Търсене в текстове за 'целомъдр целибат'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 21 резултата от 12 текста с корен от думите : 'целомъдр целибат'.

1. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

„Пълно целомъдрие и отказ от наслада за онзи, който е устремен към същинска святост.
Не е чудно, че подобен начин на мислене накрая води до това, неговите привърженици не само да презират живота, а и да работят за унищожението му. Когато се казва на хората, че само страдащият, слабият може да достигне действително един по-висш живот, тогава те започват да търсят страданието и слабостта. Да си причиняваш болка, да умъртвяваш напълно волята си става цел на живота. Жертвите на това убеждение са светците. „Пълно целомъдрие и отказ от наслада за онзи, който е устремен към същинска святост. Отказ от имущество, напускане на родното място, изоставяне на близките, отдаване на дълбока, пълна самота, прекарвана в безмълвно съзерцание, в доброволно покаяние и ужасяващо, бавно себеизтезание, стигащо до тотално умъртвяване на волята, което накрая достига до доброволна смърт чрез глад, също чрез изправяне пред крокодилите, чрез хвърляне от свещения скалист връх в Хималаите, чрез живо погребване, както и чрез хвърляне под колелата на огромната кола, разнасяща ликовете на боговете под звуците на ликуващи песни и танци“.45 Това са последните плодове на аскетичното убеждение.
към текста >>

2. Бележки GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

45. „Пълно целомъдрие и отказ...“: Събрани съчинения на Артур Шопенхауер, изд.
45. „Пълно целомъдрие и отказ...“: Събрани съчинения на Артур Шопенхауер, изд. от Рудолф Щайнер, Трети том, стр. 256.
към текста >>

3. Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Той си казва: Животинската природа на човека постепенно ще се просветли и пречисти до степен, на която човешкото тяло ще може да застане пред нас също така вътрешно целомъдрено и без копнежи, както минералът, който не копнее за нищо, който не се вълнува от желания, когато се появи нещо в негова близост.
Както физическото тяло на човека представлява физическа материя, така и кристалът е физически материален. Но има една бъдеща перспектива, към която окултният учител насочва ученика. Днес човекът още е проникнат от нагони, копнежи и страсти. Това насища физическата натура. Но пред окултиста стои един идеал. Той си казва: Животинската природа на човека постепенно ще се просветли и пречисти до степен, на която човешкото тяло ще може да застане пред нас също така вътрешно целомъдрено и без копнежи, както минералът, който не копнее за нищо, който не се вълнува от желания, когато се появи нещо в негова близост. Целомъдрена и чиста е вътрешната материална природа на минерала. Тази целомъдреност и чистота е чувството, което следва да проникне ученика при виждането на минералния свят.
към текста >>

Целомъдрена и чиста е вътрешната материална природа на минерала.
Но има една бъдеща перспектива, към която окултният учител насочва ученика. Днес човекът още е проникнат от нагони, копнежи и страсти. Това насища физическата натура. Но пред окултиста стои един идеал. Той си казва: Животинската природа на човека постепенно ще се просветли и пречисти до степен, на която човешкото тяло ще може да застане пред нас също така вътрешно целомъдрено и без копнежи, както минералът, който не копнее за нищо, който не се вълнува от желания, когато се появи нещо в негова близост. Целомъдрена и чиста е вътрешната материална природа на минерала. Тази целомъдреност и чистота е чувството, което следва да проникне ученика при виждането на минералния свят.
към текста >>

Тази целомъдреност и чистота е чувството, което следва да проникне ученика при виждането на минералния свят.
Днес човекът още е проникнат от нагони, копнежи и страсти. Това насища физическата натура. Но пред окултиста стои един идеал. Той си казва: Животинската природа на човека постепенно ще се просветли и пречисти до степен, на която човешкото тяло ще може да застане пред нас също така вътрешно целомъдрено и без копнежи, както минералът, който не копнее за нищо, който не се вълнува от желания, когато се появи нещо в негова близост. Целомъдрена и чиста е вътрешната материална природа на минерала. Тази целомъдреност и чистота е чувството, което следва да проникне ученика при виждането на минералния свят.
към текста >>

Според това как минералният свят се показва в различните форми и багри, са специализирани и усещанията, но основното чувство, пронизващо минералния свят, е целомъдреността.
Според това как минералният свят се показва в различните форми и багри, са специализирани и усещанията, но основното чувство, пронизващо минералния свят, е целомъдреността.
към текста >>

4. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Вътре в него също има органи, но това, което в растението е съвършенно чисто и целомъдрено, в човека е проникнато от нецеломъдрени желания и похот.
Така трябва да се чувства търсещият Граала и розенкройцерът. Казват му: Погледни на чашката на цветето, която приема в себе си слънчевия лъч. Той пробужда чисти плодоносни сили, които дремят в това растение. За това слънчевият лъч се нарича "свещено копие на Любовта": Погледни сега човека. той е по-висш от растението. Вътре в него също има органи, но това, което в растението е съвършенно чисто и целомъдрено, в човека е проникнато от нецеломъдрени желания и похот. Бъдещето човешко развитие се състои в това, че човекът отново чисто и целомъдрено ще създава в света себеподобни с помощта на словото, с помощта на различен орган, който ще стане негов преобразен орган на размножение. Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество. Този орган ще бъде ларинксът. Ученикът, търсачът на Граала посочват: растението на своята нисша степен на развитие притежава тази целомъдрена чашка, която изгубил човека. Човекът в своето развитие се е впуснал в нецеломъдрена похот.
към текста >>

Бъдещето човешко развитие се състои в това, че човекът отново чисто и целомъдрено ще създава в света себеподобни с помощта на словото, с помощта на различен орган, който ще стане негов преобразен орган на размножение.
Казват му: Погледни на чашката на цветето, която приема в себе си слънчевия лъч. Той пробужда чисти плодоносни сили, които дремят в това растение. За това слънчевият лъч се нарича "свещено копие на Любовта": Погледни сега човека. той е по-висш от растението. Вътре в него също има органи, но това, което в растението е съвършенно чисто и целомъдрено, в човека е проникнато от нецеломъдрени желания и похот. Бъдещето човешко развитие се състои в това, че човекът отново чисто и целомъдрено ще създава в света себеподобни с помощта на словото, с помощта на различен орган, който ще стане негов преобразен орган на размножение. Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество. Този орган ще бъде ларинксът. Ученикът, търсачът на Граала посочват: растението на своята нисша степен на развитие притежава тази целомъдрена чашка, която изгубил човека. Човекът в своето развитие се е впуснал в нецеломъдрена похот. От одухотворения слънчев лъч той ще може да възстанови отново тази чаша.
към текста >>

Ученикът, търсачът на Граала посочват: растението на своята нисша степен на развитие притежава тази целомъдрена чашка, която изгубил човека.
той е по-висш от растението. Вътре в него също има органи, но това, което в растението е съвършенно чисто и целомъдрено, в човека е проникнато от нецеломъдрени желания и похот. Бъдещето човешко развитие се състои в това, че човекът отново чисто и целомъдрено ще създава в света себеподобни с помощта на словото, с помощта на различен орган, който ще стане негов преобразен орган на размножение. Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество. Този орган ще бъде ларинксът. Ученикът, търсачът на Граала посочват: растението на своята нисша степен на развитие притежава тази целомъдрена чашка, която изгубил човека. Човекът в своето развитие се е впуснал в нецеломъдрена похот. От одухотворения слънчев лъч той ще може да възстанови отново тази чаша. В целомъдрие той трябва да развие в себе си това, че да създаде Светия Граал на бъдещето.
към текста >>

В целомъдрие той трябва да развие в себе си това, че да създаде Светия Граал на бъдещето.
Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество. Този орган ще бъде ларинксът. Ученикът, търсачът на Граала посочват: растението на своята нисша степен на развитие притежава тази целомъдрена чашка, която изгубил човека. Човекът в своето развитие се е впуснал в нецеломъдрена похот. От одухотворения слънчев лъч той ще може да възстанови отново тази чаша. В целомъдрие той трябва да развие в себе си това, че да създаде Светия Граал на бъдещето.
към текста >>

5. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Ние разбираме, какво е искал да каже авторът на Откровението с тези думи, като вземем предвид, че Ефес беше мястото, където се служеше в мистериите на целомъдрената Диана; той там отвръщането от материята се намираше в особен разцвет, отвръщането от сетивния свят и обръщането към духовното.
Ние разбираме, какво е искал да каже авторът на Откровението с тези думи, като вземем предвид, че Ефес беше мястото, където се служеше в мистериите на целомъдрената Диана; той там отвръщането от материята се намираше в особен разцвет, отвръщането от сетивния свят и обръщането към духовното. Но "имам нещо против тебе, че си изоставила първата любов", любовта, която първата следатлантска култура трябваше да има и която се изразява в това, да счита Земята като работно поле, в което трябва да се посее божественото семе.
към текста >>

6. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Това, което външно избива тук в растежа на растенията, в цветовете и листата, е не нещо друго, а цветно подобие на чистия, целомъдрен миров Дух, който вижда самия себе си отразен в своето собствено произведение, на което той позволява да израсте от земята.
Той си сътворява органи за външно възприемане. Нека се научим да разбираме, какво покрива Земята напролет като зелен растителен покров, пременяващ Земята с нов облик! Какво е това? Огледало за мировия Дух на Слънцето! Когато Слънцето ни изпраща своите физически лъчи, Мировият Дух гледа надолу към Земята. Това, което външно избива тук в растежа на растенията, в цветовете и листата, е не нещо друго, а цветно подобие на чистия, целомъдрен миров Дух, който вижда самия себе си отразен в своето собствено произведение, на което той позволява да израсте от земята. Външните сетивни органи на мировия Дух се съдържат в растителния покров.
към текста >>

7. 8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ние можем добре да бъдем впечатлени от целомъдрието на растението за разлика от импулсите, желанията и страстите на човека.
Само един чудноват ум макар че има много такива може да вярва, че растението има съзнание, подобно на онова на човека, и може да отразява впечатленията вътрешно. Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление бива отразено вътрешно, и това е способен да направи човекът а не растението. Така в определено отношение човекът е достигнал по-висш етап на развитие от растението, но с цената на възможността да греши. Растението не е предразположено да греши, нито има висша и нисша природа. То няма импулси и желания, които да го принизяват. Ние можем добре да бъдем впечатлени от целомъдрието на растението за разлика от импулсите, желанията и страстите на човека. Със своята червена кръв човекът съществува като същество което, по отношение на своето съзнание, се е развило до по-висок етап от растението, но с цената на определена поквара.
към текста >>

Той ще постигне това превъзходство, когато неговата висша природа е спечелила победа над нисшата, когато червената му кръв е станала така целомъдрена, както сокът на растението, когато той почервенява в розата.
Всичко това щеше да бъде изяснено на кандидата за висше познание. Учителят щеше да му каже, че сега той трябва да постигне онова, което, на една по-ниска степен, му разкриваше растението; той трябва да придобие превъзходство над своите желания, импулси и т.н. Той ще постигне това превъзходство, когато неговата висша природа е спечелила победа над нисшата, когато червената му кръв е станала така целомъдрена, както сокът на растението, когато той почервенява в розата. И така червената роза може да бъде за нас символ на онова, което кръвта на човека ще стане, когато той подчини своята нисша природа. Ние виждаме розата като емблема, символ на изчистената кръв.
към текста >>

8. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Обаче докато навлиза в този елемент, за окултния кандидат ще е от полза не това, което е усвоил чрез интелекта, чрез разсъдъчната си сила, а самата здрава и целомъдрена дисциплина, която ученикът е при добил, докато изостряше своя интелект.
Но ако окултният кандидат, който се сблъсква с това изживяване, е вътрешно слаб и не е научен да мисли правилно в живота, тогава той се изправя пред едно трудно препятствие. При това онази подготовка, за която вчера говорихме грижливото култивиране на висша разсъдъчна сила тази подготовка сега е налице. Обаче докато навлиза в този елемент, за окултния кандидат ще е от полза не това, което е усвоил чрез интелекта, чрез разсъдъчната си сила, а самата здрава и целомъдрена дисциплина, която ученикът е при добил, докато изостряше своя интелект. Защото в известен смисъл тогава действуват не мислите, а възпитателните сили на нашето собствено Себе, предоставени ни чрез мислите. Тези възпитателни сили продължават да действуват и тогава ние виждаме наоколо си не само една скрита, разливаща се светлина, но и възможност, в този променлив и странен елемент да възникват такива вътрешни образи, за които, много добре знаем, не разполагаме с никакви възприемателни сетива, и че те възникват тъкмо в този елемент, в който сме потопени самите ние.
към текста >>

9. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Да отправим поглед към сцената точно в началото на представлението: Деметра, стояща в строга духовна целомъдреност пред Персефона, предупреждавайки я да не се наслаждава на плодовете, които може да предложи Ерос.
Да отправим поглед към сцената точно в началото на представлението: Деметра, стояща в строга духовна целомъдреност пред Персефона, предупреждавайки я да не се наслаждава на плодовете, които може да предложи Ерос. Поглеждаме към Деметра. Всичко, което човек нарича духовно, за което си казва, че е изпълнено с дух, той го вижда у Деметра. Но вижда също как вътре във физическия свят това духовно е свързано с най-сетивното, с най-материалното. Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го. Персефона веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости.
към текста >>

Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го.
Да отправим поглед към сцената точно в началото на представлението: Деметра, стояща в строга духовна целомъдреност пред Персефона, предупреждавайки я да не се наслаждава на плодовете, които може да предложи Ерос. Поглеждаме към Деметра. Всичко, което човек нарича духовно, за което си казва, че е изпълнено с дух, той го вижда у Деметра. Но вижда също как вътре във физическия свят това духовно е свързано с най-сетивното, с най-материалното. Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го. Персефона веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости. Свързана с всичко, което прорязва земните страдания и радости, трябва да се чувства душата, ако желае да си представи какво живее у Персефона. Изцяло душа – Персефона, изцяло човешки дух – Деметра. И когато се оставим ходът на Елисейската мистерия да ни въздейства, когато основните тонове, които са нахвърляни при първия разговор между Деметра и Персефона, продължават да звучат в нас, да се преплитат и да се намират и накрая достигат до образа на Дионис – самият човек се намира в Дионис, онзи, който се съживява в нас спрямо Деметра и Персефона, се намира също и в Дионис! И в последната сцена виждаме един стремеж на душата на човечеството към хармонизиране на нейното душевно с духовното: цялата Дионисиева игра – от житейските тъми до духовната светлина!
към текста >>

10. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Блажени онези, които пренебрегнаха безплодните флиртувания, за да бъдат целомъдрени за тази първа и последна любов!
Блажени онези, които пренебрегнаха безплодните флиртувания, за да бъдат целомъдрени за тази първа и последна любов! "
към текста >>

точно пък Д'Анунцио: „Блажени онези, които пренебрегнаха безплодните флиртувания, за да бъдат целомъдрени за тази първа и последна любов!
точно пък Д'Анунцио: „Блажени онези, които пренебрегнаха безплодните флиртувания, за да бъдат целомъдрени за тази първа и последна любов! "
към текста >>

11. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Нерон е бил велик психоаналитик, когато е казвал: в човека няма нищо друго, освен животински инстинкти, всичко останало е просто илюзия; преди, когато хората са били още близо до божественото, е било по-различно, но сега в човека няма нищо, освен животинска основа, няма ни най-малка частица целомъдрие, всичко в човека е стигнало до упадък.
И тогава той казва: там, в дълбините на душата е тресавището на животинското, нищо прекрасно там няма. Когато днес слушаш психоаналитика, ти се струва, че се описва поле, с току що разхвърлян тор и засято със семена, но описващият вижда само тора. Психоаналитикът вижда в душата само това, което наистина представлява тор, разбира се, това е само сравнение. Той не вижда в душата вечното, това, което върви от въплъщение във въплъщение. Психоаналитикът е толкова опасен, защото той, макар и да задълбава в подсъзнателното, не вижда духовно-душевното същностно ядро, а само животински инстинкти, все едно да виждаш не семената, а само тор. Нерон е бил велик психоаналитик, когато е казвал: в човека няма нищо друго, освен животински инстинкти, всичко останало е просто илюзия; преди, когато хората са били още близо до божественото, е било по-различно, но сега в човека няма нищо, освен животинска основа, няма ни най-малка частица целомъдрие, всичко в човека е стигнало до упадък. Така казвал Нерон. От това можем да видим, да почувстваме, как при посвещение по насилствен начин, целия свят изглежда грубо материализиран. Древната духовна инициация при тези императори е била пренесена в грубо материалното. Император Комод е смятал себе си не само за иницииран, но и за инициатор. И когато е искал да проведе инициация, той е убил инициирания.
към текста >>

12. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Напротив, Йоановият портрет показва едно целомъдрено жълто обагряне.
Живописните светлинни мистерии, които те съдържат, почиват много повече върху тяхното цветово светлинно въздействие. Портретът на Бакхус е изобразен в характерна червеникаво искряща светлина. Като че ли тялото носи в себе си тази светлина. Тази характерност сякаш говори за едно скрито под кожата изобилие и по този начин обрисува природата на Бакхус. Сякаш той поглъща светлината, която се наслагва с характерността на това изобилие. Напротив, Йоановият портрет показва едно целомъдрено жълто обагряне.
към текста >>

0.82635903358459