Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
34
резултата от
21
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Изкупление
'.
1.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Религиозни трудности -казва - не познавам от опита ми...“ „Бог, безсмъртие на душата,
изкупление
, отвъдност, само понятия, на които не съм отделил внимание и време, дори като дете.
“ (Е. Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше, I., стр. 194) За кратко време от вярващ той се превръща в атеист, без вътрешна борба. В спомените си, които издава през 1888 г. под заглавието „Ecce homo“, той говори за вътрешните си борби.
„Религиозни трудности -казва - не познавам от опита ми...“ „Бог, безсмъртие на душата, изкупление, отвъдност, само понятия, на които не съм отделил внимание и време, дори като дете.
Може би не съм бил никога достатъчно дете за това? Познавам атеизма не като резултат, още по-малко като събитие. При мен той се разбира инстинктивно.“ (M. Г Конрад, „Еретична кръв“, стр. 182) Характерно за Ницшевата духовна конституция е, че той предполага, че като дете не е отделял внимание на приведените религиозни представи.
към текста >>
2.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ще трябва
изкупление
то да намерят,
ще трябва изкуплението да намерят,
към текста >>
3.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за
изкупление
и наказание ...
за изкупление и наказание ...
към текста >>
4.
Съдържание
GA_92 Езотерична космология
ХVІІ.
Изкупление
и Освобождение
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
към текста >>
5.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Изкупление
и Освобождение
Изкупление и Освобождение
към текста >>
В действителност, Карма е
изкупление
на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания.
Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител.
В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания.
Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос.
към текста >>
Карма е постепенно
изкупление
, Христос е Изкупителят.
Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество? Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни. Карма и Христос - средството за спасение и Спасителят. Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел - освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог.
Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят.
към текста >>
В бъдеще ще дойде време, когато външното
изкупление
ще съвпадне във всеки човек с вътрешния акт на Изкупителя.
Ако хората се потопят в тези идеи, те ще осъзнаят, че принадлежат един на друг; те ще разберат закона, разпознаван във всички истински окултни Братства - а именно, че всеки страда и живее за другите.
В бъдеще ще дойде време, когато външното изкупление ще съвпадне във всеки човек с вътрешния акт на Изкупителя.
Не откровението, а истината прави хората свободни: "Вие ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни".
към текста >>
6.
Съдържание
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
ХVІІ.
Изкупление
и Освобождение.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
към текста >>
7.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Изкупление
и Освобождение.
Изкупление и Освобождение.
към текста >>
В действителност, Карма е
изкупление
на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания.
Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител.
В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания.
Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос.
към текста >>
Карма е постепенно
изкупление
, Христос е Изкупителят.
Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество? Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни. Карма и Христос средството за спасение и Спасителят. Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог.
Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят.
към текста >>
В бъдеще ще дойде време, когато външното
изкупление
ще съвпадне във всеки човек с вътрешния акт на Изкупителя.
Ако хората се потопят в тези идеи, те ще осъзнаят, че принадлежат един на друг; те ще разберат закона, разпознаван във всички истински окултни братства а именно, че всеки страда и живее за другите.
В бъдеще ще дойде време, когато външното изкупление ще съвпадне във всеки човек с вътрешния акт на Изкупителя.
Не откровението, а истината прави хората свободни: “Вие ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”.
към текста >>
8.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Но има и теософи, които казват, че принципът на
изкупление
то противоречи на закона на кармата.
Много оспорват закона на кармата от позиция на християнството. Богословите казват: християнството не може да признае закона на кармата, понеже, ако той би бил верен, то никога не би допуснал принципа на заместването със смърт.
Но има и теософи, които казват, че принципът на изкуплението противоречи на закона на кармата.
Те не желаят да признаят помощта, която едно същество оказва на много хора. И тези, и другите не са прави, и тези, и другите неправилно са разбрали закона на кармата.
към текста >>
9.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Сега ние виждаме как идеята за Кармата е свързана с най-дълбоката идея за Христос и с Неговото значение за Земята: Ако сте разбрали Моята същност, вие сте разбрали също и Онзи, чиято същност Аз изразявам, и че “Аз-съм” носи
изкупление
то.
Сега ние виждаме как идеята за Кармата е свързана с най-дълбоката идея за Христос и с Неговото значение за Земята: Ако сте разбрали Моята същност, вие сте разбрали също и Онзи, чиято същност Аз изразявам, и че “Аз-съм” носи изкуплението.
към текста >>
10.
Съдържание
GA_120 Откровенията на Кармата
Страданието при животните, което поначало е лишено от възможност за кармическо
изкупление
.
Обособяването на природните царства в хода на еволюцията. Отделянето на Луната и възникването на животинското царство. Животинските „групови души". Намесата на Луцифер. Пренасянето на по-грубите астрални качества в представителите на животинското царство.
Страданието при животните, което поначало е лишено от възможност за кармическо изкупление.
Състраданието към животните у народите на Изтока. Карма на човечеството и животински свят.
към текста >>
11.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
", силата, която е затаена в душата му, го тласка към определено действие, което ще доведе до
изкупление
.
После човекът отново слиза в своята нова инкарнация. Съзнанието му отново се променя; сега той не си спомня нищо за периода между смъртта и новото раждане; не си спомня нищо и за намерението да изкупи своите предишни злодеяния. Обаче това намерение е затаено дълбоко в него. Дори и да не предполага нищо за този вътрешен импулс: „Ти трябва да извършиш това или онова, за да изкупиш своята грешка!
", силата, която е затаена в душата му, го тласка към определено действие, което ще доведе до изкупление.
И сега, ясно можем да си представим какво става, когато например, в своята 20 година, един човек понесе някакъв твърде болезнен удар на съдбата. В своето обикновено съзнание, каквото е то между раждането и смъртта, той ще бъде сломен от своята болка. Ако обаче си припомни своето намерение от живота между смъртта и новото раждане, той би усетил и силата, който неотклонно го тласка към онази ситуация в живота, където той ще бъде сполетян от болката; защото дълбоко в себе си, той е почувствувал: „Съвършенството, което ти проигра и което си длъжен да извоюваш отново, ти можеш да постигнеш единствено с помощта на тази болка".
към текста >>
12.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Той не можеше да им даде онази индивидуалност, която кармически възнаграждава животните за понасяните от тях неизброими страдания; той им отстъпи само болката, но не и кармичните закономерности на
изкупление
то.
От друга страна тези неща ни подсказват, как убежденията и светогледите зависят от човешките усещания, от човешките чувства. В крайна сметка усещанията и чувствата са последици от убежденията, и както с времето се променят убежденията и идеите, така ще се променят и чувствата в хода на човешката еволюция. Човекът не можеше да стори нищо, освен да се устреми към едно възходящо развитие; за да се издигне, той трябваше да тласне в пропастта други същества.
Той не можеше да им даде онази индивидуалност, която кармически възнаграждава животните за понасяните от тях неизброими страдания; той им отстъпи само болката, но не и кармичните закономерности на изкуплението.
към текста >>
13.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако се замислите върху нещата, които обсъждахме през последните дни, няма да Ви изглежда странно, че за да търси всред външния свят уравновесяващите кармически отговори на своите предишни действия, човек трябва да напусне определени пластове на своето съзнание: и тъкмо по този начин той ще бъде неотразимо привлечен към онова място, където ще се зарази от някаква „инфекция", за да търси в нея необходимия баланс спрямо онези кармически причини, които сам е въплътил в тялото си; или пък ще бъде тласнат, разбира се от самия себе си, към някаква „злополука", но с все същата цел възмездието, изправянето,
изкупление
то.
Както вече многократно споменах, големите кармически закономерности могат да бъдат само приблизително скицирани, и то в най-общи линии, за да дадем начален тласък в изучаването на тази наистина необятна област.
Ако се замислите върху нещата, които обсъждахме през последните дни, няма да Ви изглежда странно, че за да търси всред външния свят уравновесяващите кармически отговори на своите предишни действия, човек трябва да напусне определени пластове на своето съзнание: и тъкмо по този начин той ще бъде неотразимо привлечен към онова място, където ще се зарази от някаква „инфекция", за да търси в нея необходимия баланс спрямо онези кармически причини, които сам е въплътил в тялото си; или пък ще бъде тласнат, разбира се от самия себе си, към някаква „злополука", но с все същата цел възмездието, изправянето, изкуплението.
към текста >>
Но какво става с хода на Кармата, когато с помощта на определени средства, ние пречим на човека да постигне
изкупление
то, което той сам търси?
Но какво става с хода на Кармата, когато с помощта на определени средства, ние пречим на човека да постигне изкуплението, което той сам търси?
Да предположим, че с конкретни хигиенни мерки, ние изобщо премахваме онези болести, от които може би даден човек има, така да се каже, кармическа потребност. Разбира се, тези мерки в никакъв случай не зависят от желанието на човека. Вече стана дума, как в определени епохи стремежът към чистота възниква само поради това, че в предходните столетия е изчезнал и сега отново се появява като един вид повторение в хода на общата еволюция. Ние се убедихме, че за Кармата на човечеството е нещо естествено, когато в определена епоха човекът стига до откритието на едни или други помощни средства. Лесно е обаче да разберем също и това, че в предишните епохи той не е стигнал до тези открития, просто защото тогава човечеството се нуждаеше от епидемиите, които днес хигиенните мерки на свой ред са длъжни да премахнат от лицето на света.
към текста >>
Сега за Вас е напълно ясно: Ако от една страна ние сме в състояние да елиминираме „вредните" условия, където човек би постигнал кармическото
изкупление
, подобни условия веднага ще възникнат, само че под друга форма.
Сега за Вас е напълно ясно: Ако от една страна ние сме в състояние да елиминираме „вредните" условия, където човек би постигнал кармическото изкупление, подобни условия веднага ще възникнат, само че под друга форма.
Елиминирайки определени условия, ние само създаваме необходимостта от възникване на същите условия под друга форма. Логично е да си представим, че много епидемии и общи болестотворни причинители се дължат просто на обстоятелството, че хората, които търсят тези епидемии и болести, всъщност искат да се освободят от това, което те кармически привличат към себе си, какъвто е случая с „органът на безлюбието" при епидемиите от шарка. Ако наистина отстраним само външната симптоматология на тази болест, истинските причини за безлюбието остават непокътнати и човешките души би трябвало да търсят кармическото разплащане по друг начин в сегашната или в следващата инкарнация. Лесно е да проумеем какво настъпва в този случай; а то е следното: Практически днес се отстраняват голям брой външни причини и условия, които иначе биха били търсени от мнозина за разплащане на кармически задължения, които човечеството е натрупало върху себе си през миналите културни епохи. Но по този начин ние само отнемаме на човека възможността да изпита външните влияния.
към текста >>
14.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Или, казано с други думи: Христос принесе на Боговете
изкупление
то, и Той можеше да го стори само доколкото можа да пребивава известно време в едно човешко физическо тяло.
Всичко това никога не би могло да бъде осъществено в личността на един Адепт; защото личността на Адепта винаги е успявала чрез самата себе си да се издигне след пропадането си в материята. Това беше възможно само в рамките на една личност, която представляваше един обикновен човек, един човек, който не превъзхожда другите хора. Преди да стане на 30 години, тя ги превъзхождаше, обаче след това, тя вече не ги превъзхождаше. Следователно, благодарение на това, което се случи, едно божествено събитие стана достояние на цялото човечество, също както се случи и по-рано, през Лемурийската епоха. И хората бяха съучастници в едно дело, което се разигра между Боговете; те можеха да станат очевидци, понеже Боговете за да извършат това дело трябваше да прибягнат до помощта на физическия свят.
Или, казано с други думи: Христос принесе на Боговете изкуплението, и Той можеше да го стори само доколкото можа да пребивава известно време в едно човешко физическо тяло.
По този начин човекът можа да стане свидетел на едно наистина божествено дело.
към текста >>
15.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Ако после насочим погледа си към нашите действия, ние стигаме до убеждението, че те, нашите собствени действия, са извършени не по необходимост, а в свобода, и са свързани с различни душевни състояния, като провинение,
изкупление
и т.н.
Обаче след като имаме съзнанието, че те се намесват в нашия душевен живот, ние трябва, макар и с цената на големи усилия, да стигнем дотам, че въпреки тях да пристъпваме към нейната напълно обективно. Това ние можем да постигнем само тогава, когато не се спираме на външните, странични подробности, а насочваме нашия поглед върху това, как съдим за самите себе си. И това „Да съдим за самите себе си“ да „преценяваме самите себе си в едни или други житейски ситуации, ни отвежда до самия център на поставения въпрос. Нека да продължа нататък: Какво се получава, когато отправим поглед към външния природен свят? От една страна, ние виждаме как там властвува една строга необходимост едно природно явление преминава в друго и т.н.
Ако после насочим погледа си към нашите действия, ние стигаме до убеждението, че те, нашите собствени действия, са извършени не по необходимост, а в свобода, и са свързани с различни душевни състояния, като провинение, изкупление и т.н.
И в двата случая ние сме изправени пред една опасна едностранчивост, в която не виждаме присъствието на Луцифер и Ариман. И това проличава от следното: нали така, ние не бихме могли да погледнем в нашата душа така, че когато гледаме на себе си като на хора, живеещи тук, на физическото поле, да виждаме само онова, което ни засяга непосредствено; в този случай нашето себепознание ще се окаже твърде повърхностно. То съвсем не би ни дало всичко онова, на което ние се надяваме, всичко онова, което бихме желали да получим дори и от едно повърхностно себепознание. Защото естествено без да засягам някого, ако вземем всички нас, които сме сега тук аз, който Ви говоря, Вие, които ме слушате, аз не бих могъл да се изразявам по този начин, по които говоря сега, ако вече не бе се случило всичко онова, което е станало в моя досегашен живот, както и в моите минали инкарнации. Следователно ако се опитам да обхвана само темата, която обсъждам сега пред вас, това би представлявало една голяма едностранчивост, що се отнася до моето себепознание.
към текста >>
Днес аз се постарах да насоча Вашите мисли, Вашите идеи в онази посока, която ще Ви открие, че пра вилните понятия за свободата и необходимостта, за прегрешението и
изкупление
то са възможни единствено тогава, когато наред с физическия свят ние се съобразяваме и с духовния свят.
Нека тук да прекъснем нашите размишления, скъпи мои приятели, за да ги продължим следващата неделя.
Днес аз се постарах да насоча Вашите мисли, Вашите идеи в онази посока, която ще Ви открие, че пра вилните понятия за свободата и необходимостта, за прегрешението и изкуплението са възможни единствено тогава, когато наред с физическия свят ние се съобразяваме и с духовния свят.
Ето как изглеждат неща та, за които ще продължим да говорим следващата неделя.
към текста >>
16.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Обикновената кражба не заслужава бесило, а заради страшното
изкупление
никой не ще се побои да краде, щом това му е последното средство, за да не умре от глад.
"В дадения случай смъртта е едно колкото несправедливо, толкова и безполезно възмездие. То е твърде жестоко, за да накаже кражбата, и твърде слабо, за да я предотврати.
Обикновената кражба не заслужава бесило, а заради страшното изкупление никой не ще се побои да краде, щом това му е последното средство, за да не умре от глад.
По това правосъдието в Англия и някои други страни прилича на лош учител, който бие учениците си, вместо да ги обучава. Крадците биват подлагани на страхотни мъчения. Не би ли било по-добре да се подсигури съществуванието на всички членове на обществото, та никой да не се виж да принуден първо да краде, а сетне да се прости с живота си?
към текста >>
17.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Четвърто: „Греховете изискват покаяние и
изкупление
.“
Четвърто: „Греховете изискват покаяние и изкупление.“
към текста >>
18.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този грях, т.е., с възможността за
изкупление
: както човекът от миналото, когато разви съзнанието, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне духовното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е.
Виждате в древни времена, човек говори за Грехопадението. Той използваше този образ на Грехопадението в смисъл, че според своята същност принадлежеше на един висш свят и падна в един нисш свят, което напълно отговаря на действителността, ако това се приема в образна форма. Може би се говори за падение в реален смисъл. Някогашният човек имаше ясно чувство, когато си казваше: аз паднах от една духовна висота и се свързах с една нисша реалност; така, модерният човек трябваше да открие, че мислите, които стават все по-абстрактни го водят също към един вид падение, но към едно падение, което върви нагоре, при което човек пада по един определен начин нагоре, значи, се издига, но се издига за своята загуба, по същия начин, както човекът от миналото усещаше, че пада за своята загуба.
Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този грях, т.е., с възможността за изкупление: както човекът от миналото, когато разви съзнанието, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне духовното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е.
към текста >>
Вие виждате, съзнанието за Христос има именно за интелектуализма една твърде реална важност, една важност за нашето съществувание в смисъла на една истинска доктрина на
изкупление
то
изкупление
то на построяването на картонени кули след като сме преминали прага на смъртта.
Вие виждате, съзнанието за Христос има именно за интелектуализма една твърде реална важност, една важност за нашето съществувание в смисъла на една истинска доктрина на изкуплението изкуплението на построяването на картонени кули след като сме преминали прага на смъртта.
към текста >>
19.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Христовата сила като спасение и
изкупление
.
Природна среда на човека, надсетивна и подсетивна природа. Луциферичните същества на въздуха, които искат да направят човека морален автомат, и ариманичните същества в Земята, които искат да го направят постоянно земен. Яхве-Луна като регулатор на инстинктивната природа заедно с меркуриевите и венерините същества в борба с Ариман. Съществени въздействия от марсовите, юпитеровите и сатурновите същества върху човека; борбата им срещу луциферичните същества. Болестни състояния като спасение от изпадане под влиянието на луциферичните или ариманичните същества.
Христовата сила като спасение и изкупление.
към текста >>
20.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Това посягане върху собствения живот при такива обстоятелства има като последствие, че след като човек е минал през вратата на смъртта, за да живее по-нататък в непосредствено духовно съзерцание, по един ужасен начин там се изпълнява това, което можем да наречем справедливостта на съдбата -
изкупление
на неправдата.
И тогава, когато една такава неправда е изравнена през отделни земни съществувания, както тук вече почти ще бъде изравнена, може да се покаже още нещо друго. Защото трябва се знае, че за изравняването е необходимо - представете си - цялото изпълнение произхождащо от един живот, който се счита за лишен от стойност, който толкова много се счита за безсмислен, че този живот се отказва от една голяма империя, - а Австрия беше тогава още една голяма империя - и от неговото царуване в една велика империя!
Това посягане върху собствения живот при такива обстоятелства има като последствие, че след като човек е минал през вратата на смъртта, за да живее по-нататък в непосредствено духовно съзерцание, по един ужасен начин там се изпълнява това, което можем да наречем справедливостта на съдбата - изкупление на неправдата.
към текста >>
И точно тогава, когато чувстваме кармата като справедливо
изкупление
, ние никога не ще пропуснем да видим, как кармата действа върху човека, изпитвайки го, как тя действа изпитващо даже тогава, когато той се държи в живота по възмутителен начин.
Когато една такава душа се е пречистила, тя по един благотворен начин ще пренесе силата, която е пречистена и в следващите времена, в по-късни земни епохи.
И точно тогава, когато чувстваме кармата като справедливо изкупление, ние никога не ще пропуснем да видим, как кармата действа върху човека, изпитвайки го, как тя действа изпитващо даже тогава, когато той се държи в живота по възмутителен начин.
Справедливото изкупление става, но човешките сили не се изгубват. А когато извършеното е изравнено чрез справедливото изкупление, тогава лошото, което някой е извършил в един човешки живот, при известни обстоятелства се превръща също в сила за доброто. Ето защо една такава съдба, каквато описахме днес, е твърде разтърсваща.
към текста >>
Справедливото
изкупление
става, но човешките сили не се изгубват.
Когато една такава душа се е пречистила, тя по един благотворен начин ще пренесе силата, която е пречистена и в следващите времена, в по-късни земни епохи. И точно тогава, когато чувстваме кармата като справедливо изкупление, ние никога не ще пропуснем да видим, как кармата действа върху човека, изпитвайки го, как тя действа изпитващо даже тогава, когато той се държи в живота по възмутителен начин.
Справедливото изкупление става, но човешките сили не се изгубват.
А когато извършеното е изравнено чрез справедливото изкупление, тогава лошото, което някой е извършил в един човешки живот, при известни обстоятелства се превръща също в сила за доброто. Ето защо една такава съдба, каквато описахме днес, е твърде разтърсваща.
към текста >>
А когато извършеното е изравнено чрез справедливото
изкупление
, тогава лошото, което някой е извършил в един човешки живот, при известни обстоятелства се превръща също в сила за доброто.
Когато една такава душа се е пречистила, тя по един благотворен начин ще пренесе силата, която е пречистена и в следващите времена, в по-късни земни епохи. И точно тогава, когато чувстваме кармата като справедливо изкупление, ние никога не ще пропуснем да видим, как кармата действа върху човека, изпитвайки го, как тя действа изпитващо даже тогава, когато той се държи в живота по възмутителен начин. Справедливото изкупление става, но човешките сили не се изгубват.
А когато извършеното е изравнено чрез справедливото изкупление, тогава лошото, което някой е извършил в един човешки живот, при известни обстоятелства се превръща също в сила за доброто.
Ето защо една такава съдба, каквато описахме днес, е твърде разтърсваща.
към текста >>
21.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Естествено това е особено трудно, когато другият става оръдие за кармическо
изкупление
в живота, което е неприятно или може би даже болезнено.
Без съмнение, тогава се явяват някои неща, които по-рано човек не е забелязвал. Но човек трябва да има също и смелостта да забелязва тези неща, а не да гледа настрана, без да им обръща внимание. За кармическото разглеждане на живота е абсолютно необходимо, човек да усвои известна дарба да излиза вън от себе си, да се потапя в другите.
Естествено това е особено трудно, когато другият става оръдие за кармическо изкупление в живота, което е неприятно или може би даже болезнено.
Но без човек да може да излезе извън себе си дори и във връзка с нещата, които за него са неприятни или болезнени, не е възможно едно кармическо, едно истински валидно кармическо разглеждане на живота. Защото помислете само какви условия съществуват в света, за да възникне кармата.
към текста >>
НАГОРЕ