Търсене в текстове за 'топлота топлотата'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 39 резултата от 31 текста с която и да е от думите за : 'топлота топлотата'.

1. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

и топлотата си душевна сили.
и топлотата си душевна сили.
към текста >>

2. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

Когато виждам "червено", аз трябва да дам съществуване на това "червено" в мене; когато чувствам "топло", "топлотата" живее в мене.
Подбуден от Лок Георг Бъркли /1684-1753 г./ стигна до съвършено други резултати в сравнение с тези на първия. Бъркли намира, че впечатленията, които нещата и процесите на света изглежда да произвеждат върху човешката душа, са всъщност само в тази душа. Когато виждам "червено", аз трябва да дам съществуване на това "червено" в мене; когато чувствам "топло", "топлотата" живее в мене. И така е с всичко, което аз привидно приемам отвън. Вън от това, което създавам в самия мене, аз не зная въобще нищо за външните неща. По този начин няма никакъв смисъл да говоря за неща, които са материални, веществени. Защото аз познавам само това, което се явява като духовно в моя дух. Това, което аз например наричам роза, е нещо напълно духовно, а именно една представа изживяна от моя дух.
към текста >>

3. II. Ученически години GA_28 Моят жизнен път

Топлотата, с която Ротек улавяше и описваше историческите събития, ме въодушевяваше.
Един ден по онова време при един антиквар във Винер Нойщат открих световната история на Ротек. Въпреки че в училище получавах най-добрите оценки по история, дотогава тя беше останала малко встрани от мен. Сега за мен тя се превърна в нещо вътрешно. Топлотата, с която Ротек улавяше и описваше историческите събития, ме въодушевяваше. Все още не забелязвах едностранчивия смисъл на възгледите му. Чрез него открих и други двама историци, които чрез стила и историческите си разбирания за живота ми направиха найдълбоко впечатление: Йохан фон Мюлер и Тацит. Намирайки се под такива впечатления, ми беше истински трудно да се примиря с часовете по история и литература в училище. Но се опитвах да оживя тези часове с всичко, което бях научил извън тях. По такъв начин прекарах времето си през трите горни от седемте класа на реалното училище.
към текста >>

4. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

Топлотата в изказа му, въодушевлението, с което ни четеше откъси от различни поети по време на лекциите, по удивителен начин ни помагаха да почувстваме самата същност на поезията.
От особено голямо значение за мен обаче бяха лекциите по немска литература, които по това време във Висшето техническо училище изнасяше Карл Юлиус Шрьоер. През първите години на висшето ми образование той четеше лекции по „Немска литература от Гьоте до наши дни“ и „Живот и творчество на Шилер“. Бях очарован още от първата му лекция. Той изследваше немския духовен живот през втората половина на осемнадесети век и разказваше по много драматичен начин за първата поява на Гьоте в този духовен живот. Топлотата в изказа му, въодушевлението, с което ни четеше откъси от различни поети по време на лекциите, по удивителен начин ни помагаха да почувстваме самата същност на поезията.
към текста >>

5. VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“ GA_28 Моят жизнен път

А когато Кристине Хебел разказваше, цялото помещение се изпълваше с душевна топлота.
И двамата имаха импозантна външност, която контрастираше по очарователен начин с душевната им грация. В откъснатото от действителността настроение на този пасторски дом гостите внасяха „света“ от всички посоки на духовния компас. Там от време на време се появяваше вдовицата на Фридрих Хебел. Появата ѝ винаги означаваше празник. В една напреднала възраст тя се занимаваше с изкуството на декламацията, което пренасяше сърцето в блажена омая и напълно покоряваше усета за изкуство. А когато Кристине Хебел разказваше, цялото помещение се изпълваше с душевна топлота. На тези вечери у Формей се запознах и с актрисата Вилборн – интересна личност с блестящ декламаторски глас. Човек можеше винаги с ново удоволствие да слуша „Тримата цигани“ на Ленау. Скоро стана така, че кръгът, който се беше образувал у Формей, започна понякога да се събира и при г-жа Вилборн. Но колко по-различно беше там. Тези, които в пасторския дом се държаха сериозно, тук ставаха весели и жизнерадостни и откликваха на хумора на Фридрих Шльогл, когато този „виенски народен поет“ четеше забавните си истории.
към текста >>

6. XI. За мистиката и мистиците GA_28 Моят жизнен път

Често си казвах: „Как само не могат да разберат тези мистици топлотата, душевната интимност, която човек изпитва, когато живее в общение с духовно проникнатите идеи!
За мен вътрешната топлина на душевното преживяване се появяваше точно тогава, когато запечатвах в ясни идеи първоначално неопределеното преживяване на духовния свят. Често си казвах: „Как само не могат да разберат тези мистици топлотата, душевната интимност, която човек изпитва, когато живее в общение с духовно проникнатите идеи! “ За мен този жив контакт с идеите винаги беше начин за лично общуване с духовния свят.
към текста >>

7. XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер GA_28 Моят жизнен път

Въпреки това книгата е една от тези, които са написани с философска топлота.
Въпреки това книгата е една от тези, които са написани с философска топлота. Нейният автор беше личност, пронизана от дълбока религиозност, която търси във философията израз на религиозния живот. На всяка страница от тритомното произведение се усеща стоящата зад него личност. След многократно препрочитане на книгата и особено на частите, в които става дума за връзката на платонизма с християнството, за мен беше важно преживяване да се срещна с автора лице в лице.
към текста >>

Поради това беше трудно хората да се отнасят към него с топлота.
Преди това в Берлин на него бяха гледали като на член на семейство Грим и с удоволствие се беше потапял в духовната атмосфера, царяща в този дом. Но у него имаше нещо, което не му позволяваше да се адаптира към живота. С него човек определено можеше да говори на най-възвишени духовни теми, но в разговора лесно се промъкваше някаква горчивина, произлизаща от неговите усещания. Тази горчилка живееше преди всичко в собствената му душа. Той се бореше с нея с помощта на сух хумор. Поради това беше трудно хората да се отнасят към него с топлота. Той можеше на един дъх да се отзове със симпатия на някоя велика идея и – без никакъв преход – да изпадне в дребнави тривиалности. Към мен се отнасяше с неизменно благоразположение. От духовните интереси, живеещи в душата ми, не се интересуваше, като от време на време ги разглеждаше от гледната точка на суховатия си хумор. Но към насоката на работа ми в Архива на Гьоте и към личния ми живот проявяваше най-голям интерес.
към текста >>

8. XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Неговите изпълнени с топлота писма от Виена всеки път ме пренасяха на мястото, което ми беше така скъпо, тъкмо поради човешките взаимоотношения, в атмосферата на които бях живял там.
Приятелят, когото бях спечелил още в ранните си години, но чиито идеи се сблъскаха до такава степен с моите, че трябваше да му кажа: „Ако е вярно това, което мислиш за същността на живота, по-добре да бях дъската, върху която са стъпили краката ми, отколкото човек“, не престана да се отнася към мен с привързаност и вярност. Неговите изпълнени с топлота писма от Виена всеки път ме пренасяха на мястото, което ми беше така скъпо, тъкмо поради човешките взаимоотношения, в атмосферата на които бях живял там.
към текста >>

Дори трябваше да констатирам, че временно топлотата на неговото приятелство намаля, тъй като той не можеше да се освободи от своето мнение, че не може да не изстивам по отношение на човешкото, понеже изразходвам душевния си живот в сферата на мислите.
Но когато в писмата си приятелят ми започнеше да говори за моя духовен живот, между нас зейваше пропаст. Той често ми пишеше, че се отчуждавам от изначално човешкото, че „рационализирам душевните си пориви“. Той имаше чувството, че при мен душевният живот се превръща в чисто мисловен и усещаше това като излъчваща се от мен студенина. Каквото и да изтъквах насреща, нищо не можа да ми помогне. Дори трябваше да констатирам, че временно топлотата на неговото приятелство намаля, тъй като той не можеше да се освободи от своето мнение, че не може да не изстивам по отношение на човешкото, понеже изразходвам душевния си живот в сферата на мислите.
към текста >>

9. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

Така че чувствата ми към него, със сигурност изпълнени с топлота, в края на краищата се ограничаваха до вниманието и интереса, които предизвикваше у мен тази във висша степен забележителна личност.
Но така и не ми се удаде да завържа чисто човешки, сърдечни отношения с така приветливия Паул Шеербарт. В общуването с него, както и с мнозина други, винаги на преден план излизаше литераторът Паул Шеербарт. Така че чувствата ми към него, със сигурност изпълнени с топлота, в края на краищата се ограничаваха до вниманието и интереса, които предизвикваше у мен тази във висша степен забележителна личност.
към текста >>

10. XXXIII. Вътрешни аспекти на книгата „Теософия“ GA_28 Моят жизнен път

В писането си, прибягвайки до сух математически стил, се старая да заглуша това, което се поражда от топлотата и дълбокото чувство.
Знам колко далеч е даденото в книгите ми от това чрез вътрешната си сила да предизвика подобно преживяване в душата на читателя. Но знам също и как при написването на всяка страница вътрешната ми борба беше насочена към това да постигна възможно най-много в тази насока. Що се отнася до моя стил, аз не пиша така, че в изреченията ми да се усеща субективният живот на моите чувства. В писането си, прибягвайки до сух математически стил, се старая да заглуша това, което се поражда от топлотата и дълбокото чувство. Но единствено този стил може да предизвика пробуждане, защото читателят трябва да остави топлотата и чувството да бъдат пробудени в него самия. Ако се намира в замъглено състояние на съзнанието, той просто не може да им позволи да се влеят в него от този, който излага всичко това.
към текста >>

Но единствено този стил може да предизвика пробуждане, защото читателят трябва да остави топлотата и чувството да бъдат пробудени в него самия.
Знам колко далеч е даденото в книгите ми от това чрез вътрешната си сила да предизвика подобно преживяване в душата на читателя. Но знам също и как при написването на всяка страница вътрешната ми борба беше насочена към това да постигна възможно най-много в тази насока. Що се отнася до моя стил, аз не пиша така, че в изреченията ми да се усеща субективният живот на моите чувства. В писането си, прибягвайки до сух математически стил, се старая да заглуша това, което се поражда от топлотата и дълбокото чувство. Но единствено този стил може да предизвика пробуждане, защото читателят трябва да остави топлотата и чувството да бъдат пробудени в него самия. Ако се намира в замъглено състояние на съзнанието, той просто не може да им позволи да се влеят в него от този, който излага всичко това.
към текста >>

11. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

В такава любов, която обгръща с равномерна топлота, в истинския смисъл на думата покълват формите на физическите органи.
Това може да се случи особено по отношение към хранителните инстинкти. Детето може да бъде прехранено с такива неща, че да загуби здравите си хранителни инстинкти, докато чрез правилно хранене може да ги развие така, че само да си изисква всичко до чашата вода и да отхвърля всичко, което може да му навреди. Духовната Наука може да посочи поединично всички хранителни вещества и вкусови средства, за които тук се говори, ако бъде призована към изграждане на едно възпитателно изкуство. Тъй като тя е нещо реално в живота, а не само сива теория, каквато може би все още изглежда днес в очите на някои теософи. Към силите, които влияят градивно върху физическите органи, се числят и радостта от обкръжението, ведрият лик на преподавателя и преди всичко искрената, непринудена любов. В такава любов, която обгръща с равномерна топлота, в истинския смисъл на думата покълват формите на физическите органи.
към текста >>

12. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Действително фантазията предлага неща, които са красиви, велики, мощни и те могат да изпълнят с топлота човешкото сърце, обаче познание, здраво установено познание, това беше нещо, което Херман Грим, този интимен изследовател на Гьоте, не искаше да намери също и у Гьоте.
Касаеше се за това, опирайки се на Гьоте да говорим за това, как Гьоте искаше да намери този път за духовния свят. Още в течение на тези сказки ние ще говорим за пътя на Гьоте в духовния свят. Херман Грим с удоволствие следваше пътищата на Гьоте в духовния свят, но по свой начин. Той беше съвсем далече от това, да разглежда Гьоте по такъв начин, че да вижда в него представителя на един човек, който действително също и като художник черпи духовни действителности от духовния свят, за да ги въплъти в произведенията на своето изкуство. Херман Грим предпочиташе по-скоро да си каже: О, със средствата, които днес имаме като човеци, ние можем да се издигнем само с фантазията. Действително фантазията предлага неща, които са красиви, велики, мощни и те могат да изпълнят с топлота човешкото сърце, обаче познание, здраво установено познание, това беше нещо, което Херман Грим, този интимен изследовател на Гьоте, не искаше да намери също и у Гьоте. И когато аз говорих за това, че цялото основно същество на Гьоте се крепеше на това, че той искаше да въплъти истината в красотата, в изкуството, и след това се стремеше да покаже, че съществуват въпреки това пътища извън фантазията, пътища в духовния свят, които довеждат на една по-здрава почва отколкото фантазията, това не беше едно отхвърляне от страна на един човек, който не желаеше да върви по един такъв път. Това, което Херман Грим вложи в движението на своята ръка, не беше отхвърлянето на един такъв път, обаче по начин познаван само от онзи, който го разбираше по-точно, той вложи в движението на своята ръка приблизително следното: Може да съществува един такъв път, обаче ние хората не можем още да се чувствуваме призвани да решим нещо върху него. Както казах, не бих искал да изнеса тук това по един натрапчив начин като една лична работа, но струва ми се, че в един такъв жест се въплътява становището именно на най-добрите хора на нашата епоха по отношение на духовния свят. Защото по-късно аз имах един дълъг разговор със същия Херман Грим, при едно пътуване, което водеше и двама ни от Ваймар за Тифурт, в който разговор той ми обясни, как се е освободил напълно от материалистичното схващане на мировите процеси, от схващането, че в редуващите се епохи човешкият дух произвежда от себе си това, което съставлява същинското душевно богатство на човека. Развивайки един велик план, който както знаят онези, които са се занимавали с Херман Грим не бе осъществен в едно съчинение, което той имаше намерение да създаде, Херман Грим говори тогава за това, че възнамерява да напише една "История на германската фантазия".
към текста >>

13. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно.
Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот. На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя. На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос. Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя. На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно. Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите. Общо взето не е трудно да се признае това, което вече си е извоювало значение в течение на столетия или може би и през десетилетията; обаче добилият своето значение тук духовен живот трябва да бъде нещо, което да събуди най-първичните, най-елементарните сили в човешката душа. А към най-елементарните сили в човешката душа принадлежи възбуждането на открития поглед за всичко онова, което слънцето на духа дава в съвременната духовна култура Нашето Движение би искало да бъде едно движение, което да отваря очите на нашите съвременници.
към текста >>

14. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Когато се обръщаме към Новалис – там, където в чудесна поетична форма разкрива пред нас съкровищата на своята мъдрост, може би с най-голяма топлота ще усетим, как от духовното познание следва да добиваме възможност да изпълним живота си с нов блясък и светлина.
Ако се опитаме да впишем антропософските истини в своето сърце, в своята душа като послание на Самия Христос, можем да кажем, че по времето на Рождество антропософите трябва да развиваме рождественско настроение посредством това, че просветляваме с по-дълбоки чувства приетото от нас в продължение на цялата година, в самата си душа го просветляваме с по-дълбоки чувства, така че това напълно се превръща в сила и можем да усетим, че не само знаем нещо от антропософската мъдрост, но тя прониква в нашата душа, в нашето сърце като пронизана със светлина топлинна сила, която ни прави способни във всички области на живота, където и да стоим – да изпълняваме в настъпващата година нашата работа и дълга си. Така че ако се опитаме да превърнем светите истини на духа в свети чувства, в свята сила в нашата душа, в нас ще се роди на по-висока степен това, което първо приемаме в себе си от силите на този земен свят. Затова в рождественското време можем все повече да си припомняме възможностите, благодарение на които едни или други представители на цялото човечество са се опитвали да се възнесат в сферите на духовността, където трябва да се търси самият Христос. В областта на тези чувства би ни отвел нашият наистина християнски немски поет Новалис. И днес рождественското настроение, сгряването ни в топлите му лъчи, може да произлиза от този наистина теософски поет[1]. Когато се обръщаме към Новалис – там, където в чудесна поетична форма разкрива пред нас съкровищата на своята мъдрост, може би с най-голяма топлота ще усетим, как от духовното познание следва да добиваме възможност да изпълним живота си с нов блясък и светлина.
към текста >>

15. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Тези идеи трябва да ни проникнат с топлота; те би трябвало да станат в нас импулси, сили на чувството и ума.
Тези идеи не служат само, за да задоволят нашето теоретично или научно любопитство. По-скоро те изясняват загадките на живота, тайните на съществуването. Наистина тези мисли и идеи стават действително плодоносни за нас когато ние не само мислим, чувствуваме и усещаме тяхното съдържание и значение, но и когато, под тяхно влияние, се научаваме да гледаме по-различно на света около себе си. Тези идеи трябва да ни проникнат с топлота; те би трябвало да станат в нас импулси, сили на чувството и ума. Това те все повече и повече правят, когато отговорите, които получаваме на някои въпроса отново ни довеждат до нови въпроси, когато биваме водени от въпрос до отговор, а отговорът ни довежда до по-нататъшни въпроси и т.н. По този начин ние напредваме в духовното знание и в духовния живот.
към текста >>

16. 7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство. GA_121 Отделните души на народите

Накратко: Всички други народи имат задачата да анализират основите на света и да ги изпълват с максимално съдържание, да насищат своето собствено съзнание с богат представен материал и да обхващат световните явления с топлота и сърдечност.
Извънредно важно е да не пропускаме този факт. И онзи, който внимателно следи продължението на древноеврейските импулси, вижда с очите си дори и днес как именно монотеизмът, и то в неговата екстремна разновидност, напира от учените равини и изобщо от равинството. Задачата на семитския народ е да провъзгласи и утвърди тезата, че в основата на мировите принципи лежи нещо единно и цялостно. Напротив, всички други нации, народи и Духове на Времето имаха, една аналитична задача, задачата да провъзгласят мировите принципи като нещо разнородно и подчинено на различни Същества, както например в древна Индия абстрактното божествено единство скоро се разпадна на три отделни части, а по-късно християните започнаха да говорят за трите лица на единосъщния Бог. Накратко: Всички други народи имат задачата да анализират основите на света и да ги изпълват с максимално съдържание, да насищат своето собствено съзнание с богат представен материал и да обхващат световните явления с топлота и сърдечност. Семитският народ има задачата да се абстрахира от всяко множество и да посвети своите синтетични усилия на единството; ето откъде после идва безграничната сила на спекулативното мислене, безграничната сила на синтетичното мислене, която прозира дори и в кабалистиката.
към текста >>

17. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Тогава ни завладява онова велико, онова силно чувство, което може да породи едно задълбочаване на чувството за природата и да ни проникне с топлота.
Така, както създаваме нашите произведения на изкуството, както прилежно се занимаваме с това, което ни прави способни да се справяме със света, така и нашите прадеди са създали техните сечива. И това, което ни заобикаля като природни явления, е дело на Боговете в прадревните времена. Когато се изпълваме с едно такова чувство, тогава цялата природа постепенно се превръща в това, което тя е била за всяка Духовна наука от всички времена. Тя се превръща за нас наистина в една илюзия, Майя, обаче в една илюзия, която е велика и красива затова, защото е произведение на божествено-духовния свят. И така, когато излизаме вън в природата, ние се движим сред паметниците на духовната работа на древни предземни времена. Тогава ни завладява онова велико, онова силно чувство, което може да породи едно задълбочаване на чувството за природата и да ни проникне с топлота.
към текста >>

18. Пета лекция, 19 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

И повечето хора са единодушни, че не изпитват никаква топлота, когато например разгръщат Хегеловата „Енциклопедия на философските науки“, където се говори за „Битие“, „Небитие“, „Съществувание“ и така нататък.
Ако един наш съвременник, който смята, че притежава нещо много повече от средна образованост, вземе в ръцете си някое от философските съчинения на Фихте или Хегел, той започва да го чете и вярва, че там открива само една поредица от понятия, свързани от едно общо развитие. И повечето хора са единодушни, че не изпитват никаква топлота, когато например разгръщат Хегеловата „Енциклопедия на философските науки“, където се говори за „Битие“, „Небитие“, „Съществувание“ и така нататък. Ето защо те казват: Тук сме изправени пред една най-висша абстракция на понятията; тя може и да е много красива, обаче от нея моето сърце, моята душа не получават никаква топлина. Аз действително познавам много хора, които, след като са прочели три или четири страници от това произведение на Хегел, бързо затварят книгата. И никой от тях не иска да признае, че може би вината, за да не се появи никаква топлина в сърцето, за да не се разгори онази жизнена битка, която ни пренася от Ада в Рая, се крие в самия него. Такива неща не се признават лесно. Защото съществува и една друга възможност, а именно: Навлизайки в „абстрактните понятия“ на тези трима мислители, човек не само да вземе участие в „жизнената битка“, не само да усети душевната топлина, но и да почувства целия преход от най-големия жизнен студ до най-прекрасната жизнена топлина.
към текста >>

19. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело.
Ще считаме нашето движение за особено щастливо, ако в изтичащите от него потоци бихме могли същевременно да видим като красиво ехо това чувство за отговорност. Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно. Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело. И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
към текста >>

И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно. Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело. И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
към текста >>

Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело.
И така, нека и този път това да бъде казано на вашите души като прощален поздрав за времето, когато отново ще се пръснем на всички страни, след като за известно време сме били заедно. Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело. Ако се чувстваме така, скъпи мои приятели, значи винаги сме заедно в духа. Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души. Но ако сме заедно, можем да възлагаме надежда и упование на нашето дело и да му имаме доверие. Защото тогава то така ще се вживее в културата, в духовното развитие на човечеството, както трябва да се вживее, ще се вживее така, че действително да можем да почувстваме нашето дело като шепот, идващ от духовния свят, който попива топло във всичките наши души. Ще се случи това, което трябва да се случи, и което е длъжно да се случи – също.
към текста >>

Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души.
И така, нека и този път това да бъде казано на вашите души като прощален поздрав за времето, когато отново ще се пръснем на всички страни, след като за известно време сме били заедно. Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело. Ако се чувстваме така, скъпи мои приятели, значи винаги сме заедно в духа. Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души. Но ако сме заедно, можем да възлагаме надежда и упование на нашето дело и да му имаме доверие. Защото тогава то така ще се вживее в културата, в духовното развитие на човечеството, както трябва да се вживее, ще се вживее така, че действително да можем да почувстваме нашето дело като шепот, идващ от духовния свят, който попива топло във всичките наши души. Ще се случи това, което трябва да се случи, и което е длъжно да се случи – също. И нека се опитаме да станем способни за тази наша духовна общност, за това, доколкото зависи от нас, и чрез нас да се случи това, което трябва да се случи, което е длъжно да се случи.
към текста >>

20. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И Христовото Същество се потопи тъкмо в това тяло, което сега беше изпълнено единствено с безкрайна душевна нежност и топлота.
Ето как изглеждаха нещата. Сега Христовото Същество вече проникна в тялото на Исус. След въпросният разговор Исус беше напуснат от Заратустровия Аз, а всичко онова, което той представляваше преди дванадесетата си година, продължи да съществува, но в по-засилена степен. И Христовото Същество се потопи тъкмо в това тяло, което сега беше изпълнено единствено с безкрайна душевна нежност и топлота. Сега Исус беше проникнат от Христос; а майката получи един нов Аз; тя стана нова личност.
към текста >>

21. Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството

Тази топлота пробиваше ледената кора.
Но постепенно под влиянието на празните думи, условностите и ежедневието, гледната точка се бе превърнала в коричка лед. Бе изгряла духовната ледена епоха. Ледената коричка беше тънка, но когато човешките "гледни точки" бяха загубили чувството си за своята собствена тежест, те не я счупиха. Нищо подобно, ставайки студени в сърцето, те не разтопиха леда. Младите хора стоят рамо до рамо със старите, младите с техните топли сърца, все още непрояснени, но топли. Тази топлота пробиваше ледената кора. Младите хора не чувстваха: "Това е моята гледна точка", а чувстваха: "Аз губя земята под краката си. Топлината на моето сърце пробива този лед, замръзнал от празните думи, от условностите, и от ежедневието." Макар и не ясно изразено - защото днес нищо не е ясно изразено - това състояние на нещата е съществувало много време и все още съществува и в наши дни.
към текста >>

22. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Ние носим действително в душата заложбата за човешката любов, и за онази топлота, за онази морална топлота, която разбира другия човек.
Ние носим действително в душата заложбата за човешката любов, и за онази топлота, за онази морална топлота, която разбира другия човек. Обаче в нашите твърди съставни части на организма носим моралната студенина. Това е онази сила, която от духовния свят замесва така да се каже нашия физически организъм. И ние носим в нас импулса на омразата. Този импулс е онова, което от духовния свят произвежда обръще-нието на кръвта. И докато ходим през света може би с една много любеща душа, с една душа, която жадува за човешко разбиране, за разбиране на хората, трябва да забележим, че долу в подсъзнанието, там, където душата се влива и изпраща своите импулси в тялото, за да можем въобще да носим на себе си едно тяло, седи студенината.
към текста >>

И понеже това е така, човекът трябва да възпита всъщност в себе си морална топлота, т.е.
И ние носим в нас импулса на омразата. Този импулс е онова, което от духовния свят произвежда обръще-нието на кръвта. И докато ходим през света може би с една много любеща душа, с една душа, която жадува за човешко разбиране, за разбиране на хората, трябва да забележим, че долу в подсъзнанието, там, където душата се влива и изпраща своите импулси в тялото, за да можем въобще да носим на себе си едно тяло, седи студенината. Аз ще говоря винаги за студенина, разбирам моралната студенина, която обаче може да премине във физическата студенина по околния път чрез топлинния етер. Там долу в нашето подсъзнание седят моралната студенина и омразата и човекът внася лесно в своята душа това, което седи в неговото тяло, така щото неговата душа може да бъде така да се каже заразена от неразбирането на хората, а това е резултатът на моралната студенина и омразата към хората. И понеже това е така, човекът трябва да възпита всъщност в себе си морална топлота, т.е. разбиране на хората и любов към хората, трябва да възпита първо в себе си тези качества, защото те трябва да победят това, което идва от тялото.
към текста >>

Тук липсва разбиране на хората, липсва морална топлота, липсва любов.
И щом другият е различен, той не гледа с любов към този другия, а стига само до съждението, че тоя не трябва да бъде такъв, при което накрая в повечето случаи зад всичко това се крие мисълта, която го кара да си каже: тоя би трябвало да бъде такъв, какъвто съм аз. Тази мисъл не стига винаги до неговото съзнание, но тя се крие именно в обществените отношения, в социалните отношения на хората. В онова, което днес се проявява, бих могъл да кажа във формата на човешкия език, на човешкия говор, живее толкова малко от това, което е разбиране на другия човек. Хората бучат навън в света, както си представят, че трябва да бъде човекът, при което в повечето случаи зад това не се крие нищо друго, освен това: каквито сме ние самите, такива трябва да бъдат всички хора. Ако тогава идва някой, който е напълно различен, той е тогава един враг, един човек, против който се проявява антипатия, макар и това даже стига напълно до съзнанието на този, който оценява по този начин другите. Тук липсва разбиране на хората, липсва морална топлота, липсва любов. И в същия размер, в който тези качества липсват, когато човекът минава през вратата на смъртта заедно с него отиват в духовния свят морална студенина, омраза към хората и го възпират там в неговото развитие.
към текста >>

23. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Така че в миналите земни съществувания ние сме имали вътрешно основание, което е допринесло навън да се разлива любовта; в следващите земни съществувания ние имаме вече резултатът, като вътрешно изживяваме топлотата на радостта.
Но при радостта ние отново изживяваме едно отношение към другия човек, който ни доставя радост. Така че в миналите земни съществувания ние сме имали вътрешно основание, което е допринесло навън да се разлива любовта; в следващите земни съществувания ние имаме вече резултатът, като вътрешно изживяваме топлотата на радостта.
към текста >>

24. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И когато в определено отношение човек е свързан с една такава личност, какъвто беше случаят с мен във връзка с първообраза на Щрадер от моите мистерийни драми, тогава топлотата, душевната топлота, с която човек се свързва, е тази, която ни дава възможност да съизживеем това пълно със значение преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта.
Много чудно е, как една такава личност, която има в себе си още много от това, което съществуваше в развитието на цивилизацията преди да настъпи целият модерен филистерско-абстрактен начин на мислене, как една такава личност по един по-вътрешен начин се сраства със субстанцията на лунните същества. Такива изследвания са извънредно интересни, защото с тях се свързва един по-точен поглед в законите на кармичното развитие. И когато в определено отношение човек е свързан с една такава личност, какъвто беше случаят с мен във връзка с първообраза на Щрадер от моите мистерийни драми, тогава топлотата, душевната топлота, с която човек се свързва, е тази, която ни дава възможност да съизживеем това пълно със значение преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта.
към текста >>

25. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

- Тогава се научаваме да гледаме по друг начин, с душевна топлота нагоре към сребристо светещата Луна, към ослепителното Слънце, към блещукащите през нощта звезди; защото ние също и човешки се чувстваме съединени с всичко това.
В областта на планетите намираме само онези души, които са на път да слязат в земното съществуване или са на път за духовния свят след смъртта. Не можем обаче да говорим за среднощния час между смъртта и едно ново раждане, без да помислим за една звезда, която човек обитава през този период, като също вземем предвид това, което казах за същността на звездите. Когато се пристъпи с такова знание към Космоса, мои мили приятели, там навън се намират звездите, космическите знаци, от които към нас блести и сияе душевният живот на онези, които се намират между смъртта и едно ново раждане. Тогава сме заставени да разгледаме и констелациите на звездите, като се запитаме: - Как е свързано с човешкия живот всичко това, което виждаме в космическите ширини? - Тогава се научаваме да гледаме по друг начин, с душевна топлота нагоре към сребристо светещата Луна, към ослепителното Слънце, към блещукащите през нощта звезди; защото ние също и човешки се чувстваме съединени с всичко това. И това - човешките души да се чувстват свързани с целия Космос, - трябва да бъде постигнато за тях чрез антропософията. Тогава обаче ни се разкриват също и определени тайни на космическото съществуване.
към текста >>

26. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Така в най-дълбоката част на тяхното същество остана една извънредно голяма топлота и преданост към християнското чувство и едно подсъзнателно припомняне на онези мощни имагинации.
Така в най-дълбоката част на тяхното същество остана една извънредно голяма топлота и преданост към християнското чувство и едно подсъзнателно припомняне на онези мощни имагинации. Всичко това се сля сега в копнежа им да бъдат християни по един правилен начин. Когато отново слязоха на Земята и се родиха в края на 19-то столетие или около прехода от 19-то към 20-то столетие, те бяха онези, които не можеха да постъпят по друг начин, освен да се почувстват тласнати към Христос - понеже по време на тяхното въплъщение в първите столетия на християнството бяха приели Христос без космическото разбиране за неговата същност, а само по един чувствен начин. Но впечатленията, получени чрез мощните имагинации, в които бяха участвали в техния предземен живот, тези впечатления останаха в тях като неопределени копнежи. И така на тях им беше трудно да намерят мястото си в антропософския светоглед, доколкото този антропософски светоглед разглежда първо Космоса и оставя по-назад разглеждането на Христос. Защо им беше трудно?
към текста >>

27. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Въпреки абстрактната форма, от това, което живееше в Шелинг винаги излизаше определена топлота.
Когато проследяваме Шелинг по този начин, ние можем да изпаднем във вътрешни трудности и конфликти. Този последен период на Шелинг от една страна е ужасно описван в историите на философията, но навсякъде там над тази глава стои заглавието: «Теософията на Шелинг». Винаги се случваше така, че трябваше много да се занимавам с Шелинг. Въпреки абстрактната форма, от това, което живееше в Шелинг винаги излизаше определена топлота. Така в младостта ми аз се занимавах твърде много с онзи платонически разговор, който вече споменах: «Бруно, или върху божественото и природното начало на нещата». Шелинг, който от 1854 година отново пребиваваше в духовния свят, ми беше много близък именно чрез този разговор "Бруно". Когато го четях и се вживявах в него, ми ставаше много близък чрез своята «Клара», но особено чрез неговото съчинение върху самотракските мистерии. Човек лесно навлизаше в действителната, духовна близост на Шелинг. И още в началото на 90-те години на миналото столетие в Берлин ми стана напълно ясно - при другите личности, които са действали в първата половина на 19-то столетие, може да е било друго, но при Шелинг беше ясно: - Тук въпреки всичко действа духовна инспирация.
към текста >>

28. Две общо дадени главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

«Seelenwarme durchdringet mich» - «Душевна топлота ме прониква»
«Seelenwarme durchdringet mich» - «Душевна топлота ме прониква»
към текста >>

29. Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите (дневни мантри) GA_245 Указания за езотеричното обучение

за любвеобилната топлота на Твоя живот,
за любвеобилната топлота на Твоя живот,
към текста >>

30. Други мантри - медитации GA_245 Указания за езотеричното обучение

С истинска сърдечна топлота
С истинска сърдечна топлота
към текста >>

31. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Като продължим по-нататък, идваме до германските мистици и царството на Рейн, чрез които вътрешна топлота се е изливала върху много хора.
Като продължим по-нататък, идваме до германските мистици и царството на Рейн, чрез които вътрешна топлота се е изливала върху много хора. Не само са я изпитвали най-висшите духовници, но и онези, които са обработвали земята и тези в ковачниците. Всички те бивали носени от потока на това време. Още по-нататък идваме до Никола Сузан /1400-64/ и така вървим във времето, докато стигнем края на Средните Векове. Винаги намираме тази дълбочина на чувството, това вглъбяване, което се разпростира върху всички слоеве на населението.
към текста >>

0.2883288860321