Търсене в текстове за 'Въглен'

19. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

То, детето, е като черен въглен, то е сякаш непрозрачно.
Но какъв трябва да бъде учителят, ако желае да се стреми към подобно нещо? Помислете само, ако от анатомията и от физиологията учителят знае следното: Там на онова място има един мускул, а там – една кост: нервните клетки изглеждат ето така – всичко това е много хубаво, но то е интелектуалистично; всичко това прави детето сякаш непрозрачно за нас самите. То, детето, е като черен въглен, то е сякаш непрозрачно. Ние знаем какви мускули, какви нерви има вътре в нас. Всичко това ние го знаем. Обаче ние не знаем как кръвообращението нахлува в мускулната система, в костната система. За да разберем това, нашата представа трябва да бъде художествена.
към текста >>

Този въглен, който детето иначе представлява, когато човек познава единствено мъртвата анатомия и физиология, сега този въглен става прозрачен.
Тъкмо по този начин трябва да привикнем към подобен подход, а не догматично да настояваме: светът трябва да бъде обхванат единствено по логичен път. Когато собствените представи, усещания и чувства на учителя са вътрешно подвижни, той вижда: Ако преди 11-та година аз поднеса на детето динамични, механични представи, тогава в мозъка тези представи се препъват, там те се натрупват, те втвърдяват мозъка, така че по-късно в младежките години идва мигрената, а мозъкът продължава да се втвърдява. Ако преди 11-та година му поднеса завършени исторически картини, ако му поднеса образи от познатия растителен свят, тогава представите навлизат в мозъка и чрез останалата нервна система навлизат в цялото тяло. Те се свързват с цялото тяло, с меката мускулна система. Това, което става в детето, аз го изграждам по един изпълнен с любов начин. Този въглен, който детето иначе представлява, когато човек познава единствено мъртвата анатомия и физиология, сега този въглен става прозрачен. Навсякъде учителят вижда децата седнали на своите чинове. Излишно е той да размишлява според едни или други дидактически правила; самото дете му подсказва какво се случва с него: то клюмва на стола си и веднага се разсейва, ако учителят направи нещо неподходящо. Ако той извърши нещо, което е подходящо за детето, то възвръща своята жизненост.
към текста >>

20. Съдържание GA_312 Духовна наука и медицина

Образуване на въглена и кислороден процес.
Карбо вегетабилис. Химия и физиология. Същността на хомеопатията. Образуване на въглена и кислороден процес. Образуване на собствена светлина в горния процес. Бъбречна патология. Въздушна сфера, топлинна и светлинна зона, течна зона и човешката патология. Калиум карбоникум. Процес на формиране на черупката на стридата. Почвообразуване.
към текста >>

21. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

ние разрушаваме този процес, като на въглерода противопоставяме кислорода, превръщаме го във въглена киселина и по този начин изграждаме в себе си процес, противоположен на растителния.
Оставете да изплува следният факт пред думите Ви, че навън в природата, ако засега разглеждаме само растителния свят в рамките на тази природа, флората показва тенденции, в известна степен да концентрира въглерода, да превръща въглерода в основата на цялата флора. Бидейки обкръжени от растения, ние сме оградени от организми, от формообразувания, чиято същност почива на концентрирането на въглерода. Не забравяйте, че това, което лежи в основата на това образование, съществува и в човешкия организъм, но че в същността на човешкия организъм е да разтваря това образование, да го разрушава, и да поставя на негово място противоположното образова ние. Началото на този процес ние носим в себе си, в лицето на това, което тези дни аз нарекох долно устройство. Ние отлагаме въглерода, в известен смисъл, изхождайки от собствените сили, започваме растителния процес, при което поради същността на нашето горно устройство ние сме длъжни да се отбраняваме срещу този растителен процес. ние разрушаваме този процес, като на въглерода противопоставяме кислорода, превръщаме го във въглена киселина и по този начин изграждаме в себе си процес, противоположен на растителния.
към текста >>

Виждате ли, тъй както растителният процес бива задържан в човека, тъй както бих казал този растителен процес бива прекършен, тъй както на него му се противопоставя процесът на възникване на въглената киселина, така и това, което се съдържа в живота на светлината, бива прекършено в човека.
Ние непрекъснато сме обкръжени от светлина, от светлината, която както вероятно помните от естествената наука има най-голямо значение за развитието на съществата вън от човека, а именно най-голямо значение за развитието на цялата флора извън човека. Ние сме окръжени от тази светлина. Но на границата между самите нас и външния свят с тази светлина, т.е. с нещо чисто етерно, става нещо твърде значително: тази светлина бива преобразена. И тя трябва да бъде преобразена. Виждате ли, тъй както растителният процес бива задържан в човека, тъй както бих казал този растителен процес бива прекършен, тъй както на него му се противопоставя процесът на възникване на въглената киселина, така и това, което се съдържа в живота на светлината, бива прекършено в човека. Ето защо ако търсим светлината в човека, то това трябва да бъде нещо друго, трябва да бъде метаморфоза на светлината. В мига, в който прекрачим границата на човека по посока навътре, ние откриваме метаморфозата на светлината. Това означава, че в себе си човекът преобразява не само обикновените външни веществени природни процеси, но човекът преобразява и невещественото, светлината. Той я превръща в нещо друго. И ако туберкулозният бацил се чувствува добре в човека, а в слънчевата светлина веднага умира, то такъв един факт, ако е правилно оценен, просто доказва, че в продукта на преобразената светлина, появяващ се във вътрешността на човека, вече е налице жизненият елемент за този бацил; т.е.
към текста >>

22. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Съвършено противоположното на процеса на окварцяване са съдържа във всичко онова, което в природата извън човека ще наречем образуване на въглена киселина.
Съвършено противоположното на процеса на окварцяване са съдържа във всичко онова, което в природата извън човека ще наречем образуване на въглена киселина.
към текста >>

Процеса на образуване на въглена киселина в известна степен представлява полярна противоположност на образуването на силициева киселина.
Процеса на образуване на въглена киселина в известна степен представлява полярна противоположност на образуването на силициева киселина. Ето защо е така необходимо при лечението да проследим процеса на образуване на въглена киселина за всичко онова, което в организма е противоположно на току що характеризираното, за всичко онова, което в най-широки граници има нещо общо с храносмилането, но също така и всичко, за което изходната точка, извора се намира в храносмилателната система. Така с тези форми на заболявания можем да се справим изключително добре с помощта на някакви съединения на въглената киселина, и по-точно тогава, когато ги употребяваме във вид, в който ги образува самата природа именно когато ги получаваме чрез растенията. Тук обаче е много важно да вземем предвид една определена взаимовръзка. Виждате ли, ако първоначално проследите субстанциите по отношение на това, как участвуват в обонятелния и във вкусовия процес обонянието ни насочва навън върху околния видим свят, вкуса ни насочва навътре, към това, което е скрито в организма ако разгледате храносмилането в това отношение, то Вие ще си кажете: субстанциите се смесват една с друга заради началото на храносмилателния процес. Те се смесват.
към текста >>

Ето защо е така необходимо при лечението да проследим процеса на образуване на въглена киселина за всичко онова, което в организма е противоположно на току що характеризираното, за всичко онова, което в най-широки граници има нещо общо с храносмилането, но също така и всичко, за което изходната точка, извора се намира в храносмилателната система.
Процеса на образуване на въглена киселина в известна степен представлява полярна противоположност на образуването на силициева киселина. Ето защо е така необходимо при лечението да проследим процеса на образуване на въглена киселина за всичко онова, което в организма е противоположно на току що характеризираното, за всичко онова, което в най-широки граници има нещо общо с храносмилането, но също така и всичко, за което изходната точка, извора се намира в храносмилателната система. Така с тези форми на заболявания можем да се справим изключително добре с помощта на някакви съединения на въглената киселина, и по-точно тогава, когато ги употребяваме във вид, в който ги образува самата природа именно когато ги получаваме чрез растенията. Тук обаче е много важно да вземем предвид една определена взаимовръзка. Виждате ли, ако първоначално проследите субстанциите по отношение на това, как участвуват в обонятелния и във вкусовия процес обонянието ни насочва навън върху околния видим свят, вкуса ни насочва навътре, към това, което е скрито в организма ако разгледате храносмилането в това отношение, то Вие ще си кажете: субстанциите се смесват една с друга заради началото на храносмилателния процес. Те се смесват. Но в хода на органичните процеси човекът отново трябва да разграничи смесеното, да раздели не чак толкова субстанциалното, а процесуалното.
към текста >>

Така с тези форми на заболявания можем да се справим изключително добре с помощта на някакви съединения на въглената киселина, и по-точно тогава, когато ги употребяваме във вид, в който ги образува самата природа именно когато ги получаваме чрез растенията.
Процеса на образуване на въглена киселина в известна степен представлява полярна противоположност на образуването на силициева киселина. Ето защо е така необходимо при лечението да проследим процеса на образуване на въглена киселина за всичко онова, което в организма е противоположно на току що характеризираното, за всичко онова, което в най-широки граници има нещо общо с храносмилането, но също така и всичко, за което изходната точка, извора се намира в храносмилателната система. Така с тези форми на заболявания можем да се справим изключително добре с помощта на някакви съединения на въглената киселина, и по-точно тогава, когато ги употребяваме във вид, в който ги образува самата природа именно когато ги получаваме чрез растенията. Тук обаче е много важно да вземем предвид една определена взаимовръзка. Виждате ли, ако първоначално проследите субстанциите по отношение на това, как участвуват в обонятелния и във вкусовия процес обонянието ни насочва навън върху околния видим свят, вкуса ни насочва навътре, към това, което е скрито в организма ако разгледате храносмилането в това отношение, то Вие ще си кажете: субстанциите се смесват една с друга заради началото на храносмилателния процес. Те се смесват. Но в хода на органичните процеси човекът отново трябва да разграничи смесеното, да раздели не чак толкова субстанциалното, а процесуалното. Това разграничаване, това разделяне на смесеното в хода на приемане на храната, това всъщност в силна степен принадлежи към задачите на организма.
към текста >>

В съществена степен при всичко, представляващо отделяне през червата, имаме работа с едно подържане от страна на човека на процеса на окварцяване, и при всичко, заложено в образуването на урина, имаме работа с едно подражание на процеса на въглена киселина.
С това вече се приближаваме към една органна система, спрямо която в процеса на лечение, лекарската интуиция влиза в невероятно силна степен в съображение; приближаваме се до така чудно действуващата в човешкия организъм бъбречна система, със странните и разклонения, така също и в нейните процеси. Но за това по-късно. Сега става дума за следното: както става ясно в изминалите лекции всичко онова, което е отделяне през червата, то от своя страна свързано с процесите в главата, и това са две неща, които вървят заедно. Така също всичко онова, което се изхвърля с урината, е свързано с всичко, което процесуално протича около сърцето, в сърдечната система. В съществена степен при всичко, представляващо отделяне през червата, имаме работа с едно подържане от страна на човека на процеса на окварцяване, и при всичко, заложено в образуването на урина, имаме работа с едно подражание на процеса на въглена киселина. Това са взаимоотношения, които след това ни позволяват да установим връзка между това, което протича в здравия човек и това, което трябва да протече в болния човек. С това ние посочих ме повече процесуалните взаимовръзки. Но те не бива да бъдат разглеждани едностранчиво. И ще видим, че едва след овладяването на всички тези неща можем да достигнем до правилната оценка на това, което вчера, по един изключително ясен начин, ни бе изложено от д-р Ш. като Закон за подобието[1].
към текста >>

Ако от една страна говорим за един, в определена степен, кварцов елемент, като за нещо, което изгражда човека, и за въгленокиселинния елемент, който отново разглежда човека, то в тази непрестанна склонност към изграждане и разрушение е заложен жизнения процес.
Ако от една страна говорим за един, в определена степен, кварцов елемент, като за нещо, което изгражда човека, и за въгленокиселинния елемент, който отново разглежда човека, то в тази непрестанна склонност към изграждане и разрушение е заложен жизнения процес. Ако от една страна погледнем това, което изгражда човека кварцовия елемент то не бива да забравяме, че тези области от човешкото устройство, които са подобни на кварцовия елемент, поради причини, които аз отчасти вече изложих в изминалите дни, показват родство с всички метални елементи, притежаващи характера на олово, на калай и на желязо. И така можем да кажем: ако разгледаме областта над сърцето, то ще разгледаме нещо, което действува в човека от тази страна с характера на кварцовия елемент, и което от друга страна на човека действува с характера на олово, на калай и на желязо. Железният елемент има повече общо с формообразуващия елемент на белия дроб, калаеният елемент повече с формообразуващия принцип на главата въобще, а оловният елемент има много общо с формообразуващия елемент, локализиран в костите. Защото изграждането и растежът на костите в съществената си част изхождат от горната част на човека, а не от долната му част.
към текста >>

прев.), със среброто и че при всички въглекиселинни процеси трябва да обръщаме внимание на това, доколко да прилагаме метала, сродни на горепосочените метали, или да прилагаме самите метали, или по някакъв начин да ги свързваме с процесите, образуващи въглена киселина.
Сега става дума затова, в известна степен да се научим да отмерваме как въздействуват тези неща, как например да прилагаме соли на силициевата киселина, при което непрекъснато трябва да изследваме метала по отношение на родството му с тези три представители. А от друга страна трябва да сме наясно, че долната част на човека е сродна с медта, с меркурий (живак бел. прев.), със среброто и че при всички въглекиселинни процеси трябва да обръщаме внимание на това, доколко да прилагаме метала, сродни на горепосочените метали, или да прилагаме самите метали, или по някакъв начин да ги свързваме с процесите, образуващи въглена киселина. По този начин обобщаваме това от земния елемент, което обусловено от извънземния елемент, е с метален характер, и това, което иначе носи скален характер, както и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на въглената киселина и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на силициева киселина. Тук ние бавно се доближаваме до възможността да конкретизираме нещата от външния свят, които трябва да въведем в човешкия организъм, за да му донесем в един или друг случай излекуване. При това винаги ще трябва да обръщаме внимание на следното, че всичко онова, което в слаба степен въздействува върху нисшите сетива, което слабо въздействува върху обонянието и върху вкуса, т.е. което бих желал да кажа не разкрива ярко навън същността си, то може да действува в много силни разреждания, докато по-слаби разреждания са нужни от тези вещества, които ярко изявяват същността си на обонянието и на вкуса. Тези субстанции, които са силни на мирис и вкус, т.е.
към текста >>

По този начин обобщаваме това от земния елемент, което обусловено от извънземния елемент, е с метален характер, и това, което иначе носи скален характер, както и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на въглената киселина и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на силициева киселина.
Сега става дума затова, в известна степен да се научим да отмерваме как въздействуват тези неща, как например да прилагаме соли на силициевата киселина, при което непрекъснато трябва да изследваме метала по отношение на родството му с тези три представители. А от друга страна трябва да сме наясно, че долната част на човека е сродна с медта, с меркурий (живак бел. прев.), със среброто и че при всички въглекиселинни процеси трябва да обръщаме внимание на това, доколко да прилагаме метала, сродни на горепосочените метали, или да прилагаме самите метали, или по някакъв начин да ги свързваме с процесите, образуващи въглена киселина. По този начин обобщаваме това от земния елемент, което обусловено от извънземния елемент, е с метален характер, и това, което иначе носи скален характер, както и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на въглената киселина и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на силициева киселина. Тук ние бавно се доближаваме до възможността да конкретизираме нещата от външния свят, които трябва да въведем в човешкия организъм, за да му донесем в един или друг случай излекуване. При това винаги ще трябва да обръщаме внимание на следното, че всичко онова, което в слаба степен въздействува върху нисшите сетива, което слабо въздействува върху обонянието и върху вкуса, т.е. което бих желал да кажа не разкрива ярко навън същността си, то може да действува в много силни разреждания, докато по-слаби разреждания са нужни от тези вещества, които ярко изявяват същността си на обонянието и на вкуса. Тези субстанции, които са силни на мирис и вкус, т.е. ако сме наясно в какво се състои лечебната сила, са често в основата си, такива каквито са, изключително добри лечебни средства, а именно, когато тяхното лечебно въздействие не бъде премахнато чрез обичайната диета.
към текста >>

23. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Обратно, това, което е повече централизирано, което е повече свързано с въглерода и с въглената киселина, в него е заложен разтварящия образа елемент, елемента на разрушение, на разтваряне.
Според степента на това, как човек допуска намеса върху себе си или се противопоставя на тази намеса, точно на тази основа можем да изследваме, каква е властта, която силициевата киселина притежава или не притежава над формообразованието на човешката глава. Разбира се, човекът винаги трябва да бъде разглеждан заедно с цялостната си фигура, но когато тръгнем днес по улицата и обхванем с поглед всички плешиви глави, тогава виждаме, в каква степен хората са склонни да приемат в себе си формообразуващия процес на силициевата киселина или да му се противопоставят. Това ни довежда до непосредствения възглед, който можем да постигнем и без действително ясновидство, но който можем да постигнем само ако се уповаваме на активността на самата природа. Това са предимно формообразуващи сили, появяващи се тук, и те не клетъчни формообразуващи сили, но тотални формообразуващи сили, намиращи своя последен израз в образа на самия човек при което разбира се към образа на човека причислявам и цялото образование на кожата, в зависимост от това, дали е силно или слабо окосмена и други подобни. Обратно, това, което е повече централизирано, което е повече свързано с въглерода и с въглената киселина, в него е заложен разтварящия образа елемент, елемента на разрушение, на разтваряне. Та ние живеем благодарение на това, че в себе си непрекъснато унищожаваме своя образ, стремим се да го разтворим, а образът непрекъснато се стреми да възстанови себе си отново от Космоса. Като хора ние живеем поради факта, че по отношение на образа непрекъснато се стремим да деформираме себе си, а тази деформация непрекъснато бива поправяна от страна на Космоса. Това е един дуализъм, залегнал в човека, това изграждане и тази деформация.
към текста >>

24. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Днес моята задача по-скоро ще бъде, да Ви покажа онзи кръг на наблюдение, който по нашия път отново ще ни отведе крачка напред, при което ще тръгнем, нахождайки от carbo vecetabilis (растителния въглен бел. прев.).
Тъй както вчера накрая се приземихме на място, съвсем различно от това, от което тръгнахме, така и днес изходната ни точка ще бъде една съвсем определена, конкретна субстанциалност, и ще се опитаме, да продължим изграждането на темата по-нататък. Виждате че е необходимо, някак си кръгообразно да се приближаваме към нашата задача отчасти тази необходимост произтича от самата тема, отчасти се дължи на краткото време, което ни е определено. Ние не можем да тръгнем по онзи научен път, при който в известен смисъл започваме с аксиомите и след това се изкачваме към все по-сложното. Днес моята задача по-скоро ще бъде, да Ви покажа онзи кръг на наблюдение, който по нашия път отново ще ни отведе крачка напред, при което ще тръгнем, нахождайки от carbo vecetabilis (растителния въглен бел. прев.). Тъй като вчера разгледахме cichorium intybus, горската ягода и други подобни, така и днес ще изследваме това, което се включва в това странно вещество, което всъщност се среща навсякъде, но което все пак принадлежи към най-странните вещества на света. При това, бих желал да кажа, най-добре виждаме, как, ако искаме да преминем към едно действително разглеждане на природата, ще бъдем принудени веднага да насочим погледите си към неща, по-далечни от това, което съвременната научност има навик да насочва своя поглед.
към текста >>

На първо място на духовно-научния изследовател съществува нещо, което го кара веднага да излезе в природата извън човека и да провери, какво отношение съществува с навлезлия по-дълбоко в процеса на минерализация обикновен въглен от външния свят, с обикновения земен въглен.
И така, ако разгледаме веществото като carbo vegeтавilis този, който насочва погледа си към най-забележителното, той естествено най-напред ще каже: приет във високи дози предизвиква една съвсем определена болестна картина. Съществува една съвсем определена болестна картина, която, според мнението на лекаря-хомеопат, може да бъде овладяна чрез потенцирането на същата субстанция. Какво всъщност изпъква пред духовно-научния изследовател, когато разглежда carbo vegejdbilis? На първо място на духовно-научния изследовател съществува нещо, което го кара веднага да излезе в природата извън човека и да провери, какво отношение съществува с навлезлия по-дълбоко в процеса на минерализация обикновен въглен от външния свят, с обикновения земен въглен. И тогава човек открива, че чрез изразходването на кислород, въгленът взима съществено участие в целия земен процес. В земния процес нещата стоят така, че ъгленото съдържание на Земята представлява регулатор на кислородното съдържание на сферата около Земята. По този начин човек директно достига до възгледа, че Земята като такава, ако по необходимост бъде разгледана като организъм, извършва един дихателен процес, и че ъгленото съдържание на Земята е свързано с този дихателен процес на Земята. Такава химия, каквато бе пожелана вчера, може да възникне само, когато въгленото състояние, ако мога така да се изразя бъде разгледано във връзка с човешкия дихателен процес или с животинския дихателен процес. Защото виждате ли, в процеса, протичащ между овъгляването на Земята и кислородния процес е залегнало нещо, което пред духовно-научното разглеждане се разкрива като тенденция за превръщане в животно, действителна тенденция за превръщане в животно.
към текста >>

И тогава човек открива, че чрез изразходването на кислород, въгленът взима съществено участие в целия земен процес.
И така, ако разгледаме веществото като carbo vegeтавilis този, който насочва погледа си към най-забележителното, той естествено най-напред ще каже: приет във високи дози предизвиква една съвсем определена болестна картина. Съществува една съвсем определена болестна картина, която, според мнението на лекаря-хомеопат, може да бъде овладяна чрез потенцирането на същата субстанция. Какво всъщност изпъква пред духовно-научния изследовател, когато разглежда carbo vegejdbilis? На първо място на духовно-научния изследовател съществува нещо, което го кара веднага да излезе в природата извън човека и да провери, какво отношение съществува с навлезлия по-дълбоко в процеса на минерализация обикновен въглен от външния свят, с обикновения земен въглен. И тогава човек открива, че чрез изразходването на кислород, въгленът взима съществено участие в целия земен процес. В земния процес нещата стоят така, че ъгленото съдържание на Земята представлява регулатор на кислородното съдържание на сферата около Земята. По този начин човек директно достига до възгледа, че Земята като такава, ако по необходимост бъде разгледана като организъм, извършва един дихателен процес, и че ъгленото съдържание на Земята е свързано с този дихателен процес на Земята. Такава химия, каквато бе пожелана вчера, може да възникне само, когато въгленото състояние, ако мога така да се изразя бъде разгледано във връзка с човешкия дихателен процес или с животинския дихателен процес. Защото виждате ли, в процеса, протичащ между овъгляването на Земята и кислородния процес е залегнало нещо, което пред духовно-научното разглеждане се разкрива като тенденция за превръщане в животно, действителна тенденция за превръщане в животно. Тази тенденция за превръщане в животно в основата си може да бъде характеризирана само по един твърде шокиращ начин.
към текста >>

Такава химия, каквато бе пожелана вчера, може да възникне само, когато въгленото състояние, ако мога така да се изразя бъде разгледано във връзка с човешкия дихателен процес или с животинския дихателен процес.
Какво всъщност изпъква пред духовно-научния изследовател, когато разглежда carbo vegejdbilis? На първо място на духовно-научния изследовател съществува нещо, което го кара веднага да излезе в природата извън човека и да провери, какво отношение съществува с навлезлия по-дълбоко в процеса на минерализация обикновен въглен от външния свят, с обикновения земен въглен. И тогава човек открива, че чрез изразходването на кислород, въгленът взима съществено участие в целия земен процес. В земния процес нещата стоят така, че ъгленото съдържание на Земята представлява регулатор на кислородното съдържание на сферата около Земята. По този начин човек директно достига до възгледа, че Земята като такава, ако по необходимост бъде разгледана като организъм, извършва един дихателен процес, и че ъгленото съдържание на Земята е свързано с този дихателен процес на Земята. Такава химия, каквато бе пожелана вчера, може да възникне само, когато въгленото състояние, ако мога така да се изразя бъде разгледано във връзка с човешкия дихателен процес или с животинския дихателен процес. Защото виждате ли, в процеса, протичащ между овъгляването на Земята и кислородния процес е залегнало нещо, което пред духовно-научното разглеждане се разкрива като тенденция за превръщане в животно, действителна тенденция за превръщане в животно. Тази тенденция за превръщане в животно в основата си може да бъде характеризирана само по един твърде шокиращ начин. Защото човек трябва да си каже: в това, което е навън, в процеса, протичащ между процеса на овъгляване на Земята и процесите, протичащи във връзка с кислорода в сферата около Земята, е залегнало нещо от това, което предизвиква появата на същества, на истински същества, на етерни същества, които обаче, обратно на животинския елемент, непрекъснато се отдалечават от Земята, непрекъснато се отдръпват, непрекъснато се стремят да се отдалечат от Земята.
към текста >>

Така, че ние са доближаваме до бъбречния процес във вътрешността на човека, когато обхванем с поглед процеса, свързан с въглена в природата извън човека.
След като, било чрез окото, било чрез кожата, се противопоставяме на външната светлина, то навсякъде в известна степен е издигната разделяща преграда между вътрешната оригинална светлина в човека и външно въздействуващата светлина. Външно въздействуващата светлина всъщност има значение само за възбуждането, за възникването на вътрешната светлина. И така, позволявайки на светлината да нахлуе отвън в нас, ние позволяваме самите ние да бъдем стимулирани за възникването на вътрешната светлина. Сега става дума за това, да вникнем по-нататък в целия този процес. Разглеждайки това в нас, което взема участие в изграждането на въглеродно-субстанциалното, при човека ние достигаме до бъбреците и до отделителните органи въобще, и до всичко, което и по посока нагоре е свързано с бъбрека. Така, че ние са доближаваме до бъбречния процес във вътрешността на човека, когато обхванем с поглед процеса, свързан с въглена в природата извън човека. И това същевременно ни се посочва пътя, чрез който по някакъв начин да можем да приложим при човека carbo vegetabilis. За сега бих желал да кажа по отношение на по-безобидните заболявания имаме възможността да казваме: чрез carbo vegetabilis сме в състояние да се противопоставяме на процеса на превръщане на човека в животно, предизвикващ чувството на гадене. Всичко онова, което определя болестната картина на carbo vegetabilis всъщност представлява чувството на гадене и продължение на гаденето във вътрешността на човека; срещу това, което се образува тук, активният противоположен полюс се представя от противоположния процес в човека. И този процес обхваща всичко, свързано с функцията на бъбречната система. Ето защо ако Вие успеете да стимулирате бъбречния процес, имайки пред себе си такава болестна картина в човека, която иначе, по изкуствен начин, би могла да бъде предизвикана от високи дози carbo vegetabilis, ако Вие успеете, например чрез по-високото потенциране на carbo vegetabilis да стимулирате целия бъбречен процес, по определен начин да го повишите, то в такъв случай Вие се противопоставяте на този болестен процес в човека, който е подобен на действието на carbo vegetabilis.
към текста >>

Само че това, което би възникнало, ако се разиграваше единствено този процес на взаимодействие между въглена и калция в черупката на стридата, то бива омекотено от наличните в черупката на стридата силни въздействия на фосфора, от фосфорните сили Всичко това действува в черупката на стридата заедно с още нещо друго, разположено в обсега на морските вълни.
Още в предходните лекции посочих един процес, който е важен, ако искаме от действията в човека. Посочих процеса, чрез който стридата формира своята черупка, или ако кажем съвсем кратко процеса, формиращ черупката на стридата. Ето тук, ние правим крачка напред от онзи резултат, получен от съединението на карбонат и калий, към съединението с калий. Само че това, което би възникнало, ако се разиграваше единствено този процес на взаимодействие между въглена и калция в черупката на стридата, то бива омекотено от наличните в черупката на стридата силни въздействия на фосфора, от фосфорните сили Всичко това действува в черупката на стридата заедно с още нещо друго, разположено в обсега на морските вълни.
към текста >>

25. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това, което виждаме като разлика между животинския и растителния въглен, то ни кара да насочим погледа си към начина, по който изобщо металното действува различно от неметалното в човешкия организъм.
Но тъкмо с помощта на такива извънредно характерни изключения можем отново да погледнем дълбоко в цялото това странно взаимодействие от сили в човешкия организъм, проявяващи себе си от всички възможни ъгълчета на световното битие. За целта, разбира се, е необходимо да проследим за малко онова, което вече изложих и чиито подробности, Вие по-нататък можете мислено да продължите. Така например е необходимо само да спомена, че на въглерода в растенията нещо му липсва това виждаме при carbo vegetabilis, с който се занимавахме вчера, нещо, което животинският въглерод по правило притежава, всъщност винаги притежава известно съдържание на азот. Това обуславя съвсем различното отношение между изгарянето на животинския въглерод и на растителния въглерод. А то от своя страна повлиява склонността на животинския въглерод да взима участие в продукцията на такива субстанции, каквито например е жлъчката, или слузта, или дори мазнината. Това, което виждаме като разлика между животинския и растителния въглен, то ни кара да насочим погледа си към начина, по който изобщо металното действува различно от неметалното в човешкия организъм. Аз казвам: нещо лъчисто, и нещо, което задържа лъчението, и нещо, което се натрупва. Сега, разглеждайки тъкмо това полярно взаимодействие, достигаме до много важни неща. Виждате ли, в духовната наука често е трябвало да подчертаваме, че човекът има свои жизнени периоди. Жизненият период на детството до смяната на зъбите, жизненият период, продължаващ до половата зрялост, и след това третият жизнен период, траещ до началото на 20-те години. Тези жизнени периоди действително са свързани с интимните процеси в човешкия организъм и може да се каже: първият жизнен период, приключващ със смяната на зъбите, е действително това, което често съм характеризирал като себеограничаване, в известна степен, концентриране на цялата човешка органна дейност върху обособяването на твърдия скелет, върху изграждането на здравия скелет.
към текста >>

26. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И ако след това искате да засилите този процес, влезте в минералния елемент на формообразуването на брезата, вземете брезово дърво и пригответе от него вегетабилизиран въглен, а Вие ще получите силно активни лечебни сили за всичко онова, което бих желал да кажа по един вътрешно-външен начин въздействува върху външната страна на вътрешността, за червата и т.н.
Брезата възниква именно благодарение на обстоятелството, че процесите, осъществяващи се в едно живо формообразуване на белтък, биват пренесени повече в листата, отколкото това става обичайно; така в листата в известен смисъл бива концентриран белтъчния формообразуващ процес, а в кората бива концентриран един процес, залегнал в образуването на калиевите соли. Тези два процеса по такъв начин се смесват в другото растение, което не е бреза, но което остава тревисто, че още в самия корен прониква от онова, което лежи във формообразуващия процес на калиевите соли, заедно с белтъчния формообразуващ процес. Това, което коренът иззема от почвата, брезата го изтласква до кората, и онова, което другото растение смесва с иззето то от земята, брезата го изпраща в листата, след като първоначално е отложила иззетото от земята в кората. По тази причина, брезата се насочва да взаимодействува в две различни посоки в човешкия организъм: чрез кората, съдържаща съответно калиеви соли, тя се насочва да въздействува тогава, когато в този човек трябва да бъде осъществено обезсоляване, например кожните изриви, така че онова, което в брезата се насочва надолу към кората, при човека избива на вън и действува лечебно. Ако вземете листата, консервиращи белтъчните формообразуващи сили, то Вие ще получите онова от брезата, което се насочва най-вече към централния човек и повлиява централния човек, и може да бъде добро лечебно средство при подагра и при ревматизъм. И ако след това искате да засилите този процес, влезте в минералния елемент на формообразуването на брезата, вземете брезово дърво и пригответе от него вегетабилизиран въглен, а Вие ще получите силно активни лечебни сили за всичко онова, което бих желал да кажа по един вътрешно-външен начин въздействува върху външната страна на вътрешността, за червата и т.н.
към текста >>

27. ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Такъв отделителен, разпределящ процес отново можете да го докоснете, когато си представите, че, от една страна, тук лежи това, което непрекъснато иска да отдели въглерода (виж рис.25, оранжево) и това, което отново го приема в процеса на образуването на въглената киселина (бяло) чрез дишането отпред.
Такъв отделителен, разпределящ процес отново можете да го докоснете, когато си представите, че, от една страна, тук лежи това, което непрекъснато иска да отдели въглерода (виж рис.25, оранжево) и това, което отново го приема в процеса на образуването на въглената киселина (бяло) чрез дишането отпред.
към текста >>

28. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ставащото тук най-лесно може да се изрази така: това, което става при животното вследствие на свързването на кислорода с въглерода и отделянето на въглена киселина, е, собствено, процес на деформиране, процес на деформиране в смисъл, че това трябва да се отделя, ако животното иска да съществува.
Тази полярна противоположност може просто да се схване в най-набиващата се на очи проява на противоположността между растението и животното в асимилационните процеси по отношение на въглерода и използването на кислорода. Трябва, разбира се, непременно да обърнете внимание тези неща да се разглеждат правилно. Недостатъчно е да се каже, че животното вдишва кислород, а растението сякаш издишва кислород, а вдишва въглероден двуокис. Тези неща не са толкова прости. Въпреки това, в цялото растително образувание относно органичния живот съществува полярна противоположност (спрямо животното) по отношение на кислорода и въглерода. Ставащото тук най-лесно може да се изрази така: това, което става при животното вследствие на свързването на кислорода с въглерода и отделянето на въглена киселина, е, собствено, процес на деформиране, процес на деформиране в смисъл, че това трябва да се отделя, ако животното иска да съществува. С човека работата стои по същия начин. Но при растенията това трябва да служи на формирането.
към текста >>

Както процесът на формиране на животното чрез въглената киселина отделя въглерода благодарение на кислорода, така, ако обърнете този процес, можете да си го представите като процес на образуване на растението.
Представете си, че това, което тук в определено отношение възниква като процес на отделяне, и което при животното трябва да бъде отделено, при растенията съставлява формиращия процес. Тук наистина е налице очевидна противоположност. Не можете да си представите процеса на формиране на растението продължен по права линия, така че от него да се получи процесът на образуването на животното. Но можете да си представите това, което трябва да бъде предотвратено в животинския процес на формиране, като обратен на процеса на формиране на растението. Както процесът на формиране на животното чрез въглената киселина отделя въглерода благодарение на кислорода, така, ако обърнете този процес, можете да си го представите като процес на образуване на растението. Така че няма да стигнете до някакво праволинейно продължение от растението към животното. Но без да изпадате в лъжлива символика, можете да си представите идеалната среда и от едната страна да виждате процес на образуване на растението, а от другата страна – процес на образуване на животното: процес на разклоняване[5] (рис. 7).
към текста >>

29. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Знае се, че въздухът под земята съдържа повече въглена киселина, а въздухът над земята повече кислород.
Тя е проникната от вътрешен жизнен принцип, тя е нещо живо. Ако същата тази топлина, която действа в земята, трябваше да се изживява от нас, хората, всички ние бихме били съвсем глупави, тъй като за да сме умни, достъп до нашите тела трябва да има само мъртвата топлина. В мига, в който чрез варовиковото съдържание на почвата топлината навлезе в земята, където се пое ма от други субстанции на земята, където външната топлина преминава във вътрешна, тя преминава в известно състояние на леко оживяване. Днес се знае, че съществува разлика между въздуха под земята. Не се взема под внимание обаче, че има разлика между топлината над земята и топлината под земята. Знае се, че въздухът под земята съдържа повече въглена киселина, а въздухът над земята повече кислород. Не се знае обаче причината за това. Причината е, че когато бъде всмукан и абсорбиран в земята, въздухът също бива проникнат от лек полъх на живот. Така стоят нещата с топлината и въздуха.
към текста >>

30. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Така че ако искаме да опознаем истинското значение на въглерода в природата, трябва да разгледаме, как духовната дейност на Вселената се оросява, така да се каже, със сярата, за да действа като скулптор, и как с помощта на въглерода този скулптор изгражда по-твърдите форми на растенията;как като процес на възникване и изчезване изгражда фигурата на човека, който тъкмо поради това е човек, а не растение, защото може веднага да унищожи току-що възникналата форма, като отделя въглерода свързан с кислорода във въглената киселина.
Въглеродът именно е носителят на всички формиращи, на всички градивни процеси в природата. Каквото трябва да бъде изградено дали сравнително краткотрайния образ на животинския организъм там навсякъде големият скулптор е въглерода. В себе си той носи не само черната субстанциалност, но когато е в пълна вътрешна деятелност, той навсякъде в себе си носи възникващите световни картини, великите световни имагинации, от които трябва да произлезе всичко онова, което се създава в природата. Един траен скулптор твори във въглерода и докато изгражда различните форми в природата, този траен скулптор си служи със сярата. Така че ако искаме да опознаем истинското значение на въглерода в природата, трябва да разгледаме, как духовната дейност на Вселената се оросява, така да се каже, със сярата, за да действа като скулптор, и как с помощта на въглерода този скулптор изгражда по-твърдите форми на растенията;как като процес на възникване и изчезване изгражда фигурата на човека, който тъкмо поради това е човек, а не растение, защото може веднага да унищожи току-що възникналата форма, като отделя въглерода свързан с кислорода във въглената киселина. Понеже въглерода в човешкото тяло прави човека твърде корав, прекалено втвърден, както прави твърда палмата, затова дишането веднага откъсва и отстранява този въглерод и свързан с кислорода го изхвърля навън. Така ние се оказваме в една подвижност, от която като хора се нуждаем.
към текста >>

Азотът именно посредничи от кислорода да се получи въглена киселина и тя да бъде издишана.
Чрез дишането човек поема в себе си кислорода, т.е. етерния живот. Тогава се намесва вътрешният азот, който разнася кислорода навсякъде, където има въглерод, т.е. където са активните променящи форми. Там той донася кислорода, а взема въглерода и го изнася на вън. Азотът именно посредничи от кислорода да се получи въглена киселина и тя да бъде издишана.
към текста >>

Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното будно съзнание.
Човекът на Изтока е правел медитация по свой начин. Ние в Средноевропейския Запад правим това по свой начин. Ние извършваме медитация, която само косвено се обляга на дихателния процес, ние всъщност действаме и живеем в концентрация и медитация. Обаче всичко това, което правим, когато се отдаваме на душевни упражнения, то има все пак една тиха, субтилна, срещуположна телесна страна. Чрез медитирането се променя, макар и съвсем неуловимо, равномерният начин на дишането, което е така тясно свързано с човешкия живот. Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното будно съзнание. В нас винаги остава малко повече въглена киселина през време на медитацията. Ние не отблъскваме цялата мощ на въглената киселина, както правим в обикновения живот, а задържаме част от нея. Не изхвърляме постоянно цялото количество въглена киселина веднага там, където от всички страни сме заобиколени с азот. Част от нея задържаме в себе си.
към текста >>

В нас винаги остава малко повече въглена киселина през време на медитацията.
Ние в Средноевропейския Запад правим това по свой начин. Ние извършваме медитация, която само косвено се обляга на дихателния процес, ние всъщност действаме и живеем в концентрация и медитация. Обаче всичко това, което правим, когато се отдаваме на душевни упражнения, то има все пак една тиха, субтилна, срещуположна телесна страна. Чрез медитирането се променя, макар и съвсем неуловимо, равномерният начин на дишането, което е така тясно свързано с човешкия живот. Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното будно съзнание. В нас винаги остава малко повече въглена киселина през време на медитацията. Ние не отблъскваме цялата мощ на въглената киселина, както правим в обикновения живот, а задържаме част от нея. Не изхвърляме постоянно цялото количество въглена киселина веднага там, където от всички страни сме заобиколени с азот. Част от нея задържаме в себе си.
към текста >>

Ние не отблъскваме цялата мощ на въглената киселина, както правим в обикновения живот, а задържаме част от нея.
Ние извършваме медитация, която само косвено се обляга на дихателния процес, ние всъщност действаме и живеем в концентрация и медитация. Обаче всичко това, което правим, когато се отдаваме на душевни упражнения, то има все пак една тиха, субтилна, срещуположна телесна страна. Чрез медитирането се променя, макар и съвсем неуловимо, равномерният начин на дишането, което е така тясно свързано с човешкия живот. Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното будно съзнание. В нас винаги остава малко повече въглена киселина през време на медитацията. Ние не отблъскваме цялата мощ на въглената киселина, както правим в обикновения живот, а задържаме част от нея. Не изхвърляме постоянно цялото количество въглена киселина веднага там, където от всички страни сме заобиколени с азот. Част от нея задържаме в себе си.
към текста >>

Не изхвърляме постоянно цялото количество въглена киселина веднага там, където от всички страни сме заобиколени с азот.
Обаче всичко това, което правим, когато се отдаваме на душевни упражнения, то има все пак една тиха, субтилна, срещуположна телесна страна. Чрез медитирането се променя, макар и съвсем неуловимо, равномерният начин на дишането, което е така тясно свързано с човешкия живот. Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното будно съзнание. В нас винаги остава малко повече въглена киселина през време на медитацията. Ние не отблъскваме цялата мощ на въглената киселина, както правим в обикновения живот, а задържаме част от нея. Не изхвърляме постоянно цялото количество въглена киселина веднага там, където от всички страни сме заобиколени с азот. Част от нея задържаме в себе си.
към текста >>

31. 3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота GA_327 Биодинамично земеделие

Всичко се превръща на пепел, когато образуваният въглен бъде изгорен.
При това фигурата му се запазва по много фин начин. Теглото му намалява; също и когато преди това частта от растението е била силно изсушена, теглото остава найчесто малко повече от половината. Фигурата става съвсем нееластична. Ако се остави да падне издава металически звук. Азотът, кислородът, сярата и водородът са излетели във формата на газ, останал е почти само въглеродът и нелетливите минерални съставки. Всичко се превръща на пепел, когато образуваният въглен бъде изгорен. Каквото и растение да сме взели, неговата фигура се запазва, следователно не се получава еднообразна въглищна форма, а се запазва „черният юначага“, който служи като градивен материал за построяване на най-различните фигури.
към текста >>

32. 7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство GA_327 Биодинамично земеделие

При това въглената киселина на въздуха се всмуква в течните жизнени процеси на листата, а през процепите се отделя кислород.
Асимилацията на въглеродното вещество от въздуха с помощта на светлината, наречена още фотосинтеза, е решаващата способност на зелените растения. При това въглената киселина на въздуха се всмуква в течните жизнени процеси на листата, а през процепите се отделя кислород. Той произлиза от поетата от почвата вода и сега е естествено във въздушна форма, във форма на газ. Но растението изразходва в процеса на дишането отново част от образуваната захар и с това се сдобива с жизнена енергия особено за образуване на белтък и на веществата на вторичната веществообмяна.[7] При това отново се получава въгледвуокис, който се отделя; и се освобождава топлина, която растението също не може да складира. В цветовете има почти само тази разграждаща страна на веществообмяната. Там има само остатък от изграждане, от водни ароматни вещества, които изпълват околността с ухание. Така се приближаваме до разбиране на бележката на Щайнер в края на седмата лекция, че растението живее чрез отделянето на въздух и топлина.
към текста >>

33. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Бледността на свой ред се обяснява с постоянното усвояване на въглена киселина.
Ако се разбира, че става разрушаване на кръвта, и в същото време нейното оживяване... (пропуск в текста) - /става дума за въздействието на червеното/, - ако светлината разрушава в мен кръвта, аз активизирам кислорода и така се оживявам, което способства за здравето на човека. Ако постоянно се намирам в тъмнина или ме обкръжават сини тонове, на мен постоянно ми се иска да се оживя. Аз изразходвам твърде много сили за това оживяване, от което ставам блед, тъй като изразходвам твърде много жизнени сили. В първия случай (тоест при добра осветеност, при червено-жълти тонове в жилището - бел. пр.) здравият, розов цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на кислорода. Бледността на свой ред се обяснява с постоянното усвояване на въглена киселина. Въглената киселина е противоположност на кислорода, тя се стреми да проникне в моята глава. Поради това аз ставам съвсем бледен.
към текста >>

Въглената киселина е противоположност на кислорода, тя се стреми да проникне в моята глава.
Ако постоянно се намирам в тъмнина или ме обкръжават сини тонове, на мен постоянно ми се иска да се оживя. Аз изразходвам твърде много сили за това оживяване, от което ставам блед, тъй като изразходвам твърде много жизнени сили. В първия случай (тоест при добра осветеност, при червено-жълти тонове в жилището - бел. пр.) здравият, розов цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на кислорода. Бледността на свой ред се обяснява с постоянното усвояване на въглена киселина. Въглената киселина е противоположност на кислорода, тя се стреми да проникне в моята глава. Поради това аз ставам съвсем бледен.
към текста >>

Трябва да се разбере, че това е свързано с излишъка на въглена киселина, на въглероден двуокис.
Днес в Германия виждате съвсем бледни деца. Трябва да се разбере, че това е свързано с излишъка на въглена киселина, на въглероден двуокис. Ако човек изработва твърде много въглероден двуокис - въглеродният двуокис се състои от въглерод и кислород, -
към текста >>

Благодарение на това, - както съм обяснявал вече това от друга гледна точка - се активизират функциите на организма, човек запазва необходимия му въглерод, а не го превръща постоянно във въглена киселина.
Тук имате работа с това, че при такова бледо дете всичкият намиращ се в него въглерод постоянно се преработва във въглероден двуокис. Поради това детето е бледно. Какво трябва да се прави при това? Трябва да му се даде препарат, препятстващ непрекъснатото вътрешно образуване на въглероден двуокис и съдействащ за запазването на въглерода. Това може да се постигне, давайки на детето малко калциев карбонат. Благодарение на това, - както съм обяснявал вече това от друга гледна точка - се активизират функциите на организма, човек запазва необходимия му въглерод, а не го превръща постоянно във въглена киселина. Доколкото въглеродният двуокис се състои от въглерод и кислород, кислородът се издига в главата и оживява процесите, протичащи в главата, жизнените процеси. Ако кислородът се изразходва за прекомерна изработка на въглероден двуокис, жизнените функции се потискат.
към текста >>

34. Съдържание GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

За мисленето се нуждаем от въглена киселина, за волята - от синилна киселина.
За мисленето се нуждаем от въглена киселина, за волята - от синилна киселина. Синилната киселина в кометите. Значението на кометите в цялата вселена. Разликата между говорещите много атиняни и по-малко, но по-смислено говорещите спартанци. Вътрешната топлина прогонва желанието за говорене, външната топлина възбужда това желание. В тъмнината не може да се развива нищо.
към текста >>

Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
към текста >>

35. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

И вместо да се образува синилна киселина в посока към стъпалата на краката, сега по направление към главата постоянно се образува въглена киселина, въглероден двуокис - него искам да обознача с виолетово.
Но с главата работата стои различно, с човешката глава работата съвсем не стои така. Видяхте, че за белите дробове азотът е непригоден: той трябва да преминава през тях. За белите дробове е подходящ само кислородът. И когато кислородът преминава през белите дробове, тази негова част, която се насочва към главата, не проявява родственото отношение към азота. Кислородът, насочващ се към главата, много повече подхожда на въглерода. И вместо да се образува синилна киселина в посока към стъпалата на краката, сега по направление към главата постоянно се образува въглена киселина, въглероден двуокис - него искам да обознача с виолетово. И така, по направление на краката човек образува синилна киселина, а по направление на главата - въглероден двуокис; в него ние също бихме се задушили, ако се наложеше да го дишаме, но за нашата глава той е нужен. Виждате ли, господа, това е много интересно нещо: главата ни се нуждае от въглероден двуокис.
към текста >>

Това е въглероден двуокис: в такива води се съдържа въглена киселина и газът се издига нагоре като малки перлени мехурчета.
Вие, разбира се, сте запознати с въглеродния двуокис. Навярно сте пробвали газирана лимонада или газирана вода: вътре в тях има мехурчета, приличащи на перлички, газови мехурчета. Това е въглероден двуокис: в такива води се съдържа въглена киселина и газът се издига нагоре като малки перлени мехурчета. Господа, вие нямаше да мислите, вашата глава въобще нямаше да може да ви служи, ако във вашето собствено тяло чрез кръвта постоянно не се изстрелваха нагоре такива малки перлички. Също както в газираната лимонада нагоре се изстрелват мехурчета, така и във вас крехки мехурчета постоянно се насочват към главата ви. Нямаше да можете да използвате главата си, ако самите вие не бяхте такава бутилка. Една тринадесета или четиринадесета част от теглото ви представлява кръв. И така, можете да си представите: вие всъщност сте такива бутилки, които вместо с газирана лимонада са пълни с кръв; там плуват, устремявайки се нагоре, същите мехурчета, както и в газираната вода, само че доста по-малки, плуват тези перлени мехурчета, същите като в бутилка с лимонада.
към текста >>

Но това желязо, което се намира в кръвта, протичаща в ръцете, не взаимодейства с въглената киселина, тоест с двуокиса на въглерода: само в главата въглеродният двуокис встъпва във взаимодействие с желязото.
Ако въглеродният двуокис в главата ви е твърде малко, заспивате; така вие го използвате във вашата глава. Този двуокис на въглерода във вашата глава встъпва в съприкосновение - именно в главата и никъде другаде, - встъпва в съприкосновение с желязото, намиращо се в кръвта ви. Желязото в кръвта се намира навсякъде. Но това желязо, което се намира в кръвта, протичаща в ръцете, не взаимодейства с въглената киселина, тоест с двуокиса на въглерода: само в главата въглеродният двуокис встъпва във взаимодействие с желязото. Бих могъл да кажа: те сякаш се целуват в главата, встъпват в доста интимни отношения помежду си - желязото и въглената киселина; оттук желязото по кръвоносните съдове се разпространява в кръвта. Въглената киселина, ако е встъпила във взаимодействие в главата с желязото, го носи след това по цялата кръв. Някакво рандеву между желязото и въглената киселина може да се състои само в главата, и след това, ако рандевуто се е състояло, те могат, така да се каже, да се разхождат по цялата кръв заедно. Затова ако младо момиче е малокръвно, има твърде малко желязо в кръвта, това означава, че в главата й стават много малко «рандевута», много малко срещи между желязото и въглената киселина. Девойката няма сили, които в достатъчна степен да позволят на желязото и въглената киселина да се срещнат в главата.
към текста >>

Бих могъл да кажа: те сякаш се целуват в главата, встъпват в доста интимни отношения помежду си - желязото и въглената киселина; оттук желязото по кръвоносните съдове се разпространява в кръвта.
Ако въглеродният двуокис в главата ви е твърде малко, заспивате; така вие го използвате във вашата глава. Този двуокис на въглерода във вашата глава встъпва в съприкосновение - именно в главата и никъде другаде, - встъпва в съприкосновение с желязото, намиращо се в кръвта ви. Желязото в кръвта се намира навсякъде. Но това желязо, което се намира в кръвта, протичаща в ръцете, не взаимодейства с въглената киселина, тоест с двуокиса на въглерода: само в главата въглеродният двуокис встъпва във взаимодействие с желязото. Бих могъл да кажа: те сякаш се целуват в главата, встъпват в доста интимни отношения помежду си - желязото и въглената киселина; оттук желязото по кръвоносните съдове се разпространява в кръвта. Въглената киселина, ако е встъпила във взаимодействие в главата с желязото, го носи след това по цялата кръв. Някакво рандеву между желязото и въглената киселина може да се състои само в главата, и след това, ако рандевуто се е състояло, те могат, така да се каже, да се разхождат по цялата кръв заедно. Затова ако младо момиче е малокръвно, има твърде малко желязо в кръвта, това означава, че в главата й стават много малко «рандевута», много малко срещи между желязото и въглената киселина. Девойката няма сили, които в достатъчна степен да позволят на желязото и въглената киселина да се срещнат в главата.
към текста >>

Въглената киселина, ако е встъпила във взаимодействие в главата с желязото, го носи след това по цялата кръв.
Ако въглеродният двуокис в главата ви е твърде малко, заспивате; така вие го използвате във вашата глава. Този двуокис на въглерода във вашата глава встъпва в съприкосновение - именно в главата и никъде другаде, - встъпва в съприкосновение с желязото, намиращо се в кръвта ви. Желязото в кръвта се намира навсякъде. Но това желязо, което се намира в кръвта, протичаща в ръцете, не взаимодейства с въглената киселина, тоест с двуокиса на въглерода: само в главата въглеродният двуокис встъпва във взаимодействие с желязото. Бих могъл да кажа: те сякаш се целуват в главата, встъпват в доста интимни отношения помежду си - желязото и въглената киселина; оттук желязото по кръвоносните съдове се разпространява в кръвта. Въглената киселина, ако е встъпила във взаимодействие в главата с желязото, го носи след това по цялата кръв. Някакво рандеву между желязото и въглената киселина може да се състои само в главата, и след това, ако рандевуто се е състояло, те могат, така да се каже, да се разхождат по цялата кръв заедно. Затова ако младо момиче е малокръвно, има твърде малко желязо в кръвта, това означава, че в главата й стават много малко «рандевута», много малко срещи между желязото и въглената киселина. Девойката няма сили, които в достатъчна степен да позволят на желязото и въглената киселина да се срещнат в главата.
към текста >>

Някакво рандеву между желязото и въглената киселина може да се състои само в главата, и след това, ако рандевуто се е състояло, те могат, така да се каже, да се разхождат по цялата кръв заедно.
Този двуокис на въглерода във вашата глава встъпва в съприкосновение - именно в главата и никъде другаде, - встъпва в съприкосновение с желязото, намиращо се в кръвта ви. Желязото в кръвта се намира навсякъде. Но това желязо, което се намира в кръвта, протичаща в ръцете, не взаимодейства с въглената киселина, тоест с двуокиса на въглерода: само в главата въглеродният двуокис встъпва във взаимодействие с желязото. Бих могъл да кажа: те сякаш се целуват в главата, встъпват в доста интимни отношения помежду си - желязото и въглената киселина; оттук желязото по кръвоносните съдове се разпространява в кръвта. Въглената киселина, ако е встъпила във взаимодействие в главата с желязото, го носи след това по цялата кръв. Някакво рандеву между желязото и въглената киселина може да се състои само в главата, и след това, ако рандевуто се е състояло, те могат, така да се каже, да се разхождат по цялата кръв заедно. Затова ако младо момиче е малокръвно, има твърде малко желязо в кръвта, това означава, че в главата й стават много малко «рандевута», много малко срещи между желязото и въглената киселина. Девойката няма сили, които в достатъчна степен да позволят на желязото и въглената киселина да се срещнат в главата.
към текста >>

Затова ако младо момиче е малокръвно, има твърде малко желязо в кръвта, това означава, че в главата й стават много малко «рандевута», много малко срещи между желязото и въглената киселина.
Желязото в кръвта се намира навсякъде. Но това желязо, което се намира в кръвта, протичаща в ръцете, не взаимодейства с въглената киселина, тоест с двуокиса на въглерода: само в главата въглеродният двуокис встъпва във взаимодействие с желязото. Бих могъл да кажа: те сякаш се целуват в главата, встъпват в доста интимни отношения помежду си - желязото и въглената киселина; оттук желязото по кръвоносните съдове се разпространява в кръвта. Въглената киселина, ако е встъпила във взаимодействие в главата с желязото, го носи след това по цялата кръв. Някакво рандеву между желязото и въглената киселина може да се състои само в главата, и след това, ако рандевуто се е състояло, те могат, така да се каже, да се разхождат по цялата кръв заедно. Затова ако младо момиче е малокръвно, има твърде малко желязо в кръвта, това означава, че в главата й стават много малко «рандевута», много малко срещи между желязото и въглената киселина. Девойката няма сили, които в достатъчна степен да позволят на желязото и въглената киселина да се срещнат в главата.
към текста >>

Девойката няма сили, които в достатъчна степен да позволят на желязото и въглената киселина да се срещнат в главата.
Но това желязо, което се намира в кръвта, протичаща в ръцете, не взаимодейства с въглената киселина, тоест с двуокиса на въглерода: само в главата въглеродният двуокис встъпва във взаимодействие с желязото. Бих могъл да кажа: те сякаш се целуват в главата, встъпват в доста интимни отношения помежду си - желязото и въглената киселина; оттук желязото по кръвоносните съдове се разпространява в кръвта. Въглената киселина, ако е встъпила във взаимодействие в главата с желязото, го носи след това по цялата кръв. Някакво рандеву между желязото и въглената киселина може да се състои само в главата, и след това, ако рандевуто се е състояло, те могат, така да се каже, да се разхождат по цялата кръв заедно. Затова ако младо момиче е малокръвно, има твърде малко желязо в кръвта, това означава, че в главата й стават много малко «рандевута», много малко срещи между желязото и въглената киселина. Девойката няма сили, които в достатъчна степен да позволят на желязото и въглената киселина да се срещнат в главата.
към текста >>

Вероятно сте чували за води, съдържащи въглена киселина и сами сте ги пили.
Вероятно сте чували за води, съдържащи въглена киселина и сами сте ги пили. Такива води, съдържащи желязо и въглеродни киселини, са особено полезни за здравето. Виждате ли, там, където има такива води - а в земята има извънредно много такива води, - там природата така въздейства на земята, че в нея постоянно се образува това, което човек изработва в своята глава. Големи желязосъдържащи извори се намират тук-там по Земята. Там се изпращат хора, на които собствената глава става твърде слаба. Защото всяка човешка глава представлява такъв желязосъдържащ извор: тук вътре постоянно се образува окислено желязо.
към текста >>

- чувства слабост в главата и се налага да бъде изпратен при водите, съдържащи въглена киселина, за да получи чрез стомаха си, а оттам и в главата това, което всъщност би трябвало сам да си изработва, ако беше водил порядъчен живот.
Там се изпращат хора, на които собствената глава става твърде слаба. Защото всяка човешка глава представлява такъв желязосъдържащ извор: тук вътре постоянно се образува окислено желязо. Колкото хора седите тук, толкова извори има. Ако някой цяла зима води разгулен живот, главата му става твърде слаба и тогава съдържанието на железни карбонати в главата му намалява. Той чувства тогава същото, което много хора чувстват през пролетта: чувства, че нещо не е наред с кръвта му - това е естествено, защото цяла зима е безчинствал! - чувства слабост в главата и се налага да бъде изпратен при водите, съдържащи въглена киселина, за да получи чрез стомаха си, а оттам и в главата това, което всъщност би трябвало сам да си изработва, ако беше водил порядъчен живот. Желязосъдържащите извори съвсем не са редки. Те са толкова, колкото хора има на Земята! И така, ние удовлетворяваме нашата потребност от желязо в кръвта си благодарение на това карбонизирано желязо.
към текста >>

И така, Луната е наша твърде фина космическа дружка: защото, когато още е била с нас, е поддържала нашите души с това, че винаги е изработвала въглена киселина и нея тя ни е оставила.
Но тогава от въглеродния двуокис се е появил и въглеродът, който е останал в Земята; това са каменните въглища, намиращи се в Земята. Сега помислете: ние изкопаваме днес каменните въглища от Земята. Какво трябва да кажем, ако не просто дупчим Земята като дъждовни червеи, а сме осведомени за това, как са се появили каменните въглища? Някога Луната е излязла, отделяйки се от Земята, и е дарила въздуха с кислород, а земната почва - с въглища. Би следвало да кажем: о, ти, Луна, ти богато ни дари, когато напускаше Земята, ти не просто се отдели, напускайки Земята, а ни остави във въздуха кислород, а в земята - въглища! И така, Луната е наша твърде фина космическа дружка: защото, когато още е била с нас, е поддържала нашите души с това, че винаги е изработвала въглена киселина и нея тя ни е оставила. Тя ни е оставила навън въглерода, каменните въглища на Земята. Тя не се е отделила като крадец, който нищо не оставя и всичко прибира със себе си, а е създала възможности за съществуването на физическия човек. Дотогава не е имало никакви физически хора, а е имало само духовни хора на Слънцето, обединено с Луната и Земята.
към текста >>

Но те разглеждат горенето съвсем еднакво, като казват: навън изгаря мазнината или някакъв друг горим материал, съдържащ се в свещта, а вътре изгаря въглеродът, превръщайки се във въглена киселина.
Между изгарянето на свещта и живото изгаряне разликата е както между живия дроб и дървения. И така, ако професорът казва, че в човек има място изгарянето, той говори не за истинския човек, а за дървена кукла, издялана от този професор. Това е безсмислица! Самото горене е живо в човека. Има голяма разлика между изгарянето, ставащо навън, мъртвото горене, и живото, ставащо вътре в човека. Но те разглеждат горенето съвсем еднакво, като казват: навън изгаря мазнината или някакъв друг горим материал, съдържащ се в свещта, а вътре изгаря въглеродът, превръщайки се във въглена киселина. Това е пълна глупост. Глупост, подобна на тази, когато се каже, че може да се направи хубав дървен дроб или дроб от камък. Това би бил мъртъв дроб! В тялото на човека не може да става същото изгаряне, както в свещта; в човек изгарянето е живо и то се различава от това, което наричат изгаряне въобще, както се различава дробът от парче дърво. Затова и внасям разлика в изразите, които обикновеното естествознание използва за горенето и т. н.
към текста >>

36. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тази гъделичкаща въглена киселина - въглеродният двуокис, - която в много малко количество постоянно се издига нагоре към главата, ни позволява да бъдем разумни хора.
Също както жлъчката и черният дроб са свързани със Слънцето, така и белите дробове с отделяната от тях слуз се намират във връзка с Луната. Знаем, че нагоре към главата, както съм ви казвал, се издига въглероден двуокис, и съм ви показвал, че ако човек изпраща към главата твърде малко въглероден двуокис, той става глупав. Тази гъделичкаща въглена киселина - въглеродният двуокис, - която в много малко количество постоянно се издига нагоре към главата, ни позволява да бъдем разумни хора. Защото всички ние сме много разумни хора, нали така? Знаете, че ако пием газирана вода, тя гъделичка и това много силно се чувства. Но самият човек винаги изработва въглероден двуокис съвсем слабо. Него той изпраща нагоре към главата. И това гъделичкане възбужда главата: благодарение на това тя става разумна, а не глупава.
към текста >>

И така, човек, който е разумен, свързва въглерода с кислород, при което възниква гъделичкаща въглена киселина - въглероден двуокис.
Знаете, че ако пием газирана вода, тя гъделичка и това много силно се чувства. Но самият човек винаги изработва въглероден двуокис съвсем слабо. Него той изпраща нагоре към главата. И това гъделичкане възбужда главата: благодарение на това тя става разумна, а не глупава. Хората, които действително са глупави - не знам, има ли такива, - имат твърде малко сили, за да съединят кислорода с въглерода и не изпращат към главата въглероден двуокис; те свързват въглерода със съвсем друг газ. И така, човек, който е разумен, свързва въглерода с кислород, при което възниква гъделичкаща въглена киселина - въглероден двуокис. Но, както се казва, хората, които са истински глупави, свързват въглерода не с кислород, а с водород. Те свързват въглерода с водород и се появява друг газ, който в мините понякога го наричат минен газ - блатен газ, метан. Всички ние също изпращаме по малко от този блатен газ, метана; това ни е нужно, защото иначе бихме станали твърде умни. За да можем винаги да си оставаме малко глупави, за да не бъдем винаги умни, ние изработваме метан. Но тези, които стават действително глупави, изработват прекалено много метан.
към текста >>

При не много умните хора въглената киселина постъпва в главата и там тя предизвиква гъделичкане.
Но, както се казва, хората, които са истински глупави, свързват въглерода не с кислород, а с водород. Те свързват въглерода с водород и се появява друг газ, който в мините понякога го наричат минен газ - блатен газ, метан. Всички ние също изпращаме по малко от този блатен газ, метана; това ни е нужно, защото иначе бихме станали твърде умни. За да можем винаги да си оставаме малко глупави, за да не бъдем винаги умни, ние изработваме метан. Но тези, които стават действително глупави, изработват прекалено много метан. При не много умните хора въглената киселина постъпва в главата и там тя предизвиква гъделичкане. Но ако след това се събере прекалено много метан, хората стават сънливи, налягат ги сънливост и умора. Това става през нощта, когато се образува много метан. Само при глупавите метанът се образува даже при бодърства-не. Така че въглената киселина трябва постоянно да се издига нагоре. Но сам по себе си въглеродният двуокис не прави това: той трябва да постъпи в главата от слузта, образуваща се в белите дробове.
към текста >>

Така че въглената киселина трябва постоянно да се издига нагоре.
Но тези, които стават действително глупави, изработват прекалено много метан. При не много умните хора въглената киселина постъпва в главата и там тя предизвиква гъделичкане. Но ако след това се събере прекалено много метан, хората стават сънливи, налягат ги сънливост и умора. Това става през нощта, когато се образува много метан. Само при глупавите метанът се образува даже при бодърства-не. Така че въглената киселина трябва постоянно да се издига нагоре. Но сам по себе си въглеродният двуокис не прави това: той трябва да постъпи в главата от слузта, образуваща се в белите дробове. Тя се отделя през ноздрите, даже във формата на кристали, както става в черния дроб с жлъчката. Това трябва да ви е ясно от описанията, които направих в сряда.
към текста >>

Трябва да има всичко това, което идва от Луната: въглена киселина от дишането, слуз от белите дробове - това човек трябва да насочва към главата, тоест тези сили, които постоянно се стремят тук, в главата, да образуват кристали.
Спомнете си какво ви казах: когато лунните сили са твърде малко, когато се образува твърде много метан, блатен газ в главата на човек, той става, както казва народът, «въздух под налягане», иначе казано, глупак. При това той развива в себе си твърде малко лунни сили. Какво трябва да има човек в главата си? Трябва да има всичко това, което идва от Луната: въглена киселина от дишането, слуз от белите дробове - това човек трябва да насочва към главата, тоест тези сили, които постоянно се стремят тук, в главата, да образуват кристали. Сняг, господа, ето какво се стреми да се появи в нашата глава постоянно; само че ние отново и отново го топим. Но той иска да се образува. Представете си, господа, мозъкът на всеки от вас е забележителен орган. Когато господин Зеефелд е показвал на господин Бурле тези прекрасни снежни кристални фигури, това го е заинтересувало и той си е помислил: интересно, с какво е свързано това? А в същото време господин Бурле е фотографирал в себе си тези снежинки!
към текста >>

37. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Въглеродът се свързва с кислорода и се получава въглена киселина, въглероден двуокис.
Казвал съм ви: въглеродът постоянно действа в нас: във въглерод се превръща храната, която ядем. Ние вдишваме кислород, а също и азот. Въглеродът се свързва с кислорода и се получава въглена киселина, въглероден двуокис. Той, както съм ви казвал, се намира в подобните на перлички мехурчета в газираната вода и в природните киселинни води. Въглената киселина я има също и в нас, при това е важно тя чрез дишането да прониква в главата. Ако в главата си нямаме въглероден двуокис, вече няма да сме такива светли умове, каквито всички ние, разбира се, сме. Ще престанем да бъдем такива, ако в нашата глава престане да постъпва въглена киселина; разбира се, не в такова количество, както например в газираните води, а в крайно незначително количество ние трябва постоянно да ободряваме, да освежаваме нашата глава с въглена киселина. Но аз ви казах и друго: ако сме глупави, работата е в това, че въглеродът не пренася достатъчно кислород в нашата глава, тук постъпва недостатъчно кислород и въглеродът се съединява с водорода.
към текста >>

Въглената киселина я има също и в нас, при това е важно тя чрез дишането да прониква в главата.
Казвал съм ви: въглеродът постоянно действа в нас: във въглерод се превръща храната, която ядем. Ние вдишваме кислород, а също и азот. Въглеродът се свързва с кислорода и се получава въглена киселина, въглероден двуокис. Той, както съм ви казвал, се намира в подобните на перлички мехурчета в газираната вода и в природните киселинни води. Въглената киселина я има също и в нас, при това е важно тя чрез дишането да прониква в главата. Ако в главата си нямаме въглероден двуокис, вече няма да сме такива светли умове, каквито всички ние, разбира се, сме. Ще престанем да бъдем такива, ако в нашата глава престане да постъпва въглена киселина; разбира се, не в такова количество, както например в газираните води, а в крайно незначително количество ние трябва постоянно да ободряваме, да освежаваме нашата глава с въглена киселина. Но аз ви казах и друго: ако сме глупави, работата е в това, че въглеродът не пренася достатъчно кислород в нашата глава, тук постъпва недостатъчно кислород и въглеродът се съединява с водорода. Въглената киселина носи в себе си нещо ободряващо, но ако въглеродът се съедини с водорода, тогава, господа, се образува метан, блатен газ, газ, който се намира в пещери, мазета и т. н., където нещо се разлага - там се образува метан.
към текста >>

Ще престанем да бъдем такива, ако в нашата глава престане да постъпва въглена киселина; разбира се, не в такова количество, както например в газираните води, а в крайно незначително количество ние трябва постоянно да ободряваме, да освежаваме нашата глава с въглена киселина.
Ние вдишваме кислород, а също и азот. Въглеродът се свързва с кислорода и се получава въглена киселина, въглероден двуокис. Той, както съм ви казвал, се намира в подобните на перлички мехурчета в газираната вода и в природните киселинни води. Въглената киселина я има също и в нас, при това е важно тя чрез дишането да прониква в главата. Ако в главата си нямаме въглероден двуокис, вече няма да сме такива светли умове, каквито всички ние, разбира се, сме. Ще престанем да бъдем такива, ако в нашата глава престане да постъпва въглена киселина; разбира се, не в такова количество, както например в газираните води, а в крайно незначително количество ние трябва постоянно да ободряваме, да освежаваме нашата глава с въглена киселина. Но аз ви казах и друго: ако сме глупави, работата е в това, че въглеродът не пренася достатъчно кислород в нашата глава, тук постъпва недостатъчно кислород и въглеродът се съединява с водорода. Въглената киселина носи в себе си нещо ободряващо, но ако въглеродът се съедини с водорода, тогава, господа, се образува метан, блатен газ, газ, който се намира в пещери, мазета и т. н., където нещо се разлага - там се образува метан. Този газ не ободрява, този газ убива, парализира. И ако в нашето тяло възниква такъв безпорядък, че въглеродът реагира с водорода, се появява метан, който постъпва в главата.
към текста >>

Въглената киселина носи в себе си нещо ободряващо, но ако въглеродът се съедини с водорода, тогава, господа, се образува метан, блатен газ, газ, който се намира в пещери, мазета и т.
Той, както съм ви казвал, се намира в подобните на перлички мехурчета в газираната вода и в природните киселинни води. Въглената киселина я има също и в нас, при това е важно тя чрез дишането да прониква в главата. Ако в главата си нямаме въглероден двуокис, вече няма да сме такива светли умове, каквито всички ние, разбира се, сме. Ще престанем да бъдем такива, ако в нашата глава престане да постъпва въглена киселина; разбира се, не в такова количество, както например в газираните води, а в крайно незначително количество ние трябва постоянно да ободряваме, да освежаваме нашата глава с въглена киселина. Но аз ви казах и друго: ако сме глупави, работата е в това, че въглеродът не пренася достатъчно кислород в нашата глава, тук постъпва недостатъчно кислород и въглеродът се съединява с водорода. Въглената киселина носи в себе си нещо ободряващо, но ако въглеродът се съедини с водорода, тогава, господа, се образува метан, блатен газ, газ, който се намира в пещери, мазета и т. н., където нещо се разлага - там се образува метан. Този газ не ободрява, този газ убива, парализира. И ако в нашето тяло възниква такъв безпорядък, че въглеродът реагира с водорода, се появява метан, който постъпва в главата. Ако нашата глава наподоби мухлясало мазе, ние ставаме глупави. Така че е много важно, насочваме ли нагоре достатъчно количество въглероден двуокис или повече блатен газ, метан, и по този начин - водород; малко метан винаги ни е необходим, иначе бихме станали прекалено умни хора, а ставайки прекалено умни, бихме получили лошо храносмилане.
към текста >>

Казах ви: на другия край се намира въглената киселина.
Сега да разгледаме тези неща от друга страна. Казах ви: на другия край се намира въглената киселина. Господа, нека още веднъж съвсем точно да видим това, което казах; представете си, че тук се намира Земята (изобразява го на рисунка), а около нея навсякъде има водород, тоест, по същество - фосфор, това са малки, горящи навсякъде огньове. Да погледнем самата Земя. Да се насочим от Космоса към Земята. Тук навсякъде виждате това, което се нарича варовик. Но съществува не само варовик; навсякъде в почвата присъства в някакво количество добре известно вам вещество.
към текста >>

Има един бял сребрист метал, той се нарича натрий; ако натрият реагира с въглероден двуокис - тук пак имаме работа с въглената киселина, с въглеродния двуокис, намиращ се в нашата глава, - тогава се появява сода.
Тютюнът се пречиства с използването на сода. И така, виждате, тази сода, която знаете като добавка към предназначената за пране вода, има в целия свят огромно промишлено значение. Тя играе съществена роля в производството на козметика, на тази световна индустрия. Содата присъства навсякъде, макар и в неголеми количества. Но, господа, какво всъщност представлява това забележително вещество, тази сода? Има един бял сребрист метал, той се нарича натрий; ако натрият реагира с въглероден двуокис - тук пак имаме работа с въглената киселина, с въглеродния двуокис, намиращ се в нашата глава, - тогава се появява сода. И така, съединявайки се натрий и въглена киселина, образуват сода.
към текста >>

И така, съединявайки се натрий и въглена киселина, образуват сода.
И така, виждате, тази сода, която знаете като добавка към предназначената за пране вода, има в целия свят огромно промишлено значение. Тя играе съществена роля в производството на козметика, на тази световна индустрия. Содата присъства навсякъде, макар и в неголеми количества. Но, господа, какво всъщност представлява това забележително вещество, тази сода? Има един бял сребрист метал, той се нарича натрий; ако натрият реагира с въглероден двуокис - тук пак имаме работа с въглената киселина, с въглеродния двуокис, намиращ се в нашата глава, - тогава се появява сода. И така, съединявайки се натрий и въглена киселина, образуват сода.
към текста >>

Той запазва въглената киселина, носи я в себе си.
Натрият е метал; особеността на наименованието му е в това, че се използва среден род[1]. Това не е господин, нито дама, това е, така да се каже, забележително дете на природата. Той запазва въглената киселина, носи я в себе си. Навсякъде в природата, където има сода, въглената киселина се запазва във вид на сол, каквато е и содата. Вътре в нея в скрит, запазен вид се съдържа въглената киселина.
към текста >>

Навсякъде в природата, където има сода, въглената киселина се запазва във вид на сол, каквато е и содата.
Натрият е метал; особеността на наименованието му е в това, че се използва среден род[1]. Това не е господин, нито дама, това е, така да се каже, забележително дете на природата. Той запазва въглената киселина, носи я в себе си. Навсякъде в природата, където има сода, въглената киселина се запазва във вид на сол, каквато е и содата. Вътре в нея в скрит, запазен вид се съдържа въглената киселина.
към текста >>

Вътре в нея в скрит, запазен вид се съдържа въглената киселина.
Натрият е метал; особеността на наименованието му е в това, че се използва среден род[1]. Това не е господин, нито дама, това е, така да се каже, забележително дете на природата. Той запазва въглената киселина, носи я в себе си. Навсякъде в природата, където има сода, въглената киселина се запазва във вид на сол, каквато е и содата. Вътре в нея в скрит, запазен вид се съдържа въглената киселина.
към текста >>

Содата присъства навсякъде, където тя е запазила въглената киселина и натрия; тя освобождава въглената киселина, за да можем да направим света малко по-светъл.
Защото знаете, че и цветовете се появяват на светло[2]. Разказвал съм ви за това от най-различни гледни точки. Содата е необходима за производството на бои. Колкото и да е куриозно, навсякъде, където се използва сода, трябва да се появява малко светлина. При обработката на тютюна: на човека светлината му е нужна за живота; твърде тъмният тютюн не би действал възбуждащо, той би носил разрушение. Содата присъства навсякъде, където тя е запазила въглената киселина и натрия; тя освобождава въглената киселина, за да можем да направим света малко по-светъл. Природата прави това в много по-значителен мащаб; защото тя е много по-умна от човека. Човекът се върти в кръг и постепенно научава как може да бъде използвана содата в света. Но природата е такава, че използва содата най-широко. В природата содата е разпространена навсякъде; на рисунката обозначих тази зона на разпространение с бял цвят. Работа стои така, че навсякъде, където содата - тоест натриевият карбонат - встъпва в съприкосновение с разположения наоколо миров фосфор, отново се появява нов живот, нещо живо.
към текста >>

Така, в малкото, а именно в зараждането, и във великото, навън, навсякъде може да се види, че, от една страна, водородът, а от друга страна, въглената киселина с натрия, тоест содата, играят съвместна роля.
Виждате ли, мъжката семенна течност пак включва в себе си содата и вселенския фосфор, водорода. Когато изследваме света като цяло, се оказва, че целият живот възниква благодарение на водорода и благодарение на содата. Когато изследваме зараждането в малкото, откриваме, че то възниква благодарение на това, че в мъжкото семе се съдържат сода и фосфор. И двете вещества можете да откриете в мъжкото семе. Човек изхвърля при това малка част от всичко, което действа в света: малко земна сода, малко вселенски фосфор и водород; от това се образува мъжкото семе, способстващо за оплождането. Така, в малкото, а именно в зараждането, и във великото, навън, навсякъде може да се види, че, от една страна, водородът, а от друга страна, въглената киселина с натрия, тоест содата, играят съвместна роля. Виждате, господа, че природата използва содата доста по-мъдро от човека. Защото вие видяхте, че содата трябва да присъства навсякъде, където действа светлината, където възниква светлина, където се образува светлина. Ако се използва водород на тъмно, се появява метан, който убива. Ако се използва водород на светло, тогава той не убива, а поражда. И ето, природата използва водород, фосфор със сода.
към текста >>

Разбира се, ако някой попита как се съединяват помежду си въглеродът, кислородът, водородът и азотът, за да възникне живо същество, той не трябва да подхожда към този въпрос от гледна точка на днешната химия, тъй като тя няма да му покаже, че ако, от една страна, действа фосфорът, а от друга страна - содата, въглената киселина с натрий, ще се образува такова изпълнено с живот живо същество.
И така, виждате, че известни неща e необходимо само да се проследят до края и тогава се разкриват някои мирови загадки, които иначе не могат да се разгадаят. Разбира се, ако някой попита как се съединяват помежду си въглеродът, кислородът, водородът и азотът, за да възникне живо същество, той не трябва да подхожда към този въпрос от гледна точка на днешната химия, тъй като тя няма да му покаже, че ако, от една страна, действа фосфорът, а от друга страна - содата, въглената киселина с натрий, ще се образува такова изпълнено с живот живо същество. Тук става дума за толкова фини неща, че в тях не може да се проникне с помощта на грубите инструменти, с които са оборудвани нашите лаборатории. Необходимо е по правилен начин да се наблюдават такива явления. И така, ако имате змия, която просто отлага яйца и само от яйцата се появяват живи змийчета, тогава тук още действа макроприродата, действат содата и фосфорът, постъпващи от тази велика макроприрода. Ако змията се еманципира от тази макроприрода, ако я поставят в среда, където не й достига вода, за да си смени кожата и да формира вътре в себе си черупка за яйцето, тогава змията действа като микроприрода, като малка природа, като това, което тя е заимствала от макроприродата и го носи в себе си като наследство, тогава тя действа в някакво отношение като висше същество.
към текста >>

Въглената киселина се отделя от натрия и ние бихме получили в края на краищата прекалено твърд череп от този натрий - сребристия метал, - ако въглената киселина не създаваше в нас сода.
Те образуват по-твърда връзка помежду си. Съвсем не е чудно, че от човека се появява нещо такова, като мислите. Това, което човек е взел в себе си, това, което в друг вид е заложено в семето, той го преработва в нервната система: сода и фосфор. Също както навън в света навсякъде се съдържат фосфор и водород, така се съдържат те и в топкообразния човешки мозък. Сега можете да видите защо се нуждаем от въглероден двуокис в главата. Въглената киселина се отделя от натрия и ние бихме получили в края на краищата прекалено твърд череп от този натрий - сребристия метал, - ако въглената киселина не създаваше в нас сода. Така посредством натрия ние поемаме въглената киселина, за да се разпредели правилно в главата ни содата. А от това, което се намира навсякъде около нас, чрез нашата коса, чрез нашата кожа ние възприемаме фосфор-водород. Само не трябва да позволяваме на прекалено голямо количество от намиращия се в метана водород да се издига отвътре нагоре, а да поемаме водорода отвън. Човешката глава фактически се явява своего рода яйце, също както и отложеното яйце: то поема сода от Земята и водород от въздуха; така и човешката глава поема по направление отдолу нагоре от Земята сода, а от външното обкръжение получава водород-фосфор, ако не може да го получи отвътре. Тогава те взаимодействат и произвеждат вътре вещество, което може да бъде посредник на мислите, може да поражда мисли.
към текста >>

Така посредством натрия ние поемаме въглената киселина, за да се разпредели правилно в главата ни содата.
Съвсем не е чудно, че от човека се появява нещо такова, като мислите. Това, което човек е взел в себе си, това, което в друг вид е заложено в семето, той го преработва в нервната система: сода и фосфор. Също както навън в света навсякъде се съдържат фосфор и водород, така се съдържат те и в топкообразния човешки мозък. Сега можете да видите защо се нуждаем от въглероден двуокис в главата. Въглената киселина се отделя от натрия и ние бихме получили в края на краищата прекалено твърд череп от този натрий - сребристия метал, - ако въглената киселина не създаваше в нас сода. Така посредством натрия ние поемаме въглената киселина, за да се разпредели правилно в главата ни содата. А от това, което се намира навсякъде около нас, чрез нашата коса, чрез нашата кожа ние възприемаме фосфор-водород. Само не трябва да позволяваме на прекалено голямо количество от намиращия се в метана водород да се издига отвътре нагоре, а да поемаме водорода отвън. Човешката глава фактически се явява своего рода яйце, също както и отложеното яйце: то поема сода от Земята и водород от въздуха; така и човешката глава поема по направление отдолу нагоре от Земята сода, а от външното обкръжение получава водород-фосфор, ако не може да го получи отвътре. Тогава те взаимодействат и произвеждат вътре вещество, което може да бъде посредник на мислите, може да поражда мисли.
към текста >>

38. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Първо, въглената киселина трябва да постъпва нагоре в главата.
Разглеждайки човека, трябва да кажем: за целия му живот, а също и за цялото му духовно развитие са необходими две неща. Първо, въглената киселина трябва да постъпва нагоре в главата. Човек постоянно отделя въглена киселина в себе си. Всъщност може да се каже: човек, доколкото е твърдо тяло, е изграден от въглерод. И така, човек постоянно отделя от себе си въглерод. Този въглерод би могъл в края на краищата да се прояви в нас така, че ние да станем нещо като черни колони. Бихме станали черни стълбове, ако този въглерод се задържаше.
към текста >>

Човек постоянно отделя въглена киселина в себе си.
Разглеждайки човека, трябва да кажем: за целия му живот, а също и за цялото му духовно развитие са необходими две неща. Първо, въглената киселина трябва да постъпва нагоре в главата. Човек постоянно отделя въглена киселина в себе си. Всъщност може да се каже: човек, доколкото е твърдо тяло, е изграден от въглерод. И така, човек постоянно отделя от себе си въглерод. Този въглерод би могъл в края на краищата да се прояви в нас така, че ние да станем нещо като черни колони. Бихме станали черни стълбове, ако този въглерод се задържаше. Той ни е нужен за живота, но ние постоянно трябва отново и отново да го преобразуваме, за да се превръща в нещо друго.
към текста >>

Като резултат издишваме кислород с въглерод, тоест въглена киселина.
И така, човек постоянно отделя от себе си въглерод. Този въглерод би могъл в края на краищата да се прояви в нас така, че ние да станем нещо като черни колони. Бихме станали черни стълбове, ако този въглерод се задържаше. Той ни е нужен за живота, но ние постоянно трябва отново и отново да го преобразуваме, за да се превръща в нещо друго. Това става благодарение на кислорода. Като резултат издишваме кислород с въглерод, тоест въглена киселина. Но тази въглена киселина ни е нужна. Откриваме я например в газираната вода, вътре в която, в мехурчетата се съдържа въглена киселина. Тази въглена киселина, която не е била издишана, постоянно се издига нагоре в главата на човека, ние се нуждаем от нея, за да не изглупеем, нуждаем се, за да можем да мислим. В противен случай в човешката глава ще се издига метан, блатният газ, състоящ се от въглерод и водород. За мисленето ни е необходима въглената киселина.
към текста >>

Но тази въглена киселина ни е нужна.
Този въглерод би могъл в края на краищата да се прояви в нас така, че ние да станем нещо като черни колони. Бихме станали черни стълбове, ако този въглерод се задържаше. Той ни е нужен за живота, но ние постоянно трябва отново и отново да го преобразуваме, за да се превръща в нещо друго. Това става благодарение на кислорода. Като резултат издишваме кислород с въглерод, тоест въглена киселина. Но тази въглена киселина ни е нужна. Откриваме я например в газираната вода, вътре в която, в мехурчетата се съдържа въглена киселина. Тази въглена киселина, която не е била издишана, постоянно се издига нагоре в главата на човека, ние се нуждаем от нея, за да не изглупеем, нуждаем се, за да можем да мислим. В противен случай в човешката глава ще се издига метан, блатният газ, състоящ се от въглерод и водород. За мисленето ни е необходима въглената киселина.
към текста >>

Откриваме я например в газираната вода, вътре в която, в мехурчетата се съдържа въглена киселина.
Бихме станали черни стълбове, ако този въглерод се задържаше. Той ни е нужен за живота, но ние постоянно трябва отново и отново да го преобразуваме, за да се превръща в нещо друго. Това става благодарение на кислорода. Като резултат издишваме кислород с въглерод, тоест въглена киселина. Но тази въглена киселина ни е нужна. Откриваме я например в газираната вода, вътре в която, в мехурчетата се съдържа въглена киселина. Тази въглена киселина, която не е била издишана, постоянно се издига нагоре в главата на човека, ние се нуждаем от нея, за да не изглупеем, нуждаем се, за да можем да мислим. В противен случай в човешката глава ще се издига метан, блатният газ, състоящ се от въглерод и водород. За мисленето ни е необходима въглената киселина.
към текста >>

Тази въглена киселина, която не е била издишана, постоянно се издига нагоре в главата на човека, ние се нуждаем от нея, за да не изглупеем, нуждаем се, за да можем да мислим.
Той ни е нужен за живота, но ние постоянно трябва отново и отново да го преобразуваме, за да се превръща в нещо друго. Това става благодарение на кислорода. Като резултат издишваме кислород с въглерод, тоест въглена киселина. Но тази въглена киселина ни е нужна. Откриваме я например в газираната вода, вътре в която, в мехурчетата се съдържа въглена киселина. Тази въглена киселина, която не е била издишана, постоянно се издига нагоре в главата на човека, ние се нуждаем от нея, за да не изглупеем, нуждаем се, за да можем да мислим. В противен случай в човешката глава ще се издига метан, блатният газ, състоящ се от въглерод и водород. За мисленето ни е необходима въглената киселина.
към текста >>

За мисленето ни е необходима въглената киселина.
Като резултат издишваме кислород с въглерод, тоест въглена киселина. Но тази въглена киселина ни е нужна. Откриваме я например в газираната вода, вътре в която, в мехурчетата се съдържа въглена киселина. Тази въглена киселина, която не е била издишана, постоянно се издига нагоре в главата на човека, ние се нуждаем от нея, за да не изглупеем, нуждаем се, за да можем да мислим. В противен случай в човешката глава ще се издига метан, блатният газ, състоящ се от въглерод и водород. За мисленето ни е необходима въглената киселина.
към текста >>

Такава е тайната на човешкия живот: от една страна, въглената киселина, от друга - цианкалият, съединилият се с калия цианид.
При ходене, при движение на ръцете и раменете - тук започва да се проявява волята - трябва постоянно да образуваме съединение на въглерода с азота и отново и отново да го разрушаваме. Но този цианид, или синилна киселина, трябва, така да се каже, постоянно да пътува по нашите крайници и членове на тялото. В членовете на тялото и крайниците той след това се съединява с калия. Появява се цианкалий, но той трябва тутакси да се разпадне. За да можем въобще да живеем, в нас постоянно трябва да има място процесът на отравяне и в същото време процесът на деактивация на отровата, на разрушаването й. Такава е тайната на човешкия живот: от една страна, въглената киселина, от друга - цианкалият, съединилият се с калия цианид. При всяко движение, макар и с палец, в нас се образува малко синилна киселина, но ние веднага я разрушаваме, когато правим това движение с палеца. И така, това трябва да присъства в човека.
към текста >>

Те се насочват към главата и забират със себе си въглената киселина.
Тогава телесните им членове се изпълват със сили. И така, за хората, при които е видно, че предстоящата година може да им донесе нещо много лошо, тъй като те са обезсилени, за такива хора трябва да се погрижат от по-рано, защото през пролетта вече нищо няма да може да се направи по външен начин. Трябва да си кажем: когато дойде пролетта, аз ще дам на такъв човек, при когото се е появила загуба на сили, сок от някои растения, например сок от трънки. Ако сокът от трънки се запази - вие знаете, това е едно тръпчиво, кисело растение - и се дава през устата на хора, които са обезсилени през пролетта, тогава е възможно да се поддържат в течение на цялата пролет и лято. Защо? Виждате ли, ако на човек се дава сок от трънки, този трънков сок образува всякакви соли. Те се насочват към главата и забират със себе си въглената киселина. Така ние правим главата на човека склонна към това, да поддържа този човек в течение на пролетта и лятото. А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници. Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки. Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава местност - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през пролетта и лятото, отново може да добие истинска крепкост в своите телесни членове. Да, господа, тук имате работа с две съпътстващи въздействия.
към текста >>

Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки.
Ако сокът от трънки се запази - вие знаете, това е едно тръпчиво, кисело растение - и се дава през устата на хора, които са обезсилени през пролетта, тогава е възможно да се поддържат в течение на цялата пролет и лято. Защо? Виждате ли, ако на човек се дава сок от трънки, този трънков сок образува всякакви соли. Те се насочват към главата и забират със себе си въглената киселина. Така ние правим главата на човека склонна към това, да поддържа този човек в течение на пролетта и лятото. А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници. Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки. Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава местност - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през пролетта и лятото, отново може да добие истинска крепкост в своите телесни членове. Да, господа, тук имате работа с две съпътстващи въздействия. Тук имате въздействието на Земята, което се явява лунно въздействие, въздействието на Земята в сока от трънки, и след това имате космическото въздействие в това, което кометите, а в случай на липсата им, метеорните потоци, падащите звезди - са донесли на Земята; те също съдържат това, което действа от Вселената, макар и малко, но напълно достатъчно. Както в пеперудата с нейните метаморфози всъщност нямате нищо земно, а само светлина от Вселената, както в защитените яйца имате само вселенската топлина, идваща от Слънцето, така и в самите себе си също имате вътрешната човешка топлина, която трябва да се развива вътре във вашите субстанции и която възбужда свойства, противоположни на тези, които се възбуждат от външната топлина.
към текста >>

39. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Господа, аз вече съм ви казвал: содата, която неотдавна така подробно ви описах, има особено значение за всичко, което в нас е свързано с мисленето; защото содата представлява натриев бикарбонат, въглена киселина и натрий.
Господа, аз вече съм ви казвал: содата, която неотдавна така подробно ви описах, има особено значение за всичко, което в нас е свързано с мисленето; защото содата представлява натриев бикарбонат, въглена киселина и натрий. Въглената киселина трябва да създава някакво гъделичкане нагоре в главата. Всичко, което е свързано с нашето мислене, с нашата глава, което е свързано с притежаването на вътрешна светлина, всичко това е свързано със содата. Както помните, неотдавна ви говорих за това.
към текста >>

Въглената киселина трябва да създава някакво гъделичкане нагоре в главата.
Господа, аз вече съм ви казвал: содата, която неотдавна така подробно ви описах, има особено значение за всичко, което в нас е свързано с мисленето; защото содата представлява натриев бикарбонат, въглена киселина и натрий. Въглената киселина трябва да създава някакво гъделичкане нагоре в главата. Всичко, което е свързано с нашето мислене, с нашата глава, което е свързано с притежаването на вътрешна светлина, всичко това е свързано със содата. Както помните, неотдавна ви говорих за това.
към текста >>

Трябва да има въглена киселина, тоест въглерод и кислород, и трябва да има натрий.
- отговорът трябва да бъде такъв: за да може да възникне този натриев бикарбонат, тази сода. Той е разпространен навсякъде, за да може да се появи човешката глава. Желязото, господа, е разпространено навсякъде във Вселената, за да можем да притежаваме свободна воля; натрият е разпространен във Вселената навсякъде, за да можем въобще да имаме глава. Ако не съществуваше натрият, тогава не бихме били в състояние да я имаме. Така че какво трябва да има, че ние, хората, да можем да имаме глава? Трябва да има въглена киселина, тоест въглерод и кислород, и трябва да има натрий. Казах ви, че натрий съществува в космоса навсякъде. Въглерод имаме ние самите. Той постоянно се изработва в нас благодарение на хранителните продукти. Само че той веднага се отделя, тъй като ни е необходимо да имаме не мъртъв въглероден човек, а жив човек, който всичко разрушава и отново създава. А въглерод ние създаваме повсеместно.
към текста >>

Ние вдишваме кислород и издишваме въглена киселина.
Сега, по този начин, виждате: тъй като във Вселената съществува това, за което току-що говорих, ние можем да имаме глава и можем да имаме свободна воля. Но за какво би ни била на нас, земните хора, тази свободна воля, ако нямахме ръце и крака, за да прилагаме тази свободна воля? Виждате ли, именно за това трябва да имаме възможност да се храним! За да можем да бъдем изградени от веществата на Земята, трябва да имаме възможност да се храним. Това е така, защото в долната част на нашето тяло имаме нещо подобно на това, което имаме в нашето дишане. Ние вдишваме кислород и издишваме въглена киселина. Ако не издишвахме въглена киселина, растенията нямаше да имат въглерода, който вземат от въглеродния двуокис на човека и животните. Растенията градят себе си от това, което издишват хората и животните. Това е именно така. Нашият въглерод ни се отнема при посредничеството на кислорода. Последният се свързва с нашия въглерод.
към текста >>

Ако не издишвахме въглена киселина, растенията нямаше да имат въглерода, който вземат от въглеродния двуокис на човека и животните.
Но за какво би ни била на нас, земните хора, тази свободна воля, ако нямахме ръце и крака, за да прилагаме тази свободна воля? Виждате ли, именно за това трябва да имаме възможност да се храним! За да можем да бъдем изградени от веществата на Земята, трябва да имаме възможност да се храним. Това е така, защото в долната част на нашето тяло имаме нещо подобно на това, което имаме в нашето дишане. Ние вдишваме кислород и издишваме въглена киселина. Ако не издишвахме въглена киселина, растенията нямаше да имат въглерода, който вземат от въглеродния двуокис на човека и животните. Растенията градят себе си от това, което издишват хората и животните. Това е именно така. Нашият въглерод ни се отнема при посредничеството на кислорода. Последният се свързва с нашия въглерод. Но първо трябва да се произведе този въглерод, първо трябва да го имаме.
към текста >>

Ако не поискаме да отдаваме въглерода на кислорода, в нас веднага ще се появи пристъп на задушаване, при което въглената киселина няма да може да излиза навън.
Нашият въглерод ни се отнема при посредничеството на кислорода. Последният се свързва с нашия въглерод. Но първо трябва да се произведе този въглерод, първо трябва да го имаме. А за това трябва да се храним. Кислородът се държи по отношение на въглерода ужасно ненаситно. Ако не поискаме да отдаваме въглерода на кислорода, в нас веднага ще се появи пристъп на задушаване, при което въглената киселина няма да може да излиза навън. Веднага ще получим пристъп на задушаване! Това ще стане вследствие на ненаситността на кислорода. А стомахът ни трябва да получава храна. Тъй като въглеродът се поглъща от кислорода и се образува въглена киселина, стомахът ни трябва действително жадно да приема въглерод. Нашият стомах - това е един много алчен господин, той именно жадува за храна.
към текста >>

Тъй като въглеродът се поглъща от кислорода и се образува въглена киселина, стомахът ни трябва действително жадно да приема въглерод.
Кислородът се държи по отношение на въглерода ужасно ненаситно. Ако не поискаме да отдаваме въглерода на кислорода, в нас веднага ще се появи пристъп на задушаване, при което въглената киселина няма да може да излиза навън. Веднага ще получим пристъп на задушаване! Това ще стане вследствие на ненаситността на кислорода. А стомахът ни трябва да получава храна. Тъй като въглеродът се поглъща от кислорода и се образува въглена киселина, стомахът ни трябва действително жадно да приема въглерод. Нашият стомах - това е един много алчен господин, той именно жадува за храна.
към текста >>

40. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Доктор Щайнер: Що се отнася до въпроса за растенията в стаята, тук, виждате ли, работата стои така: за природата в цялото й величие е абсолютно благоприятно това, че растенията отдават кислород, който вдишва след това и човекът; благоприятно е и това, че самият човек отделя въглена киселина.
Доктор Щайнер: Що се отнася до въпроса за растенията в стаята, тук, виждате ли, работата стои така: за природата в цялото й величие е абсолютно благоприятно това, че растенията отдават кислород, който вдишва след това и човекът; благоприятно е и това, че самият човек отделя въглена киселина. По такъв начин това, което е нужно на растението, го издишва човекът; това, което е нужно на човека, го отделя растението. Като цяло това е вярно. Ако растението се намира в стаята, трябва да имаме предвид следното: ако растението се намира в стаята през деня, тогава се извършва процесът, който ви описах. Ако растението се намира в стаята през нощта, тогава растението, поне през нощта, също употребява известно количество кислород. През нощта растението се държи по-различно; то не се нуждае от такова количество кислород, като човека, но кислород все пак му е нужен.
към текста >>

41. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тук кръвта удря и привежда в движение сърцето.* Кръвта трябва само да направи първия тласък; кислородът при това ще се съедини с въглената киселина и кръвта ще се оттласне обратно: вследствие тя ще се устремява ту напред, ту назад.
Ако някой твърди, че сърцето е това, което движи кръвта, тогава той би трябвало също да твърди по повод на монтираната някъде турбина, че тя движи водата. Всеки знае, че водата движи турбината. Такова налягане има и при човека. Тук кръвта удря и привежда в движение сърцето.* Кръвта трябва само да направи първия тласък; кислородът при това ще се съедини с въглената киселина и кръвта ще се оттласне обратно: вследствие тя ще се устремява ту напред, ту назад. От това възниква биенето на сърцето. Работата е там, че в циркулацията на кръвта непосредствено е задействан „Азът“ на човека.
към текста >>

42. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Изследвайки отделящия се газ, ще открия, че това е въглена киселина.
Изследвайки отделящия се газ, ще открия, че това е въглена киселина. А тук като дестилат се образува мравчена киселина. Сега тук, вътре, има мравчена киселина. Тук, в ретортата, имах глицерин и оксалова киселина. Глицеринът така и си остава там, а другият компонент се дестилира, при което течната мравчена киселина се е събрала тук, долу, а въглената киселина излита.
към текста >>

Глицеринът така и си остава там, а другият компонент се дестилира, при което течната мравчена киселина се е събрала тук, долу, а въглената киселина излита.
Изследвайки отделящия се газ, ще открия, че това е въглена киселина. А тук като дестилат се образува мравчена киселина. Сега тук, вътре, има мравчена киселина. Тук, в ретортата, имах глицерин и оксалова киселина. Глицеринът така и си остава там, а другият компонент се дестилира, при което течната мравчена киселина се е събрала тук, долу, а въглената киселина излита.
към текста >>

Погледнете устата на човека: оттам се отделя въглената киселина, а долу, от белите дробове, навсякъде в човешкото тяло към органите се влива на капчици мравчена киселина.
Сега разгледайте целия този процес поред и тогава ще можете да кажете: да допуснем, че ролята на реторта би изпълнявал човешкият черен дроб или, да кажем, някаква друга човешка или животинска тъкан (изобразява го на рисунка), някакъв орган в долната част на тялото на животното, черен дроб, далак или нещо от този род. През стомаха вкарвам там оксалова киселина. Ролята на глицерина изпълнява самото тяло. Тук, в моите черва, се намират заедно глицеринът и оксаловата киселина. Какво се случва? Погледнете устата на човека: оттам се отделя въглената киселина, а долу, от белите дробове, навсякъде в човешкото тяло към органите се влива на капчици мравчена киселина. Процесът като цяло е такъв, както ви го нарисувах тук: ние го имаме в нашето собствено тяло. В нашето тяло ние постоянно произвеждаме от оксаловата киселина мравчена киселина.
към текста >>

43. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Вашият собствен организъм действа по-бързо от Земята; тук надарените с живот въглища от растенията много бързо се преобразуват и вие във вашето собствено тяло получавате съдържащата въглерод въглена киселина.
Но вие ядете растения, господа. Вкарвате в себе си растения. Вашият собствен организъм действа по-бързо от Земята; тук надарените с живот въглища от растенията много бързо се преобразуват и вие във вашето собствено тяло получавате съдържащата въглерод въглена киселина. Въглената киселина в нас не се превръща във въглища, подобно на каменните въглища в Земята, тя си остава във вид на въглена киселина. Така че вие имате въглища под формата на въглена киселина, която носите в себе си, кислород, който постъпва от въздуха, а също и от хранителните продукти. Това се нарича въглерод и кислород. Освен това в човешкия организъм има също и водород, защото например пиете вода. Този водород встъпва в съединение с въглерода и кислорода.
към текста >>

Въглената киселина в нас не се превръща във въглища, подобно на каменните въглища в Земята, тя си остава във вид на въглена киселина.
Но вие ядете растения, господа. Вкарвате в себе си растения. Вашият собствен организъм действа по-бързо от Земята; тук надарените с живот въглища от растенията много бързо се преобразуват и вие във вашето собствено тяло получавате съдържащата въглерод въглена киселина. Въглената киселина в нас не се превръща във въглища, подобно на каменните въглища в Земята, тя си остава във вид на въглена киселина. Така че вие имате въглища под формата на въглена киселина, която носите в себе си, кислород, който постъпва от въздуха, а също и от хранителните продукти. Това се нарича въглерод и кислород. Освен това в човешкия организъм има също и водород, защото например пиете вода. Този водород встъпва в съединение с въглерода и кислорода. Трябва също да помислите и за това вещество, което присъства в човешкото тяло и при известни условия започва да мирише лошо.
към текста >>

Така че вие имате въглища под формата на въглена киселина, която носите в себе си, кислород, който постъпва от въздуха, а също и от хранителните продукти.
Но вие ядете растения, господа. Вкарвате в себе си растения. Вашият собствен организъм действа по-бързо от Земята; тук надарените с живот въглища от растенията много бързо се преобразуват и вие във вашето собствено тяло получавате съдържащата въглерод въглена киселина. Въглената киселина в нас не се превръща във въглища, подобно на каменните въглища в Земята, тя си остава във вид на въглена киселина. Така че вие имате въглища под формата на въглена киселина, която носите в себе си, кислород, който постъпва от въздуха, а също и от хранителните продукти. Това се нарича въглерод и кислород. Освен това в човешкия организъм има също и водород, защото например пиете вода. Този водород встъпва в съединение с въглерода и кислорода. Трябва също да помислите и за това вещество, което присъства в човешкото тяло и при известни условия започва да мирише лошо. Достатъчно е да си спомните за това, което се съдържа в животинското тяло, за яйцето - неотдавна говорихме за това, - то може да мирише.
към текста >>

44. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Водата, съдържаща въглена киселина, действа като компенсация на отровената вода от гробищата.
В близост до гробище астралното тяло получава стимул да мисли добре. Гробищната атмосфера засилва селската хитрост. Орехите и липите оживяват астралното тяло, а лозите - Аза. Гробищата започват да се правят извън градовете. Силно въздействие върху етерното тяло оказва водата. Водата, съдържаща въглена киселина, действа като компенсация на отровената вода от гробищата. Кастовата система в Индия. Светогледът на древните индуси, египтяни, вавилонци и евреи. Индийците разглеждат физическото тяло като духовно. Египтяните откриват етерното тяло. Вавилонците като създатели на учението за звездите и откриватели на астралното тяло.
към текста >>

45. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Там се намираше студен извор с вода, съдържаща въглена киселина.
Макар това и да няма съществено значение. Имаше нещо по-съществено. Защо ставаше така, че тук хората бяха здрави, а на друго място - болни, вяли и нежизнеспособни? Този факт може да се обясни така. Близо до това селище се намираше друго[4], съвсем малко, което беше курорт. Там се намираше студен извор с вода, съдържаща въглена киселина. Цялото село получаваше питейна вода от това място. Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището. А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му. Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис. 1, вляво, горе)
към текста >>

Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището.
Защо ставаше така, че тук хората бяха здрави, а на друго място - болни, вяли и нежизнеспособни? Този факт може да се обясни така. Близо до това селище се намираше друго[4], съвсем малко, което беше курорт. Там се намираше студен извор с вода, съдържаща въглена киселина. Цялото село получаваше питейна вода от това място. Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището. А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му. Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис. 1, вляво, горе)
към текста >>

Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис.
Близо до това селище се намираше друго[4], съвсем малко, което беше курорт. Там се намираше студен извор с вода, съдържаща въглена киселина. Цялото село получаваше питейна вода от това място. Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището. А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му. Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис. 1, вляво, горе)
към текста >>

46. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Въздухът е съдържал също така много повече въглероден двуокис, въглена киселина.
Именно така и би станало, ако на нашата Земя въздухът винаги е бил същият като днес. Но това не е било така. В древните времена въздухът е бил много по-плътен. Сега е значително по-разреден. В древността въздухът е съдържал в себе си много повече вода от днес. Въздухът е съдържал също така много повече въглероден двуокис, въглена киселина. Целият въздух е бил по-плътен. Сега разбирате, че тогава хората с техните меки кости също са можели да живеят. Защото нашите сегашни кости ние ги имаме заради факта, че въздухът не може повече да ни носи. По-плътният въздух е носил хората. Ходенето в древни времена е приличало повече на плуване.
към текста >>

Разбира се, дотогава въглената киселина е била навън, тя се е съдържала във въздуха.
Днес ходенето е станало страшно механично, машинообразно: поставяме крак - той трябва да се постави като опора, -после поставяме втория крак. В най-дълбока древност хората не са ходили така. Те усещали, че наситеният с вода въздух им позволява да се носят като във вода. И са можели да имат меки кости. Когато въздухът станал по-разреден - за това може да се узнае с помощта на външната наука, че въздухът е станал по-разреден, по-фин, - тогава и твърдите кости станали необходими, едва тогава възникнали тези твърди кости. Разбира се, дотогава въглената киселина е била навън, тя се е съдържала във въздуха. Днес ние носим в себе си солите на въглената киселина. Именно благодарение на това обстоятелство нашите кости са се втвърдили. Така са свързани тези неща.
към текста >>

Днес ние носим в себе си солите на въглената киселина.
В най-дълбока древност хората не са ходили така. Те усещали, че наситеният с вода въздух им позволява да се носят като във вода. И са можели да имат меки кости. Когато въздухът станал по-разреден - за това може да се узнае с помощта на външната наука, че въздухът е станал по-разреден, по-фин, - тогава и твърдите кости станали необходими, едва тогава възникнали тези твърди кости. Разбира се, дотогава въглената киселина е била навън, тя се е съдържала във въздуха. Днес ние носим в себе си солите на въглената киселина. Именно благодарение на това обстоятелство нашите кости са се втвърдили. Така са свързани тези неща.
към текста >>

47. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

И по направление надолу кислородът се свързва с въглерода и образува въглена киселина, въглероден двуокис, който човекът след това издишва.
И по направление надолу кислородът се свързва с въглерода и образува въглена киселина, въглероден двуокис, който човекът след това издишва. Но горе силицият се съединява в нас с кислорода и тук, в нашата глава, се издига кремъчната киселина, която обаче не става в главата ни така твърда, като кварца. Това би била, разбира се, лоша работа, ако вътре в нас биха се образували кварцови кристали: тогава вместо коса на нас биха ни израствали кварцови кристали - това би било доста красиво и забавно! Но виждате ли, без него нямаше да можем да минем, тъй като косата, която ни расте, съдържа в себе си много кремъчна киселина. Само че тя там се намира не в кристална форма, а в течно състояние. Косата съдържа много кремъчна киселина.
към текста >>

48. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство GA_354 Сътворението на света и човека

И както виждате, на Земята отдавна не би трябвало да има останали живи нито животни, нито хора, ако растенията не притежаваха противоположното свойство: растенията поглъщат не кислород, а именно въглена киселина, този въглероден двуокис, който издишват човекът и животното.
Господа, поради описания от мен процес в хода на еволюцията на Земята всичко отдавна би трябвало да бъде отровено от този въглероден двуокис, който издишват хората и животните. Защото еволюцията на Земята протича в течение на много дълго време. И както виждате, на Земята отдавна не би трябвало да има останали живи нито животни, нито хора, ако растенията не притежаваха противоположното свойство: растенията поглъщат не кислород, а именно въглена киселина, този въглероден двуокис, който издишват човекът и животното. Растенията проявяват същата жадност към въглеродния двуокис, както човекът към кислорода.
към текста >>

49. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето GA_354 Сътворението на света и човека

Въглеродът преди всичко издишваме под формата на въглена киселина, въглероден двуокис.
Работата стои така, че човек изпълнява нещо крайно сложно, когато той сам произвежда за себе си свой белтък. А именно: отначало разлага белтъка, който е изял; благодарение на това в цялото си тяло получава въглерод. Вие знаете, че кислород също така поемаме в себе си от въздуха. Той се съединява с въглерода, който имаме в себе си. Този въглерод ние имаме благодарение на белтъка и другите хранителни продукти. Въглеродът преди всичко издишваме под формата на въглена киселина, въглероден двуокис. Но част от него задържаме. Сега имаме в нашето тяло въглерод заедно с кислород; по такъв начин ние не задържаме кислорода, който сме приели заедно с храната в състава на белтъка, а съединяваме с въглерода този кислород, който сме вдишали. Следователно ние строим вътре в организма си нашия белтък не така, както това си представят материалистите, че ако често ядем кокоши яйца, това съдържание се разпределя после в цялото ни тяло и след като сме изяли кокоше яйце, то се е разпространило по цялото тяло. Това е неправилно. Самата организация на нашето тяло ни предпазва от това, наяждайки се с кокоши яйца, да станем глупави кокошки.
към текста >>

НАГОРЕ

1.1673181056976