Търсене в текстове за 'Глагол'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 32 резултата от 20 текста с корен от думите : 'Глагол'.

1. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Поради приликата в звученето на средновисоконемската дума „tiusche“, означаваща „немски“, със съвременния глагол „tauschen“ със значение „мамя“, той иска да каже, че „немски народ“ произлиза от „измамлив народ“.
*** Ницше прави игра на думи. Поради приликата в звученето на средновисоконемската дума „tiusche“, означаваща „немски“, със съвременния глагол „tauschen“ със значение „мамя“, той иска да каже, че „немски народ“ произлиза от „измамлив народ“. - Бел. ред.
към текста >>

2. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

102) На немски Stamm – ствол, стебло, в преносен смисъл племе, род, от глагола stammen – произхождам, родом съм.
102) На немски Stamm – ствол, стебло, в преносен смисъл племе, род, от глагола stammen – произхождам, родом съм. – Бел. пр.
към текста >>

3. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

βαπτίζείν, освен под формата на глагол.
В Евангелието на Йоан се споменават “шест каменни делви за очистване” (2, 6). Към числото шест ще се върнем по-късно. А “очистване” е нещо, което става чрез кръщението. В епохата, когато са написани Евангелията, за “кръщението” хората са говорели като за едно “очистване” или “пречистване” Всъщност хората никога не са казвали “кръщение”, а единствено “кръщавам” и това, което настъпвало след “кръщението” наричали “пречистване”. В Евангелието на Йоан никъде няма да срещнете съответната дума, т.е. βαπτίζείν, освен под формата на глагол. А когато се употребява като съществително, тя винаги означава пречистване, или целия процес, свързан с чистотата на първоначалното единение с божествения свят. Следователно, Христос Исус извършва знамението, чрез което - в съответствие с епохата - загатва за своята мисия, в самите каменни делви, предназначени за жертвата на пречистването.
към текста >>

4. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

Съдържанието включва глави като: Мисията на славяните, Глаголицата, Понтийските мистерии, Учителите Кирил и Методий, Мисията на българите.
*21. Въпросът за келтите като възпитатели на германите е подробно разгледан от Markus Osterrieder в книгата Sonnenkreuz und Lebensbaum, Irland, der Shwarzmeer-Raum und die Christianisierung der europaeischen Mitte (Слънчевият кръст и Дървото на живота, Ирландия, Черноморското пространство и християнизирането на Средна Европа), 367 S. Urachhaus, 1995. Съдържанието включва глави като: Мисията на славяните, Глаголицата, Понтийските мистерии, Учителите Кирил и Методий, Мисията на българите. Немски екземпляр е на разположение в Библиотеката на Издателството.
към текста >>

5. 3. СКАЗКА ТРЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Нека още веднъж си спомним, че във всичко онова, което се разбира с глагола "бара" в начало Боговете "създадоха" ние имаме работа с една душевно-духовна работа.
Но какво въобще ни се казва сега с всичко това? Ние не ще разберем целия величествен и драматичен процес на сътворението в седем дни, ако не извикаме пред душата си тези подробности. Когато ги извикаме пред душата си, тогава цялото ще ни се яви като една чудесна, мощна космическа драма. Какво трябва всъщност да кажем? Нека още веднъж си спомним, че във всичко онова, което се разбира с глагола "бара" в начало Боговете "създадоха" ние имаме работа с една душевно-духовна работа. Вчера аз го сравних с това, че в душата се събуждат комплекси от представи .... Така ние си представяме Елохимите настанени в пространството и си представяме това, което е обозначено със "създадоха" "бара" един вид космическа психическа дейност на мислене. Това, което те мислят, е предадено после с думите "ха-шамаим" и "ха-арец", това което лъчезари навън и това, което е обхванато във вътрешно раздвижвано. Но сега ни се показва нещо друго. За да имате едно колкото е възможно добро сравнение, пренесете се в състоянието на събуждане. В душата ви нахлува комплекси от представи.
към текста >>

Защото ние стигаме до правилното тълкуваме на този глагол "раха" само тогава, когато си представите /нека ми бъде позволено да употребя едно грубо, нагледно сравнение/ една квачка лежаща върху яйцата и топлината на люпенето се излъчва от квачката върху яйцата, които се намират под нея.
А сега Библията употребява една забележителна дума, за да изрази отношението на това духовно естество на Елохимите към елементите: "Раух-Елохим". Това е една забележителна дума, която трябва да разгледаме по-подробно, ако искаме да разберем, как Духът на Елохимите протъкаваше другите елементи. Ние можем да разберем тази дума "раха" само тогава, когато вземем на помощ всичко, което в онези времена е преминавало през душата, когато е бива произнасяна тази дума. Когато се казва: "И Духът на Боговете тъчаха над разширяващите се маси от материя, или "над водите", с това съвсем нищо не е казано. Защото ние стигаме до правилното тълкуваме на този глагол "раха" само тогава, когато си представите /нека ми бъде позволено да употребя едно грубо, нагледно сравнение/ една квачка лежаща върху яйцата и топлината на люпенето се излъчва от квачката върху яйцата, които се намират под нея. И когато сега си представите тези люпеща топлина, която се излъчва от квачката върху яйцата, за да доведе яйцата до излюпване, тази дейност на топлината, това излъчване на топлина от квачката в яйцата, тогава имате една представа за смисъла на глагола, който се намира в Библията и ни казва, какво върши Духът в топлинния елемент. Естествено бихме се изразили неточно, ако бихме казали: Духът на Елохимите "люпи", защото не това трябва да се разбира, както те се схваща днес, когато се говори за сетивната дейност на люпенето; думата от Библията има повече смисъла на една дейност на излъчващата се топлина. Както от квачката се излъчва топлина, така в другите елементарни състояния, във въздухообразното и течното състояния, лъчезареше Духът на Елохимите чрез топлинния елемент. Когато си представите това, тогава имате образа на това, което трябва да се разбира, при думите: "и Духът на Елохимите мътеше над масите материя, или над водите". Сега ние си изградихме до известна степен един образ, който изпъкваше пред душата на древноеврейския мъдрец, когато той мислеше върху това първично състояние.
към текста >>

И когато сега си представите тези люпеща топлина, която се излъчва от квачката върху яйцата, за да доведе яйцата до излюпване, тази дейност на топлината, това излъчване на топлина от квачката в яйцата, тогава имате една представа за смисъла на глагола, който се намира в Библията и ни казва, какво върши Духът в топлинния елемент.
А сега Библията употребява една забележителна дума, за да изрази отношението на това духовно естество на Елохимите към елементите: "Раух-Елохим". Това е една забележителна дума, която трябва да разгледаме по-подробно, ако искаме да разберем, как Духът на Елохимите протъкаваше другите елементи. Ние можем да разберем тази дума "раха" само тогава, когато вземем на помощ всичко, което в онези времена е преминавало през душата, когато е бива произнасяна тази дума. Когато се казва: "И Духът на Боговете тъчаха над разширяващите се маси от материя, или "над водите", с това съвсем нищо не е казано. Защото ние стигаме до правилното тълкуваме на този глагол "раха" само тогава, когато си представите /нека ми бъде позволено да употребя едно грубо, нагледно сравнение/ една квачка лежаща върху яйцата и топлината на люпенето се излъчва от квачката върху яйцата, които се намират под нея. И когато сега си представите тези люпеща топлина, която се излъчва от квачката върху яйцата, за да доведе яйцата до излюпване, тази дейност на топлината, това излъчване на топлина от квачката в яйцата, тогава имате една представа за смисъла на глагола, който се намира в Библията и ни казва, какво върши Духът в топлинния елемент. Естествено бихме се изразили неточно, ако бихме казали: Духът на Елохимите "люпи", защото не това трябва да се разбира, както те се схваща днес, когато се говори за сетивната дейност на люпенето; думата от Библията има повече смисъла на една дейност на излъчващата се топлина. Както от квачката се излъчва топлина, така в другите елементарни състояния, във въздухообразното и течното състояния, лъчезареше Духът на Елохимите чрез топлинния елемент. Когато си представите това, тогава имате образа на това, което трябва да се разбира, при думите: "и Духът на Елохимите мътеше над масите материя, или над водите". Сега ние си изградихме до известна степен един образ, който изпъкваше пред душата на древноеврейския мъдрец, когато той мислеше върху това първично състояние. Ние си изградихме един комплекс, който, според описанието, което ви направих за "тоху-ва-боху", представляваше една кълбовидна маса от вълнуващи се едни в други топлина, въздух и вода, от която се беше отделил всичкият светлинен елемент в "ха-шамаим"; и ние имаме това вълнуване едно в друго на трите елементарни състояния вътрешно проникнато от тъмнината.
към текста >>

6. Лекция първа GA_126 Окултна история

Думата "индивидуалност" се състои от основата на римския глагол divido ("разделям") и отрицателния префикс in и етимологично значи "не-разделност", т.е.
Думата "индивидуалност" се състои от основата на римския глагол divido ("разделям") и отрицателния префикс in и етимологично значи "не-разделност", т.е. неподдаващо се на по-нататъшно деление ядро, оставащо след всички външни проявления и характеризиращо човека в неговата неповторимост в интимната му същност".
към текста >>

7. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Тогава все още не се говореше за Аза; тогава Азът се съдържаше в самия глагол.
Да, тези душевни бедствия са свързани и с още нещо, за което аз съм споменавал тук неведнъж: през досегашните епохи на хората се налагаше да стигнат най-напред до представата за своя Аз; сега ние вече се намираме в онази епоха, когато хората се приближават до истинската представа за Аза. Вие добре знаете, че латинският език като език на Четвъртата следатлантска епоха само по изключение прибягваше до думата его. Тогава все още не се говореше за Аза; тогава Азът се съдържаше в самия глагол. Но колкото повече мировата еволюция също и в рамките на езика се приближаваше до Петата следатлантска епоха, толкова повече Азът се отделяше от глагола. Сега, чрез Христовия Импулс, този Аз трябва да бъде намерен по един нов, съответствуващ на епохата начин. И фактът, че в Средна Европа Азът се свързва най-често и непосредствено с Христовия Импулс, намира езиков израз тъкмо в обстоятелството, че немската дума Ich (= Аз, Б.пр.) сякаш по силата на една вътрешна, духовно-еволюционна необходимост е изградена от инициалите на Исус Христос: Ich, I С -Н, Jesus Christus.
към текста >>

Но колкото повече мировата еволюция също и в рамките на езика се приближаваше до Петата следатлантска епоха, толкова повече Азът се отделяше от глагола.
Да, тези душевни бедствия са свързани и с още нещо, за което аз съм споменавал тук неведнъж: през досегашните епохи на хората се налагаше да стигнат най-напред до представата за своя Аз; сега ние вече се намираме в онази епоха, когато хората се приближават до истинската представа за Аза. Вие добре знаете, че латинският език като език на Четвъртата следатлантска епоха само по изключение прибягваше до думата его. Тогава все още не се говореше за Аза; тогава Азът се съдържаше в самия глагол. Но колкото повече мировата еволюция също и в рамките на езика се приближаваше до Петата следатлантска епоха, толкова повече Азът се отделяше от глагола. Сега, чрез Христовия Импулс, този Аз трябва да бъде намерен по един нов, съответствуващ на епохата начин. И фактът, че в Средна Европа Азът се свързва най-често и непосредствено с Христовия Импулс, намира езиков израз тъкмо в обстоятелството, че немската дума Ich (= Аз, Б.пр.) сякаш по силата на една вътрешна, духовно-еволюционна необходимост е изградена от инициалите на Исус Христос: Ich, I С -Н, Jesus Christus.
към текста >>

8. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Едва-що пристигнал, още неумеещ да образува един възвратен глагол с tre, ами всичко все с avoir, той вече пишеше възторжени писма за човека слънце Буланже*63, който щял да покаже на Европа какво значи истинска, неподправена култура.
И отново нямаше друг по-радикален немсконационалист от Херман Бар. Междувременно беше станал на деветнайсет години и трябваше да се яви пред наборна комисия; стана доброволец за една годи на и ето че нямаше друг толкова крайно милитаристично настроен човек като Херман Бар, който сега вече беше изцяло проникнат от воински дух. Виждате, че той умееше да свързва душата си с външните течения, ала никога не пропускаше да се запознае съвсем сериозно и с вътрешните течения. След приключва не на военната си служба отиде за кратко време в Берлин, където редактираше модерния седмичник "Свободна сцена" Той наистина бе способен да се превръща във всичко, но не и в берлинчанин! Оттам замина за Париж. Едва-що пристигнал, още неумеещ да образува един възвратен глагол с tre, ами всичко все с avoir, той вече пишеше възторжени писма за човека слънце Буланже*63, който щял да покаже на Европа какво значи истинска, неподправена култура. Сетне продължи за Испания, стана върл противник на султана на Мароко, срещу когото пишеше статии на испански език. Накрая се върна не като копие на Доде *64, защото той вече е своего рода расов човек, но външно все пак много приличаше на него.
към текста >>

9. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Човек подсъзнателно усещал, че го направляват божества, получи ли впоследствие името "ванове"; чието име се свързва с глагола wahn nen въобразявам си, тоест с онова, което не протича при явно, пълно съзнание на разума, а при „просветлено сънищно съзнание".
Така през първото пълнолуние след пролетното слънцестояние принадлежащите към племето на ингевоните преживявали в отличие от другите германски племена по особено интензивен начин процеса на зачатието: не при будно съзнание, а в своеобразно съновидение. Те обаче знаели какво трябва да означава това във взаимовръзката между човешката тайна и небесните тайни. На зачеващата жена се явявало едно духовно същество и под формата на видение и възвестявало образа на човека, който чрез нея щял да дойде на земята. Не съзнание, а полусъзнание имало в сферата, изживявана от човешките души при навлизането на човека във физическо-земния Свят. Човек подсъзнателно усещал, че го направляват божества, получи ли впоследствие името "ванове"; чието име се свързва с глагола wahn nen въобразявам си, тоест с онова, което не протича при явно, пълно съзнание на разума, а при „просветлено сънищно съзнание".
към текста >>

Както вановете са свързани с глагола wahnen 'въобразявам си', така божествата ази са свързани с битието, по-точно с битието във външния, материалния свят, което външният разум цели да обхване.
Извършващото се в духовния свят се знаело преди всичко на датския полуостров. Ето защо в песента за руните с право се казва: „Отпърво Инг бил видян сред мъжете на източните датчани." Подир туй все повече настъпвали времена, когато тези старинни познания бивали изопачавани; когато оставали да съществуват само спомени и символика, когато въобще в развоя на човечеството в по-голяма степен се разпространявало произхожда щото от топлите страни. А от топлите страни произхожда нещо, което в отличие от ставащото в студените страни не е свързано с факта, че годишното време има пряко отношение към онова, което човекът изживява дълбоко в себе си. Получило се разпръсване на човешкия плод по протежение на цялата година, което по тези места естествено също вече било налице в старинното атавистично ясновидство, макар и пропито от старите принципи, когато в студената зона като божества господствали вановете, а в южните области храмовите мистерии отдавна били заели мястото на природните мистерии. То вече се придвижвало на север, все още примесено със старото, когато вановете били заменени от божествата "ази". Както вановете са свързани с глагола wahnen 'въобразявам си', така божествата ази са свързани с битието, по-точно с битието във външния, материалния свят, което външният разум цели да обхване. И когато хората от Севера на влезли в една епоха, в която разумът на отделния индивид започнал да се изявява и азите заели мястото на вановете, тогава старият мистериен обичай се изопачил. Той се пренесъл в отделни, разпилени мистерийни общности на Изтока. И само един човек онзи, в когото трябвало да се обнови целият смисъл на Земя та, само един, в когото трябвало да се въплъти Христос, оставало да обедини в себе си нявгашното съдържание на нордските мистерии.
към текста >>

10. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

По северния начин на изразяване казва ли, че на мястото на ваните, чието име се свързва с глагола wahnen 'въобразявам си', с даденото от видението, дошли азите, които вече са богове за развитото дневно съзнание.
Вярно, ние с право казваме: При прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха, но дори още от Третата към Четвъртата, съзнанието на човека все повече се превръщало в съзнание на Аза, в дневно съзнание. Старите, сънищни прозрения в духовния свят са изчезнали. По северния начин на изразяване казва ли, че на мястото на ваните, чието име се свързва с глагола wahnen 'въобразявам си', с даденото от видението, дошли азите, които вече са богове за развитото дневно съзнание. През Четвъртия следатлантски период на север продължавали да се изразяват по този начин, докато всички подобни спомени не били изкоренени от свещениците. През Петия следатлантски период, когато се появил материализмът, респ. "християнизмът", тези неща вече били изчезнали. И докато на юг гърците имали своите богове Зевс, Аполон и т.н., хората от Севера си имали азите, чието име се свързва с глаголите esse, sein*180 'съм', а пък esse с gesehen werden, mit dein Auge gesehen werden 'бивам виждан, виждат ме с очите си. Но за Третия следатлантски период старите народи, обитавали европейския Север, имали божествата ванове.
към текста >>

И докато на юг гърците имали своите богове Зевс, Аполон и т.н., хората от Севера си имали азите, чието име се свързва с глаголите esse, sein*180 'съм', а пък esse с gesehen werden, mit dein Auge gesehen werden 'бивам виждан, виждат ме с очите си.
Старите, сънищни прозрения в духовния свят са изчезнали. По северния начин на изразяване казва ли, че на мястото на ваните, чието име се свързва с глагола wahnen 'въобразявам си', с даденото от видението, дошли азите, които вече са богове за развитото дневно съзнание. През Четвъртия следатлантски период на север продължавали да се изразяват по този начин, докато всички подобни спомени не били изкоренени от свещениците. През Петия следатлантски период, когато се появил материализмът, респ. "християнизмът", тези неща вече били изчезнали. И докато на юг гърците имали своите богове Зевс, Аполон и т.н., хората от Севера си имали азите, чието име се свързва с глаголите esse, sein*180 'съм', а пък esse с gesehen werden, mit dein Auge gesehen werden 'бивам виждан, виждат ме с очите си. Но за Третия следатлантски период старите народи, обитавали европейския Север, имали божествата ванове. И именно тези божества стояли много по-близо до хората. Нертус, превърнал се на север в Ньорт, бил такова божество на онези, които възвестявали всяко едно зачатие и раждане.
към текста >>

11. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Щом употребим общи, генерализирани имена, било съществителни, глаголи или прилагателни, ние вече не изговаряме истината напълно.
Но именно когато имаме намерението да кажем истината и сами се осъзнаем при това изговаряне на истината, можем да направим първата крачка към изпитване на безсилието на човешкото тяло спрямо божествената истина. В мига, когато наистина стигнете до осъзнаване относно казването на истината, стигате до нещо забележително. Поетът го е почувствал, като е казал: „Заговори ли душата, ах, душата вече не говори.“ По пътя, по който се превръща в говор това, което изживяваме като истина вътрешно в душата, то веднага заглъхва. То още не се умъртвява напълно в говора, но веднага заглъхва. И този, който познава говора, знае, че нищо не е правилното означение на някаква истина, освен собствените имена, които винаги назовават само едно нещо. Щом употребим общи, генерализирани имена, било съществителни, глаголи или прилагателни, ние вече не изговаряме истината напълно. Истината се състои в това да осъзнаем, че с всяко изречение всъщност се отклоняваме от нея.
към текста >>

12. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Нека потърсим един глагол, съдържащ два пъти звука „е“: например „gehen“ „излизам“.
Нека потърсим един глагол, съдържащ два пъти звука „е“: например „gehen“ „излизам“. Ако човек има финото усещане за тези неща, той непременно ще долови бавното, отмерено и спокойно движение, което тази дума изразява. Бавното и спокойно движение, което не тревожи никого, се съдържа в двете „е“.
към текста >>

Ако замените звука „е“ със звука „а“ например в глагола „laufen“, „тичам“ Вие ще доловите нещо съвсем различно не бавното и спокойно движение, а нещо, което предявява много по-големи изисквания пред Вашето дишане.
Ако замените звука „е“ със звука „а“ например в глагола „laufen“, „тичам“ Вие ще доловите нещо съвсем различно не бавното и спокойно движение, а нещо, което предявява много по-големи изисквания пред Вашето дишане. Сега Вие непременно ще усетите последиците от едно учестено дишане, които се съдържат в звука „а“. Вие едва ли бихте могли да изживеете по-добре. вътрешния смисъл на „gehen“, отколкото ако се потопите в спокойствието на двата звука „е“. По същия начин звуците „а“ определят положението в глагола „laufen“. Изобщо говорът има една подчертано духовна същност и аз многократно съм обръщал внимание на факта, че в говора на даден народ е скрит един вътрешен езиков гений.
към текста >>

По същия начин звуците „а“ определят положението в глагола „laufen“.
Ако замените звука „е“ със звука „а“ например в глагола „laufen“, „тичам“ Вие ще доловите нещо съвсем различно не бавното и спокойно движение, а нещо, което предявява много по-големи изисквания пред Вашето дишане. Сега Вие непременно ще усетите последиците от едно учестено дишане, които се съдържат в звука „а“. Вие едва ли бихте могли да изживеете по-добре. вътрешния смисъл на „gehen“, отколкото ако се потопите в спокойствието на двата звука „е“. По същия начин звуците „а“ определят положението в глагола „laufen“. Изобщо говорът има една подчертано духовна същност и аз многократно съм обръщал внимание на факта, че в говора на даден народ е скрит един вътрешен езиков гений.
към текста >>

13. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

В замяна на това, мъртвият пази относително дълго време още разбирането на всички глаголи, значи, думите изразяващи активност.
Най-напред е възможно в действителност, да извършва общуване с мъртвите, само този, който може да влезе в тяхната способност за спомняне на физическия свят. Мъртвите имат още един здрав спомен от човешкия език и даже от специалния език, който са говори основно тук на земята. Но тяхното отношение с езика се променя. Така например, се забелязва, когато някой общува с мъртъв, че той не разбира така бързо, няма и най-малко разбиране за имена, за съществителни. Съществителните са думи, които живият напразно отправя към мъртвия мъртвият, ако мога да употребя този израз, просто не го чува. В замяна на това, мъртвият пази относително дълго време още разбирането на всички глаголи, значи, думите изразяващи активност.
към текста >>

Трябва да се опитвате да облечете в една глаголна форма всичко, което е от естество на съществително.
Като най-общо правило, отговор не може да се получи веднага. Често трябва да спите горе, да спите може би много пъти горе и, след няколко дни, да получите отговор. Но никога, в действителност не се получава отговор от мъртвите, ако им се задава въпрос със съществителни. Трябва да се опитвате да облечете в една глаголна форма всичко, което е от естество на съществително. Тази подготовка е абсолютно необходима. Това, което мъртвият разбира най-добре са глаголите, които превръщате наистина в живи. Значи, мъртвият не разбира никога, например, думата "маса", но ако успеете да представите по един жив начин поне малко от това, което е активно, когато се прави маса, това, което той разбира въпроса, вие получавате отговори, също в глаголна форма; много често те не са даже и в глаголна форма, а само в една форма, която ние тук на земята наричаме междуметие с което се изразява значи усещането.
към текста >>

Това, което мъртвият разбира най-добре са глаголите, които превръщате наистина в живи.
Като най-общо правило, отговор не може да се получи веднага. Често трябва да спите горе, да спите може би много пъти горе и, след няколко дни, да получите отговор. Но никога, в действителност не се получава отговор от мъртвите, ако им се задава въпрос със съществителни. Трябва да се опитвате да облечете в една глаголна форма всичко, което е от естество на съществително. Тази подготовка е абсолютно необходима. Това, което мъртвият разбира най-добре са глаголите, които превръщате наистина в живи. Значи, мъртвият не разбира никога, например, думата "маса", но ако успеете да представите по един жив начин поне малко от това, което е активно, когато се прави маса, това, което той разбира въпроса, вие получавате отговори, също в глаголна форма; много често те не са даже и в глаголна форма, а само в една форма, която ние тук на земята наричаме междуметие с което се изразява значи усещането.
към текста >>

Значи, мъртвият не разбира никога, например, думата "маса", но ако успеете да представите по един жив начин поне малко от това, което е активно, когато се прави маса, това, което той разбира въпроса, вие получавате отговори, също в глаголна форма; много често те не са даже и в глаголна форма, а само в една форма, която ние тук на земята наричаме междуметие с което се изразява значи усещането.
Често трябва да спите горе, да спите може би много пъти горе и, след няколко дни, да получите отговор. Но никога, в действителност не се получава отговор от мъртвите, ако им се задава въпрос със съществителни. Трябва да се опитвате да облечете в една глаголна форма всичко, което е от естество на съществително. Тази подготовка е абсолютно необходима. Това, което мъртвият разбира най-добре са глаголите, които превръщате наистина в живи. Значи, мъртвият не разбира никога, например, думата "маса", но ако успеете да представите по един жив начин поне малко от това, което е активно, когато се прави маса, това, което той разбира въпроса, вие получавате отговори, също в глаголна форма; много често те не са даже и в глаголна форма, а само в една форма, която ние тук на земята наричаме междуметие с което се изразява значи усещането.
към текста >>

Ще привикнем към него, ако изхвърлим малко по малко всичко, което се отнася до съществителното и влезем в това, което е глаголно.
Ще привикнем към него, ако изхвърлим малко по малко всичко, което се отнася до съществителното и влезем в това, което е глаголно. Мъртвият разбира още доста дълго време след смъртта активността, развива нето. Но по-късно, той разбира един език, който всъщност не е истински език.
към текста >>

Това започва от езика: той престава да употребява съществителните и влиза в един особен, глаголен език.
Ето така човешкото същество прогресивно еволюира. Това започва от езика: той престава да употребява съществителните и влиза в един особен, глаголен език. После, той минава от езика в едно вътрешно вижда не на звездния свят, после живее в звездния свят. И после, започва да се отделя от звездния свят, да образува това, което ще стане, това, което той ще стане в следващата инкарнация. Така той преминава от физическото в духовното, чрез трансформацията на езика и се връща отново в човека чрез трансформацията на универса. И всъщност, само когато човек разбира, че душевно-духовното, което се изгубва така, за това, което се отнася до езика, става едно със звездния свят и се съставя отново от звездния свят, той разбира целия този цикъл на човешкия живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

14. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност.
Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език. Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин. Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни. Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите. В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност. Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност. За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите. После, след известно време, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва. Обикновено е необходимо да изминат много нощи, докато мъртвият може да отговори на въпроси, които му задаваме. Но, както казахме, ни е нужно да влезем в езика на мъртвите и само за да завършим, идва да ни срещне езикът, който мъртвият действително има в живота, в който му е нужно да влезе, защото му е твърде нужно да се отдалечи от Земята в целия си душевен живот. Ние влизаме тогава в един език, чиито форми вече нямат работа със земните условия, в един език, извлечен от чувството, от сърцето, в един вид сърдечен език.
към текста >>

15. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Смилам трябва да бъде един глагол, защото само така може да бъде изразено това, което става тук:
"Dauen" Бележка на преводача./. Смилам трябва да бъде един глагол, защото само така може да бъде изразено това, което става тук:
към текста >>

16. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Те разбират още само глаголите, подвижното, действащото.
И отново, когато тези хора се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, много повече от този земен живот е прониквало там горе в онзи живот, ако ми е позволено да използвам тази дума «горе». Днес е много трудно човек да се разбере с хората, които се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, защото постепенно езиците са приели такава форма, която не може да бъде разбрана от мъртвите. В схващането на мъртвите за земното, нашите съществителни имена например скоро след смъртта стават абсолютни празнини. Те разбират още само глаголите, подвижното, действащото. И докато тук на Земята хората с материалистично разбиране постоянно ни учат, че всичко порядъчно трябва да се дефинира, че всяко понятие трябва да бъде разграничавано чрез дефиниция, мъртвият вече въобще не познава никаква дефиниция; защото той познава само това, което се намира в движение, а не това, което е ограничено с контури.
към текста >>

17. Бележка на редактора GA_245 Указания за езотеричното обучение

Характерно за немския език е дългото изречение (което е присъщо и за Рудолф Щайнер), при което конструкцията на главното изречение така се прекъсва, че в него се вместват повече подчинени изречения и често глаголът на главното изречение се намира съвсем накрая.
Характерно за немския език е дългото изречение (което е присъщо и за Рудолф Щайнер), при което конструкцията на главното изречение така се прекъсва, че в него се вместват повече подчинени изречения и често глаголът на главното изречение се намира съвсем накрая. Така е необходима по-голяма концентрация, което създава чувството, че текстът е труден за четене, но пък за това е един вид упражнение на паметта и на волята, защото по-дълго време се остава в същността на текста на изречението. Този начин на изразяване се опростява в съвременните немски учлилища, като вече се предпочитат по-късите изречения. Това от една страна улеснява учащите се, от друга страна не поощрява тяхното вътрешно развитие.
към текста >>

18. ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Hauer – побойник от глагола hauen – удрям.
[6] Яков Вилхем Хауер, 1881-1962 г., индолог. Hauer – побойник от глагола hauen – удрям.
към текста >>

19. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Те често са използвали даже в езика, в структурата на изреченията, неотчетлива проява на аза, а са го залагали именно в глагола.
Това е преломен момент. Тук нещо се е изменило в предначертанието на човешкото развитие, което, собствено, е започнало още в VIII век пр. Р.Х., и което може да се нарече най-интензивното развитие на човешката разумност. Това, което оттогава формираме в културата на човечеството, е особеното развитие на аз-съзнанието. Всички заблуди и цялата мъдрост, които, започвайки от този момент на средновековието, сме овладявали като човечество в цялост, са основани, собствено, на това развитие на аза, на все по-усилващото се изработване на аз-съзнание в човека, докато гръцкото съзнание, а също съзнанието на латинците – това се проявява както при латинците от латинската епоха, така и при потомците им в днешните романски народи, – още не е придавало особено значения на развитието на аза. Те често са използвали даже в езика, в структурата на изреченията, неотчетлива проява на аза, а са го залагали именно в глагола. Азът все още не така решително се е обърнал навън. Вземете Аристотел[7], Платон[8] и особено великия философ на древността Хераклит[9]. Навсякъде намирате, че тук няма подчертаване на аза, а повече или по-малко има самоотричане, – моля ви да не се фиксирате към този израз, употребявам го в относителното му значение, – обхващане на мировите явления с използване на понятийния принцип, без отделяне на самия себе си от мировите явления така рязко, какъвто е стремежът в новото време, в епохата на съзнателната душа, в която сега живеем.
към текста >>

20. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ние казваме: товар - товарач, рисунка - рисувач; живее (leben) - това е глагол и производната дума трябва да звучи като «оживител» (der Leber) - хората наистина казват «оживител» (die Leber), - това, което оживява!
Във всички други езици няма по-прекрасна дума за този орган, разположен отдясно в долната част на тялото. След всичко, което сега ви разказах, би трябвало да кажем, че огънят и даже това, което идва към човека от Слънцето, тази живителна огнена сила, трябва първо по правилен начин да се преработи в черния дроб, за да бъде пригодна за човека. Тук за него се приготвя жлъчката, която после преминава в тялото му. Слънцето приготвя в човека жлъчката. Това, което човек въобще прави, ние назоваваме с думата «живее» (leben), а това, което възпламенява този живот, можем да наречем «черен дроб» (die Leber). Ние казваме: товар - товарач, рисунка - рисувач; живее (leben) - това е глагол и производната дума трябва да звучи като «оживител» (der Leber) - хората наистина казват «оживител» (die Leber), - това, което оживява! Езикът понякога е удивително поучителен, тъй като в древния народен инстинкт винаги е живеело знанието за това. И нещата са се наричали правилно. Черен дроб-оживител - това е, което възпламенява, оживява човека. Ето какво трябва да кажем по отношение на черния дроб. За жлъчегонната функция на черния дроб трябва да се каже следното: секретите на черния дроб са това, което е свързано със Слънцето.
към текста >>

0.79458904266357