Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
19
резултата от
13
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Духовенство
'.
1.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тук ние се сблъскваме със закона за това, как се съотнасят едно към друго миналото, бъдещето и настоящето на човека,този закон се нарича в
духовенство
то закон на кармата.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Мюнхен, 30. 5. 1907 г. Днес ние преминаваме към опита на човека в нашия физически свят, който се определя от миналия живот на човека. в началото трябва да подчертаем, че животът се определя не само от предишните прераждания, и, нека само в една неголяма част,и от сегашния живот.
Тук ние се сблъскваме със закона за това, как се съотнасят едно към друго миналото, бъдещето и настоящето на човека,този закон се нарича в духовенството закон на кармата.
Това е истинският закон на човешката съдба. В действието на закона на кармата във всеки отделен живот ние имаме частни случаи на великия космически закон, понеже това, което ние наричаме закон на кармата, е абсолютно всеобщ космичен закон, и неговото действие в човешкия живот е само частен случай. Ако ние изобщо изясняваме връзката на миналите събития и техните следствия, ние вече мислим в духа на този закон. За това аз бих искал в подобаващ начин да обясня ролята на закона на кармата в Космоса в неговия частен случай например човешкия живот. Ако пред нас има два съда с вода и ние сложим в единия от тях разтопено топче, водата ще закипи и ще се нагрее.
към текста >>
2.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Още по-нагледно виждаме това в един образ, който може да се разбере вярно само така и който представлява победата на човешката способност на мислене над мъдростта на
духовенство
то.
Какви са тези седем царе? Ние помним, че предисторията на Рим води към древна Троя. Троя представлява разбира се, резултат от древните жречески общества, които създавали държави по закона на звездите. След това следва преход към четвъртата културна степен. Древната жреческа мъдрост е победена от човешкия ум, който е олицетворен от хитрия Одисей.
Още по-нагледно виждаме това в един образ, който може да се разбере вярно само така и който представлява победата на човешката способност на мислене над мъдростта на духовенството.
Символ на човешката мъдрост винаги е била Земята. Група Лаокоон показва, как жреческата мъдрост на древна Троя побеждава човешкия ум и човешката мъдрост, изразена в образа на Змея. След това ръководещите авторитети, които действат от хилядолетия, набелязали процесите, които предстоят в бъдеще, и в съответствие с това трябвало да се развива историята. Тези, които се намирали на изток в Рим, вече предопределяли симетричността на римската култура, както е записано в Сивилната книга. Помислете за тази култура: вие ще откриете в имената на седемте царе отзвукът на седемте принципа на човека.
към текста >>
3.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Защо когато се говори със застъпниците на някое
духовенство
и става дума за окултизъм или теософия, те отново и отново ги отхвърлят?
И той може да го види, когато се издигне и се види обгърнат отвсякъде само от душевно, което първоначално не е проникнато от азова същност, там вътре е обаче като един вид съсредоточие Христовата същност, изпълняваща Мистерията на Голгота, проникната от Аз-а. Това, което сега ви казах, разбира се, не може да бъде възприемано някак си като следствие от един от значителните християнски вероизповедни мирогледи, тъй като не смятам, че някъде го има характеризирано по този начин. Тъй като Християнството в досегашния си ход изобщо не е постигнало това, което е трябвало да постигне, може да се каже, че в известен смисъл в него се намира обратното на характеризираното, но по много своеобразен начин, който може да се разбере, ако човек вижда нещата окултно точно. Може би някои от вас знаят, че сред официалните застъпници на Християнството съществуват мнозина, които изпитват ужасен страх от всичко, което се нарича окултизъм, и разглеждат всичко това като чисто дяволска материя, която може да донесе на човека само гибел. Защо това е така?
Защо когато се говори със застъпниците на някое духовенство и става дума за окултизъм или теософия, те отново и отново ги отхвърлят?
И когато на някой такъв господин му се каже: Вникнете поне веднъж, че християнските светци винаги са преживявали по-висшите светове и че това е представено в съответните биографии, тогава той получава в отговор: Да, това е тъкмо така, но към него не бива да се стремим. Човек трябва да чете за живота на светците, но ако не иска да се изложи на дяволска опасност, не трябва да следва техния пример. Откъде идва това? Ако обедините всичко, което казах, ще разберете: в това се изразява един вид чувство на страх, едно много силно чувство на страх. Хората не знаят откъде идва то, ала окултистът може да го знае.
към текста >>
Това е нещо, което може да се разбира като вид страх при дадено
духовенство
, на който обаче човек по никакъв начин не може да се противопостави.
С това не ви казвам нещо, изхождайки от субективно мнение, а нещо, което е общ обективен резултат за тези, които са предприели изследвания по въпроса. При окултистите може обективно да се опише, че това е така; при този, който не изпитва потребност да стане окултист, а е само прилежен застъпник на религиозното си вероизповедание, това се изразява с цялата онази несъзнателност, която описах като състояние на страх. И ако някой иска да предприеме път в по-висшите светове, това е истински дяволска работа, и такива хора смятат, че той не би могъл да е постигнал правилното отношение към Христос, следователно не трябва да бъде извеждан извън обикновения свят. Значи този страх е до известна степен основателен. Тези хора на знаят как да отидат при Христос и когато след това навлизат в по-висшите светове, Христос е загубен за тях.
Това е нещо, което може да се разбира като вид страх при дадено духовенство, на който обаче човек по никакъв начин не може да се противопостави.
Моля да приемете като важно това малко отклонение, което е интересно от културно-историческа перспектива, тъй като чрез него се разбира много за това, което се разиграва в живота, и да се занимаете с него, като го обмислите в живота. Изхождайки от две различни гледни точки, ви показах, така да се каже, начини за достигане до Христос и се опитах да дам известна светлина по въпроса за Христовата същност. Всичко, което казах, може да бъде казано и без тези два начина и тогава също е валидно и разбираемо. Ала е необходимо да се отнасяме обективно към фактите и да ги обхванем съвсем неповлияни от направленията на вероизповеданията като космически факти. С това се опитахме да хвърлим известна светлина върху понятията времево, преходност, момент и вечност, от една страна, смъртност и безсмъртие, от друга страна.
към текста >>
4.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче по времето на Четвъртата следатлантска епоха когато и алхимията беше в своя разцвет в средите на
духовенство
то можеше да се дискутира подробно по въпросите на транссубстанцията, или превръщането на хляба и виното в това, което съответно наричаме тяло и кръв; тогава тези думи имаха по-друг смисъл.
Да, без тази конкретна връзка с духовния свят, Лутер изобщо не може да бъде разбран. Ако се пренесете в 15, 14, 13, 12 век, Вие навсякъде ще намерите идеята за преминаването на нещата от един материален вид в друг. Всичко, което беше добавено по-късно по този въпрос, е общо взето, литературно мошеничество, защото със залеза на Четвъртата следатлантска епоха тези тайни бяха забравени. И все пак не всичко е литературно мошеничество, не всичко е измама; някои верни неща останаха тук и там, но с напредването на вековете човек можеше да ги различава все по-трудно. Общо взето, тези тайни бяха забравени.
Обаче по времето на Четвъртата следатлантска епоха когато и алхимията беше в своя разцвет в средите на духовенството можеше да се дискутира подробно по въпросите на транссубстанцията, или превръщането на хляба и виното в това, което съответно наричаме тяло и кръв; тогава тези думи имаха по-друг смисъл.
Макар и поставен в Петата следатлантска епоха, Лутер беше изтъкан от мислите и чувствата на Четвъртата следатлантска епоха. Той трябваше да отдели транссубстанцията от идеята за едно физическо или материално "превръщане". И в какво се превръща за него тайнството, сакраментът, транссубстанцията? Просто в един процес, протичащ според законите на духовния свят. Няма никакво превръщане, така казва той, но в мига когато се дава причастието, тялото и кръвта на Исус Христос проникват докрай в тялото и душата на вярващия човек.
към текста >>
5.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
преподавателите и
духовенство
то е трябвало да полагат антимодернистична клетва
Всичко това е основано на страха, който се изпитва при навлизането в съзнателната душа. Защото ако действително трябва да навлезем в епохата на съзнателната душа, ще се открият много истини по отношение на човешкото развитие. Затова днес в най-важните въпроси се проявява толкова глупост, че хората изпитват страх, защото всички трябва да говорят съзнателно, но не искат да говорят съзнателно. Но за това ще поговорим утре. Модернистко католическо течение – реформаторско движение в рамките на Католическата църква, отхеърлено от Ватикана, но с такова влияние, че след 1910 г.
преподавателите и духовенството е трябвало да полагат антимодернистична клетва
[ii] Ричард Уол, 1857-1935, австрийски философ, психолог и възпитател, представител на позитивизма. Трудове: „Общата философия и нейният край“ Виена и Лайпциг 1894, „За механизма на духовния живот“ Виена и Лайпциг 1906. [iii] човек има не повече мъдрост от животното - Ричард Уол „Трагикомедията на мъдростта. Резултати и история на философията“ Виена и Лайпциг 1905 г. стр.132 [iv] Това не се съдържа в Посланието на Яков.
към текста >>
6.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Най-анти-Христовите личности често се намират днес сред
духовенство
то, сред проповедниците на т.н.
Защото онова, което би трябвало да е работило правилно в друг период, ако остане в застой, става луциферическо. То наистина е в основата си луциферическо. Сега може да попитаме: "Как става така, че хора, чиято съдба ги е поставила във водеща позиция, имат в своя живот нещо, останало назад по такъв начин? " Ако на този въпрос ще бъде отговорено, то ние трябва да обърнем вниманието си към онези, които твърдят, че са изпълнили своя духовен живот с Христовия импулс, но които всъщност работят в анти-Христова насока. Нека обърнем нашето внимание на много официални представители на религиозни вероизповедания, хора претендиращи да говорят според Евангелията, но които в наши дни са против всичко, което всъщност се казва за живия Христос в тях.
Най-анти-Христовите личности често се намират днес сред духовенството, сред проповедниците на т.н.
Християнски вероизповедания. Ако сред другите трудове хората изследват една книга считана от мнозина за диктуваща модата озаглавена "Das Wesen des Christentum" ("Същността на Християнството") от Адолф Харнак, те биха намерили отговор на този въпрос. Ако в тази книга името на Христос беше задраскано и заменено с името на един Бог, общо взето малко познат, един Бог който контролира и прониква в човешкия живот точно както контролира и прониква в природата; ако името на Христос беше задраскано и заменено с името на Яхве от Стария Завет, тази книга щеше да бъде по-близо до истината отколкото е сега, и тогава щеше да има някакъв смисъл. Фактите са, че Адолф Харнак не знае нищо за истинското Христово Същество, че няма и най-бегла идея за истинското Същество на Христос, че почита универсален неопределен Бог и обозначава този универсален неопределен Бог с името Христос. А кой е Адолф Харнак?
към текста >>
Еврейското
духовенство
обаче добре съзнаваше, че хората можеха да се приближат до Яхве чрез Михаил.
Но от хората се изисква те да станат служители на Михаил. Какво имам предвид с това ще ви стане съвсем ясно от следното обяснение. Вие знаете, че преди Мистерията на Голгота да бъде завършена на Земята, евреите на Стария Завет почитаха своя Яхве (или Йехова). Онези сред еврейските свещеници, които поглеждаха в пълно съзнание към Яхве добре знаеха, че не могат да го достигнат направо с човешките възприятия. Държеше се самото име Яхве да бъде непроизносимо и ако то трябваше да се изговори се правеше знак, знак който наподобяваше определена комбинация от знаци, които опитваме в изкуството евритмия.
Еврейското духовенство обаче добре съзнаваше, че хората можеха да се приближат до Яхве чрез Михаил.
Те наричаха Михаил "Лицето на Яхве". Точно както ние се учим да опознаваме човека, когато погледнем лицето му, точно както си вадим заключения за добротата на неговата душа от неговото изражение и за характера му от начина, по който той ни гледа, така духовниците на Стария Завет, чрез атавистичното ясновидство, което в сънищата им нахлуваше в техните души, желаеха да получат от лицето на Яхве, от Михаиловата връзка с Яхве онова, което още не бе възможно за човечеството да получи. Становището на това духовенство спрямо Михаил и Яхве беше правилното. Тяхното становище към Михаил бе правилно, защото те знаеха, че ако човек по онова време се обърнеше към Михаил, той можеше да намери чрез Михаил силата на Яхве, която за човечеството по онова време бе правилно да търси. Оттогава на мястото на Михаил се появиха други регенти на душите; но през ноември 1879 год.
към текста >>
Становището на това
духовенство
спрямо Михаил и Яхве беше правилното.
Онези сред еврейските свещеници, които поглеждаха в пълно съзнание към Яхве добре знаеха, че не могат да го достигнат направо с човешките възприятия. Държеше се самото име Яхве да бъде непроизносимо и ако то трябваше да се изговори се правеше знак, знак който наподобяваше определена комбинация от знаци, които опитваме в изкуството евритмия. Еврейското духовенство обаче добре съзнаваше, че хората можеха да се приближат до Яхве чрез Михаил. Те наричаха Михаил "Лицето на Яхве". Точно както ние се учим да опознаваме човека, когато погледнем лицето му, точно както си вадим заключения за добротата на неговата душа от неговото изражение и за характера му от начина, по който той ни гледа, така духовниците на Стария Завет, чрез атавистичното ясновидство, което в сънищата им нахлуваше в техните души, желаеха да получат от лицето на Яхве, от Михаиловата връзка с Яхве онова, което още не бе възможно за човечеството да получи.
Становището на това духовенство спрямо Михаил и Яхве беше правилното.
Тяхното становище към Михаил бе правилно, защото те знаеха, че ако човек по онова време се обърнеше към Михаил, той можеше да намери чрез Михаил силата на Яхве, която за човечеството по онова време бе правилно да търси. Оттогава на мястото на Михаил се появиха други регенти на душите; но през ноември 1879 год. Михаил отново пое инициативата и може да участва в душевния живот на онези, които търсят пътищата към него. Тези пътища днес са пътищата на духовно-научното познание. Можем да говорим за "пътищата на Михаил" точно като за "пътищата на духовно-научното познание".
към текста >>
7.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Защото римското
духовенство
практически скри истинското християнство под одеждите на древната мъдрост.
Тържественият празник на Коледната Мистерия има подчертано демократичен характер. Това, което при дава истинското достойнство на човека, е неговото самостоятелно мислене. И Коледната Мистерия ще бъде видяна в нейната истинска светлина само тогава, когато се преодолее древния принцип: единият да принася жертва заради другите, „Единият и „другите" трябва да изживеят обединяващото чувство, което ги издига и изравнява с Христос, с онова Слънчево Същество, което напусна духовния свят и слезе на Земята. През първите 4 столетия след Христовото Събитие тези изживявания бяха все още много силни. Едва по-късно декадентските мистерийни форми от Египет и Халдея отново простряха своите пипала над целия Рим и Западна Европа, като по този начин бих могъл да кажа омаломощиха до неузнаваемост истинското и първично християнство; те го „узакониха" и вкараха в такива традиции, от които човек трябва да се освободи напълно, ако иска да живее според истините на християнството.
Защото римското духовенство практически скри истинското християнство под одеждите на древната мъдрост.
Впрочем самото християнство просто копнее за това, че рано или късно, човек ще се устреми към своите духовни и свръхсетивни енергии; че един ден той няма да напуска своето тяло, за да се „разлива" в духовния Космос, а ще осъществява човешкото си достойнство вътре в самия себе си. Той е „Човек" в най-пълния смисъл на тази дума тогава, когато е свързан със Земята; тогава, когато се бори за тази свързаност в онази част от годината, за която споменахме, че самата Земя е откъсната от духовния Космос, т.е. в сезона на дълбоката зима. С всичко това, скъпи мои приятели, аз се опитах да Ви обясня защо в хода на времето летните Мистерии трябваше да преминат в зимната Коледна Мистерия. Тези неща трябва да бъдат разбрани правилно.
към текста >>
8.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Духовенство
то беше онова съсловие, което подреждаше празниците и ги насищаше със съответното съдържание.
В началото на нашето летоброене, когато споменът за Събитието на Голгота беше отбелязван като “Великден”, хората изживяваха годишния кръговрат така, както описах току-що, и същественото в случая беше, че те чувствуваха как целият им душевен живот е отдаден на външния духовно-физически свят. Те чувствуваха, че за да осмислят живота си, имат потребност от това, да съзерцават полагането в гроба и Възкресението, този величествен образ, напомнящ за Събитието на Голгота. Обаче такава ангажираност на съзнанието е свързана с различни инспирации. Хората не винаги са наясно с тези инспирации и една от тайните на общочовешката еволюция е тази, че религиозните нагласи пораждат инспирации, които засягат целия живот. На първо време нека да си припомним, че през един период от време, през Средновековието тъкмо свещениците бяха тези, които се грижеха за духовния живот и които преди всичко, регламентираха празниците.
Духовенството беше онова съсловие, което подреждаше празниците и ги насищаше със съответното съдържание.
Обаче по отношение на това съдържание духовенството се чувствуваше твърде особено. Защото цялата душевна нагласа, свързана с това, че тези празници действуваха инспириращо, после се пренасяше върху душевния живот на другите хора от общността. През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена. Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо. Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
към текста >>
Обаче по отношение на това съдържание
духовенство
то се чувствуваше твърде особено.
Те чувствуваха, че за да осмислят живота си, имат потребност от това, да съзерцават полагането в гроба и Възкресението, този величествен образ, напомнящ за Събитието на Голгота. Обаче такава ангажираност на съзнанието е свързана с различни инспирации. Хората не винаги са наясно с тези инспирации и една от тайните на общочовешката еволюция е тази, че религиозните нагласи пораждат инспирации, които засягат целия живот. На първо време нека да си припомним, че през един период от време, през Средновековието тъкмо свещениците бяха тези, които се грижеха за духовния живот и които преди всичко, регламентираха празниците. Духовенството беше онова съсловие, което подреждаше празниците и ги насищаше със съответното съдържание.
Обаче по отношение на това съдържание духовенството се чувствуваше твърде особено.
Защото цялата душевна нагласа, свързана с това, че тези празници действуваха инспириращо, после се пренасяше върху душевния живот на другите хора от общността. През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена. Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо. Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата. И ако днешният естествено-научен идеен свят отново се явява като последица от схоластиката, както аз често съм изтъквал, налага се да добавим: Дори без да подозира, днешната естествена наука е чисто и просто, един резултат от схоластиката, един истински отпечатък от Великденската мисъл, такава каквато тя владееше умовете през ранното Средновековие, за да заглъхне после в хода на човешкото развитие до наши дни.
към текста >>
9.
Съдържание
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Дейността на езотериците, свързани с Висшето
Духовенство
на Християнството.
Заблудите на медиумизма. Изопачаване на учението за Осмата Сфера при Синет и Блаватска и произхода на това изкривяване. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. Осмата Сфера. Въздействието на Духовете на Формата и войната, водена от Луцифер и Ариман.
Дейността на езотериците, свързани с Висшето Духовенство на Християнството.
За "минерализацията" на Луната. Сложността на темата за Осмата Сфера. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. Опасността от отклонения по пътя към духовните светове. Ясновидството в древни и сегашни епохи.
към текста >>
10.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Християнски езотерици, свързани с Висшето
Духовенство
на Църквата, се противопоставиха имайки това впредвид.
И това естествено отново разтревожи онези, които имаха основание да се тревожат при възможността да се появи едно Окултно Движение с такава източна насоченост. Тук много безсмислени нападки бяха отправени към Блаватска, към Синет, към Теософското Общество и т.н. Но сред различните атаки, направени срещу Теософското Общество в течение на времето, имаше някои, които произлизаха от добре осведомени, но пристрастни среди. Тенденцията на Англиканския духовен живот беше да се допусне колкото се може по-малко от източното учение, колкото е възможно по-малко от каквото и да е учение за повтарящите се Земни животи да стане достояние на широката публика. Няма съмнение, че сред онези, които от становището че там има опасност за Християнството в Европа поставиха себе си в опозиция на източното учение, имаше хора, които могат да бъдат наречени "Християнски езотерици".
Християнски езотерици, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се противопоставиха имайки това впредвид.
(Сравни К. Дж. Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год. Виж също бележките след края на петата лекция бел. англ. пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни животи. Да се слее определена насока на мислене с обичайната в Европа форма на Християнството такава бе целта на тази група.
към текста >>
Точно както Синет не знаеше нищо от истинската насоченост на стоящите зад него, така и онези, свързани с Висшето
Духовенство
на Църквата, не знаеха много за причината за цялата история.
пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни животи. Да се слее определена насока на мислене с обичайната в Европа форма на Християнството такава бе целта на тази група. Тя желаеше учението за повтарящите се Земни животи което беше крайно необходимо да се разгласи да бъде оставено извън сметките. И един метод, подобен на използвания в случая на Синет, бе пуснат в действие. Трябва да подчертая още веднъж, че онези, които направиха съответната подготовка, вероятно не бяха съвсем наясно за това, че бяха инструменти на индивидуалност, стояща зад тях.
Точно както Синет не знаеше нищо от истинската насоченост на стоящите зад него, така и онези, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, не знаеха много за причината за цялата история.
Но те съзнаваха, че това което вършеха не можеше да не направи голямо впечатление на окултистите, и това твърдо ги убеди да подкрепят насоката на онези, които бяха решени да отстранят учението за повтарящите се Земни животи. Ако след тези предварителни указания се насочим към разглеждането на една отделна заблуда в книгата на Синет, ние намираме учение, че Осмата Сфера се проявява първостепенно в Луната; че Луната с нейните влияния и въздействия върху хората фактически е Осмата Сфера. Изразено в тази форма, това е лъжа. Тук е същественият момент. Ако в изследването на въздействията на Луната започнехме от предположението на Синет, щяхме да бъдем вкарани в сериозна грешка, възникваща от материалистичното мислене и която не е лесно откриваема.
към текста >>
Окултистите, свързани с Висшето
Духовенство
на Църквата, се наеха със задачата да оборят "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска.
Важно е да посочим тук истината като противоположност на заблудата. И така, за да се отблъсне индийското влияние, беше нужно да се опише в цялата си яснота мястото на Луната в Земната еволюция. Това бе едно от нещата, които трябваше да се направят в моята книга "Въведение в Тайната Наука". Другото необходимо нещо ще ви стане ясно, ако помислите за хората, за които точно говоря, хора които бяха също под определено ръководство, и които не желаеха учението за повтарящите се Земни животи да се разпространи сред хората като истина, защото считаха, че това ще измени формата на Християнството, обичайна за Европа и Америка. Те се захванаха за работа по особен начин, начин който можем ясно да разпознаем, ако опишем как тези окултисти се заловиха да опровергават "Езотеричен Будизъм" от Синет.
Окултистите, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се наеха със задачата да оборят "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска.
Всъщност, голямо добро бе направено по отношение на твърдението на Синет за Осмата Сфера, защото погрешността на посоченото за Осмата Сфера и Луната бе изтъкнато особено остро от тази страна. Но в същото време това беше съчетано с друго учение. Твърдеше се от тези среди, че човекът е свързан с Луната не по описания от Синет начин, а по по-различен. Наистина, този по-различен начин не бе подробно описан, но можеше да се долови, че тези хора бяха осъзнали нещо за процеса на Лунното отделяне от Земята, както съм го представил в книгата "Тайната Наука". Но те придадоха голямо значение на следното, казвайки:
към текста >>
11.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Говорих за направленията в окултизма, които бяха свързани например с Висшето
Духовенство
на Църквата.
Но импулсите на Християнството са реални; те въздействат дори когато хората още не ги разбират. В ранните векове обаче, определени космически истини бяха изключени от тези импулси. Тези истини са изцяло съвместими с Християнството, въпреки че проницателността не успява да докаже това. Истини относно повтарящите се животи на Земята бяха изтеглени от Християнството, и така Западната култура и Американското разклонение възникнаха с форма на Християнство, от която учението за повтарящите се животи на Земята бе изключено. Показах ви как определени окултисти положиха усилия да запазят този становище на Християнството становище, което отхвърля истината за повтарящите се Земни животи.
Говорих за направленията в окултизма, които бяха свързани например с Висшето Духовенство на Църквата.
Замесените бяха хора на познанието, те бяха добре информирани. Може да се каже, че те разбираха много повече от окултизъм, отколкото водещите членове на Теософското Общество. Но единствената им цел бе да осигурят учението за повтарящите се Земни животи да бъде отстранено дори още по-убедително; оттук и тяхното отричане, че човекът, както съм показал в "Тайната Наука", в хода на своята Земна еволюция влиза в отношения с другите планети на Слънчевата Система. Силите тук, внедрени в човешката душа, имат нещо общо главно с човешкото участие в Космоса извън Земята; и от тези среди се желаеше хората да бъдат оставени в неведение относно това участие. Намерението бе те да се отклонят от осъзнаването, че душата е свързана не само със Земята и нейните събития, а също и с онова там отвън в Космоса, просветващо долу до нас например от другите планети на нашата Слънчева система.
към текста >>
12.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Тези "братя на общия живот" групираха около себе си индивиди, които имаха тясна прилика помежду си: всички изпитваха същото недоволство по отношение на тогавашните църковни институции; от там бяха повече или по-малко в опозиция с бялото
духовенство
и тези, които принадлежаха на различните ордени.
Роден през 1401 година, той починал през 1964 година. На пръв поглед неговата мисъл изглежда лесно достъпна; обаче когато някой модерен учен се залови да проучва тази мисъл, тя предлага от известна гледна точка много големи трудности. Този, който трябваше да стане кардинал на Куза, получи своето първо възпитание от една религиозна група, тази на "Братята на общия живот" /Религиозен орден, основан през 14 век в Холандия/. От тях той получи първите впечатления на своята младост, които при него са от особено естество. Без съмнение, в него вече имаше известна амбиция, но тя беше контрабалансирана от една наистина гениална склонност да изучава действителностите на социалния живот от неговото време.
Тези "братя на общия живот" групираха около себе си индивиди, които имаха тясна прилика помежду си: всички изпитваха същото недоволство по отношение на тогавашните църковни институции; от там бяха повече или по-малко в опозиция с бялото духовенство и тези, които принадлежаха на различните ордени.
В известен смисъл "братята на общия живот" бяха мистични революционери. Те искаха да осъществят своя идеал само събуждайки в хората един миров живот, който да бъде изцяло отдаден на практикуването на братството между хората. Те бяха противници на едно царство основано на силата, каквато Църквата беше установила и поддържаше така против християнските принципи. От друга страна те не искаха да се изолират от света, както отшелниците. Те никак не пренебрегваха физическата личност и държаха всеки един да изпълнява с усърдие задълженията установени в неговата държава.
към текста >>
13.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Защото
духовенство
то знаело, че Библията трябва да се чете правилно.
Как става историческото развитие? Било е време, започвайки от най-древното християнство до XII, XIII, даже до XIV столетие, когато на християните се е забранявало да четат Библията. Не се е разрешавало да се чете Новият Завет. Това имали право да правят само свещениците. Простите вярващи не смеели да четат Библията. Защо?
Защото духовенството знаело, че Библията трябва да се чете правилно.
Библията се е появила по времето, когато хората не са мислели така, както мислят днес; по това време хората мислели образно. И така, Библията е трябвало да се чете правилно. Ако хора без правил-на подготовка биха почнали да четат Библията, те биха направили извод, че в Библията четирите Евангелия - Евангелието от Матей, Евангелието от Марко, Евангелието от Лука и Евангелието от Йоан - си противоречат едно на друго. Защо те си противоречат? Господа, трябва правилно да се разбира това.
към текста >>
НАГОРЕ