Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
70
резултата от
47
текста с точна фраза : '
Дама
'.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
На 16 юни 1782 година Гьоте пише на Карл Август: “В съчиненията на Русо се намират много мили писма върху ботаниката, в които по най-разбираем и изящен начин той предава уроци върху тази наука на една
дама
.
Приблизително по същото време, както първото запознаване с Лине, става и запознаването с ботаническите стремежи на Русо.
На 16 юни 1782 година Гьоте пише на Карл Август: “В съчиненията на Русо се намират много мили писма върху ботаниката, в които по най-разбираем и изящен начин той предава уроци върху тази наука на една дама.
Това е наистина един образец, как трябва да се преподава и едно допълнение на неговото съчинение “Емил”. Ето защо използвам случая да препоръчам отново царството на цветята на моите красиви приятелки”. Стремежите на Русо в областта на ботаниката направиха дълбоко впечатления на Гьоте. Изтъкването на номенклатурата произхожда от същността на растенията и отговаряща на тази същност, разглеждането на растението заради самото него, независимо от всички принципи на полезност, които срещаме у Русо, всичко това беше съвсем в смисъла на Гьоте. И двамата също имаха общо това, че бяха стигнали до изучаване на растенията не чрез някакъв специален научен стремеж, а чрез общочовешките мотиви.
към текста >>
2.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
След връщането ми във Виена скоро ми се предостави възможност да общувам с един кръг от хора, който се поддържаше от една
дама
, чийто мистически-теософско настроен ум правеше дълбоко впечатление на всички участници в него.
Разширяването на моя кръгозор в това направление тогава усетих като особено обогатяване на душевния си живот. Така това първо голямо пътешествие, което можах да направя, беше от голямо значение и за възгледите ми за изкуството. В мен живееха множество впечатления, когато след пътуването за няколко седмици се установих отново в Залцкамергут при семейството, на чиито синове преподавах вече от години. Още повече че ме посъветваха да си намеря външна заетост като домашен учител. Вътрешно това бе подкрепено от желанието ми да доведа до определена точка в житейското му развитие момчето, чието обучение ми беше поверено преди няколко години, и чиято душа бях успял да събудя от напълно спящо състояние.
След връщането ми във Виена скоро ми се предостави възможност да общувам с един кръг от хора, който се поддържаше от една дама, чийто мистически-теософско настроен ум правеше дълбоко впечатление на всички участници в него.
Часовете, които тогава можах да изживея в дома на тази дама, Мари Ланг, бяха в най-висша степен ценни за мен. Присъщата ѝ сериозност в разбирането и усещането за живота се проявяваха в нея благородно и красиво. Дълбоките ѝ душевни преживявания се изразяваха от един звучен и проникновен глас. В мистическите търсения, във вътрешната борба със себе си и света тя се опитваше да намери някакво, макар и непълно удовлетворение. Така че тя сякаш бе създадена да бъде душата на кръг от търсачи.
към текста >>
Часовете, които тогава можах да изживея в дома на тази
дама
, Мари Ланг, бяха в най-висша степен ценни за мен.
Така това първо голямо пътешествие, което можах да направя, беше от голямо значение и за възгледите ми за изкуството. В мен живееха множество впечатления, когато след пътуването за няколко седмици се установих отново в Залцкамергут при семейството, на чиито синове преподавах вече от години. Още повече че ме посъветваха да си намеря външна заетост като домашен учител. Вътрешно това бе подкрепено от желанието ми да доведа до определена точка в житейското му развитие момчето, чието обучение ми беше поверено преди няколко години, и чиято душа бях успял да събудя от напълно спящо състояние. След връщането ми във Виена скоро ми се предостави възможност да общувам с един кръг от хора, който се поддържаше от една дама, чийто мистически-теософско настроен ум правеше дълбоко впечатление на всички участници в него.
Часовете, които тогава можах да изживея в дома на тази дама, Мари Ланг, бяха в най-висша степен ценни за мен.
Присъщата ѝ сериозност в разбирането и усещането за живота се проявяваха в нея благородно и красиво. Дълбоките ѝ душевни преживявания се изразяваха от един звучен и проникновен глас. В мистическите търсения, във вътрешната борба със себе си и света тя се опитваше да намери някакво, макар и непълно удовлетворение. Така че тя сякаш бе създадена да бъде душата на кръг от търсачи. В този кръг беше проникнала теософията, чието начало бе поставено от Е. П.
към текста >>
3.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Друг път пък преподавах естетика на тази
дама
и сестра ѝ.
В продължение на петнадесет години, до началото на втория период от живота ми, който прекарах във Ваймар, съдбата ми беше обвързана с тази дейност. Душевното развитие на много хора в детска и юношеска възраст се свърза със собственото ми развитие. При това можах да наблюдавам колко различно е житейското съзряване при мъжкия и женския пол. Защото освен да давам уроци на момчета и млади мъже, към участта ми спадаше да се занимавам и с няколко девойки. Да, известно време дори майката на момчето, чието възпитание бях поел поради патологичното му състояние, беше моя ученичка по геометрия.
Друг път пък преподавах естетика на тази дама и сестра ѝ.
към текста >>
4.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Хайтмюлер живееше във Ваймар с майка си, изключително симпатична
дама
.
Хайтмюлер живееше във Ваймар с майка си, изключително симпатична дама.
Тя беше приятелка на г-жа Анна Ойнике и често посещаваше дома ѝ. Така че имах щастието често да виждам и двамата Хайтмюлерови в дома, в който живеех.
към текста >>
5.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Г-жа Нойфер е
дама
, която излъчва атмосфера на духовност над всичко, намиращо се в нейното обкръжение.
Той не допускаше в съжденията му за сценичното изкуство да се появи нищо дилетантско. Това действаше благотворно дори само поради причината, че човек невинаги осъзнава, че актьорското изкуство, подобно например на музиката, трябва да се основава на някои обективни художествени предпоставки. Нойфер се ожени за сестрата на пианиста и композитора Бернхард Ставенхаген. Бях представен в неговия дом. Така същевременно бях приет приятелски и в дома на родителите на г-жа Нойфер и на тези на Бернхард Ставенхаген.
Г-жа Нойфер е дама, която излъчва атмосфера на духовност над всичко, намиращо се в нейното обкръжение.
Нейните съждения, изхождащи от дълбоките пластове на душата ѝ, оживяваха по чудесен начин непринудените беседи, получаващи се в този дом. Всичко, което тя казваше, беше обмислено и същевременно изящно. И във всеки миг, прекаран у семейство Нойфер, имах чувството, че г-жа Нойфер по рядък начин се стреми към истината при всички житейски обстоятелства.
към текста >>
В ателието, което представляваше част от жилището на една възрастна
дама
на голяма почит във Ваймар, се намираха всевъзможни скулптори.
Един ден ме заведоха в ателието на един скулптор, който искаше да ми покаже свои произведения. По принцип това, което видях, ме заинтригува твърде малко. Само един единствен бюст, сякаш захвърлен в един ъгъл, привлече върху себе си моето внимание. Беше бюст на Хегел.
В ателието, което представляваше част от жилището на една възрастна дама на голяма почит във Ваймар, се намираха всевъзможни скулптори.
Скулпторите винаги наемаха ателието за кратко време и оставяха в него по нещо, което не желаеха да вземат със себе си. Сред тези неща обаче имаше и такива, които се складираха там от дълго време, оставени без внимание като онзи бюст на Хегел.
към текста >>
6.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
В този период възникнаха и приятелски отношения с Марта Асмус, мислеща философски
дама
, но със силен уклон към материализъм.
В този период възникнаха и приятелски отношения с Марта Асмус, мислеща философски дама, но със силен уклон към материализъм.
Тази склонност обаче беше смекчена от обстоятелството, че Марта Асмус беше изцяло посветила живота си на спомени за своя преждевременно починал брат Паул Асмус, който е убеден идеалист. Паул Асмус, като философ отшелник, още веднъж през последната третина на деветнадесети век изживява философския идеализъм от епохата на Хегел. Той пише труд за „аз-а“ и друг за индогерманските религии. И двата в хегелиански стил, но напълно самостоятелни по съдържание.
към текста >>
7.
XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г
GA_28 Моят жизнен път
То също способстваше тази
дама
да стане интересният център на описания кръг.
По това време г-жа фон Шевич публикува книгата си „Как намерих своя аз“. Това беше своеобразно и силно заявление в защита на теософията.
То също способстваше тази дама да стане интересният център на описания кръг.
към текста >>
Тя беше светска
дама
, чиито интереси по времето, по което се провеждаха моите лекции при нея, имаха силна духовна насоченост.
За мен – а също и за много от участниците в кръга – Хелене фон Шевич беше важна част от историята. Тя е жената, заради която Фердинанд Ласал намира преждевременната си смърт в дуел срещу един румънец. По-късно тя прави кариера на актриса и в Америка се сприятелява с Е. П. Блаватска и Олкот.
Тя беше светска дама, чиито интереси по времето, по което се провеждаха моите лекции при нея, имаха силна духовна насоченост.
Силните преживявания, които беше имала, придаваха на нейната поява и на всичко, което правеше, необикновена тежест. Чрез нея сякаш можех да прозра в дейността на Ласал и неговата епоха, както и в някои характерни моменти в живота на Е. П. Блаватска. Казваното от нея носеше субективни окраски и многообразните и произволни форми на фантазията. Но когато човек вземеше предвид това съображение, той все пак можеше да съзре истината под няколко була и тогава пред него се разкриваше една необикновена личност.
към текста >>
8.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
Преди избухването на френската революция се появи една личност при мадам д’Адемар/dе Adhemar//*4/, придворна
дама
на Мария-Антоанета, която предсказа всички важни събития от Френската революция, за да я предупреди.
Преди избухването на френската революция се появи една личност при мадам д’Адемар/dе Adhemar//*4/, придворна дама на Мария-Антоанета, която предсказа всички важни събития от Френската революция, за да я предупреди.
Това бе Граф Сен Жермен/*5/, същият, който, в едно предишно въплъщение, бе основал Розенкройцерския орден. Той застъпваше по онова време гледната точка, че човечеството постепенно трябва да бъде изведено от един светски мироглед за живота към една истинска християнска култура. Светските сили обаче искали да спечелят свободата си чрез материални, насилствени средства. Християн Розенкройц виждаше Френската революция като неизбежно следствие, но въпреки това той предупреждаваше. Той, Християн Розенкройц, в своето прераждане в ХVІІІ столетие, като пазител на най-вътрешните тайни на Бронзовото море и на свещения Златен триъгълник се появи с предупреждението, че човечеството би трябвало да се развива бавно.
към текста >>
9.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
/*4/ – Историческо основание за това лежи в творбата на писателя, който публикува "Спомените за Мария Антоанета, Архидукеса на Австрия, царица на Франция и за Версайския двор от мадам Контеса Дадемар, придворна
дама
", Париж, 1836 г.
/*4/ – Историческо основание за това лежи в творбата на писателя, който публикува "Спомените за Мария Антоанета, Архидукеса на Австрия, царица на Франция и за Версайския двор от мадам Контеса Дадемар, придворна дама", Париж, 1836 г.
Около 50 години по-късно тези мемоари бяха извадени от забрава от Е. П. Блаватска и нейните приятели. Едно от много редките копия на тези мемоари се намираше в библиотеката на лелята на Е. П. Блаватска, която живееше в Одеса. Хенри Стил Олкът, който основа Теософското Общество с Блаватска в 1875 г., писа в своята книга "Листа от стария дневник – истинската история на Теософското общество", 1895, т.
към текста >>
10.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Само една единствена
дама
се намираше между тях, между вчерашните слушатели, която беше слушала тогава онази сказка и която преди това не беше между нашите редове.
Това наистина не трябва да бъде нещо друго освен един поглед назад върху фактите и същевременно един поглед назад, който трябва да бъде свързан с някои идеи, закони и факти свързани вътрешно с целия наш цикъл от сказки. Както Ви казах, от онази сказка, за която споменах, са изминали близо седем години и за наше най-голямо задоволство можахме да видим, че вчера имахме възможност да представим драмата "Децата на Луцифер" пред един препълнен салон. Бяха се събрали над шестстотин приятели, за да чуят вчера "Децата на Луцифер". Колцина между тези слушатели бяха слушали онази сказка, първото семе за нашата работа?
Само една единствена дама се намираше между тях, между вчерашните слушатели, която беше слушала тогава онази сказка и която преди това не беше между нашите редове.
За тогавашните условия сказката не беше лошо посетена. Всички останали, които бяха слушали сказката, не се присъединят към нашето движение. Но този е великият закон на действието в духовния свят, че загиналите кълнове се превръщат и изпитват възкресение. И ние можем да видим този закон потвърден именно с нашият случай. Виждате, че не е неправилно да свързваме словото и идеята на събитието с думата търпение и умение да чакаме.
към текста >>
11.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Преди една седмица тук бе разказан случаят на една
дама
, която напуска някакъв прием и едва не я сгазват някакви коне, а след това е била възпряна да не скочи в една река и е била обратно занесена в къщата, от която бе избягала.
Преди една седмица тук бе разказан случаят на една дама, която напуска някакъв прием и едва не я сгазват някакви коне, а след това е била възпряна да не скочи в една река и е била обратно занесена в къщата, от която бе избягала.
Там тя била с домакиня на къщата, защото по някакъв неясен подсъзнателен начин била влюбена в мъжа. В този случай не може да се каже, че духът, който не е принадлежал на съзнанието на тази дама, този дух, които я подтиквал и водел, е един несъзнателен дух или че това е било едно несъзнателно душевно качество. Всъщност това е нещо крайно съзнателно. Съзнанието на този демоничен дух, който отвежда жената обратно при нейния незаконен любовник, този демон е наистина с много по-остро съзнание, отколкото е жената в нейната обърканост, т.е. в нейното съзнание.
към текста >>
В този случай не може да се каже, че духът, който не е принадлежал на съзнанието на тази
дама
, този дух, които я подтиквал и водел, е един несъзнателен дух или че това е било едно несъзнателно душевно качество.
Преди една седмица тук бе разказан случаят на една дама, която напуска някакъв прием и едва не я сгазват някакви коне, а след това е била възпряна да не скочи в една река и е била обратно занесена в къщата, от която бе избягала. Там тя била с домакиня на къщата, защото по някакъв неясен подсъзнателен начин била влюбена в мъжа.
В този случай не може да се каже, че духът, който не е принадлежал на съзнанието на тази дама, този дух, които я подтиквал и водел, е един несъзнателен дух или че това е било едно несъзнателно душевно качество.
Всъщност това е нещо крайно съзнателно. Съзнанието на този демоничен дух, който отвежда жената обратно при нейния незаконен любовник, този демон е наистина с много по-остро съзнание, отколкото е жената в нейната обърканост, т.е. в нейното съзнание. Когато човешкото същество по някакъв начин прекрачи прага на своето съзнание, тези духове, които тогава стават деятелни и силни не са несъзнателни духове. Такива духове стават съзнателно деятелни и силни по свое собствено право.
към текста >>
12.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
В моето купе се качиха още двама души – един господин и една
дама
.
Веднъж аз пътувах от Рощок до Берлин.
В моето купе се качиха още двама души – един господин и една дама.
Аз седях в един ъгъл и исках само да гледам навън. Скоро господинът постъпи по един странен начин – иначе той беше може би един много образован човек – той легна, след пет минути отново скочи, после отново жалостно застена. Тъй като дамата явно сметна, че той страда, тя бе обхваната от съчувствие и скоро между двамата се завърза разговор. Тогава тя му разказа, как е забелязала, че той е страдащ, но добре знае какво означава човек да е болен, защото и самата тя била болна. Каза му, че носи със себе си една кошница, в която има всичко необходимо за нейните болести.
към текста >>
13.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Да си представим как една
дама
, недоволна от съдбата си, умишлено се излага на простуда, в резултат на което умира.
Нека за миг да предположим, че всичко, което ни е сполетяло, идва в отговор на нашите желания, че сме разгърнали цялата си воля, то да се случи. Да предположим, че от покрива се откъсва една керемида и пада върху нечие рамо. Нека, като един вид експеримент, да си представим, че това не ни е сполетяло случайно. Нека да развием следната хипотеза: Какво би се случило, ако ти се намираше горе на покрива, разместваш керемидите, и една от тях – докато ти светкавично слизаш на улицата – полита надолу и те улучва в рамото? Или, ако например, наглед безповодно, сами си предизвикаме една простуда?
Да си представим как една дама, недоволна от съдбата си, умишлено се излага на простуда, в резултат на което умира.
Следователно, нещата, които иначе приемаме за случайни, сега мисловно ги подреждаме по такъв начин, като че ли сами сме ги желали и подготвили. Същото можем да постигнем и с онези събития, които имат непосредствена връзка с нашите качества и способности. Да речем, не успяваме в нещо. Например, когато пропускаме един влак, не искаме да си представим, че виновни за това са били всички възможни външни обстоятелства, а искаме да си представим, че поради нашата небрежност сме пропуснали да стигнем навреме на гарата. Нека си го представим като един вид опит.
към текста >>
Неотдавна при мен дойде една
дама
, която твърдеше, че в нейния минал живот е била Мария Магдалена.
Те знаеха следователно, че на Земята отново се връщаше един съвременник на събитията на Палестина и тази сегашна инкарнация на роденото през 13. столетие дете – и то при такива особени обстоятелства – беше от такова естество, че не би могло да става дума за раждане на някаква високо развита човешка индивидуалност. Изобщо един лош навик е, когато се говори за предишния живот, хората винаги да посочват само важни исторически личности. Този лош навик е твърде много разпространен. Често пъти при мен са идвали хора, които говорят за своите минали инкарнации и винаги твърдят, че в миналото са били историчеси личности, или личности от Евангелията.
Неотдавна при мен дойде една дама, която твърдеше, че в нейния минал живот е била Мария Магдалена.
Аз ù казах, че тя е двадесет и четвъртата Мария Магдалена, която срещам в живота си. Трябва да се проявява най-голяма предпазливост и да не се стига до нелепи фантазии.
към текста >>
14.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Детето / момиченце/ е взето от едно заможна
дама
.
Човек може да има странни опитности в земните съдби на хората. Отново трябва да посочим един пример, който принадлежи към най-внушителните в земните съдби и който постоянно може да се случи. Ражда се едно дете: майката умира през време на раждането на детето. Детето остава сираче по майка още при своето раждане. В деня на раждането на детето, бащата научава, че цялото имущество, което е било натоварено на един кораб пътуващ по море е изгубено той научава, че корабът е претърпял крушение, разтревожва се и също умира и детето остава пълно сираче.
Детето / момиченце/ е взето от едно заможна дама.
Тя много обича детето и му завещава своето голямо имущество. Дамата умира, когато детето е още относително младо. Проверява се завещанието и в него се открива една формена грешка детето не получава нито стотинка от това, което му е било завещано. За втори път то е изтласкано в света без никакви средства за живот и трябва да работи като слугиня, трябва да върши унизителна работа. В него се влюбва един мъж, обаче и на двамата им е невъзможно да се съберат поради предразсъдъците, които царуват в обществото те имат различна вяра.
към текста >>
15.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Да вземе един човек, който има дом, двор, ниви и работи на тях; да предположим, че този човек има странната прищявка да обича своя дом, своя двор, своите ниви и своите работници така както обича своето собствено тяло, че той би считал тези неща като едно продължение на неговото тяло и че би обичал двора, дома, нивите и своите хора заедно така, както някоя
дама
обича, при определени предпоставки, своята дреха като нещо, което принадлежи на нейното собствено тяло.
Следователно ние виждаме, че егоизмът престава да развива своите сянкови страни, когато самото същество се разширява, когато това същество пренася своето чувствуване и мислене в едно друго същество и го счита като принадлежащо към него. Чрез това, че от една страна майките разширяват техния егоизъм върху детето, те проявяват чрез това претенцията, че детето е тяхна собственост; те го считат като нещо напълно съпринадлежащо, като част от самите себе си, правят това така, както го прави астралното тяло; всичко, което стои във връзка с мене, чрез мене, към мене, с мене. Можем да видим нещо подобно даже в по-тривиални случаи отколкото при майчината любов.
Да вземе един човек, който има дом, двор, ниви и работи на тях; да предположим, че този човек има странната прищявка да обича своя дом, своя двор, своите ниви и своите работници така както обича своето собствено тяло, че той би считал тези неща като едно продължение на неговото тяло и че би обичал двора, дома, нивите и своите хора заедно така, както някоя дама обича, при определени предпоставки, своята дреха като нещо, което принадлежи на нейното собствено тяло.
В такъв случай собственото тяло се разпростира така да се каже върху заобикалящата среда.
към текста >>
16.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Франц се запознава с някаква извънредно набожна
дама
, макар набожността на Клара да е доста своеобразна, но не за това смитам да говоря сега, а само намеквам, че за него това е важен подтик.
Ще рече, че не е бил едностранчив пребивавал както в лабораторията на Рише, така и при теософите в Лондон. Стараел се вредом да се оправи. После неговата орис, неговата Карма го повела по други пътища из света, разказва се как на едно или друго място забелязва, че в еволюцията на човечеството има определени скрити подбуди и че на тези скрити подбуди е редно да се обръща внимание. Вчера Ви запознах с една такава скрита подбуда, а сега ще Ви посоча как едно друго лице е било принудено да признае наличието на подобни скрити подбуди. За тази цел искам да Ви прочета един пасаж.
Франц се запознава с някаква извънредно набожна дама, макар набожността на Клара да е доста своеобразна, но не за това смитам да говоря сега, а само намеквам, че за него това е важен подтик.
към текста >>
17.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И този път не минало съвсем без участието на човешки страсти, понеже изключителна роля при предаването на сведенията изиграва една
дама
, създала си "сестрински" път между Рим и Петербург*207.
Ако го склоняха да направи реверанс на царя, можеше да се твърди, че демокрацията основно е промени ла убежденията си. Сторил го е не някой обикновен човек, а такъв, който е врял и кипял в демокрацията, но... бил е също така добре обработен. Оттам насетне някои неща започват да стават деликатни. Днес например се знае, че от този момент нататък за преписката, която се водела в рамките на Тройния съюз, неизменно се получавали своевременни сведения в Петербург!
И този път не минало съвсем без участието на човешки страсти, понеже изключителна роля при предаването на сведенията изиграва една дама, създала си "сестрински" път между Рим и Петербург*207.
Стига да поиска, човек естествено може да приписва подобни неща на случайността; който обаче желае да прозре зад света на Майя, няма да ги приписва на случайността, а ще търси сред тях по-дълбоки взаимовръзки. А когато се търсят такива по-дълбоки взаимовръзки, тогава вече не ще бъде възможно да се лъже толкова много, както се лъже сега, вече не ще бъде възможно такова замайване на хората с цел да бъдат отклонявани от истината, от онова, което е най-важното.
към текста >>
18.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
*83. Драга Машин (1867-1903), вдовица на инженер, придворна
дама
на майката на краля кралица Наталия Сръбска, и любовница на Александър I.
*83. Драга Машин (1867-1903), вдовица на инженер, придворна дама на майката на краля кралица Наталия Сръбска, и любовница на Александър I.
През 1900 Александър се оженил за Драга Машин и я напра вил кралица на Сърбия. Двамата били убити на 11 Юни 1903. Срв. Dr. Vladan Georgevitch "Das Ende der Obrenovitch. Beitrage zur Geschichte Serbiens 1897-1900" (Краят на Обреновичите.
към текста >>
19.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тези дни ми беше предадена бележка за една книга, която ми беше вече позната, предизвикала отвращение в дамата, тъй като това беше
дама
.
Тези дни ми беше предадена бележка за една книга, която ми беше вече позната, предизвикала отвращение в дамата, тъй като това беше дама.
В бележката се съобщаваше, какво е написал Александър Мошковски. Нямам със себе си тази книга, но от бележката ще научите, в какво е работата. Ето нейното съдържание. "Който някога е търкал училищния чин, незабравими за него ще останат часовете, когато е чел при Платон за беседите на Сократ с неговите приятели, незабравими с баснословната скука, предизвиквана от тези беседи. И може би ще си спомните, че сте намирали тези беседи за много глупави, но, разбира се, не сте се престрашили да заявите това открито, тъй като този, за когото е ставало дума, е бил Сократ, гръцкият философ." С такава напълно необоснована оценка на храбрия атинянин достойно завършва книгата на Александър Мошковски “Сократ-идиот” /бележка 99/.
към текста >>
20.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Ако при някоя тридесетгодишна
дама
се открие сексуален проблем в четиринадесета й година, който не е изживян и поради това се разраства и стига до хистерия, се стига до най-незначителното.
Ако при някоя тридесетгодишна дама се открие сексуален проблем в четиринадесета й година, който не е изживян и поради това се разраства и стига до хистерия, се стига до най-незначителното.
В един или друг случай може дори да е пра-вилно, но ако не могат да се преценят последиците, това ще предизвика още повече заблуждения. Преди всичко е вярно, че в съвременните хора се подвизават безброй подсъзнателни неща и те са измъчвани от това, а болестите на цивилизацията в нашата съвременност идват оттам. Що е то?
към текста >>
21.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Той лекува
дама
, която изглежда да страда от тежки хистерични пристъпи.
Нека хвърлим поглед в списанието на психоаналитиците. Това, което днес се нарича психоанализа, води произхода си от болестен случай69, наблюдаван от виенския лекар интернист д-р Бройер70 още през оседемдесетте години. Д-р Бройер, когото познавах , освен че е лекар, е изключително душевно фин човек. Той наистина се интересува във висока степен от всякакви естетически и общочовешки въпроси. При неговия задълбочен начин на разглеждане на болестите е понятно, че такъв случай, какъвто наблюдава през осемдесетте години, му е особено интересен.
Той лекува дама, която изглежда да страда от тежки хистерични пристъпи.
Те се състоят в това, че дамата получава от време на време едностранна парализа на ръката, временно помрачаване на съзнанието, припадъци, полусън в особено дълбока форма и освен това забравя езика, с който обикновено общува.
към текста >>
Дама
се намира сред други гости на вечеря, където се празнува отпътуването на домакинята, която е нервноболна и заминава на курорт в чужбина.
Дама се намира сред други гости на вечеря, където се празнува отпътуването на домакинята, която е нервноболна и заминава на курорт в чужбина.
Отпътуването, което се празнува, е същата вечер. След като домакинята тръгва и гостите се разотиват, дамата, за която става дума, чийто случай ще опишем, тръгва заедно с други гости по улицата, по която иззад ъгъла се появява бързо приближаващ се файтон. Както често се прави в градовете, когато хората се прибират - не знам дали ви е познато, - те не вървят по тротоарите, а по средата на улицата. Когато файтонът се появява, гостите се качват на тротоарите. Само дамата, за която става въпрос, не се качва на тротоара, а се затичва направо по улицата пред конете и въпреки ругатните на файтонджията - файтонджиите ругаят в такъв случай, - не може да се отмести от улицата.
към текста >>
Естествено, тази случка е свързана с вътрешното състояние на въпросната
дама
.
Естествено, тази случка е свързана с вътрешното състояние на въпросната дама.
Да тича пред конете, вместо да се качи на тротоара, е наистина хистерична проява. Става въпрос обаче да се потърсят причините за такова събитие. Фройд започва да търси първо в детските години или изобщо по-рано, понеже в този и в други случаи се стреми да намери част от причините в изминалия живот.
към текста >>
Наистина в детството на въпросната
дама
лесно се открива такова изживяване.
Наистина в детството на въпросната дама лесно се открива такова изживяване.
Като дете тя се возила във файтон и се случило конете да се уплашат и побегнат, като стигат точно до брега на една река. Файтонджията скача, извиква на детето, то успява също да скочи в последния момент, а файтонът потъва във водата и конете се удавят. Следователно шоковото преживяване е налице. Известна асоциация с конете също е налице. В момента, когато дамата вижда насреща си опасност от конете, изгубва присъствие на духа и като следствие на детското преживяване, побягва пред колата, вместо да се отстрани.
към текста >>
Тя се състои в следното: Въпросната
дама
, която бяга пред конете, е сгодена с един господин.
Фройд продължава да търси. И действително точно в този случай той открива много интересна взаимовръзка.
Тя се състои в следното: Въпросната дама, която бяга пред конете, е сгодена с един господин.
Но обича двама, годеника си - тя е напълно убедена, че го обича повече от другия, - но също и друг. Поради това не е напълно наясно, а само наполовина. Другият обаче е съпруг на най-добрата й приятелка, а приятелката е домакинята, чието заминаване се е празнувало вечерта. Следователно изнервената домакинята отпътува, приятелката, присъстваща на празника си тръгва с другите гости, бяга пред конете и когато се изследва, се открива, че по-рано е съществувала важна връзка между тази дама и мъжа на най-добрата й приятелка. Любовната връзка в края на краищата е стигнала донякъде и това е било дори отчасти причина за нервността на приятелката, както можете да допуснете.
към текста >>
Следователно изнервената домакинята отпътува, приятелката, присъстваща на празника си тръгва с другите гости, бяга пред конете и когато се изследва, се открива, че по-рано е съществувала важна връзка между тази
дама
и мъжа на най-добрата й приятелка.
И действително точно в този случай той открива много интересна взаимовръзка. Тя се състои в следното: Въпросната дама, която бяга пред конете, е сгодена с един господин. Но обича двама, годеника си - тя е напълно убедена, че го обича повече от другия, - но също и друг. Поради това не е напълно наясно, а само наполовина. Другият обаче е съпруг на най-добрата й приятелка, а приятелката е домакинята, чието заминаване се е празнувало вечерта.
Следователно изнервената домакинята отпътува, приятелката, присъстваща на празника си тръгва с другите гости, бяга пред конете и когато се изследва, се открива, че по-рано е съществувала важна връзка между тази дама и мъжа на най-добрата й приятелка.
Любовната връзка в края на краищата е стигнала донякъде и това е било дори отчасти причина за нервността на приятелката, както можете да допуснете. Накратко, без да има понятие - според собственото й мнение, - дамата тръгва с другите гости, побягва по улицата пред конете, спасяват я, гостите я занасят обратно в къщата - при тези обстоятелства това се разбира от само себе си, - която току-що е напуснала и където е била на вечеря. Лекарят изследва цялата история на болната. Той действително успява да накара дамата да му разкаже нещата. Но тук тя запъва и той само с усилие успява да я подтикне да продължи да разказва.
към текста >>
Нали, когато младата
дама
скача от колата в детството и получава шок, споменът отдавна е изчезнал, не е повече в съзнанието, но действа подсъзнателно?
Показах ви примера от литературата на психоанализата, който играе голяма роля. Но Юнг вижда, че между многото случаи има голям брой, при които не може да се докаже, че човекът е изживял нещо като индивид, макар да се търси до най-ранното му детство. Когато се изследва всичко, с което човекът влиза в контакт, не се открива конфликтът в човешкия индивид, от който да се обяснят нещата. Поради това Юнг стига до разграничаване на два типа несъзнавано. Първото е индивидуалното несъзнавано, което се намира в човека, макар и не в съзнанието.
Нали, когато младата дама скача от колата в детството и получава шок, споменът отдавна е изчезнал, не е повече в съзнанието, но действа подсъзнателно?
Когато се вземе това подсъзнателно - човекът има безброй подсъзнателни неща в себе си, - се получава личното или индивидуалното несъзнавано. Това е първото, което Юнг отличава.
към текста >>
22.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Когато преди осем дни тук115 дадохме примера с дамата, която напуска едно общество, тича пред конете, за малко да скочи в реката, но я спасяват минувачи, занасят я обратно в къщата, откъдето е дошла, за да срещне домакина, понеже е влюбена по неясен, подсъзнателен начин в него, тогава не бива да се казва, че духът, който не принадлежи към съзнанието на тази
дама
, който я подтиква и води, е несъзнателен дух или че той е несъзнателна душевност.
Когато се прекрачи прага на съзнанието, винаги се навлиза в духовна област, съвсем безразлично дали човек идва в подсъзнателното или в надсъзнателното, той винаги навлиза в духовна област, но в област, в която духът е съзнателен по определен начин, развива някаква форма на съзнание. Където има дух, има и съзнание. Трябва само да се потърсят условията, при които съществува въпросното съзнание. Именно чрез духовната наука човек трябва да има възможност да познае кой вид съзнание има определена духовност.
Когато преди осем дни тук115 дадохме примера с дамата, която напуска едно общество, тича пред конете, за малко да скочи в реката, но я спасяват минувачи, занасят я обратно в къщата, откъдето е дошла, за да срещне домакина, понеже е влюбена по неясен, подсъзнателен начин в него, тогава не бива да се казва, че духът, който не принадлежи към съзнанието на тази дама, който я подтиква и води, е несъзнателен дух или че той е несъзнателна душевност.
Той е много съзнателно нещо. Съзнателността на този демоничен дух, който завежда дамата до неправомерния любим, този демон е дори много по-хитър в своето съзнание, отколкото е дамата в дневното й съзнание. И когато човекът прекрачи прага на съзнанието си по някакъв начин, тези духове, които оживяват и започват да действат, не са несъзнателни духове, а са духове, които сами за себе си стават съзнателно подвижни, дейни. Изразът несъзнателен дух, както го употребяват психоаналитиците, няма никакъв смисъл, защото точно така добре бих могъл да кажа за цялото уважаемо събрание тук, ако не знаех за него, че то е моята несъзнателност, ако бих говорил, изхождайки само от самия себе си. Също толкова малко бива да наречем несъзнателни духове духовните същества, които се намират около нас и обхващат личността в един такъв случай, както в случая, който ви разказах преди осем дни.
към текста >>
23.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
По различни причини – към които може би се числи и тази
дама
– съпругата се разболява, става нервна – днес хората често стават нервни, неврастенични, което не е за чудене.
В известен смисъл тя се домогва до несъзнателната духовно-душевна същност на човека, но с неправилните средства, защото правилните средства и методи са духовнонаучните. Примерът, който психоаналитиците постоянно привеждат, показва, че хората работят с неподходящите средства. Нека да представим пред душата си един пример, въз основа на който се развива психоанализата: Имаме една жена, тя познава един мъж. Мъжът е женен. Тя го познава така, както би било приятно на съпруга, но не и на съпругата.
По различни причини – към които може би се числи и тази дама – съпругата се разболява, става нервна – днес хората често стават нервни, неврастенични, което не е за чудене.
Тя трябва да замине за няколко месеца в санаториум. Една вечер трябва да отпътува, но преди това се организира вечеря, на която е поканена и дамата, позната на мъжа, и изобщо на цялото семейство. Вечерята преминава добре. Домакинята трябва да тръгне за гарата. Гостите постепенно се разотиват.
към текста >>
Една група тръгва по алеята, заедно с тази
дама
, която е позната на домакина.
Тя трябва да замине за няколко месеца в санаториум. Една вечер трябва да отпътува, но преди това се организира вечеря, на която е поканена и дамата, позната на мъжа, и изобщо на цялото семейство. Вечерята преминава добре. Домакинята трябва да тръгне за гарата. Гостите постепенно се разотиват.
Една група тръгва по алеята, заедно с тази дама, която е позната на домакина.
Както понякога се случва навсякъде, късно вечер хората не вървят по тротоара, а по средата на улицата. Изведнъж профучава файтон и дамата, позната на домакина, не успява да се отдръпне като останалите и да се качи на тротоара, а се затичва пред конете. Кочияшът започва да ругае, камшикът изплющява, но тя тича пред конете, докато стига до един мост. Там изведнъж ѝ хрумва, че трябва да се спасява. Това е опасна ситуация.
към текста >>
Тази
дама
е била много почтена жена, но била влюбена в домакина.
Психоаналитикът изследва този случай от скритите душевни дълбини. Може би през седмата, осмата година дамата е преживяла нещо свързано с коне, това отново се надига в душата ѝ, тя загубва за момент съзнание, което отново се връща поради страха от конете. Така се търсят „скритите душевни области“. Но това не е истината. Истината е, че в душата на човека се намира нещо несъзнавано, което може да бъде по-хитро, по-рафинирано от горното съзнание.
Тази дама е била много почтена жена, но била влюбена в домакина.
Нейното горно съзнание не си признава, че иска да остане в къщата на домакина, но подсъзнанието го прави. То съвсем точно преценява: „Ако вървя пред конете и падна във водата, ще ме отнесат обратно в къщата! “ Това е постигнато. Дамата никога не би си признала в горното съзнание, но в подсъзнанието тези неща се правят, там това е налице. Човекът носи в себе си това несъзнателно, което е много по-мъдро, много по-хитро и за доброто, и за злото, отколкото е горното съзнание.
към текста >>
24.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Така може да се случи аз Ви разказвам не един класически пример, а един пример от живота може да се случи, даже се случи, че една
дама
ме посети и ми каза: да, идва някой и иска за подпомагане на хора, които пият алкохол.
Така може да се случи аз Ви разказвам не един класически пример, а един пример от живота може да се случи, даже се случи, че една дама ме посети и ми каза: да, идва някой и иска за подпомагане на хора, които пият алкохол.
Но като теософка аз не мога да сторя това! Така каза тази дама. Аз можах само да отговоря: виждате ли, вие сте рентиерка, знаете ли обаче колко много пивоварници се създават и подържат с вашето имущество? Касае се за това, което става, е не за това, че от една страна проповядваме за донасящото наслаждение на нашата душа, а от друга страна застава в живота така, както изисква рутината на живота, която е възникнала през последните 3 до 4 столетия. Днес малко хора са склонни да вникнат в този основен проблем на настоящето.
към текста >>
Така каза тази
дама
.
Така може да се случи аз Ви разказвам не един класически пример, а един пример от живота може да се случи, даже се случи, че една дама ме посети и ми каза: да, идва някой и иска за подпомагане на хора, които пият алкохол. Но като теософка аз не мога да сторя това!
Така каза тази дама.
Аз можах само да отговоря: виждате ли, вие сте рентиерка, знаете ли обаче колко много пивоварници се създават и подържат с вашето имущество? Касае се за това, което става, е не за това, че от една страна проповядваме за донасящото наслаждение на нашата душа, а от друга страна застава в живота така, както изисква рутината на живота, която е възникнала през последните 3 до 4 столетия. Днес малко хора са склонни да вникнат в този основен проблем на настоящето. От къде иде това? То иде от там, че действително в живота е настъпил този дуализъм и той се е засилил най-много през последните 3 до 4 столетия този дуализъм между външния живот и между нашите така наречени духовни стремежи.
към текста >>
25.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Мислите на Шпенглер оказват наистина въздействие да, бих казал, това е, наистина, един почти невъзможен образ, който ви идва на ум на човек, който, по случай бъдещата си женитба с една
дама
, се закупува всички най-прекрасни дрехи, но не за себе си, а за дамата; и ето, че тя не е при него, преди сватбата, и сега, той има всички тези дрехи, но няма кой да ги носи!
Те можеха да формират мислите. И от този факт, Шпенглер е един много духовен човек, той има мисли. Но мислите, които един човек може да има, се превръщат в нещо само когато получат една духовно съдържание. За това, човек има нужда от духовно съдържание. Съществува нужда от съдържанието, което Антропософията иска да даде, иначе, хората имат мисли, но те не знаят какво да правят с тях.
Мислите на Шпенглер оказват наистина въздействие да, бих казал, това е, наистина, един почти невъзможен образ, който ви идва на ум на човек, който, по случай бъдещата си женитба с една дама, се закупува всички най-прекрасни дрехи, но не за себе си, а за дамата; и ето, че тя не е при него, преди сватбата, и сега, той има всички тези дрехи, но няма кой да ги носи!
към текста >>
26.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Да предположим, че някаква
дама
в някакъв килер намира рокля, което е носила преди двадесет години или нещо подобно, тя я облича и изцяло се пренася в състоянието, в което се е намирала преди двадесет години.
Вие поставяте тези писма пред себе си и се вживявате с тяхна помощ в миналото. Или, по-добре, вие вземате не писмата, които сам сте написал или които на вас са написали, защото тогава се намесва твърде много субективното; по-добре, ако вземете вашите стари учебници и ги разгърнете така, както сте ги разгръщали, когато сте били ученици; добре е, ако наистина извадите нещо такова от живота си, което действително e имало място в него. И забележителното е, че когато вие правите това, променяте вашето душевно настроение, каквото и да е то в момента. Това е удивително! Трябва да сте само малко изобретателен в това отношение и всичко може да послужи за целта.
Да предположим, че някаква дама в някакъв килер намира рокля, което е носила преди двадесет години или нещо подобно, тя я облича и изцяло се пренася в състоянието, в което се е намирала преди двадесет години.
И така, важно е да бъде нещо такова, което с голяма вероятност ще извика миналото в настоящето. Така човек силно се откъсва от настоящите си изживявания.
към текста >>
27.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
В началото на антропософската дейност веднъж се случи, че дойде една
дама
, която слушайки за повтарящите се земни съществувания заяви: - Не, другото в антропософията наистина ми харесва, но не мога да се съглася с повтарящите се земни съществувания.
В началото на антропософската дейност веднъж се случи, че дойде една дама, която слушайки за повтарящите се земни съществувания заяви: - Не, другото в антропософията наистина ми харесва, но не мога да се съглася с повтарящите се земни съществувания.
– На нея й бил достатъчен и само един земен живот; тя не искала да мине през повтарящи се земни съществувания. Тогава присъстваха също и много доброжелателни последователи на антропософията и те по всякакъв начин се опитаха да обяснят на дамата, че това все пак е една правилна идея и че всеки човек трябва да мине през повтарящите се земни съществувания. Един й говореше отдясно, друг отляво. След това тя отпътува. Но след два дни тя ми изпрати една пощенска картичка, в която заявяваше, че не иска да се роди още веднъж на Земята!
към текста >>
28.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Аз посочих, че има хора, мъже, които разказват - когато разговаряме с тях след обяд, - че преди обяд са видели на улицата една
дама
.
Но това може да открием и по отношение на съвършено обикновеното житейско наблюдение. Вече изнесох нещо по отношение на това, което без съмнение изглежда твърде странно за онези, които често пъти мислят, че са достигнали върха на идеализма.
Аз посочих, че има хора, мъже, които разказват - когато разговаряме с тях след обяд, - че преди обяд са видели на улицата една дама.
Когато ги запитаме, с каква дреха е била облечена, те не знаят! В края на краищата това е невероятно, но факт; има такива хора.
към текста >>
29.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Аз познавах хора, които предиобед говорят с една
дама
, а следобед не знаят каква шапка или каква брошка е носела дамата, или какъв цвят е имала нейната рокля.
Но нека се опитаме да пристъпим към живота под една друга форма. Има хора - може би по този начин те са си донесли това в живота, - които не се интересуват от нищо, те не искат да се интересуват за нищо друго, освен за себе си. Обаче има голямо значение в живота на човека, дали той се интересува за нещо или не. Действително и в това отношение статистиката ни показва странни неща.
Аз познавах хора, които предиобед говорят с една дама, а следобед не знаят каква шапка или каква брошка е носела дамата, или какъв цвят е имала нейната рокля.
Има такива хора, които не виждат това! В това отношение съществуват най-чудновати възгледи. Понякога това даже се счита за нещо простимо; но това не е простимо! Това е липса на интерес, една липса на интерес, която понякога стига толкова далеч, че съответният човек действително не знае, дали онзи, когото е срещнал, е имал тъмна или светла дреха! Онова, което такъв човек гледа от своя живот, не се свързва вътрешно с това, което се намира навън.
към текста >>
30.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това, което видял, била една много мила млада
дама
и Гарибалди се влюбил в нея през далекогледа!
Но и други случаи в живота му са още по забележителни. Така например се случва, че когато се е намирал на кораба в морето и се приближавал към брега, за да вземе участие в борбата за свобода в една чужда страна, той гледал през далекогледа към сушата.
Това, което видял, била една много мила млада дама и Гарибалди се влюбил в нея през далекогледа!
Това наистина не е обичайният начин човек да се влюби! Хора, които стоят здраво в живота, не се влюбват през далекоглед. Той обаче наистина се влюбил и отправил кораба в тази посока. Когато пристигнал, любимата не била повече там, но там стоял един мъж. Той му предложил да го покани на обяд и виж ти, това бил бащата на дамата, в която той се влюбил от пръв поглед през далекогледа!
към текста >>
След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една
дама
по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите.
Жената трябвало да потърси съпруга си на бойното поле, минавайки през ужасни премеждия. Тя завързала с въже около врата си детето, за да го топли на гърдите си и минавайки през всичко възможно търсила мъжа си, за който чула, че бил убит. Тя го намерила още жив. Това е било една изключителна връзка. Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, преди неговата смърт.
След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите.
Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и след това те се разделили. Както виждате той е бил свързан със земния живот по по-различен начин, отколкото другите хора. Аз бях заинтересован да проследя един такъв живот.
към текста >>
31.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тази
дама
впоследствие ставаше все повече и повече фанатичен последовател на Теософското Общество и по-късно получи висок пост в Ордена, основан да чака Второто Идване на Христос.
След като бе далеч за известно време, Г-жа Щайнер се върна в Берлин от Русия през есента, и със знанието на графиня Брокдорф присъстваше на втория курс от лекции, изнесени през зимата на 1901-1902 год. След една от тези лекции върху Гръцките Мистерии, тази позната дойде до мен и каза добре, нещо точно за това, за което се говореше!
Тази дама впоследствие ставаше все повече и повече фанатичен последовател на Теософското Общество и по-късно получи висок пост в Ордена, основан да чака Второто Идване на Христос.
По времето за което говоря, тя дойде при мен след лекцията за Гръцките Мистерии и, приемайки вид на наистина дълбоко посветена в Теософското Общество и възнамерявайки да докаже своята посветеност, каза: "Вие говорихте за Мистерии; но те още съществуват. Все още има тайни общества. Знаете ли това? "
към текста >>
През есента на 1901 год., тази
дама
организира чаено парти.
През есента на 1901 год., тази дама организира чаено парти.
Г-жа Щайнер винаги говори за него като за "хризантемения чай", защото имаше толкова много от тези цветя в стаята. Поканата дойде от тази позната на графиня Брокдорф и често си мислех, че тя иска нещо добре де, не знаех напълно какво беше това нещо! Денят избран за основаването на Теософското Общество бе с особена важност за тази дама. Тя може би искаше да ме спечели като сътрудник на своя страна, и затова проучваше и често бе много настойчива но нищо съществено не произлезе от това. Обаче бих искал само да разкажа един разговор, който се състоя през есента на 1901 год.
към текста >>
Денят избран за основаването на Теософското Общество бе с особена важност за тази
дама
.
През есента на 1901 год., тази дама организира чаено парти. Г-жа Щайнер винаги говори за него като за "хризантемения чай", защото имаше толкова много от тези цветя в стаята. Поканата дойде от тази позната на графиня Брокдорф и често си мислех, че тя иска нещо добре де, не знаех напълно какво беше това нещо!
Денят избран за основаването на Теософското Общество бе с особена важност за тази дама.
Тя може би искаше да ме спечели като сътрудник на своя страна, и затова проучваше и често бе много настойчива но нищо съществено не произлезе от това. Обаче бих искал само да разкажа един разговор, който се състоя през есента на 1901 год. между настоящата г-жа Щайнер и мен самия по случай "хризантемения чай", когато тя попита дали беше необходимо спешно да се създаде духовно-научно Движение в Европа. По време на разговора аз казах недвусмислено: "Със сигурност е необходимо да се създаде такова Движение. Но аз ще обвържа себе си само с Движение, което е свързано изключително със западния окултизъм и работи за неговото развитие." И казах също, че такова Движение трябва да има своята връзка с Платон, Гьоте и т.н.
към текста >>
32.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Обстоятелствата ме задължиха да прочета част от писмото на
дама
, която твърдеше, че исканото "не е учението или учителят, а човекът".
Нека вземем едно странно противоречие, пред което наскоро бяхме изправени тук.
Обстоятелствата ме задължиха да прочета част от писмото на дама, която твърдеше, че исканото "не е учението или учителят, а човекът".
Учението следователно бе взето за нещо като допълнение, и се придаваше главна стойност на човека. След това идва друго твърдение самата противоположност! Човекът бе напълно отхвърлен и се твърдеше, че учението трябва да се признае за правилно. Само помислете за това: от една страна се твърди, че търсенето не трябва да бъде за учението или учителя, а за човека. От друга страна:
към текста >>
33.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Една
дама
с червена дреха, която ме среща, аз ще я чувствувам като извънредно неистинна, ако тя се представя като много скромна.
Можем напълно да кажем: когато някой ме е поканил и мен позволява да вляза в една стая, която има червени стени, аз имам определено предположение, което при червените стени е свързано с някакво художествено чувство. Когато съм въведен в една стая с червени стени и срещу мене застава човекът, който ме е поканил, аз чувствувам като нещо естествено, че той ми съобщава всякакви неща, които са ценни за мене, които ме интересуват. И ако не такъв случаят, аз чувствувам цялата покана в стаята с червени стени като една лъжа на живота и ще си отида незадоволен от там. Когато някой ме приеме в една синя стая и никак не ме оставя да кажа нещо, а непрекъснато ми бръщолеви, аз ще чувствувам цялата обстановка като извънредно неприятна и ще си кажа, че този човек ме е излъгал още с цвета на своята стая. В живота можем да срещнем безброй такива неща.
Една дама с червена дреха, която ме среща, аз ще я чувствувам като извънредно неистинна, ако тя се представя като много скромна.
Ние ще чувствуваме една дама с къдрава коса като истинна само тогава, когато тя е малко закачлива, малко нахална. Когато тя не е закачлива и нахална, ние изпитваме едно разочарование. Самопонятно е, че в живота нещата не трябва да бъдат такива; животът има правото да ни изкара от такива илюзии, обаче съществуват все пак определени граници на настроението, сред които човек чувствува по този начин.
към текста >>
Ние ще чувствуваме една
дама
с къдрава коса като истинна само тогава, когато тя е малко закачлива, малко нахална.
Когато съм въведен в една стая с червени стени и срещу мене застава човекът, който ме е поканил, аз чувствувам като нещо естествено, че той ми съобщава всякакви неща, които са ценни за мене, които ме интересуват. И ако не такъв случаят, аз чувствувам цялата покана в стаята с червени стени като една лъжа на живота и ще си отида незадоволен от там. Когато някой ме приеме в една синя стая и никак не ме оставя да кажа нещо, а непрекъснато ми бръщолеви, аз ще чувствувам цялата обстановка като извънредно неприятна и ще си кажа, че този човек ме е излъгал още с цвета на своята стая. В живота можем да срещнем безброй такива неща. Една дама с червена дреха, която ме среща, аз ще я чувствувам като извънредно неистинна, ако тя се представя като много скромна.
Ние ще чувствуваме една дама с къдрава коса като истинна само тогава, когато тя е малко закачлива, малко нахална.
Когато тя не е закачлива и нахална, ние изпитваме едно разочарование. Самопонятно е, че в живота нещата не трябва да бъдат такива; животът има правото да ни изкара от такива илюзии, обаче съществуват все пак определени граници на настроението, сред които човек чувствува по този начин.
към текста >>
34.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Когато срещна на улицата една
дама
облечена в синя дреха и тя се нахвърля на мене и се настройва агресивно, вместо въздържано, аз чувствувам това в противоречие със синята дреха, но бих чувствувал това като нещо естествено, ако срещнатата
дама
би била облечена в червена дреха.
Когато влизаме в една стая боядисана в син цвят, и някой бърбори много, не ни оставя да вземем думата, считайки себе си за единствено важен, ние чувствуваме отново това в противоречие със синия или с виолетовия цвят на стените на стаята. Външната прозаична действителност не е нужно да отговаря на това, но съществува една особено естетическа истина, която е такава, каквато аз току що приведох. Когато съм влязъл неочаквано някъде, или да кажем не съм влязъл неочаквано, а съм бил любезно поканен на едни обед и виждам, че покривката на масата е червена, аз имам чувството, че това са гастрономи, които ядат там на масата, че те ядат с голямо удоволствие. Ако на масата е сложена синя покривка, аз имам чувството, че ядящите на масата хора не ядат, за да ядат, а искат да се разказват нещо при яденето и оставят разказването, или събирането в общество да бъде придружено от ядене. Това са действителни чувства, които винаги живеят в подсъзнанието.
Когато срещна на улицата една дама облечена в синя дреха и тя се нахвърля на мене и се настройва агресивно, вместо въздържано, аз чувствувам това в противоречие със синята дреха, но бих чувствувал това като нещо естествено, ако срещнатата дама би била облечена в червена дреха.
Бих чувствувал също това като нещо естествено, ако бих срещнал една дама с къдрава коса, която е дръзка, нахалничка. Съществува нещо, което живее в основата на душата като един основен тон. С тези тривиални примери не искам да кажа нищо друго, освен че съществува едно естетическо чувство, макар и да не го чувствуваме съзнателно, което не можем да изключим: от това зависи нашето настроение; ние сме добре или зле настроени. Ние познаваме доброто или лошо настроение, но причините може да осъзнае само този, който вниква по-близо в нещата. В това се крие всъщност нещо, което бихме могли да наречем необходимостта да преминем от естественото естетическо чувствуване към живеенето в изкуството.
към текста >>
Бих чувствувал също това като нещо естествено, ако бих срещнал една
дама
с къдрава коса, която е дръзка, нахалничка.
Външната прозаична действителност не е нужно да отговаря на това, но съществува една особено естетическа истина, която е такава, каквато аз току що приведох. Когато съм влязъл неочаквано някъде, или да кажем не съм влязъл неочаквано, а съм бил любезно поканен на едни обед и виждам, че покривката на масата е червена, аз имам чувството, че това са гастрономи, които ядат там на масата, че те ядат с голямо удоволствие. Ако на масата е сложена синя покривка, аз имам чувството, че ядящите на масата хора не ядат, за да ядат, а искат да се разказват нещо при яденето и оставят разказването, или събирането в общество да бъде придружено от ядене. Това са действителни чувства, които винаги живеят в подсъзнанието. Когато срещна на улицата една дама облечена в синя дреха и тя се нахвърля на мене и се настройва агресивно, вместо въздържано, аз чувствувам това в противоречие със синята дреха, но бих чувствувал това като нещо естествено, ако срещнатата дама би била облечена в червена дреха.
Бих чувствувал също това като нещо естествено, ако бих срещнал една дама с къдрава коса, която е дръзка, нахалничка.
Съществува нещо, което живее в основата на душата като един основен тон. С тези тривиални примери не искам да кажа нищо друго, освен че съществува едно естетическо чувство, макар и да не го чувствуваме съзнателно, което не можем да изключим: от това зависи нашето настроение; ние сме добре или зле настроени. Ние познаваме доброто или лошо настроение, но причините може да осъзнае само този, който вниква по-близо в нещата. В това се крие всъщност нещо, което бихме могли да наречем необходимостта да преминем от естественото естетическо чувствуване към живеенето в изкуството. Изкуството просто идва срещу естествения живот, както и другите форми на разглеждане нещата от човека.
към текста >>
35.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Цялата компания, включително и въпросната
дама
, поела обратно към града.
Изобщо не подценявайте този „втори човек". Днес той е обект на изучаване от страна на онази научна дисциплина, която нарича себе си аналитична психология или психоанализа. Обикновено тя се базира на примери като следния: Един човек давал прием в своя дом, като предвиждал, веднага след неговия край, съпругата му да замине за близките минерални бани. Всред гостите имало, естествено, и дами. След като вечерята привършила, домакинята била придружена до гарата, за да отпътува до минералните бани.
Цялата компания, включително и въпросната дама, поела обратно към града.
Изведнъж, на едно кръстовище, всички били изплашени от един файтон, който изненадващо връхлетял върху тях, идвайки от съседната улица. Какво сторили изпращачите? Естествено, всички отстъпили встрани, но не и дамата. Тя се затичала, колкото силите и позволявали, пред конете, които я последвали, понеже кочияшът не могъл да ги удържи. Обаче дамата тичала толкова бързо, че другите просто не могли да я настигнат, преди тя да наближи до един висок мост.
към текста >>
В основата лежи не друго, а желанието на въпросната
дама
.
Този случай Вие ще намерите описан в много ръководства по психоанализа, но за съжаление, интерпретиран погрешно. Какво всъщност лежи в основата на тази случка?
В основата лежи не друго, а желанието на въпросната дама.
Какво всъщност искаше тя? Тя искаше, веднага след заминаването на нейната приятелка, да се върне в същия дом, понеже беше влюбена в човека, който даваше приема тази вечер. Обаче тя няма никаква представа за своето желание, за щото то лежи дълбоко в подсъзнанието. Много често подсъзнанието на втория човек, който се намира вътре в нас, е значително по-рафинирано от обикновеното съзнание. И подсъзнанието в този случай е толкова рафинирано, че дамата нагласява цялата ситуация, чак до падането във водата, само за да бъде отведена обратно при човека, в когото е влюбена.
към текста >>
36.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Когато през деветдесетте години Херман Бар живееше за известно време в Берлин и участвуваше в живота на обществото в Берлин той, разбира се, всяка вечер имаше на масата от дясната си страна една
дама
и още една от лявата си страна, нали така.
Ако земята достигне целта си, без ние да се приучим като хора, да възприемаме всеки човек като същество само за себе си, то човечеството на земята няма да е постигнало целта си. Но колко далеч сме ние днес от това убеждение, което се стреми към тази цел! Та ние днес нивелираме хората. Ние ги гледаме така, че съвсем не ги изпитва ме по техните индивидуални качества. Херман Бар, за когото често съм ви разказвал веднъж сподели в Берлин, че съвременното образование върви натам напълно да спре да индивидуализира.
Когато през деветдесетте години Херман Бар живееше за известно време в Берлин и участвуваше в живота на обществото в Берлин той, разбира се, всяка вечер имаше на масата от дясната си страна една дама и още една от лявата си страна, нали така.
Но когато на следващата вечер отново седеше между две дами, той можеше в най-добрия случай да разбере само от поканите, че дамите са различни от вчерашните: защото той съвсем не гледаше внимателно, защото принципно взето вчерашната дама беше същата като днешната. Това, което той виждаше в тях беше едно и също. А обществената, и по-точно индустриалната култура, също прави хората външно еднакви, не позволява на индивидуалностите да излязат навън. И така в съвремието стремежът е в посоката на нивелирането, докато най-вътрешната цел на човека трябва да бъде стремежът към индивидуализиране. В съвременността ние най-много крием индивидуалността и ни е най-нужно да потърсим индивидуалността.
към текста >>
Но когато на следващата вечер отново седеше между две дами, той можеше в най-добрия случай да разбере само от поканите, че дамите са различни от вчерашните: защото той съвсем не гледаше внимателно, защото принципно взето вчерашната
дама
беше същата като днешната.
Но колко далеч сме ние днес от това убеждение, което се стреми към тази цел! Та ние днес нивелираме хората. Ние ги гледаме така, че съвсем не ги изпитва ме по техните индивидуални качества. Херман Бар, за когото често съм ви разказвал веднъж сподели в Берлин, че съвременното образование върви натам напълно да спре да индивидуализира. Когато през деветдесетте години Херман Бар живееше за известно време в Берлин и участвуваше в живота на обществото в Берлин той, разбира се, всяка вечер имаше на масата от дясната си страна една дама и още една от лявата си страна, нали така.
Но когато на следващата вечер отново седеше между две дами, той можеше в най-добрия случай да разбере само от поканите, че дамите са различни от вчерашните: защото той съвсем не гледаше внимателно, защото принципно взето вчерашната дама беше същата като днешната.
Това, което той виждаше в тях беше едно и също. А обществената, и по-точно индустриалната култура, също прави хората външно еднакви, не позволява на индивидуалностите да излязат навън. И така в съвремието стремежът е в посоката на нивелирането, докато най-вътрешната цел на човека трябва да бъде стремежът към индивидуализиране. В съвременността ние най-много крием индивидуалността и ни е най-нужно да потърсим индивидуалността.
към текста >>
37.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Може би в тази връзка няма да е безинтересно да спомена в какво заблуждение изпаднал Шлайх макар, че в случая става дума не за хистерична
дама
, а за хистеричен мъж.
Това, за което разказвам сега, е подвело по погрешен път и най-умните, тогава, когато се появили неща като сугестията (внушение бел. прев.) хипнозата. И е могло да се види от тогава е изминал вече известен период от време как хистеричните дами са подвеждали и най-опитните лекари, водили са ги за носа, защото се е вярвало на всичко, което такива дами са разигравали пред лекарите; и никой не е могъл да разбере, какво всъщност става в организма.
Може би в тази връзка няма да е безинтересно да спомена в какво заблуждение изпаднал Шлайх макар, че в случая става дума не за хистерична дама, а за хистеричен мъж.
Шлайх, който всъщност имал навика да размишлява над подобни неща, изпаднал в подобно заблуждение, когато при него като лекар дошъл един мъж, който си бил убол пръста с мастилено перо и който му казал: през следващата нощ това положително ще причини смъртта ми, ще настъпи отравяне на кръвта и затова ръката ми трябва да бъде ампултирана. Естествено Шлайх като хирург не можел да извърши тази операция. Той можел само да успокои мъжа и да вземе съответните за случая мерки изсмукване на раната и т.н., но разбира се не можел да му отреже ръката, само поради изказването му, че през следващата нощ ще получи отравяне на кръвта. Въпросният пациент отишъл при още едно светило, но разбира се, и там отказали да му отрежат ръката. Но на Шлайх историята се сторила малко странна.
към текста >>
38.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Момичето го помолило за това, и нашият добър, послушен джентълмен намерил тази ножица, с която малката
дама
си отрязала косата.
Вие виждате колко мило, прекрасно е това дете. Виждате хубавите руси коси. Интересното тук е, че за известно време двете деца бяха заедно. Те бързо се сприятелиха и един ден момчето, което представихме завчера, донесе отнякъде една ножица.
Момичето го помолило за това, и нашият добър, послушен джентълмен намерил тази ножица, с която малката дама си отрязала косата.
Тя не е никаква еснафка. Моля Ви да обърнете внимание на нейните прекрасни сини очи, на русите коси и техния особен блясък, и Вие ще имате непосредственото впечатление, колко сулфуристично е това дете, колко сулфуристично е то дори и в своето поведение. Едно много мило дете, носещо в себе си достатъчно Sulfur; мило, подвижно, стегнато дете.
към текста >>
39.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Това е една друга
дама
.
Всичко това е човешко своеволие и Серенисимус е направил само една грешка, вярвал е, че астрономите са постъпвали по същия начин, както и древните астрософи. Но те не са правели това така. Тук е заложена само една човешка ограниченост, докато знанието на астрософите от древни времена, на астролозите от още по-древни времена е взимало своето начало от общуването на хората с боговете. Но именно днес ако се изкачим обратно от астрономия та към астрологията, към астрософията и чрез това за живеем в нещо като Макрокосмос, в който навсякъде има рацио, тогава ние достигаме до София /до Мъдростта/. Тогава от другата страна откриваме, как в рамките на това рацио и на тази София в нещата, които не излизат в изчисленията, как там вътре живеят метеорономията и метеорософията, които ние винаги трябва да запитваме единствено според тяхната свободна воля.
Това е една друга дама.
Външно, в обикновения физически живот ние я наричаме капризна, казваме че е на настроението. И метеорологичният елемент е доста капризен от дневния дъжд чак до кометите. Но изкачвайки се все повече от метеорологията към метеорософията, ние достигаме и до едни по-добри качества на тази космическа владетелка, достигаме до тези качества, които проявяват себе си не просто от каприз, и не от някакво космическо настроение, но които изхождат от вътрешната сърдечност на тази дама. Но не съществува друг начин, скъпи мои приятели, освен на изчисленията, на мисленето, на всичко онова, което може да бъде проследено по един рационален път, на всичко това да противопоставим непосредственото запознанство с космическите същества, и да ги опознаем такива, каквито са. Тук те показват себе си, те са тук, отначало те са малко затворени в себе си, те не натрапват себе си.
към текста >>
Но изкачвайки се все повече от метеорологията към метеорософията, ние достигаме и до едни по-добри качества на тази космическа владетелка, достигаме до тези качества, които проявяват себе си не просто от каприз, и не от някакво космическо настроение, но които изхождат от вътрешната сърдечност на тази
дама
.
Но именно днес ако се изкачим обратно от астрономия та към астрологията, към астрософията и чрез това за живеем в нещо като Макрокосмос, в който навсякъде има рацио, тогава ние достигаме до София /до Мъдростта/. Тогава от другата страна откриваме, как в рамките на това рацио и на тази София в нещата, които не излизат в изчисленията, как там вътре живеят метеорономията и метеорософията, които ние винаги трябва да запитваме единствено според тяхната свободна воля. Това е една друга дама. Външно, в обикновения физически живот ние я наричаме капризна, казваме че е на настроението. И метеорологичният елемент е доста капризен от дневния дъжд чак до кометите.
Но изкачвайки се все повече от метеорологията към метеорософията, ние достигаме и до едни по-добри качества на тази космическа владетелка, достигаме до тези качества, които проявяват себе си не просто от каприз, и не от някакво космическо настроение, но които изхождат от вътрешната сърдечност на тази дама.
Но не съществува друг начин, скъпи мои приятели, освен на изчисленията, на мисленето, на всичко онова, което може да бъде проследено по един рационален път, на всичко това да противопоставим непосредственото запознанство с космическите същества, и да ги опознаем такива, каквито са. Тук те показват себе си, те са тук, отначало те са малко затворени в себе си, те не натрапват себе си. Чрез изчисленията човек непрекъснато напредва, напредва, но при това човек всъщност непрекъснато се отдалечава от същинските космически същества. Така човек достига само до изминали дела.
към текста >>
Но това е един личен път на развитие, поставящ изисквания към целия човек, който трябва да го запознае и с такава една
дама
, криеща се зад Метеорологията, във вятъра и във времето, в Луната и в Слънцето, доколкото всички те са намесват в елементите.
Тогава настъпва инспирацията. Тогава, чрез картината, съществото започва да оповестява самото себе си. Първоначално от астрономията ние просто преминаваме към логиката. Едва когато изцяло достигнем до интуицията, тогава след инспирацията следва самото същество, и ние достигаме до София /до Мъдростта/.
Но това е един личен път на развитие, поставящ изисквания към целия човек, който трябва да го запознае и с такава една дама, криеща се зад Метеорологията, във вятъра и във времето, в Луната и в Слънцето, доколкото всички те са намесват в елементите.
Тук трябва да бъде ангажирана не само главата, както прилогията , но тук трябва да бъде ангажиран целия човек.
към текста >>
40.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Познавах една
дама
, твърдяща, че в показалеца на лявата й ръка се намира малък дух и тя винаги го пита, ако й се иска нещо да научи.
Познавах една дама, твърдяща, че в показалеца на лявата й ръка се намира малък дух и тя винаги го пита, ако й се иска нещо да научи.
Тя го пита, когато трябва да отиде на разходка и така нататък. Но това, разбира се, са глупости, суеверие. Това, което трябва да си кажем, се заключава в следното: в такива удачно построени кости или даже в края на носа не може да проникне непосредствено ни човешкото същество, ни човешката душа, ни човешкият дух. Работа стои така: човешкото душевно-духовно начало, тоест «азът», може да влезе само в яйцеклетката, защото там веществото изцяло и напълно представлява само прах, пепел, мирова пепел. Встъпвайки тук, душата преработва сега тази мирова пепел посредством силите, които тя е донесла със себе си от духовния свят.
към текста >>
41.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
След това се омъжила и станала доста заможна
дама
; тя разказвала на хората как е било всичко.
След известно време това девойче се сдобило с малко братче. Братчето много бързо научило от сестра си този език. Това братче по-късно, на около дванадесет години умряло и сестра му отвикнала, отучила се от тази реч и усвоила езика на другите.
След това се омъжила и станала доста заможна дама; тя разказвала на хората как е било всичко.
Това станало със самата нея. Ето така. Двете деца разбирали този език помежду си, говорили си на този език, който не разбирал нито един друг човек. Господа, това би могло да бъде най-велика мъдрост! Само тези двамата се разбирали помежду си и говорели помежду си.
към текста >>
42.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Това не е господин, нито
дама
, това е, така да се каже, забележително дете на природата.
Натрият е метал; особеността на наименованието му е в това, че се използва среден род[1].
Това не е господин, нито дама, това е, така да се каже, забележително дете на природата.
Той запазва въглената киселина, носи я в себе си. Навсякъде в природата, където има сода, въглената киселина се запазва във вид на сол, каквато е и содата. Вътре в нея в скрит, запазен вид се съдържа въглената киселина.
към текста >>
43.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Виждате ли, достопочтенната
дама
- Луната и негово величество господин Слънце седят на своите тронове и биха искали всичко да регулират, тъй като те нямат истинско чувство и разбиране за свободата в универсума, във Вселената.
В това отношение всичко е ясно. Ако хората отново почнат да разбират колко благотворно е влиянието на кометите, тогава те вероятно ще си спомнят и за това, да празнуват през есента, за да имат своего рода празник на свободата. Това се отнася за есента; своего рода празник на Михаил, празник на свободата. Днес хората изпускат това, тъй като въобще нямат никакво понятие за него; нямат понятие за свободата във външната природа, а следователно и за свободата в човека.
Виждате ли, достопочтенната дама - Луната и негово величество господин Слънце седят на своите тронове и биха искали всичко да регулират, тъй като те нямат истинско чувство и разбиране за свободата в универсума, във Вселената.
Така, разбира се, и трябва да бъде. Но кометите, тези свободни странстващи рицари на универсума, те съдържат в себе си веществото, което в човека е свързано с дейността, със свободната активност, с произвола, с волевата активност. Така че можем да кажем: поглеждайки нагоре към Слънцето, ние откриваме в него това, което вътре в нашия организъм винаги възбужда редовната ритмична дейност на сърцето и дишането. Гледайки към кометата, ние би трябвало всеки път, когато тази комета се появи, да пишем ода за свободата, защото кометата е свързана с нашата свобода! Можем да кажем: човек е свободен, защото във Вселената, над вселенските метеорни рояци и над кометите също властва свобода.
към текста >>
44.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
По такъв начин, от собствените й думи става ясно, че тя не проявява високомерие, тази
дама
-лекар; тя казва: «Цялото това учение за витамините не позволява все пак да се проникне в същността на въпроса».
По такъв начин, от собствените й думи става ясно, че тя не проявява високомерие, тази дама-лекар; тя казва: «Цялото това учение за витамините не позволява все пак да се проникне в същността на въпроса».
Нека точно да обмислим следното: да видим на какво се основава действието на медотерапията. Вие виждате, че тези експерименти ни показват нещо. Те ни показват, че действието на меда е особено силно - и това ще го показват експериментите отново и с по-голяма очевидност, - особено силно е не при бебетата, а при децата, които или вече са достигнали възрастта на смяна на зъбите, или са малко над тази възраст. И така, това е експериментално установено. Извънредно важно е, че този въпрос се разглежда.
към текста >>
45.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Виждате ли, освен тази жена-албинос, за която разказах, освен тази
дама
, която се излагаше на показ, аз съм виждал и други хора, лишени от кожна пигментация.
Но оттук можете да видите и следното: ирисът, дъгообразната обвивка действително представлява вярно огледално отражение на преработката на желязото и сярата в организма като цяло. Вземете например албиноса, човек, лишен от кожна пигментация, защото това е своеобразно заболяване. В организма има прекалено много сяра, но той е привикнал към това и е организирал този процес. Но може да стане така, че в отслабен вид сярата да постъпва в очите.
Виждате ли, освен тази жена-албинос, за която разказах, освен тази дама, която се излагаше на показ, аз съм виждал и други хора, лишени от кожна пигментация.
Винаги е можело да се отбележи, че с тези албиноси става нещо особено. Може да се каже: такъв лишен от кожна пигментация човек, такъв албинос притежава своеобразен червеникав, бледно-червен цвят на ириса; зеницата му е с тъмно-червен цвят, а тялото му е бледно, бяло. Провеждайки по-нататъшно обследване на такъв човек, на свойствата на организма му, се открива, че при него рязко са отслабени връзките между сърцето и бъбреците. При него са отслабени не само очите, но и са нарушени - в посока към отслабване - връзките между сърцето и бъбреците. Бъбреците при такъв човек много трудно се кръвоснабдяват и работят много трудно.
към текста >>
46.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
» И ето, виждате ли, тази
дама
от игла до конец му разказала за убийството на дете, което тя извършила!
«Искам всичко да ви разкажа! Никога не бих го убила, ако не бях... ако не бях се изплашила! » Той продължавал да гледа. «Боях се от хората, детето много лошо говореше за мен и аз направих това от страх. Не бях на себе си!
» И ето, виждате ли, тази дама от игла до конец му разказала за убийството на дете, което тя извършила!
Какво е станало тук?
към текста >>
47.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
На една омъжена
дама
започнало да й се струва твърде глупаво, че нейният мъж постоянно държи речи, чете доклади на научни теми.
Обаче при прехода от елинизма към латинството хората забравили за «алеф». Първата буква се означава с А - и поради това смятат, че първата буква означава само А. Отваряш си устата и само това! Само това и нищо друго.
На една омъжена дама започнало да й се струва твърде глупаво, че нейният мъж постоянно държи речи, чете доклади на научни теми.
Той бил много образован човек и постоянно държал речи, четял лекции. На нея това й било ужасно противно. И ето че един ден тя му заявила: На тебе постоянно ти се иска да четеш лекции, да държиш речи! Ако на тебе толкова ти се иска нещо да държиш, дръж си езика зад зъбите. Да, това, което съставлявало съдържанието, се оказало напълно изгубено.
към текста >>
НАГОРЕ