашни животни. Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни животни също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на живот и пр. и че няма да сведе до шаблон една такава плодоносна идея.
към текста >>
Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни животни също съществуват противо
пол
ожни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно пред
пол
агат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на живот и пр.
В 1917 той вече систематично е представил триделността на човешкия организъм и съвместното действие на душа и тяло.[1] В различни лекции и поредици от лекции пред медици, педагози и други той винаги диференцирано е описвал този аспект, с който прави връзка, когато тук говори за двуделността на животното. Това е една полярна структура на организма по форма, органи, жизнени процеси и жизнени сили, както и телесно-физически дадености, в които се разчленява самият организъм и при които произтичащите противоположности действат една върху друга и една в друга. Към голямото разнообразие в животинското царство принадлежи съответно разнообразие относно това разчленяване. Тук се имат предвид главно селскостопанските домашни животни.
Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни животни също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на живот и пр.
и че няма да сведе до шаблон една такава плодоносна идея.
към текста >>
За разлика от животните, при човека във връзка с неговия изправен стоеж тази
пол
ярност така е оформена и устроена, че между
пол
юсите се появява една зона, в която
пол
юсите постигат ритмично равновесие един с друг и така се изгражда относително самостоятелна средна съставка.
За разлика от животните, при човека във връзка с неговия изправен стоеж тази полярност така е оформена и устроена, че между полюсите се появява една зона, в която полюсите постигат ритмично равновесие един с друг и така се изгражда относително самостоятелна средна съставка.
Тази триделност е телесната основа за душевната способност да могат да се отделят едно от друго мислене, чувство и воля, да се освободят от свързания с инстинктите начин на поведение, да се постигне свобода и отговорност.[3]
към текста >>
Например вещества от вдишания въздух могат да бъдат
пол
учени в млякото посредством кръвта.
Природонаучно също е сигурно, че хората и животните поемат непосредствено в кръвта вещества чрез дишането, тоест без смилане и промяна, а не само кислород.
Например вещества от вдишания въздух могат да бъдат получени в млякото посредством кръвта.
Добре познато е и обратното: Дъхът на този, който е ял чесън, дълги часове след това силно се усеща наоколо.
към текста >>
През целия си живот се намира в
пол
ожение, което може да се сравни с това на ембриона.
Мозъкът се изгражда от етерното тяло и особено от астралното тяло. Това изграждане поставя физически мозъка в черепа и мозъчната обвивка по изключително своеобразен начин. Там той плува в мозъчната течност, поради което се освобождава до голяма степен от действието на тежестта, многократно губи от теглото си.
През целия си живот се намира в положение, което може да се сравни с това на ембриона.
Точно поради това, че нещата във физическото тяло стоят така, мозъкът, след като бъде изграден, може да бъде изоставен от изграждащите сили на етерното и астралното тяло или когато се застане от гледната точка на етерното и астрално тяло, отделен от тях без при това да се разпадне.
към текста >>
Мислите стават съзнателни чрез астралното тяло и Азът из
пол
зва тази способност да ръководи мислите, тоест да мисли.
Мислите стават съзнателни чрез астралното тяло и Азът използва тази способност да ръководи мислите, тоест да мисли.
За нашето нормално съвременно състояние обаче към това е необходимо този процес да води до разграждане във физическия мозък. По този начин мозъкът е подложка на Аза. Постоянно срещаме тази постановка в изказвания на Рудолф Щайнер: Докато си изграждаме представи и мислим, главният мозък става от мъртъв още по-мъртъв. Докато Азът в мисловната си дейност си служи с мозъка, напълно оттегля от него принадлежащата му част на етерното тяло. Етерното тяло и астралното тяло най-напред изграждат физическия орган, но след това го освобождават и предоставят на мислещия и изграждащ понятия Аз.
към текста >>
Ако се отвори коремната кухина на едно наркотизирано или заклано животно така, че да се запази първоначалното
пол
ожение на червата, тогава се открива изненадващо подобие с външността на главния мозък.
Аналогията между главния мозък и червата вероятно отива и по-далече от описаното тук.
Ако се отвори коремната кухина на едно наркотизирано или заклано животно така, че да се запази първоначалното положение на червата, тогава се открива изненадващо подобие с външността на главния мозък.
Само от това наистина не могат да се правят изводи, но могат да се поставят въпроси. Тяхното проследяване също води до многото различия. Наред със споменатото сравнение на процесите, през които преминава субстанцията, Рудолф Щайнер сравнява двете полярни една на друга страни на етерна плоскост.[14]
към текста >>
Наред със споменатото сравнение на процесите, през които преминава субстанцията, Рудолф Щайнер сравнява двете
пол
ярни една на друга страни на етерна плоскост.[14]
Аналогията между главния мозък и червата вероятно отива и по-далече от описаното тук. Ако се отвори коремната кухина на едно наркотизирано или заклано животно така, че да се запази първоначалното положение на червата, тогава се открива изненадващо подобие с външността на главния мозък. Само от това наистина не могат да се правят изводи, но могат да се поставят въпроси. Тяхното проследяване също води до многото различия.
Наред със споменатото сравнение на процесите, през които преминава субстанцията, Рудолф Щайнер сравнява двете полярни една на друга страни на етерна плоскост.[14]
към текста >>
Очевидно подобно е
пол
ожението и относно духовната страна, макар че там стават по-ясни големите връзки, докато на погледа през микроскопа и през движещата се към микроскопичното техника се разкриват и достигат до съзнанието подробностите.
То е твърде много и твърде комплицирано. Той трябва да се специализира. В каквато и специална област да работи като изследовател, ученият не достига граница, при която би могъл да каже: тук знаем всичко, не може да се появи нищо ново. Колкото повече напредва, толкова поизненадващо, да, чудесно става това поне за този, който остава честен пред себе си и отворен за това усещане. Самата действителност се оказва все по-комплицирана и по-чудна, колкото повече бива опознавана.
Очевидно подобно е положението и относно духовната страна, макар че там стават по-ясни големите връзки, докато на погледа през микроскопа и през движещата се към микроскопичното техника се разкриват и достигат до съзнанието подробностите.
към текста >>
46.
Обобщение
GA_327 Биодинамично земеделие
Силите, които произвеждат и поддържат живота, са
пол
ярно разчленени, както и планетният космос: надслънчеви и подслънчеви планети.
1. Животът на Земята почива на дейности от свръхсетивен вид, които имат своя извор в Слънцето и своите различия в планетния космос. Земята е член на този космос и е, тъй да се каже, потопена в него.
Силите, които произвеждат и поддържат живота, са полярно разчленени, както и планетният космос: надслънчеви и подслънчеви планети.
Посредници на техните действия са минералите на земната повърхност, кварцови и варовикови. В много фина концентрация те се съдържат също и в атмосферата. Топлината съдейства на надслънчевите, влагата подпомага подслънчевите действия.
към текста >>
2. Където се намира естествен, природен живот, той се проявява в определен социален ред в смисъл на определена жизнена общност и на определен вертикален
пол
ярен ред на жизнените сили.
2. Където се намира естествен, природен живот, той се проявява в определен социален ред в смисъл на определена жизнена общност и на определен вертикален полярен ред на жизнените сили.
Съществуват многообразни зависимости и взаимодействия между горе и долу. Този порядък съответства на организъм от висш тип, особено на израстващия човек. Този местно-пространствен организъм предлага понятие за правилното разбиране на едно земеделско стопанство, което също представлява една живееща във времето индивидуалност. Нейният най-важен ритъм съответства на годишните времена.
към текста >>
5. За да се активизира способността на растението да поеме в собственото си тяло действието на почвата и да го о
пол
зотвори, могат да се направят по-нататъшни приготовления, като се из
пол
зват бял равнец, лайка, коприва, дъбови кори, глухарче и валериана, из
пол
звайки отчасти животински обвивки.
5. За да се активизира способността на растението да поеме в собственото си тяло действието на почвата и да го оползотвори, могат да се направят по-нататъшни приготовления, като се използват бял равнец, лайка, коприва, дъбови кори, глухарче и валериана, използвайки отчасти животински обвивки.
към текста >>
Обхванем ли с поглед целостта на Курса и раз
пол
ожението на Курса в цялостното дело на Рудолф Щайнер, биодинамичният метод на земеделие се откроява като стремеж да се извлекат практически последици от значително разширеното чрез антропософията познание на действителността.
Обхванем ли с поглед целостта на Курса и разположението на Курса в цялостното дело на Рудолф Щайнер, биодинамичният метод на земеделие се откроява като стремеж да се извлекат практически последици от значително разширеното чрез антропософията познание на действителността.
Независимо от идейното изобилие, което подпомага разбирането на цялостната, особено също и духовна действителност, от която зависи сетивната действителност, тук са развити от Рудолф Щайнер основни идеи и гледни точки за разбиране на житейските отношения и на практическото изграждане на земеделското стопанство. По тази причина в биодинамичният метод на земеделие само до известна степен могат да се посочат определени мероприятия и пропуски, понеже многообразието на природата в различните климатични условия, на хората и социалните отношения, могат под еднакъв основен аспект да водят и трябва да водят до много различни пътища на осъществяване. В тази взаимна връзка се основава също и способността за развитие на този метод на работа както в посока на познанието, така и в посока на практическото приложение. Въз основа на ясни предварителни сведения за отделния човек, както и ясни условия за търговията и консуматора, да се достигне до установяване на определени условия, които се определят от жизнената опитност. Това има много преимущества.
към текста >>
47.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Пол
учаване на бои за живописта: червена на основата на въглерода, синя на основата на кислорода, жълта на основата на цветовете на растението; синя на основата на корените на растението.
Въздействие на цветовете върху човешкия организъм. Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта, като орган на живота, и от страна на нервите, като орган на съзнанието. Възникване на утринната и вечерната заря (светлината, видима през тъмнината – червено); възникване на синевата на небето (тъмнината, видима през светлината – синьо). Процесите на разрушаване и оживяване в кръвта и нервите, протичащи при съзерцание на цвета.
Получаване на бои за живописта: червена на основата на въглерода, синя на основата на кислорода, жълта на основата на цветовете на растението; синя на основата на корените на растението.
Учението за цвета на Гьоте като отстояване на истината; то е насочено против учението за цвета на Нютон. Здраве и болест от гледна точка на учението за цвета. Как древните скотовъдни народи са създали науката за звездите.
към текста >>
Етерното тяло и вторите зъби, астралното тяло и
пол
овата зрялост.
За важността на съня и за безсънието. Човек спи, когато при него отсъства симпатия към тялото му; човек се пробужда, когато в него отново възникне симпатия към тялото му. След смъртта трябва да изгубим симпатия към нашето тяло; тази загуба на симпатия продължава в течение на една трета от времето на целия живот. След смъртта човек живее една трета от времето на земния си живот в астрално тяло и едва няколко дни в своето етерно тяло.
Етерното тяло и вторите зъби, астралното тяло и половата зрялост.
След отпадането на астралното тяло човек живее само в своя «аз». Мислите се разпространяват по целия свят, разумът е навсякъде. Всичко това дава възможност на човешкото тяло да стане разумно. Как се появява човекът. За еволюционната теория.
към текста >>
Етерното тяло дава на детето възможност да
пол
учи пълноценен главен мозък и благодарение на това да стане мислещ човек.
«Азът» управлява тялото в течение на земния живот. Оплождане. Всъщност човешкото тяло го гради идващата от духовния свят душа; тя го строи от напълно разпадналите се белтъчни вещества. Защо детето прилича на баща си и майка си. Ходене, говор и мислене. Формиране на мозъка в течение на първите седем години от живота.
Етерното тяло дава на детето възможност да получи пълноценен главен мозък и благодарение на това да стане мислещ човек.
Етерното тяло работи в мисленето. Астралното тяло служи на процеса на обучение на говорене; то действа предимно в гърдите, в дишането, което след това се трансформира в реч. «Азът» трябва да получи достъп до физическото тяло и да му осигури равновесие във външния свят. Вследствие от това то се научава да привежда в движение своите крайници, а също привежда обмяната на веществата в съответствие с движението. Науката на бъдещето трябва да съдейства за пробуждането на хората.
към текста >>
«Азът» трябва да
пол
учи достъп до физическото тяло и да му осигури равновесие във външния свят.
Ходене, говор и мислене. Формиране на мозъка в течение на първите седем години от живота. Етерното тяло дава на детето възможност да получи пълноценен главен мозък и благодарение на това да стане мислещ човек. Етерното тяло работи в мисленето. Астралното тяло служи на процеса на обучение на говорене; то действа предимно в гърдите, в дишането, което след това се трансформира в реч.
«Азът» трябва да получи достъп до физическото тяло и да му осигури равновесие във външния свят.
Вследствие от това то се научава да привежда в движение своите крайници, а също привежда обмяната на веществата в съответствие с движението. Науката на бъдещето трябва да съдейства за пробуждането на хората.
към текста >>
Сваляне на вътрешния астрален образ,
пол
учен от човека в течение на живота.
Възпитание посредством побоища. Природата на роба и природата на свободния човек. Моралните представи от нашия живот пренасяме през смъртта в света, от който ние строим нашия следващ земен живот. Инервацията на всеки орган се осъществява двустранно, обаче решаваща роля при това играе астралното тяло. Всички осъществявани вътре в човека движения се управляват от астралното тяло.
Сваляне на вътрешния астрален образ, получен от човека в течение на живота.
По какъв начин в новия човешки живот се внася това, което е присъствало в предишния живот. Хората се различават, защото донасят със себе си от минали земни животи различни способности и съдби.
към текста >>
Нервната система и системата на кръвообращение представляват противо
пол
ожни принципи. Склероза.
Човек не е изцяло и напълно хомогенно, еднородно същество; той постоянно умира и постоянно оживява.
Нервната система и системата на кръвообращение представляват противоположни принципи. Склероза.
Стареене и подмладяване. Плеврит или пневмония: силите на подмладяване стават твърде силни в нас. Ако съществуваха само ариманически сили, постоянно бихме ставали по-твърди, закостенели, щяхме да се превръщаме в труп, щяхме да ставаме педанти, филистери, постоянно щяхме да бодърстваме. Луциферически в нас са тези сили, които водят до изнеженост, подмладяване, правят ни фантасти, пропиляващи живота, които постоянно ни успиват. Тези две противоположни сили трябва да присъстват в човека, но те трябва да се намират в равновесие.
към текста >>
Тези две противо
пол
ожни сили трябва да присъстват в човека, но те трябва да се намират в равновесие.
Нервната система и системата на кръвообращение представляват противоположни принципи. Склероза. Стареене и подмладяване. Плеврит или пневмония: силите на подмладяване стават твърде силни в нас. Ако съществуваха само ариманически сили, постоянно бихме ставали по-твърди, закостенели, щяхме да се превръщаме в труп, щяхме да ставаме педанти, филистери, постоянно щяхме да бодърстваме. Луциферически в нас са тези сили, които водят до изнеженост, подмладяване, правят ни фантасти, пропиляващи живота, които постоянно ни успиват.
Тези две противоположни сили трябва да присъстват в човека, но те трябва да се намират в равновесие.
Съвременното възпитание носи напълно ариманичен характер. Около 8000 години преди нашата ера е била луциферческата епоха, след това е настъпила ариманическата епоха. Да бъдеш християнин означава да търсиш равновесие между луциферическото и ариманическото. Плеврит и брезови въглища. Профилактично лечение на инсулт с цветни сокове.
към текста >>
За смъртта,
пол
агането в гроба и Възкресението на Христос.
Двете деца Исус. Дванадесетгодишният Исус в храма. За просветлението на Кекуле. Тридесетгодишният Исус от Назарет и неговото просветление, настъпило благодарение на Христос. Най-важното съдържание на древните мистерии; знанието за Слънцето.
За смъртта, полагането в гроба и Възкресението на Христос.
Явлението възкресение. Събитието при Дамаск с апостол Павел. Възнесението на Христос на небето. Идеята за Петдесятницата: огнените езици – всеобща религия за цялото човечество. Земната религия и Слънчевото Християнство.
към текста >>
48.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако наложите (по вертикала) примерно десетократния (линеен) размер на площта на основата, едно към десет, ще
пол
учите височината на такава кула.
Известно ви е, че на Земята при строителство е необходимо да се съобразяваме със закона за гравитацията, съпротивлението на материалите и много други неща - за това ще говорим сега, например за теорията на еластичността. Представете си, че строим здание, като, да кажем, Кьолнската катедрала, или като Айфеловата кула. При това, разбира се, трябва да бъдем наясно, че трябва да се строи така, че съоръжението да не се разруши. Ясно е, че за да не се разруши съоръжението, трябва да се познават законът за гравитацията и дялът от механиката, изучаващ съпротивлението на материалите. Кои да е от най-високите кули на Земята изискват за построяването си определена площ под основата.
Ако наложите (по вертикала) примерно десетократния (линеен) размер на площта на основата, едно към десет, ще получите височината на такава кула.
И така, едно към десет; спазвайки тази пропорция, може да се построи най-високата кула. В противен случай сътресенията, с които е съпроводено движението на Земята, сътресенията, предизвикани от напора на вятъра и т. н., ще доведат до разрушаване на тази кула.
към текста >>
И така, по законите на механиката, които из
пол
зваме на Земята, такава «кула» би трябвало да се разруши!
И така, по законите на механиката, които използваме на Земята, такава «кула» би трябвало да се разруши!
Но когато стъблото се разклати от вятъра, еластичните сили в него не се подчиняват на законите на механиката, те не могат да бъдат разбрани, използвайки законите на механиката. Ако бихте пожелали съществено да увеличите тежестта на Айфеловата кула тук, горе, вие бихте видели, че това просто е невъзможно. Докато при тази «кула» - тоест при стъблото - горе е разположен класът, клатещ се от вятъра. Виждате, че в случая всички строителни закони са нарушени.
към текста >>
Но когато стъблото се разклати от вятъра, еластичните сили в него не се подчиняват на законите на механиката, те не могат да бъдат разбрани, из
пол
звайки законите на механиката.
И така, по законите на механиката, които използваме на Земята, такава «кула» би трябвало да се разруши!
Но когато стъблото се разклати от вятъра, еластичните сили в него не се подчиняват на законите на механиката, те не могат да бъдат разбрани, използвайки законите на механиката.
Ако бихте пожелали съществено да увеличите тежестта на Айфеловата кула тук, горе, вие бихте видели, че това просто е невъзможно. Докато при тази «кула» - тоест при стъблото - горе е разположен класът, клатещ се от вятъра. Виждате, че в случая всички строителни закони са нарушени.
към текста >>
Докато при тази «кула» - тоест при стъблото - горе е раз
пол
ожен класът, клатещ се от вятъра.
И така, по законите на механиката, които използваме на Земята, такава «кула» би трябвало да се разруши! Но когато стъблото се разклати от вятъра, еластичните сили в него не се подчиняват на законите на механиката, те не могат да бъдат разбрани, използвайки законите на механиката. Ако бихте пожелали съществено да увеличите тежестта на Айфеловата кула тук, горе, вие бихте видели, че това просто е невъзможно.
Докато при тази «кула» - тоест при стъблото - горе е разположен класът, клатещ се от вятъра.
Виждате, че в случая всички строителни закони са нарушени.
към текста >>
Освен това ще
пол
учите и нещо, което вече познавате: това са влакната на ликото.
Изследвайки веществата, от които се състои стъблото, ще откриете, първо, дървесина; това, което като вещество се открива при изследване, се нарича дървесина.
Освен това ще получите и нещо, което вече познавате: това са влакната на ликото.
Това наблюдавахте при дърветата. А това, което се съдържа вътре, това, което служи в качеството на истински строителен материал - това е кремъкът, кварцът. Този твърд кварц е същият като този в Алпите, като този, който влиза в състава на гранита и гнайса. Кварцът гради скелета като цяло. Освен това четвъртото съставно вещество е вода.
към текста >>
Но своя живот той взима не от Земята, живота
пол
учава от космическото обкръжение като цяло.
Обаче на Земята няма такива сили, с помощта на които би могло да се построи нещо подобно (на житния клас). Ако попитате: откъде идват тези сили? - ще трябва да се отговори: Айфеловата кула е мъртва, а класът на пшеницата е жив.
Но своя живот той взима не от Земята, живота получава от космическото обкръжение като цяло.
Айфеловата кула е теглена от тежестта само надолу, докато стъблото расте, имайки опора не само долу. Когато издигаме Айфеловата кула, трябва да разполагаме едни строителни конструкции над други така, че фактически долните конструкции винаги да служат за опора на горните. В случая със стъблото не става така. Стъблото се стреми към мировото пространство. И така, ако си представите тук Земята, а тук - стъбла, всички те се стремят в направление към мировото пространство, доколкото то е запълнено с фина субстанция, която наричат етер и която живее в растенията.
към текста >>
Когато издигаме Айфеловата кула, трябва да раз
пол
агаме едни строителни конструкции над други така, че фактически долните конструкции винаги да служат за опора на горните.
Обаче на Земята няма такива сили, с помощта на които би могло да се построи нещо подобно (на житния клас). Ако попитате: откъде идват тези сили? - ще трябва да се отговори: Айфеловата кула е мъртва, а класът на пшеницата е жив. Но своя живот той взима не от Земята, живота получава от космическото обкръжение като цяло. Айфеловата кула е теглена от тежестта само надолу, докато стъблото расте, имайки опора не само долу.
Когато издигаме Айфеловата кула, трябва да разполагаме едни строителни конструкции над други така, че фактически долните конструкции винаги да служат за опора на горните.
В случая със стъблото не става така. Стъблото се стреми към мировото пространство. И така, ако си представите тук Земята, а тук - стъбла, всички те се стремят в направление към мировото пространство, доколкото то е запълнено с фина субстанция, която наричат етер и която живее в растенията. Но този живот не идва от Земята, той идва от мировото пространство. Следователно можем да кажем: животът идва от мировото пространство.
към текста >>
Да пред
пол
ожим, че тук е Земята (изобразява го на рисунка), тук, под повърхността, растат растения.
Погледнете растенията: отначало те растат под земята.
Да предположим, че тук е Земята (изобразява го на рисунка), тук, под повърхността, растат растения.
Но самата тази Земя не е хомогенна, еднородна маса, самата тази Земя представлява нещо удивително. В земята се намират всевъзможни вещества. Но в древността особено важна роля в тази земя са играли три субстанции. Първо е било това вещество, което наричат шисти. Днес то се съдържа в растенията, макар и в малко количество; но въпреки малкото съдържание, то е извънредно важно.
към текста >>
Някога в Земята навсякъде са се раз
пол
агали такива листчета слюда.
Възможно е да си спомните, ако ви се е случвало да видите пластинки слюда, че тази слюда има листообразна форма, това са малки листчета, понякога прозрачни.
Някога в Земята навсякъде са се разполагали такива листчета слюда.
Те са вървели в това направление (вж. рис., хоризонтално направление). Когато Земята още е била мека, тук са присъствали такъв род сили. На тях са противостояли други сили; те идвали ето така (вж. рис., вертикално направление), така че в Земята възниквала истинска решетка.
към текста >>
Тези главни съставни части днес намираме, вземайки глинеста земя, намираща се навсякъде по
пол
ята.
Тези главни съставни части днес намираме, вземайки глинеста земя, намираща се навсякъде по полята.
Тези три вещества са били смесени някога в Земята едно с друго. Днес тези три вещества се откриват в скалните породи. Ако вземем парче гранит, ще намерим, че той има зърнеста структура. Вътре в него се намират ето такива парченца; тези парченца са разбити листчета слюда. Вътре също се намират изключително твърди зърна; това е кремък.
към текста >>
Най-близката звезда, която да пред
пол
ожим, че някога е откъснала от себе си веществото, което след това е долетяло на Земята, е отдалечена от Земята на такова разстояние, че на това откъснало се вещество биха му били нужни четиридесет хиляди години, за да долети до Земята.
Виждате ли, господа, подходът, при който сериозно би се разглеждал въпросът за въздействието на мировото пространство върху това, което е живо, в съвременната наука практически отсъства. Може би сте чели как неотдавна в Базел беше изнесен доклад на тема за произхода на живота на Земята[1]; докладчикът каза: трудно е да си представим, че животът на Земята е възникнал посредством простото смесване или чрез химическото съединяване на субстанции; той все пак е трябвало да дойде от мировото пространство. Но как? - Интересно как днес съвременният учен си представя как е могъл животът да дойде от мировото пространство. Той си казва: ако го няма на Земята, той трябва да дойде от други небесни тела.
Най-близката звезда, която да предположим, че някога е откъснала от себе си веществото, което след това е долетяло на Земята, е отдалечена от Земята на такова разстояние, че на това откъснало се вещество биха му били нужни четиридесет хиляди години, за да долети до Земята.
Земята по това време, - както твърдят тези хора, - би следвало да представлява огнено-течно, нагорещено тяло. Никакъв живот не би могъл да има върху нея, всичко живо несъмнено би било изгорено. Но Земята е изстивала. Когато е изстинала, тя е станала такава, че би могла да приеме нещо живо, ако това живо би долетяло до нея, предполага се - от най-близката звезда, за което биха били нужни четиридесет хиляди години.
към текста >>
Когато е изстинала, тя е станала такава, че би могла да приеме нещо живо, ако това живо би долетяло до нея, пред
пол
ага се - от най-близката звезда, за което биха били нужни четиридесет хиляди години.
Той си казва: ако го няма на Земята, той трябва да дойде от други небесни тела. Най-близката звезда, която да предположим, че някога е откъснала от себе си веществото, което след това е долетяло на Земята, е отдалечена от Земята на такова разстояние, че на това откъснало се вещество биха му били нужни четиридесет хиляди години, за да долети до Земята. Земята по това време, - както твърдят тези хора, - би следвало да представлява огнено-течно, нагорещено тяло. Никакъв живот не би могъл да има върху нея, всичко живо несъмнено би било изгорено. Но Земята е изстивала.
Когато е изстинала, тя е станала такава, че би могла да приеме нещо живо, ако това живо би долетяло до нея, предполага се - от най-близката звезда, за което биха били нужни четиридесет хиляди години.
към текста >>
Такива земни сили ние из
пол
зваме при строителството на Айфеловата кула например.
Обаче може да се види, че животът идва от мировото пространство. Може реално да се види, че в живото действат не само земни сили.
Такива земни сили ние използваме при строителството на Айфеловата кула например.
А в такава кула (има се предвид класът на пшеницата) действат не само силите на Земята, но и силите на цялото мирово пространство. Когато Земята е била мека, когато в нея още са плавали, смесвайки се едни с други, течни шисти, фелдшпат и кремък, Земята като цяло се е намирала под влиянието на мировото пространство и е представлявала огромно растение. Ако днес, отивайки в планината, намерите там гранит или гнайс, който се отличава от гранита с по-голямото съдържание на слюда, тя е по-видима в него - и така, ако отивайки в планината, разглеждате днес гранит или гнайс, те представляват остатъци от това древно растение, древно растително образувание. Цялата Земя е била едно растение. И както днес растенията, загивайки, отдават на Земята своите минерални съставни части, така и Земното тяло като цяло, още бидейки растение, е предало по-късно своите минерални съставни части на Земята.
към текста >>
Колкото повече тежест вдишвате, поемате в себе си, толкова повече е във вас предраз
пол
ожеността към подагра или диабет, или нещо подобно; толкова в по-голяма степен вие умирате.
Не, мъртвите вещества водят началото си от живото, явяват се отделяния на живото. Подобно на това, както се образуват нашите кости - защото в началото, в утробата на майката, ние нямаме кости, - така по пътя на отделянето се гради тялото. Живото е първично, а мъртвото вторично, то възниква после. Нас фактически ни обкръжава етер, при това етерът дърпа всичко нагоре, докато земната тежест тегли всичко надолу. Етерът дърпа нагоре, при това той не убива, за разлика от земното притегляне.
Колкото повече тежест вдишвате, поемате в себе си, толкова повече е във вас предразположеността към подагра или диабет, или нещо подобно; толкова в по-голяма степен вие умирате.
Колкото повече се активизират в нас силите, отиващи нагоре, толкова по-здрави ставаме.
към текста >>
Ако преработя кремъка така, че в него да оживеят предишните му сили, ако из
пол
звам кремъка като лекарство, смесвайки го с други вещества, благодарение на които кремъкът отново да
пол
учи древните етерни сили - ако направя така, назначавайки такъв препарат, ще успея да излекувам болния.
Представете си, че имам работа с болен човек, при което мога да си кажа: неговият проблем е свързан с недостига на сили, действащи в мировото пространство. При него има твърде много сили на тежестта. В него се отлагат всевъзможни вещества. И ето, сега си спомням: гръм и мълнии, това е! - казвам си - някога кремъкът е съдействал за проявата на силите на мировото пространство.
Ако преработя кремъка така, че в него да оживеят предишните му сили, ако използвам кремъка като лекарство, смесвайки го с други вещества, благодарение на които кремъкът отново да получи древните етерни сили - ако направя така, назначавайки такъв препарат, ще успея да излекувам болния.
Такова лекарствено средство от кремък може успешно да действа. Така в медицината могат да се използват тези сили, които някога е притежавал кремъкът, бидейки в състава на живото. Въобще медицината би могла да постигне крупни успехи, ако се замисли над това, какво е представлявала Земята, когато е била напълно жива, когато кремъкът още се е поддавал на влиянието на мировото пространство. И така, ако в човека има твърде малко живот и му е необходима връзка с мировото пространство, му се дава вещество, което във втвърдено състояние се намира в природата и което може с успех да се прилага като лекарство.
към текста >>
Така в медицината могат да се из
пол
зват тези сили, които някога е притежавал кремъкът, бидейки в състава на живото.
В него се отлагат всевъзможни вещества. И ето, сега си спомням: гръм и мълнии, това е! - казвам си - някога кремъкът е съдействал за проявата на силите на мировото пространство. Ако преработя кремъка така, че в него да оживеят предишните му сили, ако използвам кремъка като лекарство, смесвайки го с други вещества, благодарение на които кремъкът отново да получи древните етерни сили - ако направя така, назначавайки такъв препарат, ще успея да излекувам болния. Такова лекарствено средство от кремък може успешно да действа.
Така в медицината могат да се използват тези сили, които някога е притежавал кремъкът, бидейки в състава на живото.
Въобще медицината би могла да постигне крупни успехи, ако се замисли над това, какво е представлявала Земята, когато е била напълно жива, когато кремъкът още се е поддавал на влиянието на мировото пространство. И така, ако в човека има твърде малко живот и му е необходима връзка с мировото пространство, му се дава вещество, което във втвърдено състояние се намира в природата и което може с успех да се прилага като лекарство.
към текста >>
А това, което е раз
пол
ожено в средата, най-лесно се лекува с фелдшпат, ако се приготви по съответния начин.
Главата в най-голяма степен излиза в мировото пространство, затова тя най-лесно се лекува с помощта на кремъка. Коремът е свързан главно със Земята и затова него най-лесно е да го излекуваме с помощта на слюда.
А това, което е разположено в средата, най-лесно се лекува с фелдшпат, ако се приготви по съответния начин.
към текста >>
Някои пред
пол
агали така: това е свойство, предадено по наследство, него по-младите наследяват от старите, на това старите птици обучават младите.
През пролетта птиците оставят своите топли места, а през есента, когато става по-студено, напускат по-северните райони. Но има птици, които прелитат океана. Удивителното е, че тези птици летят много бързо, но не правят спирки за почивка. Това може да се докаже, тъй като по пътищата, избирани понякога от тези птици, почти няма острови. За хората е непонятно как се ориентират тези птици.
Някои предполагали така: това е свойство, предадено по наследство, него по-младите наследяват от старите, на това старите птици обучават младите.
По такъв начин всичко върви добре и младите птици също могат да се ориентират. И така, когато дойде есента, старите лястовички организират своеобразно училище за обучение на младежта; старите летят напред, а младите ги следват и им подражават. Ето как си представят работата. Обаче не всички прелетни птици се държат така. Става нещо своеобразно.
към текста >>
Пол
учава се, че те трябва да виждат, какво става в Африка, и даже да виждат през Земята!
Някои казват: птиците виждат много надалеч.
Получава се, че те трябва да виждат, какво става в Африка, и даже да виждат през Земята!
Това е несъстоятелна гледна точка. Искам да ви приведа един пример, който би ви позволил да видите в какво се състои работата. Може да си зададем същия въпрос за ориентацията относно нещо друго; как се ориентира корабът. По какъв начин се ориентира корабът, пътуващ от Европа към Америка? Той се насочва с помощта на компас.
към текста >>
Ние трябва да
пол
ожим усилия, за да се научим да определяме етерните сили с помощта на компаса и магнитната стрелка, докато птицата има тази способност в себе си.
Когато не е имало компас, за корабите не е било добре; те е трябвало да се ориентират по звездите и светилата. И така, корабите се ориентират по компаса, тоест по невидимите сили, които ги има в етера. Това са същите сили, по които се ориентират птиците. Само ние, хората, не притежаваме никакво чувство по отношение на тези невидими сили. Но птиците ги усещат; те притежават вътрешен компас.
Ние трябва да положим усилия, за да се научим да определяме етерните сили с помощта на компаса и магнитната стрелка, докато птицата има тази способност в себе си.
Тя лети в съответствие с етера, в съответствие с това, което действа в мировото пространство. (Не следва да се отъждествява етерът с електромагнитното поле; последното е само едно от проявленията на умиращия етер - бел. пр.)
към текста >>
(Не следва да се отъждествява етерът с електромагнитното
пол
е; последното е само едно от проявленията на умиращия етер - бел. пр.)
Това са същите сили, по които се ориентират птиците. Само ние, хората, не притежаваме никакво чувство по отношение на тези невидими сили. Но птиците ги усещат; те притежават вътрешен компас. Ние трябва да положим усилия, за да се научим да определяме етерните сили с помощта на компаса и магнитната стрелка, докато птицата има тази способност в себе си. Тя лети в съответствие с етера, в съответствие с това, което действа в мировото пространство.
(Не следва да се отъждествява етерът с електромагнитното поле; последното е само едно от проявленията на умиращия етер - бел. пр.)
към текста >>
Изобразявайки това, ще
пол
учим следното: ако в наше време Слънцето през пролетта на 21 март изгрява в съзвездието Риби, преди 2160 години то е изгрявало в съзвездието Овен, още по-рано - в съзвездието Телец, още по-рано - в Близнаци.
Следователно точката на пролетното равноденствие[3] се е преместила.
Изобразявайки това, ще получим следното: ако в наше време Слънцето през пролетта на 21 март изгрява в съзвездието Риби, преди 2160 години то е изгрявало в съзвездието Овен, още по-рано - в съзвездието Телец, още по-рано - в Близнаци.
Има дванадесет такива съзвездия. Слънцето при своя (ежегоден пролетен) изгрев постоянно се мести, то върви в кръг: И така, точката на пролетното равноденствие обикаля по кръга целия свят. Тя винаги се мести от Запад на Изток.
към текста >>
Няма защо да се задълбочаваме в миналото по-нататък, от максимум 15 хиляди години назад; тогава вследствие на съвършено различното
пол
ожение на Слънцето цялата Земя е била в растително състояние, а по-късно - в животинско състояние.
Преди 25920 години също е имало нещо подобно. На Земята е имало нещо сходно. Но в промеждутъка не е било така. В средата на периода, например през пролетта Слънцето е изгрявало в съзвездието Везни, между Дева и Скорпион. Тогава всичко като цяло е било живо, всичко като цяло е било меко и Земята е била своего рода растение.
Няма защо да се задълбочаваме в миналото по-нататък, от максимум 15 хиляди години назад; тогава вследствие на съвършено различното положение на Слънцето цялата Земя е била в растително състояние, а по-късно - в животинско състояние.
По въздействието от мировото пространство, което се проследява във връзка със Слънцето, може да се види как се е изменяла Земята.
към текста >>
Можем с успех да из
пол
зваме такъв варовик[4], забелязвайки например нарушения в процеса на хранене при деца.
Можем с успех да използваме такъв варовик[4], забелязвайки например нарушения в процеса на хранене при деца.
Това може да се забележи в Германия, особено сега. В Германия това придобива характер на бедствие. Неотдавна, идвайки в Щутгарт да инспектирам Валдорфското училище, открих, че в първи клас, където имаме 27 деца, присъстваха едва 9; всички останали боледуваха. В другия клас имаше 15 болни. Занимавайки се с този проблем, откриваш нещо ужасно.
към текста >>
Ако по правилен начин се из
пол
зва варовикът като лекарство, може отново да се събудят заспалите сили на храносмилането и тогава детето ще може да живее.
Тук хубава работа за болния може да свърши този едва уловим живот, който присъства във варовика.
Ако по правилен начин се използва варовикът като лекарство, може отново да се събудят заспалите сили на храносмилането и тогава детето ще може да живее.
В този случай трябва да се дава на детето известно количество варовик, при това заедно с други вещества, тъй като сам по себе си варовикът няма да подейства; лекарството - подобно на храната, която варим заедно с други вещества - трябва да бъде такава, че тя действително да се усвоява от организма. Варовикът се усвоява, ако се дава на детето в петпроцентен вид. Какво се оказва задействано в случай на предписване на петпроцентен варовик? Оказват се приведени в действие тези сили, които някога в древността са били във варовика жизнени сили. Те още са налични там вътре.
към текста >>
Те се из
пол
зват, за да се оживи препаратът.
В този случай трябва да се дава на детето известно количество варовик, при това заедно с други вещества, тъй като сам по себе си варовикът няма да подейства; лекарството - подобно на храната, която варим заедно с други вещества - трябва да бъде такава, че тя действително да се усвоява от организма. Варовикът се усвоява, ако се дава на детето в петпроцентен вид. Какво се оказва задействано в случай на предписване на петпроцентен варовик? Оказват се приведени в действие тези сили, които някога в древността са били във варовика жизнени сили. Те още са налични там вътре.
Те се използват, за да се оживи препаратът.
Обаче ако се използва варовик в много малка, хомеопатична дозировка, тоест не в петпроцентен вид, а например във вид пет десетохилядни - и така, ако много малко количество варовик се смеси с други вещества, в хомеопатична форма варовикът въздейства върху главата. Той изведнъж става лекарствено средство за главата. Ако се дава варовик в алопатична дозировка, той действа върху храносмилателните органи; в много малка дозировка той действа върху главата; в съответствие с това трябва и да се приготвя. Но тук трябва да се знае какво именно се оказва задействано, какво се използва в този варовик, ако го назначаваме в разредена форма. В дадения случай се използват и се оказват задействани тези сили на бъдещето, които засега са скрити вътре, но отново ще се появят в бъдеще.
към текста >>
Обаче ако се из
пол
зва варовик в много малка, хомеопатична дозировка, тоест не в петпроцентен вид, а например във вид пет десетохилядни - и така, ако много малко количество варовик се смеси с други вещества, в хомеопатична форма варовикът въздейства върху главата.
Варовикът се усвоява, ако се дава на детето в петпроцентен вид. Какво се оказва задействано в случай на предписване на петпроцентен варовик? Оказват се приведени в действие тези сили, които някога в древността са били във варовика жизнени сили. Те още са налични там вътре. Те се използват, за да се оживи препаратът.
Обаче ако се използва варовик в много малка, хомеопатична дозировка, тоест не в петпроцентен вид, а например във вид пет десетохилядни - и така, ако много малко количество варовик се смеси с други вещества, в хомеопатична форма варовикът въздейства върху главата.
Той изведнъж става лекарствено средство за главата. Ако се дава варовик в алопатична дозировка, той действа върху храносмилателните органи; в много малка дозировка той действа върху главата; в съответствие с това трябва и да се приготвя. Но тук трябва да се знае какво именно се оказва задействано, какво се използва в този варовик, ако го назначаваме в разредена форма. В дадения случай се използват и се оказват задействани тези сили на бъдещето, които засега са скрити вътре, но отново ще се появят в бъдеще.
към текста >>
Но тук трябва да се знае какво именно се оказва задействано, какво се из
пол
зва в този варовик, ако го назначаваме в разредена форма.
Те още са налични там вътре. Те се използват, за да се оживи препаратът. Обаче ако се използва варовик в много малка, хомеопатична дозировка, тоест не в петпроцентен вид, а например във вид пет десетохилядни - и така, ако много малко количество варовик се смеси с други вещества, в хомеопатична форма варовикът въздейства върху главата. Той изведнъж става лекарствено средство за главата. Ако се дава варовик в алопатична дозировка, той действа върху храносмилателните органи; в много малка дозировка той действа върху главата; в съответствие с това трябва и да се приготвя.
Но тук трябва да се знае какво именно се оказва задействано, какво се използва в този варовик, ако го назначаваме в разредена форма.
В дадения случай се използват и се оказват задействани тези сили на бъдещето, които засега са скрити вътре, но отново ще се появят в бъдеще.
към текста >>
В дадения случай се из
пол
зват и се оказват задействани тези сили на бъдещето, които засега са скрити вътре, но отново ще се появят в бъдеще.
Те се използват, за да се оживи препаратът. Обаче ако се използва варовик в много малка, хомеопатична дозировка, тоест не в петпроцентен вид, а например във вид пет десетохилядни - и така, ако много малко количество варовик се смеси с други вещества, в хомеопатична форма варовикът въздейства върху главата. Той изведнъж става лекарствено средство за главата. Ако се дава варовик в алопатична дозировка, той действа върху храносмилателните органи; в много малка дозировка той действа върху главата; в съответствие с това трябва и да се приготвя. Но тук трябва да се знае какво именно се оказва задействано, какво се използва в този варовик, ако го назначаваме в разредена форма.
В дадения случай се използват и се оказват задействани тези сили на бъдещето, които засега са скрити вътре, но отново ще се появят в бъдеще.
към текста >>
Ето защо ние се опитваме при изготвянето на боите колкото се може по-малко да из
пол
зваме безжизнени вещества.
На детето, което тогава ми доведоха, беше предписано лечение с калций: дотогава то съвсем беше изгубило телесния цвят и беше станало жълто. Надявам се да проведем работата така, че да не се налага да кажем: те не успяха да подберат лекарство за детето... (пропуск в текста). Жизнената деятелност се проявява в цвета.
Ето защо ние се опитваме при изготвянето на боите колкото се може по-малко да използваме безжизнени вещества.
Ето защо, изрисувайки Гьотеанума, използваме бои от растителен произход, защото те в по-голямата си част произхождат от живото. И така, виждате, че и в случая с цветовете боите трябва да се ориентират към живото.
към текста >>
Ето защо, изрисувайки Гьотеанума, из
пол
зваме бои от растителен произход, защото те в по-голямата си част произхождат от живото.
На детето, което тогава ми доведоха, беше предписано лечение с калций: дотогава то съвсем беше изгубило телесния цвят и беше станало жълто. Надявам се да проведем работата така, че да не се налага да кажем: те не успяха да подберат лекарство за детето... (пропуск в текста). Жизнената деятелност се проявява в цвета. Ето защо ние се опитваме при изготвянето на боите колкото се може по-малко да използваме безжизнени вещества.
Ето защо, изрисувайки Гьотеанума, използваме бои от растителен произход, защото те в по-голямата си част произхождат от живото.
И така, виждате, че и в случая с цветовете боите трябва да се ориентират към живото.
към текста >>
[4] Можем с успех да из
пол
зваме такъв варовик: може да се посочи «хранителният варовик» (в днешно време «градивен варовик», препарат на фирмата «Веледа», изготвен по данни на Р.
[4] Можем с успех да използваме такъв варовик: може да се посочи «хранителният варовик» (в днешно време «градивен варовик», препарат на фирмата «Веледа», изготвен по данни на Р.
Щайнер.) Виж също изказването на Р. Щайнер на Педагогическата конференция от 14 февруари 1923 г. в изданието «Конференция с педагозите от Свободното Валдорфско училище в Щутгарт, 1919 до 1924 г.» втори том, библ. №300.
към текста >>
49.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
рис.), тук по цялото око са раз
пол
ожени малки кръвоносни съдове.
Обаче във всеки орган има и кръв, и нерви. Човешкото око би могло всъщност да се разглежда като цялостен човек, в него има и кръв, и нерви. Ако си представите окото отделно от главата (вж.
рис.), тук по цялото око са разположени малки кръвоносни съдове.
Много малки кръвоносни съдове се намират тук. Освен това тук се намират много нерви. И така, виждате, че нервите и потоците кръв, които имаме в ръката, ги имаме също и в главата.
към текста >>
Правилно разбиране достигаме, когато си представим на
пол
овина осветения външен свят, сутрин и вечер, когато виждате около себе си утринната и вечерната заря.
Ето как стои работата с окото: представете си, че върху окото действа външният свят, то е осветено. Външният свят се представя по-добре, когато е осветен. Във всеки случай през деня външният свят, в който се намирате, е осветен. Обаче разглеждайки този напълно осветен външен свят, е трудно да го разбереш.
Правилно разбиране достигаме, когато си представим наполовина осветения външен свят, сутрин и вечер, когато виждате около себе си утринната и вечерната заря.
Утринната и вечерната заря са особено поучителни, те дават повече материал за изучаване.
към текста >>
Макар всичко тук да отива в безкрайността, вие все пак виждате небето, което, подобно на син ку
пол
, се намира над Земята, покрива я като синя обвивка.
Сега искам да ви кажа нещо друго. Представете си, че утринната заря вече е дошла, на двора е ден и, както днес, например въздухът е чист и прозрачен. Какво виждате в такъв случай? Виждате синьо небе. Въобще него като такова го няма, но вие въпреки това го виждате.
Макар всичко тук да отива в безкрайността, вие все пак виждате небето, което, подобно на син купол, се намира над Земята, покрива я като синя обвивка.
Защо става това?
към текста >>
Така той
пол
учил съвсем малък лъч светлина.
Нютон направил изкуствена дъга; той затъмнил своята стая, закрил прозорците с черна хартия и направил в хартията малка дупка.
Така той получил съвсем малък лъч светлина.
На пътя на този лъч той поставил така наречената призма, парче стъкло, което изглежда ето така, тристенно парче стъкло, а след него разположил екран.
към текста >>
На пътя на този лъч той поставил така наречената призма, парче стъкло, което изглежда ето така, тристенно парче стъкло, а след него раз
пол
ожил екран.
Нютон направил изкуствена дъга; той затъмнил своята стая, закрил прозорците с черна хартия и направил в хартията малка дупка. Така той получил съвсем малък лъч светлина.
На пътя на този лъч той поставил така наречената призма, парче стъкло, което изглежда ето така, тристенно парче стъкло, а след него разположил екран.
към текста >>
И така, той из
пол
звал прозорец с дупка, малък лъч светлина, призма и отзад екран.
И така, той използвал прозорец с дупка, малък лъч светлина, призма и отзад екран.
Тук също се появявала дъга; появявали се червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов цвят. Как разсъждавал Нютон? Нютон си казал: тук идва бяла светлина, а с помощта на призмата аз получавам седемте цвята на дъгата. Следователно тези седем цвята вече присъстват в самата бяла светлина и аз трябва само да ги извлека оттам. Виждате ли, това, разбира се, е най-простото обяснение.
към текста >>
Нютон си казал: тук идва бяла светлина, а с помощта на призмата аз
пол
учавам седемте цвята на дъгата.
И така, той използвал прозорец с дупка, малък лъч светлина, призма и отзад екран. Тук също се появявала дъга; появявали се червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов цвят. Как разсъждавал Нютон?
Нютон си казал: тук идва бяла светлина, а с помощта на призмата аз получавам седемте цвята на дъгата.
Следователно тези седем цвята вече присъстват в самата бяла светлина и аз трябва само да ги извлека оттам. Виждате ли, това, разбира се, е най-простото обяснение. Обяснението е основано на твърдението: това, което аз извличам навън, вече се е намирало вътре.
към текста >>
Когато сведущи в тази работа хора искат да направят други несведущи хора особено смирени, те из
пол
зват синия цвят или даже черния, съвсем черния.
Знаете и за другата страна.
Когато сведущи в тази работа хора искат да направят други несведущи хора особено смирени, те използват синия цвят или даже черния, съвсем черния.
Така например при настъпването на католическия Адвент (рождественския пост при католиците - бел. пр.), когато хората трябва да бъдат смирени, в църквата и преди всичко в облеклото на клира при литургията се използва синият цвят. Хората стават кротки, смирени. Вътрешно човек, неговите чувства се настройват към смирение. Особено ако отначало се е вбесил като бик, което понякога се случва по време на карнавала в навечерието на поста.
към текста >>
пр.), когато хората трябва да бъдат смирени, в църквата и преди всичко в облеклото на клира при литургията се из
пол
зва синият цвят.
Знаете и за другата страна. Когато сведущи в тази работа хора искат да направят други несведущи хора особено смирени, те използват синия цвят или даже черния, съвсем черния. Така например при настъпването на католическия Адвент (рождественския пост при католиците - бел.
пр.), когато хората трябва да бъдат смирени, в църквата и преди всичко в облеклото на клира при литургията се използва синият цвят.
Хората стават кротки, смирени. Вътрешно човек, неговите чувства се настройват към смирение. Особено ако отначало се е вбесил като бик, което понякога се случва по време на карнавала в навечерието на поста. Когато настъпи постът, се използват не само тъмни, но даже черни дрехи. Така се усмирява буйството на човека.
към текста >>
Когато настъпи постът, се из
пол
зват не само тъмни, но даже черни дрехи.
Така например при настъпването на католическия Адвент (рождественския пост при католиците - бел. пр.), когато хората трябва да бъдат смирени, в църквата и преди всичко в облеклото на клира при литургията се използва синият цвят. Хората стават кротки, смирени. Вътрешно човек, неговите чувства се настройват към смирение. Особено ако отначало се е вбесил като бик, което понякога се случва по време на карнавала в навечерието на поста.
Когато настъпи постът, се използват не само тъмни, но даже черни дрехи.
Така се усмирява буйството на човека. Наистина в случай на две карнавални недели би следвало да се удвои и времето на поста! Не знам, прието ли е да се прави така. И така, оттук вие виждате, че на човек съвършено различно му действа, ако той възприема светлината през тъмна среда - червено, или тъмнината през светлина, тоест синьо.
към текста >>
Така че ние, живеейки на светлина, имайки възможност правилно да поемаме светлина,
пол
учаваме здрав цвят на тялото.
Това става не само при тези, които имат здрави очи и виждат, но и при тези, чиито очи не са здрави и не виждат: светлината действа посредством светлите цветове (има се предвид червено-жълтата част от спектъра - бел. пр.); в този случай те предизвикват оживяване в главата и това оживяване на свой ред действа на организма като цяло, придавайки (на тялото) здрав цвят.
Така че ние, живеейки на светлина, имайки възможност правилно да поемаме светлина, получаваме здрав цвят на тялото.
към текста >>
Вследствие от това човек се чувства благо
пол
учно, удовлетворено.
Сега да си представим, че ние виждаме тъмнина през светлина, тоест синьо. Тъмнината не разрушава нашата кръв; тъмнината оставя нашата кръв неразрушена. Следователно нервът също остава неразрушен, тъй като кръвта остава в ред.
Вследствие от това човек се чувства благополучно, удовлетворено.
Доколкото кръвта и нервите не са подложени на атака от страна на синия цвят, човек се чувства вътрешно удовлетворен, на него му е приятно. Нещо рафинирано, фино присъства в това привеждане към покорност и смирение. Ако, да кажем, горе в олтара се намират свещеници в сини или черни одежди, а долу седят хората, при вида на тези сини одежди не става разрушаване на очните нерви и това се съпровожда от чувство на удоволствие. Това, собствено, е разчетено за доброто, доволно настроение на хората. Само не си мислете, че това никому не е известно!
към текста >>
Виждате ли, такива сведения могат да бъдат из
пол
звани при изготвянето на оцветяващи пигменти.
Виждате ли, такива сведения могат да бъдат използвани при изготвянето на оцветяващи пигменти.
Ако искам да опитам както трябва да изготвя червено за живопис, червена боя, би трябвало да направя боя, която би съдържала вещества, подбуждащи човека да изработва вътре в себе си кислород. При това постепенно се открива, че при получаването на червената боя за живопис се налага да се провежда количествен анализ на природните вещества за съдържание в тях на въглерод. По правилен начин използвайки въглерод в съчетание с други вещества, аз проявявам тайната на изготвяне на червения пигмент за моята боя. Ако за получаване на боята използвам растения[3], най-същественото е това, извършваните от мен операции по раздробяването, изпичането и така нататък да позволят да се осигури необходимото съдържание на въглерод в боята. Ако ми се е удало да обезпеча нормално съдържание на въглерод, ще получа боя от светлата гама, червеникава боя.
към текста >>
При това постепенно се открива, че при
пол
учаването на червената боя за живопис се налага да се провежда количествен анализ на природните вещества за съдържание в тях на въглерод.
Виждате ли, такива сведения могат да бъдат използвани при изготвянето на оцветяващи пигменти. Ако искам да опитам както трябва да изготвя червено за живопис, червена боя, би трябвало да направя боя, която би съдържала вещества, подбуждащи човека да изработва вътре в себе си кислород.
При това постепенно се открива, че при получаването на червената боя за живопис се налага да се провежда количествен анализ на природните вещества за съдържание в тях на въглерод.
По правилен начин използвайки въглерод в съчетание с други вещества, аз проявявам тайната на изготвяне на червения пигмент за моята боя. Ако за получаване на боята използвам растения[3], най-същественото е това, извършваните от мен операции по раздробяването, изпичането и така нататък да позволят да се осигури необходимото съдържание на въглерод в боята. Ако ми се е удало да обезпеча нормално съдържание на въглерод, ще получа боя от светлата гама, червеникава боя. Напротив, ако използвам вещества с високо съдържание на кислород - именно кислород, а не въглерод, - ако ми се удаде да вкарам в състава и кислорода като такъв, ще получа боя от тъмната гама със синкави оттенъци.
към текста >>
По правилен начин из
пол
звайки въглерод в съчетание с други вещества, аз проявявам тайната на изготвяне на червения пигмент за моята боя.
Виждате ли, такива сведения могат да бъдат използвани при изготвянето на оцветяващи пигменти. Ако искам да опитам както трябва да изготвя червено за живопис, червена боя, би трябвало да направя боя, която би съдържала вещества, подбуждащи човека да изработва вътре в себе си кислород. При това постепенно се открива, че при получаването на червената боя за живопис се налага да се провежда количествен анализ на природните вещества за съдържание в тях на въглерод.
По правилен начин използвайки въглерод в съчетание с други вещества, аз проявявам тайната на изготвяне на червения пигмент за моята боя.
Ако за получаване на боята използвам растения[3], най-същественото е това, извършваните от мен операции по раздробяването, изпичането и така нататък да позволят да се осигури необходимото съдържание на въглерод в боята. Ако ми се е удало да обезпеча нормално съдържание на въглерод, ще получа боя от светлата гама, червеникава боя. Напротив, ако използвам вещества с високо съдържание на кислород - именно кислород, а не въглерод, - ако ми се удаде да вкарам в състава и кислорода като такъв, ще получа боя от тъмната гама със синкави оттенъци.
към текста >>
Ако за
пол
учаване на боята из
пол
звам растения[3], най-същественото е това, извършваните от мен операции по раздробяването, изпичането и така нататък да позволят да се осигури необходимото съдържание на въглерод в боята.
Виждате ли, такива сведения могат да бъдат използвани при изготвянето на оцветяващи пигменти. Ако искам да опитам както трябва да изготвя червено за живопис, червена боя, би трябвало да направя боя, която би съдържала вещества, подбуждащи човека да изработва вътре в себе си кислород. При това постепенно се открива, че при получаването на червената боя за живопис се налага да се провежда количествен анализ на природните вещества за съдържание в тях на въглерод. По правилен начин използвайки въглерод в съчетание с други вещества, аз проявявам тайната на изготвяне на червения пигмент за моята боя.
Ако за получаване на боята използвам растения[3], най-същественото е това, извършваните от мен операции по раздробяването, изпичането и така нататък да позволят да се осигури необходимото съдържание на въглерод в боята.
Ако ми се е удало да обезпеча нормално съдържание на въглерод, ще получа боя от светлата гама, червеникава боя. Напротив, ако използвам вещества с високо съдържание на кислород - именно кислород, а не въглерод, - ако ми се удаде да вкарам в състава и кислорода като такъв, ще получа боя от тъмната гама със синкави оттенъци.
към текста >>
Ако ми се е удало да обезпеча нормално съдържание на въглерод, ще
пол
уча боя от светлата гама, червеникава боя.
Виждате ли, такива сведения могат да бъдат използвани при изготвянето на оцветяващи пигменти. Ако искам да опитам както трябва да изготвя червено за живопис, червена боя, би трябвало да направя боя, която би съдържала вещества, подбуждащи човека да изработва вътре в себе си кислород. При това постепенно се открива, че при получаването на червената боя за живопис се налага да се провежда количествен анализ на природните вещества за съдържание в тях на въглерод. По правилен начин използвайки въглерод в съчетание с други вещества, аз проявявам тайната на изготвяне на червения пигмент за моята боя. Ако за получаване на боята използвам растения[3], най-същественото е това, извършваните от мен операции по раздробяването, изпичането и така нататък да позволят да се осигури необходимото съдържание на въглерод в боята.
Ако ми се е удало да обезпеча нормално съдържание на въглерод, ще получа боя от светлата гама, червеникава боя.
Напротив, ако използвам вещества с високо съдържание на кислород - именно кислород, а не въглерод, - ако ми се удаде да вкарам в състава и кислорода като такъв, ще получа боя от тъмната гама със синкави оттенъци.
към текста >>
Напротив, ако из
пол
звам вещества с високо съдържание на кислород - именно кислород, а не въглерод, - ако ми се удаде да вкарам в състава и кислорода като такъв, ще
пол
уча боя от тъмната гама със синкави оттенъци.
Ако искам да опитам както трябва да изготвя червено за живопис, червена боя, би трябвало да направя боя, която би съдържала вещества, подбуждащи човека да изработва вътре в себе си кислород. При това постепенно се открива, че при получаването на червената боя за живопис се налага да се провежда количествен анализ на природните вещества за съдържание в тях на въглерод. По правилен начин използвайки въглерод в съчетание с други вещества, аз проявявам тайната на изготвяне на червения пигмент за моята боя. Ако за получаване на боята използвам растения[3], най-същественото е това, извършваните от мен операции по раздробяването, изпичането и така нататък да позволят да се осигури необходимото съдържание на въглерод в боята. Ако ми се е удало да обезпеча нормално съдържание на въглерод, ще получа боя от светлата гама, червеникава боя.
Напротив, ако използвам вещества с високо съдържание на кислород - именно кислород, а не въглерод, - ако ми се удаде да вкарам в състава и кислорода като такъв, ще получа боя от тъмната гама със синкави оттенъци.
към текста >>
Ако обработя слънчогледа така, че да успея да въплътя в
пол
учения от мен цветен пигмент изходния природен процес, присъщ на самия цвят, ще
пол
уча хубава жълта боя, която няма силно да се влияе от външна-та светлина.
Представете си, че взимам слънчоглед (Helianthus L.). Той е съвсем жълт, има оцветяване от светлата гама. Жълтият цвят е близък до червеното: това е светлина, наблюдавана през тъмнина, през затъмнена среда.
Ако обработя слънчогледа така, че да успея да въплътя в получения от мен цветен пигмент изходния природен процес, присъщ на самия цвят, ще получа хубава жълта боя, която няма силно да се влияе от външна-та светлина.
Защото слънчогледът, като цвете, приема, краде тайната за създаване на жълтия цвят от самото Слънце. Ако в боята успея да възпроизведа, ако успея да отпечатам с нея процеса, който се извършва в цвета на слънчогледа, тогава, ако боята се окаже достатъчно плътна, ще успея да пресъздам нормален жълт цвят.
към текста >>
Вземайки друго растение, например цикория (Cichorium inthubus L.), която цъфти в синьо - това са тези сини, бледо-сини цветове, които растат в крайпътните канавки, те растат и тук, - ако имам това синьо растение и искам да направя боя от неговите цветове, това няма да ми се удаде, нищо няма да се
пол
учи.
Вземайки друго растение, например цикория (Cichorium inthubus L.), която цъфти в синьо - това са тези сини, бледо-сини цветове, които растат в крайпътните канавки, те растат и тук, - ако имам това синьо растение и искам да направя боя от неговите цветове, това няма да ми се удаде, нищо няма да се получи.
И напротив, ще ми се получи, ако по правилен начин обработя корените на растението: в тях се извършва процесът, който прави цветовете сини.
към текста >>
И напротив, ще ми се
пол
учи, ако по правилен начин обработя корените на растението: в тях се извършва процесът, който прави цветовете сини.
Вземайки друго растение, например цикория (Cichorium inthubus L.), която цъфти в синьо - това са тези сини, бледо-сини цветове, които растат в крайпътните канавки, те растат и тук, - ако имам това синьо растение и искам да направя боя от неговите цветове, това няма да ми се удаде, нищо няма да се получи.
И напротив, ще ми се получи, ако по правилен начин обработя корените на растението: в тях се извършва процесът, който прави цветовете сини.
към текста >>
Така че, желаейки да изготвя синя или индигова боя от растението индиго - от което аз
пол
учавам тъмно-синя-та, индигова боя - или от цикория - от тези сини цветя, - във всеки случай трябва да из
пол
звам корена.
Ако в цветчето имаме работа с жълто, в този случай жълтият пигмент се изработва от самото цветче; ако цветчето е синьо, съответстващият процес протича в корена и само се издига до цвета.
Така че, желаейки да изготвя синя или индигова боя от растението индиго - от което аз получавам тъмно-синя-та, индигова боя - или от цикория - от тези сини цветя, - във всеки случай трябва да използвам корена.
Трябва да го обработвам химически, докато от него не се получи синя боя.
към текста >>
Трябва да го обработвам химически, докато от него не се
пол
учи синя боя.
Ако в цветчето имаме работа с жълто, в този случай жълтият пигмент се изработва от самото цветче; ако цветчето е синьо, съответстващият процес протича в корена и само се издига до цвета. Така че, желаейки да изготвя синя или индигова боя от растението индиго - от което аз получавам тъмно-синя-та, индигова боя - или от цикория - от тези сини цветя, - във всеки случай трябва да използвам корена.
Трябва да го обработвам химически, докато от него не се получи синя боя.
към текста >>
Благодарение на провежданите по такъв начин изследвания аз
пол
учавам боя от растение.
Благодарение на провежданите по такъв начин изследвания аз получавам боя от растение.
Това не бих могъл да направя на основата на теорията на Нютон, който твърди: цветовете вече се съдържат в слънчевата светлина, аз само трябва да ги извлека навън. Но такава методика е пригодна само при извличането на пари от портмонето. Всичко, което харча на ден, трябва утре да го попълня в портмонето си. Напълно разумни хора си представят светлината във вид на някакво портмоне, вътре в което се намира всичко. Всъщност това не е така.
към текста >>
Докато процесите, в резултат на които слънчогледът или глухарчето
пол
учават жълтото оцветяване, протичат в цвета.
Трябва да се знае в какво качество жълтият цвят присъства в слънчогледа или в глухарчето (Taraxacum Wigg.). Трябва да се знае в какво качество се намира синият цвят в цикорията. Процесите, в резултат на които синьото и тъмно-синьото възникват в цикорията или в индигото (растението), протичат в корена.
Докато процесите, в резултат на които слънчогледът или глухарчето получават жълтото оцветяване, протичат в цвета.
За получаване на боя от светлата (жълто-червената гама) аз трябва да имитирам жизнените химически процеси, протичащи в цвета на растението. За получаване на бои от тъмната (синьо-виолетова гама) аз трябва да имитирам процеса, протичащ в корена на растението.
към текста >>
За
пол
учаване на боя от светлата (жълто-червената гама) аз трябва да имитирам жизнените химически процеси, протичащи в цвета на растението.
Трябва да се знае в какво качество жълтият цвят присъства в слънчогледа или в глухарчето (Taraxacum Wigg.). Трябва да се знае в какво качество се намира синият цвят в цикорията. Процесите, в резултат на които синьото и тъмно-синьото възникват в цикорията или в индигото (растението), протичат в корена. Докато процесите, в резултат на които слънчогледът или глухарчето получават жълтото оцветяване, протичат в цвета.
За получаване на боя от светлата (жълто-червената гама) аз трябва да имитирам жизнените химически процеси, протичащи в цвета на растението.
За получаване на бои от тъмната (синьо-виолетова гама) аз трябва да имитирам процеса, протичащ в корена на растението.
към текста >>
За
пол
учаване на бои от тъмната (синьо-виолетова гама) аз трябва да имитирам процеса, протичащ в корена на растението.
Трябва да се знае в какво качество жълтият цвят присъства в слънчогледа или в глухарчето (Taraxacum Wigg.). Трябва да се знае в какво качество се намира синият цвят в цикорията. Процесите, в резултат на които синьото и тъмно-синьото възникват в цикорията или в индигото (растението), протичат в корена. Докато процесите, в резултат на които слънчогледът или глухарчето получават жълтото оцветяване, протичат в цвета. За получаване на боя от светлата (жълто-червената гама) аз трябва да имитирам жизнените химически процеси, протичащи в цвета на растението.
За получаване на бои от тъмната (синьо-виолетова гама) аз трябва да имитирам процеса, протичащ в корена на растението.
към текста >>
Гьоте не пристъпил веднага към работа и доста дълго държал при себе си апаратурата, без да я из
пол
зва.
Гьоте не пристъпил веднага към работа и доста дълго държал при себе си апаратурата, без да я използва.
Междувременно той си имал други дела. На съдебния съветник Бютнер[4], на когото отново му потрябвала тази апаратура, такова забавяне му се сторило прекалено и той искал да си прибере апаратурата. Тогава Гьоте казал: трябва колкото се може по-скоро да експериментирам! Той гледал през призмата, даже без да я разопакова, както следва, и си казал: бялата стена трябва да стане прекрасен фон за появата на дъгата (на дисперсионния спектър), ако погледна през призмата; вместо белия фон трябва да се появи червено, жълто, зелено и т.н. Поглеждайки в призмата, той предварително се радвал, че ще види тези пъстри цветове по цялата стена, но уви, нищо не видял.
към текста >>
Древните хора казвали: светлината, видима през тъмнина = червено, тъмнината през светлина = синьо; ако аз леко видоизменя, придам оттенък на червеното, ще се
пол
учи жълто.
Разбира се, той бил във висша степен смаян. Какво се крие зад това? - запитал се той. Виждате ли, от това произшествие възникнала цялата негова теория за цветовете. Той казал: сега трябва още един път да проконтролирам всички тези неща.
Древните хора казвали: светлината, видима през тъмнина = червено, тъмнината през светлина = синьо; ако аз леко видоизменя, придам оттенък на червеното, ще се получи жълто.
Ако от синьото преминавам към червеното, от едната страна на синьото ще се окаже зеленото, а от другата страна -виолетовото. Това са междинни степени, оттенъци. Така Гьоте разработил своето учение за цветовете; то се оказало по-добро от това, което е съществувало някога в средните векове.
към текста >>
Както вече се каза, хората, от една страна, имат работа с теорията, с всичко това, което им обясняват физиците, а от друга страна, тези хора гледат творби от живописта, където се из
пол
зват бои.
Както вече се каза, хората, от една страна, имат работа с теорията, с всичко това, което им обясняват физиците, а от друга страна, тези хора гледат творби от живописта, където се използват бои.
Хората не се интересуват от това, как стои работата с червеното, жълтото и т.н., те не свеждат тази и другата сфера заедно (теорията за цветовете и живописта - бел. пр.)
към текста >>
Пол
ожението на нещата в настояще време е такова, че на художника му се налага да се замисля над това; има художници, които не се замислят над това и които просто си купуват готови бои.
Господа, художникът трябва да обедини тези области. Този, който иска да рисува, трябва да ги обедини. Той не трябва в своите познания да се ограничава със сведения от рода: тук имаме работа с някаква «раница», където се намират всички цветове - такава «раница» не съществува никъде, - не, художникът трябва от живи растения или други живи субстанции да приготви своите бои, тези бои трябва по правилен начин да се смесят; художникът трябва... (пропуск в текста).
Положението на нещата в настояще време е такова, че на художника му се налага да се замисля над това; има художници, които не се замислят над това и които просто си купуват готови бои.
Но художниците, които се замислят над проблема, как да получат боята, как да си я приготвят сами, казват: Гьотевото учение за цветовете може да се използва на практика. То дава нещо. Докато Нютоновото учение за цветовете, учението на физиците, художникът не може да използва на практика. - И така, публиката, ценителите на живописта не свеждат заедно живописта и физическата теория за цветовете, но на художника му се налага да прави това! И художникът отдава предпочитание на теорията за цветовете на Гьоте.
към текста >>
Но художниците, които се замислят над проблема, как да
пол
учат боята, как да си я приготвят сами, казват: Гьотевото учение за цветовете може да се из
пол
зва на практика.
Господа, художникът трябва да обедини тези области. Този, който иска да рисува, трябва да ги обедини. Той не трябва в своите познания да се ограничава със сведения от рода: тук имаме работа с някаква «раница», където се намират всички цветове - такава «раница» не съществува никъде, - не, художникът трябва от живи растения или други живи субстанции да приготви своите бои, тези бои трябва по правилен начин да се смесят; художникът трябва... (пропуск в текста). Положението на нещата в настояще време е такова, че на художника му се налага да се замисля над това; има художници, които не се замислят над това и които просто си купуват готови бои.
Но художниците, които се замислят над проблема, как да получат боята, как да си я приготвят сами, казват: Гьотевото учение за цветовете може да се използва на практика.
То дава нещо. Докато Нютоновото учение за цветовете, учението на физиците, художникът не може да използва на практика. - И така, публиката, ценителите на живописта не свеждат заедно живописта и физическата теория за цветовете, но на художника му се налага да прави това! И художникът отдава предпочитание на теорията за цветовете на Гьоте. Художникът казва: Боже мой, нас съвсем не ни интересува физиката; това, което те говорят, касае само тяхната собствена проблематика.
към текста >>
Докато Нютоновото учение за цветовете, учението на физиците, художникът не може да из
пол
зва на практика.
Този, който иска да рисува, трябва да ги обедини. Той не трябва в своите познания да се ограничава със сведения от рода: тук имаме работа с някаква «раница», където се намират всички цветове - такава «раница» не съществува никъде, - не, художникът трябва от живи растения или други живи субстанции да приготви своите бои, тези бои трябва по правилен начин да се смесят; художникът трябва... (пропуск в текста). Положението на нещата в настояще време е такова, че на художника му се налага да се замисля над това; има художници, които не се замислят над това и които просто си купуват готови бои. Но художниците, които се замислят над проблема, как да получат боята, как да си я приготвят сами, казват: Гьотевото учение за цветовете може да се използва на практика. То дава нещо.
Докато Нютоновото учение за цветовете, учението на физиците, художникът не може да използва на практика.
- И така, публиката, ценителите на живописта не свеждат заедно живописта и физическата теория за цветовете, но на художника му се налага да прави това! И художникът отдава предпочитание на теорията за цветовете на Гьоте. Художникът казва: Боже мой, нас съвсем не ни интересува физиката; това, което те говорят, касае само тяхната собствена проблематика. Нека да правят каквото искат. Ние се придържаме към древната теория за цветовете, на нас ни подхожда теорията за цветовете на Гьоте.
към текста >>
Художниците смятат себе си за служители на изкуството, те пред
пол
агат, че да посягат на физическите теории не им влиза в компетенцията.
- И така, публиката, ценителите на живописта не свеждат заедно живописта и физическата теория за цветовете, но на художника му се налага да прави това! И художникът отдава предпочитание на теорията за цветовете на Гьоте. Художникът казва: Боже мой, нас съвсем не ни интересува физиката; това, което те говорят, касае само тяхната собствена проблематика. Нека да правят каквото искат. Ние се придържаме към древната теория за цветовете, на нас ни подхожда теорията за цветовете на Гьоте.
Художниците смятат себе си за служители на изкуството, те предполагат, че да посягат на физическите теории не им влиза в компетенцията.
Освен другото, това е неприятно и неудобно. Можеш да си навлечеш врагове и други подобни.
към текста >>
Въглената киселина е противо
пол
ожност на кислорода, тя се стреми да проникне в моята глава.
Ако постоянно се намирам в тъмнина или ме обкръжават сини тонове, на мен постоянно ми се иска да се оживя. Аз изразходвам твърде много сили за това оживяване, от което ставам блед, тъй като изразходвам твърде много жизнени сили. В първия случай (тоест при добра осветеност, при червено-жълти тонове в жилището - бел. пр.) здравият, розов цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на кислорода. Бледността на свой ред се обяснява с постоянното усвояване на въглена киселина.
Въглената киселина е противоположност на кислорода, тя се стреми да проникне в моята глава.
Поради това аз ставам съвсем бледен.
към текста >>
От тези образи те
пол
учавали сънища.
Древните скотовъдни народи поемали в своето успокоено тяло цялото звездно небе, поемали го в образи, тези образи, които отпечатвали в тях потоците кислород. След това те се събуждали.
От тези образи те получавали сънища.
На тази основа те след това ставали притежатели на астрологията, на науката за звездите. Те създавали удивителна астрология, удивителна наука за звездите. В сънищата им Овенът не е представлявал сбор от определено количество звезди, а те действително са виждали животното Овен, Телец и т.н. Благодарение на това те чувствали в себе си в образи цялото звездно небе.
към текста >>
Ние все още го развиваме, макар и по-зле, отколкото древните; лежейки в кревата, в съня, ние все още имаме ретроспективни спомени за това, как някога сме лежали в
пол
ето и сме поемали в себе си кислорода.
Вътрешният живот на човека е животът на неговото астрално тяло, защото по време на сън той преживява цялото небе. Би било лошо, ако не произлизахме от тези древни скотовъдни народи. Именно от древните скотовъдни пастирски народи произхождат всички хора. За да познаваме, ние все още имаме предаденото по наследство вътрешно звездно небе.
Ние все още го развиваме, макар и по-зле, отколкото древните; лежейки в кревата, в съня, ние все още имаме ретроспективни спомени за това, как някога сме лежали в полето и сме поемали в себе си кислорода.
Макар вече и да не сме пастири, въпреки това сме наследили нещо (от тях), ние още притежаваме нещо, макар и да не можем да го изразим както трябва; това качество вече е помръкнало и угаснало. Въпреки това то е свойствено на цялото човечество. Ако се иска да се узнае това, което и досега още носи в себе си човек, трябва да се обърнем към древните времена. Всички хора на Земята навсякъде са произлезли от скотовъдни, пастирски народи; в своето тяло хората на Земята са наследили това, което е могло да произлезе от тези пастирски народи.
към текста >>
[3] Ако за
пол
учаване на боята из
пол
звам растения: за изрисуването на двата ку
пол
а на първия Гьотеанум в собствената лаборатория били създадени растителни бои по указания на Р. Щайнер.
[3] Ако за получаване на боята използвам растения: за изрисуването на двата купола на първия Гьотеанум в собствената лаборатория били създадени растителни бои по указания на Р. Щайнер.
В Научноизследователския институт «Антеа», разработващ методика за производство на растителни бои по Р. Щайнер, в тридесетте години са били разработени и произведени 16 бои и оцветители. Производството на растителни бои отново се организира в «Предприятието за производство на растителни бои при Гьотеанума».
към текста >>
50.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И така, негърът има повишена сексуалност, повишено
пол
ово влечение.
Ето защо при негрите особено е развит задният мозък. Това става посредством гръбначния мозък. Така може да се преработва всичко това, което се намира вътре в човека благодарение на светлината и топлината. Ето защо при негрите като най-жизнено активно се формира всичко това, което е свързано с тялото и обмена на веществата. Негърът, както казват, притежава повишена сексуалност и силни инстинкти.
И така, негърът има повишена сексуалност, повишено полово влечение.
Доколкото на повърхността на тялото в кожата му присъства слънчевото начало, светлината и топлината, цялата обмяна на веществата протича така, все едно вътре в организма му всичко ври от въздействията на Слънцето. Затова у него възниква силно полово влечение. В негъра постоянно протича вътрешен процес на варене, при което задният мозък се възбужда и разгаря този огън.
към текста >>
Затова у него възниква силно
пол
ово влечение.
Така може да се преработва всичко това, което се намира вътре в човека благодарение на светлината и топлината. Ето защо при негрите като най-жизнено активно се формира всичко това, което е свързано с тялото и обмена на веществата. Негърът, както казват, притежава повишена сексуалност и силни инстинкти. И така, негърът има повишена сексуалност, повишено полово влечение. Доколкото на повърхността на тялото в кожата му присъства слънчевото начало, светлината и топлината, цялата обмяна на веществата протича така, все едно вътре в организма му всичко ври от въздействията на Слънцето.
Затова у него възниква силно полово влечение.
В негъра постоянно протича вътрешен процес на варене, при което задният мозък се възбужда и разгаря този огън.
към текста >>
Той
пол
учава чувство на удовлетворение и добро самочувствие благодарение на дишането.
В дадения случай обмяната на веществата се предоставя на своята собствена сила. Светлината работи в дишането и кръвообращението. И така, при представителите на жълтата раса, при японците, при китайците, светлината и топлината работят главно в дишането и кръвообращението. Срещайки японец, вие ще забележите как той се грижи за своето дишане. Говорейки с вас, той винаги се сдържа, за да му е наред дишането.
Той получава чувство на удовлетворение и добро самочувствие благодарение на дишането.
Работата стои така, че тук вътре (в областта на корема) се преработва по-малко. Всичко се преработва основно в гърдите. Това е обусловено от не толкова силното развитие на задния мозък при жълтия човек и от развитието на средния мозък. Тук у него се намира това, което обслужва дишането и кръвообращението му. Представителите на жълтата раса, жителите на Азия, още в достатъчна степен живеят във вътрешното (в областта на туловището).
към текста >>
Кръвта прониква (просмуква се) през белотата: така сами
пол
учаваме оцветяването (на кожата), свойствено на европейския човек, на европееца.
И така, работа тук стои така: в дадения случай човек отразява цялата светлина и цялата топлина - той ги поема само ако те са много силни, - той ги отблъсква назад и преработва само тази светлина и топлина, които възникват в неговия организъм благодарение на собствената вътрешна работа. Да, господа, в дадения случай на помощ не му идва нито дишането, нито кръвообращението, нито изработката на топлина; не, той сам, посредством своя главен мозък, посредством своята глава трябва да изработи светлината и топлината. Цялата външна светлина и външна топлина ние (европейците - бел. пр.) отблъскваме назад, отразяваме. Ние сами трябва да придаваме цвета на нашата кръв.
Кръвта прониква (просмуква се) през белотата: така сами получаваме оцветяването (на кожата), свойствено на европейския човек, на европееца.
То се появява отвътре. Затова ние имаме бяло тяло, което всичко преработва вътре, а цялата външна светлина и цялата топлина отхвърля, отразява обратно. Ние имаме бяло тяло. И докато монголоидът използва предимно средния мозък, ние, европейците, трябва да използваме предния мозък (вж. рис., вдясно).
към текста >>
И докато монголоидът из
пол
зва предимно средния мозък, ние, европейците, трябва да из
пол
зваме предния мозък (вж.
Ние сами трябва да придаваме цвета на нашата кръв. Кръвта прониква (просмуква се) през белотата: така сами получаваме оцветяването (на кожата), свойствено на европейския човек, на европееца. То се появява отвътре. Затова ние имаме бяло тяло, което всичко преработва вътре, а цялата външна светлина и цялата топлина отхвърля, отразява обратно. Ние имаме бяло тяло.
И докато монголоидът използва предимно средния мозък, ние, европейците, трябва да използваме предния мозък (вж.
рис., вдясно). Така се установява такава последователност: при човек с активен заден мозък доминира основно инстинктивният живот, половият живот (на рис., вляво). Следващият човек тук (в средата) с активен среден мозък води емоционален живот, живот в чувствата, локализиран в гърдите. А ние, европейците, бедните европейци, притежаваме мисловен живот, локализиран в главата (на рис., вдясно). Вследствие от това ние почти не усещаме нашия вътрешен човек.
към текста >>
Така се установява такава последователност: при човек с активен заден мозък доминира основно инстинктивният живот,
пол
овият живот (на рис., вляво).
То се появява отвътре. Затова ние имаме бяло тяло, което всичко преработва вътре, а цялата външна светлина и цялата топлина отхвърля, отразява обратно. Ние имаме бяло тяло. И докато монголоидът използва предимно средния мозък, ние, европейците, трябва да използваме предния мозък (вж. рис., вдясно).
Така се установява такава последователност: при човек с активен заден мозък доминира основно инстинктивният живот, половият живот (на рис., вляво).
Следващият човек тук (в средата) с активен среден мозък води емоционален живот, живот в чувствата, локализиран в гърдите. А ние, европейците, бедните европейци, притежаваме мисловен живот, локализиран в главата (на рис., вдясно). Вследствие от това ние почти не усещаме нашия вътрешен човек. Защото главата си я усещаме само в случай, че ни боли, в случай на нейно заболяване. В противен случай не я чувстваме.
към текста >>
При европейците работата стои така, че те по същество въобще нищо не биха
пол
учавали от Слънцето, ако не развиваха своето собствено човешко начало.
Трябва само както следва да помислите, в какво се състои работата. Негрите живеят в този регион на Земята, където Слънцето много силно ги обременява с действието си, прониква в тях. И така, те се отдават на действието му, изцяло го поемат в своето тяло, отнасят се към него дружелюбно, не го отхвърлят назад, не го отразяват. При азиатците се наблюдава известно освобождаване от земната жега. Макар и да не връщат обратно толкова много (топлина и светлина), те вече се отнасят към Слънцето не толкова дружелюбно.
При европейците работата стои така, че те по същество въобще нищо не биха получавали от Слънцето, ако не развиваха своето собствено човешко начало.
Ето защо именно Европа е била изходният пункт за развитие на собственото човешко начало, което в същото време установява отношенията с външния свят. В Азия са били направени много малко открития, там преобладава разработването им, докато самите открития, изобретенията -тоест това, което възниква в резултат на опитното, експериментално изследване на външния свят, - жителите на Азия не могат да правят.
към текста >>
Следователно черните хора са се придвижвали на Запад, те вече не са могли да
пол
учават толкова много светлина и топлина, както това е било за тях в Африка.
В настояще време на представителите на негърската раса им се налага по-малко да се преселват, днес условията са се изменили, но в дълбоката древност е било така, както ви разказвам: негрите са се преселвали на Запад. Мореплаването тогава вече е съществувало, а освен това из целия Атлантически океан е имало много острови; по-рано Атлантическият океан е бил континент.
Следователно черните хора са се придвижвали на Запад, те вече не са могли да получават толкова много светлина и топлина, както това е било за тях в Африка.
В този случай към тях са идвали по-малко светлина и топлина. Какви са били последствията? Тяхната природа е била приспособена към това, да поема колкото се може повече светлина и топлина. Тяхната природа ги е предразполагала да стават черни (от светлината и топлината). Сега те получавали не толкова много светлина и топлина, колкото им е било необходимо, за да бъдат черни.
към текста >>
Тяхната природа ги е предраз
пол
агала да стават черни (от светлината и топлината).
Мореплаването тогава вече е съществувало, а освен това из целия Атлантически океан е имало много острови; по-рано Атлантическият океан е бил континент. Следователно черните хора са се придвижвали на Запад, те вече не са могли да получават толкова много светлина и топлина, както това е било за тях в Африка. В този случай към тях са идвали по-малко светлина и топлина. Какви са били последствията? Тяхната природа е била приспособена към това, да поема колкото се може повече светлина и топлина.
Тяхната природа ги е предразполагала да стават черни (от светлината и топлината).
Сега те получавали не толкова много светлина и топлина, колкото им е било необходимо, за да бъдат черни. Затова те станали медно-червени, станали индианци. Това станало, защото те били принудени да отразяват малко от светлината и топлината. Такова отразяване създавало мед-но-червения блясък. Самата мед е такова тяло, което трябва малко да отразява, да отблъсква светлината и топлината.
към текста >>
Сега те
пол
учавали не толкова много светлина и топлина, колкото им е било необходимо, за да бъдат черни.
Следователно черните хора са се придвижвали на Запад, те вече не са могли да получават толкова много светлина и топлина, както това е било за тях в Африка. В този случай към тях са идвали по-малко светлина и топлина. Какви са били последствията? Тяхната природа е била приспособена към това, да поема колкото се може повече светлина и топлина. Тяхната природа ги е предразполагала да стават черни (от светлината и топлината).
Сега те получавали не толкова много светлина и топлина, колкото им е било необходимо, за да бъдат черни.
Затова те станали медно-червени, станали индианци. Това станало, защото те били принудени да отразяват малко от светлината и топлината. Такова отразяване създавало мед-но-червения блясък. Самата мед е такова тяло, което трябва малко да отразява, да отблъсква светлината и топлината. Тя не може да ги удържа.
към текста >>
Те измират по естествена причина, в съответствие със своята собствена природа;
пол
учавайки твърде малко светлина и топлина, те умират от своето земно начало.
Това станало, защото те били принудени да отразяват малко от светлината и топлината. Такова отразяване създавало мед-но-червения блясък. Самата мед е такова тяло, което трябва малко да отразява, да отблъсква светлината и топлината. Тя не може да ги удържа. Затова те вече, като индианци на Запад, измират, станали са умираща раса.
Те измират по естествена причина, в съответствие със своята собствена природа; получавайки твърде малко светлина и топлина, те умират от своето земно начало.
Земното начало в тяхната природа съставлява тяхната сексуалност, животът на привличането. Те не могат да регулират последната; в същото време при тях се формират здрави кости. Доколкото в костите им постъпва излишък на минерални вещества, индианците повече не могат да издържат този излишък от минерални вещества. Костите стават страшно здрави, но става така, че поради своите кости човек като цяло върви към гибел.
към текста >>
Доколкото европеецът в най-голяма степен се
пол
зва от душата и духа, той може в най-голяма степен да работи над душата и духа, да ги преработва.
Затова те са ориентирани към самите себе си. Преселвайки се, те приемат отличителните особености на други региони, и то така, че ако това ги довежда до гибел, тя е на ниво отделни хора, а не на расата като цяло. В това отношение те правят нещо друго. Виждате ли, господа, всичко това, което сега ви описвам, се отнася към процесите, протичащи в тялото на човека. Душата и духът остават повече или по-малко встрани от това, те остават независими.
Доколкото европеецът в най-голяма степен се ползва от душата и духа, той може в най-голяма степен да работи над душата и духа, да ги преработва.
Европеецът най-добре понася преселването в различни части на Земята.
към текста >>
В Европа, както видяхте, човек, бидейки европеец, е из
пол
звал основно предния мозък.
Може да се каже така: белите хора могат да се преместват навсякъде, те днес могат да отиват даже в Америка. Всичко това, което в Америка се отнася към бялото население, е дошло от Европа. И така, белите хора се появили на американския континент. Обаче с човека, по естествен начин формирал се в Европа, развиващ всичко вътре в себе си, стават някои изменения, ако той се премести в Америка. Тук условията са такива, че при човека трябва в някакъв смисъл да се окаже задействан неговият заден мозък.
В Европа, както видяхте, човек, бидейки европеец, е използвал основно предния мозък.
Тук, в Америка, са се разпространили индианците, тези, които някога са били регресиращи негри. Това означава, че последните не прогресират, те загиват. Ако човек дойде в Америка, тук започва борба между предния мозък и задния мозък. Ако семейство замине за Америка, окончателно се пресели тук, отличителен признак на хората, произлизащи от такова семейство, става удължаването на ръцете. Ръцете стават по-дълги.
към текста >>
Разбира се, нищо няма да се
пол
учи, ако си представяме този проблем така, както си го представя принц Баденски, който попаднал в капан, доверявайки се на американския европеец Уилсън.
Разбира се, нищо няма да се получи, ако си представяме този проблем така, както си го представя принц Баденски, който попаднал в капан, доверявайки се на американския европеец Уилсън.
Защото Уилсън не е истински американец. Всичките си теории той е заимствал от Европа. Затова и създадената от него теория е толкова безплодна. Въпреки това истинският американизъм някога действително ще се обедини с европейското начало, с «европеизма», който ще решава своите проблеми по по-духовен начин. Ако изучаваме въпросите именно така, ще видим как трябва да се държим в света.
към текста >>
Такава правилна жизнена посока хората
пол
учават във все по-малка степен.
В бъдеще именно във връзка с расовите особености ще се появят неща, които трябва да се знаят, за да имаме правилна посока в живота.
Такава правилна жизнена посока хората получават във все по-малка степен.
Хората не искат да се учат, те се задоволяват с дрънканици.
към текста >>
Това е станало, защото в последната третина на XIX век посветените хора са
пол
учавали такова научно образование, в което вече не е имало място за чисто човешкото начало.
Това е станало, защото в последната третина на XIX век посветените хора са получавали такова научно образование, в което вече не е имало място за чисто човешкото начало.
В настоящо време с науката за човека работата стои лошо, нали така? Даже учените-материалисти забелязват това. И не успяват да мръднат напред. Нещо интересно стана на последната естественонаучна конференция[1]. Един от тези естествоизпитатели с особена сила подчерта: Не можем да се придвижим по-нататък, съвременната наука не дава възможност да се научи нещо за човека.
към текста >>
51.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В съответствие с тези представи за света, създадени в XVI век, се смята, че Слънцето е раз
пол
ожено в центъра на цялата наша планетна система.
Виждате ли, представите за света, които днес хората изучават още в училище, които проникват в плътта и кръвта, са възникнали по това време, когато Коперник[2] първо ги е създал и е осмислил този образ на света.
В съответствие с тези представи за света, създадени в XVI век, се смята, че Слънцето е разположено в центъра на цялата наша планетна система.
Около Слънцето се въртят отначало Меркурий (вж. рис.), след това Венера, след това Земя. На свой ред, около Земята се върти Луната. След това е Марс, който също се върти около Слънцето. След това идват множество малки - за мировото пространство - планети, които се наричат планетоиди; планетоид означава «подобен», «приличащ» на планета.
към текста >>
Следователно колкото по-близо е раз
пол
ожена планетата до Слънцето, толкова по-бързо тя се върти около него.
И така, мисли се, че около Слънцето обикалят първо Меркурий, след това Венера и след това Земята. Вие знаете, че Земята прави един оборот около Слънцето за една година, и така, за 365 дни, шест часа и т.н. Сатурн обикаля примерно за тридесет години, тоест значително по-бавно от Земята. Юпитер например обикаля за дванадесет години, също по-бавно от Земята. Меркурий обикаля доста бързо.
Следователно колкото по-близо е разположена планетата до Слънцето, толкова по-бързо тя се върти около него.
към текста >>
Отношението на Земята към Луната не е такова, че Луната само отразява
пол
учената от Слънцето светлина, не; Земята даже не просто е обкръжена, тя е забулена от Лунната сфера като с обвивка.
Днес съвсем нямаме намерение да решаваме коя от тези две представи е вярна. Днес ние искаме просто да изясним как си е представял света Данте, този велик ум на онова време, отстоящо от нашето само на шест столетия: сега при нас са 1900-те години, а тогава са били 1300-те години. Нека да не мислим, че едното е невярно, а другото вярно; да изясним какво е мислил за това Данте. Неговите представи се свеждали до следното (рис.): в центъра на мировата система се намира Земята.
Отношението на Земята към Луната не е такова, че Луната само отразява получената от Слънцето светлина, не; Земята даже не просто е обкръжена, тя е забулена от Лунната сфера като с обвивка.
Земята изцяло е включена в Лунната сфера. По представите на Данте Луната е много по-голяма от Земята. Той си представял това така: Луната - това е изключително фино тяло, което е доста по-голямо от Земята. Тя е доста по-малко плътна, но много по-голяма. А това, което човек вижда - това е само частица, твърдата частица на Луната.
към текста >>
След това Данте си представял следното: Земята се намира не само в
пол
ето на лунните сили; тя се намира също в
пол
ето на по-отдалечени сили - тях обозначих на рисунката с жълт цвят, - тези сили пронизват всичко.
След това Данте си представял следното: Земята се намира не само в полето на лунните сили; тя се намира също в полето на по-отдалечени сили - тях обозначих на рисунката с жълт цвят, - тези сили пронизват всичко.
Следователно сферата на лунните сили се намира тук вътре, тя е включена вътре; по такъв начин Земята и Луната на свой ред се оказват вътре в тази жълта сфера. Тук също има едно твърдо парче. Това твърдо парче е Меркурий, който се върти тук. Ако човек не го пронизваха постоянно тези меркуриеви сили, той не би могъл да храносмила. И така, Данте си представял следното: меркуриевите сили, в чието поле сме включени, които са още по-фини от лунните сили, съдействат за храносмилането както в нас самите, така и в животните.
към текста >>
И така, Данте си представял следното: меркуриевите сили, в чието
пол
е сме включени, които са още по-фини от лунните сили, съдействат за храносмилането както в нас самите, така и в животните.
След това Данте си представял следното: Земята се намира не само в полето на лунните сили; тя се намира също в полето на по-отдалечени сили - тях обозначих на рисунката с жълт цвят, - тези сили пронизват всичко. Следователно сферата на лунните сили се намира тук вътре, тя е включена вътре; по такъв начин Земята и Луната на свой ред се оказват вътре в тази жълта сфера. Тук също има едно твърдо парче. Това твърдо парче е Меркурий, който се върти тук. Ако човек не го пронизваха постоянно тези меркуриеви сили, той не би могъл да храносмила.
И така, Данте си представял следното: меркуриевите сили, в чието поле сме включени, които са още по-фини от лунните сили, съдействат за храносмилането както в нас самите, така и в животните.
В противен случай нашето тяло би представлявало само химическа лаборатория - така е смятал Данте. Това, че в нашето тяло всичко става по друг начин, отколкото в обикновената химическа лаборатория, където само се смесват или разделят вещества, е обусловено от меркуриевите сили. И така, Меркурий е по-голям от Земята и по-голям от Луната.
към текста >>
По-нататък Данте си представял следното: всичко изброено на свой ред е раз
пол
ожено вътре в гигантското, огромно марсианско кълбо.
По-нататък Данте си представял следното: всичко изброено на свой ред е разположено вътре в гигантското, огромно марсианско кълбо.
Тук се намира Марс. И този Марс, вътре в който ние сме разположени, е свързан - подобно на това, както Слънцето е свързано с човешкото сърце - с всичко това, което има отношение към нашето дишане и особено нашата реч, свързан е с всички дихателни органи. Те са в компетенциите на Марс. И така, Марс: дихателни органи. Сега по-нататък.
към текста >>
И този Марс, вътре в който ние сме раз
пол
ожени, е свързан - подобно на това, както Слънцето е свързано с човешкото сърце - с всичко това, което има отношение към нашето дишане и особено нашата реч, свързан е с всички дихателни органи.
По-нататък Данте си представял следното: всичко изброено на свой ред е разположено вътре в гигантското, огромно марсианско кълбо. Тук се намира Марс.
И този Марс, вътре в който ние сме разположени, е свързан - подобно на това, както Слънцето е свързано с човешкото сърце - с всичко това, което има отношение към нашето дишане и особено нашата реч, свързан е с всички дихателни органи.
Те са в компетенциите на Марс. И така, Марс: дихателни органи. Сега по-нататък. Следващата сфера е сферата на Юпитер. Ние пак сме включени в полето на юпитеровите сили.
към текста >>
Ние пак сме включени в
пол
ето на юпитеровите сили.
И този Марс, вътре в който ние сме разположени, е свързан - подобно на това, както Слънцето е свързано с човешкото сърце - с всичко това, което има отношение към нашето дишане и особено нашата реч, свързан е с всички дихателни органи. Те са в компетенциите на Марс. И така, Марс: дихателни органи. Сега по-нататък. Следващата сфера е сферата на Юпитер.
Ние пак сме включени в полето на юпитеровите сили.
Юпитер играе много важна роля; той е свързан с всичко, което се отнася до нашия главен мозък и по-точно, до нашите сетивни органи - нашият главен мозък и сетивните органи. И така, Юпитер е свързан със сетивните органи.
към текста >>
Възниква въпросът: от какво е обусловено в мировата история следното събитие; това, че хора, които по-рано си представяли мирозданието съвсем различно, в XVI век изведнъж отхвърлили тази концепция и
пол
учили съвсем друга представа за строежа на света?
Днешният човек може да каже: факт е, че тези хора са виждали все още по доста несъвършен начин, затова пък днес най-накрая ние достигнахме истинското познание за тези неща. Разбира се, от една страна, такова изказване е допустимо. Но Данте съвсем не е бил глупав; той също е виждал всичко това, което другите виждат днес. И така, той съвсем не е бил глупав. И тези, от които той приел (своите знания), всички тези, които вярвали в това тогава, също не били глупаци; просто те си представяли всичко това различно.
Възниква въпросът: от какво е обусловено в мировата история следното събитие; това, че хора, които по-рано си представяли мирозданието съвсем различно, в XVI век изведнъж отхвърлили тази концепция и получили съвсем друга представа за строежа на света?
към текста >>
Въпреки това аз - както беше казано - познавах такива хора; те нямаха това школско образование, което
пол
учават съвременните хора, така че не вярваха, че съществува въздух, а казваха: тук нищо няма.
Не знам, господа, случвало ли ви се е да се срещнете с нещо подобно, но аз познавах хора, които твърдяха, че въздух няма, тъй като той не се вижда. Те казваха: ако аз мога да премина оттук дотам, значи тук нищо няма; защото през нещо аз не бих могъл да премина. Известно ви е, че тук се намира въздух и аз преминавам през него.
Въпреки това аз - както беше казано - познавах такива хора; те нямаха това школско образование, което получават съвременните хора, така че не вярваха, че съществува въздух, а казваха: тук нищо няма.
Данте знаел не само за това, че съществува въздух, той е знаел, че има Луна, има Венера и други подобни. Това е съвсем едно и също. Вие казвате: аз преминавам през въздуха. Данте е казвал: аз преминавам през Луната, аз преминавам през Венера, аз преминавам през Марс. Само в това е разликата.
към текста >>
Данте е разглеждал не само притежаващите тежест, тежки тела, но и това, което е противо
пол
ожност на тежестта, това, което непрестанно се стреми да замине в мировото пространство.
Данте е разглеждал не само притежаващите тежест, тежки тела, но и това, което е противоположност на тежестта, това, което непрестанно се стреми да замине в мировото пространство.
Флогистонът се отнася към обектите, които е наблюдавал Данте, а кислородът - към обектите, които е наблюдавал Коперник. Флогистонът - това е нещо невидимо, разсейващо се, това е етер. Кислородът - това е вещество, което може да бъде претеглено.
към текста >>
Тогава тя на първо място преживява именно този спомен, доколкото живее не във веществото, което човек може да отхвърли, да свали от себе си, а в противо
пол
ожния елемент, стремящ се навън, към целия свят.
Човек може да преживее такъв спомен. Той може да изпита това в случай, че развива и тренира себе си по метода, описан в книгата ми «Как се постигат познания за висшите светове? » В този случай у него може да се появи такъв спомен. Човек узнава, че при това душата става независима от тялото.
Тогава тя на първо място преживява именно този спомен, доколкото живее не във веществото, което човек може да отхвърли, да свали от себе си, а в противоположния елемент, стремящ се навън, към целия свят.
Такова е първото състояние след смъртта. Човек при него си спомня себе си. Второто състояние ми се иска да ви опиша следващия път. Сега искам да опиша това, което би могло да ни послужи като подготовка. Защото поставеният въпрос е страшно труден.
към текста >>
първото пред
пол
агаемо начално
пол
ожение на човека е обозначено с долната стрелка, а второто пред
пол
агаемо
пол
ожение - със стрелката, раз
пол
ожена горе вдясно.
Съвременният човек може с излишна лековатост да сметне това за детска наивност. Достатъчно е да кажем: но Данте би трябвало да стои не тук, а тук, (на рис.
първото предполагаемо начално положение на човека е обозначено с долната стрелка, а второто предполагаемо положение - със стрелката, разположена горе вдясно.
В ада главата на човека е обърната към центъра на Земята - бел. пр.) тогава човек би могъл да пробие в Земята така, че адът да му се окаже от другата страна! Разбира се, съвременният човек, знаейки, че хората живеят и на другата, обратната страна на Земята (тоест в другото полушарие - бел. пр.), може да каже така. И така, той би могъл да каже: Данте е бил просто глупав.
към текста >>
Разбира се, съвременният човек, знаейки, че хората живеят и на другата, обратната страна на Земята (тоест в другото
пол
ушарие - бел.
Съвременният човек може с излишна лековатост да сметне това за детска наивност. Достатъчно е да кажем: но Данте би трябвало да стои не тук, а тук, (на рис. първото предполагаемо начално положение на човека е обозначено с долната стрелка, а второто предполагаемо положение - със стрелката, разположена горе вдясно. В ада главата на човека е обърната към центъра на Земята - бел. пр.) тогава човек би могъл да пробие в Земята така, че адът да му се окаже от другата страна!
Разбира се, съвременният човек, знаейки, че хората живеят и на другата, обратната страна на Земята (тоест в другото полушарие - бел.
пр.), може да каже така. И така, той би могъл да каже: Данте е бил просто глупав. Той не е можел да разбере, че на Земята хората живеят от всички страни (от центъра), така че адът би могъл с успех да се намира както тук, така и там.
към текста >>
Защото този, който стои тук, отива към небето в тази посока и за него адът би бил в противо
пол
ожната страна.
Защото този, който стои тук, отива към небето в тази посока и за него адът би бил в противоположната страна.
към текста >>
Той може да заема (в пространството) само едно
пол
ожение; не може да има второ място, което той още да заема.
Виждате ли, господа, това действително е така. За физическия свят иначе и не би могло да бъде: ако небето се намира тук, адът би могъл да се намира само тук; във физическия свят това би могло да бъде само така. Ако столът стои някъде, той може да стои само там.
Той може да заема (в пространството) само едно положение; не може да има второ място, което той още да заема.
към текста >>
Ако той влезе в Земята (тоест движи се в направление, противо
пол
ожно на първото), ще трябва да прилага все повече усилия; тези усилия, това напрежение ще нарастват, когато той се приближи до другия край на Земята.
Но Данте е имал други представи. Съдържание на тези представи не е бил физическият свят; той си е представял сили. Той е казвал: ако човек стои тук и със своето етерно тяло се движи в това направление нагоре, той ще става все по-лек и по-лек. Той все повече преодолява тежестта.
Ако той влезе в Земята (тоест движи се в направление, противоположно на първото), ще трябва да прилага все повече усилия; тези усилия, това напрежение ще нарастват, когато той се приближи до другия край на Земята.
Тук всичко ще оказва налягане върху него, ще го пресова. Тежестта тук ще е най-голяма. Това не е свързано с разполагането там на някакъв особен ад, просто на човек му се налага отначало да измине (този път), за да пристигне тук (рис.).
към текста >>
Това не е свързано с раз
пол
агането там на някакъв особен ад, просто на човек му се налага отначало да измине (този път), за да пристигне тук (рис.).
Той е казвал: ако човек стои тук и със своето етерно тяло се движи в това направление нагоре, той ще става все по-лек и по-лек. Той все повече преодолява тежестта. Ако той влезе в Земята (тоест движи се в направление, противоположно на първото), ще трябва да прилага все повече усилия; тези усилия, това напрежение ще нарастват, когато той се приближи до другия край на Земята. Тук всичко ще оказва налягане върху него, ще го пресова. Тежестта тук ще е най-голяма.
Това не е свързано с разполагането там на някакъв особен ад, просто на човек му се налага отначало да измине (този път), за да пристигне тук (рис.).
към текста >>
Данте не казва, че адът се намира именно тук, на това място, Данте иска да каже: ако на някого му се налага със своето етерно тяло да се промъква през Земята, това е много тежко; където и да встъпи по този път, отгоре ли или отдолу (тоест от едното
пол
ушарие на Земята или от другото - бел.
Ако той би се движил навън тук, той би ставал все по-лек и по-лек, все повече и повече би влизал в етера. Но ако на него му се налага да се придвижва през Земята, тогава той трябва да измине такъв път (да става по-тежък и по-тежък). Тогава за него тук настъпва - там, където нарисувах зеленото - указаното състояние, указаното преживяване. Първият вариант се осъществява там, където защриховах в жълто. Ето как стои работата.
Данте не казва, че адът се намира именно тук, на това място, Данте иска да каже: ако на някого му се налага със своето етерно тяло да се промъква през Земята, това е много тежко; където и да встъпи по този път, отгоре ли или отдолу (тоест от едното полушарие на Земята или от другото - бел.
пр.), той изпитва адски преживявания. Представите за това, че адът е локализиран в определено място, са възникнали едва в по-ново време. Данте е имал предвид преживяванията, които изпитва човек, ако той, бидейки етерен човек, е принуден да се провира през Земята.
към текста >>
52.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Можете да възразите: но все пак има и такива животни, които из
пол
зват предните си крайници подобно на човека, например маймуните или други животни.
Можете да възразите: но все пак има и такива животни, които използват предните си крайници подобно на човека, например маймуните или други животни.
Тук трябва да си спомните за това, че в сравнение с цялата си организация, маймуната проявява някаква неловкост, използвайки своите предни крайници. Макар тя не винаги да се опира на земята със своите предни крайници, на нея като правило й е необходимо да се държи за нещо с тях, да се поддържа. Ако маймуната не се поддържа с тях, тогава проявява някаква неловкост. Тя не може да използва своите предни крайници по правилен начин. Но болшинството животни ходят на всичките си четири крайника, даже човек в началото (на живота) също ходи на четири крака.
към текста >>
Тук трябва да си спомните за това, че в сравнение с цялата си организация, маймуната проявява някаква неловкост, из
пол
звайки своите предни крайници.
Можете да възразите: но все пак има и такива животни, които използват предните си крайници подобно на човека, например маймуните или други животни.
Тук трябва да си спомните за това, че в сравнение с цялата си организация, маймуната проявява някаква неловкост, използвайки своите предни крайници.
Макар тя не винаги да се опира на земята със своите предни крайници, на нея като правило й е необходимо да се държи за нещо с тях, да се поддържа. Ако маймуната не се поддържа с тях, тогава проявява някаква неловкост. Тя не може да използва своите предни крайници по правилен начин. Но болшинството животни ходят на всичките си четири крайника, даже човек в началото (на живота) също ходи на четири крака. На него му се налага отначало, пазейки равновесие, да се учи да ходи.
към текста >>
Тя не може да из
пол
зва своите предни крайници по правилен начин.
Можете да възразите: но все пак има и такива животни, които използват предните си крайници подобно на човека, например маймуните или други животни. Тук трябва да си спомните за това, че в сравнение с цялата си организация, маймуната проявява някаква неловкост, използвайки своите предни крайници. Макар тя не винаги да се опира на земята със своите предни крайници, на нея като правило й е необходимо да се държи за нещо с тях, да се поддържа. Ако маймуната не се поддържа с тях, тогава проявява някаква неловкост.
Тя не може да използва своите предни крайници по правилен начин.
Но болшинството животни ходят на всичките си четири крайника, даже човек в началото (на живота) също ходи на четири крака. На него му се налага отначало, пазейки равновесие, да се учи да ходи. Това е, на което на човека му се налага да се учи в живота: първо, той трябва да се учи да ходи.
към текста >>
Неправилно би било да се пред
пол
ага, че човек отначало мисли и след това говори; не, отначало той посредством подражание се обучава на говор.
Нормално развиващото се дете на първо място се учи да ходи, след това да говори и едва след това да мисли.
Неправилно би било да се предполага, че човек отначало мисли и след това говори; не, отначало той посредством подражание се обучава на говор.
Той подражава на думите, които чува и изключително с помощта на думите се учи на мислене. Само посредством речта човек се научава да мисли. По тази причина човечеството като цяло се е научило да мисли толкова късно. Древните народи са можели да говорят, но да мислят хората са се научили значително по-късно. Посредством речта те са се научили да мислят.
към текста >>
Ако имахме само това тяло, което
пол
агаме в гроба, ние не бихме могли да обърнем обратно това горене.
Когато ходим, когато се движим, ние също изгаряме. Само трупа ние не можем отново да направим жив, защото не можем да осъществим в него процес, възстановяващ изгорялото. Бихме могли по всяко време да оживим труп, ако можехме да направим процеса на горене обратим. Но докато сме живи, ние можем да направи този процес на горене обратим. Ние успяваме по обичайния начин да направим горенето обратимо. Защо?
Ако имахме само това тяло, което полагаме в гроба, ние не бихме могли да обърнем обратно това горене.
Но освен това тяло, което полагаме в гроба, имаме и етерно тяло. Това е фино тяло. Така че, желаейки правилно да нарисуваме човека, ние трябва отначало да обозначим тук неговото физическо тяло, а след това неговото етерно тяло. Благодарение на това, че имаме етерно тяло, можем отново да поправим щетите, нанесени от процеса на горене, съпровождащ нашите движения.
към текста >>
Но освен това тяло, което
пол
агаме в гроба, имаме и етерно тяло.
Само трупа ние не можем отново да направим жив, защото не можем да осъществим в него процес, възстановяващ изгорялото. Бихме могли по всяко време да оживим труп, ако можехме да направим процеса на горене обратим. Но докато сме живи, ние можем да направи този процес на горене обратим. Ние успяваме по обичайния начин да направим горенето обратимо. Защо? Ако имахме само това тяло, което полагаме в гроба, ние не бихме могли да обърнем обратно това горене.
Но освен това тяло, което полагаме в гроба, имаме и етерно тяло.
Това е фино тяло. Така че, желаейки правилно да нарисуваме човека, ние трябва отначало да обозначим тук неговото физическо тяло, а след това неговото етерно тяло. Благодарение на това, че имаме етерно тяло, можем отново да поправим щетите, нанесени от процеса на горене, съпровождащ нашите движения.
към текста >>
Етерното тяло действа в човека така, че благодарение на него човек
пол
учава способност да си спомня, да притежава собствена памет.
По-късно пак ще обсъдим това. Може едновременно и да се работи, и да се мисли. Това е известно на всеки, доколкото от работа се износва само физическото тяло. Етерното тяло не се износва от работа. Това е важно.
Етерното тяло действа в човека така, че благодарение на него човек получава способност да си спомня, да притежава собствена памет.
към текста >>
Ние не можем да из
пол
зваме по подобен начин азота.
Поддържането на живота се състои в осъществяване (на непрекъснат) процес на горене. Поддържането на речта се осъществява по желание. Но при речта ние също разрушаваме нещо в нас. По правомерен начин разрушаваме нещо в себе си. Виждате ли, при дишането ние постоянно поемаме кислород, кислородът се съединява с кръвта и се отделя въглероден двуокис.
Ние не можем да използваме по подобен начин азота.
Но когато говорим, винаги поемаме твърде много азот. Отличителната особеност на речта се състои в това, че поемаме излишък от азот. В някакво отношение така ние сами отравяме себе си. Да поемеш излишък от азот означава да станеш подобен на цианида. Защото цианидът е съединение на въглерода с азота, подобно на това, както въглеродният двуокис е съединение на въглерода с кислорода.
към текста >>
То не може да из
пол
зва своето астрално тяло за говор.
При животното виждаме, че то също ходи, извършва движения; само че на него не му се налага да се учи на това, то го прави инстинктивно. Наблюдавайки животните, ние виждаме, че те не могат да говорят. Но те имат органи на речта. Би могло да се чудим, защо кучето не говори, а само лае.
То не може да използва своето астрално тяло за говор.
То не може да се научи да говори. Ние, като хора, можем да се научим на движение, да се научим да ходим, да се научим да говорим. Животното не може да се учи поради своето етерно тяло, не може да се учи поради своето астрално тяло. Но ние, хората, можем да се учим.
към текста >>
Виждате ли, ние можем да се научим на това, което ни дава възможност да
пол
учаваме мисли.
Виждате ли, ние можем да се научим на това, което ни дава възможност да получаваме мисли.
Всяко обучение се състои в това, че човек получава мисли. Когато той говори, на него му е достатъчно да използва подражание. Когато мисли, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност. Посредством мислите човек се учи. Той се учи на ходене, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае.
към текста >>
Всяко обучение се състои в това, че човек
пол
учава мисли.
Виждате ли, ние можем да се научим на това, което ни дава възможност да получаваме мисли.
Всяко обучение се състои в това, че човек получава мисли.
Когато той говори, на него му е достатъчно да използва подражание. Когато мисли, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност. Посредством мислите човек се учи. Той се учи на ходене, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае. У него още няма мисли при ходене и при говорене.
към текста >>
Когато той говори, на него му е достатъчно да из
пол
зва подражание.
Виждате ли, ние можем да се научим на това, което ни дава възможност да получаваме мисли. Всяко обучение се състои в това, че човек получава мисли.
Когато той говори, на него му е достатъчно да използва подражание.
Когато мисли, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност. Посредством мислите човек се учи. Той се учи на ходене, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае. У него още няма мисли при ходене и при говорене. Нашата, недостъпна за животното способност да се учим, се получава поради факта, че освен физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, ние имаме «аз», който напълно ни пронизва.
към текста >>
Нашата, недостъпна за животното способност да се учим, се
пол
учава поради факта, че освен физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, ние имаме «аз», който напълно ни пронизва.
Когато той говори, на него му е достатъчно да използва подражание. Когато мисли, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност. Посредством мислите човек се учи. Той се учи на ходене, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае. У него още няма мисли при ходене и при говорене.
Нашата, недостъпна за животното способност да се учим, се получава поради факта, че освен физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, ние имаме «аз», който напълно ни пронизва.
И така, ние имаме «аз» (рис.). Така че имаме в наличност четири члена на единния човек: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз».
към текста >>
За да се научи човек да ходи, не му се налага да
пол
ага особени усилия, защото това става с детето благодарение на подражанието на възрастните.
Сега ще прекараме пред нашите очи картината, която възниква по време на смъртта. Виждате ли, човек няма да може да прекара пред своите очи тази картина, ако допълнително към обикновеното съвременно обучение той не се е научил на още нещо. Работата е в това, че съвременните, така наречени културни хора обожават удобствата. Какво правят съвременните културни хора?
За да се научи човек да ходи, не му се налага да полага особени усилия, защото това става с детето благодарение на подражанието на възрастните.
Тук особени грижи не се изискват.
към текста >>
Съвременните образовани хора ще кажат просто, че аз пиша на лош стил, че не пиша на литературен, истински немски език; защото те са привикнали към определени словосъчетания, подобно на ходещи механизми те из
пол
зват словесни щампи.
Виждате ли, това става особено актуално, когато пиша моите книги: аз постоянно изпитвам състояние на вътрешно безпокойство, формулировките да се окажат по-правилни, за да могат хората също да разберат това, което е написано. При това се налага да се въвеждат лингвистични иновации.
Съвременните образовани хора ще кажат просто, че аз пиша на лош стил, че не пиша на литературен, истински немски език; защото те са привикнали към определени словосъчетания, подобно на ходещи механизми те използват словесни щампи.
Те не говорят от душата. Ето защо на тях им е непривично, ако човек гради своите изречения по друг начин от този, по който го правят те. И така, виждате, че съвременните хора не ги е грижа за речта.
към текста >>
Тази реч
пол
учила широка известност.
Наричаха го Дюбоа-Раймонд[1] и той действително беше голям учен. Неговата реч, макар и да изглеждаше безупречна, елегантна, носеше механичен характер, а изказванията бяха наследство от миналото. На старите лелки много им харесват такива речи, тъй като падрето говори от катедрата само това, което те вече знаят; обаче трябва само да каже нещо ново, и това им се нрави по-малко и те просто заспиват от него. Така например Дюбоа-Раймонд, великият учен, изнесъл голяма реч на една естественонаучна конференция в седемдесетте години на миналия век. Това е било в Лайпциг.
Тази реч получила широка известност.
Той казал приблизително следното: това, което възприемаме с помощта на сетивните органи, ние, като хора, можем да разбираме. Свръхсетивното ние не можем да разбираме. Това ние не умеем. - Речта получила широка известност под названието «реч за незнанието» (Ignorabimus-Rede). Ignorabimus означава: ние никога нищо няма да разберем.
към текста >>
- Речта
пол
учила широка известност под названието «реч за незнанието» (Ignorabimus-Rede).
Това е било в Лайпциг. Тази реч получила широка известност. Той казал приблизително следното: това, което възприемаме с помощта на сетивните органи, ние, като хора, можем да разбираме. Свръхсетивното ние не можем да разбираме. Това ние не умеем.
- Речта получила широка известност под названието «реч за незнанието» (Ignorabimus-Rede).
Ignorabimus означава: ние никога нищо няма да разберем. Нейният завършек е бил: Ignorabimus!
към текста >>
Зачеркнете в това изречение думите «църковно откровение» и тогава ще
пол
учите: човек може да опознава само сетивния свят, свръхсетивния свят той не може да познае самостоятелно - църковното учение аз обаче не вземам предвид.
На какво обаче учил този Тома Аквински? Той, освен другото, учил така: сетивния свят човек може да опознава самостоятелно; но за познаване на свръхсетивния свят му е необходимо църковното откровение; в дадения случай човек не може да стигне до познание самостоятелно!
Зачеркнете в това изречение думите «църковно откровение» и тогава ще получите: човек може да опознава само сетивния свят, свръхсетивния свят той не може да познае самостоятелно - църковното учение аз обаче не вземам предвид.
И ето така вие получавате същото, на което учил Дюбоа-Раймонд. Той изпуснал само едно, това, което било за него малко неприятно. Той бил истински ученик на Тома Аквински. Така че действително не е истина това, че съвременната наука има собствени мисли. Тя даже мислите заимства от църквата.
към текста >>
И ето така вие
пол
учавате същото, на което учил Дюбоа-Раймонд.
На какво обаче учил този Тома Аквински? Той, освен другото, учил така: сетивния свят човек може да опознава самостоятелно; но за познаване на свръхсетивния свят му е необходимо църковното откровение; в дадения случай човек не може да стигне до познание самостоятелно! Зачеркнете в това изречение думите «църковно откровение» и тогава ще получите: човек може да опознава само сетивния свят, свръхсетивния свят той не може да познае самостоятелно - църковното учение аз обаче не вземам предвид.
И ето така вие получавате същото, на което учил Дюбоа-Раймонд.
Той изпуснал само едно, това, което било за него малко неприятно. Той бил истински ученик на Тома Аквински. Така че действително не е истина това, че съвременната наука има собствени мисли. Тя даже мислите заимства от църквата. Обаче хората не забелязват това.
към текста >>
Именно недомислието и невнимателността по отношение на речта и ходенето водят дотам, че човек пренебрегва това, което носи в себе си, това, благодарение на което той се отличава от трупа, който след смъртта
пол
агат в гроба.
Днес не се обръща внимание на това, че човек се учи да ходи, да се движи, как човек се учи да говори, как човек се учи да мисли. А това е необходимо. Ако се обърне внимание на това, как отвътре се формира речта, обърне се внимание на това, как отвътре се компенсира горенето, обърне се внимание на това, как отвътре се образува мисленето, тогава ще се стигне до вечното, безсмъртно начало в човека. Ако въобще не се обръща внимание на тези неща, то напълно понятно е, че до никакво вечно, безсмъртно начало не може да се стигне.
Именно недомислието и невнимателността по отношение на речта и ходенето водят дотам, че човек пренебрегва това, което носи в себе си, това, благодарение на което той се отличава от трупа, който след смъртта полагат в гроба.
Човек трябва ежесекундно да се бори с този труп (в себе си), иначе би умрял на мига. Той трябва да преодолява този труп посредством своето етерно тяло, посредством своето астрално тяло и посредством своя «аз». Човек в самия себе си трябва постоянно да се бори със смъртта. Смъртта постоянно присъства в него. Ние можем да умрем във всеки момент.
към текста >>
Човек
пол
учава представа за своето етерно тяло, за частичка от своето етерно тяло.
И така, да допуснем, че през деня нещо съм правил, изпълнявал съм някаква работа, може би физическа, може би умствена. Вечерта, преди да заспи, човек доста точно си представя: да, човекът, който се намира тук, това си ти. Но той си се представя отвън. Сега човек си представя как са се движили краката му, движили са се ръцете му, всичко това той си го представя. Благодарение на това, че човек отново си представя тези неща, при него сама по себе си идва съвършено друга представа, а именно представата как всичко това може да бъде отново поправено, да бъде компенсирано.
Човек получава представа за своето етерно тяло, за частичка от своето етерно тяло.
Това може да го извика пред себе си.
към текста >>
Тогава той може да
пол
учи кислород и водород отделно един от друг, в два съда.
Виждате ли, така може да се преживее етерното тяло. Но може също да се преживява и астралното тяло. Когато човек вижда вода, той обикновено не знае, че в нея се съдържат водород и кислород. Той може да отдели тези две вещества едно от друго само с помощта на галваничен апарат, с помощта на електролиза.
Тогава той може да получи кислород и водород отделно един от друг, в два съда.
Така и астралното тяло трябва отначало да успеем да го отделим от физическото тяло, за да можем да го възприемем. Трябва да се развие истинска наука за тези неща. Трябва например да се обърне внимание на следното: в определено време от своя дневен живот ти си поел в себе си вода, напил си се с вода. След това дълго време не си пил. Ти си жаден.
към текста >>
Може да се каже, че човек забелязва в самия себе си, че той
пол
учава желание, той
пол
учава правомерно желание.
По същия начин, ако трябва да прозвучи говор, човек трябва първо да поиска говорът да прозвучи. Това е едно и също. В случая с говора човек трябва да поиска да заговори; ако човек изпитва жажда, той иска да пие. Жаждата означава не нещо друго, а това, че човек иска да пие. Жаждата изявява волята да се пие.
Може да се каже, че човек забелязва в самия себе си, че той получава желание, той получава правомерно желание.
Забележете, че в началото ние сме имали спомени. Тези спомени идват понякога, когато ги искаме, но често и сами по себе си. Те се надигат, тези спомени. Те са свързани с етерното тяло. Желанията, такива, като жажда, глад или духовно-душевните желания, се надигат в човека така, че те са идентични на волята.
към текста >>
Сега той
пол
учава не желание за своето физическо тяло, което е имал, а
пол
учава възможност от рано да се погрижи за своето физическо тяло, което ще
пол
учи в бъдеще.
След това човек съвсем се освобождава от своите желания. Тогава той вече не желае своето физическо тяло и след това настъпва нещо особено.
Сега той получава не желание за своето физическо тяло, което е имал, а получава възможност от рано да се погрижи за своето физическо тяло, което ще получи в бъдеще.
Той изпълнява в духовния свят работа, която го прави способен отново да придобие физическо тяло в следващия земен живот. Този период продължава най-дълго от всички. И така, човек отново се връща към земен живот.
към текста >>
Така че на църквата установяването на догмата, че човек живее след земния живот, е донесло немалка
пол
за.
С това на хората се отрязала перспективата, надеждата в свръхсетивното. Какъв смисъл е имало това, че именно църквата е отрязала надеждата в свръхсетивното? Смисълът тук е бил, че в този случай - доколкото човек все още се е уповавал в живота след смъртта - властта над всичко, касаещо смъртта, е придобила църквата. Защото хората нищо не са знаели за това, което става след смъртта и се облягали на всичко, което им каже църквата. Във връзка с това у хората възникнало страстно желание да вярват, преди всичко на църквата.
Така че на църквата установяването на догмата, че човек живее след земния живот, е донесло немалка полза.
Защото така църквата е взела под свое управление всички въпроси, касаещи смъртта.
към текста >>
И доколкото църквата завежда смъртта, тя
пол
учава с едното и много друго и поради това действа с голям успех.
Той не вярваше в нищо от това, което антропософията съобщаваше. Но астрономите с голяма лекота разбират, че не трябва да се ограничаваме с разглеждане само на физическото. Ние говорихме за църквата и държавата. Той се отнасяше към тях така: държавата му харесваше повече, докато църквата - по-малко, тъй като тя ориентира хората предимно към вярата, а не към познанието. Този астроном прекрасно се изрази по темата: при църквата работите стоят добре, доста по-добре, отколкото при държавата, защото държавата трябва да завежда само живота, докато църквата «завежда» смъртта.
И доколкото църквата завежда смъртта, тя получава с едното и много друго и поради това действа с голям успех.
към текста >>
По-рано те мислеха: в течение на живота аз ще работя, така и трябва да бъде, защото без работа животът ще спре; но след това ще мога да
пол
учавам пенсия от държавата.
Днес хората вече забелязват, че нещата не вървят така, както преди.
По-рано те мислеха: в течение на живота аз ще работя, така и трябва да бъде, защото без работа животът ще спре; но след това ще мога да получавам пенсия от държавата.
Имаше такава идея. Когато умра - казваха си хората - църквата ще предостави «пенсия» на моята душа. Без да имат собствени знания, без тяхното съдействие, те ще получат «пенсия»
към текста >>
Без да имат собствени знания, без тяхното съдействие, те ще
пол
учат «пенсия»
Днес хората вече забелязват, че нещата не вървят така, както преди. По-рано те мислеха: в течение на живота аз ще работя, така и трябва да бъде, защото без работа животът ще спре; но след това ще мога да получавам пенсия от държавата. Имаше такава идея. Когато умра - казваха си хората - църквата ще предостави «пенсия» на моята душа.
Без да имат собствени знания, без тяхното съдействие, те ще получат «пенсия»
към текста >>
[2] армия от научни защитници на Хохенцолерните: буквално: «Берлинският университет, срещу който е раз
пол
ожен дворецът на краля, е духовен телохранител на дома Хохенцолерн» (Дюбоа-Реймон в своята академична реч от 3 август 1870 г.).
[2] армия от научни защитници на Хохенцолерните: буквално: «Берлинският университет, срещу който е разположен дворецът на краля, е духовен телохранител на дома Хохенцолерн» (Дюбоа-Реймон в своята академична реч от 3 август 1870 г.).
към текста >>
[3] има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константино
пол
ския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите.
[3] има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите.
Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р. Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др. Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>
53.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Пол
учават се 16 часа бодърстване и 8 часа сън, и така, 3 Х 8 = 24 часа.
Тези неща са били известни доста отдавна. Само че днес хората неохотно си спомнят за това, което отдавна е известно. Още в самото начало на XIX столетие хората, писали по тази тема, са заявявали: човек трябва 8 часа да работи, 8 часа да се занимава със своите работи и 8 часа да спи.
Получават се 16 часа бодърстване и 8 часа сън, и така, 3 Х 8 = 24 часа.
Така че продължителността на съня съставлява една трета от 24 часа. Това е било вярно наблюдение. Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня. Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът. Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават.
към текста >>
То много обича своето тяло, много иска да
пол
учава удоволствие от тялото си.
Тялото се изтощава в течение на целия ден. И душевно-духовното начало, намиращо се вътре в него през деня, обича това тяло все по-малко и по-малко, при това самият човек не знае за това. Това е значителен факт и за него трябва да се знае. Докато човек през деня трябва да бъде постоянно подвижен, душевно-духовното начало все по-малко обича това тяло. Именно затова детето спи така много.
То много обича своето тяло, много иска да получава удоволствие от тялото си.
Ако сте виждали детенце, винаги можете да забележите как то се наслаждава на своето тяло. Само помислете как детето суче мляко и заспива. В съня детето изпитва удоволствие от храносмилането. То се наслаждава на това, което става в неговото тяло. И само когато отново огладнее, то се пробужда.
към текста >>
При човека това става по такъв начин: след като цял ден е из
пол
звал своето тяло, той вечер стига дотам, че губи симпатия към своето тяло.
Ето какво следва да се знае; всъщност човек иска да се наслаждава на своето тяло. Но при човека това става по по-друг начин, отколкото при кравите, той притежава още нещо; при възрастния човек има нещо различно в сравнение с детето. Малкото дете още не работи, ето защо то се наслаждава на своето тяло в съня. Кравата прави всичко инстинктивно, ето защо тя се наслаждава на своето храносмилане в съня. Но човек не достига до това, да се наслаждава на своето храносмилане.
При човека това става по такъв начин: след като цял ден е използвал своето тяло, той вечер стига дотам, че губи симпатия към своето тяло.
Той повече не го обича. Виждате ли, именно затова той заспива. Той заспива, защото тялото му вече не му е симпатично. Антипатията, която в течение на целия ден човек развива по отношение на своето тяло, му позволява да заспи през нощта и той спи толкова дълго, докато в душата си не преодолее тази антипатия. Още щом отново възникне симпатия към тялото, той се събужда.
към текста >>
Отначало в човека се появяват млечните зъби, след това той
пол
учава вторите зъби.
Има първи период от живота, в който се развива човек, първи времеви отрязък в живота; той продължава до смяната на зъбите.
Отначало в човека се появяват млечните зъби, след това той получава вторите зъби.
Виждате ли, затова може да се каже, че млечните зъби човек получава по наследство. Но вече тези втори зъби той не получава по наследство. Вторите зъби той има благодарение на своето етерно тяло. Етерното тяло в него е станало активно и му дава вторите зъби. Така че ние следователно имаме физическо тяло, което - както неотдавна ви описах - дава първите зъби.
към текста >>
Виждате ли, затова може да се каже, че млечните зъби човек
пол
учава по наследство.
Има първи период от живота, в който се развива човек, първи времеви отрязък в живота; той продължава до смяната на зъбите. Отначало в човека се появяват млечните зъби, след това той получава вторите зъби.
Виждате ли, затова може да се каже, че млечните зъби човек получава по наследство.
Но вече тези втори зъби той не получава по наследство. Вторите зъби той има благодарение на своето етерно тяло. Етерното тяло в него е станало активно и му дава вторите зъби. Така че ние следователно имаме физическо тяло, което - както неотдавна ви описах - дава първите зъби. После се активизира етерното тяло; то дава на човека вторите зъби, тези, които му остават.
към текста >>
Но вече тези втори зъби той не
пол
учава по наследство.
Има първи период от живота, в който се развива човек, първи времеви отрязък в живота; той продължава до смяната на зъбите. Отначало в човека се появяват млечните зъби, след това той получава вторите зъби. Виждате ли, затова може да се каже, че млечните зъби човек получава по наследство.
Но вече тези втори зъби той не получава по наследство.
Вторите зъби той има благодарение на своето етерно тяло. Етерното тяло в него е станало активно и му дава вторите зъби. Така че ние следователно имаме физическо тяло, което - както неотдавна ви описах - дава първите зъби. После се активизира етерното тяло; то дава на човека вторите зъби, тези, които му остават.
към текста >>
И така, ако правилно се изучава това, благодарение на което човек
пол
учава своите втори зъби, може да се направи извод, че след смъртта човек само няколко дни още има своето етерно тяло, а няколко дни по-късно го отхвърля и то се разсейва по света.
Необходимо е да се добие способност за съзерцание; днес хората придобиват само способност за абстрактно мислене, за изработка на теории, но не и за съзерцание на това, което описах в книгата си «Как се постигат познания за висшите светове? » Ако човек истински съзерцава детето, съзерцава как детето постепенно се приближава към смяната на зъбите, към своите втори зъби, той вижда свръхсетивната работа на етерното тяло. Това е същото тяло, което човек задържа, когато умира, задържа в течение на няколко дни, а после то се разтваря, разсейва се по целия свят.
И така, ако правилно се изучава това, благодарение на което човек получава своите втори зъби, може да се направи извод, че след смъртта човек само няколко дни още има своето етерно тяло, а няколко дни по-късно го отхвърля и то се разсейва по света.
към текста >>
Тук пак е необходимо да се научим да изучаваме какво става особено активно в човека от момента, когато той е придобил вторите зъби чак до този момент, когато у него настъпва
пол
овата зрелост.
И така, можем да кажем: това, което дава на човека неговите втори зъби, няколко дни след смъртта изчезва. Какво остава?
Тук пак е необходимо да се научим да изучаваме какво става особено активно в човека от момента, когато той е придобил вторите зъби чак до този момент, когато у него настъпва половата зрелост.
Това също е важен период в живота на човека. Нашата съвременна наука не може да изучава такива проблеми, защото тя даже не им обръща внимание.
към текста >>
Виждате ли, от
пол
учаването на вторите зъби до
пол
овата зрелост вътре в детето работи нещо свръхсетивно.
Виждате ли, от получаването на вторите зъби до половата зрелост вътре в детето работи нещо свръхсетивно.
Какво иска това свръхсетивно? Това свръхсетивно иска постепенно да обхване цялото тяло. То още не се намира вътре, когато детето получава вторите зъби; то започва да внедрява астрално-то тяло в цялото си тяло, така че астралното тяло прониква в него. Тогава детето става все по-зряло. Когато астралното тяло изцяло проникне във (физическото) тяло, детето достига полова зрялост.
към текста >>
То още не се намира вътре, когато детето
пол
учава вторите зъби; то започва да внедрява астрално-то тяло в цялото си тяло, така че астралното тяло прониква в него.
Виждате ли, от получаването на вторите зъби до половата зрелост вътре в детето работи нещо свръхсетивно. Какво иска това свръхсетивно? Това свръхсетивно иска постепенно да обхване цялото тяло.
То още не се намира вътре, когато детето получава вторите зъби; то започва да внедрява астрално-то тяло в цялото си тяло, така че астралното тяло прониква в него.
Тогава детето става все по-зряло. Когато астралното тяло изцяло проникне във (физическото) тяло, детето достига полова зрялост. Важно е, ако човек знае: астралното тяло - това е, което довежда детето до половата зрялост.
към текста >>
Когато астралното тяло изцяло проникне във (физическото) тяло, детето достига
пол
ова зрялост.
Виждате ли, от получаването на вторите зъби до половата зрелост вътре в детето работи нещо свръхсетивно. Какво иска това свръхсетивно? Това свръхсетивно иска постепенно да обхване цялото тяло. То още не се намира вътре, когато детето получава вторите зъби; то започва да внедрява астрално-то тяло в цялото си тяло, така че астралното тяло прониква в него. Тогава детето става все по-зряло.
Когато астралното тяло изцяло проникне във (физическото) тяло, детето достига полова зрялост.
Важно е, ако човек знае: астралното тяло - това е, което довежда детето до половата зрялост.
към текста >>
Важно е, ако човек знае: астралното тяло - това е, което довежда детето до
пол
овата зрялост.
Какво иска това свръхсетивно? Това свръхсетивно иска постепенно да обхване цялото тяло. То още не се намира вътре, когато детето получава вторите зъби; то започва да внедрява астрално-то тяло в цялото си тяло, така че астралното тяло прониква в него. Тогава детето става все по-зряло. Когато астралното тяло изцяло проникне във (физическото) тяло, детето достига полова зрялост.
Важно е, ако човек знае: астралното тяло - това е, което довежда детето до половата зрялост.
към текста >>
Обаче този, който се е научил истински да наблюдава какво става, какво се изработва в детето в периода между вторите зъби и
пол
овата зрялост, той знае какво е това астрално тяло.
Разбира се, тези неща не могат да се изучават така, както би им се искало на съвременните учени. Съвременните учени биха искали да изучават само това, което може да се пипне с ръка.
Обаче този, който се е научил истински да наблюдава какво става, какво се изработва в детето в периода между вторите зъби и половата зрялост, той знае какво е това астрално тяло.
То носи със себе си всички потребности. Разбира се, преди израстване на вторите зъби детето също има потребности, доколкото астралното тяло вече е внедрено в главата; но по-късно то се разпространява, прониквайки цялото тяло. При момчетата този процес на разпространение на астралното по-добре се поддава на наблюдение. При тях се изменя гласът и това свидетелства за настъпването на половата зрелост. Това е навлизане на астралното тяло в цялото физическо тяло.
към текста >>
При тях се изменя гласът и това свидетелства за настъпването на
пол
овата зрелост.
Съвременните учени биха искали да изучават само това, което може да се пипне с ръка. Обаче този, който се е научил истински да наблюдава какво става, какво се изработва в детето в периода между вторите зъби и половата зрялост, той знае какво е това астрално тяло. То носи със себе си всички потребности. Разбира се, преди израстване на вторите зъби детето също има потребности, доколкото астралното тяло вече е внедрено в главата; но по-късно то се разпространява, прониквайки цялото тяло. При момчетата този процес на разпространение на астралното по-добре се поддава на наблюдение.
При тях се изменя гласът и това свидетелства за настъпването на половата зрелост.
Това е навлизане на астралното тяло в цялото физическо тяло. При момичетата този стадий може да се наблюдава по вторичните полови признаци, по гърдите и така нататък. Това свидетелства за навлизането на астралното тяло. Това астрално тяло остава след смъртта в човека след като етерното тяло е вече отхвърлено.
към текста >>
При момичетата този стадий може да се наблюдава по вторичните
пол
ови признаци, по гърдите и така нататък.
То носи със себе си всички потребности. Разбира се, преди израстване на вторите зъби детето също има потребности, доколкото астралното тяло вече е внедрено в главата; но по-късно то се разпространява, прониквайки цялото тяло. При момчетата този процес на разпространение на астралното по-добре се поддава на наблюдение. При тях се изменя гласът и това свидетелства за настъпването на половата зрелост. Това е навлизане на астралното тяло в цялото физическо тяло.
При момичетата този стадий може да се наблюдава по вторичните полови признаци, по гърдите и така нататък.
Това свидетелства за навлизането на астралното тяло. Това астрално тяло остава след смъртта в човека след като етерното тяло е вече отхвърлено.
към текста >>
Защото докато човек спи, в него няма потребности, нито
пол
ови, нито някакви други.
Виждате ли, това астрално тяло всяка сутрин изпитва желание да влезе във физическото тяло.
Защото докато човек спи, в него няма потребности, нито полови, нито някакви други.
Те се проявяват при пробуждане. Те се проявяват тогава, когато сутрин астралното тяло иска да влезе във физическото тяло. Това астрално тяло в живота е предопределено всяка сутрин да прониква във физическото тяло. Желанието се запазва в астралното тяло и след смъртта, но именно от това астрално тяло трябва сега да отвикнем.
към текста >>
- Е, разбира се, човек се
пол
учава от това, че в резултат на оплождане в тялото на майката възниква оплоден зародиш.
И тук започва могъща дейност, която трябва да се разбере. Съвременната наука си облекчава задачата. Съвременната наука казва: откъде се появява човекът?
- Е, разбира се, човек се получава от това, че в резултат на оплождане в тялото на майката възниква оплоден зародиш.
И така, науката казва: тук се намира оплоденият зародиш и вътре в него се съдържат потенциалните възможности, задатъците на човека. А ако нещо не се знае, се казва: съществуват заложби и благодарение на тях се появява целият човек. Виждате ли, произходът на човека отдавна се е обяснявал много понятно, макар и по толкова своеобразен начин, който сам по себе си е крайно неясен.
към текста >>
Отначало веществото трябва да бъде доведено до пълно запустение: то вече не трябва да представлява нищо от само себе си, не трябва да се оставя само на себе си, ако от него трябва да се
пол
учи човек.
Виждате ли, такова съвсем неподредено вещество, като тук, никъде в света няма. Всички вещества по един или друг начин са вътрешно подредени, някак структурирани. Ако вземете едно любимо вещество, ако вземете цветен прашец и го разгледате под микроскоп, ще видите колко фино и изкусно е построен вътрешно той. Оплодената яйцеклетка представлява нещо единствено от своя вид, там вътре е пълно запустение.
Отначало веществото трябва да бъде доведено до пълно запустение: то вече не трябва да представлява нищо от само себе си, не трябва да се оставя само на себе си, ако от него трябва да се получи човек.
Хората винаги се замислят над това, какво представлява белтъкът. Те изучават вътрешния строеж на белтъка. Да, белтъкът вътрешно има доста проточена структура, докато не е оплоден. Ако е оплоден, той представлява именно това, което нарекох продукт на разлагането, «храчка», което означава хаос, абсолютно неподредено вещество, абсолютно деструктурирана субстанция. Именно оттук се появява човекът.
към текста >>
Оплождането като цяло служи само за да предостави на раз
пол
ожение на устремилия се в този свят човек това разрушено вещество, да противопостави на човека разрушеното вещество.
Целият Космос образува формата на растението. При човека целият Космос отначало не образува неговата форма. Човек трябва сам да си я изгради. Човек фактически трябва сам да влезе в това разрушено вещество, иначе от това разрушено вещество не би могъл да възникне никакъв човек. И така, човек трябва отначало да излезе от духовния свят и да влезе в това разрушено вещество.
Оплождането като цяло служи само за да предостави на разположение на устремилия се в този свят човек това разрушено вещество, да противопостави на човека разрушеното вещество.
С неразрушено вещество човек нищо не би могъл да направи, не би могъл да пристъпи към работа. Той не би могъл да влезе в света като растението, защото тогава той би бил само растение. Той действително трябва да изгради в себе си цял Космос. И той го изгражда. Това е наистина удивително, как човек отпечатва Космоса в това разрушено вещество.
към текста >>
Ако тук е раз
пол
ожена повърхността на Земята (изобразява го на рисунка - рисунката отсъства в текста), ние можем да я изобразим като плоска, тъй като ако гледаме само незначителна част от Земята, тя изглежда плоска.
С един пример искам да ви покажа как човек отпечатва Космоса в това разрушено вещество, вгражда го в това вещество.
Ако тук е разположена повърхността на Земята (изобразява го на рисунка - рисунката отсъства в текста), ние можем да я изобразим като плоска, тъй като ако гледаме само незначителна част от Земята, тя изглежда плоска.
Тук сутрин изгрява Слънцето, издига се до известна височина и след това отново се спуска. Това е определеният ъгъл, под който се издига Слънцето. Много интересен е фактът, че Слънцето винаги се издига под този ъгъл, под който залязва. Разбира се, през лятото този ъгъл е разположен по-високо, отколкото през зимата, но Слънцето през цялото време се издига под един и същи ъгъл. Този ъгъл е ъгълът на наклона на Слънцето по отношение на Земята.
към текста >>
Разбира се, през лятото този ъгъл е раз
пол
ожен по-високо, отколкото през зимата, но Слънцето през цялото време се издига под един и същи ъгъл.
С един пример искам да ви покажа как човек отпечатва Космоса в това разрушено вещество, вгражда го в това вещество. Ако тук е разположена повърхността на Земята (изобразява го на рисунка - рисунката отсъства в текста), ние можем да я изобразим като плоска, тъй като ако гледаме само незначителна част от Земята, тя изглежда плоска. Тук сутрин изгрява Слънцето, издига се до известна височина и след това отново се спуска. Това е определеният ъгъл, под който се издига Слънцето. Много интересен е фактът, че Слънцето винаги се издига под този ъгъл, под който залязва.
Разбира се, през лятото този ъгъл е разположен по-високо, отколкото през зимата, но Слънцето през цялото време се издига под един и същи ъгъл.
Този ъгъл е ъгълът на наклона на Слънцето по отношение на Земята.
към текста >>
Човек отчетливо вижда само с тези места, които са малко отдалечени от това сляпо петно, където е раз
пол
ожен входът на очния нерв.
Именно този ъгъл ние откриваме още някъде. Виждате ли, когато светлината прониква в нашето око, там, където очният нерв влиза от главния мозък в окото - рисувал съм ви око, - съществува така нареченото сляпо петно. Именно в това място ние не виждаме.
Човек отчетливо вижда само с тези места, които са малко отдалечени от това сляпо петно, където е разположен входът на очния нерв.
Тук се открива нещо интересно; същият този наклон, който има по своя път Слънцето по отношение на Земята, има тук към това сляпо петно тази точка, с която ние най-ярко възприемаме (светлината) вътре в нас.
към текста >>
Е, господа, тук е мястото, където постепенно
пол
учавайки познание, човек почва да си казва, че наистина представлява цял малък свят, микрокосмос.
Е, господа, тук е мястото, където постепенно получавайки познание, човек почва да си казва, че наистина представлява цял малък свят, микрокосмос.
Всичко, което го има в света, навън, намира своето пълно отражение вътре в човека.
към текста >>
Но ако някой из
пол
зва познавателните ресурси и надникне назад в това кратко време, за което обикновено не си спомняме, той ще види какво се прави в това време.
Виждате ли, ако благодарение на упражненията, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? » човек достига възможност да си спомни времето, което в противен случай не си спомня, спомни си времето, когато е бил съвсем малко дете, тогава той постига, в какво се състои животът на младенеца, който още нищо не знае за света, който се нуждае само от своето тяло, само се мята; той още живее само в очите, живее в ушите, но не разбира всичко това. В обикновения живот на човека не му се удава да надникне толкова далеч назад. Той казва: че какво ме интересува моето детство.
Но ако някой използва познавателните ресурси и надникне назад в това кратко време, за което обикновено не си спомняме, той ще види какво се прави в това време.
В човека отначало възниква страшно неприятно чувство, ако той се върне към това време. Защото същността на цялото това мятане на малкото детенце се състои в това, че човек се старае да забрави цялото свое знание за Космоса; той предава това космическо знание на тялото, което след това става негов носител. След това тялото може в течение на живота да вземе върху себе си това знание.
към текста >>
Той разказва това по простата причина, че ретроспективно си спомня първото време от своето детство, времето на младенчеството, когато човек знае за всичко като цяло на основата на опита,
пол
учен преди влизането в тялото.
Възможно е всичко това да ви се види странно, но въпреки това е вярно; на какво основание човек, владеещ антропософията, разказва на хората за Космоса?
Той разказва това по простата причина, че ретроспективно си спомня първото време от своето детство, времето на младенчеството, когато човек знае за всичко като цяло на основата на опита, получен преди влизането в тялото.
И антропософията се състои всъщност в това, цялата мирова мъдрост, отдадена на тялото, малко по-малко да се извлича от тялото.
към текста >>
Обаче ако той не иска да живее в тялото на майката
пол
агащите се девет месеца, няма да успее да стане човек.
Господа, това би приличало на ситуация, ако зародишът, след възникването си и оплождането, след като в него е пропълзял човекът, би заговорил в тялото на майката: твърде скучно ми е да живея в тялото на майката, ще взема да изляза по-рано.
Обаче ако той не иска да живее в тялото на майката полагащите се девет месеца, няма да успее да стане човек.
Той трябва отначало да издържи този срок. Ако «азът» е живял тук така, че не е бил подбуден за такова преживяване, толкова по-малко ще може да преживее след смъртта. Затова би било съвсем невярно да се казва: ще почакам, докато не настъпи смъртта, и там ще видя ще стане ли нещо или няма да стане, и така нататък. Хората въобще не са много логични. Хората днес са толкова логични, като този, който уверява и се кълне, че не признава Господ Бог и при това се кълне така: «Аз съм атеист и това е толкова вярно, както и това, че има Господ Бог на небето»[1].
към текста >>
Тук трябва да кажем: още тук, на Земята, човек трябва да
пол
учи стимул към това, неговият «аз» след смъртта да може живо да вниква в света.
Обаче позволена ли е такава мисловна игра на футбол, когато работата е в това, че трябва да има яснота относно фактите.
Тук трябва да кажем: още тук, на Земята, човек трябва да получи стимул към това, неговият «аз» след смъртта да може живо да вниква в света.
Този стремеж у него основателно се подкопава от съвременната наука, като тя днес въобще не насочва вниманието на хората към това, как стои работата в действителност. Тя не дава това на хората, даже напротив, проявява заинтересованост човек да остава колкото се може по-глупав, така че след смъртта си да спи и да няма никакво понятие, каква е задачата му - да се проникне от тайните на цялото мироздание, на целия Космос, за да стане отново истински човек.
към текста >>
Знанието за това е
пол
учено на основата на обективни факти.
Към въпроса за това как се повтаря животът, ние пак ще се върнем. Днес исках да ви дам понятия, позволяващи да се види, че съвсем не е лекомислено твърдението за това как се държи «азът» след смъртта, как човек, връщайки се отново (на Земята), трябва сам да строи своя живот в неподреденото вещество.
Знанието за това е получено на основата на обективни факти.
към текста >>
54.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Нямайки пътища... (пропуск в текста) ние можем да храним неизчерпаеми надежди в мистичен
пол
усън и да се носим на крилете на фантазията - и така нататък.
Тази гледна точка хората споделят и до днес. Те не се решават повече да имат работа с наука, която не може да се пипне с ръка, защото не могат да излязат от пределите на тази наука, която може да се пипне с ръце. Иска ми се допълнително да ви поясня вече казаното от мен с помощта на това, което днес би могло да се смята за остаряло, обаче още в последната третина на XIX век е давало тон в дадената проблематика. Трябва само да ви прочета на глас последното изречение от една книга[1], за да видите веднага какво мисли в това отношение съвременната наука. Тази фраза гласи следното: зад границата на нашето познание пътища няма.
Нямайки пътища... (пропуск в текста) ние можем да храним неизчерпаеми надежди в мистичен полусън и да се носим на крилете на фантазията - и така нататък.
към текста >>
Искам да ви демонстрирам това, из
пол
звайки друго място от тази книга.
Наистина е ужасно в какви дебри е вкаран този проблем, колко е омотан. На мен обаче ми се иска да ви покажа, че цялата тази свита от господа в науката въобще се е отучила да мисли.
Искам да ви демонстрирам това, използвайки друго място от тази книга.
Какво прави този господин, прехвърлящ в областта на религиозните представи всичко, което не може да се пипне с ръка? Той казва: от научна гледна точка е безсмислено да се говори за някакъв си «аз», който уж като някакъв вечен «аз» живее в човека; защото този «аз» е само обобщение на всичко, което го има в нас. Ние сме привикнали да обобщаваме в едно цяло, от начало до край, всичко което си представяме, което чувстваме. И след това, обобщавайки всичко в някакво цяло, ние говорим за него като за «аз». Така твърди този господин.
към текста >>
Следователно всички отделни душевни преживявания той сравнява с рота войници, които обединява, формира ги както се
пол
ага в случая; той не казва: Мюлер, Леман и така нататък - той казва: дванадесета рота и така нататък.
«Азът» е не повече от дума, ако става такъв род обобщение. Авторът на книгата привежда едно сравнение. Всичко преживявано от човека той сравнява с военен контингент, с рота войници. И така, всичко преживяно от мен в детството, моите игри и моите преживявания, чувства при играта, всичко това е един взвод войници; всичко преживяно от мен по-късно - друг взвод войници и така нататък; чак до ден-днешен аз обобщавам всичко това, съединявам го, по-добно на формирането на войнско подразделение от отделните войници; това аз наричам «аз». Така казва авторът на книгата.
Следователно всички отделни душевни преживявания той сравнява с рота войници, които обединява, формира ги както се полага в случая; той не казва: Мюлер, Леман и така нататък - той казва: дванадесета рота и така нататък.
И така, всичко, което човек преживява като «аз» в своята душа, авторът на книгата свежда до рота войници. Той продължава: «Тук би трябвало да кажем още няколко думи за «аза», защото покрай другото трябва да се разбере, че човек, започвайки от този период на своя живот, когато се развива съзнанието, постоянно се чувства като една и съща личност, като един и същи «аз»! » Авторът на книгата следователно казва: човекът в края на краищата трябва да се отучи от това, да се чувства като един «аз», той трябва да се приучи, че «азът» е само нещо подобно на войници, обединени в рота.
към текста >>
Тази книга е написана на високо научно ниво, може да се пред
пол
ожи, че тя представлява връх в научните достижения.
Вижте, господа, как мисли този господин.
Тази книга е написана на високо научно ниво, може да се предположи, че тя представлява връх в научните достижения.
Авторът на книгата казва: това са рота войници и нейният командир. Обаче авторът обобщава, обединява само войниците: на командира се пада чисто представителна роля, той е само представител. Същото нещо става с представите и чувствата (на отделния човек). Авторът обединява, обобщава всички представи и чувства, при което «аза» той дарява с чисто представителна роля, «азът» е нищо повече от техен представител.
към текста >>
Но да си представяме, че ротният командир е не повече от празна дума - а авторът из
пол
зва своето сравнение за илюстрация на
пол
ожението, което заема «азът» по отношение на представите, - значи да служиш за доказателство, че даже и най-умните хора, когато им се налага да говорят за свръхсетивното, стават потресаващо глупави.
Но ако «азът» като представител е не повече от дума, то би следвало и за ротата войници ротния командир също да разглеждаме само като дума. Случвало ли ви се е да видите ротен командир, командващ рота войници, да е всичко на всичко дума (общо понятие), събирателно понятие на всеки поотделно? Можете да си представите, че ротният командир не е особено умен. «Азът» също понякога бива не особено умен.
Но да си представяме, че ротният командир е не повече от празна дума - а авторът използва своето сравнение за илюстрация на положението, което заема «азът» по отношение на представите, - значи да служиш за доказателство, че даже и най-умните хора, когато им се налага да говорят за свръхсетивното, стават потресаващо глупави.
Те напълно могат да бъдат уличени в това, че предлаганото от тях сравнение е лишено от каквато и да било логика. В него няма ни най-малка логика.
към текста >>
То е направило същия този път, макар и по по-сложен начин, който прави
пол
оженият в гроба труп.
Днес в себе си нямате нито една частица вещество от това, което е било във вас преди десет години. Също както се лющи вашата кожа, вътрешните органи също постоянно се изхвърлят от тялото. Виждате ли, вашето тяло винаги е такова: отгоре то се лющи, напред се издига следващият слой, след това се излющва и той, после на свой ред се издига следващият слой, и в течение на седем-осем години всичко се излющва. Къде е то? Къде е тялото, което сте имали преди десет години?
То е направило същия този път, макар и по по-сложен начин, който прави положеният в гроба труп.
Трупът преминава в земята. Ако бихте могли да разделите трупа на най-миниатюрни частички, подобни на люспичките, постоянно отпадащи от вас, ако бихте могли да го разчлените на толкова малки частички, също не бихте забелязали, че този труп някъде изчезва. Човек би могъл да го издуха. Така и физическото тяло в течение на седем или осем години преминава във външния свят.
към текста >>
И така, той се учи да ходи, въобще да се движи, да из
пол
зва тялото си, да говори и да мисли.
Казвал съм ви, че детето по времето, за което вече не можете да си спомните, се учи да ходи, учи се да говори, учи се да мисли. Разбира се, на човек повече не му се удава да си спомни за времето, когато още не е умеел да мисли.
И така, той се учи да ходи, въобще да се движи, да използва тялото си, да говори и да мисли.
На това се учи. Но и тук по същия начин трябва да се дирижира тялото. Когато сте още дете и пълзите на четири крака, вие не можете да изправите тялото във вертикално положение без вашата воля. Ако движите ръката си, «азът» казва: аз движа ръката посредством своята воля. В детето с волята нещо става и то се изправя, заема вертикално положение.
към текста >>
Когато сте още дете и пълзите на четири крака, вие не можете да изправите тялото във вертикално
пол
ожение без вашата воля.
Казвал съм ви, че детето по времето, за което вече не можете да си спомните, се учи да ходи, учи се да говори, учи се да мисли. Разбира се, на човек повече не му се удава да си спомни за времето, когато още не е умеел да мисли. И така, той се учи да ходи, въобще да се движи, да използва тялото си, да говори и да мисли. На това се учи. Но и тук по същия начин трябва да се дирижира тялото.
Когато сте още дете и пълзите на четири крака, вие не можете да изправите тялото във вертикално положение без вашата воля.
Ако движите ръката си, «азът» казва: аз движа ръката посредством своята воля. В детето с волята нещо става и то се изправя, заема вертикално положение. С помощта на волята детето се учи да говори. С помощта на волята детето се учи да мисли. Следователно ние трябва да попитаме: откъде идва това, че детето се учи на всичко това?
към текста >>
В детето с волята нещо става и то се изправя, заема вертикално
пол
ожение.
И така, той се учи да ходи, въобще да се движи, да използва тялото си, да говори и да мисли. На това се учи. Но и тук по същия начин трябва да се дирижира тялото. Когато сте още дете и пълзите на четири крака, вие не можете да изправите тялото във вертикално положение без вашата воля. Ако движите ръката си, «азът» казва: аз движа ръката посредством своята воля.
В детето с волята нещо става и то се изправя, заема вертикално положение.
С помощта на волята детето се учи да говори. С помощта на волята детето се учи да мисли. Следователно ние трябва да попитаме: откъде идва това, че детето се учи на всичко това? - И тук ние стигаме дотам, че въпреки постоянно ставащите в тялото смени (на тъкани) «азът» винаги остава един и същ, «азът» си остава същия и докато сме се учили да мислим, говорим и ходим. Още тогава този «аз» е действал в тялото.
към текста >>
Господа, обяснявах ви как се
пол
учава тялото.
Господа, обяснявах ви как се получава тялото.
Виждате ли, науката си представя - миналия път преднамерено ви демонстрирах това, - науката си представя следното: тялото се получава от майката и бащата. С това човек вече е направен. Това вече е един малък човек. Това се наследява; тялото се наследява. Науката, твърдяща, че тялото се наследява, че човек наследява тялото, не струва колкото халосен изстрел.
към текста >>
Виждате ли, науката си представя - миналия път преднамерено ви демонстрирах това, - науката си представя следното: тялото се
пол
учава от майката и бащата.
Господа, обяснявах ви как се получава тялото.
Виждате ли, науката си представя - миналия път преднамерено ви демонстрирах това, - науката си представя следното: тялото се получава от майката и бащата.
С това човек вече е направен. Това вече е един малък човек. Това се наследява; тялото се наследява. Науката, твърдяща, че тялото се наследява, че човек наследява тялото, не струва колкото халосен изстрел. Работата обаче стои иначе.
към текста >>
Детето се
пол
учава от яйцеклетка и още в яйцеклетката то би трябвало да владее речта.
Но ако почакаме още малко, въздържим се от разсъждения, когато детето е на осем или четиринадесет дни или един месец, ще дочакаме, когато стане на три или четири години. Тогава детето започва да говори. Някой в този случай би могъл да каже: Е! Бащата на детето е германец, детето е почнало да говори на немски, значи, това е от бащата; това при него е наследствено по бащина линия, това е наследило от бащата, защото баща му е германец. Това е направо чудно!
Детето се получава от яйцеклетка и още в яйцеклетката то би трябвало да владее речта.
Удивително е само едно, защо произхождайки от яйцеклетката, от тялото на майката, то още не може да говори! Но детето не придобива речта по наследство, детето я усвоява в резултат на подражание, при него говорът е подобен на говора на майката и бащата, нали така? На никого няма да му дойде на ум да каже, че детето наследява речта.
към текста >>
Но душевното начало малко по малко работи вътре и ги прави все повече приличащи на хора, чак до този момент, когато детето се учи да ходи; което означава - както ви казах последния път - придобиването на
пол
ожение на равновесие по отношение на Земята.
Погледнете малкото дете. Малкото дете се ражда. Когато децата са едва родени, те не се отличават много от малките зверчета, колкото и красиви да са майките им. Когато хората се раждат, те приличат на малки зверчета, нали така - разбира се, в сравнение с това, което ще стане по-късно. Тези (родили се) малки деца действително не изглеждат твърде импозантно.
Но душевното начало малко по малко работи вътре и ги прави все повече приличащи на хора, чак до този момент, когато детето се учи да ходи; което означава - както ви казах последния път - придобиването на положение на равновесие по отношение на Земята.
След това детето се учи да говори. То се учи да използва своите гръдни органи, защото тези органи се намират в областта на гърдите. След това детето се учи да мисли, което означава - учи се да използва свои органи в главата.
към текста >>
То се учи да из
пол
зва своите гръдни органи, защото тези органи се намират в областта на гърдите.
Когато децата са едва родени, те не се отличават много от малките зверчета, колкото и красиви да са майките им. Когато хората се раждат, те приличат на малки зверчета, нали така - разбира се, в сравнение с това, което ще стане по-късно. Тези (родили се) малки деца действително не изглеждат твърде импозантно. Но душевното начало малко по малко работи вътре и ги прави все повече приличащи на хора, чак до този момент, когато детето се учи да ходи; което означава - както ви казах последния път - придобиването на положение на равновесие по отношение на Земята. След това детето се учи да говори.
То се учи да използва своите гръдни органи, защото тези органи се намират в областта на гърдите.
След това детето се учи да мисли, което означава - учи се да използва свои органи в главата.
към текста >>
След това детето се учи да мисли, което означава - учи се да из
пол
зва свои органи в главата.
Когато хората се раждат, те приличат на малки зверчета, нали така - разбира се, в сравнение с това, което ще стане по-късно. Тези (родили се) малки деца действително не изглеждат твърде импозантно. Но душевното начало малко по малко работи вътре и ги прави все повече приличащи на хора, чак до този момент, когато детето се учи да ходи; което означава - както ви казах последния път - придобиването на положение на равновесие по отношение на Земята. След това детето се учи да говори. То се учи да използва своите гръдни органи, защото тези органи се намират в областта на гърдите.
След това детето се учи да мисли, което означава - учи се да използва свои органи в главата.
към текста >>
Учим се да из
пол
зваме крайниците.
Да съпоставим всичко това пред своята душа. Детето се учи да ходи, което значи да пази равновесие и да се движи. На какво се учим в процеса на ходене?
Учим се да използваме крайниците.
Но не можем да се научим да използваме крайниците, ако не използваме в същото това време обмяната на веществата. При използване на членовете на тялото в нас винаги нещо изгаря. На изгаряне е подложено веществото. Ако просто помръднете с ръка, вътре изгаря вещество. Обмяната на веществата е свързана с телесните членове и крайниците.
към текста >>
Но не можем да се научим да из
пол
зваме крайниците, ако не из
пол
зваме в същото това време обмяната на веществата.
Да съпоставим всичко това пред своята душа. Детето се учи да ходи, което значи да пази равновесие и да се движи. На какво се учим в процеса на ходене? Учим се да използваме крайниците.
Но не можем да се научим да използваме крайниците, ако не използваме в същото това време обмяната на веществата.
При използване на членовете на тялото в нас винаги нещо изгаря. На изгаряне е подложено веществото. Ако просто помръднете с ръка, вътре изгаря вещество. Обмяната на веществата е свързана с телесните членове и крайниците. Ходенето, запазването на равновесие, движението - всичко това е свързано с обмяната на веществата и крайниците.
към текста >>
При из
пол
зване на членовете на тялото в нас винаги нещо изгаря.
Да съпоставим всичко това пред своята душа. Детето се учи да ходи, което значи да пази равновесие и да се движи. На какво се учим в процеса на ходене? Учим се да използваме крайниците. Но не можем да се научим да използваме крайниците, ако не използваме в същото това време обмяната на веществата.
При използване на членовете на тялото в нас винаги нещо изгаря.
На изгаряне е подложено веществото. Ако просто помръднете с ръка, вътре изгаря вещество. Обмяната на веществата е свързана с телесните членове и крайниците. Ходенето, запазването на равновесие, движението - всичко това е свързано с обмяната на веществата и крайниците.
към текста >>
Чак до седмата година, докато детето не
пол
учи вторите зъби, тази каша, тази мозъчна каша ще бъде формирана по прекрасен начин.
Сега да разгледаме детето. При детето работа стои така: при раждането то не прилича на възрастния, при това не само външно. Отличават се бузите, целият облик; отличава се челото; изобщо детето външно се отличава (от възрастния). Но вътрешните разлики са още по-значителни. При детето масата на главния мозък в голяма степен представлява мозъчна каша.
Чак до седмата година, докато детето не получи вторите зъби, тази каша, тази мозъчна каша ще бъде формирана по прекрасен начин.
Човешкият главен мозък едва на седмата година придобива наистина удивителен строеж. Това се реализира благодарение на вътрешната дейност на душата, дейността на духа, благодарение на вътрешната дейност на душевно-духовното начало.
към текста >>
Етерното тяло, за което съм ви казвал, че го притежаваме в течение на два-три дни след смъртта си, работи в детето; то действа в детето, за да
пол
учи човек съвършен главен мозък и така да стане мислещ човек.
Виждате ли, това е изключително важно. Ние всмукваме етера през всички наши сетивни органи. Какво работи по направление, изходящо от нашата глава? Изхождайки от главата, в детето и в останалия организъм съвсем не се вработва физическото тяло. По времето, когато детето по такъв удивителен начин строи своя главен мозък, в него работи не физическото тяло, а етерното тяло.
Етерното тяло, за което съм ви казвал, че го притежаваме в течение на два-три дни след смъртта си, работи в детето; то действа в детето, за да получи човек съвършен главен мозък и така да стане мислещ човек.
Така че можем да кажем: етерното тяло работи в мисленето.
към текста >>
Но етерът не ни предраз
пол
ага да крещим.
То не спира. Напротив, детето започва да врещи, ако изпитва жажда. Каква е връзката между жаждата и крясъка? Защото викът не се крие във веществото, той не се крие и в етерното тяло. Етерът може да гради, да строи; той може да гради това, което е нашият облик, нашата форма.
Но етерът не ни предразполага да крещим.
Ако етерът ни предразполагаше да крещим, тогава по целия свят би се раздавал ако не рев, то поне някакъв постоянен шум. Ако ние гледаме, при това етерът, действайки съвместно с нашето око, ни дава възможност да виждаме. Етерът постоянно влиза в нашето око. Затова ние виждаме. Но влизайки в окото ни, етерът не издава там звук: сссс...; етерното тяло на човек не съска, не шепне, нали така?
към текста >>
Ако етерът ни предраз
пол
агаше да крещим, тогава по целия свят би се раздавал ако не рев, то поне някакъв постоянен шум.
Напротив, детето започва да врещи, ако изпитва жажда. Каква е връзката между жаждата и крясъка? Защото викът не се крие във веществото, той не се крие и в етерното тяло. Етерът може да гради, да строи; той може да гради това, което е нашият облик, нашата форма. Но етерът не ни предразполага да крещим.
Ако етерът ни предразполагаше да крещим, тогава по целия свят би се раздавал ако не рев, то поне някакъв постоянен шум.
Ако ние гледаме, при това етерът, действайки съвместно с нашето око, ни дава възможност да виждаме. Етерът постоянно влиза в нашето око. Затова ние виждаме. Но влизайки в окото ни, етерът не издава там звук: сссс...; етерното тяло на човек не съска, не шепне, нали така? Представете си какво би било, ако в тази зала, само поради това, че гледаме, се раздава съскане?!
към текста >>
Но ако аз, бидейки дете, искам да ходя и да пазя при това равновесие, ако искам да из
пол
звам волята си за ходене, за хващане, за пазене на равновесие, за действията, за които казвам: аз ходя, аз хващам, аз намирам равновесие -в тези случаи в своите права трябва да встъпи «азът», тоест нещо друго, освен етерното тяло и астралното тяло.
Обаче всичко, което току-що ви описах, още не ме води дотам, че да мога да ходя. Защото, виждате ли, ако посредством насочено от главата действие на етерното тяло аз съзидавам моето (физическо) тяло, целият ми живот би могъл да протече подобно на скулптура (тоест в неподвижност - бел. пр.). При това аз бих могъл да построя тяло, бих могъл да рева като лъв; такова реване би могло да се произведе посредством астралното тяло.
Но ако аз, бидейки дете, искам да ходя и да пазя при това равновесие, ако искам да използвам волята си за ходене, за хващане, за пазене на равновесие, за действията, за които казвам: аз ходя, аз хващам, аз намирам равновесие -в тези случаи в своите права трябва да встъпи «азът», тоест нещо друго, освен етерното тяло и астралното тяло.
Този «аз» живее в крайниците и в обмяната на веществата. Ако привеждате в движение крайниците, тук се проявява «азът». Така че освен физическото тяло в човека има още три части: вие имате етерно тяло, астрално тяло и «аз» (схемата в рис.)
към текста >>
Той е
пол
ожил главата на ръба на книгата, било му е неприятно, и ето, в съня му се присънва, че го обезглавяват.
Господа, ако човек е прекарал целия си живот в сънища, той би почнал да смята, че него действително са го обезглавили. В дадения случай това не би било за човека толкова вредно, колкото тук. Той, възможно е, не един път е преживявал на сън, че са го обезглавили, и вярва, че това не е толкова вредно. И ето, сега човек се събужда; той вижда, че със себе си в завивките той е взел книга. Когато се е въртял, книгата се е оказала отзад.
Той е положил главата на ръба на книгата, било му е неприятно, и ето, в съня му се присънва, че го обезглавяват.
Събуждайки се, той забелязва какво е означавал сънят; след пробуждането човек може да си обясни произхода на съня.
към текста >>
Но от живота, в който се намираме, вярвайки в реалността само на това, което може да се пипне с ръце, ние се пробуждаме само ако
пол
ожим усилия.
Господа, в завивките човек се събужда самостоятелно или от това, че го е смутил обкръжаващият свят.
Но от живота, в който се намираме, вярвайки в реалността само на това, което може да се пипне с ръце, ние се пробуждаме само ако положим усилия.
Как протича такова пробуждане, аз описах в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? »[2] Както при пробуждане от сън човек знае, че светът отново е обусловен от реалния свят, от света, в който бодърстваме, по същия начин, пробуждайки се посредством висшето познание от този свят на бодърстването, човек знае тогава, че нашият обичаен свят е обусловен от този свят, който се възприема в това висше битие на бодърстване, в състояние на висше бодърстване. Това става знание.
към текста >>
55.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
По всяка вероятност то не би било толкова скромно, ако не спеше през
пол
овината време; иначе то би почнало да говори: Защо да уча?
Тригодишното дете може още на много да се научи, да добие навици. То всъщност още спи по отношение на живота. Тригодишното дете още не умее да говори както трябва; то може още да изгражда навици за говор. Тригодишното дете е още скромно, то не вири нос, не важничи. Него още можеш да го научиш на нещо.
По всяка вероятност то не би било толкова скромно, ако не спеше през половината време; иначе то би почнало да говори: Защо да уча?
Аз и така вече всичко знам! - Именно това обаче заявява съвременният човек; ние вече всичко знаем и понеже на нивото на нашия разсъдък не можем да разберем душевно-духовното начало, значи, не съществува никакво ду-шевно-духовно начало.
към текста >>
Разбира се, всичко това е свързано с внедряването на
пол
учените знания в процеса на възпитание на човека.
Ако бях тригодишно дете и почнех да говоря: не искам повече да се уча, та нали вече говоря: тате, мама, настъргана ябълка и няколко други неща - това стига, напълно е достатъчно. Това би била детската гледна точка. Обаче ако човек вече е придобил обичайния човешки разсъдък, развитието би могло да бъде продължено и по-нататък. Продължавайки развитието на обикновените познавателни сили, човек може да извърши скок, подобен на този, който се извършва при прехода от малкото дете към възрастния човек.
Разбира се, всичко това е свързано с внедряването на получените знания в процеса на възпитание на човека.
Днес човек не е способен в това отношение на нищо повече от това, високомерно да вири нос и да казва: аз вече всичко знам, а което не знам, не ме касае. Днес човек не е способен да каже нищо друго, защото от средното училище го възпитават така, че той прекомерно се обляга на своя ум, а за всичко друго казва: е, да, в това може да се вярва, но не може да се разбере.
към текста >>
Появява се и такова състояние, когато те в процеса на излизане още се намират на
пол
овина вътре.
Сега си представете какво става при заспиване и пробуждане. При заспиване «азът» и астралното тяло излизат.
Появява се и такова състояние, когато те в процеса на излизане още се намират наполовина вътре.
Едва след това настъпва състоянието, когато «азът» и астралното тяло се оказват навън. И така, съществува състояние, когато те се намират наполовина вътре и наполовина навън. Тогава се появяват сънищата.
към текста >>
И така, съществува състояние, когато те се намират на
пол
овина вътре и на
пол
овина навън.
Сега си представете какво става при заспиване и пробуждане. При заспиване «азът» и астралното тяло излизат. Появява се и такова състояние, когато те в процеса на излизане още се намират наполовина вътре. Едва след това настъпва състоянието, когато «азът» и астралното тяло се оказват навън.
И така, съществува състояние, когато те се намират наполовина вътре и наполовина навън.
Тогава се появяват сънищата.
към текста >>
Виждате ли, господа, хората смятат, че сънищата възникват по причина, че - както казват съвременните учени - ако при бодърстване се из
пол
зва главният мозък, то по време на сън се из
пол
зва само гръбначният мозък.
Смята се, че сънища се сънуват в течение на нощта. Всъщност сънища се сънуват при заспиване и при пробуждане. Как стои работата със сънищата?
Виждате ли, господа, хората смятат, че сънищата възникват по причина, че - както казват съвременните учени - ако при бодърстване се използва главният мозък, то по време на сън се използва само гръбначният мозък.
Така смятат тези хора.
към текста >>
» В действителност вие не сте възприели нищо друго - за огъня нищо не ви е било известно, - само на
пол
овина ясно сте чули този вик «Горим!
Но те не умеят да наблюдават! Да разгледаме случай на нормален сън. Да вземем например сън за пожар. Сънувате истински пожар: сънувате всевъзможни подробности и в този момент някой (във външния свят) крещи: «Горим!
» В действителност вие не сте възприели нищо друго - за огъня нищо не ви е било известно, - само наполовина ясно сте чули този вик «Горим!
» Това у вас се е асоциирало с «огън», но само наполовина, случайно. Това, как на вас ви се присънва огън, може при известни обстоятелства да изглежда съвсем различно от това, което виждате обикновено. Може например да ви се присъни, че огънят се е появил в резултат на изригване на вулкан. Може да ви се присъни нещо друго. Ако сънувате сън за това, което сте преживели преди много години, можете да установите колко измамни са сънищата.
към текста >>
» Това у вас се е асоциирало с «огън», но само на
пол
овина, случайно.
Но те не умеят да наблюдават! Да разгледаме случай на нормален сън. Да вземем например сън за пожар. Сънувате истински пожар: сънувате всевъзможни подробности и в този момент някой (във външния свят) крещи: «Горим! » В действителност вие не сте възприели нищо друго - за огъня нищо не ви е било известно, - само наполовина ясно сте чули този вик «Горим!
» Това у вас се е асоциирало с «огън», но само наполовина, случайно.
Това, как на вас ви се присънва огън, може при известни обстоятелства да изглежда съвсем различно от това, което виждате обикновено. Може например да ви се присъни, че огънят се е появил в резултат на изригване на вулкан. Може да ви се присъни нещо друго. Ако сънувате сън за това, което сте преживели преди много години, можете да установите колко измамни са сънищата. Възможно е, когато сте били още малко момченце, да сте се скарали малко с друго момченце.
към текста >>
Виждате, че сънят из
пол
зва някакъв незначителен повод, доста неща присъединява и изкривява ситуацията като цяло.
Виждате, че сънят използва някакъв незначителен повод, доста неща присъединява и изкривява ситуацията като цяло.
Ако например в стаята, където спите, въздухът е лош, у вас започва така нареченият кошмарен сън. Но в съня вие не казвате: този въздух е мръсен, от него не може да ми се присъни нещо хубаво - не, у вас възниква впечатление, че на гърдите ви седи зъл дух и ви души. Вие всички знаете легенди за зли духове. Причината за тях е попадане на лош въздух в дробовете. От това са обусловени кошмарите.
към текста >>
Но когато на
пол
овина още сте навън, когато преминавате през вашите очи, пропълзявате през вашите очи, виждате всичко неотчетливо, смътно.
Господа, да разгледаме сънищата, възникващи при пробуждане. Работата стои така, че тогава «азът» и астралното тяло пропълзяват вътре, но още не са напълно влезли. Тогава възникват сънищата, за които ние преимуществено знаем. Ако напълно се намирате вътре във физическото тяло, вие гледате навън от своите очи. Трябва да си представите: когато влизате във физическото тяло, вие в някакъв смисъл се обръщате и гледате навън през вашите очи.
Но когато наполовина още сте навън, когато преминавате през вашите очи, пропълзявате през вашите очи, виждате всичко неотчетливо, смътно.
Вие присъединявате всевъзможни илюзорни, фантастични представи. Но ние нямаме нищо друго освен тези измамни представи, когато след нощния сън влизаме в своето тяло. А как бихме могли да ги получим в неизкривен вид? В неизкривен вид ние не можем да ги получим. Само нашето тяло ги прави неизкривени, обективни.
към текста >>
А как бихме могли да ги
пол
учим в неизкривен вид?
Ако напълно се намирате вътре във физическото тяло, вие гледате навън от своите очи. Трябва да си представите: когато влизате във физическото тяло, вие в някакъв смисъл се обръщате и гледате навън през вашите очи. Но когато наполовина още сте навън, когато преминавате през вашите очи, пропълзявате през вашите очи, виждате всичко неотчетливо, смътно. Вие присъединявате всевъзможни илюзорни, фантастични представи. Но ние нямаме нищо друго освен тези измамни представи, когато след нощния сън влизаме в своето тяло.
А как бихме могли да ги получим в неизкривен вид?
В неизкривен вид ние не можем да ги получим. Само нашето тяло ги прави неизкривени, обективни. В противен случай вечно би ни се налагало да виждаме изригващия Везувий, чувайки навън възклицанието «Горим! » Нашите очи са организирани по толкова чуден начин, че само през тях ние можем да виждаме правилно. Това означава, че ако цял живот се намирахме вън от нашето тяло, в течение на целия този живот ние бихме се предавали само на всевъзможни фантазии.
към текста >>
В неизкривен вид ние не можем да ги
пол
учим.
Трябва да си представите: когато влизате във физическото тяло, вие в някакъв смисъл се обръщате и гледате навън през вашите очи. Но когато наполовина още сте навън, когато преминавате през вашите очи, пропълзявате през вашите очи, виждате всичко неотчетливо, смътно. Вие присъединявате всевъзможни илюзорни, фантастични представи. Но ние нямаме нищо друго освен тези измамни представи, когато след нощния сън влизаме в своето тяло. А как бихме могли да ги получим в неизкривен вид?
В неизкривен вид ние не можем да ги получим.
Само нашето тяло ги прави неизкривени, обективни. В противен случай вечно би ни се налагало да виждаме изригващия Везувий, чувайки навън възклицанието «Горим! » Нашите очи са организирани по толкова чуден начин, че само през тях ние можем да виждаме правилно. Това означава, че ако цял живот се намирахме вън от нашето тяло, в течение на целия този живот ние бихме се предавали само на всевъзможни фантазии. Тялото ни дава възможност да виждаме живота по нормален начин.
към текста >>
Затова ви казах, че Жан
Пол
[1], който е бил много умен човек, е казал: човек за своите първи три години от живота учи доста повече, отколкото за три години в университета.
Сам по себе си главният мозък нищо не може да направи. Електродвигателят действа на основата на магнетизма, цялото движение във фабриката зависи от този електродвигател. Но отначало трябва да се включи електрическият ток, иначе този електродвигател няма да заработи и ще си остане неподвижен. Главният мозък също би си останал неподвижен и не би работил, ако през него не протичаше токът на душевния живот. В детето протича значително по-мощният ток на душевния живот, тъй като детето чак до смяната на зъбите работи над създаването на целия главен мозък, при това предимно в най-първите години от живота.
Затова ви казах, че Жан Пол[1], който е бил много умен човек, е казал: човек за своите първи три години от живота учи доста повече, отколкото за три години в университета.
Това, над което му се налага да работи, изисква много по-голямо изкуство, отколкото всичко, над което той работи впоследствие.
към текста >>
Виждате ли, налага се да прибягвам до силни изрази, иначе нищо няма да се
пол
учи.
И така, важно е да забележите следното: в какво магаре се превръщаш ти в течение на своя живот. Това е много важна страна от живота. При това човек не става нескромен, а наопаки, той става изключително скромен. Истинското познание му позволява да забележи: когато си бил малко дете, ти всъщност си седял на магарето и сам си го подкарвал. Сега, когато си станал старец, ти самият си се превърнал в това магаре.
Виждате ли, налага се да прибягвам до силни изрази, иначе нищо няма да се получи.
към текста >>
пр.), защото мъдростта,
пол
учена от него при слизането му в земния живот, в хода на (земния) живот се губи и се трансформира в магарешко начало (магарешкото начало не е само метафора, а реално присъства във формообразуващите сили, за което древните са знаели.
Следователно причината (за илюзорността на съня) е това, че човек така малко знае за своето физическо тяло (няма се предвид външното знание - бел.
пр.), защото мъдростта, получена от него при слизането му в земния живот, в хода на (земния) живот се губи и се трансформира в магарешко начало (магарешкото начало не е само метафора, а реално присъства във формообразуващите сили, за което древните са знаели.
При посвещението в Елевзинските мистерии неофита, освен другото, са го завивали в прясна кожа от животно - елен или магаре, което му е давало възможност да преживее свръхсетивния свят на божествата и демоните. Апулей в своята повест «Златното магаре» в иносказателна форма разказва за такова посвещение - бел. пр.). Събуждайки се, човек си казва: ако повярваш в това, което ти се е присънило - че си китайски император, - ти наистина си магаре. Но бидейки извън тялото, самостоятелно ние не можем да развием нищо друго освен магарешко начало. Ние напълно губим способността, която имаме като младенци - способността по правилен начин да градим своето тяло.
към текста >>
Ако човек в определено време влиза в своето физическо тяло и отново го из
пол
зва - това е нормален човек.
Виждате ли, ако човек ходи наоколо и в едно определено време въобще не може да влезе в своето физическо тяло, той е медиум.
Ако човек в определено време влиза в своето физическо тяло и отново го използва - това е нормален човек.
Но ако той постоянно се мести наоколо, намирайки се в състояние, когато неговият «аз» не е влязъл във физическото му тяло -в този случай той може даже да ходи като лунатик, може да говори като лунатик или да говори, лежейки в кревата - не следва да се учудваме на това; защото ако, да кажем, хвърлим топче, на плоска повърхност то ще се търкаля и по-нататък. При известни обстоятелства, ако човек не е съвсем здрав, но заболяването му протича леко, ако тялото му не е съвсем здраво, дейността, обикновено протичаща в съзнанието, продължава като последействие. Но тогава човек действа като автомат. Лунатикът, сомнамбулът не е човек, това е автомат. Този, който говори на сън, не казва нищо човешко.
към текста >>
Обаче ако явлението се реализира на
пол
овина, когато човек е автомат само на
пол
овина - пъхването се осъществява отзад, така че човек се пъха от задната част на главния мозък по направление към предната, - ако човек е напъхан само на
пол
овина, той може да затвори очи и понеже тук отзад се намира зрителният нерв (вдясно), човек възприема нещо, но тези възприятия носят фантастичен характер.
Обаче ако явлението се реализира наполовина, когато човек е автомат само наполовина - пъхването се осъществява отзад, така че човек се пъха от задната част на главния мозък по направление към предната, - ако човек е напъхан само наполовина, той може да затвори очи и понеже тук отзад се намира зрителният нерв (вдясно), човек възприема нещо, но тези възприятия носят фантастичен характер.
Той може тогава да изкаже нещо фантастично, тъй като макар и да не вижда, възприема образи.
към текста >>
А говорното сетиво се раз
пол
ага тук (вляво).
Слухът се намира тук (в средата).
А говорното сетиво се разполага тук (вляво).
Той може да ви съобщава нещо недостоверно. Затова медиумите говорят, макар и да не се намират в света. Затова изказванията на медиумите нищо не дават, защото те само наполовина се намират в своето физическо тяло. Това съвсем нищо не дава. Изказванията на медиумите представляват само това, което възприема човек - отново трябва да употребя този израз - в своята магарешка природа.
към текста >>
Затова изказванията на медиумите нищо не дават, защото те само на
пол
овина се намират в своето физическо тяло.
Слухът се намира тук (в средата). А говорното сетиво се разполага тук (вляво). Той може да ви съобщава нещо недостоверно. Затова медиумите говорят, макар и да не се намират в света.
Затова изказванията на медиумите нищо не дават, защото те само наполовина се намират в своето физическо тяло.
Това съвсем нищо не дава. Изказванията на медиумите представляват само това, което възприема човек - отново трябва да употребя този израз - в своята магарешка природа.
към текста >>
При този, който идва при познанието по антропософски път, е налице противо
пол
ожното.
При този, който идва при познанието по антропософски път, е налице противоположното.
Той не трябва да се напъхва само наполовина, както в сънуването, а трябва да знае всичко така, както го знае друг човек, и освен това да знае това, което може да се знае, бидейки дважди пробуден. Ако човек е дважди пробуден, той получава представа за това, как стои работата. Той си казва: да, ако в своя земен живот ние поне малко се занимаваме с изучаване на човека, това ни помага след смъртта. Тогава след смъртта ще ни бъде по-леко отново да изучаваме човешкото тяло. Между смъртта и новото раждане човек трябва да изучава човешкото тяло отвътре, да изучава вътрешния строеж на човешкото тяло.
към текста >>
Той не трябва да се напъхва само на
пол
овина, както в сънуването, а трябва да знае всичко така, както го знае друг човек, и освен това да знае това, което може да се знае, бидейки дважди пробуден.
При този, който идва при познанието по антропософски път, е налице противоположното.
Той не трябва да се напъхва само наполовина, както в сънуването, а трябва да знае всичко така, както го знае друг човек, и освен това да знае това, което може да се знае, бидейки дважди пробуден.
Ако човек е дважди пробуден, той получава представа за това, как стои работата. Той си казва: да, ако в своя земен живот ние поне малко се занимаваме с изучаване на човека, това ни помага след смъртта. Тогава след смъртта ще ни бъде по-леко отново да изучаваме човешкото тяло. Между смъртта и новото раждане човек трябва да изучава човешкото тяло отвътре, да изучава вътрешния строеж на човешкото тяло. Трябва да ви е ясно следното: да се изучава светът е сложна работа.
към текста >>
Ако човек е дважди пробуден, той
пол
учава представа за това, как стои работата.
При този, който идва при познанието по антропософски път, е налице противоположното. Той не трябва да се напъхва само наполовина, както в сънуването, а трябва да знае всичко така, както го знае друг човек, и освен това да знае това, което може да се знае, бидейки дважди пробуден.
Ако човек е дважди пробуден, той получава представа за това, как стои работата.
Той си казва: да, ако в своя земен живот ние поне малко се занимаваме с изучаване на човека, това ни помага след смъртта. Тогава след смъртта ще ни бъде по-леко отново да изучаваме човешкото тяло. Между смъртта и новото раждане човек трябва да изучава човешкото тяло отвътре, да изучава вътрешния строеж на човешкото тяло. Трябва да ви е ясно следното: да се изучава светът е сложна работа. На студентите им се налага да се поизпотят, изучавайки външния свят, когато се учат да изчисляват как се въртят небесните тела и така нататък; ако трябва да се научат да изчисляват как е изглеждала Земята, когато още не ги е имало днешните раци и така нататък.
към текста >>
Цялото знание, добито от трупа, никога няма да ви даде възможност да
пол
учите жив човек.
Можете да възразите: но нали това, което е вътре в човека, го изучават, когато човек умре, нали тогава изучават всичко в човека. Човек го отварят и по трупа изучават какво представлява вътрешно, как изглежда той отвътре. Обаче тук има голяма разлика.
Цялото знание, добито от трупа, никога няма да ви даде възможност да получите жив човек.
Разбира се, за да се създаде жив човек, е необходимо зачатие. Обаче при зачатието действа този човек, който преди това, между смъртта и новото раждане, е преминал обучение в духовния свят - той съдейства при зачатието. На Земята може да се овладее с познанието само това, което е мъртво. Не може да се овладее с познанието живото и още повече това, което усеща и мисли.
към текста >>
56.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако вземете нисши животни, например червеи, вие можете да ги разрежете на
пол
овина и всяка
пол
овинка на животното започва да живее сама за себе си и се премества.
Така, разбира се, не става, но въпреки това за ходене главата абсолютно не ни е нужна. За да се движат ръцете, нашата глава също не ни е нужна. Та за какво на човек и висшите животни е нужна главата? В какво е разликата - сега става дума за главата - между човека и висшите животни, от една страна, и нисшите животни, от друга страна? Разликата е в това, че човекът и висшите животни умират, ако нямат глава, а жабите, костенурките и всички нисши животни остават живи.
Ако вземете нисши животни, например червеи, вие можете да ги разрежете наполовина и всяка половинка на животното започва да живее сама за себе си и се премества.
И така, виждате, главата собствено съвсем не е нужна за това, което извършва тялото. Обаче, за съжаление, както на висшите животни, така и на човека главата е необходима за живот. Тя е необходима на човека за живот. И доколкото тя му е необходима за живота, той умира, ако вече я няма. Ако обезглавен човек се намаже с киселина, той няма да се почеше, но не защото няма глава, а защото той, нямайки глава, умира.
към текста >>
Докато при нисшите животни животът е раз
пол
ожен във всички отделни членове на тялото.
И така, можем да кажем: при висшите животни и при човека всичко свързано с главата не е причина за движението на нашето тяло; но на главата ние сме задължени в пълна мяра за това, че живеем. Следователно при висшите животни животът «седи» в главата.
Докато при нисшите животни животът е разположен във всички отделни членове на тялото.
към текста >>
Коклюшът възниква при следните обстоятелства: вдишването остава нор-мално - в случай на силна магарешка кашлица може на основата на изследване да се констатира, че вдишването при детето остава нормално, - докато в процеса на издишване въздухът иска да излезе навън, но засяда, той не излиза навън по нормален начин;
пол
учава се пристъп на кашлица.
Навярно сте запознати с това неприятно детско заболяване, което наричат коклюш; в отделни местности го наричат магарешка кашлица. В детска възраст коклюшът или магарешката кашлица не представлява опасност и като правило, протича добре. Опасност представляват остатъчните явления, настъпващи в резултат на неправилни действия на лекарите или на друго отговорно лице в периода на заболяването. Може да стане следното. От какво се появява коклюшът?
Коклюшът възниква при следните обстоятелства: вдишването остава нор-мално - в случай на силна магарешка кашлица може на основата на изследване да се констатира, че вдишването при детето остава нормално, - докато в процеса на издишване въздухът иска да излезе навън, но засяда, той не излиза навън по нормален начин; получава се пристъп на кашлица.
Понеже въздухът не може нормално да излезе навън и свежият въздух не може да влезе вътре, възниква магарешката кашлица; ето в какво се състои той. Но какво стои в основата на коклюша? Виждате ли, тук в основата стои това, че вътрешните слизести обвивки на дихателната система - пътищата на входящия и изходящ въздух от дробовете, трахеята и т.н. - притежават изключителна чувствителност.
към текста >>
Бидейки внимателен, той забелязва, че ако наблизо до него или в стаята се намира котка,
пол
учава пристъп на астма.
Ако внезапно се появи този задух - астмата е нещо такова, което периодически възниква внезапно, - при изследване може да откриете нещо забележително. Например при мъж възниква астма и той не знае защо.
Бидейки внимателен, той забелязва, че ако наблизо до него или в стаята се намира котка, получава пристъп на астма.
Ако тази котка се прогони, астмата ще мине. Виждате ли, тук главата му не взема участие, тук е задействан споменът. На него съвсем не му е нужно да знае, че в стаята има котка. Котката може да се намира в стаята, а той даже да не знае за нея, и въпреки това при него започва астмата.
към текста >>
Тя живеела на първия етаж и у тях имало елда, докато младият студент, намирайки се горе на третия етаж,
пол
учил пристъп!
Той, разбира се, страшно страдал от това. На всички готвачки им било забранено да готвят елда. Даже не трябвало да внасят елда в дома. Та какво станало? Една нова готвачка не знаела за тази забрана.
Тя живеела на първия етаж и у тях имало елда, докато младият студент, намирайки се горе на третия етаж, получил пристъп!
Такива събития приличат на приказка, но това е чистата истина.
към текста >>
Ако дадете възможност на детето да
пол
ежи по такъв начин, че астралното тяло да бъде привлечено от топлината, то отново ще се насочи в дадения телесен член (изобразява го на рисунка).
За лечение, макар и много предпазливо, може да се направи следното: детето, болно от коклюш, отначало се поставя в леглото, където трябва порядъчно да се изпоти - при това трябва постоянно да се наблюдава, - и така, детето се завива доста, за да му стане горещо. С горещината астралното тяло се съединява лесно, а със студа - по-трудно. Ако просто пуснете детето да тича из студената стая, астралното тяло няма да може да се вмъкне във физическото тяло, тъй като там топлина няма. Но ако вие обвиете детето с топлина - хората правят това инстинктивно, често те му слагат шал на шията, за да запазят топлината, - тогава астралното тяло ще започне да се привлича от топлината. Астралното тяло не може да се привлече от водата или въздуха, но с топлина можеш да го привлечеш.
Ако дадете възможност на детето да полежи по такъв начин, че астралното тяло да бъде привлечено от топлината, то отново ще се насочи в дадения телесен член (изобразява го на рисунка).
След това трябва да вземете кърпа, да потопите тази кърпа в топла вода, в която има няколко капки лимонов сок, и да сложите тази кърпа около мястото. Тогава травмиращото, драскащо начало ще бъде събрано от тази кърпа така, че астралното тяло ще влезе на мястото си и по такъв начин можете да излекувате коклюша. Но трябва строго да съблюдавате последователността на действията.
към текста >>
Но ако детето е по-здраво, не толкова отслабено, то из
пол
зва другата част на астралното тяло; вследствие от това при детето астма се появява само тогава, когато то в течение на последващия живот отново заболее, например от грип.
Ако лечението се провежда правилно, коклюшът преминава и по-късно при детето няма да се появи астма. Ако лечението е неправилно, макар и да се излекуват посочените увреждания, драскотините в трахеята, бронхите и бронхиолите, така че детето изглежда здраво, астралното тяло въпреки това не влиза напълно в тях и остава малко навън. Ако човек е много отслабен, ако детето е хилаво, у него веднага може да се появи астма, защото то не е в състояние нормално да издиша. В дадения случай астралното тяло не участва достатъчно в процеса на издишване. Астрално тяло, намиращо се навън, не може по нормален начин да участва в издишването.
Но ако детето е по-здраво, не толкова отслабено, то използва другата част на астралното тяло; вследствие от това при детето астма се появява само тогава, когато то в течение на последващия живот отново заболее, например от грип.
В такъв случай цялото останало астрално тяло се оказва отслабено; тогава се появява астма.
към текста >>
Вътрешно човек изглежда така - можем да кажем, изглежда душевно, - но понеже думата «душевно» е станала прекалено абстрактна и вече не предизвиква в хората никакви мисли, да кажем: човек астрално изглежда така, че той
пол
учава един или друг облик в зависимост от моралните впечатления,
пол
учени в течение на живота.
Телесното наказание оставя най-много белези. Но не физическото въздействие оставя следи от побоища в астралното тяло, а моралното въздействие. В астралното тяло ние носим морални впечатления от целия земен живот. Работата тук стои така: в детството някого са го били; по-късно астралното му тяло се оказва подобно на бито куче. А друг сам е натупал своя възпитател - има и такива, - у него астралното тяло е като на лъв.
Вътрешно човек изглежда така - можем да кажем, изглежда душевно, - но понеже думата «душевно» е станала прекалено абстрактна и вече не предизвиква в хората никакви мисли, да кажем: човек астрално изглежда така, че той получава един или друг облик в зависимост от моралните впечатления, получени в течение на живота.
към текста >>
Вътре остава моралното впечатление,
пол
учено от живота.
То си заминава. Но обликът, формата, която изобразих сега, остава. Вие преминавате през смъртта заедно с нея. И този, който с помощта на методите, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? » придобие висшето знание, той може точно да различи с какъв характер човек преминава през смъртта.
Вътре остава моралното впечатление, получено от живота.
Вие трябва да влезете в свят, въз основа на който строите следващия земен живот.
към текста >>
Човек под въздействието на моралните впечатления
пол
учени в течение на живота преминава през смъртта така, че той би могъл да стане това, към което го предраз
пол
агат тези морални впечатления.
Да, господа, ако встъпвате в свят, въз основа на който строите следващия си живот и имате при това астрално тяло, формирало се под въздействието на изпитаните в живота побоища, бихте могли да се превърнете в куче. Но човек не може да стане куче, такава е историята.
Човек под въздействието на моралните впечатления получени в течение на живота преминава през смъртта така, че той би могъл да стане това, към което го предразполагат тези морални впечатления.
Ако човек е храбър, той би могъл да стане лъв. Може би на някой човек би му било приятно да стане лъв в следващия живот. Но човек не може да стане лъв, защото светът като цяло, Космосът, не го предразполага към това. Друг човек се чувства малко подобен на котка; на него би му се искало да стане котка.
към текста >>
Но човек не може да стане лъв, защото светът като цяло, Космосът, не го предраз
пол
ага към това.
Да, господа, ако встъпвате в свят, въз основа на който строите следващия си живот и имате при това астрално тяло, формирало се под въздействието на изпитаните в живота побоища, бихте могли да се превърнете в куче. Но човек не може да стане куче, такава е историята. Човек под въздействието на моралните впечатления получени в течение на живота преминава през смъртта така, че той би могъл да стане това, към което го предразполагат тези морални впечатления. Ако човек е храбър, той би могъл да стане лъв. Може би на някой човек би му било приятно да стане лъв в следващия живот.
Но човек не може да стане лъв, защото светът като цяло, Космосът, не го предразполага към това.
Друг човек се чувства малко подобен на котка; на него би му се искало да стане котка.
към текста >>
Тъй като благодарение на това моралното впечатление,
пол
учавано от него, само леко засяга съвестта му.
Обаче, господа, когато човек спи, той не знае за всички дела, вършени от него между заспиването и пробуждането. И добре, че не знае.
Тъй като благодарение на това моралното впечатление, получавано от него, само леко засяга съвестта му.
Ако му се налагаше да вижда всичко, съвестта му би се засягала доста по-силно.
към текста >>
И така, виждате, че човек трябва само правилно да съзерцава какъв е той сега в земния живот; тогава се
пол
учава пра-вилна представа за това, как са взаимосвързани тези четири члена на човека - физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и «азът».
И така, виждате, че човек трябва само правилно да съзерцава какъв е той сега в земния живот; тогава се получава пра-вилна представа за това, как са взаимосвързани тези четири члена на човека - физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и «азът».
към текста >>
И така, то е раз
пол
ожено тук.
Виждате ли, господа, искам да ви кажа още нещо. Представете си, че тук в човека се намира сърцето.
И така, то е разположено тук.
Към сърцето са насочени две нервни връзки. Те излизат оттук, отзад, отиват надолу и стигат до сърцето. Тук върви едната, тя се разпространява в сърцето. След това тук минава другият нерв, той също се разпространява в сърцето. Сега си представете, че пропускам през този нерв електрически ток.
към текста >>
Може да се пред
пол
ожи, че сърцето отново ще започне да бие по-бързо и по-бързо.
Но си представете, че подлагам на въздействието на тока не този нерв, а другия, втория нерв. Сега бихте могли да помислите: какво пък, нервът си е нерв. Пускам ток тук.
Може да се предположи, че сърцето отново ще започне да бие по-бързо и по-бързо.
Но това не е така. Ако пусна ток по нерва тук (първия), сърцето ще бие по-бързо и по-бързо. Но когато пусна ток тук (втория нерв), сърцето бие все по-бавно и по-бавно. Ако му пусна твърде силен ток, сърцето въобще ще престане да бие. Трябва незабавно да изключа тока, иначе човекът ще умре от парализа на сърцето.
към текста >>
Възбужданията, които се правят тук (върху първия нерв) се из
пол
зват от него (астралното тяло), тъй като вземат върху себе си част от неговата работа.
Виждате ли, тук работата е ето в какво: ако нервът се подлага на въздействието на тока тук, астралното тяло влиза тук и възбужда сърцето да бие по-бързо, поради това, че известна част от работата, която обикновено изпълнява астралното тяло, поема електрическият ток. Той може да забърза работата на сърцето. Сега да допуснем, че въздействието на тока е тук (на другия нерв). Сега астралното тяло иска да движи сърцето по-бързо; но от другата страна на пътя му се поставя препятствие. Щом поиска да задвижи сърцето по-бързо, то не може поради това, което става от другата страна.
Възбужданията, които се правят тук (върху първия нерв) се използват от него (астралното тяло), тъй като вземат върху себе си част от неговата работа.
Възбужданията, които се правят тук (върху втория нерв), му вредят (на астралното тяло), понеже те му противодействат. Ако бих могъл да се вмъкна в самото сърце и да действам с ток оттук, сърцето също би почнало да бие по-бързо и по-бързо. Но ако навън подлагам на въздействието на тока този нерв, астралното тяло не може да движи сърцето, защото среща нарастващо противодействие.
към текста >>
Ако го въртя в противо
пол
ожно направление, то не върви.
От това виждате, че може съвсем точно да се научи как се извършват в човешкото тяло едни или други неща, как, от една страна, се осъществява активно вмешателство на астралното тяло: такова вмешателство прилича на това, все едно, да кажем, искам да въртя колело; натискам го тук и го въртя по-нататък.
Ако го въртя в противоположно направление, то не върви.
Така стои работата със сърцето, белите дробове и други органи. Всеки орган е осигурен с двустранна инервация; но активно действащото начало е астралното тяло.
към текста >>
Въздействието с електричество трябва да се прави там, където е раз
пол
ожен нервът, който го има и при жабата.
Можете да кажете: но не действа ли главата тук посредством астралното тяло? Не, господа, ако това беше главата, то и токът би следвало да въздейства нагоре, в областта на главата. Но с това нищо не бихте постигнали; вие трябва да въздействате тук (показва го на рисунката). Ако отделите главата от астралното тяло, отделянето й би станало на това място, както при жабата и костенурката.
Въздействието с електричество трябва да се прави там, където е разположен нервът, който го има и при жабата.
Medulla oblongata, продълговат мозък - ето как се нарича това място. Тук трябва да въздействате с тока, а главата съвсем не е нужно да знае за всичко ставащо.
към текста >>
Това астрално тяло след смъртта първо трябва да предаде на «аза» моралните отпечатъци, които е
пол
учило от света.
При астма тези вътрешни движения се изпълняват по болезнен, патологичен начин, докато при здрав човек те се изпълняват нормално. От тук виждате, че всички ставащи вътре в човека движения и така нататък, всичко, ставащо безсъзнателно, се управлява от астралното тяло.
Това астрално тяло след смъртта първо трябва да предаде на «аза» моралните отпечатъци, които е получило от света.
Тогава «азът» може отново да строи човешкия земен живот. Годините след смъртта, когато човек живее така, че той може да отхвърли, да свали от себе си този получен през живота вътрешен астрален облик, астралната форма, тези години дават на човек способността да се подготви за новия земен живот, само в който той може да стане истински човек. По какъв начин човек внася в новия човешки живот това, което той е имал в миналия живот? Виждате ли, господа, детето в началото на своя живот спи. Ако детето беше в съзнание, то не би могло да оформя това, което е донесъл със себе си неговият «аз», това, което «азът» е приел от астралното тяло.
към текста >>
Годините след смъртта, когато човек живее така, че той може да отхвърли, да свали от себе си този
пол
учен през живота вътрешен астрален облик, астралната форма, тези години дават на човек способността да се подготви за новия земен живот, само в който той може да стане истински човек.
При астма тези вътрешни движения се изпълняват по болезнен, патологичен начин, докато при здрав човек те се изпълняват нормално. От тук виждате, че всички ставащи вътре в човека движения и така нататък, всичко, ставащо безсъзнателно, се управлява от астралното тяло. Това астрално тяло след смъртта първо трябва да предаде на «аза» моралните отпечатъци, които е получило от света. Тогава «азът» може отново да строи човешкия земен живот.
Годините след смъртта, когато човек живее така, че той може да отхвърли, да свали от себе си този получен през живота вътрешен астрален облик, астралната форма, тези години дават на човек способността да се подготви за новия земен живот, само в който той може да стане истински човек.
По какъв начин човек внася в новия човешки живот това, което той е имал в миналия живот? Виждате ли, господа, детето в началото на своя живот спи. Ако детето беше в съзнание, то не би могло да оформя това, което е донесъл със себе си неговият «аз», това, което «азът» е приел от астралното тяло. «Азът» още седи вътре в астралното тяло; обаче този «аз» не взема участие в работата, извършвана преди зачатието; тук трябва да работи астралното тяло. Тук под влиянието на небесните тела трябва да работи астралният свят, за което неотдавна ви разказах.
към текста >>
57.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Той и до днес се
пол
зва с всеобщо признание.
Виждате ли, хората наистина комично съдят за тези, които нещо са знаели или знаят за повтарящите се земни животи. Германската цивилизация е дала един от много значителните умове, един велик дух - Лесинг[1], живял в XVIII столетие. Творчеството на Лесинг е било във висша степен духовно.
Той и до днес се ползва с всеобщо признание.
Професорите от университетите в курса по история на немската литература понякога посвещават на Лесинг цял месец. Вие, разбира се, знаете и това, че даже в литературата на социалдемократите може да се намери книгата на Франц Меринг[2] «Легендата за Лесинг». Тук Лесинг се изобразява от друга гледна точка. Не може да се каже, че даденото изложение е вярно по същество; но във всеки случай даже в литературата на социалдемократична тематика съществува дебелата книга на Франц Меринг за Лесинг. Лесинг е представен там като велик човек.
към текста >>
Обаче същият този Лесинг, пиесите на когото и досега се поставят навсякъде в театрите и се
пол
зват с голям успех, този Лесинг на стари години написал една кратка статия: «Възпитание на човешкия род».
Професорите от университетите в курса по история на немската литература понякога посвещават на Лесинг цял месец. Вие, разбира се, знаете и това, че даже в литературата на социалдемократите може да се намери книгата на Франц Меринг[2] «Легендата за Лесинг». Тук Лесинг се изобразява от друга гледна точка. Не може да се каже, че даденото изложение е вярно по същество; но във всеки случай даже в литературата на социалдемократична тематика съществува дебелата книга на Франц Меринг за Лесинг. Лесинг е представен там като велик човек.
Обаче същият този Лесинг, пиесите на когото и досега се поставят навсякъде в театрите и се ползват с голям успех, този Лесинг на стари години написал една кратка статия: «Възпитание на човешкия род».
В края там било казано, че е невъзможно да се изнесе правилно съждение за душата, невъзможно е нещо да се узнае за душевния живот, без да се допусне, че има повтарящи се земни животи; по този въпрос след дълъг размисъл не може да не стигнеш до тези възгледи, които още примитивните хора са имали. Всички те са вярвали в повтарящите се земни животи. Едва по-късно, ставайки «по-съвременни», хората се отказали от такива възгледи. Лесинг питал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали предишните древни хора? - Накратко, самият Лесинг казва, че той може да обясни душевния живот на човека само придържайки се към древната вяра за повтарящи се земни животи.
към текста >>
Можете да си представите обаче в какво затруднено
пол
ожение се оказват нашите така наречени съвременни изследователи.
Можете да си представите обаче в какво затруднено положение се оказват нашите така наречени съвременни изследователи.
Та нали тези изследователи казват: Лесинг е бил един от най-великите хора на всички времена. Но повтарящи се земни животи - това е глупост. Как се съгласува едното с другото? - Ами Лесинг е остарял и е изпаднал в слабоумие. Ние не можем да приемем съществуването на повтарящи се земни животи!
към текста >>
Накратко, хората, които изобщо отричат възможността за провеждане на изследвания на душата, се оказват в много затруднено, неловко
пол
ожение по отношение на най-великите учени-естественици, а също и на най-великите историци, защото ако човек действително сериозно се отнася към науката, той не може да не разпространи тази наука в сферата на душевното, в сферата на психическите явления.
Накратко, хората, които изобщо отричат възможността за провеждане на изследвания на душата, се оказват в много затруднено, неловко положение по отношение на най-великите учени-естественици, а също и на най-великите историци, защото ако човек действително сериозно се отнася към науката, той не може да не разпространи тази наука в сферата на душевното, в сферата на психическите явления.
Повод за това може да се намери навсякъде. Казвал съм ви: трябва точно да се наблюдава. Не винаги всичко може да се забележи в ежедневния живот, особено ако не се учим на това. Но природата и човечеството сами ни предлага такива експерименти, които не би следвало да се провеждат изкуствено, но веднъж направени, те могат да се изследват. Може да се обърне внимание на това, може поне да се заинтересуваш.
към текста >>
Сега за тази цел се из
пол
зват най-разнообразни средства.
Виждате ли, в Европа има хора с потребност да се опияняват, да се упояват.
Сега за тази цел се използват най-разнообразни средства.
Казвал съм ви, че за целите на опиянението сега се използва например кокаин[4], обаче през цялото време, за да се опиянят, в Европа са използвали опиум. Винаги има хора, които в случай на недоволство от живота, като не се справят с многото грижи, не знаят как да излязат от положението и се опиват с опиум. Те употребяват малко опиум, само малка доза. Какво става тогава? При употреба на неголяма доза опиум, на първо място възниква състояние, когато човек има вътрешно преживяване: той вече не мисли, а започва да мечтае, да възприема хаотични образи.
към текста >>
Казвал съм ви, че за целите на опиянението сега се из
пол
зва например кокаин[4], обаче през цялото време, за да се опиянят, в Европа са из
пол
звали опиум.
Виждате ли, в Европа има хора с потребност да се опияняват, да се упояват. Сега за тази цел се използват най-разнообразни средства.
Казвал съм ви, че за целите на опиянението сега се използва например кокаин[4], обаче през цялото време, за да се опиянят, в Европа са използвали опиум.
Винаги има хора, които в случай на недоволство от живота, като не се справят с многото грижи, не знаят как да излязат от положението и се опиват с опиум. Те употребяват малко опиум, само малка доза. Какво става тогава? При употреба на неголяма доза опиум, на първо място възниква състояние, когато човек има вътрешно преживяване: той вече не мисли, а започва да мечтае, да възприема хаотични образи. Това много му харесва и той го прави доста охотно.
към текста >>
Винаги има хора, които в случай на недоволство от живота, като не се справят с многото грижи, не знаят как да излязат от
пол
ожението и се опиват с опиум.
Виждате ли, в Европа има хора с потребност да се опияняват, да се упояват. Сега за тази цел се използват най-разнообразни средства. Казвал съм ви, че за целите на опиянението сега се използва например кокаин[4], обаче през цялото време, за да се опиянят, в Европа са използвали опиум.
Винаги има хора, които в случай на недоволство от живота, като не се справят с многото грижи, не знаят как да излязат от положението и се опиват с опиум.
Те употребяват малко опиум, само малка доза. Какво става тогава? При употреба на неголяма доза опиум, на първо място възниква състояние, когато човек има вътрешно преживяване: той вече не мисли, а започва да мечтае, да възприема хаотични образи. Това много му харесва и той го прави доста охотно. Сънища, видения от такъв род винаги зашеметяват.
към текста >>
При това един човек изпада в жалко
пол
ожение, почва да се смята за грешник; друг започва да буйства, изпада в бяс, става крайно агресивен, даже кръвожаден.
Те употребяват малко опиум, само малка доза. Какво става тогава? При употреба на неголяма доза опиум, на първо място възниква състояние, когато човек има вътрешно преживяване: той вече не мисли, а започва да мечтае, да възприема хаотични образи. Това много му харесва и той го прави доста охотно. Сънища, видения от такъв род винаги зашеметяват.
При това един човек изпада в жалко положение, почва да се смята за грешник; друг започва да буйства, изпада в бяс, става крайно агресивен, даже кръвожаден.
След това тези хора заспиват. Такава употреба на опиум се съпровожда от това, че хората, приемайки постъпващата отвън отрова, се държат буйно и изпадат в състояние, когато бавно заспиват.
към текста >>
е раз
пол
ожена устата му, тук влиза въздухът, а след това, след известно време излиза навън.
е разположена устата му, тук влиза въздухът, а след това, след известно време излиза навън.
Тук на пътя на въздуха се намира мъжецът и вие ще го видите, ако надникнете в устата. Горе е разположено мекото небце, то ту се издига, ту се спуска; то е окачено. Мъжецът и мекото небце благодарение на вдишването и издишването постоянно се движат, ако вдишването и издишването протичат нормално, по правилен начин. Но ако вдишването е нормално, а издишването - ненормално, ако издишването е затруднено, защото се натъква на нещо, тогава мекото небце и мъжецът започват да вибрират, да треперят, поради което първо се появява пресипналост, а след това -хрипове.
към текста >>
Горе е раз
пол
ожено мекото небце, то ту се издига, ту се спуска; то е окачено.
е разположена устата му, тук влиза въздухът, а след това, след известно време излиза навън. Тук на пътя на въздуха се намира мъжецът и вие ще го видите, ако надникнете в устата.
Горе е разположено мекото небце, то ту се издига, ту се спуска; то е окачено.
Мъжецът и мекото небце благодарение на вдишването и издишването постоянно се движат, ако вдишването и издишването протичат нормално, по правилен начин. Но ако вдишването е нормално, а издишването - ненормално, ако издишването е затруднено, защото се натъква на нещо, тогава мекото небце и мъжецът започват да вибрират, да треперят, поради което първо се появява пресипналост, а след това -хрипове.
към текста >>
Това е част от кожата, раз
пол
ожена вътре, част от вътрешната слизеста кожа.
Тук лицето навсякъде е покрито отвън с кожа. Но на устните има една част слизеста обвивка, вътрешна кожа. В това място вътрешното излиза навън.
Това е част от кожата, разположена вътре, част от вътрешната слизеста кожа.
Устните в човека - това е вътрешната (слизеста) обвивка, оказала се отвън. Когато следователно устните вместо червени станат сини, това означава, че вътрешната част на човека, неговата вътрешност е препълнена със синя кръв. И така, виждате: при опиумно отравяне тялото се държи така, че цялата неизползвана, неотработена кръв (червена) то изпраща навън - последната се стреми към повърхността, - а цялата синя (отработена) кръв тялото изпраща навътре (на вътрешната повърхност на слизестата обвивка - бел. пр.).
към текста >>
И така, виждате: при опиумно отравяне тялото се държи така, че цялата неиз
пол
звана, неотработена кръв (червена) то изпраща навън - последната се стреми към повърхността, - а цялата синя (отработена) кръв тялото изпраща навътре (на вътрешната повърхност на слизестата обвивка - бел. пр.).
Но на устните има една част слизеста обвивка, вътрешна кожа. В това място вътрешното излиза навън. Това е част от кожата, разположена вътре, част от вътрешната слизеста кожа. Устните в човека - това е вътрешната (слизеста) обвивка, оказала се отвън. Когато следователно устните вместо червени станат сини, това означава, че вътрешната част на човека, неговата вътрешност е препълнена със синя кръв.
И така, виждате: при опиумно отравяне тялото се държи така, че цялата неизползвана, неотработена кръв (червена) то изпраща навън - последната се стреми към повърхността, - а цялата синя (отработена) кръв тялото изпраща навътре (на вътрешната повърхност на слизестата обвивка - бел. пр.).
към текста >>
Познанията,
пол
учени при обследване в това отношение, не са големи, тъй като хората не обръщат внимание на това; макар такъв вид познания лесно би могло да бъдат
пол
учени.
Съществува нещо много своеобразно.
Познанията, получени при обследване в това отношение, не са големи, тъй като хората не обръщат внимание на това; макар такъв вид познания лесно би могло да бъдат получени.
Въпросът за това, как хората привикват към постоянната употреба на опиум, е напълно известен и по темата е писано нееднократно. Но сега хората биха могли да пробват следното - в друго отношение те много често предприемат това, - ако почнат да дават на животно същото количество опиум, което употребява наркоманът, животното или би почнало да проявява оживление - на първия стадий, когато етерното тяло изпада в безпорядък, - или, на втория стадий, получавайки достатъчна доза, то би умряло. При животните не се появява това, което възниква при консуматорите на опиум, не се появява навик за системна употреба. При животното не се появява привикване.
към текста >>
Но сега хората биха могли да пробват следното - в друго отношение те много често предприемат това, - ако почнат да дават на животно същото количество опиум, което употребява наркоманът, животното или би почнало да проявява оживление - на първия стадий, когато етерното тяло изпада в безпорядък, - или, на втория стадий,
пол
учавайки достатъчна доза, то би умряло.
Съществува нещо много своеобразно. Познанията, получени при обследване в това отношение, не са големи, тъй като хората не обръщат внимание на това; макар такъв вид познания лесно би могло да бъдат получени. Въпросът за това, как хората привикват към постоянната употреба на опиум, е напълно известен и по темата е писано нееднократно.
Но сега хората биха могли да пробват следното - в друго отношение те много често предприемат това, - ако почнат да дават на животно същото количество опиум, което употребява наркоманът, животното или би почнало да проявява оживление - на първия стадий, когато етерното тяло изпада в безпорядък, - или, на втория стадий, получавайки достатъчна доза, то би умряло.
При животните не се появява това, което възниква при консуматорите на опиум, не се появява навик за системна употреба. При животното не се появява привикване.
към текста >>
Животното няма «аз», защото гърбът му се намира в хоризонтално
пол
ожение.
Но аз съм ви казвал: благодарение на изправения стоеж човек има «аз».
Животното няма «аз», защото гърбът му се намира в хоризонтално положение.
Та на какво оказва влияние употребата на опиум, превърната в навик? На «аза». Така че следователно можем да кажем: «азът» страда от употребата на опиум по навик. И така, с помощта на опиума ние фактически откриваме всичките три тела на човека, които сами по себе си са свръхсетивни: при слаби дози - етерното тяло, при силни дози - астралното тяло и при станала навик употреба на опиум - «аза». Виждате, че ако самото наблюдение е поставено правилно, всичко това може да се постави на естественонаучна основа.
към текста >>
Какво
пол
учава той при това?
Но също така виждате и следното: малаецът в своята употреба по навик достига до нещо грандиозно. Той се издига до «аза».
Какво получава той при това?
На какво се радва този малаец или турчин, систематически употребявайки опиум? На какво все пак се радва? Той се радва на това, че паметта му се пробужда по най-удивителен начин. Той бързо преглежда целия свой земен живот и още много неща. Това, от една страна, е ужасно, защото вследствие тялото му става съвсем болно; но, от друга страна, в него така силно действа страстното желание да изучи «аза», че той не може да му се противопостави.
към текста >>
Те описват само физическото тяло, какво става с него; те описват как пушачите на опиум се со
пол
ивят, хриптят и имат спазми.
Какво прави съвременното естествознание? Отваряйки книга, ще откриете, че там е описано това, за което ви говорих: ще намерите описания, как употребявайки малки дози опиум, човек стига до състояние на делириум и така нататък, как при употреба на голяма доза опиум човек веднага заспива, а след това тялото му веднага се разрушава. Той умира, като преди това лицето му става червено, а устните - сини. Описано е как при привикване към употреба на опиум стават гореописаните явления. Но какво описват тези хора?
Те описват само физическото тяло, какво става с него; те описват как пушачите на опиум се сополивят, хриптят и имат спазми.
Те описват как наркоманът, направил употребата на опиум привичка, се изтощава, губи способност да ходи, забравя, и накрая получава апоплектичен удар, защото паметта разрушава мозъка му; трябва да гледаме на това именно така. Всичко това е описано, но всички явления се приписват на физическото тяло.
към текста >>
Те описват как наркоманът, направил употребата на опиум привичка, се изтощава, губи способност да ходи, забравя, и накрая
пол
учава апоплектичен удар, защото паметта разрушава мозъка му; трябва да гледаме на това именно така.
Отваряйки книга, ще откриете, че там е описано това, за което ви говорих: ще намерите описания, как употребявайки малки дози опиум, човек стига до състояние на делириум и така нататък, как при употреба на голяма доза опиум човек веднага заспива, а след това тялото му веднага се разрушава. Той умира, като преди това лицето му става червено, а устните - сини. Описано е как при привикване към употреба на опиум стават гореописаните явления. Но какво описват тези хора? Те описват само физическото тяло, какво става с него; те описват как пушачите на опиум се сополивят, хриптят и имат спазми.
Те описват как наркоманът, направил употребата на опиум привичка, се изтощава, губи способност да ходи, забравя, и накрая получава апоплектичен удар, защото паметта разрушава мозъка му; трябва да гледаме на това именно така.
Всичко това е описано, но всички явления се приписват на физическото тяло.
към текста >>
Обаче става дума за следното: а не може ли по здравословен начин да се постигне паметта и всичко останало, което малаецът
пол
учава по такъв болезнен път?
За всичко това може да се научи с помощта на естествознанието.
Обаче става дума за следното: а не може ли по здравословен начин да се постигне паметта и всичко останало, което малаецът получава по такъв болезнен път?
Тук трябва да си спомните за това, което е било известно на най-древното население на Земята - за това, че хората живеят на Земята отново и отново. Неотдавна ви разказвах как Лесинг е казал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали тези древни хора? Тези древни хора въобще са нямали такива абстрактни мисли, както ние. Те са нямали никаква естествена наука. Те всичко възприемали на нивото на митологията.
към текста >>
Отначало детето рисува риба, а след това
пол
учава оттук буквата «Р» (F).
А ето тук (в написаната дума «баща») то не може да каже: аз разбирам, че това е «баща». Но «рибата» ето тук то признава (има се предвид нарисуваната риба). Аз му казвам: кажи ми парченце от «риба» (Fisch), махни «и» (i) и всичко останало, остави само «Р» (F), защото риба започва с Р (F). Виж сега, просто рисувам Р (F). И така, от риба извеждам буквата Р (F).
Отначало детето рисува риба, а след това получава оттук буквата «Р» (F).
Само трябва да се прави това умно, за да не е абстрактно това, което се появява от картинката: тогава детето, разбира се, се учи охотно. Това може да се направи с всяка буква. Само че това трябва да се усвоява постепенно.
към текста >>
Сега на рисунката опростявам изображението и се
пол
учава римската цифра V от ръка с пет пръста.
Но нима на ръката няма нищо? I, II, III, IIII, V пръста. Сега рисувам тази ръка на дъската (вж. рис.) така, че разтварям настрани тези две части (палецът и отстрани четирите други пръста). Сега имам ръка, а тук V, петица, при което казвам «пет».
Сега на рисунката опростявам изображението и се получава римската цифра V от ръка с пет пръста.
към текста >>
Едва ли нещо ще се
пол
учи, ако вечер просто ги оставиш и поискаш да си спомниш за това.
На сутринта той става, отива право там и си взима копчетата, които е оставил; няма нужда да ги търси из цялата стая: къде са ми копчетата? Къде се дянаха копчетата ми? - Къде тук е разликата? Цялата разлика се състои в това, че единият е мислел, когато го е правил и помни за това, а другият го е правил без да мисли и не го помни. Да, но да си спомня му се налага само сутрин.
Едва ли нещо ще се получи, ако вечер просто ги оставиш и поискаш да си спомниш за това.
Можеш да си спомниш за това сутрин, ако вечерта си мислил за него.
към текста >>
Това означава, че ако в днешно време човек се учи правилно да мисли за света, учи се така, както ви показах, работата ще се
пол
учи така, както ако беше мислил за своите копчета.
Този факт може да се докаже исторически. Няма нищо удивително в това, че днес вие не помните за своите предишни животи! Сега хората се учат да мислят. Сега в историческото развитие е настъпило такова време, когато хората са се научили да мислят. Сега в своя следващ живот ще си спомнят своя сегашен живот по същия начин, както днес човек си спомня сутрин за своите копчета.
Това означава, че ако в днешно време човек се учи правилно да мисли за света, учи се така, както ви показах, работата ще се получи така, както ако беше мислил за своите копчета.
А това, което правят съвременните естествоизпитатели, прилича на действията на човека, който не мисли за своите копчета. Ако той се ограничава с описанието: делириум, устните посиняват, лицето почервенява и така нататък - и в следващия живот той няма да мисли за най-важните неща, въобще няма да е в състояние да си спомня ретроспективно, всичко ще обърка, подобно на втория човек, който е направил безпорядък, тъй като е бързал за работа и не е могъл да намери нещата си. Но мислещият за горепосочените явления и смятащ, че те произхождат от етерното тяло, астралното тяло и «аза», се учи да мисли така, че ще успее да си спомни себе си в следващия земен живот. Само тогава това ще се прояви.
към текста >>
Господа, много важно е да се разбере, че човек трябва отначало да се научи правилно да из
пол
зва мислите.
И така, антропософията съществува, за да обърне вниманието на хората върху това, за което те ще трябва да си спомнят по-късно. А тези, който искат да попречат на антропосо-фията, искат хората да си останат глупаци, за да няма за какво да си спомнят.
Господа, много важно е да се разбере, че човек трябва отначало да се научи правилно да използва мислите.
Днес хората изискват определения за мислите, изискват в книгите да има правилни определения. За това са знаели още в Древна Гърция, господа. Там училищното обучение на хората се е градило на определения. Днес в училище казват: ние трябва да знаем: какво е светлината? - Имах един приятел, с който заедно ходехме в началното училище, но след това аз преминах в друго училище.
към текста >>
Ако вие имате цяла армия котки и част от тях почнат да беснеят, ще видите що за «
пол
търгайсти», що за «духовни явления» ще ви устроят!
Обаче напротив, тези хора се стремят към безсъзнателното; тук им е необходим медиум. Погледнете тези изрезки от вестници[5], които ми дадохте преди няколко седмици. Там се описва например как някъде в Англия хората били възбудени от това, че през нощта вещи почнали да падат от местата си, чупели се стъклата на прозорците и така нататък. Тук сигурно действат духове-демони - така говорели хората. Най-същественото за мен в тази история беше това -този, който го е видял, би могъл да разкаже по-точно, - но на мен най-съществено ми се стори това, че тези хора са имали цяла армия котки!
Ако вие имате цяла армия котки и част от тях почнат да беснеят, ще видите що за «полтъргайсти», що за «духовни явления» ще ви устроят!
Но, както се казва, първо трябва да се разбере това по-точно, и едва тогава може да се съди за него.
към текста >>
На него хората дават своята лепта, своите парични вноски,
пол
учавайки удоволствие от сеанса.
Виждате ли, веднъж настойчиво ме увещаваха да участвам в един спиритичен сеанс. Казах, че искам да направя това, защото за такива неща може да се съди само ако ги видиш. Там беше един медиум, който беше много известен, много знаменит: след като хората седнаха малко зашеметени от музиката, която беше там - всички седяха зашеметени, - медиумът, сякаш по желание на хората, демонстрира падащи от въздуха цветя! Всеки истински медиум обезателно има така наречения импресарио.
На него хората дават своята лепта, своите парични вноски, получавайки удоволствие от сеанса.
Организаторите на сеанса разчитат, че ще им оставят лепта. И аз казах - хората в такава ситуация проявяват страшен фанатизъм, те започват да се конфронтират с този, който иска нещо да им обясни и се проявяват по най-лош начин, - на някои разумни хора казах, че не в края, а в началото на представлението би трябвало да извършат претърсване: тогава те ще намерят цветя в гърбицата на гърба на импресариото! Така ще разобличите тези неща навсякъде.
към текста >>
58.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Пред
пол
агам, че господин докторът е чел тази брошура и вече знае за нея.
Автор на въпроса: Случайно ми попадна брошура на някой си доктор Хауер[1].
Предполагам, че господин докторът е чел тази брошура и вече знае за нея.
Този Хауер упреква господин доктора за това, че той не казва нищо ново, че всичко, за което се говори в ан-тропософията, е вече известно, че за всичко това вече се знае. След това между другото той казва, че най-малко от всичко в антропософията той вярва в съществуването на двете деца Исус.
към текста >>
Господин докторът ще
пол
учи брошурата.
Авторът на въпроса също констатира, че и на него самия му е непонятно казаното за двете деца Исус; сякаш едното дете Исус се е появило от другия свят.
Господин докторът ще получи брошурата.
към текста >>
Тази венерина мухоловка има сърцевидни листа, раз
пол
ожени във форма на розетка; на разклоняващи се (от центъра) стъбла се намират тези листа-капани.
Има растения, които се държат доста необичайно. Така например съществува едно растение, което предвид необичайното му поведение наричат «венерина мухоловка» (Dionaea muscipula)[2].
Тази венерина мухоловка има сърцевидни листа, разположени във форма на розетка; на разклоняващи се (от центъра) стъбла се намират тези листа-капани.
Листата се състоят от две части. По краищата на всяка част са разположени четинести реснички-зъбки. Щом насекомото полази по листа и докосне тези реснички, двете части се затварят толкова бързо, че малкото насекомо се оказва хванато. Такова растение съществува.
към текста >>
По краищата на всяка част са раз
пол
ожени четинести реснички-зъбки.
Има растения, които се държат доста необичайно. Така например съществува едно растение, което предвид необичайното му поведение наричат «венерина мухоловка» (Dionaea muscipula)[2]. Тази венерина мухоловка има сърцевидни листа, разположени във форма на розетка; на разклоняващи се (от центъра) стъбла се намират тези листа-капани. Листата се състоят от две части.
По краищата на всяка част са разположени четинести реснички-зъбки.
Щом насекомото полази по листа и докосне тези реснички, двете части се затварят толкова бързо, че малкото насекомо се оказва хванато. Такова растение съществува.
към текста >>
Щом насекомото
пол
ази по листа и докосне тези реснички, двете части се затварят толкова бързо, че малкото насекомо се оказва хванато.
Има растения, които се държат доста необичайно. Така например съществува едно растение, което предвид необичайното му поведение наричат «венерина мухоловка» (Dionaea muscipula)[2]. Тази венерина мухоловка има сърцевидни листа, разположени във форма на розетка; на разклоняващи се (от центъра) стъбла се намират тези листа-капани. Листата се състоят от две части. По краищата на всяка част са разположени четинести реснички-зъбки.
Щом насекомото полази по листа и докосне тези реснички, двете части се затварят толкова бързо, че малкото насекомо се оказва хванато.
Такова растение съществува.
към текста >>
Ако в детството сте усвоили страстно желание да ядете колкото се може повече захар, по този начин сте развили сил-но влечение да
пол
учавате захар.
Ако в детството сте усвоили страстно желание да ядете колкото се може повече захар, по този начин сте развили сил-но влечение да получавате захар.
Но изведнъж някой, в чиято компетентност е това и на когото се доверявате, намира, че на определен етап от живота ви за вас би било полезно да не ядете толкова много захар; силното влечение към захарта във вас въпреки това се запазва. Да допуснем, че сте развили диабет, захарна болест, и не трябва да ядете захар - господа, ще се наложи доста дълго да отвиквате! Човек постоянно има силно влечение към захарта и той трябва много бавно да отвиква от това желание. Знаете, че ако човек много пие, у него се появява пристрастеност, силно влечение към виното; той трябва бавно да отвиква от това. Ако човек гълта опиум, за което неотдавна ви разказах, и го възпират от това, той изпада в безумие вследствие от изключителната страст към опиума.
към текста >>
Но изведнъж някой, в чиято компетентност е това и на когото се доверявате, намира, че на определен етап от живота ви за вас би било
пол
езно да не ядете толкова много захар; силното влечение към захарта във вас въпреки това се запазва.
Ако в детството сте усвоили страстно желание да ядете колкото се може повече захар, по този начин сте развили сил-но влечение да получавате захар.
Но изведнъж някой, в чиято компетентност е това и на когото се доверявате, намира, че на определен етап от живота ви за вас би било полезно да не ядете толкова много захар; силното влечение към захарта във вас въпреки това се запазва.
Да допуснем, че сте развили диабет, захарна болест, и не трябва да ядете захар - господа, ще се наложи доста дълго да отвиквате! Човек постоянно има силно влечение към захарта и той трябва много бавно да отвиква от това желание. Знаете, че ако човек много пие, у него се появява пристрастеност, силно влечение към виното; той трябва бавно да отвиква от това. Ако човек гълта опиум, за което неотдавна ви разказах, и го възпират от това, той изпада в безумие вследствие от изключителната страст към опиума.
към текста >>
Само турците вярват, че след смъртта ще имат работа с нещо по-прекрасно от
пол
яните, цветята и така нататък, които са имали тук, на Земята.
В течение на тази третина от (изживения) живот човек трябва да отвикне от тези желания. И така, след смъртта човек има не желания от типа на жажда и глад, а постоянно силно влечение към всичко това, с което е имал работа посредством физическото тяло. След смъртта работата стои така: в течение на целия ви живот близкото обкръжение на вашето родно място е било много привлекателно и скъпо за вас. Вие винаги сте го виждали. Виждали сте го чрез физическото си тяло.
Само турците вярват, че след смъртта ще имат работа с нещо по-прекрасно от поляните, цветята и така нататък, които са имали тук, на Земята.
И така, от всичко това ни се налага да отвикваме. Наличието на отвикване ни дава основание да говорим за остатъчни желания. Нима това е непонятно? (Отговор: съвсем ясно е!)
към текста >>
И така, след смъртта остават желания към физическото тяло и въобще към живота, но не жажда или глад, тъй като за последните е необходим стомах; човек вече не го притежава, стомахът са го
пол
ожили в гроба.
И така, след смъртта остават желания към физическото тяло и въобще към живота, но не жажда или глад, тъй като за последните е необходим стомах; човек вече не го притежава, стомахът са го положили в гроба.
Но човек след смъртта има силно влечение, страстно желание да види всичко, което той е виждал в течение на живота.
към текста >>
Четири раз
пол
ожени един над друг слоя с вкаменелости са отложени в почвата на Англия!
Ако изучавате един участък от почвата в Англия, а след това продължите изучаването по-нагоре, ще се разкрият вкаменени животни от съвсем други видове, още по-нагоре - ще откриете пак вкаменени животни от съвсем други видове, още по-нагоре - отново вкаменени животни от съвсем различни видове.
Четири разположени един над друг слоя с вкаменелости са отложени в почвата на Англия!
Откъде произхождат тези вкаменени животни? Когато морето покрие сушата и животните (морските) умрат, черупките им падат долу и животните се превръщат във вкаменелости. Ако откривам в почвата четири лежащи един над друг слоя отлагания, това означава, че дадената суша четири пъти се е покривала от море. При това всеки път се е образувал един слой отлагания. Така в Англия се открива това, че сушата четири пъти се е издигала и спускала.
към текста >>
Може да се докаже, че ако се изменя
пол
ожението, се изменят и звездните констелации, изменя се взаимното раз
пол
ожение на звездите.
Англия ту би се сблъсквала с крайбрежието на Норвегия, ту би се чукала в Америка и така нататък; всички страни на сушата безпорядъчно биха се сблъсквали помежду си, ако нещата зависеха само от Земята. Но те не зависят само от Земята. Звездните констелации на небето изпращат сили, удържащи сушата на определеното място. И така, това не зависи от Земята. Това зависи от звездните констелации.
Може да се докаже, че ако се изменя положението, се изменят и звездните констелации, изменя се взаимното разположение на звездите.
Тук, разбира се, се имат предвид не планетите, а неподвижните звезди. Този, който не желае нищо да знае за този свят, постъпва като хората, твърдящи, че мисловните сили изхождат изключително от главния мозък. Ако оставям следи от крака в меката почва, то някакъв приземил се марсианец може да си въобрази, че следите от крака произхождат от самата Земя, че тя издига някъде пясъка нагоре, а някъде го привлича надолу; но всъщност това, разбира се, не е така, просто аз притискам този пясък, намирайки се навън. Така и гънките на моя главен мозъка се образуват под влияние отвън, произхождайки от произвежданото от душата мислене. Така стои работата и с тези участъци суша, които преминават над Земята; те се удържат от звездните констелации.
към текста >>
В Швейцария сега се борят с това явление; но това
пол
ожение продължава вече дълго.
Древните гърци не изучавали египетския език! Докато всички наши учени са длъжни да учат гръцки език! Гърците са били много по-умни. Ние не им подражаваме в това, което ги е водело; ние им подражаваме в говора. Нашите учени изпадат в объркване именно защото не врастват в това, което е било изначално, най-древно на Земята, те подминават това, което е било присъщо на тези хора и им се налага да се ограничават в рамките на древната реч.
В Швейцария сега се борят с това явление; но това положение продължава вече дълго.
На нашите млади хора, желаещи да станат лекари, им мътят главите, заставяйки ги да изучават гръцки език. Не го казвам, защото и на мен ми се е налагало навремето да го изучавам, аз много го обичам този древногръцки език. И все пак него трябва да го изучават само някои хора, на които това им е присърце, а не би следвало да заставят тези, който искат да станат юристи или лекари и го забравят по-късно.
към текста >>
Защото в древността хората не са били свободни (има се предвид не социалното
пол
ожение, а психическото състояние - бел.
Той още нещо е знаел за това, че там, в Атлантическия океан, където днес сноват кораби между Европа и Америка, е било суша, че западноевропейското крайбрежие се е съединявало чрез тази суша с американското източно крайбрежие. Но тези древни сведения са били изгубени, били забравени. Това се е случило, защото хората са притежавали това знание в голяма степен безсъзнателно. Ние сме усвоявали абстрактното знание. Това ни е било нужно заради нашата свобода.
Защото в древността хората не са били свободни (има се предвид не социалното положение, а психическото състояние - бел.
пр.), те не са били свободни, затова пък са знаели доста повече. Както ви казах, Лесинг смятал, че тези древни хора са знаели значително повече, отколкото по-късните.
към текста >>
Обаче Гьоте не е можел да съчинява от тригодишен; той е
пол
учил тази възможност на девет години.
Обаче Гьоте не е можел да съчинява от тригодишен; той е получил тази възможност на девет години.
Той би трябвало да каже: прекрасно, от майка си съм наследил пристрастието да съчинявам, то е преминало в мен от майка ми, то е влязло в мен от майка ми.
към текста >>
И тогава
пол
учавате следното: единият евангелист, Матей, описва - като детство на Исус - едното дете Исус.
И тогава получавате следното: единият евангелист, Матей, описва - като детство на Исус - едното дете Исус.
Докато другият евангелист, Лука, описва другото дете Исус. По такъв начин двамата (евангелисти) се съгласуват един с друг. Не съм си измислил това. То ми беше дадено в резултат на изследванията. Затова аз говоря за две деца Исус, изхождайки от тази наука, (от тези познавателни възможности), които другите не притежават.
към текста >>
Те са се изразявали, из
пол
звайки образи, но никога не би им хрумнало да измислят нещо.
Оттук виждате, че основният закон, съблюдаван в естествознанието, законът за причината и следствието, законът за причинно-следствената връзка, се съблюдава и в духовната наука. Не може да се изхожда от такъв род изказвания: «е, измислили някакви две деца; едното дете Исус е измислил Матей, другото дете Исус го е измислил Лука». По времето, когато са писани Евангелието от Матей и Евангелието от Лука, за такива измислици въобще дума не може да става. Хората (от това време) говорели образно; но те нищо не измисляли, тъй като се отнасяли към тези неща толкова сериозно, че няколко века по-рано в Египет са осъждали на смърт тези, които са записвали нещо неправилно. В древността никой не е смеел да бъде лекомислен и да казва, че хората нещо са измислили.
Те са се изразявали, използвайки образи, но никога не би им хрумнало да измислят нещо.
Пълно неведение проявява този, който казва, че Евангелията от Матей и от Лука биха могли да са измислени. Но това говорят днешните учени и теолози. Като не са в състояние да решат проблема по друг начин, те са принудени да се съгласяват с наличието на противоречия. Обаче благодарение на знанието, че има именно две деца Исус, едно дете Исус от Евангелието от Матей и друго дете Исус от Евангелието от Лука, благодарение на това знание историята се обяснява по най-добрия начин.
към текста >>
Ето каква атестация
пол
учаваш от тези хора.
На другата страница ще намерите следното: този Щайнер въобще не казва нищо друго освен това, което вече е известно. Ето така, господа: това, което господин Хауер още не знае, той счита за необичайно, за нещо вън от реда на нещата. По този повод той се брани. На базата на това, което е успял някъде да прочете - аз не чета, а той чете! - на базата на това, което е успял да изчете - цялата древна мъдрост днес остава, макар и в изкривен вид, - той прави извод: този Щайнер не казва нищо, което не е било вече казано от други.
Ето каква атестация получаваш от тези хора.
Щом само нещо кажеш и те казват: той не казва нищо ново. Ако пиша книга по геометрия, аз, разбира се, трябва да спомена теоремата на Питагор; тя е била открита от Питагор 600 години преди Рождество Христово. Макар и да ви казвам много нови неща, за теоремата на Питагор също трябва да спомена; днес ще почна да я доказвам по друг начин, но тя е включена в съдържанието. Никой не може да бъде упрекван за това, че нещо вече известно по-рано, но забравено, се открива отново! Много от това, което днес твърди духовната наука, се открива, макар и в различна форма - защото в същата форма него го няма, - при древните гностици, които са писали в древността.
към текста >>
Страшно впечатление
пол
учаваш, разглеждайки тези очевидно глупави възражения, издигани от тези хора срещу антропософията.
Страшно впечатление получаваш, разглеждайки тези очевидно глупави възражения, издигани от тези хора срещу антропософията.
На една страница казаното от мен се оценява просто като измислица, като моя измислица. Да допуснем, че съм измислил това; но даже в този случай същият този автор в същата тази книга не може да казва: той не е казал нищо ново! Защото той твърди, че аз измислям и ме упреква за това. И после казва, че това вече било известно на другите. Да се постъпва така е лишено от смисъл.
към текста >>
Разликата между тези, които по пътя на възпитанието достигали висшата мъдрост в древността, разликата между тях и Исус Христос се състои в това, че тези мистерийни мъдреци са се обучавали от други,
пол
учавали са познания от други в тези училища, които тогава се наричали Мистерии.
Господа, ако четете моята книга «Християнството като мистичен факт», там ще намерите следните указания: това просветление още преди е можело да се предизвика изкуствено в някои хора, макар и само в малък мащаб, в малка степен. Тези хора тогава се наричали мъдреци от Мистериите.
Разликата между тези, които по пътя на възпитанието достигали висшата мъдрост в древността, разликата между тях и Исус Христос се състои в това, че тези мистерийни мъдреци са се обучавали от други, получавали са познания от други в тези училища, които тогава се наричали Мистерии.
При Исус това станало от само себе си. Затова тук е имал място друг процес. «Христос» в древните Мистерии ставал този, които се издигал до висшето знание. Днес няма да се учудите, ако някой, учейки до двадесет и пет години, става изведнъж «господин доктор», макар той да е бил най-обикновеният Йозеф Мюлер. Така в древните Мистерии някой е ставал «Христос», макар това да не е било така лесно и просто; разбира се, човек може да е голям глупак, и въпреки това да стане на двадесет и пет години доктор!
към текста >>
59.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Така че ние имаме в себе си два противо
пол
ожни принципа, нервна система, която постоянно ни състарява и даже постоянно ни подлага на смърт, и кръвоносна система, която, бидейки свързана с храносмилателната система, постоянно ни подмладява и така нататък.
Така че можем да кажем: имаме, от една страна, нервната система, а от друга страна - кръвонос-ната система. Работата е там, че ние ежедневно и ежечасно се оказваме отново родени благодарение на нашата кръв. Кръвта винаги означава обновление. Ако имахме в себе си само кръв, ние бихме били постоянно растящи същества, увеличаващи се, бодри и така нататък. Виждате ли, господа, ако се състояхме изключително от нерви, бяхме само нерви, винаги бихме били уморени, постоянно бихме умирали.
Така че ние имаме в себе си два противоположни принципа, нервна система, която постоянно ни състарява и даже постоянно ни подлага на смърт, и кръвоносна система, която, бидейки свързана с храносмилателната система, постоянно ни подмладява и така нататък.
към текста >>
Пол
учават се варовикови отлагания, склероза.
Това, което сега ви обясних, може да бъде продължено. Известно ви е, че на стари години много хора, може да се каже, се калцират.
Получават се варовикови отлагания, склероза.
Хората лесно стигат дотам - ако съдовете им се калцират, именно кръвоносните съдове, - че не могат нормално да се придвижват. Ако настъпи особено силно калциране, човека го постига, както се казва, удар. Той получава удар (апоплектичен удар -бел. пр.). Ударът възниква вътре, защото кръвоносните съдове се калцират и не могат повече да издържат.
към текста >>
Той
пол
учава удар (апоплектичен удар -бел. пр.).
Това, което сега ви обясних, може да бъде продължено. Известно ви е, че на стари години много хора, може да се каже, се калцират. Получават се варовикови отлагания, склероза. Хората лесно стигат дотам - ако съдовете им се калцират, именно кръвоносните съдове, - че не могат нормално да се придвижват. Ако настъпи особено силно калциране, човека го постига, както се казва, удар.
Той получава удар (апоплектичен удар -бел. пр.).
Ударът възниква вътре, защото кръвоносните съдове се калцират и не могат повече да издържат.
към текста >>
Следователно в човека имаме два процеса, противо
пол
ожни един на друг: стареене и подмладяване.
Това е като махалото на часовника; човек става ту по-стар, ту по-млад, ту по-стар, ту по-млад. Разбира се, ако от сутрин до вечер бо-дърстваме, ние ставаме по-стари, а ако през нощта спим, се подмладяваме; обаче винаги мимолетното остаряване остава. И така, през нощта става подобрение, но всеки ден стареенето по малко се акумулира, натрупва се. Когато човек натрупа достатъчно голяма сума (стареене), той вече истински умира. Така са нещата.
Следователно в човека имаме два процеса, противоположни един на друг: стареене и подмладяване.
към текста >>
Тогава
пол
учаваме треска или плеврит, или пневмония.
Работата е там, че нещата са много добри и направо отлични, докато се намират в зададените им граници; ако те неправомерно доминират, това предизвиква болест. Болестта в човека е не нещо друго, а вземане на надмощие на нещо, което само по себе си е необходимо. Треската се появява поради това, че подмладяването в нас става прекомерно силно. Това ние не можем да понесем. В цялото си тяло ставаме прекалено бодри.
Тогава получаваме треска или плеврит, или пневмония.
към текста >>
Да станеш мистик, да станеш теософ, означава да
пол
учиш душевна треска, душевна температура.
Това се случва, ако човек става мечтателен, ентусиаст, мистик или теософ. Какво иска такъв човек? Той не иска да мисли нормално, да мисли подредено. Със своята фантазия на него му се иска да обхване всичките светове, без да желае да мисли подредено. Това е същото, когато при телесното се появи температура.
Да станеш мистик, да станеш теософ, означава да получиш душевна треска, душевна температура.
към текста >>
Ако не сме в състояние да из
пол
зваме фантазията си, въображението си, не бихме могли да учим; ако не сме малко педанти, регистриращи всичко и навсякъде, ние не бихме могли да вършим съвместна работа.
Обаче ние винаги трябва да имаме в себе си двете горепосочени условия.
Ако не сме в състояние да използваме фантазията си, въображението си, не бихме могли да учим; ако не сме малко педанти, регистриращи всичко и навсякъде, ние не бихме могли да вършим съвместна работа.
Неумерената регистрация на всичко води до педантизъм и филистерство. Ако това става в нормални граници - значи и душата в човека е нормална, правилно формирана.
към текста >>
Но ако и днес притежавахте нервната система, която сте имали, когато сте били на година и
пол
овина, всички бихте били безумни.
Виждате ли, всички вие вече сте достатъчно възрастни, с изключение на някои, седящи сред вас, така че нервната система при всеки е била подложена на известно калциране.
Но ако и днес притежавахте нервната система, която сте имали, когато сте били на година и половина, всички бихте били безумни.
Вие повече не можете да имате толкова мека нервна система. Лудите хора имат детска нервна система. Следователно трябва да имаме в себе си силата на втвърдяването, силата на калцирането. Но от друга страна, трябва да притежаваме и силата на омекването, на подмладяването.
към текста >>
При пробуждане ние здраво вземаме в ръце нашето тяло, из
пол
зваме нашите членове.
Ако сега разгледаме духовното, духовното ниво, силата на втвърдяване се проявява тук при пробуждане.
При пробуждане ние здраво вземаме в ръце нашето тяло, използваме нашите членове.
А силата, която в други случаи се проявява в тялото в размекването, в подмладяването, имаме в процеса на заспиване. Тук се потапяме в сънищата. Ние вече не владеем нашето тяло.
към текста >>
Имаме
пол
ожителен магнетизъм и отрицателен магнетизъм.
Ако имате магнит, знаете, че той привлича желязото. Знаем, че магнетизмът в магнита се проявява двояко: и двата вида магнетизъм ги има.
Имаме положителен магнетизъм и отрицателен магнетизъм.
Единият край на магнита привлича, другият отблъсква.
към текста >>
Ако имаме работа с
пол
ожителния магнетизъм, трябва да ни е ясно, че работата тук не е в желязото; вътре в желязото се намира нещо.
В областта на физическото, на телесното нищо не ни притеснява да даваме имена на нещата, да въвеждаме термини. На човек са му нужни названия. Аз сега ви описах ставащото на телесно, на душевно и на духовно ниво; всеки от вас винаги може да възприеме това, да го види, всеки от вас може да си изясни това. Но са ни необходими названия.
Ако имаме работа с положителния магнетизъм, трябва да ни е ясно, че работата тук не е в желязото; вътре в желязото се намира нещо.
И така, в желязото присъства нещо невидимо.
към текста >>
Трябва да си просто идиот, да не се съгласиш, че в желязото има нещо невидимо и да из
пол
зваш магнит за подковаване на коне, нали така?
Несъгласният с това, че вътре в желязото се намира нещо невидимо, ще каже: какъв си глупак! Що за магнетизъм приписваш на желязото? Това е просто подкова. С такива съм подковавал коня си.
Трябва да си просто идиот, да не се съгласиш, че в желязото има нещо невидимо и да използваш магнит за подковаване на коне, нали така?
Защото тази «подкова», притежаваща магнитни свойства, трябва да се използва не за подковаване на коне, а съвсем иначе.
към текста >>
Защото тази «подкова», притежаваща магнитни свойства, трябва да се из
пол
зва не за подковаване на коне, а съвсем иначе.
Несъгласният с това, че вътре в желязото се намира нещо невидимо, ще каже: какъв си глупак! Що за магнетизъм приписваш на желязото? Това е просто подкова. С такива съм подковавал коня си. Трябва да си просто идиот, да не се съгласиш, че в желязото има нещо невидимо и да използваш магнит за подковаване на коне, нали така?
Защото тази «подкова», притежаваща магнитни свойства, трябва да се използва не за подковаване на коне, а съвсем иначе.
към текста >>
Тези две противо
пол
ожни сили трябва да присъстват в човека.
Силите, които ни размекват, подмладяват ни и ни дават въображение, са луциферични сили, тези сили, от които се нуждаем, за да не станем живи трупове. Но ако съществуваха само луциферични сили, през целия си живот бихме си оставали деца. И така, луциферичните сили са необходими в света, за да не се превръщаме в старчета още на три годинки. Ариманичните сили са нужни, за да не оставаме деца постоянно.
Тези две противоположни сили трябва да присъстват в човека.
към текста >>
Става дума за това, че тези противо
пол
ожни сили трябва да бъдат уравновесени.
Става дума за това, че тези противоположни сили трябва да бъдат уравновесени.
В какво се състои равновесието? Нито една от тези сили не трябва да преобладава.
към текста >>
Подходяща е брезовата дървесина, която е раз
пол
ожена редом с ликото, тъй като в ликото силите на растежа са особено интензивни.
Да допуснем, че разсъждавам правилно и човек има плеврит - как мога да му помогна? Вземам, да кажем, парче брезова дървесина. През пролетта брезовата дървесина расте силно.
Подходяща е брезовата дървесина, която е разположена редом с ликото, тъй като в ликото силите на растежа са особено интензивни.
Умъртвявам тези сили, което означава, че аз овъглявам дървесината и получавам брезови въглища[1]. Какво правя по този начин от свежата, постоянно подмладяваща се брезова дървесина? Правя от нея брезови въглища и по този начин правя от нея нещо ариманично. Сега раздробявам брезовите въглища на прах и го давам на този, който има в себе си твърде много луциферично, което се изразява в плеврита. Добавям ариманично там, където при пациента е имало твърде много луциферично.
към текста >>
Умъртвявам тези сили, което означава, че аз овъглявам дървесината и
пол
учавам брезови въглища[1].
Да допуснем, че разсъждавам правилно и човек има плеврит - как мога да му помогна? Вземам, да кажем, парче брезова дървесина. През пролетта брезовата дървесина расте силно. Подходяща е брезовата дървесина, която е разположена редом с ликото, тъй като в ликото силите на растежа са особено интензивни.
Умъртвявам тези сили, което означава, че аз овъглявам дървесината и получавам брезови въглища[1].
Какво правя по този начин от свежата, постоянно подмладяваща се брезова дървесина? Правя от нея брезови въглища и по този начин правя от нея нещо ариманично. Сега раздробявам брезовите въглища на прах и го давам на този, който има в себе си твърде много луциферично, което се изразява в плеврита. Добавям ариманично там, където при пациента е имало твърде много луциферично.
към текста >>
Да вземем друг случай, когато човек изглежда толкова уморен и отпаднал, че мога да си кажа: този скоро ще
пол
учи удар.
Да вземем друг случай, когато човек изглежда толкова уморен и отпаднал, че мога да си кажа: този скоро ще получи удар.
В него има твърде много ариманическо. Трябва да добавя в него луциферическо, за да се възстанови равновесието. Какво трябва да направя?
към текста >>
Тук горе се намира Луцифер, луциферичното начало, това е, което се проявява в човека като трескава горещина, температура, фантазия, заспиване; долу е раз
пол
ожено всичко, което иска да се втвърди, ариманичното.
Виждате ли, това исках да изразя в дървената скулптура[3], която трябва да се намира в зданието на Гьотеанума.
Тук горе се намира Луцифер, луциферичното начало, това е, което се проявява в човека като трескава горещина, температура, фантазия, заспиване; долу е разположено всичко, което иска да се втвърди, ариманичното.
Между тях се намира Христос.
към текста >>
Въобще тук са раз
пол
ожени една над друга три фигури, - те даже са повече, - Ариман е повторен два пъти и Луцифер също два пъти.
Но среща ли това разбиране сред хората? Веднъж в Базел и след това извън него гостува един много знаменит пастор, наричаше се Фронмайер[4] и беше много знаменит. Той даже не си направи труда да погледне тази скулптура, но от някой друг, който възможно е също да не я е виждал, макар и да я е описал, Фронмайер прочел, че тук е създадена скулптура: отгоре луциферическа, отдолу ариманическа, а в средата Христос.
Въобще тук са разположени една над друга три фигури, - те даже са повече, - Ариман е повторен два пъти и Луцифер също два пъти.
Обаче Фронмайер не е знаел точно за това и написал: Щайнер прави в Дорнах нещо съвсем ужасно - фигура на Христос, която отгоре има луциферически черти, а отдолу - животински белези.
към текста >>
Въпросът беше в това, кое да се из
пол
зва, с какво следва да се удари.
И така, пастор Фронмайер е описал всичко това. Когато той писа това, в Гьотеанума още беше доктор Боос[5]. Знаете, че доктор Боос имаше навика да размахва пръчка. Всеки изразява чувствата си по своему: един размахва и чука с пръчка, друг - с метла. Метлата е по-мека, тя е по-луциферична, а пръчката, тоягата - по-ариманична.
Въпросът беше в това, кое да се използва, с какво следва да се удари.
С други думи, господин Боос каза на Фронмайер истината[6], но тази истина беше като удар с тояга. - Но кой получи писмо от Фронмайер? Аз! Аз получих от доктор Фронмайер дълго писмо[7]. Аз съм бил длъжен да убедя господин Боос, да не бъде толкова невежлив с доктор Фронмайер.
към текста >>
- Но кой
пол
учи писмо от Фронмайер?
Знаете, че доктор Боос имаше навика да размахва пръчка. Всеки изразява чувствата си по своему: един размахва и чука с пръчка, друг - с метла. Метлата е по-мека, тя е по-луциферична, а пръчката, тоягата - по-ариманична. Въпросът беше в това, кое да се използва, с какво следва да се удари. С други думи, господин Боос каза на Фронмайер истината[6], но тази истина беше като удар с тояга.
- Но кой получи писмо от Фронмайер?
Аз! Аз получих от доктор Фронмайер дълго писмо[7]. Аз съм бил длъжен да убедя господин Боос, да не бъде толкова невежлив с доктор Фронмайер.
към текста >>
Аз
пол
учих от доктор Фронмайер дълго писмо[7].
Метлата е по-мека, тя е по-луциферична, а пръчката, тоягата - по-ариманична. Въпросът беше в това, кое да се използва, с какво следва да се удари. С други думи, господин Боос каза на Фронмайер истината[6], но тази истина беше като удар с тояга. - Но кой получи писмо от Фронмайер? Аз!
Аз получих от доктор Фронмайер дълго писмо[7].
Аз съм бил длъжен да убедя господин Боос, да не бъде толкова невежлив с доктор Фронмайер.
към текста >>
Пред
пол
агам, че всичко това може да се разбере.
Само правилно разбирайки това, което тогава е станало на Земята, бих казал, ще се освестим. Човечество сега се намира сякаш не на себе си с цялата своя чисто външна наука. Разговорът ни за това ще продължим в сряда в девет часа. Ето такъв отговор ми се искаше да ви дам на поставения въпрос.
Предполагам, че всичко това може да се разбере.
към текста >>
[7] Аз
пол
учих от доктор Фронмайер дълго писмо: от 23 януари 1921 г.
[7] Аз получих от доктор Фронмайер дълго писмо: от 23 януари 1921 г.
към текста >>
Щайнер давал указания за изготвяне на препарат от то
пол
ов имел (имел, паразитиращ на то
пол
а).
[8] рак на черния дроб: в случай на рак на черния дроб Р.
Щайнер давал указания за изготвяне на препарат от тополов имел (имел, паразитиращ на топола).
към текста >>
60.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ние сме
пол
учили от него и други неща, обаче оставеното ни в наследство римско право се набива на очи на първо място.
Ето какво наследство ни е оставил романизмът.
Ние сме получили от него и други неща, обаче оставеното ни в наследство римско право се набива на очи на първо място.
към текста >>
Има места -пред
пол
агам, че и в Швейцария ги има, - където кръстникът го наричат Gott, Herr Gott - буквално Бог, Господин Бог, докато кръстницата наричат Frau Gottel.
Обръщал съм ви внимание в какъв контекст думата «бог» е позната във вашата реч. Когато кръщават децата, трябва да има хора, изпълняващи ролята на кръстници.
Има места -предполагам, че и в Швейцария ги има, - където кръстникът го наричат Gott, Herr Gott - буквално Бог, Господин Бог, докато кръстницата наричат Frau Gottel.
Това означава, че те, бидейки кръстници на детето, трябва да му помагат. Бог изпълнява същата тази роля. Бог - това е Този, който е бил всеобщ кръстник на целия свят. Ако искаме да разберем ситуацията, възникнала в предишното време, трябва ретроспективно да се пренесем в това време. И така, Бог е бил сякаш всемирен кръстник.
към текста >>
Тази напълно материалистична теория е била
пол
учена от него по вдъхновение.
Както виждате, тя му се присънила.
Тази напълно материалистична теория е била получена от него по вдъхновение.
към текста >>
Виждате, господа, химикът-материалист не може да се справи с проблемите с помощта на своя ум, със способностите си да измисля, да изобретява, и ето, насън той
пол
учава озарение,
пол
учава просветление относно тези два проблема.
Виждате, господа, химикът-материалист не може да се справи с проблемите с помощта на своя ум, със способностите си да измисля, да изобретява, и ето, насън той получава озарение, получава просветление относно тези два проблема.
Всичко това е било истинско просветление.
към текста >>
Там по онова време хората
пол
учавали образование.
Това във всеки случай е било съвсем различно в древността. В древността не са съществували университети, театри и училища наред с църквата, а всичко е било обединено в едно цяло, което се наричало Мистерии.
Там по онова време хората получавали образование.
И най-важното от всичко, което хората изучавали в Мистериите, било така нареченото знание за Слънцето.
към текста >>
Юдеите, които живеели основно тук, в Палестина, (изобразява го на рисунка - рисунката липсва), отдавна слушали от своите пророци: някога трябва да стане някакво събитие; Земята може да
пол
учи наставление непосредствено от мировото пространство, от Космоса.
Виждате ли, в този момент станало забележително събитие.
Юдеите, които живеели основно тук, в Палестина, (изобразява го на рисунка - рисунката липсва), отдавна слушали от своите пророци: някога трябва да стане някакво събитие; Земята може да получи наставление непосредствено от мировото пространство, от Космоса.
Обаче - можете да бъдете уверени в това - ако в наше време някой беше написал драмата «Вилхелм Тел», както я е написал Фр. Шилер, и драмата беше поставена в театъра, хората биха казали така: що за глупости, това за нищо не става. - Постановката нямаше да получи признание. В началото «Вилхелм Тел» е била оценена само от двама познати на Шилер; но след това признанието ставало все по-широко. В нашето общество става така, че болшинството хора винаги са готови да бъдат водени за носа.
към текста >>
- Постановката нямаше да
пол
учи признание.
Виждате ли, в този момент станало забележително събитие. Юдеите, които живеели основно тук, в Палестина, (изобразява го на рисунка - рисунката липсва), отдавна слушали от своите пророци: някога трябва да стане някакво събитие; Земята може да получи наставление непосредствено от мировото пространство, от Космоса. Обаче - можете да бъдете уверени в това - ако в наше време някой беше написал драмата «Вилхелм Тел», както я е написал Фр. Шилер, и драмата беше поставена в театъра, хората биха казали така: що за глупости, това за нищо не става.
- Постановката нямаше да получи признание.
В началото «Вилхелм Тел» е била оценена само от двама познати на Шилер; но след това признанието ставало все по-широко. В нашето общество става така, че болшинството хора винаги са готови да бъдат водени за носа. Така станало и с евреите: когато всичко станало, понеже слънчевото знание изхождало вече не от Мистериите, а от един човек, който притежавал това знание, евреите казали: само той свидетелства, че всичко казано от него е истина! - Вие знаете какво правят с тези хора, които казват истина, още неизвестна на другите. Това, което възвестявал Исус от Назарет, в Когото сега обитавал Христос, било велика истина и мъдрост.
към текста >>
Непросветените теолози казват: Христос бил
пол
ожен в гроба и след три дни възкръснал в плът и кръв, такъв, какъвто е бил.
Сега преминавам непосредствено към въпроса, който ми беше поставен. Виждате ли, господа, съвременните просветени теолози в по-голямата си част проявяват даже повече злост от непросветените.
Непросветените теолози казват: Христос бил положен в гроба и след три дни възкръснал в плът и кръв, такъв, какъвто е бил.
Просветените хора, разбира се, възразяват: ние не вярваме в това, защото никой не се изправя от гроба. Обаче аз бих могъл да кажа, че с това непросветените теолози изказват известно изповедание. То може и да е спор-но, но въпреки това е изповедание.
към текста >>
Спомнете си сега какво аз съм ви казвал: че човек се състои не само от материално веществено тяло, което
пол
агат в гроба, а че има още етерно тяло, астрално тяло и «аз».
Спомнете си сега какво аз съм ви казвал: че човек се състои не само от материално веществено тяло, което полагат в гроба, а че има още етерно тяло, астрално тяло и «аз».
Това съм ви описвал съвсем точно. Фактически в гроба е било положено физическото тяло на Исус от Назарет. Аз много се потрудих над този въпрос; извънредно важно е това, което се разказва в Евангелията за земетресението. Имало е такова земетресение. То е образувало голяма пукнатина и тялото е било прието от Земята, така че действително него повече го е нямало тук.
към текста >>
Фактически в гроба е било
пол
ожено физическото тяло на Исус от Назарет.
Спомнете си сега какво аз съм ви казвал: че човек се състои не само от материално веществено тяло, което полагат в гроба, а че има още етерно тяло, астрално тяло и «аз». Това съм ви описвал съвсем точно.
Фактически в гроба е било положено физическото тяло на Исус от Назарет.
Аз много се потрудих над този въпрос; извънредно важно е това, което се разказва в Евангелията за земетресението. Имало е такова земетресение. То е образувало голяма пукнатина и тялото е било прието от Земята, така че действително него повече го е нямало тук. Учениците са виждали не това физическо тяло, а етерното, свръхсетивното тяло. Жените и учениците са виждали Христос в етерно тяло, не Исус от Назарет, а Христос, виждали са това, което сега е било преобразеният, вътрешен човек.
към текста >>
Това създава определено раз
пол
ожение на духа, определено настроение.
Разбира се, можете да си представите какво величествено впечатление е направило ставащото на учениците. Представете си само, ако някой сред вас, с когото много приятелски сте се сродили, бива откъснат от вас и разпънат на Голгота - както днес наричат това място, - а вие оставате вътрешно свързан с разпънатия.
Това създава определено разположение на духа, определено настроение.
Именно това настроение е позволило на учениците ясновидски да съзерцават ставащото. Те даже по-често, отколкото се съобщава в Евангелията, действително са виждали Христос в първите дни. Но това е бил свръхсетивният Христос.
към текста >>
Защо ръцете не се
пол
агали на лицето или на нещо друго?
Учениците и особено апостолите приемали тези следи от рани много присърце, нали така? Картината би била по-малко впечатляваща, ако не се разказваше за това, че следите от рани е можело да се пипнат. Защо именно следи от рани?
Защо ръцете не се полагали на лицето или на нещо друго?
В този случай той (Тома) също би усетил нещо. Той вкарва своите пръсти в следите от рани, защото следите от рани правят особено впечатление: в дадения случай в ученика на Христос фактически се е проявила по-висока степен на ясновиждане, на съзерцание.
към текста >>
Тези десет дни им били достатъчни, за да си кажат: ние самите също можем да знаем всичко това; тази Премъдрост - както казвали те, намирайки се под силното впечатление, - тази Премъдрост сама се раз
пол
ага в нас.
И днес ние също можем да кажем: Той винаги присъства тук. Обаче учениците, понеже силата на виждане в тях изчезнала, след изминаването на четиридесет дни вече не са Го виждали. Тогава те казали: сега Той ни напусна; (извърши се) Възнесението. Това събитие хвърлило учениците в много дълбока печал. Десетте дни, за които става дума по-нататък, тези десет дни проникнали дълбоко в сърцето на учениците и апостолите; по това време те с вътрешна сила обмисляли всичко, което Христос им говорил преди.
Тези десет дни им били достатъчни, за да си кажат: ние самите също можем да знаем всичко това; тази Премъдрост - както казвали те, намирайки се под силното впечатление, - тази Премъдрост сама се разполага в нас.
Сега, след изминаване на десет дни, те чувствали силата да учат тази Премъдрост. Огнените езици - те в образ-на форма показват това (наличието на Премъдростта) - слезли върху тях. Това е Троицата, идеята за деня на Троицата - тези огнени езици. Благодарение на тази велика печал, по време на която те все още обмисляли това, че повече никога няма да видят Христос, те така се вглъбили в себе си, че сами получили способността да обучават.
към текста >>
Благодарение на тази велика печал, по време на която те все още обмисляли това, че повече никога няма да видят Христос, те така се вглъбили в себе си, че сами
пол
учили способността да обучават.
Десетте дни, за които става дума по-нататък, тези десет дни проникнали дълбоко в сърцето на учениците и апостолите; по това време те с вътрешна сила обмисляли всичко, което Христос им говорил преди. Тези десет дни им били достатъчни, за да си кажат: ние самите също можем да знаем всичко това; тази Премъдрост - както казвали те, намирайки се под силното впечатление, - тази Премъдрост сама се разполага в нас. Сега, след изминаване на десет дни, те чувствали силата да учат тази Премъдрост. Огнените езици - те в образ-на форма показват това (наличието на Премъдростта) - слезли върху тях. Това е Троицата, идеята за деня на Троицата - тези огнени езици.
Благодарение на тази велика печал, по време на която те все още обмисляли това, че повече никога няма да видят Христос, те така се вглъбили в себе си, че сами получили способността да обучават.
към текста >>
Обаче вечерите често прекар вах с приятеля ми Хюго Мюлер в Ислингтън, на противо
пол
ожния край на гигантския град.
[5] Кекуле разказва: На тържеството по случай шестдесетгодишния си юбилей Август Кекуле разказва за преживявания от своя живот; този разказ е влязъл в съставеното от Густав Шулц «Съобщение за честването на шестдесетгодишния юбилей на Август Кекуле в Германското химическо общество» (Берлин 1890). По това време, извадки от това «Съобщение» предал на Рудолф Щайнер Еренфрид Пфайфер. Двата случая Кекуле описва по следния начин: «По време на моето пребиваване в Лондон дълго време живях в Клафам роуд, близо до Комън.
Обаче вечерите често прекар вах с приятеля ми Хюго Мюлер в Ислингтън, на противоположния край на гигантския град.
Ние говорехме за всякакви неща, но главно за нашата любима химия. В една прекрасна лятна вечер аз се връщах с последния омнибус по опустелите в този час улици, толкова оживени в останалото време. Пътувах както винаги отвън, на покрива на омнибуса. Потънах в сън. Пред очите ми пърхаха атоми.
към текста >>
» ме пробуди от съня, но аз из
пол
звах част от нощта да нахвърлям на хартия, макар и частично, образите от съня.
Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономерността на движението им. Днес видях как два малки по много пъти се обединяваха по двойки, как два големи обкръжаваха малките, как още три или даже четири от големите удържаха малките и как всички те кръжаха в хоровод. Видях как големите съставяха редица и едва на края на веригата се добавяха малките. Видях това, което впоследствие описа в своята работа «Молекулярният свят» старият майстор Коп, моят високопочитаем учител и приятел; но аз видях това много преди него. Викът на кондуктора «Клафам роуд!
» ме пробуди от съня, но аз използвах част от нощта да нахвърлям на хартия, макар и частично, образите от съня.
Така се появи структурната теория. По подобен начин ми се яви и теорията за бензола. По времето на моето пребиваване в Гент, в Белгия, живеех в елегантна ергенска стая на главната улица. Но работното ми помещение се намираше в тясна уличка, където даже през деня нямаше светлина. Това не е беда за химика, който прекарва часовете през деня в лабораторията.
към текста >>
Кекуле изказал пред
пол
ожението, че шест атома въглерод образуват в пространството правилен шестоъгълник – бензолен пръстен, – а съединените с тях шест атома водород образуват шестоъгълник с по-голям размер.
Мълниеносно се пробудих; този път също посветих остатъка от вечерта, за да разработя хипотезата» Бензолът е един от най-важните въглеводороди, формулата му е С6 Н6. Това е летлива течност с точка на топене 5,5 С и на кипене 80,1С. Бензолът и другите аналогични по структура въглеводороди се наричат ароматни въглеводороди. В продължение на дълги години е имало дискусия за строежа на бензола. В 1862 г.
Кекуле изказал предположението, че шест атома въглерод образуват в пространството правилен шестоъгълник – бензолен пръстен, – а съединените с тях шест атома водород образуват шестоъгълник с по-голям размер.
Кекуле изказал мисълта, че бензолният пръстен трябва да има три единични и три двойни редуващи се връзки, защото в този случай всеки атом въглерод ще се намира в нормално четиривалентно състояние. Тази структура, дадена по-долу, се нарича структура на Кекуле.
към текста >>
61.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
4. Можем с успех да из
пол
зваме такъв варовик: може да се посочи «хранителният варовик» (в днешно време «градивен варовик», препарат на фирмата «Веледа», изготвен по данни на Р.
4. Можем с успех да използваме такъв варовик: може да се посочи «хранителният варовик» (в днешно време «градивен варовик», препарат на фирмата «Веледа», изготвен по данни на Р.
Щайнер.) Виж също изказването на Р. Щайнер на Педагогическата конференция от 14 февруари 1923 г. в изданието «Конференция с педагозите от Свободното Валдорфско училище в Щутгарт, 1919 до 1924 г.» втори том, библ. №300.
към текста >>
9. Ако за
пол
учаване на боята из
пол
звам растения: за изрисуването на двата ку
пол
а на първия Гьотеанум в собствената лаборатория били създадени растителни бои по указания на Р. Щайнер.
9. Ако за получаване на боята използвам растения: за изрисуването на двата купола на първия Гьотеанум в собствената лаборатория били създадени растителни бои по указания на Р. Щайнер.
В Научноизследователския институт «Антеа», разработващ методика за производство на растителни бои по Р. Щайнер, в тридесетте години са били разработени и произведени 16 бои и оцветители. Производството на растителни бои отново се организира в «Предприятието за производство на растителни бои при Гьотеанума».
към текста >>
18. армия от научни защитници на Хохенцолерните: буквално: «Берлинският университет, срещу който е раз
пол
ожен дворецът на краля, е духовен телохранител на дома Хохенцолерн» (Дюбоа-Реймон в своята академична реч от 3 август 1870 г.).
18. армия от научни защитници на Хохенцолерните: буквално: «Берлинският университет, срещу който е разположен дворецът на краля, е духовен телохранител на дома Хохенцолерн» (Дюбоа-Реймон в своята академична реч от 3 август 1870 г.).
към текста >>
19. има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константино
пол
ския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите.
19. има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите.
Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р. Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др. Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>
24. Жан
Пол
... е казал: в «Левана или учение за възпитанието».
24. Жан Пол... е казал: в «Левана или учение за възпитанието».
Предговор към първото издание от 2 май 1806 г. «Първи том на този труд е посветен на подробно разглеждане на ранното детство, докато вторият и третият -на периода на съзряването. В първи том предмет на разглеждане са първите три години живот, в течение на които се развива речта, представляваща врата на душата». По-нататък в шести раздел, четвърта глава, параграф 122: «Няма да ви се удаде веднага «след сеитбата» да пожънете плодовете на правилното възпитание в течение на първите три години от живота (подобно на първите три курса във висшето училище)... но след няколко години посятото богатство стократно ще ви възнагради.»
към текста >>
47. Аз
пол
учих от доктор Фронмайер дълго писмо: от 23 януари 1921 г.
47. Аз получих от доктор Фронмайер дълго писмо: от 23 януари 1921 г.
към текста >>
Щайнер давал указания за изготвяне на препарат от то
пол
ов имел (имел, паразитиращ на то
пол
а).
48. рак на черния дроб: в случай на рак на черния дроб Р.
Щайнер давал указания за изготвяне на препарат от тополов имел (имел, паразитиращ на топола).
към текста >>
Обаче вечерите често прекарвах с приятеля ми Хюго Мюлер в Ислингтън, на противо
пол
ожния край на гигантския град.
53. Кекуле разказва: На тържеството по случай шестдесетгодишния си юбилей Август Кекуле разказва за преживявания от своя живот; този разказ е влязъл в съставеното от Густав Шулц «Съобщение за честването на шестдесетгодишния юбилей на Август Кекуле в Германското химическо общество» (Берлин 1890). По това време, извадки от това «Съобщение» предал на Рудолф Щайнер Еренфрид Пфайфер. Двата случая Кекуле описва по следния начин: «По време на моето пребиваване в Лондон дълго време живях в Клафам роуд, близо до Комън.
Обаче вечерите често прекарвах с приятеля ми Хюго Мюлер в Ислингтън, на противоположния край на гигантския град.
Ние говорехме за всякакви неща, но главно за нашата любима химия. В една прекрасна лятна вечер аз се връщах с последния омни-бус по опустелите в този час улици, толкова оживени в останалото време. Пътувах както винаги отвън, на покрива на омнибуса. Потънах в сън. Пред очите ми пърхаха атоми.
към текста >>
» ме пробуди от съня, но аз из
пол
звах част от нощта да нахвърлям на хартия, макар и час-тично, образите от съня.
Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономерността на движението им. Днес видях как два малки по много пъти се обединяваха по двойки, как два големи обкръжаваха малките, как още три или даже четири от големите удържаха малките и как всички те кръжаха в хоровод. Видях как големите съставяха редица и едва на края на веригата се добавяха малките. Видях това, което впоследствие описа в своята работа «Молекулярният свят» старият майстор Коп, моят високопочитаем учител и приятел; но аз видях това много преди него. Викът на кондуктора «Клафам роуд!
» ме пробуди от съня, но аз използвах част от нощта да нахвърлям на хартия, макар и час-тично, образите от съня.
Така се появи структурната теория. По подобен начин ми се яви и теорията за бензола. По времето на моето пребиваване в Гент, в Белгия, живеех в елегантна ергенска стая на главната улица. Но работното ми помещение се намираше в тясна уличка, където даже през деня нямаше светлина. Това не е беда за химика, който прекарва часовете през деня в лабораторията.
към текста >>
Кекуле изказал пред
пол
ожението, че шест атома въглерод образуват в пространството правилен шестоъгълник - бензолен пръстен, - а съединените с тях шест атома водород образуват шестоъгълник с по-голям размер.
Мълниеносно се пробудих; този път също посветих остатъка от вечерта, за да разработя хипотезата» Бензолът е един от най-важните въглеводороди, формулата му е С6 Н6. Това е летлива течност с точка на топене 5,5 С и на кипене 80,1С. Бензолът и другите аналогични по структура въглеводороди се наричат ароматни въглеводороди. В продължение на дълги години е имало дискусия за строежа на бензола. В 1862 г.
Кекуле изказал предположението, че шест атома въглерод образуват в пространството правилен шестоъгълник - бензолен пръстен, - а съединените с тях шест атома водород образуват шестоъгълник с по-голям размер.
Кекуле изказал мисълта, че бензолният пръстен трябва да има три единични и три двойни редуващи се връзки, защото в този случай всеки атом въглерод ще се намира в нормално четиривалентно състояние. Тази структура, дадена по-долу, се нарича структура на Кекуле.
към текста >>
62.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава осново
пол
агащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
63.
Човекът и светът действието на духа в природата за същността на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
На корицата е из
пол
зван фрагмент от картина на Ван Гог.
На корицата е използван фрагмент от картина на Ван Гог.
към текста >>
64.
Съдържание
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Опити във въздухоплаването, изхождащи от
пол
ета на пеперудата.
Навсякъде в природата присъства духът.
Опити във въздухоплаването, изхождащи от полета на пеперудата.
Пеперудата се появява по един много сложен начин: яйце, гъсеница, пашкул и превръщане в пеперуда. Яйцето трябва винаги да съдържа влага, която има сол; гъсеницата се стреми към светлината, пашкулът се затваря напълно благодарение на физическите земни сили; пеперудата следва само светлината, тя не понася повече тежестта. Азът и светът на пеперудата. Жълтият цвят на лъва. Инкарнатът. Попова лъжичка и жаба, хриле и белодробно дишане.
към текста >>
Ако змията не
пол
учава водород, тя не е способна да формира вътре в себе си черупка за яйцата.
Във всичко, в което е налице размножаването, трябва да действа водородът. Мировият фосфор. Содата и нейното приложение в техниката и природата. Навсякъде, където се употребява сода, трябва да възникне светлина. Целият живот възниква всъщност от правилното взаимодействие между водорода и содата.
Ако змията не получава водород, тя не е способна да формира вътре в себе си черупка за яйцата.
Външният водород и външната сода и вътрешният водород и вътрешната сода. Принцирът на по-висшето развитие: това, което се съдържа вън в света, става вътрешно в съществата, в по-висшите животни и хората. Как са възникнали нисшите същества. Развитието на хората чрез еманципиране от природата. Осите като най-умели производители на хартия в природата.
към текста >>
За причините на детския
пол
иомиелит.
За причините на детския полиомиелит.
към текста >>
Лек за
пол
иомиелит.
За растежа на растенията. За растенията в стаята. Детски паралич. Доказателство за действието на нищожни количества от вещества. Здравословното състояние на хората зависи от растежа на растенията.
Лек за полиомиелит.
Дървесен сок, жизнен сок и камбий в дървото и в нормалното тревисто растение. Какво става, ако съвсем малки количества субстанции се смесват в почвата. Връзка между почвата и малкия мозък. Грип и парализа. В същността на парализата стои нещо, което е тясно свързано с почвата на Земята.
към текста >>
Брачен
пол
ет и оплождане на пчелата-майка.
Пчелата-майка остава винаги слънчево животно. Пчелите-работнички са все още слънчеви животни, но при тях има вече и нещо земно. Търтеят е изцяло земно животно. Мъжкото оплождане произлиза от земните сили. Женската способност да се отглеждат яйца произлиза от слънчевите сили.
Брачен полет и оплождане на пчелата-майка.
Пчелните рояци. Значение на пчелната отрова. Пчелният кошер и човешката глава. Благотворното действие на меда при възрастните хора. Медна диета при рахитични деца.
към текста >>
Обонятелното сетиво на
пол
ицейското куче.
» Пчелите имат нещо средно между обонятелното и вкусовото сетиво. Възприятието на светлина и цвят при пчелите. Светенето на пчелата-майка. Пчелата възприема чрез светлината химически въздействия, които тя много силно усеща. Финото обонятелно сетиво на котката.
Обонятелното сетиво на полицейското куче.
Изкуственото подхранване на пчелите. Добавяне на чай от лайка в храната на пчелите.
към текста >>
Брачният
пол
ет на пчелата-майка.
Пчелата-майка, пчелата-работничка и търтеите.
Брачният полет на пчелата-майка.
От оплодените яйца възникват пчелите-работнички и пчелите-майки, от неоплодените яйца - търтеи. Азовата организация на човека задвижва кръвта. Пчелната отрова и отровата на осите като лечебно средство срещу подагра и ревматизъм.
към текста >>
65.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
При тези опити за основа се взема птичият
пол
ет,
пол
етът на водното конче и т. н.
Това има голямо практическо значение. Аз даже съм убеден в това, че ако тук, в Гьотеанума, ни се удаде да предприемем нови опити в областта на въздухоплаването, ние няма да се облягаме на принципите, изградени от резултатите на материалистичната наука.
При тези опити за основа се взема птичият полет, полетът на водното конче и т. н.
Но на никого не му идва на ум да вземе за основа полета на пеперудата. Въздухоплаването би добило правилни форми само в случай, че в по-голяма степен се предприемат експерименти на основата на полета на пеперудата. Обаче днес хората не се занимават с такива неща поради това, че те не могат да видят правилното направление, нали така? Само изследвайки духовното, могат да се видят по правилен начин такива, касаещи практическия живот неща.
към текста >>
Но на никого не му идва на ум да вземе за основа
пол
ета на пеперудата.
Това има голямо практическо значение. Аз даже съм убеден в това, че ако тук, в Гьотеанума, ни се удаде да предприемем нови опити в областта на въздухоплаването, ние няма да се облягаме на принципите, изградени от резултатите на материалистичната наука. При тези опити за основа се взема птичият полет, полетът на водното конче и т. н.
Но на никого не му идва на ум да вземе за основа полета на пеперудата.
Въздухоплаването би добило правилни форми само в случай, че в по-голяма степен се предприемат експерименти на основата на полета на пеперудата. Обаче днес хората не се занимават с такива неща поради това, че те не могат да видят правилното направление, нали така? Само изследвайки духовното, могат да се видят по правилен начин такива, касаещи практическия живот неща.
към текста >>
Въздухоплаването би добило правилни форми само в случай, че в по-голяма степен се предприемат експерименти на основата на
пол
ета на пеперудата.
Това има голямо практическо значение. Аз даже съм убеден в това, че ако тук, в Гьотеанума, ни се удаде да предприемем нови опити в областта на въздухоплаването, ние няма да се облягаме на принципите, изградени от резултатите на материалистичната наука. При тези опити за основа се взема птичият полет, полетът на водното конче и т. н. Но на никого не му идва на ум да вземе за основа полета на пеперудата.
Въздухоплаването би добило правилни форми само в случай, че в по-голяма степен се предприемат експерименти на основата на полета на пеперудата.
Обаче днес хората не се занимават с такива неща поради това, че те не могат да видят правилното направление, нали така? Само изследвайки духовното, могат да се видят по правилен начин такива, касаещи практическия живот неща.
към текста >>
Яйцето няма да може да се развива, без да
пол
учава малко влага, съдържаща малко сол.
Хората просто гледат това, а учените го обясняват, наблюдавайки с помощта на микроскоп или нещо подобно. Всичко това не е така просто. Трябва да се обърне внимание върху това, как може да живее яйцето, как живее гъсеницата, как живее пашкулът, и, накрая, как живее пеперудата. На яйцето, за по-нататъшното му развитие, за да може да изпълзи гъсеница, преди всичко му е необходима влажност - даже да е в много малко количество, - влага, в която е разтворена малко сол.
Яйцето няма да може да се развива, без да получава малко влага, съдържаща малко сол.
Затова това животно, пеперудата, трябва да има инстинкт да снася яйцата там, където ще получат влага, съдържаща малко сол. Без това нищо няма да се получи. Това, което ви разказвам за пеперудите, се отнася по същия начин и за пчелите. И за пчелите също е необходимо, мястото, където снасят яйцата си, да е пропито - макар и малко - с разтвор на сол. Според наблюденията, тя може да бъде минимално количество.
към текста >>
Затова това животно, пеперудата, трябва да има инстинкт да снася яйцата там, където ще
пол
учат влага, съдържаща малко сол.
Хората просто гледат това, а учените го обясняват, наблюдавайки с помощта на микроскоп или нещо подобно. Всичко това не е така просто. Трябва да се обърне внимание върху това, как може да живее яйцето, как живее гъсеницата, как живее пашкулът, и, накрая, как живее пеперудата. На яйцето, за по-нататъшното му развитие, за да може да изпълзи гъсеница, преди всичко му е необходима влажност - даже да е в много малко количество, - влага, в която е разтворена малко сол. Яйцето няма да може да се развива, без да получава малко влага, съдържаща малко сол.
Затова това животно, пеперудата, трябва да има инстинкт да снася яйцата там, където ще получат влага, съдържаща малко сол.
Без това нищо няма да се получи. Това, което ви разказвам за пеперудите, се отнася по същия начин и за пчелите. И за пчелите също е необходимо, мястото, където снасят яйцата си, да е пропито - макар и малко - с разтвор на сол. Според наблюденията, тя може да бъде минимално количество. Достатъчно е даже падането на мъгла: тя винаги съдържа нещо влажно-солено.
към текста >>
Без това нищо няма да се
пол
учи.
Всичко това не е така просто. Трябва да се обърне внимание върху това, как може да живее яйцето, как живее гъсеницата, как живее пашкулът, и, накрая, как живее пеперудата. На яйцето, за по-нататъшното му развитие, за да може да изпълзи гъсеница, преди всичко му е необходима влажност - даже да е в много малко количество, - влага, в която е разтворена малко сол. Яйцето няма да може да се развива, без да получава малко влага, съдържаща малко сол. Затова това животно, пеперудата, трябва да има инстинкт да снася яйцата там, където ще получат влага, съдържаща малко сол.
Без това нищо няма да се получи.
Това, което ви разказвам за пеперудите, се отнася по същия начин и за пчелите. И за пчелите също е необходимо, мястото, където снасят яйцата си, да е пропито - макар и малко - с разтвор на сол. Според наблюденията, тя може да бъде минимално количество. Достатъчно е даже падането на мъгла: тя винаги съдържа нещо влажно-солено. Тук природата идва на помощ.
към текста >>
Ако тя би могла да се издигне и
пол
ети към Слънцето, много скоро гъсеници съвсем нямаше да останат, те всички биха излетели към Слънцето, всички биха излетели нанякъде.
Това доста радикално се изразява в някои явления. На всички ви е познато това впечатляващо явление: ако запалите някъде лампа, в стаята долитат всякакви насекоми, привлечени от светлината на лампата, устремяват се към нея, и то така глупаво, че изгарят. Защо е това? Разбира се, при гъсеницата това не става, но стремеж към това има и тя. Гъсеницата по същия начин е привлечена от слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пламъка на свещта; само че гъсеницата не може да се издигне към Слънцето.
Ако тя би могла да се издигне и полети към Слънцето, много скоро гъсеници съвсем нямаше да останат, те всички биха излетели към Слънцето, всички биха излетели нанякъде.
На тях им се иска това, но земното притегляне ги удържа и те не могат да го направят. Така, разглеждайки гъсеницата, ние откриваме, че тя има стремеж, има воля към светлината. Но да осъществи това тя не може. И какво прави?
към текста >>
Така,
пол
учавайки коприна от копринените буби, вие уверено бихте могли да кажете: какво е това?
Сега гъсеницата преде нишка, при което тя пълзи по хода на светлинния лъч. Гъсеницата преде нишка по хода на светлинния лъч, а когато през нощта светлинният лъч го няма, тя се омотава в тази нишка; през деня тя отново преде нишката в светлинния лъч, а през нощта се завива в нея. Така около нея се появява обвивка. Гъсеницата сякаш се разтваря в светлината, умира в светлината, подобно на насекомото, отиващо в огъня; макар и да не може да се издигне към Слънцето, тя влиза в светлинния лъч; своето собствено тяло тя изприда в тази нишка и прави около себе си пашкул - както го наричат, - тоест нишки, сплетени заедно. Копринената гъсеница преде коприната според движението на светлината.
Така, получавайки коприна от копринените буби, вие уверено бихте могли да кажете: какво е това?
- Това е изпредена светлина! Това е земна материя, изпредена по направлението на светлинния лъч. И ако някъде видите пашкул, това е чиста изпредена слънчева светлина, пръстенообразно стегнато земно вещество, изпредено според движението на слънчевия лъч.
към текста >>
Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се из
пол
зват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло.
Работата стои така: разглеждайки яйцето, ние откриваме вътре леко подсолена влага. Солта - това е земното начало, земята; влажността - това е водата. Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода. Гъсеницата излиза на светло. Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина.
Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло.
Гъсеницата получава етерно тяло. И благодарение на това етерно тяло тя диша. Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух. Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното. Но за гъсеницата е трудно да живее във физическо-етерното.
към текста >>
Гъсеницата
пол
учава етерно тяло.
Солта - това е земното начало, земята; влажността - това е водата. Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода. Гъсеницата излиза на светло. Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина. Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло.
Гъсеницата получава етерно тяло.
И благодарение на това етерно тяло тя диша. Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух. Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното. Но за гъсеницата е трудно да живее във физическо-етерното. Тя има в себе си твърде много тежка земна материя.
към текста >>
В момента, когато свещеникът е изговарял «Яхве», той е виждал навсякъде образи на кръжащи в
пол
ет пеперуди.
„Азът“ на човека притежава силата да създава истински пеперуди, въобще да създава насекоми и подобните им. Виждате ли, хората смятат, че всичко е много просто. Но в древността, когато такива неща са се осъзнавали, хората са разсъждавали в гореописания смисъл. В древния юдаизъм е имало дума: «Яхве», която е означавала същото, каквото и думата „аз“. Тази дума, звучаща в древноеврейския език като «Яхве», се е позволявало да се изговаря само от свещеника, тъй като свещеникът е бил подготвен да каже за себе си това, което думата е означавала.
В момента, когато свещеникът е изговарял «Яхве», той е виждал навсякъде образи на кръжащи в полет пеперуди.
И при това той е знаел: ако е изговорил думата «Яхве» и нищо не е видял, значи я е изговорил без истинска вътрешна сърдечност. Но ако е виждал истински пеперуди, това е означавало, че той е пребивавал в състояние на истинска вътрешна сърдечност. Но той не е можел да предаде това на другите хора, те биха станали от това безумни; затова и той е трябвало да се подготвя. Все пак това е истината.
към текста >>
Тъй като нашето мислене е насочено отвътре навън, ние не
пол
учаваме оцветяване отвън, а
пол
учаваме цвета на кожата отвътре и него е много трудно да го имитират в живописта.
Именно тук е разликата между истинското безумие и истината. Така че трябва да кажем: гледайки пъстрата пеперуда във въздуха, ние изпитваме същото въздействие, както ако по правилен начин бихме се чувствали в себе си и бихме казали за себе си „аз“. Пеперудата не може да каже за себе си „аз“, не могат и висшите животни, тъй като „азът“ при тях действа отвън. Когато гледате лъва с неговата червено-кафеникава жълтина, тази червено-кафеникава жълтина е външна проява на лъвския „аз“. Лъвът се мисли от цялата природа и благодарение на това възниква неговата окраска.
Тъй като нашето мислене е насочено отвътре навън, ние не получаваме оцветяване отвън, а получаваме цвета на кожата отвътре и него е много трудно да го имитират в живописта.
Обаче нашият „аз“ с помощта на кръвта ни оцветява цялото ни тяло в този забележителен, присъщ на човека цвят, който в живописта може да се имитира само в случай, ако успеят правилно да смесят всички цветове. Природата постоянно извършва своето творчество над съществото, но творчеството й е от духовен порядък. Виждате ли, вече говорих за това: необходимо е да има преход от съдържащата се във въздуха влажност към светлината. Ето, какавидата се намира във въздух и светлина. Във вода и въздух тя се намира като гъсеница, а тук, във въздух и светлина, тя е като какавида, и след това отива все по-далеч от уловената.
към текста >>
Какво прави това същество, ако то се окаже в
пол
ожение, че е силно подложено на светлина?
Тя не е могла да направи своето тяло такова, че то да се опреде отвън. Гъсеницата преде нишка, докато не умре. Тя престава да съществува, цялото й тяло се изразходва за тази мрежа. От нея остава само мъртъв скелет. Но да допуснем, че имате работа с такова живо същество, което има в себе си материя, има в себе си вещество, което не може да бъде изпредено.
Какво прави това същество, ако то се окаже в положение, че е силно подложено на светлина?
Да сплете около себе си пашкул то не може. И какво прави? То преплита в самото себе си кръвоносните съдове! При това животно, ако то попадне на въздух, кръвта ще тъче вътрешно така, както гъсеницата плете пашкула отвън. Тогава ще получим животно, което, тъй като неговият живот преминава в още по-голяма степен във въздушно-водна среда, има кръвоносна система, подходяща за тази водна среда.
към текста >>
Тогава ще
пол
учим животно, което, тъй като неговият живот преминава в още по-голяма степен във въздушно-водна среда, има кръвоносна система, подходяща за тази водна среда.
Какво прави това същество, ако то се окаже в положение, че е силно подложено на светлина? Да сплете около себе си пашкул то не може. И какво прави? То преплита в самото себе си кръвоносните съдове! При това животно, ако то попадне на въздух, кръвта ще тъче вътрешно така, както гъсеницата плете пашкула отвън.
Тогава ще получим животно, което, тъй като неговият живот преминава в още по-голяма степен във въздушно-водна среда, има кръвоносна система, подходяща за тази водна среда.
Ако то известно време живее на светло, ще се промени даже формата на кръвоносните съдове, те стават съвсем други. Животното тъче вътре в собственото тяло; тъй като не може да тъче отвън, то тъче вътре в тялото. Да нарисуваме това по-точно. Представете си, че има някакво животно, което диша с хриле, както това и трябва да бъде в течност, то се движи в течност, във вода и има опашка; неговите кръвоносни съдове преминават тук, те преминават и в хрилете, и в опашката. Животното може да плува във вода и да диша във вода.
към текста >>
Прабаба на Анна е била Екатерина, така че клетките на Анна, Мария и Гертруда вече са раз
пол
ожени в яйцеклетката на Екатерина, и т. н.
Днес хората вече не вярват в това, но по-рано казваха така: ето, имаме Анна, тя има майка, която се казва Мария. Анна се е родила от тази майка, Мария. Прекрасно, но Анна като цяло вече се съдържа вътре в зародишната яйцеклетка, а тази яйцеклетка се е намирала в майката, тоест вътре в Мария. Следователно работата трябва да се представи така: тук е яйцеклетката на Анна, тук яйцеклетката на Мария, вътре в която се намира яйцеклетката на Анна; но те, на свой ред, произлизат от Гертруда, която е баба на Анна. Но тъй като яйцеклетката на Анна е била в клетката на Мария, тя е трябвало да се намира и вътре в клетката на Гертруда.
Прабаба на Анна е била Екатерина, така че клетките на Анна, Мария и Гертруда вече са разположени в яйцеклетката на Екатерина, и т. н.
Получаваме дълъг ред, възходящ към първата яйцеклетка - яйцеклетката на Ева. Така че хората казвали - това е бил, разбира се, най-удобният път, - човекът, живеещ днес, вече се е съдържал в микроскопичен вид вътре в яйцеклетката на Ева. Това се е наричало теория на включеността. Теорията, която съществува днес - която впрочем е много мъглява, - вече не счита за възможно да се възкачваме до Ева, но е построена съвсем в този дух и никак не е мръднала напред: «Цялата пеперуда вече се намира вътре! » Нито на светлината, нито на въздуха, нито на водата, които въпреки това ги има, не се определя участие в създаването на тази пеперуда!
към текста >>
Пол
учаваме дълъг ред, възходящ към първата яйцеклетка - яйцеклетката на Ева.
Анна се е родила от тази майка, Мария. Прекрасно, но Анна като цяло вече се съдържа вътре в зародишната яйцеклетка, а тази яйцеклетка се е намирала в майката, тоест вътре в Мария. Следователно работата трябва да се представи така: тук е яйцеклетката на Анна, тук яйцеклетката на Мария, вътре в която се намира яйцеклетката на Анна; но те, на свой ред, произлизат от Гертруда, която е баба на Анна. Но тъй като яйцеклетката на Анна е била в клетката на Мария, тя е трябвало да се намира и вътре в клетката на Гертруда. Прабаба на Анна е била Екатерина, така че клетките на Анна, Мария и Гертруда вече са разположени в яйцеклетката на Екатерина, и т. н.
Получаваме дълъг ред, възходящ към първата яйцеклетка - яйцеклетката на Ева.
Така че хората казвали - това е бил, разбира се, най-удобният път, - човекът, живеещ днес, вече се е съдържал в микроскопичен вид вътре в яйцеклетката на Ева. Това се е наричало теория на включеността. Теорията, която съществува днес - която впрочем е много мъглява, - вече не счита за възможно да се възкачваме до Ева, но е построена съвсем в този дух и никак не е мръднала напред: «Цялата пеперуда вече се намира вътре! » Нито на светлината, нито на въздуха, нито на водата, които въпреки това ги има, не се определя участие в създаването на тази пеперуда!
към текста >>
Колко усилия
пол
агат те за това!
Като цяло светът за съвременната наука е пенсиониран лентяй. Целият ужас е в това, че обществеността не го забелязва. Обществото като цяло казва така: «О! Това са хората, които трябва да разбират всичко това! От ранно детство те са обучавани да станат учени: има училища, където те много могат да научат.
Колко усилия полагат те за това!
Да, до седемнадесет, осемнадесет години човек трябва да се учи и това, което те постигат в процеса на обучение, би трябвало да е правдиво! » Цялото общество, разбира се, не може да съди за това, то предоставя на «учения» да свидетелства на тази тема, без да знае, че този, последният, вече въобще няма повече работа с природата. Той говори за нея като за пенсионер. Това потиска целия ни духовен живот. И ние трябва да се придвижваме напред при този потиснат духовен живот!
към текста >>
[3] Чезаре Ломброзо – (1836–1909), италиански антро
пол
ог, професор по съдебна медицина в Торино, създател на учението за вродената престъпност; неговото съчинение «Гений и безумие» се появило в 1864 г.
[3] Чезаре Ломброзо – (1836–1909), италиански антрополог, професор по съдебна медицина в Торино, създател на учението за вродената престъпност; неговото съчинение «Гений и безумие» се появило в 1864 г.
към текста >>
66.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Големината, раз
пол
ожението и т. н.
Доктор Щайнер: Днес искам да ви кажа, че ще направим възможно по-точно разглеждане на въпроса за небесните тела на следващото занятие. Разбира се, следва първо да се вгледаме към това, какво представляват тези космически обекти, как те са свързани със Земята; от друга страна, е необходимо да разберем, че в тези звездни обекти навсякъде присъства някакво духовно начало.
Големината, разположението и т. н.
не означават толкова много. Ето защо днес аз искам да ви дам някои основополагащи сведения, касаещи Земята, като ще ви покажа как, изхождайки от Земята, можем да разберем Слънцето, можем да разберем Луната. Разбира се, работата стои така, че Слънцето е много по-голямо от Земята, а Луната е по-малка от Земята. Луната, разбира се, е по-голяма, отколкото му се струва на човек, когато я гледа, но е по-малка от Земята. И Слънцето в този вид, както то реално е разположено навън, е по-голямо от Земята.
към текста >>
Ето защо днес аз искам да ви дам някои осново
пол
агащи сведения, касаещи Земята, като ще ви покажа как, изхождайки от Земята, можем да разберем Слънцето, можем да разберем Луната.
Доктор Щайнер: Днес искам да ви кажа, че ще направим възможно по-точно разглеждане на въпроса за небесните тела на следващото занятие. Разбира се, следва първо да се вгледаме към това, какво представляват тези космически обекти, как те са свързани със Земята; от друга страна, е необходимо да разберем, че в тези звездни обекти навсякъде присъства някакво духовно начало. Големината, разположението и т. н. не означават толкова много.
Ето защо днес аз искам да ви дам някои основополагащи сведения, касаещи Земята, като ще ви покажа как, изхождайки от Земята, можем да разберем Слънцето, можем да разберем Луната.
Разбира се, работата стои така, че Слънцето е много по-голямо от Земята, а Луната е по-малка от Земята. Луната, разбира се, е по-голяма, отколкото му се струва на човек, когато я гледа, но е по-малка от Земята. И Слънцето в този вид, както то реално е разположено навън, е по-голямо от Земята.
към текста >>
И Слънцето в този вид, както то реално е раз
пол
ожено навън, е по-голямо от Земята.
Големината, разположението и т. н. не означават толкова много. Ето защо днес аз искам да ви дам някои основополагащи сведения, касаещи Земята, като ще ви покажа как, изхождайки от Земята, можем да разберем Слънцето, можем да разберем Луната. Разбира се, работата стои така, че Слънцето е много по-голямо от Земята, а Луната е по-малка от Земята. Луната, разбира се, е по-голяма, отколкото му се струва на човек, когато я гледа, но е по-малка от Земята.
И Слънцето в този вид, както то реално е разположено навън, е по-голямо от Земята.
към текста >>
Ако на някого, да кажем, му се наложи да основе колония там, където има твърде малко азот, тогава би могло да се
пол
учи достатъчно количество азот, просто предоставяйки на хората такива хранителни продукти, благодарение на които те биха могли да издишват много азот.
За това съвременната наука почти нищо не знае. Съвременната наука съвсем изключва човека от света и тя не знае, че в действителност човек може да стане господар на света, ако само се осъзнае като такъв.
Ако на някого, да кажем, му се наложи да основе колония там, където има твърде малко азот, тогава би могло да се получи достатъчно количество азот, просто предоставяйки на хората такива хранителни продукти, благодарение на които те биха могли да издишват много азот.
Виждате, че истинската наука е и практична.
към текста >>
рис.) има азот, обозначен с червено; сега искам, из
пол
звайки синьо, да обознача въглерода.
Този азот, намиращ се вътре, винаги встъпва в родствено-братски, бих казал, отношения с въглерода. Въглеродът се съдържа във въглищата, в диаманта, в графита. Но въглерод има също така и в нас. Само че в нас той се съдържа в течна форма. Тук вътре (вж.
рис.) има азот, обозначен с червено; сега искам, използвайки синьо, да обознача въглерода.
Той също се намира вътре навсякъде, така че червеното се намира навсякъде заедно със синьото, с въглерода. Това е нещо забележително: вътре в себе си, във вашите крака, във вашите стъпала, във вашите рамене и ръце, във вашия стомах, във вашия черен дроб, във вашите бъбреци, във вашия далак, във вашето сърце вие носите заедно въглерода и азота; азотът във формата, в която той се намира във въздуха, и съвсем течен въглерод; все едно сте разтворили въглища и тази черна течност плува във вода. Ето какво имате в себе си.
към текста >>
Разстоянието е двадесет милиона мили - една миля е равна на седем и
пол
овина километра.
И силата. която живее тук, в цианкалия, стремящ се да се образува, тази сила, която живее тук, свързва човека на Земята със Слънцето. Така това, което живее в синилната киселина, постоянно се издига от човека към Слънцето; аз имам връзка със Слънцето и тази сила, която живее в мен за противодействие на образуването на цианкалий, който постоянно иска да се образува в моето тяло - тази сила се издига от Земята до самото Слънце. Ако тук е Земята, а тук - Слънцето - трябваше да ги нарисувам по-големи, - от човека към Слънцето постоянно се издига такъв поток от цианкалий, а от Слънцето потокът отново се връща назад. От човека към Слънцето тече този фин, разсеян цианкалий, а от Слънцето приижда обратно това, което то прави от този разсеян цианкалий.
Разстоянието е двадесет милиона мили - една миля е равна на седем и половина километра.
Ако сега на Слънцето се запали светлина, ние бихме я видели доста по-късно, тъй като на светлината й трябва време, за да пристигне. Така че с едно небесно тяло, толкова отдалечено от нас, ние сме свързани благодарение на това, че от нас изтича сила, постоянно стремяща се към образуване на цианкалий. Именно в костите ни постоянно се намира нещо като огнище на цианкалий, нещо като извор на цианкалий. Ако го нямаше, тогава ние бихме били доста своеобразни хора на Земята. Ако нямахме тази връзка със Слънцето, ние, оставайки неподвижни и взирайки се в Слънцето, бихме казвали: това е небесно тяло, което няма отношение към нас.
към текста >>
Бих могъл да кажа: ако някъде на самата земя се образува синилна киселина - в някои растения например се образува синилна киселина, - и така, ако на самата земя някъде се образува синилна киселина, това значи, че това растение е
пол
учило тази слънчева сила и тя създава това, което постоянно иска да възникне в човека.
Защото когато Слънцето залезе, човек чувства, че той вече не възприема така Слънцето; особено това се е проявявало в древността, когато хората още са водели по-здрав начин на живот, през нощта са спели, а през деня са бодърствали, тогава това още е било така. След залез цианкалият се е намирал само в човека, във всеки случай, в нищожно количество; тогава човек е заспивал. Всъщност Слънцето винаги приспива и събужда човека. Само защото човек удържа в себе си нещо, той може да предприема подобно безчинство: да продължи да работи и през нощта, или просто да се забавлява. Но през нощта ние набираме сили благодарение на това, че тези сили са свързани със Слънцето.
Бих могъл да кажа: ако някъде на самата земя се образува синилна киселина - в някои растения например се образува синилна киселина, - и така, ако на самата земя някъде се образува синилна киселина, това значи, че това растение е получило тази слънчева сила и тя създава това, което постоянно иска да възникне в човека.
към текста >>
Нямаше да можете да из
пол
звате главата си, ако самите вие не бяхте такава бутилка.
Вие, разбира се, сте запознати с въглеродния двуокис. Навярно сте пробвали газирана лимонада или газирана вода: вътре в тях има мехурчета, приличащи на перлички, газови мехурчета. Това е въглероден двуокис: в такива води се съдържа въглена киселина и газът се издига нагоре като малки перлени мехурчета. Господа, вие нямаше да мислите, вашата глава въобще нямаше да може да ви служи, ако във вашето собствено тяло чрез кръвта постоянно не се изстрелваха нагоре такива малки перлички. Също както в газираната лимонада нагоре се изстрелват мехурчета, така и във вас крехки мехурчета постоянно се насочват към главата ви.
Нямаше да можете да използвате главата си, ако самите вие не бяхте такава бутилка.
Една тринадесета или четиринадесета част от теглото ви представлява кръв. И така, можете да си представите: вие всъщност сте такива бутилки, които вместо с газирана лимонада са пълни с кръв; там плуват, устремявайки се нагоре, същите мехурчета, както и в газираната вода, само че доста по-малки, плуват тези перлени мехурчета, същите като в бутилка с лимонада. Главата нямаше да може да мисли, ако във вас не се издигаха постоянно тези мехурчета-перлички. Но този въглероден двуокис не остава бездеен във вашата глава. Можете много добре да мислите, вие сякаш сте послужили за бутилка за вашата кръв и в нея мехурчетата се устремяват нагоре, към вашата глава.
към текста >>
Ако въглеродният двуокис в главата ви е твърде малко, заспивате; така вие го из
пол
звате във вашата глава.
Ако въглеродният двуокис в главата ви е твърде малко, заспивате; така вие го използвате във вашата глава.
Този двуокис на въглерода във вашата глава встъпва в съприкосновение - именно в главата и никъде другаде, - встъпва в съприкосновение с желязото, намиращо се в кръвта ви. Желязото в кръвта се намира навсякъде. Но това желязо, което се намира в кръвта, протичаща в ръцете, не взаимодейства с въглената киселина, тоест с двуокиса на въглерода: само в главата въглеродният двуокис встъпва във взаимодействие с желязото. Бих могъл да кажа: те сякаш се целуват в главата, встъпват в доста интимни отношения помежду си - желязото и въглената киселина; оттук желязото по кръвоносните съдове се разпространява в кръвта. Въглената киселина, ако е встъпила във взаимодействие в главата с желязото, го носи след това по цялата кръв.
към текста >>
Такива води, съдържащи желязо и въглеродни киселини, са особено
пол
езни за здравето.
Вероятно сте чували за води, съдържащи въглена киселина и сами сте ги пили.
Такива води, съдържащи желязо и въглеродни киселини, са особено полезни за здравето.
Виждате ли, там, където има такива води - а в земята има извънредно много такива води, - там природата така въздейства на земята, че в нея постоянно се образува това, което човек изработва в своята глава. Големи желязосъдържащи извори се намират тук-там по Земята. Там се изпращат хора, на които собствената глава става твърде слаба. Защото всяка човешка глава представлява такъв желязосъдържащ извор: тук вътре постоянно се образува окислено желязо. Колкото хора седите тук, толкова извори има.
към текста >>
- чувства слабост в главата и се налага да бъде изпратен при водите, съдържащи въглена киселина, за да
пол
учи чрез стомаха си, а оттам и в главата това, което всъщност би трябвало сам да си изработва, ако беше водил порядъчен живот.
Там се изпращат хора, на които собствената глава става твърде слаба. Защото всяка човешка глава представлява такъв желязосъдържащ извор: тук вътре постоянно се образува окислено желязо. Колкото хора седите тук, толкова извори има. Ако някой цяла зима води разгулен живот, главата му става твърде слаба и тогава съдържанието на железни карбонати в главата му намалява. Той чувства тогава същото, което много хора чувстват през пролетта: чувства, че нещо не е наред с кръвта му - това е естествено, защото цяла зима е безчинствал!
- чувства слабост в главата и се налага да бъде изпратен при водите, съдържащи въглена киселина, за да получи чрез стомаха си, а оттам и в главата това, което всъщност би трябвало сам да си изработва, ако беше водил порядъчен живот.
Желязосъдържащите извори съвсем не са редки. Те са толкова, колкото хора има на Земята! И така, ние удовлетворяваме нашата потребност от желязо в кръвта си благодарение на това карбонизирано желязо.
към текста >>
Знаете, че днес химиците говорят само за това: да, ние можем да съединим заедно желязо, въглерод и кислород и да
пол
учим карбонизирано желязо.
Във всеки случай трябва постоянно да го изработваме в нашата глава. Но също така трябва веднага да потиснем този процес, при това в същия този момент, когато той иска да възникне, тъй като ние трябва да потискаме синилната киселина. На карбонизираното желязо можем да позволим само да почне да се образува.
Знаете, че днес химиците говорят само за това: да, ние можем да съединим заедно желязо, въглерод и кислород и да получим карбонизирано желязо.
То трябва да се появи, това карбонизирано желязо. Но в живота не става така. Точно както има разлика между камъка и парче от вашия черен дроб, я има и между това, което химикът произвежда в своята лаборатория като карбонизирано желязо, и това, което присъства като желязо, като карбонизирано желязо във вашата глава. То живее! В това се и състои разликата, че то живее.
към текста >>
н.; в Щвейцария, пред
пол
агам, също има такива места - преминавайки там, вие преминавате по такова място, където самото земно царство предраз
пол
ага Луната да действа към Земята по най-добрия начин, защото само там възникват такива води.
Представете си, господа, че гледате нагоре към Луната. Тук можете да си кажете: тя е силно свързана с моята глава. Така стои работата и тогава, когато преминавате през някаква местност - например искам да спомена Зауербрун в Унгария или Геч в Щайермарк, Гисхюбел и т.
н.; в Щвейцария, предполагам, също има такива места - преминавайки там, вие преминавате по такова място, където самото земно царство предразполага Луната да действа към Земята по най-добрия начин, защото само там възникват такива води.
На тази основа виждаме как Земята и човекът на Земята са свързани със Слънцето и Луната посредством това, че към Слънцето вървят подчинени на човека потоци от цианкалий, а към Луната вървят подчинени на човека потоци от карбонизирано желязо.
към текста >>
Луната дарява на човека това, че той може да из
пол
зва своята глава.
Възгледите, считани за «стари суеверия», също са ги обяснявали с влиянието на Луната! Такива неща, разбира се, са ги наблюдавали и преди, когато човек още не е имал никаква наука. Ето защо в старите селски правила навсякъде могат да се намерят указания за това, колко важно за растежа на растенията е пълнолунието. И виждате ли, господа, всъщност трябва да се говори не само за отношенията между отделните небесни тела, а трябва да се изхожда от това, как те се проявяват на Земята, сред хората. Човек, както току-що видяхте, има извънредно много от Слънцето и Луната.
Луната дарява на човека това, че той може да използва своята глава.
Слънцето дарява човека с възможност да използва своите сърце, крака и ръце. Точно както ние трябва да имаме почва под краката си, за да ходим по нея навсякъде и да не падаме постоянно, така трябва да имаме Слънцето и Луната, защото за мисленето ни е необходима Луната, а за ходенето се нуждаем от Слънцето, от слънчевата сила. Ако ходим през нощта, това става за сметка на натрупаните слънчеви сили, които сме получили през деня. На нас са ни просто необходими тези небесни тела!
към текста >>
Слънцето дарява човека с възможност да из
пол
зва своите сърце, крака и ръце.
Такива неща, разбира се, са ги наблюдавали и преди, когато човек още не е имал никаква наука. Ето защо в старите селски правила навсякъде могат да се намерят указания за това, колко важно за растежа на растенията е пълнолунието. И виждате ли, господа, всъщност трябва да се говори не само за отношенията между отделните небесни тела, а трябва да се изхожда от това, как те се проявяват на Земята, сред хората. Човек, както току-що видяхте, има извънредно много от Слънцето и Луната. Луната дарява на човека това, че той може да използва своята глава.
Слънцето дарява човека с възможност да използва своите сърце, крака и ръце.
Точно както ние трябва да имаме почва под краката си, за да ходим по нея навсякъде и да не падаме постоянно, така трябва да имаме Слънцето и Луната, защото за мисленето ни е необходима Луната, а за ходенето се нуждаем от Слънцето, от слънчевата сила. Ако ходим през нощта, това става за сметка на натрупаните слънчеви сили, които сме получили през деня. На нас са ни просто необходими тези небесни тела!
към текста >>
Ако ходим през нощта, това става за сметка на натрупаните слънчеви сили, които сме
пол
учили през деня.
И виждате ли, господа, всъщност трябва да се говори не само за отношенията между отделните небесни тела, а трябва да се изхожда от това, как те се проявяват на Земята, сред хората. Човек, както току-що видяхте, има извънредно много от Слънцето и Луната. Луната дарява на човека това, че той може да използва своята глава. Слънцето дарява човека с възможност да използва своите сърце, крака и ръце. Точно както ние трябва да имаме почва под краката си, за да ходим по нея навсякъде и да не падаме постоянно, така трябва да имаме Слънцето и Луната, защото за мисленето ни е необходима Луната, а за ходенето се нуждаем от Слънцето, от слънчевата сила.
Ако ходим през нощта, това става за сметка на натрупаните слънчеви сили, които сме получили през деня.
На нас са ни просто необходими тези небесни тела!
към текста >>
Азотът ни е останал от ис
пол
инската въздушна атмосфера на Слънцето, състояща се от синилна киселина; това е станало при разделянето на Слънцето и Земята.
Днес от всичко това е останал само азотът във въздуха, при който също не можем да живеем. Той е останал от синилната киселина.
Азотът ни е останал от исполинската въздушна атмосфера на Слънцето, състояща се от синилна киселина; това е станало при разделянето на Слънцето и Земята.
И така, азотът е останал от синилната киселина. А кислородът е останал от въглеродния двуокис, след като е излязла Луната. Така че можем да кажем: нашият въздух, нашият обикновен въздух, който се състои от кислород и азот, не винаги е бил в това състояние; той съществува само от времето, когато Слънцето и Земята са се разделили; тогава се е появил азотът. Когато Луната се е отделила от Земята, се е появил кислородът.
към текста >>
Затова и внасям разлика в изразите, които обикновеното естествознание из
пол
зва за горенето и т. н.
Но те разглеждат горенето съвсем еднакво, като казват: навън изгаря мазнината или някакъв друг горим материал, съдържащ се в свещта, а вътре изгаря въглеродът, превръщайки се във въглена киселина. Това е пълна глупост. Глупост, подобна на тази, когато се каже, че може да се направи хубав дървен дроб или дроб от камък. Това би бил мъртъв дроб! В тялото на човека не може да става същото изгаряне, както в свещта; в човек изгарянето е живо и то се различава от това, което наричат изгаряне въобще, както се различава дробът от парче дърво.
Затова и внасям разлика в изразите, които обикновеното естествознание използва за горенето и т. н.
Всичко това обяснявам, за да покажа какво е живото изгаряне. Вече в самата тази дума, когато се каже, че в тялото става горене, в самата дума се съдържа безсмислица: защото всеки си мисли, че в човека става същото, както и в свещта. Изговаряйки тези думи, вече се казва безсмислица.
към текста >>
67.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тук бих обърнал вниманието ви върху това, че в местности, раз
пол
ожени в така наречената тропическа зона, където през по-голямата част от годината е горещо и само понякога горещината се сменя от съвсем кратка дъждовна зима - да кажем, в Южен Египет или в Индия, - човек вътрешно изглежда съвсем различно от хората там, където постоянно е студено, в областите, раз
пол
ожени например близо до Северния
пол
юс.
Доктор Щайнер: Ще се опитам да ви изложа тази тема в такава връзка, че да бъде лесно да завършим това, за което говорихме последния понеделник[1]. Често съм ви обръщал внимание върху това, че човекът е много сложно същество. Това не е толкова забележимо във външните проявления на човека, но е забележимо във вътрешните му проявления, а също и във вътрешната телесност на човека.
Тук бих обърнал вниманието ви върху това, че в местности, разположени в така наречената тропическа зона, където през по-голямата част от годината е горещо и само понякога горещината се сменя от съвсем кратка дъждовна зима - да кажем, в Южен Египет или в Индия, - човек вътрешно изглежда съвсем различно от хората там, където постоянно е студено, в областите, разположени например близо до Северния полюс.
Областите, разположени близо до Северния полюс, имат пряко отношение към това, за което сега попитахте; те имат много сили, които се проявяват в прекрасните форми на снежинките. Можем да кажем така: на Земята имаме такива области, които силно се нагряват и осветяват от Слънцето, където Слънцето има голямо влияние; също имаме и такива области, където влиянието на Слънцето е незначително, където господстват снегът и ледът. Защото вие знаете, че не само снежинките имат всевъзможни прекрасни, удивително красиви форми - снежинките имат на първо място такива форми, в основата на които стои шестоъгълник, - но има също и ето такива форми (вж. рис.).
към текста >>
НАГОРЕ