Търсене в текстове за 'Обичай'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 659 резултата от 385 текста с части от думите : 'Обичай'.

1. 10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Крайенбюл е казал в това отношение сполучливи думи в своята статия*/* Философски месечни Тетрадки т.ХVІІ, Берлин, Лайпциг, Хайделберг 1882 г./ "ако свободата трябва да стане моя свобода, ако моралното деяние трябва да бъде мое деяние, ако доброто и правдивото трябва да бъде осъществено чрез мене, чрез действието на тази особена индивидуална личност, тогава за мене е невъзможно да ми бъде достатъчен един общ закон, който се абстрахира от всяка индивидуалност и особеност на съдействащите при деянието обстоятелства и ми заповядва да проверя преди всяко действие, дали мотивът, който стои на неговата основа отговаря на абстрактната норма на общата човешка природа, дали така, както живее и действа в мене, той може да стане една общовалидна максима"..... "Едно подобно приспособяване към общо приетото и обичайното би направило невъзможни всяка свобода, всеки напредък над обикновеното и прозаичното, всяко значително, изпъкващо и отварящо пътища морално действие."
Не, не такива неопределени, общи морални норми, а най-индивидуалните идеали трябва да ръководят нашите действия. Не всичко е еднакво достойно за всички да го изпълняват, а това за един, онова за друг, според това, доколко някой чувства призванието за дадено нещо. Й. Крайенбюл е казал в това отношение сполучливи думи в своята статия*/* Философски месечни Тетрадки т.ХVІІ, Берлин, Лайпциг, Хайделберг 1882 г./ "ако свободата трябва да стане моя свобода, ако моралното деяние трябва да бъде мое деяние, ако доброто и правдивото трябва да бъде осъществено чрез мене, чрез действието на тази особена индивидуална личност, тогава за мене е невъзможно да ми бъде достатъчен един общ закон, който се абстрахира от всяка индивидуалност и особеност на съдействащите при деянието обстоятелства и ми заповядва да проверя преди всяко действие, дали мотивът, който стои на неговата основа отговаря на абстрактната норма на общата човешка природа, дали така, както живее и действа в мене, той може да стане една общовалидна максима"..... "Едно подобно приспособяване към общо приетото и обичайното би направило невъзможни всяка свобода, всеки напредък над обикновеното и прозаичното, всяко значително, изпъкващо и отварящо пътища морално действие."
към текста >>

2. 04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА GA_4 Философия на свободата

По- нататък ще видим, че тази цел може да се постигне, само ако задачата на научния изследовател се схваща много по-дълбоко, отколкото това обичайно се прави.
В откровението, предоставено му от Бога, религиозно вярващият търси решение на загадките на света, които неговият недоволен от света на чистите явления Аз му поставя. Човекът на изкуството се старае да вложи в материала идеите на своя Аз, за да помири живеещото вътре в него с външния свят. Той също се чувства неудовлетворен от света на чистите явления и се опитва да му придаде онова повече, което неговият Аз, излизайки извън рамките на този свят, таи. Мислителят търси законите на явленията, стреми се мислейки да проникне в онова, което узнава чрез наблюдение. Едва след като сме превърнали съдържанието на света в наше мисловно съдържание, ние преоткриваме взаимовръзката, от която сами сме се откъснали. По- нататък ще видим, че тази цел може да се постигне, само ако задачата на научния изследовател се схваща много по-дълбоко, отколкото това обичайно се прави. Цялостното съотношение, изложено тук от мен, ни се представя в едно световноисторическо явление: в противостоенето на схващането за единния свят, или монизма, и на теорията за двата свята, или дуализма. Дуализмът насочва поглед само върху извършеното от съзнанието на човека разделение между Аз и свят. Целият му стремеж е една безплодна борба за примиряване на тези противоположности, които нарича ту Дух и материя, ту субект и обект, ту мислене и явление. Той има усещането, че между двата свята трябва да съществува мост, ала не е в състояние да го намери. Изживявайки се като „Аз", човекът не може да отнесе този „Аз" другаде, освен на страната на Духа; а противопоставяйки този „Аз" на света, към последния той трябва да причисли достъпния за сетивата свят на възприятията, материалния свят.
към текста >>

Затуй и не отдавах значение на това, отделни изрази като „Аз", „Дух", „свят", „природа" и така нататък да се употребяват прецизно, както е обичайно в психологията и философията.
Очаквам, че някой, който е чел дотук, ще прецени изложеното от мен като несъответствуващо на „съвременното равнище на науката". Нему мога само да отговоря, че дотук не исках да се занимавам с никакви научни резултати, а просто с описанието на онова, което всеки изживява в собственото си съзнание. Ако при това са се промъкнали отделни изречения относно опити за примиряване на съзнанието със света, единствената им цел е била да осветлят същинските факти. Затуй и не отдавах значение на това, отделни изрази като „Аз", „Дух", „свят", „природа" и така нататък да се употребяват прецизно, както е обичайно в психологията и философията. Обикновеното съзнание не познава строгото различаване в науката, а дотук се целеше единствено да се установи обикновеното положение на нещата. Интересуваме не как науката досега е интерпретирала съзнанието, а както ежечасно се изживява.
към текста >>

3. 05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Докато наблюдаването на предмети и процеси, както и мисленето за тях представляват съвсем обичайни състояния, изпълващи непрекъснато моя живот, наблюдението на мисленето е своего рода извънредно положение.
Като обект на наблюдение, мисленето обаче съществено се различава от всички останали неща. Наблюдението на една маса, на едно дърво настъпва у мен в момента, когато тези предмети се появят в кръгозора на моите преживявания. Но мисленето за тези предмети аз не наблюдавам паралелно. Масата наблюдавам, а мисленето за масата извършвам, но не го наблюдавам в същия момент. Първо трябва да заема някаква гледна точка извън собствената си дейност, ако наред с масата искам да наблюдавам и моето мислене за масата. Докато наблюдаването на предмети и процеси, както и мисленето за тях представляват съвсем обичайни състояния, изпълващи непрекъснато моя живот, наблюдението на мисленето е своего рода извънредно положение. Този факт трябва по съответен начин да се вземе под внимание, когато се цели да бъде определено отношението на мисленето към всички други съдържания на наблюдението. Трябва да сме наясно, че при наблюдаване на мисленето към последното се прилага подход, който представлява нормално състояние за разглеждане съдържанието на целия останал свят, но който в течение на това нормално състояние не настъпва за самото мислене.
към текста >>

4. 09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО? GA_4 Философия на свободата

За наличието на възприятия от душевно или духовно естество не са нужни сетива в обичайния смисъл на думата.
Както животът, редом със съзнателното будно състояние се нуждае от несъзнателното състояние на съня, така себеизживяването на човека редом със сферата на неговото сетивно възприятие се нуждае от една – дори далеч по-голяма - сфера на възприемаеми не по сетивен път елементи в областта, от която произхождат сетивните възприятие. Всичко това косвено е изразено още в първоначалната версия на тази книга. Тук нейният автор прибавя настоящото разширение на съдържанието, понеже практиката му е показала че някои читатели не са чели достатъчно точно. Редно е също така да се обърне внимание, че идеята за възприятието, както е развита в настоящата книга, не бива да се смесва с идеята за външно сетивно възприятие, което представлява само негов частен случай. От предходното и в още по-голяма степен от по-нататъшното изложение ще се види, че тук всичко, което постъпва в човека по сетивен и духовен път, се схваща като възприятие, преди да бъде обхванато от активно изграденото понятие. За наличието на възприятия от душевно или духовно естество не са нужни сетива в обичайния смисъл на думата. Би могло да се твърди, че такова разширяване на езиковата употреба е неуместно. То обаче е безусловно необходимо, ако не искаме тъкмо чрез езиковата употреба да си вържем ръцете при разширяване на познанието в някои области. Който под възприятие разбира само сетивно възприятие, той и за това сетивно възприятие не стига до едно пригодно за познанието понятие. Понякога едно понятие трябва да бъде разширено, за да получи полагащия му се в една по-тясна област смисъл. Към онова, което първоначално се влага в едно понятие, понякога трябва да се прибави още нещо, за да може вложеното да намери своето оправдание, или пък доуточнение.
към текста >>

„Следователно представата е едно индивидуализирано понятие." В тази връзка ми бе възразено, че това било необичайна словоупотреба.
„Следователно представата е едно индивидуализирано понятие." В тази връзка ми бе възразено, че това било необичайна словоупотреба. Но тази словоупотреба е необходима, ако искаме да разберем какво всъщност е представата. Какво ли щеше да стане с напредъка на познанието, ако към всеки изправен пред необходимостта да доуточнява понятия се отправяше упрекът: „Това е необичайна словоупотреба."
към текста >>

Какво ли щеше да стане с напредъка на познанието, ако към всеки изправен пред необходимостта да доуточнява понятия се отправяше упрекът: „Това е необичайна словоупотреба."
„Следователно представата е едно индивидуализирано понятие." В тази връзка ми бе възразено, че това било необичайна словоупотреба. Но тази словоупотреба е необходима, ако искаме да разберем какво всъщност е представата. Какво ли щеше да стане с напредъка на познанието, ако към всеки изправен пред необходимостта да доуточнява понятия се отправяше упрекът: „Това е необичайна словоупотреба."
към текста >>

5. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

Тъй като във философията е обичайно чистата мисловна способност да се означава като разум, оправдано би било очертаната на тази степен морална движеща сила да се нарича практически разум.
Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание. Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера. Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия. Ако към волевият акт пристъпваме под влияние на едно опиращо се на възприятие понятие, тоест на една представа, тогава именно това възприятие ни мотивира по околен път чрез понятийното мислене. Ако действаме под влияние на интуиции, тогава движеща сила на нашето действие е чистото мислене. Тъй като във философията е обичайно чистата мисловна способност да се означава като разум, оправдано би било очертаната на тази степен морална движеща сила да се нарича практически разум. Най-ясно тази движеща сила на волята е разисквана от Крайенбюл („филозофише монатсхефте", т. XVIII, бр. 3). Аз причислявам статията му по този въпрос към най-значителните произведения на съвременната философия и по-точно на етиката. Крайенбюл означава въпросната движеща сила като практическо априори, тоест произтичащ непосредствено от моята интуиция, подтик към действие.
към текста >>

6. 14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ) GA_4 Философия на свободата

Моралната фантазия е термин въведен от Рудолф Щайнер, има специфична окраска и не се среща често в обичайната философска литература.
Моралната фантазия е термин въведен от Рудолф Щайнер, има специфична окраска и не се среща често в обичайната философска литература. Читателят следва да се съобразява с горното, тъй като терминът „морална фантазия" се среща и в следващите страници, преведен с „нравствено въображение"./ Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите. За несвободния дух причината, поради която той отделя определена интуиция от своя свят на идеите, за да я положи в основата на едно действие, се намира в дадения му възприятиен свят, тоест в досегашните му преживявания. Преди да стигне до някакво решение, той си спомня как някой е постъпил или е смятал за правилно да постъпи в аналогичен на неговия случай, или пък какво Бог е заповядал относно този случай и така нататък, и действа в зависимост от това. За свободния дух тези предварителни условия не са единствените подтици към действие. Той взема едно направо първично решение, без да се интересува как други са постъпвали в подобен случай и каква заповед съществува за това.
към текста >>

7. 15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) GA_4 Философия на свободата

Към него би трябвало да се прибави особената наслада, която лакомниците изпитват поради необичайната изтънченост на своите вкусови нерви.
Той използва глада, за да получи пълна наслада от своето хранене. По такъв начин за него гладът се превръща едновременно в източник на удоволствие. Ако ли пък можеше да се утоли всичкият наличен глад на света, тогава щеше да се получи цялото количество наслада, дължащо се на съществуващата нужда от хранене. Към него би трябвало да се прибави особената наслада, която лакомниците изпитват поради необичайната изтънченост на своите вкусови нерви.
към текста >>

8. ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Когато той беше навършил дванадесет години, те отидоха по обичай в Йерусалим на празника.
„Всяка година родителите му отиваха в Йерусалим за празника Пасха. Когато той беше навършил дванадесет години, те отидоха по обичай в Йерусалим на празника. А когато се свършиха дните на празника, те тръгнаха към дома си, без да забележат, че детето Исус е останало в Йерусалим. Като мислеха, че той е с техните близки, изминаха един ден път и го търсеха между роднини и познати. И като не го намериха, върнаха се обратно в Йерусалим да го търсят. След три дни го намериха в храма да седи всред законоучителите, слушайки ги и задавайки им въпроси, и всички се чудеха на неговия разум и неговите отговори."
към текста >>

9. ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ GA_9 Теософия

Настоящата епоха се нуждае от свръхсетивното познание, защото всичко онова, което се научава от човека за света по обичайните начини, повдига необозрим брой въпроси, на които може да се отговори само чрез свръхсетивните истини.
В предговора към второто издание бе допълнено: ако днес някой иска да опише факти от свръхсетивния свят, той трябва да разбере две неща: първото е, че нашето време се нуждае от поощряване на свръхсетивното познание; че в днешния духовен живот съществуват множество представи и чувства, които внушават на мнозина, че едно такова представяне на духовните факти би изглеждало празна фантазия и налудничаво мечтание. Настоящата епоха се нуждае от свръхсетивното познание, защото всичко онова, което се научава от човека за света по обичайните начини, повдига необозрим брой въпроси, на които може да се отговори само чрез свръхсетивните истини. Защото човек не трябва да се мами: всичко, което се дава за основанията на съществуванието, за дълбоко чувствуващата душа е не отговор, а въпроси към големите загадки на света и живота.
към текста >>

10. ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА GA_9 Теософия

Не е възможно, при обичайни обстоятелства, аз да започна от сутринта каквато и да е нова дейност.
Често пъти сънят е наричан най-малкият брат на смъртта. Събуждам се сутрин. Моята постоянна активност е била прекъсната през нощта. Не е възможно, при обичайни обстоятелства, аз да започна от сутринта каквато и да е нова дейност. За да има порядък и свързаност в моя живот, аз трябва да съчетая днешните си действия с тези от вчера, като ги продължа. Действията ми от вчера предопределят действията, които трябва да извърша днес. С това, което съм извършил вчера, аз подготвям съдбата си днес. За известно време аз съм се оттеглил от моята дейност, но тя ми принадлежи и отново ме превлича към себе си.
към текста >>

11. ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ GA_9 Теософия

От гледна точка на Науката за Духа, бихме могли да се отправят доста възражения срещу обичайната употреба на този израз.
Обаче в тази област никой не може да се издигне над абстрактните и схематични понятия, ако не приеме, че силата, която изгражда живота и чиито източници имат по-висш произход от този на неорганичните сили, може да бъде възприета единствено в рамките на свръхсетивното прозрение. Тук става дума не за пренасяне на естественонаучните методи, валидни в условията на неорганичния свят и прилагането им в живота, а за постигането на нов вид познание. Когато тук говорим за "осезание" на низшите организми, нямаме предвид това, което обикновено се означава като "сетива". От гледна точка на Науката за Духа, бихме могли да се отправят доста възражения срещу обичайната употреба на този израз. Под "осезание" тук следва да се разбира една обща възприемателна способност спрямо външните впечатления, за разлика от специфичните възприятия като зрение, слух и т.н.
към текста >>

12. 03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Окултният ученик трябва да отдели от своя всекидневен живот определено време, през което да се отдаде на нещо съвсем различно от обичайните му занимания.
Окултният ученик трябва да отдели от своя всекидневен живот определено време, през което да се отдаде на нещо съвсем различно от обичайните му занимания. През това кратко време, той трябва да постигне един съвършено друг душевен живот. Погрешно е да смятаме обаче, че това, което той постига през тези минути, няма връзка с неговите нормални задължения. Напротив: Човекът по правилен начин се стреми към подобни мигове от живота, скоро забелязва, че едва благодарение на тях той се добира до истинската сила, за да се справи със задачите на деня. От друга страна, не трябва да мислим, че времето, отделено за изпълняването на това правило, ще пречи на другите ни задължения. Защото ако някой не може да разполага с повече време, достатъчни са и пет минути дневно, стига той да знае как да ги използва.
към текста >>

13. 07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Окултният ученик непрекъснато трябва да се уверява дали не е нарушил своето вътрешно настроение, дали е останал същия в своето обичайно ежедневие.
От друга страна сме длъжни да подчертаем, че здравия усет за разграничаването между истина и илюзия трябва да се култивира непрекъснато. По време на всички тези упражнения човек не трябва да губи нито за миг съзнателния контрол над себе си. И в тази област той трябва да мисли така ясно, както прави това за нещата и процесите, свързани с ежедневието. Би било твърде лошо, ако той изпадне в мечтателство Разумът трябва да е ясен и трезв във всеки отделен миг. И най-голямата грешка би била сторена, ако в хода на тези упражнения някой би смутил своето равновесие и ако би престанал да разсъждава ясно и точно за обикновените неща от живота, както е вършил това по-рано. Окултният ученик непрекъснато трябва да се уверява дали не е нарушил своето вътрешно настроение, дали е останал същия в своето обичайно ежедневие. Непоколебимо вътрешно спокойствие и ясен поглед върху нещата ето какво трябва да извоюва за себе си. Разбира се, строго препоръчително е да не се отдава на празно мечтателство, както и на случайни упражнения. Обсъжданата тук дисциплина на мисленето се практикува в окултните школи от най-дълбока древност и тук става дума единствено за нея. Който иска да прилага други упражнения, измислени от самия него или пък случайно дочути тук или там, ще допусне фатална грешка и скоро ще затъне в мътните води на фантастиката. Към гореописаното упражнение може да се прибави и друго.
към текста >>

14. 08. ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Разбира се, той се запознава с някои необичайни факти, за които другите хора нямат никаква представа.
За мнозина самият живот представлява един процес на несъзнателно посвещение чрез изпитанията, свързани с огъня. Това са онези, които са минали през богатите опитности, довели по естествен път до нарастване на тяхната смелост, на тяхната твърдост, на пълното доверие в себе си; те понасят с несъкрушима сила и спокойствие всяко страдание, всяко разочарование, всеки неуспех. Всеки който е минал по този труден път, без дори да подозира, е вече посветен. Необходим е съвсем незначителен тласък, за да се отворят неговите духовни възприемателни органи и за да стане ясновиждащ. Защото нека запомним: истинското "изпитание чрез огъня" няма за цел да задоволи любопитството на кандидата. Разбира се, той се запознава с някои необичайни факти, за които другите хора нямат никаква представа. Обаче това запознаване е не цел, а само средство за постигане на целта.
към текста >>

15. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_11 Из Хрониката Акаша

При описанието на дейността на духовните йерархии той използва обичайната Християнска терминология.
Повторенията обаче са особено необходими в изучаването на духовната наука. Някои читатели могат да намерят за объркващо, че редом с установената за западноевропейската култура терминология се употребяват понятия от ориенталската езотерика. Тези понятия бяха станали популярни в Европа в края на столетието чрез литературата на теософското общество. Екзотичните имена бяха се отпечатали в паметта; фините нюанси, които ориенталецът свързва с тях, въпреки това останаха скрити за европееца. През целия си живот д-р Щайнер неотклонно работеше за оформянето на нашия, нагоден за сетивните възприятия език и създаването на фини духовни понятия, които с конкретна образност могат да отразят свръхсетивния свят. При описанието на дейността на духовните йерархии той използва обичайната Християнска терминология.
към текста >>

16. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Той се пробужда и открива, че несъзнателно е отхвърлил завивката от себе си, понеже тя е стояла на необичайно място върху тялото му и затова го е смущавала.
На пръв поглед, този свят блика от възникващи и чезнещи образи, често пъти в объркана и абсурдна последователност. В своите сънища, в своя сънищен живот, човек е напълно свободен от законите на будното съзнание, което го свързва със сетивните възприятия и със законите на неговата разсъдъчна способност. Въпреки това, сънищата крият в себе си някакви тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото въображение; тук се крият и дълбоките причини да се сравнява винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения усет, с „мечтания сън". Достатъчно е само да си припомним някои забележителни сънища, за да открием потвърждение на казаното. Някой сънува например, че прогонва едно връхлитащо срещу него куче. Той се пробужда и открива, че несъзнателно е отхвърлил завивката от себе си, понеже тя е стояла на необичайно място върху тялото му и затова го е смущавала. Какво постига тук сънуването от един сетивен факт? Това, което сетивата биха възприели в будно състояние, остава напълно неосъзнато, докато човек спи. В сънуването обаче остава нещо съществено, а именно фактът, че спящият човек иска да отхвърли нещо от себе си. Около този факт се разиграва един процес, изтъкан от образи. Самите образи са като отзвук от будния дневен живот.
към текста >>

17. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Ариман беше забулил онази част от духовния свят, която би се проявила зад сетивно-физическите възприятия, ако от средата на Атлантската епоха той не беше упражнявал своето влияние, фактът, че всичко това беше достъпно за Посветените, се обяснява с обстоятелството, че те не се задоволяваха с онези душевни способности, чрез които човекът обхващаше сетивно-физическия свят, а упражняваха тези способности свръхобичайната мярка.
След намесата на Ариман, към този вид посвещение се прибави и друг. Ариман беше забулил онази част от духовния свят, която би се проявила зад сетивно-физическите възприятия, ако от средата на Атлантската епоха той не беше упражнявал своето влияние, фактът, че всичко това беше достъпно за Посветените, се обяснява с обстоятелството, че те не се задоволяваха с онези душевни способности, чрез които човекът обхващаше сетивно-физическия свят, а упражняваха тези способности свръхобичайната мярка. Благодарение на това им се явяваха онези духовни сили, които са скрити зад природните явления. Те можеха да говорят за духовните Същества, скрити зад природата. На тях им се откриваха самите творчески и съзидателни сили, които действуваха в разположения под човека природен свят. Това, което продължаваше да действува от Сатурн, Слънцето и Луната и изграждаше физическото, етерното и астралното тяло на човека, както и минералното, растителното и животинското царство, представляваше съдържанието на един вид мистерийни тайни. Но върху тях беше разпростряна властта на Ариман.
към текста >>

18. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Така човек постепенно стига до онази степен, когато всекидневно, след обичайните грижи и задължения, той започва да прекарва пред Духа си образите на своите изживявания, които е имал през деня.
От голямо значение е, че когато в такива периоди човек се освобождава напълно от мислите за своите лични дела, той може да се извиси не само до това, което го засяга лично, а и до това, което засяга всички хора. И ако се окаже в състояние да изпълни душата си с посланията от висшия духовен свят, ако те ангажират неговия интерес до такава степен, сякаш са негова лична грижа, това се оказва едно особено богатство за душата. Който влага в душата си спокойствие и ред, той стига до възможността за един вид самонаблюдение, при което гледа на своите грижи с такова спокойствие, сякаш те са чужди. Да гледаш на собствените си изживявания, радости и страдания като на чужди, е добра подготовка за духовното обучение. Така човек постепенно стига до онази степен, когато всекидневно, след обичайните грижи и задължения, той започва да прекарва пред Духа си образите на своите изживявания, които е имал през деня. Всред тези изживявания той трябва да вижда и самия себе си, следователно да гледа на себе си отвън. За да напредне в самонаблюдението, първоначално той трябва да започне като си представя само отделни и малки части от дневния живот. Постепенно той става все по-опитен в ретроспективното съзерцаване, така че след по-продължителна практика е в състояние за кратко време да изгражда подвижна и жива верига от образи на събития, станали през изтеклия ден. Ретроспективното съзерцаване на изживяванията има особена стойност за духовното обучение, понеже освобождава душата от обичайния мисловен навик в изграждането на представите, следващ досега единствено хода на сетивните събития. При ретроспективното мислене човек изгражда съвсем точно своите представи, без при това да се придържа към закономерностите на сетивния свят.
към текста >>

Ретроспективното съзерцаване на изживяванията има особена стойност за духовното обучение, понеже освобождава душата от обичайния мисловен навик в изграждането на представите, следващ досега единствено хода на сетивните събития.
Да гледаш на собствените си изживявания, радости и страдания като на чужди, е добра подготовка за духовното обучение. Така човек постепенно стига до онази степен, когато всекидневно, след обичайните грижи и задължения, той започва да прекарва пред Духа си образите на своите изживявания, които е имал през деня. Всред тези изживявания той трябва да вижда и самия себе си, следователно да гледа на себе си отвън. За да напредне в самонаблюдението, първоначално той трябва да започне като си представя само отделни и малки части от дневния живот. Постепенно той става все по-опитен в ретроспективното съзерцаване, така че след по-продължителна практика е в състояние за кратко време да изгражда подвижна и жива верига от образи на събития, станали през изтеклия ден. Ретроспективното съзерцаване на изживяванията има особена стойност за духовното обучение, понеже освобождава душата от обичайния мисловен навик в изграждането на представите, следващ досега единствено хода на сетивните събития. При ретроспективното мислене човек изгражда съвсем точно своите представи, без при това да се придържа към закономерностите на сетивния свят. А за да пристъпи в свръхсетивните светове, той се нуждае тъкмо от това. Препоръчва се още, освен ежедневните събития, ретроспективното проследяване на дадена драма, на определен разказ, мелодия и т. н..
към текста >>

Той поставя изходната точка на духовното развитие всред обичайните условия на живот, при които е поставен днешният човек.
Ето защо упражненията на окултните ученици в древен Египет не могат да бъдат препоръчани на съвременния човек. От онова време насам човешките души са минали през различни прераждания и това напредване от едно прераждане в друго има дълбок смисъл и значение. Душевните способности и качества не са едни и същи в различните прераждания. Дори повърхностният поглед върху историята на човечеството установява, че от 12-ти, 13-ти век след Христос, условията на живот са коренно различни, че сравнени с миналото мненията, чувствата и способностите на хората са други. Описаният тук път към висшето познание е подходящ за душите, които са въплътени в съвременната епоха. Той поставя изходната точка на духовното развитие всред обичайните условия на живот, при които е поставен днешният човек.
към текста >>

19. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

обичайки, аз в образ го превръщам.
обичайки, аз в образ го превръщам.
към текста >>

20. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

отколкото на обичайно място?
отколкото на обичайно място?
към текста >>

21. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Обичайки, той бремето пое
Обичайки, той бремето пое
към текста >>

22. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Нека да се спрем първо на Исус от Назарет, чийто живот протече при много необичайни условия.
Нека да се спрем първо на Исус от Назарет, чийто живот протече при много необичайни условия. В началото на нашето летоброене се раждат две деца Исус. Едното от Натановата родословна линия на Давидовия дом, а другото от Соломоновата родословна линия на същия дом. Двете деца се раждат приблизително по едно и също време. В детето Исус от Соломоновата родословна линия, за което се говори в Евангелието на Матея, беше инкарнирана същата индивидуалност, която по-рано беше живяла на Земята като Заратустра, така че в това дете Исус от Матеевото Евангелие имаме преродения Заратустра или Зороастър. Евангелието на Матея описва как в това дете до неговата дванадесета година израства индивидуалността на Заратустра.
към текста >>

23. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Беше свикнала да открива и най-необичайните творения на природата: ту се промъкваше между рифове от големи кристали, ту се плъзгаше по жилите на самородно сребро и току изваждаше някой благороден камък навън.
В един от скалните процепи, из които се провираше безпрепятствено, тя направи странно откритие: Че може да пълзи из тези пукнатини без да се нуждае от светлина, защото умееше да различава по вътрешен усет всички заобикалящи я предмети. Беше свикнала да открива и най-необичайните творения на природата: ту се промъкваше между рифове от големи кристали, ту се плъзгаше по жилите на самородно сребро и току изваждаше някой благороден камък навън. Но за свое голямо учудване, в една затворена урва тя долови предмети, които издаваха съзидателния труд на човешките ръце. Гладки стени, по които тя не можеше да се изкачи или правилни ръбове на стройно изваяни колони, и което и се стори най-странното човешки фигури, около които много пъти се бе обвивала и които вероятно бе приемала за късове руда или в най-добрия случай за добре полиран мрамор. Сега искаше да провери всичко това и да го потвърди, като се надяваше чрез собствената си светлина да опознае напълно странните предмети в него. Тя се забърза по обичайния си път и много скоро стигна до процепа, през който винаги пропълзяваше в това светилище.
към текста >>

Тя се забърза по обичайния си път и много скоро стигна до процепа, през който винаги пропълзяваше в това светилище.
В един от скалните процепи, из които се провираше безпрепятствено, тя направи странно откритие: Че може да пълзи из тези пукнатини без да се нуждае от светлина, защото умееше да различава по вътрешен усет всички заобикалящи я предмети. Беше свикнала да открива и най-необичайните творения на природата: ту се промъкваше между рифове от големи кристали, ту се плъзгаше по жилите на самородно сребро и току изваждаше някой благороден камък навън. Но за свое голямо учудване, в една затворена урва тя долови предмети, които издаваха съзидателния труд на човешките ръце. Гладки стени, по които тя не можеше да се изкачи или правилни ръбове на стройно изваяни колони, и което и се стори най-странното човешки фигури, около които много пъти се бе обвивала и които вероятно бе приемала за късове руда или в най-добрия случай за добре полиран мрамор. Сега искаше да провери всичко това и да го потвърди, като се надяваше чрез собствената си светлина да опознае напълно странните предмети в него. Тя се забърза по обичайния си път и много скоро стигна до процепа, през който винаги пропълзяваше в това светилище.
към текста >>

На твоята възраст те едва ли биха отишли по-далеч от обичайната любезност.
„Ех", засмя се Старецът, „господата сигурно са се пошегували. На твоята възраст те едва ли биха отишли по-далеч от обичайната любезност.
към текста >>

24. 05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин.
За известно време той е забравен от всички. И ето че сега постепенно се заражда приятелство с Шилер [...] И тази приятелска връзка няма равна на себе си в историята на човечеството. Те взаимно се насърчават, така че Херман Грим с право казва: В отношението Гьоте: Шилер имаме не само Гьоте плюс Шилер, а Гьоте плюс Шилер и Шилер плюс Гьоте. Благодарение на другия, всеки от тях, стана нещо друго [...] И сега в душата на всеки от тях възникна [...] големият въпрос, който светът искаше да разреши с политически средства: въпросът за свободата [...] За Шилер нещата стояха така: Как човекът може да намери свободата в своята собствена душа? И на този въпрос той посвети едно от най- забележителните си произведения: „Писма върху естетическото възпитание на човека". Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин. И той го разреши в чисто свой стил [...] като написа Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия. Както Шилер показа по философски път как човекът се издига от обичайния живот към висшите сфери на съществуванието, така и Гьоте показа чрез взаимодействието на духовните сили в човешката душа, как човекът напредва в своето развитие и от всекидневния душевен живот се издига към по-висшите сфери."
към текста >>

Както Шилер показа по философски път как човекът се издига от обичайния живот към висшите сфери на съществуванието, така и Гьоте показа чрез взаимодействието на духовните сили в човешката душа, как човекът напредва в своето развитие и от всекидневния душевен живот се издига към по-висшите сфери."
Те взаимно се насърчават, така че Херман Грим с право казва: В отношението Гьоте: Шилер имаме не само Гьоте плюс Шилер, а Гьоте плюс Шилер и Шилер плюс Гьоте. Благодарение на другия, всеки от тях, стана нещо друго [...] И сега в душата на всеки от тях възникна [...] големият въпрос, който светът искаше да разреши с политически средства: въпросът за свободата [...] За Шилер нещата стояха така: Как човекът може да намери свободата в своята собствена душа? И на този въпрос той посвети едно от най- забележителните си произведения: „Писма върху естетическото възпитание на човека". Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин. И той го разреши в чисто свой стил [...] като написа Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия. Както Шилер показа по философски път как човекът се издига от обичайния живот към висшите сфери на съществуванието, така и Гьоте показа чрез взаимодействието на духовните сили в човешката душа, как човекът напредва в своето развитие и от всекидневния душевен живот се издига към по-висшите сфери."
към текста >>

„И както беше обичайно за неговото време, у Гьоте настъпи макар и първоначално неосъзнато, но впоследствие осъзнато до известна степен това, което можем да определим като срещата му с Пазача на прага.
„И както беше обичайно за неговото време, у Гьоте настъпи макар и първоначално неосъзнато, но впоследствие осъзнато до известна степен това, което можем да определим като срещата му с Пазача на прага. И сега, ако Вие сравните неговото приближаване до Пазача на прага в началото на 90-те години от 18 век, онези негови думи, които току що прозвучаха в рецитацията на г-жа Щайнер като истинска молитва към древноегипетската Изис, ако сравните този Гьотев химн
към текста >>

25. 05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество GA_23 Същност на социалния въпрос

В тази област предстои дълбоко преосмисляне на обичайните възгледи.
В тази област предстои дълбоко преосмисляне на обичайните възгледи. Преди всичко следва да вникнем в истинската стойност на факта, че при съвместния обществен живот на хората ако духовния живот действува като идеология те са лишени от силата, която прави социалния организъм здрав и жизнеспособен. Днешният социален организъм страда от безсилие, от пълен колапс на духовния живот. И този колапс непрекъснато се задълбочава от нежеланието на хората да го признаят за болест. Ако болестта бъде призната, ще се окаже възможно и възникването на такъв вид мислене, какъвто съответствува на съвременното социално движение.
към текста >>

26. Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота) GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Изтощаването на импулсите, които придържаха устоите на държавата, ни разкри и факта, че в наши дни за много хора стана едва ли не обичайно да разглеждат съществуването на държавата като самоцел.
Изтощаването на импулсите, които придържаха устоите на държавата, ни разкри и факта, че в наши дни за много хора стана едва ли не обичайно да разглеждат съществуването на държавата като самоцел. Те забравят, че държавата съществува заради хората. Когато някой смята, че държавата е крайна цел сама за себе си, това е възможно само когато той до огромна степен е изгубил възможността да отстоява вътрешната си човешка индивидуалност. Тогава този човек всъщност се чувства задължен да се грижи за същността на държавата като на сбор от всевъзможни институции, които всъщност правят противното на това, което са правилните им задачи. Впуска се да влага в институциите на държавата много повече, отколкото е необходимо да се вложи за индивидуалното отстояване на човешките същества, съставляващи тази държава. И колкото повече се дава на държавата, толкова повече губят сили хората, които износват тежестта ѝ.
към текста >>

27. Статия 16: Корените на социалния живот GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Въпреки добрата воля на много природоизследователи, които полагат усилия да превъзмогнат материалистичните си убеждения, обичайните концепции на природните науки днес продължават да са силно напоени с материализъм.
Разбира се, ако за коректив се прилагат само конвенционалните научни възгледи, няма да се стигне далеч. В много отношения на тези възгледи им липсва силата, необходима за дълбоко проникване в природните факти. Ако все пак някой опита да се придържа към самата природа, вместо само към различните концепции за природата, ще се намери в по-добро положение да се учи безпристрастно, отколкото ако беше сред партийни възгледи. Въпреки добрата воля на много природоизследователи, които полагат усилия да превъзмогнат материалистичните си убеждения, обичайните концепции на природните науки днес продължават да са силно напоени с материализъм. Духовното съзерцаване на природата ще промени този материализъм, а това духовно съзерцаване на природата ще осигури и средствата за онова трениране на мислите, което, наред с други неща, прави възможно да разберем всеобхватно социалните организми.
към текста >>

28. Статия 17: Основата за троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Докато не разберат това, те ще се страхуват от троичното устройство на социалния организъм, понеже то се сблъсква с обичайното им мислене.
От осъзнаването на това, разбира се, не следва автоматично идеята за троичния ред, но то е необходима стъпка в тази посока. Докато достатъчно много хора не получат проблясък да осъзнаят това, те ще се мъчат, като продължават да вадят от старите политически и правни идеи разни импулси, за които се предполага, че са адекватни на съвременните икономически условия. Докато не разберат това, те ще се страхуват от троичното устройство на социалния организъм, понеже то се сблъсква с обичайното им мислене.
към текста >>

Всеки, който не желае да види основната разлика между троичната идея и обичайните програми, ще отказва да бъде убеден, че тази идея може да е плодотворна.
Всеки, който не желае да види основната разлика между троичната идея и обичайните програми, ще отказва да бъде убеден, че тази идея може да е плодотворна. Идеята е в съзвучие с реалността; тя не се опитва да издевателства над живота с някаква политическа програма, а се стреми да създаде условия за живота, от който извират социални импулси и свободно се развиват. Въпросите на настоящето и близкото бъдеще не са такива, които могат да се решат само с интелект; те трябва да се решат в един жизнен процес, а този жизнен процес по-напред трябва да се създаде. Той ще добие истинската си форма, когато структурата на социалния организъм е такава, че трите жизнени сили в основата на човешкото битие се разгърнат в пълна форма — от едва съзнаван инстинкт към напълно съзнателна мисъл.
към текста >>

29. Статия 19: Копнежът за нови мисли GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Човек трябва да е запознат с обичайните мисли през сегашната епоха.
Първо, човек трябва да разбира как хората са се подвели по този начин на мислене. Човек трябва да е запознат с обичайните мисли през сегашната епоха.
към текста >>

30. 19. Характерни случаи на заболяване GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Против тенденцията на етерното тяло да не извършва необичайната за него нормална храносмилателна дейност действувахме, като давахме сок от панкреасната жлеза.
В нашия случай направихме това, което давахме пулверизирана силициева киселина в яденето и като клизми. Също така отвеждахме чувствителността, като слагахме хардалови мушамички върху долната част на гърба. Действието на хардаловите мушамички почива на това отнемат тази чувствителност от астралното тяло и от азовия организъм. Чрез един процес, който понижава свръхчувствителността на астралното тяло в храносмилателния тракт, ние отведохме тази астрална дейност върху етерното тяло, където тя трябва нормално да съществува. Произведохме това чрез малки дози мед (метал) и карбоанималис. Против тенденцията на етерното тяло да не извършва необичайната за него нормална храносмилателна дейност действувахме, като давахме сок от панкреасната жлеза. Потъналият абсцес бе пунктиран няколко пъти. Чрез аспирация бяха извлечени големи количества гной. Абсцесът намаля, също и подуването на корема, като образуването на гной все повече спадаше и накрая изчезна напълно. Докато гнойта още течеше, един ден бяхме изненадани с едно ново повишение на температурата. Това повишение на температурата не беше необяснимо за нас, тъй като при гореописаното устройство на астралното тяло такова повишение на температурата може да бъде предизвикано от слаби психически възбуди.
към текста >>

31. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

Той ми отговори необичайно мило, но не удостои с нито дума написаното от мен за моя починал съученик.
Но все пак гледах на духовния свят като на реалност. Духовната индивидуалност на всеки човек се разкриваше пред мен най-нагледно. Във физическата телесност и в действията във физическия свят тя имаше единствено своето проявление и се обединяваше с произхождащото от родителите като физически зародиш. Аз следвах мъртвите хора по пътя им към духовния свят. На един от предишните ми учители, с когото останахме в близки приятелски отношения и след завършване на реалното училище, веднъж след смъртта на един съученик написах за тази страна от душевния ми живот. Той ми отговори необичайно мило, но не удостои с нито дума написаното от мен за моя починал съученик.
към текста >>

Ако вземем обичайното понятие за „учене“, можем да кажем, че от този човек не можеше да се „научи“ нищо.
Ако вземем обичайното понятие за „учене“, можем да кажем, че от този човек не можеше да се „научи“ нищо. Но ако човек сам имаше възприятие за духовния свят, чрез него той можеше да направи сигурни, дълбоки прозрения в него.
към текста >>

Животът в мисли ми се показваше като съвсем различен от този, в който човек прекарва обичайното си битие, а също така прави и обичайните си научни изследвания.
Вярвах, че осъзнавам, че едно такова състояние на съзнанието до известна степен се постига, когато човек няма единствено мисли, които отразяват външните неща и процеси, но и такива, които самият той преживява като мисли. Животът в мисли ми се показваше като съвсем различен от този, в който човек прекарва обичайното си битие, а също така прави и обичайните си научни изследвания. Ако прониква все по-дълбоко в преживяването на мислите, той открива, че това преживяване съответства на духовната действителност. Той потегля по душевния път към духа. Но по този вътрешен душевен път се стига до една духовна реалност, която може да се открие и във вътрешната същност на природата. Човек придобива по-дълбоко познание за природата, когато се обърне към нея, след като е съзрял в живи мисли реалността на духа.
към текста >>

32. V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика) GA_28 Моят жизнен път

С обичайните опитни постановки на физиците се бях запознал благодарение на работата във физическата лаборатория на Райтлингер.
С обичайните опитни постановки на физиците се бях запознал благодарение на работата във физическата лаборатория на Райтлингер. Математическата обработка на данните в оптиката ми беше лесна, защото бях изучавал обстойно именно тази област. Въпреки всички възражения, повдигнати от страна на физиците срещу Гьотевото учение за цветовете, чрез собствените си експерименти все повече и повече се отдалечавах от обичайните възгледи на физиците относно Гьоте. Започнах да осъзнавам как цялото това експериментиране представлява само изваждане на факти „на светлина“ – за да използваме един израз на Гьоте, – а не експериментиране „със самата светлина“. Казвах си, че цветът не се произвежда от светлината, както смята Нютон, а се проявява, когато препятствия препречат свободното разпространение на светлината. Струваше ми се, че това може да се прочете непосредствено от експериментите.
към текста >>

Въпреки всички възражения, повдигнати от страна на физиците срещу Гьотевото учение за цветовете, чрез собствените си експерименти все повече и повече се отдалечавах от обичайните възгледи на физиците относно Гьоте.
С обичайните опитни постановки на физиците се бях запознал благодарение на работата във физическата лаборатория на Райтлингер. Математическата обработка на данните в оптиката ми беше лесна, защото бях изучавал обстойно именно тази област. Въпреки всички възражения, повдигнати от страна на физиците срещу Гьотевото учение за цветовете, чрез собствените си експерименти все повече и повече се отдалечавах от обичайните възгледи на физиците относно Гьоте. Започнах да осъзнавам как цялото това експериментиране представлява само изваждане на факти „на светлина“ – за да използваме един израз на Гьоте, – а не експериментиране „със самата светлина“. Казвах си, че цветът не се произвежда от светлината, както смята Нютон, а се проявява, когато препятствия препречат свободното разпространение на светлината. Струваше ми се, че това може да се прочете непосредствено от експериментите.
към текста >>

Не можех да остана при абстракциите, за които човек обичайно си мисли, когато говори за мислене, чувства и воля.
Погледнех ли по този духовен начин душевната дейност на човека: мислене, чувства и воля, пред мен заставаше „духовният човек“ в цялата си образна нагледност. Не можех да остана при абстракциите, за които човек обичайно си мисли, когато говори за мислене, чувства и воля. В тези вътрешни откровения на живота виждах съзидателни сили, които представяха пред мен „човека като дух“. И когато тогава наблюдавах проявлението на човека в сетивния свят, за съзерцаващия ми поглед то се допълваше от духовната форма, действаща в сетивно възприеманото.
към текста >>

33. XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт GA_28 Моят жизнен път

Щом погледнеше от прозореца на влака, човек добиваше впечатлението, че самата природа тук е станала особено поетична и че хората, не обръщащи многомного внимание на обичайната за тях поезия на природата, сноват напред-назад в съзвучие със собствената си съкровена музика на сърцето.
Между тях бяха господин и госпожа Брайтенщайн, с които тогава се бяхме сприятелили и с които си останахме най-сърдечни приятели. Дълго време те имаха водеща позиция във Виенското Антропософско общество. Човешките контакти с трансилванци доведоха до пътуването ми до Будапеща. Столицата на Унгария, с толкова различния си от Виена характер, ме впечатли дълбоко. От Виена дотам се стигаше през един район, блестящ с очарователната си природа, с темпераментната натура и музикалния живец на хората. Щом погледнеше от прозореца на влака, човек добиваше впечатлението, че самата природа тук е станала особено поетична и че хората, не обръщащи многомного внимание на обичайната за тях поезия на природата, сноват напред-назад в съзвучие със собствената си съкровена музика на сърцето. А когато стъпеше в Будапеща, пред него се разкриваше един свят, към който представителите на други европейски народи гледаха с наистина голям интерес, който обаче никога не можеше да бъде разбран докрай от тях. Тъмен фон, озарен от играеща си с цветовете светлина. Когато стоях пред паметника на Ференц Деак, същността на този народ застана пред погледа ми като концентрирана в този човек. В главата на създателя на тази Унгария, която съществуваше от 1867 до 1918 г., живееше твърда и горда воля, която действа сърцато и надделява без хитрост, а със стихийна непосредственост. Чувствах колко субективно верен за всеки истински унгарец е често чуваният от мен девиз: „Извън Унгария няма живот, а дори и да има, това изобщо не е живот.“
към текста >>

34. XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания GA_28 Моят жизнен път

Ницше, така го чувствах, фотографира света от такава гледна точка, към която е привлечено едно дълбоко развито човешко същество през втората половина на деветнадесети век, ако е могло да живее единствено от духовното съдържание на тази епоха, ако в неговото съзнание не е могло да проникне съзерцанието на духа, но чиято воля подсъзнателно, с необичайна сила го е привличала към него.
Така трябваше да подходя например към Ницше, както и към Хекел. Ницше, така го чувствах, фотографира света от такава гледна точка, към която е привлечено едно дълбоко развито човешко същество през втората половина на деветнадесети век, ако е могло да живее единствено от духовното съдържание на тази епоха, ако в неговото съзнание не е могло да проникне съзерцанието на духа, но чиято воля подсъзнателно, с необичайна сила го е привличала към него. Така оживяваше в душата ми образът на Ницше. В него виждах личността, която не вижда духа, в която обаче духът несъзнавано въстава срещу бездуховните възгледи на времето.
към текста >>

35. XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Както е прието, произнасяха се обичайните тържествени речи.
Този млад художник веднъж присъстваше на едно сватбено тържество, на което аз също бях поканен. Както е прието, произнасяха се обичайните тържествени речи. Речта на пастора беше построена върху тълкуванието на имената на булката и младоженеца. Понеже често посещавах приятелския дом, от който произхождаше младоженката, аз също трябваше да държа реч. Опитах се да изпълня своя дълг, разказвайки за чудесните преживявания, които имаха гостите на този дом. Говорих, защото хората очакваха да говоря. От мен се очакваше „подобаваща“ сватбена реч.
към текста >>

36. XXXII. Теософия и антропософия GA_28 Моят жизнен път

Ако в съчиненията си за духовното познание съм споменавал за ученията, обичайни в това Общество, то е било единствено за да се противопоставя коригиращо на едно или друго, което ми се е струвало погрешно в тези учения.
Антропософското движение възникна от представеното по този начин, а не от нещо, заето от Теософското общество. Ако в съчиненията си за духовното познание съм споменавал за ученията, обичайни в това Общество, то е било единствено за да се противопоставя коригиращо на едно или друго, което ми се е струвало погрешно в тези учения.
към текста >>

37. XXXVI. Езотерични указания GA_28 Моят жизнен път

Просто се придържахме към обичайната практика.
Фактът, че по-късно изходната точка за всевъзможни клевети бе намерена в удостоверенията, подписани от Мари фон Сиверс и мен при установяването на връзка с историческата организация на Яркър, означава, че за да се скалъпят подобни клевети, абсурдното е било обсъждано с гримасата на сериозността. Нашите подписи бяха положени формално. Просто се придържахме към обичайната практика. И докато полагахме подписите си, аз най-ясно заявих, че всичко това е формалност и че организацията, която преминава под мое ръководство, няма да вземе нищо от практиките на Яркър.
към текста >>

38. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Обичайните културни фактори действуват върху астралното тяло; те му внушават друг вид желания, нежелания, импулси и т.н.
Различията могат да се наблюдават във влиянието на различните културни и образователни средства върху отделните съставни части на човешкото същество. Обичайните културни фактори действуват върху астралното тяло; те му внушават друг вид желания, нежелания, импулси и т.н. от първоначално притежаваните от него. Задълбочаването в произведенията на изкуството действува върху етерното тяло. Като възприема чрез изкуството идеята за нещо по-висше и благородно от това, което му предлага сетивното обкръжение, човек преобразува жизненото си тяло. Могъщо средство за пречистване и облагородяване на етерното тяло е религията. Затова религиозните импулси имат велика мисия в развитието на човечеството.
към текста >>

За мнозина нейните истини са все още необичайни.
За тях е напълно ясно, че практическото възпитателно изкуство никога не може да поникне от материалистически възгледи. Колкото и да си въобразяват Материалистите, че тези възгледи са практични, толкова те са непрактични в реалния живот. По отношение на живата действителност материалистическите възгледи са направо фантастни; спрямо тях, доводите на Духовната Наука по необходимост също са длъжни да изглеждат като нещо абнормно. Несъмнено, ще трябва да се преодолеят още някои пречки, докато възникналите от живия живот принципи на Духовната Наука се наложат в педагогиката. Но това е естествено. За мнозина нейните истини са все още необичайни. Но ако действително са истина, рано или късно те ще се влеят в културата.
към текста >>

39. 7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина GA_39 Писма до членовете

Така естествено се случва членовете на Обществото да наблюдават различни неща един у друг и то по по-различен начин, от този в обичайните човешки взаимоотношения.
Така естествено се случва членовете на Обществото да наблюдават различни неща един у друг и то по по-различен начин, от този в обичайните човешки взаимоотношения. Но това в същото време е свързано с известна опасност. Ние се научаваме да се ценим взаимно, срещайки се по този начин; изпитваме най-голяма вътрешна радост от душевните откровения на ближния. При такива условия бързо се разгръщат най-благородни влияния и приятелски взаимоотношения. Но същите тези влияния могат да стигнат до състоя ние на екзалтираност. При всичките и недостатъци тя не би следвало да се посреща само със студено и еснафско безразличие или с високомерното отношение на "светския човек".
към текста >>

40. 9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото GA_39 Писма до членовете

Чрез тази процедура няма да по стигнем желания резултат, а само ще успеем да установим пропаст много болезнена за антропософските членове между обичайния вид съвременно учение и това, което трябва да бъде истинското послание на Антропософията.
Дейните членове в различните групи трябва да имат предвид това в бъдеще. То не означава, че наред с антропософските лекции трябва да се уреждат и други, в които да бъдат разглеждани различните клонове на съвременната наука, както се прави извън Антропософското движение. Чрез тази процедура няма да по стигнем желания резултат, а само ще успеем да установим пропаст много болезнена за антропософските членове между обичайния вид съвременно учение и това, което трябва да бъде истинското послание на Антропософията.
към текста >>

41. Молитви и медитации за мъртвите GA_40 Стихове и медитации

действащи, обичайки, от мировата мъдрост,
действащи, обичайки, от мировата мъдрост,
към текста >>

Обичайки, ти мисълта ми ще откриеш,
Обичайки, ти мисълта ми ще откриеш,
към текста >>

42. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Когато след това в по-късни времена отново дойде един възобновител на древната египетска мъдрост, той нарече себе си отново Хермес, както и мнозина други според един стар обичай на египетските мъдреци.
Това, което в далечното минало е било виждано като тайни на духовните светове, е било запазени у по-старите египтяни с най-голяма благоговейност, с най-дълбока религиозност и най-голяма грижа през хилядолетията, така щото онези, които живееха в по-късната епоха на Египет, макар и да можеха още да виждат в духовните светове, можеха да си кажат приблизително следното: Сега ние още виждаме един нисш духовен свят, знаем, че съществува едно такова виждане на един духовен свят; да се съмняваме в това би било също така умно, както да се съмняваме, че съществува едно външно виждане с очите. Това можеше да си каже египтянинът от по-късните времена. Той наистина още имаше само слаби отзвуци от по-нисши духовни светове, но при това все пак чувствуваше и предчувствуваше, че е имало време, когато хората са могли да виждат по-дълбоко в това, кой стои зад физическия сетивен свят. И едно много старо учение, за което именно египетският мъдрец говореше на Солон, запазено в чудесни съчинения в светилищата и в надписи по колоните, говореше за ясновидските способности в древно време. Обаче онзи, когото египтяните считаха за най-великия първоначален притежател на ясновидската мъдрост, те наричаха своя велик мъдрец, древния Хермес. Когато след това в по-късни времена отново дойде един възобновител на древната египетска мъдрост, той нарече себе си отново Хермес, както и мнозина други според един стар обичай на египетските мъдреци. И неговите последователи, понеже казваха, че мъдростта на живеещия в предревното минало Хермес отново е оживяла, нарекоха сега този първи Хермес Трикратно Великият: Хермес Трисмегистос. Всъщност само гърците го наричаха Хермес, при египтяните той носеше името ТОТ. Обаче ние можем да разберем този мъдрец само тогава, когато разберем това, какво именно египтяните са считали като същински тайни на света под влиянието на преданията за Хермес или Тот.
към текста >>

43. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

Стана все повече и повече обичайно за изследователите да държат тази позиция по отношение на Стария Завет, и тогава същото нещо се случи и с Новия Завет.
Впоследствие, и като резултат от това, се появиха тип научни изследвания, които сполучливо могат да бъдат наречени осакатяване на Библията. В наши дни има Библии, в които различните значения на детайлите са обяснени с различните предания. В т.н. Библия на Дъгата например е посочено, как тази или онази част, появила се и вмъкната в общото изложение, има своя произход в съвършено различно легендарно предание – т.е. е казано, че Библията трябва да е била сглобена от късчета от предания. Стана все повече и повече обичайно за изследователите да държат тази позиция по отношение на Стария Завет, и тогава същото нещо се случи и с Новия Завет. Как би могъл да бъде скрит фактът, че когато четирите Евангелия бъдат подложени на дословно сравнение, те не се съгласуват едно с друго? Лесно е да открием противоречия в Евангелията на Матей, Лука и Йоан. И така, изследователите казват: Как може отделните евангелисти да са написали своите Евангелия под божествено вдъхновение, когато разказите им не се съгласуват? Евангелието на св. Йоан – този най-дълбок писмен документ на Християнството – беше лишен от цялата си стойност на историческо свидетелство в умовете на някои изследователи през XIX век.
към текста >>

Не беше обичайно в онези дни да се гледа навън към природата с нечии собствени очи, и не ставаше въпрос за инструменти, апаратура и други неща от този род.
В наши дни ние градим върху основите на постигнатото от личности като тях. Когато погледнем назад към връзката, която в миналото съществуваше между хората и природата, ние намираме, че в старите школи или академии, определени книги имаха същото значение, което Библията има за много хора днес. Аристотел, древногръцкият учен, чиито достижения без съмнение се ограничаваха в сферата на естествената наука, беше разглеждан от най-широките кръгове и в ранното, и в късното Средновековие като авторитет с голямо значение. Винаги, когато хората бяха учени за природата, книгите на Аристотел бяха вземани като основа. Неговите съчинения бяха основополагащи и авторитетни не само в сферите, в които хората преследваха изучаването на природата в по-тесен, философски смисъл, а също и в областта на определено научната мисъл. Не беше обичайно в онези дни да се гледа навън към природата с нечии собствени очи, и не ставаше въпрос за инструменти, апаратура и други неща от този род. По времето на Галилей се случи много показателно събитие, но то беше разказвано като някакъв анекдот. Един човек посочил на свой колега, убеден последовател на Аристотел, че много от изказванията на учителя му не са верни; например, че нервите произлизат от сърцето, противоречащо на реалните факти. Един труп бил поставен пред човека и му било демонстрирано, че тези думи на Аристотел не съответстват на фактите. Той казал: “Да, когато самият аз гледам това, изглежда има противоречие. Но дори и ако Природата ми го показва, аз все още вярвам на Аристотел." И имаше много такива хора, - хора, които вярваха повече на доктрината и авторитета на Аристотел, отколкото на собствените си очи.
към текста >>

44. Х.Астралният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Ясновидството се състои в научаване да виждаш отвън това, което в обичайния живот се чувства отвътре.
Ясновидството се състои в научаване да виждаш отвън това, което в обичайния живот се чувства отвътре. Чувствата, желанията и мислите тогава стават живи и видими форми, съставлящи аурата около физическата обвивка.
към текста >>

45. Забележки на издателя. GA_93 Легендата за храма

Тъй като тези лекции бяха изнесени, когато Рудолф Щайнер все още работеше в Теософското общество, той използва обичайната по онова време терминология.
Тъй като тези лекции бяха изнесени, когато Рудолф Щайнер все още работеше в Теософското общество, той използва обичайната по онова време терминология. От историческа гледна точка ние сме се въздържали да заменим израза "теософия" с "антропософия", както обикновено се правеше по изричното желание на Рудолф Щайнер, след като немската секция на Теософското общество се бе преустроила под името Антропософско общество. Читателят обаче трябва да има предвид, че теософията, която Рудолф Щайнер преподаваше – както е представена в неговата основна книга "Теософия въведение в свръхсетивното познание за света и за предназначението на човека" Събр. съч. 9 – е била винаги еднаква с онова, което той по-късно нарече "антропософия" или "антропософски ориентирана духовна наука".
към текста >>

46. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

На събиранията при тази степен, особено когато в тайните ще бъде посвещаван нов член, никога не се разрешава да присъстват повече от 12 така наречени другари; така че те всъщност – както е обичайно в окултните братства – представят не сами себе си, а нещо, което по тайнствен начин живее всред тях.
Онези, които надхвърлят първите три степени и достигнат до по-висшите степени, притежават малко повече съзнание. Първата от тези по-висши степени е Царската дъга/*5/, степента на царското изкуство Royal Arch-Grad. Тази степен се характеризира с това, че нейната "глава (капител)" или "съюз" има специална организация, която е изпълнена с по-дълбоко значение. На събиранията при тази степен, особено когато в тайните ще бъде посвещаван нов член, никога не се разрешава да присъстват повече от 12 така наречени другари; така че те всъщност – както е обичайно в окултните братства – представят не сами себе си, а нещо, което по тайнствен начин живее всред тях. Те не би трябвало да са личности, а да бъдат олицетворение на свойства.
към текста >>

47. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение. GA_93 Легендата за храма

Може би вие ще попитате, защо се продължава този обичай, тъй като той ще бъде отменен чрез теософския възглед за нещата.
Бих искал още веднъж да оповестя/*1/, че възнамерявам утре сутринта да държа лекция по някои съвременни окултни въпроси свързани със Свободното масонство. И това ще стане, следвайки една древна окултна практика, отделно за мъжете и отделно за жените. Лекцията за мъжете ще бъде в 10 часа, за жените в 11,30 часа. Може би вие ще попитате, защо се продължава този обичай, тъй като той ще бъде отменен чрез теософския възглед за нещата. Това ще стане ясно в съдържанието на лекцията. Аз също бих искал да кажа, че работната група на Ани Безант/*2/ ще има своето редовно събрание утре вечер в 8 часа.
към текста >>

48. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/ GA_93 Легендата за храма

Ако сега би трябвало накратко да кажа, защо жените са били изключени от дейностите на Свободното масонство, аз бих могъл само да кажа, че човек не си казва тайните на противника; не е обичайно да му бъде изпращан собственият план за нападение.
Ако сега би трябвало накратко да кажа, защо жените са били изключени от дейностите на Свободното масонство, аз бих могъл само да кажа, че човек не си казва тайните на противника; не е обичайно да му бъде изпращан собственият план за нападение. Това не се върши при никаква война. И ние ще видим, че Свободното масонство в известно отношение е в опозиция срещу женския свят.
към текста >>

В древността не е било обичайно такива неща да бъдат записвани, те бяха предавани от уста на уста.
Вие знаете, че външното съставяне на Библията правилно се приписва да е станало само няколко стотин години преди раждането на Христос./*2/ Ала Библейското откровение беше една жива традиция от хиляди години преди това. В древността не е било обичайно такива неща да бъдат записвани, те бяха предавани от уста на уста. Затова може да се предположи, че тайните, които Мойсей повери на свещеничеството, бяха записани по-късно.
към текста >>

49. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Ние ще видим, колко погрешно е мнението, което често срещаме, именно, че окултизмът е нещо непрактично, необичайно, отдалечено от обикновения ежедневен живот.
Много бе казано за отношението на окултизма към теософията, на езотеричното към теософията и т.н., но все още нищо не е казано за отношението на теософията към ежедневния живот. Преди седмица вече загатнах, че искам да кажа няколко думи точно по тази тема./*1/ Бих искал днес да отправя вашето внимание не толкова към по-висшите неща, а към това, как окултните познания пряко повлияват ежедневния живот и как наистина чрез теософския мироглед погледът ни е насочен не само към далечни времена и пространства, а как чрез понятия за окултното можем да спечелим и едно съвсем по-различно отношение към ежедневните въпроси, което не би било възможно чрез други понятия. Ние ще видим, колко погрешно е мнението, което често срещаме, именно, че окултизмът е нещо непрактично, необичайно, отдалечено от обикновения ежедневен живот.
към текста >>

50. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

По специални причини, които може бе ще станат още по-ясни от самата лекция, днес аз не прилагам този древен обичай, понеже онова, което ме подтикваше както тогава, така и сега да разисквам този въпрос, е свързано с възможността рано или късно – да се надяваме по-рано – този древен обичай да бъде напълно изоставен.
Днес искам да ви говоря за нещо, което е много криво разбирано и за което в света се разпространяват изключително много заблуди. Мнозина от вас знаят, че вече говорих/*1/ на същата тема на нашето Общо събрание тази година и че по онова време, следвайки окултната практика, говорих отделно за мъжете и за жените. По специални причини, които може бе ще станат още по-ясни от самата лекция, днес аз не прилагам този древен обичай, понеже онова, което ме подтикваше както тогава, така и сега да разисквам този въпрос, е свързано с възможността рано или късно – да се надяваме по-рано – този древен обичай да бъде напълно изоставен.
към текста >>

От друга страна е необходимо да кажа колко е лесно човек невероятно да се изложи, когато борави с тези необичайни факти.
Казах, че много недоразумения се разпространяват по този въпрос. Необходимо е да ви спомена само един факт от собствения ми живот, за да ви покажа, че наистина днес не е лесно, човек да прескочи онова, което е грубо казано фантастични и суеверни представи, съществуващи за него. От друга страна е необходимо да кажа колко е лесно човек невероятно да се изложи, когато борави с тези необичайни факти.
към текста >>

По древен обичай – как е знаел този обичай, той не обясни, – фигурата не ходела.
Ложата била отворена – всъщност тя носела името "Ложа на Сатаната", макар че пред света имала друго име. Появила се една забележителна фигура. По древен обичай – как е знаел този обичай, той не обясни, – фигурата не ходела. Наистина добре е известно, че духовете не ходят, а според някои представи те се плъзгат. Тази забележителна фигура открила заседанието. Епископът по никакъв начин не искал да разкаже какво се случило след това – то било твърде ужасно, – ала той повикал цялата сила на реликвите и като шум от гръмотевица, който преминал през всички редове, прозвучал викът: Ние сме предадени! – и онзи, който открил сесията изчезнал. Накъсо казано, блестяща победа на епископската сила над онова, което е щяло да стане.
към текста >>

Има един смислен обичай в Свободното масонство, който е свързан с този въпрос.
Има един смислен обичай в Свободното масонство, който е свързан с този въпрос. Всеки официално въведен в ложата получава два чифта ръкавици. Единият чифт – да ги облече, другият чифт трябва да облече този, който му е най-скъп. Чрез това се обозначава, че тези двама би трябвало да се докосват един друг само с ръкавици, така че чувствените импулси да нямат нищо общо с онова, което се отнася до Свободното масонство. Тази мисъл е изразена също и в друг един символ: Престилката е символ на побеждаване на сексуалността. Тя бива покрита с престилка.
към текста >>

51. Бележки. GA_93 Легендата за храма

/*3/ – Не е обичайно за Р.
/*3/ – Не е обичайно за Р. Щайнер да дава точни цифри за такива далечни събития. Ако ние се върнем назад във времето отвъд края на ледниковия период /преди 10,000 години/ има голяма неточност между цифрите, дадени от съвременната наука, тя определя датата за началото на ледниковия период като преди един милион години. Духовната наука от друга страна поставя началото на ледниковия период в средата на Атлантида – "Космосът става изчисляем за първи път около 13500 години пр.Хр. По онова време по-голямата част от Атлантида беше вече потънала. /Блаватска/ Неточността с хронологията е в това, че съвременната наука все още взима за своя норма за пресмятане съвременните условия /т. е.
към текста >>

52. Х. Астралният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Ясновидството се състои в научаване да виждаш отвън това, което в обичайния живот се чувства отвътре.
Ясновидството се състои в научаване да виждаш отвън това, което в обичайния живот се чувства отвътре. Чувствата, желанията и мислите тогава стават живи и видими форми, съставящи аурата около физическата обвивка.
към текста >>

53. Първоначални импулси на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Материалистите обикновено вярват, че сънуват, това е обичайното, когато се премине оттатък.
Представете си, че хората, получили доказателство за безсмъртието по този начин, се откажат от копнежа да се вживеят в духовния свят. Те стават материалисти също и по отношение на духовния свят. Според знанието си са спиритуалисти, според мисловните си навици не са нищо повече от материалисти. Вярват в духовния свят, но мислят, че могат да го видят със сетивни средства, а не с духовни. Оказва се, че тези, които пристъпват в камалока с такива материалистически мисловни навици, още по-трудно свикват да познават нещата, отколкото материалистите. Материалистите обикновено вярват, че сънуват, това е обичайното, когато се премине оттатък. Материалистът вярва, че сънува и че всеки момент ще се събуди. В камалока човекът чувства, че сънува, спи, иска да се събуди.
към текста >>

54. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Дори най-висшите духовни способности, дори постиженията на нашите гении, доколкото не са обичайни, се обясняват от страна на такива материалистически изследователи като ненормална мозъчна дейност.
Хьолдерлин умира от копнеж по древна Гърция. Психиатърът казва: «Той страда от мозъчна болест, а всичко друго е външен симптом. Може би мозъчната болест се е дължи на наследствени заложби.» Така не е възможно да се въздейства от страна на това, което днес се нарича душевен живот, върху конституцията на организма, върху конституцията на мозъка. Виждате, че изследванията на съвременната психиатрия водят в бездънното. Физическото тяло се приема за даденост, а духовното е само мъгла, излизаща от физическото тяло. Дори най-висшите духовни способности, дори постиженията на нашите гении, доколкото не са обичайни, се обясняват от страна на такива материалистически изследователи като ненормална мозъчна дейност. Това ще ви каже психиатърът. Все едно какво ще му отговорите, той ще продължава да твърди, че целият духовен живот е зависим от физическата организация. Доколкото се отнася до позитивното твърдение, то е правилно, понеже това, за което всъщност се касае, изобщо не се познава в тези кръгове, то е напълно непознато.
към текста >>

Отклонява ли се даден човек от нормата, от обичайното, от правилото и достига ли отклонението определен размер, който в зависимост от възгледите надхвърля различни показатели на здравето, той е ненормален или болен, което е всъщност едно и също нещо.» П. Й.
36) «Важно е да се познаят всички форми на психичните разстройства, за да разберем как те се отнасят към физическите промени. ...За медицинското становище има, от една страна, нормата и анормалното – от друга. Отклонява ли се даден човек от нормата, от обичайното, от правилото и достига ли отклонението определен размер, който в зависимост от възгледите надхвърля различни показатели на здравето, той е ненормален или болен, което е всъщност едно и също нещо.» П. Й. Мьобиус, «Избрани произведения», том II, Лайпциг, 1903г., стр. 6.
към текста >>

55. Карма и детайли на кармическата закономерност GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Чрез преобразяването на обичайното поведение е възможно от един сприхав да се получи мек човек, от някой избухлив – уравновесен, хармоничен човек.
Но не бива да се очаква това да стане от днес за утре, и да се вярва, че този, който има душевни недостатъци, може да се излекува изведнъж. Следва също да се разбере, че човек трябва да стигне от егоизма до самопожертвувателен начин на живот, който не очаква веднага да получи плодовете на делата си. Това, което стане навик, може да се отрази на физическото тяло още в този живот. Доказателство е окултното развитие, което по съзнателен начин може да има въздействие не само върху астралното тяло, но също и върху етерното тяло. Който премине през окултно развитие, се научава да влияе не само на астралното си тяло, но също и върху етерното и физическото си тяло. Чрез преобразяването на обичайното поведение е възможно от един сприхав да се получи мек човек, от някой избухлив – уравновесен, хармоничен човек. Окултистът трябва да промени навиците си в относително кратко време. Истинското развитие предполага това, което се изучава, да не остане само теория, а да навлезе в етерното тяло. Тогава окултистът постига то да навлезе също и във физическото тяло. Той се научава да владее сърдечния ритъм, пулса и дишането. В окултното развитие се съкращава това, което в обикновения живот се разпределя в много въплъщения.
към текста >>

56. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Оттам също и този, който е написал нещата през 6-ти век, когато писането е станало обичайно, също е носил това име.
Така са били приемани дори математическите истини, които е следвало да предадат на хората божествените откровения относно пространството. Така е било също и в школата на апостол Павел, която е разкривала най-висшите истини само след вътрешна подготовка. Докато апостол Павел проповядва християнството по широкия свят, учениците му в Атина изживявали езотеричното. И понеже духът на школата се предавал в продължение на дълги периоди от време, носителят на езотеричната истина винаги бил наричан със същото име. Атинската школа продължила да съществува столетия наред и най-висшият учител, който бил и най-задълбоченият посветен на школата, винаги носил името Дионисий. Оттам също и този, който е написал нещата през 6-ти век, когато писането е станало обичайно, също е носил това име. Само който знае това, може да разбере какво значение е имало то за Дионисиевата школа.
към текста >>

57. Бележки към това издание. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Блаватска теософско движение, или в по-широк смисъл се има предвид определен мироглед, за който е обичайно духовно-историческото означение «теософия».
По времето, когато са изнасяни лекциите, Рудолф Щайнер действа със своята антропософски ориентирана наука за духа още сред Теософското общество (до основаването на Антропософското общество през 1912/13 г.), но употребява наименованието «теософия» и «теософски» винаги в смисъла на самостоятелното си духовно изследване. Според негови по-късни указания тези термини са заместени с «духовна наука, наука за духа» и «антропософия», «духовнонаучни» или «антропософски», доколкото не става въпрос за основаното от Е. П. Блаватска теософско движение, или в по-широк смисъл се има предвид определен мироглед, за който е обичайно духовно-историческото означение «теософия».
към текста >>

58. За така наречените опасности на окултното развитие GA_98 Природни и духовни същества

Но до последната третина на 19-то столетие не е било обичайно и необходимо те да се разкриват на света под теософската форма, под която съществуват днес.
Когато се говори за окултизма или за окултното развитие на човека, трябва преди всичко да се каже как заниманията с тях се отнасят към същинската теософска (антропософска)1 работа в света. Откакто е започнала, тя е изпълнявала задачите си, като прави голям брой окултни истини достъпни за човечеството. Истините за свръхсетивните светове, които могат да се опознаят от антропософската литература и от лекциите, са прастари. Но до последната третина на 19-то столетие не е било обичайно и необходимо те да се разкриват на света под теософската форма, под която съществуват днес. Грижата за тези истини е била задача на така наречените тайни школи и общества.
към текста >>

Не е било обичайно някой да се прояви навън, за да сподели елементарни истини за света, както трябва да правим днес.
Онзи, който е искал да узнае нещо от древните истини за вътрешния свят, е трябвало да бъде приет за ученик на великите учители на човечеството. Не е било обичайно някой да се прояви навън, за да сподели елементарни истини за света, както трябва да правим днес. Който е бил допускан в школите, е трябвало да издържи изпити и да преобразува някои страни от своя характер, да придобие интелектуални и други способности. В школите е имало много строго разделяне на степени. Не е било възможно например да се кажат тайни от висок ранг на някого, който току-що е бил приет. Всичко е било строго определено и външният свят не е знаел нищо за съществуването на такава тайна наука, която наистина е била единственият истински окултизъм.
към текста >>

59. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

Онези, които по това време, когато легендата получава такъв наклон, са навлезли в мистерийните принципи на езотеричното християнство, виждат в Христовия принцип не само една сила, която навлиза в човешкото развитие, а в съществото, въплътило се в Исус от Назарет, те виждат една световна сила, която далеч надхвърля обичайната в нашето време човешка същност.
Онези, които по това време, когато легендата получава такъв наклон, са навлезли в мистерийните принципи на езотеричното християнство, виждат в Христовия принцип не само една сила, която навлиза в човешкото развитие, а в съществото, въплътило се в Исус от Назарет, те виждат една световна сила, която далеч надхвърля обичайната в нашето време човешка същност. В Христовия принцип те виждат една сила, която за човека представлява лежащ далеч в бъдещето човешки идеал, до който човекът може да се приближи, когато в духа си все повече разбира целия свят. Първоначално те виждат в човека едно малко същество, малък свят, микрокосмос, който за тях е отражение на макрокосмоса, на великия всеобхватен свят, съдържащ всичко, което човекът първоначално възприема с външните сетива, вижда с очите, чува с ушите, но който съдържа и всичко, което духът може да възприеме, което може да възприеме нисшият и най-ясновиждащият дух. Защото в началото така е изглеждал светът за езотеричния християнин. Всичко, което той вижда като процеси в небесния свод и върху нашата Земя, което вижда като гръмотевици и светкавици, буря, дъжд и слънчеви лъчи, като ход на звездите, изгрев и залез на Слънцето, изгрев и залез на Луната, за него е мимика, жест, външен израз на вътрешни духовни процеси.
към текста >>

Той влиза там, усеща, че в този дом витае не обичайната за света религия, а висшето единство на религиите на света.
Той влиза там, усеща, че в този дом витае не обичайната за света религия, а висшето единство на религиите на света. В този дом той съобщава на един стар член на братството, което се намира тук, по чия поръка и защо е дошъл. Приет е и узнава, че в този дом съвсем самотно живее едно братство от дванадесет братя. Тези дванадесет братя са представителите на различни човешки групи на Земята. Всеки отделен брат е представител на едно религиозно вероизповедание.
към текста >>

60. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Такива промени стават и чрез обичайните в света конвенционални лъжи.
Когато човекът лъже, това има силно въздействие върху физическото и етерното тяло. Лъжата и лицемерието са процеси в душата и аза. От материалистическа гледна точка може да се вярва, че лъжите остават само в душата. Но окултният наблюдател знае, че чрез тях стават промени в структурата на физическото тяло. Такива промени стават и чрез обичайните в света конвенционални лъжи.
към текста >>

61. За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека GA_98 Природни и духовни същества

Трябва да си изграждате представи за съвсем други пространствени отношения от тези, които са обичайни във физическия свят.
Грубо сравнение би било следното: Представете си един работник, който живее в предградията и всяка сутрин отива на работа в града. Там е работното му място, но той живее извън града. Това е грубо сравнение. Малко по-добро би изглеждало едно друго сравнение, но то пък е много фантастично. Представете си, че работникът живее далеч от Мюнхен, но има еластични ръце, така че може да свърши своята работа, макар тя да е много отдалечена. Трябва да си изграждате представи за съвсем други пространствени отношения от тези, които са обичайни във физическия свят. Някое същество с астрална природа може да живее на друга планета и въпреки това да действа тук, на астралното поле, защото няма вече разлика в пространствените отношения. Тези въздействия, които например са причинени от други космически тела, се предават по-нататък и се появяват на Земята. Не бива да искаме да изследваме духовния свят само със създадени във физическия свят представи, а трябва да благоволим да си изградим нови представи.
към текста >>

62. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

Лъжи от учтивост или по обичай, традиция и цялата скала, която може да се изброи от нечестност и фалш, малки клевети дори само в мислите, всичко това се отразява върху физическото тяло и слизащите долу същества го намират.
От особено значение са въздействията, упражнявани върху физическото тяло чрез всичко, което човекът има в душата си като лъжи, клевети, лицемерие. Материалистическата нагласа вярва, че лъжата, клеветите и лицемерието са нещо, което е само толкова вредно, колкото може да се види външно. Не е така, а съвсем фини, но не възприемаеми с микроскопа въздействия стигат до физическото тяло. Излезе ли душата по време на съня, въздействията остават във физическото тяло и се откриват от съществата. При това става въпрос не само за душевните изживявания, които грубо сетивно се означават като лъжа, клевета и лицемерие, а също и фините, конвенционалните лъжи, например тези, които общественият ред днес ги налага. Лъжи от учтивост или по обичай, традиция и цялата скала, която може да се изброи от нечестност и фалш, малки клевети дори само в мислите, всичко това се отразява върху физическото тяло и слизащите долу същества го намират. Понеже през нощта то е вътре във физическото тяло, става нещо особено. Поради това се откъсват парчета от субстанцията на тези потопяващи се в тялото същества. Определени части от висшите същества се изолират и следствието от лъжите, фалша и клеветите през деня е изолирането на определени същества през нощта, които чрез това получават известно сродство с физическото човешко тяло. Чрез това тези същества получават самостоятелно съществуване в обкръжаващия ни духовен свят; те са съществата, които причисляваме към съсловието на фантомите. Фантоми са духовни същества, които в своя външен физиономичен израз по определен начин са имитация на човешките телесни части и фигура.
към текста >>

63. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

На мястото на обичайния хронологичен ред лекциите тук са разделени в две големи тематични групи.
На мястото на обичайния хронологичен ред лекциите тук са разделени в две големи тематични групи. В лекциите на първата група Рудолф Щайнер изяснява надсетивния път на познанието във връзка с годишните времена, а в лекциите на втората група – повече дейността на духовните елементарни същества във видимия свят:
към текста >>

64. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Когато Гьоте, достатъчно млад, се приближил до източника на розенкройцерската мъдрост, той приел нещо от високата и много необичайна инициация.
Особено красиво се проявила тази мъдрост в човека, който отразил в себе си културата на Европа в края на 18 век, и то интернационалната култура. Този човек бил Гьоте. Когато Гьоте, достатъчно млад, се приближил до източника на розенкройцерската мъдрост, той приел нещо от високата и много необичайна инициация. Когато говорим за инициацията на Гьоте, рискуваш да се окажеш неправилно разбран, и за това, може би, именно тук следва да се отбележи, че това била особен вид инициация. Това се случило през периода, когато Гьоте е напуснал университета в Лайпциг, но все още не е заминал за Страсбург. Случило се нещо във висша степен необичайно. Гьоте изпитал дълбок душевен стрес; външно той се изразил в обстоятелството, че в края на пребиваването си в Лайпциг Гьоте се намирал близо до смъртта. По време на тежка болест с него се случило важно събитие един вид инициация.
към текста >>

Случило се нещо във висша степен необичайно.
Особено красиво се проявила тази мъдрост в човека, който отразил в себе си културата на Европа в края на 18 век, и то интернационалната култура. Този човек бил Гьоте. Когато Гьоте, достатъчно млад, се приближил до източника на розенкройцерската мъдрост, той приел нещо от високата и много необичайна инициация. Когато говорим за инициацията на Гьоте, рискуваш да се окажеш неправилно разбран, и за това, може би, именно тук следва да се отбележи, че това била особен вид инициация. Това се случило през периода, когато Гьоте е напуснал университета в Лайпциг, но все още не е заминал за Страсбург. Случило се нещо във висша степен необичайно. Гьоте изпитал дълбок душевен стрес; външно той се изразил в обстоятелството, че в края на пребиваването си в Лайпциг Гьоте се намирал близо до смъртта. По време на тежка болест с него се случило важно събитие един вид инициация. В началото Гьоте не знаел, инициацията изливала в неговата душа поетични потоци и, как това скрито течение си пробивало път в произведенията на поета, бил твърде забележителен процес. Такова озарение ние откриваме в поемата "Тайна", която близките приятели на Гьоте са считали за една от най-дълбоките му творби, и всъщност, замисълът на тези стихове бил толкова дълбок, че Гьоте така и не успял да намери в себе си сили да допише докрай. Културното течение на това време все още било неспособно външно да изрази цялата дълбочина на живота, която пулсира в тази поема.
към текста >>

65. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Второто състояние на съзнанието, което ни е известно или, по-точно казано, не ни е известнотова е състоянието, в което се намираме в обичайния сън.
Второто състояние на съзнанието, което ни е известно или, по-точно казано, не ни е известнотова е състоянието, в което се намираме в обичайния сън. Това състояние не е толкова всеобхващащо, но, без да вземаме под внимание цялата негова тъмнина, то вече е по-светло в сравнение с първото. В такова сънно съзнание всички хора някога, когато Земята била Слънце, са се намирали постоянно. Тогава праотецът на човека непрекъснато спял. И днес съществува такова съзнание то се притежава от растенията. Те се явяват постоянно спящи същества, и ако не можеха да говорят, то биха разказвали, какво става на Слънцето, понеже тяхното съзнание е слънчево.
към текста >>

66. 15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Пред онзи, който се съсредоточи върху него с прилагане на окултно развита сила, ще се появи нещо напълно необичайно.
Осми слой отпечатване. Пред онзи, който се съсредоточи върху него с прилагане на окултно развита сила, ще се появи нещо напълно необичайно. Например, растението там ще се превърне в безкрайно множество елементали, и също и също ще се случи със всеки предмет. Силата, която се излъчва на повърхността на Земята от този слой, има вина за това, че изобщо на земята съществува вражда и дисхармония. Хората трябва да действат хармонично, за да преодоляват разделящата сили на този слой. Тази сила и беше заложена в Земята, за да могат хората самостоятелно да установяват хармонията. Тук се подготвя и организира в своята си същност всичкото зло.
към текста >>

67. 3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Но поставете в нашата обичайна обстановка, да речем на маймуни те, след това ги и затворете и вие ще установите, че те много скоро ще развият туберкулоза и ще загинат в затвора си.
Действията във физическия вие можете да видите сами. Предположете, че омекотяващите сили вземат надмощие тогава биха се проявили болести на културата от рода на рахит и други подобни. В случай обаче, че втвърдяващите сили вземат надмощие над тях, то тогава определени меки части на организма биха започнали по странен начин да се втвърдяват. Ако по един неудобен начин този процес излезе на преден план, тогава се стига до туберкулоза. Вие не бихте открили подобни болести у животните, които живеят сред природата. Но поставете в нашата обичайна обстановка, да речем на маймуни те, след това ги и затворете и вие ще установите, че те много скоро ще развият туберкулоза и ще загинат в затвора си. Защо се случва това? Защото когато маймуните се затворят в неподходяща за тях обстановка, надделяват втвърдяващите тенденции.
към текста >>

Тези болести на културата се различа ват от обичайните болести, които се срещат и при животните.
Остане ли един орган на по-ранно стъпало, ще бъде предизвикано неправомерно омекотяване или втвърдяване, резултат от което е нещастен живот. Всеки орган трябва да достигне определената форма на едно определено стъпало на живота. Скритите, не изцяло видимите органи също биха могли да изостават или избързват в развитието си. Туберкулозата е нещо, което в бъдеще няма да представлява заплаха за хората, тя е само едно прекалено ранно проявление на едно състояние, което след време ще е правомерно. Днес това състояние е болестно, след време ще бъде здравословно. Тези болести на културата се различа ват от обичайните болести, които се срещат и при животните.
към текста >>

68. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

И как бихме могли да се отдадем на заблудата, че теософията е нещо, което, както обичайния монизъм, може да се разпространява посредством външна пропаганда?
Но така вие виждате и начина, по който трябва да работим, виждате че външната агитация съвсем не може да е попътен вятър за теософското световно движение. Ако се изправяме пред хората само с догми и се опитваме да им ги обясним, то тогава вие бихте били напълно прави, ако ни кажехте, че това са само фантазии. Едва този човек, който проникне дълбоко в това, което може да предложи теософското движение, и е способен да го обгърне от всички страни, постепенно ще разбере теософските истини. Не е нужно да се удивляваме когато привържениците на материалистични течения намират нещата, които казваме за безумство. Какво иначе да мислят за тях? И как бихме могли да се отдадем на заблудата, че теософията е нещо, което, както обичайния монизъм, може да се разпространява посредством външна пропаганда? Само чрез положителна работа, чрез разпространяване на ученията, както можем, само така теософията може да си намери място в обществото. Дори и да имаме толкова много неуспехи това не бива да ни спира и в никакъв случай не бива да ни обърква. Затова теософското общество не може да бъде нищо друго, освен едно място, в чиито рамки се действува теософски. Обществото никога, никога не може да е основното, основното трябва да е самата духовна наука. Вероятно обществото ако използваме думите на Ницше, които със сигурност сте чували може да представлява само един "мост", един "коридор към висшето", към едно свободно теософско течение в света.
към текста >>

69. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

В древните окултни школи беше нещо съвсем обичайно тези две класи да са една до друга.
Представете си един човек, който вижда изключително добре, който може да види всевъзможни феномени с очите си, но който не разбира нищо от законите на светлината. И представете си един друг човек, който е много късоглед и вижда само на няколко сантиметра разстояние, но който познава добре физическите закони на светлината. Двамата биха могли прекрасно да работят заедно, единият познава законите, а другият съвсем не ги познава, но затова вижда проявленията. Същото важи и за много по-висши области. Възможно е един да е посветен от по-висока степен, без да има претенции за ясновидски способности. В древните окултни школи беше нещо съвсем обичайно тези две класи да са една до друга. Ясновидците приемаха съветите на неясновиждащите посветени. Това беше особено необходимо в случаи те, когато беше нужна висока степен на посвещение и висока степен на ясновидство, например при всичко, което се отнася до астрологията. Беше така, че тези, които искаха да изучат всестранно сложните закони на астрологията, по правило трябваше да се лишат от онова висше ясновидство, до което трябваше да достигне астралният ясновидец. Те се допълваха взаимно. Само в по-ново време, когато човекът вече мисли и чувства материалистично, трябва да разберем, че е невъзможно да отделим строго един от друг тези два клона, и затова от 14 век насам тази разлика между двете класи не се прави, така че учителят не посвещава никого без същевременно да му даде определена степен на ясновидство.
към текста >>

70. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

За окултиста знаците ни най-малко не са просто тези, които се посочват в обичайните наръчници и писания, а ние ги откриваме най-често там, където обикновено най-малко очакваме: в митовете и сказанията, които се коренят в народите, и крият дълбоки окултни истини.
Всички вие знаете, че в окултизма, в теософията се употребяват най-разнообразни символи и знаци, както и знаете, че понякога за тълкуването им в сила влиза много остър ум и спекулации. Тези лекции ще ни по кажат, че много от остроумията и от тези спекулации се използват за лоши цели, и че те съвсем не са средствата, с които човек може да се доближи до действителното значение на тези знаци и символи. За окултиста знаците ни най-малко не са просто тези, които се посочват в обичайните наръчници и писания, а ние ги откриваме най-често там, където обикновено най-малко очакваме: в митовете и сказанията, които се коренят в народите, и крият дълбоки окултни истини. Грешката, която обикновено се прави при тълкуването на такива митове и сказания, е просто тази, че се употребява твърде много остроумие и спекулация. Почти бих желал да кажа, че дълбокия смисъл се търси твърде много с разума, с разсъдъка. Един цикъл лекции на тази тема не би могъл да я изчерпи, а единствено да я засегне афористично. Но за сметка на това, тя ще бъде представена така, че да можем да си съставим представа за отношението на окултните знаци и символи към висшите светове, и по-точно към това, което се нарича астрален или духовен свят.
към текста >>

71. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Днес това е необичайно!
Тук ясно и разбрано се казва, кой стои при кръста: там са майката, нейната сестра, която е жена на Клеоп, и Мария от Магдала. Ако някой се замисли, ще възрази: “Не е ли странно, че и двете сестри носят името Мария? Днес това е необичайно! ”
към текста >>

Обаче това е било необичайно също и тогава!
Обаче това е било необичайно също и тогава! И понеже авторът на Йоановото Евангелие нарича сестрата Мария, ясно е, че майката на Исус не се казва Мария. В гръцкия текст е записано ясно и кратко: “Долу стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария от Магдала”.
към текста >>

72. Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака. GA_106 Египетски митове и мистерии

Спазван беше дори жестокият обичай, че онези, които трябваше да служат, да теглят ладията с изображението на Нертус, онези, които - бидейки роби - можеха да виждат това, те трябваше да бъдат умъртвявани, в знак на това, че те са представители на смъртното човечество, което можеше непосредствено да вижда с очите си акта на оплождането.
Обаче онези, които вече бяха слезли във физическия свят - за разлика от по-висшето човечество, което възприемаше оплождането по гореописания начин - те бяха изгубили своята първоначална наивност; те нямаха съновидения за оплождането, а направо виждаха акта на оплождането; те бяха изгубени за по-висшето съзнание на човечеството. Ето защо те заслужаваха смърт! Споменът за това пра-древно събитие беше запазен в много области на Европа под формата на един ритуал. В точно определено време хората устройваха своите възпоминателни празници и изпълняваха една церемония. Те поставяха изображението на Нертус в една кола или ладия и го потопяваха в морето на страстта. Спазван беше дори жестокият обичай, че онези, които трябваше да служат, да теглят ладията с изображението на Нертус, онези, които - бидейки роби - можеха да виждат това, те трябваше да бъдат умъртвявани, в знак на това, че те са представители на смъртното човечество, което можеше непосредствено да вижда с очите си акта на оплождането. Само жреците, които бяха посветени, можеха да останат невредими при тази церемония. От този пример ние виждаме, как в определени области хората запазиха спомена за тези реални пра-древни събития, за които разказваме сега, и как там те въведоха култа към богинята Нертус. В тези области хората съхраниха съзнанието за Нертус и така те стигнаха до тази легенда, до този ритуал.
към текста >>

73. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

В това изречение, което е било обичайно при учениците на аполоновите мистерии, а именно, че в шестата епоха песента на Аполон ще достигне до своята цел, беше изразено повторението на втората епоха на Земното развитие в шестата епоха на една по-висока степен.
Когато се издигнем от човешкото същество до едно божествено Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това духовно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности. Както човекът е съставен от неговите отделни членове, физическо тяло, етерното тяло, астралното тяло и т.н., които се групират около неговия Аз, така и музите са се групирали около Аполон. И онова също, което е било казвано във връзка с подобни неща на кандидатите за посвещение в аполоновите мистерии, има дълбоко значение. На тях им била поверявана една тайна, като им се казвало: в шестата епоха на хората ще говори по един особен начин онзи Бог, който през втората епоха бе говорил по едни толкова особен начин на Заратустра. Това са се стремели учителите в мистериите да обяснят на учениците, като са казвали: в шестата епоха песента на Аполон ще достигне своя цел на земята. В това изречение, което е било обичайно при учениците на аполоновите мистерии, а именно, че в шестата епоха песента на Аполон ще достигне до своята цел, беше изразено повторението на втората епоха на Земното развитие в шестата епоха на една по-висока степен.
към текста >>

74. 1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

В този случай обичайната езикова употреба на думите „имагинация" и „въображение" е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален свят.
Представете си за миг един такъв свят, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможен начин и непрекъснато променящи своя външен вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове като непосредствен израз на духовно-душевни Същества, така че да си кажете: Ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно същество. Да, представете си живо цялото това море от преливащи цветове бих могъл, разбира се, да взема друг пример и да кажа: Едно необятно море от преливащи звукови, мирисни или вкусови усещания, защото всичките са израз на намиращите се зад тях духовно-душевни същества. Ето в този случай Вие се изправяте пред това, което наричаме имагинативен свят. В този случай обичайната езикова употреба на думите „имагинация" и „въображение" е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален свят. Този свят изобщо не може да бъде обхванат от сетивното познание.
към текста >>

Обаче всичко, което днес би било неправилно, в определени исторически епохи, е представлявало нещо обичайно и нормално.
Естествено, съществува възможност човек да усвои и трите степени на свръхсетивното познание. Но възможно е също, например, в една от своите инкарнации човек да достигне само до степента на имагинацията; тогава пред този ясновидец, който е стигнал само до степента на имагинацията, остават напълно скрити онези области от духовния свят, които могат да бъдат овладени единствено чрез инспирацията и интуицията. Тези хора определяме като „ясновидци". Разбира се, днес съвсем не е общоприето хората да бъдат направо довеждани до по-висшите степени на свръхсетивното познание, без преди това да са минали през степента на имагинацията, така че за нашите съвременници едва ли има възможност, така да се каже, имагинацията да бъде „прескочена" и те да попаднат направо в полето на инспирацията и интуицията. Обаче всичко, което днес би било неправилно, в определени исторически епохи, е представлявало нещо обичайно и нормално.
към текста >>

После, след осем дни става обрязването за някакво бягство в Египет не става и дума а наскоро след това детето е представено в храма; там ставаме свидетели на обичайното жертвоприношение, после родителите се завръщат заедно с детето в Назарет и остават да живеят там.
От Евангелието на Лука научаваме, че родителите на Исус от Назарет първоначално живеят в Назарет и после, заради преброяването, отиват във Витлеем. Там се ражда Исус. После, след осем дни става обрязването за някакво бягство в Египет не става и дума а наскоро след това детето е представено в храма; там ставаме свидетели на обичайното жертвоприношение, после родителите се завръщат заедно с детето в Назарет и остават да живеят там. После научаваме за едно друго забележително събитие: как дванадесетгодишният Исус, при едно от посещенията на неговите родители в Ерусалим, остава в храма, как те го търсят, и го намират в храма между тези, които тълкуват писанията, как Исус се явява пред тях като знаещ и вещ в тълкуването на писанието, как Той се държи разумно и мъдро всред обкръжението на книжниците.
към текста >>

75. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Обаче днес ни предстои да разгледаме една необичайна и трудно приемлива дори за мнозина от Вас част от християнските истини.
Подходящият за целта път трябва да бъде така подбран, че отделните потоци на истината да не срещат никакви ограничения и чак после да посочим как те се намират в пълно съзвучие, в пълна хармония. В досегашните лекционни цикли аз използвах като изходна точка и то съвсем съзнателно Евангелието на Йоан, така че, естествено, съм обръщал внимание само върху една част от истината. И все пак тази част си остава истина; в това ще се убедим и през следващите дни. Обаче днес ни предстои да разгледаме една необичайна и трудно приемлива дори за мнозина от Вас част от християнските истини.
към текста >>

76. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

За всичко онова, което Буда можа да си припомни по този начин, и което можа да обозре със своя духовен поглед, той вече знаеше: тук сме изправени пред един свят, който хората притежаващи обичайното съзнание за настоящето и близкото бъдеще трябваше да напуснат.
Така Буда показва на своите последователи, как той постепенно се е издигнал до едно познание, което наистина е притежавал по-рано, но което той отново трябва да постигне при всяко свое прераждане, според условията на епохата, в която живее, и че сега отново трябва да постигне такова познание, което да съответствува на неговото пълно и цялостно инкарниране в едно човешко физическо тяло. Едва сега ние стигаме до едно предчувствие за значението и величието на онази индивидуалност, която шестстотин години преди нашата ера се беше въплътила в царския син от рода на Сакия. За всичко онова, което Буда можа да си припомни по този начин, и което можа да обозре със своя духовен поглед, той вече знаеше: тук сме изправени пред един свят, който хората притежаващи обичайното съзнание за настоящето и близкото бъдеще трябваше да напуснат. Само „посветени", какъвто беше самият Буда, могат да виждат в духовния свят; обаче нормалното човечество вече беше изгубило тази възможност. Наследствените рудиментарни останки от старото ясновидство бяха на изчезване. Понеже Буда нямаше задачата да говори за това, което посветеният знае, а неговата мисия беше да приближи хората до силите, бликащи от техните собствени души, той можа не само да загатне за плодовете на своето просветление, но и да си каже: „Да, аз съм длъжен да говоря за онези душевни състояния, до които хората ще стигнат благодарение на много по-висши но все пак спотаени в самите тях сили, благодарение на такива душевни качества, каквито са характерни за сегашната еволюционна степен на развитие."
към текста >>

77. 4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

В този случай ние не би трябвало да оставяме това дете да расте при обичайните условия на своите връстници.
Нека сега внимателно да проследим как душевните и интелектуални сили постепенно израстват в седмата, четиринадесетата, двадесет и първата година, след като по-рано те изобщо не са били загатнати. Следователно, замислете се как протичат нещата в нормалния живот, но представете си още, че искаме да извършим следния „експеримент": А именно, да не позволим на един току що роден човек да се развива напълно нормално, т.е. според естествените условия на съвременната епоха, а че бихме му предоставили по изкуствен начин възможността да усвои с особена свежест това, което при нормални условия се усвоява примерно между дванадесетата и осемнадесетата година, следователно, да асимилира света в душевен смисъл, но не както другите хора, а с откривателски дух, който действува формиращо върху околната среда. И да предположим още, че искаме по изкуствен начин да превърнем това дете в една действително продуктивна натура. В този случай ние не би трябвало да оставяме това дете да расте при обичайните условия на своите връстници.
към текста >>

78. 5. Пета лекция, 19 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Детето, което носи в себе си индивидуалността на Заратустра, развива с необичайна бързина зрелостта на онези сили, които трябваше да възникнат у него, след като в тялото му е инкарнирана една толкова могъща личност.
Двете деца Исус израстват. Детето, което носи в себе си индивидуалността на Заратустра, развива с необичайна бързина зрелостта на онези сили, които трябваше да възникнат у него, след като в тялото му е инкарнирана една толкова могъща личност. Индивидуалността, инкарнирана в тялото на другия Исус, е от съвсем различно естество. Най-същественото в нея, това е третото тяло на Буда или неговата Нирманакайя. Точно тя обгръща с лъчите си другия Исус. Ето защо евангелистът Лука добавя: Когато родителите му се връщат в Назарет, детето е преизпълнено с мъдрост а това означава, че то е проникнато с мъдрост в своето етерно тяло и „Божията благодат беше върху Него (Лука 2, 40). Обаче това дете израства така, че нормалните човешки качества, свързани с разбирането на външния свят, се формират извънредно бавно.
към текста >>

79. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Това е било доста обичайно както в дохристиянското време, така и в християнските времена.
Изобщо, когато се ражда нещо ново, хората наистина съвсем не са склонни да разпознават това ново. Те не могат да определят веднага събитията, които стават в духовната област. Но пък винаги много лесно говорят за някакви бъдещи пророци, които трябва да дойдат. Това е било доста обичайно както в дохристиянското време, така и в християнските времена. В 12.-13. век избухнала истинска страст към пророчествата. На различни места се срещали хора, които възвестявали второто пришествие на Христос в най-близко време, посочвайки даже местата, където ще се появи. В други времена също са се срещали отделни подобни явления. Казвали са как един или друг ще стане въплъщението на новия Христос.
към текста >>

80. За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

И тук стигаме до нещо, което е добре да обсъдим и което отговаря на собствения ни въпрос, а именно: необходимо ли е, или поне, добре ли е за днешния човек, наред с правомерния стремеж сам да прониква в духовния свят, обстойно и активно да се занимава с конвенционалните средства за познание и с обичайните интелектуални методи на физическия план?
Работата е там, обаче, че ако наистина се предприеме, такава проверка в известно отношение е доста изтощителна. Тя изисква мислене, тя изисква, така да се каже, да работим и всъщност да се проникваме с изследваното, за да намерим потвърждения във физическия свят на твърдяното от ясновидското изследване. И тук стигаме до нещо, което е добре да обсъдим и което отговаря на собствения ни въпрос, а именно: необходимо ли е, или поне, добре ли е за днешния човек, наред с правомерния стремеж сам да прониква в духовния свят, обстойно и активно да се занимава с конвенционалните средства за познание и с обичайните интелектуални методи на физическия план? С други думи, добре ли постъпва духовният ученик, отхвърляйки удобството, което днес щедро му предоставя недуховният свят, добре ли постъпва, отхвърляйки удобството сериозно да развива своя мисловен свят, наистина овладявайки средствата, с помощта на които също и на физически план може да се изучава човека? Или постъпва добре, когато се обучава много по отношение начина на мислене? Наистина е много трудно, напълно ясно и точно да се доведе до днешното съзнание това, което се има предвид.
към текста >>

А мислителят може напълно да го включи в това, което съществува в обичайния физически свят.
При него, разбира се, това го има в същия момент, както и при немислещия ясновиждащ визионер, но той го вижда малко по-късно. Но когато той вижда това явление, то вече е снабдено със съждение, пронизано е от мисъл, и той може точно да знае дали това е призрачен образ, който обективизира собствените му желания, или е обективна реалност. Такава е разликата в субективното преживяване. Немислещият ясновиждащ визионер вижда явлението тутакси, мислещият – малко по-късно. Затова при първия то остава такова, каквото го вижда, и той може и така да го опише. А мислителят може напълно да го включи в това, което съществува в обичайния физически свят. Той може да го приведе в отношение към него. Защото физическият свят, също както и явлението, е откровение на духовния свят.
към текста >>

81. Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Обичайно за днешната външна наука е да оперира само с документи и да сверява всичко, което се намира в Стария Завет, с всевъзможни външни свидетелства и да не намира потвърждение на казаното там.
Да вземем един древноеврейски посветен. Макар именно в древноеврейския народ посвещението да не е било толкова често, както при другите народи, все пак можем да вземем един такъв истински посветен, и не просто някой познаващ теорията и закона, а истински посветен, проникващ в духовните светове и притежаващ цялото своеобразие на народа. Обичайно за днешната външна наука е да оперира само с документи и да сверява всичко, което се намира в Стария Завет, с всевъзможни външни свидетелства и да не намира потвърждение на казаното там. Ще имаме още възможности да покажем, че Старият Завет дава по-достоверни факти, отколкото външната документирана история. Във всеки случай, духовната наука показва, че действителното кръвно родство на еврейския народ до прародителя Авраам е потвърдено, и да се смята Авраам за прародител е правомерно. Но, между другото е имало нещо, което са знаели в древноеврейските тайни школи: индивидуалността, душевната същност на Авраам не е била въплътена само като Авраам, а е вечно същество, което оставало да пребивава в духовния свят. И истински посветен бил този, който е бил инспириран от същия дух, от който е бил инспириран и Авраам, който е можел да го призове за себе си и е бил пронизан от същата душевност, както и Авраам. Така че между всеки посветен и прародителя Авраам е имало реална връзка.
към текста >>

82. Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Но можем да си спомним за едно доста обичайно явление.
Така постепенно е трябвало да се развиват и заложбите в народа, който бил именно този народ, който бил избран за да предостави тяло на най-съвършения Аз. Затова той е трябвало да се развива така, че това, което в продължение на години се проявява в човека, да се проявява тук от поколение в поколение. Тук заложбата в следващото поколение винаги трябва да е по-развита, отколкото в предишното. Тя не може цялата изведнъж да се разгърне само в едно поколение. Обяснението на окултните причини, защо това е така, би ни отвело твърде далеч. Но можем да си спомним за едно доста обичайно явление. Спомнете си, че наследяването се грижи за това, определени качества да не преминават веднага по наследство, а да се пропусне едно поколение и внукът повече да прилича на дядо си по унаследените качества. Това е било така и при наследяването на качествата в сменящите се поколения при еврейския народ. Тук винаги е трябвало да има „прескачане“. Това, което при отделния човек съответства на един възрастов период, в народа съответства на две последователни поколения. Така че можем да кажем: този народ, като голям индивидиум, е трябвало да се развива от поколение на поколение така, че на това, което при отделния човек става от раждането до смяната на зъбите, да съответстват два пъти по седем поколения, тоест, четиринадесет поколения.
към текста >>

83. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Не можем ли също да кажем, че коледната елха днес е нещо, което би могло да се възприема като предвестник на бъдещето, в смисъл, че, може би, постепенно, но все повече и повече в тази коледна елха ще започнат да виждат образ на нещо необичайно значително и велико?
В душата на съвременния човек лесно би могло да възникне убеждение, че поетичната елха на Рождество е древна институция. Съществува картина, представяща коледна елха в семейната стая на Лутер. Тази картина е нарисувана, естествено, едва в XIX век, изобразявайки нещо съвсем лъжливо, тъй като по обширните простори на немските земи, както и в другите области на Европа, по времето на Лутер такива коледни елхи още не са съществували. Тя е по-късен символ. Но, вероятно, именно тази коледна елха ни сочи нещо доста забележително. Не можем ли също да кажем, че коледната елха днес е нещо, което би могло да се възприема като предвестник на бъдещето, в смисъл, че, може би, постепенно, но все повече и повече в тази коледна елха ще започнат да виждат образ на нещо необичайно значително и велико?
към текста >>

За относително кратко време тя е навлязла като щастлив обичай в света.
Това дърво също произхожда сякаш от тъмните глъбини. Да порицават такъв неисторически подход, като току що отбелязания, могат само хора, които не знаят, че нещо, чиито външни причини не са достъпни за физическото познание, въпреки това има дълбоки духовни причини. От външния поглед може да убегне, по какъв начин рождественската елха толкова забележително е проникнала във външния човешки живот. За относително кратко време тя е навлязла като щастлив обичай в света. Дори и външно това да убягва от погледа, този, който знае, че всички външни събития са отпечатъци на духовни процеси, трябва да усеща, че на външен физически план, вероятно е съществувала особено дълбока причина за появата на коледната елха, че коледната елха се е появила сякаш под влиянието на дълбок духовен импулс, невидимо водещ хората, и който, може би, неосезаемо е инспирирал отделни, особено чувствителни души, за да изрази външно в удивително красивата коледна елха вътрешната светлина, която трябва да сияе в света. И когато такова знание се пробужда за мъдростта, тогава това дърво може да стане по наша воля външен символ на най-висшето.
към текста >>

Постепенно простирайки се над сърцата и душите на хората от настоящето и бъдещето, сгрявайки и просветлявайки ги, е възможно антропософията да успее да позлати и станалия толкова материалистичен външен обичай за коледната елха, да успее да го прониже със своята мъдрост и да го направи велик символ, след като той е навлязъл в последните времена в земния живот сякаш от тъмните подоснови на душата.
Ако антропософията трябва да бъде мъдрост, тя може да бъде дейна мъдрост и да пронизва с мъдрост, тоест, да покрива с позлата външните впечатления и външните обичаи. Постепенно простирайки се над сърцата и душите на хората от настоящето и бъдещето, сгрявайки и просветлявайки ги, е възможно антропософията да успее да позлати и станалия толкова материалистичен външен обичай за коледната елха, да успее да го прониже със своята мъдрост и да го направи велик символ, след като той е навлязъл в последните времена в земния живот сякаш от тъмните подоснови на душата. И ако, прониквайки малко по-дълбоко, предположим, че духовното водачество е внасяло в човешките сърца своите импулси, ще се окаже, че няма да е съвсем лишено от основание това, че край трепкащите пламъчета на дървото, хората преживяват в дълбоки чувства мислите, подсказани им от това духовно водачество.
към текста >>

В различни страни на Европа е имало стар обичай – в седмиците преди Рождество, хората са търсели издънки от разни дървета, разни храсти, като са предпочитали основно широколистни растения, които са можели да покарат или поне малко да пуснат кълн в Рождественската нощ.
В различни страни на Европа е имало стар обичай – в седмиците преди Рождество, хората са търсели издънки от разни дървета, разни храсти, като са предпочитали основно широколистни растения, които са можели да покарат или поне малко да пуснат кълн в Рождественската нощ. И когато на Рождество в стаята са стояли грижливо събраните издънки или клонки на дървета, и в нощта на дълбокото слънцестоене след предприетите изкуствени мерки те покарвали, в много души се появявало нещо като предчувствие за непобедимия живот, животът, който трябва да победи всяка смърт. Но самата коледна елха е по-млада. Къде преди всичко трябва да търсим обичая за коледната елха?
към текста >>

84. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин.
Някои братства на Запада обаче все още са запазили отношение към древните традиции и са се опитали да ги приложат по съответен начин и да ги поставят в услуга на някакъв групов егоизъм. Наистина е необходимо да се знаят тези неща. Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин. Само в кръга на посветените се знае, че всичко това е само спекулация, че всичко това е само абстракции. За себе си обаче те търсят онова съществено, към което се стремят в абстрактни формули за Бог, добродетел и безсмъртие и много по-конкретно и по тази причина тези думи са превеждани за посветените в техните съответни школи. Бог е преведен като злато, и човек търси зад мистерията да дойде до онова, което може да бъде описано като тайната на златото. Златото, представляващо онова, което е слънчевоподобно вътре в земната кора, е наистина нещо, вътре в което е заложена една многозначителна мистерия. Всъщност материално златото стои в същото отношение към другите, субстанции както при мисленето мисълта за Бога стои към другите мисли.
към текста >>

85. 1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

При определени обстоятелства това изживяване на екстаз може да доведе човека до точка, където той всъщност има нови опитности, опитности в никакъв случай обичайни.
Това изживяване е такова, че определено не е благотворно за човешкия живот като цяло; то е състоянието, обикновено познато като екстаз – когато този термин се използва в първоначалния смисъл. То причинява това, човек за момент да стане несъзнателен за впечатленията на сетивния свят, така че за известно време той не усеща цветовете, звуците, уханията и т.н. около себе си и е нечувствителен към обикновени сетивни впечатления. При определени обстоятелства това изживяване на екстаз може да доведе човека до точка, където той всъщност има нови опитности, опитности в никакъв случай обичайни. Нека отново бъде подчертано, че екстазът в тази форма не би трябвало да се разглежда като желателно състояние; тук той се описва само като възможно състояние. Нерядко срещаното състояние да бъдеш "вън от себе си", както се казва, не трябва да бъде наричано екстаз. В едното от двете възможни състояния човек става глух за впечатленията, носени от сетивата; той просто изпада в несвяст в който, вместо сетивни впечатления, около него се разгръща черен мрак. За един нормален човек това е наистина по-безопасното състояние от двете.
към текста >>

" Ако този свят на картини е такъв, че той да може да си каже: "Аз не съм способен да построя такъв свят на картини от моите обичайни изживявания" тогава очевидно картините трябва да идват при него от някъде.
Има също и форма на екстаз, в който човек не само е обкръжен от дълбока тъмнина, но тази тъмнина се изпълва с един свят, дотогава напълно непознат за него. Да не казваме веднага, че това може да бъде свят на илюзия, на измама...или, ако желаете, нека останем на това за момент...няма да приемем, че този свят има някакво реално значение, а ще го наречем свят на духове и привидения. Същественият момент тук е, че вижданото може наистина да бъде свят дали на картини или на илюзии който предварително не е бил познаван. Човек тогава трябва да се запита: "Способен ли съм, с всичките си способности, да построя такъв свят за себе си от моето обикновено съзнание? " Ако този свят на картини е такъв, че той да може да си каже: "Аз не съм способен да построя такъв свят на картини от моите обичайни изживявания" тогава очевидно картините трябва да идват при него от някъде. По-късно ще решим дали този свят е бил магично призован пред него като заблуда, или е реалност. Смисълът е, че има състояния, в които човек вижда светове, дотогава непознати за него.
към текста >>

Мистиците, които решават да не се интересуват от външните причини на своите интереси, своите симпатии и антипатии, своята тъга, радости и т.н, и внимават само за изживяванията, оттеглящи се и вливащи се в техните души, проникват дори по-дълбоко в своя душевен живот и имат напълно определени изживявания, различаващи се от обичайно познатите.
Нека сега се запитаме дали сме способни да достигнем също и зад нашия вътрешен свят, зад света на нашите страсти, пориви и желания, на нашите радости и страдания, тъга и т.н. Това също е възможно. Отново има изживявания, които отвеждат отвъд сферата на обикновения душевен живот, ако задълбочим този душевен живот вътрешно. Това е пътят, поеман от много от онези, наричани мистици. В този процес на мистично задълбочаване човек първо отвръща вниманието си от света на сетивата и го концентрира върху своите собствени вътрешни изживявания. Мистиците, които решават да не се интересуват от външните причини на своите интереси, своите симпатии и антипатии, своята тъга, радости и т.н, и внимават само за изживяванията, оттеглящи се и вливащи се в техните души, проникват дори по-дълбоко в своя душевен живот и имат напълно определени изживявания, различаващи се от обичайно познатите.
към текста >>

Обичайният Аз е онзи, който се бунтува срещу удара идващ отвън; а мистиците проникват до онова, което е под този Аз, до нещо, което всъщност е причинило удара.
Чрез това вътрешно задълбочаване на изживяването душата променя своето предишно отношение, съсредоточава се повече върху себе си, търси в себе си онова, което преди е търсила във външния свят. Очевидно такъв е случаят, когато някой казва на себе си: "Човекът, който ми нанесе удара, беше доведен до мен само защото аз самият съм бил причината за това." Такива хора обръщат все повече и повече внимание на своята собствена вътрешна природа, на собствения си вътрешен живот. С други думи, точно както един индивид в състояние на екстаз вижда през външния воал на сетивните възприятия в свят на същества и реалности, дотогава непознати за него, така и мистикът прониква под своя обичаен Аз. Обичайният Аз е онзи, който се бунтува срещу удара идващ отвън; а мистиците проникват до онова, което е под този Аз, до нещо, което всъщност е причинило удара. По този начин мистикът достига етап, където постепенно изцяло губи от погледа си външния свят. Малко по малко всяка представа за външния свят изчезва и собствения му Аз се разширява, сякаш е в цял един свят. Но точно както за момента няма да решим дали светът, открит в екстаза е мираж, реалност или фантазия, така няма да решим и дали усещанията на мистика, сравнени с обикновения душевен живот, са реалност и дали той самият е онзи, който е причината за своята скръб и страдание. Всичко това може да бъде толкова мечтано, но така или иначе е изживяване, което може действително да се случи на човек. Важното е, че от две страни външно и вътрешно той прониква в свят, дотогава непознат за него.
към текста >>

Така и в двете посоки, в обичайния екстаз и в обичайното мистично изживяване, се изгубва силата на ориентация в света.
Така и в двете посоки, в обичайния екстаз и в обичайното мистично изживяване, се изгубва силата на ориентация в света. Следователно е нещо добро това, че човек среща прегради в двете посоки. Ако изрази своя Аз във външна посока, той се натъква на преградата на сетивните възприятия; те не го оставят да проникне до лежащото зад воала на сетивния свят и това е полезно за него, защото той обикновено е способен да владее напълно своя Аз. А в другата посока вътрешните изживявания в душевния живот не му позволяват да проникне под Аза, под онези усещания, които водят до способността за ориентация. Той е заграден от две прегради, във външния свят и във вътрешния свят на душата, и при нормални обстоятелства не може да проникне отвъд точката, докъдето ориентацията в живота е възможна за него.
към текста >>

И двете изживявания, това на възприемане в екстаза на определени събития и същества в Макрокосмоса, и това на преминаване през необичайни вътрешни изживявания като мистик, са свързани едно с друго, и тази връзка може да се характеризира много просто по следния начин.
Докато в състоянието на екстаз човек разширява своето същество в Макрокосмоса, мистикът натиква себе си в Микрокосмоса. И двете изживявания, това на възприемане в екстаза на определени събития и същества в Макрокосмоса, и това на преминаване през необичайни вътрешни изживявания като мистик, са свързани едно с друго, и тази връзка може да се характеризира много просто по следния начин. Светът, който виждаме със своите очите и чуваме със своите уши, подбужда в нас определени чувства на удоволствие, болка и т.н. Ние чувстваме, че в нормалния живот всичко това е свързано. Радостта във външния свят, почувствана от един човек, може да бъде по-силна от онази, почувствана от друг, но това са само разлики в степента. Силните страдания и захласи на мистика са значително различни по качество. Също има и големи разлики в качеството между онова, което очите виждат и ушите чуват, и изживяваното от някого в екстаза, когато той е предаден на един свят, който не е като света на сетивата.
към текста >>

86. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Казаното в трактати от обичайния вид представлява, в кръгозора на Духовната Наука, само най-елементарното начало.
Всички вие сте запознати с идеите, поддържани от съвременната астрономическа наука за движението на Земята около Слънцето и също за движението на другите планети, принадлежащи на Слънчевата система. Казаното в трактати от обичайния вид представлява, в кръгозора на Духовната Наука, само най-елементарното начало. За Духовната Наука случващото се във физическия свят е символ, външна картина на вътрешни духовни процеси, и онова което сме свикнали да научваме за нашата планетарна система от елементарната астрономия може да се сравни, спрямо лежащото в основата му, с наученото от едно дете за движението на часовника. Ние му обясняваме за какво са 12-те общоприети цифри и какво означава въртенето на двете стрелки едната бавна, а другата по-бърза. Детето евентуално ще може да ни каже от позицията на двете стрелки кога, да речем, часът е девет и половина. Но това не би означавало много. Детето трябва да научи още много, например, да свърже движението на стрелките с онова, което се случва в света.
към текста >>

87. 3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ние щяхме да видим нещо съвсем различно от онова, което виждаме по обичайния начин: ние щяхме да познаем интимните изживявания, търсени от мистика.
Има, разбира се, действително състояние на преход от спящия към будния живот. Как тогава щяха да стоят нещата, ако бяхме наистина способни, при слизане в своите физически и етерни тела, да съзерцаваме себе си отвътре? Ние щяхме да видим нещо съвсем различно от онова, което виждаме по обичайния начин: ние щяхме да познаем интимните изживявания, търсени от мистика. Мистикът се стреми да отклони изцяло своето внимание от външния свят, да изключи впечатленията, нахлуващи в неговите очи и други сетива и да проникне в своето най-вътрешно същество. Но оставяйки настрана опитности от този род, ние можем да кажем, че в ежедневния живот сме защитени от гледката на своето вътрешно същество, понеже в момента на събуждането погледът ни бива отклонен към външния свят около нас, към гоблена представен ни от сетивата гобленът, от който физическото ни тяло, когато е наблюдавано през будния живот, е една част. Така в будно състояние възможността за наблюдаване на себе си отвътре ни се изплъзва. Като че ли несъзнателно сме били преведени през поток: докато спим ние сме от тази страна на потока, когато сме будни, сме на отсрещната страна. Ако бяхме способни да възприемаме нещо от "тази страна", ние щяхме да можем да възприемаме своя Аз и своето астрално тяло, както възприемаме външни предмети в будния живот; но ние отново сме предпазени от възприемане на собствената си същност в съня, тъй като в момента на заспиването способността за възприемане спира и съзнанието бива заличено.
към текста >>

Нека никой не си въобразява, че Духовната Наука изисква един човек, живеещ в обичайния всекидневен живот, да премине през такива изживявания, защото те са отвъд силите му.
Нека никой не си въобразява, че Духовната Наука изисква един човек, живеещ в обичайния всекидневен живот, да премине през такива изживявания, защото те са отвъд силите му. Описаното тук е просто разказ за онова, което онези, доброволно впускащи се в такива изживявания, могат да направят от душата си, т.е. могат да направят душата си способна на проникване в своето собствено вътрешно същество. В хода на нормалния живот обаче, сетивното тяло лежи между онова, което за мистика е възможно да се изживее вътрешно, и онова, което се изживява в действителност във външния свят. Това е, което защитава човек от спускане в неговата собствена вътрешна същност без подготовка и от обхващане от чувство на срам. В нормалния ход на живота човек не може да изживее онова, което по този начин е прикрито от него от сетивното тяло, защото там той вече е достигнал границата на духовния свят.
към текста >>

Всичко онова, което човек се учи да изживява чрез усилване на своята чувствителност, се отдръпва, както духовният аспект на пространството, от обичайния поглед за деня.
Всичко онова, което човек се учи да изживява чрез усилване на своята чувствителност, се отдръпва, както духовният аспект на пространството, от обичайния поглед за деня. То също е скрито и от спектакъла, представян нощем. Защото какво вижда човек през нощта със своите обичайни способности, когато вдигне поглед към небесата? Той вижда само външната страна, точно както вижда външната страна на своето собствено вътрешно същество. Звездното небе, което виждаме, е тялото на духовна реалност, лежаща зад него. Чудесната гледка на звездното небе нощем не е нищо друго, освен физическото тяло на Космическия Дух, проявяващ се чрез това тяло в неговото движение и в неговите външни въздействия.
към текста >>

Защото какво вижда човек през нощта със своите обичайни способности, когато вдигне поглед към небесата?
Всичко онова, което човек се учи да изживява чрез усилване на своята чувствителност, се отдръпва, както духовният аспект на пространството, от обичайния поглед за деня. То също е скрито и от спектакъла, представян нощем. Защото какво вижда човек през нощта със своите обичайни способности, когато вдигне поглед към небесата? Той вижда само външната страна, точно както вижда външната страна на своето собствено вътрешно същество. Звездното небе, което виждаме, е тялото на духовна реалност, лежаща зад него. Чудесната гледка на звездното небе нощем не е нищо друго, освен физическото тяло на Космическия Дух, проявяващ се чрез това тяло в неговото движение и в неговите външни въздействия. Още веднъж за обикновеното човешко съзнание е дръпнат воал върху всичко, което човек би съзрял, ако беше способен духовно да вижда през гледката, представена му в пространството. Точно както в обикновения живот сме защитени от виждане на своята собствена вътрешна същност, ние също сме защитени и от виждане на духа, лежащ в основата на външния, материален свят; воалът на сетивния свят е разгърнат върху скритата духовната реалност.
към текста >>

88. 5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

При тези необичайни условия човек усеща едно по-добро същество в момента на събуждане отколкото в течение на деня; чувства, че вътре в него има нещо, което може да нарече свое по-добро себе.
За нормалното съзнание може да се случи най-случайно човек да има такива моменти на съзнателно събуждане в резултат на състояния, принадлежащи на предишните му инкарнации. Това може и се случва на определени индивиди. Те се събуждат с определено чувство на потиснатост. Това чувство на потиснатост се дължи на факта, че вътрешният човек, който по време на сън се чувства разпрострян и свободен в Макрокосмоса, се завръща отново в затвора на своето тяло. Може също да има и друго чувство. При тези необичайни условия човек усеща едно по-добро същество в момента на събуждане отколкото в течение на деня; чувства, че вътре в него има нещо, което може да нарече свое по-добро себе. Отново причината за това е, че в момента на събуждането в него е останало едно чувство, че по време на съня нещо се е вляво в него от световете, по-висши от света на собствените му сетивни изживявания. Има чувства, които може да възникнат при необичайни условия дори в обикновения живот, и казаното сега може да се разгледа като потвърждение на изложенията, направени в лекцията вчера. Въпреки всичко само истинският мистик е онзи, при когото това изживяване може да дойде в пълната си сила.
към текста >>

Има чувства, които може да възникнат при необичайни условия дори в обикновения живот, и казаното сега може да се разгледа като потвърждение на изложенията, направени в лекцията вчера.
Те се събуждат с определено чувство на потиснатост. Това чувство на потиснатост се дължи на факта, че вътрешният човек, който по време на сън се чувства разпрострян и свободен в Макрокосмоса, се завръща отново в затвора на своето тяло. Може също да има и друго чувство. При тези необичайни условия човек усеща едно по-добро същество в момента на събуждане отколкото в течение на деня; чувства, че вътре в него има нещо, което може да нарече свое по-добро себе. Отново причината за това е, че в момента на събуждането в него е останало едно чувство, че по време на съня нещо се е вляво в него от световете, по-висши от света на собствените му сетивни изживявания. Има чувства, които може да възникнат при необичайни условия дори в обикновения живот, и казаното сега може да се разгледа като потвърждение на изложенията, направени в лекцията вчера. Въпреки всичко само истинският мистик е онзи, при когото това изживяване може да дойде в пълната си сила.
към текста >>

Имаше два най-обичайни пътя в древните времена.
Основната характеристика на духовния живот днес е, че човек се подчинява само до определена степен и желае да извърви своя път на познание във възможно най-пълна свобода. Ние ще видим, че има път в духовния свят, който напълно взема под внимание това желание: това е розекройцерския път на познание. Това е верният път на съвременността. Той не съществуваше в онези Мистерии на античността, където човек бе посвещаван в най-дълбоките тайни на Битието. Имаше Мистерии, в които човек просто биваше отвеждан покрай Малкия Пазач на Прага в своето собствено вътрешно същество, а имаше и други, в който той биваше извеждан в Макрокосмоса, по необходимост в един вид екстаз. Имаше два най-обичайни пътя в древните времена. Пътят на спускане във вътрешната същност беше следван особено на онези места на Посвещение, наречени Мистерийните Светилища на Озирис и Изис. А сега, за да обясним какво може да изживее човек при спускане в своето вътрешно същество, ние ще говорим за опитностите, преминавани от ученикът в Мистериите на Озирис и Изис. Както ще чуем в следващите лекции, днес е възможно да постигнем Посвещението, което носи познание за тези Мистерии, но пътят водещ към това Посвещение се различава от онова, което е бил някога.
към текста >>

Често може да се открие, че такива хора, когато следват обичайните практики в живота, са добри и благоприлични характери, но веднага щом практикуват мистично задълбочаване и игнорират влиянията отвън, вътрешната им същност се налага.
В определен момент той едва можеше да бяга от претенциите на своя Аз. Защото опасността при това спускане във вътрешната човешка природа е, че Азът може да отстоява себе си от свои собствени себични цели. Могат да се правят дълги речи за намирането на Бога вътре. Но хората, говорещи в този дух, обикновено не са направили истински напредък. Ако бяха, те неминуемо щяха да открият, че себичният Аз отстоява себе си със страшна сила. Често може да се открие, че такива хора, когато следват обичайните практики в живота, са добри и благоприлични характери, но веднага щом практикуват мистично задълбочаване и игнорират влиянията отвън, вътрешната им същност се налага. Ако образованието дотогава ги е направило такива да желаят да говорят истината, може да се случи така, че веднага щом техният себичен Аз отстоява исканията си, те започват да лъжат в изобилие; те тайно стават по-силно себични от останалите. Такива следи често могат да се наблюдават при мистици, които са били зле водени, които обичат постоянно да говорят за нуждата да намерят "висшия човек" в себе си. В такива случаи обаче, това не е "по-висш човек", а същество, нисше дори по общоприетите стандарти. На всеки един подобава да защитава себе си от претенциите, направени от собствения му себичен Аз. И мистици с добри и здрави наклонности, такива като Майстер Екхарт, се опитваха да правят това.
към текста >>

89. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Това подчиняване на Аза бе осъществявано по такъв начин, че със сила произхождаща от духовния водач, Аз-съзнанието на кандидата за Посвещение бе намалявано, за начало, до една трета от обичайната му сила.
Ние чухме, че трудностите се дължат главно на факта, че при спускане във вътрешното си същество човек става изпълнен почти изцяло с егоистични импулси. Азът се пробужда със сила, която би поставила всичко в негова служба; всичко би било разглеждано в съгласие с окраската, придадена му от този усилен Аз. По тази причина в процеса на древното Посвещение беше съществено силата на Аз-усещането, Аз-съзнанието, да бъде смекчена. Азът трябваше, така да се каже, да бъде отдаден на духовния водач или учител. Това подчиняване на Аза бе осъществявано по такъв начин, че със сила произхождаща от духовния водач, Аз-съзнанието на кандидата за Посвещение бе намалявано, за начало, до една трета от обичайната му сила. Това е много значително намаляване, тъй като може да се каже, в общ смисъл, че с изключение на най-дълбоката фаза от всички, нашето съзнание в съня е намалено на близо една трета. Но в древните Мистерии процесът бе продължаван по-нататък; съзнанието бе намалявано до една четвърт от едната трета (т.е. до една дванадесета), така че накрая кандидатът всъщност беше в състояние, приличащо на смърт. За външното наблюдение той беше също като мъртвец.
към текста >>

Дори в нормалното човешко съзнание понякога е възможно, при особено необичайни условия, то да стане съзнателно до определена степен за процесите, свързани със заспиването.
Този процес на заспиване е наистина едно издигане в Макрокосмоса. Дори в нормалното човешко съзнание понякога е възможно, при особено необичайни условия, то да стане съзнателно до определена степен за процесите, свързани със заспиването. Това се случва по следния начин: Човек чувства един вид блаженство и може да разграничи това състояние на блаженство съвсем ясно от обикновеното будно съзнание. Той сякаш става по-лек, като че ли израства извън себе си. После това изживяване е свързано с определено чувство да бъдеш измъчван от спомен за лични недостатъци, присъщи през живота на характера. Онова, което възниква тук като болезнен спомен за лични недостатъци, е много смътно отражение на чувството, което човек има когато преминава Малкия Пазач на Прага и може да възприеме колко е несъвършен и нищожен пред лицето на великите реалности и Същества на Макрокосмоса. Това изживяване е последвано от нещо като разтърсване – показващо, че вътрешният човек е преминал в Макрокосмоса.
към текста >>

Такива изживявания са необичайни, но са познати на много хора, когато са били повече или по-малко съзнателни в момента на заспиването.
Това се случва по следния начин: Човек чувства един вид блаженство и може да разграничи това състояние на блаженство съвсем ясно от обикновеното будно съзнание. Той сякаш става по-лек, като че ли израства извън себе си. После това изживяване е свързано с определено чувство да бъдеш измъчван от спомен за лични недостатъци, присъщи през живота на характера. Онова, което възниква тук като болезнен спомен за лични недостатъци, е много смътно отражение на чувството, което човек има когато преминава Малкия Пазач на Прага и може да възприеме колко е несъвършен и нищожен пред лицето на великите реалности и Същества на Макрокосмоса. Това изживяване е последвано от нещо като разтърсване – показващо, че вътрешният човек е преминал в Макрокосмоса. Такива изживявания са необичайни, но са познати на много хора, когато са били повече или по-малко съзнателни в момента на заспиването. Но човек, който има само обикновеното, нормално съзнание, го загубва в момента на заспиване. Всички впечатления на деня цветове, светлина, звуци и т.н. изчезват, и човек е обграден от плътен мрак вместо от цветове и други впечатления на дневния живот. Ако беше способен да поддържа съзнанието си както може да го направи обученият Посветен в момента, когато изчезват впечатленията на деня, той би възприемал онова, наричано в духовната наука Елементарния или Елементален Свят, Светът на Елементите.
към текста >>

С обичайното съзнание ние го възприемаме само отвън.
Първо ние имаме около себе си физическия свят. Физическото тяло на човека принадлежи на света, който възприемаме със сетивата си. С обичайното съзнание ние го възприемаме само отвън. На какъв свят принадлежат по-дълбоко скритите, невидими членове на човешката природа? Всички те принадлежат на висшите светове. Точно както ние с физически очи виждаме само материалната страна на човека, така също и от големия външен свят ние виждаме онова, което възприемат сетивата; ние не виждаме онези свръхсетивни светове, два от които бяха описани Елементарния Свят и Света на Духа. Но човекът, с вътрешното си устройство, е произлязъл от тези висши светове. Цялото човешко същество, също и неговата външна, телесна природа, е станало възможно само защото определени невидими духовни Същества са работили върху него.
към текста >>

90. 7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ако говорим с непредубедено съзнание, нашите обичайни симпатии и антипатии са изоставени и ще открием, че сме способни да бъдем в съгласие дори с хора, поддържащи най-противоположни мнения.
Такива оценки винаги ще имат една особеност, а именно, че поддържайки ги, в определено отношение ние винаги ще се издигаме над обикновените човешки начини на мислене. Ако говорим с непредубедено съзнание, нашите обичайни симпатии и антипатии са изоставени и ще открием, че сме способни да бъдем в съгласие дори с хора, поддържащи най-противоположни мнения. По този начин ние се издигаме над обикновения начин на формиране на човешките мнения. Така в Духовната Наука ние придобиваме нещо, което запазваме дори когато сме изоставили своите обикновени мнения, и което осигурява Азът ни да не бъде веднага изгубен, когато за пръв път навлезем в по-висшия свят. Понеже Азът не е изгубен, когато е способен да бъде активен, когато може да мисли и чувства; само когато мисленето, чувстването и възприятието престанат, ние сме изгубили себе си нацяло. Така определен запас от духовно-научно познание ни предпазва от загубване на Аза ни.
към текста >>

91. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Онзи, който се издига във висшите светове обаче, трябва да бъде способен да изостави своята обичайна личност назад, да излезе вън от себе си и да каже със същото чувство: "Това си ти".
За да развием мисленето на сърцето, ние трябва да имаме силата да излезем вън от себе си и да се погледнем отвън. В нормално съзнание човек стои на определено място и знае, че казвайки "Това съм аз", той има предвид сбора от онова, в което той вярва и представя. Онзи, който се издига във висшите светове обаче, трябва да бъде способен да изостави своята обичайна личност назад, да излезе вън от себе си и да каже със същото чувство: "Това си ти". Предишно "аз" трябва да може в истинския смисъл да стане "ти", точно както казваме "ти" на друга личност. Това трябва да се превърне в действителна опитност; във физическия свят това е постижимо с тренировка. Ние трябва отначало да правим относително прости неща в този смисъл, и после спечелваме правото да мислим със сърцето. Всички верни представяния на висшите светове произлизат от мисленето на сърцето, въпреки че външно те приличат на чисто логически изложения. Описваното в Духовната Наука е било изживяно със сърцето и трябва да бъде прехвърлено в мисловни форми, разбираеми за разумните хора.
към текста >>

92. 10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Естествено, не е нужно духовният изследовател да прилага своите висши способности във всеки миг от обичайния живот; той притежава тези способности, но ги поставя в действие само когато желае да проведе изследване във висшите светове.
Естествено, не е нужно духовният изследовател да прилага своите висши способности във всеки миг от обичайния живот; той притежава тези способности, но ги поставя в действие само когато желае да проведе изследване във висшите светове. Когато той прави това, мисленето на главата става мислене на сърцето и неговата обичайна памет се преобразува в различна форма на душевна дейност. Но за изживяванията на всекидневния живот за него няма нужда постоянно да преминава във висшите степени на съзнанието, няма нужда непрекъснато да използва и свидетелства за описаните способности на душата. Когато се завръща в ежедневния свят, той има памет и способност на мислене, същите като онези на всеки друг. Следователно да се пренасяш от нормално в свръхнормално състояние на съзнанието е способност, която ученикът трябва да притежава. Това трябва да се помни винаги.
към текста >>

Когато той прави това, мисленето на главата става мислене на сърцето и неговата обичайна памет се преобразува в различна форма на душевна дейност.
Естествено, не е нужно духовният изследовател да прилага своите висши способности във всеки миг от обичайния живот; той притежава тези способности, но ги поставя в действие само когато желае да проведе изследване във висшите светове. Когато той прави това, мисленето на главата става мислене на сърцето и неговата обичайна памет се преобразува в различна форма на душевна дейност. Но за изживяванията на всекидневния живот за него няма нужда постоянно да преминава във висшите степени на съзнанието, няма нужда непрекъснато да използва и свидетелства за описаните способности на душата. Когато се завръща в ежедневния свят, той има памет и способност на мислене, същите като онези на всеки друг. Следователно да се пренасяш от нормално в свръхнормално състояние на съзнанието е способност, която ученикът трябва да притежава. Това трябва да се помни винаги.
към текста >>

93. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

" по обичайния начин.
С това в предвид можем да разберем защо в моята книга "Тайната Наука" е казано, че определени същества, Духовете на Волята, оставят своята собствена същност да изтече навън. С тях работят Духовете на Личността и по-късно други духовни Същества. Прочетете казаното в тази книга за духовните Същества, които оставят делата си да струят заедно в Макрокосмоса и посредством тези събиращи се в една точка потоци възниква Старият Сатурн. Тук ние виждаме, че задаването на въпроси престава да има значение, когато е достигната точката на обяснение как физическото произлиза от духовното. Защото ако евентуално искаме да съзрем духовните Същества, които се изправят пред нас, ние повече не питаме "защо? " по обичайния начин. Един любител на абстракции може да продължи питането "защо? " до безкрайност. Например, виждайки следи от колела на пътя, той пита: "Защо следите са там? " "Защото са ги направили колела." "Защо са ги направили колелата? " "Защото е била карана каруца." "Кой е бил в каруцата?
към текста >>

94. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света. GA_120 Откровенията на Кармата

Обаче има и други небесни тела, които също се движат в определен ритъм, но малко или много нарушават обичайните закони на Слънчевата система: това са кометите.
Замислим ли се върху нашата Слънчева система, виждаме, че тя е съставена от небесни тела, извършващи закономерни кръгови движения, в резултат на които планетите заемат предишните си места в пространството. Обаче има и други небесни тела, които също се движат в определен ритъм, но малко или много нарушават обичайните закони на Слънчевата система: това са кометите. Но субстанциите на кометите съвсем не се подчиняват на законите, според които съществува нашата Слънчева система, а на закони близки до тези от епохата на Старата Луна. Практически в кометите царят закономерности от времето на Старата Луна. Аз често съм споменавал, че антропософската Наука за Духа установи тези закономерности, още преди те да бъдат потвърдени от естествените науки. През 1906 година в Париж, аз обърнах внимание върху факта, че по времето на Старата Луна известни химични съединения от въглерод и азот са играели роля, подобна на тази, която днес на Земята имат съединенията на кислорода и въглерода, например въглеродният двуокис. А тези съединения имат в себе си нещо умъртвяващо.
към текста >>

95. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ако размислите върху моите обяснения на „дребната шарка", ще разберете защо тя принадлежи към обичайните и широко разпространени детски болести.
Да предположим сега, че още преди разболяването от дребна шарка, тази личност би предприела нещо, за да подобри своя нравствен облик, например да изработи такава душевна нагласа, която да я предпазва от всякакви илюзии и самоизмами. В този случай новите душевни сили биха предотвратили дребната шарка, правейки я излишна, защото в организма вече е налице нещо, с което себевъзпитанието постига същото кармическо уравновесяване на неправилните тенденции от миналия живот. И ако ние обхванем докрай тази проблематика, както и всички частни случаи, от посочената гледна точка, ще установим, че официалните данни напълно потвърждават и то до най-малките подробности всичко, което беше казано тук. Ако размислите върху моите обяснения на „дребната шарка", ще разберете защо тя принадлежи към обичайните и широко разпространени детски болести. Защото споменатите душевни качества наистина се срещат у твърде голям брой хора, а в определени епохи, те са особено подчертани. И когато една такава личност се инкарнира, тя се стреми по възможно най-бързия начин да направи съответната кармическа коректура, още повече, че в периода между раждането и обичайните детски болести, по правило изобщо не може да се говори за себевъзпитание; ето защо вместо него идват детските болести: те са органичното себевъзпитание в този възрастов период.
към текста >>

И когато една такава личност се инкарнира, тя се стреми по възможно най-бързия начин да направи съответната кармическа коректура, още повече, че в периода между раждането и обичайните детски болести, по правило изобщо не може да се говори за себевъзпитание; ето защо вместо него идват детските болести: те са органичното себевъзпитание в този възрастов период.
Да предположим сега, че още преди разболяването от дребна шарка, тази личност би предприела нещо, за да подобри своя нравствен облик, например да изработи такава душевна нагласа, която да я предпазва от всякакви илюзии и самоизмами. В този случай новите душевни сили биха предотвратили дребната шарка, правейки я излишна, защото в организма вече е налице нещо, с което себевъзпитанието постига същото кармическо уравновесяване на неправилните тенденции от миналия живот. И ако ние обхванем докрай тази проблематика, както и всички частни случаи, от посочената гледна точка, ще установим, че официалните данни напълно потвърждават и то до най-малките подробности всичко, което беше казано тук. Ако размислите върху моите обяснения на „дребната шарка", ще разберете защо тя принадлежи към обичайните и широко разпространени детски болести. Защото споменатите душевни качества наистина се срещат у твърде голям брой хора, а в определени епохи, те са особено подчертани. И когато една такава личност се инкарнира, тя се стреми по възможно най-бързия начин да направи съответната кармическа коректура, още повече, че в периода между раждането и обичайните детски болести, по правило изобщо не може да се говори за себевъзпитание; ето защо вместо него идват детските болести: те са органичното себевъзпитание в този възрастов период.
към текста >>

96. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Този повторно инкарниран ученик на Заратустра така сочи окултното изследване призван да приеме облика на египетския Хермес или Тот, трябваше не само да утвърди в себе си всичко, което беше получил от Заратустра в една от предишните си инкарнации, но и да го усили поради факта, че у него беше вложено, влято, инфилтрирано не друго, а запазеното и непокътнато астрално тяло на самия Заратустра, според тогавашния обичай на свещените Мистерии.
Обаче астралната дреха на Заратустра, неговото астрално тяло, в която Заратустра беше живял в древните епохи на следатлантското развитие, тази астрална дреха беше толкова съвършена, толкова проникната от Заратустровата същност, че след смъртта тя не се разпадна както нормално става с човешките астрални тела, остана цяла и непокътната. Макар и рядко, в мировото развитие може да се случи така, че някои човешки обвивки да останат цели и непокътнати, благодарение на обстоятелството, че са поели в себе си цялата дълбочина на съответната индивидуалност. И така, астралното тяло на Заратустра остана запазено. Сега следва нещо много важно. Единият от учениците, който прие от Заратустра учението за пространството и тайните на онова, което едновременно изпълва нашето сетивно пространство, този ученик се прероди отново в онази личност, която историята познава като египетския Tom или Хермес. Този повторно инкарниран ученик на Заратустра така сочи окултното изследване призван да приеме облика на египетския Хермес или Тот, трябваше не само да утвърди в себе си всичко, което беше получил от Заратустра в една от предишните си инкарнации, но и да го усили поради факта, че у него беше вложено, влято, инфилтрирано не друго, а запазеното и непокътнато астрално тяло на самия Заратустра, според тогавашния обичай на свещените Мистерии. Ето как индивидуалността на този Заратустров ученик се прероди като великия основател на египетската култура, Хермес или Тот, в когото се въплъти астралното тяло на самия Заратустра. Следователно, в египетския Хермес ние направо имаме едно от свръхсетивните тела на Заратустра. И с това свръхсетивно тяло, както и с всичко, което донесе от ученичеството си при Заратустра, Хермес осъществи забележителния възход на египетската култура.
към текста >>

97. 5. Пета лекция, 5. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Той е заслепен от могъщото величие на това, което вижда и преди всичко, от необичайната и сложна обърканост на своите впечатления.
По сходен начин човек трябва да се издигне в своя живот, ако иска да узнае какви тайни лежат в основата на целия Космос. Когато се потопява във вътрешността на своя организъм, той е изложен само на опасността да бъде завладян именно от силите на своя вътрешен организъм, от желанията, страстите и всичко онова, което е скрито в дъното на душата и за което обикновено човек не мисли, за което той просто не подозира; понеже общоприетото възпитание не му позволява да вникне в тези сили. Той просто няма възможност да бъде обхванат от тях, понеже в мига на пробуждането погледът му веднага бива отклонен към външния свят. И така, потъвайки в своя вътрешен свят, човекът е застрашен, така да се каже, от низшите инстинкти и най-егоистичните сили на собствената си природа, докато „разширявайки се" в целия Космос, пред него възниква една друга опасност. Тази опасност можем да опишем по следния начин: Ако в мига на заспиване човек не изпада в безсъзнание, а бих казал заспива съзнателно, така че в астралното си тяло и Аза да разполага с един вид инструмент за възприемане на духовния свят, тогава го настига другата опасност: Той е за слепен, също като човек, който гледа право в Слънцето. Той е заслепен от могъщото величие на това, което вижда и преди всичко, от необичайната и сложна обърканост на своите впечатления.
към текста >>

98. 6. Шеста лекция, 6. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Евангелието на Лука представя този факт по един забележителен начин, когато ни разказва необичайната случка с дванадесетгодишния Исус, изправен пред книжниците в храма.
И така, след дванадесетата година Заратустра можа да продължи своето по-нататъшно развитие в специално подготвените астрално тяло и Аз на Натановия Исус. Евангелието на Лука представя този факт по един забележителен начин, когато ни разказва необичайната случка с дванадесетгодишния Исус, изправен пред книжниците в храма. Малкият Исус изговаря съвсем необичайни думи. Но благодарение на какво Натановият Исус можа да постъпи така? Благодарение на факта, че в този момент индивидуалността на Заратустра беше „преминала" в него. До този момент, т.е. до дванадесетата му година, когато това дете беше доведено в Йерусалим, Заратустра не беше проговарял от него; ето защо характерът на детето беше толкова променен, че родителите му когато го видяха да стои всред книжниците просто не можаха да го познаят.
към текста >>

Малкият Исус изговаря съвсем необичайни думи.
И така, след дванадесетата година Заратустра можа да продължи своето по-нататъшно развитие в специално подготвените астрално тяло и Аз на Натановия Исус. Евангелието на Лука представя този факт по един забележителен начин, когато ни разказва необичайната случка с дванадесетгодишния Исус, изправен пред книжниците в храма. Малкият Исус изговаря съвсем необичайни думи. Но благодарение на какво Натановият Исус можа да постъпи така? Благодарение на факта, че в този момент индивидуалността на Заратустра беше „преминала" в него. До този момент, т.е. до дванадесетата му година, когато това дете беше доведено в Йерусалим, Заратустра не беше проговарял от него; ето защо характерът на детето беше толкова променен, че родителите му когато го видяха да стои всред книжниците просто не можаха да го познаят.
към текста >>

Исус от Натановата линия израства като дете с необичайно дълбока душевност.
Исус от Натановата линия израства като дете с необичайно дълбока душевност. Той не е силен в овладяването на външната мъдрост и външното познание; но за сметка на това излъчва необичайно дълбока сърдечност и безгранична готовност да обича, понеже в неговото етерно тяло пулсираше онази сила, която води началото си от епохата, когато човекът все още не беше навлязъл в поредицата от инкарнации и водеше едно чисто духовно съществувание. Това духовно-божествено съществувание живееше в него под формата на една безгранична способност за обич и любов към другите. Натановият Исус нямаше влечение към качествата, които хората постигаха в своите инкарнации чрез инструмента на физическото тяло; обаче от друга страна целият му душевен свят беше протъкан от нежност и сърдечна топлина. Всичко, което иначе бликваше от човешкото сърце само поради намесата на външния свят, Исус от Евангелието на Лука го проявяваше в известен смисъл още от самото начало. Веднага след раждането си той изговаря думи, които са разбираеми за околните.
към текста >>

Той не е силен в овладяването на външната мъдрост и външното познание; но за сметка на това излъчва необичайно дълбока сърдечност и безгранична готовност да обича, понеже в неговото етерно тяло пулсираше онази сила, която води началото си от епохата, когато човекът все още не беше навлязъл в поредицата от инкарнации и водеше едно чисто духовно съществувание.
Исус от Натановата линия израства като дете с необичайно дълбока душевност. Той не е силен в овладяването на външната мъдрост и външното познание; но за сметка на това излъчва необичайно дълбока сърдечност и безгранична готовност да обича, понеже в неговото етерно тяло пулсираше онази сила, която води началото си от епохата, когато човекът все още не беше навлязъл в поредицата от инкарнации и водеше едно чисто духовно съществувание. Това духовно-божествено съществувание живееше в него под формата на една безгранична способност за обич и любов към другите. Натановият Исус нямаше влечение към качествата, които хората постигаха в своите инкарнации чрез инструмента на физическото тяло; обаче от друга страна целият му душевен свят беше протъкан от нежност и сърдечна топлина. Всичко, което иначе бликваше от човешкото сърце само поради намесата на външния свят, Исус от Евангелието на Лука го проявяваше в известен смисъл още от самото начало. Веднага след раждането си той изговаря думи, които са разбираеми за околните. И така, той беше постигнал внушителен напредък спрямо вътрешния си душевен живот, но остана плах и неуверен спрямо всичко, което човечеството постига на Земята в хода на поколенията.
към текста >>

99. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Издигайки се в духовния свят, той изживява с необичайна сила и съвсем непосредствено онези три пъти по три качества, за които стана дума; обаче той трябва да се откаже от своето Азово чувство, от своите изживявания в сетивния свят.
И ако искаме да обобщим в едно изречение особеностите на стария вид посвещение, което се практикуваше в окултните школи и което, следователно, можеше да намери някакъв отзвук всред външния свят, трябва да кажем: Ако някой иска да мине през посвещението, той не бива да вярва, че може да запази същото Азово чувство, каквото има в Царството, в Малхут. Издигайки се в духовния свят, той изживява с необичайна сила и съвсем непосредствено онези три пъти по три качества, за които стана дума; обаче той трябва да се откаже от своето Азово чувство, от своите изживявания в сетивния свят. Това, което той изживява като Нецах, Йезод, Ход и т.н., не може да бъде пренесено в Царството и не може да остане свързано с обикновеното Азово чувство.
към текста >>

100. 10. Десета лекция, 10. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Необичайното в случая съвсем не се свежда до това, че се извършват лечения по духовен път.
Необичайното в случая съвсем не се свежда до това, че се извършват лечения по духовен път. Обстоятелството, че Евангелието на Матей ни разказва за един духовен лечител, съвсем не би изглеждало странно за тогавашните хора. Те биха попитали: И какво чудно има в това, че даден човек лекува по духовен път? Това е напълно естествено!
към текста >>

Обаче тук съществен е не чудотворният характер на духовното лечение; тук посланието на художника гласи: Ескулап е един от онези посветени, които в Мистериите се свързваха с духовните лечебни сили при обичайното за тогавашните условия понижение на Азовото съзнание.
Ако нашите твърдения са верни, би трябвало хората от древността да живеят с убеждението: при определени условия онези, които примерно са слепи, могат да бъдат излекувани с помощта на духовни въздействия. Много от художествените изображения на древността с право насочват вниманието ни към подобни мисли. Споменатият в миналата лекция Джон М. Робертсън описва една картина в Рим, която изобразява Ескулап, стоящ пред двама слепи; и естествено той решава, че тук е показано едно „изцеление", което после е заимствувано от евангелистите и включено в Евангелията. Обаче тук съществен е не чудотворният характер на духовното лечение; тук посланието на художника гласи: Ескулап е един от онези посветени, които в Мистериите се свързваха с духовните лечебни сили при обичайното за тогавашните условия понижение на Азовото съзнание. Обаче авторът на Матеевото Евангелие иска да ни каже съвсем друго: Христос постига изцелението не по този начин; това, което живя като еднократен импулс в Христос, постепенно трябва да бъде постигнато от цялото човечество, така че собствените сили на Аза да се превърнат същевременно и в лечебни, в оздравителни сили. Днес хората все още не могат да постигнат това, понеже то ще стане едва в следващите периоди на общочовешката еволюция. Но така или иначе това, което се извърши с Христос в началото на нашето летоброене, ще се превърне в достояние на хората и постепенно те ще станат способни да го проявяват. Ето какво искаше да опише авторът на Матеевото Евангелие в своите чудотворни изцеления!
към текста >>

101. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Тогава Петър отговаря, че Христос е не просто „Син човешки", а нека да се придържаме към обичайния превод на тези думи -„Син на живия Бог".
(Матей 16, 13) В отговор учениците изброяват отделни личности. Обаче после той пита нещо друго. Неговата далечна цел е да издигне учениците дотам, че те да разберат своята собствена природа, както и това, какво представлява той за Азовата същност. Ето защо другият въпрос гласи: „И според както вие мислите, кой съм аз? " И тъкмо това „Аз съм" следва да бъде специално подчертано навсякъде, където ще го срещнем в Евангелието на Матей. Тогава Петър отговаря, че Христос е не просто „Син човешки", а нека да се придържаме към обичайния превод на тези думи -„Син на живия Бог". Какво означава „Син на живия Бог" и по какво се различава той от „Сина човешки"? За да разберем това понятие, ние трябва да добавим още някои подробности към фактите, за които вече стана дума. Ние посочихме: напредвайки в своето развитие, човекът разгръща своята Съзнателна Душа, в която може да се прояви Духът-Себе. Но след като е изградил Съзнателната душа, към човека веднага се спускат Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух, за да може разтворената като цвете Съзнателна Душа да приеме тази висша троичност. Това напредващо развитие на човека може да представим графично като един вид растение.
към текста >>

102. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

Гротескни, подобни на комедия представления на свещени сцени, такива като станалите обичайни в наше време в имитацията на Страстните Пиеси на Оберамергау, нямаше да бъдат посрещнати с разбиране в онези дни.
Същественото нещо е, че преобладаваше едно настроение по време на Коледните празници, през дните и седмиците около Коледния празник, на което сърцата бяха отдадени, настроение в което участваше цялото село, и което позволяваше на хората да приемат с чиста непосредственост представленията, поднесени на душите им. Гротескни, подобни на комедия представления на свещени сцени, такива като станалите обичайни в наше време в имитацията на Страстните Пиеси на Оберамергау, нямаше да бъдат посрещнати с разбиране в онези дни. Паметта и мисълта за великите периоди на човечеството тогава беше още жива. Беше невъзможно да се намери някой, желаещ да изживее събитията на Святата Нощ и на Тримата Царе в други дни от годината. И беше също толкова невъзможно да се приеме историята на Страданието по друго време, а не по Великден. Хората се чувстваха обединени с онова, което им говореше от звездите, седмиците, сезоните, което им говореше от снега и слънчевата светлина. И те слушаха истории за онова, което искаха да почувстват и трябваше да чувстват, когато т.нар.
към текста >>

Разпознавате ли в този обичай нещо като последно ехо на онзи вид съзнание, господстващ в свещените места на древните Мистерии?
Разпознавате ли в този обичай нещо като последно ехо на онзи вид съзнание, господстващ в свещените места на древните Мистерии? Там също всеки знаеше, че мъдрост не може да се постигне с просто учене. Тук господстваше подобно съзнание, че цялото човешко същество, включително неговият ум и морал, трябва да бъде пречистено, ако то желаеше да участва в изкуството по стойностен начин. Тези пиеси трябваше да бъдат родени от цялото човешко същество! И настройката към Коледното настроение причиняваше нещо такова, правеше така, че отдаване и благочестие да завладеят дори и най-дяволитите момчета.
към текста >>

103. Лекция първа GA_126 Окултна история

Когато от великите истини за духовната същност на света, от великите световни закони стигаш до духовната природа на отделната индивидуалност, на отделната личност, то от нещата, необичайността на които все още сравнително лесно се приема от човешкото сърце, преминаваш в области, изпълнени с това необичайно.
В духовната наука истина и познание се постигат толкова по-трудно, колкото по-дълбоко ние проникваме от общото към отделните конкретни неща. Вие вече можахте да забележите това, когато в отделните работни групи се правят опити да се говори за историята по-подробно, например за превъплъщенията на великия водач на персийската религия Заратустра, когато се е говорило за връзката на Заратустра с Мойсей, с Хермес, а също с Иисус от Назарет. Също така и по други поводи са засягани конкретни исторически въпроси. Когато от великите истини за духовната същност на света, от великите световни закони стигаш до духовната природа на отделната индивидуалност, на отделната личност, то от нещата, необичайността на които все още сравнително лесно се приема от човешкото сърце, преминаваш в области, изпълнени с това необичайно. И пред тази пропаст - между частните и общи истини - недостатъчно подготвения човек го настига обикновено недоверие.
към текста >>

Така че, в тези лекции, посветени на окултната история, където ще става дума за исторически факти и исторически личности в светлината на духовната наука, в лекциите, към които днешната лекция трябва да служи като своего рода въведение, аз съм длъжен да ви кажа много необичайни неща.
Така че, в тези лекции, посветени на окултната история, където ще става дума за исторически факти и исторически личности в светлината на духовната наука, в лекциите, към които днешната лекция трябва да служи като своего рода въведение, аз съм длъжен да ви кажа много необичайни неща. Вие ще чуете много своеобразни неща, така че ще се наложи да разчитате на вашата добра воля, тази добра воля, която е изработена от всички тези духовнонаучни познания, които през годините са преминали през вашите души. Понеже нали това е най-прекрасният, най-значителният плод на духовния светоглед, защото колкото и сложно, колкото и детайлно да е разработено знанието, което придобиваме, в края на краищата ние все пак имаме пред себе си не сбор от догми, но в нас самите, в нашите сърца, в нашите души ние придобиваме чрез този духовнонаучен подход това, което ни повдига над тази гледна точка, която ние можем да придобием при каквото и да е друго разглеждане на света. Не догми, не наставления, не голо знание получаваме ние, а чрез нашето познание ставаме други хора. В известно отношение, за такива раздели на духовната наука, като тези, които ще разглеждаме, е нужно душевно разбиране, не интелектуално, а душевно разбиране, което, вероятно, на много места е длъжно да бъде склонно да изслушва и приема намеци, които биха станали твърде груби, ако ги очертаем с по-резки контури. Аз искам да извикам у вас, скъпи мои приятели, представата, че в целия исторически процес на развитие на човечеството, в продължение на всички хилядолетия чак до наши дни, зад цялото човешко развитие и човешка деятелност стоят в качеството на ръководители, в качеството на водачи духовни същества, духовни индивидуалности и че по отношение на най-великите, най-важните факти на историческия процес този или онзи човек с цялата негова душа, с цялото му същество се явява като инструмент на стоящите зад него планомерно действащи индивидуалности.
към текста >>

В същото време, когато обичайното познание за животни, растения и минерали е само отвлечено познание, тъй като ние оставаме вън от тях, този, който иска да достигне действително познание в окултен смисъл, трябва да се упражнява в това, като че ли се намира вътре в животните, растенията, минералите, въздуха и водата, изворите и горите, камъните и звездите, другите хора, като че ли е едно цяло с тях.
В същото време, когато обичайното познание за животни, растения и минерали е само отвлечено познание, тъй като ние оставаме вън от тях, този, който иска да достигне действително познание в окултен смисъл, трябва да се упражнява в това, като че ли се намира вътре в животните, растенията, минералите, въздуха и водата, изворите и горите, камъните и звездите, другите хора, като че ли е едно цяло с тях. И въпреки това той като орфик трябва да развие в себе си силна вътрешна душевна сила, че бидейки възстановен като събрана в себе си индивидуалност, да тържествува над раздробеността на външния свят. Ако това, върху което току-що ви обърнах внимание, е ставало човешко преживяване, то се отнасяло по определен начин към най-висшето, което може да се преживее като тайна на посвещението. И много ученици в орфическите мистерии преминали през такива изживявания, преживели по такъв начин своето разкъсване в света и с това преминали през най-висшето, което в дохристиянските времена е могло да бъде постигнато като своего рода подготовка за християнството.
към текста >>

104. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

Всичко това аз бих искал да изразя преди всичко така: даже още в тези имена, които изредих, излагайки епоса за Гилгамеш, даже още там съществуват необичайни звуци: Ищар, Ишулан и други подобни.
Не така е било у този древен народ; неговият език се намирал всъщност в съвършено друго отношение към душата, в сравнение с всички по-късни езици. Именно, ако ние се върнем към най-древните времена, то действително ще намерим там нещо, макар и несъхранено в цялата си чистота, прилично на първичния език на човечеството. Наистина ние ще намерим езиците на отделните племена и раси на цялото пространство на Европа, Азия и Африка вече в известно отношение диференцирани, но своего рода общ елемент на речта, който би могъл да бъде разбираем за целия тогава известен земен кръг, разбира се, за по дълбокия духовен човек, е съществувал при шумерите. Защо това е било така? Защото душата на тези хора при тона, при звука е чувствала нещо напълно определено и е трябвало да изразява еднозначно това, което е можело да се почувства при някаква мисъл и в същото време при звук. Всичко това аз бих искал да изразя преди всичко така: даже още в тези имена, които изредих, излагайки епоса за Гилгамеш, даже още там съществуват необичайни звуци: Ищар, Ишулан и други подобни. Когато произнасят тези звуци и знаят значението на звука в окултно отношение, то знаят, че всъщност тези имена не могат да съдържат други звуци, ако трябва да обозначават дадени същества, защото У, И, А могат еднозначно да се отнесат само към нещо напълно определено. В това се състояло и по-нататъшното движение на езика, че хората загубили чувство за това, че тези неща, звуците - съгласни, гласни - могат да се отнасят към нещо еднозначно, тогава, когато в тези древни времена, нещото не е можело да се обозначи по друг начин, освен с напълно определена съвкупност от звуци.
към текста >>

Необичайно интересно е, че не само в духовната наука, но и извън пределите й, човечеството инстинктивно се подбутва към движение нагоре, към издигане отново, да кажем, към такова пригаждане към мярката, числото и формата, както това е било у древните вавилонци и египтяни.
Необичайно интересно е, че не само в духовната наука, но и извън пределите й, човечеството инстинктивно се подбутва към движение нагоре, към издигане отново, да кажем, към такова пригаждане към мярката, числото и формата, както това е било у древните вавилонци и египтяни. Защото, действително, в наше време протича своего рода повторение на вавилонската и египетската култури. И наистина периодите от миналото се повтарят: египетският период в нашия, персийският - в шестия, индийският - в седмия период. Първият съответства на седмия, вторият - на шестия, третият - на нашия, пети период, а четвъртият стои сам по себе, образувайки средата. По тази причина инстинктивно се повтаря толкова много от това, което е било мироглед на древните египтяни. Тук могат да се случат забележителни неща.
към текста >>

105. Лекция пета GA_126 Окултна история

И тази 1250 година, действително, е исторически необичайно важна година.
Сега няма да ви бъде трудно да си представите, че ако приблизително шест, седем, осем хиляди години преди нашето християнско летоброене е имало място най-малкото влияние върху човешкия дух и най-голямото влияние върху физическите условия на Земята, то може да съществува все пак друг момент, когато ще има място обратното, когато тези, които могат да знаят тези неща, ще почувстват обратното - най-малко влияние върху физическото, но затова пък най-голямо влияние на духовете на Формата върху човешкия дух. Вие можете, отначало хипотетично, да изградите в душата си [представата], че в историята може да съществува такъв пункт, когато ще има място обратното на великата атлантска катастрофа. Разбира се, това ще бъде не толкова лесно да се забележи, защото в нашата следатлантска епоха на човек, предразположен към всичко физическо, силно се набива в очи атлантската катастрофа, когато загиват цели части на света. По-малко забележимо ще бъде за него, ако духовете на Формата имат силно влияние върху човешката личност и само незначително влияние върху това, което протича външно. Този момент, когато настъпило това, което хората, естествено, забелязват по-малко, е 1250-тата година4 от християнската ера. И тази 1250 година, действително, е исторически необичайно важна година. Тя съвпада с епохата, която приблизително можем да охарактеризираме така: духовете се чувствали, така да се каже, принудени най-точно да изявят по какъв начин погледът на човека може да се издига към стоящите над другите йерархии висши божествени същности; как да намери отношение към тези същности, които усещат преди всичко като единство отначало чрез Яхве, после чрез Христос, и да приложат цялото човешко знание за това, да разкрият мистерията на Христос Исус. Това е бил момент особено благоприятен, да се предадат на човечеството мистериите, които непосредствено се изразяват във връзката на духовното с природните процеси. Затова виждаме как тази година е изходен пункт за великото преобразуване на това, в което по-рано само вярвали, което само предугаждали, изходен пункт на сега твърде малко ценената схоластика. Но това е бил също изходен пункт за откровението, което намерило израз в такива умове, като например Агрипа Нетесхаймски5, и което се изразило най-дълбоко в цялото розенкройцерство. Това ни показва, че ако искаме да търсим по-дълбоките сили на историческото развитие, то ще трябва да вникваме в съвършено други отношения, от тези, които са очевидни външно.
към текста >>

106. Лекция шеста GA_126 Окултна история

Защото необичайно интересно е, че и низходящият ход на човешкото развитие чак до гръко-римската епоха, и поддържаното от нас ново възкачване ние ги виждаме в някои предчувствия, които, изхождайки от народните инстинкти, се давали на практическия живот.
Така се установяват нещата в световната история. И, разбира се, стремежът на нашето време към истината още дълго ще блуждае по следите на Кант. А когато от страна на нашето действително духовно течения се посочва разширението на способността за познание, повдигането на способността за познание над самото себе си, благодарение на което познание може да се проникне в свръхсетивните светове, тогава би могло още дълго-дълго да чуваме от всички страни: "Да, но Кант казва...". В такива антитези действително преминава историческото развитие на човека. А в това, което инстинктивно се проявява като предчувствие, се показва, че под това, което е само майя, но което се приема за истина, че под тези потоци майя тече за човешкия инстинкт все пак в голямата си част нещо правилно. Защото необичайно интересно е, че и низходящият ход на човешкото развитие чак до гръко-римската епоха, и поддържаното от нас ново възкачване ние ги виждаме в някои предчувствия, които, изхождайки от народните инстинкти, се давали на практическия живот.
към текста >>

107. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Или по-точно казано: който разглежда нещата през погледа на обичайната, официална наука, би казал: това, което ни казваш сега, би могло да се каже и по отношение на животните.
Сега трябва да хвърлим съвсем бегъл поглед върху съдържанието на това костно образование. И отново лесно можем да разграничим голямата маса, разположена в черепните кости и качеството на главния мозък , от друга една част, прикачена към него като опашка или придатък и в органическата връзка с него вдадени в гръбначномозъчния канал като нишковиден израстък на главния мозък. Ако разграничим тези две образования едно от друго, то трябва да отбележим и още нещо, на което официалната наука не счита за необходимо да обръща внимание, на което окултната наука, прониквайки в дълбоката същност на човека, трябва да обърне особено внимание. Нужно е да отбележим, че всичко, казано по традиция за човека, на базата на дадено наблюдение, засега се отнася само за човека. Защото в момента, в който проникваме в дълбоките основи на отделните органи, осъзнаваме, в хода на лекциите ще се убедим действително в това, че със своето дълбоко значение даден орган може да играе при човека роля, съвсем различна от тази на подобен орган в животинския свят. Или по-точно казано: който разглежда нещата през погледа на обичайната, официална наука, би казал: това, което ни казваш сега, би могло да се каже и по отношение на животните. Но ако проникнем по-дълбоко в нещата, това, което казваме за значение то и същността на органите при човека, не може да се каже по същия начин и за животните; окултното наблюдение има за цел да разглежда животните сами за себе си, да провери, дали това, което сме в състояние да кажем за човека по отношение на главния и гръбначния мозък, се отнася и за животните. Защото фактът, че животните, стоящи близо до човека, притежават главен и гръбначен мозък, все още не доказва, че тези органи със своето дълбоко значение изпълняват при човека и при животните една и съща роля, тъй както нищо не се доказва с това, ако например имаме нож, с който да избръснем някого. И в двата случая имаме работа с нож, и който взема предвид единствено формата на ножа, ножа като такъв, той ще повярва, че и в двата случая става дума за едно и също нещо. И в двата случая този, който не стои на основата на окултната наука, би казал, че имаме работа с гръбначен и с главен мозък, и тъй като и при човека и при животното откриваме едни и същи органи, то би повярвал, че сходните органи, изпълняват и сходни функции. Това обаче не е вярно.
към текста >>

В официалната наука това е нещо обичайно и е довело до появата на известни неточности, и това може да бъде коригирано, ако официалната наука си направи труда постепенно да започне да разглежда живите същества от дълбочините на свръхсетивното познание.
Но ако проникнем по-дълбоко в нещата, това, което казваме за значение то и същността на органите при човека, не може да се каже по същия начин и за животните; окултното наблюдение има за цел да разглежда животните сами за себе си, да провери, дали това, което сме в състояние да кажем за човека по отношение на главния и гръбначния мозък, се отнася и за животните. Защото фактът, че животните, стоящи близо до човека, притежават главен и гръбначен мозък, все още не доказва, че тези органи със своето дълбоко значение изпълняват при човека и при животните една и съща роля, тъй както нищо не се доказва с това, ако например имаме нож, с който да избръснем някого. И в двата случая имаме работа с нож, и който взема предвид единствено формата на ножа, ножа като такъв, той ще повярва, че и в двата случая става дума за едно и също нещо. И в двата случая този, който не стои на основата на окултната наука, би казал, че имаме работа с гръбначен и с главен мозък, и тъй като и при човека и при животното откриваме едни и същи органи, то би повярвал, че сходните органи, изпълняват и сходни функции. Това обаче не е вярно. В официалната наука това е нещо обичайно и е довело до появата на известни неточности, и това може да бъде коригирано, ако официалната наука си направи труда постепенно да започне да разглежда живите същества от дълбочините на свръхсетивното познание.
към текста >>

Засега бих желал да кажа съвсем хипотетично, че този гръбначен мозък започва да функционира, когато човек спи и сънува, и тогава той функционира така активно, както е обичайно това за гръбначния мозък изобщо, а именно проявявайки себе си по силата на необходимостта.
Ако трябва да го представим схематично, то бихме могли да нарисуваме как в главния мозък, в мозъка на представите от будния дневен живот, се намира, невидим за външното възприятие, загадъчен, стар гръбначен мозък, който по някакъв начин е спотаен вътре. Засега бих желал да кажа съвсем хипотетично, че този гръбначен мозък започва да функционира, когато човек спи и сънува, и тогава той функционира така активно, както е обичайно това за гръбначния мозък изобщо, а именно проявявайки себе си по силата на необходимостта. Но тъй като е вклинен в главния мозък, той осъществява себе си не чрез действия, а чрез образи и чрез действията на тези образи, тъй като на сън ние действуваме само чрез образи, нали? Ето как този своеобразен, странен, хаотичен живот, който ние живеем насън, сочи, че в основата на инструмента на будния дневен живот, за какъвто инструмент с право приемаме главния мозък, е залегнал тайнствен орган , представляващ може би негово по-старо образование, от което той се е развил, и което образование и днес проявява себе си тогава, когато новообразуванието мълчи. Тук се проявява някогашната предпоставка на главния мозък; тук този стар гръбначен мозък извежда на бял свят всичко, на което е способен от затвореното пространство, в което е разположен като при това не постига истински действия, а само изгражда образи.
към текста >>

Между това виолетово синьо на горните части на главния мозък и зеленото на долните части на гръбначния мозък, разпространени върху човека, наблюдаваме други цветови нюанси, които трудно биха могли да бъдат описани, тъй като в такъв вид не се срещат между обичайните цветове от сетивния свят.
Между това виолетово синьо на горните части на главния мозък и зеленото на долните части на гръбначния мозък, разпространени върху човека, наблюдаваме други цветови нюанси, които трудно биха могли да бъдат описани, тъй като в такъв вид не се срещат между обичайните цветове от сетивния свят. Така например след зеленото следва един цвят, който не е зелен, не е син, и не е жълт, но може би смес от всичките три цвята; междинното пространство е изпълнено от цветове, които в действителност не се срещат във физически-сетивния свят. /Виж рис. № 3/
към текста >>

108. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

И действително е така напълно е доказана по опитен път чрез изживяванията по време на духовно обучение, което обучение отвежда човека в по-висшите светове, а сега ние го споменаваме само като пример, че чрез такава концентрация цялата нервна система бива оттеглена от кръвоносната система и от нейните обичайни задачи по отношение на Аза.
Когато човекът, чрез силна вътрешна душевна концентрация превръща такива представи, да кажем, в символи, тогава, ако това се извършва в будно състояние, той ангажира изцяло нерва и чрез тази вътрешна концентрация в известно отношение той ги оттегля от кръвотока. Защото ако човек просто се отдава на нормалните външни впечатления, то естествената връзка между нерви и кръвоток е налице. Ако обаче чрез силна вътрешна концентрация човек бъде дистанциран по този начин от всички външни впечатления, от това, чрез което външният свят въздействува върху нашия Аз, тогава в душата си човек има нещо, което възниква първоначално в съзнанието, което е съдържание на съзнанието, което ангажира нерва и което отделя нервната дейност от връзката и с кръвта. Последицата от това е, че при такава вътрешна концентрация, която действително прекъсва провеждането между нерва и кръвта, и ако тя е толкова силна, че в известен смисъл да освободи и от това, за което кръвоносната система се явява външен инструмент, т.е. той бива освободен от обичаните изживявания на Аза. И действително е така напълно е доказана по опитен път чрез изживяванията по време на духовно обучение, което обучение отвежда човека в по-висшите светове, а сега ние го споменаваме само като пример, че чрез такава концентрация цялата нервна система бива оттеглена от кръвоносната система и от нейните обичайни задачи по отношение на Аза. Последицата от това е, че нервната система, докато преди това е записвала дейността си върху таблото на кръвта, сега оставя собствените си действия да достигат до кръвта. Така е възможно, чрез процесите на вътрешна концентрация, да бъде отделена кръвоносната система от нервната система и по този начин всичко, което би нахлуло в Аза образно казано да се застави да се върне в нервната система. Интересно е, че след като е постигнато подобно състояние чрез вътрешната духовна работа, човек добива съвсем друг вид вътрешни изживявания и се възправя пред един съвършено различен хоризонт на съзнанието, който би могъл да се опише приблизително, ако кажем: когато нервът и кръвта са в съответната връзка помежду си, както това става в обикновения живот, то впечатленията, които човек получава от вътрешността си и тези, които нахлуват от външния свят, човек отнася до своя Аз; тогава Азът скрива своите сили, които се простират върху целия хоризонт на съзнанието, и всичко бива отнесено до Аза. Когато чрез вътрешната концетрация човек отдели нервната си система, т.е. чрез вътрешните душевни усилия я издигне над кръвоносната си система, тогава той самият не живее в обикновения си Аз и не може вече да достигне до това, което нарича свое Себе, не може да каже "Аз" в същия смисъл, в който е казвал "Аз" преди, по време на нормалния живот на съзнанието си.
към текста >>

109. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Опитах се да покажа, как чрез определени душевни упражнения, чрез силна мисловна и емоционална концентрация, човек може да предизвика появата на ново състояние на живот, различно от обичайното състояние.
В края на вчерашната лекция вече изложих нещо. Опитах се да покажа, как чрез определени душевни упражнения, чрез силна мисловна и емоционална концентрация, човек може да предизвика появата на ново състояние на живот, различно от обичайното състояние. Обикновеното състояние се изразява в това, че по време на будния дневен живот съществува нормална връзка между нерва и кръвта. Ако трябва да се изразим схематично, трябва да кажем: това, което се извършва в нерва, се записва върху таблото на кръвта; чрез душевни упражнения обаче може да бъде постигнато едно такова силно обтягане на нерва, че той да не проведе дейността до кръвта, и тази дейност да остане отразена в самия него. Но тъй като кръвта представлява инструмент на нашия Аз, то човек, който чрез силна душевна и емоционална концентрация е освободил нервната си система от кръвта, се чувствува отчужден от собствената си обикновена същност, чувствува се като изведен извън нея, противопоставен на нея, така че за тази своя обикновена същност той вече не може да каже: това съм аз но може да каже: това си ти така той се възправя срещу самия себе си като срещу чужда нему, живееща във физическия свят, личност.
към текста >>

В мига обаче, когато се освободим от Аза, угасват и обичайните сетивни възприятия; ние се освобождаваме от тях и се възкачваме в духовния свят.
В мига обаче, когато се освободим от Аза, угасват и обичайните сетивни възприятия; ние се освобождаваме от тях и се възкачваме в духовния свят. Същият духовен свят, застанал в същност зад сетивните възприятия, с който ставаме едно, когато изнесем нервната система извън обичайната кръвна система. С тези наблюдения в известна степен проследихме човешкия живот, начина, по който върху него се въздействува отвън и проявленията му в нервите и кръвта.
към текста >>

Същият духовен свят, застанал в същност зад сетивните възприятия, с който ставаме едно, когато изнесем нервната система извън обичайната кръвна система.
В мига обаче, когато се освободим от Аза, угасват и обичайните сетивни възприятия; ние се освобождаваме от тях и се възкачваме в духовния свят. Същият духовен свят, застанал в същност зад сетивните възприятия, с който ставаме едно, когато изнесем нервната система извън обичайната кръвна система. С тези наблюдения в известна степен проследихме човешкия живот, начина, по който върху него се въздействува отвън и проявленията му в нервите и кръвта.
към текста >>

И тогава става така, че тази вътрешна нервна система, симпатиковата нервна система, за която човек в обичайното състояние на своето съзнание, разбира се, нищо не знае, нахлува в Азовото съзнание и човек узнава следното: в себе си ти имаш нещо, което може да ти разкаже неща за света, подобно на другата нервна система, която ти разказва за външния свят.
Да приемем, че за известно време можем да се абстрахираме от това, което става, когато човекът навлиза в своята вътрешност, където не може да се освободи от своя Аз, и дори обратното бива притиснат към своя Аз, при което взима със себе си всички свои лоши малостойни качества. Защото освободили се човек от своя Аз, то заедно с Аза човек напуска и всички свои малостойни качества. Когато обаче се вглъби в своя Аз, човек не може да бъде сигурен, че заедно с това не внася в този, станал вече по-енергетичен Аз и всички свои малостойни качества, с други думи, че всичко от огнената страстна кръв няма да бъде пренесено в симпатиковата нервна система. Но да приемем, че до известно време можем да се абстрахираме от това и да си кажем: мистикът се е погрижил за това, и преди да се отдаде на мистичното вглъбяване, малостойните качества постепенно са изчезнали, и на мястото на егоистичните качества са се появили безкористни, алтруистични чувства; така той се е подготвил, опитвайки да пробуди в себе си чувство на състрадание към всички същества, да обезсили качествата, насочени единствено към Аза и да ги замести с безкористни качества, формирани от чувството на състрадание към всички същества. И така, да приемем, че човекът се е подготвил достатъчно, за да се вглъби в своята вътрешност, и тогава чрез инструмента на кръвта си да въведе в своя Аз във вътрешния си свят. И тогава става така, че тази вътрешна нервна система, симпатиковата нервна система, за която човек в обичайното състояние на своето съзнание, разбира се, нищо не знае, нахлува в Азовото съзнание и човек узнава следното: в себе си ти имаш нещо, което може да ти разкаже неща за света, подобно на другата нервна система, която ти разказва за външния свят.
към текста >>

Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в живота на организма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи.
И тогава човек осъзнава, че действително на външния поглед, осъществен чрез главно-гръбначномозъчната нервна система, тези органи се представят в мая, потънали в една външна илюзия, тъй като начина, по който те се представят навън, не разкрива тяхната действителна вътрешна същност. И наистина, когато успее да разгледа от другата страна този свой вътрешен свят и то вече с обърнатия навътре ясновидски поглед човек вижда нещо съвсем различно. И постепенно осъзнава, защо ясновидците на всички времена са свързали дейността на слезката с тази на Сатурн, дейността на черния дроб с движението на Юпитер, и дейността на жлъчката с тази на Марс. Защото това, което човек вижда в собствената си вътрешност, е коренно раз лично от това, което се разкрива на външния поглед. Тогава човек осъзнава, че във вътрешните очертания на органите наистина имаме затворени части от външния свят. Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в живота на организма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи. И тук можем да се убедим преди всичко в това, че човешката слезка например, представлява един твърде важен орган. На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот. Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца. Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито. Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили.
към текста >>

110. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

И ние знаем, че ако в най-слаба степен, по някакъв начин, се намесим в кръвното русло, то кръвта веднага поема други пътища, различни от тези при обичайното протичане на човешкия живот.
С други думи: цялата форма, чрез която в крайна сметка се представя човекът, трябва да бъде включена в това, което наричаме различни начини на хранене у човека. Така ние отклоняваме нашия поглед от кръвта надолу към органите системи, подготвящи кръвообращението, отклоняваме погледа си далече, далече от нашия Аз към процеси, които така да се каже се развиват в мрака на нашия организъм. Докато кръвта ни представлява израз на дейността на нашия Аз, т.е. на най-съзнателната дейност, която ние засега притежаваме, същевременно пред нас се изправя необходимостта да погледнем надолу в мрачните дълбини на нашия организъм и да си кажем: от начина, по който там нашият организъм бива изграден и оформен чрез други процеси при което ние нищо не знаем за това, как отделните вещества биват отнесени до местата за които са предназначени, за да може чрез отделните силови системи нашият организъм да бъде така построен, както изисква това Азът от този начин става ясно, че започвайки още от храносмилателните процеси, в организма на човека са заложени всички закони, които в крайна сметка довеждат до изграждането на кръвообращението. Кръвта като такава ни се представя като най-подвижната от всички наши системи, като най-най-енергичната. И ние знаем, че ако в най-слаба степен, по някакъв начин, се намесим в кръвното русло, то кръвта веднага поема други пътища, различни от тези при обичайното протичане на човешкия живот. Необходимо е само да се убодем на някакво място и кръвта веднага поема път, различен от обичайния. Това е безкрайно важно, защото от него можем да видим, че кръвта е този елемент в човешкото тяло, който в най-силна степен подлежи на определяне, че кръвта има своята добра основа в другите органни системи, но същевременно най-лесно може да бъде изменена, има най-малка вътрешна стабилност, и в най-силна степен може да бъде определяна от изживяванията на съзнателния Аз. При това не искам да се спирам на най-фантастичните теории от страна на официалната наука по въпроса за изчервяването и побледняването напр., в състояние на срам или на страх, но искам да посоча само един чисто външен факт, а именно, че в основата на такива изживявания като ужас или страх, и чувство на срам да бъдат разпознати чрез кръвта. В състояние на ужас и страх нещата стоят така, като че ли искаме да се опазим от нещо, за което вярваме, че може да ни въздействува: тогава със своя аз ние се отдръпваме назад. При чувството на срам ние сякаш най-много бихме искали да се скрием, да изгасим нашия Аз.
към текста >>

Необходимо е само да се убодем на някакво място и кръвта веднага поема път, различен от обичайния.
Така ние отклоняваме нашия поглед от кръвта надолу към органите системи, подготвящи кръвообращението, отклоняваме погледа си далече, далече от нашия Аз към процеси, които така да се каже се развиват в мрака на нашия организъм. Докато кръвта ни представлява израз на дейността на нашия Аз, т.е. на най-съзнателната дейност, която ние засега притежаваме, същевременно пред нас се изправя необходимостта да погледнем надолу в мрачните дълбини на нашия организъм и да си кажем: от начина, по който там нашият организъм бива изграден и оформен чрез други процеси при което ние нищо не знаем за това, как отделните вещества биват отнесени до местата за които са предназначени, за да може чрез отделните силови системи нашият организъм да бъде така построен, както изисква това Азът от този начин става ясно, че започвайки още от храносмилателните процеси, в организма на човека са заложени всички закони, които в крайна сметка довеждат до изграждането на кръвообращението. Кръвта като такава ни се представя като най-подвижната от всички наши системи, като най-най-енергичната. И ние знаем, че ако в най-слаба степен, по някакъв начин, се намесим в кръвното русло, то кръвта веднага поема други пътища, различни от тези при обичайното протичане на човешкия живот. Необходимо е само да се убодем на някакво място и кръвта веднага поема път, различен от обичайния. Това е безкрайно важно, защото от него можем да видим, че кръвта е този елемент в човешкото тяло, който в най-силна степен подлежи на определяне, че кръвта има своята добра основа в другите органни системи, но същевременно най-лесно може да бъде изменена, има най-малка вътрешна стабилност, и в най-силна степен може да бъде определяна от изживяванията на съзнателния Аз. При това не искам да се спирам на най-фантастичните теории от страна на официалната наука по въпроса за изчервяването и побледняването напр., в състояние на срам или на страх, но искам да посоча само един чисто външен факт, а именно, че в основата на такива изживявания като ужас или страх, и чувство на срам да бъдат разпознати чрез кръвта. В състояние на ужас и страх нещата стоят така, като че ли искаме да се опазим от нещо, за което вярваме, че може да ни въздействува: тогава със своя аз ние се отдръпваме назад. При чувството на срам ние сякаш най-много бихме искали да се скрием, да изгасим нашия Аз. И в двата случая при това имам предвид само външния факт кръвта, като най-външен материален инструмент, по материален път следва това, което Азът изживява в себе си: при чувството на ужас и страх, когато човек така силно би желал да се скрие в себе си от нещо, от което се чувствува застрашен, той побледнява; кръвта се оттегля към центъра, навътре.
към текста >>

111. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Ето тук ние дори бихме могли да продължим тъй като видяхме, колко е трудно да бъдат приложени обичайните понятия към тези неща и да кажем: доколкото се спираме на вътрешния човек ние всъщност бихме могли да стигнем само до храносмилателния канал; защото доколкото крайните окончания на 7-те органа се простират до храносмилателния канал черния дроб чрез жлъчката в чревния канал с което присъствува в храносмилането, със сблъсъка на тези вътрешни планетарни системи с храносмилателния канал ние се натъкваме на нещо, което представлява именно себе-разтваряне по посока навън.
Ако човешкото устройство беше развито до тук, до формирането на телесни тъкани и на първите органи, които са се образували, за да могат да протичат всички тези процеси защото вие можете да си представите, че трябва да се включват и известни мускули, за да се осъществят тези процеси, като например отделянето в лимфните съдове -, един така устроен човек би могъл чрез своя организъм да има едно смътно съзнание за своя вътрешен живот във физическия свят, не би могъл обаче да достигне до онова азово съзнание, което може да съществува единствено ако човекът изживява себе си не само като същество в своята вътрешност, но ако той разтваря себе си и по посока навън. И това именно е онова обратно разтваряне навън, на което тук трябва да обърнем внимание. За това обратно разтваряне навън ние вече говорихме. Показахме, как в акта на дишането и т.н. човекът отново разтваря себе си по посока навън, за да влезе в директно съприкосновение с физическия свят. Ето тук ние дори бихме могли да продължим тъй като видяхме, колко е трудно да бъдат приложени обичайните понятия към тези неща и да кажем: доколкото се спираме на вътрешния човек ние всъщност бихме могли да стигнем само до храносмилателния канал; защото доколкото крайните окончания на 7-те органа се простират до храносмилателния канал черния дроб чрез жлъчката в чревния канал с което присъствува в храносмилането, със сблъсъка на тези вътрешни планетарни системи с храносмилателния канал ние се натъкваме на нещо, което представлява именно себе-разтваряне по посока навън. Това разтваряне навън изразява готовността на човека да поема хранителни вещества отвън, така че вътрешният човек ние трябва да го виждаме само до границата на храносмилателния канал. След това имаме още едно разтваряне навън в акта на дишането, и после от друга страна в лицето на по-висшите органи, служащи на душевните функции.
към текста >>

112. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Обаче човечеството също се научи да говори, с други думи научи нещо, което може да се сравни само с научаването на говора от детето, а именно: От Евангелията хората получиха един вид разбиране за Мистерията на Голгота, това разбиране стигна до ушите и сърцата на хората, тази Мистерия на Голгота оживя в чувствата, в усещанията на хората, оживя в онези душевни сили, които се явяват за нас, когато, да речем, се оставяме под въздействието на многозначителните и покъртващи сцени от Евангелията, изобразени от големите художници, когато се оставяме под въздействието на обичайните картини, представящи поклонението на пастирите пред Младенеца, поклонението на източните мъдреци, бягството в Египет и т.н.
Ако с десетте заповеди на хората беше дадено нещо, което ги ръководи външно, ние можем да сравним това ръководство с онова, което външният свят прави за детето. Както хората, заобикалящи детето, вършат това, което е необходимо за него, така ръководството чрез древно-еврейския народ върши за човечеството същото нещо, върши го за едно човечество, което, така да се каже, още не може нито да говори, нито да мисли. Обаче човечеството също се научи да говори, с други думи научи нещо, което може да се сравни само с научаването на говора от детето, а именно: От Евангелията хората получиха един вид разбиране за Мистерията на Голгота, това разбиране стигна до ушите и сърцата на хората, тази Мистерия на Голгота оживя в чувствата, в усещанията на хората, оживя в онези душевни сили, които се явяват за нас, когато, да речем, се оставяме под въздействието на многозначителните и покъртващи сцени от Евангелията, изобразени от големите художници, когато се оставяме под въздействието на обичайните картини, представящи поклонението на пастирите пред Младенеца, поклонението на източните мъдреци, бягството в Египет и т.н. Това, което се появи в света, това, под чието въздействие хората се оставят оттогава насам, всичко то ни отвежда към Евангелията; то стана достъпно за разбирането на хората така, че те се научиха да говорят по свой начин за Мистерията на Голгота.
към текста >>

113. Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Ние внимателно трябва да проверим себе си: Дали, задавайки въпроса, ние не влагаме вече в него нещо от обичайната рутина на живота, която, извинете, може да бъде сполучливо изразена с думите: Всъщност човекът с нежелание иска да учи нещо, с нежелание иска да усвои нещо духовно.
При обсъждането на този въпрос, който засягаме тук, и който – бих казал – напира да прозвучи от устата, ние трябва да се простим със всички удобства на живота. Ние внимателно трябва да проверим себе си: Дали, задавайки въпроса, ние не влагаме вече в него нещо от обичайната рутина на живота, която, извинете, може да бъде сполучливо изразена с думите: Всъщност човекът с нежелание иска да учи нещо, с нежелание иска да усвои нещо духовно. Това е неудобно за него. Трябва да се запитаме, дали в този въпрос не прибавяме част от това усещане за неудобство. Защото всъщност ние не сме убедени, че постигаме висшите дарове на антропософията по един по-удобен начин, отколкото онова, което примерно извличаме от нашите литературни произведения. Често пъти се подчертава по един лекомислен начин, че е достатъчно само човек да познае себе си, че е достатъчно да се стреми да бъде един добър човек и тогава той вече е антропософ. Обаче едно по-дълбоко познание ни показва именно това, че едно от най-трудните неща на света е човек да бъде добър и че нищо не се нуждае от толкова голяма подготовка, както този идеал – да бъдеш един добър човек.
към текста >>

114. 2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

“ -, който, следователно, си остава, бих казал, един „мърморко“, и не може да се издигне над обичайните си мисли, нито да възприеме това, което му предлага екзотеричната антропософия, такъв човек ще има изключително големи трудности в своето развитие.
И ние се проникваме практически с идеята за Кармата, когато постигаме известно равновесие в нашия морален живот и в чувствените сили на нашата душа. Един човек, който не стига до извода: „За всичко, което ме сполетява в живота, в крайна сметка съм виновен самият аз! “, не може да напредва добре в своето развитие. По отношение на Кармата, първата крачка дори и само чисти хипотетично се състои в постигането на определено спокойствие, на определено разбиране. Човек, който не може да се освободи от своя Аз, който остава затворен в тесните рамки на своите усещания и чувства, и винаги прехвърля вината за своите неуспехи не върху себе си, а върху другите; човек, който е обладан от мисълта, че „светът или поне една част от него е насочена срещу мен! “ -, който, следователно, си остава, бих казал, един „мърморко“, и не може да се издигне над обичайните си мисли, нито да възприеме това, което му предлага екзотеричната антропософия, такъв човек ще има изключително големи трудности в своето развитие.
към текста >>

115. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Когато хората непрекъснато подчертават, че отговорите на най-висшите въпроси не бива да са сложни, а истината следва да бъде представяна на всеки човек в най-простия и достъпен вид, и когато по този повод ни се напомня, че в своята преклонна възраст апостол Йоан успя да резюмира квинтесенцията на християнството в простите думи: „Чеда, обичайте се?
Когато хората непрекъснато подчертават, че отговорите на най-висшите въпроси не бива да са сложни, а истината следва да бъде представяна на всеки човек в най-простия и достъпен вид, и когато по този повод ни се напомня, че в своята преклонна възраст апостол Йоан успя да резюмира квинтесенцията на християнството в простите думи: „Чеда, обичайте се? “*40, от всичко това никой не трябва да вади заключението: Ето, аз съм вникнал в същността на християнството, защото съм стигнал до простите думи: „Чеда, обичайте се! “ Защото, за да изрече тези прости думи, апостол Йоан е изпълнил много предварителни условия.
към текста >>

“*40, от всичко това никой не трябва да вади заключението: Ето, аз съм вникнал в същността на християнството, защото съм стигнал до простите думи: „Чеда, обичайте се!
Когато хората непрекъснато подчертават, че отговорите на най-висшите въпроси не бива да са сложни, а истината следва да бъде представяна на всеки човек в най-простия и достъпен вид, и когато по този повод ни се напомня, че в своята преклонна възраст апостол Йоан успя да резюмира квинтесенцията на християнството в простите думи: „Чеда, обичайте се? “*40, от всичко това никой не трябва да вади заключението: Ето, аз съм вникнал в същността на християнството, защото съм стигнал до простите думи: „Чеда, обичайте се! “ Защото, за да изрече тези прости думи, апостол Йоан е изпълнил много предварителни условия.
към текста >>

Следователно, той далеч не винаги през своя живот е изговарял думите: Чеда, обичайте се!
Но той постигна и нещо друго. Въпреки че критиката оспорва това, той е авторът на Йоановото Евангелие, на Апокалипсиса и на Посланията на Йоан. Следователно, той далеч не винаги през своя живот е изговарял думите: Чеда, обичайте се! , а е написал, примерно едно от най-трудните за разбиране съчинения Апокалипсиса, и едно друго съчинение, принадлежащо към най-интимните и завладяващи душата човешки творби Евангелието на Йоан. И така, той е извоювал правото да произнася такива думи едва в края на дългия си живот и главно поради това, което вече беше създал. И само ако някой, бих казал, повтори неговия живот и направи това, което той е направил, и каже: Чеда, обичайте се! , само тогава не биха могли да съществуват възражения срещу подобен начин на изразяване. Обаче ние трябва да сме наясно, че нещата, изразени толкова крайно и стегнато, могат да означават много, но могат и да не означават нищо.
към текста >>

И само ако някой, бих казал, повтори неговия живот и направи това, което той е направил, и каже: Чеда, обичайте се!
Но той постигна и нещо друго. Въпреки че критиката оспорва това, той е авторът на Йоановото Евангелие, на Апокалипсиса и на Посланията на Йоан. Следователно, той далеч не винаги през своя живот е изговарял думите: Чеда, обичайте се! , а е написал, примерно едно от най-трудните за разбиране съчинения Апокалипсиса, и едно друго съчинение, принадлежащо към най-интимните и завладяващи душата човешки творби Евангелието на Йоан. И така, той е извоювал правото да произнася такива думи едва в края на дългия си живот и главно поради това, което вече беше създал. И само ако някой, бих казал, повтори неговия живот и направи това, което той е направил, и каже: Чеда, обичайте се! , само тогава не биха могли да съществуват възражения срещу подобен начин на изразяване. Обаче ние трябва да сме наясно, че нещата, изразени толкова крайно и стегнато, могат да означават много, но могат и да не означават нищо. И ако някой произнася мъдри думи, означаващи при съответните предпоставки твърде много, но ги произнася с тон на някакво безкрайно превъзходство, такъв човек ни кара да си спомним за онзи владетел, кой то веднъж посетил един затвор и когато при него довели един затворник, осъден за кражба, той го попитал, защо е откраднал, а крадецът отговорил: Защото бях гладен. Проблемът как да се помага на гладуващите е занимавал много хора, нали така. Обаче въпросният владетел отвърнал: Аз никога не съм чувал, когато някой е гладен, да краде, защото когато човек е гладен, той яде, а не краде!
към текста >>

По същия начин в своята преклонна възраст авторът на Апокалипсиса и на Йоановото Евангелие, може да изрече думите: Чеда, обичайте се!
Проблемът как да се помага на гладуващите е занимавал много хора, нали така. Обаче въпросният владетел отвърнал: Аз никога не съм чувал, когато някой е гладен, да краде, защото когато човек е гладен, той яде, а не краде! Несъмнено, това е един правилен отговор: Когато някой е гладен, той яде, а не краде. Но сега важното е дали този отговор е подходящ за конкретната ситуация. Защото верният отговор все още не означава, че той има смисъл и че допринася за разрешаването на конкретния случай. По същия начин в своята преклонна възраст авторът на Апокалипсиса и на Йоановото Евангелие, може да изрече думите: Чеда, обичайте се! като един вид екстракт на цялото християнство, но произнесени от устата на друг човек същите думи ще прозвучат като гола фраза. Накратко: за да разберем най-простите християнски истини и после да ги приложим в ежедневния живот, ние трябва да се върнем към началните етапи от еволюцията на човека.
към текста >>

116. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Едно голямо благоволение, бих казал, на Кармата, е, че ние можем да говорим за настроението, с чиято помощ най-добре обхващаме основната тема на тези лекции, а именно когато се опитваме да покажем въздействието, което отхвърлената жертва има върху копнежа, укротяването на този копнеж, което може да стане само чрез Духовете на Движението, да покажем порива към едно окончателно хармонизиране и избавление, което може да се осъществи единствено върху „планетата на спасението"; да, един истински признак за кармична свързаност е, че точно тук, в края на обичайната ни програма за деня, ние можахме да си спомним, с какви величествени думи този велик дух успя да изрази своя неясен копнеж, за да го превърне накрая в най-трагичното дело, което е вършил през живота си.
Едно голямо благоволение, бих казал, на Кармата, е, че ние можем да говорим за настроението, с чиято помощ най-добре обхващаме основната тема на тези лекции, а именно когато се опитваме да покажем въздействието, което отхвърлената жертва има върху копнежа, укротяването на този копнеж, което може да стане само чрез Духовете на Движението, да покажем порива към едно окончателно хармонизиране и избавление, което може да се осъществи единствено върху „планетата на спасението"; да, един истински признак за кармична свързаност е, че точно тук, в края на обичайната ни програма за деня, ние можахме да си спомним, с какви величествени думи този велик дух успя да изрази своя неясен копнеж, за да го превърне накрая в най-трагичното дело, което е вършил през живота си. И как бихме могли да не забележим, че този дух, в своята цялост, и така както той стои пред нас, е всъщност едно живо въплъщение на това, което бушува долу в душата, въплъщение на нещо, чиято предистория е скрита не другаде, а в предишни те планетарни въплъщения на нашата Земя? А би ли могъл друг освен Хайрих фон Клайст, да опише по-добре какви могъщи сили стоят зад човека за тях става дума още в първите страници на „Духовното ръководство на човека и човечеството"31 да опише силите, които се издигат над него и го тласкат в една или друга посока, силите, които той би могъл да разбере едва по-късно, ако не беше прекъснал сам нишките на своя живот?
към текста >>

117. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Да, усещането за необичайност и странност е първият елемент, който предизвиква удивлението, учудването.
Но какъв е произходът на самото удивление? Как възниква удивлението т.е. учудването от нещо външно в човешката душа? Всъщност удивлението, учудването възникват главно поради това, че в определен момент възприемаме даден факт, даден предмет или живо същество като нещо чуждо. Да, усещането за необичайност и странност е първият елемент, който предизвиква удивлението, учудването. Обаче ние далеч не изпитваме удивление, учудване към всички непознати предмети и същества, а само към тези, спрямо които усещаме някаква близост, някакво родство. И в този случай ние си казваме: Да, в този предмет, или в това живо същество има нещо, което сега не се намира в мен, обаче то всеки миг може да премине в мен. Следователно, удивлявайки се на нещата, ние ги усещаме едновременно и „чужди", и „близки".
към текста >>

118. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Нужно е само да наблюдаваме душевната сила на вярата, душевната сила, която може да има човек като вярва в нещо, което, бидейки свръхсетивно, се издига над обичайните сетивни явления.
Когато човек разглежда нещата в причинно-следствената им връзка, когато види начина, по който ги е придобил, по един странен начин се изключват някои от тях, с които той се гордее в настоящата си инкарнация. Когато човек гледа на нещата от гледна точка на прераждането, те не изглеждат толкова невероятни. Нужно е само внимателно да разгледаме начина, по който човек се развива под влияние на вътрешните душевни сили в една инкарнация. Нужно е само да наблюдаваме душевната сила на вярата, душевната сила, която може да има човек като вярва в нещо, което, бидейки свръхсетивно, се издига над обичайните сетивни явления. Може би един съвременен материалистически монист все още здраво се държи за тезите си, той може и да казва: Само знанието е валидно, а вярата няма сигурна основа – затова пък го опровергава един друг валиден факт, фактът, че душевните условия, които поражда вярата, действат съживяващо на нашето астрално тяло, докато безверието, невъзможността да се вярва изсушава астралното тяло, оставя го да се съсухри. Вярата представлява за астралното тяло това, което е храната за физическото. А не е ли от значение да разберем какво прави вярата за човека, за неговото изцеление, за душевното му здраве и дори за физическото тяло – защото това несъмнено дава отражение и върху телесното здраве? Не е ли чудно това, че човек иска да ликвидира вярата и да освободи място за знанието, а от друга страна, астралното тяло на човек, който не може да вярва, се изсушава и съсухря? Ако действително насочим вниманието си в тази посока, виждаме, че това може да стане, дори ако разглеждаме само единия живот.
към текста >>

119. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И особено ако човек иска да съпостави интелектуалния, моралния живот на местността с нейния природно-физически живот, тогава този човек трябва да се издигне до едно още по-високо равнище, отколкото това, което му осигурява достъп само до обичайното ежедневие.
Позволете сега да прибегнем до едно сравнение и да кажем: Когато живеем в определена местност, ние имаме онези външни изживявания, които има всеки тамошен жител. Обаче ако някой иска да добие една обзорна представа за тази местност, той ще потърси някакво възвишение, за да види онези подробности, които там долу остават неясни или скрити. И особено ако човек иска да съпостави интелектуалния, моралния живот на местността с нейния природно-физически живот, тогава този човек трябва да се издигне до едно още по-високо равнище, отколкото това, което му осигурява достъп само до обичайното ежедневие.
към текста >>

От това, което е казано там, става ясно, че обичайните познавателни сили и средства, обичайните сили на сетивата и мисленето, съвсем не са достатъчни за този, който се стреми към такова ясновиждащо познание.
Но този наблюдателен пункт може да се изгради само чрез това, че човешката душа носи в себе си способностите да се развива; чрез това, че накрая тя може да достигне до степента, която обикновено наричаме "ясновиждащо познание". За това ясновиждащо познание Вие лесно можете да се осведомите от съответните литературни източници. Там Вие ще намерите предпоставките за достигане до такова ясновиждащо познание. От това, което е казано там, става ясно, че обичайните познавателни сили и средства, обичайните сили на сетивата и мисленето, съвсем не са достатъчни за този, който се стреми към такова ясновиждащо познание. Вие разбирате, че те трябва да бъдат преодолени, и че човек трябва да се устреми към онези съвсем нови познавателни сили, вложени дълбоко и сигурно в неговата душа.
към текста >>

И основното в тези тайни училища беше не това, което можеше да се изрази с думи те се използваха само във въведението а това, което можеше да се предаде чрез езика на символите, независимо от обичайните човешки думи и мисли.
Този език не си служеше с думи или мисли, както това прави официалната наука, а със символи. За онези, които познават математиката и без друго е ясно, че тя е всеобщо приложима, само защото е създала свои символни знаци. Едва чрез изработването на един символен знак, за човека стана възможно да се издигне над изпълненото с егоистични желания обикновено съзнание. И първоначално човек трябваше да вникне в самите символи на този всеобщ език. Да, езикът се състоеше от символи, от определени движения на ръцете, от определени съчетания на цветовете и т.н. И основното в тези тайни училища беше не това, което можеше да се изрази с думи те се използваха само във въведението а това, което можеше да се предаде чрез езика на символите, независимо от обичайните човешки думи и мисли. Създаването на един символен език беше първото нещо, за което се погрижиха окултните школи на древността.
към текста >>

120. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Зависими и подчинени на авторитета са тези, които винаги прилагат обичайното си мислене, за да преценят това, което чуват.
Само не си мислете, че по този начин окултните ученици приличаха на заслепени хора, на хора смазани от авторитета на своите учители. Работата съвсем не беше такава. Зависими и подчинени на авторитета са тези, които винаги прилагат обичайното си мислене, за да преценят това, което чуват. Онези хора обаче, които първо са изострили своята разсъдъчна сила, те ще разполагат истински с постиженията на тази изострена разсъдъчна сила само там, в спомнянето. Благодарение на своята памет и на цялата си фантазия, те оставят окултното обучение да действува върху тях; съвсем сигурно е, че те не са внушаеми, те не вярват в авторитета, те просто поемат в себе си това, което окултното обучение им дава, и го поемат така, както може да поема самата природа. Този е начинът, по който окултните ученици приемат окултното обучение, стига те да са минали през описаните предварителни степени.
към текста >>

И в какво се състоеше необичайното, особеното?
А сега Вие трябва да се доближите до факта, че в освободената от всякакъв егоизъм душа наистина навлиза един нов свят. Един съвършено нов свят. И Вие не бива да се учудвате пред особената характеристика на този нов свят. И в какво се състоеше необичайното, особеното? Особеното е това, което е в противоречие с досегашните изживявания на даден човек. Защо хората отблъскват това или онова в света? Огледайте се наоколо, когато става дума за нещо; хората отхвърлят нещо и казват: "В това, което тук се твърди, има някакво противоречие." С други думи, според досегашното рутинно мислене се смята, че спрямо един друг човек, който изнася определени неща с известно превъзходство, веднага сме в правото си да изтъкваме едно или друго противоречие.
към текста >>

121. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

При тези мистици, които се стремят да надмогнат и преодолеят всеки личен, човешки и земен елемент, при тях ние намираме в необичайно подсилен вид изживявания, свързани със сърцето; така че техните стремежи се преплитат с известна човешка ограниченост.
При тях ние не откриваме бракосъчетанието със свръхсетивния духовен свят, което помним от Св. Терезия. При тези мистици, които се стремят да надмогнат и преодолеят всеки личен, човешки и земен елемент, при тях ние намираме в необичайно подсилен вид изживявания, свързани със сърцето; така че техните стремежи се преплитат с известна човешка ограниченост. Изобщо това сливане с божествено-духовния свят, това бракосъчетание е твърде сходно с любовните инстинкти на човека, каквито ги срещаме в обикновения живот.
към текста >>

122. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Трябва да се знае, че хората на Марс са необичайно уседнали, просто закрепостени а не космополитични като Земните жители.
Ето колко дълбоко беше подготвена в духовния Космос забележителната мисия на Буда, която той трябваше да извърши по поръчение на Христос. Буда беше изпратен първо при човеците на Венера моля Ви да сравните тези мои думи с лекциите ми в Хелзинки - Буда беше изпратен първо на Венера, после на Земята, и тогава чак пое обратния път към Марсовите човеци, за да продължи да действува там, на Марс. А на Марс нещата изглеждат така, че онези човеци, които останаха там, се оказаха в една голяма опасност, подобна на тази опасност за Земните хора, от която ги спаси Христос. Да, Марсовите човеци се намират в една голяма опасност: Поради отсъствието на един развит Аз в тяхното астрално тяло, а оттам и в тяхното етерно тяло, те трябваше да изживеят една кошмарна загуба на сили, те трябваше, така да се каже, да "пресъхнат". Самата природа на Марсовите човеци изживява себе си по такъв начин, че на Марс постоянно се водят ужасяващи битки и стълкновения. Трябва да се знае, че хората на Марс са необичайно уседнали, просто закрепостени а не космополитични като Земните жители. Марсовите човеци са лудо привързани към своя Марс, там космополитите са съвсем малко. Там всичко произлиза от едно силно астрално тяло, което е недокоснато от смекчаващите въздействия на Азът затова на Марс има или поне имаше такива ужасяващи битки и стълкновения. Марс представлява един вид превъплъщение на Луната, само че там силите на астралното тяло не са укротени и смекчени от Азът; Марсовите хора изпитват под чертана радост от стълкновения и колизии, впускат се в битките с лудо опиянение. И по-сетне, когато гърците направиха Марс бог на войната, те показаха изключително вярно усещане за нещата. Когато човек открие, че там наистина се водят ужасяващи и кошмарни битки а това личи и от много митове и легенди той изпада в голямо удивление.
към текста >>

123. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Присъщо му е, че човек обича това, за което никак не му харесва да бъде използвано обичайното, малко несимпатично понятие за егоизъм.
Изяснете си още нещо: на всичко онова, което в сетивното битие човек знае като своя същност, все пак му е присъщо нещо, нещо много значително, а именно в действителност това, за което става въпрос при първите стъпки на инициацията. Присъщо му е, че човек обича това, за което никак не му харесва да бъде използвано обичайното, малко несимпатично понятие за егоизъм. Не можем да приключим с това да се каже: Човекът трябва да се освободи от егоизма си и тогава ще навлезе безкористен в областта на духовния свят. Ако трябва да говорим тривиално, това е казано твърде лекомислено. Този егоизъм е в по-скритите, по-фините части на неговото същество, вътрешно взаимосвързано с онова, което в живота си не само егоистично смятаме за ценно, а трябва да го смятаме за ценно, защото чрез това сме хора в света, в който трябва да живеем. Ние сме хора посредством това, че можем да запазим онова, което научаваме, и че по определен начин можем да мислим за него, че можем да преживяваме. Посредством всичко това сме хората, които сме.
към текста >>

124. Предговор от Рудолф Щайнер GA_139 Евангелието на Марко

Ако нещата бъдат правилно разбрани, читателите ще установят също и това, че лекторът съвсем не е искал да се намесва в някакви догматични спорове, обичайни за секти и общества, проповядващи определени светогледи, а да посочи значението на това, за което той трябваше да отговаря пред своята научна съвест, противопоставяйки се на някои приумици, поддържани от лични интереси, приумици, чиято абсурдност сама би трябвало да ги прави невалидни за всеки здрав разум, но тогава в сферите на Теософското Общество те бяха отъждествявани с изнесените от лектора факти.
Читателите на този лекционен цикъл, които не са чели това, което се разигра по същото време всред Теософското Общество, живеещо под авторитета на Ани Безант, може би ще изпитат известно недоволство от полемичния тон, с който многократно се противопоставяме на застъпваните от тази личност възгледи за Христос. За да бъде разбран този тон, следва да се има предвид, че в онези дни за много хора, към които трябваше да се подходи с тези изразни средства, авторитетът на Ани Безант все още беше в сила и че лекторът защищаваше своето становище за Христос по начин, който в общи линии не се различаваше от публичните му изказвания до този момент. Сега, когато тези спорове отдавна са отминали, вероятно полемиката би могла да отпадне. Но според мнението на издателите, изнесените лекции трябва да бъдат запазени в техния първоначален вид. А и за много читатели би било интересно да знаят срещу какви, чужди на западно-европейското светоусещане, идеи и суеверия трябваше да бъде защитаван въпросният възглед за Христос. Ако нещата бъдат правилно разбрани, читателите ще установят също и това, че лекторът съвсем не е искал да се намесва в някакви догматични спорове, обичайни за секти и общества, проповядващи определени светогледи, а да посочи значението на това, за което той трябваше да отговаря пред своята научна съвест, противопоставяйки се на някои приумици, поддържани от лични интереси, приумици, чиято абсурдност сама би трябвало да ги прави невалидни за всеки здрав разум, но тогава в сферите на Теософското Общество те бяха отъждествявани с изнесените от лектора факти. Но в действителния свят роля може да играе и онова, моето изцяло противоречи на здравия разум.
към текста >>

125. Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

И когато ги запитаме защо почитат тези или онези Богове, хората от моята страна отговарят: Това е един много стар обичай и ние никога не сме постъпвали по друг начин, така е било при нашите бащи, дядовци и така нататък.
Как постъпваше Рам Мохан Рой? Той казваше приблизително следното: Да, аз живея в рамките на индуизма; там хората почитат много Богове, кланят се на най-различни божества. И когато ги запитаме защо почитат тези или онези Богове, хората от моята страна отговарят: Това е един много стар обичай и ние никога не сме постъпвали по друг начин, така е било при нашите бащи, дядовци и така нататък. И понеже, тъй смяташе Рам Мохан Рой, хората разполагаха само с тази възможност, в моята страна се стигна до най-крещящи форми на идолопоклонничество, до едно осъдително идолопоклонничество, което наранява цялото първоначално величие на религията, изповядвана от моя древен народ. Някогашната му религия, смяташе той, която отчасти е пълна с противоречия, се съдържа във Ведите, но благодарение на Виаза ние имаме системата Веданта, където всичко е напълно достъпно за чистото човешко мислене. Ето какво, казваше той, искам да изповядвам. И за тази цел, освен че направи преводи от различни, трудно разбираеми диалекти, той направи извлечения от онова, което смяташе за истинско учение и го разпространи всред хората. На какво разчиташе Рам Мохан Рой?
към текста >>

126. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Едва когато сме преодолели едностранчивия навик да четем Библията заради личното си спасение, а се оставим под цялостното й въздействие и свържем нейното съдържание с всичко онова, което през последните години Вие постепенно можахте да извлечете от нашето духовно-научно развитие и което ще навлезе в света именно чрез Духовната наука, едва когато съумеем да се свържем, и то по духовен път, с художествено-спиритуалната страна на евангелските текстове и се убедим в тяхната художествена стойност, в тяхната художествена композиция, в чудното преплитане и разплитане на отделните им нишки дори и там, в Стария Завет, едва тогава ние се изправяме пред необичайната драматична сила, пред цялата вътрешна, спиритуално-драматична сила, която пулсира в композицията и строежа на Библията.
Много хора стигат до възгледа, че примерно Старият Завет е съставен от отделни и разнородни части. Обаче този възглед е в противоречие с всичко онова, което занапред ще възникне като резултат от едно действително сериозно проучване на Библията. И тогава голяма част от антропософските разяснения относно тайните, съдържащи се в Библията, ще станат още по-достъпни и разбираеми. Рано или късно Старият Завет такъв, какъвто го срещаме в обикновените издания на Библията, ще бъде разглеждан като едно неделимо цяло. И хората едва ли ще се оставят да бъдат заблуждавани от всевъзможните възражения, насочени срещу единството на Стария Завет. Едва когато сме преодолели едностранчивия навик да четем Библията заради личното си спасение, а се оставим под цялостното й въздействие и свържем нейното съдържание с всичко онова, което през последните години Вие постепенно можахте да извлечете от нашето духовно-научно развитие и което ще навлезе в света именно чрез Духовната наука, едва когато съумеем да се свържем, и то по духовен път, с художествено-спиритуалната страна на евангелските текстове и се убедим в тяхната художествена стойност, в тяхната художествена композиция, в чудното преплитане и разплитане на отделните им нишки дори и там, в Стария Завет, едва тогава ние се изправяме пред необичайната драматична сила, пред цялата вътрешна, спиритуално-драматична сила, която пулсира в композицията и строежа на Библията. Едва тогава очите ни се отварят за цялостния характер на драматичните библейски сюжети и вече не искаме да приемем, че един сюжет се развива в началото, а друг сюжет в средата на Библията, защото навсякъде в нея виждаме величественото присъствие на един-единствен, могъщ и цялостен Дух.
към текста >>

127. Трета лекция, 17 Септември, 1912 GA_139 Евангелието на Марко

В залеза на старата епоха изцеленията бяха нещо обичайно и ако те са дело на Христос, важното е друго, а именно че Той ги извършва с онези нови сили, които занапред ще са достояние на човешката индивидуалност.
С други думи, ние далеч не улучваме точния смисъл на Библията, ако смятаме, че изцеленията, описани в нея, са нещо изключително. В залеза на старата епоха изцеленията бяха нещо обичайно и ако те са дело на Христос, важното е друго, а именно че Той ги извършва с онези нови сили, които занапред ще са достояние на човешката индивидуалност. При това Евангелието показва съвършено ясно, че въздействията на Христос Исус протичат изцяло от един човек към друг човек. Навсякъде се подчертава, че Той действува както действува един човек върху друг човек. И това едва ли може да бъде изразено по-ясно от онова изцеление на жената, за което се говори в пета глава от Евангелието на Марко. Той я изцелява поради факта, че тя се докосва до Него и обхваща дрехата Му, така че Той долавя как „сили изтичат“ от Него. Целият разказ се свежда до следното: Жената се доближава до Христос Исус и обхваща дрехата Му.
към текста >>

128. Осма лекция, 22 Септември 1922 GA_139 Евангелието на Марко

И наистина е куриозно, че по отношение на най-важните неща в Евангелието обичайните теологични и философски разяснения фактически винаги тръгват от онази забележителна гледна точка, от която би се ръководил един човек, който не впряга коня пред каруцата, както е редно, а постъпва точно обратно, поставяйки коня зад каруцата.
Когато си служим с окултното изследване, Евангелието започва да ни говори на един много ясен език. И занапред нещата ще се свеждат до следното: Хората все повече и повече да стигат до разбирането, че при отделните места на Евангелието ние трябва да знаем за какво става дума и кое точно е най-важното в този или онзи текст; защото само тогава ще откриваме главното съдържание в една или друга притча, в един или друг евангелски разказ. И наистина е куриозно, че по отношение на най-важните неща в Евангелието обичайните теологични и философски разяснения фактически винаги тръгват от онази забележителна гледна точка, от която би се ръководил един човек, който не впряга коня пред каруцата, както е редно, а постъпва точно обратно, поставяйки коня зад каруцата. Всъщност при много тълкуватели и коментатори на Евангелието наблюдаваме точно това те просто не разбират за какво става дума.
към текста >>

129. Девета лекция, 23 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Сякаш Той казва: Вие видяхте и чухте всичко и сега, когато Аз стоя пред вас, вие търсите лъжливи обвинения срещу Мен, за да ме хванете с обичайните средства на един предател, както се постъпва с човек, който е извършил тежко престъпление; а докато бях всред вас в храма, вие не направихте нищо!
Нека да посочим още едно място потърсете го към края на Марковото Евангелие, едно място, което лесно може да остане незабелязано, ако не го разберем както трябва, едно място, което разтърсва душата. То е там, където се говори как Христос бива предаден на светските власти, които търсят основания за Неговото осъждане. А малко преди това се описва какво направи Той в храма, когато преобърна масите на среброменителите, изгони ги навън и отправи към всички своите предизвикателни думи. И въпреки това не Му се случи нищо. Сякаш Той казва: Вие видяхте и чухте всичко и сега, когато Аз стоя пред вас, вие търсите лъжливи обвинения срещу Мен, за да ме хванете с обичайните средства на един предател, както се постъпва с човек, който е извършил тежко престъпление; а докато бях всред вас в храма, вие не направихте нищо! Едно наистина разтърсващо място! Защото ние постепенно разбираме: Навсякъде Христос постъпва по такъв начин, че фактически никой не може да Му стори нищо. И не би ли трябвало да попитаме: „Защо? “ Той постъпва по такъв начин, че за нас става пределно ясно какъв величествен поврат е настъпил в мировата еволюция. „Първите ще бъдат последни, а последните първи“ (9, 35.).
към текста >>

130. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

За един типичен представител на нашата материалистическа епоха, особено за изпадналите в монистично суеверие, искам да кажа за монистично „просветените“, е нещо обичайно да изкаже следната мисъл или да й позволи сама да възникне в неговата глава: Защо Битието е такова, каквото е?
За един типичен представител на нашата материалистическа епоха, особено за изпадналите в монистично суеверие, искам да кажа за монистично „просветените“, е нещо обичайно да изкаже следната мисъл или да й позволи сама да възникне в неговата глава: Защо Битието е такова, каквото е? Вие добре разбирате, че на света няма човек, който може да отговори на този въпрос. Защо страдаме, защо изпитваме болка? Буда, Христос, Сократ, Джордано Бруно -нито един от тях не е успял да разреши тази загадка. Ние срещаме тази мисъл в безкрайно много варианти. И хората, които допускат такава мисъл в главите си, просто не забелязват, че поставят себе си много по-високо от Буда, Христос, Сократ и така нататък, и че всички те искат да си обяснят света тъкмо в този смисъл.
към текста >>

131. 13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ако би минал оттам по обичайното за него време, покривът положително би го затрупал.
Да вземем един пример: Един човек е свикнал да излиза всеки ден от дома си точно в 8 часа. Всеки ден той трябва да извървява един път, който минава през един площад. Един ден условията се стичат така, че той закъснява с 3 минути: следователно той изминава същият път, не с 3 минути закъснение. Тогава той установява нещо странно на площада, през който трябва да минава всеки ден под някакви колонади: Покривът на колонадите се е срутил! Ако би минал оттам по обичайното за него време, покривът положително би го затрупал.
към текста >>

Помислете върху примера с човека, който е излязъл от дома си както обичайно: Той би бил затиснат от покривът на колонадите.
Много, безкрайно много зародиши загиват, те не постигат тяхната цел живее само възможният брой херинги. Така е и с целият живот. Това, което изживяваме от сутрин до вечер, е само един откъс от голям брой възможности. Всеки момент ние минаваме покрай възможни, но не станали неща. Когато нещо възможно е минало покрай нас, за нас това е един особен момент. Помислете върху примера с човека, който е излязъл от дома си както обичайно: Той би бил затиснат от покривът на колонадите. Обаче по този начин за нас постоянно съществуват такива възможности. В такъв момент, в който един човек е минал с 3 минути по-късно край сградата, която иначе би го затиснала, това е най-благоприятният момент, в който духовният свят може да проблесне в него. Тогава за него може да изгрее едно от тези събития, което може да го доведе във връзка с мъртвите. Днес хората не обръщат внимание на тези неща, защото те живеят всъщност само на повърхността на нещата.
към текста >>

132. 1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Тогава той изрази надеждата, че основаното от него Движение няма да допусне обичайните грешки, които извънредно лесно възникват от гордост, честолюбие, суета и от играта с окултизма.
Тогава той изрази надеждата, че основаното от него Движение няма да допусне обичайните грешки, които извънредно лесно възникват от гордост, честолюбие, суета и от играта с окултизма. В тези дни Рудолф Щайнер напомни и Гьотевия ръководен принцип: „Мъдростта е само в истината." И той отправи към сърцата на своите слушатели следните думи:
към текста >>

133. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

И така, само ако в известен смисъл променим обичайните изрази, с които си служим в рамките на нашето съвременно светоусещане, ние ще сме в състояние да разберем и характера на древните епохи.
Днес ние също стигаме до правилните възгледи на древните, само че от съвсем друга гледна точка; и все пак трябва да разберем по какъв начин древните постигаха онези фини различия относно човешкото същество, и по какъв начин бяха измислени фините, остроумни и строго очертани понятия с една извънредно прецизна възможност за прилагане както в духовната, така и в сетивната действителност. И така, само ако в известен смисъл променим обичайните изрази, с които си служим в рамките на нашето съвременно светоусещане, ние ще сме в състояние да разберем и характера на древните епохи.
към текста >>

134. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

И за някои от учениците на посветените би било най-голям грях, ако за една или друга личност те биха поискали да съставят някаква биография, съдържаща само обичайните данни от всекидневието, особено ако се досещаха, че въпросната личност поради усъвършенствуваните си свръхсетивни съставни части е от значение за цялото човечество.
Да пишем подобна биография за него това би било пълна глупост. Защото обстоятелството, че той разполага с едно тяло от плът и кръв, е не що несъществено; той си служи с него само, за да бъде забелязан от другите хора. Ето защо се казва: Синът Божий не е роден от плът, Той е непорочно заченат и произлиза направо от Духа. Или с други думи: Същественото при Него, това, което е от значение за цялото човечество, идва направо от Духа. Ето на какво се държеше в старите времена. И за някои от учениците на посветените би било най-голям грях, ако за една или друга личност те биха поискали да съставят някаква биография, съдържаща само обичайните данни от всекидневието, особено ако се досещаха, че въпросната личност поради усъвършенствуваните си свръхсетивни съставни части е от значение за цялото човечество. И ако човек има една макар и съвсем бегла представа за светоусещането на древните, той би намерил за напълно абсурдно всичко онова, което днес литераторите ни предлагат като „биографии" на Гьоте.
към текста >>

135. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

И ако искаме да си послужим с нашите обичайни термини, тогава трябва да кажем: сега се намираме в първата епоха, която що се отнася до известни духовни откровения все още съвпада със състоянието Сатва, с епохата, която наричаме Египетско-халдейска.
После настъпи епохата, в която се разигра Мистерията на Голгота, а още по-късно, някъде около 15,16 век след Мистерията на Голгота, съвсем ясно човечеството навлезе в епохата на Тамас. И ако искаме да си послужим с нашите обичайни термини, тогава трябва да кажем: сега се намираме в първата епоха, която що се отнася до известни духовни откровения все още съвпада със състоянието Сатва, с епохата, която наричаме Египетско-халдейска. Онова, което е характерно за състоянието Раджас, съвпада с Гръцко-римската епоха, а онова, което е характерно за състоянието Тамас, съвпада с нашата съвременна епоха. Ние знаем, че Египетско-халдейската епоха е всъщност Третата следатлантска епоха, Гръцко-римската епоха е всъщност Четвъртата следатлантска епоха, а нашата съвременна епоха отговаря на Петата следатлантска епоха. И така, според замисъла на общочовешката еволюция, тъкмо в прехода от Третата Към Четвъртата следатлантска епоха трябваше да настъпи, ако мога да си послужа с този израз, едно умъртвяване на външното откровение. Но как всъщност протече подготовката на човечеството, което посегна към искрата на Христовия Импулс?
към текста >>

136. Нервност и Азовост GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

И понеже в известно отношение такова натъпкване е обичайно даже и за училищата, то злото, което произлиза от това, в никакъв случай не е така безобидно, както се смята.
За нашето време е нещо невероятно вредно, че голям брой от тези хора, които по-късно заемат отговорни постове в обществения живот, следват и учат по начина, обичаен за сегашното следване. Има цели периоди от следването, в които така се работи, да речем в университета, че всъщност през цялата година се правят някои други неща, вместо да се учи истински и да се премисли и осмисли това, което професорите казват на лекциите; лекциите от време на време се посещават, но това, което трябва да се научи за изпитите, всъщност се минава само за няколко дни или седмици, което ще рече, че човек си натъпква в главата само най-необходимото. Най-лошото при това е точно такова натъпкване. И понеже в известно отношение такова натъпкване е обичайно даже и за училищата, то злото, което произлиза от това, в никакъв случай не е така безобидно, както се смята. Същественото при такова натъпкване е, че изобщо не се осъществява истинско свързване на душевния интерес, на душевната същност с това, което така се натъпква. Дори между учениците е разпространено мнението: „Дано по-скоро да забравя всичко това, което трябваше да назубря. „ Значи липсва силното желание да се задържи това, което човек е усвоил. Един твърде слаб интерес свързва, така да се каже, човешкото душевно ядро с това, което човекът е възприел.
към текста >>

137. Човешките душевни дейности в течение на времето GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Да помислим за старите времена, когато се е говорило гръцки или латински и се е правило, каквото тогава е било обичайно!
Искам да свържа казаното с един друг факт, който сигурно ще Ви се стори важен, когато отправите духовен поглед към учението за прераждането, за повторния земен живот. Щом ние повторно се раждаме на Земята, това би трябвало да има някакъв смисъл. Развитието не би имало никакъв смисъл, ако при това не бихме научили нещо! Що за смисъл има, човекът отново да бъде роден? Чрез фактите на духовното наблюдение успяваме да видим, колко много човешкият живот е различен през различните епохи. Да помислим за старите времена, когато се е говорило гръцки или латински и се е правило, каквото тогава е било обичайно! Това, което днес се изисква да се пращат децата на училище, дойде много по-късно. Докато днес в един човек, който не знае азбуката, се вижда един необразован човек, някога не е било така. Иначе нашата статистика например би нарекла Волфрам фон Ешенбах8 необразован човек. В стария Рим имаше нещо друго, което днес не може да се счита за образование. Там всеки римски гражданин също и този, който оре с плуг нивите си съвсем точно е знаел съдържанието на законите от дванадесетте плочки и още много други неща, които имат общо с изграждането на гражданската държава.
към текста >>

138. Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент.
Как стои въпросът със съвестта? Отново е интересно, че думата „съвест“ т.е. понятието, защото чак когато изплува една представа за дадено нещо, изплува също и думата може да се открие в древна Гърция едва от един определен момент. Никъде до времето на Есхил не може да се намери дума в старата гръцка литература, която да се преведе с думата „съвест“. Обаче при по-новите гръцки писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума. При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент. Това, което от един определен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при гърците от старите времена. През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо лошо. Някога хората са имали едно първично, елементарно ясновидство и ако се върнем само малко преди християнското летоброене, ще намерим, че всички хора са имали това първично ясновидство. Когато човек правел нещо лошо, не се е обаждала съвестта, но пред старото ясновидство са се появявали демонични образи, които измъчвали човека и тези образи са наричани с имената Еринии и Фурии. Чак тогава, когато хората загубили способността да виждат тези демонични образи при извършването на нещо неправилно, те започнали да чуват гласа на съвестта си като едно вътрешно изживяване.
към текста >>

139. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

За целта, човекът да не внася в обичайния живот твърде много навици и закономерности от едното царство в другото, се грижи общият природен порядък, защото този общ порядък би бил силно нарушен, ако тези светове се смесят.
Когато човешката душа е извършила със себе това, което я прави способна да съзерцава в духовния свят, да поглежда в духовния свят, тя сама трябва да поеме в частност тази задача, която обикновено се изпълнява от подсъзнателните регулатори на душевния живот. За целта, човекът да не внася в обичайния живот твърде много навици и закономерности от едното царство в другото, се грижи общият природен порядък, защото този общ порядък би бил силно нарушен, ако тези светове се смесят. Току-що подчертахме, че за духовния свят любовта трябва да се развива така, че човекът е длъжен преди да се развива към проникване на своя Аз с вътрешна сила, че е длъжен да развие у себе си стремежа към усъвършенстване. Той трябва да има предвид себе си, когато развива любов към духовния свят. Ако пренесе в сетивното същия този вид подбуди, които в духовния свят могат да го доведат до найвъзвишеното, това би могло да доведе до най-отвратителното. Има хора, които във външното физическо преживяване, в това, което правят през целия ден, не се интересуват особено от духовния свят. В наше време, така казват, такива хора не се срещат рядко.
към текста >>

140. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Наистина, още не е станало обичайно, доколкото духовната наука още не го е направила такова, в обществения живот, когато някой студент отива в библиотеката, да казва: „Сега отивам в крепостта на Ариман!
Така че сега той знае: в уединената мисъл има луциферическа съблазън, а в писмените съчинения, във всичко, което се фиксира чрез писане или отпечатване, живее ариманически елемент. Той знае, че във външния физически свят вече изобщо не може да има човешка еволюция, без да участват ариманическото и луциферическото. И сега той разбира, че именно с напредъка на културата, при който писмото придобива все по-голямо значение – за да разбере това, човек няма нужда да е ясновиждащ, а само да проследи развитието за няколко века, – и ариманическото трябва да придобива все по-голямо значение. Ариман се сдобива с все повече и повече, благодарение на това, че писмото добива все по-голямо значение в развитието на човечеството. И днес, когато то има толкова голямо значение – Капезий е наясно с това, – ние положително имаме големи ариманически крепости. Наистина, още не е станало обичайно, доколкото духовната наука още не го е направила такова, в обществения живот, когато някой студент отива в библиотеката, да казва: „Сега отивам в крепостта на Ариман! “ Но все пак това е истината. Големите и малките библиотеки са крепостите на Ариман, тези крепости, от които той изпраща своето въздействие върху човешкото културно развитие по интензивен начин. В тази връзка човек просто трябва смело да погледне фактите в очите.
към текста >>

141. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Както беше казано, не желая да се отклонявам от обичайния си навик, но все пак бих искал в края на нашия лекционен цикъл да дам за пример поне едно частно изключително гротескно явление.
Въпреки че по същество не трябва да се отклонявам от този си навик, все пак е нужно отново и отново да подчертавам, че благодарение на това – наистина думата не е избрана от нескромност – самоналожено ограничение в целия ход на нашите стремления и в работата ни се промъкнаха някои недоразумения. И именно от наша гледна точка са ни необходими две неща. Първо, обективно разбиране на това, че еволюцията, развитието на следатлантския свят с определена понятна необходимост е причинило в най-широки кръгове хаотичното, обърканото, до известна степен по-нисше и второстепенно състояние на съвременната култура на човечеството, така че само критика не е достатъчна, а се нуждаем от обективно правилно разбиране. От друга страна, необходимо е с ясни и отворени очи да се противопоставим на това объркване и на хаоса в съвременния духовен живот, доколкото застъпваме гледната точка, която разкрива духовната наука. Защото се налага отново и отново да изживяваме как някои изцяло доброжелателни и най-добродушни от нашите приятели пристигат с възклицанието, че тук или там пак се е появило нещо доста теософско, а после се налага да се съгласяваме от какво ниско качество са тези така наречени теософски неща. Както беше казано, не желая да се отклонявам от обичайния си навик, но все пак бих искал в края на нашия лекционен цикъл да дам за пример поне едно частно изключително гротескно явление. В настоящето особен успех имат хора, които се изявяват в света така, че някак си имат физиономията на учен, без всъщност да си имат понятие от каквото и да било. И този, който не е свикнал да използва способността за различаване на такива привидно учени думи, понякога много лесно може да бъде вкаран в заблуждение. Това е нещо, което би трябвало постепенно да изчезне от нашите кръгове. Ние би следвало да усвоим обективна, ясна способност да правим разлика. Благодарение на това ще придобием по-добра идея, отколкото досега, за отношението на второстепенни течения и личности към собственото ни движение такова, каквото бихме искали да бъде то.
към текста >>

142. 2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Апостолите действително се усещаха като пробудени, като хора, които в този момент имаха чувството, че дълго време дни наред са живели в едно необичайно състояние на съзнанието.
Апостолите действително се усещаха като пробудени, като хора, които в този момент имаха чувството, че дълго време дни наред са живели в едно необичайно състояние на съзнанието. И наистина, това беше един вид пробуждане от дълбок, странен, преизпълнен със сънища сън. Сега те усетиха, като че ли се пробуждат от този странен сън и неговото естество беше такова аз само описвам нещата според както са изглеждали за съзнанието на апостолите сякаш човек се справя с всички ежедневни грижи, ходи насам-натам като наглед здрав човек, без околните хора да забелязват, че той всъщност се намира в едно друго състояние на съзнанието. И ето че настъпи моментът, когато апостолите усетиха, как в деня на Петдесятницата те се пробудиха от този продължителен сън. Те усетиха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов. Като оплодени от горе чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание ето как се почувствуваха апостолите.
към текста >>

143. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Напротив, момчето беше необичайно кротко и нежно, способно да обича всички около себе си, способно да вниква в сърцата на другите, но без какъвто и да е интерес към натрупаното през вековете човешко знание.
Като момче, той беше напълно откъснат от света, но имаше живото усещане за величието на природата и за всичко, което тя искаше да каже на хората. Обратно, той не беше предразположен към човешката мъдрост, към човешкото знание. Той се интересуваше твърде малко от каквито и да е учебни занимания! Би било съвсем погрешно да се мисли, че до своята дванадесета година, т.е. преди навлизането на Заратустра в неговата душа, това момче Исус е притежавало някакви външни дарби. Напротив, момчето беше необичайно кротко и нежно, способно да обича всички около себе си, способно да вниква в сърцата на другите, но без какъвто и да е интерес към натрупаното през вековете човешко знание. И после, в синагогата на Йерусалим дойде онзи момент, когато всичко това сякаш изхвърча от дванадесетгодишното момче, за да от стъпи място на цялата онази Заратустрова мъдрост, която нахлу в него с неудържима сила! Сега той често си мислеше, по колко различен начин беше свързан с духовната същност на света преди дванадесетата си година, когато душата му беше сякаш отворена за дълбините на света! Припомняше си как беше протекъл живота му по-късно, как откри, че душата му е готова да приеме еврейското учение, което обаче сякаш бликаше от самия него, как беше потресен от факта, че Батх-Кол не може да инспирира хората както по-рано; и как после се запозна с езическите култове, как цялото езическо знание и цялата езическа религиозност смутиха и опечалиха душата му. Припомняше си още, как между своята осемнадесета и двадесет и четвърта го дина се докосна до външните постижения на човечеството, и как после, приблизително двадесет и четири годишен, беше влязъл в есейската общност, запознавайки се там с едно тайно учение и с хората, които го проповядваха. Ето за какво често мислеше той.
към текста >>

144. 6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Да, за Берлин настъпи една по-дълга пауза; но този път тя беше запълнена не само с обичайните художествени представления и с лекционния цикъл в Мюнхен*32,а с нещо по-важно: поставен беше основополагащият камък на нашата сграда в Дорнах.
След едно по-дълго прекъсване ние отново продължаваме заниманията си в тази Берлинска група и нека да започнем с един вид подновяване на нашата духовнонаучна работа, която тук вършим години наред. Да, за Берлин настъпи една по-дълга пауза; но този път тя беше запълнена не само с обичайните художествени представления и с лекционния цикъл в Мюнхен*32,а с нещо по-важно: поставен беше основополагащият камък на нашата сграда в Дорнах. И така, след като сме отново събрани тук в тази зала, позволете ми най-напред да насоча Вашето внимание към онова, което би трябвало да означава за нас тази сграда в Дорнах. Нека да се надяваме, че в лицето на тази сграда, нашият антропософски възглед за света ще се превърне в един видим символ за съпринадлежност на всички онези сърца и души, които се усещат вътрешно свързани с духовно-научните стремежи на антропософията.
към текста >>

145. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Следователно, вие виждате колко необичайно сложни и многообразни могат да са мирогледите на човешките личности.
Строго погледнато, не съществуват други мирогледни нагласи, освен тези седем, за които говорих досега; възможни са само преходи от една мирогледна нагласа към друга мирогледна нагласа. И така, ние следва да различаваме не само 12 различни нюанса в човешките мирогледи, които – така да се каже – спокойно са застанали срещу нас – но и в рамките на всеки един от тях е възможно да се проявява една или друга особена нагласа, особено настроение на човешката душа. Следователно, вие виждате колко необичайно сложни и многообразни могат да са мирогледите на човешките личности. Всяка една от тези седем мирогледни нагласи може да бъде много силно изразена, обаче въпреки това всяка една от тези мирогледни нагласи да бъде твърде едностранчива в едно или друго отношение. Това, което скицирам тук на дъската (Рис. 11), фактически в областта на духовното то е корелат на онова, което съществува във външния свят като отношение между зодиакалните знаци и планетите, онези 7 известни планети, които често пъти сме обсъждали в нашата духовна наука; ето как стигаме до един образ, изразяващ отношенията между нашите седем мирогледни нагласи и нашите 12 основни мирогледа, до един външен образ, който не е създаден от нас, но въпреки това съществува в Космоса. И ние можем истински да се потопим в този образ, ако имаме предвид следното.
към текста >>

146. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Следователно, обичайната наивност на астрологията тук няма никакво място.
Следователно, обичайната наивност на астрологията тук няма никакво място. И бихме искали да добавим, че по този начин една душа, вече в духовен смисъл, наистина има заложбите, произтичащи от факта, че Венера се намира в Овен, че мистицизмът е разположен в знака на идеализма. Силите, възникващи по този начин, не винаги остават съхранени през целия живот. Те се променят, а това означава, че човекът попада под други въздействия, под други знаци на духовния Зодиак, под други душевни настроения. Нека да допуснем, че е възможно и следното: Един човек се променя по такъв начин, че по-късно в хода на своя живот той навлиза в душевното настроение на емпиризма, сякаш сега мистицизмът е напреднал до сферата на емпиризма, а емпиризмът се е придвижвал до знака на рационализма.
към текста >>

147. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Ето защо едва след Мистерията на Голгота станаха верни думите: „Обичай Бога повече от всичко, а твоя ближен колкото себе си".
В Христос Исус стоеше като човек пред човеците онова Същество, което иначе стоеше по-рано пред освободената от тялото душа в мистерийните школи. И какво стана благо дарение на това? С това беше сложено началото, щото силите, които човекът беше изгубил в течение на земното развитие от началото на Земята насам, тези сили, чрез които му бе скрито неговото безсмъртие, така че тези сили отново да дойдат при него чрез Мистерията на Голгота. С побеждаването на смъртта при Голгота се родиха силите, които можеха отново да запалят загубените сили в човешката душа. И човешкият път по време на Земното развитие ще бъде по-нататък такъв, че приемайки все повече и повече Христос в себе си, човекът ще открие в себе си онова, което ще обича след смъртта: това значи, че човекът като една безсмъртна индивидуалност ще може да застане пред своя Бог. Ето защо едва след Мистерията на Голгота станаха верни думите: „Обичай Бога повече от всичко, а твоя ближен колкото себе си".
към текста >>

148. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

И аз изпълних и другата заповед „Обичай своя ближен колкото самия себе си", защото онова, което съм придобил сам, е станало чрез това, че Христос го пренася в действителността, едно общо благо за цялото човечество.
И аз изпълних и другата заповед „Обичай своя ближен колкото самия себе си", защото онова, което съм придобил сам, е станало чрез това, че Христос го пренася в действителността, едно общо благо за цялото човечество.
към текста >>

149. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Може би, скъпи мои приятели, мнозина от Вас не са си задавали въпроса: Но как стоят нейната с другия свят, който се намира вън от човека, със света, в който стават обичайните световни събития и процеси?
Може би, скъпи мои приятели, мнозина от Вас не са си задавали въпроса: Но как стоят нейната с другия свят, който се намира вън от човека, със света, в който стават обичайните световни събития и процеси? На истина, ние говорихме също и за други неща в този свят: че когато човек използува само физическите си сетива, той изобщо не стига до предчувствието, че физическият свят също е изпълнен с онези свръхсетивни Същества, които срещаме и при човека. При това имаме етерното тяло по-рано го наричахме с името елементарно тяло навън в природата, и изобщо във външните физически процеси имаме едно редуване между самите тях и процесите, които стават в елементарния, или етерен свят. Тези две неща вървят напълно успоредно. Навсякъде и по всяко време във физическите процеси се намесват онези процеси, които се разиграват в етерния свят. И така, ние можем да предположим: Както е вярно, че когато по отношение на човека казваме „той има физическо тяло“, това е до голяма степен едностранчиво и следва да добавим, че той има и своето етерно тяло, така също можем да предположим, че същото се отнася и за външните процеси.
към текста >>

150. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Да разгледаме още веднъж една от основните антропософски истини, истината за съставните части на човека, нещо което стана доста обичайно за нас през последните години; и така, засега ние разглеждаме човека като изграден от четири съставни части от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Скъпи мои приятели, бих искал да кажа още нещо към четирите лекции върху свободата и необходимостта, които, малко или много, образуват едно свързано цяло. Да разгледаме още веднъж една от основните антропософски истини, истината за съставните части на човека, нещо което стана доста обичайно за нас през последните години; и така, засега ние разглеждаме човека като изграден от четири съставни части от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Когато първоначално се придържаме към това, което на физическия свят е присъщо за всеки човек, ние можем да кажем: В обикновеното будно състояние най-напред ние имаме нашето физическо тяло. Ние стигаме до нашето физическо тяло поради това, че можем, естествено, да го разглеждаме външно с нашите сетива, защото всеки друг, който се намира заедно с нас във физическия свят, би постъпил по същия начин и би се съгласил с нас относно съждението: това физическо тяло е тук, то съществува. Следователно в условията на физическия свят физическото тяло може да бъде разглеждано по чисто външен начин. Обаче, както бихме се убедили, макар и след кратък размисъл, етерното тяло далеч не може да бъде разглеждано по съшия начин. То не се поддава на обикновеното физическо наблюдение.
към текста >>

Поради обстоятелството, че хората изгубиха всякакъв усет за астралното тяло, се наложи те да се придържат така строго към модела, както това вече стана нещо обичайно за нашето време.
Защото художниците от миналото не изработваха своите портрети така, както правят днешните художници, които поставят пред себе си едно лице и допират, т.е. подражават на чертите, които виждат там; напротив, старите художници знаеха: при някого, чиито мускули около очите са формирани по определен начин, при него това, което живее в Аза, продължава по един строго определен начин в астралното тяло, така че тъкмо Азът поражда съответната форма на мускулите. Ако се пренесем в миналото и надникнем в епохата на дребна Гърция, бихме се измамили твърде много, ако повярваме, че древните гърци са използували някакви модели, за да създадат онези чудни форми, които са ни оставили. Те не са имали никакви модели. Онзи, който трябваше да придаде определена форма на ръката ръката в нейната художествена цялост, добре знаеше как волята вмъква Аза в астралното тяло; и от това, което долавяше, той пресъздаваше после формите. Поради обстоятелството, че хората изгубиха всякакъв усет за астралното тяло, се наложи те да се придържат така строго към модела, както това вече стана нещо обичайно за нашето време.
към текста >>

151. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

И тази духовна наука, за това тук говорих, най-малкото пред някои от Вас вече говорих, тази духовна наука ни показва, че онези, които са напуснали телата си рано, преди да е изтекла обичайната продължителност на живота на физическия план, предават своето етерно тяло на етерния свят и продължават да живеят като индивидуалности.
И тази духовна наука, за това тук говорих, най-малкото пред някои от Вас вече говорих, тази духовна наука ни показва, че онези, които са напуснали телата си рано, преди да е изтекла обичайната продължителност на живота на физическия план, предават своето етерно тяло на етерния свят и продължават да живеят като индивидуалности. И така, духът и смисълът на духовната наука показват, че когато едно такова етерно тяло, което все още е в състояние да поддържа физическото тяло, се предава на етерния свят, съдържа в себе си сили, които биха могли да поддържат физическото тяло в продължение на десетилетия. Това е пример, свързан с етерния свят.
към текста >>

152. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Сега ние трябва да оформим понятието за натрупването на умора в един по-широк смисъл от обичайния.
И когато човек остарее, знаем, че чрез съня не може да се компенсира всичко. И така, ние се изтощаваме, натрупали сме умора. Да, сега можем да поставим въпроса иначе. След като сме казали това, можем да попитаме: защо боговете ни позволяват да натрупаме умора, защо се уморяваме? Фактът, че тук се уморяваме, че се изтощаваме, ни дава нещо, което означава много, наистина много за нашия живот. Сега ние трябва да оформим понятието за натрупването на умора в един по-широк смисъл от обичайния. Трябва да го поставим ясно пред душата си – понятието за натрупване на умора. Ще го разберете най-добре, ако си го представите по следния начин. Ако сега попитам някого:
към текста >>

153. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Като в последния случай това се е считало за нещо болнаво, във всеки случай нещо абнормно, необичайно.
Гърците и римляните са получили разума, доколкото са го употребявали, наготово, което е естествена тенденция на техния етап на развитие. Това е напълно различно. Те не са култивирали естествения разум по същия начин, по който е необходимо да го прави съвременният човек и по който става все по-необходимо да го прави през петата следатлантска културна епоха. Tогава той се e развивал като естествена способност. Израствайки в нормални условия, даден човек в една инкарнация или e притежавал разум, или не. Като в последния случай това се е считало за нещо болнаво, във всеки случай нещо абнормно, необичайно.
към текста >>

154. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Помислете за по-ранните времена, когато в широки житейски кръгове е било обичайно бащата да се грижи синът да наследи неговия занаят, да продължи по неговите стъпки.
Да, в инстинктите на хората се съдържа едно усещане за това влияние, усещане за това, че нещата трябва да са така. Това може да се види, ако обърнем внимание на начина на живот по-рано, който сега отмира, защото в хода на своето развитие човечеството постоянно приема нови форми на живот. По-рано, когато хората изобщо са усещане повече от реалността на духовните светове, те са знаели много повече какво е необходимо за живота като цяло. Знаели са, че живите се нуждаят от мъртвите, че се нуждаят от импулсите на мъртвите дори в своите навици и обичаи. Какво са правили? Помислете за по-ранните времена, когато в широки житейски кръгове е било обичайно бащата да се грижи синът да наследи неговия занаят, да продължи по неговите стъпки. Когато бащата е бил мъртъв от дълго време, поради факта, че синът е продължил пътя на баща си, през физическия свят е била създавана комуникативна връзка, така че се е образувало сродяване на дейността на сина с дейността на бащата, и бащата е можел да продължи да действа в сина си. На този принцип са се основавали много неща в живота. И ако цели съсловия му придават голямо значение, така че в тях или в семействата на тези съсловия продължава да живее тази или онази реалност, това се основава на факта, че се е усещала необходимостта: в житейските навици на по-късно живеещите трябва да се приемат навиците на живелите по-рано, но само ако тези житейски навици са достатъчно зрели, че да дойдат от тях, след като са преминали през портата на смъртта. Защото едва тогава те стават достатъчно зрели.
към текста >>

155. Предговор от немския издател GA_173 Карма на неистината

Чрез разюзданата военна пропаганда фразьорството и лъжата приемат и от двете страни необичайни дотогава измерения и форми.
Тъкмо по онова време, през Декември 1916 г., става ясно, че вече няма надежда за ограничаване на конфликта и за скорошен край на войната. Страстите все повече се разгорещяват. Чрез разюзданата военна пропаганда фразьорството и лъжата приемат и от двете страни необичайни дотогава измерения и форми. В лекцията си от 1 Януари 1917 г. Рудолф Щайнер говори за "Кармата на неистината". Желанието му е да бъде разсеяна илюзията, възникваща от системата, която се просмуква от миналото в настоящето на националните държави, и да се прозре, че военните действия изобщо са нещо като було, зад което един нов свят чака своето зараждане: В действителност войната е революция в социалната структура на човечеството. Следователно при прочита на тези лекции трябва да имаме предвид и онова, което Рудолф Щайнер още през лятото на 1917 г. за първи път формулира като нов импулс към социалния въпрос, когато в така наречените "Меморандуми" (в Събр.
към текста >>

156. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Преди войната това не беше обичайно.
Нека приведа и още един факт. От известно време се води дискусия между Клемансо, мистър Арчър и Георг Брандес*16 с един акцент! Преди войната това не беше обичайно. Георг Брандес е датчанин, датски писател. Повечето от Вас сигурно го познават, защото той е един от най-успешните европейски писатели. Не смятайте, че днес го споменавам заради особено предпочитание, тъй като той се числи към най-несимпатичните ми писатели, към писателите, които понасям най-трудно.
към текста >>

157. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Който отправя поглед към света не по обичайния начин, както се гледа на него, ами го съзерцава с волен, открит поглед, той сигурно знае, че за онези, които желаят да си послужат с такива средства, съществуват поддаващи се на внушение хора.
В самия ход на моето изложение ще видите доколко едното или другото се поставя като цел или се постига в добрия или в лошия смисъл. Характерна особеност на онези, които си служат с духовни сили, е това, че те много често казвам много често, а не винаги си имат причини да не се появяват лично върху сцената на физическия план, а си служат с посредници, чрез които могат да се осъществяват определени планове. Следователно често пъти се цели тези неща да протичат така, че да остават незабелязани за другите. Нали при различни обсъждания сме установявали, че хората, така да се каже, са невнимателни, не обичат да се вглеждат в онова, което става. От този факт се възползват мнозина от боравещите с някои окултни взаимовръзки, за да постигнат определен ефект. Който отправя поглед към света не по обичайния начин, както се гледа на него, ами го съзерцава с волен, открит поглед, той сигурно знае, че за онези, които желаят да си послужат с такива средства, съществуват поддаващи се на внушение хора. Тогава, ако някой си постави за цел да упражни влияние върху лица и като окултист може би не е съвсем добросъвестен, той явно може да осъществи подобни внушения.
към текста >>

158. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

"Щом в определения час не извършеше обичайния си обход, в града веднага се знаеше: каноникът е заминал за някъде!
"Щом в определения час не извършеше обичайния си обход, в града веднага се знаеше: каноникът е заминал за някъде! Разчуеше ли се пък, че се е завърнал, това като че ли беше от изключителна важност за града. Франц си спомняше за един воден преди години в Рим разговор с някакъв..." извинете, загдето Ви,чета това, но така го е написал Херман Бар "... с някакъв англичанин, който след като обиколил целия свят се бе установил в свещения град, защо то по негово твърдение не бил срещал нищо по-загадъчно от монсиньорите. Който съумеел да ги разбере, щял да има ключа към съдбата на човечеството. Беше умен човек на зряла възраст, от добро семейство, богат, независим, ерген и истински англичанин трезв, практичен, несантиментален, абсолютно немузикален, без интерес към изкуството, здравеняк, веселяк, човек на чувствените наслади, въдичар, гребец, ветроходец, добре похапващ си, голям пияч, епикуреец, чието доволство бе смущавано от една единствена страст: любопитството всичко да види, с всичко да се запознае, навсякъде да е бил, и то без някаква друга умисъл, освен в крайна сметка да може със задоволство да каже за което и място да става дума "О, да, знам го", да са му известни хотелът, в който го е настанил Кук, и забележителностите, които е издирил, хората с име и положение, с които е общувал. За да пътува удобно и да има достъп навсякъде, бяха го посъветва ли да стане франкмасон.
към текста >>

В най-новия му роман също сте видели, че тъкмо чрез светското, което му е присъщо, чрез копнежа именно по свой начин да опознава всичко, той е усетил необходимостта в днешно време да вникне в такова нещо, каквото е извисяването на човека в духовния свят, и да установи, че между хората съществуват връзки от по-друг вид в сравнение с онези, осъществявани единствено чрез обичайните физически средства; иначе казано, това са връзки като разгледаните от нас вчера.
Напоследък разправят, че Херман Бар се бил покатоличил. Е, изцяло католик едва ли е станал. Станал е вероятно в същата степен, в каквато беше буланжист. Ала той е човек! В най-новия му роман също сте видели, че тъкмо чрез светското, което му е присъщо, чрез копнежа именно по свой начин да опознава всичко, той е усетил необходимостта в днешно време да вникне в такова нещо, каквото е извисяването на човека в духовния свят, и да установи, че между хората съществуват връзки от по-друг вид в сравнение с онези, осъществявани единствено чрез обичайните физически средства; иначе казано, това са връзки като разгледаните от нас вчера.
към текста >>

159. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И ето че има две възможности: Едната е хората да не знаят нищо за тези реални сили; тогава лесно може да се случи те да се превърнат в несъзнателни инструменти, като по невнимание без сами да са в обичайния смисъл особено виновни за това се оставят да бъдат използвани от други хора, които повече или по-малко са били въвлечени в течения и чието действие представлява своего рода резултанта от същинските течения и от собствения им егоизъм, от собственото им честолюбие.
И ето че има две възможности: Едната е хората да не знаят нищо за тези реални сили; тогава лесно може да се случи те да се превърнат в несъзнателни инструменти, като по невнимание без сами да са в обичайния смисъл особено виновни за това се оставят да бъдат използвани от други хора, които повече или по-малко са били въвлечени в течения и чието действие представлява своего рода резултанта от същинските течения и от собствения им егоизъм, от собственото им честолюбие. Тези хора притежават способността да въздействат сугестивно на други, които са невнимателни. Възможно е обаче да се получи и второто, което е от особена важност и значение именно за живота в Европа през последните десетилетия да се намерят отделни хора, които чрез окултните братства никак си узнават нещо за съществуващото във вид на духовни сили и съзнателно злоупотребяват, съзнателно използват в някакъв смисъл това свое знание. Може би не съвсем в смисъл, за който е допустимо да се каже, че заслужава да получи унищожително морално осъждане, но все пак игра с огъня е, когато хора, които не знаят как се борави с духовни импулси, дават известна насока на такива импулси, и най-вече когато се стига до неща като например случилите се поради това, че през втората половина на XIX век в Централна Европа възникнали различни повече или по-малко окултни братства, които били силно повлияни от периферията на Европа и до голяма степен работели с окултни средства, както например "Омладина", която чрез битуващите в нея импулси постигнала немалко*75. "Омладина" била корпорация, която сред своите привърженици си служела с определен култ,какъв то иначе сред окултните братства се използва при ранговете. В Централна Европа тя основала извънредно потайни братства, които били разпространени по различните славянски земи, както и в балканските страни, и които наистина си служели с окултни средства дотолкова, доколкото имали свой церемониал.
към текста >>

160. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Умният и просветлен човек е на мнение, че се постъпва извънредно неразумно, когато срещу крадци се процедира така, както било обичайно в тогавашна Англия.
И ето че в една по-многобройна компания Мор среща този умен, просветлен човек с един мъж, с един от личен юрист точно онова, което светът нарича "отличен юрист", и дава възможност на двамата сиреч на умния човек и на отличния според преценката на света юрист да подемат дискусия за английската юриспруденция. По онова време английската юриспруденция още не била като днешната, но това няма значение нали все още се намираме в началото на Петата следатлантска епоха. Умният и просветлен човек е на мнение, че се постъпва извънредно неразумно, когато срещу крадци се процедира така, както било обичайно в тогавашна Англия. Той, който бил видял Утопия и по-късно я описва, намира цялостното виждане за кражбата и други подобни неща за съв-сем неразумно и смята, че преди всичко трябва да се разкриват по-дълбоките причини за такива явления. Така стига до отричане на всички съществуващи по онова време възгледи относно въпроса, какво поведение да се застъпва спрямо крадците. За отличния юрист това, разбира се, е нещо напълно непонятно. Нека сега поне отчасти да се запознаем с постановките на този умен човек не на отличния юрист! Той казва:
към текста >>

161. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Тук веднага се натъкваме на една крайно необичайна уредба обществени дела е разрешено да се обсъждат само по предписания начин.
На първо място специално се подчертава, че имуществото е общо, че никой няма своя собственост и че държавата се подразделя на някакви родове, които избират нека ги наречем така старейшини. Измежду старейшините пък се избира княз, а в свиквано от време на време събрание пратениците обсъждат обществени дела в духа, в който това им е възложено от отделните членове на народа. Тук веднага се натъкваме на една крайно необичайна уредба обществени дела е разрешено да се обсъждат само по предписания начин. Ако някой жител на Утопия разговаря за обществени дела с други лица, грози го смъртно наказание. По-нататък откриваме една съвсем разумна уредба: Когато в общественото събрание се направи предложение, то никога не се разисква начаса хората първо трябва да си идат у дома и да поразмислят, а въпросът се разглежда при друга възможност. Онзи, който разказва това, обяснява, че но такъв начин хората могат да разсъдят, а не да бъдат принуждавани да дадат прибързана оценка, та отпосле естествено да имат твърдоглавието и егоизма да се придържат към тази оценка. Защото те се придържат към нея не защото са извършили проверка и са намерили решението за правилно, ами защото веднъж вече са се ангажирали със своята оценка.
към текста >>

Служа си с обичайните за тези окултни братства изрази.
И още нещо твърди това учение. Казва се, че както онези хора северно от романския елемент се подготвя ли за петата подраса, по сходен начин днес славяните се изправят срещу Запада като възникваща шеста подраса точно както никога германските народности настъпили от север срещу романския елемент. Под управлението на едно водещо към гибел деспотично правителство твърди учението на изток живеят известен брой народности, които също като германите от времето, когато Римската империя се разпростирала на север, още не са народи, а само народности. Тези народности съставляват отделните елементи на така наречения славянски народ, който днес само формално се държи обединен от едно подлежащо на помита не деспотично правителство. Служа си с обичайните за тези окултни братства изрази.
към текста >>

162. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Но те се примирили с малогерманския райх, защото в края на краищата разбрали, че през XIX век нещата в Централна Европа не можели да протекат по друг начин, освен както било обичайно да протичат.
През шейсетте и седемдесетте години имало хора, принадлежащи към така наречената Великогерманска партия, а освен тях имало и малогерманци. Великогерманската партия се опирала на старите идеалистически принципи и на идейни основи и импулси искала да постигне изграждане на империята. Великогерманците не са имали желание да завладяват нещо, а целели да обединят всичко германско в едно общо имперско и държавно цяло. Който приписва на великогерманците дори най-незначителни завоевателни намерения, той просто не познава степента на народностния идеализъм, битувал в тях. Дълго време великогерманците били отявлени, безкомпромисни противници на така наречените малогерманци, основали при Бисмарк сегашния Германски райх, тоест Германския райх под егидата на Прусия. Но те се примирили с малогерманския райх, защото в края на краищата разбрали, че през XIX век нещата в Централна Европа не можели да протекат по друг начин, освен както било обичайно да протичат. Примирили се, понеже си казали: Както са били основани Франция и Англия, така е трябвало да бъде основана и Германия. По такъв начин велико германците постепенно се примирили с онова, което във всяко отношение противоречало на техния иде ал. Тези неща трябва да се вземат под внимание.
към текста >>

163. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В тази англосаксонска песен за руните отзвучава ехото на онова, което някога е ставало: съдържащото се в стария мистериен обичай за зачеването по Великден с оглед на раждането по Коледа.
В тази англосаксонска песен за руните отзвучава ехото на онова, което някога е ставало: съдържащото се в стария мистериен обичай за зачеването по Великден с оглед на раждането по Коледа. Извършващото се в духовния свят се знаело преди всичко на датския полуостров. Ето защо в песента за руните с право се казва: „Отпърво Инг бил видян сред мъжете на източните датчани." Подир туй все повече настъпвали времена, когато тези старинни познания бивали изопачавани; когато оставали да съществуват само спомени и символика, когато въобще в развоя на човечеството в по-голяма степен се разпространявало произхожда щото от топлите страни. А от топлите страни произхожда нещо, което в отличие от ставащото в студените страни не е свързано с факта, че годишното време има пряко отношение към онова, което човекът изживява дълбоко в себе си. Получило се разпръсване на човешкия плод по протежение на цялата година, което по тези места естествено също вече било налице в старинното атавистично ясновидство, макар и пропито от старите принципи, когато в студената зона като божества господствали вановете, а в южните области храмовите мистерии отдавна били заели мястото на природните мистерии. То вече се придвижвало на север, все още примесено със старото, когато вановете били заменени от божествата "ази".
към текста >>

И когато хората от Севера на влезли в една епоха, в която разумът на отделния индивид започнал да се изявява и азите заели мястото на вановете, тогава старият мистериен обичай се изопачил.
Ето защо в песента за руните с право се казва: „Отпърво Инг бил видян сред мъжете на източните датчани." Подир туй все повече настъпвали времена, когато тези старинни познания бивали изопачавани; когато оставали да съществуват само спомени и символика, когато въобще в развоя на човечеството в по-голяма степен се разпространявало произхожда щото от топлите страни. А от топлите страни произхожда нещо, което в отличие от ставащото в студените страни не е свързано с факта, че годишното време има пряко отношение към онова, което човекът изживява дълбоко в себе си. Получило се разпръсване на човешкия плод по протежение на цялата година, което по тези места естествено също вече било налице в старинното атавистично ясновидство, макар и пропито от старите принципи, когато в студената зона като божества господствали вановете, а в южните области храмовите мистерии отдавна били заели мястото на природните мистерии. То вече се придвижвало на север, все още примесено със старото, когато вановете били заменени от божествата "ази". Както вановете са свързани с глагола wahnen 'въобразявам си', така божествата ази са свързани с битието, по-точно с битието във външния, материалния свят, което външният разум цели да обхване. И когато хората от Севера на влезли в една епоха, в която разумът на отделния индивид започнал да се изявява и азите заели мястото на вановете, тогава старият мистериен обичай се изопачил. Той се пренесъл в отделни, разпилени мистерийни общности на Изтока. И само един човек онзи, в когото трябвало да се обнови целият смисъл на Земя та, само един, в когото трябвало да се въплъти Христос, оставало да обедини в себе си нявгашното съдържание на нордските мистерии.
към текста >>

И когато един ден Северът получил от римския Юг вестта за християнството, в него той приветствал нещо, което било свързано с един древен мистериен обичай, сега вече живеещ не в пълното съзнание, а в подсъзнанието и затова долавяй само смътно.
Но онова, което веднъж е съществувало, което е намерило място и се е закрепило в разбиранията на нрава, то остава в нрава, то уляга в душата. И когато един ден Северът получил от римския Юг вестта за християнството, в него той приветствал нещо, което било свързано с един древен мистериен обичай, сега вече живеещ не в пълното съзнание, а в подсъзнанието и затова долавяй само смътно. По тази причина там усещането за Исус могло да се развие особено силно. Съдържанието на старата Нертусова мистерия се било изместило надолу в подсъзнанието; но там то било налице, бивало долавяно и усещано.
към текста >>

164. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Култовият мит е митът, където чрез външния обичай, чрез външната уредба донякъде в едно "сънищно представление" продължава да се представя онова, което напомня за старите ясновидски прозрения.
Вече казах, че в по-сетнишни времена миналото винаги се запазва до известна степен под формата на символи, така че и онова, което дотук Ви обрисувах съвсем бегло и схематично и на което през следващите дни навярно ще можем да се спрем по-подробно, познанието за позволете да назова името му ставането на „цар", ставането на „Слънчев герой" се онаследило първоначално в култовия мит, а впоследствие в мита. Ние правим разлика между култовия мит и мита като такъв. Култовият мит е митът, където чрез външния обичай, чрез външната уредба донякъде в едно "сънищно представление" продължава да се представя онова, което напомня за старите ясновидски прозрения.
към текста >>

Тук също имаме един старинен коледен празник, а имеловият обичай на този празник и днес още ни напомня за древния коледен обичай, свързан с това, че на мястото на предишния цар трябвало да дойде нов.
Тук също имаме един старинен коледен празник, а имеловият обичай на този празник и днес още ни напомня за древния коледен обичай, свързан с това, че на мястото на предишния цар трябвало да дойде нов. Този допир с материалния свят пък се представя в сценката и в мита с това, че всички твари, положили клетва да не наранят Балдур, биват използвани от различните богове. С тях замерят Балдур, целят се в него нищо: никое растение, никое животно, никоя болест, никоя отрова, нищо не може да го нарани. Но Локи, дето бил издирил имела, го донесъл сред компанията на боговете, сиреч сред компанията на жреците, и го подал на слепия бог Хьодур или Хьод. Хьодур или Хьод рекъл: Какво да сторя с имела? Аз съм сляп, не виждам къде е Балдур и не мога да го замерям като другите богове.
към текста >>

165. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Мислех да ги разпродам на едно или друго място за двойно, за тройно, четворно, петорно повече, защото такъв обичай имат търговците; такава ми беше работата, професията.
Аз съм обикновен търговец, винаги съм бил обикновен търговец и един ден се стегнах за път. Отпърво пребродих николко области по суша, сетне поех с кораб, стигнах чак до Ориента и закупих множество ценни платове и ценни предмети, всевъзможни неща на добра цена. Мислех да ги разпродам на едно или друго място за двойно, за тройно, четворно, петорно повече, защото такъв обичай имат търговците; такава ми беше работата, професията. Подир туй по необходимост продължих пътуването с параход, ала неблагоприятен вятър ни отнесе в морето. Изобщо не знаехме къде сме, тъй че отклонен от вятъра аз се озовах в открито море ведно с не много на брой спътници и с драгоценните си предмети и платове. Стигнахме до един бряг,на който се издигаше планина. Изпратихме съгледвач да се изкачи на планината и да види какво има отвъд нея, защото бяхме просто захвърлени на брега. От планината съгледвачът видял на отвъдната страна просторно селище, явно голям търговски град.
към текста >>

166. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

При обичайните условия нея естествено щели просто да я приемат, независимо че приемът на жена за член би бил своеобразно отклонение от нормите; в случая обаче този факт щял да бъде пренебрегнат, понеже се знаело, че става дума за една забележителна индивидуалност.
От самата Блаватска, от личността на Блаватска не можело в духа на един висш окултизъм да се изисква съобразяване само с доброто на цялото човечество на нея и хрумнала идеята да преследва определени цели, които сама си поставила. До тук била достигнала по обрисувания от мен начин. Тогава тя настояла да бъде приета за член на едно окултно братство в Париж. Чрез него и се искало да действа на първо време. При обичайните условия нея естествено щели просто да я приемат, независимо че приемът на жена за член би бил своеобразно отклонение от нормите; в случая обаче този факт щял да бъде пренебрегнат, понеже се знаело, че става дума за една забележителна индивидуалност. Но приемането и просто като редови член, на нея нямало да и върши работа и затова тя поставила известни условия. Ако бъдели изпълнени тези условия, много не-ща безспорно щели да протекат другояче, ала в същото време окултното братство в известен смисъл щяло да си произнесе смъртната присъда, сиреч щяло да се обрече на недееспособност. Ето защо от Париж отказали да приемат Блаватска. Тогава тя се обърнала към Америка и там действително станала член на едно окултно братство. Последствията били, че тя, естествено, получила достъп до не вероятно важни сведения относно намеренията на подобни окултни братства и по-точно на такива нека го кажа още тук, които изобщо не проявяват някакви стремежи към всеобщото благо на човечеството без каквито и да било разграничения в него, ами преследват користни цели в угода на определени групи.
към текста >>

Който действително познава този период не само според външната история, както го представят днес, а такъв, какъвто е бил, нему е известно, че по онова време такова включване на духовния свят под форма та на реални видения като разказаното за кайзер Ото Червенобрадия е било нещо съвсем обичайно и че духовните импулси изцяло са изпълнявали своята важна роля.
Който действително познава този период не само според външната история, както го представят днес, а такъв, какъвто е бил, нему е известно, че по онова време такова включване на духовния свят под форма та на реални видения като разказаното за кайзер Ото Червенобрадия е било нещо съвсем обичайно и че духовните импулси изцяло са изпълнявали своята важна роля. Авторът на тази история изрично отбелязва, че на младини записвал много други истории, както правели и други негови съвременници. Човекът, документирал историята за Добрия Герхард, живял приблизително по времето на Волфрам фон Ешенбах и се казвал Рудолф фон Хоенемс. Той съобщава, че бил написал и други работи, но унищожил всичко, и то за туй, защото били приказни истории. Тази история обаче погледната външно, тя впрочем също не е историческа, тоест не би могла да стои в нашите днешни, съблюдаващи само физическата Майя учебници по история той я смята за строго историческа, а не за приказка. Вярно, че той я разказва по начин,по който тя не може да бъде сравнена с външната, чисто физическата история, но пък я разказва по-истинно, отколкото може да бъде външната, чисто физическата история,която в основите си е Майя.
към текста >>

167. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Но той нито е спъвал напредъка на Германия в областта на науката и изкуството, нито е бил пречка за нейните блестящо прокарани социални реформи, благодарение на които всички класи от германското население получиха необичайна финансова сигурност.
Не без основание германците са се боели, че ще бъдат нападнати от Русия и Франция, и години наред са работили, за да ги изпреварят. Германската наука и промишленост са спомогнали за неимоверното разрастване на германската търговия и германците в никакъв случай не са възнамерявали да поставят търговията си в зависимост от милостта на Великобритания. При това управление Германия направо процъфтя. Милитаризмът германците намират малко обидно с тази дума да се обозначават необходимата защита срещу фактически опасности и оправданите мерки за самоотбрана, милитаризмът далеч не е докарвал на германците такива трудности,каквито те е трябвало да преодоляват, когато не са били в състояние да се отбраняват. Милитаризмът е бреме, в това няма съмнение. Но той нито е спъвал напредъка на Германия в областта на науката и изкуството, нито е бил пречка за нейните блестящо прокарани социални реформи, благодарение на които всички класи от германското население получиха необичайна финансова сигурност. Освен това милитаризмът не е поставял препятствия пред създаването на нейните вътрешни резерви, нито пред разширяването на нейната външна търговия,превърнала я в богата страна. Обективно погледнато, милитаризмът може да бъде и непосилно бреме, то обаче не е смазало Германия и това, разбира се, е факт от голяма важност за германците.
към текста >>

168. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но римляните стигнали до съвсем необичайната идея за прехвърлящите мостове, които те прехвърляли от римския на картагенския кораб, превръщайки по такъв начин морския бой в сухопътен, и в привичните им условия удържали решаваща победа.
Както веднъж, в периода на разцвета на гръко-римската култура, римляните са били принудени да започнат Пуническите войни против Картаген, както тогава паметната битка при Мила /бележка 6/ решила съдбата на римляните, които успели да предпазят своята цветуща култура от поглъщане от водещите към упадък, но външно все още могъщи сили на държавата на картагенците, така в разразяването на съвременната война ние виждаме сякаш подобие на онези събития. Това може днес да бъде казано тук. Войната между Рим и Картаген е била знаменателна. Картагенците са имали мощна флота, изглеждаща могъщо в сравнение с малобройната флота на римляните. Но римляните стигнали до съвсем необичайната идея за прехвърлящите мостове, които те прехвърляли от римския на картагенския кораб, превръщайки по такъв начин морския бой в сухопътен, и в привичните им условия удържали решаваща победа. Както тогава станало нещо нечувано за онези времена, така и в Лютих /бележка 7/ се разиграло нещо, напомнящо събитията от древността, което могли да предвидят малцина и за което идните времена ще говорят, като за велико достижение. Споменавам за тези факти само защото искам да ви обърна внимание на значителните събития, чиито съвременници сме.
към текста >>

169. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Тук, на физически план, се разиграва нещо от необичайна значимост, а вдясно и вляво – нещо, което още трябва да бъде достигнато на по-високите планове.
От такива размишления възниква правилното чувство по отношение на трагичните конфликтни обстоятелства, касаещи Средна Европа. На основата на такива разглеждания, става ясно, че непричастността по съществото на споровете, които трябва да бъдат в края на краищата разрешени, невинното участие в тези спорове и вплетеността в тази карма, действително са характерни за Средна Европа. И ние виждаме, как Изтокът и Западът на Европа са причастни към бъдещото явяване на Христа. Ако вземем предвид борбата на средноевропейската култура за пронизването на телесното с дух, както вчера охарактеризирах това, тогава имаме и тази особена проява на Христовия импулс, която е носител на това съединяване на духовното с телесното. Значи, в Средна Европа имаме изумителното събитие на навлизането на християнството в дадената действителност. Тук, на физически план, се разиграва нещо от необичайна значимост, а вдясно и вляво – нещо, което още трябва да бъде достигнато на по-високите планове. Физическият план и духовният план се обединяват, когато ги разглеждаме така.
към текста >>

Той можеше да мине от лявата, а не от дясната страна на колата, но той излезе от друг път, а не от обичайния.
В този район изобщо не пътуват мебелни фургони, не пътуват изобщо никакви коли. Рядко изключение е, там да мине кола. Много преди и след това нямаше нито една. И малкият Тео изобщо винаги идваше тук четвърт час по рано. В тази вечер той закъсня с четвърт час. Той можеше да мине от лявата, а не от дясната страна на колата, но той излезе от друг път, а не от обичайния. Всичко се стече така, всичко стана именно в секундата, когато детето се оказа край тази кола. Духовното изследване на този случай в неговите кармични връзки показа, че душата на момчето е довела този фургон на това място, за да приеме смъртта в това време; защо всичко това така се е стекло – физическите събития бяха следствие от духовните отношения. Тогава фактите се показват в съвсем друга светлина, тогава се вижда зависимостта между това, което се е случило и това, което става след смъртта. Малкият Тео имаше етерно тяло, което при нормален живот би могъл да го има още 70-80 години, че и повече. То не изчезва, то остава.
към текста >>

170. 4. Лекция, 22.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Погребалните церемонии са важни – те са нещо прекрасно; отговарящ на дълбоките човешки чувства обичай.
По силата на историческите събития в наши дни хилядократно се сблъскваме със смъртта, а последния път плътно се приближи и до нашите редици. Ние можем да наблюдаваме тайната на смъртта, така да се каже, там, където тя непосредствено нахлува в живота. Починалият се разделя с живота на сетивата /външните/, той навлиза в други сфери. Но той остава в мъката на тези, които е оставил, в мислите, чувствата и преживяванията свързани с него. Погребалните церемонии са важни – те са нещо прекрасно; отговарящ на дълбоките човешки чувства обичай.
към текста >>

171. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Душите, преминали по обичайния начин портата на смъртта, живеещи в духовния свят между смъртта и новото раждане, виждат душите на хората, преминали през жертвена смърт, на които физическото им тяло, във връзка със земните съотношения е било взето по външен, насилствен начин.
Ние гледаме долу на Земята към идеалистите, може би само към един, особено идеалистично настроен човек. Ако имаме усет за идеала, може би ще се опитаме да кажем: погледнете този човек, той носи на Земята небесата, той носи на Земята като скъпоценност това, което няма груба реалност, носи го като пътеводна нишка за хората. Душите, преминали по обичайния начин портата на смъртта, живеещи в духовния свят между смъртта и новото раждане, виждат душите на хората, преминали през жертвена смърт, на които физическото им тяло, във връзка със земните съотношения е било взето по външен, насилствен начин. Тези души стават за тях вестители за това, че долу на Земята не всичко е станало грубо, че към Земята са прикрепени човешки способности, които е можело да се осъществят, но са се осъществили не напълно и в ранен етап от земния живот преждевременно са преминали в духовния свят.
към текста >>

172. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

В течение на 24-те часа на обичайните астрономични денонощия, това ритмично издишване и вдишване се повтаря, излизането в духовния свят на астралното тяло и Аза и тяхното връщане във физическото и етерно тяло.
Най-същественото в дишането, както вчера беше показано, това е ритъмът, ритмичното движение. Да разгледаме нещо, много близко до дишането, друго ритмично движение, известно ни от нашите духовнонаучни прегледи. Когато заспиваме, нашият Аз и нашето астрално тяло излизат от физическото и етерното ни тяло; когато се събуждаме, нашият Аз и нашето астрално тяло отново влизат във физическото и етерното ни тяло. Често съм сравнявал това влизане и излизане на астралното тяло и Аза с вдишването и издишването при дишане. Както ние, като физически човеци, за 1/18 от минутата вдишваме и издишваме въздуха, така в течение на денонощие при пробуждане и заспиване, в известен смисъл, вдишваме и издишваме нашия Аз и астрално тяло. В течение на 24-те часа на обичайните астрономични денонощия, това ритмично издишване и вдишване се повтаря, излизането в духовния свят на астралното тяло и Аза и тяхното връщане във физическото и етерно тяло. Това е процес на дишане, тук нещо диша! Да се абстрахираме от това, кое именно диша: това е истински ритмичен процес, сякаш забавен процес на дишане, продължаващ 24 часа. Знаете, че в Библията се говори за патриаршеска възраст от 70-71 години /бележка 84/. Това, разбира се, е средна възраст. Някои хора умират много рано, други доживяват до 100 и над 100 години, но може да се определи нещо средно.
към текста >>

173. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Можем мислено да си представим този мост, да осъзнаем, как ние, в нашето обичайно будно състояние сме свързани с физически въплътените хора, защото те са достъпни за нашето възприятие и за нашето мислене.
Опитвахме се от най-различни гледни точки, духовнонаучно, да прехвърлим мост между така наречените живи и така наречените умрели. Можем мислено да си представим този мост, да осъзнаем, как ние, в нашето обичайно будно състояние сме свързани с физически въплътените хора, защото те са достъпни за нашето възприятие и за нашето мислене. С така наречените мъртви, в обичайното си будно състояние ние не сме свързани, тъй като спим постоянно по отношение на тази част от обкръжаващия ни свят, където те живеят. Ако проникнехме в този свят, не бихме били откъснати от света, в който човек живее между смъртта и новото раждане. Както въздухът ни обкръжава, така ни обкръжава и светът, в който се намира човек между смъртта и новото раждане. Само поради посочената вече причина, ние нищо не знаем за този свят: ние спим в този свят. Ясновидското съзнание, както това вече нееднократно беше охарактеризирано, изучава този, иначе проспиван свят.
към текста >>

С така наречените мъртви, в обичайното си будно състояние ние не сме свързани, тъй като спим постоянно по отношение на тази част от обкръжаващия ни свят, където те живеят.
Опитвахме се от най-различни гледни точки, духовнонаучно, да прехвърлим мост между така наречените живи и така наречените умрели. Можем мислено да си представим този мост, да осъзнаем, как ние, в нашето обичайно будно състояние сме свързани с физически въплътените хора, защото те са достъпни за нашето възприятие и за нашето мислене. С така наречените мъртви, в обичайното си будно състояние ние не сме свързани, тъй като спим постоянно по отношение на тази част от обкръжаващия ни свят, където те живеят. Ако проникнехме в този свят, не бихме били откъснати от света, в който човек живее между смъртта и новото раждане. Както въздухът ни обкръжава, така ни обкръжава и светът, в който се намира човек между смъртта и новото раждане. Само поради посочената вече причина, ние нищо не знаем за този свят: ние спим в този свят. Ясновидското съзнание, както това вече нееднократно беше охарактеризирано, изучава този, иначе проспиван свят. Да се проникне в този свят така, че да се почувстваш уверен в това, че душата жива преминава портата на смъртта за да встъпи в другия свят, живее в него и след това се връща за нов земен живот – това, от самосебе си се разбира, че не е толкова трудно, ако старателно позволиш да въздейства върху душата ти това, което е казано в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" или друга, подобна на нея.
към текста >>

И именно това, което преживява съзерцаващото съзнание, когато установява връзка с конкретен починал, именно това ни дава да разберем, защо човек в своето обичайно будно съзнание не осъзнава своята, винаги реално съществуваща връзка с починалия.
Доста по-трудно е така да се влезе в света, в който човек живее между смъртта и новото раждане, че да установи конкретни, определени връзки на въплътения човек с конкретен починал. Тези взаимоотношения, в известен смисъл, винаги са налице, във всеки случай между определени починали. Но именно от това, което днес вече беше казано, става ясно, защо те не достигат до съзнанието на живия. И именно това, което преживява съзерцаващото съзнание, когато установява връзка с конкретен починал, именно това ни дава да разберем, защо човек в своето обичайно будно съзнание не осъзнава своята, винаги реално съществуваща връзка с починалия. Ако искаме да установим също така връзките между съзерцаващото, пробуждащото се съзнание и конкретен починал, трябва да се усвоят съвсем особени душевни преживявания, съвсем различни от привичните ни преживявания в будното съзнание. Именно при този пример става ясно, как всичко привично, изработено за ориентиране във физическия свят, трябва да бъде отхвърлено и заменено с друго, ако искаме със съзерцаващо съзнание да встъпим в конкретния духовен свят. Когато съзерцаващият стои пред един определен починал, той може да установи взаиморазбиране, но трябва да излезе извън пределите на здраво установилите се душевни навици. Характерът на душевните преживявания при общуването с конкретен починал е съвсем непривичен, чужд на душата.
към текста >>

Но, ако искаме да хвърлим поглед на тези взаимоотношения, трябва преди всичко да не изпускаме предвид, че към привичните полярни състояния на будност и сън, трябва да присъединим още две състояния, които имат съвсем особено значение за взаимоотношенията на така наречените живи, с така наречените умрели, съзнателното преживяване на които, също отстои далеч от обичайното и привичното за човека.
Както беше казано, тези взаимоотношения съществуват винаги. Но, ако искаме да хвърлим поглед на тези взаимоотношения, трябва преди всичко да не изпускаме предвид, че към привичните полярни състояния на будност и сън, трябва да присъединим още две състояния, които имат съвсем особено значение за взаимоотношенията на така наречените живи, с така наречените умрели, съзнателното преживяване на които, също отстои далеч от обичайното и привичното за човека. А именно, покрай привичните състояния на будност и сън, има още заспиване и пробуждане. Тези мигове, това мимолетно състояние е не по-малко важно за живота на душата на човека, от дългите състояния на будност и сън, но те се изплъзват. Човек не преживява момента на пробуждане, защото незабавно след него следва пълно пробуждане, а човек е лишен от такава бързина на възприятието, която би му дала възможност да улови този изплъзващ се миг; той се покрива, заглушава се от следващото непосредствено след него будно съзнание. В старите времена, когато за тези неща още се е знаело нещо, са разбирали, какво става с душата в тези моменти. Но това знание все повече се губи, за сметка на успехите на материализма.
към текста >>

174. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако искаме да опишем това, което е в основата на нещата, можем да кажем: конкретното развитие в една особена област, в една особена сфера на дейност, това, което обичайно често става в живота на хората, тези, които още не са изгубили възприятието за подобни неща, винаги са обозначавали като битката на Михаил с дракона.
Ако се стремим по-точно да представим това развитие на човечеството от новото време, трябва да кажем: станалото в последната третина на XIX век, е само въздействието на това, което предварително се разигра в духовния свят. В духовния свят това е започнало в 40-те години на XIX век. И времето от 40-те до края на 70-те години е важно, съществено, изпълнено със значение време. Това, което тогава е ставало, не се е разигравало на физически план; но в 1879 година въздействието на тези събития се е спуснало на физически план, и от тогава те действат на земен, физически план. Това сякаш е отражение, външен израз на по-рано станалото в духовния свят. Ако искаме да опишем това, което е в основата на нещата, можем да кажем: конкретното развитие в една особена област, в една особена сфера на дейност, това, което обичайно често става в живота на хората, тези, които още не са изгубили възприятието за подобни неща, винаги са обозначавали като битката на Михаил с дракона. В различни области е имало такива битки на нормално развиващите се същности от висшите Йерархии срещу духовете на препятствията, духовете на задържането и изоставането. За правилното развитие на културата на човечеството, в десетилетията от 40-те до 70-те години на XIX в., е била тази битка във висините на духа, а именно в тези светове на духа, които непосредствено граничат със Земята. Тогава, в 1879 година, тази битка е завършила с победа – ако може да се каже така – на добрите сили над определени духове на препятствията, които тогава – можем да се изразим така – бяха низвергнати в земните отношения. В сферата на развитие на човечеството на духовен план, духовете на препятствията, победени само във висшите духовни светове, към края на 70-те години бяха низвергнати в най-низшите духовни светове и оттогава с още по-голяма сила властват сред хората.
към текста >>

175. 10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Представете си – моля да ме извините за необичайното сравнение, но то отговаря на истината представете си, че една кокошка е готова да измъти едно яйце, но Вие вземате това яйце и го поставяте в изкуствена топлина.
Едва ли бихме могли да твърдим, че нашето съвремие е лишено от идеали. Напротив, то има много,много идеали. Обаче тези идеали не са активни, не са действени. Защо те не са действени? Представете си – моля да ме извините за необичайното сравнение, но то отговаря на истината представете си, че една кокошка е готова да измъти едно яйце, но Вие вземате това яйце и го поставяте в изкуствена топлина. Всичко това е напълно възможно, но ако Вие бихте предприели тази намеса, поставяйки яйцето в безвъздушно пространство, във вакуум, мислите ли че новоизлюпеното пиле би могло да оживее? Или казано с други думи: В случая са налице повечето важни условия, необходими за развитието на новоизлюпеното пиле, с изключение на едно ние не сме осигурили естествената среда за неговия живот.
към текста >>

176. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Поради това още от началото тя застава като фундаментална противоположност на обичайното днес тръгване от раждането и младостта, през растежа и напредъка на развитието.
Антропософски ориентираната духовна наука се намира в друго положение. Още с тази изходна точка, без човек да е наясно за това, тя предизвиква първоначално вътрешна инстинктивна съпротива! В много случаи такава съпротива е по-силна от ясно осъзнатата, ясно обмислената. Антропософски ориентираната духовна наука трябва да тръгне от смъртта, за да достигне изобщо до представи и то не до общи, размити понятия за духа, а да стигне до духовни факти. Поради това още от началото тя застава като фундаментална противоположност на обичайното днес тръгване от раждането и младостта, през растежа и напредъка на развитието. Но също и смъртта се включва в живота. Когато разгледате научната литература на съвремието, навсякъде можете да откриете, че съвестният изследовател застава на становището, че смъртта като такава не може да бъде поставена по същия начин в редицата естественонаучни понятия, както другите понятия. Но духовнонаучният изследовател трябва да вземе тази смърт, следователно завършека, противоположността на раждането, за своя изходна точка. Основният въпрос е как се включват в живота смъртта и сродното със смъртта в широк смисъл. Смъртта обаче изключва това, което могат да виждат сетивата.
към текста >>

Хората могат да вярват, че с обичайните днес понятия извън духовната наука ще излязат от хаоса, но това няма да се случи, защото в реалността цари духът.
Хората могат да вярват, че с обичайните днес понятия извън духовната наука ще излязат от хаоса, но това няма да се случи, защото в реалността цари духът. И понеже със своите действия в тази реалност човекът сам навлиза в социалния и в политическия живот, той се нуждае от такива извлечени от духа представи, чувства и волеви импулси, за да достигне до плодоносни понятия в тази област. Политиката и социалните науки ще се нуждаят в бъдеще от това, за което единствено духовната наука може да даде основата. Това е от особено значение също и за съвременната история.
към текста >>

177. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Видяхме, че либидото намира своя нов обект в онези очевидно нелепи и необичайни фантазии, именно съдържанията на абсолютното несъзнавано.» Следователно абсолютното несъзнавано е надличното несъзнавано, не личното.
И тогава се случва нещо много странно. Много малко хора могат да забележат какви странни явления се появяват под влиянието на тези неща. В книгата на Юнг «Психология на несъзнателните процеси», публикувана наскоро, искам да насоча вниманието ви към нещо извънредно интересно, от което ще видите до какво днес вече стига психоаналитикът. Ще трябва да ви прочета откъс: «Според този пример», това са примери, където той показва, че човекът е свързан не само с това, което е в неговия индивидуален живот или в настоящето, а има връзки с всевъзможни демони, божества, духове и т. н., «според този пример за пораждането на по-нови идеи от съкровището на първичните образи», тук той не ги нарича богове, а първични образи, «искаме да продължим с по-нататъшното представяне на процеса на пренасянето. Видяхме, че либидото намира своя нов обект в онези очевидно нелепи и необичайни фантазии, именно съдържанията на абсолютното несъзнавано.» Следователно абсолютното несъзнавано е надличното несъзнавано, не личното.
към текста >>

178. Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Човекът често се бил изкачвал до това място, това била неговата обичайна разходка.
Един човек излязъл да се разхожда по пътя, по който често вървял. Той го извел нагоре по склона до скалисто място, от което се откривал много хубав изглед. Човекът често се бил изкачвал до това място, това била неговата обичайна разходка. Когато един ден пак тръгнал на тази разходка, като от нищото му дошла една мисъл: Внимавай! И в духа си той чул, не халюцинация, а в духа си чул глас:
към текста >>

Оттук произтича необходимостта, независимо че всичко трябва да става в полза на търсеното езотерично развитие на нашите приятели, в бъдеще да се преустановят частните обсъждания в обичайния смисъл.
А сега бих искал да направя неприятната за мен забележка, която вече направих и в другите клонове. Тя е добре известна на повечето от скъпите ни приятели, но въпреки това трябва да обърна внимание на всички върху това. Не знам дали знаете, че се разпространяват неверни клевети, които са толкова отвратителни, че човек дори се учудва как някои хора могат да се поддадат на такива неща, като ги разпространяват по света, и че духовнонаучното движение трябва да се пази от тези – би могло наистина да се каже – злобни клевети. Оттук произтича необходимостта, независимо че всичко трябва да става в полза на търсеното езотерично развитие на нашите приятели, в бъдеще да се преустановят частните обсъждания в обичайния смисъл. Защото тези клевети се съчиняват именно въз основа на такива частни обсъждания. По необходимост трябва да помоля нашите приятели да разберат, че такива частни обсъждания засега няма да могат повече да се провеждат. Освен това трябва да допълня, че който иска – естествено само който иска, – може без задръжки да разкаже всичко, което някога се е казало или се е случило при такива частни обсъждания. Ако се казва истината, в нашето движение няма нищо, което да трябва да остане скрито.
към текста >>

179. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

И наистина, колкото и невероятно да звучи, това напълно необичайно за човека обръщане е причината да не възприемаме мъртвите, които винаги се намират около нас.
Когато нещата се разказват така абстрактно, естествено, са лесни за схващане, но да се свикне действително да се общува по напълно различен начин, отколкото човек е свикнал тук, на физическото поле, е особено трудно. И наистина, колкото и невероятно да звучи, това напълно необичайно за човека обръщане е причината да не възприемаме мъртвите, които винаги се намират около нас. Ние мислим, че всичко, което се надига от душата ни, идва от нас. А да се опитаме някак си внимателно да забележим дали ни инспирира нещо от духовното ни обкръжение, за което обаче бихме могли да кажем, че идва от самите нас, това ни е съвсем чуждо. На човек му се иска да направи връзка с нещо, с което е свикнал тук, на физическия план. Дойде ли нещо от обкръжението ни, ние го приписваме на някого извън нас. Това е най-голямата заблуда, на която можем да се поддадем.
към текста >>

180. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Колкото и необичайно да звучи днес, не ще минат и петдесет години и хората вече няма да могат да строят фабрики, няма да могат да обработват полята според изискванията, които ще бъдат поставени пред човечеството, ако не са си изградили това чувство!
Започваме да се чувстваме като божествен световен образ, като микрокосмос в макрокосмоса и се научаваме, чувствайки, да се опознаваме. Това става постепенно, бавно. Бих искал да кажа, че както преминаваме през този бавен низ на дните в живота си, така чувстването с духовната наука ни създава световното усещане. Но човекът трябва да постигне това световно чувство. Защото от своя страна то ще го инспирира за по-големи задачи, които човечеството ще има в бъдеще. Колкото и необичайно да звучи днес, не ще минат и петдесет години и хората вече няма да могат да строят фабрики, няма да могат да обработват полята според изискванията, които ще бъдат поставени пред човечеството, ако не са си изградили това чувство! Катастрофата, в която се намираме днес, е не само израз на задънената улица, в която е навлязъл човекът. Светът вече е напреднал, а с мислите и чувствата си хората още не са стигнали достатъчно далеч. Затова мислите и усещанията не могат истински да проникнат този свят и да хармонизират човешкия труд. Човечеството ще бъде осъдено все повече и повече да създава дисхармония в социалния живот и все повече да разпръсва военни настроения над света, ако в чувстването си не се приобщи към хармонията на космоса, като я внесе във всичко, което върши дори и в ежедневието. Ето защо духовната наука е в зависимост от това, което трябва да навлезе непосредствено в хода на най-външната култура, или човечеството няма да излезе от задънената улица.
към текста >>

181. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Ако не ни е необикновено трудно да привикнем към необичайното, много повече хора щяха да могат да разкажат за срещите си с мъртвите.
Защото когато това, което искаме да му кажем или да споделим с него, наистина стигне до него, ни се струва, че възприемаме как думите, тоест мислите идват от него към нас. Той ги отправя към нас. А това, което ни казва, се издига от глъбините на нашата собствена душа като отговор или споделяне. Отношението, което описвам, е напълно обратно на отношението, в което се намираме спрямо някой човек на физическия план. Тук имаме нещо, на което в обикновения живот не обръщаме внимание, защото е съвсем различно от това, с което сме свикнали. Ако не ни е необикновено трудно да привикнем към необичайното, много повече хора щяха да могат да разкажат за срещите си с мъртвите.
към текста >>

Междувременно именно в научните среди се срещат много необичайни понятия за това, що е истина.
Един такъв възглед може да се надскочи само когато се навлезе в конкретните духовнонаучни отношения. Това е нещо, за което хората на бъдещето ще трябва все повече да са наясно. А истината трябва да живее между хората. Това ще бъде изискване, което е нужно да се внесе в бъдещето, тъй като истината не е особено разпространена в настоящето, изобщо не е особено разпространена. Междувременно именно в научните среди се срещат много необичайни понятия за това, що е истина. Вие знаете от моята книга „Върху загадките на душата“ – ако позволите накратко да спомена – по какъв своеобразен начин борави с истината забележителният Макс Десоар. Наистина е разтърсващо това, което може да се прочете в последния брой на Кантианското списание! Искам да спомена това, понеже антропософията там не се споменава. Тази статия няма отношение към нея. Но пък в това „научно“ списание се намира една статия, която не само в антропософската област, но и иначе представлява най-дилетантска баналност за този, който разбира нещата.
към текста >>

Там, където наистина се навлиза във фактите, човек бива въведен в нещо съвсем различно от това, което представя обичайната история.
Също и историческото разглеждане ще трябва да стане съвсем различно, отколкото е било досега, защото както историята най-често се представя сега, тя не е нищо по-различно от fable convenue**. Там, където наистина се навлиза във фактите, човек бива въведен в нещо съвсем различно от това, което представя обичайната история.
към текста >>

182. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Но когато хората в будно състояние проспят нещо толкова необичайно, специално, се вижда как в техните астрални тела – съвсем независимо от това, което те искат или не искат да знаят – протича тази забележителна деятелност на ангелите.
Намираме я също в така наречените будни спящи състояния. Често съм споменавал как хората, въпреки че са будни, проспиват най-важните моменти от живота си. Мога да ви дам не твърде радостното уверение, че ако съзнателно се вгледаме в обкръжението си, днес ще срещнем много спящи хора. Те оставят покрай тях да мине това, което се случва в света, без да се интересуват от него, без да ги е грижа, без да се свързват с него. Макар привидно да изглеждат будни, великите световни събития често минават покрай тях, също както случващото се в някой град преминава покрай спящите хора. Но когато хората в будно състояние проспят нещо толкова необичайно, специално, се вижда как в техните астрални тела – съвсем независимо от това, което те искат или не искат да знаят – протича тази забележителна деятелност на ангелите.
към текста >>

Да, наближава моментът, който хората не бива да пропуснат, а именно когато чрез своя ангел те ще получат от духовния свят един разтърсващ импулс, изразяващ се в това, че към всеки отделен човек ние ще изпитваме много по-дълбок интерес, отколкото е обичайно днес.
На първо място, ще бъде показано, че по-дълбоката страна на човешката природа действително може да бъде обхваната, ако проявяваме искрен и непосредствен интерес към човека. Да, наближава моментът, който хората не бива да пропуснат, а именно когато чрез своя ангел те ще получат от духовния свят един разтърсващ импулс, изразяващ се в това, че към всеки отделен човек ние ще изпитваме много по-дълбок интерес, отколкото е обичайно днес. Това засилване на интереса към нашите братя човеци няма да се развие като някакво субективно удобство, а ще настъпи като един вид тласък, при който духовният свят фактически ще ни повери една тайна относно това, какво представлява другият човек. Имам предвид не някакви теоретични разсъждения, а съвсем конкретен факт: Хората ще узнаят нещо, което може да пробуди интереса им към всеки отделен човек.
към текста >>

183. Бележки към това издание GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

действащи, обичайки, от мировата мъдрост,
действащи, обичайки, от мировата мъдрост,
към текста >>

184. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Шелинг, използвайки обичайните средства на петия следатлантски период, преди всичко абстрактно-философските, с колосална енергия се опитвал да прехвърли мост между идеалното и реалното, идеалното и материалното – описание на съществените точки на този мироглед ще намерите в моята книга „За загадките на човека“, – действайки с колосална енергия, той се опитвал да примири тези противоречия.
Казах, че в началото на петия следатлантски период Августин така разглежда потока на идеалното, че той трябва да му създаде здрава основа, на която той може да стои. И след това встъпваме в петия следатлантски период: в началото му виждаме такива духовни личности като Сен-Симон и Огюст Конт, които търсели в друг, чисто природния, материален ред, здравата основа на позитивистката наука. Тук виждаме две направления: Августин на една страна и Огюст Конт на друга страна. Шелинг, използвайки обичайните средства на петия следатлантски период, преди всичко абстрактно-философските, с колосална енергия се опитвал да прехвърли мост между идеалното и реалното, идеалното и материалното – описание на съществените точки на този мироглед ще намерите в моята книга „За загадките на човека“, – действайки с колосална енергия, той се опитвал да примири тези противоречия. При строежа на този мост той стигнал в началото само до различни абстрактни мисли. В началото той градил на същата основа, на която е градил и Йохан Готлиб Фихте[ix], но след това се придвижил малко по-нататък и се опитал да постигне нещо в света като битие, което едновременно е и идеално, и реално. След това в живота на Шелинг настъпило време, когато му се сторило невъзможно да построи такъв мост, ползвайки средствата на абстракцията, към които в течение на времето стигнал този пети следатлантски период. На него му се струвало, че това е невъзможно. Веднъж той казал: хората, собствено, само на почвата на съвременната ученост са добили такива понятия, посредством които може да се разбира външният природен ред.
към текста >>

185. Втора лекция, 7 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И така, в обичайния ход на развитието на човечеството, както видяхте, това имагинативно познание отсъства.
И така, в обичайния ход на развитието на човечеството, както видяхте, това имагинативно познание отсъства. То е потиснато в периода от заспиването до пробуждането от реалността на аза и астралното тяло, а в будно състояние човек губи връзка със съществата на третата йерархия. Това става, защото именно в нашия времеви цикъл, човекът, както видяхме, се намира по време на сън във властта на заблудата, че азът и астралното му тяло не действат. Но те не бездействат, те се намират в живо взаимодействие със съществата на третата йерархия. В будно състояние работата стои така, че в днешния времеви цикъл нашето физическо и етерно тела, по някакъв начин, може да се каже, неупълномощено абсорбират нашето духовно-душевно същество; те се просмукват с това духовно-душевно същество. Нормално за човека би било съвсем друго: в будно състояние да чувства себе си като Аз и астрално тяло, а физическото тяло и етерното тяло да възприема като някаква обвивка, в която е поставен, като нещо, което носи със себе си.
към текста >>

186. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото чувство за личност.
Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е. че това преживяно вътре в човека действително е вечно, ако трябва да вземем предвид периода между заспиването и пробуждането, както това се представя пред обикновеното днешно съзнание, което вижда, как се затъмнява по време на сън това, което човек изпитва вътре в себе си. Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство. Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло. И ние показахме, как от тази връзка на човека с духовните същества зависи тройствеността. Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото чувство за личност. Ние се познаваме като аз. Никога нямаше да се осъзнаем като аз, ползвайки се само от намиращите на наше разположение в будно състояние средства. Като последействие от това, което сме изпитали по време на сън, ние непрекъснато изпитваме през деня, в будно състояние, чувството за свободна личност. Това става поради свързаността ни в периода от заспиването до пробуждането с ангелско същество, обитаващо в духовния свят, към който принадлежим. Но също и архангелско същество, или, собствено, цяла поредица архангелски същества са свързани с нашето духовно-душевно същество.
към текста >>

Това, което съобщава за нашата земя обичайната геология или другите науки, е пак само външната обвивка.
И сега, направили този обзор, да се запитаме: какво представлява нашата земя? Това, което съобщава за нашата земя обичайната геология или другите науки, е пак само външната обвивка. Знаете, че нашето физическо тяло се състои от елементите на минералното царство. Благодарение на това ние в будно състояние се намираме в определена част на Земята. Ние имаме общо етерно тяло с растителното царство и така сме свързани с втория член на нашата земя. Ние имаме общо астрално тяло с животинското царство, а азът имаме само за себе си. По такъв начин се намираме във връзка с трите царства на Земята, и от тези три царства, собствено, се състои цялата наша Земя.
към текста >>

Днес човек, намирайки се в обичайното си съзнание, не знае, какво се намесва тук в неговия живот.
Това е точката, посредством която целият живот на хората станал друг. Днес човек, намирайки се в обичайното си съзнание, не знае, какво се намесва тук в неговия живот. Човек е бил роден като душевно същество в този трети следатлантски период, след това отново е бил роден в четвъртия следатлантски период, и след това отново роден в нашето време. Той не вижда, как съществата на третата йерархия формират историческия живот, но трябва да изучи това, той действително трябва да изучи това! Древният човек е изучавал това не в истинската, а в митологичната форма.
към текста >>

Тя напълно ще се потопи в нереалното относно духовното, ако не ѝ се създаде противовес посредством връщане към реалното, към действителното, което може да се разгледа, само ако се издигнем до това, което в настоящия времеви цикъл е скрито от хората в обичайния им живот.
Основно изискване на времето е, да познаваме това и да виждаме, че дори и да имаме най-прекрасните понятия, които могат да завладеят човешкия разсъдък, прекрасни понятия, които могат да бъдат достатъчни за изследване на обкръжаващата ни природа, можем нищо да не разберем от историята. Защото историята не се разиграва така, както природните явления; историята се разиграва като дейност на духовните същества. Това е, което трябва да се свърже с другите мирогледи. Човек е излязъл от теокрацията, както ви описах това вчера, когато е бил вписан в теократичния ред; след това е дошла метафизичната епоха, която, всъщност, е формирала чиновническото управление на целия свят; след това настанало чисто материалистичното време, индустриалната епоха. Тя напълно ще се потопи в нереалното относно духовното, ако не ѝ се създаде противовес посредством връщане към реалното, към действителното, което може да се разгледа, само ако се издигнем до това, което в настоящия времеви цикъл е скрито от хората в обичайния им живот. Трябва отново да се научим да говорим за свръхсетивните неща, ако искаме да говорим за история. В XIX век много се е говорило за исторически идеи, – сега всеки знае, че с идея дърва не можеш да нацепиш; но в това, че историческият живот на човечеството се насочва от идеи, в това са вярвали, например, последователите на Ранке[vii] и подобни на него историци. Трябва да се види, че тази епоха, чисто метафизичната епоха, също трябва да бъде преодоляна, иначе ще се разрасне мирогледът, който е ограничен до разглеждане на сетивното. Човечеството трябва да работи и в посока на спиритуалното. Но то ще може да направи това само в случай, ако първо, най-малкото в областта на историята, премине от разглеждането на привидната история във времевата последователност, към реалните явления, които стоят зад сетивната действителност и са особено постижими, бих казал, именно в областта на историята.
към текста >>

187. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Ние вече не говорим, както индийския мироглед, за майя и илюзия, доколкото не наблюдаваме това обстоятелство в обичайния живот.
Знаете, че човек, дори и ако не е теоретик – за теоретиците няма да говорим, – чисто инстинктивно, ако днес наблюдава природния ред, стига до действието на веществата и силите. Сега говоря не за естественонаучните теории относно веществата и силите, а за това, как днес обикновеният, средностатистически човек си представя природата, когато в своите представи за нея стига дотам, че по отношение на природните явления в основата на своя възглед съвсем инстинктивно поставя веществените и силови процеси. Тогава човек стига – ако се изследват тези неща, ако обективно се изследват, ще се съгласим с това – до илюзии. Защото, собствено, всичко, което може да бъде казано в тази връзка за веществото и силата, всичко това е илюзия. То е основано не само на погрешен ход на мислите, а е основано просто на днешната душевна конституция, на днешното душевно устройство. Ние вече не говорим, както индийския мироглед, за майя и илюзия, доколкото не наблюдаваме това обстоятелство в обичайния живот. Ние не наблюдаваме това обстоятелство, и затова, когато си представяме природата, винаги живеем в илюзия. Това е едната страна.
към текста >>

Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си живот, има памет за космическото минало.
И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността. То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек. Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно растение. Действителното съдържание, субстанцията на мисленето има днес ценност само като зародиш. Но ако използвайки методите на духовната наука се потопим във волята и се опитаме да разберем субекта на нашата собствена воля, – волята е само дейност, – тогава волята ще се окаже нещо, което носи в себе си съзнанието за далечното минало, космическото минало. Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си живот, има памет за космическото минало.
към текста >>

Тогава може би ще бъде прехвърлен мост между обичайното възприемане на духа и обичайното възприемане на природата.
Ние безусловно не трябва – това е задачата на хората днес – да възприемаме духа така, както го възприемат новите философии. Ние не трябва да възприемаме природата така, както я възприема наивното естествознание или съвременното теоретично естествознание. Ние трябва да се освободим от заслепяването, когато гледаме природата, и да осъзнаваме, че природата е просто образ на нещо друго, и трябва да осъзнаваме, че духът, както днес си го представят философите, е просто сянков образ. Тогава може би ще бъде прехвърлен мост между обичайното възприемане на духа и обичайното възприемане на природата.
към текста >>

Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на духовен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот.
Ако някой днес има политическа теория, всичко останало той си го наглася според тази политическа теория, мироглед и всичко останало. Ако някой има философски мироглед, той го използва също като политика и т.н., всичко поставя под общ знаменател. Така стоят нещата в наше време. Животът протича диференцирано. Свободен от илюзии може да бъде само този човек, който знае, как диференцирано протича животът. Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на духовен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот. Ако се смесват помежду си всички тези неща, опитвайки се да се регулира едното по правилата на другото, се правят грешки, които описах тук миналата година, или преди две години[v]. Защото тези неща се развиват в отделни потоци: от една страна, социалният живот в направление на социализма; от друга страна, религиозният живот в направление на свободата на мислене; и научният живот в насока пневматология (учение за Светия Дух и действието му в света и човека, от гръцки, pneuma – дух –бел.на прев.), в насока на духовното познание. Само в живото взаимодействие на трите потока бъдещето може да внесе в човешкото развитие целебни сили, не рай на Земята, а целебни сили. Но би било лошо, ако ние, например, си представяме външния живот пневматологически, желаейки да основаваме религиозни секти, желаейки да го изпълним с пневматологичен живот, тоест да провеждаме политиката от позицията на пневматологията. Това нищо не би дало.
към текста >>

188. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

От този примес човек днес не може да се освободи в обичайното си състояние.
Но това е външната страна на нещата. Има и вътрешна страна. Душевното устройство от епохата на Омир толкова съществено се е отличавало от душевното устройство на днешните хора, че днешният човек е много далеч от възможността да разбира Омир. Защото днешното душевно устройство е такова, че то съществено е примесено с интелектуалност. Душевното устройство на Омир не е било такова. От този примес човек днес не може да се освободи в обичайното си състояние. Това душевно устройство принуждава човека по-силно, отколкото си мисли, и по-силно, отколкото го осъзнава, да живее в абстрактни понятия, което съвсем не е било характерно за Омир. Но за човек е трудно да съгласува това със своите подсъзнателни и безсъзнателни желания, и той си казва: да, с разбирането, с нормалното днешно разбиране трябва да се откажем от разбирането на това, което идва до нас от епохата на Омир или Есхил. – Но този отказ на човека съвсем не съответства на подсъзнателните желания. Тук трябва да се намеси духовната наука, която не остава при обичайното душевно устройство, а изработва по-общо душевно устройство, така че може да се получи душевно устройство, различно от нормалното за нашето време. С помощта на духовнонаучни средства може да се проникне в това, което е недостижимо със средствата на съвременния разсъдък и съвременното душевно устройство.
към текста >>

Тук трябва да се намеси духовната наука, която не остава при обичайното душевно устройство, а изработва по-общо душевно устройство, така че може да се получи душевно устройство, различно от нормалното за нашето време.
Душевното устройство на Омир не е било такова. От този примес човек днес не може да се освободи в обичайното си състояние. Това душевно устройство принуждава човека по-силно, отколкото си мисли, и по-силно, отколкото го осъзнава, да живее в абстрактни понятия, което съвсем не е било характерно за Омир. Но за човек е трудно да съгласува това със своите подсъзнателни и безсъзнателни желания, и той си казва: да, с разбирането, с нормалното днешно разбиране трябва да се откажем от разбирането на това, което идва до нас от епохата на Омир или Есхил. – Но този отказ на човека съвсем не съответства на подсъзнателните желания. Тук трябва да се намеси духовната наука, която не остава при обичайното душевно устройство, а изработва по-общо душевно устройство, така че може да се получи душевно устройство, различно от нормалното за нашето време. С помощта на духовнонаучни средства може да се проникне в това, което е недостижимо със средствата на съвременния разсъдък и съвременното душевно устройство. Този отказ, това отричане е извънредно важно за днешния човек, и го кара да каже: разбирането, което можем да имаме, се простира само до определен момент в човешкото развитие. Също и за погледа в бъдещето не е съвсем маловажно такива неща да се имат предвид.
към текста >>

Но обичайната му днешна душевна настройка не достига нито астралното, нито етерното, нито физическото тяло.
Това, което обхваща съвременната душевна настройка, е свързано, собствено, с човешкия аз; за това можете да прочетете в моята „Теософия“, „Въведение в тайната наука“ и така нататък. Знаем, че човек носи в себе и други членове на своето същество: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло. Но обичайната му днешна душевна настройка не достига нито астралното, нито етерното, нито физическото тяло. Защото това, което анатомът изучава отвън, е само външната страна. Вътрешното познание не излиза извън рамките на аза, то мълчи също и за физическото тяло. Но до това трябва да се стигне, за да се проследява с разбиране човека отвътре – житейското познание, за което вече говорих в началото на днешните разглеждания. То е началото на това вътрешно познание, това, което може да се разбере във втората половина от живота, то е начало, макар и много слабо начало; за по-добро начало е нужно да се издигнем до духовната наука. Когато вътрешно се разбере човека, от голия интелект се спускаме към волята.
към текста >>

В наше време стана обичайна практика, бих казал, да се признава едната половина на истината, а другата да се отхвърля.
Тези неща са се опитвали да ги обхванат във всички времена търсещите мироглед хора. Но до пълна яснота относно тях е много трудно да се стигне, доколкото те са неудобни, доколкото неохотно се стига до действителните факти. В наше време стана обичайна практика, бих казал, да се признава едната половина на истината, а другата да се отхвърля. Ето ви класически пример: Карл Маркс е казал веднъж[vii], че философите досега са се опитвали със своите понятия само да интерпретират света; нужно е да се стигне до промяна на света, нужно е да се намерят действителни мисли, посредством които светът може да се промени. Първото е абсолютно вярно. Философите, доколкото се явяват философи, са се опитвали да интерпретират света, доколкото им е стигал ума. Те въобще не са си представяли, че могат нещо друго, освен да интерпретират света. Праобразът на всяко философско филистерство, Вилхелм Траугот Круг[viii], действал в Лайпциг от 1809 до 1834 г., който е написал много книги за фундаменталната философия чак до висшите ѝ степени, е изисквал от философията на Хегел, тя да прилага дедукцията не само към понятията, но и към перата за писане – което е разгневило Хегел.
към текста >>

В духовната наука често се повтаря, че някои истини трябва да се струват на хората парадоксални, доколкото те противоречат на удобната гледна точка на обичайния живот.
Не „или едното, или другото“, а „и едното, и другото“, осветяване на едното с другото – това е, към което води самата духовна наука. Например, винаги е вредно, когато чисто естественонаучно мислещ човек ругае мистик; защото обикновено това, което той казва, като правило е глупост. Да ругае мистик е позволено само на друг мистик, а да ругае наляво и надясно естествознанието е допустимо само за този, който познава естествознанието. Тогава предметът, за който говори, ще бъде такъв, какъвто го говори, доколкото той правилно ще претегля това, което казва. Но винаги е вредно, ако естествознанието се оспорва от някой, който нищо не разбира от него, и все пак се смята за велик мистик, или ако естествоизпитател, който нищо не разбира от мистика, въпреки това осъжда мистиката. В духовната наука често се повтаря, че някои истини трябва да се струват на хората парадоксални, доколкото те противоречат на удобната гледна точка на обичайния живот.
към текста >>

189. Шеста лекция, 15 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И така, това, което обикновено в обичайния говор и в обичайните представи описваме като воля, е само майя, това е само външна илюзия.
Когато действаме, ние също се преместваме в определена космическа област. Но тук работата стои така, че в тази космическа област определени същества, склонни към луциферическото, преместват блюдото на везната в друг смисъл, така, че космическата равновесна линия можем да я изобразим по такъв начин (виж рис.4, червеното), и направлението, в което тези същества отклоняват блюдото на везната от равновесното положение, може да се изобрази ето с тази стрелка. Когато действаме с някакво намерение, тоест при действително волеви действия, ние се преместваме в област, където луциферическите същества удържат блюдото на везната в такова положение. Но сега работата стои така, че се губи равновесието, и когато се преместваме в областта на действието, луциферическите същества започват да клатят блюдото на везната; ние встъпваме в област на космическа борба. Луциферическите същества встъпват в борба с ариманическите същества и в неустойчивото положение, в колебанието на блюдата на везната се изразява борбата, която се разиграва в нашата воля между луциферическите и ариманическите същества. И така, това, което обикновено в обичайния говор и в обичайните представи описваме като воля, е само майя, това е само външна илюзия. Правилно описваме волята, ако кажем следното: като волящи хора, ние се намираме в област, в която вследствие дейността на луциферическите същества мировата равновесна линия се е изместила (виж рис.4, равновесната линия преминава през Телец и Скорпион), но това изместване става без нас. Ние се изместваме в област, където такова изместване става без нашето участие. Ние намираме такава област, където покоят започва да преминава в ритмично движение.
към текста >>

И този, който иска да гради само на основата на обичайното съзнание, може да каже: вчера ти ни разказа за човека нещо, което не наблюдаваме, което не е действителност, защото човек не се развива така, както вчера го описа; някои още на младини са много зрели и т.н.
Науката за посвещението има за задача, това, което тук е смесено, да го раздели, защото само бидейки разделено това може да бъде разбрано. Науката за посвещението винаги е наричала това, което се намира в областта на постоянното съществуване, висше, а това, което се намира в областта на преходното, нисше. Но докато човек живее тук на Земята, той наблюдава смесването на висше и нисше, и никога няма да стигне до разбирането на своето собствено същество, докато съзерцава тази смес; той може да стигне до разбирането на своето същество само в случай, ако двете смесени тук неща започне да ги разбира разделно. Затова ще ви стане ясно, че по отношение на аспекта, който дава земният живот, в нормално съзнание не можете да установите, че нещата са такива, каквито бяха описани вчера; също посредством нормалното съзнание вие не можете да се убедите в това, че тези неща са такива, каквито ги описах днес. И този, който иска да гради само на основата на обичайното съзнание, може да каже: вчера ти ни разказа за човека нещо, което не наблюдаваме, което не е действителност, защото човек не се развива така, както вчера го описа; някои още на младини са много зрели и т.н. Но това възражение се прави от гледна точка на заблудата. Действителността е такава, каквато я описах вчера и днес, и човек днес изпада в дуализъм, доколкото вижда нисшето не толкова течащо, както вчера го описах. Посветеният трябва да приведе в движение застиналото състояние, в което се намира нисшето, да го направи течащо. Обичайният възглед вижда човека такъв, какъвто стои пред него; посветеният трябва да наблюдава процеса, който се разиграва между раждането и смъртта; той трябва да вижда човека като поток.
към текста >>

Обичайният възглед вижда човека такъв, какъвто стои пред него; посветеният трябва да наблюдава процеса, който се разиграва между раждането и смъртта; той трябва да вижда човека като поток.
Затова ще ви стане ясно, че по отношение на аспекта, който дава земният живот, в нормално съзнание не можете да установите, че нещата са такива, каквито бяха описани вчера; също посредством нормалното съзнание вие не можете да се убедите в това, че тези неща са такива, каквито ги описах днес. И този, който иска да гради само на основата на обичайното съзнание, може да каже: вчера ти ни разказа за човека нещо, което не наблюдаваме, което не е действителност, защото човек не се развива така, както вчера го описа; някои още на младини са много зрели и т.н. Но това възражение се прави от гледна точка на заблудата. Действителността е такава, каквато я описах вчера и днес, и човек днес изпада в дуализъм, доколкото вижда нисшето не толкова течащо, както вчера го описах. Посветеният трябва да приведе в движение застиналото състояние, в което се намира нисшето, да го направи течащо. Обичайният възглед вижда човека такъв, какъвто стои пред него; посветеният трябва да наблюдава процеса, който се разиграва между раждането и смъртта; той трябва да вижда човека като поток.
към текста >>

190. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Защото винаги присъстват сили, които, от една страна, се стремят да ни откъснат от обичайния земен живот, както той протича в майя; и други сили, които се стремят да ни откъснат от царството на вечността.
Цялото наше отношение към света ни се представя в негово отражение. За разбирането на действителността винаги се изискват усилия; то не идва при нас, ако искаме просто да останем пасивни. Да разбираме истината – значи да разбираме себе си като стоящи в двата потока, за които говорих: в царството на времето и в царството на вечността. И така, стоейки в тези две царства, ние се предаваме на живот, който по отношение на истинските сили има такова значение, както вълнението на морето по отношение на щормовия вятър и водните потоци, движещи се нагоре и надолу, така провеждаме ние живота между смъртта и раждането, а също между раждането и смъртта. И провеждайки така живота, ние сме въвлечени в действието на определени сили. Защото винаги присъстват сили, които, от една страна, се стремят да ни откъснат от обичайния земен живот, както той протича в майя; и други сили, които се стремят да ни откъснат от царството на вечността.
към текста >>

191. Десета лекция, 4 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Следва това, което обозначаваме като наше обичайно съзнание, колебаещо се между сън и будност.
Знаем, че човешкото същество, каквото то се изявява пред нас в живота между раждането и смъртта, ни представя това, което сме свикнали да наричаме физическо тяло, после това, което наричаме етерно тяло или, употребявайки по-работещия израз, аз го нарекох тяло на формиращите сили, после това, което има вече съзнателен характер и което сме свикнали да наричаме астрално тяло, но още няма съзнателния характер, който е свойствен за днешното ни съзнание. Това, което днес мнозина наричат подсъзнателно, се отнася за астралното тяло. Следва това, което обозначаваме като наше обичайно съзнание, колебаещо се между сън и будност. В състояние на сън то ни доставя само хаотични сънища, а в будно състояние не се задоволява само да съзерцава, а прибягва до абстрактни съждения и понятия и всичко това обозначаваме като член на човешкото същества и го наричаме аз. Само в този последен член на човешкото същество, в собствения аз, може да се каже, съвременният човек се ориентира. Този аз се отразява в неговото съзнание. Азът е това, в което, собствено, се разиграват такива душевни свойства, като мисленето, чувстването и волята. Всичко останало, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло в неговия истински облик, стоят извън съзнанието, а също и извън аза.
към текста >>

192. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Това често е съотносимо към обичайния живот.
Това често е съотносимо към обичайния живот. Достави ми определено удовлетворение това, че веднъж изказах мнение просто като свое убеждение, без никого с нищо да ангажирам, и това имаше такива последствия, че, изхождайки от определени условия на нашето време, тази сграда беше наречена „Гьотеанум“. Казах, че доколкото стана с отчитане на някои свръхсетивни импулси, това е добре и правилно. И ако някой би поискал от мен по разсъдъчен начин на пръсти да изброя всички основания за това, би ми се сторило доста филистерско занимание да изброявам всички възможни разсъдъчни основания за това, което усещам като дълбока необходимост. Изброяването на всички аргументи за и против ми се струва чист педантизъм. Хората често казват: „Аз не разбирам това, за мен то е непонятно“.
към текста >>

193. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Това е бил величествен, грандиозен култ, който е трябвало да замени размишлението, който е трябвало, според древния атавистичен обичай, да вкарва душите в наполовина хипнотично състояние, оживявайки в тях божественото съзнание и божественото блаженство.
Преди всичко тук имаме двойственост. Първо са искали да консервират чувството, да съхранят чувството за древния култ, за този култ, който в течение на хилядолетия се е практикувал при египтяните и в предна Азия, а също и в по-дълбоките области на Азия. Искали са да изключат разсъдъка на човека, да изключат действието на човешкия интелект и да се ограничат с развитието на сетивната душа; на човека е трябвало да му бъде представено цялото значение, цялото величие, цялото могъщество на култа, който е действал в предишните времена, в епохата когато в хората още не е бил развит интелектът, който е действал по времето, когато култът към боговете е трябвало да се формира от сетивната душа, за да не останат хората без богове. Това е бил величествен, грандиозен култ, който е трябвало да замени размишлението, който е трябвало, според древния атавистичен обичай, да вкарва душите в наполовина хипнотично състояние, оживявайки в тях божественото съзнание и божественото блаженство. В Рим са искали да се върнат към тези усещания. Ако обърнем внимание на тази тънка разлика, само тогава ще разберем спецификата на различието между римската култура и гръцката култура, която тогава се е намирала вече в състояние на упадък. Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива. Гърците не са искали да се връщат в предишните времена. Гъркът е искал да има пред себе си това, което самият той е можел да разбере и с което е можел да се съедини.
към текста >>

194. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Така че, въпреки всички обстоятелства на физическо ниво, душата да се свърже с импулсите в духовния свят, като за разлика от йезуитството, при което тези импулси непосредствено се свеждат до чувствено осезаемата действителност, това свързване става само чрез душата.Обичайно за него, Гьоте рядко е изказвал най-личните си мисли по тези въпроси.Но когато човек иска да го опознае в тази насока, аз отново бих го препратил към онова място във „Вилхелм Майстер“, което вече съм посочвал при други взаимовръзки, където Вилхелм Майстер идва в замъка на един благородник, където, наред с други неща, му се показва и картинната галерия.
Както ви казах, това гьотеанство се опитва, отчасти подобно на руското християнство, да предизвика обратното движение – да повдигне това, което тук е на физически план, до духовните светове. Така че, въпреки всички обстоятелства на физическо ниво, душата да се свърже с импулсите в духовния свят, като за разлика от йезуитството, при което тези импулси непосредствено се свеждат до чувствено осезаемата действителност, това свързване става само чрез душата.Обичайно за него, Гьоте рядко е изказвал най-личните си мисли по тези въпроси.Но когато човек иска да го опознае в тази насока, аз отново бих го препратил към онова място във „Вилхелм Майстер“, което вече съм посочвал при други взаимовръзки, където Вилхелм Майстер идва в замъка на един благородник, където, наред с други неща, му се показва и картинната галерия. Тази картинна галерия всъщност представя световната история, и в нея – религиозната история на човечеството. Посредством художественото изразяване на една велика идея, Гьоте всъщност иска да покаже как Вилхелм Майстер е воден през една картинна галерия, в която е показано религиозното развитие на човечеството. Вилхелм Майстер е доведен от водача си до определено място: там, където историята е стигнала до разрушението на Йерусалим. Но на Вилхелм Майстер му липсва, както той отбелязва пред водача си, представянето на живота на божествения мъж, който е действал в Палестина непосредствено преди разрушението на Йерусалим. Тогава Вихлем Майстер е заведен във втора, отделна стая, където може да види това, което не е показано в първата стая.
към текста >>

195. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

Той се различава от начина на мислене, до който днес човек стига чрез обичайното наблюдение на природата.
Но признаването на духовния свят изисква една готовност да се справим с въпроса, който ние обсъждаме именно днес. Наистина е необходимо сериозно да подчертаем: Духовната наука не бива да се разглежда като някаква теория. Ако гледате на нея като на някаква теория, по-добре да се заемете с готварска книга или нещо подобно; защото самото съдържание в Духовната наука фактически не е най-същественото и най-важното. Преди всичко, нещата опират до начина на мислене, който ни позволява да стигнем до Духовната наука. Той се различава от начина на мислене, до който днес човек стига чрез обичайното наблюдение на природата. Общо взето има два начина, по които човек може да изгражда мислите си. Единият начин изисква разграничаване, разединяване, анализиране, неща, които именно днес играят толкова голяма роля в развитието на естествените науки. Всичко, което се казва, пише и върши в областта на естествените науки, се определя от аналитичния начин на мислене. Аналитичното мислене има нужда от точни, стегнати понятия. Ако днес някой иска да каже нещо, той го изсича с точни, стегнати понятия.
към текста >>

196. Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Просто помислете, скъпи приятели, колко различен е антропософският мироглед относно света – и особено по отношение на човешкото същество — в сравнение с обичайните възгледи!
Просто помислете, скъпи приятели, колко различен е антропософският мироглед относно света – и особено по отношение на човешкото същество — в сравнение с обичайните възгледи! Припомнете си опита ми да очертая антропософските възгледи — спомнете си всичко, което сте чели в моята „Тайна наука“[2] — и ще разберете следното: Еволюцията на Земята не само е свързана с човека, но я разглеждаме като продължение на по-ранни, така да ги наречем, инкарнации на нашата планета Земя. Нашата сегашна еволюция на Земята е продължение на еволюцията на Старата Луна, тя пък е продължение на Старото Слънце, а Старото Слънце — на Стария Сатурн. След това помислете за всичко, което е било необходимо, за да се постигне тази планетарна еволюция до днешното ѝ състояние Земя, и ще си кажете: През целия този космически процес човекът винаги е присъствал. Човекът участва във всеки негов етап. Всички сили и събития в космоса са съсредоточени върху човека — ето как трябва да приемаме това.
към текста >>

Помислете и колко далеч е действителната духовно-проникната оценка за човека спрямо обичайния мироглед на пролетариата и схващанията му за същността на човека!
Сега разгледайте следния контраст. От една страна, нека разгледаме онова, което изпълва съзнанието на пролетариата — помислете колко далеч е от всякаква опитност за живата реалност на духа в човека, как всичко духовно е сведено до една идеология! Помислете и колко далеч е действителната духовно-проникната оценка за човека спрямо обичайния мироглед на пролетариата и схващанията му за същността на човека! И накрая, помислете колко отдалечени са почти стандартизираните днешни средства за оценка — а именно превръщането на всичко в икономически термини[4] — в сравнение с възхищението към достойнството на човека, което намираме, щом се научим да изживяваме всичко, което може да ни даде Духовната наука за връзките между хората и тези между различните йерархии във всемира.
към текста >>

Това е обичайното положение.
Днес човешките същества в известен смисъл са разединени и се налага да търсят по-различна връзка помежду си. Но по-напред те трябва да научат следното. От чисто външна гледна точка също можете да се уверите навсякъде, че едно човешко същество знае съвсем малко за другите хора. Духовната наука едва започва да показва как трябва да разбираме човешката природа и човешката стойност в космически контекст. В ежедневния си живот човек знае малко за останалите човеци; той не прониква дълбоко в душата на своя събрат. Това е обичайното положение. Чрез задълбочаване на социалния живот трябва да се намери ново разбиране за човека и то трябва да проникне човешкото развитие. Вместо да виждаме само човека от плът, обхващайки го по материалистичен начин, като лишен от дух, трябва да достигнем степен на развитие на духовно наситения социален организъм, където можем да разпознаем дейността на боговете, извършвана с посредничеството на хората. Но ние няма да постигнем тази цел, ако не направим нещо за това.
към текста >>

197. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Ние се доближаваме до Христос — тук подчертавам, че това има специално значение за нашето настояще — само ако отидем отвъд обичайните добри условия, дадени ни по естеството на нашата природа.
Ние се доближаваме до Христос — тук подчертавам, че това има специално значение за нашето настояще — само ако отидем отвъд обичайните добри условия, дадени ни по естеството на нашата природа. Ние знаем, че Мистерията на Голгота се осъществи на земята, защото човечеството нямаше да е способно да опази достойното си човешко положение без Мистерията на Голгота — без нея нямаше да се намери път към Христовия импулс. И затова ние не просто трябва да открием нашата човешка природа между раждането и смъртта — ние трябва да я преоткрием, ако искаме да сме християни в истинския смисъл и да сме способни да се свържем с Христос.
към текста >>

То е различно от всяко друго чувство, което изпитваме през обичайния живот извън тези два пътя — то е силно и чисто чувство на отговорност към всичко, което мислим и правим.
Всеки, който е склонен да наблюдава внимателно развитието на душата си, ще почувства това чувство в себе си, ако следва тези два пътя. То е различно от всяко друго чувство, което изпитваме през обичайния живот извън тези два пътя — то е силно и чисто чувство на отговорност към всичко, което мислим и правим. Повишеното чувство на отговорност ни подтиква да кажем: „Мога ли да оправдая това, което правя или мисля, не само по отношение на непосредствените обстоятелства на моите живот и заобикаляща среда, но и в светлината на моята отговорност към свръхсетивния духовен свят? Мога ли да го оправдая в светлината на моето познание, че всичко, което правя тук, на земята, ще се запише за вечни времена в Акашовата летопис, откъдето неговото влияние ще се разпростре напред, далече напред в бъдещето? “
към текста >>

198. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Както и да е, ето един съвременен човек, който стига до изграждането на представи, които не са обичайни в наши дни.
Както и да е, ето един съвременен човек, който стига до изграждането на представи, които не са обичайни в наши дни. Знам, че представите за реалността, които днес посочих за важни, са трудни за разбиране от много наши антропософски приятели. Но, скъпи приятели, вие не можете да се справите със съвременния живот, ако нямате волята да имате предвид тези представи. По какъв начин хората днес оформят мислите си в дадена област? Те държат един кристал в ръцете си: това е реален обект. Те взимат една роза, откъсната от стъблото, и по същия начин казват: това е реален обект.
към текста >>

Това ни показва, че трябва да разглеждаме обектите по доста различен начин от обичайните повърхностни наблюдения в наши дни.
Учените от естествените науки, работещи в техните кабинети, лаборатории и клиники, говорят за реалността по такъв начин, че я приписват само на неща, които имат същата реалност като кристала или откъснатата роза. Но нима няма една очевидна и важна разлика във факта, че в продължение на дълги векове кристалът запазва от само себе си неговата форма на съществуване? Розата, която е откъсната от стъблото, изгубва формата си за много по-кратко време; тя умира. Тя няма същата степен на реалност, каквато има кристалът. Ако отскубнем от почвата самото стъбло, то също няма да има същата степен на реалност, каквато щеше да има, ако беше останало свързано със земята. Това ни показва, че трябва да разглеждаме обектите по доста различен начин от обичайните повърхностни наблюдения в наши дни. Не можем да говорим за розата или за стъблото на розата като за реални обекти. За да говорим за реалност в пълния смисъл, трябва да вземем цялата земя предвид — и тогава да говорим за розовите стъбла и розовите цветчета като своеобразна коса, която пониква от тази реалност!
към текста >>

Икономическият живот извира от потребностите и се изразява в различни дейности, които служат за задоволяването на обичайните естествени нужни на човешките същества на физически план — включително на по-деликатните, но по-инстинктивни потребности на душата.
Икономическият живот има доста различна характеристика. В икономическия живот отделният човек работи за останалите. Той работи за другите, защото, също като останалите, намира изгода да го прави. Икономическият живот извира от потребностите и се изразява в различни дейности, които служат за задоволяването на обичайните естествени нужни на човешките същества на физически план — включително на по-деликатните, но по-инстинктивни потребности на душата. И в рамките на икономическия живот съществува несъзнателно развитие на нещо, чието влияние продължава отвъд смъртта.
към текста >>

Обичайните договорености за заплатата се основават на това схващане; те са следствие от схващането, че работната сила е като стока на пазара, като се оценява според количеството работа, която работникът върши за работодателя.
Във всяко столетие — бих казал — тези неща трябва да се прилагат различно; при такава организация решенията не са валидни за вечни времена. Но нашата епоха е свикнала да разглежда всичко от материалистична гледна точка и затова вече нищо не се вижда в правилната светлина. Често съм изтъквал, че в наши дни работната сила се е превърнала в търговска стока. Обичайните договорености за заплатата се основават на това схващане; те са следствие от схващането, че работната сила е като стока на пазара, като се оценява според количеството работа, която работникът върши за работодателя.
към текста >>

199. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

обичайте се едни други, съединете вашите чувства на омраза, търсете любовта на една класа, търсете любовта на другарите на една класа помежду им изхождайки от омразата.
Обаче не се апелира първо към тези изисквания. В нашата идея за троичното разчленение на човешкото общество за първи път се апелира към тези изисквания. В призива на пролетариата се апелира към нещо съвършено друго: "Пролетарии от всички страни, съединете се! " що значи това? Развийте онова античувство против другите класи, което е свойствено на вас пролетариите, развивайте нещо, което е подобно на омразата, развийте го като отделни индивиди и съединете се, т.е. обичайте се едни други, съединете вашите чувства на омраза, търсете любовта на една класа, търсете любовта на другарите на една класа помежду им изхождайки от омразата. Обичайте се едни други от омраза или на основата на омраза. Тук имате забити като колове две полюсни понятия. Това прави човешкото схващане толкова мъгливо, че са изтласкани на заден план инстинкти и човек не знае, с какво има работа в самия себе си. Това е именно един вид антиметод, ако мога да употребя този парадоксален израз, за да се забули чрез настоящото човешко мислене царуването на един инстинктивен живот, който предлага особено силни точки за нападение от страна на описаните ариманически същества.
към текста >>

Обичайте се едни други от омраза или на основата на омраза.
В нашата идея за троичното разчленение на човешкото общество за първи път се апелира към тези изисквания. В призива на пролетариата се апелира към нещо съвършено друго: "Пролетарии от всички страни, съединете се! " що значи това? Развийте онова античувство против другите класи, което е свойствено на вас пролетариите, развивайте нещо, което е подобно на омразата, развийте го като отделни индивиди и съединете се, т.е. обичайте се едни други, съединете вашите чувства на омраза, търсете любовта на една класа, търсете любовта на другарите на една класа помежду им изхождайки от омразата. Обичайте се едни други от омраза или на основата на омраза. Тук имате забити като колове две полюсни понятия. Това прави човешкото схващане толкова мъгливо, че са изтласкани на заден план инстинкти и човек не знае, с какво има работа в самия себе си. Това е именно един вид антиметод, ако мога да употребя този парадоксален израз, за да се забули чрез настоящото човешко мислене царуването на един инстинктивен живот, който предлага особено силни точки за нападение от страна на описаните ариманически същества.
към текста >>

200. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Вино, мед дариха, според обичай.
Вино, мед дариха, според обичай.
към текста >>

201. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Нека се опитаме може би именно в това време, което в течение на столетия е било така важно и съществено за хората, което обаче в нашето време е само "време за поднасяне на подаръци" нека се постараем в това време, съответно на един стар душевен обичай, да потърсим прибежище при онези стари духовни Същества, които все пак могат да добият влияние върху нашата човешка съдба, когато с цялата сериозност оставим да действува върху нашата душа онова влияние, което се състои в отношение на духовния свят към човешкия свят.
Ние говорихме, за някои вредни влияния на елементалния свят в това наше сегашно време. Вие знаете, че един стар, истински възглед, който трябва само да бъде добре разгледан, говори за това, че със завършване то на буржоазната година, когато наближава времето на Коледа, идват онези дни, през които най-духовното влияние, което може да се получи за хората в сферата на Земята, е най-интензивно. Нека се опитаме може би именно в това време, което в течение на столетия е било така важно и съществено за хората, което обаче в нашето време е само "време за поднасяне на подаръци" нека се постараем в това време, съответно на един стар душевен обичай, да потърсим прибежище при онези стари духовни Същества, които все пак могат да добият влияние върху нашата човешка съдба, когато с цялата сериозност оставим да действува върху нашата душа онова влияние, което се състои в отношение на духовния свят към човешкия свят.
към текста >>

202. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Източникът, разбира се, е изчезнал от обичайния съвременен живот.
Този поток е бил запазен до днес, особено в социалното устройство на Англия и Америка. Ще говоря за този поток като за "Мистериите на Земята", Мистериите на Севера или на Земята. Този поток, развил се най-напред като примитивна духовност от Мистериите на Земята, поел по различен път от онзи на съществения духовен живот на изтока. Аз казах, че на изток пътят водел отгоре надолу, първо разкривайки се като Мистерии на Небесата и на Светлината, и после преминавайки надолу в политика и стопанство. Тук на север нещата възникнали от стопанството, от индустриалния живот. Източникът, разбира се, е изчезнал от обичайния съвременен живот. Ние го забелязваме най-вече в древните обичаи, които още оцеляват тук и там; такива обичаи, като описаните в разказите на древната скандинавска цивилизация, на която английската цивилизация е разклонение, например шествията през селата в определено време на годината с бик, който трябва да оплоди стадото крави, украсени с венци. Това ще рече, че отгоре надолу възниквал копнеж по духовния живот. Пътят води отдолу нагоре. Всичко, дори и онова, съществувало като примитивна духовност, било взето от индустриално-стопанския живот. Всички празненства били свързани със стопанския, индустриален живот, всичко изразявало нещо от значението на стопанския живот.
към текста >>

203. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Ние украсяваме своите елхи, повтаряме обичайните думи и фрази свързани с Коледния празник, но всички ние твърде често избягваме да отворим напълно своите очи, избягваме да пробудим напълно съзнание си за нуждата да си кажем: "Тук също има упадък.
Ние украсяваме своите елхи, повтаряме обичайните думи и фрази свързани с Коледния празник, но всички ние твърде често избягваме да отворим напълно своите очи, избягваме да пробудим напълно съзнание си за нуждата да си кажем: "Тук също има упадък. Къде си Ти, О Христова Сила, Ти Която можеш живо да предизвикаш нов възход? " Тъй като трябва да ви е достатъчно ясно от лекциите, изнасяни от много години в нашите кръгове, че само чрез силата на Христос ще бъде възможно да се прониже залязващата цивилизация с онзи импулс, който може да и даде ново възраждане.
към текста >>

204. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Трябва само да не забравяме, че с обичайните средства на познание наистина сме неспособни да видим себе си, да видим какво сме ние самите.
Зад огледалото лежи онова, в което отначало не можем да погледнем, точно както в пространството е невъзможно да видим онова, което лежи зад едно огледало. Може би тук трябва да се повдигне въпросът: Какво е онова, което в нашия свят-огледало съответства на среброто, покриващо отзад, което превръща прозрачното стъкло в огледало? В обикновеното огледало стъклото е покрито отзад, така че не можем да видим през него. Какво съставлява покритието на света-огледало, който отразява миналото отдалечено от нас, и отначало пази бъдещето скрито от погледа ни? Света-огледало е покрит с нашето собствено същество, със собственото ни човешко същество. Трябва само да не забравяме, че с обичайните средства на познание наистина сме неспособни да видим себе си, да видим какво сме ние самите. Ние не можем да погледнем през себе си, ние гледаме през себе си точно толкова малко, колкото виждаме през едно огледало. Когато се вгледаме в себе си, много неща се отразяват обратно към нас, неща които сме преживели, неща които сме научили, но собственото ни същество остава скрито от нас, защото отначало можем да виждаме през себе си точно толкова малко, колкото можем да виждаме през обикновено огледало. Гледайки на въпроса общо или, бих могъл да кажа, в абстрактното, може да разгледаме това сравнение с огледалото, както току-що го описах. Но когато стигнем до детайли, са необходими изменения. Опитвайки се да разгледаме назад своя живот чрез този огледален процес (защото разглеждането на нашия живот, на онова, което вътрешната ни душа отразява, е един огледален процес), ние трябва да признаем: Онова, което виждаме отразено там, е само част от нашите преживявания.
към текста >>

Точно както в обичайния всекидневен живот сънищата на индивида смътно се надигаха от неговите нощни опитности, така и ясновидско-атавистичните възприятия на човешките същества от ранните епохи се надигаха от Аза.
Щяхме да виждаме живота си изпълнен просто със света отвън, и в нашия живот изобщо нямаше да има азово съзнание. Това, че сме способни да изживеем, да усетим Аза си, зависи от факта, че нашият жизнен път мъдро бива прекъсван постоянно. Днешното човечество е изправено пред критичен период във връзка точно с това възприятие на Аза, породено от прекъсванията в течение на живота. Когато едно човешко същество гледа назад към живота и, както току-що бе обяснено, достига своя Аз чрез това гледане назад, този Аз на днешния човек в определено отношение е празен, ние знаем само това, че имаме Аз. В ранните периоди на Земната еволюция хората знаеха повече. Точно както в обичайния всекидневен живот сънищата на индивида смътно се надигаха от неговите нощни опитности, така и ясновидско-атавистичните възприятия на човешките същества от ранните епохи се надигаха от Аза. Тези ясновидско-атавистични възприятия бяха сънища само в своята форма; онова, което те съдържаха, беше реалност. Може да кажем: Азът на днешния човек е бил опразнен от ясновидско-атавистичното съдържание, което е било опора на хората от миналите епохи, прониквайки ги с убеждението, че имат нещо общо с един божествен елемент, че са свързани с нещо божествено. От тези атавистично-ясновидски виждания възникна в човешкия съзнателен живот онова, което се превърна в религиозно чувство и религиозно благоговение към Съществата, към които бяха отправени религиозни култове и религиозни жертвоприношения. Как стоят нещата днес? Днес Азът е опразнен от тези атавистично-ясновидски виждания, и когато погледнем назад към Аза, той е повече или по-малко една точка в нашия душевен живот.
към текста >>

205. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества.
Тук обаче трябва да се направи едно наблюдение. Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето. Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества. На Изток хората се опитват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества. На Изток отново посредством външни средства, като взимат вещества, които те наричали Сома-питие, се опитват да възбудят способността, която се бе появила в последния си остатък у Мъдреците. На Запад до късните Средни векове и дори до съвремието, онова, което се взимаше вътрешно, за да се достигне мъдрост, която предизвиква вътрешно развитие се нарича Философския камък.
към текста >>

206. 1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Тогава ще трябва да преценяваме по-различно, а не според мащабите на обичайното филистерство.
Но макар и само с предчувствие, някои хора успяха да проникнат в съвсем особени области на изживяването. И такива хора стигаха до най-чудновати външни изяви в начина си на живот, като например лорд Булвър-Лайтън*4, авторът на „Занони“. Такъв, какъвто стана в по-късните си години, ние можем да го разберем само ако знаем, че първоначално той спазваше традицията на човешкото себепознание, за да навлезе после благодарение на особената си индивидуална конституция в определени форми на Мистериите. Но чрез това той се отдалечи от природосъобразността на живота. Точно в негово лице можем да видим как един човек се отнася към живота, щом той възприема подвижния духовен свят на човешката същност не просто в понятия, а в най-интимното и вътрешно изживяване на цялостното душевно устройство. Тогава ще трябва да преценяваме по-различно, а не според мащабите на обичайното филистерство. Естествено, има нещо възмутително, когато Булвър-Лайтън се разхожда явно и тъй патетично с едно значително по-младо момиче, което между отделните му реплики се опитва да свири на нещо като арфа. Така той се появява тук или там в обществото, което, е напълно филистерско, но той никога не е сам. Той се появява с чудноватото си облекло, сяда, а на коленете му се настанява младата арфистка, той изговаря няколко изречения, после млъква, момичето засвирва, после пак той, пак тя. Поражда се нещо твърде кокетно всред делничното филистерство, всред онова филистерство, което от средата на 15 столетие все повече нарастваше в Европа.
към текста >>

207. 5. Пета лекция, 2 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

В обичайния диапазон на чувствата от острата депресия до крайната веселост се разиграва срещата на човешкото минало с човешкото бъдеще в този живот между раждането и смъртта.
По този начин нашата воля се прониква от нашата моралност, и в дълбоката същност на човека постоянно бушува борбата между това, което човек сваля от своята морална интуиция долу в областта на волята и това, което там, долу, се вълнува и клокочи в неговия инстинктивен живот. Да, всичко това постоянно се извършва в човека. Обаче което се извършва там долу в човека, е в същото време това, което подготвя неговото човешко бъдеще след смъртта. То пробива и в чувствата, но фактически това бъдеще живее във волята. Това бъдеще нахлува в областта на чувствата и пулсира там като нагласа, като настроение, като нещо, което има значение за живота между раждането и смъртта. В обичайния диапазон на чувствата от острата депресия до крайната веселост се разиграва срещата на човешкото минало с човешкото бъдеще в този живот между раждането и смъртта. Обаче това, което преминава след смъртта, то се заражда там долу.
към текста >>

208. 7. Седма лекция, 8 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Потвърждения за тези неща можем да открием навсякъде, стига да не се появят задръжките на обичайното педантично-филистерско мислене, което естествено ще възрази на всичко, което току-що чухте.
За да продължим нататък, ще изтъкнем например неговите отношения с жените. Обикновено тези отношения се развиваха само до определена степен и никога до онази точка, която е естествена за правилно поставения в земните условия здрав човек. Потвърждения за тези неща можем да открием навсякъде, стига да не се появят задръжките на обичайното педантично-филистерско мислене, което естествено ще възрази на всичко, което току-що чухте. Разбира се, контратезата на моето твърдение, че Гьоте не е правилно и на пълно роден на този свят, е лесна за формулиране: Да, той е роден еди-кога си във Франкфурт, това е отбелязано във всички негови биографии. Обаче аз обръщам вниманието Ви върху факта, че сега възниква една малка трудност и че нещата далеч не са така ясни. Гьоте е дошъл направо полумъртъв на света, с тежка цианоза на тялото, с едно почти черно бебешко тяло. Дори и само в тази малка подробност, ние виждаме не едно стремително нахлуване в света, а един вид полумъртво пролазване в земния свят.
към текста >>

209. Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството

В Средна Европа хората, в крайна сметка, са надживели един обичай, принадлежащ на предишните поколения и вече остарял.
Нашият приятел, който бе също така и адвокат, ми каза: "Ако ви развеждах из съдилищата в Лондон, аз би трябвало, като адвокат, да си сложа перука, а не шапка." Там вие виждате остатък от нещо, което се е превърнало в отживелица, и все пак бе още живо през миналия век. Така там имаме Средните Векове в настоящето. В Средна Европа хората, в крайна сметка, са надживели един обичай, принадлежащ на предишните поколения и вече остарял. Най-напред те отхвърлиха облеклото; после, с внезапен скок, те възприеха начин на мислене, много различен по своя характер, който водеше право към материализма. Тези контрасти между Западна и Средна Европа са изключителни големи. А сега има един наистина показателен феномен, който аз предпочитам да опиша с факти, а не с абстрактни думи.
към текста >>

Сега, говорейки от духа, често е необходимо да оформяме думите различно от обичайния начин, когато казваме на хората нещо много логично, философско или научно.
И най-трудно е за хората с академично образование да се опитат да си намерят място в нашето съвремие. Срещу тях се изправят мисли, лишени от сърдечност, и точно поради това те напълно съзнателно се стремят към тях. Сега, говорейки от духа, често е необходимо да оформяме думите различно от обичайния начин, когато казваме на хората нещо много логично, философско или научно. Този подход е съвсем не на място, когато сме изправени пред духовното, и съвсем не на място, когато сме изправени пред духовното е също така и следното нещо, което ние ще разгледаме като пример.
към текста >>

В онези времена това бе обичайният начин да се оборват истините.
И накрая, съвсем различно нещо е, че в предишните векове - нека вземем един радикален пример - хората изгориха един Джордано Бруно. В онези времена това бе обичайният начин да се оборват истините. А сега - за да сравним това със следния симптом, извлечен от сферата на науката - когато баварският доктор Юлиус Робърт Майер беше на околосветско пътешествие, особеният състав на кръвта в Южна Азия го доведе до идеята за онова, което е известно като топлинния еквивалент, законът за запазването на енергията. През 1844 год. той написа трактат по тази тема, който беше отхвърлен като аматьорски и неподходящ от най-известното научно списание по онова време, "The Poggendorf Annals". Юлиус Робърт Майер бе толкова ентусиазиран от своето откритие, че когато някой го срещнеше на улицата, той веднага започваше да говори за това, докато накрая съвременни експерти решиха, че щом като винаги е говорил за едно и също нещо, той страда от фикс-идеи. Както знаете, той бе обявен за душевно болен и прибран в лудница.
към текста >>

210. Младежта в епохата на светлината GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината

Защото в апелативния съд не било обичайно някой да представлява себе си.
Ищецът не бе удовлетворен, така че обжалва. Аз отидох отново, и противниковият адвокат ми каза: “Ние изобщо не се нуждаем от теб, а само от твоя адвокат, къде е той? ” Аз казах, че не съм довел такъв; мислех си, че това е мое собствено дело. Това не беше добре. Трябваше да използвам своята находчивост, за да спечеля отлагане на случая; и ми бе казано, че следващия път моето присъствие ще бъде безполезно; аз трябва да изпратя адвокат. Защото в апелативния съд не било обичайно някой да представлява себе си.
към текста >>

211. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Съвсем добър обичай е, ако някой, който не обича това или онова, не го обича неподсолено, да си го посолява, понякога подлютява или поръсва с пипер.
Съвсем добър обичай е, ако някой, който не обича това или онова, не го обича неподсолено, да си го посолява, понякога подлютява или поръсва с пипер. Понеже той не понася лесно нещата, си ги приготвя. Тук също няма граница докъде някой се нуждае от черен или червен пипер като лекарство; също няма граница дали употребява черен или червен пипер, за да може добре да храносмила, или, ако нещата се влошат, да вземе нещо от минералното царство. Не става въпрос дали да се вземе прибавка към храната или лекарство, не е в това проблемът. Тук отново има преливане едно в друго, отново няма граница.
към текста >>

212. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Силите, които ни остават от свързването с другите същества на висшите йерархии, са моралните сили, силите на любовта, чрез които, обичайки, на Земята разстиламе над другите същества нашето собствено същество.
Но той не би се завърнал никога към себе си, ако не би могъл да угаси в себе си това чувстване на висшите йерархии. Тогава в известен смисъл той излиза извън себе си, но именно чрез това се връща към себе си. Тук, на Земята, се завръщаме към себе си, когато се откъснем от външния свят и се концентрираме навътре в нас. Между смъртта и новото раждане се връщаме към себе си, когато се абстрахираме от това, което е в нас - именно висшите йерархии - и тогава се връщаме към самите нас. А силите, които ни остават от това връщане към себе си, са силите на спомнянето, на паметта. Силите, които ни остават от свързването с другите същества на висшите йерархии, са моралните сили, силите на любовта, чрез които, обичайки, на Земята разстиламе над другите същества нашето собствено същество. Така че в способността да обичаме тук, на Земята, имаме отзвук от живота в единство с висшите йерархии, а в спомените, в паметта имаме отзвук на другото състояние, в което сме между смъртта и новото раждане, между освобождаването ни от висшите йерархии и връщането към самите нас.
към текста >>

213. Рудолф Щайнер за записките на лекциите. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Не може и дума да става за някаква отстъпка пред предразсъдъци или обичайни чувства на членовете на Обществото.
Никъде и в най-малката степен не е казано нещо, което не е чист резултат от изграждащата се антропософия. Не може и дума да става за някаква отстъпка пред предразсъдъци или обичайни чувства на членовете на Обществото. Който чете тези частни публикации, може напълно да ги приеме като това, което казва антропософията. Затова когато изискванията в това отношение станаха по-настойчиви, без колебания се изостави условието тези печатни записки да се разпространяват само в кръга на членовете на Обществото. Само трябва да се има предвид, че в непрегледаните от мен лекции може да има грешки.
към текста >>

214. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

За да ги различи по един нормален начин, ясновидецът трябва да насочи своя поглед към другите свръхсетивни Същества, които са описани в същата сцена като Същества от рода на Нимфите или Силфите; те също присъстват в елементарните природни царства, така че ясновидецът трябва да се пренесе за известно време в тяхната обичайна среда.
За да ги различи по един нормален начин, ясновидецът трябва да насочи своя поглед към другите свръхсетивни Същества, които са описани в същата сцена като Същества от рода на Нимфите или Силфите; те също присъстват в елементарните природни царства, така че ясновидецът трябва да се пренесе за известно време в тяхната обичайна среда. Да, наред с „въздушните" и „водни" Същества, той трябва да различи и други Същества, които се проявяват при възторженото приемане на красотата от страна на човека, или иначе казано при опиянението от красотата. И понеже това е изключително трудно, ние можем да си помогнем по един друг начин. За щастие, тези Същества могат да бъдат лесно разпознати, ако се вслушаме в приятния глас на един човек, който говори красиво; ние не разбираме добре значението на неговите думи, но звуците милват ухото и това е достатъчно. Да, ако се вслушаме в един красив и мело-дичен говор за тази цел трябва да се говори с вдъхновение и говорът да звучи като оратория дори и да не разбираме всичко, ние постепенно стигаме до способността една неописуемо нежна и интимна способност да виждаме тези Същества.
към текста >>

215. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Обаче за тази цел човек трябва да се издигне над обичайното природознание, над официалната наука, защото тя му дава само отражения, само огледални образи, а не действителни мисли.
От своите тленни физическо и етерно тяло, човек не може да очаква това. По същия начин обаче и самата Земя не може да очаква никакво бъдеще от минералния и растителен свят. Само ако ние вложим в Земята това, което тя не притежава, Земната планета може да се надява на едно бъдеще, на една своя бъдеща инкарнация. А това, което най-очебийно липсва на Земята, са активните мисли на човека, които израстват в неговия самостоятелен и независим от природата организъм. Ако човек реализира и превръща своите мисли в една видима действителност, тогава той осигурява на Земята нейното бъдеще. Обаче за тази цел човек трябва да се издигне над обичайното природознание, над официалната наука, защото тя му дава само отражения, само огледални образи, а не действителни мисли. Само имагинацията, инспирацията и интуицията могат да съживят нашите мисли. Приемем ли ги в себе си, ние влагаме в живота на Земята живи и трайни образи, притежаващи огромна сила.
към текста >>

216. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Ние ще разгледаме днес отблизо отдавна известния ни факт от живота на човека, а именно това, че човек само в будно състояние има непосредствено съединени един с друг своите, набиващи се преди всичко на очи при обичайно разглеждане, четири члена: физическо, етерно, астрално тяло и Аз; спящият човек има, от една страна, по-тясно съединени физическо и етерно тяло, а от друга страна, отделените от тях Аз и астрално тяло.
Ние ще разгледаме днес отблизо отдавна известния ни факт от живота на човека, а именно това, че човек само в будно състояние има непосредствено съединени един с друг своите, набиващи се преди всичко на очи при обичайно разглеждане, четири члена: физическо, етерно, астрално тяло и Аз; спящият човек има, от една страна, по-тясно съединени физическо и етерно тяло, а от друга страна, отделените от тях Аз и астрално тяло.
към текста >>

Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова наблюдение над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
Но ако сега пак така внимателно проведем наблюдение на развитието на Аза и астралното тяло, то бихме стигнали до толкова конкретни изводи за това развитие, като тези, до които стигаме при наблюдение на развитието на физическото и етерно тяло за времето от раждането до смъртта. Тогава бихме си казали: човек в детска възраст има астрално тяло, което изглежда така и така, и Аз, който изглежда така и така, който после в течение на неговия земен живот с годините е подложен на изменения. Но тук ще се наложи да разгледаме как се променя това, което човек отделя по време на сън от своето физическо и етерно тяло като свое собствено душевно-духовно. Ако проведем наред с наблюдението на човека между пробуждането и заспиването му също и друго наблюдение, а именно наблюдение на Аза и астралното тяло за времето между заспиването и пробуждането, тогава биха се получили, така да се каже, две биографии на човека. И двете биографии са еднакво важни за характеристиката на неговия живот. Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова наблюдение над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
към текста >>

Но трябва да се каже, че човек не е способен да наблюдава с помощта на своите обичайни сетивни органи това, което става в етерното тяло, и традиционната наука също нищо не му казва за това; затова човек в този случай обикновено обръща внимание само на това, което външно се случва във физическото тяло при процеса на речта, тогава когато цялата тази много по-разнообразна и формираща дейност на етерното тяло при речта, която се разпростира после и върху астралното тяло, не се улавя от обичайното сетивно възприятие.
Може да предизвика учудване това, че етерното тяло взема по-голямо участие в процеса на речта от физическото тяло. Но трябва да се каже, че човек не е способен да наблюдава с помощта на своите обичайни сетивни органи това, което става в етерното тяло, и традиционната наука също нищо не му казва за това; затова човек в този случай обикновено обръща внимание само на това, което външно се случва във физическото тяло при процеса на речта, тогава когато цялата тази много по-разнообразна и формираща дейност на етерното тяло при речта, която се разпростира после и върху астралното тяло, не се улавя от обичайното сетивно възприятие. Но ако искаме да разберем мястото, което речта заема в живота, преди всичко важно е да се разбере това, което става в процеса на речта в етерното тяло и в астралното тяло.
към текста >>

В своето обичайно съзнание човек не осъзнава това, но в съня у него възниква необходимостта душевния живот да направи земната реч да прозвучи така, че света на Архангелите да може да намери за себе си нещо, даващо му удовлетворение, в тези отзвуци на живата реч.
Това е нещо , във висша степен заслужаващо внимание. Можем да кажем: до 7 годишна възраст детето иска и в съня да остава във вътрешна връзка с това, което то слуша от окръжаващите го хора; до известна степен това се отнася и за възрастта от 7 до 14 години, с тази разлика само, че тук то вниква повече в самия душевен живот на своето обкръжение, докато до 7 годишна възраст то се свързва повече с външната страна на живота. След достигане на 14 години, след достигане на полова зрелост, за спящата душа на човека възниква необходимостта посредством това, което в съня продължава да живее като отзвуци на речта, да встъпи в обяснение със съществата от духовния свят. Това е много знаменателно. В своето обичайно съзнание човек не осъзнава това, но в съня у него възниква необходимостта душевния живот да направи земната реч да прозвучи така, че света на Архангелите да може да намери за себе си нещо, даващо му удовлетворение, в тези отзвуци на живата реч.
към текста >>

217. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

От вчерашните разглеждания вие можахте да видите, че ако искаме да разберем човешките съдби, а също съвместния живот на хората, то ние не трябва да се занимаваме с разглеждане на абстрактните природни сили (само за които се говори в обичайната наука ), а трябва, както вие видяхте това вчера, да се обръщаме към тези духовни сили, към тези духовни същества, които в някакъв смисъл образуват продължение на това, което ние наричаме в света на външните сетива, природни царства.
От вчерашните разглеждания вие можахте да видите, че ако искаме да разберем човешките съдби, а също съвместния живот на хората, то ние не трябва да се занимаваме с разглеждане на абстрактните природни сили (само за които се говори в обичайната наука ), а трябва, както вие видяхте това вчера, да се обръщаме към тези духовни сили, към тези духовни същества, които в някакъв смисъл образуват продължение на това, което ние наричаме в света на външните сетива, природни царства. Ние говорим за природните царства: за минералното царство, за растителното царство, за животинското царство, и ние трябва да причислим към тях като четвърто царство също и човека доколкото той се явява физическо същество; но ние трябва да се издигнем още по-високо и над човека да признаем царството на Ангелите, а над тях царството на Архангелите, царството на Началата и т.н.
към текста >>

Вие може би сами сте се сблъсквали с това: днес съществуват хора, които могат да пишат напълно логични книги, но когато ги срещнеш във всекидневието, и когато те не говорят за наука, където могат логически да разсъждават, но когато се касае за ежедневни въпроси, то тогава можем да дойдем до отчаяние от тях, тъй като тогава се разкъсват от най-обикновени емоции, лишени от всякаква логика, от най-обикновени инстинкти Може да се каже: изхождайки само от съображения на главата е възможно да се градят необичайно красиви теории, но те не се намират в никаква връзка с целия човек.
Вие можете, ако разбира се имате нужното чувство към такива неща като духовните откровения на Гьоте, много лесно да видите разликата между Гьоте и просто човекът-«глава» . Този просто човек-«глава» може да изложи пред вас всевъзможни съображения; всичко, което той говори, може да бъде много логично. Ако му се наложи да излезе извън пределите на това, което може да обхване със своята логика, то той се връща към своите инстинкти, т.е. към животното в себе си, и тогава той става понякога крайно нелогичен. Вие може би сами сте се сблъсквали с това: днес съществуват хора, които могат да пишат напълно логични книги, но когато ги срещнеш във всекидневието, и когато те не говорят за наука, където могат логически да разсъждават, но когато се касае за ежедневни въпроси, то тогава можем да дойдем до отчаяние от тях, тъй като тогава се разкъсват от най-обикновени емоции, лишени от всякаква логика, от най-обикновени инстинкти Може да се каже: изхождайки само от съображения на главата е възможно да се градят необичайно красиви теории, но те не се намират в никаква връзка с целия човек. Вие може да си спомните известната история, много типична, тя постоянно се среща, за това, че някакъв училищен преподавател, имащ необичайно хубави педагогически теории за това, как трябва да се възпитават децата, как трябва да се приучават да сдържат емоциите си и страстите си и т.н., той проповядва за това на учениците, но се случва така, че един от учениците, шегувайки се, обръща мастилницата... И ето учителят крещи вън от себе си на ученика:” Ето до какво води това, че ти даваш воля на страстите си! Ако ти беше логичен, разумен, то ти не би обърнал мастилницата! Аз...!... И тук той хваща стола и силно го стоварва върху пода... Теоретически той много добре обяснява, изхождайки от понятията на главата, как трябва да потушаваме страстите, но ето, той блъска стола, може би му чупи крака или още нещо от този род. Това, разбира се, е краен случай, но подобни неща стават постоянно.
към текста >>

Вие може да си спомните известната история, много типична, тя постоянно се среща, за това, че някакъв училищен преподавател, имащ необичайно хубави педагогически теории за това, как трябва да се възпитават децата, как трябва да се приучават да сдържат емоциите си и страстите си и т.н., той проповядва за това на учениците, но се случва така, че един от учениците, шегувайки се, обръща мастилницата... И ето учителят крещи вън от себе си на ученика:” Ето до какво води това, че ти даваш воля на страстите си!
Вие можете, ако разбира се имате нужното чувство към такива неща като духовните откровения на Гьоте, много лесно да видите разликата между Гьоте и просто човекът-«глава» . Този просто човек-«глава» може да изложи пред вас всевъзможни съображения; всичко, което той говори, може да бъде много логично. Ако му се наложи да излезе извън пределите на това, което може да обхване със своята логика, то той се връща към своите инстинкти, т.е. към животното в себе си, и тогава той става понякога крайно нелогичен. Вие може би сами сте се сблъсквали с това: днес съществуват хора, които могат да пишат напълно логични книги, но когато ги срещнеш във всекидневието, и когато те не говорят за наука, където могат логически да разсъждават, но когато се касае за ежедневни въпроси, то тогава можем да дойдем до отчаяние от тях, тъй като тогава се разкъсват от най-обикновени емоции, лишени от всякаква логика, от най-обикновени инстинкти Може да се каже: изхождайки само от съображения на главата е възможно да се градят необичайно красиви теории, но те не се намират в никаква връзка с целия човек. Вие може да си спомните известната история, много типична, тя постоянно се среща, за това, че някакъв училищен преподавател, имащ необичайно хубави педагогически теории за това, как трябва да се възпитават децата, как трябва да се приучават да сдържат емоциите си и страстите си и т.н., той проповядва за това на учениците, но се случва така, че един от учениците, шегувайки се, обръща мастилницата... И ето учителят крещи вън от себе си на ученика:” Ето до какво води това, че ти даваш воля на страстите си! Ако ти беше логичен, разумен, то ти не би обърнал мастилницата! Аз...!... И тук той хваща стола и силно го стоварва върху пода... Теоретически той много добре обяснява, изхождайки от понятията на главата, как трябва да потушаваме страстите, но ето, той блъска стола, може би му чупи крака или още нещо от този род. Това, разбира се, е краен случай, но подобни неща стават постоянно.
към текста >>

218. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Но ето, в развитието на човечеството настъпи времето на четвъртото столетие от християнската ера и то донесе на този свръхсетивен свят събитие от необичайна важност, а именно това, че Духовете на Формата предадоха тези свои мисле-сили на Архаите.
Но ето, в развитието на човечеството настъпи времето на четвъртото столетие от християнската ера и то донесе на този свръхсетивен свят събитие от необичайна важност, а именно това, че Духовете на Формата предадоха тези свои мисле-сили на Архаите.
към текста >>

А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена. Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената. Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса. А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
към текста >>

219. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Това е необичайно интересно.
Това е необичайно интересно. Ако разгледаме античните гърци, та даже и римляните, то виждаме съвършено ясно, че те са получавали своите мисли, своите научни, своите художествени, своите политически и социални мисли именно като дошли от Духовете на Формата, от Властите. Достатъчно е да хвърлим поглед, но не този груб поглед, който ползват съвременните исторически описания, а по-проницателен, към такива хора, като Перикъл, или Сула, дори и Ханибал, макар последният да носи в себе си чертите на силната личност, но даже и към Цезар, към всички тези личности, то ще намерите, че в техните мисли управляват все още Космическите Власти като нещо инстинктивно.
към текста >>

Влиянието на тези Архангелски Същества, имащи такова важно значение за връзката на човека с неговия език, е необичайно голямо – върху цялото същество на човека.
Всичко, което става в западните части на Европа, може да се каже, че това става и до днес, всичко това може да бъде разбрано, като отражение на взаимодействието на нормалните Начала с ненормалните Архангели, т.е. с ненормалните Начала. Доколкото последните стоят особено близко до човека, те могат силно да го импулсират и преди всичко да дават на хората емоционално отношение към своя език, което има за тях особено голямо значение, както неотдавна казах тук в една от моите лекции, (лекция 1-ва, 11-ти март, 1923-година). Влиянието на тези Архангелски Същества, имащи такова важно значение за връзката на човека с неговия език, е необичайно голямо – върху цялото същество на човека. Това, което обединява хората чрез общия им език, което фанатично ги свързва в този общ език, това може да бъде разбрано, когато се знаят стоящите зад това свръхсетивни факти, като тяхно земно отражение.
към текста >>

От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца.
И това ще ви доведе до там, че и от тази страна да оцените значението на антропософията. От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца. А след това подир тях разярената тълпа изхвърлила още един политически деец. Ако сега проследим по-нататък развитието на събитията, се наблюдава хаотично движение на картата на Европа... Ту побеждава един, ту друг; ту на някакъв курфюрст му идва нещо в главата, ту този или онзи пълководец застава на тази или онази страна и т.н.: получава се някакво хаотично движение по картата на Европа (независимо от това, рисуват ли това движение или само разказват за него). В училище, при описване на тези толкова значителни събития от тридесетгодишната война, изпадат в обърканост, защото при обичайно практикуваното описание тези събития се разказват така, че ученикът скоро забравя всичко това, защото се получава някаква неразбория. Но ето, ако се разбере истинския ход на нещата, то може да се види, как зад външните събития действат духовни течения, насочени от север на юг и от юг на север, които освен това се пресичат с източно-западните.
към текста >>

В училище, при описване на тези толкова значителни събития от тридесетгодишната война, изпадат в обърканост, защото при обичайно практикуваното описание тези събития се разказват така, че ученикът скоро забравя всичко това, защото се получава някаква неразбория.
И това ще ви доведе до там, че и от тази страна да оцените значението на антропософията. От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца. А след това подир тях разярената тълпа изхвърлила още един политически деец. Ако сега проследим по-нататък развитието на събитията, се наблюдава хаотично движение на картата на Европа... Ту побеждава един, ту друг; ту на някакъв курфюрст му идва нещо в главата, ту този или онзи пълководец застава на тази или онази страна и т.н.: получава се някакво хаотично движение по картата на Европа (независимо от това, рисуват ли това движение или само разказват за него). В училище, при описване на тези толкова значителни събития от тридесетгодишната война, изпадат в обърканост, защото при обичайно практикуваното описание тези събития се разказват така, че ученикът скоро забравя всичко това, защото се получава някаква неразбория. Но ето, ако се разбере истинския ход на нещата, то може да се види, как зад външните събития действат духовни течения, насочени от север на юг и от юг на север, които освен това се пресичат с източно-западните.
към текста >>

220. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Тук ни се дава основата за разрешаване на този необичайно важен исторически раздор, който е настъпил в ново време и е довел душите на хората до такава обърканост.
Тук ни се дава основата за разрешаване на този необичайно важен исторически раздор, който е настъпил в ново време и е довел душите на хората до такава обърканост. Нима не виждаме този раздор? Аз вече често съм споменавал, изхождайки от друга гледна точка, за това, как човека, от една страна го учат, че целият Космос е пронизан от някаква природна закономерност, че тази природна закономерност се разпространява и върху съществото на човека, а именно, че някога е съществувала първична мъглявина, от която са се отделили Слънцето и планетите, а след това и самият човек. Нима не виждаме, как, от една страна се приема системата на космическите закони на природата, вплетен в които се чувства човек. И нима не виждаме, как от друга страна, човек, за да запази своето човешко достойнство, доколкото той се явява творение на природния свят, трябва да направи така, че да възбуди в себе си мисли за наличие на морален порядък в света, за да не излетят моралните му импулси във Вселената, а да добият реалност.
към текста >>

Но всичко, което той възприема от съвременната цивилизация, би трябвало да го доведе до болезнено преживяване на този необичайно голям разрив в неговия светоглед, но това не стига до съзнанието му: да преживява болезнено, че съществува природен свят, към който той самият принадлежи, но че му се налага да се съобразява и с моралния свят, и че той няма възможност, изхождайки от съвременните си възгледи, да припише реалност на моралните идеи.
Човек днес не осъзнава това достатъчно ясно, защото все още не е достатъчно честен за него. Но всичко, което той възприема от съвременната цивилизация, би трябвало да го доведе до болезнено преживяване на този необичайно голям разрив в неговия светоглед, но това не стига до съзнанието му: да преживява болезнено, че съществува природен свят, към който той самият принадлежи, но че му се налага да се съобразява и с моралния свят, и че той няма възможност, изхождайки от съвременните си възгледи, да припише реалност на моралните идеи. Не е било така в по-старите времена за по-древното човечество. По-древното човечество е усещало, че има своите нравствени идеи от Боговете. Това е било във времената, когато Властите, Духовете на Формата, са вливали отвън мисли в човека , в това число и нравствени мисли. Тогава човек е знаел, че дори и Земята да я постигне топлинна смърт, за бъдещето ще останат божествено-духовните същества, владеещи мировите мисли на целия Космос. Така, че човек е знаел: не той сам образува мисли, а те съществуват също както и външните природни процеси, така, че те трябва да имат също толкова дълго съществуване, както и външните природни процеси.
към текста >>

221. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И благодарение на това, че ние носим в себе си това мъртво, това лишено от живот мислене, именно в следствие на това ние получихме възможност, като съвременни хора, с помощта на нашето обичайно съзнание да разбираме всичко безжизнено, необходимо за нашите нужди, докато за възприемане на всичко жизнено в заобикалящия ни свят ние днес нямаме способности.
Да си припомним каква е природата и същността на това мислене, което имаме днес. Ние вече можахме да кажем: живото същество на това мислене е живяло в нас по времето между нашата смърт и новото раждане, чрез което сме се спуснали от духовните светове във физическия свят. При това слизане жизнеността, същността на мисленето е била до известна степен отнета от него и днес ние, хората от петата следатлантска епоха, носим в себе си собствено, мъртво мислене, само някакъв труп на това живо, същностно мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане. И благодарение на това, че ние носим в себе си това мъртво, това лишено от живот мислене, именно в следствие на това ние получихме възможност, като съвременни хора, с помощта на нашето обичайно съзнание да разбираме всичко безжизнено, необходимо за нашите нужди, докато за възприемане на всичко жизнено в заобикалящия ни свят ние днес нямаме способности.
към текста >>

Необичайно важен е периодът от 28 до 35 години.
Необичайно важен е периодът от 28 до 35 години. Този период от човешкия живот, от 28 до 35 години, по своето съдържание съществено се е изменил, започвайки от 15-то столетие. До настъпването на 15-то столетие хората все още са възприемали в тази възраст влияния от заобикалящия ги миров етер. Днес е трудно да си представим това, защото сега съвсем не знаят, какво е това, да получаваш въздействия от обкръжаващия миров етер. Но тогава хората са ги имали. Хората на възраст от 28 до 35 години са изпитвали в някакъв смисъл ново възраждане.
към текста >>

Това е действително, като че ли парадоксален, но необичайно важен факт, отговарящ на въпроса: защо, всъщност, съвременните хора са материалисти?
Това е действително, като че ли парадоксален, но необичайно важен факт, отговарящ на въпроса: защо, всъщност, съвременните хора са материалисти? Те са материалисти, защото са твърде духовни. Те биха могли да разбират навсякъде материята, ако биха могли да възприемат живото, което живее в цялата материя. Но тъй като те се изправят срещу живото само със своето мъртво мислене, то хората превръщат това живо в мъртво, навсякъде виждат мъртво вещество; и тъй като те са твърде духовни, и тъй като имат в себе си само това, което са имали до своето раждане, то те и стават материалисти. Материалисти стават не защото са изучили материята, нея именно никак не са изучили, а материалисти стават защото собствено и не живеят на Земята. И ако се попитате: защо такива «закоравели» материалисти, като Бюхнер (Карл Георг Бюхнер 17.10.1813-19.02.1837 е немски революционер, писател, драматург, лекар и философ.
към текста >>

Ако сме приели някаква обичайна храна, то интензивността на създадената от нея форма е такава, че в течение на 24 часа ние постепенно я разрушаваме: след едно бодърстване и един сън тя се разтваря.
Това е наистина така: зелето образува в нас определена форма, а в нашата глава възниква нейното обръщане, нейния негатив. И ето в това негативно ние възприемаме външния свят. Той може да внася в нас впечатления, защото носим в себе си в известен смисъл празно пространство (всичко това е казано, разбира се, много приблизително). И така действат в нас всички ядливи растения. Ако сме приели някаква обичайна храна, то интензивността на създадената от нея форма е такава, че в течение на 24 часа ние постепенно я разрушаваме: след едно бодърстване и един сън тя се разтваря. След това тя трябва отново да се създава. Така стои работата с растенията, които при своето природно израстване имат физическо тяло и етерно тяло, а астралното допускат само да ги докосва. Но сега си представете, какво ще се получи, ако приемем в себе си, да кажем, сок на беладона. Тук ние имаме растение, което е всмукало астралното, и което, благодарение на това, че е всмукало астралното, притежава много по-силна формообразуваща сила, така че там долу в човека възниква много по-трайна форма, която ни се отдава не така лесно да преработим, която даже претендира за самостоятелност. В следствие на това възниква много по-определено, интензивно действащо негативно.
към текста >>

222. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И авторитетът, с който са се ползвали тези, които, изхождайки от мистериите, са осъществявали това социално разделение на хората, този авторитет е бил необичайно голям.
Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове. Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение. Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично разделение, сменило много по-дълбокото индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика. И в тези стари времена хората не се чувствали обидени, ако тях, в зависимост от вида на лицата им са ги поставяли на едно или друго място. Защото те все още са се чувствали същества, изпратени на Земята от Боговете. И авторитетът, с който са се ползвали тези, които, изхождайки от мистериите, са осъществявали това социално разделение на хората, този авторитет е бил необичайно голям.
към текста >>

И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете.
Тук са прозирали вече не имагинациите на Боговете, а са виждали в това само мислите на Боговете. Преди работата е стояла така, че са смятали: до слизането на човека на Земята, неговият реален образ живее в някакво Божествено Същество. А в последващите времена започнали да считат, че в основата на всяко отделно човешко същество са заложени мисли, които в своята съвкупност образуват това, което в последствие наричали Логос. В тази втора следатлантска епоха голямо значение се е придавало на това (колкото и днес да ни се струва парадоксално), човек родил ли се е при хубаво време, нощем или денем се е родил, през зимата или лятото. Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна буря, през деня ли ще бъде или през нощта, всичко това изразява техните мисли, всичко това е израз на мислите на Боговете. И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете. И ако така е било сред народа, то сред жреците, свързани в това време с мистериите, са се водили, така да се каже, протоколи за обстоятелствата при раждането (това, разбира се, не трябва да се разбира в сегашния бюрократичен смисъл), където са се отбелязвали тези констелации: време, период от годината, час от деня и т.н., от които след това се съзирали мислите, които са били дарени от боговете на този или онзи човек. Така е било през втората следатлантска епоха, в древноперсийската епоха.
към текста >>

Това в древноперсийското време хората биха го разбрали обратно, те биха сметнали за необичайно скучен този човек, който не би могъл да каже нищо интересно за времето.
В наше време от това се е съхранило малко. В наше време, ако искат да кажат за някой, че е много скучен, казват: той води разговор за времето. Помислете само колко е обидно, ако за някой казват: това е много скучен човек, освен за времето, той за нищо друго не може да разговаря. Това в древноперсийското време хората биха го разбрали обратно, те биха сметнали за необичайно скучен този човек, който не би могъл да каже нищо интересно за времето. Защото, наистина, това значи да бъдеш съвсем изключен от заобикалящата ни природна среда, ако повече не усещаш нещо наистина човешко по отношение на различните състояния на времето. Тогава това е било интензивно преживяване на заобикалящата ни космическа среда, което се е изразявало в това, че изобщо всички събития, а раждането на човека е било също важно събитие, са ги поставяли във връзка с това, което е ставало в заобикалящия свят. И би било по-нататъшен прогрес, ако хората не се ограничаваха с просто абстрактни фрази за това, че времето е хубаво или лошо, това би било твърде абстрактно, но ако хората отново биха стигнали до това, че когато разказват за някакво събитие, което им се е наложило да преживеят, не биха забравяли какво е било времето и какво изобщо е ставало в природата тогава. Необичайно интересно би било, ако при разказването за някакво бележито събитие би се споменавало за това, например, при разказването за смъртта на Каспар Хаузер, а това е било значително събитие, се спомене, че тогава на едната страна на небето е залязвало слънцето, а на другата е изгрявала луната. Това може да ни позволи да почувстваме особеностите на съществото на човека от втората следатлантска епоха.
към текста >>

Необичайно интересно би било, ако при разказването за някакво бележито събитие би се споменавало за това, например, при разказването за смъртта на Каспар Хаузер, а това е било значително събитие, се спомене, че тогава на едната страна на небето е залязвало слънцето, а на другата е изгрявала луната.
Помислете само колко е обидно, ако за някой казват: това е много скучен човек, освен за времето, той за нищо друго не може да разговаря. Това в древноперсийското време хората биха го разбрали обратно, те биха сметнали за необичайно скучен този човек, който не би могъл да каже нищо интересно за времето. Защото, наистина, това значи да бъдеш съвсем изключен от заобикалящата ни природна среда, ако повече не усещаш нещо наистина човешко по отношение на различните състояния на времето. Тогава това е било интензивно преживяване на заобикалящата ни космическа среда, което се е изразявало в това, че изобщо всички събития, а раждането на човека е било също важно събитие, са ги поставяли във връзка с това, което е ставало в заобикалящия свят. И би било по-нататъшен прогрес, ако хората не се ограничаваха с просто абстрактни фрази за това, че времето е хубаво или лошо, това би било твърде абстрактно, но ако хората отново биха стигнали до това, че когато разказват за някакво събитие, което им се е наложило да преживеят, не биха забравяли какво е било времето и какво изобщо е ставало в природата тогава. Необичайно интересно би било, ако при разказването за някакво бележито събитие би се споменавало за това, например, при разказването за смъртта на Каспар Хаузер, а това е било значително събитие, се спомене, че тогава на едната страна на небето е залязвало слънцето, а на другата е изгрявала луната. Това може да ни позволи да почувстваме особеностите на съществото на човека от втората следатлантска епоха.
към текста >>

223. Втора лекция, Великден, 1. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
Обаче мисълта за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече. През първите години от възникването на християнството тя беше толкова жива, че сме запомнили думите на апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра”. Павел директно свързва християнството с мисълта за Великдена, следователно, с мисълта за Възкресението. За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
към текста >>

224. Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Тя не можеше да бъде някоя от онези животински форми, които възникнаха едва по-късно, не можеше да бъде също и някоя от обичайните за тогавашната епоха животински форми, съставени от по-мека материя.
Защото Съществата от Йерархията на Архангелои, Ангелои, Архаи просто не съответствуваха на едно такова Същество, което би могло да разполага със свободна воля, независеща от Боговете. Ето защо едва по-късно в хода на мировото развитие трябваше да възникне една друга форма, именно човешката форма. Обаче всичко това трябваше да бъде осъществено в една епоха, чиито взаимодействия с Космоса все още не позволяваха появата на човешката форма; появата на висшите животински форми също не беше възможна; можеха да съществуват само онези низши животински форми, за които споменах преди малко. Ето как се стигна до възникването на една форма, изпълнена с космически противоречия, с космическа съпротива. В нея тъй да се каже, трябваше да се излее неподчиняващият се Дух. Тя не можеше да бъде някоя от онези животински форми, които възникнаха едва по-късно, не можеше да бъде също и някоя от обичайните за тогавашната епоха животински форми, съставени от по-мека материя. Тя можеше да бъде само една такава животинска форма, която се отклонява от възможните животински форми, населяващи физическия свят, но въпреки това – като израз на едно космическо противоречие – тя трябваше да съдържа някакви животински черти. И формата, която можеше да бъде създадена единствено и само от тогавашните възможности, ние имаме именно в образа на Дракона. Естествено, когато по-късно тя беше художествено пресъздавана или възпроизвеждана, хората я виждаха по различен начин; тя беше изобразявана малко или много сполучливо, респективно несполучливо, според това, доколко онзи, който се заемаше с това имаше вътрешния, имагинативен поглед върху тогавашните възможности за едно Същество, което трябваше да развие своята собствена воля. Обаче във всеки случай всред формите, които можеха да населяват физическия свят, включващи всички животински видове и човека, такава форма липсва. Тя трябваше да остане горе в свръхсетивния свят.
към текста >>

225. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Когато в света бъде постигнато онова, към което се стреми антропософията, тогава, естествено, обичайната посредственост няма да играе никаква роля в антропософските начинания, защото, ако тогава от антропософския светоглед израства едно или друго начинание, това ще става с възможно най-голямата сериозност.
Когато в света бъде постигнато онова, към което се стреми антропософията, тогава, естествено, обичайната посредственост няма да играе никаква роля в антропософските начинания, защото, ако тогава от антропософския светоглед израства едно или друго начинание, това ще става с възможно най-голямата сериозност. И за да се докоснем поне малко до тази сериозност, аз бих искал да Ви помоля: опитайте се поне веднъж отново да включите в общочовешкото развитие тези някога живи, но днес напълно похабени празници.
към текста >>

Но в никакъв случай не бива да се стига дотам, че с обичайната си повърхност хората чисто и просто да прибавят към тези два празника още един, а именно Михаиловият празник, отбелязващ началото на есента.
За да се утвърди Коледният празник в историята на човечеството, първо беше необходимо да се роди Христос Исус, тъй че в мировата еволюция на Земята да е станало някакво изключително събитие. А Великденският празник? Той не би имал никакъв смисъл, ако не се беше превърнал във възпоменание на онова, което се случи чрез Мистерията на Голгота, ако това събитие не се беше намесило по толкова решителен начин в Земната история. Ако днес тези празници са изгубили своето някогашно значение, ако Рождеството, както и Възкресението не се приемат с пълна сериозност, това трябва да ни подсети именно за необходимостта от едно задълбочено разбиране както на раждането за Христос Исус, така и за Мистерията на Голгота. Само по този начин Коледа и Великден ще могат отново да бъдат върнати на човечеството. Но в никакъв случай не бива да се стига дотам, че с обичайната си повърхност хората чисто и просто да прибавят към тези два празника още един, а именно Михаиловият празник, отбелязващ началото на есента.
към текста >>

226. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И колко, бих казал, забавни са онези хора, които искат да проникнат в духовния свят с обичайните естественонаучни методи.
Човекът трябваше да разбере, че в мига на своя протест срещу природните закономерности, той вече се потопява в духовния свят. И колко, бих казал, забавни са онези хора, които искат да проникнат в духовния свят с обичайните естественонаучни методи. Извънредно характерно в това отношение е книгата на д-р Лудвиг Щауденмайер “Магията като експериментална природна наука”. Хора като него тръгват от предположението: Всичко, което трябва да бъде разбрано, следва да бъде разбрано по естественонаучен път. – И сега Щауденмайер не тръгва направо от сънищата, но тръгва от така наречените медиумни явления, които в общи линии са едно продължение на сънищата. При здравия човек сънищата си остават едно изживяване, което не преминава във външната физическа организация на човека. При медиумите положението е такова, че това, което иначе бива изживяно от Аза и астралното тяло, сега се облича в образите, формирани в етерното и във физическото тяло, като по този начин възникват всички онези явления, които можем да наблюдаваме при медиумите.
към текста >>

столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят.
И често пъти тъкмо това не се оценява достатъчно. Днес за основен принцип се приема твърдението, че светът може и трябва да бъде обяснен само според онези разсъдъчни способности, до които човечеството стигна през последните три, четири столетия. Днес вече няма такива хора – а до първата половина на 19. столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят. Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание. Йоханес Мюлер беше изпълнен с убеждението: Докато спи, човекът се намира в онова своеобразно тъкане на духовния свят, което остава недокоснато от строгата необходимост на физическите природни закони, но той може да проникне също и в тези физически природни закони, понеже в техните основи също е заложено това, което е от духовно естество; понеже по своята същност духовният свят не е подчинен на физическите природни закони.
към текста >>

Ето какво е необичайното в тези местности.
Духовната атмосфера в онова място от Уелс, за което споменах, има това своеобразие, че там, макар и да възникват по-трудно в астралната област, имагинациите са по-устойчиви и остават по-дълбоки следи. Ето какво е необичайното в тези местности. И там всичко навежда на мисълта, че и сега е възможно по духовен път да се върнем към онова, към което се стремяха жреците на друидите, и то в разцвета, а не в упадъчния период на техния култ, когато на преден план излязоха твърде несимпатични, дори лоши черти.
към текста >>

Едва сега можем да си изградим съответната душевна нагласа за да изнесем познанието от сферата на Земята в сферата на Космоса; и то не според обичайния начин да се гледа нагоре към Меркурий, Венера, Сатурн и т.н.
Едва сега можем да си изградим съответната душевна нагласа за да изнесем познанието от сферата на Земята в сферата на Космоса; и то не според обичайния начин да се гледа нагоре към Меркурий, Венера, Сатурн и т.н. с помощта на спектроскопа и абстрактните изчисления, а според готовността ни да приложим онези познавателни средства, които са заложени в имагинацията, инспирацията и интуицията. И тогава впрочем стигаме до имагинацията, че небесните тела са нещо съвсем различно от изворите на днешната астрономия и от това, което установяваме чрез сетивното наблюдение изобщо. Днешните астрономи си представят например Луната като някакво много старо небесно тяло от минерално естество, което като един вид огледало отразява Слънчевата светлина и я препраща към Земята. Хората изобщо не се замислят много за въздействията на тази Слънчева светлина. Те донякъде се разглеждат във връзка с атмосферното време.
към текста >>

И това, което иначе е обичайно да виждаме само във външната среда, примерно звездите на Зодиака, сега възниква като нещо, което изгрява отвътре.
когато излиза от физическото тяло и едва след това отправя поглед към даден предмет, положението е съвсем различно, отколкото в случая, когато външният предмет упражнява някакво въздействие върху човешкия физически организъм, защото в първия случай надигащите се отвътре етерни сили са тези, които обхващат онова, което се разиграва като физически процес, като физическо-химически процес, примерно в окото, докато там се осъществява някакво възприятие. Искам да кажа, че обикновеното „себе-експониране” на света в акта на възприятието, включително и в областта на научното наблюдение, не засяга кой знае колко човешкото същество. Но когато изляза от моето физическо тяло и възприемайки нещата чрез моето етерно тяло, а дори и чрез моето астрално тяло, тогава аз допълнително виждам как протича не само един такъв процес на сетивно възприятие, но и един познавателен процес, въпреки че като духовно същество се намирам извън моята физическо-сетивна организация; в този случай аз възприемам един мощен, интензивен процес откъм неговата духовна страна. Това, което човекът изживява сега, е едно действително отдалечаване от себе си. Светът става огромен. И това, което иначе е обичайно да виждаме само във външната среда, примерно звездите на Зодиака, сега възниква като нещо, което изгрява отвътре. Ако тук някой би възразил, че вероятно става дума за някакви „реминисценции”, той изобщо не е запознат с процеса, който описвам. Защото това, което изгрява и се надига отвътре, не са никакви реминисценции, а могъщи имагинации, пронизани от интуиции, и сега това, което иначе човек вижда само външно, той започва да го вижда вътрешно. Той усеща себе си вплетен в големите тайни на Зодиака. И ако улучи благоприятния момент – вече откъм вътрешната страна на Универсума – даден човек може, примерно, да долови вътрешно някоя от тайните на Сатурн, докато Сатурн преминава през едно или друго съзвездие на Зодиака. Да разчетеш космическата писменост се състои в това, да откриеш методите, с чиято помощ можеш да проследяваш вътрешно видяните небесни тела при тяхното преминаване през съзвездията на Зодиака.
към текста >>

227. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И някога определени мистерийни центрове извършваха своите необичайно дълбоки култови свещенодействия в онзи период от време, в който днес ние празнуваме Еньовден, а именно във връхната точка на лятото.
Преминавайки от пролетта в лятото, Земята все повече и повече изгубва своята вътрешна духовност. Тази духовност, чиито носители са елементарните Същества, преминава от Земния свят в извънземния свят и се оказва изцяло под влиянието на планетите, на Космоса. И някога определени мистерийни центрове извършваха своите необичайно дълбоки култови свещенодействия в онзи период от време, в който днес ние празнуваме Еньовден, а именно във връхната точка на лятото. Този Еньовден във връхната точка на лятото някога се падаше в онова време, когато Посветените, жреците в онези мистерийни центрове, където този летен празник беше опазил цялото си първоначално величие, бяха дълбоко проникнати от убеждението: Това, което ти трябваше да търсиш през зимата, по времето на зимния обрат на Слънцето, когато ти се взираше през духовно проницаемата снежна обвивка във вътрешния свят на Земята, го намираш сега, отправяйки душевния поглед навън. И елементарните Същества, които през зимата се намираха под влиянието на Земните дълбини, сега се оказваха под влиянието на планетите. От Съществата, които трябваше да търсиш през зимата, сега, в разгара на лятото, ти ще се доближиш до онези техни изживявания, които са свързани с планетите.
към текста >>

228. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Ние няма да разсъждаваме сега за това, как протича в човека вътрешното, независимо от външни впечатления мислене, съобразно с темперамента, характера и другите му предразположения, а ще се постараем да осъзнаем обстоятелството, че откъсването от сетивните впечатления и животът в мислите и представите, както и по-нататъшното им разгръщане - макар понякога и в пределите на нашите възможности, - се явява за нас нещо необичайно.
За душевния живот не е особено благотворно много да се мисли как се отразява външният свят в душата ни. По такъв начин ние стигаме само до сенковидна картина на света на представите в нашата вътрешна същност. Най-добрият вид самоосъзнаване е този, в който повече внимание се отделя на момента на силата, когато се опитваме да изживеем себе си в мисловния елемент така, че да не поглеждаме към външния свят; ние проследяваме по-нататък в мислите това, което е било в нас като впечатление от външния свят. В зависимост от склонностите, един човек стига до по-абстрактни мисли; той може да построи мирови системи или да съставя схеми за всичко възможно, което го има в света и т.н. Друг, размишлявайки над нещата, които са му направили впечатление и продължавайки да тъче мисловна тъкан, следва повече някакви фантазни представи. Ние няма да разсъждаваме сега за това, как протича в човека вътрешното, независимо от външни впечатления мислене, съобразно с темперамента, характера и другите му предразположения, а ще се постараем да осъзнаем обстоятелството, че откъсването от сетивните впечатления и животът в мислите и представите, както и по-нататъшното им разгръщане - макар понякога и в пределите на нашите възможности, - се явява за нас нещо необичайно.
към текста >>

Бих могъл да охарактеризирам тази крачка по следния начин: намирайки се в обичайното съзнание, се мисли за неща, намиращи се навън, например за столове, маси и разбира се, за хора и т.н.
Бих могъл да охарактеризирам тази крачка по следния начин: намирайки се в обичайното съзнание, се мисли за неща, намиращи се навън, например за столове, маси и разбира се, за хора и т.н. Така навън съществуват различни предмети и човек от центъра на своето същество схваща тези предмети със своето мислене. Това осъзнава всеки човек: той иска да обхване чрез мисленето нещата в света.
към текста >>

Както с обичайното мислене, бих казал, сякаш протягаме към външните предмети духовни сетивни пипала, така в това мислене, което изживява себе си в самото себе си, постоянно се простираме в самите себе си.
Когато се стигне до охарактеризираното по-горе мисловно изживяване, тогава не опознаваме света; и не се намираме просто в точката на своя Аз, а става нещо съвсем друго. Изживява се чувството, имаме съвсем правилното чувствено изживяване, че със своето мислене, което не се намира в някакво определено място, постигаме всичко отвътре. Чувства се, че се осезава вътрешният човек. Както с обичайното мислене, бих казал, сякаш протягаме към външните предмети духовни сетивни пипала, така в това мислене, което изживява себе си в самото себе си, постоянно се простираме в самите себе си. Човек става обект, предмет за себе си.
към текста >>

Бих искал да кажа, че живеейки с обичайното съзнание, хората са твърде тясно свързани с изживяванията, за да бъдат доведени до нещо.
Бих искал да кажа, че живеейки с обичайното съзнание, хората са твърде тясно свързани с изживяванията, за да бъдат доведени до нещо. Трябва да могат да отидат по-далеч. В съня човек стои по-далеч, отколкото в будно състояние; защото тогава с астралното си тяло и Аза се намира извън физическото и етерното тяло. Към това астрално тяло, излязло от физическото по време на сън, вие се приближавате повече, когато с тази реалност, която описах, извиквате минали преживявания в настоящето. Отначало, разбира се, няма да повярвате на това, тъй като не приписвате на такова незначително нещо, като съживяването на минали спомени посредством стара рокля, чак толкова силно действие. Но работата е именно в това, да пробвате да направите нещо такова.
към текста >>

229. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Към това се отнася всичко, което обичайните естественонаучни представи обикновено причисляват към наследствеността.
Тук стигаме до две неща: първото е това, което човек е изпитал духовно-душевно в доземното битие. Ще оставим това за последващо разглеждане. Обаче съществува и нещо друго, свързано с физическата телесност, нещо, което човек внася във физическата телесност в качеството на индивидуално същество. Към това се отнася всичко, което обичайните естественонаучни представи обикновено причисляват към наследствеността. Човек носи в себе си даже склонностите на темперамента, които също така силно действат в душевното, особено импулсите, които се свързват с това, което е било свойствено на физическите му предци.
към текста >>

Виждате ли, освен съществата от висшите Йерархии, които ние обичайно обозначаваме с имената Ангели, Архангели и така нататък, с цялото мирово развитие са свързани и тези същества, които влизат в ариманическото и луциферическото царства; тези същества също действат във всички мирови връзки, както и тези, които са се развивали нормално.
Виждате ли, освен съществата от висшите Йерархии, които ние обичайно обозначаваме с имената Ангели, Архангели и така нататък, с цялото мирово развитие са свързани и тези същества, които влизат в ариманическото и луциферическото царства; тези същества също действат във всички мирови връзки, както и тези, които са се развивали нормално. Луциферическите същества действат постоянно по такъв начин, че да отклонят от проникване във физическата материалност това, което носи в себе си тенденцията за приближаване към физическата материалност. В областта на човека луциферическите същества действат по такъв начин, че използват всяка възможност да отвлекат човека от неговата физическа телесност. Луциферическите същества се стремят да превърнат човека в чисто духовно-душевно-етерно същество. Ариманическите същества се стремят да изключат от човека всичко, което го води към душевно-духовното, което трябва да се развива в човешката сфера. Те биха искали да превърнат в духовно подчовешкото онова, което стои във влеченията, инстинктите и т.н., онова, което изразява себе си в телесността.
към текста >>

И затова позволете ми, скъпи приятели, за това, което става в чисто духовното, да ползвам обичайните човешки думи.
Разсъждавайки за духовните явления, се налага да се ползват такива изрази, които може би изглеждат гротескно спрямо тези духовни явления. Но все пак ние трябва да се ползваме преди всичко от човешката реч. И затова позволете ми, скъпи приятели, за това, което става в чисто духовното, да ползвам обичайните човешки думи. Вие ще ме разберете. Изведете това, което изразявам по този начин, в духовното.
към текста >>

И за този, който може по правилен начин, съзнателно, с помощта на имагинацията да съзерцава това така, че ако му се отдава, може да следва с обичайното си мислене образите и багрите на изменящите се облаци, когато дава възможност на мислите си, вместо да имат ясни очертания, да метаморфозират и се изменят, когато самите мисли стават ту тесни, ту широки, когато те следват образите на облаците, когато възпроизвеждат образите и цветовете на облачните образувания, тогава човек действително започва да гледа на тази цветна игра над облаците, особено в сутрешното и вечерно небе, като на цветно море, в което се движат луциферическите образи.
В това, което ляга като светлинно сияние на облаците в атмосферата, живеят луциферическите духове, както в издигащата се мъгла живеят ариманическите духове. И за този, който може по правилен начин, съзнателно, с помощта на имагинацията да съзерцава това така, че ако му се отдава, може да следва с обичайното си мислене образите и багрите на изменящите се облаци, когато дава възможност на мислите си, вместо да имат ясни очертания, да метаморфозират и се изменят, когато самите мисли стават ту тесни, ту широки, когато те следват образите на облаците, когато възпроизвеждат образите и цветовете на облачните образувания, тогава човек действително започва да гледа на тази цветна игра над облаците, особено в сутрешното и вечерно небе, като на цветно море, в което се движат луциферическите образи. И когато издигащата се мъгла предизвиква в човека меланхолично настроение, тогава работата стои по такъв начин, че неговите мисли, а с това и неговата душа, се учат в някаква степен да дишат в свръхчовешката свобода при вида на това луциферически струящо светлинно море. Това е особено отношение към обкръжението, в което може да влезе човек, защото тук той действително може да се издигне до чувството, че мисленето му е подобно на дишане в светлината.
към текста >>

230. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

В предната лекция ви говорих как човек в своя живот е подвластен на това, което обичайно, от гледна точка на естество-знанието, се нарича наследственост.
В предната лекция ви говорих как човек в своя живот е подвластен на това, което обичайно, от гледна точка на естество-знанието, се нарича наследственост. Говорих ви и за това, как човек е подложен на въздействието на външния свят, приспособяването към външния свят и как това, което се съдържа в наследствеността, е свързано с ариманическото, а явяващото се в широк смисъл приспособяване към външния свят - с лу-циферическото. Разказах как във Вселената, т. е. вътре в духовните същества, съставляващи основата на Вселената, са се погрижили, луциферическото и ариманическото правилно да се включват в човешкия живот. Днес ще прибавим още няколко разсъждения по темата от вчера; при това ще се обърнем още веднъж и към казаното завчера.
към текста >>

Това е необичайно интересно явление.
Затова с такова удоволствие слушат тези същества, които ви охарактеризирах като елементарни същества - гноми и ундини, - когато човек им разказва за детския живот до седмата година. Защото за тези природни същества човек се ражда със смяната на зъбите. Това е необичайно интересно явление. Дотогава човек се явява за гномите и ундините като отвъдно същество. И затова за тях е малко загадъчно как човек се появява вече в доста завършен вид. И за педагогическата и възпитателска фантазия би било доста оживяващо, ако човек, чрез приемане на духовното знание, наистина би могъл да се пренесе в душата на природните духове, за да възприеме техните виждания в замяна на това, което той може да им разкаже за децата. Защото така се създава прекрасна приказна фантазия. И затова приказките от старите времена са толкова удивително конкретни, съдържателни, защото разказвачите са могли да разговарят с гномите и ундините, а не просто да ги слушат.
към текста >>

И тогава едната воля, която ни извежда в цялата Вселена, се усеща родствена с течението на лятото, а волята, която внася мисли в главата, - родствена със зимата и както обичайно се преживява денят, така се преживява годината във волята.
Следователно можем да кажем: лятната воля ни извежда в мировите далнини. Лятната воля, топлата воля носи мислите ни навсякъде. Зимната воля внася мисли в главата ни. По такъв начин можем да различаваме своята воля. И тогава едната воля, която ни извежда в цялата Вселена, се усеща родствена с течението на лятото, а волята, която внася мисли в главата, - родствена със зимата и както обичайно се преживява денят, така се преживява годината във волята.
към текста >>

231. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Когато този език има, така да се каже, обичайна форма, тогава пред нас се появява това, през което Земята е преминала в нейната еволюция от началото на Сатурновия период.
Езикът, говорен от земните метали, може да приеме двояка форма. Когато този език има, така да се каже, обичайна форма, тогава пред нас се появява това, през което Земята е преминала в нейната еволюция от началото на Сатурновия период. Това, което срещате във «Въведение в тайната наука» по отношение на тази еволюция, произлиза в по-голямата си част именно по този начин. То е възникнало чрез директно духовно съзерцания на процесите. Това е един начин за придобиване на познание за тези земни процеси, който е малко по-различен от този, за който сега говоря. Защото металите говорят повече за личните преживявания на Земята, ако ми бъде позволено да употребя такъв израз; разбира се, това звучи малко странно - металите говорят повече за личните преживявания на Земята, за това какво е преживяла Земята като личност в Космоса. Ако бих използвал повече разказите на металите, които могат да бъдат чути, когато духовно се навлезе във вътрешността на Земята, би трябвало да добавя много подробности към написаното за периодите Сатурн, Слънце, Луна и др.
към текста >>

232. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Тогава е било нещо съвсем обичайно, че влизащото в атмосферата, в тази белтъчна атмосфера, се е внасяло сякаш във вид на образи - не само видими, а като образи, отпечатващи се, фотографиращи се вътре в това восъчно тяло, но фотографиращи се телесно, - за да могат да се внесат по такъв начин тези образи от Космоса.
И това, което сега го има повече на духовен план и което ви описах вчера, че пренасяйки се в плътните скални породи, се намират картини от Космоса, тогава е било тук съвсем нагледно, и при това така, че когато восъкоподобният силикат е започнал да кондензира, в него е можело да се различи нещо подобно на образ на растения. Този, който е наблюдавал природата, знае, че и днес могат да се намерят в минералното царство признаци за отминалите времена. Могат да се намерят камъни, да се вземат в ръце, да се разгледат и да се види вътре сякаш образ на растение. Тогава е било нещо съвсем обичайно, че влизащото в атмосферата, в тази белтъчна атмосфера, се е внасяло сякаш във вид на образи - не само видими, а като образи, отпечатващи се, фотографиращи се вътре в това восъчно тяло, но фотографиращи се телесно, - за да могат да се внесат по такъв начин тези образи от Космоса.
към текста >>

Нещо изкушаващо, от една страна, и необичайно привлекателно, от друга, предлагала тази тиня на меката Земя.
Нещо изкушаващо, от една страна, и необичайно привлекателно, от друга, предлагала тази тиня на меката Земя. А там вътре се движели други животни, имащи вече по-големи крайници и напомнящи на сегашните нисши бозайници, които обаче са били толкова разширени надолу, че са имали отдолу такива могъщи неща (рисува ги) - разбира се, много по-големи, отколкото при патиците.
към текста >>

233. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Защото приближавайки се до виждане именно на тези Мистерии, се получава впечатление, че образите на тези Мистерии имат необичайно мощни отблъскващи сили, отблъскващи даже тогава, когато, бих казал, към тези неща се приближаваме с определено мъжество и благодарение на това мъжество в по-малка степен се поддаваме на оглушаващото им действие; тези Мистерии оказват на виждането, пълно с мъжество, противодействие, изразяващо се, бих казал, в нещо като зашеметяване.
Значително по-трудно е, както често съм споменавал в моите съчинения за Акаша-хрониката, да се намери подход към тези места на хибернийските Мистерии, към многоизучавания остров на запад от Англия; много по-сложно е да се приближиш в обратното виждане към картините, съхранили се от тях във вечната хроника, отколкото към картините, които са останали от другите мистерийни места. Защото приближавайки се до виждане именно на тези Мистерии, се получава впечатление, че образите на тези Мистерии имат необичайно мощни отблъскващи сили, отблъскващи даже тогава, когато, бих казал, към тези неща се приближаваме с определено мъжество и благодарение на това мъжество в по-малка степен се поддаваме на оглушаващото им действие; тези Мистерии оказват на виждането, пълно с мъжество, противодействие, изразяващо се, бих казал, в нещо като зашеметяване. Така че само чрез препятствията, съпътстващи познанието, можем да се приближим към това, което искам да опиша тук. В последващите лекции вие ще видите защо именно тук има такива препятствия за познанието.
към текста >>

Всичко това, което може да бъде наречено, бих казал, мъките на пътя на познанието, този път на познание, който още не навлиза в дълбините на битието, а се състои просто в пределно напрягане на обичайните душевни сили, съдържащи се в ежедневното съзнание, тези трудности, давани по подобен път на познание на обичайното съзнание, се довеждали близо до душевността на учениците.
Разбира се, и в тези Мистерии е имало водещи към посвещението посветени, възприемащи най-древната прамъдрост на човечеството и пробуждани и импулсирани с тази прамъдрост за достигане на някакво собствено виждане. И е имало посвещавани ученици, които именно чрез особен вид посвещение, практикувано там, се довеждали, така да се каже, до Мировото Слово. Ако погледнем към тази подготовка, на която се подлагали в началото посвещаваните там, в Хиберния, ще видим, че тази подготовка се е състояла от две неща. Първото е било, че подготвяните душевно се довеждали до всички трудности на познанието въобще. Всичко това, което може да бъде наречено, бих казал, мъките на пътя на познанието, този път на познание, който още не навлиза в дълбините на битието, а се състои просто в пределно напрягане на обичайните душевни сили, съдържащи се в ежедневното съзнание, тези трудности, давани по подобен път на познание на обичайното съзнание, се довеждали близо до душевността на учениците. Те трябвало да преминат през всички съмнения, всички мъки, цялата вътрешна борба и чести крушения в тази вътрешна борба, през разочарования, дори и при най-добра логика и диалектика.
към текста >>

Тя е била от пластична субстанция, не еластична, а пластична, и необичайно мека.
Тя е била от пластична субстанция, не еластична, а пластична, и необичайно мека. На ученика се предлагало също да натиска и тази статуя. И където и да натискал - навсякъде оставала вдлъбнатина. Така че винаги между едно изпитание на ученика и следващото му идване, оставените от него вдлъбнатини се оказвали отново възстановени. Следователно винаги, когато учениците при съответната церемония се довеждали до тази статуя, статуята се оказвала съвършено възстановена. В другата, еластична статуя, всичко се възстановявало от само себе си.
към текста >>

Учениците получавали необичайно силно впечатление от това, което преживявали тук.
Втората статуя създавала впечатление, че тя цялата стои под влияние на лунните сили, които пронизват организма и които обуславят израстването на главата от този организъм. Учениците получавали необичайно силно впечатление от това, което преживявали тук. Тази статуя постоянно се възстановявала за тях. И те често, на групи, през не много дълги промеждутъци от време, се приближавали до тази статуя. Когато това ставало, отначало наоколо царяла гробна тишина. До самата статуя ги водели вече посветените; после ги оставяли и вратата на Храма се затваряла зад тях; те оставали в своята самота.
към текста >>

Всичко това действало по дълбок, необичайно дълбок начин върху учениците.
После настъпвал моментът, когато всеки ученик се въвеждал в Храма сам и отначало бил стимулиран да изучава статуята, за да почувства еластичното, а при другата статуя - пластичното, в която неговото натискане оставяло отпечатъци. След това го оставяли сам с впечатлението, което могъщо, много могъщо е действало върху него. И чрез всичко това, което той вече по-рано е преживял по пътя, който посочих, ученикът е преживявал всички трудности на познанието, бих казал, всички трудности на блаженството. Да, такива преживявания означават много повече, отколкото може да се изрази с простите думи, с които характеризирам сега това; такова преживяване означавало, че са преминавали през цяла палитра от усещания. И тези усещания предизвиквали у ученика преживяване на най-жив стремеж, когато го довеждали при тези две статуи, да разреши в душата си, да преодолее това, което му се явявало като велика загадка, да разбере какво, собствено, иска загадъчното: от една страна, загадъчността на това, което въобще са правили с него, а от друга страна, загадъчността, съдържаща се в самите тези фигури и в собственото му отношение към тези фигури. Всичко това действало по дълбок, необичайно дълбок начин върху учениците. И пред тези статуи те с цялата си душа и с целия си дух се превръщали в една колосална въпросителна. В своето душевно преживяване те сами себе си виждали като една колосална въпросителна. В тях всичко е било въпрос. Разсъдъкът питал, сърцето питало, волята питала - всичко, всичко питало. По тези неща, които нагледно са се провеждали в древността - сега е невъзможно, а и ненужно човек да се посвещава по такъв нагледен начин, -по тези неща днешният човек може да узнае каква палитра от усещания трябва да премине, за да се приближи действително до истината, въвеждаща в тайните на света.
към текста >>

234. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване.
След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване. Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване. Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти. Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата. Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени. Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съзнание - лято като сън.
към текста >>

И ученикът действително се учел по такъв начин, от една страна, бих казал, духовно да разширява душата си в мировите простори, а от друга страна, се научавал дълбоко да навлиза навътре в себе си там, където това вътрешно действа не така вяло, както то действа в обичайното съзнание, а където то действа така, сякаш е пронизано наполовина с действителността, тоест е пронизано, разтърсено, омагьосано от съновидения.
Такава двояка свързаност със света - ето какво действително вътрешно грандиозно усещане стояло пред ученика като отзвук от двете статуи. И ученикът действително се учел по такъв начин, от една страна, бих казал, духовно да разширява душата си в мировите простори, а от друга страна, се научавал дълбоко да навлиза навътре в себе си там, където това вътрешно действа не така вяло, както то действа в обичайното съзнание, а където то действа така, сякаш е пронизано наполовина с действителността, тоест е пронизано, разтърсено, омагьосано от съновидения. Ученикът се научавал да свързва цялата тази интензивност на вътрешните импулси с цялата интензивност на външните импулси. От родството със зимните и от родството с летните пейзажи той достигал до прозрения за външната природа и за своята собствена същност. Той дълбоко се родеел с тази външна природа и с тази собствена същност. Тогава той вече е бил добре подготвен, за да премине през някакъв вид повторение. В това повторение съвсем ясно се прекарвало от инициаторите пред душата му: Ти вътрешно в душата си трябва да се задържиш във вцепенение.
към текста >>

235. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Помислете само, благодарение на всички тези подготовки, които се провеждали с посвещавания, е било възможно, посредством вълшебните образи на ландшафта, обичайно разстилащи се пред човешките сетивни органи, да се предизвикват не религиозно-фантастични халюцинаторни впечатления, а нещо такова, към което вече са привикнали: да се вижда някаква завеса, стояща пред душата, за която прекрасно знаели, че има нещо зад нея.
Трябваше да ви разкажа различни неща за характерното устройство на Хибернийските Мистерии и вчера видяхте, че този своеобразен път на развитие, който са могли да преминават хората на ирландския остров, водел дотам, че тези хора са достигали проникновения, на първо място в това, което въобще може да бъде преживяно от човешката душа, благодарение на собствената вътрешна активност на човека. Помислете само, благодарение на всички тези подготовки, които се провеждали с посвещавания, е било възможно, посредством вълшебните образи на ландшафта, обичайно разстилащи се пред човешките сетивни органи, да се предизвикват не религиозно-фантастични халюцинаторни впечатления, а нещо такова, към което вече са привикнали: да се вижда някаква завеса, стояща пред душата, за която прекрасно знаели, че има нещо зад нея. Същото е ставало и с прозрението в собственото човешко вътрешно същество при вълшебното видение на сънния летен ландшафт. Тук ученикът следователно е бил подготвен да има имагинации, имагинации, които се присъединявали към това, което иначе ученикът виждал с външните си сетива. Обаче имайки тези имагинации пред себе си, знаел, че посредством тях той прониква по-нататък в нещо съвсем различно.
към текста >>

236. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Но някои метали е невъзможно да се намерят в него, ако се търсят с обичайните научни средства и анализираме човека по отношение на веществения състав.
На това съединяване на двете, което днес не се отчита, че човек съдържа в себе си определени външни природни вещества, а други природни вещества не съдържа, на него се обръщало най-дълбоко внимание в Хтоническите Мистерии на Гърция. Знаете, че човек има в своя организъм желязо. Той съдържа в себе си и други метали: калций, натрий, магнезий и т.н. Но някои метали е невъзможно да се намерят в него, ако се търсят с обичайните научни средства и анализираме човека по отношение на веществения състав. Така, от гледна точка на външното изследване, човек не съдържа в себе си олово, мед, живак, калай, сребро, злато.
към текста >>

237. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Това са били времена, в които човек не е говорил абстрактно: В началото беше Логосът, и Логосът бе у Бога, и Бог беше Логосът - това са били времена, когато човек е можел да говори нещо съвсем друго; тогава човек е можел да каже: в мен се формира издихание, и когато издиханието се образува по обичайния начин, то се оказва отражение на космическото творене, защото от жертвения дим той създава форми, представляващи за мен живи писмена, които ми откриват това, което искат да ми кажат планетарните светове.
Това са били времена, в които човек не е говорил абстрактно: В началото беше Логосът, и Логосът бе у Бога, и Бог беше Логосът - това са били времена, когато човек е можел да говори нещо съвсем друго; тогава човек е можел да каже: в мен се формира издихание, и когато издиханието се образува по обичайния начин, то се оказва отражение на космическото творене, защото от жертвения дим той създава форми, представляващи за мен живи писмена, които ми откриват това, което искат да ми кажат планетарните светове.
към текста >>

238. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

През онези древни епохи всеки от кандидатите за Посвещение трябваше да престои определено време в една съвсем необичайна обстановка.
Тази церемония беше външна и показна, но тя разтърсваше душите на много хора. Всъщност тази церемония в своя външен ритуал и във външното протичане на своя култ, тази церемония постоянно загатваше за това, което се разиграваше в свещените Мистерии с онзи човек, избиран и подготвян от йерофантите, за да стигне до Посвещение. През онези древни епохи всеки от кандидатите за Посвещение трябваше да престои определено време в една съвсем необичайна обстановка. Стените, подът и таванът на залата бяха черни. Цялата зала, в чиято среда се намираше единствено един ковчег или подобна на ковчег клетка, беше мрачна и тъмна. Тези, които стояха до ковчега и ръководеха Посвещението, се отнасяха към кандидата като към човек, изправен пред неизбежна смърт. Те подемаха траурни песни за смъртта. А на кандидата те даваха да разбере, че сега, след като бъде положен в ковчега, той ще изживее същото, което изживява всеки човек в първите три дни след своята смърт.
към текста >>

239. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

В наши дни е необичайно да се питаме, как се диша в едно или друго място.
По такъв начин, ако древният човек на Изтока е живеел, например, на индийска почва, той е преживявал индийската почва като особено важна за него, а всичко останало на Земята - на изток, запад, юг от него, е изчезвало в неопределеността Той малко се е интересувал по какъв начин Земята е свързана в тези други части с останалото космическо пространство; напротив, с нещо особено важна е била не само почвата, на която е живеел (виж рис. – в ляво, червено), но и разпростирането на Земята в космическото пространство в тази местност. Начинът на дишане, възможен за него на местна почва, се е усещал от него като преживяване от особена важност. В наши дни е необичайно да се питаме, как се диша в едно или друго място. Разбира се, ние и до сега сме зависими от добрите или лоши условия за дишане, но вече не осъзнаваме този факт. За древният обитател на Изтока това не е било така. Начинът, по който той е осъществявал дишането, е бил за него много дълбоко преживяване и така е стояла работата с всички други неща, които са зависели от характера на отношенията на границата на Земята с космическото пространство.
към текста >>

240. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Трябва да помним, че съвременната представа за нещата, която ние притежаваме в нашето обичайно съзнание, е била неизвестна за човека от онези времена.
Азия е означавала низшето духовно царство, в което са обитавали човешките същества. Трябва да помним, че съвременната представа за нещата, която ние притежаваме в нашето обичайно съзнание, е била неизвестна за човека от онези времена. Би било нелепо да се предположи, че той би могъл да си представи такова нещо, като материя, лишена от дух. Да говори, както ние говорим за кислорода и азота, е било съвсем невъзможно за човека на Древния Изток. За него кислорода е бил дух, духовно нещо, което действа стимулиращо и възбуждащо на всичко живо, ускорява жизнения процес в живия организъм. Азотът, за който ние сега мислим като за съдържащ се в атмосферата заедно с кислорода, е бил също духовен; той е бил това, което струи през Космоса, въздействайки на всичко живо и органично така, че да го подготви за възприемане на душевната природа. Такива примерно са били познанията на хората от Древния Изток относно кислорода и азота.
към текста >>

Останалото човечество в качеството на обичайно, ежедневно съзнание, е притежавало съзнание, много напомнящо сън наяве; това е било съноподобно ясновидство, което при нас се среща само при аномални преживявания.
За него кислорода е бил дух, духовно нещо, което действа стимулиращо и възбуждащо на всичко живо, ускорява жизнения процес в живия организъм. Азотът, за който ние сега мислим като за съдържащ се в атмосферата заедно с кислорода, е бил също духовен; той е бил това, което струи през Космоса, въздействайки на всичко живо и органично така, че да го подготви за възприемане на душевната природа. Такива примерно са били познанията на хората от Древния Изток относно кислорода и азота. И човек е познавал по такъв начин всички природни процеси в тяхната връзка с духа; разпространените в наши дни представи са му били неизвестни. Съществували са отделни индивидуалности, които са ги притежавали и именно те са били посветени. Останалото човечество в качеството на обичайно, ежедневно съзнание, е притежавало съзнание, много напомнящо сън наяве; това е било съноподобно ясновидство, което при нас се среща само при аномални преживявания. Животът на древноизточния човек е преминавал в тези сънища. Той е гледал планините, реките и облаците и е виждал всички предмети такива, каквито могат да се видят и чуят в такова съновидение.
към текста >>

Азия той е възприемал в своето обичайно състояние на сън наяве, тоест в това, което е било, така да се каже, ежедневното съзнание на това време.
Сънят не е бил за него този тежък сън, за който казваме - спи като пън и нищо не знае за себе си. Мисля, че и до сега има хора, които спят така, нали? Но тогава е нямало такива неща: даже в съня си човек е запазвал приглушена форма на съзнание. Когато той е давал отдих на тялото си, духовното е тъкало вътре в него, подобно на активността на външния свят. И в това тъкане той е възприемал съществата от третата йерархия. Азия той е възприемал в своето обичайно състояние на сън наяве, тоест в това, което е било, така да се каже, ежедневното съзнание на това време. През нощта в съня той е възприемал третата йерархия. А от време на време в съня му е влизало още по-приглушено съзнание, но такова, което дълбоко е засягало човешкия характер. По такъв начин, тези източни народи са имали, първо, своето ежедневно съзнание, в което всичко се е видоизменяло в имагинации и образи. Тези образи не са били толкова реални, както в по-древните времена, например времената на Атлантида и Лемурия или в лунната епоха. Въпреки това, те присъствали все още по времето на това азиатско развитие.
към текста >>

А в съня те са имали преживяване, което може да се облече в следните слова: ние дремем по отношение на обичайното земно съществуване, затова пък влизаме в царството на Ангелите, Архангелите и Архаите и живеем сред тях.
И така, през деня хората имали образи. А в съня те са имали преживяване, което може да се облече в следните слова: ние дремем по отношение на обичайното земно съществуване, затова пък влизаме в царството на Ангелите, Архангелите и Архаите и живеем сред тях. Душата се освобождава от телесността и живее сред съществата от висшите йерархии.
към текста >>

Това, което сега описваме е било обичайното състояние на съзнанието в най-древния азиатски период.
Той не е усещал това когато е бил потопен в съществата от третата йерархия, а го е усещал само тогава, когато е настъпвало още по-дълбоко сънно състояние. Макар и у хората никога да не е оставало истинско съзнание от това, което е ставало по време на сънно състояние от такъв род, въпреки това, преживяванията, свързани с втората йерархия, дълбоко са се запечатвали в цялото същество на човека. И това преживяване е оставало в човешкото чувство и след пробуждането. Човек е можел тогава да каже: аз бях милостиво благословен от висшите духове, чието съществуване протича от другата страна на планетарното битие. – Така са говорили древните хора за тази йерархия, която включва в себе си Господства, Сили и Власти. Това, което сега описваме е било обичайното състояние на съзнанието в най-древния азиатски период. Двете първи състояния на съзнание - сън наяве, бодърстване в съня и сън, в който е присъствала третата йерархия, са се преживявали съзнателно от всички. А мнозина, надарени с особен природен дар, са преживявали също нахлуването на по-дълбокия сън, по време на който втората йерархия е прониквала в човешкото съзнание.
към текста >>

Докато е пребивавал в този сън наяве, в сънно бодърстване, той е виждал навсякъде образи, намиращи се само в повече или по-малко символично съответствие с това, което сега ние наблюдаваме в ясни, точни очертания; в качеството си на посветен обаче, той е достигал до виждане на нещата такива, каквито ги виждаме ние сега в нашето обичайно съзнание; посветените с помощта на своето развито съзнание са могли да изучават това, което днешните деца учат в училище.
Каква е била природата и? Отговорът изумява, защото работата е там, че посветеният от Древния Изток е достигал същото съзнание, което вие имате сега! Вие го развивате по съвсем естествен начин на втората или третата година от живота си. Никой в Древния Изток не е достигал това състояние на съзнанието по естествен начин, а са го развивали в себе си изкуствено. Посветеният е трябвало да го изработи от сънищата наяве. Докато е пребивавал в този сън наяве, в сънно бодърстване, той е виждал навсякъде образи, намиращи се само в повече или по-малко символично съответствие с това, което сега ние наблюдаваме в ясни, точни очертания; в качеството си на посветен обаче, той е достигал до виждане на нещата такива, каквито ги виждаме ние сега в нашето обичайно съзнание; посветените с помощта на своето развито съзнание са могли да изучават това, което днешните деца учат в училище. И различието не е било в съдържанието. Разбира се , на тях не са им били известни абстрактните форми на буквите, които имаме сега: писмените знаци са се намирали в много по-тясна връзка с предметите и процесите в Космоса. Четене и писане, въпреки това, са изучавали в онези дни само посветените, защото писмо и четмо могат да се изучават, само ако притежаваш това ясно интелектуално съзнание, което е естествено за съвременния човек.
към текста >>

Ако обърнем нашия поглед върху случващото се с неофитите в мистериите, то следва да опишем това така: когато избраните индивиди, преминавайки сурови вътрешни изпитания, са се посвещавали във виждането на природата, достъпно днес за всеки, те съвсем естествено са имали следното чувство: ето човека с неговото обичайно съзнание.
Посветеният, както и другите хора, също е виждал духовното множество, но той развил вътре в себе си такова възприятие, както сега при нас, и поради това за него цялата картина започвала да се замъглява и небесното множество постепенно е изчезвало от погледа; тогава избухването на мълнията е могло да се види в този вид, в който сега я вижда всеки. Цялата природа в тази форма, в която я виждаме днес, е можела да бъде постигната в предишните времена само чрез посвещение. Но как се е отнасял човек към такова познание? Той по никакъв начин не е гледал на познанието, постигнато по такъв начин, с безразличието, с което гледат на познанието и истината днес. Съществувало е строго морално начало в човешкото преживяване на познанието. Ако обърнем нашия поглед върху случващото се с неофитите в мистериите, то следва да опишем това така: когато избраните индивиди, преминавайки сурови вътрешни изпитания, са се посвещавали във виждането на природата, достъпно днес за всеки, те съвсем естествено са имали следното чувство: ето човека с неговото обичайно съзнание. Той вижда множество елементарни същества, реещи се във въздуха. Но именно поради това, че има такова възприятие, той се лишава от свободна воля. Той напълно принадлежи на божествено-духовния свят. – Защото в този сън наяве, волята не е свободна, по скоро, тя е нещо, вливащо се в човека като божествена воля. И посвещаваният, който е виждал, как тези имагинации се отнасят към мълнията, се е научавал да казва благодарение на своя посветител: аз трябва да бъда човек, притежаващ в света свобода без богове, за когото боговете са изключени от дълбините на мировото съдържание.
към текста >>

241. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Знаете, че от позиция на духовната наука ние придаваме огромно значение на така наречената атлантска катастрофа (в нейните последствия за човешката еволюция), която е претърпяла Земята във времената, обичайно известни като ледников период.
В първите две уводни лекции ние се постарахме да придобием разбиране за това радикално изменение в устройството на човешката душа и характер, което е станало в хода на човешкото развитие - както доисторическото, така и историческото. За днешната лекция – във всеки случай за началото и – няма да ни се наложи да се връщаме няколко хилядолетия назад. Знаете, че от позиция на духовната наука ние придаваме огромно значение на така наречената атлантска катастрофа (в нейните последствия за човешката еволюция), която е претърпяла Земята във времената, обичайно известни като ледников период. Това е бил последния акт в изчезването на Атлантския континент, който сега е дъно на Атлантическия океан; след това имаме, както често сме описвали, пет последващи културни епохи, стигащи до нашето време. Първите две от тях не са оставили следа в историческата традиция, защото литературата, останала на Изток, даже всичко това, което се съдържа в изумителните Веди, в дълбоката ведическа философия, е само отзвук на това, което би ни се наложило да описваме, при желание да изобразим тези древни епохи. В моята книга "Въведение в тайната наука" аз вече говорих за тях като за древноиндийска и древноперсийска епохи.
към текста >>

35, червеното), - как това, което съществувало в необичайно разредено състояние във вид на силициев диоксид било всъщност нещо като сетивен орган за Земята и е могъл да възприема в себе си от всички страни имагинации и влияния от обкръжаващия Космос.
1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA 232)./ Те стигали до виждане на това, че преди обкръжението на Земята (сегашната атмосфера) е било не такова: на мястото на днешната атмосфера като обкръжение на Земята е имало крайно разреден белтък, летливо-течно белтъчно вещество. И те виждали, как всичко живо на Земята е черпело сили за своето съществуване от това летливо-течно белтъчно вещество, което било разпространено над Земята; и също, всичко живеело в това вещество. Те виждали, как това, което вече съществувало в някакъв смисъл вътре във веществото, - фино разпределено, навсякъде стремящо се към кристализация (виж рис. на стр. 35, червеното), - как това, което съществувало в необичайно разредено състояние във вид на силициев диоксид било всъщност нещо като сетивен орган за Земята и е могъл да възприема в себе си от всички страни имагинации и влияния от обкръжаващия Космос. И по такъв начин, в силициевия диоксид, съдържащ се в земната белтъчна атмосфера, е имало навсякъде имагинации, - конкретно, външно откриваеми.
към текста >>

Дадох този пример, защото тези две личности са се появили в края на период, който е имал необичайно значение в историята на човечеството.
Дадох този пример, защото тези две личности са се появили в края на период, който е имал необичайно значение в историята на човечеството. Аз обърнах внимание на това в лекциите в Щутгарт преди тринадесет години; фактически съм разгледал това от определена гледна точка. Тези личности, които отначало, в египетско-халдейската епоха, преминали през това, което мога да нарека широкомащабен космически живот, а след това задълбочили този космически опит вътрешно, в смисъл на определено уплътняване на душите си, сега, в последващата инкарнация, живели като Аристотел и Александър Велики*./*Аристотел, 384-322 пр. Р.X.; Александър Велики, 356-323 пр. Р.X. от 336 македонски цар, умрял във Вавилон./ Когато се разберат скритите дълбини на душите на Аристотел и Александър Велики, тогава започват да се прояснява, както обяснявах в Щутгарт, всичко, което се е проявило толкова проблематично в тези две личности, чийто живот е протекъл във времената, когато гръцката култура е клоняла към упадък и е започвало да преобладава римското владичество.
към текста >>

242. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Преди да получи посвещение, той е трябвало да бъде строго подготвен; подготовката, през която е трябвало да премине преди влизането в мистериите, винаги е била в онези времена необичайно строга и сурова.
Мистериите на Хиберния, ирландските мистерии, са съществували дълго време. Те са останали все още към времето на основаване на християнството и това са били мистерии, които в най-достоверен вид са съхранили определени черти на древното учение на мъдростта на атлантските народи. Позволете да ви обрисувам преживяванията на човек, посвещаван в ирландските мистерии в следатлантската епоха. Преди да получи посвещение, той е трябвало да бъде строго подготвен; подготовката, през която е трябвало да премине преди влизането в мистериите, винаги е била в онези времена необичайно строга и сурова. Човек, собствено, е трябвало да преобрази вътрешно своето душевно устройство, цялата своя човешка конституция. В Хибернийските мистерии се е смятало за особено важно, ученикът да се научи да разпознава в мощно вътрешно преживяване, какво в неговото обкръжение е илюзорно, - във всички тези неща, на които човек приписва съществуване на основата на своето сетивно възприятие. Тогава той би могъл да осъзнае всички трудности и препятствия, които среща човек, когато се стреми към истината, автентичната истина. И на него му показвали, как, всъщност, всичко, което ни заобикаля в сетивния свят, е илюзия и че истината се скрива зад илюзиите, така че истинското битие е фактически недостъпно за човека чрез сетивно възприятие.
към текста >>

И когато всичко това бивало преминато, след преживявания чак до противоположния полюс на това, което биха могли да постигнат, учениците се въвеждали (и тук трябва правилно да ви предам това, което като реалност е имало място в Хибернийските мистерии), - те се въвеждали в нещо като светилище, където се намирали две статуи-колони с необичайно мощна хипнотична сила и гигантски размер.
И всичко това се давало, за да може човек чрез преживяване, обратно на това, което той би трябвало да достигне на края в качеството на своя цел, да може да дойде до тази цел с правилно и дълбоко човешко чувство. Защото докато не се научиш на това, какво значи да живееш в заблуждение и илюзия, няма да можеш да оцениш битието и истината. И ученикът от Хиберния трябвало да се учи да цени истината и битието. И когато всичко това бивало преминато, след преживявания чак до противоположния полюс на това, което биха могли да постигнат, учениците се въвеждали (и тук трябва правилно да ви предам това, което като реалност е имало място в Хибернийските мистерии), - те се въвеждали в нещо като светилище, където се намирали две статуи-колони с необичайно мощна хипнотична сила и гигантски размер. Едната от тези статуи-колони отвътре била куха; обвивката, обграждаща кухото пространство, тоест целия материал, от който била направена статуята, бил напълно еластичен. При натискане на статуята в мястото на натиска се образувала вдлъбнатина, но трябвало само да престане натиска и формата се възстановявала. Цялата статуя-колона била направена по такъв начин, че в най-голяма степен е била обхваната главата; когато човек се приближавал до статуята, той имал следното усещане: силите се устремявали от главата в гигантското тяло. Защото, разбира се, той не е можел да види вътрешното пространство, той е можел да го усети само при натискане. И ученика са го поощрявали да натиска.
към текста >>

Той чувствал, като че всичко живо в него, което обичайно бива разпределено по цялото тяло, е влязло в кръвта му, като че кръвта му е била пронизана от сили и иска да изхвърчи през кожата му.
А във връзка с другата, мъжка статуя, той имал друго преживяване. Той чувствал, като че всичко живо в него, което обичайно бива разпределено по цялото тяло, е влязло в кръвта му, като че кръвта му е била пронизана от сили и иска да изхвърчи през кожата му. Тогава когато пред едната статуя той чувствал, че се превръща в обледенен скелет, пред другата чувствал, че всичко живо в него прегаря в топлина и той живее в силно опъната кожа. И това преживяване на вътрешността на човека, искаща да излезе от кожата, позволявало на ученика да получи ново озарение. Той е можел да си каже: сега ти чувстваш, какъв би бил, ако от всичко, което го има в Космоса, върху теб би действало само Слънцето. По такъв начин той се учил да познава дейността на Слънцето в Космоса и това, как дейността му е разпределена в Космоса. Той се учил да познава отношението на човека към Слънцето.
към текста >>

243. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Да, ние можем да гледаме на Юг с обичайното прозаично разбиране, но не и на Изток.
Да, ние можем да гледаме на Юг с обичайното прозаично разбиране, но не и на Изток. Гледайки на Изток, ние трябва да се обърнем към имагинациите. Ние трябва да виждаме на заден план могъщите мистерийни храмове на прадревна следатлантска Азия, в които мъдри жреци разяснявали на всеки от своите ученици връзката им с божествено-духовния Космос; там би могла да бъде намерена цивилизация, която се вижда от мистериите във времената на Гилгамеш, както съм ви я описвал. Ние трябва да видим тези удивителни храмове разпръснати по цяла Азия, а на преден план - Ефес, съхраняващ още в своите мистерии много от това, което се е изгубило в другите храмове на Изтока, макар заедно с това той сам вече да станал гръцки по характер. Защото в Ефес човек не е трябвало повече ни да изчаква благоприятна констелация на светилата или нужното време през годината, ни самият той да чака, докато достигне определената възраст преди да започне да получава откровения от боговете. В Ефес, ако човек е узрял за това, е можел да принася жертви и да прави определени упражнения, които му позволявали така да пристъпи към боговете, че те милостиво се спускали към него.
към текста >>

244. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

В тях има строго разделение на параграфи, както това обикновено прави Хегел; там се намират обичайните дефиниции.
На своите млади години Фридрих Теодор Фишер се залавя с една велика задача - да напише естетика в смисъла на философията на Хегел. И тези пет тома, които той е написал, фактически са една забележителна творба. В тях има строго разделение на параграфи, както това обикновено прави Хегел; там се намират обичайните дефиниции. Ако бих ви прочел няколко реда от тези томове, веднага бихте започнали да се прозявате, защото те съвсем не са написани в популярен хегелизъм, а са дефиниции като тези: - Красотата е изява на идеята в сетивна форма. Възвишеното е изява на идеята в сетивна форма така, че идеята надделява над сетивната форма. Комичното е изява на идеята в сетивна форма така, че надделява сетивната форма....и т. н.. - Това са неща, които са относително още интересни, но се отива още по-далеч! Тогава обаче срещу тези «дефиниции» стоят «декларации», така нареченото «дребно напечатано».
към текста >>

245. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Но през онези времена не беше обичайно някой да потегли веднага за други страни, когато не преуспяваше в своята родина.
Но през онези времена не беше обичайно някой да потегли веднага за други страни, когато не преуспяваше в своята родина. Несъмнено тази личност беше авантюрист, но тя не успя да се измъкне така бързо, нямаше възможност за това. И заедно с група негови хора съответният стана един вид крепостник в своето собствено предишно стопанство. Сега той трябваше да работи като крепостник с група от тези, които заедно с него бяха потеглили към приключения, докато през това време му беше отнето имението.
към текста >>

246. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Затова през всички времена е било обичайно ръководителите на дадено окултно движение да оставят, тези, които искат да направят нещо, да опитат как ще стане това, за да могат да се създадат убеждения чрез самите факти.
Затова през всички времена е било обичайно ръководителите на дадено окултно движение да оставят, тези, които искат да направят нещо, да опитат как ще стане това, за да могат да се създадат убеждения чрез самите факти. Този е единствено възможният начин да бъдат създавани убеждения. И това трябваше да стане също и в този случай.
към текста >>

247. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Още от традицията е знаел нещо за това разместване на логическите категории, на логическите основни понятия и съобщил каквото е знаел образно, според тогавашния обичай.
В това отношение от дълго време даже с философите се случва нещо смешно. В средата на Средновековието имаше един много умен човек, наречен Раймундус Лулус[3]. Още от традицията е знаел нещо за това разместване на логическите категории, на логическите основни понятия и съобщил каквото е знаел образно, според тогавашния обичай. Но ако той всъщност би казал истината, щеше да каже: - Моите съвременници всичките са дървени глави, защото те знаят само да казват а, б, в, г, д..., а не знаят да четат с основните понятия. Хората трябва да разбират, да свързват в ума си тези основни понятия така, както свързват буквите в думи и изречения. Тогава те ще могат да четат в духовния свят. - Но той не е казал това така директно, обичаят не е бил такъв по онова време. А е казал: - Основните понятия трябва да се напишат на листчета, да се вземе след това една рулетка, в която да се сложат, рулетката да се завърти, тези понятия да се разбъркат и тогава могат да се четат.
към текста >>

248. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Тези хора бяха запазили повече или по-малко в техния култ стария християнски обичай: да позволят на човека да слуша цялата литургия, да участва в нея едва след една дълга подготовка.
Това беше едно съвършено различно участие в литургията. Хората, за които ви говорих, че в своите души минаха през състоянията, които ви описах, гледаха от духовния свят надолу към Земята и виждаха особено, онова невъзможно за тях събитие на катехизисното преподаване. Тези хора бяха запазили повече или по-малко в техния култ стария християнски обичай: да позволят на човека да слуша цялата литургия, да участва в нея едва след една дълга подготовка. Тези хора, за които ви говорих, напълно познаваха една екзотерична /външна/ и една езотерична /вътрешна/ част на литургията. Те считаха за езотерична част тази, която следва след транссубстанцията.
към текста >>

249. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

И повече отколкото е обичайно ние ще трябва да свързваме с кармата, физическите явления, изразяващи се в здраве и болест при хората намиращи се под влиянието на Михаил, отколкото при хората под влиянието на Гавраил, или при хората на Рафаел, или други подобни.
Ето защо когато определени хора, а това всъщност сте всички вие, мои мили приятели, - са особено свързани с това течение на Михаил, тогава кармата на тези отделни хора може да бъде разбрана в същността си, само ако тя бъде мислена свързана с течението на Михаил. И ако разглеждаме Михаил като дух, който стои в особена връзка със Слънцето и с всички слънчеви импулси, тогава ще ни стане още по-ясно, какво извънредно дълбоко значение могат да имат тези импулси на Михаил именно за онези хора, които са изложени на тях, - духовното действа чак във физическия организъм. И повече отколкото е обичайно ние ще трябва да свързваме с кармата, физическите явления, изразяващи се в здраве и болест при хората намиращи се под влиянието на Михаил, отколкото при хората под влиянието на Гавраил, или при хората на Рафаел, или други подобни. Макар и Рафаел да е именно онзи дух, който стои във вътрешна връзка с лечебното изкуство - нещата във Вселената са преплетени, - все пак Михаил е духът, който най-здраво свързва кармата на човека със здравето и с болестта.
към текста >>

250. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Но в онези времена не беше обичайно да се пише по друг начин, освен, бих искал да кажа, по такъв каталогизиращ начин върху онова, което хората искаха да имат като една жива духовност.
Тази школа от Шартр е всъщност нещо чудесно. Когато днес някой вземе в ръцете си съчиненията на нейните учители - аз казах вече, те изглеждат като каталози от думи. Но в онези времена не беше обичайно да се пише по друг начин, освен, бих искал да кажа, по такъв каталогизиращ начин върху онова, което хората искаха да имат като една жива духовност. Обаче онзи, който може да чете такива неща, който може да чете именно в подреждането на нещата, той констатира, как онова, което произхожда от учителите на школата от Шартр, е проникнато от древна духовност. Обаче дълбоката духовност на школата не действаше само чрез това, че се преподаваше и че съществуваха множество ученици, които от своя страна разпространяваха каквото бяха научили, а тя действаше пряко по духовен начин. Тя действаше така, че също и в духовната атмосфера на човечеството по тайнствен начин се излъчваше онова, което като жива духовност живееше в Шартр. Ето защо през Франция чак до Италия ние виждаме духовните лъчи на тази школа от Шартр. Обаче в различни школи, които по тяхното външно име са исторически познати, се е преподавало едно такова учение за природата, каквото аз описах.
към текста >>

251. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Но сега именно благодарение на други кармически връзки една такава душа трябва да се въплъти, да кажем, в едно тяло, което изцяло е настроено към интелектуализъм, което приема от цивилизацията на настоящето само обичайните понятия, които всъщност се отнасят само за външните неща.
Но сега именно благодарение на други кармически връзки една такава душа трябва да се въплъти, да кажем, в едно тяло, което изцяло е настроено към интелектуализъм, което приема от цивилизацията на настоящето само обичайните понятия, които всъщност се отнасят само за външните неща. Тогава е възможно само едно нещо: Онова, което е било донесено като духовност от миналите въплъщения, да се оттегли в подсъзнанието и една такава личност да покаже може би известен идеализъм, склонност към всичко хубаво, към красиви, добри, истински идеали в интелекта, който развива, но без да стигне дотам, да повдигне от подсъзнанието в обикновеното съзнание нещата, които се намират в душата. Днес има много такива души. И за онзи, който може да гледа света по правилен начин с школувано око по отношение на духовното, за него някои физиономии днес противоречат на това, което се явява в съответните хора. Лицето казва: Тук в основата на душата се намира много духовност. Но щом човекът започва да говори, той съвсем не говори за духовност.
към текста >>

252. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Но както е било обичайно през онова време в някои области, докато тази личност е била надалеч от именията си, един друг завладял земите му.
Вие виждате, че е необходимо да се намерят нишките, които водят назад в предишни времена. Така при един друг случай бях доведен до една личност, която беше живяла някъде около деветото столетие в Североизточна Франция и беше една личност, която през първите години от своя живот притежаваше големи имения, което за тогавашното време го правеше богата, но също и войнолюбива личност, която беше извършила някои не особено големи авантюристични нападения. Когато тази личност достигна до една определена възраст, събира около себе си хора, с които предприема един приключенски поход, който завършва неуспешно, който е огромно разочарование за тази личност, която без да постигне нещо, е трябвало да се завърне в къщи. Но както е било обичайно през онова време в някои области, докато тази личност е била надалеч от именията си, един друг завладял земите му. Тази личност не намира повече своята собственост - невероятно е, но е станало така - и е трябвало да стане подчинен, един вид слуга в своя собствен дом. Там през нощта той обикновено се събирал със съседи и по един съзаклятнически начин се разменяли идеи за отмъщение, при което не произлязло нищо друго, освен че те били разменяни. Би могло да се каже, че се е разигравала една съзаклятническа реално-диалектическа игра с тези идеи на съпротива срещу господаря - почти както в стария Рим. Тази личност, на която й беше отнета собствеността и възможността да господства, става най-големият бунтовник в цялата област с непреклонна воля именно срещу онзи, който му беше отнел собствеността. И тази личност се роди през деветнадесети век и вътрешно душевно и мисловно стана това, което можеше да се породи от тази предишна инкарнация.
към текста >>

Когато отидем назад до предисторически земни времена, намираме нещо много особено, което е необичайно за днешния човек.
Това обаче, в което се раждаме, което се формира с нас, което се изгражда, когато ние се развиваме в майчиното тяло до един аз, е зависимо от лунните сили. И Яхве всъщност е един лунен бог. И когато се поглеждаше към Яхве, се казваше: - Яхве е вождът на лунните същества, от които произхождат силите, които поставят човека във физическото земно съществуване. Но когато в човека действат само лунните сили, той никога не би могъл да израстне извън това, което е вложила в неговия живот Земята. Сега човекът не може да направи това, той го е можел в древни времена. Когато отидем назад до предисторически земни времена, намираме нещо много особено, което е необичайно за днешния човек. Ние виждаме, как по-голямата част от определена класа хора през тридесетата година от живота си преживяват пълно преобразуване на душата си. Колкото и да изглежда необичайно, парадоксално за днешните хора, въпреки това в едно време, за което Ведите дават само слаб отзвук, това беше така. Тогава в древна Индия имаше хора, които не биха познали някого, ако го срещнеха отново след три години; при известни обстоятелства, те биха могли да научат от него, че са го виждали някога, но не го познаваха. Те са забравили всичко, което се е случило с тях до тридесетата им година, те са забравили дори идентичността на собствената си личност. И дори е имало едно учреждение, - ние ще го наречем служба, ние всичко наричаме служба и власти, - имаше една служба, където една такава личност можеше да отиде и да научи, къде е родена и коя е тя.
към текста >>

Колкото и да изглежда необичайно, парадоксално за днешните хора, въпреки това в едно време, за което Ведите дават само слаб отзвук, това беше така.
И когато се поглеждаше към Яхве, се казваше: - Яхве е вождът на лунните същества, от които произхождат силите, които поставят човека във физическото земно съществуване. Но когато в човека действат само лунните сили, той никога не би могъл да израстне извън това, което е вложила в неговия живот Земята. Сега човекът не може да направи това, той го е можел в древни времена. Когато отидем назад до предисторически земни времена, намираме нещо много особено, което е необичайно за днешния човек. Ние виждаме, как по-голямата част от определена класа хора през тридесетата година от живота си преживяват пълно преобразуване на душата си. Колкото и да изглежда необичайно, парадоксално за днешните хора, въпреки това в едно време, за което Ведите дават само слаб отзвук, това беше така. Тогава в древна Индия имаше хора, които не биха познали някого, ако го срещнеха отново след три години; при известни обстоятелства, те биха могли да научат от него, че са го виждали някога, но не го познаваха. Те са забравили всичко, което се е случило с тях до тридесетата им година, те са забравили дори идентичността на собствената си личност. И дори е имало едно учреждение, - ние ще го наречем служба, ние всичко наричаме служба и власти, - имаше една служба, където една такава личност можеше да отиде и да научи, къде е родена и коя е тя. Тези личности получаваха в мистериите средства да могат отново да си припомнят живота до тридесетата си година. Те бяха онези, които по-късно бяха наречени «два пъти родените», които дължаха своето съществуване на лунните сили, а своето второ земно съществуване дължаха на слънчевите сили.
към текста >>

Дори и за хора, които общо взето са добре настроени, това, което има да каже духовната наука днес изглежда доста необичайно.
Дори и за хора, които общо взето са добре настроени, това, което има да каже духовната наука днес изглежда доста необичайно. Човек не би могъл без известна ирония да чете това, което един иначе благонадежден дух като Мавриций Метерлинк[17] казва за мен, като основател на антропософията, под заглавието «Голямата загадка». Мавриций Метерлинк изглежда, че не може да отрече, че в първите уводи на моите книги стои нещо съвсем разумно. Това той забелязва. Но после той навлиза в нещо, което невероятно го обърква, където не може нищо да разбере. Е, човек би могъл да варира един израз от Лицхтенберг[18]: - Когато се сблъскват човек и книга и прозвучава кухо, не е нужно за това да е виновна книгата.
към текста >>

253. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Зад този жизнен период се показват тайните на Меркурий, така че когато някой - това обикновено не е обичайно, но би могло да бъде възможно - бъде посветен на осемнадесет години, чрез своето посвещение той би могъл да види лунните и меркуриевите тайни.
Втората глава обхваща възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост, там са тайните на Меркурий. Когато се разглежда тази възраст, в която децата ходят на училище, се виждат тайните на Меркурий. На медиците е познато, че това е възрастта, когато се прекарват детските болести. Това е най-здравата възраст в човешкия живот. Смъртността е относително минимална, когато се разглежда цялото човечество. Зад този жизнен период се показват тайните на Меркурий, така че когато някой - това обикновено не е обичайно, но би могло да бъде възможно - бъде посветен на осемнадесет години, чрез своето посвещение той би могъл да види лунните и меркуриевите тайни. Когато човек стане по-възрастен и погледне назад към периода от 14 до 21 г. в ретроспекцията се показва всичко това, което принадлежи към тайните на сферата на Венера. През времето от 14 до 21 г., когато при човека настъпи половата зрялост, в книгата на живота духовно се записват тайните на Венериното битие във Всемира. Живеем ли по-нататък от 21 до 42-та година, се нуждаем от три пъти по-голям период от време, защото когато погледнем назад, след като сме достигнали по-зряла възраст, ни се разкриват всичките същества от слънчевата сфера. Човек трябва да е над 42 години, за да може ретроспективно да съзерцава; тогава обаче ретроспективно той вижда слънчевите тайни.
към текста >>

Това са съществата, които в моите книги според един стар християнски обичай нарекох с името йерархия на Ангелите.
Вживяването в духовния свят е такова, че все повече се срещаме със същества, които стоят много по-високо от човека. В лунната сфера сме главно още сред същества, които са живели на Земята заедно с хората. Ние обаче още в лунната сфера виждаме онези същества, които ни водят от един земен живот в друг. Това са съществата, които в моите книги според един стар християнски обичай нарекох с името йерархия на Ангелите.
към текста >>

254. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Не е обичайно за един човек по такъв смел и авантюристичен начин за тогавашното време, първата половина на деветнадесето столетие, когато Адрия беше толкова несигурна - Гарибалди е роден през 1807 – неколкократно да кръстосва Адриатическо море, отново да попада в ръцете на пирати, да преживява големи авантюри, отново да се освобождава.
Но във всеки случай тази личност макар и да въздействаше така практически, така радикално политическо-практически в живота, от своя страна, когато човек я наблюдава, тя така забележително се изключва от живота - като че ли е живяла в един измислен свят и като че ли се е носела малко над Земята. Колкото и да беше практичен, Гарибалди беше също и идеалист. Това се вижда и в неговия външен живот. Нужно е да се разгледат само някои характерни черти на живота на Гарибалди и това веднага ще се забележи. Понеже остава малко време, искам само накратко да разкажа. Не е обичайно за един човек по такъв смел и авантюристичен начин за тогавашното време, първата половина на деветнадесето столетие, когато Адрия беше толкова несигурна - Гарибалди е роден през 1807 – неколкократно да кръстосва Адриатическо море, отново да попада в ръцете на пирати, да преживява големи авантюри, отново да се освобождава. Това още е възможно, това се случва и с други, но не с всеки се случва да се намира извън обичайния живот, да не чете вестници и да се случи така, че когато за първи път наистина прочита вестник, в него да прочете собствената си смъртна присъда! Това се е случило. Той се завърнал от някакво морско приключение и без да знае, бил обвинен, че бил взел участие в някакви политически заговори. В негово отсъствие той бил осъден на смърт, което прочита във вестника. Той изглежда съдбовно да стои над живота.
към текста >>

Това още е възможно, това се случва и с други, но не с всеки се случва да се намира извън обичайния живот, да не чете вестници и да се случи така, че когато за първи път наистина прочита вестник, в него да прочете собствената си смъртна присъда!
Колкото и да беше практичен, Гарибалди беше също и идеалист. Това се вижда и в неговия външен живот. Нужно е да се разгледат само някои характерни черти на живота на Гарибалди и това веднага ще се забележи. Понеже остава малко време, искам само накратко да разкажа. Не е обичайно за един човек по такъв смел и авантюристичен начин за тогавашното време, първата половина на деветнадесето столетие, когато Адрия беше толкова несигурна - Гарибалди е роден през 1807 – неколкократно да кръстосва Адриатическо море, отново да попада в ръцете на пирати, да преживява големи авантюри, отново да се освобождава. Това още е възможно, това се случва и с други, но не с всеки се случва да се намира извън обичайния живот, да не чете вестници и да се случи така, че когато за първи път наистина прочита вестник, в него да прочете собствената си смъртна присъда! Това се е случило. Той се завърнал от някакво морско приключение и без да знае, бил обвинен, че бил взел участие в някакви политически заговори. В негово отсъствие той бил осъден на смърт, което прочита във вестника. Той изглежда съдбовно да стои над живота.
към текста >>

Това наистина не е обичайният начин човек да се влюби!
Но и други случаи в живота му са още по забележителни. Така например се случва, че когато се е намирал на кораба в морето и се приближавал към брега, за да вземе участие в борбата за свобода в една чужда страна, той гледал през далекогледа към сушата. Това, което видял, била една много мила млада дама и Гарибалди се влюбил в нея през далекогледа! Това наистина не е обичайният начин човек да се влюби! Хора, които стоят здраво в живота, не се влюбват през далекоглед. Той обаче наистина се влюбил и отправил кораба в тази посока. Когато пристигнал, любимата не била повече там, но там стоял един мъж. Той му предложил да го покани на обяд и виж ти, това бил бащата на дамата, в която той се влюбил от пръв поглед през далекогледа! Той могъл веднага да вземе участие в гощавката, на която дамата присъствала.
към текста >>

След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите.
Жената трябвало да потърси съпруга си на бойното поле, минавайки през ужасни премеждия. Тя завързала с въже около врата си детето, за да го топли на гърдите си и минавайки през всичко възможно търсила мъжа си, за който чула, че бил убит. Тя го намерила още жив. Това е било една изключителна връзка. Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, преди неговата смърт. След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите. Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и след това те се разделили. Както виждате той е бил свързан със земния живот по по-различен начин, отколкото другите хора. Аз бях заинтересован да проследя един такъв живот.
към текста >>

Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и след това те се разделили.
Тя завързала с въже около врата си детето, за да го топли на гърдите си и минавайки през всичко възможно търсила мъжа си, за който чула, че бил убит. Тя го намерила още жив. Това е било една изключителна връзка. Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, преди неговата смърт. След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите. Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и след това те се разделили. Както виждате той е бил свързан със земния живот по по-различен начин, отколкото другите хора. Аз бях заинтересован да проследя един такъв живот.
към текста >>

255. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот.
Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот. Тогава той насочва също поглед към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възгледи, като мисли, дела, импулси и т.н. Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното човечество и т.н.
към текста >>

256. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Видите ли, в това отношение царува действително една пропаст между онова, което днес е обичайно за хората, и онова, което е било обичайно в едно недалечно минало.
Обаче не са така далече от нас в миналото столетията, когато човечеството е имало много по-голяма способност да чувствува тези неща. Тогава можеше да се случи, един мъдър човек да стои пред редица други хора и всеки един от тях да го опише по различен начин. Ако постъпваме еснафски, тогава ние ще кажем: една интересна личност е била описана от 20 души и всеки един я е описал по различен начин, следователно никой от тях не я е видял. Обаче може би и 20-те са го видели. Той се е преобразил за всеки един от тях, като се е поставил в отношение с Ангела на всеки един от тези хора. Видите ли, в това отношение царува действително една пропаст между онова, което днес е обичайно за хората, и онова, което е било обичайно в едно недалечно минало. Днес хората учат много, но те учат съвършено различно от това, което се е учело в миналото. По-висшето обучение, през което хората са минавали в едно недалечно минало, даваше указание, как онези, които като свещеници или учители трябваше да ръководят и напътват други хора; можеха да добият способността да се свържат с Ангела на един друг човек. Хората са изгубили даже и спомена за това. Учението на Ангелите беше една наука за онези, които искаха да станат ръководители на човечеството, за да добият способността да се преобразяват.
към текста >>

257. Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие GA_245 Указания за езотеричното обучение

Да се опита да измисли някакво действие, което според обичайното протичане на живота му дотогава съвсем не би предприел.
След като човек така се е упражнявал приблизително един месец, нека премине към едно второ изискване. Да се опита да измисли някакво действие, което според обичайното протичане на живота му дотогава съвсем не би предприел. Нека сам превърне тази постъпка в ежедневно задължение. Добре ще е, ако може да избере едно действие, което да повтаря всеки ден по възможност дълъг период от време. Отново е по-добре да започне с едно незначително действие, за извършването на което, така да се каже, да трябва да употребява вътрешна принуда, например всеки ден в определен час да полива купено цвете. След известно време към първото действие да прибави второ подобно, по-късно трето и т.н., колкото може да извършва при запазване на всичките си други задължения. Това упражнение също трябва да се прави един месец.
към текста >>

Само добросъвестното изпълнение на обичайния морал не е достатъчно за езотерика, тъй като този морал може да бъде много егоистичен, ако човек си каже: Аз искам да бъда добър, за да бъда смятан за добър.
Първо, че споменатите шест упражнения парализират лошото влияние, което могат да имат други окултни упражнения, така че остава само благотворното влияние. И второ, че всъщност те единствени осигуряват положителните резултати от медитацията и концентрацията. Само добросъвестното изпълнение на обичайния морал не е достатъчно за езотерика, тъй като този морал може да бъде много егоистичен, ако човек си каже: Аз искам да бъда добър, за да бъда смятан за добър. Езотерикът не прави доброто, за да бъде смятан за добър, а защото постепенно осъзнава, че само доброто движи еволюцията напред, докато злото, неразумността и грозното поставят препятствия по пътя на еволюцията.
към текста >>

258. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

И когато иска отново да поеме обикновения живот, той трябва в известен смисъл първо отново да се вмъква в обичайните симпатии и антипатии, което иначе става от само себе си.
Симпатия и антипатия към природните явления и преди всичко симпатия и антипатия към другите хора. Във всичко това участва нашето тяло. Разбира се, ние влагаме в него тази симпатия и антипатия, които в голямата си част имат своето основание пряко във физическите процеси на нашето тяло. В мига, в който посветеният се издигне в свръхсетивния свят, той заживява в един свят, в който симпатията и антипатията, свързани с телесността, му стават все по-чужди и по-чужди по времето на пребиваване в свръхсетивната област. Той се е отдалечил и се е откъснал от това, с което е свързан чрез своята телесност. И когато иска отново да поеме обикновения живот, той трябва в известен смисъл първо отново да се вмъква в обичайните симпатии и антипатии, което иначе става от само себе си. Когато се събуди сутрин, човек е навлязъл в своето тяло, разгръща същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, които е имал преди това. Това става от само себе си. Но когато е пребивавал в свръхсетивния свят и отново иска да се завърне към своите симпатии и антипатии, тогава той трябва да направи това с усилие, тогава трябва в известен смисъл да се гмурне, да се потопи в своята телесност. Това откъсване от собствената телесност е едно от явленията, което показва, че е направен известен напредък. Общо взето появата на по-великодушни симпатии и антипатии е нещо, което постепенно става принадлежност на посветения.
към текста >>

259. 4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Да се слее определена насока на мислене с обичайната в Европа форма на Християнството такава бе целта на тази група.
Християнски езотерици, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се противопоставиха имайки това впредвид. (Сравни К. Дж. Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год. Виж също бележките след края на петата лекция бел. англ. пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни животи. Да се слее определена насока на мислене с обичайната в Европа форма на Християнството такава бе целта на тази група. Тя желаеше учението за повтарящите се Земни животи което беше крайно необходимо да се разгласи да бъде оставено извън сметките. И един метод, подобен на използвания в случая на Синет, бе пуснат в действие.
към текста >>

Другото необходимо нещо ще ви стане ясно, ако помислите за хората, за които точно говоря, хора които бяха също под определено ръководство, и които не желаеха учението за повтарящите се Земни животи да се разпространи сред хората като истина, защото считаха, че това ще измени формата на Християнството, обичайна за Европа и Америка.
Другото необходимо нещо ще ви стане ясно, ако помислите за хората, за които точно говоря, хора които бяха също под определено ръководство, и които не желаеха учението за повтарящите се Земни животи да се разпространи сред хората като истина, защото считаха, че това ще измени формата на Християнството, обичайна за Европа и Америка. Те се захванаха за работа по особен начин, начин който можем ясно да разпознаем, ако опишем как тези окултисти се заловиха да опровергават "Езотеричен Будизъм" от Синет. Окултистите, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се наеха със задачата да оборят "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска.
към текста >>

260. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Често се е казвало и трябва отново и отново да бъде повтаряно, че приближаването към духовния свят е също и един вид пробуждане от обичайните условия и обстоятелства в живота; отново, следователно, това е изменение в метаморфозите на живота, подобно на метаморфозата, водеща от детството към способността за свободно отсъждане в по-късния живот.
Когато се приближаваме към идеи за духовния свят, ние ставаме в определено отношение по-свободни. Често се е казвало и трябва отново и отново да бъде повтаряно, че приближаването към духовния свят е също и един вид пробуждане от обичайните условия и обстоятелства в живота; отново, следователно, това е изменение в метаморфозите на живота, подобно на метаморфозата, водеща от детството към способността за свободно отсъждане в по-късния живот.
към текста >>

Този дар отдалечи нейните интереси от обичайните неща, но чудесните и родители насочваха всичко към нейната култура.
Този дар отдалечи нейните интереси от обичайните неща, но чудесните и родители насочваха всичко към нейната култура. Всички способности бяха живи в нея, всички дейности работеха, така че тя разбираше как да удовлетвори всички свои външни взаимоотношения, и докато сърцето и, духът и, бяха изцяло изпълнени с видения не от този свят, нейните действия и дела оставаха винаги подхождащи на най-възвишено благоприличие. Както тя израсна, навсякъде помагаща, непрестанно в големи и малки услуги, тя бродеше като Божий ангел на Земята, докато нейното изцяло духовно същество се движеше наистина около Слънцето на този свят, но в постоянно увеличаващи се кръгове към онова отвъд този свят.
към текста >>

261. 7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Пробуждане може да се получи в самия сън, и тогава човек знае, че не спи по обичайния начин, а е духовния свят.
Често съм ви казвал, че пробуждането може да бъде два вида. Пробуждане може да се получи в самия сън, и тогава човек знае, че не спи по обичайния начин, а е духовния свят. Указания по тази тема могат да се намерят в книгата "Път към себепознание. Осем медитации". Или може да се състои пробуждане в самия буден живот. Но изследване за живота на мъртвите се провежда най-лесно, когато пробуждането стане по време на сън, защото тогава собствената дейност е най-тясно свързана с онази на мъртвите.
към текста >>

Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си.
Въпреки това течението на живота продължава. Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими. По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност. Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си. След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват. След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен ред.
към текста >>

262. 8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

То не изглежда много значимо за някой, който го чете по обичайния начин, но то може силно да впечатли внимателния читател.
И така, казва Гарлайл, Данте със сигурност нямаше желание да бъде заточен по този начин! Но останеше ли във Флоренция, той може би щеше да стане нещо като кмет на града; той щеше да има много работа за вършене като една от водещите фигури във Флоренция, и "Божествена Комедия" нямаше да бъде написана. Така Данте бе задължен да изстрада нещо много неприятно, за да може човечеството да притежава "Божествена Комедия". Човечеството дължи това на съдбата, която Данте определено не бе избрал за себе си и тук Гарлайл несъмнено е прав. Има гениалност в това изказване. То не изглежда много значимо за някой, който го чете по обичайния начин, но то може силно да впечатли внимателния читател. Той може би няма да разбере защо неговите чувства ще бъдат приковани специално към този пасаж. Всъщност, самият Гарлайл не осъзнаваше неговата значимост. Той направи изказването, защото бе човек с дълбока проницателност, но той не почувства нищо от онова, което имам предвид тук. Трябва да ви обясня моята идея по заобиколен начин.
към текста >>

263. 9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт.
Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт. Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството.
към текста >>

И от тогава нататък това стана обичайно на Запад.
Знаете, че от Средновековието нататък трихотомията, както бе наречена разделянето на човека на тяло, душа и дух започна да бъде ерес в историческото Християнство. Както знаете, един сравнително ранен църковен събор премахна Духа и постанови, че човекът би трябвало да се разглежда като същество, състоящо се само от тяло и душа. И от тогава нататък това стана обичайно на Запад. В Средните Векове най-страшното нещо бе да се говори за Духа, за трихотомията; тя бе смятана за най-лошата от всички ереси, тъй като Духът бе отхвърлен, а тялото и душата установени като двойнственност. Това е доказателство за старанието да се търси дори и в числата като съотнесени към човека онова, което има значение само за този Земен свят. Тенденцията е човекът да бъде пазен в свят, който всъщност е само майа, защото той не отива отвъд мисленето, чувстването и волята, които самите са от същото естество. Вниманието бива ограничавано до онези следствия на настоящата инкарнация, продължаващи само през първия период между смъртта и новото раждане. Онова, което е изработено в човешкото същество, за да премине впоследствие в следващата инкарнция, е изцяло извън сметките.
към текста >>

264. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Най-добрият начин, по който можем да се предпазим, е да развием ясно, точно мислене, а не просто прехвърляне на нещата в мисълта, каквато е обичайната практика днес.
Все повече и повече за хората ще става техен дълг да внимават в такива моменти. Защото Ариман се възползва напълно от миговете, когато в изцяло буден живот някой изпада в състояние на замайване или виене на свят, в един вид сумрачно съзнание, когато се чувства не достатъчно здраво закотвен във физическия свят и започва да се предава на вихъра на Вселената, когато не стои здраво и стабилно на краката си като индивидуалност. Тези са моментите, когато е негов дълг да стои на пост, защото тогава Ариман лесно взема надмощие. Най-добрият начин, по който можем да се предпазим, е да развием ясно, точно мислене, а не просто прехвърляне на нещата в мисълта, каквато е обичайната практика днес. Би трябвало дори да отидем още по-далеч и да се опитаме да избягваме разговорни думи и общоприети модни фрази, защото щом използваме такива думи, идващи не от мисъл, а от навици на речта, ние не използваме мисленето дори и само за много кратко време. Това са особено опасни моменти, защото не им се обръща внимание. Би трябвало наистина да се стараем да избягваме употребата на думи, зад които няма достатъчно размисъл. Такава самотренировка, особено в тези задълбочени детайли, трябва да бъде предприета от онези, които сериозно се заемат със задачите на епохата. След всичко казано в тези лекции няма да ви бъде трудно да схванете какво е необходимо.
към текста >>

Важно е това да се знае, защото сред повечето хора има склонност, дори също и сред много наши приятели, на всяка цена да не изоставят нормалната форма на съзнание, а да останат в нея и да вкарат духовния свят в обичайното съзнание: с други думи, да не оставят Аза да се издигне, а да внесат духовния свят в Аза.
Важно е това да се знае, защото сред повечето хора има склонност, дори също и сред много наши приятели, на всяка цена да не изоставят нормалната форма на съзнание, а да останат в нея и да вкарат духовния свят в обичайното съзнание: с други думи, да не оставят Аза да се издигне, а да внесат духовния свят в Аза. Познанието за духовния свят е това, което би трябвало да се внася в обикновеното съзнание, а не самият духовен свят. Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното съзнание. Има мнозина, които не искат това; те искат опитността да бъде всъщност в нормалното съзнание; докато тя би трябвало да произлиза от съзнание, различно от нормалното, и да се пренася в нормалното. Много от нашите приятели обаче се опитват да имат видения в нормално съзнание, а не нещо, което е отзвук от различен вид съзнание. Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят.
към текста >>

Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят.
Важно е това да се знае, защото сред повечето хора има склонност, дори също и сред много наши приятели, на всяка цена да не изоставят нормалната форма на съзнание, а да останат в нея и да вкарат духовния свят в обичайното съзнание: с други думи, да не оставят Аза да се издигне, а да внесат духовния свят в Аза. Познанието за духовния свят е това, което би трябвало да се внася в обикновеното съзнание, а не самият духовен свят. Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното съзнание. Има мнозина, които не искат това; те искат опитността да бъде всъщност в нормалното съзнание; докато тя би трябвало да произлиза от съзнание, различно от нормалното, и да се пренася в нормалното. Много от нашите приятели обаче се опитват да имат видения в нормално съзнание, а не нещо, което е отзвук от различен вид съзнание. Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят. Много хора усърдно се опитват да видят духове или дейности на духове, но искат да ги видят точно така, както виждат физическите неща. Те искат да видят дух, но очакват този дух да има формата на мъж или на жена или може би на пудел, каквито те се виждат във физическия свят. В другия свят обаче не е като тук. Самият процес протича извън обичайното съзнание и в съзнанието навлиза най-много картина, образ, който се появява после. Накратко, не трябва да очакваме духовният свят да бъде просто един вид по-фин сетивен свят, нито че той ще говори с човешки думи, като единствената разлика ще бъде, че думите ще идват от духовния свят.
към текста >>

Самият процес протича извън обичайното съзнание и в съзнанието навлиза най-много картина, образ, който се появява после.
Много от нашите приятели обаче се опитват да имат видения в нормално съзнание, а не нещо, което е отзвук от различен вид съзнание. Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят. Много хора усърдно се опитват да видят духове или дейности на духове, но искат да ги видят точно така, както виждат физическите неща. Те искат да видят дух, но очакват този дух да има формата на мъж или на жена или може би на пудел, каквито те се виждат във физическия свят. В другия свят обаче не е като тук. Самият процес протича извън обичайното съзнание и в съзнанието навлиза най-много картина, образ, който се появява после. Накратко, не трябва да очакваме духовният свят да бъде просто един вид по-фин сетивен свят, нито че той ще говори с човешки думи, като единствената разлика ще бъде, че думите ще идват от духовния свят. Някои наши приятели често желаят да слушат по този начин гласове, които сякаш им говорят; очакват тези гласове да бъдат подобни на онези от физическия свят, просто предавайки различна, по-фина версия на нещата от физическия свят. Тези хора желаят да влязат в духовния свят с обичайното съзнание, което принадлежи само на физическия свят.
към текста >>

Тези хора желаят да влязат в духовния свят с обичайното съзнание, което принадлежи само на физическия свят.
Те искат да видят дух, но очакват този дух да има формата на мъж или на жена или може би на пудел, каквито те се виждат във физическия свят. В другия свят обаче не е като тук. Самият процес протича извън обичайното съзнание и в съзнанието навлиза най-много картина, образ, който се появява после. Накратко, не трябва да очакваме духовният свят да бъде просто един вид по-фин сетивен свят, нито че той ще говори с човешки думи, като единствената разлика ще бъде, че думите ще идват от духовния свят. Някои наши приятели често желаят да слушат по този начин гласове, които сякаш им говорят; очакват тези гласове да бъдат подобни на онези от физическия свят, просто предавайки различна, по-фина версия на нещата от физическия свят. Тези хора желаят да влязат в духовния свят с обичайното съзнание, което принадлежи само на физическия свят.
към текста >>

Трябва напълно да съзнаваме възможността, че веднага щом внесем нещо друго в обичайното съзнание, което всъщност е подходящо само за физическия свят, ние стигаме до Сцила и Харибда до Луцифер и Ариман.
Както виждате тук има особеност, която трябва да се има силно в предвид. Трябва напълно да съзнаваме възможността, че веднага щом внесем нещо друго в обичайното съзнание, което всъщност е подходящо само за физическия свят, ние стигаме до Сцила и Харибда до Луцифер и Ариман. Трябва да се научим да разпознаваме Луцифер и Ариман като реални Сили в това отношение. По тази причина се придава такова значение на отношенията между Луцифер и Ариман, и статуята в Гьотеанума ще бъде истинско изображение на това.
към текста >>

Да работят за унищожаването на физическия организъм е тяхна обичайна задача.
Областта на разрушителните духове, в която човек може да влезе, се разкрива най-ясно ако се наблюдава една душа в момента на преминаването и през портата на смъртта. Тогава тези духовни същества се развихрят в своите домакини; това не е изненадващо, защото те са духове на разрушението. Да работят за унищожаването на физическия организъм е тяхна обичайна задача. Това е част от тяхната практическа работа само че не трябва да остават прекалено дълго.
към текста >>

Не е трудно да се осъзнае каква опасност би имало, станат ли този род неща по-обичайни в бъдеще.
Това състояние на нещата естествено трябва да бъде предотвратено и то се избягва с точно придържане към правилния път. Обаче е замисъл на Луцифер да си въобразяваме, че нещо може да бъде отнето от човека и след това използвано, сякаш той вече не участва в него например, ако нечие учение е откраднато от някого и после се използва в света. Тук имате загатване за областта, в която такива неща действително се случват. Много може да се научи от една грешка преди всичко от заблудата, че учението може да бъде отделено от учителя. Разбирайки тези факти, някой може да научи много повече, отколкото само критикувайки ги което обаче може да е напълно оправдано. Не е трудно да се осъзнае каква опасност би имало, станат ли този род неща по-обичайни в бъдеще. А опасността наистина съществува!
към текста >>

265. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Свикнали сме също и с обичайните движения на детето; свикнали сме с непрекъснатите промени в условията на физическия свят.
В нашето непосредствено физическо обкръжение често пъти наблюдаваме как една майка носи на ръце малкото си дете. Естествено, това винаги е една вълнуваща гледка. Обаче ние просто сме свикнали – виждайки как майката носи детето да отделяме за тази прекрасна гледка съвсем малко време, дори, бих казал само броени секунди. Намирайки се във физическия свят, ние сме свикнали с това, как всеки момент главата на майката променя своето положение. Свикнали сме също и с обичайните движения на детето; свикнали сме с непрекъснатите промени в условията на физическия свят.
към текста >>

266. 6. Шеста лекция, 9 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

В епохите не дотам отдалечени от нашата хората усещаха нещата по друг начин и изобщо не биха допуснали, че една Мария, Божията майка, може да бъде нарисувана без озареното й лице, или с други думи, без нейното облято от светлина лице, твърде различно от обичайните представи за човешко лице.
В епохите не дотам отдалечени от нашата хората усещаха нещата по друг начин и изобщо не биха допуснали, че една Мария, Божията майка, може да бъде нарисувана без озареното й лице, или с други думи, без нейното облято от светлина лице, твърде различно от обичайните представи за човешко лице. Хората не можеха да си я представят иначе, освен в червена дреха и наметната със синя мантия, защото Божията майка можеше да бъде правилно включена в земния свят само по този начин, носеща земните емоции в своята червена дреха, докато синята мантия подсказваше душевната чистота, а озареното й лице светеше като откровение на самия Дух. Обаче подобно светоусещане е все още твърде далеч от верния художествен инстинкт. И току що аз всъщност се изразих по един определено нехудожествен начин. Верният художествен инстинкт проговаря в мига, когато човекът превръща синьото и червеното в свой собствен цвят, създавайки го от цветовете и от съотношението им със светлината и тъмнината, така че в този свят той вече няма нищо друго, освен цветовете, но те му говорят толкова много, че служейки си с тях, с преливане то между светлините и сенките, той може да нарисува Дева Мария.
към текста >>

Ако някой е подивял до такава степен, че нанася цветовете както му хрумне и вярва, че е постигнал онова състояние, което аз нарекох „преодоляване на обичайното рисуване“, той не е разбрал нещата както трябва.
Впрочем нека да не допускаме никакви недоразумения. Ако някой е подивял до такава степен, че нанася цветовете както му хрумне и вярва, че е постигнал онова състояние, което аз нарекох „преодоляване на обичайното рисуване“, той не е разбрал нещата както трябва. Защото с този израз аз исках да посоча, че рисунката трябва да се роди от самите цветове. Научавайки се да живеем в цветовете, ние ще се убедим, че това е точно така. Непосредственият живот в цветовете позволява на истинския художник напълно да се абстрахира от останалия свят и да извлича творбите си направо от цветовете.
към текста >>

И ако задържим безформеното там горе, на полагаемото му се място, ние постигаме, бих казал, от една страна, не друго, а пълния завършек на художественото произведение, защото тук се проявява художествената смелост да се изправиш пред бездната, където изкуството престава да съществува, където цветовете биват залети от светлината и където, в случай че продължим още по-нататък, ще попаднем в областта на обичайното рисува не.
Ако сега отново се вгледате долу, където са апостолите, Вие ще имате следното усещане: Да, фактически в картината на Тициан художествен е само образът на Мария! А горе, там започва опасността от прекрачване на границата, от преминаването в чистата, безформена, нехудожествена мъдрост. И ако задържим безформеното там горе, на полагаемото му се място, ние постигаме, бих казал, от една страна, не друго, а пълния завършек на художественото произведение, защото тук се проявява художествената смелост да се изправиш пред бездната, където изкуството престава да съществува, където цветовете биват залети от светлината и където, в случай че продължим още по-нататък, ще попаднем в областта на обичайното рисува не. Обаче рисуването не е живопис.
към текста >>

267. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ако това е така, тогава ти ставаш простете ми за необичайния в наши дни израз, подсказващ, че изгубвайки съзнанието за пренаталния живот, ние сме изгубили също и този импулс тогава ти ставаш един маестро на облеклото!
И все по-често започваме да си задаваме въпросите: Имаш ли ти, като антропософ, правилно разбиране за физическото тяло, което възниква от пространствените космически форми, за да се превърне после в един труп? Имаш ли представа за това, как душата, след като е напуснала физическото тяло, иска отново да бъде приета от мировото пространство? Отговориш ли си на тези въпроси, ти ставаш архитект. И още: Разбираш ли ти към какво се стреми душата, когато тя иска да навлезе в пространството с несъзнателните спомени от живота си преди раждането? Ако това е така, тогава ти ставаш простете ми за необичайния в наши дни израз, подсказващ, че изгубвайки съзнанието за пренаталния живот, ние сме изгубили също и този импулс тогава ти ставаш един маестро на облеклото! И това е другият полюс на архитектурното изкуство.
към текста >>

И всъщност евритмистът казва: Подвижният първообраз на човека съвсем не се изчерпва с обичайните движения на човешките крайници.
Сега човекът усеща: Да, ти си слязъл на Земята, обаче твоят първообраз е горе на Небето. И в този момент у теб възниква копнежът да превърнеш Земния свят в едно художествено изображение на небесния първо образ. Виждате ли, един ден човекът ще се превърне в инструмент за проявление на човешко-космическите връзки. Един ден човекът ще се превърне в евритмист. И всъщност евритмистът казва: Подвижният първообраз на човека съвсем не се изчерпва с обичайните движения на човешките крайници. Аз трябва да стигна до идеалния първообраз на човека, обаче за тази цел е необходимо да овладея съвсем друг вид движения. В евритмията намират израз онези движения, които са в съответствие с движенията на моя небесен първообраз. Ето защо евритмията, не е някакво изкуство на жестовете, нито пък се приближава до обикновения танц. Тя се намира по средата, като от едната й страна стои танцът, а от другата изкуството на жестовете или мимическото изкуство. Мимическото изкуство служи само за подсилване на изговореното слово.
към текста >>

268. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Опитах се още, навлизайки в различните области на изкуството, да посоча как истинското изкуство непрекъснато се стреми да се освободи от обичайните изразни средства.
Завчера се постарах да обясня, че антропософското познание, което в същото време е идентично с вътрешния живот на душата, съвсем не ни отклонява от изкуството и от художественото светоусещане, и че всеки, който пълнокръвно живее в антропософията, рано или късно открива в себе си същинските извори на художественото творчество. Опитах се още, навлизайки в различните области на изкуството, да посоча как истинското изкуство непрекъснато се стреми да се освободи от обичайните изразни средства.
към текста >>

269. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Защото е необходимо само да погледнете назад към вашия живот, когато вече е изминало достатъчно време, при това и именно към обичайните периоди, които не са едни и същи на брой при всекиго, но са налице.
Всичко това се случва, когато музикантът живее в последователността, в периодичното завръщане на тематичните групи и т. н. Завръщането не би трябвало да учудва никого. Защото е необходимо само да погледнете назад към вашия живот, когато вече е изминало достатъчно време, при това и именно към обичайните периоди, които не са едни и същи на брой при всекиго, но са налице. Бихте могли да посочите точно периодите, бихте могли да си кажете: В тази година започна един етап, който продължи до еди коя си година и т. н. Когато някой в 45-тата година от живота си[7] изживява даден период, той го изживява отново на едно следващо стъпало през 52-рата си година. Повторението в човешките преживявания може съвсем ясно да се долови - това, което е преживял през 52-рата си година, не е задължително да бъде същото като онова през 45-тата година, но по своя вътрешен характер то представлява нещо сходно.
към текста >>

270. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Същото е и с това пресилване у актьора при обичайния натуралистичен начин на говорене и при натуралистичните жестове.
Същото е и с това пресилване у актьора при обичайния натуралистичен начин на говорене и при натуралистичните жестове. Във времената, когато съществуваше усет към изкуството, господстваше друга тенденция. Жестовете тогава се стремяха към красивата, пластична форма, към раздвижената пластична форма. И произнасяното слово се стремеше в по-голяма степен към музикалното. Така че в действителност сценичното представление бе изведено извън обикновения натурализъм, като актьорите се движеха така, както по-възрастните между нас можеха навремето да видят при трагици като Клара Циглер[7] и други, които по-младите вече не познават. Тогава можеше да се види последната сянка от художественост, макар и вече в упадък.
към текста >>

Обаче тогава, когато ги отмести, той се натъква не на нашите обичайни тонове, а на тонове, които нашите тонови системи днес не притежават.
Нямах предвид, че в хронологическия ред все още има тонове, които звучат някак си заедно и биват възприемани като един тон. Не това се има предвид, а че днес във връзка с развитието на човечеството и обратно на онова, което до съвремието е преживявано от много хора просто като един тон, човек започва да говори за нещо като разчленяване, разцепване на тона в самия него, за по-дълбоко навлизане в тона, към излизане надолу под тона и отгоре над тона към друг тон. И имах предвид, че разполагайки с така изменените същински тонове, заедно с двата полутона, които е образувал от тях, когато човек има тези три тона, той може да изрази варииращия основен тон. Тогава той е малко по-друг тон. И при нововъзникващите тонове, които образуват една малка мелодия, човек ще забележи, че трябва да отмести единия надолу, а другия - нагоре. Обаче тогава, когато ги отмести, той се натъква не на нашите обичайни тонове, а на тонове, които нашите тонови системи днес не притежават. И мисля, че по този начин ще се породи едно разширяване на нашата тонова система.
към текста >>

Естествено днес все още можем да предизвикаме негодувание, ако смятаме, че разглеждането на изкуството трябва да приеме напълно различна форма от обичайния метод на разглеждане в изкуствознанието, от традиционния метод.
Естествено днес все още можем да предизвикаме негодувание, ако смятаме, че разглеждането на изкуството трябва да приеме напълно различна форма от обичайния метод на разглеждане в изкуствознанието, от традиционния метод. Но днес сме стигнали до точката, от която трябва да напреднем в загатнатата посока. Тук също става дума за това, че въпроси като „Каква е същността на изкуството? Каква е същността на човека? “, които се свеждат до даването на дефиниции, изобщо ще престанат да съществуват. Става дума за това, че ние все повече трябва да се опитваме да проумеем какво са имали предвид хора като Гьоте, който в увода си за учението за цветовете[15] казва: „За същността на светлината не може да се говори.
към текста >>

271. 5. Пета лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

В училищната си практика Вие би трябвало да вмъкнете обичайния подход на днешното време.
Да, тези неща следва да се имат предвид; в противен случай опустошителните въздействия върху естественонаучното мислене могат да се окажат много големи. Ако ние бихме си позволили да говорим тук неподготвени по тази тема, а и за всичко, свързано с Вашата реформаторска дейност, това би означавало, в педагогическата си практика Вие да се придържате към досегашните психологии, към досегашните принципи на възпитание и т.н. В училищната си практика Вие би трябвало да вмъкнете обичайния подход на днешното време. Обаче всичко, което е станало „обичайно" в тази област, е същинска злина от гледна точка на истинската психология.
към текста >>

Обаче всичко, което е станало „обичайно" в тази област, е същинска злина от гледна точка на истинската психология.
Да, тези неща следва да се имат предвид; в противен случай опустошителните въздействия върху естественонаучното мислене могат да се окажат много големи. Ако ние бихме си позволили да говорим тук неподготвени по тази тема, а и за всичко, свързано с Вашата реформаторска дейност, това би означавало, в педагогическата си практика Вие да се придържате към досегашните психологии, към досегашните принципи на възпитание и т.н. В училищната си практика Вие би трябвало да вмъкнете обичайния подход на днешното време. Обаче всичко, което е станало „обичайно" в тази област, е същинска злина от гледна точка на истинската психология.
към текста >>

272. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Сънуващата душа работи над тялото само до известна степен; нейното влияние откриваме в обичайните движения и жестове на тялото.
Ако сега преминем от съждението към понятието, ще установим: от духовна гледна точка, понятието се спуска в най-дълбоките пластове на човешкото същество, то просто навлиза в спящата душа. Да, понятието попада в спящата душа, а тя е тази, която непрекъснато работи над човешкото физическо тяло. Будната душа не работи над тялото. Сънуващата душа работи над тялото само до известна степен; нейното влияние откриваме в обичайните движения и жестове на тялото. Обаче спящата душа изгражда самите форми на човешкото тяло. Образувайки понятия, т.е. доразвивайки съжденията, Вие се намесвате в живота на спящата душа, или с други думи, Вашите въздействия засягат самото тяло. Обаче още в мига на своето раждане що се отнася до телесните форми човекът е в един относително завършен вид и сега душата разполага само с една възможност: да запази и усъвършенствува това, което човек приема по наследство от своите родители, прародители и т.н. Всеки ден ние срещаме различни хора и те застават пред нас със своите различни физиономии.
към текста >>

273. 5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

При малки пакости подходящо средство за излизане от не-обичайната ситуация е хуморът.
Но ако има нанесени повреди ще бъде правилно децата сами да ги поправят, но не като платят за това, а го свършат сами. Може да използувате една или повече недели, за да оправите нещата. При малки пакости подходящо средство за излизане от не-обичайната ситуация е хуморът.
към текста >>

274. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Кафето е обичайно за журналистите, за да могат да излагат мислите си последователно.
Кафето също не е добро за децата, защото от него те стават педантични. Кафето е обичайно за журналистите, за да могат да излагат мислите си последователно. Това не трябва да се култивира у децата. В процеса на развитие на мисленето това качество трябва да се развие по естествен път. Кафето и чаят са от нещата, които трябва да се избягват.
към текста >>

275. 13. ТРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 4. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Р.Щ.: Такива грешки са нещо обичайно.
Р.Щ.: Такива грешки са нещо обичайно. Обичайно е да се сметне грешката. Има случай, в който е направена такава грешка и е трябвало да се коригира. Когато Коперник е създал своята "Коперникова система", той е поставил три тези. Ако и трите се използваха за скицирането на пътя на земята в космоса, то щеше да се получи едно съвсем различно движение, от това, което се приема днес от нашите астрономи и се учи в училище. Това елипсовидно движение е възможно само защото третата теза не се съблюдава.
към текста >>

Обичайно е да се сметне грешката.
Р.Щ.: Такива грешки са нещо обичайно. Обичайно е да се сметне грешката. Има случай, в който е направена такава грешка и е трябвало да се коригира. Когато Коперник е създал своята "Коперникова система", той е поставил три тези. Ако и трите се използваха за скицирането на пътя на земята в космоса, то щеше да се получи едно съвсем различно движение, от това, което се приема днес от нашите астрономи и се учи в училище. Това елипсовидно движение е възможно само защото третата теза не се съблюдава. Когато астрономът насочи далекогледа навън, нещата не отговарят.
към текста >>

276. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919 GA_296 Възпитанието

Така самият човек на петата следатлантска епоха е насилствено насочен към духовното, към предрожденното, и така той е поставен и от още нещо в една необичайна ситуация, който трябва да развие, коя то трябва да доведе до напредък.
Така самият човек на петата следатлантска епоха е насилствено насочен към духовното, към предрожденното, и така той е поставен и от още нещо в една необичайна ситуация, който трябва да развие, коя то трябва да доведе до напредък. Паралелно с призрачния светоглед се движи и индустриализма. Още вчера насочих вниманието ви върху това. А основното в индустриализма е това, че машината носителя на индустриализма е прозрачна за духа. Следствието на това обаче е, че човешката воля, която се насочва върху машината, в действителност не се насочва към една реалност, не се насочва към действителност. Принципно машината е една химера за обхватната световна реалност.
към текста >>

277. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

Какво всъщност живее в повечето хора, които днес още искат да научат за безсмъртието водени от поднивата на обичайните религии, какво живее в тези хора?
А важен за всяко развитие на духовната култура в бъдещето ще бъде един въпрос: въпросът за безсмъртието. Ще трябва да сме наясно, че всъщност една голяма част от човечеството разбира това безсмъртие именно от времето, когато много хора стигаха до отричане на безсмъртието. Какво всъщност живее в повечето хора, които днес още искат да научат за безсмъртието водени от поднивата на обичайните религии, какво живее в тези хора? В тях живее поривът да знаят нещо за това, което става с душата, когато човекът премине през портите на смъртта.
към текста >>

278. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни. Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот. Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят. Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>

279. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни. Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот. Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят. Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>

280. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Човек говори как трябва да се възпитава и че трябва да се възпитава по начин различен от обичайния днес.
Вторият елемент е нещо, което изпълва човека с едно тихо чувство на срам, когато започнем да говорим за възпитателно изкуство. Защото когато говори, човек се изправя срещу една аудитория. Човек говори как трябва да се възпитава и че трябва да се възпитава по начин различен от обичайния днес. Или фактически човек непрекъснато повтаря: Всички Вие сте зле възпитани. И човек дори призовава тези, които са зле възпитани, да започнат да възпитават по-добре. Ние предполагаме, че както говорещият, така и слушателите, всъщност разбират добре как трябва да се възпитава, въпреки че самите те би трябвало да се чувствуват изключително зле възпитани.
към текста >>

И когато при определени хора грижата стане нещо обичайно, когато тя продължава, тогава тези хора имат постоянно суха уста, с лепнещ език и горчив вкус; те дори имат лек задух.
Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности. Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване. Да приемем, че до детето е застанал един угрижен човек, такъв човек, който има основание да бъде угрижен. При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие на тези душевни грижи в областта на конституцията, мимиката и движението на неговото тяло намира в слаба степен някакъв външен израз. Когато имаме някаква грижа, устата ни е винаги малко пресъхнала. И когато при определени хора грижата стане нещо обичайно, когато тя продължава, тогава тези хора имат постоянно суха уста, с лепнещ език и горчив вкус; те дори имат лек задух. При възрастният човек тези физически състояния представляват само тихи подтонове на живота.
към текста >>

В нашето така ужасно обективно настроено време дори мнозина родители признават, че техните деца са безделници, докато в по-ранни времена това не е било обичайно: тогава всяко едно дете е било за родителите “послушно”.
Тук човек може би ще каже: В наше време, когато много маловажни неща биват възприемани така ужасно обективно, все още съществуват хора, които считат за неуместно, ако трябва да имат религиозно усещане спрямо едно дете, което проявява себе си като един нехранимайко. Човек може би ще каже: Какво трагично усещане мога да имам спрямо това дете, изживяващо себе си като един нехранимайко? В нашето така ужасно обективно настроено време дори мнозина родители признават, че техните деца са безделници, докато в по-ранни времена това не е било обичайно: тогава всяко едно дете е било за родителите “послушно”. Това е едно по-добро настроение от днешното.
към текста >>

281. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И съвсем иначе оживяват нещата в детето, ако по този начин го оставим да съпреживява реалността, обичайната суха реалност на деня, а именно когато първоначално се научи художествено да изживява в простото рисуване елементите, онези, бих казал, цветни срички и думи, чрез които то изразява самото себе си.
Помислете си само как децата съпреживяват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна Гърция, при всеки един цвят те имат и съответното усещане. Тогава в тяхната душа оживява това, което е Гърция и в известен смисъл детето отново създава Гърция, тръгвайки от самото себе си. По този начин човекът наистина приема в себе си света по един жив начин. И съвсем иначе оживяват нещата в детето, ако по този начин го оставим да съпреживява реалността, обичайната суха реалност на деня, а именно когато първоначално се научи художествено да изживява в простото рисуване елементите, онези, бих казал, цветни срички и думи, чрез които то изразява самото себе си.
към текста >>

282. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Погледнете социалните структури в Гърция, в Рим: необичайно голям брой роби, а над тях – едно самодоволно, благоденстващо – разбира се, тези думи са относителни – висше съсловие; и Вие не бихте могли да разберете социалната структура, без да вникнете в нейния произход, в теократичния произход, направил възможно това, че тази социална структура се превърна в нещо, дадено на човека от Бога или Боговете, превърна се в нещо достоверно не само за главата, но и за сърцето, нещо достоверно за целия човек; тъй че робите се чувствуваха поставени на точното си място по силата на божествения миров ред.
Те представляваха съвсем други социални общности. Те бяха такива социални общности, всред които структурата на човешките отношения се определяше от инспирациите на жреческото съсловие, което беше чуждо на обикновените житейски изисквания. Импулсите, необходими за външния свят, бяха извличани от духовния свят. Погледнете социалните структури в Гърция, в Рим: необичайно голям брой роби, а над тях – едно самодоволно, благоденстващо – разбира се, тези думи са относителни – висше съсловие; и Вие не бихте могли да разберете социалната структура, без да вникнете в нейния произход, в теократичния произход, направил възможно това, че тази социална структура се превърна в нещо, дадено на човека от Бога или Боговете, превърна се в нещо достоверно не само за главата, но и за сърцето, нещо достоверно за целия човек; тъй че робите се чувствуваха поставени на точното си място по силата на божествения миров ред. Социалният живот на древното човечество може да бъде обяснен само като едно проникване на инспирираните от духовния свят заповеди във външната материално-физическа социална структура.
към текста >>

От Изтока звучат не само думите: “Обичай Бога повече от всичко”, но и нещо друго: “и своите ближни като самия себе си”.
Тези заповеди, които откъснатото от света жреческо съсловие получаваше, определяха не само това, което беше необходимо за душевното спасение на човека, не само това, което той усещаше и мислеше за раждането и смъртта, но те определяха и самите отношения между хората. От Изтока звучат не само думите: “Обичай Бога повече от всичко”, но и нещо друго: “и своите ближни като самия себе си”. Днес ние се отнасяме към тези думи: “и своите ближни като самия себе си” твърде абстрактно. Но през епохата, когато инспирираният жрец отправяше тези думи към тълпите, те съвсем не бяха абстрактни. Тогава между отделните хора действуваше нещо, което едва по-късно беше обозначено с думите “право” и”морал”. Защото тези отношения в областта на правото и морала, които бяха включени в общочовешката еволюция едва по-късно, се съдържаха в първоначалната божествена заповед: “Обичай своите ближни както самия себе си”, която чрез инспирираните жреци залегна в основите на теокрацията. Но божествените заповеди определяха също и формите на стопанския живот, онова, което човекът трябваше да върши със земята, добитъка и т.н., и отзвук от всичко това.
към текста >>

Защото тези отношения в областта на правото и морала, които бяха включени в общочовешката еволюция едва по-късно, се съдържаха в първоначалната божествена заповед: “Обичай своите ближни както самия себе си”, която чрез инспирираните жреци залегна в основите на теокрацията.
Тези заповеди, които откъснатото от света жреческо съсловие получаваше, определяха не само това, което беше необходимо за душевното спасение на човека, не само това, което той усещаше и мислеше за раждането и смъртта, но те определяха и самите отношения между хората. От Изтока звучат не само думите: “Обичай Бога повече от всичко”, но и нещо друго: “и своите ближни като самия себе си”. Днес ние се отнасяме към тези думи: “и своите ближни като самия себе си” твърде абстрактно. Но през епохата, когато инспирираният жрец отправяше тези думи към тълпите, те съвсем не бяха абстрактни. Тогава между отделните хора действуваше нещо, което едва по-късно беше обозначено с думите “право” и”морал”. Защото тези отношения в областта на правото и морала, които бяха включени в общочовешката еволюция едва по-късно, се съдържаха в първоначалната божествена заповед: “Обичай своите ближни както самия себе си”, която чрез инспирираните жреци залегна в основите на теокрацията. Но божествените заповеди определяха също и формите на стопанския живот, онова, което човекът трябваше да върши със земята, добитъка и т.н., и отзвук от всичко това. Вие ще намерите още в Мойсеевите закони. Човекът усещаше себе си поставен в земния свят – както по отношение на своя духовен живот, така също и по отношение на своя правов, морален и стопански живот – именно благодарение на божествените сили. Теокрацията беше една единна структура, понеже се основаваше на един импулс. Трите ú съставни части: духовният живот, правовият живот и стопанският живот представляваха един общ организъм, ръководен от един импулс, който не идваше от Земята.
към текста >>

283. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Смятам за напълно естествено, че моята книга “Същност на социалния въпрос” днес в Германия е почти забравена – прекалено е да се изразя по този начин, но е почти така – въпреки че през 1919 тя се разпространи необичайно бързо.
Смятам за напълно естествено, че моята книга “Същност на социалния въпрос” днес в Германия е почти забравена – прекалено е да се изразя по този начин, но е почти така – въпреки че през 1919 тя се разпространи необичайно бързо. Защото времето, за което тази книга беше замислена – и имаща предвид Средна Европа – това време отмина. Това време отмина в мига, когато настъпи онзи силен валутен спад, който напълно върза ръцете на немската икономика.
към текста >>

Погледнете необичайно умната преценка на хората, когато в Европа се въведе златното покритие на валутата.
Погледнете необичайно умната преценка на хората, когато в Европа се въведе златното покритие на валутата. Ако се задълбочите в това, което тогава се обсъждаше в търговските дружества, в парламентите – казвам го не с ирония, а с пълно убеждение – Вие ще откриете един изключителен пример на човешката разсъдливост. Вие се изпълвате с дълбок респект, ако се задълбочите в това, което от средата на 19. век извънредно умните хора започнаха да говорят относно влиянието на златното покритие върху социалния ред на света. Вие сте дълбоко респектирани, когато те строго доказват и логически, и практически, че след като златното покритие дойде, тогава ще процъфти и свободната търговия.
към текста >>

Но какво се прибави към онова мислене, което разглеждаше социалния организъм изцяло в юридическо-диалектически смисъл, както и от гледна точка на обичайния морал?
Но какво се прибави към онова мислене, което разглеждаше социалния организъм изцяло в юридическо-диалектически смисъл, както и от гледна точка на обичайния морал? Прибави се красивото, радващото човешкото милосърдие, човешкото състрадание. И тъкмо сега, когато социалният въпрос се превърна в един изгарящ световен въпрос, тъкмо сега навсякъде в Западна Европа ние виждаме как се появиха спестовните касички за Изтока. Това е хубаво, много хубаво! Срещу това не може да се възрази и аз бих искал да кажа, че колкото повече помощи за Изтока се събират, толкова е по-добре. Обаче всичко това идва от миналото, а не от бъдещето.
към текста >>

284. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това, което трябва да бъде изложено в тази лекция, бих желал да го постигна така, че в един вид програма, по следния начин, да разпределя материала за разглеждане: първо бих желал да ви дам някои неща, посочващи трудностите в днешното обичайно образование, по пътя към едно действително разглеждане същността на болестта.
Това, което трябва да бъде изложено в тази лекция, бих желал да го постигна така, че в един вид програма, по следния начин, да разпределя материала за разглеждане: първо бих желал да ви дам някои неща, посочващи трудностите в днешното обичайно образование, по пътя към едно действително разглеждане същността на болестта. Като Второ след това бих желал да ви посоча в каква насока трябва да се търси познанието за човека, което познание да даде действителната основа за медицинската дейност. Трето бих желал да посоча възможностите за едно рационално лечение чрез опознава не връзките на човека с останалия свят. В тази част бих желал да отговоря на въпроса, дали изобщо е възможно лечение и дали то е мислимо. И четвърто, като мисля, че това може би ще бъде най-важната част на разглежданията, което обаче трябва да се слее с другите три точки бих желал до утре или до други ден всеки един от участниците да ми запише това, което би желал да чуе, това, за което желае да се говори в този курс. Тези желания могат да простират върху всичко възможно.
към текста >>

към тези борци за обичайната хормонална патология принадлежат най-вече бих могъл да назова и други имена Парацелзий и Ван Хелмонт, които именно на прехода на 15, 16 век към 17 век, въвеждат ново течение в медицинското мислене.
Те са говорили за 4-те основни съставни части на човешкия организъм, но причината поради която са ги характеризирали по този или по онзи начин, ги е отвеждало назад към едно познание, всъщност вече заляло заедно с Хипократ. Говорело се е все още за после действията на това познание, за свойствата на течностите, съставящи човешкия организъм. Ето защо в основата си това, което е възникнало чрез Гален, и което е продължавало да действува до 15 век, представлява съвкупност от стари наследства, станали все по-неразбираеми. Но винаги е имало отделни хора, които на основата на все още съществуващото са могли да знаят; че тук трябва да се посочи нещо, което не се изчерпва с химически установимото или с физически установимото, с чисто земното. И към тези хора, които са знаели, че трябва да се посочи онова в човешкия организъм, чрез което течните субстанции в него действуват по начин, различен от този, който може да се констатира химически, т. е. към тези борци за обичайната хормонална патология принадлежат най-вече бих могъл да назова и други имена Парацелзий и Ван Хелмонт, които именно на прехода на 15, 16 век към 17 век, въвеждат ново течение в медицинското мислене. При това бихме могли да кажем, че те се опитват да формулират нещо, което другите вече са престанали да формулират. Но във формулировката се е съдържало нещо, което всъщност би могло да бъде проследено, само ако човек е в известна степен ясновидец, както решително Парацелзий и ван Хелмонт са били. Трябва да си изясним всички тези неща, иначе няма да се разберем за това, което и днес все още е залепнало за медицинската терминология, на което вече е непознаваемо по отношение на своя произход.
към текста >>

Защото може да се работи само с позитивната представа за това отклонение, докато обичайните представи, дадени от официалната наука, всъщност са само негативни.
Сега ще ви помоля да обърнете внимание на следното. Аз започнах с това, да Ви обърна внимание, че този, който днес се занимава в областта на медицината, по необходимост трябва да си постави въпроса: Що за процеси са всъщност болестите? Всъщност по какво те се отличават от тъй наречените нормални процеси в човешкия организъм? Защото може да се работи само с позитивната представа за това отклонение, докато обичайните представи, дадени от официалната наука, всъщност са само негативни. Посочва се само, че такива отклонения съществуват. И след това се правят опити, как да бъдат отстранени отклоненията. Но дълбок възглед за същността на човека в действителност не съществува. И в основата си цялостните медицински представи страдат от липсата на дълбок възглед за същността на човека. За щото какво всъщност представляват болестните процеси?
към текста >>

Задачата е, действително да разберем, каква разлика съществува между процесите в човешкия организъм, които ние определяме като болестни процеси и които в основата си представляват съвсем нормални природни процеси, които обаче трябва да бъдат предизвикани от определени причини, и онези процеси, които обикновено определяме като здрави, и които са обичайните.
Защото едва по този начин ще разберем, от кой край на космическото битие е възможно отстраняването на подобен процес. В крайна сметка дори определянето му като абнормен представлява препятствие; и защо не един процес в човек трябва да бъде назован абнормен? Дори, когато си порежа пръста това е относително абнормно за човека, защото ако не си порежа пръстта, а изрежа някаква форма от парче дърво, то това е нормален процес. Нали, това, че сме привикнали да проследяваме именно други процеси, вместо да си порежем пръста, с това все още нищо не се казва: по земята просто са се разпространили игри на думи. Защото това, което се случва, когато си порязвам пръста, от определена гледна точка е подобно в своето развитие и е точно толкова нормално, както и друг някакъв природен процес. Задачата е, действително да разберем, каква разлика съществува между процесите в човешкия организъм, които ние определяме като болестни процеси и които в основата си представляват съвсем нормални природни процеси, които обаче трябва да бъдат предизвикани от определени причини, и онези процеси, които обикновено определяме като здрави, и които са обичайните. Тази основна разлика трябва да бъде открита. Тя няма да бъде открита, ако не можем да подходим по такъв начин в разглеждането на човека, който начин действително да води до човешката същност. За целта в това въведение бих желал да Ви посоча поне първите елементи, които след това ще разглеждаме подробно поотделно.
към текста >>

285. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Когато съберете всичко онова, което от другата страна представлява приемането на храна, преработката на храна, вещество обмяната в обичайния смисъл на думата, то имате другия полюс на процесите в човешкото устройство.
единия полюс на цялото човешко същество ни е даден, когато изследваме приемането на храна, преработката на храна в най-широк смисъл на думата, до уравновесяването с дишането. Уравновесяването с дишането се извършва чрез ритмична дейност. Ние ще говорим още за значението на ритмичната ни дейност. Но като слято с дихателната дейност, като принадлежаща към дихателната дейност трябва да разгледаме нервно сетивната дейност, всичко онова, което се отнася до външното възприемане и до продължението на това външно възприемане, до преработването му от нервната дейност. Ако от една страна си представите всичко онова, което е свързано с дихателната дейност, със сетивно-нервната дейност, то в известен смисъл имате единия полюс на човешкото устройство. Когато съберете всичко онова, което от другата страна представлява приемането на храна, преработката на храна, вещество обмяната в обичайния смисъл на думата, то имате другия полюс на процесите в човешкото устройство. В значителна степен сърцето е онзи орган, който чрез своите наблюдаеми движения, представлява израз на уравновесяването между горното и долното, и който психически или може би по-добре казано подпсихически, е онзи орган за възприемане, осъществяващ съобщаването между двата полюса в човешкото устройство. Според този принцип можете да изследвате всичко, което Ви предлагат анатомията, физиологията, биологията и ще видите, че едва по този начин се хвърля светлина в човешкото устройство. Докато не различите горното от долното, свързани чрез сърцето, няма да можете да разберете човека, защото съществува основна разлика между всичко онова, което се извършва чрез дейността на долното устройство на човека и това, което се извършва в горното му устройство.
към текста >>

Но разбира се, тези изрази трябва да бъдат разширени спрямо обичайната словесна практика.
Същественото е да бъде обхваната с поглед цялата картина, физиономията на болестта. Тази физиономия по един определен начин винаги ще си дава клонящата в една или друга посока картина на неврастенията или на хистерията. Но разбира се, тези изрази трябва да бъдат разширени спрямо обичайната словесна практика. И така добихме достатъчно добра представа за това взаимодействие на горното с долното, и изхождайки от него, постепенно ще разберем, как това, което първоначално е само функционално, т.е. както бихме казали, което протича в етерното, както уплътнявайки в известен смисъл своите сили посяга към органично-физическото, и как можем да говорим за това, че първоначално проявило то се като хистеричен белег, може да се добие физически образ в различните заболявания на долната част на тялото, в известна степен, и как от друга страна неврастенията може да добие физически образ под формата на заболявания на шията, на главата. Да се изследва това бих желал да кажа отпечатване на първо начално функционалните явления на неврастенията и хистерията, това ще бъде изключително важно за бъдещата медицина. (Дисхармонията в целия храносмилателен процес, изобщо във всички процеси на долния организъм, ще бъде последица бих желал да кажа на органически превърналата се хистерия). Но това, което протича в даден организъм, то от своя страна въздействува обратно върху целия организъм.
към текста >>

Да вземем най-обичайното явление в даден човек, който е потенциално туберкулозно болен, т.е.
Да вземем най-обичайното явление в даден човек, който е потенциално туберкулозно болен, т.е. при когото туберкулозата е все още въпрос на бъдеще, все още е в процес на подготовка. Тогава може би ще забележим, че този човек кашля, ще видим, че има болки в гърлото, в гърдите, може би и в крайниците. Ще забележим състояние на известна умора при него и ще забележим нощни изпотявания. Какво е всичко това? Ако разгледаме тези явления, какво всъщност представляват те?
към текста >>

286. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Постепенно става нещо обичайно, на нервната система да се приписват цялата душевна дейност, и всичко душевно-духовно, осъществяващо се в човека, да бъде обяснено с паралелни процеси, протичащи в нервната система.
Днес, макар и в слаба степен, ще се опитаме да се приближим до отговора на този въпрос: отговор, който ще ни се удаде напълно едва в хода на лекциите. Но при това веднага можем да кажем, че природонаучното обосноваване на медицината, характерно за днешното време, всъщност прегражда пътя, който Ви очертах. При съвременните условия е изключително трудно да се върви по този път, защото е много странно, че тъкмо материалистичната насока на 19 век довежда до това, да не се преценяват функциите на следващата система, която трябва да причислим към костната, мускулната и сърдечната система, а именно на нервната система. Постепенно става нещо обичайно, на нервната система да се приписват цялата душевна дейност, и всичко душевно-духовно, осъществяващо се в човека, да бъде обяснено с паралелни процеси, протичащи в нервната система. Вие знаете, че в книгата си "Върху загадките на душата" трябваше да възразя срещу подобен вид наблюдение над природата. Много неща от опита, способни да до принесат за затвърждаване на тези истини, ще бъдат разгледани именно в следващите лекции. При това се опитах да покажа, че с нервната система са свързани само същинските процеси за формиране на представите, докато не по индиректен, а по директен начин всички емоционални процеси са свързани с ритмичните процеси в организма. Обикновено съвременният учен всъщност се представя, че емоционалните процеси непосредствено нямат нищо общо с ритмичната система; но тъй като тези ритмични процеси се пренасят върху нервната система, то ученият мисли, че емоционалният живот също изживява себе си чрез нервната система. По същия начин се опитах да покажа, че целият волеви живот е свързан, не индиректно чрез нервната система, но е свързан директно с веществообменната система.
към текста >>

Ала тук идваме до една област, където и обичайното ни медицинско обучение отново вместо органичната взаимовръзка цари чист агрегат.
Ала тук идваме до една област, където и обичайното ни медицинско обучение отново вместо органичната взаимовръзка цари чист агрегат. Наистина, медиците предварително слушат курс по естествени науки, и след това върху основата на този естественонаучен курс се изграждат общата и специална патология, общата терапия и т.н. Но когато започнат същинските медицински лекции, не може много да се разбере, как тези процеси, обсъждани в същинските медицински лекции, и по-точно как се отнасят лечебните средства спрямо процесите във външната природа. Вярвам, че лекарите преминали съвременното медицинско обучение, не само разсъдъчно, но и с цялата си душа ще почувствуват като недостатък факта, че когато практически трябва да се намесят в болестните процеси, те усещат в себе си едно чувство, едно чувство на несигурност, когато трябва да приложат едно или друго средство. Наистина много рядко съществува действително познание за връзката на приложеното лечебно средство с това, което протича в човека, което е действително налице в него. Тук става дума, че тъкмо поради природата на този проблем изпъква необходимостта от реформа в медицинското образование.
към текста >>

287. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това твърдение ще се стори може би на мнозина любопитно, но то е по-научно от много неща, залегнали в обичайната за днешното време патология.
Така поради твърде слабото противодействие на горния човек спрямо долния, могат да се активизират сили, които да не са в състояние да спрат този заложен вегетативен процес, който трябва да бъде препятствуван, т.е. растителния процес. Тогава се създава възможност за възникването на богата чревна флора, и тогава чревната флора става белег за факта, че именно долната част на човешкото тяло не работи по съответния начин. Тук, обаче, съществува нещо своеобразно, че тези дейности при човека, които би трябвало да се извършат на долните нива, биват отблъснати назад и натрупани, ако не могат да протекат на съответното място. И така, ако в долната част на тялото не е възможно да протекат определени процеси, предназначени за тази долна част на тялото, то тези процеси биват отблъснати назад. Това твърдение ще се стори може би на мнозина любопитно, но то е по-научно от много неща, залегнали в обичайната за днешното време патология. Тези процеси, които нормално би трябвало да протичат в долните части на човека, биват изтласкани в горните части, и дори произхода на отделяния на белия дроб и на други високо разположени части, като плевра и други подобни, трябва да бъде търсен в съотношението на нормалните или абнормални отделителни процеси в долната част на човешкото тяло. Изключително важно е, правилно да вникнем в това изтласкване на органичните процеси от долната в горната част на тялото, при което много от процесите, които могат да протекат в горната част на тялото, не са нищо друго освен процеси, изместени от долната част на тялото. Когато не се осъществява правилно взаимодействие между горната и долната част на човека, тогава тези процеси биват изтласквани назад.
към текста >>

Така, дори ако предпоставката на обичайната медицина беше правил на, дори тогава тази забрана за плюенето би била нещо изключително смешно.
Тази забрана е смешна, поради това, че всеки би трябвало да знае, че дори най-обикновената дифузна слънчева светлина за най-кратко време убива бацилите, убива туберкулозните бацили. Така, ако след известно време, след много кратко време изследвате храчката, то в нея няма да има туберкулозни бацили. Слънчевата светлина веднага убива бацилите. Така, дори ако предпоставката на обичайната медицина беше правил на, дори тогава тази забрана за плюенето би била нещо изключително смешно. Такива забрани имат смисъл най-много по отношение на хигиената в широк смисъл на думата.
към текста >>

288. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И така, съвсем независимо от факта, че при появата на серумната терапия се постъпи по един много странен начин, трябва да се каже нещо съвсем принципно тъкмо срещу обичайната серумна терапия.
В по-нова време настъпи бих казал нещо много обнадеждаващо нещо, което трябва да е родство, взаимоотношение между човека и животното. И така, съвсем независимо от факта, че при появата на серумната терапия се постъпи по един много странен начин, трябва да се каже нещо съвсем принципно тъкмо срещу обичайната серумна терапия. Виждате ли, при появата на серумната терапия, тогава на практика Беринг постъпи по един странен начин. Когато човек проследи изнесените речи и публикациите, разпространявани повече по периферията, в които се говореше само за това, как серумът трябва да помогне, тогава човек можеше да получи впечатлението, че тук действително става дума за реформа на цялото медицинско дело. Да, но когато човек се обърнеше към това, което описваха основните трудове, тогава излизаше наяве странния факт и това не е преувеличение, вероятно един или друг от Вас знае това че лечението, което трябваше да бъде основано на базата на изследванията върху морските свинчета, и да бъде пренесено в човека, това лечение се бе оказало "благоприятно" при един "учудващо висок" брой морски свинчета. А именно, о цялото голямо количество морски свинчета, обработени със серума, е имало едно единствено, което е показало благоприятен резултат, едно единствено морско свинче, т.е. от един маскиран животински лечебен процес, в един момент, когато вече са се биели барабаните в полза на серумната терапия.
към текста >>

289. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И често, при изследването на тези неща, съм се питал: на какво се дължи, та толкова много болестни процеси в обичайната медицинска литература се обозначават като такива с "неизвестен произход", обозначават се като нещо, до чиито произход не можем да достигнем.
Влиянието на Луната обаче се появява сравнително най-рано и най-ясно. Това отново ни навежда на мисълта, че при разглеждането на човека постоянно трябва да свързваме пространството с това, което се отнася до времето. Едва като сме сторили това можем в правилна светлина да разгледаме определени явления, възникващи в живота на човека. И при отделните подробности винаги по малко ще се докосваме до това, как да постъпваме, за да виждаме в правилна светлина обстоятелствата, отнасящи се до опознаването на човека. Виждате ли, това което въздействува върху човека, започва в основата си още преди раждането, всъщност още преди зачатието. И често, при изследването на тези неща, съм се питал: на какво се дължи, та толкова много болестни процеси в обичайната медицинска литература се обозначават като такива с "неизвестен произход", обозначават се като нещо, до чиито произход не можем да достигнем. Това се дължи на обстоятелството, че не се обръща внимание на факта, че комплексът от сили, които вчера определихме като извънтелурически е вече налице, дори когато човекът се приближава към своето зачатие, не само към своето раждане, и че всичко, което въздействува върху човека, предизвиква обратни въздействия, така че известни процеси, разположени в действителност преди зачатието, предизвикват противодействия след зачатието, или след раждането. И понякога в човешкия живот наблюдаваме само това, което настъпва след раждането и което представлява вид противодействие срещу нещо, което е било още преди зачатието, и което съществува във връзка с цялостното битие на природата. Това, което казвам сега, се отнася в силна степен до всичко свързано с осификацията (ossificatio-вкостеняване бел. прев.) и със склерозата. Склерозата, а също така и вкостеняването всъщност предизвикват процеси, имащи своето противоположни процеси още преди зачатието.
към текста >>

290. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Там, където е възможно, единствено поради по-висши опортюнистични причини, бих желал това, което трябва да разгледам, все пак да го свържа с обичайното днес, за да бъдете в състояние да хвърлите мост между това, което духовната наука може да Ви даде и това, което представлява външната наука.
За да продължим по-нататък е нужно да си припомним следното. Там, където е възможно, единствено поради по-висши опортюнистични причини, бих желал това, което трябва да разгледам, все пак да го свържа с обичайното днес, за да бъдете в състояние да хвърлите мост между това, което духовната наука може да Ви даде и това, което представлява външната наука. Разбира се това, което ще разясня в следващите изречения бих могъл да го характеризирам и по един по-подчертан духовно научен начин; но искам да направя връзка с обичайните представи на днешната наука, представи, които вече съществуват. Физиологът и днес говори на основата на това, с което разполага, от което духовният учен не се нуждае по причина, че не му е необходимо в същия този смисъл да анатомизира (да анализира морфологически бел. прев.) нещата; но нека установим връзката с това. Няма нужда да приемаме вредата, извършена от други по пътя на анатомизирането, но все пак трябва да се съобразяваме с факта, че вече съществува и е дала своите резултати. Тази вреда ще изчезне само тогава, когато естествената наука бъде оплодена от духовната наука.
към текста >>

Разбира се това, което ще разясня в следващите изречения бих могъл да го характеризирам и по един по-подчертан духовно научен начин; но искам да направя връзка с обичайните представи на днешната наука, представи, които вече съществуват.
За да продължим по-нататък е нужно да си припомним следното. Там, където е възможно, единствено поради по-висши опортюнистични причини, бих желал това, което трябва да разгледам, все пак да го свържа с обичайното днес, за да бъдете в състояние да хвърлите мост между това, което духовната наука може да Ви даде и това, което представлява външната наука. Разбира се това, което ще разясня в следващите изречения бих могъл да го характеризирам и по един по-подчертан духовно научен начин; но искам да направя връзка с обичайните представи на днешната наука, представи, които вече съществуват. Физиологът и днес говори на основата на това, с което разполага, от което духовният учен не се нуждае по причина, че не му е необходимо в същия този смисъл да анатомизира (да анализира морфологически бел. прев.) нещата; но нека установим връзката с това. Няма нужда да приемаме вредата, извършена от други по пътя на анатомизирането, но все пак трябва да се съобразяваме с факта, че вече съществува и е дала своите резултати. Тази вреда ще изчезне само тогава, когато естествената наука бъде оплодена от духовната наука. И така да проверим, какво близко родство, каква близка връзка съществува между процеса, протичащ в окото и процеса, протичащ в обонянието и по-точно във вкуса, между проникването на обонятелния нерв в останалата органична субстанция и разпростирането на зрителния нерв в окото.
към текста >>

291. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Първо силициево киселинните процеси се осъществяват съвсем обичайно навсякъде там, където се образуват силикати, т.е.
И тъй като връзката на всичко това, което външно е в растението и в камъка, с онова, което в човека и разположеното зад белия дроб, черния дроб и т.н. не е така близка, то по тази причина изследването на лечебните процеси, произхождащи от тази област, естествено значително по-трудно. Но рационален път откриваме именно, когато си изясним, че по един определен начин, вътре в себе си, човекът непрекъснато носи склонността да извежда органичната тенденция, противоположното от това, което протича външно. Да вземем конкретния пример. Да вземем за пример процесите на силициевата киселина. Първо силициево киселинните процеси се осъществяват съвсем обичайно навсякъде там, където се образуват силикати, т.е. където се образува кварц и други подобни минерали. Тези процеси, протичащи тук, имат своя обратен образ в човешкия организъм. Но тези процеси са залегнали също така в основата на определени други процеси, които днес за съжаление се вземат все още много слабо под внимание, процеси в орната земя и във всичко онова, което протича между орната земя, между почвата въобще, имаща кварцов характер и онези органи на растението, които се спускат в почвата органите с характер на корени. И всичко онова, което ние получаваме от растенията, използувайки пепелта, то от своя страна е в тясно родство със кварцовия процес във външната среда. Само че този кварцов процес във външната среда има своя обратен образ във вътрешността на човека.
към текста >>

ако сме наясно в какво се състои лечебната сила, са често в основата си, такива каквито са, изключително добри лечебни средства, а именно, когато тяхното лечебно въздействие не бъде премахнато чрез обичайната диета.
По този начин обобщаваме това от земния елемент, което обусловено от извънземния елемент, е с метален характер, и това, което иначе носи скален характер, както и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на въглената киселина и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на силициева киселина. Тук ние бавно се доближаваме до възможността да конкретизираме нещата от външния свят, които трябва да въведем в човешкия организъм, за да му донесем в един или друг случай излекуване. При това винаги ще трябва да обръщаме внимание на следното, че всичко онова, което в слаба степен въздействува върху нисшите сетива, което слабо въздействува върху обонянието и върху вкуса, т.е. което бих желал да кажа не разкрива ярко навън същността си, то може да действува в много силни разреждания, докато по-слаби разреждания са нужни от тези вещества, които ярко изявяват същността си на обонянието и на вкуса. Тези субстанции, които са силни на мирис и вкус, т.е. ако сме наясно в какво се състои лечебната сила, са често в основата си, такива каквито са, изключително добри лечебни средства, а именно, когато тяхното лечебно въздействие не бъде премахнато чрез обичайната диета.
към текста >>

292. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Виждате ли, когато човекът яде своята обичайна варена храна, когато асимилира нейните сили, тогава той външно осъществява нещо, което по определен начин организмът, приемащ сурова храна, сам би трябвало да осъществи.
Тъй както ми се струва, в лечебния процес има изключителна възможност въпроса за обработване, варена храна и за суровата храна. Отново не желая да защитавам едното и другото аз моля в тази област да не ме считате за агитатор но обективно трябва да изследваме, какво всъщност е налице тук. Виждате ли, когато човекът яде своята обичайна варена храна, когато асимилира нейните сили, тогава той външно осъществява нещо, което по определен начин организмът, приемащ сурова храна, сам би трябвало да осъществи. Още чрез вареното и т.н. човекът позволява да бъде отнето нещо, което той сам би трябвало да стори, приемайки сурова храна. Нали въпросът се свежда до това, че ние, като хора, сме така устроени, че в периферията си в известен смисъл сме свързани с цялата природа, но в центъра си, към който преди всичко спада и храносмилането, там ние се отделяме от природата, индивидуализираме се.
към текста >>

293. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

да спре обичайното протичане.
Вие можете добре да изследвате тази антитенденция на белия имел против праволинейното устройство, когато наблюдавате как белият имел въздействува върху изтласкването на плацентата. Белият имел задържа плацентата в човешкия организъм, т.е. със същността си той извършва противоположното на това, към което се стреми праволинейното устройство. Това е нещо, принадлежащо към най-съществените свойства на активните процеси на белия имел: да въздействува така, че да задържа плацентата, т.е. да спре обичайното протичане. При по-фини процеси в човешкия организъм, но процеси, почиващи върху същото, върху което почива и задържането на плацентата, всичко това, разбира се, изпъква в много по-слаба степен. Но същото, което въздействува така силно, когато белият имел се противопоставя на праволинейната устройствена тенденция, същото това изпъква ясно пред нас чрез образите, получени при разглеждането на имелните въздействия въобще. И така, когато забележим, че имелът противодействува на тенденциите на етерното тяло, не желаещо например да проникне в правилна степен физическото тяло, и ако упражним определено въздействие чрез имела, тогава етерното тяло твърде силно прониква във физическото тяло и възникват престъпни гърчове. В други случаи именно чрез въздействието на имела възниква това странно чувство, сякаш във всеки момент можем да се строполим на земята. То са неща, свързани от своя страна и с обстоятелството, че белият имел съществено може да повлияе появата на полюции.
към текста >>

Белият имел кара природата да работи специално за него в смисъл, че той не желае да вирее в обичайния годишен ритъм, да цъфти през пролетта и след това да дава плод, но всички тези неща белият имел развива през различно време, именно през специален период от време, през зимата.
И така, навсякъде можете да видите, така например и във връзка с възникването на епилепсията, че в себе си белият имел притежава способността да противодействува на човешкия организъм. Това обаче е много по-малко свързано с паразитната му същност, отколкото с обстоятелството, че белият имел кара цялата природа да работи специално за него (в оригинала идиоматичен израз, буквално: "кара природата да му опече специална наденица, ако ми позволите да употребя този тривиален израз, който виенчани ще разберат добре... " бел. прев.). Белият имел кара природата да работи специално за него в смисъл, че той не желае да вирее в обичайния годишен ритъм, да цъфти през пролетта и след това да дава плод, но всички тези неща белият имел развива през различно време, именно през специален период от време, през зимата. По този начин белият имел консервира тъкмо онези сили, които се противопоставят на обичайния ход на нещата. Ако не бихме предизвикали прекалено обосновани духовно-научни изследвания, но в мига, в който от друга страна започне практическия лечебен процес, започва и пълната зависимост от начина на обработване на имелната субстанция, за което всъщност почти не съществуват необходимите познания, за да бъде провеждан този процес по правилен начин.
към текста >>

По този начин белият имел консервира тъкмо онези сили, които се противопоставят на обичайния ход на нещата.
И така, навсякъде можете да видите, така например и във връзка с възникването на епилепсията, че в себе си белият имел притежава способността да противодействува на човешкия организъм. Това обаче е много по-малко свързано с паразитната му същност, отколкото с обстоятелството, че белият имел кара цялата природа да работи специално за него (в оригинала идиоматичен израз, буквално: "кара природата да му опече специална наденица, ако ми позволите да употребя този тривиален израз, който виенчани ще разберат добре... " бел. прев.). Белият имел кара природата да работи специално за него в смисъл, че той не желае да вирее в обичайния годишен ритъм, да цъфти през пролетта и след това да дава плод, но всички тези неща белият имел развива през различно време, именно през специален период от време, през зимата. По този начин белият имел консервира тъкмо онези сили, които се противопоставят на обичайния ход на нещата. Ако не бихме предизвикали прекалено обосновани духовно-научни изследвания, но в мига, в който от друга страна започне практическия лечебен процес, започва и пълната зависимост от начина на обработване на имелната субстанция, за което всъщност почти не съществуват необходимите познания, за да бъде провеждан този процес по правилен начин.
към текста >>

Но такива неща са изключително важни, за да се поучим за определени взаимоотношения в природата, тъй както в културните отношения е важно да хвърлим поглед например върху изразено ниската консумация на захар, както е била обичайна в Русия, и върху изразено високата консумация в западния свят, в английския свят.
От друга страна употребата на чай е тази, която ни пречи, непрекъснато, педантично и академично да свързваме едната мисъл с другата, поради което, ако това достигне крайната си степен, ние не бихме могли да се изразяваме духовно, а така, че непрекъснато само бихме имитирали на околните собствените си логични процеси; в такъв случай винаги ставаме скучни. Професии, които сега се намират в упадък, но които обаче, в съответствие със старото им устройство, би трябвало да им се посочи средство, чрез което да изглеждат одухотворени, без вътрешно да са такива, но само чрез едно външно средство, на тях естествено би трябвало да им препоръчаме да пият чай. Тъй като кафето е добро питие за журналистите, така чаят е изключително действуващо питие за дипломати, чрез което в съществена степен се подпомага привикването към изказване на откъснати мисли, които просто ей тъй биват подхвърлени, и чрез които човек може да представи себе си именно в одухотворен вид. Тъкмо такива неща е важно да се знаят, защото ако умеем правилно да оценим подобни неща, и ако притежаваме необходимия душевен строй, тогава ние ще знаем, че в моралния живот подобни неща естествено трябва да бъдат стимулирани по различен начин, а не чрез тази или онази диета. Но такива неща са изключително важни, за да се поучим за определени взаимоотношения в природата, тъй както в културните отношения е важно да хвърлим поглед например върху изразено ниската консумация на захар, както е била обичайна в Русия, и върху изразено високата консумация в западния свят, в английския свят. Тогава ще открием, че там, където нещата не се парализират от определено душевно развитие, изживяването на човека представлява ясно отражение на това, което всъщност бива внасяно в човека при руснака, изразяващ себе си чрез едно отдаване на околния свят, и притежаващ слабо развито азово чувство, което би могло да бъде заместено, най-много теоретически, и което е свързано с ниската консумация на захар; и противно на това при англичанина, притежаващ изразено усещане за себе си, което има своите органични основи и което е изразено с високата консумация на захар. Но тук трябва да се обърне внимание не чак толкова на факта за консумацията, колкото на стремежа; защото фактът за консумацията се развива именно на основата на стремежа, на основата на желание за консумация, и затова е важно на тези неща да се обърне особено внимание.
към текста >>

294. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Брезата възниква именно благодарение на обстоятелството, че процесите, осъществяващи се в едно живо формообразуване на белтък, биват пренесени повече в листата, отколкото това става обичайно; така в листата в известен смисъл бива концентриран белтъчния формообразуващ процес, а в кората бива концентриран един процес, залегнал в образуването на калиевите соли.
За да проследите този процес на потвърждение, наблюдавайте едно растение, което е изключително интересно в това отношение: betula albа бяла бреза. Тази бяла бреза всъщност по двоен начин се противопоставя на обикновения растителен формообразуващ процес. В себе си тя не провежда обикновения формообразуващ процес. Обикновеният растителен формообразуващ процес не би излязъл наяве, ако това, което протича в кората на брезата, бихте могли да го смесвате с това, което протича в листата на брезата, и по-точно в пролетните млади листа, притежаващи все още един кафеникав оттенък. Ако бихте смесили тези два отдалечени един от друг процеса, по такъв начин, че това, което действува в кората на брезата да действува на едно място заедно с онова, което е активно в листата на брезата, тогава вие бихте получили едно красиво разлистване и носещо върху себе си цветове, тревисто растение. Брезата възниква именно благодарение на обстоятелството, че процесите, осъществяващи се в едно живо формообразуване на белтък, биват пренесени повече в листата, отколкото това става обичайно; така в листата в известен смисъл бива концентриран белтъчния формообразуващ процес, а в кората бива концентриран един процес, залегнал в образуването на калиевите соли. Тези два процеса по такъв начин се смесват в другото растение, което не е бреза, но което остава тревисто, че още в самия корен прониква от онова, което лежи във формообразуващия процес на калиевите соли, заедно с белтъчния формообразуващ процес. Това, което коренът иззема от почвата, брезата го изтласква до кората, и онова, което другото растение смесва с иззето то от земята, брезата го изпраща в листата, след като първоначално е отложила иззетото от земята в кората. По тази причина, брезата се насочва да взаимодействува в две различни посоки в човешкия организъм: чрез кората, съдържаща съответно калиеви соли, тя се насочва да въздействува тогава, когато в този човек трябва да бъде осъществено обезсоляване, например кожните изриви, така че онова, което в брезата се насочва надолу към кората, при човека избива на вън и действува лечебно. Ако вземете листата, консервиращи белтъчните формообразуващи сили, то Вие ще получите онова от брезата, което се насочва най-вече към централния човек и повлиява централния човек, и може да бъде добро лечебно средство при подагра и при ревматизъм. И ако след това искате да засилите този процес, влезте в минералния елемент на формообразуването на брезата, вземете брезово дърво и пригответе от него вегетабилизиран въглен, а Вие ще получите силно активни лечебни сили за всичко онова, което бих желал да кажа по един вътрешно-външен начин въздействува върху външната страна на вътрешността, за червата и т.н.
към текста >>

295. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И така, ако искате да говорите чрез обичайната терминология, то трябва да кажете: всъщност флуорът бива донесен до своето място чрез кръвообращението.
И така, ако искате да говорите чрез обичайната терминология, то трябва да кажете: всъщност флуорът бива донесен до своето място чрез кръвообращението.
към текста >>

296. 18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

С това приковаване на повърхността е свързано и обстоятелството, че днес в обичайната медицина, в обичайната патология, когато четем или слушаме описанието на някакъв тип заболяване, най-често научаваме, какъв бацил всъщност предизвиква дадено заболяване, какво е това, което се е вмъкнало в човешкия организъм.
Мисля, скъпи приятели, че все пак е необходимо, в нашето природонаучно-медицинско обучение да нахлуе това, което бихме могли да наречем завръщане към действителните начала на патологичните явления. В по-ново време все повече влиза в сила тенденцията да се отклоняваме от същинските начала и да насочваме погледа си върху неща, разиграващи се на повърхността на явленията. С това приковаване на повърхността е свързано и обстоятелството, че днес в обичайната медицина, в обичайната патология, когато четем или слушаме описанието на някакъв тип заболяване, най-често научаваме, какъв бацил всъщност предизвиква дадено заболяване, какво е това, което се е вмъкнало в човешкия организъм. Разбира се, ужасно лесно е да бъдат отхвърлени възраженията срещу това нахлуване на нисшите организми, поради простата причина, че не е необходимо да бъде доказано, че тези нисши организми са действително на лице. Тъй като за различните заболявания те наистина проявяват себе си в специфична форма, то от своя страна е понятно, защо се посочва тъкмо тази специфична форма, и защо се набляга тъкмо на връзката между дадена форма на заболяване и тази специфична форма на бактериите. Дори повърхностно погледнато, по силата на този възглед, възниква едно заблуждение, състоящо се в това, че в този случай ние изцяло се отклоняваме от първичното. Защото помислете си само, когато в хода на дадено заболяване в някаква част на тялото се появяват бацили в по-голямо количество, тогава естествено, че тези бацили ще предизвикат явления, както предизвиква подобни явления в организма всяко чуждо тяло, и че в резултат на това наличие на бацили ще възникнат всякакъв вид възпаления. Ако всичко бъде приписано на активността на тези бацили, то ние действително насочваме вниманието си единствено върху това, което всъщност бацилите правят.
към текста >>

297. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Обичайното формиране на растенията, залегнали в основата на ядливите растения, почива тъкмо на обстоятелството, че една съвсем определена сума от земни сили бива употребена за образуването на растението.
Виждате че тук ние се опитваме да поставяме човека непрекъснато в цялата, универсална, заобикаляща ни среда. Значението на всичко това се проявява когато изследвате връзката с нещо от природата, възникващо благодарение на обстоятелството че същото в известен смисъл се отбранява срещу непосредствените земни сили. Растенията могат да се отбранява срещу непосредствените земни сили. В такъв случай те запазват много от своите формообразуващи сили за времето, в което се осъществява оформянето на цветовете и семената. Обичайното формиране на растенията, залегнали в основата на ядливите растения, почива тъкмо на обстоятелството, че една съвсем определена сума от земни сили бива употребена за образуването на растението. Ако растението се съпротивлява на тези земни сили, тогава то се излага на извънземните сили, в периода, когато се достига до завършека на семе образуването, на плодообразуването, и така то се превръща в едно растение, което всъщност би желало така да погледне света, както гледат на света по-висшите същества, разположени над растителното царство. Тук растението проявява жажда за възприятия. Но растението няма устройство, с което да възприема; то си остава растение, което обаче желае да развие нещо подобно на това, което е разположено в човешкото око. Но растението не може да образува око, тъй като притежава растително тяло, а не човешко или животинско тяло. Ето защо растението се превръща в лудо биле, превръща се в атропа беладона.
към текста >>

298. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Ако искаме наистина да разберем взаимовръзката на човека с обкръжението, както и поведението на човека, когато е здрав или болен, ще трябва да осъзнаем, че не можем да изхождаме по същия начин от веществото, както днес е обичайно в широко разпространената наука.
Последния път, когато тук обсъждахме същия предмет, можахме в много отношения да говорим за веществата и изобщо за физическото като лекарство. В момента, когато трябва да преминем към по-висшите съставни същности на човешката природа, до свръхсетивните същности на човешката природа, няма да можем да говорим по същия начин за вещества. Ние ще го правим за улеснение, за да говорим по съкратен начин, но през цялото обсъждане трябва да имаме предвид един основен принцип. Ако искаме наистина да разберем взаимовръзката на човека с обкръжението, както и поведението на човека, когато е здрав или болен, ще трябва да осъзнаем, че не можем да изхождаме по същия начин от веществото, както днес е обичайно в широко разпространената наука. Това, от което трябва да изхождаме, не са вещества, а процеси, не е нещо готово, а процесуално. Говорим ли за веществото, трябва да си представяме, че в това, което се представя пред сетивното възприятие като вещество, нямаме нищо друго освен стигнал до покой процес.
към текста >>

299. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Проследих обичайната литература до определена точка и почти навсякъде срещнах израза: «Количеството на вдишания и издишания азот не се различава особено.» Това изречение можете да го срещнете навсякъде.
По отношение на двигателно-веществообменната система азът си създава динамичен уравновесяващ силов отпечатък. Но този факт трябва да го имаме предвид, понеже човекът действително е различен според това дали стои или върви, или дори плува. Това, за съжаление, рядко се взима под внимание. И за нещо, за което се вижда, че твърде малко се взима под внимание, от гледната точка на науката за духа трябва да се каже: От границите, поставени от съвременната наука, много ясно се вижда къде тя не достига, но там все още се намират факти. В това отношение например ме заинтересува нещо, което сега само ще загатна, в известен смисъл ще поставя пред вас като въпрос, на който обаче ще бъде отговорено в течение на лекциите. Проследих обичайната литература до определена точка и почти навсякъде срещнах израза: «Количеството на вдишания и издишания азот не се различава особено.» Това изречение можете да го срещнете навсякъде. Само че то не е истина. Числовите показания веднага показват, че не е вярно, че се издишва повече азот, отколкото се вдишва. И понеже материализмът нищо не може да направи с тази разлика, затова я игнорира. Той просто махва с ръка. И много такива неща се срещат в съвременната наука.
към текста >>

300. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Обръщам вниманието само върху интересния факт, че виенският лекар и професор Мориц Бенедикт[3] веднъж стига до необичайната за него идея да се кандидатира за държавен съветник и аргументира това, като казва, че именно лекарските му възгледи го принуждават да направи такава крачка, защото при него идват толкова пациенти, на които той никога не би могъл да им предпише необходимото, което трябва да им предпише, а именно по-добро облекло, жилище, добри условия за дишане и др.п.
Болестите, засягащи човешките гърди, са станали особено характерни в по-новото време също затова, защото е правен опит в известна степен да се отклони вниманието от същинския проблем и да се насочи към едно мистично понятие, което не е нужно да остане мистично, но е изцяло мистично за по-новия материализъм. Относно такива болести много се говори за «народни болести». Да, при тези народни болести, това, естествено, е понятие като един чувал, в който се слага всичко, което човек не иска да опознае и което в известно отношение се изплъзва от умението на лекарите, както това става днес. Обръщам вниманието само върху интересния факт, че виенският лекар и професор Мориц Бенедикт[3] веднъж стига до необичайната за него идея да се кандидатира за държавен съветник и аргументира това, като казва, че именно лекарските му възгледи го принуждават да направи такава крачка, защото при него идват толкова пациенти, на които той никога не би могъл да им предпише необходимото, което трябва да им предпише, а именно по-добро облекло, жилище, добри условия за дишане и др.п. Те обаче могат да бъдат получени само по пътя на социалната дейност. Затова той е трябвало като лекар да застане в социалната дейност. Виждате едно фактическо отблъсване на това, за което всъщност става въпрос. Зад всички тези неща стои именно това, което трябва да се има особено предвид по отношение на този член на човешкото същество. Защото и в такава взаимовръзка трябва да се разглежда проявяващото се като болестен процес в човешкия гръден организъм, което в крайна сметка произлиза от нередовното взаимодействие между астралното и етерното.
към текста >>

Нещо друго особено благоприятно действащо в тази посока е следното: Открием ли при някой пациент, че страда от паразити поради нередовен циркулационен организъм, при всички обстоятелства е добре - разбира се, като се съобразяваме с всички други обстоятелства, каквито ще срещнем при следните разглеждания - да го поставим в жизнени условия на по-голяма надморска височина от обичайните в живота му, да го изпратим на лечение високо в планината.
Нещо друго особено благоприятно действащо в тази посока е следното: Открием ли при някой пациент, че страда от паразити поради нередовен циркулационен организъм, при всички обстоятелства е добре - разбира се, като се съобразяваме с всички други обстоятелства, каквито ще срещнем при следните разглеждания - да го поставим в жизнени условия на по-голяма надморска височина от обичайните в живота му, да го изпратим на лечение високо в планината. Благоприятното влияние на високата планина - което в други случаи може да е вредно, понеже всичко полезно може да бъде и вредно, за това говорихме вчера - в такива случаи е полезно. Още нещо трябва да имаме предвид. Не бива да забравяме какво се представя пред нас в някои явления, които се предизвикват изкуствено от нас, или ако хората бъдат изложени на тяхното влияние, те трябва първо да се преценят от нас. Когато кажа изкуствено предизвикани явления, за тази област те са такива, при които ние не ползваме просто плодовете на природата, както те са ни дадени вън, а когато ги варим, или приготвяме така, че да ги внесем в човешкия организъм, като първо ги изгаряме, а после използваме пепелта или др.п. Тук подлагаме земното на един процес, който всъщност получава извънземни влияния.
към текста >>

301. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Вече споменахме как при въпросния човек чрез определено арсеново въздействие можем да включим в органите астралното тяло, което по-силно, отколкото е обичайно, повежда със себе си и аза.
Ще продължим тези разглеждания до описанието на същността на лечебните средства, които комбинирахме и които ще се разпространяват от наша страна. Няма да бъде възможно да говорим правилно за това, което в известна степен трябва да се знае и владее относно тези лечебни средства, ако не прибавим общата подготовка. Тя трябва първо да бъде изградена. Поради това нека и днес да разгледаме неща, които могат да ни въведат в специфичността на човешкото същество, образуваща се от взаимодействията на аза, астралното, етерното и физическото тяло. Вече споменахме как при въпросния човек чрез определено арсеново въздействие можем да включим в органите астралното тяло, което по-силно, отколкото е обичайно, повежда със себе си и аза.
към текста >>

302. Относно записките на лекциите GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Не може и дума да става за някаква отстъпка пред предразсъдъци или обичайни чувства на членовете на Обществото.
Никъде и в най-малката степен не е казано нещо, което не е чист резултат от изграждащата се антропософия. Не може и дума да става за някаква отстъпка пред предразсъдъци или обичайни чувства на членовете на Обществото. Който чете тези частни публикации, може напълно да ги приеме като това, което казва антропософията. Затова когато изискванията в това отношение станаха по-настойчиви, без колебания се изостави условието тези печатни записки да се разпространяват само в кръга на членовете на Обществото. Само трябва да се има предвид, че в непрегледаните от мен лекции може да има грешки.
към текста >>

303. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

На първо време ние можем да си кажем само това, че тук от неизвестните дълбочини на телесната сфера възниква един процес, който се намира в нашите обичайни физиологични процеси и започва да ги смущава, да ги разрушава.
Това което нарича ме научна истина и закономерност, или пък вътрешна необходимост то може да се появи само в хода на научното дирене. И нещата стоят така, независимо с какъв природен процес или феномен се залавяме да работим. Нека вземем един екстремен случай от човешката патология. Един такъв екстремен случай, който създава извънредно големи затруднения пред съвременната медицина, ние имаме в лицето на тумора, на карциномния "неопластичен" процес. Дори и в микроскопическото изследване при тази болестна картина, ние виждаме как органиката или поне това което изглежда като органика, се променя по такъв начин, че постепенно започва да разрушава целия организъм. На първо време ние можем да си кажем само това, че тук от неизвестните дълбочини на телесната сфера възниква един процес, който се намира в нашите обичайни физиологични процеси и започва да ги смущава, да ги разрушава.
към текста >>

304. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

И сега, своеобразието изпъква именно в този момент, че ако вместо обичайните дози фосфор дадем на човека малки дози фосфор, ние постигаме нещо съвсем друго по отношение на фосфорните функции.
И ако ние разберем извънредно голямото значение на фосфора за човешкия мозък, трябва да признаем: След като фосфора бъде приет, той се преработва горе в главата. После самият той предизвиква известни промени в човешкия организъм. Той следва онази посока, която съвпада с растежната посока на човека. Той се включва в тази растежна посока, в това растежно направление. И точно това включване редуцира неговата активност до определен минимум, разрежда го, и в това разреждане той действува по такъв начин, че задържания рахит на главата може вече да се превърне в носител на онези душевно-духовни процеси, които занапред ще трябва да се осъществяват чрез посредничеството на човешката глава. И сега, своеобразието изпъква именно в този момент, че ако вместо обичайните дози фосфор дадем на човека малки дози фосфор, ние постигаме нещо съвсем друго по отношение на фосфорните функции. Ако дадем на човешкия организъм тези малки дози, те започват да действуват в човека така, както действува фосфора в човешкия мозък; т.е. те действуват задържащо по отношение на рахита, в случай че той се появи, в детската възраст. И тогава в съвсем малки дози фосфора идва като едно лечебно средство против рахита. А в един по-дълбок смисъл фосфорът изобщо е лечебно средство против всичко онова, което се явява като Азов скелет, като физически Азов скелет (рис.7, жълто), който чрез боледуването е постигнал еманципация от истинската душевна дейност, така че сега той отново може да се върне към тази душевна дейност, т.е. отново да се вгради в сферата на нормалното.
към текста >>

305. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

В този случай няма никакъв друг критерий, освен обичайните становища на едно общество, съставено от филистери.
Всъщност, ние нямаме никакво право да говорим за нормалност или абнормност на детския душевен живот или изобщо за човешкия душевен живот, доколкото се ръководим от общоприетата представа за „нормалност”. В този случай няма никакъв друг критерий, освен обичайните становища на едно общество, съставено от филистери. И ако това общество приема дадено нещо за смислено или разумно, тогава всичко, което според възгледите на тези филистери не се покрива с представите им за „нормален” душевен живот, се определя от тях именно като „абнормен” душевен живот. Друг критерий не съществува. Ето защо често пъти се получават извънредно конфузни ситуации, когато констатираме дадена абнормност и започваме да правим всичко възможно, за да я отстраним, докато всъщност лишаваме човека от частица гениалност. С подобна преценка не може да се направи много, и първото, което ние трябва да постигнем, е, че като лекари и възпитатели следва да отклоняваме такива умозаключения, които произтичат от предразсъдъка: това или онова е разумно и правилно, защото е в съгласие с общоприетите навици на мисленето. Тъкмо в тази област като насъщна необходимост се явява това, да не се допуска никаква критика, а нещата да се разглеждат в техния чист вид.
към текста >>

306. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Представете си, че се намирате пред един човек, за когото другите казват, че е тежко душевно болен, и Вие бихте могли, каквато е обичайната практика днес, да опишете психографски, т.е.
Представете си, че се намирате пред един човек, за когото другите казват, че е тежко душевно болен, и Вие бихте могли, каквато е обичайната практика днес, да опишете психографски, т.е. в симптоми, неговото състояние: според общоприетото мнение, той има неадекватно поведение. Добре, но човекът на днешната цивилизация изобщо не се замисля пред какво точно е изправен, той не размишлява. Виждате ли, ние бихме могли, примерно, да сме изправени пред следния факт: Възможно е този човек, за когото се твърди, че е напълно луд, при определени обстоятелства да е имал някаква много важна инкарнация в миналото, да е имал признаци на гениалност. Но да предположим, че тези признаци на гениалност са се проявявали и в неговата следваща инкарнация. (Рис. 5)
към текста >>

307. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Но ако работим с деца, които нямат усет за моралното, ако например лесно стават агресивни по време на пристъпите – защото епилептичните пристъпи могат да бъдат маркирани от разрушителни действия, за които често пъти детето няма никакъв спомен – ако, следователно, установим морални недостатъци, тогава още в ранната детска възраст следва да прибегнем до лекарствени средства, така че да смекчим епилептичните прояви с обичайните лечебни средства, като Сяра и Беладона, за които ще говорим по-нататък.
И как да познаем, дали астралното тяло е достатъчно ангажирано в тези процеси? Който е наблюдавал много епилептични или епилептоидно предразположени деца, може да констатира две коренно различни състояния. При едното от тях детето, бих казал, не се отнася предизвикателно към моралните изисквания, понеже то се приспособява към това, което възрастните му внушават в морално отношение. Така че ако ние имаме работа с епилептични или епилептоидни деца, които лесно се вместват в мировия морален ред, можем да се спрем на споменатите преди малко средства. Но ако работим с деца, които нямат усет за моралното, ако например лесно стават агресивни по време на пристъпите – защото епилептичните пристъпи могат да бъдат маркирани от разрушителни действия, за които често пъти детето няма никакъв спомен – ако, следователно, установим морални недостатъци, тогава още в ранната детска възраст следва да прибегнем до лекарствени средства, така че да смекчим епилептичните прояви с обичайните лечебни средства, като Сяра и Беладона, за които ще говорим по-нататък. Тук бих искал само да посоча, как с оглед на външните наблюдения можем да преминем от по-скоро педагогическите към по-скоро медицинските мерки. А за известна група епилептични деца, понеже те са много добре вградени във външния свят, външните упражнения следва да се избягват и да се акцентира главно върху вътрешната терапия.
към текста >>

308. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Погледнете необичайното уголемяване на тази детска глава.
Ние ще направим така, че да сме по-близо до него. Погледнете необичайното уголемяване на тази детска глава. Така става при хидроцефалията. Ние ще обсъдим темата по-късно. Сега обиколката на главата е 64см, а когато го приехме, тя беше 44см. На 25. Февруари беше 54см, а към 7.
към текста >>

309. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Само така можем да си обясним необичайното уголемяване на главата.
Но сега да преминем към другото трудно дете с хидроцефалия, което още не е навършило едногодишна възраст и за което стана дума вчера. Първоначално лечението вървеше много трудно. Защото, пред какво всъщност сме изправени? Изправени сме пред една повишена възбудимост и раздразнителност на нервно-сетивната система. Само така можем да си обясним необичайното уголемяване на главата. И така, имаме една повишена възбудимост на нервно-сетивната система, довела до уголемяване на главата. Но тук следва да имаме предвид относителните, а не абсолютните числа. Когато едно малко тяло носи обичайната за възрастния глава, тогава тази глава фактически се явява голяма. Това също следва да имаме предвид, когато не сме изправени пред някакъв абнормен случай. Но детето е абнормно.
към текста >>

Когато едно малко тяло носи обичайната за възрастния глава, тогава тази глава фактически се явява голяма.
Защото, пред какво всъщност сме изправени? Изправени сме пред една повишена възбудимост и раздразнителност на нервно-сетивната система. Само така можем да си обясним необичайното уголемяване на главата. И така, имаме една повишена възбудимост на нервно-сетивната система, довела до уголемяване на главата. Но тук следва да имаме предвид относителните, а не абсолютните числа. Когато едно малко тяло носи обичайната за възрастния глава, тогава тази глава фактически се явява голяма. Това също следва да имаме предвид, когато не сме изправени пред някакъв абнормен случай. Но детето е абнормно. При него е налице голяма свръхчувствителност и възбудимост на нервно-сетивната система, породени от онези обстоятелства, за които говорих вчера във връзка с ембрионалното развитие и с въздействието от страна на бащата и майката.
към текста >>

Когато влизаме в училище с такива движения и жестове, които са адекватен израз на нашите душевни изживявания, те оказват необичайно силно въздействие върху детето.
Когато влизаме в училище с такива движения и жестове, които са адекватен израз на нашите душевни изживявания, те оказват необичайно силно въздействие върху детето. Те потвърждават също и това, че сме във връзка с онези духовни същества, които носят в себе си и Духа-Себе. Тези неща действуват обективно и не се налага да си служим с други външни средства. Но когато някъде цялото население е свикнало да държи ръцете си в джобовете и да не извършва с тях никакви движения, това означава само едно: тези хора искат да бъдат напуснати от Боговете, от онези Богове, които са разположени най-близко до духовния човек. Те не искат да знаят нищо за онези същества, които са изградили Духа-Себе, също както и човекът е постигнал своята Азова организация. И тогава първото, което се случва, е че хората занемаряват своя език.
към текста >>

310. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Това е нещо, което прониква особено силно в душевния свят на детето и допринася много повече за развитието му, отколкото обичайният начин на пресмятане.
Тестовете бяха относително лесни и въпреки това Вие видяхте какво се получи. Аз дадох на момчето съвсем проста аритметична задача, нали така? Да реши една задача с изваждане според метода на Валдорфската педагогика. Въпросът гласеше: Какво трябва да се извади от едното число, за да се получи друго, точно определено число? – Следователно, не както се пресмята обикновено, когато са дадени умаляемо и умалител, а така, че са дадени умаляемо и остатъкът, а се търси умалителят. Това е нещо, което прониква особено силно в душевния свят на детето и допринася много повече за развитието му, отколкото обичайният начин на пресмятане.
към текста >>

311. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Едни от най-интересните статии на Гьоте са свързани тъкмо с тези аномалии, когато даден растителен орган, който сме свикнали да виждаме в определени, така наречени нормални форми, израства в огромни размери или се разчленява неправилно, заемайки твърде необичайно място.
И така, в нашето обсъждане ставаше дума за едно задълбочаване на Валдорфската педагогика, включително и на онези възпитателни методи, които са приложими към така наречените абнормни деца. От проведените разисквания Вие видяхте, че ако искаме да осигурим едно правилно лечение на абнормното дете, всъщност трябва да го преценяваме по съвсем различен начин, отколкото преценяваме така нареченото нормално дете; освен това възпитателите и учителите също следва да се отнасят към абнормното дете по друг начин, а не както се постъпва днес от един дилетантски кръг, където в повечето случаи се стига само до посочване на една или друга абнормност, без да се търсят тяхната причина. Ние все още не сме настигнали Гьоте, който разглеждаше растителния свят и самия растеж на растенията по своя неповторим, донякъде елементарен начин. Гьоте се вглеждаше с особена радост в отклоненията и деформациите, които възникват в растителния свят. Едни от най-интересните статии на Гьоте са свързани тъкмо с тези аномалии, когато даден растителен орган, който сме свикнали да виждаме в определени, така наречени нормални форми, израства в огромни размери или се разчленява неправилно, заемайки твърде необичайно място. Тъкмо в обстоятелството, че в растителния свят са възможни такива аномалии, Гьоте вижда най-добрата изходна точка, която го доведе до неговата идея за прарастението. Защото той знае: идеята, която лежи зад формата на растението, се проявява особено ясно именно в такива аномалии; така че наблюдавайки системно растителния свят – естествено, необходимо е да се наблюдават различни растителни видове – наблюдавайки как възникват аномалиите при корените, стъблата, цветовете или плодовете, тогава зад аномалиите ние съзираме прарастението.
към текста >>

И ако от една страна разглеждаме майчиното мляко, а от друга страна разглеждаме онова, което се носи над растението като една устремена към него астралност, тогава ясновидецът установява едно необичайно близко сродство – но не и пълна идентичност – между тази астралност, която идва от майката чрез майчиното мляко, и онази астралност, която струи от Космоса и се носи над разцъфналия растителен свят.
Отношенията са такива, че навлизайки в мировите закономерности, корените пробиват надолу в земната почва. Да, скъпи мои приятели, корените се врастват в земната почва, също както и ние с нашите глави се врастваме в свободния въздух и в светлината, така че бихме могли да кажем: Тук долу, където са корените на растението, ние имаме възприемането, имаме нещо, което отговаря на главата, докато тук в горната част на растението ние имаме храносмилането, имаме нещо, което отговаря на изхранването (Рис. 25). В горната част на растението имаме нещо, което съдържа в себе си една духовност, устремена към системата веществообмен-крайници и поради тази причина то има сродство с човешката система веществообмен-крайници. И ако от една страна разглеждаме майчиното мляко, а от друга страна разглеждаме онова, което се носи над растението като една устремена към него астралност, тогава ясновидецът установява едно необичайно близко сродство – но не и пълна идентичност – между тази астралност, която идва от майката чрез майчиното мляко, и онази астралност, която струи от Космоса и се носи над разцъфналия растителен свят. Споменавам всичко това не с теоретична цел, а за да почувствуваме онова, което се намира в обкръжението на човека и което оттам навлиза в сферата на неговите действия. Ето как ние ще се погрижим детето постепенно да премине към растителна храна, като чрез съдържанието на плодовете и цветовете ще стимулираме неговата веществообмяна, а чрез фини примеси, взети от корените, ще стимулираме нервно-сетивната система. Всъщност тези неща, бих казал, трябва да се усвояват само в хода на теоретичната подготовка. После идва ред на практиката, където те трябва да се влеят по един духовен начин.
към текста >>

За възпитателя е една извънредно полезна медитация да сравни този образ със своето обичайно поведение.
Египтяните носеха своя свещен бръмбар, скарабея, който олицетворяваше връзката между Аза и организацията на главата. Днешният човек носи Аза в прегръдките си и му се радва. За възпитателя е една извънредно полезна медитация да сравни този образ със своето обичайно поведение. И тогава човек стига до усещането, че плува всред вълните на астралния свят.
към текста >>

– Виждате ли, основното тук също се свежда до едно включване в думите: Понеже „главата” беше наречена „тяло”, изхождайки от обичайната езикова употреба, мнозина се вкопчиха в тази дума, пропускайки факта, а именно че преди всичко засега Ръководството на Гьотенума се намира в пълно съзвучие с така нареченото „управленческо тяло”.
Той се придържа прекалено много към думите. Вчера аз станах свидетел, колко гротескно и повсеместно е това фиксиране към думите, как думите се раздуват и как стремежът към действие фактически тръгва само от думите. В Бреслау аз казах по адрес на Свободното Антропософско общество и неговото Ръководството, че то трябва да се промени. Другите излязоха и остана само „тялото” на Ръководството. И там веднага отсъдиха: Ето, имаме само тялото на Ръководството, сега трябва да се появи и главата! – Виждате ли, основното тук също се свежда до едно включване в думите: Понеже „главата” беше наречена „тяло”, изхождайки от обичайната езикова употреба, мнозина се вкопчиха в тази дума, пропускайки факта, а именно че преди всичко засега Ръководството на Гьотенума се намира в пълно съзвучие с така нареченото „управленческо тяло”. Обратното би означавало да се говорят празни приказки. Но такова нещо нямаше; факт е, че засега има съгласие. И тук става дума за това, да съдим според фактите.
към текста >>

312. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Защото всъщност и в случаите на болест всяка болка се състои в това, че тялото бива захванато в посока, различна от обичайния начин.
В кипежа на живота трябва да бъде осъществен онзи процес, който всъщност бива осъществяван само когато три седмици след зачатието духовно-душевното устройство на човека слиза от духовно-душевния свят във физическото тяло. Иначе този процес не може да се осъществи в обикновения живот, защото етерното тяло е свързано с физическото тяло. Сега чрез Азовото устройство етерното тяло е изнесено нагоре и е захванато от астралното тяло. Човек е в състояние на раждане, когато поема владението над физическото тяло, а сега нещата продължават и възниква стремежът, физическото тяло да бъде захванато от една съвсем друга страна. От това боли. Защото всъщност и в случаите на болест всяка болка се състои в това, че тялото бива захванато в посока, различна от обичайния начин. Ала това става в мига, когато бъде достигнат третия стадий. Сега няма да се изненадате, че този трети стадий се обективизира, че се осъществява едно нахлуване във физическото тяло, което физическо тяло оказва съпротива, и което не може да бъде захванато по този начин ако не е налице едно правилно посвещение; и ако не е налице правилно посвещение, то ще окаже съпротива и по този причина ще предизвика болка. В лицето на болката физическото тяло отблъсква това, което изживява. Това е първия стадий на изживяването и който е отново тук за този трети стадий. Физическото тяло оказва съпротива, съпротива изживява себе си в болка.
към текста >>

313. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Обикновеният природоизследовател открива, че нещата продължават с обичайните принципи на унаследяване.
Когато изследваме такава една индивидуалност, като тук често позованата Св. Терезия, то поради споменатата вчера силна индивидуалност тъкмо при такива натури ще открием, как през първите 7 години от живо та те наистина много приличат на своите родители, но как през 9-та и 10-та година от живота те приемат форми, които озадачават, защото едва тук същинската индивидуалност оформя себе си. Така унаследяване то в строгия смисъл на думата е валидно само за първия период от живота, и това, което по-късно ни се струва като нещо унаследено, в действителност не е унаследено, то трябва да бъде разпознато, това е работата по модела, който е унаследен. Това, което бива изработено, малко или много наподобава на модела. Но това не е унаследено, то е изваяно по модела на унаследените белези. Обикновеният природоизследовател открива, че нещата продължават с обичайните принципи на унаследяване. Този, който вниква в същността на човека, знае, че в сравнение с периода преди смяната на зъбите, след тяхната смяна, по отношение приликата с родителите, качествено, възниква нещо съвсем различно. Преди смяната на зъбите това наистина са силите на наследствеността. След смяната на зъбите това са сили, които работят по модела. За целите на едни точен възглед не можем да кажем, че това, което човек носи в себе си между 7 и 14 години, т.е. между смяната на зъбите и половото съзряване, че човек го е унаследил, както бихме могли да кажем, за някой, който седи в галерията и портретира Сикстинската мадона, както бихме могли да кажем за него, че неговият портрет е получил качествата си чрез унаследяване от окачената в галерията мадона.
към текста >>

314. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

На него обичайната Кант-Лапласова теория му се сторила твърде глупава, и той се върнал назад към определени живи огнени процеси, от които би трябвало да е тръгнала еволюцията.
Външно дадената субстанция може да се свърже с кислорода при определени температурни градуси и тогава е налице горене. Но не е нужна същата температура, за да се свърже всичко това във вътрешността, тук са на власт съвсем други закони. Казвам, че за външната наука това има опре делено значение, защото във външната наука се изграждат хипотези, които изглеждат доста правдоподобни. От отношенията, които съществуват сега на Земята се правят заключения за предишни, минали състояния. Известният йеменски физиолог Прайер направил нещо подобно. На него обичайната Кант-Лапласова теория му се сторила твърде глупава, и той се върнал назад към определени живи огнени процеси, от които би трябвало да е тръгнала еволюцията. И той си представил, че те би трябвало да са се извършили при тези температури, при които трябва да протичат днес съответните огнени процеси. Но това не е задължително. Ние можем да тръгнем от днешните неорганични огнени процеси и да достигнем до процеси, подобни на тези в днешния човешки организъм, където прие една естествено по-ниска температура се осъществяват същите процеси. Тогава и по отношение на хипотетичната представа за едно прасъстояние на Земята би се получило нещо съвсем различно.
към текста >>

И така, Вие виждате, обичайните представи имат съвсем определено значение за цялостното възприемане на картината в света.
И така, Вие виждате, обичайните представи имат съвсем определено значение за цялостното възприемане на картината в света. Накратко, със средствата, които ни дава днешната наука, ние не успяваме да разберем външния свят с неговия развой и нашето непосредствено съвремие. И когато се появи определена тенденция, това веднага създава трудности. Аз мога да говоря за тези трудности, защото лично съм ги изживял по един изключително силен начин.
към текста >>

315. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Има се предвид: това, което обикновено съществува в останалата природа в субстанциите, се възприема от тези клетки, и сега вече то не действа непосредствено, като е обичайно в природата.
И така, какво, собствено, се има предвид, когато се казва: от подобни клетки се изгражда организмът? Има се предвид: това, което обикновено съществува в останалата природа в субстанциите, се възприема от тези клетки, и сега вече то не действа непосредствено, като е обичайно в природата. Ако в тези клетки се съдържа, например, кислород, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непосредствено въздействие. Той е приет в организма на клетката и може да действа само така, както той може да действа именно в клетката, той действа не непосредствено, а действа клетката, и тя използва неговите особени свойства, присъединявайки го към себе си в определено количество. Това, което съдържа в себе си човек, например, като метал, като желязо, действа само по околен начин, чрез клетката. Клетката е градивния материал. И така, изучавайки организма, се стига до клетката.
към текста >>

Ако в тези клетки се съдържа, например, кислород, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непосредствено въздействие.
И така, какво, собствено, се има предвид, когато се казва: от подобни клетки се изгражда организмът? Има се предвид: това, което обикновено съществува в останалата природа в субстанциите, се възприема от тези клетки, и сега вече то не действа непосредствено, като е обичайно в природата. Ако в тези клетки се съдържа, например, кислород, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непосредствено въздействие. Той е приет в организма на клетката и може да действа само така, както той може да действа именно в клетката, той действа не непосредствено, а действа клетката, и тя използва неговите особени свойства, присъединявайки го към себе си в определено количество. Това, което съдържа в себе си човек, например, като метал, като желязо, действа само по околен начин, чрез клетката. Клетката е градивния материал. И така, изучавайки организма, се стига до клетката. И ако в началото се разглежда само така наречената главна маса на клетката, освен ядрото и мембраната, в нея могат да се открият две различаващи се една от друга части.
към текста >>

316. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но в основата на апатията в полярните области стои оскъдната външна вегетация, която и там, където се разгръща, остава необичайно бедна и оскъдна.
Тук на Земята преди всичко имаме две противоположности: полярна и тропическа. Изобщо действието на тези противоположности отчетливо се проявява в човешкия живот. Полярният живот предизвиква в човека определено духовно-апатично състояние, нали така? Рязката противоположност – дълга зима и дълго лято, които почти имат значението на ден и нощ – поражда в човека известна апатия, така че може да се каже: тук човек живее в мирова среда, която го прави апатичен. В тропиците човек също живее в мирова среда, правеща го апатичен. Но в основата на апатията в полярните области стои оскъдната външна вегетация, която и там, където се разгръща, остава необичайно бедна и оскъдна. В основата на тропическата апатия на човека стои богатата, пищна вегетация. Разглеждайки това като цяло, може да се каже: апатията, която завладява човека в полярните области, се различава от апатията, която завладява човека в тропиците. Той става апатичен и в двете области, но основите за тези апатии са различни. В умерената зона става изравняване. Тук човешките способности се развиват, бих казал, в известно равновесие.
към текста >>

317. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

От една страна, в познавателния процес ние достигаме до някаква граница, когато със способа на разглеждане, който сме избрали в началото, не продължаваме вече напред; от друга страна, при наблюдение на ембрионалното развитие, само тогава получаваме някаква възможност по обичайния начин да разбираме предмета, когато създадем предпоставки, които отначало сме оставили без внимание, тоест когато си казваме: в областта на реалното има нещо, което в началото се намира в неопределеността, но в определен момент започваме да разглеждаме обекта на наблюдение в по-малка степен във форми и отношения, които приличат на математически и механични.
Тези неща имат, бих казал, повече теоретико-познавателен характер. От една страна, в познавателния процес ние достигаме до някаква граница, когато със способа на разглеждане, който сме избрали в началото, не продължаваме вече напред; от друга страна, при наблюдение на ембрионалното развитие, само тогава получаваме някаква възможност по обичайния начин да разбираме предмета, когато създадем предпоставки, които отначало сме оставили без внимание, тоест когато си казваме: в областта на реалното има нещо, което в началото се намира в неопределеността, но в определен момент започваме да разглеждаме обекта на наблюдение в по-малка степен във форми и отношения, които приличат на математически и механични.
към текста >>

318. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ако просто сравним помежду им явленията в смисъла на Гьоте – или също в смисъла, в който по-късно в по-абстрактна форма се е изказал Кирхоф[3], – ще го видим по следния начин – обаче първо пътьом трябва да направя тук една забележка: днес е обичайно да се говори за някаква физиология на сетивата и на нейна основе да се градят даже различни психологии на сетивата.
Ако просто сравним помежду им явленията в смисъла на Гьоте – или също в смисъла, в който по-късно в по-абстрактна форма се е изказал Кирхоф[3], – ще го видим по следния начин – обаче първо пътьом трябва да направя тук една забележка: днес е обичайно да се говори за някаква физиология на сетивата и на нейна основе да се градят даже различни психологии на сетивата. Който детайлно се спре на реалните факти, няма да намери нищо съответстващо на действителността нито във физиологията на сетивата, нито в психологията на сетивата, защото сетивата ни толкова радикално се различават помежду си, че във физиологията на сетивата, обединяваща ги в единна същност, имаме пример за висша степен на абстрактно образувание. В крайна сметка всичко, което се получава е повече от оскъдната и много съмнителна физиология и психология на осезателното сетиво, което по аналогия се пренася към другите сетива. Който търси в тази област съответстващото на действителността, трябва да има особена физиология и особена психология за всяко отделно сетиво.
към текста >>

Беше станало обичайно също и по отношение на генезиса на небесните тела да се говори за своего рода подбор, така че до известна степен това, което виждаме в нашата слънчево-планетна система, е възникнало посредством подбор от всичко това, което е било отделено.
В противовес на днешните научни склонности ние трябва да се научим да мислим, изхождайки от действителността, съвсем да не си позволяваме да си градим някакъв образ поне без да го проверим за съответствие с действителността. Задълбочавайки се в нещо конкретно, трябва да се изследва, наистина ли това ни дава своего рода качествено определение за пространството. Знам, че представите, които развивам тук, могат да се натъкнат на силно противодействие. Но когато действително се обръща внимание на такива неща, няма начин да не е така. Виждате ли, ако се разгледа еволюционната теория, която в новото време все повече и повече си завоюва място в научната област, в някои кръгове – може да се смята, че това вече е в миналото, но до съвсем неотдавна това беше така ,– беше прието да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията[4], и да се говори даже там, например, за селекция, както се е употребявала в радикалния дарвинизъм по отношение на организмите. Беше станало обичайно също и по отношение на генезиса на небесните тела да се говори за своего рода подбор, така че до известна степен това, което виждаме в нашата слънчево-планетна система, е възникнало посредством подбор от всичко това, което е било отделено. Бяха предложени такива теории. Получава се навик, всичко постигнато в някоя област на фактите, да се екстраполира върху цялата съвкупност на мировите явления.
към текста >>

319. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тогава настоятелно помолих да се разгледат обичайните формули в тази връзка, за да се види, как в такъв случай започват удивително да съответстват на природните явления.
В един предходен лекционен курс, във връзка с природните явления посочих нещо, за което сега трябва да си спомня. Тези, които присъстваха на този предшестващ курс, посветен на учението за топлината[10], може би ще си спомнят как посочих, че проследявайки топлинните явления във връзка с другите явления във Вселената, сме принудени да разбираме етера, за който обикновено се говори хипотетично, по конкретен начин: ако за материята, която може да се претегли, въвеждаме в нашите формули налягането, за етера трябва да въведем силата на всмукване. С други думи: ако в тази материя интензивността на силите я поставяме със знак плюс, интензивността в етера трябва да я поставим със знак минус. Тогава настоятелно помолих да се разгледат обичайните формули в тази връзка, за да се види, как в такъв случай започват удивително да съответстват на природните явления. Тук е важно, и че цялата, бих казал, игра, цялата топлинна теория на Клаузиус[11], с взаимните сблъсъци на молекули и ударите по стените на съда, с цялата тази твърда игра на сблъсъци, обмяна на удари, удари по стените, отскачания, която, собствено, трябва да представлява топлинното състояние на кой да е газ, ще ни се изясни, ако проследим в топлината две състояния, едното от които ще разгледаме като родствено със състоянията на материя, която може да се претегли, на тежащата материя, а другото – като родствено на етера. Така че в топлината имаме нещо по-различно, отколкото във въздуха или в светлината. За светлината, ако искаме правилно да смятаме, трябва всичко да се включва със знак минус, и това трябва да ни представи действието на светлината. За въздуха, за газа, трябва всичко действащо да се включва със знак плюс. За топлината трябва да позволим да се редуват положително и отрицателно, и само тогава ще ни стане ясно това, което обикновено се разглежда като проводима топлина (leitende Wärme), като излъчваща топлина (strahlende Wärme) и така нататък.
към текста >>

320. Девета лекция, 9 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Това го срещаме, когато обичайните криви ги разглеждаме в определена връзка[1].
Може да ви се стори като принуда, че отново и отново подчертавам, че за разбирането на небесните явления трябва да се върнем към представния живот на човека. Все пак е ясно, че колкото и внимателно да описваме небесните явления, в тях няма да имаме нищо друго, освен някакъв вид оптичен образ, пронизан от всевъзможни математически представи. Именно това, което ни дава астрономията, има основната характеристика да бъде чист образ. Затова, ако искаме да се справим, трябва детайлно да се спрем на възникването на образа в човека, иначе няма да можем да заемем правилна позиция по отношение на това, което може да ни каже астрономията. И тук бих искал да взема днес за изходна точка нещо съвсем просто в математиката, за да ви покажа, как в една друга област, освен тази, в която ни доведоха относителните величини на периодите на въртене на планетите, вътре в самата математика се появява елементът на непостижимото. Това го срещаме, когато обичайните криви ги разглеждаме в определена връзка[1]. Мнозина от вас вече познават тези неща и аз бих искал днес само да им хвърля светлина от една по-особена гледна точка.
към текста >>

321. Десета лекция, 10 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

За обичайния днешен възглед, витализмът във вида, в който е бил в древните времена, си остава някаква неопределена хипотеза, или отново това, което се проявява във витализма, се свежда до механичното, до минералното действие.
Не може да се отрича, защото по същество това е очевидно за всеки, който без предубеждение разглежда нещата, че с нашата човешка организация такива, каквито сме в сегашната фаза на нашето мирово човешко развитие, сме приспособени по отношение на познавателните си възможности изключително към минералното царство. Ако вземете този вид закономерности, който търсим в природата, ще стигнете до там, че да кажете: съвсем не сме всестранно приспособени към това, което ни обкръжава. Накратко казано, всъщност разбираме само минералното царство. Затова хората толкова силно се стараят и другите царства да ги обясняват със законите на минералното царство. И, накрая, в това се крие причината за объркването по отношение на механицизма и витализма. За обичайния днешен възглед, витализмът във вида, в който е бил в древните времена, си остава някаква неопределена хипотеза, или отново това, което се проявява във витализма, се свежда до механичното, до минералното действие. В идеала да се разбере някога живота, съвсем не стои признанието, че се иска разбирането на живота като живот, а в основата стои стремежът да се обясни живота с минералното. Именно в това се проявява неяснотата на осъзнаването, че човек по отношение на познавателните си възможности се приспособява, собствено, само към минералното царство, но не и към растителното царство и не към животинското царство.
към текста >>

322. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Естествено, сега можете да възразите, че всичко това противоречи на твърденията на обичайната астрономия.
Естествено, сега можете да възразите, че всичко това противоречи на твърденията на обичайната астрономия. Но това не е така, това всъщност не е така! Защото знаете, че обичайната астрономия, за да обясни всички явления, трябва да прибягва освен до стоенето на Слънцето в определена точка, която трябва да е фокус на елипса, по която се движи Земята, и към помощта на движението на Слънцето по посока на определено съзвездие. Ако си създадете съответната представа за посоката на това движение, от обстоятелствата, изхождащи от движенията на Слънцето и движенията на Земята, както тук са конструирани, ще получите в резултат траектория за движението на Земята, която не съвпада със споменатата елипса, по която Земята се върти около Слънцето, а има друга форма, която съвсем не трябва да бъде такава (елипса). Искам постепенно да ви доведа до тези неща и днес само ще ви кажа, че не е нужно да разглеждате казаното тук от мен като някакъв преврат по отношение на обикновената астрономия. Важен е методологическият начин на разглеждане и включването на човешката форма в цялата система от движения на звездите.
към текста >>

Защото знаете, че обичайната астрономия, за да обясни всички явления, трябва да прибягва освен до стоенето на Слънцето в определена точка, която трябва да е фокус на елипса, по която се движи Земята, и към помощта на движението на Слънцето по посока на определено съзвездие.
Естествено, сега можете да възразите, че всичко това противоречи на твърденията на обичайната астрономия. Но това не е така, това всъщност не е така! Защото знаете, че обичайната астрономия, за да обясни всички явления, трябва да прибягва освен до стоенето на Слънцето в определена точка, която трябва да е фокус на елипса, по която се движи Земята, и към помощта на движението на Слънцето по посока на определено съзвездие. Ако си създадете съответната представа за посоката на това движение, от обстоятелствата, изхождащи от движенията на Слънцето и движенията на Земята, както тук са конструирани, ще получите в резултат траектория за движението на Земята, която не съвпада със споменатата елипса, по която Земята се върти около Слънцето, а има друга форма, която съвсем не трябва да бъде такава (елипса). Искам постепенно да ви доведа до тези неща и днес само ще ви кажа, че не е нужно да разглеждате казаното тук от мен като някакъв преврат по отношение на обикновената астрономия. Важен е методологическият начин на разглеждане и включването на човешката форма в цялата система от движения на звездите. Съвсем не става дума да правим революция в астрономията. Това не е такъв случай.
към текста >>

323. Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Бих казал, че това е обичайното дневно и нощно въздействие, тоест главата и полярната противоположност на главата.
Бих казал, че това е обичайното дневно и нощно въздействие, тоест главата и полярната противоположност на главата. Това е обичайното слънчево въздействие върху животното. А сега да вземем това действие на слънчевата светлина, което става, когато Луната се намира в противостоене, когато е пълнолуние, когато, следователно, слънчевата светлина действа по определен начин от противоположната страна, противодейства си чрез отражението. Ако си представим това (стрелката вертикално надолу на рис. 5) като посока на преките слънчеви лъчи за животинското формиране, трябва
към текста >>

Това е обичайното слънчево въздействие върху животното.
Бих казал, че това е обичайното дневно и нощно въздействие, тоест главата и полярната противоположност на главата. Това е обичайното слънчево въздействие върху животното. А сега да вземем това действие на слънчевата светлина, което става, когато Луната се намира в противостоене, когато е пълнолуние, когато, следователно, слънчевата светлина действа по определен начин от противоположната страна, противодейства си чрез отражението. Ако си представим това (стрелката вертикално надолу на рис. 5) като посока на преките слънчеви лъчи за животинското формиране, трябва
към текста >>

324. Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тогава на такъв човек вече са му по-скъпи обичайните филистерски понятия, с които днес се упражняват във физиологията и анатомията.
и отново ще замине в безкрайността. Но това е отношението, което може да се постави в основата, ако проследявате определени форми вътре в човешката глава, съединявате ги с линии, и след това ги отнасяте към формите на определени връзки на органа в системата на обмяната на веществата, които пак съединявате с линия. Тук имаме все по усложняващи се човешки форми. И разбира се, работата няма да се опрости от това, че трябва всеки път да си представяте тази линия с тенденция навън, а тази линия – с тенденция за разгръщане навътре (рис. 4). Ще кажете – наистина се надявам, че няма да му придадете твърде голямо значение, а ще го усетите само като мимолетен пристъп: „В такъв случай човешкият организъм изобщо е толкова сложен, че е по-добре да се откажем от осъзнаването му”. Тогава на такъв човек вече са му по-скъпи обичайните филистерски понятия, с които днес се упражняват във физиологията и анатомията. Тук няма необходимост толкова да се напрягаме, не трябва да караме представите да изчезват и отново да се появяват, да преобразуваме представите и тем подобни! Но тогава и няма да се достигне до разбиране на човешката организация, а само ще си с илюзията, че си го постигнал.
към текста >>

По подобен начин трябва да постъпите, ако се опитвате да разберете кривите, които получавате, когато, включвайки примките, изследвате на небето обичайните орбити на Венера и Меркурий, които трябва да се наблюдават с очи, и след това изследвате орбитите на Юпитер и Марс.
По подобен начин трябва да постъпите, ако се опитвате да разберете кривите, които получавате, когато, включвайки примките, изследвате на небето обичайните орбити на Венера и Меркурий, които трябва да се наблюдават с очи, и след това изследвате орбитите на Юпитер и Марс. Бихте могли, да кажем, да вземете изходната точка на вашата координатна система за примката на Венера в триизмерното пространство при използване на полярни координати. Тук можете това. Но няма да се справите, ако искате на същия принцип да разберете, например, примката на Марс. Трябва мислено да предположите, че тук изходната точка за полярната координатна система стои извън триизмерното пространство. Ще стигнете до необходимостта винаги да избирате координатите така, че един път, да кажем за орбитата на Венера с нейната примка, изхождате от полюса на координатите и приемате тези координати тук (рис.
към текста >>

325. Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ще ни бъдат нужни не само обичайните оптични инструменти, но ще трябва и сами да си конструираме наши инструменти, за да имаме друга постановка на опитите и да представим така феномените, че да може един да се обяснява чрез друг.
Трябва първо да се разберат феномените, преди да се обясняват един чрез друг. Но трябва да се развие воля да се действа така, както ние действаме тук, за да се развие тенденция реално да се проникне в явлението. Тази тенденция днес в много отношения не се взема предвид. Затова в нашия изследователски институт[5], на първо място става дума не да експериментираме по-нататък в смисъла на предишните експериментални методи, доколкото, по същество, наистина се е натрупал излишък от емпиричен материал; става дума не за техника, а за истинско обобщаване. Въпросът не е да се продължават предишните експериментални направления, а, както миналата зима обърнах внимание в курса за топлината (GA 321), въпросът e в това, да се организират експериментите по друг начин. Ще ни бъдат нужни не само обичайните оптични инструменти, но ще трябва и сами да си конструираме наши инструменти, за да имаме друга постановка на опитите и да представим така феномените, че да може един да се обяснява чрез друг. Наистина здраво трябва да работим. Тогава ще имаме в излишък материал, който наистина може да хвърли нова светлина.
към текста >>

326. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

За целта искам да ви нарисувам, изключвайки от разглеждането двете най-външни планети – те не са ни нужни в тази връзка, – първо обичайната хипотетична слънчева система (рис. 4):
Сега работата е, правилно да отнесем кривата, която получихме тук, към нашата слънчева система. За целта искам да ви нарисувам, изключвайки от разглеждането двете най-външни планети – те не са ни нужни в тази връзка, – първо обичайната хипотетична слънчева система (рис. 4):
към текста >>

Но хипотезите на днешния астрономически образ на света съдържат в себе си толкова много противоречия, че фактически оставаш съвсем неудовлетворен, ако днес се занимаваш с обичайната астрономия.
Съвсем нямах желание да свеждам лекциите приблизително до изричането само на неща, които от самото начало не се съгласуват с общопризнатото, това съвсем не е нещото, към което принципно се стремя, а тук в действителност става дума да се стигне до истината. Но хипотезите на днешния астрономически образ на света съдържат в себе си толкова много противоречия, че фактически оставаш съвсем неудовлетворен, ако днес се занимаваш с обичайната астрономия. Смята се, че хипотетично е приет образ на света, който, разбира се, аз също нарисувах: орбитите на планетите по елипсите, в единия фокус – Слънце и така нататък. След това, доколкото не може иначе, принуждават планетарните орбити да имат различни наклони. Различните ъгли на наклон се получават благодарение на перспективата; това са сложни неща, това са все по същество перспективни неща. Но в изчисленията се приема, собствено, не простата планетна система, която се обяснява на децата в училище и която се запазва за по-нататък, а в действителност приемат образа на света на Тихо Брахе и, освен това, внасят в него постоянно промени. Защото, ако според приетите формули пресмятаме, да кажем, положението на Слънцето към определен момент от време, то не съответства на действителността.
към текста >>

327. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

На тях изрично беше възложено, всичко да не бъде веднага преразказано на всеки по обичайния антропософски начин, тъй като нещата могат да достигнат своето практическо значение само тогава, когато съдържанието на курса най-напред остане в кръга на специалисти и бъде изпробвано от земеделци.
Условието за успеха обаче се състои в следното и то беше подчертавано и винаги отново и отново повтаряно, а именно, че съдържанието на този курс на първо време остава духовно притежание на земеделците от кръга, притежание на практикуващите земеделци. Там имаше също и интересуващи се от земеделие хора, които не можеха да влязат в този кръг. На тях изрично беше възложено, всичко да не бъде веднага преразказано на всеки по обичайния антропософски начин, тъй като нещата могат да достигнат своето практическо значение само тогава, когато съдържанието на курса най-напред остане в кръга на специалисти и бъде изпробвано от земеделци. Някои неща изискват изпробване в продължение на четири години. През това време практическите указания няма да излязат от кръга на селскостопанското общество, защото няма смисъл само да се говори за нещата. Те трябва действително да се приложат в практическия живот. Прави грешка всеки един, който там е чул нещата и после ги из бъбря по някакъв начин.
към текста >>

328. 3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Тогава в Лайпциг съществуваше известен обичай.
При други срещи често съм разказвал, че в Лайпциг имаше двама университетски професори, единият от които, Густав Теодор Фехнер[2], един човек понякога с правилен поглед в духовните неща, въз основа на своите наблюдения, а не поради суеверие, в определена степен можеше да установи, че известни периоди на дъждовно и на не дъждовно време са в зависимост от Луната и нейното обикаляне около Земята. Според него от статистическите изследвания се вижда, че това се явява като една закономерност. Неговият колега обаче, известният професор Шлайден[3], в едно време, когато такива неща се пренебрегваха, отричаше това поради научни разумни основания. Двамата професори бяха женени. И Густав Теодор Фехнер, който беше надарен с хумор, един ден казва: нека нашите жени да решат. Тогава в Лайпциг съществуваше известен обичай. Не беше лесно да се набави вода за пране, трябваше да се носи отдалеч. Затова събираха дъждовна вода в каци и делви. Това правеха и г-жа Шлайден и г-жа Фехнер. Но там нямаше достатъчно място за съдовете и на двете и професор Фехнер казва: ако моят уважаван колега е прав, нека г-жа Шлайден постави съдовете си във времето, когато по моите данни според фазите на Луната ще има по-малко дъжд, а моята жена, когато по моите изчисления ще дойде повече дъждовна вода. Ако всичко това е глупост, г-жа проф.
към текста >>

329. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Затова и намаленото количество би било достатъчно, но за да е налице връзката ни с духовността, се нуждаем от обичайното количество азот, което обикновено се намира във въздуха.
Бихте могли да опитате да експериментирате с човек, който се намира в затворено въздушно пространство, като изтеглите малко количество от азота, та въздухът около него да стане по-беден на азот, отколкото при обикновени условия. Ако експериментът е направен внимателно, ще се убедите, че азотът от ново се замества с нов, но той не идва отвън, а се набавя от вътрешността на човека. Човекът трябва да отдаде своя азот, за да възстанови обикновеното количествено съотношение. Ние като хора трябва да възстановяваме правилното процентно съотношение между цялото наше вътрешно същество и азота около нас. За да можем да дишаме, не се нуждаем от азота. Затова и намаленото количество би било достатъчно, но за да е налице връзката ни с духовността, се нуждаем от обичайното количество азот, което обикновено се намира във въздуха.
към текста >>

330. 6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Това щеше да е съвсем необичайно и би се стигнало до едно тромаво, неугледно живо същество.
Това е извънредно важен въпрос. Отговорът, който предлага науката, обикновено е съвсем едностранчив и външен. Тогава да си отговорим ние защо кравите имат рога. Вече казах, че органичната същност, че живият организъм не трябва да има само насочени навън си лови течения, а също и силови течения насочени навътре, на сочени към вътрешността. Представете си едно органично същество с масивна форма подобна на буца, при което текат силови течения едните отправени навън, другите насочени навътре. Това щеше да е съвсем необичайно и би се стигнало до едно тромаво, неугледно живо същество. Ако беше така при кравите, те щяха да изглеждат много странно, те биха били като буци с прибавени наченки на крака, каквито са били в ембрионалния стадий. Такива биха си останали и биха изглеждали гротескно. Кравата обаче не е устроена така, а има рога и копита. Какво става на местата, където расте рогът, копитото? Там се образува място, което по особено силен начин изпраща силови течения навътре.
към текста >>

331. 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Вместо да се направи обичайната наденица, както се прави днес, от червата на говедото се прави наденица с пълнеж от приготвената по описания начин лайка.
Вижте, Вие отново можете да извършите нещо чудно хубаво, нужно е не много, но то е чудесно. Вместо да се направи обичайната наденица, както се прави днес, от червата на говедото се прави наденица с пълнеж от приготвената по описания начин лайка. Сега разполагаме с нещо, което само трябва да се изложи по подходящ начин на действието на природните сили. Ние и тук през целия този процес оставаме в областта на органичното, на живота. И понеже сега трябва да действат колкото е възможно повече сродните на Земята живи сили, тази скъпоценна наденица тя наистина е скъпоценна се заравя на неголяма дълбочина в богата на хумус почва и престоява цялата зима в земята. Изберете място, където снегът остава по-дълго и слънцето добре го огрява. Там космичните астрални сили му действат възможно най-много.
към текста >>

332. 11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Общо може да се каже: да се пази знанието за тези неща в тесни кръгове, да не става общо достояние, този обичай е на пълно оправдан.
Защото когато те станат общо достояние, когато се генерализират, с тях естествено може да се злоупотреби. Това е съвсем ясно, нали. Трябва да се отбележи, че на Земята винаги е имало цивилизации, в които такива неща са се знаели и са прилагани в най-големи размери и е било възможно да бъдат запазени от злоупотреби, като познанието за тях се е съхранявало от благонадеждни хора. С такива практики е била извършена голяма злоупотреба във времето, когато нещата са стояли така, че са били възможни още по-тежки злоупотреби, понеже тези сили са действали навсякъде. Така се е случило през известни късни периоди на атлантското развитие, когато е извършена голяма злоупотреба, довела до голяма катастрофа. Общо може да се каже: да се пази знанието за тези неща в тесни кръгове, да не става общо достояние, този обичай е на пълно оправдан. В нашето време обаче това е почти невъзможно. В нашето време знанието не остава затворено в тесни кръгове. Даже тесните кръгове се стремят това знание веднага да излезе от тях и да се разпространи. Преди книгопечатането беше по-лесно. Когато повечето хора не можеха да пишат, беше още по-лесно.
към текста >>

333. 13. Осма лекция, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

И в тази област е обичайно материалистично да се прави разлика между същински хранителни вещества и такива вещества, които поддържат горивните процеси в организма, както се казва, и на тази основа се създават най-различни теории, които се прилагат на практика, при което естествено се установява, че нещо потвърждава теорията, друго съвсем не я потвърждава, или след известно време я отрича, или пък я модифицира в една или друга насока.
Споменах вече, че значението на храната за животните, а също и за човека, винаги се схваща напълно погрешно. Не се касае за това хранителните вещества да бъдат поети отвън и след това, както си го представят, да бъдат подложени на най-разнообразни промени и в края на краищата да бъдат отложени в организма. Грубо този процес си го представят така: Хранителните вещества се намират там навън, животното ги поема, складира, напластява в себе си това, което му е нужно, отделя това, от което няма нужда. И оттук се прави изводът, че човек трябва да бди за много неща, да внимава например животното да не се претоварва, да получава пълноценна храна, богата на различни хранителни вещества, за да може да използва по-голямата част от това, което се съдържа в храната. И в тази област е обичайно материалистично да се прави разлика между същински хранителни вещества и такива вещества, които поддържат горивните процеси в организма, както се казва, и на тази основа се създават най-различни теории, които се прилагат на практика, при което естествено се установява, че нещо потвърждава теорията, друго съвсем не я потвърждава, или след известно време я отрича, или пък я модифицира в една или друга насока. И как може да се очаква да бъде другояче!
към текста >>

334. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване.
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност. Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото. Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка. Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване. Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки. Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни мисли. Човекът може да се ориентира към това, което признава за правилно също така, както и когато то противоречи на неговите наклонности. Това още Кант го изрази в понятието „категоричен императив“.
към текста >>

335. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

В противен случай насреща ние поднасяме само обичайния мисловен скелет, не го осъзнаваме и го приемаме като разбираемо от само себе си.
При всяко познание ние противопоставяме нещо на света. Даже какъв въпрос поставяме, това зависи от самите нас. Да проследим един въпрос, това означава да оставим настрана много други. Какъв път да поемем, за да дойдем до отговор, това е предоставено на нашата свобода, доколкото в тази посока подхождаме самостоятелно и творчески. В противен случай насреща ние поднасяме само обичайния мисловен скелет, не го осъзнаваме и го приемаме като разбираемо от само себе си. Ако някой направи това по друг начин, често скоро бива заподозрян в обвързаност с „мироглед“ от времето преди науката. Виждат треската или привидната треска в окото на другите, защото гредата в собственото око остава непозната.[18] Но дали са възможни мисловни стъпки в избраната посока и какви са те, тоест дали има взаимовръзки, това го решават единствено самите мисли, доколкото те самите са съставна част на фактите. На тях се подчинява мисловната воля. Тя трябва да се абстрахира от всякакво собствено съдържание, например от своите желания. Следователно ние трябва да търсим вътрешни духовно-душевни методи, съответстващи на поставения въпрос и неговия обект.
към текста >>

Когато едно растение свръх своите потребности да съхрани индивида и вида (възпроизводството) складира и натрупва субстанции в плода, това мъчно може да се разбере от гледната точка на обичайната дарвинистка теория.
Когато едно растение свръх своите потребности да съхрани индивида и вида (възпроизводството) складира и натрупва субстанции в плода, това мъчно може да се разбере от гледната точка на обичайната дарвинистка теория. Тази способност обаче е характерна за културните растения, които вследствие човешките мероприятия са се развили в това направление (хранителна способност). Процесът на отлагане на новообразуваните субстанции, който се наблюдава при истинските плодове, дълго време се задържа в това състояние при узряването на семето при житото, както особено ясно показват това брашнените тела на житните растения. При зеленчуците това допълнително обогатяване със субстанции става на мястото на цветовете (главесто зеле, брюкселско зеле), в корените (моркови, ряпа, репички) или в стръковете (колраби, алабаш).
към текста >>

336. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Макар за неподготвения читател такива мисли да са нови и поради това необичайни, нужно е да бъдат казани, защото те са част от предпоставките, които Щайнер е поставил като условие за участие в курса.
Макар за неподготвения читател такива мисли да са нови и поради това необичайни, нужно е да бъдат казани, защото те са част от предпоставките, които Щайнер е поставил като условие за участие в курса. Те ни помагат да разберем по-добре следното, което се цитира тук, защото то играе ключова роля за цялото развитие на метода на биодинамичното земеделие, а с това на екологичното земеделие:
към текста >>

Трябва да се вземе под внимание, че по онова време в съзнанието и на селяните, и на обществеността упорито се внушаваше ново учение в обичайното земеделие - че земеделието преуспява само чрез прибавяне на лесно въздействащите върху растението изкуствени торове.
Трябва да се вземе под внимание, че по онова време в съзнанието и на селяните, и на обществеността упорито се внушаваше ново учение в обичайното земеделие - че земеделието преуспява само чрез прибавяне на лесно въздействащите върху растението изкуствени торове. На всички степени на образованието беше проникнало учението, че едно земеделско стопанство може да съществува и да се поощрява само с въвеждане на минерални вещества. Така изложението на Щайнер се появи като категорична антитеза на това учение. Това обаче не беше неговата цел. Без съмнение, той искаше да допълни разглеждането също и откъм духовната страна, да разшири и задълбочи разбирането, а не просто да противоречи. (виж неговия писмен отчет).
към текста >>

В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и стремежа те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на домашните животни с цел да се повиши добивът от тях.
В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и стремежа те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на домашните животни с цел да се повиши добивът от тях. Човекът е, или беше убеден в продължение на десетилетия, че няма друг път. Този метод се ограничава с веществата. Тук е обратното, земеделското стопанство се разглежда като една биологична, действително жива система, чиято производствена мощност произлиза от конкретни жизнени сили, които от свръхсетивното наблюдение се описват като сили, свързани с Космоса. Постижението и способността за постижение за в бъдеще произлиза от многообразната дейност на живите същества, които се подреждат в хармония едно с друго. Че днес земеделското стопанство се използва безмилостно, за да се продават неговите продукти и че това ограбване трябва да се компенсира, изрично се подчертава от Рудолф Щайнер в началото на пета лекция и това е съставна част на концепцията.[22]
към текста >>

337. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Даже познавах поети, които просто не можеха да декламират, намирайки се в обичайното си състояние; те винаги седяха в стая, където лампите бяха с червен абажур.
Бикът, както е известно, изпада при вида на червено в страшна възбуда, в ярост. Едната страна на това явление ви е известна. В човека също има малко от природата на бика. И макар при вида на червеното човек да не изпада в явна възбуда, въпреки това вие бихте могли веднага да почувствате, че човек, живеещ в червена светлина, също малко се възбужда. Той малко заприличва на бика. Даже познавах поети, които просто не можеха да декламират, намирайки се в обичайното си състояние; те винаги седяха в стая, където лампите бяха с червен абажур. Те се възбуждаха и можеха да говорят в стихове, да декламират. При вида на червено бикът изпада в ярост; човек в такава обстановка се превръща в поет! Въпросът е само в това, откъде идва това поетично изживяване; отвън или отвътре. Такава е едната страна на даденото явление.
към текста >>

338. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Всичко, което не може да се види по обичайния начин, това, което не може да се възприеме с помощта на физическите и химически инструменти, са го наричали етерен свят.
Данте знаел не само за това, че съществува въздух, той е знаел, че има Луна, има Венера и други подобни. Това е съвсем едно и също. Вие казвате: аз преминавам през въздуха. Данте е казвал: аз преминавам през Луната, аз преминавам през Венера, аз преминавам през Марс. Само в това е разликата. Всичко, което не може да се види по обичайния начин, това, което не може да се възприеме с помощта на физическите и химически инструменти, са го наричали етерен свят. Следователно Данте е описвал съвсем различен свят, етерния свят. С какво е свързано това, че преди шест столетия Данте е виждал света по друг начин? Това е поради причината, че той е описвал нещо друго, той е описвал невидимото, тоест етерния свят. Заявката на Коперник се е свеждала до следното: нас не ни интересува етерният свят, ние описваме физическия свят. В това и се състои прогресът.
към текста >>

339. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Ние успяваме по обичайния начин да направим горенето обратимо. Защо?
Когато като труп попаднем в Земята, ние изгаряме. Когато ходим, когато се движим, ние също изгаряме. Само трупа ние не можем отново да направим жив, защото не можем да осъществим в него процес, възстановяващ изгорялото. Бихме могли по всяко време да оживим труп, ако можехме да направим процеса на горене обратим. Но докато сме живи, ние можем да направи този процес на горене обратим. Ние успяваме по обичайния начин да направим горенето обратимо. Защо? Ако имахме само това тяло, което полагаме в гроба, ние не бихме могли да обърнем обратно това горене. Но освен това тяло, което полагаме в гроба, имаме и етерно тяло. Това е фино тяло. Така че, желаейки правилно да нарисуваме човека, ние трябва отначало да обозначим тук неговото физическо тяло, а след това неговото етерно тяло. Благодарение на това, че имаме етерно тяло, можем отново да поправим щетите, нанесени от процеса на горене, съпровождащ нашите движения.
към текста >>

Обичайната наука не е истинска наука.
Това, което сега ви казвам, е основано на щателно разглеждане на човека като цяло, основано на истинската наука. Обичайната наука не е истинска наука. Тя оставя фактите настрана. Няма съмнение, че всеки човек, който макар и малко е учил, би трябвало да казва: човек има физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз». Но той не казва това, защото тези хора не се съобразяват с фактите.
към текста >>

340. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Но на този «аз», на това духовно начало в човека сега, когато то трябва да живее по-нататък, му е необходимо необичайно много.
Но на този «аз», на това духовно начало в човека сега, когато то трябва да живее по-нататък, му е необходимо необичайно много. Виждате ли, аз не без причина постоянно ви обяснявах това, че разумът, разсъдъкът, мислите са разпространени по целия свят. Казвал съм ви как всичко в света - ако само се изследва това правилно, - как всичко в света е организирано изключително разумно. Пояснявах ви това с примери от животинския свят. Целият този свят е такъв, че ние не трябва да вярваме, че нашият разум е нещо единствено, не, разума, който ние притежаваме, само го черпим от разпространения по целия свят разум. Разум има навсякъде.
към текста >>

Нашето тяло работи за нас с наистина необичайна разумност.
И всичко това го изпълнява вашето тяло. Нашето тяло работи за нас с наистина необичайна разумност. Човек трябва да изпитва необичайно удивление, узнавайки за това, колко разумно действа физическото тяло. Това е просто невероятно. Обаче в течение на живота това физическо тяло се изразходва.
към текста >>

Човек трябва да изпитва необичайно удивление, узнавайки за това, колко разумно действа физическото тяло.
И всичко това го изпълнява вашето тяло. Нашето тяло работи за нас с наистина необичайна разумност. Човек трябва да изпитва необичайно удивление, узнавайки за това, колко разумно действа физическото тяло. Това е просто невероятно. Обаче в течение на живота това физическо тяло се изразходва.
към текста >>

341. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

В тях обичайни факти от живота са поставени с краката нагоре.
Сега ще попитам господин Ербсмел или господин Бурле, дали се чувстват те като съвсем различни «азове» в сравнение с тези, които са били преди десет години!? Защото вие можете да различите дали сте станали съвсем различни от това, което сте били преди десет години! Обаче днес в книгите вие крачка след крачка, постоянно се натъквате на такива места. В тях обичайни факти от живота са поставени с краката нагоре. Разбира се, че е просто глупост, когато някой каже, че се чувства като съвсем различен «аз», отколкото преди десет години. Обаче именно това твърдят тези господа. Но в момента, когато човек започва да размишлява за «аза», той същият ли е днес както и преди десет години, не му остава нищо освен да каже: «азът» умира, когато умира тленното тяло. Но защо?
към текста >>

342. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Обаче ако човек вече е придобил обичайния човешки разсъдък, развитието би могло да бъде продължено и по-нататък.
Ако бях тригодишно дете и почнех да говоря: не искам повече да се уча, та нали вече говоря: тате, мама, настъргана ябълка и няколко други неща - това стига, напълно е достатъчно. Това би била детската гледна точка. Обаче ако човек вече е придобил обичайния човешки разсъдък, развитието би могло да бъде продължено и по-нататък. Продължавайки развитието на обикновените познавателни сили, човек може да извърши скок, подобен на този, който се извършва при прехода от малкото дете към възрастния човек. Разбира се, всичко това е свързано с внедряването на получените знания в процеса на възпитание на човека. Днес човек не е способен в това отношение на нищо повече от това, високомерно да вири нос и да казва: аз вече всичко знам, а което не знам, не ме касае. Днес човек не е способен да каже нищо друго, защото от средното училище го възпитават така, че той прекомерно се обляга на своя ум, а за всичко друго казва: е, да, в това може да се вярва, но не може да се разбере.
към текста >>

343. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Когато младежът пораснал, станал юноша и вече бил студент медик, с него се случило нещо необичайно.
Мога да ви разкажа още един впечатляващ случай, случай, достоен за внимание. Имало едно дете, боледуващо от коклюш, и когато боледувало, в дома ядели много елда. Поради това детето станало особено чувствително към елдата: при него се появила склонност, своего рода «талант» да боледува от астма всеки път, щом само в стаята или даже просто в дома се появявала елда. Когато младежът пораснал, станал юноша и вече бил студент медик, с него се случило нещо необичайно. Той живеел на последния етаж, най-отгоре. Долу, на втория етаж през две редици стъпала, била кухнята. Веднъж у младежа започнал пристъп на астма, страшен пристъп. При него тя възниквала и по-рано, ако в дома имало елда. Той, разбира се, страшно страдал от това.
към текста >>

При това мога да отбележа нещо необичайно: сърцето започва да бие все по-бързо и по-бързо. Защо?
Към сърцето са насочени две нервни връзки. Те излизат оттук, отзад, отиват надолу и стигат до сърцето. Тук върви едната, тя се разпространява в сърцето. След това тук минава другият нерв, той също се разпространява в сърцето. Сега си представете, че пропускам през този нерв електрически ток. При това мога да отбележа нещо необичайно: сърцето започва да бие все по-бързо и по-бързо. Защо? Понеже електрическият ток възбужда нерва, сърцето започва да бие все по-бързо и по-бързо. Електрическият ток възбужда нерва.
към текста >>

[1] под стъкления похлупак: в Австрия в обичайния език стъкленият похлупак го наричат стъклена камбана (съд във форма на камбана).
[1] под стъкления похлупак: в Австрия в обичайния език стъкленият похлупак го наричат стъклена камбана (съд във форма на камбана).
към текста >>

344. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

«аз» : страда от обичайна употреба на опиум
«аз» : страда от обичайна употреба на опиум
към текста >>

345. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Има растения, които се държат доста необичайно.
Има растения, които се държат доста необичайно. Така например съществува едно растение, което предвид необичайното му поведение наричат «венерина мухоловка» (Dionaea muscipula)[2]. Тази венерина мухоловка има сърцевидни листа, разположени във форма на розетка; на разклоняващи се (от центъра) стъбла се намират тези листа-капани. Листата се състоят от две части. По краищата на всяка част са разположени четинести реснички-зъбки. Щом насекомото полази по листа и докосне тези реснички, двете части се затварят толкова бързо, че малкото насекомо се оказва хванато.
към текста >>

Така например съществува едно растение, което предвид необичайното му поведение наричат «венерина мухоловка» (Dionaea muscipula)[2].
Има растения, които се държат доста необичайно. Така например съществува едно растение, което предвид необичайното му поведение наричат «венерина мухоловка» (Dionaea muscipula)[2]. Тази венерина мухоловка има сърцевидни листа, разположени във форма на розетка; на разклоняващи се (от центъра) стъбла се намират тези листа-капани. Листата се състоят от две части. По краищата на всяка част са разположени четинести реснички-зъбки. Щом насекомото полази по листа и докосне тези реснички, двете части се затварят толкова бързо, че малкото насекомо се оказва хванато. Такова растение съществува.
към текста >>

Но тук е станало нещо необичайно; вследствие от това, че те са живели заедно, дарбата на едното от тях внезапно се е проявила в другото.
И двете момчета са носили името Исус. Не трябва да се учудваме много на това; ако в Австрия едно момче го нарекат Йосиф, никой няма да се учуди, ако друго момче, родено по същото това време също го нарекат Йосиф. Не е чудно, ако две момчета се наричат Сеп или Франц. Така не следва да се удивяваме и на това, че тогава всяко от двете деца са го нарекли Исус. Двете са живели заедно до дванадесет години. Но тук е станало нещо необичайно; вследствие от това, че те са живели заедно, дарбата на едното от тях внезапно се е проявила в другото. Както синът може да наследи (качества) от майката, така едното дете Исус наследило дарбата на другото. Това дете Исус, от което другото е наследило дарбата му, не живяло по-нататък, то умряло на дванадесет години, умряло скоро след станалото. Така останало едно и вследствие от потреса от гибелта на другото, то било вътрешно просветлено от мъдростта на другото. Само благодарение на това то е успяло бляскаво да се представи пред учителите.
към текста >>

Да, господа, естествено, това е нещо необичайно, странно, защото за него никой нищо не е знаел!
И ето, появява се господин Хауер, който покрай това, че е доцент в Тюбинген, фигурира и като странстващ учител. Той се появява - да се говори днес за антропософията не е доходна работа, докато да се говори против антропософията е доста доходно, - та изказва се този господин Хауер против антропософията и твърди: «Това е нещо вън от реда на нещата, нещо странно». Да, господа, естествено, това е нещо необичайно, странно, защото за него никой нищо не е знаел! Естествено, необичайно е, ако аз твърдя, че е имало не едно, а две деца Исус, едното от които е умряло на дванадесет години. Естествено, че това ни се струва странно и необичайно. Това от само себе си се разбира. Не следва да се учудваме, че това е стран-но. Но то е странно само защото никой не е говорил за това.
към текста >>

Естествено, необичайно е, ако аз твърдя, че е имало не едно, а две деца Исус, едното от които е умряло на дванадесет години.
И ето, появява се господин Хауер, който покрай това, че е доцент в Тюбинген, фигурира и като странстващ учител. Той се появява - да се говори днес за антропософията не е доходна работа, докато да се говори против антропософията е доста доходно, - та изказва се този господин Хауер против антропософията и твърди: «Това е нещо вън от реда на нещата, нещо странно». Да, господа, естествено, това е нещо необичайно, странно, защото за него никой нищо не е знаел! Естествено, необичайно е, ако аз твърдя, че е имало не едно, а две деца Исус, едното от които е умряло на дванадесет години. Естествено, че това ни се струва странно и необичайно. Това от само себе си се разбира. Не следва да се учудваме, че това е стран-но. Но то е странно само защото никой не е говорил за това. Затова и Хауер го намира за странно.
към текста >>

Естествено, че това ни се струва странно и необичайно.
И ето, появява се господин Хауер, който покрай това, че е доцент в Тюбинген, фигурира и като странстващ учител. Той се появява - да се говори днес за антропософията не е доходна работа, докато да се говори против антропософията е доста доходно, - та изказва се този господин Хауер против антропософията и твърди: «Това е нещо вън от реда на нещата, нещо странно». Да, господа, естествено, това е нещо необичайно, странно, защото за него никой нищо не е знаел! Естествено, необичайно е, ако аз твърдя, че е имало не едно, а две деца Исус, едното от които е умряло на дванадесет години. Естествено, че това ни се струва странно и необичайно. Това от само себе си се разбира. Не следва да се учудваме, че това е стран-но. Но то е странно само защото никой не е говорил за това. Затова и Хауер го намира за странно. Това намирате в книгата на Хауер на едната страница.
към текста >>

Ето така, господа: това, което господин Хауер още не знае, той счита за необичайно, за нещо вън от реда на нещата.
На другата страница ще намерите следното: този Щайнер въобще не казва нищо друго освен това, което вече е известно. Ето така, господа: това, което господин Хауер още не знае, той счита за необичайно, за нещо вън от реда на нещата. По този повод той се брани. На базата на това, което е успял някъде да прочете - аз не чета, а той чете! - на базата на това, което е успял да изчете - цялата древна мъдрост днес остава, макар и в изкривен вид, - той прави извод: този Щайнер не казва нищо, което не е било вече казано от други. Ето каква атестация получаваш от тези хора. Щом само нещо кажеш и те казват: той не казва нищо ново.
към текста >>

Картината беше много необичайна.
Виждате ли, след като открих това, открих, основавайки се изключително на духовното изследване, съществуването на двете деца Исус, които до дванадесет години са живели заедно, не ми беше известно нищо друго, потвърждаващо този факт. След това веднъж видяхме една картина в Торино[7]. Картината беше много необичайна. На нея (е изобразена) майката на Исус и две деца, но едното от тях не е Йоан, тъй като Йоан е известен по всички картини, където Исус и Йоан са изобразени едновременно. Но тук се намират две деца, които доста си приличат, но все пак не могат да са братя; приликата между тях не е достатъчна. Ясно е, че това са двама малки приятели. Този, на когото преди това се е удало да открие съществуването на две деца Исус, стига до разбиране на значението на тази картина. Тя се е появила в по-късните векове; когато още са знаели за съществуването на двете деца Исус, италианският майстор е нарисувал тези деца Исус на картината.
към текста >>

Ако човек съумее действително да се доближи до събитията около Христос и да ги изследва така, както се изследват обичайни факти, на него ще му стане ясно: необикновената надареност, която се е проявила в детето Исус, е възникнала в резултат на обмяна на личности между двете момчета.
На една страница казаното от мен се оценява просто като измислица, като моя измислица. Да допуснем, че съм измислил това; но даже в този случай същият този автор в същата тази книга не може да казва: той не е казал нищо ново! Защото той твърди, че аз измислям и ме упреква за това. И после казва, че това вече било известно на другите. Да се постъпва така е лишено от смисъл. Ако човек съумее действително да се доближи до събитията около Христос и да ги изследва така, както се изследват обичайни факти, на него ще му стане ясно: необикновената надареност, която се е проявила в детето Исус, е възникнала в резултат на обмяна на личности между двете момчета.
към текста >>

346. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Например съм ви обръщал внимание върху това, че са съществували две деца Исус - името Исус в Палестина е било обичайно, както днес у нас Сеп или Михел, и са го носили много хора.
И така, първото, което е можело да бъде чуто в Рим, било: християните не искат да признават видимия бог. Разбира се, ставало все по-известно това, което било свързано с Христос Исус; вече съм ви разказвал нещо за това. Например съм ви обръщал внимание върху това, че са съществували две деца Исус - името Исус в Палестина е било обичайно, както днес у нас Сеп или Михел, и са го носили много хора. Едното от тези деца Исус умряло много рано; те били, може да се каже, приятели в игрите, били изключително способни, надарени деца.
към текста >>

Първото наставлява, а другото, заминаващото -това не е обичайното дете Исус, което е известно!
Виждате ли, измина немалко време, откакто открих - за което съм ви казвал, - че са съществували две такива деца Исус. Беше неизвестно, има ли някакви исторически свидетелства за съществуването две деца Исус, докато веднъж в Северна Италия ние не срещнахме една картина[3]. Тя изобразяваше сцената с Исус в храма, когато той дава наставления на учителите. Забележително е това, че тук присъства второто дете Исус. Тук то си отива. Първото наставлява, а другото, заминаващото -това не е обичайното дете Исус, което е известно! И така, тук присъстват двете деца Исус. Можем да кажем, че в известен смисъл хората още знаели: съществувало е второ дете Исус. То е заминало. Едва след като открих това, можах да науча, че съществува изображение на това второ дете Исус. Следователно виждате, господа, това е било известно в продължение на столетия.
към текста >>

347. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

26. под стъкления похлупак: в Австрия в обичайния език стъкленият похлупак го наричат стъклена камбана (съд във форма на камбана).
26. под стъкления похлупак: в Австрия в обичайния език стъкленият похлупак го наричат стъклена камбана (съд във форма на камбана).
към текста >>

348. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ако смъртта е настъпила от вътрешно разрушение, тогава душата и духът трябва да вървят по обичайния път в духовния свят: те продължават да живеят и по-нататък.
Ако антропософското познание би се разпространило по-широко, нито един човек нямаше повече да се трови с цианкалий. Това просто нямаше и на ум да му идва! Това, че съществуват отравяния с цианкалий, е следствие от материалистическия светоглед, тъй като човек си мисли: мъртвецът си е мъртвец и е съвсем безразлично, дали смъртта е настъпила от цианкалий или поради вътрешна несъвместимост с живота, поради вътрешни причини. Но това съвсем не е безразлично! Ако смъртта е настъпила от вътрешно разрушение, тогава душата и духът трябва да вървят по обичайния път в духовния свят: те продължават да живеят и по-нататък. Но ако сте се отровили с цианкалий, тогава душата се стреми да придружава всяка частица от тялото, а именно стреми се да се разпространи в азота и да се разтвори в космоса. Това се явява действително реална смърт за душата и духа. Ако хората научеха какво представляват душата и духа на отделния човек, те биха казали: ние смятаме за неприемливо да се предизвиква този страшен взрив, който във фин вид се предизвиква в цялата Вселена, ако човек се трови с цианкалий. Защото всеки човек, който се трови с цианкалий, по неправилен начин се включва в потока, който върви от Земята към Слънцето. И ако имаше подходящи инструменти за това, всеки път, когато човек се трови с цианкалий, би могъл да се види малък взрив на Слънцето.
към текста >>

349. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

При живите същества става изменение на самия им способ на размножаване, ако водородът започне да играе различна от обичайната роля.
При живите същества можем да наблюдаваме нещо много интересно. При живите същества става изменение на самия им способ на размножаване, ако водородът започне да играе различна от обичайната роля. Има някои змии: тези змии отлагат яйца и от тези яйца се излюпват нови змии. Какво всъщност става, когато змия отлага яйце и от това яйце отново се излюпва друга змия? При това яйцето трябва да бъде отложено там, където е достатъчно топло - това и правят змиите, тъй като животинският инстинкт действа съвсем правилно. Това, че, за да се появи новото животно, на яйцето е необходима топлина, вие виждате с примера за птичето яйце. Птичето яйце е снесено: но излюпването на нова птица няма да се състои, ако старата птица не го мъти, не сяда върху яйцето.
към текста >>

350. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Да виждат в изгрева и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписвали на кометите всевъзможни небивалици.
Бихте могли да зададете интересен въпрос, бихте могли да кажете: тези комети, свързани с цианида, който в човека има отношение към нашата воля, тези комети се появяват нередовно; ако някоя се появи, след това дълго я няма. Това винаги е давало на хората поводи за суеверия; именно това, което не винаги се появява, поражда суеверия, когато дойде. Да виждат в изгрева и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписвали на кометите всевъзможни небивалици. И така, бихте могли да зададете въпроса: защо при кометите нещата са различни от тези при Слънцето, което се появява в течение на годината в определения час сутрин; защо и кометите не се появяват така? Ако това беше така, ако със същата редовност, както слънчевите и лунни изгреви и залези, се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, както изгревът и залезът на Слънцето и изгревът и залезът на Луната. Това, което в нас е свързано с тези редовни явления във Вселената, се явява в същото време в нас като природна необходимост. Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редовност и да спим. Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим!
към текста >>

351. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тук следва преди всичко да насочим вниманието си към едно вещество, което е необичайно важно, вещество, което в голямо количество се среща на нашата Земя, което се среща също и навсякъде във Вселената, което при падането на метеоритите на Земята се съдържа в тях.
Накратко ще повторя: забелязахме, че всичко, което притича във Вселената редовно, да кажем, движението на Слънцето, предизвикващо деня и нощта, предизвикващо смяната на годишните времена, е свързано с това, което е необходимо на човека. За човека е необходимо това, което настъпва при смяната на сън и бодърстване, при приемането на храна и т. н. За човека са необходими регулярността на дишането, кръвообращението и т. н. Ако погледнем в човека на всичко това като цяло, то ще се окаже свързано с това, което е регулярно и може да бъде изчислено с помощта на астрономията. Обратно, това, което не настъпва редовно, но в известен смисъл се поддава на изчисление, макар и да не се проявява регулярно, например кометите и метеоритите - тези явления се оказват свързани в човека с всичко това, което е свободната воля, което следователно дава възможност на човек да проявява навън свободната си воля. Тук следва преди всичко да насочим вниманието си към едно вещество, което е необичайно важно, вещество, което в голямо количество се среща на нашата Земя, което се среща също и навсякъде във Вселената, което при падането на метеоритите на Земята се съдържа в тях. Това е желязото. Желязото по Земята е толкова много, че може да се каже: всяка нова цивилизация и култура дължи съществуването си на желязото. Помислете само колко широко приложение има желязото! Едва сега почнахме да изработваме някои неща не от желязо; но в течение на последните две столетия наистина всичко, което се е появявало и което е предизвикало големия съвременен прогрес и е обуславяло съвременното социално състояние, се е създавало от желязо.
към текста >>

352. ЗА СЪЩНОСТТА НА ПЧЕЛИТЕ. Съобщение от д-р Рудолф Щайнер във връзка с доклада на г-н Мюлер за пчелите, Дорнах, 10 ноември 1923 г. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Към тях се отнася и фактът, че необичайно плодотворното в едно отношение, може да стане в друго отношение изключително гибелно.
Доктор Щайнер: Работата стои така - и аз ще продължа да говоря за това по-нататък и следващия път, - че производството на мед, работата и даже работоспособността на пчели-те-работнички могат съществено да нараснат вследствие прилагането на изкуствени методи при развъждането на пчели. Само че не трябва, както това вече отбеляза господин Мюлер, да се подхожда към тези неща твърде рационално, само от гледна точка на икономическата ефективност. Следващия път ще разгледаме пчеларството малко по-дълбоко; ще видим как това, което в краткосрочен план се оказва извънредно благо-приятна мярка и, бидейки положено в основата, днес ни се струва във висша степен положително, след сто години ще унищожи отглеждането на пчели като цяло, ако, разбира се, се използват само изкуствено отгледани пчели. Трябва само да се поиска и ще стане видно, как това, което в близък план изглежда много благоприятно, може впоследствие да се окаже такова, че малко по-малко ще доведе до гибелта на цялата работа. Ще видим, че именно пчеларството е крайно интересно, тъй като то позволява да се запознаем с всички тайни на природата. Към тях се отнася и фактът, че необичайно плодотворното в едно отношение, може да стане в друго отношение изключително гибелно. Така пчеларите могат много да се радват на подема, който е достигнало пчеларството за кратко време, но ще мине столетие и няма да има на какво да се радваме.
към текста >>

353. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тук има закономерности, на които човек с обичайния си разсъдък не обръща внимание, а те са най-важните.
Всичко в природата е взаимосвързано едно с друго. Тук има закономерности, на които човек с обичайния си разсъдък не обръща внимание, а те са най-важните. Тези закони обаче действат само така, че винаги допускат някаква свобода. Така стои например работата с половете на Земята. Броят на мъжете и жените по Земята, макар и да не съвпада точно, е приблизително еднакъв. Това става благодарение на мъдростта на природата. Ако някога стане така - мисля, че вече съм ви говорил за това, - хората да могат да формират пола по своя воля, тутакси ще настане безпорядък.
към текста >>

Пчелите се намират под въздействието на тези сили на природата, които са необичайно важни и удивителни.
Разглеждайки всичко, което в свързано с това, трябва да кажем: във всичко, което се отнася до пчелите, в целия този организъм се съдържа удивителна природна мъдрост. Пчелите се намират под въздействието на тези сили на природата, които са необичайно важни и удивителни. Ето защо трябва да се опасяваме от недодялана, груба намеса в тези природни сили.
към текста >>

354. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Експериментите показали, че на децата от тази възраст, би могло да се каже, ученическа възраст, курсът по медотерапия им дава необичайно много.
При него е отбелязано повишение от 55% до 74%. Следва четиринадесетгодишна девойка - отбелязано е повишение от 70% до 80%. По-нататъшните случаи на нарастване няма да ги чета, те навсякъде са доста значителни. Авторът отбелязва също наддаване на тегло; това е показател, че децата са укрепнали. Описано е десетгодишно момиче, още едно десетгодишно момиче, тринадесетгодишно момче, седемгодишно момиче, единадесет-годишно момче, осемгодишно момче, дванадесетгодишно момче, деветгодишно момче и момче на седем години. Експериментите показали, че на децата от тази възраст, би могло да се каже, ученическа възраст, курсът по медотерапия им дава необичайно много.
към текста >>

Авторът на статията се е занимавал също с изучаване на въпроса за причините за тази необичайна ефективност на курса по медотерапия при тези деца.
Авторът на статията се е занимавал също с изучаване на въпроса за причините за тази необичайна ефективност на курса по медотерапия при тези деца. При това тя съобщава нещо много интересно. Тя съобщава нещо, което макар и да е във висша степен предразсъдъчно, все още широко се прилага в науката.
към текста >>

355. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Разбира се, благодарение на това имението става необичайно рентабилно.
Да, господа, просто е чудовищно това, което ще ви каже управителят на имението; това, като правило, не е селянин, а управител на голямо имение, - какво ще ви каже той за размера на млеконадоя от неговите крави. Той получава толкова много мляко на ден, че за разбиращия от животновъдство е очевидно: да се получи толкова мляко от крава е просто невъзможно. Но те го получават! Мога да ви гарантирам, че го получават. При някои излиза, че се достига почти удвоено количество в сравнение с това, което кравата въобще може да даде. Разбира се, благодарение на това имението става необичайно рентабилно. Макар че, както не един път сме казвали, много забележимо е, че такова мляко вече няма силите като млякото, получено при по-естествени условия. Тук даже може да не се доказва, че става нещо лошо.
към текста >>

Вие виждате, че кошерът притежава не само инстинкт да строи килийки, да отглежда разплод, но в него живее инстинкт за всичко, което е необходимо да се направи в необичайна ситуация, например когато умре мишка вътре.
Тази мишка е пропълзяла в кошера и е умряла там, а само си представете, колко ужасна е била за пчелите миризмата на разлагащата се мишка! Но тук, в такава извънредна ситуация, целият кошер притежава инстинкт, благодарение на който тази умряла мишка се опакова в обвивка. Ако тази обвивка се разчупи, ще мирише ужасно; но тази воня остава затворена в обвивката. Вие виждате, че кошерът притежава не само инстинкт да строи килийки, да отглежда разплод, но в него живее инстинкт за всичко, което е необходимо да се направи в необичайна ситуация, например когато умре мишка вътре. И тъй като пчелите не са в състояние да изхвърлят мъртвата мишка навън, тяхната взаимопомощ се е проявила в това, че те са направили обвивка около тази мишка. Чувал съм от други, че охлюви и плужеци, които също влизат в кошерите, биват покривани с кора. В кошера живее не само обикновеният инстинкт, там живее истински целителен инстинкт. Той е във висша степен ефективен.
към текста >>

356. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тези мравки правят нещо съвсем необичайно.
Тези мравки правят нещо съвсем необичайно. Те прегризват всичките треви и растения, които се намират наоколо, и ги отстраняват, оставяйки само един вид трева. Всичко, което не е тази трева, бива прегризано и отстранено. Понякога се получава така, че те изгризват всичко подред, така че остава своеобразно хълмче в средата, а наоколо всичко изглежда като паваж. Защото благодарение на това, че те всичко изгризват, пръстта се уплътнява. Тя става след това много плътна.
към текста >>

357. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Разглеждайки това, може да се каже: ние изследваме тези насекоми, мравките, осите, пчелите; това, което те изпълняват, външно изглежда необичайно разумно.
Тук долу се намира оксаловата киселина. Насекомите долитат тук и благодарение на срещата им възниква мравчена киселина, която изпълва въздуха. Така че от въздуха ние също вдишваме постоянно в себе си мравчена киселина. Това, което осите притежават, е отрова, приличаща на мравчената киселина, само че малко видоизменена. И това, което пчелите имат в тялото си, а именно пчелната отрова - тя всъщност се намира и в цялото им тяло, - това също е преобразувана мравчена киселина, мравчена киселина, преобразувана до по-висока степен. Разглеждайки това, може да се каже: ние изследваме тези насекоми, мравките, осите, пчелите; това, което те изпълняват, външно изглежда необичайно разумно. Защо това, което те извършват, е така необичайно разумно? Ако мравките нямаха мравчена киселина, всичко, което ви описах, всичко, което изглежда така прекрасно, би се правило крайно глупаво. Само благодарение на това, че мравките притежават свойството да произвеждат мравчена киселина, всичко това, което те строят, е така осмислено и разумно. Така стои работата и с осите и пчелите.
към текста >>

Защо това, което те извършват, е така необичайно разумно?
Насекомите долитат тук и благодарение на срещата им възниква мравчена киселина, която изпълва въздуха. Така че от въздуха ние също вдишваме постоянно в себе си мравчена киселина. Това, което осите притежават, е отрова, приличаща на мравчената киселина, само че малко видоизменена. И това, което пчелите имат в тялото си, а именно пчелната отрова - тя всъщност се намира и в цялото им тяло, - това също е преобразувана мравчена киселина, мравчена киселина, преобразувана до по-висока степен. Разглеждайки това, може да се каже: ние изследваме тези насекоми, мравките, осите, пчелите; това, което те изпълняват, външно изглежда необичайно разумно. Защо това, което те извършват, е така необичайно разумно? Ако мравките нямаха мравчена киселина, всичко, което ви описах, всичко, което изглежда така прекрасно, би се правило крайно глупаво. Само благодарение на това, че мравките притежават свойството да произвеждат мравчена киселина, всичко това, което те строят, е така осмислено и разумно. Така стои работата и с осите и пчелите.
към текста >>

По-рано такъв обичай не е съществувал.
Обикновено се смята, че Рождественското дърво води началото си от дълбока древност. Но елхите са започнали да ги използват като Рождественско дърво едва преди сто и петдесет или двеста години. По-рано такъв обичай не е съществувал. На Рождество са използвали един вид храст. Така например по време на Рождественските игри[3] в селата, които са се провеждали през петнадесето-шестнадесето столетия, някой е тичал наоколо като вестител и в ръцете му също е имало своеобразно Рождественско дърво. Това в Централна Германия се е наричало жеравово дърво, хвойна, притежаваща прекрасни плодове. Тогава за Рождественско дърво, за дърво на Христа хората са смятали хвойната. Но защо?
към текста >>

358. Съдържание GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Необичайни следствия от теорията на Айнщайн.
За теорията на относителността на Айнщайн Мисленето е чуждо на действителността. Популярно излагане на теорията на относителността на Айнщайн. Въпросът за това, какво е абсолютен покой или абсолютно движение и какво е относителен покой или относително движение? Гледната точка на Айнщайн: може да се говори само за това, че нещата се намират в относителен покой или движение. Необичайни следствия от теорията на Айнщайн. Разпространение на теорията на относителността. Дебатите с университетските професори за теорията на Айнщайн. Стойността на човека не е относителна, тя е обусловена от цялото космическо пространство. Дебатите за силата на тежестта във времената на младостта на Р. Щайнер. Ранният Айнщайн и късният Айнщайн.
към текста >>

359. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

На открити местности тях обичайно не ги намират.
Умирането на слона в тази кожа всъщност става постоянно. Когато приближава смъртта, в това е отличителният признак на тези дебелокожи животни, - животното, благодарение на своята дебела кожа, изключително силно усеща това приближаване на смъртта. Тогава на него му се иска в неговата кожа да има още повече земя; в това и се състои инстинктът, заставящ ги да се крият в пещери. Но в тези пещери тях като правило не ги търсят. Ако по местата, където се въдят слонове, започнат да ги търсят в пещери, там биха открили мъртви слонове. На открити местности тях обичайно не ги намират.
към текста >>

Слонът е много по-умен от човека, той наистина е необичайно мъдър.
Момчето изчаква и отново иска да замери слона, когато той минава обратно. Но слонът се връща напълнил в хобота си порядъчна порция вода. Когато отново види на пътя си момчето, преди то да успее да го замери, той изстрелва по него всичката вода и го облива от глава до пети. Такива случаи са наблюдавани нееднократно. При това може да се каже: дявол го взел! Слонът е много по-умен от човека, той наистина е необичайно мъдър. Запомнил е нанесената му от момчето обида, задържал е в хобота си цял заряд с вода и е отмъстил!
към текста >>

360. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Започвали с нищожни дози, но след това още и още, приемали все повече и повече и накрая станало нещо необичайно; те можели да понасят страшно много арсен.
Но от друга страна, ние наблюдаваме и нещо противоположно. В Австрия например има една алпийска долина, където в скалните породи намират арсен. Там хората започнали да приемат съвсем малки, нищожни дози арсен. Те можели да ги понасят. Започвали с нищожни дози, но след това още и още, приемали все повече и повече и накрая станало нещо необичайно; те можели да понасят страшно много арсен.
към текста >>

361. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Както при негрите, така и при хора не с черна кожа се наблюдава понякога анормално, не съвсем обичайно оцветяване на кожата и това явление е свързано с особената окраска на дъгообразната обвивка, тоест ириса.
Ще ни се наложи още малко да се обърнем към устройството на очите, ако искаме да говорим на тази тема. Това на свой ред ще ни позволи да установим връзка с другия зададен въпрос. Както при негрите, така и при хора не с черна кожа се наблюдава понякога анормално, не съвсем обичайно оцветяване на кожата и това явление е свързано с особената окраска на дъгообразната обвивка, тоест ириса. Едното явление е свързано в дадения случай с друго. Такова оцветяване на кожата особено се набива на очи при чернокожите хора, доколкото обикновено те би трябвало да изглеждат черни, а имат различни бели петна, имат петна подобно на леопард. Много рядко те стават изцяло бледни или бели. При негрите това става рядко, извънредно рядко. Но при другите раси не напълно оцветени в черен цвят, се наблюдават така наречените албиноси.
към текста >>

Кожата й беше с млечно-бял цвят, дъговидната обвивка, ирисът - червен, тъмно-червена зеница вместо черна; тя говореше с необичайно слаб глас: «Аз съм съвсем бяла, имам червени очи и много лошо виждам».
При негрите това става рядко, извънредно рядко. Но при другите раси не напълно оцветени в черен цвят, се наблюдават така наречените албиноси. Сред белите хора също възниква албинизъм; така наречените албиноси - така ги наричат - имат бледно оцветяване на кожата, почти млечно-бяло оцветяване на кожата. Дъгообразната обвивка при тях има светло-червен цвят, а зеницата, която иначе при хората е черна, при албиносите е тъмно-червена. Такъв албинос от женски пол ми се случи веднъж да видя; показваха я на улично представление и можеше да се види. Кожата й беше с млечно-бял цвят, дъговидната обвивка, ирисът - червен, тъмно-червена зеница вместо черна; тя говореше с необичайно слаб глас: «Аз съм съвсем бяла, имам червени очи и много лошо виждам». Това беше истина, тя виждаше много лошо.
към текста >>

Защото обичайната анатомия, основана на изучаването на трупове, може все пак при известни обстоятелства да предостави достатъчни сведения, тя може да предостави нещо относително ценно, добро, нали така?
Но какво значи да познаеш човека като цяло? Виждате ли, ние изучихме, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз». Ако човек се занимава с ирисодиагностика, не му е достатъчно да знае само за физическия човек, а той трябва да знае туй-онуй за духовния човек. Защото обичайната анатомия, основана на изучаването на трупове, може все пак при известни обстоятелства да предостави достатъчни сведения, тя може да предостави нещо относително ценно, добро, нали така? Макар и тази анатомия и да не знае, че очният нерв представлява екскремент на очите, тя все пак намира този очен нерв. Докато ирисодиагностиците - в по-голямата си част - нямат никаква представа за това, какво е това очен нерв и какво става там; те имат своята книжка от петдесет страници и имат схематично подразделяне на ириса и основавайки се на това, те диагностицират, без да изследват човека. Сега се оказва необходима още една книжка от петдесет страници. Там има раздел: «Белодробни заболявания» и лекарствените средства, прилагани тук. Но белодробното заболяване може да се появи по много причини.
към текста >>

362. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

От тях нямаше да има нужда, ако науката се доверяваше на свръхсетивните доказателства, но днес (обичайните) доказателства още са необходими.
Вече съм ви казвал: известно време в нашата биологическа лаборатория правихме експерименти за изясняване значението на далака. Значението на далака е в това, че ако не ядем редовно - а ние винаги ядем повече или по-малко нередовно, - далакът компенсира, изравнява тази нередовност; той е нещо като регулатор. Доказателство за това ни се удаде да получим в нашата биологична лаборатория. По темата е написана малка книжка, авторът й е госпожа Колиско и в нея всичко е описано. В хода на експериментите трябваше - защото такива са изискванията на съвременната наука - да предоставим неопровержими доказателства, очевидни доказателства. От тях нямаше да има нужда, ако науката се доверяваше на свръхсетивните доказателства, но днес (обичайните) доказателства още са необходими. Ние взехме заек и без да му причиняваме болка - направихме всичко много внимателно - му отделихме далака и той продължи да живее. Всичко това вървеше много добре. Заекът не умря и понесе спленектомията, операцията по отстраняване на далака. Обаче със заека стана нещастен случай - той умря от преохлаждане. Проведохме патоанатомична дисекция и, разбира се, ни беше много интересно да научим за последствията от отстраняването на далака.
към текста >>

Виждате колко необичайни са тези връзки.
Обаче нещо в това отношение може да се прояви даже при човека; така например при човека можем да се сблъскаме със специфично заболяване; той вижда с дясното око или въобще с някое от очите по-добре, отколкото с другото. Ако това не е вроден дефект, в повечето от случаите се изяснява, че човек спи на другата страна. От страната, на която човек много често лежи, действат земните сили; окото слабее от това и зрението се влошава. Въздействието не е толкова явно, както при камбалата, но въпреки това леко се проявява. Окото, насочено към небето и отвърнато от Земята, става малко по-силно. Виждате колко необичайни са тези връзки. Казвал съм ви: по един или друг начин самата природа ни показва с какви сили тя работи. Гледайки камбалата - малката камбала може да се види на всеки рибен пазар, а по-голямата се среща в морето, в солена вода, - се разсъждава така: да се формира в такъв вид може само такова животно, което направо е натоварено, напълнено с разтворени хранителни вещества. Ако това животно иска малко небе (иска да се подложи на космическо влияние), тогава то със своята друга страна трябва да бъде винаги обърнато към небето, това благоприятства очите, а също така го прави способно за размножаване. Тази риба достига последното по различен начин от сьомгата. Сьомгата мигрира, тя идва от Северно море в Рейн, а от Рейн - в неговите притоци; това тя предприема, за да може да се размножи.
към текста >>

363. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Само защото нещо е станало обичайно, защото, както се казва, човека могат да го сметнат за полуумен, а може и за кръгъл идиот, ако не постъпва като всички, той постъпва като всички.
Само ако можехте да си представите каква физиономия би направил древният грък, ако се сблъска с човек, двата крака на когото са надянати в тръби, а на главата му също стърчи тръба, при това и с черен цвят! Гъркът не би повярвал, че пред него стои човек, той би го взел за най-ужасно привидение! Просто трябва да го имате предвид. Появяват се и такива неща: от чисто абстрактния образ на редингота, който вече сам по себе си е грозен, се отрязват някои части и се получава фрак. С този пример най-добре се вижда колко безразсъдно е станало човечеството. Само защото нещо е станало обичайно, защото, както се казва, човека могат да го сметнат за полуумен, а може и за кръгъл идиот, ако не постъпва като всички, той постъпва като всички. Трябва обаче съзнателно да се отнесем към това, че в днешно време костюмите на мъжката половина от човечеството напомнят за лудница, особено ако те съответстват на установилите се норми. Това свидетелства, че човек малко по малко се еманципира от реалността.
към текста >>

Но това, което някога е било изпълнено със смисъл, се превърнало в обичай, станало обикновена, обичайна норма.
По-късно за това, разбира се, забравили. Цивилизованите хора забравили, че първоначално такъв знак е свидетелствал за това, че Слънцето влияе на сърцето. Но това, което някога е било изпълнено със смисъл, се превърнало в обичай, станало обикновена, обичайна норма. Хората изгубили представа за това, какво е стояло в основата на такъв обичай, от какво се е появил този обичай. Отначало са възниквали такива обичаи; по-късно държавите или правителствата установявали контрол над обичаите, узурпирали са ги. Успехът на действията на държавата или правителството се обуславял от това, че те са вземали под контрол това, което е било обичай. Някой - а това винаги може да бъде само човек - изнамирал, да кажем, лекарствено средство. Откритието идвало от неговия дух.
към текста >>

Хората изгубили представа за това, какво е стояло в основата на такъв обичай, от какво се е появил този обичай.
По-късно за това, разбира се, забравили. Цивилизованите хора забравили, че първоначално такъв знак е свидетелствал за това, че Слънцето влияе на сърцето. Но това, което някога е било изпълнено със смисъл, се превърнало в обичай, станало обикновена, обичайна норма. Хората изгубили представа за това, какво е стояло в основата на такъв обичай, от какво се е появил този обичай. Отначало са възниквали такива обичаи; по-късно държавите или правителствата установявали контрол над обичаите, узурпирали са ги. Успехът на действията на държавата или правителството се обуславял от това, че те са вземали под контрол това, което е било обичай. Някой - а това винаги може да бъде само човек - изнамирал, да кажем, лекарствено средство. Откритието идвало от неговия дух. Правителството е заявявало претенциите си върху това откритие, върху това лекарство и казвало: само по мое разрешение, по мой указ то може да се продава там и там.
към текста >>

Успехът на действията на държавата или правителството се обуславял от това, че те са вземали под контрол това, което е било обичай.
По-късно за това, разбира се, забравили. Цивилизованите хора забравили, че първоначално такъв знак е свидетелствал за това, че Слънцето влияе на сърцето. Но това, което някога е било изпълнено със смисъл, се превърнало в обичай, станало обикновена, обичайна норма. Хората изгубили представа за това, какво е стояло в основата на такъв обичай, от какво се е появил този обичай. Отначало са възниквали такива обичаи; по-късно държавите или правителствата установявали контрол над обичаите, узурпирали са ги. Успехът на действията на държавата или правителството се обуславял от това, че те са вземали под контрол това, което е било обичай. Някой - а това винаги може да бъде само човек - изнамирал, да кажем, лекарствено средство. Откритието идвало от неговия дух. Правителството е заявявало претенциите си върху това откритие, върху това лекарство и казвало: само по мое разрешение, по мой указ то може да се продава там и там. Правителството е поставяло точка по въпроса.
към текста >>

Първо-начално хората са го правели, основавайки се на собствените си знания, след това са го правели и носили, следвайки древния обичай; а после правителството е казало: не, свобода в тази работа няма да допуснем, само ние трябва отначало да ви даваме разрешение за изработката и носенето на такова нещо.
Така е стояла работата и със слънчевия медальон. Първо-начално хората са го правели, основавайки се на собствените си знания, след това са го правели и носили, следвайки древния обичай; а после правителството е казало: не, свобода в тази работа няма да допуснем, само ние трябва отначало да ви даваме разрешение за изработката и носенето на такова нещо. Ето така са се появили ордените! И правителството почнало да кичи с тях своите привърженици. Сега, разбира се, орденът вече няма никакъв смисъл. Но все пак тези, които ругаят ордените, трябва да знаят, че първоначално те са имали добър смисъл, техният произход е бил изпълнен със смисъл.
към текста >>

Обаче за определени цели в живота още се използва цветността, макар и да не се знае, откъде се е появил този обичай.
Всичко това е станало за него сиво. И най-добре това се изразява в облеклото на човека. Той повече не знае, с какъв цвят би следвало да се украси и ето, той се украсява без да прибягва до цветове. Стигаме до това, че всяко облекло е свързано с представите и знанията в древността за свръхсетивния човек. «Цивилизацията» като цяло е станала сива. Обаче за определени цели в живота още се използва цветността, макар и да не се знае, откъде се е появил този обичай.
към текста >>

364. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Следва да се замислите над това, че нещата, за които ви говоря тук, имат необичайно голямо значение за живота!
Следва да се замислите над това, че нещата, за които ви говоря тук, имат необичайно голямо значение за живота! Всеки от вас може да каже: ти ни разказваш, че арсенът, ако се дава на дете между седмата и петнадесетата година, играе голяма роля; при детето се появява омазняване, то се закръгля. Но аз познавам хора, които не са приемали арсен, но от деца са страшно дебели! Господа, трябва да помислите за това, че наличните в природата вещества съществуват навсякъде поне в хомеопатични дози. Може да се каже: с каквото и да се храни човек, с каквото и да се храни детето, неговата храна не може да не съдържа арсен. Арсенът присъства във всички хранителни средства.
към текста >>

На тях винаги им се иска да видят нещо необичайно, нещо изключително.
Но на тези деца, които показват по панаири и други подобни - както за това каза този, който зададе въпроса, - арсена им го дават специално; точно както в алпийските страни, особено в Унгария, където арсенът се съдържа в скалните породи. Тези деца получават арсен и най-главното е това, че именно в тази възраст им се насажда вкус към арсена. Това е отвратително, но е така: детето постепенно започва да изпитва пристрастие към арсена, сякаш това е захар, в резултат на което още преди нормалното образуване на астрално тяло, детето става мазно и тлъсто. След това такива деца се излагат на показ, тъй като те стават ненормални и страшно тежки. Хората намират в това нещо удивително. На тях винаги им се иска да видят нещо необичайно, нещо изключително. Какво ли само не се прави по света, за да удовлетворят желанията на тези хора! Има даже неща от друг вид, които правят, за да доставят удоволствие на тези хора. Става например и така, че с децата на тази възраст се прави и нещо друго!
към текста >>

365. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Има определен тип психично болни, които притежават необичайна сила, съвсем изключителна сила.
Това, че човек става по-силен, когато етерното тяло се разхлабва, можете да видите и при друг пример. Има определен тип психично болни, които притежават необичайна сила, съвсем изключителна сила. Бихте били удивени от това, каква сила могат да проявят такива луди. От тях можете да изядете пердах, доста по-голям, отколкото от всеки друг, но не само; лудите понякога с лекота повдигат такива мебели, които и през главата няма да ни мине, че могат да бъдат повдигнати. И така, вие виждате, тук има проява на необичайни признаци, отличаващи такъв човек от нормалните хора. Какво става с психично болните? При психично болните етерното тяло винаги е малко освободено, разхлабено, или астралното тяло е разхлабено.
към текста >>

И така, вие виждате, тук има проява на необичайни признаци, отличаващи такъв човек от нормалните хора.
Това, че човек става по-силен, когато етерното тяло се разхлабва, можете да видите и при друг пример. Има определен тип психично болни, които притежават необичайна сила, съвсем изключителна сила. Бихте били удивени от това, каква сила могат да проявят такива луди. От тях можете да изядете пердах, доста по-голям, отколкото от всеки друг, но не само; лудите понякога с лекота повдигат такива мебели, които и през главата няма да ни мине, че могат да бъдат повдигнати. И така, вие виждате, тук има проява на необичайни признаци, отличаващи такъв човек от нормалните хора. Какво става с психично болните? При психично болните етерното тяло винаги е малко освободено, разхлабено, или астралното тяло е разхлабено. Физическото тяло предразполага човека не към сила, а към слабост. Той трябва да обслужва физическото тяло посредством етерното или астралното тяло. Народният израз казва: «На него са му разхлабени болтовете» - тоест нещо се е разхлабило.
към текста >>

Затова употребяващият алкохол човек съвсем се затваря във физическото тяло, много по-силно от обичайното.
Това му харесва. Вследствие от това, както казахте, той се издига нагоре, в духовния свят. И напротив, ако човек пие алкохол, на въздействие е подложено физическото му тяло, чак до кръвта. В този случай астралното му тяло не става свободно. Всичко още повече е подложено на привличането на физическото тяло. Затова употребяващият алкохол човек съвсем се затваря във физическото тяло, много по-силно от обичайното. Ето в какво е разликата. При опиума духовно-душевното начало се освобождава; то, първо, изпитва сладкия вкус на физическото тяло и, второ, прави пътешествия, при които, макар и безразборно, влиза в духовния свят. Много от това, което макар и неправилно описват хората от изтока за духовния свят, е в резултат от употребата на опиум, хашиш и други подобни неща.
към текста >>

366. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Картофът само в устата не е много сладък; в червата той става необичайно сладък, тъй като там той се превръща в захар.
Или пък, господа, представете си, че ядете картофи. Картофите основно претърпяват промяна още в устата, защото нишестето изобщо е от най-важните хранителни средства и служи не само да се колосват ризите. Картофът се състои почти само от нишесте. По пътя от устата до стомаха и червата картофът постепенно се превръща в захар. От картофа отначало се появява декстрин, а след това захар. Картофът само в устата не е много сладък; в червата той става необичайно сладък, тъй като там той се превръща в захар. Но когато в червата картофеното нишесте се превръща в захар, когато черният дроб след това превръща картофената или някаква друга захар в човешка захар, тази вътрешна захар се предава после на цялото тяло и то вследствие от това се затопля, придобива своя вътрешна топлина. Но за да може това да стане, астралното тяло трябва нормално да работи. Ако то не работи нормално, процесът на превръщане в човешка захар не се осъществява по правилен начин и животинските и растителни захари отиват право в бъбреците. Захарта се отделя, а човек хваща диабет, захарна болест. Откривайки съдържаща се в урината захар, можете да установите, че човек е болен.
към текста >>

367. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Теорията на Айнщайн доведе до извънредно необичайни последици.
Теорията на Айнщайн доведе до извънредно необичайни последици. Особено интересен става този въпрос, когато Айнщайн привежда своите примери. Той дава пример, с който иска да докаже, че изменението на местоположението въобще няма значение. Тъй като на (пръв) поглед не може да се реши, изменя ли тялото местоположението си или не, това местоположение също няма значение. По този повод Айнщайн казва: ако изпратя в мировото пространство часовник, стрелките на който се намират в определено положение, така, че този часовник да се движи със скоростта на светлината, а след това хване обратен курс и се върне назад, тогава такова движение няма да има значение за това, което е вътре в часовника. Часовникът ще се върне в непроменен вид.
към текста >>

Обаче при това хората идват до доста необичайни възгледи.
Обаче при това хората идват до доста необичайни възгледи. Например веднъж дебатирах с университетски професори на тема теорията на Айнщайн. Виждате ли, оставайки в току-що очертаната от мен област, Айнщайновата теория на относителността е правомерна; тук нищо не можеш да направиш, всичко това е така и с влака, и със Слънчевата система, и с движението на всичко в света. Засега тя е съвсем правилна. Но тези господа я разпространяват въобще върху всичко; те например казват: височината на човека, неговият ръст също е относителен; той няма абсолютна височина, а само относителна. На мен само ми се струва, че той е с такъв ръст.
към текста >>

368. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

В много селища гробищата се разполагат около църквата, но все пак, ако оценим обичайното състояние на здравето, първото впечатление е такова: не трябва да се смята, че този факт вреди много силно.
В много селища гробищата се разполагат около църквата, но все пак, ако оценим обичайното състояние на здравето, първото впечатление е такова: не трябва да се смята, че този факт вреди много силно. Наистина в такива селища по това време имаше много орехови дървета. Тези орехи, благодарение на аромата, който разпространяват, изключително силно въздействат върху здравето. Трябва да приемете за сведение фактът, че в такива селища, където изначално царят благочестиви настроения, са се съхранили здрави инстинкти, които довели до това, че доколкото гробището се е разполагало в центъра на селището и около него са живеели хора, в близост са били засаждани кестени, орехи и липи. Липите и орехите противодействали и компенсирали вредните въздействия, излизащи от гробището.
към текста >>

Днес можем да си купим капки за стомах под името «Хофман-гайст» («духът на Хофман») или наречени по друг начин, но в случая винаги ще намерите на обичайния език понятието за духа, отпечатано в думите.
Виждате ли, ако днес разглеждаме стомаха, намираме, че в него, за обезпечаване на правилното храносмилане, трябва да се намира нещо, което ние наричаме пепсин. Ако пепсинът отсъства, храносмилането е неправилно и се налага да добавяме малко солна киселина. Индусът е казвал - названието той още не е използвал, но е знаел, че тук има дух, - че това е духът на стомаха. Днес можем да си купим капки за стомах под името «Хофман-гайст» («духът на Хофман») или наречени по друг начин, но в случая винаги ще намерите на обичайния език понятието за духа, отпечатано в думите.
към текста >>

Отговаряйки на въпроса, зададен от господин Долингер, аз ви казах: водата оказва необичайно влияние върху етерното тяло на човека.
И ето, египтяните още в древността създали езерото Мерис, цяло езеро! То не е било създадено от природата, а е било изкуствено направено, за да удържа пълноводието в необходимите граници. Водите на разлива се събирали в езерото Мерис. Така по изкуствен начин египтяните са подчинявали природата. Но като следствие от това вниманието им е било особено към водата. Отговаряйки на въпроса, зададен от господин Долингер, аз ви казах: водата оказва необичайно влияние върху етерното тяло на човека. Ръководейки се от инстинкта, който египтяните още са притежавали, те създали следното учение: човек се състои не само от физическо тяло, но той има също и етерно тяло. Това е интересно, както виждате. Тук, отзад, в Индия, са живеели най-древните народи. Много от тези древни народи, минавайки през Арабия, се заселили в Египет. В Египет е имало особена форма на древния култ, произхождащ от Индия.
към текста >>

369. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Разбира се, това не е могло да става, като хората са в обичайното си облекло, защото биха се познали един друг, ето защо те е трябвало да носят маски.
Такива традиции са били, разбира се, много силни в Древния Рим. Макар и дворянството по онова време да не е съществувало още във формата, под която се проявява по-късно, защото дворянството е чисто средновековно явление, свойствено на така наречената епоха на феодализма, въпреки това в Древния Рим съсловните различия са били много големи. Но макар и за няколко дни в годината хората е трябвало да почувстват равенството, господството на демокрацията. Разбира се, това не е могло да става, като хората са в обичайното си облекло, защото биха се познали един друг, ето защо те е трябвало да носят маски. Тогава те се превръщали в това, което е била маската. Някой човек ставал крал на карнавала. В тези дни той е можел да прави всичко, което поиска. Той е можел да издава заповеди, макар и през останалото време да му се е налагало само да изпълнява чужди заповеди. И целият Рим за няколко дни ставал като обезумял.
към текста >>

Тогава християнството развило традиция, обичай, характерен, най-малкото, за миналото.
Вследствие на факта, че тази традиция много се е харесвала на хората, тя се е запазила. Но макар и запазила се, за първоначалното й значение вече не са знаели. Останал е само карнавалът - време, през което би могло да се правят глупашки шеги, тъй като тогава е позволено да се правят такива. После църковните власти решили, че е необходимо след празника да се отбелязва пепеляната сряда, за да чувства човек своята вина, да не смее да прави всичко, което иска и т. н. Тогава християнството развило традиция, обичай, характерен, най-малкото, за миналото. Човек е трябвало да изпитва лишения и това се проявило в установяването на поста. Било, разбира се, целесъобразно да се съчетаят времето на карнавала и времето на поста (в православната традиция Сирна неделя и Великия пост - бел. пр.), доколкото по време на карнавала хората най-малко се сдържали, незабавно правели всичко, което им харесвало. А после ставало много по-лошо, не е можело да се яде, каквото се ядяло преди това. По-късно станало така, все едно предшестващото време го е нямало.
към текста >>

Гърция оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този външен свят.
Ако само знаехте, господа, какво огромно влияние върху цялото развитие на човечеството е оказала Гърция. То действа чак до наши дни! Този, който е в състояние да прати сина си в гимназия, му дава възможност и днес да изучава гръцки език. Но по-рано този език е бил много по-разпространен. По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети. Гърция оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този външен свят. По същото време, когато в Гърция развивали този интерес към външния свят, тук, в Азия, се проявило като най-значително това, което се развивало в резултат на Мистерията на Голгота. По това време Гърция е била завоювана и се намирала под владичеството на Рим. Но какво означавало това римско господство? То било изцяло проникнато от гръцкия дух. Всички образовани римляни учили гръцки език, всеки образован човек в Рим е знаел и гръцки.
към текста >>

Затова учението на Исус от Назарет било необичайно значително, особено в сравнение с разпространеното в света на елинизма, което е имало място и в Рим.
В настоящото време, когато християнството действа вече почти в продължение на две хиляди години, може да ни се стори странно, че нещо подобно се е говорило по онова време. Но тогава нищо странно не е имало в това. Азиатските и африкански представи за духа били малко известни в Гърция, малко разпространени. Тук човек бил в по-голяма степен обърнат към света. Затова учението на Исус от Назарет било необичайно значително, особено в сравнение с разпространеното в света на елинизма, което е имало място и в Рим.
към текста >>

Този обичай се запазил например в Католическата Църква.
Виждате ли, господа, имало е такъв древен възглед, че човек трябва първо да узрее, за да получи определено знание. Днес такива правила са съвсем изгубени. Тези, които достигали в мистериите висша степен, навсякъде ги наричали «Отец». Този обичай се запазил например в Католическата Църква. Там някои свещеници ги наричат «патер» (тоест Отец). В древните времена, при индусите, египтяните, вавилонците и т. н., е имало хора, посветени в знанието, в познанието, и тях ги наричали «Отци». Когато такива Отци са обучавали след това тези, които били избрани, за които Отците смятали, че ще могат да ги направят зрели, те по аналогия се наричали обучаемите «синове». Всички останали, които нямали достъп до мистериите, защото не били избрани, също се наричали «деца» на Отците.
към текста >>

По отношение на нещата, ставащи днес във външния свят, трябва да кажа: вие виждате, че навсякъде между хората обичайно е господствало неравенството.
Така на емоционално равнище вие получавате отражение на това, което е дошло в света благодарение на Христос Исус. По отношение на нещата, ставащи днес във външния свят, трябва да кажа: вие виждате, че навсякъде между хората обичайно е господствало неравенството. Достатъчно е да си представим Древна Индия. Там различието било като при животните, между различните видове животни: брахманите -свещеници, селските жители - труженици. Египтяните също имали цяла армия роби. Макар и кастите да не били отделени една от друга така строго, но въпреки това те още съществували в някакъв смисъл. В Древна Гърция и Рим още съществувало различие между свободно родените и робите.
към текста >>

370. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

По онова време изобщо е било обичайно да се извършват богослужения на гробниците.
Отдавало им се благодарение на факта, че те провеждали своите церемонии незабелязано. Това, което те считали за правилно и достойно за разпространение, осъществявали под Земята, в катакомбите. Катакомбите представлявали отдалечени помещения под Земята. Там християните погребвали тези, които считали за достойни. Тук е имало гробове и на тези гробове се извършвала божествената служба, извършвали са се свещенодействия. По онова време изобщо е било обичайно да се извършват богослужения на гробниците. Затова и днес още, ако разгледате олтара в католическата църква, вие можете да видите: това е истинска гробница (изобразява го на рисунка) и в нея могат да се намират реликви, мощи на светци и прочие. В древните времена олтарът въобще е бил надгробен камък, върху който се е извършвала божествената служба. Но под Земята, в тези катакомби християните от първото столетие са могли да скриват това, което са правили. (Рис. 4, вдясно)
към текста >>

Обичайно тя се интерпретира така.
Обичайно тя се интерпретира така. Но би било още по-добре тя да се интерпретира с думата «сфинкс». Сфинксът - това е дума, която означава приблизително следното: сам да стане дух. Разбира се, човек още пребивавал в човешко тяло, но сред хората той се държал, както са се държали боговете. В древността хората не правели голяма разлика между човека и божеството. В мистериите човек постепенно ставал бог.
към текста >>

Това е било обичайно в древността, когато хората са били други.
Обаче всичко, което хората казват за това, е просто дивотия. Доколкото това хилядагодишно Царство действително е настъпило, то изглежда не така, както си го представят хората в света. Работата стояла така: в древността човек е получавал много от духовния свят по гореописания начин, получавал понятия, получавал преживявания. Това е било обичайно в древността, когато хората са били други. Но по времето, когато живял Христос Исус, това се прекратило и хората е трябвало да стигат до духа по някакъв друг начин. Духът е трябвало да се намери непосредствено. Това и направил Христос Исус. И ако Христос Исус не би сторил това, което било сторено от Него, човечеството окончателно би изпаднало в упадък. Животът би станал безсмислен.
към текста >>

Вие знаете това, което обичайно се изобразява на картината за Голгота: Христос Исус на кръста в средата и край него двама, така наречени злодеи, разбойници, както ги наричат.
И след това между тези двамата се произнася решението. Не искам да кажа, че решението винаги се оказва справедливо, но решението се произнася. Тази церемония се изпълнява и днес. Ако някой, като например Орлеанската Дева[10], се провъзгласява за свят, излизат адвокатът на Бога и адвокатът на дявола. Между тях - този, който изброява само доброто, и този, който изброява само лошото, - духовно присъства и самият светец. Вие знаете това, което обичайно се изобразява на картината за Голгота: Христос Исус на кръста в средата и край него двама, така наречени злодеи, разбойници, както ги наричат. Забележително е това, което Христос казва на единия от тях: «Днес ти ще бъдеш с Мен в рая». Единият отива нагоре, а другият отива надолу. Това са Луцифер и Ариман - адвокатът на Бога и адвокатът на дявола.
към текста >>

Виждате ли, господа, всичко, което ви разказвам, в Азия се е смятало за напълно обичайно нещо.
Виждате ли, господа, всичко, което ви разказвам, в Азия се е смятало за напълно обичайно нещо. Също така то е играло роля във формирането на християнството. Гърците знаели много малко за това, доколкото те строели външна култура. А народът на Ромул, произлязъл от разбойническа колония, въобще нищо не е знаел за това. Той е бил зает само с външното световно господство. На тях то добре им се отдавало.
към текста >>

371. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето GA_353 История на човечеството и културните народи

Това е било необичайна революция в мисленето.
Наистина това е бил голям преломен момент. Това е било необичайна революция в мисленето. Христос Исус свалил на Земята това, което преди е можело да бъде видяно на Слънцето. Ето защо в древността или в първите векове на християнството Христос винаги са го наричали Слънце. В Евангелията вие навсякъде ще намерите израза: «Слънцето, Христос», доколкото тогава знаели за какво става дума. Но по-късно това било изцяло и напълно забравено. При всяка празнична меса това може да се види в дарохранителницата, в «светая светих».
към текста >>

Но Христос Исус произвел също така необичайна революция: каквото по-рано било скрито в мистериите, Той го представил пред целия свят, за да бъде видимо от всички.
Той казвал: трябва да се свали на Земята слънчевият Бог. Той възобновил религията на Слънцето. Ако Христос би действал в пълно съответствие със своето учение, цялата древна звездна религия отново би се възродила като действие на Слънцето! В първите векове на християнството това нерядко е ставало. Отново разцъфтели древните мистерии. Но Христос Исус произвел също така необичайна революция: каквото по-рано било скрито в мистериите, Той го представил пред целия свят, за да бъде видимо от всички. То трябвало да стане достояние на всички хора. Но никакви усилия не били в състояние да дадат на хората това, за което ви говорих сега.
към текста >>

Обичайно кръстоносните походи се описват така: доколкото Йерусалим е бил обкръжен и завладян от турците, поклонниците не са можели повече спокойно да се молят в Йерусалим, добирайки се до там.
Виждате ли, именно тази цел са преследвали кръстоносните походи[3]. За кръстоносните походи винаги се говори така, сякаш те се провеждали в качеството им на служба, оказвана на Рим. Обичайно кръстоносните походи се описват така: доколкото Йерусалим е бил обкръжен и завладян от турците, поклонниците не са можели повече спокойно да се молят в Йерусалим, добирайки се до там. Тогава Рим пратил Петър Амиенски18а да проповядва в Европа кръстоносен поход. Това означавало, че много хора е трябвало да се устремят на кръстоносен поход, да се насочат към Азия, към Йерусалим. В резултат на проповедите на Петър Амиенски възникнала голяма армия кръстоносци, намираща се под командването на този Петър Амиенски[4] и Валтер фон Хабенихт[5]. Защо той се нарича фон Хабенихт, тоест «нямащ нищо», може само да се гадае. Във всеки случай той е бил също толкова «нямащ нищо», колкото и ние с вас.
към текста >>

Средновековието съвсем не е било толкова мрачно, както обичайно се смята.
Виждате ли, в древната църква не гледали много доброжелателно на манастирите, доколкото монасите пазели още много от древната мъдрост. И у монасите - макар те и да не смеели да гъкнат за това - още се намирало знание за древната звездна мъдрост. При желание то е можело отново да бъде намерено. Нещата, които съм ви разказвал - последния път аз отбелязах различията между мъжа и жената през XVII век, - прораствали от древността благодарение на монашеството, а не благодарение на външната светска власт. Това е вървяло през монашеството и напълно е прекратено чак в XVII - XVIII век. Средновековието съвсем не е било толкова мрачно, както обичайно се смята. Мрачно е било само това, на което обикновено се обръща внимание. Но по тайнствен начин тогава хората притежавали голяма мъдрост. Само че днес тази мъдрост не се разбира, даже ако се четат древните книги. Показах ви с примера за думата «мумия», че днес нито един човек не знае какво представлява «мумията». Това ви го обясних.
към текста >>

372. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

Този ислям е имал едно особено отличително свойство: като религия той е обединявал фантастични елементи с необичайно трезв разсъдъчен елемент.
Ако още веднъж ви нарисувам Мала Азия, тук, долу, ние идваме към арабите, а тук преминаваме в Индия. Тук се разполага Африка, тук - Египет. Тук, в Арабия, благодарение на Мохамед[1], възникнал ислямът. Този ислям много бързо започнал да се разпространява във втората половина на първото християнско хилядолетие. От Азия той се разпространил отначало в района на Сирия нагоре до Черно море, след това през Африка в Италия, Испания и до европейския Запад. Този ислям е имал едно особено отличително свойство: като религия той е обединявал фантастични елементи с необичайно трезв разсъдъчен елемент. Основополагащ закон на мохамеданската религия, бързо разпространила се през VII, VIII и IX век в южна и западна Европа и в Азия, бил: има само един Бог, за когото ви възвестява Мохамед.
към текста >>

От местата на своето първоначално обитание турците не донесли разбиране за природата, затова пък донесли необичайно разбиране на духовния Бог, Бог, който може да бъде постигнат само мислено, когото никъде не можеш да видиш.
Пристигнали монголски и татарски племена. Те водели война срещу арабите. Отличителен признак на това монголско население, чиито потомци станали после турците, бил, че те по същество никога са нямали природен Бог. На тях им е било присъщо това, което обикновено е присъщо на човека в най-древното време: за разлика от гърците те съвсем не насочвали погледа си към природата. Те се опазили от това. От местата на своето първоначално обитание турците не донесли разбиране за природата, затова пък донесли необичайно разбиране на духовния Бог, Бог, който може да бъде постигнат само мислено, когото никъде не можеш да видиш. Тази особена форма на разглеждане на Бога преминала в исляма, в мохамеданството. Турците приели от победените мохамеданската религия, но те я изменили съобразно своя начин на мислене. И ако на ранния стадий мохамеданството е било проникнато от изкуство и наука, турците всъщност отхвърлили всичко, което било наука и изкуство, те заели враждебна позиция по отношение на всичко художествено и научно. Те носели ужас на западното население, ужас на всички, приели християнството.
към текста >>

373. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

- зарастващи необичайно лошо.
Доктор Щайнер: Отначало за това, което касае заздравяването на раните. Ще разгледаме въпросите един след друг - за порезните рани и операционните разрези. Тези порезни рани се излекуват по-малко или повече добре. Може да се наблюдава, че понякога заздравяването на порезни рани става толкова добре, че по-късно се налага внимателно да се вгледаш в мястото, където е била раната, ако искаш да откриеш белега. От друга страна, има и други порезни рани - става дума не само за операционни разрези, но и за прости порязвания, нали така? - зарастващи необичайно лошо. Белегът е голям, често се откриват съвсем груби белези. Искам да ви разкажа някои неща за това. Когато бях дете, не един път съм се порязвал с нож. Нещата стояха така, че винаги трябваше да имам у себе си джобно ножче - налагаше ми се да ходя на училище надалеч, - а да имаш нож беше необходимо, нали така? Но аз винаги губех това джобно ножче и заради това често ми се налагаше да си набавям ножчета.
към текста >>

Един в протежение на целия си живот запазва необичайно здраво етерно тяло и при него белезите по-лесно се заглаждат и се преодоляват, отколкото при друг, с отслабено етерно тяло.
Тогава етерното тяло, особено на мястото, където е белегът, не е толкова силно, за да го преодолее. То повтаря своята работа, прави я два пъти, доколкото не може да овладее мястото, където е белегът, и затова той не може да се изглади, да изчезне. От силата или слабостта на етерното тяло винаги зависи, ще се образува ли (постоянен) белег или той постепенно ще се заглади. Повредите, раните в детска възраст винаги оставят след себе си по-незабележими белези, отколкото раните, получени по-късно. Но и хората също биват различи. Един в протежение на целия си живот запазва необичайно здраво етерно тяло и при него белезите по-лесно се заглаждат и се преодоляват, отколкото при друг, с отслабено етерно тяло.
към текста >>

Професия, свързана с работа със земята, се явява необичайно здравословна.
Но сега даже при тях то отслабва. Ако вие бихте дошли на село по времето на моето детство, как биха ви зарадвали тези пращящи от изобилно здраве етерни тела на селяните! Разбира се, при настъпването на почтена възраст, особено при селяните, те изнемогват, доколкото етерното тяло отпада, а също така защото астралното тяло при селяните не е много силно. Но етерното тяло е много силно. Затова всичко при тях се излекува много по-бързо, отколкото при гражданите. Професия, свързана с работа със земята, се явява необичайно здравословна.
към текста >>

В мумията живеят - в нея са заключени - необичайно много разрушителни сили.
Първо, господа, това, което се пази в течение на хилядолетия, неизбежно става подобно на отрова, доколкото действа разрушително. То носи в себе си разрушителни, унищожителни сили. В мумията живеят - в нея са заключени - необичайно много разрушителни сили. Фактически работата стои така, че когато разглеждате мумия, от която излиза прах, вие имате работа с разрушителни сили в най-чист вид, те излизат оттук навън[2]. Тези разрушителни сили присъстват тук по причина, за която съм говорил: присъстват защото (умрелият) човек, действайки от извънземното обкръжение, иска да разруши всичко това, което се е намирало тук, включително и обляклото се във форма (останките - бел. пр.). Мумията се намира тук; човекът изпраща в нея своите разрушителни сили. И така, тя носи в себе си неговите разрушителни сили.
към текста >>

374. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Днес хората вече не размишляват за това как да научат повече, отколкото позволява да се научи обичайният разсъдък, тъй като те са уверени, че човешкият разсъдък може да научи всичко.
Този Ван Хелмонт размишлявал над въпроса, по какъв начин би могъл да научи повече от това, което би могло да се научи с помощта на обикновения човешки разсъдък. Днес хората вече не размишляват за това как да научат повече, отколкото позволява да се научи обичайният разсъдък, тъй като те са уверени, че човешкият разсъдък може да научи всичко. Обаче Ван Хелмонт, като лекар, не се доверявал много силно на човешкия разсъдък. Той се стремял към духовното знание.
към текста >>

В древността на никого не би му хрумнало да обозначи оловото с обичайните букви или да напише «олово».
С него обозначавали и златото. Следователно знаели, че звездите сега, когато вече Земята съществува, не влияят повече върху минералите, но някога те имали такова влияние. И за Слънцето, и за златото е имало едно обозначение. Ние обозначаваме Слънцето и златото с помощта на букви от нашата азбука, но древните винаги са използвали знака: . Също така те не пишели «олово», а са използвали знака , като при това той обозначавал както Сатурн, така и оловото. В древността на никого не би му хрумнало да обозначи оловото с обичайните букви или да напише «олово». Ако са искали да го обозначат, са пишели знака . Ако някой е искал да напише «сребро», той е изобразявал знака . Това еднакво е обозначавало както Луната, така и среброто. По такъв начин самата Земя или най-малкото нейните метални съставки са съпоставяли с небесните тела. (Рис. 13)
към текста >>

375. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма GA_353 История на човечеството и културните народи

И така, евреите направили обичай това, което се нарича монотеизъм, изповядването на един-единствен Бог.
Ако това се забелязваше, в тези неща би била внесена повече яснота. Но това даже не се забелязва. В работите от голям мащаб човек попада в безсмислено положение, живее, ръководейки се от тази безсмисленост, която той не би допуснал в дреболиите. В кафето не се слага едновременно и сол, и захар, него го правим сладко и слагаме само захар. Но в големите неща, а тук и заблужденията също се оказват големи, хората не се държат така, сякаш искат да имат във всичко яснота. И така, евреите направили обичай това, което се нарича монотеизъм, изповядването на един-единствен Бог.
към текста >>

376. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

И ако се зададе въпрос за Кант, за да се запознаем истински с него, за да го характеризираме, ще се наложи да говорим за доста необичайни неща.
Виждате ли, Кант говори за границите на познанието: никога не можем да разберем какво представлява «нещото в себе си», защото всичко, по същество, се явява само свят, създаден от човека. Много е трудно да направиш «нещото в себе си» достъпно за разбиране. И ако се зададе въпрос за Кант, за да се запознаем истински с него, за да го характеризираме, ще се наложи да говорим за доста необичайни неща. Защото ако се разглежда философията на Кант, каквато тя е, е трудно да се повярва, че нещата действително са такива. Работата обаче стои така: изхождайки от теорията, изхождайки от мисленето, Кант твърди: за «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща.
към текста >>

377. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи

Защото даже на най-обикновени предмети, които са се държали винаги по определен начин, хората придават значение, ако поведението им стане необичайно.
Не трябва особено да се удивляваме на този факт, тъй като всичко, което протича нередовно, предизвиква у хората удивление и изумление. Не следва да приемаме това твърде сериозно. Защото даже на най-обикновени предмети, които са се държали винаги по определен начин, хората придават значение, ако поведението им стане необичайно. Ако например падне нож, той обикновено не се забива в пода, а пада по дължината си. На това не се придава значение, доколкото то е привично. Но ако ножът се забие в пода, суеверните хора смятат, че това има значение. Ако свети Луна, това се смята за нещо нормално и не значи нищо особено. Но ако изгрее звезда с особена форма, тогава това означава нещо особено!
към текста >>

378. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

Но ако се върнем към намиращото се в криптите, а не се ориентираме по това, което говори свещеничеството, би могло да достигнем необичайни резултати.
И така, съществуват малки шансове действителните тибетски истини да бъдат обнародвани. Те продължават да живеят само в древните традиции. От преминалото към потомците вече може да се получи представа за това, какво всъщност е скрито там. Но обнародване като такова е трудно да си представим. Както вие казахте при задаването на въпроса, тези неща са придобили декадентски, упадъчен характер. Но ако се върнем към намиращото се в криптите, а не се ориентираме по това, което говори свещеничеството, би могло да достигнем необичайни резултати. Но би било извънредно трудно да се разгадае всичко това. Без антропософията е трудно да стане. Антропософията би могла да направи такава разшифровка, но на нея това не й е нужно, защото тя открива тези неща сами по себе си.
към текста >>

Въпреки че срещу англичаните би следвало да кажем много, въпреки достойната за съжаление глава от английската история, когато англичаните егоистично са доставяли опиум в Китай заради печалбата, въпреки че много други неща също говорят срещу англичаните, следва все пак да кажем: не само в духовната област, но даже по-скоро преимуществено в стопанския живот англичаните винаги внимателно са се отнасяли към това, което е било обичай при народите, при които отивали.
В това е тайната - умението да внесеш нещо! Въпреки че срещу англичаните би следвало да кажем много, въпреки достойната за съжаление глава от английската история, когато англичаните егоистично са доставяли опиум в Китай заради печалбата, въпреки че много други неща също говорят срещу англичаните, следва все пак да кажем: не само в духовната област, но даже по-скоро преимуществено в стопанския живот англичаните винаги внимателно са се отнасяли към това, което е било обичай при народите, при които отивали. Те са умеели да се отнасят към това с уважение! Германците в такива случаи най-малко от всичко умеят да проявяват уважение. Затова и на германците винаги не им се получава при колонизациите, защото на тях дори и мисъл не им минава, как изглежда едно или друго в очите на хората, при които те искат да имат своя колония. Прекланяйки глава, на последните им се налага да приемат порядки, които самите немци имат в центъра на Европа! Разбира се, от това нищо не се получава.
към текста >>

Защото докато в Англия всички книжни пари се обезпечаваха със злато, всичко ставаше така, както това обичайно става в икономиката на целия останал свят.
Благодарение на този факт на англичаните им се удаде да достигнат колосалното икономическо превъзходство. В Англия навярно никому не би дошло на ум да направи това, което правят сега в Германия, а именно да въведе рентната марка.[4] От само себе си се разбира, че сега в Германия има голям недостиг на пари. Пари никой няма. Но когато беше въведена рентната марка, така наречената парична единица със стабилна стойност, хората възприеха това като нещо страшно умно. Всъщност това беше най-голямата глупост от всичко, което би могло да се направи. Защото докато в Англия всички книжни пари се обезпечаваха със злато, всичко ставаше така, както това обичайно става в икономиката на целия останал свят. За всички книжни пари има в наличност обезпечение в злато. Ако се печатат пари, необезпечени със злато, тези пари или незабавно се обезценяват, тоест валутният курс пада, или, ако курсът се поддържа изкуствено, както правят сега с парите със стабилна стойност, стоките стават все по-скъпи. Ние сега в Германия имаме рентна марка, нали? Нейната стойност винаги е една марка. Но, господа, за нея сега можеш да си купиш толкова, колкото преди с петнадесет пфенига, следователно в действителност нейната стойност е не повече от петнадесет пфенига.
към текста >>

379. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Само си спомнете: ако в обичайния живот човек хваща, взема в ръце едно или друго, той всъщност има само грубо усещане.
Духовното обучение обаче е било свързано с факта, че по време на подготовката са се учили да изработват напълно определени способности. Само си спомнете: ако в обичайния живот човек хваща, взема в ръце едно или друго, той всъщност има само грубо усещане. Най-многото, на което могат да се научат днес хората, е да различават разни вещества едно от друго, да опипват неща и да ги различават опипом. Обаче по отношение на своето усещане - имам предвид чисто физическото усещане - хората днес са станали много по-задълбочени: те отличават топло от студено. В най-добрия случай хората при обучението могат да развият по-фино усещане. Такива са например слепите. Има слепи, които се научават, прокарвайки пръсти по хартията, да усещат на пипане формите на буквите.
към текста >>

Като правило, усещането почти съвсем не се разработва, но хората се учат необичайно много, за да изработят това твърде фино чувство, а именно осезанието в палците и в краищата на палците.
Такива са например слепите. Има слепи, които се научават, прокарвайки пръсти по хартията, да усещат на пипане формите на буквите. Всяка буква е леко издадена на хартията. Ако в палците е изработено фино осезание, може малко да се усещат буквите. Някои хора днес се обучават на по-финото усещане, на по-фината сетивност. Като правило, усещането почти съвсем не се разработва, но хората се учат необичайно много, за да изработят това твърде фино чувство, а именно осезанието в палците и в краищата на палците. Днес човек различава топлината и студа не само с помощта на осезанието. Това е възможно, защото може да се погледне термометърът. Тогава ще ни станат очевидни даже малките различия в състоянията на топлина и студ. Но термометърът е открит в хода на времето. По-рано хората са се ползвали само от своето осезание.
към текста >>

Така например обичайните жестове, които човек прави, изхождайки от усещанията, са се формирали по-късно.
обозначаващи всички интересуващи ги неща. Те правели знаци. Така например обичайните жестове, които човек прави, изхождайки от усещанията, са се формирали по-късно. «Разбирам» или «това, което ми говориш, няма значение», «добре се разбираме помежду си». Те са рисували кръст. Именно сред древните мъдреци е съществувал напълно разработен език от знаци и всичко, което човек е знаел, той е можел да го вложи в тези знаци. Така че вие можете да разберете: всички хора, намиращи се в тогавашните висши училища, в мистериите, са имали определени знаци за всичко. Да кажем, че например те са искали да фиксират тези знаци.
към текста >>

В Италия, в определено време, когато са се формирали тайните политически съюзи, е имало обичай да се събират за известни церемонии и да се опознават един друг по знак и докосване.
В Италия, в определено време, когато са се формирали тайните политически съюзи, е имало обичай да се събират за известни церемонии и да се опознават един друг по знак и докосване. Политическите съюзи, политическите организации винаги са били свързани с това древно мистерийно знание. И днес може да се открие нещо забележително: ако пътешествате, например из някои области на Полша или Австрия, срещате плакати. На тези плакати са изобразени странни знаци и странни букви, образуващи дума. Неизвестно е какво означава такъв плакат. Всъщност такъв плакат - тях навсякъде ги окачват в полските и австрийските райони - се явява външен знак на някакъв съюз, създал се от известни националистически течения сред младежта.
към текста >>

Доктор Щайнер: Виждате ли, Ку-клукс-клан е най-новото откритие в дадената област, при това такова откритие, на което трябва да се придава по-голяма важност, отколкото обичайно се прави.
Доктор Щайнер: Виждате ли, Ку-клукс-клан е най-новото откритие в дадената област, при това такова откритие, на което трябва да се придава по-голяма важност, отколкото обичайно се прави. Знаете, господа, че само преди няколко десетилетия цареше въодушевление по повод на космополитизма. Днес той още присъства като разбиращо се от само себе си сред пролетариата, сред социалдемократите - те акцентират на интернационалния фактор, но в кръговете на буржоазията и в други кръгове по страшен начин се разпространява и удържа връх национализмът, там са много силни националистическите настроения. Спомнете си, че хората, стоящи зад Удроу Уилсън[2] - самият той е бил само подставено лице, - са слагали национализма в сметките, искали са навсякъде да има национални държави, навсякъде са подстрекавали към национализъм и т. н. На това са възлагали своите надежди! Имало е и такива хора, които днес навсякъде развиват тенденции,
към текста >>

380. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Защото ако физиците действително биха могли да попаднат на Слънцето, те биха били крайно удивени от факта, че то изглежда съвсем не така, както обичайно си го представят!
Може да се каже: сетивата също са свързани със Слънцето, само че по духовен начин. Физическата топлина е свързана със Слънцето, а усещането, свързано с физическата топлина, стои във връзка с духовното Слънце. Тази втора йерархия, имаща работа с усещането, живее на Слънцето. Несъмнено може да се стигне до това - ако само не страдаш от слабоумие, срещащо се днес в мнозина, особено при учените, - може да се стигне до знание, че втората йерархия представлява слънчеви същества. Вътрешността на Слънцето не я познава нито един човек. Защото ако физиците действително биха могли да попаднат на Слънцето, те биха били крайно удивени от факта, че то изглежда съвсем не така, както обичайно си го представят! Доколкото Слънцето се проявява външно само като светлина и топлина, те мислят, че то се явява нагорещено газово кълбо. Обаче то не е такова. Всъщност то се състои от изключително всмукващи сили. То е кухо, не просто празно, но и засмуква. Бихме могли да кажем: външно то се проявява като светлина и топлина.
към текста >>

381. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето GA_354 Сътворението на света и човека

Но ако в продължение на седмици нещо в менюто липсва, тогава тялото проявява към него необичайна жадност.
И така, вие виждате: говорейки за хранене, трябва да се обръща внимание на това, по какъв начин се добиват хранителните продукти. Това е извънредно важно. Видяхте вече от различните примери, че човешкото тяло има свойството страстно да желае това, което му е необходимо. Да вземем например следното обстоятелство: затворниците с дълги присъди - а те обикновено получават храна с недостатъчно съдържание на мазнини - получават толкова неукротима жажда към мазнини, че ако някъде останат капки по пода от лампа, внесена от пазачите в килията, те тутакси се навеждат и излизват тази мазнина по причина, че тялото изключително силно усеща съществения недостиг на кой да е недостигащ му хранителен продукт. Това свойство не се проявява, ако човек постоянно, ден след ден може нормално да се храни. Но ако в продължение на седмици нещо в менюто липсва, тогава тялото проявява към него необичайна жадност. Именно него трябва да добавим към менюто.
към текста >>

382. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

Може да ви се стори необичайно, че хората от древността са имали толкова жива фантазия, която е отговаряла на някаква реалност.
Може да ви се стори необичайно, че хората от древността са имали толкова жива фантазия, която е отговаряла на някаква реалност. Но и за това, както виждате, пак са се формирали съвсем неверни представи. Чели сте в учебниците си по история какво голямо значение в развитието на човечеството е имало откриването на така наречената хартия от ленени отпадъци. Да, господа, тази хартия, на която ние днес записваме всички сведения и която се прави от парцалени отпадъци, съществува всичко на всичко от някакви си две столетия! По-рано е трябвало да пишат на пергамент, който се е произвеждал по съвсем друг начин. Растителните влакна, от които първо се прави нашето облекло, след като дрехите ни се износят, се преработват в хартия; този процес хората са открили едва в края на средновековието.
към текста >>

383. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

Виждате ли, тя представлява сама по себе си своеобразен нос, при това необичайно фин, чувствителен нос.
Виждате ли, такива същества има. Има същества, които могат просто да помирисват света. Това са растенията. Растенията помирисват мировото пространство и в съответствие с това изграждат сами себе си. Какво прави теменужката? Виждате ли, тя представлява сама по себе си своеобразен нос, при това необичайно фин, чувствителен нос. Теменужката прекрасно възприема това, което струи, например от Меркурий, и в съответствие с това тя образува своята ароматна телесност. Докато асафетидата много фино възприема това, което струи от Сатурн и в съответствие с това образува своето газообразно тяло, тя вони, мирише ужасно. Така всяко същество от растителния свят, помирисвайки, възприема това, което се предава тук като миризма от света на планетите.
към текста >>

384. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Виждате ли, сметките на Маркс са необичайно остроумни, необичайно разумни, на тях не може да се възрази от гледна точка на обикновената чисто материалистична наука.
Виждате ли, сметките на Маркс са необичайно остроумни, необичайно разумни, на тях не може да се възрази от гледна точка на обикновената чисто материалистична наука. Всичко съвпада така, както е съвпадало при астронома през 1773 г., пресметнал срещата на кометата със Земята. Но тази комета се е различавала от появилата се по-късно, тя с времето станала толкова разпрашена, че не причинила вреда на Земята! И това, което пресметнал Маркс, по същия начин се основава на блестящо, но несъвършено учение.
към текста >>

385. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост GA_354 Сътворението на света и човека

Това е необичайно важно.
Такава е, както виждате, началната база за отговор на въпроса, поставен от този господин. Представете си само, колко закономерно е устроена Вселената, ако това число 25 920 се появява отново и отново. В човешкото дишане живее движението на Слънцето. Това е необичайно важно.
към текста >>

НАГОРЕ

7.8160398006439