Търсене в текстове за 'Жажда'

23. XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието GA_28 Моят жизнен път

У възрастния човек не бе навлязло нищо самодоволно или високомерно по отношение на познанието, а нещо, което по-скоро разкриваше безкористна жажда за знания.
Бащата на г-жа Нойфер, старият Ставенхаген, беше личност, която предразполага към себе си. По-рано той беше упражнявал практична професия, след което обаче се бе пенсионирал. Сега живееше изцяло със съдържанието на една библиотека, която сам беше събирал и за другите беше много приятно да наблюдават как живее той в него. У възрастния човек не бе навлязло нищо самодоволно или високомерно по отношение на познанието, а нещо, което по-скоро разкриваше безкористна жажда за знания.
към текста >>

24. XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи GA_28 Моят жизнен път

Към това се прибавяше и фактът, че по това време в работническата класа още отдавна се беше развила жажда за научно образование.
Към това се прибавяше и фактът, че по това време в работническата класа още отдавна се беше развила жажда за научно образование. Но тя можеше да бъде удовлетворена само чрез материалистическата литература на икономическа тематика. Защото само този вид литература подхождаше на формите на понятията и съжденията на работниците. Това, което не беше материалистическо, беше написано по такъв начин, че не бе възможно да намери разбиране у работниците. Така се получаваше безкрайно тъжният факт, че развиващият се пролетариат имаше възможност да удовлетвори най-висшия си копнеж към познание единствено чрез материализъм от най-груб вид.
към текста >>

25. Танц на планетите GA_40 Стихове и медитации

Духовната жажда,
Духовната жажда,
към текста >>

26. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

На това аз му отговорих: Въображението може де бъде така силно, че някой, който няма никаква лимонада пред себе си, може би при живата представа за една лимонада ще почувствува и вкуса на лимонадата на езика си, но бих искал да видя, дали някой е утолил жаждата си с една въобразена лимонада.
Който пристъпва например със здраво мислене към действителността, той знае да различи едно нажежено парче желязо от едно такова, което съществува само в неговата представа. Нека дойдат колкото искат Шопенхауерци: такъв човек веднага ще направи разлика между двете, кое е истина и кое само представа. Следователно човек може да се ориентира само при действителността и по действителността. Така той може да се ориентира и по отношение на духовния свят само чрез самата действителност. Веднъж някой каза, че ако човек само помисли, че пие лимонада, той чувствува вкуса на лимонадата на своя език. На това аз му отговорих: Въображението може де бъде така силно, че някой, който няма никаква лимонада пред себе си, може би при живата представа за една лимонада ще почувствува и вкуса на лимонадата на езика си, но бих искал да видя, дали някой е утолил жаждата си с една въобразена лимонада. Тук вече критерият започва да бъде действителен. Така е и с едно вътрешно развитие на човека, че той се запознава не само с един нов душевен живот, с нови представи, но той се натъква в своята душа на един друг свят и знае: Сега ти стоиш пред един свят, който можеш да опишеш също така, както можеш да опишеш външния свят.
към текста >>

27. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Така той виждаше причината за идването на страданието в света в един лишен от мъдрост елемент, който той нарече жажда за съществуване, лишена от мъдрост жажда за съществуване.
И неговото озарение се състоеше сега в това, че той си каза: Следователно това, което се шири в света на майя или на илюзията, не е истинска мъдрост, то е така малко истинска мъдрост, че и след много прераждания ние не можем да почерпим от това външно съществуване едно разбиране за това, което е изпълнено със страдание, и за едно освобождение от страданието. Следователно в това външно съществуване е втъкано нещо друго, което стои далече от мъдростта, от всяко знание. Чрез това от само себе си се разбира, че Буда потърси в един лишен от мъдрост елемент онова, което прониква живота със старост, с болест и със смърт. Не е мъдростта тази, която може да действува някакси освобождаващо, а нещо друго, което не може да се добие от този свят, а което може да се добие само тогава, когато човек се оттегли от света на външното съществуване, в което се редуват прераждане след прераждане, въплъщение след въплъщение. Така от този момент нататък Буда виждаше в учението за страданието основния елемент, от който човечеството се нуждае в неговото по-нататъшно развитие. Така той виждаше причината за идването на страданието в света в един лишен от мъдрост елемент, който той нарече жажда за съществуване, лишена от мъдрост жажда за съществуване. От една страна мъдрост, от друга страна лишена от мъдрост жажда за съществуване, това беше, което отново го доведе до там да каже: Следователно само освобождението от тези повтарящи се земни съществувания, от тези прераждания които даже и при най-голямата мъдрост не могат да ни освободят от страдание, само освобождението от тези прераждания може да доведе до спасението, до истинската свобода на човека. Ето защо той размисли върху средствата, които могат да изведат човека от света, в който се намират неговите прераждания, в онзи свят който трябва само правилно да разберем и тогава не ще имаме онези гротескни, фантастични понятия, които много често хората си образуват върху този свят -, който Буда нарече Нирвана.
към текста >>

От една страна мъдрост, от друга страна лишена от мъдрост жажда за съществуване, това беше, което отново го доведе до там да каже: Следователно само освобождението от тези повтарящи се земни съществувания, от тези прераждания които даже и при най-голямата мъдрост не могат да ни освободят от страдание, само освобождението от тези прераждания може да доведе до спасението, до истинската свобода на човека.
Следователно в това външно съществуване е втъкано нещо друго, което стои далече от мъдростта, от всяко знание. Чрез това от само себе си се разбира, че Буда потърси в един лишен от мъдрост елемент онова, което прониква живота със старост, с болест и със смърт. Не е мъдростта тази, която може да действува някакси освобождаващо, а нещо друго, което не може да се добие от този свят, а което може да се добие само тогава, когато човек се оттегли от света на външното съществуване, в което се редуват прераждане след прераждане, въплъщение след въплъщение. Така от този момент нататък Буда виждаше в учението за страданието основния елемент, от който човечеството се нуждае в неговото по-нататъшно развитие. Така той виждаше причината за идването на страданието в света в един лишен от мъдрост елемент, който той нарече жажда за съществуване, лишена от мъдрост жажда за съществуване. От една страна мъдрост, от друга страна лишена от мъдрост жажда за съществуване, това беше, което отново го доведе до там да каже: Следователно само освобождението от тези повтарящи се земни съществувания, от тези прераждания които даже и при най-голямата мъдрост не могат да ни освободят от страдание, само освобождението от тези прераждания може да доведе до спасението, до истинската свобода на човека. Ето защо той размисли върху средствата, които могат да изведат човека от света, в който се намират неговите прераждания, в онзи свят който трябва само правилно да разберем и тогава не ще имаме онези гротескни, фантастични понятия, които много често хората си образуват върху този свят -, който Буда нарече Нирвана.
към текста >>

Какъв свят е Нирвана, в който трябва да влезе този, който е стигнал в живота до там, че е угасил в себе си жаждата за съществуване, че не желае вече да се прероди?
Какъв свят е Нирвана, в който трябва да влезе този, който е стигнал в живота до там, че е угасил в себе си жаждата за съществуване, че не желае вече да се прероди? Това е светът, който можем да назовем правилно само тогава, когато си кажем: В смисъла на Будизма същинският свят на спасението, на блаженството не може да бъде назован с нищо, което би било взето от това, което възприемаме чрез нашите сетива в сетивния свят, в пространствения свят, в света на физическото съществуване около нас. Всичко, което възприемаме в света на пространството, във физическия свят, може да ни даде само нещо, което не ни сочи към едно освобождение; ето защо не трябва да използуваме нито едно от сказуемите на сетивния свят върху света, в който човекът иска да търси своето спасение. Следователно наложете във вас мълчание на всички сказуеми, на всички думи, които човекът може да намери, когато назовава нещо в окръжаващия го физически свят. Нищо от всичко това не се намира в света на блаженството. Не съществува никаква възможност да си съставим една представа за света, в който влиза онзи, който е надмогнал преражданията.
към текста >>

От онази проповед в Бенарес, където за първи път бе изказано учението за страданието, всичко, което знаем за Будизма е проникнато от учението, от познанието за страданието в живота, от познанието за същността на страданието и за това, което води до страданието: жаждата за съществуване.
Така за будистите този свят е един такъв свят, който не може да бъде назован с нито една от нашите думи. Не едно нищо, а едно такова пълно, изпълнено с блаженство съществуване, че те нямат никакви думи за него. Будистите съвсем не искат с това да го нарекат едно нищо. С това ние схванахме вече истинската жилка на Будизма и на неговия начин на мислене и чувствуване. От онази проповед в Бенарес, където за първи път бе изказано учението за страданието, всичко, което знаем за Будизма е проникнато от учението, от познанието за страданието в живота, от познанието за същността на страданието и за това, което води до страданието: жаждата за съществуване. Ето защо може да съществува само едно нещо, което довежда човека към напредък: освобождението от това съществуване и преражданията. Това, което следва после, е посочването на онези средства, т.е. на пътя на познанието, който води над земната мъдрост и съдържа средствата, благодарение на които постепенно човекът става способен да влезе в Нирвана, или с други думи, да използува така земните прераждания, че те най-после да бъдат надмогнати и той да се освободи от тях.
към текста >>

Буда застава като изолиран човек, очаквайки момента на озарението, когато може да прозре застанал напълно на собствената почва -, че причините за страданието на човечеството се крият в стремежа на отделния човек към прераждания, към въплъщения в този свят, че жаждата за съществуване, каквато тя живее в отделния човек, е причина за царуващата около него мизерия, за всичко, което действува като разрушение в съществуването.
Буда търси озарението в пълно изолиране. Той отива в уединение. Това, което е добил от един живот в друг, трябва да бъде победено в едно напълно изолирано съществуване и в силата на неговата душа трябва да бликне онези светлина, която може да го осветли върху света и неговата мизерия. Буда застава като изолиран човек, очаквайки момента на озарението, когато може да прозре застанал напълно на собствената почва -, че причините за страданието на човечеството се крият в стремежа на отделния човек към прераждания, към въплъщения в този свят, че жаждата за съществуване, каквато тя живее в отделния човек, е причина за царуващата около него мизерия, за всичко, което действува като разрушение в съществуването.
към текста >>

Обаче човекът будист стои изолиран, само на основата на неговото собствено съществува не, и иска да намери в собственото съществуване силите, които ще го доведат до освобождение от жаждата за съществуване и с това от преражданията.
Ако бихме искали още веднъж да охарактеризираме човека будист, ние бихме могли да употребим един отвлечен израз и да кажем: Чрез учението на Буда разглеждането на света става неисторическо. Всъщност неисторическото е това, което характеризира целия изток. Изтокът вижда как една епоха на Буда изтича след друга епоха на Буда. История не е слизането от една висота към едно по-ниско състояние, а история е стремежът нагоре за постигането на определена цел и възможността човек да се присъедини към цялото човечество, към целия свят, с този от миналото и с този, който ще следва. Това би било история. Обаче човекът будист стои изолиран, само на основата на неговото собствено съществува не, и иска да намери в собственото съществуване силите, които ще го доведат до освобождение от жаждата за съществуване и с това от преражданията. Различно стои шест столетия след това човекът в Християнството спрямо общото развитие на човечеството. Ако се абстрахираме сега от това, което е разпространено като предразсъдък в света, ние можем да охарактеризираме по следния начин това, което е християнската идея.
към текста >>

Това е човекът, който в самите нас ние сме обгърнали в едно було, като сме се свързали с едно събитие в развитието на света, което продължава да действува в нас и ни свидетелствува, че ние не стоим така изолирани в света, че не сме доведени в света чрез жаждата за съществуване на отделния индивид, а почиваме в цялото човечество и участвуваме в един първичен грях на това цялостно човечество.
Когато християнинът разбира, че Духовната наука може да го доведе до познанието на повтарящите се земни съществувания, той може да си каже, че трябва да използува тези прераждания, за да постигне целта на своя живот. Той знае: Сега ние поглеждаме в един свят пълен със страдание и заблуждение, защото ние самите сме се отдалечили така много от нашето първоначално определение, щото чрез нашия поглед, чрез нашите дела сме превърнали света, който е около нас, в майя, в илюзия. Обаче ние не трябва да се отдалечаваме от този свят, за да стигнем до блаженство, а трябва да превъзмогнем, да победим това, което самите сме направили на себе си и което прави, щото да не виждаме света в неговата истинска форма, а като една илюзия, и да се върнем отново към нашето първоначално определение. Защото на основата на обикновения човек в нас стои един по-висш човек. Ако този по-висш човек, който е дълбоко скрит в нас, би гледал света, той би го познал в неговата истинност, не би преминавал своето битие през болест и смърт, а през здраве и свежест на младостта и през вечен живот. Това е човекът, който в самите нас ние сме обгърнали в едно було, като сме се свързали с едно събитие в развитието на света, което продължава да действува в нас и ни свидетелствува, че ние не стоим така изолирани в света, че не сме доведени в света чрез жаждата за съществуване на отделния индивид, а почиваме в цялото човечество и участвуваме в един първичен грях на това цялостно човечество.
към текста >>

Така будистът търси освобождение от света и от преражданията чрез водене борба срещу жаждата за съществуване, а християнинът търси освобождението от нисшия човек и възкресението на висшия човек, който той сам е обвил в едно було, за да вижда света в неговата истинност.
Така стои християнинът исторически в цялото човечество и се чувствува свързан с него, исторически свързан с това цяло човечество. Той поглежда към едно бъдеще, за което си казва: Това, което е било обгърнато в мене като в едно було чрез сливането на човечеството, аз трябва да го постигна отново. Аз не трябва да търся една Нирвана, а трябва да търся висшия човек в мене. Аз трябва да намеря отново пътя към мене самия. Тогава светът около мене не ще бъде илюзия, а ще бъде светът, в който аз ще бъда в състояние да победя чрез собствена работа страдание и болест и смърт. Така будистът търси освобождение от света и от преражданията чрез водене борба срещу жаждата за съществуване, а християнинът търси освобождението от нисшия човек и възкресението на висшия човек, който той сам е обвил в едно було, за да вижда света в неговата истинност. И ние имаме нещо, което се отнася както черното към бялото, което намираме в мъдростта на Буда, когато го сравним с пълните със значение думи на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене! "
към текста >>

Следователно светът трябва да бъде победен, този свят, който е всадил в него жаждата за съществуване, той трябва да напусне този свят.
Будистът казва: Човекът е слязъл от духовни висини, защото светът го е изтласкал надолу. Следователно светът трябва да бъде победен, този свят, който е всадил в него жаждата за съществуване, той трябва да напусне този свят. Обаче християнинът казва: Не, вината не е в света, че аз съм такъв, вината е в самия мене!
към текста >>

Така изповядващият Будизма чувствува: От делото на Буда до мене прониква нещо, което ми казва: Угаси жаждата за съществуване, изтръгни корените на земното съществуване и следвай Буда в посоката, където се намират световете, които не могат да бъдат назовани с никакъв земен израз.
От тук идва обаче също, че Християнството не поставя в света редуващи се Буди, които така да се каже повтарят някакси неисторически от епоха на епоха едно и също нещо, а поставя в цялото развитие на човечеството едно еднократно събитие. Докато будистът вижда своя Буда да седи под дървото Боди, как той се издига като изолиран човек до озарението, Християнинът гледа към Исуса от Назарет като към слизането от външната част на света на онова, което е вдъхновяващият миров Дух. Това ни е представено образно също така нагледно в кръщението извършено от Йоана в реката Йордан, както озарението на Буда при неговото седене под дървото Боди. Така ние виждаме Буда да седи под дървото Боди със собствената си душа, която копнее да се освободи от преражданията,така виждаме Исуса от Назарет да стои в реката Йордан! Над него слиза това, което е есенция на света и което символично е посочено като слизане на Духа във вид на гълъб, който Дух се потопява в неговата вътрешност. Така изповядващият Будизма чувствува: От делото на Буда до мене прониква нещо, което ми казва: Угаси жаждата за съществуване, изтръгни корените на земното съществуване и следвай Буда в посоката, където се намират световете, които не могат да бъдат назовани с никакъв земен израз. А християнинът чувствува така: От делото на Христа изхожда нещо, чрез което онова деяние, което е било извършено от прачовечеството, може да бъде изправено. И когато в моята душа ще оживее също така духовното влияние на света, който се намира зад физическия свят, както то е оживяло в самия Христос, тогава аз ще внеса в моите следващи прераждания това, което думите на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене! " ще ми покажат все повече и повече като една жива истина, което все повече ще ме издигне до онази степен, от която съм слязъл.
към текста >>

28. Троянската война. 28 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Тези последните не бяха разкривани с цел да задоволяват нечие любопитство или прекалена жажда за познание.
За онези, които не са запознати с теософското учение, това звучи фантастично. Но то е факт. Троянската война бе показвана в Мистериите преди да се състои. Това е съществен принцип на Мистериите, и това е, което прави необходимо те да се пазят в тайна, защото те разкриват не само великите събития на миналото, но също и идващите събития. Тези последните не бяха разкривани с цел да задоволяват нечие любопитство или прекалена жажда за познание. Онези, които бяха Посветени в Мистериите, са призвани да участват в оформянето на световната история. Те трябва да извличат от Мистериите силите, позволяващи им да правят това. Това е значението на Мистериите. Затова тяхното предаване би означавало публично обявяване от някой на онова, което ще се случи в бъдеще. Всеки, правещ това, предизвиква крайно объркване сред своите ближни.
към текста >>

29. ІХ. Астралният свят GA_92 Езотерична космология

Това поражда усещане на завладяващ жажда – основата на имагинацията за наказанието на Тантал в гръцката митология.
Тогава астралното тяло съдържа всички желания, породени от живота и които, лишени от физическото тяло, няма начин да бъдат задоволени. Това поражда усещане на завладяващ жажда – основата на имагинацията за наказанието на Тантал в гръцката митология. Има го също и впечатлението, че си потопен в огън – Геената или Чистилището. Идеята за огъня на Чистилището, осмивана от материалистите, е верен израз на субективното състояние на човека след смъртта. Напротив, незадоволената жажда за действие причинява усещането за студ в душата. Именно за този студ – роден от действие, нереазлизирано на Земята – се казва, че се усеща от духовете в медиумните сеанси. Душата, живееща в астралното тяло трябва да се научи да се освобождава от силите на физическите органи и да придобие нов организъм за съществуване в астралния свят.
към текста >>

Напротив, незадоволената жажда за действие причинява усещането за студ в душата.
Тогава астралното тяло съдържа всички желания, породени от живота и които, лишени от физическото тяло, няма начин да бъдат задоволени. Това поражда усещане на завладяващ жажда – основата на имагинацията за наказанието на Тантал в гръцката митология. Има го също и впечатлението, че си потопен в огън – Геената или Чистилището. Идеята за огъня на Чистилището, осмивана от материалистите, е верен израз на субективното състояние на човека след смъртта. Напротив, незадоволената жажда за действие причинява усещането за студ в душата. Именно за този студ – роден от действие, нереазлизирано на Земята – се казва, че се усеща от духовете в медиумните сеанси. Душата, живееща в астралното тяло трябва да се научи да се освобождава от силите на физическите органи и да придобие нов организъм за съществуване в астралния свят.
към текста >>

В случаите на насилствена смърт и самоубийство, впечатлението на празнота, жажда и изгаряне са още по-ужасни.
В случаите на насилствена смърт и самоубийство, впечатлението на празнота, жажда и изгаряне са още по-ужасни. Астрално тяло, което не е подготвено за съществуване извън физическото тяло, се отделя с огромни мъки, докато при естествената смърт отделянето на узрялото астрално тяло става лесно и гладко. В случаите на насилствена смърт, причинена не по волята на човека, процесът на разделяне е по-малко болезнен отколкото в случая на самоубийство.
към текста >>

30. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Жаждата за истина и красота, мъдрост и изкуство, а също и религиозен импулс, са се развили едновременно.
Мъдростта, красотата и обхвата на волевите импулси за него представляват едно единство. Във висшите области на съзерцанието няма абстрактна наука. Има само една наука, в която в картини живее онова, което има едно призрачно съществуване във външния свят и намира един неясен израз в имагинациите. Онова за произхода на света и човечеството, което сега може да бъде прочитано в книги – в това или в онова описание на Сътворението, не е било описвано; вместо това то е било довеждано пред очите на ученика в живи картини във великолепно хармонични цветове. А онова, което ученикът е възприемал като мъдрост, едновременно е било изкуство и красота, било е нещо, което в много по-голяма степен е раздвижвало чувствата, които се появяват в нас, когато ние преживяваме, заставайки пред изключителни художествени произведения. Жаждата за истина и красота, мъдрост и изкуство, а също и религиозен импулс, са се развили едновременно. Окото на човека на изкуството е поглеждало към онова, което е ставало в мистериите/*9/ и онзи, който е търсил набожност, е откривал в тези висши процеси, възпроизвеждани пред очите му, предмета на неговите религиозни стремежи. Религия, изкуство и наука са били едно.
към текста >>

31. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Християнството, обещаващо да ги избави от това робство, се приема с ентусиазъм и населението на Скандинавия, вдъхновено от жажда за възмездие поради натрупаните дълго продължаващи страдания, се обръща с ужасяваща строгост срещу своите преследвачи, разрушава палатите и храмовете, статуите на техните богове и всички принадлежности на готическото суеверие.
Жреците на Скандинавия се наричали дроти и били учредени от Сиге, един скитийски принц, за който се казва, че след това възприел името Один. Тяхното число било 12 и те едновременно били жреци и съдии; от този орден произлиза установяването на Британските съдебни заседатели. Тяхната власт била разтеглена до най-големите възможни граници. Като им била разрешена дискретната привилегия да определят в избора човешките жертви за жертвоприношението, от което дори е бил лишен монарха – и от тук възниква необходимостта да се култивира добрата воля на тези властници; и тъй като този орден, също както израелското свещеничество, бил ограничен до една фамилия, те стават притежатели на неимоверни богатства и накрая стават толкова тиранични, че от тях се ужасява цялото общество. Християнството, обещаващо да ги избави от това робство, се приема с ентусиазъм и населението на Скандинавия, вдъхновено от жажда за възмездие поради натрупаните дълго продължаващи страдания, се обръща с ужасяваща строгост срещу своите преследвачи, разрушава палатите и храмовете, статуите на техните богове и всички принадлежности на готическото суеверие. От това нищо не е останало освен няколко кромлехи; някои огромни паметници от груб камък, които човешкият гняв не можал да разруши; някои пещери, издялани в твърдата скала и някои естествени дъбрави, използувани за целта на посвещението.
към текста >>

32. ІХ. Астралният свят. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Това поражда усещане на завладяващ жажда – основата на имагинацията за наказанието на Тантал в гръцката митология.
Тогава астралното тяло съдържа всички желания, породени от живота и които, лишени от физическото тяло, няма начин да бъдат задоволени. Това поражда усещане на завладяващ жажда – основата на имагинацията за наказанието на Тантал в гръцката митология. Има го също и впечатлението, че си потопен в огън – Геената или Чистилището. Идеята за огъня на Чистилището, осмивана от материалистите, е верен израз на субективното състояние на човека след смъртта. Напротив, незадоволената жажда за действие причинява усещането за студ в душата. Именно за този студ – роден от действие, нереазлизирано на Земята – се казва, че се усеща от духовете в медиумните сеанси. Душата, живееща в астралното тяло трябва да се научи да се освобождава от силите на физическите органи и да придобие нов организъм за съществуване в астралния свят.
към текста >>

Напротив, незадоволената жажда за действие причинява усещането за студ в душата.
Тогава астралното тяло съдържа всички желания, породени от живота и които, лишени от физическото тяло, няма начин да бъдат задоволени. Това поражда усещане на завладяващ жажда – основата на имагинацията за наказанието на Тантал в гръцката митология. Има го също и впечатлението, че си потопен в огън – Геената или Чистилището. Идеята за огъня на Чистилището, осмивана от материалистите, е верен израз на субективното състояние на човека след смъртта. Напротив, незадоволената жажда за действие причинява усещането за студ в душата. Именно за този студ – роден от действие, нереазлизирано на Земята – се казва, че се усеща от духовете в медиумните сеанси. Душата, живееща в астралното тяло трябва да се научи да се освобождава от силите на физическите органи и да придобие нов организъм за съществуване в астралния свят.
към текста >>

В случаите на насилствена смърт и самоубийство, впечатлението на празнота, жажда и изгаряне са още по-ужасни.
В случаите на насилствена смърт и самоубийство, впечатлението на празнота, жажда и изгаряне са още по-ужасни. Астрално тяло, което не е подготвено за съществуване извън физическото тяло, се отделя с огромни мъки, докато при естествената смърт отделянето на узрялото астрално тяло става лесно и гладко. В случаите на насилствена смърт, причинена не по волята на човека, процесът на разделяне е по-малко болезнен отколкото в случая на самоубийство.
към текста >>

33. Първоначални импулси на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Тогава е подобно, като че ли ги изгаря гореща жажда, или като че се намират в нажежена пещ.
При този, който е направил усилие да се убеди в съществуването на духовния свят и който забелязва, че духовният свят наистина изглежда съвсем различно, не е само така, че се намира в свят на сънища, а разликата между това, което е вярвал, че представлява духовния свят, и както той му се представя сега, му въздейства като оловна тежест. Помислете, че когато хората преминат в камалока, и без това вече имат достатъчно да изтърпяват, особено както например епикурейците, когато не могат да задоволят желанията си, чието задоволяване е възможно само ако имат сетива и език, но там ги нямат. Тогава е подобно, като че ли ги изгаря гореща жажда, или като че се намират в нажежена пещ. То е малко по-различно чувство от това на изгарящата жажда, но въпреки това е подобно. Когато премислите всичко, каквото човекът има да изживее и изтърпи оттатък, и каквото трябва да прекара, то може да се обобщи така: Човекът трябва да свикне да може да живее без тяло. За този, който е силно зависим от сетивното, е тежко. За този, който се е изтръгнал от сетивното, не е така тежко. Който не е направил нищо, за да издигне душата си нагоре, не е направил нищо да извиси душата си, усеща разликата между духовното и сетивното като разлика в тежестта, като оловна тежест, закачена за него.
към текста >>

То е малко по-различно чувство от това на изгарящата жажда, но въпреки това е подобно.
При този, който е направил усилие да се убеди в съществуването на духовния свят и който забелязва, че духовният свят наистина изглежда съвсем различно, не е само така, че се намира в свят на сънища, а разликата между това, което е вярвал, че представлява духовния свят, и както той му се представя сега, му въздейства като оловна тежест. Помислете, че когато хората преминат в камалока, и без това вече имат достатъчно да изтърпяват, особено както например епикурейците, когато не могат да задоволят желанията си, чието задоволяване е възможно само ако имат сетива и език, но там ги нямат. Тогава е подобно, като че ли ги изгаря гореща жажда, или като че се намират в нажежена пещ. То е малко по-различно чувство от това на изгарящата жажда, но въпреки това е подобно. Когато премислите всичко, каквото човекът има да изживее и изтърпи оттатък, и каквото трябва да прекара, то може да се обобщи така: Човекът трябва да свикне да може да живее без тяло. За този, който е силно зависим от сетивното, е тежко. За този, който се е изтръгнал от сетивното, не е така тежко. Който не е направил нищо, за да издигне душата си нагоре, не е направил нищо да извиси душата си, усеща разликата между духовното и сетивното като разлика в тежестта, като оловна тежест, закачена за него. Действително е като разлика в тежестта.
към текста >>

34. Карма и детайли на кармическата закономерност GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Някой развива в живота си много егоистично чувство за притежание, истинска жажда за външно богатство.
Виждате, че нещата в света са сложни и се подчиняват на закона за причина и следствие. Ще спомена един случай, който отговаря на определени духовни изследователски заключения. Може да изглежда шокиращо, но в една антропософска група той би трябвало да може да се разкаже. Някой развива в живота си много егоистично чувство за притежание, истинска жажда за външно богатство. При това не се касае за нормалния стремеж за богатство, който може да се дължи на алтруистично намерение да се помогне в света и да се развие безкористна дейност – това е нещо друго, – а става въпрос за егоистично чувство, което се дължи на определена конституция на етерното тяло и стремежът за забогатяване надхвърля необходимата степен.
към текста >>

35. Техника на кармата GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Можем да го сравним с изгарящата жажда при преминаване през пустиня, където няма вода.
За да се изпита удоволствие от вид храна, за да поеме храната, човекът естествено си служи с физическия инструмент. Ако душата иска да се наслади на красиви багри или нещо друго, необходимо е да е налице физическо око, за да може радостта от багрите да навлезе в душата. Това, което изисква да бъде задоволено в душата чрез сетивата, е кама, страстните желания. В камалока душата още копнее за удоволствието, но след смъртта ѝ липсват органите, чрез които да задоволи копнежа си. Тогава в душата се появява усещане от особен вид. Можем да го сравним с изгарящата жажда при преминаване през пустиня, където няма вода. Състоянието след смъртта се дължи на това, че липсват органи за задоволяване на копнежите. Тогава човекът изпитва изгаряща жажда, и то дотогава, докато всички копнежи изчезнат. Колкото повече той се освободи в този живот от потребността да получава удовлетворение чрез сетивата, колкото повече свикне да се радва на красотата, на доброто в света, на чистото, на несвързаните с тялото идеи, толкова по-кратко е времето в камалока. Ако тук дори само се вживее в духовния свят, ако душата му се проникне с представи и мисли за това, което стои зад сетивния свят, времето му в камалока се съкращава.
към текста >>

Тогава човекът изпитва изгаряща жажда, и то дотогава, докато всички копнежи изчезнат.
Това, което изисква да бъде задоволено в душата чрез сетивата, е кама, страстните желания. В камалока душата още копнее за удоволствието, но след смъртта ѝ липсват органите, чрез които да задоволи копнежа си. Тогава в душата се появява усещане от особен вид. Можем да го сравним с изгарящата жажда при преминаване през пустиня, където няма вода. Състоянието след смъртта се дължи на това, че липсват органи за задоволяване на копнежите. Тогава човекът изпитва изгаряща жажда, и то дотогава, докато всички копнежи изчезнат. Колкото повече той се освободи в този живот от потребността да получава удовлетворение чрез сетивата, колкото повече свикне да се радва на красотата, на доброто в света, на чистото, на несвързаните с тялото идеи, толкова по-кратко е времето в камалока. Ако тук дори само се вживее в духовния свят, ако душата му се проникне с представи и мисли за това, което стои зад сетивния свят, времето му в камалока се съкращава.
към текста >>

36. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

горещата си жажда утолили.
горещата си жажда утолили.
към текста >>

37. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

Странстващият с брат Марко читател или слушател би забелязал, че различните начини на мислене и чувстване, които се развиват в човека чрез атмосферата, областта, народността, нуждите и навиците, или му са наложени, на това място се представят в превъзходните индивиди и жаждата за най-висше обучение, макар и поотделно несъвършено, чрез общия живот е призвана да бъде достойно изразена.
Странстващият с брат Марко читател или слушател би забелязал, че различните начини на мислене и чувстване, които се развиват в човека чрез атмосферата, областта, народността, нуждите и навиците, или му са наложени, на това място се представят в превъзходните индивиди и жаждата за най-висше обучение, макар и поотделно несъвършено, чрез общия живот е призвана да бъде достойно изразена.
към текста >>

38. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Но желанията, на човека остават, понеже е свързано с астралното тяло, и в това е причината за изгарящата жажда, която изпитва човека в Камалока.
За да разберем живота на астралното тяло след неговото отделяне на етерното тяло, трябва да разгледаме условията на физическия свят. Във физическото тяло именно астралното тяло е тава, което се радва, страда удовлетворява своите мечти, влечения и желания, с помощта на физическото тяло. След смъртта, астралното тяло се лишава от този инструмент. Любителят на вкусното ядене не може повече да удовлетворява своята страст към вкусната храна, понеже сега той няма език, отнет му е заедно с физическото тяло. Но желанията, на човека остават, понеже е свързано с астралното тяло, и в това е причината за изгарящата жажда, която изпитва човека в Камалока. "Кама" означава "желание", "лока" означава "място", но в действителност това не е място, а е състояние.
към текста >>

39. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Ако човек изпитва тук лоши чувства нелюбов, жажда за мъст и т.н.
Тук той казва на своето тяло:"Това съм Аз". Там той вижда тялото си и казва: "Това си ти". Философията Венданта изисква от учениците медитивно вглъбяване над думите: "Това ли си ти! ", за да могат тези упражнения да ги научат да казват на своето тяло: "Това си ти! ". Освен това, около себе си в Девакан човекът вижда всичко, което е било изживяно от него на Земята. Ако човек изпитва тук лоши чувства нелюбов, жажда за мъст и т.н. спрямо другите хора, то тези лоши чувства ще се появят там като облак, намиращ се извън самия него, и това е урок за човека. Той може да се научи да разбира, какво значение имат те в света и какво въздействие оказват.
към текста >>

40. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Един ще каже, че раняването и било предизвикано от жаждата за мъст, а друг че причината е бил ножа.
Тези продукти на разлагането намерили благодатна почва в ужаса, който хуните предизвиквали във всички народи. Тези народи преобразували по този начин продуктите на разложение, и това се пренесло във физическото тяло на по-късните поколения. Кожата попила възприетия астрален компонент, и като следствие се появила болестта на века проказата. Лекарят, който на практика от физическа гледна точка, разбира се, ще посочи физическите причини за този недъг. И аз няма да споря с това, което ще каже лекаря, но в него намира място умозаключението от този тип: някакъв човек ранил друг с нож при сбиване, а той отдавна имал желание да отмъсти на този човек. Един ще каже, че раняването и било предизвикано от жаждата за мъст, а друг че причината е бил ножа. И двамата са прави. Ножът е бил последната, физическата причина, а зад нея стои духовна причина. Който търси духовните причини, няма да оспорва физическите основания. Тук ние виждаме, как историческите събития оказват значително влияние на цели поколения, и осъзнаваме, какво благотворно и продължително влияние можем да оказваме, засягайки дори условията, предопределящи здравето на хората.
към текста >>

41. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Може да се вгледаме в детайлите и да видим, че силната жажда за забогатяване е насочена към това, да се натрупа повече, и ставайки склонност на човека, спомага в следващия живот той да има физическа предразположеност към инфекциозните болести.
Може във всички подробности да се наблюдава, как склонностите от един живот, стават в следващия свойства на физическото тяло. Живот изпълнен със склонност да се обича всичко наоколо, да се отнася с любов към всяко същество, живот излъчващ любов, което дълго време ще има млад и цветущ вид. Любовта към всички същества, развиване в себе си чувството на симпатия създават физическо тяло способно дълго време да бъде младо. Животът, изпълнен с ненавист, пълна антипатия към другите същества, който непрекъснато критикува, към всичко е придирчив и страни от всичко, създава с тези свойства такова физическо тяло, което рано се състарява и покрива с бръчки. Така склонностите и страстите от един живот се предават в следващото прераждане като процеси на физическото тяло. Може да се вгледаме в детайлите и да видим, че силната жажда за забогатяване е насочена към това, да се натрупа повече, и ставайки склонност на човека, спомага в следващия живот той да има физическа предразположеност към инфекциозните болести. Постоянно има случаи, когато явната склонност към заразяване се издига до развитото придобиване, което е било присъщо на човека в миналото, при това носител на тази страст е било етерното тяло. Обратно, обективният стремеж на хората, които не искат да присвояват нищо, умеят да правят добро на човечеството, работят за обществото с такава склонност етерното тяло създава в новия живот изразена издръжливост на заразните болести.
към текста >>

42. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

За да утоли глада и жаждата, използват изкристализираната човешка мъдрост.
Ако гъркът създавал в своите произведения на изкуството идеалистичния образ на своя душевен живот и го отлял в човешката форма, ако римлянинът създал със своите закони нещо такова, което по-скоро представлява вече личните потребности, то върхът на нашата епоха това са машините, които се явяват само материален израз на съвършенно личните потребности на хората. Все повече и повече слизало човечеството от небесата, и тази пета епоха се спуснала най-ниско от всички и се оказала най-силно свързана с материята. Ако гъркът в своите творения издигнал човек над човека /понеже Зевс е човек, издигнат над самия себе си/, ако в римските закони вие откривате още нещо от човека, превъзхождащо пределите на личното, доколкото римлянинът повече ценял в себе си римския гражданин, отколкото частното лице, то в нашата епоха вие ще откриете човек, на практика прилагащ духа за удовлетворение на своите материални потребности. Понеже всички машини, железни пътища, всички сложни изобретения за каква цел служат? По-рано древният халдеец удовлетворявал своята потребност като се препитавал по-прост начин; днес за това се прилагат огромните запаси на мъдростта. За да утоли глада и жаждата, използват изкристализираната човешка мъдрост. Ние не трябва да се залъгваме: мъдростта, която се използва по този начин, се е спуснала по-долу от самата себе си в минералното.
към текста >>

43. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

И аз ви казах, че древният народ на Индия от самото начало живеела в дълбока жажда да научава за всичко, което ни обкръжава в този свят, действително духовно, и че в тези хора възникна такава представа: всичко, което ни обкръжава е сън, илюзия, а нашата единствена задача се състои в това да се развиваме до висотата на древната мъдрост, която е създавала и работила в древните времена.
Когато човечеството се разви до нашето сегашно състояние на съзнанието, т.е., собствено казано, само в нашата пета следатлантска епоха, то почувствало в душата си тъга, желание отново да се завърне в духовния свят. И аз ви казах, че древният народ на Индия от самото начало живеела в дълбока жажда да научава за всичко, което ни обкръжава в този свят, действително духовно, и че в тези хора възникна такава представа: всичко, което ни обкръжава е сън, илюзия, а нашата единствена задача се състои в това да се развиваме до висотата на древната мъдрост, която е създавала и работила в древните времена. Учениците на древните Риши желаели да стъпят на пътя, който ги водил с помощта на Йогата към съзерцаване на света, от който те сами са слезли. Те се стремяха да бъдат извън Майа и по-близо до този духовен свят.
към текста >>

44. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

във глад и жажда ще се мята!
във глад и жажда ще се мята!
към текста >>

45. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако например насрещният изпитваше жажда за отмъщение към другия, то в него това се изразяваше посредством определен цвят, и той можеше да избяга.
Последната от тях беше като един вид отзвучаване на много по-висши степени. Например атлантецът можеше да възприеме външен предмет едва към края на атлантската епоха. По-рано Атлантида беше така изпълнена с плътни маси мъгли, че предметите не се разграничаваха пространствено един от друг. В ранните стадии на атлантското развитие начинът на възприемане беше съвсем различен. Атлантецът не виждаше най-напред силуета, физиономията на човека или на предмета, когато се приближаваше до тях, а по-скоро около него се изграждаше един образ от цветове, който му казваше, дали съответния човек или предмет може да му бъде полза или би му навредил. Ако например насрещният изпитваше жажда за отмъщение към другия, то в него това се изразяваше посредством определен цвят, и той можеше да избяга. Ако към него се приближеше диво животно, човекът също можеше да го разпознае и да избяга. В тази последна фаза на ясновидството си атлантецът възприемаше душевните състояния на околната си среда. Днешното зрение се разви постепенно от предишното. Представете си как в един сравнително мъглив ден предметите се размиват. Представете си как в един такъв ден уличната лампа се показва първоначално само като точка и как след това постепенно можете да различите очертанията и.
към текста >>

46. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Дадените същества, сред които се срещат достатъчно такива коварни безделници, осмеляващи се да доближават не само до умопобърканите и медиумите, но, например и до съвсем малки деца, ако така неразумно ги закърмят, че в тях се възбужда жажда за храна; тогава тези същества могат да се доближат до тях и да провалят тяхното развитие.
По-изтънчените или по-грубите действия на хората, най-идеалните и възвишени постъпки и най-разрушителните действия – всичко това е повод и причина за присъствието на тези създания, които се намесват в силата на хората и действат в тях, и които трябва да се знаят, ако ние искаме наистина да разберем живота. Който не вижда тези неща, преминава именно като сляп през живота. Тук става дума не за теория и не за някаква теоретична необходимост, а за това, всички тези неща да станат непосредствена практика. Защото в бъдещето земно развитие, човек само тогава постепенно ще се научи правилно да действа и да постъпва, ако знае все повече за това, какви същества се призовават с едни или други дела и обстоятелства. Всичко, което човек прави е като зов, обърнат към невидимите същества. Дадените същества, сред които се срещат достатъчно такива коварни безделници, осмеляващи се да доближават не само до умопобърканите и медиумите, но, например и до съвсем малки деца, ако така неразумно ги закърмят, че в тях се възбужда жажда за храна; тогава тези същества могат да се доближат до тях и да провалят тяхното развитие. От тук вие виждате, колко е необходимо да се знае за това, че човек призовава цялото свое поведение и всички свои действия около себе си в света.
към текста >>

47. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

С това в тях се поражда онази изгаряща жажда.
През време на земния живот той може да си достави това удоволствие, обаче не и след смъртта. Но желанието не престава да съществува и да действува; защото то има своето седалище не във физическото, а в астралното тяло. Обаче понеже сега му липсва физическият орган, липсва му също и възможността да задоволи това желание. Такива хора насочват погледа си от Кама-лока надолу към физическия свят, който са напуснали. Те гледат там това, което сега още би могло да им достави удоволствие между всичко, което се намира долу на физическия свят, но не могат да му се наслаждават, защото не притежават физически орган за целта. С това в тях се поражда онази изгаряща жажда. Така е с всички желания, които са останали в човека след неговата смърт и които са насочени към физическия свят, защото могат да бъдат задоволени само чрез физическите органи. Така е винаги след смъртта. Всеки път след смъртта човек вижда своето физическо тяло да се разпада и чрез това, че от това физическо тяло му остава нещо, то го тласка още към обикновения свят на нашето физическо поле. И докато не е отвикнал от тези желания в духовния свят, за него ще продължава периодът на огъня на желанията. Представете си сега последното земно въплъщение на човека преди одухотворението на Земята, представете си полагането на последното физическо тяло.
към текста >>

48. Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане. GA_106 Египетски митове и мистерии

Желанието за ядене не зависи от физическото тяло, а от астралното тяло и тогава след смъртта настъпва една изгаряща жажда за онова, което му е доставяло най-голяма наслада в земния живот.
Ние знаем, че след като умре, човекът не загубва веднага своите влечения и горещи желания. Да предположим, че приживе даден човек е голям чревоугодник и е изпитвал голяма наслада при поглъщането на пикантни храни. След смъртта му това удоволствие от яденето не изчезва веднага. Само че сега удоволствието се проявява не във физическото тяло, а в астралното тяло. Ето защо, тъй като след смъртта човекът запазва своето астрално тяло, той запазва също и желанието, обаче му липсва органът, за да задоволи това желание: физическото тяло. Желанието за ядене не зависи от физическото тяло, а от астралното тяло и тогава след смъртта настъпва една изгаряща жажда за онова, което му е доставяло най-голяма наслада в земния живот. Ето защо след смъртта човекът страда дотогава, докато отвикне от копнежа за удоволствие, докато отхвърли от себе си всичко, което е задоволявало горещите му желания чрез физическото тяло. Дотогава човекът се намира в Камалока. А после идва времето, когато човекът вече не проявява никакви претенции от този род, т.е. такива, чието задоволяване е възможно единствено чрез физическите органи. Тогава той преминава в Девакана.
към текста >>

49. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Накратко: Същността на тези сили, в чиято природа засега човекът не може да вникне, се свежда до жаждата за живот.
Но в какво се изразяват тези влияния? Дори и човек да не ги разпознава, все пак той ги усеща. У него има една сила, израз на всичко онова, което продължава да живее от една инкарнация в друга и стига до днешното съществувание. Накратко: Същността на тези сили, в чиято природа засега човекът не може да вникне, се свежда до жаждата за живот. Ето Как действуват древните луциферически и ариманически Същества: Като жажда за живот, като напористо желание да си потопен в условията на видимия физически свят. И тази жажда за съществувание пронизва всяко от отделните прераждания на човека.
към текста >>

Ето Как действуват древните луциферически и ариманически Същества: Като жажда за живот, като напористо желание да си потопен в условията на видимия физически свят.
Но в какво се изразяват тези влияния? Дори и човек да не ги разпознава, все пак той ги усеща. У него има една сила, израз на всичко онова, което продължава да живее от една инкарнация в друга и стига до днешното съществувание. Накратко: Същността на тези сили, в чиято природа засега човекът не може да вникне, се свежда до жаждата за живот. Ето Как действуват древните луциферически и ариманически Същества: Като жажда за живот, като напористо желание да си потопен в условията на видимия физически свят. И тази жажда за съществувание пронизва всяко от отделните прераждания на човека.
към текста >>

И тази жажда за съществувание пронизва всяко от отделните прераждания на човека.
Но в какво се изразяват тези влияния? Дори и човек да не ги разпознава, все пак той ги усеща. У него има една сила, израз на всичко онова, което продължава да живее от една инкарнация в друга и стига до днешното съществувание. Накратко: Същността на тези сили, в чиято природа засега човекът не може да вникне, се свежда до жаждата за живот. Ето Как действуват древните луциферически и ариманически Същества: Като жажда за живот, като напористо желание да си потопен в условията на видимия физически свят. И тази жажда за съществувание пронизва всяко от отделните прераждания на човека.
към текста >>

Там е записаното; в тази Линга шарира лежи всичко, за което през сегашната епоха човек не знае нищо и над него се простира тъмнината на незнанието; но когато човек влиза в един нов живот на Земята, то се проявява като жажда за съществувание, като желание за живот." В това, което се нарича „желание за живот", Буда виждаше всичко, което произхожда от минали прераждания и пробужда у човека жажда та да се наслади на света; точно то го кара да минава не само като пътник през света на цветовете и звуците, през света на другите впечатления, но и да желае този свят.
Сега Буда продължи: „Погледнете човека, който се ражда в своята Линга шарира. Той донася със себе си това, което е натрупал в миналите инкарнации. Там е записаното; в тази Линга шарира лежи всичко, за което през сегашната епоха човек не знае нищо и над него се простира тъмнината на незнанието; но когато човек влиза в един нов живот на Земята, то се проявява като жажда за съществувание, като желание за живот." В това, което се нарича „желание за живот", Буда виждаше всичко, което произхожда от минали прераждания и пробужда у човека жажда та да се наслади на света; точно то го кара да минава не само като пътник през света на цветовете и звуците, през света на другите впечатления, но и да желае този свят. Това е, което човек носи от миналите си прераждания като един стремеж, като една сила в самия себе си. Учениците на Буда наричат тази сила „Самскара". И така ,Буда каза на своите най-близки ученици: „Характерното за съвременния човек, е незнанието на нещо важно, което съществува в самия него. Това незнание превръща всичко, което иначе би се явило на човека като нещо идващо от луциферическите и ариманическите Същества срещу които той би взел известни предпазни мерки превръща го в жажда за съществувание; тук са скрити всички дремещи сили, натрупани в хода на миналите инкарнации." Под влиянието на великия Буда нарекоха тези сили Самскара. И от тази Самскара у човека възникна неговото съвременно мислене, което в сегашната еволюционна степен е лишено от обективност.
към текста >>

Това незнание превръща всичко, което иначе би се явило на човека като нещо идващо от луциферическите и ариманическите Същества срещу които той би взел известни предпазни мерки превръща го в жажда за съществувание; тук са скрити всички дремещи сили, натрупани в хода на миналите инкарнации." Под влиянието на великия Буда нарекоха тези сили Самскара.
Той донася със себе си това, което е натрупал в миналите инкарнации. Там е записаното; в тази Линга шарира лежи всичко, за което през сегашната епоха човек не знае нищо и над него се простира тъмнината на незнанието; но когато човек влиза в един нов живот на Земята, то се проявява като жажда за съществувание, като желание за живот." В това, което се нарича „желание за живот", Буда виждаше всичко, което произхожда от минали прераждания и пробужда у човека жажда та да се наслади на света; точно то го кара да минава не само като пътник през света на цветовете и звуците, през света на другите впечатления, но и да желае този свят. Това е, което човек носи от миналите си прераждания като един стремеж, като една сила в самия себе си. Учениците на Буда наричат тази сила „Самскара". И така ,Буда каза на своите най-близки ученици: „Характерното за съвременния човек, е незнанието на нещо важно, което съществува в самия него. Това незнание превръща всичко, което иначе би се явило на човека като нещо идващо от луциферическите и ариманическите Същества срещу които той би взел известни предпазни мерки превръща го в жажда за съществувание; тук са скрити всички дремещи сили, натрупани в хода на миналите инкарнации." Под влиянието на великия Буда нарекоха тези сили Самскара. И от тази Самскара у човека възникна неговото съвременно мислене, което в сегашната еволюционна степен е лишено от обективност.
към текста >>

Те се крият в това, че у човека се вмъква желанието, жаждата за съществувание, идваща от неговите минали прераждания.
И когато стигна до там, че лично изживя проблематиката на тогавашните хора, той я изрази в онази знаменита проповед, чрез която започна своята дейност като Буда: В проповедта от Бенарес. Там той предаде в популярна форма това, което по-рано откри по един по-интимен начин на своите ученици: „Който познава причините на човешкото съществувание, той знае, че животът, такъв какъвто е, трябва да съдържа страдания, трябва да съдържа болки. Ето защо първото учение, което трябва да ви дам, е учението за „страданието". Второто учение съдържа причините за страданието. В какво се крият тези причини за страданието? Те се крият в това, че у човека се вмъква желанието, жаждата за съществувание, идваща от неговите минали прераждания. „Жаждата за съществувание" е истинската причина за страданието. Третото учение е това: Как да се премахне страданието от света? Естествено, то може да бъде премахнато, ако се премахне „причината", ако се угаси жаждата за съществувание, понеже тя идва от незнанието." Вече казахме: От ясновиждащото познание хората са преминали към едно незнание и тъкмо то им закрива духовния свят. Незнанието поражда жаждата за съществувание! А жаждата за съществувание на свой ред е причината за страданията и болките, за грижите и скърбите.
към текста >>

„Жаждата за съществувание" е истинската причина за страданието.
Там той предаде в популярна форма това, което по-рано откри по един по-интимен начин на своите ученици: „Който познава причините на човешкото съществувание, той знае, че животът, такъв какъвто е, трябва да съдържа страдания, трябва да съдържа болки. Ето защо първото учение, което трябва да ви дам, е учението за „страданието". Второто учение съдържа причините за страданието. В какво се крият тези причини за страданието? Те се крият в това, че у човека се вмъква желанието, жаждата за съществувание, идваща от неговите минали прераждания. „Жаждата за съществувание" е истинската причина за страданието. Третото учение е това: Как да се премахне страданието от света? Естествено, то може да бъде премахнато, ако се премахне „причината", ако се угаси жаждата за съществувание, понеже тя идва от незнанието." Вече казахме: От ясновиждащото познание хората са преминали към едно незнание и тъкмо то им закрива духовния свят. Незнанието поражда жаждата за съществувание! А жаждата за съществувание на свой ред е причината за страданията и болките, за грижите и скърбите. Жаждата за съществувание трябва да изчезне от света, ако искаме от света да изчезнат страданията, болките, скърбите и грижите.
към текста >>

Естествено, то може да бъде премахнато, ако се премахне „причината", ако се угаси жаждата за съществувание, понеже тя идва от незнанието." Вече казахме: От ясновиждащото познание хората са преминали към едно незнание и тъкмо то им закрива духовния свят.
Второто учение съдържа причините за страданието. В какво се крият тези причини за страданието? Те се крият в това, че у човека се вмъква желанието, жаждата за съществувание, идваща от неговите минали прераждания. „Жаждата за съществувание" е истинската причина за страданието. Третото учение е това: Как да се премахне страданието от света? Естествено, то може да бъде премахнато, ако се премахне „причината", ако се угаси жаждата за съществувание, понеже тя идва от незнанието." Вече казахме: От ясновиждащото познание хората са преминали към едно незнание и тъкмо то им закрива духовния свят. Незнанието поражда жаждата за съществувание! А жаждата за съществувание на свой ред е причината за страданията и болките, за грижите и скърбите. Жаждата за съществувание трябва да изчезне от света, ако искаме от света да изчезнат страданията, болките, скърбите и грижите. Старото познание е изчезнало от света; хората вече не могат да си служат с органите на своето етерно тяло. Обаче за човека все пак е възможно едно ново познание, онова познание, което човек усвоява, когато изцяло се потапя в онова, което неговото астрално тяло може да му даде чрез най-дълбоките си сили, с чиято помощ външните сетивни органи ни позволяват да наблюдаваме видимия физически свят.
към текста >>

Незнанието поражда жаждата за съществувание!
В какво се крият тези причини за страданието? Те се крият в това, че у човека се вмъква желанието, жаждата за съществувание, идваща от неговите минали прераждания. „Жаждата за съществувание" е истинската причина за страданието. Третото учение е това: Как да се премахне страданието от света? Естествено, то може да бъде премахнато, ако се премахне „причината", ако се угаси жаждата за съществувание, понеже тя идва от незнанието." Вече казахме: От ясновиждащото познание хората са преминали към едно незнание и тъкмо то им закрива духовния свят. Незнанието поражда жаждата за съществувание! А жаждата за съществувание на свой ред е причината за страданията и болките, за грижите и скърбите. Жаждата за съществувание трябва да изчезне от света, ако искаме от света да изчезнат страданията, болките, скърбите и грижите. Старото познание е изчезнало от света; хората вече не могат да си служат с органите на своето етерно тяло. Обаче за човека все пак е възможно едно ново познание, онова познание, което човек усвоява, когато изцяло се потапя в онова, което неговото астрално тяло може да му даде чрез най-дълбоките си сили, с чиято помощ външните сетивни органи ни позволяват да наблюдаваме видимия физически свят. Защото единствено това, което се поражда в астралното тяло чрез включването на най-дълбоките му сили в акта на сетивното наблюдение, до което стигаме чрез ангажирането на физическото тяло, единствено то може да помогне засега на човека и да му гарантира познанието; този вид познание е един вид подарък за човека.
към текста >>

А жаждата за съществувание на свой ред е причината за страданията и болките, за грижите и скърбите.
Те се крият в това, че у човека се вмъква желанието, жаждата за съществувание, идваща от неговите минали прераждания. „Жаждата за съществувание" е истинската причина за страданието. Третото учение е това: Как да се премахне страданието от света? Естествено, то може да бъде премахнато, ако се премахне „причината", ако се угаси жаждата за съществувание, понеже тя идва от незнанието." Вече казахме: От ясновиждащото познание хората са преминали към едно незнание и тъкмо то им закрива духовния свят. Незнанието поражда жаждата за съществувание! А жаждата за съществувание на свой ред е причината за страданията и болките, за грижите и скърбите. Жаждата за съществувание трябва да изчезне от света, ако искаме от света да изчезнат страданията, болките, скърбите и грижите. Старото познание е изчезнало от света; хората вече не могат да си служат с органите на своето етерно тяло. Обаче за човека все пак е възможно едно ново познание, онова познание, което човек усвоява, когато изцяло се потапя в онова, което неговото астрално тяло може да му даде чрез най-дълбоките си сили, с чиято помощ външните сетивни органи ни позволяват да наблюдаваме видимия физически свят. Защото единствено това, което се поражда в астралното тяло чрез включването на най-дълбоките му сили в акта на сетивното наблюдение, до което стигаме чрез ангажирането на физическото тяло, единствено то може да помогне засега на човека и да му гарантира познанието; този вид познание е един вид подарък за човека. Ето приблизително как изглеждаше учението на Буда.
към текста >>

Жаждата за съществувание трябва да изчезне от света, ако искаме от света да изчезнат страданията, болките, скърбите и грижите.
„Жаждата за съществувание" е истинската причина за страданието. Третото учение е това: Как да се премахне страданието от света? Естествено, то може да бъде премахнато, ако се премахне „причината", ако се угаси жаждата за съществувание, понеже тя идва от незнанието." Вече казахме: От ясновиждащото познание хората са преминали към едно незнание и тъкмо то им закрива духовния свят. Незнанието поражда жаждата за съществувание! А жаждата за съществувание на свой ред е причината за страданията и болките, за грижите и скърбите. Жаждата за съществувание трябва да изчезне от света, ако искаме от света да изчезнат страданията, болките, скърбите и грижите. Старото познание е изчезнало от света; хората вече не могат да си служат с органите на своето етерно тяло. Обаче за човека все пак е възможно едно ново познание, онова познание, което човек усвоява, когато изцяло се потапя в онова, което неговото астрално тяло може да му даде чрез най-дълбоките си сили, с чиято помощ външните сетивни органи ни позволяват да наблюдаваме видимия физически свят. Защото единствено това, което се поражда в астралното тяло чрез включването на най-дълбоките му сили в акта на сетивното наблюдение, до което стигаме чрез ангажирането на физическото тяло, единствено то може да помогне засега на човека и да му гарантира познанието; този вид познание е един вид подарък за човека. Ето приблизително как изглеждаше учението на Буда.
към текста >>

Този е „осемстепенният път", за който Буда казваше на своите последователи, че неговото съблюдаване води до по степенното угасване на жаждата за съществувание единствената причина за всички страдания и освобождава душата от всичко, което идва от миналите прераждания, правейки от него един роб.
Този е „осемстепенният път", за който Буда казваше на своите последователи, че неговото съблюдаване води до по степенното угасване на жаждата за съществувание единствената причина за всички страдания и освобождава душата от всичко, което идва от миналите прераждания, правейки от него един роб. Тук ние се докосваме до самата същност на будизма. Досещаме се и за значението на факта, че древният Бодисатва се издигна до степента Буда. Ние знаем, че Буда просто вливаше в човечеството всичко, което беше свързано с неговата историческа мисия. Преди да се появи Буда, древното човечество не беше в състояние да прилага своите вътрешни сили по такъв начин, че „правилното слово", „правилното съждение" и т.н. да възникнат спонтанно.
към текста >>

50. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Жаждата за съществувание довежда човека до тази област.
Той не може да бъде считан за действителен, защото в него лежи Майя, великата илюзия, която човек вярва да е истина. Човекът трябва да се стреми да се освободи от областта на елементите; тогава той навлиза в една област, Нирвана, където нито имена, нито неща съществуват. Само тогава човек се освобождава от илюзията. Областта на Майя е страдание. Раждане, смърт, болест и старост са страдание. Жаждата за съществувание довежда човека до тази област. Когато веднъж той се освободи от тази жажда, няма нужда повече да се въплътява. Човек може да се попита защо великият Буда проповядва тази доктрина. Отговорът може да последва само от разглеждане еволюционната насока на човечеството.
към текста >>

Когато веднъж той се освободи от тази жажда, няма нужда повече да се въплътява.
Човекът трябва да се стреми да се освободи от областта на елементите; тогава той навлиза в една област, Нирвана, където нито имена, нито неща съществуват. Само тогава човек се освобождава от илюзията. Областта на Майя е страдание. Раждане, смърт, болест и старост са страдание. Жаждата за съществувание довежда човека до тази област. Когато веднъж той се освободи от тази жажда, няма нужда повече да се въплътява. Човек може да се попита защо великият Буда проповядва тази доктрина. Отговорът може да последва само от разглеждане еволюционната насока на човечеството.
към текста >>

Павел не наричал сетивния свят илюзия, макар че той е знаел така добре, както и Буда, че човек е слязъл от духовните светове и че неговата жажда за съществувание го е довела в този свят.
Нека сравним това понятие с Христовия Импулс и учението на Павел. Павел не наричал сетивния свят илюзия, макар че той е знаел така добре, както и Буда, че човек е слязъл от духовните светове и че неговата жажда за съществувание го е довела в този свят. Човек говори в християнски смисъл обаче, когато си задава въпроса дали тази жажда за съществувание е винаги лоша. Е ли физическият сетивен свят само – измама? Според Павловото понятие не е самата жажда за съществувание, сама по себе си, която е зло; тази жажда първоначално е била добра, но е станала зловредна чрез падението на човека под влиянието на Люциферовите същества. Тази жажда не всякога е била лоша, но е станала такава и е донесла болести, лъжи, страдания и пр. Онова, което е било космично събитие в понятието на Буда, става човешко събитие за Павел.
към текста >>

Човек говори в християнски смисъл обаче, когато си задава въпроса дали тази жажда за съществувание е винаги лоша.
Нека сравним това понятие с Христовия Импулс и учението на Павел. Павел не наричал сетивния свят илюзия, макар че той е знаел така добре, както и Буда, че човек е слязъл от духовните светове и че неговата жажда за съществувание го е довела в този свят. Човек говори в християнски смисъл обаче, когато си задава въпроса дали тази жажда за съществувание е винаги лоша. Е ли физическият сетивен свят само – измама? Според Павловото понятие не е самата жажда за съществувание, сама по себе си, която е зло; тази жажда първоначално е била добра, но е станала зловредна чрез падението на човека под влиянието на Люциферовите същества. Тази жажда не всякога е била лоша, но е станала такава и е донесла болести, лъжи, страдания и пр. Онова, което е било космично събитие в понятието на Буда, става човешко събитие за Павел. Ако Люциферовото влияние не бе се намесило, човек би видял истината във физическия свят вместо илюзията.
към текста >>

Според Павловото понятие не е самата жажда за съществувание, сама по себе си, която е зло; тази жажда първоначално е била добра, но е станала зловредна чрез падението на човека под влиянието на Люциферовите същества.
Нека сравним това понятие с Христовия Импулс и учението на Павел. Павел не наричал сетивния свят илюзия, макар че той е знаел така добре, както и Буда, че човек е слязъл от духовните светове и че неговата жажда за съществувание го е довела в този свят. Човек говори в християнски смисъл обаче, когато си задава въпроса дали тази жажда за съществувание е винаги лоша. Е ли физическият сетивен свят само – измама? Според Павловото понятие не е самата жажда за съществувание, сама по себе си, която е зло; тази жажда първоначално е била добра, но е станала зловредна чрез падението на човека под влиянието на Люциферовите същества. Тази жажда не всякога е била лоша, но е станала такава и е донесла болести, лъжи, страдания и пр. Онова, което е било космично събитие в понятието на Буда, става човешко събитие за Павел. Ако Люциферовото влияние не бе се намесило, човек би видял истината във физическия свят вместо илюзията. Не е крив светът на сетивата, а човешкото знание, което е било затъпено чрез Люциферовото влияние. Различията в тези понятия носят в себе си и различни заключения.
към текста >>

Тази жажда не всякога е била лоша, но е станала такава и е донесла болести, лъжи, страдания и пр.
Нека сравним това понятие с Христовия Импулс и учението на Павел. Павел не наричал сетивния свят илюзия, макар че той е знаел така добре, както и Буда, че човек е слязъл от духовните светове и че неговата жажда за съществувание го е довела в този свят. Човек говори в християнски смисъл обаче, когато си задава въпроса дали тази жажда за съществувание е винаги лоша. Е ли физическият сетивен свят само – измама? Според Павловото понятие не е самата жажда за съществувание, сама по себе си, която е зло; тази жажда първоначално е била добра, но е станала зловредна чрез падението на човека под влиянието на Люциферовите същества. Тази жажда не всякога е била лоша, но е станала такава и е донесла болести, лъжи, страдания и пр. Онова, което е било космично събитие в понятието на Буда, става човешко събитие за Павел. Ако Люциферовото влияние не бе се намесило, човек би видял истината във физическия свят вместо илюзията. Не е крив светът на сетивата, а човешкото знание, което е било затъпено чрез Люциферовото влияние. Различията в тези понятия носят в себе си и различни заключения. Буда търсеше спасение в един свят, в който нищо от този свят на сетивата не оставаше.
към текста >>

Павел казваше, че човек би трябвало да прочисти своите енергии, своята жажда за съществувание, защото той самият ги е замърсил.
Онова, което е било космично събитие в понятието на Буда, става човешко събитие за Павел. Ако Люциферовото влияние не бе се намесило, човек би видял истината във физическия свят вместо илюзията. Не е крив светът на сетивата, а човешкото знание, което е било затъпено чрез Люциферовото влияние. Различията в тези понятия носят в себе си и различни заключения. Буда търсеше спасение в един свят, в който нищо от този свят на сетивата не оставаше. Павел казваше, че човек би трябвало да прочисти своите енергии, своята жажда за съществувание, защото той самият ги е замърсил. Човекът би трябвало да разбере воала, който закрива истината и, като прочисти от себе си отново да види истината, която самият той се бе заблудил. На мястото на воала, който скрива растителния свят например, човек ще види божествено-духовните енергии, които работят зад растенията. Раздерете воала и светът на сетивата става прозрачен; накрая виждаме областта на духа. Ние вярвахме, че виждаме животното, растението и минералните царства; това бе нашата грешка. Всъщност ние видяхме йерархиите, протичащи към нас.
към текста >>

51. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Този човек ще забележи в сърцето си жажда за справедливост; ще бъде изпълнен с божественост и неговата воля ще стане достатъчна за себе си.
Четвъртото Блаженство се отнася до сетивната душа. Този, който напълно прочисти себе си в своята сетивна душа и премине едно по-висше развитие, ще получи в своя Аз един намек за Христос. Този човек ще забележи в сърцето си жажда за справедливост; ще бъде изпълнен с божественост и неговата воля ще стане достатъчна за себе си. Следното устройство е интелектуалната или чувствуващата душа /Verstandes oder Gemuetseele/. В сетивната душа Азът спи тъпо; събужда се само в интелектуалната или чувствуващата душа. Ако с нашия Аз ние спиме в сетивната душа не можем да открием у друг човек онова, което го прави истинско човешко същество неговият Аз. Преди един човек да е развил вътре у себе си Аза, той трябва да позволи на сетивната си душа да израсте във висшите светове, за да може там да възприеме нещо. Когато той е развил себе си в своята интелектуална или чувствуваща душа обаче, той може да възприеме другия до него.
към текста >>

52. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Ние сега култивираме учение, което аз съм свързал с една жажда за знание, която се влива в човека, обаче все още няма достатъчни методи в постигането на това знание.
Ние сега култивираме учение, което аз съм свързал с една жажда за знание, която се влива в човека, обаче все още няма достатъчни методи в постигането на това знание. Това ни води до далечни исторически перспективи във връзка, с което аз ви моля да размислите върху следващото. При тези неща ние боравим с доклади за действителни събития, а не с някаква теория или система идеи, а с доклади за факти. И точно това трябва непрекъснато да имаме на ум, тъй като в противен случай би било твърде трудно да достигнем разбиране за тези неща. Не се касае до това, че аз развивам исторически закони или идеи, но до това, че представям факти, които се отнасят до намеренията и целите на някои личности, обвързани в братства. Те също са свързани и с други същества, които въздействуват на такива братства, които пък братства търсят тяхното въздействие.
към текста >>

53. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

"Една космична религиозност е в процес на израстване пред нас и размерът на жаждата за нея е показан от видимия растеж на теософското движение, което поема задачата, да разкрие и да свали воала от циркулацията на живота зад сетивата".
Простете ми, мили приятели, Аз не чета това, за да предизвикам у вас някоя особено възвишена умствена картина, който да съответствуват с тези, измити изречения, а по-скоро за да ви покажа един символ на нашето време. "Една космична религиозност е в процес на израстване пред нас и размерът на жаждата за нея е показан от видимия растеж на теософското движение, което поема задачата, да разкрие и да свали воала от циркулацията на живота зад сетивата". Наистина твърде трудно е човек да се оправи сред всички тези измити понятия, но все пак не е ли вярно, че като символ на нашето съвремие това е доста особено? По-нататък той казва: " В тази космична набожност не се касае само до мистицизъм, който започва с отхвърляне на света..." и пр.
към текста >>

Вие трябва да приемете идеята, че всички тези мъгляви приказки за "космична религиозност" или "размера на жаждата за нея" или "движението, което е предприело да открие и да разбули циркулацията на живота зад сетивата" и т.н.
Всички тези неща си струват на човешките същества днес като гротескови. Онова обаче което на тях се струва гротескно, трябва да стане съвсем ясно, за да могат тези неща да протекат от един нездрав поток към един здрав. И каква полза, ако човек само непрекъснато бърбори за тях? Вие трябва да приемете идеята, че всички тези мъгляви приказки за "космична религиозност" или "размера на жаждата за нея" или "движението, което е предприело да открие и да разбули циркулацията на живота зад сетивата" и т.н. не допринасят нищо освен да разстилат мъгла над неща, които би трябвало да навлезат в света само с яснота. Те могат да бъдат ползотворни само чрез яснота и те трябва да бъдат провеждани в яснота, преди всичко като практични морално-етични импулси в човечеството.
към текста >>

54. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ако вдигнем поглед към Сетивната Душа, ние бихме могли да кажем: Когато постепенно се свърже с Христос, в своята Сетивна Душа той ще долови един такъв порив, какъвто несъзнателно усеща в своето тяло, изпитвайки, примерно, глад или жажда.
Но как може чрез приетия в себе си Христос човекът да извиси и останалите съставни части на своето същество, да ги направи „блажени"? Благодарение на това, че Азовите сили ще обхванат душевните елементи по един сериозен и достоен начин, както и физическите структури. Ако вдигнем поглед към Сетивната Душа, ние бихме могли да кажем: Когато постепенно се свърже с Христос, в своята Сетивна Душа той ще долови един такъв порив, какъвто несъзнателно усеща в своето тяло, изпитвайки, примерно, глад или жажда. Към душевния свят той ще изпитва такъв копнеж, с какъвто гладното и жадно тяло се стреми към храната и водата. Това, което човекът постига след като е приел в себе си Христовата сила, бихме могли да обозначим в един по-древен и всеобхватен смисъл като жажда за справедливост. И когато изпълва своята Сетивна Душа с Христовата сила, той може вече сам да утолява жаждата си за справедливост. Твърде забележително е и петото изречение от „Блаженствата". И ние би трябвало да го очакваме.
към текста >>

Това, което човекът постига след като е приел в себе си Христовата сила, бихме могли да обозначим в един по-древен и всеобхватен смисъл като жажда за справедливост.
Но как може чрез приетия в себе си Христос човекът да извиси и останалите съставни части на своето същество, да ги направи „блажени"? Благодарение на това, че Азовите сили ще обхванат душевните елементи по един сериозен и достоен начин, както и физическите структури. Ако вдигнем поглед към Сетивната Душа, ние бихме могли да кажем: Когато постепенно се свърже с Христос, в своята Сетивна Душа той ще долови един такъв порив, какъвто несъзнателно усеща в своето тяло, изпитвайки, примерно, глад или жажда. Към душевния свят той ще изпитва такъв копнеж, с какъвто гладното и жадно тяло се стреми към храната и водата. Това, което човекът постига след като е приел в себе си Христовата сила, бихме могли да обозначим в един по-древен и всеобхватен смисъл като жажда за справедливост. И когато изпълва своята Сетивна Душа с Христовата сила, той може вече сам да утолява жаждата си за справедливост. Твърде забележително е и петото изречение от „Блаженствата". И ние би трябвало да го очакваме. То ни предлага нещо съвсем особено, отнасящо се всъщност за Разбиращата Душа. Всеки, който е изучавал моите книги „Тайната Наука" и „Теософия", и е в течение на изнасяните години наред лекции, знае, че единственото между трите съставни части на човешката душа Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната Душа се поддържа от Аза.
към текста >>

И когато изпълва своята Сетивна Душа с Христовата сила, той може вече сам да утолява жаждата си за справедливост.
Но как може чрез приетия в себе си Христос човекът да извиси и останалите съставни части на своето същество, да ги направи „блажени"? Благодарение на това, че Азовите сили ще обхванат душевните елементи по един сериозен и достоен начин, както и физическите структури. Ако вдигнем поглед към Сетивната Душа, ние бихме могли да кажем: Когато постепенно се свърже с Христос, в своята Сетивна Душа той ще долови един такъв порив, какъвто несъзнателно усеща в своето тяло, изпитвайки, примерно, глад или жажда. Към душевния свят той ще изпитва такъв копнеж, с какъвто гладното и жадно тяло се стреми към храната и водата. Това, което човекът постига след като е приел в себе си Христовата сила, бихме могли да обозначим в един по-древен и всеобхватен смисъл като жажда за справедливост. И когато изпълва своята Сетивна Душа с Христовата сила, той може вече сам да утолява жаждата си за справедливост. Твърде забележително е и петото изречение от „Блаженствата". И ние би трябвало да го очакваме. То ни предлага нещо съвсем особено, отнасящо се всъщност за Разбиращата Душа. Всеки, който е изучавал моите книги „Тайната Наука" и „Теософия", и е в течение на изнасяните години наред лекции, знае, че единственото между трите съставни части на човешката душа Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната Душа се поддържа от Аза. Всеки знае, че в Сетивната Душа Азът е все още слабо представен, докато в Разсъдъчната и Съзнателната Душа той присъствува в много по-пълна степен, така че едва сега човекът става човек в истинския смисъл на Ду мата.
към текста >>

55. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Чисто и просто, днешният човек е в състояние да прави своите изследвания върху най-дълбоките истини, свързани с християнството, напълно независимо от Евангелията; но от друга страна, всяка жажда за познание, всеки стремеж за максимално бързо обхващане на определен сбор от понятия, биха могли да ни отведат ако не до пълно заблуждение, то и това е сигурно до едно изопачаване на истината.
Чисто и просто, днешният човек е в състояние да прави своите изследвания върху най-дълбоките истини, свързани с християнството, напълно независимо от Евангелията; но от друга страна, всяка жажда за познание, всеки стремеж за максимално бързо обхващане на определен сбор от понятия, биха могли да ни отведат ако не до пълно заблуждение, то и това е сигурно до едно изопачаване на истината. Следователно, ако някой би си казал: „Понеже имам известна окултна подготовка, аз мога да вникна много по-дълбоко в съдържанието, примерно, на Посланията на апостол Павел или Евангелието на Матей“ и би повярвал, че може да се справи с това в определен период от време, той несъмнено ще се измами. Колкото и да проучваме религиозните документи, днес далеч не може да бъде обхванато онова, което ще бъде достояние на бъдещите поколения. За окултния изследовател има едно златно правило: Ти трябва да имаш достатъчно търпение и да чакаш, докато истините дойдат при теб, а не да тичаш след тях.
към текста >>

За днешната епоха е крайно необходимо да бъде подтискана „горещата жажда за познание“.
Лесно може да се случи например следното: Някой би се усетил готов да пристъпи към Посланията на апостол Павел и да вникне в това или онова, понеже то му се открива чрез неговия отворен поглед в духовния свят; но ако в същото време поиска да вникне в друг пасаж може би съседен на първия -, той вече не би успял да постигне нищо! За днешната епоха е крайно необходимо да бъде подтискана „горещата жажда за познание“. Хората би трябвало по-скоро да си кажат: Ето, милостта ми откри определен брой истини и сега аз търпеливо ще очаквам, докато в душата ми се влеят и други истини.
към текста >>

56. 5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

А с това беше свързана и основната задача на Буда: да се води борба срещу жаждата за онова съществувание, което човекът води в оковите на външната телесна обвивка.
Следователно, тук наистина сме изправени пред противоположното усещане на това, което изпитваха древните гърци. Колкото по-силно древните гърци са обичали и ценили външната телесна обвивка и са изпадали в дълбока тъга при нейното отхвърляне, толкова по-слабо са я ценили последователите на Буда, считайки я за нещо, което трябва да бъде отхвърлено час по-скоро. А с това беше свързана и основната задача на Буда: да се води борба срещу жаждата за онова съществувание, което човекът води в оковите на външната телесна обвивка.
към текста >>

57. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Наистина, тази идея все още крие в себе си доста недоразумения, но дори и да я проследим в онази нейна форма, в която я срещаме у Лесинг или у психолога Дросбах, ние лесно ще установим, че за европейското съзнание учението за преражданията е нещо, което засяга цялото човечество, докато при будизма това учение засяга само индивида: Как той преминава от един живот в друг и как може да се освободи от жаждата за съществуване.
През следващите епохи, когато хората търсеха Христос по пътя, за който стана дума вчера, всичко беше замислено така, сякаш предстои една първоначална, бих казал, детинска подготовка. Ето защо човечество то не биваше да бъде запознавано с нещо, което само би го объркало и за което то още не беше дозряло: С непосредствените опитности за преражданията. И така, ние виждаме, как в продължение на две хилядолетия християнството се развива без да се обръща никакво внимание върху учението за преражданията. В тези лекции ние посочихме огромната разлика между будизма и идеята за реинкарнациите, която съществува като нещо напълно самопонятно в западното съзнание. Наистина, тази идея все още крие в себе си доста недоразумения, но дори и да я проследим в онази нейна форма, в която я срещаме у Лесинг или у психолога Дросбах, ние лесно ще установим, че за европейското съзнание учението за преражданията е нещо, което засяга цялото човечество, докато при будизма това учение засяга само индивида: Как той преминава от един живот в друг и как може да се освободи от жаждата за съществуване. Докато ориенталецът превръща това, което му е дадено като учение за преражданията в една истина за неговото индивидуално спасение, Лесинг, например, смяташе за важно нещо съвсем друго: Как може да напредва цялото човечество? И за себе си той направи следния извод: В хода на общочовешката еволюция ние трябва да разграничим отделни епохи. И във всяка от тях, на човечеството се дава нещо ново. Ако проследим историята, ние ще видим как в хода на нейното развитие периодически настъпват нови и нови културни постижения. И как бихме могли да говорим за едно истинско развитие на цялото човечество, пита Лесинг, ако една душа има възможност да живее само в една или друга епоха?
към текста >>

58. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

И когато на свой ред новите образи се задържат известно време, тогава от бездната отново се надига копнежът с присъщата му жажда за образи.
И така, в определен момент от еволюцията, се наложи появата на образи, на изобилие от образи, които трябваше да запълват пустотата. И тук ние стигаме до една представа с изключителна стойност, до една представа от изключително значение; сега пред нас застава следната представа: Необятната човешка душа, разяждана от пламенен копнеж и мъчителна пустота, запълва и хармонизира своето страдание с появата на образи, с изобилие от живи образи, които могат да бъдат изместени само от .други, още по-живи образи. И след като образите са се задържали известно време, древният Лунен копнеж отново просветва от дъното на бездната, в отговор на което идват Духовете на Движението с техните все нови и нови образи. И когато на свой ред новите образи се задържат известно време, тогава от бездната отново се надига копнежът с присъщата му жажда за образи. Да, ето как стоят нещата: Когато копнежът бъде наситен и задоволен с такива образи, които веднага започват да търсят нови образи, тогава настъпва една безкрайност, която е устремена към бъдещето. И сега, мястото на летящите из безкрайността образи може да се заеме единствено от нещо, което издигайки се над образите е в състояние да спаси копнежа, и това е реалността.
към текста >>

Ако даден човек би живял в по-ранна епоха, когато повечето хора все още не са разполагали с тази духовна мъдрост, той щеше да бъде просто разяждан от неутолимата си жажда за познание, от изгарящия копнеж да се докосне до мъдростта, и няма защо да казвам, че за тази, несъмнено, изтъкната личност, животът би останал пълна загадка.
В този смисъл, Духовната наука е един отговор на онези копнежи, които живеят в долните пластове на душата. И понеже всички събития, които стават в света, имат своята предистория, ние не бива да се учудваме на един човек да допуснем, че той живее в днешната епоха и би искал да укроти копнежите на своята душа чрез духовно-научни занимания ако той бъде застрашен, т.е. ако тези първоначално несъзнавани душевни сили, които са като един вид копнежи, поискат да го унищожат. Ако даден човек би живял в по-ранна епоха, когато повечето хора все още не са разполагали с тази духовна мъдрост, той щеше да бъде просто разяждан от неутолимата си жажда за познание, от изгарящия копнеж да се докосне до мъдростта, и няма защо да казвам, че за тази, несъмнено, изтъкната личност, животът би останал пълна загадка. Но ако днес в неговата душа би се вляло нещо, което смекчава копнежа за образи а както знаем, само образите запълват пустотата -, тогава той би започнал да мечтае за нещо съвсем друго: за прекратяване на образите; колкото по-мащабен би бил този лов за образи, толкова по-силно би желал той неговото прекратяване! И след като не можем да чуем гласа на този човек, живеещ в една епоха, когато хората все още не разполагат с духовното познание, което се излива като истински балсам в изгарящите копнежи на душата, нека да прочетем какво е написал един друг човек:
към текста >>

59. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Но можем да обмислим това и така: Ако някой смята, че с примера с лимонадата може да покаже колко силно може да въздейства самовнушението, можем да кажем, че той не е разбрал, че трябва да обмисли примера до край и да помисли, че не е достатъчно просто да си представя лимонадата, а да опита да утоли жаждата си с представата за нея и тогава ще установи, че това е невъзможно.
В един град в Южна Германия веднъж някой ми каза, че всичко, което е изложено в моята книга „Въведение в тайната наука“, би могло да се основава чисто и просто на самовнушение, тъй като съществуват някои много живи самовнушения, които могат да стигнат чак до там, че някой например да усеща вкуса на лимонада в устата си, когато силно си представя, че пие лимонада. Щом е възможно такова нещо, защо да не може – така си мислеше онзи човек – написаното във „Въведение в тайната наука“ да се основава също така на самовнушение? Теоретично погледнато, напълно е възможно да бъде направено едно такова възражение. Но можем да обмислим това и така: Ако някой смята, че с примера с лимонадата може да покаже колко силно може да въздейства самовнушението, можем да кажем, че той не е разбрал, че трябва да обмисли примера до край и да помисли, че не е достатъчно просто да си представя лимонадата, а да опита да утоли жаждата си с представата за нея и тогава ще установи, че това е невъзможно. Става въпрос за това, че с преживяванията стигаме до край. Но това не се установява теоретически, а се изживява непосредствено в живота. И със същата увереност, с която знаем, че сме преживели нещо, което изплува от споменните ни представи в живота, със същата сигурност става така, че от дълбините на душата се надигат волевите импулси, които ние предизвикваме по отношение на случайното, на това, което не сме искали, и със същата необходимост изплуват споменните представи като една картина на предишния ни земен живот. За този, който сега каже, че това може да е само въображение, не бихме могли да приведем доказателства, че теоретически не може да бъде приведено доказателство за това, че огромен брой хора си въобразяват да са преживели нещо, което определено не са преживели, и за това, което всъщност им се е случило. Също толкова малко, колкото могат да бъдат приложени теоретически доказателства в този случай, могат да се приведат такива и за другото.
към текста >>

60. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Да, така си представяше тези неща философията Санкхия: Благодарение на това, че душата живее в тези принципи на диференцирането, тя е свързана със съществуването на външния свят и самата тя развива силна жажда за съществуване.
Следователно, от Манас се обособява например силовата субстанция, която образува окото. При една по-ранна степен, когато физическото тяло на човека все още не е съществувало в сегашната му форма така си представя нещата философията Санкхия душата се намира именно в онези чисти сили, които образуват окото, просто е потопена в тези сили. Ние знаем, че днешното човешко око е било, така да се каже потенциално заложено още на Стария Сатурн, обаче то се развива едва след атрофията на онзи орган на топлината, чиито останки днес имаме в лицето на епифизната жлеза; а развива се, следователно, много по-късно. Но силите, от които то се е разбило, са съществували в свръхсетивна форма още много преди този момент и душата е живеела именно в тези сили. Да, така си представяше тези неща философията Санкхия: Благодарение на това, че душата живее в тези принципи на диференцирането, тя е свързана със съществуването на външния свят и самата тя развива силна жажда за съществуване. Чрез силите на сетивата душата е свързана с външния свят; ражда се волята за съществуване, подтикът за съществуване. Душата изпраща, ако мога така да се изразя, своите пипала през сетивните органи и се свързва изключително силно с външното съществуване. Именно тази силова връзка, схващана като сбор от сили, като действителен сбор от сили, ние свързваме с астралното тяло на човека. Философията Санкхия напомня за съвместните действия на отделните, диференцираните, обособените от Манас сили на сетивата тъкмо в този смисъл. От тези сили на сетивата отново се ражда това, което представляват по-фините елементи, с които ние свързваме изграждането на човешкото етерно тяло, което възниква сравнително по-късно.
към текста >>

61. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Когато проумееш, че твоите отношения към външния свят, към света изобщо, ти са дадени чрез Гуните, чрез Тамас, Раджас, Сатва, тогава направи усилието да разбереш: В обикновения живот човекът е свързан с мъдростта и доброто благодарение на Сатва; в обикновения живот човекът е свързан с афектите, страстите и жаждата за съществуване благодарение на Раджас; в обикновения живот човекът е свързан с леността, небрежността и апатията благодарение на Тамас.
И когато чуваме, че учението на Кришна се опира на философията Санкхия, за нас е лесно да разберем защо на много места в учението на Кришна, великият учител се обръща към своя ученик с думите: Душата, която живее в теб, е свързана както с грубото физическо тяло, така и със сетивата, с Манас, с Ахамкара, с Будхи. Обаче ти си нещо различно от това. И когато го разглеждаш като нещо външно, като един вид обвивки, които са разположени около теб, без да засягат твоята душевна същност, тогава ти вече си доловил нещо от учението на Кришна. Когато проумееш, че твоите отношения към външния свят, към света изобщо, ти са дадени чрез Гуните, чрез Тамас, Раджас, Сатва, тогава направи усилието да разбереш: В обикновения живот човекът е свързан с мъдростта и доброто благодарение на Сатва; в обикновения живот човекът е свързан с афектите, страстите и жаждата за съществуване благодарение на Раджас; в обикновения живот човекът е свързан с леността, небрежността и апатията благодарение на Тамас.
към текста >>

Когато човекът изгорени от себе си всякакви страсти и афекти, всякаква жажда за съществуване, и съхрани в себе си ентусиазма за доброто, състраданието и стремежа към познание, тогава той изгражда едно отношение към външния свят, което философията Санкхия обозначава с името Сатва.
Защо те се усещат като смазани под тежестта на своето тяло? Защо те не успяват да се пробудят и да преодолеят инерцията на своето тяло? Защото те са изградили едно отношение към света на външните форми, което философията Санкхия обозначава с името Тамас. Обаче душата на мъдреца трябва да се освободи от връзките си с външния свят, които се изразяват в леност, небрежност и апатия. И когато човекът прогони от себе си всяка леност и апатия, тогава душата запазва само онези отношения към външния свят, които е изградила благодарение на Раджас и Сатва. Когато човекът изгорени от себе си всякакви страсти и афекти, всякаква жажда за съществуване, и съхрани в себе си ентусиазма за доброто, състраданието и стремежа към познание, тогава той изгражда едно отношение към външния свят, което философията Санкхия обозначава с името Сатва. А когато човекът се освобождава от всяка връзка с доброто и с познанието, когато се превръща в мъдрец, без вече да е зависим от външните си изразни форми, когато добротата и познанието се превръщат за него в един самопонятен дълг, а мъдростта просто се излива върху не го, тогава той е отхвърлил от себе си също и отношението Сатва. Но когато по този начин той се освобождава от трите Гуни, той се освобождава и от всички връзки с външните форми, тогава той триумфира в душата си и донякъде се досеща за онова, което великият Кришна иска да направи от него.
към текста >>

62. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

И всъщност пред всеки, който иска да се развива според учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени дела в сетивния свят, който живее в един чисто духовен свят и е преодолял сетивната реалност до такава степен, че не изпитва вече никаква жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят.
Като нещо чуждо на душата. В условията на източното развитие, на източното посвещение, целият стремеж се свежда до следното: Човекът трябва да се освободи от материалното съществувание, от всичко онова, което се разпростира във външната природа, защото това, което се разпростира там, във външния природен свят, според философията на Ведите, представлява не друго, а Майя! Всичко навън е само една илюзия, Майя; и човекът може да се освободи от Майя само с помощта на Йога. Нека да припомним още, как тъкмо Бхагавад Гита иска от човека да се освободи от всичко, което той желае, мисли и върши, от всяко удоволствие, от всяка наслада, и накрая като душа да тържествува над целия външен свят. Делата, в които човекът е така или иначе въвлечен, трябва да отпаднат от него и, почиваш в себе си, той трябва да стане напълно независим от външния свят. И всъщност пред всеки, който иска да се развива според учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени дела в сетивния свят, който живее в един чисто духовен свят и е преодолял сетивната реалност до такава степен, че не изпитва вече никаква жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят. Ето как Бхагавад Гита ни представя освобождаването от Майя, преодоляването на Майя.
към текста >>

63. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Когато човек е принуден да действа от нещо, което се числи към неговите естествени потребности като глад или жажда, или просто го желае, обикновено не казваме, че такова желаене или искане е морално действие.
За да разберем това, нека сега си изясним какво всъщност можем да разбираме под морална природа на човека. Ние сме принудени да говорим за моралната природа на човека, когато от една страна вземем под внимание подтиците за действие, стремежите и желанията, които идват от външния свят. Когато човек е принуден да действа от нещо, което се числи към неговите естествени потребности като глад или жажда, или просто го желае, обикновено не казваме, че такова желаене или искане е морално действие. Естествено е, че поради това не е нужно те да бъдат неморални. Но когато един камък падне на Земята, това също не е морално действие и ние не се чувстваме принудени да му прикачим мярка за моралност. Също толкова малко сме принудени да говорим за морал, когато човек удовлетворява естествените нужди на своя организъм с ядене и пиене. Ние нямаме причина да говорим за моралност и тогава, когато някъде човекът види хубаво цвете или нещо друго красиво и понеже това му прави приятно впечатление, той го пожелава. Тук също не говорим за моралност.
към текста >>

Чак когато не такива външни поводи като глад или жажда, или приятно чувство, което е породено от някакъв външен предмет, стават причина да извършим това или онова, а когато подтикът произлиза от нашата най-дълбока вътрешна същност като една заповед, една заповед от нашата душевност, която е независима от външните поводи.
Кога всъщност говорим за моралност при човешката природа? Чак когато не такива външни поводи като глад или жажда, или приятно чувство, което е породено от някакъв външен предмет, стават причина да извършим това или онова, а когато подтикът произлиза от нашата най-дълбока вътрешна същност като една заповед, една заповед от нашата душевност, която е независима от външните поводи. Ние особено виждаме разликата, която съществува между тази моралност и това, няма да кажа неморалност, но равнодушие спрямо моралното, когато вземем под внимание как по външни поводи бихме могли да извършим различни неща, които обаче не извършваме, понеже вътрешната заповед, която наричаме морален импулс, не ни позволява.
към текста >>

Ако например кажем: Човек така се настройва, че относно яденето и пиенето следва не само глад и жажда, но също и принципа, че е необходимо да се грижи за своя организъм, за да може да устои на външния свят, като следва външните изисквания на живота като определящи импулси, това би било една илюзия.
Само тогава можем да говорим за морална постъпка, когато се абстрахираме от всички външни впечатления, от всичко, което ни заставя отвън и следваме само това, което говори от нашата вътрешна същност. Чрез това, че може да чува нещо такова в себе си, което е различно от външните подбуди, което дори може да противоречи на външните подбуди, човекът надраства животинската същност. Ние трябва да почувстваме, че в моралността имаме нещо, което е истинско чрез самото себе си. Това е съществената основна черта на всички морални импулси, а именно, че те са истински чрез самите тях и външните условия не могат да допринесат да се окачестви някое действие като морално или неморално. Когато привидно означим като морално или неморално нещо направено по външен повод, често при такова определение се поддаваме на една илюзия. Ако например кажем: Човек така се настройва, че относно яденето и пиенето следва не само глад и жажда, но също и принципа, че е необходимо да се грижи за своя организъм, за да може да устои на външния свят, като следва външните изисквания на живота като определящи импулси, това би било една илюзия. Само ако към външните можем да прибавим вътрешните импулси: Че е правилно и добре човекът да бъде на Земята и то не само заради външните му задачи, а и заради вътрешната чисто човешка задача, която може да следва от това, само тогава е налице моралността; иначе тя е само привидна моралност. Отличителният белег за това, какво е морално, е, че импулсът не е породен от външния свят, а изцяло произтича от силите на нашата душа.
към текста >>

64. Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Духовната наука е склонна да обясни откъде идва това, че един характер се проявява чрез дълбокомисленост и жажда за познание, докато друг иска само да се наслаждава на живота, без да търси обяснения.
Но в съвремието има и друг род хора. Те не искат нищо да знаят за подобни обяснения на света. За тях е ужасно скучно това, което като обяснения на нещата се излага от духовното изследване и те просто живеят, без да изпитват нужда от обяснения и когато някой започне да дава подобни обяснения, те вече започват да се прозяват. Наистина е вярно, че при така устроени характери съвестта по-малко се обажда отколкото при другите. Как обаче се получава така, че има такива противоположни характери? Духовната наука е склонна да обясни откъде идва това, че един характер се проявява чрез дълбокомисленост и жажда за познание, докато друг иска само да се наслаждава на живота, без да търси обяснения.
към текста >>

65. ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Ако от една страна намираме жажда за осветление, за разяснение по отношение на Христос, то от друга страна при многобройни души на съвременността намираме съмнение и несигурност относно досегашните средства.
През тези две интимни вечери ще говорим по един въпрос, за една задача на човечеството, която в двустранно отношение извънредно дълбоко засяга нашата душа; веднъж защото въпросът за Христос е такъв, че вече две хилядолетия не само занимава многобройни души на Земята, но и защото от него е изтекла духовна жизнена кръв, душевна сила, утеха и надежда в страданията, сила и сигурност в човешките действия24. И не само това, но и когато вземем под внимание всичко, което имаме около нас като външна, екзотерична култура, създадена през много столетия, тогава при по-задълбочено опознаване виждаме, че всичко това би било невъзможно, ако Христовият импулс не бе обхванал една голяма част от човечеството. Това е едното разглеждане, което ни показва какъв силен интерес трябва да предлага Христовият въпрос, ако ние го разгледаме с познанията на антропософията. Това е само едната страна на интереса, с който се обръщаме към този проблем; другата страна на интереса идва от особените душевни и духовни отношения точно на нашето време, на нашата епоха. Достатъчно е само да се огледаме в света и да поискаме да разберем копнежите, търсенето на човешката душа, и ще можем да си кажем: Човешките души все повече търсят нещо, което в душите векове наред е свързано с името на Христос и хората все повече стигат до убеждението, че е необходимо обновяване на пътищата, обновяване на интереса, задълбочаване на познанието, ако трябва да се удовлетворят нуждите на човешките души, които непрекъснато и все повече ще се обръщат към Христос. Ако от една страна намираме жажда за осветление, за разяснение по отношение на Христос, то от друга страна при многобройни души на съвременността намираме съмнение и несигурност относно досегашните средства. И точно поради копнежа да се намери отговор и поради несигурността да се узнае истината, този въпрос е най-неотложният в нашата съвременност.
към текста >>

66. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

И познанието, такова каквото то е добито на Земята, е тази притъпена жажда на Себе-то да премине в другите същества, да разпростре всичко, което е самото то, не само в себе си, а над и вън от себе си в другите същества.
Когато човек се стреми да проникне едно друго същество с едно понятие, когато той се стреми да потопи представата в едно друго същество, тогава тази представа, потопена в същността на едно друго същество, е притъпеното оръжие на Каин, което бе забодено в Авела. И фактът, че това оръжие бе притъпено по този начин, това направи възможно, що-то онова, което внезапно бе превърнато в неговата противоположност, да премине в еволюцията. И така човекът минава в бавна еволюция през едно все по-напредващо засилване на познанието, за да развие това, което не трябваше да прояви във физическия свят, защото там то би се превърнало в разрушителен инстинкт, да го развие постепенно първо в предметно знание, след това в имагинативното познание, което прониква все повече в другите същества, в тяхната същност, в инспиративното познание, което прониква още по-дълбоко в същността на другите същества, в интуитивното познание, което прониква напълно в другите същества, обаче живее духовно в другите същества. Така ние се стремим постепенно да разберем, що е в същност това Себе. Астралното тяло, разгледано според неговата най-вътрешна природа, е егоистът, големият егоист; Себе-то е нещо повече от големия егоист, то не иска само себе си, а иска да се пренесе също в другите същества. И познанието, такова каквото то е добито на Земята, е тази притъпена жажда на Себе-то да премине в другите същества, да разпростре всичко, което е самото то, не само в себе си, а над и вън от себе си в другите същества. То е повишение на егоизма над и вън от самия себе си.
към текста >>

67. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Когато човекът със здравата си душа търси познанията на духовната наука и не живее с болезнена жажда за духовни изживявания, няма да се стигне дотам да може да му се случи нещо особено лошо на тази граница.
И такива моменти, в които душата замъглява съзнанието си, са най-добрите точки за атака на ариманическите същества. Ние действително отиваме до Пазача на прага, когато с особена сила и крепкост се развива например нашето самочувствие. Това усещане за себе си трябва да укрепим, ако искаме да се вживеем в духовния свят. С укрепването на това самочувствие се укрепват и всички наклонности и навици, всички слабости и предразсъдъци, които иначе във външния свят обикновено се удържат в техните граници чрез възпитанието, привикването, външната култура. На прага на духовния свят извътре силно се проявяват луциферическите импулси и – когато човешката душа има тенденцията да се замъглява – Луцифер тутакси се свързва с Ариман, като последствието е, че за човека се забранява входът в духовния свят. Когато човекът със здравата си душа търси познанията на духовната наука и не живее с болезнена жажда за духовни изживявания, няма да се стигне дотам да може да му се случи нещо особено лошо на тази граница. Когато се наблюдава всичко това, което може да се наблюдава в истинската вярна духовна наука, не се случва нищо, освен че за стремящата се душа Луцифер и Ариман, по определен начин, се уравновесяват един друг на прага на духовния свят и човекът просто няма да влезе с душата си в духовния свят. Когато обаче е налице особена жажда да се влезе в духовния свят, се стига дотам, че наистина настъпва това, което може да се нарече полакомяване за духовния свят. И това, за което човек се е полакомил, Ариман сгъстява и тогава в съзнанието се стреми да проникне нещо, което все пак не може да влезе. Тогава човекът преживява това, за което се е полакомил в духовния свят в сгъстено състояние, когато то застане пред него така, че изглежда изцяло според мострата на физическите впечатления. Накратко, той получава халюцинации, илюзии, мисли си, че стои пред духовния свят, тъй като е проникнал до Пазача на прага, но не е минал покрай него, а е бил отхвърлен назад от своята жажда да се полакоми в духовния свят.
към текста >>

Когато обаче е налице особена жажда да се влезе в духовния свят, се стига дотам, че наистина настъпва това, което може да се нарече полакомяване за духовния свят.
Това усещане за себе си трябва да укрепим, ако искаме да се вживеем в духовния свят. С укрепването на това самочувствие се укрепват и всички наклонности и навици, всички слабости и предразсъдъци, които иначе във външния свят обикновено се удържат в техните граници чрез възпитанието, привикването, външната култура. На прага на духовния свят извътре силно се проявяват луциферическите импулси и – когато човешката душа има тенденцията да се замъглява – Луцифер тутакси се свързва с Ариман, като последствието е, че за човека се забранява входът в духовния свят. Когато човекът със здравата си душа търси познанията на духовната наука и не живее с болезнена жажда за духовни изживявания, няма да се стигне дотам да може да му се случи нещо особено лошо на тази граница. Когато се наблюдава всичко това, което може да се наблюдава в истинската вярна духовна наука, не се случва нищо, освен че за стремящата се душа Луцифер и Ариман, по определен начин, се уравновесяват един друг на прага на духовния свят и човекът просто няма да влезе с душата си в духовния свят. Когато обаче е налице особена жажда да се влезе в духовния свят, се стига дотам, че наистина настъпва това, което може да се нарече полакомяване за духовния свят. И това, за което човек се е полакомил, Ариман сгъстява и тогава в съзнанието се стреми да проникне нещо, което все пак не може да влезе. Тогава човекът преживява това, за което се е полакомил в духовния свят в сгъстено състояние, когато то застане пред него така, че изглежда изцяло според мострата на физическите впечатления. Накратко, той получава халюцинации, илюзии, мисли си, че стои пред духовния свят, тъй като е проникнал до Пазача на прага, но не е минал покрай него, а е бил отхвърлен назад от своята жажда да се полакоми в духовния свят. И това, за което се е полакомил там, се сгъстява до нещо, което може да съдържа напълно истинни образи на духовния свят, но което не съдържа най-важното, благодарение на което душата да може да получи ясно виждане за истината и ценността на това, което вижда.
към текста >>

Накратко, той получава халюцинации, илюзии, мисли си, че стои пред духовния свят, тъй като е проникнал до Пазача на прага, но не е минал покрай него, а е бил отхвърлен назад от своята жажда да се полакоми в духовния свят.
Когато човекът със здравата си душа търси познанията на духовната наука и не живее с болезнена жажда за духовни изживявания, няма да се стигне дотам да може да му се случи нещо особено лошо на тази граница. Когато се наблюдава всичко това, което може да се наблюдава в истинската вярна духовна наука, не се случва нищо, освен че за стремящата се душа Луцифер и Ариман, по определен начин, се уравновесяват един друг на прага на духовния свят и човекът просто няма да влезе с душата си в духовния свят. Когато обаче е налице особена жажда да се влезе в духовния свят, се стига дотам, че наистина настъпва това, което може да се нарече полакомяване за духовния свят. И това, за което човек се е полакомил, Ариман сгъстява и тогава в съзнанието се стреми да проникне нещо, което все пак не може да влезе. Тогава човекът преживява това, за което се е полакомил в духовния свят в сгъстено състояние, когато то застане пред него така, че изглежда изцяло според мострата на физическите впечатления. Накратко, той получава халюцинации, илюзии, мисли си, че стои пред духовния свят, тъй като е проникнал до Пазача на прага, но не е минал покрай него, а е бил отхвърлен назад от своята жажда да се полакоми в духовния свят. И това, за което се е полакомил там, се сгъстява до нещо, което може да съдържа напълно истинни образи на духовния свят, но което не съдържа най-важното, благодарение на което душата да може да получи ясно виждане за истината и ценността на това, което вижда.
към текста >>

68. 3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Ако развитието би продължило така, както биха го устроили тези космически сили под влиянието на Луцифер и Ариман, би се получило така, че човекът би имал в тези жизнени органи или само органи на алчност, на жажда или органи на отвращение, на погнуса.
И необходимо беше сега отново да бъдат смекчени тези космически сили, които обуславяха човешките жизнени органи. Ако развитието би продължило така, както биха го устроили тези космически сили под влиянието на Луцифер и Ариман, би се получило така, че човекът би имал в тези жизнени органи или само органи на алчност, на жажда или органи на отвращение, на погнуса. Например човекът не би могъл само да яде, а при всяко ядене не би могъл да обуздае своята лакомия, своята алчност, би се нахвърлял с необуздана алчност върху яденето или би бил отблъснат от него с ужасно отвращение и погнуса. Всичко това са не ща, които ни се разкриват като мирова тайна, първо като космическа тайна, когато се опитаме да проникнем ясновидски в тайните на света.
към текста >>

69. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Разказано е, че евреите роптаеха, но че по заповед на техния Бог Мойсей можа да отиде при една скала и можа да добие вода от скалата чрез удар върху нея със своя жезъл и че тази вода е утолила жаждата на евреите.
Къде беше Христос за дребното еврейство? В Стария Завет, е казано, че когато Мойсей изведе евреите от Египет в пустинята, пред тях денем се движеше една облачна колона, а нощем се движеше една огнена колона. Казано е, че евреите тръгнаха през морето и че морето се раздели заради тях, така че те можаха да го прегазят, докато египтяните след тях се издавиха, защото морето след евреите отново се затвори. Разказано е, че евреите роптаеха, но че по заповед на техния Бог Мойсей можа да отиде при една скала и можа да добие вода от скалата чрез удар върху нея със своя жезъл и че тази вода е утолила жаждата на евреите.
към текста >>

70. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Те страдали от глад и жажда.
"Следователно въпросът не се свежда толкова до това, от коя националност милитаризмът получава окраската си той навсякъде е доста сходен. На мен ми се ще мистър Арчър да се запознае с беседата за Германска Африка, изнесена от д-р Фьорингер*23 на 30 Януари 1915 г. в Хамбург. От нея би научил какво е трябвало да препратят германските обитатели на Камерун петдесетина госпожи и господа, изненадани там от обявяването на войната, когато английски офицери накарали да ги затворят и ги оставили под надзора на чернокожи, които ги малтретирали. Те страдали от глад и жажда. Помолели ли за вода, давали им я във ведра за нечистотии, а един британски офицер заявил: "Няма значение дали германските свине имат вода за пиене или не." Вода за миене също не получавали по време на пътуването си от Лаго до Англия."
към текста >>

71. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

На всичко това обаче в крайна сметка се дължи фактът, че нашата съвременност съвсем не изпитва силна, неутолима жажда за истина; защото, ако тази жажда за истина беше достатъчно силна, тя щеше да бъде достатъчна, за да отведе човечеството до духовния живот в далеч по-осезателни мащаби, отколкото сега.
Старите истини в значителна степен са угаснали. Затова и съществени указания относно истините в стари митове, срещащи се все още например у така наречения "Неизвестен философ", у Сен-Мартен, са остана ли напълно неразбрани от дошлите подир него. Сен-Мартен, който смятал себе си за ученик на Якоб Бьоме*235, все още изтъквал важността, истинната сърцевина на митовете. Ала това било през XVIII в., докато XIX в. действително извършил най-най-невероятното по отношение безразсъдното тълкуване на митовете. На всичко това обаче в крайна сметка се дължи фактът, че нашата съвременност съвсем не изпитва силна, неутолима жажда за истина; защото, ако тази жажда за истина беше достатъчно силна, тя щеше да бъде достатъчна, за да отведе човечеството до духовния живот в далеч по-осезателни мащаби, отколкото сега. Незначителната жажда за истина е причина толкова малко хора да усещат копнеж за духовно задълбочаване.
към текста >>

Незначителната жажда за истина е причина толкова малко хора да усещат копнеж за духовно задълбочаване.
Затова и съществени указания относно истините в стари митове, срещащи се все още например у така наречения "Неизвестен философ", у Сен-Мартен, са остана ли напълно неразбрани от дошлите подир него. Сен-Мартен, който смятал себе си за ученик на Якоб Бьоме*235, все още изтъквал важността, истинната сърцевина на митовете. Ала това било през XVIII в., докато XIX в. действително извършил най-най-невероятното по отношение безразсъдното тълкуване на митовете. На всичко това обаче в крайна сметка се дължи фактът, че нашата съвременност съвсем не изпитва силна, неутолима жажда за истина; защото, ако тази жажда за истина беше достатъчно силна, тя щеше да бъде достатъчна, за да отведе човечеството до духовния живот в далеч по-осезателни мащаби, отколкото сега. Незначителната жажда за истина е причина толкова малко хора да усещат копнеж за духовно задълбочаване.
към текста >>

72. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И е разбираемо, макар и безкрайно тъжно, че в духовнонаучното движение понякога личните интереси много грозно изкривяват този нежен кълн на любовта, и ненавистта завладява именно тези, които подхождат към духовната наука не от чиста жажда за познание, а така, че ако тщеславието им не намери удовлетворение, изглеждащото като любов се превръща в ненавист.
Понятията са ни необходими, но те не трябва да бъдат мъртви, те трябва да се изпълнят с живот. Ако духовната наука се приема реално, тя обхваща целия човек, въздейства върху целия човек. Но трябва целият човек, с чувство и воля да се отвори за духовната наука, и само тогава той правилно ще живее в нея. Ние никога не трябва да губим любов към истинското познание и към самото развиващо се човечество. В наше време тази любов е още слаб кълн. И е разбираемо, макар и безкрайно тъжно, че в духовнонаучното движение понякога личните интереси много грозно изкривяват този нежен кълн на любовта, и ненавистта завладява именно тези, които подхождат към духовната наука не от чиста жажда за познание, а така, че ако тщеславието им не намери удовлетворение, изглеждащото като любов се превръща в ненавист. Ненавистта може да я победи само истинската любов, мнимата любов често именно ражда ненавист.
към текста >>

73. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Който влиза в духовната наука така, че тя не остава само в главата, а се превръща във вътрешна субстанция на самата душа, в нещо, което се постига не само с ум, но и с любов, така че става съдържание на душата, който не само с любознателност или жажда за знания подхожда към съобщенията на духовната наука, но с любов ги следва, на него именно тази любов му дарява такива сили на душата, че той, при известно внимание, постепенно започва да осъзнава тези пълни със значение моменти на заспиването и пробуждането.
Собствено, всеки човек, изгубил на физически план своите близки вследствие на това, че те са преминали през портата на смъртта, в тези важни моменти на заспиването и пробуждането, връзката с тях се запазва. Те не стигат до съзнанието на човека, защото тези благоприятни моменти са толкова кратки, и човек не е свикнал да улавя такива бързопреминаващи движения на душевния живот. За да задържим това, което идва при нас в тези кратки, изплъзващи се мигове, най-необходимото е задълбочаването във фините, точни мисли на духовната наука. Който влиза в духовната наука така, че тя не остава само в главата, а се превръща във вътрешна субстанция на самата душа, в нещо, което се постига не само с ум, но и с любов, така че става съдържание на душата, който не само с любознателност или жажда за знания подхожда към съобщенията на духовната наука, но с любов ги следва, на него именно тази любов му дарява такива сили на душата, че той, при известно внимание, постепенно започва да осъзнава тези пълни със значение моменти на заспиването и пробуждането. И колкото по-дълбоко духовната наука ще се потапя в душите на хората, толкова повече те ще внасят в реалния живот не само преживяваното в дневното съзнание, но и това, което идва към тях от свръхсетивните светове при заспиването и се осъзнава при пробуждането. Трябва само да си изясним, че такива реални взаимоотношения, които сега имам предвид, могат да бъдат установени само с такива умрели, с които някак сме свързани кармически. Но ние сме свързани кармически с доста повече души, отколкото обикновено си представяме. За осъзнато или неосъзнато общуване на живия с мъртвия, кармическите връзки са толкова необходими, колкото на окото е необходимо да бъде насочено към сетивния обект, за да го види. Както тук е необходим контакт в сферата на външните сетива, така, необходимото условие за общуването на живия с умрелия са кармичните връзки между тях, или поне кармичните взаимоотношения.
към текста >>

74. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Той написал: "Не Германия предизвика войната, тя встъпи във война не от жажда за победа или агресивни стремежи по отношение на съседите.
Ако и в такава среда могат да се казват подобни неща, видно е до какво морално ниво сме паднали; трудно е в такава морална обстановка да се намери пътят до истината. За това са нужни много, доста много достойни личности. Едва след всичко, което ви разказах, едва сега искам да ви прочета няколко изречения от мемоарите на фон Молтке, от които ще видите, какво е живеело в душата на този човек, на първо място, по отношение на чувството му за лична отговорност. Тъй като работата не е в това, да се произнесе сурова присъда за отговорността, а в това, да се разбере, какво е ставало тогава в душите на хората. Това са съвсем прости изречения, които Молтке тогава е написал, изречения, които често се произнасят, но има разлика в това, от случаен човек ли се произнасят те, или от такъв, на чиято душа е тежала отговорността за встъпването във войната. Той написал: "Не Германия предизвика войната, тя встъпи във война не от жажда за победа или агресивни стремежи по отношение на съседите. Войната и беше наложена от нейните противници, и ние воюваме за своето съществуване като нация, за запазването на нашия народ и на нашия национален живот."
към текста >>

75. 3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Защото излиза, че в нашите среди се насърчават не естественонаучни интереси, а любопитство и жажда за сензации.
Понякога това е много по-неудобно и трудно, отколкото да премахваме всевъзможните предразсъдъци и ограниченията на хората. Припомнете си, скъпи мои приятели, за онези години, през които четях лекция след лекция, следвайки една или друга гледна точка, днес тези гледни точки не са променени. Обаче нещата трябва да се разглеждат с още по-голяма сериозност,с още по-голямо достойнство тъй както подобава на едно Антропософско Движение. Повярвайте ми, скъпи мои приятели, след като съм длъжен да ръководя това Антропософско Движение с най-пълна и висша отговорност, аз имам много по-големи грижи, отколкото да следя злословията на двама или трима, аз наистина имам много по-големи грижи, а и никога не съм имал склонност да се занимавам с подобни неща. А мнозина от Вас, за жалост, не поискаха да разберат точно това! Защото излиза, че в нашите среди се насърчават не естественонаучни интереси, а любопитство и жажда за сензации. От естественонаучна гледна точка е интересно покрай полезните растения да се изучават и отровните; само че за тази цел е необходима правилна гледна точка. Извинете ме, скъпи мои приятели, но съм принуден да го кажа: Твърде малко са тези от нас,които имат истинско предчувствие за това, което антропософски ориентирана та Духовна наука е длъжна да бъде. Ако хората имаха поне малко предчувствие за истинската сериозност и истинската стойност на антропософията, в много отношения нещата нямаше да изглеждат така, както изглеждат те днес. Разбира се, аз не искам да кажа, че човек трябва да се отдръпне от бойното поле на антропософията. Напротив той трябва да вникне в самата воля на онези, които искат да унищожат Антропософското Движение.
към текста >>

Аз не мога да се съобразявам с жаждата за сензации в тази или онази група, в тази или онази категория.
Да, скъпи мои приятели, опитайте се да разберете,че след като представлявам Антропософското Движение пред външния свят, аз не трябва да допусна неговото компрометиране. Това не трябва да допусна. Тук се намесват задълженията от най-висш порядък, каквито мнозина от Вас дори не са в състояние да си представят. Аз не мога да се съобразявам с жаждата за сензации в тази или онази група, в тази или онази категория. Съществуват много по-общи и много по-съществени интереси и импулси от чисто личните амбиции, които вземат връх в тази или онази котерия. За да прокарваме и утвърждаваме антропософските истини, ние трябва да се абстрахираме от чисто личните интереси.
към текста >>

76. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ето кое трябва да бъде преодоляно: тази жажда за абстракции, тези бедни и клети понятия, при които човек сякаш облизва пръстите си от удоволствие, понеже вярва, че казва нещо възвишено и умно, само защото си служи с няколко пълни абстракции.
Когато човек прочете статията на Адолф Келер тя е добре замислена и спада към най-добрите публикации по тази тема той изпитва умора от непрекъснатото повтаряне на едни и същи абстракции: Реформация поражда свобода на инициативата, свободата на инициативата идва от Реформацията; и така, тази шумна канонада от абстракции ражда само няколко бедни, клети понятия, които нямат нищо общо с действителния свят. Ето кое трябва да бъде преодоляно: тази жажда за абстракции, тези бедни и клети понятия, при които човек сякаш облизва пръстите си от удоволствие, понеже вярва, че казва нещо възвишено и умно, само защото си служи с няколко пълни абстракции.
към текста >>

77. Тайната на двойника. Географска медицина GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Америка е открита под влиянието на жаждата за злато, под влиянието на чисто материалистическата култура, с която човекът трябва да се съобразява и да изгради съответните отношения именно в петата следатлантска културна епоха.
А такива индивидуалности като Колумбан и ученика му Галус, на когото се дължи основаването на града, носещ името му, са тези, които преди всичко разбират, че нежното растение на християнизирането може да вирее в Европа единствено ако в духовно отношение Европа е обградена с ограда. Да, зад процесите на световната история лежат дълбоки, значими тайни. Историята, която се изучава в училищата, в повечето случаи е само Fable convenue, защото към най-важните факти и разбирането на по-новото време в Европа принадлежи това, че от столетията, през които християнизирането на Европа тръгва от Ирландия, до 12 век същевременно се налага папските едикти постепенно да забранят корабоплаването между Европа и Америка, така че връзката с Америка напълно да бъде забравена в Европа. Това забравяне е било необходимо, за да могат по правилен начин да се развият първите подготвителни стъпки на петата следатлантска културна епоха в Европа. И чак след като настъпва материалистическото време, Америка отново е открита, както се разказва днес - от Запад на Изток. Америка е открита под влиянието на жаждата за злато, под влиянието на чисто материалистическата култура, с която човекът трябва да се съобразява и да изгради съответните отношения именно в петата следатлантска културна епоха.
към текста >>

78. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

И след това възникна стремежът, който продължаваше да действа и в древно-саксонската евангелска поема „Хелианд“: да изтълкуват Христос като един цар-пълководец, като един кралски предводител, като княз, който има своите приближени мъже.Като неразбиране на това, което дойде от Ориента, и от жаждата за почитане на краля, като световен крал по същото време, се появи това тълкувание на Христос като крал-пълководец.
Тези две неща – не мога да ги разглеждам в детайли, но поначало – най-напред се появиха в Европа заедно и се сблъскаха с едно трето нещо. Те така се сблъскаха, че отначало проникна арианството, но тъй като то беше отзвук на връзката на човека с природата, то не беше разбирано от онези народи, които както германските и франкските народи се намираха под чисто келтския импулс, те не го разбираха, те разбираха само това, което беше залегнало в тяхното кралско образувание. И след това възникна стремежът, който продължаваше да действа и в древно-саксонската евангелска поема „Хелианд“: да изтълкуват Христос като един цар-пълководец, като един кралски предводител, като княз, който има своите приближени мъже.Като неразбиране на това, което дойде от Ориента, и от жаждата за почитане на краля, като световен крал по същото време, се появи това тълкувание на Христос като крал-пълководец.
към текста >>

79. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Прочетох ви това, защото то показва жаждата за Трикратния Организъм в само една единствена професия.
Прочетох ви това, защото то показва жаждата за Трикратния Организъм в само една единствена професия. А освен това има мнения, които трябва да отблъснем, мнения на онези, които имат само политическо образование и мислят, че този Трикратен Социален организъм е една Утопия. В никакъв случай това не е утопия: той израства от най-вътрешната опитност на всяка отделна професия. Авторът на тази статия е и редактор на вестника, а редактори рядко пишат по такъв начин. Всеки отделен индивид, в която и да е професия може да почувствува, че най-практичното понятие за живота го кара най-напред да каже на себе си: „Ще бъде трудно за всеки, който навлезе в проблема, да извади тази идея от главата си, толкова недвусмислена е тя и такова сигурно разрешение дава на проблемите, с които ние дълго сме се борили така без надеждно. Неговото осъществяване трябва и ще донесе здраве на нашия народностен живот.“
към текста >>

80. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

След като знаете, че заспиването е един въпрос към духовния свят, а пробуждането отговор на този въпрос, Вие ще се досетите: Ако вчера сме укротили един гневен изблик, ако сме се освободили от една обида, тогава утрото ще ни донесе съвсем друг отговор, отколкото ако влезем разгневени в духовния свят и ако от въпроса ни блика гняв и жажда за отмъщение.
Вече от много примери ние се убеждаваме, че инстинктивното познание на древните епохи както и онова инстинктивно познание, съхранено все още у определени индивиди, разбира се не под формата на интелектуални схеми, а под формата на образи е много по-мъдро от днешната официална наука. В моралните максими на инстинктивното познание е съхранена голяма част от това, което днес чрез антропософската Духовна Наука може да ни стане много по-ясно и достъпно. Нека само да си припомним една от максимите, която може да се срещне във всеки народ, във всяка култура: ако един човек е засегнат и оскърбен, той не трябва да пренася в съня си нито едно усещане, свързано с душевната травма, а да приключи с нея още преди заспиването; и че ако друг човек е обхванат от гняв, той трябва на всяка цена да укроти гнева си преди заспиването. След като знаете, че заспиването е един въпрос към духовния свят, а пробуждането отговор на този въпрос, Вие ще се досетите: Ако вчера сме укротили един гневен изблик, ако сме се освободили от една обида, тогава утрото ще ни донесе съвсем друг отговор, отколкото ако влезем разгневени в духовния свят и ако от въпроса ни блика гняв и жажда за отмъщение. Ако внесем злоба и гняв в духовния свят, тогава там сякаш се изливат потоци от вулканична лава и всичко това се открива на свръхсетивното наблюдение като променливи форми, оцветени в червен цвят (рис. 37). Ако преди заспиването гневът е укротен, образите са съвсем различни.
към текста >>

81. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Този, който предполага, че мислите се намират само в главите на хората, той прилича, колкото и парадоксално да звучи, на такъв човек, който би счел, че тази глътка вода, с която той утолява жаждата си, е възникнала на езика му, а не е попаднала в устата му от чашата с вода.
Предразсъдък на съвременното, така наречено просветено човечество, е мнението, че мислите на човека се намират само в неговата глава. Ние нищо не бихме узнали за нещата с помощта на мислите, ако тези мисли биха били само в главата на човека. Този, който предполага, че мислите се намират само в главите на хората, той прилича, колкото и парадоксално да звучи, на такъв човек, който би счел, че тази глътка вода, с която той утолява жаждата си, е възникнала на езика му, а не е попаднала в устата му от чашата с вода. В същност, също така смехотворно е да се твърди, че мислите възникват в човешката глава, както е смешно да се говори, че водата, с която аз утолявам жаждата си, водата, намираща се в чашата, е възникнала в устата ми.
към текста >>

В същност, също така смехотворно е да се твърди, че мислите възникват в човешката глава, както е смешно да се говори, че водата, с която аз утолявам жаждата си, водата, намираща се в чашата, е възникнала в устата ми.
Предразсъдък на съвременното, така наречено просветено човечество, е мнението, че мислите на човека се намират само в неговата глава. Ние нищо не бихме узнали за нещата с помощта на мислите, ако тези мисли биха били само в главата на човека. Този, който предполага, че мислите се намират само в главите на хората, той прилича, колкото и парадоксално да звучи, на такъв човек, който би счел, че тази глътка вода, с която той утолява жаждата си, е възникнала на езика му, а не е попаднала в устата му от чашата с вода. В същност, също така смехотворно е да се твърди, че мислите възникват в човешката глава, както е смешно да се говори, че водата, с която аз утолявам жаждата си, водата, намираща се в чашата, е възникнала в устата ми.
към текста >>

82. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Защото самата същност на този Дракон е такава, че той изпитва истински глад и жажда за елементарните Духове; той би искал дебнешком да се промъкне навсякъде, той би искал да докосне всички растения и минерали преди да всмукне в себе си елементарните Духове на природата.
Всъщност през древните епохи, когато човечеството се развиваше по-скоро инстинктивно, и хората изживяваха духовния свят непосредствено в сърцето си, духовно-душевните процеси бяха за тях нещо самопонятно както и природните процеси, и мировото развитие напредваше така, че бих казал, потокът на съществуванието “преминаваше” през човека по един “редовен начин”. Но тъкмо през по-новата епоха, чиито край наближава, и която трябва да се издигне до една по-висша духовност, положението се промени и огромна част от природата на елементарните Духове премина от ръцете на човека в ръцете на Дракона. Защото самата същност на този Дракон е такава, че той изпитва истински глад и жажда за елементарните Духове; той би искал дебнешком да се промъкне навсякъде, той би искал да докосне всички растения и минерали преди да всмукне в себе си елементарните Духове на природата. Защото той иска да се свърже с тях, той иска да ги вплете в своето собствено съществувание. Но във външната природа той не може да го постигне, той може да го постигне само във вътрешната човешка природа. Той може това само в рамките на човешката природа, понеже тъкмо там той може да съществува. И ако този процес напредне достатъчно далеч, тогава Земята би затънала в упадък, тогава Драконът за когото говорих вчера, би извоювал безусловната си победа в Земния свят. И той би победил с оглед на точно определени причини, понеже поради факта, че – бих казал – се е вмъкнал в човешката природа напълно просмукан с елементарни Същества, настъпват известни промени.
към текста >>

83. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Вчера вече казах, че в алхимическите лаборатории във времето между десето и петнадесето столетие е имало място не теоретичното, повърхностно познание, а това, което е било дълбоко свързано с целия човек, с най-вътрешното сетивно-образно и жаждата за познание, носена от сетивно-образното преживяване в човека.
Вчера вече казах, че в алхимическите лаборатории във времето между десето и петнадесето столетие е имало място не теоретичното, повърхностно познание, а това, което е било дълбоко свързано с целия човек, с най-вътрешното сетивно-образно и жаждата за познание, носена от сетивно-образното преживяване в човека. То е било нещо като сърдечно, душевно познание.
към текста >>

84. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И така, в Гърция ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта.
И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни. Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие. Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността. Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека. От друга страна, те все пак са имали в себе си смъртта. И така, в Гърция ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта. Младите източни народи не са усещали подобен страх: те са тръгвали към завоевание, ако в качеството си на раса са се оказвали неспособни да преживяват смъртта по естествен начин.
към текста >>

85. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

В крайна сметка, когато свързваме настоящия земен живот с минали земни съществувания това е задоволяване на жаждата за знание, но не само на жаждата за знание.
Нека сега разгледаме страхливците, страхливите хора. В техния минал земен живот те не са се интересували от нищо. Както виждате, разглеждането на кармата има също определено значение за това, как човек застава в живота си по отношение на бъдещето. В крайна сметка, когато свързваме настоящия земен живот с минали земни съществувания това е задоволяване на жаждата за знание, но не само на жаждата за знание. Защото, когато погледнем с известно познание нашия настоящ земен живот, ние можем да се подготвим за следващия земен живот. Ако преминаваме така бързо и повърхностно през живота, ако не ни интересува нищо, тогава можем да бъдем сигурни, че в следващия земен живот ще бъдем страхливци. Но това се получава отново поради факта, че когато незаинтересуваната същност на един лишен от внимание човек се свързва слабо със заобикалящата го среда, в следващия земен живот организацията на главата не добива никакво сродство със земните сили. Костите остават неразвити, косите растат бавно, човек често пъти има крака, изкривени във формата на О или на Х.
към текста >>

86. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

В този човек от една страна съществува жаждата да овладее изкуството за правене на злато, а заедно с това и нещо друго, което би искал да постигне, ако в онова време би било възможно; от друга страна той приема християнството по един начин, който всъщност е пълен с упреци.
Но в това време християнските учения вече са разпространени, те навсякъде обземат, завладяват хората. В този човек от една страна съществува жаждата да овладее изкуството за правене на злато, а заедно с това и нещо друго, което би искал да постигне, ако в онова време би било възможно; от друга страна той приема християнството по един начин, който всъщност е пълен с упреци. Развива се нещо, бих искал да кажа, като едно ненапълно пречистено фаустовско настроение. В него живее силно чувството: - Не си ли извършил ужасно зло? - И все пак постепенно под влиянието на такива мисли в душата се образува скептичното усещане: - Че изгуби гласа си, това е божие наказание. Това е справедливото наказание затова, че си се заловил да вършиш нередни неща.
към текста >>

87. За един починал GA_245 Указания за езотеричното обучение

Това отсъствие на физическите сетивни органи е подобно - но само е подобно - на чувството на изгаряща жажда, само че пренесено в душевността.
Важното е да имате истинско чувство при изразите «огън (горещина)» и «студ». Това не са физически «горещина» и «студ», а чувство за топлина и чувство за студ, макар че намиращият се във физическо тяло човек не може лесно да си състави представа за това, което тези свойства означават за лишения от тяло. Той първоначално трябва да осъзнае, че все още свързаната с него астралност е действена, без да може да си служи с физическите инструменти. Много от това, към което човек се стреми тук на Земята, му се дава чрез физическите органи. Сега тях ги няма. Това отсъствие на физическите сетивни органи е подобно - но само е подобно - на чувството на изгаряща жажда, само че пренесено в душевността. Това са силните усещания на «горещина, на огън» след обезплътяването. Същото е и с това, което желае нашата воля. Тя е свикнала да си служи с физически действащите органи, но сега тях вече ги няма. Починалият изживява това «лишение» като чувство на душевен студ. Точно срещу тези чувства живите могат да се намесят и да помогнат.
към текста >>

88. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Той стоял изгарящ от жажда в едно езеро, но в мига в който се опитвал да отпие от водата, тя изчезвала.
Но тези същества имат голяма власт над душите, чието мислене е материалистично и които не придобиват разбиране за духовния свят. Души, презиращи всякакви опити за придобиване на познание за духовния свят, имат да страдат много заради Ариман. Гръцкият мит е описал това много нагледно в образа на Тантал. Боговете поставили пред него храна, но извън неговия обсег, и наблюдавали мъченията, които той трябвало да търпи. (Според мита, заради прегрешения към Олимпийските Богове преживе, след смъртта си цар Тантал бил подложен в ада на невероятни мъчения. Той стоял изгарящ от жажда в едно езеро, но в мига в който се опитвал да отпие от водата, тя изчезвала. Над него, точно над главата му, имало клони с натежали плодове. Той бил измъчван от ужасен глад, но повдигнел ли ръка към плодовете, духвал вятър и ги издигал нависоко. /Виж "Старогръцки митове и легенди"/ бел. бълг. пр.)
към текста >>

89. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Те са така устроени, че усвояват кислорода с известна жажда, поглъщат кислорода в себе си.
Виждате ли, има хора, които, тъй да се каже, са ненаситни за кислород. Те са така устроени, че усвояват кислорода с известна жажда, поглъщат кислорода в себе си. Това протича съвсем естествено повече или по-малко на подсъзнателно ниво, но за подсъзнателното изцяло можем да използваме изрази, заимствани от съзнателния живот. Такива хора, които поглъщат кислорода с известна жажда и които, ако ми позволите да се изразя по този начин, са лакоми за кислород, имат много жив, силно вибриращ астрален живот. Тяхното астрално тяло е вътрешно подвижно. И посредством това, че е вътрешно подвижно, то се запечатва също така с голямо желание във физическото им тяло.
към текста >>

Такива хора, които поглъщат кислорода с известна жажда и които, ако ми позволите да се изразя по този начин, са лакоми за кислород, имат много жив, силно вибриращ астрален живот.
Виждате ли, има хора, които, тъй да се каже, са ненаситни за кислород. Те са така устроени, че усвояват кислорода с известна жажда, поглъщат кислорода в себе си. Това протича съвсем естествено повече или по-малко на подсъзнателно ниво, но за подсъзнателното изцяло можем да използваме изрази, заимствани от съзнателния живот. Такива хора, които поглъщат кислорода с известна жажда и които, ако ми позволите да се изразя по този начин, са лакоми за кислород, имат много жив, силно вибриращ астрален живот. Тяхното астрално тяло е вътрешно подвижно. И посредством това, че е вътрешно подвижно, то се запечатва също така с голямо желание във физическото им тяло.
към текста >>

Други хора нямат тази жажда за кислород.
Други хора нямат тази жажда за кислород. Но те усещат нещо, не толкова като наслада, а като един вид облекчение при отделянето, издишването на въглеродния двуокис. Те са така устроени, че отделят вдишания въздух от себе си и намират удоволствие в този процес, който им носи определено облекчение.
към текста >>

И виждате ли, на този контраст между видовете хора се дължи възникването на мажорния и на минорния лад, като произходът на всичко, което може да бъде изживяно в минор, принадлежи или, за да се изразим по-добре, отговаря на онова човешко устройство, което се основава на жаждата за кислород, на това астралното тяло да чувства определена наслада, докато се удря о етерното тяло.
И виждате ли, на този контраст между видовете хора се дължи възникването на мажорния и на минорния лад, като произходът на всичко, което може да бъде изживяно в минор, принадлежи или, за да се изразим по-добре, отговаря на онова човешко устройство, което се основава на жаждата за кислород, на това астралното тяло да чувства определена наслада, докато се удря о етерното тяло. И обратно - мажорните ладове се основават на това, че възниква приятно усещане при удрянето на етерното тяло о астралното или дори едно известно усещане за въздигане, чувство на облекчение, на полет.
към текста >>

Действително днес има много, много неща, които просто целят да докарат до полуда хората, които се отдават на тях - дори съществува жажда за такива неща, даже можем да кажем, че те наистина правят хората луди.
Действително днес има много, много неща, които просто целят да докарат до полуда хората, които се отдават на тях - дори съществува жажда за такива неща, даже можем да кажем, че те наистина правят хората луди. Следователно подобни неща не са напълно безопасни и е добре да се внимава с тях.
към текста >>

90. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Онзи, който вярва, че мислите са само в главите на хората, страда от същия предразсъдък като някой, който вярва, че глътката вода, с която той утолява жаждата си, е произлязла от неговия език, а не се е изляла в устата му от стомната.
Един предразсъдък на днешното просветено човечество е, че мислите обитават главата. Ние не бихме разбрали нищо за нещата, ако тези мисли бяха само в главите на хората. Онзи, който вярва, че мислите са само в главите на хората, страда от същия предразсъдък като някой, който вярва, че глътката вода, с която той утолява жаждата си, е произлязла от неговия език, а не се е изляла в устата му от стомната. Така смешно е да се твърди, че мислите се пораждат в главата на човека, както е смешно да се каже - когато утолявам жаждата с глътка вода, която имам в стомната, - че водата е възникнала в моята уста. Мислите се простират в света. Мислите са управляващите сили в нещата. И нашият мисловен орган е само нещо, което черпи от космическия резервоар на мисловните сили, който приема мислите. Ние не трябва да говорим за мислите така, сякаш са нещо, което принадлежи само на човека.
към текста >>

Така смешно е да се твърди, че мислите се пораждат в главата на човека, както е смешно да се каже - когато утолявам жаждата с глътка вода, която имам в стомната, - че водата е възникнала в моята уста.
Един предразсъдък на днешното просветено човечество е, че мислите обитават главата. Ние не бихме разбрали нищо за нещата, ако тези мисли бяха само в главите на хората. Онзи, който вярва, че мислите са само в главите на хората, страда от същия предразсъдък като някой, който вярва, че глътката вода, с която той утолява жаждата си, е произлязла от неговия език, а не се е изляла в устата му от стомната. Така смешно е да се твърди, че мислите се пораждат в главата на човека, както е смешно да се каже - когато утолявам жаждата с глътка вода, която имам в стомната, - че водата е възникнала в моята уста. Мислите се простират в света. Мислите са управляващите сили в нещата. И нашият мисловен орган е само нещо, което черпи от космическия резервоар на мисловните сили, който приема мислите. Ние не трябва да говорим за мислите така, сякаш са нещо, което принадлежи само на човека. Трябва да говорим за мислите така, че да сме наясно: Мислите са като световногосподстващи сили, които са разпрострени навсякъде в космоса.
към текста >>

91. Предговор към българското издание. GA_293 Общото човекознание

Общото човекознание е извор, утоляващ неутолимата жажда за познание както у младежа, така и у грохналия старец.
Общото човекознание е извор, утоляващ неутолимата жажда за познание както у младежа, така и у грохналия старец. Ала за бъдещия Валдорфски учител, глътката от този извор ще се превърне в жива вода само тогава, когато той пие от него не просто за утоляване на собствената си жажда, а когато превърне собствената си душа в духовен извор.
към текста >>

Ала за бъдещия Валдорфски учител, глътката от този извор ще се превърне в жива вода само тогава, когато той пие от него не просто за утоляване на собствената си жажда, а когато превърне собствената си душа в духовен извор.
Общото човекознание е извор, утоляващ неутолимата жажда за познание както у младежа, така и у грохналия старец. Ала за бъдещия Валдорфски учител, глътката от този извор ще се превърне в жива вода само тогава, когато той пие от него не просто за утоляване на собствената си жажда, а когато превърне собствената си душа в духовен извор.
към текста >>

92. Съдържание GA_312 Духовна наука и медицина

Глад, жажда и техните органни отношения.
Бъбречна патология. Въздушна сфера, топлинна и светлинна зона, течна зона и човешката патология. Калиум карбоникум. Процес на формиране на черупката на стридата. Почвообразуване. Белодробен процес. Глад, жажда и техните органни отношения.
към текста >>

93. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Неща, които тук бих желал да кажа са жадни едно за друго, уталожват жаждата си едно на друго.
Това, което преди всичко трябва да имаме предвид при разглеждането на сърцето първоначално ще скицирам тези неща -, и това, което ще наложа през следващите дни, част по част ще бъде потвърждение на това, което съм принуден първоначално да дам под формата на гледни точки; това е, че сърцето изобщо не е нещо, което да може да бъде наречено активен организъм. Защото сърдечната дейност не е причината, но е последица. Ще разберете това изречение, само когато вникнете в полярността, съществуваща между всички онези дейности в човешкия организъм, свързани с приемането на храна, с по-нататъшната преработка на храната, с преминаването и, или директно, или чрез съдове, в кръвта и когато проследите бих желал да кажа тръгвайки отдолу-нагоре в организма преработката на храната до онова взаимодействие, съществуващо между кръвта, приела храната, и дишането, чрез което бива приет въздуха за дишане. Ако разгледате подробно процесите, идващи тук в съображение наистина е необходимо само да бъдат подробно разгледани то ще откриете, че съществува известна противоположност между всичко онова, заложено в дихателния процес в това, което в най-широк смисъл е храносмилателния процес. Тук нещо трябва да бъде уравновесено. Неща, които тук бих желал да кажа са жадни едно за друго, уталожват жаждата си едно на друго. Разбира се, биха могли да бъдат подбрани и други изрази, но в хода на времето, ние ще се разбираме все по-добре. Тук се осъществява едно взаимодействие, на първо време между втечнените хранителни вещества и това, което във въздухообразен вид бива прието от организма чрез дишането. Това взаимодействие трябва да бъде точно изследвано. Това взаимодействие се осъществява от взаимопроникващите се сили. И това, което се взаимопрониква, то бих желал да кажа преди своето взаимопроникване, се застоява в сърцето.
към текста >>

94. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Тъй както задухът и регулацията на дишането, дихателните нужди са свързани с бъбречната система, така жаждата е свързана с чернодробната система.
А всичко онова, свързано с водното, свързано с течното, по дълбоките причини за него трябва да бъдат търсени в чернодробната система. Тъй както задухът и регулацията на дишането, дихателните нужди са свързани с бъбречната система, така жаждата е свързана с чернодробната система. Всяка една жажда е свързана с чернодробната система. Би било интересна задача да бъдат изследвани взаимоотношенията между различните свойства на жаждата и чернодробните функции. А тясно свързани с вътрешното устройство на белия дроб, в известна степен с вътрешната веществообмяна на белия дроб, са явленията на глада и на всичко, възникващо на това поле. Та нали, от една страна, гладът, жаждата и нуждата от въздух са свързани с вещественото, с въздуха, с водата, и почвата. С техните отражения навън във Вселената са свързани много други неща.
към текста >>

Всяка една жажда е свързана с чернодробната система.
А всичко онова, свързано с водното, свързано с течното, по дълбоките причини за него трябва да бъдат търсени в чернодробната система. Тъй както задухът и регулацията на дишането, дихателните нужди са свързани с бъбречната система, така жаждата е свързана с чернодробната система. Всяка една жажда е свързана с чернодробната система. Би било интересна задача да бъдат изследвани взаимоотношенията между различните свойства на жаждата и чернодробните функции. А тясно свързани с вътрешното устройство на белия дроб, в известна степен с вътрешната веществообмяна на белия дроб, са явленията на глада и на всичко, възникващо на това поле. Та нали, от една страна, гладът, жаждата и нуждата от въздух са свързани с вещественото, с въздуха, с водата, и почвата. С техните отражения навън във Вселената са свързани много други неща. И ще бъде понятно, че когато имаме нужда от стимулация със светлина, когато е изтощено това, което създава младежката, оригинална светлина в нас, тогава естествено тази стимулация може да бъде най-добре получена от самата светлина; и тук идваме до обособяването на лечението чрез светлината.
към текста >>

Би било интересна задача да бъдат изследвани взаимоотношенията между различните свойства на жаждата и чернодробните функции.
А всичко онова, свързано с водното, свързано с течното, по дълбоките причини за него трябва да бъдат търсени в чернодробната система. Тъй както задухът и регулацията на дишането, дихателните нужди са свързани с бъбречната система, така жаждата е свързана с чернодробната система. Всяка една жажда е свързана с чернодробната система. Би било интересна задача да бъдат изследвани взаимоотношенията между различните свойства на жаждата и чернодробните функции. А тясно свързани с вътрешното устройство на белия дроб, в известна степен с вътрешната веществообмяна на белия дроб, са явленията на глада и на всичко, възникващо на това поле. Та нали, от една страна, гладът, жаждата и нуждата от въздух са свързани с вещественото, с въздуха, с водата, и почвата. С техните отражения навън във Вселената са свързани много други неща. И ще бъде понятно, че когато имаме нужда от стимулация със светлина, когато е изтощено това, което създава младежката, оригинална светлина в нас, тогава естествено тази стимулация може да бъде най-добре получена от самата светлина; и тук идваме до обособяването на лечението чрез светлината. Но слънчевите бани всъщност не винаги са слънчеви бани.
към текста >>

Та нали, от една страна, гладът, жаждата и нуждата от въздух са свързани с вещественото, с въздуха, с водата, и почвата.
А всичко онова, свързано с водното, свързано с течното, по дълбоките причини за него трябва да бъдат търсени в чернодробната система. Тъй както задухът и регулацията на дишането, дихателните нужди са свързани с бъбречната система, така жаждата е свързана с чернодробната система. Всяка една жажда е свързана с чернодробната система. Би било интересна задача да бъдат изследвани взаимоотношенията между различните свойства на жаждата и чернодробните функции. А тясно свързани с вътрешното устройство на белия дроб, в известна степен с вътрешната веществообмяна на белия дроб, са явленията на глада и на всичко, възникващо на това поле. Та нали, от една страна, гладът, жаждата и нуждата от въздух са свързани с вещественото, с въздуха, с водата, и почвата. С техните отражения навън във Вселената са свързани много други неща. И ще бъде понятно, че когато имаме нужда от стимулация със светлина, когато е изтощено това, което създава младежката, оригинална светлина в нас, тогава естествено тази стимулация може да бъде най-добре получена от самата светлина; и тук идваме до обособяването на лечението чрез светлината. Но слънчевите бани всъщност не винаги са слънчеви бани. Важно е да вникнем в това. В действителност слънчевите бани представляват едно по-силно излагане на химическата зона, отколкото излагането на химическата зона при обикновеното обитаване на човека върху Земята.
към текста >>

95. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Тук растението проявява жажда за възприятия.
Значението на всичко това се проявява когато изследвате връзката с нещо от природата, възникващо благодарение на обстоятелството че същото в известен смисъл се отбранява срещу непосредствените земни сили. Растенията могат да се отбранява срещу непосредствените земни сили. В такъв случай те запазват много от своите формообразуващи сили за времето, в което се осъществява оформянето на цветовете и семената. Обичайното формиране на растенията, залегнали в основата на ядливите растения, почива тъкмо на обстоятелството, че една съвсем определена сума от земни сили бива употребена за образуването на растението. Ако растението се съпротивлява на тези земни сили, тогава то се излага на извънземните сили, в периода, когато се достига до завършека на семе образуването, на плодообразуването, и така то се превръща в едно растение, което всъщност би желало така да погледне света, както гледат на света по-висшите същества, разположени над растителното царство. Тук растението проявява жажда за възприятия. Но растението няма устройство, с което да възприема; то си остава растение, което обаче желае да развие нещо подобно на това, което е разположено в човешкото око. Но растението не може да образува око, тъй като притежава растително тяло, а не човешко или животинско тяло. Ето защо растението се превръща в лудо биле, превръща се в атропа беладона. Тук се опитах да онагледя нещо и да Ви опиша образно процеса, осъществяващ се при формирането на лудото биле. Растението се превръща в лудо биле, и тогава, когато в неговите корени вече са залегнали тези сили, които накрая ще доведат до образува нето на неговите черни плодове, тогава растението е сродно с всичко онова, което в човешкия организъм действува по посока на формообразуването, тогава растението се устремява към нещо, което всъщност може да протече само в сферата на сетивата, или растението издига човека от сферата на неговото устройство към сферата на неговите сетива.
към текста >>

96. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Гладът и жаждата са нещата, които с голяма яснота се проявяват в човешкото астрално тяло.
От друга страна, особено важно е още нещо. И другият полюс на човешкото същество, веществообмяната действа обратно на ритмичната система, и то така, че може би най-добре разбираме начина, по който тя действа, когато знаем следното. Гладът и жаждата са нещата, които с голяма яснота се проявяват в човешкото астрално тяло. Защото така, както обикновеният човек познава глада и жаждата, той ги познава естествено като астрално явление. Това, което се изживява така съзнателно, като глада и жаждата, най-напред се изживява астрално. За това трябва да сме наясно. Защото ако нещо не се изживява астрално, за него обикновеният човек не знае съвсем нищо. Това, което се изживява само етерно, лежи толкова дълбоко в подсъзнанието, че той не знае нищо за него.
към текста >>

Защото така, както обикновеният човек познава глада и жаждата, той ги познава естествено като астрално явление.
От друга страна, особено важно е още нещо. И другият полюс на човешкото същество, веществообмяната действа обратно на ритмичната система, и то така, че може би най-добре разбираме начина, по който тя действа, когато знаем следното. Гладът и жаждата са нещата, които с голяма яснота се проявяват в човешкото астрално тяло. Защото така, както обикновеният човек познава глада и жаждата, той ги познава естествено като астрално явление. Това, което се изживява така съзнателно, като глада и жаждата, най-напред се изживява астрално. За това трябва да сме наясно. Защото ако нещо не се изживява астрално, за него обикновеният човек не знае съвсем нищо. Това, което се изживява само етерно, лежи толкова дълбоко в подсъзнанието, че той не знае нищо за него. За обикновения живот гладът и жаждата, ако можем така да кажем, са астрални изживявания.
към текста >>

Това, което се изживява така съзнателно, като глада и жаждата, най-напред се изживява астрално.
От друга страна, особено важно е още нещо. И другият полюс на човешкото същество, веществообмяната действа обратно на ритмичната система, и то така, че може би най-добре разбираме начина, по който тя действа, когато знаем следното. Гладът и жаждата са нещата, които с голяма яснота се проявяват в човешкото астрално тяло. Защото така, както обикновеният човек познава глада и жаждата, той ги познава естествено като астрално явление. Това, което се изживява така съзнателно, като глада и жаждата, най-напред се изживява астрално. За това трябва да сме наясно. Защото ако нещо не се изживява астрално, за него обикновеният човек не знае съвсем нищо. Това, което се изживява само етерно, лежи толкова дълбоко в подсъзнанието, че той не знае нищо за него. За обикновения живот гладът и жаждата, ако можем така да кажем, са астрални изживявания. Но те престават да бъдат астрални изживявания, когато се отнасят за изживяванията по време на съня, тогава престават да са обикновени астрални изживявания, но те не са по-малко свързани с астралното тяло, което също действа в съня от долу нагоре.
към текста >>

За обикновения живот гладът и жаждата, ако можем така да кажем, са астрални изживявания.
Защото така, както обикновеният човек познава глада и жаждата, той ги познава естествено като астрално явление. Това, което се изживява така съзнателно, като глада и жаждата, най-напред се изживява астрално. За това трябва да сме наясно. Защото ако нещо не се изживява астрално, за него обикновеният човек не знае съвсем нищо. Това, което се изживява само етерно, лежи толкова дълбоко в подсъзнанието, че той не знае нищо за него. За обикновения живот гладът и жаждата, ако можем така да кажем, са астрални изживявания. Но те престават да бъдат астрални изживявания, когато се отнасят за изживяванията по време на съня, тогава престават да са обикновени астрални изживявания, но те не са по-малко свързани с астралното тяло, което също действа в съня от долу нагоре. И това, което произлиза от тази страна, т.е. действащите в човека глад и жажда, ако са постоянни, те въздействат обратно върху ритмичната система, като я правят нередовна, разболяват я. Това не се отнася, разбира се, до глада и жаждата, които сме имали през някой ден и така сме отишли да спим. Ще е погрешно, ако нещата се тълкуват така, че имаме предвид, когато от време на време си легнем гладни или дори ако за по-дълго време го правим.
към текста >>

действащите в човека глад и жажда, ако са постоянни, те въздействат обратно върху ритмичната система, като я правят нередовна, разболяват я.
Защото ако нещо не се изживява астрално, за него обикновеният човек не знае съвсем нищо. Това, което се изживява само етерно, лежи толкова дълбоко в подсъзнанието, че той не знае нищо за него. За обикновения живот гладът и жаждата, ако можем така да кажем, са астрални изживявания. Но те престават да бъдат астрални изживявания, когато се отнасят за изживяванията по време на съня, тогава престават да са обикновени астрални изживявания, но те не са по-малко свързани с астралното тяло, което също действа в съня от долу нагоре. И това, което произлиза от тази страна, т.е. действащите в човека глад и жажда, ако са постоянни, те въздействат обратно върху ритмичната система, като я правят нередовна, разболяват я. Това не се отнася, разбира се, до глада и жаждата, които сме имали през някой ден и така сме отишли да спим. Ще е погрешно, ако нещата се тълкуват така, че имаме предвид, когато от време на време си легнем гладни или дори ако за по-дълго време го правим. Това не е лошото. Лошото е, когато гладуването и жаждата са постоянни и са предизвикани от това, че веществообмяната не е в ред и затова останалият организъм не се храни по съответния начин. Влиянията от глада и жаждата в това отношение са изцяло причина за смущенията в дихателно-циркулационния организъм.
към текста >>

Това не се отнася, разбира се, до глада и жаждата, които сме имали през някой ден и така сме отишли да спим.
Това, което се изживява само етерно, лежи толкова дълбоко в подсъзнанието, че той не знае нищо за него. За обикновения живот гладът и жаждата, ако можем така да кажем, са астрални изживявания. Но те престават да бъдат астрални изживявания, когато се отнасят за изживяванията по време на съня, тогава престават да са обикновени астрални изживявания, но те не са по-малко свързани с астралното тяло, което също действа в съня от долу нагоре. И това, което произлиза от тази страна, т.е. действащите в човека глад и жажда, ако са постоянни, те въздействат обратно върху ритмичната система, като я правят нередовна, разболяват я. Това не се отнася, разбира се, до глада и жаждата, които сме имали през някой ден и така сме отишли да спим. Ще е погрешно, ако нещата се тълкуват така, че имаме предвид, когато от време на време си легнем гладни или дори ако за по-дълго време го правим. Това не е лошото. Лошото е, когато гладуването и жаждата са постоянни и са предизвикани от това, че веществообмяната не е в ред и затова останалият организъм не се храни по съответния начин. Влиянията от глада и жаждата в това отношение са изцяло причина за смущенията в дихателно-циркулационния организъм. Оставим ли настрана тези въздействия върху човешките гръдни органи, като трето нещо имаме влиянията от външния свят, защото чрез дишането човекът е свързан именно с външния свят и в него навлизат влиянията на външния свят.
към текста >>

Лошото е, когато гладуването и жаждата са постоянни и са предизвикани от това, че веществообмяната не е в ред и затова останалият организъм не се храни по съответния начин.
И това, което произлиза от тази страна, т.е. действащите в човека глад и жажда, ако са постоянни, те въздействат обратно върху ритмичната система, като я правят нередовна, разболяват я. Това не се отнася, разбира се, до глада и жаждата, които сме имали през някой ден и така сме отишли да спим. Ще е погрешно, ако нещата се тълкуват така, че имаме предвид, когато от време на време си легнем гладни или дори ако за по-дълго време го правим. Това не е лошото. Лошото е, когато гладуването и жаждата са постоянни и са предизвикани от това, че веществообмяната не е в ред и затова останалият организъм не се храни по съответния начин. Влиянията от глада и жаждата в това отношение са изцяло причина за смущенията в дихателно-циркулационния организъм. Оставим ли настрана тези въздействия върху човешките гръдни органи, като трето нещо имаме влиянията от външния свят, защото чрез дишането човекът е свързан именно с външния свят и в него навлизат влиянията на външния свят. Тук имате забележителния факт, че за това, което е затворено в човешкия гръден кош, отчасти и в коремната кухина, когато ритъмът продължава нататък, имаме извънредно важния факт, че в това пространство се разиграват въздействия от горния човек, въздействия от долния човек и въздействия от външния свят, така че при прецизното познание на този тракт от човешкото същество действително стигаме до констатацията, че вътре има въздействия, и на това място не можем да премахнем причините, а трябва да ги търсим на друго място, за да можем там да ги премахнем по съответния начин. Затова е ясно, че тази област от човешкото същество е място за изучаването изобщо на същността на болестта, но когато разглеждаме това място, изследванията трябва да продължат към другите области. Трябва да изходим от това място и оттам да навлезем в другите области.
към текста >>

Влиянията от глада и жаждата в това отношение са изцяло причина за смущенията в дихателно-циркулационния организъм.
действащите в човека глад и жажда, ако са постоянни, те въздействат обратно върху ритмичната система, като я правят нередовна, разболяват я. Това не се отнася, разбира се, до глада и жаждата, които сме имали през някой ден и така сме отишли да спим. Ще е погрешно, ако нещата се тълкуват така, че имаме предвид, когато от време на време си легнем гладни или дори ако за по-дълго време го правим. Това не е лошото. Лошото е, когато гладуването и жаждата са постоянни и са предизвикани от това, че веществообмяната не е в ред и затова останалият организъм не се храни по съответния начин. Влиянията от глада и жаждата в това отношение са изцяло причина за смущенията в дихателно-циркулационния организъм. Оставим ли настрана тези въздействия върху човешките гръдни органи, като трето нещо имаме влиянията от външния свят, защото чрез дишането човекът е свързан именно с външния свят и в него навлизат влиянията на външния свят. Тук имате забележителния факт, че за това, което е затворено в човешкия гръден кош, отчасти и в коремната кухина, когато ритъмът продължава нататък, имаме извънредно важния факт, че в това пространство се разиграват въздействия от горния човек, въздействия от долния човек и въздействия от външния свят, така че при прецизното познание на този тракт от човешкото същество действително стигаме до констатацията, че вътре има въздействия, и на това място не можем да премахнем причините, а трябва да ги търсим на друго място, за да можем там да ги премахнем по съответния начин. Затова е ясно, че тази област от човешкото същество е място за изучаването изобщо на същността на болестта, но когато разглеждаме това място, изследванията трябва да продължат към другите области. Трябва да изходим от това място и оттам да навлезем в другите области.
към текста >>

97. 2. Увод GA_326 Раждането на естествените науки

Един Николай от Куза още чувствува нещо от това, което са изпитвали древните хора; но той е вече на пълно обхванат от жаждата да познава природата; и Рудолф Щайнер ни описва с величествени думи душевното състояние на един такъв човек, разкъсван от два противоположни подтика и който, поради липса на нещо по-добро, поради липса на един друг начин на познание, което той е още по-безсилен да изгради, намира прибежище, за да се утеши, в ученото невежество, т.е.
Един Николай от Куза още чувствува нещо от това, което са изпитвали древните хора; но той е вече на пълно обхванат от жаждата да познава природата; и Рудолф Щайнер ни описва с величествени думи душевното състояние на един такъв човек, разкъсван от два противоположни подтика и който, поради липса на нещо по-добро, поради липса на един друг начин на познание, което той е още по-безсилен да изгради, намира прибежище, за да се утеши, в ученото невежество, т.е. В един вид мистично унищожение, което изоставя добитата вече наука, за да се съедини по-добре със самите корени на всяко съществуване.
към текста >>

98. 4. СКАЗКА ВТОРА GA_326 Раждането на естествените науки

Обаче този, за който Ви говоря, таеше в глъбините на своята човешка природа една невероятна жажда за сигурност, за познание.
Обаче този, за който Ви говоря, таеше в глъбините на своята човешка природа една невероятна жажда за сигурност, за познание. От ученията, които беше получил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е чувал една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само предания. И ето че 2000 години по-късно се случи следното: в тишината на своя кабинет Майстер Екхардт изхождаше от преданията на своята епоха, за да търси вътрешната сила на душата и на Аза и да стигне до там, да изрази своята мисъл под формата, която описах: аз се потопявам в нищото на божеството и там чувствувам Аза във вечността. Древният ученик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся душата, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог.
към текста >>

99. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

След смъртта се запазва силно влечение към физическото тяло, изобщо жаждата за живот; човек още изпитва страстно желание да види всичко, което е виждал в течение на този живот.
За венерината мухоловка. Желанието като понятие. Душевното състояние, стоящо в основата на пробуждането; човек се пробужда, защото изпитва силно привличане към своето физическо тяло. След смъртта душата иска отново да влезе в тяло; тя трябва отначало да отвикне от това. След смъртта се запазва силно влечение към физическото тяло, изобщо жаждата за живот; човек още изпитва страстно желание да види всичко, което е виждал в течение на този живот. И само когато отвикне от желанията по отношение на физическия свят, той ще врасне в духовния свят и ще добие способност да възприема духовни образи. Поредното изплуване и потапяне на Англия. Звездните констелации на небето изпращат сили, удържащи определена конфигурация на сушата. Какво съобщава Платон за Солон. Учението на Юлиан Отстъпник за трите Слънца, Йоановото кръщение в Йордан.
към текста >>

100. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практически неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агро-група публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>

101. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Когато се изпитва жажда, пак има желание за пиене на вода.
Така и астралното тяло трябва отначало да успеем да го отделим от физическото тяло, за да можем да го възприемем. Трябва да се развие истинска наука за тези неща. Трябва например да се обърне внимание на следното: в определено време от своя дневен живот ти си поел в себе си вода, напил си се с вода. След това дълго време не си пил. Ти си жаден. Когато се изпитва жажда, пак има желание за пиене на вода. По същия начин, ако трябва да прозвучи говор, човек трябва първо да поиска говорът да прозвучи. Това е едно и също. В случая с говора човек трябва да поиска да заговори; ако човек изпитва жажда, той иска да пие. Жаждата означава не нещо друго, а това, че човек иска да пие. Жаждата изявява волята да се пие.
към текста >>

В случая с говора човек трябва да поиска да заговори; ако човек изпитва жажда, той иска да пие.
След това дълго време не си пил. Ти си жаден. Когато се изпитва жажда, пак има желание за пиене на вода. По същия начин, ако трябва да прозвучи говор, човек трябва първо да поиска говорът да прозвучи. Това е едно и също. В случая с говора човек трябва да поиска да заговори; ако човек изпитва жажда, той иска да пие. Жаждата означава не нещо друго, а това, че човек иска да пие. Жаждата изявява волята да се пие. Може да се каже, че човек забелязва в самия себе си, че той получава желание, той получава правомерно желание. Забележете, че в началото ние сме имали спомени. Тези спомени идват понякога, когато ги искаме, но често и сами по себе си.
към текста >>

Жаждата означава не нещо друго, а това, че човек иска да пие.
Ти си жаден. Когато се изпитва жажда, пак има желание за пиене на вода. По същия начин, ако трябва да прозвучи говор, човек трябва първо да поиска говорът да прозвучи. Това е едно и също. В случая с говора човек трябва да поиска да заговори; ако човек изпитва жажда, той иска да пие. Жаждата означава не нещо друго, а това, че човек иска да пие. Жаждата изявява волята да се пие. Може да се каже, че човек забелязва в самия себе си, че той получава желание, той получава правомерно желание. Забележете, че в началото ние сме имали спомени. Тези спомени идват понякога, когато ги искаме, но често и сами по себе си. Те се надигат, тези спомени.
към текста >>

Жаждата изявява волята да се пие.
Когато се изпитва жажда, пак има желание за пиене на вода. По същия начин, ако трябва да прозвучи говор, човек трябва първо да поиска говорът да прозвучи. Това е едно и също. В случая с говора човек трябва да поиска да заговори; ако човек изпитва жажда, той иска да пие. Жаждата означава не нещо друго, а това, че човек иска да пие. Жаждата изявява волята да се пие. Може да се каже, че човек забелязва в самия себе си, че той получава желание, той получава правомерно желание. Забележете, че в началото ние сме имали спомени. Тези спомени идват понякога, когато ги искаме, но често и сами по себе си. Те се надигат, тези спомени. Те са свързани с етерното тяло.
към текста >>

Желанията, такива, като жажда, глад или духовно-душевните желания, се надигат в човека така, че те са идентични на волята.
Може да се каже, че човек забелязва в самия себе си, че той получава желание, той получава правомерно желание. Забележете, че в началото ние сме имали спомени. Тези спомени идват понякога, когато ги искаме, но често и сами по себе си. Те се надигат, тези спомени. Те са свързани с етерното тяло. Желанията, такива, като жажда, глад или духовно-душевните желания, се надигат в човека така, че те са идентични на волята. Така вътре волята изявява себе си в човека. Желанията остават дотогава, докато не се удовлетворят, докато волята не встъпи в правата си.
към текста >>

Забележете, какво всъщност иска човек, изпитвайки жажда?
Забележете, какво всъщност иска човек, изпитвайки жажда? Какво иска той при това? Тялото се намира в такова състояние, в което му се иска да внесе поправка. Какво всъщност желае той, изпитвайки жажда? Изпитвайки жажда, той желае тук да циркулира вода, и то така, както тя трябва да циркулира в тялото. Понеже водата не циркулира, той изпитва жажда.
към текста >>

Какво всъщност желае той, изпитвайки жажда?
Забележете, какво всъщност иска човек, изпитвайки жажда? Какво иска той при това? Тялото се намира в такова състояние, в което му се иска да внесе поправка. Какво всъщност желае той, изпитвайки жажда? Изпитвайки жажда, той желае тук да циркулира вода, и то така, както тя трябва да циркулира в тялото. Понеже водата не циркулира, той изпитва жажда. Та какво иска той по същество? Той иска тялото му да функционира нормално. В случай на глад той също иска да има нормално функциониращо тяло.
към текста >>

Изпитвайки жажда, той желае тук да циркулира вода, и то така, както тя трябва да циркулира в тялото.
Забележете, какво всъщност иска човек, изпитвайки жажда? Какво иска той при това? Тялото се намира в такова състояние, в което му се иска да внесе поправка. Какво всъщност желае той, изпитвайки жажда? Изпитвайки жажда, той желае тук да циркулира вода, и то така, както тя трябва да циркулира в тялото. Понеже водата не циркулира, той изпитва жажда. Та какво иска той по същество? Той иска тялото му да функционира нормално. В случай на глад той също иска да има нормално функциониращо тяло. Човек винаги иска нещо за самия себе си.
към текста >>

Понеже водата не циркулира, той изпитва жажда.
Забележете, какво всъщност иска човек, изпитвайки жажда? Какво иска той при това? Тялото се намира в такова състояние, в което му се иска да внесе поправка. Какво всъщност желае той, изпитвайки жажда? Изпитвайки жажда, той желае тук да циркулира вода, и то така, както тя трябва да циркулира в тялото. Понеже водата не циркулира, той изпитва жажда. Та какво иска той по същество? Той иска тялото му да функционира нормално. В случай на глад той също иска да има нормално функциониращо тяло. Човек винаги иска нещо за самия себе си. Виждате ли, това, което той иска за себе си, не може да бъде обусловено от самото тяло.
към текста >>

102. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Голямата тайна на живота е скрита в тази охота на човека да се занимава със своето тяло, жаждата да има тяло.
Това е особено забележимо при болните. Болният открива тази склонност да се занимава със себе си, тъй като ако нещо го боли, той се отнася към себе си с изключително внимание и така нататък. Всичко това е напълно правомерно, но то показва колко охотно човек се занимава със себе си. Какво собствено е обект на тази грижа, когато човек е зает със себе си? Човек с максимална охота се занимава със своето тяло. Голямата тайна на живота е скрита в тази охота на човека да се занимава със своето тяло, жаждата да има тяло. Любовта на човека към тялото му се проявява основно тогава, когато това тяло не е съвсем в ред. Но това желание да се притежава тяло има и своята обратна страна. Тялото е подвижно в течение на целия ден. Тялото се изтощава в течение на целия ден. И душевно-духовното начало, намиращо се вътре в него през деня, обича това тяло все по-малко и по-малко, при това самият човек не знае за това.
към текста >>

103. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Виждате ли, прието е да се вярва, че глад и жажда човек изпитва посредством своето физическо тяло.
Виждате ли, прието е да се вярва, че глад и жажда човек изпитва посредством своето физическо тяло. Но това е глупост. Представете си машина, която се привежда в движение от вода. Всичко е прекрасно, машината работи, но трябва само да спрете водата и машината спира. Това означава, че вие отново трябва да пуснете водата, трябва да дадете на машината да се «напие». Но в машината не се появява никаква жажда.
към текста >>

Но в машината не се появява никаква жажда.
Виждате ли, прието е да се вярва, че глад и жажда човек изпитва посредством своето физическо тяло. Но това е глупост. Представете си машина, която се привежда в движение от вода. Всичко е прекрасно, машината работи, но трябва само да спрете водата и машината спира. Това означава, че вие отново трябва да пуснете водата, трябва да дадете на машината да се «напие». Но в машината не се появява никаква жажда. Машината не жадува: тя спира, но преди това не изпитва жажда, иначе би почнала да крещи. Тя не прави това. Тя не е жадна.
към текста >>

Машината не жадува: тя спира, но преди това не изпитва жажда, иначе би почнала да крещи.
Но това е глупост. Представете си машина, която се привежда в движение от вода. Всичко е прекрасно, машината работи, но трябва само да спрете водата и машината спира. Това означава, че вие отново трябва да пуснете водата, трябва да дадете на машината да се «напие». Но в машината не се появява никаква жажда. Машината не жадува: тя спира, но преди това не изпитва жажда, иначе би почнала да крещи. Тя не прави това. Тя не е жадна.
към текста >>

Когато детето изпитва жажда, то не се държи като машина.
Какви закономерности има в човека? Когато детето изпитва жажда, то не се държи като машина. То не спира. Напротив, детето започва да врещи, ако изпитва жажда. Каква е връзката между жаждата и крясъка? Защото викът не се крие във веществото, той не се крие и в етерното тяло. Етерът може да гради, да строи; той може да гради това, което е нашият облик, нашата форма.
към текста >>

Напротив, детето започва да врещи, ако изпитва жажда.
Какви закономерности има в човека? Когато детето изпитва жажда, то не се държи като машина. То не спира. Напротив, детето започва да врещи, ако изпитва жажда. Каква е връзката между жаждата и крясъка? Защото викът не се крие във веществото, той не се крие и в етерното тяло. Етерът може да гради, да строи; той може да гради това, което е нашият облик, нашата форма. Но етерът не ни предразполага да крещим. Ако етерът ни предразполагаше да крещим, тогава по целия свят би се раздавал ако не рев, то поне някакъв постоянен шум.
към текста >>

Каква е връзката между жаждата и крясъка?
Какви закономерности има в човека? Когато детето изпитва жажда, то не се държи като машина. То не спира. Напротив, детето започва да врещи, ако изпитва жажда. Каква е връзката между жаждата и крясъка? Защото викът не се крие във веществото, той не се крие и в етерното тяло. Етерът може да гради, да строи; той може да гради това, което е нашият облик, нашата форма. Но етерът не ни предразполага да крещим. Ако етерът ни предразполагаше да крещим, тогава по целия свят би се раздавал ако не рев, то поне някакъв постоянен шум. Ако ние гледаме, при това етерът, действайки съвместно с нашето око, ни дава възможност да виждаме.
към текста >>

Когато детето изпитва жажда и крещи, чувството на жажда се намира в астралното тяло.
Представете си какво би било, ако в тази зала, само поради това, че гледаме, се раздава съскане?! Чудна работа! И така, етерното тяло не крещи и не шепне. Тук има нещо друго. Това е астралното тяло. Когато детето изпитва жажда и крещи, чувството на жажда се намира в астралното тяло. Викът на детето - това е, което донася до ушите ни чувството на детето.
към текста >>

104. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Силно влечение е например наличието на жажда.
Виждате ли, най-характерното за антропософията е това, че в нея винаги се изхожда от причини, докато другите, макар и да допускат съществуването на душата, нищо не знаят за нея; те приписват душа на растението, при което при приближаването на насекомо става същото, което става и при капана. Но в антропософията не се ръководим от чисто външните данни, водещи до подобен извод; в нея съществува истинското познание за душевното начало. В резултат на такова познание научаваме, че човек развива желания. Силно влечение е например наличието на жажда. Ако съм жаден, имам силно влечение, страстно желание да пийна вода или още нещо. Е, добре: водата утолява жаждата. Всички желания от такъв род се състоят в това, че човек отвътре, от своя организъм развива желание за нещо, нещо иска; такива са желанията.
към текста >>

Е, добре: водата утолява жаждата.
Виждате ли, най-характерното за антропософията е това, че в нея винаги се изхожда от причини, докато другите, макар и да допускат съществуването на душата, нищо не знаят за нея; те приписват душа на растението, при което при приближаването на насекомо става същото, което става и при капана. Но в антропософията не се ръководим от чисто външните данни, водещи до подобен извод; в нея съществува истинското познание за душевното начало. В резултат на такова познание научаваме, че човек развива желания. Силно влечение е например наличието на жажда. Ако съм жаден, имам силно влечение, страстно желание да пийна вода или още нещо. Е, добре: водата утолява жаждата. Всички желания от такъв род се състоят в това, че човек отвътре, от своя организъм развива желание за нещо, нещо иска; такива са желанията.
към текста >>

И така, след смъртта човек има не желания от типа на жажда и глад, а постоянно силно влечение към всичко това, с което е имал работа посредством физическото тяло.
Такова отвикване продължава около една трета от целия (изживян) живот. Една трета от живота продължава сънят. Още на първия ден, след като човек умре, той иска да се върне обратно. Той иска да прави това, което е правил в последния ден от живота; на втория ден той иска да прави това, което е правил в предпоследния ден; така продължава и по-нататък. В течение на тази третина от (изживения) живот човек трябва да отвикне от тези желания. И така, след смъртта човек има не желания от типа на жажда и глад, а постоянно силно влечение към всичко това, с което е имал работа посредством физическото тяло. След смъртта работата стои така: в течение на целия ви живот близкото обкръжение на вашето родно място е било много привлекателно и скъпо за вас. Вие винаги сте го виждали. Виждали сте го чрез физическото си тяло. Само турците вярват, че след смъртта ще имат работа с нещо по-прекрасно от поляните, цветята и така нататък, които са имали тук, на Земята. И така, от всичко това ни се налага да отвикваме.
към текста >>

И така, след смъртта остават желания към физическото тяло и въобще към живота, но не жажда или глад, тъй като за последните е необходим стомах; човек вече не го притежава, стомахът са го положили в гроба.
И така, след смъртта остават желания към физическото тяло и въобще към живота, но не жажда или глад, тъй като за последните е необходим стомах; човек вече не го притежава, стомахът са го положили в гроба. Но човек след смъртта има силно влечение, страстно желание да види всичко, което той е виждал в течение на живота.
към текста >>

105. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практически неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>

106. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

И ние бихме могли да кажем: това, което в човек е необходимост: глад, жажда, сън, бодърстване и т.
Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редовност и да спим. Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим! Като изчезне, отново бихме изпадали в ступор. Нямаше да имаме никаква свобода. Тези така наречени блуждаещи звезди са това, което от Космоса дава свободата на човека. И ние бихме могли да кажем: това, което в човек е необходимост: глад, жажда, сън, бодърстване и т. н., - това произтича от регулярните явления. А това, което в човек е произволно, това, което е свобода, произтича от явления, подобни на кометите, и укрепва силите му, действащи в мускулатурата.
към текста >>

107. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивост-та си.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивост-та си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>

108. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Камбалите са доказателство за това, че морето изпитва жажда за небето, защото концентрацията на соли в морето го изолира от небето!
Тези неща са във висша степен поучителни, тъй като позволяват да се види това, което го има в човека, макар и да се наблюдава в него нещо подобно да е значително по-трудно: защото той, както вече ви казах, се е еманципирал от Земята. Но ако на такива неща изобщо не се обръща внимание, не може да се разбере животът на Земята като цяло. Всъщност работата стои така, че можем да кажем: гледайки морето, гледайки камбалата, можем навсякъде да видим как морето посредством камбалата се отваря за небето! Камбалите са доказателство за това, че морето изпитва жажда за небето, защото концентрацията на соли в морето го изолира от небето! Може да се каже така: камбалата е израз на жаждата на морето за светлина и въздух. Ако разгледаме собствения си кръговрат, и при нас, в тези места, които са по-наситени със соли, там, където се намират мускулите, има чувствителни сетивни органи, осезателни органи. В тези места човек също се открива навън, макар и по различен начин, отколкото при очите, които се отварят срещу светлината непосредствено. Тези (точки) съответстват на местата, където в морето «седи» камбалата. Камбалата се отваря срещу небето.
към текста >>

Може да се каже така: камбалата е израз на жаждата на морето за светлина и въздух.
Тези неща са във висша степен поучителни, тъй като позволяват да се види това, което го има в човека, макар и да се наблюдава в него нещо подобно да е значително по-трудно: защото той, както вече ви казах, се е еманципирал от Земята. Но ако на такива неща изобщо не се обръща внимание, не може да се разбере животът на Земята като цяло. Всъщност работата стои така, че можем да кажем: гледайки морето, гледайки камбалата, можем навсякъде да видим как морето посредством камбалата се отваря за небето! Камбалите са доказателство за това, че морето изпитва жажда за небето, защото концентрацията на соли в морето го изолира от небето! Може да се каже така: камбалата е израз на жаждата на морето за светлина и въздух. Ако разгледаме собствения си кръговрат, и при нас, в тези места, които са по-наситени със соли, там, където се намират мускулите, има чувствителни сетивни органи, осезателни органи. В тези места човек също се открива навън, макар и по различен начин, отколкото при очите, които се отварят срещу светлината непосредствено. Тези (точки) съответстват на местата, където в морето «седи» камбалата. Камбалата се отваря срещу небето. Именно то придава на камбалата голяма съобразителност, голямата разумност.
към текста >>

109. ВЪВЕДЕНИЕ от Мари Щайнер GA_353 История на човечеството и културните народи

След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>

110. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

Ние разговаряхме и аз му казах: но това е просто невъзможно, човек да има такава жажда!
Те се чувствали хора само тогава, когато по цялото им тяло сладостно се разливала тази сладка напитка, тази медовина. Понякога още се срещат хора, при които може да се забележи, ако те поне малко се чувстват като потомци на древните германци, как нещо от последните оживява в тях. Така във Ваймар аз се срещах с един немски поет, който пиеше почти като древните германци! Но той, разбира се, пиеше бира. Древните германци са пиели медовина. Ние разговаряхме и аз му казах: но това е просто невъзможно, човек да има такава жажда! Тогава той каза: каква ти жажда, ако бях жаден, щях да пия вода. Когато не съм жаден, пия бира. Когато пия бира, я пия не заради жаждата, а заради веселбата. Така е било и с германците. Те ставали весели, ставали дейни, когато тази медовина струяла в органите им, когато се излежавали на мечите кожи.
към текста >>

Тогава той каза: каква ти жажда, ако бях жаден, щях да пия вода.
Понякога още се срещат хора, при които може да се забележи, ако те поне малко се чувстват като потомци на древните германци, как нещо от последните оживява в тях. Така във Ваймар аз се срещах с един немски поет, който пиеше почти като древните германци! Но той, разбира се, пиеше бира. Древните германци са пиели медовина. Ние разговаряхме и аз му казах: но това е просто невъзможно, човек да има такава жажда! Тогава той каза: каква ти жажда, ако бях жаден, щях да пия вода. Когато не съм жаден, пия бира. Когато пия бира, я пия не заради жаждата, а заради веселбата. Така е било и с германците. Те ставали весели, ставали дейни, когато тази медовина струяла в органите им, когато се излежавали на мечите кожи.
към текста >>

Когато пия бира, я пия не заради жаждата, а заради веселбата.
Но той, разбира се, пиеше бира. Древните германци са пиели медовина. Ние разговаряхме и аз му казах: но това е просто невъзможно, човек да има такава жажда! Тогава той каза: каква ти жажда, ако бях жаден, щях да пия вода. Когато не съм жаден, пия бира. Когато пия бира, я пия не заради жаждата, а заради веселбата. Така е било и с германците. Те ставали весели, ставали дейни, когато тази медовина струяла в органите им, когато се излежавали на мечите кожи.
към текста >>

111. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Зад това се крие изключителна жажда за разрушение.
Никой не следва да казва: Ку-клукс-клан си остава изключително американски феномен, доколкото той иска по особен начин да култивира американския национализъм. Привърженикът на Ку-клукс-клан не говори така. Той казва: трябва да се поощрява национализмът въобще, и в Унгария, и в Германия, и във Франция. Колко прекрасно! И той се ориентира не към американизма, защото не е патриот, а в тази надутост на хората на почвата на национализма вижда това, което, бидейки по-късно задействано при най-различни нации, ще доведе до целта, която иска да достигне: а именно да хвърли хората в абсолютен хаос! Зад това се крие изключителна жажда за разрушение. Ку-клукс-клан е особено опасен по причината, че той може да се разпространява и в другите страни. И вие не трябва да казвате, ако той поиска да се разпространи тук, в Швейцария, че това е американски феномен, американска организация. Не, тогава това ще бъде национална швейцарска организация.
към текста >>

112. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер. GA_354 Сътворението на света и човека

След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>

113. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето GA_354 Сътворението на света и човека

Да вземем например следното обстоятелство: затворниците с дълги присъди - а те обикновено получават храна с недостатъчно съдържание на мазнини - получават толкова неукротима жажда към мазнини, че ако някъде останат капки по пода от лампа, внесена от пазачите в килията, те тутакси се навеждат и излизват тази мазнина по причина, че тялото изключително силно усеща съществения недостиг на кой да е недостигащ му хранителен продукт.
И така, вие виждате: говорейки за хранене, трябва да се обръща внимание на това, по какъв начин се добиват хранителните продукти. Това е извънредно важно. Видяхте вече от различните примери, че човешкото тяло има свойството страстно да желае това, което му е необходимо. Да вземем например следното обстоятелство: затворниците с дълги присъди - а те обикновено получават храна с недостатъчно съдържание на мазнини - получават толкова неукротима жажда към мазнини, че ако някъде останат капки по пода от лампа, внесена от пазачите в килията, те тутакси се навеждат и излизват тази мазнина по причина, че тялото изключително силно усеща съществения недостиг на кой да е недостигащ му хранителен продукт. Това свойство не се проявява, ако човек постоянно, ден след ден може нормално да се храни. Но ако в продължение на седмици нещо в менюто липсва, тогава тялото проявява към него необичайна жадност. Именно него трябва да добавим към менюто.
към текста >>

НАГОРЕ

1.8567321300507