Търсене в текстове за 'Ангел'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

СТРАНИЦИ:
1 , 2 ,

Намерени са 1109 резултата от 271 текста в 2 страници в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Ангел'.
На страница 1: 1000 резултата в 241 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

„Издирваното значение на противостоящия ми само като моя представа свят или преходът от него като проста представа на познаващия субект към онова, което той освен това би могъл да бъде, никога не би могъл да бъде намерен, ако самият изследовател беше единствено чисто познаващият субект (крилата ангелска глава без тяло).
„Издирваното значение на противостоящия ми само като моя представа свят или преходът от него като проста представа на познаващия субект към онова, което той освен това би могъл да бъде, никога не би могъл да бъде намерен, ако самият изследовател беше единствено чисто познаващият субект (крилата ангелска глава без тяло). Той обаче е вкоренен във въпросния свят, в него именно намира себе си като индивид, тоест неговото познание, което е обуславящият носител на целия свят като представа, все пак изцяло е получено посредством едно тяло, чиито афекции - както бе показано - предлагат на ума изходната точка за съзерцаване на света. За чисто познаващия субект като такъв, това тяло е една представа като всяка друга, един обект сред много обекти: В този смисъл неговите движения и действия са му известни в еднаква степен, както промените на всички други съзерцавани обекти, и щяха да му бъдат еднакво чужди и непонятни, ако значението им не му се разкриваше по някакъв съвършенно друг начин... За субекта на познанието, който чрез своята тъждественост с тялото се явява като индивид, това тяло е дадено по два съвсем различни начина: веднъж като представа в разумно съзерцание, като обект сред много обекти и подчинен на техните закони; но в същото време и по съвсем друг начин, а именно като онова всекиму непосредствено известно нещо, означавано с думата воля. Всеки истински акт на неговата воля незабавно и неминуемо е също така движение на неговото тяло: Той не може действително да иска акта, без едновременно да забелязва, че същият се явява като движение на тялото. Волевият акт и действието на тялото не са две обективно опознати различни състояния, свързани чрез причинна връзка, те не се отнасят като причина и следствие, а са едно и също, само че дадени по два съвсем различни начина: веднъж съвсем непосредствено, и втори път съзерцателно за ума." Чрез тези свои разсъждения Шопенхауер се смята в правото си да вижда в човешкото тяло „обективността" на волята. По негово мнение в действията на тялото той непосредствено чувства някаква реалност и конкретно нещото само за себе си.
към текста >>

2. СЪДЪРЖАНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

9. ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
9. ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
към текста >>

3. ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

В следващото изложение аз говоря изпълнен с одобрителна преданост върху мистиците, започвайки от Майстер Екхарт и стигайки до Ангелус Силезиус.
Който не се запознава с моя идеен свят безпристрастно, открива в него противоречия над противоречия. Неотдавна аз посветих на Ернст Хекел една книга върху светогледите на 19-ия век /Берлин, 1906 г./, в която оправдавах неговият мисловен свят. В следващото изложение аз говоря изпълнен с одобрителна преданост върху мистиците, започвайки от Майстер Екхарт и стигайки до Ангелус Силезиус. Съвсем не искам да говоря за други "противоречия", които един или други “мистик", други като "материалист". Когато намирам, че йезуитският Патер Мюлер разрешил една трудна химическа задача и затова невъздържано се съгласявам с него по този въпрос, това не трябва да бъде причина да бъде считан за последовател на йезуитизма. И който би сторил това, би бил считан за глупак от разумните хора.
към текста >>

4. ВЪВЕДЕНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Същият път на познанието и същото становище спрямо "Познай Себе си" трябва да припишем и на цяла поредица от дълбокомислещи духове, която започва с Майстер Екхарт /1250-1327 г./ и завършва с Ангелус Силезиус /1624-1677 г./ и към които принадлежи също и Валентин Вайгел.
Същият път на познанието и същото становище спрямо "Познай Себе си" трябва да припишем и на цяла поредица от дълбокомислещи духове, която започва с Майстер Екхарт /1250-1327 г./ и завършва с Ангелус Силезиус /1624-1677 г./ и към които принадлежи също и Валентин Вайгел.
към текста >>

По отношение на това Ангелус Силезиус е намерил сполучливите думи: "Аз зная, че без мене Бог не може да живее нито един момент; ако аз загина, той от неволя ще отдаде дух".
Това, което се разиграва във вътрешния живот на човека не е едно мислено повторение, а една действителна част от мировия процес. Светът не би бил това, което е, ако принадлежащият му член не би се извършил в човешката душа. И ако наричаме "божествено" най-възвишеното, до което човекът може да се издигне, тогава трябва да кажем, че това божествено не съществува като нещо външно, за да бъде повторено образно в човешкия дух, но че това божествено се пробужда в човека. По отношение на това Ангелус Силезиус е намерил сполучливите думи: "Аз зная, че без мене Бог не може да живее нито един момент; ако аз загина, той от неволя ще отдаде дух". "Без мене Бог не може да създаде даже едно червейче: Ако аз не поддържам това червейче заедно с него, то ще пукне веднага." Такова твърдение може да направи само онзи, който предполага, че в човека се изявява нещо, без което едно външно същества не може да съществува. Ако всичко, което принадлежи на червейчето, би съществувало и без човека, тогава би било невъзможно да се говори за това, че то ще "пукне", ако човекът не би го поддържал. Като духовно съдържание най-вътрешната ядка на света оживява в себепознанието. Изживяването на себе познанието означава за човека тъкане и действане сред ядката на света. Който е проникнат от себепознание, той естествено върши и своите дела в светлината на себепознанието.
към текста >>

5. МАЙСТЕР ЕКХАРТ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Ние можем да се радваме на това, че Христос нашият брат чрез собствената сила се е издигнал над всички ангелски хорове и седи отдясно на отца.
Следователно те обичат Бога, за да имат външното богатство и вътрешната утеха; но тези хора никак не любят Бога..... наивните хора имат химеричната надежда, че трябва да видят Бога, като че той стои тук или там. Но не е така. Бог и аз сме едно в познанието." На основата на подобни изводи на Екхарт не стои нищо друго, освен опитността на вътрешното сетиво. И тази опитност му показва нещата в една по-висша светлина. Ето защо той счита, че не се нуждае от еднавъншна светлина, за да стигне до най-висшето познание: "Един учител казва: Бог е станал човек и чрез това е бил повдигнат и удостоен целият човешки род. Ние можем да се радваме на това, че Христос нашият брат чрез собствената сила се е издигнал над всички ангелски хорове и седи отдясно на отца. Добре е казал този учител; но истина казвам, аз не ценя особено това. Каква полза бих имал, ако имах един брат, който би бил богат човек и при това аз бих бил един бедняк? Каква полза бих имал, ако бих имал един брат, който би бил мъдър човек, а аз бих бил един глупец?. . Небесният отец ражда своя еднороден син в себе си и в мене. Защо в него и в мене?
към текста >>

6. ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

В този случай един такъв Яков Бьоме би проникнал със своя начин на мислене на библейското сътворение на света в шест дни и борбата на ангелите и дявола, а географските познания на Лиелли факта на Хекеловата "Естествена история на сътворението".
С такива възгледи Яков Бьоме се опитва да обясни света, който според знанието на неговата епоха той считаше за фактически. За него са факти онези, които естествената наука на неговото време и Библията считаха за такива. Едно нещо е начинът на неговото мислене, друго нещо е светът на фактите. Можем да си представим начина на неговото мислене приложен към едно съвършено друго познание на фактите. И така пред нашия дух се явява Яков Бьоме, който би искал да живее и на границата на 19-ия и 20-ия век. В този случай един такъв Яков Бьоме би проникнал със своя начин на мислене на библейското сътворение на света в шест дни и борбата на ангелите и дявола, а географските познания на Лиелли факта на Хекеловата "Естествена история на сътворението". Който прониква в духа на съчиненията на Яков Бьоме, той трябва да дойде до това убеждение. /Изброяваме тук най-важните от тези съчинения: "Изгревът на зората"; "Трите принципа на божествената същност"; "За троичния живот на човека"; "Сигнатура рерум" или "Раждането и именуването на всички същества"; "Мистериум магнум"*./*Това изречение не трябва да се разбира така, като че днес изследването на Библията и на духовния свят е една заблуда: то трябва да се разбира в смисъл, че един "Яков Бьоме на 19-ия век" е стигнал до "естествената история на сътворението" по същите пътища, по които в 16-ия век той стигна до библията. Но от там той би се издигнал в духовния свят./
към текста >>

7. ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
към текста >>

8. ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Йохан Шефлер,наречен Ангелус Силезиус /1624-1677 г./ се появи в 17-ия век като една личност, която още веднъж направи да проблесне в една велика душевна хармония това, което Таулер, Вайгел, Яков Бьоме и други бяха подготвили.
Йохан Шефлер,наречен Ангелус Силезиус /1624-1677 г./ се появи в 17-ия век като една личност, която още веднъж направи да проблесне в една велика душевна хармония това, което Таулер, Вайгел, Яков Бьоме и други бяха подготвили. Като събрани в един духовен фокус и лъчезарящи с една по-висша светлина се явиха идеите на горепосочените мислители в неговата книга: "Херувимов странствуващ поклонник. Богати на дух смислови и заключителни рими." И всичко, което Ангелус Силезиус изказва, се явява като такова непосредствено, самопонятно откровение на неговата личност, като че този човек е бил избран от едно особено провидение, за да въплъти мъдростта в лична форма. Естественият начин, по който той живее мъдростта, се изразява чрез това, че той я описва в сентенции, които заслужават удивление и по отношение на тяхната художествена форма. Той плува като едно духовно същество над всяко земно съществуване; и това, което говори, е като дихание от един друг свят, предварително освободено от всяко грубо и нечисто, от което иначе човешката мъдрост трудно се освобождава. В смисъла на Ангелус Силезиус като истински познаващ се отнася само онзи, който е направил да прогледне в себе си окото на Всемира /Бога/; Само онзи вижда в истинската светлина своите деяния, който чувства, че тези деяния са извършени в него чрез ръката на всемира /Бога/.
към текста >>

Богати на дух смислови и заключителни рими." И всичко, което Ангелус Силезиус изказва, се явява като такова непосредствено, самопонятно откровение на неговата личност, като че този човек е бил избран от едно особено провидение, за да въплъти мъдростта в лична форма.
Йохан Шефлер,наречен Ангелус Силезиус /1624-1677 г./ се появи в 17-ия век като една личност, която още веднъж направи да проблесне в една велика душевна хармония това, което Таулер, Вайгел, Яков Бьоме и други бяха подготвили. Като събрани в един духовен фокус и лъчезарящи с една по-висша светлина се явиха идеите на горепосочените мислители в неговата книга: "Херувимов странствуващ поклонник. Богати на дух смислови и заключителни рими." И всичко, което Ангелус Силезиус изказва, се явява като такова непосредствено, самопонятно откровение на неговата личност, като че този човек е бил избран от едно особено провидение, за да въплъти мъдростта в лична форма. Естественият начин, по който той живее мъдростта, се изразява чрез това, че той я описва в сентенции, които заслужават удивление и по отношение на тяхната художествена форма. Той плува като едно духовно същество над всяко земно съществуване; и това, което говори, е като дихание от един друг свят, предварително освободено от всяко грубо и нечисто, от което иначе човешката мъдрост трудно се освобождава. В смисъла на Ангелус Силезиус като истински познаващ се отнася само онзи, който е направил да прогледне в себе си окото на Всемира /Бога/; Само онзи вижда в истинската светлина своите деяния, който чувства, че тези деяния са извършени в него чрез ръката на всемира /Бога/. "Бог е в мене огънят, а аз в него блясъкът: Не сме ли ние най-тясно свързани един с друг? " "аз съм така богат, както Бога; не може да съществува даже една прашинка, която аз /вярвай ми човече/ да не притежавам заедно с него." "Бог ме люби повече от себе си: Ако аз го любя повече от себе си: Тогава аз му давам толкова, колкото и той ми дава от себе си." – "птичката /живее/ във въздуха, камъкът лежи на земята; рибата живее във водата, а моят дух в Бога." "ако си роден от Бог, Бог цъфти в тебе: и неговата божественост е твоят сок и твоя украса." "спри, къде тичаш; небето е в тебе: Ако търсиш Бога някъде другаде, ти никога не ще го намериш."
към текста >>

В смисъла на Ангелус Силезиус като истински познаващ се отнася само онзи, който е направил да прогледне в себе си окото на Всемира /Бога/; Само онзи вижда в истинската светлина своите деяния, който чувства, че тези деяния са извършени в него чрез ръката на всемира /Бога/.
Йохан Шефлер,наречен Ангелус Силезиус /1624-1677 г./ се появи в 17-ия век като една личност, която още веднъж направи да проблесне в една велика душевна хармония това, което Таулер, Вайгел, Яков Бьоме и други бяха подготвили. Като събрани в един духовен фокус и лъчезарящи с една по-висша светлина се явиха идеите на горепосочените мислители в неговата книга: "Херувимов странствуващ поклонник. Богати на дух смислови и заключителни рими." И всичко, което Ангелус Силезиус изказва, се явява като такова непосредствено, самопонятно откровение на неговата личност, като че този човек е бил избран от едно особено провидение, за да въплъти мъдростта в лична форма. Естественият начин, по който той живее мъдростта, се изразява чрез това, че той я описва в сентенции, които заслужават удивление и по отношение на тяхната художествена форма. Той плува като едно духовно същество над всяко земно съществуване; и това, което говори, е като дихание от един друг свят, предварително освободено от всяко грубо и нечисто, от което иначе човешката мъдрост трудно се освобождава. В смисъла на Ангелус Силезиус като истински познаващ се отнася само онзи, който е направил да прогледне в себе си окото на Всемира /Бога/; Само онзи вижда в истинската светлина своите деяния, който чувства, че тези деяния са извършени в него чрез ръката на всемира /Бога/. "Бог е в мене огънят, а аз в него блясъкът: Не сме ли ние най-тясно свързани един с друг? " "аз съм така богат, както Бога; не може да съществува даже една прашинка, която аз /вярвай ми човече/ да не притежавам заедно с него." "Бог ме люби повече от себе си: Ако аз го любя повече от себе си: Тогава аз му давам толкова, колкото и той ми дава от себе си." – "птичката /живее/ във въздуха, камъкът лежи на земята; рибата живее във водата, а моят дух в Бога." "ако си роден от Бог, Бог цъфти в тебе: и неговата божественост е твоят сок и твоя украса." "спри, къде тичаш; небето е в тебе: Ако търсиш Бога някъде другаде, ти никога не ще го намериш."
към текста >>

9. ЕПИЛОГ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Изминали са близо два века и половина, откакто в своя "Херувимски странстващ поклонник" Ангелус Силезиус бе събрал мъдростта на своите предшественици.
Изминали са близо два века и половина, откакто в своя "Херувимски странстващ поклонник" Ангелус Силезиус бе събрал мъдростта на своите предшественици. Тези векове донесоха богати възгледи за природата. Гьоте разкри една велика перспектива за естествената наука. Той се стремеше да проследи вечните, неумолими закони на природата и нейното действие до върха, където те произвеждат човека със същата необходимост, както на по-ниска степен произвеждат камъка /виж моята книга "Гьотевият светоглед", Берлин, Философско-антропософско издателство/. Ламарк, Дарвин, Хекел и др. действаха по-нататък в смисъла на този начин на мислене.
към текста >>

Майстер Екхарт както и Таулер, а също Яков Бьоме както и Ангелус Силезиус би трябвало да изпитат най-дълбоко задоволство наблюдавайки тази естествена наука.
Тази естествена наука не даде на природата нищо, което да не и принадлежи. Тя прогони от нея всичко, което не трябва да се търси там, но което се намира само във вътрешността на човека. Тя не вижда вече в природата никакво същество, което да е подобно на човешката душа и което да твори както човекът твори. За нея формите на организмите не са създадени от един човекоподобен Бог; тя проследява тяхното развитие в сетивния свят според чисто природни закони. Майстер Екхарт както и Таулер, а също Яков Бьоме както и Ангелус Силезиус би трябвало да изпитат най-дълбоко задоволство наблюдавайки тази естествена наука. Духът, в който те искаха да разглеждат света, е преминал в пълния смисъл върху наблюдението на природата, ако това наблюдение се разбира правилно. Това, което те още не можеха да сторят, а именно да осветят и фактите на природата със светлината, която беше изгряла за тях, това несъмнено би било техен копнеж, ако тази естествена наука би съществувала по тяхно време. Те не можаха да сторят това; защото никаква геология, никаква "естествена история на сътворението" не им разказва за процесите в природата. Само Библията им разказваше по свой начин за такива процеси. Ето защо, доколкото им е било възможно, те са търсили Духа там, където той единствено може да бъде намерен: Във вътрешността на човека.
към текста >>

Обаче от религиозните вярвания, които не са в хармония с природните факти, аз не долавям нищо от онова висше религиозно чувство, което намирам у Яков Бьоме и Ангелус Силезиус.
Аз чувам еди остър дисонанс, когато естествено-научните факти от описанието на Хекел се сблъскват с "религиозността" във вярванията на някои съвременници. Обаче от религиозните вярвания, които не са в хармония с природните факти, аз не долавям нищо от онова висше религиозно чувство, което намирам у Яков Бьоме и Ангелус Силезиус. Напротив, това висше религиозно чувство е в пълна хармония с действието на природните неща. Няма никакво противоречие в това, човек да се проникне от познанията на новата естествена наука и същевременно да върви в пътя, по който Яков Бьоме и Ангелус Силезиус са търсили Духа. Който върви в този път и смисъла на тези мислители, той не трябва да се страхува, че ще изпадне в един плосък материализъм, когато слуша да му се описват тайните на природата от една "Естествена история на сътворението". Който схваща моите мисли в този смисъл, той разбира заедно с мене по същия начин последната сентенция на "Херувимския странстващ поклонник", в смисъла на която трябва да звучи и съдържанието на тази книга: "Приятелю, това е достатъчно; ако искаш да четеш по-нататък: тогава иди и стани ти сам писанието и същността.
към текста >>

Няма никакво противоречие в това, човек да се проникне от познанията на новата естествена наука и същевременно да върви в пътя, по който Яков Бьоме и Ангелус Силезиус са търсили Духа.
Аз чувам еди остър дисонанс, когато естествено-научните факти от описанието на Хекел се сблъскват с "религиозността" във вярванията на някои съвременници. Обаче от религиозните вярвания, които не са в хармония с природните факти, аз не долавям нищо от онова висше религиозно чувство, което намирам у Яков Бьоме и Ангелус Силезиус. Напротив, това висше религиозно чувство е в пълна хармония с действието на природните неща. Няма никакво противоречие в това, човек да се проникне от познанията на новата естествена наука и същевременно да върви в пътя, по който Яков Бьоме и Ангелус Силезиус са търсили Духа. Който върви в този път и смисъла на тези мислители, той не трябва да се страхува, че ще изпадне в един плосък материализъм, когато слуша да му се описват тайните на природата от една "Естествена история на сътворението". Който схваща моите мисли в този смисъл, той разбира заедно с мене по същия начин последната сентенция на "Херувимския странстващ поклонник", в смисъла на която трябва да звучи и съдържанието на тази книга: "Приятелю, това е достатъчно; ако искаш да четеш по-нататък: тогава иди и стани ти сам писанието и същността.
към текста >>

10. ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

В Евангелието на Лука се казва: „- Бог изпрати ангел Гавраил при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом.
Раждането на Буда е възвестено от един бял слон който слиза над царицата Майя. Той показва, че Майя ще роди един божествен човек, който „ще разположи съществата към любов и приятелство и ще ги съедини в тясна връзка". В Евангелието на Лука се казва: „- Бог изпрати ангел Гавраил при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом. Девицата се казваше Мария. Ангелът дойде при нея и каза: „Здравей, преблажена, ...Ето, ти ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния." (Лука, 1, 26-31)
към текста >>

Ангелът дойде при нея и каза: „Здравей, преблажена, ...Ето, ти ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш Исус.
Раждането на Буда е възвестено от един бял слон който слиза над царицата Майя. Той показва, че Майя ще роди един божествен човек, който „ще разположи съществата към любов и приятелство и ще ги съедини в тясна връзка". В Евангелието на Лука се казва: „- Бог изпрати ангел Гавраил при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом. Девицата се казваше Мария. Ангелът дойде при нея и каза: „Здравей, преблажена, ...Ето, ти ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния." (Лука, 1, 26-31)
към текста >>

Коледният антифнар (църковна книга с песни) говори за рождеството на Исус така, като че ли то става на всеки Коледен празник: Днес се роди Христос, днес се яви Спасителят, днес пеят ангелите на Земята."
Мистите се стремели да осъществяват Божественото в себе си; те искали да го изживеят. Исус е бил обоготворен; ние трябва да се държим за него; тогава, бидейки в основаната от него общност, ние самите ставаме участници в неговата Божественост: ето християнското верую. Това, което беше обоготворено в Исус, беше обоготворено за цялата общност. "Ето, Аз съм с вас до свършека на света." (Матей, 28, 20). Този, който се роди във Витлеем, носи характера на вечността. Коледният антифнар (църковна книга с песни) говори за рождеството на Исус така, като че ли то става на всеки Коледен празник: Днес се роди Христос, днес се яви Спасителят, днес пеят ангелите на Земята."
към текста >>

11. АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН GA_8 Християнството като мистичен факт

Той го даде в знаци и го изпрати чрез ангела Си на Своя раб Йоан." Това, което се открива тук е изпратено „в знаци".
Апокалипсисът или Тайното Откровение на Йоан е един твърде забележителен документ, поставен в края на Новия завет. Нужно е само да прочетем първите думи, за да предусетим дълбоката тайнственост на това писание: „Откровение на Исуса Христа, което му даде Бог, да покаже на рабите Си онова, което има да стане по необходимост. Той го даде в знаци и го изпрати чрез ангела Си на Своя раб Йоан." Това, което се открива тук е изпратено „в знаци". Следователно, не трябва да се взима неговият буквален смисъл, а да се търси един по-дълбок смисъл, за който значението на думите е само знак. Но и още много други неща сочат за един такъв „таен смисъл".
към текста >>

В първото послание се казва: „Пиши до ангела на Ефеската църква: Това казва Този, Който държи в десницата Си седемте звезди и Който ходи посред седемте златни светилника.
Апокалипсисът се обръща към седем църкви. Какво се разбира с това? Достатъчно е да вземем само едно от тези послания за да разберем смисъла. В първото послание се казва: „Пиши до ангела на Ефеската църква: Това казва Този, Който държи в десницата Си седемте звезди и Който ходи посред седемте златни светилника. Познавам твоите дела и това, което си претърпял, и твоето постоянство, и че ти не искаш да подкрепяш злите, и че си изпитал онези, които се наричат апостоли, а не са, и си ги намерил за лъжци. И имаш търпение, и си съградил работата си върху Моето Име, и не си се уморил от това. Но имам нещо против тебе, за гдето остави първата си любов. Помни, прочее, откъде си паднал и се покай, и върши предишните дела; ако ли не, Аз скоро ще дойда и ще отместя светилника ти от мястото му, ако се не покаеш. Но имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя.
към текста >>

Това е посланието, отправено до ангела на първата църква.
Това е посланието, отправено до ангела на първата църква. Ангелът, който трябва да считаме като Дух на църквата, върви по пътя, предначертан за християнството. Той може да различава истинските последователи на християнството от фалшивите. Той иска да бъде християнски и поставя в основите на своята работа именно Христос. Обаче от него се изисква той да не затваря пътя си към първоначалната любов с никакви заблуждения. Предупреден е, как чрез такива заблуждения той може да тръгне по грешен, крив път.
към текста >>

Ангелът, който трябва да считаме като Дух на църквата, върви по пътя, предначертан за християнството.
Това е посланието, отправено до ангела на първата църква. Ангелът, който трябва да считаме като Дух на църквата, върви по пътя, предначертан за християнството. Той може да различава истинските последователи на християнството от фалшивите. Той иска да бъде християнски и поставя в основите на своята работа именно Христос. Обаче от него се изисква той да не затваря пътя си към първоначалната любов с никакви заблуждения. Предупреден е, как чрез такива заблуждения той може да тръгне по грешен, крив път. Христос Исус е предначертал пътя за постигане на божествения свят.
към текста >>

Ти не си такъв, казва „Духът" към ангела на Ефеската църква, ти не градиш само върху човешката мъдрост.
Те виждали само едно: Христос е Божественото Слово, вечната Мъдрост, която се ражда в човека. И те вадят заключението, че човешката мъдрост е божественото Слово. Според това разбиране, достатъчно е само човек да търси човешко знание, за да осъществи Божественото в света. Но християнската мъдрост не може да се тълкува така. Знанието, първоначалната човешка мъдрост, е преходно както и всичко друго, ако то не бъде превърнато в божествена Мъдрост. Ти не си такъв, казва „Духът" към ангела на Ефеската църква, ти не градиш само върху човешката мъдрост. Ти си вървял с постоянство в пътя на християнството. Но не трябва да мислиш, че не е необходима първоначалната любов, ако трябва да достигнеш целта. За това е нужна такава любов, която далече надвишава любовта към всичко друго. Само тази е „първоначалната" (превъзходната) любов. Пътят към Божественото е безкраен; и трябва да разберем, че когато сме достигнали първата степен, това може да бъде само подготовка, за да се издигнем до по-високи степени.
към текста >>

„И Синът Човешки имаше седем звезди в дясната Си ръка." (ст.16) „Седемте звезди са ангелите на седемте църкви." (ст.20) Познатите от мъдростта на Мистериите „Духове предводители" (Демони) са станали тук „Ангели предводители" на „църквите".
Обяснява ни се (гл. I ст. 20), „че седемте светилници са седем църкви". С това се загатва, че светилниците са седем различни пътища за постигане на Божественото. Всички те са човече или по-малко несъвършени. „И Синът Човешки имаше седем звезди в дясната Си ръка." (ст.16) „Седемте звезди са ангелите на седемте църкви." (ст.20) Познатите от мъдростта на Мистериите „Духове предводители" (Демони) са станали тук „Ангели предводители" на „църквите". Тези църкви са представени като тела на духовни Същества. Ангелите са душите на тези „тела", както човешките души са невидимите сили на човешките тела. Църквите са пътищата към Божественото; а душите на църквите трябва да бъдат предводители по тези пътища. За целта те трябва да станат такива, че техен предводител да бъде този, който държи „седемте звезди" в десницата си.
към текста >>

Ангелите са душите на тези „тела", както човешките души са невидимите сили на човешките тела.
20), „че седемте светилници са седем църкви". С това се загатва, че светилниците са седем различни пътища за постигане на Божественото. Всички те са човече или по-малко несъвършени. „И Синът Човешки имаше седем звезди в дясната Си ръка." (ст.16) „Седемте звезди са ангелите на седемте църкви." (ст.20) Познатите от мъдростта на Мистериите „Духове предводители" (Демони) са станали тук „Ангели предводители" на „църквите". Тези църкви са представени като тела на духовни Същества. Ангелите са душите на тези „тела", както човешките души са невидимите сили на човешките тела. Църквите са пътищата към Божественото; а душите на църквите трябва да бъдат предводители по тези пътища. За целта те трябва да станат такива, че техен предводител да бъде този, който държи „седемте звезди" в десницата си.
към текста >>

Явяват се седемте ангели, „които стоят пред Бога" (гл.8, ст.2).
Следва разпечатването на седмия печат. Тогава се вижда, какво трябва да стане в истинското християнство за света. Явяват се седемте ангели, „които стоят пред Бога" (гл.8, ст.2). Тези ангели са пак Духове на древните Мистерии, сега вече християнизирани. Следователно, те са Духовете, които водят към съзерцанието на Бога по истинския път на християнството. Следователно това, което става сега, същинския път към Бога; това е едно „посвещение", с което е удостоен Йоан. Възвестяването на това посвещение се съпровожда от знаците, необходими в хода на посвещението. „Първият ангел затръби и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха върху земята.
към текста >>

Тези ангели са пак Духове на древните Мистерии, сега вече християнизирани.
Следва разпечатването на седмия печат. Тогава се вижда, какво трябва да стане в истинското християнство за света. Явяват се седемте ангели, „които стоят пред Бога" (гл.8, ст.2). Тези ангели са пак Духове на древните Мистерии, сега вече християнизирани. Следователно, те са Духовете, които водят към съзерцанието на Бога по истинския път на християнството. Следователно това, което става сега, същинския път към Бога; това е едно „посвещение", с което е удостоен Йоан. Възвестяването на това посвещение се съпровожда от знаците, необходими в хода на посвещението. „Първият ангел затръби и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха върху земята. И третата част от Земята изгоря, изгоря и една трета от дърветата на земята и всичката зелена трева изгоря." Подобно нещо се случва и при тръбните звуци на другите ангели.
към текста >>

„Първият ангел затръби и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха върху земята.
Явяват се седемте ангели, „които стоят пред Бога" (гл.8, ст.2). Тези ангели са пак Духове на древните Мистерии, сега вече християнизирани. Следователно, те са Духовете, които водят към съзерцанието на Бога по истинския път на християнството. Следователно това, което става сега, същинския път към Бога; това е едно „посвещение", с което е удостоен Йоан. Възвестяването на това посвещение се съпровожда от знаците, необходими в хода на посвещението. „Първият ангел затръби и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха върху земята. И третата част от Земята изгоря, изгоря и една трета от дърветата на земята и всичката зелена трева изгоря." Подобно нещо се случва и при тръбните звуци на другите ангели.
към текста >>

И третата част от Земята изгоря, изгоря и една трета от дърветата на земята и всичката зелена трева изгоря." Подобно нещо се случва и при тръбните звуци на другите ангели.
Тези ангели са пак Духове на древните Мистерии, сега вече християнизирани. Следователно, те са Духовете, които водят към съзерцанието на Бога по истинския път на християнството. Следователно това, което става сега, същинския път към Бога; това е едно „посвещение", с което е удостоен Йоан. Възвестяването на това посвещение се съпровожда от знаците, необходими в хода на посвещението. „Първият ангел затръби и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха върху земята. И третата част от Земята изгоря, изгоря и една трета от дърветата на земята и всичката зелена трева изгоря." Подобно нещо се случва и при тръбните звуци на другите ангели.
към текста >>

И след като ни се показва как всичко, което е силно привързано към преходното, намира своята смърт за да се издигне до истинското християнство, явява се един мощен ангел с отворена книга в ръце и я подава на Йоан (гл.
Тогава животът няма да протича така, както се явява в сетивните форми, а външно той ще бъде копие, образ на своите свръхсетивни форми. Тези свръхсетивни форми са представени чрез четирите животни и останалите образи на печатите. В още по-късно време се явява онази форма на Земята, която за посветените е обозначена чрез тръбите. Така посветеният вижда пророчески това, което има да стане. А посветеният в християнския смисъл узнава как Христовият Импулс действува и продължава да действува в земния живот. И след като ни се показва как всичко, което е силно привързано към преходното, намира своята смърт за да се издигне до истинското християнство, явява се един мощен ангел с отворена книга в ръце и я подава на Йоан (гл. 10, ст. 9): „И той ми каза: - Вземи я и я изяж, и в сто махати тя ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед." Следователно, Йоан трябва не само да чете в книгата, той трябва изцяло да я приеме в себе си, да се проникне от нейното съдържание. Каква полза от всяко познание, ако човек не се проникне живо от него? Мъдростта трябва да стане живот; човек трябва не само да познае Божественото, но той сам трябва да стане божествен. Такава мъдрост, каквато се намира в книгата, е болезнена за преходното естество: „Тя ще бъде горчива в корема ти", но в замяна на това тя толкова повече ще носи блаженство на вечното и „в устата ти ще бъде сладка като мед".
към текста >>

Онези, които побеждават низшата природа, които възкресяват Христос в себе си, чуват тръбата на седмия ангел: „Царствата на света станаха царство на Господа нашего и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков." (гл.11, ст.15).
Тогава тяхната съдба става символ на първообразната съдба на Христос Исус. „Содом и Египет в духовен смисъл" е символ на живота, който се придържа към външното и не се изменя чрез Христовия Импулс. Христос е разпнат навсякъде в низшата природа. Там, където тази низша природа побеждава, всичко остава мъртво. Хората покриват като трупове площадите на градовете. Онези, които побеждават низшата природа, които възкресяват Христос в себе си, чуват тръбата на седмия ангел: „Царствата на света станаха царство на Господа нашего и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков." (гл.11, ст.15). „Тогава на небето се отвори храмът Божи и се яви ковчегът на завета Му в неговия храм." (ст.19)
към текста >>

„И биде свален големият змей, старата змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява цялата вселена, и биде той свален на земята и заедно с него бяха свалени и ангелите му." (гл.12, ст.9).
Жената, човешката душа, ражда низшето знание, което е една негативна сила, ако не се издигне до мъдростта. Човек трябва да мине през това низше знание. Тук, в Откровението това низше знание се явява под формата на „старата змия". От най-древни времена, във всяка мистична мъдрост змията е символ на познанието. Човек може да бъде съблазнен от тази змия на знанието, ако той не роди в себе си Сина Божи, който стъпква главата на змията. „И биде свален големият змей, старата змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява цялата вселена, и биде той свален на земята и заедно с него бяха свалени и ангелите му." (гл.12, ст.9). В тези думи може да се прочете какъв е идеалът на християнството. Това, което беше постигнато в Мистериите, трябва да бъде обновено. Защото и там змията трябва да бъде победена. Но сега това не можеше да стане по същия начин, както по-рано. На мястото на множеството Мистерии трябваше да застане Едната, Първичната, Християнската Мистерия.
към текста >>

От Демона, от Ангела, който живее в гърдите на всеки човек, зависи той да реши до каква степен трябва да бъде посветен.
Сега трябваше да стане не един подбор на избрани, а обединение на всички. Според степента на своята зрялост, всеки един може да стане мист. Посланието е за всеки, който има уши да го чуе и бърза да дойде за да чуе неговите тайни. У всеки отделен човек трябва да реши гласът на сърцето. Сега вече не трябва да бъде въвеждан в храма на Мистериите този или онзи, но Словото трябва да бъде отправено към всички и тогава едни могат да го чуят по-слабо, други по-силно. От Демона, от Ангела, който живее в гърдите на всеки човек, зависи той да реши до каква степен трябва да бъде посветен. Цялото човечество е храм на Мистерията. Вечното блаженство трябва да стане достояние не само на онези, които виждат процесите, свидетелствуващи за Вечното, но „Блажени са, които не виждат, и въпреки това вярват". Макар и отначало само да напипват в тъмнината, може би един ден светлината ще дойде до тях. Никому не трябва да бъде отказано нещо; пътят трябва да стои отворен за всеки.
към текста >>

12. 16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Аз наистина съм Ангелът на смъртта, но в същото време аз съм вестителя на висшия, никога непресъхващ живот.
Умираше ли ти, появявах се и аз; заради мен господарите на кармата искаха и твоето следващо прераждане. И едва след като в хода на твоите прераждания, ти би ме преобразил съвсем несъзнателно в едно съвършено Същество, ти би се освободил от силите на смъртта, за да се съединиш окончателно с мен и заедно с мен да преминеш в безсмъртието. Ето как заставам аз днес видим пред теб, както впрочем, макар и невидим, винаги съм стоял до теб в часа на твоята смърт. Прекрачвайки моя праг, ти навлизаш в царството, което иначе те очаква след физическата смърт. Ти влизаш в него, и то в пълно съзнание; оттук нататък, докато ти бродиш в сетивния свят на земята, ще бродиш също и в царството на смъртта, което е не друго, а царство на вечния живот. Аз наистина съм Ангелът на смъртта, но в същото време аз съм вестителя на висшия, никога непресъхващ живот. Чрез мен ти умираш в живото тяло, за да се родиш отново за едно неразрушимо съществувание.
към текста >>

13. ЖИВОТЪТ НА САТУРН GA_11 Из Хрониката Акаша

Но много богослови днес мислят материалистично; и забележителното е, че днес даже в една популярна книга, която насърчава християнското познание, можем да прочетем думите: “Ангелите” съществуват само за “бавачките и за децата”.
Те са наречени “Духове на мъдростта”. Християнският езотеризъм ги нарича “Господства” (Кириотетес), а Духовете на волята то нарича “Престоли”.*/*Който действително познава християнското учение, знае, че към него напълно принадлежат представите за тези стоящи над човека духовни същества. Обаче от известно време тези представи са изгубени за външното християнско учение. Който действително прониква в нещата и гледа по-надълбоко, ще признае, че от страна на християнството не съществува никаква причина да води борба против духовната наука, а напротив, тази окултна наука е в пълно съгласие с истинското християнство. Ако богословите и религиозните учители биха искали да се заловят да изучават духовната наука, би трябвало заради тяхното християнство те да виждат в нея най-добрата помощничка в настоящото време. Но много богослови днес мислят материалистично; и забележителното е, че днес даже в една популярна книга, която насърчава християнското познание, можем да прочетем думите: “Ангелите” съществуват само за “бавачките и за децата”. Такова твърдение произлиза от едно напълно непознаване на истинския християнски дух. И само този, който принася истинското християнство в жертва на една мнимо напреднала материалистична «наука», може да изкаже подобно твърдение. Ще дойде обаче времето, когато една по-висша наука ще замести детската наивност на подобни твърдения./ През време на втория Сатурнов кръг те придвижват развитието си с една степен по-напред и същевременно обработват човешкото тяло така, че в него бива всадено едно “пълно с мъдрост устройство”, един разумен строеж. По-точно тази тяхна работа върху човека започва още скоро след средата на първия кръг и бива завършена към средата на втория кръг. Третият вид духове със себесъзнателно (свръхпсихическо) съзнание се наричат “Духове на движението”, или също “Духове на дейността”.
към текста >>

Те са на Земята по-висши същества, които християнският езотеризъм нарича “Ангели” (Ангелои), докато за Синовете на огъня е употребен изразът “Архангели” (Архангелои).
След това започва работата на онези същества, които на тази степен имат едно смътно съзнание, каквото има днешният човек по време на дълбокия си сън без сънища. Това са “Синовете на полумрака”, “Духовете на сумрака”. (В теософската литература те са наречени Лунар Питрис или също Бархишад Питрис). Те достигат човешката си степен едва на Луната. Както те, така също и техните предшественици, Синовете на огъня, се намират на Земята вече над степента на човечеството. Те са на Земята по-висши същества, които християнският езотеризъм нарича “Ангели” (Ангелои), докато за Синовете на огъня е употребен изразът “Архангели” (Архангелои). Тези Синове на сумрака сега развиват в израстващия предшественик на човека един вид ум, с който обаче при неговото смътно съзнание той не може още сам да си служи. Чрез този ум сега отново се изявяват възвишени същества, както по-рано чрез зародишите на сетивата се изявяваха Серафимите. Сега чрез човешките тела тези духове изливат разум върху планетата. Християнският езотеризъм ги нарича “Херувими”
към текста >>

7. в седмия кръг Духовете или Синовете на сумрака (Ангели)
7. в седмия кръг Духовете или Синовете на сумрака (Ангели)
към текста >>

14. ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО GA_11 Из Хрониката Акаша

Също така повтарят по ред своята работа “Духовете на формата” (Ексузиаи, Власти), “Духовете на тъмнината” (по християнски Архаи, Начала, теософски Асурас), след това “Синовете на огъня (Архангели) и накрая “Духовете на сумрака” (Ангели).
Сега те продължават своята работа през време на първата половина на първия Слънчев кръг, като постепенно повтарят изграждането на пълното с мъдрост устройство на човешкото физическо тяло. Малко по-късно към тази работа се присъединява онази на “Духовете на движението” (Динамис в християнския езотеризъм. Махат в теософската литература). С това бива повторен онзи период от Сатурновия цикъл, в който на човешкото тяло бе придадена способността за движение. Това тяло отново разгръща своята подвижност. Също така повтарят по ред своята работа “Духовете на формата” (Ексузиаи, Власти), “Духовете на тъмнината” (по християнски Архаи, Начала, теософски Асурас), след това “Синовете на огъня (Архангели) и накрая “Духовете на сумрака” (Ангели).
към текста >>

– В това време те оставят физическото тяло на “Синовете на сумрака” (Ангели в християнството, Лунар Питрис в теософията).
Към средата на петия Слънчев кръг “Синовете на огъня” се бяха развили дотам, че сега можеха да внесат в етерното тяло способността, която по-рано упражняваха чрез физическото тяло на човека. Сега те заменят “Духовете на личността” в тяхната работа върху това етерно тяло, което чрез това става подбудител на размножителна дейност. – В това време те оставят физическото тяло на “Синовете на сумрака” (Ангели в християнството, Лунар Питрис в теософията). Междувременно последните бяха придобили смътно образно съзнание, каквото човекът ще има на Луната. На Сатурн те бяха дали на човешкия предшественик един вид орган на ума. Сега те по-нататък усъвършенстват физическите инструменти (органи) на човешкия дух, с които той ще си служи съзнателно в по-късните степени на развитието. Благодарение на това на Слънцето от половината на петия кръг нататък чрез човешкото тяло могат, още по-добре отколкото това беше възможно на Сатурн, да се изявяват Серафимите.
към текста >>

15. ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925 GA_13 Въведение в Тайната наука

Употребявам ли изрази като Ангели, Архангели и т.н.
Все пак в моите изрази се намират и отзвуци от по-стари представи. Без да вникват в същественото, опонентите ми се хванаха за тях: след като говоря за „лотосови цветове" в астралното тяло на човека, това означавало, че възпроизвеждам древните индийски учения, които си служат с тази дума. А когато споменавам за „астрално тяло", това било последица от заниманията ми със средновековни автори. Употребявам ли изрази като Ангели, Архангели и т.н. възобновявал съм представите на християнския гнозис.
към текста >>

16. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Това са „Синовете на здрача" или „Синовете на Живота" (В езотеричното християнство: „Ангелои", „Ангели".) Те влизат във взаимодействие с наличните в Сатурн подвижни и всепроникващи вкусови сили.
Всред тези процеси отново определени Същества стигат до възможността да разгърнат своята дейност на Сатурн. Това са „Синовете на здрача" или „Синовете на Живота" (В езотеричното християнство: „Ангелои", „Ангели".) Те влизат във взаимодействие с наличните в Сатурн подвижни и всепроникващи вкусови сили. Благодарение на това, тяхното етерно или жизнено тяло започва една дейност, която можем да определим като един вид „обмяна на веществата". В дълбините на Сатурн те внасят живот. Така в Сатурн започват процесите на хранене и отделяне. Не че те пряко предизвикват тези процеси, но благодарение на това, което те вършат, тези процеси възникват по косвен път. Този вътрешен живот позволява и на други Същества да се присъединят към развитието на Сатурн.
към текста >>

След него развитието продължава по същия начин до настъпването на един момент, когато зрелостта на човешкото етерно тяло вече позволява една съвместна работа от страна на „Синовете на Живота" (Ангели) и „Духовете на Хармонията" (Херувими).
Всичко описано тук за средата на Слънчевото развитие трае определено време. После отново настъпва почивен период. След него развитието продължава по същия начин до настъпването на един момент, когато зрелостта на човешкото етерно тяло вече позволява една съвместна работа от страна на „Синовете на Живота" (Ангели) и „Духовете на Хармонията" (Херувими). Сега свръхсетивното съзнание констатира как в човешкото същество настъпват такива промени, които могат да бъдат сравнени с вкусови възприятия, макар че навън те се проявяват като звуци. Нещо подобно трябваше да посочим и за Сатурновото развитие. Само че тук на Слънцето всичко става дълбоко навътре в човешкото същество, чийто живот сега е много по-самостоятелен.
към текста >>

Във водния елемент действуват „Ангелите"; те са истинските причинители на светлината.
Сега той е пронизван не само от огъня, обгръщай е не само от въздуха; към новото физическо тяло се прибавя и водната субстанция. Наред с това се променя и неговата етерна част; човек започва да я възприема като едно фино светлинно тяло. По-рано той усещаше как от Земята се издигат топлинни потоци и го заливат; усещаше как въздухът прониква в него чрез звуците; сега неговото огнено-възду шно тяло се прониква и от водния елемент, и той вижда движенията на този елемент като проблясване и угасване на светлина. Настъпват промени и в душата му. Към заложбите на Сетивната и Разсъдъчната Душа се прибавят и тези на Съзнаващата Душа. Във водния елемент действуват „Ангелите"; те са истинските причинители на светлината.
към текста >>

А в тях бяха откровенията на „Синовете на Живота" (Ангелите).
Много по-различно изглеждаха за Земния човек и звуковите възприятия. В началото на Земния живот те бяха възприемани като външни звуци. Докато въздушните образи отвън бяха възприемани до към средата на човешкия Земен живот, външните звуци можеха да бъдат чувани и след този период. Едва в края на живота, Земният човек ставаше нечувствителен спрямо тях. От звуците, в него оставаха паметовите представи. А в тях бяха откровенията на „Синовете на Живота" (Ангелите). Когато към края на своя живот човекът се усещаше вътрешно свързан с тези сили, тогава, подражавайки им, той можеше да предизвиква могъщи пориви във водния елемент на Земята. Под неговото въздействие водите бушуваха във и над Земята.
към текста >>

Те се добраха до тази връзка, едва когато действията на Архангелите, и по-специално на Ангелите, проникнаха във вътрешния живот на техните представи.
През своя земен живот те чувствуваха как са запазили спомена, че са били едно цяло с тези Духове и че са били свързани с тях в своето безплътно състояние. Вторият вид човеци нямаше толкова ясен спомен за своето чисто духовно, безплътно състояние; те усещаха връзката си с духовния свят предимно чрез светлинните действия на „Огнените Духове" (Архангели). Трети вид човеци беше още по-дълбоко вплетен в Земните условия. Те бяха онези, които можаха да се срещнат с огнения елемент едва след като Земята се бе отделила от Слънцето и бе приела в себе си водния елемент. Усещането им за взаимна връзка с духовния свят, особено в началото на Земния живот, беше твърде ограничено. Те се добраха до тази връзка, едва когато действията на Архангелите, и по-специално на Ангелите, проникнаха във вътрешния живот на техните представи. Затова пък в началото на Земния период те бяха преизпълнени с мощни импулси за такъв род действия, които са осъществими именно в земни условия. При тях придатъчните органи бяха особено силно развити.
към текста >>

През това време те изцяло попадаха в областта, обитавана от „Синовете на Живота" (Ангели), „Огнените Духове" (Архангели), „Духовете на Личността" и „Духовете на Формата".
През това време те изцяло попадаха в областта, обитавана от „Синовете на Живота" (Ангели), „Огнените Духове" (Архангели), „Духовете на Личността" и „Духовете на Формата". По същото време физическото и етерното тяло попадаха всред силовото поле на „Духовете на Формата", „Духовете на Движението", „Духовете на Мъдростта" и „Престолите" („Духовете на Волята"). По този начин вредните въздействия, които се натрупваха в човека през деня поради грешките на астралното тяло, бяха отстранявани.
към текста >>

Благодарение на онази част от своето етерно тяло, която не беше свързана с физическото тяло, човекът можеше да възприема „Синовете на Живота" (Ангели) и „Духовете на Огъня" (Архангели).
Развитието върху Атлантида фактически беше времето, когато човеците се разделиха на сатурнови, слънчеви, юпитерови и марсови. Преди бяха налице само предпоставките за това разделяне. Разграничаването на будното и сънно състояние у човека имаше особени последствия за атлантското човечество. Нощно време астралното тяло и Азът на човека се намираха в сферата на по-високо издигнатите Същества, стигайки нагоре до „Духовете на Личността". Благодарение на онази част от своето етерно тяло, която не беше свързана с физическото тяло, човекът можеше да възприема „Синовете на Живота" (Ангели) и „Духовете на Огъня" (Архангели). Защото по време на съня той можеше да остане свързан тъкмо с тази част на етерното тяло. Впрочем „Духовете на Личността" не бяха ясно доловими точно поради луциферическото влияние, В това състояние обаче, заедно с Ангелите и Архангелите, за човека станаха видими и онези Същества, които поради своята изостаналост на Слънцето и Луната, не можеха да участвуват в развитието на Земята. Ето защо те трябваше да останат в душевно- духовния свят. Но чрез луциферическата същност, човекът ги привлече в областта на своята отделена от физическото тяло душа.
към текста >>

Впрочем „Духовете на Личността" не бяха ясно доловими точно поради луциферическото влияние, В това състояние обаче, заедно с Ангелите и Архангелите, за човека станаха видими и онези Същества, които поради своята изостаналост на Слънцето и Луната, не можеха да участвуват в развитието на Земята.
Преди бяха налице само предпоставките за това разделяне. Разграничаването на будното и сънно състояние у човека имаше особени последствия за атлантското човечество. Нощно време астралното тяло и Азът на човека се намираха в сферата на по-високо издигнатите Същества, стигайки нагоре до „Духовете на Личността". Благодарение на онази част от своето етерно тяло, която не беше свързана с физическото тяло, човекът можеше да възприема „Синовете на Живота" (Ангели) и „Духовете на Огъня" (Архангели). Защото по време на съня той можеше да остане свързан тъкмо с тази част на етерното тяло. Впрочем „Духовете на Личността" не бяха ясно доловими точно поради луциферическото влияние, В това състояние обаче, заедно с Ангелите и Архангелите, за човека станаха видими и онези Същества, които поради своята изостаналост на Слънцето и Луната, не можеха да участвуват в развитието на Земята. Ето защо те трябваше да останат в душевно- духовния свят. Но чрез луциферическата същност, човекът ги привлече в областта на своята отделена от физическото тяло душа.
към текста >>

17. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

ФИЛИЯ (ангелоподобен образ, жълто, преминаващо в белезникаво, със синьовиолетови криле, нюанси, по-светли от тези, които
ФИЛИЯ (ангелоподобен образ, жълто, преминаващо в белезникаво, със синьовиолетови криле, нюанси, по-светли от тези, които
към текста >>

АСТРИД (ангелоподобен образ, светловиолетова дреха със сини криле)
АСТРИД (ангелоподобен образ, светловиолетова дреха със сини криле)
към текста >>

ЛУНА (строен ангелоподобен образ, синьочервена дреха с оранжеви криле)
ЛУНА (строен ангелоподобен образ, синьочервена дреха с оранжеви криле)
към текста >>

Мария като ангелоподобен образ, жълто, преминаващо в златно, без крака, със светловиолетови криле.)
(Явяват се душите на Бенедикт и Мария в средата на местността. Бенедикт като образ, който изобразява в малък мащаб конфигурацията на цялата сценична картина. Дрехата му се спуска надолу, разширявайки се, и преминава в синьозелен цвят, около главата му може да се види червеножълтосиня аура; синьото преминава в синьозеления цвят на цялата му дреха. Мария като ангелоподобен образ, жълто, преминаващо в златно, без крака, със светловиолетови криле.)
към текста >>

ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА (ангелоподобен образ със символично облекло, приближавайки душите на Бенедикт и Мария)
ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА (ангелоподобен образ със символично облекло, приближавайки душите на Бенедикт и Мария)
към текста >>

18. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

ДУШАТА НА ТЕОДОРА (ангелоподобен образ, бял, с жълти криле и синьожълта аура)
ДУШАТА НА ТЕОДОРА (ангелоподобен образ, бял, с жълти криле и синьожълта аура)
към текста >>

ДУШАТА НА ЙОХАН (ангелоподобен образ, розовочервен, без крака, със синьочервени криле)
ДУШАТА НА ЙОХАН (ангелоподобен образ, розовочервен, без крака, със синьочервени криле)
към текста >>

(При последните думи се явява Духът на младостта на Йохан, ангелоподобен, светлосребрист.)
(При последните думи се явява Духът на младостта на Йохан, ангелоподобен, светлосребрист.)
към текста >>

19. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

В християнския езотеризъм те се наричат Ангели (Ангелои).
Според Духовната Наука преди нашата планета да е станала „Земя", тя е минала през друго планетарно състояние, което означаваме като „Лунно състояние". По време на това състояние човекът все още ни е бил „човек" в днешния смисъл; на „Старата Луна" обаче е имало други Същества, които не са притежавали днешната човешка форма, те са били устроени различно от днешния човек, но тогава те са се намирали на такава степен от развитието, каквато човекът е постигнал на Земята днес. Ето защо може да се каже, че върху старата планета Луна, която загина и от която по-късно произлезе Земята, живееха Същества, които бяха предшественици на човека. В християнския езотеризъм те се наричат Ангели (Ангелои). Над тях стоят Архангелите (Архангелои).
към текста >>

Архангелите космическа епоха са били „човеци", както и Ангелите.
Архангелите космическа епоха са били „човеци", както и Ангелите. Това което християнският езотеризъм нарича Ангели или Ангелои, а източната мистика „дхианични Същества", са били именно „човеците" през Лунния период. По време на сегашната Земна епоха тези Същества доколкото те са завършили своето развитие на Старата Луна стоят с една степен над човека. Едва в края на Земното развитие човекът ще стигне до равнището, което тези Същества са имали в края на Старата Луна. Когато започна Земното състояние на нашата планета и човекът се появи на Земята, тези Същества не можеха да се явят в една външна човешка форма. Защото човешкото тяло каквото е то от плът и кръв е преди всичко продукт на Земята; то е пригодено само за съществата, които днес са тук като „човеци".
към текста >>

Това което християнският езотеризъм нарича Ангели или Ангелои, а източната мистика „дхианични Същества", са били именно „човеците" през Лунния период.
Архангелите космическа епоха са били „човеци", както и Ангелите. Това което християнският езотеризъм нарича Ангели или Ангелои, а източната мистика „дхианични Същества", са били именно „човеците" през Лунния период. По време на сегашната Земна епоха тези Същества доколкото те са завършили своето развитие на Старата Луна стоят с една степен над човека. Едва в края на Земното развитие човекът ще стигне до равнището, което тези Същества са имали в края на Старата Луна. Когато започна Земното състояние на нашата планета и човекът се появи на Земята, тези Същества не можеха да се явят в една външна човешка форма. Защото човешкото тяло каквото е то от плът и кръв е преди всичко продукт на Земята; то е пригодено само за съществата, които днес са тук като „човеци". А Съществата, които стоят с една степен над човека когато Земята беше в началото на своето развитие не можеха да се въплъщават в човешки тела; те можеха да участвуват в ръководството на Земята само като озаряваха и вдъхновяваха изпадащите в състояние на ясновидство хора, така че чрез тях, т.е.
към текста >>

Следователно древните египтяни все още можеха да си спомнят за онова състояние, при което ръководещите личности имаха живо съзнание за връзката си с това, което наричаме Богове, Ангели или дхианични Същества.
Следователно древните египтяни все още можеха да си спомнят за онова състояние, при което ръководещите личности имаха живо съзнание за връзката си с това, което наричаме Богове, Ангели или дхианични Същества. Що за Същества бяха те, след като никога не са се въплъщавали в човеци и никога не са приемали човешка форма от плът и кръв, а все пак са действали в развитието на човечеството? Те бяха предшественици на човека, издигнати с една степен над него.
към текста >>

Както на своята степен и в своето царство животните имат съответните инстинкти, така и тези дхианични Същества или Ангели имат непосредствено духовно мислене, непосредствена духовна представа и чрез този непосредствен представено вътрешен живот те съществено се различават от човека.
Не можем с един поглед да обгърнем целия мисловен свят, защото човешкото мислене протича във времето. Не може строежът на един мисловен поток да се прояви изведнъж в душата. Човек трябва да се старае, да се напряга, за да намери по-нататъшния ход на мислите. Тази особеност на човека не съществува у споменатите Същества; при тях една мисловна конструкция протича със същата бързина, с която например едно животно реагира, знаейки по инстинкт, че има пред себе си нещо за ядене, което може да погълне. При животните няма никаква разлика между инстинкт и размишление, те са едно и също. Както на своята степен и в своето царство животните имат съответните инстинкти, така и тези дхианични Същества или Ангели имат непосредствено духовно мислене, непосредствена духовна представа и чрез този непосредствен представено вътрешен живот те съществено се различават от човека.
към текста >>

Ето защо онези личности, които можеха да влизат във връзка с тези свръхчовешки или ангелски Същества, стигаха до съзнанието, че са изправени пред една сигурна, безпогрешна мъдрост.
Същества не образуват мисли във времето, а веднага като от само себе си удавят проблясването на отправената към тях мъдрост. В този смисъл те не могат да мислят грешно, както това се случва с хората. Протичането на техните мисли става под формата на една непосредствена инспирация. Ето защо онези личности, които можеха да влизат във връзка с тези свръхчовешки или ангелски Същества, стигаха до съзнанието, че са изправени пред една сигурна, безпогрешна мъдрост. Следователно, когато още в древен Египет човек независимо дали като Учител или цар заставал пред своя духовен водач, той знаел: заповедта, която той дава, мъдростта, която произнася, са непосредствено верни; те не могат да бъдат погрешни. Това са усещали после и онези, на които са били предавани тези мисли.
към текста >>

Тези сили витаят над цялата човешка еволюция и всъщност са част от духовните Йерархии, най-близката от които е тази на Ангелоите или свръхчовешките Същества, издигащи се в духовните сфери с една степен над човека.
Действието на онези сили, което описахме като характерно за детската възраст на човека, може да се наблюдава изобщо върху целия човешки свят. Тези сили витаят над цялата човешка еволюция и всъщност са част от духовните Йерархии, най-близката от които е тази на Ангелоите или свръхчовешките Същества, издигащи се в духовните сфери с една степен над човека. От тези сфери те свалят това, което тласка напред човешката култура. Както на физическо равнище тази мъдрост се изразява в телесното формиране през детството, така по сходен начин тя участвува и в еволюцията на културата през миналите епохи.
към текста >>

Освен онези праотци на човеците истинските свръхчовеци които приключиха човешкото си развитие на Старата Луна и станаха Ангели, има и други Същества, Които на Луната не успяха да завършат своето развитие.
Освен онези праотци на човеците истинските свръхчовеци които приключиха човешкото си развитие на Старата Луна и станаха Ангели, има и други Същества, Които на Луната не успяха да завършат своето развитие. Съществата, които източната мистика нарича „дхианични", а християнският езотеризъм "Ангели", приключват еволюцията си на Старата Луна и когато човекът започва своето развитие на Земята, те стоят вече с една степен над него. Но имаше и други Същества, които на Старата Луна не бяха завършили своето човешко развитие, какъвто е случаят и с висшите категории на луциферическите Същества. Когато започва Земното състояние на нашата планета, в смисъла на казаното по-горе, човекът не е бил единственото същество на Земята; той приемал също и вдъхновението, инспирацията на други божествено- духовни Същества, защото иначе – подобно на детето не би могъл да напредва в своето развитие. Така че освен човекът-дете, косвено са присъствували на Земята и такива Същества, които са приключили своето развитие на Старата Луна. Между тях и човеците имаше и такива Същества, които не бяха завършили развитието си на Луната и стояха по-високо от човека, защото още през периода на Старата Луна те биха могли да станат Ангели, дхианически Същества.
към текста >>

Съществата, които източната мистика нарича „дхианични", а християнският езотеризъм "Ангели", приключват еволюцията си на Старата Луна и когато човекът започва своето развитие на Земята, те стоят вече с една степен над него.
Освен онези праотци на човеците истинските свръхчовеци които приключиха човешкото си развитие на Старата Луна и станаха Ангели, има и други Същества, Които на Луната не успяха да завършат своето развитие. Съществата, които източната мистика нарича „дхианични", а християнският езотеризъм "Ангели", приключват еволюцията си на Старата Луна и когато човекът започва своето развитие на Земята, те стоят вече с една степен над него. Но имаше и други Същества, които на Старата Луна не бяха завършили своето човешко развитие, какъвто е случаят и с висшите категории на луциферическите Същества. Когато започва Земното състояние на нашата планета, в смисъла на казаното по-горе, човекът не е бил единственото същество на Земята; той приемал също и вдъхновението, инспирацията на други божествено- духовни Същества, защото иначе – подобно на детето не би могъл да напредва в своето развитие. Така че освен човекът-дете, косвено са присъствували на Земята и такива Същества, които са приключили своето развитие на Старата Луна. Между тях и човеците имаше и такива Същества, които не бяха завършили развитието си на Луната и стояха по-високо от човека, защото още през периода на Старата Луна те биха могли да станат Ангели, дхианически Същества. Обаче там те не стигнаха до пълна зрялост, изостанаха спрямо Ангелите, но все пак превъзхождаха човека и всичко що се отнася до неговите способности и качества.
към текста >>

Между тях и човеците имаше и такива Същества, които не бяха завършили развитието си на Луната и стояха по-високо от човека, защото още през периода на Старата Луна те биха могли да станат Ангели, дхианически Същества.
Освен онези праотци на човеците истинските свръхчовеци които приключиха човешкото си развитие на Старата Луна и станаха Ангели, има и други Същества, Които на Луната не успяха да завършат своето развитие. Съществата, които източната мистика нарича „дхианични", а християнският езотеризъм "Ангели", приключват еволюцията си на Старата Луна и когато човекът започва своето развитие на Земята, те стоят вече с една степен над него. Но имаше и други Същества, които на Старата Луна не бяха завършили своето човешко развитие, какъвто е случаят и с висшите категории на луциферическите Същества. Когато започва Земното състояние на нашата планета, в смисъла на казаното по-горе, човекът не е бил единственото същество на Земята; той приемал също и вдъхновението, инспирацията на други божествено- духовни Същества, защото иначе – подобно на детето не би могъл да напредва в своето развитие. Така че освен човекът-дете, косвено са присъствували на Земята и такива Същества, които са приключили своето развитие на Старата Луна. Между тях и човеците имаше и такива Същества, които не бяха завършили развитието си на Луната и стояха по-високо от човека, защото още през периода на Старата Луна те биха могли да станат Ангели, дхианически Същества. Обаче там те не стигнаха до пълна зрялост, изостанаха спрямо Ангелите, но все пак превъзхождаха човека и всичко що се отнася до неговите способности и качества. Това по принцип са онези Същества, които всред луциферическите Духове заемат най-ниската степен. Тъкмо с тези Същества, намиращи се между човека и Ангелите, започва царството на луциферическите Същества.
към текста >>

Обаче там те не стигнаха до пълна зрялост, изостанаха спрямо Ангелите, но все пак превъзхождаха човека и всичко що се отнася до неговите способности и качества.
Съществата, които източната мистика нарича „дхианични", а християнският езотеризъм "Ангели", приключват еволюцията си на Старата Луна и когато човекът започва своето развитие на Земята, те стоят вече с една степен над него. Но имаше и други Същества, които на Старата Луна не бяха завършили своето човешко развитие, какъвто е случаят и с висшите категории на луциферическите Същества. Когато започва Земното състояние на нашата планета, в смисъла на казаното по-горе, човекът не е бил единственото същество на Земята; той приемал също и вдъхновението, инспирацията на други божествено- духовни Същества, защото иначе – подобно на детето не би могъл да напредва в своето развитие. Така че освен човекът-дете, косвено са присъствували на Земята и такива Същества, които са приключили своето развитие на Старата Луна. Между тях и човеците имаше и такива Същества, които не бяха завършили развитието си на Луната и стояха по-високо от човека, защото още през периода на Старата Луна те биха могли да станат Ангели, дхианически Същества. Обаче там те не стигнаха до пълна зрялост, изостанаха спрямо Ангелите, но все пак превъзхождаха човека и всичко що се отнася до неговите способности и качества. Това по принцип са онези Същества, които всред луциферическите Духове заемат най-ниската степен. Тъкмо с тези Същества, намиращи се между човека и Ангелите, започва царството на луциферическите Същества.
към текста >>

Тъкмо с тези Същества, намиращи се между човека и Ангелите, започва царството на луциферическите Същества.
Когато започва Земното състояние на нашата планета, в смисъла на казаното по-горе, човекът не е бил единственото същество на Земята; той приемал също и вдъхновението, инспирацията на други божествено- духовни Същества, защото иначе – подобно на детето не би могъл да напредва в своето развитие. Така че освен човекът-дете, косвено са присъствували на Земята и такива Същества, които са приключили своето развитие на Старата Луна. Между тях и човеците имаше и такива Същества, които не бяха завършили развитието си на Луната и стояха по-високо от човека, защото още през периода на Старата Луна те биха могли да станат Ангели, дхианически Същества. Обаче там те не стигнаха до пълна зрялост, изостанаха спрямо Ангелите, но все пак превъзхождаха човека и всичко що се отнася до неговите способности и качества. Това по принцип са онези Същества, които всред луциферическите Духове заемат най-ниската степен. Тъкмо с тези Същества, намиращи се между човека и Ангелите, започва царството на луциферическите Същества.
към текста >>

Докато истинските дхианически или Ангелски Същества, великите вдъхновители на човека, на които се позоваваха египтяните, не можеха да се явят в човешки тела, а показваха своите откровения чрез човеците, то Съществата, които са между човека и Ангелите бяха способни още през далечното минало да се въплъщават в човешки тела.
И в двата случая имаме работа с недоразумения. Защото те съвсем не са „зли", въпреки че произхода на злото в развитието на човечеството трябва да се търси в тях. Те стоят, както казахме, между човека и свръхчовеците. В известен смисъл те надвишават по съвършенство човека. По отношение на всички способности, които хората тепърва трябва да развият и придобият, те са стигнали вече до една висока степен и се различават от описаните по-горе предци на човека по това, че поради недовършената си човешка еволюция на Старата Луна те все "още са способни да се инкарнират в човешки тела, докато хората напредваха в своето развитие на Земята. Докато истинските дхианически или Ангелски Същества, великите вдъхновители на човека, на които се позоваваха египтяните, не можеха да се явят в човешки тела, а показваха своите откровения чрез човеците, то Съществата, които са между човека и Ангелите бяха способни още през далечното минало да се въплъщават в човешки тела. Ето защо в Лемурийската и Атлантската епоха по Земята са ходили не само обикновени човешки същества, които по пътя на своите реинкарнации трябваше да стигнат до това, което отговаря на идеала на човечеството, но между хората от тези епохи имало и такива, които само външно наподобявали човека. Те имали човешко тяло, защото външната форма на един човек от плът зависи от земните условия. С други думи, през тези древни епохи между човеците се намирали и такива същества, които принадлежали към най-низшата категория луциферически индивидуалности. Освен Ангелските Същества, които действуват върху човешката култура чрез човеците, на различни места са се инкарнирали такива луциферически Същества, които основават различните човешки култури. И когато в митовете и легендите на древните народи се описва, че тук или там е живял един или друг велик Учител, който е основал дадена култура, за такава индивидуалност не може да се твърди: тук имаме въплъщение на едно луциферическо Същество, което носи в себе си нещо зло; всъщност чрез тези Същества в човешката култура били внасяни изключително благотворни импулси.
към текста >>

Освен Ангелските Същества, които действуват върху човешката култура чрез човеците, на различни места са се инкарнирали такива луциферически Същества, които основават различните човешки култури.
По отношение на всички способности, които хората тепърва трябва да развият и придобият, те са стигнали вече до една висока степен и се различават от описаните по-горе предци на човека по това, че поради недовършената си човешка еволюция на Старата Луна те все "още са способни да се инкарнират в човешки тела, докато хората напредваха в своето развитие на Земята. Докато истинските дхианически или Ангелски Същества, великите вдъхновители на човека, на които се позоваваха египтяните, не можеха да се явят в човешки тела, а показваха своите откровения чрез човеците, то Съществата, които са между човека и Ангелите бяха способни още през далечното минало да се въплъщават в човешки тела. Ето защо в Лемурийската и Атлантската епоха по Земята са ходили не само обикновени човешки същества, които по пътя на своите реинкарнации трябваше да стигнат до това, което отговаря на идеала на човечеството, но между хората от тези епохи имало и такива, които само външно наподобявали човека. Те имали човешко тяло, защото външната форма на един човек от плът зависи от земните условия. С други думи, през тези древни епохи между човеците се намирали и такива същества, които принадлежали към най-низшата категория луциферически индивидуалности. Освен Ангелските Същества, които действуват върху човешката култура чрез човеците, на различни места са се инкарнирали такива луциферически Същества, които основават различните човешки култури. И когато в митовете и легендите на древните народи се описва, че тук или там е живял един или друг велик Учител, който е основал дадена култура, за такава индивидуалност не може да се твърди: тук имаме въплъщение на едно луциферическо Същество, което носи в себе си нещо зло; всъщност чрез тези Същества в човешката култура били внасяни изключително благотворни импулси. От Духовната Наука знаем, че в древните епохи, а именно през Атлантската епоха е съществувал един вид човешки праезик, един вид говор, който бил еднакъв по цялата Земя, защото през онези времена говорът бил нещо, което идва от вътрешността на душата в много по-голяма степен, отколкото днес. Това може да се види от следното. През Атлантската епоха хората чувствували всички външни впечатления така, че душата, която би искала да изрази тези впечатления чрез един звук, усещала вътрешния подтик към образуване на съгласни. Следователно това, което съществувало в пространството е давало подтика да бъде подражавано чрез съгласните звуци.
към текста >>

Според обстоятелството, дали в този, или онзи народ е било инкарнирано едно или друго изостанало Ангелско Същество, то е можело да научи хората на един или друг език.
В човешката душа говорът се пробужда чрез вдъхновението или инспирацията на свръхчовешките Същества, на истинските предци на човека, които са завършили своето развитие на Луната. Но ако съществуваше само това развитие, тогава целият човешки род в общи линии би останал като в една огромна общност; по цялата Земя щеше да се говори и мисли по един и същ начин. Индивидуалността и своеобразието, а наред с тях и човешката свобода изобщо не биха могли да възникнат. За да се превърне човек в една индивидуалност, всред човечеството трябваше да настъпят разцепления. Фактът, че в различните области на Земята се формират различни езици, се дължи на действието от страна на такива Учители, в които е било инкарнирано едно луциферическо Същество. Според обстоятелството, дали в този, или онзи народ е било инкарнирано едно или друго изостанало Ангелско Същество, то е можело да научи хората на един или друг език. Следователно, способността на всички народи да говорят на определен език произхожда от съществуването на такива велики просветители, които всъщност са били изостанали Ангелски Същества, стоящи все пак далеч по-високо от непосредствено заобикалящите ги човеци. Например в съществата, описани като първоначалните герои на гръцките или други народи, действуващи под човешка форма, са били инкарнирани изостанали Ангелски Същества. Ето защо те не трябва да бъдат окачествявани като „зли" Същества. Напротив, те донесоха на човеците това, което им дава възможността да станат свободни навсякъде по Земята, както и диференциацията всред тях, без която те щяха да образуват една обща и безлична маса по цялата Земя. Така е с езиците, така е и с много други области на живота.
към текста >>

Следователно, способността на всички народи да говорят на определен език произхожда от съществуването на такива велики просветители, които всъщност са били изостанали Ангелски Същества, стоящи все пак далеч по-високо от непосредствено заобикалящите ги човеци.
Но ако съществуваше само това развитие, тогава целият човешки род в общи линии би останал като в една огромна общност; по цялата Земя щеше да се говори и мисли по един и същ начин. Индивидуалността и своеобразието, а наред с тях и човешката свобода изобщо не биха могли да възникнат. За да се превърне човек в една индивидуалност, всред човечеството трябваше да настъпят разцепления. Фактът, че в различните области на Земята се формират различни езици, се дължи на действието от страна на такива Учители, в които е било инкарнирано едно луциферическо Същество. Според обстоятелството, дали в този, или онзи народ е било инкарнирано едно или друго изостанало Ангелско Същество, то е можело да научи хората на един или друг език. Следователно, способността на всички народи да говорят на определен език произхожда от съществуването на такива велики просветители, които всъщност са били изостанали Ангелски Същества, стоящи все пак далеч по-високо от непосредствено заобикалящите ги човеци. Например в съществата, описани като първоначалните герои на гръцките или други народи, действуващи под човешка форма, са били инкарнирани изостанали Ангелски Същества. Ето защо те не трябва да бъдат окачествявани като „зли" Същества. Напротив, те донесоха на човеците това, което им дава възможността да станат свободни навсякъде по Земята, както и диференциацията всред тях, без която те щяха да образуват една обща и безлична маса по цялата Земя. Така е с езиците, така е и с много други области на живота. Индивидуализирането, диференцирането, свободата бихме могли да кажем идват от тези Същества, които бяха изостанали от развитието си на Старата Луна.
към текста >>

Например в съществата, описани като първоначалните герои на гръцките или други народи, действуващи под човешка форма, са били инкарнирани изостанали Ангелски Същества.
Индивидуалността и своеобразието, а наред с тях и човешката свобода изобщо не биха могли да възникнат. За да се превърне човек в една индивидуалност, всред човечеството трябваше да настъпят разцепления. Фактът, че в различните области на Земята се формират различни езици, се дължи на действието от страна на такива Учители, в които е било инкарнирано едно луциферическо Същество. Според обстоятелството, дали в този, или онзи народ е било инкарнирано едно или друго изостанало Ангелско Същество, то е можело да научи хората на един или друг език. Следователно, способността на всички народи да говорят на определен език произхожда от съществуването на такива велики просветители, които всъщност са били изостанали Ангелски Същества, стоящи все пак далеч по-високо от непосредствено заобикалящите ги човеци. Например в съществата, описани като първоначалните герои на гръцките или други народи, действуващи под човешка форма, са били инкарнирани изостанали Ангелски Същества. Ето защо те не трябва да бъдат окачествявани като „зли" Същества. Напротив, те донесоха на човеците това, което им дава възможността да станат свободни навсякъде по Земята, както и диференциацията всред тях, без която те щяха да образуват една обща и безлична маса по цялата Земя. Така е с езиците, така е и с много други области на живота. Индивидуализирането, диференцирането, свободата бихме могли да кажем идват от тези Същества, които бяха изостанали от развитието си на Старата Луна. Разбира се, мъдрото ръководство на света е възнамерявало в хода на планетарното развитие да доведе всички същества до тяхната крайна цел; ако обаче това би било осъществено по един пряк начин, много неща нямаше да бъдат постигнати.
към текста >>

Нека разгледаме нещата във връзка с описаните вече несъвършени Ангелски Същества.
Сега обаче идва и вероятността от следния въпрос: защо все пак на света съществува злото, лошото, несъвършеното, болестното? Нека разгледаме нещата във връзка с описаните вече несъвършени Ангелски Същества. Всичко, което в даден момент представлява нещо несъвършено и изостанало, в хода на развитието ще се превърне в нещо добро. Разбира се, това не означава, че тази истина може да оправдае лошите постъпки на хората.
към текста >>

имаха дълбоко в душите си едно или друго Ангелско Същество.
С това отговаряме и на въпроса защо мъдрото ръководство на света позволява някои Същества да изостанат в своето развитие. Именно защото за следващата епоха, която идва след периода на тяхното изостава не, този факт ще придобие друг, положителен смисъл. Когато народите все още не можеха сами да се управляват, съществуваха Учителите на тези народи и на отделните хора. И всички Учители на отделните народи Кадмос, Хеопс, Пелопс, Тезей и т.н. имаха дълбоко в душите си едно или друго Ангелско Същество. Оттук се вижда, че фактически и в това отношение човечеството е подчинено на едно мъдро, духовно ръководство.
към текста >>

Заедно с тях обаче действуваха и такива Същества, които бяха достигнали своята ангелска степен само наполовина или отчасти.
На всяка степен от развитието изостават Същества, които не са успели да постигнат крайната си цел. Да погледнем отново към древната египетска култура, която се разви преди много хилядолетия в долината на Нил. Тогава на египтяните се откриваха свръхчовешките Учители, за които египтяните казваха, че те ръководят хората като Богове. Заедно с тях обаче действуваха и такива Същества, които бяха достигнали своята ангелска степен само наполовина или отчасти. Трябва да сме наясно, че в древен Египет човекът беше достигнал определена степен от развитието, т.е. душите на съвременните хора бяха достигнали през египетската епоха съответната степен. Обаче не само ръководеният човек постига нещо, но и за ръкодещите Същества процесът на ръководството означава нещо, което ги тласка напред в тяхното собствено развитие. Например, един Ангел е нещо повече, след като известно време е ръководил хората, в сравнение с това, което е бил по-рано. Чрез своето участие в ръководенето напредва също и Ангелът както „истинският", така и изоставащият.
към текста >>

Например, един Ангел е нещо повече, след като известно време е ръководил хората, в сравнение с това, което е бил по-рано.
Тогава на египтяните се откриваха свръхчовешките Учители, за които египтяните казваха, че те ръководят хората като Богове. Заедно с тях обаче действуваха и такива Същества, които бяха достигнали своята ангелска степен само наполовина или отчасти. Трябва да сме наясно, че в древен Египет човекът беше достигнал определена степен от развитието, т.е. душите на съвременните хора бяха достигнали през египетската епоха съответната степен. Обаче не само ръководеният човек постига нещо, но и за ръкодещите Същества процесът на ръководството означава нещо, което ги тласка напред в тяхното собствено развитие. Например, един Ангел е нещо повече, след като известно време е ръководил хората, в сравнение с това, което е бил по-рано. Чрез своето участие в ръководенето напредва също и Ангелът както „истинският", така и изоставащият. Всички същества могат да се развиват, всичко се намира в непрекъснато развитие. Но на всяка степен от развитието има изоставащи Същества. Така в древната египетска култура различаваме: Божествени ръководители, Ангели, после полубожествени ръководители, които още не са постигнали ангелската степен, и накрая хората. Обаче определени Същества от редовете на свръхчовеците отново изостават, т.е.
към текста >>

Чрез своето участие в ръководенето напредва също и Ангелът както „истинският", така и изоставащият.
Заедно с тях обаче действуваха и такива Същества, които бяха достигнали своята ангелска степен само наполовина или отчасти. Трябва да сме наясно, че в древен Египет човекът беше достигнал определена степен от развитието, т.е. душите на съвременните хора бяха достигнали през египетската епоха съответната степен. Обаче не само ръководеният човек постига нещо, но и за ръкодещите Същества процесът на ръководството означава нещо, което ги тласка напред в тяхното собствено развитие. Например, един Ангел е нещо повече, след като известно време е ръководил хората, в сравнение с това, което е бил по-рано. Чрез своето участие в ръководенето напредва също и Ангелът както „истинският", така и изоставащият. Всички същества могат да се развиват, всичко се намира в непрекъснато развитие. Но на всяка степен от развитието има изоставащи Същества. Така в древната египетска култура различаваме: Божествени ръководители, Ангели, после полубожествени ръководители, които още не са постигнали ангелската степен, и накрая хората. Обаче определени Същества от редовете на свръхчовеците отново изостават, т.е. не ръководят така, че да проявят всички свои сили; те изостават като Ангели по време на древната египетска Култура.
към текста >>

Така в древната египетска култура различаваме: Божествени ръководители, Ангели, после полубожествени ръководители, които още не са постигнали ангелската степен, и накрая хората.
Обаче не само ръководеният човек постига нещо, но и за ръкодещите Същества процесът на ръководството означава нещо, което ги тласка напред в тяхното собствено развитие. Например, един Ангел е нещо повече, след като известно време е ръководил хората, в сравнение с това, което е бил по-рано. Чрез своето участие в ръководенето напредва също и Ангелът както „истинският", така и изоставащият. Всички същества могат да се развиват, всичко се намира в непрекъснато развитие. Но на всяка степен от развитието има изоставащи Същества. Така в древната египетска култура различаваме: Божествени ръководители, Ангели, после полубожествени ръководители, които още не са постигнали ангелската степен, и накрая хората. Обаче определени Същества от редовете на свръхчовеците отново изостават, т.е. не ръководят така, че да проявят всички свои сили; те изостават като Ангели по време на древната египетска Култура. По същия начин изостават и несъвършените свръхчовешки Същества. Следователно, докато долу хората напредват, горе определени индивидуалности намиращи се всред дхианичните Същества или Ангели също изостават в своето развитие. И когато египетско-халдейската култура угасна и започна гръко-римската, са налице изостанали ръководещи Същества от предишната културна епоха.
към текста >>

не ръководят така, че да проявят всички свои сили; те изостават като Ангели по време на древната египетска Култура.
Чрез своето участие в ръководенето напредва също и Ангелът както „истинският", така и изоставащият. Всички същества могат да се развиват, всичко се намира в непрекъснато развитие. Но на всяка степен от развитието има изоставащи Същества. Така в древната египетска култура различаваме: Божествени ръководители, Ангели, после полубожествени ръководители, които още не са постигнали ангелската степен, и накрая хората. Обаче определени Същества от редовете на свръхчовеците отново изостават, т.е. не ръководят така, че да проявят всички свои сили; те изостават като Ангели по време на древната египетска Култура. По същия начин изостават и несъвършените свръхчовешки Същества. Следователно, докато долу хората напредват, горе определени индивидуалности намиращи се всред дхианичните Същества или Ангели също изостават в своето развитие. И когато египетско-халдейската култура угасна и започна гръко-римската, са налице изостанали ръководещи Същества от предишната културна епоха. Обаче те не могат да упражняват вече своите сили, защото други Ангели или полуангелски Същества са ги заместили в ръководството на човечеството. А това означава, че те не могат да продължат също и своето собствено развитие.
към текста >>

Следователно, докато долу хората напредват, горе определени индивидуалности намиращи се всред дхианичните Същества или Ангели също изостават в своето развитие.
Но на всяка степен от развитието има изоставащи Същества. Така в древната египетска култура различаваме: Божествени ръководители, Ангели, после полубожествени ръководители, които още не са постигнали ангелската степен, и накрая хората. Обаче определени Същества от редовете на свръхчовеците отново изостават, т.е. не ръководят така, че да проявят всички свои сили; те изостават като Ангели по време на древната египетска Култура. По същия начин изостават и несъвършените свръхчовешки Същества. Следователно, докато долу хората напредват, горе определени индивидуалности намиращи се всред дхианичните Същества или Ангели също изостават в своето развитие. И когато египетско-халдейската култура угасна и започна гръко-римската, са налице изостанали ръководещи Същества от предишната културна епоха. Обаче те не могат да упражняват вече своите сили, защото други Ангели или полуангелски Същества са ги заместили в ръководството на човечеството. А това означава, че те не могат да продължат също и своето собствено развитие.
към текста >>

Обаче те не могат да упражняват вече своите сили, защото други Ангели или полуангелски Същества са ги заместили в ръководството на човечеството.
Обаче определени Същества от редовете на свръхчовеците отново изостават, т.е. не ръководят така, че да проявят всички свои сили; те изостават като Ангели по време на древната египетска Култура. По същия начин изостават и несъвършените свръхчовешки Същества. Следователно, докато долу хората напредват, горе определени индивидуалности намиращи се всред дхианичните Същества или Ангели също изостават в своето развитие. И когато египетско-халдейската култура угасна и започна гръко-римската, са налице изостанали ръководещи Същества от предишната културна епоха. Обаче те не могат да упражняват вече своите сили, защото други Ангели или полуангелски Същества са ги заместили в ръководството на човечеството. А това означава, че те не могат да продължат също и своето собствено развитие.
към текста >>

И както Съществата, които на Старата Луна не достигнаха своята ангелска степен, имаха задачата отново да се заемат с развитието на човечеството през Земния период, така и Съществата, които като ръководещи през египетско-халдейската култура бяха изостанали в развитието си, трябваше сега да се намесят в новата културна епоха.
С това обръщаме поглед към онази категория Същества, които през египетската епоха биха могли да използват своите сили, но не са го направили докрай. В последвалата гръко-римска епоха тези сили са вече неприложими, защото ръководството над хората се поема от други Същества и въобще цялата нова същност на тази епоха не допуска тяхната намеса. И както Съществата, които на Старата Луна не достигнаха своята ангелска степен, имаха задачата отново да се заемат с развитието на човечеството през Земния период, така и Съществата, които като ръководещи през египетско-халдейската култура бяха изостанали в развитието си, трябваше сега да се намесят в новата културна епоха. Следователно, можем да се обърнем към една по-късна културна епоха водачеството, над която се поема не само от нормално напредващите Същества, но и от такива, които бяха изостанали през древната египетско-халдейска култура. Тази културна епоха е нашата, в която живеем днес. Ние живеем в една епоха, когато наред с нормалните ръководители се намесват и Съществата, изостанали през древната египетско-халдейска култура.
към текста >>

20. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

В смисъла на християнския езотеризъм можем да наречем тези две категории свръхчовешки Същества с името Ангели (Ангелои).
В съответствие с изложеното дотук, трябва да търсим духовното ръководство на човечеството в лицето на онези Същества, които са завършили своята „човешка" степен още по време на предишното планетарно въплъщение на Земята, а именно на Старата Луна. На това ръководство се противопоставя друго, спъващо първото, и въпреки това в известен смисъл стимулиращо развитието на човека и света. Това противоположно ръководство се упражнява от Съществата, които през Лунната епоха не завършиха своето развитие. Става дума за онези ръководещи Същества, които стоят непосредствено над човека. Едните от тях тласкат развитието напред, другите помагат с това, че създават пречки и по този начин укрепват силите, създадени от напредващите Същества, предавайки им крепкост, тежест и позволяващи им да разгърнат своята собствена природа. В смисъла на християнския езотеризъм можем да наречем тези две категории свръхчовешки Същества с името Ангели (Ангелои). Над тях в йерархията са Архангелои, Архаи и т.н., които също участвуват в ръководството на човечеството.
към текста >>

Например в категорията на Ангелои от началото на съвременното Земно развитие има по-високо и по-ниско стоящи духовни Същества.
Всред тези категории на различни духовни Същества има всевъзможни традиции, според степента на тяхното съвършенство. Например в категорията на Ангелои от началото на съвременното Земно развитие има по-високо и по-ниско стоящи духовни Същества. Първите са отишли далеч над най-ниското равнище.
към текста >>

Само през третата културна епоха, египетско-халдейската, Ангелите (или низшите дхианически Същества в смисъла на ориенталската мистика) са били самостоятелни водачи на хората.
Само през третата културна епоха, египетско-халдейската, Ангелите (или низшите дхианически Същества в смисъла на ориенталската мистика) са били самостоятелни водачи на хората. За древно персийската епоха това не беше така. Тогава Ангелите бяха подчинени в много по-голяма степен на едно по-висше ръководство, отколкото през египетската епоха и действуваха според импулсите от по-висшата йерархия. Всичко беше под ръководството на Ангелите, обаче самите Ангели бяха зависими от стоящите над тях Архангели или Архангелои. А през първата древно-индийска културна епоха, когато следатлантският живот стигаше до такава висота в духовно отношение, каквато от тогава е недостижима и до днес една естествена висота под ръководството на Великите Учители самите Архангели бяха зависими, в същия смисъл, от Архаите или Началата.
към текста >>

Тогава Ангелите бяха подчинени в много по-голяма степен на едно по-висше ръководство, отколкото през египетската епоха и действуваха според импулсите от по-висшата йерархия.
Само през третата културна епоха, египетско-халдейската, Ангелите (или низшите дхианически Същества в смисъла на ориенталската мистика) са били самостоятелни водачи на хората. За древно персийската епоха това не беше така. Тогава Ангелите бяха подчинени в много по-голяма степен на едно по-висше ръководство, отколкото през египетската епоха и действуваха според импулсите от по-висшата йерархия. Всичко беше под ръководството на Ангелите, обаче самите Ангели бяха зависими от стоящите над тях Архангели или Архангелои. А през първата древно-индийска културна епоха, когато следатлантският живот стигаше до такава висота в духовно отношение, каквато от тогава е недостижима и до днес една естествена висота под ръководството на Великите Учители самите Архангели бяха зависими, в същия смисъл, от Архаите или Началата.
към текста >>

Всичко беше под ръководството на Ангелите, обаче самите Ангели бяха зависими от стоящите над тях Архангели или Архангелои.
Само през третата културна епоха, египетско-халдейската, Ангелите (или низшите дхианически Същества в смисъла на ориенталската мистика) са били самостоятелни водачи на хората. За древно персийската епоха това не беше така. Тогава Ангелите бяха подчинени в много по-голяма степен на едно по-висше ръководство, отколкото през египетската епоха и действуваха според импулсите от по-висшата йерархия. Всичко беше под ръководството на Ангелите, обаче самите Ангели бяха зависими от стоящите над тях Архангели или Архангелои. А през първата древно-индийска културна епоха, когато следатлантският живот стигаше до такава висота в духовно отношение, каквато от тогава е недостижима и до днес една естествена висота под ръководството на Великите Учители самите Архангели бяха зависими, в същия смисъл, от Архаите или Началата.
към текста >>

Напредъкът, както на прогресивните, така и на репресивните Същества, принадлежащи към категорията на Ангелите (или низшите дхианически Същества), се състои в това, че при египтяните и халдеите те можеха да ръководят, благодарение на онези качества, които сами бяха придобили в много по-древни времена, защото наред с водаческата си дейност, те успяха да усъвършенствуват и самите себе си.
Напредъкът, както на прогресивните, така и на репресивните Същества, принадлежащи към категорията на Ангелите (или низшите дхианически Същества), се състои в това, че при египтяните и халдеите те можеха да ръководят, благодарение на онези качества, които сами бяха придобили в много по-древни времена, защото наред с водаческата си дейност, те успяха да усъвършенствуват и самите себе си. Така прогресивните Ангелои встъпват в ръководството на петата следатлантска епоха с качества, придобити през третата, египетско- халдейска епоха. Чрез своя напредък те овладяват твърде специфични особености. А именно, стават способни да приемат в себе си вливането на онези сили, които слизат от най-значимото Същество на цялата Земна еволюция. Върху тях действува силата на Христос. Тази сила действува чрез Исус от Назарет не само върху физическия свят; тя действува също и в духовните светове върху самите свръхчовешки Същества.
към текста >>

Така прогресивните Ангелои встъпват в ръководството на петата следатлантска епоха с качества, придобити през третата, египетско- халдейска епоха.
Напредъкът, както на прогресивните, така и на репресивните Същества, принадлежащи към категорията на Ангелите (или низшите дхианически Същества), се състои в това, че при египтяните и халдеите те можеха да ръководят, благодарение на онези качества, които сами бяха придобили в много по-древни времена, защото наред с водаческата си дейност, те успяха да усъвършенствуват и самите себе си. Така прогресивните Ангелои встъпват в ръководството на петата следатлантска епоха с качества, придобити през третата, египетско- халдейска епоха. Чрез своя напредък те овладяват твърде специфични особености. А именно, стават способни да приемат в себе си вливането на онези сили, които слизат от най-значимото Същество на цялата Земна еволюция. Върху тях действува силата на Христос. Тази сила действува чрез Исус от Назарет не само върху физическия свят; тя действува също и в духовните светове върху самите свръхчовешки Същества. Христос съществува не само за Земята, но и за тези Същества.
към текста >>

Това са свръхчовешките Ангелски Същества, изостанали по Време на египетско-халдейската епоха.
А изоставането на онези Същества, за които споменахме, че работят като задържащи сили, се дължат на обстоятелството, че те не се подчиняват на Христовото ръководство, а действуват по-нататък независимо от Христос. Ето защо в културата на човечеството все по-ясно ще се проявява материалистичното тече ние, което стои под ръководството на изостаналите египетско-халдейски Духове и дава цялата материалистична характеристика на нашата епоха. Всичко, което се обективира в днешната материалистична наука, се намира под тяхното влияние. Наред с всичко това, обаче, се поражда и едно друго течение, което си поставя като цел така да проникне в човека, че в крайна сметка във всички свои действия той да открие това, което наричаме „Христовия принцип". Днес има хора, които например казват: „В основата си нашият свят е изграден от атоми." И кой нашепва на хората мисълта, че светът е изграден от атоми? Това са свръхчовешките Ангелски Същества, изостанали по Време на египетско-халдейската епоха.
към текста >>

Както за нашата пета културна епоха Ангелите са тези, които „включват" Христос в нашето духовно развитие, така и ръководството на шестата културна епоха ще се поеме от онези Същества, принадлежащи към категорията на Архангелите, които преди това ръководеха древно-персийската култура.
Както за нашата пета културна епоха Ангелите са тези, които „включват" Христос в нашето духовно развитие, така и ръководството на шестата културна епоха ще се поеме от онези Същества, принадлежащи към категорията на Архангелите, които преди това ръководеха древно-персийската култура. А през седма та културна епоха но вече под ръководството на Христос начело ще бъдат Архаите, вдъхновителите на древната индийска култура. През гръко-римската епоха Христос слезе от духовния свят и се изяви телесно-физически в Исус от Назарет. Той слезе до равнището на физическия свят. Но в непосредствено по-висшия свят Той ще бъде намерен едва когато човечеството узрее за това. Занапред Той не ще може да бъде намерен във физическия свят, а само в надсетивния свят, намиращ се непосредствено над физическия.
към текста >>

21. СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО GA_18_1 Загадки на философията

В по-късно време възниква едно подобно душевно настроение с по-голям устрем на духа при Ангелус Силезиус /1624-1677 г./.
В столетията, които следват епохата на номинализма и реализма, развитието на светогледите се превръща в едно търсене на новия фактор на действителността. Един път между онези, които се показват на наблюдателя на това търсене, с онзи, който са хванали средновековните мистици: Майстер Екхардт /починал в 1329 г./, Йоханес Таулер /починал през 1361 г./, Хайнрих Сузо /починал в 1365 г./. Най-нагледен става този път чрез разглеждането на така наречената "Теология дойч" /Германско богословие/, което произхожда от един непознат за историята автор. Тези мистици искат да приемат в съзнанието за Аза нещо, искат да изпълнят това съзнание с нещо. Ето защо те се стремят към един вътрешен живот, който е "напълно спокоен", който се отдава на вътрешен покой и който очаква по този начин, как душата ще се изпълни в нейната вътрешност с "божествения Аз". В по-късно време възниква едно подобно душевно настроение с по-голям устрем на духа при Ангелус Силезиус /1624-1677 г./.
към текста >>

22. РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

И въпреки това един състрадателен ангел е измолил за нас небесното цвете и то звучи високо с пълно величие вкоренено на тази почва на плача.
Ето защо музиката така силно говори на човешката душа, защото тя е въплъщение на онова, което изразява най-вътрешната същност на човека, неговото истинско битие, волята. И за човека е истинско тържество, че той има едно изкуство, в което се наслаждава свободен от волята, без користно на това, което е източник на желанието, източник на всяка неразумност. Този възглед на Шопенхауер върху музиката е отново резултат на неговата чисто лична особеност. Още като търговски ученик в Хамбург той пише на майка си: "Как небесното семе намери пространството на нашата твърда почва, на която необходимостта и липсата водят борба на всяко едно местенце? Ние сме заточени от първичния Дух и не можем да проникнем отново горе при него. И въпреки това един състрадателен ангел е измолил за нас небесното цвете и то звучи високо с пълно величие вкоренено на тази почва на плача. Пулсовете на божестевното по-ново изкуство не са престанали да туптят през столетията на варварството и в него ни е останал един непосредствен отзвук на вечното, разбираемо за всяко чувство и възвишено даже над порока и доброделта".
към текста >>

23. 10. 11. Принципи 76-78 GA_26 Мистерията на Михаил

78. Ако искаме да събудим една представа за третата Йерархия /Архаи или Начала, Архангели и Ангели/, ще трябва да се стремим да създадем образи, в които духовното естество не се изявява нито в достъпни за сетивата форми, нито пък по чисто духовен начин, а то се изявява така, както мисленето, чувствуване то и волята се проявяват в човешката душа.
78. Ако искаме да събудим една представа за третата Йерархия /Архаи или Начала, Архангели и Ангели/, ще трябва да се стремим да създадем образи, в които духовното естество не се изявява нито в достъпни за сетивата форми, нито пък по чисто духовен начин, а то се изявява така, както мисленето, чувствуване то и волята се проявяват в човешката душа. Съдържанието на мислите върху третата Йерархия трябва да бъде духовно естество в психическата образност /душевна образност/.
към текста >>

24. 12. Принципи 79-84 GA_26 Мистерията на Михаил

79. Човек може да пристъпи към третата Йерархия /Архаи, Архангели, Ангели/, когато се научи да познава мисленето, чувствуването и волята така, че да съзира в тях духовното, което действува в душата.
79. Човек може да пристъпи към третата Йерархия /Архаи, Архангели, Ангели/, когато се научи да познава мисленето, чувствуването и волята така, че да съзира в тях духовното, което действува в душата. Мисленето поставя първо само образи, а не нещо действително за света. Чувствуването тъче в това образно естество; то говори за нещо действително в човека, но не може да го изживее. Волята разгръща една действителност, която предполага тялото, но не действува съзнателно в неговото изграждане. Същността, която живее в мисленето, за да направи тялото основа за това мислене, същността, която живее в чувствуването, за да направи тялото съпричастник в изживяването на една действителност, същността, която живее във волята, за да сътрудничи съзнателно в нейното изграждане, всички тези същности живеят в третата Йерархия.
към текста >>

25. 26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека GA_26 Мистерията на Михаил

За едно същество от Йерархията на Ангелите, което има задачата да пренася човешкото битие от един земен живот в друг, е веднага видимо човешкото действува не по свобода: човекът отхвърля от себе си космическите сили, които искат да градят в него по-нататък, които искат да дадат на неговия азов организъм необходимите физически опори, както са му ги давали преди епохата на Михаел.
Следователно, за да може да изживява импулсите на свободата, човек трябва да бъде в състояние да държи настрана от своето същество определени природни действия, които се упражняват от Космоса върху това същество. Това държане настрана се извършва в подсъзнанието тогава, когато в съзнанието царуват силите, които представляват именно живота на Аза в свобода. За вътрешното човешко възприятие съзнанието за действие в свобода е налице; за духовните същества, които обитават в други сфери и стоят във връзка с човека, това не е така. За едно същество от Йерархията на Ангелите, което има задачата да пренася човешкото битие от един земен живот в друг, е веднага видимо човешкото действува не по свобода: човекът отхвърля от себе си космическите сили, които искат да градят в него по-нататък, които искат да дадат на неговия азов организъм необходимите физически опори, както са му ги давали преди епохата на Михаел.
към текста >>

Като същество от Йерархията на Архангелите Михаел получава своите впечатления с помощта на съществата от Йерархията на Ангелите.
Като същество от Йерархията на Архангелите Михаел получава своите впечатления с помощта на съществата от Йерархията на Ангелите. Той се посвещава на задачата да внася по описания тук начин сили от духовната част на Космоса в човека, които сили могат да заместят подтиснатите сили идващи от природното съществуване.
към текста >>

26. 46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане? GA_26 Мистерията на Михаил

В този трети стадий той стои в едно такова отношение с Йерархията на Ангелите, което е подобно на това, в което човекът стоеше по отношение на Йерархията на Архангелите.
Всичко, което в този втори стадий на развитието на съществуванията между смъртта и едно ново раждане се е внедрило в човешкото същество, той го пренесе като космически спомен в третия стадий, в който още живее понастоящем. В този трети стадий той стои в едно такова отношение с Йерархията на Ангелите, което е подобно на това, в което човекът стоеше по отношение на Йерархията на Архангелите. Само че отношението към Ангелите е такова, че чрез него се осъществява пълната самостоятелна индивидуалност.
към текста >>

Само че отношението към Ангелите е такова, че чрез него се осъществява пълната самостоятелна индивидуалност.
Всичко, което в този втори стадий на развитието на съществуванията между смъртта и едно ново раждане се е внедрило в човешкото същество, той го пренесе като космически спомен в третия стадий, в който още живее понастоящем. В този трети стадий той стои в едно такова отношение с Йерархията на Ангелите, което е подобно на това, в което човекът стоеше по отношение на Йерархията на Архангелите. Само че отношението към Ангелите е такова, че чрез него се осъществява пълната самостоятелна индивидуалност.
към текста >>

Защото Ангелите сега вече не техният хор, а един Ангел за всеки отделен човек се ограничават в това, да произвеждат правилното отношение на съществуванията между смъртта и едно ново раждане и земни те съществувания.
Защото Ангелите сега вече не техният хор, а един Ангел за всеки отделен човек се ограничават в това, да произвеждат правилното отношение на съществуванията между смъртта и едно ново раждане и земни те съществувания.
към текста >>

27. 47. Принципи 150-152 GA_26 Мистерията на Михаил

152. В третия период човекът преминава в областта на Ангелите, които обаче проявяват своето влияние само в астралното тяло и в Аза.
152. В третия период човекът преминава в областта на Ангелите, които обаче проявяват своето влияние само в астралното тяло и в Аза. Този период е настоящият. Това, което е станало през първите два периода, продължава да живее в развитието на човеците и обяснява факта, че в епохата на Съзнателната душа /през 19-то столетие/ човекът гледа в духовния свят като в пълна тъмнина.
към текста >>

28. 52. 12. Гнозис и Антропософия GA_26 Мистерията на Михаил

В тези "божествени мистерии" ангелски Същества съхраняваха в земното съществуване това, което хората не можеха вече да съхраняват.
В тези "божествени мистерии" ангелски Същества съхраняваха в земното съществуване това, което хората не можеха вече да съхраняват. Така царуваше Гнозисът на Мистериите, докато външно се работеше за унижението на екзотеричния Гнозис.
към текста >>

Свещената чаша от яспис на Граала, с която си беше послужил Христос, когато разчупи хляба, в която Йосиф от Ариматия събра кръвта от раните на Исуса, която криеше следователно Тайната на Голгота, бе взета на съхранение от Ангели така гласи легендата до тогава, докато Титурел съгради замъка на Граала, и тогава те я предадоха на подготвените хора.
Тази тайна на развитието на човечеството съществуваше под формата на намеци, на указания. Свещената чаша от яспис на Граала, с която си беше послужил Христос, когато разчупи хляба, в която Йосиф от Ариматия събра кръвта от раните на Исуса, която криеше следователно Тайната на Голгота, бе взета на съхранение от Ангели така гласи легендата до тогава, докато Титурел съгради замъка на Граала, и тогава те я предадоха на подготвените хора.
към текста >>

29. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Човекът е слязъл надолу до физическото тяло и тъй в контраст с природата на Ангелите, той е изграден от три принципа: Дух, душа и тяло.
Човекът е слязъл надолу до физическото тяло и тъй в контраст с природата на Ангелите, той е изграден от три принципа: Дух, душа и тяло. Девите, Ангелите, са на по-високо стъпало от човека, те не са принудени да преодоляват физическата природа както човека. Тази физическа природа трябва да бъде преобразена така, че да може да поеме живота на духа. Човешкото съвременно физиологично съзнание в неговото собствено тяло, както понастоящем съществува, би трябвало да запали в себе си искрата на духовния живот от позицията на свободата.
към текста >>

Девите, Ангелите, са на по-високо стъпало от човека, те не са принудени да преодоляват физическата природа както човека.
Човекът е слязъл надолу до физическото тяло и тъй в контраст с природата на Ангелите, той е изграден от три принципа: Дух, душа и тяло. Девите, Ангелите, са на по-високо стъпало от човека, те не са принудени да преодоляват физическата природа както човека. Тази физическа природа трябва да бъде преобразена така, че да може да поеме живота на духа. Човешкото съвременно физиологично съзнание в неговото собствено тяло, както понастоящем съществува, би трябвало да запали в себе си искрата на духовния живот от позицията на свободата.
към текста >>

Той обаче не трябва да остава там, а трябва да издигне своя аз до природата на един Ангел.
Тук се крие истински християнското, а също и по-дълбоката мистерия, съдържаща се в празника Света Троица. Човекът живее преди всичко в своя низш организъм, в своето съзнание, обхванато от желания. И правилно е да е така, защото само това съзнание е, което може да му даде осъзнаването на неговата истинска цел, достигане на свободата. Той обаче не трябва да остава там, а трябва да издигне своя аз до природата на един Ангел. Той трябва да развие Ангела вътре в себе си, да го роди, който тогава ще стане лечебен дух – един Свети Дух. За тази цел обаче той трябва съзнателно да пожертва своето земно тяло, той трябва да преживее онова, "умири и бъди", така че да не остане "мрачен гост на тази тъмна Земя".[3]
към текста >>

Той трябва да развие Ангела вътре в себе си, да го роди, който тогава ще стане лечебен дух – един Свети Дух.
Тук се крие истински християнското, а също и по-дълбоката мистерия, съдържаща се в празника Света Троица. Човекът живее преди всичко в своя низш организъм, в своето съзнание, обхванато от желания. И правилно е да е така, защото само това съзнание е, което може да му даде осъзнаването на неговата истинска цел, достигане на свободата. Той обаче не трябва да остава там, а трябва да издигне своя аз до природата на един Ангел. Той трябва да развие Ангела вътре в себе си, да го роди, който тогава ще стане лечебен дух – един Свети Дух. За тази цел обаче той трябва съзнателно да пожертва своето земно тяло, той трябва да преживее онова, "умири и бъди", така че да не остане "мрачен гост на тази тъмна Земя".[3]
към текста >>

Когато отново се изкачи, той ще стане един самосъзнателен Ангел.
Най-висшата задача на човечеството е символично изразена чрез празника Света Троица; това е, че тръгвайки от един интелектуален живот, човекът отново трябва да достигне до един духовен живот. Така както Прометей бе освободен от своето страдание от Херкулес, така човекът ще бъде освободен чрез силата на Духа. Чрез слизането в материята човекът е придобил себесъзнание. Когато отново се изкачи, той ще стане един самосъзнателен Ангел. Онези, които обожават Асурите и считат Ангелите за същества от дяволска природа, които не искат да слязат в най-големите дълбини, смятат това слизане за нещо дяволско.
към текста >>

Онези, които обожават Асурите и считат Ангелите за същества от дяволска природа, които не искат да слязат в най-големите дълбини, смятат това слизане за нещо дяволско.
Най-висшата задача на човечеството е символично изразена чрез празника Света Троица; това е, че тръгвайки от един интелектуален живот, човекът отново трябва да достигне до един духовен живот. Така както Прометей бе освободен от своето страдание от Херкулес, така човекът ще бъде освободен чрез силата на Духа. Чрез слизането в материята човекът е придобил себесъзнание. Когато отново се изкачи, той ще стане един самосъзнателен Ангел. Онези, които обожават Асурите и считат Ангелите за същества от дяволска природа, които не искат да слязат в най-големите дълбини, смятат това слизане за нещо дяволско.
към текста >>

Освен това има и Деви, които всъщност са Ангели, които само в тази епоха са можели да се въплътят в човешкото физическо тяло и са ръководили културното развитие на хората.
[2] Деви всъщност са били някогашните хора, т. е.ние самите, когато все още сме притежавали само душа и дух и още не сме били свързани със земното физическо тяло чрез първото ни въплъщение. Освен това има и Деви, които всъщност са Ангели, които само в тази епоха са можели да се въплътят в човешкото физическо тяло и са ръководили културното развитие на хората. Покъсно, когато човешките тела са станали потвърди и посилно минерализирани те вече не са могли да се въплътяват в тях. Бел. кор..
към текста >>

30. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Каин бил осветен от блясъка на Луцифер, Ангела на светлината.
Хирам! Хирам! ". Гласът го накарал да се втурне в морето от огън. Той го последвал и започнал да потъва надълбоко, докато достигнал центъра на Земята, където огънят има своя произход. Там той срещнал две фигури, неговият прадед Тубал-Каин и самият Каин. Каин бил осветен от блясъка на Луцифер, Ангела на светлината. Тубал-Каин дал на Хирам своя чук, който имал магическото качество да възстановява всички неща и му казал: "Ти ще имаш син, който ще събере около себе си един народ от знаещи хора и ти ще бъдеш прародител на онези, които са родени от огъня, който носи мъдрост и кара човека да бъде дълбокомислен." Чрез чука Бронзовото море отново било възстановено.
към текста >>

31. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/ GA_93 Легендата за храма

Тази женска мъдрост е в състояние да даде големи откровения за божественото, да разказва за ангелите и духовете.
Сред потомците на Авел най-силният представител е Соломон. По време на 3-та културна епоха всичките представители на Авеловото потекло бяха свещеници. Древната свещеническа мъдрост беше интуитивната мъдрост, която някога бе работила в жената като сила за оплодяване, а след това бе преобразена на една по-висока степен като духовна мъдрост. От тази свещеническа мъдрост идва Библията: по този начин Библията става женска мъдрост. Тази женска мъдрост е в състояние да даде големи откровения за божественото, да разказва за ангелите и духовете. Работата на синовете на Каин е да създават на Земята. Затова и Тубал-Каин е първоначалният баща на ковачите. Соломон трябваше да повика Хирам-Абиф, който можеше да му съгради храма. Той строи за цар Соломон, наследника на древната свещеническа мъдрост; за него, за Соломон, който употребява тази свещеническа мъдрост за външна власт. Така царствата като външни институции произлизат от господството на свещениците.
към текста >>

32. Бележки. GA_93 Легендата за храма

2 на Блаватска /"Върху мита на падналия Ангел и неговите различни страни/.
/*13/ – Индийското – Сурас – богове /от Асур дъх/ става не-богове А-сурас. В древните ориенталски религии и също по-късно използвано от Рудолф Щайнер като име за сатанински същества. Във връзка с тази лекция обаче то е използувано в смисъла на "Тайната доктрина", кн. 2 на Блаватска /"Върху мита на падналия Ангел и неговите различни страни/. "Езотерично Асурите, превърнати по-късно в зли духове и долни богове, които вечно воюват с великите божества, – са боговете на тайната мъдрост. В най-старите части на Риг Веда те са духовните и божествените, като терминът Асура е бил използван за Върховния дух и бидейки същият като великият Ахура на Зороастризма. Имало е време, когато самите богове Индра, Агни и Варуна са принадлежали към Асурите". Само в атлантски времена, в прехода от Лемурия към Атлантида те първоначално са били висши богове, трансформирани в не-богове.
към текста >>

2 на Блаватска, "За мита на падналия ангел и неговите различни аспекти".
/*15/ – Битие 6, 1-2. Също вж. "Тайната доктрина", кн. 2, ч. 2 на Блаватска, "За мита на падналия ангел и неговите различни аспекти". В историята за Ной от "Златната легенда" от Яков дьо Ворагин /de Voragine/ за тази случка се казва: "..Този път хората започнаха да се умножават по Земята и децата Божии ще рече на Сет...видяха дъщерите човешки, ще рече на Каин и бяха обзети от страст и си ги взеха за жени".
към текста >>

В 5-та лекция на горната книга се говори за: "Тези получовешки същества, потомците на падналите ангели, известни в индуските Писания като "Асури" и понякога се наричат "ракшаси" или "демони".
Немски превод на С. Г. Харисоновата книга "Трансцедентална Вселена", която беше сред книгите в библиотеката на Р. Щайнер. В 5-та лекция на горната книга се говори за: "Тези получовешки същества, потомците на падналите ангели, известни в индуските Писания като "Асури" и понякога се наричат "ракшаси" или "демони". Това обяснява, че в лекция 2, държана на 10 юни 1904 г., Р. Щайнер даде по-друго значение на термина "Асури" от онова, което той е имал предвид, когато е държал лекцията на 23 май 1904 г., /лекция 1/.
към текста >>

Юда за нещастие е бил криво разбран и се предположило, че се отнася до Луцифер и до първото падане на ангелите; от тук произтичат Милтоновите и Средновековните митове".
Тя бе разрушена завинаги чрез идването на Исус Христос и те сега са, както казва Св. Юда: "Завързани във вечнотраещи вериги до страшния съд на великия ден". /Св. Юда очевидно е извлякъл своето знание по този въпрос от "Книга на Енох"/. Казано с научни термини, те са държани в застой, неспособни да се движат назад или напред, между Земята и 8-та сфера в точката на латентност, където привличането и на двете е еднакво на всички полета до "Великия ден" или аксидалния /axidal/ съвпад, когато те ще бъдат привлечени неминуемо във въртежа на последния. Този текст във Св. Юда за нещастие е бил криво разбран и се предположило, че се отнася до Луцифер и до първото падане на ангелите; от тук произтичат Милтоновите и Средновековните митове".
към текста >>

Ангелът на светлината, който създъл Каин, бил отразен в красотата на този син на любовта, чийто благороден и щедър ум възбудил завистта на Адонай.
Тубал-Каин въвел Хирам в светилището на огъня, където му разказал за слабостта на Адонай и ниските страсти на този бог, враг на неговото собствено създание, което той осъдил на неумолимия закон на смъртта, за да си отмъсти за преимуществата, които Духът на огъня му бе дарил. Хирам бил заведен при първия отец на неговата раса, Каин. Ангелът на светлината, който създъл Каин, бил отразен в красотата на този син на любовта, чийто благороден и щедър ум възбудил завистта на Адонай. Каин разказал на Хирам неговите опитности, страдания и нещастия, излети върху му от неумолимия Адонай. Скоро Хирам чул гласа на потомъка на Тубал-Каин и неговата сестра Наамах: " Ще ти се роди син, който ти наистина не ще видиш, но чиито безбройни потомци ще продължат твоя род, който превъзхожда този на Адам. Те ще господстват над света: През много векове те ще посветят своята смелост и гений в служба на вечно неблагодарната раса на Адам, ала в края на краищата ще стане най-доброто и най-силното ще възстанови на Земята обожанието на огъня. Твоите непобедими синове, в твоето име ще разрушат силата на царете служители на тиранията на Адонай. Върви сине мой, Духовете на огъня са с теб!
към текста >>

Там е описана смъртта на Адам и как той изпратил "Сет неговия син в рая да му донесе елея на милостта, където той получил няколко зърна от плода на дървото на милостта от един ангел..
/*1/ – Част от тази легенда може да се намери в "Златната легенда" или Животът на светците", колекция от легенди от 13-ти век от Якоб дьо Воражен, преведена на английски от Уйлям Какстон. Там е описана смъртта на Адам и как той изпратил "Сет неговия син в рая да му донесе елея на милостта, където той получил няколко зърна от плода на дървото на милостта от един ангел..
към текста >>

На друго място се чете, че ангелът му донесъл един клон и му заповядал да го посади на планината Лебанон.
На друго място се чете, че ангелът му донесъл един клон и му заповядал да го посади на планината Лебанон. И още на друго място намираме, че той му дал от дървото, от което Адам ял, и му казал, че когато то даде плод, той ще бъде излекуван. Когато Сет се върнал, намерил баща си умрял и посадил това дърво на неговия гроб. То траяло до времето на Соломон. И той видял, че то било красиво, отрязал го и го поставил в своята къща, наречена Салтус. И когато Савската царица дошла да посети Соломон, тя много харесала това дърво възхитила му се и казала, че Спасителят на целия свят ще виси на него..
към текста >>

33. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

със ангелски език той би го произнесъл,
със ангелски език той би го произнесъл,
към текста >>

34. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Оттам в легендата хубаво се вижда, че падналите ангели се възприемат от обонянието като неприятни миризми.
Така това, което може да обхване обонянието, което то сваля долу във физическия свят, е най-несъвършеното. Ако се отдели самостоятелно, то се откъсва от мировия ход, от еволюцията. Каквото се проявява в обонянието, днес трябва да се прояви само във вътрешна връзка с най-висшите светове. Нека разгледаме съществата, които някога – точно когато обонянието вече е започнало да се консолидира на Земята – са се откъснали от еволюцията и са станали самостоятелни. Това са съществата, които могат да се усетят предимно с обонянието. Оттам в легендата хубаво се вижда, че падналите ангели се възприемат от обонянието като неприятни миризми. Понеже те са се отцепили от еволюцията, са възприемаеми за обонянието. Ако се запитаме какво всъщност се намира отвъд кожата, включваща сетивните органи, трябва да кажем: Там действително се намират различните по-висши планове и техните същества.
към текста >>

35. Съдържание GA_98 Природни и духовни същества

Ангелите, вътрешната им същност и водачеството на хората при формирането на Земята, насочването на вечния аз в човека.
Йерархиите на християнската езотерика. Отричане на йерархиите поради удобството на материализма. Ангелите, вътрешната им същност и водачеството на хората при формирането на Земята, насочването на вечния аз в човека. Ангелът като бъдещ образ на човека. Същност на архангелите. Почитанието на животните в Египет. Сетивните органи на ангелите. Прасилите като духове на епохите или на времето.
към текста >>

Ангелът като бъдещ образ на човека.
Йерархиите на християнската езотерика. Отричане на йерархиите поради удобството на материализма. Ангелите, вътрешната им същност и водачеството на хората при формирането на Земята, насочването на вечния аз в човека. Ангелът като бъдещ образ на човека. Същност на архангелите. Почитанието на животните в Египет. Сетивните органи на ангелите. Прасилите като духове на епохите или на времето. Описание на следатлантските културни епохи.
към текста >>

Сетивните органи на ангелите.
Отричане на йерархиите поради удобството на материализма. Ангелите, вътрешната им същност и водачеството на хората при формирането на Земята, насочването на вечния аз в човека. Ангелът като бъдещ образ на човека. Същност на архангелите. Почитанието на животните в Египет. Сетивните органи на ангелите. Прасилите като духове на епохите или на времето. Описание на следатлантските културни епохи. Джордано Бруно като израз на Духа на времето. Същност на «властите». «Сатаната» като майстор на препятствията.
към текста >>

36. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Можем да си представим три нарисувани ангела, носещи се във въздуха, така че знаем, че те се опират един на друг.
Един гръцки храм е гръцка пространствена мисъл. Хората ще го разберат, ако биха могли да си представят, че протичат сили отгоре надолу и отдясно наляво. Можем да си представим три нарисувани ангела, носещи се във въздуха, така че знаем, че те се опират един на друг. При древните художници откриваме това чувство за пространството. Днес вече не го откриваме, дори не и при Бьоклин.31 На неговата Пиета има един ангел, при когото имаме чувството, че всеки момент ще падне.
към текста >>

Днес вече не го откриваме, дори не и при Бьоклин.31 На неговата Пиета има един ангел, при когото имаме чувството, че всеки момент ще падне.
Един гръцки храм е гръцка пространствена мисъл. Хората ще го разберат, ако биха могли да си представят, че протичат сили отгоре надолу и отдясно наляво. Можем да си представим три нарисувани ангела, носещи се във въздуха, така че знаем, че те се опират един на друг. При древните художници откриваме това чувство за пространството. Днес вече не го откриваме, дори не и при Бьоклин.31 На неговата Пиета има един ангел, при когото имаме чувството, че всеки момент ще падне.
към текста >>

37. Връзката между световете и съществата GA_98 Природни и духовни същества

В християнската езотерика50 те носят имената: ангели, архангели, прасили (архаи), ексусиаи (власти), динамис (сили), кириотетес (господства), престоли, херувими, серафими.
В мирогледите днес има известно удобство, състоящо се в това, да не се допускат други същества между човека и Бога. Безкрайно удобно е човек да си представя минералното, растителното, животинското и човешкото царство и без нищо друго по-нататък да стигне горе до проникващия всичко Бог, за когото той вярва, че може да има някакво разбиране или чувство. Не е така удобно за истинската наука за духа. Между човека и това, което можем да приемем като божествеността на света, тя трябва да допусне същества от най-различна степен на съвършенство. Тази редица от различни степени вече многократно е споменавана. В християнската езотерика50 те носят имената: ангели, архангели, прасили (архаи), ексусиаи (власти), динамис (сили), кириотетес (господства), престоли, херувими, серафими. Те са девет различни видове същества, към които най-долу се присъединява човекът. Едва когато погледнем, така да се каже, отвъд царството на серафимите, предусещаме това, което посочваме като Бог.
към текста >>

Първо ще разгледаме най-близкостоящите до човека ангели, пратениците на Бога.
След като посочихме основанието да говорим днес за тях, ще преминем към свободно афористично описание на свойствата на тези висши същества. Първо ще разгледаме най-близкостоящите до човека ангели, пратениците на Бога. Те се отличават от човека преди всичко по начина на способността им за възприемане и познание. Човекът възприема и извършва действията си сред един свят, състоящ се от четири природни царства. Действията му засягат минерали, растения, животни и хора. Това е начинът му на възприятие и волеви дела.
към текста >>

Ангелите, които стоят една степен над хората, се отличават от тях чрез това, че минералното царство не съществува за тяхното възприятие.
Ангелите, които стоят една степен над хората, се отличават от тях чрез това, че минералното царство не съществува за тяхното възприятие. Способността им да възприемат започва при растителното царство и продължава през животинското и човешкото до ангелското царство, собственото им царство. Животът на ангелите протича в областта на тези четири царства. Това, което човекът възприема като минерал, като изпълване на пространството, за тези същества е празно пространство, спестено пространство. Ако си спомните какво е представено в моята «Теософия», как човекът възприема минералния свят в девахана, именно като спестено пространство, тогава приблизително имате и начина на схващане на тези същества, които непрекъснато живеят в един такъв свят. Минералното не представлява пречка за тях, те преминават през него, то не ги интересува, за тях е прекалено низше царство.
към текста >>

Способността им да възприемат започва при растителното царство и продължава през животинското и човешкото до ангелското царство, собственото им царство.
Ангелите, които стоят една степен над хората, се отличават от тях чрез това, че минералното царство не съществува за тяхното възприятие. Способността им да възприемат започва при растителното царство и продължава през животинското и човешкото до ангелското царство, собственото им царство. Животът на ангелите протича в областта на тези четири царства. Това, което човекът възприема като минерал, като изпълване на пространството, за тези същества е празно пространство, спестено пространство. Ако си спомните какво е представено в моята «Теософия», как човекът възприема минералния свят в девахана, именно като спестено пространство, тогава приблизително имате и начина на схващане на тези същества, които непрекъснато живеят в един такъв свят. Минералното не представлява пречка за тях, те преминават през него, то не ги интересува, за тях е прекалено низше царство. Възприятието им започва с растителния свят и се простира до собствения им свят.
към текста >>

Животът на ангелите протича в областта на тези четири царства.
Ангелите, които стоят една степен над хората, се отличават от тях чрез това, че минералното царство не съществува за тяхното възприятие. Способността им да възприемат започва при растителното царство и продължава през животинското и човешкото до ангелското царство, собственото им царство. Животът на ангелите протича в областта на тези четири царства. Това, което човекът възприема като минерал, като изпълване на пространството, за тези същества е празно пространство, спестено пространство. Ако си спомните какво е представено в моята «Теософия», как човекът възприема минералния свят в девахана, именно като спестено пространство, тогава приблизително имате и начина на схващане на тези същества, които непрекъснато живеят в един такъв свят. Минералното не представлява пречка за тях, те преминават през него, то не ги интересува, за тях е прекалено низше царство. Възприятието им започва с растителния свят и се простира до собствения им свят. Като ангелски същества те казват за себе си «аз».
към текста >>

Като ангелски същества те казват за себе си «аз».
Животът на ангелите протича в областта на тези четири царства. Това, което човекът възприема като минерал, като изпълване на пространството, за тези същества е празно пространство, спестено пространство. Ако си спомните какво е представено в моята «Теософия», как човекът възприема минералния свят в девахана, именно като спестено пространство, тогава приблизително имате и начина на схващане на тези същества, които непрекъснато живеят в един такъв свят. Минералното не представлява пречка за тях, те преминават през него, то не ги интересува, за тях е прекалено низше царство. Възприятието им започва с растителния свят и се простира до собствения им свят. Като ангелски същества те казват за себе си «аз». Чрез това, че тези същества са така устроени, в своята дейност те правят разбираемо нещо, което вече познаваме. Когато човекът прекрачи портата на смъртта, първо има своеобразното ретроспективно изживяване на панорамата на спомените си.
към текста >>

Тези висши същества, които водят и насочват, са съществата, които означихме като ангели.
Точно както човекът непрекъснато променя облика на Земята във физическия свят с физически сили – опитайте се да си представите как преди три хиляди години е изглеждало мястото, където сега е Мюнхен, – така можете да си представите, че от девахана трябва да произлизат други промени, защото хората тук, на Земята, променят само минералното царство. И там са отново самите хора, които непрекъснато преобразуват Земята. Но не могат да го правят сами. Те не биха знаели как трябва да изглежда Земята, какво състояние да последва. Могат да го направят само под ръководството на висшите същества. Тези висши същества, които водят и насочват, са съществата, които означихме като ангели. Те имат работа с това в човека, което се намира под друг образ по време на неговото пребиваване в девахана. Те водят и насочват вечния аз на човека. И понеже по своя начин стигат до растителния свят, те могат да предизвикат това преобразуване на Земята.
към текста >>

Знаем обаче, че тези същества, които назоваваме ангели, са били хората на Старата Луна.
Сега ще ни е лесно да разберем, че тези същества са винаги водачи на човешкия аз. Те не прекъсват своето ръководство и когато азът се инкарнира отново. Азът се регулира и насочва от такива същества. Оттам не е без основание наивната вяра, че има едно охраняващо висшия аз същество. Знаем обаче, че тези същества, които назоваваме ангели, са били хората на Старата Луна. Те са се развили по-нагоре от човека. От това можете да разберете, че човекът е на път сам да стане подобно същество и на бъдещото прераждане на Земята – Юпитер той ще стане. Това в човека, което днес работи, за да се издигне нагоре до по-висше съществуване, е на път да стане подобно същество. Тогава ще бъде от същата природа като тези ангелски същества. Тук прозираме дълбоко в духовното развитие на света.
към текста >>

Тогава ще бъде от същата природа като тези ангелски същества.
Оттам не е без основание наивната вяра, че има едно охраняващо висшия аз същество. Знаем обаче, че тези същества, които назоваваме ангели, са били хората на Старата Луна. Те са се развили по-нагоре от човека. От това можете да разберете, че човекът е на път сам да стане подобно същество и на бъдещото прераждане на Земята – Юпитер той ще стане. Това в човека, което днес работи, за да се издигне нагоре до по-висше съществуване, е на път да стане подобно същество. Тогава ще бъде от същата природа като тези ангелски същества. Тук прозираме дълбоко в духовното развитие на света. Каквото обаче имаме като имена, не бива да го приемаме като нещо постоянно, а това са само рангове.
към текста >>

Те са тяхното най-нисше царство, следват хората, ангелите и архангелите.
Продължим ли в разглеждането нагоре до архангелите, стигаме до същества, които имат още по-различна способност за възприемане и друг вид на действие. За тях не е интересен и растителният свят, те не го възприемат. Техните възприятия започват едва с животните. Те са тяхното най-нисше царство, следват хората, ангелите и архангелите. Това са четирите царства за тези същества. Можем да кажем, че поглеждаме към толкова възвишени същества, които стигат със своите дейности само до животинското царство. Те живеят в животинското, човешкото царство и т.н. Дейността им не стига до растителния свят. Тези неща са се знаели от хората със старото съзнание.
към текста >>

Също както нашите предци са усещали делата на ангелите в растенията, така са усещали и делата на архангелите в животните.
Можем да кажем, че поглеждаме към толкова възвишени същества, които стигат със своите дейности само до животинското царство. Те живеят в животинското, човешкото царство и т.н. Дейността им не стига до растителния свят. Тези неща са се знаели от хората със старото съзнание. Тук можем да се задълбочим в душевния живот на предишни народи и времена. Също както нашите предци са усещали делата на ангелите в растенията, така са усещали и делата на архангелите в животните. Затова древните народи, например египтяните, са обожествявали някои животни. Тук се отразява знанието на хората. Който разглежда забележителните образи на египетското обожествяване на животните така, той ще изпита страхопочитание пред дълбоката мъдрост на тези хора. Не напразно те са свързвали животните с висшите същества и с човека. Нека да си припомним как животът на хората винаги е бил свързан с живота на животните, как напредъкът на Земята и сега е свързан с животните – някои промишлени отрасли са зависими от животните, – тогава ще разберете какви дълбоки основания е имало това обожествяване на животните.
към текста >>

Докато ангелите управляват и насочват отделните човеци през различните инкарнации, архангелите насочват живота на цели групи, цели народи.
Каква е задачата на архангелите? Някои хора и днес още говорят, че има народен дух, но това най-често е само гола дума за тях, нещо абстрактно. Че народът действително се ръководи от реален народен дух, за това хората днес малко знаят. Този народен дух, за когото целият народ е това, което за човешкия дух е човешкото тяло, е един архангел. Архангелите са племенни духове. Докато ангелите управляват и насочват отделните човеци през различните инкарнации, архангелите насочват живота на цели групи, цели народи. Сега разбираме, че понеже животът на цели народностни групи е дълбоко свързан с живота на определени животински групи, египтяните са чувствали, че Бог им е предопределил определени животни. Там с право са виждали действията на народностния дух. Те са обожавали силата на народностния дух, който им е предопределил животното.
към текста >>

Можете да кажете, че е възможно човекът също да не може да види ангелите и архангелите непосредствено, но да възприема само техните органи, техните очи и уши.
Бихте могли да разберете, че е възможно да си представим едно същество, което възприема отделните органи на човека, а не може да го схване като цялост, не може да си представи, че тези органи образуват едно цяло. Можете да кажете, че е възможно човекът също да не може да види ангелите и архангелите непосредствено, но да възприема само техните органи, техните очи и уши. Или, след като ангелите възприемат растенията, животните, хората и ангелите, можем да запитаме кои са техните сетивни органи? Може би човекът възприема сетивните органи на ангелите? Къде са те? Те са тук и са възприемаеми за хората. Хората само не го знаят.
към текста >>

Или, след като ангелите възприемат растенията, животните, хората и ангелите, можем да запитаме кои са техните сетивни органи?
Бихте могли да разберете, че е възможно да си представим едно същество, което възприема отделните органи на човека, а не може да го схване като цялост, не може да си представи, че тези органи образуват едно цяло. Можете да кажете, че е възможно човекът също да не може да види ангелите и архангелите непосредствено, но да възприема само техните органи, техните очи и уши. Или, след като ангелите възприемат растенията, животните, хората и ангелите, можем да запитаме кои са техните сетивни органи? Може би човекът възприема сетивните органи на ангелите? Къде са те? Те са тук и са възприемаеми за хората. Хората само не го знаят. Сетивните органи на ангелските същества ще ви станат понятни, след като ви кажа, че човекът има две очи за възприемане на минералния свят, но сам не ги вижда непосредствено.
към текста >>

Може би човекът възприема сетивните органи на ангелите?
Бихте могли да разберете, че е възможно да си представим едно същество, което възприема отделните органи на човека, а не може да го схване като цялост, не може да си представи, че тези органи образуват едно цяло. Можете да кажете, че е възможно човекът също да не може да види ангелите и архангелите непосредствено, но да възприема само техните органи, техните очи и уши. Или, след като ангелите възприемат растенията, животните, хората и ангелите, можем да запитаме кои са техните сетивни органи? Може би човекът възприема сетивните органи на ангелите? Къде са те? Те са тук и са възприемаеми за хората. Хората само не го знаят. Сетивните органи на ангелските същества ще ви станат понятни, след като ви кажа, че човекът има две очи за възприемане на минералния свят, но сам не ги вижда непосредствено. Сетивните органи са дадени за възприемане, но самите те не се възприемат.
към текста >>

Сетивните органи на ангелските същества ще ви станат понятни, след като ви кажа, че човекът има две очи за възприемане на минералния свят, но сам не ги вижда непосредствено.
Или, след като ангелите възприемат растенията, животните, хората и ангелите, можем да запитаме кои са техните сетивни органи? Може би човекът възприема сетивните органи на ангелите? Къде са те? Те са тук и са възприемаеми за хората. Хората само не го знаят. Сетивните органи на ангелските същества ще ви станат понятни, след като ви кажа, че човекът има две очи за възприемане на минералния свят, но сам не ги вижда непосредствено. Сетивните органи са дадени за възприемане, но самите те не се възприемат. Така е при ангелите с минералния свят. Техните сетивни органи се намират в минералния, във физическия свят, но те самите не възприемат този свят. Сетивните органи на ангелите са нашите скъпоценни камъни.
към текста >>

Така е при ангелите с минералния свят.
Къде са те? Те са тук и са възприемаеми за хората. Хората само не го знаят. Сетивните органи на ангелските същества ще ви станат понятни, след като ви кажа, че човекът има две очи за възприемане на минералния свят, но сам не ги вижда непосредствено. Сетивните органи са дадени за възприемане, но самите те не се възприемат. Така е при ангелите с минералния свят. Техните сетивни органи се намират в минералния, във физическия свят, но те самите не възприемат този свят. Сетивните органи на ангелите са нашите скъпоценни камъни.
към текста >>

Сетивните органи на ангелите са нашите скъпоценни камъни.
Хората само не го знаят. Сетивните органи на ангелските същества ще ви станат понятни, след като ви кажа, че човекът има две очи за възприемане на минералния свят, но сам не ги вижда непосредствено. Сетивните органи са дадени за възприемане, но самите те не се възприемат. Така е при ангелите с минералния свят. Техните сетивни органи се намират в минералния, във физическия свят, но те самите не възприемат този свят. Сетивните органи на ангелите са нашите скъпоценни камъни.
към текста >>

Те са тайнствен инструмент за възприятията на ангелските същества.
Те са тайнствен инструмент за възприятията на ангелските същества. Органите им се намират сред минералния свят. Както човекът има своето осезание така и тези същества имат своето осезание и то се проявява чрез карнеола, а сетивото за виждане – в хризолита. Те не възприемат минералния свят, понеже техните сетивни органи са в него. И за това срещаме едно смътно познание при древните народи, те приписват определено въздействие на скъпоценните камъни. Това въздействие идва оттам, че ангелите присъстват в тях.
към текста >>

Това въздействие идва оттам, че ангелите присъстват в тях.
Те са тайнствен инструмент за възприятията на ангелските същества. Органите им се намират сред минералния свят. Както човекът има своето осезание така и тези същества имат своето осезание и то се проявява чрез карнеола, а сетивото за виждане – в хризолита. Те не възприемат минералния свят, понеже техните сетивни органи са в него. И за това срещаме едно смътно познание при древните народи, те приписват определено въздействие на скъпоценните камъни. Това въздействие идва оттам, че ангелите присъстват в тях.
към текста >>

Възприятията им се простират също над четири царства – човешкото, ангелското, архангелското и тяхното собствено царство.
Да продължим към прасилите, архаите, които стоят една степен по-високо от архангелите. Какво правят те в развитието на човечеството? Ако разгледаме способността им за възприемане, трябва да кажем, че минералното, растителното и животинското царство не съществуват за тях. Човешкото царство е това, което те възприемат като най-долно царство. Възприятията им се простират също над четири царства – човешкото, ангелското, архангелското и тяхното собствено царство. Надолу те стигат само до човека.
към текста >>

Точно както обликът на Земята се променя чрез ангелите и човешкият аз се ръководи отвътре, как народите се ръководят от архангелите, така следващите една след друга епохи се определят от прасилите – архаите.
В четвъртия културен период – гръцкото време, човекът завоюва още една част от този свят чрез изкуството. Гръцкото изкуство е така значително, защото тук човекът отпечатва в материята своята собствена «азова форма». Следва нова епоха. И така, стъпка по стъпка продължава нататък. Ние ще видим как духът на времето се променя. Точно както обликът на Земята се променя чрез ангелите и човешкият аз се ръководи отвътре, как народите се ръководят от архангелите, така следващите една след друга епохи се определят от прасилите – архаите. Извънредно важно е да се разглеждат съществата, стоящи зад процесите.
към текста >>

За техните възприятия най-долното царство е това на ангелите.
Нека да се издигнем до властите, ексусиаи, за които човекът като такъв изобщо не съществува. После ще можем по друг начин да си съставим представа какво участва в развитието на природните сили. За техните възприятия най-долното царство е това на ангелите. За тези високо издигнати същества ангелите са същото, което е за нас минералният свят. И при друг повод сме посочвали дейността на тези власти – всичко, което надхвърля отделните хора, което има общо с работите на цялата планета, е дейност на тези същества. Проследим ли нашата Земя назад до времето, когато се е породила, а и човека като постепенно изграждащо се същество, стигаме до прасилите, архаите.
към текста >>

За тези високо издигнати същества ангелите са същото, което е за нас минералният свят.
Нека да се издигнем до властите, ексусиаи, за които човекът като такъв изобщо не съществува. После ще можем по друг начин да си съставим представа какво участва в развитието на природните сили. За техните възприятия най-долното царство е това на ангелите. За тези високо издигнати същества ангелите са същото, което е за нас минералният свят. И при друг повод сме посочвали дейността на тези власти – всичко, което надхвърля отделните хора, което има общо с работите на цялата планета, е дейност на тези същества. Проследим ли нашата Земя назад до времето, когато се е породила, а и човека като постепенно изграждащо се същество, стигаме до прасилите, архаите.
към текста >>

Луната управлява сега отделната инкарнация, а Слънцето управлява редицата инкарнации отвън, докато ангелите действат отвътре.
Взаимодействието на двете сили установява правилното равновесие, така че човекът се развива по-нататък по познатия начин. Луната, ако беше сама, щеше да предизвика мумифициране. Луната управлява сега отделната инкарнация, а Слънцето управлява редицата инкарнации отвън, докато ангелите действат отвътре. Тук проникваме в същността и творчеството на властите, които в Библията съвсем правилно са описани като светлинни духове, елохими, които са съществували преди Земята да е била създадена.
към текста >>

В лицето на ангели и архангели имаме регулаторите на нашата еволюция.
Това движение обаче е изкривено по мъдър начин от водещите духове. Абсолютният прогрес е бил забавен в сравнение с другия вид движение. Виждате каква дълбока мъдрост се намира в Космоса. Тази мъдрост е израз на водещите духове. В лицето на ангели и архангели имаме регулаторите на нашата еволюция. Силите, които действат от инкарнация на инкарнация и подтикват човека напред, за да не бъде мумифициран, са регулаторите на бъдещите епохи на Юпитер. Такива духове, които стоят над човека и регулират живота му, се наричат от край време «духове на епохите», защото делата им ще се проявят по-късно в орбиталните периоди на небесните тела. От начина, по който днес се движат звездите, можете да видите резултатите на това, което висши същества са направили някога, а в днешното човечество вече можете да познаете бъдещите епохи. Когато се научим така да разглеждаме, в небесното пространство се съзира невероятен духовен живот.
към текста >>

38. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

При това често съм давал примера, че този, който има чувство за пространството, знае, защо някои древни художници така чудесно правдиво рисуват три носещи се в небето ангела, така че този, който има чувство за пространството, знае, че тези три ангела се държат един друг, както три мирови тела в пространството се подържат чрез силите си на привличането.
Как гърците са привличали тези божества в своето обкръжение? Чрез това, че в голяма степен са си усвоили това, което можем да наречем архитектонично пространствено чувство. Човекът, който изучава пространството от страна на духовната наука, знае, че пространството не е празнина, която се сънува от нашите обикновени математици, физици и механици, а е нещо диференцирано. То е нещо, което в самото себе си има линии към всички посоки, силови линии отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад, направо и наоколо – във всички посоки. В пространството има натиск от духовен вид, течения, накратко, каквото може да се усети в пространството, да се проникне по чувство. При това често съм давал примера, че този, който има чувство за пространството, знае, защо някои древни художници така чудесно правдиво рисуват три носещи се в небето ангела, така че този, който има чувство за пространството, знае, че тези три ангела се държат един друг, както три мирови тела в пространството се подържат чрез силите си на привличането.
към текста >>

Съвсем друго е, когато видите такава взаимна зависимост, както например при една от картините на Бьоклин.58 Независимо от всичко чудесно при него, срещу което не може да се каже нищо, се вижда онзи забележителен ангел, за когото, ако сте си запазили живото чувство за пространството, ще чувствате, че той всеки момент трябва да тупне долу.
Ако се разкаже на недоразвития човек, той стига до заключението, че те би трябвало да паднат долу. Той не може да схване, че те взаимно се носят и поддържат. Древните, които още са имали живото усещане за съществуващото тогава древно ясновидство, са осъзнавали такива взаимно поддържащи се динамични сили. Съвсем друго е, когато видите такава взаимна зависимост, както например при една от картините на Бьоклин.58 Независимо от всичко чудесно при него, срещу което не може да се каже нищо, се вижда онзи забележителен ангел, за когото, ако сте си запазили живото чувство за пространството, ще чувствате, че той всеки момент трябва да тупне долу. В по-новото време живото чувство за пространството е изгубено. Гърците са го имали като архитектонични, архитектурни представи. Един гръцки храм е в чистия смисъл на думата художествена пространствена мисъл. Колоната, която носи това, което е поставено върху нея хоризонтално или е опряно, не е нещо измислено, а нещо, което за този, който има чувство за пространството, стои в пространството и там съвсем не бива да има нещо друго.
към текста >>

39. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

50. Виж Дионисий Ареопагит «Йерархиите на ангелите и църквата» издателство Барт, Мюнхен 1955 г.
50. Виж Дионисий Ареопагит «Йерархиите на ангелите и църквата» издателство Барт, Мюнхен 1955 г. Дионисий Ареопагит е бил ученик на Павел, от когото е бил посветен в християнския езотеризъм. Неговото учение първоначално е било предавано само устно и с едва през 5/6-ти век е записано, вероятно чрез Север, Антиохийски патриарх. Виж, въведението на обявения том, стр. 13-14.
към текста >>

40. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Всичко, което християнската езотерика нарекла вестители Божии, Ангели, Архангели, Начала, Откровения,всичко това се съдържало в атмосферата на Сатурн.
Сатурн бил обкръжен от цяло множество висши духове. Всичко, което християнската езотерика нарекла вестители Божии, Ангели, Архангели, Начала, Откровения,всичко това се съдържало в атмосферата на Сатурн. Както ръката принадлежи на организма, така и човешките души принадлежали към тези същества, и както ръката не притежава самостоятелно съзнание, така и в тези души не е имало свое съзнание. Те работели съобразно съзнанието на висшите духове, висшето мирово съзнание, и формирали образите на своите органи на сетивата, станали творящи, а също формирали и сатурновата маса. Тази сатурнова маса вие не трябва да си представяте като нещо такова плътно, като днешната човешка плът. Най-плътното състояние на Сатурн, каквото изобщо можело да се достигне, не притежавало даже плътността на сегашния въздух. Сатурн също станал физически, но достигнал само до тази степен на плътност, която се нарича плътност на огъня, на топлината.
към текста >>

Неговото войнство, което християнската езотерика нарича вестители на Бога, Ангелите.
След това Слънцето преминало в състояние на сън и се превърнало в това, което ние наричаме Луна в окултен смисъл. Тук имаме работа с третото въплъщение на Земята, в което отново ще открием централен дух-управител. Както висшият управител на Сатурн, духът на Аза се явявал под формата на Бог-Отец, а висшия управител, висшия бог на Слънцето, или Слънчевия Бог под формата на Христос, така управителят на лунното въплъщение на Земята се явява под формата на Светия Дух. Неговото войнство, което християнската езотерика нарича вестители на Бога, Ангелите.
към текста >>

41. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Християнската езотерика ги нарича Ангели.
Сега си спомнете за съществата, чиито външно тяло на планетата Сатурн бил "Азът", и за това, че на Слънцето имало такива същества, чиито крайно тяло било астралното тяло. На Луната имало същества, които притежавали като свое външно тяло етерното тяло. Те се състояли от етерно тяло, астрално тяло, "Аз", Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух и осми принцип, който все още не се притежава от днешния човек,това е Светия Дух. Ние бихме могли да ги видим само в етерен облик, като призрачни същества. Те тогава се намирали на такъв стадий на развитието си, на който се намира човека днес. Християнската езотерика ги нарича Ангели. Това са съществата, които днес стоят непосредствено над човека, тъй като те са се развили до степен Свети Дух. Те също се наричат Духове на Мрака или лунни питри.
към текста >>

Вливането на този кръвен сок в телата на хората било работа на Ангелите, Духовете на Мрака.
По подобен начин човешкото тяло висяло на Луната в това състояние, който отивал в атмосферата, както днес детето в тялото на майката виси на пъпната връв. От този огнен въздух, като по космическа пъпна връв, в телата постъпвали вещества, които могат да бъдат сравнени с това, което сега самият човек изработва с кръвта. Но "Азът" се намирал извън човека и изпращал по тази връзка, нещо подобно на кръвта, в телата, и тази субстанция се вливала в тях и изтичала обратно. Тези същества никога не са се докосвали до повърхността на Луната, те се насели, кръжели над нея, обтичайки я в полета си. Както сега се предвижват във водата водните животни, така се движели тези лунни животни-хора. Вливането на този кръвен сок в телата на хората било работа на Ангелите, Духовете на Мрака.
към текста >>

42. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Тяхното християнско име е Ангели, теософията ги нарича също "Духове на Мрака".
Какви сили влияели отвън на ставащото до лемурийската епоха? преди всичко, по времето на Сатурн това били съществата, които ние наричаме духове на Егоизма, т.е. Самостоятелността. В слънчевата епоха това са Архангелите, Духовете на Огъня, а в лунната съществата, които били, така да се каже, добрите духове на лунното време. Тяхното християнско име е Ангели, теософията ги нарича също "Духове на Мрака". Техният най-виден вожд ние нарекохме Свети Дух, управителя на огнените духове Христос, а на сатурновите Дух-Отец. И така, последният, който творил тук със своето войнство, бил духът, който християните наричат Свети Дух, управителя на лунния стадий на развитие, духът, който присъствал още през времето на повторение на лунното време на Земята. Това бил същия този дух, който ръководил тогава строителството отвън, и сега изпратил, така да се каже, лъч от своето същество в човека. В началото на лемурийската епоха ние трябва да различаваме два вида духове: тези, които подготвяли нисшата телесност, внушавали на хората съзнание за техния собствен "Аз", формирали обвивката на хората, и този дух, който сам влязъл в човека в момента, в който той започвал да се учи да диша.
към текста >>

Той е най-добрата телесност за предвождащият духовете на Луната, които християнството нарича Ангели.
Ако вие сега си спомните за това, че всичко, на Сатурн било огнена маса, обкръжена от много тънка атмосфера, след това на Слънцето било газообразно състояние, а на Луната обкръжено от известни маси огнена мъгла,вие ще трябва да приемете процеса на развитие на Земята като изчистване, както развитието на човечеството се явява изчистване. Това, днес наричаме въздух, само постепенно се изчиствало от всичко, което се изпълвало под формата на пара и дим. Ние трябва да изясним, че отделилото се тогава от атмосферата е субстанцията, от която се изградила всяка телесност. Въздухът е най-чистото от това, което останало. Той е най-добрата телесност за предвождащият духовете на Луната, които християнството нарича Ангели. За това човекът възприемал във въздуха, изчистеният и отделеният, телесността на новия предвождащ духовете на Земята, сегашният водач, Духът на Йехова. В повея на вятъра се усещало това, което ръководило и управлявало Земята. Така, чувствайки във въздуха Божествената телесност, хората преминавали към епохата на Атлантида, чиято суша сега образува дъното на Атлантическия океан.
към текста >>

43. 2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Вие със сигурност сте забелязали, че на задния план целият въздух е изпълнен с глави на ангели и гении.
Помислете за времето, когато голяма част от хората, дори и без да са преминали през окултно обучение, бяха в състояние да виждат духовния свят. Вие ще получите различно разбиране за картините, рисувани от старите майстори. В момента си спомням единствено "Сикстинската мадона", която се намира в Дрезден. Дори и тези, които не са я виждали лично, със сигурност ще са виждали някои от добрите щампи, които са правени по нея. Вие със сигурност сте забелязали, че на задния план целият въздух е изпълнен с глави на ангели и гении. Така както обикновено в природата виждаме в небето облаци, така тук то е изпълнено с фигури на ангели и гении. Това не е просто фантазия, а е действителност за този, който може да вижда астралния свят. По този начин астралният свят, който ни заобикаля като бушуващо море от светлина, е изпълнен със същества, които изникват едновременно от всяка точка на пространството във безкрайна живост. Астралният свят изглежда във всяко отношение по този начин, в него се съдържа раздвижен духовен живот. С това нямам предвид, че всички художници, които са живели по времето на Рафаел са имали същата визия.
към текста >>

Така както обикновено в природата виждаме в небето облаци, така тук то е изпълнено с фигури на ангели и гении.
Помислете за времето, когато голяма част от хората, дори и без да са преминали през окултно обучение, бяха в състояние да виждат духовния свят. Вие ще получите различно разбиране за картините, рисувани от старите майстори. В момента си спомням единствено "Сикстинската мадона", която се намира в Дрезден. Дори и тези, които не са я виждали лично, със сигурност ще са виждали някои от добрите щампи, които са правени по нея. Вие със сигурност сте забелязали, че на задния план целият въздух е изпълнен с глави на ангели и гении. Така както обикновено в природата виждаме в небето облаци, така тук то е изпълнено с фигури на ангели и гении. Това не е просто фантазия, а е действителност за този, който може да вижда астралния свят. По този начин астралният свят, който ни заобикаля като бушуващо море от светлина, е изпълнен със същества, които изникват едновременно от всяка точка на пространството във безкрайна живост. Астралният свят изглежда във всяко отношение по този начин, в него се съдържа раздвижен духовен живот. С това нямам предвид, че всички художници, които са живели по времето на Рафаел са имали същата визия. Това би било преувеличено.
към текста >>

Ако се върнете назад до времето, което е известно днес най-вече с името на художника Чимабуе, вие ще видите, че фоновете на картините са златни и от тях изникват образи на гении и ангели.
Астралният свят изглежда във всяко отношение по този начин, в него се съдържа раздвижен духовен живот. С това нямам предвид, че всички художници, които са живели по времето на Рафаел са имали същата визия. Това би било преувеличено. Но тези художници имаха велики предшественици, чиито творби отдавна вече са изгубени, и които в много отношения бяха ясновидци, и чрез тези свой способности така бяха създали традицията, че един художник като Рафаел, дори и да не беше ясновидец, знаеше от преданията: така изглеждат нещата, и така трябва да бъдат предадени живописно. Още по-точни са по-старите изображения от 13 и 14 век. Ако се върнете назад до времето, което е известно днес най-вече с името на художника Чимабуе, вие ще видите, че фоновете на картините са златни и от тях изникват образи на гении и ангели. Това също отговаря напълно на астралната визия. Освен златния грунд, всичко отговаря на действителността. Тъй като наистина, когато достигнем висшите нива на астралния свят, бушуващото море от светлина, в което просветват различни цветове, се преобразява така, че изглежда протъкано от злато. Това е представено много добре в стенописа на Рафаел "Диспут", vis-a-vis с една друга картина, която се нарича "Атинската школа", име, което е най-добре да се задраска. В "Диспут" виждаме най-отдолу дискутиращите хора както се смята църковни отци, папи, църковни учители, след това започва пояса на апостолите и пророците, и след него е нивото, което виждаме у Рафаел представено посредством главите на ангелите и гениите, това е нивото, което можем да наречем долния астрален план.
към текста >>

В "Диспут" виждаме най-отдолу дискутиращите хора както се смята църковни отци, папи, църковни учители, след това започва пояса на апостолите и пророците, и след него е нивото, което виждаме у Рафаел представено посредством главите на ангелите и гениите, това е нивото, което можем да наречем долния астрален план.
Ако се върнете назад до времето, което е известно днес най-вече с името на художника Чимабуе, вие ще видите, че фоновете на картините са златни и от тях изникват образи на гении и ангели. Това също отговаря напълно на астралната визия. Освен златния грунд, всичко отговаря на действителността. Тъй като наистина, когато достигнем висшите нива на астралния свят, бушуващото море от светлина, в което просветват различни цветове, се преобразява така, че изглежда протъкано от злато. Това е представено много добре в стенописа на Рафаел "Диспут", vis-a-vis с една друга картина, която се нарича "Атинската школа", име, което е най-добре да се задраска. В "Диспут" виждаме най-отдолу дискутиращите хора както се смята църковни отци, папи, църковни учители, след това започва пояса на апостолите и пророците, и след него е нивото, което виждаме у Рафаел представено посредством главите на ангелите и гениите, това е нивото, което можем да наречем долния астрален план. По-горе на същата картина виждаме нивото на висшия астрал предаден правилно просветващ в златни отблясъци. Творбите на старите майстори въздействуват така убедително, защото този, който знае тези неща, намира в тях изобразена истината на вътрешното наблюдение. А те въздействуват и върху този, който не е запознат, тъй като той подсъзнателно чувства резултат от какви дълбоки истини са те. Споменавам тези неща за да ви обърна внимание върху това, как в миналите епохи хората съзнавали тази висша действителност и как са я предавали в образи.
към текста >>

44. 11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

В окултизма те се наричат звуци от тромбоните на ангелите.
И все пак то се осъществява в един кратък срок, ако го сравним с времето, което човекът прекара на Стария Сатурн и на останалите планети. На тях той не преминаваше през физически преобразувания, а само през духовно, астрално и физическо. Ако ги проследим, ние трябва да се изкачим до самите духовни светове. Там се възприема музиката на сферите, звуци, които протичат през пространството в този духовен свят. И когато човек отново заживее в духовния свят, то той ще възприема тази хармония на сферите. В окултизма те се наричат звуци от тромбоните на ангелите. Затова в третата картина виждаме тръбите. От духовния свят идват откровенията, които обаче се разкриват едва, когато човекът напредва все повече. Тогава пред него като откровение се явява онази книга със седемте печата. Тези печати са тъкмо това, което разглеждаме ние тук, тях именно се опитваме да разгадаем. Затова книгата е в средата и под четири фази на човечеството, тъй като четирите коня не са нищо друго освен стадии на развитие на човечеството през епохите.
към текста >>

45. 13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Затова Божият Ангел се обръща към Мария с думите: "Аве, Мария!
Това, което ви съобщих като един факт за отношението на по-висшите светове към но-нисшите, беше направен опит да се изрази символично в учението за еволюцията чрез една игра на думи. Когато хората встъпиха в земното си съществуване, те слязоха от едно духовно състояние в едно сетивно чрез Ева. В Ева виждаха онова състояние, когато духовното човечество стана физическо, и оттам грешно. Ако човечеството трябва отново да бъде отведено в духовното, и ако трябва да бъде изразено противоположното на жената, която внесе в света смъртното, то онова, което отново трябва да донесе безсмъртието на човечеството, трябва да бъде изразено обратно. Името трябва да се преобърне. Затова Божият Ангел се обръща към Мария с думите: "Аве, Мария! " От Ева става Аве. Това преобръщане има символичен характер. Какво би казала една повече или по-малко обърната филология не е от значение. От значение е да се покаже как в окултизма символичното действува в словослагателството. С тези думи се целеше да се предизвика изговарящия думите човек да осъзнае окултния факт, че теченията на физическия и на духовния свят имат противоположни посоки.
към текста >>

46. Съдържание GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Същността на Ангела.
Духовните йерархии стоящи над човека. Същността на Ангела. Тяхната задача като духове-пазители на отделните хора в хода на повтарящите се земни животи. Същността на Архангелите. Тяхното действие като народни духове и за изпълнение на други задачи. Начало като Духове на Времето и тяхното действие в следатлантските епохи в отделните хора. Джордано Бруно.
към текста >>

47. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Най-близко стоящи до човека са съществата, които наричаме с езотерично християнското обозначение “Ангели”.
Вече знаем, че човекът, какъвто се явява сега, е станал в течение на дълга еволюция, че е преминал през различни планетарни състояния, през които се е развил до днешната си висота. Ние също знаем, че в бъдеще той ще се издигне към по-висока степен на развитие. Вече получихме представа за това, че през времето на Стария Сатурн, когато човекът е бил още в съвсем смътно съзнателно състояние, вече е имало същества, които били на такова високо ниво, както човека днес; и че там имало и такива същества, които били на много по-високо ниво, отколкото човека днес. Ние знаем, че сега също има същества, които в настояще време са достигнали степен на развитие, която човекът ще достигне едва в бъдещето. И по този начин, можем да вдигнем поглед нагоре към някои – както се казва в окултизма – йерархии, стоящите над човека същества, всяка една от които стои на степен по-високо от предидущата. Най-близко стоящи до човека са съществата, които наричаме с езотерично християнското обозначение “Ангели”. Така за нас Ангелите се явяват същества, които още на Луната, планетарната предшественица на нашата Земя, достигнали човешко съзнание, и които сега стоят на една степен по-горе от човека. Самият човек на Юпитер ще има такова съзнание, каквото сега се явява съзнанието на съществата, наричани от нас Ангели. С това ние показахме съществата, стоящи на една степен над човека. Но от някои други източници знаем също и следващите степени.
към текста >>

Така за нас Ангелите се явяват същества, които още на Луната, планетарната предшественица на нашата Земя, достигнали човешко съзнание, и които сега стоят на една степен по-горе от човека.
Ние също знаем, че в бъдеще той ще се издигне към по-висока степен на развитие. Вече получихме представа за това, че през времето на Стария Сатурн, когато човекът е бил още в съвсем смътно съзнателно състояние, вече е имало същества, които били на такова високо ниво, както човека днес; и че там имало и такива същества, които били на много по-високо ниво, отколкото човека днес. Ние знаем, че сега също има същества, които в настояще време са достигнали степен на развитие, която човекът ще достигне едва в бъдещето. И по този начин, можем да вдигнем поглед нагоре към някои – както се казва в окултизма – йерархии, стоящите над човека същества, всяка една от които стои на степен по-високо от предидущата. Най-близко стоящи до човека са съществата, които наричаме с езотерично християнското обозначение “Ангели”. Така за нас Ангелите се явяват същества, които още на Луната, планетарната предшественица на нашата Земя, достигнали човешко съзнание, и които сега стоят на една степен по-горе от човека. Самият човек на Юпитер ще има такова съзнание, каквото сега се явява съзнанието на съществата, наричани от нас Ангели. С това ние показахме съществата, стоящи на една степен над човека. Но от някои други източници знаем също и следващите степени.
към текста >>

Самият човек на Юпитер ще има такова съзнание, каквото сега се явява съзнанието на съществата, наричани от нас Ангели.
Вече получихме представа за това, че през времето на Стария Сатурн, когато човекът е бил още в съвсем смътно съзнателно състояние, вече е имало същества, които били на такова високо ниво, както човека днес; и че там имало и такива същества, които били на много по-високо ниво, отколкото човека днес. Ние знаем, че сега също има същества, които в настояще време са достигнали степен на развитие, която човекът ще достигне едва в бъдещето. И по този начин, можем да вдигнем поглед нагоре към някои – както се казва в окултизма – йерархии, стоящите над човека същества, всяка една от които стои на степен по-високо от предидущата. Най-близко стоящи до човека са съществата, които наричаме с езотерично християнското обозначение “Ангели”. Така за нас Ангелите се явяват същества, които още на Луната, планетарната предшественица на нашата Земя, достигнали човешко съзнание, и които сега стоят на една степен по-горе от човека. Самият човек на Юпитер ще има такова съзнание, каквото сега се явява съзнанието на съществата, наричани от нас Ангели. С това ние показахме съществата, стоящи на една степен над човека. Но от някои други източници знаем също и следващите степени.
към текста >>

Знаем, че над Ангелите стоят Архангелите, след това Архаите; по-нататък Власти или Откровения, Екскурзии; след тях така наречените Сили, Господства, Динамис; по-нататък Престоли, Херувими и Серафими.
Знаем, че над Ангелите стоят Архангелите, след това Архаите; по-нататък Власти или Откровения, Екскурзии; след тях така наречените Сили, Господства, Динамис; по-нататък Престоли, Херувими и Серафими. Едва тогава – зад пределите на Серафимите – бихме могли да говорим за това, което в християнски смисъл се нарича Бог. Макар истинският окултизъм, истинското духовно знание да не може да разделя обикновената, тривиалната представа, че човекът би могъл непосредствено да се вглежда във висшето Божествено; но ние имаме над човека цяла стълба от духовни същества, които в християнството наричаме Ангели, Архангели и т.н. И за нас, в известно отношение, би било по-удобно духовното да бъде такова, както често може да се чуе: “Ах, защо е необходима тази цялата стълба от духовни същества, нали човекът може непосредствено да влезе в общение с Бога! ” От това удобство окултистът и философът не могат да се ползват, тъй като тези същества наистина ги има в света, и днес ние ще говорим за някои особености и свойства на тези същества и за техните задачи.
към текста >>

Макар истинският окултизъм, истинското духовно знание да не може да разделя обикновената, тривиалната представа, че човекът би могъл непосредствено да се вглежда във висшето Божествено; но ние имаме над човека цяла стълба от духовни същества, които в християнството наричаме Ангели, Архангели и т.н.
Знаем, че над Ангелите стоят Архангелите, след това Архаите; по-нататък Власти или Откровения, Екскурзии; след тях така наречените Сили, Господства, Динамис; по-нататък Престоли, Херувими и Серафими. Едва тогава – зад пределите на Серафимите – бихме могли да говорим за това, което в християнски смисъл се нарича Бог. Макар истинският окултизъм, истинското духовно знание да не може да разделя обикновената, тривиалната представа, че човекът би могъл непосредствено да се вглежда във висшето Божествено; но ние имаме над човека цяла стълба от духовни същества, които в християнството наричаме Ангели, Архангели и т.н. И за нас, в известно отношение, би било по-удобно духовното да бъде такова, както често може да се чуе: “Ах, защо е необходима тази цялата стълба от духовни същества, нали човекът може непосредствено да влезе в общение с Бога! ” От това удобство окултистът и философът не могат да се ползват, тъй като тези същества наистина ги има в света, и днес ние ще говорим за някои особености и свойства на тези същества и за техните задачи.
към текста >>

Първо, ще се опитаме да си съставим представа за Ангелите.
Първо, ще се опитаме да си съставим представа за Ангелите. По-лесно бихме могли да направим това, ако си припомним, че човекът в своето външно физично съзнание обхваща четири природни царства, които, така да се каже, той може да възприема: минерално, растително, животинско и собственото си човешкото царство; така че от гледна точка на неговото съдържание, ние можем да опишем човешкото съзнание като такова, което обхваща тези четири възприемаеми външни царства. Всичко, което човек възприема чрез сетивните си органи непосредствено, така или иначе принадлежи към тези четири царства. Ако след това се попитаме: какво е съзнанието на ангелските същества? – ще получим отговор: то, в известна степен е по висше съзнание; и то се определя като по-висше, благодарение на това, че не се спуска надолу до минералното царство. Съзнанието на Ангелите не достига областта, където се намират камъните и минералите.
към текста >>

Ако след това се попитаме: какво е съзнанието на ангелските същества?
Първо, ще се опитаме да си съставим представа за Ангелите. По-лесно бихме могли да направим това, ако си припомним, че човекът в своето външно физично съзнание обхваща четири природни царства, които, така да се каже, той може да възприема: минерално, растително, животинско и собственото си човешкото царство; така че от гледна точка на неговото съдържание, ние можем да опишем човешкото съзнание като такова, което обхваща тези четири възприемаеми външни царства. Всичко, което човек възприема чрез сетивните си органи непосредствено, така или иначе принадлежи към тези четири царства. Ако след това се попитаме: какво е съзнанието на ангелските същества? – ще получим отговор: то, в известна степен е по висше съзнание; и то се определя като по-висше, благодарение на това, че не се спуска надолу до минералното царство. Съзнанието на Ангелите не достига областта, където се намират камъните и минералите. Но в това съзнание се намират растителните същества, животинските същества, човешките същества и царството на самите Ангели, което има същата роля, като човешкото царство за нас. Затова можем да кажем, че Ангелите възприемат със своето съзнание също четири царства: царството на растенията, царството на животните, на човешките същества и царството на Ангелите. Особеността на Ангелите се състои в следното: те нямат физическо тяло и в следствие на това нямат никакви органи от физическото тяло, нямат очи, уши и т.н.
към текста >>

Съзнанието на Ангелите не достига областта, където се намират камъните и минералите.
Първо, ще се опитаме да си съставим представа за Ангелите. По-лесно бихме могли да направим това, ако си припомним, че човекът в своето външно физично съзнание обхваща четири природни царства, които, така да се каже, той може да възприема: минерално, растително, животинско и собственото си човешкото царство; така че от гледна точка на неговото съдържание, ние можем да опишем човешкото съзнание като такова, което обхваща тези четири възприемаеми външни царства. Всичко, което човек възприема чрез сетивните си органи непосредствено, така или иначе принадлежи към тези четири царства. Ако след това се попитаме: какво е съзнанието на ангелските същества? – ще получим отговор: то, в известна степен е по висше съзнание; и то се определя като по-висше, благодарение на това, че не се спуска надолу до минералното царство. Съзнанието на Ангелите не достига областта, където се намират камъните и минералите. Но в това съзнание се намират растителните същества, животинските същества, човешките същества и царството на самите Ангели, което има същата роля, като човешкото царство за нас. Затова можем да кажем, че Ангелите възприемат със своето съзнание също четири царства: царството на растенията, царството на животните, на човешките същества и царството на Ангелите. Особеността на Ангелите се състои в следното: те нямат физическо тяло и в следствие на това нямат никакви органи от физическото тяло, нямат очи, уши и т.н. Затова те не възприемат физическото царство. Те имат етерно тяло за своята най-нисша същност.
към текста >>

Но в това съзнание се намират растителните същества, животинските същества, човешките същества и царството на самите Ангели, което има същата роля, като човешкото царство за нас.
По-лесно бихме могли да направим това, ако си припомним, че човекът в своето външно физично съзнание обхваща четири природни царства, които, така да се каже, той може да възприема: минерално, растително, животинско и собственото си човешкото царство; така че от гледна точка на неговото съдържание, ние можем да опишем човешкото съзнание като такова, което обхваща тези четири възприемаеми външни царства. Всичко, което човек възприема чрез сетивните си органи непосредствено, така или иначе принадлежи към тези четири царства. Ако след това се попитаме: какво е съзнанието на ангелските същества? – ще получим отговор: то, в известна степен е по висше съзнание; и то се определя като по-висше, благодарение на това, че не се спуска надолу до минералното царство. Съзнанието на Ангелите не достига областта, където се намират камъните и минералите. Но в това съзнание се намират растителните същества, животинските същества, човешките същества и царството на самите Ангели, което има същата роля, като човешкото царство за нас. Затова можем да кажем, че Ангелите възприемат със своето съзнание също четири царства: царството на растенията, царството на животните, на човешките същества и царството на Ангелите. Особеността на Ангелите се състои в следното: те нямат физическо тяло и в следствие на това нямат никакви органи от физическото тяло, нямат очи, уши и т.н. Затова те не възприемат физическото царство. Те имат етерно тяло за своята най-нисша същност. Благодарение на това те имат известно сродство с растенията.
към текста >>

Затова можем да кажем, че Ангелите възприемат със своето съзнание също четири царства: царството на растенията, царството на животните, на човешките същества и царството на Ангелите.
Всичко, което човек възприема чрез сетивните си органи непосредствено, така или иначе принадлежи към тези четири царства. Ако след това се попитаме: какво е съзнанието на ангелските същества? – ще получим отговор: то, в известна степен е по висше съзнание; и то се определя като по-висше, благодарение на това, че не се спуска надолу до минералното царство. Съзнанието на Ангелите не достига областта, където се намират камъните и минералите. Но в това съзнание се намират растителните същества, животинските същества, човешките същества и царството на самите Ангели, което има същата роля, като човешкото царство за нас. Затова можем да кажем, че Ангелите възприемат със своето съзнание също четири царства: царството на растенията, царството на животните, на човешките същества и царството на Ангелите. Особеността на Ангелите се състои в следното: те нямат физическо тяло и в следствие на това нямат никакви органи от физическото тяло, нямат очи, уши и т.н. Затова те не възприемат физическото царство. Те имат етерно тяло за своята най-нисша същност. Благодарение на това те имат известно сродство с растенията. Там където има минерали, те възприемат пустота, абсолютно по същия начин, както описахме това във връзка с деваканното състояние на човека, който също като пустота възприема това пространство, което тук на Земята е изпълнено с минерали.
към текста >>

Особеността на Ангелите се състои в следното: те нямат физическо тяло и в следствие на това нямат никакви органи от физическото тяло, нямат очи, уши и т.н.
Ако след това се попитаме: какво е съзнанието на ангелските същества? – ще получим отговор: то, в известна степен е по висше съзнание; и то се определя като по-висше, благодарение на това, че не се спуска надолу до минералното царство. Съзнанието на Ангелите не достига областта, където се намират камъните и минералите. Но в това съзнание се намират растителните същества, животинските същества, човешките същества и царството на самите Ангели, което има същата роля, като човешкото царство за нас. Затова можем да кажем, че Ангелите възприемат със своето съзнание също четири царства: царството на растенията, царството на животните, на човешките същества и царството на Ангелите. Особеността на Ангелите се състои в следното: те нямат физическо тяло и в следствие на това нямат никакви органи от физическото тяло, нямат очи, уши и т.н. Затова те не възприемат физическото царство. Те имат етерно тяло за своята най-нисша същност. Благодарение на това те имат известно сродство с растенията. Там където има минерали, те възприемат пустота, абсолютно по същия начин, както описахме това във връзка с деваканното състояние на човека, който също като пустота възприема това пространство, което тук на Земята е изпълнено с минерали. Така и Ангелите възприемат като пустота това, което тук се явява физическо царство.
към текста >>

Така и Ангелите възприемат като пустота това, което тук се явява физическо царство.
Особеността на Ангелите се състои в следното: те нямат физическо тяло и в следствие на това нямат никакви органи от физическото тяло, нямат очи, уши и т.н. Затова те не възприемат физическото царство. Те имат етерно тяло за своята най-нисша същност. Благодарение на това те имат известно сродство с растенията. Там където има минерали, те възприемат пустота, абсолютно по същия начин, както описахме това във връзка с деваканното състояние на човека, който също като пустота възприема това пространство, което тук на Земята е изпълнено с минерали. Така и Ангелите възприемат като пустота това, което тук се явява физическо царство. Затова пък тяхното съзнание се извисява в област, където все още съзнанието на човека недостига.
към текста >>

То ще бъде подобно на това, което сега имат Ангелите.
Но ние знаем, че също и хората са в такива отношения помежду си, че едни ръководят, а други се явяват ръководени. Имам в предвид не нещо по-различно от отношението деца и възрастни-възпитатели. Децата трябва да се ръководят докато не станат толкова зрели, като възрастните възпитатели. В своето днешно развитие хората съзряват до съзнанието Юпитер. То ще бъде подобно на това, което сега имат Ангелите. И доколкото съзнанието на Ангелите е такова, Ангелите сега се явяват действително ръководители на хората, техните възпитатели, които ги подготвят, и съществува тясна връзка между това, което постепенно се развива в човека и това, което се явява като задача на тези Ангелски същества. Но какво се образува в човека към края на неговото земно битие? За това вече често сме говорили. Ние говорихме, че човекът има физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, и че сега е стигнал до това, постепенно да преобразува своето астрално тяло в Дух-Себе. И макар човекът да работи и над други свои членове, същественото в земното развитие е да се развие напълно Духът-Себе.
към текста >>

И доколкото съзнанието на Ангелите е такова, Ангелите сега се явяват действително ръководители на хората, техните възпитатели, които ги подготвят, и съществува тясна връзка между това, което постепенно се развива в човека и това, което се явява като задача на тези Ангелски същества.
Но ние знаем, че също и хората са в такива отношения помежду си, че едни ръководят, а други се явяват ръководени. Имам в предвид не нещо по-различно от отношението деца и възрастни-възпитатели. Децата трябва да се ръководят докато не станат толкова зрели, като възрастните възпитатели. В своето днешно развитие хората съзряват до съзнанието Юпитер. То ще бъде подобно на това, което сега имат Ангелите. И доколкото съзнанието на Ангелите е такова, Ангелите сега се явяват действително ръководители на хората, техните възпитатели, които ги подготвят, и съществува тясна връзка между това, което постепенно се развива в човека и това, което се явява като задача на тези Ангелски същества. Но какво се образува в човека към края на неговото земно битие? За това вече често сме говорили. Ние говорихме, че човекът има физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, и че сега е стигнал до това, постепенно да преобразува своето астрално тяло в Дух-Себе. И макар човекът да работи и над други свои членове, същественото в земното развитие е да се развие напълно Духът-Себе. Ангелите развили в себе си Духът-Себе; той е бил развит в тях, когато е започнало битието на Земята.
към текста >>

Ангелите развили в себе си Духът-Себе; той е бил развит в тях, когато е започнало битието на Земята.
И доколкото съзнанието на Ангелите е такова, Ангелите сега се явяват действително ръководители на хората, техните възпитатели, които ги подготвят, и съществува тясна връзка между това, което постепенно се развива в човека и това, което се явява като задача на тези Ангелски същества. Но какво се образува в човека към края на неговото земно битие? За това вече често сме говорили. Ние говорихме, че човекът има физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, и че сега е стигнал до това, постепенно да преобразува своето астрално тяло в Дух-Себе. И макар човекът да работи и над други свои членове, същественото в земното развитие е да се развие напълно Духът-Себе. Ангелите развили в себе си Духът-Себе; той е бил развит в тях, когато е започнало битието на Земята. За това в йерархията на развитието Ангелите се явяват тези духове, които ръководят в човека работата за преобразуване на астралното тяло в Дух-Себе.
към текста >>

За това в йерархията на развитието Ангелите се явяват тези духове, които ръководят в човека работата за преобразуване на астралното тяло в Дух-Себе.
Но какво се образува в човека към края на неговото земно битие? За това вече често сме говорили. Ние говорихме, че човекът има физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, и че сега е стигнал до това, постепенно да преобразува своето астрално тяло в Дух-Себе. И макар човекът да работи и над други свои членове, същественото в земното развитие е да се развие напълно Духът-Себе. Ангелите развили в себе си Духът-Себе; той е бил развит в тях, когато е започнало битието на Земята. За това в йерархията на развитието Ангелите се явяват тези духове, които ръководят в човека работата за преобразуване на астралното тяло в Дух-Себе.
към текста >>

И съществата, които ръководят човека, участващи с помощта на силите на Девакан в работата за преобразуване на Земята, които установяват съзвучие между отделните човешки индивидуалности и еволюцията на Земята така, че това да съответства на отделните индивидуалности – тези същества всъщност са Ангелите.
непрекъснато работят с помощта на тези сили, които действат във физическото, точно така те въздействат на Девакан с помощта на тези сили, които преобразуват облика на Земята; следователно, също и растителното и животинското царства. Затова в следващата си инкарнация, човекът открива Земята, в съвсем различен вид, така че той винаги изживява нещо ново. Та нали ние не напразно сме се родили в нова инкарнация, а за това, да изживеем нещо ново. Самият човек спомага да се преобрази Земята; но не може да направи това без ръководство. Той не може да определя следващите инкарнации; понеже тогава няма да му е нужно да преживява това, което трябва да стане едва в бъдещето. И съществата, които ръководят човека, участващи с помощта на силите на Девакан в работата за преобразуване на Земята, които установяват съзвучие между отделните човешки индивидуалности и еволюцията на Земята така, че това да съответства на отделните индивидуалности – тези същества всъщност са Ангелите. Те не могат да участват в работата на минералите, над твърдата земна кора; понеже тяхното съзнание не достига долу до минералите. Но те напълно достигат до растителното царство, което Земята носи в себе си. Там могат, макар и не творчески, но все пак преобразувайки, да действат.
към текста >>

И в действителност нещата са такива, че заедно с всяка една човешка индивидуалност действа ангелско същество, което води и направлява човека в неговата работа за развитието на Духа-Себе в астралното тяло.
И в действителност нещата са такива, че заедно с всяка една човешка индивидуалност действа ангелско същество, което води и направлява човека в неговата работа за развитието на Духа-Себе в астралното тяло. За това в някои части на християнското учение се говори за ангели-хранители на хората. Тази представа всъщност напълно отговаря на реалността. Това са същества, които установяват съзвучие между отделната човешка индивидуалност и хода на земното развитие, до тогава до когато, вече в края на земното развитие, човекът достига възможността да смени своя Ангел, тъй като той самият ще има такова съзнание, каквото има у Ангела днес.
към текста >>

За това в някои части на християнското учение се говори за ангели-хранители на хората.
И в действителност нещата са такива, че заедно с всяка една човешка индивидуалност действа ангелско същество, което води и направлява човека в неговата работа за развитието на Духа-Себе в астралното тяло. За това в някои части на християнското учение се говори за ангели-хранители на хората. Тази представа всъщност напълно отговаря на реалността. Това са същества, които установяват съзвучие между отделната човешка индивидуалност и хода на земното развитие, до тогава до когато, вече в края на земното развитие, човекът достига възможността да смени своя Ангел, тъй като той самият ще има такова съзнание, каквото има у Ангела днес.
към текста >>

Това са същества, които установяват съзвучие между отделната човешка индивидуалност и хода на земното развитие, до тогава до когато, вече в края на земното развитие, човекът достига възможността да смени своя Ангел, тъй като той самият ще има такова съзнание, каквото има у Ангела днес.
И в действителност нещата са такива, че заедно с всяка една човешка индивидуалност действа ангелско същество, което води и направлява човека в неговата работа за развитието на Духа-Себе в астралното тяло. За това в някои части на християнското учение се говори за ангели-хранители на хората. Тази представа всъщност напълно отговаря на реалността. Това са същества, които установяват съзвучие между отделната човешка индивидуалност и хода на земното развитие, до тогава до когато, вече в края на земното развитие, човекът достига възможността да смени своя Ангел, тъй като той самият ще има такова съзнание, каквото има у Ангела днес.
към текста >>

След това те възприемат човешкото царство, царството на Ангелите и тяхното собствено царство.
Сега е по-лесно да разберете, че Архангелите имат съзнание, което не слиза до растителното царство, а долу достига само до животинското царство. Растенията за тях, така да се каже, не съществуват; това за тях е твърде ниско, твърде незначително царство. С царството на животните те имат още допирни точки, те възприемат животинското царство. Те нямат етерно тяло, и като техен нисш член се явява астралното тяло. Животните също имат астрално тяло, за това Архангелите въздействуват на астрално ниво на животните. След това те възприемат човешкото царство, царството на Ангелите и тяхното собствено царство. Това, на което казват “аз”, което за тях е същото,което за човека е човешкото “Аз” – това е царството на Архангелите. Тези същества също имат значителна мисия, и вие, разбира се, ще разберете, че те имат съзнание превишаващо на две степени човешкото съзнание, и че тяхната мисия може да бъде много висша. Понеже съзнанието на Архангелите е толкова извисено, че те имат изцяло развит Дух-Живот, Будхи, и затова ръководят и направляват в земната еволюция от висотата, която съответства на Дух-Живот, Будхи. Изразява се в това, че Архангелите се явяват вождове и ръководители на цели народи. Това, което се нарича дух на народа и което се явява обединяващо за народите, това наистина е някакъв Архангел.
към текста >>

Така, че древният египтянин, който напълно ясно е чувствал това, казвал: когато ние разглеждаме развитието на растенията, то откриваме, че в тях действат Ангелите, когато разглеждаме животните, виждаме, че те се направлявани от нашия ръководещ дух на целия народ.
Това същество достига надолу до света на животните. Народите са чувствали това. Може да се каже, че от народния инстинкт лесно може да се почувства това. Един народ живее тук, друг там. Според различията на страните, в които живеят народите, те трябва да се ползват от едни или други животни, от това – така инстинктивно се усещало от народите – се назначавало духа на техния народ. Така, че древният египтянин, който напълно ясно е чувствал това, казвал: когато ние разглеждаме развитието на растенията, то откриваме, че в тях действат Ангелите, когато разглеждаме животните, виждаме, че те се направлявани от нашия ръководещ дух на целия народ. За това силата, която е идвала към тях от животните, те почитали като свещена, и характера на тяхното отношение към животните бил изразен в това съзнание. И при това, те не говорили за Архангели, но имали това усещане. Именно това е усещането, което египтянинът свързвал с култа към животните; и то, на свой ред лежи в основата на факта, че там, където за цялата тази спиритуална връзка, тези духове се възпроизвеждали макар и не в образите на земните животни, но все пак в такива като сфинкса, крилатите животни и т.н., които откриваме в безбройните изображения при различните народи. В тях като че ли проблясват управляващите народа Архангели. За това вие можете да видите в различните животински групи възпроизводство на езотеричното явление на водещите Архангели, и много от образите на египетските божества се свеждат до тази представа, че Архангелът – духът, ръководещ народността – слиза надолу до царството на животните.
към текста >>

След това те познават царството на Ангелите, царството на Архангелите и своето собствено царство, където казват за себе си “Аз”.
Сега, да преминем към йерархията на Архаите. Тези същества са още по-възвишени, чиито съзнание вече не слиза долу до животните; когато посветеният се издига до общение с Архаите то от своето човешко съзнание той не им съобщава, какви са образите на животните на Земята, тъй като те самите със своето съзнание достигат само до човека. След това те познават царството на Ангелите, царството на Архангелите и своето собствено царство, където казват за себе си “Аз”. Човекът е низша йерархия, която те възприемат. Каквото за човека се явява камъка, минералното царство, това за Архаите се явява човекът; най-нисшият свят. Вече казахме, че те от много голяма висота направляват развитието на човечеството. Има хора, които тук или там чувстват, че съществува един вид “Дух на Времето”, който се явява различен за различните епохи. Тези хора чувстват, че има “Дух на Епохата”.
към текста >>

Отделният човек се управлява от духове, които ние нарекохме Ангели, Архангели, Архаи – чак до тези, които ние нарекохме епохални духове.
По този начин ние се издигнахме до много високите Духове, които се наричат “Екскузиаи”, “Откровения”. Към тях се отнася, например, това същество, което в друга връзка ние узнахме като Яхве или Йехова, когото съпътстват Елохимите. Ние знаем, че Яхве е имал шест събратя, които отделили за себе си Слънцето. Самият Яхве отишъл заедно с Луната, която излива на Земята отразената светлина на Слънцето; но той е свързан с други Елохими. Ако вие се опитате по аналогия от предидущото да си представите съзнанието на тези откровения, то вие ще кажете: тези духове не се грижат вече за отделните хора. Отделният човек се управлява от духове, които ние нарекохме Ангели, Архангели, Архаи – чак до тези, които ние нарекохме епохални духове. Цялата картина, в която е включен човекът, водачеството и ръководството на планетата и това, което става на нея се явява дело на Откровенията или Властите. Тъй като цялото сегашно развитие на човека не би могло да стане, ако не са действали от една страна, дърпащите напред Сили на Слънцето и от друга страна, задържащата сила на Луната. Откровенията или Властите имат работа съвсем не с отделния човек, а с човешките групи. Те управляват външните сили, които конфигурират планетата и от които човек се нуждае, за да имат възможност да измени цялото развитие на Земята. И тогава, накрая ние повдигаме поглед към тази висока духовна Същност, която излиза извън пределите на всичко, за което говорихме до сега – към Същността на Самия Христос, Която донесе на Земята това, което има отношение не само към отделния човек, но и към ръководството на цялото човечество.
към текста >>

Така ние си съставихме, преди всичко, представа за низшите степени на йерархиите, стоящи над човека – за Ангелите, Архангелите и малко също за Архаите и Властите; и само като предчувствие можем да повдигнем поглед към Висшата Същност, към Христос.
Така ние си съставихме, преди всичко, представа за низшите степени на йерархиите, стоящи над човека – за Ангелите, Архангелите и малко също за Архаите и Властите; и само като предчувствие можем да повдигнем поглед към Висшата Същност, към Христос. Другият път можем да се възползваме от случая, за да разгледаме това, което може да се каже за “Престолите” и т.н. Днес искам да ви съобщя нещо за системата на духовните същества, която е включен човекът, доколкото в нея участват Ангелите, Архангелите, Архаите и Властите.
към текста >>

Днес искам да ви съобщя нещо за системата на духовните същества, която е включен човекът, доколкото в нея участват Ангелите, Архангелите, Архаите и Властите.
Така ние си съставихме, преди всичко, представа за низшите степени на йерархиите, стоящи над човека – за Ангелите, Архангелите и малко също за Архаите и Властите; и само като предчувствие можем да повдигнем поглед към Висшата Същност, към Христос. Другият път можем да се възползваме от случая, за да разгледаме това, което може да се каже за “Престолите” и т.н. Днес искам да ви съобщя нещо за системата на духовните същества, която е включен човекът, доколкото в нея участват Ангелите, Архангелите, Архаите и Властите.
към текста >>

48. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Когато ние говорим за Ангели, Архангели и т.н., въобще за различните духовни същности, които стоят над човека, както направихме това в учението за космическата еволюция; то ние говорим по съвършено сходен начин, както ставало тогава, когато говорили за Зевс, Атина и т.н., в сравнение с единния Миров Дух.
По-късно в това, което можем да наречем антропоморфизъм, ние имаме специални образувания на езотерическия пантеизъм. Той се представя чрез различните богове в човекоподобни образи. тук принадлежи, например, гръцката религиозна система. Но съвършено погрешна е представата, ако се мисли, че зад отделните богове за образования грък не се е разпореждал всъщност духовния свят. Когато ние говорим за Ангели, Архангели и т.н., въобще за различните духовни същности, които стоят над човека, както направихме това в учението за космическата еволюция; то ние говорим по съвършено сходен начин, както ставало тогава, когато говорили за Зевс, Атина и т.н., в сравнение с единния Миров Дух. В основата на тази система лежи единната мирова мисъл. Пантеизмът се явява духовна под основа; тогава на боговете се дава човешки образ.
към текста >>

49. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Ако разглеждаме, например, лунния Питрис или Ангелите, както ги наричаме съгласно християнската езотерика, то тези същества, които са преминали своята човешка степен на Луната, сега са се издигнали по-нагоре.
Но ако от човека издигнем поглед към висшите същества, за които говорихме тук, то можем да кажем, че те се отличават от него с отсъствието на най-грубата телестност. За това не можем да видим груба, възприемаща се телестност. Ако разглеждаме, например, лунния Питрис или Ангелите, както ги наричаме съгласно християнската езотерика, то тези същества, които са преминали своята човешка степен на Луната, сега са се издигнали по-нагоре. Не трябва да им се приписва никаква груба телесност, каквато има при човека. Напротив, те имат сега вече висши духовни членове, които човекът още не е развил в себе си, така че можем да кажем: те всъщност са дух и душа, за разлика от човека, който е тричленно същество: дух, душа и тяло. По този начин, ние бяхме заети с разглеждането на такива същества в Космоса, които не са всъщност хора, имащи тяло, душа и дух, но които стоят над човека и имат дух и душа.
към текста >>

50. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

При такъв художник вие бихте могли да видите, как той рисува в пространството група, състояща се от три ангела.
Вземете един от художниците от великата епоха на изкуствата, когато хората още са имали ясното усещане за тези сили, действащи в пространството. При такъв художник вие бихте могли да видите, как той рисува в пространството група, състояща се от три ангела. Вие стоите пред картината, и у вас се появява непосредствено усещане: тези три ангела не могат да паднат, напълно естествено е че те летят, тъй като те взаимно се поддържат от силите действащи в пространството. Хората, които благодарение на посоченото взаимодействие между вътрешната душевност и физическото тяло са усвоили в себе си тази вътрешна динамика, тези хора чувстват: така трябва да бъде, трите ангела да се задържат в пространството. Вие ще откриете това най-вече при най-старите художници, а при по-новите много по-малко. Може много високо да бъде оценен Беклин, но фигурата която се намира във въздуха над неговия “Пьетой” предизвиква във всеки такова чувство, като че ли всеки момент ще се повали надолу, тя не се държи в пространството.
към текста >>

Вие стоите пред картината, и у вас се появява непосредствено усещане: тези три ангела не могат да паднат, напълно естествено е че те летят, тъй като те взаимно се поддържат от силите действащи в пространството.
Вземете един от художниците от великата епоха на изкуствата, когато хората още са имали ясното усещане за тези сили, действащи в пространството. При такъв художник вие бихте могли да видите, как той рисува в пространството група, състояща се от три ангела. Вие стоите пред картината, и у вас се появява непосредствено усещане: тези три ангела не могат да паднат, напълно естествено е че те летят, тъй като те взаимно се поддържат от силите действащи в пространството. Хората, които благодарение на посоченото взаимодействие между вътрешната душевност и физическото тяло са усвоили в себе си тази вътрешна динамика, тези хора чувстват: така трябва да бъде, трите ангела да се задържат в пространството. Вие ще откриете това най-вече при най-старите художници, а при по-новите много по-малко. Може много високо да бъде оценен Беклин, но фигурата която се намира във въздуха над неговия “Пьетой” предизвиква във всеки такова чувство, като че ли всеки момент ще се повали надолу, тя не се държи в пространството.
към текста >>

Хората, които благодарение на посоченото взаимодействие между вътрешната душевност и физическото тяло са усвоили в себе си тази вътрешна динамика, тези хора чувстват: така трябва да бъде, трите ангела да се задържат в пространството.
Вземете един от художниците от великата епоха на изкуствата, когато хората още са имали ясното усещане за тези сили, действащи в пространството. При такъв художник вие бихте могли да видите, как той рисува в пространството група, състояща се от три ангела. Вие стоите пред картината, и у вас се появява непосредствено усещане: тези три ангела не могат да паднат, напълно естествено е че те летят, тъй като те взаимно се поддържат от силите действащи в пространството. Хората, които благодарение на посоченото взаимодействие между вътрешната душевност и физическото тяло са усвоили в себе си тази вътрешна динамика, тези хора чувстват: така трябва да бъде, трите ангела да се задържат в пространството. Вие ще откриете това най-вече при най-старите художници, а при по-новите много по-малко. Може много високо да бъде оценен Беклин, но фигурата която се намира във въздуха над неговия “Пьетой” предизвиква във всеки такова чувство, като че ли всеки момент ще се повали надолу, тя не се държи в пространството.
към текста >>

51. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

„Отсега ще виждате небето отворено и Ангелите небесни да възлизат излизат над Сина Человечески!
„Отсега ще виждате небето отворено и Ангелите небесни да възлизат излизат над Сина Человечески! ” (1, 51)
към текста >>

52. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Нека да си представим картина, на която висят три, четири или пет Ангели.
Ето защо тази стена стои толкова чудесно там, в ъгъла. А това означава, че пространствената идея се възприема по друг, а не по гръцки маниер. Съществува един художествен усет, който вниква в пространството и в неговите скрити, тайни измерения. Да усещаш архитектонично, не означава да имаш точна оптична преценка, а нещо много повече. Днешният човек е склонен да мисли, че “ляво” и “дясно” са напълно еднакви, както и “горе” и “долу”, “отпред” и “отзад”. Нека да си представим картина, на която висят три, четири или пет Ангели. Те могат да бъдат нарисувани така, че с право да създават усещането, как всеки миг биха могли да се сгромолясат. Но художник, развил в себе си действителен усет за пространството, ще ги нарисува по друг начин и никога не би ни минало през ума, че Ангелите могат да се сгромолясат, защото те се крепят взаимно. В този случай динамичните пространствени съотношения са уловени от гледна точка на живописта. Древният грък държеше тези архитектонични съотношения в ръцете си; той усещаше хоризонталата не просто като линия, а като сила, упражняваща натиск, а колоната - не като ствол, а като носеща, подемна сила. Това вживяване в пространствените линии означава да усещаш как “живият Дух геометризира”.
към текста >>

Но художник, развил в себе си действителен усет за пространството, ще ги нарисува по друг начин и никога не би ни минало през ума, че Ангелите могат да се сгромолясат, защото те се крепят взаимно.
Съществува един художествен усет, който вниква в пространството и в неговите скрити, тайни измерения. Да усещаш архитектонично, не означава да имаш точна оптична преценка, а нещо много повече. Днешният човек е склонен да мисли, че “ляво” и “дясно” са напълно еднакви, както и “горе” и “долу”, “отпред” и “отзад”. Нека да си представим картина, на която висят три, четири или пет Ангели. Те могат да бъдат нарисувани така, че с право да създават усещането, как всеки миг биха могли да се сгромолясат. Но художник, развил в себе си действителен усет за пространството, ще ги нарисува по друг начин и никога не би ни минало през ума, че Ангелите могат да се сгромолясат, защото те се крепят взаимно. В този случай динамичните пространствени съотношения са уловени от гледна точка на живописта. Древният грък държеше тези архитектонични съотношения в ръцете си; той усещаше хоризонталата не просто като линия, а като сила, упражняваща натиск, а колоната - не като ствол, а като носеща, подемна сила. Това вживяване в пространствените линии означава да усещаш как “живият Дух геометризира”. Ето защо и Платон употребява странния израз: “Бог непрекъснато геометризира”.
към текста >>

53. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

И вижда идва Ангела да стоят, облечени в бяло.
И вижда идва Ангела да стоят, облечени в бяло. " (20,10-12)
към текста >>

54. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

1 е казано: "На ангела на сардийската църква пише": (тук трябва да разбираме, че се говори за самите нас), "Така казва той, който има седемте духове божии и седемте звезди." Що означават тук седемте духове и седемте звезди?
Ако трябва да има едно духовно течение, и ако това духовно течение трябва да разбира от световната мистика, тогава това духовно течение, доколкото то трябва да бъде в съгласие с Откровението на Йоана, това духовно течение би трябвало да изпълва това, което великият Говорител, великият Вдъхновител изисква от тази епоха. Какво изисква Той и кой е Той? Можем ли ние да го познаем? Нека да се постараем. В глава 3, ст. 1 е казано: "На ангела на сардийската църква пише": (тук трябва да разбираме, че се говори за самите нас), "Така казва той, който има седемте духове божии и седемте звезди." Що означават тук седемте духове и седемте звезди?
към текста >>

се казва: "А на ангела на Филаделфийската църква пиши: Това казва светия и истинният, който има ключовете Давидови, който отваря и никой не затваря, който затваря и никой не отваря." "Ето поставих пред тебе врата отворена, и никой не може да я затвори." "Азът", който е намерил себе си в самия себе си.
Човекът ще развие своя Аз до необходимата висота, така че той ще стане самостоятелен и през Шестата епоха ще прояви в свобода любовта към всяко друго същество, в тази Шеста епоха, която е представена чрез църквата на Филаделфия. Това трябва да бъде подготвено като духовен живот на Шестата епоха. Тогава ние сме намерили в нас индивидуалния Аз до най-висока степен, така щото никакви външна сила не ще може да действува в нас, ако ние искаме това; така щото ние ще можем да затваряме и никой не ще може да отвори без нашата воля, а когато отваряме, никоя противоположна сили не ще може да затвори без нашата воля. Това са ключовите Давидови. В гл.3., ст.7. се казва: "А на ангела на Филаделфийската църква пиши: Това казва светия и истинният, който има ключовете Давидови, който отваря и никой не затваря, който затваря и никой не отваря." "Ето поставих пред тебе врата отворена, и никой не може да я затвори." "Азът", който е намерил себе си в самия себе си.
към текста >>

се казва: "А на ангела на Лаодикейската църква пиши: това казва "Амен", този, който в своята същност съдържа същността на завършека.
А седмата епоха ще събере тези, които са намерили този духовен живот, около великия Водач: Тя ще ги събере около този велик водач. Те ще принадлежат вече до такава степен на този духовен живот, че ще се различават от онези, които са отпаднали, които са хладки, "нито студени, нито топли". Групата, която е намерила духовното, ще разбере Този, който изявявайки се ще каже: "аз съм този който съдържа в себе си истинския завършек, към който всичко се стреми. "Защото този завършек, него Откровението нарича с думата Амен. Ето защо в гл.3., ст.14. се казва: "А на ангела на Лаодикейската църква пиши: това казва "Амен", този, който в своята същност съдържа същността на завършека.
към текста >>

55. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Това са духовете, които в Духовната Наука се наричат обикновено Духове на Сумрака /Ангели/.
И тук отново има определени Същества, които към средата на Лунното развитие преминават своята човешка степен. Това са духовете, които в Духовната Наука се наричат обикновено Духове на Сумрака /Ангели/. И те носят като спомен човека в себе си. Луната също има такива 7-ма степен. На всяка една от тези степени има същества, които могат да преминават своята човешка степен. Винаги става така, че едни същества вървят напред, а други изостават назад. Следователно и на Луната имаме 7 категории Същества, които преминават своето човечество, които завършват своята човешка степен на развитие, когато настъпва края на Лунното развитие.
към текста >>

Както във всички тези цикли на Слънцето, на Сатурн, на Луната определени същества достигаха тяхната човешка степен /на Сатурн Духовете на Личността, Началата или Асурас, на Слънцето Архангелите, на Луната Ангелите/, така също винаги също изоставаха същества и назад.
Това, което преди всичко е важно сега за нас, е, че човекът става всъщност човек в днешния смисъл едвам в средата на Земното развитие. В нашето Земно развитие ние също трябва да различим 7 състояния, 7 епохи. Ние се намираме в четвъртата епоха. 3 са изминали вече, а другите 3 ще последват. 4-ят главен цикъл беше този, в който днешният човек трябваше да стане човек. Както във всички тези цикли на Слънцето, на Сатурн, на Луната определени същества достигаха тяхната човешка степен /на Сатурн Духовете на Личността, Началата или Асурас, на Слънцето Архангелите, на Луната Ангелите/, така също винаги също изоставаха същества и назад. И така имаше същества, които не можаха да достигнат изискваната на Луната степен, изостанали назад Ангели, които трябваше да догонят, да наваксат своята човешка степен на планетата Земя през нейни те първи епохи, а именно през първите 3 епохи.
към текста >>

И така имаше същества, които не можаха да достигнат изискваната на Луната степен, изостанали назад Ангели, които трябваше да догонят, да наваксат своята човешка степен на планетата Земя през нейни те първи епохи, а именно през първите 3 епохи.
В нашето Земно развитие ние също трябва да различим 7 състояния, 7 епохи. Ние се намираме в четвъртата епоха. 3 са изминали вече, а другите 3 ще последват. 4-ят главен цикъл беше този, в който днешният човек трябваше да стане човек. Както във всички тези цикли на Слънцето, на Сатурн, на Луната определени същества достигаха тяхната човешка степен /на Сатурн Духовете на Личността, Началата или Асурас, на Слънцето Архангелите, на Луната Ангелите/, така също винаги също изоставаха същества и назад. И така имаше същества, които не можаха да достигнат изискваната на Луната степен, изостанали назад Ангели, които трябваше да догонят, да наваксат своята човешка степен на планетата Земя през нейни те първи епохи, а именно през първите 3 епохи.
към текста >>

56. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

"и видях един друг силен ангел" (т.е.
Тук ние имаме пред себе си тази мощна картина, тя ни се явява. "и видях един друг силен ангел" (т.е. едно същество, което е представено така, защото то стои над днешния човек), "който бе обгърнат от облак и лицето му беше като слънцето, а краката му като огнени стълбове" това са двете Сили, за които говорихме, които Земята е получила в наследство. "и в ръката си той имаше отворена книга; и сложи десния си крак върху морето и левия върху земята. "А Йоан казва: "Дай ми книгата." "И той рече: вземи я и погълни я; и в устата ти ще бъде сладка като мед, а в стомаха ти горчива. И взех книгата от ръката на ангела и я погълнах и в устата ми тя беше сладка като мед". Тук е изразено това, което трябва да изпитаме като ясновидци, когато насочим погледа си върху онази точка, когато Земята преминава от физическо-материалното състояние в астрално-духовното състояние, когато мисията на Земята е изпълнена.
към текста >>

И взех книгата от ръката на ангела и я погълнах и в устата ми тя беше сладка като мед".
Тук ние имаме пред себе си тази мощна картина, тя ни се явява. "и видях един друг силен ангел" (т.е. едно същество, което е представено така, защото то стои над днешния човек), "който бе обгърнат от облак и лицето му беше като слънцето, а краката му като огнени стълбове" това са двете Сили, за които говорихме, които Земята е получила в наследство. "и в ръката си той имаше отворена книга; и сложи десния си крак върху морето и левия върху земята. "А Йоан казва: "Дай ми книгата." "И той рече: вземи я и погълни я; и в устата ти ще бъде сладка като мед, а в стомаха ти горчива. И взех книгата от ръката на ангела и я погълнах и в устата ми тя беше сладка като мед". Тук е изразено това, което трябва да изпитаме като ясновидци, когато насочим погледа си върху онази точка, когато Земята преминава от физическо-материалното състояние в астрално-духовното състояние, когато мисията на Земята е изпълнена. И когато ясновидецът вижда това, тогава той научава, какво е свързано в действителност с това послание на Любовта, което навлезе в Земното развитие като Импулс през Четвъртата културна епоха; той още в днешния живот научава, що е блаженство и какво предстои като блаженство на човечеството, като научи това и авторът на откровението. Но той научава това намирайки се в днешното човешко тяло; защото, ако едно същество, колкото и възвишено и да бъде то, би искало да живее с хората, то би трябвало да се въплъти в тяло. И в известно отношение чрез това, че днешното тяло предлага на духа възможността да се издигне още, то му предлага също така и възможността да страда.
към текста >>

57. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Дали душата е извършила правилно тази работа, това ще се покаже чрез факта, че този храм е измерен: "И даде ми се тръст подобна на тояга; и ангелът стоеше и казваше: Стани и измери Храма Божи и Олтара и тези, които се кланят в него.
новото въплъщение на Земята. Вие изграждате бъдещия Юпитер според правилните мерки, когато изграждате човешкото тяло по правилния начин. Следователно, какво трябва да се прави, когато Земята ще достигне своята цел? Един храм отговарящ на всички мерки на душата. Ето защо на посветения е възложено да измери този храм, който човекът ще е изградил тогава. Дали душата е извършила правилно тази работа, това ще се покаже чрез факта, че този храм е измерен: "И даде ми се тръст подобна на тояга; и ангелът стоеше и казваше: Стани и измери Храма Божи и Олтара и тези, които се кланят в него. Но предверието недей измерва, а го остави! "/гл. 11, ст. 1/. Това значи: Всичко, което е послужило за подготовката, трябва да бъде изхвърлено. Човекът трябваше да има първо физическо и етерно тяло, преди да може да работи вътре в тях. Това физическо и етерно тяло са преддверието: Те трябва да отпаднат, да бъдат изхвърлени.
към текста >>

58. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Началото на Откровението гласи: "Това е откровението на Исуса Христа, което му даде бог, да покаже на рабите си онова, което ще стане, накратко; той го постави в знаци и го даде чрез своя ангел на раба си и служителя Йоан".
А сега трябва правилно да разберем автора на Откровението. Той още в началото казва една знаменателна дума, която обаче е била погрешно приведена. Началото на Откровението гласи: "Това е откровението на Исуса Христа, което му даде бог, да покаже на рабите си онова, което ще стане, накратко; той го постави в знаци и го даде чрез своя ангел на раба си и служителя Йоан". "Постави го в знаци! " Следователно трябва да ни бъде ясно, че най-важното, същинското съдържание на мистериите е предадено в знаци, в символи. Това, което числото 666 изразява, е предадено в знаци. Това, което Откровението описва, са знаци и то ги описва така /гл. 13, ст.
към текста >>

59. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

В началото на Откровението Йоан казва: (аз се постарах да преведа първите думи на Откровението така, както те трябва да бъдат преведени в техния правилен смисъл): "Това е Откровението Исус Христово, което му даде Бог, да покаже на своя служител, как накратко трябва да стане необходимото; то е поставено в знаци и изпратено чрез неговия Ангел на неговия служител Йоан, а той го написа." Значи Йоан иска да опише нещата накратко.
Неговия истински образ. Той трябва да остане (ученикът Йоан) докато Христос отново дойде. Така щото, онези, които са надарени с по-озарено съзнание, да могат да го разберат. Той (ученикът Йоан) е великият учител на истинското събитие на Голгота. Той предаде на хората средствата за действителното разбиране на събитието на Голгота. В началото на Откровението Йоан казва: (аз се постарах да преведа първите думи на Откровението така, както те трябва да бъдат преведени в техния правилен смисъл): "Това е Откровението Исус Христово, което му даде Бог, да покаже на своя служител, как накратко трябва да стане необходимото; то е поставено в знаци и изпратено чрез неговия Ангел на неговия служител Йоан, а той го написа." Значи Йоан иска да опише нещата накратко. Какво се разбира по тези думи? Това е все едно, като че искаме да кажем: "ако бих искал да я опиша подробно всичко, което ще стане от сега нататък до края на земното развитие, тогава би трябвало да пиша много и много. Но аз искам да ви го опиша в кратък очерк." След това преводачите, които не можаха да проникнат в духа на Откровението, са превели тази дума както следва: "За да покаже това, което трябва да стане скоро." Те са били на мнение, че това, което е описано да става в Откровението трябва да стане в скоро време. Но истинският смисъл е: "Трябва да опиша накратко това, което има да стане." Оригиналният текст има едно обръщение, което допуска като правилен превод това, което аз се опитах да предам правилно в предговора на книжката "печати и стълбове".
към текста >>

60. Предговор от Мария Щайнер GA_106 Египетски митове и мистерии

А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина.
„Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона. От тази картина, която може да бъде видяна в безброй репродукции, ни облъхва една неземна чистота: съзираме я в лицето на майката, в свободното разположение на фигурите, в дълбокия поглед на детските очи. А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина. И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците. Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната. Едно истинско усещане на нещата би ни говорило тъкмо по този начин. И ако усилим това усещане в себе си, тогава нашият поглед се разширява, освобождава се от някои ограничени схващания относно природните връзки на съществуванието. Тъкмо една такава картина може да разшири тесния поглед до там, че да разберем: Онова, което става според днешните закони, би могло да има и съвсем друго обяснение.
към текста >>

И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците.
„Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона. От тази картина, която може да бъде видяна в безброй репродукции, ни облъхва една неземна чистота: съзираме я в лицето на майката, в свободното разположение на фигурите, в дълбокия поглед на детските очи. А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина. И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците. Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната. Едно истинско усещане на нещата би ни говорило тъкмо по този начин. И ако усилим това усещане в себе си, тогава нашият поглед се разширява, освобождава се от някои ограничени схващания относно природните връзки на съществуванието. Тъкмо една такава картина може да разшири тесния поглед до там, че да разберем: Онова, което става според днешните закони, би могло да има и съвсем друго обяснение. Ние ще видим, че някога е съществувало съвсем друг вид зачатие, различно от половото.
към текста >>

Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната.
„Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона. От тази картина, която може да бъде видяна в безброй репродукции, ни облъхва една неземна чистота: съзираме я в лицето на майката, в свободното разположение на фигурите, в дълбокия поглед на детските очи. А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина. И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците. Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната. Едно истинско усещане на нещата би ни говорило тъкмо по този начин. И ако усилим това усещане в себе си, тогава нашият поглед се разширява, освобождава се от някои ограничени схващания относно природните връзки на съществуванието. Тъкмо една такава картина може да разшири тесния поглед до там, че да разберем: Онова, което става според днешните закони, би могло да има и съвсем друго обяснение. Ние ще видим, че някога е съществувало съвсем друг вид зачатие, различно от половото. Накратко, в тази картина ние виждаме дълбоките връзки между човешките души и духовните сили.
към текста >>

61. Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена. GA_106 Египетски митове и мистерии

А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина.
Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона. От тази картина, която може да бъде видяна в безброй репродукции, ни облъхва една неземна чистота: съзираме я в лицето на майката, в свободното разположение на фигурите, в дълбокия поглед на детските очи. А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина. И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците. Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната. Едно истинско усещане на нещата би ни говорило тъкмо по този начин. И ако усилим това усещане в себе си, тогава нашият поглед се разширява, освобождава се от някои ограничени схващания относно природните връзки на съществуванието. Тъкмо една такава картина може да разшири тесния поглед до там, че да разберем: Онова, което става според днешните закони, би могло да има и съвсем друго обяснение.
към текста >>

И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците.
Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона. От тази картина, която може да бъде видяна в безброй репродукции, ни облъхва една неземна чистота: съзираме я в лицето на майката, в свободното разположение на фигурите, в дълбокия поглед на детските очи. А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина. И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците. Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната. Едно истинско усещане на нещата би ни говорило тъкмо по този начин. И ако усилим това усещане в себе си, тогава нашият поглед се разширява, освобождава се от някои ограничени схващания относно природните връзки на съществуванието. Тъкмо една такава картина може да разшири тесния поглед до там, че да разберем: Онова, което става според днешните закони, би могло да има и съвсем друго обяснение. Ние ще видим, че някога е съществувало съвсем друг вид зачатие, различно от половото.
към текста >>

Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната.
Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона. От тази картина, която може да бъде видяна в безброй репродукции, ни облъхва една неземна чистота: съзираме я в лицето на майката, в свободното разположение на фигурите, в дълбокия поглед на детските очи. А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина. И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците. Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната. Едно истинско усещане на нещата би ни говорило тъкмо по този начин. И ако усилим това усещане в себе си, тогава нашият поглед се разширява, освобождава се от някои ограничени схващания относно природните връзки на съществуванието. Тъкмо една такава картина може да разшири тесния поглед до там, че да разберем: Онова, което става според днешните закони, би могло да има и съвсем друго обяснение. Ние ще видим, че някога е съществувало съвсем друг вид зачатие, различно от половото.
към текста >>

62. Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди. GA_106 Египетски митове и мистерии

Например с нашия свят бяха свързани онези Същества, живеещи в обкръжението на Земята, които християнския езотеризъм нарича Ангели, Ангелои.
Естествено, всичко което се случва има своя дълбок смисъл и ние ще го разберем, ако - насочвайки поглед в миналото - установим, че тогава Земята беше обитавана не само от човеците, но и от други Същества от духовно естество; наистина, последните не можеха да бъдат възприемани с физическите очи, но те бяха там, те съществуваха там също както човеците и другите физически същества. Например с нашия свят бяха свързани онези Същества, живеещи в обкръжението на Земята, които християнския езотеризъм нарича Ангели, Ангелои. Ние можем да си представим тези Същества най-добре, ако се замислим, че едно такова Същество се намира на степента, която човекът ще заема, когато нашата Земя ще е завършила своето развитие.
към текста >>

И така, в небесното тяло, включващо Земя+-Луна остана човекът и заедно с него по-висшите Същества от най-долната Йерархия като Ангели и Архангели, както и Съществата, намиращи се по-ниско от самия него.
И така, в небесното тяло, включващо Земя+-Луна остана човекът и заедно с него по-висшите Същества от най-долната Йерархия като Ангели и Архангели, както и Съществата, намиращи се по-ниско от самия него. Само едно единствено могъщо Същество, което всъщност беше вече достатъчно узряло, за да остане заедно с другите на Слънцето, се пожертвува и остана свързано със Земята+Луната. Това е Съществото, което по-късно беше наречено Яхве или Йехова. То напусна Слънцето и оттогава започна да ръководи всичко, което ставаше върху небесното тяло Земя+Луна.
към текста >>

А Духът, свързан с всички Ангели и Архангели, с всички висши Духове, с всички висши Богове и Същества - през първото планетарно състояние на Земята, първичната мъглявина, този Дух на индийското съзнание обхващаше под името на една висша индивидуалност, под името Брахм или Брахма.
Първата, Древно-индийската култура, разви една религия, която озари хората като едно вътрешно просветление, като едно вътрешно повторение на най-първата епоха, когато Слънцето и Луната все още бяха съединени със Земята, когато висшите Слънчеви Същества все още обитаваха Земята. Ние можем да допуснем какви възвишени представи са светили в човешките сърца. А Духът, свързан с всички Ангели и Архангели, с всички висши Духове, с всички висши Богове и Същества - през първото планетарно състояние на Земята, първичната мъглявина, този Дух на индийското съзнание обхващаше под името на една висша индивидуалност, под името Брахм или Брахма. В духовен смисъл Първата културна епоха на следатлантско време повтори първия планетарен период от развитието на Земята. Тя не е нищо друго, освен едно повторение на първия Земен период, осъществено във вътрешните образи и съзерцания на човешката душа.
към текста >>

63. Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон. GA_106 Египетски митове и мистерии

Обаче тази светлина направи възможно, щото всред очертанията на Земята да оживее не само човекът в неговите първоначални заложби, но в пълнотата на тази светлина да живеят и всички други по-висши Същества, които не приеха физически тела, но бяха и продължават да са свързани с развитието на човека: Ангели, Архангели, Архаи.
Това бяха пари, пронизани от светлина и топлина. Представете си, че се намирате в тези пари. Това, което се беше получило от етерната мъглявина, представляваше газообразна форма, пронизана от светлина. И тази форма се проясняваше все повече и повече, и тъкмо поради сгъстяването на газовете светлината ставаше все по-силна, така че в действителност тази мъглявина се яви като едно голямо Слънце, което светеше навън в мировото пространство. Да, такъв момент съществуваше някога, когато Земята все още носеше Слънцето в себе си, когато тя все още беше пронизвана от светлина и с нея озаряваше цялото мирово пространство. Обаче тази светлина направи възможно, щото всред очертанията на Земята да оживее не само човекът в неговите първоначални заложби, но в пълнотата на тази светлина да живеят и всички други по-висши Същества, които не приеха физически тела, но бяха и продължават да са свързани с развитието на човека: Ангели, Архангели, Архаи. Обаче там се намираха не само тези Същества; в пълнотата на светлината живееха също и по-висши Същества: Власти или Екскузиаи или Духове на Формата, Сили или Динамис или Духове на Движението, Господства или Кириотетес или Духове на Мъдростта и онези Духове, които наричаме Престоли или Духове на Волята, и накрая Херувимите и Серафимите, намиращи се във все по-слаба връзка със светлината. Земята представляваше едно небесно тяло, населено от цяла йерархия по-низши и по-висши Същества. А това, което се излъчваше като светлина в мировото пространство, с което беше проникнато тялото на Земята, беше не само светлина, но също и това, което по-късно стана мисия на Земята: това беше силата на Любовта. Светлината съдържаше в себе си Любовта като своя най-важна съставна част. Следователно, трябва да си представим, че в мировото пространство се излъчваше не само светлината, не само физическа светлина, а че тази светлина беше одушевена, одухотворена със силата на Любовта.
към текста >>

64. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

При тях все още можем да видим, как, примерно, Ангелите се носят из пространството, като в същото време имаме чувство, че те взаимно се поддържат.
Човек наистина трябва да усеща, че всички тези линии още предварително са налице в пространството. Гръцкият художник съзираше по ясновидски начин колоната и само прибавяше материята към това, което виждаше. Той наистина виждаше пространството като нещо живо; той го възприемаше като нещо, което е пронизано от жизнени сили. Как ли би могъл днешният човек да почувствува поне донякъде каква жизненост притежаваше гръцкият пространствен усет? Един слаб отзвук от него можем да видим при старите живописци. При тях все още можем да видим, как, примерно, Ангелите се носят из пространството, като в същото време имаме чувство, че те взаимно се поддържат. Този жив усет за пространството вече не съществува. Аз не отправям някаква критика към Бьоклин и неговото изкуство да си служи с цветовете, но все пак той не познаваше окултния пространствен усет. Едно такова същество, което се издига над неговата „Пие-та” - впрочем човек не е сигурен дали това е Ангел или някакво друго същество - неизбежно пробужда у зрителя чувството, че то всеки миг ще падне върху групата под него. Нека да подчертаем това, за да посочим нещо, което днес едва ли извиква някаква представа у хората, а именно: пространственият усет на гърците, за който специално трябва да подчертаем, че той е от окултно естество.
към текста >>

Едно такова същество, което се издига над неговата „Пие-та” - впрочем човек не е сигурен дали това е Ангел или някакво друго същество - неизбежно пробужда у зрителя чувството, че то всеки миг ще падне върху групата под него.
Как ли би могъл днешният човек да почувствува поне донякъде каква жизненост притежаваше гръцкият пространствен усет? Един слаб отзвук от него можем да видим при старите живописци. При тях все още можем да видим, как, примерно, Ангелите се носят из пространството, като в същото време имаме чувство, че те взаимно се поддържат. Този жив усет за пространството вече не съществува. Аз не отправям някаква критика към Бьоклин и неговото изкуство да си служи с цветовете, но все пак той не познаваше окултния пространствен усет. Едно такова същество, което се издига над неговата „Пие-та” - впрочем човек не е сигурен дали това е Ангел или някакво друго същество - неизбежно пробужда у зрителя чувството, че то всеки миг ще падне върху групата под него. Нека да подчертаем това, за да посочим нещо, което днес едва ли извиква някаква представа у хората, а именно: пространственият усет на гърците, за който специално трябва да подчертаем, че той е от окултно естество.
към текста >>

65. Съдържание GA_110 Духовните йерархии

Характеристика на третата Йерархия: Ангелите поддържат спомените на човека за миналите му прераждания, Архангелите се грижат за хармонията между индивида и общността, Архаите подреждат физическите отношения и връзки на цялото човечество.
Характеристика на третата Йерархия: Ангелите поддържат спомените на човека за миналите му прераждания, Архангелите се грижат за хармонията между индивида и общността, Архаите подреждат физическите отношения и връзки на цялото човечество. Втората Йерархия се грижи за прехода на човека в следващото планетарно въплъщение. Космогонията а Птоломей и Коперник. Синовете на Венера и синовете на Меркурий като учители на човечеството.
към текста >>

Седемте принципа на човека не могат да бъдат механично приложени за Ангелите.
Седемте принципа на човека не могат да бъдат механично приложени за Ангелите. За характера на Ангелския Аз. Как и защо бяха запазени етерните тела на атлантските посветени. Ману и седемте Риши. Как протича инспирацията чрез Духовете на Личността, Архангелите и Ангелите. Една и съща личност може да бъде инспирирана от различни йерархически Същества.
към текста >>

За характера на Ангелския Аз.
Седемте принципа на човека не могат да бъдат механично приложени за Ангелите. За характера на Ангелския Аз. Как и защо бяха запазени етерните тела на атлантските посветени. Ману и седемте Риши. Как протича инспирацията чрез Духовете на Личността, Архангелите и Ангелите. Една и съща личност може да бъде инспирирана от различни йерархически Същества.
към текста >>

Как протича инспирацията чрез Духовете на Личността, Архангелите и Ангелите.
Седемте принципа на човека не могат да бъдат механично приложени за Ангелите. За характера на Ангелския Аз. Как и защо бяха запазени етерните тела на атлантските посветени. Ману и седемте Риши. Как протича инспирацията чрез Духовете на Личността, Архангелите и Ангелите. Една и съща личност може да бъде инспирирана от различни йерархически Същества.
към текста >>

66. 1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед GA_110 Духовните йерархии

Дионисий Аеропагита ученикът на апостол Павел, имаше предвид същите свръхсетивни области, както и древните Риши; и той ясно подчертаваше, че тук става дума за чисто духовни области, и той прибягваше до такива изрази, за които беше напълно сигурен, че те ще бъдат разбрани именно в духовен смисъл: ето защо той говореше за Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господарства, Престоли, Херувими, Серафими.
Само че в екзотеричен смисъл тя ставаше все по-неразбираема, защото вече преобладаваха чисто материалистическите интерпретации. И за да не изгуби своята връзка с първоначалната, духовна Мъдрост, човечеството трябваше да бъде подсетено, и то с остри, безпощадни думи, че дори и физическото око да възприема единствено материалния свят, все пак духовното присъствие в този материален свят е нещо неоспоримо. Най-довереният ученик на апостол Павел, Дионисий Аеропагита*11, проповядваше в Атина следното: Ако човешката душа се присъедини към мировата еволюция, тя открива, че в пространствения свят има не само материя, че всъщност този свят е изпълнен с различни духовни Същества. И тогава той прибягваше до такива думи, които звучаха съвсем различно, защото ако би употребил старите названия, хората щяха да извлекат от тях само материалното. Ришите, например, говореха за духовните Йерархии и отзвук от техните описания ние откриваме у древните гърци и римляни, когато те обсъждаха променливия свят на Луната, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер, Сатурн. Дионисий Аеропагита ученикът на апостол Павел, имаше предвид същите свръхсетивни области, както и древните Риши; и той ясно подчертаваше, че тук става дума за чисто духовни области, и той прибягваше до такива изрази, за които беше напълно сигурен, че те ще бъдат разбрани именно в духовен смисъл: ето защо той говореше за Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господарства, Престоли, Херувими, Серафими.
към текста >>

Ако биха могли да правят връзка между изказванията на древните Риши и тези на Дионисий Аеропагита, те щяха да са наясно: дори и в единия случай да се говори за Луната, а в другия случай да се говори за Ангелите, тук става дума за едно и също!
Но ето че днешните хора отново забравиха всичко онова, което някогашното човечество знаеше много добре. Ако биха могли да правят връзка между изказванията на древните Риши и тези на Дионисий Аеропагита, те щяха да са наясно: дори и в единия случай да се говори за Луната, а в другия случай да се говори за Ангелите, тук става дума за едно и също! И още, ако от една страна биха чули думата Меркурий, а от друга страна думата Архангели, те щяха да знаят: това е едно и също нещо! Ако биха чули думата Архаи, и в същото време думата Венера, те щяха да знаят: това е едно и също нещо! Ако биха чули думата Слънце, и в същото време думата Власти, те щяха да знаят: Тези две думи означават един и същ свят! Ако биха чули думата Марс, те веднага щяха да се досетят: сега ние се издигаме в областта на Силите! Ако биха чули думата Юпитер, те биха я свързали с това, което в школата на Дионисий Аеропагита наричаха Господства.
към текста >>

от друга страна възникна един духовен живот, който описваше Ангелите, Архангелите и т.н., въпреки че изгуби връзката с физическия израз на тези духовни Същества.
Обаче повечето хора изгубиха този вид познание, те просто не можеха да упражняват този вид познание. И така, от една страна възникна една наука, която все повече и повече затъваше в материалното, запазвайки за него древните названия, които в миналото имаха чисто духовен смисъл. от друга страна възникна един духовен живот, който описваше Ангелите, Архангелите и т.н., въпреки че изгуби връзката с физическия израз на тези духовни Същества. Да, ние виждаме как първичната Мъдрост проникна чрез Дионисий Аеропагита в школата, основана от апостол Павел, и как тук нещата се свеждаха само до навлизането на древната духовност в живота на една нова епоха. И задачата на модерната Духовна наука, Антропософията, се състои в това да възстанови връзките, които трябва да свързват Духа и материята, духовните Йерархии и Земята. Обаче за онези, които не знаят откъде идват представите, с които си служим в условията на външния сетивен свят, е невъзможно да разберат другата, духовната страна на човешкото познание.
към текста >>

И те биха могли да вникнат в него само ако го разглеждат в светлината на духовното познание, в светлината, която идва от окултните школи на древността и подмладена от християнството продължава своя път нататък, за да открием отново връзките между Луната и Ангелите, между Меркурий и Архангелите, между Венера и Архаите, и т.н.
Изобщо тук ние сме изправени пред един стих от божествената песен на Изтока, който е изключително труден за разбиране от страна на всички онези, които искат да вникнат в същността на езотеричния живот. И те биха могли да вникнат в него само ако го разглеждат в светлината на духовното познание, в светлината, която идва от окултните школи на древността и подмладена от християнството продължава своя път нататък, за да открием отново връзките между Луната и Ангелите, между Меркурий и Архангелите, между Венера и Архаите, и т.н. И ние действително ще открием ключа за разбирането на подобни текстове, като този, на който се спряхме, само ако го разглеждаме в светлината на старото духовно познание. Да, тръгвайки тази вече от този пасаж на божествената Бхагавад Гита, които остава непонятен за екзотеричния живот, ние ще намерим ключа, които ще ни отвори пътя към духовните Йерархии.
към текста >>

67. 3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Дали говорим за Ангели, или за Дхиан-Хонас*14, е все едно, защото онези, които познават мировата Мъдрост, знаят, че това са само различни имена на едно и също нещо.
Ние сме склонни да виждаме известна обърканост и недоразумения в начина, но който се изразяват древните, именно защото вече не можем да различаваме отделните категории божествено-духовни Същества. Когато говореше за Боговете, египетския мъдрец нямаше предвид само една категория Богове, а цяла по редица от божествено-духовни Същества. Дионисий Аеропагита, както и източните мъдреци винаги са говорели не заедно, а за много Божества. Дали говорим за Ангели, или за Дхиан-Хонас*14, е все едно, защото онези, които познават мировата Мъдрост, знаят, че това са само различни имена на едно и също нещо.
към текста >>

Невидимите Същества, които стоят непосредствено над човека, или с други думи, са издигнати с една степен над човека, християнският езотеризъм нарича Ангели или Вестители, т.е.
Невидимите Същества, които стоят непосредствено над човека, или с други думи, са издигнати с една степен над човека, християнският езотеризъм нарича Ангели или Вестители, т.е. Вестители на божествено-духовния свят.
към текста >>

Онези Същества, които стоят една степен над Ангелите, или две степени над човека, се наричат Архангели, Архангелои или Духове на Огъня.
Онези Същества, които стоят една степен над Ангелите, или две степени над човека, се наричат Архангели, Архангелои или Духове на Огъня. Онези Същества, които в случай че минават през етапите на своето нормално развитие, и стоят една степен над Архангелите, се наричат Архаи, или Духове на Личността. И така, засега ние разглеждаме тези три категории Същества, които стоят на три различни степени над човешкото царство. Всичките вече са минали през своята "човешка" степен. Съществата, които днес наричам Ангели ако разглеждаме нещата според хронологията на Космоса са минали през своята “човешка" степен сравнително скоро те бяха "човеци" на Старата Луна; както Вие можете да крачите по Земята поради специфичните условия, които тя Ви предлага, така и Ангелите, минавайки през своята "човешка степен" можеха да обитават именно Старата Луна. Архангелите постигнаха своята човека" степен на Старото Слънце, а Архаите или Духовете на Личността сториха това на Стария Сатурн.
към текста >>

Съществата, които днес наричам Ангели ако разглеждаме нещата според хронологията на Космоса са минали през своята “човешка" степен сравнително скоро те бяха "човеци" на Старата Луна; както Вие можете да крачите по Земята поради специфичните условия, които тя Ви предлага, така и Ангелите, минавайки през своята "човешка степен" можеха да обитават именно Старата Луна.
Онези Същества, които стоят една степен над Ангелите, или две степени над човека, се наричат Архангели, Архангелои или Духове на Огъня. Онези Същества, които в случай че минават през етапите на своето нормално развитие, и стоят една степен над Архангелите, се наричат Архаи, или Духове на Личността. И така, засега ние разглеждаме тези три категории Същества, които стоят на три различни степени над човешкото царство. Всичките вече са минали през своята "човешка" степен. Съществата, които днес наричам Ангели ако разглеждаме нещата според хронологията на Космоса са минали през своята “човешка" степен сравнително скоро те бяха "човеци" на Старата Луна; както Вие можете да крачите по Земята поради специфичните условия, които тя Ви предлага, така и Ангелите, минавайки през своята "човешка степен" можеха да обитават именно Старата Луна. Архангелите постигнаха своята човека" степен на Старото Слънце, а Архаите или Духовете на Личността сториха това на Стария Сатурн.
към текста >>

така, ако се опитаме да изброим разбира се, в духовен смисъл тези еволюционни степени, би трябвало да кажем: В условията на Земята видими са минералното царство, растителното царство, животинското царство и човешкото царство, а после ние се издигаме в невидимия свят, където са царствата на Ангелите, на Архангелите, или Духовете на Огъня, и на Архаите, или Духовете на Личността.
Следователно, тези Същества постепенно се отделиха от човешкото царство и днес те изпълняват своите задачи в висшите духовни Йерархии. така, ако се опитаме да изброим разбира се, в духовен смисъл тези еволюционни степени, би трябвало да кажем: В условията на Земята видими са минералното царство, растителното царство, животинското царство и човешкото царство, а после ние се издигаме в невидимия свят, където са царствата на Ангелите, на Архангелите, или Духовете на Огъня, и на Архаите, или Духовете на Личността. И докато всички тези Същества напредваха в своето развитие и се издигаха, така да се каже, от "човеци" в Богове, или във Вестители на Боговете, докато те напредваха в чисто духовните измерения на съществуванието, променяха се и планетите, на които и заради които те живееха. Ако например се обърнем назад към Стария Сатурн, където Архаите постигнаха своята "човешка" степен, ние ще установим, че планетарните условия там бяха твърде различни от тези на нашата Земя.
към текста >>

Вестители означава Ангели, Архаи означава Начала; следователно тези Архангели не бяха нищо друго, освен пратениците, които възвестиха действията на Архаите от миналите епохи.
Вестители означава Ангели, Архаи означава Начала; следователно тези Архангели не бяха нищо друго, освен пратениците, които възвестиха действията на Архаите от миналите епохи. Ето защо те се наричат Ангели на Началата, Архангели, към които по-късно хората започнаха да се обръщат е името Архангели. Тъкмо тези пратеници на Архаите станаха "човеци" на Старото Слънце.
към текста >>

Ето защо те се наричат Ангели на Началата, Архангели, към които по-късно хората започнаха да се обръщат е името Архангели.
Вестители означава Ангели, Архаи означава Начала; следователно тези Архангели не бяха нищо друго, освен пратениците, които възвестиха действията на Архаите от миналите епохи. Ето защо те се наричат Ангели на Началата, Архангели, към които по-късно хората започнаха да се обръщат е името Архангели. Тъкмо тези пратеници на Архаите станаха "човеци" на Старото Слънце.
към текста >>

68. 4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

И ние бихме могли да си изградим представа за тази помощ, ако си припомним, че над нас се простира светът на Ангелските Същества, или Ангелои, Архангелските Същества, или Архангелои и Духовете на Личността, или Архаите.
Но дори Духовете на Личността и Престолите да бяха работили съвместно, това нямаше да е достатъчно, за да съществуват вътрешният живот и подвижността на Стария Сатурн. Духовете на Личността имаха силата да формират топлинната субстанция, обаче те не можеха да го сторят сами. За да съществуват вътрешният живот и вътрешната подвижност на Стария Сатурн, той трябваше да бъде населен и с други духовни Същества, стоящи по-ниско от Престолите, но по-високо от Духовете на Личността, или Архаите. На тях се падна задачата да помогнат на Архаите. И ние бихме могли да си изградим представа за тази помощ, ако си припомним, че над нас се простира светът на Ангелските Същества, или Ангелои, Архангелските Същества, или Архангелои и Духовете на Личността, или Архаите. Тези Същества принадлежат към Йерархията, която се намира непосредствено над нас. Но Престолите не са непосредствено над Духовете на Личността. Между Духовете на Личността и Престолите е разположена дpyгa духовна Йерархия, част от която са именно онези Същества, които ние наричаме Власти, или Ексузиаи, според Дионисий Аеропагита. Следователно, "Власти" е немското име, с което ние наричаме тези Същества. Властите стоят една степен над Духовете на Личността.
към текста >>

Те се отнасят към Духовете на Личността така, както Ангелите се отнасят към човеците.
Тези Същества принадлежат към Йерархията, която се намира непосредствено над нас. Но Престолите не са непосредствено над Духовете на Личността. Между Духовете на Личността и Престолите е разположена дpyгa духовна Йерархия, част от която са именно онези Същества, които ние наричаме Власти, или Ексузиаи, според Дионисий Аеропагита. Следователно, "Власти" е немското име, с което ние наричаме тези Същества. Властите стоят една степен над Духовете на Личността. Те се отнасят към Духовете на Личността така, както Ангелите се отнасят към човеците. А една степен над Властите са онези Същества, които ние наричаме Сили, или Динамис. На Стария Сатурн те се отнасят към Духовете на Личността така, както днес към нас се отнасят Архангелите. И една степен над Силите са онези Същества, които ние наричаме Господства, или Кириотетес. На Стария Сатурн те се отнасят към Духовете на Личността така, както днес към нас се отнасят Архаите. Едва после идват Престолите.
към текста >>

69. 5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Нека днес да не се занимаваме с дейността на следващата Йерархия: Духовете на Личността, Духовете на Огъня и Ангелите, а с помощта на новопридобитите познания да разгледаме още веднъж прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце.
Нека днес да не се занимаваме с дейността на следващата Йерархия: Духовете на Личността, Духовете на Огъня и Ангелите, а с помощта на новопридобитите познания да разгледаме още веднъж прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце. Основните процеси аз описах още вчера. Същественото в този преход е, че първичният огън преминава в газообразно състояние, във въздух, така че всъщност Старото Слънце се състои от това, което е останало от първичния огън. Да, към този първичен огън се прибави това, което се сгъсти до газ или дим. Следователно, тук са налице две субстанции: първичният огън и част от първичния огън, която се сгъсти до газ, въздух или дим. Това е най-същественото за Старото Слънце и не се отнася за нашето Слънце.
към текста >>

70. 6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Това са онези Същества, които са разположени непосредствено над човека; християнският езотеризъм ги нарича Ангели, Архангели и Начала, или с други думи: Ангелои, Архангелои, Архаи.
Днес ние ще продължим макар и най-общо е описанието на другите Същества от духовните Йерархии, за които вчера само загатнахме. Това са онези Същества, които са разположени непосредствено над човека; християнският езотеризъм ги нарича Ангели, Архангели и Начала, или с други думи: Ангелои, Архангелои, Архаи. В антропософската литература вместо "Архангели" често казваме "Духове на Огъня", а вместо "Начала" употребяваме названието "Духове на Личността".
към текста >>

Най-напред ние имаме Ангелите, или Ангелои.
Тези Същества, които се намират, така да се каже, между човека и другите духовни Същества, простиращи влиянията си до Юпитер, Марс и т.н., влизат, естествено, в много по-близки отношения със земния човек. Най-напред ние имаме Ангелите, или Ангелои. Те вече са постигнали своята "човешка" степен през епохата на Старата Луна и общо взето, днес те са толкова напреднали в своето развитие, колкото ще бъде и човекът през епохата на Бъдещия Юпитер. Те стоят една степен над човека. Каква е всъщност задачата на тези духовни Същества? Ние ще отговорим на този въпрос, ако още веднъж насочим нашето внимание към човека и неговото развитие на Земята. Човекът напредва в своето развитие, минавайки от едно въплъщение в друго въплъщение.
към текста >>

И тези Същества са именно Ангелои, или Ангелите.
И каква връзка би съществувала тогава между отделните инкарнации на даден човек, който живее тук на Земята и не си спомня абсолютно нищо от своите предишни въплъщения, ако определени духовни Същества не спояваха отделните инкарнации в едно цяло, проявявайки по този начин една бдителност върху развитието на всяко човешко същество? Ние трябва да допуснем, че над всеки човек бди едно духовно Същество, и поради обстоятелството, че стои с една степен над него, то насочва и ръководи човешката индивидуалност в нейния път от една инкарнация, в друга инкарнация. Добре запомнете, че те не са онези Същества, които подреждат Кармата на тях ще се спрем допълнително, а Същества, които са просто будни и съхраняват спомена от предишната инкарнация в следващата, докато човекът все още не може да върши това сам. И тези Същества са именно Ангелои, или Ангелите. Така че можем да кажем: над всеки човек, докато той минава през своите инкарнации, непрекъснато бди едно духовно Същество, което има съзнание за тези инкарнации. И благодарение на него онзи човек, който се намира в началната фаза на посвещението и не помни нищо от миналите си прераждания, все пак запазва възможността да пита своя Ангел. Повтарям, че това е възможно само в началната фаза на посвещението. Следователно, Ангелите, Ангелои или Съществата, стоящи една степен над човека, непрекъснато бдят, за да запазят целостта на нишката; която свързва една инкарнация с друга инкарнация.
към текста >>

И благодарение на него онзи човек, който се намира в началната фаза на посвещението и не помни нищо от миналите си прераждания, все пак запазва възможността да пита своя Ангел.
И каква връзка би съществувала тогава между отделните инкарнации на даден човек, който живее тук на Земята и не си спомня абсолютно нищо от своите предишни въплъщения, ако определени духовни Същества не спояваха отделните инкарнации в едно цяло, проявявайки по този начин една бдителност върху развитието на всяко човешко същество? Ние трябва да допуснем, че над всеки човек бди едно духовно Същество, и поради обстоятелството, че стои с една степен над него, то насочва и ръководи човешката индивидуалност в нейния път от една инкарнация, в друга инкарнация. Добре запомнете, че те не са онези Същества, които подреждат Кармата на тях ще се спрем допълнително, а Същества, които са просто будни и съхраняват спомена от предишната инкарнация в следващата, докато човекът все още не може да върши това сам. И тези Същества са именно Ангелои, или Ангелите. Така че можем да кажем: над всеки човек, докато той минава през своите инкарнации, непрекъснато бди едно духовно Същество, което има съзнание за тези инкарнации. И благодарение на него онзи човек, който се намира в началната фаза на посвещението и не помни нищо от миналите си прераждания, все пак запазва възможността да пита своя Ангел. Повтарям, че това е възможно само в началната фаза на посвещението. Следователно, Ангелите, Ангелои или Съществата, стоящи една степен над човека, непрекъснато бдят, за да запазят целостта на нишката; която свързва една инкарнация с друга инкарнация.
към текста >>

Следователно, Ангелите, Ангелои или Съществата, стоящи една степен над човека, непрекъснато бдят, за да запазят целостта на нишката; която свързва една инкарнация с друга инкарнация.
Добре запомнете, че те не са онези Същества, които подреждат Кармата на тях ще се спрем допълнително, а Същества, които са просто будни и съхраняват спомена от предишната инкарнация в следващата, докато човекът все още не може да върши това сам. И тези Същества са именно Ангелои, или Ангелите. Така че можем да кажем: над всеки човек, докато той минава през своите инкарнации, непрекъснато бди едно духовно Същество, което има съзнание за тези инкарнации. И благодарение на него онзи човек, който се намира в началната фаза на посвещението и не помни нищо от миналите си прераждания, все пак запазва възможността да пита своя Ангел. Повтарям, че това е възможно само в началната фаза на посвещението. Следователно, Ангелите, Ангелои или Съществата, стоящи една степен над човека, непрекъснато бдят, за да запазят целостта на нишката; която свързва една инкарнация с друга инкарнация.
към текста >>

Ангелите ръководят живота на отделните хора, Архангелите подреждат връзките между индивида и големите човешки общности, а Духовете на Личността имат грижата за всичко, което става с човечеството като се започне от Лемурийската епоха и се стигне до времето, когато човекът ще бъде отново одухотворен до такава степен, че едва ли ще принадлежи на Земята.
И все пак, за да имаме представа за мисията на Ексузиаи, нека да си припомним още веднъж следното. В еволюцията на човечеството различаваме седем планетарни състояния: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Ние видяхме, че всичко, което протича в сферата на Земята, става под ръководството на определена категория духовни Същества. Ангелите ръководят живота на отделните хора, Архангелите подреждат връзките между индивида и големите човешки общности, а Духовете на Личността имат грижата за всичко, което става с човечеството като се започне от Лемурийската епоха и се стигне до времето, когато човекът ще бъде отново одухотворен до такава степен, че едва ли ще принадлежи на Земята. Обаче сега идва ред на нещо съвсем друго: сега човечеството трябва да извърши прехода от едно планетарно състояние към друго планетарно състояние и този преход трябва да стане под ръководството на определени духовни Същества. Да, трябва да има такива духовни Същества, чиято задача изисква да бдят над цялото Земно развитие, и когато то приключи, човечеството да навлезе по правилен начин в своята Пралайя*26, за да намери после верния път към следващото планетарно въплъщение, Бъдещия Юпитер. И тези Същества са Властите, или Духовете на Формата. Вчера ние описахме техните задачи, така да се каже, гледайки ги отгоре, днес ще се опитаме да ги погледнем отдолу. И така, Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата, са онези Същества, които имат грижата да съпровождат цялото човечество в прехода му от едно планетарно състояние в друго.
към текста >>

После идва ред на Луната, до чиято орбита се простират действията на Ангелите.
Ние видяхме, че между тези две сфери се намира бойното поле на това, което нарекохме Битката на Небето. Но сега, ако искаме правилно да разграничим останалите сфери на действие, ние би трябвало да отбележим, да маркираме това, което служи за граница на Слънцето. Следователно, както нарисувахме Марс като граница, до която се простират действията на Силите, или Динамис, сега ние трябва да нарисуваме самото Слънце като граничен знак, до който се простират Властите, или Духовете на Формата. По-нататък ние стигаме до Beнера, респективно до сферата, до която се простират действията на Архаите, или Духовете на Личността. Следва Меркурий, до чиято орбита се простират действията на Архангелите, или Духовете на Огъня. После идва ред на Луната, до чиято орбита се простират действията на Ангелите. И накрая стигаме до Земята.
към текста >>

Ясновидецът лесно установяваше, например, че около Земята, достигайки Луната, се простира сферата на Ангелите.
Тук са Земята, Меркурий, Венера, а от другата страна на Слънцето са Марс, Юпитер и Сатурн. Следователно, тук става дума само за смяна на гледната точка, за смяна на перспективата. Тази система е напълно възможна, обаче само при наличие на посочената констелация. И тя, констелацията, наистина съществуваше, когато над Сатурн бяха разположени Близнаците. Тогава ясно виждащият поглед особено добре можеше да наблюдава действията на духовните Йерархии. Ясновидецът лесно установяваше, например, че около Земята, достигайки Луната, се простира сферата на Ангелите. И наистина, ако изхождаме не от физическата система, а от посочената констелация, тогава сферата около Земята, очертана от Луната, се оказва царството на Ангелите, сферата, простираща се до Меркурий царството на Архангелите, сферата, простираща се до Венера – царството на Архаите, или Духовете на Личността, сферата, простираща се до Слънцето царството на Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата; после идва сферата на Силите, на Господствата, и накрая сферата на Престолите.
към текста >>

И наистина, ако изхождаме не от физическата система, а от посочената констелация, тогава сферата около Земята, очертана от Луната, се оказва царството на Ангелите, сферата, простираща се до Меркурий царството на Архангелите, сферата, простираща се до Венера – царството на Архаите, или Духовете на Личността, сферата, простираща се до Слънцето царството на Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата; после идва сферата на Силите, на Господствата, и накрая сферата на Престолите.
Следователно, тук става дума само за смяна на гледната точка, за смяна на перспективата. Тази система е напълно възможна, обаче само при наличие на посочената констелация. И тя, констелацията, наистина съществуваше, когато над Сатурн бяха разположени Близнаците. Тогава ясно виждащият поглед особено добре можеше да наблюдава действията на духовните Йерархии. Ясновидецът лесно установяваше, например, че около Земята, достигайки Луната, се простира сферата на Ангелите. И наистина, ако изхождаме не от физическата система, а от посочената констелация, тогава сферата около Земята, очертана от Луната, се оказва царството на Ангелите, сферата, простираща се до Меркурий царството на Архангелите, сферата, простираща се до Венера – царството на Архаите, или Духовете на Личността, сферата, простираща се до Слънцето царството на Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата; после идва сферата на Силите, на Господствата, и накрая сферата на Престолите.
към текста >>

Проследявайки духовните съотношения, духовните констелации в нашата Слънчева система, ние виждаме: Ангелите осъществяват своите действия именно до орбитата на Луната, Архангелите се простират до Меркурий, Духовете на Личността се простират до Венера, Властите се простират до Слънцето, Силите, или Динамис, се простират до Марс.
Следователно, ние виждаме, че Коперниковата система е различна, просто защото се опира на чисто физическото наблюдение, докато Птоломеевата система се опираше по-скоро на духовното наблюдение. И само поради обстоятелството, че сме съхранили спомена за тази духовна космическа система, ние можем да стигнем до известна представа за мястото и действията на Съществата от духовните Йерархии в рамките на нашата Слънчева система. Проследявайки духовните съотношения, духовните констелации в нашата Слънчева система, ние виждаме: Ангелите осъществяват своите действия именно до орбитата на Луната, Архангелите се простират до Меркурий, Духовете на Личността се простират до Венера, Властите се простират до Слънцето, Силите, или Динамис, се простират до Марс. После идват Господствата, а след тях Престолите. Следователно, ние бихме могли да прекараме други линии във физическата система и тогава те ще маркират сферите на Йерархиите. От гледна точка на духовните действия, в центъра на космическата система следва да стои не Слънцето, на Земята. Ето защо всяка епоха, която дава превес на духовното развитие, казва: несъмнено, Слънцето е едно по-висше небесно тяло, където се подвизават Същества, намиращи се много по-напред от човека; обаче решаващият фактор в еволюцията е именно човекът, който живее на Земята. Слънцето можеше и да остане свързано със Земята, но то се отдели от Земята, за да може човекът да напредне както трябва в своето развитие.
към текста >>

Тези Същества, които са най-близо до Земята и действуват в непосредствена близост до нея, обхващайки пространството до Луната, са Ангелите.
И сега Вие лесно ще направите връзката между това, което току-що казахме за пространственото разположение на отделните сфери и това, което казахме по-рано за задачата и мисията на отделните духовни Същества. Тези Същества, които са най-близо до Земята и действуват в непосредствена близост до нея, обхващайки пространството до Луната, са Ангелите. Действувайки от тази област, те ръководят живота на всяко човешко същество, съпровождайки го от една инкарнация в друга инкарнация. Но за да бъдат ръководени цели народи и да им бъде обяснявана тяхната собствена мисия, за тази цел е необходимо нещо повече. Космическото пространство е протъкано от всевъзможни действия. Дали един народ ще има съответния цвят на кожата и косата, дали ще притежава тези или онези характерови особености, това зависи не само от земните, но и от космическите условия. И в случая тези условия се определят от Архангелите, чиято сфера на действие се простира до Меркурий.
към текста >>

Накратко: пространството между Земята и Луната е населено от Ангелите, пространството от Земята до Меркурий е населено от Архангелите и т.н.
Още през епохата на Старата Луна Слънцето беше едно особено небесно тяло; и то ще остане такова както през епохата на Земята, така и през епохата на Бъдещия Юпитер. Ето защо животът на Слънцето следва да бъде свързван с онези духовни Същества, чиято сфера на действие също надвишава сферите на отделните планети. Изключителният характер на Слънцето се определя именно от Съществата, чиято сфера на действие надвишава сферите на отделните планети. Ние виждаме, че всъщност външното обиталище на Йерархиите се намира не толкова върху самите планети, колкото в пространството, което се включва вътре в техните орбити. Планетите това са граничните знаци, отбелязващи отделните сфери на различните Йерархии. Накратко: пространството между Земята и Луната е населено от Ангелите, пространството от Земята до Меркурий е населено от Архангелите и т.н.
към текста >>

71. 7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

В царството на Ангелои схемата, изобразяваща човека, става неприложима.
Но ако сега се издигнем до следващата Йерархия, ще видим, че там нещата се променят. В царството на Ангелои схемата, изобразяваща човека, става неприложима. Там ние трябва да се изразим по друг начин: Този Ангел е развил физическото тяло, 1, етерното тяло, 2, астралното тяло, 3, така че в известен смисъл всичките представляват едно цяло. А Азът, 4, Манас, 5, Буди, 6 и Атма, 7, съществуват отделно от тях. Ако искате да вникнете в природата на един Ангел, Вие трябва да си дадете сметка за следното: Неговите висши съставни части, които той е развил и чрез които продължава да се развива макар че в действителност той е изградил само съвършения Манас, а другите две съставни части ще изгради по-късно -, тези висши съставни части се намират в духовния свят и там те, бих казал, витаят над останалата част от Ангелската природа, която продължава долу във физическия свят. Ако искаме да изследваме природата на един Ангел, би трябвало да кажем: Ангелът не притежава такъв непосредствено действащ във физическото тяло Аз, какъвто има човекът. На сегашната степен от еволюцията той не развива своя Манас, както човекът например развива своя Аз.
към текста >>

Там ние трябва да се изразим по друг начин: Този Ангел е развил физическото тяло, 1, етерното тяло, 2, астралното тяло, 3, така че в известен смисъл всичките представляват едно цяло.
Но ако сега се издигнем до следващата Йерархия, ще видим, че там нещата се променят. В царството на Ангелои схемата, изобразяваща човека, става неприложима. Там ние трябва да се изразим по друг начин: Този Ангел е развил физическото тяло, 1, етерното тяло, 2, астралното тяло, 3, така че в известен смисъл всичките представляват едно цяло. А Азът, 4, Манас, 5, Буди, 6 и Атма, 7, съществуват отделно от тях. Ако искате да вникнете в природата на един Ангел, Вие трябва да си дадете сметка за следното: Неговите висши съставни части, които той е развил и чрез които продължава да се развива макар че в действителност той е изградил само съвършения Манас, а другите две съставни части ще изгради по-късно -, тези висши съставни части се намират в духовния свят и там те, бих казал, витаят над останалата част от Ангелската природа, която продължава долу във физическия свят. Ако искаме да изследваме природата на един Ангел, би трябвало да кажем: Ангелът не притежава такъв непосредствено действащ във физическото тяло Аз, какъвто има човекът. На сегашната степен от еволюцията той не развива своя Манас, както човекът например развива своя Аз. Ето защо онази част от Ангела, която се намира на Земята, съвсем не изглежда така, сякаш тя би могла да принадлежи на едно духовно Същество!
към текста >>

Ако искате да вникнете в природата на един Ангел, Вие трябва да си дадете сметка за следното: Неговите висши съставни части, които той е развил и чрез които продължава да се развива макар че в действителност той е изградил само съвършения Манас, а другите две съставни части ще изгради по-късно -, тези висши съставни части се намират в духовния свят и там те, бих казал, витаят над останалата част от Ангелската природа, която продължава долу във физическия свят.
Но ако сега се издигнем до следващата Йерархия, ще видим, че там нещата се променят. В царството на Ангелои схемата, изобразяваща човека, става неприложима. Там ние трябва да се изразим по друг начин: Този Ангел е развил физическото тяло, 1, етерното тяло, 2, астралното тяло, 3, така че в известен смисъл всичките представляват едно цяло. А Азът, 4, Манас, 5, Буди, 6 и Атма, 7, съществуват отделно от тях. Ако искате да вникнете в природата на един Ангел, Вие трябва да си дадете сметка за следното: Неговите висши съставни части, които той е развил и чрез които продължава да се развива макар че в действителност той е изградил само съвършения Манас, а другите две съставни части ще изгради по-късно -, тези висши съставни части се намират в духовния свят и там те, бих казал, витаят над останалата част от Ангелската природа, която продължава долу във физическия свят. Ако искаме да изследваме природата на един Ангел, би трябвало да кажем: Ангелът не притежава такъв непосредствено действащ във физическото тяло Аз, какъвто има човекът. На сегашната степен от еволюцията той не развива своя Манас, както човекът например развива своя Аз. Ето защо онази част от Ангела, която се намира на Земята, съвсем не изглежда така, сякаш тя би могла да принадлежи на едно духовно Същество!
към текста >>

Ако искаме да изследваме природата на един Ангел, би трябвало да кажем: Ангелът не притежава такъв непосредствено действащ във физическото тяло Аз, какъвто има човекът.
Но ако сега се издигнем до следващата Йерархия, ще видим, че там нещата се променят. В царството на Ангелои схемата, изобразяваща човека, става неприложима. Там ние трябва да се изразим по друг начин: Този Ангел е развил физическото тяло, 1, етерното тяло, 2, астралното тяло, 3, така че в известен смисъл всичките представляват едно цяло. А Азът, 4, Манас, 5, Буди, 6 и Атма, 7, съществуват отделно от тях. Ако искате да вникнете в природата на един Ангел, Вие трябва да си дадете сметка за следното: Неговите висши съставни части, които той е развил и чрез които продължава да се развива макар че в действителност той е изградил само съвършения Манас, а другите две съставни части ще изгради по-късно -, тези висши съставни части се намират в духовния свят и там те, бих казал, витаят над останалата част от Ангелската природа, която продължава долу във физическия свят. Ако искаме да изследваме природата на един Ангел, би трябвало да кажем: Ангелът не притежава такъв непосредствено действащ във физическото тяло Аз, какъвто има човекът. На сегашната степен от еволюцията той не развива своя Манас, както човекът например развива своя Аз. Ето защо онази част от Ангела, която се намира на Земята, съвсем не изглежда така, сякаш тя би могла да принадлежи на едно духовно Същество!
към текста >>

Ето защо онази част от Ангела, която се намира на Земята, съвсем не изглежда така, сякаш тя би могла да принадлежи на едно духовно Същество!
Там ние трябва да се изразим по друг начин: Този Ангел е развил физическото тяло, 1, етерното тяло, 2, астралното тяло, 3, така че в известен смисъл всичките представляват едно цяло. А Азът, 4, Манас, 5, Буди, 6 и Атма, 7, съществуват отделно от тях. Ако искате да вникнете в природата на един Ангел, Вие трябва да си дадете сметка за следното: Неговите висши съставни части, които той е развил и чрез които продължава да се развива макар че в действителност той е изградил само съвършения Манас, а другите две съставни части ще изгради по-късно -, тези висши съставни части се намират в духовния свят и там те, бих казал, витаят над останалата част от Ангелската природа, която продължава долу във физическия свят. Ако искаме да изследваме природата на един Ангел, би трябвало да кажем: Ангелът не притежава такъв непосредствено действащ във физическото тяло Аз, какъвто има човекът. На сегашната степен от еволюцията той не развива своя Манас, както човекът например развива своя Аз. Ето защо онази част от Ангела, която се намира на Земята, съвсем не изглежда така, сякаш тя би могла да принадлежи на едно духовно Същество!
към текста >>

Но ако търсите срещата с един Ангел, Вие следва да имате предвид: неговото физическо тяло тук долу е само като един вид отражение на неговите духовни принципи, които могат да бъдат видени само горе в духовния свят.
Когато срещате един човек, Вие виждате: Той има всичките изброени принципи вътре в себе си; всичко у него е цялостно и органически свър-зано в едно неделимо цяло. Но ако търсите срещата с един Ангел, Вие следва да имате предвид: неговото физическо тяло тук долу е само като един вид отражение на неговите духовни принципи, които могат да бъдат видени само горе в духовния свят. Вие би трябвало да търсите физическото тяло на Ангела във водните потоци и изпарения, в тласъците на вятъра, в мълниите, които прорязват Небето и т.н. Обикновено хората смятат, че едно тяло би трябвало да е ограничено от всички страни и поради този предразсъдък им е трудно да си кажат: Ето, сега аз стоя пред една мъгла, която идва и скрива целия свят, сега аз стоя пред бликащия извор, пред бушуващия вятър, сега аз виждам мълниите, които прорязват Небето и зная, че всичко това са откровенията на Ангелите; и зад тези физически процеси, които не са така рязко ограничени, както са формите на човешкото физическо тяло, аз виждам нещо духовно.
към текста >>

Вие би трябвало да търсите физическото тяло на Ангела във водните потоци и изпарения, в тласъците на вятъра, в мълниите, които прорязват Небето и т.н.
Когато срещате един човек, Вие виждате: Той има всичките изброени принципи вътре в себе си; всичко у него е цялостно и органически свър-зано в едно неделимо цяло. Но ако търсите срещата с един Ангел, Вие следва да имате предвид: неговото физическо тяло тук долу е само като един вид отражение на неговите духовни принципи, които могат да бъдат видени само горе в духовния свят. Вие би трябвало да търсите физическото тяло на Ангела във водните потоци и изпарения, в тласъците на вятъра, в мълниите, които прорязват Небето и т.н. Обикновено хората смятат, че едно тяло би трябвало да е ограничено от всички страни и поради този предразсъдък им е трудно да си кажат: Ето, сега аз стоя пред една мъгла, която идва и скрива целия свят, сега аз стоя пред бликащия извор, пред бушуващия вятър, сега аз виждам мълниите, които прорязват Небето и зная, че всичко това са откровенията на Ангелите; и зад тези физически процеси, които не са така рязко ограничени, както са формите на човешкото физическо тяло, аз виждам нещо духовно.
към текста >>

Обикновено хората смятат, че едно тяло би трябвало да е ограничено от всички страни и поради този предразсъдък им е трудно да си кажат: Ето, сега аз стоя пред една мъгла, която идва и скрива целия свят, сега аз стоя пред бликащия извор, пред бушуващия вятър, сега аз виждам мълниите, които прорязват Небето и зная, че всичко това са откровенията на Ангелите; и зад тези физически процеси, които не са така рязко ограничени, както са формите на човешкото физическо тяло, аз виждам нещо духовно.
Когато срещате един човек, Вие виждате: Той има всичките изброени принципи вътре в себе си; всичко у него е цялостно и органически свър-зано в едно неделимо цяло. Но ако търсите срещата с един Ангел, Вие следва да имате предвид: неговото физическо тяло тук долу е само като един вид отражение на неговите духовни принципи, които могат да бъдат видени само горе в духовния свят. Вие би трябвало да търсите физическото тяло на Ангела във водните потоци и изпарения, в тласъците на вятъра, в мълниите, които прорязват Небето и т.н. Обикновено хората смятат, че едно тяло би трябвало да е ограничено от всички страни и поради този предразсъдък им е трудно да си кажат: Ето, сега аз стоя пред една мъгла, която идва и скрива целия свят, сега аз стоя пред бликащия извор, пред бушуващия вятър, сега аз виждам мълниите, които прорязват Небето и зная, че всичко това са откровенията на Ангелите; и зад тези физически процеси, които не са така рязко ограничени, както са формите на човешкото физическо тяло, аз виждам нещо духовно.
към текста >>

Но Вие не бива да се учудвате, че примерно осемдесет Ангела си принадлежат взаимно и, образувайки едно цяло, могат да имат най-плътната част от своето физическо тяло в тази или онази водна повърхност.
Човекът трябва да развие всичките споменати принципи вътре в самия себе си; ето защо той просто не може да си представи, че едно физическо тяло може да се простира и в невидимия свят. Но Вие не бива да се учудвате, че примерно осемдесет Ангела си принадлежат взаимно и, образувайки едно цяло, могат да имат най-плътната част от своето физическо тяло в тази или онази водна повърхност. физическото тяло на Ангела не е нещо компактно; към него би могла да принадлежи както тази водна площ, така и друга водна площ, разположена на стотици километри встрани.
към текста >>

физическото тяло на Ангела не е нещо компактно; към него би могла да принадлежи както тази водна площ, така и друга водна площ, разположена на стотици километри встрани.
Човекът трябва да развие всичките споменати принципи вътре в самия себе си; ето защо той просто не може да си представи, че едно физическо тяло може да се простира и в невидимия свят. Но Вие не бива да се учудвате, че примерно осемдесет Ангела си принадлежат взаимно и, образувайки едно цяло, могат да имат най-плътната част от своето физическо тяло в тази или онази водна повърхност. физическото тяло на Ангела не е нещо компактно; към него би могла да принадлежи както тази водна площ, така и друга водна площ, разположена на стотици километри встрани.
към текста >>

За да съзре Ангелския Аз и Ангелския Манас, ясновидецът трябва да отправи своя поглед към астралния свят; тези две съставни части на Ангела го гледат отгоре.
Накратко: Всичко, което ни заобикаля като вода, въздух, огън и земя, може да съдържа в себе си телата на онези Същества, които са разположени непосредствено над човешкото царство. За да съзре Ангелския Аз и Ангелския Манас, ясновидецът трябва да отправи своя поглед към астралния свят; тези две съставни части на Ангела го гледат отгоре. А областта от Слънчевата система, която ние трябва да изследваме, за да си обясним природата на Ангелите, както вече казахме, се простира до орбитата на Луната. И все пак при Ангелите нещата са сравнително прости: Те изглеждат така, сякаш тук долу ние имаме физическото тяло на един Ангел в тази или онази водна площ, в този или онзи полъх на вятъра, а после ясновиждащият поглед открива във водната площ или във въздуха присъствието на едно етерно тяло и на едно астрално тяло. Ето защо тези три елемента са събрани на едно място. Естествено, това, което шуми във вятъра и това, което ромоли във водата, е само материален израз на по-висшите съставни части на Ангелите; етерното тяло и астралното тяло на Ангела могат да се проявят по най-разнообразни начини във водата, въздуха и огъня. Ако искате да проникнете в духовно-душевната същност на Ангела, Вие трябва да отправите ясновиждащ поглед в астралния свят.
към текста >>

А областта от Слънчевата система, която ние трябва да изследваме, за да си обясним природата на Ангелите, както вече казахме, се простира до орбитата на Луната.
Накратко: Всичко, което ни заобикаля като вода, въздух, огън и земя, може да съдържа в себе си телата на онези Същества, които са разположени непосредствено над човешкото царство. За да съзре Ангелския Аз и Ангелския Манас, ясновидецът трябва да отправи своя поглед към астралния свят; тези две съставни части на Ангела го гледат отгоре. А областта от Слънчевата система, която ние трябва да изследваме, за да си обясним природата на Ангелите, както вече казахме, се простира до орбитата на Луната. И все пак при Ангелите нещата са сравнително прости: Те изглеждат така, сякаш тук долу ние имаме физическото тяло на един Ангел в тази или онази водна площ, в този или онзи полъх на вятъра, а после ясновиждащият поглед открива във водната площ или във въздуха присъствието на едно етерно тяло и на едно астрално тяло. Ето защо тези три елемента са събрани на едно място. Естествено, това, което шуми във вятъра и това, което ромоли във водата, е само материален израз на по-висшите съставни части на Ангелите; етерното тяло и астралното тяло на Ангела могат да се проявят по най-разнообразни начини във водата, въздуха и огъня. Ако искате да проникнете в духовно-душевната същност на Ангела, Вие трябва да отправите ясновиждащ поглед в астралния свят.
към текста >>

И все пак при Ангелите нещата са сравнително прости: Те изглеждат така, сякаш тук долу ние имаме физическото тяло на един Ангел в тази или онази водна площ, в този или онзи полъх на вятъра, а после ясновиждащият поглед открива във водната площ или във въздуха присъствието на едно етерно тяло и на едно астрално тяло.
Накратко: Всичко, което ни заобикаля като вода, въздух, огън и земя, може да съдържа в себе си телата на онези Същества, които са разположени непосредствено над човешкото царство. За да съзре Ангелския Аз и Ангелския Манас, ясновидецът трябва да отправи своя поглед към астралния свят; тези две съставни части на Ангела го гледат отгоре. А областта от Слънчевата система, която ние трябва да изследваме, за да си обясним природата на Ангелите, както вече казахме, се простира до орбитата на Луната. И все пак при Ангелите нещата са сравнително прости: Те изглеждат така, сякаш тук долу ние имаме физическото тяло на един Ангел в тази или онази водна площ, в този или онзи полъх на вятъра, а после ясновиждащият поглед открива във водната площ или във въздуха присъствието на едно етерно тяло и на едно астрално тяло. Ето защо тези три елемента са събрани на едно място. Естествено, това, което шуми във вятъра и това, което ромоли във водата, е само материален израз на по-висшите съставни части на Ангелите; етерното тяло и астралното тяло на Ангела могат да се проявят по най-разнообразни начини във водата, въздуха и огъня. Ако искате да проникнете в духовно-душевната същност на Ангела, Вие трябва да отправите ясновиждащ поглед в астралния свят.
към текста >>

Естествено, това, което шуми във вятъра и това, което ромоли във водата, е само материален израз на по-висшите съставни части на Ангелите; етерното тяло и астралното тяло на Ангела могат да се проявят по най-разнообразни начини във водата, въздуха и огъня.
Накратко: Всичко, което ни заобикаля като вода, въздух, огън и земя, може да съдържа в себе си телата на онези Същества, които са разположени непосредствено над човешкото царство. За да съзре Ангелския Аз и Ангелския Манас, ясновидецът трябва да отправи своя поглед към астралния свят; тези две съставни части на Ангела го гледат отгоре. А областта от Слънчевата система, която ние трябва да изследваме, за да си обясним природата на Ангелите, както вече казахме, се простира до орбитата на Луната. И все пак при Ангелите нещата са сравнително прости: Те изглеждат така, сякаш тук долу ние имаме физическото тяло на един Ангел в тази или онази водна площ, в този или онзи полъх на вятъра, а после ясновиждащият поглед открива във водната площ или във въздуха присъствието на едно етерно тяло и на едно астрално тяло. Ето защо тези три елемента са събрани на едно място. Естествено, това, което шуми във вятъра и това, което ромоли във водата, е само материален израз на по-висшите съставни части на Ангелите; етерното тяло и астралното тяло на Ангела могат да се проявят по най-разнообразни начини във водата, въздуха и огъня. Ако искате да проникнете в духовно-душевната същност на Ангела, Вие трябва да отправите ясновиждащ поглед в астралния свят.
към текста >>

Ако искате да проникнете в духовно-душевната същност на Ангела, Вие трябва да отправите ясновиждащ поглед в астралния свят.
За да съзре Ангелския Аз и Ангелския Манас, ясновидецът трябва да отправи своя поглед към астралния свят; тези две съставни части на Ангела го гледат отгоре. А областта от Слънчевата система, която ние трябва да изследваме, за да си обясним природата на Ангелите, както вече казахме, се простира до орбитата на Луната. И все пак при Ангелите нещата са сравнително прости: Те изглеждат така, сякаш тук долу ние имаме физическото тяло на един Ангел в тази или онази водна площ, в този или онзи полъх на вятъра, а после ясновиждащият поглед открива във водната площ или във въздуха присъствието на едно етерно тяло и на едно астрално тяло. Ето защо тези три елемента са събрани на едно място. Естествено, това, което шуми във вятъра и това, което ромоли във водата, е само материален израз на по-висшите съставни части на Ангелите; етерното тяло и астралното тяло на Ангела могат да се проявят по най-разнообразни начини във водата, въздуха и огъня. Ако искате да проникнете в духовно-душевната същност на Ангела, Вие трябва да отправите ясновиждащ поглед в астралния свят.
към текста >>

А ако се пренесете назад до Лемурийската епоха, Вие ще установите, че Земният човек не притежаваше това единство от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, което е характерно за Ангелите.
През епохата на Старата Луна човекът все още приличаше на другите същества, но впоследствие с него настъпиха съществени промени. Едва на Земята човекът, бих казал, се прибра в своята кожа и се превърна в едно цялостно, обособено в себе си същество; едва на Земята той се превърна в едно органично цяло, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Фактически тази консолидация не съществува от дълго време. Ако се върнем назад към първата фаза на Атлантската епоха, там ще открием един човек, който не усещаше Аза напълно в себе си и който, бих казал, все още очакваше идването на Аза. И ако бихме могли да се върнем още по-назад в планетарното развитие на Земята, би трябвало да кажем: Тук човекът все още е съставен само от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. А ако се пренесете назад до Лемурийската епоха, Вие ще установите, че Земният човек не притежаваше това единство от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, което е характерно за Ангелите. От този момент нататък, включително и през Атлантската епоха, се извърши съединяването на тази троична формация с Аза. Следователно, през Лемурийската епоха, по Земята бродеха такива човеци, които разполагаха само с физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; ето защо те не бяха човеци в днешния смисъл на думата, понеже не можеха нито да мислят, нито да осъществяват каквато и да е форма на човешко поведение.
към текста >>

Ние видяхме, че за Лемурийското човечество "вдъхновенията" се изразяваха в това, че физическото тяло беше одушевявано от Духовете на Личността; през Атлантската епоха физическото тяло и етерното тяло бяха одушевявани от Архангелите; а сега великите предводители на човечеството първоначално бяха вдъхновявани от Ангелите, които слизаха и се вмъкваха в техните физически, етерни и астрални тела.
Това е така защото в началото на Следатлантската епоха човечеството все още не беше достатъчно напреднало, за да се лиши от вдъхновения, идващи отгоре. Ние видяхме, че за Лемурийското човечество "вдъхновенията" се изразяваха в това, че физическото тяло беше одушевявано от Духовете на Личността; през Атлантската епоха физическото тяло и етерното тяло бяха одушевявани от Архангелите; а сега великите предводители на човечеството първоначално бяха вдъхновявани от Ангелите, които слизаха и се вмъкваха в техните физически, етерни и астрални тела. Следователно, великите предводители на Първата атлантска епоха притежаваха не просто човешки физически, етерни и астрални тела, а вътре в тях, и главно в етерните тела се намираха те, Ангелите. И тъкмо поради тази причина великите предводители на човечеството можеха да се взират в своите минали инкарнации. Обикновеният човек не може да стори това, понеже той все още не е развил в себе си Манас; на него тепърва му предстои да стане Ангел. Да, тези предводители на човечеството, избирани всред останалите хора, носеха в своето физическо, етерно и астрално тяло едно Ангелско Същество и то ги пронизваше открай до край. И тук ние наново се сблъскваме с Майя, защото истинската същност на тези посветени беше нещо съвсем различно от това, което виждаха физическите очи.
към текста >>

Следователно, великите предводители на Първата атлантска епоха притежаваха не просто човешки физически, етерни и астрални тела, а вътре в тях, и главно в етерните тела се намираха те, Ангелите.
Това е така защото в началото на Следатлантската епоха човечеството все още не беше достатъчно напреднало, за да се лиши от вдъхновения, идващи отгоре. Ние видяхме, че за Лемурийското човечество "вдъхновенията" се изразяваха в това, че физическото тяло беше одушевявано от Духовете на Личността; през Атлантската епоха физическото тяло и етерното тяло бяха одушевявани от Архангелите; а сега великите предводители на човечеството първоначално бяха вдъхновявани от Ангелите, които слизаха и се вмъкваха в техните физически, етерни и астрални тела. Следователно, великите предводители на Първата атлантска епоха притежаваха не просто човешки физически, етерни и астрални тела, а вътре в тях, и главно в етерните тела се намираха те, Ангелите. И тъкмо поради тази причина великите предводители на човечеството можеха да се взират в своите минали инкарнации. Обикновеният човек не може да стори това, понеже той все още не е развил в себе си Манас; на него тепърва му предстои да стане Ангел. Да, тези предводители на човечеството, избирани всред останалите хора, носеха в своето физическо, етерно и астрално тяло едно Ангелско Същество и то ги пронизваше открай до край. И тук ние наново се сблъскваме с Майя, защото истинската същност на тези посветени беше нещо съвсем различно от това, което виждаха физическите очи. Те бяха личности, в чиито тела живееха Ангели и Ангелите им даваха това, от което те се нуждаеха, за да бъдат учители и предводители на човечеството.
към текста >>

Обикновеният човек не може да стори това, понеже той все още не е развил в себе си Манас; на него тепърва му предстои да стане Ангел.
Това е така защото в началото на Следатлантската епоха човечеството все още не беше достатъчно напреднало, за да се лиши от вдъхновения, идващи отгоре. Ние видяхме, че за Лемурийското човечество "вдъхновенията" се изразяваха в това, че физическото тяло беше одушевявано от Духовете на Личността; през Атлантската епоха физическото тяло и етерното тяло бяха одушевявани от Архангелите; а сега великите предводители на човечеството първоначално бяха вдъхновявани от Ангелите, които слизаха и се вмъкваха в техните физически, етерни и астрални тела. Следователно, великите предводители на Първата атлантска епоха притежаваха не просто човешки физически, етерни и астрални тела, а вътре в тях, и главно в етерните тела се намираха те, Ангелите. И тъкмо поради тази причина великите предводители на човечеството можеха да се взират в своите минали инкарнации. Обикновеният човек не може да стори това, понеже той все още не е развил в себе си Манас; на него тепърва му предстои да стане Ангел. Да, тези предводители на човечеството, избирани всред останалите хора, носеха в своето физическо, етерно и астрално тяло едно Ангелско Същество и то ги пронизваше открай до край. И тук ние наново се сблъскваме с Майя, защото истинската същност на тези посветени беше нещо съвсем различно от това, което виждаха физическите очи. Те бяха личности, в чиито тела живееха Ангели и Ангелите им даваха това, от което те се нуждаеха, за да бъдат учители и предводители на човечеството. Великите основатели на религии също бяха хора, обсебени от Ангели. И това, което те говореха, идваше не от тях самите, а от Ангелите."
към текста >>

Да, тези предводители на човечеството, избирани всред останалите хора, носеха в своето физическо, етерно и астрално тяло едно Ангелско Същество и то ги пронизваше открай до край.
Това е така защото в началото на Следатлантската епоха човечеството все още не беше достатъчно напреднало, за да се лиши от вдъхновения, идващи отгоре. Ние видяхме, че за Лемурийското човечество "вдъхновенията" се изразяваха в това, че физическото тяло беше одушевявано от Духовете на Личността; през Атлантската епоха физическото тяло и етерното тяло бяха одушевявани от Архангелите; а сега великите предводители на човечеството първоначално бяха вдъхновявани от Ангелите, които слизаха и се вмъкваха в техните физически, етерни и астрални тела. Следователно, великите предводители на Първата атлантска епоха притежаваха не просто човешки физически, етерни и астрални тела, а вътре в тях, и главно в етерните тела се намираха те, Ангелите. И тъкмо поради тази причина великите предводители на човечеството можеха да се взират в своите минали инкарнации. Обикновеният човек не може да стори това, понеже той все още не е развил в себе си Манас; на него тепърва му предстои да стане Ангел. Да, тези предводители на човечеството, избирани всред останалите хора, носеха в своето физическо, етерно и астрално тяло едно Ангелско Същество и то ги пронизваше открай до край. И тук ние наново се сблъскваме с Майя, защото истинската същност на тези посветени беше нещо съвсем различно от това, което виждаха физическите очи. Те бяха личности, в чиито тела живееха Ангели и Ангелите им даваха това, от което те се нуждаеха, за да бъдат учители и предводители на човечеството. Великите основатели на религии също бяха хора, обсебени от Ангели. И това, което те говореха, идваше не от тях самите, а от Ангелите."
към текста >>

Те бяха личности, в чиито тела живееха Ангели и Ангелите им даваха това, от което те се нуждаеха, за да бъдат учители и предводители на човечеството.
Следователно, великите предводители на Първата атлантска епоха притежаваха не просто човешки физически, етерни и астрални тела, а вътре в тях, и главно в етерните тела се намираха те, Ангелите. И тъкмо поради тази причина великите предводители на човечеството можеха да се взират в своите минали инкарнации. Обикновеният човек не може да стори това, понеже той все още не е развил в себе си Манас; на него тепърва му предстои да стане Ангел. Да, тези предводители на човечеството, избирани всред останалите хора, носеха в своето физическо, етерно и астрално тяло едно Ангелско Същество и то ги пронизваше открай до край. И тук ние наново се сблъскваме с Майя, защото истинската същност на тези посветени беше нещо съвсем различно от това, което виждаха физическите очи. Те бяха личности, в чиито тела живееха Ангели и Ангелите им даваха това, от което те се нуждаеха, за да бъдат учители и предводители на човечеството. Великите основатели на религии също бяха хора, обсебени от Ангели. И това, което те говореха, идваше не от тях самите, а от Ангелите."
към текста >>

Великите основатели на религии също бяха хора, обсебени от Ангели.
И тъкмо поради тази причина великите предводители на човечеството можеха да се взират в своите минали инкарнации. Обикновеният човек не може да стори това, понеже той все още не е развил в себе си Манас; на него тепърва му предстои да стане Ангел. Да, тези предводители на човечеството, избирани всред останалите хора, носеха в своето физическо, етерно и астрално тяло едно Ангелско Същество и то ги пронизваше открай до край. И тук ние наново се сблъскваме с Майя, защото истинската същност на тези посветени беше нещо съвсем различно от това, което виждаха физическите очи. Те бяха личности, в чиито тела живееха Ангели и Ангелите им даваха това, от което те се нуждаеха, за да бъдат учители и предводители на човечеството. Великите основатели на религии също бяха хора, обсебени от Ангели. И това, което те говореха, идваше не от тях самите, а от Ангелите."
към текста >>

И това, което те говореха, идваше не от тях самите, а от Ангелите."
Обикновеният човек не може да стори това, понеже той все още не е развил в себе си Манас; на него тепърва му предстои да стане Ангел. Да, тези предводители на човечеството, избирани всред останалите хора, носеха в своето физическо, етерно и астрално тяло едно Ангелско Същество и то ги пронизваше открай до край. И тук ние наново се сблъскваме с Майя, защото истинската същност на тези посветени беше нещо съвсем различно от това, което виждаха физическите очи. Те бяха личности, в чиито тела живееха Ангели и Ангелите им даваха това, от което те се нуждаеха, за да бъдат учители и предводители на човечеството. Великите основатели на религии също бяха хора, обсебени от Ангели. И това, което те говореха, идваше не от тях самите, а от Ангелите."
към текста >>

Като основно правило, напълно вярно е, че през Лемурийската епоха от човешките същества всъщност говореха Духовете на Личността, а през Следатлантската епоха това бяха Ангелите.
Дори и когато описваме космическите събития в тяхната пълна закономерност и последователност, ние знаем, че еволюционните процеси често се преплитат. Като основно правило, напълно вярно е, че през Лемурийската епоха от човешките същества всъщност говореха Духовете на Личността, а през Следатлантската епоха това бяха Ангелите. Обаче през Следатлантската епоха все още имаше такива човешки същества, чиито физически тела бяха завладявани от Духовете на Личността, и въпреки че живееха в Следатлантската епоха, тяхното положение беше сходно с това от Лемурийската епоха. Следователно, през Следатлантската епоха все още имаше такива хора, които въпреки че носеха отличителните външни белези на един или друг народ все още носеха в себе си и един от Духовете на Личността, и като техни въплъщения те се проявяваха като предводители на човечеството. През Следатлантската епоха имаше и хора, които носеха в себе си един от Архангелите, или Духовете на Меркурий, който проникваше в тяхното физическо тяло, и най-вече в тяхното етерно тяло. И накрая имаше една трета категория човешки същества, които са инспирирани в своето физическо, етерно и астрално тяло от Ангелите, и следователно, от тях говорят Ангелите.
към текста >>

И накрая имаше една трета категория човешки същества, които са инспирирани в своето физическо, етерно и астрално тяло от Ангелите, и следователно, от тях говорят Ангелите.
Дори и когато описваме космическите събития в тяхната пълна закономерност и последователност, ние знаем, че еволюционните процеси често се преплитат. Като основно правило, напълно вярно е, че през Лемурийската епоха от човешките същества всъщност говореха Духовете на Личността, а през Следатлантската епоха това бяха Ангелите. Обаче през Следатлантската епоха все още имаше такива човешки същества, чиито физически тела бяха завладявани от Духовете на Личността, и въпреки че живееха в Следатлантската епоха, тяхното положение беше сходно с това от Лемурийската епоха. Следователно, през Следатлантската епоха все още имаше такива хора, които въпреки че носеха отличителните външни белези на един или друг народ все още носеха в себе си и един от Духовете на Личността, и като техни въплъщения те се проявяваха като предводители на човечеството. През Следатлантската епоха имаше и хора, които носеха в себе си един от Архангелите, или Духовете на Меркурий, който проникваше в тяхното физическо тяло, и най-вече в тяхното етерно тяло. И накрая имаше една трета категория човешки същества, които са инспирирани в своето физическо, етерно и астрално тяло от Ангелите, и следователно, от тях говорят Ангелите.
към текста >>

И накрая онзи, който в своето физическо, етерно и астрално тяло носи един Ангел, се нарича Буда.
Според източното учение, тези личности получаваха особени имена. Следователно, ако един човек от нашата Следатлантска епоха приличаше на всички останали, обаче носеше в себе си, чак до физическото тяло, един от Духовете на Личността, източното учение го назоваваше Дхиани-Буда. И така, Дхиани-Буда е едно универсално име за онези човешки същества, чиито физически тела са обхванати от един Дух на Личността. А онези личности, живеещи през Следатлантската епоха, чието етерно тяло е проникнато от един Архангел, се наричат Бодисатви. И накрая онзи, който в своето физическо, етерно и астрално тяло носи един Ангел, се нарича Буда. Така ние имаме три степени: Дхиани-Буда, Бодисатва и Буда. Ето как изглежда истинското учение за съществата Буда, когато го разглеждаме във връзка с висшите Йерархии.
към текста >>

И в този случай ние бихме имали човешкия Буда, който вече е инспириран от едно Ангелско Същество, който обаче в своето етерно тяло е инспириран също и от едно Архангелско Същество.
Следователно, когато Вие чувате да се говори за Буда а източното учение споменава не само един Буда, а много Буди, които, естествено, имат различна степен на съвършенство имайте предвид следното: Един Буда може да изглежда като обикновен човек, обаче зад него може се намира и Бодисатва, а също и Дхиани-Буда; като самият Бодисатва може и да не слезе до физическото тяло, а да се ограничи само до одушевяване на етерното тяло, така че Вие бихте срещнали едно същество, което е в състояние да одушеви и инспирира само етерното, но не и физическото тяло на човека. Но би могло да се случи и друго: Един такъв физически невидим Бодисатва защото ако се проявява само в етерното тяло, той наистина остава невидим за физическите очи един такъв Бодисатва да инспирира на свой ред Буда. И в този случай ние бихме имали човешкия Буда, който вече е инспириран от едно Ангелско Същество, който обаче в своето етерно тяло е инспириран също и от едно Архангелско Същество.
към текста >>

72. 9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

През периода, когато се образуваше Старият Сатурн, следователно, когато от първичните огнени маси, от които впоследствие възникна цялата наша Слънчева система, се обособи Старият Сатурн, тогава Духовете на Личността минаваха през своята "човешка степен"; през периода на Старото Слънце Архангелите, или Духовете на Огъня, бяха тези, които минаваха през своята "човешка степен"; а през периода на Старата Луна Ангелите бяха тези, които постигнаха своята "човешка степен"; и накрая, т.е.
И така, ние виждаме, че както конфигурацията, така и разпределението на звездите в космическото пространство около нас е дело на духовните Същества от висшите Йерархии. Когато например говорим за свиване или сгъстяване на огромните планетарни маси, не бива да забравяме, че това сгъстяване не става от само себе си, а също идва като резултат от дейността на висшите Йерархии. През периода, когато се образуваше Старият Сатурн, следователно, когато от първичните огнени маси, от които впоследствие възникна цялата наша Слънчева система, се обособи Старият Сатурн, тогава Духовете на Личността минаваха през своята "човешка степен"; през периода на Старото Слънце Архангелите, или Духовете на Огъня, бяха тези, които минаваха през своята "човешка степен"; а през периода на Старата Луна Ангелите бяха тези, които постигнаха своята "човешка степен"; и накрая, т.е. сега, през Земната епоха, именно човекът е призван да постигне своята "човешка степен". Но човекът е свързан с всичко, което е ставало през миналите планетарни състояния. Ние знаем, че зародишните кълнове на това, което днес наричаме физическо тяло, са възникнали още през епохата на Стария Сатурн. Там физическото тяло още не беше проникнато нито от етерното тяло, нито от астралното тяло, обаче още тогава то носеше в себе си потенциалната готовност да стане носител на онзи духовен заряд, който е присъщ на Земния човек. Много бавно и постепенно това човешко физическо тяло напредна в своето развитие, успоредно с развитието на Стария Сатурн, който въртейки се го поставяше в определено отношение с всеки знак от зодиака.
към текста >>

И така, ние виждаме, че висшите духовни Същества, Ангели, Архангели, Архаи, непрекъснато са ангажирани с планетарното развитие на Земята, и че те непрекъснато слизат на Земята, за да насочват човечеството по неговия възходящ път.
И така, ние виждаме, че висшите духовни Същества, Ангели, Архангели, Архаи, непрекъснато са ангажирани с планетарното развитие на Земята, и че те непрекъснато слизат на Земята, за да насочват човечеството по неговия възходящ път. Това са йерархически Същества, които са постигнали своята зрелост в предишни времена. И когато те вече са постигнали своята зрелост, от Небето, така да се каже, слизат други духовни Същества, за да поемат водачеството на този или онзи народ. И когато по една или друга причина даден народ поиска да се издигне над своя апогей, тогава има нужда от съответни личности, които добро волно да послужат като носители на висшите духовни Същества; едва тогава е възможно да се надхвърли онова, което е съществувало в първоначалния замисъл. Обаче в този случай трябва да се случи следното: Онези, които искат да бъдат предводители на своите народи, трябва да поемат върху себе си и цялата тяхна Карма. Този е великият закон за поемането на Кармата, която се натрупва в народите и расите.
към текста >>

Ние установихме, че Духовете на Личността бяха "човеци" през епохата на Стария Сатурн; ние установихме, че дори и Престолите е трябвало да станат "човеци"; установихме още, че днешният човек също се развива и че един ден той ще се издигне до висшите Йерархии, и първите етапи от това издигане са именно Ангелите и Архангелите; установихме как някои от висшите Същества са стигнали дотам, че са можели да жертвуват нещо от себе си.
Нека да си припомним цялото многообразие от събития и факти, които разгледахме през последните дни. И наистина, ако си припомним всичко, за което стана дума, в душите ни би могъл да прозвучи следният въпрос. Какво впрочем назоваваме ние с името "човек"? "Човек" ние наричаме една определена степен от еволюцията. Ние установихме, че Духовете на Личността бяха "човеци" през епохата на Стария Сатурн; ние установихме, че дори и Престолите е трябвало да станат "човеци"; установихме още, че днешният човек също се развива и че един ден той ще се издигне до висшите Йерархии, и първите етапи от това издигане са именно Ангелите и Архангелите; установихме как някои от висшите Същества са стигнали дотам, че са можели да жертвуват нещо от себе си. Особено подчертана беше жертвата на Престолите. Ние виждаме първите проблясъци на съзидателна, творческа дейност именно у предводителите на отделните народи и раси, които знаеха как да усъвършенствуват своите тела по такъв начин, че от тях се излъчваха определени сили.
към текста >>

Духовете на Личността, или Архаите, станаха "човеци" през епохата на Стария Сатурн, Архангелите станаха "човеци" през епохата на Старото Слънце, Ангелите през епохата на Старата Луна; ние, Земните човеци сме тук, за да продължим развитието, а от друга страна, винаги ще има същества, които да са устремени към своята "човешка" степен.
И така понятието "развитие" включва в себе си две фази: Едната е на "вземането" а другата на "даването", когато съществата започват да излъчват от себе си определени сили, когато те започват да творят. Всяко същество се издига от степента "създание" до степента "Създател". Духовете на Личността, или Архаите, станаха "човеци" през епохата на Стария Сатурн, Архангелите станаха "човеци" през епохата на Старото Слънце, Ангелите през епохата на Старата Луна; ние, Земните човеци сме тук, за да продължим развитието, а от друга страна, винаги ще има същества, които да са устремени към своята "човешка" степен. И нима това ще продължава до безкрайност? Нима има само един вечен кръговрат, при който на Слънцето се повтаря това, което вече е станало на Сатурн, само и само за да се включат и други същества? Защото Духовете на Огъня наистина идват по-късно от Духовете на Личността. Нима действително нещата са така устроени, че непрекъснато ще има същества, които ще започват от началната степен на безпомощни "създания", за да се издигнат до степента, при която ще могат да пожертвуват себе си?
към текста >>

Обаче сега възниква големият въпрос: Дали "човешката" степен, която Духовете на Личността постигнаха на Стария Сатурн, респективно "човешката" степен, която Архангелите постигнаха на Старото Слънце, и "човешката" степен, която Ангелите постигнаха на Марс, е същата, към която се стремим ние на Земята?
Не, нещата изобщо не са така устроени! Обаче сега възниква големият въпрос: Дали "човешката" степен, която Духовете на Личността постигнаха на Стария Сатурн, респективно "човешката" степен, която Архангелите постигнаха на Старото Слънце, и "човешката" степен, която Ангелите постигнаха на Марс, е същата, към която се стремим ние на Земята? И ако се замислим, например, върху природата на Ангелите, ще открием ли в тяхно лице нашия собствен образ през епохата на Бъдещия Юпитер? И ще открием ли в лицето на Архангелите образа на онези същества, които ние ще представляваме през епохата на Бъдещата Венера? Имаме ли достатъчно основания, за да си кажем: Да, ние стоим тук на нашата Земя и в хода на мировото развитие ще се издигнем до все по-висши степени, ние сами ще се изкачим до висшите Йерархии; Съществата, в които ще се превърнем, всички те вече съществуват, а нашата сегашна степен е била постигната по-рано от други Същества? Дали наистина е така? Ето големият логически въпрос, който би трябвало да възникне у всеки непредубеден слушател на тези лекции.
към текста >>

И ако се замислим, например, върху природата на Ангелите, ще открием ли в тяхно лице нашия собствен образ през епохата на Бъдещия Юпитер?
Не, нещата изобщо не са така устроени! Обаче сега възниква големият въпрос: Дали "човешката" степен, която Духовете на Личността постигнаха на Стария Сатурн, респективно "човешката" степен, която Архангелите постигнаха на Старото Слънце, и "човешката" степен, която Ангелите постигнаха на Марс, е същата, към която се стремим ние на Земята? И ако се замислим, например, върху природата на Ангелите, ще открием ли в тяхно лице нашия собствен образ през епохата на Бъдещия Юпитер? И ще открием ли в лицето на Архангелите образа на онези същества, които ние ще представляваме през епохата на Бъдещата Венера? Имаме ли достатъчно основания, за да си кажем: Да, ние стоим тук на нашата Земя и в хода на мировото развитие ще се издигнем до все по-висши степени, ние сами ще се изкачим до висшите Йерархии; Съществата, в които ще се превърнем, всички те вече съществуват, а нашата сегашна степен е била постигната по-рано от други Същества? Дали наистина е така? Ето големият логически въпрос, който би трябвало да възникне у всеки непредубеден слушател на тези лекции.
към текста >>

Накратко: дали ние имаме работа с една вечно повтаряща се "човешка" степен, което ще ни доближи до Архаите, постигнали тази степен на Стария Сатурн, до Архангелите, постигнали тази степен на Старото Слънце и до Ангелите, постигнали тази степен на Марс?
Накратко: дали ние имаме работа с една вечно повтаряща се "човешка" степен, което ще ни доближи до Архаите, постигнали тази степен на Стария Сатурн, до Архангелите, постигнали тази степен на Старото Слънце и до Ангелите, постигнали тази степен на Марс? За нас всичко това може и да е важно, обаче за Боговете то би означавало само умножаване на техните създания и те не биха го приели като някакъв напредък. Един друг въпрос гласи: А дали някога хората поради обстоятелството, че постигат своята човешка степен именно на Земята ще се превърнат в такива същества, които ще могат да вършат неща, какви то са непосилни както за Ангелите, така и за Архангелите, а дори и за Архаите? Дали сътворението на света е извлякло някаква поука от това, че след Архангелите и Ангелите, то създаде и човека? Дали самото сътворение на света е осъществило някакъв напредък? Дали поради по-дълбокото потъване в материята човекът има изгледи за по-мощно израстване в духовните светове?
към текста >>

Един друг въпрос гласи: А дали някога хората поради обстоятелството, че постигат своята човешка степен именно на Земята ще се превърнат в такива същества, които ще могат да вършат неща, какви то са непосилни както за Ангелите, така и за Архангелите, а дори и за Архаите?
Накратко: дали ние имаме работа с една вечно повтаряща се "човешка" степен, което ще ни доближи до Архаите, постигнали тази степен на Стария Сатурн, до Архангелите, постигнали тази степен на Старото Слънце и до Ангелите, постигнали тази степен на Марс? За нас всичко това може и да е важно, обаче за Боговете то би означавало само умножаване на техните създания и те не биха го приели като някакъв напредък. Един друг въпрос гласи: А дали някога хората поради обстоятелството, че постигат своята човешка степен именно на Земята ще се превърнат в такива същества, които ще могат да вършат неща, какви то са непосилни както за Ангелите, така и за Архангелите, а дори и за Архаите? Дали сътворението на света е извлякло някаква поука от това, че след Архангелите и Ангелите, то създаде и човека? Дали самото сътворение на света е осъществило някакъв напредък? Дали поради по-дълбокото потъване в материята човекът има изгледи за по-мощно израстване в духовните светове? Ето как изглеждат големите логически въпроси! И последната лекция от този цикъл трябва да бъде посветена на тях и най-вече: Какво е значението на човека за Космоса, какво е отношението на човека към висшите Йерархии и към кои степени от Йерархиите води неговият път?
към текста >>

Дали сътворението на света е извлякло някаква поука от това, че след Архангелите и Ангелите, то създаде и човека?
Накратко: дали ние имаме работа с една вечно повтаряща се "човешка" степен, което ще ни доближи до Архаите, постигнали тази степен на Стария Сатурн, до Архангелите, постигнали тази степен на Старото Слънце и до Ангелите, постигнали тази степен на Марс? За нас всичко това може и да е важно, обаче за Боговете то би означавало само умножаване на техните създания и те не биха го приели като някакъв напредък. Един друг въпрос гласи: А дали някога хората поради обстоятелството, че постигат своята човешка степен именно на Земята ще се превърнат в такива същества, които ще могат да вършат неща, какви то са непосилни както за Ангелите, така и за Архангелите, а дори и за Архаите? Дали сътворението на света е извлякло някаква поука от това, че след Архангелите и Ангелите, то създаде и човека? Дали самото сътворение на света е осъществило някакъв напредък? Дали поради по-дълбокото потъване в материята човекът има изгледи за по-мощно израстване в духовните светове? Ето как изглеждат големите логически въпроси! И последната лекция от този цикъл трябва да бъде посветена на тях и най-вече: Какво е значението на човека за Космоса, какво е отношението на човека към висшите Йерархии и към кои степени от Йерархиите води неговият път?
към текста >>

73. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Да, техните действия бяха съвсем различни и една от последиците беше тази, че през епохата на Старата Луна, в известен смисъл тези Същества се превърнаха в изкусители на онези Същества, които ние наричаме Ангели.
Да, техните действия бяха съвсем различни и една от последиците беше тази, че през епохата на Старата Луна, в известен смисъл тези Същества се превърнаха в изкусители на онези Същества, които ние наричаме Ангели. Ние казахме, че на Старата Луна Ангелите постигат своята "човешка" степен. И така, на Старата Луна имаше Ангели, които наблюдавайки последиците от "препятствията", си казваха: Ето, сега ние бихме могли да започнем една борба срещу тези препятствия и по този на чин да се потопим изцяло в процесите на Лунното развитие, обаче ние искаме да напуснем Старата Луна, ние не искаме да се спуснем там долу, ние искаме да останем горе при добрите Богове. И в определен момент тези Ангелски Същества се откъснаха от потока на Лунното развитие, откъснаха се от влиянието на Силите, Динамис, които също предизвикваха трудности в Лунното развитие. Обаче на Старата Луна имаше и други Ангелски Същества, които си казваха: Не, ние няма да ги последваме! Защото ако последвали в еволюцията не биха могли да бъдат внесени никакви нови елементи!
към текста >>

Ние казахме, че на Старата Луна Ангелите постигат своята "човешка" степен.
Да, техните действия бяха съвсем различни и една от последиците беше тази, че през епохата на Старата Луна, в известен смисъл тези Същества се превърнаха в изкусители на онези Същества, които ние наричаме Ангели. Ние казахме, че на Старата Луна Ангелите постигат своята "човешка" степен. И така, на Старата Луна имаше Ангели, които наблюдавайки последиците от "препятствията", си казваха: Ето, сега ние бихме могли да започнем една борба срещу тези препятствия и по този на чин да се потопим изцяло в процесите на Лунното развитие, обаче ние искаме да напуснем Старата Луна, ние не искаме да се спуснем там долу, ние искаме да останем горе при добрите Богове. И в определен момент тези Ангелски Същества се откъснаха от потока на Лунното развитие, откъснаха се от влиянието на Силите, Динамис, които също предизвикваха трудности в Лунното развитие. Обаче на Старата Луна имаше и други Ангелски Същества, които си казваха: Не, ние няма да ги последваме! Защото ако последвали в еволюцията не биха могли да бъдат внесени никакви нови елементи!
към текста >>

И така, на Старата Луна имаше Ангели, които наблюдавайки последиците от "препятствията", си казваха: Ето, сега ние бихме могли да започнем една борба срещу тези препятствия и по този на чин да се потопим изцяло в процесите на Лунното развитие, обаче ние искаме да напуснем Старата Луна, ние не искаме да се спуснем там долу, ние искаме да останем горе при добрите Богове.
Да, техните действия бяха съвсем различни и една от последиците беше тази, че през епохата на Старата Луна, в известен смисъл тези Същества се превърнаха в изкусители на онези Същества, които ние наричаме Ангели. Ние казахме, че на Старата Луна Ангелите постигат своята "човешка" степен. И така, на Старата Луна имаше Ангели, които наблюдавайки последиците от "препятствията", си казваха: Ето, сега ние бихме могли да започнем една борба срещу тези препятствия и по този на чин да се потопим изцяло в процесите на Лунното развитие, обаче ние искаме да напуснем Старата Луна, ние не искаме да се спуснем там долу, ние искаме да останем горе при добрите Богове. И в определен момент тези Ангелски Същества се откъснаха от потока на Лунното развитие, откъснаха се от влиянието на Силите, Динамис, които също предизвикваха трудности в Лунното развитие. Обаче на Старата Луна имаше и други Ангелски Същества, които си казваха: Не, ние няма да ги последваме! Защото ако последвали в еволюцията не биха могли да бъдат внесени никакви нови елементи!
към текста >>

И в определен момент тези Ангелски Същества се откъснаха от потока на Лунното развитие, откъснаха се от влиянието на Силите, Динамис, които също предизвикваха трудности в Лунното развитие.
Да, техните действия бяха съвсем различни и една от последиците беше тази, че през епохата на Старата Луна, в известен смисъл тези Същества се превърнаха в изкусители на онези Същества, които ние наричаме Ангели. Ние казахме, че на Старата Луна Ангелите постигат своята "човешка" степен. И така, на Старата Луна имаше Ангели, които наблюдавайки последиците от "препятствията", си казваха: Ето, сега ние бихме могли да започнем една борба срещу тези препятствия и по този на чин да се потопим изцяло в процесите на Лунното развитие, обаче ние искаме да напуснем Старата Луна, ние не искаме да се спуснем там долу, ние искаме да останем горе при добрите Богове. И в определен момент тези Ангелски Същества се откъснаха от потока на Лунното развитие, откъснаха се от влиянието на Силите, Динамис, които също предизвикваха трудности в Лунното развитие. Обаче на Старата Луна имаше и други Ангелски Същества, които си казваха: Не, ние няма да ги последваме! Защото ако последвали в еволюцията не биха могли да бъдат внесени никакви нови елементи!
към текста >>

Обаче на Старата Луна имаше и други Ангелски Същества, които си казваха: Не, ние няма да ги последваме!
Да, техните действия бяха съвсем различни и една от последиците беше тази, че през епохата на Старата Луна, в известен смисъл тези Същества се превърнаха в изкусители на онези Същества, които ние наричаме Ангели. Ние казахме, че на Старата Луна Ангелите постигат своята "човешка" степен. И така, на Старата Луна имаше Ангели, които наблюдавайки последиците от "препятствията", си казваха: Ето, сега ние бихме могли да започнем една борба срещу тези препятствия и по този на чин да се потопим изцяло в процесите на Лунното развитие, обаче ние искаме да напуснем Старата Луна, ние не искаме да се спуснем там долу, ние искаме да останем горе при добрите Богове. И в определен момент тези Ангелски Същества се откъснаха от потока на Лунното развитие, откъснаха се от влиянието на Силите, Динамис, които също предизвикваха трудности в Лунното развитие. Обаче на Старата Луна имаше и други Ангелски Същества, които си казваха: Не, ние няма да ги последваме! Защото ако последвали в еволюцията не биха могли да бъдат внесени никакви нови елементи!
към текста >>

Всичко това доведе дотам, че в хода на Земното развитие се очертаха две категории Ангелски Същества, едната от които непрекъснато напредваше, а другата непрекъснато изоставаше.
Всичко това доведе дотам, че в хода на Земното развитие се очертаха две категории Ангелски Същества, едната от които непрекъснато напредваше, а другата непрекъснато изоставаше. Напредващите Ангелски Същества се доближиха до човека през Лемурийската епоха, когато той стана достатъчно зрял, за да приеме в себе с човешкия Аз, и му предоставиха възможността да се издига в духовните светове без да носи последиците от всичко онова, което възникна през Лунната епоха под формата на едни или други препяствия. А изоставащите същества, които ние наричаме луциферически Същества, започнаха да се домогват до астралното тяло на човека понеже те нямаха власт върху Аза и в структурата на това астрално тяло те вложиха всички последици. Следователно, докато силите бяха, така да се каже, изпратени да участвуват в Битката на Небето превръщайки се в Богове на препятствията, последиците от техните действия се промъкнаха в човешкото астрално тяло и там те означаваха вече нещо съвсем друго: там те предоставиха на човека възможността да греши и върши зло! Да, едва сега човекът получи уникалната възможност да греши и да върши зло, като в същото време той получи и друга възможност: Чрез своите собствени сили да се издига над заблужденията и над злото!
към текста >>

Напредващите Ангелски Същества се доближиха до човека през Лемурийската епоха, когато той стана достатъчно зрял, за да приеме в себе с човешкия Аз, и му предоставиха възможността да се издига в духовните светове без да носи последиците от всичко онова, което възникна през Лунната епоха под формата на едни или други препяствия.
Всичко това доведе дотам, че в хода на Земното развитие се очертаха две категории Ангелски Същества, едната от които непрекъснато напредваше, а другата непрекъснато изоставаше. Напредващите Ангелски Същества се доближиха до човека през Лемурийската епоха, когато той стана достатъчно зрял, за да приеме в себе с човешкия Аз, и му предоставиха възможността да се издига в духовните светове без да носи последиците от всичко онова, което възникна през Лунната епоха под формата на едни или други препяствия. А изоставащите същества, които ние наричаме луциферически Същества, започнаха да се домогват до астралното тяло на човека понеже те нямаха власт върху Аза и в структурата на това астрално тяло те вложиха всички последици. Следователно, докато силите бяха, така да се каже, изпратени да участвуват в Битката на Небето превръщайки се в Богове на препятствията, последиците от техните действия се промъкнаха в човешкото астрално тяло и там те означаваха вече нещо съвсем друго: там те предоставиха на човека възможността да греши и върши зло! Да, едва сега човекът получи уникалната възможност да греши и да върши зло, като в същото време той получи и друга възможност: Чрез своите собствени сили да се издига над заблужденията и над злото!
към текста >>

А онези Ангелски Същества, които останаха "добри", успяха да се откъснат от по-нататъшното Лунно развитие.
Не забравяйте, че тези Същества принадлежащи на втората Йерархия, изобщо не разполагаха с никаква възможност да бъдат зли чрез своите собствени сили и по своя собствена воля; те бяха, така да се каже, "декласирани". Едва Съществата от третата Йерархия, и преди всичко тези, които стояха най-близко до човека, можеха да последват Боговете на препятствията или да не ги последват. И тези, които не ги последваха, ние винаги откриваме представени в образи символизиращи победите, извоювани на Небето през епохата на Лунното развитие, когато човекът беше вече подготвен, за да получи своето астрално тяло, приближавайки се до степента "човек-животно". А онези Ангелски Същества, които останаха "добри", успяха да се откъснат от по-нататъшното Лунно развитие. Макар и под различни форми, този образ винаги е вълнувал човешката душа. С него е свързан и Михаил респективно неговата битка със Змея. Същият този образ стои и зад Бика и Митра. Естествено, ние не бива да си казваме: Ето, тези Ангелски Същества са се отклонили от своите задачи! Напротив, те живеят за нас като един идеал на бъдещето.
към текста >>

Естествено, ние не бива да си казваме: Ето, тези Ангелски Същества са се отклонили от своите задачи!
И тези, които не ги последваха, ние винаги откриваме представени в образи символизиращи победите, извоювани на Небето през епохата на Лунното развитие, когато човекът беше вече подготвен, за да получи своето астрално тяло, приближавайки се до степента "човек-животно". А онези Ангелски Същества, които останаха "добри", успяха да се откъснат от по-нататъшното Лунно развитие. Макар и под различни форми, този образ винаги е вълнувал човешката душа. С него е свързан и Михаил респективно неговата битка със Змея. Същият този образ стои и зад Бика и Митра. Естествено, ние не бива да си казваме: Ето, тези Ангелски Същества са се отклонили от своите задачи! Напротив, те живеят за нас като един идеал на бъдещето. Тези Същества просто ускориха издигането на човека в духовния свят. Първоначално ти си тръгнал по другия път, ти си слязъл долу, а заедно с теб са слезли онези духовни Същества, които са поели след Боговете на препятствията. Но сега ти трябва да преосмислиш всичко, което си получил и да го отнесеш обратно горе в духовния свят; сега при завръщането си на Небето, ти трябва да си победителят, ти трябва да си един Михаил.
към текста >>

И първите Същества, които получи ха възможността да бъдат зли, бяха именно Ангелите, защото тази възможност се появи едва в хода на Лунното развитие.
Както казахме, една част от Силите беше "командирована" на съответното място; следователно, дори и Силите, включвайки се в хода на развитието, не можаха друго, освен да изпълняват заповедите на Боговете. Дори и в онази област, която бихме могли да наречем "произход на злото", те не са постигнали нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете; дори и превръщайки се в служители на злото, те не вършат нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, които чрез обходния път на злото искат да утвърдят доброто. Ако сега слезем още по-надолу до онези Същества, които наричаме Власти, ние ще установим, че чрез самите себе си те също не могат да по стигнат нищо. Те също не могат да станат зли по свой избор, а това се отнася както за Духовете на Личността, така и за Духовете на Огъня. Защото когато на Старото Слънце те минаваха през своята "човешка степен", Силите все още не бяха "командировани", така че тогава изобщо не съществуваше никаква възможност за едно или друго Същество да бъде зло по свой собствен избор. И първите Същества, които получи ха възможността да бъдат зли, бяха именно Ангелите, защото тази възможност се появи едва в хода на Лунното развитие. Именно тогава, през периода между Старото Слънце и Старата Луна, се разигра Битката на Небето. Една част от Ангелите не се възползва от тази възможност и не се поддаде на изкушенията, които идваха от Боговете на препятствията. Така че дори сред част от Ангелите ние откриваме такива Същества от духовните Йерархии, които не могат да вършат абсолютно нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, или казано с други думи, такива Същества, които бяха лишени от възможността да не изпълняват волята на Боговете. Ето кое е същественото.
към текста >>

Една част от Ангелите не се възползва от тази възможност и не се поддаде на изкушенията, които идваха от Боговете на препятствията.
Ако сега слезем още по-надолу до онези Същества, които наричаме Власти, ние ще установим, че чрез самите себе си те също не могат да по стигнат нищо. Те също не могат да станат зли по свой избор, а това се отнася както за Духовете на Личността, така и за Духовете на Огъня. Защото когато на Старото Слънце те минаваха през своята "човешка степен", Силите все още не бяха "командировани", така че тогава изобщо не съществуваше никаква възможност за едно или друго Същество да бъде зло по свой собствен избор. И първите Същества, които получи ха възможността да бъдат зли, бяха именно Ангелите, защото тази възможност се появи едва в хода на Лунното развитие. Именно тогава, през периода между Старото Слънце и Старата Луна, се разигра Битката на Небето. Една част от Ангелите не се възползва от тази възможност и не се поддаде на изкушенията, които идваха от Боговете на препятствията. Така че дори сред част от Ангелите ние откриваме такива Същества от духовните Йерархии, които не могат да вършат абсолютно нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, или казано с други думи, такива Същества, които бяха лишени от възможността да не изпълняват волята на Боговете. Ето кое е същественото.
към текста >>

Така че дори сред част от Ангелите ние откриваме такива Същества от духовните Йерархии, които не могат да вършат абсолютно нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, или казано с други думи, такива Същества, които бяха лишени от възможността да не изпълняват волята на Боговете.
Те също не могат да станат зли по свой избор, а това се отнася както за Духовете на Личността, така и за Духовете на Огъня. Защото когато на Старото Слънце те минаваха през своята "човешка степен", Силите все още не бяха "командировани", така че тогава изобщо не съществуваше никаква възможност за едно или друго Същество да бъде зло по свой собствен избор. И първите Същества, които получи ха възможността да бъдат зли, бяха именно Ангелите, защото тази възможност се появи едва в хода на Лунното развитие. Именно тогава, през периода между Старото Слънце и Старата Луна, се разигра Битката на Небето. Една част от Ангелите не се възползва от тази възможност и не се поддаде на изкушенията, които идваха от Боговете на препятствията. Така че дори сред част от Ангелите ние откриваме такива Същества от духовните Йерархии, които не могат да вършат абсолютно нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, или казано с други думи, такива Същества, които бяха лишени от възможността да не изпълняват волята на Боговете. Ето кое е същественото.
към текста >>

Така ние стигаме до две категории свръхсетивни Същества: Първо имаме онези Ангели, които последваха "командированите" Сили, взели участие в Битката на Небето.
Така ние стигаме до две категории свръхсетивни Същества: Първо имаме онези Ангели, които последваха "командированите" Сили, взели участие в Битката на Небето. Това бяха онези Същества, които поради техните по-късни проявления ние наричаме "луциферически". Тъкмо те започнаха да се домогват до човешкото астрално тяло през епохата на Земното развитие и предоставиха на човека възможността да бъде зъл, да върши зло, но в същото време те му предоставиха и друга възможност сам да напредва в своето себепознание, в своето вътрешно развитие. Така че в целия диапазон на Йерархиите възможността за свободна воля съществува само при част от Ангелите и при човека. Да, първоначалната възможност за свободна воля покълва сред Ангелската Йерархия, обаче най-истинско култивиране започва именно при човека.
към текста >>

Така че в целия диапазон на Йерархиите възможността за свободна воля съществува само при част от Ангелите и при човека.
Така ние стигаме до две категории свръхсетивни Същества: Първо имаме онези Ангели, които последваха "командированите" Сили, взели участие в Битката на Небето. Това бяха онези Същества, които поради техните по-късни проявления ние наричаме "луциферически". Тъкмо те започнаха да се домогват до човешкото астрално тяло през епохата на Земното развитие и предоставиха на човека възможността да бъде зъл, да върши зло, но в същото време те му предоставиха и друга възможност сам да напредва в своето себепознание, в своето вътрешно развитие. Така че в целия диапазон на Йерархиите възможността за свободна воля съществува само при част от Ангелите и при човека. Да, първоначалната възможност за свободна воля покълва сред Ангелската Йерархия, обаче най-истинско култивиране започва именно при човека.
към текста >>

Да, първоначалната възможност за свободна воля покълва сред Ангелската Йерархия, обаче най-истинско култивиране започва именно при човека.
Така ние стигаме до две категории свръхсетивни Същества: Първо имаме онези Ангели, които последваха "командированите" Сили, взели участие в Битката на Небето. Това бяха онези Същества, които поради техните по-късни проявления ние наричаме "луциферически". Тъкмо те започнаха да се домогват до човешкото астрално тяло през епохата на Земното развитие и предоставиха на човека възможността да бъде зъл, да върши зло, но в същото време те му предоставиха и друга възможност сам да напредва в своето себепознание, в своето вътрешно развитие. Така че в целия диапазон на Йерархиите възможността за свободна воля съществува само при част от Ангелите и при човека. Да, първоначалната възможност за свободна воля покълва сред Ангелската Йерархия, обаче най-истинско култивиране започва именно при човека.
към текста >>

Човекът можа да бъде предпазен от посегателствата на тези сили само благодарение на други духовни Същества, а именно онази част от Ангелите, които останаха горе, а също и Архангелите горе; всички те можеха да се въплъщават в определени индивиди, които се проявяваха като забележителни водачи на цялото човечество.
Човекът можа да бъде предпазен от посегателствата на тези сили само благодарение на други духовни Същества, а именно онази част от Ангелите, които останаха горе, а също и Архангелите горе; всички те можеха да се въплъщават в определени индивиди, които се проявяваха като забележителни водачи на цялото човечество. И това продължи до онзи момент, когато настъпи нещо изключително; а именно когато едно духовно Същество, което дотогава беше свързано само със Слънцето, напредна до такава степен, че сега можа да обхване не само физическото, етерното и астралното тяло на човека, както постъпваха другите Същества от висшите светове, но и неговия Аз.
към текста >>

В съвсем друго положение се намират падналите, или луциферическите Ангели.
В съвсем друго положение се намират падналите, или луциферическите Ангели. Те трябваше да постигнат своята "човешка степен" още през епохата на Старата Луна. Обаче сега, в Земната епоха, те се оказват изостанали в своето развитие; те могат да се домогват само до човешкото астрално тяло, но не и до човешкия Аз. Да, те се намират в едно твърде особено положение, което ние бихме могли да изразим графически по следния начин, макар и той да изглежда донякъде доста педантичен. Нека да приемем абстрахирайки се от етерното тяло и от физическото тяло че през епохата на Лемурия астралното тяло на човека би могло да бъде изобразено чрез този кръг, така че неговият Аз би бил включен вътре в пределите на астралното тяло. И какво става сега?
към текста >>

Ние ясно виждаме, че той е поставен в света по съвсем друг начин, отколкото Серафимите, Херувимите и Престолите, отколкото Господствата, Силите и Властите, отколкото Духовете на Личността, Духовете на Огъня и част от Ангелите.
И така, човекът застава пред нас като едно самостоятелно звено от нашите Йерархии и ние ясно виждаме, че той е твърде различен от всички тях. Ние ясно виждаме, че той е поставен в света по съвсем друг начин, отколкото Серафимите, Херувимите и Престолите, отколкото Господствата, Силите и Властите, отколкото Духовете на Личността, Духовете на Огъня и част от Ангелите. Вглеждайки се напред в бъдещето, той вече може да си каже. Да, аз съм призван да търся в най-недостъпните и дълбоки области на моята душа всичко онова което поражда импулсите на моите действия, и аз трябва да извличам от себе си, а не от съзерцаването на Бога, както правят Серафимите. Христос не е такъв Бог чиито импулси следва да бъдат изпълнявани безпрекословно; Неговите импулси могат да бъдат приети единствено в свобода. Ето защо Той е Богът който никога не ограничава, и то в ни най-малка степен, индивидуалното развитие и свободната волеизява на човешкия Аз. Ето защо Христос можа да произнесе забележителните думи: Вие ще познаете истината и ще ви направи свободни.
към текста >>

Ангелите, Архангелите и Архаите минават през такава "човешка степен", която по нищо не прилича на "човешката степен" характерна за Земния човек.
Следователно, ние виждаме, че мировото развитие не се гради върху механически повторения, а че в определен момент настъпва нещо съвършено ново. Ангелите, Архангелите и Архаите минават през такава "човешка степен", която по нищо не прилича на "човешката степен" характерна за Земния човек. Земният човек има да изпълни една съвършено нова мисия в света такава, каквато се опитахме да я опишем в хода на този лекционен цикъл. И той слезе в Земния свят именно за да изпълни своята. А Христос дойде в света, за да предложи на човека Своята незадължаваща, свободна помощ; не като един Бог, който управлява отгоре, а като "първороден" между равни.
към текста >>

След тях са Духовете на Личността, Архангелите и Ангелите, изобщо цялата трета Йерархия, която е разположена непосредствено над човешкото царство.
И така, какво представляват Йерархиите? Ние винаги започваме тяхното изброяване със Серафимите, Херувимите и Престолите. Следват Господствата, които също изпълняват волята на Боговете. После идват Силите; те както и Властите действуват само според "указания", идващи отгоре. Те никога не могат да бъдат "зли" без решението на Боговете. След тях са Духовете на Личността, Архангелите и Ангелите, изобщо цялата трета Йерархия, която е разположена непосредствено над човешкото царство. И сега, какво трябва да кажем за човека, ако поискаме да го причислим към Йерархиите? Веднага след Архангелите и Ангелите започва Йерархията на Свободата, или Йерархията на Любовта, и броейки от горе, това е десетата Йерархия, която макар и още в зародиш все пак принадлежи към духовните Йерархии.
към текста >>

Веднага след Архангелите и Ангелите започва Йерархията на Свободата, или Йерархията на Любовта, и броейки от горе, това е десетата Йерархия, която макар и още в зародиш все пак принадлежи към духовните Йерархии.
Следват Господствата, които също изпълняват волята на Боговете. После идват Силите; те както и Властите действуват само според "указания", идващи отгоре. Те никога не могат да бъдат "зли" без решението на Боговете. След тях са Духовете на Личността, Архангелите и Ангелите, изобщо цялата трета Йерархия, която е разположена непосредствено над човешкото царство. И сега, какво трябва да кажем за човека, ако поискаме да го причислим към Йерархиите? Веднага след Архангелите и Ангелите започва Йерархията на Свободата, или Йерархията на Любовта, и броейки от горе, това е десетата Йерархия, която макар и още в зародиш все пак принадлежи към духовните Йерархии.
към текста >>

74. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

9. Ангели Духове на Здрача, (Синове на Живота).
9. Ангели Духове на Здрача, (Синове на Живота).
към текста >>

Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>

*12. Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели Архангели, Архаи и т.н.
*12. Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели Архангели, Архаи и т.н. всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са на по-низша еволюционна степен от тази на човека. Те живеят в елементарния или "етерен" свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Р.Щайнер нарича тези Същества "елементарни Духове" или "природни духове", макар че подобни имена са "крайно неподходящи". Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност.
към текста >>

Защото в този случай мъртвият израства в Йерархията на Ангелои, но не може да се издигне до Йерархията на Архангелои, т.е.
В своята Лекция от 22 Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с не разбирането на езиковия проблем. Една от тези опасности се проявява едва след смъртта. Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие. Така те претендират за контрол не само върху живия, но и върху екскарнирания човек. Защото в този случай мъртвият израства в Йерархията на Ангелои, но не може да се издигне до Йерархията на Архангелои, т.е. до духовните източници на своя език... "В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха... Губейки живата връзка с Архангелои, човек слиза на Земята, но остава механично свързан с езика и податлив към неправилни представи, а в тих доколко то човек им вярва е скрита могъща окултна сила... В тези окултни ложи добре знаят: Истинската власт над човека се състои в това, да контролираш неговите представи и неговото мислене."
към текста >>

*37. Виж Рудолф Щайнер Какво в прави Ангела в нашето астрално.
*37. Виж Рудолф Щайнер Какво в прави Ангела в нашето астрално. тяло" Лекция от 9 Октомври, нередактиран български превод на Д. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества
към текста >>

Извлечение от лекцията, направено от Christian Karl, "Handbuch zum Vortragswerk Rudolf Steiners, Novalis Verlag: Под ръководството на Духовете на Формата, Ангелите създават в човешкото астрално тяло опреде лени образи, и то според принципи, в които са вложени нови сили за бъдещата еволюция на човечеството.
Извлечение от лекцията, направено от Christian Karl, "Handbuch zum Vortragswerk Rudolf Steiners, Novalis Verlag: Под ръководството на Духовете на Формата, Ангелите създават в човешкото астрално тяло опреде лени образи, и то според принципи, в които са вложени нови сили за бъдещата еволюция на човечеството. Тези образи водят до изживяването на абсолютно братство между хората, до свобода на религиозните вероизповедания и до годност за приемане на антропософските истини.
към текста >>

Ангелите изместват своята дейност в етерно-физическия организъм на спящия човек.
Ако тези импулси бъдат проспани. Ангелите изместват своята дейност в етерно-физическия организъм на спящия човек. Самите Ангели претърпяват дълбока промяна, "за която аз не мога да говоря, понеже ти спада към онези най-висши тайни на посвещението, за които днес все още не бива да се казва нищо". Вместо братство неовладяеми и разрушителни сексуални инстинкти. Науката открива извънредно активни субстанции, чиито вредни въздействия ти преценява като полезни. В областта на техниката: Наслагването на определени вибрации ще води до освобождаване на огромни и опасни за човека сили.
към текста >>

Самите Ангели претърпяват дълбока промяна, "за която аз не мога да говоря, понеже ти спада към онези най-висши тайни на посвещението, за които днес все още не бива да се казва нищо".
Ако тези импулси бъдат проспани. Ангелите изместват своята дейност в етерно-физическия организъм на спящия човек. Самите Ангели претърпяват дълбока промяна, "за която аз не мога да говоря, понеже ти спада към онези най-висши тайни на посвещението, за които днес все още не бива да се казва нищо". Вместо братство неовладяеми и разрушителни сексуални инстинкти. Науката открива извънредно активни субстанции, чиито вредни въздействия ти преценява като полезни. В областта на техниката: Наслагването на определени вибрации ще води до освобождаване на огромни и опасни за човека сили.
към текста >>

75. 3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909 GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа.
Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н. Обаче онези, които са предназначени да бъдат продължители на Евангелистите, трябвало да посочат, че това е било времето на новораждането на Висшия Аз, където имаме работа с духовната част, която сега озарява всичко. Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ кръста с розата, казвали: именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на Висшия Аз на човечеството, то се е запазило. То е било запазено от онова малко общество, което води своето начало от Розенкройцерството. Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа. За нея е бил построен един храм и розенкройцерите са станали пазители на това, което е съдържала чашата: т.е. На това, което е съставлявало същността на новородения Бог. Тайната на новородения Бог е царувала в човечеството. Това е тайната на Граала. Това е тайната, която се счита като едно ново Евангелие и за която се казва: ние повдигаме погледа си към един такъв мъдрец, какъвто е бил авторът на Евангелието на Йоана, който е могъл да каже: в началото бе Словото, И Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
към текста >>

76. 5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Те също образуваха три групи, отговарящи на трите различни видове човеци-животни върху Луната; това са ангелските същества, същества духовни, които духовната наука също назовава лъв, телец и орел, но представляват първообразите на първите.
Това са първообрази. Следователно върху Луната намираме три различни групи: човекът-телец, човекът-лъв и човекът орел. Въпреки, че тези имена не трябва да назовават сегашните орел, лъв и телец носещи това име, все пак лъвът изразява определен аспект на изродената природа на тези първобитни лунни хора, които назоваваме с името човеци-лъв. Днешният телец /вол/ представлява изродената природа на човеци-телец и т.н. Същевременно на Слънцето се намираха духовните първообрази на тези животни. Те също образуваха три групи, отговарящи на трите различни видове човеци-животни върху Луната; това са ангелските същества, същества духовни, които духовната наука също назовава лъв, телец и орел, но представляват първообразите на първите. Следователно, когато повдигнете поглед към Слънцето, Вие ще намерите там първообразите, духовни Същества, които се изразяват чрез красиви и пълни с мъдрост форми. Върху старата Луна Вие ще намерите грубите копия на Съществата, които съществуваха на Слънцето.
към текста >>

77. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Същото се отнася и за Лунното развитие: човекът напредна в своето развитие, защото съществата, които наричаме Ангели, в съюз със други по-възвишени същества, наричани Духове на Движението /според езотеричното Християнство "Динамис", "Сили"/, го надариха с астрално тяло, което го издигна на степента на животно.
Така ние виждаме, че измежду земните същества човекът е най-старото същество, първородният на сътворението. Другите същества се родиха поради това, че някои от силите на развитието, свързани с човечеството, изостанаха на определена точка, създавайки по този начин по-нисши същества. Ако изостаналите назад Духове на Личността биха завършили на Сатурн своята предначертана работа и не би се наложило да я довършват на старото Слънце, животинското царство не би се родило. Същото се отнася и за Лунното развитие: човекът напредна в своето развитие, защото съществата, които наричаме Ангели, в съюз със други по-възвишени същества, наричани Духове на Движението /според езотеричното Християнство "Динамис", "Сили"/, го надариха с астрално тяло, което го издигна на степента на животно. А съществата, които през време на Слънчевото развитие бяха с една степен по-ниско от човека, сега на старата Луна достигна степента на растение. Това са прадедите на животните. После под действието на изостаналите назад същества се появиха създания, които са прадеди на съвременните растения. Следователно на старото Слънце не съществуваше още растително царство. То се появи едва на старата Луна.
към текста >>

78. 10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Евангелистът Матей поставя в самото начало цяло едно родословие, което достига до Авраама, докато Лука дава едно родословие, което стига до Адама, а от Адама до отца на Адама, самият Бог Още едно противоречие: Матей разказва, че трима влъхви дошли от изток, ръководени от една звезда, да се поклонят на новородения Исус; Лука разказва, че ангели възвестяват на овчари за рождението на Исуса и те отиват да му се поклонят, после за представянето на Исуса в храма; в замяна на това Матей говори за преследването на Ирод, бягството в Египет и завръщането в Назарет.
Две от Евангелията, това на Марка и това на Йоана, започват с разказа за кръщението на Христа. Те опис ват след това последните три години от дейността на Христа Исуса, следователно единствено това, което е станало, след като Духът на Христа е завладял изградените от Исуса от Назарет тела, физическо, етерно и астрално. Евангелията на Матея и на Лука описват до известна степен това, което предшествувало кръщението, което в смисъла на казаното от нас, според Акашовите записи, е историята на Исуса от Назарет, преди той да се е пожертвувал, за да приеме Христа. Ето сега къде се срещат тези, които търсят противоречия и ги намират. Евангелистът Матей поставя в самото начало цяло едно родословие, което достига до Авраама, докато Лука дава едно родословие, което стига до Адама, а от Адама до отца на Адама, самият Бог Още едно противоречие: Матей разказва, че трима влъхви дошли от изток, ръководени от една звезда, да се поклонят на новородения Исус; Лука разказва, че ангели възвестяват на овчари за рождението на Исуса и те отиват да му се поклонят, после за представянето на Исуса в храма; в замяна на това Матей говори за преследването на Ирод, бягството в Египет и завръщането в Назарет. Всичко това може да изглежда противоречиво. Ние можем да обясним тази неща от факти изучавайки Акашовите записи, независимо от Евангелията.
към текста >>

79. 14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Тук е казано: онези, които бяха там, чуха да гърми; но никъде не е казано, че един човек, който не би бил подготвен за това, също би чул този гръм." Други пък казаха: Ангел му говори.
Тук е казано: онези, които бяха там, чуха да гърми; но никъде не е казано, че един човек, който не би бил подготвен за това, също би чул този гръм." Други пък казаха: Ангел му говори.
към текста >>

80. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

"И вида два ангела облечени в бяло, седнали единият на главата, другия на краката, на мястото, гдето беше положено тялото на Исуса.
"И вида два ангела облечени в бяло, седнали единият на главата, другия на краката, на мястото, гдето беше положено тялото на Исуса.
към текста >>

81. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип.
Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството. И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос. Действителността е именно такава, каквато я описва Евангелието на Йоана. Но всеки живот напредва, всеки живот продължава да върви напред. Една чудесна, величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона паднал един скъпоценен камък. От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип. От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал. Що е свещеният Грал? Всички Вие знаете, че човекът, какъвто той е днес, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-голямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо. От Луцифера, царуващия на Изток, от неговата корона падна скъпоценен камък; този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз. Този човешки Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види да блести отново по един достоен начин звездата на Луцифер сред Христовата Светлина.
към текста >>

82. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

В Евангелието на Лука има едно чудно място, където научаваме как един Ангел възвестява на пастирите в полето, че се е родил „Спасителят на света".
В Евангелието на Лука има едно чудно място, където научаваме как един Ангел възвестява на пастирите в полето, че се е родил „Спасителят на света". После се споменава, че към този Ангел след като е възвестил своето пророчество се присъединява „многобройното войнство небесно" (Лука 2,13). Представете си живо тази карти на пастирите поглеждат и в „отвореното небе" виждат под формата на величествени образи Съществата от духовния свят. Какво точно се възвестява на пастирите?
към текста >>

После се споменава, че към този Ангел след като е възвестил своето пророчество се присъединява „многобройното войнство небесно" (Лука 2,13).
В Евангелието на Лука има едно чудно място, където научаваме как един Ангел възвестява на пастирите в полето, че се е родил „Спасителят на света". После се споменава, че към този Ангел след като е възвестил своето пророчество се присъединява „многобройното войнство небесно" (Лука 2,13). Представете си живо тази карти на пастирите поглеждат и в „отвореното небе" виждат под формата на величествени образи Съществата от духовния свят. Какво точно се възвестява на пастирите?
към текста >>

Ние току-що споменахме за един такъв образ, показващ как пред пастирите застава откровението на духовните Същества от висините, образът на едно духовно Същество, на един Ангел, а после и на цялото „небесно войнство".
Вчера обърнахме внимание на факта, че чрез Евангелието на Лука е представено онова, което наричаме имагинативно познание и че това имагинативно познание се проявява в образи. Ние току-що споменахме за един такъв образ, показващ как пред пастирите застава откровението на духовните Същества от висините, образът на едно духовно Същество, на един Ангел, а после и на цялото „небесно войнство". Тук следва да поставим въпроса: Как този образ застава пред ясновидеца, пред човека, посветен в тайните на живота, образ, който той винаги може да възстанови, ако се вгледа назад в хрониката Акаша? Какво е това, което се явява пред пастирите? Какво носи в себе си това ангелско войнство и откъде идва то?
към текста >>

Какво носи в себе си това ангелско войнство и откъде идва то?
Вчера обърнахме внимание на факта, че чрез Евангелието на Лука е представено онова, което наричаме имагинативно познание и че това имагинативно познание се проявява в образи. Ние току-що споменахме за един такъв образ, показващ как пред пастирите застава откровението на духовните Същества от висините, образът на едно духовно Същество, на един Ангел, а после и на цялото „небесно войнство". Тук следва да поставим въпроса: Как този образ застава пред ясновидеца, пред човека, посветен в тайните на живота, образ, който той винаги може да възстанови, ако се вгледа назад в хрониката Акаша? Какво е това, което се явява пред пастирите? Какво носи в себе си това ангелско войнство и откъде идва то?
към текста >>

И когато се подготвяше най-важното събитие на Земята, на пастирите, които се намираха в полето, им се яви една индивидуалност от духовните висини, за да им възвести това, което ще бъде описано тъкмо в Евангелието на Лука: „И към Ангела се присъединиха „небесните войнства." Но кои впрочем бяха те?
Днес трябваше да хвърлим поглед назад към нещо, което се беше случило 600 години преди нашето летоброене, за щото, ако не бихме могли да проследим с помощта на хрониката Акаша развитието на събитията в Палестина на зад до проповедта на Бенарес, ние не бихме могли да разберем както самото християнство, така и онзи, който ни описва неговия път по един толкова прекрасен начин, а именно евангелистът Йоан. Откакто Бодисатва стана Буда, той вече не се нуждаеше от други инкарнации; оттогава той се превърна в едно духовно Същество, което обитава духовните светове и оттам се намесва във всичко, което става на Земята. И когато се подготвяше най-важното събитие на Земята, на пастирите, които се намираха в полето, им се яви една индивидуалност от духовните висини, за да им възвести това, което ще бъде описано тъкмо в Евангелието на Лука: „И към Ангела се присъединиха „небесните войнства." Но кои впрочем бяха те?
към текста >>

Сега, след като беше оставило зад себе си своята последна инкарнация на Земята, това Същество се издигна в духовните висини и оттам се яви на пастирите заедно с Ангела, който им възвести великото събитие: Раждането на Спасителя.
Зад видението, което пастирите имаха в полето, стоеше озареният Буда онова духовно Същество, което хилядолетия назад даряваше човечеството с благовестието на любовта и състраданието. Сега, след като беше оставило зад себе си своята последна инкарнация на Земята, това Същество се издигна в духовните висини и оттам се яви на пастирите заедно с Ангела, който им възвести великото събитие: Раждането на Спасителя.
към текста >>

83. Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Той изразява това, като казва: когато детето се родило във Витлеем, войнство Ангели се спуснало от духовните светове и известило за станалото овчарите.
Такива обстоятелства са били напълно известни на автора на Евангелието от Лука. Той е знаел също, че нирманакайя на Буда се е потопила в детето Исус. Той изразява това, като казва: когато детето се родило във Витлеем, войнство Ангели се спуснало от духовните светове и известило за станалото овчарите. Те по определени причини станали в този момент ясновиждащи.
към текста >>

84. Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Авторът на Евангелието от Лука разказва за това войнство същества, когато говори за Ангели, които се явили на пастирите в полето.
Ако такъв Бодхисатва-Буда отново е въплътен в етерно тяло, то когато става видим, тогава се появява като множество, като сонм същества. Авторът на Евангелието от Лука разказва за това войнство същества, когато говори за Ангели, които се явили на пастирите в полето. Това етерно тяло, което се нарича нирманакайя на Буда, се е реело над детето Исус от Назарет. То е, което става инспираторът, който влива на капки всичко това, което е бил Буда, в християнството. Така виждаме, как тук будизмът се влива в християнството. Това трябва да си го представяме съвсем конкретно, а не само в абстракции. Който иска да разбере, как това се разиграва в действителност, той трябва да може да посочи конкретното събитие, когато прогресиращият до тази следваща степен Буда, се включва в християнството.
към текста >>

Това е описано в Евангелието от Лука под формата на войнството Ангели, което представлява нирманакайя на Буда.
Това етерно тяло, което се нарича нирманакайя на Буда, се е реело над детето Исус от Назарет. То е, което става инспираторът, който влива на капки всичко това, което е бил Буда, в християнството. Така виждаме, как тук будизмът се влива в християнството. Това трябва да си го представяме съвсем конкретно, а не само в абстракции. Който иска да разбере, как това се разиграва в действителност, той трябва да може да посочи конкретното събитие, когато прогресиращият до тази следваща степен Буда, се включва в християнството. Това е описано в Евангелието от Лука под формата на войнството Ангели, което представлява нирманакайя на Буда.
към текста >>

85. За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Ако, да кажем, видите образ на Ангел, един или друг символ, който изразява едно или друго, например – кръст, дарохранителница или чаша – в областта на свръхсетивното виждате това като готов образ.
Това е най-разпространеният начин, по който този, който не е мислител, получава откровения. И след това можете да слушате, как тези, които са ясновиждащи визионери, без в същото време да са мислители, разказват за своите откровения в сетивни образи. Те са прекрасни, но в същото време трябва да се осъзнава, че субективното преживяване ще бъде съвсем различно в зависимост от това, как сте получили това откровение – като мислител или като човек, който не е мислител. Ако не получавате откровенията като мислещ, налице е сетивен образ; тук се намира една или друга фигура. Тя се открива от духовния свят. Ако, да кажем, видите образ на Ангел, един или друг символ, който изразява едно или друго, например – кръст, дарохранителница или чаша – в областта на свръхсетивното виждате това като готов образ. На вас ви е ясно: това не е действителност, това е образ.
към текста >>

Или някой ви е описвал някой Ангел, който не е пропит с елементи от физическия план?
Това е, което касае отношенията на тези неща след смъртта. Но и тук, на физически план, отношението при ясновиждащия визионер е различно, отколкото при мислещия ясновиждащ визионер. Разбира се, да се наднича в духовните светове е интересно и очароващо; но все пак, ако съзерцаваме тези духовни светове само визионерски, без да разглеждаме мисловно тези неща, никога няма да бъдем застраховани от заблуди. Няма друго средство срещу заблудите, освен ясното осмисляне на съзерцаваното. Нещо повече: да предположим, че ясновиждащият визионер е видял едно или друго така, както го вижда (това можете да научите от описанието му); то, все пак, е пропито с елементи от физическия план. Или някой ви е описвал някой Ангел, който не е пропит с елементи от физическия план? Той има крила, но крила имат и птиците. Той има човешка горна част на тялото, но човешко тяло има всеки човек на физически план. Разбира се, начинът, по който са съединени тези неща, за които разказва ясновиждащият визионер, на физически план не съществува; но елементите им съществуват на физически план. Образите изцяло са съставени от елементи във физическия план. И това не е неправомерно.
към текста >>

Когато вижда, например, Ангел и при това отхвърля всичко земно, възниква опасност повече нищо да не види.
И това не е неправомерно. Но все пак от това можете да направите извод, че такъв образ съдържа земен остатък. Това, което констатирате тук във вашите видения – във форми, в образи, които са взети от физическия план – всичко това не принадлежи на духовния свят, това е само символно представяне на духовния свят със средствата на физическия свят. Излагайки това във „Въведение в тайната наука“, разясних, че в днешното ясновиждане трябва да се върви до тази точка, че макар отначало, в своето предходно развитие то да има някаква образност, на това не трябва да се спираме, а трябва да се придвижваме до точката, където се отхвърля последният земен остатък от това, което се вижда. Но там, където се отхвърлят всички земни остатъци, за ясновиждащия се крие определена опасност. Когато вижда, например, Ангел и при това отхвърля всичко земно, възниква опасност повече нищо да не види. Ако изключи това, което се надига от сетивната образност, тогава възниква опасност нищо да не види. Това, което ни предпазва от пълната загуба на предмета, когато действително влизаме в духовния свят, е семето, което може да покълне от мисленето. Тогава мислите дават субстанцията, за да се улови това, което съществува тук, в духовния свят. Притежаваме способност действително да живеем в духовния свят благодарение на това, че схващаме в сетивния си свят това, което вече не е пропито с елементи на сетивност, и все пак съществува тук, на физически план. Това са мислите, и само мислите.
към текста >>

86. Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати.
[1] Беинса Дуно също в много беседи казва подобни неща за косата: „Космите са антени, чрез които човек се свързва с духовния свят“ – Скритите сили, Младежки окултен клас, София, 20.11.1927г.; „Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или магнетизъм. Дългата коса задържа повече електричество и магнетизъм. Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати. И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието в тях, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждат“ – Значение на гласните при окултното пеене, Общ окултен клас, София, 10.12.1922 г.
към текста >>

87. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Той виждаше себе си като най-нисшия член на най-нисшата област в йерархическия ред на който бяха ангелите, архангелите и пр.
Този Тъмен Век бе предшествуван от един период, в които човек не зависеше само от своите външни сетива и интелект, но все още имаше спомен, повече или по-малко за древното съноподобно състояние, през което той можеше да усеща една връзка с духовния свят. Желаем да създадем една картина именно за тези древни човешки времена. Тогава човекът не само можеше да вижда минералната, растителната и животинската област, както и самият себе си във физическата човешка област, но той можеше също, в едно състояние между будност и сън, да вижда божествения свят. Той виждаше себе си като най-нисшия член на най-нисшата област в йерархическия ред на който бяха ангелите, архангелите и пр. Той знаеше това чрез собствен опит, така че би било абсурдно за него да отрече съществуването на този духовен свят, така както би било абсурдно днес да се отрече съществуването на минералното, растителното и животинското царство. Човекът не само притежаваше знание за онова, което протичаше към него като мъдрост от духовните области, но той имаше способността напълно да бъде проникнат от енергиите на тези области. Тогава той биваше в състояние на екстаз; чувството му за Аз беше подтиснато, но духовният свят със своите форми наистина протичаше в него. Така той не само имаше знание, опитност за духовния свят, но можеше, ако желаеше, например, да извлече лечение и освежаване посредством този екстаз.
към текста >>

88. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

когато някои ангелски духове, духове на тъмнината станаха жертва на събитието, което се представя символично в това, че Архангел Михаил побеждава Дракона.
Тези братства, които бяха запознати с духовните импулси, работещи в човешката еволюция, видяха приближаването на едно значително събитие в началото на 1840-тях години, т.е. в средата на XIX столетие. Това събитие беше борбата между известни духове и по-висши духове, борба, която кулминира в 1879 г. когато някои ангелски духове, духове на тъмнината станаха жертва на събитието, което се представя символично в това, че Архангел Михаил побеждава Дракона. Когато братствата усетиха приближаването на това събитие, те трябваше да вземат отношение, те трябваше да се попитат какво трябва да се направи. Онези членове на братствата, които желаеха над всичко да вземат предвид нуждите на времето, до известна степен бяха изпълнени с най-добри намерения. Те бяха, които предприеха погрешния импулс, който искаше да се съобрази с материализма на времето. Те бяха, които смятаха, че е за предпочитане да се даде на човешките същества, които желаеха да знаят неща само от физическия път, и нещо от духовния свят; това щеше да бъде съобщено пряко по материалистичен начин на този материалистичен път. Намеренията бяха добри, когато спиритизмът бе даден на света през 1840-тях години.
към текста >>

Ние знаем, че от годината 1879 духовете на тъмнината, които са най-близко до човешките същества, духовете, принадлежащи на царството на ангелите, се скитат сред човешкото царство, защото те бяха изхвърлени от духовния свят долу в човешкото царство и сега съществуват вътре в човешките импулси, работят чрез човешките импулси.
Ние знаем, че от годината 1879 духовете на тъмнината, които са най-близко до човешките същества, духовете, принадлежащи на царството на ангелите, се скитат сред човешкото царство, защото те бяха изхвърлени от духовния свят долу в човешкото царство и сега съществуват вътре в човешките импулси, работят чрез човешките импулси. Аз съм казал, че точно поради това, същества които са близко до човека работят по невидим начин сред човешките същества и на човека му се пречи да осъзнае духовното с интелекта си чрез въздействието на силите на злото. Това отново е свързано със задачата на Петата Следатлантска епоха, защото точно чрез това се дават много възможности на Петата Следатлантска епоха да се подаде на тъмни илюзии и други подобни. Човекът трябва да привикне до известна степен през тази епоха да схваща духовното със своя интелект. Духовното вече щеше да бъде разкрито. И поради това че духовете на тъмнината бяха победени в 1879 г.
към текста >>

89. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

В началото на християнската ера имаше една езотерична Школа, която възприе следните имена за Духовните Същества, съответстващи на зодиакалните съзвездия: Серафими, Херувими, Престоли, Кариотетес, Динамис, Екскузиаи, след това Архаи (Праначала или Духове на Личността), и после Архангели и Ангели.
Дванадесет Същества действат, влизат във взаимоотношения едно с друго и ако опишем техните действия, това ще ни покаже какво наближава да се случи в Света на Духа. Съответно всичко, което има отношение към тези Същества, трябва да бъде свързано с числото 12; всичко онова, което има отношение към фактите, трябва да бъде свързано с числото 7. Само вместо имената на зодиакалните съзвездия се нуждаем от това да имаме имената на съответните Същества. Тези имена винаги са били известни в Духовната Наука. В началото на християнската ера имаше една езотерична Школа, която възприе следните имена за Духовните Същества, съответстващи на зодиакалните съзвездия: Серафими, Херувими, Престоли, Кариотетес, Динамис, Екскузиаи, след това Архаи (Праначала или Духове на Личността), и после Архангели и Ангели. Десетата категория е самият Човек на своя сегашен етап на развитие. Тези имена означават десет ранга. Човекът обаче се развива напред и впоследствие ще достигне степени, вече постигнати от други Същества. Следователно един ден той ще участва във формирането на 11-та и 12-та категория. В този смисъл трябва да мислим за 12 духовни Същества.
към текста >>

90. Съдържание GA_120 Откровенията на Кармата

Изкушението на Ангелои през епохата на Старата Луна чрез ариманическите Същества; изкушението на човека през епохата на Земята чрез луциферическите Същества; последиците от двата вида изкушения.
За необходимостта от изграждане на човешкия характер в хода на окултното развитие. Моралът и здравата разсъдъчна способност като средства против луциферическите и ариманическите изкушения. Разрушителни процеси в органите като защитно средство против прекомерно силните ариманически процеси. Истинността на окултните източници: Митът за Прометей и легендата за Рая. Изоставането на луциферическите Същества по време на Старата Луна и на ариманическите Същества по време на Старото Слънце. Изкушението на Ангелои през епохата на Старата Луна чрез ариманическите Същества; изкушението на човека през епохата на Земята чрез луциферическите Същества; последиците от двата вида изкушения. Природните катаклизми като градушка, вулканични изригвания, земетресения като необходими „коректури" в Земните ритмични процеси чрез старите Лунни сили. Същност и проблеми на пропедевтичните средства.
към текста >>

91. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Вие ще откриете тези Същества под името Ангели, Ангелои, Дианис.
Вие ще откриете тези Същества под името Ангели, Ангелои, Дианис. Но работата не е в името. Важното е, че през онези далечни епохи, във вътрешните душевни пространства на тези Същества също се водеше една битка, подобна на тази, която днес ние водим с Луцифер. На Старата Луна те бяха арената на една борба, в която участвуваха онези Същества, които на свой ред бяха изостанали в развитието си още през епохата на Старото Слънце. Тази битка от епохата на Старата Луна няма нищо общо с нашия вътрешен Аз, защото на Старата Луна ние все още не разполагахме с нашия Аз. Тя се води в „лоното на Ангелите" и с нищо не засяга нашия Аз.
към текста >>

Тя се води в „лоното на Ангелите" и с нищо не засяга нашия Аз.
Вие ще откриете тези Същества под името Ангели, Ангелои, Дианис. Но работата не е в името. Важното е, че през онези далечни епохи, във вътрешните душевни пространства на тези Същества също се водеше една битка, подобна на тази, която днес ние водим с Луцифер. На Старата Луна те бяха арената на една борба, в която участвуваха онези Същества, които на свой ред бяха изостанали в развитието си още през епохата на Старото Слънце. Тази битка от епохата на Старата Луна няма нищо общо с нашия вътрешен Аз, защото на Старата Луна ние все още не разполагахме с нашия Аз. Тя се води в „лоното на Ангелите" и с нищо не засяга нашия Аз. По този начин споменатите духовни Същества можаха да напреднат в своето развитие само благодарение на другите Същества, които изостанаха от „нормалната" еволюция на Старото Слънце и спрямо Ангелои се оказаха в същата роля, която днес луциферическите Същества имат за нас самите. Тъкмо ариманическите Същества бяха тези, които изостанаха през епохата на Старото Слънце, както това направиха луциферическите Същества през епохата на Старата Луна. Ето защо ние можем да се доближим към тях само косвено. Ариман обаче беше този, който действуваше в лоното на Ангелои като техен, ако мога така да се изразя, „изкусител". Чрез него Ангелои станаха това, което са; да, чрез Ариман те съхраниха и всичко, което бяха постигнали в областта на доброто.
към текста >>

По този начин споменатите духовни Същества можаха да напреднат в своето развитие само благодарение на другите Същества, които изостанаха от „нормалната" еволюция на Старото Слънце и спрямо Ангелои се оказаха в същата роля, която днес луциферическите Същества имат за нас самите.
Но работата не е в името. Важното е, че през онези далечни епохи, във вътрешните душевни пространства на тези Същества също се водеше една битка, подобна на тази, която днес ние водим с Луцифер. На Старата Луна те бяха арената на една борба, в която участвуваха онези Същества, които на свой ред бяха изостанали в развитието си още през епохата на Старото Слънце. Тази битка от епохата на Старата Луна няма нищо общо с нашия вътрешен Аз, защото на Старата Луна ние все още не разполагахме с нашия Аз. Тя се води в „лоното на Ангелите" и с нищо не засяга нашия Аз. По този начин споменатите духовни Същества можаха да напреднат в своето развитие само благодарение на другите Същества, които изостанаха от „нормалната" еволюция на Старото Слънце и спрямо Ангелои се оказаха в същата роля, която днес луциферическите Същества имат за нас самите. Тъкмо ариманическите Същества бяха тези, които изостанаха през епохата на Старото Слънце, както това направиха луциферическите Същества през епохата на Старата Луна. Ето защо ние можем да се доближим към тях само косвено. Ариман обаче беше този, който действуваше в лоното на Ангелои като техен, ако мога така да се изразя, „изкусител". Чрез него Ангелои станаха това, което са; да, чрез Ариман те съхраниха и всичко, което бяха постигнали в областта на доброто.
към текста >>

Ариман обаче беше този, който действуваше в лоното на Ангелои като техен, ако мога така да се изразя, „изкусител".
Тази битка от епохата на Старата Луна няма нищо общо с нашия вътрешен Аз, защото на Старата Луна ние все още не разполагахме с нашия Аз. Тя се води в „лоното на Ангелите" и с нищо не засяга нашия Аз. По този начин споменатите духовни Същества можаха да напреднат в своето развитие само благодарение на другите Същества, които изостанаха от „нормалната" еволюция на Старото Слънце и спрямо Ангелои се оказаха в същата роля, която днес луциферическите Същества имат за нас самите. Тъкмо ариманическите Същества бяха тези, които изостанаха през епохата на Старото Слънце, както това направиха луциферическите Същества през епохата на Старата Луна. Ето защо ние можем да се доближим към тях само косвено. Ариман обаче беше този, който действуваше в лоното на Ангелои като техен, ако мога така да се изразя, „изкусител". Чрез него Ангелои станаха това, което са; да, чрез Ариман те съхраниха и всичко, което бяха постигнали в областта на доброто.
към текста >>

Чрез него Ангелои станаха това, което са; да, чрез Ариман те съхраниха и всичко, което бяха постигнали в областта на доброто.
Тя се води в „лоното на Ангелите" и с нищо не засяга нашия Аз. По този начин споменатите духовни Същества можаха да напреднат в своето развитие само благодарение на другите Същества, които изостанаха от „нормалната" еволюция на Старото Слънце и спрямо Ангелои се оказаха в същата роля, която днес луциферическите Същества имат за нас самите. Тъкмо ариманическите Същества бяха тези, които изостанаха през епохата на Старото Слънце, както това направиха луциферическите Същества през епохата на Старата Луна. Ето защо ние можем да се доближим към тях само косвено. Ариман обаче беше този, който действуваше в лоното на Ангелои като техен, ако мога така да се изразя, „изкусител". Чрез него Ангелои станаха това, което са; да, чрез Ариман те съхраниха и всичко, което бяха постигнали в областта на доброто.
към текста >>

Но тези Същества са постигнали и нещо друго, което са пренесли в Земното развитие; трудно е да го опишем точно и само ще загатнем следното: Както днес ние сме обкръжени от духовното присъствие на Ангелои, така и те на свой ред бяха подготвени за сегашното си съществувание чрез ариманическата борба в техните души по времето на Старата Луна.
На Луцифер ние дължим способността да различаваме доброто от злото, свободата и свободната волеизява. Всичко това ние дължим единствено на Луцифер. Но тези Същества са постигнали и нещо друго, което са пренесли в Земното развитие; трудно е да го опишем точно и само ще загатнем следното: Както днес ние сме обкръжени от духовното присъствие на Ангелои, така и те на свой ред бяха подготвени за сегашното си съществувание чрез ариманическата борба в техните души по времето на Старата Луна. Душевните опитности и големите изпитания на тези свръхсетивни Същества не засягат нашия вътрешен Аз. По-късно отново ще видим, че ние се доближаваме до Ариман само косвено. Благодарение на Ариман, тези Същества се издигат до известни постижения, чиито причини са заложени още в периода на тяхното „лунно съществувание". През епохата на Старата Луна и под влиянието на Ариман, тези Същества постигнаха нещо, което по-късно пренесоха на нашата Земя. Нека се опитаме да открием последиците от борбата на Ариман, да ги открием тук, в условията на земния свят.
към текста >>

Ако тази ариманическа борба не беше осъществена на Старата Луна, Ангелите не биха пренесли в нашата Земя това, което по правило принадлежи на нейното предишно планетарно въплъщение, а именно на Старата Луна.
Ако тази ариманическа борба не беше осъществена на Старата Луна, Ангелите не биха пренесли в нашата Земя това, което по правило принадлежи на нейното предишно планетарно въплъщение, а именно на Старата Луна. Защото, след гибелта на Старата Луна, или по-точно казано, след като тя премина в едно чисто духовно състояние, всички „лунни качества" биха изчезнали безвъзвратно. Благодарение на ариманическите влияния, Ангелите се потопиха твърде дълбоко в Лунното развитие, както и ние сме твърде дълбоко вплетени в Земното развитие благодарение на луциферическите влияния. Те съхраниха в себе си силите на Старата Луна и ги пренесоха в нейното следващо планетарно въплъщение: Нашата Земя. По този начин те бяха в състояние да предизвикат такива процеси, които да предпазят Земята от пълната власт на Луцифер. И нашата Земя би попаднала под тоталната власт на Луцифер, ако в нея не бяха пренесени онези космически процеси, които са израз на борбата между Ангелите и Ариман, водена през епохата на Старата Луна.
към текста >>

Благодарение на ариманическите влияния, Ангелите се потопиха твърде дълбоко в Лунното развитие, както и ние сме твърде дълбоко вплетени в Земното развитие благодарение на луциферическите влияния.
Ако тази ариманическа борба не беше осъществена на Старата Луна, Ангелите не биха пренесли в нашата Земя това, което по правило принадлежи на нейното предишно планетарно въплъщение, а именно на Старата Луна. Защото, след гибелта на Старата Луна, или по-точно казано, след като тя премина в едно чисто духовно състояние, всички „лунни качества" биха изчезнали безвъзвратно. Благодарение на ариманическите влияния, Ангелите се потопиха твърде дълбоко в Лунното развитие, както и ние сме твърде дълбоко вплетени в Земното развитие благодарение на луциферическите влияния. Те съхраниха в себе си силите на Старата Луна и ги пренесоха в нейното следващо планетарно въплъщение: Нашата Земя. По този начин те бяха в състояние да предизвикат такива процеси, които да предпазят Земята от пълната власт на Луцифер. И нашата Земя би попаднала под тоталната власт на Луцифер, ако в нея не бяха пренесени онези космически процеси, които са израз на борбата между Ангелите и Ариман, водена през епохата на Старата Луна.
към текста >>

И нашата Земя би попаднала под тоталната власт на Луцифер, ако в нея не бяха пренесени онези космически процеси, които са израз на борбата между Ангелите и Ариман, водена през епохата на Старата Луна.
Ако тази ариманическа борба не беше осъществена на Старата Луна, Ангелите не биха пренесли в нашата Земя това, което по правило принадлежи на нейното предишно планетарно въплъщение, а именно на Старата Луна. Защото, след гибелта на Старата Луна, или по-точно казано, след като тя премина в едно чисто духовно състояние, всички „лунни качества" биха изчезнали безвъзвратно. Благодарение на ариманическите влияния, Ангелите се потопиха твърде дълбоко в Лунното развитие, както и ние сме твърде дълбоко вплетени в Земното развитие благодарение на луциферическите влияния. Те съхраниха в себе си силите на Старата Луна и ги пренесоха в нейното следващо планетарно въплъщение: Нашата Земя. По този начин те бяха в състояние да предизвикат такива процеси, които да предпазят Земята от пълната власт на Луцифер. И нашата Земя би попаднала под тоталната власт на Луцифер, ако в нея не бяха пренесени онези космически процеси, които са израз на борбата между Ангелите и Ариман, водена през епохата на Старата Луна.
към текста >>

92. БЕЛЕЖКИ GA_120 Откровенията на Кармата

9. Ангели = Духове на Здрача (Синове на Живота)
9. Ангели = Духове на Здрача (Синове на Живота)
към текста >>

93. Съдържание GA_121 Отделните души на народите

Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
към текста >>

94. Предговор GA_121 Отделните души на народите

И все пак, струва ми се, че онзи, който наистина иска да проникне в тези духовни връзки, стига да не ги отхвърля като такива, не би се почувствувал отблъснат от име на като Ангели, Архангели, Престоли и т.н., както и в областта на физиката не би се почувствал отблъснат от термини като положително и отрицателно електричество, магнетизъм, поляризирана светлина и ред други.
Аз не се поколебах да използвам за висшите духовни Същества онези имена, които са били употребявани в първите християнски столетия. Източният човек би избрал за тях други имена. Въпреки че използването на такива имена днес да не изглежда достатъчно „научно“, аз сметнах, че не бива да се отказвам от тях; първо по този начин се подчертава християнският характер на нашата западно-европейска култура, и второ, те все пак позволяват едно по-добро разбиране на нещата, отколкото ако бих прибягнал до съвсем нови имена, или ако бих възприел източните названия, истинското съдържание на които обаче е достъпно единствено на онзи, който е потопен в душевната атмосфера на съответните културни условия. И все пак, струва ми се, че онзи, който наистина иска да проникне в тези духовни връзки, стига да не ги отхвърля като такива, не би се почувствувал отблъснат от име на като Ангели, Архангели, Престоли и т.н., както и в областта на физиката не би се почувствал отблъснат от термини като положително и отрицателно електричество, магнетизъм, поляризирана светлина и ред други.
към текста >>

95. 1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството. GA_121 Отделните души на народите

Онези Същества, които стоят непосредствено над нас и които през Лунното състояние на нашата Земя се намираха на същата степен, която е присъща на днешния човек, ние наричаме в съгласие с терминологията на християнския езотеризъм Ангелои или Ангели*5.
Но и нещо друго трябва да изтъкнем, когато говорим за Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. Точно както ние, като човеци, минаваме на Земята през онова състояние, което наричаме себесъзнателно състояние на човечеството, така и през предишните планетарни въплъщения на Земята, през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна други Същества са минали през степента, през която днес ние минаваме на Земята. При това е напълно безразлично, дали ще назовем тези Същества с източната терминология или с тази, която е разпространена на Запад. Онези Същества, които стоят непосредствено над нас и които през Лунното състояние на нашата Земя се намираха на същата степен, която е присъща на днешния човек, ние наричаме в съгласие с терминологията на християнския езотеризъм Ангелои или Ангели*5. Те стоят една степен над човека, защото вече са преминали през своята „човешка степен“. През епохата на Старата Луна те са били това, което ние представляваме днес. Обаче те далеч не са „ходели“ по Луната, така както днес ние ходим по Земята. Макар и да са осъществявали своята човешка степен, те не са живеели в тяло от плът, както днешния човек. Само тяхната еволюционна степен отговаряше на тази, която е характерна за днешния човек.
към текста >>

Можем, следователно, да обобщим нещата така: Архаите бяха човеци на Стария Сатурн; Архангелите, или Архангелои бяха човеци на Старото Слънце; Ангелите, или Ангелои бяха човеци на Старата Луна; хората са човеци на нашата Земя.
Но ние откриваме и още по-висши Същества, които са минали през своята човешка степен не на Старата Луна, а на Старото Слънце. Това са Архангелои, или Архангелите. Тези Същества стоят две степени над човека и те са осъществили своята човешка степен две епохи по-рано от днешния човек. И ако се върнем още по-назад, към първото въплъщение на нашата Земна планета, към Стария Сатурн, ние откриваме още по-висши Същества, Духовете на Личността, Архаите или Началата, за които установяваме, че те са осъществили своята човешка степен именно през епохата на Стария Сатурн. И така, започвайки с тези Същества които, следователно са били „човеци“ през епохата на Стария Сатурн и проследявайки планетарните въплъщения на Земята до наши дни, ние добиваме сравнително точна представа за еволюцията на свръхсетивните Същества. Можем, следователно, да обобщим нещата така: Архаите бяха човеци на Стария Сатурн; Архангелите, или Архангелои бяха човеци на Старото Слънце; Ангелите, или Ангелои бяха човеци на Старата Луна; хората са човеци на нашата Земя.
към текста >>

Както през следващото въплъщение на нашата Земя, Бъдещия Юпитер, ние ще сме готови с превръщането на нашето астрално тяло в Дух-Себе, или Манас, така и онези Същества, които бяха човеци през Лунната епоха, Ангелите, ще са готови с превръщането на своето, астрално тяло в Дух-Себе, или Манас, още през настоящата Земна епоха.
След като знаем, че занапред ще продължим да развиваме нашите по-низши съставни части, а именно нашето астрално, етерно и физическо тяло, редно е да попитаме: Не е ли напълно естествено,Съществата, които вече са осъществили своята човешка степен, сега да извършват преобразяването на своето астрално тяло в Дух-Себе, или Манас? Както през следващото въплъщение на нашата Земя, Бъдещия Юпитер, ние ще сме готови с превръщането на нашето астрално тяло в Дух-Себе, или Манас, така и онези Същества, които бяха човеци през Лунната епоха, Ангелите, ще са готови с превръщането на своето, астрално тяло в Дух-Себе, или Манас, още през настоящата Земна епоха. Те осъществяват този процес в хода на настоящата Земна епоха, както и ние ще го осъществим в хода на Бъдещия Юпитер. Нека да погледнем още по-назад в миналото, към Съществата, които бяха човеци през епохата на Старото Слънце. За тях бихме могли да кажем, че още през Лунното състояние те са постигнали това, което ние ще постигнем едва през следващото планетарно състояние на нашата Земя. Сега те вършат онази работа, която ще върши човекът, когато чрез своя Аз ще преобразява етерното си, или жизнено тяло в Дух-Живот, или Буди, Следователно, тези Архангели, намиращи се две степени пред нас, са постигнали онова равнище, което един ден и ние ще постигнем, когато чрез нашия Аз сме превърнали етерното тяло в Дух-Живот, или Буди. Обгръщайки с поглед тези Същества, ние казваме: Да, в тяхно лице ние виждаме такива Същества, намиращи се две степени над нас, такива Същества, с чиято помощ ние предварително узнаваме какво точно ще изживяваме в бъдеще самите ние; ние гледаме към тях като на Същества, които днес работят върху етерното си, или жизнено тяло, превръщайки го в Дух-Живот, или Буди.
към текста >>

Не е трудно да се досетите, че посредниците между тези две категории духовни същества, това са Ангелите.
Обаче ние се нуждаем и от още едно посредничество между висшата мисия на Народностните Духове и онези същества, които тук на Земята могат да бъдат инспирирани от тях. Не е трудно да се досетите, че посредниците между тези две категории духовни същества, това са Ангелите. Те изграждат свързващата нишка между Духа на Народа и отделния човек. Посредничеството между отделния човек и Архангела на съответния народ е необходимо за да може индивидът да приеме в себе си онова, което Духът на Народа иска да даде на целия народ, както и за да може индивидът да стане инструмент в осъществяването на мисията, която има всеки един от народите.
към текста >>

Докато Духовете на Времето насърчават Духовете на Народите, за да бъде изпълнена една или друга велика мисия, Ангелите осъществяват връзката между Архаите и отделните хора така, че последните също да се включат в изпълнението на съответната мисия.
Духовете на Времето трасират основните насочващи линии за отделните епохи. А Духът на Времето се разпростира върху цялата Земя благодарение на отделните народи и техните специфични особености. Докато Духовете на Времето насърчават Духовете на Народите, за да бъде изпълнена една или друга велика мисия, Ангелите осъществяват връзката между Архаите и отделните хора така, че последните също да се включат в изпълнението на съответната мисия. Да, за да се превърнат отделните хора в надеждни инструменти за постигането на йерархическата мисия, която имат Духовете на Народите, са необходими онези Същества, които се намират в областта между хората и Духовете на Народите, и това са Ангелои, или Ангелите.
към текста >>

Да, за да се превърнат отделните хора в надеждни инструменти за постигането на йерархическата мисия, която имат Духовете на Народите, са необходими онези Същества, които се намират в областта между хората и Духовете на Народите, и това са Ангелои, или Ангелите.
Духовете на Времето трасират основните насочващи линии за отделните епохи. А Духът на Времето се разпростира върху цялата Земя благодарение на отделните народи и техните специфични особености. Докато Духовете на Времето насърчават Духовете на Народите, за да бъде изпълнена една или друга велика мисия, Ангелите осъществяват връзката между Архаите и отделните хора така, че последните също да се включат в изпълнението на съответната мисия. Да, за да се превърнат отделните хора в надеждни инструменти за постигането на йерархическата мисия, която имат Духовете на Народите, са необходими онези Същества, които се намират в областта между хората и Духовете на Народите, и това са Ангелои, или Ангелите.
към текста >>

96. 2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика. GA_121 Отделните души на народите

2. Ангели
2. Ангели
към текста >>

97. 3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси. GA_121 Отделните души на народите

И те са онези същества, които ние наричаме Ангели и които стоят между Архангелите и човека.
Обаче за човека всичко това е нещо твърде реално. Тук той много добре усеща, че тези неща са свързани с най-дълбоката, с най-интимната страна на неговия собствен живот. В известен смисъл природата на Архангела, пътеводната природа на народа е нещо, което се носи над отделния човек. И спрямо личните неща, до които човекът стига чрез своите сетивни възприятия, Архангелът, който ръководи народа, остава напълно чужд. Обаче тук има посредници и много важно е да разберем, че такива посредници действително съществуват. И те са онези същества, които ние наричаме Ангели и които стоят между Архангелите и човека. Разберете това в най-строгия смисъл на думата: Духовете на Народите са такива Архангели, които са привършили с преобразяването на своето астрално тяло в Дух-Себе, или Манас и сега превръщат своето етерно тяло в Буди. Ангелските Същества стоят именно между Архангелите и хората. Те са такива Същества, които са заети с превръщането на своето астрално тяло в Манас, или Дух-Себе, обаче все още не са приключили с тази задача. През настоящата епоха човекът се намира едва в началото на тази продължителна работа, докато Ангелите са близо до нейния край, но все още не са го до стигнали. Ето защо арените за действие на тези Същества се докосват много плътно до областите, всред които се намира и живее човекът.
към текста >>

Ангелските Същества стоят именно между Архангелите и хората.
В известен смисъл природата на Архангела, пътеводната природа на народа е нещо, което се носи над отделния човек. И спрямо личните неща, до които човекът стига чрез своите сетивни възприятия, Архангелът, който ръководи народа, остава напълно чужд. Обаче тук има посредници и много важно е да разберем, че такива посредници действително съществуват. И те са онези същества, които ние наричаме Ангели и които стоят между Архангелите и човека. Разберете това в най-строгия смисъл на думата: Духовете на Народите са такива Архангели, които са привършили с преобразяването на своето астрално тяло в Дух-Себе, или Манас и сега превръщат своето етерно тяло в Буди. Ангелските Същества стоят именно между Архангелите и хората. Те са такива Същества, които са заети с превръщането на своето астрално тяло в Манас, или Дух-Себе, обаче все още не са приключили с тази задача. През настоящата епоха човекът се намира едва в началото на тази продължителна работа, докато Ангелите са близо до нейния край, но все още не са го до стигнали. Ето защо арените за действие на тези Същества се докосват много плътно до областите, всред които се намира и живее човекът. Дори бихме могли да кажем, че с цялата си душевност Ангелите се приближават до това, което наричаме астрално тяло. Ето защо те веднага разбират всичко онова, което човешката личност изживява като страдание, радост и т.н.
към текста >>

През настоящата епоха човекът се намира едва в началото на тази продължителна работа, докато Ангелите са близо до нейния край, но все още не са го до стигнали.
Обаче тук има посредници и много важно е да разберем, че такива посредници действително съществуват. И те са онези същества, които ние наричаме Ангели и които стоят между Архангелите и човека. Разберете това в най-строгия смисъл на думата: Духовете на Народите са такива Архангели, които са привършили с преобразяването на своето астрално тяло в Дух-Себе, или Манас и сега превръщат своето етерно тяло в Буди. Ангелските Същества стоят именно между Архангелите и хората. Те са такива Същества, които са заети с превръщането на своето астрално тяло в Манас, или Дух-Себе, обаче все още не са приключили с тази задача. През настоящата епоха човекът се намира едва в началото на тази продължителна работа, докато Ангелите са близо до нейния край, но все още не са го до стигнали. Ето защо арените за действие на тези Същества се докосват много плътно до областите, всред които се намира и живее човекът. Дори бихме могли да кажем, че с цялата си душевност Ангелите се приближават до това, което наричаме астрално тяло. Ето защо те веднага разбират всичко онова, което човешката личност изживява като страдание, радост и т.н. Но понеже от друга страна те се извисяват много високо над човешкия Аз, тъй като притежават един по-висш Аз и могат да възприемат една част от по-висшия свят, областта на тяхното съзнание се вмъква в онази сфера, до която се простира и съзнанието на Архангелите. Следователно те наистина са посредници между Архангелите и отделната човешка индивидуалност.
към текста >>

Дори бихме могли да кажем, че с цялата си душевност Ангелите се приближават до това, което наричаме астрално тяло.
Разберете това в най-строгия смисъл на думата: Духовете на Народите са такива Архангели, които са привършили с преобразяването на своето астрално тяло в Дух-Себе, или Манас и сега превръщат своето етерно тяло в Буди. Ангелските Същества стоят именно между Архангелите и хората. Те са такива Същества, които са заети с превръщането на своето астрално тяло в Манас, или Дух-Себе, обаче все още не са приключили с тази задача. През настоящата епоха човекът се намира едва в началото на тази продължителна работа, докато Ангелите са близо до нейния край, но все още не са го до стигнали. Ето защо арените за действие на тези Същества се докосват много плътно до областите, всред които се намира и живее човекът. Дори бихме могли да кажем, че с цялата си душевност Ангелите се приближават до това, което наричаме астрално тяло. Ето защо те веднага разбират всичко онова, което човешката личност изживява като страдание, радост и т.н. Но понеже от друга страна те се извисяват много високо над човешкия Аз, тъй като притежават един по-висш Аз и могат да възприемат една част от по-висшия свят, областта на тяхното съзнание се вмъква в онази сфера, до която се простира и съзнанието на Архангелите. Следователно те наистина са посредници между Архангелите и отделната човешка индивидуалност. Те получават заповеди от Духовете на Народите и ги „връчват“ на отделните човешки души, така че благодарение на това посредничество индивидът може да работи не само за своя напредък, за своето лично развитие, а за целия си народ.
към текста >>

Обаче всичко онова, което той постига в името на своята народностна общност, всичко онова, което остава притежание на неговия народ, фактически формира инспирацията на Ангела, който пренася заповедите на Архангела до отделните човешки същества.
Да, в своя душевен живот човекът носи и двете течения. Едното течение го води напред от една инкарнация в друга и то се отнася главно до личните подробности от неговия живот, които той трябва да уреди и това е най-строгото изискване, понеже тук става дума именно за лични задължения. Той не трябва да остане на едно място, понеже в този случай, ако не се грижи за своите потенциални заложби, те биха останали недоразвити. И това е неговата истинска задача, над която той работи във всяка от своите инкарнации. Обаче всичко онова, което той постига в името на своята народностна общност, всичко онова, което остава притежание на неговия народ, фактически формира инспирацията на Ангела, който пренася заповедите на Архангела до отделните човешки същества. Следователно, ние можем много добре да си представим как в една или друга област на Земята живее даден народ и как над него се разпростира аурата на народа, етерната аура, в която Духът на Народа проявява своите могъщи сили според трите разновидности на човешкото етерно тяло. И това, което бушува в етерната аура на народа, е не друго, а самият Архангел. Точно него си представяме ние като едно по-висше Същество, кое то в своето развитие стои две степени над човека; то се носи като облак над целия народ и дава разпорежданията относно главните задачи, които този народ има да изпълни. Архангелът много добре знае какво трябва да бъде направено през младенческия период от живота на съответния народ; той знае към какви начинания следва да бъде подтикнат народът, намиращ се в прехода между младенческата и зрялата възраст, за да се проявят неговите импулси по най-правилния начин.
към текста >>

И тъкмо тук между отделния човек и Архангела застават Ангелите: те са онези посредници, които насочват човека към мястото, до което трябва да стигне, за да бликнат у народа онези могъщи чувства, съответствуващи на разпорежданията, идващи от Архангела.
Ето как изглеждат големите, величествени цели на Архангела. Обаче отделният човек трябва да работи именно тук, в условията на физическия свят, именно тук той трябва да се погрижи за осъществяването на тези величествени цели. И тъкмо тук между отделния човек и Архангела застават Ангелите: те са онези посредници, които насочват човека към мястото, до което трябва да стигне, за да бликнат у народа онези могъщи чувства, съответствуващи на разпорежданията, идващи от Архангела. И ние стигаме до една вярна представа за нещата, само ако си представяме това, което описах, не просто като алегория, а като една действителност, максимално близка да нашия физически свят.
към текста >>

Сега ние можем да насочим поглед към сферата, където Архангелът огласява своите заповеди, които Ангелите ще пренесат в съзнанието на отделните човешки индивиди.
Но в общата тъкан, изтъкана от Архангела, действува и онова, което нарекохме абнормни Архангели, Духовете на езика, в смисъла на моята вчерашна лекция. Обаче ние описахме също и начина, по който действуват абнормните Духове на Личността, абнормните Архаи. Сега ние можем да насочим поглед към сферата, където Архангелът огласява своите заповеди, които Ангелите ще пренесат в съзнанието на отделните човешки индивиди. Обаче Архангелът може да се намеси и в сферата, обитавана от абнормните Духове на Личността защото те преследват съвсем други цели от тези на Архангела и тогава в известен смисъл намеренията на Архангела се осуетяват. Да, когато намеренията на тези две Йерархии се окажат противоположни, тогава ние установяваме, че в рамките на един и същ народ се образуват отделни групи със специални задачи. Обстоятелството, че в рамките на един и същ народ се образуват отделни групи със специални задачи, прави действията на Архаите съвсем явни, външно видими. Това може да продължи столетия наред. И Вие например сте имали възможност да видите това противопоставяне между Архангела на германците и абнормните Духове на Личността тъкмо в областта, където днес протича нашата основна духовно-научна работа, в Германия.
към текста >>

После идва ред на действията, произвеждани от Духа на Времето: той дава своите заповеди на Архангела, който ги предава по-нататък на Ангелите, за да стигнат те накрая до отделните човеци.
Следователно, отправяйки поглед към един народ, ние най-напред виждаме, така да се каже, неговата основна сила, неговия Архангел. После идва ред на действията, произвеждани от Духа на Времето: той дава своите заповеди на Архангела, който ги предава по-нататък на Ангелите, за да стигнат те накрая до отделните човеци. Понеже обикновено виждаме само това, което е най-близо до нас, при тези съвместни действия най-важното ни се струва това на Архангела. Обаче може да се случи и така, че най-решителните, най-важните задачи да се дават имен но от Духа на Времето, който, така да се каже, е принуден да отнеме нещо от Архангела, защото той трябва да отдели част от народа, за да бъде изпълнена главната задача на Времето, мисията на Духа на Времето. При такива случаи едни народностни общности се отцепват от други народностни общности, И тогава Духът на Времето постига явно надмощие над Архангела. Един такъв случай настъпи, когато холандският народ се откъс на от общата си основа с германския народ. Първоначално Холандия и Германия имаха един общ Архангел, и разцеплението дойде тогава, когато в определен момент Духът на Времето отдели една част, за да й възложи онова, което впоследствие се превърна в решаваща подробност от модерния Дух на Времето.
към текста >>

98. 4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите. GA_121 Отделните души на народите

Ако проследите с поглед всички онези Същества, чиито съвместни действия често сме описвали, всички онези Духове на Волята, или Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата, Духове на Личността, Архангели, Ангели, както и Йерархиите, разположени над Духовете на Волята, или Престолите, а именно Херувимите и Серафимите, Вие ще се съгласите, че днешната телесна и душевно-духовна организация на човека е постигната именно в резултат на тези продължителни и сложни действия от страна на Йерархиите.
Ако искаме да вникнем в съотношенията между човешките раси, които са действителната основа, от която произлизат отделните народностни общности, трябва да имаме предвид, че човекът, такъв какъвто стои пред нас, фактически е едно твърде сложно устроено същество и е могъл да вникне в сегашния си вид само чрез съвместните усилия на много, много Същества, чиято арена на действие се простира из целия Космос. От описанията, дадени в „Хрониката Акаша“, както и в много от нашите лекции върху еволюцията на човека, ние знаем, че нашата Земя преди да навлезе в сегашното си планетарно състояние е преминала през три други планетарни състояния. В хода на тези три планетарни състояния бяха заложени и постепенно развити до сегашната си степен трите съставни части на човека: Физическо тяло, етерното, или жизненото тяло, и астралното тяло. Едва през сегашното планетарно въплъщение човекът можа да приеме в себе си четвъртата съставна част, Аза. Тези четири съставни части на неговото същество ни показват всичко онова, което е станало в хода на трите или четири досегашни планетарни въплъщения на нашата Земя, а именно Сатурн, Слънце, Луна и самата Земя. Ако проследите с поглед всички онези Същества, чиито съвместни действия често сме описвали, всички онези Духове на Волята, или Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата, Духове на Личността, Архангели, Ангели, както и Йерархиите, разположени над Духовете на Волята, или Престолите, а именно Херувимите и Серафимите, Вие ще се съгласите, че днешната телесна и душевно-духовна организация на човека е постигната именно в резултат на тези продължителни и сложни действия от страна на Йерархиите. Ние видяхме, че за възникването на човека бяха необходими не само действията на много Същества и различни природни сили, беше необходимо и нещо друго, а именно, че в съответните епохи дадени Същества се отказаха от нормалния ход на своята еволюция, изостанаха в своето развитие, само и само за да се намесят макар и по друг начин в изграждането на човешката организация.
към текста >>

Взаимодействията между нормалните и абнормните Архангели, както и тези на Ангелите маркираха пътя, който беше необходим, за да се роди един Платон, като конкретно човешко същество, със своето човешко лице, със своите мисли, чувства и воля.
Ние изобщо не можем да разберем отделния човек, ако не виждаме как в цялостното си развитие той е стигнал до своя днешен вид благодарение на взаимодействието, което постигат висшите Същества. Един Платон на пример може да се появи само благодарение на факта, че върху нашата Земя, чрез тайнствените взаимодействия между нормалните и абнормните Духове на Формата, възникна кавказката раса. Взаимодействията между нормалните и абнормните Архангели, както и тези на Ангелите маркираха пътя, който беше необходим, за да се роди един Платон, като конкретно човешко същество, със своето човешко лице, със своите мисли, чувства и воля. Народността стои винаги между расата и индивида. Ето защо днес ние трябваше, макар и в общи линии, да посочим отличителните белези на расата. А утре ще разгледаме как става израстването на народите от недрата на расата, както и намесата на другите Йерархии в този процес, респективно в работата на онези Същества, които наричаме Духове на Формата.
към текста >>

99. 5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята. GA_121 Отделните души на народите

Над него са разположени Ангелите, Архангелите и Архаите.
И сега ние поставяме следния въпрос: Как всъщност действуват духовните Същества от по-висшите Йерархии в този или онзи конкретен случай? И добре би било, ако днес изградим една здрава основа за разбиране на нещата, като преди всичко се опитаме да вникнем в същността на Йерархиите, към които, както знаем, принадлежи също и човекът, макар и той да заема най-ниското място. Ако си припомните това, което вече обсъдихме, Вие ще се съгласите с нашето твърдение, че човекът действително заема най-ниското място в градацията на Йерархиите. Под него са разположени трите природни царства: Животинското, растителното и минералното царство. Над него са разположени Ангелите, Архангелите и Архаите. И така, издигайки се над човека, ние определяме тази формация като Първа Йерархия. Втората Йерархия включва:
към текста >>

После в обкръжението на Земята ние откриваме Архангелите, Духовете на Народите и накрая -посредниците между отделния човек и Архангелите: Ангелите.
И така, отправяйки поглед към мировото пространство, ние виждаме първо Слънцето, където тези сили са концентрирани заради нашата, човешка еволюция, и после виждаме как от това пространство към Земята се носят струящият живот, тъчащите звуци, формиращата светлина, троичността на втората Йерархия. А отдолу бликат към нас силите на най-висшата Йерархия, Серафимите, Херувимите и Престолите. Докато силите на първата Йерархия са вплетени във всички тези действия, макар че се проявяват главно във вътрешния свят на съществата. Към нея на първо място принадлежат Архаите, които действуват като Духове на Времето. Тези Духове на Времето се включват във всичко онова, което по-висшите Йерархии са подготвили за тях, и пораждат това, което наричаме човешка история и културен напредък. После в обкръжението на Земята ние откриваме Архангелите, Духовете на Народите и накрая -посредниците между отделния човек и Архангелите: Ангелите.
към текста >>

След тях имаме Духовете на Формата, а накрая онези Същества, които участвуват най-интимно в живота на човешката душа: Ангели, Архангели и Архаи.
Нека да обобщим: В природните сили на нашата планета, в земята, водата, въздуха и огъня нахлуват силите от Съществата на третата Йерархия и се сблъскват със срещуположното течение на Властите, или Духовете на Формата. Отвън Съществата от втората Йерархия отправят своите сили към Земята, а в обкръжението на Земята работят Съществата на първата Йерархия, която, бих казал, за момента разполага с най-слабата енергия. А представете си само, с какви могъщи сили разполагат онези величествени Същества, които наричаме Духове на Волята и които, образно казано, сякаш моделират с длетата си почвата, върху която стъпваме. След тях имаме Духовете на Формата, а накрая онези Същества, които участвуват най-интимно в живота на човешката душа: Ангели, Архангели и Архаи.
към текста >>

Сега идва ред на нормалните и абнормните Духове на Времето, които дават тласък на историческото развитие, следвани от нормалните и абнормни Архангели, допълващи мрежата на любовта със съдбите на отделните народи и езици, и накрая се намесват Съществата, които поставят човека на заслуженото от него място в условията на физическия свят: Ангелите.
Разглеждайки по този начин Земното съществувание, първоначално ние охарактеризирахме волята, чувствата и мислите, както и действията на любовта като сили, намиращи се извън нашата Земя и дефинирахме особената задача на Властите, Духовете на Формата, състояща се във вливането, в нахлуването на любовта, която на свой ред идва като последица от равновесието. Следователно, великата мисия на Земята се състои точно в това. За да се появи тази пронизваща Земята сила на любовта, са необходими взаимните усилия на всички Същества от най-низшата Йерархия. Както вече споменахме в предишните лекции, по този начин трябва да бъде изтъкана един вид мрежа на любовта и тази тъкан на любовта трябва да бъде изтъкана така, че главните нишки да бъдат втъкани в нея чрез нормалните Духове на Формата, понеже това отговоря на тяхната основна мисия. А после абнормните Духове на Формата, които всъщност са Духове на Движението, втъкават това, което дава расите. Сега идва ред на нормалните и абнормните Духове на Времето, които дават тласък на историческото развитие, следвани от нормалните и абнормни Архангели, допълващи мрежата на любовта със съдбите на отделните народи и езици, и накрая се намесват Съществата, които поставят човека на заслуженото от него място в условията на физическия свят: Ангелите. Ето как се изплита тази величествена мрежа на любовта. Обаче тази мрежа на любовта, представляваща същинската мисия на Земята, е изтъкана по такъв начин, че е видима само като отблясък, като Майя.
към текста >>

А ясновидецът възприема духовните Същества, които са първото нещо, което той вижда в астралния свят още преди нормално появяващите се Ангелски Същества, или Ангелои като един вид Духове-изкусители, въпреки че те са крайно необходими за възникването на расите.
Ние видяхме че Духовете на втората Йерархия трябва да тъкат отвън; обаче сега виждаме, че те тъкат отвътре. Следователно, налага се да допълним: В тази мрежа, от чиято външна страна тъкат Духовете на Движението, Духовете на Формата и Духовете на Мъдростта, и от чиято вътрешна страна тъкат Духовете на Волята, Серафимите и Херувимите, вземат участие и Съществата, които тъкат отвътре, макар че фактически би трябвало да тъкат отвън. Обаче те тъкат под повърхността така, както например копринената буба изплита своя пашкул. Това, което първоначално виждаме в астралния свят, е един вътрешен процес. Първото нещо, което виждаме от цялото войнство на тези духовни Същества, които създават духовната атмосфера на Земята, са именно тези своеобразни, нередовни, паднали Духове. А ясновидецът възприема духовните Същества, които са първото нещо, което той вижда в астралния свят още преди нормално появяващите се Ангелски Същества, или Ангелои като един вид Духове-изкусители, въпреки че те са крайно необходими за възникването на расите. Всеки от тези Духове има под себе си много други понеже всеки от тях поражда много на брой духовно подчинени Същества -, така че в духовния свят те са обгърнати от цяло множество духовни Същества, които винаги са разположени под съответните Йерархии. По-висшите Духове също имат под себе си такива Същества; Духовете на Волята: Ундините; Херувимите: Силфите; Серафимите: Саламандрите.
към текста >>

100. 8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология. GA_121 Отделните души на народите

В основата си тези пет култури могат да бъдат разбрани, единствено ако знаем, че хората, които са участвали в тях, както и самите ангелски Същества, Душите на Народите или Архангелите и Духовете на Времето през изтеклия следатлантски период, са били коренно различни.
Ето защо ние едва ли ще разберем основния характер на северно-германската митология, освен ако не предприемем още едно пътешествие през петте последователни културни епохи на следатлантското време. Тези пет културни епохи започнаха с това, че след големите преселения на племена и народи от Запад на Изток в областта на днешна Индия се установиха най-зрелите, най-напредналите човешки индивиди, които впоследствие основаха свещената древно-индийска култура. По-късно беше основана древно-персийската култура, после египетско-халдео-вавилонската култура, следвана от гръцко-латинската култура и накрая нашата съвременна пета следатлантска култура. В основата си тези пет култури могат да бъдат разбрани, единствено ако знаем, че хората, които са участвали в тях, както и самите ангелски Същества, Душите на Народите или Архангелите и Духовете на Времето през изтеклия следатлантски период, са били коренно различни. Днес бих желал да се спрем главно върху големите различия на хората, които са взели участие в тези култури.
към текста >>

Ето защо най-напредналите представители на индийския народ след като те бяха приключили със старото, сумрачно ясновидство изпитваха вече пълно безразличие към цялата деятелност на различните ангелски и архангелски Същества върху човешките души.
Най-голям напредък постигнаха древните индийци, понеже техният Аз се пробуди в пълно себесъзнание. Техният душевен живот беше извънредно богат и се издигна над онези състояния, в които народите на Европа продължиха да живеят още дълго време. Индийците вече бяха приключили с този етап от развитието. Те се пробудиха в пълно себесъзнание, след като бяха развили у себе си такива духовни сили и способности, благодарение на които можеха до голяма степен да проникват в духовния свят. Ето защо най-напредналите представители на индийския народ след като те бяха приключили със старото, сумрачно ясновидство изпитваха вече пълно безразличие към цялата деятелност на различните ангелски и архангелски Същества върху човешките души. Те вече не се занимаваха с това, непосредствено да наблюдават работата на Архангелите, на Ангелите, както и на онези духовни Същества, които проявяваха специален интерес към Духа на Народа. Тази работа вече беше довела до известни резултати в индийската душа, в нейното астрално и етерно тяло още преди тя да се беше пробудила. Индийците се пробудиха след като душата им вече беше постигнала извънредно голяма степен на зрелост; и те се пробудиха по такъв начин, че най-напредналите от тях можеха без особени усилия да прочетат в Хрониката Акаша всичко, което човечеството беше постигнало до този момент; те просто насочваха поглед към заобикалящия ги свят и с помощта на Хрониката Акаша можеха да прочетат това, което ставаше в духовния свят, това през което бяха минали в своето развитие още докато са се намирали в притъпено, сумрачно състояние на съзнанието. Без да го съзнават, тези хора бяха въведени в по-висши области, още преди пробуждането на тяхното Азово съзнание, те бяха постигнали такива духовни способности, които бяха много по-богати от душевните качества на западните народи. За древните индийци духовният свят беше въпрос на непосредствено наблюдение.
към текста >>

Те вече не се занимаваха с това, непосредствено да наблюдават работата на Архангелите, на Ангелите, както и на онези духовни Същества, които проявяваха специален интерес към Духа на Народа.
Най-голям напредък постигнаха древните индийци, понеже техният Аз се пробуди в пълно себесъзнание. Техният душевен живот беше извънредно богат и се издигна над онези състояния, в които народите на Европа продължиха да живеят още дълго време. Индийците вече бяха приключили с този етап от развитието. Те се пробудиха в пълно себесъзнание, след като бяха развили у себе си такива духовни сили и способности, благодарение на които можеха до голяма степен да проникват в духовния свят. Ето защо най-напредналите представители на индийския народ след като те бяха приключили със старото, сумрачно ясновидство изпитваха вече пълно безразличие към цялата деятелност на различните ангелски и архангелски Същества върху човешките души. Те вече не се занимаваха с това, непосредствено да наблюдават работата на Архангелите, на Ангелите, както и на онези духовни Същества, които проявяваха специален интерес към Духа на Народа. Тази работа вече беше довела до известни резултати в индийската душа, в нейното астрално и етерно тяло още преди тя да се беше пробудила. Индийците се пробудиха след като душата им вече беше постигнала извънредно голяма степен на зрелост; и те се пробудиха по такъв начин, че най-напредналите от тях можеха без особени усилия да прочетат в Хрониката Акаша всичко, което човечеството беше постигнало до този момент; те просто насочваха поглед към заобикалящия ги свят и с помощта на Хрониката Акаша можеха да прочетат това, което ставаше в духовния свят, това през което бяха минали в своето развитие още докато са се намирали в притъпено, сумрачно състояние на съзнанието. Без да го съзнават, тези хора бяха въведени в по-висши области, още преди пробуждането на тяхното Азово съзнание, те бяха постигнали такива духовни способности, които бяха много по-богати от душевните качества на западните народи. За древните индийци духовният свят беше въпрос на непосредствено наблюдение. Най-напредналите от тях бяха стигнали толкова далеч, че след пробуждането на техния Аз, фактически не им се налагаше да наблюдават бурното човешко развитие, направлявано от Духовете на Формата, или Властите, а бяха по-близко до онези духовни Същества, които наричаме Духове на Движението или Сили, както и до стоящите над тях Духове на Мъдростта.
към текста >>

Това, което северните народи все още изживяваха като един вид намеса на Ангелите и Архангелите, гръцко-латинските народи вече не го изживяваха непосредствено.
Те вече разполагаха с едно първоначално съзнание за това, което ние познаваме под името Архаи или Духове на Личността. Макар и по друг начин, народите от гръцколатинската епоха също разполагаха с известно съзнание за Архаите, или Духовете на Личността. Обаче при тях нещата бяха доста по-различни и ако искаме да схванем тези различия, това би означавало, че бихме могли да напреднем с още една крачка напред в познанието. Гърците се намираха по-близо до германските народи. Обаче при тях Азът се пробуди на едно по-високо равнище, на една по-висока степен, отколкото при северно-германските народи. Това, което северните народи все още изживяваха като един вид намеса на Ангелите и Архангелите, гръцко-латинските народи вече не го изживяваха непосредствено. Обаче те все пак имаха ясни спомени за него. Следователно, имайте предвид, че разликата между германските и гръцко-латинските народи беше тази, че гръцко-латинските народи все още имаха спомени за това, как Ангелите и Архангелите бяха взели участие в развитието на техния душевен живот. Самите те все още се намираха в едно сумрачно, съноподобно състояние на съзнанието. Обаче в спомените им участието на Ангелите и Архангелите изпъкваше особено ясно. Сътворението на целия този свят, начинът, по който Ангелите и Архангелите както нормалните, така и абнормните бяха работили в човешката душа, всичко това гърците познаваха до големи подробности.
към текста >>

Следователно, имайте предвид, че разликата между германските и гръцко-латинските народи беше тази, че гръцко-латинските народи все още имаха спомени за това, как Ангелите и Архангелите бяха взели участие в развитието на техния душевен живот.
Обаче при тях нещата бяха доста по-различни и ако искаме да схванем тези различия, това би означавало, че бихме могли да напреднем с още една крачка напред в познанието. Гърците се намираха по-близо до германските народи. Обаче при тях Азът се пробуди на едно по-високо равнище, на една по-висока степен, отколкото при северно-германските народи. Това, което северните народи все още изживяваха като един вид намеса на Ангелите и Архангелите, гръцко-латинските народи вече не го изживяваха непосредствено. Обаче те все пак имаха ясни спомени за него. Следователно, имайте предвид, че разликата между германските и гръцко-латинските народи беше тази, че гръцко-латинските народи все още имаха спомени за това, как Ангелите и Архангелите бяха взели участие в развитието на техния душевен живот. Самите те все още се намираха в едно сумрачно, съноподобно състояние на съзнанието. Обаче в спомените им участието на Ангелите и Архангелите изпъкваше особено ясно. Сътворението на целия този свят, начинът, по който Ангелите и Архангелите както нормалните, така и абнормните бяха работили в човешката душа, всичко това гърците познаваха до големи подробности.
към текста >>

Обаче в спомените им участието на Ангелите и Архангелите изпъкваше особено ясно.
Обаче при тях Азът се пробуди на едно по-високо равнище, на една по-висока степен, отколкото при северно-германските народи. Това, което северните народи все още изживяваха като един вид намеса на Ангелите и Архангелите, гръцко-латинските народи вече не го изживяваха непосредствено. Обаче те все пак имаха ясни спомени за него. Следователно, имайте предвид, че разликата между германските и гръцко-латинските народи беше тази, че гръцко-латинските народи все още имаха спомени за това, как Ангелите и Архангелите бяха взели участие в развитието на техния душевен живот. Самите те все още се намираха в едно сумрачно, съноподобно състояние на съзнанието. Обаче в спомените им участието на Ангелите и Архангелите изпъкваше особено ясно. Сътворението на целия този свят, начинът, по който Ангелите и Архангелите както нормалните, така и абнормните бяха работили в човешката душа, всичко това гърците познаваха до големи подробности.
към текста >>

Сътворението на целия този свят, начинът, по който Ангелите и Архангелите както нормалните, така и абнормните бяха работили в човешката душа, всичко това гърците познаваха до големи подробности.
Това, което северните народи все още изживяваха като един вид намеса на Ангелите и Архангелите, гръцко-латинските народи вече не го изживяваха непосредствено. Обаче те все пак имаха ясни спомени за него. Следователно, имайте предвид, че разликата между германските и гръцко-латинските народи беше тази, че гръцко-латинските народи все още имаха спомени за това, как Ангелите и Архангелите бяха взели участие в развитието на техния душевен живот. Самите те все още се намираха в едно сумрачно, съноподобно състояние на съзнанието. Обаче в спомените им участието на Ангелите и Архангелите изпъкваше особено ясно. Сътворението на целия този свят, начинът, по който Ангелите и Архангелите както нормалните, така и абнормните бяха работили в човешката душа, всичко това гърците познаваха до големи подробности.
към текста >>

Влиянието или импулсът, идващ от света на Ангелите и Архангелите, беше пробуден в гръцката душа именно от спомена.
Това, което бяха постигнали в своето развитие,живееше в душата им като един могъщ образ на спомените. Поначало споменът е това, което е по-избистрено, има по-ясни очертания и може да бъде изживяно. То не е така свежо, така младо, но има по-ясни очертания, по-ясни контури. Влиянието или импулсът, идващ от света на Ангелите и Архангелите, беше пробуден в гръцката душа именно от спомена. Само така можем да си обясним гръцката митология. И който не я разглежда по този начин, а само сравнява едни имена с други имена, които среща тук или там, а не взема под внимание особените сили и образи, които се проявяват в лицето на Аполон, Минерва и т.н., той просто остава на повърхността и сравнява само униформите.
към текста >>

Египетско-халдейските народи има ха само един смътен, неясен спомен за света на Ангелите и Архангелите, но пък имаха поглед към света на Архаите.
Нека отново да обобщим: Гърците извлякоха своята митология от спомените. Египетско-халдейските народи има ха само един смътен, неясен спомен за света на Ангелите и Архангелите, но пък имаха поглед към света на Архаите. Положението при тях беше такова, сякаш току-що бяха започнали да забравят нещо. Затова пък в митологията на персийските народи, светът на Ангелите и Архангелите е напълно забравен, докато достъпът до света на Властите или Духовете на Формата е все още запазен. Това, което лежи в основата на гръцката митология, беше вече забравено от персийските и особено от индийските народи. За да вникнат в еволюционните процеси, те отново трябваше да търсят образите в Хрониката Акаша, изграждайки съответните образи за тези процеси, с помощта на своето напреднало, обожествено познание. И сега Вие разбирате защо за тези източни народи е толкова трудно да проумеят западния духовен живот.
към текста >>

Затова пък в митологията на персийските народи, светът на Ангелите и Архангелите е напълно забравен, докато достъпът до света на Властите или Духовете на Формата е все още запазен.
Нека отново да обобщим: Гърците извлякоха своята митология от спомените. Египетско-халдейските народи има ха само един смътен, неясен спомен за света на Ангелите и Архангелите, но пък имаха поглед към света на Архаите. Положението при тях беше такова, сякаш току-що бяха започнали да забравят нещо. Затова пък в митологията на персийските народи, светът на Ангелите и Архангелите е напълно забравен, докато достъпът до света на Властите или Духовете на Формата е все още запазен. Това, което лежи в основата на гръцката митология, беше вече забравено от персийските и особено от индийските народи. За да вникнат в еволюционните процеси, те отново трябваше да търсят образите в Хрониката Акаша, изграждайки съответните образи за тези процеси, с помощта на своето напреднало, обожествено познание. И сега Вие разбирате защо за тези източни народи е толкова трудно да проумеят западния духовен живот. Оттук идва и голямата затвореност на източните народи спрямо западния духовен живот. Несъмнено те ще възприемат материалната западна култура, обаче духовната култура на Запада в случай, че не прибегнат до страничните пътища, които предлага Духовната наука остава за тях малко или много затворена.
към текста >>

В северно-германските области деятелността на Ангелите и Архангелите в човешката душа съществуваше не като някакъв спомен, а така,сякаш още по времето, когато Христос Исус ходеше по Земята, хората все още можеха да я виждат и да участвуват в нея наред с Ангелите и Архангелите.
В северно-германските области деятелността на Ангелите и Архангелите в човешката душа съществуваше не като някакъв спомен, а така,сякаш още по времето, когато Христос Исус ходеше по Земята, хората все още можеха да я виждат и да участвуват в нея наред с Ангелите и Архангелите. Докато при тези душевни изживявания гръцко-латинските народи си спомняха за нещо, което никога не са изпитвали, германските народи живееха в този елемент като в своя собствена среда. Техният Аз се беше пробудил на онази еволюционна степен, при която в душата все още работеха Духовете на Народите и онези духовни Същества, които принадлежаха на по-низшите Йерархии. Ето защо тези народи стояха най-близко до това, което познаваме като процеси на древната Атлантида.
към текста >>

Обаче в същото време те виждаха как Азът постепенно се пробужда и как Ангелите и Архангелите работят като ваятели на човешката душа.
В древната Атлантида хората насочваха поглед към духовните сили и говореха за един вид единно Божество, именно защото те разполагаха с непосредственото възприятие, присъщо за една прадалечна еволюционна степен от развитието на човечеството. Тогавашните хора все още имаха непосредствени възприятия за действията на тези същества, докато по-късно индийците стигаха до тях само с помощта на Хрониката Акаша. Западните народи се намираха една степен над това равнище и те непосредствено изживяха прехода от старите форми на съзнанието в нови. Да, те имаха непосредствен поглед в действията и живота на реалните духовни сили и то през една епоха, когато Азът още не беше пробуден. Обаче в същото време те виждаха как Азът постепенно се пробужда и как Ангелите и Архангелите работят като ваятели на човешката душа. Тъкмо на този преход те бяха непосредствени свидетели. Те пазеха спомена от предишни епохи, когато целият свят беше потопен в едно подвижно море от мъгли и виждаха как от мъглите се появяват онези божествено-духовни Същества, които стоят непосредствено над човека. И древните Богове, които бяха участвували в създаването на света, още преди появата на сегашните Богове в човешката душа, онези божествени Същества от прадалечното минало, от епохата на древната Атлантида, те нарекоха Вани. Излизайки от епохата на древна Атлантида, хората започнаха да виждат и разпознават действията на Ангелите и Архангелите; и тях те нарекоха Ази. Това бяха онези Същества, които като Ангели и Архангели имаха грижата за човешкия Аз, кой то сега се пробуждаше в най-долната точка от своето развитие.
към текста >>

Излизайки от епохата на древна Атлантида, хората започнаха да виждат и разпознават действията на Ангелите и Архангелите; и тях те нарекоха Ази.
Да, те имаха непосредствен поглед в действията и живота на реалните духовни сили и то през една епоха, когато Азът още не беше пробуден. Обаче в същото време те виждаха как Азът постепенно се пробужда и как Ангелите и Архангелите работят като ваятели на човешката душа. Тъкмо на този преход те бяха непосредствени свидетели. Те пазеха спомена от предишни епохи, когато целият свят беше потопен в едно подвижно море от мъгли и виждаха как от мъглите се появяват онези божествено-духовни Същества, които стоят непосредствено над човека. И древните Богове, които бяха участвували в създаването на света, още преди появата на сегашните Богове в човешката душа, онези божествени Същества от прадалечното минало, от епохата на древната Атлантида, те нарекоха Вани. Излизайки от епохата на древна Атлантида, хората започнаха да виждат и разпознават действията на Ангелите и Архангелите; и тях те нарекоха Ази. Това бяха онези Същества, които като Ангели и Архангели имаха грижата за човешкия Аз, кой то сега се пробуждаше в най-долната точка от своето развитие. Те бяха предводители на онези народи. А това, което другите източни народи проспаха, а именно възможността да видят как душата се издига благодарение на различните сили, идващи от нормалните и абнормните ангелски и архангелски Същества, европейските народи трябваше да постигнат, започвайки отдолу; те трябваше да станат непосредствени участници в онези процеси, които постепенно доведоха до узряването на човешката душа.
към текста >>

Това бяха онези Същества, които като Ангели и Архангели имаха грижата за човешкия Аз, кой то сега се пробуждаше в най-долната точка от своето развитие.
Обаче в същото време те виждаха как Азът постепенно се пробужда и как Ангелите и Архангелите работят като ваятели на човешката душа. Тъкмо на този преход те бяха непосредствени свидетели. Те пазеха спомена от предишни епохи, когато целият свят беше потопен в едно подвижно море от мъгли и виждаха как от мъглите се появяват онези божествено-духовни Същества, които стоят непосредствено над човека. И древните Богове, които бяха участвували в създаването на света, още преди появата на сегашните Богове в човешката душа, онези божествени Същества от прадалечното минало, от епохата на древната Атлантида, те нарекоха Вани. Излизайки от епохата на древна Атлантида, хората започнаха да виждат и разпознават действията на Ангелите и Архангелите; и тях те нарекоха Ази. Това бяха онези Същества, които като Ангели и Архангели имаха грижата за човешкия Аз, кой то сега се пробуждаше в най-долната точка от своето развитие. Те бяха предводители на онези народи. А това, което другите източни народи проспаха, а именно възможността да видят как душата се издига благодарение на различните сили, идващи от нормалните и абнормните ангелски и архангелски Същества, европейските народи трябваше да постигнат, започвайки отдолу; те трябваше да станат непосредствени участници в онези процеси, които постепенно доведоха до узряването на човешката душа.
към текста >>

А това, което другите източни народи проспаха, а именно възможността да видят как душата се издига благодарение на различните сили, идващи от нормалните и абнормните ангелски и архангелски Същества, европейските народи трябваше да постигнат, започвайки отдолу; те трябваше да станат непосредствени участници в онези процеси, които постепенно доведоха до узряването на човешката душа.
Те пазеха спомена от предишни епохи, когато целият свят беше потопен в едно подвижно море от мъгли и виждаха как от мъглите се появяват онези божествено-духовни Същества, които стоят непосредствено над човека. И древните Богове, които бяха участвували в създаването на света, още преди появата на сегашните Богове в човешката душа, онези божествени Същества от прадалечното минало, от епохата на древната Атлантида, те нарекоха Вани. Излизайки от епохата на древна Атлантида, хората започнаха да виждат и разпознават действията на Ангелите и Архангелите; и тях те нарекоха Ази. Това бяха онези Същества, които като Ангели и Архангели имаха грижата за човешкия Аз, кой то сега се пробуждаше в най-долната точка от своето развитие. Те бяха предводители на онези народи. А това, което другите източни народи проспаха, а именно възможността да видят как душата се издига благодарение на различните сили, идващи от нормалните и абнормните ангелски и архангелски Същества, европейските народи трябваше да постигнат, започвайки отдолу; те трябваше да станат непосредствени участници в онези процеси, които постепенно доведоха до узряването на човешката душа.
към текста >>

След като казахме, че Ангелите са тези, които пренасят в отделните човешки души последиците от действията на Архангелите, нека имаме предвид, че един Аз, който е пробуден на една толкова ранна степен от душевния живот, се интересува главно от това, действията на Архангелите веднага да бъдат пренесени в самия него.
След като казахме, че Ангелите са тези, които пренасят в отделните човешки души последиците от действията на Архангелите, нека имаме предвид, че един Аз, който е пробуден на една толкова ранна степен от душевния живот, се интересува главно от това, действията на Архангелите веднага да бъдат пренесени в самия него. Ето защо северно-германският човек изпитва толкова дълбок интерес към едно такова ангелско Същество, притежаващо особена сила, и същевременно интимно свързано с отделния човек и неговата индивидуалност. Това е Тор. Тор може да бъде разбран само тогава, когато в негово лице виждаме едно Същество, което би могло да напредне твърде много, ако следваше своя естествен път на развитие, но стана така, че сравнително рано то доброволно изостана на ангелската степен, за да се превърне в предводител на северно-германските души през епохата, когато в тях започна да се пробужда Азът.
към текста >>

Ето защо северно-германският човек изпитва толкова дълбок интерес към едно такова ангелско Същество, притежаващо особена сила, и същевременно интимно свързано с отделния човек и неговата индивидуалност.
След като казахме, че Ангелите са тези, които пренасят в отделните човешки души последиците от действията на Архангелите, нека имаме предвид, че един Аз, който е пробуден на една толкова ранна степен от душевния живот, се интересува главно от това, действията на Архангелите веднага да бъдат пренесени в самия него. Ето защо северно-германският човек изпитва толкова дълбок интерес към едно такова ангелско Същество, притежаващо особена сила, и същевременно интимно свързано с отделния човек и неговата индивидуалност. Това е Тор. Тор може да бъде разбран само тогава, когато в негово лице виждаме едно Същество, което би могло да напредне твърде много, ако следваше своя естествен път на развитие, но стана така, че сравнително рано то доброволно изостана на ангелската степен, за да се превърне в предводител на северно-германските души през епохата, когато в тях започна да се пробужда Азът.
към текста >>

Тор може да бъде разбран само тогава, когато в негово лице виждаме едно Същество, което би могло да напредне твърде много, ако следваше своя естествен път на развитие, но стана така, че сравнително рано то доброволно изостана на ангелската степен, за да се превърне в предводител на северно-германските души през епохата, когато в тях започна да се пробужда Азът.
След като казахме, че Ангелите са тези, които пренасят в отделните човешки души последиците от действията на Архангелите, нека имаме предвид, че един Аз, който е пробуден на една толкова ранна степен от душевния живот, се интересува главно от това, действията на Архангелите веднага да бъдат пренесени в самия него. Ето защо северно-германският човек изпитва толкова дълбок интерес към едно такова ангелско Същество, притежаващо особена сила, и същевременно интимно свързано с отделния човек и неговата индивидуалност. Това е Тор. Тор може да бъде разбран само тогава, когато в негово лице виждаме едно Същество, което би могло да напредне твърде много, ако следваше своя естествен път на развитие, но стана така, че сравнително рано то доброволно изостана на ангелската степен, за да се превърне в предводител на северно-германските души през епохата, когато в тях започна да се пробужда Азът.
към текста >>

Чукът на Тор в десницата на Тор и неговите непрекъснати, ритмични удари ето какво усещаше той в своя Аз: Силата на Тор, силата на един от най-могъщите Ангели, които изобщо някога са били почитани от хората, защото Тор действително беше едно могъщо Същество, изостанало в своето развитие на онази степен, на която се намират Ангелите.
Той усещаше ударите на пулса в своята кръв и знаеше: Това са ударите на Аза! Това, което бушува там, аз усещам отново и отново! Обаче на външния, на материалния процес той не обръщаше особено внимание. Всичко това се разиграва в рамките на свръхсетивното изживяване. Той усещаше ритмичните удари на пулса като дело на Тор. Чукът на Тор в десницата на Тор и неговите непрекъснати, ритмични удари ето какво усещаше той в своя Аз: Силата на Тор, силата на един от най-могъщите Ангели, които изобщо някога са били почитани от хората, защото Тор действително беше едно могъщо Същество, изостанало в своето развитие на онази степен, на която се намират Ангелите.
към текста >>

Той можеше да се връща към ранните етапи от еволюцията и да разбира преданията, описващи отношенията между Ангели и Архангели.
Ние знаем, че духовните сили са тези, които поддържат физическото тяло и това намира израз в северно-германската митология, защото там именно Азът е в основата на душевно-телесния човек. Представителят на северно-германските народи наистина виждаше скритите, вътрешни движения на душевно-телесния човек и дори през следващите епохи той съхрани разбирането за това, как бих казал макрокосмическият свят отговаря на макрокосмическия свят. Дори и през следващите епохи той добре разбираше посветените, когато те му обясняваха как човекът възниква от силите и от елементите на Макрокосмоса. Той можеше да се връща към ранните етапи от еволюцията и да разбира преданията, описващи отношенията между Ангели и Архангели. Той можеше да вижда, как отделният човек се ражда от Макрокосмоса, как отделният човек почива в лоното на Макрокосмоса. В Макрокосмоса той търсеше онези процеси, които имаха своето микрокосмическо продължение в него самия и му помагаха да разбере, как от човешкия север, от студената област на Духа биват изтъкавани не само човешките мисли, но и невидимите структури на човешкото физическо тяло, включително и главата с нейните дванадесет мозъчни нерви. Тъкмо този процес, чието микрокосмическо съответствие имаме в дванадесетте мозъчни нерви, виждаше той. Той виждаше съзидателните сили на Духа в това, което наричаше „Небелхайм“ или „Нилфхейм“; той виждаше дванадесетте потоци, които се сгъстяват и материализират в дванадесетте мозъчни нерви на човека; той виждаше, как на това, което слиза от горе, се противопоставят силите, идващи от сърцето, от човешкия юг; той търси всичко това навън в Макрокосмоса и после, когато чува от посветените името „Муспелхайм“, добре разбира за какво става дума. И така, дори и през християнските столетия той все още притежава едно образно и живо разбиране за раждането на Микрокосмоса от недрата на Макрокосмоса и може да проследи развитието назад във времето и да наблюдава как човекът възниква като екстракт от целия космически свят.
към текста >>

Да, той е в състояние да се пренесе във времето и да се убеди, че тези процеси имат далечна предистория, в която той може да се потопи, защото това е равнозначно да се потопи в своята собствена душа, където работи цяло войнство от Ангели и Архангели.
Той можеше да вижда, как отделният човек се ражда от Макрокосмоса, как отделният човек почива в лоното на Макрокосмоса. В Макрокосмоса той търсеше онези процеси, които имаха своето микрокосмическо продължение в него самия и му помагаха да разбере, как от човешкия север, от студената област на Духа биват изтъкавани не само човешките мисли, но и невидимите структури на човешкото физическо тяло, включително и главата с нейните дванадесет мозъчни нерви. Тъкмо този процес, чието микрокосмическо съответствие имаме в дванадесетте мозъчни нерви, виждаше той. Той виждаше съзидателните сили на Духа в това, което наричаше „Небелхайм“ или „Нилфхейм“; той виждаше дванадесетте потоци, които се сгъстяват и материализират в дванадесетте мозъчни нерви на човека; той виждаше, как на това, което слиза от горе, се противопоставят силите, идващи от сърцето, от човешкия юг; той търси всичко това навън в Макрокосмоса и после, когато чува от посветените името „Муспелхайм“, добре разбира за какво става дума. И така, дори и през християнските столетия той все още притежава едно образно и живо разбиране за раждането на Микрокосмоса от недрата на Макрокосмоса и може да проследи развитието назад във времето и да наблюдава как човекът възниква като екстракт от целия космически свят. Да, той е в състояние да се пренесе във времето и да се убеди, че тези процеси имат далечна предистория, в която той може да се потопи, защото това е равнозначно да се потопи в своята собствена душа, където работи цяло войнство от Ангели и Архангели. Той може да надзърне в предисторията на тези процеси, а представите, до които стига в този случай, са нещо, което ни улеснява да вникнем в северно-германското сътворение, в самото възникване на човечеството от дълбините на Макрокосмоса.
към текста >>

101. 9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете. GA_121 Отделните души на народите

Ето как трябва да си представяме една от противоположностите между Изтока и Запада; и тогава ние разбираме, че именно европейските земи бяха призвани да свържат човешкия Аз с другите Същества, с Ангелите и Архангелите, по онзи характерен начин, който аз вчера изтъкнах по отношение на митологията.
И ако доловите тази разлика, Вие ще разрешите, и то чисто философски, въпросното противоречие; впрочем това се отнася и до много от духовно-научните факти. Ако някой изпитва радост от философските формулировки, той би могъл да се изрази по следния начин: Индийската култура е израз на една такава душевност, която постигна кулминацията на субективния Аз значително време преди да беше възможно съзерцаването на обективния Аз. Докато германо-европейските народи стигнаха до съзерцаването на Аза много време преди да осъзнаят същинския вътрешен подтик към Аза. По пътя на ясновидството те доловиха, видяха зазоряването на собствения Аз, имагинативния образ на Аза. В астралния свят около себе си те отдавна и обективно виждаха Аза всред другите същества, до които стигаха чрез своето ясновидство. Ето как трябва да си представяме една от противоположностите между Изтока и Запада; и тогава ние разбираме, че именно европейските земи бяха призвани да свържат човешкия Аз с другите Същества, с Ангелите и Архангелите, по онзи характерен начин, който аз вчера изтъкнах по отношение на митологията.
към текста >>

Те му помагаха да разбере това и му казваха приблизително следното: Да, по-рано ти си можел да виждаш в божествено-духовния свят и там си различавал Архангела на говора, Архангела на руните, Архангела на дишането, Один, както и Ангела на Азовите сили, Тор.
Посветените, духовните предводители на северния човек, му помагаха да разбере: През този междинен период, в божествено-духовния свят, който затвори вратите си за него, става нещо, благодарение на което един ден този божествено-духовен свят ще изглежда по съвсем друг начин, а не както в миналото, когато той можеше да гледа в него. Те му помагаха да разбере това и му казваха приблизително следното: Да, по-рано ти си можел да виждаш в божествено-духовния свят и там си различавал Архангела на говора, Архангела на руните, Архангела на дишането, Один, както и Ангела на Азовите сили, Тор. Тогава ти беше свързан с тях, но занапред онзи, който е достатъчно подготвен, отново ще може да общува с духовния свят. Обаче сега всички те ще изглеждат по съвсем друг начин; на преден план ще излязат други сили, които ще променят характера на самото посвещение. Да, ти ще проникваш в духовния свят, но това, което ще виждаш там, ще се различава от онова, което си виждал по-рано.
към текста >>

102. 10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов. GA_121 Отделните души на народите

Ние посочихме как този Аз беше предоставен на хората от едно ангелско Същество, намиращо се между човека и Душата на Народа: От Донар или Тор.
Преди да развием темата, която ще се окаже тясно свързана със Залезът на Боговете, ще бъде добре, ако изградим необходимата за тази цел основа. Защото нещата ще опрат до това, изхождайки от получените резултати, да опишем още по-точно същността на северно-германската Душа на Народа. Ние трябва да вникнем в общия духовен живот на европейските народи и да видим как различните Духове на Народите, респективно техните действия, пораждат един напредък на цялото човечество, започващ от древността, минаващ през нашето съвремие и отправен към бъдещето. Всеки отделен народ, дори всяко отделно, незначително разклонение на този или онзи народ има своята специална задача в изграждането на споменатия величествен напредък и от казаното досега, Вие се досещате, че в известен смисъл, именно на преди следхристиянската европейска култура се падна задачата, мисията да формира и възпита Аза, издигайки го през различните степени на човешкото развитие. В известен смисъл този Аз беше взет от духовния свят и показан на човека още в дълбоката древност, както установихме това по отношение на северно-германския народ. Ние посочихме как този Аз беше предоставен на хората от едно ангелско Същество, намиращо се между човека и Душата на Народа: От Донар или Тор. Ние видяхме още как отделният човек се проявяваше като лишен от всякакъв Аз, като безличен. И той виждаше Аза като един вид дар, изпратен за него от духовния свят.
към текста >>

103. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

Някога Фрайр, Богът, и Фрайя, неговата сестра, особено почитани тук, в Северна Европа, бяха възприемани като онези ангелски Същества, които вливаха в човешката душа всичко онова, от което тя се нуждаеше, за да доразвие на физическия план древните сили, до които старото ясновидство все още имаше някакъв достъп.
Ето защо в преданията за Ваните Вие все още бихте могли да откриете един много древен спомен за тези неща. Особено тук на север, в скандинавските традиции, наистина откриваме един жив спомен за душите, които слизаха от планетарните сфери, за да се свържат с човешките физически тела и не случайно северната митология обозначава тази част от света, като „Страната на великаните“. Това, което израства от земното тяло, принадлежи към Страната на великаните. И сега за нас не е трудно да разберем, че северно-германският човек винаги е чувствувал този могъщ импулс, а именно как в неговата душа, израснала постепенно от лоното на световете, непрекъснато работи този древен поглед на Боговете, който тук, където водните мъгли се стелеха над Атлантида, все още беше като у дома си. Да, в своята душа северно-германският човек ясно усещаше нещо от раждането на един Бог, който произлизаше непосредствено от онези божествено-духовни Същества, от онези архангелски Същества, които насочваха свързването между духовно-душевните сили и физически-земните субстанции. Някога Фрайр, Богът, и Фрайя, неговата сестра, особено почитани тук, в Северна Европа, бяха възприемани като онези ангелски Същества, които вливаха в човешката душа всичко онова, от което тя се нуждаеше, за да доразвие на физическия план древните сили, до които старото ясновидство все още имаше някакъв достъп. В рамките на външния сетивен свят, в рамките на ограничения от сетивата физически свят, Фрайр беше продължител на всичко онова, до което се докосваше ясновиждащото съзнание. Той беше живият продължител на онези сили, които ясновидството беше в състояние да пренесе в човешкото тяло. Ето защо той трябваше да се свърже с органите, с физическо-телесните инструменти на онези душевни сили, които после пренасяха във физическия план онова, което се откриваше пред старото ясновидство. И това намира израз в брака между Фрайр и Герд, дъщерята на великаните. Тя е отнета от физическите сили на самата Земна еволюция.
към текста >>

Ние трябва да се научим да разбираме, че би било много зле, ако Духовната наука подпомага не човека, Ангела и Архангела, а доминиране то на един народ спрямо друг народ.
Недоразумения относно предмета на нашите лекции биха могли да възникнат, само ако сме в плен на определени симпатии и антипатии, само ако не разбираме действителната същност на нашето Антропософско Движение. Ако обаче схващаме духа на казаното, ние ще можем да се справим дори и с най-трудните неща от живота, и ще можем да работим за общата цел всеки според своите разбирания и възможности опирайки се на онова, което лежи в основата на нашата мисия. И ние ще изпълним нашата задача най-добре, ако изхождаме от това, което е заложено в самите нас. Ние служим на човечеството най-добре тогава, когато развиваме заложените в нас качества, за да ги положим като един вид жертва пред олтара на човечеството и тази жертва ние правим в името на идващата културна епоха. Ето кое трябва да разберем ние! Ние трябва да се научим да разбираме, че би било много зле, ако Духовната наука подпомага не човека, Ангела и Архангела, а доминиране то на един народ спрямо друг народ. Духовната наука е тук не за да насърчава експанзията на едно или друго вероизповедание. Ако все пак някога Изтокът би покорил Запада или обратно, това изобщо не би било в съгласие с духовно-научните възгледи. В съгласие с тях би била само жертвата, с която ние пренасяме най-доброто от себе си в името на цялото човечество. И когато ние живеем в самите себе си, обаче не за себе си, а за всички хора, тогава постигаме истинската духовно-научна толерантност. Точно тези думи исках да прибавя към нашата основна тема.
към текста >>

104. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

№ 13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат Ангелите, по следния начин: (вдясно са имената им според езотеричното християнство)
*5.В своята „Тайна Наука“(Събр.Съч. № 13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат Ангелите, по следния начин: (вдясно са имената им според езотеричното християнство)
към текста >>

9. Ангели Духове на Здрача, (Синове на Живота).
9. Ангели Духове на Здрача, (Синове на Живота).
към текста >>

Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>

Защото в този случай мъртвият израства в Йерархията на Ангелои, но не може да се издигне до Йерархията на Архангелои, т.е.
В своята Лекция от 22. Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с неразбирането на езиковия проблем. Една от тези опасности се проявява едва след смъртта. Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие. Така те претендират за контрол не само върху живия, но и върху екскарнирания човек. Защото в този случай мъртвият израства в Йерархията на Ангелои, но не може да се издигне до Йерархията на Архангелои, т.е. до духовните източници на своя език... „В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха...
към текста >>

105. 5. СКАЗКА ПЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Вземайки после най-ниската троица и употребявайки християнските наименования ние говорим за Архаи или Първични Сили или Начала или още Духове на Личността, за Архангели и за Ангели, т.е.
От тези духовно-душевни Същества в смисъла на Генезиса на първо място пред нашите душевни очи застават Елохимите. И в смисъла на нашата антропософска мъдрост за нас трябва да възникне въпросът: какво естество са били всъщност Елохимите, какви същества са били те? За да се ориентираме напълно, ние трябва да можем да подредим така да се каже тези Същества в реда на йерархиите. От сказките, които в течение на годините бяха изнесени пред нас, вие си спомните всички, а може да прочетете това и в моята книга "Тайната наука", че в реда на йерархиите, започвайки първо от горе, различаваме една троица, която наричаме Серафими, Херувими и Престоли. Знаете, че след това имаме следващата йерархия, която наричаме Кириотетес или Господства, Динамис или Сили и Ексузиаи или Откровения, Власти. Вземайки после най-ниската троица и употребявайки християнските наименования ние говорим за Архаи или Първични Сили или Начала или още Духове на Личността, за Архангели и за Ангели, т.е. за онези духовни същества, които стоят най-близо до човека. Едва тогава в реда на йерархиите стигаме до човека като десети член в нашия йерархичен ред. А сега трябва да се запитаме: на кое място в този ред стоят Елохимите? За да си отговорим на тези въпрос, трябва да насочим нашия поглед върху втората от троицата, върху онези Същества, които наричаме Ексузиаи, Власти или Духове на Формата. Тези Същества отговарят в реда на йерархиите на Елохимите от Библията.
към текста >>

През време на старото Слънчево състояние Архангелите се намираха на човешката степен, а през време на старото Лунно съществуване Ангелите се намираха на тези човешка степен.
Едва тогава в реда на йерархиите стигаме до човека като десети член в нашия йерархичен ред. А сега трябва да се запитаме: на кое място в този ред стоят Елохимите? За да си отговорим на тези въпрос, трябва да насочим нашия поглед върху втората от троицата, върху онези Същества, които наричаме Ексузиаи, Власти или Духове на Формата. Тези Същества отговарят в реда на йерархиите на Елохимите от Библията. От това, което сме описвали в течение на годините, знаем, че през време на старото Сатурново съществуване Архаите или Духовете на Личността се намираха на онази човешка степен, на която се намираме ние днес. През време на старото Слънчево състояние Архангелите се намираха на човешката степен, а през време на старото Лунно съществуване Ангелите се намираха на тези човешка степен. Сега през време на Земното съществуване човекът се намира на човешката степен. Една степен над Духовете на Личността имаме Духовете на Формата или Ексузиаи, същите, които в Библията се наричат Елохими. Следователно това са духовна Същества, които през време, когато нашето планетарно съществуване беше започнало със стария Сатурн, бяха преминали вече своята човешка степен; това бяха висши духовни Същества, които бяха изминали своята човешка степен още преди времето на стария Сатурн. Представяйки си това, ние добиваме едно понятие за възвишеността на Елохимите и знаем, че те стоят с четири степени в йерархическия ред на човешката степен. Следователно това, което тъчеше, което ако мога да употребя тази дума мислеше космически и от това космическо мислене произведе Земното съществуване, то стои с четири степени по-горе от човека в йерархическия ред.
към текста >>

106. 7. СКАЗКА СЕДМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Следователно всички тези йерархии, които предхождаха човешката йерархия и които наричаме Серафими, Херувими, Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата, Архаи или Духове на Личността, Духове на Огъня или Архангели и Ангели; всички тези Същества ние ги намерихме тъчащи и действуващи при цялото това съществуване.
А сега, когато минете през целия Генезис, когато разгледате цялото царуване и тъкане на мировото развитие, така както ни го съобщава Генезисът, вие ще откриете, че всички минали степени, които са се развили през време на съществуването на стария Сатурн, на старото Слънце и на старата Луна, се повтарят в Земното развитие и накрая като венец на това развитие се явява човекът. Така трябва да схващаме ние този разказ за Генезиса /Битието/, че цялото тъкане и съществуване на йерархиите се преплита в това, което става и че всичко това се концентрира един вид в последното произведение на Земното развитие, в онова свръхсетивно същество /защото отначало то е едно свръхсетивно същество/, за което се казва: Елохимите решиха, като казаха: Сега нека да направим човека. Тогава те втъкаха в едно всичко, което можеха да направят по отделно, втъкаха го в едно общо творение. Всички дейности, които бяха донесени със себе си от предишни степени, те ги втъкаха заедно, за да произведат накрая човека. Следователно всички тези йерархии, които предхождаха човешката йерархия и които наричаме Серафими, Херувими, Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата, Архаи или Духове на Личността, Духове на Огъня или Архангели и Ангели; всички тези Същества ние ги намерихме тъчащи и действуващи при цялото това съществуване. И когато проследим това, което Генезисът ни разказва, до онова увенчание на сградата, което се явява с човека в така наречения ден шести на сътворението, когато разгледаме цялото тъкане и съществуване така да се каже на Земното развитие преди човека, ние намираме вече там всичките различни йерархии. И всички тези йерархии трябваше да съдействуват, за да подготвят това, което се явява в човека.
към текста >>

107. 8. СКАЗКА ОСМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Би било твърде повърхностно, ако бихме си представили, понеже например Ангелите са минали на старата Луна своята човешка степен на развитие, че поради това то е трябвало да имат на старата Луна едно такова съзнание, каквото днес човеците имат на Земята.
С това всички други планети включително и Слънцето са били съвсем различно устроени. И при условията, които тогава са съществували, можеше да се развие само едно такова образно съзнание. Едва след като целият Космос, който принадлежи към нас, е приел формата, която има като заобикалящ Земята свят, можа да се развие предметното съзнание, каквото го имаме ние днес. Следователно трябва да кажем: Такова едно съзнание, каквото човекът има като земно съзнание, е било запазено за него за Земната епоха. И не само човекът не е имал такова съзнание: не са го имали и всички други Същества, които описахме като принадлежащи на тези или онази йерархии. Би било твърде повърхностно, ако бихме си представили, понеже например Ангелите са минали на старата Луна своята човешка степен на развитие, че поради това то е трябвало да имат на старата Луна едно такова съзнание, каквото днес човеците имат на Земята. Те не са имали такова съзнание и това ги отличава от човека, че те са минали своето човешко развитие с едно друго съзнание. Никога не става едно пряко повторение на това, което вече е съществувало. Всичко, което представлява един момент на развитието, става само веднъж и те става, за да съществува, а не за да повтаря нещо друго. Следователно, за да може да се роди веднъж това състояние на съзнанието, което днес наричаме съзнание на земния човек, бяха необходими всички процеси, които са произвели тази Земя, беше необходим човекът като човек. И невъзможно беше земният човек, земните същества да развият едно такова съзнание на предишните степени на развитието.
към текста >>

108. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

В този случай той е не само човек в нов смисъл, но израства до това, което в смисъла на Йерархиите означаваме като „Ангелска Йерархия; т.е.
Но как израства човек в духовния свят? Древните, а в известен смисъл и новите Мистерии, имаха три степени на макрокосмическото посвещение. Първата степен беше тази, при която човекът възприема всичко, което може да бъде възприемане чрез Духа-Себе. В този случай той е не само човек в нов смисъл, но израства до това, което в смисъла на Йерархиите означаваме като „Ангелска Йерархия; т.е. Йерархията, разположена най-близо до човека. Така например в персийските Мистерии са наричали онзи, който израства в Макро космоса и чийто Дух-Себе е достатъчно силен, или „персиец", понеже човек от такава величина престава да бъде единично лице и вече принадлежи към Ангела на персийския народ, или пък направо „Ангел". Следващата степен е тази, при която се пробужда Духът-Живот, и съответния човек са наричали или „Слънчев герой" в смисъла на персийските Мистерии, понеже тогава той направо е приемал силата на Слънцето, издигайки се нагоре към духовните Слънчеви сили, или пък направо „Син на Отца". И накрая, онзи, у когото се пробужда Атма или Човекът-Дух, древните Мистерии наричали „Отец". Това бяха трите степени на посвещение: Ангел, Син или Слънчев герой и Отец.
към текста >>

Така например в персийските Мистерии са наричали онзи, който израства в Макро космоса и чийто Дух-Себе е достатъчно силен, или „персиец", понеже човек от такава величина престава да бъде единично лице и вече принадлежи към Ангела на персийския народ, или пък направо „Ангел".
Но как израства човек в духовния свят? Древните, а в известен смисъл и новите Мистерии, имаха три степени на макрокосмическото посвещение. Първата степен беше тази, при която човекът възприема всичко, което може да бъде възприемане чрез Духа-Себе. В този случай той е не само човек в нов смисъл, но израства до това, което в смисъла на Йерархиите означаваме като „Ангелска Йерархия; т.е. Йерархията, разположена най-близо до човека. Така например в персийските Мистерии са наричали онзи, който израства в Макро космоса и чийто Дух-Себе е достатъчно силен, или „персиец", понеже човек от такава величина престава да бъде единично лице и вече принадлежи към Ангела на персийския народ, или пък направо „Ангел". Следващата степен е тази, при която се пробужда Духът-Живот, и съответния човек са наричали или „Слънчев герой" в смисъла на персийските Мистерии, понеже тогава той направо е приемал силата на Слънцето, издигайки се нагоре към духовните Слънчеви сили, или пък направо „Син на Отца". И накрая, онзи, у когото се пробужда Атма или Човекът-Дух, древните Мистерии наричали „Отец". Това бяха трите степени на посвещение: Ангел, Син или Слънчев герой и Отец.
към текста >>

Това бяха трите степени на посвещение: Ангел, Син или Слънчев герой и Отец.
В този случай той е не само човек в нов смисъл, но израства до това, което в смисъла на Йерархиите означаваме като „Ангелска Йерархия; т.е. Йерархията, разположена най-близо до човека. Така например в персийските Мистерии са наричали онзи, който израства в Макро космоса и чийто Дух-Себе е достатъчно силен, или „персиец", понеже човек от такава величина престава да бъде единично лице и вече принадлежи към Ангела на персийския народ, или пък направо „Ангел". Следващата степен е тази, при която се пробужда Духът-Живот, и съответния човек са наричали или „Слънчев герой" в смисъла на персийските Мистерии, понеже тогава той направо е приемал силата на Слънцето, издигайки се нагоре към духовните Слънчеви сили, или пък направо „Син на Отца". И накрая, онзи, у когото се пробужда Атма или Човекът-Дух, древните Мистерии наричали „Отец". Това бяха трите степени на посвещение: Ангел, Син или Слънчев герой и Отец.
към текста >>

Вие ще се издигнете в Царството небесно, обаче точният час не е известен нито на „Ангела", който носи Духа-Себе, нито на „Сина" с неговия Дух-Живот, а само на най-напредналите в посвещението, които са стигнали до степента „Отец".
Само най-висшите посветени можеха да съдят за това кога може да настъпи посвещението за един или друг човек. Ето защо Христос казваше: Посвещението ще дойде, ако следвате пътищата, които ви посочих аз. Вие ще се издигнете в Царството небесно, обаче точният час не е известен нито на „Ангела", който носи Духа-Себе, нито на „Сина" с неговия Дух-Живот, а само на най-напредналите в посвещението, които са стигнали до степента „Отец".
към текста >>

109. 13. Бележки GA_123 Евангелието на Матей

9. Ангели Духове на здрача (Синове на Живота)
9. Ангели Духове на здрача (Синове на Живота)
към текста >>

Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели.
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели.
към текста >>

110. Езотеризмът в Евангелието на Маркo GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo

Най-напред ние намираме това, което християнският езотеризъм нарича Ангелои или Ангелите, първите свръхестествени същества над човека, имащи влияние върху живота; след това идват Архангелои или Архангели, после Архаи или Духове на личността; следват Властите, Силите и Господствата и най-накрая имаме Престолите, Херувимите и Серафимите.
Ако искаме да разберем един такъв пасаж, трябва да си припомним всичко научено за висшите, свръхестествени светове в течение на годините. Например, че човешкото същество, такова каквото живее на този свят, е по-нисш член на йерархичния ред, и се намира на най-долното му стъпало. Над него се намира свръхестествения свят. Най-напред ние намираме това, което християнският езотеризъм нарича Ангелои или Ангелите, първите свръхестествени същества над човека, имащи влияние върху живота; след това идват Архангелои или Архангели, после Архаи или Духове на личността; следват Властите, Силите и Господствата и най-накрая имаме Престолите, Херувимите и Серафимите. Следователно имаме йерархичен ред от девет последователни нива, доминиращи човека. Сега ще разгледаме как тези различни духовни същества се намесват в нашия живот.
към текста >>

Ангелоите, пратеници на свръхестествения свят, са най-близки до индивидуалното човешко същество, такова каквото е то на Земята.
Ангелоите, пратеници на свръхестествения свят, са най-близки до индивидуалното човешко същество, такова каквото е то на Земята. Това са съществата, имащи влияние върху това, което наричаме съдба на човека на физическия план. Затова пък щом достигнем до Архангелоите, намираме духовни същества, имащи по-широко поле за действие. Тук говорим за духове на народа, подреждащи и ръководещи съдбите на цели народи. Когато съвременният човек говори за Духа на един народ, той говори единствено - често съм ви обръщал внимание върху това - за числото на хиляди хора, живеещи на дадена територия. Когато духовната наука говори за Духа на един народ, тя обозначава с това индивидуалността на на този народ и не счита за това едно число, а една реална индивидуалност, каквато притежава вчастност всяко човешко същество.
към текста >>

За да си създадем представа за това, което различава тези висши същества от първите три в йерархията, които цитирахме - Ангелои, Архангелои, Архаи - ние можем да наблюдаваме произлизащото от два различни народа: в отнасящото се до външното физическо устройство това, с което те се хранят, което пият, в дъното на нещата те са много подобни.
Достигаме до нивото на Властите (Ексузиай): тук имаме работа с изцяло различни сили. За да си създадем представа за това, което различава тези висши същества от първите три в йерархията, които цитирахме - Ангелои, Архангелои, Архаи - ние можем да наблюдаваме произлизащото от два различни народа: в отнасящото се до външното физическо устройство това, с което те се хранят, което пият, в дъното на нещата те са много подобни. Не можем да кажем, че народите се различават по други фактори освен тези с душевен и духовен характер. Бихме могли да кажем също за последователните епохи: водещите духовни същества упражняват своето влияние единствено в сферата на душата и на духа. Впрочем човекът не зависи единствено от тази сфера, влияеща принципно на астралното му тяло. Човекът има също така по-плътни съставни части. Те не представят забележителни разлики за делото на Архаи, Арханглои и Ангелои.
към текста >>

Те не представят забележителни разлики за делото на Архаи, Арханглои и Ангелои.
За да си създадем представа за това, което различава тези висши същества от първите три в йерархията, които цитирахме - Ангелои, Архангелои, Архаи - ние можем да наблюдаваме произлизащото от два различни народа: в отнасящото се до външното физическо устройство това, с което те се хранят, което пият, в дъното на нещата те са много подобни. Не можем да кажем, че народите се различават по други фактори освен тези с душевен и духовен характер. Бихме могли да кажем също за последователните епохи: водещите духовни същества упражняват своето влияние единствено в сферата на душата и на духа. Впрочем човекът не зависи единствено от тази сфера, влияеща принципно на астралното му тяло. Човекът има също така по-плътни съставни части. Те не представят забележителни разлики за делото на Архаи, Арханглои и Ангелои. От това ниво на Властите духовните същества упражняват творческо влияние върху по-плътните елементи на човешкото същество. На тях дължим езика, идеите на дадена епоха, на Духовете на времето, на Духовете на народите, на Архаите, на Архангелоите. Но това, което живее в светлината и въздуха, в климата на даден район влияе също така и на човешкото същество. Живеещото на Екватора човечество е различно от това, което живее в полярните райони. Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг!
към текста >>

Ние бихме могли да си представим едно разделение между Архаи и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и Архаите действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека: езика, идеите на епохата и т.н.
Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг! Но в същото време бихме могли да кажем, че въздействието на различния климат, хранене и други фактори от този род влияят върху човека. Външните условия, в които живее един народ - например в планинските долини или в една обширна планина - не са без ефект върху характера му. Тук виждаме действието на природните сили върху цялата човешка конституция. И както знаем от духовната наука, че природните сили не са нищо друго освен израз на духовните свръхестествани същества, би трябвало да кажем: свръхестествените духовни сили действат в природните явления, чрез които въздействат върху човека. Ние бихме могли да си представим едно разделение между Архаи и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и Архаите действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека: езика, идеите на епохата и т.н. Действието им не достига нито физическото, нито етерното тяло, нито низшите части на организма. За това пък от нивото на Властите ние намираме съществата, действащи върху човека отвън, чрез силите на природата, управляващи въздуха и светлината, различните форми на асимилация на хранителните субстанции в природните царства. Това, което намираме в светкавицата и гръмотевицата, дъжда и Слънцето, различните хранителни вещества, растящи в този или онзи регион, с една дума в разновидностите на земните условия и тяхното подреждане, ние ги придаваме на духовни същества, които откриваме между тези на Висшите Йерархии. Ако вдигнем поглед към Властите, ние откриваме тяхното дело не само в невидимите движения, каквито са например проявленията на Духа на времето, но и в светлината, тази светлина, която действа върху нас и върху растенията.
към текста >>

111. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

Децата се радваха на всичко свързано с него, като виждаха Йосиф и Мария, с овчарите отпред, и ангелите отгоре, понякога направени по много примитивен начин.
Не е възможно да се обрисуват подробно чудесните, прекрасни душевни настроения, които се пробуждаха в най-простите земеделски домове в неделните следобеди и вечери, когато наближаваха Коледните празници. Който иска да го направи ще трябва да опише много интимни душевни настроения. Той ще трябва да разкаже как мнозина, замесени в голям дял борби и пакости през останалата година, чувстваха естествена въздържаност в душите си, като резултат на това, че бяха изпълнени с мисълта: “Наближава времето на Христос." Те усещаха: Самото време е станало прекалено свято, за да се позволят бели през този сезон. - Това е само незначителен аспект на онова, което широко присъстваше в миналите столетия, и което още можеше да бъде видяно в неговите последни остатъци в онези отдалечени села в последните десетилетия. Когато празнуването на Коледа се прибра в домовете като семеен празник, вие не бихте видели нищо повече от една малка изложба, представяща обора във Витлеем. Децата се радваха на всичко свързано с него, като виждаха Йосиф и Мария, с овчарите отпред, и ангелите отгоре, понякога направени по много примитивен начин. В някои села вие бихте намерили такава изложба на “яслите" в почти всеки дом. Онова, което по този начин се оттегли в домовете, беше повече или по-малко последното ехо на нещо, до което ще се докоснем по-късно. - А когато главните дни на Коледния Празник, 25 и 26 Декември, бяха отминали и наближаваше Кръщението, Празникът на Тримата Царе, вие бихте могли допреди няколко десетилетия още да видите малки групи актьори, ходещи от село на село - последните актьори на сегашните постановки за “Свещената История". Действителните Коледни пиеси вече са станали доста редки, но последно ехо на “Пиесата на Тримата Царе" все още може често да бъде видяно, може би дори и днес (1910) в някои отдалечени села. Имаше “Трима Свети Царе", носещи странни облекла, различни за всеки, с хартиени корони и звезда над главите си.
към текста >>

112. Лекция пета GA_126 Окултна история

В душата на древните индуси, тоест в тази душа, която е била културно-творческа непосредствено след атлантската катастрофа, са вливали свои сили тези същества, които ние сме свикнали да наричаме ангели.
И ето, може да възникне въпрос - а само отговорът на този въпрос може да направи понятен целия окултен ход на историята по-дълбоко - какви са, собствено, тези духове, които са действали чрез индусите, древните перси, чрез вавилонците, халдейците и египтяните, към какви йерархии са принадлежали? На основата на изследванията, които са възможни за нас благодарение на окултните източници, ние можем, разбира се, в общи линии да кажем, какви индивидуалности от висшите йерархии във всеки от назованите периоди са ползвали хората като инструменти, за да действат чрез тях. В душата на древните индуси, тоест в тази душа, която е била културно-творческа непосредствено след атлантската катастрофа, са вливали свои сили тези същества, които ние сме свикнали да наричаме ангели. Така че, в определено отношение ще бъдем прави, ако кажем, че когато древният индус е говорил, когато е изразявал това, което е привеждало в движение неговата душа, това е било така, както, ако чрез неговата душа е говорила не неговата собствена "аз"-същност направо, а ангел. Тъй като ангелът се намира само на една степен по-високо от човека, то той е най-родственото на човека същество от висшите йерархии и затова той може, така да се каже, в най-голяма степен да изразява себе си в своето собствено своеобразие. Чуждото за човека се проявява най-вече в индуския маниер на изразяване, защото ангелът е най-много родствен на човека и затова най-ясно може да се изказва като ангел. Вече по-малко възможно е било да се изразят в цялото си своеобразие тези същества от висшите йерархии, които говорили чрез древните перси. Защото това са били същества от следващата, по-висока степен, това са били архангели, които говорили чрез душата на древноперсийския народ.
към текста >>

Така че, в определено отношение ще бъдем прави, ако кажем, че когато древният индус е говорил, когато е изразявал това, което е привеждало в движение неговата душа, това е било така, както, ако чрез неговата душа е говорила не неговата собствена "аз"-същност направо, а ангел.
И ето, може да възникне въпрос - а само отговорът на този въпрос може да направи понятен целия окултен ход на историята по-дълбоко - какви са, собствено, тези духове, които са действали чрез индусите, древните перси, чрез вавилонците, халдейците и египтяните, към какви йерархии са принадлежали? На основата на изследванията, които са възможни за нас благодарение на окултните източници, ние можем, разбира се, в общи линии да кажем, какви индивидуалности от висшите йерархии във всеки от назованите периоди са ползвали хората като инструменти, за да действат чрез тях. В душата на древните индуси, тоест в тази душа, която е била културно-творческа непосредствено след атлантската катастрофа, са вливали свои сили тези същества, които ние сме свикнали да наричаме ангели. Така че, в определено отношение ще бъдем прави, ако кажем, че когато древният индус е говорил, когато е изразявал това, което е привеждало в движение неговата душа, това е било така, както, ако чрез неговата душа е говорила не неговата собствена "аз"-същност направо, а ангел. Тъй като ангелът се намира само на една степен по-високо от човека, то той е най-родственото на човека същество от висшите йерархии и затова той може, така да се каже, в най-голяма степен да изразява себе си в своето собствено своеобразие. Чуждото за човека се проявява най-вече в индуския маниер на изразяване, защото ангелът е най-много родствен на човека и затова най-ясно може да се изказва като ангел. Вече по-малко възможно е било да се изразят в цялото си своеобразие тези същества от висшите йерархии, които говорили чрез древните перси. Защото това са били същества от следващата, по-висока степен, това са били архангели, които говорили чрез душата на древноперсийския народ. И тъй като те стоят по-високо от човека с две степени, ето защо това, което те могат да кажат с помощта на човешкия инструмент, е по-чуждо на собственото им същество, от това, което са могли да изразяват чрез индусите ангелите.
към текста >>

Тъй като ангелът се намира само на една степен по-високо от човека, то той е най-родственото на човека същество от висшите йерархии и затова той може, така да се каже, в най-голяма степен да изразява себе си в своето собствено своеобразие.
И ето, може да възникне въпрос - а само отговорът на този въпрос може да направи понятен целия окултен ход на историята по-дълбоко - какви са, собствено, тези духове, които са действали чрез индусите, древните перси, чрез вавилонците, халдейците и египтяните, към какви йерархии са принадлежали? На основата на изследванията, които са възможни за нас благодарение на окултните източници, ние можем, разбира се, в общи линии да кажем, какви индивидуалности от висшите йерархии във всеки от назованите периоди са ползвали хората като инструменти, за да действат чрез тях. В душата на древните индуси, тоест в тази душа, която е била културно-творческа непосредствено след атлантската катастрофа, са вливали свои сили тези същества, които ние сме свикнали да наричаме ангели. Така че, в определено отношение ще бъдем прави, ако кажем, че когато древният индус е говорил, когато е изразявал това, което е привеждало в движение неговата душа, това е било така, както, ако чрез неговата душа е говорила не неговата собствена "аз"-същност направо, а ангел. Тъй като ангелът се намира само на една степен по-високо от човека, то той е най-родственото на човека същество от висшите йерархии и затова той може, така да се каже, в най-голяма степен да изразява себе си в своето собствено своеобразие. Чуждото за човека се проявява най-вече в индуския маниер на изразяване, защото ангелът е най-много родствен на човека и затова най-ясно може да се изказва като ангел. Вече по-малко възможно е било да се изразят в цялото си своеобразие тези същества от висшите йерархии, които говорили чрез древните перси. Защото това са били същества от следващата, по-висока степен, това са били архангели, които говорили чрез душата на древноперсийския народ. И тъй като те стоят по-високо от човека с две степени, ето защо това, което те могат да кажат с помощта на човешкия инструмент, е по-чуждо на собственото им същество, от това, което са могли да изразяват чрез индусите ангелите. По такъв начин всичко се прави по-човешко степен след степен.
към текста >>

Чуждото за човека се проявява най-вече в индуския маниер на изразяване, защото ангелът е най-много родствен на човека и затова най-ясно може да се изказва като ангел.
И ето, може да възникне въпрос - а само отговорът на този въпрос може да направи понятен целия окултен ход на историята по-дълбоко - какви са, собствено, тези духове, които са действали чрез индусите, древните перси, чрез вавилонците, халдейците и египтяните, към какви йерархии са принадлежали? На основата на изследванията, които са възможни за нас благодарение на окултните източници, ние можем, разбира се, в общи линии да кажем, какви индивидуалности от висшите йерархии във всеки от назованите периоди са ползвали хората като инструменти, за да действат чрез тях. В душата на древните индуси, тоест в тази душа, която е била културно-творческа непосредствено след атлантската катастрофа, са вливали свои сили тези същества, които ние сме свикнали да наричаме ангели. Така че, в определено отношение ще бъдем прави, ако кажем, че когато древният индус е говорил, когато е изразявал това, което е привеждало в движение неговата душа, това е било така, както, ако чрез неговата душа е говорила не неговата собствена "аз"-същност направо, а ангел. Тъй като ангелът се намира само на една степен по-високо от човека, то той е най-родственото на човека същество от висшите йерархии и затова той може, така да се каже, в най-голяма степен да изразява себе си в своето собствено своеобразие. Чуждото за човека се проявява най-вече в индуския маниер на изразяване, защото ангелът е най-много родствен на човека и затова най-ясно може да се изказва като ангел. Вече по-малко възможно е било да се изразят в цялото си своеобразие тези същества от висшите йерархии, които говорили чрез древните перси. Защото това са били същества от следващата, по-висока степен, това са били архангели, които говорили чрез душата на древноперсийския народ. И тъй като те стоят по-високо от човека с две степени, ето защо това, което те могат да кажат с помощта на човешкия инструмент, е по-чуждо на собственото им същество, от това, което са могли да изразяват чрез индусите ангелите. По такъв начин всичко се прави по-човешко степен след степен. Въпреки това потока от висшите йерархии през всичкото време е налице.
към текста >>

И тъй като те стоят по-високо от човека с две степени, ето защо това, което те могат да кажат с помощта на човешкия инструмент, е по-чуждо на собственото им същество, от това, което са могли да изразяват чрез индусите ангелите.
Така че, в определено отношение ще бъдем прави, ако кажем, че когато древният индус е говорил, когато е изразявал това, което е привеждало в движение неговата душа, това е било така, както, ако чрез неговата душа е говорила не неговата собствена "аз"-същност направо, а ангел. Тъй като ангелът се намира само на една степен по-високо от човека, то той е най-родственото на човека същество от висшите йерархии и затова той може, така да се каже, в най-голяма степен да изразява себе си в своето собствено своеобразие. Чуждото за човека се проявява най-вече в индуския маниер на изразяване, защото ангелът е най-много родствен на човека и затова най-ясно може да се изказва като ангел. Вече по-малко възможно е било да се изразят в цялото си своеобразие тези същества от висшите йерархии, които говорили чрез древните перси. Защото това са били същества от следващата, по-висока степен, това са били архангели, които говорили чрез душата на древноперсийския народ. И тъй като те стоят по-високо от човека с две степени, ето защо това, което те могат да кажат с помощта на човешкия инструмент, е по-чуждо на собственото им същество, от това, което са могли да изразяват чрез индусите ангелите. По такъв начин всичко се прави по-човешко степен след степен. Въпреки това потока от висшите йерархии през всичкото време е налице. Чрез душите на вавилонското, халдейското и египетското население се изразяват духовете на Личността. Затова и тук в най-голяма степен се издига личността, а това, което човек още може да дава от слизащото отгоре, е най-чуждо на своя произход и става в най-голяма степен човешки-лично. По такъв начин, отивайки чак до вавилонско-египетския период, ние имаме продължаващо откровение на ангелите, архангелите и духовете на Личността.
към текста >>

По такъв начин, отивайки чак до вавилонско-египетския период, ние имаме продължаващо откровение на ангелите, архангелите и духовете на Личността.
И тъй като те стоят по-високо от човека с две степени, ето защо това, което те могат да кажат с помощта на човешкия инструмент, е по-чуждо на собственото им същество, от това, което са могли да изразяват чрез индусите ангелите. По такъв начин всичко се прави по-човешко степен след степен. Въпреки това потока от висшите йерархии през всичкото време е налице. Чрез душите на вавилонското, халдейското и египетското население се изразяват духовете на Личността. Затова и тук в най-голяма степен се издига личността, а това, което човек още може да дава от слизащото отгоре, е най-чуждо на своя произход и става в най-голяма степен човешки-лично. По такъв начин, отивайки чак до вавилонско-египетския период, ние имаме продължаващо откровение на ангелите, архангелите и духовете на Личността. Особено при персите, скъпи приятели, ние можем точно да проследим осъзнаването на това, че най-главните духове от йерархията на архангелите са въздействали там върху това, което ние можем да наречем човешки организъм, организъм като цяло. Разбира се, ние не трябва да вземаме средностатистически човек от персите, ако искаме да проследим вливането на това, което е идвало от висшите йерархии. То е текло и към обикновения персиец, но са знаели как това става, могли са да проникват в същността на нещата само тези, които са били непосредствени ученици на инспиратора на древноперсийската култура, на самия Заратустра1. И те са знаели това действително; понеже може и да си спомните от многобройните изложения на учението на Заратустра, които аз сам вече съм давал, или също от това, което се предава екзотерично, че съгласно убежденията на древните перси пра-божественото, Зерван Акаран, се проявява чрез две противоположни сили - Ормузд и Ариман. Древните перси ясно са разбирали, че всичко, което се проявява в човек, произлиза от Макрокосмоса, и че явленията от Макрокосмоса, а именно движението и положението на звездите, има тайнствена връзка с това, което се съдържа в микрокосмоса, в човека.
към текста >>

След като до вавилонско-халдейската култура включително са действали тези същности, които ние обозначихме по ред като ангели, архангели и духове на Личността, последвала забележителната гръко-римска култура, която особено дала израз на личността като такава, на действието на "аз" с "аз".
След като до вавилонско-халдейската култура включително са действали тези същности, които ние обозначихме по ред като ангели, архангели и духове на Личността, последвала забележителната гръко-римска култура, която особено дала израз на личността като такава, на действието на "аз" с "аз". И тук се проявили определени същности, които се намират на една степен по-високо от духовете на Личността; тук се проявили духовете на Формата. Но откровението на духовете на Формата ставало по друг начин от откровението на духовете на Личността, архангелите и ангелите. Как се проявяват ангелите, архангелите и духовете на Личността в нашата следатлантска епоха? Те действат на вътрешното у човека: ангелите - инспирирайки индиеца, архангелите по сходен начин действат върху древния персиец, но така, че човешкото придобива вече малко по-голямо значение; духът на Личността е стоял, като че зад душата на египтянина, подбуждайки я да изнесе духовното на физически план. По друг начин се проявяват духовете на Формата.
към текста >>

Но откровението на духовете на Формата ставало по друг начин от откровението на духовете на Личността, архангелите и ангелите.
След като до вавилонско-халдейската култура включително са действали тези същности, които ние обозначихме по ред като ангели, архангели и духове на Личността, последвала забележителната гръко-римска култура, която особено дала израз на личността като такава, на действието на "аз" с "аз". И тук се проявили определени същности, които се намират на една степен по-високо от духовете на Личността; тук се проявили духовете на Формата. Но откровението на духовете на Формата ставало по друг начин от откровението на духовете на Личността, архангелите и ангелите. Как се проявяват ангелите, архангелите и духовете на Личността в нашата следатлантска епоха? Те действат на вътрешното у човека: ангелите - инспирирайки индиеца, архангелите по сходен начин действат върху древния персиец, но така, че човешкото придобива вече малко по-голямо значение; духът на Личността е стоял, като че зад душата на египтянина, подбуждайки я да изнесе духовното на физически план. По друг начин се проявяват духовете на Формата. Те се проявяват, действайки отдолу нагоре, като много по-мощни духове, които нямат необходимост да ползват човека само като инструмент; те се проявяват в природните царства, които са около нас, в конфигурациите на съществата от минералното, растителното, животинското царства. И ако човек иска да познае духовете на Формата по тяхното проявление, той трябва да насочи своя поглед навън, трябва да наблюдава природата, трябва да вникне в това, което са внесли в природата духовете на Формата.
към текста >>

Как се проявяват ангелите, архангелите и духовете на Личността в нашата следатлантска епоха?
След като до вавилонско-халдейската култура включително са действали тези същности, които ние обозначихме по ред като ангели, архангели и духове на Личността, последвала забележителната гръко-римска култура, която особено дала израз на личността като такава, на действието на "аз" с "аз". И тук се проявили определени същности, които се намират на една степен по-високо от духовете на Личността; тук се проявили духовете на Формата. Но откровението на духовете на Формата ставало по друг начин от откровението на духовете на Личността, архангелите и ангелите. Как се проявяват ангелите, архангелите и духовете на Личността в нашата следатлантска епоха? Те действат на вътрешното у човека: ангелите - инспирирайки индиеца, архангелите по сходен начин действат върху древния персиец, но така, че човешкото придобива вече малко по-голямо значение; духът на Личността е стоял, като че зад душата на египтянина, подбуждайки я да изнесе духовното на физически план. По друг начин се проявяват духовете на Формата. Те се проявяват, действайки отдолу нагоре, като много по-мощни духове, които нямат необходимост да ползват човека само като инструмент; те се проявяват в природните царства, които са около нас, в конфигурациите на съществата от минералното, растителното, животинското царства. И ако човек иска да познае духовете на Формата по тяхното проявление, той трябва да насочи своя поглед навън, трябва да наблюдава природата, трябва да вникне в това, което са внесли в природата духовете на Формата. Затова в гръцката епоха, когато преимуществено са се проявявали духовете на Формата, човек не получава непосредствено влияние, което би действало инспириращо.
към текста >>

Те действат на вътрешното у човека: ангелите - инспирирайки индиеца, архангелите по сходен начин действат върху древния персиец, но така, че човешкото придобива вече малко по-голямо значение; духът на Личността е стоял, като че зад душата на египтянина, подбуждайки я да изнесе духовното на физически план.
След като до вавилонско-халдейската култура включително са действали тези същности, които ние обозначихме по ред като ангели, архангели и духове на Личността, последвала забележителната гръко-римска култура, която особено дала израз на личността като такава, на действието на "аз" с "аз". И тук се проявили определени същности, които се намират на една степен по-високо от духовете на Личността; тук се проявили духовете на Формата. Но откровението на духовете на Формата ставало по друг начин от откровението на духовете на Личността, архангелите и ангелите. Как се проявяват ангелите, архангелите и духовете на Личността в нашата следатлантска епоха? Те действат на вътрешното у човека: ангелите - инспирирайки индиеца, архангелите по сходен начин действат върху древния персиец, но така, че човешкото придобива вече малко по-голямо значение; духът на Личността е стоял, като че зад душата на египтянина, подбуждайки я да изнесе духовното на физически план. По друг начин се проявяват духовете на Формата. Те се проявяват, действайки отдолу нагоре, като много по-мощни духове, които нямат необходимост да ползват човека само като инструмент; те се проявяват в природните царства, които са около нас, в конфигурациите на съществата от минералното, растителното, животинското царства. И ако човек иска да познае духовете на Формата по тяхното проявление, той трябва да насочи своя поглед навън, трябва да наблюдава природата, трябва да вникне в това, което са внесли в природата духовете на Формата. Затова в гръцката епоха, когато преимуществено са се проявявали духовете на Формата, човек не получава непосредствено влияние, което би действало инспириращо. Въздействието на духовете на Формата става по-скоро така, че външната страна на сетивния свят привлича човека, че неговите чувства с радост, с въодушевление се насочват към това, което се простира наоколо, че той се опитва да придаде идеален образ на това, което се простира наоколо.
към текста >>

Ако ние премислим всичко това, то ще ни стане понятно, че, по същество, в четвъртия период човек повече или по-малко е изоставен като цяло от тези направляващи сили - ангели, архангели и духове на Личността и че той окончателно обръща своя поглед към външния свят, към физическия хоризонт, където се намират духовете на Формата.
И така, отвън очароват духовете на Формата, и един от главните духове на Формата е този, който се крие зад Яхве или Йехова. И макар че по брой духовете на Формата са седем и те действат в различни царства на природата, съвременният човек има способност да чувства, собствено, само един от тях, когото ние наричаме Яхве. Ако ние премислим всичко това, то ще ни стане понятно, че, по същество, в четвъртия период човек повече или по-малко е изоставен като цяло от тези направляващи сили - ангели, архангели и духове на Личността и че той окончателно обръща своя поглед към външния свят, към физическия хоризонт, където се намират духовете на Формата.
към текста >>

Ако ние тръгнем назад във времената, лежащи преди деятелността на духовете на Личността в халдейския период, преди деятелността на архангелите в персийския и ангелите в древноиндийския период, то ще дойдем до този период в историята на нашата Земя, когато най-ужасно е бушувала атлантската катастрофа.
Ако ние тръгнем назад във времената, лежащи преди деятелността на духовете на Личността в халдейския период, преди деятелността на архангелите в персийския и ангелите в древноиндийския период, то ще дойдем до този период в историята на нашата Земя, когато най-ужасно е бушувала атлантската катастрофа. Постепенно ние съвсем се потапяме в атлантската катастрофа. Това е времето, което посочват сказанията на различните народи като потоп, преди който всичко е изглеждало всъщност по друг начин от това, което казват съвременните геологически хипотези. В още по-ранната, атлантска, епоха всичко е имало пак съвсем различен вид. Човек е бил изменящо се същество. До тази катастрофа целият облик на Земята е бил съвсем различен, отколкото това сега се струва на хората.
към текста >>

113. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Когато нашите души са докоснати от онези думи, в които ангелски Същества витаят в ореола на ангелското дете, ние трябва да знаем, че в онази аура на Исус действуват силите на Нирманакайя на Буда.
Когато нашите души са докоснати от онези думи, в които ангелски Същества витаят в ореола на ангелското дете, ние трябва да знаем, че в онази аура на Исус действуват силите на Нирманакайя на Буда. Оттогава духовните сили на Буда бяха присъединени към най-висшите индивидуалности в извършващите се дела, за които говори Мистерията на Голгота. Така че неговите сили продължават да действуват също в мирогледното течение на западните философи. От духовния свят той самият е подтика на живота, който проникна до разума, но след това се заблуди.
към текста >>

114. Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Но щом ДухътСебе ще се прояви през следващата, през Шестата следатлантска епоха, тогава ние не можем да считаме този Дух-Себе за наш, а би трябвало да казваме: Нашият Аз се е развил до определена степен, така че сега Духът-Себе може да свети в нас като един вид Ангелско Същество, което не сме самите ние, което свети в нас и ни завладява.
Той би имал възможност да изпълни това развитие в Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа. Обаче същинският Дух-Себе трябва да стане човешко благо. На Юпитер човекът ще стои по отношение на своя Дух-Себе така, както той стои на Земята по отношение на своя Аз. Следователно, щом човекът развива Духът-Себе също и през време на Земната епоха, той не може да стои по отношение на този Дух-Себе така, както към своя Аз. За нашия Аз ние казваме: Това сме ние самите, това действително сме ние. Но щом ДухътСебе ще се прояви през следващата, през Шестата следатлантска епоха, тогава ние не можем да считаме този Дух-Себе за наш, а би трябвало да казваме: Нашият Аз се е развил до определена степен, така че сега Духът-Себе може да свети в нас като един вид Ангелско Същество, което не сме самите ние, което свети в нас и ни завладява. – Ето как ще ни се открие нашият Дух-Себе. Едва на Юпитер той ще се прояви като наша собствена същност, както нашия Аз. Така напредва човешкото развитие.
към текста >>

– Това, което изживяваме сега през време на Земното развитие, това че се проникваме с една Азова природа и сме развили през време на миналата Земна епоха до настоящето по-фино изграждане на по-низшите основни части и ще формираме в бъдеще по-висшите основни части, следователно това, което изживяваме на Земята като хора, същото вече са го изживели преди нас онези по-висши Същества, които наричаме Ангели, или Ангелои – Същества, които в своето развитие вървят преди нас – те са го изживели в предишни планетарни въплъщения.
Ние трябва да изживеем един период от време, когато казваме: Да, нашата земна мисия беше да развием нашия Аз. Обаче ние виждаме, че ще развием предварително, един вид пророчески, нещо, което трябва да развием истински едва на Юпитер. – Това, което изживяваме сега през време на Земното развитие, това че се проникваме с една Азова природа и сме развили през време на миналата Земна епоха до настоящето по-фино изграждане на по-низшите основни части и ще формираме в бъдеще по-висшите основни части, следователно това, което изживяваме на Земята като хора, същото вече са го изживели преди нас онези по-висши Същества, които наричаме Ангели, или Ангелои – Същества, които в своето развитие вървят преди нас – те са го изживели в предишни планетарни въплъщения. Но също и по-висшите участници в Йерархията – Архангелите, или Архангелои и Архаите са изживели това на предишните въплъщения на нашата планета Земя: на Старата Луна, на Старото Слънце и на Стария Сатурн. За тях съществуваше също и тогава един вид четвърта съставна част, която те са развивали. А после, във втората половина на съответните планетарни въплъщения те получиха предварително това, което трябва да завършат в себе си на Земята, както ние ще развием Духът-Себе на Бъдещия Юпитер. Тогава те още не бяха включили това напълно в себе си като тяхна собственост, а го притежаваха така, че гледаха нагоре към него.
към текста >>

115. Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето.
Източните окултисти с право вярват – защото те знаят това като истина – че Буда, който в двадесет и деветата година на своя живот като Гаутама Буда се издигна от Бодисатва до степента Буда, тогава беше въплътен за последен път във физическо тяло. Съвсем правилно е, че индивидуалността, която от Бодисатва става Буда, не се явява вече след това на Земята във физическа инкарнация. Обаче това не означава, че той „не действува вече” за Земята. Буда действува за Земята и в следващите периоди от време, макар и да не се явява вече на Земята във физическо тяло, а да упражнява своята дейност от духовния свят. Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето. Тези думи произлизат от Буда, който действуваше в астралното тяло на току-що роденото дете Исус, за което разказва Евангелието на Лука. Това прекрасно, тържествено благовестие на мира и любовта е фактически един резултат от това, което Буда внесе като свой дял в християнството. Обаче Буда действува също и по-късно – не физически, а от духовния свят – в делата на хората и той сътрудничеше за това, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция.
към текста >>

116. Седемте принципа на Макрокосмоса и тяхната връзка с човека. Бележки от лекция в Кьолн, 28. Ноември 1911 GA_130 Езотеричното християнство

III. Архаи, Архангели, Ангели
III. Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>

Луциферическите Духове произхождат от една Йерархия, която стои по-високо от човека: от Йерархията на Ангелите, които обаче не са могли да завършат своето цялостно развитие на Старата Луна, където те постигнаха своята човешка степен.
Нека сега, с помощта на тази схема да разгледаме действието на Луциферическите Духове. Луциферическите Духове произхождат от една Йерархия, която стои по-високо от човека: от Йерархията на Ангелите, които обаче не са могли да завършат своето цялостно развитие на Старата Луна, където те постигнаха своята човешка степен. Ето защо те остават неспособни в своето по-нататъшно развитие да намерят връзката с четвъртия макрокосмически принцип. В замяна на това обаче луциферическите Духове – един вид предчувствувайки – са развили на Старата Луна своя четвърти, пети принцип и т.н., обаче без макрокосмическия четвърти принцип, т.е. без Христовия Импулс, който все още не е бил там.
към текста >>

117. 1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ученикът трябва да си представи тази сцена съвсем точно, понеже тя е една могъща имагинация: Царят Луцифер със своето знаме и своето войнство от луциферически Ангели, седящ всред огън и гъст дим, изпраща своите Ангели, за да завладее царствата на Земята.
Да, когато хората превръщат Исус в Цар на този свят, когато Го превръщат в нещо, което Той би станал, ако не беше устоял на Изкусителя, който Му предлагаше „всички царства на света“, тогава Исусовият елемент действително показва признаци на хипертрофия. В този случай Исус от Назарет би трябвало да стане един цар, който, за разлика от другите царе, които владеят само част от територията на Земята, би господствувал над цялата Земя. Как да си представим, следователно, този цар, чиято царствена власт се разпростира върху цялата Земя? Да, сега ние фактически бихме стигнали до онзи имагинативен образ, който бъдещият йезуит се стреми да постигне в хода на предварителните упражнения, след като е укрепил достатъчно своята воля. И за да бъде подготвен този образ на „Царя Исус“, владетеля на всички земни царства, ученикът трябваше да си представи следната имагинация: Ето, сега аз виждам Вавилон и полето около него като един жив образ, както и седналия на трона Луцифер*10 със знамето на Луцифер. Ученикът трябва да си представи тази сцена съвсем точно, понеже тя е една могъща имагинация: Царят Луцифер със своето знаме и своето войнство от луциферически Ангели, седящ всред огън и гъст дим, изпраща своите Ангели, за да завладее царствата на Земята. И най-напред бъдещият йезуит трябва да си представи цялата опасност, която идва от „знамето на Луцифер“, но без изобщо да поглежда към Христос Исус. Душата из цяло трябва да се потопи в имагинативния образ на опасността, която идва от знамето на Луцифер. Душата трябва да усети: Няма по-голяма опасност от тази, която би настъпила, ако знамето на Луцифер победи. И след като този образ е живял достатъчно в душата, на неговото място трябва да бъде поставена другата имагинация, „знамето на Христос“. За тази цел ученикът трябва да си представи Йерусалим и полето около Йерусалим, и как Царят Исус изпраща Своите войнства, как Той побеждава и прогонва войнствата на Луцифер, за да стане цар на цялата Земя: Знамето на Христос побеждава знамето на Луцифер!
към текста >>

118. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и като плачеше, надникна в гроба и видя два Ангела в бели дрехи седнали там, където беше лежало тялото на Исус.
Те и двамата тичаха, но другият ученик изпревари Петър и пристигна пръв, наведе се и видя плащениците да лежат на земята, но не влезе вътре. После дойде и Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците да стоят там, също и кърпата, която беше на главата Му, но поставена не до плащениците, а свита на отделно място. Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва. Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. И така, учениците се прибраха у тях си. А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и като плачеше, надникна в гроба и видя два Ангела в бели дрехи седнали там, където беше лежало тялото на Исус. Те й казаха: Жено, защо плачеш? А тя им рече: Защото са взели моя Господ и не зная къде са Го занесли. Като рече това, тя се обърна и видя Исус да стои пред нея, но не Го позна. Исус и рече: Жено, защо плачеш? Кого търсиш?
към текста >>

119. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

9. Ангели Духове на Здрача /Синове на Живота/
9. Ангели Духове на Здрача /Синове на Живота/
към текста >>

Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>

120. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Ето защо те са Ангели на Началата: защото в по-късните епохи активират всичко онова, което е останало от по-ранните епохи.
Нека да повторя още веднъж: Престолите коленичат пред Херувимите, а към тяхната саможертва, сякаш танцувайки във въздуха, се спускат Духовете на Мъдростта; после те потъват в дълбоко съзерцание пред това, което виждат, че се разиграва в центъра на Слънцето, очите им бавно се отварят за димния стълб, издигащ се над саможертвеното приношение; накрая димният стълб се разнася по всички посоки и се превръща в огромна кълбовидна маса, от чиито повлекла изникват фигурите на Архангелои, които намирайки се откъм вътрешната страна на кълбовидната маса връщат обратно, вече под формата на светлина, космическите дарове, идващи от Духовете на Мъдростта, а светлината нараства и вече озарява огромното вътрешно пространство на Слънцето, светлината нараства и от този момент нататък тя буквално поддържа живота в цялата планетарна сфера на Слънцето. Да, планетарната сфера на Слънцето е изградена от огъня и от димните стълбове на космическото жертвоприношение. Откъм периферията са разположени Архангелите, създателите на светлината; за да върнат обратно вече под формата на светлина това, което откриваме на Старото Слънце, те се нуждаят единствено от време. И така, какво задържат и приемат в себе си Архангелите? Те задържат и приемат в себе си първоначалните космически дарове от Духовете на Мъдростта; това, което са получили във времето, те го връщат като пространство; всъщност те връщат обратно и всичко онова, което са получили чрез Архаите, чрез Духовете на Началата. Ето защо те са Ангели на Началата: защото в по-късните епохи активират всичко онова, което е останало от по-ранните епохи. Пратеници на Началата ето какво представляват те!
към текста >>

121. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

И сега, за да проникнем в дълбокия смисъл на този образ, ние трябва да си спомним и думите от Евангелието на Матей: „Или мислиш, че не мога да призова цяло войнство от Ангели, ако поискам да се избавя от жертвената смърт?
Обаче резигнацията на висшите Същества ние можем да срещнем и на друго място от нашата земна история, и тук ние отново ще посочим нещо, за което стана дума последния път, а именно „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи. Извикаме ли тази сцена пред душата си, ние сякаш се изправяме пред централното събитие от планетарната еволюция на Земята, пред самия Христос. И сега, за да проникнем в дълбокия смисъл на този образ, ние трябва да си спомним и думите от Евангелието на Матей: „Или мислиш, че не мога да призова цяло войнство от Ангели, ако поискам да се избавя от жертвената смърт? "26 Да, най-лесното, което би могъл да предприеме Христос в този момент, щеше да срещне отказ и резигнация от страна на Бога. Но тук ние срещаме нещо друго: предварителния, величествен отказ от страна на Христос Исус, един отказ от избавление, благодарение на който в Неговата сфера се промъква самия враг: Юда. Така в Христос Исус ние трябва да виждаме едно отражение на онези Същества, с чиято еволюционна степен се запознахме току-що, онези свръхсетивни Същества, които трябваше да отхвърлят жертвата, онези свръхсетивни Същества, чиято дълбока същност се свежда именно до резигнацията.
към текста >>

122. 6. БЕЛЕЖКИ GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

9. Ангели Духове на Здрача, (Синове на Живота).
9. Ангели Духове на Здрача, (Синове на Живота).
към текста >>

Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>

123. 4. ТРЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Когато човек започва да признава, че над нас има нещо подобно като едно ръководещо нас обикновените хора същество, тогава в редицата на съществата на третата йерархия той има първата форма на онези същества, които наричаме Ангели или Ангелои.
При тях забелязваме, че се издигаме над обикновената представа, че когато искаме да се издигнем до духа, трябва да си образуваме точно противоположни представи в сравнение с тези, които са приложими към сетивния свят. Ето защо можете да видите, че изграждането на такива символични представи е едно важно средство, за да се издигне човек в духовния свят. Вие виждате това представено в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " Чрез това човек стига до там, да признае нещо, което стои като един свят над него, който го вдъхновява, който той не може да възприема във външния свят, който обаче прониква в него. Когато се отдава все повече и повече на този свят от представи, той стига до там, да признае, че чрез него, чрез всеки човек живее нещо духовно същество, което е по-висше от самия него, човека, в това едно въплъщение с неговия егоизъм. Когато човек започва да признава, че над нас има нещо подобно като едно ръководещо нас обикновените хора същество, тогава в редицата на съществата на третата йерархия той има първата форма на онези същества, които наричаме Ангели или Ангелои. Издигайки се над самия себе си по описания начин, човек изживява действието на едно ангелско същество в неговото собствено същество. Когато си представи това като нещо самостоятелно така че то да има качествата, които бяха описани като откровение и като изпълване с духа, когато си представи това същество като нещо самостоятелно, което ни вдъхновява, тогава той стига до понятието за стоящите непосредствено над човека същества на третата ангелска йерархия. Така че можем да считаме първите същества над човека като онези, които направляват и ръководят всеки отделен, индивидуален човек.
към текста >>

Издигайки се над самия себе си по описания начин, човек изживява действието на едно ангелско същество в неговото собствено същество.
Ето защо можете да видите, че изграждането на такива символични представи е едно важно средство, за да се издигне човек в духовния свят. Вие виждате това представено в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " Чрез това човек стига до там, да признае нещо, което стои като един свят над него, който го вдъхновява, който той не може да възприема във външния свят, който обаче прониква в него. Когато се отдава все повече и повече на този свят от представи, той стига до там, да признае, че чрез него, чрез всеки човек живее нещо духовно същество, което е по-висше от самия него, човека, в това едно въплъщение с неговия егоизъм. Когато човек започва да признава, че над нас има нещо подобно като едно ръководещо нас обикновените хора същество, тогава в редицата на съществата на третата йерархия той има първата форма на онези същества, които наричаме Ангели или Ангелои. Издигайки се над самия себе си по описания начин, човек изживява действието на едно ангелско същество в неговото собствено същество. Когато си представи това като нещо самостоятелно така че то да има качествата, които бяха описани като откровение и като изпълване с духа, когато си представи това същество като нещо самостоятелно, което ни вдъхновява, тогава той стига до понятието за стоящите непосредствено над човека същества на третата ангелска йерархия. Така че можем да считаме първите същества над човека като онези, които направляват и ръководят всеки отделен, индивидуален човек.
към текста >>

Когато си представи това като нещо самостоятелно така че то да има качествата, които бяха описани като откровение и като изпълване с духа, когато си представи това същество като нещо самостоятелно, което ни вдъхновява, тогава той стига до понятието за стоящите непосредствено над човека същества на третата ангелска йерархия.
Вие виждате това представено в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " Чрез това човек стига до там, да признае нещо, което стои като един свят над него, който го вдъхновява, който той не може да възприема във външния свят, който обаче прониква в него. Когато се отдава все повече и повече на този свят от представи, той стига до там, да признае, че чрез него, чрез всеки човек живее нещо духовно същество, което е по-висше от самия него, човека, в това едно въплъщение с неговия егоизъм. Когато човек започва да признава, че над нас има нещо подобно като едно ръководещо нас обикновените хора същество, тогава в редицата на съществата на третата йерархия той има първата форма на онези същества, които наричаме Ангели или Ангелои. Издигайки се над самия себе си по описания начин, човек изживява действието на едно ангелско същество в неговото собствено същество. Когато си представи това като нещо самостоятелно така че то да има качествата, които бяха описани като откровение и като изпълване с духа, когато си представи това същество като нещо самостоятелно, което ни вдъхновява, тогава той стига до понятието за стоящите непосредствено над човека същества на третата ангелска йерархия. Така че можем да считаме първите същества над човека като онези, които направляват и ръководят всеки отделен, индивидуален човек.
към текста >>

Окултният поглед възприема тези същества, за него те са действителности, обаче нормалното съзнание също се намира под тяхната власт, макар и това съзнание да не възприема Ангела; защото то стои под неговото ръководство, макар и несъзнателно.
Всички същества, които принадлежат на тази три класи на третата йерархия, притежават качествата, които Ви бяха охарактеризирали днес, всички те имат това, което тук бе наречено като Откровение и като вътрешно изпълване с духа. Това възприема, окултният поглед, когато може да се издигне до тези същества. Следователно можем да кажем: когато наблюдаваме онова, което заобикаля човека в духовния свят, което се намира така да се каже около човека като негов собствен ръководител, като негов индивидуален ръководител, когато наблюдаваме това, което живее там духовно, което царува невидимо и ни подбужда всъщност да вършим нашите безлични дела и да проявяваме нашето безлично мислене и чувствуване, тогава ние имаме първо съществата на Третата Йерархия. Окултният поглед възприема тези същества, за него те са действителности, обаче нормалното съзнание също се намира под тяхната власт, макар и това съзнание да не възприема Ангела; защото то стои под неговото ръководство, макар и несъзнателно. Така също човешките групи стоят под ръководството на техния Архангел, а времената, епохите и хората живее не в тези епохи стоят под ръководството на Духовете на времето.
към текста >>

Това, което както бе описано имаме в заобикалящия ни свят духовно като Ангели, Архангели и Духове на времето, то отделя от себе си определени съ-щества, които слизат от заобикалящия, човека свят в природните царства, и окултният поглед ни учи, че съществата с които се запознахме вчера и завчера като природни духове, са такива отделени същества от Съществата на третата йерархия, с които се запознахме днес; те са потомци, които са определени за една друга служба, а не за служене на човечеството, определени са били именно да бъдат в служба на природата.
Но ако бихме се върнали назад в развитието на нашата планета до определен момент, с който ще се запознаем в следващите сказки, ние бихме намери ли все повече и повече, че тези същества, които живеят всъщност само в културния процес на човечеството, произвеждат постоянно от себе си други същества, точно така, както едно растение изхвърля едно семе от себе си, така съществата на третата йерархия, които Ви описах, произвеждат други същества. Съществува само определена разлика между това, което растението произвежда като семе ако вземем това като сравнение и между тези същества, които се отделят от Съществата на третата йерархия. Когато растението произвежда едно семе, това семе има толкова стойност колкото и самото растение, защото от него може да израсне отново едно цяло растение от същия вид. Тези Същества произвеждат също така други, които се откъс ват така да се каже, както семената се отделят от растенията; те получават така да се каже потомци, които обаче сега са в известно отношение от по-нисше естество отколкото самите тях. Те трябва да бъдат от по-нисше естество, защото получават други задачи, които могат да изпълнят само тогава, когато са от по-нисше естество. Това, което както бе описано имаме в заобикалящия ни свят духовно като Ангели, Архангели и Духове на времето, то отделя от себе си определени съ-щества, които слизат от заобикалящия, човека свят в природните царства, и окултният поглед ни учи, че съществата с които се запознахме вчера и завчера като природни духове, са такива отделени същества от Съществата на третата йерархия, с които се запознахме днес; те са потомци, които са определени за една друга служба, а не за служене на човечеството, определени са били именно да бъдат в служба на природата. А именно определени потомци на Архаите са онези същества, с които ние се запознахме като с природни духове на Земята; онези, които се отделят от Архангелите и са изпратени долу в природата, това са природните духове на водата; и такива, които се отделят от Ангелите, ние трябва да считаме като природни духове на въздуха. Ние ще се запознаем по-нататък с природните духове на Огъня или на Топлината. Така ние виждаме, че от Съществата, които представляват нашата връзка с най-близкия до нас по-висш свят като трета йерархия, са изпратени долу в царствата на елементите, във Въздуха, Водата, Земята, в газообразната, течната и твърдата материя определени същества, за да изпълняват там служби, за да работят сред елементите и функционират така да се каже като по-нисши потомци на Съществата на третата йерархия, като природни духове. Следователно можем да говорим за едно родство на природните духове със Съществата на третата йерархия.
към текста >>

А именно определени потомци на Архаите са онези същества, с които ние се запознахме като с природни духове на Земята; онези, които се отделят от Архангелите и са изпратени долу в природата, това са природните духове на водата; и такива, които се отделят от Ангелите, ние трябва да считаме като природни духове на въздуха.
Съществува само определена разлика между това, което растението произвежда като семе ако вземем това като сравнение и между тези същества, които се отделят от Съществата на третата йерархия. Когато растението произвежда едно семе, това семе има толкова стойност колкото и самото растение, защото от него може да израсне отново едно цяло растение от същия вид. Тези Същества произвеждат също така други, които се откъс ват така да се каже, както семената се отделят от растенията; те получават така да се каже потомци, които обаче сега са в известно отношение от по-нисше естество отколкото самите тях. Те трябва да бъдат от по-нисше естество, защото получават други задачи, които могат да изпълнят само тогава, когато са от по-нисше естество. Това, което както бе описано имаме в заобикалящия ни свят духовно като Ангели, Архангели и Духове на времето, то отделя от себе си определени съ-щества, които слизат от заобикалящия, човека свят в природните царства, и окултният поглед ни учи, че съществата с които се запознахме вчера и завчера като природни духове, са такива отделени същества от Съществата на третата йерархия, с които се запознахме днес; те са потомци, които са определени за една друга служба, а не за служене на човечеството, определени са били именно да бъдат в служба на природата. А именно определени потомци на Архаите са онези същества, с които ние се запознахме като с природни духове на Земята; онези, които се отделят от Архангелите и са изпратени долу в природата, това са природните духове на водата; и такива, които се отделят от Ангелите, ние трябва да считаме като природни духове на въздуха. Ние ще се запознаем по-нататък с природните духове на Огъня или на Топлината. Така ние виждаме, че от Съществата, които представляват нашата връзка с най-близкия до нас по-висш свят като трета йерархия, са изпратени долу в царствата на елементите, във Въздуха, Водата, Земята, в газообразната, течната и твърдата материя определени същества, за да изпълняват там служби, за да работят сред елементите и функционират така да се каже като по-нисши потомци на Съществата на третата йерархия, като природни духове. Следователно можем да говорим за едно родство на природните духове със Съществата на третата йерархия.
към текста >>

124. 5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

В предидущата сказка бе показано, че на човека е възможно да се издигне над самия себе си, да победи всичко, което живее в него като специални егоистични интереси и внимания, за да се издигне чрез това в една сфера, в която той намира първо своя собствен ръководител, който може вече, да му даде една представа за онези Същества, които в смисъла на западния езотеризъм наричаме Ангели, Ангелои.
За да се запознаем със същността на духовните сили и същества, които действуват в различните природни царства и в небесните тела, ние трябва да се запознаем първо със самите тези духовни същества. Ние поста вихме вече едно начало на това запознаваме в първите три сказки. Опитахме се да охарактеризираме така наречените природни духове и след това се издигнахме до Съществата, които стоят непосредствено над човека в най-близкия по-висш свят, който можем да намерим изхождайки от нашия свят. Днес ние ще продължим това разглеждане и за целта трябва да свържем нещата с онова, което ни бе показано като път, по кой то можем първо да се издигнем до Съществата на третата йерархия. В предидущата сказка бе показано, че на човека е възможно да се издигне над самия себе си, да победи всичко, което живее в него като специални егоистични интереси и внимания, за да се издигне чрез това в една сфера, в която той намира първо своя собствен ръководител, който може вече, да му даде една представа за онези Същества, които в смисъла на западния езотеризъм наричаме Ангели, Ангелои. След това показахме, как напредвайки по-нататък по този път стигаме до там, да се запознаем с духовете на племената, с духовете на народите, които наричаме Архангели, Архангелои. И как след това в течение на културния процес намираме Духовете на Времето, Архаите. Когато човек върви по пътя, който вчера бе показан скицирано, той ще получи определено чувство за това, какво се разбира с тези Същества на третата йерархия. Още дълго време, даже когато човек е минал през едно окултно развитие, положението ще остане такова, че той ще има само един вид чувство. Едвам когато човек е хранил и подържал дълго време и с търпение и постоянство чувствата и усещанията, които бяха посочени вчера, той ще може да премине към това, което може да се нарече ясновидско виждане на тези Същества на третата йерархия.
към текста >>

Но както можахме да кажем, че Съществата на третата йерархия -Ангели, Архангели, Духове на Времето имат потомци, които се отделят от тях, така и тези Същества на втората йерархия имат потомци.
Но както можахме да кажем, че Съществата на третата йерархия -Ангели, Архангели, Духове на Времето имат потомци, които се отделят от тях, така и тези Същества на втората йерархия имат потомци. Както вчера можахме да опишем за Съществата на третата йерархия, в течение на времето: от тези същества на Втората Йерархия се отделят други, които са от по-ниска категория, които са изпратени в царствата на природата също така, както природните духове от съществата на Третата Йерархия, които са така да се каже строители и зидари в малък мащаб в царствата на природата. Духовните същества, които се отделят от втората йерархия и се потопяват долу в царствата на природата, това са онези същества, които в окултизма наричаме групови души на растенията, на животните, груповите души в отделните същества. Така щото окултният поглед намира в съществата, които принадлежат на растителното царство, на животинското царство, духовни същества, които не са както при човека като индивидуални духове в отделните човешки личности, а ние намираме групи от животни и растения, които са еднакво устроени, намираме тези групи одушевени от едно общо духовно същество. Да речем ние намираме формата на лъвовете, формата на тигрите, други форми одушевени от общи душевни същества. Общите душевни същества, ние ги наричаме групови души и тези групови души са от делни потомци на Съществата на втората йерархия, както природните духове са потомци на Съществата на третата йерархия.
към текста >>

125. 6. ПЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Следователно когато в смисъла на Духовната Наука искаме да имаме пред себе си цялостното същество на една планета, ние трябва да кажем: в мировото пространство нашето възприятие среща планетата, като тя ни показва в светлина своята физическа страна, дадена и от духа на формата; и както човекът скрива за физическия поглед своите по-висши членове, така планетата скрива за нас това, което царува като висши същества на Ангелските йерархии в планетата и около нея.
Следователно когато в смисъла на Духовната Наука искаме да имаме пред себе си цялостното същество на една планета, ние трябва да кажем: в мировото пространство нашето възприятие среща планетата, като тя ни показва в светлина своята физическа страна, дадена и от духа на формата; и както човекът скрива за физическия поглед своите по-висши членове, така планетата скрива за нас това, което царува като висши същества на Ангелските йерархии в планетата и около нея. Следователно ние си представяме правилно една планета като Марс или Меркурий, когато си я представяме първо според нейната физическа форма и си я представяме заобиколена и проникната от една духовна атмосфера, която се простира в безкрайността, която има във физическата форма на планетата именно своята физическа форма, създание на Духовете на Формата и в нейната окръжност има Съществата на другите йерархии. Едва тогава ние имаме цялостната планета, когато я разглеждаме така, че в средата има физическото като една ядро и около нея духовни обвивки, които се състоят от Съществата на йерархиите. В следващите сказки ще разгледаме това по-подробно; за да посочим обаче, така да се каже, още днес посоката на нашето разглеждане, ще кажем първо като съобщение, което окултното изследване ни дава, още следното.
към текста >>

126. 7. ШЕСТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Ощe при онези същества, които стоят с една степен по-високо от човека в ранговото редуване на света, при Ангелите, Ангелои, ние намираме, тази особеност, че всъщност те възприемат онова, което изявяват от самите себе си, и че, когато се обръщат в тяхната вътрешност, те нямат нещо самостоятелно, затворено в себе си, както човека, а чувствуват тогава да просиява и да се разраства в тяхната вътрешност силите и съществата на по-висшите йерархии, чувствуват се изпълнени, вдъхновени от Духа и неговите Същества, които стоят над тях.
Но сега, ако искаме да разберем правилно това, което описахме в последната сказка и което току що се опитах да повторя в няколко изречения, ние трябва да се запознаем и с други представи, с представи, които ще добием на най-лесно, ако изходим от съществата на онази йерархия, която граничи непосредствено нагоре, към духовния свят, с човека, следователно ако изходим от съществата на третата йерархия. Казах, че тези същества на третата йерархия се характеризират с това, че това, което при човека е възприятие, при тях то е откровение; и онова, което при човека е вътрешен живот, при тях е изпълване с дух. Ощe при онези същества, които стоят с една степен по-високо от човека в ранговото редуване на света, при Ангелите, Ангелои, ние намираме, тази особеност, че всъщност те възприемат онова, което изявяват от самите себе си, и че, когато се обръщат в тяхната вътрешност, те нямат нещо самостоятелно, затворено в себе си, както човека, а чувствуват тогава да просиява и да се разраства в тяхната вътрешност силите и съществата на по-висшите йерархии, чувствуват се изпълнени, вдъхновени от Духа и неговите Същества, които стоят над тях. Така това, което при човека наричаме самостоятелен вътрешен живот, то всъщност не съществува при тези Същества. Когато искат да развият тяхното собствено същество, когато искат да мислят, чувстват и волят, това, което са те самите, както човекът върши това, всичко това се изявява веднага навън, а не както при човека, който може да затвори в самия себе си своите мисли и чувства и който може да остави неизпълнени своите волеви импулси. Това, което живее като мисли в тези същества, доколкото те сами произвеждат тези мисли, то е същевременно тяхно откровение, тяхна изява. И когато не искат да се изявяват, те не могат да се обърнат навътре в себе си по друг начин, освен като се изпълват вътрешно със стоящия над тях свят. Така в тези същества живее намиращият се над тях свят, или когато живеят самите себе си, те се изявя ват обективно навън.
към текста >>

Нали при Съществата, които нарекохме Ангели, Архангели и Духове на Времето или Архаи, ние намираме абсолютно, че всичко, което им се разкрива, което те могат да възприемат, е така да се каже тяхното собствено същество.
Следователно тези Същества не могат да скриват в тях нищо, което е продукт на тяхното мислене или чувствуване, защото всичко, което те си изработват в тяхната вътрешност, се показва веднага навън. Както споменахме в една от предидущите сказки, те не могат да лъжат, така щото това, което те имат като представи, което мислят и чувствуват, не би било в хармония с външния свят; те не могат да имат в себе си някоя представа, която не би била в съгласуваност с външния свят; защото те възприемат в тяхната изява, в тяхното откровение онези представи, които имат в тяхната вътрешност. Сега обаче искаме да предположим, че на тези същества би им хрумнало да отрекат своята собствена природа, какво би се получило тогава? Нали при Съществата, които нарекохме Ангели, Архангели и Духове на Времето или Архаи, ние намираме абсолютно, че всичко, което им се разкрива, което те могат да възприемат, е така да се каже тяхното собствено същество. Ако биха искали да излъжат, тогава би трябвало да развият в тяхната вътрешност нещо, което не е в съгласие с тяхното собствено същество. Всяка лъжа би била едно отричане на тяхната природа. Обаче това не означава нищо друго, освен едно заглушаване, едно унищожение на тяхното собствено същество. Но нека предположим: въпреки това тези същества биха пожелали да изживеят в тяхната вътрешност нещо, което не изявяват непосредствено навън... тогава те би трябвало да приемат една друга природа.
към текста >>

Ангелите нямат никакъв собствен живот, техният собствен живот е откровение, той съществува за целия свят, и щом не изявяват самите себе си, в тяхната вътрешност просиява животът на по-висшите йерархии.
С това беше дадена необходимостта те да отрекат тяхната собствена природа, да приемат една друга природа. За да могат да развият вътрешен живот, вътрешна самостоятелност, определен брой от съществата на третата йерархия трябваше да се откажат от тяхната природа, да отрекат тяхната природа. Те трябваше така да се каже да произведат в самите себе си; определени вътрешни изживявания за да не се изявят навън. А сега нека се запитаме: какви бяха причините, които можаха да нарекат тези същества, да развият в себе си едно такова желание? Когато обгърнем с поглед природата на Съществата на третата йерархия с откровението и изпълването с Дух, ние забелязваме тогава, че всъщност тези Същества са поставени напълно в служба на по-висшите йерархии, че те нямат всъщност никакъв собствен живот. Ангелите нямат никакъв собствен живот, техният собствен живот е откровение, той съществува за целия свят, и щом не изявяват самите себе си, в тяхната вътрешност просиява животът на по-висшите йерархии. Това, което накара определен брой от тях да отрекат своята природа, беше чувството на сила, чувството на самостоятелност, чувството на свобода. В определено време в даден брой от съществата на третата йерархия възникна подтикът, стремежът да не 6ъдат само зависими от Съществата на по-висшите йерархии, а да развият в самите себе си собствен живот. С това бе направено нещо извънредно много за планетната система, на която ние принадлежим; защото тези същества, които можем да наречем бунтовниците на третата йерархия, не извършиха нищо друго, нищо по-малко, освен да подготвят собствената самостоятелност на човека, възможността, човекът да може да развие един самостоятелен за себе си живот, който да не се изявява непосредствено навън, а който може да бъде един независим от външното откровение, от външната изява вътрешен живот.
към текста >>

127. 8. СЕДМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

След това се издигнахме първо до трите категории Същества на третата йерархия и охарактеризирахме съответните Същества, които съгласно западния езотеризъм нарекохме Ангели, Архангели или Архангелои и Архаи; След това стоящи над тях като следваща йерархия онези Същества, които нарекохме Духове на Формата, Духове на Движението и Духове на Мъдростта и над тези последните Съществата на първата йерархия, Духовете на Волята или Престоли, Херувимите и Серафимите.
Искаме първо да се абстрахираме от всичко останало в звездната система и искаме да обгърнем с поглед тази четворка в една планетна система: планетата, неподвижната звезда, Луната и кометата. Искаме сега да бъдем наясно върху самопонятния факт, че всъщност за външното нормално съзнание е възможно само наблюдението на самата планета, а именно на онази планета, на която се намира това нормално възприемащо съзнание; следователно за земните обитатели Земята като планета. Всичко останало е за нормалното външно съзнание бих могъл да каже наблюдаемо само по отношение на неговата най-външна страна. Искаме да пристъпим към това външно деление с предпоставките, които ни даде езотерично-окултният път. До сега в редицата на съществата, които разглеждаме, различихме самия човек като стоящ така да се каже на най-долно то стъпало на йерархическата стълба. След това се издигнахме първо до трите категории Същества на третата йерархия и охарактеризирахме съответните Същества, които съгласно западния езотеризъм нарекохме Ангели, Архангели или Архангелои и Архаи; След това стоящи над тях като следваща йерархия онези Същества, които нарекохме Духове на Формата, Духове на Движението и Духове на Мъдростта и над тези последните Съществата на първата йерархия, Духовете на Волята или Престоли, Херувимите и Серафимите. Когато обгръщаме с поглед по този начин отделните Същества, така да се каже ранговата степенна стълба на отделните Същества на йерархиите, имаме предвид първо пред езотеричното съзнание земните отношения. Ние имаме работа с всички тези Същества, когато, както видяхме, искаме да разглеждаме човека и всичко, което му принадлежи на планетата. В последните часове видяхме, че явленията, които констатираме при човека и при неговата планета не могат да бъдат обяснени духовно, ако не вземем под внимание тези Същества. Видяхме, че от човека до Духовете на Времето имаме работа със Същества, които играят първо роля в човешкия исторически културен процес. Така щото в тези Същества на третата йерархия трябва да виждаме онова, което в течение на самото земно развитие води човека стъпка по стъпка напред, което ръководи културното развитие.
към текста >>

Но също когато се издигнем от човека нагоре до онези същества, които нарекохме най-близките духовни ръководители на човека, за които говорихме в редицата на съществата на по-висшите йерархии като Ангели, и тогава не намираме тяхната еволюция, еволюцията на Ангелите на Луната; ние не намираме никакви форми на действие, никакви сили, които да изхождат от Луната като действие на Ангелите.
Окултният поглед не може да открие нищо с тези две форми на развитието. С това аз съвсем не искам да кажа само нещо външно което би било действително една тривиалност -, не искам да кажа, че по Луната не ходят никакви въплътени във физически тела хора или животни, каквито съществуват на Земята; а когато прави едно такова изказване, окултистът разбира нещо съществено друго. Би могло напълно да бъде така, че на някое небесно тяло би могло да съществува нещо подобно като по-висшите членове на човешкото същество /човешкото Аз или човешкото астрално тяло/ при други условия и да изминава там своето развитие, без да бъде въплътено в човешко тяло от плът или в етерно тяло. Би могло да се предположи и такива отношения съществуват напълно -, би могло да се предположи, че следователно би могло да става едно развитие в духовен смисъл, например на Луната, без външното въплъщение, външният израз на съществата да бъде такъв, какъвто е този на земните хора; но съвсем не е такъв случаят. На Луната не става нещо като една човешка история, като едно човешко развитие на същества, които биха били подобни душевно на човека или на нашите животни. Но също когато се издигнем от човека нагоре до онези същества, които нарекохме най-близките духовни ръководители на човека, за които говорихме в редицата на съществата на по-висшите йерархии като Ангели, и тогава не намираме тяхната еволюция, еволюцията на Ангелите на Луната; ние не намираме никакви форми на действие, никакви сили, които да изхождат от Луната като действие на Ангелите. Ние охарактеризирахме почти с точност това, което тези същества вършат за човека на Земята. Такова едно действие не става от Луната. Ние намираме никъде така да се каже следата на едно човешко или животинско действие, или една такава дейност, каквато познахме за Ангелите. Когато обгърнем с поглед по-нататък силите, с които Архангелите водят напред човешкото развитие, когато насочим окултния поглед върху Луната, ние откриваме по странен начин, че тези сили съществуват там: окултният поглед намира на луната като действуващи същите сили, които то намира там, където в земното развитие констатира, как един народ е ръководен от един специален Дух на Народа, от един Архангел. Архангелът, който ръководи духовно живота на народа, съществува на Луната в неговите характерни особености, той ни говори, когато насочваме окултния поглед върху Луната.
към текста >>

Ние намираме никъде така да се каже следата на едно човешко или животинско действие, или една такава дейност, каквато познахме за Ангелите.
Би могло да се предположи и такива отношения съществуват напълно -, би могло да се предположи, че следователно би могло да става едно развитие в духовен смисъл, например на Луната, без външното въплъщение, външният израз на съществата да бъде такъв, какъвто е този на земните хора; но съвсем не е такъв случаят. На Луната не става нещо като една човешка история, като едно човешко развитие на същества, които биха били подобни душевно на човека или на нашите животни. Но също когато се издигнем от човека нагоре до онези същества, които нарекохме най-близките духовни ръководители на човека, за които говорихме в редицата на съществата на по-висшите йерархии като Ангели, и тогава не намираме тяхната еволюция, еволюцията на Ангелите на Луната; ние не намираме никакви форми на действие, никакви сили, които да изхождат от Луната като действие на Ангелите. Ние охарактеризирахме почти с точност това, което тези същества вършат за човека на Земята. Такова едно действие не става от Луната. Ние намираме никъде така да се каже следата на едно човешко или животинско действие, или една такава дейност, каквато познахме за Ангелите. Когато обгърнем с поглед по-нататък силите, с които Архангелите водят напред човешкото развитие, когато насочим окултния поглед върху Луната, ние откриваме по странен начин, че тези сили съществуват там: окултният поглед намира на луната като действуващи същите сили, които то намира там, където в земното развитие констатира, как един народ е ръководен от един специален Дух на Народа, от един Архангел. Архангелът, който ръководи духовно живота на народа, съществува на Луната в неговите характерни особености, той ни говори, когато насочваме окултния поглед върху Луната. Когато обгърнем с поглед същността на онези духовни същества, които наричаме Архаи или Духове на Времето, на онези същества, които поемат земното развитие от една епоха в друга и го ръководят по-нататък, например от Египетската Култура до Гръцката Култура или от Гръцката Култура до нашата настояща Култура -, когато си създадем едно окултно виждане за силите, които царуват при ръководенето на развитието от Духовете на Времето, тогава намираме същата характерна форма, същия характерен вид сили, когато разглеждаме това, което ни гледа от Луната. Следователно както за планетата можахме да назовем като нейна сфера съществата на духовните йерархии до Духовете на Формата, така също на Луната можем да теглим една граница и да кажем: сферата на Луната се простира до областта на Архангелите надолу. */виж рис. 1/
към текста >>

128. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Ние намерихме, че непосредствено над човека стои онази категория Същества, която наричаме Ангели; показахме също, как всъщност човекът, когато той иска да стигне до едно виждане на духовния свят, на свръхсетивния свят, трябва да се издигне първо обучавайки се до тези същества, които стоят непосредствено над него, как така да се каже той трябва да се научи да гледа света с начина на възприятие на Ангелите.
Ще бъде добре, още в началото на днешната сказка да говорим върху това, доколко физическият Космос, физическата мирова система, която разгледахме вчера относно нейните части, поне относно отделните ней ни части, доколко този физически космос има въобще значение за човешкия възглед, за човешкото възприятие и познание. Вчера ние говорихме за живота на кометите, за живота на неподвижната звезда, за слънчевия живот, за живота на планетите и на луните. Когато се говори по този начин от гледна точка на обикновеното съзнание за тези небесни тела, хората разбират естествено само небесните тела, които очите виждат Но в течение на нашите сказки ние заместихме всъщност тази система от небесни тела бихме могли да кажем с нещо друго; ние я заместихме с разглеждането на съответните духовни същества, които признахме като членове на различните йерархии. Може би онова, което трябваше да бъде казано по този начин, ще стане по-ясно, ако споменем следното. Ние намерихме, че непосредствено над човека стои онази категория Същества, която наричаме Ангели; показахме също, как всъщност човекът, когато той иска да стигне до едно виждане на духовния свят, на свръхсетивния свят, трябва да се издигне първо обучавайки се до тези същества, които стоят непосредствено над него, как така да се каже той трябва да се научи да гледа света с начина на възприятие на Ангелите. Но сега можем да зададем също въпроса: когато едно такова същество на непосредствено по-висшата над човека категория в нашите йерархии добива едно съзнание за космоса в неговото възприятие, което нарекохме откровение, как изглежда тогава космосът за едно такова същество? Когато отговорим на този въпрос, тогава ще ни стане още по-ясно това, което трябваше да бъде казано. Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Космоса нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите сетива, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа. Обаче в замяна на това едно ангелско същество би виждало или възприемало по свой начин, така както описахме това, различното съвместно действие на Съществата на йерархиите, за което говорихме. Вместо едно такова същество да говори, че там горе се намира планетата Марс, то би казано напротив: там горе действуват съвместно /по начина, както охарактеризирахме това/ тези или онези същества на висшите йерархии.
към текста >>

Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Космоса нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите сетива, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа.
Когато се говори по този начин от гледна точка на обикновеното съзнание за тези небесни тела, хората разбират естествено само небесните тела, които очите виждат Но в течение на нашите сказки ние заместихме всъщност тази система от небесни тела бихме могли да кажем с нещо друго; ние я заместихме с разглеждането на съответните духовни същества, които признахме като членове на различните йерархии. Може би онова, което трябваше да бъде казано по този начин, ще стане по-ясно, ако споменем следното. Ние намерихме, че непосредствено над човека стои онази категория Същества, която наричаме Ангели; показахме също, как всъщност човекът, когато той иска да стигне до едно виждане на духовния свят, на свръхсетивния свят, трябва да се издигне първо обучавайки се до тези същества, които стоят непосредствено над него, как така да се каже той трябва да се научи да гледа света с начина на възприятие на Ангелите. Но сега можем да зададем също въпроса: когато едно такова същество на непосредствено по-висшата над човека категория в нашите йерархии добива едно съзнание за космоса в неговото възприятие, което нарекохме откровение, как изглежда тогава космосът за едно такова същество? Когато отговорим на този въпрос, тогава ще ни стане още по-ясно това, което трябваше да бъде казано. Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Космоса нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите сетива, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа. Обаче в замяна на това едно ангелско същество би виждало или възприемало по свой начин, така както описахме това, различното съвместно действие на Съществата на йерархиите, за което говорихме. Вместо едно такова същество да говори, че там горе се намира планетата Марс, то би казано напротив: там горе действуват съвместно /по начина, както охарактеризирахме това/ тези или онези същества на висшите йерархии. А това значи, че, за тези Същества, за Ангелите, цялата космическа система би се явила като един сбор от духовни дейности. Да, как биха се явили за едно такова същество нашите видими за нашите очи планетни другите небесни тела? Ние трябва да говорим за тези неща поради това, защото въобще не бихме могли да говорим за целия свръхсетивен свят, който стои на основата на планетната система, или на небесната система, на Космоса, ако не бихме могли да се пренесем чрез окултно обучение така да се каже изкуствено в начина, по който едно такова същество вижда света.
към текста >>

Обаче в замяна на това едно ангелско същество би виждало или възприемало по свой начин, така както описахме това, различното съвместно действие на Съществата на йерархиите, за което говорихме.
Може би онова, което трябваше да бъде казано по този начин, ще стане по-ясно, ако споменем следното. Ние намерихме, че непосредствено над човека стои онази категория Същества, която наричаме Ангели; показахме също, как всъщност човекът, когато той иска да стигне до едно виждане на духовния свят, на свръхсетивния свят, трябва да се издигне първо обучавайки се до тези същества, които стоят непосредствено над него, как така да се каже той трябва да се научи да гледа света с начина на възприятие на Ангелите. Но сега можем да зададем също въпроса: когато едно такова същество на непосредствено по-висшата над човека категория в нашите йерархии добива едно съзнание за космоса в неговото възприятие, което нарекохме откровение, как изглежда тогава космосът за едно такова същество? Когато отговорим на този въпрос, тогава ще ни стане още по-ясно това, което трябваше да бъде казано. Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Космоса нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите сетива, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа. Обаче в замяна на това едно ангелско същество би виждало или възприемало по свой начин, така както описахме това, различното съвместно действие на Съществата на йерархиите, за което говорихме. Вместо едно такова същество да говори, че там горе се намира планетата Марс, то би казано напротив: там горе действуват съвместно /по начина, както охарактеризирахме това/ тези или онези същества на висшите йерархии. А това значи, че, за тези Същества, за Ангелите, цялата космическа система би се явила като един сбор от духовни дейности. Да, как биха се явили за едно такова същество нашите видими за нашите очи планетни другите небесни тела? Ние трябва да говорим за тези неща поради това, защото въобще не бихме могли да говорим за целия свръхсетивен свят, който стои на основата на планетната система, или на небесната система, на Космоса, ако не бихме могли да се пренесем чрез окултно обучение така да се каже изкуствено в начина, по който едно такова същество вижда света. Защото да бъде човек ясновидец това не значи нищо друго, освен той да предизвика в себе си възможността да вижда света така, както едно такова същество вижда света.
към текста >>

А това значи, че, за тези Същества, за Ангелите, цялата космическа система би се явила като един сбор от духовни дейности.
Но сега можем да зададем също въпроса: когато едно такова същество на непосредствено по-висшата над човека категория в нашите йерархии добива едно съзнание за космоса в неговото възприятие, което нарекохме откровение, как изглежда тогава космосът за едно такова същество? Когато отговорим на този въпрос, тогава ще ни стане още по-ясно това, което трябваше да бъде казано. Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Космоса нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите сетива, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа. Обаче в замяна на това едно ангелско същество би виждало или възприемало по свой начин, така както описахме това, различното съвместно действие на Съществата на йерархиите, за което говорихме. Вместо едно такова същество да говори, че там горе се намира планетата Марс, то би казано напротив: там горе действуват съвместно /по начина, както охарактеризирахме това/ тези или онези същества на висшите йерархии. А това значи, че, за тези Същества, за Ангелите, цялата космическа система би се явила като един сбор от духовни дейности. Да, как биха се явили за едно такова същество нашите видими за нашите очи планетни другите небесни тела? Ние трябва да говорим за тези неща поради това, защото въобще не бихме могли да говорим за целия свръхсетивен свят, който стои на основата на планетната система, или на небесната система, на Космоса, ако не бихме могли да се пренесем чрез окултно обучение така да се каже изкуствено в начина, по който едно такова същество вижда света. Защото да бъде човек ясновидец това не значи нищо друго, освен той да предизвика в себе си възможността да вижда света така, както едно такова същество вижда света. Следователно за ясновидското съзнание: също изчезват всъщност формите, тези светли форми на обикновено видимите за окото небесни тела, те вече не съществуват за едно такова съзнание, изчезват. Напротив ясновидското съзнание и следователно както казахме също съзнанието на един такъв посветен получава също едно впечатление от това, което отговаря на небесното физическо тяло.
към текста >>

129. 10. ДЕВЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Знаем, че отделният човек е ръководен първо от това, което нарича ме неговия Ангел, знаем, че народите са ръководени духовно първо от съответните Духове на народите, от Архангелите.
Знаем, че отделният човек е ръководен първо от това, което нарича ме неговия Ангел, знаем, че народите са ръководени духовно първо от съответните Духове на народите, от Архангелите. Народите са нещо различно от расите; знаем, че редуващите се културни епохи са ръководени от Духовете на Времето, от Архаите; Знаем след това, че над Архаите стои онази категория на йерархиите, който наричаме Духове на Формата и над тях Духовете на Движението. Искаме да ги обхванем в онова състояние, в което те се намират на Земята, където вече зад тях стои събитието, чрез което те дадоха на човека неговото астрално тяло и те самите са минали през един напредък. Но в човешката еволюция съществува нещо, което излиза вън от характерите на Духовете на Времето, което е по-пълно със значение, по-мощно за цялото човечество отколкото сфера та на отделните Духове на Времето. Духовете на Времето действуват върху Земята в течение на определено време; има обаче духовни развития в областта на цялото развитие на човечеството, които обхващат по-големи сфери отколкото сферата на Духовете на Времето, такива по-големи епохи на човечеството, които излизат извън сферата на самите Духове на Времето, имат като свои регенти нормално развитите Духове на Движението. Тези нормално развити Духове на Движението се показват следователно в тяхното действие в развойния процес на човечеството така, че те дават големите културни импулси.
към текста >>

И когато обгърнем с поглед историята на човечеството, историята на човешката култура, тогава виждаме, че отделните човеци са ръководени от Ангелите; народите са ръководени от Архангелите, определени епохи, а също определени сфери /както още ще видим/ от Духовете на Времето, още по-големи епохи или сфери са ръководени от Духовете на Формата.
Народите са нещо различно от расите; знаем, че редуващите се културни епохи са ръководени от Духовете на Времето, от Архаите; Знаем след това, че над Архаите стои онази категория на йерархиите, който наричаме Духове на Формата и над тях Духовете на Движението. Искаме да ги обхванем в онова състояние, в което те се намират на Земята, където вече зад тях стои събитието, чрез което те дадоха на човека неговото астрално тяло и те самите са минали през един напредък. Но в човешката еволюция съществува нещо, което излиза вън от характерите на Духовете на Времето, което е по-пълно със значение, по-мощно за цялото човечество отколкото сфера та на отделните Духове на Времето. Духовете на Времето действуват върху Земята в течение на определено време; има обаче духовни развития в областта на цялото развитие на човечеството, които обхващат по-големи сфери отколкото сферата на Духовете на Времето, такива по-големи епохи на човечеството, които излизат извън сферата на самите Духове на Времето, имат като свои регенти нормално развитите Духове на Движението. Тези нормално развити Духове на Движението се показват следователно в тяхното действие в развойния процес на човечеството така, че те дават големите културни импулси. И когато обгърнем с поглед историята на човечеството, историята на човешката култура, тогава виждаме, че отделните човеци са ръководени от Ангелите; народите са ръководени от Архангелите, определени епохи, а също определени сфери /както още ще видим/ от Духовете на Времето, още по-големи епохи или сфери са ръководени от Духовете на Формата. След това обаче имаме цялостното протичане на културите в развитието на човечеството така, че определени дълги времена, които са много по-дълги от тези, които обхваща един Дух на Времето, действуват вдъхновяващо в по-големи сфери, като веднъж действува Духът на Движението, който, изпраща своите сили от една планета, друг път един Дух на Движението, който изпраща своите си ли от друга планета. По този начин тези Духове на Движението, които имат нормално развитие, действуват от планетите така, че те се сменят едни други в процеса на развитието на човечеството и се показват в големите културни импулси на развитието на човечеството, които обхващат много по-големи епохи в сравнение с тези на Духовете на Времето. Така например културният импулс на Духа на Движението, който действува от планетата, която днешната астрономия нарича Венера и която старата астрономия наричаше. Меркурий /тези две имена са били объркани от съвременната астрономия, този културен импулс, той дойде първоначално от онзи Дух на Движението, който се изрази в Будизма. Други културни импулси, които надвишават сферите на самите Духове на Времето, дойдоха от Духове на Движението, които действуват от другите планети.
към текста >>

130. 11. ДЕСЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Ето защо най-сигурното средство за постигане на висшите идеали на антропософския живот е това, да насочваме от време на време погледа към звездните светове и техните духовни Ръководители, ангелските йерархии.
Защото също в нашите природни царства се показват самите йерархии или техните потомци. Когато насочваме така поглед в небесното пространство, чрез едно такова разглеждане може да получим също едно морално впечатление; Едно морално впечатление, което трябва да се състои в това, че, когато оставим мощните действия на йерархиите от небесното пространство да добият влияние върху нас, ние сме откъснати от страстите, от инстинктите, желанията, представите, които произвежда физическият земен живот. Тези представи, тези инстинкти, желания и страсти, които произвежда физическият живот, те са главно тези, които хвърлят върху земното развитие това, което разделя хората на партии, което прави хората по лицето на Земята противници и привърженици на най-различните направления. Ние стигаме да един по-висок морален смисъл до една, свобода, когато поне за кратки моменти се откъснем от разглеждането на земното и наблюдаваме световете на Духовете в мировото пространство. Там ние се освобождава ме от това, което иначе действува в нашите егоистични инстинкти, които са причините на всички земни борби и на всички земни дребнавости. Ето защо най-сигурното средство за постигане на висшите идеали на антропософския живот е това, да насочваме от време на време погледа към звездните светове и техните духовни Ръководители, ангелските йерархии. Когато, както се опитахме вчера, изследваме културните течения и вдъхновяващите Духове на религиите, а също така носителите на мъдростта за човечеството, тогава ще изгубим вкуса да водим борби на Земята като последователи на отделни системи. Ние не ще се придържаме към имена, нито към изповедания на отделни групи хора по Земята. Когато хората ще търсят техните познания там, накъдето могат да се насочат погледите на всички хора на Земята и където ще намерят общи познания познания, които обединяват, а не раздвояват -, когато хората действително ще проникнат до това, което като език на небето изговаря, изказва значението на различните основатели на религии и вдъхновители на човечеството, тогава ще може да настъпи духовно-научният идеал на едно търпимо и безпристрастно разглеждане на всички религии и светогледи, тогава ще настъпи действително този идеал. Хората не ще се карат постоянно, когато не принадлежат на една група създадена от този или онзи религиозен носител или на други културни течения, а когато потърсят произхода на тези носители навън в небесното пространство. В този смисъл също едно такова разглеждане може да добие едно голямо морално значение, като вместо някои неща, които донасят на Земята раздвоения, дисхармонии, бъдат основани мир, хармония.
към текста >>

131. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Когато се яви пред някого, то може да бъде за него много лошо, макар и в най-великолепен ангелски облик.
Когато се навлиза в свръхсетивните светове, може да се открие едно същество, което според всички понятия, които се използват в сетивното битие, трябва да се означи като красиво същество, като великолепно същество може би: красиво, сияйно, великолепно. Сега то стои пред нас. Но няма доказателство, че то също е добро същество. Когато се яви пред някого, то може да бъде за него много лошо, макар и в най-великолепен ангелски облик. Защото според понятието за красиво, което е изградено в сетивния свят, такова същество се нарича красиво в свръхсетивното възприятие. И как би могло да не е така? Ако го открие изобразено в сетивния свят, човек би го нарекъл с пълно право красиво. Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния свят. То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик.
към текста >>

То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик.
Когато се яви пред някого, то може да бъде за него много лошо, макар и в най-великолепен ангелски облик. Защото според понятието за красиво, което е изградено в сетивния свят, такова същество се нарича красиво в свръхсетивното възприятие. И как би могло да не е така? Ако го открие изобразено в сетивния свят, човек би го нарекъл с пълно право красиво. Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния свят. То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик. Това е напълно възможно в свръхсетивния свят. Може да се установи по много начини, за които ще говорим, че малко по малко се навлиза в нещата, щом се подходи към тях с ясновиждащото съзнание. Така сега пред един ангелски образ човек може да каже, щом е стигнал дотам, да остане – мислейки – при свръхсетивното наблюдение: Виждайки един ангел или някакъв величествен образ, не трябва да попадаш в плен на измама; това може да бъде всичко, може да бъде ангел, но може да бъде също така и дявол. Сега трябва да се започне с това, което тъй често трябва да се прави, когато се навлиза в свръхсетивния свят: с едно себеизпитание. Човек може да се посъветва със себе си и да изследва доколко има в себе си качества на самомнение и егоизъм.
към текста >>

Така сега пред един ангелски образ човек може да каже, щом е стигнал дотам, да остане – мислейки – при свръхсетивното наблюдение: Виждайки един ангел или някакъв величествен образ, не трябва да попадаш в плен на измама; това може да бъде всичко, може да бъде ангел, но може да бъде също така и дявол.
Ако го открие изобразено в сетивния свят, човек би го нарекъл с пълно право красиво. Едно такова същество може да бъде най-грозното, въпреки че то може да бъде обозначено като красиво, ако се остане при обозначенията в сетивния свят. То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик. Това е напълно възможно в свръхсетивния свят. Може да се установи по много начини, за които ще говорим, че малко по малко се навлиза в нещата, щом се подходи към тях с ясновиждащото съзнание. Така сега пред един ангелски образ човек може да каже, щом е стигнал дотам, да остане – мислейки – при свръхсетивното наблюдение: Виждайки един ангел или някакъв величествен образ, не трябва да попадаш в плен на измама; това може да бъде всичко, може да бъде ангел, но може да бъде също така и дявол. Сега трябва да се започне с това, което тъй често трябва да се прави, когато се навлиза в свръхсетивния свят: с едно себеизпитание. Човек може да се посъветва със себе си и да изследва доколко има в себе си качества на самомнение и егоизъм. Тогава душата се изпълва с горчивина. Но тази горчивина, тази болезненост може да доведе точно до това, че човек отново да се пречиства известно време от своето самомнение и от своя егоизъм. И щом човек осъзнае колко малко е свободен от самомнението и че след това трябва да стане свободен, тогава му се прояснява целият процес, който протича в душевните дълбини.
към текста >>

И щом се стигне дотам, че за някого, предприел такова себенаблюдение, да не изчезва това, което наблюдава – защото това по правило ще се случи при първите стъпки, – тогава ангелът започва, при определени условия, да не бъде вече ангел, а приема наистина грозни форми, и постепенно се стига дотам, че да се каже: На съществото си дал възможност да изрази своята лошотия, когато те е заблудило с един напълно различен образ; но ти си го принудил да ти покаже истинския си облик, когато си се проникнал с по-пречистени чувства.
Сега трябва да се започне с това, което тъй често трябва да се прави, когато се навлиза в свръхсетивния свят: с едно себеизпитание. Човек може да се посъветва със себе си и да изследва доколко има в себе си качества на самомнение и егоизъм. Тогава душата се изпълва с горчивина. Но тази горчивина, тази болезненост може да доведе точно до това, че човек отново да се пречиства известно време от своето самомнение и от своя егоизъм. И щом човек осъзнае колко малко е свободен от самомнението и че след това трябва да стане свободен, тогава му се прояснява целият процес, който протича в душевните дълбини. И щом се стигне дотам, че за някого, предприел такова себенаблюдение, да не изчезва това, което наблюдава – защото това по правило ще се случи при първите стъпки, – тогава ангелът започва, при определени условия, да не бъде вече ангел, а приема наистина грозни форми, и постепенно се стига дотам, че да се каже: На съществото си дал възможност да изрази своята лошотия, когато те е заблудило с един напълно различен образ; но ти си го принудил да ти покаже истинския си облик, когато си се проникнал с по-пречистени чувства.
към текста >>

Защото за един дявол е хубаво да се показва като дявол, но е лошо да се явява в ангелски облик.
С това, което човек нарича извори на измама, той трябва да подходи напълно различно, сякаш то се случва нормално. Някой може да навлезе в свръхсетивните светове и да опише всичко като великолепно. Когато му кажете, че се е заблудил, това не би било вярно; защото той го е видял. Но той не е видял това, което би видял, ако бе направил това, което току-що описах. Ако го бе направил така, той щеше да види истината. Защото за един дявол е хубаво да се показва като дявол, но е лошо да се явява в ангелски облик. Човек не може нищо друго освен да усвоява такива разбирания. Така човек трябва да се отучи, когато навлиза в свръхсетивните светове, да обозначава нещата с представите, които е придобил в сетивния свят. Ако се запази придобитото в сетивното битие, тогава човек би казал за образа, който му се явява: Това е един прекрасен образ. А след това: Това е грозен дявол! Така обаче ясновиждащото съзнание няма да се изрази, ако човек иска да характеризира правилно.
към текста >>

132. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г. GA_138 За инициацията

За това как човек се запознава по-нататък с тях, за това как се степенуват, как се превръщат в това, което се описва като света на Висшите йерархии, които познаваме от Ангели до Серафими, ще говорим утре.
За това как човек се запознава по-нататък с тях, за това как се степенуват, как се превръщат в това, което се описва като света на Висшите йерархии, които познаваме от Ангели до Серафими, ще говорим утре.
към текста >>

133. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Човек се научава да познава света на йерархиите в последователността на неговите степени, започвайки от онези същества, с които първо се запознава, като Ангелои и Архангелои, Ангели и Архангели, както се наричат те в нашата терминология, и стигайки до съществата, за които на човек му се струва, че почти се изгубват – толкова неясни стават те, – Херувимите и Серафимите.
В този духовен свят всъщност стоим само пред същества, на тези същества не им противостои това, което бихме могли да наречем природен процес. Всичко, което може да се срещне, е същество, към което човек бива воден по начина, който беше набелязан вчера. Навсякъде, където има нещо, то е същество и човек не може да каже както в сетивното битие: Там е едно животно, а там са външни вещества, които биват изяждани от него. Тази двойнственост не съществува там, а това, което е, е същество. И как трябва да се отнася към тези същества човек, също така казах: това е главно светът на йерархиите, който често сме характеризирали от други гледни точки. Човек се научава да познава света на йерархиите в последователността на неговите степени, започвайки от онези същества, с които първо се запознава, като Ангелои и Архангелои, Ангели и Архангели, както се наричат те в нашата терминология, и стигайки до съществата, за които на човек му се струва, че почти се изгубват – толкова неясни стават те, – Херувимите и Серафимите. Но едно нещо е възможно, когато човек се намира в тези светове: да изгради връзка с тези същества. Това, което човек е в сетивния свят, той трябва да изостави отнапред в смисъла на вчерашните изложения. Но както казах, той все пак го запазва в спомена. Внася спомена за преживяването в тези светове и както в сетивното битие гледа назад към спомените, така сега гледа от по-висшия свят назад към това, което е в сетивното битие, има го в споменната представа.
към текста >>

134. Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

То е това, което слиза от царствата, описвани от нас като „Йерархии“ на висшите Същества, където се намират Ангелите, Архангелите и прониква в областта, разположена непосредствено над „човешкия свят“.
Какво означава „Евангелие“? То е това, което слиза от царствата, описвани от нас като „Йерархии“ на висшите Същества, където се намират Ангелите, Архангелите и прониква в областта, разположена непосредствено над „човешкия свят“. Сега ние стигаме до по-дълбокия смисъл на думата „Евангелие“. Един импулс, който слиза през царството на Архангелите, на Ангелите ето какво представлява Евангелието; то прекосява тези царства и навлиза всред хората. Всякакви други абстрактни обяснения не вършат никаква работа. Всъщност още самата дума „Евангелие“ подсказва, че от определен момент нататък в планетарната сфера на Земята започва да се влива нещо, което по-рано е струило само там, където са Ангелите и Архангелите; но ето че сега то слиза на Земята и разтърсва душите, като най-здраво разтърсва именно най-силните души. Но нещата не спират дотук.
към текста >>

Един импулс, който слиза през царството на Архангелите, на Ангелите ето какво представлява Евангелието; то прекосява тези царства и навлиза всред хората.
Какво означава „Евангелие“? То е това, което слиза от царствата, описвани от нас като „Йерархии“ на висшите Същества, където се намират Ангелите, Архангелите и прониква в областта, разположена непосредствено над „човешкия свят“. Сега ние стигаме до по-дълбокия смисъл на думата „Евангелие“. Един импулс, който слиза през царството на Архангелите, на Ангелите ето какво представлява Евангелието; то прекосява тези царства и навлиза всред хората. Всякакви други абстрактни обяснения не вършат никаква работа. Всъщност още самата дума „Евангелие“ подсказва, че от определен момент нататък в планетарната сфера на Земята започва да се влива нещо, което по-рано е струило само там, където са Ангелите и Архангелите; но ето че сега то слиза на Земята и разтърсва душите, като най-здраво разтърсва именно най-силните души. Но нещата не спират дотук. „Началото“ има своето продължение. Или с други думи, Евангелието продължава.
към текста >>

Всъщност още самата дума „Евангелие“ подсказва, че от определен момент нататък в планетарната сфера на Земята започва да се влива нещо, което по-рано е струило само там, където са Ангелите и Архангелите; но ето че сега то слиза на Земята и разтърсва душите, като най-здраво разтърсва именно най-силните души.
Какво означава „Евангелие“? То е това, което слиза от царствата, описвани от нас като „Йерархии“ на висшите Същества, където се намират Ангелите, Архангелите и прониква в областта, разположена непосредствено над „човешкия свят“. Сега ние стигаме до по-дълбокия смисъл на думата „Евангелие“. Един импулс, който слиза през царството на Архангелите, на Ангелите ето какво представлява Евангелието; то прекосява тези царства и навлиза всред хората. Всякакви други абстрактни обяснения не вършат никаква работа. Всъщност още самата дума „Евангелие“ подсказва, че от определен момент нататък в планетарната сфера на Земята започва да се влива нещо, което по-рано е струило само там, където са Ангелите и Архангелите; но ето че сега то слиза на Земята и разтърсва душите, като най-здраво разтърсва именно най-силните души. Но нещата не спират дотук. „Началото“ има своето продължение. Или с други думи, Евангелието продължава. Началото е поставено отдавна и фактически ние ще видим, че оттогава насам цялата общочовешка еволюция е едно „продължение“ на „началото“, едно слизане на космическия импулс през царството на Ангелите.
към текста >>

Началото е поставено отдавна и фактически ние ще видим, че оттогава насам цялата общочовешка еволюция е едно „продължение“ на „началото“, едно слизане на космическия импулс през царството на Ангелите.
Всякакви други абстрактни обяснения не вършат никаква работа. Всъщност още самата дума „Евангелие“ подсказва, че от определен момент нататък в планетарната сфера на Земята започва да се влива нещо, което по-рано е струило само там, където са Ангелите и Архангелите; но ето че сега то слиза на Земята и разтърсва душите, като най-здраво разтърсва именно най-силните души. Но нещата не спират дотук. „Началото“ има своето продължение. Или с други думи, Евангелието продължава. Началото е поставено отдавна и фактически ние ще видим, че оттогава насам цялата общочовешка еволюция е едно „продължение“ на „началото“, едно слизане на космическия импулс през царството на Ангелите.
към текста >>

135. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Защото, за да ги направи Свои служители, Той иска да вложи в тях един елемент, който не идва от Земята, тъй като цялото Евангелие идва от царството на Ангелои и Архангелои, тъй като то е нещо съвършено ново и далеч не е достатъчно да се говори просто за хората, а за един небесен, свръхземен елемент, за Аза.
Обхванем ли събитията по този начин, някои неща, на които човешките души не обръщат достатъчно внимание, сега започват да ни изглеждат съвсем закономерни. Сега бих искал да посоча едно единствено място, което именно защото Евангелието на Марко е толкова просто и величествено можем да срещнем тъкмо тук. Припомнете си как още в самото начало, когато се говори за призоваването на дванадесетте апостоли и за техните имена, Христос нарича двама от тях „синове на гърма“(3, 17). И това не е нещо, което може да бъде просто подминато; напротив, ако искаме да вникнем в Евангелието, ние трябва да се замислим върху тези думи. Защо Той ги нарича „синове на гърма“? Защото, за да ги направи Свои служители, Той иска да вложи в тях един елемент, който не идва от Земята, тъй като цялото Евангелие идва от царството на Ангелои и Архангелои, тъй като то е нещо съвършено ново и далеч не е достатъчно да се говори просто за хората, а за един небесен, свръхземен елемент, за Аза. Той ги нарича „синове на гърма“, за да покаже, че Неговите служители също имат отношение към свръхземния елемент. Най-близко разположеният свят, който граничи с физическата действителност, е така нареченият елементарен свят и едва чрез него могат да бъдат разбрани процесите, разиграващи се в нашия видим свят. Христос дава на Своите ученици такива имена, за да бъде ясно на всички: Нашият свят граничи с един друг, свръхсетивен свят.
към текста >>

Ето как цялото Евангелие възвестява една основна истина: Сега имат думата „Ангелите“, импулсите от духовния свят.
Същото се отнася и за Симон, когото Той нарича Петър, „камък“ (3, 16). Тук също е загатнат един свръхсетивен елемент, макар и от друго естество. Ето как цялото Евангелие възвестява една основна истина: Сега имат думата „Ангелите“, импулсите от духовния свят.
към текста >>

136. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И така както е право се казва в библейският документ, че Ангелите разкриват лицето си пред тайните на физическото раждане, така също правилно е, да се каже, че Ангелите разкриват своето лице пред тайната на смъртта.
Същото нещо важи за живота по отношение на свръхсетивния свят, само че там е относно волята. Никакъв волев акт, никакъв импулс не може да доведе някога в свръхсетивните светове до това което тук на Земята познаваме като смърт. Във всички свръхсетивни светове може да се роди най. много копнежът за смъртта, обаче в свръхсетивният свят не може да настъпи никога смъртта. Особеното затрогващо за човешката душа е, когато тя непосредствено разбере: Да, тогава всъщност всички същества на висшите йерархии не познават смъртта, щом смъртта е нещо което може да бъде изпитана на Земята. И така както е право се казва в библейският документ, че Ангелите разкриват лицето си пред тайните на физическото раждане, така също правилно е, да се каже, че Ангелите разкриват своето лице пред тайната на смъртта. И същественото, което познаваме като най-важен импулсатор на земното развитие Христовото Същество, то трябваше да бъде единственото Същество в божествените светове, което да се запознае със смъртта. Всички други божествено-духовни Същества на познават смъртта, те я познават само като едно изменение на една форма във друга. Ето защо Христос трябваше да слезе на Земята, за да познае смъртта, да мине през вратата на смъртта. Така че от всички надфизични същества намиращи се на висота над човека Христос е единственото Същество, което се е запознало със смъртта чрез собствено изживяване. Както казахме, когато разглеждахме този проблем на изживяването на смъртта във връзка с Христос той действува особено потресаващо върху нас.
към текста >>

137. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Ако говоря с човешки и ангелски езици, а нямам любов, аз съм станал мед, що звънти, и кимвал, що дрънка.
После Павел говори за силата, която може да се прояви както в отделния човек, така и в общността, понеже тя обединява всички отделни членове на общността, също както и силата на тялото е тази, която обединява всички негови части. Кришна също не казва на отделния човек нещо по-красиво отколкото това, което Павел споделя с различните групи на човечеството. И сега Павел започва да говори за Христовата сила, която свързва отделните човешки същества. Павел описва тази сила, която може да живее както в отделния човек, така и в общността, по следния забележителен начин: „При все това казва той аз би показвам един по-превъзходен път. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а нямам любов, аз съм станал мед, що звънти, и кимвал, що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, щото и планини да премествам, а нямам любов, нищо не съм. И ако раздам всичкото си имане за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а нямам любов, какво ме ползва това. Любовта е търпелива и милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се дразни, не държи сметка за злото, не се радва на неправдата, а се радва само с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се преврати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
към текста >>

138. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

9. Ангели Духове на Здрача ( Синове на Живота).
9. Ангели Духове на Здрача ( Синове на Живота).
към текста >>

Трета Йерархия Архаи, Архангели, Ангели.
Трета Йерархия Архаи, Архангели, Ангели.
към текста >>

139. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

би го изказал само с ангелски слова,
би го изказал само с ангелски слова,
към текста >>

Колко малко той е бил разбиран някога, можем да видим от случая как в Дрезден Гьоте даже не се е възхитил на „Сикстинската мадона“42, понеже бил чул от чиновника на музея разпространеното тогава мнение, че детето Исус имало в израза на лицето си нещо простовато, двата ангела долу са можели да бъдат нарисувани само от един некадърник, самата мадона не е възможно да е била нарисувана от Рафаел, тя сигурно е била заличена и наново нарисувана.
Когато вземем другите картини на Рафаел, трябва да кажем: От това, което папите и кардиналите са направили, каквото са дали на човечеството, наистина нищо не е останало. В тогавашното време Рафаел е рисувал така, че творбите му едва днес истински заживяват. Колко малко той е бил разбиран някога, можем да видим от случая как в Дрезден Гьоте даже не се е възхитил на „Сикстинската мадона“42, понеже бил чул от чиновника на музея разпространеното тогава мнение, че детето Исус имало в израза на лицето си нещо простовато, двата ангела долу са можели да бъдат нарисувани само от един некадърник, самата мадона не е възможно да е била нарисувана от Рафаел, тя сигурно е била заличена и наново нарисувана. Ние можем да разгледаме цялата литература на 18-то столетие и няма да намерим почти нищо за Рафаел, даже Волтер не го споменава43.
към текста >>

140. За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Че детето с целия му израз е простовато, че Мадоната била нанесена отгоре от някой дилетант, че малките ангели долу, са допълнително нарисувани от някой чирак.
Вие знаете, че в Дрезден се намира едно от най-големите произведения на Рафаел: „Сикстинската мадона“. Хората, които много не се замислят, може би смятат, че това е картина, която победоносно е дошла в Германия. На Гьоте тя изобщо не е направила впечатление, понеже вече бил чул общоприетото мнение за това произведение. Гьоте, като млад човек, още не е бил така сигурен в преценките си и се е влияел от това, което са говорили хората. Какво са му разказали музейните служители в Дрезден? Че детето с целия му израз е простовато, че Мадоната била нанесена отгоре от някой дилетант, че малките ангели долу, са допълнително нарисувани от някой чирак. Това е било настроението към „Сикстинската мадона“, когато Гьоте като млад човек е бил в Дрезден. Но виждаме как стоят нещата сега. Да обхванем с поглед какво всъщност е станал Рафаел вече за хората! Рафаел работи в Рим в едно време, през което много се е спорило относно религиозни догми. Начинът, по който Рафаел рисува християнските тайни, стои над различните разновидности на вероизповеданието.
към текста >>

141. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Ние проникваме в тази най-дълбока същност, например когато в Коледната вечер детето очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел.
Около това време сред старата епоха се появи новото и сега хората призоваваха в душите си не шегата и удоволствието, а най-висшето, духовното. Така чувството на равноправие между човек и човек се прояви в християнството във времето, в което в Рим Сатурналиите бяха стигнали до разпуснатия си облик. За това обаче свидетелства също и аспектът на любовта, на всеобщата човешка любов, която ако идва от най-дълбоката същност на човека може да свързва един човек с друг човек. Ние проникваме в тази най-дълбока същност, например когато в Коледната вечер детето очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел. И как детето очаква всичко това? То очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел по такъв начин, че знае: Детето Исус не идва от страната на хората, то идва от духовния свят! Ето едно по-друго разбиране на духовния свят, когато очаквайки Исус, детето се изравнява с възрастните. Защото те знаят същото, което знае и детето: Христовият импулс навлиза в земното развитие, идвайки от висшите светове! И така, на Бъдни вечер пред душата ни духовно застава не само детето от Евангелието на Лука, но също и това, което свещената Коледна нощ би трябвало да приближи до човешкото сърце, и по най-красивия начин особено до всяка детска душа, съединявайки детското разбиране с разбирането на възрастните.
към текста >>

То очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел по такъв начин, че знае: Детето Исус не идва от страната на хората, то идва от духовния свят!
Около това време сред старата епоха се появи новото и сега хората призоваваха в душите си не шегата и удоволствието, а най-висшето, духовното. Така чувството на равноправие между човек и човек се прояви в християнството във времето, в което в Рим Сатурналиите бяха стигнали до разпуснатия си облик. За това обаче свидетелства също и аспектът на любовта, на всеобщата човешка любов, която ако идва от най-дълбоката същност на човека може да свързва един човек с друг човек. Ние проникваме в тази най-дълбока същност, например когато в Коледната вечер детето очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел. И как детето очаква всичко това? То очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел по такъв начин, че знае: Детето Исус не идва от страната на хората, то идва от духовния свят! Ето едно по-друго разбиране на духовния свят, когато очаквайки Исус, детето се изравнява с възрастните. Защото те знаят същото, което знае и детето: Христовият импулс навлиза в земното развитие, идвайки от висшите светове! И така, на Бъдни вечер пред душата ни духовно застава не само детето от Евангелието на Лука, но също и това, което свещената Коледна нощ би трябвало да приближи до човешкото сърце, и по най-красивия начин особено до всяка детска душа, съединявайки детското разбиране с разбирането на възрастните. Всичко, което може да чувства детето, когато започне изобщо самостоятелно нещо да мисли, това е единият полюс. А другият полюс е това, което можем да почувстваме в нашите най-висши духовни стремежи, което можем да почувстваме, когато вярно се отдадем на онзи импулс, който споменахме като изходна точка на нашето днешно разглеждане, където ние развиваме волята за това, към което се стремим като към духовна светлина във възникващото Антропософско общество.
към текста >>

И както детето чувства по отношение на Коледния ангел, който му донася своите коледни подаръци по неговия наивен начин то се чувства свързано с духовното така и ние бива да се свържем с духовното, което очакваме на Бъдни вечер като импулс, който може да донесе това, към което се стремим като към висш идеал.
Защото те знаят същото, което знае и детето: Христовият импулс навлиза в земното развитие, идвайки от висшите светове! И така, на Бъдни вечер пред душата ни духовно застава не само детето от Евангелието на Лука, но също и това, което свещената Коледна нощ би трябвало да приближи до човешкото сърце, и по най-красивия начин особено до всяка детска душа, съединявайки детското разбиране с разбирането на възрастните. Всичко, което може да чувства детето, когато започне изобщо самостоятелно нещо да мисли, това е единият полюс. А другият полюс е това, което можем да почувстваме в нашите най-висши духовни стремежи, което можем да почувстваме, когато вярно се отдадем на онзи импулс, който споменахме като изходна точка на нашето днешно разглеждане, където ние развиваме волята за това, към което се стремим като към духовна светлина във възникващото Антропософско общество. Защото също и тук искаме това, което трябва да влезе в човешкото развитие, да бъде носено от нещо, което слиза при нас от духовните царства като един импулс. И както детето чувства по отношение на Коледния ангел, който му донася своите коледни подаръци по неговия наивен начин то се чувства свързано с духовното така и ние бива да се свържем с духовното, което очакваме на Бъдни вечер като импулс, който може да донесе това, към което се стремим като към висш идеал. И успеем ли в този кръг да се почувстваме обединени с такава любов, която може да се излъчи от правилното разбиране на Бъдни вечер, тогава можем да постигнем това, което би трябвало да се постигне чрез нашето Антропософско общество, чрез нашия антропософски идеал. Това, което би трябвало да се постигне, ние ще го постигнем с обединена работа, когато ни обхване един лъч на онази любов от човек към човек, когато по правилен начин вникнем в същността на Бъдни вечер.
към текста >>

142. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Двата ангела долу изглежда да са добавени от някой ученик.
Така приех ценността на италианските майстори повече на доверие, а не че можах да си изградя истинска преценка. „ („Поезия и истина“, 2 част, 8 книга) Херман Грим обрисува възгледите на тогавашното време по следния начин: „Дрезденските авторитети казваха, че детето в ръцете на Мадоната е от простовата натура и изразът му е навъсен, отегчен. Двата ангела долу изглежда да са добавени от някой ученик. Дори се твърди, че самата мадона е нарисувана от чирак на Рафаел или още по-лошо, тя из общо не е на Рафаел. Възможно е Гьоте да е бил подведен в това настроение от служителя на галерията, който му е бил познат и да не е обърнал внимание на може би противоречащото вътрешно чувство.“ „Сикстинската мадона“ на Рафаел, би могла да го огрее като слънце, но той не й обръща достатъчно внимание. „ („Животът на Рафаел“, глава 9, издание 5, Щутгарт и Берлин 1913, стр. 284) Но по-късно през 1813 Гьоте й е обърнал внимание, както се вижда от спомените на Хайнрих Фрайхерн фон Хес, който обаче може би е бил още непознат на Грим и на Рудолф Щайнер („Разговори с Гьоте“, Цюрих 1962, 2 том, стр. 827).
към текста >>

143. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Иначе той не може да познае без това едно същество от йерархията на Ангелите, ако не е стигнал до там, вътрешността на Ангелите да го интересува повече отколкото неговата собствена вътрешност.
Когато обгърнете първо с поглед този произход на познанието, тогава Вие ще разберете, как навсякъде съществува възможността човек да злоупотреби с това познание; защото в момента, в който това познание се заблуждава, греши, то се превръща веднага в злоупотреба, когато това познание е едно действително познание в Себе-то. Само чрез това, че човек напредва, прави все по-духовно и по-духовно това проникване в другия, въобще в другите неща и същества и изхождайки от разширеното до световните интереси астрално тяло стига до там, да се откаже от всяко проникване в други те същества, ако не оставя тези други същества незасегнати в тяхното собствено устройство, ако не поставя интересите на другите същества по-високо от своите собствени интереси, само чрез това човек узрява да проникне в познанието. Иначе той не може да познае без това едно същество от йерархията на Ангелите, ако не е стигнал до там, вътрешността на Ангелите да го интересува повече отколкото неговата собствена вътрешност. Докато човек проявява по-голям интерес за своето собствено същество отколкото за съществото на Ангелите, той не може да познае Ангелите.
към текста >>

Докато човек проявява по-голям интерес за своето собствено същество отколкото за съществото на Ангелите, той не може да познае Ангелите.
Когато обгърнете първо с поглед този произход на познанието, тогава Вие ще разберете, как навсякъде съществува възможността човек да злоупотреби с това познание; защото в момента, в който това познание се заблуждава, греши, то се превръща веднага в злоупотреба, когато това познание е едно действително познание в Себе-то. Само чрез това, че човек напредва, прави все по-духовно и по-духовно това проникване в другия, въобще в другите неща и същества и изхождайки от разширеното до световните интереси астрално тяло стига до там, да се откаже от всяко проникване в други те същества, ако не оставя тези други същества незасегнати в тяхното собствено устройство, ако не поставя интересите на другите същества по-високо от своите собствени интереси, само чрез това човек узрява да проникне в познанието. Иначе той не може да познае без това едно същество от йерархията на Ангелите, ако не е стигнал до там, вътрешността на Ангелите да го интересува повече отколкото неговата собствена вътрешност. Докато човек проявява по-голям интерес за своето собствено същество отколкото за съществото на Ангелите, той не може да познае Ангелите.
към текста >>

144. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Когато човек иска например да познае едно Същество от йерархията на Ангелите, тогава не е достатъчно той да приложи познавателни сили от обикновено естество.
Себе-то на човека показва, колко човек напредва повече в своето развитие, все повече тенденцията да се разцепи, да се раздели. То изпраща така да се каже съдържанието на своето съзнание навън. Това съдържа ние и съзнанието прави посланически пътувания в света. Когато човек иска например да познае едно Същество от йерархията на Ангелите, тогава не е достатъчно той да приложи познавателни сили от обикновено естество. Ако той иска действително да го познае, тогава трябва да може да пренесе своето съзнание, т. е. трябва да може да отдели силите на своето Себе и да пренесе една част от своето себесъзнание в сънищата на съответното същество от йерархията на Ангелите. С каквото и същество да се запознаем, ние можем да се научим да го познаем само като пренесем нашето себесъзнание в съответното същество. Този е стремежът на Себе-то да излезе от себе си, да се пренесе в другото същество и това, което е живяло първо само в самия човек, да го оставим да живее по-нататък в другото същество. Този стремеж се показва на една по-ниска степен на човешкото същество, на степента на обикновеното човешко съществувание, в определен стремеж да отстрани от самия себе си своето съзнание.
към текста >>

трябва да може да отдели силите на своето Себе и да пренесе една част от своето себесъзнание в сънищата на съответното същество от йерархията на Ангелите.
Себе-то на човека показва, колко човек напредва повече в своето развитие, все повече тенденцията да се разцепи, да се раздели. То изпраща така да се каже съдържанието на своето съзнание навън. Това съдържа ние и съзнанието прави посланически пътувания в света. Когато човек иска например да познае едно Същество от йерархията на Ангелите, тогава не е достатъчно той да приложи познавателни сили от обикновено естество. Ако той иска действително да го познае, тогава трябва да може да пренесе своето съзнание, т. е. трябва да може да отдели силите на своето Себе и да пренесе една част от своето себесъзнание в сънищата на съответното същество от йерархията на Ангелите. С каквото и същество да се запознаем, ние можем да се научим да го познаем само като пренесем нашето себесъзнание в съответното същество. Този е стремежът на Себе-то да излезе от себе си, да се пренесе в другото същество и това, което е живяло първо само в самия човек, да го оставим да живее по-нататък в другото същество. Този стремеж се показва на една по-ниска степен на човешкото същество, на степента на обикновеното човешко съществувание, в определен стремеж да отстрани от самия себе си своето съзнание. Той се показва в потребност от сън.
към текста >>

И това, което тласка душевно човека към сън, то е напълно същият импулс, който при висшето развитие на съзнанието не води в несъзнателния свят на съня, а в съзнанието на Ангелите или на Духовете на Формата или на по-висшите йерархии.
И това, което тласка душевно човека към сън, то е напълно същият импулс, който при висшето развитие на съзнанието не води в несъзнателния свят на съня, а в съзнанието на Ангелите или на Духовете на Формата или на по-висшите йерархии. Така ние можем да изкажем парадоксалните думи: що значи, човек да се научи да познава един от Елохимите, един от Духовете на Формата? Това значи, той да се е развил така далече, че да бъде в състояние да премине със своя сън в съзнанието на Елохима и да се събуди в Елохима със съзнанието на този Дух на висшите йерархии. Това значи познаване на едно по-висше Същество: благодарение на по-висшите сили развити в него да отдаде своето съзнание, както го отдава в съня, но да го отдаде благодарение на по-висшите сили развити в него така, че това съзнание да се събуди и да му просветне като съзнание на това по-висше същество.
към текста >>

И чувството, което човек има при познаването на членовете на висшите йерархии в тяхното вътрешно същество /чрез физическото и етерно тяло ние се научаваме да ги познаваме в тяхното външно същество; вътрешно ние се научаваме да ги познаваме чрез астралното тяло и Себе-то, ние влизаме чрез астралното тяло и Себе-то така да се каже в общение с тези същества на висшите йерархии/, чувството, което имаме, е: като че в нашето астрално тяло би трябвало да станем едно слънце и да отделим, да отцепим едно себе, което има заложбата да се потопи в Йерархията на Ангелите; да отдадем от нас едно друго себе, което има заложбата да се потопи в йерархията на Духовете на Формата.
И чувството, което човек има при познаването на членовете на висшите йерархии в тяхното вътрешно същество /чрез физическото и етерно тяло ние се научаваме да ги познаваме в тяхното външно същество; вътрешно ние се научаваме да ги познаваме чрез астралното тяло и Себе-то, ние влизаме чрез астралното тяло и Себе-то така да се каже в общение с тези същества на висшите йерархии/, чувството, което имаме, е: като че в нашето астрално тяло би трябвало да станем едно слънце и да отделим, да отцепим едно себе, което има заложбата да се потопи в Йерархията на Ангелите; да отдадем от нас едно друго себе, което има заложбата да се потопи в йерархията на Духовете на Формата. Едно четвърто себе се потопява в йерархията на Духовете на Движението, едно пето се потопява в йерархията на Духовете на Мъдростта и на волята, едно шесто се потопява в йерархията на Херувимите и едно седмо в йерархията на Серафимите. Възможно е, обични приятели, когато човекът е издигнал 4-те членове на своето същество до една висока степен на развитието, той да стигне действително до такова изживяване, което сега бе охарактеризирано. Това е възможно; обаче наред с това, че човекът стига до едно такова развитие на своето Себе, каквото аз сега току-що посочих, той може да стигне до едно още по-високо развитие на своето Себе.
към текста >>

Следователно, когато човек развива своето астрално тяло и своето Себе, той стига, както виждате, до там, да вижда изпълнен със Същества на висшите йерархии -Ангели, Архангели, Архаи и т. н.
Необходимо е да опишем още нещо важно, което трябва да разшири повече един направен вече намек. Следователно, когато човек развива своето астрално тяло и своето Себе, той стига, както виждате, до там, да вижда изпълнен със Същества на висшите йерархии -Ангели, Архангели, Архаи и т. н. един свят, който по-рано е бил празен за него. Сега Вие можете да зададете въпроса: изменят ли се също и природните царства около човека?
към текста >>

145. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Защото писано е: „Аз ще заповядвам на Ангелите да те пазят, за да не удариш о камък ногата си." Ариман допълни: Аз ще те предпазя от страха!
Единият искаше да събуди Неговото високомерие: Луцифер; другият искаше да предизвика Неговия страх: Ариман. И ето че единият каза: Чрез моята духовност, чрез това, което мога да ти дам, ако Ти ме признаеш, Ти вече няма да се нуждаеш от човешкото тяло, в което се намираш сега. Това физическо тяло те подчинява и Ти трябва да се съобразяваш със законите на тежестта. То ти пречи да преодолееш законите на тежестта, обаче аз мога да те издигна над тях. Хвърли се от скалата и ще видиш, че няма да се случи нищо! Защото писано е: „Аз ще заповядвам на Ангелите да те пазят, за да не удариш о камък ногата си." Ариман допълни: Аз ще те предпазя от страха! Хвърли се долу!
към текста >>

146. 12.Хамбург, 16 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Един символичен образ на този процес имахме в сцената, когато жените дойдоха на гроба и чуха гласа на Ангела: Този, когото търсите, не е тук!
Но през Четвъртата епоха изчезна каквото и да е разбиране за Христос. Ето защо учението за Христос можа да проникне в душите само под формата на вяра. Тази епоха беше най-неподходяща за да бъде разбран Христос. Обаче действията на Христос изобщо не зависят от това дали хората Го разбират или не. Защото Христос не е някакъв миров учител, а онзи който като духовно Същество извърши нещо напълно непознато до този момент, онзи който се вля в аурата на Земята, за да живее всред хората. Един символичен образ на този процес имахме в сцената, когато жените дойдоха на гроба и чуха гласа на Ангела: Този, когото търсите, не е тук!
към текста >>

147. Бележки GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

9. Ангели Духове на Здрача (Синове на Живота)
9. Ангели Духове на Здрача (Синове на Живота)
към текста >>

Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>

148. 3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Ако искаме да охарактеризираме това, можем да кажем: Христос се вдушеви /както бихме казали "се въплъти"/ в едно ангелско същество.
Към това се прибави като трето нещо отблясъкът, отсянката на това, което съществото Исус изживя със Слънцето, Луната и Земята още като свръхземно същество в древни времена /в по-късните времена на Атлантида/. Ако искаме да охарактеризираме това, можем да кажем: Христос се вдушеви /както бихме казали "се въплъти"/ в едно ангелско същество. Както казваме за Христос: той се въплъти в Исуса от Назарет, така сега казваме за това събитие станало в духовните светове: Христос се вдушеви в едно подобно на ангелите същество, което действува така, че мисленето, чувствуването и волението протичат в ред и хармония. Това беше едно важно събитие, защото за развитието на човечеството то беше едно още младо събитие: то доведе в ред душевното развитие на човечеството. Докато двете по-предни Христови събития бяха довели в ред повече телесното устройство и свързаното с живота устройство на човечеството на Земята, какво трябваше да стане в свръхземните светове за този трети факт? Ние ще познаем този трети факт, когато за улеснение на Вашата представа го потърсим в неговото отражение в гръцката митология. Защото точно както планетните духове се проектират в гръцката митология в боговете Зевс, Марс, Меркурий, Венера /Афродита/, Хронос и т.н., така също се отрази третото космическо събитие не само в гръцката митология, а и в митологиите на най-различните народи.
към текста >>

Както казваме за Христос: той се въплъти в Исуса от Назарет, така сега казваме за това събитие станало в духовните светове: Христос се вдушеви в едно подобно на ангелите същество, което действува така, че мисленето, чувствуването и волението протичат в ред и хармония.
Към това се прибави като трето нещо отблясъкът, отсянката на това, което съществото Исус изживя със Слънцето, Луната и Земята още като свръхземно същество в древни времена /в по-късните времена на Атлантида/. Ако искаме да охарактеризираме това, можем да кажем: Христос се вдушеви /както бихме казали "се въплъти"/ в едно ангелско същество. Както казваме за Христос: той се въплъти в Исуса от Назарет, така сега казваме за това събитие станало в духовните светове: Христос се вдушеви в едно подобно на ангелите същество, което действува така, че мисленето, чувствуването и волението протичат в ред и хармония. Това беше едно важно събитие, защото за развитието на човечеството то беше едно още младо събитие: то доведе в ред душевното развитие на човечеството. Докато двете по-предни Христови събития бяха довели в ред повече телесното устройство и свързаното с живота устройство на човечеството на Земята, какво трябваше да стане в свръхземните светове за този трети факт? Ние ще познаем този трети факт, когато за улеснение на Вашата представа го потърсим в неговото отражение в гръцката митология. Защото точно както планетните духове се проектират в гръцката митология в боговете Зевс, Марс, Меркурий, Венера /Афродита/, Хронос и т.н., така също се отрази третото космическо събитие не само в гръцката митология, а и в митологиите на най-различните народи. Как то се отрази, това можем да разберем, когато сравним това, което се е отразило, с огледалния образ: това, което стана вън в Космоса, с това, което след това се получи като едно последействие в Гърция.
към текста >>

Проникнато от Христос ангелско същество трябваше да извърши делото да изхвърли от човешката душа, да победи в човешката душа това, което трябваше да бъде отстранено от човешката душа, за да може да съществува ред и хармония в мисленето, чувствуването и волението.
Ние ще познаем този трети факт, когато за улеснение на Вашата представа го потърсим в неговото отражение в гръцката митология. Защото точно както планетните духове се проектират в гръцката митология в боговете Зевс, Марс, Меркурий, Венера /Афродита/, Хронос и т.н., така също се отрази третото космическо събитие не само в гръцката митология, а и в митологиите на най-различните народи. Как то се отрази, това можем да разберем, когато сравним това, което се е отразило, с огледалния образ: това, което стана вън в Космоса, с това, което след това се получи като едно последействие в Гърция. Какво стана там горе в Космоса? Трябваше да бъде изхвърлено нещо, което би ровило хаотично в човешката душа; това трябваше да бъде победено. Проникнато от Христос ангелско същество трябваше да извърши делото да изхвърли от човешката душа, да победи в човешката душа това, което трябваше да бъде отстранено от човешката душа, за да може да съществува ред и хармония в мисленето, чувствуването и волението. В човешката душа трябваше да бъде победено това, което би произвело в нея хаос, безредие; то трябваше да бъде изхвърлено. И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от мисленето, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способности. Споменът за това царува във всички образи, които се явяват в човешките култури като св. Георги, който побеждава змея. Свети Георги със змея отразява онова свръхземно събитие, при което Христос беше проникнал Исуса и го беше направил способен да изхвърли змея от човешката душевна природа.
към текста >>

И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от мисленето, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способности.
Как то се отрази, това можем да разберем, когато сравним това, което се е отразило, с огледалния образ: това, което стана вън в Космоса, с това, което след това се получи като едно последействие в Гърция. Какво стана там горе в Космоса? Трябваше да бъде изхвърлено нещо, което би ровило хаотично в човешката душа; това трябваше да бъде победено. Проникнато от Христос ангелско същество трябваше да извърши делото да изхвърли от човешката душа, да победи в човешката душа това, което трябваше да бъде отстранено от човешката душа, за да може да съществува ред и хармония в мисленето, чувствуването и волението. В човешката душа трябваше да бъде победено това, което би произвело в нея хаос, безредие; то трябваше да бъде изхвърлено. И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от мисленето, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способности. Споменът за това царува във всички образи, които се явяват в човешките култури като св. Георги, който побеждава змея. Свети Георги със змея отразява онова свръхземно събитие, при което Христос беше проникнал Исуса и го беше направил способен да изхвърли змея от човешката душевна природа. Това беше едно важно дело, което беше станало възможно само чрез помощта на Христа в Исуса /преди неговото раждане на Земята/, в това ангелско същество. Защото това ангелско същество трябваше фактически да се съедини с природата на змея, трябваше един вид да приеме формата на змея, за да задържи змея от човешката душа, то трябваше да действува в змея, така че змеят бе облагороден, той бе доведен от хаоса в един вид хармония.
към текста >>

Това беше едно важно дело, което беше станало възможно само чрез помощта на Христа в Исуса /преди неговото раждане на Земята/, в това ангелско същество.
В човешката душа трябваше да бъде победено това, което би произвело в нея хаос, безредие; то трябваше да бъде изхвърлено. И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от мисленето, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способности. Споменът за това царува във всички образи, които се явяват в човешките култури като св. Георги, който побеждава змея. Свети Георги със змея отразява онова свръхземно събитие, при което Христос беше проникнал Исуса и го беше направил способен да изхвърли змея от човешката душевна природа. Това беше едно важно дело, което беше станало възможно само чрез помощта на Христа в Исуса /преди неговото раждане на Земята/, в това ангелско същество. Защото това ангелско същество трябваше фактически да се съедини с природата на змея, трябваше един вид да приеме формата на змея, за да задържи змея от човешката душа, то трябваше да действува в змея, така че змеят бе облагороден, той бе доведен от хаоса в един вид хармония. Възпитанието, опитомяването на змея, тази е по-нататъшната задача на това същество. И така стана, че змеят беше наистина деен, но чрез това, че в него бе влято действието, което излизаше от описаното същество, този змей стана носител на много откровения, които проявиха техните влияния в земните култури на цялото следатлантско развитие. Вместо хаосът на змея да се яви в бушуващите хора или в тези със затъмнено съзнание, яви се първичната мъдрост на следатлантската епоха. Христос-Исус използува един вид кръвта на змея, за да проникне с нейната помощ в човешката кръв и по този начин човекът да стане носител на божествената Мъдрост.
към текста >>

Защото това ангелско същество трябваше фактически да се съедини с природата на змея, трябваше един вид да приеме формата на змея, за да задържи змея от човешката душа, то трябваше да действува в змея, така че змеят бе облагороден, той бе доведен от хаоса в един вид хармония.
И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от мисленето, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способности. Споменът за това царува във всички образи, които се явяват в човешките култури като св. Георги, който побеждава змея. Свети Георги със змея отразява онова свръхземно събитие, при което Христос беше проникнал Исуса и го беше направил способен да изхвърли змея от човешката душевна природа. Това беше едно важно дело, което беше станало възможно само чрез помощта на Христа в Исуса /преди неговото раждане на Земята/, в това ангелско същество. Защото това ангелско същество трябваше фактически да се съедини с природата на змея, трябваше един вид да приеме формата на змея, за да задържи змея от човешката душа, то трябваше да действува в змея, така че змеят бе облагороден, той бе доведен от хаоса в един вид хармония. Възпитанието, опитомяването на змея, тази е по-нататъшната задача на това същество. И така стана, че змеят беше наистина деен, но чрез това, че в него бе влято действието, което излизаше от описаното същество, този змей стана носител на много откровения, които проявиха техните влияния в земните култури на цялото следатлантско развитие. Вместо хаосът на змея да се яви в бушуващите хора или в тези със затъмнено съзнание, яви се първичната мъдрост на следатлантската епоха. Христос-Исус използува един вид кръвта на змея, за да проникне с нейната помощ в човешката кръв и по този начин човекът да стане носител на божествената Мъдрост. В отражението на гръцката митология ние срещаме това в значителен размер също и екзотерично от 9-то предихристиянско столетие.
към текста >>

Аполон е ангелското същество, за което говорихме: една отсенка, една проекция в душата на гърците на това ангелско същество, което в действителност беше действувало в края на Атлантската епоха, бидейки проникнато от Христос.
Чествуват се празници като празници на сбогуване, защото Аполон отпътува за хиперборейската страна. На пролет той отново бива посрещнат, когато се завръща от север. В това пътуване на Аполон към север царува една дълбока мъдрост. Физическото Слънце отива на юг; в духовната област става винаги противоположното. С това се показва, че Аполон има връзка със Слънцето. Аполон е ангелското същество, за което говорихме: една отсенка, една проекция в душата на гърците на това ангелско същество, което в действителност беше действувало в края на Атлантската епоха, бидейки проникнато от Христос. Проекцията, отсенката в гръцката душа на проникнатото от Христос ангелско същество е Аполон, който говори мъдрост от устата на Пития. И какво се съдържаше за гърците в тази мъдрост на Аполона! Един вид всичко, което ги определяше в най-важните случаи да извършат това или онова. Постоянно при трудните случаи гърците отиваха, добре подготвени душевно, при Аполона и слушаха чрез устата на Пития предсказанията, чрез устата на тази Пития, която беше подбудена от парите, в които живееше Аполон. И Асклепиос, лечителят, беше за гърците син на Аполона.
към текста >>

Проекцията, отсенката в гръцката душа на проникнатото от Христос ангелско същество е Аполон, който говори мъдрост от устата на Пития.
На пролет той отново бива посрещнат, когато се завръща от север. В това пътуване на Аполон към север царува една дълбока мъдрост. Физическото Слънце отива на юг; в духовната област става винаги противоположното. С това се показва, че Аполон има връзка със Слънцето. Аполон е ангелското същество, за което говорихме: една отсенка, една проекция в душата на гърците на това ангелско същество, което в действителност беше действувало в края на Атлантската епоха, бидейки проникнато от Христос. Проекцията, отсенката в гръцката душа на проникнатото от Христос ангелско същество е Аполон, който говори мъдрост от устата на Пития. И какво се съдържаше за гърците в тази мъдрост на Аполона! Един вид всичко, което ги определяше в най-важните случаи да извършат това или онова. Постоянно при трудните случаи гърците отиваха, добре подготвени душевно, при Аполона и слушаха чрез устата на Пития предсказанията, чрез устата на тази Пития, която беше подбудена от парите, в които живееше Аполон. И Асклепиос, лечителят, беше за гърците син на Аполона. Богът-лечител беше Аполон: "Лечител".
към текста >>

Смекчението на онзи ангел, в когото някога се намираше Христос, е на Земята Лечи тел или един Лечител за Земята.
И какво се съдържаше за гърците в тази мъдрост на Аполона! Един вид всичко, което ги определяше в най-важните случаи да извършат това или онова. Постоянно при трудните случаи гърците отиваха, добре подготвени душевно, при Аполона и слушаха чрез устата на Пития предсказанията, чрез устата на тази Пития, която беше подбудена от парите, в които живееше Аполон. И Асклепиос, лечителят, беше за гърците син на Аполона. Богът-лечител беше Аполон: "Лечител". Смекчението на онзи ангел, в когото някога се намираше Христос, е на Земята Лечи тел или един Лечител за Земята. Защото Аполон не е бил никога един физически въплътен образ, а действуваше чрез елементите, чрез стихиите на Земята.
към текста >>

За гърците музикалното изкуство беше, съзнателно за тях, като един земен отзвук на онова древно изкуство, което развиваше в небесните висини, за хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението, съществото, ангелското същество, което беше проникнато от Христос.
И Аполон е бог на музите, преди всичко бог на песента и на музикалното изкуство. Защо той е това? Защото чрез това, което царува в песента, в свиренето на струни, той внася ред в действуващото иначе безредие в мисленето, чувствуването и волението. Трябва винаги да помним, че при Аполон това е проекция на онова, което беше станало в края на Атлантската епоха. Тогава от духовните висини действително действуваше в човешката душа нещо, което прозвуча като слабо ехо в музикалното изкуство, което гърците култивираха под закрилата на бога Аполон. За гърците музикалното изкуство беше, съзнателно за тях, като един земен отзвук на онова древно изкуство, което развиваше в небесните висини, за хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението, съществото, ангелското същество, което беше проникнато от Христос. Те не са изразили това, за което се е касаело, то беше познато само в техните мистерии -, но при гърците беше така, че те си казваха в мистериите на Аполон: Някога едно висше божествено Същество проникна едно същество от йерархията на Ангелите. Това внесе хармония в мисленето, чувствуването и волението. И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци. Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти. Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония.
към текста >>

Те не са изразили това, за което се е касаело, то беше познато само в техните мистерии -, но при гърците беше така, че те си казваха в мистериите на Аполон: Някога едно висше божествено Същество проникна едно същество от йерархията на Ангелите.
Защо той е това? Защото чрез това, което царува в песента, в свиренето на струни, той внася ред в действуващото иначе безредие в мисленето, чувствуването и волението. Трябва винаги да помним, че при Аполон това е проекция на онова, което беше станало в края на Атлантската епоха. Тогава от духовните висини действително действуваше в човешката душа нещо, което прозвуча като слабо ехо в музикалното изкуство, което гърците култивираха под закрилата на бога Аполон. За гърците музикалното изкуство беше, съзнателно за тях, като един земен отзвук на онова древно изкуство, което развиваше в небесните висини, за хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението, съществото, ангелското същество, което беше проникнато от Христос. Те не са изразили това, за което се е касаело, то беше познато само в техните мистерии -, но при гърците беше така, че те си казваха в мистериите на Аполон: Някога едно висше божествено Същество проникна едно същество от йерархията на Ангелите. Това внесе хармония в мисленето, чувствуването и волението. И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци. Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти. Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония. А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип.
към текста >>

Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните.
Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти. Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония. А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип. За гърците такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието. Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши. Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните. И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане. Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там.
към текста >>

И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество.
Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония. А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип. За гърците такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието. Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши. Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните. И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане. Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там. Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете.
към текста >>

149. 4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

В тези легенди ни се разказва, как Яхве, когато създаде човека от земя, изпрати своите Ангели-служители да му донесат от всички краища на Земята различните цветове пръст, пръст от различни цветове, за да вмеси в тялото на Адама всичко, което принадлежи на Земята.
И апостол Павел знае добре, че това съзнание за връзката с Духа на Земята е едно последействие на преди земното Христово Събитие, защото той обръща вниманието върху това, че Христос беше този, който вървеше пред евреите и направи да бликне вода от скалите. И ако преминем даже от Библията към важните легендарни материали на еврейския народ, ние ще намерим, как тези материали на легендите са проникна ти от геологията, за която говорим тук. В тези легенди ни се разказва, как Яхве, когато създаде човека от земя, изпрати своите Ангели-служители да му донесат от всички краища на Земята различните цветове пръст, пръст от различни цветове, за да вмеси в тялото на Адама всичко, което принадлежи на Земята. Днес бихме казали: Йехова взе присърце да постави човека на Земята така, че в неговото истинско същество човекът да бъде най-висшият цвят, венецът на земните твари. Можем да кажем: За халдейците, за египтяните, за последователите на Заратустра, за гърците, за римляните, за европейските народи от средна и северна Европа най-важното при човека беше това, което дойде от духовния свят. За евреите най-важното при човека е това, което е свързано със Земята и нейните сили. Яхве се чувствува като бог, който царува над Земята прониквайки я духовно. Така ние виждаме, че като най-важно събитие в четвъртата следатлантска епоха трябва да считаме това: Геологията се прибавя към Метеорологията.
към текста >>

Богът Адонис, който бива убит и отново възкръсва, не се разбира като въплътен в плът, а това, което чествуващите го имат като бог, е първо един образ; той е образът на онова подобно на Ангел Същество, което в края на Атлантската епоха беше проникнато и изпълнено от Христос в духовните висини и което след това се роди като Натаново момче Исус.
При всички народи се чувствуваше като едно предвъзвестяване това, което се получи един вид като изобилие, като един вид излишък на Метеорологията именно когато тази Метеорология бе докосната от Геологията. Ние преживяваме особеното нещо, че на мястото, което след това доби такова голямо значение чрез Християнството, че на това място стана един предизвестен факт. Ние виждаме, как на най-различни места на Предна Азия, а също и на Европа се чествуват празници, които са един вид предизвестие, един вид предсказание на Христовото Събитие, пред известявайки Тайната на Голгота. Култът на Адонис и култът на Атис са били с право изтълкува ни като едно пророческо предсказание на Събитието на Голгота. Обаче когато разгледаме добре всички тези празници, ние винаги виждаме, че те представляват още всъщност бъдещето като нещо метеорологично. Богът Адонис, който бива убит и отново възкръсва, не се разбира като въплътен в плът, а това, което чествуващите го имат като бог, е първо един образ; той е образът на онова подобно на Ангел Същество, което в края на Атлантската епоха беше проникнато и изпълнено от Христос в духовните висини и което след това се роди като Натаново момче Исус. В лицето на бога Адонис хората празнуваха съдбата на Натановото момче Исус, също и в култа на Атис. И ако сега кажем: Това беше мирово-историческа Карма, може би Вие ще потърсите нещо повече зад тези думи -, че на мястото, на което Библията с право поставя раждането на момчето Исус, че по-рано в Бетлеем /Витлеем/ е бил устроен един култ на Адонис, това хвърля една още по-голяма светлина върху тези факти. Бетлеем беше едно от местата, където бяха устроени култове на Адонис. Често пъти там са били чествувани по-рано тези култове на умиращия и възкръсващия Адонис и по този начин е била подготвена аурата, в която е извикан споменът: Някога в духовните висини е имало едно Същество, което е принадлежало тогава на йерархията на Ангелите, едно Същество, което по-късно трябваше да дойде на Земята като Натаново момче Исус, едно Същество, което обаче в края на Атлантската епоха е било проникнато и изпълнено от Христа. Това, което е станало тогава за хармонизиране на мисленето, чувствуването и волението, то беше чествувано в празника на Адонис.
към текста >>

Често пъти там са били чествувани по-рано тези култове на умиращия и възкръсващия Адонис и по този начин е била подготвена аурата, в която е извикан споменът: Някога в духовните висини е имало едно Същество, което е принадлежало тогава на йерархията на Ангелите, едно Същество, което по-късно трябваше да дойде на Земята като Натаново момче Исус, едно Същество, което обаче в края на Атлантската епоха е било проникнато и изпълнено от Христа.
Обаче когато разгледаме добре всички тези празници, ние винаги виждаме, че те представляват още всъщност бъдещето като нещо метеорологично. Богът Адонис, който бива убит и отново възкръсва, не се разбира като въплътен в плът, а това, което чествуващите го имат като бог, е първо един образ; той е образът на онова подобно на Ангел Същество, което в края на Атлантската епоха беше проникнато и изпълнено от Христос в духовните висини и което след това се роди като Натаново момче Исус. В лицето на бога Адонис хората празнуваха съдбата на Натановото момче Исус, също и в култа на Атис. И ако сега кажем: Това беше мирово-историческа Карма, може би Вие ще потърсите нещо повече зад тези думи -, че на мястото, на което Библията с право поставя раждането на момчето Исус, че по-рано в Бетлеем /Витлеем/ е бил устроен един култ на Адонис, това хвърля една още по-голяма светлина върху тези факти. Бетлеем беше едно от местата, където бяха устроени култове на Адонис. Често пъти там са били чествувани по-рано тези култове на умиращия и възкръсващия Адонис и по този начин е била подготвена аурата, в която е извикан споменът: Някога в духовните висини е имало едно Същество, което е принадлежало тогава на йерархията на Ангелите, едно Същество, което по-късно трябваше да дойде на Земята като Натаново момче Исус, едно Същество, което обаче в края на Атлантската епоха е било проникнато и изпълнено от Христа. Това, което е станало тогава за хармонизиране на мисленето, чувствуването и волението, то беше чествувано в празника на Адонис. И на онова място в Бетлеем, където е бил чествуван този празник на Адонис, ние имаме рожденното място също на Натановото момче Исус. И, обични антропософски приятели, думите съзвучат чудесно. Не виждаме ли ние, когато потърсихме троичното Христово Събитие, свръхземното Христово събитие, което предходи три пъти Тайната на Голгота, не виждаме ли ние, как Христос преминава от запад на изток към мястото, където трябваше да бъде изпълнена Тайната на Голгота? Не виждаме ли, как Той изпрати своя посланик пред себе си в лицето на пророк Илия и не знаем ли, как този пратеник се яви отново в своето следващо въплъщение като Йоан Кръстител?
към текста >>

И не ни ли казва изрично този последният с едно чудесно съзвучие на думите: Той изпрати пред себе си своя Ангел, за да го възвести на хората?
Това, което е станало тогава за хармонизиране на мисленето, чувствуването и волението, то беше чествувано в празника на Адонис. И на онова място в Бетлеем, където е бил чествуван този празник на Адонис, ние имаме рожденното място също на Натановото момче Исус. И, обични антропософски приятели, думите съзвучат чудесно. Не виждаме ли ние, когато потърсихме троичното Христово Събитие, свръхземното Христово събитие, което предходи три пъти Тайната на Голгота, не виждаме ли ние, как Христос преминава от запад на изток към мястото, където трябваше да бъде изпълнена Тайната на Голгота? Не виждаме ли, как Той изпрати своя посланик пред себе си в лицето на пророк Илия и не знаем ли, как този пратеник се яви отново в своето следващо въплъщение като Йоан Кръстител? И не ни ли казва изрично този последният с едно чудесно съзвучие на думите: Той изпрати пред себе си своя Ангел, за да го възвести на хората? Това можем да кажем както за Йоан Кръстител така и за пророк Илия. За Илия още по-добре, нещо, което ще разберат онези, които си спомнят за моето описание на Илия, където аз изложих, че Илия остана в духовните висини и имаше само един представител, чрез който той действуваше, така че никога той самият не е ходил по Земята. Ако вземете това, тогава съвпада изразът: Той изпрати своя Ангел пред него,този израз отговаря по-добре за Илия отколкото за Йоан Кръстител. Такива пратеници са били винаги пратеници на придвижващия се от запад на изток Христос. И сега онова, което беше Геология при юдейския народ трябваше да бъде проникнато от Съществото, което ние от вчера насам се научихме да разглеждаме в неговата същинска дейност за Земята.
към текста >>

Ако вземете това, тогава съвпада изразът: Той изпрати своя Ангел пред него,този израз отговаря по-добре за Илия отколкото за Йоан Кръстител.
Не виждаме ли ние, когато потърсихме троичното Христово Събитие, свръхземното Христово събитие, което предходи три пъти Тайната на Голгота, не виждаме ли ние, как Христос преминава от запад на изток към мястото, където трябваше да бъде изпълнена Тайната на Голгота? Не виждаме ли, как Той изпрати своя посланик пред себе си в лицето на пророк Илия и не знаем ли, как този пратеник се яви отново в своето следващо въплъщение като Йоан Кръстител? И не ни ли казва изрично този последният с едно чудесно съзвучие на думите: Той изпрати пред себе си своя Ангел, за да го възвести на хората? Това можем да кажем както за Йоан Кръстител така и за пророк Илия. За Илия още по-добре, нещо, което ще разберат онези, които си спомнят за моето описание на Илия, където аз изложих, че Илия остана в духовните висини и имаше само един представител, чрез който той действуваше, така че никога той самият не е ходил по Земята. Ако вземете това, тогава съвпада изразът: Той изпрати своя Ангел пред него,този израз отговаря по-добре за Илия отколкото за Йоан Кръстител. Такива пратеници са били винаги пратеници на придвижващия се от запад на изток Христос. И сега онова, което беше Геология при юдейския народ трябваше да бъде проникнато от Съществото, което ние от вчера насам се научихме да разглеждаме в неговата същинска дейност за Земята. Геологията трябваше да бъде един вид прохристиянизирана. Хората трябваше да чувствуват Духа на Земята по един нов начин, да го освободят един вид от Земята. Но това беше възможно само тогава, когато дойде една сила, която освободи, отдели този Дух на Земята от земните сили.
към текста >>

150. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Легендата на Парсифал ни напомня хубаво, че това е така, като казва: Отряд Ангели донесе свещения Граал при Титурел, истинската тайна за Христа-Исуса, за връзката на Господаря на Земята с девствената майка, и отново един отряд Ангели го очаква в областта на висшите йерархии.
И когато наблюдаваме Европа, запада на древните времена, и виждаме във времената преди и след Атлантида това, което е оживяло в следатлантското време като спомени за атлантските времена, когато виждаме, как в Гърция, в култа на Аполон прозвучава един последен отзвук, преминавайки, как този отзвук показва, че в горните светове е бил проникнат от Христос родилият се по-късно Натанов Исус, който после слезе на Земята и извърши Тайната на Голгота,проникнатият от Христос Натанов Исус – когато проследим това и се запитаме тогава: От къде дойде Христос? Как дойде Той, идвайки от горе надолу, как направи той това пътуване? Той дойде от запад към изток, след това отново дойде от изток на запад. Неговата външна дреха /външна обвивка/ слезе от областта на висшите йерархии. Съществата на висшите йерархии го донесоха долу, към тях принадлежеше той. Легендата на Парсифал ни напомня хубаво, че това е така, като казва: Отряд Ангели донесе свещения Граал при Титурел, истинската тайна за Христа-Исуса, за връзката на Господаря на Земята с девствената майка, и отново един отряд Ангели го очаква в областта на висшите йерархии. Когато го видим там, тогава ние ще разберем търсенето на нашия антропософски светоглед, тогава ще проникнем все повече и по-далече до едно чувство, до едно усещане за звездния аспект на свещения Граал към човешкия аспект на свещения Граал, към майката с Исуса, с Христа.
към текста >>

151. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

На онези, които чрез изучаването на окултната наука са развили в себе си възможността да проникнат в тези отношения, се разкрива, че Христос може да бъде отново познат като изявяващ се в едно същество от йерархията на ангелите.
Естествено ние трябва да си представим Христовото същество като неизмеримо възвишено същество, но въпреки че То е толкова възвишено, Му беше възможно да се изявява в течение на три години след кръщението в реката Йордан в едно човешко тяло. Но как се изявява То от онова време насам? То не се изявява вече във физическо човешко тяло, защото Неговото тяло бе предадено на физическата Земя и съставлява сега част от нея. На онези, които чрез изучаването на окултната наука са развили в себе си възможността да проникнат в тези отношения, се разкрива, че Христос може да бъде отново познат като изявяващ се в едно същество от йерархията на ангелите. Както в течение на три години след кръщението в реката Йордан Спасителят на света се изявява в едно човешко тяло, въпреки че Христовото същество е така неизмеримо възвишено, така от онова време насам Той се изявява по директен начин като ангелско същество, духовно същество, което стои с една степен по-високо от човека. Като такова същество Той винаги е можел да бъде съзиран от ясновидците, като постоянно свързан с еволюцията на Земята. Както е вярно, че когато беше в тялото на Исус от Назарет, Христос беше нещо много повече от човек, така след Мистерията на Голгота Той е много повече от ангел. Това е само неговия външен образ. Но във факта, че така, както описахме, едно неизмеримо възвишено същество слезе от духовните светове и живя в течение на три години в човешко тяло, е изразен също другият факт, че в течение на това време самото това същество се издига с една степен по-високо в развитието си.
към текста >>

Както в течение на три години след кръщението в реката Йордан Спасителят на света се изявява в едно човешко тяло, въпреки че Христовото същество е така неизмеримо възвишено, така от онова време насам Той се изявява по директен начин като ангелско същество, духовно същество, което стои с една степен по-високо от човека.
Естествено ние трябва да си представим Христовото същество като неизмеримо възвишено същество, но въпреки че То е толкова възвишено, Му беше възможно да се изявява в течение на три години след кръщението в реката Йордан в едно човешко тяло. Но как се изявява То от онова време насам? То не се изявява вече във физическо човешко тяло, защото Неговото тяло бе предадено на физическата Земя и съставлява сега част от нея. На онези, които чрез изучаването на окултната наука са развили в себе си възможността да проникнат в тези отношения, се разкрива, че Христос може да бъде отново познат като изявяващ се в едно същество от йерархията на ангелите. Както в течение на три години след кръщението в реката Йордан Спасителят на света се изявява в едно човешко тяло, въпреки че Христовото същество е така неизмеримо възвишено, така от онова време насам Той се изявява по директен начин като ангелско същество, духовно същество, което стои с една степен по-високо от човека. Като такова същество Той винаги е можел да бъде съзиран от ясновидците, като постоянно свързан с еволюцията на Земята. Както е вярно, че когато беше в тялото на Исус от Назарет, Христос беше нещо много повече от човек, така след Мистерията на Голгота Той е много повече от ангел. Това е само неговия външен образ. Но във факта, че така, както описахме, едно неизмеримо възвишено същество слезе от духовните светове и живя в течение на три години в човешко тяло, е изразен също другият факт, че в течение на това време самото това същество се издига с една степен по-високо в развитието си.
към текста >>

Както е вярно, че когато беше в тялото на Исус от Назарет, Христос беше нещо много повече от човек, така след Мистерията на Голгота Той е много повече от ангел.
Но как се изявява То от онова време насам? То не се изявява вече във физическо човешко тяло, защото Неговото тяло бе предадено на физическата Земя и съставлява сега част от нея. На онези, които чрез изучаването на окултната наука са развили в себе си възможността да проникнат в тези отношения, се разкрива, че Христос може да бъде отново познат като изявяващ се в едно същество от йерархията на ангелите. Както в течение на три години след кръщението в реката Йордан Спасителят на света се изявява в едно човешко тяло, въпреки че Христовото същество е така неизмеримо възвишено, така от онова време насам Той се изявява по директен начин като ангелско същество, духовно същество, което стои с една степен по-високо от човека. Като такова същество Той винаги е можел да бъде съзиран от ясновидците, като постоянно свързан с еволюцията на Земята. Както е вярно, че когато беше в тялото на Исус от Назарет, Христос беше нещо много повече от човек, така след Мистерията на Голгота Той е много повече от ангел. Това е само неговия външен образ. Но във факта, че така, както описахме, едно неизмеримо възвишено същество слезе от духовните светове и живя в течение на три години в човешко тяло, е изразен също другият факт, че в течение на това време самото това същество се издига с една степен по-високо в развитието си.
към текста >>

Когато такова същество извършва такова дело, приемайки човешка или ангелска форма, самото то напредва в своето развитие.
Когато такова същество извършва такова дело, приемайки човешка или ангелска форма, самото то напредва в своето развитие. И с това посочихме напредъка в развитието на Христос-Йехова, че Христос стига до състоянието, в което отсега нататък Той не се изявява вече като човешко съществотво, не се изявява само чрез своето отражение, чрез своята отразена светлина, не само чрез името на Йехова, а непосредствено. И тази е голямата разлика във всички учения, в цялата мъдрост, навлязла в еволюцията на Земята от Мистерията на Голгота насам , че чрез идването на духа на Михаил на Земята, чрез неговата инспирация човечеството постепенно можа да започне да разбира всичко това, което представлява Христовият импулс, което означава Мистерията на Голгота. Но в миналото Михаил беше първо посланик на Йехова, който беше отражение на Христовата светлина; той още не беше посланик на Христос.
към текста >>

И по-нататък искаме да изпълним душата си с мисълта как тогава Христос, що се отнася за неговата външна форма, се съединява с йерархията на ангелите и от тогава, от онова време живее невидим в Земята.
Сега искаме да насочим вниманието върху събитието в духовните светове, което доведе до това изменено състояние, доведе до това време на възобновяването на Мистерията на Голгота. Ако насочим поглед в миналото си спомняме това, което може би често е протичало през душата ни чрез онова, което тогава става при кръщението в реката Йордан, когато Христос се изявява в човешка форма, която става видима между хората на Земята. И по-нататък искаме да изпълним душата си с мисълта как тогава Христос, що се отнася за неговата външна форма, се съединява с йерархията на ангелите и от тогава, от онова време живее невидим в Земята.
към текста >>

Но като същество от ранга на ангелите, в което Той се изявява външно по-нататък, той може да изпита само понижение на съзнанието.
Нека си спомним за казаното, а именно, че е невидимите светове не съществува никаква смърт. Самият Христос, чрез това, че слиза в нашия свят, минава през смърт подобна на тази на хората. Когато отново става духовно същество, Той все още запазва спомена за смъртта си. Но като същество от ранга на ангелите, в което Той се изявява външно по-нататък, той може да изпита само понижение на съзнанието.
към текста >>

Въпреки, че Христос идва в старата еврейска раса и там изживява смъртта си, ангелското същество, което оттогава насам е външната форма на Христос, претърпява в течение на 19-то столетие заличаване на съзнанието, в резултат от противниковите материалистични сили, които се внасят в духовните светове от човешките души, минаващи през портата на смъртта.
Въпреки, че Христос идва в старата еврейска раса и там изживява смъртта си, ангелското същество, което оттогава насам е външната форма на Христос, претърпява в течение на 19-то столетие заличаване на съзнанието, в резултат от противниковите материалистични сили, които се внасят в духовните светове от човешките души, минаващи през портата на смъртта. Настъпването на безсъзнание по гореописания начин ще бъде възкресението на Христовото съзнание в душите на човечеството на Земята между раждането и смъртта в 20-то столетие. В определен смисъл можем оттам да предскажем, че от 20-то столетие това, което човечеството изгубва като съзнание, със сигурност отново ще възлезе за ясновиждащото съзерцание. Отначало само малцина, след това все по-голям брой същества ще станат способни в 20-то столетие да възприемат явяването на етерния Христос, т.е. на Христос във формата на ангел. Заради човечеството става това, което можем да наречем разрушение на съзнанието в световете, които се намират непосредствено над нашия физически свят и в които Христос е бил видим във времето между Мистерията на Голгота и днешния ден.
към текста >>

на Христос във формата на ангел.
Въпреки, че Христос идва в старата еврейска раса и там изживява смъртта си, ангелското същество, което оттогава насам е външната форма на Христос, претърпява в течение на 19-то столетие заличаване на съзнанието, в резултат от противниковите материалистични сили, които се внасят в духовните светове от човешките души, минаващи през портата на смъртта. Настъпването на безсъзнание по гореописания начин ще бъде възкресението на Христовото съзнание в душите на човечеството на Земята между раждането и смъртта в 20-то столетие. В определен смисъл можем оттам да предскажем, че от 20-то столетие това, което човечеството изгубва като съзнание, със сигурност отново ще възлезе за ясновиждащото съзерцание. Отначало само малцина, след това все по-голям брой същества ще станат способни в 20-то столетие да възприемат явяването на етерния Христос, т.е. на Христос във формата на ангел. Заради човечеството става това, което можем да наречем разрушение на съзнанието в световете, които се намират непосредствено над нашия физически свят и в които Христос е бил видим във времето между Мистерията на Голгота и днешния ден.
към текста >>

Това води до духовната смърт чрез задушаване на ангелското същество, в което Христовата същност се проявява от Мистерията на Голгота насам.
Семената на земния материализъм, които от 16. в. душите с преминаването си през портата на смъртта все повече внасят в духовния свят предизвиквайки нарастване на тъмнината, образуват черната сфера на материализма. За да я преобразува, Христос по манихейски начин я поема в Себе си. Това води до духовната смърт чрез задушаване на ангелското същество, в което Христовата същност се проявява от Мистерията на Голгота насам. Тази жертва на Христос през 19. в. може да се сравни с жертвата му на физичиския план при Мистерията на Голгота и може да се означи като второ Разпятие на етерния план. Тази духовна смърт чрез задушаване, която отнема съзнанието на ангелското същество, е повторение на Мистерията на Голгота в световете, които лежат непосредствено над нашия, с цел повторното оживяване на дотогава неявното за душите на хората на Земята Христово съзнание. Това повторно оживяване ще се превърне в ясновиждащо съзерцание на човечеството през 20. век.
към текста >>

Тази духовна смърт чрез задушаване, която отнема съзнанието на ангелското същество, е повторение на Мистерията на Голгота в световете, които лежат непосредствено над нашия, с цел повторното оживяване на дотогава неявното за душите на хората на Земята Христово съзнание.
душите с преминаването си през портата на смъртта все повече внасят в духовния свят предизвиквайки нарастване на тъмнината, образуват черната сфера на материализма. За да я преобразува, Христос по манихейски начин я поема в Себе си. Това води до духовната смърт чрез задушаване на ангелското същество, в което Христовата същност се проявява от Мистерията на Голгота насам. Тази жертва на Христос през 19. в. може да се сравни с жертвата му на физичиския план при Мистерията на Голгота и може да се означи като второ Разпятие на етерния план. Тази духовна смърт чрез задушаване, която отнема съзнанието на ангелското същество, е повторение на Мистерията на Голгота в световете, които лежат непосредствено над нашия, с цел повторното оживяване на дотогава неявното за душите на хората на Земята Христово съзнание. Това повторно оживяване ще се превърне в ясновиждащо съзерцание на човечеството през 20. век.
към текста >>

Така от 20-то столетие Христовото съзнание може да бъде съединено със земното съзнание на човечеството, защото умирането на Христовото съзнание в сферата на ангелите в 19-то столетие означава възкресението на непосредственото Христово съзнание в земната сфера т. е.
Така от 20-то столетие Христовото съзнание може да бъде съединено със земното съзнание на човечеството, защото умирането на Христовото съзнание в сферата на ангелите в 19-то столетие означава възкресението на непосредственото Христово съзнание в земната сфера т. е. от 20-то столетие нататък животът на Христос ще бъде все повече и повече чувствуван в душите на хората като пряко лично изживяване.
към текста >>

152. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Нека изоставим това, което още съществува в нас като възможности за осъществяване на идеалния човек, нека по-добре да станем ангели с всички несъвършенства, които носим в нас, защото така непосредствено отиваме в духовния свят, одухотворяваме нашето същество.
Следователно в това, което се струи бурно към нас и се явява в нашето съзнание като възприятие, ние имаме само една четвърт в нашето усещане; другите три четвърти проникват в нас, без да стигнат до нашето съзнание. Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас. Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер. Тези Имагинация, Инспирация, Интуиция биха действували така върху нас, че бихме получили стремежа да изоставим всичко, всичко, което още съществува в нас като заложби за далечното бъдеще с оглед на човешкия идеал и ние бихме искали да се одухотворим с всичко онова, което сме в момента; ние бихме искали да станем духовни същества на онази степен на съвършенство, която сме постигнали чрез нашия дотогавашен живот. Бихме си казали някакси: Да станем човеци, това изисква твърде големи усилия от нас, за целта ще трябва да изминем още един тежък път в бъдещето. Нека изоставим това, което още съществува в нас като възможности за осъществяване на идеалния човек, нека по-добре да станем ангели с всички несъвършенства, които носим в нас, защото така непосредствено отиваме в духовния свят, одухотворяваме нашето същество. Без съмнение ние бихме станали тогава по-несъвършени, отколкото бихме могли да станем в Космоса съобразно нашите заложби, но ще бъдем пак духовни, подобни на ангелите същества.
към текста >>

Без съмнение ние бихме станали тогава по-несъвършени, отколкото бихме могли да станем в Космоса съобразно нашите заложби, но ще бъдем пак духовни, подобни на ангелите същества.
Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас. Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер. Тези Имагинация, Инспирация, Интуиция биха действували така върху нас, че бихме получили стремежа да изоставим всичко, всичко, което още съществува в нас като заложби за далечното бъдеще с оглед на човешкия идеал и ние бихме искали да се одухотворим с всичко онова, което сме в момента; ние бихме искали да станем духовни същества на онази степен на съвършенство, която сме постигнали чрез нашия дотогавашен живот. Бихме си казали някакси: Да станем човеци, това изисква твърде големи усилия от нас, за целта ще трябва да изминем още един тежък път в бъдещето. Нека изоставим това, което още съществува в нас като възможности за осъществяване на идеалния човек, нека по-добре да станем ангели с всички несъвършенства, които носим в нас, защото така непосредствено отиваме в духовния свят, одухотворяваме нашето същество. Без съмнение ние бихме станали тогава по-несъвършени, отколкото бихме могли да станем в Космоса съобразно нашите заложби, но ще бъдем пак духовни, подобни на ангелите същества.
към текста >>

153. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Такива, каквито бяха нашите мюнхенски представления, за мене самия беше ясно, че тази работа би могла да бъде изпълнена в продължение на много години и че различните инициативи биха могли да бъдат осъществени, само когато съвсем определени духовни сили, насочени точно в тази насока се вливаха в нашите човешки сили, когато, така да се каже, духовни сили на Ангели пазители се вливаха в нашите човешки сили.
Но, скъпи мои приятели, нека се изясним, че също и във физическия живот, когато искаме да направим това или онова чрез волята на нашата душа, трябва да разчитаме на нашата мускул на сила, която за нас идва също от вън и която все пак ни принадлежи. Ако нямахме тази мускулна сила, която ние получаваме отвън, ние не можем да извършим определени неща. По един определен начин мускулната сила ни принадлежи и все пак тя не е наша. Така е и с нашите духовни способности, само че при това не ни помагат физически сили, мускулни сили, а когато тези способности трябва да действуват в духовната област, там трябва да ни дойдат на помощ самите сили на духовния свят и те сякаш трябва да ни проникнат с лъчите си, силите, които идват от духовния свят в нашия физически свят. И наистина други такива начинания могат да започнат с едно друго съзнание. Такива, каквито бяха нашите мюнхенски представления, за мене самия беше ясно, че тази работа би могла да бъде изпълнена в продължение на много години и че различните инициативи биха могли да бъдат осъществени, само когато съвсем определени духовни сили, насочени точно в тази насока се вливаха в нашите човешки сили, когато, така да се каже, духовни сили на Ангели пазители се вливаха в нашите човешки сили.
към текста >>

Това, което тази душа можеше да даде чрез нейните заложби по отношение на красотата за осъществяване на нашите духовни идеали, това действуваше от духовния свят надолу, идващо като от един Ангел пазител на нашите мистерийни драми, така че ние чувствувахме в себе си сила да предприемем онези инициативи, които бяха необходими; защото както във физическия свят нашата мускулна сила ни подкрепя, така и духовната сила, която се излива надолу от духовния свят, се вливаше в нашата собствена духовна сила.
И не още през 1907 година, но откакто започнаха нашите представления на мистерийните драми в Мюнхен, от 1909 година нататък, след това с все по-нарастваща сила в следващите времена, тази душа беше там и винаги стоеше закриляща и пречистваща зад това, което аз трябваше да предприема за нашите мюнхенски празнични представления. Това, което тази душа можеше да даде чрез нейните заложби по отношение на красотата за осъществяване на нашите духовни идеали, това действуваше от духовния свят надолу, идващо като от един Ангел пазител на нашите мистерийни драми, така че ние чувствувахме в себе си сила да предприемем онези инициативи, които бяха необходими; защото както във физическия свят нашата мускулна сила ни подкрепя, така и духовната сила, която се излива надолу от духовния свят, се вливаше в нашата собствена духовна сила. Така мъртвите действуват заедно с нас. Така те са с нас. Отново ни се представя един друг случай и сега идва обратът, за които трябва особено да говоря днес това беше отново един случаи, при който това, което въпросната личност бе приела на антропософското поле, допринасяше очебийно не само за нейния собствен напредък в индивидуалния живот, а то се разливаше отново обратно към нас в нещо, което ние трябваше да правим за цялото Антропософско Общество. Съществуваха две възможности: едната възможност, че именно тази личност беше приела в себе си това, което можа да приеме, че тя го имаше в нейната душа и можеше сега да го използува за нейното по-нататъшно напредване през живота, но също и през живота след смъртта.... Това е нещо правилно, това трябва да стане точно по този начин, защото ако човешката душа трябва да постигне нейната божествена цел, тя трябва да става все по-съвършена и по-съвършена; тя трябва да направи всичко, което може да допринесе за това усъвършенствуване... Но понеже и тази душа също беше вече приела в себе си цялото настроение и цялото проникване от Христос, това, което тя бе приела, можа да действува не само за самата нея, а можа да се разлее надолу върху нас, можа да стане едно общо благо, едно общо благо в неговата действеност. Това е, което прави Христос, когато Той прониква плодовете на нашето познание.
към текста >>

154. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Духът на госпожа Даниелсон гледа като един добър ангел на клона на тази антропософска общност и Обществото, на всичко, което тя иска да предприеме.
Завчера споменахме за тези неща в определена връзка. Но днес, скъпи мои приятели, когато се намираме в края на тези съзерцания, бих искал да мога да си позволя, лично да кажа също и следните думи на вашите души: Като говорих пред този антропософски клон на нашето Общество тук в Норкьопинг, аз не можах да сторя това без добрия дух на онази, която беше така интимно свързана с нашия Норкьопингски клон. Духът на госпожа Даниелсон гледа като един добър ангел на клона на тази антропософска общност и Обществото, на всичко, което тя иска да предприеме. И този дух беше „християнски Дух" в описания смисъл. Душите, които го познават, никога не ще се чувствуват разделени от него. Нека той бди и по-нататък като дух-пазител над този клон на Обществото. Той на драго сърце ще иска това, той наистина го иска, ако душите, които работят в този клон на Обществото, го приемат.
към текста >>

155. Съдържание GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Само в изкуството ние сме близо до съзнанието на Ангелите.
Пробуждането на съвестта. За възникването на „Фауст". Човекът действува най-свободно именно тогава, когато се съобразява с необхо- димостта. Връзката между легендите за Парсифал и Фауст. За участието на човека в неговата собствена инкарнация. Само в изкуството ние сме близо до съзнанието на Ангелите. Необходимост и свобода, отнесени към човешкото физическо и етерно тяло. Духовната необходимост. Ант- ропософията като начин за проникване в намеренията на Ангелите.
към текста >>

Ант- ропософията като начин за проникване в намеренията на Ангелите.
Връзката между легендите за Парсифал и Фауст. За участието на човека в неговата собствена инкарнация. Само в изкуството ние сме близо до съзнанието на Ангелите. Необходимост и свобода, отнесени към човешкото физическо и етерно тяло. Духовната необходимост. Ант- ропософията като начин за проникване в намеренията на Ангелите.
към текста >>

156. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Днес ние говорим за Архаи, Архангели, Ангели*10 и т.н.
Днес ние говорим за Архаи, Архангели, Ангели*10 и т.н. В миналото те са мислели така, както ние мислим днес. И онова, което те са мислили, е останало като тяхна памет и тази тяхна памет ние откриваме във видимия природен свят. Ние можем вътрешно да видим в себе си само това, за което си спомняме през време на Земната епоха. Това, което Боговете са мислили през миналите планетарни състояния, се е превърнало в нещо външно и сега ние го виждаме като външен природен свят.
към текста >>

157. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Но как стои сега работата със съзнанието на Ангелите, т.е.
Ние можем да си помогнем, скъпи мои приятели, и по още един начин, за да разберем за какво точно става дума. Нека да насочим например своя поглед към животните. Те имат една по-ниска степен на съзнание, те имат едно понижено съзнание. Аз често съм обяснявал защо това е така. Когато разглеждаме човека, виждаме, че той има една степен на съзнание, която позволява изявата на свобода. Но как стои сега работата със съзнанието на Ангелите, т.е. на онези Същества, които стоят непосредствено над човека? Как стои работата със съзнанието на Ангелите?
към текста >>

Как стои работата със съзнанието на Ангелите?
Те имат една по-ниска степен на съзнание, те имат едно понижено съзнание. Аз често съм обяснявал защо това е така. Когато разглеждаме човека, виждаме, че той има една степен на съзнание, която позволява изявата на свобода. Но как стои сега работата със съзнанието на Ангелите, т.е. на онези Същества, които стоят непосредствено над човека? Как стои работата със съзнанието на Ангелите?
към текста >>

Много трудно е, скъпи мои приятели, да вникнем веднага в съзнанието на Ангелои, на Ангелите.
Много трудно е, скъпи мои приятели, да вникнем веднага в съзнанието на Ангелои, на Ангелите. Виждате ли, когато като човешки същества искаме да направим нещо, тогава ние си предоставяме как трябва да изглежда това, което искаме да направим. Пълен неуспех за човека е, ако на физическото поле не се получи това, което той си е представял предварително. Нали така, ако някой, да речем, зашива две парчета плат и после те се отделят едно от друго, неговата работа е претърпяла неуспех. Това лесно може да се случи, когато си служим с шевната машина. Тогава работата не е успяла.
към текста >>

При Ангелите обаче съвсем не е така.
При Ангелите обаче съвсем не е така. При Ангелите всичко се свежда до намерението. И намерението на един Ангел може да бъде изпълнено по най-различни начини и въпреки това ефектът да е същият. Вижда те ли, това е напълно вярно, но естествено, то е нещо, бих казал, при което разбирането не съвпада с логиката, Само в изкуството, стига да го разглеждаме в неговите човешки измерения ние усещаме, че сме близко до съзнанието на Ангелите. Вие лесно ще се убедите: ако художникът разглежда нещата в техните човешки измерения не винаги е нужно той да гледа на своето изкуство от човешка гледна точка, но ако все пак разглежда нещата в техните човешки измерения, тогава при определени обстоятелства онова, което е претърпяло неуспех, той може да го приеме като нещо с много по-голяма стойност от онова, което би постигнал според предварителния си замисъл. Тук ние се приближаваме до нещо, което е доста трудно за разбиране: а именно, когато казваме, че при съзнанието на Ангелите, при волята на Ангелите главното са намеренията и че тези намерения могат да бъдат изпълнени по най-различни начини, дори могат да бъдат осъществени по начин, противоположен на закономерностите, валидни за физическия свят.
към текста >>

При Ангелите всичко се свежда до намерението.
При Ангелите обаче съвсем не е така. При Ангелите всичко се свежда до намерението. И намерението на един Ангел може да бъде изпълнено по най-различни начини и въпреки това ефектът да е същият. Вижда те ли, това е напълно вярно, но естествено, то е нещо, бих казал, при което разбирането не съвпада с логиката, Само в изкуството, стига да го разглеждаме в неговите човешки измерения ние усещаме, че сме близко до съзнанието на Ангелите. Вие лесно ще се убедите: ако художникът разглежда нещата в техните човешки измерения не винаги е нужно той да гледа на своето изкуство от човешка гледна точка, но ако все пак разглежда нещата в техните човешки измерения, тогава при определени обстоятелства онова, което е претърпяло неуспех, той може да го приеме като нещо с много по-голяма стойност от онова, което би постигнал според предварителния си замисъл. Тук ние се приближаваме до нещо, което е доста трудно за разбиране: а именно, когато казваме, че при съзнанието на Ангелите, при волята на Ангелите главното са намеренията и че тези намерения могат да бъдат изпълнени по най-различни начини, дори могат да бъдат осъществени по начин, противоположен на закономерностите, валидни за физическия свят. А това означава: когато един Ангел си поставя някаква цел, тя е напълно конкретна, обаче не и по такъв начин, че той да си каже: на физическото поле нещата трябва да изглеждат по този или онзи начин.
към текста >>

И намерението на един Ангел може да бъде изпълнено по най-различни начини и въпреки това ефектът да е същият.
При Ангелите обаче съвсем не е така. При Ангелите всичко се свежда до намерението. И намерението на един Ангел може да бъде изпълнено по най-различни начини и въпреки това ефектът да е същият. Вижда те ли, това е напълно вярно, но естествено, то е нещо, бих казал, при което разбирането не съвпада с логиката, Само в изкуството, стига да го разглеждаме в неговите човешки измерения ние усещаме, че сме близко до съзнанието на Ангелите. Вие лесно ще се убедите: ако художникът разглежда нещата в техните човешки измерения не винаги е нужно той да гледа на своето изкуство от човешка гледна точка, но ако все пак разглежда нещата в техните човешки измерения, тогава при определени обстоятелства онова, което е претърпяло неуспех, той може да го приеме като нещо с много по-голяма стойност от онова, което би постигнал според предварителния си замисъл. Тук ние се приближаваме до нещо, което е доста трудно за разбиране: а именно, когато казваме, че при съзнанието на Ангелите, при волята на Ангелите главното са намеренията и че тези намерения могат да бъдат изпълнени по най-различни начини, дори могат да бъдат осъществени по начин, противоположен на закономерностите, валидни за физическия свят. А това означава: когато един Ангел си поставя някаква цел, тя е напълно конкретна, обаче не и по такъв начин, че той да си каже: на физическото поле нещата трябва да изглеждат по този или онзи начин. Това съвсем не се съдържа в неговото намерение; той ще го узнае едва тогава.
към текста >>

Вижда те ли, това е напълно вярно, но естествено, то е нещо, бих казал, при което разбирането не съвпада с логиката, Само в изкуството, стига да го разглеждаме в неговите човешки измерения ние усещаме, че сме близко до съзнанието на Ангелите.
При Ангелите обаче съвсем не е така. При Ангелите всичко се свежда до намерението. И намерението на един Ангел може да бъде изпълнено по най-различни начини и въпреки това ефектът да е същият. Вижда те ли, това е напълно вярно, но естествено, то е нещо, бих казал, при което разбирането не съвпада с логиката, Само в изкуството, стига да го разглеждаме в неговите човешки измерения ние усещаме, че сме близко до съзнанието на Ангелите. Вие лесно ще се убедите: ако художникът разглежда нещата в техните човешки измерения не винаги е нужно той да гледа на своето изкуство от човешка гледна точка, но ако все пак разглежда нещата в техните човешки измерения, тогава при определени обстоятелства онова, което е претърпяло неуспех, той може да го приеме като нещо с много по-голяма стойност от онова, което би постигнал според предварителния си замисъл. Тук ние се приближаваме до нещо, което е доста трудно за разбиране: а именно, когато казваме, че при съзнанието на Ангелите, при волята на Ангелите главното са намеренията и че тези намерения могат да бъдат изпълнени по най-различни начини, дори могат да бъдат осъществени по начин, противоположен на закономерностите, валидни за физическия свят. А това означава: когато един Ангел си поставя някаква цел, тя е напълно конкретна, обаче не и по такъв начин, че той да си каже: на физическото поле нещата трябва да изглеждат по този или онзи начин. Това съвсем не се съдържа в неговото намерение; той ще го узнае едва тогава. Когато то е вече налице.
към текста >>

Тук ние се приближаваме до нещо, което е доста трудно за разбиране: а именно, когато казваме, че при съзнанието на Ангелите, при волята на Ангелите главното са намеренията и че тези намерения могат да бъдат изпълнени по най-различни начини, дори могат да бъдат осъществени по начин, противоположен на закономерностите, валидни за физическия свят.
При Ангелите обаче съвсем не е така. При Ангелите всичко се свежда до намерението. И намерението на един Ангел може да бъде изпълнено по най-различни начини и въпреки това ефектът да е същият. Вижда те ли, това е напълно вярно, но естествено, то е нещо, бих казал, при което разбирането не съвпада с логиката, Само в изкуството, стига да го разглеждаме в неговите човешки измерения ние усещаме, че сме близко до съзнанието на Ангелите. Вие лесно ще се убедите: ако художникът разглежда нещата в техните човешки измерения не винаги е нужно той да гледа на своето изкуство от човешка гледна точка, но ако все пак разглежда нещата в техните човешки измерения, тогава при определени обстоятелства онова, което е претърпяло неуспех, той може да го приеме като нещо с много по-голяма стойност от онова, което би постигнал според предварителния си замисъл. Тук ние се приближаваме до нещо, което е доста трудно за разбиране: а именно, когато казваме, че при съзнанието на Ангелите, при волята на Ангелите главното са намеренията и че тези намерения могат да бъдат изпълнени по най-различни начини, дори могат да бъдат осъществени по начин, противоположен на закономерностите, валидни за физическия свят. А това означава: когато един Ангел си поставя някаква цел, тя е напълно конкретна, обаче не и по такъв начин, че той да си каже: на физическото поле нещата трябва да изглеждат по този или онзи начин. Това съвсем не се съдържа в неговото намерение; той ще го узнае едва тогава. Когато то е вече налице. Ние виждаме и аз че сто обръщах вниманието Ви върху следното: дори при Елохимите случаят е точно такъв. Елохимите първо създадоха светлината и едва после видяха, че светлината е нещо добро.
към текста >>

А това означава: когато един Ангел си поставя някаква цел, тя е напълно конкретна, обаче не и по такъв начин, че той да си каже: на физическото поле нещата трябва да изглеждат по този или онзи начин.
При Ангелите всичко се свежда до намерението. И намерението на един Ангел може да бъде изпълнено по най-различни начини и въпреки това ефектът да е същият. Вижда те ли, това е напълно вярно, но естествено, то е нещо, бих казал, при което разбирането не съвпада с логиката, Само в изкуството, стига да го разглеждаме в неговите човешки измерения ние усещаме, че сме близко до съзнанието на Ангелите. Вие лесно ще се убедите: ако художникът разглежда нещата в техните човешки измерения не винаги е нужно той да гледа на своето изкуство от човешка гледна точка, но ако все пак разглежда нещата в техните човешки измерения, тогава при определени обстоятелства онова, което е претърпяло неуспех, той може да го приеме като нещо с много по-голяма стойност от онова, което би постигнал според предварителния си замисъл. Тук ние се приближаваме до нещо, което е доста трудно за разбиране: а именно, когато казваме, че при съзнанието на Ангелите, при волята на Ангелите главното са намеренията и че тези намерения могат да бъдат изпълнени по най-различни начини, дори могат да бъдат осъществени по начин, противоположен на закономерностите, валидни за физическия свят. А това означава: когато един Ангел си поставя някаква цел, тя е напълно конкретна, обаче не и по такъв начин, че той да си каже: на физическото поле нещата трябва да изглеждат по този или онзи начин. Това съвсем не се съдържа в неговото намерение; той ще го узнае едва тогава. Когато то е вече налице. Ние виждаме и аз че сто обръщах вниманието Ви върху следното: дори при Елохимите случаят е точно такъв. Елохимите първо създадоха светлината и едва после видяха, че светлината е нещо добро. Или с други думи: онова, което при човека е първото, а именно представата за нещо, което трябва да бъде създадено на физическото поле в съзнанието на духовните Същества, които стоят над човека, то съвсем не е първо по ред; там първо по ред е намерението, а как ще бъде изпълнено то, е вече съвсем друг въпрос.
към текста >>

В това отношение човекът е едно същество, намиращо се по средата между животното и Ангела.
Това съвсем не се съдържа в неговото намерение; той ще го узнае едва тогава. Когато то е вече налице. Ние виждаме и аз че сто обръщах вниманието Ви върху следното: дори при Елохимите случаят е точно такъв. Елохимите първо създадоха светлината и едва после видяха, че светлината е нещо добро. Или с други думи: онова, което при човека е първото, а именно представата за нещо, което трябва да бъде създадено на физическото поле в съзнанието на духовните Същества, които стоят над човека, то съвсем не е първо по ред; там първо по ред е намерението, а как ще бъде изпълнено то, е вече съвсем друг въпрос. В това отношение човекът е едно същество, намиращо се по средата между животното и Ангела. Ето защо, от една страна, той клони малко или много надолу към безсъзнателната степен на животното. Навсякъде, където възниква нещо престъпно, там най-вече животинското е това, което го поражда в човека. Обаче, от друга страна, човекът е устремен също и нагоре, бих казал, към съзнанието на Ангелите. И така, човекът носи в себе си възможността да разбие над обикновеното съзнание едно по-висше съзнание, където намеренията застават пред неговия поглед по начин, различен от този, който иначе е в сила при обикновеното съзнание.
към текста >>

Обаче, от друга страна, човекът е устремен също и нагоре, бих казал, към съзнанието на Ангелите.
Елохимите първо създадоха светлината и едва после видяха, че светлината е нещо добро. Или с други думи: онова, което при човека е първото, а именно представата за нещо, което трябва да бъде създадено на физическото поле в съзнанието на духовните Същества, които стоят над човека, то съвсем не е първо по ред; там първо по ред е намерението, а как ще бъде изпълнено то, е вече съвсем друг въпрос. В това отношение човекът е едно същество, намиращо се по средата между животното и Ангела. Ето защо, от една страна, той клони малко или много надолу към безсъзнателната степен на животното. Навсякъде, където възниква нещо престъпно, там най-вече животинското е това, което го поражда в човека. Обаче, от друга страна, човекът е устремен също и нагоре, бих казал, към съзнанието на Ангелите. И така, човекът носи в себе си възможността да разбие над обикновеното съзнание едно по-висше съзнание, където намеренията застават пред неговия поглед по начин, различен от този, който иначе е в сила при обикновеното съзнание.
към текста >>

Но за да изпълни себе си с тази мисъл, човекът се нуждае от онова истинско, безгранично доверие, какво то притежават Съществата от Йерархията на Ангелои.
Но за да изпълни себе си с тази мисъл, човекът се нуждае от онова истинско, безгранично доверие, какво то притежават Съществата от Йерархията на Ангелои. Защото действията на Ангелои се ръководят именно от такова доверие. Те добре знаят, че когато имат правилните намерения, тогава от тези правилни намерения възникват правилните действия. Обаче далеч не поради това, че Ангелои ясно си представят формата на бъдещите събития, а именно поради факта, че имат правилните намерения. Само че в тези правилни намерения можем да вникнем единствено по духовен път. А как да вникнем в тях по духовен път, може да ни помогне само едно мислене, изградено върху истините на антропософията.
към текста >>

Защото действията на Ангелои се ръководят именно от такова доверие.
Но за да изпълни себе си с тази мисъл, човекът се нуждае от онова истинско, безгранично доверие, какво то притежават Съществата от Йерархията на Ангелои. Защото действията на Ангелои се ръководят именно от такова доверие. Те добре знаят, че когато имат правилните намерения, тогава от тези правилни намерения възникват правилните действия. Обаче далеч не поради това, че Ангелои ясно си представят формата на бъдещите събития, а именно поради факта, че имат правилните намерения. Само че в тези правилни намерения можем да вникнем единствено по духовен път. А как да вникнем в тях по духовен път, може да ни помогне само едно мислене, изградено върху истините на антропософията.
към текста >>

Обаче далеч не поради това, че Ангелои ясно си представят формата на бъдещите събития, а именно поради факта, че имат правилните намерения.
Но за да изпълни себе си с тази мисъл, човекът се нуждае от онова истинско, безгранично доверие, какво то притежават Съществата от Йерархията на Ангелои. Защото действията на Ангелои се ръководят именно от такова доверие. Те добре знаят, че когато имат правилните намерения, тогава от тези правилни намерения възникват правилните действия. Обаче далеч не поради това, че Ангелои ясно си представят формата на бъдещите събития, а именно поради факта, че имат правилните намерения. Само че в тези правилни намерения можем да вникнем единствено по духовен път. А как да вникнем в тях по духовен път, може да ни помогне само едно мислене, изградено върху истините на антропософията.
към текста >>

158. 6. Бележки GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

9. Ангели Духове на Здрача (Синове на Живота)
9. Ангели Духове на Здрача (Синове на Живота)
към текста >>

Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>

159. Съдържание GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Отдалечаването на Христос от сферите на Ангелои; тяхното спасение чрез Христовите мисли на хората.
Опасностите на възникналата от йезуитството вяра в авторитета в примера с медицината. Развитието на съзнателната душа в преодоляването на трудности. Опасността от душевна нищета. Изисквания: „История на индивидуалното човешко развитие“, способност за преценка, мисловна независимост. 3. Духовно познание: знания за духовните същества. Отдалечаването на Христос от сферите на Ангелои; тяхното спасение чрез Христовите мисли на хората. Способността за преценка срещу авторитета чрез помощта на по-висши същества. Пример за правилно познание без издигане към духовното познание: брошурата на Ф. Малинг „Мисловният свят на интелигенцията“. Значението на едно ново разбиране на Мистерията на Голгота за съзнателната душа.
към текста >>

160. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Слушаме за йерархиите, за ангели, архангели и т.н.
Ако ми позволите, бих искал да Ви представя следните мисли в образна, в имагинативна форма. В духовната наука ние слушаме за действителния духовен свят, за конкретния духовен свят, за елементарните същества, които ни заобикалят. Слушаме за йерархиите, за ангели, архангели и т.н. Светът за нас е изпълнен с конкретно духовно съдържание или духовни сили и духовни същества. На тези същества, които обитават духовния свят, не им е безразлично, че знаем за тях! В четвъртия следатлантски период им е било малко или много безразлично, но в петия следатлантски период вече не им е безразлично, а това е така, сякаш някой ги лишава от духовна храна, когато хората тук, на земята, не знаят нищо за тях. Духовният свят е в тясна връзка със сегашния физически земен свят. Това най-добре ще се разбере, ако Ви кажа нещо, което може би ще изглежда парадоксално, което обаче просто е вярно.
към текста >>

Но сега да си представим гледната точка на ангелите – а тази гледна точка не е измислица, тя се представя на истинския окултен изследовател като нещо реално, – да погледнем нещата от гледната точка на ангелите.
От гледна точка на хората, живеещи тук, на земята, е правилно да се каже: с Мистерията на Голгота Христос встъпва в земния живот и от този момент Той остава в земния живот. И от тази гледна точка можем да чувстваме като късмет за земния живот, че Христос е встъпил в него. Но сега да си представим гледната точка на ангелите – а тази гледна точка не е измислица, тя се представя на истинския окултен изследовател като нещо реално, – да погледнем нещата от гледната точка на ангелите. В своите духовни сфери те изживяват нещо различно. Те имат обратното изживяване! Христос напуска техните сфери, за да отиде при хората, Той напуска техните сфери. Те трябва да си кажат: чрез Мистерията на Голгота Христос напуска нашия свят. Затова те имат основание да скърбят също така, както хората, докато живеят във физическо тяло, могат да усещат благотворната изцелителна сила от идването на Христос при тях.
към текста >>

Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите.
В своите духовни сфери те изживяват нещо различно. Те имат обратното изживяване! Христос напуска техните сфери, за да отиде при хората, Той напуска техните сфери. Те трябва да си кажат: чрез Мистерията на Голгота Христос напуска нашия свят. Затова те имат основание да скърбят също така, както хората, докато живеят във физическо тяло, могат да усещат благотворната изцелителна сила от идването на Христос при тях. Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите. За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела живеят с мисълта за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина. Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора. Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят. И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят. Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях.
към текста >>

За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела живеят с мисълта за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина.
Те имат обратното изживяване! Христос напуска техните сфери, за да отиде при хората, Той напуска техните сфери. Те трябва да си кажат: чрез Мистерията на Голгота Христос напуска нашия свят. Затова те имат основание да скърбят също така, както хората, докато живеят във физическо тяло, могат да усещат благотворната изцелителна сила от идването на Христос при тях. Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите. За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела живеят с мисълта за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина. Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора. Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят. И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят. Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях. Затова, че изучаваме духовната наука, от духовния свят получаваме помощ.
към текста >>

Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора.
Христос напуска техните сфери, за да отиде при хората, Той напуска техните сфери. Те трябва да си кажат: чрез Мистерията на Голгота Христос напуска нашия свят. Затова те имат основание да скърбят също така, както хората, докато живеят във физическо тяло, могат да усещат благотворната изцелителна сила от идването на Христос при тях. Това е правилният ход на мисълта и този, който действително познава духовния свят, знае какво е единственото спасение за ангелите. За тях е добре, когато хората тук, на земята, в техните физически тела живеят с мисълта за Христос и тази мисъл за Христос просиява нагоре към ангелите като светлина, след Мистерията на Голгота тя просиява нагоре към ангелите като светлина. Хората казват: „Христос е влязъл в нас и ние можем да се развиваме така, че Христос да живее в нас – „Не аз, а Христос в мен.“33 Ангелите обаче казват: „Христос е напуснал сферите на вътрешния ни живот и Той блести над нас така, както блестят толкова много звезди в мисълта за Христос на отделните хора. Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят. И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят. Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях. Затова, че изучаваме духовната наука, от духовния свят получаваме помощ. Ние не изучаваме просто неща, не получаваме просто познания, а научаваме за съществата от висшите йерархии и мислейки за тях, те ни помагат.
към текста >>

Христовият импулс ще стане наша реална връзка с духовния свят под влиянието на мислите, които струят от него към земното битие, защото в земното битие след Мистерията на Голгота в човешките души могат да просияят мисли, утешаващи като ярки звезди, както го описах, нагоре към света на ангелите, които са загубили Христос от своите сфери, и така те отново могат да го видят да блести от сферите на човешките мисли.
В този смисъл тези три конкретни социални идеали и идеали на познанието представляват също и това, което ще даде на съзнателната душа способността да разбира по нов начин Мистерията на Голгота в петата следатлантска епоха, да приема по нов начин Христос. Защото ние изграждаме реална връзка с духовните светове, като се учим да разбираме как тези светове се отнасят към централния импулс на земното развитие, към Христовия импулс. Христовият импулс ще стане наша реална връзка с духовния свят под влиянието на мислите, които струят от него към земното битие, защото в земното битие след Мистерията на Голгота в човешките души могат да просияят мисли, утешаващи като ярки звезди, както го описах, нагоре към света на ангелите, които са загубили Христос от своите сфери, и така те отново могат да го видят да блести от сферите на човешките мисли.
към текста >>

161. Връзката на човека с духовния свят GA_168 Връзката между живите и мъртвите

И когато тя е отстранена, откриваме в себе си – да, звучи парадоксално, но е така – един ангел или архангел, който ни се открива!
Така че можете да кажете: в себе си имаме като духовно същество една представа. Но тази представа не ми казва нищо, а първо трябва да се отстрани. И когато тя е отстранена, откриваме в себе си – да, звучи парадоксално, но е така – един ангел или архангел, който ни се открива! Ние трябва да спечелим присъствието му, като изхождаме от представата. По този начин разбирането на духовния свят е свързано с усилие, с активна работа. Душите, които са останали във физическия живот, малко или много могат без усилие да се свържат с мъртвия само тогава, когато действително отправят мисли към него или му прочитат нещо и т.н.
към текста >>

162. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много."
„В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много."
към текста >>

„И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестявя голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.
„И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестявя голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше."
към текста >>

И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше."
„И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестявя голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше."
към текста >>

163. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Още като невръстно дете този първороден трябвало най-напред да схване как чрез своя Ангел човекът е свързан с духовното и по такъв начин изолиран от останалия свят, непокварен, така да се каже, от представите, които иначе нахлуват от външния живот в душите на децата да бъде сближен с духовните дейности и с духовните процеси и преди всичко да развие дълбоко съзнание за своята връзка с ръководещото го ангелско същество с вестителя.
Още като невръстно дете този първороден трябвало най-напред да схване как чрез своя Ангел човекът е свързан с духовното и по такъв начин изолиран от останалия свят, непокварен, така да се каже, от представите, които иначе нахлуват от външния живот в душите на децата да бъде сближен с духовните дейности и с духовните процеси и преди всичко да развие дълбоко съзнание за своята връзка с ръководещото го ангелско същество с вестителя. Ето как именно у това дете бивала изграждана душа, приучвана към не що особено по причини, с които може би ще се занимаем през следващите дни. Особеното у това дете се подчертавало, като се казвало, че такова дете ставало „гарван". Това била своеобразна степен на посвещаване, която била популярна в широки региони, която се съдържала по-специално в персийското посвещаване на Митра и за която отчасти съм Ви разказвал още преди години. В крайна сметка тази душа трябвало да се издигне до по-интензивното усещане на връзката с духовните светове, тайните на духовните светове трябвало да могат да се преживяват в душата.
към текста >>

А за факта, че в древността актът на зачатието трябвало да потъне в несъзнателното, е намекнато още в мита за Нертус, както го описва Тацит сто години след раждането на Исус, намекнато е с това, че когато Херта която обаче е маскулинно-фемининна, не е същинска жена, тъй като съвпада със северния бог Ньорт, с Нертус, когато Херта се задава на своята колесница, което не ще да е нищо друго освен Ангелът вестител, тогава служителите и трябва да бъдат потопени в морето, да бъдат умъртвени, с което като в ехо се намеква нещо за потъването на размножителния акт в областта на подсъзнателното.
Виждате как в тези общности донякъде се зараждат очертанията на онова, от което Евангелията по-сетне оформят живота на Христос Исус. Тези общности принадлежат на древността. От подобни неща по-късните времена онаследяват само онова, което е своего рода символ на предходното. Така видението на майка та за възвестяване на рожбата се онаследено като ритуал към Нертус, като ритуал към Херта от по-късно време. А за факта, че в древността актът на зачатието трябвало да потъне в несъзнателното, е намекнато още в мита за Нертус, както го описва Тацит сто години след раждането на Исус, намекнато е с това, че когато Херта която обаче е маскулинно-фемининна, не е същинска жена, тъй като съвпада със северния бог Ньорт, с Нертус, когато Херта се задава на своята колесница, което не ще да е нищо друго освен Ангелът вестител, тогава служителите и трябва да бъдат потопени в морето, да бъдат умъртвени, с което като в ехо се намеква нещо за потъването на размножителния акт в областта на подсъзнателното. В този мит за колесницата на Херта и за съпровождащите я роби, които обаче веднага след приключване на служението си биват удавяни в морето, в този мит за Нертус личи доловеното ехо на онова, което по-преди е било астрална реалност, което се е изживявало астрално. А Нертусови шествия продължавали да се провеждат по най-различни места до много късно, чак до първите християнски векове. Такива шествия в чест на Херта имало дори в Швабско, във Вюртемберг. Те били спомен за отминали времена. У хората, имащи откъслечни познания за предишни хилядолетия от известни култови взаимовръзки, които в древността безспорно продължавали да бъдат налице като отзвук от езичеството, съществувало по отношение на шествията с колесницата на Херта съзнание, което словесно може да се изрази примерно по следния начин: Така е било открай време.
към текста >>

164. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Преди известно време Ви обърнах внимание как днес бих казал направо по религиозен път биват култивирани лекомислие и безчувствие, като не се проявява желание да се знае, че говорейки за "Бога", модерните религии говорят всъщност единствено за някакво Ангелско същество, за някакъв вестител.
Преди известно време Ви обърнах внимание как днес бих казал направо по религиозен път биват култивирани лекомислие и безчувствие, като не се проявява желание да се знае, че говорейки за "Бога", модерните религии говорят всъщност единствено за някакво Ангелско същество, за някакъв вестител. Казвайки "Бог", модерният човек има предвид само своя Ангел онзи Ангел, който го насочва в живота. И той само си внушава, че говори за някакво по-висшестоящо същество в сравнение с Ангелското. Майя е,че днешният монотеизъм говори за един единствен Бог, а в действителност погледнато от духовно гледище човечеството по принцип проявява склонност да говори за толкова много богове, колкото са хората на земята, понеже всеки говори само за своя Ангел. Следователно най-абсолютното многобожие е онова, дето се крие под мас-ката на монотеизма, поради което дори най-модерните религии са изправени пред опасността да се атомизират, щом всеки застъпва своя идея за бог, свое собствено гледище. На какво се дължи това?
към текста >>

Казвайки "Бог", модерният човек има предвид само своя Ангел онзи Ангел, който го насочва в живота.
Преди известно време Ви обърнах внимание как днес бих казал направо по религиозен път биват култивирани лекомислие и безчувствие, като не се проявява желание да се знае, че говорейки за "Бога", модерните религии говорят всъщност единствено за някакво Ангелско същество, за някакъв вестител. Казвайки "Бог", модерният човек има предвид само своя Ангел онзи Ангел, който го насочва в живота. И той само си внушава, че говори за някакво по-висшестоящо същество в сравнение с Ангелското. Майя е,че днешният монотеизъм говори за един единствен Бог, а в действителност погледнато от духовно гледище човечеството по принцип проявява склонност да говори за толкова много богове, колкото са хората на земята, понеже всеки говори само за своя Ангел. Следователно най-абсолютното многобожие е онова, дето се крие под мас-ката на монотеизма, поради което дори най-модерните религии са изправени пред опасността да се атомизират, щом всеки застъпва своя идея за бог, свое собствено гледище. На какво се дължи това? Дължи се на това, че днес, през Петия следатлантски период, ние живеем изолирано от духовния свят.
към текста >>

И той само си внушава, че говори за някакво по-висшестоящо същество в сравнение с Ангелското.
Преди известно време Ви обърнах внимание как днес бих казал направо по религиозен път биват култивирани лекомислие и безчувствие, като не се проявява желание да се знае, че говорейки за "Бога", модерните религии говорят всъщност единствено за някакво Ангелско същество, за някакъв вестител. Казвайки "Бог", модерният човек има предвид само своя Ангел онзи Ангел, който го насочва в живота. И той само си внушава, че говори за някакво по-висшестоящо същество в сравнение с Ангелското. Майя е,че днешният монотеизъм говори за един единствен Бог, а в действителност погледнато от духовно гледище човечеството по принцип проявява склонност да говори за толкова много богове, колкото са хората на земята, понеже всеки говори само за своя Ангел. Следователно най-абсолютното многобожие е онова, дето се крие под мас-ката на монотеизма, поради което дори най-модерните религии са изправени пред опасността да се атомизират, щом всеки застъпва своя идея за бог, свое собствено гледище. На какво се дължи това? Дължи се на това, че днес, през Петия следатлантски период, ние живеем изолирано от духовния свят. Съзнанието остава изцяло в сферата на земното човечество.
към текста >>

Майя е,че днешният монотеизъм говори за един единствен Бог, а в действителност погледнато от духовно гледище човечеството по принцип проявява склонност да говори за толкова много богове, колкото са хората на земята, понеже всеки говори само за своя Ангел.
Преди известно време Ви обърнах внимание как днес бих казал направо по религиозен път биват култивирани лекомислие и безчувствие, като не се проявява желание да се знае, че говорейки за "Бога", модерните религии говорят всъщност единствено за някакво Ангелско същество, за някакъв вестител. Казвайки "Бог", модерният човек има предвид само своя Ангел онзи Ангел, който го насочва в живота. И той само си внушава, че говори за някакво по-висшестоящо същество в сравнение с Ангелското. Майя е,че днешният монотеизъм говори за един единствен Бог, а в действителност погледнато от духовно гледище човечеството по принцип проявява склонност да говори за толкова много богове, колкото са хората на земята, понеже всеки говори само за своя Ангел. Следователно най-абсолютното многобожие е онова, дето се крие под мас-ката на монотеизма, поради което дори най-модерните религии са изправени пред опасността да се атомизират, щом всеки застъпва своя идея за бог, свое собствено гледище. На какво се дължи това? Дължи се на това, че днес, през Петия следатлантски период, ние живеем изолирано от духовния свят. Съзнанието остава изцяло в сферата на земното човечество.
към текста >>

През Четвъртия следатлантски период съзнанието на хората все още стигало отчасти до духовната сфера и по-специално до областта на Ангелите, а през Третия следатлантски период до областта на Архангелите.
През Четвъртия следатлантски период съзнанието на хората все още стигало отчасти до духовната сфера и по-специално до областта на Ангелите, а през Третия следатлантски период до областта на Архангелите. Но единствено през този трети период е могло да възникне онова, което Ви разказах за ютландските, за датските Мистерии. Що за същество е било онова, което възвестявало на всяка майка поотделно бъдната и рожба? Било е същото, за което разказва Евангелието от Лука някакъв Архангел, едно Същество от областта на Архангелите. Онзи, който вдига взор само до Ангелите и назовава свой бог едного измежду тях все едно дали вярва, че това е Всевишният (от значение е реалността, а не вярата), той вече не открива някаква връзка, излизаща извън времето между раждането и смъртта на човека в посока към онзи свят, който днес е забулен от външната Майя. През Третия следатлантски период взорът му обаче още можел да стигне до областта на Архангелите и по онова време все още съществувала една жива връзка.
към текста >>

Онзи, който вдига взор само до Ангелите и назовава свой бог едного измежду тях все едно дали вярва, че това е Всевишният (от значение е реалността, а не вярата), той вече не открива някаква връзка, излизаща извън времето между раждането и смъртта на човека в посока към онзи свят, който днес е забулен от външната Майя.
През Четвъртия следатлантски период съзнанието на хората все още стигало отчасти до духовната сфера и по-специално до областта на Ангелите, а през Третия следатлантски период до областта на Архангелите. Но единствено през този трети период е могло да възникне онова, което Ви разказах за ютландските, за датските Мистерии. Що за същество е било онова, което възвестявало на всяка майка поотделно бъдната и рожба? Било е същото, за което разказва Евангелието от Лука някакъв Архангел, едно Същество от областта на Архангелите. Онзи, който вдига взор само до Ангелите и назовава свой бог едного измежду тях все едно дали вярва, че това е Всевишният (от значение е реалността, а не вярата), той вече не открива някаква връзка, излизаща извън времето между раждането и смъртта на човека в посока към онзи свят, който днес е забулен от външната Майя. През Третия следатлантски период взорът му обаче още можел да стигне до областта на Архангелите и по онова време все още съществувала една жива връзка. През Втория следатлантски, праперсийски период онова, което било открито за съзнанието на хората, още поддържало връзка с Архаите и човекът още не се чувствал съпричастен към наричаното днес "природа", а се намирал в един духовен свят. Светлината и тъмнината още не били външни материални процеси, а духовни процеси и така е било също в първоначалната религия на Заратустра през Втория следатлантски период.
към текста >>

На него божественото му се явявало съответно през Втория следатлантски период в областта на Архаите, през Третия в областта на Архангелите, през Четвъртия в областта на Ангелите.
Отпосле, начиная с Четвъртия следатлантски период, самата природа постепенно станала за човека, така да се каже, действителност. Преди туй за природа в смисъла, в който днес говорим за природата, изобщо не се говорело. Човекът трябвало да излезе вън от духовния свят и донякъде отделно от духовния свят, за да остане насаме с природата. Но чрез едно събитие трябвало да му се даде възможност наново да се присъединява към духовния свят. На него божественото му се явявало съответно през Втория следатлантски период в областта на Архаите, през Третия в областта на Архангелите, през Четвъртия в областта на Ангелите. През Петия трябва да го познае като човек, след като то се е подготвило, понеже в средата на Четвъртия следатлантски период то се е явило като човек в Христос. Ще рече, Христос трябва да бъде разбиран все по-добре и по-добре, да бъде разбиран в своята взаимовръзка с човека. Защото Христос се е явил като човек, само за да може човекът да открие взаимовръзката на човечеството с Христос. С това всеки е длъжен да бъде особено наясно във връзка с Коледното тайнство: Връзката на човечеството с духовния свят трябва да бъде намерена такава, каквато е изглеждала, след като човечеството излязло вън от духовния свят, за да заживее в природата. Като факт това се подготвило през Четвъртия следатлантски период.
към текста >>

Ото Червенобрадия се почувствал нещастен и се по-разговорил с призрачното същество, за което ceга вече знаем, разбира се, че било същество из средата на Ангелите.
Ото Червенобрадия се почувствал нещастен и се по-разговорил с призрачното същество, за което ceга вече знаем, разбира се, че било същество из средата на Ангелите. Този допир се основавал на вижданията от Четвъртия следатлантски период. Поразговорил се той със съществото и съществото го поучило: Иди в Кьолн там живее Добрия Герхард; разпитай за Добрия Герхард и ако съумееш да станеш по-добър с по мощта на съвета, който ще ти даде Добрия Герхард, тогава може би ще успееш да предотвратиш настъпването на онова, за което стана дума. Така горе-долу протекъл разговорът между Ото Червенобрадия и призрачното същество.
към текста >>

Налагало се да постави този въпрос, понеже Ангелът му бил подсказал, че донякъде от него зависело да разбере защо на този мъж му викат "Добрия Герхард"; нали в крайна сметка с негова помощ щял да бъде оздравен.
Градските съветници, сред които само един бил предпочетен, може би пооклюмали нос, на това обаче няма да отделяме специално внимание кайзерът всеки случай отвел съветника, на когото в Кьолн викали "Добрия Герхард",в друга стая и запитал: Защо те наричат Добрия Герхард? Налагало се да постави този въпрос, понеже Ангелът му бил подсказал, че донякъде от него зависело да разбере защо на този мъж му викат "Добрия Герхард"; нали в крайна сметка с негова помощ щял да бъде оздравен. Тогава Добрия Герхард отвърнал приблизително следното: Наричат ме Добрия Герхард, защото хората са лекомислени. Не съм извършил нищо особено. Ала стореното от мен, което наистина е незначително, за което не искам да ти разказвам и няма да ти разказвам, се разчу и понеже на хората им е потребно да си измислят думи за всичко, наричат ме Добрия Герхард. Не, не, възразил кайзерът, не може да бъде толкова просто, а за мен и за цялото ми властване е извънредно важно да знам защо те викат Добрия Герхард. На Добрия Герхард не му се щяло да разкрие това, ала кайзерът ставал все по-настойчив, тъй че накрая Добрия Герхард рекъл: Тогава да ти разкажа защо ме викат Добрия Герхард,но ти не бива да го разгласяваш, защото в това наистина не виждам нищо особено.
към текста >>

165. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Тук ние чувстваме, че можем да стигнем до убеденост в спиритуалното само ако тя израства в нас органично, така да се каже, както главата от тялото, израства от всичко това, което в мистиката на средновековието, като спиритуална подготовка, е вървяло през Йохан Таулер, Майстер Екхарт, Ангелиус Силезиус /бележка 26/, през немската философия, през немската поезия, когато от всичко това неизбежно израства, като нов органичен член, това, което искаме /търсим/ и трябва да искаме /да търсим/.
До какво можеше да доведе този абсурд с Кришнамурти и другите подобни глупости? /бележка 25/. Това би довело до убедеността, че спиритуалният живот е нещо външно, обвързано с останалата част на културата. Там имаме две неща: външното възприемане на живота в Англия, и след това свързаната убеденост в спиритуалния живот, без взаимното им проникване. Няма даже потребност да се прониже едното с другото. Тук ние чувстваме, че можем да стигнем до убеденост в спиритуалното само ако тя израства в нас органично, така да се каже, както главата от тялото, израства от всичко това, което в мистиката на средновековието, като спиритуална подготовка, е вървяло през Йохан Таулер, Майстер Екхарт, Ангелиус Силезиус /бележка 26/, през немската философия, през немската поезия, когато от всичко това неизбежно израства, като нов органичен член, това, което искаме /търсим/ и трябва да искаме /да търсим/. Ние не можем да обвържем спиритуалния живот към всичко останало, на нас ни е нужен жизнен организъм, а не жизнен механизъм. Можем, без да изпадаме във високомерие, да си изясним това, тъй като тук е необходима яснота: каква роля трябва да играе в живота духовното и как целият останал живот трябва да бъде разбиран, да бъде възприеман чрез духовното. Ние, като изповядващи духовнонаучния мироглед, трябва да станем души, които се стремят да живеят така, както това току що беше охарактеризирано за духовния живот на Средна Европа. Разбира се, и там борбата е неизбежна; истинното трябва да бъде постигнато чрез преодоляване на заблудите по всички направления. Колко трудно е понякога да се разбере, че заблудите трябва да се преодоляват по всички жизнени направления.
към текста >>

166. 4. Лекция, 22.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Когато встъпваме в духовния свят, нас сега ни възприемат съществата Ангели, Архангели, Архаи и други.
Техните излъчвания чрез впечатленията на външните сетива ни проникват в душата. И ако осъзнаваме това, ние казваме: затворени сме в границите на нашето тяло. Другите същества ги имаме в своите представи: ние ги възприемаме. Когато встъпваме в духовния свят, трябва да се изразим различно: другите духовни същества сега ни възприемат като духовни същества. Във физическия свят ние възприемаме животните, доколкото те са същества, въплътени във физическия свят, растенията, хората. Когато встъпваме в духовния свят, нас сега ни възприемат съществата Ангели, Архангели, Архаи и други. Във физическия свят казваме, че виждаме растения, животни, хора, – когато встъпваме в духовния свят, ние трябва да кажем: ние преживяваме в себе си нещо и това преживяване обозначава, че върху нас пада духовният поглед на друго същество, нас ни възприемат. Това усещане да бъдеш възприемаем, това знание, че гледат към теб, отличава живота ни в духовния свят от живота във физическия свят.
към текста >>

Те встъпват в свят, за който трябва да кажат: все повече се уча да зная, че мен ме възприемат, че в мен се втичат представи, възприятия и чувства на развъплътени хора, на елементарни същества и същества от йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите.
От тази гледна точка да погледнем към тези, които са преминали портата на смъртта. Те встъпват в свят, за който трябва да кажат: все повече се уча да зная, че мен ме възприемат, че в мен се втичат представи, възприятия и чувства на развъплътени хора, на елементарни същества и същества от йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите. Всички те живеят в мен. И ние вдигаме поглед към такъв починал и предчувстваме: както тук в света на /външните/ сетива се изправя пред нас човек, и ние през неговата кожа отгатваме кръвта му и в чертите на лицето му отгатваме /усещаме/ работата на неговата нервна система, така, когато гледаме към духовния, развъплътен човек, отгатваме, предчувстваме, как в това, което преживяваме във връзка с него, действат мислите и възприятията на Ангели, Архангели, Архаи.
към текста >>

И ние вдигаме поглед към такъв починал и предчувстваме: както тук в света на /външните/ сетива се изправя пред нас човек, и ние през неговата кожа отгатваме кръвта му и в чертите на лицето му отгатваме /усещаме/ работата на неговата нервна система, така, когато гледаме към духовния, развъплътен човек, отгатваме, предчувстваме, как в това, което преживяваме във връзка с него, действат мислите и възприятията на Ангели, Архангели, Архаи.
От тази гледна точка да погледнем към тези, които са преминали портата на смъртта. Те встъпват в свят, за който трябва да кажат: все повече се уча да зная, че мен ме възприемат, че в мен се втичат представи, възприятия и чувства на развъплътени хора, на елементарни същества и същества от йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите. Всички те живеят в мен. И ние вдигаме поглед към такъв починал и предчувстваме: както тук в света на /външните/ сетива се изправя пред нас човек, и ние през неговата кожа отгатваме кръвта му и в чертите на лицето му отгатваме /усещаме/ работата на неговата нервна система, така, когато гледаме към духовния, развъплътен човек, отгатваме, предчувстваме, как в това, което преживяваме във връзка с него, действат мислите и възприятията на Ангели, Архангели, Архаи.
към текста >>

Както тук във физическия свят във физическото на човека ние виждаме животинската природа, така в духовния свят, когато ние стоим пред духовно същество, виждаме, как в това, което се втича в него като мисли и възприятия, душевно действат Ангелите.
Но това просветващо срещу нас, това, което в този свят чувства и ни въздейства, е пронизано с облагородената до човечност животинска природа. Животинското се проявява в човека облагородено, но все пак е животинска природа. И растителният и минерален свят ни се проявяват насреща в земния човек. Ние знаем: природните царства живеят в човека на по-висока степен. И ако в човека не живееше минералното, във физическия свят никога не би могъл да бъде възприет съвременният човек, тъй като само благодарение на включването в неговото същество на минералното, той става възприемаем във физическия свят. Както тук във физическия свят във физическото на човека ние виждаме животинската природа, така в духовния свят, когато ние стоим пред духовно същество, виждаме, как в това, което се втича в него като мисли и възприятия, душевно действат Ангелите. Това, което преживяват Ангелите, долу организирано се спуска до човешката телесност. Както горе се организира животинското в човека, така долу се организира това, което в духовния свят вибрира в душевния живот на човека от Ангелите. И както горе е организиран растителния свят в човека, така долу е организирано в духовния облик на човека това, което струи в него от Архангелите. И така, както минералното царство проблясва в сетивния човек и го прави възприемаем, така духовният човек, който идва насреща ни в духовния свят, става затворена в себе си имагинация, защото Архаите вливат в човека своите формообразуващи, творящи облика, сили. Както тук във физическия свят трите природни царства пронизват физическото на човека, така в духовния свят Ангели, Архангели и Архаи пронизват духовното на човека.
към текста >>

Това, което преживяват Ангелите, долу организирано се спуска до човешката телесност.
Животинското се проявява в човека облагородено, но все пак е животинска природа. И растителният и минерален свят ни се проявяват насреща в земния човек. Ние знаем: природните царства живеят в човека на по-висока степен. И ако в човека не живееше минералното, във физическия свят никога не би могъл да бъде възприет съвременният човек, тъй като само благодарение на включването в неговото същество на минералното, той става възприемаем във физическия свят. Както тук във физическия свят във физическото на човека ние виждаме животинската природа, така в духовния свят, когато ние стоим пред духовно същество, виждаме, как в това, което се втича в него като мисли и възприятия, душевно действат Ангелите. Това, което преживяват Ангелите, долу организирано се спуска до човешката телесност. Както горе се организира животинското в човека, така долу се организира това, което в духовния свят вибрира в душевния живот на човека от Ангелите. И както горе е организиран растителния свят в човека, така долу е организирано в духовния облик на човека това, което струи в него от Архангелите. И така, както минералното царство проблясва в сетивния човек и го прави възприемаем, така духовният човек, който идва насреща ни в духовния свят, става затворена в себе си имагинация, защото Архаите вливат в човека своите формообразуващи, творящи облика, сили. Както тук във физическия свят трите природни царства пронизват физическото на човека, така в духовния свят Ангели, Архангели и Архаи пронизват духовното на човека. Когато човек е преминал през портата на смъртта, той дълго още остава свързан със своето астрално тяло и със своя Аз.
към текста >>

Както горе се организира животинското в човека, така долу се организира това, което в духовния свят вибрира в душевния живот на човека от Ангелите.
И растителният и минерален свят ни се проявяват насреща в земния човек. Ние знаем: природните царства живеят в човека на по-висока степен. И ако в човека не живееше минералното, във физическия свят никога не би могъл да бъде възприет съвременният човек, тъй като само благодарение на включването в неговото същество на минералното, той става възприемаем във физическия свят. Както тук във физическия свят във физическото на човека ние виждаме животинската природа, така в духовния свят, когато ние стоим пред духовно същество, виждаме, как в това, което се втича в него като мисли и възприятия, душевно действат Ангелите. Това, което преживяват Ангелите, долу организирано се спуска до човешката телесност. Както горе се организира животинското в човека, така долу се организира това, което в духовния свят вибрира в душевния живот на човека от Ангелите. И както горе е организиран растителния свят в човека, така долу е организирано в духовния облик на човека това, което струи в него от Архангелите. И така, както минералното царство проблясва в сетивния човек и го прави възприемаем, така духовният човек, който идва насреща ни в духовния свят, става затворена в себе си имагинация, защото Архаите вливат в човека своите формообразуващи, творящи облика, сили. Както тук във физическия свят трите природни царства пронизват физическото на човека, така в духовния свят Ангели, Архангели и Архаи пронизват духовното на човека. Когато човек е преминал през портата на смъртта, той дълго още остава свързан със своето астрално тяло и със своя Аз. Но такъв, какъвто е тогава, запазвайки от земното на човека своето астрално тяло и Аз, той става достъпен за въздействие от Духовете на Формата и тези духове, които познаваме, като принадлежащи към йерархията на Архаите.
към текста >>

Както тук във физическия свят трите природни царства пронизват физическото на човека, така в духовния свят Ангели, Архангели и Архаи пронизват духовното на човека.
Както тук във физическия свят във физическото на човека ние виждаме животинската природа, така в духовния свят, когато ние стоим пред духовно същество, виждаме, как в това, което се втича в него като мисли и възприятия, душевно действат Ангелите. Това, което преживяват Ангелите, долу организирано се спуска до човешката телесност. Както горе се организира животинското в човека, така долу се организира това, което в духовния свят вибрира в душевния живот на човека от Ангелите. И както горе е организиран растителния свят в човека, така долу е организирано в духовния облик на човека това, което струи в него от Архангелите. И така, както минералното царство проблясва в сетивния човек и го прави възприемаем, така духовният човек, който идва насреща ни в духовния свят, става затворена в себе си имагинация, защото Архаите вливат в човека своите формообразуващи, творящи облика, сили. Както тук във физическия свят трите природни царства пронизват физическото на човека, така в духовния свят Ангели, Архангели и Архаи пронизват духовното на човека. Когато човек е преминал през портата на смъртта, той дълго още остава свързан със своето астрално тяло и със своя Аз. Но такъв, какъвто е тогава, запазвайки от земното на човека своето астрално тяло и Аз, той става достъпен за въздействие от Духовете на Формата и тези духове, които познаваме, като принадлежащи към йерархията на Архаите. Техните въздействия правят човека възприемаем. Както минералният свят тук на Земята прави човека видим и осезаем, така в духовния свят Архаите и Духовете на Формата правят човека затворено, единно същество. И както растителното във физическия свят, във физическия човек е по-невидимо, а само се отгатва, така в духовния свят в затворения облик на човека се отгатва това, което вливат в него Йерархиите.
към текста >>

Така както животинското във физическия човек ни се проявява насреща вече не като животинско, и само духовната наука ни обръща вниманието към животинското във физическия човек, така в духовния свят не веднага се познава /отгатва/ леко прикритата дейност на Ангелите, която остава значителна през цялото време, докато човек съхранява етерното си тяло.
Когато човек е преминал през портата на смъртта, той дълго още остава свързан със своето астрално тяло и със своя Аз. Но такъв, какъвто е тогава, запазвайки от земното на човека своето астрално тяло и Аз, той става достъпен за въздействие от Духовете на Формата и тези духове, които познаваме, като принадлежащи към йерархията на Архаите. Техните въздействия правят човека възприемаем. Както минералният свят тук на Земята прави човека видим и осезаем, така в духовния свят Архаите и Духовете на Формата правят човека затворено, единно същество. И както растителното във физическия свят, във физическия човек е по-невидимо, а само се отгатва, така в духовния свят в затворения облик на човека се отгатва това, което вливат в него Йерархиите. Така както животинското във физическия човек ни се проявява насреща вече не като животинско, и само духовната наука ни обръща вниманието към животинското във физическия човек, така в духовния свят не веднага се познава /отгатва/ леко прикритата дейност на Ангелите, която остава значителна през цялото време, докато човек съхранява етерното си тяло. Когато наблюдаваме духовния облик на човека в духовния свят, прикритата дейност на Ангелите остава, но тя е по-малко забележима. Такъв в действителност се представя пред нас умрелият, когато известно време след смъртта му встъпваме в общуване с него, така че можем да кажем: това е той, но това, което му дава този затворен облик, е начин, по който в него вътрешно действат Духовете на Формата. И това, което със сила още може да бъде възприето в него, е дейността на Духовете на Личността /Архаите/. Като пронизан от действията на Йерархиите се изправя пред нас умрелият, както тук на Земята физическото се изправя пред нас, структурирано от минералното.
към текста >>

Когато наблюдаваме духовния облик на човека в духовния свят, прикритата дейност на Ангелите остава, но тя е по-малко забележима.
Но такъв, какъвто е тогава, запазвайки от земното на човека своето астрално тяло и Аз, той става достъпен за въздействие от Духовете на Формата и тези духове, които познаваме, като принадлежащи към йерархията на Архаите. Техните въздействия правят човека възприемаем. Както минералният свят тук на Земята прави човека видим и осезаем, така в духовния свят Архаите и Духовете на Формата правят човека затворено, единно същество. И както растителното във физическия свят, във физическия човек е по-невидимо, а само се отгатва, така в духовния свят в затворения облик на човека се отгатва това, което вливат в него Йерархиите. Така както животинското във физическия човек ни се проявява насреща вече не като животинско, и само духовната наука ни обръща вниманието към животинското във физическия човек, така в духовния свят не веднага се познава /отгатва/ леко прикритата дейност на Ангелите, която остава значителна през цялото време, докато човек съхранява етерното си тяло. Когато наблюдаваме духовния облик на човека в духовния свят, прикритата дейност на Ангелите остава, но тя е по-малко забележима. Такъв в действителност се представя пред нас умрелият, когато известно време след смъртта му встъпваме в общуване с него, така че можем да кажем: това е той, но това, което му дава този затворен облик, е начин, по който в него вътрешно действат Духовете на Формата. И това, което със сила още може да бъде възприето в него, е дейността на Духовете на Личността /Архаите/. Като пронизан от действията на Йерархиите се изправя пред нас умрелият, както тук на Земята физическото се изправя пред нас, структурирано от минералното.
към текста >>

Но когато призоваваме в нашите души образа на мъртвия, мисловния или чувствен образ, тогава в този образ в непосредствената действителност живее същество, през което гледат, изпращайки в него своите представи, Ангели и Архангели.
В ежедневния живот във физическо и етерно тяло, когато не сме насочени към скъпите ни покойници, ние имаме в нашите мисли това, което принадлежи на физическия свят. Но когато призоваваме в нашите души образа на мъртвия, мисловния или чувствен образ, тогава в този образ в непосредствената действителност живее същество, през което гледат, изпращайки в него своите представи, Ангели и Архангели. Ако насочваме мисли и чувства към скъпите ни покойници, в това се съдържа повече, много повече, отколкото в обикновената, нормална връзка между физически и духовен свят. Тогава е налице нещо, което иначе не би могло да го има. И пред духовния изследовател застава въпросът: Какво означава за умрелите фактът, че ние живеем в свят, който те са изоставили, в свят, чиито обвивки те са изхвърлили? Какво значи за тези умрели, които не живеят, обстоятелството, че ние в нашето будно съзнание, тоест, в нашето физическо и етерно тяло, възстановяваме това, което ни свързва? Пред духовния изследовател стои този въпрос, въпрос, който звучи като много интимен, но който, когато духовният изследовател намери неговия отговор, ще хвърли светлина върху много тайни на живота.
към текста >>

167. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Представете си сега, че имаме работа не с хора, които създават машини от природни материали, а със същности от най-близката до нас висша йерархия, със същностите, които наричаме Ангели, Архангели и Архаи.
Представете си сега, че имаме работа не с хора, които създават машини от природни материали, а със същности от най-близката до нас висша йерархия, със същностите, които наричаме Ангели, Архангели и Архаи. Да си зададем въпроса: в какво се състои дейността на тези същности? Няма ли в тяхната дейност нещо, което може да се уподоби на описаната дейност на хората, по създаването на машините? Да, Ангелите, Архангелите и Архаите също са дейни. Тази дейност протича в духовния свят. И както ние, хората, за да създадем машините, трябва да взимаме за своята дейност материали от низшите царства на природата, от растителното и минералното /царства/, така и на Ангелите, Архангелите и Архаите за тяхната дейност им е нужен материал.
към текста >>

Да, Ангелите, Архангелите и Архаите също са дейни.
Представете си сега, че имаме работа не с хора, които създават машини от природни материали, а със същности от най-близката до нас висша йерархия, със същностите, които наричаме Ангели, Архангели и Архаи. Да си зададем въпроса: в какво се състои дейността на тези същности? Няма ли в тяхната дейност нещо, което може да се уподоби на описаната дейност на хората, по създаването на машините? Да, Ангелите, Архангелите и Архаите също са дейни. Тази дейност протича в духовния свят. И както ние, хората, за да създадем машините, трябва да взимаме за своята дейност материали от низшите царства на природата, от растителното и минералното /царства/, така и на Ангелите, Архангелите и Архаите за тяхната дейност им е нужен материал. Какво представлява техният материал? За многото неща, които създават в духовния свят Ангелите, Архангелите и Архаите, материал са именно нашите мисли, които ние разглеждаме като нещо свое лично и интимно. Да, това е така.
към текста >>

И както ние, хората, за да създадем машините, трябва да взимаме за своята дейност материали от низшите царства на природата, от растителното и минералното /царства/, така и на Ангелите, Архангелите и Архаите за тяхната дейност им е нужен материал.
Представете си сега, че имаме работа не с хора, които създават машини от природни материали, а със същности от най-близката до нас висша йерархия, със същностите, които наричаме Ангели, Архангели и Архаи. Да си зададем въпроса: в какво се състои дейността на тези същности? Няма ли в тяхната дейност нещо, което може да се уподоби на описаната дейност на хората, по създаването на машините? Да, Ангелите, Архангелите и Архаите също са дейни. Тази дейност протича в духовния свят. И както ние, хората, за да създадем машините, трябва да взимаме за своята дейност материали от низшите царства на природата, от растителното и минералното /царства/, така и на Ангелите, Архангелите и Архаите за тяхната дейност им е нужен материал. Какво представлява техният материал? За многото неща, които създават в духовния свят Ангелите, Архангелите и Архаите, материал са именно нашите мисли, които ние разглеждаме като нещо свое лично и интимно. Да, това е така. Ние вървим през света и лелеем своите мисли, като нещо свое вътрешно, смятаме ги за своя собственост, но за Ангелите, Архангелите и Архаите нашите мисли са материал, над който те работят. Само малко от живота на нашите мисли достига до нашето съзнание; значението на мислите ни се простира далеч зад пределите на това, което живее в нашите души.
към текста >>

За многото неща, които създават в духовния свят Ангелите, Архангелите и Архаите, материал са именно нашите мисли, които ние разглеждаме като нещо свое лично и интимно.
Няма ли в тяхната дейност нещо, което може да се уподоби на описаната дейност на хората, по създаването на машините? Да, Ангелите, Архангелите и Архаите също са дейни. Тази дейност протича в духовния свят. И както ние, хората, за да създадем машините, трябва да взимаме за своята дейност материали от низшите царства на природата, от растителното и минералното /царства/, така и на Ангелите, Архангелите и Архаите за тяхната дейност им е нужен материал. Какво представлява техният материал? За многото неща, които създават в духовния свят Ангелите, Архангелите и Архаите, материал са именно нашите мисли, които ние разглеждаме като нещо свое лично и интимно. Да, това е така. Ние вървим през света и лелеем своите мисли, като нещо свое вътрешно, смятаме ги за своя собственост, но за Ангелите, Архангелите и Архаите нашите мисли са материал, над който те работят. Само малко от живота на нашите мисли достига до нашето съзнание; значението на мислите ни се простира далеч зад пределите на това, което живее в нашите души. Когато мислим и възстановяваме в паметта си нашите мисли, над нас сякаш отвън навътре работят, използвайки мислите ни като материал, същностите от споменатата висша Йерархия, от най-близката до нас Йерархия. Представете си ясно: това, което живее /се разиграва/ в съзнанието на човека, е само едната страна от живота на мислите му.
към текста >>

Ние вървим през света и лелеем своите мисли, като нещо свое вътрешно, смятаме ги за своя собственост, но за Ангелите, Архангелите и Архаите нашите мисли са материал, над който те работят.
Тази дейност протича в духовния свят. И както ние, хората, за да създадем машините, трябва да взимаме за своята дейност материали от низшите царства на природата, от растителното и минералното /царства/, така и на Ангелите, Архангелите и Архаите за тяхната дейност им е нужен материал. Какво представлява техният материал? За многото неща, които създават в духовния свят Ангелите, Архангелите и Архаите, материал са именно нашите мисли, които ние разглеждаме като нещо свое лично и интимно. Да, това е така. Ние вървим през света и лелеем своите мисли, като нещо свое вътрешно, смятаме ги за своя собственост, но за Ангелите, Архангелите и Архаите нашите мисли са материал, над който те работят. Само малко от живота на нашите мисли достига до нашето съзнание; значението на мислите ни се простира далеч зад пределите на това, което живее в нашите души. Когато мислим и възстановяваме в паметта си нашите мисли, над нас сякаш отвън навътре работят, използвайки мислите ни като материал, същностите от споменатата висша Йерархия, от най-близката до нас Йерархия. Представете си ясно: това, което живее /се разиграва/ в съзнанието на човека, е само едната страна от живота на мислите му. Когато той мисли, около него непрекъснато се реят същности от тази Йерархия и работят, използвайки неговите мисли, като материал за своята работа. И това, което те по такъв начин създават, полага основите на това, което някога ще направи нашата Земя Юпитер, Венера и Вулкан.
към текста >>

Това, което така можем да дадем на тези същности, на Ангели, Архангели и Архаи, остава в нашето полезрение в течение на целия живот между смъртта и новото раждане.
Това, което така можем да дадем на тези същности, на Ангели, Архангели и Архаи, остава в нашето полезрение в течение на целия живот между смъртта и новото раждане. Знаем, че то се отнема от нас в близките дни след смъртта. Но душевният ни взор неотклонно е насочен към това, което сме били в състояние да дадем на всеобщата тъкан на мировия етер. Сега отново трябва да се участва във формирането на това, което после ще се съедини с физическата материя, за да ни даде новата инкарнация, и в тази наша работа дейно ще бъде това, което самите ние сме успели да дадем на света. Накратко, много ще зависи от това, ще можем или няма да можем да намерим в това, което сами сме дали на света, нови стимули за участие в творчеството на своята следваща инкарнация. Много ще зависи от това, в каква степен ще бъдем в състояние да работим над своята нова инкарнация.
към текста >>

След това те в известна степен ни се отнемат, творчески се преработват от Ангели, Архангели и Архаи и се предават на всеобщия миров етер.
Докато не сме преминали портата на смъртта, мислите ни не можем да ги откъснем от нашата телесност. След това те в известна степен ни се отнемат, творчески се преработват от Ангели, Архангели и Архаи и се предават на всеобщия миров етер. Те съществуват сега не вътре в нас, а навън, извън нас. Духовнонаучно, за да го поясним отчетливо и медитативно, можем да охарактеризираме това с думите: вътрешното става външно. Тъй като съвсем както тук с физическите очи гледаме планините, реките, облаците, звездите, съвсем по същия начин след смъртта ние гледаме като на външно, на изтъканото от нашето мислене, взето от нас и втъкано в мировия етер. Сега това е за нас външният свят, възвисяващ или натъжаващ, укрепващ или отслабващ външен свят. Вътрешното е станало външно.
към текста >>

Сега си представете, както си представихте Ангелите, Архангелите и Архаите в тяхната връзка с човешкия свят на мислите, по-високите Йерархии, Духове на Формата, Духове на Движението, Духове на Мъдростта, и даже Духове на Волята и Престоли, представете си ги в своеобразна връзка с току що охарактеризирания нов вътрешен свят на човека, споен от това, което в живота на физически план е било негов външен свят.
Сега си представете, както си представихте Ангелите, Архангелите и Архаите в тяхната връзка с човешкия свят на мислите, по-високите Йерархии, Духове на Формата, Духове на Движението, Духове на Мъдростта, и даже Духове на Волята и Престоли, представете си ги в своеобразна връзка с току що охарактеризирания нов вътрешен свят на човека, споен от това, което в живота на физически план е било негов външен свят. Със своя духовен поглед – ако смея да употребя този израз – посочените духове гледат надолу към това поразително, изпълнено със значение зрелище, което се разиграва след земния живот на човека, когато той сякаш събира въздействието на своите земни постъпки и ги прави свой нов вътрешен свят; този вътрешен свят, който след това ще бъде изживян в Кармата на следващите инкарнации. Как се превръща във вътрешно това, което навън в света продължава да живее като резултати от нашите постъпки. Към това гледат от своите духовни висини посочените висши Йерархии. И това, към което така гледат, е сега за тях материал, от който те създават нещо различно от онова, което могат да дадат на мировото развитие нисшите Йерархии от духове; и преди всичко то е помощта за осъществяване на Кармата – за да стане това, което в периода между смъртта и новото раждане така нахлува от външното във вътрешното, основа за постепенното сплитане на тъканта на причинността, която след това се спуска във физическата субстанция на наследствеността, за да се съедини духовният човек с това, което той получава от баща си и майка си. Много неща са необходими за да се осъществи това, което по този начин се спуска от духовните висини, за да стане съединяването с тъканта на наследствеността, идваща от предците.
към текста >>

Но това, което е изтъкано от Ангели, Архангели и Архаи, когато то е втъкано във всеобщия етер, заминава далеч навън, образува далечна сфера, център на която е Земята.
Това, собствено, е безкрайно трудно да се охарактеризира – как над нас работят в духовния свят. Схематично бих могъл да щрихирам това приблизително така. Представете си човек, преминал портата на смъртта. Неговото етерно тяло е свалено. Това, което още относително дълго време остава в неговото полезрение, продължава да бъде свързано с обкръжението на Земята. Но това, което е изтъкано от Ангели, Архангели и Архаи, когато то е втъкано във всеобщия етер, заминава далеч навън, образува далечна сфера, център на която е Земята. Така мировият етер обема духовната атмосфера на Земята. И в този миров етер е втъкано това, което ние сме изтъкали с нашите мисли. Не мислете, къде ще се помести всичко това, в духовния свят всичко е взаимнопроникващо, и в тази сфера се помещават всички плетки на нашите мисли. В по-нататъшния ход на живота човек вижда сега, но не като вътрешно, а като външно, тези създадени от него самия плетки /тъкани/ от мисли. След това той самият сякаш се разраства, разширява се, издига се във Вселената и през цялото време на своя живот между смъртта и новото раждане, човек гледа отвън навътре и си казва за тази все по-мощна, разширяваща се сфера: това си ти.
към текста >>

168. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Във втория период такава връзка се установявала с Архангелите, в третия – с Ангелите.
В първия следатлантски период човек, доживявайки в своето индивидуално развитие до 48 години, се е съединявал с възрастта на човечеството. Тогава, в първия период, на Земята още се е запазвал вътрешният контакт между човека и висшите Йерархии. Съществата, които отнасяме към йерархията на Архаите или Духовете на Личността, тогава още, в известна степен, са се спускали на Земята и са се включвали в развитието на човечеството; те са инспирирали и са дарявали с интуиции човечеството. Благодарение на това, че човечеството е могло да се развива така дълго, че човек едва в късните години на своя индивидуален живот е враствал във възрастта на човечеството. Благодарение на това тук, на Земята, се установявала особена връзка на човечеството с Архаите. Във втория период такава връзка се установявала с Архангелите, в третия – с Ангелите. Но в четвъртия, гръко-римски период човекът бил предоставен сам на себе си. Значи в третия период Ангелите още се спускали към човечеството, инспирирали и интуирали човечеството, дарявали имагинации. След това настъпил гръко-римският период. Духовете на висшите Йерархии не можели вече така лесно да се спускат към човека, и той е трябвало да започне като махало да се маха нагоре-надолу, нагоре в духовното и отново надолу в земното. С други думи, човек е трябвало сам себе си да намери.
към текста >>

Значи в третия период Ангелите още се спускали към човечеството, инспирирали и интуирали човечеството, дарявали имагинации.
Съществата, които отнасяме към йерархията на Архаите или Духовете на Личността, тогава още, в известна степен, са се спускали на Земята и са се включвали в развитието на човечеството; те са инспирирали и са дарявали с интуиции човечеството. Благодарение на това, че човечеството е могло да се развива така дълго, че човек едва в късните години на своя индивидуален живот е враствал във възрастта на човечеството. Благодарение на това тук, на Земята, се установявала особена връзка на човечеството с Архаите. Във втория период такава връзка се установявала с Архангелите, в третия – с Ангелите. Но в четвъртия, гръко-римски период човекът бил предоставен сам на себе си. Значи в третия период Ангелите още се спускали към човечеството, инспирирали и интуирали човечеството, дарявали имагинации. След това настъпил гръко-римският период. Духовете на висшите Йерархии не можели вече така лесно да се спускат към човека, и той е трябвало да започне като махало да се маха нагоре-надолу, нагоре в духовното и отново надолу в земното. С други думи, човек е трябвало сам себе си да намери. Но сега, в петия период, ние встъпихме в епохата, когато трябва да бъде намерено обратното. Трябва така да се усилим вътрешно, че постепенно, в течение на този пети период, със собствени усилия да се издигнем до Ангелите, отново да ги намерим, да им дадем отново да влеят своите импулси в нашето развитие.
към текста >>

Трябва така да се усилим вътрешно, че постепенно, в течение на този пети период, със собствени усилия да се издигнем до Ангелите, отново да ги намерим, да им дадем отново да влеят своите импулси в нашето развитие.
Значи в третия период Ангелите още се спускали към човечеството, инспирирали и интуирали човечеството, дарявали имагинации. След това настъпил гръко-римският период. Духовете на висшите Йерархии не можели вече така лесно да се спускат към човека, и той е трябвало да започне като махало да се маха нагоре-надолу, нагоре в духовното и отново надолу в земното. С други думи, човек е трябвало сам себе си да намери. Но сега, в петия период, ние встъпихме в епохата, когато трябва да бъде намерено обратното. Трябва така да се усилим вътрешно, че постепенно, в течение на този пети период, със собствени усилия да се издигнем до Ангелите, отново да ги намерим, да им дадем отново да влеят своите импулси в нашето развитие. От своето вътрешно същество трябва да намерим това, което човечеството не може повече да получава като дар от висшите Йерархии.
към текста >>

И тогава, предварително, когато човечеството е достигнало само 27 години, остават още сили, които след това, в живота между смъртта и новото раждане се развиват за Ангелите.
Днес нещата са така, че в много отношения именно от несъответствието на това, което ние преживяваме съвместно с човечеството, в нашето вътрешно същество се пробуждат определени сили. Съвместно с човечеството можем да достигнем само 28-годишна възраст. Но ние живеем в различни инкарнации по-дълго от 28 години. И тогава, предварително, когато човечеството е достигнало само 27 години, остават още сили, които след това, в живота между смъртта и новото раждане се развиват за Ангелите. Днес това е още така. Но когато човечеството встъпи в шестия период, душевното развитие във връзка с това, което го обкръжава ще завършва към 21-та година. Какво е развито към 21-та година? Физическото тяло към 7-та година, тялото на формообразуващите сили към 14-та година и тялото на усещанията към 21-та година. Развитието е само телесно.
към текста >>

За съвременния човек е вече парадоксално, че когато се връщаме обратно във втори, трети, четвърти културен период, се открива, че тогава хората, ако са стояли на нивото на съвременното развитие, са били – тривиално изразявайки се – сякаш "на ти" с Ангелите, Архангелите и Архаите, и са общували с тях.
Казвам ви неща, които могат да ви се сторят парадоксални. За съвременния човек е вече парадоксално, че когато се връщаме обратно във втори, трети, четвърти културен период, се открива, че тогава хората, ако са стояли на нивото на съвременното развитие, са били – тривиално изразявайки се – сякаш "на ти" с Ангелите, Архангелите и Архаите, и са общували с тях. Да, за тези, които днес не остаряват над 28 години, разбира се, е безумие да се твърди, че хората са общували на физически план не само един с друг, както ние сега, но са намирали взаимно разбиране с Ангели, Архангели и Архаи. Изгубено е древното знание, затова тази мисъл сега изглежда безумна. При Платон има едно забележително, много важно място. При Платон – значи още в епохата, когато възрастта на човека е съвпадала с възрастта на човечеството от 28 до 35 години. Платон тогава казал: "Преди духовният човек да се потопи в сетивното и да изгуби своите крила, той е живял с боговете в духовния свят на разума, където всичко е истинно и ясно" – Под това Платон подразбира не само живота до раждането, но и живота в далечните времена, когато хората са черпили знания от общуването с боговете.
към текста >>

Да, за тези, които днес не остаряват над 28 години, разбира се, е безумие да се твърди, че хората са общували на физически план не само един с друг, както ние сега, но са намирали взаимно разбиране с Ангели, Архангели и Архаи.
Казвам ви неща, които могат да ви се сторят парадоксални. За съвременния човек е вече парадоксално, че когато се връщаме обратно във втори, трети, четвърти културен период, се открива, че тогава хората, ако са стояли на нивото на съвременното развитие, са били – тривиално изразявайки се – сякаш "на ти" с Ангелите, Архангелите и Архаите, и са общували с тях. Да, за тези, които днес не остаряват над 28 години, разбира се, е безумие да се твърди, че хората са общували на физически план не само един с друг, както ние сега, но са намирали взаимно разбиране с Ангели, Архангели и Архаи. Изгубено е древното знание, затова тази мисъл сега изглежда безумна. При Платон има едно забележително, много важно място. При Платон – значи още в епохата, когато възрастта на човека е съвпадала с възрастта на човечеството от 28 до 35 години. Платон тогава казал: "Преди духовният човек да се потопи в сетивното и да изгуби своите крила, той е живял с боговете в духовния свят на разума, където всичко е истинно и ясно" – Под това Платон подразбира не само живота до раждането, но и живота в далечните времена, когато хората са черпили знания от общуването с боговете. Говоря за това в една драма-мистерия /бележка 79/, където старият посветен говори за учителите от древността, черпещи своите познания от общуването с боговете, тоест с духовете от висшите Йерархии.
към текста >>

169. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Йохан Таулер 1300-1361г., Майстер Екхарт 1260-1327г., Ангелиус Силезиус 1624-1677г.
Йохан Таулер 1300-1361г., Майстер Екхарт 1260-1327г., Ангелиус Силезиус 1624-1677г.
към текста >>

170. Съдържание GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ангели и Архангели: Тяхното участие в историята и във функциите на човешкия организъм.
Ангели и Архангели: Тяхното участие в историята и във функциите на човешкия организъм. Прекратяване на физическото размножение през 6 и 7 хилядолетие. Духовете на Мрака и дарвинизма. За противоречието между мисловния и волевия живот, и неговото отражение върху съвременната демокрация. Метерлинк. Поанкаре като пример за политическо поведение, диктувано от финансови съображения.
към текста >>

171. 10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ясно е, че те не са човеци; те са Ангели, обаче изостанали в своето аз развитие Ангели; Ангели, които са се отклонили от нормалния ход на своята еволюция и са забравили как да изпълняват своите задачи в онзи духовен свят, който се намира в непосредствена близост до физическия.
От 1879 положението е следното: Когато някой тръгва на училище, там той възприема естествено-научно то мислене и вече е сигурен: Действително е само онова, което се намира в сетивния свят; всичко останало е игра на фантазията а колко много хора днес мислят по този начин -, тогава Ариман печели състезанието, защото на ариманическите Същества им порастват криле! Но какво представляват тези ариманически Същества, които от 1879 се настаниха в човешките души като в свои крепости? Ясно е, че те не са човеци; те са Ангели, обаче изостанали в своето аз развитие Ангели; Ангели, които са се отклонили от нормалния ход на своята еволюция и са забравили как да изпълняват своите задачи в онзи духовен свят, който се намира в непосредствена близост до физическия. Ако те биха могли да изпълнят своите задачи, те нямаше да бъдат свалени тук долу през 1879. А те бяха свалени, именно защото не можеха да се справят със своите задачи горе!
към текста >>

Цялата национално-икономическа наука, от рода на тази, чиито автор наскоро оповести, че сегашната война ще приключи за четири месеца една теза звучи сериозно, когато е научно издържана, а не когато после започне да бъде повтаряна до безкрайност -, всичко това са мисли на изостаналите Ангели, които са се загнездили в главите на хората.
И какво става сега? Сега те искат да изпълнят своите задачи с помощта на човешките мозъци, на човешките глави. Тъкмо в човешките мозъци те попадат на едно равнище по-ниско, отколкото беше предвидено за тях. Всичко онова, което днес наричаме монистично мислене, в действителност то не е дело на човеците. Цялата национално-икономическа наука, от рода на тази, чиито автор наскоро оповести, че сегашната война ще приключи за четири месеца една теза звучи сериозно, когато е научно издържана, а не когато после започне да бъде повтаряна до безкрайност -, всичко това са мисли на изостаналите Ангели, които са се загнездили в главите на хората. Да, човешкият разум ще бъде все повече и повече завладян от подобни свръхсетивни Същества, чиято цел е да развиват техния собствен живот. Ние не можем да се противопоставим на тази опасна тенденция като заравяме глави в пясъка, следвайки -, ние можем да се противопоставим само тогава, когато обхващаме тези неща с ясно и будно съзнание. Срещу тази тенденция не постигаме нищо, когато избягваме да знаем, какво мислят например монистите; напротив,редно е да знаем, но ред но е да знаем и още нещо цялата тази наука е наука на Ариман, наука на изостаналите Ангели, които свиват гнездата си в главите на хората, когато имаме поглед върху истината.
към текста >>

Срещу тази тенденция не постигаме нищо, когато избягваме да знаем, какво мислят например монистите; напротив,редно е да знаем, но ред но е да знаем и още нещо цялата тази наука е наука на Ариман, наука на изостаналите Ангели, които свиват гнездата си в главите на хората, когато имаме поглед върху истината.
Тъкмо в човешките мозъци те попадат на едно равнище по-ниско, отколкото беше предвидено за тях. Всичко онова, което днес наричаме монистично мислене, в действителност то не е дело на човеците. Цялата национално-икономическа наука, от рода на тази, чиито автор наскоро оповести, че сегашната война ще приключи за четири месеца една теза звучи сериозно, когато е научно издържана, а не когато после започне да бъде повтаряна до безкрайност -, всичко това са мисли на изостаналите Ангели, които са се загнездили в главите на хората. Да, човешкият разум ще бъде все повече и повече завладян от подобни свръхсетивни Същества, чиято цел е да развиват техния собствен живот. Ние не можем да се противопоставим на тази опасна тенденция като заравяме глави в пясъка, следвайки -, ние можем да се противопоставим само тогава, когато обхващаме тези неща с ясно и будно съзнание. Срещу тази тенденция не постигаме нищо, когато избягваме да знаем, какво мислят например монистите; напротив,редно е да знаем, но ред но е да знаем и още нещо цялата тази наука е наука на Ариман, наука на изостаналите Ангели, които свиват гнездата си в главите на хората, когато имаме поглед върху истината.
към текста >>

За ариманическите Ангели е много удобно да живеят в главите, които днес са изпълнени с ариманическата наука обаче човешките глави, които са приели духовната мъдрост, пораждат всред ариманическите Същества един разяждащ огън един истински ужас от страна на Мрака.
Вярно е това, което посветените винаги са казвали: Когато хората са проникнати от духовните истини, от духовната мъдрост, това поражда голям ужас всред ариманическите Същества и всред мрака в който те живеят, лумва един разядащ огън. За ариманическите Ангели е много удобно да живеят в главите, които днес са изпълнени с ариманическата наука обаче човешките глави, които са приели духовната мъдрост, пораждат всред ариманическите Същества един разяждащ огън един истински ужас от страна на Мрака.
към текста >>

172. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Аз казах: това са Същества от ангелската Йерархия, които не са в състояние да се развиват по-нататък в духовния свят и които сега искат да си служат с човешките глави, за да напреднат в своето развитие.
Ако размислите внимателно, Вие ще сте в състояние да разглеждате като едно цяло, така да се каже, две подробности, които занапред ще са изключително важни. Вчера ние казахме. През 1879 ариманически Същества, и то по-скоро една тяхна разновидност бяха отблъснати от духовните висини свалени в царството на човешкото развитие, респективно в областта на нашето духовно и душевно развитие. Тези Същества са вече тук, те живеят всред нас. Както чухме, те са обхванати от стремежа, да завладеят нашите глави, нашите мисли и чувства. Аз казах: това са Същества от ангелската Йерархия, които не са в състояние да се развиват по-нататък в духовния свят и които сега искат да си служат с човешките глави, за да напреднат в своето развитие. Ето защо ще бъде крайно наложително: това тайно, това окултно душевно развитие (виж рисунката, синята линия), за което споменах и за което някои хора може би не искат и да чуят защото те с удоволствие биха предпочели то да е останало долу, а те да се занимават само с материални неща да бъде обхванато от ясното човешко съзнание. В противен случай, ариманическите Същества, за които стана дума, жестоко ще засегнат споменатата интровертност на човешката душевна природа. Това е едното, което следва да се има предвид. Нека да сме наясно: Предстоящото културно развитие крие големи опасности и тъкмо в най-интимната "Светая Светих" на човешката природа, ние трябва да сме непрекъснато будни по отношение на ариманическите Същества и техните въздействия.
към текста >>

173. 12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Защото след 19 век, след важните събития, за които стана дума, ние виждаме как се появява нещо съвсем различно аз вече загатнах за това появяват се определени свръхсетивни Същества от Йерархията на Ангелите и точно те са тези, един вид потомци на древните Духове на Мрака, които след 1879 живеят всред нас тук долу на Земята.
И така, ние виждаме двете течения. Едното течение, ако мога да се изразя така, покровителствува кръвното родство, течението на Светлината; от другата страна е течението на Мрака, което покровителствува всеки опит за разрушаване на кръвните връзки, всеки опит за освобождаване от семейните и наследствени връзки. Естествено, нещата не могат да бъдат прекъснати отведнъж; същото наблюдаваме и в природата. И така, през 1413, която е и границата между Четвъртата и Петата следатлантска културна епоха, нещата не прекъсват отведнъж. Напротив, тези две течения съществуват и в наши дни. Защото след 19 век, след важните събития, за които стана дума, ние виждаме как се появява нещо съвсем различно аз вече загатнах за това появяват се определени свръхсетивни Същества от Йерархията на Ангелите и точно те са тези, един вид потомци на древните Духове на Мрака, които след 1879 живеят всред нас тук долу на Земята. Дотогава те изпълняваха своите задачи горе на Небето, докато техните родственици, които предприеха това, което току-що описах, бяха на Земята още от Лемурийската, от Атлантската епоха насам.
към текста >>

174. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Не случайно казах "главно" Защото, представете си живо: Ангелските Същества вършат своята дейност в духовните светове.
Сега бих искал да насоча Вашето внимание към това, какво всъщност става зад фасадата на нещата. Ние знаем, че приблизително в 1413, следователно, в 15 век, стана преходът от Четвъртата в Петата следатлантска културна епоха. Към цялата досегашна характеристика на нещата, нека прибавим още следното: ръководството на земните събития беше поверено главно на определени свръхсетивни Същества от Йерархия та на Архангелите. Отделни и важни подробности по този въпрос ще откриете в моята книжка "Духовно то ръководство на човека и човечеството". Не случайно казах "главно" Защото, представете си живо: Ангелските Същества вършат своята дейност в духовните светове. В резултат на тяхната дейност, на Земята на стъпват едни или други събития. А на Земята настъпва не друго, а това, което наричаме история, описваща човешкия живот през Четвъртата следатлантска културна епоха.
към текста >>

Йерархията на Архангелите е по-висша и тя има своите служители в лицето на Ангелите, обаче те им служат по такъв начин, че съотношенията между двете Йерархии оставаха в рамките на един чисто духовен, свръхсетивен процес, който засягаше човека твърде слабо.
Йерархията на Архангелите е по-висша и тя има своите служители в лицето на Ангелите, обаче те им служат по такъв начин, че съотношенията между двете Йерархии оставаха в рамките на един чисто духовен, свръхсетивен процес, който засягаше човека твърде слабо. Обаче с настъпването на Петата следатлантска културна епоха нещата се променят; сега, що се отнася до ръководството на човечеството, Съществата от Йерархията на Ангелите, така да се каже, станаха значително по-самостоятелни. Или с други думи: през Четвъртата следатлантска културна епоха хората бяха по-скоро директно ръководени от Архангелите; на против, през Петата епоха следователно в сегашната Пета епоха, простираща се до четвъртото хилядолетие ще настъпи едно директно ръководство от страна на Ангелите. Да, човекът ще бъде директно ръководен от Ангелите. Вече не можем да твърдим, че съотношенията между двете Йерархии са чисто духовни, свръхсетивни.
към текста >>

Обаче с настъпването на Петата следатлантска културна епоха нещата се променят; сега, що се отнася до ръководството на човечеството, Съществата от Йерархията на Ангелите, така да се каже, станаха значително по-самостоятелни.
Йерархията на Архангелите е по-висша и тя има своите служители в лицето на Ангелите, обаче те им служат по такъв начин, че съотношенията между двете Йерархии оставаха в рамките на един чисто духовен, свръхсетивен процес, който засягаше човека твърде слабо. Обаче с настъпването на Петата следатлантска културна епоха нещата се променят; сега, що се отнася до ръководството на човечеството, Съществата от Йерархията на Ангелите, така да се каже, станаха значително по-самостоятелни. Или с други думи: през Четвъртата следатлантска културна епоха хората бяха по-скоро директно ръководени от Архангелите; на против, през Петата епоха следователно в сегашната Пета епоха, простираща се до четвъртото хилядолетие ще настъпи едно директно ръководство от страна на Ангелите. Да, човекът ще бъде директно ръководен от Ангелите. Вече не можем да твърдим, че съотношенията между двете Йерархии са чисто духовни, свръхсетивни.
към текста >>

Или с други думи: през Четвъртата следатлантска културна епоха хората бяха по-скоро директно ръководени от Архангелите; на против, през Петата епоха следователно в сегашната Пета епоха, простираща се до четвъртото хилядолетие ще настъпи едно директно ръководство от страна на Ангелите.
Йерархията на Архангелите е по-висша и тя има своите служители в лицето на Ангелите, обаче те им служат по такъв начин, че съотношенията между двете Йерархии оставаха в рамките на един чисто духовен, свръхсетивен процес, който засягаше човека твърде слабо. Обаче с настъпването на Петата следатлантска културна епоха нещата се променят; сега, що се отнася до ръководството на човечеството, Съществата от Йерархията на Ангелите, така да се каже, станаха значително по-самостоятелни. Или с други думи: през Четвъртата следатлантска културна епоха хората бяха по-скоро директно ръководени от Архангелите; на против, през Петата епоха следователно в сегашната Пета епоха, простираща се до четвъртото хилядолетие ще настъпи едно директно ръководство от страна на Ангелите. Да, човекът ще бъде директно ръководен от Ангелите. Вече не можем да твърдим, че съотношенията между двете Йерархии са чисто духовни, свръхсетивни.
към текста >>

Да, човекът ще бъде директно ръководен от Ангелите.
Йерархията на Архангелите е по-висша и тя има своите служители в лицето на Ангелите, обаче те им служат по такъв начин, че съотношенията между двете Йерархии оставаха в рамките на един чисто духовен, свръхсетивен процес, който засягаше човека твърде слабо. Обаче с настъпването на Петата следатлантска културна епоха нещата се променят; сега, що се отнася до ръководството на човечеството, Съществата от Йерархията на Ангелите, така да се каже, станаха значително по-самостоятелни. Или с други думи: през Четвъртата следатлантска културна епоха хората бяха по-скоро директно ръководени от Архангелите; на против, през Петата епоха следователно в сегашната Пета епоха, простираща се до четвъртото хилядолетие ще настъпи едно директно ръководство от страна на Ангелите. Да, човекът ще бъде директно ръководен от Ангелите. Вече не можем да твърдим, че съотношенията между двете Йерархии са чисто духовни, свръхсетивни.
към текста >>

Когато търсим околните пътища, по които Архангелите и Ангелите ръководеха хората през Четвъртата следатлантска културна епоха, трябва да кажем: Това ставаше чрез човешката кръв.
Обаче ние бихме могли да изразим този факт и по-материално, ако мога така да се изразя, понеже всичко материално е копие на духовното. Когато търсим околните пътища, по които Архангелите и Ангелите ръководеха хората през Четвъртата следатлантска културна епоха, трябва да кажем: Това ставаше чрез човешката кръв. И по този околен път, т.е. чрез човешката кръв беше създадена също и социалната структура, която, следователно, по необходимост се опираше на кръвното родство, на кръвните връзки. Арената, където така да се каже се подвизаваха както Архангелите, така и Ангелите, това беше човешката кръв. Да, кръвта не е просто това, което днешните химици анализират в своите лаборатории, кръвта е същевременно и арената, където се подвизават свръхсетивните Същества. И така, когато говорим за Четвъртата следатлантска културна епоха,кръвта се явява като главната арена, където действуват Архангели и Ангели.
към текста >>

Арената, където така да се каже се подвизаваха както Архангелите, така и Ангелите, това беше човешката кръв.
Обаче ние бихме могли да изразим този факт и по-материално, ако мога така да се изразя, понеже всичко материално е копие на духовното. Когато търсим околните пътища, по които Архангелите и Ангелите ръководеха хората през Четвъртата следатлантска културна епоха, трябва да кажем: Това ставаше чрез човешката кръв. И по този околен път, т.е. чрез човешката кръв беше създадена също и социалната структура, която, следователно, по необходимост се опираше на кръвното родство, на кръвните връзки. Арената, където така да се каже се подвизаваха както Архангелите, така и Ангелите, това беше човешката кръв. Да, кръвта не е просто това, което днешните химици анализират в своите лаборатории, кръвта е същевременно и арената, където се подвизават свръхсетивните Същества. И така, когато говорим за Четвъртата следатлантска културна епоха,кръвта се явява като главната арена, където действуват Архангели и Ангели. През Петата следатлантска епоха нещата се променят: Сега Ангелите завладяват главно кръвта имам предвид "нормалните" Ангели, или Ангелите на Светлината -, докато Архангелите действуват по-скоро в областта на нервната система. Бих могъл да се изразя не по-зле и със старата терминология: През Петата следатлантска културна епоха Архангелите действуват главно в мозъка, а Ангелите главно в сърцето. Или, казано с езика на днешната физиология: Ангелите действуват главно в кръвта, а Архангелите главно в нервната система.
към текста >>

И така, когато говорим за Четвъртата следатлантска културна епоха,кръвта се явява като главната арена, където действуват Архангели и Ангели.
Когато търсим околните пътища, по които Архангелите и Ангелите ръководеха хората през Четвъртата следатлантска културна епоха, трябва да кажем: Това ставаше чрез човешката кръв. И по този околен път, т.е. чрез човешката кръв беше създадена също и социалната структура, която, следователно, по необходимост се опираше на кръвното родство, на кръвните връзки. Арената, където така да се каже се подвизаваха както Архангелите, така и Ангелите, това беше човешката кръв. Да, кръвта не е просто това, което днешните химици анализират в своите лаборатории, кръвта е същевременно и арената, където се подвизават свръхсетивните Същества. И така, когато говорим за Четвъртата следатлантска културна епоха,кръвта се явява като главната арена, където действуват Архангели и Ангели. През Петата следатлантска епоха нещата се променят: Сега Ангелите завладяват главно кръвта имам предвид "нормалните" Ангели, или Ангелите на Светлината -, докато Архангелите действуват по-скоро в областта на нервната система. Бих могъл да се изразя не по-зле и със старата терминология: През Петата следатлантска културна епоха Архангелите действуват главно в мозъка, а Ангелите главно в сърцето. Или, казано с езика на днешната физиология: Ангелите действуват главно в кръвта, а Архангелите главно в нервната система. Виждате каква огромна промяна, е настъпила е човека и тя може да бъде проследена дори в материалната структура на неговото физическо тяло.
към текста >>

През Петата следатлантска епоха нещата се променят: Сега Ангелите завладяват главно кръвта имам предвид "нормалните" Ангели, или Ангелите на Светлината -, докато Архангелите действуват по-скоро в областта на нервната система.
И по този околен път, т.е. чрез човешката кръв беше създадена също и социалната структура, която, следователно, по необходимост се опираше на кръвното родство, на кръвните връзки. Арената, където така да се каже се подвизаваха както Архангелите, така и Ангелите, това беше човешката кръв. Да, кръвта не е просто това, което днешните химици анализират в своите лаборатории, кръвта е същевременно и арената, където се подвизават свръхсетивните Същества. И така, когато говорим за Четвъртата следатлантска културна епоха,кръвта се явява като главната арена, където действуват Архангели и Ангели. През Петата следатлантска епоха нещата се променят: Сега Ангелите завладяват главно кръвта имам предвид "нормалните" Ангели, или Ангелите на Светлината -, докато Архангелите действуват по-скоро в областта на нервната система. Бих могъл да се изразя не по-зле и със старата терминология: През Петата следатлантска културна епоха Архангелите действуват главно в мозъка, а Ангелите главно в сърцето. Или, казано с езика на днешната физиология: Ангелите действуват главно в кръвта, а Архангелите главно в нервната система. Виждате каква огромна промяна, е настъпила е човека и тя може да бъде проследена дори в материалната структура на неговото физическо тяло.
към текста >>

Бих могъл да се изразя не по-зле и със старата терминология: През Петата следатлантска културна епоха Архангелите действуват главно в мозъка, а Ангелите главно в сърцето.
чрез човешката кръв беше създадена също и социалната структура, която, следователно, по необходимост се опираше на кръвното родство, на кръвните връзки. Арената, където така да се каже се подвизаваха както Архангелите, така и Ангелите, това беше човешката кръв. Да, кръвта не е просто това, което днешните химици анализират в своите лаборатории, кръвта е същевременно и арената, където се подвизават свръхсетивните Същества. И така, когато говорим за Четвъртата следатлантска културна епоха,кръвта се явява като главната арена, където действуват Архангели и Ангели. През Петата следатлантска епоха нещата се променят: Сега Ангелите завладяват главно кръвта имам предвид "нормалните" Ангели, или Ангелите на Светлината -, докато Архангелите действуват по-скоро в областта на нервната система. Бих могъл да се изразя не по-зле и със старата терминология: През Петата следатлантска културна епоха Архангелите действуват главно в мозъка, а Ангелите главно в сърцето. Или, казано с езика на днешната физиология: Ангелите действуват главно в кръвта, а Архангелите главно в нервната система. Виждате каква огромна промяна, е настъпила е човека и тя може да бъде проследена дори в материалната структура на неговото физическо тяло.
към текста >>

Или, казано с езика на днешната физиология: Ангелите действуват главно в кръвта, а Архангелите главно в нервната система.
Арената, където така да се каже се подвизаваха както Архангелите, така и Ангелите, това беше човешката кръв. Да, кръвта не е просто това, което днешните химици анализират в своите лаборатории, кръвта е същевременно и арената, където се подвизават свръхсетивните Същества. И така, когато говорим за Четвъртата следатлантска културна епоха,кръвта се явява като главната арена, където действуват Архангели и Ангели. През Петата следатлантска епоха нещата се променят: Сега Ангелите завладяват главно кръвта имам предвид "нормалните" Ангели, или Ангелите на Светлината -, докато Архангелите действуват по-скоро в областта на нервната система. Бих могъл да се изразя не по-зле и със старата терминология: През Петата следатлантска културна епоха Архангелите действуват главно в мозъка, а Ангелите главно в сърцето. Или, казано с езика на днешната физиология: Ангелите действуват главно в кръвта, а Архангелите главно в нервната система. Виждате каква огромна промяна, е настъпила е човека и тя може да бъде проследена дори в материалната структура на неговото физическо тяло.
към текста >>

Обикновено хората си представят, че Ангели и Архангели витаят някъде из облаците.
Обикновено хората си представят, че Ангели и Архангели витаят някъде из облаците. Обаче ако бихме обхванали с поглед цялата нервна система, целия нервен живот на човека като място, като локализация, както и цялата кръвна система, също като локализация, и онова, което им принадлежи в свръхсетивните светове между смъртта и поредното ново раждане, тогава ние щяхме да открием царствата на Архангелите и Ангелите.
към текста >>

Обаче ако бихме обхванали с поглед цялата нервна система, целия нервен живот на човека като място, като локализация, както и цялата кръвна система, също като локализация, и онова, което им принадлежи в свръхсетивните светове между смъртта и поредното ново раждане, тогава ние щяхме да открием царствата на Архангелите и Ангелите.
Обикновено хората си представят, че Ангели и Архангели витаят някъде из облаците. Обаче ако бихме обхванали с поглед цялата нервна система, целия нервен живот на човека като място, като локализация, както и цялата кръвна система, също като локализация, и онова, което им принадлежи в свръхсетивните светове между смъртта и поредното ново раждане, тогава ние щяхме да открием царствата на Архангелите и Ангелите.
към текста >>

И точно тогава, от страна на Архангелите започна един вид възпитание на Ангелите предназначено към това, те да овладеят човешката кръв, докато самите Архангели се насочиха към овладяването на нервната система.
И точно тогава, от страна на Архангелите започна един вид възпитание на Ангелите предназначено към това, те да овладеят човешката кръв, докато самите Архангели се насочиха към овладяването на нервната система. И така, в началото на 40-те години от 19 век нещата напреднаха до такава степен, че някои от изоставащите Ангели се опитаха да излязат извън зоната на кръвта и да заемат мястото на Архангелите в нервната система. Следователно, през 40-те години се разгоря една решителна битка, която всъщност ако разглеждаме нейното отражение в материалния свят се пренесе долу под формата на процеси, разиграващи се между човешката кръв и човешката нервна система. Ангелите на Мрака бяха изхвърлени от нервната система и потопени в човешката кръв, така че отсега нататък техният грохот се носи там, в кръвта. И понеже те бушуват в човешката кръв, настъпи всичко онова, което аз описах като едни или други проявления, инспирирани от Ангелите на Мрака. Само понеже те бушуват в човешката кръв, се оказа възможно хората да останат толкова умни.
към текста >>

И така, в началото на 40-те години от 19 век нещата напреднаха до такава степен, че някои от изоставащите Ангели се опитаха да излязат извън зоната на кръвта и да заемат мястото на Архангелите в нервната система.
И точно тогава, от страна на Архангелите започна един вид възпитание на Ангелите предназначено към това, те да овладеят човешката кръв, докато самите Архангели се насочиха към овладяването на нервната система. И така, в началото на 40-те години от 19 век нещата напреднаха до такава степен, че някои от изоставащите Ангели се опитаха да излязат извън зоната на кръвта и да заемат мястото на Архангелите в нервната система. Следователно, през 40-те години се разгоря една решителна битка, която всъщност ако разглеждаме нейното отражение в материалния свят се пренесе долу под формата на процеси, разиграващи се между човешката кръв и човешката нервна система. Ангелите на Мрака бяха изхвърлени от нервната система и потопени в човешката кръв, така че отсега нататък техният грохот се носи там, в кръвта. И понеже те бушуват в човешката кръв, настъпи всичко онова, което аз описах като едни или други проявления, инспирирани от Ангелите на Мрака. Само понеже те бушуват в човешката кръв, се оказа възможно хората да останат толкова умни. Естествено,всичко това настъпи бавно и постепенно, но все пак: преломният момент е през 1841, макар че целият 19 век беше вече засегнат от това, за което става дума тук.
към текста >>

Ангелите на Мрака бяха изхвърлени от нервната система и потопени в човешката кръв, така че отсега нататък техният грохот се носи там, в кръвта.
И точно тогава, от страна на Архангелите започна един вид възпитание на Ангелите предназначено към това, те да овладеят човешката кръв, докато самите Архангели се насочиха към овладяването на нервната система. И така, в началото на 40-те години от 19 век нещата напреднаха до такава степен, че някои от изоставащите Ангели се опитаха да излязат извън зоната на кръвта и да заемат мястото на Архангелите в нервната система. Следователно, през 40-те години се разгоря една решителна битка, която всъщност ако разглеждаме нейното отражение в материалния свят се пренесе долу под формата на процеси, разиграващи се между човешката кръв и човешката нервна система. Ангелите на Мрака бяха изхвърлени от нервната система и потопени в човешката кръв, така че отсега нататък техният грохот се носи там, в кръвта. И понеже те бушуват в човешката кръв, настъпи всичко онова, което аз описах като едни или други проявления, инспирирани от Ангелите на Мрака. Само понеже те бушуват в човешката кръв, се оказа възможно хората да останат толкова умни. Естествено,всичко това настъпи бавно и постепенно, но все пак: преломният момент е през 1841, макар че целият 19 век беше вече засегнат от това, за което става дума тук.
към текста >>

И понеже те бушуват в човешката кръв, настъпи всичко онова, което аз описах като едни или други проявления, инспирирани от Ангелите на Мрака.
И точно тогава, от страна на Архангелите започна един вид възпитание на Ангелите предназначено към това, те да овладеят човешката кръв, докато самите Архангели се насочиха към овладяването на нервната система. И така, в началото на 40-те години от 19 век нещата напреднаха до такава степен, че някои от изоставащите Ангели се опитаха да излязат извън зоната на кръвта и да заемат мястото на Архангелите в нервната система. Следователно, през 40-те години се разгоря една решителна битка, която всъщност ако разглеждаме нейното отражение в материалния свят се пренесе долу под формата на процеси, разиграващи се между човешката кръв и човешката нервна система. Ангелите на Мрака бяха изхвърлени от нервната система и потопени в човешката кръв, така че отсега нататък техният грохот се носи там, в кръвта. И понеже те бушуват в човешката кръв, настъпи всичко онова, което аз описах като едни или други проявления, инспирирани от Ангелите на Мрака. Само понеже те бушуват в човешката кръв, се оказа възможно хората да останат толкова умни. Естествено,всичко това настъпи бавно и постепенно, но все пак: преломният момент е през 1841, макар че целият 19 век беше вече засегнат от това, за което става дума тук.
към текста >>

Ако нещата биха вървели според нормално живеещите в кръвта Ангелски Същества, физическото размножение би продължило само до шестото хилядолетие.
В хода на тези лекции аз насочих Вашето внимание към един особено важен факт: жените ще запазят своята плодовитост едва до седмото хилядолетие; след този период, в областта на размножението ще настъпят големи промени. Ако нещата биха вървели според нормално живеещите в кръвта Ангелски Същества, физическото размножение би продължило само до шестото хилядолетие. Способността за физическо размножение би се запазила едва до Шестата следатлантска културна епоха; според мъдростта на Светлината размножителният импулс няма да има никакво бъдеще през следващата културна епоха. Обаче все пак физическото размножение ще продължи още известно време, включително и през седмото хилядолетие, а може би дори и след него. Защо ще се получи така? Защото тогава регенти на размножението, импулсиращи Същества на размножението ще бъдат свалените на Земята Ангели.
към текста >>

Защото тогава регенти на размножението, импулсиращи Същества на размножението ще бъдат свалените на Земята Ангели.
В хода на тези лекции аз насочих Вашето внимание към един особено важен факт: жените ще запазят своята плодовитост едва до седмото хилядолетие; след този период, в областта на размножението ще настъпят големи промени. Ако нещата биха вървели според нормално живеещите в кръвта Ангелски Същества, физическото размножение би продължило само до шестото хилядолетие. Способността за физическо размножение би се запазила едва до Шестата следатлантска културна епоха; според мъдростта на Светлината размножителният импулс няма да има никакво бъдеще през следващата културна епоха. Обаче все пак физическото размножение ще продължи още известно време, включително и през седмото хилядолетие, а може би дори и след него. Защо ще се получи така? Защото тогава регенти на размножението, импулсиращи Същества на размножението ще бъдат свалените на Земята Ангели.
към текста >>

А от Америка ще действуват другите импулси за Седмата следатлантска културна епоха, в която размножителните процеси ще се насочват от свалените на Земята Ангели.
Този факт е от огромно значение. Доколкото е импулсирана от Съществата на Светлината, през Шестата следатлантска епоха човешката плодовитост постепенно ще пресъхне. Само Съществата на Мрака ще положат известни усилия за продължаване на физическото размножение. Ние знаем, че зародишът на Шестата следатлантска културна епоха се намира в европейския Изток. Европейският Изток ще развие у себе си една силна тенденция, според която физическото размножение няма да има шансове след Шестата културна епоха, понеже той, европейският Изток ще тласне Земята към едно по-скоро духовно, психическо съществувание. А от Америка ще действуват другите импулси за Седмата следатлантска културна епоха, в която размножителните процеси ще се насочват от свалените на Земята Ангели.
към текста >>

Да, човекът с право ще Ви се стори твърде сложно устроен, когато си представите, че сега, през Петата следатлантска културна епоха, той представлява арена за действие съответно чрез неговата нервна система и неговата кръв както на Архангели и Ангели,така на абнормните Духове.
Да, човекът с право ще Ви се стори твърде сложно устроен, когато си представите, че сега, през Петата следатлантска културна епоха, той представлява арена за действие съответно чрез неговата нервна система и неговата кръв както на Архангели и Ангели,така на абнормните Духове. Точно тук си взаимодействуват различните сили и Същества. Ако наблюдаваме външната страна на живота, ние виждаме, така да се каже, само външните очертания на морската вълна, но не и силите, които я изхвърлят на брега.
към текста >>

Фактът, че през нашата Пета следатлантска културна епоха хората запазват способността си за развитие до 20-те години, е важна предпоставка за съвместното действие на Архангели и Ангели.
Ако се върнем назад към древна Индия, ще установим, че хората запазваха потенциалната си готовност за развитие до много по-напреднала възраст; а после, през Древно-персийската епоха, и още повече през Египетско-халдейската и през Гръцко-латинската епоха тази възрастова граница непрекъснато се снижаваше, докато се установи накъде между 28-та и 35-та година. Днес потенциалната готовност за развитие се запазва само до 27-та година. Занапред тази възрастова граница ще се намали до 26-та година и т.н. Аз загатнах и за това, че една личност, от която днес за висят доста неща, може да бъде разбрана само чрез обстоятелството, че двадесет и седемгодишната възраст играе особена роля в нейния живот: Лойд Фжордж. Когато душевният живот съвпада с външния, това винаги означава нещо! Фактът, че през нашата Пета следатлантска културна епоха хората запазват способността си за развитие до 20-те години, е важна предпоставка за съвместното действие на Архангели и Ангели. Обаче нормалните Духове, Духовете на Светлината също искат да участвуват в еволюцията на човечеството. И така: Човекът запазва естествената си способност за развитие до към двадесет годишна възраст; Духовете на Светлината биха искали да се отнасят към тази способност по един интимен начин, така че тя да се проявява в човека без много шум, така че това, което става съвсем незабележимо във вътрешната организация през 28-та година, и по-точно, между 28-та и 35-та година, накрая да излезе наяве. Помислете още веднъж. Онова, което става в човешката кръв до 28-та година, по-късно трябва да проникне и в себесъзнанието на човека, за да бъде отново върнато в кръвта. Следователно, според намеренията на нормалните Духове, Духовете на Светлината, човекът трябва да развива своя душевен живот, така да се каже, без много шум, съвсем безкористно, и чак после да го прояви под формата на едни или други външни действия; чак после, след 28-та година, бих казал, да премине от "годините на учение" в "годините на странствуване".
към текста >>

После, когато стигнем до 70-те години, няма защо да се споменава, че Ангелите са свалени на Земята, но в описанието да проличи, ясно и нагледно, как в живота на 19 век настъпва един съвсем нов елемент.
Историите от 19 век, които се разпространяват днес наляво и надясно, не дават никаква представа за действителните събития дори и у един човек в зряла възраст. Тук би трябвало да се напомни, как през 1-то, 2-то, 3-то, 4-то десетилетие постепенно се подготви нещо,чиято кулмииация настъпи през 40-те години. Важното е да се разказва така, че слушателите да получат едно непосредствено усещане за събитията в Европа и Америка от 40-те години: Че в тези събития "ври и кипи" нещо особено. После, когато стигнем до 70-те години, няма защо да се споменава, че Ангелите са свалени на Земята, но в описанието да проличи, ясно и нагледно, как в живота на 19 век настъпва един съвсем нов елемент. Разбира се, Духовната наука може да съживи и много от по-ранните истории. Ние изучаваме духовно-научните импулси също и с тази цел, че те могат да съживят всички онези нелепости, които днес се предлагат на децата под формата на гръцка и римска история. Не е нужно да се изразяваме с духовно-научни понятия, достатъчно е така да по строим нашия разказ, че децата сами да се досетят за тяхното съдържание. Да, трябва отново да се приближим до това, от което хората отдавна са се отдалечили.
към текста >>

175. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

9. Ангели Духове на Здрача, (Синове на Живота).
9. Ангели Духове на Здрача, (Синове на Живота).
към текста >>

Tpeтa Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
Tpeтa Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>

При свръхсетивната Михаилова школа сме изправени пред едно духовно събитие, което обединява в областта на Слънцето определени свръхсетивни Същества от Йерархията на Ангелите, Архангелите, както и неинкарнираните човешки души, чиято Карма ще им позволи да се включат по-късно в Антропософското Движение.
*38. Ариманическата школа (наричана още "подземна" или "подсетивна") е създадена през 15 век като един вид отговор от страна на Ариман спрямо "свръхсетивната Михаилова школа. При свръхсетивната Михаилова школа сме изправени пред едно духовно събитие, което обединява в областта на Слънцето определени свръхсетивни Същества от Йерархията на Ангелите, Архангелите, както и неинкарнираните човешки души, чиято Карма ще им позволи да се включат по-късно в Антропософското Движение.
към текста >>

*42. Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели, Архангели, Архаи и т.н.
*42. Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели, Архангели, Архаи и т.н. всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са на по-низши еволюционна степен от тази на човека. Те живеят в елементарния или "етерен" свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Р. Щайнер нарича тези Същества "елементарни Духове" или "природни Духове, макар че подобни имена са "крайно неподходящи". Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност.
към текста >>

176. Тайната на двойника. Географска медицина GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Ние го описваме като света на висшите йерархии34: ангели, архангели, архаи, ексусиаи, динамис, кириотетес и др., както и с делата и изживяванията на тези йерархии.
Вижте, скъпи приятели, когато от детството нататък постепенно развиваме съзнанието си, знаем как това съзнание израства и се развива. Не е необходимо да го описваме, но след смъртта се извършват съвсем други процеси, за да достигнем постепенно до съзнанието, което трябва да си изградим за живота между смъртта и ново раждане. След смъртта не е така, както когато вървим по Земята, събираме опит и имаме преживявания, там това не ни е необходимо. Това, което ни е нужно, е да се освободим от невероятно интензивното, свързано с нас, когато сме напуснали физическото тяло. Когато преминем през портата на смъртта и влезем в отношения с нея, ние сме вплетени в онзи духовен свят, който описваме чрез духовната наука. Ние го описваме като света на висшите йерархии34: ангели, архангели, архаи, ексусиаи, динамис, кириотетес и др., както и с делата и изживяванията на тези йерархии. Тук светът се намира извън нас. Светът на минералите, растенията и животните е в нашата околност. Когато преминем през портата на смъртта, тези духовни същества, които изброяваме като висши йерархии, дори техните светове се намират в нас. Ние сме свързани с тях и първоначално не можем да се отличим от тях. Ние живеем вътре в тях, те ни изпълват.
към текста >>

Но преди всичко става въпрос да можем да отделим йерархията на ангели, архангели и архаи от по-висшите йерархии.
Ние живеем вътре в тях, те ни изпълват. Това вече е трудно понятие, но трябва да го усвоим. Тук се намираме извън света, там сме вътре в света. Нашето същество се разширява и разпростира над целия свят, но ние не можем да отличим себе си. След смъртта сме в известна степен напълно сраснали със съществата на висшите йерархии и с това, което тези йерархии правят. Но преди всичко става въпрос да можем да отделим йерархията на ангели, архангели и архаи от по-висшите йерархии. Не можем да стигнем до пълноценно азово съзнание оттатък - в цикли и лекции вече съм описвал от други гледни точки това узряване на азовото съзнание, - ако не можем да намерим силата да различаваме в нас кое са ангели или елохими, какво представлява едно същество от йерархията на ангелите, какво е едно същество от йерархията на ексусиаи, духовете на формата. Отвъд трябва да се научим да различаваме, да имаме силата да се отделим от това, което е свързано с нас, това, което искаме да опознаем, иначе то остава в нас, не стои извън нас. Тук трябва да се срещнем с това, което е вън, да го разгледаме, а там трябва да го отделим от нас, за да можем да се свържем с него.
към текста >>

Не можем да стигнем до пълноценно азово съзнание оттатък - в цикли и лекции вече съм описвал от други гледни точки това узряване на азовото съзнание, - ако не можем да намерим силата да различаваме в нас кое са ангели или елохими, какво представлява едно същество от йерархията на ангелите, какво е едно същество от йерархията на ексусиаи, духовете на формата.
Това вече е трудно понятие, но трябва да го усвоим. Тук се намираме извън света, там сме вътре в света. Нашето същество се разширява и разпростира над целия свят, но ние не можем да отличим себе си. След смъртта сме в известна степен напълно сраснали със съществата на висшите йерархии и с това, което тези йерархии правят. Но преди всичко става въпрос да можем да отделим йерархията на ангели, архангели и архаи от по-висшите йерархии. Не можем да стигнем до пълноценно азово съзнание оттатък - в цикли и лекции вече съм описвал от други гледни точки това узряване на азовото съзнание, - ако не можем да намерим силата да различаваме в нас кое са ангели или елохими, какво представлява едно същество от йерархията на ангелите, какво е едно същество от йерархията на ексусиаи, духовете на формата. Отвъд трябва да се научим да различаваме, да имаме силата да се отделим от това, което е свързано с нас, това, което искаме да опознаем, иначе то остава в нас, не стои извън нас. Тук трябва да се срещнем с това, което е вън, да го разгледаме, а там трябва да го отделим от нас, за да можем да се свържем с него.
към текста >>

177. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Годината 1841 е критична година за въвеждането на материалистическата епоха, защото в духовните светове започва борба по това време, борба на определени, бихме могли да кажем, духове на мрака, принадлежащи към йерархията на ангелите.
Днес посочих една такава възможност. Трябва да се подчертае, че възприемането на такова познание в съзнанието на някои души е необходимост, че е във връзка с основния характер на нашата епоха. Именно втората половина на 19 век е много важно време. Често съм посочвал в различните кръгове на нашите приятели50, че 1841 година е критична, решителна година. Естествено, това не се узнава, когато се разглеждат само събитията във физическия свят, а едва когато събитията се разгледат във връзка с разиграващото се в духовния свят. Годината 1841 е критична година за въвеждането на материалистическата епоха, защото в духовните светове започва борба по това време, борба на определени, бихме могли да кажем, духове на мрака, принадлежащи към йерархията на ангелите. Те водят тази борба в духовния свят до есента на 1879 година. Те са искали определени неща, цяла поредица от неща, от които днес ще спомена само едно. По времето между 1841 и 1879 година е било необходимо да се реши дали част от духовната мъдрост може да бъде подготвена в духовния свят така, че от последната третина на 19 век постепенно да се свали долу на Земята, да навлезе в човешките души и възбуди духовно познание това, което именно днес означаваме като познание на духовната наука. Такова познание става възможно от последната третина на 19 век.
към текста >>

Намерението на онези ангелски духове между 1841 и 1879 година е било да не оставят да узрее в духовния свят това, което следва да се излее надолу.
Намерението на онези ангелски духове между 1841 и 1879 година е било да не оставят да узрее в духовния свят това, което следва да се излее надолу. Но тези духове, които десетилетия наред са водели борба срещу духовете на светлината, изгубват тази борба. Действително през 1879 година се разиграва нещо и както такива събития се повтарят в течение на еволюцията, те винаги се илюстрират с определен символ - победата на архангел Михаил или на свети Георги над дракона. Също и тогава, през 1879 година драконът е победен в определена духовна област. Този дракон са ангелските същества, стремящи се към това, което описах, но без да могат да го постигнат. Затова през 1879 година те са свалени от духовния свят в областта на хората.
към текста >>

Този дракон са ангелските същества, стремящи се към това, което описах, но без да могат да го постигнат.
Намерението на онези ангелски духове между 1841 и 1879 година е било да не оставят да узрее в духовния свят това, което следва да се излее надолу. Но тези духове, които десетилетия наред са водели борба срещу духовете на светлината, изгубват тази борба. Действително през 1879 година се разиграва нещо и както такива събития се повтарят в течение на еволюцията, те винаги се илюстрират с определен символ - победата на архангел Михаил или на свети Георги над дракона. Също и тогава, през 1879 година драконът е победен в определена духовна област. Този дракон са ангелските същества, стремящи се към това, което описах, но без да могат да го постигнат. Затова през 1879 година те са свалени от духовния свят в областта на хората. Това е падането на ангелските същества от областта на духовния свят в обкръжението на хората и те досега бродят между тях. Те се намират тук и изпращат силите си в мислите, чувствата и волевите импулси на хората, като подстрекават някои неща. Те не успяват да предотвратят - в това се състои, че изгубват борбата - да дойде времето, в което духовното познание прокапва надолу към Земята. Това духовно познание сега е тук и все повече и повече ще се развива.
към текста >>

Това е падането на ангелските същества от областта на духовния свят в обкръжението на хората и те досега бродят между тях.
Но тези духове, които десетилетия наред са водели борба срещу духовете на светлината, изгубват тази борба. Действително през 1879 година се разиграва нещо и както такива събития се повтарят в течение на еволюцията, те винаги се илюстрират с определен символ - победата на архангел Михаил или на свети Георги над дракона. Също и тогава, през 1879 година драконът е победен в определена духовна област. Този дракон са ангелските същества, стремящи се към това, което описах, но без да могат да го постигнат. Затова през 1879 година те са свалени от духовния свят в областта на хората. Това е падането на ангелските същества от областта на духовния свят в обкръжението на хората и те досега бродят между тях. Те се намират тук и изпращат силите си в мислите, чувствата и волевите импулси на хората, като подстрекават някои неща. Те не успяват да предотвратят - в това се състои, че изгубват борбата - да дойде времето, в което духовното познание прокапва надолу към Земята. Това духовно познание сега е тук и все повече и повече ще се развива. Хората ще могат да развият способността да прозират в духовния свят.
към текста >>

Но изтласкани на Земята, тези ангелски същества искат да попречат на слизането на знанието, искат да насочат това знание в погрешна посока, искат да заграбят добрата мощ на това знание и да го насочат по лоши пътища.
Но изтласкани на Земята, тези ангелски същества искат да попречат на слизането на знанието, искат да насочат това знание в погрешна посока, искат да заграбят добрата мощ на това знание и да го насочат по лоши пътища. Накратко, те искат да постигнат с помощта на хората това, което не са могли да постигнат с помощта на духовете отвъд, понеже са паднали тук през 1879 година. Искат да разрушат положителния миров план, който изисква да се разпространи между хората знанието за владеенето на човешките маси, знанието за раждането, болестите, смъртта и други неща в правилното време от узряването на човечеството. Те искат да го разпространят предварително чрез духовни преждевременни раждания. Редом с другите неща, които тези духове искат да направят, е, че действат в това, което току-що описах.
към текста >>

178. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Днес може да се каже, че от много хора, смятащи се за компетентни, се приема като знак за особено религиозно просвещение, ако отблъскват такива идеи, каквито трябва да имаме и които гласят, че щом преминем през прага към духовния свят, срещаме много духовни същества, цели йерархии от духовни същества като ангели, архангели и т. н.
Последния път исках да изясня, че много неща на физическото поле външно са неразбираеми и започват да стават разбираеми, когато могат да бъдат обяснени, като се изхожда от връзката с духовния свят. Днес бих желал да представя някои други важни гледни точки, които привидно изглеждат взети от съвсем друга страна. Нека започнем с нещо, което може да ни срещне на всяка крачка. Днес може да се каже, че от много хора, смятащи се за компетентни, се приема като знак за особено религиозно просвещение, ако отблъскват такива идеи, каквито трябва да имаме и които гласят, че щом преминем през прага към духовния свят, срещаме много духовни същества, цели йерархии от духовни същества като ангели, архангели и т. н. Смята се за знак на особена религиозна просвета, ако се приема само това, което се нарича единствен бог, този единствен бог, спрямо когото човек иска да търси възможно най-близък, непосредствен контакт. Това се приема като единствено възможния монотеизъм и някои хора ги обзема ужас, когато чуят, че се е появило учение, което говори за много духовни същества.
към текста >>

Ако човекът изгради само това отношение към духовния свят, което религиозно днес се среща на всяка крачка и църквата, смятаща се за либерална, особено много го поддържа, ще стигне само до съвсем определено отношение към духовния свят, макар и наситено с чувства, а именно само до отношение със закрилящия го ангел, до ангелското същество, с което той има реална връзка.
Трябва да сме наясно какво означава всъщност това. Ако човекът изгради само това отношение към духовния свят, което религиозно днес се среща на всяка крачка и църквата, смятаща се за либерална, особено много го поддържа, ще стигне само до съвсем определено отношение към духовния свят, макар и наситено с чувства, а именно само до отношение със закрилящия го ангел, до ангелското същество, с което той има реална връзка. И само това ангелско същество, с което може да влезе във връзка, към което може да има определено чувство, това ангелско същество той нарича свой бог. Ако е християнин, нарича това ангелско същество Христос. Той бърка това ангелско същество с Христос. Вероятно е трудно да си представим това, но то е вярно. Точно протестантски теолози, считащи се за либерални, които толкова много предупреждават да няма идолопоклонничество и да се изгради непосредствена връзка с едно същество, с Христос, могат колкото си искат да говорят на хората за Христос, но това, което казват за Христос, се отнася само до отношенията на човека с неговия ангел.
към текста >>

И само това ангелско същество, с което може да влезе във връзка, към което може да има определено чувство, това ангелско същество той нарича свой бог.
Трябва да сме наясно какво означава всъщност това. Ако човекът изгради само това отношение към духовния свят, което религиозно днес се среща на всяка крачка и църквата, смятаща се за либерална, особено много го поддържа, ще стигне само до съвсем определено отношение към духовния свят, макар и наситено с чувства, а именно само до отношение със закрилящия го ангел, до ангелското същество, с което той има реална връзка. И само това ангелско същество, с което може да влезе във връзка, към което може да има определено чувство, това ангелско същество той нарича свой бог. Ако е християнин, нарича това ангелско същество Христос. Той бърка това ангелско същество с Христос. Вероятно е трудно да си представим това, но то е вярно. Точно протестантски теолози, считащи се за либерални, които толкова много предупреждават да няма идолопоклонничество и да се изгради непосредствена връзка с едно същество, с Христос, могат колкото си искат да говорят на хората за Христос, но това, което казват за Христос, се отнася само до отношенията на човека с неговия ангел. Така че монотеизмът на нашето време най-често е застрашен да стане обожествяване на отделния ангел-хранител на всеки един човек.
към текста >>

Ако е християнин, нарича това ангелско същество Христос.
Трябва да сме наясно какво означава всъщност това. Ако човекът изгради само това отношение към духовния свят, което религиозно днес се среща на всяка крачка и църквата, смятаща се за либерална, особено много го поддържа, ще стигне само до съвсем определено отношение към духовния свят, макар и наситено с чувства, а именно само до отношение със закрилящия го ангел, до ангелското същество, с което той има реална връзка. И само това ангелско същество, с което може да влезе във връзка, към което може да има определено чувство, това ангелско същество той нарича свой бог. Ако е християнин, нарича това ангелско същество Христос. Той бърка това ангелско същество с Христос. Вероятно е трудно да си представим това, но то е вярно. Точно протестантски теолози, считащи се за либерални, които толкова много предупреждават да няма идолопоклонничество и да се изгради непосредствена връзка с едно същество, с Христос, могат колкото си искат да говорят на хората за Христос, но това, което казват за Христос, се отнася само до отношенията на човека с неговия ангел. Така че монотеизмът на нашето време най-често е застрашен да стане обожествяване на отделния ангел-хранител на всеки един човек.
към текста >>

Той бърка това ангелско същество с Христос.
Трябва да сме наясно какво означава всъщност това. Ако човекът изгради само това отношение към духовния свят, което религиозно днес се среща на всяка крачка и църквата, смятаща се за либерална, особено много го поддържа, ще стигне само до съвсем определено отношение към духовния свят, макар и наситено с чувства, а именно само до отношение със закрилящия го ангел, до ангелското същество, с което той има реална връзка. И само това ангелско същество, с което може да влезе във връзка, към което може да има определено чувство, това ангелско същество той нарича свой бог. Ако е християнин, нарича това ангелско същество Христос. Той бърка това ангелско същество с Христос. Вероятно е трудно да си представим това, но то е вярно. Точно протестантски теолози, считащи се за либерални, които толкова много предупреждават да няма идолопоклонничество и да се изгради непосредствена връзка с едно същество, с Христос, могат колкото си искат да говорят на хората за Христос, но това, което казват за Христос, се отнася само до отношенията на човека с неговия ангел. Така че монотеизмът на нашето време най-често е застрашен да стане обожествяване на отделния ангел-хранител на всеки един човек.
към текста >>

Точно протестантски теолози, считащи се за либерални, които толкова много предупреждават да няма идолопоклонничество и да се изгради непосредствена връзка с едно същество, с Христос, могат колкото си искат да говорят на хората за Христос, но това, което казват за Христос, се отнася само до отношенията на човека с неговия ангел.
Ако човекът изгради само това отношение към духовния свят, което религиозно днес се среща на всяка крачка и църквата, смятаща се за либерална, особено много го поддържа, ще стигне само до съвсем определено отношение към духовния свят, макар и наситено с чувства, а именно само до отношение със закрилящия го ангел, до ангелското същество, с което той има реална връзка. И само това ангелско същество, с което може да влезе във връзка, към което може да има определено чувство, това ангелско същество той нарича свой бог. Ако е християнин, нарича това ангелско същество Христос. Той бърка това ангелско същество с Христос. Вероятно е трудно да си представим това, но то е вярно. Точно протестантски теолози, считащи се за либерални, които толкова много предупреждават да няма идолопоклонничество и да се изгради непосредствена връзка с едно същество, с Христос, могат колкото си искат да говорят на хората за Христос, но това, което казват за Христос, се отнася само до отношенията на човека с неговия ангел. Така че монотеизмът на нашето време най-често е застрашен да стане обожествяване на отделния ангел-хранител на всеки един човек.
към текста >>

Така че монотеизмът на нашето време най-често е застрашен да стане обожествяване на отделния ангел-хранител на всеки един човек.
И само това ангелско същество, с което може да влезе във връзка, към което може да има определено чувство, това ангелско същество той нарича свой бог. Ако е християнин, нарича това ангелско същество Христос. Той бърка това ангелско същество с Христос. Вероятно е трудно да си представим това, но то е вярно. Точно протестантски теолози, считащи се за либерални, които толкова много предупреждават да няма идолопоклонничество и да се изгради непосредствена връзка с едно същество, с Христос, могат колкото си искат да говорят на хората за Христос, но това, което казват за Христос, се отнася само до отношенията на човека с неговия ангел. Така че монотеизмът на нашето време най-често е застрашен да стане обожествяване на отделния ангел-хранител на всеки един човек.
към текста >>

В това боготворене на собствения ангел лежи, че всеки има своя собствен бог и само вярва, че има общ бог заедно с другите хора.
Хората днес още не искат да си признаят много неща, които въпреки това съществуват като истини. Обективният наблюдател обаче вижда, бих казал, без много усилие, как те се стараят да изграждат всякакви много фатални представи и чувства, опирайки се на такива илюзии. В това боготворене на собствения ангел лежи, че всеки има своя собствен бог и само вярва, че има общ бог заедно с другите хора. В действителност всеки от монотеистите на днешното време се моли само на своя собствен ангел и понеже думите, които прозвучават, си приличат, когато всеки обсъжда своето отношение към собствения си ангел, своето егоистично отношение към своя собствен ангел, хората вярват, че говорят за всеобщ бог. Ако това развитие продължи, ще доведе хората дотам, също и като отделни човешки индивиди все повече да развиват това, което виждаме да се появява вече и днес в нациите по много ужасяващ начин. Нациите, макар и теоретично да говорят за обща божественост, в действителност особено в това време не искат да признаят тази божественост, а всяка нация иска да има свой собствен бог.
към текста >>

В действителност всеки от монотеистите на днешното време се моли само на своя собствен ангел и понеже думите, които прозвучават, си приличат, когато всеки обсъжда своето отношение към собствения си ангел, своето егоистично отношение към своя собствен ангел, хората вярват, че говорят за всеобщ бог.
Хората днес още не искат да си признаят много неща, които въпреки това съществуват като истини. Обективният наблюдател обаче вижда, бих казал, без много усилие, как те се стараят да изграждат всякакви много фатални представи и чувства, опирайки се на такива илюзии. В това боготворене на собствения ангел лежи, че всеки има своя собствен бог и само вярва, че има общ бог заедно с другите хора. В действителност всеки от монотеистите на днешното време се моли само на своя собствен ангел и понеже думите, които прозвучават, си приличат, когато всеки обсъжда своето отношение към собствения си ангел, своето егоистично отношение към своя собствен ангел, хората вярват, че говорят за всеобщ бог. Ако това развитие продължи, ще доведе хората дотам, също и като отделни човешки индивиди все повече да развиват това, което виждаме да се появява вече и днес в нациите по много ужасяващ начин. Нациите, макар и теоретично да говорят за обща божественост, в действителност особено в това време не искат да признаят тази божественост, а всяка нация иска да има свой собствен бог.
към текста >>

В действителност всеки човек днес иска да има свой собствен бог и тогава нарича монотеизъм отношенията, които изгражда само със своя ангел.
Това обаче е единствено външно появилото се, искам да кажа грубото. В действителност всеки човек днес иска да има свой собствен бог и тогава нарича монотеизъм отношенията, които изгражда само със своя ангел. Понеже всички отношения се замъгляват във времето, през което искаме да развиваме само заложбите за възприемане на сетивното, човекът не забелязва, че е така, както охарактеризирах.
към текста >>

Честното, пра-вилното постигане на окултни импулси в живота осъществява само това, което по отношение на живите хора се съобразява същевременно с техните отделни ангелски същества.
Какво трябва да се направи, ако човек иска да упражнява власт? Трябва да се направи нещо друго. Трябва да се направи опит по неправилен начин, както описах последния път, че е правено, да се постигне знание за бъдещето, като чрез медиуми се стига до узнаване какво ще се случи от такива души, които първо насилствено са изпращани в света на мъртвите, за да могат все още да използват земни сили. Така някои окултни братства са постигали знание за взаимната връзка на Запада с Изтока и в много отношения са извършвали машинации, довеждащи до такова знание. Такова знание, поставено в служба на стремежи за власт, цели нещо специално. Честното, пра-вилното постигане на окултни импулси в живота осъществява само това, което по отношение на живите хора се съобразява същевременно с техните отделни ангелски същества. Знаем, че всеки един от хората, върху които действат окултни импулси, стои като душа в отношения с духовния свят, всеки е живо същество. Западът би трябвало да се отнася към Изтока така, че навсякъде да се съобразява с живите партньори, с ангелите, които закрилят отделните хора. Това е неудобно!
към текста >>

Западът би трябвало да се отнася към Изтока така, че навсякъде да се съобразява с живите партньори, с ангелите, които закрилят отделните хора.
Трябва да се направи опит по неправилен начин, както описах последния път, че е правено, да се постигне знание за бъдещето, като чрез медиуми се стига до узнаване какво ще се случи от такива души, които първо насилствено са изпращани в света на мъртвите, за да могат все още да използват земни сили. Така някои окултни братства са постигали знание за взаимната връзка на Запада с Изтока и в много отношения са извършвали машинации, довеждащи до такова знание. Такова знание, поставено в служба на стремежи за власт, цели нещо специално. Честното, пра-вилното постигане на окултни импулси в живота осъществява само това, което по отношение на живите хора се съобразява същевременно с техните отделни ангелски същества. Знаем, че всеки един от хората, върху които действат окултни импулси, стои като душа в отношения с духовния свят, всеки е живо същество. Западът би трябвало да се отнася към Изтока така, че навсякъде да се съобразява с живите партньори, с ангелите, които закрилят отделните хора. Това е неудобно!
към текста >>

179. Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

най-близкостоящите до човека духове на мрака, принадлежащи към царството на ангелите, се подвизават в света на хората, понеже са отблъснати от духовния свят и действат вътре в човешките импулси, намират се вътре в тях.
И когато злото постепенно започне да се проявява, човекът, естествено, много повече е склонен да му служи при дадени обстоятелства във всички области, вместо да започне борба, като постави в служба на правилното световно развитие това, което му се представя като зло. Въпреки всичко, това трябва да се направи; до определена степен злото трябва да се постави в служба на доброто, на правилното световно развитие. Без това не може да се навлезе в шестата следатлантска епоха, която ще има съвсем други задачи, а именно да предостави възможност на човечеството преди всичко да живее с духовни импулси, съзерцавайки духовния свят, въпреки че още ще е свързано със Земята. Точно с тази задача по отношение на злото през петата следатлантска епоха е свързано, че може да настъпи един вид лично затъмнение при хората. Знаем, че от 1879 г. най-близкостоящите до човека духове на мрака, принадлежащи към царството на ангелите, се подвизават в света на хората, понеже са отблъснати от духовния свят и действат вътре в човешките импулси, намират се вътре в тях. Вече казах, че точно затова, че така близкостоящи до човека същества по невидим начин действат между хората и заради намесващите се сили на злото човекът е възпрепятстван да признае духовното с разума си - понеже това е във връзка със задачата на петата следатлантска епоха, - поради това в тази пета следатлантска културна епоха ще има много възможности за мрачни заблуждения и др. В определен смисъл през петата следатлантска епоха човек трябва да направи усилие да обхване духовното чрез своя разум. Поради това, че духовете на мрака са победени през 1879 г., все повече духовна мъдрост ще може да протича от духовните светове надолу. Само ако духовете на мрака биха останали горе в духовните царства, щяха да са пречка за това протичане надолу, което занапред не могат да възпрепятстват, но могат да създават заблуждения, които да помрачават душите. А какво се използва за помрачаването, отчасти вече описахме.
към текста >>

180. Съдържание GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
към текста >>

181. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

По подобен начин по времето между смъртта и ново раждане човек се намира вътре или вън спрямо съществата от другите йерархии – ангели, архангели и т.н.
В това, което сега ви разяснявам, имате основната структура на взаимния живот на душата с другите души през времето между смъртта и ново раждане. По подобен начин по времето между смъртта и ново раждане човек се намира вътре или вън спрямо съществата от другите йерархии – ангели, архангели и т.н. Но колкото едно царство е по-висше, толкова повече човекът се чувства свързан с него след смъртта си, той се чувства носен от него; чувства как могъщо е носен от него. Следователно архангелите носят хората по-мощно от ангелите, архаите от своя страна – по-могъщо от архангелите и т.н.
към текста >>

Следователно архангелите носят хората по-мощно от ангелите, архаите от своя страна – по-могъщо от архангелите и т.н.
В това, което сега ви разяснявам, имате основната структура на взаимния живот на душата с другите души през времето между смъртта и ново раждане. По подобен начин по времето между смъртта и ново раждане човек се намира вътре или вън спрямо съществата от другите йерархии – ангели, архангели и т.н. Но колкото едно царство е по-висше, толкова повече човекът се чувства свързан с него след смъртта си, той се чувства носен от него; чувства как могъщо е носен от него. Следователно архангелите носят хората по-мощно от ангелите, архаите от своя страна – по-могъщо от архангелите и т.н.
към текста >>

182. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Когато от гледна точка на духовната наука казваме, че над нас съществуват други същества – ангели, архангели, архаи и т.н., – че гледаме към йерархии от духовни същества и че пътят води далече нагоре към най-висшата божественост, хората го отхвърлят.
Когато от гледна точка на духовната наука казваме, че над нас съществуват други същества – ангели, архангели, архаи и т.н., – че гледаме към йерархии от духовни същества и че пътят води далече нагоре към най-висшата божественост, хората го отхвърлят. Хората от нашето съвремие не искат да бъдат скромни по отношение на познанието. Те често изразяват това, като казват, че не искат да имат посредник между себе си и Бог. Искат винаги директно и непосредствено да се обръщат към най-висшия Бог. Не става обаче дума за това, какво човекът вярва относно такова общуване, а за това, какво наистина върши в душата си, какво наистина изживява в своята душа.
към текста >>

То се отнася за две неща: Първото е, че казаното от него се отнася за едно не по-висше същество от неговия ангел, който като ръководещо същество бди над всеки един от нас.
Разгледайте това, което някой проповедник днес от която и да е призната религиозна общност твърди за божественото, което говори за Бог. Когато вземем под внимание не неговите думи, а действителността, можем да попитаме за какво се отнася това? То се отнася за две неща: Първото е, че казаното от него се отнася за едно не по-висше същество от неговия ангел, който като ръководещо същество бди над всеки един от нас. Следователно той се моли на своя ангел, нарича го най-висшия Бог. Онзи, който знае какво съдържание наистина могат да имат думите, знае, че всичко, което в съвременните проповеди се казва за Бог, никога не се отнася до някой по-висш бог от един ангел.
към текста >>

Следователно той се моли на своя ангел, нарича го най-висшия Бог.
Разгледайте това, което някой проповедник днес от която и да е призната религиозна общност твърди за божественото, което говори за Бог. Когато вземем под внимание не неговите думи, а действителността, можем да попитаме за какво се отнася това? То се отнася за две неща: Първото е, че казаното от него се отнася за едно не по-висше същество от неговия ангел, който като ръководещо същество бди над всеки един от нас. Следователно той се моли на своя ангел, нарича го най-висшия Бог. Онзи, който знае какво съдържание наистина могат да имат думите, знае, че всичко, което в съвременните проповеди се казва за Бог, никога не се отнася до някой по-висш бог от един ангел.
към текста >>

Онзи, който знае какво съдържание наистина могат да имат думите, знае, че всичко, което в съвременните проповеди се казва за Бог, никога не се отнася до някой по-висш бог от един ангел.
Разгледайте това, което някой проповедник днес от която и да е призната религиозна общност твърди за божественото, което говори за Бог. Когато вземем под внимание не неговите думи, а действителността, можем да попитаме за какво се отнася това? То се отнася за две неща: Първото е, че казаното от него се отнася за едно не по-висше същество от неговия ангел, който като ръководещо същество бди над всеки един от нас. Следователно той се моли на своя ангел, нарича го най-висшия Бог. Онзи, който знае какво съдържание наистина могат да имат думите, знае, че всичко, което в съвременните проповеди се казва за Бог, никога не се отнася до някой по-висш бог от един ангел.
към текста >>

Второто е, че ако не се отнася до ангел, то се отнася до нещо друго.
Второто е, че ако не се отнася до ангел, то се отнася до нещо друго. Проследи ли се откъде произлиза това, което чувстват хора, които говорят за своя бог, които проповядват за своя бог в църквите си, като дори често се хвалят, че имат божествени изживявания в душата си, както правят някои хора в настоящето – те с високомерие се наричат „евангелизирани хора“ и др., – проследи ли се от какви импулси в душата си изхождат такива хора, се стига до следното:
към текста >>

Това трябва да ни стане напълно ясно: Този, който не иска да признае йерархиите и прекрасната широта и величественост на духовния свят, или се моли на своя собствен ангел – което също е егоистично обожание, – или се моли на самия себе си.
Това е, което ни посреща така сърцераздирателно от много духовни течения в настоящето. Когато тези неща бъдат разгледани въз основа на реалността, трябва да се признае, че хората постепенно са стигнали дотам, несъзнателно, без да го знаят, да се молят на самите себе си. И щом някой веднъж прозре това, го изразява в странни форми, както го направи Фридрих Ницше. Това трябва да ни стане напълно ясно: Този, който не иска да признае йерархиите и прекрасната широта и величественост на духовния свят, или се моли на своя собствен ангел – което също е егоистично обожание, – или се моли на самия себе си. Това е духовната форма на егоизма, до която човечеството постепенно е стигнало под влиянието на по-новото време.
към текста >>

“ Хората не казват, че се молят на самите себе си, че се молят само на своя ангел!
Но вие ще кажете: „Какво ни говори той? Това не е вярно! “ Хората не казват, че се молят на самите себе си, че се молят само на своя ангел! Разбира се, те не го казват, но го правят, а това, което приказват, го приказват само за да се успокояват пред факта, който поради това не става по-малко реален. Казаното по този начин е в много отношения упойка за човечеството днес, понеже хората, естествено, не искат да си признаят това, за което всъщност става въпрос. Днес те намират за много неудобно да се издигнат до духовните светове с вътрешна работа, това те не искат. Искат да достигнат до духовните светове по по-прост начин, толкова лесно, колкото е възможно. Поради това се заблуждават, затова се упояват.
към текста >>

Търсенето на собствената вътрешна същност дори се прикрива, маскира се с обожаването на Бог, което е обожаване на ангела или на своето собствено себе.
И още една грешка се правеше. Другата грешка е свързана с новото време, което в известен смисъл води към отмиране на културата на Земята, и донесе на хората несъзнателната необходимост да потърсят собствената си вътрешност. Поривът да се потърси и да се намери собствената същност, този порив вече е налице. О, хората търсещи своята вътрешна същност, ще стават все повече и повече! Търсенето на собствената вътрешна същност дори се прикрива, маскира се с обожаването на Бог, което е обожаване на ангела или на своето собствено себе. Търсенето на вътрешната същност ще става все по-оживено в съвременното човечество. Колкото повече хората овладяват естествената наука и техниката в по-новото време, толкова по-живо ще се проявява противоположният порив на търсенето навътре. Днес хората в много отношения търсят по неправилен начин, но търсят. Онези, които най-малко търсят, са тези, които търсят духа като официални органи; те търсят „границите на познанието“.
към текста >>

183. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

На човека трябва да му стане ясно, че то може да се намери с правилните средства само чрез духовната наука, която иска да покаже, че редом с аза, който живее чрез тялото, в нас живее вечно духовното, което не е само ангел и поради това може да бъде рафинирано според своята карма.
То съвсем точно преценява: „Ако вървя пред конете и падна във водата, ще ме отнесат обратно в къщата! “ Това е постигнато. Дамата никога не би си признала в горното съзнание, но в подсъзнанието тези неща се правят, там това е налице. Човекът носи в себе си това несъзнателно, което е много по-мъдро, много по-хитро и за доброто, и за злото, отколкото е горното съзнание. Както казах, настоящето започва да обръща внимание на това подсъзнание, но го търси с неправилните средства. На човека трябва да му стане ясно, че то може да се намери с правилните средства само чрез духовната наука, която иска да покаже, че редом с аза, който живее чрез тялото, в нас живее вечно духовното, което не е само ангел и поради това може да бъде рафинирано според своята карма. Трябва духовнонаучно да се изследва какво представлява това подсъзнателно в своето откровение в човека. Съвремието трябва да достигне до необходимостта да бъде опозната истинската действителност. Подсъзнателното днес чука на портата на съзнанието и ние няма да можем повече да се справяме с живота, ако не му обърнем внимание, ако също и с нашето съзнание не изминем пътищата, които извървява подсъзнателното. Много хора не желаят това, затова не искат да се докоснат и до духовната наука.
към текста >>

Колко много хора има днес, които казват: „Аз поглеждам нагоре не към различните йерархии, към ангели, архангели и т.н., а поглеждам нагоре към моя Бог.“ Колко много хора декламират какъв голям напредък е това, че човечеството се е преборило да достигне до единния Бог, до монотеизма.
Колко много хора има днес, които казват: „Аз поглеждам нагоре не към различните йерархии, към ангели, архангели и т.н., а поглеждам нагоре към моя Бог.“ Колко много хора декламират какъв голям напредък е това, че човечеството се е преборило да достигне до единния Бог, до монотеизма. Човек обаче трябва да си зададе въпроса: „Към кого се обръщат всъщност хората, когато търсят да навлязат в конкретни отношения с духовния свят, като при това говорят за своя Бог? “
към текста >>

Или е закрилящият го ангел, когото човекът нарича Бог, който не е по-висш бог от един ангел, и понеже всеки човек има своя ангел, имащ за задача да го закриля, ние се намираме в плурализъм, или човекът има предвид своя собствен аз.
Дали някой е католик или протестант, какъвто и да е, когато говори за своя Бог, той може да говори само за наистина достигащото до неговото съзнание. Това могат да бъдат две неща. Или е закрилящият го ангел, когото човекът нарича Бог, който не е по-висш бог от един ангел, и понеже всеки човек има своя ангел, имащ за задача да го закриля, ние се намираме в плурализъм, или човекът има предвид своя собствен аз. Само че човекът се заблуждава поради това, че всеки нарича своя личен ангел със същото име „Бог“. В това отношение трябва да се има предвид нещо, което всъщност е много поучително. Има една дума, за чийто произход хората не знаят нищо при всичките си изследвания. Това е думата „Бог“. Това е интересно и дава повод да се замислим!
към текста >>

Само че човекът се заблуждава поради това, че всеки нарича своя личен ангел със същото име „Бог“.
Дали някой е католик или протестант, какъвто и да е, когато говори за своя Бог, той може да говори само за наистина достигащото до неговото съзнание. Това могат да бъдат две неща. Или е закрилящият го ангел, когото човекът нарича Бог, който не е по-висш бог от един ангел, и понеже всеки човек има своя ангел, имащ за задача да го закриля, ние се намираме в плурализъм, или човекът има предвид своя собствен аз. Само че човекът се заблуждава поради това, че всеки нарича своя личен ангел със същото име „Бог“. В това отношение трябва да се има предвид нещо, което всъщност е много поучително. Има една дума, за чийто произход хората не знаят нищо при всичките си изследвания. Това е думата „Бог“. Това е интересно и дава повод да се замислим! Потърсете в различните речници, в които думите се обясняват лингвистично-филологично.
към текста >>

А в наше време те се обръщат с нея или към своя ангел или когато говорят за своя бог, те, така да се каже, несъзнателно стават последователи на антропософията – те говорят за своя собствен аз, както се е развил от последната им смърт до сегашното раждане.
Това е думата „Бог“. Това е интересно и дава повод да се замислим! Потърсете в различните речници, в които думите се обясняват лингвистично-филологично. Относно думата „Бог“ цари пълна неяснота. Хората не знаят какво всъщност наричат с тази дума. А в наше време те се обръщат с нея или към своя ангел или когато говорят за своя бог, те, така да се каже, несъзнателно стават последователи на антропософията – те говорят за своя собствен аз, както се е развил от последната им смърт до сегашното раждане. Това е конкретното, което назовават с думата бог – има се предвид или ангелът, който ги закриля, но той е само ангел, а те го наричат бог, или дори само индивидуалният аз. Дали това се преинтерпретира или не, не е важно, то е егоистичното вероизповедание, което днес живее в много души, но човек не иска да си го признае. Само духовната наука ще обърне вниманието на хората върху това. Тогава духовната наука ще бъде намразена и все повече ще бъде оспорвана, понеже хората предпочитат удобството да наричат собствен бог това, което се намира най-близо, което в йерархическия ред стои най-близо над тях. Когато днес се говори за Бог по различни начини, с това не се има предвид нищо друго освен собственият аз или ангелът.
към текста >>

Това е конкретното, което назовават с думата бог – има се предвид или ангелът, който ги закриля, но той е само ангел, а те го наричат бог, или дори само индивидуалният аз.
Това е интересно и дава повод да се замислим! Потърсете в различните речници, в които думите се обясняват лингвистично-филологично. Относно думата „Бог“ цари пълна неяснота. Хората не знаят какво всъщност наричат с тази дума. А в наше време те се обръщат с нея или към своя ангел или когато говорят за своя бог, те, така да се каже, несъзнателно стават последователи на антропософията – те говорят за своя собствен аз, както се е развил от последната им смърт до сегашното раждане. Това е конкретното, което назовават с думата бог – има се предвид или ангелът, който ги закриля, но той е само ангел, а те го наричат бог, или дори само индивидуалният аз. Дали това се преинтерпретира или не, не е важно, то е егоистичното вероизповедание, което днес живее в много души, но човек не иска да си го признае. Само духовната наука ще обърне вниманието на хората върху това. Тогава духовната наука ще бъде намразена и все повече ще бъде оспорвана, понеже хората предпочитат удобството да наричат собствен бог това, което се намира най-близо, което в йерархическия ред стои най-близо над тях. Когато днес се говори за Бог по различни начини, с това не се има предвид нищо друго освен собственият аз или ангелът.
към текста >>

Когато днес се говори за Бог по различни начини, с това не се има предвид нищо друго освен собственият аз или ангелът.
А в наше време те се обръщат с нея или към своя ангел или когато говорят за своя бог, те, така да се каже, несъзнателно стават последователи на антропософията – те говорят за своя собствен аз, както се е развил от последната им смърт до сегашното раждане. Това е конкретното, което назовават с думата бог – има се предвид или ангелът, който ги закриля, но той е само ангел, а те го наричат бог, или дори само индивидуалният аз. Дали това се преинтерпретира или не, не е важно, то е егоистичното вероизповедание, което днес живее в много души, но човек не иска да си го признае. Само духовната наука ще обърне вниманието на хората върху това. Тогава духовната наука ще бъде намразена и все повече ще бъде оспорвана, понеже хората предпочитат удобството да наричат собствен бог това, което се намира най-близо, което в йерархическия ред стои най-близо над тях. Когато днес се говори за Бог по различни начини, с това не се има предвид нищо друго освен собственият аз или ангелът.
към текста >>

184. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

КАКВО ВЪРШИ АНГЕЛЪТ
КАКВО ВЪРШИ АНГЕЛЪТ
към текста >>

Този въпрос гласи: Какво вършат в настоящата епоха на развитието на човечеството ангелите, тези най-близо разположени до човека същества, в неговото астрално тяло?
Сега бих искал да засегна един въпрос, който не е така смел, нито неопределен – макар да е твърде конкретен – както въпроса: Какво вършат силите (духовете на движението) или престолите в нашето етерно тяло? Много повече бих искал да поставя друг въпрос, който не е така смел и неопределен, а дори непосредствено засяга съвременния човек. Този въпрос гласи: Какво вършат в настоящата епоха на развитието на човечеството ангелите, тези най-близо разположени до човека същества, в неговото астрално тяло?
към текста >>

Ангелите са най-близката йерархия, разположена над самата йерархия на хората.
Разглеждайки вътрешната същност на човека, установяваме, че астралното тяло се намира най-близо до нашия човешки aз. Следователно бихме могли да очакваме, че отговорът на току-що поставения въпрос ще ни интересува изключително много. Ангелите са най-близката йерархия, разположена над самата йерархия на хората. Така че ние поставяме един скромен въпрос и едва по-късно ще видим, че за нас ще бъде много важен отговорът на въпроса: Какво точно вършат днес, в настоящата възраст на човечеството, което се намира в 20-то столетие, в тази жизнена епоха (епохата на съзнателната душа), която е започнала през 15-то столетие и ще продължи до началото на 4-то хилядолетие, какво точно вършат ангелите в човешкото астрално тяло?
към текста >>

Така че ние поставяме един скромен въпрос и едва по-късно ще видим, че за нас ще бъде много важен отговорът на въпроса: Какво точно вършат днес, в настоящата възраст на човечеството, което се намира в 20-то столетие, в тази жизнена епоха (епохата на съзнателната душа), която е започнала през 15-то столетие и ще продължи до началото на 4-то хилядолетие, какво точно вършат ангелите в човешкото астрално тяло?
Разглеждайки вътрешната същност на човека, установяваме, че астралното тяло се намира най-близо до нашия човешки aз. Следователно бихме могли да очакваме, че отговорът на току-що поставения въпрос ще ни интересува изключително много. Ангелите са най-близката йерархия, разположена над самата йерархия на хората. Така че ние поставяме един скромен въпрос и едва по-късно ще видим, че за нас ще бъде много важен отговорът на въпроса: Какво точно вършат днес, в настоящата възраст на човечеството, което се намира в 20-то столетие, в тази жизнена епоха (епохата на съзнателната душа), която е започнала през 15-то столетие и ще продължи до началото на 4-то хилядолетие, какво точно вършат ангелите в човешкото астрално тяло?
към текста >>

Не би могло да се отговори и то не поради друго, а защото образите, с които атавистичното ясновидство е заливало душата, сериозно са затъмнявали наблюденията върху действията на ангелите в нашето астрално тяло.
Бихте могли да си помислите, че ако този въпрос би бил поставен и би следвало да му се отговори в други епохи, би получил отговор. Но на този въпрос не би могло да се отговори нито в епохата на атавистичното ясновидство, нито в епохата на гръцко-латинската култура. Не би могло да се отговори и то не поради друго, а защото образите, с които атавистичното ясновидство е заливало душата, сериозно са затъмнявали наблюденията върху действията на ангелите в нашето астрално тяло. Тогава не е можело да се вижда нищо тъкмо защото на преден план са излизали образите, пораждани от атавистичното ясновидство. А през гръцко-латинската епоха мисленето не е разполагало със силата, която има днес. Мисленето наистина се засилва през епохата на естествените науки, така че именно епохата на съзнателната душа е тази, която позволи съзнателно навлизане в такава област, каквато обсъждаме днес. Плодотворното действие на духовната наука се изразява в това, че тя не си играе с теории, а е в състояние да посочи факти от решаващо значение за живота.
към текста >>

Какво вършат ангелите в нашето астрално тяло?
Какво вършат ангелите в нашето астрално тяло? Ние можем да се убедим в тяхната деятелност само ако се издигнем до определена степен на ясновидското наблюдение, така че непосредствено да видим какво се разиграва в астралното ни тяло.
към текста >>

И тогава се установява, че съществата от йерархията на ангелите – всяко едно от тях отговаря за отделния човек, но като остава във взаимодействие с другите – всъщност изграждат образи в човешкото астрално тяло.
Следователно трябва да се издигнем поне до определена степен на имагинативното познание, ако искаме да отговорим на поставения въпрос. И тогава се установява, че съществата от йерархията на ангелите – всяко едно от тях отговаря за отделния човек, но като остава във взаимодействие с другите – всъщност изграждат образи в човешкото астрално тяло. Насърчавани от духовете на формата, те изграждат образи. Не се ли издигнем до имагинативното познание, не можем да предположим, че в нашето астрално тяло непрекъснато възникват образи. Тези образи непрекъснато се пораждат и разпадат. Ако те не се оформяха там, занапред не би било възможно такова общочовешко развитие, което да е в съгласие с духовете на формата и с техните намерения. Това, което духовете на формата искат да постигнат с нас до края на земното развитие, първоначално трябва да го развият в образи и едва по-късно от тези образи ще се роди преобразеното човечество.
към текста >>

Духовете на формата още днес сътворяват тези образи в нашето астрално тяло с помощта на ангелите.
Насърчавани от духовете на формата, те изграждат образи. Не се ли издигнем до имагинативното познание, не можем да предположим, че в нашето астрално тяло непрекъснато възникват образи. Тези образи непрекъснато се пораждат и разпадат. Ако те не се оформяха там, занапред не би било възможно такова общочовешко развитие, което да е в съгласие с духовете на формата и с техните намерения. Това, което духовете на формата искат да постигнат с нас до края на земното развитие, първоначално трябва да го развият в образи и едва по-късно от тези образи ще се роди преобразеното човечество. Духовете на формата още днес сътворяват тези образи в нашето астрално тяло с помощта на ангелите. Ангелите изграждат в човешкото астрално тяло образи, които могат да се възприемат с напредналото до ясновидство човешко мислене. Образите, които ангелите изграждат в нашето астрално тяло, могат да бъдат проследени. Тогава се оказва, че тези образи се изграждат според точно определени импулси, според точно определени принципи. И наистина те се оформят в астралното тяло така, че според начина на възникването им се залагат определени сили за бъдещата еволюция на човечеството. Ако наблюдаваме дейността на ангелите – колкото и странно да звучи, трябва да се изразя по този начин, – виждаме, че в тази дейност те имат точно определени намерения относно бъдещото социално изграждане на човешкия живот на Земята.
към текста >>

Ангелите изграждат в човешкото астрално тяло образи, които могат да се възприемат с напредналото до ясновидство човешко мислене.
Не се ли издигнем до имагинативното познание, не можем да предположим, че в нашето астрално тяло непрекъснато възникват образи. Тези образи непрекъснато се пораждат и разпадат. Ако те не се оформяха там, занапред не би било възможно такова общочовешко развитие, което да е в съгласие с духовете на формата и с техните намерения. Това, което духовете на формата искат да постигнат с нас до края на земното развитие, първоначално трябва да го развият в образи и едва по-късно от тези образи ще се роди преобразеното човечество. Духовете на формата още днес сътворяват тези образи в нашето астрално тяло с помощта на ангелите. Ангелите изграждат в човешкото астрално тяло образи, които могат да се възприемат с напредналото до ясновидство човешко мислене. Образите, които ангелите изграждат в нашето астрално тяло, могат да бъдат проследени. Тогава се оказва, че тези образи се изграждат според точно определени импулси, според точно определени принципи. И наистина те се оформят в астралното тяло така, че според начина на възникването им се залагат определени сили за бъдещата еволюция на човечеството. Ако наблюдаваме дейността на ангелите – колкото и странно да звучи, трябва да се изразя по този начин, – виждаме, че в тази дейност те имат точно определени намерения относно бъдещото социално изграждане на човешкия живот на Земята. Те искат да създадат такива образи в човешкото астрално тяло, които в бъдеще да доведат до точно определени социални отношения в съвместния живот на хората.
към текста >>

Образите, които ангелите изграждат в нашето астрално тяло, могат да бъдат проследени.
Тези образи непрекъснато се пораждат и разпадат. Ако те не се оформяха там, занапред не би било възможно такова общочовешко развитие, което да е в съгласие с духовете на формата и с техните намерения. Това, което духовете на формата искат да постигнат с нас до края на земното развитие, първоначално трябва да го развият в образи и едва по-късно от тези образи ще се роди преобразеното човечество. Духовете на формата още днес сътворяват тези образи в нашето астрално тяло с помощта на ангелите. Ангелите изграждат в човешкото астрално тяло образи, които могат да се възприемат с напредналото до ясновидство човешко мислене. Образите, които ангелите изграждат в нашето астрално тяло, могат да бъдат проследени. Тогава се оказва, че тези образи се изграждат според точно определени импулси, според точно определени принципи. И наистина те се оформят в астралното тяло така, че според начина на възникването им се залагат определени сили за бъдещата еволюция на човечеството. Ако наблюдаваме дейността на ангелите – колкото и странно да звучи, трябва да се изразя по този начин, – виждаме, че в тази дейност те имат точно определени намерения относно бъдещото социално изграждане на човешкия живот на Земята. Те искат да създадат такива образи в човешкото астрално тяло, които в бъдеще да доведат до точно определени социални отношения в съвместния живот на хората.
към текста >>

Ако наблюдаваме дейността на ангелите – колкото и странно да звучи, трябва да се изразя по този начин, – виждаме, че в тази дейност те имат точно определени намерения относно бъдещото социално изграждане на човешкия живот на Земята.
Духовете на формата още днес сътворяват тези образи в нашето астрално тяло с помощта на ангелите. Ангелите изграждат в човешкото астрално тяло образи, които могат да се възприемат с напредналото до ясновидство човешко мислене. Образите, които ангелите изграждат в нашето астрално тяло, могат да бъдат проследени. Тогава се оказва, че тези образи се изграждат според точно определени импулси, според точно определени принципи. И наистина те се оформят в астралното тяло така, че според начина на възникването им се залагат определени сили за бъдещата еволюция на човечеството. Ако наблюдаваме дейността на ангелите – колкото и странно да звучи, трябва да се изразя по този начин, – виждаме, че в тази дейност те имат точно определени намерения относно бъдещото социално изграждане на човешкия живот на Земята. Те искат да създадат такива образи в човешкото астрално тяло, които в бъдеще да доведат до точно определени социални отношения в съвместния живот на хората.
към текста >>

Хората могат да се съпротивляват да признаят, че ангелите подготвят идеалите на бъдещето в техните тела, но това е точно така.
Хората могат да се съпротивляват да признаят, че ангелите подготвят идеалите на бъдещето в техните тела, но това е точно така. И наистина при формирането на образите от страна на ангелите действа точно определен принцип. Действа принципът, че занапред нито един човек на Земята няма да може спокойно да се наслаждава на щастието, ако други хора край него са нещастни. В сила влиза импулсът на абсолютното братство, на абсолютното единство на човешкия род, на правилно разбраното братство, що се отнася до социалните отношения в условията на физическия живот. Това е едното, едната гледна точка, от която виждаме как ангелите пораждат образи в човешкото астрално тяло.
към текста >>

И наистина при формирането на образите от страна на ангелите действа точно определен принцип.
Хората могат да се съпротивляват да признаят, че ангелите подготвят идеалите на бъдещето в техните тела, но това е точно така. И наистина при формирането на образите от страна на ангелите действа точно определен принцип. Действа принципът, че занапред нито един човек на Земята няма да може спокойно да се наслаждава на щастието, ако други хора край него са нещастни. В сила влиза импулсът на абсолютното братство, на абсолютното единство на човешкия род, на правилно разбраното братство, що се отнася до социалните отношения в условията на физическия живот. Това е едното, едната гледна точка, от която виждаме как ангелите пораждат образи в човешкото астрално тяло.
към текста >>

Това е едното, едната гледна точка, от която виждаме как ангелите пораждат образи в човешкото астрално тяло.
Хората могат да се съпротивляват да признаят, че ангелите подготвят идеалите на бъдещето в техните тела, но това е точно така. И наистина при формирането на образите от страна на ангелите действа точно определен принцип. Действа принципът, че занапред нито един човек на Земята няма да може спокойно да се наслаждава на щастието, ако други хора край него са нещастни. В сила влиза импулсът на абсолютното братство, на абсолютното единство на човешкия род, на правилно разбраното братство, що се отнася до социалните отношения в условията на физическия живот. Това е едното, едната гледна точка, от която виждаме как ангелите пораждат образи в човешкото астрално тяло.
към текста >>

Но съществува и втори импулс, според който ангелите насочват действията си: те преследват определени цели не само по отношение на външния социален живот, а също и по отношение на човешката душа, по отношение на човешкия душевен живот.
Но съществува и втори импулс, според който ангелите насочват действията си: те преследват определени цели не само по отношение на външния социален живот, а също и по отношение на човешката душа, по отношение на човешкия душевен живот. Що се отнася до душевния живот на хората, чрез образите, които влагат в астралното тяло, ангелите преследват целта всеки човек в бъдеще да вижда скритото божествено начало във всеки друг човек.
към текста >>

Що се отнася до душевния живот на хората, чрез образите, които влагат в астралното тяло, ангелите преследват целта всеки човек в бъдеще да вижда скритото божествено начало във всеки друг човек.
Но съществува и втори импулс, според който ангелите насочват действията си: те преследват определени цели не само по отношение на външния социален живот, а също и по отношение на човешката душа, по отношение на човешкия душевен живот. Що се отнася до душевния живот на хората, чрез образите, които влагат в астралното тяло, ангелите преследват целта всеки човек в бъдеще да вижда скритото божествено начало във всеки друг човек.
към текста >>

Нещата следва да се променят според намеренията, вложени в дейността на ангелите.
И така, забележете! Нещата следва да се променят според намеренията, вложени в дейността на ангелите. Би трябвало да се променят по такъв начин, че да не разглеждаме човека нито теоретически, нито практически само като по-високо развито животно, съобразно с физическите му качества, а да пристъпваме към него с ясно осъзнатото чувство: В човека се проявява нещо, което идва от божествените основи на света, за да застане пред нас в плът и кръв. Да обхванем човека като образ, като проявление на духовния свят колкото е възможно по-сериозно, колкото е възможно по-силно, колкото е възможно по-съзнателно. Ето какво искат ангелите, влагайки образи в нашето астрално тяло.
към текста >>

Ето какво искат ангелите, влагайки образи в нашето астрално тяло.
И така, забележете! Нещата следва да се променят според намеренията, вложени в дейността на ангелите. Би трябвало да се променят по такъв начин, че да не разглеждаме човека нито теоретически, нито практически само като по-високо развито животно, съобразно с физическите му качества, а да пристъпваме към него с ясно осъзнатото чувство: В човека се проявява нещо, което идва от божествените основи на света, за да застане пред нас в плът и кръв. Да обхванем човека като образ, като проявление на духовния свят колкото е възможно по-сериозно, колкото е възможно по-силно, колкото е възможно по-съзнателно. Ето какво искат ангелите, влагайки образи в нашето астрално тяло.
към текста >>

Ето какво е вложено в импулсите, с които работят ангелите – да излеят върху хората пълна свобода на религиозния живот.
Ето какво е вложено в импулсите, с които работят ангелите – да излеят върху хората пълна свобода на религиозния живот. Ангелите следват и трети импулс: да предоставят на човека възможността да достигне до духа чрез мисленето, като преодолее пропастта и стигне до изживявания в духовния свят. Духовна наука за духа, религиозна свобода за душите, братство за телата, това звучи като мирова музика в работата на ангелите в човешките астрални тела. Нужно е, бих казал, човекът само да издигне съзнанието си на друго равнище, за да се почувства пренесен в тази чудна работилница на ангелите, намираща се в човешкото астрално тяло.
към текста >>

Ангелите следват и трети импулс: да предоставят на човека възможността да достигне до духа чрез мисленето, като преодолее пропастта и стигне до изживявания в духовния свят.
Ето какво е вложено в импулсите, с които работят ангелите – да излеят върху хората пълна свобода на религиозния живот. Ангелите следват и трети импулс: да предоставят на човека възможността да достигне до духа чрез мисленето, като преодолее пропастта и стигне до изживявания в духовния свят. Духовна наука за духа, религиозна свобода за душите, братство за телата, това звучи като мирова музика в работата на ангелите в човешките астрални тела. Нужно е, бих казал, човекът само да издигне съзнанието си на друго равнище, за да се почувства пренесен в тази чудна работилница на ангелите, намираща се в човешкото астрално тяло.
към текста >>

Духовна наука за духа, религиозна свобода за душите, братство за телата, това звучи като мирова музика в работата на ангелите в човешките астрални тела.
Ето какво е вложено в импулсите, с които работят ангелите – да излеят върху хората пълна свобода на религиозния живот. Ангелите следват и трети импулс: да предоставят на човека възможността да достигне до духа чрез мисленето, като преодолее пропастта и стигне до изживявания в духовния свят. Духовна наука за духа, религиозна свобода за душите, братство за телата, това звучи като мирова музика в работата на ангелите в човешките астрални тела. Нужно е, бих казал, човекът само да издигне съзнанието си на друго равнище, за да се почувства пренесен в тази чудна работилница на ангелите, намираща се в човешкото астрално тяло.
към текста >>

Нужно е, бих казал, човекът само да издигне съзнанието си на друго равнище, за да се почувства пренесен в тази чудна работилница на ангелите, намираща се в човешкото астрално тяло.
Ето какво е вложено в импулсите, с които работят ангелите – да излеят върху хората пълна свобода на религиозния живот. Ангелите следват и трети импулс: да предоставят на човека възможността да достигне до духа чрез мисленето, като преодолее пропастта и стигне до изживявания в духовния свят. Духовна наука за духа, религиозна свобода за душите, братство за телата, това звучи като мирова музика в работата на ангелите в човешките астрални тела. Нужно е, бих казал, човекът само да издигне съзнанието си на друго равнище, за да се почувства пренесен в тази чудна работилница на ангелите, намираща се в човешкото астрално тяло.
към текста >>

Но сега живеем в епохата на съзнателната душа и в тази епоха на съзнателната душа ангелите вършат в човешкото астрално тяло това, което току-що разказах.
Но сега живеем в епохата на съзнателната душа и в тази епоха на съзнателната душа ангелите вършат в човешкото астрално тяло това, което току-що разказах. Постепенно хората трябва съзнателно да достигнат до разбирането на току-що казаното. Защото то е свързано с еволюцията на човечеството. Но как изобщо се стига дотам, да се твърдят такива неща, каквито чувате от мен в този момент? Къде протича тази работа на ангелите? Днес тя може да бъде открита най-вече в спящия човек.
към текста >>

Къде протича тази работа на ангелите?
Но сега живеем в епохата на съзнателната душа и в тази епоха на съзнателната душа ангелите вършат в човешкото астрално тяло това, което току-що разказах. Постепенно хората трябва съзнателно да достигнат до разбирането на току-що казаното. Защото то е свързано с еволюцията на човечеството. Но как изобщо се стига дотам, да се твърдят такива неща, каквито чувате от мен в този момент? Къде протича тази работа на ангелите? Днес тя може да бъде открита най-вече в спящия човек. Тя се намира в състоянието на сън при хората от заспиването до събуждането. Намираме я също в така наречените будни спящи състояния. Често съм споменавал как хората, въпреки че са будни, проспиват най-важните моменти от живота си. Мога да ви дам не твърде радостното уверение, че ако съзнателно се вгледаме в обкръжението си, днес ще срещнем много спящи хора.
към текста >>

Но когато хората в будно състояние проспят нещо толкова необичайно, специално, се вижда как в техните астрални тела – съвсем независимо от това, което те искат или не искат да знаят – протича тази забележителна деятелност на ангелите.
Намираме я също в така наречените будни спящи състояния. Често съм споменавал как хората, въпреки че са будни, проспиват най-важните моменти от живота си. Мога да ви дам не твърде радостното уверение, че ако съзнателно се вгледаме в обкръжението си, днес ще срещнем много спящи хора. Те оставят покрай тях да мине това, което се случва в света, без да се интересуват от него, без да ги е грижа, без да се свързват с него. Макар привидно да изглеждат будни, великите световни събития често минават покрай тях, също както случващото се в някой град преминава покрай спящите хора. Но когато хората в будно състояние проспят нещо толкова необичайно, специално, се вижда как в техните астрални тела – съвсем независимо от това, което те искат или не искат да знаят – протича тази забележителна деятелност на ангелите.
към текста >>

Но всъщност въпросният човек в тази своя инкарнация не е нищо друго освен ужасен сънливец, който проспива всичко ставащо около него, но в неговото астрално тяло продължава да работи ангелът, това същество от общността на ангелите, подготвяйки бъдещето на човечеството.
Тези процеси се разиграват по начин, който може да изглежда за хората твърде загадъчен и парадоксален. Някой би могъл да бъде смятан за недостоен да вникне в едни или други взаимоотношения с духовния свят. Но всъщност въпросният човек в тази своя инкарнация не е нищо друго освен ужасен сънливец, който проспива всичко ставащо около него, но в неговото астрално тяло продължава да работи ангелът, това същество от общността на ангелите, подготвяйки бъдещето на човечеството. В неговото астрално тяло въпреки това се работи и това може да се наблюдава. Важното е ставащото там да проникне в човешкото съзнание. Съзнателната душа трябва да се издигне до признаването на това, което може да бъде установено само по този начин.
към текста >>

Това събитие може да бъде охарактеризирано по следния начин: Чрез качествата на съзнателната си душа, чрез своето съзнателно мислене хората трябва да стигнат дотам, да виждат как с работата си ангелите подготвят бъдещето на човешкия род.
Имайки предвид тези предпоставки, когато сега насочвам вниманието ви върху това, ще разберете, че тъкмо епохата на съзнателната душа е устремена към точно определено събитие и че именно от хората зависи как ще протече то в хода на общочовешката еволюция, понеже въпросното събитие е свързано със съзнателната душа. Събитието може да дойде едно столетие по-рано или по-късно, но то действително трябва да настъпи в еволюцията на човечеството. Това събитие може да бъде охарактеризирано по следния начин: Чрез качествата на съзнателната си душа, чрез своето съзнателно мислене хората трябва да стигнат дотам, да виждат как с работата си ангелите подготвят бъдещето на човешкия род. Това, което духовната наука учи в тази област, трябва да стане практическа житейска мъдрост за хората, такава практическа житейска мъдрост, че те да могат да стигнат до твърдото убеждение, че когато признаят, че ангелите искат това, което охарактеризирах, това е тяхно собствено познание.
към текста >>

Това, което духовната наука учи в тази област, трябва да стане практическа житейска мъдрост за хората, такава практическа житейска мъдрост, че те да могат да стигнат до твърдото убеждение, че когато признаят, че ангелите искат това, което охарактеризирах, това е тяхно собствено познание.
Имайки предвид тези предпоставки, когато сега насочвам вниманието ви върху това, ще разберете, че тъкмо епохата на съзнателната душа е устремена към точно определено събитие и че именно от хората зависи как ще протече то в хода на общочовешката еволюция, понеже въпросното събитие е свързано със съзнателната душа. Събитието може да дойде едно столетие по-рано или по-късно, но то действително трябва да настъпи в еволюцията на човечеството. Това събитие може да бъде охарактеризирано по следния начин: Чрез качествата на съзнателната си душа, чрез своето съзнателно мислене хората трябва да стигнат дотам, да виждат как с работата си ангелите подготвят бъдещето на човешкия род. Това, което духовната наука учи в тази област, трябва да стане практическа житейска мъдрост за хората, такава практическа житейска мъдрост, че те да могат да стигнат до твърдото убеждение, че когато признаят, че ангелите искат това, което охарактеризирах, това е тяхно собствено познание.
към текста >>

Защото да знаем какво върши ангелът – това е само подготовката.
Нека се опитаме да охарактеризираме тези събития още по-точно. Защото да знаем какво върши ангелът – това е само подготовката. Главното е, че в точно определен момент ще настъпи нещо троично. Както казах, според поведението на хората, този момент рано или късно ще настъпи, а в най-лошия случай изобщо няма да настъпи. Но това, което трябва да настъпи, е именно следното: Светът на ангелите ще покаже на човечеството три неща.
към текста >>

Но това, което трябва да настъпи, е именно следното: Светът на ангелите ще покаже на човечеството три неща.
Нека се опитаме да охарактеризираме тези събития още по-точно. Защото да знаем какво върши ангелът – това е само подготовката. Главното е, че в точно определен момент ще настъпи нещо троично. Както казах, според поведението на хората, този момент рано или късно ще настъпи, а в най-лошия случай изобщо няма да настъпи. Но това, което трябва да настъпи, е именно следното: Светът на ангелите ще покаже на човечеството три неща.
към текста >>

Да, наближава моментът, който хората не бива да пропуснат, а именно когато чрез своя ангел те ще получат от духовния свят един разтърсващ импулс, изразяващ се в това, че към всеки отделен човек ние ще изпитваме много по-дълбок интерес, отколкото е обичайно днес.
На първо място, ще бъде показано, че по-дълбоката страна на човешката природа действително може да бъде обхваната, ако проявяваме искрен и непосредствен интерес към човека. Да, наближава моментът, който хората не бива да пропуснат, а именно когато чрез своя ангел те ще получат от духовния свят един разтърсващ импулс, изразяващ се в това, че към всеки отделен човек ние ще изпитваме много по-дълбок интерес, отколкото е обичайно днес. Това засилване на интереса към нашите братя човеци няма да се развие като някакво субективно удобство, а ще настъпи като един вид тласък, при който духовният свят фактически ще ни повери една тайна относно това, какво представлява другият човек. Имам предвид не някакви теоретични разсъждения, а съвсем конкретен факт: Хората ще узнаят нещо, което може да пробуди интереса им към всеки отделен човек.
към текста >>

На второ място, ще настъпи следното: От страна на духовния свят ангелите ще покажат на човека неоспоримо, че Христовият импулс, освен всичко друго, означава и пълна религиозна свобода за хората, и че единствено истинското християнство е това, което прави възможна абсолютната религиозна свобода.
Това е едното и то ще издигне социалния живот на по-висока степен. На второ място, ще настъпи следното: От страна на духовния свят ангелите ще покажат на човека неоспоримо, че Христовият импулс, освен всичко друго, означава и пълна религиозна свобода за хората, и че единствено истинското християнство е това, което прави възможна абсолютната религиозна свобода. И, на трето място, идва неоспоримото убеждение за духовната природа на света.
към текста >>

Защото ангелите вече подготвят това предстоящо събитие чрез своите образи в човешкото астрално тяло.
Събитието ще настъпи по такъв начин, че съзнателната душа на човека ще трябва да изгради определено отношение към него. Всичко това предстои да настъпи в хода на общочовешката еволюция. Защото ангелите вече подготвят това предстоящо събитие чрез своите образи в човешкото астрално тяло. Но сега нека ви припомня, че събитието, което предстои, вече е заложено в човешката воля. Хората могат и да пропуснат някои неща. Днес мнозина пропускат много подробности, които могат да ни издигнат до будното изживяване на споменатия момент.
към текста >>

Всъщност, ако човекът се остави на собствената си природа, би трябвало да достигне до виждането на това, което ангелът върши в астралното му тяло.
Всъщност, ако човекът се остави на собствената си природа, би трябвало да достигне до виждането на това, което ангелът върши в астралното му тяло. Но луциферическото развитие е насочено към целта да отклони човешкия поглед от работата на йерархията на ангелите. За да отклонят човека, луциферическите същества постъпват по следния начин: те спъват свободната воля на човека. Опитват се да внесат тъмнина в упражняването на свободната човешка воля, като, от една страна, правят човека наистина добро същество – от гледната точка, която сега засягам, Луцифер иска за човека нещо добро, нещо духовно, – но с цената на това, че го лишава от свободната му воля, придавайки на действията му напълно автоматичен характер. Човекът би следвало да постигне ясновидство, изхождайки от добри принципи, но в известна степен автоматично. Луциферическите същества искат да отнемат от човека свободната му воля, респективно възможността да върши зло.
към текста >>

Но луциферическото развитие е насочено към целта да отклони човешкия поглед от работата на йерархията на ангелите.
Всъщност, ако човекът се остави на собствената си природа, би трябвало да достигне до виждането на това, което ангелът върши в астралното му тяло. Но луциферическото развитие е насочено към целта да отклони човешкия поглед от работата на йерархията на ангелите. За да отклонят човека, луциферическите същества постъпват по следния начин: те спъват свободната воля на човека. Опитват се да внесат тъмнина в упражняването на свободната човешка воля, като, от една страна, правят човека наистина добро същество – от гледната точка, която сега засягам, Луцифер иска за човека нещо добро, нещо духовно, – но с цената на това, че го лишава от свободната му воля, придавайки на действията му напълно автоматичен характер. Човекът би следвало да постигне ясновидство, изхождайки от добри принципи, но в известна степен автоматично. Луциферическите същества искат да отнемат от човека свободната му воля, респективно възможността да върши зло.
към текста >>

Ангелите, които формират споменатите образи в човешкото астрално тяло, естествено не го правят като забавна игра, а преследват определени цели.
Определени духовни същества напредват в своето развитие благодарение на човека, като човекът се развива заедно с тях. Ангелите, които формират споменатите образи в човешкото астрално тяло, естествено не го правят като забавна игра, а преследват определени цели. Това, което целят и което трябва да бъде постигнато именно от земното човечество, би се превърнало в безсмислена игра, ако хората, след като вече са напреднали до степента на съзнателната душа, съзнателно пренебрегнат целия този процес. Тогава всичко би се превърнало в игра! Ангелите щяха само да се забавляват в една игра, касаеща развитието на човешкото астрално тяло. Само благодарение на факта, че всичко това наистина се осъществява сред човечеството, ние сме изправени пред нещо сериозно, а не пред някаква игра. От това можете да разберете, че работата на ангелите трябва да остане сериозна при всички обстоятелства.
към текста >>

Ангелите щяха само да се забавляват в една игра, касаеща развитието на човешкото астрално тяло.
Определени духовни същества напредват в своето развитие благодарение на човека, като човекът се развива заедно с тях. Ангелите, които формират споменатите образи в човешкото астрално тяло, естествено не го правят като забавна игра, а преследват определени цели. Това, което целят и което трябва да бъде постигнато именно от земното човечество, би се превърнало в безсмислена игра, ако хората, след като вече са напреднали до степента на съзнателната душа, съзнателно пренебрегнат целия този процес. Тогава всичко би се превърнало в игра! Ангелите щяха само да се забавляват в една игра, касаеща развитието на човешкото астрално тяло. Само благодарение на факта, че всичко това наистина се осъществява сред човечеството, ние сме изправени пред нещо сериозно, а не пред някаква игра. От това можете да разберете, че работата на ангелите трябва да остане сериозна при всички обстоятелства. Замислете се само какво би се получило зад кулисите на съществуването, ако поради своя сънен унес хората превърнат работата на ангелите в игра!
към текста >>

От това можете да разберете, че работата на ангелите трябва да остане сериозна при всички обстоятелства.
Ангелите, които формират споменатите образи в човешкото астрално тяло, естествено не го правят като забавна игра, а преследват определени цели. Това, което целят и което трябва да бъде постигнато именно от земното човечество, би се превърнало в безсмислена игра, ако хората, след като вече са напреднали до степента на съзнателната душа, съзнателно пренебрегнат целия този процес. Тогава всичко би се превърнало в игра! Ангелите щяха само да се забавляват в една игра, касаеща развитието на човешкото астрално тяло. Само благодарение на факта, че всичко това наистина се осъществява сред човечеството, ние сме изправени пред нещо сериозно, а не пред някаква игра. От това можете да разберете, че работата на ангелите трябва да остане сериозна при всички обстоятелства. Замислете се само какво би се получило зад кулисите на съществуването, ако поради своя сънен унес хората превърнат работата на ангелите в игра!
към текста >>

Замислете се само какво би се получило зад кулисите на съществуването, ако поради своя сънен унес хората превърнат работата на ангелите в игра!
Това, което целят и което трябва да бъде постигнато именно от земното човечество, би се превърнало в безсмислена игра, ако хората, след като вече са напреднали до степента на съзнателната душа, съзнателно пренебрегнат целия този процес. Тогава всичко би се превърнало в игра! Ангелите щяха само да се забавляват в една игра, касаеща развитието на човешкото астрално тяло. Само благодарение на факта, че всичко това наистина се осъществява сред човечеството, ние сме изправени пред нещо сериозно, а не пред някаква игра. От това можете да разберете, че работата на ангелите трябва да остане сериозна при всички обстоятелства. Замислете се само какво би се получило зад кулисите на съществуването, ако поради своя сънен унес хората превърнат работата на ангелите в игра!
към текста >>

Ако хората проспят например средната част, касаеща религиозната свобода, ако те проспят повторението на Мистерията на Голгота в етерния свят, за което често съм говорил, тоест повторното идване на етерния Христос и другите неща, тогава това, което би трябвало да се постигне с образите в астралното тяло на човека, ще трябва да се осъществи от ангелите по друг начин.
И все пак какво ще се случи, ако земното човечество упорства и продължава да проспива решаващото духовно събитие на бъдещето? Ако хората проспят например средната част, касаеща религиозната свобода, ако те проспят повторението на Мистерията на Голгота в етерния свят, за което често съм говорил, тоест повторното идване на етерния Христос и другите неща, тогава това, което би трябвало да се постигне с образите в астралното тяло на човека, ще трябва да се осъществи от ангелите по друг начин. И ако, когато са будни, хората не позволят да бъде постигнато всичко това в тяхното астрално тяло, в такъв случай ангелите ще се стремят да осъществят своите намерения с помощта на спящите човешки тела. Следователно това, което хората проспят в будното си състояние и поради това ангелите не успеят да го осъществят, ще трябва да се постига с помощта на оставащите в леглото физически и етерни човешки тела по време на нощния сън. Там ангелите ще трябва да търсят силите за постигане на своите цели. Това, което е невъзможно да се постигне с будните хора, докато будните им души се намират вътре в етерното и физическото тяло, ще трябва да се постига със спящите етерни и физически тела, когато хората, които трябва да са будни, всъщност спят и азът и астрално тяло се намират извън физическото и етерното им тяло.
към текста >>

И ако, когато са будни, хората не позволят да бъде постигнато всичко това в тяхното астрално тяло, в такъв случай ангелите ще се стремят да осъществят своите намерения с помощта на спящите човешки тела.
И все пак какво ще се случи, ако земното човечество упорства и продължава да проспива решаващото духовно събитие на бъдещето? Ако хората проспят например средната част, касаеща религиозната свобода, ако те проспят повторението на Мистерията на Голгота в етерния свят, за което често съм говорил, тоест повторното идване на етерния Христос и другите неща, тогава това, което би трябвало да се постигне с образите в астралното тяло на човека, ще трябва да се осъществи от ангелите по друг начин. И ако, когато са будни, хората не позволят да бъде постигнато всичко това в тяхното астрално тяло, в такъв случай ангелите ще се стремят да осъществят своите намерения с помощта на спящите човешки тела. Следователно това, което хората проспят в будното си състояние и поради това ангелите не успеят да го осъществят, ще трябва да се постига с помощта на оставащите в леглото физически и етерни човешки тела по време на нощния сън. Там ангелите ще трябва да търсят силите за постигане на своите цели. Това, което е невъзможно да се постигне с будните хора, докато будните им души се намират вътре в етерното и физическото тяло, ще трябва да се постига със спящите етерни и физически тела, когато хората, които трябва да са будни, всъщност спят и азът и астрално тяло се намират извън физическото и етерното им тяло.
към текста >>

Следователно това, което хората проспят в будното си състояние и поради това ангелите не успеят да го осъществят, ще трябва да се постига с помощта на оставащите в леглото физически и етерни човешки тела по време на нощния сън.
И все пак какво ще се случи, ако земното човечество упорства и продължава да проспива решаващото духовно събитие на бъдещето? Ако хората проспят например средната част, касаеща религиозната свобода, ако те проспят повторението на Мистерията на Голгота в етерния свят, за което често съм говорил, тоест повторното идване на етерния Христос и другите неща, тогава това, което би трябвало да се постигне с образите в астралното тяло на човека, ще трябва да се осъществи от ангелите по друг начин. И ако, когато са будни, хората не позволят да бъде постигнато всичко това в тяхното астрално тяло, в такъв случай ангелите ще се стремят да осъществят своите намерения с помощта на спящите човешки тела. Следователно това, което хората проспят в будното си състояние и поради това ангелите не успеят да го осъществят, ще трябва да се постига с помощта на оставащите в леглото физически и етерни човешки тела по време на нощния сън. Там ангелите ще трябва да търсят силите за постигане на своите цели. Това, което е невъзможно да се постигне с будните хора, докато будните им души се намират вътре в етерното и физическото тяло, ще трябва да се постига със спящите етерни и физически тела, когато хората, които трябва да са будни, всъщност спят и азът и астрално тяло се намират извън физическото и етерното им тяло.
към текста >>

Там ангелите ще трябва да търсят силите за постигане на своите цели.
И все пак какво ще се случи, ако земното човечество упорства и продължава да проспива решаващото духовно събитие на бъдещето? Ако хората проспят например средната част, касаеща религиозната свобода, ако те проспят повторението на Мистерията на Голгота в етерния свят, за което често съм говорил, тоест повторното идване на етерния Христос и другите неща, тогава това, което би трябвало да се постигне с образите в астралното тяло на човека, ще трябва да се осъществи от ангелите по друг начин. И ако, когато са будни, хората не позволят да бъде постигнато всичко това в тяхното астрално тяло, в такъв случай ангелите ще се стремят да осъществят своите намерения с помощта на спящите човешки тела. Следователно това, което хората проспят в будното си състояние и поради това ангелите не успеят да го осъществят, ще трябва да се постига с помощта на оставащите в леглото физически и етерни човешки тела по време на нощния сън. Там ангелите ще трябва да търсят силите за постигане на своите цели. Това, което е невъзможно да се постигне с будните хора, докато будните им души се намират вътре в етерното и физическото тяло, ще трябва да се постига със спящите етерни и физически тела, когато хората, които трябва да са будни, всъщност спят и азът и астрално тяло се намират извън физическото и етерното им тяло.
към текста >>

Все още би могло да се случи, че това, което би трябвало да бъде постигнато от ангелите, да стане не чрез будния човек, а чрез спящите тела на хората, така че ангелите да изтеглят цялата си работа извън астралното тяло на човека и да я потопят в етерното тяло, за да осъществят своите намерения.
Ето коя е голямата опасност за епохата на съзнателната душа. Става дума за онази опасност, която все още би могла да настъпи, ако хората не пожелаят да се обърнат към духовния живот преди началото на 3-то хилядолетие. Както е известно, 3-то хилядолетие започва през 2000 година. Все още би могло да се случи, че това, което би трябвало да бъде постигнато от ангелите, да стане не чрез будния човек, а чрез спящите тела на хората, така че ангелите да изтеглят цялата си работа извън астралното тяло на човека и да я потопят в етерното тяло, за да осъществят своите намерения. В този случай човекът изобщо няма да участва във всичко това. То би трябвало да се осъществи в етерното тяло, именно за да се избегне присъствието на човека, защото ако присъства, бидейки буден, той ще пречи на ангелите.
към текста >>

То би трябвало да се осъществи в етерното тяло, именно за да се избегне присъствието на човека, защото ако присъства, бидейки буден, той ще пречи на ангелите.
Ето коя е голямата опасност за епохата на съзнателната душа. Става дума за онази опасност, която все още би могла да настъпи, ако хората не пожелаят да се обърнат към духовния живот преди началото на 3-то хилядолетие. Както е известно, 3-то хилядолетие започва през 2000 година. Все още би могло да се случи, че това, което би трябвало да бъде постигнато от ангелите, да стане не чрез будния човек, а чрез спящите тела на хората, така че ангелите да изтеглят цялата си работа извън астралното тяло на човека и да я потопят в етерното тяло, за да осъществят своите намерения. В този случай човекът изобщо няма да участва във всичко това. То би трябвало да се осъществи в етерното тяло, именно за да се избегне присъствието на човека, защото ако присъства, бидейки буден, той ще пречи на ангелите.
към текста >>

Обаче какво би настъпило, ако се наложи ангелите да се заемат с такава работа без участието на човека, да се заемат с нея в етерните и във физическите тела на хората, докато те спят?
Сега развих пред вас само общата идея във връзка с тези неща. Обаче какво би настъпило, ако се наложи ангелите да се заемат с такава работа без участието на човека, да се заемат с нея в етерните и във физическите тела на хората, докато те спят? По този начин в еволюцията на човека неизбежно ще настъпят три неща. На първо място, в спящите човешки тела, тъкмо докато човекът спи, без да присъства със своя аз и с астралното си тяло, ще възникне нещо, което той просто ще намира не по свободна воля, а ще го заварва сутрин, когато се пробужда. Той винаги ще го заварва. Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно въздействие. И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори.
към текста >>

И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори.
Обаче какво би настъпило, ако се наложи ангелите да се заемат с такава работа без участието на човека, да се заемат с нея в етерните и във физическите тела на хората, докато те спят? По този начин в еволюцията на човека неизбежно ще настъпят три неща. На първо място, в спящите човешки тела, тъкмо докато човекът спи, без да присъства със своя аз и с астралното си тяло, ще възникне нещо, което той просто ще намира не по свободна воля, а ще го заварва сутрин, когато се пробужда. Той винаги ще го заварва. Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно въздействие. И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори. Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката еволюция, се състои в следното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин. Тези инстинкти ще доведат не просто до някакви заблуждения, а ще нахлуят в социалния живот, създавайки там определени социални структури. Преди всичко чрез това, което навлиза в човешката кръв като резултат от сексуалния живот, те ще подтикват хората не да изграждат братство на Земята, а непрекъснато да се бунтуват срещу братството. Това обаче ще се превърне в инстинкт.
към текста >>

Хората не могат да се произнасят върху тези неща въз основа на естествените науки, защото от естественонаучна гледна точка е еднакво добре доказуемо както евентуалното превръщане на хората в ангели, така и превръщането им в дяволи.
Хората не могат да се произнасят върху тези неща въз основа на естествените науки, защото от естественонаучна гледна точка е еднакво добре доказуемо както евентуалното превръщане на хората в ангели, така и превръщането им в дяволи. И при двете положения естествените науки ще твърдят едно и също: Всичко това е последица от предходната еволюционна степен – великата мъдрост на причинно-следственото мислене! Естествените науки няма да забележат абсолютно нищо от събитието, за което говоря, понеже те напълно естествено ще разглеждат като природна необходимост всички случаи, при които хората стават наполовина дяволи поради своите сексуални инстинкти. Следователно този въпрос не може да бъде поставен пред естествените науки, защото каквото и да се случи, то ще намери своето обяснение. Подобни процеси могат да бъдат обяснявани само от гледната точка на духовното, свръхсетивното познание.
към текста >>

Второто е, че тази работа – предизвикваща изменения за ангелите – ще има и друга последица за човечеството.
Това е едното. Второто е, че тази работа – предизвикваща изменения за ангелите – ще има и друга последица за човечеството. Хората ще стигнат до инстинктивно познание за определени лечебни средства, до вредно познание за определени лечебни средства. Всичко, свързано с медицината, ще претърпи небивал подем в материалистически смисъл. Хората ще получат инстинктивен достъп до лечебната сила на определени субстанции и определени практики, с което ще предизвикат неописуеми увреждания, обаче ще ги квалифицират като полезни за здравето. Те ще наричат болния организъм „здрав“, понеже ще виждат, че съответният човек изпада в състояние, което му харесва. На хората просто ще им доставя удоволствие, че в резултат на определени практики някой може да изпадне в нездравословно състояние.
към текста >>

В епохата на съзнателната душа тъкмо в това отношение духовната наука трябва да направи човека свободен, да го улесни в наблюдаването на един духовен факт: Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
Ако в която и да е епоха хората, които би трябвало да са будни, пропуснат да са будни и не разпознаят това, което е трябвало да се случи, тогава не се случва нищо действително, а наоколо започва да кръжи призракът на предходната епоха, както става сред много от религиозните общности, сред които се настаняват призраците на миналото, както например призракът на древния Рим, който все още господства в нашия юридически живот. В епохата на съзнателната душа тъкмо в това отношение духовната наука трябва да направи човека свободен, да го улесни в наблюдаването на един духовен факт: Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? Да се говори абстрактно за ангели и т.н., е само начало.
към текста >>

Да се говори абстрактно за ангели и т.н., е само начало.
Ако в която и да е епоха хората, които би трябвало да са будни, пропуснат да са будни и не разпознаят това, което е трябвало да се случи, тогава не се случва нищо действително, а наоколо започва да кръжи призракът на предходната епоха, както става сред много от религиозните общности, сред които се настаняват призраците на миналото, както например призракът на древния Рим, който все още господства в нашия юридически живот. В епохата на съзнателната душа тъкмо в това отношение духовната наука трябва да направи човека свободен, да го улесни в наблюдаването на един духовен факт: Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? Да се говори абстрактно за ангели и т.н., е само начало.
към текста >>

Тези въпроси ни засягат, понеже в астралното ни тяло ангелите формират определени образи и занапред чрез съзнателната душа тези образи ще изграждат цялостния ни облик.
Напредъкът ще се състои в следното: Занапред ще трябва да говорим конкретно, засягайки най-близките въпроси, отнасящи се именно до нашата съвременна епоха. Тези въпроси ни засягат, понеже в астралното ни тяло ангелите формират определени образи и занапред чрез съзнателната душа тези образи ще изграждат цялостния ни облик. Ако нямахме съзнателната душа, нямаше да има нужда да се грижим за нищо, тогава биха се появили други духове, други йерархии, които да осъществят това, което върши ангелът. Но тъй като ние трябва да развием съзнателната душа, не се появяват никакви други духове, за да осъществяват това, което твори ангелът.
към текста >>

Ако нямахме съзнателната душа, нямаше да има нужда да се грижим за нищо, тогава биха се появили други духове, други йерархии, които да осъществят това, което върши ангелът.
Напредъкът ще се състои в следното: Занапред ще трябва да говорим конкретно, засягайки най-близките въпроси, отнасящи се именно до нашата съвременна епоха. Тези въпроси ни засягат, понеже в астралното ни тяло ангелите формират определени образи и занапред чрез съзнателната душа тези образи ще изграждат цялостния ни облик. Ако нямахме съзнателната душа, нямаше да има нужда да се грижим за нищо, тогава биха се появили други духове, други йерархии, които да осъществят това, което върши ангелът. Но тъй като ние трябва да развием съзнателната душа, не се появяват никакви други духове, за да осъществяват това, което твори ангелът.
към текста >>

Но тъй като ние трябва да развием съзнателната душа, не се появяват никакви други духове, за да осъществяват това, което твори ангелът.
Напредъкът ще се състои в следното: Занапред ще трябва да говорим конкретно, засягайки най-близките въпроси, отнасящи се именно до нашата съвременна епоха. Тези въпроси ни засягат, понеже в астралното ни тяло ангелите формират определени образи и занапред чрез съзнателната душа тези образи ще изграждат цялостния ни облик. Ако нямахме съзнателната душа, нямаше да има нужда да се грижим за нищо, тогава биха се появили други духове, други йерархии, които да осъществят това, което върши ангелът. Но тъй като ние трябва да развием съзнателната душа, не се появяват никакви други духове, за да осъществяват това, което твори ангелът.
към текста >>

Естествено ангелите са имали своите занимания и през египетската епоха.
Естествено ангелите са имали своите занимания и през египетската епоха. Но скоро след това се появяват и други духове, така че атавистично-ясновиждащото съзнание на човека постепенно се помрачава. Следователно, тъй като хората са виждали всичко това в своето атавистично ясновидство, те са изтъкали едно було, едно тъмно було, което скрива от тях действията на ангелите. Но сега човекът трябва да повдигне булото. Той не бива да проспива това, което ще бъде внесено в неговия съзнателен живот през епохата, която ще приключи още преди края на 3-то хилядолетие. Нека от антропософски ориентираната духовна наука да извличаме не само различни учения, нека да извличаме от нея също и решения!
към текста >>

Следователно, тъй като хората са виждали всичко това в своето атавистично ясновидство, те са изтъкали едно було, едно тъмно було, което скрива от тях действията на ангелите.
Естествено ангелите са имали своите занимания и през египетската епоха. Но скоро след това се появяват и други духове, така че атавистично-ясновиждащото съзнание на човека постепенно се помрачава. Следователно, тъй като хората са виждали всичко това в своето атавистично ясновидство, те са изтъкали едно було, едно тъмно було, което скрива от тях действията на ангелите. Но сега човекът трябва да повдигне булото. Той не бива да проспива това, което ще бъде внесено в неговия съзнателен живот през епохата, която ще приключи още преди края на 3-то хилядолетие. Нека от антропософски ориентираната духовна наука да извличаме не само различни учения, нека да извличаме от нея също и решения! Точно те ще ни дават силата да бъдем наистина будни хора.
към текста >>

От наблюдението на негативното в нашия живот, което обаче свидетелства за мъдрото насочване на живота ни, до наблюдението на творящия и действащ ангел в нашето астрално тяло има пряк път, много пряк и сигурен път, по който можем да вървим напред.
Върху всички тези неща вече съм говорил тук. От наблюдението на негативното в нашия живот, което обаче свидетелства за мъдрото насочване на живота ни, до наблюдението на творящия и действащ ангел в нашето астрално тяло има пряк път, много пряк и сигурен път, по който можем да вървим напред.
към текста >>

185. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Ангелус Силезиус го казва, когато произнася многозначителните думи: „Кръстът от Голгота не може да те спаси от злото, ако не бъде издигнат също и в теб.“
Това е изживяване, което предстои на човечеството. Ангелус Силезиус го казва, когато произнася многозначителните думи: „Кръстът от Голгота не може да те спаси от злото, ако не бъде издигнат също и в теб.“
към текста >>

Ако поради високомерието си човек не може да почувства, че чрез собствените си сили стига до безсилие, не може да почувства нито смъртта, нито възкресението, тогава никога не може да осъзнае думите на Ангелус Силезиус: „Кръстът от Голгота не може да те спаси от злото, ако не бъде издигнат също и в теб.“
Вътрешното изживяване, състоящо се от тези две части, е това, което наистина насочва към Мистерията на Голгота. То е събитието, за което човек не може да се извини като каже, че няма развити свръхсетивни способности. Те не са необходими за това. Необходимо е човек наистина да се упражнява в самопознание и да има волята за самонаблюдение, волята и за преборване на онова високомерие, което днес се среща навсякъде и не оставя човека да забележи, че осланяйки се единствено на собствените си сили, той става много самонадеян. Ако поради високомерието си човек не може да почувства, че чрез собствените си сили стига до безсилие, не може да почувства нито смъртта, нито възкресението, тогава никога не може да осъзнае думите на Ангелус Силезиус: „Кръстът от Голгота не може да те спаси от злото, ако не бъде издигнат също и в теб.“
към текста >>

186. Втора лекция, 7 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи.
Но ако искаме по-точно да разгледаме същността на съня, трябва да обърнем внимание, че човек именно в състояние на сън изпитва действителността на това, за което вчера говорихме, когато казахме, че Августин се опитва във вътрешния опит да разбере действителната, истинска надеждност на света. Но човек в будно състояние не се възползва напълно от вътрешното си същество. Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това будно състояние на съзнанието на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло. В сънно състояние, т.е. в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик. Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи. В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи. И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание. Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия. Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето. И това е причината, че в душевното си устройство ние имаме нещо, което без това не бихме имали.
към текста >>

В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи.
Но човек в будно състояние не се възползва напълно от вътрешното си същество. Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това будно състояние на съзнанието на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло. В сънно състояние, т.е. в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик. Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи. В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи. И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание. Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия. Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето. И това е причината, че в душевното си устройство ние имаме нещо, което без това не бихме имали. Ако в нашия аз и астрално тяло не действаше йерархията на Ангелите, ние не бихме могли да се почувстваме личности, тоест благодарение на това, че в нашето духовно-душевно същество действа йерархията Ангели, ние се чувстваме свободни личности.
към текста >>

Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето.
в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик. Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи. В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи. И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание. Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия. Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето. И това е причината, че в душевното си устройство ние имаме нещо, което без това не бихме имали. Ако в нашия аз и астрално тяло не действаше йерархията на Ангелите, ние не бихме могли да се почувстваме личности, тоест благодарение на това, че в нашето духовно-душевно същество действа йерархията Ангели, ние се чувстваме свободни личности.
към текста >>

Ако в нашия аз и астрално тяло не действаше йерархията на Ангелите, ние не бихме могли да се почувстваме личности, тоест благодарение на това, че в нашето духовно-душевно същество действа йерархията Ангели, ние се чувстваме свободни личности.
В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи. И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание. Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия. Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето. И това е причината, че в душевното си устройство ние имаме нещо, което без това не бихме имали. Ако в нашия аз и астрално тяло не действаше йерархията на Ангелите, ние не бихме могли да се почувстваме личности, тоест благодарение на това, че в нашето духовно-душевно същество действа йерархията Ангели, ние се чувстваме свободни личности.
към текста >>

Ето защо това се осъзнава по време на дневното бодърстване, защото в периода от заспиването до пробуждането човек е просмукан от своето ангелско същество, и това ангелско същество принадлежи на нашия аз.
Виждаме себе си като личности едва като достигнем имагинативно съзнание. Това имагинативно съзнание остава своего рода отражение, докато изпитваме така своите мисли, че посредством свободния мисловен живот се чувстваме личности. Нека още един път да си изясним, благодарение на какво се чувстваме личности: това става, защото произволно можем едни мисли да ги присъединяваме към други. Веднага ще престанете да се чувствате личност, ако бъдете принудени да градите мислите една след друга така, както едни природни явления следват след други. В това преживяване на вътрешна свобода – в последователното движение на нашето мислене ние се чувстваме личности, – това най-ясно от всичко се осъзнава от човек по време на дневното будно състояние. Ето защо това се осъзнава по време на дневното бодърстване, защото в периода от заспиването до пробуждането човек е просмукан от своето ангелско същество, и това ангелско същество принадлежи на нашия аз.
към текста >>

Но доколкото сме по-отделени от архангелските същества, отколкото от ангелските същества, които ни дават да се почувстваме хора, доста по-апатично, доста по-малко силно и интензивно чувстваме себе си принадлежащи към цялото човечество.
Но доколкото сме по-отделени от архангелските същества, отколкото от ангелските същества, които ни дават да се почувстваме хора, доста по-апатично, доста по-малко силно и интензивно чувстваме себе си принадлежащи към цялото човечество. И това, което като личности ни вчленява в общия поток на човешкото развитие, за болшинството хора остава доста, доста смътно. Ние се опитваме на почвата на духовната наука да пробудим това чувство на принадлежност към цялото земно човечество, давайки такива разяснения: в петия следатлантски период човек е преживявал себе си по такъв начин, в четвъртия следатлантски период той се е преживявал по друг начин, в третия следатлантски период се е преживявал съвсем иначе. На почвата на духовната наука ние добиваме съзнание за това, че душевното устройство се изменя в различните периоди от еволюцията под въздействието на различни Духове на Времето, същества, принадлежащи на йерархията на Архаите. Само такова съзнание дава на човек възможност да се почувства историческо същество и да си каже: аз живея като личност в XX век. Повечето хора не осъзнават, че личността им е мислима само тогава, само тогава реално може да се разглежда като личност, когато е вчленена в определен исторически период.
към текста >>

Днешният човек се предава на измамата на съзнанието, сякаш душата му е свързана с неговото физическо тяло, и затова той не вижда Ангели, Архангели и Архаи, доколкото те са затъмнени за него от физическото му тяло.
Но затова човекът от дохристиянските времена е имал живо съзнание за съществата на третата йерархия. Той го е имал, благодарение на това, че е знаел: моята душа не е идентична на моето тяло; той е имал ясното съзнание, че тази душа не е свързана с кръвта или мускулите и т.н., а че душата му е свързана със съществата на третата йерархия. Обаче той изпадал в друга заблуда, не в заблудата за съзнанието, а в заблудата за живота. Той смятал, че тази душа със съществата от третата йерархия е така свързана с външната природа, както днешният човек мисли, че душата му е свързана с физическото тяло. Днешният човек се предава на измамата на съзнанието, сякаш душата му е свързана с неговото физическо тяло, и затова той не вижда Ангели, Архангели и Архаи, доколкото те са затъмнени за него от физическото му тяло. Древният човек – въпреки, че той е имал отчетливо съзнание, че съществата на третата йерархия присъстват и са свързани с неговата душа – ги е виждал не непосредствено, а смътно във външната сетивна природа. Днешният човек в заблудата на своето съзнание мисли, че душата му е свързана с неговото тяло; древният човек е мислел, че съществата на третата йерархия са свързани с външната природа, която той възприема със своите сетива. Тогава той е смесвал божествените същества, съществата на третата йерархия, с природните явления, и той е виждал тяхната проява в природните явления. Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа. Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота.
към текста >>

Отношението на дякона към архидякона би трябвало да е отражение на отношението на Ангела към Архангела.
Била е установена такава степенувана последователност. Но зад издигането на тази степенувана последователност е стояла съвсем определена мисъл. Тя много ясно се проявява при първите църковни писатели. Ако прочетете Дионисий Ареопагит, отчетливо ще видите това. Била е въведена такава структура, за да стане църквата отражение на божествения ред. Отношението на дякона към архидякона би трябвало да е отражение на отношението на Ангела към Архангела. И отношението на архидякона към епископа би трябвало да е отражение на отношението на Архангела към Архая. По такъв начин, социалната структура на църквата е трябвало да бъде отражение на теокрацията: горе в духовния свят стъпаловидно са се разположили йерархиите, а долу, като отражение на духовните йерархии, трябва стъпаловидно да се разположат църковните чинове. В първото време след Мистерията на Голгота това се е замисляло не в юридически, а в теократичен аспект, това e било отражение; църковната йерархия се е замислила като отражение на духовно-божествените йерархии. Така са мислили в първите християнски столетия на земята, когато са основавали такива организации, които представяли взаимоотношенията на хората на земята като отражение на йерархиите от духовния свят.
към текста >>

И настъпили столетия, когато хората на мястото на индивидуалните богове – християните ги наричали ангели – поставили абстрактните понятия, метафизиката на абстрактните понятия.
Но след това постепенно човечеството оставяло съзнанието, което то, изхождайки от историческата памет, заимствало от епохата на древната теокрация, когато още са знаели, че земната уредба действително е следствие от божествените действия. На мястото на живия божествен свят, който още виждали в древните времена, и за който още знаели, навлезли абстрактните понятия. Вместо съзнанието, че там горе съществува свят от божествени индивидуалности, се появили абстрактните метафизични понятия. И настъпили столетия, когато хората на мястото на индивидуалните богове – християните ги наричали ангели – поставили абстрактните понятия, метафизиката на абстрактните понятия. Божественият ред, който е трябвало да намери своето отражение в човешкия ред, е носил в себе си нещо теократично; прилагането на голи понятия към човешкия обществен ред дало нещо, което може да се определи като просто средство за поддържане на обществения ред. Ако по-рано са мислили, че в човешката обществена структура трябва да намери отражение божественият свят, в метафизичната епоха са се грижели само да поддържат реда, да наказват злото и да не наказват доброто или да го награждават, запазвайки така обществения ред. Когато на мястото на живите богове навлезли абстрактните метафизични понятия, започнали да се грижат само за това, да създадат човешки ред, който така щампова хората, че те да се подчиняват на другите, не защото това подчинение отразява отношенията между Архангели и Ангели, а доколкото редът може да се установи от това, че един заповядва, а другите го слушат. На мястото на живия социален ред застанали абстракциите.
към текста >>

Когато на мястото на живите богове навлезли абстрактните метафизични понятия, започнали да се грижат само за това, да създадат човешки ред, който така щампова хората, че те да се подчиняват на другите, не защото това подчинение отразява отношенията между Архангели и Ангели, а доколкото редът може да се установи от това, че един заповядва, а другите го слушат.
На мястото на живия божествен свят, който още виждали в древните времена, и за който още знаели, навлезли абстрактните понятия. Вместо съзнанието, че там горе съществува свят от божествени индивидуалности, се появили абстрактните метафизични понятия. И настъпили столетия, когато хората на мястото на индивидуалните богове – християните ги наричали ангели – поставили абстрактните понятия, метафизиката на абстрактните понятия. Божественият ред, който е трябвало да намери своето отражение в човешкия ред, е носил в себе си нещо теократично; прилагането на голи понятия към човешкия обществен ред дало нещо, което може да се определи като просто средство за поддържане на обществения ред. Ако по-рано са мислили, че в човешката обществена структура трябва да намери отражение божественият свят, в метафизичната епоха са се грижели само да поддържат реда, да наказват злото и да не наказват доброто или да го награждават, запазвайки така обществения ред. Когато на мястото на живите богове навлезли абстрактните метафизични понятия, започнали да се грижат само за това, да създадат човешки ред, който така щампова хората, че те да се подчиняват на другите, не защото това подчинение отразява отношенията между Архангели и Ангели, а доколкото редът може да се установи от това, че един заповядва, а другите го слушат. На мястото на живия социален ред застанали абстракциите.
към текста >>

187. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство.
При това изходихме от мислите на Августин, който във вътрешния опит се е надявал да намери истинската сигурност по отношение на света. Днес, както беше казано, не можем повече да се облягаме на тези мисли по простата причина, и това трябва да го знаем, че всеки сън на човека противоречи на тези мисли. Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е. че това преживяно вътре в човека действително е вечно, ако трябва да вземем предвид периода между заспиването и пробуждането, както това се представя пред обикновеното днешно съзнание, което вижда, как се затъмнява по време на сън това, което човек изпитва вътре в себе си. Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство. Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло. И ние показахме, как от тази връзка на човека с духовните същества зависи тройствеността. Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото чувство за личност. Ние се познаваме като аз. Никога нямаше да се осъзнаем като аз, ползвайки се само от намиращите на наше разположение в будно състояние средства.
към текста >>

Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло.
При това изходихме от мислите на Августин, който във вътрешния опит се е надявал да намери истинската сигурност по отношение на света. Днес, както беше казано, не можем повече да се облягаме на тези мисли по простата причина, и това трябва да го знаем, че всеки сън на човека противоречи на тези мисли. Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е. че това преживяно вътре в човека действително е вечно, ако трябва да вземем предвид периода между заспиването и пробуждането, както това се представя пред обикновеното днешно съзнание, което вижда, как се затъмнява по време на сън това, което човек изпитва вътре в себе си. Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство. Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло. И ние показахме, как от тази връзка на човека с духовните същества зависи тройствеността. Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото чувство за личност. Ние се познаваме като аз. Никога нямаше да се осъзнаем като аз, ползвайки се само от намиращите на наше разположение в будно състояние средства. Като последействие от това, което сме изпитали по време на сън, ние непрекъснато изпитваме през деня, в будно състояние, чувството за свободна личност.
към текста >>

Това става поради свързаността ни в периода от заспиването до пробуждането с ангелско същество, обитаващо в духовния свят, към който принадлежим.
И ние показахме, как от тази връзка на човека с духовните същества зависи тройствеността. Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото чувство за личност. Ние се познаваме като аз. Никога нямаше да се осъзнаем като аз, ползвайки се само от намиращите на наше разположение в будно състояние средства. Като последействие от това, което сме изпитали по време на сън, ние непрекъснато изпитваме през деня, в будно състояние, чувството за свободна личност. Това става поради свързаността ни в периода от заспиването до пробуждането с ангелско същество, обитаващо в духовния свят, към който принадлежим. Но също и архангелско същество, или, собствено, цяла поредица архангелски същества са свързани с нашето духовно-душевно същество. И от това зависи като последействие в будното състояние, че ние осъзнаваме себе си като принадлежащи на цялото човечество, че изобщо осъзнаваме себе си като хора на земята.
към текста >>

Съществата на третата йерархия – Ангели, Архангели, Архаи – създават, собствено, историята, и човек участва в творчеството на тази трета йерархия, развивайки по характерен начин своето съзнание като личност, своето съзнание като човек, своето съзнание като историческо земно същество.
Можете да си представите това също и по следния начин: не знае нищо за действителния исторически живот на човечеството този, който няма представа, че ставащото в историята, в действителност се създава не от хората, а от съществата на третата йерархия. Съществата на третата йерархия – Ангели, Архангели, Архаи – създават, собствено, историята, и човек участва в творчеството на тази трета йерархия, развивайки по характерен начин своето съзнание като личност, своето съзнание като човек, своето съзнание като историческо земно същество. И така, човек се намира в този свят благодарение на това, че тези същества създават историческия живот, и това, че човек вътрешно е свързан с историческия живот, той дължи на тези същества. Външният исторически живот, описан в обикновената история, всъщност е само Fable convenue, това е само отражение на вътрешния исторически живот, неговото развитие изхожда от съществата на третата йерархия.
към текста >>

И за нашето време, – моля да обърнете внимание на това, което казах: за нашето време, защото в дохристиянското време това не е било така, – е много съществено, човек да осъзнае: ако иска да разбере същността на историята, живеейки тук на Земята, в периода между раждането и смъртта, той трябва да изучи също, как Ангелите, Архангелите и Архаите действат в историческия живот.
Оттук следва, че по време на земния живот наша задача е да разберем не само сетивното, но също и свръхсетивното. Защото историческият живот на човечеството, който е резултат от действието на третата йерархия, не можем да го разберем, изхождайки от перспективата на земния живот. И за нашето време, – моля да обърнете внимание на това, което казах: за нашето време, защото в дохристиянското време това не е било така, – е много съществено, човек да осъзнае: ако иска да разбере същността на историята, живеейки тук на Земята, в периода между раждането и смъртта, той трябва да изучи също, как Ангелите, Архангелите и Архаите действат в историческия живот. Да разбираш света само така, както иска да го разбира естествознанието, да разбираш света така, както го описва историята, сякаш историята се твори само от хората, а не от съществата на висшите йерархии, това значи да се разбира само най-външната обвивка на историческото развитие. Разбира историята само този, който съзнава: трябва по известен начин, тук във физическо тяло да наблюдава, какво правят на Земята съществата, които в периода между смъртта и новото раждане той е наблюдавал по съвсем друг начин, – ще си позволя да употребя израз, който може да се използва само в сравнителен смисъл, – да ги наблюдава персонално, индивидуално в техните небесни действия. Той трябва да ги разбира в тяхната дейност на Земята, в историческия живот.
към текста >>

И сега, ако разгледаме такава душа, която отново се е върнала, тя е дошла с всичко това, което е възприела в себе си в третия следатлантски период, в египетско-халдейския културен период; тя е дошла с всичко това, но да си представим, че такава душа се противи в сегашната инкарнация да признае въздействието на третата йерархия в историческия живот на човечеството, и тя си казва: какво ми влиза в работа, какво правят Ангелите, Архангелите и Архаите; за мен историята е това, което хората правят на Земята.
И сега, ако разгледаме такава душа, която отново се е върнала, тя е дошла с всичко това, което е възприела в себе си в третия следатлантски период, в египетско-халдейския културен период; тя е дошла с всичко това, но да си представим, че такава душа се противи в сегашната инкарнация да признае въздействието на третата йерархия в историческия живот на човечеството, и тя си казва: какво ми влиза в работа, какво правят Ангелите, Архангелите и Архаите; за мен историята е това, което хората правят на Земята. Такава душа не отчита това, че във всичко, което хората са правили на Земята, е участвала третата йерархия. Да си представим за яснота – за много души това е било вярно в гръко-латинския период чак до 333 година. Да си представим за яснота, че такава душа се е явила от египетско-халдейския, от третия следатлантски период: тук тя няма нужда да се напъва, за да научи нещо за деянията на съществата от третата йерархия, защото сега те вливат сами себе си в човешкия живот; тази душа ги носи още в себе си. И така, можем да кажем: това, което тогава тази душа е изработила в себе си, тя го носи в себе си. На древния египтянин не е можело да му кажеш за историческия живот, че хората правят историята – той не е имал за нея правилната представа, но е виждал историческия живот.
към текста >>

Ако се вгледаме в такава душа в наше време, бихме казали, че тази душа отказва действително да се вчлени в историческия живот на човечеството, като казва: не искам нищо да знам за деянията на Архаи, Архангели и Ангели; доверявам се само на външните свидетелства за това, което хората са правели в онези древни времена.
Това всички съвременни хора го носят в себе си, но, естествено, несъзнателно; това е потопено в подсъзнанието. Сега те вярват, че историята представлява нещо, което творят хората на Земята. Тук влиза в сила своеобразна душевна настройка, която ви моля да разгледате по-ясно. Ако се вгледаме в такава душа в наше време, бихме казали, че тази душа отказва действително да се вчлени в историческия живот на човечеството, като казва: не искам нищо да знам за деянията на Архаи, Архангели и Ангели; доверявам се само на външните свидетелства за това, което хората са правели в онези древни времена. Но вследствие на това такава душа не може да се развива по-нататък, такава душа остава в действителността на тази степен на развитие, на която е стояла в египетската епоха; тя достига само зрелостта на душата от египетската епоха, но не стига до там, да разбира действителността. Ангелите, Архангелите и Архаите са се развили по-нататък, те са направили това, което човечеството трябва да изпита сега. Такава душа казва: не мога да се доверявам на това, което са направили йерархиите там горе в духовния свят; доверявам се само на своите собствени способности. Но това са само способностите, които тя е добила в древната египетска епоха.
към текста >>

Ангелите, Архангелите и Архаите са се развили по-нататък, те са направили това, което човечеството трябва да изпита сега.
Това всички съвременни хора го носят в себе си, но, естествено, несъзнателно; това е потопено в подсъзнанието. Сега те вярват, че историята представлява нещо, което творят хората на Земята. Тук влиза в сила своеобразна душевна настройка, която ви моля да разгледате по-ясно. Ако се вгледаме в такава душа в наше време, бихме казали, че тази душа отказва действително да се вчлени в историческия живот на човечеството, като казва: не искам нищо да знам за деянията на Архаи, Архангели и Ангели; доверявам се само на външните свидетелства за това, което хората са правели в онези древни времена. Но вследствие на това такава душа не може да се развива по-нататък, такава душа остава в действителността на тази степен на развитие, на която е стояла в египетската епоха; тя достига само зрелостта на душата от египетската епоха, но не стига до там, да разбира действителността. Ангелите, Архангелите и Архаите са се развили по-нататък, те са направили това, което човечеството трябва да изпита сега. Такава душа казва: не мога да се доверявам на това, което са направили йерархиите там горе в духовния свят; доверявам се само на своите собствени способности. Но това са само способностите, които тя е добила в древната египетска епоха.
към текста >>

душата още не е могла да се намира в такова положение, защото тогава тя още е достигала самия духовен свят; но сега, започвайки от това време, някои души са се оказали в доста своеобразно положение: те не могат да се отклонят от действителността, в действителността те естествено се намират вътре в това, което са сътворили Ангелите, Архангелите и Архаите; но отричат това в своето съзнание и приемат в него само това, което тук на Земята е направено от хората.
Голям брой такива души живеят в настояще време, и помислете само, в какво своеобразно положение се намират такива души! До 333 г. душата още не е могла да се намира в такова положение, защото тогава тя още е достигала самия духовен свят; но сега, започвайки от това време, някои души са се оказали в доста своеобразно положение: те не могат да се отклонят от действителността, в действителността те естествено се намират вътре в това, което са сътворили Ангелите, Архангелите и Архаите; но отричат това в своето съзнание и приемат в него само това, което тук на Земята е направено от хората.
към текста >>

Така че днес съществува възможност, душите действително да достигнат осмата степен на образувание, но те не признават това, доколкото те не признават отнасящата се към осмата степен дейност на историческия живот на човечеството при посредничеството на Ангели, Архангели и Архаи, а признават само четвъртата степен, така че осмата степен остава в тях безсъзнателна.
Това е случай, когато човек като творение стои в четвъртото образувание, защото четвъртата образуваща степен включва в себе си всичко това, което става в сътворения свят. И така, всичко, което от египетските времена човечеството е създало на Земята, принадлежи на четвъртото образувание, но самият човек вече го е надраснал, и благодарение, че от 333 година той изобщо с цялото си същество безсъзнателно е враснал в постигнатото от него действителността, благодарение на това със своето същество той е надраснал даже седмата степен на образувание и е достигнал осмата образуваща степен. Така че днес съществува възможност, душите действително да достигнат осмата степен на образувание, но те не признават това, доколкото те не признават отнасящата се към осмата степен дейност на историческия живот на човечеството при посредничеството на Ангели, Архангели и Архаи, а признават само четвъртата степен, така че осмата степен остава в тях безсъзнателна. Това са изключително важни факти.
към текста >>

Защото за нашия днешен живот изобщо няма никакво значение това, което хората, като свои външни действия са изпълнявали в египетското време, а значение има само това, което са правели Ангелите, Архангелите и Архаите; но това се проявява само при разглеждане, отчитащо перспективата.
Здравето ви зависи съществено от въздуха, който ви обкръжава; то не зависи от въздуха, обкръжаващ отдалечената планина, и ако искате той действително да ви действа оздравяващо, трябва да тръгнете натам. Действителността съществено е свързана с перспективата, ако говорим за действителността в живота. Така стои работата и с понятието време. По правилен начин живеем в настоящето време, ако не мислим, че отдалечените събития от миналото могат да имат за нас такава тежест, както и близките събития. Ако се вглеждаме в третия следатлантски период, в египетско-халдейската епоха, и обръщаме внимание само на това, което ни казват документите, и така регистрираме събитията, както ги регистрира Fable convenue (според израза на Наполеон La vérité historique est souvent une fable convenue – Историческата истина често е договорена басня – бел.на прев.), която днес наричат история, ние правим грешка в перспективата. Защото за нашия днешен живот изобщо няма никакво значение това, което хората, като свои външни действия са изпълнявали в египетското време, а значение има само това, което са правели Ангелите, Архангелите и Архаите; но това се проявява само при разглеждане, отчитащо перспективата. Затова съществува основно положение, и не само днес, когато отново трябва да открием всички тези неща на почвата на антропософията, но това основно положение е съществувало във всички времена и за всички духовни изследователи, че времето като такова е заблуда, и никога сериозните познавачи на действителността не са разглеждали времето като нещо истинско.
към текста >>

188. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Те се стремят да ни направят в известен смисъл чисти духове, такива, които нямат собствен интелект, а само космически интелект, които нямат собствена воля, а при които мисленето и действията протичат автоматично, както при йерархията на Ангелите и в много отношения и при йерархията на самите луциферически същества, но в друго отношение.
Ако Ариман иска Земята да стане самостоятелна, за да се превърне тя за хората в целия свят, луциферическите същества се стремят Земята да се отхвърли, да се откъсне от човечеството, и то да се увлече в това царство, в което се намират самите луциферически същества, в света на чистото постоянно съществуване. За да постигнат това, луциферическите същества постоянно се опитват да направят интелекта на човека автоматичен и да потиснат в нас свободната воля. Ако интелектът стане чисто автоматизиран, ако свободната воля се потисне, тогава с автоматизиран интелект, без да се опираме на нашата воля, а изхождайки от волята на боговете, бихме изпълнявали каквото ни задължат. Ние бихме станали чисто космически същества. Към това се стремят луциферическите духове. Те се стремят да ни направят в известен смисъл чисти духове, такива, които нямат собствен интелект, а само космически интелект, които нямат собствена воля, а при които мисленето и действията протичат автоматично, както при йерархията на Ангелите и в много отношения и при йерархията на самите луциферически същества, но в друго отношение. Луциферическите същества искат да ни направят чисти духове; те искат да махнат земната обвивка. Затова те искат да преобразуват нашия интелект така, че да стане изцяло независим от мозъка, и в който не би имало никаква свободна воля.
към текста >>

189. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Властта му е по-обширна и по-висша от тази на ангелите и светиите.
Папата има власт над чистилището и ада. Той е владика на Вселената. Той може всичко, понякога дори и без да го осъзнава. Да се съмняваш в неговото могъщество е светотатство. Властта му е по-обширна и по-висша от тази на ангелите и светиите. Никой няма право, дори мислено, да протестира на неговите заповеди или съд. Който отрича властта на папата, той греши против Светия Дух, разделя Христа и е еретик. Само на папата е дадена властта да отнема от някого нещо и да го дава на друг. Той може да отнема и раздава кралства, империи, княжества и всякакво имущество. Властта си той получава направо от Бога, а императорите и кралете своята - от папата.
към текста >>

Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели.
Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец. Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели. Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога. Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15). Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее Светият Дух. Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота. Той е по-висш от ап.
към текста >>

Тройната папска корона е символ на троичната му власт - над ангелите на небето, над хората на земята и над бесовете в ада.
Той е по-висш от ап. Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър. Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап. Павел и да дава наставления, противоположни на тези послания. Да обвиняваш папата е все едно да хулиш Светия Дух, а това не се прощава нито на този, нито на онзи свят. Тройната папска корона е символ на троичната му власт - над ангелите на небето, над хората на земята и над бесовете в ада. Ако папата изрече присъда срещу Божия съд, то съдът Божий трябва да бъде поправен и изменен. Папата е светлината на вярата и отражение на истината. Той е над всички и може всичко…".
към текста >>

190. Десета лекция, 4 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но Духовете на Формата действат, както знаем, чрез други духове, които употребявайки старата терминология в съвременното ѝ значение, наричаме Архаи, Архангели и Ангели.
Тя ще претърпи и по-нататъшни метаморфози. Всичко това трябва да го отчетем, ако искаме да питаме и по-нататък: какво значение имат ариманическите и луциферическите силови същества във всички космически взаимовръзки, в които е вплетен също и човекът? Знаем, че с формирането на най-близката ни част на Космоса – нашата Земя, са свързани Духовете на Формата. И ако обърнем внимание на една много характерна особеност на земната формация, тя е – както вече казах – идентична, макар и в ограничена степен, с това, как посредством нашата собствена сила на изправения стоеж преодоляваме силата на тежестта. Тези Духове на Формата са до известна степен управляващи сили на земното битие, съвременна метаморфоза на нашата планета. Но Духовете на Формата действат, както знаем, чрез други духове, които употребявайки старата терминология в съвременното ѝ значение, наричаме Архаи, Архангели и Ангели.
към текста >>

191. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

В края на престоя ни в свръхсетивния свят, между смъртта и новото раждане, когато стигнем до момента точно преди следващата ни инкарнация, ние влизаме във връзка — в зависимост колко сме узрели за нея — с Ангелите, Архангелите и Архаите, също и с по-горните Йерархии.
В края на престоя ни в свръхсетивния свят, между смъртта и новото раждане, когато стигнем до момента точно преди следващата ни инкарнация, ние влизаме във връзка — в зависимост колко сме узрели за нея — с Ангелите, Архангелите и Архаите, също и с по-горните Йерархии. Но също така се доближаваме и до други човешки души, на които им предстои да се инкарнират след нас — души, които трябва да чакат по-дълго, тъй да се каже, за тяхната инкарнация. През този период имаме най-разнообразни свръхсетивни изживявания, вариращи според индивидуалната ни степен на развитие, преди да се потопим отново в земен живот. И силите, които получаваме тогава, ни поставят на земята в положение, което ни позволява да намерим пътя към тези опитности от земния духовен живот, за които стана дума по-рано.
към текста >>

192. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Нека разгледаме стоящите непосредствено над нашата човешка степен Съществата, които наричаме Ангели.
Нека разгледаме стоящите непосредствено над нашата човешка степен Съществата, които наричаме Ангели. Ако приложим аналогията, можем да кажем: тези същества, макар и да имат напълно различни форми от тези на човешкото съществувание и са отначало невидими за човешките физически сетива, се намират сега на степента на развитие, на която човекът ще се намира на бъдещия Юпитер.
към текста >>

193. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ние говорим за ариманически същества и за луциферически същества, говорим за Съществата на йерархиите Ангели, Архангели, Архаи и т. н.
Ние говорим за ариманически същества и за луциферически същества, говорим за Съществата на йерархиите Ангели, Архангели, Архаи и т. н. Това са невидими Същества. Ние се научаваме да ги познаваме по техните действия. Говорихме за много от тези действия, също и сега през тези дни. Ние се научаваме да познаваме тези Същества от това, което те вършат. Нима положението с човека е друго?
към текста >>

Фактът, че трябва да си изясним по друг начин действията на Ариман и Луцифер, на Ангелите, Архангелите, Архаите и т.н., това означава именно само, че познаваме тези същества по друг начин.
Говорихме за много от тези действия, също и сега през тези дни. Ние се научаваме да познаваме тези Същества от това, което те вършат. Нима положението с човека е друго? Ние се научаваме да познаваме човека, който е невидим, тук във физическия свят чрез това, че той подрежда минерални частици, слага ги едни върху други така. Обаче това е само една дейност на човешкото същество, едно негово действие. Фактът, че трябва да си изясним по друг начин действията на Ариман и Луцифер, на Ангелите, Архангелите, Архаите и т.н., това означава именно само, че познаваме тези същества по друг начин. Обаче относно това, че тези същества са невидими, те никак не се различават от нас, когато пристъпваме разумно към това, което са човешките същества.
към текста >>

194. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Така щото аз изразих това в моите книги, като казах: това, което виждаме днес като Архаи, като Духове на Личността, то е било човек през време на Сатурновата епоха, Архангели те са били човеци през време на Слънчевата епоха и Ангелите са били човеци през време на Лунната епоха.
Вие знаете, че на същата степен на развитието, макар и в съвършено други форми, със съвършено друг външен изглед, са се намирали така наречените Архаи, днешните Духове на Личността или Духове на Време то, в Сатурновия стадий, но те не са имали един външен изглед съвършено различен от този на днешния човек. Така щото аз изразих това в моите книги, като казах: това, което виждаме днес като Архаи, като Духове на Личността, то е било човек през време на Сатурновата епоха, Архангели те са били човеци през време на Слънчевата епоха и Ангелите са били човеци през време на Лунната епоха. През време на Земната епоха ние сме човеци.
към текста >>

Ако отидем в миналото до стадия на старата Луна, трябва да кажем: там човеци са били Ангелите; не човеци изглеждащи като нас, защото стадият на Старата Луна е имал съвършено други условия и отношения.
Но ние сме се развили естествено винаги подготвително заедно с тези Същества през миналите епохи. Ако отидем в миналото до стадия на старата Луна, трябва да кажем: там човеци са били Ангелите; не човеци изглеждащи като нас, защото стадият на Старата Луна е имал съвършено други условия и отношения. Обаче освен тези лунни човеци, Ангелите, там са се развили също и ние в един предварителен стадий, в предварителния стадий на Земното развитие, в много напреднал предварителен стадий, така че там ние сме станали вече обект на вниманието на Ангелите. А именно когато развитието на човеците е станало вече слизащо, ние сме станали там обект на вниманието на Ангелите по един твърде тягостен начин. Обаче същото нещо става с нас при низходящото Земно развитие. Откакто Земното развитие е станало низходящо, пристигат други същества. Това е един важен резултат на духовнонаучното изследване, който трябва да бъде взет много, много сериозно, че ние сме навлезли вече в този стадий на Земното развитие, когато се проявяват същества, които на Юпитер т.е.
към текста >>

Обаче освен тези лунни човеци, Ангелите, там са се развили също и ние в един предварителен стадий, в предварителния стадий на Земното развитие, в много напреднал предварителен стадий, така че там ние сме станали вече обект на вниманието на Ангелите.
Но ние сме се развили естествено винаги подготвително заедно с тези Същества през миналите епохи. Ако отидем в миналото до стадия на старата Луна, трябва да кажем: там човеци са били Ангелите; не човеци изглеждащи като нас, защото стадият на Старата Луна е имал съвършено други условия и отношения. Обаче освен тези лунни човеци, Ангелите, там са се развили също и ние в един предварителен стадий, в предварителния стадий на Земното развитие, в много напреднал предварителен стадий, така че там ние сме станали вече обект на вниманието на Ангелите. А именно когато развитието на човеците е станало вече слизащо, ние сме станали там обект на вниманието на Ангелите по един твърде тягостен начин. Обаче същото нещо става с нас при низходящото Земно развитие. Откакто Земното развитие е станало низходящо, пристигат други същества. Това е един важен резултат на духовнонаучното изследване, който трябва да бъде взет много, много сериозно, че ние сме навлезли вече в този стадий на Земното развитие, когато се проявяват същества, които на Юпитер т.е. на следващия стадий на Земното развитие ще са напреднали наистина до други човешки форми, обаче все пак до форми, които могат да се сравнят с човешкото същество.
към текста >>

А именно когато развитието на човеците е станало вече слизащо, ние сме станали там обект на вниманието на Ангелите по един твърде тягостен начин.
Но ние сме се развили естествено винаги подготвително заедно с тези Същества през миналите епохи. Ако отидем в миналото до стадия на старата Луна, трябва да кажем: там човеци са били Ангелите; не човеци изглеждащи като нас, защото стадият на Старата Луна е имал съвършено други условия и отношения. Обаче освен тези лунни човеци, Ангелите, там са се развили също и ние в един предварителен стадий, в предварителния стадий на Земното развитие, в много напреднал предварителен стадий, така че там ние сме станали вече обект на вниманието на Ангелите. А именно когато развитието на човеците е станало вече слизащо, ние сме станали там обект на вниманието на Ангелите по един твърде тягостен начин. Обаче същото нещо става с нас при низходящото Земно развитие. Откакто Земното развитие е станало низходящо, пристигат други същества. Това е един важен резултат на духовнонаучното изследване, който трябва да бъде взет много, много сериозно, че ние сме навлезли вече в този стадий на Земното развитие, когато се проявяват същества, които на Юпитер т.е. на следващия стадий на Земното развитие ще са напреднали наистина до други човешки форми, обаче все пак до форми, които могат да се сравнят с човешкото същество. На Юпитер ние ще бъдем други същества.
към текста >>

195. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

С душевното си око те видяха светлината на Ангела.
И как бе обявен Христос Исус на най-простите овчари на полето? С душевното си око те видяха светлината на Ангела. Беше събудено тяхното ясновиждане и яснослушане. Те чуха най-дълбоките думи, които за тях означаваха бъдещото значение на земния живот: „Божественопю е разкрито във висините и ще има мир между хората на земята, които могат да имат добра воля „. От дълбините на душата възникна способността, чрез която в Святата Нощ бедните, простички овчари, без да са изпитали каквато и да било мъдрост, преживяха, чрез чувствата си онова, което бе разкрито на света; от съвършенството на онази мъдрост, която можа да стигне дори до Мистерията на Голгота, от най-финото наблюдаване на пътя на звездите, същото това разкритие дойде до мъдреците на Изтока, до Магите. В единия случай то протича вътре в човешкото сърце, сърцето на бедния, простичък овчар и прониква до най-дълбоката точка вътре в човешкото сърце; там е където те бяха станали ясновиждащи, сърцето и сърцето чрез своята ясновидска сила им разкрива идването на Спасителя на човечеството. Другите, мъдреците, погледнали нагоре към широтата на небето, те знаели тайната на широтата и на еволюцията на времето; те били достигнали до мъдростта, чрез която можели да изпитат и разрешат мистериите на пространството и времето.
към текста >>

Защото цялата природа произнася онова, което бе произнесено от Ангела: „Божественото се разкрива в небесните висоти и ще има мир сред хората на земята, които са с добра воля.“
С други думи, необходимо ни е още да задълбочим нашите външни възприятия на природата посредством онова, което сърцето може да развие като духовно възприятие на природата. Отново трябва да се поучим от благочестието на човешкото сърце, да се приближим до всичко онова, към което в съвременността се прилагат микроскопи, телескопи, апарати с рентгенови лъчи и други подобни инструменти. И тогава растящото растение, бълбукащият поток, шептящият извор, светкавицата и гръмотевицата от облаците, не ще ни говорят само по равнодушен начин. Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши наблюдения на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и мир ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля.“ Трябва да дойде времето, когато нашето наблюдаване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес. Трябва да дойде времето, когото нашето наблюдение на природата ще бъде така озарено от живота, че животът, който по вече не може да съществува по начина, по който е съществувал за овчарите от Витлеем, все пак ще бъде в състояние да говори нам чрез гласовете на растенията и животните, чрез звездите и изворите, и реките. Защото цялата природа произнася онова, което бе произнесено от Ангела: „Божественото се разкрива в небесните висоти и ще има мир сред хората на земята, които са с добра воля.“
към текста >>

Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека.
Онова, което Мъдреците притежаваха чрез външно наблюдение на звездите, необходимо е ние да придобием чрез събуждане на нашия вътрешен живот. Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека. Това трябва да бъде духовността, Духовната Наука, създадена от вътрешното същество на човека. Трябва да основем онова, което е действително човешката истинска природа. И истинската природа на човека трябва да ни говори за световното „ставане“, създаване чрез мистериите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Би трябвало да почувстваме да възниква цял космос вътре в нас. Всичко това човекът може де преживее тъй като проникновението в най-дълбоките мистерии на света е преобърнато от Мистерията на Голгота насам.
към текста >>

Хората не ще бъдат в състояние да го сторят, освен ако не задълбочат чувството си, ако то не стане вътрешно чрез наблюдение на природата, при което да станат толкова благочестиви, колкото са били овчарите на полето, когато чрез своите вътрешни енергии получиха Ангелското откровение за Бога горе и аз мира на земята долу.
Още не сме достигнали до вътрешната мъдрост на Мъдреците, нито до благочестивостта, която потече от овчарите към външния свят. Социалният въпрос, който е застанал пред човечеството е ужасяващо спешен. Страховити неща са станали през последните години и социалният въпрос става все повече и повече заплашителен; само онези със заспали души може да не дооглеждат този факт. Европа, що се касае до нейната култура, заплашва да стане камара развалини. Нищо не може да я издигне от нейното хаотично състояние, освен хората да намерят възможност отново да развият вярно и истинско човечество за своя общ живот. Хората не ще бъдат в състояние да го сторят, освен ако не задълбочат чувството си, ако то не стане вътрешно чрез наблюдение на природата, при което да станат толкова благочестиви, колкото са били овчарите на полето, когато чрез своите вътрешни енергии получиха Ангелското откровение за Бога горе и аз мира на земята долу. Само с тези енергии може да се овладее социалния живот. Това ще стане,когато тайните на пространството и времето бъдат така разбрани вътрешно, че хората да разбират природата на световния дух като единство, така както едното слънце се вижда от китайците и американците и от средноевропейците. Би било абсурд, ако китайците искат слънце за себе си, руснаците друго слънце средноевропейците друго, французите отделно за тях слънце, а англичаните още едно за себе си. Така както Слънцето е единствено, така е и Слънчевото Същество, което носи на човечеството единство. Ако погледнем навън към обширността на пространството, ще откриваме предизвикателството за обединяването на човечеството.
към текста >>

Трябва да намерим Коледната светлина вътре в себе си, както овчарите откриха Ангелската светлина в полето; и както Магите от Изтока, така трябва да открием звездата чрез силата на онова, което е истинската Духовна Наука.
Отново трябва да открием Исусовата Коледна Мистерия и трябва да я открием като култивираме всичко онова вътре в себе си, за което говорихме днес. Трябва да намерим Коледната светлина вътре в себе си, както овчарите откриха Ангелската светлина в полето; и както Магите от Изтока, така трябва да открием звездата чрез силата на онова, което е истинската Духовна Наука. Тогава за нас ще се разтвори единственият път към съдържанието на Коледната Мистерия. Ние ще познаем отново това съдържание и то ще ни напомни за човешкото ново раждане.
към текста >>

196. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Способността, която, усилена в различна форма в овчарите на полето до възприемане гласа на Ангела във висините, е станала суха, безплодна и слаба в нас този свят е станал нашето възприятие на външния свят на сетивата; с това възприятие ние днес виждаме минералите и растенията, докато пък със старата способност, макар че тя едва е станала членоразделна, хората са виждали земните дълбини или света на човеците и животните.
Способността, която, усилена в различна форма в овчарите на полето до възприемане гласа на Ангела във висините, е станала суха, безплодна и слаба в нас този свят е станал нашето възприятие на външния свят на сетивата; с това възприятие ние днес виждаме минералите и растенията, докато пък със старата способност, макар че тя едва е станала членоразделна, хората са виждали земните дълбини или света на човеците и животните.
към текста >>

197. Съдържание GA_207 Антропософията като космософия 1

Антропософията като космософия Духът на човека и животът след смъртта Обагряме на минералното съзнание с моралното чувство Отношенията на човека към Ангела и Архангела Поява на растителното съзнание в „среднощния час на Битието" Навлизане в сферата на Архаи чрез животинското съзнание Животинският кръг Човекът и обкръжаващия свят Навлизане в планетарните сфери Одушевяване на животинската организация – Значението на душевно-духовния свят Себепознание и познание за света.
Антропософията като космософия Духът на човека и животът след смъртта Обагряме на минералното съзнание с моралното чувство Отношенията на човека към Ангела и Архангела Поява на растителното съзнание в „среднощния час на Битието" Навлизане в сферата на Архаи чрез животинското съзнание Животинският кръг Човекът и обкръжаващия свят Навлизане в планетарните сфери Одушевяване на животинската организация – Значението на душевно-духовния свят Себепознание и познание за света.
към текста >>

198. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Изкачвайки се нагоре, ние стигаме имената тук не са важни до Ангелой, Ангелските Същества; Архангелои, Архангелските Същества; и Архаи, Първичните Същества, Духовете на Времето.
Ние знаем преди осем дни също говорихме за това от определен духовен аспект че когато навлизаме в духовния свят, попадаме всред висшите Същества, които са разположени над човека по сходен начин, както под него са подредени животинското, растителното и минералното царство. Изкачвайки се нагоре, ние стигаме имената тук не са важни до Ангелой, Ангелските Същества; Архангелои, Архангелските Същества; и Архаи, Първичните Същества, Духовете на Времето. Ние вече охарактеризирахме от различни гледни точки тези Същества, които в известен смисъл образуват духовните сфери над човешкото същество. Съществата, които определяме като Ангелои или Ангели, са тези, които имат най-силна свързаност с отделния, индивидуалния човек. И всъщност отделният човек развива определено отношение към тази непосредствено разположена над него първа Йерархия това може и да е не съвсем точно изразено, но е популярно и е така: Човек развива определено отношение към тези Ангелски Същества.
към текста >>

Съществата, които определяме като Ангелои или Ангели, са тези, които имат най-силна свързаност с отделния, индивидуалния човек.
Ние знаем преди осем дни също говорихме за това от определен духовен аспект че когато навлизаме в духовния свят, попадаме всред висшите Същества, които са разположени над човека по сходен начин, както под него са подредени животинското, растителното и минералното царство. Изкачвайки се нагоре, ние стигаме имената тук не са важни до Ангелой, Ангелските Същества; Архангелои, Архангелските Същества; и Архаи, Първичните Същества, Духовете на Времето. Ние вече охарактеризирахме от различни гледни точки тези Същества, които в известен смисъл образуват духовните сфери над човешкото същество. Съществата, които определяме като Ангелои или Ангели, са тези, които имат най-силна свързаност с отделния, индивидуалния човек. И всъщност отделният човек развива определено отношение към тази непосредствено разположена над него първа Йерархия това може и да е не съвсем точно изразено, но е популярно и е така: Човек развива определено отношение към тези Ангелски Същества.
към текста >>

И всъщност отделният човек развива определено отношение към тази непосредствено разположена над него първа Йерархия това може и да е не съвсем точно изразено, но е популярно и е така: Човек развива определено отношение към тези Ангелски Същества.
Ние знаем преди осем дни също говорихме за това от определен духовен аспект че когато навлизаме в духовния свят, попадаме всред висшите Същества, които са разположени над човека по сходен начин, както под него са подредени животинското, растителното и минералното царство. Изкачвайки се нагоре, ние стигаме имената тук не са важни до Ангелой, Ангелските Същества; Архангелои, Архангелските Същества; и Архаи, Първичните Същества, Духовете на Времето. Ние вече охарактеризирахме от различни гледни точки тези Същества, които в известен смисъл образуват духовните сфери над човешкото същество. Съществата, които определяме като Ангелои или Ангели, са тези, които имат най-силна свързаност с отделния, индивидуалния човек. И всъщност отделният човек развива определено отношение към тази непосредствено разположена над него първа Йерархия това може и да е не съвсем точно изразено, но е популярно и е така: Човек развива определено отношение към тези Ангелски Същества.
към текста >>

Архангелои, Архангелски Същества Ангелои,
Архангелои, Архангелски Същества Ангелои,
към текста >>

Ангелски Същества
Ангелски Същества
към текста >>

Нещата са устроени така, че с помощта на минералното съзнание, човекът разбира не само тукашния минерален свят, а с това минерално съзнание той изгражда отношение към Съществата от Йерархията на Ангелои, т.е.
Нещата са устроени така, че с помощта на минералното съзнание, човекът разбира не само тукашния минерален свят, а с това минерално съзнание той изгражда отношение към Съществата от Йерархията на Ангелои, т.е. към това Същество от духовните Йерархии, което е най-близо над неговото индивидуално развитие. И когато човек е преминал вече през Портата на смъртта, нещата се свеждат до това, в каква степен той може, така да се каже, да поддържа връзки с това Ангелско Същество. И човек успява да запази тези връзки, единствено в съответствие с моралната страна на своето минерално съзнание. Защото след смъртта, самото минерално съзнание се устремява центробежно към необятния Космос; то се стреми да стане космическо, да се нагоди към Всемира; то се стреми да се извиси над индивидуално-човешкото.
към текста >>

И когато човек е преминал вече през Портата на смъртта, нещата се свеждат до това, в каква степен той може, така да се каже, да поддържа връзки с това Ангелско Същество.
Нещата са устроени така, че с помощта на минералното съзнание, човекът разбира не само тукашния минерален свят, а с това минерално съзнание той изгражда отношение към Съществата от Йерархията на Ангелои, т.е. към това Същество от духовните Йерархии, което е най-близо над неговото индивидуално развитие. И когато човек е преминал вече през Портата на смъртта, нещата се свеждат до това, в каква степен той може, така да се каже, да поддържа връзки с това Ангелско Същество. И човек успява да запази тези връзки, единствено в съответствие с моралната страна на своето минерално съзнание. Защото след смъртта, самото минерално съзнание се устремява центробежно към необятния Космос; то се стреми да стане космическо, да се нагоди към Всемира; то се стреми да се извиси над индивидуално-човешкото.
към текста >>

Тук можем още да добавим, че в живота между раждането и смъртта, човек се доближава най-плътно до Йерархията на Ангелои тогава, щом живее по такъв начин, че в него да се пораждат съновидения, имащи нещо твърде общо с неговата собствена същност, и които от една страна го отхвърлят, а от друга страна го утвърждават като минерално-мисловно същество.
Тук можем още да добавим, че в живота между раждането и смъртта, човек се доближава най-плътно до Йерархията на Ангелои тогава, щом живее по такъв начин, че в него да се пораждат съновидения, имащи нещо твърде общо с неговата собствена същност, и които от една страна го отхвърлят, а от друга страна го утвърждават като минерално-мисловно същество. Човекът не би успял да намери своето несъзнавано отношение към Йерархията на Ангелои, ако минералното му съзнание не би било оцветено от тези състояния, които той в известен смисъл проспива, но които все пак се открояват над спането, за да се изявят в образния свят на съня. Въпреки че със своите контури, човешкият сън не се придържа към външната сетивна действителност, той е изтъкан от същата материя, от която е изтъкан и мисловния свят на човека между раждането и смъртта. Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася със себе си това, което той е развил в своето минерално съзнание, това което е изградил в себе си като отношение към своя Ангел.
към текста >>

Човекът не би успял да намери своето несъзнавано отношение към Йерархията на Ангелои, ако минералното му съзнание не би било оцветено от тези състояния, които той в известен смисъл проспива, но които все пак се открояват над спането, за да се изявят в образния свят на съня.
Тук можем още да добавим, че в живота между раждането и смъртта, човек се доближава най-плътно до Йерархията на Ангелои тогава, щом живее по такъв начин, че в него да се пораждат съновидения, имащи нещо твърде общо с неговата собствена същност, и които от една страна го отхвърлят, а от друга страна го утвърждават като минерално-мисловно същество. Човекът не би успял да намери своето несъзнавано отношение към Йерархията на Ангелои, ако минералното му съзнание не би било оцветено от тези състояния, които той в известен смисъл проспива, но които все пак се открояват над спането, за да се изявят в образния свят на съня. Въпреки че със своите контури, човешкият сън не се придържа към външната сетивна действителност, той е изтъкан от същата материя, от която е изтъкан и мисловния свят на човека между раждането и смъртта. Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася със себе си това, което той е развил в своето минерално съзнание, това което е изградил в себе си като отношение към своя Ангел.
към текста >>

Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася със себе си това, което той е развил в своето минерално съзнание, това което е изградил в себе си като отношение към своя Ангел.
Тук можем още да добавим, че в живота между раждането и смъртта, човек се доближава най-плътно до Йерархията на Ангелои тогава, щом живее по такъв начин, че в него да се пораждат съновидения, имащи нещо твърде общо с неговата собствена същност, и които от една страна го отхвърлят, а от друга страна го утвърждават като минерално-мисловно същество. Човекът не би успял да намери своето несъзнавано отношение към Йерархията на Ангелои, ако минералното му съзнание не би било оцветено от тези състояния, които той в известен смисъл проспива, но които все пак се открояват над спането, за да се изявят в образния свят на съня. Въпреки че със своите контури, човешкият сън не се придържа към външната сетивна действителност, той е изтъкан от същата материя, от която е изтъкан и мисловния свят на човека между раждането и смъртта. Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася със себе си това, което той е развил в своето минерално съзнание, това което е изградил в себе си като отношение към своя Ангел.
към текста >>

Но така се стига до там, че човек развива извънредно слаба връзка с Йерархията на Ангелои, дотам, че в днешната епоха казано популярно той далеч не се свързва интимно със своя Ангел.
И той би искал да основе в себе си поне тези два свята: От една страна той би желал да разглежда всичко онова, което е включено в минералното царство, доколкото то прониква също и в растителния, животински и човешки свят; а от друга страна, съвсем отделно, той би желал да разглежда моралния свят, който блика вътре в него. Духът на днешната епоха не позволява, на мисленето да проникне със своите морални импулси в природния свят. Една дълбока пропаст зейва между моралното и минералното. И човекът трудно намира моста, за да пренесе моралния импулс в минералния свят. Аз често съм обръщал внимание върху това, как човекът си представя Земното развитие по един чисто минерален начин от обясненията на Кант-Лапласовата теория до минералните хипотези и открития на съвремието, и как той навсякъде се стреми да премахне това, което е морално чувство. Но така се стига до там, че човек развива извънредно слаба връзка с Йерархията на Ангелои, дотам, че в днешната епоха казано популярно той далеч не се свързва интимно със своя Ангел.
към текста >>

И ако минералното съзнание би съществувало напълно откъснато от моралните влияния, тогава човекът би се изложил на тази опасност, че в така наречения от мен „среднощен час на Битието“, той напълно би изгубил необходимата връзка със своя Ангел.
И ако минералното съзнание би съществувало напълно откъснато от моралните влияния, тогава човекът би се изложил на тази опасност, че в така наречения от мен „среднощен час на Битието“, той напълно би изгубил необходимата връзка със своя Ангел. Аз казах: човекът би се изложил на тази опасност. Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел. Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека. Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин. И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно.
към текста >>

Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел.
И ако минералното съзнание би съществувало напълно откъснато от моралните влияния, тогава човекът би се изложил на тази опасност, че в така наречения от мен „среднощен час на Битието“, той напълно би изгубил необходимата връзка със своя Ангел. Аз казах: човекът би се изложил на тази опасност. Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел. Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека. Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин. И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно. А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия. И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
към текста >>

Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека.
И ако минералното съзнание би съществувало напълно откъснато от моралните влияния, тогава човекът би се изложил на тази опасност, че в така наречения от мен „среднощен час на Битието“, той напълно би изгубил необходимата връзка със своя Ангел. Аз казах: човекът би се изложил на тази опасност. Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел. Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека. Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин. И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно. А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия. И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
към текста >>

И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно.
И ако минералното съзнание би съществувало напълно откъснато от моралните влияния, тогава човекът би се изложил на тази опасност, че в така наречения от мен „среднощен час на Битието“, той напълно би изгубил необходимата връзка със своя Ангел. Аз казах: човекът би се изложил на тази опасност. Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел. Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека. Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин. И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно. А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия. И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
към текста >>

А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия.
Аз казах: човекът би се изложил на тази опасност. Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел. Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека. Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин. И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно. А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия. И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
към текста >>

И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел. Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека. Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин. И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно. А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия. И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
към текста >>

Човекът на днешното време е изправен пред тази опасност, че ако продължава досегашното си развитие, той ще съхрани една слаба и нищожна връзка със своя Ангел, а поради това няма да може да изгради и никаква връзка с Архангела.
Човекът на днешното време е изправен пред тази опасност, че ако продължава досегашното си развитие, той ще съхрани една слаба и нищожна връзка със своя Ангел, а поради това няма да може да изгради и никаква връзка с Архангела. Обаче Архангелът ръководи именно неговото връщане към ново раждане и към нов физически живот. Архангелът изгражда онези сили, които ще върнат човека към инкарнация в определена етническа група, към инкарнация в определен народ.
към текста >>

А това произлиза от там, че душите които напоследък слизат в своята земна инкарнация, развиват едно бедно и нездраво отношение към своя Ангел, следователно не изграждат и никаква връзка с Архангела, така че те израстват само външно и механично в един народ; вместо Народностният Дух, в тях проникват бездушевни импулси, и ето как в един народ се стичат хора, тласкани натам единствено от външни импулси, от механичната общност на езика, от такива импулси, които бързо се израждат в пристрастие и шовинизъм.
Ако хората живеят в една вътрешна бездуховност а така е от много столетия насам тогава Архангелът развива едностранчиво и бедно отношение към човека, така че човек да израства в даден народ без да внася своята душевна същност; израства в даден народ само външно и привидно, поставен е като нещо чуждо в Народностния Дух, попаднал е там само по силата на мировия ред, движен от Архангела. Нашата днешна епоха се характеризира именно с едно крайно едностранчиво култивиране на този или онзи Народностен Дух. А това произлиза от там, че душите които напоследък слизат в своята земна инкарнация, развиват едно бедно и нездраво отношение към своя Ангел, следователно не изграждат и никаква връзка с Архангела, така че те израстват само външно и механично в един народ; вместо Народностният Дух, в тях проникват бездушевни импулси, и ето как в един народ се стичат хора, тласкани натам единствено от външни импулси, от механичната общност на езика, от такива импулси, които бързо се израждат в пристрастие и шовинизъм. Обаче този човек, който се изправи здраво и душевно в своя народ, в своя Народностен Дух а днес тези хора са малцина той няма да се отклони в шовинизъм или в тясно-ограничен национализъм; той неизбежно ще развие плодотворните народностни качества в своя индивидуална сила. Само че този човек няма да парадира по един суетен начин със своя народ. Той ще освободи най-добрите си въздействия, ще ги влее в своите човешки откровения, и то не по един показен или пък враждебен спрямо другите начин.
към текста >>

Ако чрез Ангела човек би изградил интимно и душевно отношение към своя Архангел, тогава би се получило едно коренно различно, едно душевно и органично израстване в сферите на езика, така че човек би доловил геният на езика, а не просто това, което е външно и механично в езика.
А днес нещата са такива, че основният тон в политиката се дава от отношения, които се градят на „народностния дух“, но които създават всевъзможни спънки в човешкото развитие; и всичко се основава на това, което току-що загатнах. И когато в среднощния час на Битието настъпи мигът на свързването с Архангела, и когато това свързване се окаже лишено от истинското душевно участие на човека а това става щом през Портата на смъртта не се пренася никаква религиозност, или пък ако тя е само привидна именно тогава Архангелът започва да действува само върху това, което вегетира в Космоса и което ще се вмъкне после като растежна сила в човека. В резултат на това, човешкият организъм ще бъде проникнат от несъзнавани, растежни сили, от нещо, което механично ще се намеси в дихателните му процеси, ще се модифицира в говорните процеси, така че и говорът ще навлезе в човека по един външен, растителен начин; ето, така ще изглежда човекът, ако Архангелът еднолично и сам управлява живота му преди новото раждане. И тогава се получава така, че след своето раждане и в своето детско развитие, човек малко или много израства в своя говор, в своя език, по един съвършено външен и формален начин. Ако чрез Ангела човек би изградил интимно и душевно отношение към своя Архангел, тогава би се получило едно коренно различно, едно душевно и органично израстване в сферите на езика, така че човек би доловил геният на езика, а не просто това, което е външно и механично в езика.
към текста >>

Бедите на днешната епоха доколкото ги забелязваме във видимия свят се дължат на това, че отношението на човека към неговия Ангел, а оттам и връзките му с Архангела, са станали съвсем бедни и неустойчиви, така че тези Йерархии могат да действуват върху човека само външно.
Очевидно е, че бедите на днешната епоха могат да се изцелят само с духовно вдълбочаване, само с една духовна съсредоточеност. Бедите на днешната епоха доколкото ги забелязваме във видимия свят се дължат на това, че отношението на човека към неговия Ангел, а оттам и връзките му с Архангела, са станали съвсем бедни и неустойчиви, така че тези Йерархии могат да действуват върху човека само външно.
към текста >>

Ето по какъв начин ние се спускаме от духовно-душевните светове, където се намирахме в пряка връзка с Ангелои, Архангелои, Архаи.
Ето по какъв начин ние се спускаме от духовно-душевните светове, където се намирахме в пряка връзка с Ангелои, Архангелои, Архаи. От там идваме и се приближаваме все повече и повече към земното раждане. Ако обаче в смисъла на току-що описаното не сме изградили интимна близост с нашия Ангел, тогава неизбежно ще срещнем трудности, когато навлизаме в планетарната сфера, защото още в света на Архаите, ние не сме стигнали до никаква духовно-душевна връзка с тях. Затова и ще бъдем включени в даден народ по един външен, механичен начин. Архангелът или Архангелите стават причина, за да се родим в един определен народ. Но в случая нашето особено място в този народ ще се определя всъщност от Архаите.
към текста >>

Ако обаче в смисъла на току-що описаното не сме изградили интимна близост с нашия Ангел, тогава неизбежно ще срещнем трудности, когато навлизаме в планетарната сфера, защото още в света на Архаите, ние не сме стигнали до никаква духовно-душевна връзка с тях.
Ето по какъв начин ние се спускаме от духовно-душевните светове, където се намирахме в пряка връзка с Ангелои, Архангелои, Архаи. От там идваме и се приближаваме все повече и повече към земното раждане. Ако обаче в смисъла на току-що описаното не сме изградили интимна близост с нашия Ангел, тогава неизбежно ще срещнем трудности, когато навлизаме в планетарната сфера, защото още в света на Архаите, ние не сме стигнали до никаква духовно-душевна връзка с тях. Затова и ще бъдем включени в даден народ по един външен, механичен начин. Архангелът или Архангелите стават причина, за да се родим в един определен народ. Но в случая нашето особено място в този народ ще се определя всъщност от Архаите. Ние израстваме неодушевени и бездуховни, израстваме в нашия обкръжаващ свят формално, външно и механично.
към текста >>

И когато чрез своето собствено възпитание, чрез своя живот и съдба, човек се извиси душевно и духовно, и стигне до един истински духовен светоглед, тогава в живота между смъртта и новото раждане, той ще пренесе не това, което смущава връзката му с неговия Ангел, не това, чрез което Архангелът го изпраща така трагично лишен от душевност в един определен народ и не това, което кара Архаите да го включат съвсем механично в дадена епоха: Тогава още в своята животинска организация, човек ще може да проумее това, за което после ще може да си каже: Има дълбок смисъл, че съм роден на това място, че точно тук се пробуди моето съзнание, че тук протече възпитанието ми, че точно тук ще се разгърне моето дело.
И когато чрез своето собствено възпитание, чрез своя живот и съдба, човек се извиси душевно и духовно, и стигне до един истински духовен светоглед, тогава в живота между смъртта и новото раждане, той ще пренесе не това, което смущава връзката му с неговия Ангел, не това, чрез което Архангелът го изпраща така трагично лишен от душевност в един определен народ и не това, което кара Архаите да го включат съвсем механично в дадена епоха: Тогава още в своята животинска организация, човек ще може да проумее това, за което после ще може да си каже: Има дълбок смисъл, че съм роден на това място, че точно тук се пробуди моето съзнание, че тук протече възпитанието ми, че точно тук ще се разгърне моето дело. Впрочем така и трябва да се реформира възпитанието, за да може човек отново да усети: от източниците и мястото на своето възпитание, той взема нещо, което после определя мисията му на този свят. И ако то се осъществи, след своята смърт човек среща не механичната и външна мощ на Архаите, а духовно изживява техните насочващи, формиращи сили, и в своя нов живот този човек ще бъде поставен по един съвършено различен начин.
към текста >>

Естествено, в цялата област, която човек преброжда между смъртта и новото раждане, той влиза в близки отношения с Архангелои, Ангелои, Архаи, обаче меродавно и решаващо за изграждането на тези отношения е онова, което човек пренася през Портата на смъртта.
Естествено, в цялата област, която човек преброжда между смъртта и новото раждане, той влиза в близки отношения с Архангелои, Ангелои, Архаи, обаче меродавно и решаващо за изграждането на тези отношения е онова, което човек пренася през Портата на смъртта. Ако успее да проникне своето минерално съзна ние с издълбоко бликащата в него духовност, тогава той ще се приближи интимно до своя Ангел. Обаче благодарение на тази интимна близост с Ангела, човек израства по такъв начин в света на Архангелои, че в известен смисъл може да отвърне на техните сили с дълбок усет и съучастие, за да продължи нататък и се инкарнира в онова индивидуализирано същество, в онзи неповторим човек, какъвто е длъжен да стане, ако иска да се види в един израстващ, а не в един пропадащ свят.
към текста >>

Ако успее да проникне своето минерално съзна ние с издълбоко бликащата в него духовност, тогава той ще се приближи интимно до своя Ангел.
Естествено, в цялата област, която човек преброжда между смъртта и новото раждане, той влиза в близки отношения с Архангелои, Ангелои, Архаи, обаче меродавно и решаващо за изграждането на тези отношения е онова, което човек пренася през Портата на смъртта. Ако успее да проникне своето минерално съзна ние с издълбоко бликащата в него духовност, тогава той ще се приближи интимно до своя Ангел. Обаче благодарение на тази интимна близост с Ангела, човек израства по такъв начин в света на Архангелои, че в известен смисъл може да отвърне на техните сили с дълбок усет и съучастие, за да продължи нататък и се инкарнира в онова индивидуализирано същество, в онзи неповторим човек, какъвто е длъжен да стане, ако иска да се види в един израстващ, а не в един пропадащ свят.
към текста >>

Обаче благодарение на тази интимна близост с Ангела, човек израства по такъв начин в света на Архангелои, че в известен смисъл може да отвърне на техните сили с дълбок усет и съучастие, за да продължи нататък и се инкарнира в онова индивидуализирано същество, в онзи неповторим човек, какъвто е длъжен да стане, ако иска да се види в един израстващ, а не в един пропадащ свят.
Естествено, в цялата област, която човек преброжда между смъртта и новото раждане, той влиза в близки отношения с Архангелои, Ангелои, Архаи, обаче меродавно и решаващо за изграждането на тези отношения е онова, което човек пренася през Портата на смъртта. Ако успее да проникне своето минерално съзна ние с издълбоко бликащата в него духовност, тогава той ще се приближи интимно до своя Ангел. Обаче благодарение на тази интимна близост с Ангела, човек израства по такъв начин в света на Архангелои, че в известен смисъл може да отвърне на техните сили с дълбок усет и съучастие, за да продължи нататък и се инкарнира в онова индивидуализирано същество, в онзи неповторим човек, какъвто е длъжен да стане, ако иска да се види в един израстващ, а не в един пропадащ свят.
към текста >>

199. 8. Осма лекция, 9 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн.
Вчера говорихме за душевното и духовното развитие на човека. Докато разглеждахме духовното развитие, ние трябваше да спрем вниманието си върху това, как духовното развитие, т.е. как това, което е духовно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и сътрудничество със Съществата от висшите Йерархии. И ако сега отново се запитаме за дълбоката същност на тези висши Същества, ние трябва да насочим поглед към далечното минало на Космоса. От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн. Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по време на настоящото, Земно развитие. Искаме ли да вникнем в духовното разгръщане на човека, ние трябва да обхванем и най-далечното минало на висшите Същества. Освен това, ние разгледахме душевното развитие на човека с един нов, духовен поглед и открихме, че в своите мисли, чувства и воля, то се разиграва в пространствата между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>

Виждате ли, скъпи мои приятели, съвсем няма да е точно, ако аз кажа: „едно ангелско-човешко царство“; това не би отговаряло на нещата, защото Ангелои вече преминаха през своята човешка степен на Старата Луна.
Длъжен съм да напомня: така както описах напредващия живот на човешкия Аз в духовната му родина знаете това от моята „Теософия“ веднага се установява, че за отделния човек там няма никакво място, за такова не може да става и дума. Още в нейната втора, в морската област, настъпва едно обединяване на взаимните човешки връзки, на човешките групи: Възниква нещо надчовешко, нещо свръхчовешко. Сега Азът се издига още по-нагоре и се съединява с други Азове в човешки групи. Това ново царство стои над сегашното човешко царство. И по времето на Бъдещият Юпитер, човекът ще влезе именно в това ново царство. Виждате ли, скъпи мои приятели, съвсем няма да е точно, ако аз кажа: „едно ангелско-човешко царство“; това не би отговаряло на нещата, защото Ангелои вече преминаха през своята човешка степен на Старата Луна. И за да характеризирам това, което ще се развие в бъдещата Земна планета или Бъдещият Юпитер, аз трябва да заявя: Човекът ще бъде издигнат в една по-висша сфера; това, което днес живее в неговата същност то остава вътре в него, но тогава, на Бъдещият Юпитер, то ще се изявява навън. Както днес той открива по един тайнствен начин съкровената си същност в инкарната, в телесния цвят на плътта, така и занапред той ще открива съкровената си същност независимо дали тя е добра или лоша в своята външна конфигурация.
към текста >>

200. 9. Девета лекция, 14 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Защото в нашия човешки Дух, практически сноват действията и взаимните отношения на онези Йерархии, които винаги са били схващани от нас като Йерархии на Ангелои, Архангелои, Архаи и т.н.
В последните лекции от този курс аз посочих как човекът изгражда връзките си със света благодарение на обстоятелството, че активно се стреми към определени отношения с духовната, душевна и телесна сфери. Освен това посочих, че ако човек наистина и с подобаваща сериозност копнее да приближи духовната си същност до своето съзнание, той неизбежно трябва да вдигне поглед нагоре към духовните светове. Защото в нашия човешки Дух, практически сноват действията и взаимните отношения на онези Йерархии, които винаги са били схващани от нас като Йерархии на Ангелои, Архангелои, Архаи и т.н. И за да вникне в действията и отношенията на тези Същества, за човекът е равносилно да вникне в своята собствена духовност.
към текста >>

201. 12. Бележки GA_207 Антропософията като космософия 1

9. Ангели = Духове на Здрача (Синове на Живота)
9. Ангели = Духове на Здрача (Синове на Живота)
към текста >>

202. Съдържание GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Човекът като арена на борбата между Луцифер и Ариман Луциферическият характер на Ангелои от предхристиянската епоха Същност на луциферическото изкуство и на ариманическата техника и бюрокрация Правилното разбиране на Христовия Импулс като единствено спасително средство.
Човекът като арена на борбата между Луцифер и Ариман Луциферическият характер на Ангелои от предхристиянската епоха Същност на луциферическото изкуство и на ариманическата техника и бюрокрация Правилното разбиране на Христовия Импулс като единствено спасително средство.
към текста >>

203. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И сега, оказва се, че в този протъкан от образи свят е включен и светът на Ангелои, на Ангелите.
И сега, оказва се, че в този протъкан от образи свят е включен и светът на Ангелои, на Ангелите. А за да стигнем до инспирация, ние ще трябва да бъдем инспирирани от сфери, които са извън пределите на този образен свят. Настъпва време, когато той наистина се преобразява в свят на инспирацията. И в неговите инспирации се носят Съществата на Архангелои.
към текста >>

Но само ако слезем надолу до Ангелои, само тогава ще открием както си спомняте и от други мои лекции личното, индивидуалното отношение на човека към своя Ангел, това индивидуално отношение на човека към своя Ангел действува така да се каже по един двойнствен начин.
Но само ако слезем надолу до Ангелои, само тогава ще открием както си спомняте и от други мои лекции личното, индивидуалното отношение на човека към своя Ангел, това индивидуално отношение на човека към своя Ангел действува така да се каже по един двойнствен начин. От една страна то може да се отправи навътре. Ако човек се „предостави“ на своята вътрешна организация, така че тя да се устреми навън и да излезе стига да би могла вън от самия човек... Впрочем тук се докосваме до твърде интимни опитности, които несъмнено са обагрени от луциферически елемент; така или иначе: В строго интимен смисъл човек може да излезе вън от себе си и в същото време да стигне до една обективна и вътрешна опитност, каквато е фантазията. В много отношения фантазията има в себе си и нещо творческо, нещо индивидуално творческо, както езика; и общо взето, в основата на езика лежи именно дейността на фантазията. Обикновено човек изживява езика като нещо абстрактно. Той далеч не винаги усеща как геният на езика един Арх-Ангелои размахва крилете си в нашия говор.
към текста >>

Той далеч не винаги усеща как геният на езика един Арх-Ангелои размахва крилете си в нашия говор.
Но само ако слезем надолу до Ангелои, само тогава ще открием както си спомняте и от други мои лекции личното, индивидуалното отношение на човека към своя Ангел, това индивидуално отношение на човека към своя Ангел действува така да се каже по един двойнствен начин. От една страна то може да се отправи навътре. Ако човек се „предостави“ на своята вътрешна организация, така че тя да се устреми навън и да излезе стига да би могла вън от самия човек... Впрочем тук се докосваме до твърде интимни опитности, които несъмнено са обагрени от луциферически елемент; така или иначе: В строго интимен смисъл човек може да излезе вън от себе си и в същото време да стигне до една обективна и вътрешна опитност, каквато е фантазията. В много отношения фантазията има в себе си и нещо творческо, нещо индивидуално творческо, както езика; и общо взето, в основата на езика лежи именно дейността на фантазията. Обикновено човек изживява езика като нещо абстрактно. Той далеч не винаги усеща как геният на езика един Арх-Ангелои размахва крилете си в нашия говор. По същия начин човек пропуска да отбележи и как фантазията ако е с подчертан луциферически елемент неусетно се превръща във фантастика. Човекът дори не предполага как в неговата фантазия същност се промъква един истински Ангел.
към текста >>

Човекът дори не предполага как в неговата фантазия същност се промъква един истински Ангел.
Ако човек се „предостави“ на своята вътрешна организация, така че тя да се устреми навън и да излезе стига да би могла вън от самия човек... Впрочем тук се докосваме до твърде интимни опитности, които несъмнено са обагрени от луциферически елемент; така или иначе: В строго интимен смисъл човек може да излезе вън от себе си и в същото време да стигне до една обективна и вътрешна опитност, каквато е фантазията. В много отношения фантазията има в себе си и нещо творческо, нещо индивидуално творческо, както езика; и общо взето, в основата на езика лежи именно дейността на фантазията. Обикновено човек изживява езика като нещо абстрактно. Той далеч не винаги усеща как геният на езика един Арх-Ангелои размахва крилете си в нашия говор. По същия начин човек пропуска да отбележи и как фантазията ако е с подчертан луциферически елемент неусетно се превръща във фантастика. Човекът дори не предполага как в неговата фантазия същност се промъква един истински Ангел.
към текста >>

И тези по-висши духовни сили не са нищо друго, освен индивидуалният закрилящ Дух, който ни води от един живот към друг живот: Ангелос, Ангелът.
Затова пък истинският поет, истинският художник, който не е затънал в цинизъм, лекомислие и програмирано съчинителство, знае съвсем ясно: А неповторимите мигове на творчеството, той е ръководен от по-висши духовни сили. И тези по-висши духовни сили не са нищо друго, освен индивидуалният закрилящ Дух, който ни води от един живот към друг живот: Ангелос, Ангелът. И практически в овладяната и здрава човешка фантазия действува не друго, а мисленето на Ангела.
към текста >>

И практически в овладяната и здрава човешка фантазия действува не друго, а мисленето на Ангела.
Затова пък истинският поет, истинският художник, който не е затънал в цинизъм, лекомислие и програмирано съчинителство, знае съвсем ясно: А неповторимите мигове на творчеството, той е ръководен от по-висши духовни сили. И тези по-висши духовни сили не са нищо друго, освен индивидуалният закрилящ Дух, който ни води от един живот към друг живот: Ангелос, Ангелът. И практически в овладяната и здрава човешка фантазия действува не друго, а мисленето на Ангела.
към текста >>

Така или иначе в нашите сънища, в нашите невинни и чисто човешки сънища, практически пулсират същите онези сили, които наричаме Ангелос, същите онези Същества, които оживяват в нашата фантазия, ако се опитаме да излезем но в интровертен смисъл, вън от себе си.
Ако обаче човек излиза вън от себе си не според описания начин, а в процесите на съня, и ако именно там той навлиза в зоната, където иначе възниква будната фантазия, тогава всички онези сили, които намират сдържан и благоразумен израз в нашата фантазия, ще се пренасочат изключително към подсъзнанието под формата на сънища. И точно както луциферическата фантазия може да се изроди в безогледна фантастика, така и сънищата могат да се изродят във всевъзможни абнормности, които човек вече под влиянието на Ариман започва да приема за неоспорими истини. Така или иначе в нашите сънища, в нашите невинни и чисто човешки сънища, практически пулсират същите онези сили, които наричаме Ангелос, същите онези Същества, които оживяват в нашата фантазия, ако се опитаме да излезем но в интровертен смисъл, вън от себе си. Сега обаче целият езиков свят, подвластен на Архангелои, се обособява в един свят, разположен „между“ чувствата и мислите: в света на представите; А би могло и да се допълни: в света на чувствените, емоционални представи (виж схемата), фантазията и сънищата се обособяват в света на чувствата чувствата и това, което живее в тях като воля; а бихме могли да употребим и друга дума: Волево оцветени чувства.
към текста >>

А щом продължим спускането си надолу, какво ще открием под Ангела?
А щом продължим спускането си надолу, какво ще открием под Ангела? Да, тогава ние стигаме до самите себе си, тогава ние стигаме до човешкия Аз. И в името на човешкия Аз ние сме длъжни да осъществим „излизането от себе си“ много по-интензивно, отколкото се налагаше да правим това заради Ангела. Ние постигаме „излизането от себе си“ когато превръщаме волевите импулси във видими действия.
към текста >>

И в името на човешкия Аз ние сме длъжни да осъществим „излизането от себе си“ много по-интензивно, отколкото се налагаше да правим това заради Ангела.
А щом продължим спускането си надолу, какво ще открием под Ангела? Да, тогава ние стигаме до самите себе си, тогава ние стигаме до човешкия Аз. И в името на човешкия Аз ние сме длъжни да осъществим „излизането от себе си“ много по-интензивно, отколкото се налагаше да правим това заради Ангела. Ние постигаме „излизането от себе си“ когато превръщаме волевите импулси във видими действия.
към текста >>

204. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои.
Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него. Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои. Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание. Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел. Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието. Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание.
към текста >>

Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание.
Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него. Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои. Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание. Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел. Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието. Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание.
към текста >>

Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел.
Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него. Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои. Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание. Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел. Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието. Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание.
към текста >>

Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание.
Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него. Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои. Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание. Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел. Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието. Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание.
към текста >>

Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат човека през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер.
Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат човека през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер. И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя. Основният им порив беше отправен към Старата Луна. Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела. Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание. През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо.
към текста >>

Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела.
Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат човека през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер. И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя. Основният им порив беше отправен към Старата Луна. Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела. Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание. През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо. На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно. И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна.
към текста >>

През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо.
Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат човека през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер. И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя. Основният им порив беше отправен към Старата Луна. Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела. Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание. През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо. На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно. И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна.
към текста >>

Гръцката култура се отличаваше именно с това, че тя започна да „преработва“ наследената древна мъдрост на Ангелите с човешките прецизни и точни понятия.
И тогава започна да се проявява именно това, което можеше да настъпи единствено с развитието на „Разбираща та Душа“. Човекът започна да пробужда разбирането в самия себе си. Човекът започна да изработва прецизни и точни понятия. Гръцката култура се отличаваше именно с това, че тя започна да „преработва“ наследената древна мъдрост на Ангелите с човешките прецизни и точни понятия. И една такава мъдрост, каквато е мъдростта на Платон, ни въздействува по своя забележителен начин най-вече поради обстоятелството, че при Платон вече беше налице субективната сила на човешките понятия и представи, макар и в нея все още да се усещаше сиянието на инстинктивната древна мъдрост. Да, в книгите на Платон може да се долови как висшата мъдрост е свързана с елементите на човешката индивидуалност. И ако правилно вникнем в истинската душевна нагласа на Платон, едва ли бихме могли да посочим друга по-подходяща форма за неговите книги от диалогичната. Диалогичната форма се налага по простата причина, че Платон ясно долавяше това, което за по-древния човек беше неясно и смътно. Древният човек си казваше: „Ето, мъдростта е несъмнено тук, тя ме пронизва и озарява целия.“ Докато Платон се намираше в един непрекъснат разговор, в един непрекъснат диалог с онова Същество, което така да се каже влагаше мъдростта в самия него.
към текста >>

Но постепенно ние навлизаме в такава епоха, при която в хода на човешкото развитие се намесват съвсем други духовни сили, а не древните Ангелски Същества.
Но постепенно ние навлизаме в такава епоха, при която в хода на човешкото развитие се намесват съвсем други духовни сили, а не древните Ангелски Същества.
към текста >>

Човекът стои по средата между царството на Ангелои и царството на животните.
Човекът стои по средата между царството на Ангелои и царството на животните. В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до животинските форми, но тогава тя се намираше под въздействията на онези духовни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл. Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и човека. Но всички те нямат дори предчувствие за истинското положение на нещата в тази област. Що се отнася само до външната форма, този подход може и да е донякъде оправдан, но трябва да знаем, че колкото по-назад във времето проследяваме тези животински форми, толкова по-облъхнати се оказват те от древната мъдрост. И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или кости, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н.
към текста >>

Обаче в това свръх-животно можеха вече да действуват съвсем други духовни сили, не обикновените Ангелски Същества, а именно силите, които наричаме ариманически.
Обаче в това свръх-животно можеха вече да действуват съвсем други духовни сили, не обикновените Ангелски Същества, а именно силите, които наричаме ариманически. И точно в епохата, когато древната мъдрост беше погълната от традиционния духовен живот, този човек който започна да привлича „Разбиращата душа“ към своята животинска организация ставаше все по-силен и по-могъщ. И накрая виждаме как от 8-ми пред християнски век насам, бавно и сигурно човекът разви от своята вътрешна организация един вид „свръх-животно“ с подчертано ариманическа природа, която на свой ред също започна да го облъхва с духовни сили.
към текста >>

Макар и да вдъхновяват човека, те не му позволяват да се чувствува безгрижен и весел на Земята; те постоянно се стремят да го откъснат от Земята и да го пренесат в свръхсетивните сфери; те всъщност искат да го видят поставен над Ангелои, издигнат над низшите функции на физическия организъм; луциферическите Същества изпадат в необуздан гняв при вида на обикновения човек, стъпил с двата си крака на Земята и свързан с нея чрез своите физически функции; тези Същества биха искали да лишат човека от всякакъв животински елемент, и в сегашния етап от неговата еволюция те биха искали просто да го задържат горе в живота, протичащ между смъртта и новото раждане, така че да не допуснат поредната му инкарнация.
Тези духовни сили в човека ако мога така да се изразя се сблъскаха с луциферическите сили; те впрочем са другият фактор, който се стреми да отклони човека от неговия правилен път. От една страна имаме луциферическите Същества. Можем да ги определим още и като Същества, белязани от гнева. Макар и да вдъхновяват човека, те не му позволяват да се чувствува безгрижен и весел на Земята; те постоянно се стремят да го откъснат от Земята и да го пренесат в свръхсетивните сфери; те всъщност искат да го видят поставен над Ангелои, издигнат над низшите функции на физическия организъм; луциферическите Същества изпадат в необуздан гняв при вида на обикновения човек, стъпил с двата си крака на Земята и свързан с нея чрез своите физически функции; тези Същества биха искали да лишат човека от всякакъв животински елемент, и в сегашния етап от неговата еволюция те биха искали просто да го задържат горе в живота, протичащ между смъртта и новото раждане, така че да не допуснат поредната му инкарнация. От другата страна са ариманическите Същества, Съществата на страданието и болката. Те също претендират за човешката форма, но така и не успяват да постигнат нищо. Болката, която тези ариманически Същества понасят, е ужасяваща. Нещата изглеждат така, сякаш животното смътно усеща в себе си: Ти си длъжно да се изправиш, дори и всичко в тебе да се разкъсва от напрежение, ти си длъжно да станеш човек. Точно тази ужасяваща болка трябва да понасят ариманическите Същества.
към текста >>

Традиционният духовен живот малко или много е съхранил нещо от луциферическите Ангелои и те са устремени към една важна цел: да предпазят човека от действия!
Нека отново обобщим: Луцифер има пръст в цялата съвременна теология, в неестественото, церемониално и маниерно изкуство. Ариман има пръст в онези бездуховни и повърхностни естествени науки, които изобщо не могат да се доберат до проявленията на Духа в природния свят; Ариман насърчава механичните и бездуховни елементи в човешкото поведение. Традиционният духовен живот малко или много е съхранил нещо от луциферическите Ангелои и те са устремени към една важна цел: да предпазят човека от действия! Да не позволят на човека някакви действия! Те искат да го ограничат в рамките на вътрешния душевен живот. Обаче човекът стана личност. И въпреки това, тези Ангелски Същества непрекъснато се противопоставят и внушават на човека: ти не трябва да се впускаш в никакви действия! Ти не трябва да стигаш до откровенията на своята воля!
към текста >>

И въпреки това, тези Ангелски Същества непрекъснато се противопоставят и внушават на човека: ти не трябва да се впускаш в никакви действия!
Ариман има пръст в онези бездуховни и повърхностни естествени науки, които изобщо не могат да се доберат до проявленията на Духа в природния свят; Ариман насърчава механичните и бездуховни елементи в човешкото поведение. Традиционният духовен живот малко или много е съхранил нещо от луциферическите Ангелои и те са устремени към една важна цел: да предпазят човека от действия! Да не позволят на човека някакви действия! Те искат да го ограничат в рамките на вътрешния душевен живот. Обаче човекът стана личност. И въпреки това, тези Ангелски Същества непрекъснато се противопоставят и внушават на човека: ти не трябва да се впускаш в никакви действия! Ти не трябва да стигаш до откровенията на своята воля! Да, те искат да принизят човека до едно мистично вътрешно спокойствие, да го приспят в един душевен комфорт. Те го тласкат към мистиката, към фалшивата теософия. Те го тласкат към пълна пасивност и шепнат: Ти не трябва да действуваш, а да съзерцаваш! Те го превръщат в един мечтател, който предпочита ден и нощ да се занимава с великите загадки на света, но не и да пренесе във външния свят огнените езици на своя Дух.
към текста >>

205. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Но целият процес се представя пред вас така сякаш същности от висш свят ви помагат; даваме си сметка, че трябва да схващаме тези същности като същите тези, които са разглеждани в древната теология като Ангелои, Архангелои и Архаи.
Когато се издигнем до имагинативното познание, забелязваме все повече и повече и чрез целия този процес на издигне към имагинативното познание сме отнесени в недрата на духовни процеси. Че целият душевен живот така бива носен в недрата на тези процеси, докато ние се издигаме до имагинативното познание, се представя пред нас така, сякаш сме влезли във връзка със същности, които не живеят на физически план. Виждането чрез органите на сетивност представя и тогава имаме опитност с изчезването, така да се каже, на всичко, що е сетивно виждане. Но целият процес се представя пред вас така сякаш същности от висш свят ви помагат; даваме си сметка, че трябва да схващаме тези същности като същите тези, които са разглеждани в древната теология като Ангелои, Архангелои и Архаи. Тогава бих могъл да кажа, че тези същности ви помагат да се издигнете до имагинативното познание. После, така, както се отварят облаците, светът на сетивата се отваря и погледът прониква зад света на сетивата. А зад света на сетивата, се отваря тогава това, което можем да наречем инспирация, зад този свят на сетивата се открива тогава втората йерархия, йерархията се открива на Екскузиаи, на Динамис, на Кариотетес. Тези творчески същности, които подреждат света, се представят на познанието, инспирирано от душата. И когато после, възнесението продължава до интуицията, тогава се появява първата йерархия Тронове, Херувими, Серафими.
към текста >>

Това древно виждане още знаеше: ако аз прониквам в духовния свят, ангелите ме придружават.
Ние виждаме всичко това да се замъглява малко по малко, древното виждане се прекратява. Това древно виждане още знаеше: ако аз прониквам в духовния свят, ангелите ме придружават. Или, ако това бяха гърци, те ги наричаха "пазители". Човек, който се беше ангажирал така по пътя на духа, си знаеше, че е при дружен от пазител.
към текста >>

Знаеше се, че в отношенията между думите работи ангел, пазител.
Това, което в древните времена беше една духовна реална същност, пазител, това вече през времето, в което пишеше Капела, беше граматиката, първата степен на това, което се нарича седемте свободни изкуства. В древните времена, се знаеше, че това, което живее в граматиката, това, което живее в душите и отношенията между думите е нещо, което води към висшата степен на имагинацията. Знаеше се, че в отношенията между думите работи ангел, пазител.
към текста >>

206. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

В тези древни времена, то трябваше да каже: животът на ангелите е в моята глава.
Но за това, интелектуализмът беше необходим в една определена епоха. Тази епоха е нашата. Защото, ако хвърлите един ретроспективен поглед върху условията, които управляваха преди това на Земята, когато хората имаха едно ясновидство, има що качество на сън, в това сънищно ясновидство продължаваха да живеят духовни същности. Човешкото същество не можеше да казва в тази епоха: имам мисли в главата си. Това щеше да бъде грешно. В тези древни времена, то трябваше да каже: животът на ангелите е в моята глава. И по-късно, трябваше да каже: животът на елементарните същества е в моята глава. Едва тогава, когато настъпи ХV век и до ХІХ, ХХ век, човешкото същество няма вече нищо духовно в главата, няма нищо друго в главата, освен мисли, само мисли.
към текста >>

207. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тогава бихме били същества, които до сърцето биха имали само уста и храносмилателен тракт и би трябвало да започнем да ставаме ангели, защото нашето етерно тяло би приело хранителните вещества и съвсем би ги разтворило.
Така че можете да си представите, че когато хранителните вещества преминат от устата в червата, те постепенно изгубват и последните следи от външния свят, но тук (виж рис. червено) наново биват оживени по пътя към сърцето. Новооживяването означава те да бъдат приети от нашето собствено етерно тяло. Те обаче биха имали прекалено малко от характера на земното, ако би ставало само това, което описах. Тогава бихме били същества, които до сърцето биха имали само уста и храносмилателен тракт и би трябвало да започнем да ставаме ангели, защото нашето етерно тяло би приело хранителните вещества и съвсем би ги разтворило. Ние не бихме могли да бъдем земни. Бихме били усти с прикачени хранопроводи, стомаси, черва и сърце и всичко това би било прието от нашето етерно тяло. Би трябвало да бъдем етерно тяло и в етерното тяло хранителните вещества биха се изпарили. Не бихме могли да бъдем земни хора. Това, че съществуваме, се дължи на приемането на кислорода от въздуха.
към текста >>

Сърцето никога не би ни направило земни хора, а само би ни довело дотам, да свържем нашето етерно тяло със сърцето и да летим около Земята като ангели, които може би биха имали не особено красиви принадлежности като уста, хранопровод, черва и кръвоносни съдове до сърцето.
В това, което като хранителни вещества е стигнало в етерното тяло, се приема кислородът от въздуха и чрез него за нас остава по-нататък възможността да сме земни хора от плът тук, на Земята, между раждането и смъртта (виж рис. 7, светло). Следователно кислородът отново превръща обработеното от етерното тяло, което иначе би изчезнало, в земно-живо. Кислородът е веществото, което премества в земното това, което иначе би се превърнало само в етерно. Сега стигнахме до връзката на сърцето с белите дробове. Сърцето никога не би ни направило земни хора, а само би ни довело дотам, да свържем нашето етерно тяло със сърцето и да летим около Земята като ангели, които може би биха имали не особено красиви принадлежности като уста, хранопровод, черва и кръвоносни съдове до сърцето. Но чрез това, че сърцето е свързано с белите дробове и приемаме кислорода, приетата храна не само се етерезира, но се превръща и в земна.
към текста >>

Ние бихме били ангели, ако не би действал в нас азотът, който от страна на бъбречната система ни съхранява в земния елемент чрез астралното тяло.
Вече ви показах как това, което се съединява с нас, се поема от етерния и астралния организъм, приема се от бъбречната система и се излъчва в астралността, как там то се превръща в земно с помощта на азота. Ние бихме били ангели, ако не би действал в нас азотът, който от страна на бъбречната система ни съхранява в земния елемент чрез астралното тяло. Но всичко не би ни изграждало и формирало така, че и азът да вземе участие, ако нямахме чернодробната система (виж рис. 7, синьо). Чернодробната система провежда всичко в аза. Виждате, че това е продължението на сърдечната дейност, защото тя продължава да действа чак в червата.
към текста >>

208. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Такива мечтателно екзалтирани, предразположени към мъглява мистика хора много лесно се поддават на влиянията на тези същества, които искат да отвлекат човека от Земята, да го направят един вид ангелско същество, за да не се изкушава от неморалното.
Най-малкото, човекът да няма тяло, в което да се намират земни и водни елементи. Те желаят да изградят човека по своя начин, понеже биха го направили напълно морално същество, но без да притежава свобода. Той не би имал никаква физическа природа и би бил напълно морално същество. В течение на годината тези същества постоянно се борят по ужасен начин да откъснат човека от Земята и да го въвлекат в своята сфера, да го отчуждят и лишат от Земята. Тези същества са особено опасни за всички мечтателно екзалтирани и предразположени към мъглява мистика хора. Такива мечтателно екзалтирани, предразположени към мъглява мистика хора много лесно се поддават на влиянията на тези същества, които искат да отвлекат човека от Земята, да го направят един вид ангелско същество, за да не се изкушава от неморалното.
към текста >>

Колкото и да звучи странно и парадоксално, в тези власти, които се изявяват във вятъра и времето, пулсират във въздушните течения, имаме съществата, които най-много мразят човешката свобода и не искат да знаят за нея, искат да унищожат човешката свобода, да направят от хората морални автомати и много добри ангелски същества.
Колкото и да звучи странно и парадоксално, в тези власти, които се изявяват във вятъра и времето, пулсират във въздушните течения, имаме съществата, които най-много мразят човешката свобода и не искат да знаят за нея, искат да унищожат човешката свобода, да направят от хората морални автомати и много добри ангелски същества. И те се борят, ако мога да си послужа с един земен израз, «на нож», за да постигнат това.
към текста >>

Те искат да разлеят повърхността из целия човек, така че човекът да не може да прави нищо друго освен да вижда и слуша, да не яде и да не пие, а само да вижда и чува и да стане ангелоподобно същество.
Но въздушните и огнените същества, за които ви говорих, воюват на живот и смърт срещу Юпитер, Сатурн и Марс. Те седят в своите крепости във въздуха и разгръщат своята мощ особено в светкавиците, във всичко огнено, във въздуха. Те са, които искат да направят целия човек физически, както всъщност следва да станат отвън само окото, ухото и носът, както той е на повърхността. Те искат да разлеят повърхността из целия човек, така че човекът да не може да прави нищо друго освен да вижда и слуша, да не яде и да не пие, а само да вижда и чува и да стане ангелоподобно същество.
към текста >>

Те искат напълно да го разредят, както се каза, да го направят същество, подобно на ангел.
И така, когато гледате природата, виждате, че всичко, което се проявява чрез сили, идва от марсовите същества. Което се проявява чрез природни закони, идва от юпитеровите същества, а което е цвят и тон, е от сатурновите същества. Тези същества обаче, въздушните и огнените същества, искат да не оставят човека да има физическо тяло, а той да остане само сила и закон, т.е. да стане мисъл, цвят и тон. Те искат напълно да го разредят, както се каза, да го направят същество, подобно на ангел.
към текста >>

209. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Така че ако например тук имаме повдигане на единия крак, ако тук имаме намеса и участие в процесите на гравитацията, в духовния свят като тяхно съответствие ще имаме едно засилващо се родство с едно или друго от Съществата на висшите Йерархии, например Ангелои или Архангелои.
То е една намеса и участие в процесите на гравитацията. Когато повдигаме единия крак, за да направим следващата крачка, ние се включваме в процесите на гравитацията. Всичко това ние имаме да усвоим тук на Земята; то не съществува в живота между смъртта и новото раждане, макар и да има там свой аналог, свое съответствие. В духовния свят ние също имаме известна ориентация, само че тя не се осъществява в дадено гравитационно поле, тъй като там изобщо няма гравитация, няма „тежест". Там ориентацията е изключително от духовен порядък. Така че ако например тук имаме повдигане на единия крак, ако тук имаме намеса и участие в процесите на гравитацията, в духовния свят като тяхно съответствие ще имаме едно засилващо се родство с едно или друго от Съществата на висшите Йерархии, например Ангелои или Архангелои. Ако се чувствувам душевно близък за въздействията на определено Същество от Йерархията на Ангелои или пък на Екскузиаи с които човекът работи съвместно в духовния свят, тогава аз осъществявам и определена ориентация в живота между смъртта и новото раждане. Когато тук на Земята ние се съобразяваме с нашата тежест, така и там, в духовния свят ние се съобразяваме с това, което се излъчва като сили на привличане и симпатия между нашата собствена същност и отделните Същества на висшите Йерархии.
към текста >>

Ако се чувствувам душевно близък за въздействията на определено Същество от Йерархията на Ангелои или пък на Екскузиаи с които човекът работи съвместно в духовния свят, тогава аз осъществявам и определена ориентация в живота между смъртта и новото раждане.
Когато повдигаме единия крак, за да направим следващата крачка, ние се включваме в процесите на гравитацията. Всичко това ние имаме да усвоим тук на Земята; то не съществува в живота между смъртта и новото раждане, макар и да има там свой аналог, свое съответствие. В духовния свят ние също имаме известна ориентация, само че тя не се осъществява в дадено гравитационно поле, тъй като там изобщо няма гравитация, няма „тежест". Там ориентацията е изключително от духовен порядък. Така че ако например тук имаме повдигане на единия крак, ако тук имаме намеса и участие в процесите на гравитацията, в духовния свят като тяхно съответствие ще имаме едно засилващо се родство с едно или друго от Съществата на висшите Йерархии, например Ангелои или Архангелои. Ако се чувствувам душевно близък за въздействията на определено Същество от Йерархията на Ангелои или пък на Екскузиаи с които човекът работи съвместно в духовния свят, тогава аз осъществявам и определена ориентация в живота между смъртта и новото раждане. Когато тук на Земята ние се съобразяваме с нашата тежест, така и там, в духовния свят ние се съобразяваме с това, което се излъчва като сили на привличане и симпатия между нашата собствена същност и отделните Същества на висшите Йерархии.
към текста >>

Вашият замисъл предвижда точно определено действие и когато дойде ред да се ориентирате в Космоса, Вие усещате, че сте привлечени към едно ангелско Същество или пък към едно Същество, изпълнено с воля, и т.н.
С намерението да извършите едно или друго „действие" в духовния свят Вие разширявате Вашето същество из целия Космос, и то по такъв начин, че това разширение се превръща в ориентация. Когато тук Вие си казвате: Сега ще трябва да си купя масло... това е едно намерение. Вие се запътвате например към Базел, купувате маслото и се връщате обратно. Между смъртта и новото раждане Вие също замисляте подобно действие спрямо онези неща, което по-късно ще трябва да осъществите в земния живот; да, Вие замисляте това действие и разширявате Вашето същество из Космоса. Тези две неща са тясно свързани. Вашият замисъл предвижда точно определено действие и когато дойде ред да се ориентирате в Космоса, Вие усещате, че сте привлечени към едно ангелско Същество или пък към едно Същество, изпълнено с воля, и т.н. Всички те се съобразяват с Вашето разширено и изнесено навън духовно същество. Вие вдишвате; и тогава тези свръхсетивни Същества внасят в духовната Ви организация не друго, а Вашата собствена част от Логоса; мировите мисли проникват навътре във Вашето същество.
към текста >>

210. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Пред нашето въображение израства следната картина: Сякаш с настъпва нето на зимата, Земната планета отваря своите прозорци, за да погледнат Ангелои и Архангелои към земните хора.
Да, скъпи мои приятели, ако бяхме затворени в сферата на Зимния свят без каквато и да е възможност за проникване в духовния Космос, ние като земни хора изобщо не бихме могли да разсъждаваме. Това би било невъзможно. Ето защо от антропософска гледна точка можем да сме сигурни: В разгара на лятото, по времето на Еньовден, човек може да се скрие от духовните Същества, така че да изгради в себе си безбожни и осъдителни чувства, гъстата мрежа от имагинации над него не им позволява да нахлуят в Космоса. Те остават тук. С настъпването на зимата обаче и особено по време на Коледната седмица, Боговете жадно отправят своя взор към Земята; човешката душа се отваря и това, което живее в Азът и астралното тяло се изнася навън в Космоса. Пред нашето въображение израства следната картина: Сякаш с настъпва нето на зимата, Земната планета отваря своите прозорци, за да погледнат Ангелои и Архангелои към земните хора.
към текста >>

Но в известен смисъл, висшите Същества си остават „поети", и затова човек не може да стигне до истинската им същност, ако ги описва с разсъдъчни и студени думи; ето защо той често трябва да търси думи, подобни на тези, които употребих току-що: По време на Рождество Христово, по време на Коледната седмица, Земята отваря своите прозорци, и сега Ангелои надничат през тези прозорци, за да видят как се подготвят хората за цялата следваща година.
Разбира се, в съвременната епоха всички ние, скъпи мои приятели, постепенно свикваме да се отнасяме към човешкото познание филистерски, трезво и непоетично. Но в известен смисъл, висшите Същества си остават „поети", и затова човек не може да стигне до истинската им същност, ако ги описва с разсъдъчни и студени думи; ето защо той често трябва да търси думи, подобни на тези, които употребих току-що: По време на Рождество Христово, по време на Коледната седмица, Земята отваря своите прозорци, и сега Ангелои надничат през тези прозорци, за да видят как се подготвят хората за цялата следваща година. Дори и когато мислят, Съществата от висшите Йерархии, остават поети и художници. Логиката според начина по който сме свикнали да я развиваме е само една далечна последица от Земната тежест; естествено това не означава, че тук на Земята логиката е излишна напротив, тя е необходима в най-висша степен.
към текста >>

И най-същественото, най-важното за Съществата от висшите Йерархии е това, което се ражда и живее в човешката душа; Ангелите, които надничат през Коледните прозорци изобщо не се интересуват от професорските хипотези и открития, с тях Ангелите нямат нищо общо.
И най-същественото, най-важното за Съществата от висшите Йерархии е това, което се ражда и живее в човешката душа; Ангелите, които надничат през Коледните прозорци изобщо не се интересуват от професорските хипотези и открития, с тях Ангелите нямат нищо общо. Да, на този етап те изобщо не се тревожат за мислите. Важна е човешката душа, човешките чувства, а те са непосредствено свързани с годишния кръг на Слънцето. За да се доближим през зимата до духовния свят е от значение не толкова дали сме глупави или остроумни хора, а дали сме сърдечни или пък обратно затворени и студени егоисти. Точно това се предава на космическия свят чрез годишния цикъл на Земята.
към текста >>

А всичко, което мислим то остава на Земята; Ангели и Архангели изобщо не се интересуват от него; да, когато надничат през Коледните прозорци, те се интересуват от нещо съвсем друго, защото ако ми позволите този израз сега те разполагат с по-високия „карат злато", който могат да получат от духовно-душевната същност на човека.
А всичко, което мислим то остава на Земята; Ангели и Архангели изобщо не се интересуват от него; да, когато надничат през Коледните прозорци, те се интересуват от нещо съвсем друго, защото ако ми позволите този израз сега те разполагат с по-високия „карат злато", който могат да получат от духовно-душевната същност на човека. И тези по-ценни монети се отливат не другаде, а в „монетния двор" на чувствата, там където живее и страда човешката душа. За Космоса, скъпи мои приятели, мислите са само нищожни разменни монети. Но всяка нощ в тези нищожни разменни монети се вглеждат долните Богове. И така, всяка нощ Космосът не далечният Космос, а непосредственото космическо обкръжение на Земята, съставено от подчинени и елементарни Същества се вглежда и вслушва в нашите умствени качества: дали сме глупави или умни хора! Денонощният кръг на Слънцето е този, който осведомява близкия Космос за качеството на нашите мисли.
към текста >>

211. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

По този начин а именно като се „отдръпваме" от външния свят ние се научаваме да познаваме света на нашите собствени сетива; впрочем в „Тайната Наука" този свят е описан като света на Ангелои, света на онези Същества, които стоят с една степен над човека.
По този начин а именно като се „отдръпваме" от външния свят ние се научаваме да познаваме света на нашите собствени сетива; впрочем в „Тайната Наука" този свят е описан като света на Ангелои, света на онези Същества, които стоят с една степен над човека. И какво става всъщност в нашите сетива? Ние ще отговорим на този въпрос само ако успеем да прозрем в дълбоките вътрешни процеси на сетивата, също и по време, когато сме изключили всякакви сетивни възприятия. Всички сме съгласни, че можем да имаме спомен за нещо, което сме изживели преди години, макар и в момента да липсват каквито и да са материални следи от съответната случка. По същия начин, ако се научим да наблюдаваме живота на сетивата от които е изключено всяко сетивно възприятие ние ще стигнем до едно важно познание. Няма да го наречем „спомен", защото това понятие в случая не ни върши работа.
към текста >>

По този начин ние започваме да опознаваме характера и естеството на онези Същества, които принадлежат към Йерархията на Ангелои.
По този начин ние започваме да опознаваме характера и естеството на онези Същества, които принадлежат към Йерархията на Ангелои. И ние трябва да сме в състояние да си представим, че в несъзнателния процес, разиграващ се в сетивните възприятия, се подвизават точно тези свръхсетивни Същества, които, тъй да се каже, влизат и излизат през „вратите" на нашите сетива. Независимо дали чуваме или виждаме нещо, това е един процес, който се осъществява не само поради нашата произволна намеса, този процес е включен в обективния свят; да, този процес се осъществява в един свят, където като хора ние изобщо не сме стъпвали, макар и да ставаме мислещи хора именно в условията на този свят.
към текста >>

По същият начин, както изработваме сетивно-възприемащите сили и техните комбинации заедно със Съществата от йерархията на Ангелои, така и заедно със Съществата от йерархията на Архангелои, ние изграждаме нашите паметови сили.
Всъщност ние дължим паметовите сили на онзи процес, който се извършва в нас по време на съня. От заспиването до събуждането ние сме в света на Архангелои и заедно със Съществата от йерархията на Архангелои ние изграждаме нашите паметови сили. По същият начин, както изработваме сетивно-възприемащите сили и техните комбинации заедно със Съществата от йерархията на Ангелои, така и заедно със Съществата от йерархията на Архангелои, ние изграждаме нашите паметови сили.
към текста >>

Насочим ли поглед в областта на сетивата, ние се оказваме в сферата на Ангелои; насочим ли поглед в областта на паметовите сили, ние се оказваме в сферата на Архангелои.
Да, скъпи мои приятели, истинското познание за човека не се крие в някаква небулозна мистика; всяка крачка към дълбините на човека, ни отвеждат същевременно и нагоре във висшите светове. Днес ние обсъди-хме само две от тези крачки. Насочим ли поглед в областта на сетивата, ние се оказваме в сферата на Ангелои; насочим ли поглед в областта на паметовите сили, ние се оказваме в сферата на Архангелои. Себепознанието означава Богопознание, познание за Бога и за Духа, защото всяка крачка в дълбините на човека, ни отвеждат все по-навътре в духовния свят. И колкото по-дълбоко проникваме в дълбините на човека, толкова по-горе се извисяваме в света на свръхсетивните духовни Същества. Защото ако себепознанието е нещо сериозно и истинско, то наистина се превръща в едно действително познание на света с неговите духовни причини.
към текста >>

212. 13. БЕЛЕЖКИ GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

9. Ангели Духове на здрача, (Синове на Живота).
9. Ангели Духове на здрача, (Синове на Живота).
към текста >>

Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели.
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели.
към текста >>

213. Съдържание GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Необходимостта от комуникация с Ангелите и Архангелите.
Двете биографии на човека: на физическото и етерното тяло, от една страна, и на астралното тяло и аза, от друга. Значение на речта за душевното развитие на човека. Отзвук в съня на изговореното през деня. Необходимостта от комуникация с Ангелите и Архангелите. Материализмът предизвиква дисхармония в общуването с духовните същества. 1859 година – юбилей на Шилер и година на смъртта на идеализма. Усещане за липса на идеали сред по-възрастното поколение и подем на младежкото движение.
към текста >>

214. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Човек се развива в своя Аз и в своето астрално тяло така, че той, приблизително започвайки от 14 годишна възраст, встъпва по време на сън, ако можем така да се изразим, в общение с Ангелите и Архангелите.
Можем вече да кажем: за човека настъпва необходимост да напасне разбирателството със света на Архангелите чрез отзвуците на земната реч, които остават в неговата душа по време на съня. Думите произнесени през деня продължават да звучат по наистина забележителен начин: всички гласни звуци се проявяват тогава вътрешно задълбочени, а всички съгласни – преминаващи в подвижните форми на света на предметите. Така се преживява това. И спящите души биха се почувствали нещастни, ако тези отзвуци не биха станали подобни по звучене на речта на Архангелите, която им звучи насреща от другата страна. Така може да възникне хармония между това, което се явява в съня отзвук на земната реч, и това, което от всички страни на Вселената, от астралния свят, звучи като говор на света на Архангелите. Човек се развива в своя Аз и в своето астрално тяло така, че той, приблизително започвайки от 14 годишна възраст, встъпва по време на сън, ако можем така да се изразим, в общение с Ангелите и Архангелите. Това е дълбока тайна от живота на човека. И ето, характерно за нашата съвременна епоха е, че все повече и повече хора губят способността за взаимно разбирателство със света на Архангелите по време на сън; те донасят със себе си в своя сън от дневната реч нещо такова, което образува тяхната душа така, че те вече не разбират речта на Архангелите, и че Архангелите вече не намират удовлетворение от тази човешка реч, чиито отзвуци проникват в живота по време на сън. Настъпи такава епоха в живота (тук се налага употребата на земни изрази, с помощта на които, разбира се, е трудно да се изрази истинското положение на нещата), настъпи такава епоха, в която съществата от духовния свят не могат вече да влязат в необходимото разбирателство с душите на хората по време на техния сън, и постоянно има взаимно неразбиране на това, което си говорят едни на други съществата от духовните йерархии и душите на хората по време на сън. Настъпва раздор, дисхармония. Виждате ли, това е аспект, характеризиращ нашата епоха, представящ ни се при поглед върху нея от друг ъгъл.
към текста >>

Речта, такава, каквато е създадена днес при всички цивилизовани народи, приковава душата за времето от заспиването до пробуждането само към физическия грохот на материалния свят и към шепота само на физическото съдържание на растителния свят и не открива на душата по време на сън светлите речи на Ангелите и гърмящите тръбни звуци на езика на Архангелския свят с тяхното дълбоко космическо значение.
Речта, такава, каквато е създадена днес при всички цивилизовани народи, приковава душата за времето от заспиването до пробуждането само към физическия грохот на материалния свят и към шепота само на физическото съдържание на растителния свят и не открива на душата по време на сън светлите речи на Ангелите и гърмящите тръбни звуци на езика на Архангелския свят с тяхното дълбоко космическо значение. Човек, след достигане на полова зрелост, би бил длъжен да черпи за себе си от речта нещо такова, което за времето на бодърстването му така би препарирало неговия мозък, че своя нормален физически живот би могъл с помощта на думите да достига до съдържащите се в нещата идеи. А тъй като речта на Архангелите може да говори на неговата душа през времето от заспиването до пробуждането, то той би бил длъжен, потапяйки се в съня, да донася със себе си нещо такова, което би дало възможността на кръвообращението му да предчувства спиритуалните дълбочини на мировия замисъл. Но сега, ако той не може да възприеме духовното познание, ако нашето училищно преподаване не бъде достатъчно духовно задълбочено, той донася със себе си вместо това скърцащите и свистящи звуци на физическо-минералния свят, тяхното стържене и грохот; той донася в своята кръв звуците на триенето и наподобяващи капането на водни капки, пораждани от физическия компонент на растителния свят.
към текста >>

215. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Ние говорим за природните царства: за минералното царство, за растителното царство, за животинското царство, и ние трябва да причислим към тях като четвърто царство също и човека доколкото той се явява физическо същество; но ние трябва да се издигнем още по-високо и над човека да признаем царството на Ангелите, а над тях царството на Архангелите, царството на Началата и т.н.
От вчерашните разглеждания вие можахте да видите, че ако искаме да разберем човешките съдби, а също съвместния живот на хората, то ние не трябва да се занимаваме с разглеждане на абстрактните природни сили (само за които се говори в обичайната наука ), а трябва, както вие видяхте това вчера, да се обръщаме към тези духовни сили, към тези духовни същества, които в някакъв смисъл образуват продължение на това, което ние наричаме в света на външните сетива, природни царства. Ние говорим за природните царства: за минералното царство, за растителното царство, за животинското царство, и ние трябва да причислим към тях като четвърто царство също и човека доколкото той се явява физическо същество; но ние трябва да се издигнем още по-високо и над човека да признаем царството на Ангелите, а над тях царството на Архангелите, царството на Началата и т.н.
към текста >>

А това, което описах вчера като отношение, в което човек влиза по време на сън към Ангелите, а особено към Архангелите, това се присъединява към, може да се каже, повече свръхприродно отношение към елементарните царства.
Свръхсетивният свят на доземното битие е малко свързан непосредствено със земния свят, с неговите външни проявления. Докато този свръхсетивен свят, в който пребивават Аза и астралното тяло от заспиването до пробуждането, е в жива връзка със земния свят, с трите му царства, в които се намира човек на Земята. Този свръхсетивен свят е този свят, който аз описах в своята книга «Теософия» като три така наречени елементарни царства. Когато човек бодърства, то той живее съвместно с това, което изявява себе си от земните царства навън; когато спи, то той живее в отношенията на своя Аз и астрално тяло, съвместно с невидимите свръхприродни същества на елементарните царства. Възприемаемото от човек обкръжение в двата случая е различно, но и в двата случая е, преди всичко, земно. А това, което описах вчера като отношение, в което човек влиза по време на сън към Ангелите, а особено към Архангелите, това се присъединява към, може да се каже, повече свръхприродно отношение към елементарните царства. Точно така, както човек, намирайки се във физическия свят в бодърстващо състояние приема хранителните вещества от природните царства за поддържане на своето физическо и етерно тяло, така и през времето между заспиването и пробуждането в него се вливат силите на трите елементарни царства. Това е неговото обкръжение. В тези три елементарни царства, както знаете, ние имаме работа с живи творчески цветови потоци, с творческия свят на музикалните тонове. Там ние имаме работа с това, което тук във физическия свят действа само като приковано към твърдите материални предмети; в елементарния свят то свободно се извисява и свободно твори, защото в това свободно извисяване и творене, в тези потоци и течения изразява себе си духовното, както тука веществото изразява себе си във физическия цвят, във физическия звук. И подобно на това, както физическото вещество, можем да кажем, удържа в своите твърди външни контури цвета, така духовното на елементарните царства носи в потоците и вълните свободно преливащите се цветове с тяхната многообразна игра.
към текста >>

Така, че човек от заспиването до пробуждането се намира в елементарния свят, преживява там това, за което вече съм говорил във вече упоменатия курс лекции, но той се взира от този елементарен свят в далечината на наделементарния свят, и възприема при това Ангелите, Архангелите и Началата.
И това определено нещо претърпява изменение към времето на достигане от човека на полова зрелост. Също както, намирайки се в земния физически свят човек, стоейки на Земята и възприемайки около себе си царствата на природата, може все пак да вдигне погледа си към космическите дълбини, към небесните светила, т.е. да възприема и това извънземно, което му се открива физически, така също и Азът и астралното тяло преживяват в елементарния свят преди всичко това, което ги обкръжава в качеството на елементарни царства от заспиването до пробуждането; но човек, намирайки се в елементарния свят, вижда и това, което стои над него. И той вижда при това не просто сияещи, мъртви небесни светила, а вижда същества от висшите Йерархии. И той влиза във взаимоотношения с тези същества от висшите Йерархии; за единия вид на тези взаимоотношения, за беседването с тях, вече говорих вчера. Така, че човек от заспиването до пробуждането се намира в елементарния свят, преживява там това, за което вече съм говорил във вече упоменатия курс лекции, но той се взира от този елементарен свят в далечината на наделементарния свят, и възприема при това Ангелите, Архангелите и Началата. Но в това отношение човек доста съществено се измени, особено оттогава, когато встъпи в Петия следатлантски културен период, т.е. от 15-то столетие. От времето откак човек си изработи интензивна интелектуалност, която по-рано не притежаваше, му стана не така леко, както преди по време на сън, да намира правилното съотношение между сън и бодърстване.
към текста >>

Благодарение на това човек тогава при бодърстването живеел по интензивно в своето физическо и в своето етерно тяло, и той донасял известна сила от тях със себе си в състоянието на сън, интензивно преживявал елементарния свят, а също така интензивно преживявал и това, което можел да възприема и вижда в царството на Ангелите, Архангелите и Началата.
За хората, живели до 15-то столетие, а значи и за нас, за нашите предишни земни животи, за всички тези хора, живели до 15-то столетие, работата стояла така, че те не са били още пронизани в будно състояние от абстрактната интелектуалност. Благодарение на това човек тогава при бодърстването живеел по интензивно в своето физическо и в своето етерно тяло, и той донасял известна сила от тях със себе си в състоянието на сън, интензивно преживявал елементарния свят, а също така интензивно преживявал и това, което можел да възприема и вижда в царството на Ангелите, Архангелите и Началата. В тези по-ранни времена от своето развитие човек получавал от доземното битие нещо такова, което го правило по-силен през времето между заспиването и пробуждането, отколкото днес. И затова човек при пробуждането е могъл да пренася от преживяванията на елементарния и наделементарен свят, които имал по време на сън, нещо такова, което укрепвало неговото етерно и физическо тяло. До 15-то столетие човек е бил по-съединено същество, отколкото днес. Сега работата с човека стои така: благодарение на наследството, което донася от доземното битие в земния живот, той има все още достатъчно сили, произлизащи от духовния свят, за това, че да успее в детството да расте, а също и чак до достигане на полова зрелост да възприема в себе си и други, нужни му за развитието фактори. Обаче, човек днес, на сегашния стадии на своето развитие, няма вече непосредствено достатъчно сили за това, че по време на сън по правилен начин да въведе и постави своя Аз и астрално тяло в елементарния свят, ако не е възприел в будно състояние духовни познания.
към текста >>

И ако ние можем да водим, така да се каже, повече или по-малко основния си живот, когато по време на сън имаме възможност да встъпим в известни отношения със света на Ангелите и Архангелите, то Архаите трябва да ни помогнат правилно да координираме живота в съня и бодърстването.
Гьоте работи в течение на цялата първа половина на своя живот над това, по правилен начин да овладее етерното си тяло. И ако ние можем да водим, така да се каже, повече или по-малко основния си живот, когато по време на сън имаме възможност да встъпим в известни отношения със света на Ангелите и Архангелите, то Архаите трябва да ни помогнат правилно да координираме живота в съня и бодърстването. Живота по време на бодърстването физическото и етерното тяло водят благодарение на природните сили, външно възприемани и намиращи се в трите природни царства. А животът по време на сън протича по правилен начин, когато човек живее по правилен начин в елементарните царства през времето между заспиването и пробуждането, и достига, изхождайки от тези елементарни царства, взаимоотношения с Ангелите и Архангелите. Но на човек му е необходимо и нещо повече. Видите ли, схематически това можем да нарисуваме така: в будно състояние физическото и етерно тяло трябва да установят правилно отношение към трите природни царства .
към текста >>

А животът по време на сън протича по правилен начин, когато човек живее по правилен начин в елементарните царства през времето между заспиването и пробуждането, и достига, изхождайки от тези елементарни царства, взаимоотношения с Ангелите и Архангелите.
Гьоте работи в течение на цялата първа половина на своя живот над това, по правилен начин да овладее етерното си тяло. И ако ние можем да водим, така да се каже, повече или по-малко основния си живот, когато по време на сън имаме възможност да встъпим в известни отношения със света на Ангелите и Архангелите, то Архаите трябва да ни помогнат правилно да координираме живота в съня и бодърстването. Живота по време на бодърстването физическото и етерното тяло водят благодарение на природните сили, външно възприемани и намиращи се в трите природни царства. А животът по време на сън протича по правилен начин, когато човек живее по правилен начин в елементарните царства през времето между заспиването и пробуждането, и достига, изхождайки от тези елементарни царства, взаимоотношения с Ангелите и Архангелите. Но на човек му е необходимо и нещо повече. Видите ли, схематически това можем да нарисуваме така: в будно състояние физическото и етерно тяло трябва да установят правилно отношение към трите природни царства .
към текста >>

Спящият човек, неговият Аз и етерно тяло трябва да установят правилно отношение към трите елементарни царства, но също и към царствата на Ангелите и Архангелите.
Спящият човек, неговият Аз и етерно тяло трябва да установят правилно отношение към трите елементарни царства, но също и към царствата на Ангелите и Архангелите. Но ако се ограничим само до правилните отношения с всички тези царства, това няма да доведе до правилно намиране на себе си вътре в тях. С това още не се постига правилното съотношение между сън и бодърстване. За това, Азът и астралното тяло по правилен начин да могат да излизат от физическото и етерно тяло и обратно да влизат в тях, човек освен това трябва да има правилно отношение и към царството на Архаите, царството на Началата и царството на Изначалните сили.
към текста >>

216. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Ако се издигнем в областите, достъпни само за свръхсетивното възприятие, то там ние ще намерим нещо като продължение на тези царства: царството на Ангелите, Архангелите, Началата, Властите, Силите, Господствата и т.н.
И така, ние днес можем да кажем: ако в будно състояние обърнем очите си или другите сетивни органи към външния, обкръжаващ ни физически-етерен свят, то ние ще възприемем тогава три или, всъщност, четири природни царства - минерално, растително, животинско и човешко. Ако се издигнем в областите, достъпни само за свръхсетивното възприятие, то там ние ще намерим нещо като продължение на тези царства: царството на Ангелите, Архангелите, Началата, Властите, Силите, Господствата и т.н. Ние имаме, следователно, два свята, проникващи един в друг, физически-етерен свят и свръхсетивен свят. И ние знаем, че във времето между заспиването и пробуждането ние действително се намираме там и имаме в него преживявания, макар и тези преживявания да не достигат до нашето обикновено съзнание в следствие на липсата у нас на съответстващи духовно-душевни органи.
към текста >>

А свръхсетивното съзнание има тук напълно определеното възприятие: ако човек е тук, то между него и възприятията на външните сетива се намират Ангелите, Архангелите и Началата.
Обикновено съзнанието изобщо нищо не знае за имащите място тук съотношения. А свръхсетивното съзнание има тук напълно определеното възприятие: ако човек е тук, то между него и възприятията на външните сетива се намират Ангелите, Архангелите и Началата. Те всъщност са по цялата граница на свръхсетивния свят. Те са невидими за нормалното зрение, но се намират навсякъде между човека и покривалото, изтъкано от възприятията на външните сетива. А Властите, Силите и Господствата се намират от другата страна. Те са скрити от това покривало. Така, че човек, притежаващ свръхсетивно съзнание, усеща мислите като приближили се към него, след като са били предадени на Началата.
към текста >>

217. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

После следват Архангели, Ангели и след това самият човек, а след него животните, растенията, минералите.
До 4-то столетие след Р.Х. Духовете на Формата управляваха не само във впечатленията от света на външните сетива, но, преди всичко, и в мислите. Сега тези мисли преминаха към Началата. Те стоят по-близо до човека от Духовете на Формата, защото се намират пред границата на света на външните сетива. Те са разположени между човека и това, което човек възприема със своите външни сетивни органи; човек не ги забелязва само затова, че те са със свръхсетивна природа. После следват Архангели, Ангели и след това самият човек, а след него животните, растенията, минералите.
към текста >>

218. Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

В тогавашната си форма тези Същества – Ангелои, Архангелои, Архаи – не познаваха свободата в онзи смисъл на тази дума, какъвто влагаме в нея, когато говорим за свобода при човека.
В тогавашната си форма тези Същества – Ангелои, Архангелои, Архаи – не познаваха свободата в онзи смисъл на тази дума, какъвто влагаме в нея, когато говорим за свобода при човека. Волята на тези Същества не беше изживявана от тях, така сякаш те биха могли да имат онова своеобразно чувство, което ние изразяваме с думите: Ето, ние съзнателно се стремим към това или онова!
към текста >>

Божествените Същества, които стояха или стоят над тях и които чрез взаимните си отношения олицетворяваха божествения миров ред, “упражняваха” волята си чрез по-низшите Духове на Архангелои и Ангелои, тъй че тези по-низши Духове направо “упражняваха” воля изцяло в онази посока, която се определяше именно от стоящата над тях божествено-духовна воля.
Тези Същества не се стремяха съзнателно към нещо, което те биха могли да поискат; те искаха това, което се изливаше в тях като божествена воля. Тези Същества упражняваха своята воля изцяло в рамките на божествената воля. Божествените Същества, които стояха или стоят над тях и които чрез взаимните си отношения олицетворяваха божествения миров ред, “упражняваха” волята си чрез по-низшите Духове на Архангелои и Ангелои, тъй че тези по-низши Духове направо “упражняваха” воля изцяло в онази посока, която се определяше именно от стоящата над тях божествено-духовна воля. Идейният свят на древното човечество беше такъв, че то си казваше: В старите времена изобщо не е настъпвал този момент, в който е можело да се развият такива Същества, в чието съзнание да живее усещането за свобода.
към текста >>

Защото Съществата от Йерархията на Архангелои, Ангелои, Архаи просто не съответствуваха на едно такова Същество, което би могло да разполага със свободна воля, независеща от Боговете.
Оставайки в божествено-духовната воля Михаил породи у себе си един импулс, според който той трябваше да предприема правилните действия заедно с онова Същество, което, ако може да се изразя така, преждевременно посегна към свободата. Защото Съществата от Йерархията на Архангелои, Ангелои, Архаи просто не съответствуваха на едно такова Същество, което би могло да разполага със свободна воля, независеща от Боговете. Ето защо едва по-късно в хода на мировото развитие трябваше да възникне една друга форма, именно човешката форма. Обаче всичко това трябваше да бъде осъществено в една епоха, чиито взаимодействия с Космоса все още не позволяваха появата на човешката форма; появата на висшите животински форми също не беше възможна; можеха да съществуват само онези низши животински форми, за които споменах преди малко. Ето как се стигна до възникването на една форма, изпълнена с космически противоречия, с космическа съпротива. В нея тъй да се каже, трябваше да се излее неподчиняващият се Дух. Тя не можеше да бъде някоя от онези животински форми, които възникнаха едва по-късно, не можеше да бъде също и някоя от обичайните за тогавашната епоха животински форми, съставени от по-мека материя.
към текста >>

Обаче една такава свръхсетивна форма не можеше да принадлежи към царството, обитавано от Съществата на висшите Йерархии, Архангелои, Ангелои и т.н., тя трябваше, бих казал, да бъде смъкната под онези форми, които изобщо можеха да възникнат в хода на физическото развитие.
Тя можеше да бъде само една такава животинска форма, която се отклонява от възможните животински форми, населяващи физическия свят, но въпреки това – като израз на едно космическо противоречие – тя трябваше да съдържа някакви животински черти. И формата, която можеше да бъде създадена единствено и само от тогавашните възможности, ние имаме именно в образа на Дракона. Естествено, когато по-късно тя беше художествено пресъздавана или възпроизвеждана, хората я виждаха по различен начин; тя беше изобразявана малко или много сполучливо, респективно несполучливо, според това, доколко онзи, който се заемаше с това имаше вътрешния, имагинативен поглед върху тогавашните възможности за едно Същество, което трябваше да развие своята собствена воля. Обаче във всеки случай всред формите, които можеха да населяват физическия свят, включващи всички животински видове и човека, такава форма липсва. Тя трябваше да остане горе в свръхсетивния свят. Обаче една такава свръхсетивна форма не можеше да принадлежи към царството, обитавано от Съществата на висшите Йерархии, Архангелои, Ангелои и т.н., тя трябваше, бих казал, да бъде смъкната под онези форми, които изобщо можеха да възникнат в хода на физическото развитие. Тъкмо в това се състои свалянето на Дракона от Небето върху Земята. То е дело на Михаил и то означава, че тъй да се каже, тази форма прие един облик, който е свръхживотински, свръхсетивен, като в същото време тя не можеше да остане в свръхсетивния свят, понеже въпреки че е свръхсетивна, тя влиза в противоречие със свръхсетивния свят, където се опита да внесе своето неподчинение. Ето защо тази форма беше отпратена към физическия свят, но по същество тя остана свръхфизическа, свръхсетивна. Оттогава тя продължи да живее в царството, в което се намират минералите, растенията, животните; тя продължи да живее във всичко онова, което възникна като планетарно тяло на Земята. Обаче тя не живееше по такъв начин, че да може да бъде виждана от човешките очи, тъй както те виждат обикновените животни.
към текста >>

Обаче с духовния си взор аз виждам светещия Ангел, чиято космическа задача винаги се е състояла в това, да победи Дракона.
Да, там живее той, там изживява себе си; там той пробожда човека, в стремежа си неусетно да го превърне в едно човешко, в едно подчовешко същество; там той живее във всичко онова, което иска да принизи човека. Тогава нещата стояха така, че Михаил винаги сам се намесваше в човешката природа, за да предотвратява нейното израждане. Обаче през последната третина на 19. столетие Михаиловия образ в човека стана толкова силен, тъй че – бих казал – само от добрата воля на човека зависеше дали той, отправяйки чувствата си нагоре, съзнателно може да се издигне до Михаиловия образ, като сега от една страна образът на Дракона му се представя като едно неясно чувствено изживяване, но от друга страна в духовния му взор, дори и в обикновеното съзнание, изтъканият от светлина образ на Михаил вече може да застане пред неговото душевно око. Сега в чувствата си човекът усеща: Тук в мен действува Драконовата сила, която иска да ме повлече надолу; аз не я виждам, но я чувствувам като нещо, което иска да ме смъкне под моето равнище. Обаче с духовния си взор аз виждам светещия Ангел, чиято космическа задача винаги се е състояла в това, да победи Дракона. Аз съсредоточавам душевните си сили върху този светлинен образ и оставям неговата светлина да прониква в душата ми. – И тогава преливащата от светлина и топлина човешка душа ще може да носи в себе си Михаиловата сила, и воден от свободното си решение, човекът ще бъде в състояние – чрез своята свързаност с Михаил – да срази Драконовата сила в своята подчовешка природа.
към текста >>

219. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И този копнеж ги прави да изплуват нагоре и тогава те се предлагат с този копнеж на Съществата на висшите йерархии, на Ангелите, Архангелите и така нататък като земна храна и намират в това своето блаженство.
Цялото разлагане в морето се превръща в едно такова мъждукане, блещукане в по-тъмните цветове до зеленото. Обаче тези цветове са действителности за Ундините и ние виждаме тогава Ундините, как те приемат в себе си тези цветове в тази игра на морските цветове. Те стават такива, каквито са игрите на цветовете. Те самите стават фосфоресциращи. И като приемат в себе си тези игри на цветовете, и като самите те стават фосфоресциращи, в тях се ражда нещо като един копнеж, като един извънредно силен копнеж да се издигнат нагоре, да изплуват нагоре. И този копнеж ги прави да изплуват нагоре и тогава те се предлагат с този копнеж на Съществата на висшите йерархии, на Ангелите, Архангелите и така нататък като земна храна и намират в това своето блаженство. Те живеят тогава по-нататък във висшите йерархии.
към текста >>

Ти мислиш делата на Ангелите.
Ти мислиш делата на Ангелите. . . .
към текста >>

Човекът не знае, че неговите мисли са всъщност при Ангелите.
Човекът не знае, че неговите мисли са всъщност при Ангелите. Ти мислиш делата на Ангелите и не знаеш това. И от страна на Силфите прозвучава към спящия човек:
към текста >>

Ти мислиш делата на Ангелите и не знаеш това.
Човекът не знае, че неговите мисли са всъщност при Ангелите. Ти мислиш делата на Ангелите и не знаеш това. И от страна на Силфите прозвучава към спящия човек:
към текста >>

Ти мислиш делата на Ангелите
Ти мислиш делата на Ангелите
към текста >>

220. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Но тъй като по-нататъшното развитие на човека не е само негова собствена цел, а неговото по-нататъшно развитие е цел на целия миров ред, на пълния с мъдрост миров ред, там той намира първо съществата на третата йерархия Ангелите, Архангелите и Архаите.
Но тъй като по-нататъшното развитие на човека не е само негова собствена цел, а неговото по-нататъшно развитие е цел на целия миров ред, на пълния с мъдрост миров ред, там той намира първо съществата на третата йерархия Ангелите, Архангелите и Архаите. В първото време, след като човекът е минал през вратата на смъртта в света, който съществува между смъртта и едно ново раждане, тези Същества се наклоня ват към човека и изпълнени с милост отнемат от него студенината, която иде от човешкото неразбиране. И ние виждаме, как Съществата на третата йерархия се натоварват с това, което човекът им занася по този на чин в духовния свят, когато той минава през вратата на смъртта.
към текста >>

221. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Когато вие действително развивате в себе си това мисловно изживяване, в края на краищата чрез него получавате впечатление за третата Йерархия: Ангели, Архангели, Архаи.
И би могло да се помисли, че това просто продължава така и по-нататък, че отивайки по-нататък от мисленето, от мисловното изживяване към изживяване на спомените, се отива още по-далеч в света. Но това не е така; всъщност става нещо друго. Когато вие действително развивате в себе си това мисловно изживяване, в края на краищата чрез него получавате впечатление за третата Йерархия: Ангели, Архангели, Архаи. Подобно на това, както в тежестта, в преработването на хранителните продукти, благодарение на храносмилането и т.н., вие можете да си представите изживяване на човешката телесност тук, на Земята, така можете да си представите условията, в които живеят съществата от третата Йерархия, когато - в замяна на ходенето по Земята - чувствате себе си, благодарение на това мисловно изживяване, понесени от сили, течащи към вас от края на света.
към текста >>

222. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Виждате ли, освен съществата от висшите Йерархии, които ние обичайно обозначаваме с имената Ангели, Архангели и така нататък, с цялото мирово развитие са свързани и тези същества, които влизат в ариманическото и луциферическото царства; тези същества също действат във всички мирови връзки, както и тези, които са се развивали нормално.
Виждате ли, освен съществата от висшите Йерархии, които ние обичайно обозначаваме с имената Ангели, Архангели и така нататък, с цялото мирово развитие са свързани и тези същества, които влизат в ариманическото и луциферическото царства; тези същества също действат във всички мирови връзки, както и тези, които са се развивали нормално. Луциферическите същества действат постоянно по такъв начин, че да отклонят от проникване във физическата материалност това, което носи в себе си тенденцията за приближаване към физическата материалност. В областта на човека луциферическите същества действат по такъв начин, че използват всяка възможност да отвлекат човека от неговата физическа телесност. Луциферическите същества се стремят да превърнат човека в чисто духовно-душевно-етерно същество. Ариманическите същества се стремят да изключат от човека всичко, което го води към душевно-духовното, което трябва да се развива в човешката сфера. Те биха искали да превърнат в духовно подчовешкото онова, което стои във влеченията, инстинктите и т.н., онова, което изразява себе си в телесността.
към текста >>

223. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Обаче ние намираме и света на Ангелите, Архангелите, Архаите.
И така, преди всичко ние намираме природни духове в качеството на същества, в които проникваме със света на нашите жестове. Обаче ние намираме и света на Ангелите, Архангелите, Архаите. Навлизаме също и в него. Потапяме се в деянията на ангелския свят посредством нашите спомени. Ние се потапяме в същностното на ангелския свят с нашето, от нас самите отпечатано физиономично и жестообразно. И това проникване в съня е такова, че можем да кажем: Когато пренасяме нашия живот в природата, това проникване в природата ни се представя така: ето тук е кожата на нашето тяло (рисува се); колкото по-далеч излизаме извън пределите й, толкова повече встъпваме в областта на Ангелите, Архангелите и Архаите, по радиално направление. Тук ние встъпваме в третата Йерархия.
към текста >>

Потапяме се в деянията на ангелския свят посредством нашите спомени.
И така, преди всичко ние намираме природни духове в качеството на същества, в които проникваме със света на нашите жестове. Обаче ние намираме и света на Ангелите, Архангелите, Архаите. Навлизаме също и в него. Потапяме се в деянията на ангелския свят посредством нашите спомени. Ние се потапяме в същностното на ангелския свят с нашето, от нас самите отпечатано физиономично и жестообразно. И това проникване в съня е такова, че можем да кажем: Когато пренасяме нашия живот в природата, това проникване в природата ни се представя така: ето тук е кожата на нашето тяло (рисува се); колкото по-далеч излизаме извън пределите й, толкова повече встъпваме в областта на Ангелите, Архангелите и Архаите, по радиално направление. Тук ние встъпваме в третата Йерархия. И тогава ние, спящите, се потапяме с нашите спомени и нашите жестове сякаш в море от реещи се същества на Ангели, Архангели и Архаи. Когато се гмуркаме в него, от едната страна идва течение от духовни същества (вж. рис.).
към текста >>

Ние се потапяме в същностното на ангелския свят с нашето, от нас самите отпечатано физиономично и жестообразно.
И така, преди всичко ние намираме природни духове в качеството на същества, в които проникваме със света на нашите жестове. Обаче ние намираме и света на Ангелите, Архангелите, Архаите. Навлизаме също и в него. Потапяме се в деянията на ангелския свят посредством нашите спомени. Ние се потапяме в същностното на ангелския свят с нашето, от нас самите отпечатано физиономично и жестообразно. И това проникване в съня е такова, че можем да кажем: Когато пренасяме нашия живот в природата, това проникване в природата ни се представя така: ето тук е кожата на нашето тяло (рисува се); колкото по-далеч излизаме извън пределите й, толкова повече встъпваме в областта на Ангелите, Архангелите и Архаите, по радиално направление. Тук ние встъпваме в третата Йерархия. И тогава ние, спящите, се потапяме с нашите спомени и нашите жестове сякаш в море от реещи се същества на Ангели, Архангели и Архаи. Когато се гмуркаме в него, от едната страна идва течение от духовни същества (вж. рис.). Това е втората Йерархия: Господства, Сили, Власти.
към текста >>

И това проникване в съня е такова, че можем да кажем: Когато пренасяме нашия живот в природата, това проникване в природата ни се представя така: ето тук е кожата на нашето тяло (рисува се); колкото по-далеч излизаме извън пределите й, толкова повече встъпваме в областта на Ангелите, Архангелите и Архаите, по радиално направление.
И така, преди всичко ние намираме природни духове в качеството на същества, в които проникваме със света на нашите жестове. Обаче ние намираме и света на Ангелите, Архангелите, Архаите. Навлизаме също и в него. Потапяме се в деянията на ангелския свят посредством нашите спомени. Ние се потапяме в същностното на ангелския свят с нашето, от нас самите отпечатано физиономично и жестообразно. И това проникване в съня е такова, че можем да кажем: Когато пренасяме нашия живот в природата, това проникване в природата ни се представя така: ето тук е кожата на нашето тяло (рисува се); колкото по-далеч излизаме извън пределите й, толкова повече встъпваме в областта на Ангелите, Архангелите и Архаите, по радиално направление. Тук ние встъпваме в третата Йерархия. И тогава ние, спящите, се потапяме с нашите спомени и нашите жестове сякаш в море от реещи се същества на Ангели, Архангели и Архаи. Когато се гмуркаме в него, от едната страна идва течение от духовни същества (вж. рис.). Това е втората Йерархия: Господства, Сили, Власти. И ако искаме да приведем това в съзвучие с външно намиращото се в света, ще кажем, че това течение върви така, че движението на Слънцето от Изток на Запад изразява за нас този път, на който втората Йерархия се кръстосва с третата.
към текста >>

И тогава ние, спящите, се потапяме с нашите спомени и нашите жестове сякаш в море от реещи се същества на Ангели, Архангели и Архаи.
Навлизаме също и в него. Потапяме се в деянията на ангелския свят посредством нашите спомени. Ние се потапяме в същностното на ангелския свят с нашето, от нас самите отпечатано физиономично и жестообразно. И това проникване в съня е такова, че можем да кажем: Когато пренасяме нашия живот в природата, това проникване в природата ни се представя така: ето тук е кожата на нашето тяло (рисува се); колкото по-далеч излизаме извън пределите й, толкова повече встъпваме в областта на Ангелите, Архангелите и Архаите, по радиално направление. Тук ние встъпваме в третата Йерархия. И тогава ние, спящите, се потапяме с нашите спомени и нашите жестове сякаш в море от реещи се същества на Ангели, Архангели и Архаи. Когато се гмуркаме в него, от едната страна идва течение от духовни същества (вж. рис.). Това е втората Йерархия: Господства, Сили, Власти. И ако искаме да приведем това в съзвучие с външно намиращото се в света, ще кажем, че това течение върви така, че движението на Слънцето от Изток на Запад изразява за нас този път, на който втората Йерархия се кръстосва с третата. Третата Йерархия - Ангели, Архангели, Архаи - сякаш хвърчи нагоре-надолу, предавайки отдолу нагоре «златни ведра». В тази картина втората Йерархия върви сякаш заедно със Слънцето от Изток на Запад - сега това тук не личи, защото тук не играят силите на мирогледа на Коперник, а действително от Изток на Запад върви течение, което Слънцето преминава за ден.
към текста >>

Третата Йерархия - Ангели, Архангели, Архаи - сякаш хвърчи нагоре-надолу, предавайки отдолу нагоре «златни ведра».
Тук ние встъпваме в третата Йерархия. И тогава ние, спящите, се потапяме с нашите спомени и нашите жестове сякаш в море от реещи се същества на Ангели, Архангели и Архаи. Когато се гмуркаме в него, от едната страна идва течение от духовни същества (вж. рис.). Това е втората Йерархия: Господства, Сили, Власти. И ако искаме да приведем това в съзвучие с външно намиращото се в света, ще кажем, че това течение върви така, че движението на Слънцето от Изток на Запад изразява за нас този път, на който втората Йерархия се кръстосва с третата. Третата Йерархия - Ангели, Архангели, Архаи - сякаш хвърчи нагоре-надолу, предавайки отдолу нагоре «златни ведра». В тази картина втората Йерархия върви сякаш заедно със Слънцето от Изток на Запад - сега това тук не личи, защото тук не играят силите на мирогледа на Коперник, а действително от Изток на Запад върви течение, което Слънцето преминава за ден. Така че човек, в това време, когато той вижда - т. е. когато той може да вижда, - навлиза по време на сън в тази трета Йерархия. Обаче тази трета Йерархия постоянно милостиво се пронизва странично от втората Йерархия. И тази втора Йерархия напълно напомня за себе си и в нашия душевен живот.
към текста >>

224. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

- Изхождайки от това, възниквал жив копнеж по обединение със същество от Йерархията на Ангелите, за да получи от това съединение сила и власт да овладее тази разцепеност на Аза в разнородните преживявания на външните сетива.
Но ето какво още усещал: той се усещал не като единство, а чувствал своя Аз умножен толкова, колкото сетивни органи имал. Той чувствал Аза си дванадесетичен. И в резултат на това, че е усещал този Аз дванадесетичен, у него се появявало такова съвсем особено преживяване, че си казвал: Тук се намира Аз, който гледа през моите очи. Тук се намира Аз, той действа в моето мисловно сетиво, в моето речево сетиво, в моето осезание, в моето жизнено сетиво. Аз съм разделен в света. - Изхождайки от това, възниквал жив копнеж по обединение със същество от Йерархията на Ангелите, за да получи от това съединение сила и власт да овладее тази разцепеност на Аза в разнородните преживявания на външните сетива. И на основата на всичко това, в Аза възниквало преживяването: за какво имам своите сетивни органи?
към текста >>

225. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И ако се наложи да обозначим тези царства в съответствие с терминологията, приета в нашето антропософско познание, - в Древния Изток са ги наричали по друг начин, но това не е съществено, ние ще ги назоваваме по нашему, - тогава ще имаме на върха за височайше царство първата йерархия: Серафими, Херувими, Престоли, след това втората йерархия: Господства, Сили, Власти, - и третата йерархия: Начала, Архангели, Ангели.
Там, долу, е било това царство, което е станало за нас земно царство. Човек е живеел вътре в него. Но той си е представял (виж рис. на стр. 14), че там, където свършва едно царство (светло), започва друго (жълто-червено), след това, по-нагоре от него, още едно (синьо); и накрая, най-високото от достижимите царства (оранжево). И ако се наложи да обозначим тези царства в съответствие с терминологията, приета в нашето антропософско познание, - в Древния Изток са ги наричали по друг начин, но това не е съществено, ние ще ги назоваваме по нашему, - тогава ще имаме на върха за височайше царство първата йерархия: Серафими, Херувими, Престоли, след това втората йерархия: Господства, Сили, Власти, - и третата йерархия: Начала, Архангели, Ангели.
към текста >>

А в съня те са имали преживяване, което може да се облече в следните слова: ние дремем по отношение на обичайното земно съществуване, затова пък влизаме в царството на Ангелите, Архангелите и Архаите и живеем сред тях.
И така, през деня хората имали образи. А в съня те са имали преживяване, което може да се облече в следните слова: ние дремем по отношение на обичайното земно съществуване, затова пък влизаме в царството на Ангелите, Архангелите и Архаите и живеем сред тях. Душата се освобождава от телесността и живее сред съществата от висшите йерархии.
към текста >>

226. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

В онези ранни епохи, когато човек е преживявал някакво обособяване на своята душевно-духовна природа от своето физическо-етерно, той е знаел, че Ангелите, Архангелите и другите същества, чак до по-високите йерархии, самите са същността на духовните субстанции, които проникват в неговата душа и дух и стават, ако можем така да се изразим, част от него самия.
Сега човешкото преживяване във физическо тяло има следната природа: човек знае, че чрез процеса на хранене, процеса на дишане, той възприема субстанции от външните природни царства – отначало те са навън, след това – вътре в него. Те влизат в него, проникват в него и стават част от него. В онези ранни епохи, когато човек е преживявал някакво обособяване на своята душевно-духовна природа от своето физическо-етерно, той е знаел, че Ангелите, Архангелите и другите същества, чак до по-високите йерархии, самите са същността на духовните субстанции, които проникват в неговата душа и дух и стават, ако можем така да се изразим, част от него самия. Така, че във всеки миг от живота си той е можел да каже: в мен живеят боговете. И той е гледал на своя аз не като на сътворен долу, със средствата на физическите и етерни субстанции, а като на дарено по милост свише, като на идващо от йерархиите. И като товар или, по скоро, като каруца в живота, в която той е бил принуден да се придвижва във физическия свят, - така си е представял той своята физическо-етерна природа. Без да си изясним това, ние няма да разберем хода на събитията в еволюцията на човечеството.
към текста >>

227. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

В онези далечни времена човек преживявал в Азия присъствието на природните духове, а по-високо – присъствието на Ангелите, Архангелите и т.н., а още по-високо – на Властите и останалите йерархии.
Именно в Ефес е можело да имаш, като че закъсняло преживяване на всичко това. Ефес е бил това място, където също живял Хераклит и където толкова много от древната реалност е можело все още да бъде преживяна даже в късната гръцка епоха чак до VI-V век пр.Р.Х. В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето. В онези далечни времена човек преживявал в Азия присъствието на природните духове, а по-високо – присъствието на Ангелите, Архангелите и т.н., а още по-високо – на Властите и останалите йерархии. И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят. Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки.
към текста >>

228. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Защото те могат да бъдат отново създадени само от съществата на третата йерархия - Начала, Архангели и Ангели.
Това, което изложих тук в тези кратки слова, е било съдържание на разгърнати указания, давани от такива учители, в кротката светлина на очите на които ученикът е възприемал езика на небесата. И тогава вниманието му се насочвало към третия член на човешкото същество, който ние наричаме астрално тяло. И на него му ставало ясно, че астралното тяло съдържа импулс към дишане, към всичко, което пулсира като въздух вътре в това наше тяло. Така че е истина, че дълго време след като човек премине през вратата на смъртта, земната природа продължава сякаш да произвежда възмущения във въздушния елемент, - толкова силни, че ясновидският поглед може в течение на много години да наблюдава в атмосферните явления на Земята шумоленето на астралните тела на починалите. Въпреки това, Земята с нейната обкръжаваща сфера, по отношение на импулсите на астралното тяло, също не може да направи нищо друго, от това да ги разтвори. Защото те могат да бъдат отново създадени само от съществата на третата йерархия - Начала, Архангели и Ангели.
към текста >>

И доколкото ти живееш и се движиш във въздушния елемент, принадлежиш не на земята, а на йерархиите Начала, Архангели и Ангели".
И тогава учителят казвал, - и неговите думи дълбоко прониквали в душата на ученика му: "Със своето физическо тяло, доколкото ти възприемаш в себе си минералното царство и го преработваш, ти принадлежиш на Серафимите, Херувимите и Престолите. Доколкото ти имаш етерно тяло, си подобен на животното. Тук принадлежиш на духовете, които обозначаваме като втора йерархия - Господства, Сили, Власти. Доколкото ти живееш и се движиш в течния елемент, принадлежиш не на земята, а на тази йерархия. И доколкото ти живееш и се движиш във въздушния елемент, принадлежиш не на земята, а на йерархиите Начала, Архангели и Ангели".
към текста >>

229. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Архаи, Архангели, Ангели,
Архаи, Архангели, Ангели,
към текста >>

230. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

- Ние стигаме тогава до съществата на така наречената трета йерархия: Ангели, Архангели, Архаи.
Защото в момента, когато се издигнем до имагинативно познание - аз вече говорих за това, - веднага виждаме, че в минералния свят минералите са завършени, затворени са в минералния свят. Това, което подържа растителното царство, то изобщо не се появява външно пред обикновеното съзнание. Тук човек трябва по-дълбоко да проникне в света. И когато си зададем въпроса: - Какво действа всъщност в растителното царство, какво действа в него така, че от далечините на етера могат да дойдат силите, които подтикват растенията да поникнат и израстнат от Земята, които обаче също и в нас предизвикват растежа, създават финия състав на цялото наше тяло. Какво действа тук? - Ние стигаме тогава до съществата на така наречената трета йерархия: Ангели, Архангели, Архаи. Те първоначално са невидими; обаче без тях не би съществувало онова движение нагоре и надолу на етерните сили, които карат растенията да растат и които действат в нас, тъй като ние носим в нас същите сили, които са причина за растежа на растенията. Ако не искаме да останем глухи за познанието, ние не можем вече да спрем само при видимото, когато искаме да пристъпим към растителния свят и неговите сили. Ние трябва вече да осъзнаем, че в свободното от тялото състояние между смъртта и едно ново раждане, с тези същества - Ангели, Архангели и Архаи, ние влизаме в определени отношения. И според това, как развиваме връзки и отношения към тези същества на третата йерархия, се изгражда нашата вътрешна, бих искал да кажа, нашата съществена карма, онази карма, която зависи от това, как нашето етерно тяло съчетава течностите в нашето тяло и ни прави да бъдем дребни или едри и т.н..
към текста >>

Ние трябва вече да осъзнаем, че в свободното от тялото състояние между смъртта и едно ново раждане, с тези същества - Ангели, Архангели и Архаи, ние влизаме в определени отношения.
И когато си зададем въпроса: - Какво действа всъщност в растителното царство, какво действа в него така, че от далечините на етера могат да дойдат силите, които подтикват растенията да поникнат и израстнат от Земята, които обаче също и в нас предизвикват растежа, създават финия състав на цялото наше тяло. Какво действа тук? - Ние стигаме тогава до съществата на така наречената трета йерархия: Ангели, Архангели, Архаи. Те първоначално са невидими; обаче без тях не би съществувало онова движение нагоре и надолу на етерните сили, които карат растенията да растат и които действат в нас, тъй като ние носим в нас същите сили, които са причина за растежа на растенията. Ако не искаме да останем глухи за познанието, ние не можем вече да спрем само при видимото, когато искаме да пристъпим към растителния свят и неговите сили. Ние трябва вече да осъзнаем, че в свободното от тялото състояние между смъртта и едно ново раждане, с тези същества - Ангели, Архангели и Архаи, ние влизаме в определени отношения. И според това, как развиваме връзки и отношения към тези същества на третата йерархия, се изгражда нашата вътрешна, бих искал да кажа, нашата съществена карма, онази карма, която зависи от това, как нашето етерно тяло съчетава течностите в нашето тяло и ни прави да бъдем дребни или едри и т.н..
към текста >>

Вторият свят е онзи, в който живеят Ангелите, Архангелите и Архаите и откъдето израства растителният свят, който ни придава нашите вътрешни качества, откъдето внасяме в живота си приятни и неприятни състояния, чувстваме се нещастни до смърт чрез самите нас, или се чувстваме щастливи чрез самите нас.
Първият свят беше светът, в който ние всъщност не усещаме никаква зависимост - минералният свят. Вторият свят е онзи, в който живеят Ангелите, Архангелите и Архаите и откъдето израства растителният свят, който ни придава нашите вътрешни качества, откъдето внасяме в живота си приятни и неприятни състояния, чувстваме се нещастни до смърт чрез самите нас, или се чувстваме щастливи чрез самите нас. От този свят е взето онова, което се проявява в нашата съдба в зависимост от нашето вътрешно устройство, от цялата наша етерна човешка същност. Сега ние стигаме до това, което по-нататък дълбоко обуславя нашата съдба, нашите симпатии и антипатии. И тези симпатии и антипатии, в крайна сметка ни донасят онова, което принадлежи на нашата съдба в много по-висока степен отколкото само растежните сили.
към текста >>

Те живеят в света, в който живее не третата ангелска йерархия, а втората: Власти, Сили, Господства.
Дълбоко свързани с цялата наша човешка съдба са тези симпатии и антипатии. Те живеят в света, в който живее не третата ангелска йерархия, а втората: Власти, Сили, Господства. Това, което е земно копие на величествените образи на тази втора йерархия, то живее в животинското царство. Обаче това, което тези същества посаждат в нас, когато общуваме с тях между смъртта и едно ново раждане, то живее в донесеното от нас от духовния във физическия свят като вродени симпатии и антипатии.
към текста >>

В това царство действат съществата на първата ангелска йерархия: Серафими, Херувими и Престоли.
В това царство действат съществата на първата ангелска йерархия: Серафими, Херувими и Престоли. Защото за да бъде ръководено това, което действа тук, за да бъде то ръководено така, че да бъде предвидена всяка стъпка на човека, всеки душевен импулс, за да се изградят съдбите на хората, за това се изисква по-голяма сила от тази, която действа в растителното царство, по-голяма сила от тази, която има йерархията на Ангели, Архангели и Архаи, а също и от тази, която има йерархията на Власти, Сили и Господства. За това е необходима силата, която притежава първата йерархия: Серафими, Херувими и Престоли, която имат най-висшите същества. Понеже това, което се проявява тук, живее в нашия истински аз, в нашата азова организация, то се проявява в един земен живот, идвайки от един предишен живот на Земята.
към текста >>

Защото за да бъде ръководено това, което действа тук, за да бъде то ръководено така, че да бъде предвидена всяка стъпка на човека, всеки душевен импулс, за да се изградят съдбите на хората, за това се изисква по-голяма сила от тази, която действа в растителното царство, по-голяма сила от тази, която има йерархията на Ангели, Архангели и Архаи, а също и от тази, която има йерархията на Власти, Сили и Господства.
В това царство действат съществата на първата ангелска йерархия: Серафими, Херувими и Престоли. Защото за да бъде ръководено това, което действа тук, за да бъде то ръководено така, че да бъде предвидена всяка стъпка на човека, всеки душевен импулс, за да се изградят съдбите на хората, за това се изисква по-голяма сила от тази, която действа в растителното царство, по-голяма сила от тази, която има йерархията на Ангели, Архангели и Архаи, а също и от тази, която има йерархията на Власти, Сили и Господства. За това е необходима силата, която притежава първата йерархия: Серафими, Херувими и Престоли, която имат най-висшите същества. Понеже това, което се проявява тук, живее в нашия истински аз, в нашата азова организация, то се проявява в един земен живот, идвайки от един предишен живот на Земята.
към текста >>

Ако запитаме, защо даден човек се разболява в своята двадесет и пета година от вариола, за да мине, може би, през най-голямата опасност за живота си; ако запитаме, как иначе в неговия живот може да се намеси някоя болест или някое друго събитие, как в живота му може да се намеси помощта на някоя по-възрастна личност, помощта чрез този или онзи народ, за да му се случи това или онова чрез външни събития, - навсякъде ние трябва да се върнем назад до това, което по троичен начин съставлява човешката съдба и което поставя човека в съвкупността на ангелските йерархии.
Всички отделни въпроси по съответен начин ще ни се разкрият в техните отговори, когато по един правилен начин обгърнем с поглед тази основа. Ако запитаме, защо даден човек се разболява в своята двадесет и пета година от вариола, за да мине, може би, през най-голямата опасност за живота си; ако запитаме, как иначе в неговия живот може да се намеси някоя болест или някое друго събитие, как в живота му може да се намеси помощта на някоя по-възрастна личност, помощта чрез този или онзи народ, за да му се случи това или онова чрез външни събития, - навсякъде ние трябва да се върнем назад до това, което по троичен начин съставлява човешката съдба и което поставя човека в съвкупността на ангелските йерархии. Човекът се движи свободно само в царството на минералния свят. Там е областта на неговата свобода.
към текста >>

231. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Също както сте свързани по отношение на физическото, така сте свързани и по отношение на вашето духовно естество - в момента, когато слизате в най-близката подсъзнателна област, в онази област, от която възниква споменът - там вие сте свързани с това, което се нарича трета ангелска йерархия: Ангели, Архангели, Архаи.
Малко преди това той се е намирал вън, бил е въздух на света; сега той е ваш въздух. След малко вие отново го предавате на света. Вие ставате едно със света. Въздухът е ту вън, ту вътре, ту вън, ту вътре. Вие не бихте били човек, ако не бихте били свързани със света така, че да имате не само това, което се намира вътре във вашата кожа, а и онова, чрез което сте свързани с цялата атмосфера. Също както сте свързани по отношение на физическото, така сте свързани и по отношение на вашето духовно естество - в момента, когато слизате в най-близката подсъзнателна област, в онази област, от която възниква споменът - там вие сте свързани с това, което се нарича трета ангелска йерархия: Ангели, Архангели, Архаи. Както чрез вашето дишане сте свързани с въздуха, така с организацията на главата, т. е. с долната част на организацията на главата, - само тя принадлежи на Земята, - която е покрита само с външните мозъчни слоеве, вие сте свързани с онова, което се намира зад нея, с третата йерархия, с Ангели, Архангели, Архаи.
към текста >>

с долната част на организацията на главата, - само тя принадлежи на Земята, - която е покрита само с външните мозъчни слоеве, вие сте свързани с онова, което се намира зад нея, с третата йерархия, с Ангели, Архангели, Архаи.
Вие ставате едно със света. Въздухът е ту вън, ту вътре, ту вън, ту вътре. Вие не бихте били човек, ако не бихте били свързани със света така, че да имате не само това, което се намира вътре във вашата кожа, а и онова, чрез което сте свързани с цялата атмосфера. Също както сте свързани по отношение на физическото, така сте свързани и по отношение на вашето духовно естество - в момента, когато слизате в най-близката подсъзнателна област, в онази област, от която възниква споменът - там вие сте свързани с това, което се нарича трета ангелска йерархия: Ангели, Архангели, Архаи. Както чрез вашето дишане сте свързани с въздуха, така с организацията на главата, т. е. с долната част на организацията на главата, - само тя принадлежи на Земята, - която е покрита само с външните мозъчни слоеве, вие сте свързани с онова, което се намира зад нея, с третата йерархия, с Ангели, Архангели, Архаи.
към текста >>

Там ние сме свързани с втората ангелска йерархия - духовните същества, които не се въплъщават в някакво земно тяло, а остават в духовния свят, които обаче непрестанно изпращат своите течения, своите импулси, онова, което излиза от тях като сили, в ритмичната организация на човека.
Сега да слезем долу в областта, казано душевно, на чувстването, а казано телесно, на ритмичния организъм, от която възникват само сънищата на чувството. Там вече ние не сме човек. Там ние сме свързани с втората ангелска йерархия - духовните същества, които не се въплъщават в някакво земно тяло, а остават в духовния свят, които обаче непрестанно изпращат своите течения, своите импулси, онова, което излиза от тях като сили, в ритмичната организация на човека. Ексузиаи, Динамис, Кириотетес /Власти, Сили, Господства/, това са съществата, които ние носим в нашите гърди.
към текста >>

Също както носим нашия човешки аз всъщност само във външните пластове на нашия мозък, така в нашата организация на главата непосредствено под тях ние носим Ангели, Архангели и т.
Също както носим нашия човешки аз всъщност само във външните пластове на нашия мозък, така в нашата организация на главата непосредствено под тях ние носим Ангели, Архангели и т. н.. Там е арената на тяхното действие на Земята. Там са опорните точки на тяхната дейност.
към текста >>

Третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи, се занимават с това, което има физическият организъм в главата, те се занимават с нашето мислене.
Третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи, се занимават с това, което има физическият организъм в главата, те се занимават с нашето мислене. Ако тази йерархия не би се занимавала с нашето мислене, с онова, което става с нашата глава, ние не бихме имали никакъв спомен в обикновения земен живот. Съществата на тази йерархия държат импулсите, които получаваме в нас с възприятията; те лежат в основата на дейността, която се изявява в нашето спомняне, в нашата памет. През земния живот те ни водят в първата област, която имаме като подсъзнателна, като несъзнателна област.
към текста >>

Ангелите, Архангелите и Архаите, които ни водят през земния живот по посочения начин, живеят след смъртта заедно с нас, така да се каже, на същото равнище; непосредствено под тях са съществата на втората йерархия.
Когато стоим тук на Земята, ние имаме чувството, че духовните същества на божествения свят са над нас. Когато се намираме отвъд, в сферата между смъртта и едно ново раждане, ние имаме обратната представа. Ангелите, Архангелите и Архаите, които ни водят през земния живот по посочения начин, живеят след смъртта заедно с нас, така да се каже, на същото равнище; непосредствено под тях са съществата на втората йерархия. С тях ние работим върху формирането, върху образуването на нашата вътрешна карма. И това, което вчера ви казах относно кармата на здравето и болестта, ние изработваме заедно с тези същества на втората йерархия.
към текста >>

Спомнете си само стиха на мистика Ангелиус Силезиус[1], който ще намерите цитиран също и в моите книги, и който изглежда като дързост за едно ограничено религиозно съзнание:
Тези неща трябва отново да бъдат намерени чрез антропософията. Това е било открито за човечеството при едно не напълно развито съзнание на някогашното инстинктивно ясновидство. Древната мъдрост съдържаше такива неща в себе си. След това е останало само едно смътно чувство за тях. И в някои неща, които срещаме в духовния живот на човечеството, има още едно смътно чувство за това. Спомнете си само стиха на мистика Ангелиус Силезиус[1], който ще намерите цитиран също и в моите книги, и който изглежда като дързост за едно ограничено религиозно съзнание:
към текста >>

А Ангелус Силезиус е преминал към католицизма и като католик е изказвал такива сентенции.
А Ангелус Силезиус е преминал към католицизма и като католик е изказвал такива сентенции. Той още е бил наясно, че боговете са зависими от света, както светът е зависим от боговете, че зависимостта е взаимна и че боговете трябва да насочват своя живот според живота на хората. Обаче божественият живот действа творчески, той се проявява в съдбата на хората. Чувствайки смътно, без да знае точното състояние на нещата, Ангелус Силезиус е казал:
към текста >>

Чувствайки смътно, без да знае точното състояние на нещата, Ангелус Силезиус е казал:
А Ангелус Силезиус е преминал към католицизма и като католик е изказвал такива сентенции. Той още е бил наясно, че боговете са зависими от света, както светът е зависим от боговете, че зависимостта е взаимна и че боговете трябва да насочват своя живот според живота на хората. Обаче божественият живот действа творчески, той се проявява в съдбата на хората. Чувствайки смътно, без да знае точното състояние на нещата, Ангелус Силезиус е казал:
към текста >>

[1] Ангелиус Силезиус (Йохан Шефлер), 1624-1677.
[1] Ангелиус Силезиус (Йохан Шефлер), 1624-1677. Цитат от “Херувимски странник”, 1. книга, стих 8.
към текста >>

232. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тук ние първо имаме една група същества между по-висшите йерархии, на които сме дали името Ангели.
Тук ние първо имаме една група същества между по-висшите йерархии, на които сме дали името Ангели. Тези същества са, нашите водачи от един земен живот в друг. Те ни съпровождат от единия земен живот в следващия. До тях ние винаги стоим най-близо, също и в земния ни живот. Когато размишляваме върху външни отношения, върху това, което сме видели, чули, приели от природата или от историята, или което други хора са ни казали, когато размишляваме върху тези неща,
към текста >>

които по време на земния живот идват към нас отвън и се отдаваме само на тези идващи отвън мисли, тогава съществото от йерархията на Ангелите, към което принадлежим, няма много общо с нашите мисли.
които по време на земния живот идват към нас отвън и се отдаваме само на тези идващи отвън мисли, тогава съществото от йерархията на Ангелите, към което принадлежим, няма много общо с нашите мисли. Защото тези същества от йерархията на Ангелите не са били никога земни жители както хората, или както тези праучители, съществували само в етерно тяло, но все пак като жители на Земята. Съществата, които назоваваме с името Ангели, не са били никога земни обитатели; така че нашето отношение към тях е друго, различно от отношението ни към лунните същества, за които току-що говорих.
към текста >>

Защото тези същества от йерархията на Ангелите не са били никога земни жители както хората, или както тези праучители, съществували само в етерно тяло, но все пак като жители на Земята.
които по време на земния живот идват към нас отвън и се отдаваме само на тези идващи отвън мисли, тогава съществото от йерархията на Ангелите, към което принадлежим, няма много общо с нашите мисли. Защото тези същества от йерархията на Ангелите не са били никога земни жители както хората, или както тези праучители, съществували само в етерно тяло, но все пак като жители на Земята. Съществата, които назоваваме с името Ангели, не са били никога земни обитатели; така че нашето отношение към тях е друго, различно от отношението ни към лунните същества, за които току-що говорих.
към текста >>

Съществата, които назоваваме с името Ангели, не са били никога земни обитатели; така че нашето отношение към тях е друго, различно от отношението ни към лунните същества, за които току-що говорих.
които по време на земния живот идват към нас отвън и се отдаваме само на тези идващи отвън мисли, тогава съществото от йерархията на Ангелите, към което принадлежим, няма много общо с нашите мисли. Защото тези същества от йерархията на Ангелите не са били никога земни жители както хората, или както тези праучители, съществували само в етерно тяло, но все пак като жители на Земята. Съществата, които назоваваме с името Ангели, не са били никога земни обитатели; така че нашето отношение към тях е друго, различно от отношението ни към лунните същества, за които току-що говорих.
към текста >>

Все пак, когато след смъртта изминаваме пътищата, водещи през сферите в известен смисъл покрай планетите и първо навлезем в областта на лунните същества, в лунната област ние същевременно се намираме и в областта на Ангелите.
Все пак, когато след смъртта изминаваме пътищата, водещи през сферите в известен смисъл покрай планетите и първо навлезем в областта на лунните същества, в лунната област ние същевременно се намираме и в областта на Ангелите. Така че фактически още във времето, когато живеем заедно с праучителите на човечеството, станали лунни жители, по определен начин ние живеем заедно и с ангелските същества. След това преминаваме по-нататък. Така стигаме до сферата, която във всяка духовна наука, която някога е съществувала, се нарича сфера на Меркурий. В тази сфера не живеят вече същества, които някога са били на Земята. Тук живеят същества, които никога не са били на Земята.
към текста >>

Така че фактически още във времето, когато живеем заедно с праучителите на човечеството, станали лунни жители, по определен начин ние живеем заедно и с ангелските същества.
Все пак, когато след смъртта изминаваме пътищата, водещи през сферите в известен смисъл покрай планетите и първо навлезем в областта на лунните същества, в лунната област ние същевременно се намираме и в областта на Ангелите. Така че фактически още във времето, когато живеем заедно с праучителите на човечеството, станали лунни жители, по определен начин ние живеем заедно и с ангелските същества. След това преминаваме по-нататък. Така стигаме до сферата, която във всяка духовна наука, която някога е съществувала, се нарича сфера на Меркурий. В тази сфера не живеят вече същества, които някога са били на Земята. Тук живеят същества, които никога не са били на Земята. Когато във времето между смъртта и едно ново раждане навлизаме в сферата на Меркурий, ние стигаме в областта на Архангелите, а когато навлизаме в сферата на Венера - в областта на Архаите.
към текста >>

Между смъртта и едно ново раждане ще е изминал онова време, което наскоро ви описах, ще е минал през сферата на Луната, ще е срещнал там лунните същества, ще се е срещнал даже и с онези същества от йерархията на Ангелите, които се намират във връзка с него, както и с други ангелски същества, които са във връзка с тях.
Но вземете един съвсем краен случай, мои мили приятели, вземете случая, в който един човек е бил толкова лош, толкова враждебен към хората, че вътре в себе си е желал злото на всички хора. Да предположим, макар и хипотетично, че той е бил толкова лош и такъв злодей, че в действителността не може да съществува по-голяма лошота. Какво става с един пълен злодей, който изцяло се е отъждествил със злото, какво ще стане с него, когато той стигне в тази точка, да речем алфа /виж рис. стр.188/, и трябва да остави извън себе си всичко, което е свързано със злото? Той трябва да остави извън слънчевото съществуване самия себе си. Между смъртта и едно ново раждане ще е изминал онова време, което наскоро ви описах, ще е минал през сферата на Луната, ще е срещнал там лунните същества, ще се е срещнал даже и с онези същества от йерархията на Ангелите, които се намират във връзка с него, както и с други ангелски същества, които са във връзка с тях. Но сега той стига на края на този свят. Минавайки през сферата на Меркурий и Венера той се приближава до Слънцето, но преди да навлезе в същинското слънчево съществуване, трябва да изостави навън самия себе си, защото е бил един съвършен злодей. Какво следва от това? Той съвсем не влиза в слънчевото съществуване. Ако не иска да изчезне напълно от света, той веднага трябва да се приготви за ново въплъщение и отново да слезе в земното съществуване.
към текста >>

Когато се стигне обаче в областта, която ви описах точно в последната лекция, областта която следва, когато човек премине през вратата на смъртта и се говори със съществата, които някога са били праучители на хората, а след това се говори със съществата от йерархията на Ангелите, тогава в този говор има нещо чуждо, защото тези хора, - как да кажа, - там говорят само както се говори, като изхождат от природните закони, които обаче там стоят всред едно магическо действие и които същевременно се владеят от духа.
Позволете ми да се изразя както се прави във всекидневието относно една област, която никак не е всекидневна, но аз трябва да говоря, както се говори в земния живот. За онзи, който стои вътре в духовния свят, това съвсем не е нещо неестествено. Когато тук говорим с хора, от начина, по който говорят, ние виждаме, че те стоят вътре в природата. Техният говор издава това. Когато се стигне обаче в областта, която ви описах точно в последната лекция, областта която следва, когато човек премине през вратата на смъртта и се говори със съществата, които някога са били праучители на хората, а след това се говори със съществата от йерархията на Ангелите, тогава в този говор има нещо чуждо, защото тези хора, - как да кажа, - там говорят само както се говори, като изхождат от природните закони, които обаче там стоят всред едно магическо действие и които същевременно се владеят от духа. Тези същества разбират магията. Но те познават природните закони и знаят, че хората на Земята си имат природни закони, но самите тях като духовни същества тези закони не ги засягат.
към текста >>

233. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Погледнато от външната страна това са действията на минералното, растителното и животинското царство, а погледнато навътре, към душевно-духовната страна, това са действията на третата йерархия, Ангели, Архангели, Архаи, действията на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, действията на първата йерархия, Серафими, Херувими, Престоли.
Човекът казва за себе си «аз». Обаче този аз стои вътре в множество действия. Погледнато от външната страна това са действията на минералното, растителното и животинското царство, а погледнато навътре, към душевно-духовната страна, това са действията на третата йерархия, Ангели, Архангели, Архаи, действията на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, действията на първата йерархия, Серафими, Херувими, Престоли.
към текста >>

Тук можем да кажем, че в първата детска възраст върху душевно-духовния живот особено силно действа третата йерархия, Ангели, Архангели, Архаи.
Обаче много по-ясно, много по-решаващо се явяват тези разлики при действието на висшите йерархии в човека. Тук можем да кажем, че в първата детска възраст върху душевно-духовния живот особено силно действа третата йерархия, Ангели, Архангели, Архаи. Това действие на третата йерархия /виж рис./ всъщност обхваща трите първи периода от живота.
към текста >>

В първите три периода от живота в човека действат Ангелите, Архангелите и Архаите.
В първите три периода от живота в човека действат Ангелите, Архангелите и Архаите. Тогава при детето и при юношата във всичко, което от страна на душевно-духовното действа изграждащо организма, - а това е твърде много, това е почти всичко, - действа това, което може да се прояви като сили от света на третата йерархия, тази на Ангели, Архангели и Архаи.
към текста >>

Тогава при детето и при юношата във всичко, което от страна на душевно-духовното действа изграждащо организма, - а това е твърде много, това е почти всичко, - действа това, което може да се прояви като сили от света на третата йерархия, тази на Ангели, Архангели и Архаи.
В първите три периода от живота в човека действат Ангелите, Архангелите и Архаите. Тогава при детето и при юношата във всичко, което от страна на душевно-духовното действа изграждащо организма, - а това е твърде много, това е почти всичко, - действа това, което може да се прояви като сили от света на третата йерархия, тази на Ангели, Архангели и Архаи.
към текста >>

Така също трябва да разглеждате и това редуване тук - действието на Ангелите, Архангелите и Архаите е главно ограничено върху първите три периода от живота на човека, но то се простира и върху целия ход на живота, както нервно-сетивната система се съдържа главно в главата, но тя се явява също и в целия организъм.
От това един професор - какво ли не правят професорите! - направи извода[1], че съм разделил човека на три: система на главата, система на гърдите и коремна система, защото той поставя нещата схематично едно до друго. Постоянно съм подчертавал, че нервно-сетивната система е наистина концентрирана главно в главата, но тя прониква също и в целия човек. Същото е и с ритмичната система. Нещата не трябва да се поставят пространствено едно до друго. Така също трябва да разглеждате и това редуване тук - действието на Ангелите, Архангелите и Архаите е главно ограничено върху първите три периода от живота на човека, но то се простира и върху целия ход на живота, както нервно-сетивната система се съдържа главно в главата, но тя се явява също и в целия организъм. Ние усещаме също и с големия пръст на крака, в него също се намира нервно-сетивният живот. Въпреки това троичното разделение си остава в сила. Остава също в сила и онова троично разпределение, за което ви говоря днес.
към текста >>

И в това духовно въздействие от Космоса, което се простира върху човека чрез ангелските йерархии, лежи оформянето на кармата по време на физическия земен живот.
Когато по този начин разгледате разчленението на човешката биография, вие можете да си кажете: Откъм духовната страна човешкият аз е също така впрегнат в множество действия, които идват от духовното царство, както надолу по отношение на физическата си същност е подложен на редица въздействия, които идват от животните, растенията и минералите. Като човеци с нашия аз ние действително стоим вътре в това, което от Космоса идва в нас по един сложен начин. И в това духовно въздействие от Космоса, което се простира върху човека чрез ангелските йерархии, лежи оформянето на кармата по време на физическия земен живот.
към текста >>

Всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите ни довеждат от духовния свят във физическия свят и ни съпровождат главно през първите три периода на живота.
Всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите ни довеждат от духовния свят във физическия свят и ни съпровождат главно през първите три периода на живота. Онова, върху което те най-силно въздействат, отново е нашата нервно-сетивна система. И над всичко това, което се получава по един така сложен и чудесен начин до 21-годишната възраст като изграждане на нашия сетивен и умствен живот, на нашия живот на главата, във всичко това участват съществата на Ангелите, Архангелите и Архаите.
към текста >>

И над всичко това, което се получава по един така сложен и чудесен начин до 21-годишната възраст като изграждане на нашия сетивен и умствен живот, на нашия живот на главата, във всичко това участват съществата на Ангелите, Архангелите и Архаите.
Всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите ни довеждат от духовния свят във физическия свят и ни съпровождат главно през първите три периода на живота. Онова, върху което те най-силно въздействат, отново е нашата нервно-сетивна система. И над всичко това, което се получава по един така сложен и чудесен начин до 21-годишната възраст като изграждане на нашия сетивен и умствен живот, на нашия живот на главата, във всичко това участват съществата на Ангелите, Архангелите и Архаите.
към текста >>

И отново в ритмичната система се намесват с тяхната дейност, започвайки от половата зрялост около 14-та година, онези същества, които имат по-мощни сили, отколкото Ангелите, Архангелите и Архаите.
И отново в ритмичната система се намесват с тяхната дейност, започвайки от половата зрялост около 14-та година, онези същества, които имат по-мощни сили, отколкото Ангелите, Архангелите и Архаите. Съществата на третата йерархия, Ангелите, Архангелите и Архаите, имат за задача да работят върху нашето душевно естество. Идвайки от предиземното съществуване ние донасяме със себе си такива мощни сили, които позволяват на душата силно да действа върху тялото в първите три периода на нашия земен живот. Тук са нужни само по-слабите сили на третата йерархия, за да помогнат на човека.
към текста >>

Съществата на третата йерархия, Ангелите, Архангелите и Архаите, имат за задача да работят върху нашето душевно естество.
И отново в ритмичната система се намесват с тяхната дейност, започвайки от половата зрялост около 14-та година, онези същества, които имат по-мощни сили, отколкото Ангелите, Архангелите и Архаите. Съществата на третата йерархия, Ангелите, Архангелите и Архаите, имат за задача да работят върху нашето душевно естество. Идвайки от предиземното съществуване ние донасяме със себе си такива мощни сили, които позволяват на душата силно да действа върху тялото в първите три периода на нашия земен живот. Тук са нужни само по-слабите сили на третата йерархия, за да помогнат на човека.
към текста >>

Но виждате ли, силите, от които се нуждаят Ангелите, Архангелите и Архаите, за да ръководят и направляват по правилен начин нашия човешки живот до 21-та година, тези сили се вливат в тях от това, което се излъчва духовно от Сатурн, Юпитер и Марс /виж рис.2/.
Но виждате ли, силите, от които се нуждаят Ангелите, Архангелите и Архаите, за да ръководят и направляват по правилен начин нашия човешки живот до 21-та година, тези сили се вливат в тях от това, което се излъчва духовно от Сатурн, Юпитер и Марс /виж рис.2/. Небесните тела излъчват не само такива сили, за които говори физическата наука. По отношение описанието на космическата същност на небесните тела тази физическа наука е всъщност твърде ограничена. От Сатурн, Юпитер и Марс се излъчват сили, за които всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите имат най-силно разбиране. И когато човек преминава през живота между смъртта и едно ново раждане - ние вече описахме това, - той първо стига в сферата на Луната, при онези същества, които някога са били на Земята, които са строги съдници на това, което той донася със себе си като добро и зло. Там той първо трябва да остави това, което е съединено като зло с него.
към текста >>

От Сатурн, Юпитер и Марс се излъчват сили, за които всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите имат най-силно разбиране.
Но виждате ли, силите, от които се нуждаят Ангелите, Архангелите и Архаите, за да ръководят и направляват по правилен начин нашия човешки живот до 21-та година, тези сили се вливат в тях от това, което се излъчва духовно от Сатурн, Юпитер и Марс /виж рис.2/. Небесните тела излъчват не само такива сили, за които говори физическата наука. По отношение описанието на космическата същност на небесните тела тази физическа наука е всъщност твърде ограничена. От Сатурн, Юпитер и Марс се излъчват сили, за които всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите имат най-силно разбиране. И когато човек преминава през живота между смъртта и едно ново раждане - ние вече описахме това, - той първо стига в сферата на Луната, при онези същества, които някога са били на Земята, които са строги съдници на това, което той донася със себе си като добро и зло. Там той първо трябва да остави това, което е съединено като зло с него. Той не може да го занесе в сферата на Слънцето.
към текста >>

След като е минал през всичко това в живота между смъртта и едно ново раждане, се връща отново обратно и едва когато отново достига сферата на Луната, го посрещат Ангелите, Архангелите и Архаите и му казват приблизително това: - Сатурн, Юпитер и Марс ни казаха, че в известни направления ти си атрофиран, осакатен.
След това човек преминава през сферата на Слънцето и по-нататък навън във Вселената. Тогава върху него действат силите на Марс, Юпитер и Сатурн. След като е минал през всичко това в живота между смъртта и едно ново раждане, се връща отново обратно и едва когато отново достига сферата на Луната, го посрещат Ангелите, Архангелите и Архаите и му казват приблизително това: - Сатурн, Юпитер и Марс ни казаха, че в известни направления ти си атрофиран, осакатен. - Така както описах това тук в последната лекция. Аз казах, злото трябва да бъде изоставено, но с това човек изоставя нещо от самия себе си. Той достига в сферата на Слънцето като атрофирал, като един осакатен човек и като такъв навлиза нагоре и във външните сфери. Така го гледат и виждат Сатурн, Юпитер и Марс.
към текста >>

Те са предали вече това на Ангелите, Архангелите и Архаите.
И после, когато отново се завръща, тогава вече междувременно Сатурн, Юпитер и Марс космически са предали на третата йерархия това, което са изпитали, което са видели у човека при неговото преминаване пред тях в несъвършената му форма. Те са предали вече това на Ангелите, Архангелите и Архаите. Тези същества на третата йерархия го втъкават сега в човека, така че той сега съдържа вписано в себе си това, което трябва да направи, което трябва да изправи.
към текста >>

Бихме искали да кажем, че в тези първи три периода от живота, когато Ангелите, Архангелите и Архаите действат особено силно върху човека, кармическите изисквания се вписват в човешката нервно-сетивна система, в човешката система на главата.
Бихме искали да кажем, че в тези първи три периода от живота, когато Ангелите, Архангелите и Архаите действат особено силно върху човека, кармическите изисквания се вписват в човешката нервно-сетивна система, в човешката система на главата.
към текста >>

И тук пред мен се представи картината, как онези многобройни хора на нашето съвремие, които са така умни и са достигнали това преди всичко чрез училищното образование, тези хора развиват през първия период на техния земен живот възможността да се издигнат със силите на техния остър ум до третата йерархия, до Ангелите, Архангелите и Архаите.
И тук пред мен се представи картината, как онези многобройни хора на нашето съвремие, които са така умни и са достигнали това преди всичко чрез училищното образование, тези хора развиват през първия период на техния земен живот възможността да се издигнат със силите на техния остър ум до третата йерархия, до Ангелите, Архангелите и Архаите. Това те го постигат. Тук те са многообещаващи личности.
към текста >>

Ангелите, Архангелите и Архаите ни говорят по определен начин в нашето подсъзнание през първите три периода на живота: - Всичко това ти си донесъл от минали епохи, от едно минало земно съществуване, това ти трябва да приемеш в себе си.
Ангелите, Архангелите и Архаите ни говорят по определен начин в нашето подсъзнание през първите три периода на живота: - Всичко това ти си донесъл от минали епохи, от едно минало земно съществуване, това ти трябва да приемеш в себе си. - Това ни се казва в несъзнателната част на нашето изживяване на кармата, на съдбата. И в тези периоди на живота, именно от йерархията на Ангелите всъщност в нас винаги съдбовно звучи: - Сатурн, Юпитер, Марс са присъдили това или онова за тебе. Ние сме го прочели от техните сили.
към текста >>

И в тези периоди на живота, именно от йерархията на Ангелите всъщност в нас винаги съдбовно звучи: - Сатурн, Юпитер, Марс са присъдили това или онова за тебе.
Ангелите, Архангелите и Архаите ни говорят по определен начин в нашето подсъзнание през първите три периода на живота: - Всичко това ти си донесъл от минали епохи, от едно минало земно съществуване, това ти трябва да приемеш в себе си. - Това ни се казва в несъзнателната част на нашето изживяване на кармата, на съдбата. И в тези периоди на живота, именно от йерархията на Ангелите всъщност в нас винаги съдбовно звучи: - Сатурн, Юпитер, Марс са присъдили това или онова за тебе. Ние сме го прочели от техните сили.
към текста >>

И както през първите три периода на живота в нашето подсъзнание Ангелите говорят: - Сатурн, Юпитер, Марс ни казаха, че ти предстои да понесеш това в живота си.
След това следва всичко онова, което идва от втората йерархия, от сферата на Слънцето. И най-накрая следва онова, което по този начин идва от първата йерархия, от сферата на Венера, Меркурий, Луната. И както през първите три периода на живота в нашето подсъзнание Ангелите говорят: - Сатурн, Юпитер, Марс ни казаха, че ти предстои да понесеш това в живота си. - също така от 28-та година нататък в нашето подсъзнание се намират Серафимите, които също говорят в нашето подсъзнание: - И всичко това ти остава, защото ти не можеш да го изпълниш, защото не го издигаш до нас, то ти остава и ти трябва да го пренесеш в следващия земен живот; ти си могъл да го реализираш, нямал си силата за това.
към текста >>

Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по отношение на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат Ангели, Архангели, Архаи, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек».
Защото виждате ли, кой би останал доволен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по отношение на неговия земен живот, понеже предполага, че ние знаем нещо за него и му отговорим: - Той се казва Йозеф Мюлер. - Ние не знаем нищо друго, освен името му. Той е очаквал да научи за този човек нещо, което наистина е повече от името - събития от неговия земен живот, сведения за силите му, за импулсите, които от земния живот са действали върху него. Ние не можем да се задоволим само с името на един човек, когато искаме да знаем нещо за неговия земен живот. Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по отношение на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат Ангели, Архангели, Архаи, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек». Те не насочват поглед върху конкретното. Трябва обаче да настъпи хората отново да се научат, да насочват своя поглед към конкретното!
към текста >>

234. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Когато се заличи панорамата на спомените за периода от раждането до 7-та година, до смяната на зъбите, човек възприема именно: - Да, вътре в това физическо тяло се намираше едно ангелско същество.
А сега спомнете си, че вчера ви казах: - Когато човек насочва погледа си назад и вижда панорамата на спомените и след това тази панорама от спомени се заличи, когато човек навлезе в инспиративното познание, тогава в инспиративното познание се възприема това, което се намира вътре във физическото тяло. Когато се заличи панорамата на спомените за периода от раждането до 7-та година, до смяната на зъбите, човек възприема именно: - Да, вътре в това физическо тяло се намираше едно ангелско същество. Човек наистина възприема една трета йерархия вътре в своето същество. Така че състоянието на нещата е следното: Човек се излъчва от своето физическо тяло, след това отново се връща в това физическо тяло като в своя собствен човешки дом и виж ти, там вътре среща своя ангел, когато насочва поглед назад върху периода от раждането до 7-та година.
към текста >>

Така че състоянието на нещата е следното: Човек се излъчва от своето физическо тяло, след това отново се връща в това физическо тяло като в своя собствен човешки дом и виж ти, там вътре среща своя ангел, когато насочва поглед назад върху периода от раждането до 7-та година.
А сега спомнете си, че вчера ви казах: - Когато човек насочва погледа си назад и вижда панорамата на спомените и след това тази панорама от спомени се заличи, когато човек навлезе в инспиративното познание, тогава в инспиративното познание се възприема това, което се намира вътре във физическото тяло. Когато се заличи панорамата на спомените за периода от раждането до 7-та година, до смяната на зъбите, човек възприема именно: - Да, вътре в това физическо тяло се намираше едно ангелско същество. Човек наистина възприема една трета йерархия вътре в своето същество. Така че състоянието на нещата е следното: Човек се излъчва от своето физическо тяло, след това отново се връща в това физическо тяло като в своя собствен човешки дом и виж ти, там вътре среща своя ангел, когато насочва поглед назад върху периода от раждането до 7-та година.
към текста >>

И представата, че особено децата са пазени от техния Ангел, има за основа това, че когато при посвещението човек поглежда назад към този период от раждането до 7-та година, той изживява онова, което охарактеризирах вчера, като казах, че когато в панорамата от спомени се заличи този период от човешкия живот, се явява йерархията на Ангелите; през този период проблясва йерархията на Ангелите, съответно процесите на Луната.
Защо? Защото хората са знаели, че когато човек се намира извън своето тяло и отново се връща в него, тогава той всъщност става носител, вижда себе си като носител на духовни същества. И представата, че особено децата са пазени от техния Ангел, има за основа това, че когато при посвещението човек поглежда назад към този период от раждането до 7-та година, той изживява онова, което охарактеризирах вчера, като казах, че когато в панорамата от спомени се заличи този период от човешкия живот, се явява йерархията на Ангелите; през този период проблясва йерархията на Ангелите, съответно процесите на Луната. Аз още вчера казах: - Това малко е изместено, но по този въпрос ние още ще говорим. - Тогава ясновидецът вижда всичко това като нещо, което се намира вътре в човека.
към текста >>

Дали е Ангелът, или това същество от йерархията на Динамис, Ексусиаи и т. н.?
Докато човек остава при имагинативното познание и гледа ретроспективно върху собствения си земен живот, дотогава е напълно убеден, че като човек той е едно единство; напълно е убеден в това, че определени действия в живота са свободни, понеже се извършват от единството на човешката природа. Човек не забелязва, не съзира много неща от своята карма само при имагинативното познание. Но щом се появи инспиративното познание и човек отново се завръща в своето тяло, тогава се чувства изпълнен с един свят от безброй йерархии. Човек се завръща в своето тяло и отначало не знае, кой е. Дали е Ангелът, или това същество от йерархията на Динамис, Ексусиаи и т. н.? Ние сме разпръснати в един свят от същества. Ние сме опиянени от разнородността на собствената си същност, понеже сме едно с всички тези същества.
към текста >>

По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите.
Но тогава също се вижда, как е образувана кармата чрез задружното действие на множество същества, които се намират вътре в човека - това е следствие от живота между смъртта и едно ново раждане. Тук безброй същества си сътрудничат в това, което образува кармата; да, безброй същества си сътрудничат тук. Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата. По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете. Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете. По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите. Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. -
към текста >>

Ако след това в следващия живот влиянието става не по околния път на чувствата, а по околния път на мислите и представите, това означава, че съществата на втората йерархия са предали направеното от тях в един минал земен живот на третата йерархия, на Ангелите, Архангелите и Архаите, които сега действат вътре в човека.
Ако след това в следващия живот влиянието става не по околния път на чувствата, а по околния път на мислите и представите, това означава, че съществата на втората йерархия са предали направеното от тях в един минал земен живот на третата йерархия, на Ангелите, Архангелите и Архаите, които сега действат вътре в човека.
към текста >>

235. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Онзи, който се запознава с това състояние на нещата, знае, че когато изниква, когато изплува това, то е едно същество от йерархията на Ангелите; когато изплува нещо друго, то е едно същество от йерархията на Ексусиаи и т. н..
И както, за да извлечем нещо от един спомен и да му помогнем да изплува от глъбините на нашето същество, това се определя от факта, колко живо ние сме изпитвали нещата, - зависи дали има повод да изплува от спомена именно определена мисъл, а не друга, или да не изплуват всички други и т. н., - така е и тук. Онзи, който се запознава с това състояние на нещата, знае, че когато изниква, когато изплува това, то е едно същество от йерархията на Ангелите; когато изплува нещо друго, то е едно същество от йерархията на Ексусиаи и т. н..
към текста >>

236. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

В тази нива сега пристъпват съществата на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи.
Това става техен свят. Това става техен свят, който сега е тяхна опитност, който ги занимава. И пред нас изниква фактът, пред който стоим със страхопочитание и благоговение: - Ти остави своето тяло в леглото то лежи там. То носи в себе си следите от дневния живот. То е нивата с плодовете от твоето мислене през деня. В тази нива сега пристъпват съществата на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи. През времето, когато ти се намираш извън твоето физическо и етерно тяло, те изживяват там вътре онова, което през време на дневната будност, хората са изживели в техните представи. -
към текста >>

И ние гледаме с благоговение към една такава земна област, където човешките тела са оставени да лежат в съня: Ние виждаме, как към това, което става там като отзвуци от дневния живот, се насочват Ангели, Архангели, Архаи.
И ние гледаме с благоговение към една такава земна област, където човешките тела са оставени да лежат в съня: Ние виждаме, как към това, което става там като отзвуци от дневния живот, се насочват Ангели, Архангели, Архаи. И виждаме, как пред нас се разкрива един чуден живот, който се разгръща между съществата на третата йерархия и оставените от нас мисловни следи.
към текста >>

Ние създаваме работа на Ангелите за часовете, през които спим, а тази работа я създаваме, когато сме будни.
Ние гледаме това поле и долавяме, разбираме, как сме поставени като хора в духовния Космос. Ние създаваме работа на Ангелите за часовете, през които спим, а тази работа я създаваме, когато сме будни. Да, през времето когато сме будни, ние създаваме работа на Ангелите за часовете на нашия сън.
към текста >>

Да, през времето когато сме будни, ние създаваме работа на Ангелите за часовете на нашия сън.
Ние гледаме това поле и долавяме, разбираме, как сме поставени като хора в духовния Космос. Ние създаваме работа на Ангелите за часовете, през които спим, а тази работа я създаваме, когато сме будни. Да, през времето когато сме будни, ние създаваме работа на Ангелите за часовете на нашия сън.
към текста >>

Сега в съзнанието ни относно света на мислите просветва следното: Да, тези мисли, които минават през главата ти, те съдържат плодовете, които ти влагаш в твоето собствено физическо и етерно тяло, които Ангелите събират през нощта, събират ги, за да ги отнесат в Космоса и ги въплътят там в космическите действия.
И сега в нашето съзнание просветва нещо относно нашия мисловен свят. Сега в съзнанието ни относно света на мислите просветва следното: Да, тези мисли, които минават през главата ти, те съдържат плодовете, които ти влагаш в твоето собствено физическо и етерно тяло, които Ангелите събират през нощта, събират ги, за да ги отнесат в Космоса и ги въплътят там в космическите действия.
към текста >>

През времето, когато виждаме, как тези същества на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи, изплуват от съществата на втората йерархия и от техните действия, ние гледаме зад тъкането /виж рис.11 стр.
И ние виждаме още нещо. През времето, когато виждаме, как тези същества на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи, изплуват от съществата на втората йерархия и от техните действия, ние гледаме зад тъкането /виж рис.11 стр. 278 светло лилаво, долу/ как към действията на втората йерархия се присъединяват същества от особена важност и величие. Ние наблюдаваме синкаво-червеникавото формиране на съществата от втората йерархия, но виждаме как в творенето и в живота на втората йерархия, като че със своите действия отдолу прониква и нещо друго, и скоро забелязваме, че това отчасти преминава като светкавици /червено/ в творчеството и в живота на втората йерархия, но прониква също до отвъдната страна на Земята и в действителност има работа не с това, което лежи в леглото, а с онова, което е изнесено навън с нашия азов организъм и с нашето астрално тяло.
към текста >>

И както можем да наблюдаваме това, което е останало да лежи в леглото като едно поле, където плодовете на мислите, идващи от дейността на човека през деня се събират от Ангелите, Архангелите и Архаите за космическото световно действие, така можем да видим, как в съвместна дейност съществата на втората йерархия Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и тези на първата йерархия Серафими, Херувими, Престоли работят с нашето астрално тяло и с нашия аз.
И както можем да наблюдаваме това, което е останало да лежи в леглото като едно поле, където плодовете на мислите, идващи от дейността на човека през деня се събират от Ангелите, Архангелите и Архаите за космическото световно действие, така можем да видим, как в съвместна дейност съществата на втората йерархия Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и тези на първата йерархия Серафими, Херувими, Престоли работят с нашето астрално тяло и с нашия аз.
към текста >>

Там виждам жълтеникаво-бялото действие на съществата на третата йерархия, които събират плодовете на моите мисли, това виждам аз да вършат Ангелите, Архангелите и Архаите.
Тогава се чувствах като втъкан, като вплетен в онова, което Серафими, Херувими и Престоли извършват заедно с Кириотетес, Динамис и Ексусиаи. Аз се намирам вътре в него и гледам надолу към моето физическо и моето етерно тяло. Там виждам жълтеникаво-бялото действие на съществата на третата йерархия, които събират плодовете на моите мисли, това виждам аз да вършат Ангелите, Архангелите и Архаите. Аз зная, че съм съединен със съществата на първата и втората йерархия. Гледайки в мощните духовни облаци над моето тяло, което съм напуснал, аз виждам творчеството и живота на третата йерархия. -
към текста >>

237. Съдържание GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Раждането на едно двуразделно царство на Ангелите, докато тук се образува общността на Михаил.
Силите на Михаил действат върху целия човек и чрез това те действат силно във физическата карма. Времето на великата криза. Решаващият фактор на импулса на Михаил. Духовното се подготвя да стане една сила, създаваща раси. Наблюдение на по-интимните връзки на съдбата; те се простират до най-близкото царство на йерархиите. Раждането на едно двуразделно царство на Ангелите, докато тук се образува общността на Михаил. Напредване в смисъла на Михаил значи човек да не се оставя отклонен от никакви съображения, да върви в посока на водещите антропософски сили. Разпространеният навсякъде в нашето време интелектуализъм е духовна храна за ариманическите същества. Възможностите за намеса на Ариман в цивилизацията стават все по-големи. Размътването и отклонението на съзнанието му дават възможност да се всели. Сега е времето на великите решения.
към текста >>

Вътре в тази опозиция вселенският събор от 869 година като сигнал за нещо чудовищно, което става в духовния свят: разделяне на Ангелите, които ръководят човешките души и чрез това се внася безредие в човешката карма; от тук и хаосът, който царува в по-новата история.
Личното безсмъртие е една истина само откакто Съзнателната душа бавно и постепенно е проникнала човечеството. Съвместното действие на интелигентността на Слънцето и на планетните интелигентности. След това в 9-то столетие заедно със слизането на космическата интелигентност между хората разделяне на съпринадлежащите космически сили; слънчевата интелигентност на Михаил и планетните интелигентности се озовават в опозиция. Вътре в тази опозиция вселенският събор от 869 година като сигнал за нещо чудовищно, което става в духовния свят: разделяне на Ангелите, които ръководят човешките души и чрез това се внася безредие в човешката карма; от тук и хаосът, който царува в по-новата история. С проникването на Михаил в господството на Земята и в тези, които са вървели с него се събужда силата, чрез която отново се внася ред в кармата.
към текста >>

238. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Ангели, Архангели, Архаи всмукват, така да се каже, онова, което изниква, вдишват го.
Но сега се присъединява нещо друго, мои мили приятели. Често съм подчертавал пред вас: - Мислите, които се изживяват съзнателно по време на земния живот, са мъртви. Тези мисли обаче, които са вплетени в кармата, и които се проявяват там, те са живи. - Така че след ретроспективното наблюдение на жизнената панорама, изникват живи мисли. Невероятно значително и съществено е, че съществата от третата йерархия се приближават към това, което изниква, бих искал да кажа, от задната страна на жизнената панорама и го поемат. Ангели, Архангели, Архаи всмукват, така да се каже, онова, което изниква, вдишват го.
към текста >>

Тъй като човек е взел етерното тяло със себе си, мислите могат да станат живи като при разширяването и разтварянето на етерното тяло тези живи човешки мисли достигат до Ангелите, Архангелите и Архаите.
Как изглежда този ретроспективен живот, вече често съм описвал: Можем обаче първоначално да се запитаме: - Как изглежда обикновеното спящо състояние на човек в сравнение със състоянието, в което той се намира непосредствено след смъртта? - Да, виждате ли, когато обикновено човек заспи, като духовно-душевно същество се намира само в своя аз и в своето астрално тяло. В себе си няма своето етерно тяло, което е останало да лежи в леглото. Поради това мислите остават безжизнени, нямат никакво въздействие, те са само образи. Сега, когато човек премине през портата на смъртта, взима със себе си своето етерно тяло, което тогава се разширява, а то има свойството не само да оживява физическата същност, но също и мислите. Тъй като човек е взел етерното тяло със себе си, мислите могат да станат живи като при разширяването и разтварянето на етерното тяло тези живи човешки мисли достигат до Ангелите, Архангелите и Архаите.
към текста >>

Приема се от Ангели, Архангели, Архаи
Приема се от Ангели, Архангели, Архаи
към текста >>

И това, което представлява приемането на плетеницата на човешката съдба от Ангели, Архангели, Архаи се развива така, че се получава впечатлението, че то твори и живее във виолетово-синята етерна атмосфера.
И това, което представлява приемането на плетеницата на човешката съдба от Ангели, Архангели, Архаи се развива така, че се получава впечатлението, че то твори и живее във виолетово-синята етерна атмосфера. Това е творчество и живот във виолетово-синята етерна атмосфера.
към текста >>

когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и Архаи, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах.
И когато етерното тяло се разтвори, т.е. когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и Архаи, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах. Тогава човек изживява своите дела, своите волеви импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло. Той напълно се вживява в душите на другите хора, а не в своята собствена душа. С ясното съзнание, че е този, който има нещо общо с тези неща, той изпитва върху себе си изживяванията, които са станали в глъбините на душите на другите хора, с които е влязъл в кармически връзки, на които е сторил нещо добро или зло. Тук отново се показва, как отсега нататък човек приема онова, което е изживял по този начин. Той го изживява в пълна действителност, в една действителност, която трябваше да опиша като по-действителна от сетивната действителност между раждането и смъртта.
към текста >>

Представете си само, мои мили приятели, ние мислим правилно върху онова, което става с мъртвия в по-нататъшния живот след смъртта, когато мислим по следния начин: - Това, което той е изплел тук на Земята като мрежа на съдбата, то първо се приема от Ангелите, Архангелите и Архаите.
Представете си само, мои мили приятели, ние мислим правилно върху онова, което става с мъртвия в по-нататъшния живот след смъртта, когато мислим по следния начин: - Това, което той е изплел тук на Земята като мрежа на съдбата, то първо се приема от Ангелите, Архангелите и Архаите. Те го пренасят по-нататък, в следващия период
към текста >>

Но ако насочим поглед към духовните светове, там виждаме, как онова, което някога е било земни дела на хората, след като е преминало през Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господства, се приема и се разпространява като небесни дела при Престоли, Херувими и Серафими /пише се на дъската/.
Така че, когато инициационният поглед се насочи върху това, което постоянно става в духовния свят, тук на Земята имаме действията на хората с техните кармически инстинкти, с това, което става в плетеницата на съдбата; една тъкан повече или по-малко подобна на мисловната тъкан. Но ако насочим поглед към духовните светове, там виждаме, как онова, което някога е било земни дела на хората, след като е преминало през Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господства, се приема и се разпространява като небесни дела при Престоли, Херувими и Серафими /пише се на дъската/.
към текста >>

239. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Също както от човека слизаме надолу в царствата на природата и стигаме до животинското царство, така, когато се издигаме нагоре в свръхсетивното, стигаме до царството на Ангелите.
Трябва да си изясним, че както във физическия сетивен свят около нас са трите природни царства - минералното, растителното и животинското царство, така и в духовния свят ни заобикалят по-висшите царства, които в най-различните лекции назовахме като царства на йерархиите. Също както от човека слизаме надолу в царствата на природата и стигаме до животинското царство, така, когато се издигаме нагоре в свръхсетивното, стигаме до царството на Ангелите. Ангелите имат задача да ръководят отделните човешки същества, да ги закрилят, когато минават от едно земно съществуване в друго. Така че задачите, които изникват за духовния свят по отношение на отделните хора, се падат на съществата от царството на Ангелите.
към текста >>

Ангелите имат задача да ръководят отделните човешки същества, да ги закрилят, когато минават от едно земно съществуване в друго.
Трябва да си изясним, че както във физическия сетивен свят около нас са трите природни царства - минералното, растителното и животинското царство, така и в духовния свят ни заобикалят по-висшите царства, които в най-различните лекции назовахме като царства на йерархиите. Също както от човека слизаме надолу в царствата на природата и стигаме до животинското царство, така, когато се издигаме нагоре в свръхсетивното, стигаме до царството на Ангелите. Ангелите имат задача да ръководят отделните човешки същества, да ги закрилят, когато минават от едно земно съществуване в друго. Така че задачите, които изникват за духовния свят по отношение на отделните хора, се падат на съществата от царството на Ангелите.
към текста >>

Така че задачите, които изникват за духовния свят по отношение на отделните хора, се падат на съществата от царството на Ангелите.
Трябва да си изясним, че както във физическия сетивен свят около нас са трите природни царства - минералното, растителното и животинското царство, така и в духовния свят ни заобикалят по-висшите царства, които в най-различните лекции назовахме като царства на йерархиите. Също както от човека слизаме надолу в царствата на природата и стигаме до животинското царство, така, когато се издигаме нагоре в свръхсетивното, стигаме до царството на Ангелите. Ангелите имат задача да ръководят отделните човешки същества, да ги закрилят, когато минават от едно земно съществуване в друго. Така че задачите, които изникват за духовния свят по отношение на отделните хора, се падат на съществата от царството на Ангелите.
към текста >>

240. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Но тогава е необходимо нещо, което изказано звучи странно, парадоксално; но то е необходимо: Тогава неговият Ангел трябва да научи нещо.
Да вземем случая, когато кармата е такава, че някоя личност е обхваната в най-превъзходния смисъл от антропософските импулси, обзета е със сърце и ум, бих искал да кажа, с дух и душа. Но тогава е необходимо нещо, което изказано звучи странно, парадоксално; но то е необходимо: Тогава неговият Ангел трябва да научи нещо. И това, виждате ли, е нещо извънредно важно. Съдбата на антропософите, която се разиграва между антропософи и неантропософи, хвърля своите вълни вътре в света на Ангелите. Това води чак до едно разделяне на духовете в света на Ангелите. Ангелът, който придружава антропософа до следващите въплъщения се научава да се ориентира още по-дълбоко в духовните царства, отколкото можеше да стори това по-рано. А Ангелът, който принадлежи на другия, който не може да влезе в антропософското движение, потъва надолу.
към текста >>

Съдбата на антропософите, която се разиграва между антропософи и неантропософи, хвърля своите вълни вътре в света на Ангелите.
Да вземем случая, когато кармата е такава, че някоя личност е обхваната в най-превъзходния смисъл от антропософските импулси, обзета е със сърце и ум, бих искал да кажа, с дух и душа. Но тогава е необходимо нещо, което изказано звучи странно, парадоксално; но то е необходимо: Тогава неговият Ангел трябва да научи нещо. И това, виждате ли, е нещо извънредно важно. Съдбата на антропософите, която се разиграва между антропософи и неантропософи, хвърля своите вълни вътре в света на Ангелите. Това води чак до едно разделяне на духовете в света на Ангелите. Ангелът, който придружава антропософа до следващите въплъщения се научава да се ориентира още по-дълбоко в духовните царства, отколкото можеше да стори това по-рано. А Ангелът, който принадлежи на другия, който не може да влезе в антропософското движение, потъва надолу. И първо може да се види в съдбата на Ангелите, как става великото разделяне. Сега е така - и това е нещо, мои мили приятели, на което бих искал да обърна вниманието на вашите сърца, - че от едно относително единно царство на Ангелите се поражда едно разделено на две царство на Ангелите, едно царство на Ангелите с влечение нагоре към по-висшите светове и едно такова, в което Ангелите проявяват влечение надолу към по-низките светове.
към текста >>

Това води чак до едно разделяне на духовете в света на Ангелите.
Да вземем случая, когато кармата е такава, че някоя личност е обхваната в най-превъзходния смисъл от антропософските импулси, обзета е със сърце и ум, бих искал да кажа, с дух и душа. Но тогава е необходимо нещо, което изказано звучи странно, парадоксално; но то е необходимо: Тогава неговият Ангел трябва да научи нещо. И това, виждате ли, е нещо извънредно важно. Съдбата на антропософите, която се разиграва между антропософи и неантропософи, хвърля своите вълни вътре в света на Ангелите. Това води чак до едно разделяне на духовете в света на Ангелите. Ангелът, който придружава антропософа до следващите въплъщения се научава да се ориентира още по-дълбоко в духовните царства, отколкото можеше да стори това по-рано. А Ангелът, който принадлежи на другия, който не може да влезе в антропософското движение, потъва надолу. И първо може да се види в съдбата на Ангелите, как става великото разделяне. Сега е така - и това е нещо, мои мили приятели, на което бих искал да обърна вниманието на вашите сърца, - че от едно относително единно царство на Ангелите се поражда едно разделено на две царство на Ангелите, едно царство на Ангелите с влечение нагоре към по-висшите светове и едно такова, в което Ангелите проявяват влечение надолу към по-низките светове. Докато тук на Земята се извършва образуването на общността на Михаил, ние можем да видим над това, което тук се образува като общност на Михаил, възлизащи Ангели /виж рис.
към текста >>

Ангелът, който придружава антропософа до следващите въплъщения се научава да се ориентира още по-дълбоко в духовните царства, отколкото можеше да стори това по-рано.
Да вземем случая, когато кармата е такава, че някоя личност е обхваната в най-превъзходния смисъл от антропософските импулси, обзета е със сърце и ум, бих искал да кажа, с дух и душа. Но тогава е необходимо нещо, което изказано звучи странно, парадоксално; но то е необходимо: Тогава неговият Ангел трябва да научи нещо. И това, виждате ли, е нещо извънредно важно. Съдбата на антропософите, която се разиграва между антропософи и неантропософи, хвърля своите вълни вътре в света на Ангелите. Това води чак до едно разделяне на духовете в света на Ангелите. Ангелът, който придружава антропософа до следващите въплъщения се научава да се ориентира още по-дълбоко в духовните царства, отколкото можеше да стори това по-рано. А Ангелът, който принадлежи на другия, който не може да влезе в антропософското движение, потъва надолу. И първо може да се види в съдбата на Ангелите, как става великото разделяне. Сега е така - и това е нещо, мои мили приятели, на което бих искал да обърна вниманието на вашите сърца, - че от едно относително единно царство на Ангелите се поражда едно разделено на две царство на Ангелите, едно царство на Ангелите с влечение нагоре към по-висшите светове и едно такова, в което Ангелите проявяват влечение надолу към по-низките светове. Докато тук на Земята се извършва образуването на общността на Михаил, ние можем да видим над това, което тук се образува като общност на Михаил, възлизащи Ангели /виж рис. жълто/ и слизащи Ангели /зелено/.
към текста >>

А Ангелът, който принадлежи на другия, който не може да влезе в антропософското движение, потъва надолу.
Но тогава е необходимо нещо, което изказано звучи странно, парадоксално; но то е необходимо: Тогава неговият Ангел трябва да научи нещо. И това, виждате ли, е нещо извънредно важно. Съдбата на антропософите, която се разиграва между антропософи и неантропософи, хвърля своите вълни вътре в света на Ангелите. Това води чак до едно разделяне на духовете в света на Ангелите. Ангелът, който придружава антропософа до следващите въплъщения се научава да се ориентира още по-дълбоко в духовните царства, отколкото можеше да стори това по-рано. А Ангелът, който принадлежи на другия, който не може да влезе в антропософското движение, потъва надолу. И първо може да се види в съдбата на Ангелите, как става великото разделяне. Сега е така - и това е нещо, мои мили приятели, на което бих искал да обърна вниманието на вашите сърца, - че от едно относително единно царство на Ангелите се поражда едно разделено на две царство на Ангелите, едно царство на Ангелите с влечение нагоре към по-висшите светове и едно такова, в което Ангелите проявяват влечение надолу към по-низките светове. Докато тук на Земята се извършва образуването на общността на Михаил, ние можем да видим над това, което тук се образува като общност на Михаил, възлизащи Ангели /виж рис. жълто/ и слизащи Ангели /зелено/.
към текста >>

И първо може да се види в съдбата на Ангелите, как става великото разделяне.
И това, виждате ли, е нещо извънредно важно. Съдбата на антропософите, която се разиграва между антропософи и неантропософи, хвърля своите вълни вътре в света на Ангелите. Това води чак до едно разделяне на духовете в света на Ангелите. Ангелът, който придружава антропософа до следващите въплъщения се научава да се ориентира още по-дълбоко в духовните царства, отколкото можеше да стори това по-рано. А Ангелът, който принадлежи на другия, който не може да влезе в антропософското движение, потъва надолу. И първо може да се види в съдбата на Ангелите, как става великото разделяне. Сега е така - и това е нещо, мои мили приятели, на което бих искал да обърна вниманието на вашите сърца, - че от едно относително единно царство на Ангелите се поражда едно разделено на две царство на Ангелите, едно царство на Ангелите с влечение нагоре към по-висшите светове и едно такова, в което Ангелите проявяват влечение надолу към по-низките светове. Докато тук на Земята се извършва образуването на общността на Михаил, ние можем да видим над това, което тук се образува като общност на Михаил, възлизащи Ангели /виж рис. жълто/ и слизащи Ангели /зелено/.
към текста >>

Сега е така - и това е нещо, мои мили приятели, на което бих искал да обърна вниманието на вашите сърца, - че от едно относително единно царство на Ангелите се поражда едно разделено на две царство на Ангелите, едно царство на Ангелите с влечение нагоре към по-висшите светове и едно такова, в което Ангелите проявяват влечение надолу към по-низките светове.
Съдбата на антропософите, която се разиграва между антропософи и неантропософи, хвърля своите вълни вътре в света на Ангелите. Това води чак до едно разделяне на духовете в света на Ангелите. Ангелът, който придружава антропософа до следващите въплъщения се научава да се ориентира още по-дълбоко в духовните царства, отколкото можеше да стори това по-рано. А Ангелът, който принадлежи на другия, който не може да влезе в антропософското движение, потъва надолу. И първо може да се види в съдбата на Ангелите, как става великото разделяне. Сега е така - и това е нещо, мои мили приятели, на което бих искал да обърна вниманието на вашите сърца, - че от едно относително единно царство на Ангелите се поражда едно разделено на две царство на Ангелите, едно царство на Ангелите с влечение нагоре към по-висшите светове и едно такова, в което Ангелите проявяват влечение надолу към по-низките светове. Докато тук на Земята се извършва образуването на общността на Михаил, ние можем да видим над това, което тук се образува като общност на Михаил, възлизащи Ангели /виж рис. жълто/ и слизащи Ангели /зелено/.
към текста >>

Докато тук на Земята се извършва образуването на общността на Михаил, ние можем да видим над това, което тук се образува като общност на Михаил, възлизащи Ангели /виж рис.
Това води чак до едно разделяне на духовете в света на Ангелите. Ангелът, който придружава антропософа до следващите въплъщения се научава да се ориентира още по-дълбоко в духовните царства, отколкото можеше да стори това по-рано. А Ангелът, който принадлежи на другия, който не може да влезе в антропософското движение, потъва надолу. И първо може да се види в съдбата на Ангелите, как става великото разделяне. Сега е така - и това е нещо, мои мили приятели, на което бих искал да обърна вниманието на вашите сърца, - че от едно относително единно царство на Ангелите се поражда едно разделено на две царство на Ангелите, едно царство на Ангелите с влечение нагоре към по-висшите светове и едно такова, в което Ангелите проявяват влечение надолу към по-низките светове. Докато тук на Земята се извършва образуването на общността на Михаил, ние можем да видим над това, което тук се образува като общност на Михаил, възлизащи Ангели /виж рис. жълто/ и слизащи Ангели /зелено/.
към текста >>

жълто/ и слизащи Ангели /зелено/.
Ангелът, който придружава антропософа до следващите въплъщения се научава да се ориентира още по-дълбоко в духовните царства, отколкото можеше да стори това по-рано. А Ангелът, който принадлежи на другия, който не може да влезе в антропософското движение, потъва надолу. И първо може да се види в съдбата на Ангелите, как става великото разделяне. Сега е така - и това е нещо, мои мили приятели, на което бих искал да обърна вниманието на вашите сърца, - че от едно относително единно царство на Ангелите се поражда едно разделено на две царство на Ангелите, едно царство на Ангелите с влечение нагоре към по-висшите светове и едно такова, в което Ангелите проявяват влечение надолу към по-низките светове. Докато тук на Земята се извършва образуването на общността на Михаил, ние можем да видим над това, което тук се образува като общност на Михаил, възлизащи Ангели /виж рис. жълто/ и слизащи Ангели /зелено/.
към текста >>

241. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

И тъй като естествено ние като човеци трябва да обгърнем с поглед първо непосредствено стоящото над нас царство, за нас космическата интелигентност конкретно става сборът същества от йерархията на Ангелите.
Естествено ние не трябва да си представяме, че когато се издигнем в най-висшите царства, там ще можем да напипаме, да хванем с ръце интелигентността, както тук във физическия свят хващаме дърветата или храстите. Що е «интелигентност»? Такива общи неща, разбира се, няма в действителност. Интелигентност са взаимните правила за поведение на висшите йерарахии. Какво правят тези йерархии, как се отнасят те едни към други, какви са те едни спрямо други, това е космическа интелигентност. И тъй като естествено ние като човеци трябва да обгърнем с поглед първо непосредствено стоящото над нас царство, за нас космическата интелигентност конкретно става сборът същества от йерархията на Ангелите. Когато говорим конкретно, ние не можем да говорим за един сбор на интелигентност, а за един сбор от Ангели. Тази е действителността. Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората. Виждате, какво събитие е това в действителност! Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен живот в друг земен живот.
към текста >>

Когато говорим конкретно, ние не можем да говорим за един сбор на интелигентност, а за един сбор от Ангели.
Що е «интелигентност»? Такива общи неща, разбира се, няма в действителност. Интелигентност са взаимните правила за поведение на висшите йерарахии. Какво правят тези йерархии, как се отнасят те едни към други, какви са те едни спрямо други, това е космическа интелигентност. И тъй като естествено ние като човеци трябва да обгърнем с поглед първо непосредствено стоящото над нас царство, за нас космическата интелигентност конкретно става сборът същества от йерархията на Ангелите. Когато говорим конкретно, ние не можем да говорим за един сбор на интелигентност, а за един сбор от Ангели. Тази е действителността. Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората. Виждате, какво събитие е това в действителност! Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен живот в друг земен живот. Най-близките същества, които стоят над нас в духовния свят са Ангелите, които ни съпровождат по пътя през живота между смъртта и едно ново раждане и отново ни насочват към земния живот, те са тези, които правят от отделните земни съществувания една цялостна верига на целия живот на човека.
към текста >>

Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората.
Интелигентност са взаимните правила за поведение на висшите йерарахии. Какво правят тези йерархии, как се отнасят те едни към други, какви са те едни спрямо други, това е космическа интелигентност. И тъй като естествено ние като човеци трябва да обгърнем с поглед първо непосредствено стоящото над нас царство, за нас космическата интелигентност конкретно става сборът същества от йерархията на Ангелите. Когато говорим конкретно, ние не можем да говорим за един сбор на интелигентност, а за един сбор от Ангели. Тази е действителността. Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората. Виждате, какво събитие е това в действителност! Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен живот в друг земен живот. Най-близките същества, които стоят над нас в духовния свят са Ангелите, които ни съпровождат по пътя през живота между смъртта и едно ново раждане и отново ни насочват към земния живот, те са тези, които правят от отделните земни съществувания една цялостна верига на целия живот на човека. Определен брой ангелски същества, които имат тази задача, които по-рано бяха свързани с царството на Михаил, излязоха, напуснаха царството на Михаил. Не е възможно съдбата на хората да не бъде засегната от едно такова поведение.
към текста >>

Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен живот в друг земен живот.
И тъй като естествено ние като човеци трябва да обгърнем с поглед първо непосредствено стоящото над нас царство, за нас космическата интелигентност конкретно става сборът същества от йерархията на Ангелите. Когато говорим конкретно, ние не можем да говорим за един сбор на интелигентност, а за един сбор от Ангели. Тази е действителността. Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората. Виждате, какво събитие е това в действителност! Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен живот в друг земен живот. Най-близките същества, които стоят над нас в духовния свят са Ангелите, които ни съпровождат по пътя през живота между смъртта и едно ново раждане и отново ни насочват към земния живот, те са тези, които правят от отделните земни съществувания една цялостна верига на целия живот на човека. Определен брой ангелски същества, които имат тази задача, които по-рано бяха свързани с царството на Михаил, излязоха, напуснаха царството на Михаил. Не е възможно съдбата на хората да не бъде засегната от едно такова поведение. Защото кой участва на първо място в това, как се развива кармата, как между смъртта и едно ново раждане се обработват човешките земни дела, земни мисли, земни чувства? Това са ангелските същества.
към текста >>

Най-близките същества, които стоят над нас в духовния свят са Ангелите, които ни съпровождат по пътя през живота между смъртта и едно ново раждане и отново ни насочват към земния живот, те са тези, които правят от отделните земни съществувания една цялостна верига на целия живот на човека.
Когато говорим конкретно, ние не можем да говорим за един сбор на интелигентност, а за един сбор от Ангели. Тази е действителността. Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората. Виждате, какво събитие е това в действителност! Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен живот в друг земен живот. Най-близките същества, които стоят над нас в духовния свят са Ангелите, които ни съпровождат по пътя през живота между смъртта и едно ново раждане и отново ни насочват към земния живот, те са тези, които правят от отделните земни съществувания една цялостна верига на целия живот на човека. Определен брой ангелски същества, които имат тази задача, които по-рано бяха свързани с царството на Михаил, излязоха, напуснаха царството на Михаил. Не е възможно съдбата на хората да не бъде засегната от едно такова поведение. Защото кой участва на първо място в това, как се развива кармата, как между смъртта и едно ново раждане се обработват човешките земни дела, земни мисли, земни чувства? Това са ангелските същества. Но когато тези ангелски същества стигнат до едно съвършено друго становище в Космоса, когато те напускат, така да се каже, царството на Слънцето и вместо извънземни Ангели стават земни Ангели, какво трябва да се случи тогава?
към текста >>

Определен брой ангелски същества, които имат тази задача, които по-рано бяха свързани с царството на Михаил, излязоха, напуснаха царството на Михаил.
Тази е действителността. Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората. Виждате, какво събитие е това в действителност! Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен живот в друг земен живот. Най-близките същества, които стоят над нас в духовния свят са Ангелите, които ни съпровождат по пътя през живота между смъртта и едно ново раждане и отново ни насочват към земния живот, те са тези, които правят от отделните земни съществувания една цялостна верига на целия живот на човека. Определен брой ангелски същества, които имат тази задача, които по-рано бяха свързани с царството на Михаил, излязоха, напуснаха царството на Михаил. Не е възможно съдбата на хората да не бъде засегната от едно такова поведение. Защото кой участва на първо място в това, как се развива кармата, как между смъртта и едно ново раждане се обработват човешките земни дела, земни мисли, земни чувства? Това са ангелските същества. Но когато тези ангелски същества стигнат до едно съвършено друго становище в Космоса, когато те напускат, така да се каже, царството на Слънцето и вместо извънземни Ангели стават земни Ангели, какво трябва да се случи тогава? Тук фактически над цялото развитие на Европа зад външните факти стои една велика тайна.
към текста >>

Това са ангелските същества.
Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен живот в друг земен живот. Най-близките същества, които стоят над нас в духовния свят са Ангелите, които ни съпровождат по пътя през живота между смъртта и едно ново раждане и отново ни насочват към земния живот, те са тези, които правят от отделните земни съществувания една цялостна верига на целия живот на човека. Определен брой ангелски същества, които имат тази задача, които по-рано бяха свързани с царството на Михаил, излязоха, напуснаха царството на Михаил. Не е възможно съдбата на хората да не бъде засегната от едно такова поведение. Защото кой участва на първо място в това, как се развива кармата, как между смъртта и едно ново раждане се обработват човешките земни дела, земни мисли, земни чувства? Това са ангелските същества. Но когато тези ангелски същества стигнат до едно съвършено друго становище в Космоса, когато те напускат, така да се каже, царството на Слънцето и вместо извънземни Ангели стават земни Ангели, какво трябва да се случи тогава? Тук фактически над цялото развитие на Европа зад външните факти стои една велика тайна. Без съмнение някои Ангели са останали в царството на Михаил. В онази велика свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие също имаше такива ангелски същества, които са принадлежали към човеците, които тогава бяха в царството на Михаил. Към всички души на човеци, които живееха в царството на Михаил, за които аз говорих, принадлежаха ангелски същества, които останаха в царството на Михаил.
към текста >>

Но когато тези ангелски същества стигнат до едно съвършено друго становище в Космоса, когато те напускат, така да се каже, царството на Слънцето и вместо извънземни Ангели стават земни Ангели, какво трябва да се случи тогава?
Най-близките същества, които стоят над нас в духовния свят са Ангелите, които ни съпровождат по пътя през живота между смъртта и едно ново раждане и отново ни насочват към земния живот, те са тези, които правят от отделните земни съществувания една цялостна верига на целия живот на човека. Определен брой ангелски същества, които имат тази задача, които по-рано бяха свързани с царството на Михаил, излязоха, напуснаха царството на Михаил. Не е възможно съдбата на хората да не бъде засегната от едно такова поведение. Защото кой участва на първо място в това, как се развива кармата, как между смъртта и едно ново раждане се обработват човешките земни дела, земни мисли, земни чувства? Това са ангелските същества. Но когато тези ангелски същества стигнат до едно съвършено друго становище в Космоса, когато те напускат, така да се каже, царството на Слънцето и вместо извънземни Ангели стават земни Ангели, какво трябва да се случи тогава? Тук фактически над цялото развитие на Европа зад външните факти стои една велика тайна. Без съмнение някои Ангели са останали в царството на Михаил. В онази велика свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие също имаше такива ангелски същества, които са принадлежали към човеците, които тогава бяха в царството на Михаил. Към всички души на човеци, които живееха в царството на Михаил, за които аз говорих, принадлежаха ангелски същества, които останаха в царството на Михаил. Но другите бяха тези, които излязоха от това царство, които се отъждествиха с онова, което беше земна същност.
към текста >>

Без съмнение някои Ангели са останали в царството на Михаил.
Не е възможно съдбата на хората да не бъде засегната от едно такова поведение. Защото кой участва на първо място в това, как се развива кармата, как между смъртта и едно ново раждане се обработват човешките земни дела, земни мисли, земни чувства? Това са ангелските същества. Но когато тези ангелски същества стигнат до едно съвършено друго становище в Космоса, когато те напускат, така да се каже, царството на Слънцето и вместо извънземни Ангели стават земни Ангели, какво трябва да се случи тогава? Тук фактически над цялото развитие на Европа зад външните факти стои една велика тайна. Без съмнение някои Ангели са останали в царството на Михаил. В онази велика свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие също имаше такива ангелски същества, които са принадлежали към човеците, които тогава бяха в царството на Михаил. Към всички души на човеци, които живееха в царството на Михаил, за които аз говорих, принадлежаха ангелски същества, които останаха в царството на Михаил. Но другите бяха тези, които излязоха от това царство, които се отъждествиха с онова, което беше земна същност.
към текста >>

В онази велика свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие също имаше такива ангелски същества, които са принадлежали към човеците, които тогава бяха в царството на Михаил.
Защото кой участва на първо място в това, как се развива кармата, как между смъртта и едно ново раждане се обработват човешките земни дела, земни мисли, земни чувства? Това са ангелските същества. Но когато тези ангелски същества стигнат до едно съвършено друго становище в Космоса, когато те напускат, така да се каже, царството на Слънцето и вместо извънземни Ангели стават земни Ангели, какво трябва да се случи тогава? Тук фактически над цялото развитие на Европа зад външните факти стои една велика тайна. Без съмнение някои Ангели са останали в царството на Михаил. В онази велика свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие също имаше такива ангелски същества, които са принадлежали към човеците, които тогава бяха в царството на Михаил. Към всички души на човеци, които живееха в царството на Михаил, за които аз говорих, принадлежаха ангелски същества, които останаха в царството на Михаил. Но другите бяха тези, които излязоха от това царство, които се отъждествиха с онова, което беше земна същност.
към текста >>

Към всички души на човеци, които живееха в царството на Михаил, за които аз говорих, принадлежаха ангелски същества, които останаха в царството на Михаил.
Това са ангелските същества. Но когато тези ангелски същества стигнат до едно съвършено друго становище в Космоса, когато те напускат, така да се каже, царството на Слънцето и вместо извънземни Ангели стават земни Ангели, какво трябва да се случи тогава? Тук фактически над цялото развитие на Европа зад външните факти стои една велика тайна. Без съмнение някои Ангели са останали в царството на Михаил. В онази велика свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие също имаше такива ангелски същества, които са принадлежали към човеците, които тогава бяха в царството на Михаил. Към всички души на човеци, които живееха в царството на Михаил, за които аз говорих, принадлежаха ангелски същества, които останаха в царството на Михаил. Но другите бяха тези, които излязоха от това царство, които се отъждествиха с онова, което беше земна същност.
към текста >>

Но сега вие ще кажете: - Но как се случи всъщност, че на определен брой Михаилови Ангели внезапно им хрумна да излязат от това царство на Михаил?
Но сега вие ще кажете: - Но как се случи всъщност, че на определен брой Михаилови Ангели внезапно им хрумна да излязат от това царство на Михаил? А на другите не им хрумна да излязат от това царство! - Трябва да призная, че този е един от най-трудните въпроси, които могат да бъдат повдигнати по отношение на новото развитие на човечеството. Това е всъщност един въпрос, който, когато човек се занимава с него, трябва да раздвижи всички вътрешни сили. Това е един въпрос, който дълбоко и вътрешно е свързан с целия човешки живот.
към текста >>

За съществата от йерархията на Ангелите са меродавни такива факти, като тези, че в планетния живот става едно разцепление.
Да, макар и на съществата от йерархията на Архангелите да приписваме съвършено друг вид душевна сила, едно съвършено друго устройство на тяхното вътрешно същество - трябва също да им припишем решения, разсъждения върху това, което става. Ние хората също не вземаме решения по друг начин, освен гледайки нещата, които стават външно, оставяйки фактите да говорят, и под влияние на фактите правим това или онова. Само че между раждането и смъртта за нас са меродавни земните факти. За съществата от йерархията на Ангелите са меродавни такива факти, като тези, че в планетния живот става едно разцепление. Едната група се обърна към интелигенцията на Земята и с това същевременно към планетните интелигенции; другата група остана вярна на сферата на Михаил, за да пренесе и внесе в цялото бъдеще това, което Михаил управлява като нещо вечно. Нещо решаващо е, дали в цялото бъдеще Михаил може да пренесе това, което е вечно в неговото действие и то сега, когато цялата сила е при човеците; когато това, което се явява във физическото Слънце, потъмнява и постепенно изчезва.
към текста >>

Така ние виждаме, как едно космическо събитие причинява разцепление между Ангелите, които по-рано бяха обединени с Михаил.
Така ние виждаме, как едно космическо събитие причинява разцепление между Ангелите, които по-рано бяха обединени с Михаил. Обаче тези същества вземат участие в образуването на кармическото развитие. А сега разгледайте всичко това, както става в живота между смъртта и едно ново раждане. Там не всяка човешка душа може да действа сама, също и не всеки Ангел, който ръководи човека, може да действа сам, а там йерархията на Ангелите действа заедно. В задружното действие се изживява кармата. Естествено, когато в един земен живот съм свързан с хора, и ние пренасяме това в следващия живот, тогава Ангелът на единния човек трябва да се срещне с Ангела на другия човек.
към текста >>

НАГОРЕ

3.9834179878235