Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
Намерени са резултати от
816
текста в
9
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Глава
'.
На страница
1
:
239
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той намира тази разлика чрез обослувеното от цялото устройство на човека изпъкване на
глава
та, във висшето развитие на мозъка на човека, към който всички части на тялото сочат като към едно централно място.
Формата се разглеждаше не само заради самата нея, но също и като израз на душата. Пластичния дух на Гьоте, създаден за познаването навъншните отношения, не остана само тук. Посред работите, които третираха външната форма като средство за познаване на вътрешността, за него изпъкна значението на първата, на формата, в нейната самостоятелност. Това ние виждаме от неговите работи върху черепите на животни от 1776 година, които се намират включени в том 2, раздел 2 на книгата "Физиогномични фрагменти". През тази година той чете Аристотели върху физиогномиката, чрез което бива подбуден към гореспоменатите работи, но същевременно се опитва да изследва разликата на човека от животното.
Той намира тази разлика чрез обослувеното от цялото устройство на човека изпъкване на главата, във висшето развитие на мозъка на човека, към който всички части на тялото сочат като към едно централно място.
“Как цялата форма стои като основен стълб на свода, в който трябва да се отрази небето! ” Сега в устройството на животното той намира противоположното на това. “Главата само окачена на гръбначния стълб! Мозъкът, завършек на гръбначния стълб, няма вече обхват, освен за поставяне в действие на жизнените сили и е необходим само за управлението на едно настоящо сетивно създание”. С тези указания Гьоте се е издигнал от отделните връзки навъншността с вътрешността на човека, до схващането на едно велико цяло и до виждане на формата като такава.
към текста >>
“
Глава
та само окачена на гръбначния стълб!
Това ние виждаме от неговите работи върху черепите на животни от 1776 година, които се намират включени в том 2, раздел 2 на книгата "Физиогномични фрагменти". През тази година той чете Аристотели върху физиогномиката, чрез което бива подбуден към гореспоменатите работи, но същевременно се опитва да изследва разликата на човека от животното. Той намира тази разлика чрез обослувеното от цялото устройство на човека изпъкване на главата, във висшето развитие на мозъка на човека, към който всички части на тялото сочат като към едно централно място. “Как цялата форма стои като основен стълб на свода, в който трябва да се отрази небето! ” Сега в устройството на животното той намира противоположното на това.
“Главата само окачена на гръбначния стълб!
Мозъкът, завършек на гръбначния стълб, няма вече обхват, освен за поставяне в действие на жизнените сили и е необходим само за управлението на едно настоящо сетивно създание”. С тези указания Гьоте се е издигнал от отделните връзки навъншността с вътрешността на човека, до схващането на едно велико цяло и до виждане на формата като такава. Той стигна до възгледа, че цялостта на човешкото устройство образува основата за неговите по-висши жизнени прояви, че в основата на това цяло се крие условието, което поставя човека на върха на сътворението. Онова, което трябва да задържим тук в нашето съзнание, е, че Гьоте отново търси животинската форма развита в човешката; само че при животинската форма органите служещи повече на животинските действия и нужди излизат на преден план, те са един вид точката, към която сочи цялото образуване и на която то служи, докато при човешката форма са развити особенно онези органи, които служат на духовните функции. Още тук ние намираме: Това, което стои пред Гьотевия духовен поглед като животински организъм, не е вече този или онзи сетивно-действителен организъм, а един идеен организъм, който се развива у животното повече към една по-нисша страна, а у човека към една по-висша.
към текста >>
Ето защо изпращам ви една
глава
от сърна, за да се убедите, че тази ос интермаксиларис /както я нарича Блуменбах/ или ос инцисивум /както я нарича Кампер/ съществува даже у животните, които нямат никакви резци върху горната челюст”.
Но тази кост не може да липсва, ако не искаме да се получи едно разкъсване в природата, чрез което би се нарушило последователно развитие на един тип. Такива бяха възгледите на Гьоте, когато той се запозна с едно мнение, което абсолютно противоречеше на тези велики мисли. Учените от онова време се занимаваха главно с това, да намерят признаци, които отличават един животински вид от друг такъв. Те считаха, разликата на животните от човека трябва да се състои в това, че животните имат между двете симетрични половини на горната челюст една междинна кост, върху която са наредени горните резци, а у човека тази междинна кост трябва да липсва. Когато в 1782 година Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за помощ към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития анатом Зьомеринг, на 8 октомври 1782 година следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната кост, която е единствената кост притежавана от всички животни започвайки от маймуната, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази кост, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните.
Ето защо изпращам ви една глава от сърна, за да се убедите, че тази ос интермаксиларис /както я нарича Блуменбах/ или ос инцисивум /както я нарича Кампер/ съществува даже у животните, които нямат никакви резци върху горната челюст”.
Въпреки че Блуменбах беше намерил у неродените или у малките деца следи, почти зачатъци на ос интермаксиларис, даже веднъж беше намерил в един такъв череп една отделна малка костна ядка като истинска междинна кост, той не допускаше съществуването на такава кост у човека. По този въпрос той казва: “Разликата с една истинска ос интермаксиларис е далечна колкото небето”. Кампер най-знаменития анатом на времето, беше на същото мнение. Той казва например за междинната кост: “Тя никога не е била открита у човека, даже и у негрите”. Марк проявяваше особено голямо уважение към Кампер и се занимаваше с неговите съчинения.
към текста >>
Това, което той е знаел до тогава, е било, че всички кости, които образуват задната част на
глава
та, представляват изменени три прешлена на гръбначния стълб.
Тук при Гьоте се касаеше преди всичко за това, да бъдат познати законите, според които природата образува органическите и предимно човешките форми, тенденцията, която тя преследва при формирането на същите. Както в редицата от безброй растителни форми той търси прарастенията, чрез което могат да се измислят растения до безкрайност, които трябва да бъдат логически, т.е., които са напълно съобразни с тенденцията на природата и които биха съществували, ако биха били налице подходящите условия; така и по отношение на животните и на човека Гьоте залагаше на това, "да открие идеални характерни черти", които са напълно съобразени със законите на природата. Скоро след неговото завръщане от Италия ние научаваме, че Гьоте се занимава "усърдно с анатомия", и в 1789 година той пише на Хердер: "Имам да говоря за една новооткрита хармония на природата". Това, което е било открито тук като нещо ново, би трябвало да бъде една част от прешленната теория за черепа* (*виж Естествени Науки, забележки към стр.316, 318, 344 и следв.). Завършването на това откритие се пада обаче в 1790 година.
Това, което той е знаел до тогава, е било, че всички кости, които образуват задната част на главата, представляват изменени три прешлена на гръбначния стълб.
Гьоте си представяше нещата по следния начин: Мозъкът представлява само една маса от гръбначен мозък, доведен до най–висока степен. Докато в гръбначния мозък завършват нервите служещи предимно на по-нисшите органически функции и изхождат оттам, в мозъка завършват и започват нервите, които служат на висшите (духовни) функции, предимно сетивните нерви. В мозъка се явява в развита форма това, което в гръбначния мозък е заложено само като възможност. Мозъкът е един напълно развит гръбначен мозък, а гръбначният мозък е един недостигнал още до своето пълно развитие мозък. Прешлените на гръбначния стълб са напълно нагодени в тяхната форма към гръбначния мозък, те са необходимите обвивни органи на този гръбначен мозък.
към текста >>
По този начин цялата
глава
се явява като предварително оформена в по-ниско стоящите органи на тялото.
Докато в гръбначния мозък завършват нервите служещи предимно на по-нисшите органически функции и изхождат оттам, в мозъка завършват и започват нервите, които служат на висшите (духовни) функции, предимно сетивните нерви. В мозъка се явява в развита форма това, което в гръбначния мозък е заложено само като възможност. Мозъкът е един напълно развит гръбначен мозък, а гръбначният мозък е един недостигнал още до своето пълно развитие мозък. Прешлените на гръбначния стълб са напълно нагодени в тяхната форма към гръбначния мозък, те са необходимите обвивни органи на този гръбначен мозък. Изглежда обаче до най-висока степен вероятно, че щом главният мозък е един развит до най-висока степен гръбначен мозък, то и обвиващите го кости са развити на по-висока степен прешлени на гръбначния стълб.
По този начин цялата глава се явява като предварително оформена в по-ниско стоящите органи на тялото.
И тук са в действие онези сили, които вече работят на по-ниска степен, само че в главата те са развили до най-висока степен намиращите се в тях заложби. Отново за Гьоте се касаеше само да се докаже, как всъщност се представят нещата според сетивната действителност? За костта на задната глава, за предната и задната клиновидна кост, Гьоте казва, че той скоро е съзрял тези отношения; но че също и костта на небцето, горната челюст и междучелюстната кост са изменени прешлени, това той позна при своето пътуване в северна Италия, когато върху дюните на Лидо намери един разпукан череп на овца. Този череп беше така сполучливо разпаднат, че в отделните парчета можаха да се разпознаят отделните прешлени. Гьоте показа това откритие на 30 април 1790 година на госпожа фон Калб с думите: "Кажете на Хердер, че съм се приближил съвсем много до разбирането на животинската форма и някои нейни преобразования и това чрез един странен случай".
към текста >>
И тук са в действие онези сили, които вече работят на по-ниска степен, само че в
глава
та те са развили до най-висока степен намиращите се в тях заложби.
В мозъка се явява в развита форма това, което в гръбначния мозък е заложено само като възможност. Мозъкът е един напълно развит гръбначен мозък, а гръбначният мозък е един недостигнал още до своето пълно развитие мозък. Прешлените на гръбначния стълб са напълно нагодени в тяхната форма към гръбначния мозък, те са необходимите обвивни органи на този гръбначен мозък. Изглежда обаче до най-висока степен вероятно, че щом главният мозък е един развит до най-висока степен гръбначен мозък, то и обвиващите го кости са развити на по-висока степен прешлени на гръбначния стълб. По този начин цялата глава се явява като предварително оформена в по-ниско стоящите органи на тялото.
И тук са в действие онези сили, които вече работят на по-ниска степен, само че в главата те са развили до най-висока степен намиращите се в тях заложби.
Отново за Гьоте се касаеше само да се докаже, как всъщност се представят нещата според сетивната действителност? За костта на задната глава, за предната и задната клиновидна кост, Гьоте казва, че той скоро е съзрял тези отношения; но че също и костта на небцето, горната челюст и междучелюстната кост са изменени прешлени, това той позна при своето пътуване в северна Италия, когато върху дюните на Лидо намери един разпукан череп на овца. Този череп беше така сполучливо разпаднат, че в отделните парчета можаха да се разпознаят отделните прешлени. Гьоте показа това откритие на 30 април 1790 година на госпожа фон Калб с думите: "Кажете на Хердер, че съм се приближил съвсем много до разбирането на животинската форма и някои нейни преобразования и това чрез един странен случай". Това беше едно откритие имащо извънредно голямо значение.
към текста >>
За костта на задната
глава
, за предната и задната клиновидна кост, Гьоте казва, че той скоро е съзрял тези отношения; но че също и костта на небцето, горната челюст и междучелюстната кост са изменени прешлени, това той позна при своето пътуване в северна Италия, когато върху дюните на Лидо намери един разпукан череп на овца.
Прешлените на гръбначния стълб са напълно нагодени в тяхната форма към гръбначния мозък, те са необходимите обвивни органи на този гръбначен мозък. Изглежда обаче до най-висока степен вероятно, че щом главният мозък е един развит до най-висока степен гръбначен мозък, то и обвиващите го кости са развити на по-висока степен прешлени на гръбначния стълб. По този начин цялата глава се явява като предварително оформена в по-ниско стоящите органи на тялото. И тук са в действие онези сили, които вече работят на по-ниска степен, само че в главата те са развили до най-висока степен намиращите се в тях заложби. Отново за Гьоте се касаеше само да се докаже, как всъщност се представят нещата според сетивната действителност?
За костта на задната глава, за предната и задната клиновидна кост, Гьоте казва, че той скоро е съзрял тези отношения; но че също и костта на небцето, горната челюст и междучелюстната кост са изменени прешлени, това той позна при своето пътуване в северна Италия, когато върху дюните на Лидо намери един разпукан череп на овца.
Този череп беше така сполучливо разпаднат, че в отделните парчета можаха да се разпознаят отделните прешлени. Гьоте показа това откритие на 30 април 1790 година на госпожа фон Калб с думите: "Кажете на Хердер, че съм се приближил съвсем много до разбирането на животинската форма и някои нейни преобразования и това чрез един странен случай". Това беше едно откритие имащо извънредно голямо значение. С това беше доказано че всички членове на едно органическо цяло са тъждествени според идеята и че "вътрешно неоформени" органически маси се проявяват външно по различен начин, че е едно и също нещо това, което на по-ниска степен съществува и действа като нерв на гръбначния стълб, а на по-висока степен съществува и действа като сетивен нерв и се разтваря за външния свят като сетивен орган, който възприема и обхваща външния свят. С това всяко живо същество бе показана в неговата формираща се, изграждаща се от вътре сила; едва сега то бе разбрано като действително живо.
към текста >>
2.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Единият принцип, който владее взаимодействието на частите, липсва в самия обект и се намира вън от него в
глава
та на конструктора като план.
на корена обуславят сетивно-възприемаемите отношения при листа или при цвета. Едно тяло, при което би бил този случаят, не би бил един организъм, а една машина. Напротив трябва да се признае, че всички сетивни отношения при едно живо същество не се явяват като последствие на други сетивно-възприемаеми отношения*/*Тази е именно противоположността на организма спрямо машината. При последната всичко е взаимодействие на частите. В самата машина не съществува нищо действително извън това взаимодействие.
Единият принцип, който владее взаимодействието на частите, липсва в самия обект и се намира вън от него в главата на конструктора като план.
Само най-голямото късогледство може да отрече, че разликата между организма и машината се състои именно в това, че онзи принцип, който произвежда взаимното отношение на частите, при механизма се намира вън от него (абстрактно), докато при организма той добива действително съществуване в самата вещ. По този начин тогава и сетивно-възпримаемите отношения на организма се явяват не като прости последствия едни от други, а като намиращи се под властта на онзи вътрешен принцип, като последствие на един такъв, който не е вече възприемаем, както и планът на машината в главата на конструктора, който съществува само за духа; по същество това е един подобен план, само че сега внесен във вътрешността на съществото и не произвежда вече своите действия чрез посредството на един трети фактор на конструктора а сам върши това, какъвто е случаят при неорганичната природа. Тук всички сетивни качества се явяват напротив като последствие на едно такова качество, което не е вече сетивно възприемаемо. Те се явяват като последствие на едно плуващо над сетивните процеси единство. Не формата на корена обуславя тази на стеблото и не формата на стеблото обуславя тази на листа и т.н., а всички тези форми са обусловени чрез нещо стоящо над тях, което самото то не е вече сетивно-възприемаема форма; те съществуват едни за други, обаче не едни чрез други.
към текста >>
По този начин тогава и сетивно-възпримаемите отношения на организма се явяват не като прости последствия едни от други, а като намиращи се под властта на онзи вътрешен принцип, като последствие на един такъв, който не е вече възприемаем, както и планът на машината в
глава
та на конструктора, който съществува само за духа; по същество това е един подобен план, само че сега внесен във вътрешността на съществото и не произвежда вече своите действия чрез посредството на един трети фактор на конструктора а сам върши това, какъвто е случаят при неорганичната природа.
Напротив трябва да се признае, че всички сетивни отношения при едно живо същество не се явяват като последствие на други сетивно-възприемаеми отношения*/*Тази е именно противоположността на организма спрямо машината. При последната всичко е взаимодействие на частите. В самата машина не съществува нищо действително извън това взаимодействие. Единият принцип, който владее взаимодействието на частите, липсва в самия обект и се намира вън от него в главата на конструктора като план. Само най-голямото късогледство може да отрече, че разликата между организма и машината се състои именно в това, че онзи принцип, който произвежда взаимното отношение на частите, при механизма се намира вън от него (абстрактно), докато при организма той добива действително съществуване в самата вещ.
По този начин тогава и сетивно-възпримаемите отношения на организма се явяват не като прости последствия едни от други, а като намиращи се под властта на онзи вътрешен принцип, като последствие на един такъв, който не е вече възприемаем, както и планът на машината в главата на конструктора, който съществува само за духа; по същество това е един подобен план, само че сега внесен във вътрешността на съществото и не произвежда вече своите действия чрез посредството на един трети фактор на конструктора а сам върши това, какъвто е случаят при неорганичната природа.
Тук всички сетивни качества се явяват напротив като последствие на едно такова качество, което не е вече сетивно възприемаемо. Те се явяват като последствие на едно плуващо над сетивните процеси единство. Не формата на корена обуславя тази на стеблото и не формата на стеблото обуславя тази на листа и т.н., а всички тези форми са обусловени чрез нещо стоящо над тях, което самото то не е вече сетивно-възприемаема форма; те съществуват едни за други, обаче не едни чрез други. Те не се обуславят помежду си, а са всички обусловени от нещо друго. Това, което тук възприемаме по сетивен начин, ние не можем да го изведем също от сетивно-възприемаеми отношения, а трябва да приемем в понятието за процесите елементите, които не принадлежат на света на сетивата, трябва да се издигнем над сетивния свят.
към текста >>
Обаче това поставя възгледите на Гьоте с
глава
та надолу.
Това, което за физиката са трите кеплерови закони, това са за представителя на науката на организмите гьотевите мисли за типа. Без тях светът е за нас само един лабиринт от факти. Това често е било криво разбрано. Твърди се, че понятието за метаморфозата в смисъла на Гьоте е само един образ, който всъщност се е изградил в нашия ум чрез абстракция. Счита се, че на Гьоте е било неясно, че понятието за превръщането на листата в органи на цвета има смисъл само тогава, когато последните, например тичинките, са били някога действителни листа.
Обаче това поставя възгледите на Гьоте с главата надолу.
Който така разбира нещата, той поставя първо един сетивен орган като нещо начално и извежда останалото от него по сетивен начин. Гьоте никога не е разбирал нещата така. При него онова, което по време е първото, то съвсем не е първото по идеята, по принципа. Тичинките са сродни с истинските листа не защото никога не са били такива; не, а защото идейно, по тяхната същност са сродни, те се явяват веднъж като истински листа. Сетивното превръщане е само последствие на идейното сродство, а не обратно.
към текста >>
3.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ние посочихме вече в предидущата
глава
, че Гьотевият научен светоглед не стои пред нас като едно завършено цяло, като нещо развито от един принцип.
9. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
Ние посочихме вече в предидущата глава, че Гьотевият научен светоглед не стои пред нас като едно завършено цяло, като нещо развито от един принцип.
Ние имаме работа само с отделни прояви, от които виждаме, как изглежда тази или онази мисъл в светлината на неговия подход на мислене. Това е случаят в неговите научни съчинения, в неговите кратки указания върху това или онова понятие, както той ги дава в "Сентенции в проза", и в писмата до своите приятели. Художественото оформление на неговия светоглед най-после, което ни позволява също да направим най-разнообразните заключения върху неговите основни идеи, се съдържа за нас в неговите поетически творения. Обаче допускайки без стеснение, че никога Гьотевите основни принципи не са били изказвани от него като едно свързано цяло, с това ние съвсем не искаме да оправдаем твърдението, че Гьотевият светоглед не извира от един идеен център, който може да бъде доведен до една строга научна форма, по един строго научен израз. Преди всичко трябва да бъдем наясно, за какво се касае тук.
към текста >>
В тази
глава
ще се занимаем с Гьотевата теория на познанието.
Това, което действуваше в Гьотевия Дух като вътрешен, движещ принцип във всички негови творения, проникваше ги и ги оживяваше, не можеше да изпъкне като един такъв на преден план на неговата особеност. Именно защото у Гьоте този принцип прониква всичко, той не можеше да застане едновременно като нещо отделно пред неговото съзнание. Ако такъв би бил случаят, тогава той би трябвало да застане пред неговия дух като нещо завършено, почиващо, вместо, какъвто е действително случаят, да бъде нещо постоянно действащо, творящо. На тълкувателя на Гьоте предстои да проследи разнообразните дейности и прояви на този принцип, неговото постоянно течение, за да го обрисува след това в идейни очертания също като завършено цяло. Когато успеем да изразим ясно определено научното съдържание на този принцип и да го развием всестранно в научна последователност, едва тогава екзотермичните изложения на Гьоте ще ни се явят в тяхното истинско осветление, защото ще ги обгърнем с погледа в тяхното развитие като от един общ център.
В тази глава ще се занимаем с Гьотевата теория на познанието.
Що се отнася за задачата на тази наука, за съжаление от Кант насаме настъпило едно объркване, което тук ще отбележим накратко, преди да преминем към отношението на Гьоте спрямо него. Кант вярваше, че философията преди него се е намирала на погрешен път поради това, защото тя се е стремяла към познанието същността на нещата, без първо да се запита, как е възможно едно такова познание. Той виждаше основното зло на всяко философстване преди него в това, че се е мислело върху природата на предстоящия за познание обект, преди да бъде изпитано самото познание по отношение на неговата способност. Ето защо той направи това изпитание една основна философска проблема и с това въведе една нова насока на идеите. Позоваваща се на Кант философия е употребила оттогава насам неизказано голяма научна сила за отговор на този въпрос; и днес повече от всякога във философските кръгове се проявява старание да се стигне по-близо до решението на тази задача.
към текста >>
4.
15. ГЬОТЕ И ЕСТЕСТВЕНОНАУЧНИЯТ ИЛЮЗИОНИЗЪМ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Противоречията на тази физиологическа теория са изложени и се намират в
глава
та "Гьоте против атомизма".
Ако тогава някой човек от онова далечно бъдеще би приел нашата субективистична теория на сетивните възприятия, той би трябвало да счита и тези движения на етера като субективни, както ние считаме днес цвета, звука и т.н. за субективни. Вижда се как тази теория на физиката води до едно противоречие, което не може да се премахне. Една втора опора субективистичният възглед намира във физиологичните разсъждения. Физиологията доказва, че усещането се явява едва като един последен резултат на един механически процес, който се предава първо от намиращата се вън от веществото на нашето тяло част на света на телата от тук се предава чак до най-горния център, за да се яви едва тогава като усещане.
Противоречията на тази физиологическа теория са изложени и се намират в главата "Гьоте против атомизма".
Тук като субективна може да се назове само формата на движение на мозъчното вещество. Колкото и далече да отидем с изследването на процесите в субекта, по този път ние винаги трябва да останем в областта на механическото. И никъде в центъра не ще открием усещането. Остава следователно само философското разсъждение, за да може да получим осветление върху субективността и обективността на усещането. А това разсъждение ни дава следното: Кое у възприятието може да бъде наречено "субективно"?
към текста >>
5.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
И Джон Стюарт Мил, който никога не се насочва към самата същност на нещата, а в полза на една овладяна теория поставя всичко с
глава
та надолу, нито един момент не би се поколебал да обясни нещата също така.
Като не зачита изцяло това, модерната физика стига до цяла редица от грешки. Тук ще посоча като пример само една от тези грешки. Да вземем дефиницията,която физиката дава обикновено на едно от "общите свойства на телата": инертността. Тя е дефинирана обикновено както следва: Никое тяло не може да измени състоянието на движение, в което се намира, без еднавъншна причина. Тази дефиниция събужда представата, като че понятието за инертното в себе си тяло е абстрахирано от света на явленията.
И Джон Стюарт Мил, който никога не се насочва към самата същност на нещата, а в полза на една овладяна теория поставя всичко с главата надолу, нито един момент не би се поколебал да обясни нещата също така.
Обаче това е съвсем неправилно. Понятието за едно инертно тяло се ражда чрез едно чисто построение за понятия. Когато наричам това, което е разпростряно в пространството "тела", аз мога да си представя такива тела, чиито изменения притежаващи червения цвят? Тогава ще констатирам, че в отговор на моя въпрос ми се явяват механически, химически или други процеси. Сега аз мога да отида по-нататък и да изследвам процесите, които са станали от въпросната вещ по пътя до моя сетивен орган, за да опосредстват за мене усещането на червения цвят.
към текста >>
6.
16_2. СИСТЕМАТА НА ЕСТЕСТВЕНАТА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Сега можем да изкажем съдържателното значение на това, което развихме методически в предидущата
глава
: Едва чрез обхващането с понятия на нещо дадено в сетивния свят се изявява що-то на даденото във възприятието.
Чрез понятието ние сме в състояние да кажем нещо за сетивния свят, което не може да бъде възприето /чрез сетивата/. От това се осветлява обаче непосредствено следното. Ако същността на сетивното възприятие би била изчерпана в сетивното качество, тогава не би искало да се прибави нещо ново във формата на понятието. Следователно сетивното възприятие не е никаква цялост, а само една страна на тази цялост; а именно онази страна, която може да бъде само гледана. Едва чрез понятието ни става ясно това, което гледаме.
Сега можем да изкажем съдържателното значение на това, което развихме методически в предидущата глава: Едва чрез обхващането с понятия на нещо дадено в сетивния свят се изявява що-то на даденото във възприятието.
Ние не можем да изразим съдържанието на възприеманото /на вижданото/, защото това съдържание се изчерпва във въпроса как на възприеманото, т.е. във формата на появата. Следователно в понятието ние намираме що-то, другото съдържание на даденото в сетивния свят под формата на възприятие. Следователно едва в понятието светът добива своето пълно съдържание. Но ние открихме, че понятието ни насочва вън от отделното явление към връзката на нещата.
към текста >>
7.
16_3. СИСТЕМАТА НА ТЕОРИЯТА НА ЦВЕТОВЕТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Едва в една отделна
глава
, тази за химическата теория на цветовете, той преминава към фиксираните, свързани с телата цветове.
Неговата физическа теория на цветовете, която съставлява втората част, търси условията, които са независими от окото и са свързани с възникването на цветовете. При това обаче тези условия са винаги пак възприятия. Как с помощта на призмата, на лещата и т.н. от светлината се получават цветовете, това изследва той тук. Обаче предварително той се спира при това, да проследи цвета като такъв в неговото развитие, да наблюдава, как той възниква по себе си, независимо от телата.
Едва в една отделна глава, тази за химическата теория на цветовете, той преминава към фиксираните, свързани с телата цветове.
Ако във физиологичната теория на цветовете се отговаря на въпроса: Как могат въобще да се явят цветове? , във физическата се отговаря на въпроса: Как въникват цветовете при външните условия? , а тук се отговаря на проблемата: Как светът на телата се явява като цветец? Така пристъпва Гьоте от разглеждането на цвета, като свойство на света на явленията, до самия този свят на явленията като явяващ се в това свойство. Той не спира тук, а разглежда накрая по-висшето отношение на света на цветните тела към душата в главата: сетивно-морално действие на цвета.
към текста >>
Той не спира тук, а разглежда накрая по-висшето отношение на света на цветните тела към душата в
глава
та: сетивно-морално действие на цвета.
Едва в една отделна глава, тази за химическата теория на цветовете, той преминава към фиксираните, свързани с телата цветове. Ако във физиологичната теория на цветовете се отговаря на въпроса: Как могат въобще да се явят цветове? , във физическата се отговаря на въпроса: Как въникват цветовете при външните условия? , а тук се отговаря на проблемата: Как светът на телата се явява като цветец? Така пристъпва Гьоте от разглеждането на цвета, като свойство на света на явленията, до самия този свят на явленията като явяващ се в това свойство.
Той не спира тук, а разглежда накрая по-висшето отношение на света на цветните тела към душата в главата: сетивно-морално действие на цвета.
Този е строгия, приключен път на една наука: От субекта като условие отново обратно към субекта като същество задоволяващо се във и със света. Кой не ще познае тук отново стремежът на епохата от субекта към обекта и от нова обратно в субекта -, който беше довел Хегеля до архитектониката на цялата негова система? В този смисъл Гьотевият "Очерк на една теория на цветовете" се явява като истинският главен негов труд по оптика. И двете части: "Приноси към оптиката" и "Елементи на теорията на цветовете" трябва да се считат като предварителни проучвания. "Разкрития на Нютоновата теория" е само един полемичен принос към неговата работа.
към текста >>
8.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
/*Заключителна
глава
в книгата на Рудолф Щайнер: "Загадки на философията", 7-мо издание, Щутгарт 1955 г./
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
/*Заключителна глава в книгата на Рудолф Щайнер: "Загадки на философията", 7-мо издание, Щутгарт 1955 г./
Който разглежда развитието на философските светогледи до нашето съвремие, на него могат да се разкрият в търсенето и стремежа на мислещите личности подтечния, които някакси не стигат до тяхното съзнание, а живеят инстинктивно. В тези течения действуват сили, които дават на идеите на мислителите насока, а често път и също и формата, върху която обаче техният изследващ духовен поглед не иска да се насочи непосредствено. Като тласкани от скрити сили, в които те обаче не искат да се впуснат, даже пред които отстъпват в уплаха: Така се явяват често пъти изложенията на тези мислители. Такива сили живеят в мислите на Дилтей, на Ойкен, на Коен. Това, което се твърди в света на тези мисли, е израз на познавателни сили, от които философите са наистина несъзнателно овладени, които обаче не намират никакво съзнателно разгръщане в техните идейни построения.
към текста >>
Това е едно убеждение, което оправдано се е развило от предпоставките, които бяха описани в
глава
та на тази книга "Светът като илюзия" и при описанието на мислите на Хамерлинг.
А щом вече откровенията на сетивата се прояви на собствената сила на душата: не трябва ли до още по-висока степен мисленето да бъде тази, която иска да добие представи върху една истинска действителност? Не е ли осъдено това мислене да създава образи на представите, които се коренят в характера на душевния живот, но които никога не могат да крият в себе си нещо, което гарантира с известна сигурност проникването до изворите на съществуването? Такива въпроси изникват навсякъде от по-новото развитие на философията. Докато хората вярват, че в света, който се разкрива чрез сетивата, е дадено нещо завършено, нещо почиващо на себе си, което трябва да бъде изследвано, за да бъде позната неговата вътрешна същина, те не ще могат да излязат от объркаността, която се получава чрез горепосочените въпроси. Човешката душа може да създаде своите познания само самотворчески в себе си.
Това е едно убеждение, което оправдано се е развило от предпоставките, които бяха описани в главата на тази книга "Светът като илюзия" и при описанието на мислите на Хамерлинг.
Но тогава, щом човек изповядва това убеждение, той не може да премине определена опасна пречка на познанието, освен като си представи: Светът на сетивата съдържа истинските основи на своето съществуване в себе си; и с това, което самата душа създава, той трябва някакси да изобразява нещо, което се намира вън от душата. Само едно познание може да изведе над тази опасна пречка, което схваща с духовното око, че всичко, което сетивата възприемат, не се представя чрез своята собствена същност като една завършена в себе си действителност, а като нещо незавършено, някакси като една половина действителност. Щом предположим, че във възприятията на сетивния свят имаме една пълна действителност пред себе си, ние никога не ще стигнем да намерим отговор на въпроса: какво имат да прибавят чрез познанието самотворческите произведения на душата към тази действителност? Ще трябва човек да остане при мнението на Кант: Човек трябва да счита своите познания като собствени произведения на своята душевна организация, а не като нещо, което му се разкрива като една истинска действителност. Щом действителността се намира устроена в нейната особеност вън от душата, тогава душата не може да произведе това, което отговаря на тази действителност, а само нещо, което изтича от нейната собствена организация.
към текста >>
И защо на обикновеното, а също и на привичното научно съзнание трябва да липсват средствата за разработката на тези въпроси, това трябваше да покаже от една страна тази заключителна
глава
.
Един от учителите на този светоглед е самата история на философията. Разглеждането на тази история показва, че ходът на философската работа напира към един светоглед, който не може да бъде постигнат в обикновеното съзнание. В описанията на представителните мислещи личности се показва в разнообразните форми, как философите са се опитвали да изследват себесъзнателния Аз от всички страни, със средствата на обикновеното съзнание. Едно теоретическо обяснение, защо тези средства трябва да дойдат до незадоволителни точки, не влиза в рамките на едно историческо изложение. Въпреки това историческите факти сами изразяват ясно, как обикновеното съзнание, проучено от всички страни, не може да стигне дотам, да реши въпроси, което то все пак трябва да постави.
И защо на обикновеното, а също и на привичното научно съзнание трябва да липсват средствата за разработката на тези въпроси, това трябваше да покаже от една страна тази заключителна глава.
От друга страна тя трябваше да изложи, накъде се стремят несъзнателно охарактеризираните светогледи. Ако от определена гледна точка тази последна глава не принадлежи вече на същинската история на философията, от друга гледна точка обаче тя ще се яви като оправдана, а именно от една такава, за която резултатите на тази книга са ясни. Защото тези резултати се състояха в това, че духовнонаучният светоглед се явява като желан, като изискан от по-новото философско течение, като един отговор на възникналите от него въпроси. Трябва да разгледаме това философско течение в отделни характерни точки, за да забележим това. В своята "Психология" Франц Брентано говори за това, как това течение е било отклонено от пътя, да третира по-дълбоките загадки на душевния живот.
към текста >>
Ако от определена гледна точка тази последна
глава
не принадлежи вече на същинската история на философията, от друга гледна точка обаче тя ще се яви като оправдана, а именно от една такава, за която резултатите на тази книга са ясни.
В описанията на представителните мислещи личности се показва в разнообразните форми, как философите са се опитвали да изследват себесъзнателния Аз от всички страни, със средствата на обикновеното съзнание. Едно теоретическо обяснение, защо тези средства трябва да дойдат до незадоволителни точки, не влиза в рамките на едно историческо изложение. Въпреки това историческите факти сами изразяват ясно, как обикновеното съзнание, проучено от всички страни, не може да стигне дотам, да реши въпроси, което то все пак трябва да постави. И защо на обикновеното, а също и на привичното научно съзнание трябва да липсват средствата за разработката на тези въпроси, това трябваше да покаже от една страна тази заключителна глава. От друга страна тя трябваше да изложи, накъде се стремят несъзнателно охарактеризираните светогледи.
Ако от определена гледна точка тази последна глава не принадлежи вече на същинската история на философията, от друга гледна точка обаче тя ще се яви като оправдана, а именно от една такава, за която резултатите на тази книга са ясни.
Защото тези резултати се състояха в това, че духовнонаучният светоглед се явява като желан, като изискан от по-новото философско течение, като един отговор на възникналите от него въпроси. Трябва да разгледаме това философско течение в отделни характерни точки, за да забележим това. В своята "Психология" Франц Брентано говори за това, как това течение е било отклонено от пътя, да третира по-дълбоките загадки на душевния живот. В неговата книга можем да прочетем: "Все пак, колкото и привидна да е от тази страна необходимостта от ограничението на изследваната област, тя все пак е може би не е повече от привидна. Дейвид Юм се е обявил на своето време с пълната решителност против метафизиците, които твърдят, че са намерили едно вещество /материя/ като носител на психическите състояния в себе си." Аз от моя страна, казва той, когато вникна достатъчно дълбоко в това, което наричам себе си, се сблъсквам винаги с едното или другото възприятие на горещо или студено, светлина или сянка, любов или омраза, страдание или удоволствие.
към текста >>
Това става ясно, когато посочените в настоящата
глава
психически упражнения се правят с успех.
Обаче това друго съзнание може да бъде открито само чрез вътрешната психическа работа, която се освобождава от тялото. Тази работа ни учи да познаем, че душата може да има съзнание и без посредничеството на тялото. Чрез тази работа душата намира в свръхсетивното виждане състоянието, в което тя се намира, когато е положила /съблякла/ тялото. И тя констатира, че през време когато носи тялото /въплътена е в тялото/, самото тяло е това, което затъмнява онова друго съзнание. С въплътяването във физическото тялото действа така силно върху душата, че тя не може да развие охарактеризираното съзнание /свръхсетивното съзнание/ в обикновения живот.
Това става ясно, когато посочените в настоящата глава психически упражнения се правят с успех.
Тогава душата трябва съзнателно да подтисне силите които, изхождайки от тялото, заличават свободното от тялото съзнание. Това заличаване /угасване/ не може да стане вече след разлагането на тялото. Следователно описаното друго съзнание е онова, което се запазва преминавайки през редуващите се съществувания на душата и в течение на чисто духовен живот между смъртта и раждането. И от тази гледна точка не се говори за някаква мъглива душевна субстанция, а се показва една представа подобна на естественонаучните идеи, как душата продължава да съществува затова, защото в един живот се подготвя зародиш но следващият, подобно на растителния зародиш в растението. В настоящия живот се намира основата на бъдещия.
към текста >>
Не може да се отрече, че в течение на развитието на възгледа за света се явяват повторно гледни точки, които са подобни на тези, които в тази заключителна
глава
са свързани с разглеждането на напредъка на философските стремежи.
Близко стои въпроса: трябва ли обикновеното, също и напълно научното познание да отрече себе си и да счита валидно за един светоглед само това, което му се подава от една област, която се намира вън от неговата? Но въпросът стои така, че изживяванията на охарактеризираното съзнание, различаващо се от обикновеното, са веднага ясни и за обикновеното съзнание, доколкото това последното само не си поставя пречки, като иска да се затвори само в собствената си област. Свръхсетивните истини могат да бъдат намерени само от онази душа, която се поставя в свръхсетивното. Веднъж намерени обаче, те могат да бъдат разбрани от обикновеното съзнание и при това напълно. Защото те се включват с пълната необходимост към познанията, които могат да се добият за сетивния свят.
Не може да се отрече, че в течение на развитието на възгледа за света се явяват повторно гледни точки, които са подобни на тези, които в тази заключителна глава са свързани с разглеждането на напредъка на философските стремежи.
Но в предидущите епохи те се явяват като странични пътища на философското търсене. Това философско търсене трябваше първо да извоюва всичко онова, което може да се счита като продължение на просветването на изживяванията на мисълта през гръцката епоха, за да посочи към пътя на свръхсетивното съзнание от своите собствени импулси, от чувствуването на това, което то самото може и може да постигне. В миналите времена пътят към едно такова съзнание беше така да се каже без философско оправдание; той не се изискваше от самата философия. Обаче съвременната философия го изисква чрез това, което в продължение на предидущото философско развитие е изпитала без него. Без него тя е стигнала дотам, да мисли духовното изследване в направления, които, следвани по естествен начин, се вливат в признанието на свръхсетивното съзнание.
към текста >>
Ето защо в началото на тази заключителна
глава
не бе показано, как душата говори върху свръхсетивното, когато тя застава на негова почва без друга предпоставка, а се постарахме да проследим философски такива направления, които се получават от най-новите светогледи.
Но в предидущите епохи те се явяват като странични пътища на философското търсене. Това философско търсене трябваше първо да извоюва всичко онова, което може да се счита като продължение на просветването на изживяванията на мисълта през гръцката епоха, за да посочи към пътя на свръхсетивното съзнание от своите собствени импулси, от чувствуването на това, което то самото може и може да постигне. В миналите времена пътят към едно такова съзнание беше така да се каже без философско оправдание; той не се изискваше от самата философия. Обаче съвременната философия го изисква чрез това, което в продължение на предидущото философско развитие е изпитала без него. Без него тя е стигнала дотам, да мисли духовното изследване в направления, които, следвани по естествен начин, се вливат в признанието на свръхсетивното съзнание.
Ето защо в началото на тази заключителна глава не бе показано, как душата говори върху свръхсетивното, когато тя застава на негова почва без друга предпоставка, а се постарахме да проследим философски такива направления, които се получават от най-новите светогледи.
И ние показахме как проследяването на тези направления чрез живеещата в самите тях душа довежда до признанието на свръхсетивната същност на душевното естество.
към текста >>
9.
20. КЪМ НАСТОЯЩЕТО ДЖОБНО ИЗДАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Настоящото джобно издание съдържа едно ново издание на специалното издание на всички уводи, по-нататък заключителната
глава
от книгата на Рудолф Щайнер "Загадки на философията": "Изглед към една антропософия представен в очерк" /написана в 1914 г.; последното издание на "Загадки на философията" Издателство Свободен Духовен Живот, Щутгарт 1955 г./
Те бяха поети от издателството на Администрацията на Рудолф Щайнеровото Наследство, Дорнах и могат още да се получат, докато т.2 и т.4 не са излезли вече от 1921 година насам. Едно специално издание на всички уводи, изготвено от самия Рудолф Щайнер, излезе първо в 1926 година в Дорнах. Рудолф Щайнер беше дал отчасти нови заглавия на главите. В прегледаните от него печатни коректурни листове той беше отбелязал по-нататък 36 места, на които искаше да напише още за бележки, но не можа да осъществи това намерение поради настъпилата му смърт на 30 март 1925 г. Събраните уводи излязоха в 1926 година под заглавието "Рудолф Щайнер, Гьотевите съчинения върху естествените науки." В 1949 година в издателството Новалис, Фрайбург, бе организирано едно патентно издание.
Настоящото джобно издание съдържа едно ново издание на специалното издание на всички уводи, по-нататък заключителната глава от книгата на Рудолф Щайнер "Загадки на философията": "Изглед към една антропософия представен в очерк" /написана в 1914 г.; последното издание на "Загадки на философията" Издателство Свободен Духовен Живот, Щутгарт 1955 г./
През време на работата върху Гьотевите съчинения върху естествените науки се роди също съчинението на Рудолф Щайнер "Основни линии на една теория познанието в Гьотевия светоглед /№ 1 от тази поредица джобни издания./
към текста >>
10.
06_а. НАУКАТА - А. МИСЛЕНЕ И ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Върху такива съждения почива вътрешното единство на нашето мислене, което разглежда в предидущата
глава
.
Нямото възприятие ни заговаря внезапно един разбираем език; ние познаваме, че понятието, което сме заченали, е онази търсена от нас същност на възприятието. Това, което е било извършено тук, е едно съждение. То е различно от онази форма на съждението, което свързва две понятия, без да държи сметка за възприятието. Когато казвам: Свободата е определението на едно същество из самото него, аз също съм произвел едно съждение. Членовете на това съждение са понятия, които нямам дадени във възприятието.
Върху такива съждения почива вътрешното единство на нашето мислене, което разглежда в предидущата глава.
Съждението, за което става дума тук, има като подлог едно възприятие, а като сказуемо едно понятие. Това определено животно, което имам пред мене е едно куче. В едно такова съждение едно възприятие е включено на едно определено място в моята мислителна система. Нека наречем едно такова съждение едно възприемателно съждение. Чрез възприемателното съждение познаваме, че определен сетивен предмет съвпада по своето същество с определено понятие.
към текста >>
11.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
В предидущата
глава
разбрахме, че неорганичната закономерност не е единственото съществуващата, а е само един специален случай от всички възможни закономерности въобще.
Но те забравиха възможността, че може би понятието на научността е много по-широко отколкото "обяснението на света според законите на физикалния свят". И днес още хората на науката не са проникнали до това познание. Вместо да проучат, на какво почива всъщност научността на неорганичните науки и след това да търсят един метод, който да приложат към живия свят, при спазването на изискванията добити вече в неорганичната наука, те просто обясняват като всемирни законите добити на една по-ниска степен на съществуването. Но преди всичко трябва да се проучи, на какво почива въобще научното мислене. Ние сторихме това в нашата студия.
В предидущата глава разбрахме, че неорганичната закономерност не е единственото съществуващата, а е само един специален случай от всички възможни закономерности въобще.
Методът на физиката е просто един особен случай на един всеобщ научен начин на изследване, при което се взема под внимание природата на разгледаните предмети, областта, на която тази наука принадлежи. Ако този метод се разпростре върху органическия свят, тогава се заличава специфичната природа на този свят. Вместо органичното да бъде изследвано според неговата природа, натрапва му се една чужда нему закономерност. По този начин, отричайки органичното, хората никога не ще го познаят. Един такъв научен подход повтаря просто на една по-висока степен това, което е добил на една по-ниска степен; и докато вярва, че поставя по-висшата форма на съществуването под установените по друг начин и на друго място закони, тази форма се изплъзва при усилията, които прави, понеже не знае да я запази и да се отнася към нея според нейната особеност.
към текста >>
12.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
И по-нататък, настроението, нужно за последното завършване на някои мои мисли от "Философия на свободата", което само споменавам в последната
глава
на тази книга, аз дължа на оживените беседи с моята високоценена приятелка Роза Майредер във Виена, чиито литературни работи, произтичащи от нейната тънка, благо- родна, художествена природа, трябва да се надявам да бъдат скоро издадени.
В заключение на този предговор аз не мога да се въздържа от една лична забележка. До сега аз съм излагал може философски възгледи винаги и с връзка с мирогледа на Гьоте, за пръв път бях въведен в този мироглед от дълбоко почитаемия мой учител Карл Юлиус Шрьос, който за мене стои така високо в областта на изучаването на Гьоте поради това, че неговият възглед винаги се издига зад пределите на частното към идеите. Надявам се с този труд да съм показал, че сградата на моите мисли представлява нещо цяло, обосновано в самото себе си, което не се нуждае да бъде извлечено от мирогледа на Гьоте. Моите мисли, както те са изложени тук и ще бъдат развити във "Философия на свободата" възникваха в продължение на много години. Аз изхождам само от дълбоко чувство на благодарност, когато казвам, че пълното с любов отношение, което срещнах в семейството Шпехт във Виена, когато имах обязаността да възпитавам децата на това семейство, представяше единствената желана среда за изработването на моите идеи.
И по-нататък, настроението, нужно за последното завършване на някои мои мисли от "Философия на свободата", което само споменавам в последната глава на тази книга, аз дължа на оживените беседи с моята високоценена приятелка Роза Майредер във Виена, чиито литературни работи, произтичащи от нейната тънка, благо- родна, художествена природа, трябва да се надявам да бъдат скоро издадени.
Написано във Виена в началото на декември 1891 г. Д-р Рудолф Щайнер.
към текста >>
13.
02. ОСНОВНИЯТ ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛЕН ВЪПРОС НА КАНТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Но никой не иска да твърди, че съдържанието на аксиомата е зависимо от тези предварителни съображения/1/ /* Дали ние така се отнасяме с нашите собствени теоретико-познавателни съображения, това ще покажем в ІV
глава
: Изходните точки на теорията на познанието./ Точно по същия начин и гносеологът в своите встъпителни забележки би трябвало да покаже пътя, как можем да стигнем до свободното от предпоставки начало; обаче самото съдържание на това начало трябва да бъда независимо от тези съображения.
Всъщност, такива чисто дидактически уговорки относно началото на науката за познанието е една необходимост за всеки гноселог. Но тази наука трябва във всеки случай да се ограничи с указанието, доколкото това начало на познанието, за което става дума, е действително начало; тя би трябвало да се състои напълно само от разбиращи се от само себе си аналитически положения и да не поставя никакви действителни, съдържателни твърдения, оказващи влияние върху съдържанието на по-нататъшните разсъждения, както това става у Канта. Гносеологът е длъжен също да покаже, че приетото от него начало е действително свободно от предпоставки. Но всичко това няма нищо общо със самата същина на това начало, намира се съвършено вън от него, не говори нищо от него. В началото на преподаването на математиката аз също трябва да убедя ученика в аксиоматическия характер на известни истини.
Но никой не иска да твърди, че съдържанието на аксиомата е зависимо от тези предварителни съображения/1/ /* Дали ние така се отнасяме с нашите собствени теоретико-познавателни съображения, това ще покажем в ІV глава: Изходните точки на теорията на познанието./ Точно по същия начин и гносеологът в своите встъпителни забележки би трябвало да покаже пътя, как можем да стигнем до свободното от предпоставки начало; обаче самото съдържание на това начало трябва да бъда независимо от тези съображения.
Във всеки случай от такова встъпление е далече този, който подобно на Кант поставя в началото твърдения със съвършено определен догматически характер.
към текста >>
14.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
По същество ние описахме едно наблюдение, когато в началото на тази
глава
представихме как мисленето се подклажда от един процес и как излиза извън рамките на даденото без негова намеса.
Мисълта ни за кон и обектът кон са две неща, които за нас се явяват поотделно. И този обект е достъпен за нас само чрез наблюдението. Както чрез самото съзерцаване на един кон ние не можем да си съставим понятие за него, така и чрез самото мислене не сме в състояние да създадем съответен обект. Във времето, наблюдението дори предхожда мисленето. Защото и мисленето трябва да познаем най-напред чрез наблюдение.
По същество ние описахме едно наблюдение, когато в началото на тази глава представихме как мисленето се подклажда от един процес и как излиза извън рамките на даденото без негова намеса.
Едва чрез наблюдение ние забелязваме всичко, което влиза в кръга на нашите преживявания. Съдържанието на усещания, възприятия и съзерцания, чувствата, волевите актове, съновиденията и образите на фантазията, представите, понятията и идеите, всички илюзии и халюцинации ни се дават чрез наблюдението. Като обект на наблюдение, мисленето обаче съществено се различава от всички останали неща. Наблюдението на една маса, на едно дърво настъпва у мен в момента, когато тези предмети се появят в кръгозора на моите преживявания. Но мисленето за тези предмети аз не наблюдавам паралелно.
към текста >>
15.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
„Издирваното значение на противостоящия ми само като моя представа свят или преходът от него като проста представа на познаващия субект към онова, което той освен това би могъл да бъде, никога не би могъл да бъде намерен, ако самият изследовател беше единствено чисто познаващият субект (крилата ангелска
глава
без тяло).
Всички тези същности спадат към една ограничена област на нашето наблюдение. Човешки ограничената личност възприемаме само от нас, а сила и материя - от външните неща. Що се отнася до волята, тя може да се счита само като израз на дейността на ограничената ни личност. Шопенхауер иска да избегне превръщането на „абстрактното" мислене в носител на единството на света и вместо това търси нещо, което непосредствено му се разкрива като нещо реално. Този философ смята, че ние никога няма да се доближим до света, ако го разглеждаме като външен свят.
„Издирваното значение на противостоящия ми само като моя представа свят или преходът от него като проста представа на познаващия субект към онова, което той освен това би могъл да бъде, никога не би могъл да бъде намерен, ако самият изследовател беше единствено чисто познаващият субект (крилата ангелска глава без тяло).
Той обаче е вкоренен във въпросния свят, в него именно намира себе си като индивид, тоест неговото познание, което е обуславящият носител на целия свят като представа, все пак изцяло е получено посредством едно тяло, чиито афекции - както бе показано - предлагат на ума изходната точка за съзерцаване на света. За чисто познаващия субект като такъв, това тяло е една представа като всяка друга, един обект сред много обекти: В този смисъл неговите движения и действия са му известни в еднаква степен, както промените на всички други съзерцавани обекти, и щяха да му бъдат еднакво чужди и непонятни, ако значението им не му се разкриваше по някакъв съвършенно друг начин... За субекта на познанието, който чрез своята тъждественост с тялото се явява като индивид, това тяло е дадено по два съвсем различни начина: веднъж като представа в разумно съзерцание, като обект сред много обекти и подчинен на техните закони; но в същото време и по съвсем друг начин, а именно като онова всекиму непосредствено известно нещо, означавано с думата воля. Всеки истински акт на неговата воля незабавно и неминуемо е също така движение на неговото тяло: Той не може действително да иска акта, без едновременно да забелязва, че същият се явява като движение на тялото. Волевият акт и действието на тялото не са две обективно опознати различни състояния, свързани чрез причинна връзка, те не се отнасят като причина и следствие, а са едно и също, само че дадени по два съвсем различни начина: веднъж съвсем непосредствено, и втори път съзерцателно за ума." Чрез тези свои разсъждения Шопенхауер се смята в правото си да вижда в човешкото тяло „обективността" на волята. По негово мнение в действията на тялото той непосредствено чувства някаква реалност и конкретно нещото само за себе си.
към текста >>
16.
10. РЕАЛНОСТТА НА СВОБОДАТА - ФАКТОРИТЕ НА ЖИВОТА
GA_4 Философия на свободата
Като метафизически реализъм философията на волята попада под изразената в предходната
глава
критика, която трябва да обори противоречивия момент във всеки метафизически реализъм и да признае, че волята само дотолкова е общ всемирен процес, доколкото идейно се отнася към останалия свят.
В сравнение с изконния наивен реализъм те допускат и непоследователността, че превръщат една определена форма на възприемането (чувстването, респ. волята) в единствено познавателно средство на битието, след като това е възможно само ако се придържат въобще към принципа, че реално е възприеманото. Следователно еднаква познавателна стойност те би трябвало да припишат и на външното възприемане. Философията на волята се превръща в метафизически реализъм, когато пренася волята и в онези сфери на битието, в които нейното пряко изживяване не е възможно, както в собствения субект. Тази философия хипотетично приема един принцип извън субекта, според който субективното изживяване е единственият критерий за реалност.
Като метафизически реализъм философията на волята попада под изразената в предходната глава критика, която трябва да обори противоречивия момент във всеки метафизически реализъм и да признае, че волята само дотолкова е общ всемирен процес, доколкото идейно се отнася към останалия свят.
ДОБАВКА КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ (1918 г.). Трудността да се обхване същността на мисленето чрез наблюдение се крие в това, че тази същност твърде лесно се изплъзва на съзерцаващата душа, щом тя понечи да я насочи в руслото на своето внимание. На разположение й остава само мъртвата абстракция, тленните останки на живото мислене. При взиране само в тази абстракция човек лесно ще изпита подтик да навлезе в „изпълнената с живот" стихия на мистиката на чувството или пък на философията на волята. Странно ще му се струва, ако някой държи да обхване същността на действителността „чисто мисловно".
към текста >>
17.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Обосноваването на тази необходимост предоставяме на налагащия нравственото подчинение, тоест на нравствения авторитет, който признаваме (
глава
на семейството, държава, обществени порядки, престиж на църквата, божието откровение).
Според разбирането си за добро в живота (охолство, надежда за благополучие, избавяне от различни беди и т.н.) той ще определя съдържанието на егоистичните си стремежи. Като друг мотив по-нататък трябва да се разглежда чисто понятийното съдържание на едно действие. В отличие от представата за собственото удоволствие, това съдържание е свързано не само с отделното действие, но и с обосноваването на едно действие, посредством система от нравствени принципи. Под формата на абстрактни понятия тези морални принципи могат да регулират нравствения живот, без индивидът да се интересува за произхода на понятията. В случая ние просто усещаме подчинението си на нравственото понятие, което витае над нашите действия като повеля, като нравствена необходимост.
Обосноваването на тази необходимост предоставяме на налагащия нравственото подчинение, тоест на нравствения авторитет, който признаваме (глава на семейството, държава, обществени порядки, престиж на църквата, божието откровение).
Особена форма на тези нравствени принципи имаме, когато повелята се проявява не чрез външен авторитет, а вътре в самите нас (нравствена автономия). Тогава вътре в самите себе си ние долавяме гласа, на който трябва да се подчиняваме. Израз на този глас е съвестта. Нравствен напредък е налице, когато в мотив за своите действия човекът превръща не просто повелята на един външен или на вътрешния авторитет, а когато се стреми да прозре причината, поради която някаква максима за действията трябва да функционира в него като мотив. Този напредък се състои в прехода от авторитарния морал към действуване от нравствено прозрение.
към текста >>
18.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
207 и сл.)*/* Относно начина, по който тук се говори за „материализъм", и основанието за това сравни втората добавка в края на тази
глава
.
В такъв случай съзнанието за свободата може да бъде само илюзия. Защото, докато аз се смятам за творец на моето действие, у мен действат съставящата ме материя и нейните движещи процеси. Мисля си, че съм свободен, но всички мои действия фактически са плод на материалните процеси, лежащи в основата на телесния и духовния ми организъм. Според този възглед ние имаме чувството за свобода само защото не познаваме принуждаващите ни мотиви. „Тук отново трябва да подчертаем, че това чувство за свобода се основава на отсъствието на външни принуждаващи мотиви... Нашите действия, както и нашето мислене, са породени от необходимост" (Цийен, Ръководство по физиологическа психология, стр.
207 и сл.)*/* Относно начина, по който тук се говори за „материализъм", и основанието за това сравни втората добавка в края на тази глава.
- Б. а./ Друга възможност е тази, някой да вижда в една духовна същност, абсолютното извън човека, криещо се зад явленията. Тогава той ще търси и подтика към действията в една такава духовна сила. Откриваемите в неговия разум нравствени принципи той ще разглежда като еманация на тази същност сама по себе си, която има свои специални намерения спрямо човека. На дуалиста от това направление нравствените закони му изглеждат като продиктувани от абсолютното, а чрез своя разум човекът просто трябва да изследва и изпълнява тези решения на абсолютната същност.
към текста >>
19.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Усещането на други хора, когато през
глава
та им минават мисли за вина, угризение на съвестта, отвъден живот, блаженство, родина, действа върху Ницше неприятно.
Ницше не е месия и основател на религия. Затова той може да желае приятели на своите възгледи, но привърженици на своето учение, отказващи се от собствената си личност, за да открият неговата, не иска. В личността на Ницше живеят инстинкти11, противоречащи на представите на неговите съвременници. Той се отвръща с инстинктивна антипатия от най-важните културни идеи на онези, в чиято среда се е развивал, но не по начин, по който човек отхвърля едно твърдение, в което е открил логическо противоречие, а както се отвръща от един цвят, който му причинява болка в очите. Антипатията е плод на непосредствено чувство, въобще не става въпрос за съзнателно обмисляне.
Усещането на други хора, когато през главата им минават мисли за вина, угризение на съвестта, отвъден живот, блаженство, родина, действа върху Ницше неприятно.
Инстинктивният начин на противопоставяне срещу изброените представи отличава Ницше от така наречените съвременни „свободомислещи“. Същите знаят всички възражения на здравия разум срещу „старите заблуждаващи представи“, но колко рядко ще се намери някой да каже, че неговите инстинкти не зависят от тях? Тъкмо инстинктите си правят лоши шеги със съвременните свободомислещи. Мисленето приема от традиционните идеи един независим характер, но инстинктите не могат да се напаснат с този променен характер на разбирането. Тези „свободомислещи“ поставят някакво понятие от модерната наука на мястото на една по-стара представа, но те говорят за него така, че човек разбира как разумът върви по друг път от този на инстинктите.
към текста >>
20.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„На една нова гордост ме научи моят Аз, на нея уча хората: повече да не заравят
глава
в пясъка на небесните неща, а свободно да носят тази земна
глава
, която твори смисъла на земята!
„Ах, братя мои, този бог, когото аз създадох, беше човешко дело и човешко безумие като всички богове! “31 Заратустра се е научил да използва сетивата си и да разглежда света. И е станал доволен от света, мислите му вече не витаят в отвъдното. Сляп е бил някога и не е можел да вижда света, защото е търсил своето благо извън света. Но Заратустра се е научил да вижда и е познал, че светът има смисъл в самия себе си.
„На една нова гордост ме научи моят Аз, на нея уча хората: повече да не заравят глава в пясъка на небесните неща, а свободно да носят тази земна глава, която твори смисъла на земята!
“32 15. Идеалистите са разделили човека на тяло и душа, разделили са битието на идея и реалност. Те са придали на душата, духа и идеята особена стойност, за да могат така повече да презрат реалността и тялото. Заратустра обаче казва: само една реалност, само едно тяло има, а душата е нещо притурено към тялото, идеята е само нещо притурено към реалността.
към текста >>
Това приемане и неговият Аз, и неговото Мен, и неговото На мен, и неговото Мое са били негово отричане и падение... защото всичко, което се смята за добро или трябва да се нарече добро, не принадлежи на никого, освен на вечното истинско добро, което е самият Бог, и който го мисли за свое, върши несправедливост и е срещу самия Бог.“ („Немска теология“, 4
глава
, трето издание, превод на Пфайфер.)
Книгата говори, както и вярата и истината: греховете не са нищо друго освен отвръщане на творението от непреходното добро към преходното. То се отвръща от съвършенството към разделението и несъвършенството и главно към самото себе си. Сега забележете. Когато творението приеме нещо добро, като съществуване, живот, наука, познание, имущество, или нещо, което може да се нарече добро, и мисли, че е добро или че е негово или че му принадлежи, или че произлиза от него, така то се отрича от себе си. Какво друго е направил дяволът или в какво се състои неговото падение и отричане, освен във факта да приеме, че той също е нещо и че това нещо е негово и че на него му принадлежи също нещо?
Това приемане и неговият Аз, и неговото Мен, и неговото На мен, и неговото Мое са били негово отричане и падение... защото всичко, което се смята за добро или трябва да се нарече добро, не принадлежи на никого, освен на вечното истинско добро, което е самият Бог, и който го мисли за свое, върши несправедливост и е срещу самия Бог.“ („Немска теология“, 4 глава, трето издание, превод на Пфайфер.)
Тези изречения изразяват възгледа на всеки проповедник. Те изразяват истинския характер на проповедничеството. И този характер е противоположността на това, което Ницше означава като стойностно и достойно в живота. Стойностният тип човек иска всичко, което той е, само чрез самия себе си. Той иска всичко, което смята и нарича добро, да не принадлежи на никого, освен на самия него.
към текста >>
Защото толкова други мисли минават през
глава
та ми в същото време... Забелязали ли сте, че музиката освобождава духа, че дава криле на мисълта, че прави човека повече философ, повече музикант?
Може ли изобщо да се чуе нещо по-добро? Аз заравям уши под тази музика, чувам нейната причина. Струва ми се, че изживявам нейното възникване. Треперя пред опасности, които съпровождат някое рисковано дело, наслаждавам се на щастливи състояния, за които Бизе не е отговорен. И странно, всъщност не мисля за това, или не знам колко много мисля за това.
Защото толкова други мисли минават през главата ми в същото време... Забелязали ли сте, че музиката освобождава духа, че дава криле на мисълта, че прави човека повече философ, повече музикант?
Сивото небе на абстракцията е просветлено като от светкавици. Светлината е достатъчна за всеки филигран на нещата. Големите проблеми стават разбираеми. Светът се вижда като от връх. Дефинирах философския патос.
към текста >>
21.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Такива въпроси, разбира се, могат да възникнат и в една логична
глава
.
„Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани дела, онази известна истинност, за която всички философи досега са говорили с почитание - какви въпроси вече ни постави тази воля за истина? Какви странни, объркващи, съмнителни въпроси? Това вече е дълга история. И изглежда така, сякаш едва започва... В случай, че искаме истината, защо не по-добре неистината? “
Такива въпроси, разбира се, могат да възникнат и в една логична глава.
Теорията на познанието се занимава с тези въпроси. Един истински мислител обаче, след като в него възникнат подобни въпроси, пристъпва към изследването на изворите на човешкото познание. За него започва свят на определени философски проблеми. Всичко това не се случва с Ницше. Към тези въпроси той изобщо не пристъпва с отношение, което има нещо общо с логиката.
към текста >>
Едва последната
глава
носи нещо положително: „Дионис, философия на вечното възвръщане.“ (Ницше, Съчинения, Том VIII) В тази позитивна част обаче той не е успял да постигне някакво значително съдържание.
Това би била победата, за която днес жадувам - с това беше ликвидирано християнството! “ (Ницше, Съчинения, Том VIII) Как инстинктът за разрушение при Ницше надделява над този за градеж, е показано в диспозицията на последната му творба „Преоценка на всички ценности“. Три четвърти от нея трябва да са чисто негативни изложения. Той иска да предложи едно унищожение на християнството под заглавие „Антихрист“, друго унищожение на досегашната философия, която нарича „нихилистично движение“, под надслов „Свободният дух“, и трето унищожение на досегашните морални понятия, наречено „Неморалистът“. Той нарича тези морални понятия „най-фаталния вид невежество“.
Едва последната глава носи нещо положително: „Дионис, философия на вечното възвръщане.“ (Ницше, Съчинения, Том VIII) В тази позитивна част обаче той не е успял да постигне някакво значително съдържание.
Ницше не се страхува от най-коварните противоречия, когато става въпрос да се руши някоя идейна насока или културно явление. Когато през 1888 г. си поставя задачата да представи в „Антихрист“ вредата от християнството, той го противопоставя на по-старите културни явления. „Цялата работа на античната култура е била напразна. Нямам думи да изразя чувството си за нещо толкова величествено... Всички предпоставки за една научна култура, всички научни методи са били налице.
към текста >>
22.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Каквото мнозина от съвременниците му преживяват само с
глава
та, за него се превръща в лично сърдечно преживяване.
Но също се разкри защо той е трябвало да странства толкова самотен. Природата на същността му го води към висини на духовен живот. Той крачи натам като човек, който се интересува само от същественото в човешкото развитие. Но това съществено го докосва така, както други хора са докосвани от най-интимното в душите им. Както само изцяло лични преживявания обременяват душевността на други, така непосредствено, решаващо през душата му преминават големите културни въпроси, огромните познавателни нужди на времето му.
Каквото мнозина от съвременниците му преживяват само с главата, за него се превръща в лично сърдечно преживяване.
Гръцката култура, възгледът на Шопенхауер, музикалната драма на Вагнер, знанията на по-новите естествени науки при него освобождават чувства, толкова лични, толкова дълбоки, колкото при други са изживяванията на една силна любовна страст. Каквото цялата епоха изживява като надежди и съмнения, като изкушения и радости от познанието, Ницше го изживява на самотна висина по свой особен начин. Той не открива нови идеи, но изстрадва идеите и им се радва по начин, който е различен от този на съвременниците му. Те са натоварени със задачата да изнамират идеи, пред него възниква трудният въпрос как да се живее с тези идеи. Образованието му го прави филолог.
към текста >>
23.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Р Щайнер, Моят жизнен път,
глава
18, Събр.
Тя основава „Архива на Ницше“ в Наумбург (от 1896 г. във Ваймар), пише тритомна биография за своя брат и издава повечето му творби и писма. Честолюбивата сестра е отговорна за многобройните подправяния и фалшификации, свързани с героичния култ към Ницше, и за съставянето на книгата Воля за власт, която се появява между 1901 и 1906 г. Размерът на биографичните и редакторските подправяния се разкриват след смъртта й (1935), както и след Втората световна война. 6. преживените часове в „Архива на Ницше“ в Наумбург: вж.
Р Щайнер, Моят жизнен път, глава 18, Събр.
съч. 28. 7. приятел на загадките: Раждането на трагедията от духа на музиката. Предговор към второто издание: Опит за самокритика. 8. не среща никого: Утринна заря, Предговор. 9. „Спадам към онези читатели (на Шопенхауер),.,“: Несвоевременни размишления, Трета част, Шопенхауер като възпитател.
към текста >>
39. „Причината, че творбата...“: Артур Шопенхаауер, Светът като воля и представа, Втори том,
Глава
30.
36. „ че едно средство на израза...“: Рихард Вагнер, Опера и драма (1851) в Събрани съчинения на Рихард Вагнер, 3 том, Лайпциг, (5 издание), Въведение, стр. 231. 37. „учението на Шопенхауер за музиката...“: Артур Шопенхауер, Светът като воля и представа, Първи том, Трета книга. Събрани съчинения, изд. от Рудолф Щайнер, Щутгарт, Трети том, стр. 108. 38. „така са били всички творци...“: Към генеалогията на морала, Трета част.
39. „Причината, че творбата...“: Артур Шопенхаауер, Светът като воля и представа, Втори том, Глава 30.
Събрани съчинения, изд. от Рудолф Щайнер, Щутгарт, Пети том, стр. 210. 40. „Когато обаче външен повод...“: пак там. Трети том, стр. 37. 41. „което е направил един истински зрител...“: Към генеалогията на морала, Трета част.
към текста >>
Хегел, Лекции за естетиката,
Глава
I, Понятие за красивото.
62. „Животът в същността си...“: Отвъд доброто и злото, § 259. 63. „Не искате да водите съдбата...“: Тъй рече Заратустра, Трета част, За стари и нови скрижали. 64. „в долината...“: Тъй рече Заратустра, Четвърта и последна част, За ливия човек. 65. „Дори Гьоте не е свободен...“: Заключителните думи на Фауст преди смъртта си, Фауст II, Пето действие, Дворец, стихове 11559-11586. 66. „А Хегел нарича красивото...“: Г.
Хегел, Лекции за естетиката, Глава I, Понятие за красивото.
67. „взор се възбужда от всичко...“: Залезът на кумирите. 68. „Макс Щирнер (1806-1856), философ, автор на книгата Индивидуалността и нейната собственост (1845), считана за основна творба на индивидуалния анархизъм. 69. „Предхристиянското и християнското време...“: Макс Щирнер, Индивидуалността и нейната собственост, Лайпциг, Reclam (1893), стр. 56. 70. „Тримата цигани“: стихотворение от Николаус Ленау. ТРИМАТА ЦИГАНИ
към текста >>
Рудолф Щайнер, Моят жизнен път,
глава
XVIII.
78. „учение за „вечното възвръщане“: Веселата наука и Тъй рече Заратустра, Трета част, Оздравяващият. 79. „В Дюринговия „Курс по философия“: Ойген Дюринг (1833-1921), философ и националикономист в Берлин, писател на свободна практика; вж. Рудолф Щайнер, Загадките на философията, Събр. съч. 18. Курс по философия от Дюринг, Лайпциг, 1875. Вж.
Рудолф Щайнер, Моят жизнен път, глава XVIII.
80. Теодор Циен (1862-1950), философ, медик, психиатър, лекуващ лекар на Ницше в Йенската психиатрична клиника. Ръководство за физиологична психология в 15 лекции, 5. издание, Йена, 1900. За Циен вж. Р Щайнер, За душевните загадки, Събр.
към текста >>
24.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
И не са две идеи, едната в
глава
та на Платон, другата в моята; но в един по-висш смисъл
глава
та на Платон и моята
глава
се проникват; проникват се всички глави, които схващат същата една идея; и тази идея съществува само веднъж като единствена.
И върху този факт не може да се спори с този, който няма никаква опитност за него. Той постоянно ще твърди: Платон и ти сте две неща. Че тази двойственост, че всяка множественост се новоражда като единство в оживяването на най-висшата степен на познанието: Това не може да се докаже, то трябва да се изпита. Колкото и парадоксално да звучи, но истина е: Идеята, която Платон си представя, и същата идея, която аз си представям, не са две идеи. Това е една и съща идея.
И не са две идеи, едната в главата на Платон, другата в моята; но в един по-висш смисъл главата на Платон и моята глава се проникват; проникват се всички глави, които схващат същата една идея; и тази идея съществува само веднъж като единствена.
Тя съществува; и главите се пренасят всички на едно и също място, за да имат в себе си тази идея. Преобразуването, което се произвежда в цялото същество на човека, когато той гледа нещата, е показано с прекрасни думи в индийската поема "Бхагават Гита", поради което Вилхелм фон Хумболдт казваше за нея, че е признателен на своята съдба, защото го е оставила да живее достатъчно дълго, докато е станал в състояние да се запознае с тази творба. Вътрешната светлина говори в тази поема: "Един вечен лъч от мене, който е добил едно особено съществуване в света на личния живот, привлича към себе си петте сетива и индивидуалната душа, които принадлежат на природата. Когато лъчезарният дух се въплъщава в пространство и време, или когато се обезплътява, той обхваща нещата и ги взема със себе си, както полъхът на вятъра обхваща благоуханията на цветята и ги отнася със себе си. Вътрешната светлина владее ухото, чувството, вкуса и обонянието, както и сърдечността; тя завързва връзката между себе си и сетивните неща.
към текста >>
25.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
"защото в което създание трябва да бъде познато това съвършено, в него създадеността, сътвореността, азовостта, себичността и тем подобни трябва да се изгубят, да изчезнат, да се унищожат." /І.
глава
от Съчинението на Франкфуртиеца/.
Казвам; когато, доколкото е възможно, то е познато, чувствано, вкусвано в душата; защото недостатъкът се крие изцяло в нас, а не в него. Защото както слънцето осветява целия свят и е близо до едното както и до другото, но слепият не го вижда, така е и тук. Недъгът не трябва да се търси в слънцето, а в слепия.... Ако моето око трябва да вижда нещо, то трябва да бъде пречистено от всички други неща.... Но някой може да каже: Понеже то е непознаваемо и не разбираемо от всички създания, а душата е само едно създание, как може то тогава да бъде познато в душата? Отговор: Затова се казва, че създанието трябва да бъде познато като създание." Това значи, че всяко създание трябва да бъде наблюдавано и считано като нещо създадено и сътворено, поради което е невъзможно да се познаем като Азовост и като Себичност.
"защото в което създание трябва да бъде познато това съвършено, в него създадеността, сътвореността, азовостта, себичността и тем подобни трябва да се изгубят, да изчезнат, да се унищожат." /І.глава от Съчинението на Франкфуртиеца/.
Следователно душата трябва да гледа в себе си и там тя намира своята азовост, своята себичност. Ако остане само тук, тя се отделя от Съвършеното. Ако гледа на своята азовост като на нещо подарено и ако я унищожи в себе си, тогава тя бива обхваната от потока на Всемирния живот, на Съвършенството. "когато създанието си приписва нещо добро, като същност, живот, знание, познание, могъщество, накратко всичко онова, което можем да наречем добро, и мисли, че тя е това или че то е нейно или и принадлежи или че е от нея: Колкото пъти това стане, тя се отклонява." "Сътворената душа на човека има две очи. Едното е възможността да вижда във вечността; другото, да вижда във времето и в създанието." "Следователно човекът би трябва да стои и да бъде свободен без самия себе се, т.е.
към текста >>
Подобни, сиреч би трябвало да търси и мисли себе си и своето толкова малко във всички неща, като че не би бил той; следователно би трябвало да счита себе си за толкова малко, като че не би съществувал и като че някой друг върши неговите дела"./15та
глава
/.
Ако остане само тук, тя се отделя от Съвършеното. Ако гледа на своята азовост като на нещо подарено и ако я унищожи в себе си, тогава тя бива обхваната от потока на Всемирния живот, на Съвършенството. "когато създанието си приписва нещо добро, като същност, живот, знание, познание, могъщество, накратко всичко онова, което можем да наречем добро, и мисли, че тя е това или че то е нейно или и принадлежи или че е от нея: Колкото пъти това стане, тя се отклонява." "Сътворената душа на човека има две очи. Едното е възможността да вижда във вечността; другото, да вижда във времето и в създанието." "Следователно човекът би трябва да стои и да бъде свободен без самия себе се, т.е. Без себичност, без азовост, мое, на мене, мене и др.
Подобни, сиреч би трябвало да търси и мисли себе си и своето толкова малко във всички неща, като че не би бил той; следователно би трябвало да счита себе си за толкова малко, като че не би съществувал и като че някой друг върши неговите дела"./15та глава/.
И при автора на тези изречения трябва да държи сметка, че съдържанието на неговите представи, на което дава насока чрез своите по-висши идеи и чувства, е съдържание на един вярващ свещеник в смисъла на неговата епоха. Тук не става въпрос за това съдържание на представите, а за насоката, не за мислите, а за духовната особеност. Който не живее като него в християнски догми, а в представи на естествената наука, то и предава на своите изречения други мисли; но с тези други мисли той сочи към същото направление. А това направление е онова, което води до побеждаването на себичността чрез самата тази себичност. В Аза на човека просиява най-висшата светлина.
към текста >>
с неговата себичност." /24та
глава
/.
Но тази светлина дава на неговия свят от представи истинския отблясък само тогава, когато той забелязва, че това не е неговата собствена светлина, а всеобщата мирова Светлина. Ето защо не съществува познание по-важно от себепознанието; и не съществува никакво друго познание, което да изведе човека така съвършено над самия него. Когато "Азът" правилно познава себе си, това не е вече никакъв "Аз". Авторът изразява във въпросното съчинение това така: "защото качеството на Бога е да бъде съблечен от това и онова, да бъде без себичност и азовост; а естество и качество на създанието е то да търси себе си и своето, и "това" и "онова" и да го иска; и във всичко, което върши или изоставя, то иска да получи това, което му липсва и му е нужно. А там където създанието или човекът изгубва своята особеност, своята себичност и самия себе си и излиза из себе си, там бог се съединява с това, което е негово, т.е.
с неговата себичност." /24та глава/.
От един възглед относно неговия "Аз", който му представя този Аз като негова същност, човекът се издига до един такъв, който му по казва този Аз само като орган, в който действа Мировото същество. В кръга на представите изложени в посоченото съчинение това означава: "Когато човек може да стигне дотам, че да чувства себе си принадлежащ на Бога, както ръката принадлежи на човека, той трябва да се задоволи с това и да не търси по-нататък." /54та глава/. Това не ще означава, че човек трябва да спре в определена точка на неговото развитие, но, когато е стигнал толкова далеч, той не трябва по-нататък, в смисъла на горните думи, да прави изследвания относно значението на ръката, а да използва ръката, за да служи тя на тялото, на което принадлежи. Майнрих Сузо и Йоханес Руисбрьок притежаваха едно устройство на Духа, което бихме могли да наречем гениалност на сърцето. Тяхното чувство е привлечено от нещо инстинктивно в онази посока, където чувствата на Екхарт и на Таулер са доведени чрез един по-висш живот на представите.
към текста >>
В кръга на представите изложени в посоченото съчинение това означава: "Когато човек може да стигне дотам, че да чувства себе си принадлежащ на Бога, както ръката принадлежи на човека, той трябва да се задоволи с това и да не търси по-нататък." /54та
глава
/.
Когато "Азът" правилно познава себе си, това не е вече никакъв "Аз". Авторът изразява във въпросното съчинение това така: "защото качеството на Бога е да бъде съблечен от това и онова, да бъде без себичност и азовост; а естество и качество на създанието е то да търси себе си и своето, и "това" и "онова" и да го иска; и във всичко, което върши или изоставя, то иска да получи това, което му липсва и му е нужно. А там където създанието или човекът изгубва своята особеност, своята себичност и самия себе си и излиза из себе си, там бог се съединява с това, което е негово, т.е. с неговата себичност." /24та глава/. От един възглед относно неговия "Аз", който му представя този Аз като негова същност, човекът се издига до един такъв, който му по казва този Аз само като орган, в който действа Мировото същество.
В кръга на представите изложени в посоченото съчинение това означава: "Когато човек може да стигне дотам, че да чувства себе си принадлежащ на Бога, както ръката принадлежи на човека, той трябва да се задоволи с това и да не търси по-нататък." /54та глава/.
Това не ще означава, че човек трябва да спре в определена точка на неговото развитие, но, когато е стигнал толкова далеч, той не трябва по-нататък, в смисъла на горните думи, да прави изследвания относно значението на ръката, а да използва ръката, за да служи тя на тялото, на което принадлежи. Майнрих Сузо и Йоханес Руисбрьок притежаваха едно устройство на Духа, което бихме могли да наречем гениалност на сърцето. Тяхното чувство е привлечено от нещо инстинктивно в онази посока, където чувствата на Екхарт и на Таулер са доведени чрез един по-висш живот на представите. Пламенно се обръща сърцето на Сузо към едно Първично същество, което обгръща както отделния човек така и целия свят и в което, забравяйки себе си, той иска да се влее, както капка вода във великия океан. Той говори за този свой копнеж към Всемирното същество не като за нещо, което иска да обгърне с мисли; той говори като за едно естествено влечение, което опиянява неговата душа за унищожаване на нейното отделно съществуване и за възкръсването и във всемирната дейност на безграничното същество.
към текста >>
26.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Когато е ударено или натиснато, когато през
глава
та преминава електрически ток, окото има едно светлинно усещане.
На основата на тези съзерцания определени възгледи, които естествената наука е развила през 19-ия век, се явяват вече в тяхната истинска светлина. Представителите на тези възгледи си казват: Ние чуваме, виждаме и пипаме нещата на телесния свят чрез сетивата. Например окото ни доставя едно светлинно явление, един цвят. Ние казваме, че едно тяло излъчва червена светлина, когато с помощта на нашето око имаме усещането на "червено". Но окото ни доставя едно такова усещане и в други случаи.
Когато е ударено или натиснато, когато през главата преминава електрически ток, окото има едно светлинно усещане.
Следователно и в случаите, в които усещаме, че едно тяло свети в определен цвят, в тялото може да става нещо, което няма никакво подобие с цвета. Каквото и да става навън в пространството; ако този процес е в състояние да направи едно впечатление на окото, в мене се ражда едно усещане на светлина. Следователно това, което усещаме, се ражда в нас, понеже нашите органи са устроени така или иначе. Нова, което става вън в пространството, то остава вън от нас; ние познаваме само действията, които външните процеси произвеждат в нас. Херман Хелмхолц /1821 -1894 г./ е изразил много ясно тази мисъл.
към текста >>
27.
ГЛЕДИЩА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Той няма да се стреми да разбере строежа на човешкия мозък като вземе една част от
глава
та и изследва как действува върху нея някоя основа, а не се запита, как този мозък се е развил в хода на еволюцията, засягаща органите на по-низши животни.
Би ли могъл Лиел да опише развитието на Земната повърхност, ако не би изследвал земните пластове и тяхното съдържание, но вместо това би проучил безброй камъни относно техните химически свойства? Нека действително вървим по следите на тези изследователи, които се издигат като величествени образи сред новото развитие на науката. Тогава ние ще постъпим по същия начин във висшите области на духовния живот, както са постъпилите в наблюдението на природния свят. И тогава няма да вярваме, че сме разбрали същността на божествената трагедия „Хамлет", когато казваме: Един чуден химически процес е превърнал известно количество храна в тази трагедия. Ние няма да вярваме, както и един естествоизпитател не може сериозно да вярва, че е разбрал задачата на топлината в Земното развитие, ако е изследвал нейното действие върху сярата в химическата реторта.
Той няма да се стреми да разбере строежа на човешкия мозък като вземе една част от главата и изследва как действува върху нея някоя основа, а не се запита, как този мозък се е развил в хода на еволюцията, засягаща органите на по-низши животни.
Следователно, вярно е, че този, който изследва същността на Духа може само да се учи от естествената наука. Той трябва действително да постъпва така, както постъпва тя. Само че не трябва да се заблуждава в това, което отделни представители на естествената наука искат да му предпишат. Той трябва да прави изследвания в духовната област, както те правят такива във физическата, но той няма нужда да приема мненията, които те, заблудени в своята мисъл, имат за духовния свят, като си го представят по чисто физичен начин. Човек работи в смисъла на естествената наука, само тогава, когато разглежда духовното развитие на човека също така безпристрастно, както естествоизпитателят наблюдава физическия свят.
към текста >>
28.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Един глас му обръща вниманието върху един шести убиец, който иска да му отреже
глава
та със своя меч.
Той чува един глас, който му заповядва да храни и да къпе от време на вре ме четирите змии. Човекът побягва от страх пред четирите змии. Той отново чува един глас. Този глас му обръща внимание, че след него идват петима убийци. Отново човекът побягва.
Един глас му обръща вниманието върху един шести убиец, който иска да му отреже главата със своя меч.
Човекът отново побягва и стига до едно напуснато село, в което няма нито един жител. Отново чува глас, които му казва, че скоро разбойници ще оберат селото. Тогава човекът побягва и стига до една голяма река. На отсамния бряг той не се чувствува в сигурност. От сламки, клони и листа той си изплита един кош и преплува на другия бряг.
към текста >>
По-нататък той убива девето
глава
та Хидра от Лерна.
Като мист той може да победи смъртта. Херкулес преодолява опасностите на ада като мист. Това ни дава право да тълкуваме и другите негови дела като вътрешни степени от развитието на душата. Той побеждава Немейския лъв и го довежда в Микена. Това означава: той става господар на чисто физическата сила в човека, той оковава тази сила.
По-нататък той убива деветоглавата Хидра от Лерна.
Той я побеждава с горящи главни и потопява стрелите си в нейната жлъчка, така щото те стават безпогрешни. Това означава, че той побеждава низшата наука, знанието на сетивата чрез огъня на Духа и от това, което придобива от низшето знание, той взема силата, с помощта на която може да вижда низшето в такава светлина, каквато е свойствена на духовното око. Херкулес хваща сърната на Артемида, Богинята на лова. Това, което свободната природа може да предложи на човешката душа, него улавя Херкулес. По същия начин могат да бъдат изтълкувани и другите подвизи на Херкулес.
към текста >>
29.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
Вземайки за вярно нашето горно предположение, Исус поискал още веднъж да види този, когото обичал и когато отместили надгробния камък, Лазар излязъл вън в своята плащеница и с
глава
, увита в саван.
Този отвор се затварял с огромен камък. Марта и Мария побързали да посрещнат Исус още преди той да е стъпил във Витания и го завели на гроба. Вълнението, което Исус изпитал при гроба на своя приятел, считан за умрял, било взето от присъствуващите за онова смущение и потрепване, което е съпровождало чудесата. (Йоан,11,33 и 38). Според убеждението, божествената сила в човека се проявява в едно епилептично и конвулсивно състояние.
Вземайки за вярно нашето горно предположение, Исус поискал още веднъж да види този, когото обичал и когато отместили надгробния камък, Лазар излязъл вън в своята плащеница и с глава, увита в саван.
Естествено това е трябвало да бъде общо прието като едно възкресение. Вярата не познава никакъв друг закон, освен този, който за нея е истина." Не изглежда ли подобно тълкуване съвършено наивно, когато, както прави Ренан, с него свързваме възгледа: „Всичко изглежда да говори за това, че чудото от Витания е допринесло значително за ускоряване смъртта на Исус? " Въпреки това няма съмнение, че в основата на Ренановото твърдение лежи едно вярно усещане. Обаче Ренан не може да изтълкува и оправдае това усещане със свои средства.
към текста >>
30.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Когато се обърнал, Йоан видял „седем златни светилника" и „всред светилниците образа на Сина Човешки, с дълга дреха и препасан със златен колан на кръста; и неговата
глава
и коса бяха блестящо бели като бяла вълна или сняг, а очите Му като искрящ огън".
За това е нужна такава любов, която далече надвишава любовта към всичко друго. Само тази е „първоначалната" (превъзходната) любов. Пътят към Божественото е безкраен; и трябва да разберем, че когато сме достигнали първата степен, това може да бъде само подготовка, за да се издигнем до по-високи степени. С този пример от първото послание показахме как трябва да се тълкуват и останалите. По същия начин може да се намери и техния смисъл.
Когато се обърнал, Йоан видял „седем златни светилника" и „всред светилниците образа на Сина Човешки, с дълга дреха и препасан със златен колан на кръста; и неговата глава и коса бяха блестящо бели като бяла вълна или сняг, а очите Му като искрящ огън".
Обяснява ни се (гл. I ст. 20), „че седемте светилници са седем църкви". С това се загатва, че светилниците са седем различни пътища за постигане на Божественото. Всички те са човече или по-малко несъвършени.
към текста >>
Човек може да бъде съблазнен от тази змия на знанието, ако той не роди в себе си Сина Божи, който стъпква
глава
та на змията.
Както някога Озирис е бил застрашен от Тифон, така и сега „големият змей, старата змия" трябва да бъде победена (гл.12, ст.9). Жената, човешката душа, ражда низшето знание, което е една негативна сила, ако не се издигне до мъдростта. Човек трябва да мине през това низше знание. Тук, в Откровението това низше знание се явява под формата на „старата змия". От най-древни времена, във всяка мистична мъдрост змията е символ на познанието.
Човек може да бъде съблазнен от тази змия на знанието, ако той не роди в себе си Сина Божи, който стъпква главата на змията.
„И биде свален големият змей, старата змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява цялата вселена, и биде той свален на земята и заедно с него бяха свалени и ангелите му." (гл.12, ст.9). В тези думи може да се прочете какъв е идеалът на християнството. Това, което беше постигнато в Мистериите, трябва да бъде обновено. Защото и там змията трябва да бъде победена. Но сега това не можеше да стане по същия начин, както по-рано.
към текста >>
31.
ПРЕДГОВОР КЪМ ДЕВЕТОТО ИЗДАНИЕ
GA_9 Теософия
Глава
та "Превъплъщението на духа и съдбата" е почти изцяло преработена.
ПРЕДГОВОР КЪМ ДЕВЕТОТО ИЗДАНИЕ Както преди появата на по-ранните издания на тази книга и този път отново проучих нейното изложение. И това проучване доведе до множество разширения и допълнения в съдържанието на това ново издание.
Главата "Превъплъщението на духа и съдбата" е почти изцяло преработена.
Не намерих за нужно да променям всичко онова, което се отнася до духовнонаучните резултати от предишните издания. Поради това не е пропуснато нищо съществено, което по-рано се е съдържало в книгата. Спрямо духовнонаучната сфера човек изпитва естествената потребност от едно изложение, което да осветли и изясни веднъж казаното. Вече говорих в предговора към шестото издание, колко е необходимо да се използува това, което дава вътрешния душевен опит за оформянето на изразите и подбора на думите. Аз следвах тази необходимост особено в това издание.
към текста >>
32.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
Тук имаме работа с преживявания, достъпни за всеки човек, решил да след ва пътя, наречен в една отделна
глава
от този труд "Пътят на познанието".
Поради това мъдростта, която надхвърля света на сетивата и която открива на човека същността и съдбата му, може да се нарече "Божествена мъдрост" или "Теософия". Изследването на духовните процеси, които стават в човешкия живот и във Вселената, може да се означи като Духовна наука. В тази книга съм събрал данните, които се отнасят особено към духовната сърцевина на човешкото същество: Ето защо името теософия и подхожда, понеже е било употребявано в същия смисъл от векове насам. В такъв дух и от такива убеждения в тази книга се дава една скица за схващането на Вселената според Теософията. Авторът, който излага теософския светоглед, не иска да представи нищо, което за него е в обикновения смисъл факт, както едно преживяване във външния свят е факт за очите, ушите или обикновения разум.
Тук имаме работа с преживявания, достъпни за всеки човек, решил да след ва пътя, наречен в една отделна глава от този труд "Пътят на познанието".
Становището, отговарящо на нещата от духовния свят е това, което признава на нормално развития ум и сетива, способността да схващат всяко учение, което произтича от висшите светове. То допуска, че ако се направи една важна стъпка в развитието на истинското зрение, въпреки, че е необходимо и друго, за да се постигнето. Да се изостави този път и да се търси чрез други средства достъпа до висшите светове, означава да се затворят вратите пред висшето познание. Да имаме за основен принцип признаването на висшите светове само след като ги видим, означава да се попречи на това зрение. Волята да разберем чрез здравото мислене това, което после ще наблюдаваме, означава да се подпомогне свръхсетивното зрение.
към текста >>
33.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
С встъпването си по Пътя на познанието така, както е описан в следващата
глава
, душата се откъсва от условията на телесния живот.
Ето защо тези душевни изживявания се оказват невъзприемаеми за физическия свят. Окото също не вижда себе си, понеже в него действуват сили, чрез които става видимо нещо съвсем друго. Искаме ли да преценим, доколко един човешки живот, произтичащ между раждането и смъртта, представлява резултат от предходно въплъщение, следва да знаем, че една гледна точка, разположена единствено в този живот, не ни предоставя никакви оценъчни възможности. За такава гледна точка, например, земния живот би могъл да изглежда несъвършен, изпълнен със страдание и т.н. , обаче от друга гледна точка, лежаща извън земния живот сегашното въплъщение протича по този начин тъкмо поради някои особености от миналото прераждане.
С встъпването си по Пътя на познанието така, както е описан в следващата глава, душата се откъсва от условията на телесния живот.
По този начин тя е в състояние да възприема под формата на образи онези изживявания, които я очакват между смъртта и новото раждане. Тъкмо тези възприятия позволяват да бъдат описани процесите в "царството на духовете" така, както беше направено това тук в обобщен вид. Предлаганото описание може да бъде разбрано, само ако не забравяме, че цялостното състояние на душата във физическото тяло е коренно различно от това, което тя представлява в условията на чисто духовните опитност.
към текста >>
34.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Защото има един въпрос, който всеки мислещ човек би трябвало да си зададе, а именно: В какво отношение се намира мисълта, която аз пораждам в
глава
та си за един камък, и самия този камък?
Както едно парче лед, който плува над водата, но поради определени свойства се отличава от нея, така и сетивните неща са "вещества" от обкръжаващия ни душевен и духовен свят; те се открояват в света, благодарение на определени свойства, които ги правят сетивно възприемаеми. Те са образно казано – сгъстени душевни и духовни образувания; тъкмо това "сгъстяване" ги прави достъпни за сетивата. Както ледът е само една форма, в която водата съществува, така и сетивните неща са само една форма, под която са скрити душевните и духовни Същества. Ако се проумее този факт, ще се разбере и друго: Както водата може да се превърне в лед, така и духовният свят може да премине в душевния свят, а този последния в света на сетивата. От тази гледна точка става ясно, защо човекът може да размишлява върху сетивните неща.
Защото има един въпрос, който всеки мислещ човек би трябвало да си зададе, а именно: В какво отношение се намира мисълта, която аз пораждам в главата си за един камък, и самия този камък?
За хората, притежаващи особено дълбок усет за външната природа, този въпрос застава с пределна яснота пред тяхното духовно око. Те наистина усещат взаимната връзка и хармонията между човешкия мисловен свят от една страна, и природния свят от друга страна. Великият астроном Кеплер изразява тази хармония по следния начин: "Божественото призвание, което подтиква някои хора да изучават астрономията, е просто вписано в света, но не в думи и срички, а в самите неща, съгласно сходството, съществуващо между човешките понятия и сетива от една страна, и небесните тела и констелации от друга страна". Само защото нещата и предметите от сетивния свят не са нищо друго, освен сгъстени духовни Същества, човекът може да се издигне до тях и да ги разбере в своето мислене. Сетивните неща произлизат от духовния свят; те представляват само една друга форма на духовните същества; и когато човек обхваща нещата с помощта на своите мисли, тогава неговата вътрешна същност просто се обръща от сетивната форма към духовните първообрази на тези неща.
към текста >>
35.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Да разбере напълно това, за което става дума тук, може само този, който следва Пътят на познанието, описан в следващата
глава
, развивайки съответните възприемателни органи.
Много неща могат да са действителни, а да не разполагаме с необходимите органи за тяхното възприемане. А душевният свят и Царството на Духовете са дори по-действителни разбира се в един много по-висш смисъл на тази дума отколкото сетивния свят. Наистина, физическото око не може да види например чувствата и представите, обаче това не означава, че те не съществуват. И както физическия свят се открива пред нашите външни сетива, така и светът на чувствата, влеченията, инстинктите, мислите и т.н се открива пред нашите духовни сетива. Точно както определени пространствени явления, например, могат да бъдат видени от физическото око като цветови проявления, така и духовното око се издига до възприятията на онези душевни и духовни процеси, които съответствуват на физическите цветове.
Да разбере напълно това, за което става дума тук, може само този, който следва Пътят на познанието, описан в следващата глава, развивайки съответните възприемателни органи.
За такъв човек душевните и духовни явления, разиграващи се, съответно, в душевния и духовен свят, стават видими. Чувствата, които той изпитва към другите същества, му се явяват под формата на светлинни явления; мислите, към които той насочва своето внимание, изпълват духовното пространство. За него мисълта, която един човек насочва към друг, е не нещо невидимо, а е един възприемателен процес. Съдържанието на една мисъл като такава живее само в душата на мислещия човек; обаче това съдържание поражда определени действия в духовния свят. За духовното око, тези действия представляват един напълно възприемаем процес.
към текста >>
Хората, които засега са далеч от опитностите, описани в следващата
глава
("Пътят на познанието"), често допускат сериозни грешки относно самата същност на това, което тук е описано като "аура".
Цветовете, които "духовното око" възприема, сияят около физическия човек и го обвиват като един вид облак (с приблизително яйцевидна форма), образуват човешката аура. Големината на тази аура е различна при различните хора, обаче, по правило, целият човек е 2 пъти по-висок и 4 пъти по-широк от своето физическо тяло. В аурата се кръстосват всевъзможни цветове и нюанси. Техният неспирен и променлив поток е един точен образ на вътрешния човешки живот. Върху фона на тази променливост, някои трайни качества, като таланти, навици и характерови черти, са обагрени в постоянни цветове.
Хората, които засега са далеч от опитностите, описани в следващата глава ("Пътят на познанието"), често допускат сериозни грешки относно самата същност на това, което тук е описано като "аура".
Те лесно биха могли да си представят, че "цветовете", за които говорим тук, застават пред душата така, както физическият цвят застава пред окото. Обаче такъв "душевен цвят" не би бил нищо друго, освен една халюцинация. Науката за Духа няма нищо общо с този вид "халюцинаторни" изживявания. Във всеки случай, те не са обект на разглеждане в тази книга. Точна представа за нещата ще получим, ако си представим следното.
към текста >>
36.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
Нека да се има предвид, че в тази
глава
аз се опитах да изградя представи, позволяващи да разглеждаме до каква степен човешкия живот и човешката съдба свидетелствуват за прераждането, като при това прибягнах не до определени духовнонаучни факти, а до едно чисто мисловно обхващане на самия човешки живот.
" и "Въведение в Тайната наука". При недобро внимание, лесно би могло да се намери известно противоречие в употребата на този израз на определени места в посочените две книги, за разлика от смисъла, който влагам тук. Това противоречие напълно изчезва, ако си припомним, че за свръхсетивното познание, реалността на духовния свят, постигана чрез интуицията, се проявява пред Духът-Себе в своята най-низша степен, както и външното битие се проявява в света на усещанията. КЪМ СТР. 20 Относно "превъплъщението на духа и съдбата".
Нека да се има предвид, че в тази глава аз се опитах да изградя представи, позволяващи да разглеждаме до каква степен човешкия живот и човешката съдба свидетелствуват за прераждането, като при това прибягнах не до определени духовнонаучни факти, а до едно чисто мисловно обхващане на самия човешки живот.
Естествено, тези представи ще изглеждат твърде съмнителни за онзи, който е свикнал само с общоприетите, "здраво подплатени" представи, отнасящи се до еднократния живот на човек. които ръководят нашата съдба. Ето защо ние сме длъжни да потърсим други представи, които само привидно противоречат на общоприетите представи. Ако не ги потърсим, това означава принципен отказ от възможността да обхванем душевните явления с помощта на мисленето, нещо което постигаме в условията на физическия свят. Подобен възглед не отдава никакво значение на факт, че един "удар на съдбата", засягащ Аза, е твърде близък до всичко онова, което се разиграва в областта на усещанията, когато чрез спомена извикваме в съзнанието едно аналогично събитие от миналото.
към текста >>
30 В последната
глава
на тази книга "Пътят към познанието" аз засегнах само накратко въпроса за "Духовните възприемателни органи"; повече подробности за тях са дадени в съчиненията ми "Как се постигат познания за висшите светове?
Подобно твърдение лесно може да бъде оспорени, особено от хора, които просто не желаят да насочат своето внимание към същинския произход на душевните изживявания. Авторът на настоящата книга смята, че в изложението си за повтарящите се земни съществувания и съдбата, е очертал точните граници, всред които човек може да стигне до ясни представи за причините, които стоят в основата на неговия живот. Авторът показа още, че възгледите, формирани в най-общ вид от този род представи, са само мисловна подготовка за всичко онова, което Науката за Духа може да ни открие. И тъкмо тази мисловна подготовка изисква на свой ред определена душевна нагласа, която ако бъде правилно замислена и се стреми не да "доказва" едно или друго, а просто да "упражнява" душата ще ни освободи от всякакви предубеждения и ще ни направи възприемчиви за познания, които дотогава сме смятали за ненужни. КЪМ СТР.
30 В последната глава на тази книга "Пътят към познанието" аз засегнах само накратко въпроса за "Духовните възприемателни органи"; повече подробности за тях са дадени в съчиненията ми "Как се постигат познания за висшите светове?
" и "Въведение в Тайната наука". КЪМ СТР. 39 Поради обстоятелството, че в духовния свят не съществува онова спокойствие, което е характерно за физическия свят, не би трябвало да вадим заключение, че там цари непрекъснато безпокойство. И наистина, там където са в сила "първообразите", не съществува никакъв "застой", а един вид духовно спокойствие, съчетано с творческа деятелност. Можем да го сравним с тихото удовлетворение на ощастливения Дух, проявяващо се не в бездействието, а напротив в неспирната съзидателна дейност.
към текста >>
55
Глава
та "За мисловните форми и човешката аура" съдържа неща, които лесно могат да породят редица недоразумения.
Следователно, тя създава в себе си определена тенденция, според която в следващия живот ще се устреми към едно или друго нещастие, за да отстрани несъвършенствата чрез понесеното страдание. Въплъщавайки се във физическото тяло, душата дори не подозира, че тя сама се стреми към "ударите на съдбата" още по времето на своето чисто духовно съществувание. С други думи, това което от гледна точка на земния живот изглежда крайно нежелателно и отблъскващо, е било пожелано от душата още преди физическото раждане на човека. "В лоното на вечността, човек сам определя своето бъдеще". КЪМ СТР.
55 Главата "За мисловните форми и човешката аура" съдържа неща, които лесно могат да породят редица недоразумения.
Противниците на изложените идеи ще намерят тук твърде удобни поводи за своите възражения. И действително, близко до ума е, че мнозина ще поискат от ясновидеца да подложи своите твърдения на известна проверка, както това е прието в областта на естествените науки. Да, всеки би могъл да поиска следното: Лицата, претендиращи че виждат аурата, да бъдат събрани заедно с други, за да получат впечатлението от тяхната аура и да разкажат какви мисли и чувства откриват те там. Ако техните описания съвпадат и ако се установи, че наблюдаваните лица действително имат посочените мисли и чувства, тогава може да се приеме нали чието на човешката аура. Несъмнено, това е казано напълно в духа на естественонаучното мислене.
към текста >>
Тя е достъпна само за духовното виждане, развивано по "пътят на познанието", описан в последната
глава
на тази книга.
Бенедикт които впрочем са едни от най-интересните в областта на съвременните естествени науки нито пък ще се възползвам от удобния случай, както биха на правили мнозина, да "оправдая" Науката за Духа с доводи, взети от естествената наука. Исках само да покажа, как в определени случаи естествоизпитателят може да стигне до твърдения, които са доста близки до тези на Науката за Духа. Все пак трябва да изтъкна, че възприеманата по духовен начин аура, за която става дума, е нещо съвсем различно от аурата, наблюдавана и описана от проф. Бенедикт с помощта на чисто физически средства. Несъмнено, бихме изпаднали в голямо заблуждение, ако сметнем, че "духовната аура" може да бъде проучвана с естественонаучни средства.
Тя е достъпна само за духовното виждане, развивано по "пътят на познанието", описан в последната глава на тази книга.
Обаче не по-малка грешка би означавало, ако претендираме че сме в състояние да докажем реалността на духовните възприятия по същия начин, по който доказваме и сетивните възприятия.
към текста >>
37.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Доколкото може да се говори за Посвещението (Интуицията), ще сторим това в следващата
глава
.
Той трябва да изгради онази вътрешна способност, която ще му позволи да застане пред бъдещето и в този негов устрем опита от миналото няма да му попречи ни най-малко. И ако човек изгради в себе си описаните качества, макар и само до известна степен, той вече е узрял, за да узнае истинските имена на нещата, които са и ключовете за висшето познание. Защото Посвещението се състои в следното: Човек се научава да нарича нещата с онези имена, чиито праизточник е в духовния свят. Тайните на нещата са вложени в техните имена. Ето защо Посветените говорят на друг език, различен от този на непосветените; в първия случай хората назоват имената, чрез които са създадени самите неща.
Доколкото може да се говори за Посвещението (Интуицията), ще сторим това в следващата глава.
към текста >>
38.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Тези формации се простират от вътрешността на
глава
та до средата на физическото тяло и се проявява като един вид независим организъм, притежаващ свои собствени системи и органи.
Впрочем този израз се употребява само защото в подобни случаи е напълно естествено ясновидецът да се изрази с думите: "Аз виждам червен цвят". В противен случай лесно се стига до смесването на едно цветно видение с действителната свръхсетивна опитност на ясновидеца. Колкото повече напредва човек в своето душевно развитие, толкова по-правилно се организира неговото астрално тяло. У хора с недостатъчно развит душевен живот, астралните тела са също зле формирани и неорганизирани. Но дори и всред такива зле организирани астрални тела, ясновидецът различава една формация, която ясно се отделя от заобикалящата среда.
Тези формации се простират от вътрешността на главата до средата на физическото тяло и се проявява като един вид независим организъм, притежаващ свои собствени системи и органи.
Органите, за които ще става дума, могат да бъдат възприети по духовен път в близост до следните участъци от физическото тяло: ПЪРВИЯТ е между ДВЕТЕ ОЧИ; ВТОРИЯТ в областта на ЛАРИНГСА; ТРЕТИЯТ в СЪРДЕЧНАТА област; ЧЕТВЪРТИЯТ е в съседство с ПЪПНАТА област; ПЕТИЯТ и ШЕСТИЯТ се намират в КОРЕМНАТА област.
към текста >>
Първоначално той е разположен не в сърдечната област, а в
глава
та, и за ясновидеца се превръща в изходна точка за движенията на етерното тяло.
Окултният ученик е длъжен редовно да изпълва цялата си душа със съдържанието на тези упражнения. Започва се с най-достъпните упражнения, целящи да задълбочат и средоточат мисловната дейност на ученика. Благодарение на тях мисленето се освобождава от всички сетивни впечатления и опитности. То се съсредоточава, така да се каже, в една точка, която човек държи под пълен контрол. Така се изгражда един временен център за потоците на етерното тяло.
Първоначално той е разположен не в сърдечната област, а в главата, и за ясновидеца се превръща в изходна точка за движенията на етерното тяло.
Вероятност за успех има само онова окултно обучение, което започва тъкмо с този временен център. Ако той още в началото би бил изместен в сърдечната област, ясновидецът би имал известни прозрения в свръхсетивните светове, обаче не би могъл да ги свързва по някакъв начин с нашия физически свят. А за човека от съвременния етап на еволюцията, това е една безусловна необходимост. Ясновидецът не може да си позволи мечтателство; той е длъжен да запази здрава почва под нозете си. След период на укрепване, споменатият център се измества от главата в посока към ларинкса.
към текста >>
След период на укрепване, споменатият център се измества от
глава
та в посока към ларинкса.
Първоначално той е разположен не в сърдечната област, а в главата, и за ясновидеца се превръща в изходна точка за движенията на етерното тяло. Вероятност за успех има само онова окултно обучение, което започва тъкмо с този временен център. Ако той още в началото би бил изместен в сърдечната област, ясновидецът би имал известни прозрения в свръхсетивните светове, обаче не би могъл да ги свързва по някакъв начин с нашия физически свят. А за човека от съвременния етап на еволюцията, това е една безусловна необходимост. Ясновидецът не може да си позволи мечтателство; той е длъжен да запази здрава почва под нозете си.
След период на укрепване, споменатият център се измества от главата в посока към ларинкса.
Този процес настъпва в хода на медитацията. И тогава от тази област движенията на етерното тяло се насочват извън и осветяват цялото душевно пространство около човека. Едно следващо упражнение подпомага окултният ученик, за да определя сам положението на своето етерно тяло. Докато по-рано то зависеше от външни сили, или от такива, които се коренят във физическото тяло, сега, в хода на окултното обучение човек може да обръща етерното тяло на всички страни. Това става възможно, благодарение на етерните потоци, които се движат приблизително по продължение на двете ръце, тръгвайки от своя център в 2-листния лотосов цвят разположен между очите.
към текста >>
Третото Качество се състои в култивирането на онези шест други качества, за които стана дума в предната
глава
: Контрол над мислитеконтрол над действията, устойчивост, търпение, доверие, вътрешно равновесие.
Отдавайки им се с пълно вътрешно спокойствие, човек постига и съзвучие с етерните движения. И понеже етерните движения са отражение на определени космически ритми, които закономерно се повтарят, вслушвайки се в стила на Буда, човек навлиза в тайните на света. В Антропософията се говори за четири качества, които трябва да бъдат постигнати по "пътят на изпитанието". Първото Качество се състои в способността да разграничаваме истината от обикновеното мнение. Второто Качество се състои в разграничаването между действителните факти и техните външни проявления.
Третото Качество се състои в култивирането на онези шест други качества, за които стана дума в предната глава: Контрол над мислитеконтрол над действията, устойчивост, търпение, доверие, вътрешно равновесие.
Четвъртото Качество изисква любов към осъществяването на вътрешната свобода. Чрез разсъдъчно обхващане на тези качества съвсем не е достатъчно. Те трябва да се въплътят в душата и то така, че да се превърнат във вътрешни навици. Нека вземем Първото качество: Разграничаването на истината от обикновеното мнение. Това трябва да става по най-естествен начин и човек да е в състояние спонтанно да прави разлика между същественото и несъщественото.
към текста >>
Благодарение на първия от тях, "разграничаването на истината от обикновеното мнение", възниква етерният център в
глава
та и се подготвя този в областта на ларинкса.
Тази степен се постига само ако извършваме своите наблюдения над външния свят в пълно спокойствие и търпение. И накрая погледът се спира по съвсем естествен начин върху истинската стойност на нещата, докато по-рано се е задоволявал с техния външен и преходен смисъл. "Всичко преходно е само символ" тази истина сега се превръща в едно непоколебимо и естествено убеждение на душата. Така трябва да бъде и с останалите четири качества. Ето как финото етерно тяло действително се преобразява под влиянието на описаните четири душевни навици.
Благодарение на първия от тях, "разграничаването на истината от обикновеното мнение", възниква етерният център в главата и се подготвя този в областта на ларинкса.
Действителното му изграждане става в хода на упражненията за средоточаване, за които вече стана дума. По този начин напредва и развитието на четирите душевни качества. След като центърът в областта на ларинкса е вече готов, човек свободно може да контролира етерното тяло, включително и споменатата етерна мрежа, осъществявайки точното разграничаване между вечното и преходното. И ако човек постигне това разграничаване, той постепенно започва да възприема духовните явления и факти. Но той съвсем не бива да смята, че решаващи са само онези действия, които са оправдани от формална и логична гледна точка.
към текста >>
39.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Както една картина не е нещо реално, ако съществува само в
глава
та на художника, така и не може да има окултно обучение без съответните външни признаци.
Ученикът се приближава към спокойствието, до което трябва да стигне още в първите стъпки на окултното обучение. Ако някой е взел твърдото и честно решение да изпълнява посочените условия той може да се заеме със своето окултно обучение. Той ще се увери, че е готов да следва горните наставления, макар и за някого те да изглеждат твърде повърхностни. Такъв човек може би ще възрази, очаквайки обучението да протича в не толкова строги форми. Обаче всеки вътрешен порив трябва да има своя външен еквивалент.
Както една картина не е нещо реално, ако съществува само в главата на художника, така и не може да има окултно обучение без съответните външни признаци.
Вярно е, че същността на нещата е в духа, а не във формата, но както формата, лишена от Дух, е безлична и жалка, така и Духът би останал инертен, ако не съумее да създаде за себе си подходящите форми. Посочените условия правят окултния ученик достатъчно силен, за да изпълни и по-нататъшните изисквания на окултното обучение. Ако тези условия останат неизпълнени, той ще застава безпомощен пред всяко ново предизвикателство на живота и няма да постигне необходимото доверие към хората. А всяко търсене на истината се гради върху доверието и истинската любов към човека. Това търсене трябва да бъде изградено тъкмо на тази основа; дори и да няма никакви видими последици, важното е че то може да се опре на собствените душевни сили.
към текста >>
40.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Едно от дискретните предупреждения, че окултният ученик е постигнал описаните в предходната
глава
степени, или ще ги постигне в скоро време, е промяната в характера на неговите сънища.
ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
Едно от дискретните предупреждения, че окултният ученик е постигнал описаните в предходната глава степени, или ще ги постигне в скоро време, е промяната в характера на неговите сънища.
По-рано сънищата му бяха произволни и хаотични. Сега те стават в известен смисъл закономерни. Образите им добиват смислен характер и това ги доближава до човешките представи от ежедневния живот. В тях вече ясно могат да бъдат различавани закономерности, причини и следствия. Променя се и самото съдържание на сънищата.
към текста >>
След като окултният ученик овладее тази способност, пред духовния му поглед застава една панорама от образи, която описахме в предната
глава
.
Ето как започва общуването на човека с един непознат досега свят. Благодарение на окултното обучение той трябва да постигне двойна цел. На Първо Място трябва да се издигне до онази степен, при която ще отчита наблюденията си в хода на сънищата, все едно че те са извършени в пълна будност. Ако постигне тази степен, той ще може да прави същите наблюдения и по време на обикновеното си будно състояние. Вниманието му към духовните впечатления се засилва по такъв начин, че сега те не отстъпват пред физическите впечатления, а съществуват наред с тях.
След като окултният ученик овладее тази способност, пред духовния му поглед застава една панорама от образи, която описахме в предната глава.
Сега той възприема духовните причини на физическите събития. Но преди всичко, в духовния свят той открива своя висш Аз. Следващата му задача е, така да се каже, вътрешно да израсне в този висш Аз да гледа на него като на своята истинска същност и да ръководи поведението си в съответствие с него. Той все повече се прониква от представата и живото усещане: моето физическо тяло, което по-рано наричах мой "Аз", е само инструмент на висшия Аз. А спрямо низшия Аз той получава усещането, сходно на това на сетивния човек спрямо даден инструмент или, например, превозно средство.
към текста >>
41.
13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В предишната
глава
описахме промените в характера на съновиденията, настъпващи при окултният ученик.
Преди човек да е започнал окултното си обучение, неговото будно състояние редовно се прекъсва от почивни периоди на съня. По времето на тези почивни периоди душата не знае нищо за външния свят, нито за самата себе си. Само за кратки интервали, от общия океан на безсъзнанието възникват едни или други сънища, които са свързани или с процесите на външния свят, или с определени състояния на човешкия организъм. Обикновените сънища се разглеждат само като една от проявите на съня и поради това се говори най-вече за две състояния: будност и сън. Обаче за Тайната Наука, съновиденията или сънищата имат свое самостоятелно значение, наред с другите две състояния.
В предишната глава описахме промените в характера на съновиденията, настъпващи при окултният ученик.
И така, неговите сънища губят своя неподреден и несвързан характер и все повече се превръщат в една разумна и целесъобразна дейност. В хода на по-нататъшното развитие, сънищата разкриват не само един нов свят, чиито вътрешни истини с нищо не отстъпват на външната сетивна действителност, но и факти, които в пълния смисъл на думата, са израз на една по-висша действителност. Навсякъде зад сетивния свят са скрити загадки и тайни. Техните проявления са навсякъде в сетивния свят, но човекът, който се ограничава само в сетивните възприятия, не може да стигне до причините на нещата. Отчасти тези причини се откриват на окултния ученик благодарение на онези нетрайни състояния които вече описахме възникващи по време на сънуването.
към текста >>
42.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Първият от тях пресреща човек тогава, когато свързващите нишки между воля, мислене и чувства започват да се рушат в по-фините тела (астралното тяло и етерното тяло), както това беше описано в предишната
глава
.
ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА Най-сериозните изживявания при навлизането във висшите светове са срещите с "Пазачът на прага". Има не само един, а двама, един "малък" и един "голям" "Пазач на прага".
Първият от тях пресреща човек тогава, когато свързващите нишки между воля, мислене и чувства започват да се рушат в по-фините тела (астралното тяло и етерното тяло), както това беше описано в предишната глава.
А пред "Големия Пазач на прага" човек застава, когато свързващите нишки бъдат прекъснати в самото физическо тяло, и преди всичко в мозъка. "Малкият Пазач на Прага" е едно напълно самостоятелно Същество. Той е незабележим от човека, преди издигането му до определена еволюционна степен. Тук ще опишем само някои от неговите най-характерни качества. Най-напред ще се опитаме да представим срещата на окултният ученик с "Пазачът на прага" под формата на разказ.
към текста >>
Окултният изследовател се научава да разпознава и по-висшите светове, от които отделната личност е само съставна част, както ръцете, нозете и
глава
та са съставни части на човешкото тяло.
Това се отнася и за неговия характер. Обаче съзнателните действия на индивидите в никакъв случай не са единственото, което формира едно семейство, един народ, една раса. Семействата, народите и т. н., притежават своя съдба, както притежават и свои отличителни белези. За всеки човек, който остава в рамките на сетивните възприятия, тези неща са само общи понятия, и материалистически настроеният и потънал в предразсъдъци мислител гледа с пренебрежение на окултният изследовател, чувайки го да твърди, че фамилният или народностен характер, или пък съдбата на една етническа група или раса са толкова реални, колкото и характера или съдбата на отделната личност.
Окултният изследовател се научава да разпознава и по-висшите светове, от които отделната личност е само съставна част, както ръцете, нозете и главата са съставни части на човешкото тяло.
И в живота на една фамилия, на един народ, на една раса действуват независимо от отделните индивиди също и съвсем конкретни "души на фамилиите", "души на народите", "духове на расите". Да, в известен смисъл човешките личности са само "изпълнителни органи" на тези "души на фамилиите", "духове на расите" и т.н. Напълно вярно е да заявим, че една "народностна душа" може да си служи с всеки от принадлежащите и индивиди, за да извърши определени задачи. Народностната Душа не слиза в сетивния свят. Тя пребивава във висшите светове.
към текста >>
43.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Мойсей, 10.
глава
).
Мощна бе речта, която той отново и отново отправяше към своята група. “Досега вие виждахте онези, които ви ръководеха; обаче има по-висши ръководители, които вие не виждате. И вие сте подчинени на тези ръководители. Вие трябва да изпълнявате заповедите на Бога, когото не виждате; и трябва да слушате един, за когото не можете да си съставите никакъв образ.” Така от устата на великия ръководител звучеше новата висша заповед, която предписваше почитането на един Бог на когото не можеше да бъде подобен никакъв сетивен образ, поради което за него не биваше и да се създава някакъв образ. Отзвук от тази първична заповед на петата човешка подраса са познатите ни от Библията думи: “Не си създавай никакъв кумир или някакво подобие на нещо, което е горе на небето, долу на Земята, във водата или под Земята...” (2.
Мойсей, 10. глава).
На главния ръководител (Ману) помагаха и други пратеници на боговете, които изпълняваха неговите задачи относно отделните отрасли на живота и работеха за развитието на новата раса. Защото се касаеше целият живот да бъде устроен в смисъла на новото разбиране за едно божествено управление на света. Мислите на хората навсякъде трябваше да бъдат насочени от видимото към невидимото. Животът се определя чрез природните сили. Протичането на този човешки живот зависи от деня и нощта, от зимата и лятото, от лъчите на Слънцето и от дъжда.
към текста >>
44.
ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Само че заложбата за
глава
та е обърната надолу към центъра на Старото Слънце, както коренът на днешните растения, а заложбите на краката са насочени нагоре както цветовете на днешните растения.
Тя беше проникната от едно второ, по-фино, но в себе си изпълнено със сили тяло, а именно от етерното тяло. Докато през времето на Сатурн тялото на човека беше един вид автомат (напълно безжизнено), сега чрез етерното тяло, което постепенното изцяло го проникна, то се превърна в живо същество. Благодарение на това човекът стана един вид растение. Неговият външен вид обаче не е онзи на днешните растения. Напротив в неговите форми той вече малко приличаше на съвременния човек.
Само че заложбата за главата е обърната надолу към центъра на Старото Слънце, както коренът на днешните растения, а заложбите на краката са насочени нагоре както цветовете на днешните растения.
Тази растително-човешка форма още не притежаваше едно собствено волево движение.*/*За един човек, който се придържа към съвременното сетивно възприятие ще бъде естествено трудно да си представи, че човекът е живял като растително същество на самото Слънце. Изглежда немислимо едно живо същество да може да съществува при такива физически условия, каквито трябва да бъдат приети за този факт. Обаче само едно днешно растение е приспособено към условията на днешната физическа Земя. И то се е развило така само затова, защото се намира в съответната околна среда. Слънчевото растително същество имаше други жизнени условия, които отговаряха на тогавашните физически Слънчеви отношения./
към текста >>
45.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Това извънредно важно съвместно действие на Земята с други небесни тела, нейната среща с чужди планети във времето, което теософската литература нарича лемурийско, ще бъде разгледано в една следваща
глава
от Хрониката Акаша.
Когато съединената още с Луната Земя се отдели от Слънцето, сред човечеството нямаше още мъжки и женски пол. Всяко човешко същество съединяваше двата пола в още напълно финото тяло. Трябва да се запомни, че тези двуполови човешки прадеди се намираха на понизка степен на развитието в сравнение с днешния човек. Низшите инстинкти действаха с извънредна енергия и не съществуваха никакви признаци за някакво духовно развитие. Че такова духовно развитие бе разпалено и че благодарение на това низшите инстинкти бяха поставени в определени граници, това е свързано с факта, че в същото време, когато Земята и Луната се отделиха, 3емята премина през областта на въздействие от други небесни тела.
Това извънредно важно съвместно действие на Земята с други небесни тела, нейната среща с чужди планети във времето, което теософската литература нарича лемурийско, ще бъде разгледано в една следваща глава от Хрониката Акаша.
Същият ход на развитието ще разгледаме и от една друга гледна точка. Това ще направим поради едно определено основание. Никога не може да се направи достатъчно, щото отнасящите се за висшите светове истини да се разгледат от различни страни. Човек трябва да е наясно, че от всяка една страна може да се даде само съвсем бегла скица. И чак постепенно, когато същите неща се разгледат от различни страни, впечатленията, получени по този начин се допълват и все повече и повече се превръщат в изпълнена с живот картина.
към текста >>
46.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910
GA_13 Въведение в Тайната наука
За тях същественото се съдържа още в първата
глава
„Характер на Тайната Наука".
Естествено, има и критици, според които тази книга е плод на необуздана фантастика и неконтролирана игра на мислите. Отговорът на това обвинение се съдържа в самата книга. Там ясно е показано, че здравото мислене може и трябва да стане пробният камък за всичко, което читателят ще срещне в тази книга. Само този, който подложи следващите описания на истинска логическа проверка, както става и с обективните факти на естествената наука, ще може да прецени точните аргументи на разума. След като казахме толкова много за хората, които от самото начало биха отхвърлили тази книга, нека да споменем една дума и за тези, които ще я приемат.
За тях същественото се съдържа още в първата глава „Характер на Тайната Наука".
Нека добавим и нещо друго. Макар и книгата да се занимава с изследвания, които са недостъпни за свързания със сетивата разум, тя не посочва нищо, което да не е разбираемо за всеки човек с непредубеден ум и здрав усет към истината, стига той да се реши и приложи тези дарби в живота. Авторът е категоричен: той би желал преди всичко читатели, готови да приемат изнесените данни не на сляпо доверие, а едва след като ги изпитат с помощта на познанията и опитностите, които живота предлага на всеки от нас. (Тук става дума не само за духовно-научната проверка чрез методите на свръхсетивните изследвания, а преди всичко за проверката, основаваща се на здравото и непредубедено човешко мислене. Добавка на Р.
към текста >>
47.
ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925
GA_13 Въведение в Тайната наука
Според първоначалния ми план, аз трябваше да прибавя основните положения на тази книга като последна
глава
към публикуваната много преди това „Теософия .
ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925 Сега, след като изминаха 15 години от първото издание на тази книга, си позволявам да споделя с читатели е и някои подробности, свързани с душевната нагласа, от която възникна „Тайната Наука".
Според първоначалния ми план, аз трябваше да прибавя основните положения на тази книга като последна глава към публикуваната много преди това „Теософия .
Замисълът не бе осъществен. Тези основни положения израснаха в душата ми под една форма, твърде различна от начина, но който беше написана „Теософия". По това време в може Имагинации аз имах пред себе си и можех да опиша дусъщност на отделния човек, но космическите отношение, включени по-късно в „Тайната Наука" тях аз още е съществуваха в твърде фрагментарен вид, а цялостен образ. Ето защо реших „Теософия" да бъде изградена според начина, позволяващ ми духовно проникване в същността на отделния човек, а „Тайната Наука" оставих за по-късно и спокойно разработване. Според тогавашната ми душевна нагласа, съдържанието на тази книга трябваше да бъде предадено под формата на мисли, които макар и подходящи за описание на духовния свят бяха едно по-нататъшно продължение на мисли, характерни за естествената наука.
към текста >>
48.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
(Върху същността на умората виж заключителната
глава
„Подробности от областта на Духовната Наука")
Тези копия обаче смущават онези образи, които подтикват етерното тяло да поддържа физическото тяло. Подобно смущение не би се получило, само ако чрез своята собствена дейност човек би могъл да внесе в астралното си тяло онези образи, които ще дадат по-нататък правилния подтик на етерното тяло. В човешкия живот това смущение играе голяма роля. Тя се изразява в това, че по време на будност първообразите на етерното тяло не разгръщат докрай своята пълна сила. По време на будност астралното тяло разгръща своята дейност вътре във физическото тяло; по време на сън то работи върху физическото тяло отвън.
(Върху същността на умората виж заключителната глава „Подробности от областта на Духовната Наука")
За да приема една или друга храна, физическото тяло се обръща към външния свят, с който то е от едно естество; така стоят нещата и с астралното тяло. Нека си представим едно човешко физическо тяло, което е откъснато от обкръжаващия го свят. То би трябвало да загине, физическото тяло не може да съществува без цялото си физическо обкръжение. Да, за да съществуват човешките физически тела, цялата Земя трябва да бъде тъкмо такава, каквато е. Всъщност човешкото физическо тяло е само една част от Земята, а в по-широк смисъл, част от цялата физическа Вселена.
към текста >>
49.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Другата част се издига като един вид
глава
от първата.
Те се освобождават от влиянието на човешкото същество, но попадат под друго влияние това на висшите Слънчеви Същества. Но тази степен от развитието се предхожда от един почивен период, по време на който Слънчевите Същества набират сила, за да действуват върху Лунните Същества, но вече при съвсем нови обстоятелства. След този почивен период, човешкото същество ясно се разделя на две природи. Едната от тях се изтръгва от самостоятелното действие на образното съзнание; тя приема по-определена форма и се поставя под влиянието на си ли, които макар и да произхождат от Лунното тяло, възникват там едва чрез влиянието на Слънчевите Същества. Тази част от човешкото същество се отдава предимно на живота, стимулиран от Слънцето.
Другата част се издига като един вид глава от първата.
Тя е подвижна в себе си, пластична и се оформя като израз и носител на онзи смътен живот, който е характерен за съответната степен на човешкото съзнание. Но двете части са тясно свързани; те си обменят своите сокове; има органи, които се простират от едната част в другата. Обстоятелството, че в хода на времето, през което се разиграват тези процеси, възникват подобни съотношения между Слънцето и Луната, води до установяването на една забележителна хармония. Вече посочихме как, чрез съответните степени от своето развитие, напредващите Същества си осигуряват свои небесни тела извън общата небесна маса. Те излъчват, така да се каже, силите, които подреждат веществата.
към текста >>
Онези части, които съдържаха заложбите на по-късната форма на
глава
та, бяха най-напреднали в развитието си.
През втората четвърт от земния живот растежът все още продължаваше, макар че самата форма беше завършена. През тази епоха човек можеше да възприема и други живи Същества покрай себе си благодарение на техните топлинни, светлинни и звукови действия. Защото той все още не беше способен да си представя твърдия елемент. През първата четвърт от своя живот той получаваше описаните вкусови усещания само чрез водния елемент. Външната телесна форма представляваше едно отражение на вътрешното душевно състояние на човека.
Онези части, които съдържаха заложбите на по-късната форма на главата, бяха най-напреднали в развитието си.
Другите органи изглеждаха само като придатъци. Те бяха недиференцирани и подобни на сенки. И все пак Земните човеци се различаваха по своята форма. Имаше например такива, които според земните условия, всред които живееха, притежаваха повече или по-малко развити придатъци. Тези части бяха различни в зависимост от местата, които човеците обитаваха.
към текста >>
Сега те можеха да изградят началните заложби на
глава
та в най-съвършен вид.
Имаше например такива, които според земните условия, всред които живееха, притежаваха повече или по-малко развити придатъци. Тези части бяха различни в зависимост от местата, които човеците обитаваха. Там където човеците бяха прекомерно вплетени в земния свят, придатъците изпъкваха на преден план. Онези човеци, които в началото на физическото Земно развитие бяха най-напреднали и узрели благодарение на своето предишно развитие, имаха известни особености. По-рано, когато Земята не беше сгъстена до въздухообразното състояние, те изживяваха съприкосновението с огнения елемент.
Сега те можеха да изградят началните заложби на главата в най-съвършен вид.
Те бяха най-хармоничните в себе си човеци. Други бяха готови за среща с огнения елемент едва, когато Земята беше образувала въздуха. Последните зависеха в по-голяма степен от външните условия отколкото първите. Благодарение на топлината първите човеци ясно усещаха „Духовете на Формата". През своя земен живот те чувствуваха как са запазили спомена, че са били едно цяло с тези Духове и че са били свързани с тях в своето безплътно състояние.
към текста >>
50.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Най-напред се образува предварителен център в
глава
та, той слиза в областта на гръкляна и накрая се разполага в близост до физическото сърце.
От него поемат всевъзможни потоци и движения към различните части на човешкото тяло. Най-важните потоци се насочват към лотосовите цветове, проникват през отделните им листа и излизат навън като се разливат в околното пространство като лъчи. Колкото по-развит е даден човек, толкова по-голям е ореолът около него, в който тези потоци могат да бъдат възприемани. Дори при правилно обучение, центърът в областта на сърцето не се изгражда веднага. Той трябва да бъде подготвен.
Най-напред се образува предварителен център в главата, той слиза в областта на гръкляна и накрая се разполага в близост до физическото сърце.
При неправилно развитие въпросният орган би могъл да се образува от самото начало в областта на сърцето. В този случай съществува опасността вместо до спокоен и обективен поглед в свръх сетивния свят, човек да стигне до мечтателство и фантастност. По-нататък ученикът трябва да постигне независимост на особените етерни потоци и формации от физическото тяло, както и способност да си служи с тях самостоятелно. Така лотосовите цветове се превръщат за него в инструменти, с чиято помощ той привежда етерното тяло в движение. Преди да стане това, необходимо е в цялата сфера на етерното тяло да се образуват специални потоци и лъчения, които го обгръщат като в една фина мрежа, превръщайки го в самостоятелно същество.
към текста >>
51.
ПОДРОБНОСТИ ОТ ОБЛАСТТА НА ДУХОВНАТА НАУКА - Етерното тяло на човека
GA_13 Въведение в Тайната наука
Който вземе под внимание тези факти, ще знае как да се отнася и към описанията, направени в смисъла на Духовната Наука, (сравни с
глава
II.)
В душата му трепва същото вътрешно усещане, което той има пред цветната корона на една цъфнала праскова; после това усещане нараства и той вече е сигурен: етерното тяло има цвета на цъфналата праскова. Впоследствие той започва да възприема и отделните органи и течения на етерното тяло. Етерното тяло може да бъде описано и с по-големи подробности, като се спрем на онези душевни изживявания, които съответствуват на топлинните, звукови усещания и т. н. Защото то не е просто едно явление, изградено от цветове. В същия смисъл могат да бъдат описани астралното тяло и другите свръхсетивни съставни части на човека.
Който вземе под внимание тези факти, ще знае как да се отнася и към описанията, направени в смисъла на Духовната Наука, (сравни с глава II.)
към текста >>
52.
СЪНУВАНЕТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Сънуването или сънищното състояние, вече беше разгледано в
глава
та
СЪНУВАНЕТО
Сънуването или сънищното състояние, вече беше разгледано в главата
„Сънят и смъртта". От една страна то трябва да се разбира като остатък от древното образно съзнание, което е характерно за човека по време на Лунното развитие, а и за голяма част от Земното развитие. Но еволюцията напредва по такъв начин, че древните състояния се преплитат в по-новите. Така че по време на сънуването, у човек се проявява сега като остатък нещо, което по-рано е представлявало нормално състояние. От друга страна обаче, в това древно състояние са внесени съвършено нови елементи.
към текста >>
53.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в
глава
та и в гърдите ми живеещата воля,
щом истински е отразена във живота. И ако на великата световна майка се чувстваш сроден ти и произхождаш от основи, в които властват силите първични,
в главата и в гърдите ми живеещата воля,
към висши цели устремена, награда нека да е за труда ти. Защото той ме възвиси от смътно чувство до горда мисъл.
към текста >>
в човешката
глава
да мисля.
през скални дълбини и на скалите волята желая да облека в човешко слово: усещам на Земята същността и искам с мисли на Земята
в човешката глава да мисля.
Чист жизнен въздух аз поглъщам и силите на въздуха превръщам в човешки чувства. ЩРАДЕР Тогаз не можеш ти да ни помогнеш.
към текста >>
54.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Витаят нови суеверия в
глава
та на човека,
Отдавна са лишени от храната те. Защото туй, което в наши дни развива се във мозъка човешки, на земната повърхност служи, но не прониква в дълбините.
Витаят нови суеверия в главата на човека,
отправящ поглед към световното начало и искащ в областите на духа да вижда само призраци, които изникват от сетивната заблуда. Търговецът за луд ще сметне купувача,
към текста >>
55.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
издигнал се над твоята
глава
,
добива форма на човек. Това е мъж, изпълнен с дух. Край него са събрани други хора. Аз виждам в прадалечни времена. Благочестивият човек,
издигнал се над твоята глава,
от своите очи излъчва най-чист душевен мир и задушевност блика от благородните черти. Пред него погледът ми вижда
към текста >>
56.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Глава
та му е отражение на небесата,
Стремите се със благороден дух, с добро сърце. Ще дойде времето, когато ще чуете гласа на истината. Не забелязвате какво богатство представлява човекът като образ на световни царства.
Главата му е отражение на небесата,
през крайниците му работят духове на сфери, в гърдите му се движат земни същества, а срещу всички тях могъщо се опълчват зли демони от лунни сфери, които искат да попречат
към текста >>
57.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
познание в
глава
та на човека.
Тя отговор му дала на въпроса как злото произлиза от доброто. ЙОЗЕФ КЮНЕ Над чутото поразмишлявай, дъще. Природното разглеждане поражда
познание в главата на човека.
Знам колко много мога да открия за тайните в света, щом размишлявам над приказките, със които щедро дарени сме от рицарите днес. БЕРТА
към текста >>
58.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Те имат сивостоманена форма, по-малка от човешката; почти целите са
глава
, наклонена напред.
ЙОХАН (ясно показващ, че е готов да вземе твърдо решение) Аз искам да го чуя... и желая самия себе си да превъзмогна. (От двете страни идват Духовете на стихиите. Отляво същества от рода на гномите.
Те имат сивостоманена форма, по-малка от човешката; почти целите са глава, наклонена напред.
Имат дълги, подвижни за жестове, но несръчни за ходене крайници. Отдясно идват същества от рода на силфите, с тънка форма, почти без глава. Ръцете и краката им са нещо средно между перки и крила; някои от тях са синьозелени, други са жълточервени. Формата на жълточервените има по-остри очертания, а тази на синьозелените – по-неопределени. Думите, които тези същества изговарят, са съпроводени от изразителни жестове, приемащи почти формата на танц.)
към текста >>
Отдясно идват същества от рода на силфите, с тънка форма, почти без
глава
.
самия себе си да превъзмогна. (От двете страни идват Духовете на стихиите. Отляво същества от рода на гномите. Те имат сивостоманена форма, по-малка от човешката; почти целите са глава, наклонена напред. Имат дълги, подвижни за жестове, но несръчни за ходене крайници.
Отдясно идват същества от рода на силфите, с тънка форма, почти без глава.
Ръцете и краката им са нещо средно между перки и крила; някои от тях са синьозелени, други са жълточервени. Формата на жълточервените има по-остри очертания, а тази на синьозелените – по-неопределени. Думите, които тези същества изговарят, са съпроводени от изразителни жестове, приемащи почти формата на танц.) ХОР НА ДУХОВЕТЕ НА ГНОМИТЕ Втвърдяваме, укрепваме
към текста >>
59.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Щом твърдата
глава
не се прекланя,
Пейзажната сценична картина като във Втора картина. Магнус Беликозий, Романий, Торкваций и Хиларий, идващи от дясната страна. Това, което си говорят, стоящи прави, трябва да си го представим като продължение на разговора, който са водили преди, разхождайки се. За участващите в него той приема толкова важно съдържание, че те спират да вървят. БЕЛИКОЗИЙ
Щом твърдата глава не се прекланя,
как може да успее туй, което желае Готгетрой да посвети на цялото човечество с любов? РОМАНИЙ Причините, които е изтъкнал
към текста >>
60.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ЛУЦИФЕР (Долна дреха, излъчваща синкавозелен цвят, светло лъчезаряща червеникава горна дреха с формата на мантия, която завършва с криловидни образувания; нагоре не аура, а подобно на митра тъмночервеникаво покривало за
глава
с крила; на дясното крило синьо, подобно на меч образувание; жълто, подобно на планета кръгло образувание, сякаш носено от лявото крило.
ще разсъждавам аз, когато ти оставиш в мрак света ми да потъне. Към тях на своите лъчи ти носиш това, което може да създава за мене в сътворяването сили.
ЛУЦИФЕР (Долна дреха, излъчваща синкавозелен цвят, светло лъчезаряща червеникава горна дреха с формата на мантия, която завършва с криловидни образувания; нагоре не аура, а подобно на митра тъмночервеникаво покривало за глава с крила; на дясното крило синьо, подобно на меч образувание; жълто, подобно на планета кръгло образувание, сякаш носено от лявото крило.
Той стои малко назад и отляво, по-високо от душата на Феликс Балде.) Служителю, дела от твоя вид нуждаят се от слънчевия период, във който сме навлезли. Но сега
към текста >>
ДУШАТА НА ХИЛАРИЙ (превърната в подобен на човешкия образ на стоманено синьосивите духове на стихиите; с по-малко наведена
глава
; с крайници, подобни на човешките)
ДУШАТА НА ФЕЛИКС БАЛДЕ (с поглед, насочен към групата на гномите) Изчезва светещото битие в далечината и към дълбините в мъгляви образи се носи то – тъй иска тежест да си придаде.
ДУШАТА НА ХИЛАРИЙ (превърната в подобен на човешкия образ на стоманено синьосивите духове на стихиите; с по-малко наведена глава; с крайници, подобни на човешките)
Мъглата на желанията – тя е на земната звезда отблясък, хвърлен в духовните простори; в този свят мисловно битие ти изтъкаваш от вещество душевно за звездата:
към текста >>
ДУШАТА НА ЩРАДЕР (образ, от който е видима само
глава
та, жълтозелена аура с червени и оранжеви звезди, отдясно, отдалечена от Душата на Феликс Балде)
Да ги схвана желая и за мен да ги запазя непокварени, тъй като не можеш за тях сам да се грижиш по-нататък. Но на Земята щеше да ги мразиш.
ДУШАТА НА ЩРАДЕР (образ, от който е видима само главата, жълтозелена аура с червени и оранжеви звезди, отдясно, отдалечена от Душата на Феликс Балде)
Слова, приемащи се в звук и ехо, изглеждат смислени, ала изчезва звукът, а радостта на битието. обхваща ехото. В каква посока
към текста >>
ДУШАТА НА КАПЕЗИЙ (тя се е появила при първите изречения на Щрадер, вижда се само нейната
глава
, която има синя аура, с червени и жълти звезди по нея)
– – – – Усещам, че отново само част представя се от образа ми, който от мирова духовна мощ създавам. (Ариман си отива.)
ДУШАТА НА КАПЕЗИЙ (тя се е появила при първите изречения на Щрадер, вижда се само нейната глава, която има синя аура, с червени и жълти звезди по нея)
Там, на далечния душевен бряг, явява ми се един образ, който, излъчващ милост, действащ благодатно, живота ми не е докосвал още, откакто се откъснах от Земята.
към текста >>
Дрехата му се спуска надолу, разширявайки се, и преминава в синьозелен цвят, около
глава
та му може да се види червеножълтосиня аура; синьото преминава в синьозеления цвят на цялата му дреха.
Желая аз сега да призова душевни сфери, за които те все още нямат мощ да ги съзират. (Явяват се душите на Бенедикт и Мария в средата на местността. Бенедикт като образ, който изобразява в малък мащаб конфигурацията на цялата сценична картина.
Дрехата му се спуска надолу, разширявайки се, и преминава в синьозелен цвят, около главата му може да се види червеножълтосиня аура; синьото преминава в синьозеления цвят на цялата му дреха.
Мария като ангелоподобен образ, жълто, преминаващо в златно, без крака, със светловиолетови криле.) ДУШАТА НА БЕНЕДИКТ Потискате ми мировата област със земно утежнени гъсти сфери. Ако себесъзнанието още
към текста >>
61.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ДУШАТА НА РОМАНИЙ (В такъв образ, че може да се вижда цялата горна част на тялото до хълбоците; мощни червени криле, които продължават, превръщайки се около
глава
та му в червена аура, разпространяваща се навън и променяща се в синьо; тя стои близо до Душата на Капезий, Душите на Беликозий и Торкваций са наблизо.)
ми беше дала някога душата, разкриваща ми се под този образ, значим за моята душевна сфера. Но никакъв поток от чувства не ме повежда към душата дейно.
ДУШАТА НА РОМАНИЙ (В такъв образ, че може да се вижда цялата горна част на тялото до хълбоците; мощни червени криле, които продължават, превръщайки се около главата му в червена аура, разпространяваща се навън и променяща се в синьо; тя стои близо до Душата на Капезий, Душите на Беликозий и Торкваций са наблизо.)
В теб образа Симонов съживи. Евреинът, посрещан постоянно навред с омраза, с подигравки само, бе верен на Мистичния съюз, със който ти се свърза на Земята.
към текста >>
62.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Както детето се откъсва от аурата, обгръщаща
глава
та му през първите години от раждането, така и божествените праотци се отдръпват все повече от живота на народите и хората остават сами със своите знания и придобит опит.
Така ние виждаме как това, което се появява при детето, става и с цялото човечество, макар и в друг смисъл. Най-напред божествено-духовият свят провиква в несъзнаващата детска душа и изгражда тялото; после идва мигът, когато човек започва да чувствува своя „Аз", мигът, до който той може да стигне, връщайки се към своите спомени. Преди това обаче се простира по-ранният период, за който обикновено липсва спомен, но от който дори най-мъдрият може да се поучи направо от душата на детето. Оттам нататък всеки е оставен сам на себе си, явява се Азовото съзнание и сега всичко се допълва така, че човек е вече способен да си спомня преживяното. Също и в живота на отделните народи идва време, когато те започват да се чувствуват все по-изоставени от божествената инспирация на своите праотци.
Както детето се откъсва от аурата, обгръщаща главата му през първите години от раждането, така и божествените праотци се отдръпват все повече от живота на народите и хората остават сами със своите знания и придобит опит.
И там, където историята разкрива всичко това, се усещат и първите мигове от духовното ръководство на човечеството. Египтяните нарекли „Менес" този, който основал първата човешка култура и загатват, че от този период нататък човек добива също и способността да греши, да се заблуждава. Защото той започва да се уповава главно на своя мозък. Фактът, че човек може да потъва в грешки и заблуждения след като Боговете се откъсват от хората намира символичен израз в създаването на лабиринта, който е един вид копие на мозъчните гънки. Мозъкът става инструмент на самостоятелното човешко мислене, на човешките мисли, всред които човек може да се изгуби като в лабиринт.
към текста >>
63.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Цялото обкръжение на външния свят принадлежи към съзерцаващата душа, както двете ръце на тялото принадлежат към физическата
глава
.
Това, което се намира в околния свят, е свързано с душата, както в сетивния свят човек е свързан със своята ръка. Външният свят съвсем не е безразличен спрямо вътрешния душевен свят. Душата усеща себе си като сраснала, като вплетена във външния свят. Неговите влияния я проникват отвсякъде. Рязка граница между вътрешен и външен свят не съществува.
Цялото обкръжение на външния свят принадлежи към съзерцаващата душа, както двете ръце на тялото принадлежат към физическата глава.
Въпреки това може да се говори за една част от външния свят, която принадлежи по-скоро на собствения Аз, отколкото на околния свят, както и можем да говорим за главата като за самостоятелна част спрямо ръцете или краката. Една част от външния сетивен свят душата нарича свое тяло. Душата, изживяваща себе си вън от това тяло, може да смята по същия начин, че определена част от външния несетивен свят и принадлежи. И когато човек успее да осъществи наблюдение върху тази достъпна нему област, намираща се отвъд сетивния свят, той може да твърди, че притежава едно сетивно-невъзприемаемо тяло. Можем да го означим като елементарно или етерно тяло; като "етерен" изобщо не трябва да разбираме това, което физиката нарича "етер".
към текста >>
Въпреки това може да се говори за една част от външния свят, която принадлежи по-скоро на собствения Аз, отколкото на околния свят, както и можем да говорим за
глава
та като за самостоятелна част спрямо ръцете или краката.
Външният свят съвсем не е безразличен спрямо вътрешния душевен свят. Душата усеща себе си като сраснала, като вплетена във външния свят. Неговите влияния я проникват отвсякъде. Рязка граница между вътрешен и външен свят не съществува. Цялото обкръжение на външния свят принадлежи към съзерцаващата душа, както двете ръце на тялото принадлежат към физическата глава.
Въпреки това може да се говори за една част от външния свят, която принадлежи по-скоро на собствения Аз, отколкото на околния свят, както и можем да говорим за главата като за самостоятелна част спрямо ръцете или краката.
Една част от външния сетивен свят душата нарича свое тяло. Душата, изживяваща себе си вън от това тяло, може да смята по същия начин, че определена част от външния несетивен свят и принадлежи. И когато човек успее да осъществи наблюдение върху тази достъпна нему област, намираща се отвъд сетивния свят, той може да твърди, че притежава едно сетивно-невъзприемаемо тяло. Можем да го означим като елементарно или етерно тяло; като "етерен" изобщо не трябва да разбираме това, което физиката нарича "етер". Разсъждавайки върху отношението на човека към външния природен свят, стигаме до съответствуващата на фактите представа за физическото тяло, и по аналогичен начин, пътуването на душата в онези области, които могат да бъдат виждани извън сетивното тяло, води до признаването на едно елементарно или етерно тяло, до едно тяло на строителните сили (Bildekrafteleib).
към текста >>
64.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Това, което този човек чувства, може да се изрази приблизително така: Нещо прави да святка, да гърми, да вали дъжд, движи моята ръка, прави моя крак да пристъпва напред, движи дишания въздух и мене, обръща моята
глава
.
Също и при Ферекид идеята за душата не съществува още във формата, в която тя съществува при следващите мислители. Той първо чувства душевното естество на човека, докато по-късните философи говорят ясно за него в мисли и искат да го охарактеризират. Хората от предишните епохи не отделят още собственото човешко изживяване на душата от живота на природата. Те не се поставят като едно особено същество наред с природата; те изживяват себе си в природата, както изживяват в нея светкавицата и гръмотевицата, движението на облаците, движението на звездите, растежът на растенията. Това, което движи ръката на собственото тяло, което поставя ногата върху земята и прави човека да върви, за праисторическия човек то принадлежи на една област на мировите сили, които произвеждат също светкавицата и гръмотевицата, движението на облаците, произвеждат всичко, което става във външния свят.
Това, което този човек чувства, може да се изрази приблизително така: Нещо прави да святка, да гърми, да вали дъжд, движи моята ръка, прави моя крак да пристъпва напред, движи дишания въздух и мене, обръща моята глава.
Когато човек изказва подобни познания, той трябва да си служи с такива думи, които при първо впечатление изглеждат пресилени. Обаче само чрез привидно пресилено звучащите думи може да бъде почувстван истинския факт. Един човек, който има един образ на света, за какъвто говорим тук, чувства да действа в дъжд, който пада на земята, една сила, която днес трябва да наречем "духовна" и която е от също естество с онази, която той чувства, когато се готви за тази или онази лична дейност. Интересно може да бъде да намерим отново този начин на мислене у Гьоте в неговите млади години, естествено в онази отсенка, която то трябва да има у една личност на 18-то столетие. В Гьотевата статия "Природа" можем да прочетем: "Тя /природата/ ме е поставила в съществуването, тя също ще ме изведе от него.
към текста >>
65.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
В една следваща
глава
върху Галилей той казва: "Ако чрез разсейващия метод на Бейкън естествената наука се явява завинаги разкъсана, то Галилей веднага я събра отново; той доведе природоучението отново в човека и показа още от ранна младост, че за гения един случай струва колкото хиляда, като разви от колебаещата се църковна лампа учението за махалото и за падането на телата.
Той посочва нови места; хората започват да изравняват и все пак навсякъде е твърде тясно. Той предлага нови чертежи, нови планове, но те са неясни, непривлекателни. Главно той говори за нови непознати материали и сега е услужено на света. Тълпата се разпръсва на всички небесни посоки и донася обратно много отделни неща, а в това време гражданите се занимават у дома с нови планове, нови дейности, поселения и поглъщат вниманието". Гьоте казва това в своята История на теорията на цветовете, там, където говори за Бейкън.
В една следваща глава върху Галилей той казва: "Ако чрез разсейващия метод на Бейкън естествената наука се явява завинаги разкъсана, то Галилей веднага я събра отново; той доведе природоучението отново в човека и показа още от ранна младост, че за гения един случай струва колкото хиляда, като разви от колебаещата се църковна лампа учението за махалото и за падането на телата.
В науката всичко се свежда до това, което наричаме духовно хрумване, в едно съзиране на това, което всъщност стои на основата на явленията. И едно такова съзиране е плодотворно до безкрайност". По този начин Гьоте обръща остро вниманието върху това, което е характерно за Бейкън. Този последният иска да намери за науката един сигурен път. Защото чрез това, се надява той, човекът ще намери своето сигурно отношение към света.
към текста >>
Душата е само един неказващ нищо израз, на който нямаме никаква представа и който може да употребява една тесногръда
глава
, за да назове онази част в нас, която мисли.
В книгата на Дьо ла Метри "Човекът, една машина" се явява един светогледен образ, който е така надделян от образа на природата, че той оставя като валиден само този последния. Това, което се явява в себесъзнанието, трябва поради това да си го представим нещо като отражение по отношение на огледалото. Телесната организация трябва да бъде сравнена с огледалото; себесъзнанието с образът. Този последният няма никакво самостоятелно значение по отношение на телесната организация. В "Човекът, една машина" можем да прочетем: "Но щом всички свойства на душата така много зависят от особената организация на мозъка и на цялото тяло, че явно те са самата тази организация, то ние имаме тук пред нас една просветена машина...
Душата е само един неказващ нищо израз, на който нямаме никаква представа и който може да употребява една тесногръда глава, за да назове онази част в нас, която мисли.
Ако вземем и най-простия принцип на движение в тях, да чувстват, да се каят, накратко казано, за да намерят своя път във физическата и в моралната област... Ако това, което мисли в моя мозък, не е една част на този вътрешен орган и следователно на цялото тяло, защо тогава моята кръв се нагорещява, когато седейки спокойно в моето легло аз изработвам плана на моите дела или преследвам един отвлечен ход на мисълта". /виж, Дьо ла Матри, "Човекът, една машина". Философска библиотека. Том 68./ В кръговете, в които тези духове действаха /към които принадлежат също и Дидро, Кабанис и др./, Волтер донесе ученията на Лок /Волтер, 1694-1778 г./. Самият Волтер никога не беше стигнал до последните изводи на споменатите философи.
към текста >>
66.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Той нарича революцията, която бе предизвикана чрез това в неговата
глава
, едно духовно новораждане.
Когато в 1809 година влезе в университета, мислите, които Кант, Фихте и Шелинг бяха въплътили в германското светогледно развитие, се намираха още в пълно последействие. Тогава тъкмо изгряваше звездата на Хегел. Този последният беше публикувал в 1806 годи на своето първо велико произведение "Феноменология на духа". В Гьотинген Шопенхауер слуша ученията на Готлоб Ернст Шулце, авторът на "Енезидемус", който наистина беше в известно отношение противник на Кант, но посочи въпреки това Кант и Платон като двама велики духове, към които той следваше да се придържа. С жар се задълбочи Шопенхауер в Кантовия начин на мислене.
Той нарича революцията, която бе предизвикана чрез това в неговата глава, едно духовно новораждане.
Той намира в нея толкова повече своето задоволство, като я намира в пълна съгласуваност с възгледите на други философи, които пълно му беше посочил, с възгледите на Платон. Нали Платон казва: Докато се отнасяме с нещата и процесите само възприемайки ги, ние сме човеци, които стоят здраво вързани в една тъмна пещера, така че не могат да обърнат главата си и не виждат нищо, освен в светлината на един горящ зад тях огън, на намиращата се срещу тях стена сянковите образи на действителните неща, които преминават между тях и огъня, а също така и своите собствени сенки и всеки един своята собствена сянка. Както тези сенки се отнасят към действителните неща, така нещата, които възприемаме се отнасят към идеите, които са истински действителното. Нещата на възприемаемия свят се раждат и умират, идеите са вечни. Не е ли учил нещо подобно и Кант?
към текста >>
Нали Платон казва: Докато се отнасяме с нещата и процесите само възприемайки ги, ние сме човеци, които стоят здраво вързани в една тъмна пещера, така че не могат да обърнат
глава
та си и не виждат нищо, освен в светлината на един горящ зад тях огън, на намиращата се срещу тях стена сянковите образи на действителните неща, които преминават между тях и огъня, а също така и своите собствени сенки и всеки един своята собствена сянка.
Този последният беше публикувал в 1806 годи на своето първо велико произведение "Феноменология на духа". В Гьотинген Шопенхауер слуша ученията на Готлоб Ернст Шулце, авторът на "Енезидемус", който наистина беше в известно отношение противник на Кант, но посочи въпреки това Кант и Платон като двама велики духове, към които той следваше да се придържа. С жар се задълбочи Шопенхауер в Кантовия начин на мислене. Той нарича революцията, която бе предизвикана чрез това в неговата глава, едно духовно новораждане. Той намира в нея толкова повече своето задоволство, като я намира в пълна съгласуваност с възгледите на други философи, които пълно му беше посочил, с възгледите на Платон.
Нали Платон казва: Докато се отнасяме с нещата и процесите само възприемайки ги, ние сме човеци, които стоят здраво вързани в една тъмна пещера, така че не могат да обърнат главата си и не виждат нищо, освен в светлината на един горящ зад тях огън, на намиращата се срещу тях стена сянковите образи на действителните неща, които преминават между тях и огъня, а също така и своите собствени сенки и всеки един своята собствена сянка.
Както тези сенки се отнасят към действителните неща, така нещата, които възприемаме се отнасят към идеите, които са истински действителното. Нещата на възприемаемия свят се раждат и умират, идеите са вечни. Не е ли учил нещо подобно и Кант? Нали и за него светът на явленията, възприемаемият свят е само един свят на илюзията? Вярно е, че Кьонигсбергският мъдрец не е приписвал на идеите тази правечна действителност; обаче за Шопенхауер в схващането на разпростряната в пространството и време действителност царува между Платон и Кант пълна съгласуваност.
към текста >>
От една защита и обяснение на Хегел те скоро преминаха към едно по-нататъшно самостоятелно развиване на неговите идеи и по този начин доведоха до гледищата, които в следващата
глава
наричаме "радикални светогледи".
Ако би изживял религиозната критика на своите ученици, Хегел би се изказал така: Дигнете ръцете от всяко основание на една религия, от всяко създаване на религиозни представи, дотогава, докато искате да останете мислители, а не искате да станете месияси. Правилно разбран, светогледът на Хегел не може да действа обратно върху религиозното съзнание. Който размишлява върху изкуството, той стои към него в същото отношение както стои към религията онзи, който иска да открие нейната същност. * * * За борбата на светогледите послужиха издадените от Арнолд Рува и Теодор Ехтермайер в 1838-1843 година "Харлевски годишници".
От една защита и обяснение на Хегел те скоро преминаха към едно по-нататъшно самостоятелно развиване на неговите идеи и по този начин доведоха до гледищата, които в следващата глава наричаме "радикални светогледи".
От 1841 година издателите наричат тяхното списание "Германски годишници" и считат като една от техните цели "Борбата против политическата несвобода, против феодалната и поземлената теория". Те се намесиха в развитието на епохата като радикални политици, искайки една държава, в който да царува пълна свобода. По този начин те се отдалечиха от Хегеловия дух, който искаше не да прави история, а да разбере историята.
към текста >>
67.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Мислиш ли ти без
глава
?
Фойербах изисква, защото разумът да не бъде поставен като изходна точка на челото на светогледа, както Хегел върши това, а той да бъде разглеждан като продукт на развитието, като ново образуване в човешкия организъм, в който той фактически се явява. И на него му е противно всяко отделяне на духовното от телесното, защото то не може да бъде разбрано по друг начин, освен като резултат на развитието на тялото". Когато психологът казва: "Аз се различавам от моето тяло", с това е казано също толкова много, колкото когато философът казва в логиката или в метафизиката на нравите: Аз абстрахирам от човешката природа! Възможно ли е ти да абстрахираш от твоето същество? Не абстрахираш ли ти като човек?
Мислиш ли ти без глава?
Мислите са излъчени души. Добре; но не е ли в излъчената душа също един верен образ на някогашния телесен човек? Не се ли изменят даже и най-общите метафизически понятия за битие и същество, както се изменя и действителното битие и същества на човека? Що значи следователно: Аз абстрахирам от човешката природа? Нищо друго, освен аз абстрахирам от човека, както той е обект на моето съзнание и мислене, обаче никога от човека, който се намира зад моето съзнание, т.е.
към текста >>
"Човече, нещо не е ред в
глава
та ти; дъската ти хлопа!
Обаче всички подобни зависимости не са валидни по отношение на Аза; защото всички те са взети от самия него. Следователно те почиват за това, че Азът се мами. В действителност той не е зависим. Защото всичко, от което той трябва да бъде зависим, той трябва първо сам да го създаде. Той трябва да вземе от себе си нещо, за да го постави като "признаци" над себе си.
"Човече, нещо не е ред в главата ти; дъската ти хлопа!
Ти си въобразяваш велики неща и си рисуваш цял един свят от богове, който уж съществува за тебе, един свят на духове, към който уж си призван, един идеал, който ти прави знак. Ти имаш една фикс идея! " в действителност никакво мислене не може да стигне до това, което живее като Аз в мене. Аз мога да стигна с моето мислене до всичко, само пред моя Аз трябва да спра. Него аз не мога да мисля, него мога само да го изживявам.
към текста >>
68.
ВСТЪПИТЕЛНИ ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Предприемането на един такъв опит доведе до там, да бъде прибавена във второто издание заключителната
глава
, която съдържа едно "Скицирано изложение на перспективата за една антропософия".
Този възглед счита за неоправдано да нарисува този образ на света така, че в него да се намерят също и тези вътрешни изживявания на човешката душа както резултатите от изследването на естествената наука. С това е охарактеризирано положението, в което се е намирала философията във втората половина на 19-то столетие и в което и днес се намират много мислителни направления в днешно време. Не е нужно охарактеризираното тук да бъде изкуствено внесено в разглеждането на философията на тази епоха. То може да бъде прочетено от фактите, които предстоят на това разглеждане. Това се опитахме да направим във втория том на настоящата книга.
Предприемането на един такъв опит доведе до там, да бъде прибавена във второто издание заключителната глава, която съдържа едно "Скицирано изложение на перспективата за една антропософия".
Някой може да бъде на мнение, че това изложение е напълно извън рамките на изложеното в тази книга. Но още в предговора към първия том бе казано, че целта на това изложение "не е само да даде един кратък очерк на историята на философските въпроси, но и да говори върху самите тези въпроси и тяхното разширение чрез тяхно то историческо разглеждане". Разглеждането, което е изразено в книгата, се опитва да докаже, че някои отношения на разширението в съвременната философия работят в насоката, "да се намери във вътрешното изживяване на човешката душа нещо, което се изявява по такъв начин, че да не може да му се оспорва мястото в новия образ на света от страна на природознанието. Щом това е философският възглед на автора на тази книга, че изложеното в заключителната глава говори за изживявания на душата, които могат да донесат осъществяване на това търсене на по-новите философии, той трябваше да си позволи да прибави тази глава към своето изложение. На него му се струва какво наблюдението показва, че е присъщо на тези философии и на техния исторически признак, да не спират в тяхното търсене направлението към търсенето и че това направление, тази посока трябва да доведе до светогледа, който е скициран в края на книгата.
към текста >>
Щом това е философският възглед на автора на тази книга, че изложеното в заключителната
глава
говори за изживявания на душата, които могат да донесат осъществяване на това търсене на по-новите философии, той трябваше да си позволи да прибави тази
глава
към своето изложение.
Това се опитахме да направим във втория том на настоящата книга. Предприемането на един такъв опит доведе до там, да бъде прибавена във второто издание заключителната глава, която съдържа едно "Скицирано изложение на перспективата за една антропософия". Някой може да бъде на мнение, че това изложение е напълно извън рамките на изложеното в тази книга. Но още в предговора към първия том бе казано, че целта на това изложение "не е само да даде един кратък очерк на историята на философските въпроси, но и да говори върху самите тези въпроси и тяхното разширение чрез тяхно то историческо разглеждане". Разглеждането, което е изразено в книгата, се опитва да докаже, че някои отношения на разширението в съвременната философия работят в насоката, "да се намери във вътрешното изживяване на човешката душа нещо, което се изявява по такъв начин, че да не може да му се оспорва мястото в новия образ на света от страна на природознанието.
Щом това е философският възглед на автора на тази книга, че изложеното в заключителната глава говори за изживявания на душата, които могат да донесат осъществяване на това търсене на по-новите философии, той трябваше да си позволи да прибави тази глава към своето изложение.
На него му се струва какво наблюдението показва, че е присъщо на тези философии и на техния исторически признак, да не спират в тяхното търсене направлението към търсенето и че това направление, тази посока трябва да доведе до светогледа, който е скициран в края на книгата. Този светоглед иска да бъде една действителна "Наука на Духа". Който намира това за правилно, на него този светоглед ще се яви като нещо, което дава отговора на въпросите, както съвременната философия поставя, въпреки че тя самата не изисква този отговор. И щом това е правилно, тогава от казаното в заключителната глава пада също светлина и върху историческото положение на новата философия. Авторът на настоящата книга не си представя, че онзи, който може да признае казаното в заключителната глава, трябва да бъде на мнение, че е необходим един светоглед, който да замени философията с нещо, което тази последната не може вече да счита като философия.
към текста >>
И щом това е правилно, тогава от казаното в заключителната
глава
пада също светлина и върху историческото положение на новата философия.
Разглеждането, което е изразено в книгата, се опитва да докаже, че някои отношения на разширението в съвременната философия работят в насоката, "да се намери във вътрешното изживяване на човешката душа нещо, което се изявява по такъв начин, че да не може да му се оспорва мястото в новия образ на света от страна на природознанието. Щом това е философският възглед на автора на тази книга, че изложеното в заключителната глава говори за изживявания на душата, които могат да донесат осъществяване на това търсене на по-новите философии, той трябваше да си позволи да прибави тази глава към своето изложение. На него му се струва какво наблюдението показва, че е присъщо на тези философии и на техния исторически признак, да не спират в тяхното търсене направлението към търсенето и че това направление, тази посока трябва да доведе до светогледа, който е скициран в края на книгата. Този светоглед иска да бъде една действителна "Наука на Духа". Който намира това за правилно, на него този светоглед ще се яви като нещо, което дава отговора на въпросите, както съвременната философия поставя, въпреки че тя самата не изисква този отговор.
И щом това е правилно, тогава от казаното в заключителната глава пада също светлина и върху историческото положение на новата философия.
Авторът на настоящата книга не си представя, че онзи, който може да признае казаното в заключителната глава, трябва да бъде на мнение, че е необходим един светоглед, който да замени философията с нещо, което тази последната не може вече да счита като философия. Възгледът, който искам да изразя в книгата, е напротив този, че когато философията стигне до там, да разбира действително себе си, трябва да спре със своето духовно превозно средство при едно душевно изживяване, което е наистина плод на нейната работа, но което израства над тази работа. С това философията запазва своето значение за всеки човек, който трябва да изисква една сигурна духовна основа за резултатите на това душевно изживяване. Който си е създал убеждение за тези резултати чрез естественото чувство за истината, той има право да се чувства върху една сигурна почва даже и когато не посвещава никакво внимание на философското обоснование на тези резултати. Който търси научното оправдание на светогледа, за който се говори в края на настоящата книга, той трябва да поеме пътя чрез философското обоснование.
към текста >>
Авторът на настоящата книга не си представя, че онзи, който може да признае казаното в заключителната
глава
, трябва да бъде на мнение, че е необходим един светоглед, който да замени философията с нещо, което тази последната не може вече да счита като философия.
Щом това е философският възглед на автора на тази книга, че изложеното в заключителната глава говори за изживявания на душата, които могат да донесат осъществяване на това търсене на по-новите философии, той трябваше да си позволи да прибави тази глава към своето изложение. На него му се струва какво наблюдението показва, че е присъщо на тези философии и на техния исторически признак, да не спират в тяхното търсене направлението към търсенето и че това направление, тази посока трябва да доведе до светогледа, който е скициран в края на книгата. Този светоглед иска да бъде една действителна "Наука на Духа". Който намира това за правилно, на него този светоглед ще се яви като нещо, което дава отговора на въпросите, както съвременната философия поставя, въпреки че тя самата не изисква този отговор. И щом това е правилно, тогава от казаното в заключителната глава пада също светлина и върху историческото положение на новата философия.
Авторът на настоящата книга не си представя, че онзи, който може да признае казаното в заключителната глава, трябва да бъде на мнение, че е необходим един светоглед, който да замени философията с нещо, което тази последната не може вече да счита като философия.
Възгледът, който искам да изразя в книгата, е напротив този, че когато философията стигне до там, да разбира действително себе си, трябва да спре със своето духовно превозно средство при едно душевно изживяване, което е наистина плод на нейната работа, но което израства над тази работа. С това философията запазва своето значение за всеки човек, който трябва да изисква една сигурна духовна основа за резултатите на това душевно изживяване. Който си е създал убеждение за тези резултати чрез естественото чувство за истината, той има право да се чувства върху една сигурна почва даже и когато не посвещава никакво внимание на философското обоснование на тези резултати. Който търси научното оправдание на светогледа, за който се говори в края на настоящата книга, той трябва да поеме пътя чрез философското обоснование. Че когато е извървян до край, този път води до изживяването на един духовен свят, и че душата може чрез това изживяване да осъзнае своята собствена същина по начин, който е независим от нейното изживяване и познание чрез сетивния свят: Това е, което настоящата книга се старае да докаже в своето изложение.
към текста >>
69.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Някои, изпълнени с прекрасно усърдие, падат през
глава
в тичането и, както Константин Франц, трябва при всяка следваща стъпка, при всяко следващо произведение да се отрекат отново отчасти от предидущото..."
Шлегел, Хуербарт, Ваадер, Вагнер, Виндишман, Фриз и толкова много други... Виждаме ли ние прираст за онази реколта на смъртта? Способни ли сме ние във втората полови на нашия век да изпратим също така една свещена група от мислители по-нататък? Живеят ли между нашите младежи тези, у които платонически ентусиазъм и аристотелско блаженство в работата одушевлява душите за едно безсмъртно напрежение в спекулацията?... Твърде странно виждаме, че в нашите дни именно талантите не могат да издържат. Те бързо се изхабяват и започват да копират самите себе си и да се повтарят, там където след побеждаването на неузрелите и несъвършените, едностранните и бурни младежки опити би трябвало да започне периодът на силното и съсредоточено действие.
Някои, изпълнени с прекрасно усърдие, падат през глава в тичането и, както Константин Франц, трябва при всяка следваща стъпка, при всяко следващо произведение да се отрекат отново отчасти от предидущото..."
Че след половината на 19-тото столетие мислителите се намираха притиснати да настояват на същото, това често пъти се проявява. Отличният мислител Франц Брентано говори във встъпителното слово за неговия виенски професорат "Върху причините на обезсърчаването в областта на философията" в 1874 годна, казвайки: "През първите десетилетия на нашето столетие залите, в които германските философи изнасяха своите лекции, бяха препълнени; в по-ново време приливът бе последван от един дълбок отлив. Ето защо често чуваме, как даровити хора се оплакват от младото поколение, че му липсват чувството за най-висшите отрасли на знанието. Това би било един тъжен, но същевременно един неразбираем факт. На какво би могло да се дължи това, че новото поколение взето в неговата цялост стои по-назад и то така дълбоко по-назад от предишното по отношение на духовния полет и благородство?
към текста >>
Че и той също не може да стигне до някакъв напредък на Хегеловото изложение, това става разбираемо от следваните от него ходове на мисълта, които бяха скицирани в една предидуща
глава
на настоящата книга.
В тази форма поставя Трокслер въпроса, който доведен от предчувствието до ясната идея би трябвало да гласи: Как светогледът може да се издигне над простото изживяване на мисълта на смисъла на Хегел до едно причастие в оживяването на мисълта? За положението на Хегеловия светоглед спрямо построението на епохата е характерно една съчинение, което К. Х. Вайсе издаде в 1834 година и което носи заглавието""Философската тайна наука за безсмъртието на човешкия индивид". В него се казва: "Който е изучавал философията на Хегел в цялата нейна съвкупност, на него му е известно, как тя е обоснована по един логичен начин в нейния диалектически метод, как тя издига субективния дух на органичния индивид първо в обективния дух на правото, на държавата и на нравите и прави той да се влее като второстепенен, същевременно като утвърден и отречен, накратко като несамостоятелен момент в този по-висш дух. Чрез това ограниченият индивид, както отдавна е било забелязано във и вън от школата на Хегел, се превръща в едно преходно явление... Каква цел, какво значение би могла да има трайността на един такъв индивид, след като през него е преминал мировия Дух...." По отношение на тази лишеност от значение на индивидуалната душа Вайсе търси да обясни по свой начин нейната непреходност.
Че и той също не може да стигне до някакъв напредък на Хегеловото изложение, това става разбираемо от следваните от него ходове на мисълта, които бяха скицирани в една предидуща глава на настоящата книга.
Както можеше да се чувствува безсилието на Хегеловото построение от мисли по отношение на индивидуалната същност на душата, това безсилие можа да бъде забелязано и по отношение на изискването да се проникне действително по-нататък в дълбочините на природата, да се проникне до по-големи дълбочини от тези, които са явни и за сетивния свят. Че всичко, което се предлага на сетивата, е в действителност мисъл и като такава е дух, това беше ясно за Хегел; обаче дали с този "дух на природата" е проникнат с погледа целият дух на природата, това можеше да се чувства като един нов въпрос. Щом душата не обхваща с мисълта своята собствена същина, не би ли искало тогава при едно друго изживяване на нейната същина да бъдат познати в природата по-дълбоки сили и същества? Дали хората си задават такива въпроси с цялата яснота или не, това не е важно, а важното е, дали те могат да бъдат зададени по отношение на един светоглед. Щом те могат да бъдат зададени, тогава поради тази възможност светогледът прави впечатлението на нещо незадоволяващо.
към текста >>
Хегел поставя човека с
глава
та надолу, аз го поставям на неговите почиващи на геологията крака".
Едно смело построение на света, остроумно измислено, обаче измислено далече от действителното наблюдение, далече от действителните неща и въпреки това начертано с вярата, че е напълно пропито от истинска действителност, това е идейното построение на Планк. Той схваща мировите процеси като една постоянна смяна, като една жива смяна на разширение и свиване. Топлината и светлината са стремежът на едно тяло да приведе в действие своята свита материя в далечината, следователно стремеж към разширение. Отношението на Планк към неговите съвременници е извънредно интересно. Фоейрбах казва за себе си: "Хегел стои на едно изграждащо света становище, аз на едно становище искащо да познае света като нещо съществуващо; той слиза надолу, аз се изкачвам нагоре.
Хегел поставя човека с главата надолу, аз го поставям на неговите почиващи на геологията крака".
С това материалистите също биха искали да охарактеризират своето вероизповедание. Обаче Планк постъпва по своя начин точно както Хегел. Въпреки това той вярва, че постъпва както Фойербах и материалистите. Обаче ако бяха изтълкували неговия подход в техния смисъл, те би трябвало да му кажат: Ти стоиш на едно изграждащо света становище; въпреки това вярваш, че познаваш света като съществуващ; ти слизаш отгоре надолу и считаш слизането за едно възлизане; ти поставяш света с главата надолу и мислиш, че главата са краката. Стремежът към природата, фактическа действителност в третата четвъртина на 19-тото столетие не можеше да бъде изразен по-ярко откакто това стана чрез светогледа на един мислител, който искаше да създава като по чудо не само идеи, но и действителност от разума.
към текста >>
Обаче ако бяха изтълкували неговия подход в техния смисъл, те би трябвало да му кажат: Ти стоиш на едно изграждащо света становище; въпреки това вярваш, че познаваш света като съществуващ; ти слизаш отгоре надолу и считаш слизането за едно възлизане; ти поставяш света с
глава
та надолу и мислиш, че
глава
та са краката.
Фоейрбах казва за себе си: "Хегел стои на едно изграждащо света становище, аз на едно становище искащо да познае света като нещо съществуващо; той слиза надолу, аз се изкачвам нагоре. Хегел поставя човека с главата надолу, аз го поставям на неговите почиващи на геологията крака". С това материалистите също биха искали да охарактеризират своето вероизповедание. Обаче Планк постъпва по своя начин точно както Хегел. Въпреки това той вярва, че постъпва както Фойербах и материалистите.
Обаче ако бяха изтълкували неговия подход в техния смисъл, те би трябвало да му кажат: Ти стоиш на едно изграждащо света становище; въпреки това вярваш, че познаваш света като съществуващ; ти слизаш отгоре надолу и считаш слизането за едно възлизане; ти поставяш света с главата надолу и мислиш, че главата са краката.
Стремежът към природата, фактическа действителност в третата четвъртина на 19-тото столетие не можеше да бъде изразен по-ярко откакто това стана чрез светогледа на един мислител, който искаше да създава като по чудо не само идеи, но и действителност от разума. Не по-малко интересно действа личността на Планк, когато я сравним с тази на неговия съвременник Макс Щирнер. В това отношение от значение е, как Планк мислеше върху мотивите на човешкото действане и на обществения живот. Както материалистите изхождаха от обяснението на природата от действително дадените за сетивата вещества и сили, така Щирнер изхождаше от действителната отделна личност за ръководната нишка на човешкото поведение. Разумът е само при отделния човек.
към текста >>
70.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Това може да са гущери, малки птици или съвсем млади млекопитаещи, толкова много си съвпадат образуването на
глава
та и на туловището при тези животни.
Той работеше усилено за постигане на целта. Такъв беше случаят и при горепосочените закони на повторението на определени животински форми в зародишно развитие на други животински форми. Противоположно на Окен, Карл Ернст фон Баер се придържаше колкото е възможно към фактическото, когато в 1828 година в своята "История на развитието на животните" той говори за това, което беше довело Окен до неговата идея. "Ембрионите на млекопитаещите, птиците, гущерите и змиите, вероятно и тези на костенурките в техните ранни стадии са извънредно подобни в тяхната цялост както и в развитието на отделните части; те са толкова подобни, защото често пъти можем да различим ембрионите само по тяхната големина. Аз притежавам два малки ембриона във винен спирт, за които съм пропуснал да отбележа имената; и сега не съм никак в състояние да определя класата, на която те принадлежат.
Това може да са гущери, малки птици или съвсем млади млекопитаещи, толкова много си съвпадат образуването на главата и на туловището при тези животни.
Обаче на тези ембриони липсват крайниците, те не са още развити. Ако и те бяха били налице на първата степен на тяхното развитие, те не биха помогнали нищо да направим разликата, тъй като краката на гущерите и млекопитаещите, крилата и краката на птиците както и ръцете и краката на човеците се развиват от същата основна форма". Такива факти на историята на зародиша /онтогенезис/ трябваше да предизвикат най-голям интерес у онези мислители, които със своите убеждения клоняха към дарвинизма. Дарвин беше показал възможността, че органическите форми се променят и че живеещите днес видове произхождат по пътя на преобразуването от малко, може само от един първоначален вид. Но в първите стадии на тяхното развитие най-различните живи същества показват такава прилика, че те едва ли могат или не могат никак да бъдат различени едни от други.
към текста >>
Тя трябва да направи посочената в една предидуща
глава
крачка издигаща се над Хегел.
Мисълта, която е само мислена, не може да противопостави нищо на Хекеловия възглед за природата. За сравнение този възглед може да твърди: И в часовника не може да се намери също нищо, което да ни накара да направим заключението, че съществува часовникарят. Хекеловият възглед за природата е на път да покаже, как докато човек само стои срещу природата, той не може да изкаже нищо върху нея, освен това, което тя сама изказва. Вследствие на това този възглед за природата се явява като нещо важно в хода на развитието на светогледите. Той доказва, че философията трябва да си създаде едно поле, което се намира над мислите добити от разглеждането на природата, в самотворческата област на мислителния живот.
Тя трябва да направи посочената в една предидуща глава крачка издигаща се над Хегел.
Тя не може да съществува само в един метод, който стои на същото поле, на което стои естествената наука. Хекел няма и най-малката нужда да обърне само в най-малкото внимание на една такава крачка на философията. Неговият светоглед прави да оживеят в душата мислите, обаче това само дотолкова, доколкото техният живот е подбуден от наблюдението на природните процеси. Това, което мисълта може да създава като образ на света, когато тя оживява в душата без тази подбуда, това би трябвало да прибави към Хекеловия образ на света един по-висш светоглед. Човек трябва да се издигне също и над това, което самият часовник казва, ако иска например да познае формата на образа на часовникаря.
към текста >>
71.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Когато то е ударено или натиснато, когато електрически той минава през
глава
та, окото също има усещане на светлина.
Следователно ние си съставяме нашите мисли по свидетелство на нашите сетива. Обаче не е ли измамно това, което нашите сетива ни казват? Нека запитаме наблюдението: Окото ни доставя светлинните явления. Ние казваме, че едно тяло ни изпраща червена светлина, когато окото усеща червено. Обаче окото ни доставя едно усещане на светлина и в други случаи.
Когато то е ударено или натиснато, когато електрически той минава през главата, окото също има усещане на светлина.
Следователно и в случаите, в които ние усещаме едно тяло като светещо, в тялото би могло да става нещо, което няма никаква прилика с нашето усещане на светлината: А окото би ни доставило светлина. Физиологът Йоханес Мюлер /1801-1859 г./ е направил от тези факти извода, че не знаем от външните процеси, какво усеща човек, а от неговата организация. Нашите нерви са посредници на нашите усещания. Така както не чувстваме ножа, който ни порязва, а усещаме едно състояние на нашите нерви; така също ние не усещаме един процес на външния свят, когато им се явява светлина, а едно състояние на нашия зрителен нерв. Вън може да става каквото си ще: Зрителният нерв превежда този намиращ се вън от нас процес в усещане на светлина.
към текста >>
Халюциниращият, който вижда на разстояние три крачки от себе си една мъртвешка
глава
, има точно същото възприятие както онзи, който възприема светлинните лъчи, които една действителна мъртвешка
глава
изпраща към него.
Шлайден изразява този възглед с думите: "Светлината вън от нас в природата е движение на етера, едно движение може да бъде бавно или бързо, да има тази или онази посока, обаче явно е, че няма никакъв смисъл да говорим за едно светло или тъмно, за едно зелено или червено движение; накратко казано: - Вън от нас, усещащите същество, няма никакво светло и тъмно, никакви цветове". Следователно физикът изтласква цветовете и светлината вън отвъншния свят, защото намира в този свят само движение; физиологът се вижда принуден да приеме цвета и светлината вътре в душата, защото е на мнение, че нервът показва само своето собствено състояние, от каквото и да бъде възбуден той. Рязко изразява дадения чрез това възглед Х. Тен в неговата книга "Умът" /германско издание/, Бон, 1880 г. Според неговото мнение външното възприятие е една истинска халюцинация.
Халюциниращият, който вижда на разстояние три крачки от себе си една мъртвешка глава, има точно същото възприятие както онзи, който възприема светлинните лъчи, които една действителна мъртвешка глава изпраща към него.
В нас съществува същият вътрешен признак, безразлично, дали имаме пред нас една действителна мъртвешка глава или имаме една халюцинация. Единствената разлика между едното и другото възприятие е тази, че в единия случай протегнатата ръка напипва в празнотата, а в другия случай се натъква на едно твърдо съпротивление. Следователно основанието подкрепя зрението. Но подкрепата действително ли е такава, щото чрез нея да ни се предаде едно лишено от измама свидетелство? Това, което важи за едното сетиво, то важи естествено и за другото.
към текста >>
В нас съществува същият вътрешен признак, безразлично, дали имаме пред нас една действителна мъртвешка
глава
или имаме една халюцинация.
Следователно физикът изтласква цветовете и светлината вън отвъншния свят, защото намира в този свят само движение; физиологът се вижда принуден да приеме цвета и светлината вътре в душата, защото е на мнение, че нервът показва само своето собствено състояние, от каквото и да бъде възбуден той. Рязко изразява дадения чрез това възглед Х. Тен в неговата книга "Умът" /германско издание/, Бон, 1880 г. Според неговото мнение външното възприятие е една истинска халюцинация. Халюциниращият, който вижда на разстояние три крачки от себе си една мъртвешка глава, има точно същото възприятие както онзи, който възприема светлинните лъчи, които една действителна мъртвешка глава изпраща към него.
В нас съществува същият вътрешен признак, безразлично, дали имаме пред нас една действителна мъртвешка глава или имаме една халюцинация.
Единствената разлика между едното и другото възприятие е тази, че в единия случай протегнатата ръка напипва в празнотата, а в другия случай се натъква на едно твърдо съпротивление. Следователно основанието подкрепя зрението. Но подкрепата действително ли е такава, щото чрез нея да ни се предаде едно лишено от измама свидетелство? Това, което важи за едното сетиво, то важи естествено и за другото. Също и усещанията на осезанието се оказват като халюцинации.
към текста >>
"Рибата в езерото може да плува във водата, а не на сушата; но все пак тя може да се сблъска с
глава
та с дъното и стените".
Ние сме така устроени, че е невъзможно да излезем вън от нас. Даже ние можем да си представим също и това, което се намира вън от нашата област, само чрез нашата представа. Ние долавяме една граница на нашата област; казваме си, че вън от тази граница трябва да съществува нещо, което произвежда в нас усещания. Но ние стигаме само до границата. Също така ние сами си поставяме тази граница, защото не можем да отидем по-нататък.
"Рибата в езерото може да плува във водата, а не на сушата; но все пак тя може да се сблъска с главата с дъното и стените".
Така ние можем да живеем вътре в нашите представи и усещания, обаче не и във външните неща; обаче ние се сблъскваме с една граница, отвъд която не можем да отидем по-нататък; където не можем вече да си кажем, освен: - Отвъд се намира неизвестното. Всички представи, които си образуваме върху това неизвестно, са неоправдани; защото не бихме искали да направим нищо друго, освен да пренесем добитите в нас представи върху неизвестното. Ако искаме да направим това, ние бихме били също така умни, както рибата, която си казва: - Оттук аз вече не мога да отида по-нататък, следователно от там нататък има една друга вода, в която искам да опитам да плувам по друг начин. Тя може да плува само във вода и никъде другаде. Но сега едно друго обръщение на мисълта.
към текста >>
72.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Като поет, автор на Хомункулус той не спира пред нищо, което в модерната цивилизация му изглежда да произхожда от тази вяра; като мислител обаче Хамерлинг свива платната /капитулира/ в пълния смисъл на думата пред начина на мислене, който в настоящата книга бе изложен в
глава
та "Светът като илюзия".
Следователно изстрелът на пушката не би гърмял, ако някой не го чуваше". Чрез силата на по-новото развитие на светогледите такива представи са станали една толкова здрава част на мисленето, че Хамерлинг прибавя към цитираното обяснение думите: "Ако това не ти е ясно, мили читателю, и ако твоят ум настръхва пред този факт като един плашлив кон, тогава не чети по-нататък тези редове; остави непрочетени тази и всички други книги, които разглеждат философските въпроси; защото ти липсва необходимата за това способност да схванеш безпристрастно един факт и да го задържиш в мисълта". Хамерлинг създаде за душата като свое последно поетическо творение своя "Хомункулус". В него той искаше да даде една критика на модерната цивилизация. Той развива по един радикален начин в поредица от поетически образи, накъде отива едно човечество, което изгубва душата и вярва само в силата на външните природни закони.
Като поет, автор на Хомункулус той не спира пред нищо, което в модерната цивилизация му изглежда да произхожда от тази вяра; като мислител обаче Хамерлинг свива платната /капитулира/ в пълния смисъл на думата пред начина на мислене, който в настоящата книга бе изложен в главата "Светът като илюзия".
Той не се плаши да каже думи като тези: "Разпростреният, пространствен свят на телата съществува като такъв само доколкото ние го възприемаме. Който установи това, ще разбере, каква наивна грешка е да се вярва, че наред с представата, която наричаме "кон", съществува и нещо друго, а именно, че съществува истинският, действителен кон, на който нашата представа е само един вид изображение. Нека повторно кажем, че вън от мене съществува само сбор от онези условия, които правят, щото и моите сетива да се роди едно възприятие, който аз наричам кон". По отношение на душевния живот Хамерлинг се чувства така, като че в морето от представи на този душевен живот не би могло да действа нищо от собствената същност на света. Обаче той има едно чувство за това, което става в глъбините на по-новото развитие на душата.
към текста >>
73.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
И защо на обикновеното, също и на привично научното съзнание липсват средствата на разработването на тези въпроси, това трябваше да покаже от една страна тази заключителна
глава
.
Един от учителите на този светоглед е историята на философията. Разглеждането на тази история показва, че ходът на философската работа се стреми към един възглед, който не може да бъде постигнат в обикновеното съзнание. В изложението на представителните личности-мислители се вижда в разнообразни форми, как е направен опит да бъде изследван себесъзнателният Аз от всички страни, със средствата на обикновеното съзнание. Тук в това историческо изложение не е мястото да дадем едно теоретическо обяснение, защо тези средства трябваше да доведем до незадоволителни точки. Обаче самите исторически факти ясно говорят, как обикновеното съзнание, проучено във всички направления, не може да стигне до там, да реши въпроси, които все пак трябва да постигне то самото.
И защо на обикновеното, също и на привично научното съзнание липсват средствата на разработването на тези въпроси, това трябваше да покаже от една страна тази заключителна глава.
От друга страна тя трябваше да обясни, към какво се стремят несъзнателно описаните в тази книга светогледи. Ако от известна гледна точка тази последна глава не принадлежи към историята на философията, от друга страна ще се види, че тя заема оправдано място в тази книга, когато резултатите от разгледаното тук развитие на философските светогледи станат ясни. Защото тези резултати се състояха в това, че духовно-научният светоглед се явява като нещо, което самото по-ново течение на философията изисква, той е като един отговор на въпросите възникнали в това течение. За да съзрем това, достатъчно е да разгледаме това философско течение в отделните негови характерни точки. В своята "Психология" Франц Брентано говори за това, как това течение е било отклонено от разглеждането на по-дълбоките загадки на душата.
към текста >>
Ако от известна гледна точка тази последна
глава
не принадлежи към историята на философията, от друга страна ще се види, че тя заема оправдано място в тази книга, когато резултатите от разгледаното тук развитие на философските светогледи станат ясни.
В изложението на представителните личности-мислители се вижда в разнообразни форми, как е направен опит да бъде изследван себесъзнателният Аз от всички страни, със средствата на обикновеното съзнание. Тук в това историческо изложение не е мястото да дадем едно теоретическо обяснение, защо тези средства трябваше да доведем до незадоволителни точки. Обаче самите исторически факти ясно говорят, как обикновеното съзнание, проучено във всички направления, не може да стигне до там, да реши въпроси, които все пак трябва да постигне то самото. И защо на обикновеното, също и на привично научното съзнание липсват средствата на разработването на тези въпроси, това трябваше да покаже от една страна тази заключителна глава. От друга страна тя трябваше да обясни, към какво се стремят несъзнателно описаните в тази книга светогледи.
Ако от известна гледна точка тази последна глава не принадлежи към историята на философията, от друга страна ще се види, че тя заема оправдано място в тази книга, когато резултатите от разгледаното тук развитие на философските светогледи станат ясни.
Защото тези резултати се състояха в това, че духовно-научният светоглед се явява като нещо, което самото по-ново течение на философията изисква, той е като един отговор на въпросите възникнали в това течение. За да съзрем това, достатъчно е да разгледаме това философско течение в отделните негови характерни точки. В своята "Психология" Франц Брентано говори за това, как това течение е било отклонено от разглеждането на по-дълбоките загадки на душата. /виж стр. 65 на този том/.
към текста >>
Това се установява, когато посочените в настоящата
глава
упражнения се правят с успех.
Обаче това друго съзнание може да бъде открито само чрез вътрешната работа на душата, която се освобождава от тялото. Това съзнание ни позволява да познаем, че душата може да има съзнание и без посредничеството на физическото тяло. Чрез тази работа душата намира свръхсетивното виждане онова състояние, в което тя се намира, когато е отложила тялото /при смъртта/. И тя установява, че през вре ме, когато носи тялото, то самото е това, което затъмнява онова друго съзнание. При въплътяването във физическото тялото действа така силно върху душата, че тя не може да развие в обикновения живот охарактеризираното друго съзнание.
Това се установява, когато посочените в настоящата глава упражнения се правят с успех.
Тогава душата трябва съзнателно да подтиска силите, които, изхождайки от тялото, заличават свободното от тялото съзнание. След разлагането на тялото това заличаване не може вече да се получи. Следователно описаното друго съзнание е онова, което се запазва през редуващите се едно след друго съществувания на душата и през време на чисто духовния живот между смъртта и едно ново раждане. От тази гледна точка не се говори вече за една мъглява субстанция на душата, а се показва с една представа подобна на идеите на естествената наука, как душата продължава да съществува и след смъртта, защото в единия живот се подготвя зародишно следващият, подобно на растителното семе в растението. Показва се истинската същност на душата, която продължава да съществува, когато смъртта разлага тялото.
към текста >>
Не може да се отрече, че в течение на развитието на светогледите се явяват гледни точки, които са подобни на тези, които в тази заключителна
глава
са свързани с разглеждането напредъка на философските стремежи.
Там тя ще познае, че мировите загадки не искат само да бъдат научно мислени, а изживяни от човешката душа, след като тази душа се е развила до състоянието, при което такова изживяване е възможно. Близко е сега въпросът: Нима обикновеното познание, а също и напълно научното познание, трябва да отрече себе си и да допусне като светоглед само това, което и се подава от една област, намираща се вън от неговата? Но работата стои така, че изживяванията на охарактеризираното, различаващо се от обикновеното съзнание веднага стават ясни и за обикновеното съзнание, доколкото това последното не си поставя само пречки, като иска да се затвори в своята собствена област. Свръхсетивните истини могат да бъдат намерени там, те могат да бъдат напълно разбрани от обикновеното съзнание. Защото те с пълна необходимост се свързват с познанията, които могат да се добият за сетивния свят.
Не може да се отрече, че в течение на развитието на светогледите се явяват гледни точки, които са подобни на тези, които в тази заключителна глава са свързани с разглеждането напредъка на философските стремежи.
Въпреки това през миналите епохи те се явяват като странични пътища на философското търсене. Това търсене трябваше първо да проникне всички онова, което може да се счита като продължение на проблясването на изживяването на мисълта в древна Гърция, за да посочи от своите собствени импулси, от чувстването на това, което самото то може или не може да постигне, към пътя на свръхсетивното съзнание. През миналите епохи пътят на едно такова съзнание беше, така да се каже, без философско оправдание; той не се изискваше от самата философия. Обаче съвременната философия го изисква чрез това, което тя изминава като продължение на досегашното философско развитие без този път. Без този път тя стигна до там, да насочи духовното изследване в посоки, които следвани по един естествен начин се вливат в признаването на свръхсетивното съзнание.
към текста >>
Ето защо в началото на тази заключителна
глава
не бе показано, как душата говори върху свръхсетивното, когато без друга предпоставка тя застава на неговата почва, а бе направен опит да се проследят философски направления, които се получават от новите светогледи.
Въпреки това през миналите епохи те се явяват като странични пътища на философското търсене. Това търсене трябваше първо да проникне всички онова, което може да се счита като продължение на проблясването на изживяването на мисълта в древна Гърция, за да посочи от своите собствени импулси, от чувстването на това, което самото то може или не може да постигне, към пътя на свръхсетивното съзнание. През миналите епохи пътят на едно такова съзнание беше, така да се каже, без философско оправдание; той не се изискваше от самата философия. Обаче съвременната философия го изисква чрез това, което тя изминава като продължение на досегашното философско развитие без този път. Без този път тя стигна до там, да насочи духовното изследване в посоки, които следвани по един естествен начин се вливат в признаването на свръхсетивното съзнание.
Ето защо в началото на тази заключителна глава не бе показано, как душата говори върху свръхсетивното, когато без друга предпоставка тя застава на неговата почва, а бе направен опит да се проследят философски направления, които се получават от новите светогледи.
И бе показано, как проследяването на тези направления води чрез живеещата в самите тях душа до признаването на свръхсетивната същност на душевното естество.
към текста >>
74.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Тя поиска да надигне
глава
, но веднага почувствува, че трябва пак да се приведе към Земята, за да изпълзи от мястото си.
широчината си, за да демонстрират цялата си височина, възможно най- нагоре. „Колко красиво ни стои на нас, господата с вертикалната линия, тази стройна извисеност! Не се обиждай те, приятелко, но кой род би могъл да се похвали с такова нещо!? Докато има такива Блуждаещи Светлини никой не може да има нито здрав апетит, нито спокоен сън." Присъствието на тези роднини започна да става твърде неприятно за Змията.
Тя поиска да надигне глава, но веднага почувствува, че трябва пак да се приведе към Земята, за да изпълзи от мястото си.
И ако преди се бе почувствувала прекрасно в тъмния шубрак, то сега, в присъствието на нейните братовчеди, и се стори, че блясъкът и се помрачи. Тя дори се уплаши, че може съвсем да угасне. Потънала в тежки размисли, тя реши да ги попита дали ще и разкрият тайната, откъде дойде това блестящо злато, което се изсипа в скалата. Според нея това беше златен дъжд, който се е излял направо от небето.
към текста >>
При тази светлина Змията забеляза третия Цар, чиято могъща фигура от бронз се опираше на скиптър, а
глава
та му беше окичена с лавров венец.
" „Разговорът", беше нейният кратък отговор. Докато разговаряха, тя гледаше настрани и забеляза в следващата ниша друга прекрасна фигура на един Сребърен Цар, с по-дребно тяло, покрито с богато извезани одежди; имаше корона, колан и скиптър, украсени с множество скъпоценни камъни. Лицето му изразяваше гордост и сякаш искаше да каже нещо, когато по мраморната стена се очерта една тъмна ивица, една жила. Изведнъж тя блесна като светкавица и освети целия храм.
При тази светлина Змията забеляза третия Цар, чиято могъща фигура от бронз се опираше на скиптър, а главата му беше окичена с лавров венец.
Но той наподобяваше повече на къс скала, отколкото на човек. Змията се огледа и за четвъртия, който беше някъде далеч от нея, но стената се разтвори, при което жилата в нея проблесна отново и изчезна. Тогава един човек, среден на ръст, който се появи оттам, привлече вниманието и. Беше облечен като селянин и носеше лампа в ръка, в чийто мек пламък бе много приятно да се вгледаш. При това неговата светлина осветяваше целия храм, без да хвърля сянка.
към текста >>
Жената вървеше бавно, защото кошницата която носеше върху
глава
та си и тежеше, но не заради оникса.
Когато тя го докосне, той веднага ще оживее. Тя може да превръща мъртвия камък в живо същество, точно както може живото да превръща в мъртво; а и така ще се сдобие с верен спътник. Кажи и да не тъгува, защото избавлението й наближава; голямото нещастие ще трябва да приеме като истинско щастие, защото времето е вече дошло." Старицата приготви кошницата си и когато се съмна, тя се отправи на път. Изгряващото Слънце обля реката в мека светлина, така че водите й заблестяха отдалеч.
Жената вървеше бавно, защото кошницата която носеше върху главата си и тежеше, но не заради оникса.
Мъртвите неща не тежаха, още повече че кошницата се беше вдигнала сама и витаеше над главата й. Но да носи пресни зеленчуци или някаква животинка, това вече и тежеше, дори много. Така, потънала в мрачни мисли, тя извървя част от пътя, когато изведнъж уплашено се спря: за малко да настъпи сянката на Великана, която се бе разпростряла върху целия път. Тя видя как грамадният Великан, току що изкъпал се в реката, излизаше от водата и се разтревожи, че няма да може да се размине по пътеката с него. Когато я видя, той се опита да я заприказва шеговито, а в същото време ръцете на сянката му бръкнаха в кошницата.
към текста >>
Мъртвите неща не тежаха, още повече че кошницата се беше вдигнала сама и витаеше над
глава
та й.
Тя може да превръща мъртвия камък в живо същество, точно както може живото да превръща в мъртво; а и така ще се сдобие с верен спътник. Кажи и да не тъгува, защото избавлението й наближава; голямото нещастие ще трябва да приеме като истинско щастие, защото времето е вече дошло." Старицата приготви кошницата си и когато се съмна, тя се отправи на път. Изгряващото Слънце обля реката в мека светлина, така че водите й заблестяха отдалеч. Жената вървеше бавно, защото кошницата която носеше върху главата си и тежеше, но не заради оникса.
Мъртвите неща не тежаха, още повече че кошницата се беше вдигнала сама и витаеше над главата й.
Но да носи пресни зеленчуци или някаква животинка, това вече и тежеше, дори много. Така, потънала в мрачни мисли, тя извървя част от пътя, когато изведнъж уплашено се спря: за малко да настъпи сянката на Великана, която се бе разпростряла върху целия път. Тя видя как грамадният Великан, току що изкъпал се в реката, излизаше от водата и се разтревожи, че няма да може да се размине по пътеката с него. Когато я видя, той се опита да я заприказва шеговито, а в същото време ръцете на сянката му бръкнаха в кошницата. С голяма сръчност те извадиха от там по една зелка, един артишок и една глава лук и ги пъхнаха в огромната уста на Великана, който отново се отправи към реката и освободи пътя на уплашената жена.
към текста >>
С голяма сръчност те извадиха от там по една зелка, един артишок и една
глава
лук и ги пъхнаха в огромната уста на Великана, който отново се отправи към реката и освободи пътя на уплашената жена.
Мъртвите неща не тежаха, още повече че кошницата се беше вдигнала сама и витаеше над главата й. Но да носи пресни зеленчуци или някаква животинка, това вече и тежеше, дори много. Така, потънала в мрачни мисли, тя извървя част от пътя, когато изведнъж уплашено се спря: за малко да настъпи сянката на Великана, която се бе разпростряла върху целия път. Тя видя как грамадният Великан, току що изкъпал се в реката, излизаше от водата и се разтревожи, че няма да може да се размине по пътеката с него. Когато я видя, той се опита да я заприказва шеговито, а в същото време ръцете на сянката му бръкнаха в кошницата.
С голяма сръчност те извадиха от там по една зелка, един артишок и една глава лук и ги пъхнаха в огромната уста на Великана, който отново се отправи към реката и освободи пътя на уплашената жена.
Тя се поколеба дали да не се върне обратно и да попълни липсващите зеленчуци от своята градина, но докато разсъждаваше, неусетно стигна до брега на реката. Дълго време тя остана там да чака Лодкаря, докато най-после го видя да идва с един пътник. От лодката слезе хубав младеж с благородна осанка, на когото тя не можеше да се нагледа. „Какво носиш", попита я Лодкарят. „Това са зеленчуци, които ти дължат Блуждаещите Светлини", каза тя и показа стоката си.
към текста >>
И тя посегна бързо към кошницата, която от само себе си се повдигна свободно над
глава
та и.
Но ако не удържиш на думата си, може и наистина да стане. Ръката постепенно ще се смалява и накрая съвсем ще изчезне. Въпреки това ще можеш да си служиш с нея. Само ще гледаш да я държиш скрита от погледа на другите." „Аз бих предпочела да не си служа с нея, но не и да я държа скрита." отвърна Старицата. „В крайна сметка това няма значение, защото аз ще удържа думата си, за да се отърва час по-скоро от тази почерняла кожа и тези притеснения."
И тя посегна бързо към кошницата, която от само себе си се повдигна свободно над главата и.
Така тя настигна Момъка, който с леки стъпки, но потънал в тежки мисли, вървеше по брега. Неговата прекрасна фигура и странното му облекло силно озадачиха старата жена. Гърдите му бяха покрити с блестяща ризница, през която се очертаваха гъвкавите очертания на тялото му. Раменете му бяха покрити с пурпурно наметало, а по тях се спущаха на вълни красивите му къдрави коси. Благородното му лице беше огряно от Слънцето, както и стройните му крака.
към текста >>
Но тъкмо в този момент над
глава
та ми се стрелна един ястреб; уплашеното малко птиченце се пъхна бързо в моята гръд и аз веднага почувствах предсмъртните потрепвания на напущащия го живот.
" Изричайки тези слова тя се приближи съвсем до нея; Красивата Лилия отвори очи, отпусна леко ръцете си и каза: „Не ме натъжавай, моля те! Твоето възхищение е съвсем не навреме. Така само още по силно усещам своето нещастие. Погледни само в нозете ми лежи мъртво моето канарче, което винаги пригласяше на моите песни; то имаше навика да каца на арфата ми и при това много внимаваше да не ме докосне; днес, когато се събудих и поисках да се освежа с една нежна мелодия, моят малък певец, по- въодушевен от всякога, подхвана веднага своите хармонични трели.
Но тъкмо в този момент над главата ми се стрелна един ястреб; уплашеното малко птиченце се пъхна бързо в моята гръд и аз веднага почувствах предсмъртните потрепвания на напущащия го живот.
Пронизан от моя поглед хищникът се свлече безсилен на брега до водата. Но какво ме топлеше това наказание! Любимецът ми беше мъртъв и неговият гроб само ще помрачи още повече тъжните храсти в моята градина." „Съвземете се, Лилия! ", извика старата жена и самата тя избърса една сълза от очите си, която трогателният разказ на нещастното момиче бе изтръгнал от нея; „Съберете сили!
към текста >>
Не бихте ли могли Вие да ми дадете една зелка, един артишок и една
глава
лук?
Моят Старец ми поръча да Ви предам, че трябва за преодолеете мъката си, защото голямото нещастие трябва да се гледа като предвестник на най-голямо щастие. Защото е дошло времето! И наистина" продължи Старицата, „по целия свят вече стават едни неща... Ето, погледнете само моята ръка как изведнъж почерня. Освен това и много се смали, и сега аз трябва да побързам, докато съвсем не е изчезнала. Ах, защо трябваше да върша услуга на Блуждаещите Светлини; да се срещам с Великана и да потапям ръката си в реката?
Не бихте ли могли Вие да ми дадете една зелка, един артишок и една глава лук?
Трябва да ги занеса на реката и тогава ръката ми ще стане бяла както преди, така че ще мога да я държа дори до Вашата? " „Зелки и лук ще се намерят във всички случаи, но артишок ще търсиш тук напразно. Всички растения в моята толкова голяма градина не раждат нито цветове, нито дават плодове. Но всяка суха клонка, която откъсвам и посаждам върху гроба на любимо същество, веднага се раззеленява и израства високо.
към текста >>
Не след дълго се появи една от красивите прислужници на Лилия, донесе столчето и от слонова кост и с любезни жестове я прикани да седне; към нея веднага се присъедини и втората, която носеше в ръце един огненочервен воал, който по-скоро щеше да я разкраси, отколкото да покрие
глава
та и; третата и подаде арфата и тя едва беше докоснала вълшебния инструмент, от чиито струни отекнаха няколко тона, когато първата от девойките се върна с едно светло, кръгло огледало; постави го пред Красивата Лилия и погледът й веднага се прикова върху отразения образ най-прекрасната гледка, която някога можеше да се срещне в природата.
Сърцето и сякаш спря да бие, а от очите и не можеше да потече нито една сълза. Напразно мопсът се опитваше да се закача с нея; изглежда целият свят бе загинал с нейния приятел. В своето безмълвно отчаяние тя не търсеше подкрепа, защото знаеше, че не може да я получи от никъде. В замяна на това Змията се раздвижи усърдно; тя изглежда кроеше някакво спасение и наистина странните й движения целяха поне да предотвратят по-нататъшните ужасни последици на това нещастие. Тя изви гъвкавото си тяло в кръг около трупа, захапа края на опашката си и остана да лежи спокойно на тревата.
Не след дълго се появи една от красивите прислужници на Лилия, донесе столчето и от слонова кост и с любезни жестове я прикани да седне; към нея веднага се присъедини и втората, която носеше в ръце един огненочервен воал, който по-скоро щеше да я разкраси, отколкото да покрие главата и; третата и подаде арфата и тя едва беше докоснала вълшебния инструмент, от чиито струни отекнаха няколко тона, когато първата от девойките се върна с едно светло, кръгло огледало; постави го пред Красивата Лилия и погледът й веднага се прикова върху отразения образ най-прекрасната гледка, която някога можеше да се срещне в природата.
Болката сякаш и придаваше още по-голяма красота, воалът още по-голямо очарование, а арфата още по-мека прелест и колкото нарастваше надеждата да се промени тъжното й състояние, толкова повече на човек му се искаше този неин образ да остане завинаги такъв. Тихо загледана в огледалото тя извличаше меки, преливащи се тонове от струните; скоро изглежда мъката и се удвои, а струните отговориха бурно на нейната печал. Тя понечи да запее, но гласът и отказа да откликне на това желание; тогава болката й се изля в рукналите сълзи; двете момичета я хванаха за ръце те и арфата падна от скута и; бързата прислужница едва успя да хване арфата и я постави настрани. „Кой ли ще може да доведе човека с лампата преди Слънцето да е залязло? ", просъска Змията тихо, но все пак доловимо; момичетата се спогледаха, а сълзите на Лилия потекоха още повече.
към текста >>
Старицата и мъжът и хванаха кошницата, чиято мека светлина досега едва се забелязваше; те така я дърпаха от двете страни, че тя ставаше все по-голяма и по-светеща; после сложиха в нея трупа на Момъка, а върху гърдите му поставиха канарчето; тогава кошницата се повдигна и започна да витае над
глава
та на Старицата, която тръгна след Блуждаещите Светлини към реката.
След тези негови думи настана странен шум, защото всички присъстващи говореха за себе си и изразяваха високо онова, което би трябвало да направят; само трите девойки останаха безмълвни: едната заспа до арфата, другата до слънчобрана, а третата до стола и никой не можеше да ги упрекне понеже беше станало много късно. След няколко учтиви фрази, адресирани към девойките, накрая пламтящите младежи се обърнаха към Лилия, като най-красивата от всички. „Ти хвани огледалото", каза Старецът на ястреба, „и с първия Слънчев лъч освети спящите девойки, за да се събудят от отразената небесна светлина." Тогава Змията се раздвижи, отвори кръга и бавно, с големи извивки, се отправи към реката. Двата Блуждаещи Пламъка я следваха тържествено и човек би могъл да ги вземе за най-сериозните огнени езици.
Старицата и мъжът и хванаха кошницата, чиято мека светлина досега едва се забелязваше; те така я дърпаха от двете страни, че тя ставаше все по-голяма и по-светеща; после сложиха в нея трупа на Момъка, а върху гърдите му поставиха канарчето; тогава кошницата се повдигна и започна да витае над главата на Старицата, която тръгна след Блуждаещите Светлини към реката.
Красивата Лилия прегърна мопса и пое след Старицата, а мъжът с лампата крачеше последен. Това шествие и цялата местност странно засия от многото блещукащи светлини. Когато стигнаха до реката, всички с възторг забелязаха прекрасната дъга над нея, по която жертвоготовната Змия им предоставяше възможността да преминат оттатък. И ако през деня човек се удивляваше на прозрачните скъпоценни камъни, от които мостът изглеждаше съграден, то през нощта удивлението пред неговата сияйна красота беше двойно по-голямо. На фона на тъмното небе този светъл кръг се открояваше много ярко, а долу живите лъчи потрепваха към центъра и подсказваха подвижната устойчивост на целия строеж.
към текста >>
" И когато стигнаха до Златния Цар, той постави на
глава
та му с най-бащински благославящ жест венец от дъбови клонки и каза:"Познай най- висшето."
Момъкът препаса меча. „Мечът в лявата ръка, дясната свободна! ", извика Бронзовият Цар. Тогава те се отправиха към Сребърния, който насочи своя скиптър към Момъка. Той го пое с лявата ръка, а Царят любезно добави: „Паси овцете!
" И когато стигнаха до Златния Цар, той постави на главата му с най-бащински благославящ жест венец от дъбови клонки и каза:"Познай най- висшето."
През цялото това време Старецът внимателно наблюдаваше Момъка. След като препаса меча, гърдите му се повдигнаха, ръцете се раздвижиха по-свободно, а краката стъпиха по-здраво; поемайки скиптъра, сила та му сякаш се смекчи, но стана и още по-могъща благодарение на неговата неописуема прелест; а когато накрая и дъбовият венец украси неговите къдрици, чертите на лицето му се оживиха, очите му заблестяха от присъствието на Духа и първата дума, която произнесе беше: „Лилия! " „Скъпа Лилия! ", извика той, изкачвайки се към нея по сребърните стъпала на олтара, откъдето тя беше проследила целия му път.
към текста >>
75.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Великанът протяга ръката си така, че нейната сянка пада върху реката, грабва една зелка, една
глава
лук, един артишок и ги изяжда, и по този начин сега тя остава само с по два броя от това, което носи.
Добре, казва Старецът, вземи мопса със себе си и го занеси при Красивата Лилия, защото тя има тази особеност, че докосвайки скъпоценните камъни ги превръща в живи същества. И така, тя взема три пъти по три от обещаните на Лодкаря зеленчуци, като към тях в кошницата прибавя и мопса. Сега ние стигаме до един твърде забележителен момент от приказката. Когато възрастната жена взема кошницата в ръцете си, тя и изглежда много тежка, макар че теглото на мъртвия мопс не е голямо и ако в кошницата беше само мъртвия мопс, тя щеше да е толкова лека, сякаш е празна; явно тежестта идва от новите продукти, каквито са зелките, лукът и артишокът. Обаче на пък към Лодкаря и се случва нещо необикновено.
Великанът протяга ръката си така, че нейната сянка пада върху реката, грабва една зелка, една глава лук, един артишок и ги изяжда, и по този начин сега тя остава само с по два броя от това, което носи.
Тя иска да заплати на Лодкаря само една част от дълга. Обаче той настоява, че е безусловно необходимо да получи всичко, което му дължат Блуждаещите Светлини. След продължителен спор Лодкарят казва: има още един изход от положението възрастната жена да даде гаранция, че ще върне трите липсващи зеленчуци. За тази цел тя трябва да потопи едната си ръка в реката, като гаранция, че ще изпълни своето обещание. И докато върши това, тя забелязва, че ръката и, потопена във водата, се скъсява и става черна на цвят.
към текста >>
Златният Цар поставя короната на
глава
та му и казва: „Познай най-висшето." И сега Момъкът се изпълва от силата на мисленето.
Ние ставаме свидетели на едно символично действие. Тримата Царе дават на Момъка различни дарове. Бронзовият Цар му подава своя меч и изрича загадъчните думи: „Мечът отляво, дясната свободна." Силата на волята. От Сребърния Цар той получава жезъла с думите: „Паси овцете." После ние виждаме, как силата на чувствата изпълва душата на Момъка и как тя намира своя израз в красотата.
Златният Цар поставя короната на главата му и казва: „Познай най-висшето." И сега Момъкът се изпълва от силата на мисленето.
В този момент Духът навлиза в него и той може да се свърже с Красивата Лилия. И тогава ние узнаваме, че всичко наоколо се е подмладило. Особено загадъчна за нас е странната роля, която играе Великанът: сила притежава не той самият, а неговата сянка. Той се клатушка твърде несръчно по моста и Царят е много недоволен. Обаче се оказва, че идването на Великана има своя смисъл.
към текста >>
76.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
*22.В общ и тясно медицински смисъл хипнозата може да бъде обяснена в рамките на поляритета, който съществува между троичното устройство на човека (нервно-сетивна система, ритмична система и система „веществообмен-крайници", респективно „човекът-
глава
", „човекът-гърди" и „човекът крайници") и неговите четири съставни части (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз).
№ 4); „Практическо изграждане на мисленето", Лекция от 18 Януари 1909; „Въведение в Тайната наука" (Събр. Съч. № 13) и „Теософия" (Събр. Съч. № 9). *21.В своя основен философски труд „Философия на свободата" (Събр. Съч. № 4) Рудолф Щайнер посочва, че „тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието на осъщественото по този начин познание до степен, че придобива имагинативен, или образен, характер.
*22.В общ и тясно медицински смисъл хипнозата може да бъде обяснена в рамките на поляритета, който съществува между троичното устройство на човека (нервно-сетивна система, ритмична система и система „веществообмен-крайници", респективно „човекът-глава", „човекът-гърди" и „човекът крайници") и неговите четири съставни части (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз).
В резултат на хипнотични (сугестивни) въздействия от страна на хипнотизатора, в областта на главата на хипнотизирания човек настъпва известно „освобождаване" на астралното тяло и етерното тяло, поради което се прекъсва тяхната връзка със сетивата. Настъпва помрачаване или загуба на съзнание Хипнотизираният изпада в непосредствен етерно- астрален контакт с хипнотизатора, който сега функционира като „заместител" на неговия Аз. При личности, които често биват подлагани на хипноза, настъпва трайна дислокация на етерното тяло, която ги прави все по-лабилни и по-достъпни за хипнотизиране; последиците от това се изразяват в тежки психически и телесни разстройства Колкото по-силен е Азът, толкова повече той може и трябва да се съпротивлява срещу всякакъв род хипнотични въздействия. При подобна „трайна дислокация" на етерното тяло, антропософската медицина която от юли 1992 е призната от Европейския парламент в Страсбург за официална терапевтична доктрина препоръчва лечебна евритмия и хомеопатични разредки на „вегетабилизирано" сребро, понеже този метал има подчертаното свойство да свързва етерното тяло и физическото тяло. Същата динамика на процесите откриваме и при т.нар. хистерия.
към текста >>
В резултат на хипнотични (сугестивни) въздействия от страна на хипнотизатора, в областта на
глава
та на хипнотизирания човек настъпва известно „освобождаване" на астралното тяло и етерното тяло, поради което се прекъсва тяхната връзка със сетивата.
№ 13) и „Теософия" (Събр. Съч. № 9). *21.В своя основен философски труд „Философия на свободата" (Събр. Съч. № 4) Рудолф Щайнер посочва, че „тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието на осъщественото по този начин познание до степен, че придобива имагинативен, или образен, характер. *22.В общ и тясно медицински смисъл хипнозата може да бъде обяснена в рамките на поляритета, който съществува между троичното устройство на човека (нервно-сетивна система, ритмична система и система „веществообмен-крайници", респективно „човекът-глава", „човекът-гърди" и „човекът крайници") и неговите четири съставни части (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз).
В резултат на хипнотични (сугестивни) въздействия от страна на хипнотизатора, в областта на главата на хипнотизирания човек настъпва известно „освобождаване" на астралното тяло и етерното тяло, поради което се прекъсва тяхната връзка със сетивата.
Настъпва помрачаване или загуба на съзнание Хипнотизираният изпада в непосредствен етерно- астрален контакт с хипнотизатора, който сега функционира като „заместител" на неговия Аз. При личности, които често биват подлагани на хипноза, настъпва трайна дислокация на етерното тяло, която ги прави все по-лабилни и по-достъпни за хипнотизиране; последиците от това се изразяват в тежки психически и телесни разстройства Колкото по-силен е Азът, толкова повече той може и трябва да се съпротивлява срещу всякакъв род хипнотични въздействия. При подобна „трайна дислокация" на етерното тяло, антропософската медицина която от юли 1992 е призната от Европейския парламент в Страсбург за официална терапевтична доктрина препоръчва лечебна евритмия и хомеопатични разредки на „вегетабилизирано" сребро, понеже този метал има подчертаното свойство да свързва етерното тяло и физическото тяло. Същата динамика на процесите откриваме и при т.нар. хистерия. Хистерикът притежава „излишък" от етерни сили, които не могат да бъдат включени във „веществообмяната" и се превръщат в „резонансен орган" за всякакъв род външни въздействия.
към текста >>
77.
02. 2. Предговор
GA_23 Същност на социалния въпрос
В третата
глава
на книгата са разгледани икономическите проблеми.
В крайна сметка зад шифъра „троично разделяне на социалния организъм" се крие разпадането на единната държава. На нейно място, според Рудолф Щайнер, занапред ще се обособят напълно независимите от държавата области икономически живот и духовен живот. Третата област, или правовият живот, ще се свежда единствено до регулиране на правните отношения. Всяка от трите самостоятелни сфери ще има своя собствена структура и свое собствено ръководство. Те не трябва да бъдат механично събрани в някакъв „абстрактен, изкуствен парламент", а „всеки човек, като такъв, ще бъде живото свързващо звено" между трите области на социалния организъм.
В третата глава на книгата са разгледани икономическите проблеми.
Тук става дума за съотношенията между „извършена работа" и „доход", между „капитал" и „собственост", за противоречията между „капитализъм" и „социализъм". Днес възгледите на Рудолф Щайнер са още по-актуални, защото както и преди сме изправени пред едно анахронично, безнадеждно остаряло понятие за собственост, пред едно остаряло разбиране за връзките между „работа" и „доходи", пред една нуждаеща се от основно преразглеждане правова система. И все пак самоцелното вникване в социалните идеи би представлявало една голяма недооценка на това, което Рудолф Щайнер искаше. Във въведението на книгата той напомня: „Нещата не се свеждат до това да знаем или да ни се струва, че знаем нещо за духовния свят, а до това, че той може да се прояви също и в практическото разрешаване на конкретни жизнени проблеми". Валтер Куглер
към текста >>
78.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Названието „главов организъм" (или „организмът
глава
") следва да употребяваме само когато сме наясно, че в
глава
та е централизиран преди всичко нервно сетивният живот.
Можем да я определим още с оглед на мястото, където е, така да се каже, централизиран нервно-сетивният живот, като главов организъм. (Корfrganismus). Ако наистина искаме да вникнем в нейната, като втора съставна част на човешкия организъм ще обозначим това, което бих нарекъл ритмична система. Тя се състои от дишането, кръвообращението, изобщо от всичко, което в рамките на човешкия организъм се манифестира под формата на ритмични процеси. Като трета система ще разглеждаме това, което в органите и техните функции е пряко свързано с веществообмяната. Тези три системи съдържат всичко онова, което поддържа и осигурява нормалното протичане на основните процеси в човешкия организъм*./* Предлаганото „троично устройство" не се основава на пространствени съотношения, засягащи отделните органи, а на самите дейности (функции) на човешкия организъм.
Названието „главов организъм" (или „организмът глава") следва да употребяваме само когато сме наясно, че в главата е централизиран преди всичко нервно сетивният живот.
Естествено, в главата се разиграват и ритмични, и веществообменни процеси, както и в другите органи се осъществява нервно-сетивна дейност. И все пак, според тяхната вътрешна същност, трите вида процеси са строго диференцирани./ Аз вече опитах, в пълно съзвучие с днешните естественонаучни разработки, поне отчасти да формулирам „троичното устройство" на човешкия организъм в моята книга „Върху загадките на душата". Наясно съм, че още в най-близко бъдеще биологията, физиологията, както и самата естествена наука ще се развият в такава насока по отношение на човешкия организъм, която ще им позволи да вникнат в това, как тези три системи нервно-сетивната, ритмичната и веществообменната поддържат основните процеси в човешкия организъм тъкмо поради обстоятелството, че те действуват в значителна степен самостоятелно и че не са подчинени на каквато и да е абсолютна централизация, а всяка от тях изгражда свое специфично отношение спрямо външния свят. Главовата система чрез сетивата, ритмичната система чрез дишането и веществообменната система чрез изхранването и двигателната активност.
към текста >>
Естествено, в
глава
та се разиграват и ритмични, и веществообменни процеси, както и в другите органи се осъществява нервно-сетивна дейност.
Ако наистина искаме да вникнем в нейната, като втора съставна част на човешкия организъм ще обозначим това, което бих нарекъл ритмична система. Тя се състои от дишането, кръвообращението, изобщо от всичко, което в рамките на човешкия организъм се манифестира под формата на ритмични процеси. Като трета система ще разглеждаме това, което в органите и техните функции е пряко свързано с веществообмяната. Тези три системи съдържат всичко онова, което поддържа и осигурява нормалното протичане на основните процеси в човешкия организъм*./* Предлаганото „троично устройство" не се основава на пространствени съотношения, засягащи отделните органи, а на самите дейности (функции) на човешкия организъм. Названието „главов организъм" (или „организмът глава") следва да употребяваме само когато сме наясно, че в главата е централизиран преди всичко нервно сетивният живот.
Естествено, в главата се разиграват и ритмични, и веществообменни процеси, както и в другите органи се осъществява нервно-сетивна дейност.
И все пак, според тяхната вътрешна същност, трите вида процеси са строго диференцирани./ Аз вече опитах, в пълно съзвучие с днешните естественонаучни разработки, поне отчасти да формулирам „троичното устройство" на човешкия организъм в моята книга „Върху загадките на душата". Наясно съм, че още в най-близко бъдеще биологията, физиологията, както и самата естествена наука ще се развият в такава насока по отношение на човешкия организъм, която ще им позволи да вникнат в това, как тези три системи нервно-сетивната, ритмичната и веществообменната поддържат основните процеси в човешкия организъм тъкмо поради обстоятелството, че те действуват в значителна степен самостоятелно и че не са подчинени на каквато и да е абсолютна централизация, а всяка от тях изгражда свое специфично отношение спрямо външния свят. Главовата система чрез сетивата, ритмичната система чрез дишането и веществообменната система чрез изхранването и двигателната активност. Естественонаучните методи все още не са напреднали достатъчно, за да осигурят всеобщо признание поне сред научните среди на всичко онова, което загатвам тук, на онези духовнонаучни факти, които могат да послужат за целите на естествената наука; а поне известна степен на признание може да се окаже желателна просто заради самия напредък на познанието.
към текста >>
Но както
глава
та не е в състояние сама да породи дихателния ритъм, така и системата на човешкия труд не трябва сама да регулира действуващите сили в стопанския живот.
Така стопанският организъм се основава на това, че чрез отношението на човека към природните дадености на неговата стопанска дейност се обуславя и размерът на работната сила, която трябва да се вложи в стопанския процес. Нека например да сравним: В Германия, ако вземем областите със средно плодородие, приблизителният добив от пшеницата е такъв, че при жътвата се възвръща седем-осемкратно това, което е засято при посева; в Чили възвръщаемостта е дванадесет пъти; в Северно Мексико седемнадесет пъти в Перу двадесет пъти. (Йенч „Политическа икономия", стр.64). Процесите, свързани с отношението на човека към природата, продължават в онази човешка дейност, която цели превръщането на природните продукти в хранителни стоки; в своята стопанска система здравият социален организъм включва единствено този вид процеси в социалния организъм тази стопанска система отговаря на „главовата система" при човека, която обуславя и неговите индивидуални качества. Обаче, както главовата система е зависима от ритмичната или белодробно-сърдечната система, така и стопанската система е зависима от производителността на човешкия труд.
Но както главата не е в състояние сама да породи дихателния ритъм, така и системата на човешкия труд не трябва сама да регулира действуващите сили в стопанския живот.
В стопанския живот човек участвува със своите лични интереси. Те се коренят в неговите душевни и духовни потребности. Един съществен въпрос трябва да бъде решен в рамките на стопанския организъм и неговите отрасли: Как по най-целесъобразен начин да се отговори на тези интереси, така че чрез стопанския организъм отделният човек да постигне възможно най-доброто задоволяване на своите интереси, като в същото време се включи най-пълноценно в стопанския живот. Този въпрос може да бъде разрешен, само ако интересите могат да се предявяват наистина свободно и ако на свои ред възникват възможността и волята да се направи всичко необходимо за тяхното задоволяване. Обаче интересите възникват извън рамките, които определят стопанския живот.
към текста >>
79.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Децата имат правото да получат възпитание и образование,
глава
та на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв.
Тази духовна организация черпи своите здрави сили от свободната конкуренция на личната инициатива, проявена от онези личности, който мигат да разгърнат една или друга духовна дейност. Правните институции могат да проявят необходимото разбиране за справедливо разпределяне на благата, единствено в светлината на разглежданата тук концепция за здрав социален организъм. Стопански организъм, който ангажира човешкият труд без да се съобразява с тесните потребности на отделните производствени отрасли, а остава в предвидените от закона рамки, определя стойността на благата според приноса на хората към самия него. Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие. Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения.
Децата имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв.
Надбавката ще идва в резултат на определени инициативи след споразумението между трите социални организации. Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице. Отново стигаме до възможностите на едно мислене, което е в съответствие с реалния свят, защото в случая чрез един пример само загатваме за посоката, в която следва да се разгърнат едни или други инициативи. Възможно е за определен човек те да са коренно различни. Но „правилни" те ще са само в рамките на едно планирано взаимодействие, включващо и трите самостоятелни звена на социалния организъм.
към текста >>
80.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Мислите имат своето представителство „горе" в
глава
та (мозъка, Корfsystem), чувствата в ритмичната система, разположена предимно в областта на гърдите (Вrustsysem), и волята „долу" в това, което Р.
IV. СОЦИАЛНИЯТ ОРГАНИЗЪМ И ВРЪЗКИТЕ МУ С ДРУГИТЕ НАРОДИ /* Изразът може да бъда разбран само след основно запознаване с духовно-научното откритие на Р. Щайнер за „троичното разделяне на човешкия организъм". За пръв път в публикуваната през 1919 година книга „Върху загадките на душата" (Събрани съчинения № 21) Р. Щайнер загатва за следната локализация на трите основни душевни сили: мисли, чувства и воля.
Мислите имат своето представителство „горе" в главата (мозъка, Корfsystem), чувствата в ритмичната система, разположена предимно в областта на гърдите (Вrustsysem), и волята „долу" в това, което Р.
Щайнер нарича двигателно-веществообменна система. (Stoffwechsel-Gliedmalеn-System)/. Вътрешната диференциация на здравия социален организъм прави троично разделени също и международните връзки. Всяка от трите съставни части близа в самостоятелни връзки със съответните звена от другите социални организми. Икономическите връзки на една страна с друга възникват без непосредственото влияние на правовата държава. И обратно в известни граници отношенията между правовите държави ще се изграждат в пълна независимост от икономическите условия.
към текста >>
От принципите и намеренията, изложени в тази книга, е напълно ясно защо в следващата
глава
авторът се обръща с призив към немския народ и към целия културен свят; с призив, който преди известно време беше отправен и към един комитет доказал способността си да вникне в социалната идея за да стане тя достояние на всички и най-вече на средноевропейските народи.
Нейна характерна особеност са социалните импулси, които се пробуждат в човечеството, и то по начинът, описан в настоящата книга. Тези социални импулси говорят на такъв език, спрямо който целия цивилизован свят трябва да осмисли своята истинска задача. Но нима по отношение на социалните въпроси разсъжденията върху това, което трябваше да стане, също е необходимо да стигнат до онази мъртва точка, в която се оказа източноевропейската политика през 1914? Ако тогава огромни територии можеха да останат извън обсъжданите проблеми, днес що се отнася до социалното движение това е невъзможно. По този въпрос не могат да съществуват никакви политически противници, никакви неутрални мнения; задава се ново, задружно функциониращо човечество, умеещо да долавя знаците на времето и да организира според тях своите общи действия.
От принципите и намеренията, изложени в тази книга, е напълно ясно защо в следващата глава авторът се обръща с призив към немския народ и към целия културен свят; с призив, който преди известно време беше отправен и към един комитет доказал способността си да вникне в социалната идея за да стане тя достояние на всички и най-вече на средноевропейските народи.
Тогава този призив беше адресиран към по-тесен кръг. Днес условията са други. На времето официалните съобщения, както и трябваше да стане, сведоха този призив до един „литературен опит". Днес обществото трябва да прибави и нещо, което по-рано не би могло да стори, а именно: Да роди самите хора, способни да викнат в идеята за троичното разделение на социалния организъм и да я осъществят докрай. Защото тази идея може да възникне само благодарение на такива хора.
към текста >>
81.
09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят
GA_23 Същност на социалния въпрос
И както природният организъм осъществява мисленето чрез
глава
та, а не чрез белите дробове, така и при социалния организъм е необходима неговата вътрешна диференциация под формата на три отделни системи, при което нито една от тях не може да поема задачите на другите две, но е в състояние да работи съвместно с тях при пълното обезпечаване на своята автономност.
В действителност, нито една от формите, изградени според старите мисловни стереотипи, не може да възприеме това, което се е изисквало от тях. Новите еволюционни импулси на епохата напират към мисловното обхващане на нова социална структура, която е съвсем различна от досегашната. Досега в голямата си част социалните общности бяха изграждани от социалните инстинкти на човечеството. Задача на бъдещето е, тези нови еволюционни сили да бъдат разбрани с ясно и пълно съзнание. Социалният организъм е също диференциран, както и този на природата.
И както природният организъм осъществява мисленето чрез главата, а не чрез белите дробове, така и при социалния организъм е необходима неговата вътрешна диференциация под формата на три отделни системи, при което нито една от тях не може да поема задачите на другите две, но е в състояние да работи съвместно с тях при пълното обезпечаване на своята автономност.
Стопанският живот може да устои и просперира, единствено ако изгражда себе си като автономно звено на социалния организъм според своите собствени сили и закони, и ако от друга страна сам не внася по този начин хаос в своите структури, така че да бъде погълнат от едно друго, политически-активно звено на социалния живот. Това политически-активно звено трябва да има много по-пълна автономност и да съществува наред със стопанския живот, както и в природния организъм дихателната система функционира наред със системата „глава"*. Тяхното благотворно взаимодействие не може да бъде постигнато благодарение на това, че върху тях се осъществява контрол от един единствен законодателен и изпълнителен орган, а благодарение на това, че всяка от двете системи има свое собствено законодателство и управление, които си взаимодействат свободно и пълнокръвно. Защото ако политическата система иска да поеме икономическата, това означава, че тя ще я унищожи, а и икономическата система напълно изгубва своите жизнени сили, ако тя се политизира. Към тези две съставни части на социалния организъм трябва да се присъедини и трета: Това е духовният организъм на обществото.
към текста >>
Това политически-активно звено трябва да има много по-пълна автономност и да съществува наред със стопанския живот, както и в природния организъм дихателната система функционира наред със системата „
глава
"*.
Досега в голямата си част социалните общности бяха изграждани от социалните инстинкти на човечеството. Задача на бъдещето е, тези нови еволюционни сили да бъдат разбрани с ясно и пълно съзнание. Социалният организъм е също диференциран, както и този на природата. И както природният организъм осъществява мисленето чрез главата, а не чрез белите дробове, така и при социалния организъм е необходима неговата вътрешна диференциация под формата на три отделни системи, при което нито една от тях не може да поема задачите на другите две, но е в състояние да работи съвместно с тях при пълното обезпечаване на своята автономност. Стопанският живот може да устои и просперира, единствено ако изгражда себе си като автономно звено на социалния организъм според своите собствени сили и закони, и ако от друга страна сам не внася по този начин хаос в своите структури, така че да бъде погълнат от едно друго, политически-активно звено на социалния живот.
Това политически-активно звено трябва да има много по-пълна автономност и да съществува наред със стопанския живот, както и в природния организъм дихателната система функционира наред със системата „глава"*.
Тяхното благотворно взаимодействие не може да бъде постигнато благодарение на това, че върху тях се осъществява контрол от един единствен законодателен и изпълнителен орган, а благодарение на това, че всяка от двете системи има свое собствено законодателство и управление, които си взаимодействат свободно и пълнокръвно. Защото ако политическата система иска да поеме икономическата, това означава, че тя ще я унищожи, а и икономическата система напълно изгубва своите жизнени сили, ако тя се политизира. Към тези две съставни части на социалния организъм трябва да се присъедини и трета: Това е духовният организъм на обществото. Той също трябва да бъде изграден в пълна автономност и според неговите собствени жизнени възможности. Към него принадлежи и духовната компонента на другите две съставни части.
към текста >>
82.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
(Вижте какво още казвам по този въпрос в
Глава
4 от книгата ми „Същност на социалния въпрос“.)
Като една икономическа корпорация, той може да влезе в споразумения с икономическите административни органи в своята съответна област, за да получи икономическа подкрепа, независимо от по-големия икономически регион, към който тези административни региони могат да принадлежат. Всеки, който живее с представата, че практически възможно е само онова, което вече е виждал, ще гледа на тази идея като на „сива теория“. Също така той ще мисли, че необходимите уговорки ще са твърде сложни, за да сработят. Дали такива уговорки ще са сложни или не, ще зависи изцяло от уменията на хората, определени да водят преговорите. Както и да е, никой не трябва да се противопоставя на мерките, които се изискват от съвременните потребности на света, заради някакъв си страх от усложнения.
(Вижте какво още казвам по този въпрос в Глава 4 от книгата ми „Същност на социалния въпрос“.)
Международният живот на човечеството мъчително опитва да очертае културните отношения между различните народи и икономическите отношения в различни части на света, като тези усилия са независими едно от друго. Троичната организация на социалния организъм има предвид тази потребност на човешката еволюция. В този троичен ред правната сфера, изградена на демократична основа, представлява връзката между икономиката (където международните отношения се насочват от икономическите потребности) и духовния живот, който оформя международните връзки според своите собствени сили. Мисловните навици, дълбоко вкоренени заради сегашните господстващи политически и социални форми, могат да карат човека да вярва, че една такава реорганизация на тези форми е „прагматически невъзможна“. Но историческата еволюция ще продължи, унищожавайки всичко — дори новите мерки за спасение на статуквото, — възникващо от овехтелите мисловни навици.
към текста >>
Ако читателят отвори
Глава
3 от „Същност на социалния въпрос“, ще открие, че се разглежда сходен икономически проблем:
Единственото ръководно правило в създаването на един такъв икономически ред ще е, че сделките с чужди държави не трябва да водят до производство или внос на стоки, чиято производствена или търговска цена вреди на стандарта на живот на местното население. Работниците, произвеждащи стоки за износ, трябва да получават това, което им се полага, за да поддържат стандарт на живот и като компенсация за това, което изработват. Продуктите, идващи от чужбина, трябва, общо казано, да са на такива цени, че местният работник, който се нуждае от тях, да може да си ги позволи. Може така да се случи (несъмнено заради разликата в икономическите условия у дома и в чужбина), че определени стоки, които трябва да се доставят от чужбина, да имат твърде висока цена. Обаче при внимателно изследване ще откриете, че такива ситуации се вземат предвид в идеите, на които се основава троичният социален ред.
Ако читателят отвори Глава 3 от „Същност на социалния въпрос“, ще открие, че се разглежда сходен икономически проблем:
„Определен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза единствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване. […] Ако например едно предприятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава — в случай че то задоволява нечии потребности — е възможно, след свободно договаряне с други стопански предприятия, да възстанови загубите на ощетените лица.“[2] По същия начин прекомерно високата цена на вносен продукт може да се балансира чрез приноса от бизнеси, при които печалбата е по-висока от потребностите на тези, които работят в тях.[3] Всеки, който копнее по нови идеи за главните аспекти на икономиката, няма да може — особено ако тези идеи са практични — да даде примери за всеки отделен случай, защото в икономическия живот такива възможни нетипични случаи са неизброимо много. Обаче той ще може така да оформи идеята си, че всеки, който я разбере и я приложи по правилен начин в отделните случаи, ще открие, че тя е практически полезна.
към текста >>
83.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
ГЛАВА
ТУЛОВИЩЕ КРАЙНИЦИ
Бихме искали да помогнем на читателя, който би започнал да чете следващите страници, без да има още необходимата подготовка, която трябва да добие, за да може да извлече от тях целия плод. Ще посочим следователно тук някои от тези съответствия, които лесно могат да се проверят, както и равнището на съществото към което те се отнасят. Това са: ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО. . . . . . .
ГЛАВА ТУЛОВИЩЕ КРАЙНИЦИ
ФИЗИОЛОГИЧЕСКИ ЖИВОТ. НЕРВИ РИТМИ ДВИГАТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ ПСИХИЧЕСКИ ФУНКЦИИ. . ПРЕДСТАВА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ ВОЛЕНИЕ СПОСОБНОСТ НА ДУШАТА. .
към текста >>
84.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Това, което изчезва тук се преобразява, за да даде живот и форма на нашата
глава
.
Сега ще разгледаме живота на Земята, защото той се разгръща между раждането и смъртта, и за да разберем постепенно това, което става когато умираме трябва да видим, какви връзки свързват помежду им смъртта и раждането или по-скоро зачатието. Когато познаваме отношенията на духовното същество с физическото тяло в тяхната съвкупност, ние сме в състояние да видим, как една част от това духовно същество, което е съществувало преди земния живот се преобразява напълно минавайки през зачатието и раждането. Касае се за тази част на съществото, която ще достави по-късно мисленето. Тя съществува преди земния живот; това е една духовна субстанция, която изчезва в момента, когато ние стигаме на Земята. Съвсем малкото дете още притежава остатъци от нея, които също изчезват постепенно но как?
Това, което изчезва тук се преобразява, за да даде живот и форма на нашата глава.
Трябва добре да разберем това, което става и да не мислим което би било голяма грешка че душата и духът са тук преди земното съществуване, че тялото им доставя на Земята един вид жилище, в което те влизат такива, каквито са, за да живеят там. Това е неточно за тази част на душата за която говоря. Тя се заличава, изчезва и се превръща в едно физическо, материално вещество, което е организмът на нашата глава. Животът и формата на тялото са преобразени един духовен елемент, който е предхождал земното съществуване. Погледната вашата глава не искам да кажа само тази, която изгубва човек когато е обезглавен, но цялата органическа глава с нервните нишки, които проникват в нея, с оросяващите я кръвоносни съдове всичко това е произведение на едно преобразуване на част от предземния човек, част която е изчезнала, за да се яви отново под материална форма.
към текста >>
Тя се заличава, изчезва и се превръща в едно физическо, материално вещество, което е организмът на нашата
глава
.
Тя съществува преди земния живот; това е една духовна субстанция, която изчезва в момента, когато ние стигаме на Земята. Съвсем малкото дете още притежава остатъци от нея, които също изчезват постепенно но как? Това, което изчезва тук се преобразява, за да даде живот и форма на нашата глава. Трябва добре да разберем това, което става и да не мислим което би било голяма грешка че душата и духът са тук преди земното съществуване, че тялото им доставя на Земята един вид жилище, в което те влизат такива, каквито са, за да живеят там. Това е неточно за тази част на душата за която говоря.
Тя се заличава, изчезва и се превръща в едно физическо, материално вещество, което е организмът на нашата глава.
Животът и формата на тялото са преобразени един духовен елемент, който е предхождал земното съществуване. Погледната вашата глава не искам да кажа само тази, която изгубва човек когато е обезглавен, но цялата органическа глава с нервните нишки, които проникват в нея, с оросяващите я кръвоносни съдове всичко това е произведение на едно преобразуване на част от предземния човек, част която е изчезнала, за да се яви отново под материална форма. Ако този организъм на главата може да служи за огледало и да отразява мислите, това е защото той е действителното преобразуване на това, което живееше по-рано, защото той е физическият образ на нашето предземно съществуване, защото е получил форма и живот от мислите, които ни идват когато възприемаме нещата около нас. Наред с него и различно включена в живота на душата се поставя тази част на съществото, която преминавайки през зачатието и раждането, не се превръща във физически тяло, а се свързва с много по-слаби връзки с метаболизма (обмяната на веществата) и с крайниците. Това е онази част на душата, която чувстваме в обикновеното съзнание под формата на волята.
към текста >>
Погледната вашата
глава
не искам да кажа само тази, която изгубва човек когато е обезглавен, но цялата органическа
глава
с нервните нишки, които проникват в нея, с оросяващите я кръвоносни съдове всичко това е произведение на едно преобразуване на част от предземния човек, част която е изчезнала, за да се яви отново под материална форма.
Това, което изчезва тук се преобразява, за да даде живот и форма на нашата глава. Трябва добре да разберем това, което става и да не мислим което би било голяма грешка че душата и духът са тук преди земното съществуване, че тялото им доставя на Земята един вид жилище, в което те влизат такива, каквито са, за да живеят там. Това е неточно за тази част на душата за която говоря. Тя се заличава, изчезва и се превръща в едно физическо, материално вещество, което е организмът на нашата глава. Животът и формата на тялото са преобразени един духовен елемент, който е предхождал земното съществуване.
Погледната вашата глава не искам да кажа само тази, която изгубва човек когато е обезглавен, но цялата органическа глава с нервните нишки, които проникват в нея, с оросяващите я кръвоносни съдове всичко това е произведение на едно преобразуване на част от предземния човек, част която е изчезнала, за да се яви отново под материална форма.
Ако този организъм на главата може да служи за огледало и да отразява мислите, това е защото той е действителното преобразуване на това, което живееше по-рано, защото той е физическият образ на нашето предземно съществуване, защото е получил форма и живот от мислите, които ни идват когато възприемаме нещата около нас. Наред с него и различно включена в живота на душата се поставя тази част на съществото, която преминавайки през зачатието и раждането, не се превръща във физически тяло, а се свързва с много по-слаби връзки с метаболизма (обмяната на веществата) и с крайниците. Това е онази част на душата, която чувстваме в обикновеното съзнание под формата на волята. Сравнете тази последната с мисленето, с представите. В мислещата дейност на будното състояние ние сме винаги напълно съзнателни.
към текста >>
Ако този организъм на
глава
та може да служи за огледало и да отразява мислите, това е защото той е действителното преобразуване на това, което живееше по-рано, защото той е физическият образ на нашето предземно съществуване, защото е получил форма и живот от мислите, които ни идват когато възприемаме нещата около нас.
Трябва добре да разберем това, което става и да не мислим което би било голяма грешка че душата и духът са тук преди земното съществуване, че тялото им доставя на Земята един вид жилище, в което те влизат такива, каквито са, за да живеят там. Това е неточно за тази част на душата за която говоря. Тя се заличава, изчезва и се превръща в едно физическо, материално вещество, което е организмът на нашата глава. Животът и формата на тялото са преобразени един духовен елемент, който е предхождал земното съществуване. Погледната вашата глава не искам да кажа само тази, която изгубва човек когато е обезглавен, но цялата органическа глава с нервните нишки, които проникват в нея, с оросяващите я кръвоносни съдове всичко това е произведение на едно преобразуване на част от предземния човек, част която е изчезнала, за да се яви отново под материална форма.
Ако този организъм на главата може да служи за огледало и да отразява мислите, това е защото той е действителното преобразуване на това, което живееше по-рано, защото той е физическият образ на нашето предземно съществуване, защото е получил форма и живот от мислите, които ни идват когато възприемаме нещата около нас.
Наред с него и различно включена в живота на душата се поставя тази част на съществото, която преминавайки през зачатието и раждането, не се превръща във физически тяло, а се свързва с много по-слаби връзки с метаболизма (обмяната на веществата) и с крайниците. Това е онази част на душата, която чувстваме в обикновеното съзнание под формата на волята. Сравнете тази последната с мисленето, с представите. В мислещата дейност на будното състояние ние сме винаги напълно съзнателни. Да бъде човек "буден", това значи да живее в представи.
към текста >>
Една част от нашето духовно същество се явява отново под формата на органическата
глава
.
В нашия мислителен живот ние сме будни. В нашата воля, даже будни ние спим. Следователно ние сме изоставени на волята на този частичен сън също и през време на будното състояние. Една част от нашата душа постоянно спи, даже когато ние сме будни: Това е тази част, в която се корени нашата воля. Тя е именно тази част от самите нас, която не се преобразява за да стане органическа, когато минаваме през зачатието и раждането.
Една част от нашето духовно същество се явява отново под формата на органическата глава.
Обаче метаболизмът и крайниците не носят прекия отпечатък на другата част. Те са произведения на физическия свят и тази друга част на душата е свързана с тях много по-слабо, така че те не отразяват това, което живее в нея. Ето защо човек няма съзнание за силите, които одушевяват неговата воля, нито за това, което става в метаболизма, в органическата обмяна на веществата. Когато я наблюдаваме как тя се свързва с организма, за свръхсетивното познание тази част на душата е напълно подобна на Аза и на астралното тяло, на цялата душа, когато през време на съня те са излъчени от физическия организъм. Трябва да кажем, че човешкото същество е много по-сложно, отколкото се мисли.
към текста >>
Работата не е така проста и ние можем да я изразим по този начин най-много, когато говорим за
глава
та, но не и за организма в неговата цялост.
Те са произведения на физическия свят и тази друга част на душата е свързана с тях много по-слабо, така че те не отразяват това, което живее в нея. Ето защо човек няма съзнание за силите, които одушевяват неговата воля, нито за това, което става в метаболизма, в органическата обмяна на веществата. Когато я наблюдаваме как тя се свързва с организма, за свръхсетивното познание тази част на душата е напълно подобна на Аза и на астралното тяло, на цялата душа, когато през време на съня те са излъчени от физическия организъм. Трябва да кажем, че човешкото същество е много по-сложно, отколкото се мисли. Някои описания на свръхсетивните факти ни казват просто: Когато човек е буден, неговата душа и неговият дух живеят в неговия организъм; когато спи, те са излъчени от него.
Работата не е така проста и ние можем да я изразим по този начин най-много, когато говорим за главата, но не и за организма в неговата цялост.
Тази част от живота на душата, която е заспала и от тъмните глъбини на която до съзнанието стигат само някои представи, ние я виждаме в момента когато се издигаме до Интуицията. Както вече изложих, Интуицията е плод на упражнения, които поставят в действие волята. Тези упражнения позволяват да възприемаме постепенно това, което обикновено остава скрито през време на будното състояние, а именно тайните на волята. Защото за будното съзнание волята е една тайна, която се изявява отчасти в Инспирацията, но се разкрива напълно в Интуицията. Колкото и парадоксално да изглежда това, можем да кажем, че когато човешкото същество се издига дотам, да разкрие природата на волята, то вижда да се явява пред неговите очи и божественият свят.
към текста >>
Таза духовна субстанция е станала организъм в неговата
глава
; не е вече никак възможно тя да бъде доловена там.
Тази част от живота на душата, която е заспала и от тъмните глъбини на която до съзнанието стигат само някои представи, ние я виждаме в момента когато се издигаме до Интуицията. Както вече изложих, Интуицията е плод на упражнения, които поставят в действие волята. Тези упражнения позволяват да възприемаме постепенно това, което обикновено остава скрито през време на будното състояние, а именно тайните на волята. Защото за будното съзнание волята е една тайна, която се изявява отчасти в Инспирацията, но се разкрива напълно в Интуицията. Колкото и парадоксално да изглежда това, можем да кажем, че когато човешкото същество се издига дотам, да разкрие природата на волята, то вижда да се явява пред неговите очи и божественият свят.
Таза духовна субстанция е станала организъм в неговата глава; не е вече никак възможно тя да бъде доловена там.
В човека главата е това, което е най-малко свръхсетивно. Обаче в останалата част от неговия организъм душата е там непроменена каквато е била по време на пред земното съществуване, лишена в този момент от своето физическо и своето етерно тяло. Във всичко, което живее в основата на волята, човешкото същество е още дух, даже и между раждането и смъртта и Интуицията позволява да можем да възприемем този дух. Когато се разкрива на интуицията, той се явява като колектор, в който се събират всички работи, всички импулси, всички морални и интелектуални стремежи, които одушевяват нашия земен живот. Както вече показах в една друга перспектива, тук се намира най-младата част на душата, тази, която на Земята живее като зародиш.
към текста >>
В човека
глава
та е това, което е най-малко свръхсетивно.
Както вече изложих, Интуицията е плод на упражнения, които поставят в действие волята. Тези упражнения позволяват да възприемаме постепенно това, което обикновено остава скрито през време на будното състояние, а именно тайните на волята. Защото за будното съзнание волята е една тайна, която се изявява отчасти в Инспирацията, но се разкрива напълно в Интуицията. Колкото и парадоксално да изглежда това, можем да кажем, че когато човешкото същество се издига дотам, да разкрие природата на волята, то вижда да се явява пред неговите очи и божественият свят. Таза духовна субстанция е станала организъм в неговата глава; не е вече никак възможно тя да бъде доловена там.
В човека главата е това, което е най-малко свръхсетивно.
Обаче в останалата част от неговия организъм душата е там непроменена каквато е била по време на пред земното съществуване, лишена в този момент от своето физическо и своето етерно тяло. Във всичко, което живее в основата на волята, човешкото същество е още дух, даже и между раждането и смъртта и Интуицията позволява да можем да възприемем този дух. Когато се разкрива на интуицията, той се явява като колектор, в който се събират всички работи, всички импулси, всички морални и интелектуални стремежи, които одушевяват нашия земен живот. Както вече показах в една друга перспектива, тук се намира най-младата част на душата, тази, която на Земята живее като зародиш. Тя се намира в началото на своето развитие.
към текста >>
Това, което е вечно в нас, това което се разкрива на основата на мисленето, на чувствата, на волята, ние видяхме, че то изчезва някакси за да се превърне в органически живот на
глава
та и се отразява в мисълта при волята ние се намираме в присъствието на всичко онова, което води в останалия организъм един зародишен живот, за да се роди едва при смъртта.
Животът на душата, такъв какъвто хората го познаваха преди развитието на съзнанието на Аза, не може да се яви по друг начин за висшия поглед, какъв то го описах, освен като предхождащ земното съществуване предшествуващ това съществуване. С други думи казано: - Като преминаващ последователните съществувания. Що се отнася за съзнанието на Аза, за сега ние знаем със сигурност, че сме го добили само чрез физическото тяло ние знаем даже, че в епохата, когато Тайната на Голгота зае своето място в историята на Земята и в нейното развитие, сме се научили да си служим с това тяло по такъв начин, че да може да се запали азовото съзнание. Следователно не трябва да се страхуваме, че при смъртта заедно с физическия организъм ни напуска и Азовото съзнание. Такъв е единият от аспектите на смъртта.
Това, което е вечно в нас, това което се разкрива на основата на мисленето, на чувствата, на волята, ние видяхме, че то изчезва някакси за да се превърне в органически живот на главата и се отразява в мисълта при волята ние се намираме в присъствието на всичко онова, което води в останалия организъм един зародишен живот, за да се роди едва при смъртта.
Сега ни обхваща страх, който не е от рода на сантименталните грижи, а произхожда от познанието. Ние се питаме: - Какво занасяме ние от нашия физически отвъд смъртта? Защото самото тяло се разлага в този момент. Понеже на него ние дължим азовото съзнание, не следва ли да си зададем логически въпроса: Как да запазим това азово съзнание отвъд смъртта? На тази загадка донася отговор само Тайната на Голгота.
към текста >>
85.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Когато човек спи астралното тяло и Азът са излъчени от физическото тяло по-точно казано: - От физическата
глава
.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА Обикновения вътрешен живот протича и се изгубва в явленията на мисленето, чувстването и волята. На основата на това състояние на нещата, още от събуждането във физическия организъм присъства един етерен организъм, един астрален организъм и един Аз.
Когато човек спи астралното тяло и Азът са излъчени от физическото тяло по-точно казано: - От физическата глава.
Но в състоянието на будност те са напълно свързани с него и действат в него. През време на съня душата няма чрез самата себе си достатъчно сила, за да може да осъзнае всичко, което възприема чрез астралното тяло и чрез Аза, което е отразено във физическото тяло. Ако в своето будно състояние, човек би бил способен да познае цялата дейност, която развива неговото вътрешно същество, първо той би възприемал течението на своя собствен живот, т.е. жизнените действителности, върху които се присаждат спомените. Той би познавал също онези космически сфери, несъзнателно изгубени през време на съня, за които вече говорихме.
към текста >>
Първо нека видим, как тази троица етерното тяло, астралното тяло, и Азът действат върху организма на
глава
та.
Чрез дейността развита от душата всичко това е отразено под форма на мисли и душата познава този свят на мислите отразени в полето на съзнанието. Такива са условията, в които се намира душата през време на будното състояние. Този буден живот прави да изникне въпросът: Чрез какво действие на душата върху физическия организъм мислите се явяват така "отразени"? Преди да отговорим на този въпрос, ще отбележим точно, че физическият организъм е препятствието, което изолира душата от едно познание на космическите действителности, чийто звук трепти в нея, без тя да знае това. Сега ще проучим, как се разгръща този буден живот.
Първо нека видим, как тази троица етерното тяло, астралното тяло, и Азът действат върху организма на главата.
На първо място констатираме, че тя упражнява една дейност на дисимилация. Ако етерния организъм действаше сам, една постоянна жизненост би работила градивно в главата, която би се изпълнила цялата от нея. Обаче тогава съзнанието не би съществувало. То се ражда във физическия организъм там, където астралното завладява този организъм. И това астрално тяло развива своята дейност в зависимост от предземното съществуване.
към текста >>
Ако етерния организъм действаше сам, една постоянна жизненост би работила градивно в
глава
та, която би се изпълнила цялата от нея.
Този буден живот прави да изникне въпросът: Чрез какво действие на душата върху физическия организъм мислите се явяват така "отразени"? Преди да отговорим на този въпрос, ще отбележим точно, че физическият организъм е препятствието, което изолира душата от едно познание на космическите действителности, чийто звук трепти в нея, без тя да знае това. Сега ще проучим, как се разгръща този буден живот. Първо нека видим, как тази троица етерното тяло, астралното тяло, и Азът действат върху организма на главата. На първо място констатираме, че тя упражнява една дейност на дисимилация.
Ако етерния организъм действаше сам, една постоянна жизненост би работила градивно в главата, която би се изпълнила цялата от нея.
Обаче тогава съзнанието не би съществувало. То се ражда във физическия организъм там, където астралното завладява този организъм. И това астрално тяло развива своята дейност в зависимост от предземното съществуване. Неговата задача се състои в това, не да изгради, да изработи това физическо тяло, създадено от материя, а да проникне своята духовна форма със своята дейност, както вървеше това преди раждането. Защото астралното тяло е отзвукът, възпроизводството на всичко онова, което е било извършено от душата в лоното на планетните тайни, на звездните тайни, за да изгради това, което аз нарекох "космически зародиш" на физическия организъм.
към текста >>
Тя постоянно се стреми да одухотвори организма, поне в това, което е
глава
и мозък.
То се ражда във физическия организъм там, където астралното завладява този организъм. И това астрално тяло развива своята дейност в зависимост от предземното съществуване. Неговата задача се състои в това, не да изгради, да изработи това физическо тяло, създадено от материя, а да проникне своята духовна форма със своята дейност, както вървеше това преди раждането. Защото астралното тяло е отзвукът, възпроизводството на всичко онова, което е било извършено от душата в лоното на планетните тайни, на звездните тайни, за да изгради това, което аз нарекох "космически зародиш" на физическия организъм. Следователно дейността на астралното тяло не се извършва в посоката на една метаморфоза към физическото, а в тази на една метаморфоза към духовното.
Тя постоянно се стреми да одухотвори организма, поне в това, което е глава и мозък.
В нашата глава астралният организъм постоянно действа, за да я одухотвори: Това преобразуване не се проявява видимо, но то е постоянно в процес на осъществяване. Това преобразуване е винаги налице като стремеж. Непрестанно към силите, които градят, които произвеждат изблика на постоянно възобновената жизненост, но несъзнателна, се прибавят сили в главата, които им се противопоставят, които се стремят да разрушат органическия живот, с цел да направят да бликне от него светлината на един духовен организъм; защото с този духовен организъм е свързано астралното тяло още от предземното съществуване. Обаче физическият организъм му противопоставя съпротива. Той отказва да се поддаде на разрушение; той отказва да стори това в момента, когато би изпаднал в разложение, което астралният организъм иска да постигне, в момента когато би изгубил живота под негово влияние.
към текста >>
В нашата
глава
астралният организъм постоянно действа, за да я одухотвори: Това преобразуване не се проявява видимо, но то е постоянно в процес на осъществяване.
И това астрално тяло развива своята дейност в зависимост от предземното съществуване. Неговата задача се състои в това, не да изгради, да изработи това физическо тяло, създадено от материя, а да проникне своята духовна форма със своята дейност, както вървеше това преди раждането. Защото астралното тяло е отзвукът, възпроизводството на всичко онова, което е било извършено от душата в лоното на планетните тайни, на звездните тайни, за да изгради това, което аз нарекох "космически зародиш" на физическия организъм. Следователно дейността на астралното тяло не се извършва в посоката на една метаморфоза към физическото, а в тази на една метаморфоза към духовното. Тя постоянно се стреми да одухотвори организма, поне в това, което е глава и мозък.
В нашата глава астралният организъм постоянно действа, за да я одухотвори: Това преобразуване не се проявява видимо, но то е постоянно в процес на осъществяване.
Това преобразуване е винаги налице като стремеж. Непрестанно към силите, които градят, които произвеждат изблика на постоянно възобновената жизненост, но несъзнателна, се прибавят сили в главата, които им се противопоставят, които се стремят да разрушат органическия живот, с цел да направят да бликне от него светлината на един духовен организъм; защото с този духовен организъм е свързано астралното тяло още от предземното съществуване. Обаче физическият организъм му противопоставя съпротива. Той отказва да се поддаде на разрушение; той отказва да стори това в момента, когато би изпаднал в разложение, което астралният организъм иска да постигне, в момента когато би изгубил живота под негово влияние. Той отказва да стори това, стремейки се към съня.
към текста >>
Непрестанно към силите, които градят, които произвеждат изблика на постоянно възобновената жизненост, но несъзнателна, се прибавят сили в
глава
та, които им се противопоставят, които се стремят да разрушат органическия живот, с цел да направят да бликне от него светлината на един духовен организъм; защото с този духовен организъм е свързано астралното тяло още от предземното съществуване.
Защото астралното тяло е отзвукът, възпроизводството на всичко онова, което е било извършено от душата в лоното на планетните тайни, на звездните тайни, за да изгради това, което аз нарекох "космически зародиш" на физическия организъм. Следователно дейността на астралното тяло не се извършва в посоката на една метаморфоза към физическото, а в тази на една метаморфоза към духовното. Тя постоянно се стреми да одухотвори организма, поне в това, което е глава и мозък. В нашата глава астралният организъм постоянно действа, за да я одухотвори: Това преобразуване не се проявява видимо, но то е постоянно в процес на осъществяване. Това преобразуване е винаги налице като стремеж.
Непрестанно към силите, които градят, които произвеждат изблика на постоянно възобновената жизненост, но несъзнателна, се прибавят сили в главата, които им се противопоставят, които се стремят да разрушат органическия живот, с цел да направят да бликне от него светлината на един духовен организъм; защото с този духовен организъм е свързано астралното тяло още от предземното съществуване.
Обаче физическият организъм му противопоставя съпротива. Той отказва да се поддаде на разрушение; той отказва да стори това в момента, когато би изпаднал в разложение, което астралният организъм иска да постигне, в момента когато би изгубил живота под негово влияние. Той отказва да стори това, стремейки се към съня. Тогава в него действат само силите на етерното тяло. За да охарактеризираме това, което различава съня от будността, можем следователно да кажем: През време на будността астралните сили постоянно излагат органическата глава на смъртта.
към текста >>
За да охарактеризираме това, което различава съня от будността, можем следователно да кажем: През време на будността астралните сили постоянно излагат органическата
глава
на смъртта.
Непрестанно към силите, които градят, които произвеждат изблика на постоянно възобновената жизненост, но несъзнателна, се прибавят сили в главата, които им се противопоставят, които се стремят да разрушат органическия живот, с цел да направят да бликне от него светлината на един духовен организъм; защото с този духовен организъм е свързано астралното тяло още от предземното съществуване. Обаче физическият организъм му противопоставя съпротива. Той отказва да се поддаде на разрушение; той отказва да стори това в момента, когато би изпаднал в разложение, което астралният организъм иска да постигне, в момента когато би изгубил живота под негово влияние. Той отказва да стори това, стремейки се към съня. Тогава в него действат само силите на етерното тяло.
За да охарактеризираме това, което различава съня от будността, можем следователно да кажем: През време на будността астралните сили постоянно излагат органическата глава на смъртта.
В момента когато тяхното действие би постигнало тази цел и би преминало от възможност към действителност, в този момент се намесва сънят. Имагинативното познание констатира това състояние на нещата според вида на етерното тяло през време на будността и през време на съня. През време на будността това етерно тяло, чиято нематериална дейност прониква и пропива физическото тяло, става все по-малко и по-малко диференцирано в областта на главата. В онези части на организма, където се намират белите дробове, черният дроб, стомахът и т.н., крайниците то е твърде различно, явява се в комплексни и богати форми. Напротив, през време на будността, колкото повече тази будност се продължава, то изгубва това богатство и става не диференцирано.
към текста >>
През време на будността това етерно тяло, чиято нематериална дейност прониква и пропива физическото тяло, става все по-малко и по-малко диференцирано в областта на
глава
та.
Той отказва да стори това, стремейки се към съня. Тогава в него действат само силите на етерното тяло. За да охарактеризираме това, което различава съня от будността, можем следователно да кажем: През време на будността астралните сили постоянно излагат органическата глава на смъртта. В момента когато тяхното действие би постигнало тази цел и би преминало от възможност към действителност, в този момент се намесва сънят. Имагинативното познание констатира това състояние на нещата според вида на етерното тяло през време на будността и през време на съня.
През време на будността това етерно тяло, чиято нематериална дейност прониква и пропива физическото тяло, става все по-малко и по-малко диференцирано в областта на главата.
В онези части на организма, където се намират белите дробове, черният дроб, стомахът и т.н., крайниците то е твърде различно, явява се в комплексни и богати форми. Напротив, през време на будността, колкото повече тази будност се продължава, то изгубва това богатство и става не диференцирано. Накрая то се явява като еднообразен облак, и това защото градивните сили, които го съставляват обикновено изгубват своята дейност, докато разрушителните сили на астралното тяло девитализират главата през време на будността. Напротив, през време на съня имагинативното познание констатира в главата един прилив на един многократен и богато диференциран етерен организъм. Той става накрая също така диференциран, както в останалата част на тялото.
към текста >>
Накрая то се явява като еднообразен облак, и това защото градивните сили, които го съставляват обикновено изгубват своята дейност, докато разрушителните сили на астралното тяло девитализират
глава
та през време на будността.
В момента когато тяхното действие би постигнало тази цел и би преминало от възможност към действителност, в този момент се намесва сънят. Имагинативното познание констатира това състояние на нещата според вида на етерното тяло през време на будността и през време на съня. През време на будността това етерно тяло, чиято нематериална дейност прониква и пропива физическото тяло, става все по-малко и по-малко диференцирано в областта на главата. В онези части на организма, където се намират белите дробове, черният дроб, стомахът и т.н., крайниците то е твърде различно, явява се в комплексни и богати форми. Напротив, през време на будността, колкото повече тази будност се продължава, то изгубва това богатство и става не диференцирано.
Накрая то се явява като еднообразен облак, и това защото градивните сили, които го съставляват обикновено изгубват своята дейност, докато разрушителните сили на астралното тяло девитализират главата през време на будността.
Напротив, през време на съня имагинативното познание констатира в главата един прилив на един многократен и богато диференциран етерен организъм. Той става накрая също така диференциран, както в останалата част на тялото. Това е защото жизнените сили, които създават формите, бдят на главата, която става несъзнателна, но много жива. Така през време на земния живот будният човек носи в себе си, в своята глава, една латентна, дремеща смърт. Стремежът да умре е винаги налице, защото астралният организъм постоянно иска да одухотвори главата.
към текста >>
Напротив, през време на съня имагинативното познание констатира в
глава
та един прилив на един многократен и богато диференциран етерен организъм.
Имагинативното познание констатира това състояние на нещата според вида на етерното тяло през време на будността и през време на съня. През време на будността това етерно тяло, чиято нематериална дейност прониква и пропива физическото тяло, става все по-малко и по-малко диференцирано в областта на главата. В онези части на организма, където се намират белите дробове, черният дроб, стомахът и т.н., крайниците то е твърде различно, явява се в комплексни и богати форми. Напротив, през време на будността, колкото повече тази будност се продължава, то изгубва това богатство и става не диференцирано. Накрая то се явява като еднообразен облак, и това защото градивните сили, които го съставляват обикновено изгубват своята дейност, докато разрушителните сили на астралното тяло девитализират главата през време на будността.
Напротив, през време на съня имагинативното познание констатира в главата един прилив на един многократен и богато диференциран етерен организъм.
Той става накрая също така диференциран, както в останалата част на тялото. Това е защото жизнените сили, които създават формите, бдят на главата, която става несъзнателна, но много жива. Така през време на земния живот будният човек носи в себе си, в своята глава, една латентна, дремеща смърт. Стремежът да умре е винаги налице, защото астралният организъм постоянно иска да одухотвори главата. Той иска да направи от нея един орган на планетарното движение, иска да направи от нея един образ на съзвездията; той е нейният постоянен разрушител.
към текста >>
Това е защото жизнените сили, които създават формите, бдят на
глава
та, която става несъзнателна, но много жива.
В онези части на организма, където се намират белите дробове, черният дроб, стомахът и т.н., крайниците то е твърде различно, явява се в комплексни и богати форми. Напротив, през време на будността, колкото повече тази будност се продължава, то изгубва това богатство и става не диференцирано. Накрая то се явява като еднообразен облак, и това защото градивните сили, които го съставляват обикновено изгубват своята дейност, докато разрушителните сили на астралното тяло девитализират главата през време на будността. Напротив, през време на съня имагинативното познание констатира в главата един прилив на един многократен и богато диференциран етерен организъм. Той става накрая също така диференциран, както в останалата част на тялото.
Това е защото жизнените сили, които създават формите, бдят на главата, която става несъзнателна, но много жива.
Така през време на земния живот будният човек носи в себе си, в своята глава, една латентна, дремеща смърт. Стремежът да умре е винаги налице, защото астралният организъм постоянно иска да одухотвори главата. Той иска да направи от нея един орган на планетарното движение, иска да направи от нея един образ на съзвездията; той е нейният постоянен разрушител. Ако съвременната наука би имала познание за това състояние на нещата за нея би било невъзможно да се отдаде на материализма. Материалистичното тълкуване на човека ни учи наистина, че жизнените процеси, органическите процеси се разгръщат в главата също така както в черния дроб или в стомаха и че произвеждат там в мозъка мислите и живота на душата.
към текста >>
Така през време на земния живот будният човек носи в себе си, в своята
глава
, една латентна, дремеща смърт.
Напротив, през време на будността, колкото повече тази будност се продължава, то изгубва това богатство и става не диференцирано. Накрая то се явява като еднообразен облак, и това защото градивните сили, които го съставляват обикновено изгубват своята дейност, докато разрушителните сили на астралното тяло девитализират главата през време на будността. Напротив, през време на съня имагинативното познание констатира в главата един прилив на един многократен и богато диференциран етерен организъм. Той става накрая също така диференциран, както в останалата част на тялото. Това е защото жизнените сили, които създават формите, бдят на главата, която става несъзнателна, но много жива.
Така през време на земния живот будният човек носи в себе си, в своята глава, една латентна, дремеща смърт.
Стремежът да умре е винаги налице, защото астралният организъм постоянно иска да одухотвори главата. Той иска да направи от нея един орган на планетарното движение, иска да направи от нея един образ на съзвездията; той е нейният постоянен разрушител. Ако съвременната наука би имала познание за това състояние на нещата за нея би било невъзможно да се отдаде на материализма. Материалистичното тълкуване на човека ни учи наистина, че жизнените процеси, органическите процеси се разгръщат в главата също така както в черния дроб или в стомаха и че произвеждат там в мозъка мислите и живота на душата. Обаче това е безсмислено.
към текста >>
Стремежът да умре е винаги налице, защото астралният организъм постоянно иска да одухотвори
глава
та.
Накрая то се явява като еднообразен облак, и това защото градивните сили, които го съставляват обикновено изгубват своята дейност, докато разрушителните сили на астралното тяло девитализират главата през време на будността. Напротив, през време на съня имагинативното познание констатира в главата един прилив на един многократен и богато диференциран етерен организъм. Той става накрая също така диференциран, както в останалата част на тялото. Това е защото жизнените сили, които създават формите, бдят на главата, която става несъзнателна, но много жива. Така през време на земния живот будният човек носи в себе си, в своята глава, една латентна, дремеща смърт.
Стремежът да умре е винаги налице, защото астралният организъм постоянно иска да одухотвори главата.
Той иска да направи от нея един орган на планетарното движение, иска да направи от нея един образ на съзвездията; той е нейният постоянен разрушител. Ако съвременната наука би имала познание за това състояние на нещата за нея би било невъзможно да се отдаде на материализма. Материалистичното тълкуване на човека ни учи наистина, че жизнените процеси, органическите процеси се разгръщат в главата също така както в черния дроб или в стомаха и че произвеждат там в мозъка мислите и живота на душата. Обаче това е безсмислено. Защото ако мислим, ако имаме съзнание за една вътрешна дейност, това не е резултат на една витализация, на едно органическо изграждане, а то е поради това, че нашата нервна система е постоянно застрашена да бъде разрушена, защото в нея ние носим смъртта.
към текста >>
Материалистичното тълкуване на човека ни учи наистина, че жизнените процеси, органическите процеси се разгръщат в
глава
та също така както в черния дроб или в стомаха и че произвеждат там в мозъка мислите и живота на душата.
Това е защото жизнените сили, които създават формите, бдят на главата, която става несъзнателна, но много жива. Така през време на земния живот будният човек носи в себе си, в своята глава, една латентна, дремеща смърт. Стремежът да умре е винаги налице, защото астралният организъм постоянно иска да одухотвори главата. Той иска да направи от нея един орган на планетарното движение, иска да направи от нея един образ на съзвездията; той е нейният постоянен разрушител. Ако съвременната наука би имала познание за това състояние на нещата за нея би било невъзможно да се отдаде на материализма.
Материалистичното тълкуване на човека ни учи наистина, че жизнените процеси, органическите процеси се разгръщат в главата също така както в черния дроб или в стомаха и че произвеждат там в мозъка мислите и живота на душата.
Обаче това е безсмислено. Защото ако мислим, ако имаме съзнание за една вътрешна дейност, това не е резултат на една витализация, на едно органическо изграждане, а то е поради това, че нашата нервна система е постоянно застрашена да бъде разрушена, защото в нея ние носим смъртта. Да имаме вътре в нас един съзнателен живот, това не значи да развиваме в нас един органически живот, а напротив това значи да умъртвяваме този органически живот. За да стигнем до обикновеното съзнание, трябва тези органически процеси да навлязат в умъртвяване и да сторят място на душата. Ако бихме имали един правилен възглед за всичко това, ние бихме казали: Животът на душата не е произведение на органическия живот, защото този органически живот трябва да умре, трябва да напусне главата, за да може душата да развие своята дейност.
към текста >>
Ако бихме имали един правилен възглед за всичко това, ние бихме казали: Животът на душата не е произведение на органическия живот, защото този органически живот трябва да умре, трябва да напусне
глава
та, за да може душата да развие своята дейност.
Материалистичното тълкуване на човека ни учи наистина, че жизнените процеси, органическите процеси се разгръщат в главата също така както в черния дроб или в стомаха и че произвеждат там в мозъка мислите и живота на душата. Обаче това е безсмислено. Защото ако мислим, ако имаме съзнание за една вътрешна дейност, това не е резултат на една витализация, на едно органическо изграждане, а то е поради това, че нашата нервна система е постоянно застрашена да бъде разрушена, защото в нея ние носим смъртта. Да имаме вътре в нас един съзнателен живот, това не значи да развиваме в нас един органически живот, а напротив това значи да умъртвяваме този органически живот. За да стигнем до обикновеното съзнание, трябва тези органически процеси да навлязат в умъртвяване и да сторят място на душата.
Ако бихме имали един правилен възглед за всичко това, ние бихме казали: Животът на душата не е произведение на органическия живот, защото този органически живот трябва да умре, трябва да напусне главата, за да може душата да развие своята дейност.
Тези са действителните отношения между дейността на душата и тази на тялото. В момента, когато се ражда, човешкото същество носи в себе си стремежа към смъртта. Чрез свръхсетивното познание ние научаваме, че смъртта постоянно действа в нас, и че само сънят и пречи да постигне своята цел. Крайната смърт, тази на цялото тяло, е само един сбор, едно засилване на един постоянен процес, който непрестанно се развива през време на будния живот. Докато физическия организъм съществува, той се брани против това разрушение, което е дело на астралния организъм.
към текста >>
Глава
та е седалище на тази борба.
Тези са действителните отношения между дейността на душата и тази на тялото. В момента, когато се ражда, човешкото същество носи в себе си стремежа към смъртта. Чрез свръхсетивното познание ние научаваме, че смъртта постоянно действа в нас, и че само сънят и пречи да постигне своята цел. Крайната смърт, тази на цялото тяло, е само един сбор, едно засилване на един постоянен процес, който непрестанно се развива през време на будния живот. Докато физическия организъм съществува, той се брани против това разрушение, което е дело на астралния организъм.
Главата е седалище на тази борба.
Но дейността на астралното тяло не се ограничава само в това през време на будното състояние. Това е само една част от неговата дейност. През време на земния живот една друга част произвежда същите действия, както през време на предземното съществуване. Тази дейност се развива не в главата, а в ритмичния организъм, във всички органи, в които се развиват органическите ритми: дишането, кръвообръщението и т.н. Въпреки че действа в тази част на нашето тяло, тя не е свързана с нея по същия начин както онази част на астралното тяло, която действа в главата, упражнявайки там такова завладяване, че постоянно я води към смъртта, като един вид я разпокъсва.
към текста >>
Тази дейност се развива не в
глава
та, а в ритмичния организъм, във всички органи, в които се развиват органическите ритми: дишането, кръвообръщението и т.н.
Докато физическия организъм съществува, той се брани против това разрушение, което е дело на астралния организъм. Главата е седалище на тази борба. Но дейността на астралното тяло не се ограничава само в това през време на будното състояние. Това е само една част от неговата дейност. През време на земния живот една друга част произвежда същите действия, както през време на предземното съществуване.
Тази дейност се развива не в главата, а в ритмичния организъм, във всички органи, в които се развиват органическите ритми: дишането, кръвообръщението и т.н.
Въпреки че действа в тази част на нашето тяло, тя не е свързана с нея по същия начин както онази част на астралното тяло, която действа в главата, упражнявайки там такова завладяване, че постоянно я води към смъртта, като един вид я разпокъсва. Другата част на астралното тяло прониква и пропива живота на органическите ритми; тя пронизва дишането, кръвообращението, но се свързва много слабо с тях, уврежда ги много по-малко. Резултатът от това е, че от това свързване на астралния организъм с жизнените ритми не може да се роди никаква мисъл. Там където душата се изразява, това се дължи на факта, че нейната дейност е отразена от организма на главата, който постоянно се стреми към смъртта, явление от което се получава съзнателното мислене. Подвижното свързване на астралното тяло и на органическите ритми не завършва с това отразяване във физическия организъм, източник на ясното съзнание.
към текста >>
Въпреки че действа в тази част на нашето тяло, тя не е свързана с нея по същия начин както онази част на астралното тяло, която действа в
глава
та, упражнявайки там такова завладяване, че постоянно я води към смъртта, като един вид я разпокъсва.
Главата е седалище на тази борба. Но дейността на астралното тяло не се ограничава само в това през време на будното състояние. Това е само една част от неговата дейност. През време на земния живот една друга част произвежда същите действия, както през време на предземното съществуване. Тази дейност се развива не в главата, а в ритмичния организъм, във всички органи, в които се развиват органическите ритми: дишането, кръвообръщението и т.н.
Въпреки че действа в тази част на нашето тяло, тя не е свързана с нея по същия начин както онази част на астралното тяло, която действа в главата, упражнявайки там такова завладяване, че постоянно я води към смъртта, като един вид я разпокъсва.
Другата част на астралното тяло прониква и пропива живота на органическите ритми; тя пронизва дишането, кръвообращението, но се свързва много слабо с тях, уврежда ги много по-малко. Резултатът от това е, че от това свързване на астралния организъм с жизнените ритми не може да се роди никаква мисъл. Там където душата се изразява, това се дължи на факта, че нейната дейност е отразена от организма на главата, който постоянно се стреми към смъртта, явление от което се получава съзнателното мислене. Подвижното свързване на астралното тяло и на органическите ритми не завършва с това отразяване във физическия организъм, източник на ясното съзнание. То създава само едно по-малко ясно оживление, одушевление, което е животът на нашите чувства, животът на сърцето.
към текста >>
Там където душата се изразява, това се дължи на факта, че нейната дейност е отразена от организма на
глава
та, който постоянно се стреми към смъртта, явление от което се получава съзнателното мислене.
През време на земния живот една друга част произвежда същите действия, както през време на предземното съществуване. Тази дейност се развива не в главата, а в ритмичния организъм, във всички органи, в които се развиват органическите ритми: дишането, кръвообръщението и т.н. Въпреки че действа в тази част на нашето тяло, тя не е свързана с нея по същия начин както онази част на астралното тяло, която действа в главата, упражнявайки там такова завладяване, че постоянно я води към смъртта, като един вид я разпокъсва. Другата част на астралното тяло прониква и пропива живота на органическите ритми; тя пронизва дишането, кръвообращението, но се свързва много слабо с тях, уврежда ги много по-малко. Резултатът от това е, че от това свързване на астралния организъм с жизнените ритми не може да се роди никаква мисъл.
Там където душата се изразява, това се дължи на факта, че нейната дейност е отразена от организма на главата, който постоянно се стреми към смъртта, явление от което се получава съзнателното мислене.
Подвижното свързване на астралното тяло и на органическите ритми не завършва с това отразяване във физическия организъм, източник на ясното съзнание. То създава само едно по-малко ясно оживление, одушевление, което е животът на нашите чувства, животът на сърцето. Този живот на сърцето се ражда, когато през време на будността астралния организъм прониква със своите пулсации дишането и кръвта, но без да ги разрушава, без да навлезе по-дълбоко в тях; той само събужда в тях живота на нашите чувства. Следователно в ритмичната система живее нещо от това, което човекът е познал през време на предметното съществуване, но няма ясно съзнание за него. Този факт има едно твърде определено последствие.
към текста >>
В нея се намира съдията на нашата душа и този съдия също така действителен, както е действителна в нашата
глава
мислещата душа.
Това е една дейност на душата, която е останала още от предземното съществуване, която прониква органическите ритми, дишането и кръвообращението, но не може да стигне с пълната си вълна до мисълта. Тя само е оцветява, нюансира я, така щото в нея мисълта има отзвуци от една много ценна вътрешна дейност в перспективата на деянието. Ние съдим за нашите действия не само чрез мисълта. В ритмичната система в нас живее една астрална духовност, под една форма аналогична на онази от предземния живот, ясна в самата себе си, неясна само за обикновеното съзнание. Тя е, която одобрява или не одобрява това, което вършим.
В нея се намира съдията на нашата душа и този съдия също така действителен, както е действителна в нашата глава мислещата душа.
Ето защо в древни времена, хората, които искаха да се издигнат чрез методите на миналото до едно висше познание, се стремяха да доведат до съзнанието дейността на ритмичната система, дишането, а също и кръвообращението. Те познаваха по този начин тяхната собствена стойност посредством това което Космосът записваше в тяхното дишане. От белите дробове древният индийски йога правеше да се издигнат в неговия мозък съжденията на морално естествени, или естествено моралния човек. В познанието на йога той правеше от своя мозък един орган на дишането и живееше в него това, което Космосът имаше да каже за него. Присъдата на Космоса върху нашите дела е твърде реална дейността на нашия астрален организъм.
към текста >>
86.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Аз показах, чрез какви връзки мислещата част на душата се свързва с
глава
та и как чувстващата част, чрез една различно установена връзка, е свързана с органическите ритми: Дишането, кръвообращението и пр.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА Съдържанието на обикновеното съзнание се изразява чрез мисли, чувства, волеви импулси. Действителността, която се крие зад това съдържание, трябва да я търсим в това, което в течение на предидущите лекции нарекох астрален организъм и Аз.
Аз показах, чрез какви връзки мислещата част на душата се свързва с главата и как чувстващата част, чрез една различно установена връзка, е свързана с органическите ритми: Дишането, кръвообращението и пр.
Нашата воля е свързана чрез една още по-слаба връзка с нашия физически и eтерен организъм. Мислещата част на душата е цялата влята в организма и някак си е изчезнала в него. Нашата глава ни предлага физическия и етерен образ на нашата мислеща душа. Когато човекът мисли през време на будността, ние не виждаме да се разгръща тази мислеща дейност, е възприемаме само нейния отпечатък във физическите и етерни процеси на мозъка и на нервната система. Ето защо физиологията и анатомията доставят чрез физическото познание на тези органи средството за познаване на душата: Устройството на мозъка и неговото функциониране ни разкриват ясно отпечатъка на това, което става, когато мислим.
към текста >>
Нашата
глава
ни предлага физическия и етерен образ на нашата мислеща душа.
Съдържанието на обикновеното съзнание се изразява чрез мисли, чувства, волеви импулси. Действителността, която се крие зад това съдържание, трябва да я търсим в това, което в течение на предидущите лекции нарекох астрален организъм и Аз. Аз показах, чрез какви връзки мислещата част на душата се свързва с главата и как чувстващата част, чрез една различно установена връзка, е свързана с органическите ритми: Дишането, кръвообращението и пр. Нашата воля е свързана чрез една още по-слаба връзка с нашия физически и eтерен организъм. Мислещата част на душата е цялата влята в организма и някак си е изчезнала в него.
Нашата глава ни предлага физическия и етерен образ на нашата мислеща душа.
Когато човекът мисли през време на будността, ние не виждаме да се разгръща тази мислеща дейност, е възприемаме само нейния отпечатък във физическите и етерни процеси на мозъка и на нервната система. Ето защо физиологията и анатомията доставят чрез физическото познание на тези органи средството за познаване на душата: Устройството на мозъка и неговото функциониране ни разкриват ясно отпечатъка на това, което става, когато мислим. Чувстващата душа, ефективността, не се включва по същия начин в организма. Тя ту прониква напълно в дишането и кръвообращението, до степен да стане невидима за имагинативното и инспиративното възприятие, ту се освобождава от тях и се превръща в една анатономна дейност и създава форми. Така чувстващата душа ред по ред изчезва в кръвообръщателната система, след това излиза от нея, за да изчезне отново и т.н.
към текста >>
Когато чрез
глава
та нашето мислене зачева една идея, която представлява един мотив за действие, нещата стават различно от това, когато само размишляваме.
Така тя държи в полето на душата и духа, където би останала, ако не се намесваше нещо, което да и попречи да бъде в такова състояние. Ще кажем следователно, че волящата душа, волята, остава психическа и духовна, даже през време на земното съществуване. И когато чрез Интуицията добиваме възможността да виждаме действителността, която се крие зад тази воля, ние можем да проучим онази част на човешкото същество, която остава духовна. Въпреки това, волята също се свързва с физическия организъм, слива се с него. Но това не е едно постоянно сливане, както за мисълта, нито пък променливо сливане, какъвто е случаят с чувствата.
Когато чрез главата нашето мислене зачева една идея, която представлява един мотив за действие, нещата стават различно от това, когато само размишляваме.
Когато размишляваме за нещата на този свят, без да бъдем обзети от някакво намерение, това засяга само главата; и тази дейност е такава, която разрушава главата или най-малко я увлича към разлагане, към смъртта, както изложих това вчера. Но ако замисляме едно намерение: Искам да направя това или онова дейността на мислещата душа се разпростира от главата към обмяната на вещества и в крайниците. Тогава Интуицията възприема един подтик, една астрална дейност, която се простира в някаква област на обмяната на веществата или в крайниците; тази мисъл-намерение упражнява едно разрушаващо действие не само върху главата, но също и в органите на обмяната на веществата и в крайниците. Вследствие на тази разрушителна дейност, действителната сила, която е на основата на волята, се простира на свой ред в обмяната на веществата или в крайниците, и поправя, компенсира това, което мисълта е разрушила. Да вземем един образ: Идва ми идеята да вдигна ръката си.
към текста >>
Когато размишляваме за нещата на този свят, без да бъдем обзети от някакво намерение, това засяга само
глава
та; и тази дейност е такава, която разрушава
глава
та или най-малко я увлича към разлагане, към смъртта, както изложих това вчера.
Ще кажем следователно, че волящата душа, волята, остава психическа и духовна, даже през време на земното съществуване. И когато чрез Интуицията добиваме възможността да виждаме действителността, която се крие зад тази воля, ние можем да проучим онази част на човешкото същество, която остава духовна. Въпреки това, волята също се свързва с физическия организъм, слива се с него. Но това не е едно постоянно сливане, както за мисълта, нито пък променливо сливане, какъвто е случаят с чувствата. Когато чрез главата нашето мислене зачева една идея, която представлява един мотив за действие, нещата стават различно от това, когато само размишляваме.
Когато размишляваме за нещата на този свят, без да бъдем обзети от някакво намерение, това засяга само главата; и тази дейност е такава, която разрушава главата или най-малко я увлича към разлагане, към смъртта, както изложих това вчера.
Но ако замисляме едно намерение: Искам да направя това или онова дейността на мислещата душа се разпростира от главата към обмяната на вещества и в крайниците. Тогава Интуицията възприема един подтик, една астрална дейност, която се простира в някаква област на обмяната на веществата или в крайниците; тази мисъл-намерение упражнява едно разрушаващо действие не само върху главата, но също и в органите на обмяната на веществата и в крайниците. Вследствие на тази разрушителна дейност, действителната сила, която е на основата на волята, се простира на свой ред в обмяната на веществата или в крайниците, и поправя, компенсира това, което мисълта е разрушила. Да вземем един образ: Идва ми идеята да вдигна ръката си. Тази идея се втурва от главата в ръката, предизвиква там една дисимилация, едно разрушение, което можем да окачествим като горене.
към текста >>
Но ако замисляме едно намерение: Искам да направя това или онова дейността на мислещата душа се разпростира от
глава
та към обмяната на вещества и в крайниците.
И когато чрез Интуицията добиваме възможността да виждаме действителността, която се крие зад тази воля, ние можем да проучим онази част на човешкото същество, която остава духовна. Въпреки това, волята също се свързва с физическия организъм, слива се с него. Но това не е едно постоянно сливане, както за мисълта, нито пък променливо сливане, какъвто е случаят с чувствата. Когато чрез главата нашето мислене зачева една идея, която представлява един мотив за действие, нещата стават различно от това, когато само размишляваме. Когато размишляваме за нещата на този свят, без да бъдем обзети от някакво намерение, това засяга само главата; и тази дейност е такава, която разрушава главата или най-малко я увлича към разлагане, към смъртта, както изложих това вчера.
Но ако замисляме едно намерение: Искам да направя това или онова дейността на мислещата душа се разпростира от главата към обмяната на вещества и в крайниците.
Тогава Интуицията възприема един подтик, една астрална дейност, която се простира в някаква област на обмяната на веществата или в крайниците; тази мисъл-намерение упражнява едно разрушаващо действие не само върху главата, но също и в органите на обмяната на веществата и в крайниците. Вследствие на тази разрушителна дейност, действителната сила, която е на основата на волята, се простира на свой ред в обмяната на веществата или в крайниците, и поправя, компенсира това, което мисълта е разрушила. Да вземем един образ: Идва ми идеята да вдигна ръката си. Тази идея се втурва от главата в ръката, предизвиква там една дисимилация, едно разрушение, което можем да окачествим като горене. В организма на ръката нещо е разрушено.
към текста >>
Тогава Интуицията възприема един подтик, една астрална дейност, която се простира в някаква област на обмяната на веществата или в крайниците; тази мисъл-намерение упражнява едно разрушаващо действие не само върху
глава
та, но също и в органите на обмяната на веществата и в крайниците.
Въпреки това, волята също се свързва с физическия организъм, слива се с него. Но това не е едно постоянно сливане, както за мисълта, нито пък променливо сливане, какъвто е случаят с чувствата. Когато чрез главата нашето мислене зачева една идея, която представлява един мотив за действие, нещата стават различно от това, когато само размишляваме. Когато размишляваме за нещата на този свят, без да бъдем обзети от някакво намерение, това засяга само главата; и тази дейност е такава, която разрушава главата или най-малко я увлича към разлагане, към смъртта, както изложих това вчера. Но ако замисляме едно намерение: Искам да направя това или онова дейността на мислещата душа се разпростира от главата към обмяната на вещества и в крайниците.
Тогава Интуицията възприема един подтик, една астрална дейност, която се простира в някаква област на обмяната на веществата или в крайниците; тази мисъл-намерение упражнява едно разрушаващо действие не само върху главата, но също и в органите на обмяната на веществата и в крайниците.
Вследствие на тази разрушителна дейност, действителната сила, която е на основата на волята, се простира на свой ред в обмяната на веществата или в крайниците, и поправя, компенсира това, което мисълта е разрушила. Да вземем един образ: Идва ми идеята да вдигна ръката си. Тази идея се втурва от главата в ръката, предизвиква там една дисимилация, едно разрушение, което можем да окачествим като горене. В организма на ръката нещо е разрушено. Тогава веществото на астралния организъм което съответства на волята, приижда и поправя това, което е било разрушено.
към текста >>
Тази идея се втурва от
глава
та в ръката, предизвиква там една дисимилация, едно разрушение, което можем да окачествим като горене.
Когато размишляваме за нещата на този свят, без да бъдем обзети от някакво намерение, това засяга само главата; и тази дейност е такава, която разрушава главата или най-малко я увлича към разлагане, към смъртта, както изложих това вчера. Но ако замисляме едно намерение: Искам да направя това или онова дейността на мислещата душа се разпростира от главата към обмяната на вещества и в крайниците. Тогава Интуицията възприема един подтик, една астрална дейност, която се простира в някаква област на обмяната на веществата или в крайниците; тази мисъл-намерение упражнява едно разрушаващо действие не само върху главата, но също и в органите на обмяната на веществата и в крайниците. Вследствие на тази разрушителна дейност, действителната сила, която е на основата на волята, се простира на свой ред в обмяната на веществата или в крайниците, и поправя, компенсира това, което мисълта е разрушила. Да вземем един образ: Идва ми идеята да вдигна ръката си.
Тази идея се втурва от главата в ръката, предизвиква там една дисимилация, едно разрушение, което можем да окачествим като горене.
В организма на ръката нещо е разрушено. Тогава веществото на астралния организъм което съответства на волята, приижда и поправя това, което е било разрушено. През време, когато става поправка, ръката се вдига. Консумирано е било нещо, което се възражда и в това възраждане се извършва самият волев акт. В тази част на астралния организъм, която съставлява основата на нашите волеви подтици, същността на Аза също присъствува, така щото поставянето в действие на волята е също и винаги и едно поставяне в действие на Аза.
към текста >>
Когато даваме на едно дете да учи прекалено много наизуст, то натрупва в своята памет и без ред мисли-спомени, които от
глава
та предизвикват определени смущения прониквайки в обмяната на веществата и в живота на крайниците под формата на намерения.
За възпитателя, за този, който преподава, е много важно да знае това, което едно духовно познание му съобщава относно тази сменяща се игра, това равновесие, което се установява между асимилацията и дисимилацията, преминаването на градивните процеси към разложителни процеси, и обратно, тази непрестанна смяна на течения, които упражняват техните действия върху организма. Ние не можем да преподаваме и да възпитаваме и да възпитаваме както трябва, освен ако познаваме действията на тези противоположни сили върху организма на детето и как можем да действаме върху тях чрез възпитанието. Да вземем един пример: Да накараме едно дете да научи наизуст точно това, което му подхожда, и да го накараме да научи прекалено много, да претоварим неговата памет, са две твърде различни неща. Днес тези неща се разглеждат по такъв начин, защото човек лесно може да бъде съблазнен да вярва, че последствията от това понася само душата на детето. Но това не е точно.
Когато даваме на едно дете да учи прекалено много наизуст, то натрупва в своята памет и без ред мисли-спомени, които от главата предизвикват определени смущения прониквайки в обмяната на веществата и в живота на крайниците под формата на намерения.
Тогава ние ще можем да констатираме, че паметта на детето е била затормозена и че тази педагогическа грешка ще се прояви в 30-та, 40-та или 50-та година в смущения на храносмилането и на обмяната на веществата. Това е само един пример близък до това, което разглеждаме. Нещата са извънредно сложни и едно духовно познание на човека позволява действително на педагога да разбере, да прецени значението на всичко, което той кара детето да върши, било физически, било вътрешно. Една истинска педагогика може да бъде основана само върху онова познание на човешкото същество, което включва физическото тяло, душата и духа и което вижда ясно тези взаимни влияния, които те упражняват едни върху други. Тази педагогика развиваме ние в нашето антропософско движение и я осъществяваме във Валдорфското училище.
към текста >>
Обикновеното земно мислене престава след смъртта: То е свързано с физическия организъм на
глава
та.
Аз вече говорих за тези сили при разглеждането на това, което става през време на съня. Ние намираме тези сили в действие през време на след земното съществуване. Това са винаги онези сили, които свързват или се стремят да се свържат човека със земния живот. Тук, след смъртта, тяхното действие се стреми да по пречи на човека да се отдалечи от този земен живот. Човекът е изоставил своето физическо тяло, но той още има стремеж да се върне към Земята и това става, защото той е пропит от силите на Луната.
Обикновеното земно мислене престава след смъртта: То е свързано с физическия организъм на главата.
С напускането на този организъм престава една функция, която имаше материален произход. Следователно човешкото същество не е вече пряко свързано със Земята; но то е свързано с нея косвено чрез силите на Луната, които продължават да действат в него. Дълго време след смъртта те подържат в него стремежа да се върне на Земята, в присъствието на това същество, което той носи сега в себе си и което е негово дело. Но необходимо е той да се освободи от тази власт, да се освободи вътрешно от тези лунни сили, които се вливат и действат в него. Те подържат в него един вид космическа памет на ритмичните сили; те постоянно му предлагат, под формата на инспирации и имагинации, движенията на планетите и връзките, които ги свързват с неподвижните звезди.
към текста >>
87.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
32. В
глава
та на човека физическият организъм е един отпечатък на духовната индивидуалност.
31. В интуитивното познание бива осъзнато въздействието на минали земни животи в настоящия живот. В тяхното по-нататъшно развитие тези минали животи са се освободили от връзките, в които са се намирали с физическия свят. Те са се превърнали в чиста духовна ядка на човека и действуват като такива в настоящия живот. Благодарение на това те са също обект на познанието, което човек може да развие като имагинативно и инспиративно познание. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
32. В главата на човека физическият организъм е един отпечатък на духовната индивидуалност.
Физическата и етерната част на главата стоят като завършени образи на духовното, а до тях стоят като самостоятелни душевно-духовни същества астралната и Азовата част. Ето защо в главата на човека имаме работа с развитието едно до друго на относително самостоятелното физическо и етерно естество, от една страна, и на астралния и Азов организъм, от друга страна. 33. В онази част на човека, която съставлява крайниците и обмяната на веществата, че тирите членове на човешкото същество са свързани един с друг. Организмът на Аза и астралното тяло не са до физическата и етерна част на човека.
към текста >>
Физическата и етерната част на
глава
та стоят като завършени образи на духовното, а до тях стоят като самостоятелни
В тяхното по-нататъшно развитие тези минали животи са се освободили от връзките, в които са се намирали с физическия свят. Те са се превърнали в чиста духовна ядка на човека и действуват като такива в настоящия живот. Благодарение на това те са също обект на познанието, което човек може да развие като имагинативно и инспиративно познание. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 32. В главата на човека физическият организъм е един отпечатък на духовната индивидуалност.
Физическата и етерната част на главата стоят като завършени образи на духовното, а до тях стоят като самостоятелни
душевно-духовни същества астралната и Азовата част. Ето защо в главата на човека имаме работа с развитието едно до друго на относително самостоятелното физическо и етерно естество, от една страна, и на астралния и Азов организъм, от друга страна. 33. В онази част на човека, която съставлява крайниците и обмяната на веществата, че тирите членове на човешкото същество са свързани един с друг. Организмът на Аза и астралното тяло не са до физическата и етерна част на човека. Те се намират в тези последните, действуват в техния растеж и в тяхната двигателна способност и т.н.
към текста >>
Ето защо в
глава
та на човека имаме работа с развитието едно до друго на относително самостоятелното физическо и етерно естество, от една страна, и на астралния и Азов организъм, от друга страна.
Благодарение на това те са също обект на познанието, което човек може да развие като имагинативно и инспиративно познание. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 32. В главата на човека физическият организъм е един отпечатък на духовната индивидуалност. Физическата и етерната част на главата стоят като завършени образи на духовното, а до тях стоят като самостоятелни душевно-духовни същества астралната и Азовата част.
Ето защо в главата на човека имаме работа с развитието едно до друго на относително самостоятелното физическо и етерно естество, от една страна, и на астралния и Азов организъм, от друга страна.
33. В онази част на човека, която съставлява крайниците и обмяната на веществата, че тирите членове на човешкото същество са свързани един с друг. Организмът на Аза и астралното тяло не са до физическата и етерна част на човека. Те се намират в тези последните, действуват в техния растеж и в тяхната двигателна способност и т.н. Но благодарение на това частта на крайниците и на обмяната на веществата е като един зародиш, който иска да се развие по-нататък, който постоянно се стреми да стане глава и през време на земния живот на човека е постоянно задържан да постигне това. 34. Ритмическият организъм стои по средата.
към текста >>
Но благодарение на това частта на крайниците и на обмяната на веществата е като един зародиш, който иска да се развие по-нататък, който постоянно се стреми да стане
глава
и през време на земния живот на човека е постоянно задържан да постигне това.
душевно-духовни същества астралната и Азовата част. Ето защо в главата на човека имаме работа с развитието едно до друго на относително самостоятелното физическо и етерно естество, от една страна, и на астралния и Азов организъм, от друга страна. 33. В онази част на човека, която съставлява крайниците и обмяната на веществата, че тирите членове на човешкото същество са свързани един с друг. Организмът на Аза и астралното тяло не са до физическата и етерна част на човека. Те се намират в тези последните, действуват в техния растеж и в тяхната двигателна способност и т.н.
Но благодарение на това частта на крайниците и на обмяната на веществата е като един зародиш, който иска да се развие по-нататък, който постоянно се стреми да стане глава и през време на земния живот на човека е постоянно задържан да постигне това.
34. Ритмическият организъм стои по средата. Тук организмът на Аза и астралното тяло се свързват променливо с физическата и етерната част и отново се освобождават от нея. Дишането и кръвообращението са физическият израз на това съединение и освобождение. Процесът вдишването изобразява свързването; процесът на издишването изобразява освобождението. Процесите в артериалната кръв представляват свързването; процесите във венозната кръв освобождението.
към текста >>
Глава
та е най-съвършеният, завършен образ на душевно-духовното.
Процесите в артериалната кръв представляват свързването; процесите във венозната кръв освобождението. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 35. Можем да разберем човешкото физическо същество само тогава, когато го разглеждаме като образ на душевно-духовното. Взето за себе си физическото тяло на човека остава неразбрано. Но в неговите различни части то е по различен начин образ на душевно-духовното.
Главата е най-съвършеният, завършен образ на душевно-духовното.
Всичко, което принадлежи на системата на крайниците и на обмяната на веществата, е като един образ, като една картина, която още не е завършена, но върху която още се работи. Всичко, което принадлежи на ритмичния организъм на човека, се намира по отношение на връзката на душевно-духовното с телесното между тези противоположности. 36. Който разглежда човешката глава от тази духовна гледна точка, има в това разглеждане едно помощно средство за разбиране на духовните имагинации; защото във формите на главата имагинативни те форми са сгъстени някакси до физическата гъстота. 37. По същия начин в разглеждането на ритмичната част на човешкия организъм имаме едно помощно средство за разбиране на инспирациите. Физическият изглед на жизнените ритми носи в сетивния образ характера на Инспирацията.
към текста >>
36. Който разглежда човешката
глава
от тази духовна гледна точка, има в това разглеждане едно помощно средство за разбиране на духовните имагинации; защото във формите на
глава
та имагинативни те форми са сгъстени някакси до физическата гъстота.
Взето за себе си физическото тяло на човека остава неразбрано. Но в неговите различни части то е по различен начин образ на душевно-духовното. Главата е най-съвършеният, завършен образ на душевно-духовното. Всичко, което принадлежи на системата на крайниците и на обмяната на веществата, е като един образ, като една картина, която още не е завършена, но върху която още се работи. Всичко, което принадлежи на ритмичния организъм на човека, се намира по отношение на връзката на душевно-духовното с телесното между тези противоположности.
36. Който разглежда човешката глава от тази духовна гледна точка, има в това разглеждане едно помощно средство за разбиране на духовните имагинации; защото във формите на главата имагинативни те форми са сгъстени някакси до физическата гъстота.
37. По същия начин в разглеждането на ритмичната част на човешкия организъм имаме едно помощно средство за разбиране на инспирациите. Физическият изглед на жизнените ритми носи в сетивния образ характера на Инспирацията. В системата на крайниците и на обмяната на веществата, когато ги разглежда ме в пълното им действие, в разгръщането на необходимите или възможни действия, имаме сетивно-свръхсетивния образ на чисто свръхсетивната Интуиция.
към текста >>
88.
11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Той освобождава мислите от областта на
глава
та и им прокарва път към сърцето; той събужда одушевление в сърцето, така щото човек може да живее в душевна отдаденост към всичко, което може да бъде изпитано в светлината на мислите.
Хората, които в своя минал живот са стояли във вдъхновената същност на мислите, т.е. са били служители на Михаела, се прераждат отново на Земята в края на 19-то столетие и чувствуват стремеж да общуват по такъв свободен начин с Михаела. Те считаха своя древен вдъхновител на мислите сега вече като ръководител, който ни сочи пътя към висшата същност на мислите. Който умее да обръща внимание на подобни неща, можеше да знае, какъв поврат настъпи в края на 19-то столетие /по-точно казано, през последната третина на това столетие/ по отношение на мисловния живот на хората. По-рано човекът можеше само да чувствува, как от неговото същество се образуват мислите; започвайки от горепосочения период той може да се издигне над своето същество; той може да насочи своето чувство и разбиране в духовния свят; там срещу него застава Михаела и му показва като родственик от миналото с всяка мисловна дейност.
Той освобождава мислите от областта на главата и им прокарва път към сърцето; той събужда одушевление в сърцето, така щото човек може да живее в душевна отдаденост към всичко, което може да бъде изпитано в светлината на мислите.
Епохата на Михаела е настъпила. Сърцата започват да имат мисли; одушевлението се разлива вече не само от мистичната мъгливост, а от основаната върху мислите яснота на душата. Да разбере човек това, това значи той да приеме Михаела в своето сърце. Мисли, които днес се стремят да обхванат духовното, трябва да извират от сърце, които туптят за Михаела огненият Княз на мислите във вселената.
към текста >>
89.
28. ІХ. Мировите мисли в действието на Михаела и в действието на Аримана
GA_26 Мистерията на Михаил
Благодарение на това, когато той прониква Интелектуалността се вижда, че тази Интелектуалност има възможност да бъде еднакво добре един израз на сърцето, на душата, както и на
глава
та, на духа.
Тя остана една сила в неговото същество, която няма нищо общо със сърце и душа. Интелектуалността се разлива от Ариман като ледено-студен, бездушен космически импулс. И човеците, които са обхванати от този импулс, развиват една логика, която изгражда да говори за самата себе си по безмилостен и безлюбен начин действителност в нея говори Ариман при тази логика не се показва нищо, което да свързва човека по един правилен, вътрешен, сърдечно-душевен начин с това, което той мисли, говори, върши. Обаче Михаел никога не е усвоил Интелектуалността за себе си. Той я управлява като божествено-духов на Сила, като се чувствува свързан с божествено-духовните Същества.
Благодарение на това, когато той прониква Интелектуалността се вижда, че тази Интелектуалност има възможност да бъде еднакво добре един израз на сърцето, на душата, както и на главата, на духа.
Защото Михаел носи в себе си всички първо начални сили на своите Богове и тези на човека. Благодарение на това той не предава на Интелектуалността нещо ледено-студено, бездушие, а стои при нея по един вътрешно-топъл, пълнодушевен начин. В това се крие също и причината, защо Михаел кръстосва Космоса със сериозен израз на лицето и със сериозни жестове. Да бъде някой свързан с интелигентното съдържани е така, както е свързан с Михаел, това значи той да трябва да изпълни едновременно изискването, да не внася никаква субективна воля, никакво субективно желание в това съдържание. Иначе логиката става произвол на едно същество, вместо израз на Космоса Да държи строго своето същество като израз на мировото Същество; да задържа вътре в себе си всичко, което иска да се прояви във вътрешността като нещо свойствено: това счита Михаел за своя добродетел.
към текста >>
Когато човек се чувствува като свободно същество в близост до Михаела, той е на път да носи силата на Интелектуалността в "целия свой човек"; той мисли наистина с
глава
та си, обаче сърцето чувствува тъмното и светлото на мисленето; волята излъчва същността на човека, когато в нея се вливат мислите като цели.
Една от Имагинациите на Михаел е и тази; той кръстосва на вълни течението на времето, носейки живо като своя същност светлината на космоса; устройвайки топлината от космоса като изява на своето собствено същество; той кръстосва света като едно същество което е един свят, утвърждавайки са мия себе си, като утвърждава света, насочвайки към земята сили като че от всички места на света. Ето пък, напротив, имагинация на Ариман: в своя ход той би искал да завладее пространство то от времето; той има тъмнина около себе си, в която праща лъчите на своята собствена светлина. Той има толкова по-силен мраз около себе си, колкото повече достига то своите цели; той се движи като един свят, който изцяло се свива в едно същество, неговото собствено, като утвърждава самия себе си чрез отричането на света; той се движи, като че води със себе си злокобните сили на тъмните пещери на земята. Когато човек търси свободата, без пристъп на егоизма, когато за него свободата се превръща в чиста любов към действието, което трябва да бъде изпълнено, тогава той има възможност да се приближи до Михаел; когато иска да действува по свобода при развиване на егоизма, когато за него свободата се превръща в гордото чувство, да изяви себе си в действието, тогава той се намира пред опасност да попадне в областта на Ариман. Гореописаните имагинации проблясват от човешката любов към действието /Михаел/ или от неговата собствена любов към самия себе си, когато действува /Ариман/.
Когато човек се чувствува като свободно същество в близост до Михаела, той е на път да носи силата на Интелектуалността в "целия свой човек"; той мисли наистина с главата си, обаче сърцето чувствува тъмното и светлото на мисленето; волята излъчва същността на човека, когато в нея се вливат мислите като цели.
Човекът става все повече човек, като става израз на света; той намира себе си, като не търси себе си, а се съединява в любов със света проявявайки своята воля. Когато развивайки своята свобода човек изпада в съблазните на Ариман, той бива въвлечен в Интелектуалността като в един духовен автоматизъм, в който той е само едно звено, а не вече самият Той. Цялото негово мислене се превръща в едно изживяване на главата; но главата отделя мисленето от изживява нето на сърцето и от собствения волев живот и угасва собственото битие. Човекът все по вече изгубва от своя вътрешен човешки израз като същество, като става израз на собственото битие; той изгубва себе си, като търси себе си; той се откъсва от света, на който отказва своята любов; обаче човек живее себе си истински, когато люби света. От изложеното е видно, как Михаел е ръководител към Христа.
към текста >>
Цялото негово мислене се превръща в едно изживяване на
глава
та; но
глава
та отделя мисленето от изживява нето на сърцето и от собствения волев живот и угасва собственото битие.
Когато човек търси свободата, без пристъп на егоизма, когато за него свободата се превръща в чиста любов към действието, което трябва да бъде изпълнено, тогава той има възможност да се приближи до Михаел; когато иска да действува по свобода при развиване на егоизма, когато за него свободата се превръща в гордото чувство, да изяви себе си в действието, тогава той се намира пред опасност да попадне в областта на Ариман. Гореописаните имагинации проблясват от човешката любов към действието /Михаел/ или от неговата собствена любов към самия себе си, когато действува /Ариман/. Когато човек се чувствува като свободно същество в близост до Михаела, той е на път да носи силата на Интелектуалността в "целия свой човек"; той мисли наистина с главата си, обаче сърцето чувствува тъмното и светлото на мисленето; волята излъчва същността на човека, когато в нея се вливат мислите като цели. Човекът става все повече човек, като става израз на света; той намира себе си, като не търси себе си, а се съединява в любов със света проявявайки своята воля. Когато развивайки своята свобода човек изпада в съблазните на Ариман, той бива въвлечен в Интелектуалността като в един духовен автоматизъм, в който той е само едно звено, а не вече самият Той.
Цялото негово мислене се превръща в едно изживяване на главата; но главата отделя мисленето от изживява нето на сърцето и от собствения волев живот и угасва собственото битие.
Човекът все по вече изгубва от своя вътрешен човешки израз като същество, като става израз на собственото битие; той изгубва себе си, като търси себе си; той се откъсва от света, на който отказва своята любов; обаче човек живее себе си истински, когато люби света. От изложеното е видно, как Михаел е ръководител към Христа. Михаел минава през света с цялата сериозност на своето същество, на своето държане, на своето действуване в любов. Който се придържа към него, той проявява в своето отношение към света любов. И първо трябва да бъде развита любов в отношението към външния свят, иначе тя се превръща в себелюбие.
към текста >>
90.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Тогава херцогът се вижда принуден да избегне това непоносимо отношение с
глава
та на империята, като взема участие в кръстоносния поход на изток.
Но той не може да запази по един правилен начин изживяването на древните имагинации. Така той го кара да мисли в имагинации, без да може да го постави душевно напълно в света, в който имагинациите имат пълна стойност. При настъпването на епохата на Съзнателната душа Луцифер царува така, че чрез него човекът е поставен по неотговарящ за него начин в онази свръхсетивна област, която непосредствено граничи с физическия свят. Това може нагледно да се види в "разказа" за "Херцога Ернст", който е един от най-любимите в Средновековието и навсякъде се разказва надлъж и нашир. Херцог Ернст в раздор с кайзера, който несправедливо иска да го унищожи чрез война.
Тогава херцогът се вижда принуден да избегне това непоносимо отношение с главата на империята, като взема участие в кръстоносния поход на изток.
В изживяванията, които той има, докато пътуването му го довежда до целта, физическото се преплита по посочения начин "легендарно" с духовното. Например херцогът пристига в своето пътува не до един народ, хората на който имат глави като тези на жеравите; той бива изхвърлен със своите кораби на "магнитната планина", която ги привлича като магнит, така щото хората, които се приближават до планината, не могат вече да се върнат обратно и накрая трябва да загинат. Херцог Ернст и неговите хора се освобождават благодарение на това, че се зашиват в кожи и тогава орли, които бяха свикнали да задигат като своя плячка хората изхвърлени на планината, ги отнасят на една планина и там, в отсъствие на орлите, те прорязват кожите и се освобождават. По-нататък пътуването го отвежда при един народ, чиито хора имат толкова дълги уши, че можеха да бъдат прегънати като облекло върху цялото тяло; после стигна при един друг народ, краката на които са толкова големи, че, когато валяло дъжд, хората можели да простират краката над себе си като дъждобрани. След това стига при един народ от джуджета и при друг от великани и т. н.
към текста >>
91.
44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане
GA_26 Мистерията на Михаил
Имаше такива пра-човеци, които бяха организирани повече по отношение на тяхната система на крайници те, други повече по отношение на гръдната система, а други по отношение на системата на
глава
та.
В тяхното хорово задружно действие живее като мирова цел раждането на човешката форма. Защото човекът живее още без форма в божествено-духовния свят. Може би изглежда странно, че и за създаването на един човек действува целият хор от божествено-духов ни Същества. Но още по-рано действуваха Йерархиите на Ексузиаи /Власти/, Динамис /Сили/, Кириотетес/ Господства/, Престоли, Херувими и Серафими през време на Лунното, Слънчевото и Сатурново развитие, за да бъде човекът. Това, което бе създадено по-рано, един вид пра-човек, на Сатурн, Слънцето и Луната, нямаше единна форма.
Имаше такива пра-човеци, които бяха организирани повече по отношение на тяхната система на крайници те, други повече по отношение на гръдната система, а други по отношение на системата на главата.
Това бяха все пак действителни човеци; тук ние ги наричаме прачовеци, за да ги различим от по-късния стадий, когато уравновесеното сливане на всички системи се явява в човешката форма. Диференцирането на тези пра-човеци отива още по-далече. Можем да говорим за човеци на сърце то, за човеци на белите дробове и т.н. Йерархията на Архаите или на Първичните Сили счита като своя задача, да въведат всички прачовеци, у които и душевният живот отговаряше на тяхната едностранчива форма, в общата човешка форма. Те приемат човеците от ръцете на Ексузиаи /Властите/.
към текста >>
92.
2. Защо се разболява човек?
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
(*Чрез едно сравнение на това, което е казано в първа
глава
, със съдържанието на втората ще се получи особено разбирането на това , за което се касае тук. )
В този случай духовното виждане констатира, че тогава физическият организъм не изпълнява само безжизнените процеси на външната природа. Физическият организъм взет сам не може никога да предизвика един процес на само излечение. Един такъв процес на самоизлечение се възбужда в етерния организъм. Но с това ние познаваме здравето като онова състояние, което има свояпроизход в етерния организъм. Ето защо лечението трябва да се състои в едно третиране на етерния организъм*.
(*Чрез едно сравнение на това, което е казано в първа глава, със съдържанието на втората ще се получи особено разбирането на това , за което се касае тук. )
към текста >>
93.
3. Явленията на живота
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Тук ние намираме от една друга страна онова от човешкия организъм, за което говорихме от една друга страна в предидущата
глава
.
Те се стремят да преминат в безформеното. Това преминаване в безформеното бива променено чрез действията на Слънцето и други подобни действия от мировото пространство. Ако не действуват тези сили или ако действуват по друг начин, например през нощта, тогава във веществата отново се събуждат силите, които те имат от общността им със Земята. И съвместното действие на земните и на космическите сили се ражда растението. Ако обхванем областта на всичко това, което веществата развиват като действия на сили под влиянието на Земята, с названието физическо, тогава трябва да назовем с едно друго име изразяващо различното естество на съвършено различно устроените сили, които не се излъчват от Земята, а се влъчват в нея.
Тук ние намираме от една друга страна онова от човешкия организъм, за което говорихме от една друга страна в предидущата глава.
В съгласие с един стар навик, който под влиянието на физикално ориентирания начин на мислене е стигнал до объркване, ние нарекохме тази част на човешкия организъм етерно тяло. Ще трябва да кажем: в растението, т.е. в това, което се явява като живо, царува етерното. Доколкото човекът е едно живо същество, това етерно царува също и в него. Обаче все пак при човека се явява по отношение на жизнените явления една важна разлика в сравнение с растението.
към текста >>
94.
6. Кръв и нерви
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
(Живо е всичко, което носи в себе си дейността на етерното тяло.)Главно то количество от този жив въглероден двуокис излиза от организма; обаче една малка част продължава още да действува в организма в процесите, които имат своя център в организма на
глава
та.
Азовият организъм действува от процесите, които стават като съпровод на съзнателно усещане в езика, небцето чак до несъзнателните и подсъзнателни процеси в действието на пепсина, на панкреаса, на жлъчката и т. н. След това действието на азовия организъм отстъпва и при по-нататъшното превръщане на хранителните вещества във вещество на кръвта действува предимно астралното тяло. Това отива до там, докато кръвта се среща с въздуха с кислорода в процеса на дишането. На това място етерното тяло изпълнява своята главна дейност. В съдържащия се в издишването въглероден двуокис, преди той да е напуснал тялото, имаме работа предимно само с живо не усещащо нито мъртво вещество.
(Живо е всичко, което носи в себе си дейността на етерното тяло.)Главно то количество от този жив въглероден двуокис излиза от организма; обаче една малка част продължава още да действува в организма в процесите, които имат своя център в организма на главата.
Тази част проявява една силна склонност да премине в неживо, в неорганично състояние, въпреки че не е напълно безжизнена. В нервната система става противоположното. В симпатичната нервна система, която прониква храносмилателните органи, царува предимно етерното тяло. Нервните органи, които са в действие тук, са от себе си предимно живи органи. Астралният и азовият организъм действуват върху тях не вътрешно организиращо, а от вън.
към текста >>
Онази част от въглеродния двуокис, която отива с обмяната на веществата в
глава
та, се свързва там с калция и чрез това добива склонност да влезе в действията на азовия организъм.
Азът действува само леко като организираща сила в мозъка; тази организираща сила на Аза потъва в живото действие на етерното тяло и в собствените сили на физическото. Именно тази е причината, поради която мозъкът е носител на духовното действие на Аза, че в мозъка азовият организъм не е ангажиран в органическата физическа дейност, вследствие на което този азов организъм може да прояви своята дейност като такъв напълно свободно. Напротив костния скелет е наистина съвършеният физически образ на азовия организъм; обаче там този организъм се изчерпва във физическото организиране, така че от него не остава вече нищо като духовна дейност. Ето защо процесите в костите са най-несъзнателните. Въглеродният двуокис, който е изхвърлян навън с дихателния процес, е още живо вещество в организма; той е обхванат от закотвената в средната нервна система астрална дейност и е изхвърлян навън.
Онази част от въглеродния двуокис, която отива с обмяната на веществата в главата, се свързва там с калция и чрез това добива склонност да влезе в действията на азовия организъм.
Чрез това възникналият по този начин калциев карбонат, под влиянието на вътрешно импулсираните от азовия организъм нерви на главата е насочен в пътя към образуването на костите. Възникващите от хранителните материи вещества: миозин и миоген имат тенденцията да се отложат в кръвта; те са първо астрално обусловени вещества, които стоят във взаимодействие със симпатичната нервна система, която вътрешно е организирана от етерното тяло. Тези две белтъчни вещества са обхванати обаче отчасти от дейността на средната нервна система, която стои под влиянието на астралното тяло. Чрез това те получават едно родство с продуктите на разлагане на белтъка, с мазнините, със захарта и подобните на захарта вещества. Това ги прави способни, под влиянието на средната нервна система да преминат в пътя към образуването на мускулите.
към текста >>
Чрез това възникналият по този начин калциев карбонат, под влиянието на вътрешно импулсираните от азовия организъм нерви на
глава
та е насочен в пътя към образуването на костите.
Именно тази е причината, поради която мозъкът е носител на духовното действие на Аза, че в мозъка азовият организъм не е ангажиран в органическата физическа дейност, вследствие на което този азов организъм може да прояви своята дейност като такъв напълно свободно. Напротив костния скелет е наистина съвършеният физически образ на азовия организъм; обаче там този организъм се изчерпва във физическото организиране, така че от него не остава вече нищо като духовна дейност. Ето защо процесите в костите са най-несъзнателните. Въглеродният двуокис, който е изхвърлян навън с дихателния процес, е още живо вещество в организма; той е обхванат от закотвената в средната нервна система астрална дейност и е изхвърлян навън. Онази част от въглеродния двуокис, която отива с обмяната на веществата в главата, се свързва там с калция и чрез това добива склонност да влезе в действията на азовия организъм.
Чрез това възникналият по този начин калциев карбонат, под влиянието на вътрешно импулсираните от азовия организъм нерви на главата е насочен в пътя към образуването на костите.
Възникващите от хранителните материи вещества: миозин и миоген имат тенденцията да се отложат в кръвта; те са първо астрално обусловени вещества, които стоят във взаимодействие със симпатичната нервна система, която вътрешно е организирана от етерното тяло. Тези две белтъчни вещества са обхванати обаче отчасти от дейността на средната нервна система, която стои под влиянието на астралното тяло. Чрез това те получават едно родство с продуктите на разлагане на белтъка, с мазнините, със захарта и подобните на захарта вещества. Това ги прави способни, под влиянието на средната нервна система да преминат в пътя към образуването на мускулите.
към текста >>
95.
8. Дейности в човешкия организъм. Daibetes mellitus
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Когато превръщането на скорбялата става чрез птиалина, процесът стои на границата на това, което в човека става в онази област, която в
глава
2 бе наречена азов организъм.
Това са вещества, чиито дейностни импулси съвпадат с такива на тялото. Напротив мазнината остава непроменена също и в стомаха. Тя бива изменена първо от отделителния продукт на панкреатичната жлеза така, че се раждат вещества, които от мъртвия организъм се получават като глицерин и мастни киселини. Но превръщането на скорбялата в захар става през целия храносмилателен процес. Едно превръщане на скорбялата става също чрез стомашния сок, ако това превръщане не е станало чрез птиалина.
Когато превръщането на скорбялата става чрез птиалина, процесът стои на границата на това, което в човека става в онази област, която в глава 2 бе наречена азов организъм.
В областта на този организъм става първото превръщане на приетото от вън. Гроздовата захар е едно вещество, което може да действува в областта на азовия организъм. Тя отговаря на вкуса на сладкото, който има своето съществуване в азовия организъм. Когато от скорбялното брашно се ражда чрез стомашния сок захар, това означава, че азовият организъм прониква в областта на храносмилателната система. Тогава за съзнанието не съществува вкусът на сладко; обаче това, което става в съзнанието в областта на азовия организъм когато имаме усещането на "сладко", то прониква в несъзнателните области на човешкото тяло и азовият организъм проявява там своята дейност.
към текста >>
В несъзнателните за нас области, в смисъла на казаното във
глава
2, имаме първо работа с астралното тяло.
В областта на този организъм става първото превръщане на приетото от вън. Гроздовата захар е едно вещество, което може да действува в областта на азовия организъм. Тя отговаря на вкуса на сладкото, който има своето съществуване в азовия организъм. Когато от скорбялното брашно се ражда чрез стомашния сок захар, това означава, че азовият организъм прониква в областта на храносмилателната система. Тогава за съзнанието не съществува вкусът на сладко; обаче това, което става в съзнанието в областта на азовия организъм когато имаме усещането на "сладко", то прониква в несъзнателните области на човешкото тяло и азовият организъм проявява там своята дейност.
В несъзнателните за нас области, в смисъла на казаното във глава 2, имаме първо работа с астралното тяло.
Астралното тяло е в действие там, където в стомаха скорбялата е превърната в захар. Човек може да бъде съзнателен само чрез това, което действува в неговия азов организъм така, че този организъм не е заглушен или смущаван от нищо, така че той може да разгърне напълно своята дейност. Такъв е случаят в областта, където се развиват действията на птиалина. В областта на действията на пепсина астралното тяло заглушава азовия организъм. Дейността на Аза потъва под астралната.
към текста >>
В
глава
2 бе показано, как освен азовия организъм и астралното тяло в човешкото същество съществуват също етерното и физическото тяло.
Там тя предизвиква вкуса на сладкото. Скорбялата консумирана и превърната чрез птиалина или стомашния сок в захар показва, че в устната кухина или в стомаха астралното тяло действува съвместно с азовия организъм и заглушава този последния. Обаче захар съществува също и в кръвта. Когато съдържащата захар кръв циркулира из цялото тяло, тя носи през това тяло азовия организъм. Обаче навсякъде този азов организъм е подържан в равновесие чрез действието на човешкия организъм.
В глава 2 бе показано, как освен азовия организъм и астралното тяло в човешкото същество съществуват също етерното и физическото тяло.
Тези последните също приемат в себе си азовия организъм и го държат в себе си. Докато работата стои така, урината не отделя никаква захар. Как носещата захарта азов организъм може да живее, това се показва при свързаните със захарта процеси в организма. При здравия човешки организъм захарта може да се появи в урината само тогава, когато тя е консумирана изобилно или когато алкохолът, който прониква в процесите на тялото непосредствено, без да бъде превърнат в други продукти, ако се консумира изобилно. И в двата случая захарният процес се явява като самостоятелен, наред с другите процеси в човешкия организъм.
към текста >>
Всичко това е свързано същевременно с факта, че в организма на
глава
та стават такива процеси, които всъщност би трябвало да бъдат процеси успоредни на духовно-душевната дейност, които обаче падат вън от тази успоредност поради това, че тази дейност протича прекалено бързо и прекалено бавно.
При здравия човешки организъм захарта може да се появи в урината само тогава, когато тя е консумирана изобилно или когато алкохолът, който прониква в процесите на тялото непосредствено, без да бъде превърнат в други продукти, ако се консумира изобилно. И в двата случая захарният процес се явява като самостоятелен, наред с другите процеси в човешкия организъм. При diabetes mellitus положението е такова, че при потопяването си в астралната и етерна област азовият организъм е така отслабнат, че не може вече да проявява своето действие в захарното вещество. Тогава чрез астралната и етерната област със захарта става онова, което би трябвало да стане с нея чрез азовия организъм. Всичко, което изтръгва азовия организъм от упражняваното действие в дейността на тялото, поощрява захарната болест: възбуждания, които се явяват не изолирано, а се повтарят; интелектуални пресилвания; наследствено обременение, което възприпятствува едно нормално включване на азовия организъм в общия човешки организъм.
Всичко това е свързано същевременно с факта, че в организма на главата стават такива процеси, които всъщност би трябвало да бъдат процеси успоредни на духовно-душевната дейност, които обаче падат вън от тази успоредност поради това, че тази дейност протича прекалено бързо и прекалено бавно.
Нервната система мисли така да се каже самостоятелно, наред с мислещия човек. Но това е една дейност, която нервната система би трябвало да изпълнява само през време на сън. При човека болен от диабет в дълбочините на организма протича един вид сън успоредно с будното състояние. Ето защо в течение на захарната болест става едно израждане на нервното вещество. Това е едно последствие на недостатъчното действие на азовия организъм.
към текста >>
96.
10. Ролята на мазнината в човешкия организъм и измамните локални симптомни комплекси
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Положението може да бъде такова, че например в дейността на обмяната на веществата в организма на един орган на
глава
та да бъде пренесено прекалено голямо количество вещества и чрез това такива вещества да бъдат отнети от органите на долната част на тялото и от отделителните процеси.
Чрез това тези органи стават някакси чупливи в себе си, вдървени, техните необходими процеси протичат лениво. Тогава ще видим да се явяват тук или там болестни процеси, при които ще се касае за това, да познаем, дали те имат тяхната причина в един общ недостатък на мазнина. Ако се яви споменатият вече друг случай, прекаленото голямо съдържание на мазнина, така че се образуват паразитни топлинни огнища, тогава някои органи са обхванати така, че те развиват една дейност над нормалната мярка. Чрез това се създават склонности за преизобилно, претоварващо организма приемане на храна. Съвсем не е нужно това да се развие така, че въпросното лице да стане голям консуматор на храна, чревоугодник.
Положението може да бъде такова, че например в дейността на обмяната на веществата в организма на един орган на главата да бъде пренесено прекалено голямо количество вещества и чрез това такива вещества да бъдат отнети от органите на долната част на тялото и от отделителните процеси.
Тогава при лошо снабдяваните органи настъпва понижена дейност. Секрециите на жлезите могат да бъдат недостатъчни. Течните съставни части на организма достигат в едно нездраво отношение на смесване. На пример отделянето на жлъчка може да бъде прекалено голямо в сравнение с това на панкреасната жлеза. Тук отново важното ще бъде да познаем, как един местно появяващ се симптомен комплекс трябва да се счита, че произхожда от една нездрава дейност на мазнината.
към текста >>
97.
15. Метод на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Настъпват епилептични състояния, защото една отслабнала дейност на астралния организъм в организма на
глава
та води до едно напрежение на принадлежащите там етерни сили.
И тогава храносмилането може да бъде повлияно по един неправилен начин. Ако внесем силициева киселина в организма, тогава дейностите на астралното тяло и на азовия организъм насочени върху кожата биват разтоварени. Те отново са освободени да упражняват своята дейност върху подлежащите им органи и настъпва един процес на излечение. Ако се намираме пред болестни състояния, които се проявяват в анормални сърцебиения, тогава една неправилна дейност на астралното тяло се упражнява върху хода на движението на кръвта. Тази дейност на астралното тяло отслабва тогава за процесите на мозъка.
Настъпват епилептични състояния, защото една отслабнала дейност на астралния организъм в организма на главата води до едно напрежение на принадлежащите там етерни сили.
Ако внесем в организма смолообразното вещество, което може да се извлече от растението levisticum officinalis (лечебен селим, левущян) под формата на чай, а още по-добре под една преработена в препарат форма, тогава неправилно изразходваната дейност на астралното тяло за кръвообращението се освобождава и настъпва подсилването за организма на мозъка. Във всички тези случаи трябва да установим посоката на действията на болестта чрез една съответна диагноза. Да вземем последния случай. Той може да стои така, че причината да изхожда от едно нарушено взаимодействие между етерното и астралното тяло в кръвообращението. Тогава последствията от това са явления в мозъка.
към текста >>
98.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В тази
глава
бихме искали да опишем редица случаи на заболявания изхождайки от практиката на клинично-лечебния Институт в Арлесхайм.
19. ХАРАКТЕРНИ СЛУЧАИ НА ЗАБОЛЯВАНЕ
В тази глава бихме искали да опишем редица случаи на заболявания изхождайки от практиката на клинично-лечебния Институт в Арлесхайм.
Тези случаи ще покажат, как с помощта на познаването на духовния човек можем да се опитаме да добием една решаваща картина на болестното състояние така, че диагнозата непосредствено да ни поучи, какво лечебно средство трябва да се приложи. При това на основата стои един възглед, който обгръща с поглед процеса на заболяването и на изцелението като един единствен кръгов процес. Заболяването започва с една нередовност в състава на човешкия организъм по отношение на неговите части, които описахме в тази книга. Тази нередовност е стигнала вече до определена точка, когато болният идва на лечение. Сега следва да се погрижим, щото всички процеси, които са станали в човешкия организъм от началото на болестта, да протекат отново обратно, така че накрая да стигнем до здравото състояние, в което се е намирал организмът преди това.
към текста >>
Компреси на
глава
та избягвахме поради това, че смяната на настроението на азовия организъм, което изхожда от
глава
та, би парализирало действието.
Това се постига чрез компреси. Първо сложихме компреси с Мелилотус (комунига). Такъв компрес действува върху астралното тяло така, че това последното изпитва едно уравновесяване в разпределението на неговите сили и се действува срещу едностранчивото насочване към ритмичната система. Естествено компресите не трябва да се слагат върху онази част на организма, в която ритмичната система е особено концентрирана. Ние ги поставяме около органите, в които концентрирани обмяната на веществата и двигателната система.
Компреси на главата избягвахме поради това, че смяната на настроението на азовия организъм, което изхожда от главата, би парализирало действието.
Ето защо касаеше сега за това, да бъдат поощрени астралното тяло и азовият организъм, който трябваше да бъдат впрегнати заедно в действието на комунигата. Опитахме се да постигнем това чрез добавката на оксална киселина, която бе извлечена от корени на репей. Оксалната киселина действува така, че дейността на азовия организъм бива превърната в такава на астралното тяло. Към всичко това вътрешно давахме средства в много слаба доза, които имаха задачата да доведат отделянията (екскрециите) в едно редовно включване в действията на астралното тяло. Отделянията, които са управлявани от организма на главата, ние се опитахме да нормализираме чрез калиев сулфат.
към текста >>
Отделянията, които са управлявани от организма на
глава
та, ние се опитахме да нормализираме чрез калиев сулфат.
Компреси на главата избягвахме поради това, че смяната на настроението на азовия организъм, което изхожда от главата, би парализирало действието. Ето защо касаеше сега за това, да бъдат поощрени астралното тяло и азовият организъм, който трябваше да бъдат впрегнати заедно в действието на комунигата. Опитахме се да постигнем това чрез добавката на оксална киселина, която бе извлечена от корени на репей. Оксалната киселина действува така, че дейността на азовия организъм бива превърната в такава на астралното тяло. Към всичко това вътрешно давахме средства в много слаба доза, които имаха задачата да доведат отделянията (екскрециите) в едно редовно включване в действията на астралното тяло.
Отделянията, които са управлявани от организма на главата, ние се опитахме да нормализираме чрез калиев сулфат.
Онези процеси, кои то са зависими в тесен смисъл от системата на обмяната на веществата, се опитахме да повлияем чрез калиев карбонат. Отделянето на урината регулирахме чрез теукрий. Ето защо давахме един препарат, който се състоеше в равни части от калиев сулфат, калиев карбонат и теукрий. Цялото третиране трябваше да държи сметка за едно много лабилно равновесие на физическия, психическия и духовния общ организъм. Ето защо за физическото равновесие трябваше да се погрижим чрез постоянно лежене в леглото, а за духовното равновесие чрез душевно спокойствие, тъй като единствено това позволи действието едно в друго на лечебните средства.
към текста >>
При детето това бе направено по следния начин: направена бе една превръзка на дясната ръка с 5% мехлем от пирит и същевременно намазахме лявата половина на
глава
та с мехлем от царска гъба /сюнгер/.
От гледна точка на лечението едно такова разбиране може да доведе до там, да добием един възглед, в коя точка трябва да започнем с лечебния процес. Ако не бихме били насочени по този начин към наследствеността, а просто бихме забелязали само нередовността във връзката между етерното тяло и астралното тяло, тогава бихме приложили лечебни средства, които да действуват върху тези две части на човешкото същество. Обаче в нашия случай тези лечебни средства биха останали бездействени, защото увреждането, което минава през поколенията, лежи много дълбоко, за да може да бъде изправено в тези членове на човешкия организъм. В един такъв случай трябва да се действува върху азовия организъм и да събудим в него всички онези сили, които имат връзка с хармонизирането и усилването на етерното и астралното тяло. Това може да се постигне, когато повлияем на азовия организъм чрез засилени сетивни дразнения (сетивните дразнения действуват върху азовия организъм).
При детето това бе направено по следния начин: направена бе една превръзка на дясната ръка с 5% мехлем от пирит и същевременно намазахме лявата половина на главата с мехлем от царска гъба /сюнгер/.
Пиритът, който е едно съединение от желязото и сярата, приложен външно действува така, че възбужда азовия организъм да направи астралното тяло по подвижно и да увеличи неговия афинитет към етерното тяло. Веществото царски сюнгер с неговите особени съдържания на организиран азот действува така, че от главата изхожда едно действие, което чрез азовия организъм прави етерното тяло по-подвижно, по оживено и повишава неговия афинитет с астралното тяло. Лечебният процес бе подкрепен чрез лечебна Евритмия, която привежда в оживена дейност азовия организъм като такъв. Благодарение на това външно употребените средства са пренесени в дълбочините на организма. Така започнатият лечебен процес бе подсилен след това чрез средства, които трябваше да направят астралното и етерното тяло особено чувствителни за действието на азовия организъм.
към текста >>
Веществото царски сюнгер с неговите особени съдържания на организиран азот действува така, че от
глава
та изхожда едно действие, което чрез азовия организъм прави етерното тяло по-подвижно, по оживено и повишава неговия афинитет с астралното тяло.
Обаче в нашия случай тези лечебни средства биха останали бездействени, защото увреждането, което минава през поколенията, лежи много дълбоко, за да може да бъде изправено в тези членове на човешкия организъм. В един такъв случай трябва да се действува върху азовия организъм и да събудим в него всички онези сили, които имат връзка с хармонизирането и усилването на етерното и астралното тяло. Това може да се постигне, когато повлияем на азовия организъм чрез засилени сетивни дразнения (сетивните дразнения действуват върху азовия организъм). При детето това бе направено по следния начин: направена бе една превръзка на дясната ръка с 5% мехлем от пирит и същевременно намазахме лявата половина на главата с мехлем от царска гъба /сюнгер/. Пиритът, който е едно съединение от желязото и сярата, приложен външно действува така, че възбужда азовия организъм да направи астралното тяло по подвижно и да увеличи неговия афинитет към етерното тяло.
Веществото царски сюнгер с неговите особени съдържания на организиран азот действува така, че от главата изхожда едно действие, което чрез азовия организъм прави етерното тяло по-подвижно, по оживено и повишава неговия афинитет с астралното тяло.
Лечебният процес бе подкрепен чрез лечебна Евритмия, която привежда в оживена дейност азовия организъм като такъв. Благодарение на това външно употребените средства са пренесени в дълбочините на организма. Така започнатият лечебен процес бе подсилен след това чрез средства, които трябваше да направят астралното и етерното тяло особено чувствителни за действието на азовия организъм. Ритмично в течение на деня бяха приложени бани с извара от растението solidago (жълт енчец), разтривка на гърба с извара от растението stellaria media (и вътрешно чай от върбова кора) която действува особено върху чувствителността на астралното тяло (и 0, 001 калай)който прави особено възприемчиво етерното тяло. Давахме също маков сок в слаби дози, за да накараме увредения собствен организъм да отстъпи пред лечебните действия.
към текста >>
Тя се оплаква от тежко дишане при събуждането от сън, от главозамайване, чувство на хлопане в
глава
та, ушите и ръцете, което се проявява особено тягостно при събуждане, обаче също при ходене и изкачване.
СЛУЧАЙ СЕДМИ. Лекуване на склероза Една 61-годишна пациентка се яви в нашата клиника със склероза и албуминурия. Настоящото състояние е било причинено от една инфлуенца с леко повишение на температурата и смущения в стомаха и червата. От боледуването от инфлуенца насам пациентката не се чувствува вече добре.
Тя се оплаква от тежко дишане при събуждането от сън, от главозамайване, чувство на хлопане в главата, ушите и ръцете, което се проявява особено тягостно при събуждане, обаче също при ходене и изкачване.
Сънят е добър. Съществува склонност към запичане. В урината има белтък. Кръвното налягане е 185 мм живачна колона. Първо изходихме от склерозата, която е забележима при дейността на астралното тяло.
към текста >>
Ние намерихме, че растението colchicum autumnale (есенен минзухар) упражнява силно дразнене върху астралното тяло, а именно върху онези част, която отговаря на организма на шията и на
глава
та.
Субективно всичко това се изразява в общата умореност. Менструациите са настъпили на 14 години; слабият азов организъм не доставя никакво достатъчно разгръщане на сили, за да спре отново започналия менструален процес Работата на Аза при това спиране стига до съзнанието чрез онези нерви, които се вливат в гръбначния стълб в областта на кръстната кост. Нерви, през които не преминават достатъчно течения на азовия организъм и на астралното тяло имат болки. Пациентката се оплаква от болки в кръста при менструациите. Всичко това води до лечението по следния начин.
Ние намерихме, че растението colchicum autumnale (есенен минзухар) упражнява силно дразнене върху астралното тяло, а именно върху онези част, която отговаря на организма на шията и на главата.
Ето защо даваме colchicum autumnale при всички онези болести, които имат техния най-важен симптом в струмата. Ето защо на пациентката давахме три пъти дневно по 5 капки от нашия препарат от colchicum, чрез което струмният тумор намаля и пациентката се почувствува облекчена. Когато сме подсилили астралното тяло по този начин, то става посредник също за едно по-добро функциониране на азовия организъм, чрез което средствата, които могат да действуват в храносмилателните и размножителните органи запазват тяхната сила в организма. Като такива средства приложихме клизми с пелин, които примесвахме с олио, защото олиото действува дразнещо в храносмилателния тракт. С това средство постигнахме значително подобрение.
към текста >>
Пациентката съобщава по-нататък, че от 35та година насам на всеки 3 до 4 седмици имала мигреноподобни глъвоболия, които на в 46 година са се засилили до една траеща 3 дни и свързана с изгубване на съзнание болест на
глава
та.
Пациентката дойде при нас, когато имаше 55 години. Съобщава, че е била нежно и слабовато дете; в детството си прекарала шарка, скарлатина, варицела, магарешка кашлица и заушка. Менструациите се появили на 14-15 години. Още отначало кървенията са били силни и болезнени. На 40 години е било извършено пълно премахване поради един тумор в долната част на тялото.
Пациентката съобщава по-нататък, че от 35та година насам на всеки 3 до 4 седмици имала мигреноподобни глъвоболия, които на в 46 година са се засилили до една траеща 3 дни и свързана с изгубване на съзнание болест на главата.
Това, което установи в настоящето духовно-научното изследване е: обща слабост на азовия организъм, която се проявява в това, че дейността на етерното тяло не е достатъчно парализирана от дейността на азовия организъм. Чрез това се ражда едно разпространение на вегетативна та органическа дейност върху организма на главата и на нервната система, която не съществува в такава сила при нормалния азов организъм. С тази констатация са в съгласие определени симптоми. Първият симптом е често уриниране. То иде от там, че нормално развитото астрално тяло, което регулира отделянето на бъбреците, няма насреща си никакъв задържащ, достатъчно силен азов организъм.
към текста >>
Чрез това се ражда едно разпространение на вегетативна та органическа дейност върху организма на
глава
та и на нервната система, която не съществува в такава сила при нормалния азов организъм.
Менструациите се появили на 14-15 години. Още отначало кървенията са били силни и болезнени. На 40 години е било извършено пълно премахване поради един тумор в долната част на тялото. Пациентката съобщава по-нататък, че от 35та година насам на всеки 3 до 4 седмици имала мигреноподобни глъвоболия, които на в 46 година са се засилили до една траеща 3 дни и свързана с изгубване на съзнание болест на главата. Това, което установи в настоящето духовно-научното изследване е: обща слабост на азовия организъм, която се проявява в това, че дейността на етерното тяло не е достатъчно парализирана от дейността на азовия организъм.
Чрез това се ражда едно разпространение на вегетативна та органическа дейност върху организма на главата и на нервната система, която не съществува в такава сила при нормалния азов организъм.
С тази констатация са в съгласие определени симптоми. Първият симптом е често уриниране. То иде от там, че нормално развитото астрално тяло, което регулира отделянето на бъбреците, няма насреща си никакъв задържащ, достатъчно силен азов организъм. Един втори симптом е късното заспиване и умореното събуждане. Астралното тяло трудно излиза от физическото и етерното тяло, защото Азът не го извлича достатъчно силно.
към текста >>
Сега при пациентката настъпиха описаните болки в
глава
та с тяхното повишение през 46та година.
Сутрин трябваше да се погрижим, щото азовият организъм да намери пътя към физическото тяло. Това стана чрез едно възбуждане на кръвообращението. Действието на желязото от коприва бе приложено за тази цел. Оставаше следователно още да подпомогнем в течение на деня проникването на физическото тяло с азовия организъм. Това стана чрез отвеждащото смукателно действие на липовия цвят на обед.
Сега при пациентката настъпиха описаните болки в главата с тяхното повишение през 46та година.
Ние трябваше да свържем тези болки в главата с преставането на менструациите след извеждането на яйчниците, а повишението им безсъзнанието да го считаме като един компенсационен симптом на климактериума. Първо се опитахме да подобрим това състояние с антимон. Същият би трябвало да произведе подобрение, ако би трябвало да става въпрос за общата обмяна на веществата, стояща под регулиращото действие на азовия организъм. Но чрез това не постигнахме подобрение. Това бе едно доказателство, че относително самостоятелната част на азовия организъм, която регулира предимно органите на размножението, изисква върху тази част да упражни въздействие.
към текста >>
Ние трябваше да свържем тези болки в
глава
та с преставането на менструациите след извеждането на яйчниците, а повишението им безсъзнанието да го считаме като един компенсационен симптом на климактериума.
Това стана чрез едно възбуждане на кръвообращението. Действието на желязото от коприва бе приложено за тази цел. Оставаше следователно още да подпомогнем в течение на деня проникването на физическото тяло с азовия организъм. Това стана чрез отвеждащото смукателно действие на липовия цвят на обед. Сега при пациентката настъпиха описаните болки в главата с тяхното повишение през 46та година.
Ние трябваше да свържем тези болки в главата с преставането на менструациите след извеждането на яйчниците, а повишението им безсъзнанието да го считаме като един компенсационен симптом на климактериума.
Първо се опитахме да подобрим това състояние с антимон. Същият би трябвало да произведе подобрение, ако би трябвало да става въпрос за общата обмяна на веществата, стояща под регулиращото действие на азовия организъм. Но чрез това не постигнахме подобрение. Това бе едно доказателство, че относително самостоятелната част на азовия организъм, която регулира предимно органите на размножението, изисква върху тази част да упражни въздействие. За целта виждаме в корените на растението potentilla tormentilla (планински очеболец) в много силно разреждане нещо специфично.
към текста >>
99.
20. Типични лечебни средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Организмът на
глава
та е така устроен, че разположената към вътрешността сиво бяла част на мозъка е физически най-напредналата част на човешкия организъм.
Можем да отбележим, че началните състояния на склерозата се проявяват в това, че престават действената сила на мисленето и властта над паметта. Ако нашето лекарство бъде приложено в този стадий на тази болест, ще могат да се избягват по-напредналите състояния на склерозата. Въпреки това то се оказва действуващо и в тези по-късни състояния. (Прилагането е посочено в надписа върху опаковката на препарата). 2. Средството против Мигрена "Биодорон"* (В Германия "Кефалодорон")
Организмът на главата е така устроен, че разположената към вътрешността сиво бяла част на мозъка е физически най-напредналата част на човешкия организъм.
Тя съдържа една сетивна дейност обхващаща останалите сетива, в която действуват Азът и астралното тяло. Тя взема участие в ритмичната система на организма, в която действуват астралното тяло и етерното тяло, и взема също участие, обаче в много слаб размер, в системата на обмяната на веществата и на крайниците, в която действуват физическото и етерното тяло. Тази част на мозъка се различава от обгръщащата я външна част на мозъка, която в нейната физическа организация съдържа много повече от системата на обмяната на веществата и на крайниците, нещо повече от ритмичната система, обаче най-малко от нервно-сетивната система. Ако сега поради една отблъсната дейност на азовия организъм централният мозък става по-беден на нервносетивната дейности по-богат на храносмилателната дейност, т.е. става подобен на периферния мозък повече отколкото в нормалното състояние, ражда се мигрена.
към текста >>
Приложени както външно така и вътрешно с такива сокове се постига едно възбуждане на астралното тяло в посоката на етерното тяло; тяхното съдържание на минерални съставни части като например калий, калций и силициева киселина провежда същевременно една подкрепа от страна на азовия организъм (виж
глава
17), така че се постига едно действително излечение на сенната треска.
А катаралните явления са последствие на това, че в заболелите части редовното действие на астралното тялоа с това също и на азовия организъм е нарушено. Астралното тяло и азовият организъм стават свръхчувствителни и по този начин се обясняват също настъпващите спазматично и в пристъп реакции на сетивните впечатления като светлина, топлина, студ, прах и други подобни. Следователно лечебният процес трябва да бъде насочен към астралното тяло и да му помогне да се включи правилно със своето действие в етерното тяло. Това е възможно чрез плодови сокове, които имат кора подобно на кожа. При такива плодове се показва още при гледането им, че формиращи, действуващи отвън навътре сили работят особено силно.
Приложени както външно така и вътрешно с такива сокове се постига едно възбуждане на астралното тяло в посоката на етерното тяло; тяхното съдържание на минерални съставни части като например калий, калций и силициева киселина провежда същевременно една подкрепа от страна на азовия организъм (виж глава 17), така че се постига едно действително излечение на сенната треска.
По-големи подробности относно начина на употреба са дадени в упътването приложено към препарата.
към текста >>
100.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Отново умира
глава
та на едно семейство, твърде близко до него.
Личност с дълбока човешка драма, подсъзнателно стремяща се към духа, бореща се срещу бездуховните възгледи на времето. След като го посещава в дома му, Рудолф Щайнер завършва книгата си за него. Но освен да съзерцава красивото му чело и светлината на прекрасната му душа, витаеща над лежащия в прострация Ницше, друг контакт Щайнер не може да осъществи. Щайнер живее между светогледите на Гьоте и Ницше. „Гьоте открива духа в природната действителност; Ницше губи духовното в мита в своя блян за природата“.Но попада в една аналогична на Виена ситуация.
Отново умира главата на едно семейство, твърде близко до него.
И Щайнер проследява пътя на душата в духовния свят, както и на онази душа във Виена, бащата на любимото момиче. А тук във Ваймар това е съпругът на Анна, към която той изпитва дълбоко приятелство и която след няколко години ще стане негова съпруга в Берлин. В последната си година във Ваймар, навлизайки в 36тата си година, Рудолф Щайнер изживява дълбок душевен прелом. Той не изтъква факта, че навлиза в периода на съзнателната душа, но ние можем да го свържем и с това. Досега сетивният свят му създава затруднения, но сега тази бариера отпада.
към текста >>
НАГОРЕ