Търсене в текстове за 'Грешник'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 10 резултата от 9 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Грешник'.

1. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Следователно човекът, ако направи грешки чрез етерното или жизненото си тяло, може да бъде грешник повече в кръга на ближните си, да не изпълни социалните си задължения, които се пораждат в общуването на хората и правят възможен човешкия обществен живот.
Помислете си колко малко бихте могли да се разбирате с някой човек от старогръцкия народ, ако той застане пред вас. Неговото етерно тяло е много различно от етерното тяло на съвременния човек. Хората се разбират чрез общите свойства в етерното тяло. Но това, чрез което хората се издигат от общото, чрез което са нещо особено в семейството и в народа, представлява отделно същество за себе си, не само французин, немец или просто член на фамилията, а е особен член на народа и на семейството, който може да израсне над сбора от характеристките на своя род, то е заложено в астралното тяло, негов носител е астралното тяло. Астралното тяло съдържа повече индивидуалното, личното. Следователно човекът, ако направи грешки чрез етерното или жизненото си тяло, може да бъде грешник повече в кръга на ближните си, да не изпълни социалните си задължения, които се пораждат в общуването на хората и правят възможен човешкия обществен живот. Но греховете, които са повече с индивидуален характер, чрез които човекът не се проявява като особена личност, са пропуски, предизвикани от свойствата на астралното тяло. В цялата тайна наука това, което са погрешки срещу общността, което протича от увреденото етерно тяло, от незапомнени времена се означава като «грях, дълг». Обикновената тривиална дума «дългове» има съвсем подобен произход, както моралната дума «дълг» («грях»), която обозначава това, с което морално сме задлъжнели пред някого. Грехът е нещо, което се дължи на погрешни свойства на етерното тяло. Това обаче, което като лоши качества се намира в астралното тяло, се нарича «изкушение».
към текста >>

2. СЕДМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Да допуснем, че водят един грешник пред някого, който наистина разбира Христовото Слово.
Тя означава не друго, а простата истина, че нито един човек не трябва да се превръща в съдия за интимната същност на друг човек. Ако някой не е разбрал идеята за Кармата в този смисъл, той изобщо не е схванал тази идея в нейната дълбочина. Доколкото един човек осъжда друг, дотолкова той го поставя и под принудата на своя собствен Аз. Ако обаче някой наистина вярва в християнския смисъл на “Аз-съм”, той не съди никого; тогава той казва: Аз зная, че Кармата е великият изравнител. Каквото и да си направил, аз не те съдя! Да допуснем, че водят един грешник пред някого, който наистина разбира Христовото Слово. Как ще постъпи той? Да предположим, че всички, които искат да бъдат християни, го обвиняват в тежък грях. Истинският християнин би казал: Каквито и да са вашите обвинения, трябва да бъде зачетен “Аз-съм” и този “Аз-съм” да бъде предоставен на Кармата, на великия Закон, който е закон на самия Христов Дух. Той трябва да бъде предоставен на самия Христос. Кармата се осъществява в хода на Земното развитие и на самото него ние можем да предоставим какво наказание ще отреди Кармата за този човек.
към текста >>

3. 13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Когато открива своето ужасно престъпление, той побягва и намира милост само при Онзи, който целият беше изпълнен със състрадание към всички, които срещаше, който не само ядеше заедно с митарите и грешниците, но прие при себе си този голям грешник, въпреки че нищо не оставаше скрито от неговия поглед; защото неговата мисия беше да дойде не само за праведните, а за всички хора, и да ги избави от греха.
Обаче по-късно им се ражда син и осиновеното момче чувствувайки се пренебрегнато, тласкано от своя страстен темперамент, убива царския син. Не можейки повече да остане в тази страна, то побягва и стига в двореца на управителя Пилат Понтийски, където скоро става главен надзорник на войсковите началници. Един ден се скарва с един съсед, за който не знаел нищо; при скарването той го убива, не знаейки, че това е неговият баща. Скоро след това той се оженва за жената на този съсед, който била неговата майка. Това намерено дете бил Юда Искариот. Когато открива своето ужасно престъпление, той побягва и намира милост само при Онзи, който целият беше изпълнен със състрадание към всички, които срещаше, който не само ядеше заедно с митарите и грешниците, но прие при себе си този голям грешник, въпреки че нищо не оставаше скрито от неговия поглед; защото неговата мисия беше да дойде не само за праведните, а за всички хора, и да ги избави от греха. Следователно Юда Искариот намери прием при Христа Исуса. И тогава той привлече нещастията, които бяха предсказани; защото, както казва Шилер: "проклятието на едно злодеяние е, че то постоянно продължава да ражда злото." Юда стана този, който предаде Христа Исуса. Всъщност, това, което трябваше да се сбъдне в него, се беше вече сбъднало, когато той беше убил баща си и се оженил за майка си. Но той остана така да се каже като едно оръдие на разположение на тъмните сили, защото трябваше да бъде това оръдие на злото, което трябваше да направи да се появи Доброто, прибавяйки още едно деяние за изпълнението на неговата съдба. Оедип си изважда очите щом открива своята трагична съдба; това е последствието.
към текста >>

4. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Грешник ний един, което и те също вършат!
Домовете и хижите наши опожариха, И под самите нас жаравата раздухваха. – – – Защо гневят се те? Че някога осъдихме по право Грешник ний един, което и те също вършат! Ако той учеше това, що вършат те, Наистина със право на кръста прикован бе той! – – – Ако някога, християнино, ни върнеш твоите земи, Закона, правото и свободата,
към текста >>

5. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с Христос, макар и тя да не е още изразена.
В тези неща винаги има едно тихо мълчание за това, че онзи човек,който говори за прощаване на грехове те в някое религиозно вероизповедание, е изработил убеждението: „Съответният човек се е свързал със своя Христос, той иска да носи своя Христос в своето сърце и в своята душа". Ето защо той би могъл да го утеши, когато другият отива срещу него, съзнавайки своя дълг. „Христос ще ти прости и аз бих могъл да ти кажа, че в Негово име твоите грехове са простени". Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени". Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество". Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с Христос, макар и тя да не е още изразена. Защото между душата и Христос трябва да бъде изградена една толкова силна интимна връзка, че да няма нужда душата прекалено често да обновява съзнанието си за нея. И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие. Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си. Те без съмнение ще се научат да познават Христос все по-интимно и по-интимно; чрез Духовната Наука на Антропософията те ще се чувствуват така интимно свързани с Него, че ще Го чувствуват непосредствено в Неговото духовно присъствие. И като Му дадат отново тържествен обет като на един космически принцип, те ще сторят това в духа на изповедта и в тиха медитация ще могат да получат от Него опрощаването на греховете.
към текста >>

6. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Въпросният пастор избра този куплет от едно стихотворение на Матиас Клаузиус, защото помисли, че може да го насочи срещу нас, понеже искаме да се издигнем над сетивния свят, докато Матиас Клаузиус ясно казва: Човекът е един беден грешник, който не може да се издигне над сетивния свят.
И още при обозримата безкрайност ще се натъкне те на нещо, което напълно обърква вашите понятия. Но това, което току-що казах, е извънредно важно, скъпи мои приятели. Защото хората изобщо не държат сметка, че за своите понятия те разполагат само с определено поле, полето на физическия свят, където могат да ги приложат. Виждате ли, на определени места хората се настройват много враждебно против нас наскоро един пастор изнесе лекция против нашата Духовна наука, която понеже вярваше, че това ще подействува особено силно върху слушателите той завърши с едно изказване на Матиас Клаузиус. Това изказване на Maтиac Клаузуиус*2 гласи, че всъщност хората са само бедни грешници и съвсем не могат да знаят много неща и поради тaзи пpичинa следва да се задоволят най-скромно с това, което вече знаят, без да търсят това, което не знаят. Въпросният пастор избра този куплет от едно стихотворение на Матиас Клаузиус, защото помисли, че може да го насочи срещу нас, понеже искаме да се издигнем над сетивния свят, докато Матиас Клаузиус ясно казва: Човекът е един беден грешник, който не може да се издигне над сетивния свят. Но „случайно“, както обикновено се казва, един наш приятел прегледал това стихотворение на Матиас Клаузиус, като прочел също и предния куплет. И в предния куплет било написано, че човек може да излезе на полето и въпреки че Луната представлява един пълен диск когато още не е пълнолуние, той виж да само една част от Луната, въпреки че и другата част също е там; и така, в света съществуват много не ща, за които човек би могъл да знае, че съществуват, стига той да насочи поглед към тях в подходящия момент. И тъй като Матиас Клаузиус искал да посочи, че не бива да се ограничаваме само в онова, което сети вата непосредствено ни показват: жалък гpeшник е този, който се оставя да бъде измамен от това, което сетивата непосредствено му показват. Ето как онова, което добрият човек цитира от Матиас Клаузиус, се оказа тъкмо против него. Сетивният свят стига да не приличаме на въпросния пастор често ни подсказва, че накъдето да обърнем нашия поглед, веднага след това ние трябва да го обърнем и към другата страна, така че да коригираме едната страна чрез другата.
към текста >>

7. 11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Бихме могли да кажем, есенните минзухари ни говорят от всички страни така, като че непрестанно биха искали да ни нашепнат: насочи поглед върху твоя свят на желанията, о човече, колко лесно можеш да станеш един грешник.
И когато притежаваме достатъчно за това нежното чувство на душата, над света на цветята се разлива нещо чудесно, над този свят на цветята, който ни заобикаля. Ние виждаме през пролетта една теменужка, или ако щете кокичето или момината сълза или някое жълто цъфтящо растенийце, и сме завладени от това, като че всички цъфтящи през пролетта растения биха искали да ни кажат: О, човече, колко чисто и невинно можеш ти всъщност да насочиш твоите желания към духовното. Духовната природа на желанието, бих могъл да кажа потопената в религиозно чувство природа на желанието се развива и разцъфтява от всеки пролетен цвят. И когато след това идват по-късните цветя, да вземем веднага крайното, да вземем есенния минзухар, да, можем ли да гледаме с чувство на душата есенния минзухар, без да имаме едно чувство на срам? Не ни ли предупреждава той, че нашите желания могат да станат нечисти, че нашите желания могат да бъдат проникнати от най-разнообразните нечистоти? Бихме могли да кажем, есенните минзухари ни говорят от всички страни така, като че непрестанно биха искали да ни нашепнат: насочи поглед върху твоя свят на желанията, о човече, колко лесно можеш да станеш един грешник. И така светът на растенията е всъщност външното природно огледало на човешката съвест. Не можем да си представим нищо по-поетично, освен да си представим този глас на съвестта разпределен във вътрешността и идващ като от една точка, освен да си представим този глас на съвестта разпределен върху най-разнообразните форми на растителните цветове, които говорят така нежно на душата ни по най-разнообразен начин. Светът на растенията е разгърнатата огледало на съвестта, достатъчно е само да знаем да гледаме този свят на растенията по правилния начин. Ако обгърнем с поглед това, тогава за нас ще стане особено важно да гледаме цветята на растенията, да сравним, как цветът е всъщност копнежът за светлите простори на Вселената, как цветът израства формено на горе, за да разлива желанията на Земята срещу светлите простори на Вселената, и как от друга страна снажният корен прави растението да бъде обвързано за Земята; как коренът е този, който непрестанно извоюва от растението неговите небесни желания и иска да го превърне в земна уютност. И ние се научаваме да разбираме, защо това е така, когато в историята на еволюцията на Земята разберем, че онова, което се крие в корена на растението, винаги е било заложено във времето, когато Луната още е била свързана със Земята.
към текста >>

Да, когато човекът е един упорит грешник, той иска също да си остане такъв.
То се оформя в себе си така, че долното е горе, а горното долу. Това, което е останало вече до цвета, то е консумирало така да се каже в материалния стремеж светлината, издигнало е материята до светлината. Чрез това наказание то трябва да претърпи положението, че сега трябва да остане също долу. Коренът е бил роб на земното естество; обаче, както можете да видите това от Гьотевото учение за метаморфозата на растенията, той носи същевременно в себе си цялата природа на растението. Той се стреми нагоре. Да, когато човекът е един упорит грешник, той иска също да си остане такъв. Коренът на растението, който, докато е обвързан за Земята, прави впечатлението на един сит банкер, щом човекът го консумира той веднага се преобразява и се стреми нагоре, докато онова, което е издигнало материята до светлината, цветът, трябва да остане долу. Така щото в това, което е корен при растението, ние имаме нещо, което, когато е консумирано, се стреми всъщност чрез своята собствена природа към главата на човека, докато онова, което е цвят, остава в долните области; в общата обмяна на веществата то не отива до образуването на главата. И така ние имаме странното, чудното зрелище, че, когато човекът консумира растението естествено не е необходимо той да консумира цялото растение, защото всяка отделна част на растението съдържа цялото растение; както казах, разгледайте Гьотевото учение за метаморфозата, когато човекът консумира растението, то се превръща в него във въздух, в един въздух, който пристъпва по-нататък отгоре надолу като расте ние, което цъфти някак си отгоре надолу. Във времената, когато хората са знаели такива неща чрез инстинктивното ясновидство, те са гледали растенията според тяхното външно устройство относно това, дали растенията са такива, че могат да бъдат нещо за главата на човека, дали са проявили силно още в корена, че имат копнеж към духовното. Тогава онова, което ние консумираме от тях, ще търси главата на човека по някакъв начин до пълното храносмилане и ще проникне до главата, за да се стреми там нагоре към духовния Космос и да намери необходима връзка с него.
към текста >>

8. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Хората са били убедени, че когато имаме пред себе си престъпник, грешник, при което понятието за грях е било дефинирано доста външно, съобразно държавния кодекс, когато хората са се изправяли пред престъпника или грешника, те са виждали, че след смъртта е било възможно по определен начин да влязат в притежание на неговия мозък, на неговия череп и би могло да бъде изследвано неговото физическо устройство.
Този възглед стигнал до там, че хората започнали да казват: ето тук в човека, в който е залегнало някакво духовно заблуждение или прегрешение, предизвикващо в него появата на болестта, в този човек се намира нещо духовно елементарно, на което мястото му не е в човека – човекът е някакси обособен. В по-древни времена всяка болест е означавала обособеност от нещо духовно като последица от духовното заблуждение или прегрешение, и съобразно това е било подбирано и лечението. То е било на сочено към намиране на средства, с помощта на които това, което поради духовното прегрешение е навлязло в човека под формата на една чужда елементарна духовност, то да бъде отново изведено навън. Този възглед, че човекът може да разбере една болест, ако не знае болестворните причини, този възглед е бил радикален. И сега вземете това, което чрез едно последователно развити се изяви малко или повече в последно време, преди психоанализата, аналитичната психология да се бе намесила дилетантски и по един толкова ужасен начин, вземайки точно обратното на това, което преди бе съществувало като възглед: всеки грях има своята причина в болестта. Хората са били убедени, че когато имаме пред себе си престъпник, грешник, при което понятието за грях е било дефинирано доста външно, съобразно държавния кодекс, когато хората са се изправяли пред престъпника или грешника, те са виждали, че след смъртта е било възможно по определен начин да влязат в притежание на неговия мозък, на неговия череп и би могло да бъде изследвано неговото физическо устройство. Хората наистина биха открили дефектите, белезите. И те наистина в много отношения бяха открити, и тук хората напредвали по малко. Упорити, природонаучно образовани личности стигнаха до възгледа, че когато човек е изграден органично по един съвършен начин, тогава той не прегрешава. Той прегрешава, защото навсякъде съществува телесен дефект: грехът идва от болестта. Така върви развитието.
към текста >>

9. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

При това един човек изпада в жалко положение, почва да се смята за грешник; друг започва да буйства, изпада в бяс, става крайно агресивен, даже кръвожаден.
Те употребяват малко опиум, само малка доза. Какво става тогава? При употреба на неголяма доза опиум, на първо място възниква състояние, когато човек има вътрешно преживяване: той вече не мисли, а започва да мечтае, да възприема хаотични образи. Това много му харесва и той го прави доста охотно. Сънища, видения от такъв род винаги зашеметяват. При това един човек изпада в жалко положение, почва да се смята за грешник; друг започва да буйства, изпада в бяс, става крайно агресивен, даже кръвожаден. След това тези хора заспиват. Такава употреба на опиум се съпровожда от това, че хората, приемайки постъпващата отвън отрова, се държат буйно и изпадат в състояние, когато бавно заспиват. Разглеждайки всичко това, което става в човека, се стига до следния извод и може да се види това: отначало човек преживява вълнуващи сънища, бълнувания, започва да фантазира, а след това той заспива. И така, нещо си отива от него. От него си отива това, което го прави разумен човек, това, което живее в него, за да бъде той разумен човек.
към текста >>

0.14389705657959