Търсене в текстове за 'целесъобра'

35. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Разумност е това, че някому хрумва нещо смислено, целесъобразно.
Ние ще забележим плодовете, когато систематично работим против този недо статък; чрез борбата срещу твърдоглавието ние ставаме доволни от себе си. Именно културата на чувствата е тази, която зависи от това, че ние водим борба срещу твърдоглавието, притъпяването, липсата на интерес, водим тази борба по всякакъв начин. Следователно интересът и вниманието спрямо заобикалящия ни свят насърчават чувствата и волята. Притъпяването и твърдоглавието пораждат обратното. За здравите чувства имаме хубавата дума „разумност”. Разумност е това, че някому хрумва нещо смислено, целесъобразно. Децата трябва да играят така, че тяхната фантазия да се раздвижва, да се събужда самодейността на тяхната душа, така че да размишляват върху тяхната игра. Те трябва да подреждат строителни материали не по модели, защото това поражда у тях само педантизъм, а не смисленост, разумност. Смислено е, когато ги оставяме да изпълняват всякакви неща в пясъка, когато ги завеждаме в гората и ги оставяме да правят кошнички от леска, а после ги насърчаваме да направят и други предмети. Неща, които възпитават определена изобретателност, развиват разумността, смислеността. Колкото и малко да се вярва, че чрез едно такова развитие на смислеността се получава спокойствие на душата, хармония на душата, задоволство в човешкия живот, все пак това е така.
към текста >>

36. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

нейният Дух Яхве или Йехова действува върху целия троен човек, така и Слънцето действува върху целия човек, и все пак предимно върху средния човек, тогава пред Вас ще застанат две космически сили, които заливат човека по един целесъобразен и закономерен начин.
Те действуват в редуващи се периоди върху човекът-глава и върху долния човек, при което действието върху човекът-глава съответствува на Новолунието, а действието върху долния човек на Пълнолунието. А сега аз мисля, че ако човек вникне в дълбокото значение на празника "Новолуние", каквото то имаше за древния еврейски ритуал, той трябва да приеме моите думи без никакво съмнение. Ако Вие се потопите в празника "Новолуние" и в настроенията, които то будеше в Стария Завет, тогава ще сте в състояние да приемете моите думи и да си изградите истинско разбиране за тези неща. Средните фази съответствуват на това положение, при което върху средния човек действува както нарастващата, така и намаляващата Луна. И ако Вие нагледно си представите, че както Луната т.е. нейният Дух Яхве или Йехова действува върху целия троен човек, така и Слънцето действува върху целия човек, и все пак предимно върху средния човек, тогава пред Вас ще застанат две космически сили, които заливат човека по един целесъобразен и закономерен начин. Да, от Луцифер ние узнаваме, че неговото царство е именно Венера, и че онези сили, които имат своя символичен и физически израз в светлината на Венера, т.е. в светлината на Зорницата и Вечерницата, която се разлива в мировото пространство, са всъщност символично-физическите въздействия на Луцифер върху човека. При това Луцифер не се ограничава само до въздействия в областта на долния човек. Той би действувал по този начин, само ако Венера свети с пълният си диск, какъвто е случаят с пълната Луна. Но Вие добре знаете, че Венера има точно същите фази, както и Луната, че има една нарастваща, една пълна, и една смаляваща се Венера.
към текста >>

37. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

И така, може да се каже: станалата ясновиждаща душа трябва да умее да се движи закономерно в духовния свят и да умее отново и отново да преминава през границата във физическо-сетивния свят, да умее, ако мога да се изразя тривиално, да се държи по правилен и целесъобразен начин там.
За духовната наука от особено значение е тази област да бъде обхваната от душевния взор, тъй като е напълно естествено, че всичко, което човешката душа може да изживее в духовния, в свръхсетивния свят, се явява, така да се каже, непозната земя за всички способности, за цялото душевно преживяване на човека в сетивно-физическия свят. Когато човекът се вживее в духовния свят с помощта на различни методи, с които сме се запознали, т.е. когато душата се научи да преживява в духовния свят, да наблюдава, да познава извън физическото тяло, тогава за такъв живот, за такова чувстване в духовния свят е необходимо душата да развие много специални способности, много специални сили. Когато душата се стреми към ясновиждащо съзнание в земното битие, е естествено, че станалата ясновиждаща душа или стремящата се да стане ясновиждаща душа може да пребивава в духовния свят извън своето тяло и отново да се върне във физическото тяло – бидейки земен човек, тя трябва да може да направи това, – т.е. отново да може да живее така, както човекът е длъжен да живее нормално в сетивния свят като сетивно същество, като земен човек. И така, може да се каже: станалата ясновиждаща душа трябва да умее да се движи закономерно в духовния свят и да умее отново и отново да преминава през границата във физическо-сетивния свят, да умее, ако мога да се изразя тривиално, да се държи по правилен и целесъобразен начин там. Тъй като способностите на душата трябва да са различни за духовния свят и са различни, когато тази душа си служи с физическите сетива и с цялото останало физическо тяло, ако иска да стане ясновиждаща, душата следва да развие в известна степен подвижността да чувства себе си и да преживява в духовния свят с необходимите за това способности, и тогава, когато тя отново прекрачи границата, пак да може да изживява сетивния свят със съответните способности. Да се усвои тази способност, тази подвижност, тази способност за превръщане в никакъв случай не е толкова лесно; но за правилната оценка на разликата между духовния и физическо-сетивния свят е необходимо душевният взор да се отправи остро именно към тази гранична област между двата свята, да се обърне щателно внимание на самия праг, през който душата трябва да премине, ако иска да проникне от физическо-сетивния в духовния свят. Защото в продължение на този цикъл лекции по най-разнообразен начин ще видим, че за душата е единствено вредно да внася навиците от единия свят в другия, когато трябва да престъпи прага в едната или другата посока. При прехода през този праг поведението се затруднява особено, така да се каже, от това, че в нашия мирови порядък съществуват съществата, които в представените преживявания от „Пробуждането на душите“ и от другите драми играят определена роля, същества, които може да обозначим като луциферически и ариманически. Защото, за да установим споменатото правилно отношение към прехода от единия свят в другия, е нужно да умеем да се отнасяме правилно към тези два вида същества – луциферическите и ариманическите.
към текста >>

38. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ние, американците, вършим каквото при съществуващите в Америка условия ни се струва разумно и целесъобразно, и на нас една германска армия ни е почти толкова необходима, колкото револвер на един квакер от Филаделфия по време на годишното му събрание.
Това, че европейски държави, поотделно или съюзени, биха могли да ни унищожат, е много абстрактна възможност, за да се появи на нашия хоризонт. По вода и суша ние се въоръжаваме толкова, колкото ни се струва нужно за нашите цели и никога не ще ни хрумне да искаме от друга сила разрешение, за да увеличим войската или флота си. Откъде накъде мистър Карнеги трябва да складира в дома си големи запаси хляб за предотвратяването на евентуален глад в щата Ню Йорк? Защо г-н Рокфелер трябва да скътва в чорап златни и сребърни монети и да ги крие под дюшека си? Ние ще сметнем за умопобъркан собственика на някоя ферма в Небраска, комуто би текнало за всеки случай да си построи годен за плаване кораб. Ние, американците, вършим каквото при съществуващите в Америка условия ни се струва разумно и целесъобразно, и на нас една германска армия ни е почти толкова необходима, колкото револвер на един квакер от Филаделфия по време на годишното му събрание. Ала онова, което по наше мнение действително ни е необходимо, ние енергично ще си го доставим по всяко време. Нека обаче да си представим, че нашата територия не беше прекалено голяма за едно вражеско нахлуване. Да приемем, че на север от нас имаше просторна страна с многобройно население от над 100 милиона, която се намира под автократично управление и разполага дори в мирно време с огромна армия. Да приемем, че освен туй тази страна десетилетия наред непрестанно се е стремила да разширява границите си за сметка на своите неспособни да се защитават съседи. Да приемем, че нейното население се е намирало на много по-ниско културно стъпало в сравнение с нашето.
към текста >>

Някои американци, немного на брой, по природа са склонни да съблюдават статуквото една малко нееднозначна дума, чувана особено често от устата на хора, на които им изглежда целесъобразно да настояват за продължаването на дадено състояние, което цари отдавна или е настъпило отскоро.
Няма да говоря за неутралитета на Белгия, нито пък мисля, че си заслужава труда да се разисква въпросът, кой от едната или другата страна първи е обявил войната. Погледнато в светлината на всичко, което светът междувременно изпита, днес това са съвсем маловажни работи. Обяснението за позицията на германския народ е скрито много по-дълбоко. И аз твърдя, че при същите условия ние, американците, щяхме да действаме като германците. А пък дали е щяло да бъде правилно или е нямало да бъде правилно решението за това предоставям на американците. Някои американци, немного на брой, по природа са склонни да съблюдават статуквото една малко нееднозначна дума, чувана особено често от устата на хора, на които им изглежда целесъобразно да настояват за продължаването на дадено състояние, което цари отдавна или е настъпило отскоро. Ако Австрия беше съблюдавала статуквото, тя щеше да остави революционните домогвания на Сърбия в границите си и убийството на своя престолонаследник без наказание и нямаше да окаже съпротива на Русия. Ако Германия беше съблюдавала статуквото, тя нямаше да се въоръжава, нямаше да реагира на руската мобилизация по границите и нямаше да се помъчи да предотврати разделянето на Австро-Унгария. Щеше да подложи буза, за да получи плесницата от франция; щеше да остави Англия по добра стара традиция да си властва необезпокоявана по море. И какво щеше да се случи на Австрия и Германия, ако бяха съблюдавали статуквото по този начин? За германците това несъмнено щеше да има най-неприятни последици.
към текста >>

39. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

учението за целесъобразността, а че изобщо я превъзмогна!
И така: През 19 век се случиха известни събития, само за да бъдат хората отклонени от истината. Помислете само, какво всъщност означава, че тъкмо в най-важните периоди от развитието на 19 век дарвинизмът пусна толкова здрави корени в човешкото мислене. А становищата на повечето хора относно тези важни неща, са понякога направо куриозни. Вземете например известия "Философски речник" на Фритц Маутнер*51. Там пише: Забележителното е не как Дарвин превъзмогна телеологията, т.е. учението за целесъобразността, а че изобщо я превъзмогна! Понеже Маутнер е достатъчно умен и знае, че духовните сили далеч не са победени от Дарвин, той казва: важното е не как той е сторил това, а че изобщо го е сторил. Или с други думи, Маутнер казва: Колко уместно е, че органическото развитие беше представено така, сякаш в него няма никакви духовни Същества, преследващи своите духовни цели. Ако обаче човек вниква в нещата, те му изглеждат приблизително по следния начин: Ето, тук имаме един впряг, един файтон, отпред е конят и конят тегли файтона. Може би някой ще възрази: Да, но кочияшът седи на капрата и той насочва коня в една или друга посока. Но ако се абстрахирате от кочияша, Вие бихте могли да проведете всякакъв род "научни" проучвания върху всички онези предпоставки, които позволя ват на коня да тегли файтона, без да се съобразява с какъвто и да е кочияш.
към текста >>

40. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Наистина не може да се вярва, че в продължение на половин столетие човешкото общество може да използва подобно на насъщен хляб понятия като непрекъсната борба за съществуване, избиране на подходящото, полезното, целесъобразното, усъвършенстване чрез подбор на развъждане и др., като ги пренася в различните области, без изцяло да бъде трайно повлияно в създаването на своите идеи!
Оскар Хертвиг пише в края на своята отлична книга «Развитието на организмите. Опровержение на Дарвиновата теория за случайността», че нещо като мироглед, какъвто е дарвинизмът, не застава само като теоретична сграда, а навлиза в целия човешки живот и в известна степен обхваща и това, което хората вършат, желаят, чувстват и мислят. Той казва: «Интерпретирането на учението на Дарвин, което със своите неопределености може да се тълкува по много различни начини, позволи многостранно приложение в другите области на стопанския, социалния и политическия живот. Като от делфийски оракул всеки можеше, според това, което желае, да извлече от него полза за заниманията си със социални, политически, хигиенни, медицински и други въпроси и за потвърждение на своите твърдения да се позове върху учението на дарвинистки нагласената биология с нейните неотменими природни закони. Но ако тези мними закони не са истински закони, при тяхното многостранно приложение в другите области не биха ли могли да се породят и социални опасности? Наистина не може да се вярва, че в продължение на половин столетие човешкото общество може да използва подобно на насъщен хляб понятия като непрекъсната борба за съществуване, избиране на подходящото, полезното, целесъобразното, усъвършенстване чрез подбор на развъждане и др., като ги пренася в различните области, без изцяло да бъде трайно повлияно в създаването на своите идеи! Доказателството за това твърдение може лесно да се покаже в много явления на новото време. Точно затова преценяването на истината и заблужденията на дарвинизма надхвърля границите на биологичните науки.» Навсякъде в живота се вижда това, което се проявява в такава теория. Тогава се поражда въпросът, който навлиза в живота, от страна на духовната наука. Днес живеем в тъжно и трагично за човечеството време, породило се именно от човешките представи, от човешките идеи.
към текста >>

41. 1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Но с това грубо разбиране, което през последните столетия беше целесъобразно за опознаване на външната природа, ние не можем да задоволим изискванията на новия социален живот, не можем да издирим и хармоничното уравновесяване между Изтока и Запада, Обаче това мечтано равновесие ще трябва да бъде открито.
С тях не може да се върви напред. Нима вярвате, че те могат да уловят фино-нюансираните различия между хората, които са насядали тук един до друг? Естествено, микроскопът показва елементарните, данни от кръвта, от лимфата, фино-нюансираните различия между хората са вече налице, дори и тези хора да произхождат от една среда. Такива нюанси изпъкват най-ярко между хората на Изтока и Запада, но за тях разумът ни дава само една груба и приблизителна представа. Тези различия са живи и активни, те пулсират в телата на хората от Азия, Европа и Америка, а според взаимните им връзки и във външния социален живот. Но с това грубо разбиране, което през последните столетия беше целесъобразно за опознаване на външната природа, ние не можем да задоволим изискванията на новия социален живот, не можем да издирим и хармоничното уравновесяване между Изтока и Запада, Обаче това мечтано равновесие ще трябва да бъде открито. В късната есен на тази година хората ще се съберат на Вашингтонската конференция*5 и там ще преговарят върху онова, което беше формулирано от бих казал инстинктивната гениалност на генерал Сматс*6, южноафриканския министър на Англия: един ден развитието на новото човечество ще се характеризира чрез това, че изходният пункт на културните интереси, който досега се намираше в Северното море и Атлантическия океан, ще се придвижи в посока към Тихия океан. От културното наследство на земите, които ограждат Северното море, постепенно ще израсне нова световна култура и нейните въздействия постепенно ще се насочат именно към Тихия океан. Да, пред такива промени е изправено човечеството. Обаче днес хората говорят за тези неща със своите стари понятия и не мърдат нито крачка напред. Но знаменията на времето са надвиснали тревожно над нас и предупреждават: Досега имаше нужда от формално и външно доверие между хората, които тайно живееха в страх.
към текста >>

42. 7. Седма лекция, 8 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И сега Вие бихте могли съвсем нагледно да си представите, как от планетарните сили под формата на етерен космически плод в човека нахлува само това, което е необходимо и целесъобразно.
Още с първия миг на своето раждане, човек има в етерното си тяло нещо като една космическа ударна сила, която ще го води напред през целия му земен живот. Идващата от миналото, заслужена и подготвена Карма се свързва точно с тази космическа сила. В тази космическа ударна сила започват да действуват кармическите тенденции. Напълно е възможно да се говори нагледно и конкретно за Кармата и нейните въздействия върху хората. И след като ние твърдим, че човекът има един живот преди раждането, и че от духовния свят той слиза в земна инкарнация като единно цяло от физическо, етерно, астрално тяло и Аз, можем да добавим и това, че неговата Карма, която той донася от предишния си земен живот, се включва в тази етерна ударна сила, която човек извлича от планетарната система. И сега Вие бихте могли съвсем нагледно да си представите, как от планетарните сили под формата на етерен космически плод в човека нахлува само това, което е необходимо и целесъобразно. По този начин ние можем да вникнем дълбоко в човека и да разграничим това, което с неговите физично-сетивни действия се отправя към душевно-духовния свят, от онова което духовният свят влага в човека и в неговите действия. Да, ние можем да проникнем в тези неща до най-големи подробности. С помощта на такова познание, човек може да се изпълни с по-други представи и тогава да си каже: като физическа човешка форма, в това земно битие, аз съм само привидно откъснат от останалия свят. Това съзнание за откъснатост, за изолираност то ме обвзема само тогава, когато моят усет за свръхсетивното се потопи в онези зони, които му предлага физическото земно битие. Обаче по-късно, аз постоянно израствам от моите обвивки нагоре към Космоса, израствам чрез моите възприятия, чрез моите опитности.
към текста >>

43. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Напротив, при втората група беше като една повторна среща, запланувана с едно решение, взето именно от тези души, които още не бяха напълно уморени от езичеството, които обаче бяха в очакване да станат християни в едно целесъобразно обективно развитие.
Те приеха тези импулси предимно в тяхната воля. И бихме могли да кажем: - Когато насочим окултния поглед върху това, което такива души носеха именно в своята воля, точно в тяхната воля днес многократно се показва отпечатъкът на онези мощни имагинации. Но такива души, които встъпват в земния живот с такава нагласа, изпитват най-напред нуждата тук на Земята отново да изживеят онова, каквото са изживели в предземното си съществуване като меродавно в работата на кармата; също и тук отново да го изживеят по начина, по който то може да бъде изживяно на Земята. И така за първия вид души, за първата група души духовният живот в първата половина на 19-то столетие протече по такъв начин, че те проявиха стремеж, който произлизаше от дълбокия им копнеж да станат съучастници в онзи свръхсетивен култ. Но при това те навлязоха, бих искал да кажа, в известно мъгливо настроение, така че при слизането им на Земята останаха само тъмни спомени, с които тогава можеше да се свърже несъмнено с пълно разбиране антропософията, превърната в едно земно учение. Напротив, при втората група беше като една повторна среща, запланувана с едно решение, взето именно от тези души, които още не бяха напълно уморени от езичеството, които обаче бяха в очакване да станат християни в едно целесъобразно обективно развитие. Беше така, сякаш те успяха да си спомнят за едно решение, което бяха взели в духовния свят в първата половина на 19-то столетие: Да пренесат долу на Земята всичко онова, което е стояло пред тях в духовния свят като мощни духовни образи, да го превърнат в земна форма. Именно когато насочим поглед върху някой антропософ, който в себе си преди всичко носеше импулса по един активен начин да сътрудничи с антропософията, именно между такива антропософи ние намираме души като тези, които охарактеризирахме. Двата типа трябва да се различават много ясно. А сега, мои мили приятели, ще кажете: - Да, всичко това, което ни казваш, ни изяснява някои неща в кармата на Антропософското общество, но някой може да бъде обзет от страх пред това, което може да се случи, когато вижда, че се хвърля светлина върху някои неща, по отношение на които вероятно човек не би искал да го изтръгнат от определено незнание. Трябва ли сега да започнем да мислим дали принадлежим на единия или на другия тип?
към текста >>

44. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Докато при целесъобразното, при полезното се ражда веднага нуждата да превърнем представата в действителност, при красивото ние сме задоволени само с образа.
Това удоволствие е свързано вътрешно с желанието да съществува този предмет. Удоволствието изпитвано при полезните неща изчезва, когато тези полезни неща не са вече налице. Това не е така при удоволствието, което изпитваме по отношение на красивото. Това удоволствие няма нищо общо с притежанието, със съществуването на предмета. Следователно то съвсем не е свързано с обекта, а само с представата за този обект. Докато при целесъобразното, при полезното се ражда веднага нуждата да превърнем представата в действителност, при красивото ние сме задоволени само с образа. Ето защо Кант нарича приятно чувство изпита но при красивото едно приятно чувство неповлияно от всякакъв действителен интерес, "едно лишено от интерес удоволствие". Обаче би било един напълно погрешен възглед, да се мисли че с това целесъобразността е изключена от красивото; това се отнася само за външната цел. И от това изтича второто обяснение на красивото: "то е нещо целесъобразно оформено в себе си, обаче без да служи на една външна цел". Да вземем един друг пример на природата или едно произведение на техниката. Когато имаме възприятие от тези последните, тогава идва нашият ум и пита за ползата и целта.
към текста >>

Обаче би било един напълно погрешен възглед, да се мисли че с това целесъобразността е изключена от красивото; това се отнася само за външната цел.
Това не е така при удоволствието, което изпитваме по отношение на красивото. Това удоволствие няма нищо общо с притежанието, със съществуването на предмета. Следователно то съвсем не е свързано с обекта, а само с представата за този обект. Докато при целесъобразното, при полезното се ражда веднага нуждата да превърнем представата в действителност, при красивото ние сме задоволени само с образа. Ето защо Кант нарича приятно чувство изпита но при красивото едно приятно чувство неповлияно от всякакъв действителен интерес, "едно лишено от интерес удоволствие". Обаче би било един напълно погрешен възглед, да се мисли че с това целесъобразността е изключена от красивото; това се отнася само за външната цел. И от това изтича второто обяснение на красивото: "то е нещо целесъобразно оформено в себе си, обаче без да служи на една външна цел". Да вземем един друг пример на природата или едно произведение на техниката. Когато имаме възприятие от тези последните, тогава идва нашият ум и пита за ползата и целта. И нашият ум не е задоволен, докато не получи отговор на въпроса "за какво". При красивото въпросът "за какво" се съдържа в самия предмет и умът няма нужда да се издигне над него.
към текста >>

И от това изтича второто обяснение на красивото: "то е нещо целесъобразно оформено в себе си, обаче без да служи на една външна цел".
Това удоволствие няма нищо общо с притежанието, със съществуването на предмета. Следователно то съвсем не е свързано с обекта, а само с представата за този обект. Докато при целесъобразното, при полезното се ражда веднага нуждата да превърнем представата в действителност, при красивото ние сме задоволени само с образа. Ето защо Кант нарича приятно чувство изпита но при красивото едно приятно чувство неповлияно от всякакъв действителен интерес, "едно лишено от интерес удоволствие". Обаче би било един напълно погрешен възглед, да се мисли че с това целесъобразността е изключена от красивото; това се отнася само за външната цел. И от това изтича второто обяснение на красивото: "то е нещо целесъобразно оформено в себе си, обаче без да служи на една външна цел". Да вземем един друг пример на природата или едно произведение на техниката. Когато имаме възприятие от тези последните, тогава идва нашият ум и пита за ползата и целта. И нашият ум не е задоволен, докато не получи отговор на въпроса "за какво". При красивото въпросът "за какво" се съдържа в самия предмет и умът няма нужда да се издигне над него. От тук Шилер започва да развива своите идеи.
към текста >>

45. 2.Втора лекция, 1 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Днес много хора се дразнят, ако една сграда, предназначена за жилище, или нещо друго, чиято целесъобразност е явна за всички, бъде пожертвувана в името на красотата или изкуството.
Следователно, те щяха да строят само такива сгради, с които да посрещат ежедневните нужди на живота. И какво казват те за своето прагматично строителство? Те казват: Ние строим, за да се защитаваме, за да защитаваме човека от капризите на природата, за да не живеем на открито, за да подслоним семейството и така нататък. Да, когато се говори за архитектура от натуралистична гледна точка, на преден план винаги идва мисълта как най-добре да предпазим човешкото тяло. Дори и в общи линии това да не се признава, защото хората изпитват неудобство да го признаят, то изцяло отговаря на истината. Днес много хора се дразнят, ако една сграда, предназначена за жилище, или нещо друго, чиято целесъобразност е явна за всички, бъде пожертвувана в името на красотата или изкуството. Днес често чуваме възражението: Да се строи според някакви художествени принципи, това е твърде скъпо. Обаче хората не винаги са мислили по този начин, и то най-вече през онези епохи, когато в душите си те са усещали връзката с духовния свят. Тогавашният човек е имал ясното усещане: Ето, аз съм поставен в този физически свят, но както нося душа и Дух в моето човешко тяло, така в себе си аз нося и още нещо, което не се съдържа в заобикалящия ме природен свят. Когато Духът и душата напуснат моето физическо тяло, тогава става ясно как физическото обкръжение се отнася към моята телесна обвивка. Тогава заобикалящият ме физически свят веднага разяжда формата на моето физическо тяло и го превръща в труп.
към текста >>

46. 6. Шеста лекция, 9 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Пасторът си служел с повърхностни фрази и обяснявал на присъствуващите как всичко в света е добро, красиво и целесъобразно.
А сега, погледнете още веднъж Тициановата картина с необходимия художествен усет: горе е мъдростта, но тя не е само мъдрост, защото все още блести и свети, все още се намира в областта на художественото пресъздаване. В средната част Тициан поставя красотата, а в долната част – добродетелността. Но тук ние трябва да се запитаме за вътрешния смисъл и значение на добродетелността. На влизайки в тези детайли чрез гения на езика, ние достигаме до онази съзидателна сила, до онази душа на езика, която непрекъснато работи долу между хората. Но ако разглеждаме детайлите само външно, можем да заприличаме на участниците в една позната история: Веднъж един възрастен човек с недъгаво тяло слушал пасторската проповед в църквата. Пасторът си служел с повърхностни фрази и обяснявал на присъствуващите как всичко в света е добро, красиво и целесъобразно. После човекът изчакал пред църковната порта и когато проповедникът излязъл, му задал следния въпрос: Вие казахте, че според първоначалната си идея, всички неща са добри! Това отнася ли се и до мен, аз добре ли съм израснал? Тогава пасторът отговорил: За човек в твоето положение, ти също си добре израснал! Нали разбирате, когато разглеждаме нещата само външно, ние не можем да вникнем в тяхната истинска същност. По същия повърхностен начин ние разглеждаме и безкрайно много области от нашия свят.
към текста >>

47. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Ако крайниците се движат недостатъчно или нецелесъобразно, тогава те не черпят достатъчно сили от тялото.
Тъкмо тя се противопоставя на разрушението, връхлитащо от Духа, като в същото време насища човешкия организъм с материя! Но сега Вие забелязвате още нещо: Човешките крайници, които образно казано израстват от гръдно-коремната област, са от най-духовен порядък, понеже тук процесите, пораждащи материята, са най-слабо застъпени. Нашите крайници са материални, само защото гръдно-коремната система насочва към тях определени веществообмени процеси. Нашите крайници са подчертано духовни; те са тази част от тялото, която в своята подвижност се храни от него и просто го разяжда. А предназначението на тялото е да осигури необходимите условия за човешкия живот след момента на раждането. Ако крайниците се движат недостатъчно или нецелесъобразно, тогава те не черпят достатъчно сили от тялото. В този случай гръдно-коремната система се оказва в удобното за нея положение да не бъде изразходвана от страна на крайниците. Така в нея остава един вид излишна, неизразходвана материя. Тази неизразходвана материя импрегнира тялото с нещо, което в строгия смисъл на думата не е от духовно-душевно естество; да, импрегнира го все повече и повече с мазнина. И когато тази мазнина се натрупва в човека по абнормен начин, тогава тя се явява като препятствие за духовно-душевния процес, който вече описахме като един всмукващ, разрушителен процес; тогава тя прегражда пътя на този процес към системата на главата. Ето защо е неправилно да храним децата с продукти, богати на мазнини.
към текста >>

Следователно, важното е не човек да бъде деен, защото такъв е и ленивеца; важното е до каква степен действената активност е смислена и целесъобразна.
Прилежният човек насочва своите действия към външния свят и по този начин се свързва с него. Ето разликата. Безсмислените занимания, на които се отдава ленивият човек, водят в много по-голяма степен към сънливост, отколкото целеустремената дейност. Защото чрез целеустремената дейност ние не само просто плуваме в духовния свят, а направо вмъкваме Духа вътре в себе си. Протягайки ръце за какъвто и да е полезен труд, ние се свързваме с Духа, и тогава Духът е лишен от необходимостта да работи по несъзнателен начин в съня, понеже ние вече сме установили съзнателната връзка с него. Следователно, важното е не човек да бъде деен, защото такъв е и ленивеца; важното е до каква степен действената активност е смислена и целесъобразна. Да постъпваме смислено и целесъобразно ето задачата, с която трябва да се заемем, пристъпвайки към възпитанието на децата. А кога човешката дейност е безсмислена? Тогава, когато човекът се ръководи единствено от желанията на своето тяло! Той постъпва смислено, когато действува с оглед на условията, които му поставя околния свят, а не негово то собствено тяло. Тези нещо следва да се имат предвид и в процеса на възпитанието.
към текста >>

Да постъпваме смислено и целесъобразно ето задачата, с която трябва да се заемем, пристъпвайки към възпитанието на децата.
Ето разликата. Безсмислените занимания, на които се отдава ленивият човек, водят в много по-голяма степен към сънливост, отколкото целеустремената дейност. Защото чрез целеустремената дейност ние не само просто плуваме в духовния свят, а направо вмъкваме Духа вътре в себе си. Протягайки ръце за какъвто и да е полезен труд, ние се свързваме с Духа, и тогава Духът е лишен от необходимостта да работи по несъзнателен начин в съня, понеже ние вече сме установили съзнателната връзка с него. Следователно, важното е не човек да бъде деен, защото такъв е и ленивеца; важното е до каква степен действената активност е смислена и целесъобразна. Да постъпваме смислено и целесъобразно ето задачата, с която трябва да се заемем, пристъпвайки към възпитанието на децата. А кога човешката дейност е безсмислена? Тогава, когато човекът се ръководи единствено от желанията на своето тяло! Той постъпва смислено, когато действува с оглед на условията, които му поставя околния свят, а не негово то собствено тяло. Тези нещо следва да се имат предвид и в процеса на възпитанието. От една страна можем да изискваме от детето предимно такива упражнения, които имат отношение към физическото тяло, например гимнастиката.
към текста >>

Обаче ние сме в състояние да превърнем тези механични движения в смислени и целесъобразни движения, така че не само да плуваме в духовния свят, а да следваме неговите основни направления.
А кога човешката дейност е безсмислена? Тогава, когато човекът се ръководи единствено от желанията на своето тяло! Той постъпва смислено, когато действува с оглед на условията, които му поставя околния свят, а не негово то собствено тяло. Тези нещо следва да се имат предвид и в процеса на възпитанието. От една страна можем да изискваме от детето предимно такива упражнения, които имат отношение към физическото тяло, например гимнастиката. Обаче ние сме в състояние да превърнем тези механични движения в смислени и целесъобразни движения, така че не само да плуваме в духовния свят, а да следваме неговите основни направления. Ние постигаме това с помощта на евритмията*52. Колкото повече натоварваме детето с чисто телесни упражнения, толкова по-сънливо и по-склонно към затлъстяване става то. Колкото повече превръщаме механичните упражнения в смислени, какъвто е случая с евритмията, където всяко движение изразява определен звук, толкова по-голяма хармония постигаме между сън и будност, толкова по-здраво укрепва детската воля и по-нормално протича неговия живот. Обстоятелството, че постепенно превърнахме гимнастиката в нещо механично, е един от вторичните признаци на нашата материалистическа епоха. А фактът, че деформирахме гимнастиката а и много други физически упражнения до вид спортна дейност, при която наред с безсмислените движения се извършват и съвсем противоестествени движения, подсказва не само материалистическо мислене, но и една чисто животинска тенденция.
към текста >>

48. 1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

От тук произтича нашата задача да използуваме целесъобразно отношението на учителя към темперамента на децата.
Вие трябва да проявявате търпение към самите себе си, защото това овладяване на детския свят е необходимо да се превърне в навик. Вие трябва да проявявате усет към коя група да се обръщате; това трябва да става от само себе си. Бие не трябва да прибързвате с подготовката. Това не означава да използувате малкото свободно време през деня за големи външни разработки. Нещата могат да се доведат до своята вътрешна същност, когато се преработят душевно. От тук произтича нашата задача да използуваме целесъобразно отношението на учителя към темперамента на децата. Ние искаме така да разпределим учителите, че една група да се занимава със сангвиничния темперамент, друга с флегматичния, трета с меланхоличния, а четвърта с холеричния темперамент. Моля Ви да помислите по два въпроса: как се проявява при децата темперамента и как се овладява той. За това овладяване искам да кажа още нещо. Да предположим, че имаме едно сангвинично дете. Ако искаме да го дресираме така, че да изкореним неговите качества, ще постъпим лошо.
към текста >>

49. 5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Целесъобразно е да бъдат оставени децата да им омръзне и сами да се успокоят.
Ако след известно време се установи, че много немски деца не могат да научат английски език, би било добре да не се огъваме пред тази трудност. Точно тези, които проявяват тази слабост, ще се нуждаят наистина от английски език. Започва обсъждането на поставените задачи: Целият клас е завладян от лошия пример на един и започва да плюе по тавана. Изложени са няколко виждания. Р.Щ. прави различни междинни бележки. Целесъобразно е да бъдат оставени децата да им омръзне и сами да се успокоят. Трябва да се прави разлика дали нещо се извършва от злоба или от непослушание и палавост. Искам да отбележа следното: И най-добрият учител не би могъл да избегне лошото възпитание. Но ако го прави целият клас, тогава повече е виновен учителят. Ако вината не е у него, винаги една част от учениците ще са на негова страна. Само ако той е виновен се прави от целия клас.
към текста >>

50. 9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Предварително искам само да Ви кажа, че целесъобразно в обучението е преди разглеждането на животните да се занимаете с естественото развитие на растенията.
Р.Щ.: В този случай Вие имате: Първо едно кратко изречение, след това изречение, което обаче се прекъсва от друго, вмъкнато изречение. Трябва да се обърне внимание на интонацията и на думите, върху които пада ударението. Следват скоропоговорки: Р.Щ.: Сега стигнахме до днешната сложна задача. Вчера Ви помолих да помислите за тава, как ще проведете един урок за висшите и низши растения като давате на децата примери, подобни на тези, които Ви показах за медузата, мишката, коня и човека. Предварително искам само да Ви кажа, че целесъобразно в обучението е преди разглеждането на животните да се занимаете с естественото развитие на растенията. Това ще Ви се отдаде, ако се постараете да дадете примери, при които едно или друго растение се характеризира в часа по ботаника. Сигурно ще бъде добре, ако най-напред попитаме: Кой вече е преподавал ботаника? Той може да започне пръв. След това биха могли да се изкажат и останалите. Т.: растенията имат природен стремеж към слънцето.
към текста >>

51. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Онзи, който мисли пълнокръвно, не си служи с догми, а се съобразява с хората, чиито съвместен живот поражда онова, което е смислено и целесъобразно, стига те да са правилно включени в социалния организъм.
В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз посочих само като илюстрация, понеже не исках да обсъждам каквито и да е утопии, как би трябвало да настъпи това навлизане на капитала в духовната съставна част на социалния организъм. Този, който е натрупал някакъв капитал и работейки, разполага с него като участвува със собствената си личност в целия този работен процес на капитала, тъй че благодарение на усилията му се получава това, което днес се случва с книгите, които след 30 години стават общо достояние на човечеството или с други думи, получава се така, че капиталът става достояние на всички, на обществото. Аз представих това не като някакъв утопичен възглед, а само посочих, че може би е възможно капиталът да бъде тласнат именно в тази посока, тъй че – вместо да залежава в една или друга област – да навлезе в кръвната циркулация на социалния живот. Всичко, което казах, е просто илюстрация, а не някаква догма, това не са утопични понятия; по-скоро аз посочих нещо, което е възможно да се случи чрез съответните асоциации. Разбира се, може да се случи и нещо съвсем друго. Онзи, който мисли пълнокръвно, не си служи с догми, а се съобразява с хората, чиито съвместен живот поражда онова, което е смислено и целесъобразно, стига те да са правилно включени в социалния организъм. Но аз станах свидетел и на друго: Истинският замисъл на моята книга “Същност на социалния въпрос” чисто и просто не беше дискутиран. Вместо това хората питаха: Но как ще стане така, че след толкова и толкова години капиталът да се наследи от най-способните? И тъй нататък. Хората искат не познание за действителността, те искат само утопии. Но това е нещо, което се противопоставя на безпристрастното приемане на този импулс, който е заложен в идеята за троичния социален организъм.
към текста >>

52. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в организма се задържат и складират прекалено много от тези организиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и неорганичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в организма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето.
Но всеки един човек, способен на такова съзерцание знае, че след смяната на зъбите, тези духовно-душевни организиращи сили, които през първите 7 години изграждат физическия организъм, далеч не изчезват, а само преминават в един друг етап. Те претърпяват, така да се каже, една регресия, но все пак дори и в по-късните години, ние продължаваме да разполагаме с тези организиращи сили. Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата организация и нахлуват в съзнанието като сили на спомнянето. Ние пробуждаме паметта от нейното латентно състояние, ние превръщаме нашите растежни, двигателни и равновесни сили в сили на едно качествено ново душевно съзерцание. И така, Вие виждате, че в нормалния ход на човешкото развитие, тази растежна сила трябва да се преобразува в духовно-душевна сила, бих казал още в сила на спомнянето, в сила на мисленето. А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в организма се задържат и складират прекалено много от тези организиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и неорганичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в организма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето. Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот на обикновеното съзнание (като мисли, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия организъм. Ако следвате своеобразния ход на медицинската феноменология, която аз само бегло разкривам по време то на тези кратки лекции, Вие ще се убедите: Напълно е възможно, щото онези сили, които в дадена възрастова граница са длъжни да се трансформират в по-висши духовно-душевни сили, да изостанат и да се натрупат по един неправилен начин във физическата организация. Така се получава това, за което Ви говорих вчера. Ако по време на зъбната смяна организиращите сили се трансформират в духовно-душевни сили по един правилен ритъм, този правилен и нормален ритъм гарантира в по-късните години нормално функциониране на растежните сили, а от там и едни напълно нормална структура и едно нормално функциониране на целия човешки организъм. Но в противен случай, т.е.
към текста >>

53. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество.
Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне. И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни. Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии. Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора. Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора. Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове. Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят. Разбира се този човек трябваше да яде, обаче – тук ние говорим между възрастни хора – той се миеше със собствените изпражнения, за щото се страхуваше от всякаква вода, която идваше отвън. А какво правеше още иначе, за да изолира напълно, това не мога сега да Ви опиша.
към текста >>

54. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тя съдържа малка част от образуванията, които се проверяват от самия механичен ход на природата в неизмеримата смяна на събитията и се отделят от разпръснатите плевели с неприемливо за цялото качество, целесъобразни в себе си, способни за запазване, невъзмутимо давайки им да се появят и също така невъзмутимо отново давайки им да се разпаднат“ (4. Aufl.
[2] описах условията на древна Атлантида – в книгата „Хрониката Акаша“ GA11, в главата „Нашите атлантски предци“ [3] Густав Роберт Кирхоф, 1824-1887, немски физик работил в областта на електрическите вериги и спектроскопията, въвел термина „абсолютно черно тяло“ [4] да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията – Carl du Prel е написал „История на развитие на вселената“ (Leipzig 1882), която е III издание на съчинението „Борба за съществуване на небето“. H. Lotze разглежда такива мисли в своята книга „Mikrokosmus“ и дава примерно следното описание (с. 29): „Действителността от безкрайното количество съчетания на елементи, доставяни от неразумния хаос, не съдържа нещо по-добро, от това, което би създал пресметливият план. Тя съдържа малка част от образуванията, които се проверяват от самия механичен ход на природата в неизмеримата смяна на събитията и се отделят от разпръснатите плевели с неприемливо за цялото качество, целесъобразни в себе си, способни за запазване, невъзмутимо давайки им да се появят и също така невъзмутимо отново давайки им да се разпаднат“ (4. Aufl. Leipzig 1885). [5] отколкото правят това Минковский – Херман Минковский, 1864-1909. В 1909 г. изнесъл доклада „Пространство и време“
към текста >>

55. Единадесета лекция, 11 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Става дума за това, действително ли е целесъобразно, за широкото разглеждане на природните явления в тази област, да се слага в основата на разработването на образа на света само този род интерпретации, който обикновено се поставя в основата.
Знаете, че последното се обозначава като „видимия аспект“ на нашия небосвод. Знаете, че освен това имаме и един образ на света, който се осъществява много сложно, чрез интерпретация на видимите движения и така нататък, и този образ, която се е формирал вследствие на великия преврат във възгледите от времето на Коперник, е в основата на разглеждането на небесните явления. Днес на всеки е ясно, че този образ на света не може абсолютно да съответства на действителността, и че едва ли може да се каже: това, което виждаме, например, като движения на планетите или като отношение на Слънцето към планетите, е истинският облик на това, което стои тук в основата, и това, което виждат очите, е само очевидното. Едва ли днес някой компетентен човек ще застане на тази гледна точка. Обаче у него все пак ще възникне усещането, че от видимия образ, който при разглеждането се предизвиква от всякакви, основани на илюзии неща, придвижвайки се напред от този образ, който би трябвало да бъде наблюдаем все пак реално и веществено, повече ще се приближи до истинския образ, към този, който, интерпретирайки оттук, създава наблюдаващата и изчисляваща астрономия. Става дума за това, действително ли е целесъобразно, за широкото разглеждане на природните явления в тази област, да се слага в основата на разработването на образа на света само този род интерпретации, който обикновено се поставя в основата. Видяхте вече, че при това в основата се поставя, по същество, само това, което произтича от главовия човек; до известна степен гледната точка е такава, каквато я създава човешката способност за наблюдение, въоръжена също и с подходящия инструментариум. Посочихме необходимостта да се привлече към по-обширна интерпретация на този образ на света всичко, което изобщо може да знае човек, може да знае, от една страна, и посредством разглеждане на своята форма. За целта подчертахме как трябва да разглеждаме формата на човека в съответствие с истинското учение за метаморфозата. От друга страна подчертахме също, че трябва да се обръщаме за съвет към развитието на човека и човечеството, и че, собствено, само тогава могат да се очакват обяснения на определени небесни явления, когато в интерпретацията на небесните явления отидем достатъчно далеч именно с помощта на познанието за човека. Като предположим, че опирайки се на човешката форма и на човешкото развитие до известна степен усвоихме качествената математика, оттук нататък ще изхождаме от това, което засега ни предлага външното наблюдение като така наречения видим образ, и след това ще се опитаме, изхождайки от този видим образ, да поставим въпроса, как да намерим пътя към съответстващата действителност.
към текста >>

56. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

При тези неща винаги е сравнително лесно да се дават директиви, обаче целесъобразността на една работа човек трябва сам да изпробва.
Това може да се направи, но не мисля, че е необходимо. Колко големи трябва бъдат опитните площи? Не е ли необходимо да се направи нещо за космичните сили, които трябва да се задържат за образуване на новото растение? По този въпрос могат да се правят опити по следния начин. При тези неща винаги е сравнително лесно да се дават директиви, обаче целесъобразността на една работа човек трябва сам да изпробва. Сравнително лесно могат да се назначат опити по тези въпроси. Да кажем, насаждате на две лехи една до друга жито и еспарезета. Тогава ще имате възможност да видите увреждането на семеобразуването при едно растение, което според собствената си наклонност лесно развива образуването на семена пшеницата постоянно има тази тенденция. Ако приложите силиций, ще спънете образуването на семена. При еспарзетата образуването на семе напълно ще се потисне или много ще се забави.
към текста >>

57. 16. Указание на немските издатели GA_327 Биодинамично земеделие

При променените стопански отношения само такава целесъобразна употреба на машини даваше възможност да се извършват в пълен обем и в подходящото време мероприятията за разгръщане живота на почвата.
От повече от три десетилетия всяка зима в Свободната Висша школа в Дорнах се срещат биодинамично работещите земеделци и градинари, за да работят общо за задълбочаване разбиранията на методите, които Рудолф Щайнер беше дал в селскостопанския курс през 1924 година. При разпространение на движението в различни страни и краища на Земята беше необходимо работата в стопанствата да се съобразява със съответните климатични условия и със съответните социални и стопански отношения. Този процес на постоянна промяна трябваше да се осъществява съобразно стопанската структура. Ако през 1924 година преди всичко в източните провинции на Германия можеше да се намери почти неограничено работна сила при поносимо за стопанството заплащане, то най-вече в последните две десетилетия, които бележат нарастващото жизнено равнище, машините все повече бяха привлечени за извършване на земеделските работи.В много страни днес не е възможно да се обработват биодинамично стопанствата без разпръсквачки на тор и компост, без машини за товарене и разтоварване на тора, без разпръсквачки на препаратите, наред с неотменните трактори, сеялки и жътварки. В овощарството към това са нужни още косачки и копачки, при градинарството машина за посажда не и някои други. При променените стопански отношения само такава целесъобразна употреба на машини даваше възможност да се извършват в пълен обем и в подходящото време мероприятията за разгръщане живота на почвата. Така приспособимостта към даденостите на мястото и времето се доказва като предпоставка за успешна работа според дадените в Кобервитц указания. В съзвучие с указанието на Рудолф Щайнер: „Дадено стопанство винаги е една индивидуалност, в която нещата не са същите както в друго стопанство. Климатът, естеството на почвата дават най-дълбоките основи на индивидуалността на един имот. Имотът в Силезия не е такъв, какъвто е имотът в Тюрингия или Южна Германия. Това наистина са индивидуалности:“ Според антропософския възглед общите положения, абстракциите нямат никаква стойност и те са без всякаква стойност, когато трябва да се навлезе в практиката.“
към текста >>

58. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Най-практичното, което съществува, е теорията, която ни позволява да разберем света, тъй като от нея можем да научим как трябва да се държим, как можем целесъобразно и успешно да се включим в действителността.
Това е началото на всяка наука. Без понятия и идеи няма действителност и без мисловни системи няма разбиране и обяснение[8] на света. Щом размишляваме върху нещо, ние вече сме убедени в това, че светът е създаден разумно и че нашето мислене има достъп до този световен разум. В противен случай всяко размишление, всяко разсъждение би било напразно. Следователно мислите, принципно погледнато, по никакъв начин не са надстройка над същинската реалност, нито идеология, а са съставна част на реалността. Най-практичното, което съществува, е теорията, която ни позволява да разберем света, тъй като от нея можем да научим как трябва да се държим, как можем целесъобразно и успешно да се включим в действителността. Човек също може да осъзнае начина как свързва своите мисли една с друга, не само да се научи да обхваща с вниманието си самата отделна мисъл, а мисловната система и начина на мислене. С оглед на обстоятелствата има много обосновани възможности пред мисленето. Различните области на селското стопанство днес са развили често толкова различни мисловни системи, че разбирателството между тях понякога никак не е лесно, макар да се отнася до едно и също нещо, с което те се занимават. Това е голям проблем на днешната специализирана наука, свързан с високото развитие на знанията за детайлите. Вътре в една мисловна система може да се потърсят различни връзки между мислите, което е един аспект на начина на мислене.
към текста >>

59. 3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота GA_327 Биодинамично земеделие

Това е едно важно допълнение към втората лекция, тъй като може да е напълно целесъобразно да се внасят вещества в индивидуалното земеделско стопанство, за да могат да се вкарат в действие или в засилено действие съответните сили.
В себе си той носи не само черната субстанциалност, но когато е в пълна вътрешна деятелност, навсякъде в себе си той носи възникващите световни картини, великите световни имагинации, от които трябва да произлезе всичко онова, което се създава в природата.“ Към въглерода, който поема духовните градивни сили на живия организъм, които са обхванали него самия, се присъединява кислородът чрез етерното (жизнеността) като оживяващ, намиращ се в движение елемент. С тези редове се отбелязва значението на веществата, като необходими предпоставки за жизнените процеси. Последицата на това представяне е, че за земеделеца е важно да борави с веществата така, че те по правилен начин да станат носители на Духа. Това ще рече, само веществата не са достатъчни, но не може да се работи и без съответните вещества. Това е едно важно допълнение към втората лекция, тъй като може да е напълно целесъобразно да се внасят вещества в индивидуалното земеделско стопанство, за да могат да се вкарат в действие или в засилено действие съответните сили. Тогава въпросът е как това да се направи най-добре, тъй като съществува възможността на мястото на жизнената дейност да постъпят чисто веществени действия или на мястото на биологичното изграждане и биологичния порядък да се прибегне до технически индустриални процеси. Внесат ли се те и се свържат с процесите на живота, рано или късно това ще се окаже патологично. Обикновеното земеделско стопанство прави това във все по-широк обхват. Употребява например минерален азот, който се произвежда във фабриките под високо налягане и висока температура, и с неограничен катализатор се свързва с водорода, като по този начин се активизира. Стотици активни вещества са предназначени за употреба в земеделието.
към текста >>

60. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ако това би било оправдано, би било целесъобразно, ние също, желаейки да опипаме нещо фино, бихме заголвали своите плещи и с тяхна помощ бихме опипвали.
И така, като особено компетентни и ползвайки не ирисодиагностиката, а изследвайки отрязан нокът от палеца например - това би било по-трудно, защото последният не е толкова изразителен, - и в този случай би могло да се съди за степента на здраве или болест. При очите проявленията са много забележими, защото окото има много фино устройство и благодарение на това проявленията лесно се намират. При очите симптомите се откриват максимално. Но и в другите случаи не е трудно да се види, че съответстващите признаци се проявяват на повърхността на тялото. На мен не ми се е случвало да видя човек, желаещ да опипа особено фина материя, тъкан, или нещо подобно, да ги слага на раменете си. Ако това би било оправдано, би било целесъобразно, ние също, желаейки да опипаме нещо фино, бихме заголвали своите плещи и с тяхна помощ бихме опипвали. Но това е безполезно. Ние опипваме, използвайки краищата на пръстите си. На краищата на пръстите нашето осезание е най-чувствително по отношение на предметите. Тук имате работа със същия този проблем. Ако чувството на осезание го създаваше нервната система, най-добре бихме осезавали с тези места, които се намират близо до главния мозък.
към текста >>

61. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Било, разбира се, целесъобразно да се съчетаят времето на карнавала и времето на поста (в православната традиция Сирна неделя и Великия пост - бел.
Но макар и запазила се, за първоначалното й значение вече не са знаели. Останал е само карнавалът - време, през което би могло да се правят глупашки шеги, тъй като тогава е позволено да се правят такива. После църковните власти решили, че е необходимо след празника да се отбелязва пепеляната сряда, за да чувства човек своята вина, да не смее да прави всичко, което иска и т. н. Тогава християнството развило традиция, обичай, характерен, най-малкото, за миналото. Човек е трябвало да изпитва лишения и това се проявило в установяването на поста. Било, разбира се, целесъобразно да се съчетаят времето на карнавала и времето на поста (в православната традиция Сирна неделя и Великия пост - бел. пр.), доколкото по време на карнавала хората най-малко се сдържали, незабавно правели всичко, което им харесвало. А после ставало много по-лошо, не е можело да се яде, каквото се ядяло преди това. По-късно станало така, все едно предшестващото време го е нямало. Така са се съчетали тези празници. При това в Рим, в по-отдалечено минало, карнавалът е започвал много по-рано, примерно около днешните Коледни празници.
към текста >>

62. Цветни дъски. GA_353 История на човечеството и културните народи

Изхождайки от казаното, издателството е счело за целесъобразно да помести в настоящата публикация както фрагменти (както те са дадени в оригинала), така и подборка от репродукции на цветните рисунки от дъските.
Запазили са се оригиналните рисунки и надписи, направени от Рудолф Щайнер по време на тези беседи-лекции. По онова време е било прието дъската да се покрива с черна хартия. Репродукциите на всички запазени «рисунки» са поместени в отделно многотомно издание: Rudolf Steiners «Wandtafelzeichnungen zum Vortragswerk» (Rudolf Steiner Verlag, Дорнах, Швейцария). Даже при повърхностно сравнение на посочените репродукции със стандартните илюстрации в изданията на трудовете на Рудолф Щайнер става очевидна определената бедност и непълнота на вторите. Освен това, отчитайки личността на лектора, предмета на докладите и обстоятелствата, при които са се правели рисунките, може да се предположи, че съзерцанието на репродукциите като цяло, а не просто на техните черно-бели фрагменти, може да даде на читателя нещо повече. Изхождайки от казаното, издателството е счело за целесъобразно да помести в настоящата публикация както фрагменти (както те са дадени в оригинала), така и подборка от репродукции на цветните рисунки от дъските. Рис. 1 Рис. 2 Рис. 3 Рис. 4 Рис. 5
към текста >>

НАГОРЕ

2.6585969924927