Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
8
резултата от
5
текста с корен от думите : '
Гъска
'.
1.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато вън на село селянката изскубне перо от
гъска
та, нарича вътрешността му душата на перото.
За човека, който иска да остане на физическото поле, ще бъде добре да не се изгубва прекалено в този символизъм, но напредналият ученик също няма да се изгуби в него. Когато се изследва, се усеща каква дълбочина лежи в основата на човешкия език. Задълбочени натури като Парацелз и Якоб Бьоме56 дължат развитието си отчасти на обстоятелството, че не са се колебали да изучават имагинативното значение на езика в разговор със селяни и скитници. Някога думите природа, дух, душа са въздействали още съвсем различно. Те са въздействали по-силно.
Когато вън на село селянката изскубне перо от гъската, нарича вътрешността му душата на перото.
Ученикът сам трябва да открива такива символи в езика. Чрез това той се откъсва от физическия свят и се учи да се издига до имагинацията. Има много силно въздействие, когато светът така стане символ за човека. Ако ученикът достатъчно дълго упражнява това, ще забележи съответните въздействия. При разглеждането на някое цвете например, постепенно нещо ще се отдели от цветето.
към текста >>
2.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Друг човек, който например изяжда дива
гъска
и се нуждае от съответно по-дълго време за храносмилането, може наистина да е умен, но когато мисли, в действителност мисли коремът му.
Друг човек, който например изяжда дива гъска и се нуждае от съответно по-дълго време за храносмилането, може наистина да е умен, но когато мисли, в действителност мисли коремът му.
Първият може да е слаб мислител, но да мисли самостоятелно, другият може да е силен мислител, но мисли несамостоятелно. От това отново можете да си извлечете поука.
към текста >>
3.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ние обаче не можем да реализираме на практика сюжета на баснята за ленивата
гъска
, би трябвало да я знаете.
Защото фактите показват нещо. Те сочат, че не ни е нужна глава, ако, изпитвайки някъде болка, ние вдигаме ръка и потъркваме това място: нали жабата може да прави това въобще без глава. И така, главата не ни е нужна, за да се чешем; главата не ни е нужна, за да ходим и бягаме. Защото костенурката или жабата бягат без глава. И така, за ходене глава не ни е нужна.
Ние обаче не можем да реализираме на практика сюжета на баснята за ленивата гъска, би трябвало да я знаете.
Гъската я мързяло да ходи, но се хранила доста усърдно. Дали и съвет да ходи с помощта на клюна, а да яде с краката, за да промени вредния навик. Така, разбира се, не става, но въпреки това за ходене главата абсолютно не ни е нужна. За да се движат ръцете, нашата глава също не ни е нужна. Та за какво на човек и висшите животни е нужна главата?
към текста >>
Гъска
та я мързяло да ходи, но се хранила доста усърдно.
Те сочат, че не ни е нужна глава, ако, изпитвайки някъде болка, ние вдигаме ръка и потъркваме това място: нали жабата може да прави това въобще без глава. И така, главата не ни е нужна, за да се чешем; главата не ни е нужна, за да ходим и бягаме. Защото костенурката или жабата бягат без глава. И така, за ходене глава не ни е нужна. Ние обаче не можем да реализираме на практика сюжета на баснята за ленивата гъска, би трябвало да я знаете.
Гъската я мързяло да ходи, но се хранила доста усърдно.
Дали и съвет да ходи с помощта на клюна, а да яде с краката, за да промени вредния навик. Така, разбира се, не става, но въпреки това за ходене главата абсолютно не ни е нужна. За да се движат ръцете, нашата глава също не ни е нужна. Та за какво на човек и висшите животни е нужна главата? В какво е разликата - сега става дума за главата - между човека и висшите животни, от една страна, и нисшите животни, от друга страна?
към текста >>
4.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Трябва да го правите, защото ако бихте - ако би било възможно - погълнали цяла
гъска
, нищо добро няма да излезе!
Но нещата отиват още по-далеч. Известно ви е, че когато ядете, нещата, които са предназначени за ядене, имат в чинията достатъчно големи размери. Вие ги раздробявате и наситнявате. Преди всичко вие ги разрязвате.
Трябва да го правите, защото ако бихте - ако би било възможно - погълнали цяла гъска, нищо добро няма да излезе!
Всичко трябва да се наситни. По същия начин не би ви се удало да погълнете цяла телешка глава. Могат да го направят само змейовете, хората не могат. Всичко трябва да се раздроби. Същото прави със своите хранителни продукти и планетарната система.
към текста >>
5.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Налагало ли ви се е някога да гушите
гъска
?
Ако животните нямаха инстинкт по отношение на това, кое е добро и кое лошо за тях, те всички биха отдавна загинали; защото животните на пасищата срещат и отровни растения. Ако не знаеха точно, че не трябва да ядат отровните растения, те биха ги яли. Но те винаги минават покрай отровните растения. Тук роля играе и нещо друго. Животното грижливо избира за себе си това, което му подхожда.
Налагало ли ви се е някога да гушите гъска?
Предполагате, че гъската сама е станала такава ли? Само хората могат да заставят гъската да яде толкова много. Разбира се, с прасетата работата стои по-различно; но как мислите, що за мършави прасета бихме имали, ако не ги заставяхме да ядат толкова много! И все пак с прасетата работата е по-различна. Те получават по наследство нещо, доколкото още предшествениците на дивите прасета са били приучени към всичко, от което стават тлъсти; защото и в предишните времена са ги отглеждали.
към текста >>
Предполагате, че
гъска
та сама е станала такава ли?
Ако не знаеха точно, че не трябва да ядат отровните растения, те биха ги яли. Но те винаги минават покрай отровните растения. Тук роля играе и нещо друго. Животното грижливо избира за себе си това, което му подхожда. Налагало ли ви се е някога да гушите гъска?
Предполагате, че гъската сама е станала такава ли?
Само хората могат да заставят гъската да яде толкова много. Разбира се, с прасетата работата стои по-различно; но как мислите, що за мършави прасета бихме имали, ако не ги заставяхме да ядат толкова много! И все пак с прасетата работата е по-различна. Те получават по наследство нещо, доколкото още предшествениците на дивите прасета са били приучени към всичко, от което стават тлъсти; защото и в предишните времена са ги отглеждали. Но най-древните прасета - тях действително би трябвало да ги принуждават към преяждане!
към текста >>
Само хората могат да заставят
гъска
та да яде толкова много.
Но те винаги минават покрай отровните растения. Тук роля играе и нещо друго. Животното грижливо избира за себе си това, което му подхожда. Налагало ли ви се е някога да гушите гъска? Предполагате, че гъската сама е станала такава ли?
Само хората могат да заставят гъската да яде толкова много.
Разбира се, с прасетата работата стои по-различно; но как мислите, що за мършави прасета бихме имали, ако не ги заставяхме да ядат толкова много! И все пак с прасетата работата е по-различна. Те получават по наследство нещо, доколкото още предшествениците на дивите прасета са били приучени към всичко, от което стават тлъсти; защото и в предишните времена са ги отглеждали. Но най-древните прасета - тях действително би трябвало да ги принуждават към преяждане! Нито едно животно никога само няма да вземе това, което не му подхожда.
към текста >>
НАГОРЕ