Търсене в текстове за 'умиротво'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 11 резултата от 9 текста с корен от думите : 'умиротво'.

1. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

И той открива, че при никакво сетивно познание не може да усети такова щастие, такова умиротворение и вътрешна топлина, както при онова познание, което е недостъпно за физическите очи.
Тези зародиши трябва да бъдат развити. Но може да възникне и такъв случай, когато в определен момент от своя живот, без особена подготовка, даден човек открива, че в него се пробуждат тези по-висши органи. Настъпва един вид неволно себепробуждане. Подобен човек открива, че е преобразен в цялата си същност. Душевните му изживявания стават безкрайно богати. И той открива, че при никакво сетивно познание не може да усети такова щастие, такова умиротворение и вътрешна топлина, както при онова познание, което е недостъпно за физическите очи. От духовния свят в неговата воля се вливат сили, доверие и сигурност в живота.
към текста >>

2. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Не трябва да се мисли, че в Средна и Северна Европа празникът Рождество е бил отнесен към времето на този празник, и са искали да превърнат древния празник в празника Рождество, за да се умиротворят, така да се каже, народите.
И така, виждаме, че християнското Рождество е възникнало едва в 4. век; виждаме, че тогава то е било за първи път отпразнувано в Рим. И отново се налага да приемаме почти като повеля на съдбата това, че в областите на Средна и Северна Европа празникът Рождество се съвместява – не по външно-материалистичен начин, а благодарение на тайнствено стечение на обстоятелствата – с древния празник, който се е празнувал в момента на най-дълбокото слънцестоене, с празника на зимното Слънце. Не трябва да се мисли, че в Средна и Северна Европа празникът Рождество е бил отнесен към времето на този празник, и са искали да превърнат древния празник в празника Рождество, за да се умиротворят, така да се каже, народите. Празникът Рождество е излязъл от християнството и именно благодарение на приемането му в северните области, се открило дълбокото вътрешно родство на тези народи и символите им с християнството. По времето, когато, например, в Армения празникът Рождество съвсем не се е празнувал, и в самата Палестина християните още дълго време се отнасяли отрицателно към него, в Европа той бързо пуснал корени.
към текста >>

3. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Обаче ние виждаме и друго: Как нашето време трябваше да умиротвори, да укроти един копнеж, възникнал през миналите епохи, и как хората успяха да се пробудят за онези истини, които им бяха дадени за пръв път именно от нашето време.
И така, антропософията учи, че душевните състояния, които изживяваме днес, имат своята далечна пред история, и че са възникнали там, в необятните простори на Космоса. От друга страна, ние виждаме: Понятията, свързани с духовния произход на света, могат да бъдат формирани единствено с помощта на нашите душевни изживявания. Обаче ние виждаме и друго: Как нашето време трябваше да умиротвори, да укроти един копнеж, възникнал през миналите епохи, и как хората успяха да се пробудят за онези истини, които им бяха дадени за пръв път именно от нашето време. Да, в предишните епохи живееха хора, които не можеха да се справят с копнежа на своите сърца; те бяха в известен смисъл ощетени, понеже тогавашните епохи не им предоставиха истинското духовно познание, както това става днес. Дълбоката ни признателност към тези хора би могла да се изрази също и в следното: Нека да помним, че всичко в човешкия живот е взаимно свързано и че днешният човек може да посвети своя живот на онези духовни движения, от които хората това показват техните съдби отдавна вече се нуждаят.
към текста >>

4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Това душевно настроение, това състояние на чувствата, което съответства на симпатиите и антипатиите във физическо-сетивния свят, трябва да се смени по отношение на елементарния свят с нещо, което би могло да се нарече душевен покой, умиротворение на духа.
То би било същото, както ако във физическо-сетивния свят някой каже: „Мога да понасям само сините и зелените цветове, а не обичам червените и жълтите, от тях бягам, колкото ми държат краката.“ Когато дадено същество в елементарния свят е антипатично, това означава, че то притежава определено качество от този елементарен свят, което следва да се обозначи като антипатично. И към това антипатично човек следва да се отнася така, както в сетивния свят се отнася към синьото и червеното, а не така, че едното да е по-симпатично, а другото – по-антипатично. Точно както във физическо-сетивния свят той застава с известно спокойствие пред всички цветове, защото те изразяват това, което са нещата, и само ако е неврастеник, бяга от един или друг цвят, или, ако е бик, не може да понася червения цвят. Както във физическо-сетивния свят човек понася цветовете със спокойствие, така трябва да може да наблюдава с пълна безпристрастност симпатиите и антипатиите в елементарния свят като качества на този свят. За целта е необходимо поведението на душата, такова, каквото е естествено във физическо-сетивния свят, това поведение на душата, което се чувства привлечено от симпатии и отблъснато от антипатии, да стане съвършено различно. Това душевно настроение, това състояние на чувствата, което съответства на симпатиите и антипатиите във физическо-сетивния свят, трябва да се смени по отношение на елементарния свят с нещо, което би могло да се нарече душевен покой, умиротворение на духа. С вътрешно затворен душевен живот, с умиротворен душевен живот е нужно човек да се потапя в съществата и тогава при потапянето, докато се превръща в тях, да почувства от собствените си душевни глъбини качествата на тези същества като симпатии и антипатии. Едва когато може всичко това, когато душата умее да се отнася към симпатиите и антипатиите по този начин, тази душа е способна пред нея да застанат образно по правилен начин симпатичните или антипатични преживявания и чувства в нещата от елементарния свят. Това означава: едва тогава човек е в състояние да почувства не само това, което чувстваме в симпатии и антипатии, а действително да види как изживяването на самия себе си – превърнат в друго същество – пламва като един или друг цветен образ или един или друг звуков образ на елементарния свят. Каква роля играят симпатиите или антипатиите по отношение на изживяването на душата в духовния свят можете да видите също така, ако проследите с известно вътрешно разбиране главата в „Теософия“, в която става дума за света на душите. Там ще видите, че светът на душите е изграден тъкмо от симпатии и антипатии.
към текста >>

С вътрешно затворен душевен живот, с умиротворен душевен живот е нужно човек да се потапя в съществата и тогава при потапянето, докато се превръща в тях, да почувства от собствените си душевни глъбини качествата на тези същества като симпатии и антипатии.
И към това антипатично човек следва да се отнася така, както в сетивния свят се отнася към синьото и червеното, а не така, че едното да е по-симпатично, а другото – по-антипатично. Точно както във физическо-сетивния свят той застава с известно спокойствие пред всички цветове, защото те изразяват това, което са нещата, и само ако е неврастеник, бяга от един или друг цвят, или, ако е бик, не може да понася червения цвят. Както във физическо-сетивния свят човек понася цветовете със спокойствие, така трябва да може да наблюдава с пълна безпристрастност симпатиите и антипатиите в елементарния свят като качества на този свят. За целта е необходимо поведението на душата, такова, каквото е естествено във физическо-сетивния свят, това поведение на душата, което се чувства привлечено от симпатии и отблъснато от антипатии, да стане съвършено различно. Това душевно настроение, това състояние на чувствата, което съответства на симпатиите и антипатиите във физическо-сетивния свят, трябва да се смени по отношение на елементарния свят с нещо, което би могло да се нарече душевен покой, умиротворение на духа. С вътрешно затворен душевен живот, с умиротворен душевен живот е нужно човек да се потапя в съществата и тогава при потапянето, докато се превръща в тях, да почувства от собствените си душевни глъбини качествата на тези същества като симпатии и антипатии. Едва когато може всичко това, когато душата умее да се отнася към симпатиите и антипатиите по този начин, тази душа е способна пред нея да застанат образно по правилен начин симпатичните или антипатични преживявания и чувства в нещата от елементарния свят. Това означава: едва тогава човек е в състояние да почувства не само това, което чувстваме в симпатии и антипатии, а действително да види как изживяването на самия себе си – превърнат в друго същество – пламва като един или друг цветен образ или един или друг звуков образ на елементарния свят. Каква роля играят симпатиите или антипатиите по отношение на изживяването на душата в духовния свят можете да видите също така, ако проследите с известно вътрешно разбиране главата в „Теософия“, в която става дума за света на душите. Там ще видите, че светът на душите е изграден тъкмо от симпатии и антипатии.
към текста >>

5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Необходимо е човек да има настроението да чака спокойно, настроение, което може да се опише като действителен душевен покой, като умиротворение на духа.
И по отношение на такива впечатления следва да се развие определено настроение, което е нужно за ясновиждащото съзнание. Естествено, когато човек има впечатлението: към тази личност ти имаш такова и такова отношение, нещата, дадени чрез впечатлението, трябва да се изживеят. Благодарение на впечатлението ти отново трябва да влезеш в контакт с тази личност. Това може да се случи в един втори или трети земен живот. Необходимо е човек да има настроението да чака спокойно, настроение, което може да се опише като действителен душевен покой, като умиротворение на духа. Това спада към правилното съждение за нещата, които се преживяват в духовния свят.
към текста >>

Той не е възможно да направи това с впечатлението за духовно умиротворение, душевен покой, умение да чакаш.
Когато човек иска да узнае нещо за някой земен човек във физическия свят, той прави постъпките, които смята за нужни в смисъла на това узнаване. Той не е възможно да направи това с впечатлението за духовно умиротворение, душевен покой, умение да чакаш. Съвършено правилно описание на настроението на душата по отношение на истинните впечатления от духовния свят е, когато се казва:
към текста >>

6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества.
Но тази точка се превръща в зрител, зрител по отношение на нещо друго. Тук има две други неща, към които като трето принадлежи човешката душа, превърнала се в точка, и което всъщност няма нищо в себе си, както и точката няма нищо. Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества. И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор. Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг. Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо.
към текста >>

7. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Обаче пред нас постоянно застава това, че когато върху напоените с кръв бойни полета на Европа се възцари мирът, трябва да съществува и една малка група от хора, която да чува, духовно да чува, да предчувствува духовно онези послания, които тогава ще се изливат от духовните светове към умиротвореното човечество.
Ние вече описахме доста подробности от тази свръхсетивна страна. През следващите дни ще добавим и други гледни точки. Обаче пред нас постоянно застава това, че когато върху напоените с кръв бойни полета на Европа се възцари мирът, трябва да съществува и една малка група от хора, която да чува, духовно да чува, да предчувствува духовно онези послания, които тогава ще се изливат от духовните светове към умиротвореното човечество. Защото ще се окаже вярно, дълбоко вярно, и ще се утвърди като непоклатима истина това, което сега непрекъснато повтаряме в душите си:
към текста >>

8. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ние не сме общество, действащо сред родствени народи, ние се стремим да разпространим върху целия свят духа на миролюбието /на умиротворението/.
Едва в следващите епохи напълно ще се осъзнае в цялата им дълбочина сериозността на събитията, чиито свидетели сме. Много от това, което е в основата на тези сериозни събития, остава днес извън нашето полезрение – даже в техните външни проявления. Но за нас, мили мои приятели, в тези сериозни времена е значимо преди всичко следното, което искам да изразя с такива думи: в течение на години задълбавахме в познанието за духовното, опитвахме се да овладеем познаването, чувстването и възприятието на духовните светове и на всичко, което се отнася към това познание, чувстване и възприемане. Но сега, в известен смисъл, стоим пред неизбежното изпитание: ще бъдем ли в състояние, под тежестта на стоварилите се върху нас бедствия, да запазим верност към нашите високи идеали, предписвани ни от нашето знание за духовния свят и неговото живо възприятие. Да, там, в нашите клонове, където са събрани единомишленици, обединени от общи чувства, това е по-лесно – да се съхрани това, което духовната наука трябва да донесе на човечеството, но ние навсякъде и всякога трябва за пазим високите идеали, изказани още в нашето първо основно положение /бележка 3/. Ние не сме общество, действащо сред родствени народи, ние се стремим да разпространим върху целия свят духа на миролюбието /на умиротворението/. С това са свързани изпитания, тъй като във времето, в което живеем, действително е трудно да се издигнеш до висока обективност, до справедливост.
към текста >>

9. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

Човекът не можеше да си каже както преди: Ето, точно сега, когато идва есента с нейната умиротворяваща смърт, аз най-добре мога да усетя как срещу смъртта на природния свят, тържествено се надига възкресението в духовния свят.
Хората все по-слабо проникваха в духовния свят. Духовното съдържание на Голгота не стигаше до сърцата им. Развитието напредваше към изработването на твърди и безкомпромисни материалистични светогледи. Сърдечният трепет, с който човек разбираше: Ето, точно сега, когато външната природа умира, аз мога да устремя погледа си към животворящия Дух, този сърдечен трепет изчезна. По същия начин изчезна и усещането за външната тържественост на празниците. Човекът не можеше да си каже както преди: Ето, точно сега, когато идва есента с нейната умиротворяваща смърт, аз най-добре мога да усетя как срещу смъртта на природния свят, тържествено се надига възкресението в духовния свят.
към текста >>

0.58491897583008