Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
170
резултата от
120
текста с корен от думите : '
Паси
'.
1.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Разликата е само тази, че при обхващане съдържанието на опитността не е необходимо нищо друго освен отворени сетива, чисто
паси
вно поведение спрямо външния свят, докато идейната ядка на света трябва да се роди в духа чрез неговото собствено спонтанно поведение, ако тя въобще трябва да стигне до явление.
В техния брой, които трябва да бъде безкрайно голям в безкрайността на пространството. Затова пък понятието не е по-малко пълноопределено. При него числеността е заменена чрез качества. Обаче както в понятието не намираме числеността, така и на възприятието липсва динамично-качественото на характерите. Понятието е също така индивидуално, също така пълносъдържателно както възприятието.
Разликата е само тази, че при обхващане съдържанието на опитността не е необходимо нищо друго освен отворени сетива, чисто пасивно поведение спрямо външния свят, докато идейната ядка на света трябва да се роди в духа чрез неговото собствено спонтанно поведение, ако тя въобще трябва да стигне до явление.
Да се казва: Понятието е враг на живото гледане /възприятие/, това е едно безсмислено празнословие. Понятието във възприятието, то прибавя към неговото съдържание своето, бе да премахва първото защото това не е важно за него -, как тогава то ще бъде враг на възприятието! То е негов враг само тогава, когато една криво разбираща себе си философия иска да изведе цялото, богато съдържание на сетивния свят от идеята. Защото тогава, вместо живата природа, тя дава една празна схема от фрази.
към текста >>
2.
05_б.МИСЛЕНЕ И СЪЗНАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Без съмнение ние сме свикнали да си представяме едно явление така, че е нужно да застанем срещу него само
паси
вно, наблюдателно.
Даже много съвременни учени не са се освободили от тази грешка. Те осъждат Хегеля заради един недостатък, който той не притежава, но който може да му се припише, защото твърде малко е изяснил съответния въпрос. Съгласни сме, че тук за нашата разсъдъчна способност съществува една трудност. Но вярваме, че всяко енергично мислене може да я преодолее. Трябва да си представим две неща: Че първо ние дейно произвеждаме като явление идейния свят и същевременно, че това, което дейно произвеждаме, на което дейно даваме съществуване, почива на своите собствени закони.
Без съмнение ние сме свикнали да си представяме едно явление така, че е нужно да застанем срещу него само пасивно, наблюдателно.
Но това съвсем не е едно безусловно изискване. Колкото и необикновено да ни изглежда представата, че сами произвеждаме дейно нещо обективно като явление, че с други думи не само възприемаме едно явление, а същевременно го произвеждаме: Все пак такава представа никак не е недопустима. Нужно е просто да се откажем от обикновеното мнение, че съществуват толкова светове на мислите, колкото човешки индивиди. Направо казано това мнение не е нищо друго освен един стар предразсъдък. То се предлага тихомълком навсякъде, без да се съзнава, че най-малко е възможно също така едно друго мнение, и че основанията за валидността на едното или другото трябва да бъдат първо преценени.
към текста >>
3.
06_а. НАУКАТА - А. МИСЛЕНЕ И ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Тя допълва и задълбочава
паси
вно възприемаемото чрез това, което нашият дух е издигнал той самият чрез своята дейност от тъмата на чистата възможност в светлината на действителността.
Науката пропива възприемателната действителност със заченатите и обработени от нашето мислене понятия.
Тя допълва и задълбочава пасивно възприемаемото чрез това, което нашият дух е издигнал той самият чрез своята дейност от тъмата на чистата възможност в светлината на действителността.
Това предполага, че възприятието се нуждае от допълване чрез духа, че то съвсем не е нищо окончателно, последно, завършено.
към текста >>
4.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
На основата на въздействието навъншните обстоятелства трябва да поставим нещо, което не се оставя да бъде определено от тези последните по един
паси
вен начин, а се определя активно от себе си под тяхното влияние.
Виждаме е за какво се касае, от какво зависят нещата. Срещу външното явление застава едно оформено в себе си съдържание, което ни дава в ръцете това, от което се нуждаем, за да извлечем споменатите качества. В неорганичната природа ние възприемаме със сетивата един факт и за да го обясним търсим един друг факт, един трети и т.н.; и резултатът е, че първият факт ни се явява необходимо последствие от последните. Но в органическия свят не е така. Тук освен от фактите ние се нуждаем от още един фактор.
На основата на въздействието навъншните обстоятелства трябва да поставим нещо, което не се оставя да бъде определено от тези последните по един пасивен начин, а се определя активно от себе си под тяхното влияние.
към текста >>
5.
09. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Нашата теория на познанието съблече познанието от чисто
паси
вния характер, с който то често е облечено, и го обясни като дейност на човешкия дух.
Нашата теория на познанието съблече познанието от чисто пасивния характер, с който то често е облечено, и го обясни като дейност на човешкия дух.
Обикновено се вярва, че съдържанието на науката е нещо взето отвън: Мисли се, че на науката може да се осигури обективност дотолкова по-голяма степен, колкото повече духът се въздържа от всякаква прибавка към разглеждания материал. Нашето изложение показа, че и истинското съдържание на науката въобще не е възприеманата външна материя, а схванатата в духа идея, която ни въвежда по-дълбоко в процесите на света отколкото всяко разлагане и наблюдение на външния свят само като опитност. Идеята е съдържание на науката. По отношение на пасивно приетото възприятие науката е следователно продукт на дейността на човешкия дух. С това ние приближихме познанието до художественото творчество, което е също така едно дейно произведение на човека.
към текста >>
По отношение на
паси
вно приетото възприятие науката е следователно продукт на дейността на човешкия дух.
Нашата теория на познанието съблече познанието от чисто пасивния характер, с който то често е облечено, и го обясни като дейност на човешкия дух. Обикновено се вярва, че съдържанието на науката е нещо взето отвън: Мисли се, че на науката може да се осигури обективност дотолкова по-голяма степен, колкото повече духът се въздържа от всякаква прибавка към разглеждания материал. Нашето изложение показа, че и истинското съдържание на науката въобще не е възприеманата външна материя, а схванатата в духа идея, която ни въвежда по-дълбоко в процесите на света отколкото всяко разлагане и наблюдение на външния свят само като опитност. Идеята е съдържание на науката.
По отношение на пасивно приетото възприятие науката е следователно продукт на дейността на човешкия дух.
С това ние приближихме познанието до художественото творчество, което е също така едно дейно произведение на човека. Но същевременно ние изтъкахме и необходимостта да изясним тяхното взаимно отношение. Както познавателната така и художествената дейност почиват на това, че от действителността като произведение човекът се издига до нея като произвеждащ фактор; че от създаденото той се издига до създаването, от случайността до необходимостта. Докато външната действителност постоянно ни показва само едно създание на творящата природа, в духа ние се издигаме до единството на природата, която ни се явява като творец. Всеки предмет на действителността ни представя една от възможностите, от безкрайните възможности, които лежат скрити в лоното на творящата природа.
към текста >>
6.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Обикновено мирогледът, който признава действителността на дадения образ на света като нещо, което не подлежи на съмнение, се нарича
паси
вен реализъм.
Обикновено мирогледът, който признава действителността на дадения образ на света като нещо, което не подлежи на съмнение, се нарича пасивен реализъм.
Напротив противоположния мироглед, който счита този образ на света само като съдържание на нашето съзнание, се нарича трансцедентален идеализъм. По този начин ние можем да изразим резултата на предидущите разсъждения със следните думи: Трансцеденталният идеализъм доказва своята правдивост като за целта оперира със средствата на новия реализъм, към опровергаването, на който той се стреми. Той е прав, ако наивният реализъм е лъжлив; но този лъжливият се доказва с помощта на самия неверен възглед. За този, за който това става очевидно, не остава нищо друго, освен да напусне пътя, начертан тук за постигането на някакъв мироглед и да хване друг път. Не трябва ли ние да търсим този път чрез налучкване, чрез опитване, докато случайно намерим верния?
към текста >>
7.
04. ИЗХОДНИ ТОЧКИ НА ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
В неговото развитие никъде не съществуват граници между чистото,
паси
вното обръщение навън към непосредствено даденото и неговото известно съмненно към нашето установено начало на теорията на познанието.
Ако внезапно от нещо би било създадено едно същество е напълно развит човешки интерес и то би застанало пред света, първото впечатление, което този последният би оказал на неговите сетива и на неговото мислене би било приблизително това, което нарекохме непосредствено даден образ на света не се представя на човека в този вид и нито един момент на неговия живот.
В неговото развитие никъде не съществуват граници между чистото, пасивното обръщение навън към непосредствено даденото и неговото известно съмненно към нашето установено начало на теорията на познанието.
Едуард Ф. Хартман, например, казва: "Ние не питаме, какво е съдържанието на съзнанието у спящия спрямо съзнанието на детето или у стоящото на по-ниска степен на живите същества животно, понеже философствуващия човек няма за това никаква опитност и изводите с помощта, на които той се опитва да възстанови това съдържание на съзнанието на примитивните биогенетически или онтогенетически степени, трябва все така да се основава на неговата лична опитност. По този начин ние трябва преди всичко да установим, какво представлява по себе си съдържанието на съзнанието, намерено от философствуващия човек в началото на философското размишление/1/. Но против това може да възрази, че образът на света, който имаме в началото на философското размишление носи вече в себе си сказуемите, добити посредством познанието. Тези сказуеми не трябва да се приемат без критика, но трябва щателно да се отделят от образа на света, за да се яви той съвършено чист от всичко, присъединено към него чрез процеса на познанието.
към текста >>
До тогава, докогато гледаме
паси
вно на даденото, ние никъде не можем да намерим началната точка, към която да се присъединим, за да продължим нишката на нашето познание.
Ние трябва да намерим мост от дадения образ на света към този, който развиваше чрез нашето познание. Но при това се сблъскваме със следната трудност.
До тогава, докогато гледаме пасивно на даденото, ние никъде не можем да намерим началната точка, към която да се присъединим, за да продължим нишката на нашето познание.
Ние трябва да намерим някъде в даденото такова място, където трябва да встъпим, където е заложено нещо еднородно на познанието. ако действително всичко би било само дадено, би се случило да останем при простото гледане на външния свят и при съвършено равноценното нему гледане в света на нашата индивидуалност. Най-многото, което бихме могли, е да описваме нещата, като намиращи се вън от нас, но никога да не ги разберем. Нашите понятия биха имали чисто външно отношение към това, към което те се отнасят, но никакво вътрешно отношение. За истинското познание всичко зависи от това, да намериш някъде в даденото една област, в която нашата познавателна действителност не би предпоставяла на себе си нещо, като дадено, но би пребивавала дейно вътре в това дадено.
към текста >>
8.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Когато се изпитва например наслада, едно по-тънко наблюдение сигурно може да различи доколко „Азът" се отъждествява с някакъв деятел, и доколко у него е налице
паси
вност, така че за него насладата просто настъпва.
В предходното изложение важната разлика между мисленето и всички други дейности на душата бе посочена като факт, следващ от едно наистина непредубедено наблюдение. Който не се стреми към това непредубедено наблюдение, той ще бъде изкушаван да отправи срещу изложеното възражения като следното: Нали когато мисля за една роза, с това също така се изразява само едно отношение на моя „Аз" към розата, както когато чувствам красотата на розата. При мисленето между „Аза" и обекта съществува точно такова отношение, както например при чувстването или възприемането. Правещият такова възражение не взема под внимание, че „Азът" само при упражняване на мисленето се отъждествява до всички разклонения на дейността като едно същество с деятеля. При никоя друга душевна дейност това не е напълно така.
Когато се изпитва например наслада, едно по-тънко наблюдение сигурно може да различи доколко „Азът" се отъждествява с някакъв деятел, и доколко у него е налице пасивност, така че за него насладата просто настъпва.
Аналогично е положението и при другите душевни дейности. Не би трябвало обаче да се допуска смесване между това, „да имаш мисловни образи" и да изграждаш мисли посредством мисленето. В душата образи могат да се появяват като на сън, като смътни приумици. Това не е никакво мислене. Впрочем сега някой би могъл да каже: - Щом мисленето се схваща така, в него е заложено желаенето и тогава имаме работа не само с мисленето, но и с желаенето да се мисли.
към текста >>
9.
19. ВТОРО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Тогава ние не само разполагаме със знания за нещата, но и сме превърнали знанието в реален, самоуправляващ се организъм; нашето действително, дейно съзнание се е поставило над чисто
паси
вното възприемане на истини.
В съвсем същия смисъл философията е едно изкуство. Всички истински философи са били художествени творци на понятия. За тях човешките идеи са се превръщали в художествен материал, а научният метод - в художествена техника. По този начин абстрактното мислене придобива конкретен индивидуален живот. Идеите стават жизнена сила.
Тогава ние не само разполагаме със знания за нещата, но и сме превърнали знанието в реален, самоуправляващ се организъм; нашето действително, дейно съзнание се е поставило над чисто пасивното възприемане на истини.
към текста >>
10.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Такава личност се е „превърнала в отзвучаваща
паси
вност, която чрез своето отзвучаване произвежда друга такава
паси
вност, докато накрая целият въздух се изпълни от такива пърхащи нежно отзвуци“.
Имам предвид силата своеобразно да расте, минало и чуждо да се преобразяват и интегрират“. („История“, § I) Ницше смята, че за историята трябва да се грижим дотолкова, доколкото тя е нужна за здравето на отделен човек, на отделен народ или култура. Затова той казва: „по-добре историята да се научи да се занимава с целта на живота! “ („История“, § I) Той присъжда правото на човека да разглежда историята така, че тя да работи по възможно най-добър начин за насърчаването на импулсите на определено настояще. От тази гледна точка, той е противник на всяко историческо разглеждане, което търси полза само в „историческата обективност“, което иска само да вижда и разказва това, което „действително“ се е случило в миналото, което търси само „чистото познание или по-точно, истината, от която нищо не произлиза.“ („История“, § 6) Такова разглеждане може да има само при слаба личност, която не взима под внимание своите усещания, когато вижда реката на събитията да преминава покрай нея.
Такава личност се е „превърнала в отзвучаваща пасивност, която чрез своето отзвучаване произвежда друга такава пасивност, докато накрая целият въздух се изпълни от такива пърхащи нежно отзвуци“.
(„История“, § 6) Ницше не вярва, че такава слаба личност може да почувства силите, които са действали в миналото. „Струва ми се, че човек възприема само оберто-новете на онзи оригинален исторически основен тон.
към текста >>
11.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Човекът не може да стои само
паси
вно, когато иска да познае сетивните неща; но той трябва да прояви активност и да извлече познанието от себе си.
Вайгел си казва: Въпреки че познанието изтича от човека, самата същност на отражението /на предмета/ е тази, която се изявява по околен път чрез човека. Както аз научавам за съдържанието на книгата чрез четенето, а не моето собствено съдържание, така аз узнавам и за цвета на предмета чрез окото; но това не е цвят, който съществува в моето око или в мене. Следователно Вайгел стига по свой собствен път до резултата, който вече срещнахме при Николай от Куес. Така Вайгел си е изяснил същността на сетивното познание. Той стигнал до убеждението, че всичко, което имат да ни кажат външните неща, може да се разлее от нашата собствена вътрешност навън.
Човекът не може да стои само пасивно, когато иска да познае сетивните неща; но той трябва да прояви активност и да извлече познанието от себе си.
Предметът /отражението/ само събужда в духа познанието. Човек се издига до висшето познание, когато духът става негов собствен обект /отражение/. При сетивното познание виждаме, че никакво познание не може да се влее отвън в човека. Следователно и висшето познание не може да дойде отвън, а може да бъде събудено само във вътрешността. Ето защо не може да съществува никакво външно откровение, а само едно вътрешно пробуждане.
към текста >>
Ако в сетивното познание човек трябва да прояви дейност, за да може да изрази срещу обекта неговата същност /на обекта/, при висшето познание той трябва да се държи
паси
вно, защото сега той самият е обект.
Човек се издига до висшето познание, когато духът става негов собствен обект /отражение/. При сетивното познание виждаме, че никакво познание не може да се влее отвън в човека. Следователно и висшето познание не може да дойде отвън, а може да бъде събудено само във вътрешността. Ето защо не може да съществува никакво външно откровение, а само едно вътрешно пробуждане. Както външният предмет чака, докато пред него застане човекът, в който то може да изрази своята същност, така и човекът, когато иска да стане сам на себе си обект, трябва да чака, докато в него се пробуди познанието на неговата същност.
Ако в сетивното познание човек трябва да прояви дейност, за да може да изрази срещу обекта неговата същност /на обекта/, при висшето познание той трябва да се държи пасивно, защото сега той самият е обект.
Той трябва да приеме в себе си своята същност. Ето защо по знанието на духа му се явява като озарение отгоре.
към текста >>
12.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Има личности, които нямат навика да разгръщат своите мисловни способности,
паси
вни души, които така да се каже нямат какво друго да дадат на света, освен своето "добро сърце".
Сините оттенъци се появяват при всеотдайните и жертвоготовни личности. Колкото повече един човек поставя своя Аз в служба на едно дело, толкова по-значителни стават сините нюанси. В това отношение срещаме две напълно различни групи хора.
Има личности, които нямат навика да разгръщат своите мисловни способности, пасивни души, които така да се каже нямат какво друго да дадат на света, освен своето "добро сърце".
Тяхната аура грее в приказно красиви оттенъци. Така изглежда и аурата на преданите, на религиозните натури. Състрадателните души и тези, които се отдават на благотворителност, имат подобен вид аура. Ако освен това, те са и интелигентни, тогава сините потоци преливат в зелени, или пък синьото получава един зелен оттенък. Това което различава активните души от пасивните, е че у първите синьото е пропито от силни тонове, идващи отвътре.
към текста >>
Това което различава активните души от
паси
вните, е че у първите синьото е пропито от силни тонове, идващи отвътре.
Има личности, които нямат навика да разгръщат своите мисловни способности, пасивни души, които така да се каже нямат какво друго да дадат на света, освен своето "добро сърце". Тяхната аура грее в приказно красиви оттенъци. Така изглежда и аурата на преданите, на религиозните натури. Състрадателните души и тези, които се отдават на благотворителност, имат подобен вид аура. Ако освен това, те са и интелигентни, тогава сините потоци преливат в зелени, или пък синьото получава един зелен оттенък.
Това което различава активните души от пасивните, е че у първите синьото е пропито от силни тонове, идващи отвътре.
Изобретателните натури, чиито мисли са особено плодотворни, излъчват светли тонове, като от една вътрешна точка, разположена дълбоко в тях. В най-висша степен това се отнася за онези личности, които наричаме "мъдри" и особено тези от тях, които са богати на плодотворни идеи. Изобщо всичко, което подсказва някаква духовна активност, има по-скоро формата на лъчи, разпростиращи се отвътре навън; докато всичко, което идва от животинското начало, наподобава облачни маси, изпълващи цялата аура.
към текста >>
13.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
А тя остава изцяло
паси
вна, ако надмощието е на страната на външните сетивни впечатления.
Нека добавим, че тъкмо в този период от развитието е необходимо максимално внимание, защото намесата на несъзнателните спомени тук е особено дейна. Ако това не беше така, мнозина щяха да притежават въпросното сетиво, понеже то се проявява почти веднага, след като човек действително постави под свой пълен контрол всички впечатления, идващи от неговата съзнателно изграждана сетивно-свръхсетивна организация.
А тя остава изцяло пасивна, ако надмощието е на страната на външните сетивни впечатления.
към текста >>
14.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
С това не искам да кажем, че на окултния ученик се препоръчва да остане
паси
вен наблюдател при експанзията на злото; в злото той трябва да търси онези елементи, с чиято помощ ще го преобрази в нещо добро.
Окултният ученик никога не трябва да унищожава нищо заради самото унищожаване и то не само в сферата на конкретните действия, но и в сферата на думите, чувствата и мислите. В него трябва да гори радостта от съзиданието, от възраждането и той не бива да прибягва към разрушителни действия, освен ако чрез тях ще бликнат нови форми на живот.
С това не искам да кажем, че на окултния ученик се препоръчва да остане пасивен наблюдател при експанзията на злото; в злото той трябва да търси онези елементи, с чиято помощ ще го преобрази в нещо добро.
За него ще става все по-ясно, че най-правилното преодоляване на злото и несъвършенството се състои в създаването на нещо, което е добро и съвършено.
към текста >>
15.
ПОСЛЕСЛОВ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Те се стремят към опитности, при които човек няма никакво участие и спрямо които остава напълно
паси
вен.
Да се оспорва тази възможност, би противоречало на неговия собствен опит. Тук се поражда по-скоро един друг въпрос: какво пречи на хората да признаят този несъмнен факт? Единственият отговор гласи, че този вид факти изобщо не се проявяват, ако човек предварително не се пренесе в подходящо душевно настроение. Първоначално хората изпитват недоверие, ако трябва да се отдадат на чисто душевни занимания, за да им се открият процесите и събитията, които не зависят от самите тях. Те вярват, че понеже се подготвят за "откровенията", формират и тяхното съдържание.
Те се стремят към опитности, при които човек няма никакво участие и спрямо които остава напълно пасивен.
Ако освен всичко това, подобни хора са незапознати с най-елементарните научни постановки по тези въпрос, тогава в продуктивната способност на душата, когато тя потъва под степента на съзнателната дейност, протичаща в нормалните за всички нас сетивни възприятия и волеви действия, те виждат обективно проявление на едни или други несетивни процеси. Така стоят нещата с изживяванията на различните визионери и медиуми.
към текста >>
16.
ЖИВОТЪТ НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Удоволствието и страданието, които по описания начин се предизвикват чрез Духовете на сумрака в етерното тяло, носят неподвижен (
паси
вен) характер; те се представят повече като недействени огледални образи на външния свят.
Сега вече удоволствието и страданието се свързват със символите, които възникват в етерното тяло. Следователно в човешкото смътно съзнание Духовете на сумрака изживяват един чувствен свят. Това е същият чувствен свят, който човекът ще изживява за самия себе си в неговото Земно съзнание. – По същото време в астралното тяло действат Духовете на огъня. Те даряват на това тяло способността да развива живо усещане и чувствуване към заобикалящия го свят.
Удоволствието и страданието, които по описания начин се предизвикват чрез Духовете на сумрака в етерното тяло, носят неподвижен (пасивен) характер; те се представят повече като недействени огледални образи на външния свят.
Обаче това, което Духовете на огъня причиняват в астралното тяло, са подвижни афекти, любов и омраза, гняв, страх, чувства на ужас, бурни страсти, инстинкти, нагони и т.н. Понеже преди това Духовете на личността (Азурас) бяха внесли тяхната същност в това тяло, сега тези афекти се явяват с характера на себичност, на обособеност. Трябва само да си представим как е съставен по това време на Луната някогашния предтеча на човека. Той има физическо тяло, в което несъзнателно развива едно Духовно-себе (Манас). Той е надарен с етерно тяло, чрез което Духовете на сумрака чувствуват удоволствие и страдание; най-после той притежава астрално тяло, което се вълнува чрез Духовете на огъня в инстинкти, афекти и страсти.
към текста >>
VІІІ. Етерното тяло на човека се развива през време на Лунното съществуване до изпитването на един вид, удоволствие и страдание, които носят
паси
вен характер.
VІІІ. Етерното тяло на човека се развива през време на Лунното съществуване до изпитването на един вид, удоволствие и страдание, които носят пасивен характер.
В астралното тяло се разгръщат афектите гняв, омраза, инстинкти, страсти и т.н.
към текста >>
17.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
От друга страна обаче става ясно, че луциферическите влияния правят човека независим от определени сили, спрямо които по-рано той беше напълно
паси
вен.
И доколкото развитието на човешкото съзнание позволяваше, то можеше да предвиди как трябва да протекат събитията според предначертания план. Това съзнание, способно да се пренася в бъдещето, угасна след като булото на земните възприятия се издигна пред откровенията на висшите духовни Същества; в тези възприятия се изгубиха и истинските сили на Слънчевите Същества. Отсега нататък бъдещето стана несигурно. За пръв път в душата се породи чувството на страх. Страхът е пряка последица от заблуждението.
От друга страна обаче става ясно, че луциферическите влияния правят човека независим от определени сили, спрямо които по-рано той беше напълно пасивен.
Сега вече той можеше да взема свои собствени решения.
към текста >>
18.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Докато окото и ухото се отнасят
паси
вно към светлината и звука, за духовно-душевните възприемателни органи може да се каже, че в акта на възприятието те са в непрекъсната деятелност, и че обхващат своите обекти в пълно съзнание.
Точно казано, целта на медитациите чрез описаните символни представи и усещания се състои в изграждането на по-висшите възприемателни органи в астралното тяло на човека. Първоначално те се изграждат от субстанцията на астралното тяло. Тези нови познавателни органи ни разкриват един нов свят и в него човек се научава да познава себе си като нов Аз. Те се различават от обикновените сетивни органи по това, че са действени органи.
Докато окото и ухото се отнасят пасивно към светлината и звука, за духовно-душевните възприемателни органи може да се каже, че в акта на възприятието те са в непрекъсната деятелност, и че обхващат своите обекти в пълно съзнание.
Така се поражда чувството, че духовно-душевното познание представлява едно съединяване със съответните факти, един „живот в тях самите".
към текста >>
19.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
През следващата гръко-латинска епоха те трябваше да останат
паси
вни, но сега те могат отново да се включват в действие, защото нашата съвременна епоха има голямо сходство с гръко-латинската.
Практически днес ние изживяваме едно възкресение на египетската култура. Съществата, които трябва да разглеждаме като невидимите ръководители на процесите във физическия свят, се разделят на две категории. Към първата спадат онези духовни индивидуалности, които до нашата съвременна епоха са постигнали едно нормално развитие. Ето защо те можаха да се намесят в ръководството на нашата култура, когато ръководителите на предишната гръко-римска епоха постепенно превръщаха своята мисия относно културното развитие през първото християнско хилядолетие. Към втората категория Същества, чиято дейност се слива с тази на първата, принадлежат онези духовни индивидуалности, които през египетско-халдейската епоха не успяха да завършат своето развитие.
През следващата гръко-латинска епоха те трябваше да останат пасивни, но сега те могат отново да се включват в действие, защото нашата съвременна епоха има голямо сходство с гръко-латинската.
Ето защо в съвременното човечество излизат на яве много неща, които са резултат от възраждането на древните египетски сили, с тази разлика, че много от тях тогата са действували по духовен начин, а днес се явяват отново, но под материалистична форма. За да покажем как древните египетски познания отново оживяват днес, нека да вземем например Кеплер. Той беше изцяло проникнат от хармонията, царяща в устройството на Всемира, и това намери израз в неговите знаменити математически закони за небесната механика, известни като Кеплерови закони. На пръв поглед тези закони са сухи и абстрактни; при Кеплер обаче те възникват от дълбокото му вътрешно усещане за хармонията на Вселената. В съчиненията му четем, че за да открие явленията, които е усетил вътрешно, е трябвало да се обърне към свещените египетски мистерии, да вземе свещените съдове от техните светилища и по този начин да направи откритията, които едва по-късно ще бъдат истински оценени.
към текста >>
20.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
В това отвращение на Мил ние чувствуваме страха, да не би при всеки стремеж към познание той да се държи по друг начин освен като приемащ /
паси
вен/ по отношение на нещата.
Стюарт Мил изпитва едно остро отвращение към всички мисли, които са добити по други пътища освен чрез сравнение на фактите, чрез проследяване на подобното, аналогичното и съпринадлежащото в явленията. Той счита, че на човешкото поведение в живота може да се нанесе най-голяма вреда, когато човек се люлее във вярването: Може да се стигне до някаква истина по друг път освен чрез наблюдението.
В това отвращение на Мил ние чувствуваме страха, да не би при всеки стремеж към познание той да се държи по друг начин освен като приемащ /пасивен/ по отношение на нещата.
Те трябва да диктуват на човека, какво трябва да мисли той върху тях. Ако иска да излезе вън от приемането и да каже нещо върху нещата от самия себе си, тогава на него му липсва всякаква гаранция за това, че това негово собствено създание има действително нещо общо с нещата. В крайна сметка в този възглед се касае за това, че неговият последовател не може да се реши да причисли своето собствено самодейно мислене към света. Именно фактът, че при това той е самодеен, това го обърква. Той би искал да заличи напълно своето себе, за да не би да примеси нещо погрешно и това, което явленията казват върху себе си.
към текста >>
21.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Той го пое с лявата ръка, а Царят любезно добави: „
Паси
овцете!
В нозете на могъщия владетел лежеше меч в бронзова ножница. Момъкът препаса меча. „Мечът в лявата ръка, дясната свободна! ", извика Бронзовият Цар. Тогава те се отправиха към Сребърния, който насочи своя скиптър към Момъка.
Той го пое с лявата ръка, а Царят любезно добави: „Паси овцете!
" И когато стигнаха до Златния Цар, той постави на главата му с най-бащински благославящ жест венец от дъбови клонки и каза:"Познай най- висшето."
към текста >>
22.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
От Сребърния Цар той получава жезъла с думите: „
Паси
овцете." После ние виждаме, как силата на чувствата изпълва душата на Момъка и как тя намира своя израз в красотата.
„Мечът отляво, дясната свободна." Силата на волята.
От Сребърния Цар той получава жезъла с думите: „Паси овцете." После ние виждаме, как силата на чувствата изпълва душата на Момъка и как тя намира своя израз в красотата.
Златният Цар поставя короната на главата му и казва: „Познай най-висшето." И сега Момъкът се изпълва от силата на мисленето. В този момент Духът навлиза в него и той може да се свърже с Красивата Лилия. И тогава ние узнаваме, че всичко наоколо се е подмладило.
към текста >>
23.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
" Сребърният Цар го дарява с познавателните сили на чувствата и тук Гьоте изрича прекрасните думи: „
Паси
овцете!
И тогава храмът се издига от скритите подземни бездни нагоре към повърхността, и става видим за всички, които действително жадуват за познание и мъдрост. Златният Цар дарява Момъка с познавателните сили на мисленето: „Познай най-висшето!
" Сребърният Цар го дарява с познавателните сили на чувствата и тук Гьоте изрича прекрасните думи: „Паси овцете!
" В чувствата са скрити корените на всяко изкуство, на всяка религия; впрочем за Гьоте изкуството и религията представляват едно цяло, защото още при пътуването си из Италия, той казва следното за художествените произведения, които среща там: „Да, тук цари необходимост, тук цари Бог! "
към текста >>
24.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
онова, което по този начин сме оживи ли в съзнанието чрез
паси
вно отдаване, това в този волеви акт се явява възприятието на собствения "Аз".
онова, което по този начин сме оживи ли в съзнанието чрез пасивно отдаване, това в този волеви акт се явява възприятието на собствения "Аз".
към текста >>
25.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Паси
вността на застиналия му от дълго време поглед отключи разбирането на моя собствен, който, без да срещне погледа на Ницше, пробуди душевната сила на очите ми.
Това се случи в часовете на ранния следобед. Очите му, които в своето помрачение все още разкриваха одушевеност, сега само възприемаха картината на околната обстановка, която повече не можеше да намери достъп до душата. Ние стояхме до него, а Ницше не знаеше нищо за това. И все пак при гледката на одухотвореното му лице все още можеше да възникне мисълта, че то би могло да изразява една душа, която цял предиобед е творила мисли в себе си и която сега просто иска да си почине за малко. Вътрешното разтърсване, което обзе душата ми, сякаш премина в разбиране на този гений, чиито очи бяха отправени към мен, но не успяваха да срещнат моите.
Пасивността на застиналия му от дълго време поглед отключи разбирането на моя собствен, който, без да срещне погледа на Ницше, пробуди душевната сила на очите ми.
към текста >>
26.
Педагогика и изкуство
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Човешкото същество не се опознава чрез
паси
вно знание.
Педагогическото изкуство може да съществува само върху истинското познание за човека. А то не би могло да бъде съвършено, ако се изчерпваше само с наблюдението.
Човешкото същество не се опознава чрез пасивно знание.
Това, което знаем за човека, трябва поне до известна степен да изживеем като творческа способност на нашата собствена душа и като познавателна дейност на нашата собствена воля.
към текста >>
Едно
паси
вно знание за човека може да доведе само до имитация на възпитателна и преподавателска практика.
Едно пасивно знание за човека може да доведе само до имитация на възпитателна и преподавателска практика.
Защото преходът от пасивното знание към практиката винаги се свежда до чисто външни инструкции и указания. Дори и човек сам да си дава тези указания, те си остават външни.
към текста >>
Защото преходът от
паси
вното знание към практиката винаги се свежда до чисто външни инструкции и указания.
Едно пасивно знание за човека може да доведе само до имитация на възпитателна и преподавателска практика.
Защото преходът от пасивното знание към практиката винаги се свежда до чисто външни инструкции и указания.
Дори и човек сам да си дава тези указания, те си остават външни.
към текста >>
Тук няма първо
паси
вно знание за човека, а после външното умозаключение: понеже това или онова у детето е такова или онакова, ти трябва да постъпиш по този или онзи начин.
След като сме изправени пред задачата да възпитаме и да обучим едно дете, познанието за човека трябва естествено да премине в действие, а в тази естественост - да се пробуди любовта.
Тук няма първо пасивно знание за човека, а после външното умозаключение: понеже това или онова у детето е такова или онакова, ти трябва да постъпиш по този или онзи начин.
Тук има най-вече непосредствено изживяното знание, което в конкретното си проявление е идентично със самото себе си. Едва тогава възпитателния процес се превръща в проникнато от любов действие, което постепенно приема своя необходим облик. Живото знание за човека възприема същността на детето, както окото възприема цветовете.
към текста >>
27.
5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към Обществото
GA_39 Писма до членовете
Ако някой желае да бъде
паси
вен член, може да каже например: "Не мога да се занимавам с това, което противниците на Обществото говорят срещу него".
Ако някой желае да бъде пасивен член, може да каже например: "Не мога да се занимавам с това, което противниците на Обществото говорят срещу него".
Но това се променя щом той напусне кръга на мълчаливото участие. Тогава веднага негов дълг става да обръща внимание на опонентите и да защитава всичко, което заслужава да бъде защитавано в Антропософията и Антропософското общество.
към текста >>
28.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем
паси
вно към резултата на нашето мислене, към нашите мисли и представи.
Силите, които първоначално стоят на основата на развитието на човечеството, според възгледа на древните египтяни трябва да се схващат в една двойственост, в една такава двойственост, че единият елемент на тази двойнственост се нарича Озирис, а другият носи името Изис: Озирис-Изис. Когато поглеждаме в самите нас и при това си служим с усещанията, с чувството на древния египтянин, ние можем да кажем: Първо ние имаме в себе си активното мислене. Нужно е само да си спомним, как трябва да мислим, когото накрая се ражда една мисъл, когато например имаме в нас мисълта на един триъгълник. Първо трябва да е било налице активното, дейното мислене, за да образуваме мисълта за един триъгълник.
След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към резултата на нашето мислене, към нашите мисли и представи.
Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене. Както мисленето се отнася към мислите, както дейността за образуването на представите се отнася към самите представи, както дейното се отнася към това, което се получава от дейното и накрая стои преди нас, така се отнася Озирис към Изис. Бихме могли също да кажеш: Дейното ни се явява като един бащин, като един мъжки принцип: принципът на Озирис, принципът на борбата, воюващият принцип, който след това изпълва нашата душа, изпълва я с мисли и чувства. И както човекът стои тук, си казваше древният египтянин, както веществата, които живеят в неговата кръв или образуват неговите кости, не са били винаги в неговата кръв и в неговите кости, а са били разпръснати вън в мировото пространство, както цялото това физическо тяло е едно съчетание на вещества, които могат да бъдат проследени физически, които преминават в човешката форма, докато по-рано са били разпръснати вън във вселената, така е и с мисловната сила, с мисловната способност: тя е в нас сила, способност, която образува представи. Както веществата от нашата кръв веднъж са вътре в човешката форма и друг път са разпръснати вън, така и силата на Озирис като мисловна способност е дейна в нас и разпръсната в духовната вселена като Озирис, като сила на Озирис оживяваща и протъкаваща цялата вселена, която влиза в човека също както веществата, които след това съставляват кръвта и костите в тялото на човека.
към текста >>
29.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
Цветовете са действията на светлината – нейните активни и
паси
вни модификации: така разгледани, ние можем да очакваме от тях някакво обяснение относно самата светлина.
Цветовете са действията на светлината – нейните активни и пасивни модификации: така разгледани, ние можем да очакваме от тях някакво обяснение относно самата светлина.
Цветовете и светлината, вярно е, стоят в най-тясна връзка едни с други, но ние трябва да мислим и за двете като за принадлежащи на Природата като цяло, Природата като цяло е онова, което чрез тях показва себе си по особен начин на сетивото на зрението.
към текста >>
30.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Това няма нищо общо с
паси
вно съзерцания и повече или по-малко егоистичното блаженство на небето, измислено от определени религиозни автори които мислят, че страданията на прокълнатия са част от блаженството на избраните.
Това няма нищо общо с пасивно съзерцания и повече или по-малко егоистичното блаженство на небето, измислено от определени религиозни автори които мислят, че страданията на прокълнатия са част от блаженството на избраните.
Деваканът е живо небе, където завладяващият подтик към симпатия и действие, съдържащи се в човешката душа, се срещат с неограничено поле на дейност и с изглед към безкрайността.
към текста >>
31.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
В творческото мислене, което изгражда и конструира нещата в света, което е продуктивно и плодоносно,
паси
вният вид мислене се заменя от едно мислене, обзето от духовна сила.
С привилегията, да се участва в Съвета на боговете, може да се злоупотреби. Това означава една реалност, която наистина издига човека над самия него, ала я придружават опасности, които никак не са преувеличени в разказа за проклятието на Тантал. Като правило човекът казва, че е безсилен пред природните закони. Това са мисли. С този вид мислене, което е само мъгляво мозъчно мислене, нищо не може да бъде постигнато.
В творческото мислене, което изгражда и конструира нещата в света, което е продуктивно и плодоносно, пасивният вид мислене се заменя от едно мислене, обзето от духовна сила.
Пашкулът на гъсеницата е празната обвивка на гъсеницата; когато бъде изпълнена с /продуктивно/ мислене, тя е живата гъсеница. В обвивките-мисли се излива жива действителна сила, така че жрецът е в състояние не само да съзерцава света, ала и да работи в него като вълшебник. Опасността е, че с тази сила може да се злоупотреби. Той може../ липсва текст/.
към текста >>
32.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
То трябва да се изрази в образуване на общности, които преди всичко ще възприемат мира, любовта и
паси
вното противодействие на злото като техен модел за поведение и ще разпространяват този възглед.
При наследниците на "Синовете на вдовицата", ще се утвърди съзнанието, че злото трябва отново да бъде включено в еволюцията и победено не чрез борба, а само чрез милосърдие. Задачата на манихейското духовно течение е силно да се подготви за това. Това духовно течение няма да отпадне, то ще се появи под много форми. То се появява във форми, които мнозина могат да си представят, но които не е нужно да бъдат споменати днес. Ако трябваше да функционира само в култивирането на едно вътрешно настроение на душата, това течение няма да постигне онова, което трябва.
То трябва да се изрази в образуване на общности, които преди всичко ще възприемат мира, любовта и пасивното противодействие на злото като техен модел за поведение и ще разпространяват този възглед.
Те ще трябва да създадат един съд, една форма за живота, който и без нея ще продължава да съществува.
към текста >>
33.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Тази женско оцветена мъдрост е
паси
вна, подходяща да получава, да слуша, да наблюдава, да поема от заобикалящата обстановка.
Разделянето е едно определено събитие, което може да бъде проследено. Тук обаче ние ще трябва да се задоволим само с указания. Следователно ние имаме работа с мъжко оцветена мъдрост в жената и женско оцветена мъдрост в мъжа.
Тази женско оцветена мъдрост е пасивна, подходяща да получава, да слуша, да наблюдава, да поема от заобикалящата обстановка.
Мъжко оцветената мъдрост, активната мъдрост е подходяща да бъде продуктивна. Така ние имаме една двойствена мъдрост; женската мъдрост, която е деятелна и която естествено се прехвърля също и върху мъжете. Така че да има също и достатъчно мъже, които да поемат женската мъдрост. Расата се развива долу на физическото поле; а горе имаме работа с една активна интуиция, произхождаща от жените и едно пасивно познание, което носи решително мъжки характер.
към текста >>
Расата се развива долу на физическото поле; а горе имаме работа с една активна интуиция, произхождаща от жените и едно
паси
вно познание, което носи решително мъжки характер.
Следователно ние имаме работа с мъжко оцветена мъдрост в жената и женско оцветена мъдрост в мъжа. Тази женско оцветена мъдрост е пасивна, подходяща да получава, да слуша, да наблюдава, да поема от заобикалящата обстановка. Мъжко оцветената мъдрост, активната мъдрост е подходяща да бъде продуктивна. Така ние имаме една двойствена мъдрост; женската мъдрост, която е деятелна и която естествено се прехвърля също и върху мъжете. Така че да има също и достатъчно мъже, които да поемат женската мъдрост.
Расата се развива долу на физическото поле; а горе имаме работа с една активна интуиция, произхождаща от жените и едно пасивно познание, което носи решително мъжки характер.
към текста >>
Тази мъдрост на Каин, която, бидейки една
паси
вна наука, само получава, – но какво постига тя?
Той се грижи и подхранва живота, както интуицията подхранва божествения живот на мъдростта. Каин има мъжката мъдрост, която поема външното. Тази мъдрост започва да обработва Земята, материалът е извън него. Той е "земеделецът". Какво постига мъдростта на Каин?
Тази мъдрост на Каин, която, бидейки една пасивна наука, само получава, – но какво постига тя?
към текста >>
Потомците на Каин са онези, които изполват своята мъжка мъдрост, за да съграждат външния свят;
паси
вната мъдрост се прилага за изграждане на външния свят.
Това е процес в самия човек/*4/. Посредством мъжкото знание творческата сила, олицетворена в Авел, беше убита. И вече във враждебна противоположност застават един срещу друг потомците на Каин и онези, които бяха поставени на мястото на Авел, потомците на Сет.
Потомците на Каин са онези, които изполват своята мъжка мъдрост, за да съграждат външния свят; пасивната мъдрост се прилага за изграждане на външния свят.
Божествената мъдрост не протича надолу към нея. Освободена от божествеността, тази мъдрост трябва да гради в света. Тя няма божествената интуиция. Посредством изпробване, посредством опитност произхожда свързването на чисто минералните продукти на Земята. Така Тубал-Каин се ражда от рода на Каин и по-късно Хирам-Абиф или Адон-Хирам ще бъде роден от същото потекло.
към текста >>
Така в Свободното масонство е запазен споменът за изгубеното слово, което трябва да бъде извоювано всред онези, които работят в Свободното масонство и което може да бъде извоювано, само когато
паси
вната мъжка мъдрост събуди в себе си деятелността.
Така в Свободното масонство е запазен споменът за изгубеното слово, което трябва да бъде извоювано всред онези, които работят в Свободното масонство и което може да бъде извоювано, само когато пасивната мъжка мъдрост събуди в себе си деятелността.
Затова Свободните масони казват: – Всичко, което не възниква от простиращото се върху света собствено знание, произхожда още от господството на свещеническата женска мъдрост от древните времена. Ние не искаме просто да я поемем, а да започнем една нова спирала на съществуването. Ние сами трябва да внесем интуиция в мъжкото Каиново познание. Това би станало невъзможно, ако отнемем силата от мъжа като поверим тайните на жената. В момента, когато би се разисквало пред жените, всичко това би загубило силата си на въздействие.
към текста >>
34.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Мъжкият
паси
вен дух е този, който духовно е безплоден, ала мъжът е този, който може физически да оплоди.
Женското същество става физически безплодно, в смисъл, че жената не може да произвежда само от себе си потекло, както е правила преди.
Мъжкият пасивен дух е този, който духовно е безплоден, ала мъжът е този, който може физически да оплоди.
Духовно той се оставя да бъде оплоден от всичко, което се намира в света; Той става духовно оплодяван, за да може самият той да оплодява физически. Най-напред целият свят го прониква. Той става духовно оплоден, жената физически оплодена.
към текста >>
Той представлява
паси
вната мъжка мъдрост, която трябва първо да бъде оплодена отвън, която излиза вън в света, за да събере мъдрост и да създава от събраната мъдрост.
Има разлика между женската свещеническа мъдрост и мъжкия стремеж. Това е описано в легендата за Каин и Авел. Авел беше пастир и се занимаваше с вече създадения живот. Той е символът на вродената божествена сила, която работи в човека като мъдрост, която той не придобива сам, която протича в него. Каин създава нещо ново от онова, което светът предлага.
Той представлява пасивната мъжка мъдрост, която трябва първо да бъде оплодена отвън, която излиза вън в света, за да събере мъдрост и да създава от събраната мъдрост.
Каин убива Авел; което означава, че мъжката мъдрост се противопоставя срещу женската мъдрост, тъй като тя чувства, че трябва да победи и преоформи физическата мъдрост.
към текста >>
То работи, за да се даде възможност към
паси
вния принцип в мъжкия елемент да се въведе активният; така че отново да може да се придобие оплодителната сила в духа, за да се обърне
паси
вното в активно, така че синовете на Каин да могат да произвеждат сами от себе си.
Онези, които са се посветили на женственото свещеничество, са синове на Авел. На Хирам бе обещано: – Ти ще имаш син, който ще основе едно ново поколение. Обаче ти не ще го познаваш. – Това ново поколение трябва да дойде, когато изгубеното слово отново придобие своята сила, когато се възроди по нов начин. Окултната традиция, която е олицетворена в Свободното масонство работи за възраждането на изгубената дума.
То работи, за да се даде възможност към пасивния принцип в мъжкия елемент да се въведе активният; така че отново да може да се придобие оплодителната сила в духа, за да се обърне пасивното в активно, така че синовете на Каин да могат да произвеждат сами от себе си.
към текста >>
Човек имаше нужда както от активния, така и от
паси
вния принцип; той трябваше да измисля онова, което му липсваше.
Свободното масонство създаваше своя идеал за бъдещето. Църквата създаваше своя идеал за бъдещето. Този идеал нямаше нищо общо със Свободното масонство. Христос живееше в църквата като идеал – мъжки идеал наистина. Този мъжки идеал не можеше да бъде достатъчен за окултното течение вътре в църквата.
Човек имаше нужда както от активния, така и от пасивния принцип; той трябваше да измисля онова, което му липсваше.
Като средство за съсредоточване той внесе нещо, което го допълваше. Той беше мъж; трябваше да добави жената. Окултистът, който разбираше нещо от това, ала не беше свободен масон, трябваше да породи в себе си жената. И така от монашеството съзнателно възникна култът към Мария. Той дойде в църквата – към свещеничеството и Свободното масонство – като трети поток.
към текста >>
35.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Цветовете са действията на светлината – нейните активни и
паси
вни модификации: така разгледани, ние можем да очакваме от тях някакво обяснение относно самата светлина.
Цветовете са действията на светлината – нейните активни и пасивни модификации: така разгледани, ние можем да очакваме от тях някакво обяснение относно самата светлина.
Цветовете и светлината, вярно е, стоят в най-тясна връзка едни с други, но ние трябва да мислим и за двете като за принадлежащи на Природата като цяло, Природата като цяло е онова, което чрез тях показва себе си по особен начин на сетивото на зрението.
към текста >>
36.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Това няма нищо общо с
паси
вно съзерцания и повече или по-малко егоистичното блаженство на небето, измислено от определени религиозни автори които мислят, че страданията на прокълнатия са част от блаженството на избраните.
Това няма нищо общо с пасивно съзерцания и повече или по-малко егоистичното блаженство на небето, измислено от определени религиозни автори които мислят, че страданията на прокълнатия са част от блаженството на избраните.
Деваканът е живо небе, където завладяващият подтик към симпатия и действие, съдържащи се в човешката душа, се срещат с неограничено поле на дейност и с изглед към безкрайността.
към текста >>
37.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Човекът изпраща азовите си сили до самата вътрешност на костите, и една голяма част от окултното обучение се състои в това, чрез упражнения да се постигне това, човек да оживи това
паси
вно, недейно отношение към костния мозък, да го превърне в съзнателно.
Затова те не взеха участие в нещо много съществено за всяко по-висше развитие на човечеството, за окултното развитие на човека. Те не са участвували в процеса, който се изразява в образуването на определени части от костната система, на костния мозък, на вътрешното съдържание на костите. Костите на птиците са много по-кухи от тези на хората или на които и да било други животни. Птиците са консервирали едно много по-древно състояние. Човекът е преминал през това състояние, прекрачил го е, по-висшите животни също.
Човекът изпраща азовите си сили до самата вътрешност на костите, и една голяма част от окултното обучение се състои в това, чрез упражнения да се постигне това, човек да оживи това пасивно, недейно отношение към костния мозък, да го превърне в съзнателно.
Днес той може да упражни въздействие единствено върху съдържанието на черепа си върху мозъка си. Но бъдещото състояние на човечеството ще се подготви в това, той да придобие сила да управлява този полутечен елемент, който преминава през костната му система. Конструкцията на костите е дала земна форма на хората, както и на животните. Образуване то на костната система по този начин даде на човека възможността за сегашното му развитие. В бъдеще човекът трябва да извоюва сили да оживи отново костите си, да им отнеме тенденцията за втвърдяване и да я преобрази.
към текста >>
38.
Съдържание
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Елементарните същества между ездача и коня, между пастира и неговото
паси
ще.
Научно-историческото представяне като "fable convenue". Процеса на индивидуализацията в Средновековието /основаване на градове/. Всеобща значимост на математическите истини. Предишни расови взаимовръзки и бъдещите свойства на груповите души. За елементарните същества /ундини, елфи/.
Елементарните същества между ездача и коня, между пастира и неговото пасище.
Различие между боговете и хората. За същността на символиката.
към текста >>
39.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Без съмнение срещат се още много
паси
вни съпротивления, много леност на духовете, много страхливост.
Не е ли явно, че събитията, които разтърсиха човечеството, го накараха да направи един скок, който разтърси не един предразсъдък?
Без съмнение срещат се още много пасивни съпротивления, много леност на духовете, много страхливост.
Хората биха предпочели по-скоро да потънат в илюзията, отколкото да се пробудят към отговорност. Все пак у известен брой хора неудържимо се надига воля за познание.
към текста >>
40.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Обаче дали то остава
паси
вно, поради факта, че не го възприемаме?
Да предположим, че даден човек извършва определени действия в миналата си инкарнация, които през периода между смъртта и новото раждане предизвикват едно активиране на етерното тяло, едно абнормно пробужда не на етерното тяло, чиито резултат по-късно ще се изрази в едно по-дълбоко проникване във физическото тяло. В този случай у човека се пробужда едно по-дълбоко съзнание, обаче то не може да бъде възприето от човешката душа така, както тя възприема обикновените изживявания.
Обаче дали то остава пасивно, поради факта, че не го възприемаме?
Как да си обясним своеобразните тенденции на един вид съзнание, когато то се стреми да проникне една степен по-дълбоко от нормалното?
към текста >>
41.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
На север, към Сибир, Туран, поема една смесица от народи, разполагащи с наследствените способности за низше астрално ясновидство; поради непосредственото си общуване с духовния свят те нямаха никаква склонност към поддържане на едно или друго културно равнище, а понеже бяха
паси
вни и вместо свещеници имаха заклинатели и магьосници там, където ставаше дума за духовни дела, те се занимаваха с шарлатанство и дори с черна магия.
На север, към Сибир, Туран, поема една смесица от народи, разполагащи с наследствените способности за низше астрално ясновидство; поради непосредственото си общуване с духовния свят те нямаха никаква склонност към поддържане на едно или друго културно равнище, а понеже бяха пасивни и вместо свещеници имаха заклинатели и магьосници там, където ставаше дума за духовни дела, те се занимаваха с шарлатанство и дори с черна магия.
към текста >>
И когато една от легендите разказва за Джемшид, онзи цар, който потегля със своите народи на север към Иран, той получи от бога, когото по-късно ще признае, и когото той нарича Аура Маздао, един златен меч, за да изпълни с него своята мисия на Земята; ние трябва да сме наясно: златният меч на цар Джемшид, който поведе своите народи, измъквайки ги от
паси
вните човешки маси на туранците, символизира онзи стремеж към мъдрост, който е свързан с външната човешка активност, онзи стремеж към мъдрост, който отново издига потъващите в упадък сили и ги прониква от край до край с извоюваните на физическия план човешки духовни способности.
Ето как изглежда голямата противоположност между Иран и Туран. Легендите и митовете по един приказен начин ни разказват как напредналата част от народите поема на север и се установява в областта, която по-късно е наречена Иран.
И когато една от легендите разказва за Джемшид, онзи цар, който потегля със своите народи на север към Иран, той получи от бога, когото по-късно ще признае, и когото той нарича Аура Маздао, един златен меч, за да изпълни с него своята мисия на Земята; ние трябва да сме наясно: златният меч на цар Джемшид, който поведе своите народи, измъквайки ги от пасивните човешки маси на туранците, символизира онзи стремеж към мъдрост, който е свързан с външната човешка активност, онзи стремеж към мъдрост, който отново издига потъващите в упадък сили и ги прониква от край до край с извоюваните на физическия план човешки духовни способности.
към текста >>
42.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Древноиндийската култура е била по-
паси
вна култура, култура, която, така да се каже, се постигала чрез отдаване на това, което се вливало в човешкото същество като инспирация.
В шестия културен период хората ще се развият по-нататък, и душевното на човека по някакъв начин ще врасне в Манас; в седмия, последен следатлантски културен период развитието ще достигне своего рода врастване на човека в Духа-живот или Будхи; а това, което би могло да врасне в Атма, ще се развие чак в по-късно време, след великата катастрофа, с която ще завърши нашата следатлантска епоха. Тези неща са известни от цикъла за Апокалипсиса1. Но сега трябва да обърнем внимание на това, че в първия период, индийския, човек по отношение на своето развитие е бил по-ниско от това, в което живее "азът", че, всъщност, древноиндийската, доведическа култура е била, в основата си, инспирирана култура, тоест култура, която, като че се вливала в човешката душа без тази работа на "аза", която днес ние познаваме като работа на нашите мисли и нашите представи. Започвайки от египетския културен период, човек трябва, така да се каже, активно да се ползва от своя "аз". Той е длъжен посредством външните чувства да обърне своето "аз" по посока на външния свят, за да получава впечатления; той до някаква степен трябва да предприема собствено активно участие в придвижването напред.
Древноиндийската култура е била по-пасивна култура, култура, която, така да се каже, се постигала чрез отдаване на това, което се вливало в човешкото същество като инспирация.
Затова е разбираемо, че тази древноиндийска култура ние трябва да свеждаме до различен вид дейност, от тази, която се извършва сега от човешкия "аз"; че сегашната дейност на "аза" трябва, така да се каже, да бъде заменена за индийската душа от онова време с това, че в човешкото същество се спускали висши същества, които инспирирали човешката душа.
към текста >>
Човек, макар и в по-малка степен, отколкото по-рано, се явява
паси
вна арена за работа на Манас в сетивната душа.
С пълно право можем да кажем, че древноиндийската душа е била арена, на която протичала всъщност свръхчовешка работа, работа на висшите същества в етерното тяло на древните индуси. И това, което тогава се въвеждало в етерното тяло, била тази работа, която човек ще достигне по-късно по посочения начин, когато Атма ще почне да работи над етерното тяло. След това в персийската култура Будхи или Духът-живот работи в астралното тяло, в тялото на усещанията. А в халдейско-вавилонско-египетската култура работи Манас или Дух-себе в сетивната душа. По такъв начин, в египетско-вавилонско-халдейската култура все още не била проявена пълната активна работа на "аза" в самата душа.
Човек, макар и в по-малка степен, отколкото по-рано, се явява пасивна арена за работа на Манас в сетивната душа.
Чак в гръко-римската епоха човек встъпва, така да се каже, напълно активно в своя собствен душевен живот. Ние знаем, че в разсъдъчната душа за пръв път "азът" се осъзнава като самостоятелен член на вътрешното същество на човека, и затова можем да кажем: в гръцката култура работи фактически "аз" с "аз", тоест човека като такъв с човек. Ние ще видим в течение на тези лекции, че в гръцката епоха цялото своеобразие на тогавашната култура се изявява благодарение на това, че "азът" работи с "аз". Но сега тази културна епоха вече не малко време е зад нас; и както в догръцката епоха висшите същества като че се потапяха в ядрото на човешкото същество и работеха там, в нашата епоха ние трябва да изпълняваме обратната задача. Това, което ние сме изработили чрез нашия "аз", това, което сме способни чрез нашата активност да приемем в себе си чрез впечатленията от външния свят, ние трябва да съумеем отначало да ги придобием по чисто човешки начин, но след това не трябва да се спираме на тази позиция, на която са спрели хората от гръко-римската епоха, разработвайки само човешкото, само чисто човешкото като такова.
към текста >>
43.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
В хода на лекциите ще видим че светът не стои в такова отношение спрямо човешкото същество, при което да ни оставя съвсем
паси
вни, светът не разпраща два вида сили, в чието насрещно действие човекът да е разпънат.
До самото сърце, доколкото през него протича кръвта, стига и действието на въздуха, нахлуващ в кръвта ни непосредствено от външния свят, така че в лицето на сърцето имаме орган, в който си дават среща две системи, в които човекът е втъкан, за които е прикрепен в две посоки. Нещата с човешкото сърце стоят така, че можем да кажем: от едната му страна е прикачен целият вътрешен човешки организъм, чрез сърцето, е свързан с ритъма, с вътрешната подвижност на външния свят. Срещат ли се такива две системи, е възможно, от тяхното взаимодействие да произлезе непосредствена хармония. Бихме могли да си представим, че тези две системи така да се каже системата на големия свят, който, изпращайки ни кислород или въздуха изобщо, се стреми към нас и системата на собствения вътрешен свят, на малкия свят, който преобразява за нас хранителните вещества така че тези две системи постигат в кръвта, минаваща през сърцето, хармонично равновесие. Ако това беше така, то човекът би бил впрегнат в два свята, създаващи неговото вътрешно равновесие.
В хода на лекциите ще видим че светът не стои в такова отношение спрямо човешкото същество, при което да ни оставя съвсем пасивни, светът не разпраща два вида сили, в чието насрещно действие човекът да е разпънат.
Не е така. Все повече и повече ще опознаваме като същност на човека дадеността, за него същия винаги да остава поле за вътрешната му дейност, така че чак до вътрешността на неговите органи му се предоставя възможност сам да осъществи уравновесяването, сам да постигне вътрешно равновесие. Така в самия човешки организъм трябва да търсим уравновесяването на тези две планетарни системи, хармонизирането на двете органни системи. Трябва да си кажем: хармонизирането на тези две органни системи не е дадено предварително чрез разположените вън от човека закономерности, и чрез закономерностите, заложени в собствения му вътрешен организъм, но това хармонизиране трябва да бъде осъществено чрез собствена органна система. Става дума сега не за съзнанието, но за процеси, протичащи съвсем не съзнателно в рамките на човешките органни системи.
към текста >>
44.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Духовната наука може да ни изтръгне от
паси
вните шаблони, без чрез това да станем неустойчиви.
Обаче за разлика от хората на Средновековието, на които им беше достатъчна вярата, ние се нуждаем от нещо друго. Едно седемгодишно дете се нуждае от нещо различно, отколкото един човек, който има вече седем пъти по седем години.
Духовната наука може да ни изтръгне от пасивните шаблони, без чрез това да станем неустойчиви.
Външният блясък на нашата цивилизация ще се сгромоляса бурно. Изкуства, науки, всичко ще се разпадне. Формите не могат да останат, те ще се разпилеят: Времето и Духът са по-силни от човека с неговите желания и страсти. Духовната наука е необходимост и последователят на Духовната наука трябва да е вътрешно убеден, че тя е една необходимост.
към текста >>
45.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И докато досега християнството означаваше един вид подготовка, сега настъпва главното: занапред Христос, като господар на Кармата, поема задължението да следи нашата кармическа равносметка, или с други думи, какво е съотношението между нашите „
паси
ви“ и „активи“ в живота.
Само че в смисъла на окултното изследване, тук нещата не опират до някакво еднократно събитие, което би се разиграло в условията на физически свят, а до един процес, който е дълбоко свързан с бъдещата еволюция на цялото човечество.
И докато досега християнството означаваше един вид подготовка, сега настъпва главното: занапред Христос, като господар на Кармата, поема задължението да следи нашата кармическа равносметка, или с други думи, какво е съотношението между нашите „пасиви“ и „активи“ в живота.
към текста >>
46.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Днес действително е необходимо едно по-скоро
паси
вно поведение спрямо истините, за разлика от положението преди 20 години. Защо?
Днес действително е необходимо едно по-скоро пасивно поведение спрямо истините, за разлика от положението преди 20 години. Защо?
Защото едва сега нашите духовни сетива са достатъчно узрели, за да позволят на истините да проникнат в нашите души. Тук става дума за едно практическо учение относно изследването на духовните светове, особено що се отнася до Христовото Събитие. Напълно погрешно е, когато хората вярват, че трябва активно да овладеят нещо, което всъщност следва да проникне в тях по един пасивен начин. Нека да сме наясно: ние можем да бъдем тези, които искаме, само дотолкова, доколкото сме удостоени от духовните Същества! И всичко, което вършим като медитации, концентрации и т.н., има за цел само отварянето на нашите очи, а не активното овладяване на истините, които сами трябва да дойдат при нас, а не ние да тичаме след тях.
към текста >>
Напълно погрешно е, когато хората вярват, че трябва активно да овладеят нещо, което всъщност следва да проникне в тях по един
паси
вен начин.
Днес действително е необходимо едно по-скоро пасивно поведение спрямо истините, за разлика от положението преди 20 години. Защо? Защото едва сега нашите духовни сетива са достатъчно узрели, за да позволят на истините да проникнат в нашите души. Тук става дума за едно практическо учение относно изследването на духовните светове, особено що се отнася до Христовото Събитие.
Напълно погрешно е, когато хората вярват, че трябва активно да овладеят нещо, което всъщност следва да проникне в тях по един пасивен начин.
Нека да сме наясно: ние можем да бъдем тези, които искаме, само дотолкова, доколкото сме удостоени от духовните Същества! И всичко, което вършим като медитации, концентрации и т.н., има за цел само отварянето на нашите очи, а не активното овладяване на истините, които сами трябва да дойдат при нас, а не ние да тичаме след тях.
към текста >>
В известен смисъл нашата епоха е вече узряла, за да могат онези, които се отличават с
паси
вност в душевното си развитие, да постигнат настроение на всеотдайност а с друго настроение не може да се навлезе в духовните светове -, и то ще им позволи да разберат основния факт, който днес поставихме в центъра на нашето изложение: Че след Мистерията на Голгота, планетарното тяло на Земята пое в себе си, като един вид капка, определена духовна субстанция.
В известен смисъл нашата епоха е вече узряла, за да могат онези, които се отличават с пасивност в душевното си развитие, да постигнат настроение на всеотдайност а с друго настроение не може да се навлезе в духовните светове -, и то ще им позволи да разберат основния факт, който днес поставихме в центъра на нашето изложение: Че след Мистерията на Голгота, планетарното тяло на Земята пое в себе си, като един вид капка, определена духовна субстанция.
Днес човешките души са вече достатъчно узрели, за да проумеят този факт! В противен случай просто не биха се случили много от нещата, на които сме свидетели напоследък. Достатъчно е да припомня само следното: Ако великата душа на Рихард Вагнер*30 не би узряла по един подобен пасивен начин, ако не би предусетила как след Мистерията на Голгота в духовната атмосфера на Земното човечество се влива нещо съвършено ново, тогава ние нямаше да имаме неговия „Парсифал“. Можем да прочетем това у Рихард Вагнер там, където той говори върху значението на Христовата кръв. А в нашата епоха Вие ще откриете и много други личности, които просто улавят това, което се носи в атмосферата около тях.
към текста >>
Достатъчно е да припомня само следното: Ако великата душа на Рихард Вагнер*30 не би узряла по един подобен
паси
вен начин, ако не би предусетила как след Мистерията на Голгота в духовната атмосфера на Земното човечество се влива нещо съвършено ново, тогава ние нямаше да имаме неговия „Парсифал“.
В известен смисъл нашата епоха е вече узряла, за да могат онези, които се отличават с пасивност в душевното си развитие, да постигнат настроение на всеотдайност а с друго настроение не може да се навлезе в духовните светове -, и то ще им позволи да разберат основния факт, който днес поставихме в центъра на нашето изложение: Че след Мистерията на Голгота, планетарното тяло на Земята пое в себе си, като един вид капка, определена духовна субстанция. Днес човешките души са вече достатъчно узрели, за да проумеят този факт! В противен случай просто не биха се случили много от нещата, на които сме свидетели напоследък.
Достатъчно е да припомня само следното: Ако великата душа на Рихард Вагнер*30 не би узряла по един подобен пасивен начин, ако не би предусетила как след Мистерията на Голгота в духовната атмосфера на Земното човечество се влива нещо съвършено ново, тогава ние нямаше да имаме неговия „Парсифал“.
Можем да прочетем това у Рихард Вагнер там, където той говори върху значението на Христовата кръв. А в нашата епоха Вие ще откриете и много други личности, които просто улавят това, което се носи в атмосферата около тях.
към текста >>
47.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Паси
вното отнасяне към Бога Яхве или Йехова неусетно прераства в едно активно вътрешно себеосъзнаване на самата човешка душа.
Да, един такъв преход от едното събитие в другото издава цялото вътрешно величие, цялост на Стария Завет. В началото на Стария Завет не се казва нищо за това, че един ден човекът ще бъде приет от Бога, че ще бъде грабнат от Земята, за да стане част от божествения свят и едва след като бъде втъкан в божествения свят, той действително ще бъде възкресен. И в целия ход на Стария Завет непрекъснато се засилва съзнанието, че поради самата си природа, човешката душа все повече и повече напредва в своето духовно развитие.
Пасивното отнасяне към Бога Яхве или Йехова неусетно прераства в едно активно вътрешно себеосъзнаване на самата човешка душа.
Това непрекъснато усилване на мисълта за безсмъртието на душата може да бъде отбелязано във всяка следваща страница на Стария Завет.
към текста >>
48.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това, което тук е нещо активно, там то е по определен начин
паси
вно, а нещо което тук е
паси
вно, там то е активно.
Той се чувствува непрестанно изложен на погледите, които обаче същевременно го довеждат до там да вземе решение да направи нещо. Като знае: Сега, аз съм гледан благосклонно, или не, за да направя нещо, или не, той го изправя, или не. Когато човек посяга към едно цвете, което му харесва, защото го е видял, така в духовния свят той извършва нещо, защото го е видял, така в духовния свят той извършва нещо, защото някое Същество гледа това нещо с удоволствие, гледа го благосклонно, или не го извършва, защото не може да издържи погледа, който е насочен към това действие. Това е нещо което човек трябва напълно да устои. Там той има чувството, че самият той е гледан, виждан, както тук има чувството, че вижда нещо.
Това, което тук е нещо активно, там то е по определен начин пасивно, а нещо което тук е пасивно, там то е активно.
От това виждаме, че човек трябва да усвои съвършено други понятия, когато иска да схване правилно описанията на духовния свят. Ето защо ще разберете, колко трудно е да бъде изразено в обикновени човешки думи онова, което човек би искал на драго сърце да даде като описание на духовните светове. Така вие ще разберете, колко необходимо е, че за много неща да бъде първо създадено подготвително разбиране необходимо за целта.
към текста >>
49.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Но при тялото нямаме
паси
вен огледален апарат, а нещо, в което протичат различни процеси.
Само за нашата собствена организация е необходимо да можем да възприемаме тези съществуващи предмети на съзнанието. За тази цел трябва да имаме насреща ни това, което е отражение на предметното съзнание в нашето физическо тяло*. Така че в нашето физическо тяло имаме нещо, което можем да наречем огледален апарат за предметите на нашето обикновено съзнание. Предметите, фактите на нашето обикновено съзнание живеят в нашата духовно-душевна същност и ние ги възприемаме благодарение на обстоятелството, че срещу това, което се намира вътре в нас, но без да сме в състояние да го възприемем душевно също както и не можем да възприемем себе си, ако не разполагаме с огледало поставим огледалото на нашето тяло. Това е фактическото положение.
Но при тялото нямаме пасивен огледален апарат, а нещо, в което протичат различни процеси.
Вие можете да си представите как вместо амалгамовото покритие на огледалото, се извършат най-различни процеси, за да може да се осъществи оглеждането. Това сравнение е достатъчно, за да характеризира истинското съотношение на нашето духовно-душевно същество спрямо нашето тяло. Нека да запомним, че при всичко, което изживяваме и осъзнаваме с нашето обикновено съзнание, физическото тяло е съответният огледален апарат. Зад или под фактите на обикновеното съзнание лежат също и нещата, които нахлуват нагоре в нашия нормален душевен живот, и които ние определяме като реалностите, живеещи в скритите дълбини на душата. /*Мисълта за цветето е реалност.
към текста >>
50.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Те се държат сякаш
паси
вно, оставят се да бъдат съединявани и разединявани, позволяват да бъдат раждани и отново отстранявани.
Какво, значи, е това мислене във физическо-сетивния свят? Да проследим какво е то. Човек изживява мисли в своята душа. Известно е, че вътрешно тези мисли се улавят, раждат, съединяват, разединяват. Вътрешно в душата си човек се чувства господар на тези мисли.
Те се държат сякаш пасивно, оставят се да бъдат съединявани и разединявани, позволяват да бъдат раждани и отново отстранявани.
Този мисловен живот, този живот на мислите в елементарния свят трябва да се развие една степен понататък. В елементарния свят човек не е в състояние да бъде изправен пред такива пасивни мисли като във физическо-сетивния свят. Когато с ясновиждащата си душа той действително се вживее в елементарния свят, това става така, както ако мислите не бяха нещо, над което може да се властва, а сами станеха като живи същества. Представете си, скъпи мои приятели, че вашите мисли не са такива, че да ги създавате, съединявате и разединявате вие, а че всяка една от мислите започне да води свой собствен живот, същностен живот във вашето съзнание. Вие сякаш вмъквате вашето съзнание в нещо, в което изобщо не можете да имате такива мисли, както във физическо-сетивния свят, а където мислите са живи същества.
към текста >>
В елементарния свят човек не е в състояние да бъде изправен пред такива
паси
вни мисли като във физическо-сетивния свят.
Човек изживява мисли в своята душа. Известно е, че вътрешно тези мисли се улавят, раждат, съединяват, разединяват. Вътрешно в душата си човек се чувства господар на тези мисли. Те се държат сякаш пасивно, оставят се да бъдат съединявани и разединявани, позволяват да бъдат раждани и отново отстранявани. Този мисловен живот, този живот на мислите в елементарния свят трябва да се развие една степен понататък.
В елементарния свят човек не е в състояние да бъде изправен пред такива пасивни мисли като във физическо-сетивния свят.
Когато с ясновиждащата си душа той действително се вживее в елементарния свят, това става така, както ако мислите не бяха нещо, над което може да се властва, а сами станеха като живи същества. Представете си, скъпи мои приятели, че вашите мисли не са такива, че да ги създавате, съединявате и разединявате вие, а че всяка една от мислите започне да води свой собствен живот, същностен живот във вашето съзнание. Вие сякаш вмъквате вашето съзнание в нещо, в което изобщо не можете да имате такива мисли, както във физическо-сетивния свят, а където мислите са живи същества. Не мога да направя друго освен да приведа за пример един гротескен образ. Но този образ може до известна степен да насочи нашето внимание към това, че мисленето в елементарния свят трябва да стане различно от това във физическо-сетивния свят.
към текста >>
Наистина е необходима по-голяма сила на душата, за да се стои със съзнанието пред живи мисли-същества, отколкото пред
паси
вните мисли на физическия свят, които позволяват с тях да правят каквото си поискат, които дори допускат не разумно, а понякога даже много глупаво да ги съединяват и разединяват.
Не мога да направя друго освен да приведа за пример един гротескен образ. Но този образ може до известна степен да насочи нашето внимание към това, че мисленето в елементарния свят трябва да стане различно от това във физическо-сетивния свят. Помислете си, че пъхате главата си в мравуняк и мисленето ви се прекратява. Затова вместо мисли в главата си имате мравки. Мислите стават такива, че сами се съединяват и разединяват и водят свой собствен живот, когато потънете с душата си в елементарния свят.
Наистина е необходима по-голяма сила на душата, за да се стои със съзнанието пред живи мисли-същества, отколкото пред пасивните мисли на физическия свят, които позволяват с тях да правят каквото си поискат, които дори допускат не разумно, а понякога даже много глупаво да ги съединяват и разединяват.
Много са търпеливи тези мисли на физическо-сетивния свят. Оставят се душата да прави с тях каквото пожелае. Нещата стават съвсем различни, когато човек въведе, така да се каже, душата си в елементарния свят. Там мислите живеят свой самостоятелен живот. Там човек трябва да запази и утвърди себе си със своя душевен живот не по отношение на пасивни мисли, а по отношение на един активен, подвижен в самия себе си мисловен живот.
към текста >>
Там човек трябва да запази и утвърди себе си със своя душевен живот не по отношение на
паси
вни мисли, а по отношение на един активен, подвижен в самия себе си мисловен живот.
Наистина е необходима по-голяма сила на душата, за да се стои със съзнанието пред живи мисли-същества, отколкото пред пасивните мисли на физическия свят, които позволяват с тях да правят каквото си поискат, които дори допускат не разумно, а понякога даже много глупаво да ги съединяват и разединяват. Много са търпеливи тези мисли на физическо-сетивния свят. Оставят се душата да прави с тях каквото пожелае. Нещата стават съвсем различни, когато човек въведе, така да се каже, душата си в елементарния свят. Там мислите живеят свой самостоятелен живот.
Там човек трябва да запази и утвърди себе си със своя душевен живот не по отношение на пасивни мисли, а по отношение на един активен, подвижен в самия себе си мисловен живот.
И е действително така, че във физическо-сетивния свят може да се мисли нещо много глупаво; от това по правило не боли. В елементарния свят много лесно може да се случи, ако с мисленето си човек натвори глупости в него, това, което гъмжи като самостоятелни същества там, да направи човека много да го боли, да му причини силна болка.
към текста >>
Ако човек се върне във физическо-сетивния свят със своите привички, които проявява по отношение на живите мисловни същества на елементарния свят, ако престъпи с тях прага назад и след това не развие здравото мислене с
паси
вните мисли, а иска да продължи да се държи така, както в елементарния свят, мислите непрекъснато ще му се изплъзват, той ще преследва мислите си и ще стане роб на своите мисли.
Така виждаме как привичките на душевния живот трябва да станат други, когато се престъпва прагът от физическо-сетивния в свръхсетивния свят.
Ако човек се върне във физическо-сетивния свят със своите привички, които проявява по отношение на живите мисловни същества на елементарния свят, ако престъпи с тях прага назад и след това не развие здравото мислене с пасивните мисли, а иска да продължи да се държи така, както в елементарния свят, мислите непрекъснато ще му се изплъзват, той ще преследва мислите си и ще стане роб на своите мисли.
към текста >>
51.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Там си нямаме работа с мисли, които понасят всичко, които се понасят
паси
вно, а въвеждаме съзнанието си в един свят, в един свят на мисли, ако искаме да го наречем така, който гъмжи и пъпли, който води свой собствен живот.
Трябва да се приближим към характерните особености на духовния свят и по пътя на следното. Следва да си кажем: това как и посредством какво познаваме и наблюдаваме във физическо-сетивния свят, всичко това сме длъжни да оставим зад себе си. При възприемането на елементарния свят използвах един образ, който привидно е много гротескен, образа на заравянето на главата в мравуняк. Така наистина стоят нещата със съзнанието в елементарния свят.
Там си нямаме работа с мисли, които понасят всичко, които се понасят пасивно, а въвеждаме съзнанието си в един свят, в един свят на мисли, ако искаме да го наречем така, който гъмжи и пъпли, който води свой собствен живот.
Затова в душата си сме длъжни силно да противостоим на движещите се сами мисли. Но в елементарния свят в това пространство на гъмжащи и пъплещи мисли все още нещо напомня на физическия свят. Когато човек встъпи в духовния свят, вече нищо не напомня на физическия свят, а там той се вживява в един – тук ще употребя израза, който използвах в „Прагът на духовния свят“ – свят на живи мисловни същества. В този свят се намира това, за което във физическо-сетивния свят имаме само нещо като сенчести образи, като мисловни сенки, когато мислим: мисловна субстанция, от която се състоят съществата, в които се вживяваме тогава. Както физическо-сетивният свят се състои от плът и кръв, така тези същества в духовния свят се състоят от мисловна субстанция.
към текста >>
52.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Именно в това се състои всеки стремеж на човека към знание, от
паси
вно приетите изживявания и опитности да усвои по активен начин онова, което се крие в нещата като мъдрост, като закономерност.
Като деца ние първо трябва да бъдем възпитани така, че да развием способности, за да можем да добием знание, познание за физическото поле и след това трябва да работим все по-нататък и по-нататък. Добиваното на познания предполага духовна работа. Природата, т.е. външната действителност, ни дави от само себе си това, което се крие в нея като мъдрост, което се крие в нея като закономерност. Ние трябва да усвоим познанието за тази мъдрост, за тази закономерност.
Именно в това се състои всеки стремеж на човека към знание, от пасивно приетите изживявания и опитности да усвои по активен начин онова, което се крие в нещата като мъдрост, като закономерност.
към текста >>
53.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И толкова различни са отношенията на духовния свят от тези на физическия свят, че, докато във физическия свят копнежът е най-
паси
вната сила, /когато имаме нещо, за което копнеем, тогава това нещо е, което ни определя/, напротив обратен е случаят в духовния свят.
Това, което твориш, е светът, който те заобикаля отвъд брега на твоето собствено същество. Но докато живеем така през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане и се приближаваме към средата на периода между смъртта и едно ново раждане, ние чувствуваме, че самотният живот става все по-богат, а моментите на задружен живот с външния свят стават все по-кратки и по-сумрачни. Тогава идва времето, когато се намираме по средата между смъртта и едно ново раждане, което време аз се опитах да опиша в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душите" като мирова среднощ: когато човекът има най-силния живот вътре в себе си, но не притежава творческата душевна сила в себе си, за да осветлява заобикалящата го духовна среда, когато така да се каже безкрайни светове могат да ни изпълнят духовно вътрешно из нашата вътрешност, но ние не можем да знаем за друго битие освен за нашето собствено битие. Това е средата в изживяванията между смъртта и едно ново раждане, мировата среднощ. И сега започва времето, през което в човека копнежът се превръща в една положителна творческа сила; защото въпреки че притежаваме един безкрайно богат вътрешен живот, в нас се събужда копнежът отново да имаме един външен свят.
И толкова различни са отношенията на духовния свят от тези на физическия свят, че, докато във физическия свят копнежът е най-пасивната сила, /когато имаме нещо, за което копнеем, тогава това нещо е, което ни определя/, напротив обратен е случаят в духовния свят.
Там копнежът става една творческа сила; той се преобразява в това, което сега като една нова душевна светлина може да ни даде един външен свят, един външен свят, който обаче все пак е един вътрешен свят, като нашият поглед се разкрива към нашите предишни земни въплъщения. Те стоят сега разпрострени пред нас, осветлени от светлината, родена от нашия копнеж. В духовния Космос съществува една сила, която от копнежа може да направи да бъде осветлен този поглед в миналото и да го изживеем. Обаче в настоящия цикъл на нашето развитие за целта е необходимо едно нещо. Аз Ви казах: През цялото това време на първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане ние сменяме постоянно състоянията на вътрешен живот с тези на външен живот, сменяме самотността с духовната задружност.
към текста >>
54.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Знае те също, че най-голямата крайност на детерминизма е фетишизмът, който толкова строго се придържа към вездесъщата духовна необходимост, според която нищо, абсолютно нищо не би могло да стане в света, освен така, както е било предопределено, а човекът се включва само
паси
вно в общата съдба, на която е подчинен целият свят.
Вие добре знаете, скъпи мои приятели, че въпросното раздвоение преминава, така да се кaжe, през цялата духовна история на човечеството, че винаги са съществували философи наричайте ги детерминисти, които приемат, че вcичкo, което става и в което сме включени чрез нашите действия, в което сме впрегнати чрез нашата воля, е строго предопределено; докато другите философи, недетерминистите, приемат противоположното: чрез своята воля, чрез своите идеи човекът може да се намеси в хода на развитието.
Знае те също, че най-голямата крайност на детерминизма е фетишизмът, който толкова строго се придържа към вездесъщата духовна необходимост, според която нищо, абсолютно нищо не би могло да стане в света, освен така, както е било предопределено, а човекът се включва само пасивно в общата съдба, на която е подчинен целият свят.
към текста >>
55.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Тогава те не се пресъздават, а се отправят към мъртвите, така че те могат да останат
паси
вни спрямо тях.
Всички мисли, които вижда, той ги проследява, пресъздава ги и изживява това пресъздаване. Всъщност една огромна част от живота между смъртта и ново раждане се състои във факта, че това, което в духовния свят е налично като мисловна форма, се пресъздава. То се пресъздава. Тогава се знае, че имаме работа с мисловни образи, принадлежащи на духовния свят. Съвсем друго е преживяването, когато от духовния свят се наблюдават мислите, които живеят при хората, останали във физическия свят.
Тогава те не се пресъздават, а се отправят към мъртвите, така че те могат да останат пасивни спрямо тях.
Както няма нужда едно цвете първо да бъде нарисувано, а се явява като непосредствено впечатление, така се явяват и мислите на живите. Те действително възникват по начин, подобен на този, по който възникват впечатленията тук, във физическия свят. И това е точно нещото, което в мислите на живите, които са ги обичали, въздига, възрадва и стопля мъртвите. Така че това представлява една особена област за мъртвите, които наблюдават мислите на обичащите ги живеещи, останали на физическия план. За тях това е един особен свят.
към текста >>
56.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Целият руски бюджет се базира на износа в чужбина; ако търговският баланс се окаже
паси
вен, руската хазна ще банкрутира и няма да бъде в състояние да изплаща лихвите на огромните си външни дългове.
"Като реакция [срещу възникналия в Централна Европа Троен съюз] бе сключен Двойният съюз и по такъв начин Русия, вместо да се присъедини към Тройния съюз, бе обвързана с жадуващата за мъст Франция.. За Русия Балканският въпрос не е guerre de luxe*44, не е авантюристична мечта на славянофилите неговото решаване е безспорна икономическа и политическа необходимост.
Целият руски бюджет се базира на износа в чужбина; ако търговският баланс се окаже пасивен, руската хазна ще банкрутира и няма да бъде в състояние да изплаща лихвите на огромните си външни дългове.
А две трети от този износ минава през южните пристанища и продължава пътя си през двата турски протока. Затвори ли се тази врата някой ден, търговията на Русия ще секне, а икономическите последици от такава бариера биха били непредвидими последната турско-италианска война го илюстрира достатъчно добре. Само владеенето на Босфора и Дарданелите може да сложи край на това непоносимо положение, защото съществуването на една световна сила като Русия не бива да зависи от случайности и чуждо своеволие. От друга страна, невъзможно е Русия да се отнася напълно безразлично към съдбините на южните славяни върху Балканския полуостров. Малките балкански държави първо са тилово прикритие към протоците и второ, в течение на векове бе пролята твърде много руска кръв и бе изразходвано твърде много руско злато за балканските герои, та цялата работа да бъде зарязана сега за всяко руско правителство това би било морално и политическо само убийство."
към текста >>
57.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В радиус от много мили те лишават културите от земя, превръщат я в
паси
ща, събарят къщи и села и пощадяват само черквите, за да намерят подслон за овните си.
И действително, вижда се как към всички точки на кралството, където събират най-фината и ценна вълна, бързат благородници, богаташи, че даже и достопочтени абати, за да си оспорват терена. Техните ренти, техните привилегии,приходите от техните полски имоти са недостатъчни за тези сиромаси; на тях не им стига да живеят в безделие и развлечения, в тежест на обществото и без полза за държавата.
В радиус от много мили те лишават културите от земя, превръщат я в пасища, събарят къщи и села и пощадяват само черквите, за да намерят подслон за овните си.
От най-населените и най-култивираните места създават пустош. Те явно се боят, че може да има твърде много градини и насаждения и на дивите животни да им липсва простор.
към текста >>
Откакто се множат
паси
щата, един подобен на чумата мор по животните изтреби не вероятен брой овце.
Друга последица от тази пагубна система е много високата цена на хранителните стоки в много области. Ала това не е всичко.
Откакто се множат пасищата, един подобен на чумата мор по животните изтреби не вероятен брой овце.
Изглежда почти тъй, сякаш небето бе пожелало да накаже ненаситната алчност на грабилите се с тях чрез тази страхотна смъртност, която то справедливо бе стоварило на собствената им глава. Цената на вълната съответно скочи толкоз на високо, че понастоящем безпаричните сукнари вече не могат да си я набавят. И ето ви отново маса от безработни хора. Не може да се отрече, че броят на овцете всекидневно нараства изключително бързо; независимо от това обаче цената им изобщо не е спаднала, тъй като търговията с вълна макар и по закон да не е монопол фактически се намира изцяло в ръцете на неколцина богати изкупвачи, които нищо не ги кара да пришпорват търговията с вълна и затуй я продават с максимална печалба."
към текста >>
58.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тъй като само в
паси
вното възприемане на това, което е дадено в петата културна епоха, може да се осъществи задачата на шестата културна епоха.
И би било голямо нещастие, ако някога славянският елемент победи германския. /бележка 21/. Обърнете внимание на разликата. Безнадежден и най-абстрактен схематизъм би било да се сметне за нещастие при прехода от пета към шеста културна епоха това, което трябва да се сметне за нещастие при прехода от четвърта към пета културна епоха. Победа на римляните би означавала невъзможност за реализация на мисията на петата културна епоха; победа на славянския елемент над германския би означавала невъзможност за осъществяване на задачите на шестата културна епоха.
Тъй като само в пасивното възприемане на това, което е дадено в петата културна епоха, може да се осъществи задачата на шестата културна епоха.
към текста >>
59.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Значи, първо – това е усещането на живота в себе си, усещането на самооживеност, преход към известна активност, докато дотогава те са били сковани в
паси
вност.
В живота на душата встъпва това, което съвсем не би могло да бъде опознато, докато душата се е намирала в тяло. Първото, което тогава встъпва в живота на душата, това, бих казал, е "обратното", обърнатото наопаки чувство за живота. Тук на Земята ние чувстваме живота разлят около нас, даряван ни отвън, от силите на Земята. Но сега Земята си отива с всичко, което принадлежи към нея, с всичко, което тя ни дарява. И във връзка с тази изоставеност тутакси възниква чувството, че сега от собствената ни вътрешност клокочат оживяващите сили.
Значи, първо – това е усещането на живота в себе си, усещането на самооживеност, преход към известна активност, докато дотогава те са били сковани в пасивност.
Мъртвите чувстват: Ти оживяваш това, което самият ти сега представляваш. Ти си в самия себе си. Това, което досега си наричал свят, си е заминало от тебе. Това, в което сега живееш, когато изцяло го изпълваш, ражда в самото себе си силите за оживяване, то оживява тебе самия. – И по-конкретно се появява това, което често съм наричал панорама на живота; – потокът на живота в това, което е било преживяно за времето между раждането и смъртта.
към текста >>
Всичко това е така, докато човек смътно осъзнае, че той е изключен от своето предишно съзнание, и че сякаш от центъра на неговото същество в него се е размърдало нещо, което се разширява, и от него отплува животът, на който досега
паси
вно се е отдавал.
Всичко това е така, докато човек смътно осъзнае, че той е изключен от своето предишно съзнание, и че сякаш от центъра на неговото същество в него се е размърдало нещо, което се разширява, и от него отплува животът, на който досега пасивно се е отдавал.
Сега се знае това, което не се е знаело между раждането и смъртта: че мислите, които преди са идвали и са си отивали като сън на Аза, сега се вживяват от този, отчужден преди живот, в живота на собственото ни същество. Преживява се осъзнаването, че това, с което досега сме били по-външно свързани, сега обхваща най-вътрешното. Че това, което досега е било не живот, а картина на живота, обхваща представите и мисленето. И докато се живее в тези представи, постепенно се встъпва в по-нататъшното. Това може да се охарактеризира като вживяване в представата: вселената пронизва със звучене панорамата на живота.
към текста >>
60.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И също така инстинктивно те знаят, че войниците за осъществяването на всичко, което ще донесе културата, войниците, които благодарение на своята възприемчивост,
паси
вно възприемащи и осъществяващи в живота, ще бъдат руснаците.
И също така инстинктивно те знаят, че войниците за осъществяването на всичко, което ще донесе културата, войниците, които благодарение на своята възприемчивост, пасивно възприемащи и осъществяващи в живота, ще бъдат руснаците.
Много точно знаят и едното и другото англосаксонските окултисти, тоест те така смятат, убедени са в това. Тяхната убеденост е едностранна: англосаксонското сменя романското; всичко друго, протестантство, калвинизъм и прочие, това са само придатъци. Англосаксонското създава нещо за петата следатлантска култура – така мислят англосаксонските окултисти, – което ще бъде равноценно на това, което е било създадено от римокатолицизма за втората половина на четвъртата следатлантска култура, чак до ХIV, ХV и ХVI столетие.
към текста >>
61.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Защото ако през следващите години ние не постигнем нищо и останем
паси
вни зрители на войнствения и триумфиращ материализъм, ако човешко то съзнание остане в своята тежка духовна дрямка, ако на тази основа възникне нова и яростна надпревара за материални блага и стимули, а за мнозина тази е основната последица на мира -, тогава душите, които минават през Портата на смъртта, отново ще изпитват бясното желание за разрушенията и хаоса на физическия свят!
Едва ли днешният кървав хаос може да премине в по-добър хаос.
Защото ако през следващите години ние не постигнем нищо и останем пасивни зрители на войнствения и триумфиращ материализъм, ако човешко то съзнание остане в своята тежка духовна дрямка, ако на тази основа възникне нова и яростна надпревара за материални блага и стимули, а за мнозина тази е основната последица на мира -, тогава душите, които минават през Портата на смъртта, отново ще изпитват бясното желание за разрушенията и хаоса на физическия свят!
В този случай хаосът и разрушенията изобщо няма да изчезнат от лицето на Земята.
към текста >>
62.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Днес е много трудно да се каже това, за което човек е вдъхновен от истината, понеже то звучи в разрез с "убежденията", които хората съвсем
паси
вно приемат в своите глави.
Днес е много трудно да се каже това, за което човек е вдъхновен от истината, понеже то звучи в разрез с "убежденията", които хората съвсем пасивно приемат в своите глави.
Да, много трудно е човек да си изгради една свободна, независима преценка за нещата в тази атмосфера, която беше създадена не само през по следните три години, а и чрез всичко онова, което в моите Виенски лекции, аз обозначих като социален карцином, социална ракова болест. Относно тези неща трябва да породим у себе си пълна сериозност, и да не ги обхващаме с онези понятия и идеи, които служеха за логически критерии на хората преди 20 век. Един ден хората ще разберат: Сегашната действителност доказва цялата недостатъчност, цялата несъстоятелност на представите, с които живя досегашното човечество, и че когато хората непрекъснато се съобразяват в своите разсъждения с формалните поводи, които предизвикаха днешните събития, това наистина представлява едно световно-историческо неприличие. Нима хората вярват, че ще коригират епохата с онези принципи, които ни докараха дотук?
към текста >>
63.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И каква ще бъде космическата ориентировка на човека, – ако го видим в такова състояние, в каквото не бих искал да ви виждам, – когато го заварим в състояние, когато той не мисли, не действа, а просто се отдава на течението на вътрешните чувства, наполовина спи, наполовина е буден, когато нито е
паси
вен, нито активен, когато така е приспан от живота, – естествено, в него стават много неща, но той нищо от това не забелязва.
Той живее така, че в известно отношение ще имаме предвид неговата ориентировка, ако кажем: той е така ориентиран космически, че последователно се ориентира по знаците на Зодиака. Той последователно се ориентира към Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Но той е ориентиран също и така, че първо се установява главната ориентировка, така че това, което се отнася до природата на главата му, ако тази ориентировка стои в основата на Зодиака, е ориентирана нагоре, докато това, което се отнася до крайниците, е ориентирано надолу. Затова може да се каже: в тази ориентировка сякаш се съдържа линията на равновесие, която разделя горно и долно.
И каква ще бъде космическата ориентировка на човека, – ако го видим в такова състояние, в каквото не бих искал да ви виждам, – когато го заварим в състояние, когато той не мисли, не действа, а просто се отдава на течението на вътрешните чувства, наполовина спи, наполовина е буден, когато нито е пасивен, нито активен, когато така е приспан от живота, – естествено, в него стават много неща, но той нищо от това не забелязва.
Ако искаме да характеризираме това състояние, – не бих желал, сега да се намирате в такова състояние, – ще кажем: равновесната линия стои хоризонтално (виж рис.4).
към текста >>
64.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
За разбирането на действителността винаги се изискват усилия; то не идва при нас, ако искаме просто да останем
паси
вни.
Зад нашия живот стои не само едностранното течение на живота във времето, което ни принуждава да чакаме и да чакаме за да разберем това, което сме мислили по-рано, и не само процесите във вечността, които еднакво се разиграват между раждането и смъртта в продължение на целия ни живот, но ние сами се намираме вътре в действителността и тази наша позиция вътре в действителността ни се представя във вид на нейно отражение. Цялото наше отношение към света ни се представя в негово отражение.
За разбирането на действителността винаги се изискват усилия; то не идва при нас, ако искаме просто да останем пасивни.
Да разбираме истината – значи да разбираме себе си като стоящи в двата потока, за които говорих: в царството на времето и в царството на вечността. И така, стоейки в тези две царства, ние се предаваме на живот, който по отношение на истинските сили има такова значение, както вълнението на морето по отношение на щормовия вятър и водните потоци, движещи се нагоре и надолу, така провеждаме ние живота между смъртта и раждането, а също между раждането и смъртта. И провеждайки така живота, ние сме въвлечени в действието на определени сили. Защото винаги присъстват сили, които, от една страна, се стремят да ни откъснат от обичайния земен живот, както той протича в майя; и други сили, които се стремят да ни откъснат от царството на вечността.
към текста >>
65.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но ние живеем в царството на вечността и посредством това царство на вечността балансираме нашата
паси
вност в първата половина на живота и ужасната яснота на битието във втората половина на живота.
По отношение на всичко това, което се отнася до изначалната човешка природа, на петдесет години ние сме съвсем различни хора, отколкото сме били на двадесет; ние сме се развили. По отношение на всичко това, в което не сме се развили, ние принадлежим не на нашата телесност, а на духовно-душевното и сме свързани с царството на вечността, с това царство, в което времето не играе никаква роля. Подобно на това, както в основата на пространственото стои непространственото, така и в основата на временното стои постоянното. Ние бихме били съвсем други хора, ако не бяхме свързани с царството на вечността. Бихме се пробуждали, както неотдавна казах, от определени жизнени блянове, едва достигайки двадесет и осем, двадесет и деветгодишна възраст.
Но ние живеем в царството на вечността и посредством това царство на вечността балансираме нашата пасивност в първата половина на живота и ужасната яснота на битието във втората половина на живота.
към текста >>
66.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Защото да бъде човек възпитан чрез училището и да бъде възпитан чрез живота в представите, които се опират само на природната необходимост, на всесилата на при родната необходимост, това отслабва човешката глава и хората стават толкова силно
паси
вни по отношение на тяхното съзнание, че в това съзнание могат да влязат други сили и хората изгубват онази сила, която е необходима, за да проникне христовият импулс в неговата днешна форма в човешкото душевно устройство.
Преди осем дена аз Ви говорих за влиянието на Михаела. То е едно твърде необходимо влияние. Защото както е вярно, че чрез влиянието на Михаел е дошло влиянието упражнено от луциферическите същества, луциферическото повлияване на човешката интелигентност, също така вярно е, че сега идва противоположният полюс, възлизането нагоре на определени ариманически същества. И само чрез една продължена дейност на Михаел човекът ще бъде въоръжен против онова, което се издига нагоре. Днес е вече твърде опасно също физиологически, да се придържаме към природната необходимост.
Защото да бъде човек възпитан чрез училището и да бъде възпитан чрез живота в представите, които се опират само на природната необходимост, на всесилата на при родната необходимост, това отслабва човешката глава и хората стават толкова силно пасивни по отношение на тяхното съзнание, че в това съзнание могат да влязат други сили и хората изгубват онази сила, която е необходима, за да проникне христовият импулс в неговата днешна форма в човешкото душевно устройство.
към текста >>
67.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние трябва да се научим да чувствуваме, как чрез нашите очи действува нашата воля, и как фактически активността на сетивата се примесва в
паси
вността, чрез което мировите мисли се кръстосват с човешката воля.
Всичко това са груби представи, когато се казва, че външният свят само действува върху нас и ние след това просто реагираме на това действие. Всичко, което се говори така в това отношение, представлява само недодялани представи. На против действителността е тази, че отвън навътре става един психически, един душевен процес, който бива обхванат, уловен от дълбоко подсъзнателния, вътрешен душевен процес, така щото тези процеси се обхващат един друг. Отвън действуват в нас мировите сили, от вътре действува навън човешката воля. И човешката воля се кръстосва с мировите мисли в тази точка на кръстосването, както в дишането са се кръстосва ли някога обективното със субективното.
Ние трябва да се научим да чувствуваме, как чрез нашите очи действува нашата воля, и как фактически активността на сетивата се примесва в пасивността, чрез което мировите мисли се кръстосват с човешката воля.
Тази нова йогическа воля трябва да развием ние. Чрез това отново ще ни се предаде нещо подобно на това, което се е предавало на хората преди 3000 години в процеса на дишането. Нашето схващане трябва да стане много по-душевно, много по-духовно.
към текста >>
68.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Така по отношение на вътрешното съизживяване на света, човек остава съвсем
паси
вен.
B този случай далеч не е необходимо астралното тяло да се напряга. Достатъчно е само, ръководството да се предостави на Азът, на този Аз, който е формиран едва чрез Земния организъм. В този случай наистина не е необходимо никакво напрягане, никакво усилие. Изобретява се един микроскоп и под него се поставя препарат, изследва се този препарат, човекът наднича и подрежда мислите-сенки, след това прави нещо като счетоводна сметка, но какво може да се получи при сборуване на сенки?
Така по отношение на вътрешното съизживяване на света, човек остава съвсем пасивен.
После тази пасивност нараства и се изместваобаче не и в смисъла на
към текста >>
После тази
паси
вност нараства и се изместваобаче не и в смисъла на
B този случай далеч не е необходимо астралното тяло да се напряга. Достатъчно е само, ръководството да се предостави на Азът, на този Аз, който е формиран едва чрез Земния организъм. В този случай наистина не е необходимо никакво напрягане, никакво усилие. Изобретява се един микроскоп и под него се поставя препарат, изследва се този препарат, човекът наднича и подрежда мислите-сенки, след това прави нещо като счетоводна сметка, но какво може да се получи при сборуване на сенки? Така по отношение на вътрешното съизживяване на света, човек остава съвсем пасивен.
После тази пасивност нараства и се изместваобаче не и в смисъла на
към текста >>
Обаче те предпочитат да придобият нещо с по мощта на
паси
вното мислене, отколкото чрез активната работа на астралното тяло; така стоят нещата и с този теолог, който би искал цялата книга „Въведение в Тайната Наука“ да му се прожектира в кино.
Аз добре зная, че някои хора ще се усъмнят в тази бодрост.
Обаче те предпочитат да придобият нещо с по мощта на пасивното мислене, отколкото чрез активната работа на астралното тяло; така стоят нещата и с този теолог, който би искал цялата книга „Въведение в Тайната Наука“ да му се прожектира в кино.
Той мисли за своите понятия като за орнаменти, затова и говори за „луксозно илюстрирано издание“ на „Хрониката Акаша“.
към текста >>
Досега те са свикнали да остават
паси
вни при движенията на мислите сенки.
Накратко: чрез антропософската Духовна Наука се задвижва не Азът, а астралното тяло на човека. И наистина има много хора, които усещат това, щом започнат да четат една или друга антропософска книга. Тогава те усещат, че „нещо става“ с тях.
Досега те са свикнали да остават пасивни при движенията на мислите сенки.
А сега, вътре в тях се надига едно активно разбиране. Те стават вътрешно неспокойни, напрегнати, нещо започва да им пари под петите; те стават нервни и казват: тук има нещо нездраво. И тогава те започват да се оплакват от трудните неща, които антропософската Духовна Наука предлага на хората. А някои особено впечатлителни роднини виждайки явно развълнуваните си братя, сестри, лели или чичовци се намесват веднага и потвърждават: да, Антропософията е нещо, което прави хората нервни.
към текста >>
69.
1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Аз винаги съм подчертавал: За разлика от
паси
вните концепции за света, които възникват чрез външното наблюдение, Антропософията идва като една активна концепция.
Човек ще се издигне до цялостен и завършен поглед върху света, само ако прибави всички тези неща към интелектуалния материализъм на днешната епоха. И едва тогава той ще се почувствува истински свързан с Космоса и Земята. Този „друг“ мироглед днес си пробива път в света под бойното знаме на Антропософията.
Аз винаги съм подчертавал: За разлика от пасивните концепции за света, които възникват чрез външното наблюдение, Антропософията идва като една активна концепция.
Тя не може да се развива без дълбокото вътрешно участие на човека. След като вземете една или друга антропософска книга в ръце, Вие поставяте Вашите мисли в движение. Днешният човек, който се придържа към официалните възгледи на науката, иска да остави всичко в покой. Неговите мисли са само спокойни, пасивни отражения на външния свят. Този човек всъщност спи.
към текста >>
Неговите мисли са само спокойни,
паси
вни отражения на външния свят.
Този „друг“ мироглед днес си пробива път в света под бойното знаме на Антропософията. Аз винаги съм подчертавал: За разлика от пасивните концепции за света, които възникват чрез външното наблюдение, Антропософията идва като една активна концепция. Тя не може да се развива без дълбокото вътрешно участие на човека. След като вземете една или друга антропософска книга в ръце, Вие поставяте Вашите мисли в движение. Днешният човек, който се придържа към официалните възгледи на науката, иска да остави всичко в покой.
Неговите мисли са само спокойни, пасивни отражения на външния свят.
Този човек всъщност спи.
към текста >>
Те искат да напредват единствено с помощта на
паси
вното съзерцание, с помощта на
паси
вното наблюдение.
Да, човешкият живот е твърде сложен. И онези, които биха желали да изградят своя мироглед с няколко студени и мъртви понятия, едва ли ще стигнат далеч.
Те искат да напредват единствено с помощта на пасивното съзерцание, с помощта на пасивното наблюдение.
А животът е твърде сложен дори и в най-малкия бръмбар, а ние съвсем не трябва да си въобразяваме, че животът в необозримия Космос където плува и микрокосмосът на човека е така замислен и така устроен, че да бъде обхванат от няколко студени и мъртви понятия.
към текста >>
70.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Те го тласкат към пълна
паси
вност и шепнат: Ти не трябва да действуваш, а да съзерцаваш!
Обаче човекът стана личност. И въпреки това, тези Ангелски Същества непрекъснато се противопоставят и внушават на човека: ти не трябва да се впускаш в никакви действия! Ти не трябва да стигаш до откровенията на своята воля! Да, те искат да принизят човека до едно мистично вътрешно спокойствие, да го приспят в един душевен комфорт. Те го тласкат към мистиката, към фалшивата теософия.
Те го тласкат към пълна пасивност и шепнат: Ти не трябва да действуваш, а да съзерцаваш!
Те го превръщат в един мечтател, който предпочита ден и нощ да се занимава с великите загадки на света, но не и да пренесе във външния свят огнените езици на своя Дух. Те биха искали да видят как официалната наука израства от външното и повърхностно наблюдение. Те с удоволствие наблюдават как възниква една наука като тази на отец Сели, който беше отличен астрофизика, защото наред с микроскопа и телескопа притежаваше нещо, което е просто несъвместимо с техниката: онова, което му беше дадено от луциферическите Същества под формата на свръхчовешка мъдрост.
към текста >>
71.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ние виждаме, че отсъствието на Азът в човешкото физическо тяло, така да се каже, е свързано с
паси
вното състояние на волята.
Какъв е впрочем външният израз на тези четири вида сили? Засега ще се задоволим само с това да посочим, че Азът се проявява най-вече в импулсите на човешката воля. Когато човек спи, него вата воля, както знаете, бездействува. С други думи: В този момент волята няма нужда от физическата организация; в този момент волята не слага своя отпечатък върху физическата организация. Както знаем, Азът е вън от физическото тяло.
Ние виждаме, че отсъствието на Азът в човешкото физическо тяло, така да се каже, е свързано с пасивното състояние на волята.
към текста >>
72.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така
паси
вно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм.
Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез. И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация. Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм. Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно. Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет.
Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм.
Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени. Погледнете мислите. Те просветляват съзнанието ни. Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване. Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство.
към текста >>
Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече
паси
вен начин в нашите спомени.
И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация. Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм. Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно. Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет. Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм.
Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени.
Погледнете мислите. Те просветляват съзнанието ни. Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване. Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство. Но те наистина са само бегли образи, свързани с физическия човешки организъм, както пламъкът на свещта е свързан с восъка.
към текста >>
Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо
паси
вно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет.
Погледнете мислите. Те просветляват съзнанието ни. Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване. Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство. Но те наистина са само бегли образи, свързани с физическия човешки организъм, както пламъкът на свещта е свързан с восъка.
Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет.
При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм. Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно. Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък. Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек. Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека.
към текста >>
Именно дейността на жлезите започва да става
паси
вна и колкото повече тази
паси
вност и втвърдяване се усилва, колкото повече се втвърдява човешкото тяло и секрецията на жлезите става по-гъста и жилава, толкова това, което като втвърдено човешко тяло може да служи на интелектуализма, който все повече и повече се налага, докато дейността на жлезите в човешкото тяло се втвърдява, самото човешко тяло става извънредно подходящо за разума.
Накрая се е разглеждало само историческото събитие и Христос постепенно се изгубва за сметка на Исус, хората забравят да говорят за Христос като за надсетивно същество. Днес отново трябва да започнем да говорим за Христос като за надсетивно същество, трябва да разберем какво означава, че Христос поддържа човешката душа жива. Защото тялото се променя в течение на развитието на човечеството. Защо древните хора са били ясновидци? Защото тялото е било по-меко и жлезите в човешкото тяло са били още жизнени, активни, енергични.
Именно дейността на жлезите започва да става пасивна и колкото повече тази пасивност и втвърдяване се усилва, колкото повече се втвърдява човешкото тяло и секрецията на жлезите става по-гъста и жилава, толкова това, което като втвърдено човешко тяло може да служи на интелектуализма, който все повече и повече се налага, докато дейността на жлезите в човешкото тяло се втвърдява, самото човешко тяло става извънредно подходящо за разума.
Но толкова по-необходимо става човекът да постигне с душата си връзката с духовния свят. Посветените през първите християнски столетия знаели за всичко това, те го изразявали със смелост, с която днес повече не се говори. Те казвали, че хората постепенно ще стават все по-болни и по-болни, ако Христос не би дошъл и не би ги оздравил душевно. Оттам през първите християнски столетия Христос не е бил почитан само както в нашите абстракции, а преди всичко е бил почитан като лечител, като велик миров лекар, като спасител.
към текста >>
73.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Той достига до състояния, които не са сън, а се изживяват при пълно съзнание и те му предоставят възможността, докато спи, да бъде подвижен, да направи нещо, така че извън тялото си да не е само
паси
вен, както при обикновеното съзнание, не само
паси
вен в духовния свят, а да може да действа в него, да работи в духовния свят.
Този, който иска да стане посветен в съвременния смисъл, да стане иницииран, а не само в съня си да изживява това, което е изживял през деня, го постига чрез енергични волеви упражнения, които съм описал в споменатите книги.
Той достига до състояния, които не са сън, а се изживяват при пълно съзнание и те му предоставят възможността, докато спи, да бъде подвижен, да направи нещо, така че извън тялото си да не е само пасивен, както при обикновеното съзнание, не само пасивен в духовния свят, а да може да действа в него, да работи в духовния свят.
Човекът не се развива иначе по време на съня. Този, който иска да стане съвременен посветен в този смисъл, внася способностите да бъде деен, да действа като човек в своето същество също и в живота си между заспиването и събуждането. И когато волята се внася така в човешкото същество в състоянието, в което това същество се намира извън тялото, тогава се стига дотам да се изгради съвсем друго съзнание - съзнанието, което наистина може да възприема какво изживява човекът във времето, което започва след описаните следсмъртни изживявания. И чрез това друго съзнание става възможно да се съзерцава в нашия следземен живот също както и в предземния ни живот. Човек вижда как живее, като преминава през духовния свят също така, както преминава през физическия свят с физическия си земен живот.
към текста >>
74.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Стигнем ли чрез такива упражнения, каквито описвам в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», до постигането на имагинативни познания, или ако някой човек е предразположен да му бъде даден духовно-понятийният свят като заложба, както описах в книгата си «Гьотевият мироглед», намира ли се той поради това в етерното познание, което същевременно е изживяване, тогава човек не се отдава така
паси
вно на света.
Човек си спечелва обикновеното познание в някои кръгове, които са особено подходящи да го направи. То се постига и се запазва в паметта.
Стигнем ли чрез такива упражнения, каквито описвам в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», до постигането на имагинативни познания, или ако някой човек е предразположен да му бъде даден духовно-понятийният свят като заложба, както описах в книгата си «Гьотевият мироглед», намира ли се той поради това в етерното познание, което същевременно е изживяване, тогава човек не се отдава така пасивно на света.
Духовно-научните познания не можем да си ги натъпчем просто в главата, затова тези, които са свикнали с това, презират науката за духа. Духовната наука трябва да се придобие и овладее активно. Човек трябва вътрешно да направи нещо, да бъде деен и при това е така, че когато първоначално нещо се спечелва в имагинации, скоро се изгубва. То е мимолетно, скоро изчезва. Не остава лесно в паметта.
към текста >>
75.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Докато Съществото Гавраил е по-скоро едно Същество, което е ориентирано към
паси
вните качества на човека, Михаил е подчертано активно Същество, той неудържимо пронизва нашето дишане, нашите артерии и нерви, с помощта на които съвместно с Космоса ние изработваме нашите човешки качества.
През последната третина на 19 век духовното Същество Михаил стана повелител на всички духовни области, които по някакъв начин съответствуваха на Земната човешка еволюция.
Докато Съществото Гавраил е по-скоро едно Същество, което е ориентирано към пасивните качества на човека, Михаил е подчертано активно Същество, той неудържимо пронизва нашето дишане, нашите артерии и нерви, с помощта на които съвместно с Космоса ние изработваме нашите човешки качества.
И всичко това стои пред нас като едно неумолимо изискване от страна на Михаил: Да задвижим нашите мисли, да станем вътрешно активни! И ние принадлежим на Михаиловата епоха само тогава, когато не оставаме бездейни или в очакване на външни и вътрешни просветления, а се включваме активно в „преработката" на всичко, което извличаме от света чрез нашите наблюдения и изживявания. Ако някой замисля един експеримент, това в общи линии не е някаква дейност на неговия дух, а едно явление като всяко друго природно явление, само че ориентирано според човешкия разум. Обаче какво извлича днешният човек от експеримента? Фактически той не влага своите усилия в експеримента, той стои и чака; той изобщо не е активен, а да му се говори за някаква вътрешна активност, това той счита за нелепост и фантазия!
към текста >>
76.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно
паси
вно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин.
Открием ли в себе си центъра, където взаимодействуват физическите, душевните и духовни космически сили, ние можем да се обърнем по съвсем друг начин към външния свят.
Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин.
Човекът не гледа вече в света с абстрактното и студено мислене на своята глава; той започва да гледа в света с цялото си същество. Той започва да се намесва в живото и мощ но развитие на света по съвсем друг начин, отколкото се намесваше в досегашните факти на ежедневието. Живото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в един нов култ, в един космически култ. И отсега нататък във всеки миг от живота си, човек може да свещенодействува в този космически култ. Всеки земен култ е само един символичен образ на космическия култ.
към текста >>
77.
Съдържание
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Тенденцията към автоматизъм и
паси
вност в съвременното образование.
По време на сън човек живее със своя Аз и астрално тяло съвместно със свръхсетивните същества на елементарните царства. От 15-ти век връзката с духовните същества на сън отслабва.Гьоте пътува до Италия в резултат на желанието му за истинска връзка с Архаите. Гьоте като цялостен човек и човекът-глава от неговото и нашето време. Познаването на дейността на елементарните сили в природните процеси от старата медицина и Парацелз.
Тенденцията към автоматизъм и пасивност в съвременното образование.
към текста >>
78.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Защото така говори младежта: до тогава, докато ние не станем възрастни, ние трябва да оставаме под попечителството на възрастните;но във възпитанието на по-старото поколение е заложена склонност към
паси
вността, към филма.
Но животът ни призовава отново към вътрешна активност, към вътрешно развитие на волята. Това е, което младостта иска от старостта. Младежта иска: по-старото поколение трябва да ни даде това, което би ни помогнало по правилен начин да встъпим в диалог с Архангелите. И по-старото поколение трябва да ни възпита така, че да установим правилно отношение с Архаите.
Защото така говори младежта: до тогава, докато ние не станем възрастни, ние трябва да оставаме под попечителството на възрастните;но във възпитанието на по-старото поколение е заложена склонност към пасивността, към филма.
към текста >>
Всичко призовава съвременния човек да стане цялостен, да не се отдава само
паси
вно на идеите, прииждащи към него отвън, а да развива вътрешна активност, да преживява с вътрешна активност също живота на мислите, идеите, да ги преживява пронизвайки ги с воля.
Това е другата страна на младежта, нейния повече вътрешен аспект, както го показах вчера.
Всичко призовава съвременния човек да стане цялостен, да не се отдава само пасивно на идеите, прииждащи към него отвън, а да развива вътрешна активност, да преживява с вътрешна активност също живота на мислите, идеите, да ги преживява пронизвайки ги с воля.
Но за това човешката натура днес в много отношения е твърде слаба, за да не кажа, твърде плаха, защото човек веднага след като насочи своята воля към някакъв комплекс идеи, започва да се опасява, няма ли да бъде това необективно? Та нали аз сам си създавам тези идеи. Човек се бои първо да формира своята воля така, че волята му да може да преживява в духовния свят, следователно е невъзможно да преживее и обективното. Защото без воля е невъзможно да се преживее нищо в духовния свят. Разбира се, воля, обусловена от емоциите, воля, зависеща само от физическото тяло, или, най много от етерното тяло, такава воля въобще няма да може да проникне в духовния свят.
към текста >>
Главата е
паси
вна: така, както тя сама не може да ходи, а само може да се носи, тя може само
паси
вно да се отдава на това, което като филм се разгръща пред нея.
Та нали аз сам си създавам тези идеи. Човек се бои първо да формира своята воля така, че волята му да може да преживява в духовния свят, следователно е невъзможно да преживее и обективното. Защото без воля е невъзможно да се преживее нищо в духовния свят. Разбира се, воля, обусловена от емоциите, воля, зависеща само от физическото тяло, или, най много от етерното тяло, такава воля въобще няма да може да проникне в духовния свят. Тя ще направи човека само човек-глава.
Главата е пасивна: така, както тя сама не може да ходи, а само може да се носи, тя може само пасивно да се отдава на това, което като филм се разгръща пред нея.
към текста >>
79.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Но ако
паси
вните членове на Антропософското Общество вземат връх над активните членове, осъществяването на един такъв импулс става съмнително.
Но ако пасивните членове на Антропософското Общество вземат връх над активните членове, осъществяването на един такъв импулс става съмнително.
Въпреки че е налице един стремеж за обща работа в рамките на Антропософското Общество, всъщност членовете се задоволяват само с това да участват в едни или други събития, разиграващи се покрай тях, те предоставят душевните си сили на това, което се разиграва покрай тях, обаче не включват същинската активност на душите си в това, което протича като един импулс в нашето съвремие. Ето защо при сегашния модел на антропософското Движение не може да се говори за същинската активност на това, което описваме тук като един езотерически импулс.
към текста >>
80.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Човекът иска
паси
вно да възприема всичко, което става около него, той иска да застане пред света като пред едно огромно кино и всичко да му се открие с помощта на микроскопа и телескопа.
Всичко онова, което по-рано човекът непосредствено усещаше, споделяйки живота си с този на годината, беше изтеглено вътре в самия него. Обаче защо празникът на Михаил трябва да се утвърди тук? Той трябва да се утвърди тук, за да прослави човешката смелост, човешкото проявление на Михаиловата смелост. Защото какво възпира днес устрема на човека към Духа, към познанието за Духа? Душевната нерешителност, за да не кажем душевният страх.
Човекът иска пасивно да възприема всичко, което става около него, той иска да застане пред света като пред едно огромно кино и всичко да му се открие с помощта на микроскопа и телескопа.
Никаква активност не бива да смущава изследователските заложби на неговия собствен Дух, на неговата собствена душа. Той отказва да бъде последовател на Михаил. За това се изисква вътрешна смелост. И тази вътрешна смелост, тя трябва да получи своя празник именно в лицето на Михаиловия празник. И тогава от този празник на смелостта, от празника на смелата човешка душа ще изгрее това, което ще придаде истинския смисъл и на другите годишни празници.
към текста >>
81.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Обаче това означава: Човекът действително да излезе от онази
паси
вност спрямо духовния свят, в която той дълбоко е затънал днес, и да се издигне до едно активно отношение към Духа.
Човекът, тъй да се каже, отпадна от Михаиловата сила; отявленият материализъм на 19. век е наистина едно отделяне от Михаиловата сила. Обаче обективно, в духовните измерения на света, Михаиловата сила удържа победа и то тъкмо в последната третина на 19. век. Това, което Драконът искаше да постигне, да постигне чрез развитието на човека, то не беше постигнато. Но днес пред човешката душа стои едно друго предизвикателство: Воден от личното си, свободно решение, човекът трябва да вземе участие в битката на Михаил срещу Дракона.
Обаче това означава: Човекът действително да излезе от онази пасивност спрямо духовния свят, в която той дълбоко е затънал днес, и да се издигне до едно активно отношение към Духа.
Михаиловите сили не могат да бъдат овладяни от каквато и да е разновидност на пасивността – дори и от пасивната молитва. Михаиловите сили могат да бъдат овладяни единствено ако човекът, воден от преизпълнената с обич своя воля, превръща себе си в инструмент на божествено-духовните сили. Защото Михаиловите сили не изискват от човека да им се моли, а активно да се свърже с тях. И той може това, само ако с достатъчно вътрешна енергия приеме в себе си учението за духовния свят.
към текста >>
Михаиловите сили не могат да бъдат овладяни от каквато и да е разновидност на
паси
вността – дори и от
паси
вната молитва.
век е наистина едно отделяне от Михаиловата сила. Обаче обективно, в духовните измерения на света, Михаиловата сила удържа победа и то тъкмо в последната третина на 19. век. Това, което Драконът искаше да постигне, да постигне чрез развитието на човека, то не беше постигнато. Но днес пред човешката душа стои едно друго предизвикателство: Воден от личното си, свободно решение, човекът трябва да вземе участие в битката на Михаил срещу Дракона. Обаче това означава: Човекът действително да излезе от онази пасивност спрямо духовния свят, в която той дълбоко е затънал днес, и да се издигне до едно активно отношение към Духа.
Михаиловите сили не могат да бъдат овладяни от каквато и да е разновидност на пасивността – дори и от пасивната молитва.
Михаиловите сили могат да бъдат овладяни единствено ако човекът, воден от преизпълнената с обич своя воля, превръща себе си в инструмент на божествено-духовните сили. Защото Михаиловите сили не изискват от човека да им се моли, а активно да се свърже с тях. И той може това, само ако с достатъчно вътрешна енергия приеме в себе си учението за духовния свят.
към текста >>
82.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Аз вече често пъти обърнах вниманието в други връзки, колко очарователно е да разглежда човек едно наситено стадо, полегнало на
паси
щето, да наблюдава човек това занимание с храносмилането, което отново се изразява в самото положение на животните, в израза на очите, във всяко движение.
А сега да отвърнем погледа от всичко, което ни се предлага горе във въздуха като птичи род, което всъщност, понеже е във въздуха, който се намира в непосредствената околност на Земята, живее в кръгодвижението на въздуха както в лъва; нека насочим погледа към говедото.
Аз вече често пъти обърнах вниманието в други връзки, колко очарователно е да разглежда човек едно наситено стадо, полегнало на пасището, да наблюдава човек това занимание с храносмилането, което отново се изразява в самото положение на животните, в израза на очите, във всяко движение.
Опитайте се да гледате веднъж една крава, която лежи на пасището, когато ако щете тук или там се явява някакъв шум. Толкова очарователно е човек да гледа, как кравата повдига главата, как в това повдигане живее чувството, че всичко това е много трудно, че главата не може да бъде повдигната лесно, как във всичко това живее нещо твърде особено. Когато виждаме така една крава да повдига главата си при едно смущение на пасището, не можем да стигнем до нищо друго, освен да си кажем: Тази крава се учудва на това, че трябва да си вдигне главата към нещо друго освен към пашата, към тревата, за да пасе. Защо повдигам аз всъщност сега главата Аз не паса и няма никаква цел да повдигам главата, когато не паса. Гледайте само, как е това!
към текста >>
Опитайте се да гледате веднъж една крава, която лежи на
паси
щето, когато ако щете тук или там се явява някакъв шум.
А сега да отвърнем погледа от всичко, което ни се предлага горе във въздуха като птичи род, което всъщност, понеже е във въздуха, който се намира в непосредствената околност на Земята, живее в кръгодвижението на въздуха както в лъва; нека насочим погледа към говедото. Аз вече често пъти обърнах вниманието в други връзки, колко очарователно е да разглежда човек едно наситено стадо, полегнало на пасището, да наблюдава човек това занимание с храносмилането, което отново се изразява в самото положение на животните, в израза на очите, във всяко движение.
Опитайте се да гледате веднъж една крава, която лежи на пасището, когато ако щете тук или там се явява някакъв шум.
Толкова очарователно е човек да гледа, как кравата повдига главата, как в това повдигане живее чувството, че всичко това е много трудно, че главата не може да бъде повдигната лесно, как във всичко това живее нещо твърде особено. Когато виждаме така една крава да повдига главата си при едно смущение на пасището, не можем да стигнем до нищо друго, освен да си кажем: Тази крава се учудва на това, че трябва да си вдигне главата към нещо друго освен към пашата, към тревата, за да пасе. Защо повдигам аз всъщност сега главата Аз не паса и няма никаква цел да повдигам главата, когато не паса. Гледайте само, как е това! Това е изразено в повдигане на главата от страна на животното.
към текста >>
Когато виждаме така една крава да повдига главата си при едно смущение на
паси
щето, не можем да стигнем до нищо друго, освен да си кажем: Тази крава се учудва на това, че трябва да си вдигне главата към нещо друго освен към пашата, към тревата, за да пасе.
А сега да отвърнем погледа от всичко, което ни се предлага горе във въздуха като птичи род, което всъщност, понеже е във въздуха, който се намира в непосредствената околност на Земята, живее в кръгодвижението на въздуха както в лъва; нека насочим погледа към говедото. Аз вече често пъти обърнах вниманието в други връзки, колко очарователно е да разглежда човек едно наситено стадо, полегнало на пасището, да наблюдава човек това занимание с храносмилането, което отново се изразява в самото положение на животните, в израза на очите, във всяко движение. Опитайте се да гледате веднъж една крава, която лежи на пасището, когато ако щете тук или там се явява някакъв шум. Толкова очарователно е човек да гледа, как кравата повдига главата, как в това повдигане живее чувството, че всичко това е много трудно, че главата не може да бъде повдигната лесно, как във всичко това живее нещо твърде особено.
Когато виждаме така една крава да повдига главата си при едно смущение на пасището, не можем да стигнем до нищо друго, освен да си кажем: Тази крава се учудва на това, че трябва да си вдигне главата към нещо друго освен към пашата, към тревата, за да пасе.
Защо повдигам аз всъщност сега главата Аз не паса и няма никаква цел да повдигам главата, когато не паса. Гледайте само, как е това! Това е изразено в повдигане на главата от страна на животното. Но то не е само в повдигането на главата на животното. Вие не можете да си представите, че лъвът повдига главата си така, както я повдига кравата.
към текста >>
83.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Защото ако проникнете в организма на кравата, ако се запознаете с това, как в нея тази осминка от хранителни вещества, обременена със земната тежест, с всичко, което може да бъде претеглено, измерено и преброено, ако се запознаете с това, което организира духовно тази земна тежест в кравата, ако се запознаете с целия този организъм на кравата, как той лежи на
паси
щето и преживя и в своето преживяне изявява нещо чудесно от Вселената, изявява го астрално: тогава ще се научите да познавате, да впрегнете претегленото, измерено, преброеното в една система, с която можете да победите всичко друго в цивилизацията и да дадете на цялото земно кълбо единствено една цивилизация, която само тегли, брои и измерва и прави да изчезне от цивилизацията всичко друго.
Но докато хората ще прилагат меренето, броенето и тегленето само с техния ум, до тогава работата не ще бъде толкова лоша. Хората са наистина много умни, но те не са още толкова умни както Вселената. Ето за що не ще се получи нещо особено лошо до тогава, докато хората проявяват дилетантство по отношение на Вселената в меренето, тегленето и броенето. Но когато днешната цивилизация би се превърнала именно в посвещение, тогава ще бъде наистина лошо, ако хората останат с тяхното днешно настроение и разбиране. И това може да се получи, когато цивилизацията на запада, която стои изцяло в знака на везната, жалона /мярката/ и числото, би била залята от това, което все таки би могло да се случи на изток: би могло да се случи, щото чрез науката на посвещението да бъде изследвано и проникнато с познанието това, което живее духовно в организма на кравата.
Защото ако проникнете в организма на кравата, ако се запознаете с това, как в нея тази осминка от хранителни вещества, обременена със земната тежест, с всичко, което може да бъде претеглено, измерено и преброено, ако се запознаете с това, което организира духовно тази земна тежест в кравата, ако се запознаете с целия този организъм на кравата, как той лежи на пасището и преживя и в своето преживяне изявява нещо чудесно от Вселената, изявява го астрално: тогава ще се научите да познавате, да впрегнете претегленото, измерено, преброеното в една система, с която можете да победите всичко друго в цивилизацията и да дадете на цялото земно кълбо единствено една цивилизация, която само тегли, брои и измерва и прави да изчезне от цивилизацията всичко друго.
Защото какво би дало посвещението в организацията на кравата? Това е един въпрос, който има извънредно дълбоко значение. Какво би дало това посвещение?
към текста >>
84.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Така кравата, която лежи на
паси
щето, е фактически духовно вещество, което приема в себе си земната материя, абсорбира я, прави я подобна на себе си.
Така кравата, която лежи на пасището, е фактически духовно вещество, което приема в себе си земната материя, абсорбира я, прави я подобна на себе си.
към текста >>
И когато гледате от едната страна
паси
щето с кравите, от другата страна летящия орел, тогава имате чудесните насрещни образи: орела, който отнася станалата неизползуваема земна материя защото тази материя е одухотворена отнася е в далечините на духовното царство, когато той умира; кравата, която, когато умре, дава на Земята небесната материя и по този начин обновява Земята.
И когато гледате от едната страна пасището с кравите, от другата страна летящия орел, тогава имате чудесните насрещни образи: орела, който отнася станалата неизползуваема земна материя защото тази материя е одухотворена отнася е в далечините на духовното царство, когато той умира; кравата, която, когато умре, дава на Земята небесната материя и по този начин обновява Земята.
Орелът отнема на Земята това, което тя не може да ползува, което трябва да се върне в царството на духа. Кравата внася в Земята това, от което Земята се нуждае като обновяващи сили от царството на духа.
към текста >>
85.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Ще открием, че с тези Хибернийски Мистерии на човечеството е бил даден последният отзвук от нещо древно от божествено-духовните сили; обаче в същото време, когато Хибернийските Мистерии са били сведени до сенчест живот, те са били и духовно оградени с плътен воал, така че човек да не може
паси
вно да изследва, да не може да ги наблюдава, да може да се приближи към тях само ако пробуди в себе си спиритуална активност, и следователно се превърне в истински човек на новото време.
Все едно някаква сила отблъсква човека, затруднява да се приближим до тях с душата си. Колкото по-близо се стига, толкова повече се замъглява това, към което бързаме с душата си, и се стига сякаш до някакво душевно заглушаване. Тази душевна оглушеност трябва да се отработи навън. Това може да се направи не по друг начин, а като оживим в себе си всичко, което знаем за тези неща, самостоятелно установени, самостоятелно видяни. След това ще видим защо това е така.
Ще открием, че с тези Хибернийски Мистерии на човечеството е бил даден последният отзвук от нещо древно от божествено-духовните сили; обаче в същото време, когато Хибернийските Мистерии са били сведени до сенчест живот, те са били и духовно оградени с плътен воал, така че човек да не може пасивно да изследва, да не може да ги наблюдава, да може да се приближи към тях само ако пробуди в себе си спиритуална активност, и следователно се превърне в истински човек на новото време.
Затова бих могъл да кажа: достъпът до Хибернийските Мистерии беше затворен, за да не може човек да се приближи до Мистериите по стария начин, а да се стимулира да преживее с активно съзнание това, което трябва да бъде вътрешно намерено от човека в епохата на свободата, не посредством историческо, даже не ясновидски-историческо виждане на древните, удивителни, велики тайни, дотогава, докато не стъпи на пътя, водещ до тези тайни от собствена вътрешна активност.
към текста >>
86.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
И точно тази беше степента на Посвещение, според която човек се превръщаше в един носител на Христос, с други думи в един носител на Слънчевото Същество, не в един
паси
вен сателит на Слънцето, а в един носител на духовното Слънце; както и самата Луна по време на Пълнолуние е носителка на Слънчевата светлина, така и човекът се превръща в носител на Христос, в Христофорус.
Всеки от посветените беше наясно с тази тайна. Той знаеше до каква степен носи в себе си силата на духовното Слънце. Той виждаше това, той ясно съзнаваше до каква степен носи в себе си силата на духовното Слънце.
И точно тази беше степента на Посвещение, според която човек се превръщаше в един носител на Христос, с други думи в един носител на Слънчевото Същество, не в един пасивен сателит на Слънцето, а в един носител на духовното Слънце; както и самата Луна по време на Пълнолуние е носителка на Слънчевата светлина, така и човекът се превръща в носител на Христос, в Христофорус.
Цялото това Посвещение беше едно съвсем реално изживяване.
към текста >>
87.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И затова като първа насока трябваше да бъде показано, как човек застава спрямо антропософията, спрямо цялата христология според особения начин на неговото предопределение и дали той е повече активен или
паси
вен в антропософското движение.
По този начин за човек се създава основата, по един правилен начин да поставя в живота си другите проявления на кармата.
И затова като първа насока трябваше да бъде показано, как човек застава спрямо антропософията, спрямо цялата христология според особения начин на неговото предопределение и дали той е повече активен или пасивен в антропософското движение.
към текста >>
88.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
И въпреки че Елена Блаватска знаеше много добре какво самата тя бе способна да вижда защото тя беше особено забележителна в това, че не бе просто
паси
вен медиум, а имаше колосална памет за всичко, разкриващо и се от висшите светове въпреки всичко тя немимуемо беше под влиянието на определени личности, когато искаше да предизвика прояви на духовния свят.
Беше дошъл действително решителен момент, който мога да посоча по следния начин, който макар и изказан донякъде символично, е в пълно съгласие с фактите: Окултистите от десницата, които заедно със средната група се бяха съгласили на компромиса, можеха да си кажат: Напълно е възможно нещо много забележително да произлезе от тази личност. Но принадлежащите на левицата можеха също да кажат с увереност: Възможно е да постигнем нещо крайно ефективно в света с помощта на тази личност! И така същинска битка се разрази около нея, от едната страна с почтената цел да се потвърди колкото се може повече от знанието на посветените; от другата страна в интерес на важни, специални цели. Често съм засягал ранните периоди в живота на Елена Блаватска и съм показвал, че преди всичко, бяха направени опити да се вземат големи знания от нея. Но в сравнително кратко време положението бързо се промени, вследствие на факта, че скоро тя влезе в групата на онези, които принадлежаха към левицата.
И въпреки че Елена Блаватска знаеше много добре какво самата тя бе способна да вижда защото тя беше особено забележителна в това, че не бе просто пасивен медиум, а имаше колосална памет за всичко, разкриващо и се от висшите светове въпреки всичко тя немимуемо беше под влиянието на определени личности, когато искаше да предизвика прояви на духовния свят.
И така тя винаги споменаваше онова, което беше желателно всъщност да бъде оставено настрана тя винаги се насочваше към "Махатмите". Те можеха да бъдат там на заден план, но това не е фактор, когато става въпрос за подкрепа на интересите на човечеството.
към текста >>
89.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме
паси
вни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими.
Ако разгледаме живота, който обхваща съня и будността, нощния живот и дневния живот, можем да кажем: нощният живот е прекъсван от дневния, точно както и дневният живот е прекъсван от нощния. Въпреки това течението на живота продължава.
Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими.
По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност. Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си. След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват.
към текста >>
90.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Паси
вните явления на природата, така както са изучавани днес от естествената наука, се намират само във физическия свят.
Веднага щом премине Прага, водещ към духовните същества зад природата, човек влиза в действителен контакт с тези същества. Поне това ще сте схванали от всичко, представено в последните лекции.
Пасивните явления на природата, така както са изучавани днес от естествената наука, се намират само във физическия свят.
Веднага щом прекрачим Прага, ние влизаме в свят на живи духовни същества. Забележителното нещо е, че съществата срещани най-напред в този свят, ни правят по-способни на ясно мислене и т.н., отколкото преди това сме били. Наистина е така: ако разгледаме всички явления на природата, изучавани днес от материалистичната естествена наука, като "екран" на който са написани природните закони то зад този екран лежи вихър от духовни същества. Този екран трябва да бъде пронизан. Но той не може да бъде пронизан от хора със способностите за изучаване на разположение на естествената наука.
към текста >>
91.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ето защо онзи, който иска да нарисува едно пъргаво селско момче на планинското
паси
ще, няма нужда да предаде това, което вижда, а преди всичко трябва да бъде наясно, че в това, което е схванал като художествен замисъл, той убива пъргавото селско момче на планинското
паси
ще, или поне го е вцепенил, и че трябва отново да оживи тази вцепенена форма, трябва да и предаде един израз, един жест, който сега отново съединява с останалата природна връзка това, което е убито в отделните части, и чрез това да даде един нов живот.
Натуралистичното изкуство боледува от това, че му липсва хуморът. Ето защо то ни доставя много мъртви трупове, доставя ни това, което в природата убива всеки по-висш живот, обаче липсва му хуморът, за да оживи отново това, което в първия процес трябва да убие. Даже една прелестна жена по отношение на нея ни се струва, като че не само сме я убили тайнствено, а като че първо сме я малтретирали и след това сме я убили. Това е винаги един процес, който се движи в едната посока, този процес на убиването, който е свързан с това, че трябва да копираме това, което в един по-висш живот побеждава нещо, което в природата иска да встъпи в съществуванието. Винаги имаме едно убиване и едно новооживяване чрез хумора, което трябва да стане в душата както на художествено творящия така и на художествено наслаждаващия се.
Ето защо онзи, който иска да нарисува едно пъргаво селско момче на планинското пасище, няма нужда да предаде това, което вижда, а преди всичко трябва да бъде наясно, че в това, което е схванал като художествен замисъл, той убива пъргавото селско момче на планинското пасище, или поне го е вцепенил, и че трябва отново да оживи тази вцепенена форма, трябва да и предаде един израз, един жест, който сега отново съединява с останалата природна връзка това, което е убито в отделните части, и чрез това да даде един нов живот.
Такива неща се е опитал да постигне Ходлер. Днес те отговарят напълно на копнежите на хората на изкуството.
към текста >>
92.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Когато наблюдавам един пъргав млад селянин, който отива на планинското
паси
ще, и просто го изобразя, аз ще създам вероятно нещо съвсем мъртво; обаче когато се постарая така да се каже първо да го убия /на картината разбира се/ и чрез определено прекарване на линиите да произведа една хармония между него и заобикалящата природа, аз ще мога да създам нещо художествено.
Следователно касае се за това, да направим да възкръсне отново онова, което е убито в природата, чрез собствен субективен живот, да го обезмагьосаме, да го освободим.
Когато наблюдавам един пъргав млад селянин, който отива на планинското пасище, и просто го изобразя, аз ще създам вероятно нещо съвсем мъртво; обаче когато се постарая така да се каже първо да го убия /на картината разбира се/ и чрез определено прекарване на линиите да произведа една хармония между него и заобикалящата природа, аз ще мога да създам нещо художествено.
Ходлер се е опитал да направи такива неща и ние можем да видим, че навсякъде в подсъзнанието съществува стремеж към нещо подобно, което е довело също до художествена дискусия върху това, което бихме могли да наречем, от една страна, създаването на насрещния образ на незавършеното видение, и, от друга страна, създаването на субективния насрещен образ чрез това, което в природата е омагьосано и постоянно убито чрез един по-висш живот. Чрез това сетивно-свръхсетивното идва при човека от две страни, чрез това човекът може да се опита да го доведе до едно по-висше ново съществуване в изкуството.
към текста >>
93.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Изключително важна подробност за зрителните и слуховите усещания е, че те съвсем не са
паси
вни процеси; напротив, те са активни и волеви процеси.
Изключително важна подробност за зрителните и слуховите усещания е, че те съвсем не са пасивни процеси; напротив, те са активни и волеви процеси.
Понякога съвременната философия се досеща за тези неща и започва да търси всевъзможни изразни средства, които по правило само показват, колко далече стои тя от истината. Така например във философските трактати на Лотце ясно се говори за волева активност на сетивния живот*26. Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано волев характер.
към текста >>
94.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Всичко онова, което идва като резултат от едни или други интелектуални усилия, има подчертана склонност да се превръща в нещо
паси
вно, в нещо гнило.
Всичко онова, което идва като резултат от едни или други интелектуални усилия, има подчертана склонност да се превръща в нещо пасивно, в нещо гнило.
И то става най-гнило и съмнително тогава, когато човекът го подхранва само с материалистически представи. Живите представи, извлечени от Духа, имат съвършено друго въздействие: Те окрилят човешкото същество. Обаче тези представи нахлуват в човешката душа само по пътя на фантазията.
към текста >>
95.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Тъй като светогледа за Мая в известен смисъл остаря, над Ориента се спусна едно в известен смисъл
паси
вно себеотдаване на този светоглед един фатализъм, който се пренесе в Европа по най-ужасен начин чрез турцизма.
Това душевно настроение също трябва да бъде обгърнато с поглед. Това, че ориенталците обозначават външния свят като Мая това е древно. Това мистично схващане на света като Мая имаше своето огромно значение в древните времена. В съвремието то отсъствува. Имаше го преди.
Тъй като светогледа за Мая в известен смисъл остаря, над Ориента се спусна едно в известен смисъл пасивно себеотдаване на този светоглед един фатализъм, който се пренесе в Европа по най-ужасен начин чрез турцизма.
Фатализъм, оставяне да се случва това, което желае да се случи: пасивност на човешката воля.
към текста >>
Фатализъм, оставяне да се случва това, което желае да се случи:
паси
вност на човешката воля.
Това, че ориенталците обозначават външния свят като Мая това е древно. Това мистично схващане на света като Мая имаше своето огромно значение в древните времена. В съвремието то отсъствува. Имаше го преди. Тъй като светогледа за Мая в известен смисъл остаря, над Ориента се спусна едно в известен смисъл пасивно себеотдаване на този светоглед един фатализъм, който се пренесе в Европа по най-ужасен начин чрез турцизма.
Фатализъм, оставяне да се случва това, което желае да се случи: пасивност на човешката воля.
към текста >>
96.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Тогава няма да можем да се отдадем
паси
вно на църквите, които ни отговарят, да пренасят душата ни сега се освободи това, което преди даде начален тласък за пари, въпреки, че тайно това продължава да играе роля, дори и при благословията.
Това не е толкова удобно в онзи светоглед, в който трябва да бъде създадена религиозността насочена към бъдещето. Тогава ще е нужно да проумеем, че трябва да си извоюваме вътрешното присъствие на божественото в душата.
Тогава няма да можем да се отдадем пасивно на църквите, които ни отговарят, да пренасят душата ни сега се освободи това, което преди даде начален тласък за пари, въпреки, че тайно това продължава да играе роля, дори и при благословията.
Но този преход към вътрешната действеност, този живот в поглед към света, към който ще трябва да се причислим, е това, което е нужно на човека, и което то все още не обича много.
към текста >>
97.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само
паси
вното, но и активното.
Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното.
Но това активно е особено оживено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето. Ето защо детето живее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око живее в заобикалящата го среда. Нашето око е особено оформено, изхождайки от общото устройство на главата, то – бих желал да кажа – лежи в една особена вдлъбнатина, за да може да участвува в живота на външния свят. По същия начин детето участвува в живота на външния свят, живее изцяло във външния свят, то все още не е на себе си, все още не усеща себе си, живее изцяло с външния си свят.
към текста >>
98.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само
паси
вното, но и активното.
Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното.
Но това активно е особено оживено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето. Ето защо детето живее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око живее в заобикалящата го среда. Нашето око е особено оформено, изхождайки от общото устройство на главата, то – бих желал да кажа – лежи в една особена вдлъбнатина, за да може да участвува в живота на външния свят. По същия начин детето участвува в живота на външния свят, живее изцяло във външния свят, то все още не е на себе си, все още не усеща себе си, живее изцяло с външния си свят.
към текста >>
99.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това
паси
вно отдаване на движението от страна на човека е нещото, което в известен смисъл деформира всички онези процеси, натрупващи се в сърцето.
Това пасивно отдаване на движението от страна на човека е нещото, което в известен смисъл деформира всички онези процеси, натрупващи се в сърцето.
Всичко, което по този начин протича в света на човека, е свързано с начина, по който човекът се отоплява. И тук виждате родството на сърдечната дейност с топлинния импулс в света, с който импулс човекът е свързан. От това виждате, че ако човекът чрез собствената си дейност, развие достатъчно топлина, тогава това количество от достатъчна топлина в жизнения процес, породено от собствената му дейност, представлява мярка за здравето на човешкото сърце. Ето защо при сърдечно болни винаги трябва да обръщаме внимание на извършването на собствено движение, осъществявано от самия човек. Аз съм убеден, че след 15-на години хората ще мислят по-трезво върху тези неща отколкото днес, когато казват: странно е, как чрез евритмията хората отново получават правилна сърдечна дейност тъй като именно евритмизирането съществено регулира одухотвореното собствено движение, и дори го регулира закономерно.
към текста >>
100.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Особено значение има различаването по отношение на вътрешната активност или вътрешната
паси
вност.
с ниски потенции. Ако открием, че даден човек, вън от заболяването, носи един буден дух, или е със сангвиничен характер, тогава предварително още ще бъде необходимо да се обърнем към по-високи потенции. Накратко, душевното състояние е това, на което трябва да бъде въздействувано в съответствие с физическото заболяване. Това цялостно душевно състояние изпъква пред нас по определен начин още при детето, и не би се появила така лесно една деменция прекокс (старческо слабоумие бел. прев.), ако детето още не би показало склонност към флегматичност, ако при детето още не бихме могли да уловим онази предразположеност на темперамента, която всъщност би трябвало да се появи в едва по-късна възраст на човека, макар и тогава дори в едни по-ограничени размери.
Особено значение има различаването по отношение на вътрешната активност или вътрешната пасивност.
Това в силна степен влиза в съображение. Помислете си само, когато при нашите тъй нар. психични лечебни методи въздействуваме по пътя на сугестията, тогава всъщност ние изцяло поставяме човека в сферата на влияние на другия човек. Ние подтискаме неговата активност. Подтискането на активността, подтискането на вътрешната инициатива на човека проявява обаче още във външния живот нещо, което е важно за протичането на живота, и което, ако го наблюдаваме по съответния начин при детето затова ще говорим утре, дава отражение върху развитието на зъбите, така също и в по-късния живот.
към текста >>
101.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Ако обаче човек застине на това ниво, той се обрича на пълна
паси
вност, на пълно безплодие.
Обратно, при душевните заболявания, при така наречените душевни заболявания, нещата са поставени така, че можем да сме напълно сигурни: Ако човек вярва, че може да извлече знание от съмнителната психопатологична феноменология, ако вярва, че може да спечели нещо от описанието на душевните абнормности а само по себе си то е твърде полезно тогава той остава в една пълна абстракция. Разбира се, с тези описания той може да предизвика сензации всред лаиците, защото винаги е любопитно, когато един неуравновесен или смахнат човек се отклонява от общоприетите норми на поведение. Да, в нашето време интересно е това, което е рядко, което е куриозно.
Ако обаче човек застине на това ниво, той се обрича на пълна пасивност, на пълно безплодие.
Той не може да добави абсолютно нищо към дилетантските представи, че ето душата в този момент е болна и трябва да се лекува с душевни или лекарствени средства. А тъкмо при така наречените душевни заболявания, нещата се определят изключително много от това, че в един или друг вътрешен орган е налице извънредно слаба, извънредно недостатъчна организация.
към текста >>
102.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Човешкият организъм не може да бъде обхванат с онези спокойни и абстрактни представи, с каквито би желала да го обхване днешната физиология и патология; той трябва да бъде обхванат с такива подвижни представи, които от своя страна дори се намесват във вътрешните движения на онези човешки органи, които съвсем не са средище на
паси
вни и механични взаимодействия, а нещо много, много повече.
Сега аз не мога да се впускам в честотата и ритъма на тези прекъсвания те имат своя дълбок смисъл, важното е че тук ние навсякъде се срещаме с едно специализиране на тази ритмусова крива, която аз бих означил по следния начин (рис.6). Дихателният процес е само един частен случай от тази крива; когато разглеждаме кръвния поток в неговото движение от сърцето нагоре към главата или съответно към белите дробове и надолу към тялото, ние имаме само една или друга специализация на този процес. Накратко, ако раздвижите и съживите всичко, за което аз само загатвам, Вие ще навлезете във функциите на човешкия организъм не по един мъртъв, а по един вълнуващ и жив начин. Но за тази цел Вие трябва да съживите самите Ваши представи. Вие трябва да сте в състояние да си представите един пластичен и жив образ на човешкия организъм.
Човешкият организъм не може да бъде обхванат с онези спокойни и абстрактни представи, с каквито би желала да го обхване днешната физиология и патология; той трябва да бъде обхванат с такива подвижни представи, които от своя страна дори се намесват във вътрешните движения на онези човешки органи, които съвсем не са средище на пасивни и механични взаимодействия, а нещо много, много повече.
Така в човешкия организъм ние стигаме до едно постоянно взаимодействие между разградните, умъртвяващите процеси и градивните, растежни проце си. Без това взаимодействие човешката организация не може да бъде разбрана.
към текста >>
103.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Преодоляване
паси
вността на мисленето чрез опознаване положението на човека в Космоса.
Преодоляване пасивността на мисленето чрез опознаване положението на човека в Космоса.
Човешкият Аз между дишането на един ден и една платоническа космическа година. Космическата година и нейното отношение спрямо дихателните ритми на деня, на един човешки живот, на ритъма сън-бодърствуване. Зимните и летните сили в Макрокосмоса като създатели на сетивно-нервния, респективно на веществообмения организъм. Възприемане на света според мяра, число и тегло, ирационалният елемент и пътя на неговото опознаване - от немия към софия.
към текста >>
104.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Те говорят за
паси
вната молитва, за
паси
вната медитация, която човек не бива да предприема, но която трябва да настъпи, когато Бог пожелае да я даде на човека.
Това е един вътрешен поглед, това е един мощен, грандиозен обзор над един одухотворен свят. Третото обиталище на Бога или Домът на Бога. В езика това е различно. Когато достигнат до четвъртия стадий, те вече не желаят да възприемат никакви съвети по отношение на активната медитация, но те обикновено достигат до възгледа, че всичко трябва да им се дава по благодат. Те трябва да чакат.
Те говорят за пасивната молитва, за пасивната медитация, която човек не бива да предприема, но която трябва да настъпи, когато Бог пожелае да я даде на човека.
Тук пасторът трябва да има фин усет за това, кога единият стадий преминава в другия. Сега тези хора говорят за "молитвата на покоя", при която човек вече не прави нищо, при която той оставя Бог да владее в него. Това човек изживява в четвъртото обиталище на Бога.
към текста >>
105.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Това е патологичният обратен образ на съня; тук вътре е налице активност, вместо
паси
вност, която живее в съня.
Това е състояние, което е също патологичен обратен образ на едно ясновидско състояние, подобно на това при Св. Терезия, както първото състояние, което описах, е един патологичен обратен образ на състоянието в което е налице чувството за присъствие на духовни същества. От едната страна ние имаме внасянето на будния сън в ясното съзнание. При такива личности, каквито описах, ние виждаме противоположното: пренасянето на сънищата в будния живот, с тези странични явления, за които говорих. И тъй като всъщност това е едно будно състояние, възникват не сънища, но възниква един активен съноподобен живот, изразяващ се в това говорене, за което разказахме, и в онова интимно, свръхмерно обръщане на волевите импулси по посока навътре.
Това е патологичният обратен образ на съня; тук вътре е налице активност, вместо пасивност, която живее в съня.
към текста >>
106.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Но този външен въздухообразен елемент не е просто нещо
паси
вно, което бива поето от готова та човешка природа и след това вътре бива преработено по такъв начин, че процесите на поемане на кислород да се превръща в процес на образуване на въглероден двуокис, и просто така вдишването да преминава в издишването; но този процес на вдишване в действителност ни се представя като един непрекъснат ваятел на човешкото същество.
Защото виждате ли, ако погледнем засега на процесите на вдишване при човека: този процес на вдишване при човека се състои в това, че човекът приема в себе си външния въздухообразен елемент.
Но този външен въздухообразен елемент не е просто нещо пасивно, което бива поето от готова та човешка природа и след това вътре бива преработено по такъв начин, че процесите на поемане на кислород да се превръща в процес на образуване на въглероден двуокис, и просто така вдишването да преминава в издишването; но този процес на вдишване в действителност ни се представя като един непрекъснат ваятел на човешкото същество.
Той работи непрекъснато за изграждането на човешкото същество от вън. В процеса на вдишва не човекът непрекъснато бива изграждан от страна на света, и човек наистина не приема само аморфния кислород, но чрез кислорода, който той погрешно разглежда като аморфен, човек приема формообразуващи сили, съответствуващи на собственото му същество. Когато имаме въздух, тогава наистина в дихателните пътища е заседнало едно чуждо елементарно същество. Но това става в дихателния процес, изграден по един, отклоняващ се от нормата начин. В нормално изградения дихателен процес, скъпи мои приятели, седи непрекъснато един изграждащ се, един възникващ процес.
към текста >>
Това човекът си го представя отново като някакъв вид
паси
вни реактивни процеси или нещо подобно.
Ала виждате ли, сега ние отново издишваме. Ние издишваме и в съществената си част ние издишваме въглероден двуокис. Включвайки други органични процеси въглеродният двуокис в известен смисъл бива натрупан за целта на издишването.
Това човекът си го представя отново като някакъв вид пасивни реактивни процеси или нещо подобно.
Хората изобщо нямат ясна представа за тези неща. Те просто изследват това, което може да бъде изследвано в тази насока с физически средства, но при това не си изграждат ясни представи. Но виждате ли това активиране от своя страна също бива активирано от своя страна, в него не се съдържа просто един пасивен процес по отношение на човека, но там вътре има активност, активност, която е активността на етерното тяло. Всичко това протича в елемента на течното, в онзи елемент, който имен но преди е бил наричан вода, когато всичко течно е било вода. Ние можем да продължим да употребяваме този израз.
към текста >>
Но виждате ли това активиране от своя страна също бива активирано от своя страна, в него не се съдържа просто един
паси
вен процес по отношение на човека, но там вътре има активност, активност, която е активността на етерното тяло.
Ние издишваме и в съществената си част ние издишваме въглероден двуокис. Включвайки други органични процеси въглеродният двуокис в известен смисъл бива натрупан за целта на издишването. Това човекът си го представя отново като някакъв вид пасивни реактивни процеси или нещо подобно. Хората изобщо нямат ясна представа за тези неща. Те просто изследват това, което може да бъде изследвано в тази насока с физически средства, но при това не си изграждат ясни представи.
Но виждате ли това активиране от своя страна също бива активирано от своя страна, в него не се съдържа просто един пасивен процес по отношение на човека, но там вътре има активност, активност, която е активността на етерното тяло.
Всичко това протича в елемента на течното, в онзи елемент, който имен но преди е бил наричан вода, когато всичко течно е било вода. Ние можем да продължим да употребяваме този израз. Това протича в елемента на водата.
към текста >>
107.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната
паси
вност на мисленето отново да произлезе активност, творчество.
Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната пасивност на мисленето отново да произлезе активност, творчество.
Как, изхождайки от пасторството и от лечителството, трябва да подхождаме, за да влее творчеството в ръководените от Духа, в стремящите се да бъдат ръководени от Духа, дела на хората? Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни. Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен. Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание. Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея.
към текста >>
Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем
паси
вни.
Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната пасивност на мисленето отново да произлезе активност, творчество. Как, изхождайки от пасторството и от лечителството, трябва да подхождаме, за да влее творчеството в ръководените от Духа, в стремящите се да бъдат ръководени от Духа, дела на хората?
Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни.
Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен. Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание. Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея. Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени. Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли?
към текста >>
Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем
паси
вен, бездеен, неактивен.
Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната пасивност на мисленето отново да произлезе активност, творчество. Как, изхождайки от пасторството и от лечителството, трябва да подхождаме, за да влее творчеството в ръководените от Духа, в стремящите се да бъдат ръководени от Духа, дела на хората? Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни.
Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен.
Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание. Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея. Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени. Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли? Виждате ли, можем да достигнем до творчески мисли само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо.
към текста >>
Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната
паси
вна наука, възпитание.
Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната пасивност на мисленето отново да произлезе активност, творчество. Как, изхождайки от пасторството и от лечителството, трябва да подхождаме, за да влее творчеството в ръководените от Духа, в стремящите се да бъдат ръководени от Духа, дела на хората? Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни. Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен.
Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание.
Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея. Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени. Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли? Виждате ли, можем да достигнем до творчески мисли само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо. Чрез пасивно мислене днес може да бъде обхваната само периферията на човека, вътрешността остава недокосната.
към текста >>
Чрез
паси
вно мислене днес може да бъде обхваната само периферията на човека, вътрешността остава недокосната.
Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание. Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея. Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени. Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли? Виждате ли, можем да достигнем до творчески мисли само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо.
Чрез пасивно мислене днес може да бъде обхваната само периферията на човека, вътрешността остава недокосната.
Трябва наистина да прозрем тази вместеност на човека в света. Ето защо нека днес си поставим нещо като цел, разположена в края на една обширна перспектива, която обаче да превърне в творчески мислите ни, и която наистина да съдържа в себе си тайната на превръщането на мислите в нещо творческо; нека това да изплува пред душите ни, и при това в нашите разглеждания да приемем много неща, които вие вече знаете от общите антропософски лекции.
към текста >>
108.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Съвременният човек, собствено, е ужасно
паси
вен.
Това, което е станало особена потребност на новото човечество, и което след това се е разпространило също и върху научните потребности, е стремежът, от една страна, по възможност да има лесно обозрими представи – такива са математическите, а от друга страна, стремежът към това, да се получат представи, при които колкото се може по-силно можем да се отдаваме на вътрешната принуда. Съвременният човек тутакси става неуверен и нервозен, когато не е подложен на такава силна вътрешна принуда, като например, при представяне на аргумента, стоящ в основата на теоремата на Питагор, а когато чувства, че трябва сам да решава, че вместо него няма да решава нарисуваната фигура и той сам трябва да решава, трябва да развива душевна активност. Тогава той тутакси става неуверен и нервозен. С това съвременният човек не е съгласен. Той казва, че това не е точна наука и тук се намесва субективността.
Съвременният човек, собствено, е ужасно пасивен.
Той би искал навсякъде да бъде воден на повод от съвсем обективни съждения. Математиката удовлетворява това изискване, или поне в повечето раздели, и там, където тя е недостатъчна, където човекът в новото време трябва да се намесва посредством собствените си съждения, това веднага се вижда! Тогава, макар и да му се струва, че остава точен, той изпада в съвсем немислими представи. И така, в математиката и механиката човек смята, че се движи по линиите на понятия, свързани логически помежду си. Тук той чувства почва под краката си.
към текста >>
109.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ретроспективно колкото по-назад се запознаваме с астрономическите възгледи на хората, толкова повече намираме, че е съществувало съзнание за това, че в образите, които са показвали движението на Слънцето или движението на звездите, се е проявявала не просто
паси
вна образност, а че това са били жестове.
Когато пред нас се намира човек и виждаме движението на ръката му, движението на китката, ние не отчитаме просто неговия механизъм, а ще възприемем движението като външно откровение на вътрешен духовно-душевен процес, нали така? Това, което иначе можем да разглеждаме само пространствено-математически, ще го възприемем като проява на мимика или жест.
Ретроспективно колкото по-назад се запознаваме с астрономическите възгледи на хората, толкова повече намираме, че е съществувало съзнание за това, че в образите, които са показвали движението на Слънцето или движението на звездите, се е проявявала не просто пасивна образност, а че това са били жестове.
Например, в древните епохи е напълно възможно да се проследи усещането, че движенията на мировите тела представляват жестове. Вижте, прекарвайки във въздуха ръката си, не просто ще пресметна нейната траектория, но в тази траектория ще видя душевен израз. Така и древният наблюдател е виждал в траекторията на движение на Луната душевен израз на нещо. Във всички движения на небесните тела той е виждал израз на нещо. Той си е представял това примерно така: ако имах тук параван, така че да се вижда само ръката ми, тя би правила необяснимо движение, защото аз съм зад паравана и не се виждам, а се вижда само ръката ми, нали така?
към текста >>
110.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
[7] изречението на Ницше – „Das trunkene Lied [Песен на опиянението]“, в 4 част „Also sprach Zarathustra [Тъй рече Заратустра]“.Изречението е взето от превода на Исак
Паси
.
[7] изречението на Ницше – „Das trunkene Lied [Песен на опиянението]“, в 4 част „Also sprach Zarathustra [Тъй рече Заратустра]“.Изречението е взето от превода на Исак Паси.
към текста >>
111.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
С други думи: ще постъпваме добре, ако наторяваме нашите ливади и
паси
ща с този компост и ако строго изпълняваме и другите предписани процедури.
Помислете само, астралното, без да минава по околния път на етерното, прониква много силно в почвата, така че почвата по особен начин бива, така да се каже, астрализирана и по този път на астрализиране бива проникната от азотните съединения и така се задвижва процес много подобен на известен растителноподобен процес в човешкия организъм, но така растителноподобен, че не достига до образуване на плодове, а спира при израстването на листата и стъблата. Процесът, който иначе предаваме на почвата, в нас по съответния начин насочва хранителните вещества към активността, за която Ви говорих, че трябва да съществува. Когато действаме по описания начин, ние подбуждаме също и почвата към такава активност. Така подготвяме почвата да ни произведе продукт, който като бъде изяден, например от животното, с по-нататъшното свое въздействие да развива вътрешна активност и да прави тялото вътрешно подвижно.
С други думи: ще постъпваме добре, ако наторяваме нашите ливади и пасища с този компост и ако строго изпълняваме и другите предписани процедури.
Точно с това ще добиваме добро сено и добър сух фураж. Но за да се изпълняват правилно тези неща, трябва да се вникне в целия процес. Осъществяването в подробности често зависи от усета, а такъв усет се развива, когато човек е вникнал в естеството на целия процес.
към текста >>
112.
9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Как тези неща могат да се специфицират за ливада или
паси
ще, за житните култури, за овощарството и лозарството, това ще разгледаме по-обстойно.
Може да се използва с някои изменения. Ще посоча някои изменения, когато говоря за овощарството и лозарството. Което казах днес, важи изобщо за подобряване на всеки вид тор. Днес говорих за нещата, които подобряват състоянието на тора изобщо.
Как тези неща могат да се специфицират за ливада или пасище, за житните култури, за овощарството и лозарството, това ще разгледаме по-обстойно.
към текста >>
Трябва ли пак да ги засяваме по синорите и по междите, не в ливадите и
паси
щата?
Ние, производителите на сено смятахме, че белият равнец е опасен за говедата, също и радиката. Ние бихме желали по възможност да ги отстраним при сенопроизводството, както и магарешкия бодил. На път сме да постигнем това.
Трябва ли пак да ги засяваме по синорите и по междите, не в ливадите и пасищата?
към текста >>
Трябва ли белият равнец и глухарчето нарочно да се засеят в ливадите и
паси
щата?
Може би решаващо тук е подпочвеният слой? Освен това моето твърдение се опира на един ветеринарен възглед.
Трябва ли белият равнец и глухарчето нарочно да се засеят в ливадите и пасищата?
към текста >>
113.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Затова животните да не бъдат затваряни в душните обори, където към тях не могат да текат космични сили, а да бъдат извеждани на
паси
щата и да им се предоставя благоприятната възможност изобщо да влизат в отношение с околния свят чрез своите сетива.
Храната на животното следва да се определя с оглед на това. Ако дадена крава или даден вол се употребяват за работа, те трябва да бъдат хранени така, че да приемат в себе си колкото е възможно повече космическа субстанция, а храната, която преминава през стомаха, трябва да е подбрана така, че да развие много сили, за да бъде отведена тази космическа субстанция навсякъде в организма, във всички негови членове, в мускулите, в костите. Трябва също така да се знае, че необходимата за главата субстанция трябва да се получи от храната, и че в главата трябва да постъпят преработените, прекараните през стомаха хранителни вещества. В това отношение на стомаха разчита именно главата, а не копитото, не пръстите на краката. Трябва да сме наясно, че главата може да преработи храната, която получава от тялото, само ако по съответен начин получава силите от Космоса.
Затова животните да не бъдат затваряни в душните обори, където към тях не могат да текат космични сили, а да бъдат извеждани на пасищата и да им се предоставя благоприятната възможност изобщо да влизат в отношение с околния свят чрез своите сетива.
Трябва да се има предвид следното:
към текста >>
Да вземем животните, които пасат по планински
паси
ща.
Да вземем животните, които пасат по планински пасища.
Те живеят при по-трудни условия от животните в равнината, оставени са на открито и трябва да се движат по неравен терен. Има разлика дали се движат по равнина или по планински склонове. Планинските животни трябва да получават в себе си това, което в областта на крайниците развива импулси, породени от усилието на волята. Иначе те няма да бъдат добри нито за работа, нито за мляко, нито за угояване. Трябва да се погрижим те да получават в достатъчно количество храна от планински ароматни билки, които самата природа чрез слънчевия готварски процес е активизирала в областта на цветовете, в елементите на цъфтене и плододаване.
към текста >>
114.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Къде трябва да се разпръсква пепелта от изгорените стършели, по тялото на животните или по ливадите и
паси
щата?
Къде трябва да се разпръсква пепелта от изгорените стършели, по тялото на животните или по ливадите и пасищата?
към текста >>
115.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Издишването става или
паси
вно чрез свиване на еластичните бели дробове, или поради натиска на коремната мускулатура, която притиска органите към диафрагмата.
Когато мускулатурата на диафрагмата се свие , сводестият покрив на коремната кухина се издърпва надолу. Пространството на гърдите се разширява, белият дроб се разтяга и се извършва вдишване. Коремните органи се изместват и освобождават место.
Издишването става или пасивно чрез свиване на еластичните бели дробове, или поради натиска на коремната мускулатура, която притиска органите към диафрагмата.
При почвата няма двигателна активност от такъв вид. Но колебанията на топлината съобразно дневния ритъм, колебанията на атмосферното налягане според времето, почти пълното изпразване от въздуха при насищането й с вода и доловимото за слуха отново навлизане на въздух при спадане на водните стълбове в грубите шупли на почвата - всичко това са подобни процеси. Диафрагмата и нейната функция е само един образ на това, което става на повърхността на земята, а не нейно отражение. Касае се за това, да се видят възможно по-ясно сравнимите точки, да се предизвикат въпроси, а не да прекаляваме и да го използваме извън тези граници. Може насреща да се възрази, че се касае за действително съответствие.
към текста >>
116.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Бихте били съвсем
паси
вни, флегматични хора, ако нямахте жлъчка.
Можете да попитате: а защо от черния дроб постоянно върви тази жлъчка? Господа, ако нямахте жлъчка, вие бихте били странни хора. Макар и в много малки количества, тази жлъчка трябва да се разпространява по цялото тяло. Ако нямахте жлъчка, вие бихте били ужасни флегматици: ръцете, раменете, главата биха висели; ще ви е противно да кажете на когото и да е дори и дума и т. н.
Бихте били съвсем пасивни, флегматични хора, ако нямахте жлъчка.
Човек трябва да има жлъчка и жлъчката трябва да излиза от черния дроб. Ако черният дроб е относително малък, човек става флегматичен: ако черният дроб е относително голям, в човека има много огън, защото жлъчката способства този огън. Виждате ли, в човека може да има също и твърде много жлъчка, той да произвежда прекалено много жлъчка: тогава той с радост е готов да нокаутира всекиго, който само нещо му каже. Ако хората изпадат в бичи гняв, от черния им дроб изтича течна жлъчка; при тях много жлъчка преминава в стомашния сок и в кръвта. Така че ако вътрешно се наблюдава човекът, на когото сте казали нещо или на когото нещо не се харесва и му е произвело особено впечатление, може да се забележи как от черния му дроб стремително изтича много жлъчка, тя много бързо се разпространява по цялото тяло и той ви нокаутира или ругае като каруцар.
към текста >>
117.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Опитите да се унищожат гнездата и да се направи ливадата годна за
паси
ще, не се увенчали с успех.
Суматохата ставала все по-силна. Къртичините били населени от безчислени рояци, на които дотогава не обръщали внимание. Пасящите крави също били атакувани от диво възбудените оси. Цялото стадо се хвърлило във водата в резултат на тази битка. Коствало е доста труд и странична помощ, за да се въведе ред.
Опитите да се унищожат гнездата и да се направи ливадата годна за пасище, не се увенчали с успех.
Осите всяка година били все така многочислени и оставали господари на положението».
към текста >>
118.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Опитите да се унищожат гнездата и да се направи ливадата годна за
паси
ще, не се увенчали с успех.
Суматохата ставала все по-силна. Къртичините били населени от безчислени рояци, на които дотогава не обръщали внимание. Пасящите крави също били атакувани от диво възбудените оси. Цялото стадо се хвърлило във водата в резултат на тази битка. Коствало е доста труд и странична помощ, за да се въведе ред.
Опитите да се унищожат гнездата и да се направи ливадата годна за пасище, не се увенчали с успех.
Осите всяка година били все така многочислени и оставали господари на положението».
към текста >>
119.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
В същото време, когато самите славяни, останали назад, се оказали по-
паси
вно, по-спокойно население, тези, които приели другата кръв, станали войнствени!
Останало смесването на кръвта. И тогава тук възникнали «боруси», тези, които били авангард на русите. От «борусите» по-късно възникнали «прусите»! Това е само изменена дума. Тук има много, много славянска кръв.
В същото време, когато самите славяни, останали назад, се оказали по-пасивно, по-спокойно население, тези, които приели другата кръв, станали войнствени!
В тях намерило своето продължение тази войнственост, която притежавали древните германци. И така, тези, които се намирали в Прусия, станали доволно войнствен народ. Даже тези, които се придвижили тук, на Запад, даже чешкото население е достатъчно войнствено.
към текста >>
120.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако животните нямаха инстинкт по отношение на това, кое е добро и кое лошо за тях, те всички биха отдавна загинали; защото животните на
паси
щата срещат и отровни растения.
Господа, помислете ето за какво.
Ако животните нямаха инстинкт по отношение на това, кое е добро и кое лошо за тях, те всички биха отдавна загинали; защото животните на пасищата срещат и отровни растения.
Ако не знаеха точно, че не трябва да ядат отровните растения, те биха ги яли. Но те винаги минават покрай отровните растения. Тук роля играе и нещо друго. Животното грижливо избира за себе си това, което му подхожда. Налагало ли ви се е някога да гушите гъска?
към текста >>
НАГОРЕ