Търсене в текстове за 'Клетки'

10. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Защо е необходимо да се говори за един "живот на други небесни тела" и т.н., когато може да се види, как при едно животно или при едно растение телата се изграждат чрез задружното действие на чисто материални сетивни клетки!
Днес нещата стоят вече различно от това, което са били преди едно или едно и половина столетия по-рано. Беше една нужда на епохата, да се говори върху нещата на духовния живот по определен начин, който не искаше да има нищо общо с науката, защото хората чувствуваха, че се говори за нещо, което не се намира в никакво противоречие с това, което може да се твърди от науката. Всеки, който остави да му подействува науката от края на осемнадесетия и началото на деветнадесетия век, ще почувствува, когато приема научните неща само чрез популярните описания, че би могъл да говори така, както е говорил Гьоте: Убежденията, които съм си съставил за един духовен живот, в никоя точка не са в противоречие с това, което днес се предлага като наука. Нещата са се изменили и днес стават твърде трудни по отношение на науката. Трябва да се помисли, че след смъртта на Гьоте Шлайден и ШВАН са открили човешката и животинската клетка и че едва тогава се е представил по един сетивен начин един елементарен организъм. Защо е необходимо да се говори за един "живот на други небесни тела" и т.н., когато може да се види, как при едно животно или при едно растение телата се изграждат чрез задружното действие на чисто материални сетивни клетки! След това идват другите големи постижения. Достатъчно е само да помислим, какво впечатление можа да направи върху човешкото размишление, когато Кирххоф и Бунсен донесоха спектралната анализа, която разшири погледа на човека върху далечни светове, от което трябваше да се направи извод, че материалното съществуване, което намираме на Земята, е същото и върху най-далечните небесни тела, така щото можеше да се говори за едно единство на материята в цялото мирово съществуване. И днес всеки ден умножава това, което можем да срещнем в тази област. Бих могъл да посоча стотици и стотици такива неща, които са подействували революционно не върху света на фактите, а върху представите на хората, така щото трябваше да се роди убеждението, че спрямо, това, което методът на естествената наука предлага, нямаме никакво право да говорим по друг начин освен както следва: Изчакайте това, което изследването на естествената наука има да ви каже върху основите на живота, върху възникването на духовния живот от дейността на мозъка, и не говорете по фантастичен начин за един духовен свят, който уж стои на основата на всичко това! Всичко това може твърде лесно да се разбере.
към текста >>

11. 1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

поставил пред хората истината, че всяко растително тяло е изградено от малки наричат ги елементарни организми самостоятелни същества, клетки, които се представят като градивни камъни на това растително тяло.
Когато не изхождаме от отвлечена философия, от отвлечена теософия, а от безпристрастното наблюдение на действителността и същевременно искаме да говорим върху "Духа в растителното царство" заставайки на почвате на естествената наука както и трябва да бъде на една здрава почва на Духовната наука -, трябва да признаем, че тогава посягаме не само бих могъл да кажа върху неоправдани предразсъдъци на нашето научно и останало съвременно образование, но и върху повече или по-малко оправдани представи, които действуват и трябва да действуват силно внушително. Именно при това разглеждане, което трябва да говори за духа, който намира своя израз, един вид своята физиономия в царството на растенията, започвайки от гигантските дървета на девствените гори или такива, които хиляди години са се запазили на Тенерифа, и стигайки до най-малките растения, каквато е скромната теменужка криеща се в храсталаците на горите или другаде, именно при едно такова разглеждане, когато човек е възприел в себе си естествено-научните понятия на 19-тото столетие, той се чувствува в едно твърде затруднено положение. Да, човек се чувствува в едно твърде трудно положение, когато той се е издигнал до това, което в тази област трябва да се каже за духа. Защото, как би могло да се отрече, че през 19-тото столетие са били направени велики и чудесни открития в областта на материалното изследване също и в областта на растителното царство -, които открития са хвърлили дълбока светлина от известна гледна точка върху същността на растителната природа? Тук винаги трябва да се напомни за това, как във втората третина на 19-тото столетие великият ботаник Шлайден е открил растителната клетка, т.е. поставил пред хората истината, че всяко растително тяло е изградено от малки наричат ги елементарни организми самостоятелни същества, клетки, които се представят като градивни камъни на това растително тяло. Докато по-рано хората можеха да наблюдават растенията само в техните големи части и органи, сега погледът беше насочен върху това, как всеки лист на по-висшите растения се състои от безброй такива малки микроскопични образувания растителните клетки. И не трябва никак да се чудим, че едно такова откритие е имало голямо, мощно влияние върху цялото мислене и чувствуване по отношение на растителния свят. В заключение, напълно естествено е, онзи, който първо е видял, как тялото на растенията се изгражда така от тези градивни камъни, да стигне до идеята, че с проучването на тези малки образувания, на тези клетки, на тези градивни камъни може всъщност да се стигне до откриване тайната на растителната природа. Това трябваше да изпита и духовитият Густав Теодор Фехнер, който към средата на 19-тото столетие действително се опита да приеме в своите мисли нещо такова като "душа на растенията", въпреки че трябва да кажем, неговите твърде фантастични обяснения върху природата на растенията бяха може би преждевременни. Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, например в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие.
към текста >>

Докато по-рано хората можеха да наблюдават растенията само в техните големи части и органи, сега погледът беше насочен върху това, как всеки лист на по-висшите растения се състои от безброй такива малки микроскопични образувания растителните клетки.
Именно при това разглеждане, което трябва да говори за духа, който намира своя израз, един вид своята физиономия в царството на растенията, започвайки от гигантските дървета на девствените гори или такива, които хиляди години са се запазили на Тенерифа, и стигайки до най-малките растения, каквато е скромната теменужка криеща се в храсталаците на горите или другаде, именно при едно такова разглеждане, когато човек е възприел в себе си естествено-научните понятия на 19-тото столетие, той се чувствува в едно твърде затруднено положение. Да, човек се чувствува в едно твърде трудно положение, когато той се е издигнал до това, което в тази област трябва да се каже за духа. Защото, как би могло да се отрече, че през 19-тото столетие са били направени велики и чудесни открития в областта на материалното изследване също и в областта на растителното царство -, които открития са хвърлили дълбока светлина от известна гледна точка върху същността на растителната природа? Тук винаги трябва да се напомни за това, как във втората третина на 19-тото столетие великият ботаник Шлайден е открил растителната клетка, т.е. поставил пред хората истината, че всяко растително тяло е изградено от малки наричат ги елементарни организми самостоятелни същества, клетки, които се представят като градивни камъни на това растително тяло. Докато по-рано хората можеха да наблюдават растенията само в техните големи части и органи, сега погледът беше насочен върху това, как всеки лист на по-висшите растения се състои от безброй такива малки микроскопични образувания растителните клетки. И не трябва никак да се чудим, че едно такова откритие е имало голямо, мощно влияние върху цялото мислене и чувствуване по отношение на растителния свят. В заключение, напълно естествено е, онзи, който първо е видял, как тялото на растенията се изгражда така от тези градивни камъни, да стигне до идеята, че с проучването на тези малки образувания, на тези клетки, на тези градивни камъни може всъщност да се стигне до откриване тайната на растителната природа. Това трябваше да изпита и духовитият Густав Теодор Фехнер, който към средата на 19-тото столетие действително се опита да приеме в своите мисли нещо такова като "душа на растенията", въпреки че трябва да кажем, неговите твърде фантастични обяснения върху природата на растенията бяха може би преждевременни. Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, например в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие. Но той не можеше да си представи растенията изградени само от клетки и когато разглеждаше формите на отделните растения, беше заставен да приеме, че сетивно-действителното е израз на нещо душевно стоящо зад него.
към текста >>

В заключение, напълно естествено е, онзи, който първо е видял, как тялото на растенията се изгражда така от тези градивни камъни, да стигне до идеята, че с проучването на тези малки образувания, на тези клетки, на тези градивни камъни може всъщност да се стигне до откриване тайната на растителната природа.
Защото, как би могло да се отрече, че през 19-тото столетие са били направени велики и чудесни открития в областта на материалното изследване също и в областта на растителното царство -, които открития са хвърлили дълбока светлина от известна гледна точка върху същността на растителната природа? Тук винаги трябва да се напомни за това, как във втората третина на 19-тото столетие великият ботаник Шлайден е открил растителната клетка, т.е. поставил пред хората истината, че всяко растително тяло е изградено от малки наричат ги елементарни организми самостоятелни същества, клетки, които се представят като градивни камъни на това растително тяло. Докато по-рано хората можеха да наблюдават растенията само в техните големи части и органи, сега погледът беше насочен върху това, как всеки лист на по-висшите растения се състои от безброй такива малки микроскопични образувания растителните клетки. И не трябва никак да се чудим, че едно такова откритие е имало голямо, мощно влияние върху цялото мислене и чувствуване по отношение на растителния свят. В заключение, напълно естествено е, онзи, който първо е видял, как тялото на растенията се изгражда така от тези градивни камъни, да стигне до идеята, че с проучването на тези малки образувания, на тези клетки, на тези градивни камъни може всъщност да се стигне до откриване тайната на растителната природа. Това трябваше да изпита и духовитият Густав Теодор Фехнер, който към средата на 19-тото столетие действително се опита да приеме в своите мисли нещо такова като "душа на растенията", въпреки че трябва да кажем, неговите твърде фантастични обяснения върху природата на растенията бяха може би преждевременни. Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, например в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие. Но той не можеше да си представи растенията изградени само от клетки и когато разглеждаше формите на отделните растения, беше заставен да приеме, че сетивно-действителното е израз на нещо душевно стоящо зад него. Но трябва да кажем: В сравнение с това, което днес Духовната наука има да каже върху живота на духа в растителното царство, това, което се намира в обясненията на Фехнер изглежда нещо фантастично, обаче неговите мисли бяха едно настъпление. Въпреки това Фехнер трябваше да изпита, каква съпротива може да дойде именно чрез онова мислене, в което човешкият дух навлезе чрез откритията на 19-тото столетие.
към текста >>

Но той не можеше да си представи растенията изградени само от клетки и когато разглеждаше формите на отделните растения, беше заставен да приеме, че сетивно-действителното е израз на нещо душевно стоящо зад него.
Докато по-рано хората можеха да наблюдават растенията само в техните големи части и органи, сега погледът беше насочен върху това, как всеки лист на по-висшите растения се състои от безброй такива малки микроскопични образувания растителните клетки. И не трябва никак да се чудим, че едно такова откритие е имало голямо, мощно влияние върху цялото мислене и чувствуване по отношение на растителния свят. В заключение, напълно естествено е, онзи, който първо е видял, как тялото на растенията се изгражда така от тези градивни камъни, да стигне до идеята, че с проучването на тези малки образувания, на тези клетки, на тези градивни камъни може всъщност да се стигне до откриване тайната на растителната природа. Това трябваше да изпита и духовитият Густав Теодор Фехнер, който към средата на 19-тото столетие действително се опита да приеме в своите мисли нещо такова като "душа на растенията", въпреки че трябва да кажем, неговите твърде фантастични обяснения върху природата на растенията бяха може би преждевременни. Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, например в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие. Но той не можеше да си представи растенията изградени само от клетки и когато разглеждаше формите на отделните растения, беше заставен да приеме, че сетивно-действителното е израз на нещо душевно стоящо зад него. Но трябва да кажем: В сравнение с това, което днес Духовната наука има да каже върху живота на духа в растителното царство, това, което се намира в обясненията на Фехнер изглежда нещо фантастично, обаче неговите мисли бяха едно настъпление. Въпреки това Фехнер трябваше да изпита, каква съпротива може да дойде именно чрез онова мислене, в което човешкият дух навлезе чрез откритията на 19-тото столетие. Трябва справедливо да мислим и разбираме, че даже и най-великите духове, когато им се покаже под микроскопа, как тялото на растенията е една тъкан от малки клетки, бяха омагьосани от тази гледка и не можеха никак да си представят, как някой можеше още да дойде до идеята да говори за "душа на растенията", след като на изследващия човешки дух материалното се беше показало по такъв величествен начин. Ето защо трябва справедливо да разберем, че именно изследователят на растителната клетка стана и най-големият и остър противник на това, което Фехнер искаше да каже върху душата на растенията. И в известно отношение очарователно е да видиш финия и проницателен Фехнер в борба с Шлайден, който чрез своето откритие създаде епоха за Ботаниката, но който отхвърля по един грубо материалистичен начин това, което Фехнер искаше да каже върху растенията изхождайки от своите дълбоки наблюдения.
към текста >>

Трябва справедливо да мислим и разбираме, че даже и най-великите духове, когато им се покаже под микроскопа, как тялото на растенията е една тъкан от малки клетки, бяха омагьосани от тази гледка и не можеха никак да си представят, как някой можеше още да дойде до идеята да говори за "душа на растенията", след като на изследващия човешки дух материалното се беше показало по такъв величествен начин.
Това трябваше да изпита и духовитият Густав Теодор Фехнер, който към средата на 19-тото столетие действително се опита да приеме в своите мисли нещо такова като "душа на растенията", въпреки че трябва да кажем, неговите твърде фантастични обяснения върху природата на растенията бяха може би преждевременни. Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, например в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие. Но той не можеше да си представи растенията изградени само от клетки и когато разглеждаше формите на отделните растения, беше заставен да приеме, че сетивно-действителното е израз на нещо душевно стоящо зад него. Но трябва да кажем: В сравнение с това, което днес Духовната наука има да каже върху живота на духа в растителното царство, това, което се намира в обясненията на Фехнер изглежда нещо фантастично, обаче неговите мисли бяха едно настъпление. Въпреки това Фехнер трябваше да изпита, каква съпротива може да дойде именно чрез онова мислене, в което човешкият дух навлезе чрез откритията на 19-тото столетие. Трябва справедливо да мислим и разбираме, че даже и най-великите духове, когато им се покаже под микроскопа, как тялото на растенията е една тъкан от малки клетки, бяха омагьосани от тази гледка и не можеха никак да си представят, как някой можеше още да дойде до идеята да говори за "душа на растенията", след като на изследващия човешки дух материалното се беше показало по такъв величествен начин. Ето защо трябва справедливо да разберем, че именно изследователят на растителната клетка стана и най-големият и остър противник на това, което Фехнер искаше да каже върху душата на растенията. И в известно отношение очарователно е да видиш финия и проницателен Фехнер в борба с Шлайден, който чрез своето откритие създаде епоха за Ботаниката, но който отхвърля по един грубо материалистичен начин това, което Фехнер искаше да каже върху растенията изхождайки от своите дълбоки наблюдения. В една такава борба между Фехнер и Шлайден в 19-тия век се разиграва всъщност нещо, което всяка душа, която преминава през науката на нашата епоха, трябва да почувствува, когато си пробива път нагоре през съмненията и загадките, които все пак трябва дойдат, именно когато се задълбочи в научните постижения. Такава душа ще се съмнява твърде много, дали в тази област може да мине победоносно нагоре измъквайки се от представите, които понякога са твърде убедителни. Който не познава тази убедителност на материалистичните природонаучни представи на 19-тото столетие, на него може да му изглежда понякога тривиално, може би и дребнаво това, което се казва от страна на светогледа, който иска да стои твърдо на здравата почва на естествената наука.
към текста >>

Констатирани са малки образувания от скорбялни клетки.
И за нещо подобно растението служи като орган на целия земен организъм. Как растенията принадлежат от една страна на Аза на Земята, от друга страна на аурата на Земята на астралното тяло, на света на усещанията и на чувствата на Земята -, това показа по особен начин именно изследването на 19-то столетие. Ние сме действително благодарни на онези природоизпитатели какъвто е например Готлиб Хаберландт, които изнасят фактите сухо, факти които те са проучили, а не както Раул Франсе и други да правят от това чисто външни изводи. Ако един такъв човек би се задоволил само да изнесе нещата, такива каквито са, бихме могли действително да му бъдем благодарни; но ако иска да направи от това изводи относно душевния живот на едно отделно растение, той би могъл също така да направи извод за душевен живот и на отделния косъм или на отделния зъб. Когато наблюдаваме онези растения, които са в действителност растения даващи клас, констатираме, че при всички тези растения съществуват чудни малки органи. Констатирани са малки образувания от скорбялни клетки. Тези клетки са чудно устроени, те са устроени така, че в тяхната вътрешност има като едно халтаво ядро. Особеното е, че клетъчната стена остава нечувствителна за ядрото само на едно място. Ако това ядро се придвижи някъде другаде, клетъчната стена е докосната от него и последствието от това е, че растението отново го връща на предишното положение. Такива скорбялни клетки се намират при всички растения, които в тяхното главно направление сочат към центъра на Земята. По този начин растението има в себе си един орган, който винаги му дава възможност да се насочва в своето главно направление към центъра на Земята.
към текста >>

Тези клетки са чудно устроени, те са устроени така, че в тяхната вътрешност има като едно халтаво ядро.
Как растенията принадлежат от една страна на Аза на Земята, от друга страна на аурата на Земята на астралното тяло, на света на усещанията и на чувствата на Земята -, това показа по особен начин именно изследването на 19-то столетие. Ние сме действително благодарни на онези природоизпитатели какъвто е например Готлиб Хаберландт, които изнасят фактите сухо, факти които те са проучили, а не както Раул Франсе и други да правят от това чисто външни изводи. Ако един такъв човек би се задоволил само да изнесе нещата, такива каквито са, бихме могли действително да му бъдем благодарни; но ако иска да направи от това изводи относно душевния живот на едно отделно растение, той би могъл също така да направи извод за душевен живот и на отделния косъм или на отделния зъб. Когато наблюдаваме онези растения, които са в действителност растения даващи клас, констатираме, че при всички тези растения съществуват чудни малки органи. Констатирани са малки образувания от скорбялни клетки. Тези клетки са чудно устроени, те са устроени така, че в тяхната вътрешност има като едно халтаво ядро. Особеното е, че клетъчната стена остава нечувствителна за ядрото само на едно място. Ако това ядро се придвижи някъде другаде, клетъчната стена е докосната от него и последствието от това е, че растението отново го връща на предишното положение. Такива скорбялни клетки се намират при всички растения, които в тяхното главно направление сочат към центъра на Земята. По този начин растението има в себе си един орган, който винаги му дава възможност да се насочва в своето главно направление към центъра на Земята. Това е разбира се чудесно нещо, което е било открито от различни изследователи в течение на 19-то столетие и което се показва най-добре, когато нещата са изнесени просто.
към текста >>

Такива скорбялни клетки се намират при всички растения, които в тяхното главно направление сочат към центъра на Земята.
Когато наблюдаваме онези растения, които са в действителност растения даващи клас, констатираме, че при всички тези растения съществуват чудни малки органи. Констатирани са малки образувания от скорбялни клетки. Тези клетки са чудно устроени, те са устроени така, че в тяхната вътрешност има като едно халтаво ядро. Особеното е, че клетъчната стена остава нечувствителна за ядрото само на едно място. Ако това ядро се придвижи някъде другаде, клетъчната стена е докосната от него и последствието от това е, че растението отново го връща на предишното положение. Такива скорбялни клетки се намират при всички растения, които в тяхното главно направление сочат към центъра на Земята. По този начин растението има в себе си един орган, който винаги му дава възможност да се насочва в своето главно направление към центъра на Земята. Това е разбира се чудесно нещо, което е било открито от различни изследователи в течение на 19-то столетие и което се показва най-добре, когато нещата са изнесени просто. Когато например Хаберландт счита, че тук имаме работа с един вид сетивно усещане на растението, все пак той различава нещата така ясно, че ние трябва да му бъдем благодарни особено много именно за това сухо и трезво изложение. А сега нещо друго. Когато разглеждаме един лист от растение, всъщност винаги външната повърхност е едно сглобение от малки лещообразни образувания, подобни на лещата на нашето око.
към текста >>

Естествената наука ни показва, че белият имел няма онези особени скорбелни клетки, които позволяват на растенията да се ориентират към центъра на Земята.
Тогава ние самите се чувствуваме тъчащи и живеещи в духа. А сега само за да покажем, как Духовната наука може фактически да бъде потвърдена от естествената наука на 19-то столетие, можем да споменем още следното. Онези слушатели, които по-рано са присъствували на държаните тук сказки, ще си спомнят за казаното, че в земния свят съществуват растения, които са неуместни, които не принадлежат на нашия земен свят. Такова едно растение е например белият ИМЕЛ, който играе такава забележителна роля в сказанията и митовете затова, защото принадлежи на едно минало планетарно състояние на нашата Земя и е останал като един остатък от едно предиземно развитие. Ето защо белият имел не може да расте в земята, а трябва да се корени в други растения. Естествената наука ни показва, че белият имел няма онези особени скорбелни клетки, които позволяват на растенията да се ориентират към центъра на Земята. Накратко казано, бих могъл сега да започна и да ви разяснявам част по част цялата ботаника на 19-то столетие, и вие ще намерите част по част доказателства за това, как растителната покривка на Земята е сетивният орган, чрез който се гледат Духът на Земята и Духът на Слънцето. Когато вземем под внимание това, ние добиваме именно една наука, която едновременно може да възвиси нашата душа и да я доведе по-близо до този свят на растенията, както трябва да подобава за този обичан от нас и радващ ни свят на растенията. Ние самите се чувствуваме с душа и дух принадлежащи на Земята и Слънцето, и чувствуваме, като че един вид би трябвало да гледаме на растителния свят като на нещо, което принадлежи на нашата майка Земя. Всъщност така и трябва да постъпваме. Защото всичко, което като животно или човек е привидно независимо от непосредственото действие на Слънцето, чрез растенията и поради това, че е заставено да използува растенията, то е косвено зависимо от Слънцето.
към текста >>

12. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен. GA_93 Легендата за храма

Докато преди не е можело да става въпрос за смърт, защото е имало непрекъснат живот, сега навлиза смъртта, както я познаваме при едно растително тяло, съставено от клетки.
Сега нека да ни стане ясно, какво става по време на формирането на Земята от наша гледна точка. Когато Земята започва да се формира, тя все още е била свързана със Слънцето и с онова, което ние сега наричаме Луна. Заедно с тези две тела Земята е образувала едно общо цяло. Най-напред Слънцето се отделя от Земята. Целият земен живот става различен чрез това. Докато преди не е можело да става въпрос за смърт, защото е имало непрекъснат живот, сега навлиза смъртта, както я познаваме при едно растително тяло, съставено от клетки. Докато растението се състои от една единствена клетка, не настава разпадане, когато следната клетка се ражда. Друго е, когато се изгради цял организъм от много клетки. Този организъм се разпада на своите части и отделната част вече не е целият жив процес. Този вид смърт настава, когато Слънцето се отдели от Земята. Като резултат от отделянето на Луната се появява разделянето на половете в средата на лемурийската раса.
към текста >>

Друго е, когато се изгради цял организъм от много клетки.
Заедно с тези две тела Земята е образувала едно общо цяло. Най-напред Слънцето се отделя от Земята. Целият земен живот става различен чрез това. Докато преди не е можело да става въпрос за смърт, защото е имало непрекъснат живот, сега навлиза смъртта, както я познаваме при едно растително тяло, съставено от клетки. Докато растението се състои от една единствена клетка, не настава разпадане, когато следната клетка се ражда. Друго е, когато се изгради цял организъм от много клетки. Този организъм се разпада на своите части и отделната част вече не е целият жив процес. Този вид смърт настава, когато Слънцето се отдели от Земята. Като резултат от отделянето на Луната се появява разделянето на половете в средата на лемурийската раса. Отделянето на Луната внася разделяне на едновременно мъжко-женското същество в същества, които са или само мъжки или само женски. Чрез това хората приеха формата, която имат и сега в света.
към текста >>

13. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение. GA_93 Легендата за храма

Заедно ли сме, трябва да ни бъде ясно, че ние сме като клетки, които трябва да се обединят за изграждането на една бъдеща култура.
Само ако ние формираме едно общество, чиито членове са обхванати от духовна сила, като тази, която по-рано живееше в християнството и която все още живее като копнеж в най-добрите християнски души и може отново да бъде спечелена, само тогава отново ще имаме една духовна култура. И такава култура отново ще даде хора на изкуството във всички сфери на живота. Оставете теософията да заживее в душите на хората и тя отново ще протече като стил, като изкуство от душите на хората и ще се разгърне пред нашите очи и уши. Светът отново би станал външен израз на духовното, ако това може да бъде постигнато в живота на едно такова общество днес. В този смисъл Теософското общество би могло да служи за формирането на бъдещата култура. Заедно ли сме, трябва да ни бъде ясно, че ние сме като клетки, които трябва да се обединят за изграждането на една бъдеща култура. В нашите души ще се подготвят онези сили, които така ще преобразят бъдещия свят, че той ще стане физически отпечатък, на нашите настоящи настроения и възгледи за живота. Всичко, което днес се разкрива и се проявява, някога е било окултно. Както електричеството днес е една разкрита сила, така някога то е било една окултна сила. И онова, което още е окултно днес, е предназначено да стане движеща сила в бъдещето. Точно както нашето човешко тяло е било подготвено предварително преди милиони години от сили, които са в нашето обкръжение, така днес се подготвя в нас едно по-висше, едно тяло на бъдещето; но това тяло на бъдещето ще стане наше в много далечно време.
към текста >>

14. Развитие на Земята и човека GA_98 Природни и духовни същества

Клетките, които днес се приемат като първи в историята на развитието на организмите, се пораждат много по-късно.
Субстанциите се обособяват като отделни вещества от недиференцираната обща материя. Земните вещества започват да танцуват под влиянието на мировата музика. Това е диференцирането на веществата в органични вещества, например белтъчини. Така под влиянието на мировата музика, подобно на днешните хладниеви фигури, се поражда органичната материя, протоплазмата. Белтъчноподобни, лепкави субстанции се вмъкват в предишните силови линии на човешката заложба. Клетките, които днес се приемат като първи в историята на развитието на организмите, се пораждат много по-късно. Те се пораждат от дейността на различни същества. Също и атомът не е първоначалното, а това, което изпада от общото. Цялото изобщо не се поражда от обединяването на клетките. Целият процес се подтиква чрез това, че Луната се намира още в земното тяло. Трите човешки раси (епохи), които се развиват през тези времена, са полярната, хиперборейската и лемурийската раса (епоха).
към текста >>

Цялото изобщо не се поражда от обединяването на клетките.
Така под влиянието на мировата музика, подобно на днешните хладниеви фигури, се поражда органичната материя, протоплазмата. Белтъчноподобни, лепкави субстанции се вмъкват в предишните силови линии на човешката заложба. Клетките, които днес се приемат като първи в историята на развитието на организмите, се пораждат много по-късно. Те се пораждат от дейността на различни същества. Също и атомът не е първоначалното, а това, което изпада от общото. Цялото изобщо не се поражда от обединяването на клетките. Целият процес се подтиква чрез това, че Луната се намира още в земното тяло. Трите човешки раси (епохи), които се развиват през тези времена, са полярната, хиперборейската и лемурийската раса (епоха). Тогава Луната се отделя от Земята. Докато Луната още е свързана със Земята, се поражда още нещо. Това е времето на непрекъснато сгъстяване.
към текста >>

15. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

Да проследим как се втурват от клетките диви животни, разкъсвайки тези, които в редовете на шепата хора са им били хвърлени.
Днес може много хора отвън да не знаят за науката за духа. Вижте тези малки сбирки, вижте и във всичко, което се прави навън. Там никой не знае, не чувства нищо от духовнонаучната същност! Когато се представи пред душата ни нещо подобно, нека да изплува една друга картина, една картина за душевно и сърдечно усилване, картина, която можем да си изградим, ако погледнем към първите християнски времена, когато видим какво е било меродавно като култура във времето на стария императорски Рим. Нека си припомним какво този императорски Рим е означавал за живота, как определящите епохата кръгове са се издигали степен по степен, а същевременно шепа хора живее долу в катакомбите; как е трябвало да горят тамян, за да не се забележи миризмата от разлагащите се тела на преследваните и умъртвените от редиците на тази шепа хора. Да проследим как се втурват от клетките диви животни, разкъсвайки тези, които в редовете на шепата хора са им били хвърлени. Нека слезем от палатите на управляващите в императорския Рим в коридорите на катакомбите, където първите християни, именно малката шепа хора са обитавали, където над костите на своите мъртви са изградили първите си олтари и са разгръщали своя култ невидимо за управляващите в императорския Рим, невидими като днешните привърженици на едно ново духовно познание, които се събират невидимо, духовно невидимо за официалната, определяща насоката култура! Да проследим там долу онези, които дори не е бивало да се покажат на дневна светлина, как хиляди са били погребани там, скрити са били тези, които са посадили в човечеството една нова духовна култура под земната повърхност, как горе е действал императорският Рим, както е познато, и да разгледаме след това обстоятелствата няколко столетия по-късно! Каквото определящият тогава императорски Рим е създал, е като издухано, като изметено. Останало е това, което невидимо за погледите на господставащите е трябвало да преживява в мизерия долу, в катакомбите. Това е останало.
към текста >>

16. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

По-късните органи дори се оформили в кълба, подобни на клетката, с тази разлика, че сегашните клетки са малки, а тези кълба били големи с големината на ягода или къпина.
На тази същата топлина, в която съвременната физика дори не вижда материя. А топлината за окултиста се явява много по-фин материал, от газовете, тя притежава свойството постоянно да се разпространява. Доколкото Сатурн се е състоял от този материал, той имал способност да се разширява отвътре и всичко да излъчва или отразява. Такова тяло излъчва от себе си всичко, то няма необходимост да съхранява в себе си каквото и да било. Сатурн не е бил еднообразна субстанция, в него можело да се види някаква диференциация, някаква конфигурация. По-късните органи дори се оформили в кълба, подобни на клетката, с тази разлика, че сегашните клетки са малки, а тези кълба били големи с големината на ягода или къпина. Все още не сте можели да виждате на Сатурн, защото всяко отражение отхвърляло идващата отвън светлина. Вътре в тази сатурнова субстанция всичко било тъмно. Само в края на своето развитие Сатурн започнал слабо да се осветява. В атмосферата, обкръжаващата сатурнова маса, се намирали множество същества. Не, вие сами сте подготвяли за себе си органите на сетивата, понеже душата на човека не била развита дотолкова, че да работи сама.
към текста >>

17. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Никога не е било, организмите да се образуват от клетки, а, обратно, клетката се образувала вече от живото.
И преди всичко белтъчното вещество е образувало себе си като един вид обвивка, лепкава субстанция, за да бъде, така да се каже, защитено външно. Всичко това действително е станало в следствие танца на веществата в съответствие с музиката на сферите. Това е станало преди да се появи още първата отделна клетка. Клетката не е първична в организма, а първично се явява това, което аз току-що ви описах: това духовното, което имаме отначало като топлинно вещество, после се забелязва по-определено в силовите линии; после в тези силови линии се разпределя това, което възникнало от хармонията на сферите по пътя на съчетание на веществата, и сравнително по-късно, като последна в развитието се появила клетката. Клетката като последно обособена би трябвало да бъде рожба на вече живото същество. Никога не е било, организмите да се образуват от клетки, а, обратно, клетката се образувала вече от живото. Анатомически е винаги само последствие на съединения. Всичко това, ние имаме в началото на това състояние, когато Луната е била още в Земята, а Слънцето извън Земята. Но докато Луната продължавала да бъде заедно със Земята, ставало все по-голямо и силно уплътняване на белтъчните образувания, и, накрая би станало това, което аз описах като мумифициране, ако най-големите груби субстанции и същества не са се отделили от Земята. Последното, което се е образувало през това време в човешкото същество, били нервите, които отиват към сетивните органи. Но сетивните органи не са били открити.
към текста >>

18. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Поставете се в условията на естествената наука и се замислете колко едностранчиво се стреми да проникне тя в тайните на човешкото съществувание; тя твърди например, че човешкият организъм е създаден от взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки.
Да, „законът и пророците" стигат до Йоан. И той трябваше още веднъж да заяви пред хората, до какво се свежда старото учение и в какво се състои старата душевна нагласа. Впрочем как се проявяваше тази стара душевна нагласа преди появата на Христовия Принцип? Тук ние се докосваме до нещо, което занапред ще се превърне в съдържание на съвременната естествена наука, стига тя да бъде поне отчасти инспирирана от Антропософията, колкото и странно да изглежда това на пръв поглед. Сега бих искал да засегна макар и само бегло един въпрос, който показва до каква дълбока степен Антропософията може да осветли проблемите, стоящи пред естествената наука. Поставете се в условията на естествената наука и се замислете колко едностранчиво се стреми да проникне тя в тайните на човешкото съществувание; тя твърди например, че човешкият организъм е създаден от взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки. С помощта на микроскопа тя усърдно търси материалния субстрат на мъжките и женски зародишни клетки и е доволна, когато повярва, че е доказала как човешкият организъм възниква от тяхното взаимодействие. Обаче естествената наука ще бъде принудена да признае, и то по силата на своите собствени убеждения, че взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки поражда само една част от човешкото същество, и че за съвременния човек, намиращ се в днешната еволюционна степен, нещата фактически стоят така, че дори и да знае с голяма точност какво идва от едните и другите зародишни клетки, по правило науката не може да обясни целия човек. У всеки човек се намира нещо, което не е резултат от взаимодействието между зародишните клетки, а е един вид, бих казал, резултат от „непорочното зачатие", чиито корени лежат в съвсем други сфери. Със зародишните човешки сили се свързва нещо, което изобщо не произлиза от бащата и майката, макар и все пак да принадлежи на човека, нещо, което се влива в неговия Аз и рано или късно може да бъде облагородено чрез приемането на Христовия Принцип. Непорочно зачената и непорочно родена е онази част от човека, която в хода на неговото развитие се свързва с Христос.
към текста >>

С помощта на микроскопа тя усърдно търси материалния субстрат на мъжките и женски зародишни клетки и е доволна, когато повярва, че е доказала как човешкият организъм възниква от тяхното взаимодействие.
И той трябваше още веднъж да заяви пред хората, до какво се свежда старото учение и в какво се състои старата душевна нагласа. Впрочем как се проявяваше тази стара душевна нагласа преди появата на Христовия Принцип? Тук ние се докосваме до нещо, което занапред ще се превърне в съдържание на съвременната естествена наука, стига тя да бъде поне отчасти инспирирана от Антропософията, колкото и странно да изглежда това на пръв поглед. Сега бих искал да засегна макар и само бегло един въпрос, който показва до каква дълбока степен Антропософията може да осветли проблемите, стоящи пред естествената наука. Поставете се в условията на естествената наука и се замислете колко едностранчиво се стреми да проникне тя в тайните на човешкото съществувание; тя твърди например, че човешкият организъм е създаден от взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки. С помощта на микроскопа тя усърдно търси материалния субстрат на мъжките и женски зародишни клетки и е доволна, когато повярва, че е доказала как човешкият организъм възниква от тяхното взаимодействие. Обаче естествената наука ще бъде принудена да признае, и то по силата на своите собствени убеждения, че взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки поражда само една част от човешкото същество, и че за съвременния човек, намиращ се в днешната еволюционна степен, нещата фактически стоят така, че дори и да знае с голяма точност какво идва от едните и другите зародишни клетки, по правило науката не може да обясни целия човек. У всеки човек се намира нещо, което не е резултат от взаимодействието между зародишните клетки, а е един вид, бих казал, резултат от „непорочното зачатие", чиито корени лежат в съвсем други сфери. Със зародишните човешки сили се свързва нещо, което изобщо не произлиза от бащата и майката, макар и все пак да принадлежи на човека, нещо, което се влива в неговия Аз и рано или късно може да бъде облагородено чрез приемането на Христовия Принцип. Непорочно зачената и непорочно родена е онази част от човека, която в хода на неговото развитие се свързва с Христос. И всичко това е свързано естествената наука ще стигне до него със своите собствени средства с онзи забележителен прелом, който настъпи по времето на Христос Исус.
към текста >>

Обаче естествената наука ще бъде принудена да признае, и то по силата на своите собствени убеждения, че взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки поражда само една част от човешкото същество, и че за съвременния човек, намиращ се в днешната еволюционна степен, нещата фактически стоят така, че дори и да знае с голяма точност какво идва от едните и другите зародишни клетки, по правило науката не може да обясни целия човек.
Впрочем как се проявяваше тази стара душевна нагласа преди появата на Христовия Принцип? Тук ние се докосваме до нещо, което занапред ще се превърне в съдържание на съвременната естествена наука, стига тя да бъде поне отчасти инспирирана от Антропософията, колкото и странно да изглежда това на пръв поглед. Сега бих искал да засегна макар и само бегло един въпрос, който показва до каква дълбока степен Антропософията може да осветли проблемите, стоящи пред естествената наука. Поставете се в условията на естествената наука и се замислете колко едностранчиво се стреми да проникне тя в тайните на човешкото съществувание; тя твърди например, че човешкият организъм е създаден от взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки. С помощта на микроскопа тя усърдно търси материалния субстрат на мъжките и женски зародишни клетки и е доволна, когато повярва, че е доказала как човешкият организъм възниква от тяхното взаимодействие. Обаче естествената наука ще бъде принудена да признае, и то по силата на своите собствени убеждения, че взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки поражда само една част от човешкото същество, и че за съвременния човек, намиращ се в днешната еволюционна степен, нещата фактически стоят така, че дори и да знае с голяма точност какво идва от едните и другите зародишни клетки, по правило науката не може да обясни целия човек. У всеки човек се намира нещо, което не е резултат от взаимодействието между зародишните клетки, а е един вид, бих казал, резултат от „непорочното зачатие", чиито корени лежат в съвсем други сфери. Със зародишните човешки сили се свързва нещо, което изобщо не произлиза от бащата и майката, макар и все пак да принадлежи на човека, нещо, което се влива в неговия Аз и рано или късно може да бъде облагородено чрез приемането на Христовия Принцип. Непорочно зачената и непорочно родена е онази част от човека, която в хода на неговото развитие се свързва с Христос. И всичко това е свързано естествената наука ще стигне до него със своите собствени средства с онзи забележителен прелом, който настъпи по времето на Христос Исус. Преди този момент, в човешката душа не би могло да се открие абсолютно нищо, което да е проникнало там извън пътищата на зародишните сили.
към текста >>

У всеки човек се намира нещо, което не е резултат от взаимодействието между зародишните клетки, а е един вид, бих казал, резултат от „непорочното зачатие", чиито корени лежат в съвсем други сфери.
Тук ние се докосваме до нещо, което занапред ще се превърне в съдържание на съвременната естествена наука, стига тя да бъде поне отчасти инспирирана от Антропософията, колкото и странно да изглежда това на пръв поглед. Сега бих искал да засегна макар и само бегло един въпрос, който показва до каква дълбока степен Антропософията може да осветли проблемите, стоящи пред естествената наука. Поставете се в условията на естествената наука и се замислете колко едностранчиво се стреми да проникне тя в тайните на човешкото съществувание; тя твърди например, че човешкият организъм е създаден от взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки. С помощта на микроскопа тя усърдно търси материалния субстрат на мъжките и женски зародишни клетки и е доволна, когато повярва, че е доказала как човешкият организъм възниква от тяхното взаимодействие. Обаче естествената наука ще бъде принудена да признае, и то по силата на своите собствени убеждения, че взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки поражда само една част от човешкото същество, и че за съвременния човек, намиращ се в днешната еволюционна степен, нещата фактически стоят така, че дори и да знае с голяма точност какво идва от едните и другите зародишни клетки, по правило науката не може да обясни целия човек. У всеки човек се намира нещо, което не е резултат от взаимодействието между зародишните клетки, а е един вид, бих казал, резултат от „непорочното зачатие", чиито корени лежат в съвсем други сфери. Със зародишните човешки сили се свързва нещо, което изобщо не произлиза от бащата и майката, макар и все пак да принадлежи на човека, нещо, което се влива в неговия Аз и рано или късно може да бъде облагородено чрез приемането на Христовия Принцип. Непорочно зачената и непорочно родена е онази част от човека, която в хода на неговото развитие се свързва с Христос. И всичко това е свързано естествената наука ще стигне до него със своите собствени средства с онзи забележителен прелом, който настъпи по времето на Христос Исус. Преди този момент, в човешката душа не би могло да се открие абсолютно нищо, което да е проникнало там извън пътищата на зародишните сили. Но сега, в хода на Азовото развитие, действително настъпва нещо ново.
към текста >>

И за всеки познавач на съвременната естествена наука е твърде интересно и изненадващо да установи, че дори днес съществуват области, където учените, така да се каже, просто се сблъскват с факта, че у човека има нещо, което не произхожда от зародишните клетки.
И всичко това е свързано естествената наука ще стигне до него със своите собствени средства с онзи забележителен прелом, който настъпи по времето на Христос Исус. Преди този момент, в човешката душа не би могло да се открие абсолютно нищо, което да е проникнало там извън пътищата на зародишните сили. Но сега, в хода на Азовото развитие, действително настъпва нещо ново. Човечеството е вече друго; сега то трябва само да прибави към предишните зародишни сили всичко онова, което може доразвие и облагороди в себе си чрез приемането на Христовия Принцип. Така ние неусетно се доближаваме до една нежна и трудно уловима истина. И за всеки познавач на съвременната естествена наука е твърде интересно и изненадващо да установи, че дори днес съществуват области, където учените, така да се каже, просто се сблъскват с факта, че у човека има нещо, което не произхожда от зародишните клетки. Предпоставките за подобна констатация са вече налице; обаче интелектът на изследователите е все още недостатъчен, за да вникнат правилно в това, което самите те установяват чрез своите наблюдения, експерименти и т.н. Защото в обективните процеси на експеримента действуват много по-висши сили, отколкото науката допуска. Несъмнено, естествената наука не би отишла твърде далеч, ако разчита единствено на сръчността на изследователите. Докато те работят в лабораторията, клиниката или кабинета, зад тях стоят определени духовни сили и Същества, които си служат с тях като с инструмент и ръководят еволюцията на света, позволявайки да излязат на повърхността процеси и факти, които изследователите изобщо не разбират. Ето защо е все пак напълно правилно, че дори обективната изследователска дейност се ръководи от невидими „учители", т.е.
към текста >>

Обаче всичко, за което става дума, вече предполага, че ние разбираме: във всички учения, предшествуващи „Христовото" благовестие, има нещо, което остава свързано с наследствената линия, с мъжките и женски зародишни клетки; то предполага още, че ние трябва да сме наясно: Христос Исус се обръща към онези способности, които нямат нищо общо със земния зародиш, към онези способности, които идват от духовните светове.
По-рано човекът можеше да си служи само с онези способности, които придобиваше по бащина или майчина линия. Когато се намираме между раждането и смъртта, ние развиваме качества и способности, свързани с физическото, етерното и астрално тяло. Преди епохата на Христос Исус, органите които човек използваше, бяха изградени само с помощта на зародишните сили; едва после се прибави и това, което наричаме непорочно или девствено раждане, и то не зависи вече от зародишните сили. Естествено, тези неща могат да бъдат силно деформирани, ако човек е материалистично настроен. Но ако се отдаде на топлината, идваща от Христовия Принцип, те могат да бъдат облагородени и пренесени в следващите инкарнации под все по-висша и по-висша форма. Обаче всичко, за което става дума, вече предполага, че ние разбираме: във всички учения, предшествуващи „Христовото" благовестие, има нещо, което остава свързано с наследствената линия, с мъжките и женски зародишни клетки; то предполага още, че ние трябва да сме наясно: Христос Исус се обръща към онези способности, които нямат нищо общо със земния зародиш, към онези способности, които идват от духовните светове. Всички пророци преди Христос можеха да се обръщат към хората, служейки си единствено с онези способности, които имаха земен произход. Всички пророци и учители, колкото и високо да стояха, дори и когато слизаха като Бодисатва, прибягваха до онези човешки способности, които идваха от земния зародиш. Обаче Христос Исус се обръща към онази част от човека, която произлиза не от земните зародишни сили, а от царството Божие. Ето за какво загатва Христос в Евангелието на Лука, когато разяснява на своите ученици същността на Йоан Кръстител: „Казвам ви, измежду родените от жена, няма по-голям пророк от Йоан Кръстител"или с други думи, такъв какъвто стои пред нас, той е възникнал от мъжкия и женския елемент чрез физическото раждане.
към текста >>

19. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Както би било нелепо да се твърди, че след като двете лица са на същото място, у тях са протекли едни и същи процеси, същата нелепост е да се твърди, че ако намерим две клетки с еднаква форма и структура, те имат еднакви функции.
Представете си двама души: точно в 9 часа Вие отивате на определено място и ги виждате да стоят там един до друг. След известно време се връщате и ги виждате да стоят на същото място. Сега Вие бихте могли да стигне те до извода, че и двамата не са мръднали от мястото, където са били в 9 часа. Помислете обаче, дали те не са свършили нещо междувременно; и може би ще установите, че единият е прекарал там напълно неподвижен, докато другият е извървял дълъг път и се е завърнал твърде уморен. Сега вече нещата се променят. Както би било нелепо да се твърди, че след като двете лица са на същото място, у тях са протекли едни и същи процеси, същата нелепост е да се твърди, че ако намерим две клетки с еднаква форма и структура, те имат еднакви функции. Нещата опират до това, да открием взаимната връзка между причините, поради които всяка клетка е на своето място. Ето защо съвременната физиология, която тръгва от изследването на вътрешната клетъчна структура, е на съвсем погрешен път. Външният сетивен образ на нещата никога не може да бъде меродавен за естеството на тяхната вътрешна същност. Да, всичко трябва да бъде старателно премислено, за да разберем, че за окултното изследване, раждането и смъртта при човека са нещо коренно различно, отколкото са те при бозайниците или при птиците. Тези процеси могат да бъдат проучвани, само ако хората отново насочат поне малко вниманието си към източниците и резултатите на духовното изследване.
към текста >>

20. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Определени видове тъкан например така се преобразяват, че впоследствие, след като отложат в себе си особен вид клетки, се превръщат в мускули напр.
Защото нали всичко, което става тук, бива задържано. Трябва да се установи връзка между тези, построени отвън навътре органни системи и това, което се намира по-нататък във вътрешността на човешкия организъм. Тази връзка се осъществява чрез това, че в действителност чрез всичко, което предлага храносмилателния процес като цяло, цялостната форма на човешкия организъм бива пронизана от това, което ние наричаме тъкан в най-широк смисъл на думата. Тъкан, определен вид най-проста организация, това пронизва всички отделни части на човешкото същество. И чрез тъкан от своя страна се формират най-различни органи. Определени видове тъкан например така се преобразяват, че впоследствие, след като отложат в себе си особен вид клетки, се превръщат в мускули напр. освен това някои особени видове тъкан така се променят, че се втвърдяват и при това се отлагат костни клетки, натрупващи в себе си съответните субстанции; така че в отделните, изпълващи цялостната форма на човешкия организъм, трябва да си представим нещо общо, залегнало в основата им и то така, че тялото бива пронизано от тъкани, действуващи във всички направления и раждащи от себе си отделни органи. Тази тъкан обаче, до ри така да нараства, дори така да излъчва от себе си отделните органи, все пак не би представлявала в осно вата си нищо друго, освен нещо с растителен характер; защото тъкмо това е същественото в растителния свят, че растителните същества, образуват от себе си органи и други подобни. След като обаче при човека напускаме пределите на растението, то би трябвало да срещнем един съвсем нов елемент, чрез който човекът да е в състояние да прибави към растителния живот онова, което именно го издига над растителния живот: човекът трябва да прибави съзнание първоначално най-простата форма на съзнание, притъпеното съзнание да възприемаш собствения си вътрешен живот, докато не бъде в състояние да отрази себе си вътрешно, за да съприживее този свой собствен вътрешен живот, до тогава не можем да кажем, че то се е издигнало над растителния свят. Едно същество издига себе си над растителния свят едва чрез това, че носи в себе си не само живот, но отразява и съпреживява този живот. Първоначално това е едно вътрешно изживяване, изживяване на вътрешни процеси.
към текста >>

освен това някои особени видове тъкан така се променят, че се втвърдяват и при това се отлагат костни клетки, натрупващи в себе си съответните субстанции; така че в отделните, изпълващи цялостната форма на човешкия организъм, трябва да си представим нещо общо, залегнало в основата им и то така, че тялото бива пронизано от тъкани, действуващи във всички направления и раждащи от себе си отделни органи.
Трябва да се установи връзка между тези, построени отвън навътре органни системи и това, което се намира по-нататък във вътрешността на човешкия организъм. Тази връзка се осъществява чрез това, че в действителност чрез всичко, което предлага храносмилателния процес като цяло, цялостната форма на човешкия организъм бива пронизана от това, което ние наричаме тъкан в най-широк смисъл на думата. Тъкан, определен вид най-проста организация, това пронизва всички отделни части на човешкото същество. И чрез тъкан от своя страна се формират най-различни органи. Определени видове тъкан например така се преобразяват, че впоследствие, след като отложат в себе си особен вид клетки, се превръщат в мускули напр. освен това някои особени видове тъкан така се променят, че се втвърдяват и при това се отлагат костни клетки, натрупващи в себе си съответните субстанции; така че в отделните, изпълващи цялостната форма на човешкия организъм, трябва да си представим нещо общо, залегнало в основата им и то така, че тялото бива пронизано от тъкани, действуващи във всички направления и раждащи от себе си отделни органи. Тази тъкан обаче, до ри така да нараства, дори така да излъчва от себе си отделните органи, все пак не би представлявала в осно вата си нищо друго, освен нещо с растителен характер; защото тъкмо това е същественото в растителния свят, че растителните същества, образуват от себе си органи и други подобни. След като обаче при човека напускаме пределите на растението, то би трябвало да срещнем един съвсем нов елемент, чрез който човекът да е в състояние да прибави към растителния живот онова, което именно го издига над растителния живот: човекът трябва да прибави съзнание първоначално най-простата форма на съзнание, притъпеното съзнание да възприемаш собствения си вътрешен живот, докато не бъде в състояние да отрази себе си вътрешно, за да съприживее този свой собствен вътрешен живот, до тогава не можем да кажем, че то се е издигнало над растителния свят. Едно същество издига себе си над растителния свят едва чрез това, че носи в себе си не само живот, но отразява и съпреживява този живот. Първоначално това е едно вътрешно изживяване, изживяване на вътрешни процеси. По какъв начин изобщо се осъществява едно изживяване?
към текста >>

21. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Но физическото тяло е съставено от отделни клетки, които на свой ред са деца на първоначалната яйцеклетка; всички клетки, които изграждат човешкото тяло, произлизат от първоначалната яйцеклетка.
Някой би могъл да попита: Ако действително, още Павел беше повярвал, че тук възкръсва едно духовно тяло, какво общо има тогава това възкръснало от гроба духовно тяло с онова тяло, което всеки човек носи в себе си? Но това вече не е трудно за разбиране. Достатъчно е само да си го представим по аналогия с физическите условия на човешкото съществувание. Например, би могъл да бъде поставен следният въпрос: От какво произлиза отделният човек? Като физическо същество той произлиза от една яйцеклетка. Но физическото тяло е съставено от отделни клетки, които на свой ред са деца на първоначалната яйцеклетка; всички клетки, които изграждат човешкото тяло, произлизат от първоначалната яйцеклетка. И така, представете си, че благодарение на един мистичен христологичен процес, човекът получава едно тяло, съвършено различно от това, което е получил в хода на низходящото развитие. И представете си всяко едно от тези тела, които хората получават, свързани с това, което възкръсна от гроба, по същия начин, както клетките на човешкото тяло са свързани с първоначалната яйцеклетка. Или с други думи: Ние трябва да си представим това, което възкръсна от гроба, размножаващо се така, както се размножава яйцеклетката, стояща в основата на физическото тяло. Накратко: след Мистерията на Голгота, всеки човек може да извоюва не що, което всъщност се намира вътре в него, и което произлиза духовно именно от това, което възкръсна от гроба, също както говорейки в смисъла на Павел обикновеното, тленно тяло произлиза от Адам. Несъмнено, за човешкия разум, който днес има толкова високо мнение за себе си, е истинско оскърбление, ако някой каже: Ето, в областта на невидимото се разиграва един процес, подобен на клетъчното размножение, и той може да бъде наблюдаван.
към текста >>

И представете си всяко едно от тези тела, които хората получават, свързани с това, което възкръсна от гроба, по същия начин, както клетките на човешкото тяло са свързани с първоначалната яйцеклетка.
Достатъчно е само да си го представим по аналогия с физическите условия на човешкото съществувание. Например, би могъл да бъде поставен следният въпрос: От какво произлиза отделният човек? Като физическо същество той произлиза от една яйцеклетка. Но физическото тяло е съставено от отделни клетки, които на свой ред са деца на първоначалната яйцеклетка; всички клетки, които изграждат човешкото тяло, произлизат от първоначалната яйцеклетка. И така, представете си, че благодарение на един мистичен христологичен процес, човекът получава едно тяло, съвършено различно от това, което е получил в хода на низходящото развитие. И представете си всяко едно от тези тела, които хората получават, свързани с това, което възкръсна от гроба, по същия начин, както клетките на човешкото тяло са свързани с първоначалната яйцеклетка. Или с други думи: Ние трябва да си представим това, което възкръсна от гроба, размножаващо се така, както се размножава яйцеклетката, стояща в основата на физическото тяло. Накратко: след Мистерията на Голгота, всеки човек може да извоюва не що, което всъщност се намира вътре в него, и което произлиза духовно именно от това, което възкръсна от гроба, също както говорейки в смисъла на Павел обикновеното, тленно тяло произлиза от Адам. Несъмнено, за човешкия разум, който днес има толкова високо мнение за себе си, е истинско оскърбление, ако някой каже: Ето, в областта на невидимото се разиграва един процес, подобен на клетъчното размножение, и той може да бъде наблюдаван. Но така или иначе, Мистерията на Голгота е един окултен факт. И за ясновидеца, този окултен факт се представя така, сякаш онази духовна яйцеклетка, т.е.
към текста >>

22. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Човекът е клетка, както ние имаме клетки в своя организъм; държавата е организъм, организиран от различни клетки.
Да чета тази книга за мен беше мъчение, истинско мъчение. Защо? Видите ли, Келен не отива по-нататък от постановката на въпроса: ако си представим държавата, като цялостен организъм, а човек живее вътре в този организъм, какво представлява тогава човекът? Отговорът е ясен: клетка. За Келен човекът е клетка в държавния организъм. Изхождайки от това предположение, се гради много в книгата. Човекът е клетка, както ние имаме клетки в своя организъм; държавата е организъм, организиран от различни клетки. Видите ли, ако се изхожда само от сравнението – а тук не виждаме нещо повече – тогава можем да сравняваме всичко, каквото ни хареса. Всяка мисъл може да се развие логично, ако не се стремиш към определен извод, можеш да сравниш организма и с джобно ножче. Но работата е да се проникне в действителността. Тук, едва взел в ръце книгата на Келен, и тутакси попадаш в задънена улица, в много показателна задънена улица. Организмът се състои от клетки, те се опират една в друга, всяка граничи с другите: организмът се явява организъм именно защото те граничат помежду си и от това възниква взаимодействие.
към текста >>

Организмът се състои от клетки, те се опират една в друга, всяка граничи с другите: организмът се явява организъм именно защото те граничат помежду си и от това възниква взаимодействие.
Човекът е клетка, както ние имаме клетки в своя организъм; държавата е организъм, организиран от различни клетки. Видите ли, ако се изхожда само от сравнението – а тук не виждаме нещо повече – тогава можем да сравняваме всичко, каквото ни хареса. Всяка мисъл може да се развие логично, ако не се стремиш към определен извод, можеш да сравниш организма и с джобно ножче. Но работата е да се проникне в действителността. Тук, едва взел в ръце книгата на Келен, и тутакси попадаш в задънена улица, в много показателна задънена улица. Организмът се състои от клетки, те се опират една в друга, всяка граничи с другите: организмът се явява организъм именно защото те граничат помежду си и от това възниква взаимодействие. По-нататък това сравнение не може да отиде. Накратко: ако се иска да се остане в пределите на абстрактната логика, възможно е всяка богата на съдържание мисъл да се развие в достатъчно дебела книга и да си въобразим, че тя е полезна. Но ако има стремеж към действителното, мисълта трябва да се развие, да се потопи тя в реалното, в действителността – едва тогава започва познанието. Съветвам ви да прочетете тази книга, това е характерна, типична за нашето време книга. Купете я, прочетете я и изпитайте мъките, за които ви казах.
към текста >>

А отделните държави могат да се сравнят с клетки.
Но ако има стремеж към действителното, мисълта трябва да се развие, да се потопи тя в реалното, в действителността – едва тогава започва познанието. Съветвам ви да прочетете тази книга, това е характерна, типична за нашето време книга. Купете я, прочетете я и изпитайте мъките, за които ви казах. При някой може да се появи мисълта: кое може да се сравни с организма, ако се приложи тази мисъл към социалния живот на човечеството? Само живота на цялото човечество, на цялата Земя. А отделните държави могат да се сравнят с клетки. Животът на цялото човечество по цялата Земя може да се уподоби на организъм, а отделните държави на клетки, но без да разглеждаме държавата като организъм, а човека, като клетка. Животът на държавата изобщо може да бъде сравнен само с растение. С нищо друго, а само с растителен организъм; и ако искаме да запазим понятието за организъм, трябва да представим организма и появяващия се от него човек. Човек се развива извън пределите на живота на държавата, той не може да бъде клетка в организма на държавата, той трябва да расте извън неговите предели. Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата.
към текста >>

Животът на цялото човечество по цялата Земя може да се уподоби на организъм, а отделните държави на клетки, но без да разглеждаме държавата като организъм, а човека, като клетка.
Съветвам ви да прочетете тази книга, това е характерна, типична за нашето време книга. Купете я, прочетете я и изпитайте мъките, за които ви казах. При някой може да се появи мисълта: кое може да се сравни с организма, ако се приложи тази мисъл към социалния живот на човечеството? Само живота на цялото човечество, на цялата Земя. А отделните държави могат да се сравнят с клетки. Животът на цялото човечество по цялата Земя може да се уподоби на организъм, а отделните държави на клетки, но без да разглеждаме държавата като организъм, а човека, като клетка. Животът на държавата изобщо може да бъде сравнен само с растение. С нищо друго, а само с растителен организъм; и ако искаме да запазим понятието за организъм, трябва да представим организма и появяващия се от него човек. Човек се развива извън пределите на живота на държавата, той не може да бъде клетка в организма на държавата, той трябва да расте извън неговите предели. Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата. Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят.
към текста >>

23. 8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

На времето този човек се опитваше да разглежда държавата като един цялостен организъм, а отделните хора като клетките на този организъм.
Изобщо един типичен случай вместо да обяснят нещата в духовен смисъл, хората прибягват до съвременните понятия. Винаги е добре, когато някой се опита да хвърли достатъчно светлина върху съвсем погрешните, объркани мисли на един духовит и образован човек. Виждате ли, ние често се сблъскваме с подобни противоречия; обаче самият живот е пълен с противоречия. Ако искаме да разберем живота, ние не трябва да останем в плен на една абстрактна и мъртва логика; не трябва да смятаме за празноглавец човека, когото оборваме; дори и този, когото оборваме, ние трябва да виждаме като един ерудииран, духовно богат и мислещ човек. Кийлен направи нещо подобно на това, което беше направил преди няколко десетилетия швабския не зная защо, но именно така трябва да се изразя: швабският учен и австрийски министър Шефле*34. На времето този човек се опитваше да разглежда държавата като един цялостен организъм, а отделните хора като клетките на този организъм. Тогава Херман Бар излезе с едно опровержение на тази книга. След като Шефле написа една книга върху "безперспективността на социалдемокрацията", Херман Бар озаглави своето опровержение с думите "За липсата на разбиране у г-н Шефле" Тази книжка на Херман Бар е извънредно духовита. Наскоро в една своя лекция сам Херман Бар нарече тази книжка проява на невъзпитание. И въпреки това тя си остава една чудесна и духовита работа на младия Херман Бар. Изобщо тогава Шефле направи нещо подобно на това, което се опитва да направи сега Кийлен.
към текста >>

Кийлен също се опитва да представи държавата като един организъм, а индивидите като отделни клетки.
Тогава Херман Бар излезе с едно опровержение на тази книга. След като Шефле написа една книга върху "безперспективността на социалдемокрацията", Херман Бар озаглави своето опровержение с думите "За липсата на разбиране у г-н Шефле" Тази книжка на Херман Бар е извънредно духовита. Наскоро в една своя лекция сам Херман Бар нарече тази книжка проява на невъзпитание. И въпреки това тя си остава една чудесна и духовита работа на младия Херман Бар. Изобщо тогава Шефле направи нещо подобно на това, което се опитва да направи сега Кийлен. Кийлен също се опитва да представи държавата като един организъм, а индивидите като отделни клетки. Авторът е разбрал доста от функциите и закономерностите на клетъчния организъм и сега иска да пренесе това знание и върху държавата. Само че такива сравнения не водят до нищо. Разбира се, от методологична гледна точка, може да се сравнява всичко. Стига да поискате, аз набързо бих изградил една малка научна дисциплина, която да се основава на сравнението между скакалеца и контрабаса. На този свят може да се сравнява всичко с всичко, и няма такова сравнение, от което да не се получи нещо.
към текста >>

Ако сравним държавата с един жив организъм, отделните хора ще се окажат равностойни на клетките.
Важното е с какво сравняваме. Защото когато сравняваме, винаги се отнася за две неща, какъвто е случая при Кийлен: държавата и организмът. Едното нещо е винаги вярно за себе си; от една страна държавата, от друга организма; тук грешка няма, погрешна е само връзката между тях. Нещата тук се свеждат до това, че дадено събитие, което става на Земята, вече може да бъде сравнено с един жив организъм. Политическите събития на Земята могат да бъдат сравнени с един организъм, държавата обаче не. Ако сравним държавата с един жив организъм, отделните хора ще се окажат равностойни на клетките. Обаче това е пълно безсмислие. От друга страна политическият, социалният живот на Земята може да бъде сравнен с един организъм, само че за тази цел цялата Земя трябва да бъде сравнена с един организъм. Само доколкото цялата Земя бива сравнена с организъм, а отделните държави не хората, а отделните държави с различни видове клетки, само дотолкова сравнението е правилно, само дотолкова то е валидно. Ако изхождате от това сравнение, ще стигнете до положението, че нещата се отнасят помежду си приблизително както се отнасят и клетките в различните системи на организма. Важното е това, че когато избираме едно сравнение, ние трябва да го употребим правилно.
към текста >>

Само доколкото цялата Земя бива сравнена с организъм, а отделните държави не хората, а отделните държави с различни видове клетки, само дотолкова сравнението е правилно, само дотолкова то е валидно.
Нещата тук се свеждат до това, че дадено събитие, което става на Земята, вече може да бъде сравнено с един жив организъм. Политическите събития на Земята могат да бъдат сравнени с един организъм, държавата обаче не. Ако сравним държавата с един жив организъм, отделните хора ще се окажат равностойни на клетките. Обаче това е пълно безсмислие. От друга страна политическият, социалният живот на Земята може да бъде сравнен с един организъм, само че за тази цел цялата Земя трябва да бъде сравнена с един организъм. Само доколкото цялата Земя бива сравнена с организъм, а отделните държави не хората, а отделните държави с различни видове клетки, само дотолкова сравнението е правилно, само дотолкова то е валидно. Ако изхождате от това сравнение, ще стигнете до положението, че нещата се отнасят помежду си приблизително както се отнасят и клетките в различните системи на организма. Важното е това, че когато избираме едно сравнение, ние трябва да го употребим правилно. Грешката на Кийлен, както и на Шефле, е тази, че сравняват отделната държава с една единствена и гигантска клетка, докато всъщност правилното сравнение може да се прокара само между цялата Земя и един жив организъм. Едва тогава сравнението може да даде плодове. Защото клетки, които бродят в една или друга посока както хората в една държава такова нещо в организма всъщност няма; клетките се допират една до друга, граничат една с друга.
към текста >>

Ако изхождате от това сравнение, ще стигнете до положението, че нещата се отнасят помежду си приблизително както се отнасят и клетките в различните системи на организма.
Политическите събития на Земята могат да бъдат сравнени с един организъм, държавата обаче не. Ако сравним държавата с един жив организъм, отделните хора ще се окажат равностойни на клетките. Обаче това е пълно безсмислие. От друга страна политическият, социалният живот на Земята може да бъде сравнен с един организъм, само че за тази цел цялата Земя трябва да бъде сравнена с един организъм. Само доколкото цялата Земя бива сравнена с организъм, а отделните държави не хората, а отделните държави с различни видове клетки, само дотолкова сравнението е правилно, само дотолкова то е валидно. Ако изхождате от това сравнение, ще стигнете до положението, че нещата се отнасят помежду си приблизително както се отнасят и клетките в различните системи на организма. Важното е това, че когато избираме едно сравнение, ние трябва да го употребим правилно. Грешката на Кийлен, както и на Шефле, е тази, че сравняват отделната държава с една единствена и гигантска клетка, докато всъщност правилното сравнение може да се прокара само между цялата Земя и един жив организъм. Едва тогава сравнението може да даде плодове. Защото клетки, които бродят в една или друга посока както хората в една държава такова нещо в организма всъщност няма; клетките се допират една до друга, граничат една с друга. Така е с отделните държави, клетките в цялостния организъм на Земята
към текста >>

Защото клетки, които бродят в една или друга посока както хората в една държава такова нещо в организма всъщност няма; клетките се допират една до друга, граничат една с друга.
Само доколкото цялата Земя бива сравнена с организъм, а отделните държави не хората, а отделните държави с различни видове клетки, само дотолкова сравнението е правилно, само дотолкова то е валидно. Ако изхождате от това сравнение, ще стигнете до положението, че нещата се отнасят помежду си приблизително както се отнасят и клетките в различните системи на организма. Важното е това, че когато избираме едно сравнение, ние трябва да го употребим правилно. Грешката на Кийлен, както и на Шефле, е тази, че сравняват отделната държава с една единствена и гигантска клетка, докато всъщност правилното сравнение може да се прокара само между цялата Земя и един жив организъм. Едва тогава сравнението може да даде плодове. Защото клетки, които бродят в една или друга посока както хората в една държава такова нещо в организма всъщност няма; клетките се допират една до друга, граничат една с друга. Така е с отделните държави, клетките в цялостния организъм на Земята Скъпи мои приятели, може би Вие оставате с впечатлението, че нещо в моето изложение липсва. Ако докато ме слушате, във Вашите сърца заговори оправданият в този случай усет на филистера и педанта, Вие ще кажете: Тогава аз би трябвало да Ви докажа, че животът на цялата Земя трябва да бъде сравнен с организма, а на отделната държава с клетката. Обаче замислете се доказателството е скрито в самата идея, доказателството не се намира в разни абстрактни съображения, доказателството лежи в самото прилагане на идеята. Ако Вие прилагате идеята в смисъла на Кийлен, ще се убедите, че тя не може да се осъществи, колкото и да блъскате с рогата напред.
към текста >>

Така е с отделните държави, клетките в цялостния организъм на Земята
Ако изхождате от това сравнение, ще стигнете до положението, че нещата се отнасят помежду си приблизително както се отнасят и клетките в различните системи на организма. Важното е това, че когато избираме едно сравнение, ние трябва да го употребим правилно. Грешката на Кийлен, както и на Шефле, е тази, че сравняват отделната държава с една единствена и гигантска клетка, докато всъщност правилното сравнение може да се прокара само между цялата Земя и един жив организъм. Едва тогава сравнението може да даде плодове. Защото клетки, които бродят в една или друга посока както хората в една държава такова нещо в организма всъщност няма; клетките се допират една до друга, граничат една с друга. Така е с отделните държави, клетките в цялостния организъм на Земята Скъпи мои приятели, може би Вие оставате с впечатлението, че нещо в моето изложение липсва. Ако докато ме слушате, във Вашите сърца заговори оправданият в този случай усет на филистера и педанта, Вие ще кажете: Тогава аз би трябвало да Ви докажа, че животът на цялата Земя трябва да бъде сравнен с организма, а на отделната държава с клетката. Обаче замислете се доказателството е скрито в самата идея, доказателството не се намира в разни абстрактни съображения, доказателството лежи в самото прилагане на идеята. Ако Вие прилагате идеята в смисъла на Кийлен, ще се убедите, че тя не може да се осъществи, колкото и да блъскате с рогата напред. Дори и да се превърнете в един упорит козел, идеята не може да се осъществи.
към текста >>

24. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Той поставя, може да се каже, сърцето редом до черния дроб и ги различава помежду им чисто външно, без оглед на времевата перспектива, за която неотдавна говорих; докато, всъщност, може да се направи правилно заключение за природата на сърцето и природата на черния дроб само ако се отчита времевата перспектива; ако, например, се изработи такъв духовнонаучен подход към ембриологията, за да се научим да правим разлика във времевото зараждане на ембрионалните органи, в зараждането на сърцето и така нататък, за да не си представяме всичко като равномерно изградено от клетки, което, от една страна, е вярно, но от друга страна, е пълна глупост.
И доколкото ние действително искаме да преодолеем съвременния дуализъм, нека още един път да погледнем преди всичко, от една страна, халюцинаторната дейност на интелекта, а от друга страна, илюзията на природните явления; и едното, и другото са свързани с това, което описах по-горе. Като следствие с човека е станало в известен смисъл разцепление в душевния му живот. В него действат, бих казал, два потока, докато той трябва да се стреми, потокът да е един. Единият от потоците действа днес особено съблазнително: това е потокът, който изхожда от отношенията, в които душата се намира към природния ред. Днешният човек, който вижда в него равностойна действителност за всички неща, – анатомът, за да не отиваме далеч за примери, или физиологът, – взема днес човешкото тяло и различава чисто външно, не вътрешно, отделните членове на това тяло. Той поставя, може да се каже, сърцето редом до черния дроб и ги различава помежду им чисто външно, без оглед на времевата перспектива, за която неотдавна говорих; докато, всъщност, може да се направи правилно заключение за природата на сърцето и природата на черния дроб само ако се отчита времевата перспектива; ако, например, се изработи такъв духовнонаучен подход към ембриологията, за да се научим да правим разлика във времевото зараждане на ембрионалните органи, в зараждането на сърцето и така нататък, за да не си представяме всичко като равномерно изградено от клетки, което, от една страна, е вярно, но от друга страна, е пълна глупост. Защото, както знаете, нещо едновременно може да бъде и правилно, и глупост. Но така, както днешните научни направления се опитват да обяснят природния ред, те не отчитат това, което е разделено във времето, те поставят тези неща едно до друго и така стигат до абстракции. Особено голяма е съблазънта просто да се съпоставя едното с другото: причина – следствие, причина – следствие, причина – следствие – абстрактно илюзорно причинно-следствено подреждане! Знаем от обясненията, които ви дадох миналата година, а също и през тази година, че не може така да се разглежда природата, че природата може само тогава да се обясни, ако на първо място, в нея се вижда отражение на духа. Тогава ще стигнем до истинското учение за метаморфозата, до истинския гьотеанизъм.
към текста >>

25. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

„Тези болезнени изменения започнали в първоначално процъфтяващите градове от епохата на Ренесанса, в още чисто производствените градове–републики на раждащата се буржоазия, когато гигантските им клетки бяха поразени от рак и те трябваше да станат апарат за хранене на раковите клетки ...
В нея е направен опит посредством аналогия, посредством сравнение с природните факти, да се разбере хода на развитие на европейската и американската цивилизация. Докато в моите лекции се съдържа истината за 1914 г., тук вие ще намерите абстрактни монистически сравнения, голи аналогии, които нищо не значат, защото ако се говори за голи природни факти и след това се посочи, че нещо подобно има и в социалния ред, без нищо да се разбира от социалния ред, а само сочейки към него по аналогия, разбирането по-скоро ще се затъмни, отколкото да се осветли. Какво става при това? Там е показано, как постепенно в западния културен живот още от античните времена е било посято семето на разпада, което вътрешно разединява цивилизацията. И това apercu се е изразило в следните думи: „Тези болезнени изменения започнали в първоначално процъфтяващите градове от епохата на Ренесанса, в още чисто производствените градове–републики на раждащата се буржоазия, когато гигантските им клетки бяха поразени от рак и те трябваше да станат апарат за хранене на раковите клетки ... Формирането на тази организация от структурите на съвременния град е вървяло едновременно с преобразуването на производствената тъкан, която изобщо не трябва да се разглежда като принадлежаща на своя собствен живот.“ Той нарича цивилизацията производствена тъкан, т.е. той разглежда природните факти, а не действителните духовни факти. „Тъй като при нормални условия образувалите се в тялото чужди елементи не могат да дойдат в съприкосновение един с друг без да предизвикат възпаление, – точно както в началото такова възпаление става от сблъсъка на войниците на феодала с гражданите (да си спомним звъна на камбаната, който събира гражданите на събрание!) – нормално би било пълното изхвърляне на отровния елемент. Но в момента, когато двата елемента, раковата клетка и работещата тъкан вече могат да се понасят една друга без възпаление, възниква нещо абнормно, абнормност, която може да съществува само при патологични условия.
към текста >>

Непосредствено отношение към отровните клетки имат най-богатите, които се нуждаят от сериозна защита за оборота на своите стоки.
Тъканите, които се образуват тук, са деформации, които след лечението, за нищо не стават в организма. Обаче по време на болестта те служат за защита на организма, представляват устройство, което обезврежда за тялото болестните отрови, макар образуванието хипертрофично да се разраства и само по себе си може да стане сериозно заболяване. Така и съвременният град представлява деформация на пълноценния, работещ живот, но при формирането на който всички тъкани трябва да работят съвместно за собствената си защита, за да парализират така злото и предотвратят разяждащото отровно въздействие. Съответно на това, градът възниква като обособена структура, която макар и вплетена в производствения живот, сама никога не се превръща в структура, в апарат за производство. Цялата система на съвременното стопанство също се образува обособено, наред с града ... . Непосредствено отношение към отровните клетки имат най-богатите, които се нуждаят от сериозна защита за оборота на своите стоки. Затова те по-усърдно – като богаташи те имат повече възможности за това – доставят на гражданина увеличено хранене; ако му трябват пари, ще му бъдат предоставени; ако иска нещо да достигне в града, той се обръща към патрициите, като в интерес на последните е, властта в града да се усилва, докато тези, чиито стокообмен е извън градските стени, изпитват постоянна естествена неприязън (физиологически: негативен хемотактически ефект) към господаря. Те го търпят, собствено, само доколкото той се намира под закрилата на стените. Токсичното въздействие, т.е. отровното въздействие, не изменя вече индивидуалността на патрициите – или много, много рядко те самите принадлежат към войнстващото дворянство – те вече принадлежат повече към съвсем антитоксичната, работеща тъкан. Богатството им е възникнало от нея и е свързано с нея: но то оказва токсично влияние, но не на индивидиума, а на протоплазмата,“ – а под протоплазма се разбира имуществото!
към текста >>

26. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Вие добре знаете, че това, което науката постига в обяснението си за растителния свят, се свежда най-много до идеята за комплицирания състав на живите растителни клетки.
Към отговор на този въпрос ние трябва да подходим по следния начин. Нека още веднъж да си представим как човекът минава през Портата на смъртта. Вие знаете, че ние живеем в една епоха от Земното развитие, в която нашето обикновено съзнание е подчинено на такива закономерности, които лежат в основите на минералното царство. От раждането до смъртта, човекът се чувствува някак си близък с минералното царство, той има усещането, че с достъпните нему понятия и идеи, винаги ще може да разбере това минерално царство. В растителното царство обаче, нещата не стоят така. Вие добре знаете, че това, което науката постига в обяснението си за растителния свят, се свежда най-много до идеята за комплицирания състав на живите растителни клетки. Но този път е съвършено погрешен, защото структурата на растението и изобщо на живата клетка се определя не от някакъв особен или комплициран състав, а от нахлуването на химическата структура в хаотичното, в един изцяло хаотичен свят. Обаче със своите заимствувани от минералното царство понятия, човекът не може да проникне в този свят. А още по-малко би могъл да проникне той със своите ако мога така да се изразя минерални понятия, в животинското царство, или пък направо казано в себепознанието. Но всичко това може да се постигне в духовно-научното изследване. На човека обаче засега е присъщо едно минерално съзнание, едно съзнание твърде близко, свойствено и подобаващо на минералния свят.
към текста >>

27. 7. Седма лекция, 8 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Виждате ли, аз и преди, а и вчера напомних, че хората очакват от днешната наука например следното: Все някога тя ще установи, че клетките имат твърде сложна химическа структура, така че тази сложна химическа структура би обяснила всичко, което се извършва в клетките.
Всичко това го пронизва със съдържанието на растителното съзнание. Най-напред човекът стига до там, че работи в растителното царство на външния видим свят, после започва да се свива и концентрира в себе си, и чрез животинското съзнание изгражда своите органи, като в известен смисъл ги обгръща с онази обвивка, която е изтъкана от мисловните елементи. Така стоят нещата с човешкото същество, което иска да слезе долу във физическото битие. Но как става включването му в това физическо битие? Виждате ли, аз и преди, а и вчера напомних, че хората очакват от днешната наука например следното: Все някога тя ще установи, че клетките имат твърде сложна химическа структура, така че тази сложна химическа структура би обяснила всичко, което се извършва в клетките. Но тази мисъл е съвършено неправилна. Нещата са устроени така (рис.22, бяло), че химическите връзки в живата клетка не са по-здрави от тези в неживата материя. Напротив: Химическите връзки стават най-хаотични тъкмо в оплодената зародишна клетка. Отнесена, към материалния свят, оплодената зародишна клетка е направо хаос, хаос който излъчва неизчерпаема и стопяваща сила. Но в този деструктивен хаос се излива това, което в антропософски смисъл аз Ви описах като себеизграждащият се човек (виолетово).
към текста >>

28. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

В основите на тази секреторна функция стоят преди всичко особените биохимични свойства на чернодробните клетки.“
Мориц Бенедикт буквално пише, че положението в медицинската наука е такова, защото там никой не се съобразява с неизвестните величини: „В биологията проблемите най-често възникват тогава, когато се спори за функцията на един орган. Общо взето, предпоставките за тази функция са неизвестни, за тях все още се гадае.“ И той посочва един пример: „Черният дроб, както знаем, отделя жлъчка. В основите на тази секреторна функция стоят преди всичко особените биохимични свойства на чернодробните клетки.“ Нека да се абстрахираме от това, че тук Бенедикт говори за биохимичните свойства на чернодробните клетки; в случая те не са важни. Важен е начинът, по който той говори за черния дроб. „Трябва да търсим причината, поради която възникват тези специфични свойства“ това ще рече, че той иска да отгатне причината, поради която черният дроб се различава от другите органи; или иначе казано той иска да се съобрази с неизвестното. Известният факт се състои в това, че черният дроб отделя жлъчка. Но сега идва неизвестното и обърнете внимание той говори за него съвсем охотно.
към текста >>

Нека да се абстрахираме от това, че тук Бенедикт говори за биохимичните свойства на чернодробните клетки; в случая те не са важни.
„В биологията проблемите най-често възникват тогава, когато се спори за функцията на един орган. Общо взето, предпоставките за тази функция са неизвестни, за тях все още се гадае.“ И той посочва един пример: „Черният дроб, както знаем, отделя жлъчка. В основите на тази секреторна функция стоят преди всичко особените биохимични свойства на чернодробните клетки.“ Нека да се абстрахираме от това, че тук Бенедикт говори за биохимичните свойства на чернодробните клетки; в случая те не са важни. Важен е начинът, по който той говори за черния дроб. „Трябва да търсим причината, поради която възникват тези специфични свойства“ това ще рече, че той иска да отгатне причината, поради която черният дроб се различава от другите органи; или иначе казано той иска да се съобрази с неизвестното. Известният факт се състои в това, че черният дроб отделя жлъчка. Но сега идва неизвестното и обърнете внимание той говори за него съвсем охотно. „Необходимо е да разберем как възникват тези строго специфични качества, как от отделните елементи се изгражда целият орган, защо той се намира точно в тези съотношения с другите органи, как се поддържа специфичността на неговите клетки с помощта на хемостатичните и хемодинамичните фактори, как се постига оптималната интензивност на неговите функции с помощта на централната и периферната нервна система, какви са особеностите на изхранването, които гарантират своевременната секреция, кои въздействия се оказват вредни за настъпването на преходни или трайни функционални смущения.“
към текста >>

„Необходимо е да разберем как възникват тези строго специфични качества, как от отделните елементи се изгражда целият орган, защо той се намира точно в тези съотношения с другите органи, как се поддържа специфичността на неговите клетки с помощта на хемостатичните и хемодинамичните фактори, как се постига оптималната интензивност на неговите функции с помощта на централната и периферната нервна система, какви са особеностите на изхранването, които гарантират своевременната секреция, кои въздействия се оказват вредни за настъпването на преходни или трайни функционални смущения.“
Нека да се абстрахираме от това, че тук Бенедикт говори за биохимичните свойства на чернодробните клетки; в случая те не са важни. Важен е начинът, по който той говори за черния дроб. „Трябва да търсим причината, поради която възникват тези специфични свойства“ това ще рече, че той иска да отгатне причината, поради която черният дроб се различава от другите органи; или иначе казано той иска да се съобрази с неизвестното. Известният факт се състои в това, че черният дроб отделя жлъчка. Но сега идва неизвестното и обърнете внимание той говори за него съвсем охотно. „Необходимо е да разберем как възникват тези строго специфични качества, как от отделните елементи се изгражда целият орган, защо той се намира точно в тези съотношения с другите органи, как се поддържа специфичността на неговите клетки с помощта на хемостатичните и хемодинамичните фактори, как се постига оптималната интензивност на неговите функции с помощта на централната и периферната нервна система, какви са особеностите на изхранването, които гарантират своевременната секреция, кои въздействия се оказват вредни за настъпването на преходни или трайни функционални смущения.“ Всичко това е под знака на неизвестността и истинският учен трябва да се съобразява с нея. Обаче по-нататък Мориц Бенедикт продължава: „В хода на времето подобни въпроси постоянно напират срещу обясненията на официалната наука.“ „Обаче научната литература на всяка епоха се съобразява само с известните факти и подминава дори и намеците, че съществуват неизвестни величини, и изобщо се държи така, сякаш проблемите са окончателно решени.“ А това означава, че просто не се говори за неизвестното.
към текста >>

Онзи истински лекар и физиолог, който описва черния дроб от противоположната гледна точка на Бенедикт, би опитал да вникне в биохимичните свойства на чернодробните клетки, той ще се опита да обясни по какъв начин черният дроб отделя жлъчка.
Той казва: Ние издаваме и притежаваме богата медицинска литература, обаче тя се съобразява само с това, което е известно. Обаче рано или късно, неизвестното се появява на бял свят. И какво иска Бенедикт? Не друго, а да сме винаги наясно с неизвестното. И какво би се получило на пример в случая с черния дроб? Онзи истински лекар и физиолог, който описва черния дроб от противоположната гледна точка на Бенедикт, би опитал да вникне в биохимичните свойства на чернодробните клетки, той ще се опита да обясни по какъв начин черният дроб отделя жлъчка. И той ще е доволен, защото няма нужда да говори за неизвестното. Бенедикт обаче би казал: Добре, черният дроб отделя жлъчка; това произтича от биохимичните свойства на чернодробните клетки. Само че като твърде съвестен учен, аз трябва да изтъкна и всичко, което не зная за черния дроб и жлъчката. И в своята монография той ще отбележи: Всичко това е известно, обаче не се знае по какъв начин е възникнал черният дроб, как действуват върху него хемостатиката и хемодинамиката, не се знае как действуват централната и периферната нервна система, какво е точно участието на черния дроб в хранителните процеси и т.н. Навсякъде би звучал лайтмотивът: „това ние не знаем“.
към текста >>

Бенедикт обаче би казал: Добре, черният дроб отделя жлъчка; това произтича от биохимичните свойства на чернодробните клетки.
И какво иска Бенедикт? Не друго, а да сме винаги наясно с неизвестното. И какво би се получило на пример в случая с черния дроб? Онзи истински лекар и физиолог, който описва черния дроб от противоположната гледна точка на Бенедикт, би опитал да вникне в биохимичните свойства на чернодробните клетки, той ще се опита да обясни по какъв начин черният дроб отделя жлъчка. И той ще е доволен, защото няма нужда да говори за неизвестното. Бенедикт обаче би казал: Добре, черният дроб отделя жлъчка; това произтича от биохимичните свойства на чернодробните клетки. Само че като твърде съвестен учен, аз трябва да изтъкна и всичко, което не зная за черния дроб и жлъчката. И в своята монография той ще отбележи: Всичко това е известно, обаче не се знае по какъв начин е възникнал черният дроб, как действуват върху него хемостатиката и хемодинамиката, не се знае как действуват централната и периферната нервна система, какво е точно участието на черния дроб в хранителните процеси и т.н. Навсякъде би звучал лайтмотивът: „това ние не знаем“. Тази би била и съществената особеност в книгите на Бенедикт. Изобщо като учен, той би бил твърде незначителен.
към текста >>

29. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тогава бъбреците лежат, да речем, до черния дроб, но какво друго се знае за тях, освен че и двата органа се състоят от клетки, че са изградени по различен начин от клетки.
Те нямат никакъв афинитет към него, но пък се грижат, да кажем, за тумора на гърдите. Трябва да се намери пътят, как вътрешно да се атакува язва или някое възпаление, или как да се вземе нещо отвън и те да се обсадят; туморите трябва да се обсаждат отвън. Така трябва да се изследват нещата в организма и те трябва да си съответстват. За тази цел трябва да се познават висшите същности на човешката природа. Не е възможно изобщо да се говори за бъбреците, когато човекът просто се положи на масата за аутопсия и се разрязва, след като е починал. Тогава бъбреците лежат, да речем, до черния дроб, но какво друго се знае за тях, освен че и двата органа се състоят от клетки, че са изградени по различен начин от клетки. Докато бъбреците са тясно свързани с астралното тяло, а черният дроб с аза. Едва това им дава специфичния характер. Без него всичко останало няма смисъл да се разглежда и дефинира. За един орган като далака обикновената физиология и медицина не може да каже много. Във всички учебници срещате забележката, че днес не може още нищо да се каже относно далака.
към текста >>

Докато не го можем, ще мислим само за самите нас и това означава да придаваме голямо значение също на това, което в нас се отделя като пикочна киселина, пикочни вещества, които всъщност са определени не да бъдат проведени в един кръг - клетки, белтъци, а в онзи колебаещ се белтък, какъвто всъщност сме изцяло.
Това е, което следва да произлезе от антропософията, човек да бъде буден, да притежава ентусиазъм, да превърне познанието в истинска дейност, в дела, така че не само да знае нещо, а да стане нещо чрез антропософията. Едва тогава антропософията има цел и може и да я постигне. Но да стане човек сънлив чрез антропософията, означава да се изпитва прекалено много респект към физическото качество на далака и да не се оползотворят висшите духовни свойства на далака. Това обаче посочва към нещо, от което съвременното човечество особено се нуждае. То се нуждае от огън, от ентусиазъм, от въодушевление за нещо. Докато не го можем, ще мислим само за самите нас и това означава да придаваме голямо значение също на това, което в нас се отделя като пикочна киселина, пикочни вещества, които всъщност са определени не да бъдат проведени в един кръг - клетки, белтъци, а в онзи колебаещ се белтък, какъвто всъщност сме изцяло. Ние сме нещо голямо клетъчно, намиращо се в непрекъснато живо движение. Защото притежаваме въглерод, получаваме кислород, когато хранителните вещества се етерезират, получаваме азот, когато те се проникнат с бъбречната дейност, получаваме водород, когато чернодробната функция влиза във връзка със сетивната дейност, получаваме по този път също и сярата, или неподходящата, която днес най-много се обсъжда, или подходящата сяра. Но ние наистина получаваме това, което е необходимо, за да сме живи същества, които се състоят от белтък, въглерод, кислород, азот и сяра, но както казах, трябва да бъде подходящата сяра. Днес все още е налице твърде много от другия вид, от вида, както си представят студентите за онзи професор по философия във Вюрцбург. Той станал толкова скучен, че накрая имал само двама студента; можел да чете лекциите си в обществото на трима, но сам бил третият.
към текста >>

30. 10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Естествено, човек може да изследва черно дробните клетки или чернодробните процеси, както и мозъчните клетки или мозъчните процеси; в тези насоки той несъмнено може да стигне твърде далеч.
Те прибягват до „тясната специализация" и се опитват да свържат в едно цяло съвсем разнородни фрагменти на мисли, чувства и т.н., надявайки се, че така могат да основат една добра психология. Също както учените в клиниката или физико-химическата лаборатория се опитват да изковат един вид „мироглед на физическите сили", изхождайки само от отделни казуси, наблюдения и експерименти. Обаче в действителност подобни опити никога не водят до едно цялостно обхващане на реалния свят, нито в областта на физическите, нито в областта на духовните явления. Аз далеч не искам да кажа нещо лошо за тези тясно специализирани изследвания, напротив, както знаете многократно съм ги оправдавал в една или друга от моите лекции. Но това още повече ни задължава да кажем: След като по този начин чрез взаимодействието между отделните си фрагменти природата и светът не се откриват на човека, ние стигаме до убеждението: Чрез своите изследвания, наблюдения и експерименти, човекът никога не може да си изгради един правилен и озарен от истината светоглед. Естествено, човек може да изследва черно дробните клетки или чернодробните процеси, както и мозъчните клетки или мозъчните процеси; в тези насоки той несъмнено може да стигне твърде далеч. Само че те го отвеждат в странични пътища, а не към главната цел. Ето защо правилен възглед за цялостния човешки организъм по този начин не може да се получи, понеже в случая липсва една ръководна, една всеобхватна идея за устройството на човешкия организъм. Ако тя съществуваше, тясно специализираните изследвания щяха да имат съвсем друг вид, а не както днес химията или астрохимията, физиката или астрофизиката, биологията и т.н. напразно се опит ват да стигнат до един правдоподобен образ на външния свят и да обяснят как си взаимодействуват различните природни сили и закони. Човекът може да стигне до един правдоподобен образ на външния свят, само ако изработи в себе си онази способност да съзерцава във външната природа, която приблизително би отговаряла на съзерцателната му способност, зад чернодробните, бъбречни, сърдечни и мозъчни процеси да вниква именно във всеобхватната идея за устройство на човешкия организъм.
към текста >>

31. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И какво представлява нашата абстрактна наука, колкото и точно да описва растенията и растителните клетки, животните и животинските тъкани, какво представлява тази абстрактна наука в сравнение с всичко онова, което някога беше възможно по един по-скоро инстинктивен начин, и което можеше да превърне целия човек в познавателен орган, също както и в частност ученикът на Митра можеше да превърне своите чувствени способности в познавателен орган.
И когато ученикът постигаше необходимата зрялост, той можеше да каже: Както с помощта на сетивните възприятия, идващи от физическите очи аз виждам дъждовните облаци или синьото небе, така и сега аз мога да потвърдя: Ето, в този случай в моя организъм се извършва един вид преработвателен процес, а в този случай – друг вид преработвателен процес. Само за абстрактно мислещия човек процесите в нашия организъм са едни и същи през цялата година. Ако някога науката отново достигне действителните истини за тези неща, хората ще са удивени – макар че тогава изследванията няма да се извършват по онзи груб начин, както това става с помощта на днешните инструменти – как по един съвсем друг начин ще се установи, че човешката кръв е друга, че човешкото храносмилане е друго, в зависимост от това, дали навън е Януари или Септември, така че сърцето – като сетивен орган – ще се превърне в един чуден барометър за протичането на годината в човешкия двигателно-веществообменен организъм. Ето в какво беше възпитаван ученикът на Митра: Да възприема в самия себе си годишния ход чрез организацията на сърцето, чрез науката на сърцето, с чиято помощ той вниква в процесите на метаморфозиралите хранителни средства и в поглъщането им от кръвта. И в това, което бива възприемано по този начин, вътре в човека, във вътрешните движения на човека намира израз целият годишен кръговрат на външната природа. И какво представлява нашата абстрактна наука, колкото и точно да описва растенията и растителните клетки, животните и животинските тъкани, какво представлява тази абстрактна наука в сравнение с всичко онова, което някога беше възможно по един по-скоро инстинктивен начин, и което можеше да превърне целия човек в познавателен орган, също както и в частност ученикът на Митра можеше да превърне своите чувствени способности в познавателен орган. Човекът носи в себе си животинската природа, и той я носи в себе си много по-интензивно, отколкото обикновено си мислим. И всичко онова, което някогашният ученик на Митра можеше да възприеме чрез сърцето, чрез своята наука на сърцето, всичко то не може да бъде представено по друг начин, освен чрез бика. И силите, които действуваха чрез двигателно-веществообменния човек и които можеха да бъдат само възпирани от горния човек, тези сили бяха представяни чрез всичко онова, което фигурираше около бика като скорпион, като змия. И в своята незавършеност същинският човек е седнал отгоре и излъчва примитивна мощ докато с Михаиловия меч пробожда гърлото на бика. Обаче какво точно бива победено, според както то е изобразено в хода на годината, това знаеше само онзи, който беше преминал през съответното обучение.
към текста >>

32. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Положението е такова, като че, бих могъл да кажа, бихме виждали в човешкия мозък, обаче не само като един анатом, който изследва тъканите на клетките, а като някой, който вижда там да просветват, да проблясват мислите: така се явяват на човека тези Гноми като прозрачни човечета, вътре в които се явява играта на мислите.
Те се обвиват така да се каже с една духовна кожа, изтласкват своето битейно чувство в покрайнините на тяхното тяло, когато има пълнолуние. И когато някой има имагинативно виждане за такива неща, те му се явяват тогава, бих могъл да кажа, като лъчеизпускащи, бронира ни малки рицари при светлината на пълната Луна. Тогава те носят около себе си една духовна броня, и това е онова, което прониква навън в тяхната кожа, за да се предпазят от лунната светлина, която им е неприятна. Обаче когато наближава новолунието, тогава на Гномите им става прозрачно, чудесно; ние виждаме в тях лъчезарящи, проблясващи игри на цветовете. Ние виждаме, как в тях с проявява цял един свят. Положението е такова, като че, бих могъл да кажа, бихме виждали в човешкия мозък, обаче не само като един анатом, който изследва тъканите на клетките, а като някой, който вижда там да просветват, да проблясват мислите: така се явяват на човека тези Гноми като прозрачни човечета, вътре в които се явява играта на мислите. Именно при новолуние тези Гноми са извънредно интересни, защото всеки един носи в себе си цял един свят и можем да кажем: вътре в този свят почива всъщност тайната на Луната. Когато човек разбули тази тайна на Луната, той стига до чудни резултати; тогава той стига до там да си каже, че понастоящем Луната се намира в едно непрестанно приближаване към Земята естествено не трябва да си представяте това грубо, като че Луната би се движила бързо към Земята, но тя в същност всяка година идва все по-близо до Земята. И всъщност всяка година Луната е все по-близо до Земята. Това познаваме при все по-жива ставащата игра на лунните сили през време на новолунието в света на Гномите. И тези Гноми са особено внимателни върху това приближаване на Луната, защото от това, което Луната произвежда в тях, те считат като тяхна главна мисия във Вселената да извеждат резултати.
към текста >>

33. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Трябва внимателно да се вгледате във формата на клетките.
Тя може да яде само това, което растението вече е приготвило за нея. И тогава се наблюдава нещо много странно и поразително. Пчелата се приближава към растението, намира нектара, поглъща го, усвоява го вътрешно, а след това строи това, на което ние толкова се възхищаваме, - удивителната клетъчна структура на питата. Тук ние наблюдаваме двата най-странни и удивителни процеса: пчелата, стояща на повърхността на цвета и всмукваща сока, а след това пчелата в питата, строяща със съдействието на другите пчели стотици клетчици, които ще бъдат напълнени с мед. Какво в действителност става тук? Трябва внимателно да се вгледате във формата на клетките. Те са направени по такъв начин (виж рис., в дясно): ето една клетка, а след това към нея се присъединяват други, и т.н. и т.н. Тези малки клетки, сходни по форма още с нещо такова, което ние намираме в природата, само че там празните пространства са запълнени: те имат очертанията на кристалите на кварца, кристалите на кремъчната киселина. Ако отидете в планината и огледате кристалите на кварца, ще откриете, че можете да ги нарисувате в същата форма.
към текста >>

Тези малки клетки, сходни по форма още с нещо такова, което ние намираме в природата, само че там празните пространства са запълнени: те имат очертанията на кристалите на кварца, кристалите на кремъчната киселина.
Какво в действителност става тук? Трябва внимателно да се вгледате във формата на клетките. Те са направени по такъв начин (виж рис., в дясно): ето една клетка, а след това към нея се присъединяват други, и т.н. и т.н. Тези малки клетки, сходни по форма още с нещо такова, което ние намираме в природата, само че там празните пространства са запълнени: те имат очертанията на кристалите на кварца, кристалите на кремъчната киселина. Ако отидете в планината и огледате кристалите на кварца, ще откриете, че можете да ги нарисувате в същата форма. Наистина, рисунката ще покаже някаква безпорядъчност на очертанията, но в основната форма ще бъде сходна с формата на пчелините клетки, разположени една до друга. Само че пчелните клетки са направени от восък, а кварцът - от кремъчна киселина. Когато проникваме в същността на тези съвпадения, ние намираме определен момент в далечното минало на еволюцията на Земята, когато в планините за пръв път е сформиран кристалът на кварца. Той е бил образуван от общите етерни и астрални влияния с помощта на кремъчната киселина.
към текста >>

Наистина, рисунката ще покаже някаква безпорядъчност на очертанията, но в основната форма ще бъде сходна с формата на пчелините клетки, разположени една до друга.
Те са направени по такъв начин (виж рис., в дясно): ето една клетка, а след това към нея се присъединяват други, и т.н. и т.н. Тези малки клетки, сходни по форма още с нещо такова, което ние намираме в природата, само че там празните пространства са запълнени: те имат очертанията на кристалите на кварца, кристалите на кремъчната киселина. Ако отидете в планината и огледате кристалите на кварца, ще откриете, че можете да ги нарисувате в същата форма. Наистина, рисунката ще покаже някаква безпорядъчност на очертанията, но в основната форма ще бъде сходна с формата на пчелините клетки, разположени една до друга. Само че пчелните клетки са направени от восък, а кварцът - от кремъчна киселина. Когато проникваме в същността на тези съвпадения, ние намираме определен момент в далечното минало на еволюцията на Земята, когато в планините за пръв път е сформиран кристалът на кварца. Той е бил образуван от общите етерни и астрални влияния с помощта на кремъчната киселина. Тук пред нас са въздействия, идващи от обкръжението, действащи като етерно-астрални сили и строящи кристалите на кварца в кремъчната субстанция. Навсякъде в планините ще намерите тези кристали с тяхната удивителна шестоъгълна форма.
към текста >>

Само че пчелните клетки са направени от восък, а кварцът - от кремъчна киселина.
ето една клетка, а след това към нея се присъединяват други, и т.н. и т.н. Тези малки клетки, сходни по форма още с нещо такова, което ние намираме в природата, само че там празните пространства са запълнени: те имат очертанията на кристалите на кварца, кристалите на кремъчната киселина. Ако отидете в планината и огледате кристалите на кварца, ще откриете, че можете да ги нарисувате в същата форма. Наистина, рисунката ще покаже някаква безпорядъчност на очертанията, но в основната форма ще бъде сходна с формата на пчелините клетки, разположени една до друга. Само че пчелните клетки са направени от восък, а кварцът - от кремъчна киселина. Когато проникваме в същността на тези съвпадения, ние намираме определен момент в далечното минало на еволюцията на Земята, когато в планините за пръв път е сформиран кристалът на кварца. Той е бил образуван от общите етерни и астрални влияния с помощта на кремъчната киселина. Тук пред нас са въздействия, идващи от обкръжението, действащи като етерно-астрални сили и строящи кристалите на кварца в кремъчната субстанция. Навсякъде в планините ще намерите тези кристали с тяхната удивителна шестоъгълна форма. Това, което сте намерили в твърдите кристали, вие отново намирате като кухи форми – като кухи обеми - във восъчните клетки на питата.
към текста >>

Това, което сте намерили в твърдите кристали, вие отново намирате като кухи форми – като кухи обеми - във восъчните клетки на питата.
Само че пчелните клетки са направени от восък, а кварцът - от кремъчна киселина. Когато проникваме в същността на тези съвпадения, ние намираме определен момент в далечното минало на еволюцията на Земята, когато в планините за пръв път е сформиран кристалът на кварца. Той е бил образуван от общите етерни и астрални влияния с помощта на кремъчната киселина. Тук пред нас са въздействия, идващи от обкръжението, действащи като етерно-астрални сили и строящи кристалите на кварца в кремъчната субстанция. Навсякъде в планините ще намерите тези кристали с тяхната удивителна шестоъгълна форма. Това, което сте намерили в твърдите кристали, вие отново намирате като кухи форми – като кухи обеми - във восъчните клетки на питата. Защото какво става? Пчелата взема от цвета това, което някога е довело кристала на кварца до съществуване. Пчелата извлича това от цвета и произвежда от субстанциите на собственото си тяло подобие на кристала на кварца. Процесът, който става между пчелата и цвета е подобен на този, който е станал някога в макрокосмоса. Разказах ви всичко това за да можете да разберете, колко необходимо е не просто да имате в предвид наличието на въглерод, азот, кислород и водород, подлагайки всичко на безпомощно-абстрактен анализ, а да наблюдавате и отбелязвате удивителните формообразуващи процеси, състоянието на вътрешно родство, присъстващи в природата и нейните процеси.
към текста >>

34. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Нашите представи обаче имат своя орган в сивото вещество /виж рис.11/, което има съвършено друго образуване на клетките.
Това преминава през неговото око, през зрителния нерв в органите, в които се намира зрителният нерв. Ние имаме две ясно различаващи се части в нашия мозък: външният мозък предимно сивото вещество, а под него повече бялото вещество. Бялото вещество преминава тогава в сетивните органи; сивото вещество се намира в мозъка, то е много по-малко развито от бялото вещество. Но цветовете са само приблизително сив и бял. Разгледано грубо анатомически, е така: Предметите ни правят впечатление, ние получаваме възприятия; те минава през окото и отиват по-нататък до процесите в бялото вещество на мозъка. Нашите представи обаче имат своя орган в сивото вещество /виж рис.11/, което има съвършено друго образуване на клетките. Там вътре мъждукат представите, които изчезват както сънищата. Те мъждукат, блещукат, защото там долу е онова, което са впечатленията. Ако би трябвало представите ви да потънат и след това да трябва да ги извличате нагоре в спомена, вие не бихте си спомняли тогава за абсолютно нищо, тогава въобще не бихте имали памет. Положението е следното: В този момент, да речем, аз виждам нещо. Впечатлението от това нещо преминава вътре в мен, опосредствано чрез бялото вещество на мозъка.
към текста >>

35. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И ние като човеци сме нещо различно от нашите клетки, от нашите отделни органи.
- Това обаче не е вярно, пчелното семейство съвсем не е сбор от отделните пчели. Аз употребявам следното сравнение: Имало е двама човеци преди две десетилетия. Единият отишъл в Америка, другият останал там, където е бил по-рано; първият се завръща след 15 години от Америка и отново познава своя приятел. Въпросът съвсем не се касае за отделните части; от първоначалното вещество на този приятел не е останало нищо. Така и при пчелите не става въпрос за отделните пчели, а за интелигентността на пчелното семейство, а тя не се различава особено от тази на човека. И ние като човеци сме нещо различно от нашите клетки, от нашите отделни органи. И както от онези приятели, които преди 10 години са присъствали на моите лекции, тук не съществува вече нищо физическо, а само тяхната духовно-душевна същност, така и при Луната не съществува вече онова вещество, което някога е излязло от Земята, то отдавна вече неколкократно се е сменяло в Космоса. Напротив останали са духовните същества, които са населявали Луната. Как въпреки това тези същества са продължили да действат върху земното човечество, това съвсем ясно се показва пред едно действително инициационно наблюдение. Това се показва тогава, когато разгледаме малко по-точно онова, което наричаме карма. Днес искам да започна с това, а след това ние ще продължим тези разглеждания в следващите лекции.
към текста >>

36. ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

То се състои от клетки, които могат да се изследват химически.
Ако поставим на дисекционната маса един човешки бял дроб, ще открием химически вещества, които могат да се изследват химически. Но белият дроб не е това. Какво е белият дроб? Една съгласна, която е изговорена от космоса и е приела форма. Да поставим сърцето на дисекционната маса. То се състои от клетки, които могат да се изследват химически. Но сърцето не е това. То е друга съгласна, която е изговорена от космоса. И ако човек си представи дванадесетте съгласни като изговорени от космоса, се появява човешкото тяло. Или ако погледнем съгласните, ако имаме необходимата ясновидска фантазия да видим съгласните в тяхна-та взаимовръзка, се получава човешкото тяло в пълната му пластика. Следователно ако вземем съгласните от човека, възниква скулптурното изкуство.
към текста >>

37. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Помислете само, ако от анатомията и от физиологията учителят знае следното: Там на онова място има един мускул, а там – една кост: нервните клетки изглеждат ето така – всичко това е много хубаво, но то е интелектуалистично; всичко това прави детето сякаш непрозрачно за нас самите.
Когато навреме, към 11 – 12-та година започнем с физиката, с механиката, с динамиката, тогава в сферата на мисленето ние поставяме пред детето нещо, което от едната страна навлиза в неговата глава, а от вътрешността на човека насреща му идва това, което детето изживява изхождайки от костната система. И това, което ние казваме на детето, се свързва с това, което се стреми да напусне, да излезе вън от тялото на детето. Така възниква не едно абстрактно-интелектуалистично, а възниква едно живо душевно разбиране. Това е, към което трябва да се стремим. Но какъв трябва да бъде учителят, ако желае да се стреми към подобно нещо? Помислете само, ако от анатомията и от физиологията учителят знае следното: Там на онова място има един мускул, а там – една кост: нервните клетки изглеждат ето така – всичко това е много хубаво, но то е интелектуалистично; всичко това прави детето сякаш непрозрачно за нас самите. То, детето, е като черен въглен, то е сякаш непрозрачно. Ние знаем какви мускули, какви нерви има вътре в нас. Всичко това ние го знаем. Обаче ние не знаем как кръвообращението нахлува в мускулната система, в костната система. За да разберем това, нашата представа трябва да бъде художествена.
към текста >>

38. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Интересно е да се проследи как по-късно постепенно се оформя възгледът, който бихме могли да обобщим с думите: човешкият организъм е изграден от клетки.
Това е твърде важно, за да бъдат обсъдени в тяхната взаимовръзка и след това в техните детайли. Сега обаче искам да обърна внимание на това, че през следващите две десетилетия след появата на "Патологоанатомията" на Рокитански всъщност се полагат основите на атомистично-материалистичния възглед в медицинското дело. По многостранен начин старото все още присъствува в представите, формира ли се през първата половина на 19 век. Тук е интересно да наблюдаваме, как например Шван, който, бихме могли да кажем, че е откривателя на растителната клетка, как той все още има възгледа, че в основата на образуването на клетката стои един вид безформена течна формация която той определя като област, изхождайки от тази течна формация се втвърдява клетъчното ядро и около него се включва клетъчната протоплазма. Интересно е да се наблюдава, как Шван все още поставя в основата един течен елемент, който крие в себе си свойствата, позволяващи му да се диференцира и как чрез тази диференциация възниква клетъчното. Интересно е да се проследи как по-късно постепенно се оформя възгледът, който бихме могли да обобщим с думите: човешкият организъм е изграден от клетки. Това е възглед, който днес вече е почти изживян, че клетката представлява вид елементарен организъм, и че човешкият организъм е изграден от клетки. Само че този възглед, който Шван бих желал да кажа съвсем ясно влага между редовете, даже повече отколкото между редовете, този възглед в основата си е последния остатък от старата медицина, защото той не се отнася до атомистичното. Той разглежда това, което се проявява атомистично, същността на клетката, като изходяща от нещо, което, ако разглеждаме правилно нещата, никога не може да бъде представено атомистично. Това той разглежда от гледна точка на една течна същност, съдържаща в себе си сили, която същност вече диференцира от себе си атомистичната структура. И така, през две десетилетия, през 40-те и 50-те години на 19 век старият възглед, който е по-универсален отива към своя край и отстъпва на това, което е атомистично-медицинския възглед.
към текста >>

Това е възглед, който днес вече е почти изживян, че клетката представлява вид елементарен организъм, и че човешкият организъм е изграден от клетки.
Сега обаче искам да обърна внимание на това, че през следващите две десетилетия след появата на "Патологоанатомията" на Рокитански всъщност се полагат основите на атомистично-материалистичния възглед в медицинското дело. По многостранен начин старото все още присъствува в представите, формира ли се през първата половина на 19 век. Тук е интересно да наблюдаваме, как например Шван, който, бихме могли да кажем, че е откривателя на растителната клетка, как той все още има възгледа, че в основата на образуването на клетката стои един вид безформена течна формация която той определя като област, изхождайки от тази течна формация се втвърдява клетъчното ядро и около него се включва клетъчната протоплазма. Интересно е да се наблюдава, как Шван все още поставя в основата един течен елемент, който крие в себе си свойствата, позволяващи му да се диференцира и как чрез тази диференциация възниква клетъчното. Интересно е да се проследи как по-късно постепенно се оформя възгледът, който бихме могли да обобщим с думите: човешкият организъм е изграден от клетки. Това е възглед, който днес вече е почти изживян, че клетката представлява вид елементарен организъм, и че човешкият организъм е изграден от клетки. Само че този възглед, който Шван бих желал да кажа съвсем ясно влага между редовете, даже повече отколкото между редовете, този възглед в основата си е последния остатък от старата медицина, защото той не се отнася до атомистичното. Той разглежда това, което се проявява атомистично, същността на клетката, като изходяща от нещо, което, ако разглеждаме правилно нещата, никога не може да бъде представено атомистично. Това той разглежда от гледна точка на една течна същност, съдържаща в себе си сили, която същност вече диференцира от себе си атомистичната структура. И така, през две десетилетия, през 40-те и 50-те години на 19 век старият възглед, който е по-универсален отива към своя край и отстъпва на това, което е атомистично-медицинския възглед. И всичко това е вече налице, когато през 1858 г.
към текста >>

39. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Защото, разглеждайте всичко онова, от което е изградена нервната ни система, и ще откриете следния своеобразен факт: тъкмо това, което обикновено описваме като нервни клетки, като нервна тъкан и т.н., тъкмо това всъщност е образование, сравнително изостанало на една по-ранна степен на развитие.
Тук съществува съвършен паралел. Този паралел трябва да бъде посочен и да бъде показано, че в основата човекът във външния свят притежава като формообразуващи принципи това, което вътрешно, под формата на душевно-духовен живот е изнесъл извън собствения си организъм. По тази причина в неговия собствен организъм това вече не лежи в основата на материята, на субстанцията. Добре, но всичко това не е изнесено в еднаква степен от всички части на организма, но е изнесено по различен начин. И едва след като в известна степен сме въоръжени с предварителното познание, което изложих сега, едва тогава можем по съответен начин да пристъпим към човешкия организъм. Защото, разглеждайте всичко онова, от което е изградена нервната ни система, и ще откриете следния своеобразен факт: тъкмо това, което обикновено описваме като нервни клетки, като нервна тъкан и т.н., тъкмо това всъщност е образование, сравнително изостанало на една по-ранна степен на развитие. Това са едни по-ранни стадии на развитие, и това са не особено напреднали в развитието си клетъчни образования. Така всъщност би трябвало да притежават характера на по-ранни, примитивни клетъчни образования. Но в друго отношение те съвсем не са такива, защото те например нямат способност за размножаване: (нервните клетки), тъй както и кръвните клетки, са неделими, след като са се оформили морфологично, те не подлежат на размножаване. Следва, че в един сравнително по-ранен стадий на тях им е била отнета способността, присъща на клетките извън човека; тази способност на тях им е отнета. При това те остават в един по-ранен стадий на развитие, в известен смисъл те биват парализирани на това стъпало на своето развитие.
към текста >>

Но в друго отношение те съвсем не са такива, защото те например нямат способност за размножаване: (нервните клетки), тъй както и кръвните клетки, са неделими, след като са се оформили морфологично, те не подлежат на размножаване.
Добре, но всичко това не е изнесено в еднаква степен от всички части на организма, но е изнесено по различен начин. И едва след като в известна степен сме въоръжени с предварителното познание, което изложих сега, едва тогава можем по съответен начин да пристъпим към човешкия организъм. Защото, разглеждайте всичко онова, от което е изградена нервната ни система, и ще откриете следния своеобразен факт: тъкмо това, което обикновено описваме като нервни клетки, като нервна тъкан и т.н., тъкмо това всъщност е образование, сравнително изостанало на една по-ранна степен на развитие. Това са едни по-ранни стадии на развитие, и това са не особено напреднали в развитието си клетъчни образования. Така всъщност би трябвало да притежават характера на по-ранни, примитивни клетъчни образования. Но в друго отношение те съвсем не са такива, защото те например нямат способност за размножаване: (нервните клетки), тъй както и кръвните клетки, са неделими, след като са се оформили морфологично, те не подлежат на размножаване. Следва, че в един сравнително по-ранен стадий на тях им е била отнета способността, присъща на клетките извън човека; тази способност на тях им е отнета. При това те остават в един по-ранен стадий на развитие, в известен смисъл те биват парализирани на това стъпало на своето развитие. Това, което бива парализирано в тях, то се отделя под формата на душевно-духовно. Така че в нашия душевно-духовен живот ние действително се завръщаме към това, което някога се е формирало в органична субстанция. Това, обаче, може да бъде постигнато само благодарение на факта, че в себе си носим нервна субстанция, която сме умъртвили в един сравнително по-ранен стадий на развитие, или най-малкото сме я парализирали.
към текста >>

Следва, че в един сравнително по-ранен стадий на тях им е била отнета способността, присъща на клетките извън човека; тази способност на тях им е отнета.
И едва след като в известна степен сме въоръжени с предварителното познание, което изложих сега, едва тогава можем по съответен начин да пристъпим към човешкия организъм. Защото, разглеждайте всичко онова, от което е изградена нервната ни система, и ще откриете следния своеобразен факт: тъкмо това, което обикновено описваме като нервни клетки, като нервна тъкан и т.н., тъкмо това всъщност е образование, сравнително изостанало на една по-ранна степен на развитие. Това са едни по-ранни стадии на развитие, и това са не особено напреднали в развитието си клетъчни образования. Така всъщност би трябвало да притежават характера на по-ранни, примитивни клетъчни образования. Но в друго отношение те съвсем не са такива, защото те например нямат способност за размножаване: (нервните клетки), тъй както и кръвните клетки, са неделими, след като са се оформили морфологично, те не подлежат на размножаване. Следва, че в един сравнително по-ранен стадий на тях им е била отнета способността, присъща на клетките извън човека; тази способност на тях им е отнета. При това те остават в един по-ранен стадий на развитие, в известен смисъл те биват парализирани на това стъпало на своето развитие. Това, което бива парализирано в тях, то се отделя под формата на душевно-духовно. Така че в нашия душевно-духовен живот ние действително се завръщаме към това, което някога се е формирало в органична субстанция. Това, обаче, може да бъде постигнато само благодарение на факта, че в себе си носим нервна субстанция, която сме умъртвили в един сравнително по-ранен стадий на развитие, или най-малкото сме я парализирали. Виждате ли, по този начин можем да се доближим до истинската същност на нервната субстанция.
към текста >>

Това е само нещо вметнато, което не принадлежи към същинското разглеждане но мисля, че дори едно повърхностно разглеждане на човешката глава, обгръща различните нервни клетки, по-скоро ни напомня за защитността на клетките чрез някаква здрава броня, и с това ни напомня повече за нисши те животни, отколкото за високо развитите.
Това, което бива парализирано в тях, то се отделя под формата на душевно-духовно. Така че в нашия душевно-духовен живот ние действително се завръщаме към това, което някога се е формирало в органична субстанция. Това, обаче, може да бъде постигнато само благодарение на факта, че в себе си носим нервна субстанция, която сме умъртвили в един сравнително по-ранен стадий на развитие, или най-малкото сме я парализирали. Виждате ли, по този начин можем да се доближим до истинската същност на нервната субстанция. Тогава разбираме, защо нервната субстанция носи в себе си тази своеобразност, а именно, че от една страна тя всъщност прилича на едно доста примитивно образование, и дори това, което е формирала по-нататък от себе си носи примитивен характер, и въпреки това служи на нещо, което в човека обикновено се обозначава като най-висше-духовната дейност. Това е само нещо вметнато, което не принадлежи към същинското разглеждане но мисля, че дори едно повърхностно разглеждане на човешката глава, обгръща различните нервни клетки, по-скоро ни напомня за защитността на клетките чрез някаква здрава броня, и с това ни напомня повече за нисши те животни, отколкото за високо развитите. Тъкмо главата ни всъщност напомня бих желал да кажа дори на праисторически животни. Само че изглежда като преобразена. И когато говорим за нисши животни, обикновено казваме, че имат външен скелет, докато висшите животни и човека имат вътрешен скелет; но само главата ни, там където сме най-високо развити, само тя има външен скелет. Във всеки случай това е нещо, което най-малкото би могло да бъде един вид лайтмотив за това, което току що изложих. А сега си представете, че по повод на нещо, което ние наричаме болест (по този въпрос ще говоря по-късно по един по-точен начин), въвеждаме в организма това, което сме му отнели.
към текста >>

Науката би могла да намери опора в това, че главната съставна част на кръвта са червените кръвни клетки, които от своя страна отново не притежават размножителна способност, които отново притежават тази своеобразност, че не могат да се размножават.
Но най-съществената разлика между кръвотворението и образуването на мляко все пак се състои в това, че когато разглеждаме самия човек, виждаме, че кръвотворението в силна степен носи в себе си способността да разгръща формообразуващи сили. Кръвта е тази, на която в рамките на цялото стопанство на човешкия организъм ако мога да употребя този еснафски израз трябва да признаем формообразуващи сили. Така кръвта, в известно отношение, все още притежава онези формообразуващи сили, които установихме в нисшия организъм. Кръвта притежава тези сили. И именно тук новата наука, разглеждайки кръвта, би могла да намери опора в нещо много важно, но всъщност и до днес не го е сторила в един действително разумен смисъл на думата. Науката би могла да намери опора в това, че главната съставна част на кръвта са червените кръвни клетки, които от своя страна отново не притежават размножителна способност, които отново притежават тази своеобразност, че не могат да се размножават. Това свойство е общо за тях и за нервните клетки. Но когато изтъкваме подобно общо свойство, въпросът винаги се свежда до това, дали причината, на която се дължи този факт, е обща и за двата случая. Причината не може да бъде една и съща, защото от кръвта формообразуващата сила не е отстранена в такава степен, в каквато тя е отстранена от нервната субстанция. нервната субстанция, залегнала именно в основата на представите, в силна степен се е лишила от своята вътрешна формообразуваща сила. При човека нервната субстанция продължава своето оформяне през време на самия живот, продължително време след раждането и в зависимост от външните впечатления.
към текста >>

Това свойство е общо за тях и за нервните клетки.
Кръвта е тази, на която в рамките на цялото стопанство на човешкия организъм ако мога да употребя този еснафски израз трябва да признаем формообразуващи сили. Така кръвта, в известно отношение, все още притежава онези формообразуващи сили, които установихме в нисшия организъм. Кръвта притежава тези сили. И именно тук новата наука, разглеждайки кръвта, би могла да намери опора в нещо много важно, но всъщност и до днес не го е сторила в един действително разумен смисъл на думата. Науката би могла да намери опора в това, че главната съставна част на кръвта са червените кръвни клетки, които от своя страна отново не притежават размножителна способност, които отново притежават тази своеобразност, че не могат да се размножават. Това свойство е общо за тях и за нервните клетки. Но когато изтъкваме подобно общо свойство, въпросът винаги се свежда до това, дали причината, на която се дължи този факт, е обща и за двата случая. Причината не може да бъде една и съща, защото от кръвта формообразуващата сила не е отстранена в такава степен, в каквато тя е отстранена от нервната субстанция. нервната субстанция, залегнала именно в основата на представите, в силна степен се е лишила от своята вътрешна формообразуваща сила. При човека нервната субстанция продължава своето оформяне през време на самия живот, продължително време след раждането и в зависимост от външните впечатления. По този начин тук вътрешната формообразуваща сила отстъпва назад пред способността за просто приспособяване към външните влияния.
към текста >>

40. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И ако нашите медици бяха обърнали повече внимание на такива макрокосмически факти, то те биха узнали и повече неща за силите, действуващи например в клетките, отколкото ако биха извършвали микроскопски изследвания.
Така, че наистина никак няма да сгрешите, ако като образ на човека си представите едно растение, почиващо в него, което растение се вкоренява по посока нагоре, а развива своя цвят надолу, по посока на размножителните органи. По този начин, чрез една особена форма, растителния елемент е включен в човека. И отново един отличителен белег на човека спрямо животното е този, че по правило растителния елемент, включен в животното, е хоризонтално разположен, т.е. лежи под прав ъгъл спрямо посоката на растението, докато бих желал да кажа човекът спрямо растението по отношение разположението му в Космоса е извършил едно пълно обръщане, обръщане на 180 градуса. Това е едно от най-поучителните неща, които изобщо можем да открием при разглеждането на отношението на човека спрямо външния свят. И ако нашите медици бяха обърнали повече внимание на такива макрокосмически факти, то те биха узнали и повече неща за силите, действуващи например в клетките, отколкото ако биха извършвали микроскопски изследвания. Защото действително от микроскопирането проличават много малко неща, тъй като най-важните сили, действуващи в клетката, могат да бъдат наблюдавани и в макрокосмоса: при което съществува разлики в зависимост от това, дали въпросното същество е растение, животно или човек. Човешката душа може да бъде много по-добре изследвана, ако проследим взаимодействието между вертикалния по посока нагоре и вертикалния по посока надолу елемент и това, което лежи в равновесната точка между двете. Тези сили, които можем да наблюдаваме в макрокосмоса, действуват чак до клетъчно ниво. А това, което действува в клетката, в основата си не е нищо друго освен отражение на това макро космическо въздействие. Сега, обаче, когато разглеждате растителната същност на Земята, преди всичко трябва да разглеждате тази растителна същност не така, както обикновено бива разглеждана тя; сякаш може просто така да вървите по земята и да разглеждате едно растение след друго, прецизно да ги подреждате, да им измисляте названия от по две три имена, за да можете след това да включите това растение в някаква схема.
към текста >>

41. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И най-яркият хаос във възгледите настъпи именно чрез клетъчната патология и клетъчната физиология, които навсякъде поставят в основата клетката и навсякъде разглеждат човека като постройка от клетки, докато човекът представлява едно цяло, което цяло е свързано с Космоса и което всъщност непрекъснато трябва да се бори срещу своенравието на клетките.
И така можем да изучим тези сили, само ако разгледаме резултата на тяхното взаимодействие в целия човек, никога не бива да го разглеждаме в никоя част на човека, а най-малкото в клетката моля, забележете това: най-малкото в клетката. Защото какво представлява клетката? Клетката това е нещо, което чрез растеж, чрез собствен живот, самоволно обявява себе си срещу това, което представлява човека. И ако от една страна разгледате човека, в цялостната му форма, съставен от телурически и извънтелурически въздействия, и след това разгледате клетката, то клетката е тази, която плюс на замисъла на същите тези въздействия, която директно руши тези външни въздействия, тъй като се стреми да разгърне свой собствен живот. в своя организъм ние всъщност непрекъснато се борим против живота на клетката. И най-яркият хаос във възгледите настъпи именно чрез клетъчната патология и клетъчната физиология, които навсякъде поставят в основата клетката и навсякъде разглеждат човека като постройка от клетки, докато човекът представлява едно цяло, което цяло е свързано с Космоса и което всъщност непрекъснато трябва да се бори срещу своенравието на клетките. Клетката е тази, която е основата непрекъснато разрушава нашия организъм, вместо да го изгражда. Естествено, след като в цялостния мироглед са промъкват подобни възгледи, то не е чудно, че се стига до най-изопачените наблюдения върху човека и върху всичко друго свързано с него. Така чрез процеса на формиране на човека и чрез клетъчния процес пред нас всъщност се изправят два противоположни силови комплекса. Органите са разположени там между тях и те са черен дроб, или сърце, или други подобни, в зависимост от това, дали преобладава единия или другия комплекс. Те представляват едно постоянно уравновесяване между тези два силови комплекса, които Ви описах.
към текста >>

42. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Кръв без червени кръвни клетки; кръвта е лимфа с червени кръвни клетки.
Тя е, която просветва тук, и остава недостигаема за възприятието. Тук просветва Кармата. Този, който с духовен поглед изследва нервните пътища, тъй както са формираните в сетивата, той ще открие по тези пътища Кармата. Тя е, която нахлува тук. Но също така от другата страна в лицето на лимфообразуването ние откриваме не просто един физичен процес, но когато по лимфните пътища лимфата навлиза в организма ние виждаме, Йоханес Мюлер, известния физиолог, вече го е казал: какво е лимфата? Кръв без червени кръвни клетки; кръвта е лимфа с червени кръвни клетки. Това е общо казано, но то съдържа известна правилност; виждаме как лимфата навлиза в кръвта и чрез това подсигурява сегашния човек. Но в лимфата ние виждаме всичко онова, което още не се е превърнало в кръв, тук ние виждаме също така струенето и живота на създаващата се Карма. Там вътре в лимфния процес отново се образува Карма. Лимфните пътища представляват същевременно начало на кармичните пътища към бъдещето /Виж рис. №4, дясно/.
към текста >>

43. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Обикновено се казва: човешкият ембрион се образува посредством взаимодействието на две клетки, полови клетки, мъжка и женска клетка.
Но за астрономията имаме също и друг полюс, който в съответствие с неговата истинска природа въобще не може да се изучава извън астрономията при днешните научни отношения. Но няма никаква възможност да се построи мост между астрономията и другия полюс на нашата наука. Този друг полюс е ембриологията[11]. Само който, от една страна, изучава звездното небе, а от друга страна, развитието именно на човешкия ембрион, само той изучава действителността. Но как днес се изучава човешкия ембрион? Обикновено се казва: човешкият ембрион се образува посредством взаимодействието на две клетки, полови клетки, мъжка и женска клетка. Тези клетки се развиват в останалия организъм така, че преди да встъпят във взаимодействие, достигат определена самостоятелност, представлявайки някаква противоположност помежду си и едната клетка предизвиква в другата клетка възможности за развитие, които по-рано не са ѝ били присъщи. Това се отнася към женската полова клетка. Изхождайки от това, изобщо се изучава цитологията. Питат се: какво е клетката? – Вие знаете, че, започвайки примерно от първата третина на XIX век, цялата биология, по същество, се гради на основата на учението за клетките.
към текста >>

Тези клетки се развиват в останалия организъм така, че преди да встъпят във взаимодействие, достигат определена самостоятелност, представлявайки някаква противоположност помежду си и едната клетка предизвиква в другата клетка възможности за развитие, които по-рано не са ѝ били присъщи.
Но няма никаква възможност да се построи мост между астрономията и другия полюс на нашата наука. Този друг полюс е ембриологията[11]. Само който, от една страна, изучава звездното небе, а от друга страна, развитието именно на човешкия ембрион, само той изучава действителността. Но как днес се изучава човешкия ембрион? Обикновено се казва: човешкият ембрион се образува посредством взаимодействието на две клетки, полови клетки, мъжка и женска клетка. Тези клетки се развиват в останалия организъм така, че преди да встъпят във взаимодействие, достигат определена самостоятелност, представлявайки някаква противоположност помежду си и едната клетка предизвиква в другата клетка възможности за развитие, които по-рано не са ѝ били присъщи. Това се отнася към женската полова клетка. Изхождайки от това, изобщо се изучава цитологията. Питат се: какво е клетката? – Вие знаете, че, започвайки примерно от първата третина на XIX век, цялата биология, по същество, се гради на основата на учението за клетките. Казва се: такава клетка се състои от по-голямо или по-малко топче субстанция, състояща се от белтъчни съединения.
към текста >>

– Вие знаете, че, започвайки примерно от първата третина на XIX век, цялата биология, по същество, се гради на основата на учението за клетките.
Обикновено се казва: човешкият ембрион се образува посредством взаимодействието на две клетки, полови клетки, мъжка и женска клетка. Тези клетки се развиват в останалия организъм така, че преди да встъпят във взаимодействие, достигат определена самостоятелност, представлявайки някаква противоположност помежду си и едната клетка предизвиква в другата клетка възможности за развитие, които по-рано не са ѝ били присъщи. Това се отнася към женската полова клетка. Изхождайки от това, изобщо се изучава цитологията. Питат се: какво е клетката? – Вие знаете, че, започвайки примерно от първата третина на XIX век, цялата биология, по същество, се гради на основата на учението за клетките. Казва се: такава клетка се състои от по-голямо или по-малко топче субстанция, състояща се от белтъчни съединения. Тя съдържа в себе си ядро, което има малко по-различна структура, обкръжено от мембрана, необходима за изолация. Тя е градивният материал на всичко това, което възниква като органично същество. Такива клетки са също и половите клетки, само че те са различно оформени – като женски и мъжки клетки. И от подобни клетки се изгражда всеки сложен организъм.
към текста >>

Такива клетки са също и половите клетки, само че те са различно оформени – като женски и мъжки клетки.
Питат се: какво е клетката? – Вие знаете, че, започвайки примерно от първата третина на XIX век, цялата биология, по същество, се гради на основата на учението за клетките. Казва се: такава клетка се състои от по-голямо или по-малко топче субстанция, състояща се от белтъчни съединения. Тя съдържа в себе си ядро, което има малко по-различна структура, обкръжено от мембрана, необходима за изолация. Тя е градивният материал на всичко това, което възниква като органично същество. Такива клетки са също и половите клетки, само че те са различно оформени – като женски и мъжки клетки. И от подобни клетки се изгражда всеки сложен организъм. И така, какво, собствено, се има предвид, когато се казва: от подобни клетки се изгражда организмът? Има се предвид: това, което обикновено съществува в останалата природа в субстанциите, се възприема от тези клетки, и сега вече то не действа непосредствено, като е обичайно в природата. Ако в тези клетки се съдържа, например, кислород, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непосредствено въздействие. Той е приет в организма на клетката и може да действа само така, както той може да действа именно в клетката, той действа не непосредствено, а действа клетката, и тя използва неговите особени свойства, присъединявайки го към себе си в определено количество.
към текста >>

И от подобни клетки се изгражда всеки сложен организъм.
– Вие знаете, че, започвайки примерно от първата третина на XIX век, цялата биология, по същество, се гради на основата на учението за клетките. Казва се: такава клетка се състои от по-голямо или по-малко топче субстанция, състояща се от белтъчни съединения. Тя съдържа в себе си ядро, което има малко по-различна структура, обкръжено от мембрана, необходима за изолация. Тя е градивният материал на всичко това, което възниква като органично същество. Такива клетки са също и половите клетки, само че те са различно оформени – като женски и мъжки клетки. И от подобни клетки се изгражда всеки сложен организъм. И така, какво, собствено, се има предвид, когато се казва: от подобни клетки се изгражда организмът? Има се предвид: това, което обикновено съществува в останалата природа в субстанциите, се възприема от тези клетки, и сега вече то не действа непосредствено, като е обичайно в природата. Ако в тези клетки се съдържа, например, кислород, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непосредствено въздействие. Той е приет в организма на клетката и може да действа само така, както той може да действа именно в клетката, той действа не непосредствено, а действа клетката, и тя използва неговите особени свойства, присъединявайки го към себе си в определено количество. Това, което съдържа в себе си човек, например, като метал, като желязо, действа само по околен начин, чрез клетката.
към текста >>

И така, какво, собствено, се има предвид, когато се казва: от подобни клетки се изгражда организмът?
Казва се: такава клетка се състои от по-голямо или по-малко топче субстанция, състояща се от белтъчни съединения. Тя съдържа в себе си ядро, което има малко по-различна структура, обкръжено от мембрана, необходима за изолация. Тя е градивният материал на всичко това, което възниква като органично същество. Такива клетки са също и половите клетки, само че те са различно оформени – като женски и мъжки клетки. И от подобни клетки се изгражда всеки сложен организъм. И така, какво, собствено, се има предвид, когато се казва: от подобни клетки се изгражда организмът? Има се предвид: това, което обикновено съществува в останалата природа в субстанциите, се възприема от тези клетки, и сега вече то не действа непосредствено, като е обичайно в природата. Ако в тези клетки се съдържа, например, кислород, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непосредствено въздействие. Той е приет в организма на клетката и може да действа само така, както той може да действа именно в клетката, той действа не непосредствено, а действа клетката, и тя използва неговите особени свойства, присъединявайки го към себе си в определено количество. Това, което съдържа в себе си човек, например, като метал, като желязо, действа само по околен начин, чрез клетката. Клетката е градивния материал.
към текста >>

Има се предвид: това, което обикновено съществува в останалата природа в субстанциите, се възприема от тези клетки, и сега вече то не действа непосредствено, като е обичайно в природата.
Тя съдържа в себе си ядро, което има малко по-различна структура, обкръжено от мембрана, необходима за изолация. Тя е градивният материал на всичко това, което възниква като органично същество. Такива клетки са също и половите клетки, само че те са различно оформени – като женски и мъжки клетки. И от подобни клетки се изгражда всеки сложен организъм. И така, какво, собствено, се има предвид, когато се казва: от подобни клетки се изгражда организмът? Има се предвид: това, което обикновено съществува в останалата природа в субстанциите, се възприема от тези клетки, и сега вече то не действа непосредствено, като е обичайно в природата. Ако в тези клетки се съдържа, например, кислород, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непосредствено въздействие. Той е приет в организма на клетката и може да действа само така, както той може да действа именно в клетката, той действа не непосредствено, а действа клетката, и тя използва неговите особени свойства, присъединявайки го към себе си в определено количество. Това, което съдържа в себе си човек, например, като метал, като желязо, действа само по околен начин, чрез клетката. Клетката е градивния материал. И така, изучавайки организма, се стига до клетката.
към текста >>

Ако в тези клетки се съдържа, например, кислород, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непосредствено въздействие.
Тя е градивният материал на всичко това, което възниква като органично същество. Такива клетки са също и половите клетки, само че те са различно оформени – като женски и мъжки клетки. И от подобни клетки се изгражда всеки сложен организъм. И така, какво, собствено, се има предвид, когато се казва: от подобни клетки се изгражда организмът? Има се предвид: това, което обикновено съществува в останалата природа в субстанциите, се възприема от тези клетки, и сега вече то не действа непосредствено, като е обичайно в природата. Ако в тези клетки се съдържа, например, кислород, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непосредствено въздействие. Той е приет в организма на клетката и може да действа само така, както той може да действа именно в клетката, той действа не непосредствено, а действа клетката, и тя използва неговите особени свойства, присъединявайки го към себе си в определено количество. Това, което съдържа в себе си човек, например, като метал, като желязо, действа само по околен начин, чрез клетката. Клетката е градивния материал. И така, изучавайки организма, се стига до клетката. И ако в началото се разглежда само така наречената главна маса на клетката, освен ядрото и мембраната, в нея могат да се открият две различаващи се една от друга части.
към текста >>

Тогава, изхождайки от астрономията, получавате нагледна представа за формата и образуването на най-малкото, на клетките.
Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите. В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой. Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой. Подражавайки на космоса, тя се стяга до спокойната форма, но това отражение се въвлича в движение посредством мъжките сили, отразяващи движението. Женските сили, отразяващи в състояние на покой образа на космоса, се изкарват от състоянието на покой, от състоянието на равновесие. Тогава, изхождайки от астрономията, получавате нагледна представа за формата и образуването на най-малкото, на клетките. Не можете да изучавате ембриология, без да изучавате астрономия. Защото това, което ви показва ембриологията, е само другия полюс на това, което ви показва астрономията. От една страна трябва по някакъв начин да проследяваме звездното небе в последователните му стадии, от друга страна след това трябва да се проследява развитието на оплодената клетка. Двата феномена принадлежат един на друг, доколкото едното е само отражение на другото. Ако нищо не разбирате от астрономия, никога няма да разберете силите, действащи в ембриона.
към текста >>

Представете си, че е реално, когато се каже: в учението за клетките, особено в ембриологията, е нужен стремеж към астрономическото знание.
Това прави необходимо пълното прегрупиране на науките. Невъзможно е да се стане ембриолог, без да се изучава астрономия. Невъзможно е да се усъвършенстват хора, които насочват очите и телескопите си само към звездите. Защото такова изучаване на звездите няма никакъв по-нататъшен смисъл, ако не знаеш, че от големия свят тук наистина се образува най-малкият свят. Но всичко, явяващо се съвсем конкретно, в науката просто се е превърнало в крайни абстракции. Представете си, че е реално, когато се каже: в учението за клетките, особено в ембриологията, е нужен стремеж към астрономическото знание. Тоест, ако Дюбоа-Раймонд беше казал: нужно е наистина конкретно да се приложи астрономията към учението за клетките, – тогава той би черпил от действителността. Но той е бил погълнат от това, което не съответства на действителността, което е измислено – от молекулата; вътрешно атомите е нужно да се изследват астрономически. Тук пак трябва да се стремим към астрономическото математизиране, което се добавя към звездния свят. И така, виждате, че от едната страна стои действителността: движението, силовото въздействие на звездите и ембриологичното развитие, в което не живее нищо друго, освен това, което живее в звездния свят. В това се съдържа действителността.
към текста >>

Тоест, ако Дюбоа-Раймонд беше казал: нужно е наистина конкретно да се приложи астрономията към учението за клетките, – тогава той би черпил от действителността.
Невъзможно е да се стане ембриолог, без да се изучава астрономия. Невъзможно е да се усъвършенстват хора, които насочват очите и телескопите си само към звездите. Защото такова изучаване на звездите няма никакъв по-нататъшен смисъл, ако не знаеш, че от големия свят тук наистина се образува най-малкият свят. Но всичко, явяващо се съвсем конкретно, в науката просто се е превърнало в крайни абстракции. Представете си, че е реално, когато се каже: в учението за клетките, особено в ембриологията, е нужен стремеж към астрономическото знание. Тоест, ако Дюбоа-Раймонд беше казал: нужно е наистина конкретно да се приложи астрономията към учението за клетките, – тогава той би черпил от действителността. Но той е бил погълнат от това, което не съответства на действителността, което е измислено – от молекулата; вътрешно атомите е нужно да се изследват астрономически. Тук пак трябва да се стремим към астрономическото математизиране, което се добавя към звездния свят. И така, виждате, че от едната страна стои действителността: движението, силовото въздействие на звездите и ембриологичното развитие, в което не живее нищо друго, освен това, което живее в звездния свят. В това се съдържа действителността. Тук трябва да се търси тя; от другата страна е абстракцията.
към текста >>

44. Десета лекция, 10 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

...Съществуват органични свръхсили на клетъчните органи, на клетките, ...природните царства, небесните тела и вселената“
Рудолф Щайнер споменава последните в публична лекция от 12. 02. 1917 „Допълване на днешната наука чрез антропософията“, GA 73. Бидейки голям познавач на естествознанието, Хартман видял, че то няма да избегне силите, които излизат извън рамките на централните сили. Той ги описва в „План на философската система“ (1907-9) и „Принос към натурфилософията“ (1876), със следните думи: „Органичните свръхсили, първо, не са материални, механични или енергийни сили..., второ, те не са съзнателен интелект..., трето, те не са индивидуални. ...Органичните свръхсили действат, първо, криволинейно (не праволинейно), усуквайки, срязвайки или деформирайки..., второ, разгръщат свръхсъзнателен интелект..., трето, са свръхиндивидуални. ...Съществуват органични свръхсили на клетъчните органи, на клетките, ...природните царства, небесните тела и вселената“
към текста >>

45. 7. СКАЗКА ПЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Когато едно едноклетъчно същество се дели и се размножава, то се разделя на две; после всяка една от двете нови клетки се делят на свой ред по на две и т.н.
Единственото нещо, което доказва, че организмът трябва да умре, това е мъртвия труп. Това значи, че живото същество не е достатъчно, за да ни даде една идея за смъртта. Все пак, мъртвият труп ни дава доказателство, че организмът притежава нещо в себе си, което завършва със смъртта. Но, добавя Вайсман, съществува цял един свят от органически същества, при които никога не ще открием мъртви трупове: това са едноклетъчните. Наистина, тези същества само се делят, при тях няма мъртви трупове. Когато едно едноклетъчно същество се дели и се размножава, то се разделя на две; после всяка една от двете нови клетки се делят на свой ред по на две и т.н. Така тези същества се преобразяват, без никога да се образуват мъртви трупове. Едноклетъчните същества, заключва Вайсман, са следователно безсмъртни; тази идея за безсмъртието на едно клетъчните същества беше една забележителна дата в биологията на 19-ия век. Защо те бяха считани за безсмъртни? Защото между тях не се намират мъртви трупове и защото само виждането на мъртвия труп може да даде идеята за смъртта. Логически, живите същества, които не оставят мъртви трупове, са безсмъртни.
към текста >>

Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома.
Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две. Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред. В момента, когато става делението, се явява смъртта! В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта. Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества. Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома. И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми. Ако някъде в едно същество намерим атоми, ние намираме смъртта. Навсякъде, където са атомите, има смърт, има нещо неорганично. Такова би било съждението произнесено от един учен на миналите времена, в резултат на живото, непосредствено познание, което той имаше за света. Лесно може да се разбере, че нашето описание на схващанията от миналите време на не съвпада с това, което може да се намери в модерните съчинения; формите на мислене на тази древна философия за природата са толкова различни от модерната мисъл, че, наистина, всички, които днес пишат една история за тях, влагат по-скоро своите собствени идеи вместо нещо друго.
към текста >>

Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на атомизиране, на деление, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на учените самото понятие на този организъм.
Обаче нищо не ни позволява да твърдим, както Поанкаре стори това в своята сказка, че и учените на миналите епохи са създавали върху света своите теории, които са зависели предимно от природата на техния собствен дух. Въпреки това, вярно е, че епохата която е изтекла, видя как мисълта се обръща от живота към смъртта, от одушевеното към неодушевеното и вследствие на това е преминала от едно схващане на непреривността към атомизма, теория напълно оправдана, когато тя се прилага само към неорганичното. Но ако човек иска да разбере света такъв, какъвто той е в действителност, той трябва отново да поеме пътя, който отново ще го отведе от този свят, схващан така величествено като съставен от атоми, но който е един мъртъв свят, и ще го доведе до неговия собствен живот, до живота на неговия собствен организъм. Мисълта достигна една главна точка поемайки пътя на неодушевеното, на неорганичното. Но когато достигна своята цел, през първата половина на 19-я век, с клетъчната теория, тя затъва в атомизма. Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на атомизиране, на деление, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на учените самото понятие на този организъм. Това е общото впечатление, което човек изпитва противопоставяйки на научните теории на един Гьоте тези и на всеки друг ботаник: у Гьоте има навсякъде живи идеи, изживени идеи; другите, въпреки че клетката, която изучават, е нещо живо, и трябва да насочат погледа си към живото, мислят и разсъждават като че клетките, вместо да живеят, са някакви неодушевени атоми. Но, както когато изучава клетката, човек не може да я вижда освен жива, навсякъде в техните разсъждения се промъкват идеи несъобразни с атомизма. Истина е, че това, което характеризира много схващания на нашата епоха, е, че те са объркани и им липсва яснота.
към текста >>

Това е общото впечатление, което човек изпитва противопоставяйки на научните теории на един Гьоте тези и на всеки друг ботаник: у Гьоте има навсякъде живи идеи, изживени идеи; другите, въпреки че клетката, която изучават, е нещо живо, и трябва да насочат погледа си към живото, мислят и разсъждават като че клетките, вместо да живеят, са някакви неодушевени атоми.
Въпреки това, вярно е, че епохата която е изтекла, видя как мисълта се обръща от живота към смъртта, от одушевеното към неодушевеното и вследствие на това е преминала от едно схващане на непреривността към атомизма, теория напълно оправдана, когато тя се прилага само към неорганичното. Но ако човек иска да разбере света такъв, какъвто той е в действителност, той трябва отново да поеме пътя, който отново ще го отведе от този свят, схващан така величествено като съставен от атоми, но който е един мъртъв свят, и ще го доведе до неговия собствен живот, до живота на неговия собствен организъм. Мисълта достигна една главна точка поемайки пътя на неодушевеното, на неорганичното. Но когато достигна своята цел, през първата половина на 19-я век, с клетъчната теория, тя затъва в атомизма. Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на атомизиране, на деление, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на учените самото понятие на този организъм. Това е общото впечатление, което човек изпитва противопоставяйки на научните теории на един Гьоте тези и на всеки друг ботаник: у Гьоте има навсякъде живи идеи, изживени идеи; другите, въпреки че клетката, която изучават, е нещо живо, и трябва да насочат погледа си към живото, мислят и разсъждават като че клетките, вместо да живеят, са някакви неодушевени атоми. Но, както когато изучава клетката, човек не може да я вижда освен жива, навсякъде в техните разсъждения се промъкват идеи несъобразни с атомизма. Истина е, че това, което характеризира много схващания на нашата епоха, е, че те са объркани и им липсва яснота.
към текста >>

46. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

И пеперудоцветните растения представляват нещо подобно на това, което става с нашите епителни клетки.
Този процес по чудесен начин може да се наблюдава при пеперудоцветните растения, при бобовите култури, при всички растения, които в земеделието могат да се нарекат събирачи на азот. Те са предназначени да привличат азота, за да го предават на почвата под тях. Когато човек погледне тези растения, вече може да каже:наистина долу в земята има нещо, което се нуждае от азот така, както белите дробове се нуждаят от кислород. И това е варовикът. Долу под земята е варовикът, който е зависим от това, да вдишва азот, както човешките дробове са зависими от вдишването на кислород. И пеперудоцветните растения представляват нещо подобно на това, което става с нашите епителни клетки. Именно чрез вдишването азотът слиза долу. И това са единствените растения от такъв вид. Всички оста нали растения не са свързани с вдишването, а с издишването. За нашето наблюдение, бих казал, че цялостният организъм на растителния свят, ако изходим от азотното дишане, се разделя на две части. Навсякъде, където срещаме пеперудоцветни растения, виждаме пътя на дишането.
към текста >>

47. 6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

И обратно, това, от което тялото се нуждае, за да складира в себе си субстанции, тъй да се каже, да се обогати със субстанции онези субстанции, от които човек се освобождава, когато всеки седем до осем години обновява клетките на тялото си това в по-голямата част се поема през сетивните органи, през кожата, чрез дишането.
Обаче най-голямата част от това, което човек ежедневно изяжда, съвсем не служи, за да се поемат в тялото субстанции, които да бъдат складирани. Най-голямата част от поетата храна е предназначена да отдаде на тялото силите, които тя съдържа в себе си, за да движи тялото, да го направи активно. И най-голямата част от веществата, поети по този начин, всъщност се отделя. Така че трябва да се каже: касае се не толкова да се подреди и увеличи асимилацията в обмяната на веществата, а главно за това, с хранителните вещества по правилен начин да можем да поемем в себе си живите сили, които се съдържат в тях. Защото тези живи сили ни трябват, когато например ходим или когато работим, или изобщо когато движим ръцете си. И обратно, това, от което тялото се нуждае, за да складира в себе си субстанции, тъй да се каже, да се обогати със субстанции онези субстанции, от които човек се освобождава, когато всеки седем до осем години обновява клетките на тялото си това в по-голямата част се поема през сетивните органи, през кожата, чрез дишането. Така че това, което тялото поема като субстанции, което трябва да напласти в себе си, това то поема постоянно в извънредно фина, извънредно разредена дозировка, и го сгъстява в организма. Поема го от въздуха, сгъстява го и го втвърдява по-нататък, за да бъде изрязано като нокти, коса и т.н.. Съвсем погрешна е формулата: поета храна, преминаване през тялото, лющене на кожата и други подобни. Трябва да се формулира: дишане, фино поемане през сетивните органи, даже през очите, преминаване през организма, изхвърляне, фактически това, което поемаме през стомаха е важно поради обстоятелството, че също като даден горивен материал има вътрешна подвижност и въвежда в тялото сили, които достигат до волята, която действа в него. Вижте, човек съвсем се отчайва, когато съпостави тази истина, установена от духовното изследване, с възгледите на днешната наука, която защитава точно обратното. Човек се отчайва, защото си казва, че е така трудно изобщо да се разбере с тази днешна наука по най-важните въпроси.
към текста >>

48. 12. Седма лекция, 15 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Той е онзи пласт на дървото, който постоянно образува нови клетки и от тях се разгръща самото израстване, както от корена долу се развива нагоре едно тревисто растение.
Къде завършват едните и къде започват другите, не се знае. Сега това, което хипотетично ви начертах тук, фактически е налице вътре, в дървото. Растението, което расте на дървото, е загубило своите корени, то даже относително се е отделило от тях и с тях има, бих искал да кажа, повече етерна връзка. И това, което тук хипотетично означих, е камбийният пласт вътре в дървото, камбиумът, така че не можем да разглеждаме корените на това растение иначе, освен че те биват заменени с камбиума. Камбият не прилича на корените. Той е онзи пласт на дървото, който постоянно образува нови клетки и от тях се разгръща самото израстване, както от корена долу се развива нагоре едно тревисто растение. Направо можем да видим, как вътре в дървото с неговия камбиен слой, който всъщност е формиращият слой, който може да произвежда растителни клетки другите слоеве на дървото не могат да произвеждат пресни клетки как фактически земното се издига и се враства във въздухообразното. Поради това там то има нужда от по-голямо съсредоточаване на живота навътре, от колкото обикновено самата земя, когато в себе си има още обикновените корени. Така ние започваме да разбираме дървото. На първо място разбираме дървото като особено същество, което стои там, за да разделя растящите на него „растения“: стъбла, цветове, плодове и техните корени, да ги отдалечава едно от друго и да ги свързва само чрез Духа, съответно да ги свързва чрез етерното. Необходимо е да вникваме в растението по този начин с макрокосмично разбиране.
към текста >>

Направо можем да видим, как вътре в дървото с неговия камбиен слой, който всъщност е формиращият слой, който може да произвежда растителни клетки другите слоеве на дървото не могат да произвеждат пресни клетки как фактически земното се издига и се враства във въздухообразното.
Сега това, което хипотетично ви начертах тук, фактически е налице вътре, в дървото. Растението, което расте на дървото, е загубило своите корени, то даже относително се е отделило от тях и с тях има, бих искал да кажа, повече етерна връзка. И това, което тук хипотетично означих, е камбийният пласт вътре в дървото, камбиумът, така че не можем да разглеждаме корените на това растение иначе, освен че те биват заменени с камбиума. Камбият не прилича на корените. Той е онзи пласт на дървото, който постоянно образува нови клетки и от тях се разгръща самото израстване, както от корена долу се развива нагоре едно тревисто растение. Направо можем да видим, как вътре в дървото с неговия камбиен слой, който всъщност е формиращият слой, който може да произвежда растителни клетки другите слоеве на дървото не могат да произвеждат пресни клетки как фактически земното се издига и се враства във въздухообразното. Поради това там то има нужда от по-голямо съсредоточаване на живота навътре, от колкото обикновено самата земя, когато в себе си има още обикновените корени. Така ние започваме да разбираме дървото. На първо място разбираме дървото като особено същество, което стои там, за да разделя растящите на него „растения“: стъбла, цветове, плодове и техните корени, да ги отдалечава едно от друго и да ги свързва само чрез Духа, съответно да ги свързва чрез етерното. Необходимо е да вникваме в растението по този начин с макрокосмично разбиране. Това обаче отива още по-далече.
към текста >>

49. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Както се знае, това води до факта, че всички клетки имат еднаква генетична екипировка.
Оттук терминът „организъм“ е за предпочитане пред „система“. Вземе ли се под внимание още и това, че никое земеделско стопанство в това отношение не е еднакво с друго, то става разбираем изразът „индивидуалност“. На тази първа, най-ниска степен в разбирането на това понятие винаги става въпрос за организми със съвсем индивидуални свойства. Ясно е, че на организмите от този вид липсва завършеното устройство, каквото притежава едно растение, едно животно, един човек. Екосистемите не възникват също както отделните организми от една определена клетка (обикновено от оплодената яйчна клетка). Както се знае, това води до факта, че всички клетки имат еднаква генетична екипировка. При екосистемите е различно, т.е. много видове с огромно генетично разнообразие и много индивиди заедно изграждат такъв „физиологичен организъм от по-висок порядък“2. Следователно изразите се употребяват повече в образен, в преносен смисъл. За една научна дефиниция това може би е недостатъчно. Те обаче насочват вниманието към това, което следва и което е от централно значение за Селскостопанския курс.
към текста >>

50. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

При средна големина на растителната клетка с диаметър 30 микрометра (микрометър, 0,03 мм) в един кубически милиметър се побират 36,000 клетки.[3] В такива големи съотношения силите на масата и на тежестта на веществото играят само подчинена роля спрямо силите на повърхността на клетките, на мембраната и на ензимната дейност.
Вещественият процес, който произвежда и поддържа видимия образ, се състои от многообразни веществообменни процеси, които протичат бързо и много по-бързо се променят, отколкото образът. И на най-малката промяна във външните условия те реагират в насока да запазят характерния вид на организма. Както беше обяснено горе, действителната същност на живота е промяната. Запазването на идентичността, въпреки всяка промяна, се обяснява днес с оставането на гените във всяка клетка. Колко фино е това разпределение на еднаквите регулатори във всяка клетка често човек не си създава ясна представа, защото в съзнанието си има гигантски увеличените картини, взети от учебниците. При средна големина на растителната клетка с диаметър 30 микрометра (микрометър, 0,03 мм) в един кубически милиметър се побират 36,000 клетки.[3] В такива големи съотношения силите на масата и на тежестта на веществото играят само подчинена роля спрямо силите на повърхността на клетките, на мембраната и на ензимната дейност. Тези въздействия произлизат от съответен подтик отвън, както се предполага, чрез гените. Както ще видим веднага, по-добре е да се каже, че спектърът на възможностите на въздействията на един организъм се определя от неговите гени. Освен това обаче всеки многоклетъчен организъм е диференциран в много тъкани и органи. Следователно в едно и също време на различни места в организма се случва нещо различно, даже противоположно. Един прост пример: коренът следва посоката на силата на тежестта, филизът обаче расте в точно обратната посока.
към текста >>

Понеже мозъкът отдава своята етерна субстанция на съзнателната страна на астралното тяло, неговите клетки не могат да се делят.
Дължината на всички корени и власинки на едно около четиримесечно растящо растение ръж възлиза приблизително на десет километра, общата повърхност е 1000 кв.м.[13] Следователно съвсем подходящо е почвата да се нарича орган в организъм от по-висок порядък, който орган се появява навсякъде, където земната повърхност е оживена от растения и животни. Но този живот на почвата се изтощава и отслабва. Той зависи от това, което се създава в зелените части на растението под въздействието на светлината. Той постоянно се изразходва. В този смисъл той е не повече от един съхранен, достигнал своя край умиращ живот, намиращ се постоянно на път да стане минерал, и в това отношение той може да се сравни с човешката глава, казано по-добре с нервната система, особено с мозъка. Понеже мозъкът отдава своята етерна субстанция на съзнателната страна на астралното тяло, неговите клетки не могат да се делят. Те могат само да погиват. Обаче те се поддържат живи от органите на тялото. Никой друг орган не е така зависим от снабдяване с кислород и захар както мозъкът. Ако притокът на кръв или кислород се прекъсне за няколко минути (спиране на дишането), стига се до неизлечими увреждания. Обратно на това, един крайник може да бъде отделен от снабдяване с кръв за един до два часа.
към текста >>

Тя възниква чрез прякото действие на слънчевата светлина, което води до отделяне на една част на водата в живите зелени клетки, до приемане (вдишване) на въглероден двуокис и отделяне (издишване) на кислород, до образуване на нишесте и захар, които най-напред се натрупват в листата.
Обратно на това, един крайник може да бъде отделен от снабдяване с кръв за един до два часа. Макар че животът на почвата не е изложен на разруха така бързо както мозъка, въпреки това се касае за сравними зависимости и процеси на живота. Щайнер отново подхваща този въпрос, особено в осма лекция. Във връзка с тази лекция темата ще се обсъди по-нататък. Относно „прякото облъчване“[14] трябва да се мисли специално за асимилацията на зелените листа при светлината. Тя възниква чрез прякото действие на слънчевата светлина, което води до отделяне на една част на водата в живите зелени клетки, до приемане (вдишване) на въглероден двуокис и отделяне (издишване) на кислород, до образуване на нишесте и захар, които най-напред се натрупват в листата. Почвата и растението също се затоплят от слънчевото облъчване, а от тях и близкият до тях въздушен слой. Водата от дълбочините на почвата, като се поглъща от растението, се изпарява от листата. В това образуване на пара се поглъща съществена част от слънчевата топлина, получена при слънчевото облъчване. Това води до уравновесяване и с това до съобразна за живота температура на земната повърхност. Отнася се до „едно съвсем живо взаимодействие между надземното и подземното“.
към текста >>

[3] Големината на клетките силно се променя и в растенията те често са много подълги отколкото широки.
Това е реакция на животинския организъм на местното етерно и астрално действие на Слънцето и Луната, особено по време на ембрионалното развитие.[29], [30] [1] Х. Еленберг (изд.) 1971: „Изследване на екосистемите„. [2] А. Ф. Тинеман 1956: „Живот и околна среда„, издателство ророро 22. [3] Големината на клетките силно се променя и в растенията те често са много подълги отколкото широки. Приетата стойност е средна от млади, още неудължени клетки. Клетките от животните са помалки. [4] Вирхов (1821 1902) бил казал, че е сецирал хиляди трупове, но още не е намерил нито една душа. [5] Сс 45, 137, 170, 208. [6] Рудолф Щайнер често се е изказвал относно човешката сетивна организация и първо достигна до тринадесет, после до десет и в много от следващите изложения до дванадесет ясно разграничаващи се сетивни способности.
към текста >>

Приетата стойност е средна от млади, още неудължени клетки.
[1] Х. Еленберг (изд.) 1971: „Изследване на екосистемите„. [2] А. Ф. Тинеман 1956: „Живот и околна среда„, издателство ророро 22. [3] Големината на клетките силно се променя и в растенията те често са много подълги отколкото широки. Приетата стойност е средна от млади, още неудължени клетки. Клетките от животните са помалки. [4] Вирхов (1821 1902) бил казал, че е сецирал хиляди трупове, но още не е намерил нито една душа. [5] Сс 45, 137, 170, 208. [6] Рудолф Щайнер често се е изказвал относно човешката сетивна организация и първо достигна до тринадесет, после до десет и в много от следващите изложения до дванадесет ясно разграничаващи се сетивни способности. Сс 115, 45, 169, 170, 21, 183, 293, 199, 206.
към текста >>

Клетките от животните са помалки.
Еленберг (изд.) 1971: „Изследване на екосистемите„. [2] А. Ф. Тинеман 1956: „Живот и околна среда„, издателство ророро 22. [3] Големината на клетките силно се променя и в растенията те често са много подълги отколкото широки. Приетата стойност е средна от млади, още неудължени клетки. Клетките от животните са помалки. [4] Вирхов (1821 1902) бил казал, че е сецирал хиляди трупове, но още не е намерил нито една душа. [5] Сс 45, 137, 170, 208. [6] Рудолф Щайнер често се е изказвал относно човешката сетивна организация и първо достигна до тринадесет, после до десет и в много от следващите изложения до дванадесет ясно разграничаващи се сетивни способности. Сс 115, 45, 169, 170, 21, 183, 293, 199, 206. [7] Т. С.
към текста >>

51. 3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота GA_327 Биодинамично земеделие

Тъй като в другите клетки, те всички разполагат с идентично генетично съоръжение, трябва в същия миг да стане нещо друго, ако то трябва да послужи на цялото.
Главният проблем на атомизма и генетиката е в това, че тези най-малки частици се приемат да са цялото. От Щайнеровото изложение обаче не се получава впечатлението, че той правилно е предвидил развитието на генетиката. Ако днес искаме да обхванем семеобразуването, можем да направим това само във връзка с генетиката. Друг въпрос е какво казва Щайнер за семеобразуването от собственото духовнонаучно изследване и как ние можем да го разбираме. По-горе с обясненията на организма ние си изяснихме, че генетиката се нуждае от едно допълнение, с което отделната клетка с нейния геном да бъде така насочвана, че гените на тази клетка да действат в служба на цялото. Тъй като в другите клетки, те всички разполагат с идентично генетично съоръжение, трябва в същия миг да стане нещо друго, ако то трябва да послужи на цялото. При раковите клетки това свойство е изгубено. Това цяло, тази цялостност, както и всяка друга свързаност обаче за нашето познание е винаги от понятийно, от идейно естество. Това, което наричаме действителност, произтича именно от там, че възприятията добиват своето значение чрез понятията. Ние сме фиксирани най-вече само във възприятията, но постоянно използваме нашето мислене, следователно нашата способност да образуваме понятия и идеи, без това да достига до нашето съзнание. Знанията на генетиката изискват точно онази страна на действителността, която задно с Щайнер можем да наречем „управляваща мъдрост“.[5] У Щайнер това още повече се диференцира, например в горепосочения доклад по повод стогодишнината от рождението на Георг Мендел.
към текста >>

При раковите клетки това свойство е изгубено.
От Щайнеровото изложение обаче не се получава впечатлението, че той правилно е предвидил развитието на генетиката. Ако днес искаме да обхванем семеобразуването, можем да направим това само във връзка с генетиката. Друг въпрос е какво казва Щайнер за семеобразуването от собственото духовнонаучно изследване и как ние можем да го разбираме. По-горе с обясненията на организма ние си изяснихме, че генетиката се нуждае от едно допълнение, с което отделната клетка с нейния геном да бъде така насочвана, че гените на тази клетка да действат в служба на цялото. Тъй като в другите клетки, те всички разполагат с идентично генетично съоръжение, трябва в същия миг да стане нещо друго, ако то трябва да послужи на цялото. При раковите клетки това свойство е изгубено. Това цяло, тази цялостност, както и всяка друга свързаност обаче за нашето познание е винаги от понятийно, от идейно естество. Това, което наричаме действителност, произтича именно от там, че възприятията добиват своето значение чрез понятията. Ние сме фиксирани най-вече само във възприятията, но постоянно използваме нашето мислене, следователно нашата способност да образуваме понятия и идеи, без това да достига до нашето съзнание. Знанията на генетиката изискват точно онази страна на действителността, която задно с Щайнер можем да наречем „управляваща мъдрост“.[5] У Щайнер това още повече се диференцира, например в горепосочения доклад по повод стогодишнината от рождението на Георг Мендел. От това възниква въпросът как духовното и материалното могат да действат заедно.
към текста >>

В това хиплоидно състояние възпроизвеждащите клетки са готови да се слеят с комплементарни (допълващи) също така хиплоидни клетки.
По този начин материята става способна да поеме силите от Космоса. Това състояние на нова насоченост на формирането Щайнер нарича хаос. Според неговото изложение мъдрост действа безспорно и в това, което той нарича „земно“, например в обмяната на веществата в майчиното растение. Тогава семедаващото растение в цвета се подготвя за оплождането. В сложни процеси наследственият материал на клетъчните ядра във всяка полова клетка се смесва и след това се дели на две (степените на делене при процеса на узряване или меиозе, геномът става хиплоиден).[6] Това важи за устройството на семето и на прашеца по съвсем подобен начин. В това хиплоидно състояние възпроизвеждащите клетки са готови да се слеят с комплементарни (допълващи) също така хиплоидни клетки. Това сливане става като последствие от опрашването на цветовете. По този начин се получава оплодена клетка и от нея едно действително ново растение, което не е просто продължение на растението-майка. Неоплодените хиплоидни клетки се разпадат, нямат по-нататъшно развитие. Белтъкът на растението и с това неговите ензими сега се определят от ново комбинираните гени. Това важи за сперматофитите, за растенията, които се развъждат чрез семена, и за които става дума при Щайнер.
към текста >>

Неоплодените хиплоидни клетки се разпадат, нямат по-нататъшно развитие.
Тогава семедаващото растение в цвета се подготвя за оплождането. В сложни процеси наследственият материал на клетъчните ядра във всяка полова клетка се смесва и след това се дели на две (степените на делене при процеса на узряване или меиозе, геномът става хиплоиден).[6] Това важи за устройството на семето и на прашеца по съвсем подобен начин. В това хиплоидно състояние възпроизвеждащите клетки са готови да се слеят с комплементарни (допълващи) също така хиплоидни клетки. Това сливане става като последствие от опрашването на цветовете. По този начин се получава оплодена клетка и от нея едно действително ново растение, което не е просто продължение на растението-майка. Неоплодените хиплоидни клетки се разпадат, нямат по-нататъшно развитие. Белтъкът на растението и с това неговите ензими сега се определят от ново комбинираните гени. Това важи за сперматофитите, за растенията, които се развъждат чрез семена, и за които става дума при Щайнер. Доколкото при низшите растения процесът е малко по-друг, това не променя казания тук аспект. Зрелите, способни за оплождане хиплоидни клетки според застъпеното тук схващане съответстват следователно на хаотичното състояние според терминологията на Щайнер. Също и при цветния прашец на опложданите от вятъра растения става въпрос за клетки с половин хиплоиден комплект от хромозоми.
към текста >>

Зрелите, способни за оплождане хиплоидни клетки според застъпеното тук схващане съответстват следователно на хаотичното състояние според терминологията на Щайнер.
По този начин се получава оплодена клетка и от нея едно действително ново растение, което не е просто продължение на растението-майка. Неоплодените хиплоидни клетки се разпадат, нямат по-нататъшно развитие. Белтъкът на растението и с това неговите ензими сега се определят от ново комбинираните гени. Това важи за сперматофитите, за растенията, които се развъждат чрез семена, и за които става дума при Щайнер. Доколкото при низшите растения процесът е малко по-друг, това не променя казания тук аспект. Зрелите, способни за оплождане хиплоидни клетки според застъпеното тук схващане съответстват следователно на хаотичното състояние според терминологията на Щайнер. Също и при цветния прашец на опложданите от вятъра растения става въпрос за клетки с половин хиплоиден комплект от хромозоми. Цветният прашец изпълва атмосферата. Той се разпространява над почвата на височина до 1500м.[7] Няма причина да не се допусне, че топлите летни течения отнасят цветен прашец чак до границите на атмосферния слой, в средните ширини чак до около 10 000 м височина. Дали това е „хаос в най-далечните околности на света“[8], „разпадане в световен прах“[9]? След юнски дъжд всяка локва има жълта покривка от цветен прашец.
към текста >>

Също и при цветния прашец на опложданите от вятъра растения става въпрос за клетки с половин хиплоиден комплект от хромозоми.
Неоплодените хиплоидни клетки се разпадат, нямат по-нататъшно развитие. Белтъкът на растението и с това неговите ензими сега се определят от ново комбинираните гени. Това важи за сперматофитите, за растенията, които се развъждат чрез семена, и за които става дума при Щайнер. Доколкото при низшите растения процесът е малко по-друг, това не променя казания тук аспект. Зрелите, способни за оплождане хиплоидни клетки според застъпеното тук схващане съответстват следователно на хаотичното състояние според терминологията на Щайнер. Също и при цветния прашец на опложданите от вятъра растения става въпрос за клетки с половин хиплоиден комплект от хромозоми. Цветният прашец изпълва атмосферата. Той се разпространява над почвата на височина до 1500м.[7] Няма причина да не се допусне, че топлите летни течения отнасят цветен прашец чак до границите на атмосферния слой, в средните ширини чак до около 10 000 м височина. Дали това е „хаос в най-далечните околности на света“[8], „разпадане в световен прах“[9]? След юнски дъжд всяка локва има жълта покривка от цветен прашец. Цистерните, които събират дъждовна вода от покрива, са покрити с гъст пласт цветен прашец.
към текста >>

52. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Този най-горен слой (Stratum corneum) постоянно се замества с растящите отвътре навън млади клетки, които като достигнат до този слой, изглеждат смачкани и изсушени.
Освен това всеки рог се извива в спирала, следователно около своя собствена ос. Това може да се случи и при ноктите, ако не се изрежат или износят.[8] Рогът може да се разбира като разтопени косми. Той израства от вътре през целия живот и рогата стават все по-дълги. С право може да се каже, че представлява значително надебеляване на роговият слой на обикновената кожа. Този най-горен слой (Stratum corneum) постоянно се замества с растящите отвътре навън млади клетки, които като достигнат до този слой, изглеждат смачкани и изсушени. Там те нямат повече способност да се делят, но са издръжливи на външни механични и химични въздействия. Също и там царува умиращ и съхранен живот, тоест горнослънчево действие[9] в изграждането на същинския рогов слой. За разлика от еленовия рог, който след своето образуване напълно умира, тук този процес на умиране спира до образуването на кожата по този начин. В неговия вътрешен слой новообразуването никога не спира. При елена новообразуването и умирането са един строго ритмичен процес с оглед на годишните времена.
към текста >>

53. 6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Това е вещество, което постоянно се образува в младите клетки на растението и отново се разгражда.
Азотът около Земята трябва да е мъртъв. Чрез това астралността може да се намира около растението и да действа върху него отвън, като задържа растежа му и действа в образуването на цветове. Този мъртъв азот в нервната система е носителят на усещанията. Медитиращият постепенно навлиза в изживяване на азота около себе си.[6] „Той осведомява човека за онова, което правят Меркурий, Венера и т.н.“ Това е мъртвият азот. Изцяло в този задържащ растежа смисъл на действащото отвън астрално тяло на растението се описват светлинни въздействия, които стават действени през така наречения фитохром на растението. Това е вещество, което постоянно се образува в младите клетки на растението и отново се разгражда. Когато светлината падне върху клетката, образува се траен фитохром, който възпрепятства разрастването на клетката. Процесът зависи от интензивността и продължителността на осветяването. При много видове растения при силно действие на светлината се оцветява в червено и вегетативната част на растението.[7] Веднъж Щайнер казва на лекарите: «Навсякъде, където в природните процеси се явява почервеняване, там е налице силно противодействие на астрализирането. Бих желал да кажа, че ако това нещо се транспонира в морална форма, тя би добила следния смисъл: в това, че се изчервява, розата се опитва да се отбранява срещу астрализирането.»[8] Това е един аспект, който е добре да се вземе под внимание при ботаниката и отглеждането на растенията. При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети.
към текста >>

54. 8. Лекция: Същността на храненето на животните GA_327 Биодинамично земеделие

Също и през живота непрекъснато се отделя собствена телесна субстанция от веществообменната система, като например епителни клетки от лигавицата на червата.
В никакъв случай това не трябва да се смесва със свръхсетивното, което не може да се възприема чрез апарати, а с човешките способности, които надхвърлят мисленето. Макар че от 1924 природонаучното познание значително се разшири, ние трябва да се съобразяваме с това, че още важи, което Щайнер каза в Дорнах: «И нищо - нито поне средствата и пътя, необходими да се разбере нещо такова, нищо не е дадено в днешната наука.» Открит въпрос е дали космичните или духовните вещества на домашните животни имат някакво значение за селското стопанство. На 20 и 21 октомври 1923 Щайнер посочва това значение за земята, но всъщност чак след смъртта на животното.[10] Щайнер говори за духовна субстанция само във връзка с човека и висшите животни, не и при растенията. Тя действа в индивидуалното стопанство според това, доколко млекопитаещите са включени в него. Също и през живота непрекъснато се отделя собствена телесна субстанция от веществообменната система, като например епителни клетки от лигавицата на червата. Аз и Азово устройство Осмата лекция съдържа един въпрос, който има централно значение за цялото познание: засилването на онези сили в земеделското стопанство, които в третата лекция във връзка с въглерода Щайнер нарича човешки Аз (доколкото човекът е включен в разглеждането) или действащата в растението световна Духовност.[11] «Какво се съдържа в главата? - Земно вещество. Когато се изреже най-благородният орган на животното (и на човека), неговият мозък, в него се открива земно вещество, само силите са космически, веществото е земно.
към текста >>

55. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Прабаба на Анна е била Екатерина, така че клетките на Анна, Мария и Гертруда вече са разположени в яйцеклетката на Екатерина, и т. н.
Днес хората вече не вярват в това, но по-рано казваха така: ето, имаме Анна, тя има майка, която се казва Мария. Анна се е родила от тази майка, Мария. Прекрасно, но Анна като цяло вече се съдържа вътре в зародишната яйцеклетка, а тази яйцеклетка се е намирала в майката, тоест вътре в Мария. Следователно работата трябва да се представи така: тук е яйцеклетката на Анна, тук яйцеклетката на Мария, вътре в която се намира яйцеклетката на Анна; но те, на свой ред, произлизат от Гертруда, която е баба на Анна. Но тъй като яйцеклетката на Анна е била в клетката на Мария, тя е трябвало да се намира и вътре в клетката на Гертруда. Прабаба на Анна е била Екатерина, така че клетките на Анна, Мария и Гертруда вече са разположени в яйцеклетката на Екатерина, и т. н. Получаваме дълъг ред, възходящ към първата яйцеклетка - яйцеклетката на Ева. Така че хората казвали - това е бил, разбира се, най-удобният път, - човекът, живеещ днес, вече се е съдържал в микроскопичен вид вътре в яйцеклетката на Ева. Това се е наричало теория на включеността. Теорията, която съществува днес - която впрочем е много мъглява, - вече не счита за възможно да се възкачваме до Ева, но е построена съвсем в този дух и никак не е мръднала напред: «Цялата пеперуда вече се намира вътре! » Нито на светлината, нито на въздуха, нито на водата, които въпреки това ги има, не се определя участие в създаването на тази пеперуда!
към текста >>

56. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Сега нататък: след това пчелите - на това някак се обръща по-малко внимание, тъй като почти не се мисли за него, след това пчелите с помощта на своя храносмилателен апарат преработват храната във восък - защото този восък те произвеждат сами - и правят малки отделни клетки, за да снасят яйца и да складират запасите си.
Толкова примерно представлява частта, която човек отнема от пчелите. Но освен това пчелите с цялото си телце, с целия си корпус прибират от растенията цветния прашец. И така, пчелите прибират от растенията именно това, което се съдържа в тези растения много малко и което е много трудно да се набави. Много малко количество цветен прашец - той и така е сравнително малко - пчелите събират с власинки, покриващи задните им крачка; това количество се изразходва в кошера за храна. Така че пчелата е такова животно, което извлича вещества, разпределени в природата в много малки дози и ги използва в собствения си дом. Сега нататък: след това пчелите - на това някак се обръща по-малко внимание, тъй като почти не се мисли за него, след това пчелите с помощта на своя храносмилателен апарат преработват храната във восък - защото този восък те произвеждат сами - и правят малки отделни клетки, за да снасят яйца и да складират запасите си. Тези отделни малки клетки представляват нещо удивително, така бих казал. Самата клетка изглежда така: отгоре тя е шестоъгълна, а отстрани - ето такава (виж рис.). От другата страна тя е запечатана. Вътре в нея може да бъде отложено яйце или хранителен запас. Едната клетка е построена до другата.
към текста >>

Тези отделни малки клетки представляват нещо удивително, така бих казал.
Но освен това пчелите с цялото си телце, с целия си корпус прибират от растенията цветния прашец. И така, пчелите прибират от растенията именно това, което се съдържа в тези растения много малко и което е много трудно да се набави. Много малко количество цветен прашец - той и така е сравнително малко - пчелите събират с власинки, покриващи задните им крачка; това количество се изразходва в кошера за храна. Така че пчелата е такова животно, което извлича вещества, разпределени в природата в много малки дози и ги използва в собствения си дом. Сега нататък: след това пчелите - на това някак се обръща по-малко внимание, тъй като почти не се мисли за него, след това пчелите с помощта на своя храносмилателен апарат преработват храната във восък - защото този восък те произвеждат сами - и правят малки отделни клетки, за да снасят яйца и да складират запасите си. Тези отделни малки клетки представляват нещо удивително, така бих казал. Самата клетка изглежда така: отгоре тя е шестоъгълна, а отстрани - ето такава (виж рис.). От другата страна тя е запечатана. Вътре в нея може да бъде отложено яйце или хранителен запас. Едната клетка е построена до другата. Те много добре са стиковани една с друга, така че в пчелните пити посредством тези разположени една до друга килийки - така се наричат - пространството се използва напълно.
към текста >>

Ако си представите клетките с друга форма, между тях винаги ще остане промеждутъчно пространство.
Едната клетка е построена до другата. Те много добре са стиковани една с друга, така че в пчелните пити посредством тези разположени една до друга килийки - така се наричат - пространството се използва напълно. Ако се попита: защо пчелите инстинктивно строят такива килийки? - хората обикновено казват: това е, за да се използва по-добре пространството. Това изобщо е вярно. Ако си представите клетките с друга форма, между тях винаги ще остане промеждутъчно пространство. А при посочената форма такова промеждутъчно пространство не остава, а всички клетки плътно прилягат една до друга, така че обемът на пчелната пита се използва изцяло. Това, без съмнение, е основно. Но не и единствено. Помислете за следното: тук вътре се намира малка ларва, личинка, и тя отвсякъде е запечатана; само не трябва да се мисли, че в природата може да има място, където не действат никакви сили. Цялата тази шестоъгълна къщичка, къщичка, ограничена от шест повърхности, също притежава сила, при това именно вътре в себе си; работата би била съвсем друга, ако личинката се намираше вътре в сфера.
към текста >>

А при посочената форма такова промеждутъчно пространство не остава, а всички клетки плътно прилягат една до друга, така че обемът на пчелната пита се използва изцяло.
Те много добре са стиковани една с друга, така че в пчелните пити посредством тези разположени една до друга килийки - така се наричат - пространството се използва напълно. Ако се попита: защо пчелите инстинктивно строят такива килийки? - хората обикновено казват: това е, за да се използва по-добре пространството. Това изобщо е вярно. Ако си представите клетките с друга форма, между тях винаги ще остане промеждутъчно пространство. А при посочената форма такова промеждутъчно пространство не остава, а всички клетки плътно прилягат една до друга, така че обемът на пчелната пита се използва изцяло. Това, без съмнение, е основно. Но не и единствено. Помислете за следното: тук вътре се намира малка ларва, личинка, и тя отвсякъде е запечатана; само не трябва да се мисли, че в природата може да има място, където не действат никакви сили. Цялата тази шестоъгълна къщичка, къщичка, ограничена от шест повърхности, също притежава сила, при това именно вътре в себе си; работата би била съвсем друга, ако личинката се намираше вътре в сфера. Това, че тя е заключена вътре в такава шестоъгълна къщичка, има в природата съвсем особено значение.
към текста >>

На вас вече ви съобщиха за още един твърде забележителен факт: в целия кошер се намират различни видове клетки.
Това, че тя е заключена вътре в такава шестоъгълна къщичка, има в природата съвсем особено значение. В тялото на личинката се отпечатва тази форма, тя усеща после, че в своя ранен стадий, когато е била още мека, се е намирала в такава шестоъгълна клетка. И благодарение на силата, която тук е поела в себе си, самата тя строи след това същите килийки. Тук вътре са затворени силите, благодарение на които въобще работи пчелата. Това е първото, на което трябва да обърнем внимание. На вас вече ви съобщиха за още един твърде забележителен факт: в целия кошер се намират различни видове клетки. Както предполагам, пчеларят лесно ще различи клетка на пче-ла-работничка от клетка на търтей. Това не е много трудно, нали така? И още по-лесно за него ще бъде да различи клетка на пчела-работничка или търтей от клетка на пчела-майка, защото клетката на пчелата-майка има съвсем друга форма: тя прилича на торбичка. В кошера те са много малко. Така че може да се каже: пчелите-работнички и търтеите - тоест самците, «мъжете», това са търтеите, - всички те се развиват в такива шестоъгълни клетки, докато пчелата-майка се развива в своего рода торбичка.
към текста >>

Така че може да се каже: пчелите-работнички и търтеите - тоест самците, «мъжете», това са търтеите, - всички те се развиват в такива шестоъгълни клетки, докато пчелата-майка се развива в своего рода торбичка.
На вас вече ви съобщиха за още един твърде забележителен факт: в целия кошер се намират различни видове клетки. Както предполагам, пчеларят лесно ще различи клетка на пче-ла-работничка от клетка на търтей. Това не е много трудно, нали така? И още по-лесно за него ще бъде да различи клетка на пчела-работничка или търтей от клетка на пчела-майка, защото клетката на пчелата-майка има съвсем друга форма: тя прилича на торбичка. В кошера те са много малко. Така че може да се каже: пчелите-работнички и търтеите - тоест самците, «мъжете», това са търтеите, - всички те се развиват в такива шестоъгълни клетки, докато пчелата-майка се развива в своего рода торбичка. На нея не й се налага да се оглежда в обкръжение, създадено от плоски повърхности. Към това се добавя и нещо друго. Виждате ли, господа, на пчелата-майка, за да се развие напълно, да се формира изцяло и стане пълноценна пчелна майка, са й необходими само шестнадесет дни. Тогава тя става напълно съзряла. А на пчелата-работничка й трябват примерно двадесет и един дена, тоест по-дълъг период от време.
към текста >>

В главата на човека, както е известно, има нерви, кръвоносни съдове и освен това, така наречените белтъчни клетки, запазващи сферична форма.
За да може пчелата-майка да остава в соларната зона, тя не трябва да се намира в клетка с ъгли, а трябва да бъде в кръгла клетка. Тук тя остава под влиянието на Слънцето. А сега, господа, ще стане дума за това, което действително би могло да пробуди във всеки човек изключителен интерес към пчеларството. Защото в пчелния кошер всъщност става - макар и с малки изменения - същото, което става в главата на човека. Единствено в човешката глава не така интензивно нарастват субстанциите. В главата на човека, както е известно, има нерви, кръвоносни съдове и освен това, така наречените белтъчни клетки, запазващи сферична форма. Те винаги са някъде вътре. Така че в човешката глава ние също имаме троичност. Обаче нервите също се състоят от отделни клетки; те не достигат до стадия на живите същества само защото са прикрити от всички страни от природата; впрочем тези нерви биха искали да станат животни, те имат тенденция да станат малки животни. Ако нервните клетки в човешката глава биха могли да се развиват във всички страни при същите условия, каквито съществуват в кошера, тези нервни клетки биха станали търтеи. Клетките на кръвта, плуващи в съдовете, биха станали пчели-работнички.
към текста >>

Обаче нервите също се състоят от отделни клетки; те не достигат до стадия на живите същества само защото са прикрити от всички страни от природата; впрочем тези нерви биха искали да станат животни, те имат тенденция да станат малки животни.
Защото в пчелния кошер всъщност става - макар и с малки изменения - същото, което става в главата на човека. Единствено в човешката глава не така интензивно нарастват субстанциите. В главата на човека, както е известно, има нерви, кръвоносни съдове и освен това, така наречените белтъчни клетки, запазващи сферична форма. Те винаги са някъде вътре. Така че в човешката глава ние също имаме троичност. Обаче нервите също се състоят от отделни клетки; те не достигат до стадия на живите същества само защото са прикрити от всички страни от природата; впрочем тези нерви биха искали да станат животни, те имат тенденция да станат малки животни. Ако нервните клетки в човешката глава биха могли да се развиват във всички страни при същите условия, каквито съществуват в кошера, тези нервни клетки биха станали търтеи. Клетките на кръвта, плуващи в съдовете, биха станали пчели-работнички. А белтъчните клетки, които заемат особено положение в средата на главата и чието развитие става в най-кратък срок, би могло да се сравни с пчелата-майка. Така че в главата на човека имаме работа с тези три сили. Работничките доставят в къщи това, което те са събрали от растенията, преработват го в своето собствено телце във восък и правят от него съвсем удивителните по строеж килийки.
към текста >>

Ако нервните клетки в човешката глава биха могли да се развиват във всички страни при същите условия, каквито съществуват в кошера, тези нервни клетки биха станали търтеи.
Единствено в човешката глава не така интензивно нарастват субстанциите. В главата на човека, както е известно, има нерви, кръвоносни съдове и освен това, така наречените белтъчни клетки, запазващи сферична форма. Те винаги са някъде вътре. Така че в човешката глава ние също имаме троичност. Обаче нервите също се състоят от отделни клетки; те не достигат до стадия на живите същества само защото са прикрити от всички страни от природата; впрочем тези нерви биха искали да станат животни, те имат тенденция да станат малки животни. Ако нервните клетки в човешката глава биха могли да се развиват във всички страни при същите условия, каквито съществуват в кошера, тези нервни клетки биха станали търтеи. Клетките на кръвта, плуващи в съдовете, биха станали пчели-работнички. А белтъчните клетки, които заемат особено положение в средата на главата и чието развитие става в най-кратък срок, би могло да се сравни с пчелата-майка. Така че в главата на човека имаме работа с тези три сили. Работничките доставят в къщи това, което те са събрали от растенията, преработват го в своето собствено телце във восък и правят от него съвсем удивителните по строеж килийки. Господа, клетките на кръвта в главата на човека правят същото!
към текста >>

Клетките на кръвта, плуващи в съдовете, биха станали пчели-работнички.
В главата на човека, както е известно, има нерви, кръвоносни съдове и освен това, така наречените белтъчни клетки, запазващи сферична форма. Те винаги са някъде вътре. Така че в човешката глава ние също имаме троичност. Обаче нервите също се състоят от отделни клетки; те не достигат до стадия на живите същества само защото са прикрити от всички страни от природата; впрочем тези нерви биха искали да станат животни, те имат тенденция да станат малки животни. Ако нервните клетки в човешката глава биха могли да се развиват във всички страни при същите условия, каквито съществуват в кошера, тези нервни клетки биха станали търтеи. Клетките на кръвта, плуващи в съдовете, биха станали пчели-работнички. А белтъчните клетки, които заемат особено положение в средата на главата и чието развитие става в най-кратък срок, би могло да се сравни с пчелата-майка. Така че в главата на човека имаме работа с тези три сили. Работничките доставят в къщи това, което те са събрали от растенията, преработват го в своето собствено телце във восък и правят от него съвсем удивителните по строеж килийки. Господа, клетките на кръвта в главата на човека правят същото! Те се разхождат от главата по цялото тяло.
към текста >>

А белтъчните клетки, които заемат особено положение в средата на главата и чието развитие става в най-кратък срок, би могло да се сравни с пчелата-майка.
Те винаги са някъде вътре. Така че в човешката глава ние също имаме троичност. Обаче нервите също се състоят от отделни клетки; те не достигат до стадия на живите същества само защото са прикрити от всички страни от природата; впрочем тези нерви биха искали да станат животни, те имат тенденция да станат малки животни. Ако нервните клетки в човешката глава биха могли да се развиват във всички страни при същите условия, каквито съществуват в кошера, тези нервни клетки биха станали търтеи. Клетките на кръвта, плуващи в съдовете, биха станали пчели-работнички. А белтъчните клетки, които заемат особено положение в средата на главата и чието развитие става в най-кратък срок, би могло да се сравни с пчелата-майка. Така че в главата на човека имаме работа с тези три сили. Работничките доставят в къщи това, което те са събрали от растенията, преработват го в своето собствено телце във восък и правят от него съвсем удивителните по строеж килийки. Господа, клетките на кръвта в главата на човека правят същото! Те се разхождат от главата по цялото тяло. А ако например почнете да разглеждате кост, костна тъкан, там навсякъде ще намерите шестоъгълни клетки.
към текста >>

Господа, клетките на кръвта в главата на човека правят същото!
Ако нервните клетки в човешката глава биха могли да се развиват във всички страни при същите условия, каквито съществуват в кошера, тези нервни клетки биха станали търтеи. Клетките на кръвта, плуващи в съдовете, биха станали пчели-работнички. А белтъчните клетки, които заемат особено положение в средата на главата и чието развитие става в най-кратък срок, би могло да се сравни с пчелата-майка. Така че в главата на човека имаме работа с тези три сили. Работничките доставят в къщи това, което те са събрали от растенията, преработват го в своето собствено телце във восък и правят от него съвсем удивителните по строеж килийки. Господа, клетките на кръвта в главата на човека правят същото! Те се разхождат от главата по цялото тяло. А ако например почнете да разглеждате кост, костна тъкан, там навсякъде ще намерите шестоъгълни клетки. Кръвта, циркулираща по цялото тяло, изпълнява такава работа, която извършват пчелите в кошера. При другите клетки, при мускулните клетки също се запазва сходството - защото и мускулните клетки приличат на восъчните килийки на пчелите, само че те твърде бързо се отпускат, по-меки са и тук сходството е по-слабо забележимо. В костите това по-лесно се забелязва, когато ги изследваме.
към текста >>

А ако например почнете да разглеждате кост, костна тъкан, там навсякъде ще намерите шестоъгълни клетки.
А белтъчните клетки, които заемат особено положение в средата на главата и чието развитие става в най-кратък срок, би могло да се сравни с пчелата-майка. Така че в главата на човека имаме работа с тези три сили. Работничките доставят в къщи това, което те са събрали от растенията, преработват го в своето собствено телце във восък и правят от него съвсем удивителните по строеж килийки. Господа, клетките на кръвта в главата на човека правят същото! Те се разхождат от главата по цялото тяло. А ако например почнете да разглеждате кост, костна тъкан, там навсякъде ще намерите шестоъгълни клетки. Кръвта, циркулираща по цялото тяло, изпълнява такава работа, която извършват пчелите в кошера. При другите клетки, при мускулните клетки също се запазва сходството - защото и мускулните клетки приличат на восъчните килийки на пчелите, само че те твърде бързо се отпускат, по-меки са и тук сходството е по-слабо забележимо. В костите това по-лесно се забелязва, когато ги изследваме. Така че кръвта също има силите, които има пчелата-работничка. Да, господа, при това могат да се изучават връзките по време.
към текста >>

При другите клетки, при мускулните клетки също се запазва сходството - защото и мускулните клетки приличат на восъчните килийки на пчелите, само че те твърде бързо се отпускат, по-меки са и тук сходството е по-слабо забележимо.
Работничките доставят в къщи това, което те са събрали от растенията, преработват го в своето собствено телце във восък и правят от него съвсем удивителните по строеж килийки. Господа, клетките на кръвта в главата на човека правят същото! Те се разхождат от главата по цялото тяло. А ако например почнете да разглеждате кост, костна тъкан, там навсякъде ще намерите шестоъгълни клетки. Кръвта, циркулираща по цялото тяло, изпълнява такава работа, която извършват пчелите в кошера. При другите клетки, при мускулните клетки също се запазва сходството - защото и мускулните клетки приличат на восъчните килийки на пчелите, само че те твърде бързо се отпускат, по-меки са и тук сходството е по-слабо забележимо. В костите това по-лесно се забелязва, когато ги изследваме. Така че кръвта също има силите, които има пчелата-работничка. Да, господа, при това могат да се изучават връзките по време. Клетките, които се образуват в ембриона първи и след това спират развитието си - белтъчните клетки, - това са тези клетки, които съществуват на най-ранните стадии на ембриогенезата. Другите, клетките на кръвта, възникват малко по-късно и най-накрая се появяват нервните клетки.
към текста >>

Клетките, които се образуват в ембриона първи и след това спират развитието си - белтъчните клетки, - това са тези клетки, които съществуват на най-ранните стадии на ембриогенезата.
Кръвта, циркулираща по цялото тяло, изпълнява такава работа, която извършват пчелите в кошера. При другите клетки, при мускулните клетки също се запазва сходството - защото и мускулните клетки приличат на восъчните килийки на пчелите, само че те твърде бързо се отпускат, по-меки са и тук сходството е по-слабо забележимо. В костите това по-лесно се забелязва, когато ги изследваме. Така че кръвта също има силите, които има пчелата-работничка. Да, господа, при това могат да се изучават връзките по време. Клетките, които се образуват в ембриона първи и след това спират развитието си - белтъчните клетки, - това са тези клетки, които съществуват на най-ранните стадии на ембриогенезата. Другите, клетките на кръвта, възникват малко по-късно и най-накрая се появяват нервните клетки. Именно така става и в кошера! Само че човек си изгражда тяло, което видимо му принадлежи, а пчелите също си строят тяло - това са питите с килийките. Тази восъчна постройка има аналогия с това, което става вътре в нашето тяло, макар и това да не може да се открие с такава лекота; кръвните клетки произвеждат нещо подобно на восъка. Ние самите сме създадени от своеобразен восък, подобно на това, както пчелите формират пити в кошера.
към текста >>

Другите, клетките на кръвта, възникват малко по-късно и най-накрая се появяват нервните клетки.
При другите клетки, при мускулните клетки също се запазва сходството - защото и мускулните клетки приличат на восъчните килийки на пчелите, само че те твърде бързо се отпускат, по-меки са и тук сходството е по-слабо забележимо. В костите това по-лесно се забелязва, когато ги изследваме. Така че кръвта също има силите, които има пчелата-работничка. Да, господа, при това могат да се изучават връзките по време. Клетките, които се образуват в ембриона първи и след това спират развитието си - белтъчните клетки, - това са тези клетки, които съществуват на най-ранните стадии на ембриогенезата. Другите, клетките на кръвта, възникват малко по-късно и най-накрая се появяват нервните клетки. Именно така става и в кошера! Само че човек си изгражда тяло, което видимо му принадлежи, а пчелите също си строят тяло - това са питите с килийките. Тази восъчна постройка има аналогия с това, което става вътре в нашето тяло, макар и това да не може да се открие с такава лекота; кръвните клетки произвеждат нещо подобно на восъка. Ние самите сме създадени от своеобразен восък, подобно на това, както пчелите формират пити в кошера. Значи така: човек има глава и главата работи над голямото тяло, което по същество представлява кошер; между майката и пчелите-работнички в кошера се поддържат такива съотношения, както между сферичните белтъчни клетки и кръвта.
към текста >>

Тази восъчна постройка има аналогия с това, което става вътре в нашето тяло, макар и това да не може да се открие с такава лекота; кръвните клетки произвеждат нещо подобно на восъка.
Да, господа, при това могат да се изучават връзките по време. Клетките, които се образуват в ембриона първи и след това спират развитието си - белтъчните клетки, - това са тези клетки, които съществуват на най-ранните стадии на ембриогенезата. Другите, клетките на кръвта, възникват малко по-късно и най-накрая се появяват нервните клетки. Именно така става и в кошера! Само че човек си изгражда тяло, което видимо му принадлежи, а пчелите също си строят тяло - това са питите с килийките. Тази восъчна постройка има аналогия с това, което става вътре в нашето тяло, макар и това да не може да се открие с такава лекота; кръвните клетки произвеждат нещо подобно на восъка. Ние самите сме създадени от своеобразен восък, подобно на това, както пчелите формират пити в кошера. Значи така: човек има глава и главата работи над голямото тяло, което по същество представлява кошер; между майката и пчелите-работнички в кошера се поддържат такива съотношения, както между сферичните белтъчни клетки и кръвта. А нервите постоянно се разрушават, нервите постоянно се износват, ние износваме нашата нервна система. Ние наистина не си избиваме нервите, както пчелите си избиват търтеите - иначе бихме умирали всяка година, - но въпреки това нашите нерви всяка година отслабват. Човек умира поради това, че нервите му стават все по-слаби.
към текста >>

Значи така: човек има глава и главата работи над голямото тяло, което по същество представлява кошер; между майката и пчелите-работнички в кошера се поддържат такива съотношения, както между сферичните белтъчни клетки и кръвта.
Другите, клетките на кръвта, възникват малко по-късно и най-накрая се появяват нервните клетки. Именно така става и в кошера! Само че човек си изгражда тяло, което видимо му принадлежи, а пчелите също си строят тяло - това са питите с килийките. Тази восъчна постройка има аналогия с това, което става вътре в нашето тяло, макар и това да не може да се открие с такава лекота; кръвните клетки произвеждат нещо подобно на восъка. Ние самите сме създадени от своеобразен восък, подобно на това, както пчелите формират пити в кошера. Значи така: човек има глава и главата работи над голямото тяло, което по същество представлява кошер; между майката и пчелите-работнички в кошера се поддържат такива съотношения, както между сферичните белтъчни клетки и кръвта. А нервите постоянно се разрушават, нервите постоянно се износват, ние износваме нашата нервна система. Ние наистина не си избиваме нервите, както пчелите си избиват търтеите - иначе бихме умирали всяка година, - но въпреки това нашите нерви всяка година отслабват. Човек умира поради това, че нервите му стават все по-слаби. Тогава ние вече не сме в състояние да усещаме тялото; човек умира именно тогава, когато той износи своите нерви. Ако погледнете главата, която всъщност е отражение на пчелния кошер, ще забележите, че всичко в тази глава е защитено.
към текста >>

57. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Облагородената смокиня е започнала да съдържа восък и тук, вътре, в ствола, восъкът придобива подредени, приличащи на клетки форми.
Така че облагородената смокиня, сладката смокиня израства на дърво, в което се осъществява вътрешно восъко-образуване. Тук можете да откриете праобраза на това, което намира израз в пчеларството. Но ако се заемете за работата сериозно, би трябвало да вземете ствол на смокиня, да направите срез и тогава, вглеждайки се, ще откриете следната картинка (вж. рис.), приличаща на восъчни килийки. От восъка, който се съдържа вътре, в ствола, се образуват израстъци, приличащи по вид на пчелни килийки. Облагородената смокиня е започнала да съдържа восък и тук, вътре, в ствола, восъкът придобива подредени, приличащи на клетки форми. Така че може да се каже: разглеждайки този процес на облагородяване, имаме работа с процес на образуване на мед, неизлизащ от рамките на природния процес, само че медът в този случай остава вътре, в смокинята. Пчелите изкарват - ако ми бъде позволено да се изразя така, - изкарват на светло това, което при облагородяването на смокинята самата природа удържа вътре - в скрито състояние. Пчелите изкарват това на светло. Благодарение на това се появява и восъкът, който в противен случай би оставал вътре, в дървото, образувайки специфичните природни килийки, които обаче не са така ясни и масивни, както в питите, които ту се появяват, ту отново изчезват, премествайки се нагоре по смокинята. Тук се крие цялото пчеларство, само че то се осъществява по вътрешен начин, в самото дърво, така че цялата природа се проявява в ролята на пчеларя.
към текста >>

Удивително зрелище представлява това изкусно съединяване на восъчните клетки в питите, вътре в които се намира медът!
В този момент на нея не й е нужно да преобразува растителната субстанция в мастилено орехче, а директно извлича от растенията нектар. Тя не преминава на друго дърво, което да стане от това восъкосъдържащо; този восък, който в случая с осата би се образувал в самия ствол, пчелата изработва в своя собствен организъм и строи пити, а след това отделя тук донесения в гушката нектар, превръщащ се в мед; докато при осите този мед, при облагородяването на смокинята, запълва самата смокиня подобно на сок. Може да се каже: пчелата изважда на светло процеса, който в противен случай в природата би протичал в скрит вид в дървото, проявявайки се в отношенията между дървото и осата. С този пример вие можете с цялата яснота да видите какво всъщност представлява кошерът с толкова изкусно построените пити с восъчни килийки. Защото това е удивително зрелище, нали така, господин Мюлер? Удивително зрелище представлява това изкусно съединяване на восъчните клетки в питите, вътре в които се намира медът! Да, господа, трябва само да погледнете към това и ще си кажете: дявол го взел, пчелите в своите чудни восъчни пити възпроизвеждат нещо като изкуствено построен дървесен ствол с неговите разклонения! Те не проникват в самото дърво, за да отложат своите яйца, а строят за себе си във външния свят някакво отражение на дърво и ролята на растящите смокини тук изпълнява медът, с който те запълват подготвените пити. Това, което правят пчелите, е своего рода подражание на процеса на изкуствено облагородяване на смокинята. Този поглед, действително проникващ във вътрешните дълбини на природата, ще ви покаже как би могло да се учим от самата природа. Необходимо е да се учим от природата, но трябва да умеем да правим това.
към текста >>

58. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но те вече не се занимават със строителство на клетки.
Но особено предпочитани от мравките са изгнили части от дървета. Мравките намират това, което им е нужно, за да дострояват съоръжението, което те са издигнали от земни частички. Те търсят дървесина, останала след отрязване на дървото и отиват към остатъците под дънера. Те отиват към това, което е станало съвсем втвърдена кора и сърцевина на дървото, отмъкват я и строят от този материал своето гнездо. И така, мравките използват за своята постройка най-твърд материал. Но те вече не се занимават със строителство на клетки. Това не им е свойствено. Те използват твърд материал. Можете да видите: пчелите използват материала, който се намира в самия цвят. От него те правят своите восъчни килийки, но в същото време те получават от този цветен нектар своята храна. При осите материалът е по-твърд, те също го използват за строителство на клетки, той е подобен на хартия.
към текста >>

При осите материалът е по-твърд, те също го използват за строителство на клетки, той е подобен на хартия.
Но те вече не се занимават със строителство на клетки. Това не им е свойствено. Те използват твърд материал. Можете да видите: пчелите използват материала, който се намира в самия цвят. От него те правят своите восъчни килийки, но в същото време те получават от този цветен нектар своята храна. При осите материалът е по-твърд, те също го използват за строителство на клетки, той е подобен на хартия. Това е по-твърд материал, но той е тънък и затова по-чуплив от медените пити, но сам по себе си той е по-твърд. Осите вече започват да проявяват гастрономичен интерес към листните въшки; но те също се хранят подобно на пчелите, употребявайки това, което се намира вътре в растението. Обаче мравките, които употребяват само твърди строителни материали, които могат да правят само проходи в земята и да създават кухини, мравките, които вече не строят пити с килийки - те особено обичат листните въшки. Мравките специално намират листни въшки, замъкват ги в своята постройка и вие можете да откриете в мравуняка листни въшки. Това е много интересно.
към текста >>

Има наистина огромна разлика между пчелните пити, построени от восък, гнездата на осите от хартия и мравуняците, който се строят по по-външен начин и вече нямат клетки.
Мравките нямат повече сили да строят килийки, те въпреки това, което успяват да извлекат от цветята, винаги трябва да имат тази добавка от своите малки мравешки обори, иначе няма да успеят да живеят. Виждате, че съществуват интересни взаимоотношения между цветята и животинския свят. Пчелите използват изключително цветен нектар. Другите, осите и особено мравките, са ориентирани към това, цветният нектар да премине първо през животно, а след това да отиде за храна. Затова те могат да използват за своите съоръжения това, което няма отношение към цветния нектар. Има наистина огромна разлика между пчелните пити, построени от восък, гнездата на осите от хартия и мравуняците, който се строят по по-външен начин и вече нямат клетки. Това е обусловено от големите разлики в храненето.
към текста >>

59. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

И това, което става в случая с пчелата навън, трябва постоянно да го прави и човекът: той трябва да строи килийки, тоест клетки.
Пчелата-дървогнезд, за която говорих, е особено интересна с това, че тя изгризва дърво, което вече е лишено от живот. И ако тази пчела-дървогнезд не би могла да използва това дърво както трябва, тя би почнала да си търси друго местопребиваване. Тази пчела никога не прави своето гнездо в (живо) дърво, а само в загниваща дървесина, на такива места, където гредите или подпорите са почнали да загниват - там тя отлага яйцата си, като първо си строи гнездо. Ако се изучи връзката на загниващата дървесина с пчелата-дървогнезд, може да се направи извод, че ставащото в загниващото дърво постоянно става и в човешкото тяло. То започва да загнива и ако гниенето стане твърде силно, тялото умира. И това, което става в случая с пчелата навън, трябва постоянно да го прави и човекът: той трябва да строи килийки, тоест клетки. А това той може да прави само защото превръща растителното начало, пронизано с оксалова киселина, в мравчена киселина, превръща го в нещо, което е пронизано от мравчена киселина. Сега вие бихте могли да кажете: а какво значение за природа има всичко това като цяло? Господа, да помислим за всички тези подпори и греди, направени от дърво и поизгни-ли. Ако пчелите-дървогнезди никога не се приближаваха към тези стълбове, това би било много приятно за хората, тъй като пчелите бързо се размножават и след година такъв стълб би могъл да падне, тъй като те го изяждат отвътре. Размножаването на тези пчели не е много приятно за човека, затова пък е много по-приятно за природата.
към текста >>

По такъв начин, без да прекъсва, тя строи по-нататък, докато цялото пространство не се окаже запълнено от колония клетки.
Грижовната майка се откъсва от заниманието си не за дълго, за да направи някой полет до цветята, да хапне и да събере нови сили. Май още не е свършил, а тръбата вече е готова. В долната част се доставя мед в нужното количество и се смесва с цветен прашец, след това се отлага яйцето, а после, на височина, колкото е дебелината на прохода, се прави покривче във вид на концентрични пръстенчета от смесени стърготини. Първата килийка се затваря и по този начин се образува под за втората, горестоящата. В нея се складира същата порция храна и отново се отлага яйце. По такъв начин, без да прекъсва, тя строи по-нататък, докато цялото пространство не се окаже запълнено от колония клетки. След няколко дни се излюпва млада личинка, тя лежи свита и в течение на три седмици расте, запълвайки кухината на килийката. След това тя се завива в пашкул. Тъй като тя е най-отдолу и най-старша, се развива преди всички, след това следва втората, а най-горната е последна. Ще чака ли първата, докато последната сестра не съзрее и не прокара път от затвора? Не, тя се гъне и движи напред, в съответствие с извивките на пространството.
към текста >>

60. Бележки. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

По такъв начин, без да прекъсва, тя строи по-нататък, докато цялото пространство не се окаже запълнено от колония клетки.
Грижовната майка се откъсва от заниманието си не за дълго, за да направи някой полет до цветята, да хапне и да събере нови сили. Май още не е свършил, а тръбата вече е готова. В долната част се доставя мед в нужното количество и се смесва с цветен прашец, след това се отлага яйцето, а после, на височина, колкото е дебелината на прохода, се прави покривче във вид на концентрични пръстенчета от смесени стърготини. Първата килийка се затваря и по този начин се образува под за втората, горестоящата. В нея се складира същата порция храна и отново се отлага яйце. По такъв начин, без да прекъсва, тя строи по-нататък, докато цялото пространство не се окаже запълнено от колония клетки. След няколко дни се излюпва млада личинка, тя лежи свита и в течение на три седмици расте, запълвайки кухината на килийката. След това тя се завива в пашкул. Тъй като тя е най-отдолу и най-старша, се развива преди всички, след това следва втората, а най-горната е последна. Ще чака ли първата, докато последната сестра не съзрее и не прокара път от затвора? Не, тя се гъне и движи напред, в съответствие с извивките на пространството.
към текста >>

61. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Тук, в деленето на клетките и изграждането на физическото човешко тяло, действа външната природна сила, докато в обкръжаващата течност, която впоследствие се изхвърля като отпадък, действа духовно-ду-шевното начало.
Но освен това, което съществува по такъв начин, около човека (ембриона) в майчиното тяло постоянно съществува уплътнена, слизеста течност. Тази слизеста течност (изобразява я на рисунката) заема в матката мястото около (плода). Тази слизеста, плътна течност, с различни по-плътни образувания, по време на раждането се изхвърля във вид на така наречената плацента. Нея я разглеждат като отпадък, като нещо, което няма значение, тъй като в днешно време всичко, което се създава в живото същество и излиза извън него, се разглежда като отпадък. Но всъщност това не е така. Тук, в деленето на клетките и изграждането на физическото човешко тяло, действа външната природна сила, докато в обкръжаващата течност, която впоследствие се изхвърля като отпадък, действа духовно-ду-шевното начало. Това духовно-душевно начало първо се намира в обкръжението на малкото човешко тяло (ембриона): едва после то се вмъква в човешкото тяло. Духът следва всъщност да се търси в това, което по-късно се изхвърля като отпадък. Това е извънредно важно, макар, разбира се, да може много да ни учуди. В настояще време изследванията на духовното начало се игнорират. Един мой приятел, на основата на моите данни, си постави задача да изследва плацентата: по какъв начин тя постепенно отдава духа в ембриона, във физическото като такова.
към текста >>

НАГОРЕ

1.8351171016693