Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
40
резултата от
26
текста с точна фраза : '
Индийци
'.
1.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Мнозина от древните
индийци
се нуждаеха от съвсем кратка подготовка, за да съживят току що угасналите си способности за наблюдение в свръхсетивния свят.
При много от тези хора сърцето и душата се стремяха към подобни свръхсетивни опитности. Всъщност мъдрото ръководство на съдбата доведе тук, в Южна Азия, поколенията от най-добрата част на атлантското население. Друга част от жителите бяха дошли тук през други периоди от време. За тази човешка общност споменатият Христов Посветен определи като Учители своите седем избрани ученици. Те предадоха на този народ своята мъдрост и своите заповеди.
Мнозина от древните индийци се нуждаеха от съвсем кратка подготовка, за да съживят току що угасналите си способности за наблюдение в свръхсетивния свят.
Защото копнежът по този свят беше основно настроение на индийската душа. В този свят, така усещаха те, е прародината на човешкия род. От този свят те са пренесени долу, където са валидни сетивните възприятия и свързания с тях разум. За истински, те приемаха свръхсетивния свят, а сетивният свят за тях беше измама за човешките възприятия, една илюзия (Майя). И древните индийци се стремяха с всички средства да проникнат отново в истинския свят.
към текста >>
И древните
индийци
се стремяха с всички средства да проникнат отново в истинския свят.
Мнозина от древните индийци се нуждаеха от съвсем кратка подготовка, за да съживят току що угасналите си способности за наблюдение в свръхсетивния свят. Защото копнежът по този свят беше основно настроение на индийската душа. В този свят, така усещаха те, е прародината на човешкия род. От този свят те са пренесени долу, където са валидни сетивните възприятия и свързания с тях разум. За истински, те приемаха свръхсетивния свят, а сетивният свят за тях беше измама за човешките възприятия, една илюзия (Майя).
И древните индийци се стремяха с всички средства да проникнат отново в истинския свят.
Те не изпитваха никакъв интерес към илюзорния сетивен свят или само дотолкова, доколкото той се явяваше като едно було пред свръхсетивния свят. Влиянието, което седемте велики Учители можеха да упражняват върху тези хора, беше огромно. Всичко, което те им откриваха, попадаше дълбоко в индийските души. Те можеха да действуват дори магически върху своите ученици, защото чрез притежаваните от тях етерни и астрални тела, те поемаха в себе си висши сили. Всъщност те не поучаваха, а действуваха като с вълшебни сили от една личност на друга.
към текста >>
Това, което разбираме под думите „древни
индийци
" не съвпада с общоприетото мнение.
Така от единението на седемте Учители се получаваше величественият образ на едно познание, което беше насочено към свръхсетивния свят. За това познание, в древния атлантски оракул можеха да говорят само отделни Посветени. Те съзираха ръководните принципи на космическия свят и дискретно загатваха за великия Слънчев Дух, засега скрит, властвуващ над онези, които се откриваха на седемте Учители.
Това, което разбираме под думите „древни индийци" не съвпада с общоприетото мнение.
Официални документи за тази епоха не съществуват. Народът, назовавай обикновено с името „индийски", отговаря на една много по-късна степен от историческото му развитие. Тук трябва да посочим първата следатлантска епоха на Земята, когато споменаваната сега „индийска" култура беше господстваща; после се разви втората следатлантска епоха, която в тази книга ще означаваме като „древно-персийска", а още по-късно се разви „египетско-халдейската" култура, за която също ще стане дума. По времето на тази втора и трета следатлантски култури, „древна" Индия също минава през една втора и трета епоха. Тъкмо за тази трета епоха се отнася и всичко, което обикновено свързваме с древна Индия.
към текста >>
2.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче по определен начин това, което Заратустра имаше да даде на света, се различаваше основно от това, което Учителите, ръководните Личности имаха да дадат на древните
индийци
, което след това бе запазено в пленителните песни на Ведите, в дълбоката философия Веданта и което още има своите отзвуци в едно последно велико проблясване в откровението на великия Буда.
Ако искаме да разберем сега, какво означава Заратустра за човечеството, трябва да бъдем наясно върху въпроса, че той имаше да предаде определен вид светоглед, определен вид разбиране на света на определена част на човечеството, на една съвсем определена част от хората, докато други човешки течения, други народи, други области на човечеството имаха да внесат в общата култура на човечеството друг вид светоглед. И личността на Заратустра е затова интересна за нас, защото той живееше сред един народ, сред една област на народите, която на юг се сблъскваше непосредствено с друга област на народ, който имаше да дари на човечеството духовни блага, духовни течения по съвършено друг начин. Насочвайки нашия поглед към онези древни времена ние намираме на земята на древна Индия онези народи, чиито потомци по-късно видяха между себе си певците на Ведите. И на север от тази област, върху която се беше разпространило великото учение за Брахма, имаме онази област на един народ, която беше проникната от могъщия импулс на Заратустра.
Обаче по определен начин това, което Заратустра имаше да даде на света, се различаваше основно от това, което Учителите, ръководните Личности имаха да дадат на древните индийци, което след това бе запазено в пленителните песни на Ведите, в дълбоката философия Веданта и което още има своите отзвуци в едно последно велико проблясване в откровението на великия Буда.
към текста >>
3.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така ние разбираме най-добре един народ в смисъла на Духовната наука, като кажем: Тези съответни народи били те древните
индийци
, персийци, вавилонци, гърци или римляни са имали всеки един от тях определена мисия.
Старите ясновидски форми на съзнанието са се явявали в различни видове, в различни форми, според дарбите, темперамента на отделните народи. От тук имаме единството на старото ясновидско съзнание в различните митологии и езически религиозни изповедания, което намираме в преданието. Така ние можем да кажем: Това не е само едно отвлечено единство на това старо схващане на света, което имаме пред нас, а на най-различните народи и раси са били поверени най-различните мисии и чрез това общото съзнание е било оформено по най-различен начин. След това обаче, когато искаме да разберем това развитие на човечеството, ние трябва да вземем под внимание това, че то не е едно безсмислено редуване на култури, но през цялото развитие на човечеството преминава един смисъл. Така щото някоя форма на съзнанието се проявява в определена култура по-късно, защото по-късното има да прибави към по-раншното като един нов лист, като един нов цвят, защото общият смисъл на развитието на човечеството се проявява в редуващите се една след друга форми.
Така ние разбираме най-добре един народ в смисъла на Духовната наука, като кажем: Тези съответни народи били те древните индийци, персийци, вавилонци, гърци или римляни са имали всеки един от тях определена мисия.
Това, което може да живее в съзнанието на човечеството, се е оформило по един съвършено особен начин. Ние не разбираме тези народи, ако не сме в състояние да схванем тяхната съвсем особена, индивидуална своеобразност като тяхна мисия. Но общото развитие на човечеството върви така, че така да се каже за всяка една такава мисия е отредена една епоха. Когато тази епоха е изминала, тази съответна мисия е изпълнена. Съответната мисия беше отредена на един народ.
към текста >>
4.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
И съвременните
индийци
са потомци на тази първа подраса, чийто духовен живот още съществува в прадревните индийски Веди/*4/.
Ние сме в петата коренна раса на човечеството, която е населила Земята, откакто от потопите на океана се е издигнала твърдата почва, на която сега живеем. Откакто атлантската раса започна бавно да изчезва, оттогава на Земята доминира арийската коренна раса. Когато разгледаме себе си, тук в Европа ние сме петата подраса (културна епоха) на арийската коренна раса. Първата подраса живя в прадалечното минало в древна Индия.
И съвременните индийци са потомци на тази първа подраса, чийто духовен живот още съществува в прадревните индийски Веди/*4/.
Ведите наистина са само ехо от древната култура на Ришите. По онова време не е имало още писменост – имаше само традиция. След това идва 2-та, 3-та и 4-та подраси. Четвъртата подраса възприе християнството. След това от средата на Средните векове насам ние виждаме, че се оформя 5-та подраса, към която принадлежим ние и съседните народи.
към текста >>
Древните
индийци
от 1-та подраса са живели в условия, различни от нашите и в основата си са били различно организирани.
Древните индийци от 1-та подраса са живели в условия, различни от нашите и в основата си са били различно организирани.
Дори съвременните потомци, днешните индийци са съществено различно организирани от нашите европейски раси. Който като окултист изследва разликата, открива, че в древния индийски народ етерното тяло е било много по-малко привързано към физическото тяло. То не потъва така дълбоко в него и много по-лесно е можело да му се въздейства от астралното тяло. Резултатът от това е, че индийската раса може лесно да прехвърли нещо от астралното към етерното тяло, може лесно да работи върху етерното тяло. Това означава, че индиецът по-лесно може да достигне до някои по-висши възприятия чрез окултно обучение.
към текста >>
Дори съвременните потомци, днешните
индийци
са съществено различно организирани от нашите европейски раси.
Древните индийци от 1-та подраса са живели в условия, различни от нашите и в основата си са били различно организирани.
Дори съвременните потомци, днешните индийци са съществено различно организирани от нашите европейски раси.
Който като окултист изследва разликата, открива, че в древния индийски народ етерното тяло е било много по-малко привързано към физическото тяло. То не потъва така дълбоко в него и много по-лесно е можело да му се въздейства от астралното тяло. Резултатът от това е, че индийската раса може лесно да прехвърли нещо от астралното към етерното тяло, може лесно да работи върху етерното тяло. Това означава, че индиецът по-лесно може да достигне до някои по-висши възприятия чрез окултно обучение.
към текста >>
Нашето етерно тяло днес е много по-силно под влиянието на физическото тяло, отколкото е било при древните
индийци
.
Човешкият род се е променял през различните подраси.
Нашето етерно тяло днес е много по-силно под влиянието на физическото тяло, отколкото е било при древните индийци.
Ето защо ние трябва да работим много по-усилено и много по-вътрешно, за да можем да повлияем етерното тяло. Ние не можем да посягаме към полусънни представи. Ние трябва да работим със силно съсредоточване, трябва силно да съсредоточим нашата душа в чисто свръхсетивното, а не само посредством картинни понятия. Такова понятие, което довежда до силно съсредоточаване на нашето вътрешно същество, може тогава много по-силно да повлияе върху етерното тяло, привързано здраво към физическото тяло. За да може астралното тяло да работи върху етерното тяло, в ранните времена то е трябвало да бъде извличано от етерното тяло.
към текста >>
5.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Не може и дума да става, че първите представители на следатлантското човечество, древните
индийци
, са толкова различни от нас, за да употребим спрямо тях израза “раса”.
Онзи еволюционен период на човечеството, който предхождаше атлантската катастрофа - и в по-голямата си част се разигра на континента, заемащ място между днешна Европа н днешна Америка, древната Атлантида - ние също разделяме на седем последователни фази. За тези седем фази е валиден изразът “расово развитие”. Защото тези последователни степени, осъществени на древната Атлантида, бяха твърде различни откъм телесната, вътретелесната и външнотелесната си характеристика, като към външното тяло тук причисляваме и вътрешната конфигурация на мозъка, кръвта и другите телесни течности.
Не може и дума да става, че първите представители на следатлантското човечество, древните индийци, са толкова различни от нас, за да употребим спрямо тях израза “раса”.
Естествено, терминологичната приемственост е добре да се запази и често е наложително да прибягваме до това старо понятие за расите. Обаче покрай думата “раса” лесно може да се породи една погрешна представа, защото се пренебрегва нещо съществено: че диференциращият принцип, според който човечеството се разделя на различни групи, е много по-сложен от всичко, което съдържа понятието “раса”. Относно това, което ще замени нашата култура, културата след седмото подразделение, понятието “раса” изобщо не трябва да се употребява, защото тогава човечеството ще се диференцира според съвсем други закони.
към текста >>
Древните
индийци
- и то в много по-голяма степен, отколкото предполагаме - далеч не са склонни към ръчни действия, а към съзерцателно извисяване над материята.
През древноперсийската културна епоха се изгражда същинското астрално тяло или “сетивното тяло”;то е носител на действените човешки импулси и преходът от индийската към персийската култура се свежда до култивирането на материалния свят. Характерна за тази културна епоха е двигателната активност на ръцете и всичко, свързано с нея, с една дума - трудът.
Древните индийци - и то в много по-голяма степен, отколкото предполагаме - далеч не са склонни към ръчни действия, а към съзерцателно извисяване над материята.
За да си припомнят предишните състояния, те трябваше да се вглъбяват дълбоко в себе си. Ето защо, в общи линии, индийското посвещение (Йога) държи толкова много на етерното тяло и неговото развитие.
към текста >>
6.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
вие самите въплътени като
индийци
); запечатано е във вас това, което Персийците, Египтяните, Гърците, Римляните са записали в душата и което и нашата културна епоха записва в нея.
Да си представим душата, как тя чака, как носи затвореното в нея отвъд войната на всички против всички. Тя е запечатана 7 пъти. Всяка културна епоха е сложила на нея един печат. Във вас е запечатано това, което Индийците са записали в душите си (т.е.
вие самите въплътени като индийци); запечатано е във вас това, което Персийците, Египтяните, Гърците, Римляните са записали в душата и което и нашата културна епоха записва в нея.
Тези печати ще бъдат разтворени, т.е. нещата ще се изявят външно, след великата война на всички против всички. А принципът, силата, която води хората до там, щото истинските плодове на нашите културни епохи да се явят върху лицата, този принцип, тази сила ние трябва да виждаме в Христа Исуса. 7 печата трябва да бъдат разтворени в една книга. Коя е тази книга?
към текста >>
7.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ако се вгледаме в това, което е непосредствено вързано с нашата тема, ние ще открием една обширна област: ние виждаме гигантските пирамиди, загадъчния сфинкс; ще видим че душите, които принадлежаха на древните
индийци
, после бяха въплътени в египтяните, а са въплътени също и днес.
Ако се вгледаме в това, което е непосредствено вързано с нашата тема, ние ще открием една обширна област: ние виждаме гигантските пирамиди, загадъчния сфинкс; ще видим че душите, които принадлежаха на древните индийци, после бяха въплътени в египтяните, а са въплътени също и днес.
И ако внимателно вникнем в тази обща характеристика, пред очите ни ще се очертаят две явления, които ще ни покажат как можем да проследим тайнствените нишки между египетската и днешната култура още на свръхсетивно равнище. Ние споменахме закона за повторението в различните епохи; ако обаче го проследим в духовната област, то ще ни се стори още по-многозначително.
към текста >>
8.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Първата културна епоха, тази на древните
индийци
, можеше да си представи първата Земна епоха; персите можеха да си спомнят втората Земна епоха, принципа на доброто и злото; древните египтяни си представяха третата Земна епоха с нейната троичност.
Сега ние се намираме в Петата следатлантска културна епоха. За какво можем да си спомняме сега ние?
Първата културна епоха, тази на древните индийци, можеше да си представи първата Земна епоха; персите можеха да си спомнят втората Земна епоха, принципа на доброто и злото; древните египтяни си представяха третата Земна епоха с нейната троичност.
Гръцката, древно-германската, римската културна епоха имаха своя Олимп. Гърците можеха да си спомнят най-вече образите на Боговете от Атлантида. После дойде новото време, Петата следатлантска епоха. За какво можеше да си спомня тя?
към текста >>
9.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Там учат децата, че първобитните народи са имали детински схващания: тези жалки
индийци
, които са вярвали в Брахма, изпълващ цялата вселена!
Ако физическите очи биха били в състояние да видят какво е ставало през онези далечни времена, когато е възникнала нашата слънчева система, те наистина биха могли да забележат нещо като една огромна маса от пари. Но тази маса съдържаше това, което не би било видимо за физическите очи, т.е. всички същества, свързани с нейното развитие. Не въртящото движение е било това, което е организирало и формирало всичко, а нуждите, които са възникнали от живота на самите различни същества. Вие не бихте могли да си съставите една смислена идея за тези неща, освен като се освободите от училищните разбирания, които се втълпяват на децата в началото на училището.
Там учат децата, че първобитните народи са имали детински схващания: тези жалки индийци, които са вярвали в Брахма, изпълващ цялата вселена!
И тези някогашни персийци, които са вярвали в Ормузд, бога на доброто, и в неговия враг Ариман! И тези гърци даже, с техните множество богове: Зевс, Палас Атина, и т. н…. ! Днес ние добре знаем, че всичко това е било създадено от народната фантазия, че това са същества, създадени от детски умове! Също и богове те на древните германци: Вотан, Тор, не са друго освен митологични фигури: ние днес сме се издигнали далеч над всичко това, над всички тези идеи.
към текста >>
10.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Духовният свят, от който беше ро ден човекът, в който той още се намираше през Атлантската епоха, обект на желанието и носталгията на древните
индийци
, този свят беше възприеман в миналото чрез древната мъдрост.
Кръщението на Йоана също предизвикваше едно ненормално състояние. Човекът биваше потопяван във водата; това имаше за резултат да отдели етерното тяло от физическото, да го доведе до виждането картината на собствения живот и до съзнанието, че този индивидуален живот е свързан с божествения свят на духовете. Онзи, който излизаше от водата и успешно минаваше през този опит, знаеше от сега нататък, че в него живее един духовен елемент и че той се намираше тясно свързан с духа стоящ зад всички физически неща. Той знаеше освен това, че духът, който се изявяваше така в него, е същият както този, който Мойсей беше видял в горящата къпина и в огъня на Синай, Яхве, "Аз съм Аз Съм", "Ейех ашер Ейех; Каква беше разликата между това съзнание и онова на един посветен от миналото? Когато този последният се намираше в ненормалното състояние, което описахме, той възприемаше, виждаше божествените същества, свързани със Земята, преди с нея да се съедини този, който Заратустра беше нарекъл Аура Маздао, а Мойсей наричаше Яхве.
Духовният свят, от който беше ро ден човекът, в който той още се намираше през Атлантската епоха, обект на желанието и носталгията на древните индийци, този свят беше възприеман в миналото чрез древната мъдрост.
Но Богът, който дълго време беше стоял отдалечен от Земята и действуваше отвън върху човека, за да може да действува сега още по-мощно, който постепенно се беше приближил до Земята, така че Мойсей можа да го познае, този Бог не беше познаван така от древните посветени. Само онези, които бяха посветени в смисъла на Стария Завет, възприемаха нещо от единството на божествените сили. Да предположим, че един посветен е минал през древната окултна школа на Евреите, че той е приел посвещението на планината Синай през време на древната еврейска култура. Той би стигнал тогава до познанието на първичния божествен свят, от който беше произлязъл човекът снабден с тази древна мъдрост, даваща му способността да съзерцава божествения свят, той би проникнал в окултното знание на Евреите. Той би могъл тогава да си каже: всичко, което знаех по-рано, се отнасяше, за Боговете, които се бяха съединили със Земята преди божеството Яхве-Христос да се съедини на свой ред с нея.
към текста >>
11.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Вие знаете, че когато днес описваме това, което наричаме човешко съзнание, ние имаме нещо съвършено различно отколкото съзнанието да речем например у първите древни
индийци
през първата културна епоха на следатлантското време; а съвършено различно е било съзнанието през атлантската епоха.
Онези, които ще съпоставят фактите изнесени от мене в различните сказки и цикли от сказки, биха могли да направят тук едно заключение, което аз тук сам ще направя. Вие знаете, че човешкият душевен живот се е изменил в течение на дълги епохи. Вие всички познавате тези факти от моите най-различни сказки.
Вие знаете, че когато днес описваме това, което наричаме човешко съзнание, ние имаме нещо съвършено различно отколкото съзнанието да речем например у първите древни индийци през първата културна епоха на следатлантското време; а съвършено различно е било съзнанието през атлантската епоха.
Вие знаете, че в своето развитие човешкото съзнание е минало през едно състояние на смътно, първично ясновиждане и е стигнало до днешното ясно, будно дневно съзнание за физическия свят. Колкото по-надалече отиваме назад в развитието, толкова повече намираме, че хората са притежавали едно първично ясновиждане, известно първобитно ясновиждане. Не е нужно да отидем твърде далече в миналото, достатъчни са само малко хилядолетия, и ще намерим още много народи, които не са виждали само физическия огън, а са били в състояние през този физически огън да проникнат със своя поглед до елементните духове на огъня. Постепенно човешкото съзнание се е развило така, че от човека се е оттеглил един по-висш свят, и той е останал ограничен само във физическия свят. Но това важи не само за външния свят, за килима на сетивния свят, който е разгърнат около нас, то важи и за изявяващия се във физическото душевен живот.
към текста >>
12.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Той принадлежеше на по-старата епоха на развитието на Гърция, за която се казва, че тя е имала седем мъдреци, както се казва, че древните
индийци
са имали седем Риши.
Той е живял през онази епоха на духовното развитие на Гърция, която се нарича епоха на седемте мъдреци, която следователно предхожда всичко, което иначе ни се съобщава исторически от гръцката философия. Външната история разказва само малко за този Ферекид от Сирос. Но доста е интересно да се запознаем с това, което се разказва за него. Между другото той се счита и като учител на Питагорас. На него могат да се припишат много от ученията, които намирате у Хераклит, у Платон, у по-късните мъдреци.
Той принадлежеше на по-старата епоха на развитието на Гърция, за която се казва, че тя е имала седем мъдреци, както се казва, че древните индийци са имали седем Риши.
През времето на тези седем мъдреци на Гърция е живял Ферекид от Сирос. За него се разказва, че той е учел: на основата на цялото наше развитие лежат три принципа и тези три принципа се наричат Зевс, Хронос и Хтон. Какви са тези наименования? Когато проучим по-точно, какво се е разбирало с тези три наименования, то е следното: първо ще знаете направо, че Хронос е само едно друго наименование на стария Сатурн; това е едно и също. Така в единия принцип на Ферекид от Сирос, в Хронос, ние имаме онзи сбор от божествено-духовни Същества, които причисляваме към царството на Сатурн.
към текста >>
13.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните
индийци
, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н.
Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния живот на човека. Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят. Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него. Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека.
Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н.
Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло. Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете. Естествено не трябва да се представяме, че тези духове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези духове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите принципи към по-висшите светове. Следователно в този свят виждаше индийската душа. И как чувствуваше тя, когато виждаше в този свят?
към текста >>
14.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
У древните
индийци
не е било още така.
След това тези сили се прибираха в пространството на физическото тяло и днес те действуват оживява що и възбуждащо повече отвътре. Но това трябваше тепърва да се образува. Стана едно бавно вмъкване на етерното тяло във физическото. И когато искаме да разберем древната Индийска култура, трябва да ни бъде ясно, че тогава устройството на човешкото същество е било различно от това през Египто-халдейската епоха. Обаче в хората на Гръцко-латинската епоха беше постигнато едно пълно проникване на етерно то тяло и физическото тяло, така щото за ясновиждащото съзнание на никое място на човешкия организъм етерното тяло не се простираше извън физическото.
У древните индийци не е било още така.
Там ясновиждащото съзнание навсякъде би видяло, как в областта на физическата глава етерното тяло още се е простирало извън тази глава. Това е било причина, щото принадлежащия на древния индийски народ да вижда света различно от този на египетския народ. Човекът от Гръцко-латинската епоха, човекът принадлежащ на гръцко-латинските народи е виждал вече по същество така, както ние днес виждаме, той е виждал света разпрострян като килим от цветове, тонове и форми и т.н. Но целият този свят за индийския дух от най-древната епоха е бил пропит от това, което бихме могли да наречем мъгливи облаци на етерната при рода, които са издигали от всички неща, като че нещата са горели и от всяка форма се е развивал като един финен мъглив дим. Хората са виждали един етерен елемент, който се простирал над всички неща като финна роса или скреж.
към текста >>
Съзнанието на древните
индийци
виждаше да минават през въздуха огнени маси.
Човекът е излязъл и от този последен остатък на инстинктивното ясновиждане. Ето защо древният индиец не би нарекъл в същност просто въздух това, кое то се вдишва и издишва, а би го нарекъл огнен въздух, защото го възприемаше в различни степени на огнено лъчезарене. Но с това Ви е дадена и възможността да разберете, че за древния индиец цялата окръжаваща го среда на атмосферата е била нещо различно от това, което тя е за съвременния човек. Днешният човек вижда въздуха прозрачен, той не вижда окръжаващата съдържателност на въздуха. Когато едно въздушно течение минава през пространството, той го възприема само благодарение на съпротивлението, което то му предлага.
Съзнанието на древните индийци виждаше да минават през въздуха огнени маси.
Тук отново имаме един пример, как и в самите външни изживявания се показва трансформирането на човешкия организъм в течение на развитието. Това са интимните процеси на развитието на човечеството. И ние никога не можем да разберем това, което е написано във Ведите, ако не знаем, как са употребявани там думите. Когато четем във Ведите думите и не знаем, че тези думи са означавали това, което е било тогава виждано, те изгубват тогава всякакъв смисъл и ние тълкуваме напълно погрешно. Винаги, когато пристъпваме към старите документи, трябва да вземаме предвид самите действителности.
към текста >>
Ясночувствуването на древните
индийци
е било един последен остатък от едно първично, сумрачно ясновиждане.
Но в древните, по-духовни времена, когато хората са били по-мъдри, отколкото днешната абстрактна материалистична наука, те винаги са имали едно съзнание за това, че някога е съществувало едно древно ясно виждане, едно прозрение на света, че хората са излезли от това ясновиждане и са навлезли в днешните състояния. По-рано хората не са изразявали това в отвлечени формули и теории, не са изразявали така това, което са знаели, а в мощни, в изобилно-цветисти образи; а митовете не са измислени неща, не са фантастични образи, както си представят това фантастичните учени от зелената маса, но са изрази на по-дълбока, по-първична, добита чрез духовното виждане мъдрост. В древни времена е съществувало съзнанието, че някога хората са чувствували света по-обхватно, и това съзна ние се е изразило в митове.
Ясночувствуването на древните индийци е било един последен остатък от едно първично, сумрачно ясновиждане.
Това са знаели хората в миналото; но те са знаели също, че това ясновиждане нека го наречем съкратено се е оттеглило все повече и повече и е отстъпило все повече и повече място на външния живот, който е ограничен в света на сетивата. Именно това са изразявали хората в меродавните митове. Например знаело се е следното: има центрове на мистериите вчера ние говорихме за това в които пътят води до подземните богове; а има също мистерии, в които пътят води нагоре до космическите богове. Всичко това се е различавало строго едно от друго. Но онзи, който не беше посветен, не знаеше нищо за това, както и днес непосветеният не знае, че има една мъдрост на мистериите, ако не потърси правилния път за целта.
към текста >>
15.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ето защо добре е, когато се пренесем в това чувствуване и мислене на древните
индийци
, което стои толкова далече от днешното чувствуване, тъй като ние се намираме в една междинна епоха.
Първата епоха ще се яви отново на една по-висока степен в седмата. Проникнатото от Христа познание на първата следатлантска епоха, това стои като един висок идеал пред съвременните хора. Да се стигне до един такъв начин на чувствуване, до един такъв начин на виждане нещата, каквито са съществували на една по-нисша степен в първата следатлантска епоха, този идеал стои пред съвременните хора. В края на голямата следатлантска епоха, когато поеме пътя навън в сетивния свят и вработи в собствения душевен свят това, което сетивния свят му разкрива, човекът отново ще познае, че тези два пътя го довеждат до едно единство.
Ето защо добре е, когато се пренесем в това чувствуване и мислене на древните индийци, което стои толкова далече от днешното чувствуване, тъй като ние се намираме в една междинна епоха.
Даже когато вземем само някои черти, ние забелязваме нещо от съвършено различно чувствуване и мислене, от съвършено различно становище спрямо мъдростта и живота, които съществуваха у тогавашните хора, непробудени към азовото съзнание както днес. Онова, което е било тогава написано във Ведите, то е учението на първите велики учители на древна Индия, на свещените Риши. Тук трябва да обърнем внимание върху факта, че свещените Риши са получили своята подбуда от онази висша индивидуалност, която беше отвела народите на древна Атлантида през днешна Европа към Азия. В известно отношение свещените Риши бяха ученици на тази висша индивидуалност, на Ману. А какво им предаде Ману?
към текста >>
Това, което при начина на мислене на древните
индийци
беше виждано още живо, единството намиращо се зад двата духовни свята, за втората следатлантска културна епоха то беше нещо, което като че бе изчезнало от погледа, като че се намираше вече в една непроницаема основа на съществуването, за което хората още имаха едно предчувствие, но то не можеше вече да живее в душата.
Докато в древна Индия има едно съединение на двата пътя, следващите епохи, древно-персийската епоха, египто-халдейската епоха, гръцко-латинската епоха, вървят по отношение на двете откровения отвътре и отвън по пътища, които можем да означим като едно раздвоение. От една страна имаме откровението отвън, от друга страна откровението отвътре. Така е вече във втората епоха на следатлантската култура. Там от една страна имаме не само пътя на народа, но и пътят на мистериите раздвоен в път навън в царството на Аура-Маздао и в път навътре.
Това, което при начина на мислене на древните индийци беше виждано още живо, единството намиращо се зад двата духовни свята, за втората следатлантска културна епоха то беше нещо, което като че бе изчезнало от погледа, като че се намираше вече в една непроницаема основа на съществуването, за което хората още имаха едно предчувствие, но то не можеше вече да живее в душата.
Древният индиец чувствуваше: "Аз отивам вън, от друга страна отивам вътре и стигам до единството". Персиецът вървеше по външния път, във външния свят, и когато се придържаше към учението на Заратустра, казваше: "Аз идвам от Ормузд! " а когато вървеше по вътрешния път: "Аз идвам до съществото на Митра! ". Но за него тези два пътя не се съединяваха в един, в едно единство. Той още предчувствуваше, че те трябва да се срещнат някъде.
към текста >>
Хората от древно-персийското човечество не притежаваше вече тази особеност, именно техните етерни тела да се простират значително навън от физическите тела, какъвто беше случаят у древните
индийци
.
За схващането на древните персийци тези същества бяха такива, които стояха, така да се каже, непосредствено над човека. Те се наричаха Фраваши или Феруери. Така сред персийското развитие са си представяли царството зад килима на сетивния свят като една поредица от същества, намиращи се на различни степени, поредица от духовни същества, които стигаха нагоре до Ормузд. Обаче в момента, когато не се вижда пълното съзвучие, пълната съгласуваност между духовното царство, което се намира чрез външния път, и духовното царство, което се намира по вътрешния път, тогава до висока степен зависи от човека, как той вижда вътрешното царство. Но за хората от древна Персия цялата природа също беше станала нещо различно от това, което тя беше за древния индиец.
Хората от древно-персийското човечество не притежаваше вече тази особеност, именно техните етерни тела да се простират значително навън от физическите тела, какъвто беше случаят у древните индийци.
При тях етерното тяло беше се прибрало вече значително във физическото тяло. Ето защо древните персийци не можеха вече да си служат с органите на етерното тяло, както това можеха древните индийци. Органите, с които хората от древно-персийския народ си служиха, бяха онези органи, които първоначално бяха изградени в онази част на човешкото същество, която днес наричаме Сетивно тяло /Тяло на усещанията/. Вие знаете, че в цялостния човек трябва да различаваме физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло или сетивно /усещащо/ тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа, после това, което наричаме Духов но Себе, Дух-живот и накрая Човек-Дух.
към текста >>
Ето защо древните персийци не можеха вече да си служат с органите на етерното тяло, както това можеха древните
индийци
.
Така сред персийското развитие са си представяли царството зад килима на сетивния свят като една поредица от същества, намиращи се на различни степени, поредица от духовни същества, които стигаха нагоре до Ормузд. Обаче в момента, когато не се вижда пълното съзвучие, пълната съгласуваност между духовното царство, което се намира чрез външния път, и духовното царство, което се намира по вътрешния път, тогава до висока степен зависи от човека, как той вижда вътрешното царство. Но за хората от древна Персия цялата природа също беше станала нещо различно от това, което тя беше за древния индиец. Хората от древно-персийското човечество не притежаваше вече тази особеност, именно техните етерни тела да се простират значително навън от физическите тела, какъвто беше случаят у древните индийци. При тях етерното тяло беше се прибрало вече значително във физическото тяло.
Ето защо древните персийци не можеха вече да си служат с органите на етерното тяло, както това можеха древните индийци.
Органите, с които хората от древно-персийския народ си служиха, бяха онези органи, които първоначално бяха изградени в онази част на човешкото същество, която днес наричаме Сетивно тяло /Тяло на усещанията/. Вие знаете, че в цялостния човек трябва да различаваме физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло или сетивно /усещащо/ тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа, после това, което наричаме Духов но Себе, Дух-живот и накрая Човек-Дух.
към текста >>
16.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
В известен смисъл това беше така и при древните
индийци
.
През тази епоха, когато етерното тяло значително надхвърляше очертанията на физическото тяло и не беше така плътно свързано с него както днес, душевните сили и качества на човека имаха една много по-голяма власт над физическото тяло. Обаче колкото повече етерното тяло проникваше във физическото, толкова по-слабо ставаше то и толкова по-малка власт имаше над физическото тяло. При древните атлантци главовата част на етерното тяло се простираше високо над физическото тяло.
В известен смисъл това беше така и при древните индийци.
От една страна това им позволяваше да поддържат своето ясновиждащо съзнание, а от друга да имат забележителна власт над процесите във физическото тяло.
към текста >>
По отношение на онези качества, които току-що описах, египтяните са много по-близо до древните
индийци
, отколкото персийците.
През Древноперсийската културна епоха тези въздействия не бяха вече толкова силни. Защото тази епоха имаше друга задача: тя беше призвана да даде първия тласък към завладяването на физическия свят.
По отношение на онези качества, които току-що описах, египтяните са много по-близо до древните индийци, отколкото персийците.
През Древноперсийската култура душата започва, ако мога така да се изразя, все повече и повече да се затваря в се бе си, респективно да има все по-ограничена власт над физическия организъм, понеже тя трябваше да развие това, което наричаме себесъзнание. Ето защо направлението, съхранило духовната власт над физическия свят, трябваше да се слее с едно друго културно течение, ориентирано предимно към вътрешното вглъбяване, към себе съзнанието; и един вид уравновесяване между тези две направления ние откриваме в гръцко-латинската култура. За нас тя е четвъртата следатлантска културна епоха. Сега човечеството беше навлязло толкова навътре във физическия свят, че настъпи един вид равновесие между материалните и духовните сили. С други думи: През четвъртата следатлантска културна епоха Духът и душата имаха същата власт над тялото, каквато имаше и тялото над душата.
към текста >>
17.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Най-напред древните
индийци
трябваше да бъдат отблъснати в посока на Южна Азия, за да може импулсът на Заратустра да проникне в народа на Персия.
Нека да се спрем на Първата следатлантска културна епоха, на Древноиндийската културна епоха и на нейното неповторимо величие. Това, което откриваме във Ведите, е само едно далечно и смътно отражение от дело то на свещените Риши и антропософското свръхсетивно познание сочи, че първичното величие на древния индийски народ навлиза в своя упадък, едва когато започна да натрупва своите културни постижения под формата на чудни поетични творби, предназначени всъщност за следващите епохи. Обаче първоначалните културни импулси на Древна Индия се вляха в цялото човечество. И само благодарение на тази важна предпоставка, по-късно можа да се развие една нова култура, която на свой ред имаше нужда от един млад, а не от един древен народ.
Най-напред древните индийци трябваше да бъдат отблъснати в посока на Южна Азия, за да може импулсът на Заратустра да проникне в народа на Персия.
Колко велик беше този импулс, и колко бързо залезе той всред народа, който трябваше да го осъществи! При Египет и Халдея имаме приблизително същия процес. Там ние сме свидетели, как източната мъдрост се пренася в Гърция, но виждаме и как гърците яростно отблъскват видимите физически проявления на Изтока. Виждаме после, как Древна Гърция приема в лоното си постиженията на целия Изток, и как ги вплита в качествата, които вече бяха налице в други европейски области. В резултат на всичко това, се породи един нов културен тласък, който по ред косвени и обиколни пътища, можа да поеме в себе си християнския импулс и да го пренесе още по на Запад.
към текста >>
18.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Най-голям напредък постигнаха древните
индийци
, понеже техният Аз се пробуди в пълно себесъзнание.
Най-голям напредък постигнаха древните индийци, понеже техният Аз се пробуди в пълно себесъзнание.
Техният душевен живот беше извънредно богат и се издигна над онези състояния, в които народите на Европа продължиха да живеят още дълго време. Индийците вече бяха приключили с този етап от развитието. Те се пробудиха в пълно себесъзнание, след като бяха развили у себе си такива духовни сили и способности, благодарение на които можеха до голяма степен да проникват в духовния свят. Ето защо най-напредналите представители на индийския народ след като те бяха приключили със старото, сумрачно ясновидство изпитваха вече пълно безразличие към цялата деятелност на различните ангелски и архангелски Същества върху човешките души. Те вече не се занимаваха с това, непосредствено да наблюдават работата на Архангелите, на Ангелите, както и на онези духовни Същества, които проявяваха специален интерес към Духа на Народа.
към текста >>
За древните
индийци
духовният свят беше въпрос на непосредствено наблюдение.
Ето защо най-напредналите представители на индийския народ след като те бяха приключили със старото, сумрачно ясновидство изпитваха вече пълно безразличие към цялата деятелност на различните ангелски и архангелски Същества върху човешките души. Те вече не се занимаваха с това, непосредствено да наблюдават работата на Архангелите, на Ангелите, както и на онези духовни Същества, които проявяваха специален интерес към Духа на Народа. Тази работа вече беше довела до известни резултати в индийската душа, в нейното астрално и етерно тяло още преди тя да се беше пробудила. Индийците се пробудиха след като душата им вече беше постигнала извънредно голяма степен на зрелост; и те се пробудиха по такъв начин, че най-напредналите от тях можеха без особени усилия да прочетат в Хрониката Акаша всичко, което човечеството беше постигнало до този момент; те просто насочваха поглед към заобикалящия ги свят и с помощта на Хрониката Акаша можеха да прочетат това, което ставаше в духовния свят, това през което бяха минали в своето развитие още докато са се намирали в притъпено, сумрачно състояние на съзнанието. Без да го съзнават, тези хора бяха въведени в по-висши области, още преди пробуждането на тяхното Азово съзнание, те бяха постигнали такива духовни способности, които бяха много по-богати от душевните качества на западните народи.
За древните индийци духовният свят беше въпрос на непосредствено наблюдение.
Най-напредналите от тях бяха стигнали толкова далеч, че след пробуждането на техния Аз, фактически не им се налагаше да наблюдават бурното човешко развитие, направлявано от Духовете на Формата, или Властите, а бяха по-близко до онези духовни Същества, които наричаме Духове на Движението или Сили, както и до стоящите над тях Духове на Мъдростта. Действията на тези Същества ги интересуваха особено силно. Напротив, от духовните Същества, намиращи се под равнището на споменатите три Йерархии в чиито сфери те вече бяха пребивавали те не проявяваха почти никакъв интерес. Те насочваха своя поглед главно към онова, което по-късно нарекоха сбор от всички Духове на Движението и всички Духове на Мъдростта; към онова, което по-късно беше обозначено с гръцките изрази Динамис и Кириотетес. Към тях поглеждаха те, наричайки ги Мула-Пракрити, това е сборът от Духовете на Движението и Маха-Пуруша, сборът от Духовете на Мъдростта, и всички тези духовни Същества живееха в едно неразделно единство.
към текста >>
Древните
индийци
стигаха до такива виждания, понеже представителите на този народ се пробудиха за своя Аз в сравнително късен период от своето развитие.
Най-напредналите от тях бяха стигнали толкова далеч, че след пробуждането на техния Аз, фактически не им се налагаше да наблюдават бурното човешко развитие, направлявано от Духовете на Формата, или Властите, а бяха по-близко до онези духовни Същества, които наричаме Духове на Движението или Сили, както и до стоящите над тях Духове на Мъдростта. Действията на тези Същества ги интересуваха особено силно. Напротив, от духовните Същества, намиращи се под равнището на споменатите три Йерархии в чиито сфери те вече бяха пребивавали те не проявяваха почти никакъв интерес. Те насочваха своя поглед главно към онова, което по-късно нарекоха сбор от всички Духове на Движението и всички Духове на Мъдростта; към онова, което по-късно беше обозначено с гръцките изрази Динамис и Кириотетес. Към тях поглеждаха те, наричайки ги Мула-Пракрити, това е сборът от Духовете на Движението и Маха-Пуруша, сборът от Духовете на Мъдростта, и всички тези духовни Същества живееха в едно неразделно единство.
Древните индийци стигаха до такива виждания, понеже представителите на този народ се пробудиха за своя Аз в сравнително късен период от своето развитие.
Те вече бяха приключили с това, което предстоеше на по-късните народи.
към текста >>
19.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Въпреки че древните
индийци
напреднаха изключително много в област та на външните сетивни възприятия и стигнаха до разбирането за истинското величие на външния свят, те съхраниха до голяма степен спомените за старите духовни възприятия, характерни за Атлантската епоха.
В Средна Азия, у тази смесица от народи, скоро след Атлантската катастрофа, а отчасти и по време на самата нея, извънредно напредна усетът за външния свят, за външната действителност. Обаче у хората, които бяха инкарнирани в тези области, остана един жив спомен един вид познание, опиращо се на спомените за всичко онова, което те изживяваха в атлантския свят. Тези спомени бяха особено силни у онези народни маси, които се придвижваха на юг към Индия.
Въпреки че древните индийци напреднаха изключително много в област та на външните сетивни възприятия и стигнаха до разбирането за истинското величие на външния свят, те съхраниха до голяма степен спомените за старите духовни възприятия, характерни за Атлантската епоха.
Този народ разви силен стремеж към духовния свят, понеже спомените за него бяха все още много ясни и за хората беше извънредно лесно да отправят поглед към духовните сфери. Обаче наред с това съществуваше усещането, че всичко, до което се докосват външните сетива, е само илюзия, Майя. Ето защо у този народ възникна една характерна душевна нагласа: Ние няма защо да се обръщаме към външния сетивен свят, а ще правим всичко, за да могат нашите души днес чрез изкуствени средства, например Йога отново да се издигнат до непосредствените изживявания в духовния свят.
към текста >>
20.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Както в пространството слънчевата светлина е отразена от Луната, така в Яхве или Йехова се показва като в едно отражение Принципът на Слънчевия Дух, когото можете да назовете с каквото име искате: с името Вишвакарман, както са го наричали древните
индийци
, с името Аура Маздао, както го нарече Заратустра, Озирис, както го нарекоха древните египтяни или с името Христос, както го нарече Четвъртата следатлантска културна епоха /Гръцко-Римската/.
Така на еврейската древност се яви в лицето на Яхве това, което е от същия род с Духовете на Мъдростта намиращи се на Слънцето, и ние можем да кажем: както слънчевата светлина е отразена от Луната в пространството, така за действителните познаватели на еврейската древност Яхве беше отражение на онова духовно Същество, което някога, когато хората ще са узрели, ще лъчезари от Слънцето, явяването на което бяха предсказали свещените индийски Риши, Заратустра и служителите на Озирис.
Както в пространството слънчевата светлина е отразена от Луната, така в Яхве или Йехова се показва като в едно отражение Принципът на Слънчевия Дух, когото можете да назовете с каквото име искате: с името Вишвакарман, както са го наричали древните индийци, с името Аура Маздао, както го нарече Заратустра, Озирис, както го нарекоха древните египтяни или с името Христос, както го нарече Четвъртата следатлантска културна епоха /Гръцко-Римската/.
Това е езотеричното схващане за Яхве: Това е отразеният от Лунния Принцип и понеже е от разен във времето предварително предсказаният Христос. Ето защо ние срещаме също и в Евангелието на Йоана едно място, което иначе не може да бъде никога разбрано, там където се казва, че при Мойсей става дума за Христос. В действителност става дума за Яхве; обаче това е Христос, който бе предизвестен. Върху едно такова място се обръща вниманието там, където се говори за Яхве, защото Носителят на Христос посочва с това факта, че Яхве е само известеният в миналото Христос.
към текста >>
21.
1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Както никой не може да забрани да бъде учен този Коперников светоглед, защото той не се намирал в старите религиозни индийски книги, така също никой не може да забрани да учим факта за Тайната на Голгота поради това, че тя не се намира в религиозните книги на древните
индийци
.
И този факт, който току що бе изтъкат за Тайната на Голгота, няма нищо общо с някакъв конфесионален Христос, а е един обективен окултен факт. Наистина направен бе упрекът, че такива неща, които току що бяха казани, са произвели в нашето западно духовно движение от някакво предпочитание за Християнството по отношение на другите религии. Обаче положението, което е отредено на Тайната на Голгота е дадено на това събитие в същия смисъл, както в официалната наука това става за един констатиран факт. И когато се казва, че Тайната на Голгота не трябва да се поставя пред хората като едно единствено по рода си събитие за развитието на човечеството, понеже другите религии не могат да го признаят като такова, това е едно абсолютно недоразумение поради следната причина: Защото нека вземем факта, че имаме религиозни книги на древната индийска религия и че имаме един западен светоглед. Ние учим днес на запад Коперниковия светоглед, защото той не се съдържа в старите религиозни книги на индийците.
Както никой не може да забрани да бъде учен този Коперников светоглед, защото той не се намирал в старите религиозни индийски книги, така също никой не може да забрани да учим факта за Тайната на Голгота поради това, че тя не се намира в религиозните книги на древните индийци.
към текста >>
22.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Следователно, външно погледнато, наистина съществуват големи различия и ние бихме могли да кажем: Да, истински предразсъдък би било, ако не искаме да признаем, че в лицето на великата поема, чрез която някога индийският народ изживя сливането на съдбовно силни светогледи, че в лицето на Бхагавад Гита древните
индийци
получиха нещо възвишено и чисто, нещо безлично, спокойно, лишено от всякакви страсти и от всякакви афекти, докато това, което имаме като източник, като първичен източник на християнството Посланията на апостол Павел носи един изцяло и строго личен характер, често пъти бушуващ от страсти и лишен от всякакво спокойствие.
При четенето на Бхагавад Гита ние съвсем не долавяме, че там блика едно такова настроение от строго лично естество, каквото срещаме навсякъде при апостол Павел, например когато той се обръща към тази или онази църква: „Как се застъпихме ние самите за Христа Исуса! Спомнете си, че не бяхме бреме за никого, като работихме ден и нощ, за да не бъдем бреме за никого." Колко строго лично е всичко това! Един полъх на строго личното присъствие минава през всички Послания на апостол Павел. Напротив, във величествената Бхагавад Гита, ние попадаме в една чудно спокойна и чиста сфера, в една етерна сфера, която навсякъде граничи със свръхчовешкото, а понякога се простира и там, в света на свръхчовешкото.
Следователно, външно погледнато, наистина съществуват големи различия и ние бихме могли да кажем: Да, истински предразсъдък би било, ако не искаме да признаем, че в лицето на великата поема, чрез която някога индийският народ изживя сливането на съдбовно силни светогледи, че в лицето на Бхагавад Гита древните индийци получиха нещо възвишено и чисто, нещо безлично, спокойно, лишено от всякакви страсти и от всякакви афекти, докато това, което имаме като източник, като първичен източник на християнството Посланията на апостол Павел носи един изцяло и строго личен характер, често пъти бушуващ от страсти и лишен от всякакво спокойствие.
Ние стигаме до познанието не чрез това, че се затваряме пред истината и отричаме подобни факти, а като ги разбираме и обобщаваме по правилен начин. Нека да не забравяме тази пълна противоположност между Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел нито за миг.
към текста >>
23.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И така, бих искал да кажа, че представителите на Древно-индийската епоха съвсем не говореха за Азът така, както правим това ние, приемайки че той представлява един вид обединяващ център за душевните изживявания; когато древните
индийци
говореха за Азът, за тях беше нещо самопонятно, че Азът има твърде малко допирни точки със Земята и нейните процеси.
И особено в първата, Древно-индийската епоха, следователно след като се върнем до 7, 8 хилядолетие преди нашата ера, ние установяваме, че човекът усещаше тук аз не бих могъл да кажа „говореше“, а именно „усещаше“ нещо коренно различно от това, което днес ние изразяваме с думата „Аз“. Разбира се, тогавашните хора не са се произнасяли за нещата по този начин, понеже човешкият език не е бил така развит, обаче ние трябва да ги назоваваме с нашия днешен език.
И така, бих искал да кажа, че представителите на Древно-индийската епоха съвсем не говореха за Азът така, както правим това ние, приемайки че той представлява един вид обединяващ център за душевните изживявания; когато древните индийци говореха за Азът, за тях беше нещо самопонятно, че Азът има твърде малко допирни точки със Земята и нейните процеси.
Усещайки себе си като един Аз, човекът усещаше, че принадлежи на звездното небе, а не на Земята. От небето на неподвижните звезди той черпеше усещането за устойчивост на своя Аз; от небето на неподвижните звезди той черпеше усещането, че изобщо притежава един Аз. И този Аз съвсем не беше усещан като някакъв човешки Аз. Човекът беше човек само благодарение на това, че слизайки на Земята, разполагаше с обвивката на своето физическо тяло. Той беше Земен гражданин само благодарение на тази обвивка.
към текста >>
24.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Следват взаимоотношенията между народите, характерните особености на
индийци
, китайци, американци и т.н., т.е.
Необходимо е през първата учебна година да разполагате с определено богатство от приказки. За следващия период трябва да осигурите истории от животинския свят и басни. Следват библейски истории извън другото религиозно възпитание. След това сцени от старата история, сцени от средновековната и нова история. След това трябва да сте в състояние да предложите разкази за народите и тяхното създаване.
Следват взаимоотношенията между народите, характерните особености на индийци, китайци, американци и т.н., т.е.
знания за наредите. Това е една особена необходимост, произтичаща от настоящата епоха.
към текста >>
25.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Трябва да си кажем: за начина на разглеждане на небесните явления, който са ползвали древните вавилонци, египтяни и може би даже
индийци
, определящо е било специфичното развитие на човешките душевни сили – тези душевни сили на човечеството е трябвало да се развият по това време със същата вътрешна необходимост, с която детето на възраст между десет и петнадесет години трябва да развие определени душевни сили, докато в друго време то развива други душевни сили.
Ние не можем да дадем такъв отговор, но трябва да застанем на гледната точка от развитието на човечеството, което в хода на битието си е внесло в съзнанието си различни вътрешни сили.
Трябва да си кажем: за начина на разглеждане на небесните явления, който са ползвали древните вавилонци, египтяни и може би даже индийци, определящо е било специфичното развитие на човешките душевни сили – тези душевни сили на човечеството е трябвало да се развият по това време със същата вътрешна необходимост, с която детето на възраст между десет и петнадесет години трябва да развие определени душевни сили, докато в друго време то развива други душевни сили.
Съответно, човечество в други времена стига до други изследвания[4]. Тогава се появила мировата система на Птолемей. Тя на свой ред е изхождала от други душевни сили. След това е нашата мирова система на Коперник. Тя пак изхожда от други душевни сили.
към текста >>
26.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Контрастът между древните
индийци
и китайци.
Китайската реч и писменост се образуват на различен принцип. Особености на древната китайска живопис. Китайците са открили барута и книгопечатането хиляди години преди европейците. Европеизиране на китайската и на японската култури. Самовглъбеността на индийската култура.
Контрастът между древните индийци и китайци.
към текста >>
НАГОРЕ