Търсене в текстове за 'състрада'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 228 резултата от 89 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'състрада'.

1. 03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ GA_4 Философия на свободата

Любов, състрадание, патриотизъм са подтици за действие, които не допускат да бъдат размивани в студени понятия на разсъдъка.
Защото без познаване на мисловната дейност на душата е невъзможно да се проумее знанието за нещо, включително за дадено действие. „Едва мисленето превръща душата, с която е надарено и животното, в Дух" - казва с право Хегел, поради което мисленето придава и на човешките действия характерния си отпечатък. В никакъв случай не бива да се твърди, че всички наши действия произтичат единствено от трезвия размисъл на нашия разсъдък. Далеч съм от мисълта за човешки, във висшия смисъл, да представям само онези действия, които произхождат от абстрактната преценка. Но щом нашите действия надмогват сферата на задоволяване на чисто животинските желания, нашите мотиви винаги са пропити от мисли. Любов, състрадание, патриотизъм са подтици за действие, които не допускат да бъдат размивани в студени понятия на разсъдъка. Казват, че тук сърцето, душата встъпвали в своите права. Несъмнено. Но сърцето и душата не създават мотивите за действие. Те ги предпоставят и ги приемат в своята среда. Състраданието се настанява в моето сърце, когато в съзнанието ми е изплувала представата за лице, будещо състрадание. Пътят към сърцето минава през ума.
към текста >>

Състраданието се настанява в моето сърце, когато в съзнанието ми е изплувала представата за лице, будещо състрадание.
Но щом нашите действия надмогват сферата на задоволяване на чисто животинските желания, нашите мотиви винаги са пропити от мисли. Любов, състрадание, патриотизъм са подтици за действие, които не допускат да бъдат размивани в студени понятия на разсъдъка. Казват, че тук сърцето, душата встъпвали в своите права. Несъмнено. Но сърцето и душата не създават мотивите за действие. Те ги предпоставят и ги приемат в своята среда. Състраданието се настанява в моето сърце, когато в съзнанието ми е изплувала представата за лице, будещо състрадание. Пътят към сърцето минава през ума. От това и любовта не прави изключение. Ако не е само израз на половия нагон, тя се опира на представите, които сме си създали за любимото същество. И колкото по- идеалистически са тези представи, толкова по-ощастливяваща е любовта. Мисълта и тук е родител на чувството.
към текста >>

2. 15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) GA_4 Философия на свободата

Илюзия е, когато смятаме, че източници на щастието и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване, любовта (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест, почитта, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот, участието в културния напредък.
Шопенхауеровият песимизъм води до бездействие, неговата нравствена цел е всемирната леност. По доста по-различен начин Хартман се опитва да обоснове песимизма и да го използва за етиката. Следвайки един любим похват на съвременността, той се старае да изгради светогледа си върху опита. Чрез наблюдение на живота Хартман иска да си изясни дали в света преобладава удоволствието или неудоволствието. Пред разума той прави преглед на онова, което на хората изглежда добруване или щастие, за да покаже, че при по-внимателно вглеждане всяко мнимо удовлетворение се оказва илюзия. Илюзия е, когато смятаме, че източници на щастието и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване, любовта (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест, почитта, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот, участието в културния напредък. При трезво разглеждане всяка наслада носи на света много повече злина и неволя, отколкото удоволствие. Неприятното чувство при махмурлука винаги е по-голямо от приятното чувство при опиването. Неудоволствието е далеч по-преобладаващо в света. Запитан, никой човек, дори и относително по-щастливият не би проявил желание за повторно преживяване на окаяния живот. Но тъй като Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество сътворяването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел.
към текста >>

3. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Не вашето състрадание, а безстрашието ви избавяше досега злощастниците.“61
Не ви съветвам да се стремите към мир, а към победа. Работата ви да бъде битка, мирът ви да е победа! Казвате, добро нещо е това, което почита дори войната. Казвам ви: добра война е тази, която почита всяко нещо. Войната и смелостта са извършили много по-велики дела, отколкото любовта към ближния. Не вашето състрадание, а безстрашието ви избавяше досега злощастниците.“61 Безмилостно и без пощада се бори създаващият срещу противопоставящите му се сили. Той не познава добродетелта на страдащите: състраданието. От силата му идват подбудите на съзиданието, не от чувството на чуждото страдание. Че силата побеждава, на това се уповава той, а не че човек трябва да се грижи за слабите. Шопенхауер разглежда целия свят като огромен лазарет, а произлизащите от състрадание действия смята за най-висша добродетел.
към текста >>

Той не познава добродетелта на страдащите: състраданието.
Казвате, добро нещо е това, което почита дори войната. Казвам ви: добра война е тази, която почита всяко нещо. Войната и смелостта са извършили много по-велики дела, отколкото любовта към ближния. Не вашето състрадание, а безстрашието ви избавяше досега злощастниците.“61 Безмилостно и без пощада се бори създаващият срещу противопоставящите му се сили. Той не познава добродетелта на страдащите: състраданието. От силата му идват подбудите на съзиданието, не от чувството на чуждото страдание. Че силата побеждава, на това се уповава той, а не че човек трябва да се грижи за слабите. Шопенхауер разглежда целия свят като огромен лазарет, а произлизащите от състрадание действия смята за най-висша добродетел. Така той е изразил християнския морал под друга форма. Създаващият не чувства нужда да е болногледач.
към текста >>

Шопенхауер разглежда целия свят като огромен лазарет, а произлизащите от състрадание действия смята за най-висша добродетел.
Не вашето състрадание, а безстрашието ви избавяше досега злощастниците.“61 Безмилостно и без пощада се бори създаващият срещу противопоставящите му се сили. Той не познава добродетелта на страдащите: състраданието. От силата му идват подбудите на съзиданието, не от чувството на чуждото страдание. Че силата побеждава, на това се уповава той, а не че човек трябва да се грижи за слабите. Шопенхауер разглежда целия свят като огромен лазарет, а произлизащите от състрадание действия смята за най-висша добродетел. Така той е изразил християнския морал под друга форма. Създаващият не чувства нужда да е болногледач. Способните, силните не могат да се посветят на слабите и болните. Състраданието отслабва силата, смелостта, мъжеството. Състраданието желае да запази точно това, което силният иска да преодолее: слабостта, страданието.
към текста >>

Състраданието отслабва силата, смелостта, мъжеството.
Че силата побеждава, на това се уповава той, а не че човек трябва да се грижи за слабите. Шопенхауер разглежда целия свят като огромен лазарет, а произлизащите от състрадание действия смята за най-висша добродетел. Така той е изразил християнския морал под друга форма. Създаващият не чувства нужда да е болногледач. Способните, силните не могат да се посветят на слабите и болните. Състраданието отслабва силата, смелостта, мъжеството. Състраданието желае да запази точно това, което силният иска да преодолее: слабостта, страданието. Войната на силния срещу слабостта е смисълът на всяко човешко, както и на всяко естествено развитие. „Същността на живота е заграбване, нараняване, преодоляване на чуждото и слабото, потискане, жестокост, налагане на лични правила, присъединяване и експлоатация.“62 „Не искате да водите съдбата, да сте безмилостни? Тогава как ще побеждавате с мен?
към текста >>

Състраданието желае да запази точно това, което силният иска да преодолее: слабостта, страданието.
Шопенхауер разглежда целия свят като огромен лазарет, а произлизащите от състрадание действия смята за най-висша добродетел. Така той е изразил християнския морал под друга форма. Създаващият не чувства нужда да е болногледач. Способните, силните не могат да се посветят на слабите и болните. Състраданието отслабва силата, смелостта, мъжеството. Състраданието желае да запази точно това, което силният иска да преодолее: слабостта, страданието. Войната на силния срещу слабостта е смисълът на всяко човешко, както и на всяко естествено развитие. „Същността на живота е заграбване, нараняване, преодоляване на чуждото и слабото, потискане, жестокост, налагане на лични правила, присъединяване и експлоатация.“62 „Не искате да водите съдбата, да сте безмилостни? Тогава как ще побеждавате с мен? Ако вашата жестокост не иска да проблясва като светкавица, как ще създавате с мен?
към текста >>

Свободомислещият не се занимава със състраданието.
Блаженство трябва да е за вас с ръка да оставите отпечатък върху хилядолетието като върху восък. Блаженство е върху волята на хилядолетието да пишете като върху мед, по-твърди от мед, по-благородни от бронз. Напълно твърдо е само най-благородното. Този нов скрижал, о, братя мои, ви давам: станете твърди! “63 Свободомислещият не се занимава със състраданието. Който иска да му съчувства, трябва да бъде питан от него: за толкова ли слаб ме смяташ, че да не мога да понеса страданието си? За него всяко състрадание е унижение. Ницше изразява отвращението си към състраданието в Четвърта част на „Заратустра“. Заратустра пристига в една долина, която се нарича „змийска смърт“64. Тук няма живо същество.
към текста >>

За него всяко състрадание е унижение.
Напълно твърдо е само най-благородното. Този нов скрижал, о, братя мои, ви давам: станете твърди! “63 Свободомислещият не се занимава със състраданието. Който иска да му съчувства, трябва да бъде питан от него: за толкова ли слаб ме смяташ, че да не мога да понеса страданието си? За него всяко състрадание е унижение. Ницше изразява отвращението си към състраданието в Четвърта част на „Заратустра“. Заратустра пристига в една долина, която се нарича „змийска смърт“64. Тук няма живо същество. Само някакви отвратителни зелени змии идват тук, за да умрат. „Най-уродливият“ търси тази долина.
към текста >>

Ницше изразява отвращението си към състраданието в Четвърта част на „Заратустра“.
Този нов скрижал, о, братя мои, ви давам: станете твърди! “63 Свободомислещият не се занимава със състраданието. Който иска да му съчувства, трябва да бъде питан от него: за толкова ли слаб ме смяташ, че да не мога да понеса страданието си? За него всяко състрадание е унижение. Ницше изразява отвращението си към състраданието в Четвърта част на „Заратустра“. Заратустра пристига в една долина, която се нарича „змийска смърт“64. Тук няма живо същество. Само някакви отвратителни зелени змии идват тук, за да умрат. „Най-уродливият“ търси тази долина. Той не иска да бъде виждан от никого заради ужасяващия си вид.
към текста >>

Когато Заратустра вижда този човек, го връхлита още веднъж това, което е вярвал, че е унищожил: състраданието към ужасяващата грозота.
В тази долина не го вижда никой освен Бог. Но той не може да изтърпи и погледа му. Съзнанието, че Божият взор прониква навред, му е непоносимо. Затова той убива Бог, което значи, че убива вярата си в Него. Става атеист поради своята уродливост. Когато Заратустра вижда този човек, го връхлита още веднъж това, което е вярвал, че е унищожил: състраданието към ужасяващата грозота. Това е едно изкушение за Заратустра. Той обаче бързо отхвърля чувството на състрадание и отново става твърд. Уродливият човек му казва: твърдостта ти почита грозотата ми. Твърде отвратителен съм, за да понеса нечие човешко състрадание. Състраданието унижава.
към текста >>

Той обаче бързо отхвърля чувството на състрадание и отново става твърд.
Съзнанието, че Божият взор прониква навред, му е непоносимо. Затова той убива Бог, което значи, че убива вярата си в Него. Става атеист поради своята уродливост. Когато Заратустра вижда този човек, го връхлита още веднъж това, което е вярвал, че е унищожил: състраданието към ужасяващата грозота. Това е едно изкушение за Заратустра. Той обаче бързо отхвърля чувството на състрадание и отново става твърд. Уродливият човек му казва: твърдостта ти почита грозотата ми. Твърде отвратителен съм, за да понеса нечие човешко състрадание. Състраданието унижава. Нуждаещият се от състрадание не може да остане сам, а свободомислещият иска да се уповава само на себе си. 23.
към текста >>

Твърде отвратителен съм, за да понеса нечие човешко състрадание.
Става атеист поради своята уродливост. Когато Заратустра вижда този човек, го връхлита още веднъж това, което е вярвал, че е унищожил: състраданието към ужасяващата грозота. Това е едно изкушение за Заратустра. Той обаче бързо отхвърля чувството на състрадание и отново става твърд. Уродливият човек му казва: твърдостта ти почита грозотата ми. Твърде отвратителен съм, за да понеса нечие човешко състрадание. Състраданието унижава. Нуждаещият се от състрадание не може да остане сам, а свободомислещият иска да се уповава само на себе си. 23. Слабите не са доволни с посочването на естествената воля за власт като причина за човешката дейност. Те не търсят просто естествените взаимовръзки в човешкото развитие, а търсят връзката на човешката дейност с това, което наричат „воля в себе си“, „вечен, нравствен световен ред“.
към текста >>

Състраданието унижава.
Когато Заратустра вижда този човек, го връхлита още веднъж това, което е вярвал, че е унищожил: състраданието към ужасяващата грозота. Това е едно изкушение за Заратустра. Той обаче бързо отхвърля чувството на състрадание и отново става твърд. Уродливият човек му казва: твърдостта ти почита грозотата ми. Твърде отвратителен съм, за да понеса нечие човешко състрадание. Състраданието унижава. Нуждаещият се от състрадание не може да остане сам, а свободомислещият иска да се уповава само на себе си. 23. Слабите не са доволни с посочването на естествената воля за власт като причина за човешката дейност. Те не търсят просто естествените взаимовръзки в човешкото развитие, а търсят връзката на човешката дейност с това, което наричат „воля в себе си“, „вечен, нравствен световен ред“. На човек, който нарушава този световен ред, те приписват вина.
към текста >>

Нуждаещият се от състрадание не може да остане сам, а свободомислещият иска да се уповава само на себе си.
Това е едно изкушение за Заратустра. Той обаче бързо отхвърля чувството на състрадание и отново става твърд. Уродливият човек му казва: твърдостта ти почита грозотата ми. Твърде отвратителен съм, за да понеса нечие човешко състрадание. Състраданието унижава. Нуждаещият се от състрадание не може да остане сам, а свободомислещият иска да се уповава само на себе си. 23. Слабите не са доволни с посочването на естествената воля за власт като причина за човешката дейност. Те не търсят просто естествените взаимовръзки в човешкото развитие, а търсят връзката на човешката дейност с това, което наричат „воля в себе си“, „вечен, нравствен световен ред“. На човек, който нарушава този световен ред, те приписват вина. И не се задоволяват да оценяват едно действие според неговите естествени последствия, а наблягат на факта, че погрешното действие води до морални последствия и наказания.
към текста >>

4. ПЛАТОН КАТО МИСТИК GA_8 Християнството като мистичен факт

Аз не чувствувах никакво състрадание, както изпитва това някой, който присъствува на смъртта на един верен приятел.
Той умира така, както само един посветен може да умре. За него смъртта е само един от многото моменти на живота. Той влиза в смъртта, както в някое друго събитие на живота. Той се държи така, че дори и у неговите приятели не се пробуждат чувствата, които иначе са характерни за подобни случаи. Федон казва в „Беседа за безсмъртието на душата": “Наистина, аз се намирах в едно странно настроение. Аз не чувствувах никакво състрадание, както изпитва това някой, който присъствува на смъртта на един верен приятел. Толкова блажен ми изглеждаше този мъж в своето поведение и в своите думи, така непоколебимо и благородно умираше той, че аз вярвах: И в долния свят той не отива без една божествена мисия; и там ще се чувствува така добре, както никога никой не се е чувствувал. Ето защо не ме обзе никаква мекушавост, както би се помислило при този трагичен случай, нито пък някакво друго весело настроение, както това става обикновено при философски занимания, при все че нашите разговори бяха от този род. Аз се намирах в чудесно настроение и в една необикновена смесица от радост и печал, когато си мислех, че този човек след малко ще умре." И умиращият Сократ поучава своите ученици за безсмъртието. Личността, която има опитност за безсмислието на живота действува тук като едно доказателство съвършено различно от всяка логика, от всички основания на разума. Пред нас не говори един умиращ човек, а самата вечна истина, която се е настанила в една преходна личност.
към текста >>

5. 4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА GA_9 Теософия

И всичко, което от гледна точка на земния живот, занапред ще приеме очертанията на една мъчителна орис, будеща дълбоко състрадание у околните, в тази област от "царството на духовете", за човека изглежда като нещо абсолютно необходимо.
В тази област, плод може да даде само онази част от Аза, която се издига над всекидневните грижи. Обаче не трябва да се мисли, че тук става дума за нещата, които носят "земната слава". Не, тук се има предвид всичко, което дори при най-скромните житейски условия, поражда у нас съзнанието за решаващото значение на нашите действия с оглед на мировата еволюция. Налага се да свикнем с мисълта, че в тази област човек разсъждава по друг начин, а не както във физическия свят. Да предположим, че в хода на едно въплъщение, даден човек не полага достатъчно усилие, за да се свърже с тази пета област; тогава у него възниква порива: "през следващия земен живот аз ще потърся такава лична съдба (карма), която на всяка цена ще ми открие последиците от едно несъвършенство в това отношение". И всичко, което от гледна точка на земния живот, занапред ще приеме очертанията на една мъчителна орис, будеща дълбоко състрадание у околните, в тази област от "царството на духовете", за човека изглежда като нещо абсолютно необходимо. Живеейки в своя истински Аз, тук човекът се освобождава от всичко, което го е обгръщало през неговите въплъщения от страна на по-низшите светове. Сега той е това, което винаги е бил, и което винаги ще бъде в хода на своите въплъщение. Той живее в царството на намеренията, които определят неговите въплъщение; с тези намерения той изпълва целия свой Аз. Той поглежда назад към собственото си минало и чувствува, че всичките му досегашни опитности работят в името на целите, които той ще осъществи в бъдеще. У него се пробужда един вид памет за неговите минали прераждания и един пророчески поглед към бъдещите.
към текста >>

6. 6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА GA_9 Теософия

Състрадателните души и тези, които се отдават на благотворителност, имат подобен вид аура.
Колкото повече един човек поставя своя Аз в служба на едно дело, толкова по-значителни стават сините нюанси. В това отношение срещаме две напълно различни групи хора. Има личности, които нямат навика да разгръщат своите мисловни способности, пасивни души, които така да се каже нямат какво друго да дадат на света, освен своето "добро сърце". Тяхната аура грее в приказно красиви оттенъци. Така изглежда и аурата на преданите, на религиозните натури. Състрадателните души и тези, които се отдават на благотворителност, имат подобен вид аура. Ако освен това, те са и интелигентни, тогава сините потоци преливат в зелени, или пък синьото получава един зелен оттенък. Това което различава активните души от пасивните, е че у първите синьото е пропито от силни тонове, идващи отвътре. Изобретателните натури, чиито мисли са особено плодотворни, излъчват светли тонове, като от една вътрешна точка, разположена дълбоко в тях. В най-висша степен това се отнася за онези личности, които наричаме "мъдри" и особено тези от тях, които са богати на плодотворни идеи. Изобщо всичко, което подсказва някаква духовна активност, има по-скоро формата на лъчи, разпростиращи се отвътре навън; докато всичко, което идва от животинското начало, наподобава облачни маси, изпълващи цялата аура.
към текста >>

7. 06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Например, по време на първите степени от Просветлението, окултният ученик следва да обърне внимание на своето чувство за състрадание към хората и животните, към своя усет за красотата на природния свят.
Впрочем, дори и за описаните тук упражнения, подобно ръководство е за предпочитане. А след като има в себе си силата и постоянството да мине през началните степени на Просветлението, съвсем сигурно е, че той ще търси и ще открие своя предводител. Във всеки случай е необходима голяма предпазливост и който не се съобразява с този факт, най-добре е да се откаже от по-нататъшни стъпки в окултното обучение. Окултният ученик не трябва да губи своята доброта, благородство и чувствителност към физическия свят. Напротив, в хода на окултното обучение, то непрекъснато развива своята нравствена сила, своята вътрешна чистота и дарбата си за наблюдение. Например, по време на първите степени от Просветлението, окултният ученик следва да обърне внимание на своето чувство за състрадание към хората и животните, към своя усет за красотата на природния свят. В противен случай, упражненията водят само до притъпяване на това чувство и на този усет. Сърцето би се вкоравило и човек би изпаднал в опасно положение. В какво се изразява Просветлението, след като човек мине през описаните упражнения, свързани с вътрешната природа на минерала, растението и животното, и как, след Просветлението, душата се свързва с духовния свят и намира пътя към посвещението: това ще обсъдим в следващите глави, доколкото за него може да се говори открито. В нашата епоха мнозина търсят пътя към окултните истини, и то по твърде различни начини, често опасни и осъдителни. Ето защо хората, които са наясно с тези неща, улесняват и другите в стремежа им да проникват в окултния свят.
към текста >>

8. ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА GA_13 Въведение в Тайната наука

За мнозина той крие в себе си нещо отблъскващо; събужда подигравки, състрадателни усмивки, а вероятно и презрение.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА Съдържанието на предлаганата книга може да бъде разбрано с помощта на един древен израз: „Тайната Наука". (Geheimwissenschaft) Този израз обаче веднага може да предизвика най-противоречиви чувства всред различните хора на нашето съвремие. За мнозина той крие в себе си нещо отблъскващо; събужда подигравки, състрадателни усмивки, а вероятно и презрение. Хората си представят, че подобен начин на мислене може да възникне единствено в резултат на лениво мечтателство и празни фантазии, и че зад такава „мнима наука" е скрит стремежът към възвръщане на всевъзможни суеверия. А подобни неща, естествено, се отбягват с пълно право от всеки, който е запознат със „сериозната наука"; от всеки който е под въздействието на „истинските познавателни стремежи". Други смятат, че вложеният в този израз смисъл, би ги обогатил с нещо, което е непостижимо за тях по никакви други пътища; нещо, спрямо което те са привлечени в зависимост от техните предразположби, тласкани от дълбок вътрешен копнеж към познанието, или пък от изтънчено ду шевно любопитство. Между тези рязко разграничени мнения съществуват всевъзможни степени, включващи условното отхвърляне или приемане на всичко онова, което хората си представят, когато чуят израза „Тайна Наука". Не може да се оспори, че за мнозина този израз звучи почти магично, защото изглежда, че задоволява тяхната неутолима жажда за познаването на нещо „непознато", тайнствено и дори неясно, което те не могат да постигнат по естествен път.
към текста >>

9. Пролог GA_14 Четири мистерийни драми

И се ужасявам, като си помисля, че ти, моя София, пред този интерес към пълното с живот изкуство предпочиташ нещо, което представлява отречена поучително-алегорична форма, разглеждаща куклени схеми вместо живи хора и удивляваща се пред символични процеси, стоящи далеч от всичко, което всекидневно ни призовава към състрадание и активна съпричастност.
С моите въпроси се обръщах и към науките, доколкото са ми достъпни, за да получа отговор от тях. Нека вземем например това, което ни се предлага в този момент. Аз осъзнах какво е истинско изкуство. Мисля, че разбирам как то обхваща същността на живота и разкрива пред душата по-висшата действителност. Струва ми се, че когато се оставям да ми въздейства такова изкуство, долавям истинския пулс на времето. И се ужасявам, като си помисля, че ти, моя София, пред този интерес към пълното с живот изкуство предпочиташ нещо, което представлява отречена поучително-алегорична форма, разглеждаща куклени схеми вместо живи хора и удивляваща се пред символични процеси, стоящи далеч от всичко, което всекидневно ни призовава към състрадание и активна съпричастност. СОФИЯ Мила моя Естела, ти не искаш да разбереш, че може да има най-богат живот там, където виждаш само измислени идеи. И че може да има хора, които трябва да нарекат бедна твоята пълна с живот действителност тогава, когато не се измерва с източника, от който произхожда. Може би думите ми ще прозвучат сурово за теб. Но нашето приятелство изисква неподправена откровеност.
към текста >>

10. РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Състраданието трябва да бъде извор на човешките дела.
Защото той самият се ражда като резултат на неразума, той е пяна и сън, произведен от волята. Светогледът на Шопенхауер е превърнато в мисли мрачно основно настроение на неговата душа. Неговото око не беше настроено към това, да следи с радост разумните устройства на съществуването; той виждаше само изразяващата се в страдания и болки неразумност на сляпата воля. Ето защо неговото морално учение можеше да се основава само на възприемането на страданието. За него едно деяние е морално само тогава, когато то почива на това възприятие. Състраданието трябва да бъде извор на човешките дела. Какво по-добро би искал да направи този, който вижда, че всички същества страдат, освен да остави всички негови деяния да се ръководят от съчувствието. Тъй като във волята лежи неразумното и лошото, човекът ще стои морално толкова по-високо, колкото повече убива в себе си необузданата воля. Изразът на волята в отделното лице е себелюбието, егоизмът. Който се отдава на съчувствието, т.е. проявява своята воля не за себе си, а за другите, той е станал господар на волята.
към текста >>

И въпреки това един състрадателен ангел е измолил за нас небесното цвете и то звучи високо с пълно величие вкоренено на тази почва на плача.
Ето защо музиката така силно говори на човешката душа, защото тя е въплъщение на онова, което изразява най-вътрешната същност на човека, неговото истинско битие, волята. И за човека е истинско тържество, че той има едно изкуство, в което се наслаждава свободен от волята, без користно на това, което е източник на желанието, източник на всяка неразумност. Този възглед на Шопенхауер върху музиката е отново резултат на неговата чисто лична особеност. Още като търговски ученик в Хамбург той пише на майка си: "Как небесното семе намери пространството на нашата твърда почва, на която необходимостта и липсата водят борба на всяко едно местенце? Ние сме заточени от първичния Дух и не можем да проникнем отново горе при него. И въпреки това един състрадателен ангел е измолил за нас небесното цвете и то звучи високо с пълно величие вкоренено на тази почва на плача. Пулсовете на божестевното по-ново изкуство не са престанали да туптят през столетията на варварството и в него ни е останал един непосредствен отзвук на вечното, разбираемо за всяко чувство и възвишено даже над порока и доброделта". От становището, което двата антипода на светогледа, Хегел и Шопенхауер, заемат по отношение на изкуството, можем да видим, как схващането на света се намесва в личното отношение на човека към отделните области на живота. Хегел, който виждаше в света на представите и идеите на човека това, към което цялата останала природа се стреми като към своето съвършенство, може да признае като най-съвършено изкуство също само онова, в което духът се явява в най-висша, в най-съвършена форма, и където въпреки това той се придържа към онова, което непрестанно се стреми към него. Всяка форма навъншната природа иска да бъде дух; но тя не го постига. Когато човекът създава една такава външна, пространствена форма, в която отпечатва духа, който тази форма търси, но не може да постигне чрез самата себе си, тогава той е създал едно съвършено произведение на изкуството.
към текста >>

11. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

В съответната дистанция, която се получава от новия ъгъл на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае.
Отново видяхме, че в основаващия се на Духовната Наука възпитателен метод разчитаме на това, което човек притежава, а не на неща, които той няма. Така можем с право да кажем, че за сангвиника е най-добре, когато пораства в силни ръце, когато един човек може да му покаже отвън такива страни от характера си, с помощта на които то може да развие любов към тази личност. Любовта към някоя личност е най-доброто за сангвиника. Не просто любов, а уважение и почит към онова, което една личност може да постигне, е най-доброто за холерика. Един меланхолик трябва да се смята за щастлив, ако може да расте под крилото на човек, който е имал горчива съдба. В съответната дистанция, която се получава от новия ъгъл на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае. Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора. Сангвиникът трябва да бъде възпитан в любов и привързаност към една личност. Холерикът трябва да бъде възпитан в уважение и почит към постиженията на личността. Меланхоликът трябва да бъде възпитан в състрадание към чуждата съдба. Флегматикът трябва да бъде убеден в предимството да споделя интересите на другите.
към текста >>

Меланхоликът трябва да бъде възпитан в състрадание към чуждата съдба.
Един меланхолик трябва да се смята за щастлив, ако може да расте под крилото на човек, който е имал горчива съдба. В съответната дистанция, която се получава от новия ъгъл на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае. Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора. Сангвиникът трябва да бъде възпитан в любов и привързаност към една личност. Холерикът трябва да бъде възпитан в уважение и почит към постиженията на личността. Меланхоликът трябва да бъде възпитан в състрадание към чуждата съдба. Флегматикът трябва да бъде убеден в предимството да споделя интересите на другите. При тези принципи на възпитание, виждаме как Духовната Наука се намесва в практическите въпроси на живота, там, където става дума за интимните страни на живота, и тъкмо чрез тези интимни страни на живота Духовната Наука доказва своята практичност, своята забележителна практическа страна. Безкрайно ценни житейски умения би могъл да придобие човек, когато усвои тези реалистични познания на Духовната Наука. Когато става дума за това да се справим с живота, трябва да дочуем тайните, които самият живот ни нашепва, а те се намират отвъд сетивното. Само истинската Духовна Наука е в състояние да изясни неща като човешките темпераменти, и така да ни доведе до убеждението, че трябва да използваме Духовната Наука по такъв начин, че тя да служи за благото и истинския напредък на живота, на живота, когато е млад и на живота, когато е по-стар.
към текста >>

В нашето състрадание, в нашата любов, в начина, по който се отнасяме към отделния човек, в нашето поведение, трябва да познаем изкуството да живеем чрез Духовната Наука.
А това означава във всеки момент да се разрешава една загадка. Не чрез проповед, предупреждения, нравоучения действа Антропософията, а чрез създаването на една социална основа, с помощта на която човек може да познае човека. Ето защо Духовната Наука представлява основата на живота. А цветът и плодът на един такъв живот, вдъхновяван от Духовната Наука, е любовта. Затова Духовната Наука може да каже, че основава нещо, което съставлява почвата за най-прекрасната цел на човешкото предопределение: истинската, неподправена човешка любов. В нашето състрадание, в нашата любов, в начина, по който се отнасяме към отделния човек, в нашето поведение, трябва да познаем изкуството да живеем чрез Духовната Наука. Ако оставим в чувството и усета да се влеят живот и любов, човешкият живот би станал един красив израз на плодовете на Духовната Наука. Ние ще се научим да познаваме отделния човек във всяко отношение, ако го опознаем от духовнонаучно гледище. Ще се научим да го познаваме, когато още е дете; ще се научим постепенно да уважаваме и ценим своеобразното, загадъчното в индивидуалността на детето и как да се отнасяме към тази индивидуалност в живота, защото Духовната Наука не ни дава просто общи мисловни указания, така да се каже, а ни показва как в нашето поведение към човека да решим загадките, които стоят за решаване: Да обичаме човека така, както бихме го обичали, ако не просто го опознаем с разума си, а му позволим напълно да ни въздейства, ако позволим нашите духовнонаучни познания да окрилят нашите чувства, нашата любов. Ето тази е първопричината, която може да създаде истинската, плодотворна, неподправена човешка любов. Тази е основата, която ни помага да съзрем, къде трябва да търсим най-дълбоката същностна сърцевина на всеки отделен човек.
към текста >>

12. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение) GA_92 Езотерична космология

Ако се казва, че състраданието е достатъчно, нашият отговор ще бъде: състраданието е добро и необходимо, но пряко няма нищо общо с окултното обучение.
"Пазачът на Прага" защитава човека от тази опасност. Първото условие, изискващо се от Посветения, е неговият характер да бъде силен и той да бъде господар на своите страсти. Йога трябва да бъде предшествана от строга дисциплина и от постигане на определени качества, първото от които е вътрешно спокойствие. Обикновената "моралност" не е достатъчна, защото тя се отнася само за поведението на човека във външния свят. Йога е свързана с вътрешния човек. Ако се казва, че състраданието е достатъчно, нашият отговор ще бъде: състраданието е добро и необходимо, но пряко няма нищо общо с окултното обучение. Състрадание без мъдрост е слабо и безсилно. Задачата на окултиста, на истинския Посветен, е да промени посоката на потока на своя живот. Днес действията на човека са подбуждани и определяни от неговите чувства - така да се каже, от импулси от външния свят. Действия, определяни от пространството и времето, нямат никакво значение. Трябва да се отиде отвъд времето и пространството.
към текста >>

Състрадание без мъдрост е слабо и безсилно.
Първото условие, изискващо се от Посветения, е неговият характер да бъде силен и той да бъде господар на своите страсти. Йога трябва да бъде предшествана от строга дисциплина и от постигане на определени качества, първото от които е вътрешно спокойствие. Обикновената "моралност" не е достатъчна, защото тя се отнася само за поведението на човека във външния свят. Йога е свързана с вътрешния човек. Ако се казва, че състраданието е достатъчно, нашият отговор ще бъде: състраданието е добро и необходимо, но пряко няма нищо общо с окултното обучение. Състрадание без мъдрост е слабо и безсилно. Задачата на окултиста, на истинския Посветен, е да промени посоката на потока на своя живот. Днес действията на човека са подбуждани и определяни от неговите чувства - така да се каже, от импулси от външния свят. Действия, определяни от пространството и времето, нямат никакво значение. Трябва да се отиде отвъд времето и пространството. Как можем да постигнем това?
към текста >>

13. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Спомнете си как Лесинг изследваше душевните сили на страха и състраданието, които трябва да бъдат възбудени чрез трагедията.
Докато в Индия до времето на египетския култ/*10/ човек се занимаваше със страданието и смъртта на боговете, при великите гръцки трагични поети, такива като Есхил, Софокъл и др. имаме работа с отделни човешки личности, които са образи на великото Божество. Чрез тези образи, учениците на мистериите реконструираха в драмите си мъката, борбата и страдащия Бог, като по този начин показваха Бог на хората, в неговото отражение в човека. Който иска да разбере какво е искал да каже Аристотел с думата прочистване, катарзис/*11/, трябва да изтълкува понятието от астралното, от тайните на мистериите. Изразите, които той употребява, за да обясни трагедията, са смътен отблясък на онова, което учениците научаваха в мистерийните школи. Спомнете си как Лесинг изследваше душевните сили на страха и състраданието, които трябва да бъдат възбудени чрез трагедията. Това е доставило материал за множество големи и научни разисквания от Лесинг насам. Тези емоции бяха реално събуждани при мистерийния ученик, когато му беше представян Бог с неговия път през света. Чрез това бяха възбуждани и изтегляни навън страстите, съществуващи дълбоко в човешката душа, подобно на болестта, която доведена до нейната връхна точка чрез високата температура, се изважда навън от човека. Това довеждаше до прочистване, така че човек да бъде в състояние да продължи нататък до прераждането. Всичко това се появяваше като сянка в образите на древните гръцки трагедии.
към текста >>

14. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Ако се казва, че състраданието е достатъчно, нашият отговор ще бъде: - Състраданието е добро и необходимо, но пряко няма нищо общо с окултното обучение.
“Пазачът на Прага” защитава човека от тази опасност. Първото условие, изискващо се от Посветения, е неговият характер да бъде силен и той да бъде господар на своите страсти. Йога трябва да бъде предшествана от строга дисциплина и от постигане на определени качества, първото от които е вътрешно спокойствие. Обикновената “моралност” не е достатъчна, защото тя се отнася само за поведението на човека във външния свят. Йога е свързана с вътрешния човек. Ако се казва, че състраданието е достатъчно, нашият отговор ще бъде: - Състраданието е добро и необходимо, но пряко няма нищо общо с окултното обучение. Състрадание без мъдрост е слабо и безсилно. Задачата на окултиста, на истинския Посветен, е да промени посоката на потока на своя живот. Днес действията на човека са подбуждани и определяни от неговите чувства така да се каже, от импулси от външния свят. Действия, определяни от пространството и времето, нямат никакво значение. Трябва да се отиде отвъд времето и пространството.
към текста >>

Състрадание без мъдрост е слабо и безсилно.
Първото условие, изискващо се от Посветения, е неговият характер да бъде силен и той да бъде господар на своите страсти. Йога трябва да бъде предшествана от строга дисциплина и от постигане на определени качества, първото от които е вътрешно спокойствие. Обикновената “моралност” не е достатъчна, защото тя се отнася само за поведението на човека във външния свят. Йога е свързана с вътрешния човек. Ако се казва, че състраданието е достатъчно, нашият отговор ще бъде: - Състраданието е добро и необходимо, но пряко няма нищо общо с окултното обучение. Състрадание без мъдрост е слабо и безсилно. Задачата на окултиста, на истинския Посветен, е да промени посоката на потока на своя живот. Днес действията на човека са подбуждани и определяни от неговите чувства така да се каже, от импулси от външния свят. Действия, определяни от пространството и времето, нямат никакво значение. Трябва да се отиде отвъд времето и пространството. Как можем да постигнем това?
към текста >>

15. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Човек чува хората винаги да казват: «Важното са любовта и състраданието».
Духовният живот, който е станал като сянка, отново ще се изпълни с живот, ако все повече бъде разбирано това, което Елена Петровна Блаватска искаше да внесе в света с толкова смелост, енергия и устрем. Възможно е да спечелим по-дълбоко разбиране за това какво може да бъде такъв Лотусов ден, ако се абстрахираме от всякакви исторически клюки и се постараем да виждаме същественото. Теософското движение е правилно разбрано, ако осъзнаем, че живият дух на Елена Петровна Блаватска следва да действа в нас за доброто и напредъка на човечеството. Тогава няма да казваме само с ленива сантименталност, че този дух е безсмъртен и празнува нов рожден ден, а сами ще допринесем той да живее и работи там, където трябва да работи. Защото единственото лично желание на основателката наистина е членовете на теософското движение да станат живо изразно средство за духа, който тя самоотвержено постави в служба на това движение и колкото членовете на този дух разбират самоотвержеността и колкото повече се научават да разбират, че съществува задължение към познанието, толкова повече ще осъществяват духа на Елена Петровна Блаватска. Човек чува хората винаги да казват: «Важното са любовта и състраданието». Разбира се, че любовта и състраданието са главното нещо, но само познанието може да оплоди любовта и състраданието. Съществува склонност към удобството и тя съвсем не се среща рядко също и сред тези, които вярват, че се стремят към духа. Да се казва «любов» може да се научи за една секунда. Да се постигне познание за доброто и благословението на човечеството, е необходима цяла вечност. Да събудим в нас съзнанието, че познанието е основата на всяко действително духовно действие, трябва все повече да става смисъл на теософското движение.
към текста >>

Разбира се, че любовта и състраданието са главното нещо, но само познанието може да оплоди любовта и състраданието.
Възможно е да спечелим по-дълбоко разбиране за това какво може да бъде такъв Лотусов ден, ако се абстрахираме от всякакви исторически клюки и се постараем да виждаме същественото. Теософското движение е правилно разбрано, ако осъзнаем, че живият дух на Елена Петровна Блаватска следва да действа в нас за доброто и напредъка на човечеството. Тогава няма да казваме само с ленива сантименталност, че този дух е безсмъртен и празнува нов рожден ден, а сами ще допринесем той да живее и работи там, където трябва да работи. Защото единственото лично желание на основателката наистина е членовете на теософското движение да станат живо изразно средство за духа, който тя самоотвержено постави в служба на това движение и колкото членовете на този дух разбират самоотвержеността и колкото повече се научават да разбират, че съществува задължение към познанието, толкова повече ще осъществяват духа на Елена Петровна Блаватска. Човек чува хората винаги да казват: «Важното са любовта и състраданието». Разбира се, че любовта и състраданието са главното нещо, но само познанието може да оплоди любовта и състраданието. Съществува склонност към удобството и тя съвсем не се среща рядко също и сред тези, които вярват, че се стремят към духа. Да се казва «любов» може да се научи за една секунда. Да се постигне познание за доброто и благословението на човечеството, е необходима цяла вечност. Да събудим в нас съзнанието, че познанието е основата на всяко действително духовно действие, трябва все повече да става смисъл на теософското движение. Затова става въпрос да последваме основателката на нашето движение в постигането на безспирно познание – къс по къс, без да се оставим да ни заблуждава удобството, което не иска да учи, а да схване всичко за един ден.
към текста >>

16. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Когато някой човек види друг, който си е наранил ръката, състрадателно се намесва да му помогне.
Известен изследовател25, занимаващ се с психиатрия и с въпроси, лежащи между психологията и психиатрията, говори за народните епидемии и описва едно явление, траело двеста години, до края на Средновековието, когато действително е бил широко разпространен прекален аскетизъм като култ. Хората се хвърляли на пода, бичували се, измъчвали се, прекалената им фантазия се изживявала в странни ексцесии. Това може да се приеме за болест. Психиатърът я определя като хистерия, която се е разпространявала епидемично. Той казва, че такива хистерици често са достъпни за внушения, които не могат повече да бъдат контролирани с мисленето. Когато някой човек види друг, който си е наранил ръката, състрадателно се намесва да му помогне. Каквото става в нормалния човек, няма нужда особено да го описваме. Но има личности, които сами чувстват ненормално болката в ръката си, когато някой друг се е наранил. Това е сугестивно въздействие, което може да се увеличи така, че изцяло да изтръгне човека от собствения му контрол, и когато той се отдава на всички външни впечатления, да доведе до хаотичен душевен живот. Когато психолог-материалист говори за такива явления, които обхващат цели обществени кръгове, той показва публичното внушение, което произлиза и се разпространява от отделни кръгове – някога от манастирите. Поражда се един вид типична за епохата болест.
към текста >>

17. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Проповядането на състрадание, а също изпитването на състрадание не означава нищо, ако човек не притежава мъдростта.
Не става така, ако кажете на хората: Ние трябва да се обединим. Не е достатъчно само да се проповяда братство; голата морална проповед е безполезно говорене. Както на печката трябва да се даде гориво, ако следва да топли, така на човечеството трябва да се даде мъдрост, която го обединява в братски съюз. Да се говори на хората за братството, означава да се говори на печката, че трябва да отоплява. Истински да преподаваме с понятие след понятие, представа след представа мъдростта за развитието на света и същността на човека е това, което ще ни доведе по-нататък. Проповядането на състрадание, а също изпитването на състрадание не означава нищо, ако човек не притежава мъдростта. Какво ползва някого, който е паднал и си е навехнал крака, ако четиридесет човека от улицата се съберат, препълнени със съжаление и любов, а никой не може да го намести! Няма да има полза и от четиридесетте. Един обаче, който го може, може да помогне, когато се наложи, и той ще го направи, ако е духовно същество. Етичните принципи идват от само себе си, не е нужно да се изучават. Но единната мъдрост, относно която не може да има спор, относно която няма никаква гледна точка, мъдростта, която в християнството е посочена като напълно проясняваща астралното тяло, напълно пречистваща го, тя е, която трябва да протече в човечеството чрез духовнонаучното движение.
към текста >>

18. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ако искаме да говорим обективно върху правото, би трябвало да си служим с ясни и твърди думи; ако искаме да сме справедливи, би трябвало да си служим със страшно твърди думи, и тук всяка критика е само една състрадателна критика.
Да бъде човек една личност, да бъде сам по себе си нещо в света, това стана възможно за пръв път едва в Рим. Тъкмо римлянинът стигна до понятието „гражданин”; ето защо римляните можаха да създадат юриспруденцията, правото, които с основание се считат за техни постижения. Само днешните юристи, които нямат дори предчувствие за тези факти, имат безвкусието да твърдят, че и по-рано е съществувало едно „право” в съвремения смисъл на тази дума. Хората, които ни припомнят за някакви източни законотворци като Хамураби, говорят безсмислици. По-рано съществуваха божествени предписания, но не и правни разпоредби. Ако искаме да говорим обективно върху правото, би трябвало да си служим с ясни и твърди думи; ако искаме да сме справедливи, би трябвало да си служим със страшно твърди думи, и тук всяка критика е само една състрадателна критика. Понятието „гражданин” беше действително почувствувано за пръв път именно в древния Рим. Там човекът привлече определено духовно съдържание до равнището на своята собствена индивидуалност във физическия свят. В древния Рим хората за пръв път приложиха „завещанието”; там волята на отделната личност нарастна до такава степен, че тя можеше да се разпорежда дори и след смъртта: какво да стане с нейния имот, с нейната собственост и т.н. Сега меродавен стана индивидът, личността. Така човекът наистина привлече определено духовно съдържание до равнището на своята собствена личност във физическия план.
към текста >>

19. 13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Когато открива своето ужасно престъпление, той побягва и намира милост само при Онзи, който целият беше изпълнен със състрадание към всички, които срещаше, който не само ядеше заедно с митарите и грешниците, но прие при себе си този голям грешник, въпреки че нищо не оставаше скрито от неговия поглед; защото неговата мисия беше да дойде не само за праведните, а за всички хора, и да ги избави от греха.
Обаче по-късно им се ражда син и осиновеното момче чувствувайки се пренебрегнато, тласкано от своя страстен темперамент, убива царския син. Не можейки повече да остане в тази страна, то побягва и стига в двореца на управителя Пилат Понтийски, където скоро става главен надзорник на войсковите началници. Един ден се скарва с един съсед, за който не знаел нищо; при скарването той го убива, не знаейки, че това е неговият баща. Скоро след това той се оженва за жената на този съсед, който била неговата майка. Това намерено дете бил Юда Искариот. Когато открива своето ужасно престъпление, той побягва и намира милост само при Онзи, който целият беше изпълнен със състрадание към всички, които срещаше, който не само ядеше заедно с митарите и грешниците, но прие при себе си този голям грешник, въпреки че нищо не оставаше скрито от неговия поглед; защото неговата мисия беше да дойде не само за праведните, а за всички хора, и да ги избави от греха. Следователно Юда Искариот намери прием при Христа Исуса. И тогава той привлече нещастията, които бяха предсказани; защото, както казва Шилер: "проклятието на едно злодеяние е, че то постоянно продължава да ражда злото." Юда стана този, който предаде Христа Исуса. Всъщност, това, което трябваше да се сбъдне в него, се беше вече сбъднало, когато той беше убил баща си и се оженил за майка си. Но той остана така да се каже като едно оръдие на разположение на тъмните сили, защото трябваше да бъде това оръдие на злото, което трябваше да направи да се появи Доброто, прибавяйки още едно деяние за изпълнението на неговата съдба. Оедип си изважда очите щом открива своята трагична съдба; това е последствието.
към текста >>

20. Съдържание GA_114 Евангелието на Лука

Евангелието на Лука като израз на любовта и състраданието.
За разликата между ясновидство и посвещение. Основни аспекти на посвещението. Четирите Евангелия от гледна точка на антропософското духовно-научно познание. Хрониката Акаша като източник на окултни изследвания. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. Евангелието на Лука като израз на любовта и състраданието. За същността и задачите на Бодисатвите и Буда. Езотеричната биография на Буда. За предишната инкарнация на праведния Симеон. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. Проникването на будисткия светоглед в Евангелието на Лука.
към текста >>

Учението на Буда за любовта и състраданието.
Следатлантската епоха и промените в човешкото съзнание. Антропософията и нейната мисия: да подготви господството на Духа над материята. Лечебните въздействия на Христовия Аз. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. Законите от Синай като предизвестие за епохата на Аза. Учението на Буда за любовта и състраданието. Колелото на закона. Кръвта като израз на Аза. Майтрейя Буда. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. Християнството и учението за Кармата и реинкарнациите.
към текста >>

21. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Всеки, който се остави под чудното въздействие на това Евангелие, ще открие, че от начало докрай то е потопено в принципа на любовта, състраданието и простотата, а до известна степен и в областта на детинската човешка природа.
Ако за да се почувствува въздействието на Йоановото Евангелие, е необходима една сериозна подготовка, то за Евангелието на Лука трябва да кажем, че нито една човешка душа не стои така ниско, или пък е толкова незряла, че да не усети цялата топлина, която струи от Евангелието на Лука. Ето защо Евангелието на Лука винаги е било една книга за мнозинството; в неговите прости думи можеше да намери утеха и най-семплата, най-детинската човешка душа. Всичко онова от нея, което остава чисто и детинско от най-ранна възраст до най-дълбока старост винаги се е усещало привличано от Евангелието на Лука. И преди всичко: Онази част от християнските истини, която е представена там образно; онова, което самото изкуство е извлякло от християнските истини като мотиви и образи естествено и другите Евангелия също са вдъхновили немалко художествени произведения и най-вече живописта, която намира най-пряк път към човешкото сърце: Ето какво откриваме ние в Евангелието на Лука. Всички дълбоки и сложни отношения между Христос Исус и Йоан Кръстител, които са били обект на художествено изобразяване толкова често,имат своя източник в тази непреходна книга, Евангелието на Лука. Всеки, който се остави под чудното въздействие на това Евангелие, ще открие, че от начало докрай то е потопено в принципа на любовта, състраданието и простотата, а до известна степен и в областта на детинската човешка природа. А къде другаде се проявява тя по един толкова трогателен начин, ако не тъкмо в историята за детството на Исус от Назарет, която ни разказва евангелистът Лука? А защо това е така, ще ни стане ясно, когато постепенно вникнем все по-дълбоко в тази забележителна книга. Днес ще се наложи да спомена някои неща, които за онези, които са слушали други мои лекции или цикли по този въпрос, може би ще изглеждат като едно голямо противоречие. Моля Ви да изчакате и чуете това, за което ще стане дума през следващите дни, и тогава, надявам се, ще установите тяхната хармония с онова, което съм казвал по един или друг повод за Христос Исус и Исус от Назарет. Невъзможно е да се предадат отведнъж всеобхватните и сложни измерения на истината, и днес ще се наложи да се обърнем само към една от страните на християнските истини, която е в привидно противоречие с друга част от истините, които досега съм имал възможност да споделя с Вас.
към текста >>

Това, което навремето озари хората в Индия; това, което раздвижи там духовете и сърцата като велика религия на състраданието и любовта, като един велик светоглед; което и до днес съставлява духовната храна на голяма част от човечеството, същото се явява отново в откровението, дадено на пастирите!
Какво е това, което се явява пред пастирите? Какво носи в себе си това ангелско войнство и откъде идва то? Едно от великите духовни течения, което непрекъснато се вливаше в общочовешкото развитие и постепенно се издигаше все по-високо и по-високо, така че по време на палестинските събития можеше да озарява Земята само от духовните висини ето какво представляваше този образ. Когато чрез правилното разчитане на хрониката Акаша стигаме до „небесното войнство", което се явява на пастирите, насочвайки се към миналото, ние се докосваме до едно от най-великите духовни течения в историята на човечеството, което няколко столетия преди Христос Исус да слезе всред хората така да се каже, се разпространи по Земята като „будизъм". Колкото и странно да звучи, онзи, който проследява миналите епохи на човечеството чрез хрониката Акаша, в определен момент стига до „озарението" на великия Буда: То е същото откровение, което се явява и на пастирите. Това, което навремето озари хората в Индия; това, което раздвижи там духовете и сърцата като велика религия на състраданието и любовта, като един велик светоглед; което и до днес съставлява духовната храна на голяма част от човечеството, същото се явява отново в откровението, дадено на пастирите! Защото и то трябваше да се влее в откровението на Палестина. Това, което ни разкрива най-напред Евангелието на Лука, можем да разберем само тогава, когато от гледна точка на духовно-научното изследване хвърлим поглед върху онова, което Буда е бил за човечеството и проумеем какво точно е допринесло откровението на Буда за еволюцията на човечеството. Тук трябва да изясним следното. Когато пет или шест столетия преди нашето летоброене Буда се появи всред хората на далечния Изток, в него живя една индивидуалност, която се беше прераждала много пъти и която в хода на своите прераждания се беше издигнала до твърде висока степен на развитие. Буда можа да стане онзи, който беше, само защото чрез своите минали инкарнации постигна онази висша степен, която означаваме с ориенталския израз „степен на Бодисатва".
към текста >>

Един човек минава през поредната си инкарнация по такъв начин, че долавя нищожна част от това, което е „морал", не развива състрадание към своите себеподобни: Ние го наричаме човек с ниско морално равнище.
Ето в каква епоха живеем ние днес. Ние отправяме поглед към миналото, когато цялото човечество е било ясновиждащо, но и към бъдещето, когато хората отново ще станат ясновидци. Обаче в нашата междинна епоха повечето хора се осланят на това, което възприемат със сетивата и разбират с разума си. Несъмнено, съществуват определени върхове както в сетивното, така и в логическото познание. Обаче навсякъде има „степени" на познанието. Един човек минава през поредната си инкарнация по такъв начин, че долавя нищожна част от това, което е „морал", не развива състрадание към своите себеподобни: Ние го наричаме човек с ниско морално равнище. Друг минава през живота си така, че интелектуалните му сили остават недоразвити: Наричаме го човек с ниско интелектуално равнище. Обаче ние знаем, че тези интелектуални познавателни сили могат да бъдат издигнати до една по-висока степен. От човека, който е слаб в морално, и интелектуално отношение, до онзи, който в смисъла на Фихте наричаме „нравствен гений" и който се издига до висшето нравствено въображение, имаме всички възможни междинни степени; и ние знаем, че днес можем да се развием до тази висота на човешкото съвършенство, без да притежаваме никакви ясновидски сили, а само чрез облагородяването на онези сили, с които разполага всеки обикновен човек. Тези степени трябваше да бъдат постигнати от човечеството в хода на Земното развитие. Това, което до известна степен днес човекът постига чрез собствената си интелигентност и чрез собствената си морална сила, а именно да проявява състрадание към болките и нещастията на другите, в миналото е било за него като лично мотивиран акт нещо невъзможно.
към текста >>

Това, което до известна степен днес човекът постига чрез собствената си интелигентност и чрез собствената си морална сила, а именно да проявява състрадание към болките и нещастията на другите, в миналото е било за него като лично мотивиран акт нещо невъзможно.
Един човек минава през поредната си инкарнация по такъв начин, че долавя нищожна част от това, което е „морал", не развива състрадание към своите себеподобни: Ние го наричаме човек с ниско морално равнище. Друг минава през живота си така, че интелектуалните му сили остават недоразвити: Наричаме го човек с ниско интелектуално равнище. Обаче ние знаем, че тези интелектуални познавателни сили могат да бъдат издигнати до една по-висока степен. От човека, който е слаб в морално, и интелектуално отношение, до онзи, който в смисъла на Фихте наричаме „нравствен гений" и който се издига до висшето нравствено въображение, имаме всички възможни междинни степени; и ние знаем, че днес можем да се развием до тази висота на човешкото съвършенство, без да притежаваме никакви ясновидски сили, а само чрез облагородяването на онези сили, с които разполага всеки обикновен човек. Тези степени трябваше да бъдат постигнати от човечеството в хода на Земното развитие. Това, което до известна степен днес човекът постига чрез собствената си интелигентност и чрез собствената си морална сила, а именно да проявява състрадание към болките и нещастията на другите, в миналото е било за него като лично мотивиран акт нещо невъзможно. Днес здравото морално чувство на човека стига до тази идея и без ясновидството; да, хората все повече ще могат да се издигат до идеята, че състраданието е най-висшата добродетел и че без любовта човечеството не би могло до напредва по-нататък в своя път. Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига все по-високо и по-високо. Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо. Имаше времена, когато хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта спадат към най-висшите качества на човешката душа. Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили.
към текста >>

Днес здравото морално чувство на човека стига до тази идея и без ясновидството; да, хората все повече ще могат да се издигат до идеята, че състраданието е най-висшата добродетел и че без любовта човечеството не би могло до напредва по-нататък в своя път.
Друг минава през живота си така, че интелектуалните му сили остават недоразвити: Наричаме го човек с ниско интелектуално равнище. Обаче ние знаем, че тези интелектуални познавателни сили могат да бъдат издигнати до една по-висока степен. От човека, който е слаб в морално, и интелектуално отношение, до онзи, който в смисъла на Фихте наричаме „нравствен гений" и който се издига до висшето нравствено въображение, имаме всички възможни междинни степени; и ние знаем, че днес можем да се развием до тази висота на човешкото съвършенство, без да притежаваме никакви ясновидски сили, а само чрез облагородяването на онези сили, с които разполага всеки обикновен човек. Тези степени трябваше да бъдат постигнати от човечеството в хода на Земното развитие. Това, което до известна степен днес човекът постига чрез собствената си интелигентност и чрез собствената си морална сила, а именно да проявява състрадание към болките и нещастията на другите, в миналото е било за него като лично мотивиран акт нещо невъзможно. Днес здравото морално чувство на човека стига до тази идея и без ясновидството; да, хората все повече ще могат да се издигат до идеята, че състраданието е най-висшата добродетел и че без любовта човечеството не би могло до напредва по-нататък в своя път. Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига все по-високо и по-високо. Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо. Имаше времена, когато хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта спадат към най-висшите качества на човешката душа. Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили. Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе.
към текста >>

Имаше времена, когато хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта спадат към най-висшите качества на човешката душа.
Тези степени трябваше да бъдат постигнати от човечеството в хода на Земното развитие. Това, което до известна степен днес човекът постига чрез собствената си интелигентност и чрез собствената си морална сила, а именно да проявява състрадание към болките и нещастията на другите, в миналото е било за него като лично мотивиран акт нещо невъзможно. Днес здравото морално чувство на човека стига до тази идея и без ясновидството; да, хората все повече ще могат да се издигат до идеята, че състраданието е най-висшата добродетел и че без любовта човечеството не би могло до напредва по-нататък в своя път. Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига все по-високо и по-високо. Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо. Имаше времена, когато хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта спадат към най-висшите качества на човешката душа. Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили. Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе. А учителят по състрадание и любов през онези времена, когато хората все още не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и любовта, беше онзи Бодисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда. Ето как Буда беше преди това онзи Бодисатва, който на свой ред беше учител по състрадание и любов, а и по всичко, свързано с тях. Той беше такъв учител още през онези епохи, когато хората бяха, така да се каже, ясновидци по природа.
към текста >>

Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили.
Това, което до известна степен днес човекът постига чрез собствената си интелигентност и чрез собствената си морална сила, а именно да проявява състрадание към болките и нещастията на другите, в миналото е било за него като лично мотивиран акт нещо невъзможно. Днес здравото морално чувство на човека стига до тази идея и без ясновидството; да, хората все повече ще могат да се издигат до идеята, че състраданието е най-висшата добродетел и че без любовта човечеството не би могло до напредва по-нататък в своя път. Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига все по-високо и по-високо. Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо. Имаше времена, когато хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта спадат към най-висшите качества на човешката душа. Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили. Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе. А учителят по състрадание и любов през онези времена, когато хората все още не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и любовта, беше онзи Бодисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда. Ето как Буда беше преди това онзи Бодисатва, който на свой ред беше учител по състрадание и любов, а и по всичко, свързано с тях. Той беше такъв учител още през онези епохи, когато хората бяха, така да се каже, ясновидци по природа. Да, като Бодисатва той се въплъщаваше в телата на хора, притежаващи ясновидство.
към текста >>

Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе.
Днес здравото морално чувство на човека стига до тази идея и без ясновидството; да, хората все повече ще могат да се издигат до идеята, че състраданието е най-висшата добродетел и че без любовта човечеството не би могло до напредва по-нататък в своя път. Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига все по-високо и по-високо. Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо. Имаше времена, когато хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта спадат към най-висшите качества на човешката душа. Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили. Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе. А учителят по състрадание и любов през онези времена, когато хората все още не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и любовта, беше онзи Бодисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда. Ето как Буда беше преди това онзи Бодисатва, който на свой ред беше учител по състрадание и любов, а и по всичко, свързано с тях. Той беше такъв учител още през онези епохи, когато хората бяха, така да се каже, ясновидци по природа. Да, като Бодисатва той се въплъщаваше в телата на хора, притежаващи ясновидство. И когато после се въплъти като Буда, поглеждайки ясновидски към тези минали прераждания от една инкарнация в друга инкарнация -, той можеше да опише трепетите на душата, която наистина е виждала в дълбините на съществуванието, скрити зад илюзията на сетивата.
към текста >>

А учителят по състрадание и любов през онези времена, когато хората все още не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и любовта, беше онзи Бодисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда.
Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига все по-високо и по-високо. Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо. Имаше времена, когато хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта спадат към най-висшите качества на човешката душа. Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили. Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе. А учителят по състрадание и любов през онези времена, когато хората все още не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и любовта, беше онзи Бодисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда. Ето как Буда беше преди това онзи Бодисатва, който на свой ред беше учител по състрадание и любов, а и по всичко, свързано с тях. Той беше такъв учител още през онези епохи, когато хората бяха, така да се каже, ясновидци по природа. Да, като Бодисатва той се въплъщаваше в телата на хора, притежаващи ясновидство. И когато после се въплъти като Буда, поглеждайки ясновидски към тези минали прераждания от една инкарнация в друга инкарнация -, той можеше да опише трепетите на душата, която наистина е виждала в дълбините на съществуванието, скрити зад илюзията на сетивата. Точно тази способност имаше той в своите минали въплъщения и с тази способност се роди той в потомството на Сакия; от този род произхождаше и бащата на Гаутама, Судодана.
към текста >>

Ето как Буда беше преди това онзи Бодисатва, който на свой ред беше учител по състрадание и любов, а и по всичко, свързано с тях.
Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо. Имаше времена, когато хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта спадат към най-висшите качества на човешката душа. Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили. Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе. А учителят по състрадание и любов през онези времена, когато хората все още не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и любовта, беше онзи Бодисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда. Ето как Буда беше преди това онзи Бодисатва, който на свой ред беше учител по състрадание и любов, а и по всичко, свързано с тях. Той беше такъв учител още през онези епохи, когато хората бяха, така да се каже, ясновидци по природа. Да, като Бодисатва той се въплъщаваше в телата на хора, притежаващи ясновидство. И когато после се въплъти като Буда, поглеждайки ясновидски към тези минали прераждания от една инкарнация в друга инкарнация -, той можеше да опише трепетите на душата, която наистина е виждала в дълбините на съществуванието, скрити зад илюзията на сетивата. Точно тази способност имаше той в своите минали въплъщения и с тази способност се роди той в потомството на Сакия; от този род произхождаше и бащата на Гаутама, Судодана. Когато се роди Гаутама Буда, той беше все още Бодисатва.
към текста >>

В него живееше именно онази духовна сила, която е свързана с мисията да проповядва състраданието и любовта, както и всичко, свързано с тях.
А той го виждаше по този начин, защото беше роден в едно тяло, каквото можеше да получи в тогавашните времена; и още от самото начало беше пощаден и издигнат над тези страховити и измамни образи, понеже в миналите си инкарнации беше постигнал висотата на Бодисатва. Но понеже като индивидуалност на Бодисатва беше инкарниран тъкмо в това тяло, той усещаше неудържимия порив да излезе извън стените на двореца, за да види съответствието на всеки един от астралните образи, всред които живееше в своето уединение. Всеки отделен образ го теглеше да напусне своя затвор. Тази беше основната подемна сила в неговата душа. Защото в него като Бодисатва наистина живееше една висша духовна сила. В него живееше именно онази духовна сила, която е свързана с мисията да проповядва състраданието и любовта, както и всичко, свързано с тях. Но за целта той сам трябваше да се запознае със света и човечеството, защото само там, всред хората, той можеше да проповядва едно учение за състраданието и любовта в техния висш морален смисъл. Той трябваше да опознае човечеството във физическия свят. Той трябваше да се издигне от Бодисатва до Буда да стане един човек между другите човеци. Но той можеше да постигне това, само ако се откаже от всичко, което беше наследил като способности от своите минали инкарнации, само като се поя ви във физическия свят, за да живее там с хората, и то по такъв начин, че да се превърне за тях в образец по отношение на всичко онова, което вече посочих. "Естествено, за да се издигне в този смисъл от степента на Бодисатва до тази на Буда, необходими са и някои междинни степени на развитие.
към текста >>

Но за целта той сам трябваше да се запознае със света и човечеството, защото само там, всред хората, той можеше да проповядва едно учение за състраданието и любовта в техния висш морален смисъл.
Но понеже като индивидуалност на Бодисатва беше инкарниран тъкмо в това тяло, той усещаше неудържимия порив да излезе извън стените на двореца, за да види съответствието на всеки един от астралните образи, всред които живееше в своето уединение. Всеки отделен образ го теглеше да напусне своя затвор. Тази беше основната подемна сила в неговата душа. Защото в него като Бодисатва наистина живееше една висша духовна сила. В него живееше именно онази духовна сила, която е свързана с мисията да проповядва състраданието и любовта, както и всичко, свързано с тях. Но за целта той сам трябваше да се запознае със света и човечеството, защото само там, всред хората, той можеше да проповядва едно учение за състраданието и любовта в техния висш морален смисъл. Той трябваше да опознае човечеството във физическия свят. Той трябваше да се издигне от Бодисатва до Буда да стане един човек между другите човеци. Но той можеше да постигне това, само ако се откаже от всичко, което беше наследил като способности от своите минали инкарнации, само като се поя ви във физическия свят, за да живее там с хората, и то по такъв начин, че да се превърне за тях в образец по отношение на всичко онова, което вече посочих. "Естествено, за да се издигне в този смисъл от степента на Бодисатва до тази на Буда, необходими са и някои междинни степени на развитие. Това не се постига от днес за утре.
към текста >>

Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието.
Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара. В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта, суетата и честолюбието. Ето какво позна Буда. Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него. Но поради високата степен, характерна за един Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази. Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието. Ето какво изпитва в себе си Буда, когато се запозна с основните извори на философията Санкия и философията Йога. Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от духовния свят. Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал като царски син, върни се в царския дворец! " Всеки друг би се поддал на това изкушение, обаче Буда беше толкова напреднал, че можа да познае изкусителя. Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния свят единствено по пътя на аскетизма и лишенията.
към текста >>

И тогава му се откриха онези учения, които на свой ред той преподаваше под формата на така наречените четири истини, както и великото учение за състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така на речения осемстепенен път.
А другото учение се свежда до следното: не се опитвай да влезеш в духовния свят по външни пътища, чрез себебичуване или постене, преди да си пречистил твоето морално чувство, иначе изкусителят ще те пресрещне от другата страна. Ето двете учения, които идват до нас чрез Буда и озаряват цялата ни епоха. Така проповядва Буда, докато е все още Бодисатва; тези две учения принадлежат към неговата мисия в най-висшия смисъл на думата, за щото неговата мисия винаги е била тази, да внесе в човечеството именно моралното чувство, преди още хората да бяха способни да го развият сами в своите души. Ето защо, когато разбра опасността от аскетизма, Буда напусна петимата отшелници и се отправи там, където при едно съответстващо на нашата епоха вътрешно вглъбяване, той постигна онези бъдещи качества на човешката природа, които могат да бъдат развити без помощта на древното ясновидство, без каквото и да е наследство от миналото. Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности. И тогава му се откриха онези учения, които на свой ред той преподаваше под формата на така наречените четири истини, както и великото учение за състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така на речения осемстепенен път. С тези учения на Буда ние ще се занимаваме и друг път. Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното чувство, на толкова чистото учение за състраданието и любовта. Тези учения се появиха в света едва тогава, когато под дървото Боди, Бодисатвата на Индия се превърна от Бодисатва в Буда. Едва тогава учението за състраданието и любовта се откри за пръв път на човечество то като негова естествена способност и хората вече можеха да я култивират в своите собствени души. Точно това е същественото.
към текста >>

Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното чувство, на толкова чистото учение за състраданието и любовта.
Така проповядва Буда, докато е все още Бодисатва; тези две учения принадлежат към неговата мисия в най-висшия смисъл на думата, за щото неговата мисия винаги е била тази, да внесе в човечеството именно моралното чувство, преди още хората да бяха способни да го развият сами в своите души. Ето защо, когато разбра опасността от аскетизма, Буда напусна петимата отшелници и се отправи там, където при едно съответстващо на нашата епоха вътрешно вглъбяване, той постигна онези бъдещи качества на човешката природа, които могат да бъдат развити без помощта на древното ясновидство, без каквото и да е наследство от миналото. Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности. И тогава му се откриха онези учения, които на свой ред той преподаваше под формата на така наречените четири истини, както и великото учение за състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така на речения осемстепенен път. С тези учения на Буда ние ще се занимаваме и друг път. Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното чувство, на толкова чистото учение за състраданието и любовта. Тези учения се появиха в света едва тогава, когато под дървото Боди, Бодисатвата на Индия се превърна от Бодисатва в Буда. Едва тогава учението за състраданието и любовта се откри за пръв път на човечество то като негова естествена способност и хората вече можеха да я култивират в своите собствени души. Точно това е същественото. Ето защо малко преди своята смърт, Буда каза на един от своите интимни ученици: „Не скърбете, че учителят ви напуска. Аз ви оставям нещо, оставям ви закона на мъдростта и закона на дисциплината; за напред те ще заместват учителя."
към текста >>

Едва тогава учението за състраданието и любовта се откри за пръв път на човечество то като негова естествена способност и хората вече можеха да я култивират в своите собствени души.
Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности. И тогава му се откриха онези учения, които на свой ред той преподаваше под формата на така наречените четири истини, както и великото учение за състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така на речения осемстепенен път. С тези учения на Буда ние ще се занимаваме и друг път. Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното чувство, на толкова чистото учение за състраданието и любовта. Тези учения се появиха в света едва тогава, когато под дървото Боди, Бодисатвата на Индия се превърна от Бодисатва в Буда. Едва тогава учението за състраданието и любовта се откри за пръв път на човечество то като негова естествена способност и хората вече можеха да я култивират в своите собствени души. Точно това е същественото. Ето защо малко преди своята смърт, Буда каза на един от своите интимни ученици: „Не скърбете, че учителят ви напуска. Аз ви оставям нещо, оставям ви закона на мъдростта и закона на дисциплината; за напред те ще заместват учителя." А това не означава нищо друго освен: Досега Бодисатва ви учеше какво означават тези закони; сега, след като е стигнал до своята последна инкарнация на Земята, той трябва да се оттегли, понеже всичко, което по-рано беше преподавано на човечеството от един Бодисатва, сега кара хората да го носят и развиват в собствените си сърца като религия на състраданието и любовта. Ето какво се случи, когато в древна Индия седемстепенното вътрешно съзерцание помогна на Бодисатва да стане Буда.
към текста >>

А това не означава нищо друго освен: Досега Бодисатва ви учеше какво означават тези закони; сега, след като е стигнал до своята последна инкарнация на Земята, той трябва да се оттегли, понеже всичко, което по-рано беше преподавано на човечеството от един Бодисатва, сега кара хората да го носят и развиват в собствените си сърца като религия на състраданието и любовта.
Тези учения се появиха в света едва тогава, когато под дървото Боди, Бодисатвата на Индия се превърна от Бодисатва в Буда. Едва тогава учението за състраданието и любовта се откри за пръв път на човечество то като негова естествена способност и хората вече можеха да я култивират в своите собствени души. Точно това е същественото. Ето защо малко преди своята смърт, Буда каза на един от своите интимни ученици: „Не скърбете, че учителят ви напуска. Аз ви оставям нещо, оставям ви закона на мъдростта и закона на дисциплината; за напред те ще заместват учителя." А това не означава нищо друго освен: Досега Бодисатва ви учеше какво означават тези закони; сега, след като е стигнал до своята последна инкарнация на Земята, той трябва да се оттегли, понеже всичко, което по-рано беше преподавано на човечеството от един Бодисатва, сега кара хората да го носят и развиват в собствените си сърца като религия на състраданието и любовта. Ето какво се случи, когато в древна Индия седемстепенното вътрешно съзерцание помогна на Бодисатва да стане Буда. Той го предаде и на своите ученици, и то под най-различни форми, с които ще се занимаем по-нататък. Днес трябваше да хвърлим поглед назад към нещо, което се беше случило 600 години преди нашето летоброене, за щото, ако не бихме могли да проследим с помощта на хрониката Акаша развитието на събитията в Палестина на зад до проповедта на Бенарес, ние не бихме могли да разберем както самото християнство, така и онзи, който ни описва неговия път по един толкова прекрасен начин, а именно евангелистът Йоан. Откакто Бодисатва стана Буда, той вече не се нуждаеше от други инкарнации; оттогава той се превърна в едно духовно Същество, което обитава духовните светове и оттам се намесва във всичко, което става на Земята. И когато се подготвяше най-важното събитие на Земята, на пастирите, които се намираха в полето, им се яви една индивидуалност от духовните висини, за да им възвести това, което ще бъде описано тъкмо в Евангелието на Лука: „И към Ангела се присъединиха „небесните войнства." Но кои впрочем бяха те?
към текста >>

Зад видението, което пастирите имаха в полето, стоеше озареният Буда онова духовно Същество, което хилядолетия назад даряваше човечеството с благовестието на любовта и състраданието.
Ето какво се случи, когато в древна Индия седемстепенното вътрешно съзерцание помогна на Бодисатва да стане Буда. Той го предаде и на своите ученици, и то под най-различни форми, с които ще се занимаем по-нататък. Днес трябваше да хвърлим поглед назад към нещо, което се беше случило 600 години преди нашето летоброене, за щото, ако не бихме могли да проследим с помощта на хрониката Акаша развитието на събитията в Палестина на зад до проповедта на Бенарес, ние не бихме могли да разберем както самото християнство, така и онзи, който ни описва неговия път по един толкова прекрасен начин, а именно евангелистът Йоан. Откакто Бодисатва стана Буда, той вече не се нуждаеше от други инкарнации; оттогава той се превърна в едно духовно Същество, което обитава духовните светове и оттам се намесва във всичко, което става на Земята. И когато се подготвяше най-важното събитие на Земята, на пастирите, които се намираха в полето, им се яви една индивидуалност от духовните висини, за да им възвести това, което ще бъде описано тъкмо в Евангелието на Лука: „И към Ангела се присъединиха „небесните войнства." Но кои впрочем бяха те? Зад видението, което пастирите имаха в полето, стоеше озареният Буда онова духовно Същество, което хилядолетия назад даряваше човечеството с благовестието на любовта и състраданието. Сега, след като беше оставило зад себе си своята последна инкарнация на Земята, това Същество се издигна в духовните висини и оттам се яви на пастирите заедно с Ангела, който им възвести великото събитие: Раждането на Спасителя. Да, така изглеждат данните на окултното изследване. Те ясно показват как над пастирите се носи озареният Бодисатва от старите времена. Да, според неунищожимата космическа писменост на хрониката Акаша, в Палестина, в „града Давидов", от родители, произхождащи от свещеническата линия на Давидовия дом, се роди едно дете. Детето специално подчертавам този факт -, беше родено от родители, поне по баща, произхождащи от свещеническата линия на Давидовия дом, и предопределено още от своето раждане да се изпълни и засияе със силата на онзи Буда, който вече се беше издигнал в духовните висини.
към текста >>

22. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Вчера определихме будизма като най-чистото учение за състраданието и любовта.
В Евангелието на Лука същинската духовна субстанция е вложена по такъв начин, че в известен смисъл, тя може да проникне във всяка душа, във всеки човек, стига той да разполага с необходимите човешки пред стави и понятия. Защо това е така, ще ни стане ясно, когато вникнем в тайната на Евангелието на Лука. Обаче от Евангелието на Лука в нас се вливат не просто духовните постижения на будизма, а неговата по-висша форма. Надвишаваща всичко онова, което древна Индия даде на човечеството. Само с няколко примера ще се опитаме да обясним, в какво се състой това „повишение" на будизма. Вчера определихме будизма като най-чистото учение за състраданието и любовта. И действително: От онзи момент в развитието на света, когато Буда беше тук, в цялото духовно развитие на Земята се вля едно Евангелие на любовта и състраданието. Това Евангелие на любовта и състраданието ние виждаме да се проявява в истинския будист, когато неговото топло сърце откликва на всяко страдание, което той среща във външния свят у всяко живо същество. Да, будистката любов и будисткото състрадание ни обгръщат отвсякъде, и то в най-пълния смисъл на тези думи. Обаче от Евангелието на Лука ни облъхва нещо много повече от това всеобхватно състрадание, от тази всеобхватна любов. И ние бихме могли да го определим като трансформиране на състраданието и любовта в необходимото за душата действие.
към текста >>

И действително: От онзи момент в развитието на света, когато Буда беше тук, в цялото духовно развитие на Земята се вля едно Евангелие на любовта и състраданието.
Защо това е така, ще ни стане ясно, когато вникнем в тайната на Евангелието на Лука. Обаче от Евангелието на Лука в нас се вливат не просто духовните постижения на будизма, а неговата по-висша форма. Надвишаваща всичко онова, което древна Индия даде на човечеството. Само с няколко примера ще се опитаме да обясним, в какво се състой това „повишение" на будизма. Вчера определихме будизма като най-чистото учение за състраданието и любовта. И действително: От онзи момент в развитието на света, когато Буда беше тук, в цялото духовно развитие на Земята се вля едно Евангелие на любовта и състраданието. Това Евангелие на любовта и състраданието ние виждаме да се проявява в истинския будист, когато неговото топло сърце откликва на всяко страдание, което той среща във външния свят у всяко живо същество. Да, будистката любов и будисткото състрадание ни обгръщат отвсякъде, и то в най-пълния смисъл на тези думи. Обаче от Евангелието на Лука ни облъхва нещо много повече от това всеобхватно състрадание, от тази всеобхватна любов. И ние бихме могли да го определим като трансформиране на състраданието и любовта в необходимото за душата действие. Будистът се стреми към състрадание; докато всеки, който се потопява в Евангелието на Лука, се стреми да разгърне една неукротима и действена любов.
към текста >>

Това Евангелие на любовта и състраданието ние виждаме да се проявява в истинския будист, когато неговото топло сърце откликва на всяко страдание, което той среща във външния свят у всяко живо същество.
Обаче от Евангелието на Лука в нас се вливат не просто духовните постижения на будизма, а неговата по-висша форма. Надвишаваща всичко онова, което древна Индия даде на човечеството. Само с няколко примера ще се опитаме да обясним, в какво се състой това „повишение" на будизма. Вчера определихме будизма като най-чистото учение за състраданието и любовта. И действително: От онзи момент в развитието на света, когато Буда беше тук, в цялото духовно развитие на Земята се вля едно Евангелие на любовта и състраданието. Това Евангелие на любовта и състраданието ние виждаме да се проявява в истинския будист, когато неговото топло сърце откликва на всяко страдание, което той среща във външния свят у всяко живо същество. Да, будистката любов и будисткото състрадание ни обгръщат отвсякъде, и то в най-пълния смисъл на тези думи. Обаче от Евангелието на Лука ни облъхва нещо много повече от това всеобхватно състрадание, от тази всеобхватна любов. И ние бихме могли да го определим като трансформиране на състраданието и любовта в необходимото за душата действие. Будистът се стреми към състрадание; докато всеки, който се потопява в Евангелието на Лука, се стреми да разгърне една неукротима и действена любов. Будистът може да усети страданието и болката заедно с боледуващия; а човекът, който черпи от Евангелието на Лука, усеща порива за активни действия, насочени към отстраняване на болката.
към текста >>

Да, будистката любов и будисткото състрадание ни обгръщат отвсякъде, и то в най-пълния смисъл на тези думи.
Надвишаваща всичко онова, което древна Индия даде на човечеството. Само с няколко примера ще се опитаме да обясним, в какво се състой това „повишение" на будизма. Вчера определихме будизма като най-чистото учение за състраданието и любовта. И действително: От онзи момент в развитието на света, когато Буда беше тук, в цялото духовно развитие на Земята се вля едно Евангелие на любовта и състраданието. Това Евангелие на любовта и състраданието ние виждаме да се проявява в истинския будист, когато неговото топло сърце откликва на всяко страдание, което той среща във външния свят у всяко живо същество. Да, будистката любов и будисткото състрадание ни обгръщат отвсякъде, и то в най-пълния смисъл на тези думи. Обаче от Евангелието на Лука ни облъхва нещо много повече от това всеобхватно състрадание, от тази всеобхватна любов. И ние бихме могли да го определим като трансформиране на състраданието и любовта в необходимото за душата действие. Будистът се стреми към състрадание; докато всеки, който се потопява в Евангелието на Лука, се стреми да разгърне една неукротима и действена любов. Будистът може да усети страданието и болката заедно с боледуващия; а човекът, който черпи от Евангелието на Лука, усеща порива за активни действия, насочени към отстраняване на болката. Да разбере всичко, което стопля човешката душа ето какво намира човек в будизма; да не съдим, а да направим повече от онова, което другите правят на нас ето изискването, което отправя към нас Евангелието на Лука.
към текста >>

Обаче от Евангелието на Лука ни облъхва нещо много повече от това всеобхватно състрадание, от тази всеобхватна любов.
Само с няколко примера ще се опитаме да обясним, в какво се състой това „повишение" на будизма. Вчера определихме будизма като най-чистото учение за състраданието и любовта. И действително: От онзи момент в развитието на света, когато Буда беше тук, в цялото духовно развитие на Земята се вля едно Евангелие на любовта и състраданието. Това Евангелие на любовта и състраданието ние виждаме да се проявява в истинския будист, когато неговото топло сърце откликва на всяко страдание, което той среща във външния свят у всяко живо същество. Да, будистката любов и будисткото състрадание ни обгръщат отвсякъде, и то в най-пълния смисъл на тези думи. Обаче от Евангелието на Лука ни облъхва нещо много повече от това всеобхватно състрадание, от тази всеобхватна любов. И ние бихме могли да го определим като трансформиране на състраданието и любовта в необходимото за душата действие. Будистът се стреми към състрадание; докато всеки, който се потопява в Евангелието на Лука, се стреми да разгърне една неукротима и действена любов. Будистът може да усети страданието и болката заедно с боледуващия; а човекът, който черпи от Евангелието на Лука, усеща порива за активни действия, насочени към отстраняване на болката. Да разбере всичко, което стопля човешката душа ето какво намира човек в будизма; да не съдим, а да направим повече от онова, което другите правят на нас ето изискването, което отправя към нас Евангелието на Лука. Да даваме повече отколкото вземаме!
към текста >>

И ние бихме могли да го определим като трансформиране на състраданието и любовта в необходимото за душата действие.
Вчера определихме будизма като най-чистото учение за състраданието и любовта. И действително: От онзи момент в развитието на света, когато Буда беше тук, в цялото духовно развитие на Земята се вля едно Евангелие на любовта и състраданието. Това Евангелие на любовта и състраданието ние виждаме да се проявява в истинския будист, когато неговото топло сърце откликва на всяко страдание, което той среща във външния свят у всяко живо същество. Да, будистката любов и будисткото състрадание ни обгръщат отвсякъде, и то в най-пълния смисъл на тези думи. Обаче от Евангелието на Лука ни облъхва нещо много повече от това всеобхватно състрадание, от тази всеобхватна любов. И ние бихме могли да го определим като трансформиране на състраданието и любовта в необходимото за душата действие. Будистът се стреми към състрадание; докато всеки, който се потопява в Евангелието на Лука, се стреми да разгърне една неукротима и действена любов. Будистът може да усети страданието и болката заедно с боледуващия; а човекът, който черпи от Евангелието на Лука, усеща порива за активни действия, насочени към отстраняване на болката. Да разбере всичко, което стопля човешката душа ето какво намира човек в будизма; да не съдим, а да направим повече от онова, което другите правят на нас ето изискването, което отправя към нас Евангелието на Лука. Да даваме повече отколкото вземаме! Любовта, превърната в действие ето повишената степен на будизма, макар и в Евангелието на Лука да го намираме в неговия първичен и чист вид.
към текста >>

Будистът се стреми към състрадание; докато всеки, който се потопява в Евангелието на Лука, се стреми да разгърне една неукротима и действена любов.
И действително: От онзи момент в развитието на света, когато Буда беше тук, в цялото духовно развитие на Земята се вля едно Евангелие на любовта и състраданието. Това Евангелие на любовта и състраданието ние виждаме да се проявява в истинския будист, когато неговото топло сърце откликва на всяко страдание, което той среща във външния свят у всяко живо същество. Да, будистката любов и будисткото състрадание ни обгръщат отвсякъде, и то в най-пълния смисъл на тези думи. Обаче от Евангелието на Лука ни облъхва нещо много повече от това всеобхватно състрадание, от тази всеобхватна любов. И ние бихме могли да го определим като трансформиране на състраданието и любовта в необходимото за душата действие. Будистът се стреми към състрадание; докато всеки, който се потопява в Евангелието на Лука, се стреми да разгърне една неукротима и действена любов. Будистът може да усети страданието и болката заедно с боледуващия; а човекът, който черпи от Евангелието на Лука, усеща порива за активни действия, насочени към отстраняване на болката. Да разбере всичко, което стопля човешката душа ето какво намира човек в будизма; да не съдим, а да направим повече от онова, което другите правят на нас ето изискването, което отправя към нас Евангелието на Лука. Да даваме повече отколкото вземаме! Любовта, превърната в действие ето повишената степен на будизма, макар и в Евангелието на Лука да го намираме в неговия първичен и чист вид. За да се опише тази страна на християнството, т.е.
към текста >>

Само този, който беше озарен в най-висш смисъл, можеше да роди в своята душа това, което постепенно трябваше да стане достояние на цялото човечество: а именно, великото учение за състраданието и любовта.
Логическото мислене днес е една всеобща човешка способност, която човек развива благодарение на своите вътрешни душевни сили. Но за да може тази способност да бликне за пръв път от една човешка душа, необходимо беше да се яви великият дух на гръцкия мислител Аристотел. Едно е да из влечеш нещо за пръв път от дълбините на човешката душа, а съвсем друго да го извличаш след като известно време човечеството е работило над него. Това, което Буда имаше да каже на хората, принадлежи към най-великите учения за всички времена. За да се появи то за пръв път в един човек, необходима беше великата душа на един Бодисатва, на един велик посветен. Само този, който беше озарен в най-висш смисъл, можеше да роди в своята душа това, което постепенно трябваше да стане достояние на цялото човечество: а именно, великото учение за състраданието и любовта. Това, което Буда имаше да каже, трябваше да го изрази с думи, които бяха общоприети за тогавашното човечество, а именно за неговите съотечественици. Ние вече показахме, как в древна Индия по времето на Буда беше разпространена философията Санкия и философията Йога. Те вече бяха създали общоприетите изрази и понятия. Точно такива общоприети изрази трябваше да употреби и онзи, който искаше да каже нещо съвсем ново. В такива общоприети понятия трябваше да облече Буда онова, което живееше в неговата душа.
към текста >>

Този, който като Бодисатва беше водил хиляди и хиляди години човечеството към учението за състраданието и любовта, сега, когато стана Буда, съзря истинската причина за страданието на съвременното човечество.
Човекът никога не би познавал това, което наричаме „съприкосновение" със света; понеже не би бил разделен от света, той не би могъл да влезе и в съприкосновение с него. „Съприкосновението с външния свят" както и цялата „привързаност към света" възниква благодарение на споменатите „шест органа". Обаче на свой ред тази привързаност към външния свят ражда болката, страданието, грижите и скръбта. Ето какво сподели Буда със своите ученици за „вътрешния човек", за онзи „вътрешен човек", който е причина за всички болки и страдания, скърби и грижи. Това беше една дълбока теория, която извираше непосредствено от живота, защото един „просветлен" я беше почувствувал като най-висшата истина за съвременното човечество. Този, който като Бодисатва беше водил хиляди и хиляди години човечеството към учението за състраданието и любовта, сега, когато стана Буда, съзря истинската причина за страданието на съвременното човечество. Той видя защо хората страдат и обясни това на своите ученици. И когато стигна до там, че лично изживя проблематиката на тогавашните хора, той я изрази в онази знаменита проповед, чрез която започна своята дейност като Буда: В проповедта от Бенарес. Там той предаде в популярна форма това, което по-рано откри по един по-интимен начин на своите ученици: „Който познава причините на човешкото съществувание, той знае, че животът, такъв какъвто е, трябва да съдържа страдания, трябва да съдържа болки. Ето защо първото учение, което трябва да ви дам, е учението за „страданието". Второто учение съдържа причините за страданието.
към текста >>

И хората, които макар и смътно, усещаха това, си казваха: Както лъчите на Слънцето изпълват мировото пространство, така и навремето мощта на Бодисатва изливаше върху Земята онези сили, които бяха скрити в учението за състраданието и любовта, силите на осемстепенния път; после обаче Бодисатва си изгради обиталище в едно човешко тяло и предостави на хората това, което някога беше негово лично притежание.
Естествено, днес официалната наука не се замисля върху подобни неща. Но в хода на историята, до тях често се докосват именно детските приказки и легенди. По различен повод аз многократно съм изтъквал, колко често детските приказки са по-мъдри и по-научни от съвременните науки. В своите дълбини човешката душа винаги е предусещала особените истини, които са скрити зад едно същество като Бодисатва. На първо място, как духовните въздействия от висшите светове постепенно стават лично притежание на човешката душа, за да могат след време вече като израз на качествено нова човешка дейност да бликнат от самия човек: Ето какво предусещаше човешката душа. И хората, които макар и смътно, усещаха това, си казваха: Както лъчите на Слънцето изпълват мировото пространство, така и навремето мощта на Бодисатва изливаше върху Земята онези сили, които бяха скрити в учението за състраданието и любовта, силите на осемстепенния път; после обаче Бодисатва си изгради обиталище в едно човешко тяло и предостави на хората това, което някога беше негово лично притежание. Ето, точно това живее сега всред човечеството и изпълва цялото мирово пространство, също както Луната отразява слънчевата светлина. Тъкмо тази особеност можем да намерим в детските приказки и легенди. Ето защо и в областите, където живя Бодисатва, възникна едно забележително предание. Това величествено събитие беше предадено по следния начин. Някога Буда живеел под образа на заек.
към текста >>

Ето защо детето Исус сега можеше да говори по един прост и затрогващ начин върху висшето учение за състраданието и любовта, което днес изложих в цялата му сложност.
И така, при онова дете, произхождащо от свещеническата линия на Давиловия род, се случи нещо друго. С настъпването на дванадесетата година астралната обвивка беше отхвърлена, обаче тя не се разтвори в общия астрален свят, а сега като закриляща обвивка на малкото момче, с всички жизнени сили, натрупани в периода между зъбната смяна и половата зрялост тя се съедини с третото тяло на Буда, с неговата Нирманакайя. А това, което се яви под формата на „небесното войнство", то се съедини с отделената от дванадесетгодишното момче Исус астрална обвивка, съедини се с всички младенчески сили, които поддържат човека млад и здрав през периода между зъбната смяна и половата зрялост. Така тази Нирманакайя на Буда, озаряваща детето Исус още от мига на неговото раждане, се сля с това, което при половата зрялост на детето се освободи като негова младенческа астрална майчина обвивка: Ето как се подмлади самата Нирманакайя. И благодарение на това подмладяване, стана възможно следното: Всичко онова, което по-рано Буда беше дал на света, сега то можа отново да се появи в детето Исус, но в един чист и детински вид. Ето защо детето Исус сега можеше да говори по един прост и затрогващ начин върху висшето учение за състраданието и любовта, което днес изложих в цялата му сложност. И когато момчето Исус се изгуби и после попадна в храма, всички наоколо бяха потресени от начина, по който говореше то, защото в този момент малкият Исус беше осенен от Нирманакайя на Буда, осенен и освежен като от един истински извор на младостта, бликащ от неговата астрална майчина обвивка. Тази подробност е нещо, до което може да стигне всеки духовен изследовател, нещо което евангелистът Лука е вложил по един тайнствен начин в забележителната сцена, когато дванадесетгодишният Исус влиза в храма и внезапно става съвършено друг. Ето как в Евангелието на Лука будизмът е така представен, че да бъде разбран дори от наивната и детинска човешка душа. Ние сме длъжни да разберем тази подробност. И тогава ще проумеем защо момчето не говори вече по същия начин, както преди.
към текста >>

Да, ето как Евангелието на Лука съдържа в себе си будизма, но под една друга форма: Сякаш той блика от самия извор на младостта и възвестява религията на състраданието и любовта дори на най-наивните и семпли човешки души.
Ние сме длъжни да разберем тази подробност. И тогава ще проумеем защо момчето не говори вече по същия начин, както преди. Предишният начин на изразяване съответствува на човека, който под образа на цар Канишка свика в древна Индия по същото време един събор, от къде то проповядваше стария будизъм като едно ортодоксално учение. Обаче междувременно беше напреднал и са мият Буда. Той прие силите, идващи от астралната майчина обвивка на детето Исус и по този начин стана способен да говори на човешките души по един съвършено нов начин. Да, ето как Евангелието на Лука съдържа в себе си будизма, но под една друга форма: Сякаш той блика от самия извор на младостта и възвестява религията на състраданието и любовта дори на най-наивните и семпли човешки души. Сега вече ние можем да го четем. Ето какво вложи евангелистът Лука в своето Евангелие. Но то съдържа и нещо много повече. Днес можах да опиша само една малка част от сцената, изобразяваща детето Исус в храма, обаче ни предстои да се потопим още по-дълбоко в тази забележителна тайна, като по този начин ще хвърлим ясна светлина както в предишните, така и в следващите години от живота на Исус от Назарет.
към текста >>

23. 5. Пета лекция, 19 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Благодарение на Буда хората можаха да развият в самите себе си силите на любовта и състраданието.
Но той не говореше за него като за едно земно същество; той посочваше Слънцето и казваше: „Там горе обитава Той; и постепенно Той се приближава към Земята, за да се роди по-късно в едно човешко тяло." Ето съществената, огромната разлика между ученията на Заратустра и Буда. Да, това е една огромна разлика, доколкото тези учения съществуват поотделно, но в момента на тяхното сливане и подмладяване имам предвид Събитието в Палестина разликата изчезва! Замислете се още веднъж върху всичко, което Буда даде на света. Ние вече описахме „осемстепенния път" като нещо, за което човешката душа трябва да се стреми, ако иска да избегне лошите последици на Кармата. Благодарение на Буда хората можаха да развият в самите себе си силите на любовта и състраданието. Споменавал съм пред Вас, че мигът, когато Бодисатва се издигна до степента Буда, е неповторим и единствен по рода си. Ако това не би се случило, ако Бодисатва не би се въплътил в тялото на великия Гаутама Буда, тогава в човешките души не би могло да проникне това, което наричаме закономерност, Дхарма; нещо, което човек може да постигне, само ако изнесе вън от себе си съдържанието на своето астрално тяло, освобождавайки се от всички лоши последици на Кармата. Всичко това е загатнато по един величествен начин в легендата за Буда, според която той успява да „задвижи колелото на закона". С други думи, след като озареният Бодисатва се издигна до висотата на Буда, една могъща енергия се вля в цялото човечество и последиците бяха тези, че сега хората можеха сами да развият своята Дхарма, като бавно и неуморно напредват по „осемстепенния път". Възвестявайки своето учение, Буда пробуди моралния усет на земните хора.
към текста >>

24. 6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Ако бихме отишли в епохата преди Буда, щяхме да обобщим всички предшестващи епохи от историята на човечеството по следния начин: През всички тези епохи не би могъл да съществува нито един човек на нашата Земя, който да стигне по собствен път до учението за състраданието и любовта, намерило по-късен израз в „осемстепенния път".
Ето защо у Вас не бива да се поражда никаква досада от дългата „предистория". На първо място ние трябва да си изградим точна представа за изключително комплицираните събития, заемащи централно място в Евангелията, а също и нещо друго, без което никога не бихме могли да се доближим до всичко онова, което после срещаме в затрогващата простота на Евангелието на Лука. Нека да припомним нещо, което обсъждахме през последните дни: а именно огромното значение на онова единствено по рода си същество, което наричаме Буда и за което вече споменах, че през петото, шестото столетие преди нашето летоброене то се издигна от степента на Бодисатва до тази на Буда. Аз обясних какво означаваше това за човечеството, но нека добавя още нещо. Все някога съдържанието на будизма трябваше да бъде дадено на човечеството. Ако бихме отишли в епохата преди Буда, щяхме да обобщим всички предшестващи епохи от историята на човечеството по следния начин: През всички тези епохи не би могъл да съществува нито един човек на нашата Земя, който да стигне по собствен път до учението за състраданието и любовта, намерило по-късен израз в „осемстепенния път". Човешката еволюция все още не беше толкова напреднала, че една или друга душа да открие тези истини, потъвайки в лични, самостоятелни размишления. За всичко, което възниква в света, са необходими точно определени причини. По какъв начин, например, хората от предишните епохи можеха да следват принципите на осемстепенния път? Те можеха да сторят това, само защото тези принципи им се предаваха по определен начин, само защото посветените и ясновидците черпейки от окултните школи -, така да се каже, вливаха тези принципи в техните души. А този, който осъществяваше обучението всред Мистериите и всред окултните школи, беше именно Бодисатва, и тук окултните ученици съумяваха да се издигнат до висшите светове, да приемат това, до което обикновеният човешки разум и обикновената човешка душа все още нямат достъп.
към текста >>

После той продължи да убеждава, че след като разбере света на страданието, всеки човек може да изпита състрадание, да се превърне в утешител на другите и да се намеси в тяхната съдба, понеже сега той знае, че е обречен да изпитва същите страдания, същите болки.
Тогава Буда посочи осемстепенния път, а и по-късно често повтаряше: „Досега имахте учението на браманите, които виждат своя произход в самия Брама. Те казват, че превъзхождат другите хора, поради своя благороден произход. Според браманите стойността на човека идва от неговия произход. Обаче аз ви казвам: стойността на човека зависи от това, което той прави от самия себе си, а не от това, което получава по силата на своя произход. Той е достоен за великата мъдрост на света с това, което прави от себе си като индивидуален човек." Тъкмо поради тази причина Буда възбуди гнева на браманите, понеже той апелираше към индивидуалните качества и заявяваше: „Истина ви казвам, някой може да се нарича браман колкото си иска, обаче това няма никакво значение; важното е да пречистите себе си с вашите лични усилия." Този беше макар и не буквално смисълът на много от речите на Буда. После той продължи да убеждава, че след като разбере света на страданието, всеки човек може да изпита състрадание, да се превърне в утешител на другите и да се намеси в тяхната съдба, понеже сега той знае, че е обречен да изпитва същите страдания, същите болки. Да, сега намирайки се в своята Нирманакайя Буда просто заливаше с лъчите си Натановото дете Исус и всъщност продължаваше своята проповед, произнасяйки думите чрез устата на Йоан Кръстител. Това, което устата на Йоан говореше, се дължеше на Буда и неговата инспирация. И често пъти, когато Йоан казва нещо, то ни звучи като продължение от проповедите на Буда. Защото, ето как говори Йоан: „Вие, които толкова много разчитате на вашите предшественици и на тези, които в служенето си на духовните сили бяха наречени „деца на змията" и се позовавате на „мъдростта на змията", кой ви доведе до тук? И само така ли вярвате, че ще родите плодове, достойни за покаяние, като казвате: Наш отец е Авраам." Но сега Йоан продължава проповедта на Буда: „И не казвайте, че ваш отец е Авраам, а станете истински човеци там, където сте поставени в света.
към текста >>

25. 7. Седма лекция, 21 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Има и други такива Същества като например онзи Бодисатва, който се издигна до Буда и вложи в човешките сърца великото учение за състраданието и любовта които са във връзка с Космоса и принадлежащата му Земя, и те са общо дванадесет.
И когато се яви в духовното тяло на Нирмана кайя, той трябваше да работи върху тялото на Натановия Исус, подготвяйки го за приемането на Вишва Карман, на Христос. Ето как изглежда задружното действие на онези сили, които подготвяха Христовото Събитие. Сега се налага да поставим един важен въпрос: Какво е отношението на този Христос, на този Вишва Карман към такива Същества като „Бодисатвите", един от които например се издигна до степента Буда? С този въпрос ние се докосваме до една от най-големите тайни на нашето планетарно развитие. Общо взето, за съвременния човек с неговите обикновени усещания и представи ще бъде много трудно дори да предположи величието, скрито зад тази. тайна. Има и други такива Същества като например онзи Бодисатва, който се издигна до Буда и вложи в човешките сърца великото учение за състраданието и любовта които са във връзка с Космоса и принадлежащата му Земя, и те са общо дванадесет. Онзи Бодисатва, който стана Буда пет или шест столетия преди нашето летоброене, беше един от тях. Всеки Бодисатва има строго определена ми сия. Както този Бодисатва имаше мисията да даде на човечеството великото учение за състраданието и любовта, така и другите Бодисатви имаха своя лична мисия, която трябваше да изпълнят в различни епохи от Земното развитие. А Буда стои особено близо до Земната мисия, понеже укрепването на моралните убеждения е именно задача на нашата епоха, от момента, когато Бодисатва се яви пет, шест столетия преди нашето летоброене, до момента когато този Бодисатва ще бъде заменен от своя приемник, който по-късно ще живее на Земята като Майтрейя Буда. Ето как напредва планетарната еволюция: Бодисатвите слизат на Земята и имат задачата да вложат от една епоха в друга това, което е обект на тяхната мисия.
към текста >>

Както този Бодисатва имаше мисията да даде на човечеството великото учение за състраданието и любовта, така и другите Бодисатви имаха своя лична мисия, която трябваше да изпълнят в различни епохи от Земното развитие.
С този въпрос ние се докосваме до една от най-големите тайни на нашето планетарно развитие. Общо взето, за съвременния човек с неговите обикновени усещания и представи ще бъде много трудно дори да предположи величието, скрито зад тази. тайна. Има и други такива Същества като например онзи Бодисатва, който се издигна до Буда и вложи в човешките сърца великото учение за състраданието и любовта които са във връзка с Космоса и принадлежащата му Земя, и те са общо дванадесет. Онзи Бодисатва, който стана Буда пет или шест столетия преди нашето летоброене, беше един от тях. Всеки Бодисатва има строго определена ми сия. Както този Бодисатва имаше мисията да даде на човечеството великото учение за състраданието и любовта, така и другите Бодисатви имаха своя лична мисия, която трябваше да изпълнят в различни епохи от Земното развитие. А Буда стои особено близо до Земната мисия, понеже укрепването на моралните убеждения е именно задача на нашата епоха, от момента, когато Бодисатва се яви пет, шест столетия преди нашето летоброене, до момента когато този Бодисатва ще бъде заменен от своя приемник, който по-късно ще живее на Земята като Майтрейя Буда. Ето как напредва планетарната еволюция: Бодисатвите слизат на Земята и имат задачата да вложат от една епоха в друга това, което е обект на тяхната мисия. И aкo бихме обгърнали цялото развитие на Земята, щяхме да открием дванадесет такива Бодисатви. Те принадлежат към онова войнство от Духове, което периодически изпраща на Земята един от Бодисатвите като свой специален пратеник, като един велик Учител. Цялото Земно развитие се ръководи от тази велика ложа, съставена от дванадесет Бодисатви.
към текста >>

26. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Той възвести за пръв път това, което познаваме като великото учение за любовта и състраданието, и всичко свързано с тях, описано под формата на т.н.
В нашата епоха той би се натъкнал на такъв вид човешки организми, които са навлезли прекомерно навътре във физическата материя. Днес самият той би се оказал инкарниран в такова човешко физическо тяло, което не позволява духовни въздействия върху физическия организъм! Това обаче е валидно не само за Христос Исус; това е валидно за всички подобни явления, и ние разбираме общочовешката еволюция, само ако я осветлим от тази гледна точка. Това се отнася също и за Буда и неговото появяване на Земята. Ние вече говорихме за мисията на Буда. Той възвести за пръв път това, което познаваме като великото учение за любовта и състраданието, и всичко свързано с тях, описано под формата на т.н. „осемстепенен път". Мислите ли, че ако Буда би се появил днес, той щеше да проповядва както тогава? Не! Защото днес е невъзможен такъв физически организъм, който би позволил на Буда развитието, което той осъществи през своята епоха, физическото устройство на човешките тела непрекъснато се променя. Трябваше да бъде улучен тъкмо онзи момент, за да слезе Буда в подходящото физическо тяло и да посочи на хората осемстепенния път.
към текста >>

Ето как Буда даде учението за любовта и състраданието като една заветна цел за бъдещите поколения, които постепенно и чрез самостоятелни усилия ще се научат да разбират какво точно е скрито в осемстепенния път.
Може и да звучи странно, но е така: Всичко, което човечеството впоследствие постигна в своите философски и морални системи, е само първоначално и слабо усилие за овладяването на това, което Буда вече изнесе пред своите съвременници. Колкото и да се възхищават хората от всевъзможните философски системи, колкото и да се прекланят пред Кант и т.н., всичко това е нищожен фрагмент от всеобхватните принципи на осемстепенния път. И човечеството само много бавно може да се издигне до разбирането на това, което е скрито зад думите на осемстепенния път. Най-напред подобен факт се представя пред човечеството в подходящия момент, а после развитието продължава. Човечеството тръгва от изходната точка и едва след продължителни усилия постига това, което му е дадено още в са мото начало като един велик образец. Ето как Буда даде учението за любовта и състраданието като една заветна цел за бъдещите поколения, които постепенно и чрез самостоятелни усилия ще се научат да разбират какво точно е скрито в осемстепенния път. А през шестата културна епоха вече ще има достатъчно голям брой хора, които ще са способни на всичко това. И все пак, ние сме още твърде далеч от онова състояние, когато хората ще си казват: „Това, което Буда изнесе пред човечеството в петото, шесто столетие преди нашето летоброене, ние вече можем да постигнем благодарение на собствените си душевни усилия; сега в нашите души ние сме подобни на Буда." Ето как човечеството трябва да напредва по своя път към върха. Първите последователи на една велика идея са винаги тези, които се появяват заедно със съответната индивидуалност в една решителна епоха и поемат, така да се каже, наследството, което ще разберат по-късно. Останалото човечество върви бавно по следите им и едва след продължителен период от време се доближава до първоначалния образец.
към текста >>

27. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Вече казахме, че Буда даде на човечеството великото учение за състраданието и любовта.
Ние не бива само да повтаряме, че по времето на Христос Исус книжниците и фарисеите е трябвало да бъдат отречени, понеже в такъв случай ние оставаме в рамки те на миналото. Ние сме длъжни да установим съвременните и живи форми на онова, което на времето Христос Исус нарече „Мамон". Ето до какво опират нещата. И то играе дълбока и важна роля в това, което ни разказва Евангелието на Лука. Защото с този възглед, който току-що беше обяснен, с притчата намираща се само в Евангелието на Лука, е свързано едно от най-важните понятия в Евангелието изобщо и ние можем да впишем това най-важно понятие единствено в нашата душа, стига да сме в състояние да възстановим още веднъж, но по друг начин, отношението на Буда и неговия импулс спрямо Христос Исус. Вече казахме, че Буда даде на човечеството великото учение за състраданието и любовта. Тук сме изправени пред един от случаите, когато окултните твърдения трябва да се формулират с максимална точност; защото иначе някой би могъл да възрази: „Добре, веднъж ти говориш, че Христос донася любовта на Земята, а после допълваш, че Буда дава учението за любовта. Едно и също ли се има предвид в двата случая? Първия път аз казвам, че Буда дава учението за любовта, а втория път, че Христос влага в нашата планета самата любов, живата сила на любовта. Ето в какво се състои разликата. Когато разглеждаме важни и съдбоносни за човечеството въпроси, нека широко да отваряме ушите си, защото в противен случай става така, че когато нещата, съобщени на определено място, се разгласят под съвсем друга форма, хората казват: „Да, за да обхване всичко, този човек търси двама вестители на любовта."
към текста >>

Но след като знаем, че великото учение за любовта и състраданието, което Буда донесе, се съдържа в осем степенния път, ние се питаме: Каква е всъщност целта на този осемстепенен път?
Първия път аз казвам, че Буда дава учението за любовта, а втория път, че Христос влага в нашата планета самата любов, живата сила на любовта. Ето в какво се състои разликата. Когато разглеждаме важни и съдбоносни за човечеството въпроси, нека широко да отваряме ушите си, защото в противен случай става така, че когато нещата, съобщени на определено място, се разгласят под съвсем друга форма, хората казват: „Да, за да обхване всичко, този човек търси двама вестители на любовта." В сферата на окултизма най-важното е човек да се вслушва в думите. И когато разбираме облечената в думи висша мъдрост по този начин, тя ни се явява в своята истинска светлина. Но след като знаем, че великото учение за любовта и състраданието, което Буда донесе, се съдържа в осем степенния път, ние се питаме: Каква е всъщност целта на този осемстепенен път? Можем да поставим въпроса и по друг начин: докъде стига човекът, който извлича от дълбините на душата си този осемстепенен път и го следва като идеал на своя живот? Той неизбежно се пита: „Как да стигна до съвършенството? Как да пречистя моя Аз? Какво трябва да направя, за да поставя моя Аз в служба на света? ". После той ще добави: „Ако следвам всички предписания, съдържащи се в осемстепенния път, моят Аз ще стане възможно най-съвършен, понеже всичко се свежда до пречистването и облагородяването на Аза; всичко, което се излъчва от този чуден осемстепенен път, трябва, така да се каже, да се преработи от нас самите; всичко се свежда до усилията на Аза за неговото собствено пречистване и облагородяване." Ето кое е същественото.
към текста >>

Или с други думи: Буда дари на човечеството цялата мъдрост за любовта и състраданието, и когато ние изцяло, превърнем астралното си тяло в рожба на осемстепенния път, тогава ще сме наясно за това, което трябва да знаем относно законите на учението за осемстепенния път.
Как да пречистя моя Аз? Какво трябва да направя, за да поставя моя Аз в служба на света? ". После той ще добави: „Ако следвам всички предписания, съдържащи се в осемстепенния път, моят Аз ще стане възможно най-съвършен, понеже всичко се свежда до пречистването и облагородяването на Аза; всичко, което се излъчва от този чуден осемстепенен път, трябва, така да се каже, да се преработи от нас самите; всичко се свежда до усилията на Аза за неговото собствено пречистване и облагородяване." Ето кое е същественото. Следователно, ако човечеството би развило още по-нататък това, което Буда завъртя като „колело на закона" както гласи техническият израз то рано или късно ще стигне до там, да притежава възможно най-съвършените Азове, респективно, да знае кои точно са те. Човечеството би ги притежавало в мислите, в мъдростта. Или с други думи: Буда дари на човечеството цялата мъдрост за любовта и състраданието, и когато ние изцяло, превърнем астралното си тяло в рожба на осемстепенния път, тогава ще сме наясно за това, което трябва да знаем относно законите на учението за осемстепенния път. Обаче има голяма разлика между мислите, мъдростта, и от друга страна живата сила, с която те действуват. Има още и разлика между това, да знаем какъв трябва да бъде Азът, и начинът, по който ще позволим да се влее в нас живата сила, която после отново ще се разлее навън в целия свят и вече в Христов смисъл ще преобрази човешките астрални, етерни и физически тела. Да осмисли съдържанието на учението за любовта и състраданието: Ето кое човечеството успя благодарение на великия Буда. Напротив, това което донесе Христос, е преди всичко една жива сила, то не е учение! Той отдаде самия себе си, той влезе в планетарното тяло на Земята, не само да изпълни човешките астрални тела, а за да влее в Аза субстанциалната сила на любовта, която после Азът сам да излива в света.
към текста >>

Да осмисли съдържанието на учението за любовта и състраданието: Ето кое човечеството успя благодарение на великия Буда.
Следователно, ако човечеството би развило още по-нататък това, което Буда завъртя като „колело на закона" както гласи техническият израз то рано или късно ще стигне до там, да притежава възможно най-съвършените Азове, респективно, да знае кои точно са те. Човечеството би ги притежавало в мислите, в мъдростта. Или с други думи: Буда дари на човечеството цялата мъдрост за любовта и състраданието, и когато ние изцяло, превърнем астралното си тяло в рожба на осемстепенния път, тогава ще сме наясно за това, което трябва да знаем относно законите на учението за осемстепенния път. Обаче има голяма разлика между мислите, мъдростта, и от друга страна живата сила, с която те действуват. Има още и разлика между това, да знаем какъв трябва да бъде Азът, и начинът, по който ще позволим да се влее в нас живата сила, която после отново ще се разлее навън в целия свят и вече в Христов смисъл ще преобрази човешките астрални, етерни и физически тела. Да осмисли съдържанието на учението за любовта и състраданието: Ето кое човечеството успя благодарение на великия Буда. Напротив, това което донесе Христос, е преди всичко една жива сила, то не е учение! Той отдаде самия себе си, той влезе в планетарното тяло на Земята, не само да изпълни човешките астрални тела, а за да влее в Аза субстанциалната сила на любовта, която после Азът сам да излива в света. Христос донесе на Земята не мъдрото съдържание на любовта, а субстанциалната и жива сила на любовта. Ето за какво става дума. Досега са изминали 1900 и още около 500 години откакто Буда живя на Земята.
към текста >>

Хората сами ще доразвият учението на Буда и ще са убедени: Сега този осемстепенен път извира от самите нас като мъдрост за любовта и състраданието.
Досега са изминали 1900 и още около 500 години откакто Буда живя на Земята. Според окултното изследване, ще изминат още около 3000 години от Земното развитие и тогава голяма част от хората ще бъдат толкова напреднали, че ще постигат мъдростта на Буда и плодовете от осемстепенния път чрез своите собствени усилия, чрез собствените си морални убеждения, черпейки от своите собствени души и сърца. Буда трябваше да се роди в света. От него бликна силата, която постепенно хората трябваше да доразвият като мъдрост на осемстепенния път. После, след около 3000 години, те изцяло ще притежават тази мъдрост. Хората сами ще доразвият учението на Буда и ще са убедени: Сега този осемстепенен път извира от самите нас като мъдрост за любовта и състраданието. Ако след като великият Буда завъртя „колелото на закона", не би се случило нищо друго, тогава след 3000 години от сега нататък, човечеството щеше да осмисли учението за любовта и състраданието, но едно е да „знаеш", а съвсем друго да извоюваш силата, за да живееш според това учение! Ето разликата: Не само да „познаваш" любовта и състраданието, а с помощта на Христос да извоюваш силата, чрез която те ще победят света! Тази помощ и сила идват от Христос. Той вля в човешките сърца субстанциална сила на любовта, която оттогава непрекъснато расте. И когато хората стигнат до края на своето земно развитие, тогава в мъдростта си те ще знаят какво съдържа учението за любовта и състраданието; това те ще дължат на Буда.
към текста >>

Ако след като великият Буда завъртя „колелото на закона", не би се случило нищо друго, тогава след 3000 години от сега нататък, човечеството щеше да осмисли учението за любовта и състраданието, но едно е да „знаеш", а съвсем друго да извоюваш силата, за да живееш според това учение!
Според окултното изследване, ще изминат още около 3000 години от Земното развитие и тогава голяма част от хората ще бъдат толкова напреднали, че ще постигат мъдростта на Буда и плодовете от осемстепенния път чрез своите собствени усилия, чрез собствените си морални убеждения, черпейки от своите собствени души и сърца. Буда трябваше да се роди в света. От него бликна силата, която постепенно хората трябваше да доразвият като мъдрост на осемстепенния път. После, след около 3000 години, те изцяло ще притежават тази мъдрост. Хората сами ще доразвият учението на Буда и ще са убедени: Сега този осемстепенен път извира от самите нас като мъдрост за любовта и състраданието. Ако след като великият Буда завъртя „колелото на закона", не би се случило нищо друго, тогава след 3000 години от сега нататък, човечеството щеше да осмисли учението за любовта и състраданието, но едно е да „знаеш", а съвсем друго да извоюваш силата, за да живееш според това учение! Ето разликата: Не само да „познаваш" любовта и състраданието, а с помощта на Христос да извоюваш силата, чрез която те ще победят света! Тази помощ и сила идват от Христос. Той вля в човешките сърца субстанциална сила на любовта, която оттогава непрекъснато расте. И когато хората стигнат до края на своето земно развитие, тогава в мъдростта си те ще знаят какво съдържа учението за любовта и състраданието; това те ще дължат на Буда. Обаче в същото време те ще са извоювали способността да разливат от своя Аз субстанциалната сила на любовта и.да я отправят към всички хора; това те ще дължат на Христос.
към текста >>

Ето разликата: Не само да „познаваш" любовта и състраданието, а с помощта на Христос да извоюваш силата, чрез която те ще победят света!
Буда трябваше да се роди в света. От него бликна силата, която постепенно хората трябваше да доразвият като мъдрост на осемстепенния път. После, след около 3000 години, те изцяло ще притежават тази мъдрост. Хората сами ще доразвият учението на Буда и ще са убедени: Сега този осемстепенен път извира от самите нас като мъдрост за любовта и състраданието. Ако след като великият Буда завъртя „колелото на закона", не би се случило нищо друго, тогава след 3000 години от сега нататък, човечеството щеше да осмисли учението за любовта и състраданието, но едно е да „знаеш", а съвсем друго да извоюваш силата, за да живееш според това учение! Ето разликата: Не само да „познаваш" любовта и състраданието, а с помощта на Христос да извоюваш силата, чрез която те ще победят света! Тази помощ и сила идват от Христос. Той вля в човешките сърца субстанциална сила на любовта, която оттогава непрекъснато расте. И когато хората стигнат до края на своето земно развитие, тогава в мъдростта си те ще знаят какво съдържа учението за любовта и състраданието; това те ще дължат на Буда. Обаче в същото време те ще са извоювали способността да разливат от своя Аз субстанциалната сила на любовта и.да я отправят към всички хора; това те ще дължат на Христос. Ето как трябва да бъде описано взаимодействието между Буда и Христос, за да бъде разбрано Евангелието на Лука.
към текста >>

И когато хората стигнат до края на своето земно развитие, тогава в мъдростта си те ще знаят какво съдържа учението за любовта и състраданието; това те ще дължат на Буда.
Хората сами ще доразвият учението на Буда и ще са убедени: Сега този осемстепенен път извира от самите нас като мъдрост за любовта и състраданието. Ако след като великият Буда завъртя „колелото на закона", не би се случило нищо друго, тогава след 3000 години от сега нататък, човечеството щеше да осмисли учението за любовта и състраданието, но едно е да „знаеш", а съвсем друго да извоюваш силата, за да живееш според това учение! Ето разликата: Не само да „познаваш" любовта и състраданието, а с помощта на Христос да извоюваш силата, чрез която те ще победят света! Тази помощ и сила идват от Христос. Той вля в човешките сърца субстанциална сила на любовта, която оттогава непрекъснато расте. И когато хората стигнат до края на своето земно развитие, тогава в мъдростта си те ще знаят какво съдържа учението за любовта и състраданието; това те ще дължат на Буда. Обаче в същото време те ще са извоювали способността да разливат от своя Аз субстанциалната сила на любовта и.да я отправят към всички хора; това те ще дължат на Христос. Ето как трябва да бъде описано взаимодействието между Буда и Христос, за да бъде разбрано Евангелието на Лука. Ние се натъкваме на всичко това още с думите, записани в глава 2, стих 13-14. Там са описани пастирите, които идват, за да приемат „благата вест". Вече посочих, че там горе, в образа на „небесното войнство" ние имаме имагинативно доловената Нирманакайя на Буда.
към текста >>

Както великото учение за любовта и състраданието беше издигнато най-напред от Бодисатва, така и субстанцията на любовта трябваше да бъде донесена на Земята от онзи, който слезе от Небето и постепенно превърна тази субстанция в достояние на отделния човешки Аз.
Да, тогава хората ще са достатъчно мъдри, за да го сторят. И тогава този, който днес е Бодисатва, ще внесе нови сили в света. Ако обаче дотогава не би се случило нищо друго, той наистина би намерил хора, които чрез вътрешно вглъбяване ще са стигнали до учението за осемстепенния път, но не и такива, от чиито души да блика преливащата и неудържима сила на любовта. Тази жива сила на любовта трябва да се появи междувременно, за да намери Майтрейя Буда не само хора, които познават любовта, но и хора, които имат в себе си силата на любовта. Ето защо Христос трябваше да слезе на Земята; той беше тук само три години и както знаете от досегашните ми лекции никога преди това не е бил инкарниран на Земята, Тригодишното Христово присъствие от Кръщението в реката Йордан до Мистерията на Голгота беше истинската причина, за да се влее любовта все повече и повече в човешкото сърце, в човешката душа, или с други думи: В човешкия Аз; така че хората все повече и повече да се проникнат от Христос, за да може в края на Земното развитие, човешкият Аз напълно да приеме Христос. Както великото учение за любовта и състраданието беше издигнато най-напред от Бодисатва, така и субстанцията на любовта трябваше да бъде донесена на Земята от онзи, който слезе от Небето и постепенно превърна тази субстанция в достояние на отделния човешки Аз. Не че преди това любовта не е съществувала. Но тогава тя не можеше да бъде достояние на човешкия Аз, тя беше по-скоро инспирирана, смъкната чрез Христос от космическите висини, вливаща се в човешките сърца несъзнателно,както и Бодисатва преди това вля в сърцата учението за осемстепенния път. Както се отнася Буда към осемстепенния път, така се отнася и Христовото Същество към онова, което съществуваше по-рано, преди да слезе и се въплъти в човешки образ. Да приеме човешки образ -това за Христос беше един напредък. Ето кое е същественото!
към текста >>

28. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

В това, което човечеството получи чрез импулса на великия Буда, се съдържа като мъдрост всичко, което заедно с учението за любовта и състраданието, и трансформирането му в т.н.
Някой би могъл да постави въпроса: „Но защо, след като будисткото духовно направление е така органически вплетено в християнското учение, никъде там, в християнското учение, не се загатва за великия закон на Кармата, за онова кармическо изплащане, което настъпва в хода на последователните инкарнации? " Но би било едно голямо недоразумение, ако смятаме, че това, което сме длъжни да проумеем чрез закона на Кармата, липсва в Евангелието на Лука. Напротив, то е там, в самото Евангелие. Само че трябва да сме наясно: Потребностите на човешките души са различни през отделните епохи и че великите мисионери на мировата еволюция не винаги имат задачата да изразяват абсолютната истина под една или друга абстрактна форма. Защото в подобен случай, намиращи се на различна степен от своето развитие, хората не биха я разбрали; ето защо великите мисионери трябва да се обръщат към хората така, че за всяка епоха да намират подходящата изразна форма. В това, което човечеството получи чрез импулса на великия Буда, се съдържа като мъдрост всичко, което заедно с учението за любовта и състраданието, и трансформирането му в т.н. осемстепенен път, може да отведе човека до едно преизпълнено с мъдрост разбиране на учението за Кармата. Накратко: Не бива да търсим в човешката душа онова, което води до учението за Кармата и свързаното с нея учение за реинкарнациите, ако изхождайки от реинкарнациите, не стигаме отново до това учение. Вчера посочих, как три хиляди години след нашата съвременна епоха, голяма част от човечеството ще бъде напреднала до такава степен, че ще достига до учението за осемстепенния път и свързаното с него учение за Кармата и реинкарнациите, благодарение на своите вътрешни усилия. Това обаче ще бъде постигнато бавно и постепенно. Както от посятото в почвата растително семе не се раждат веднага цветове, а според законите на растежа изникват лист след лист, така и духовното развитие, през което напредва човечеството, следва строго определени степени, така че истината се появява в точно определеното време.
към текста >>

29. Съдържание GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Буда и учението за състраданието и любовта.
СЪДЪРЖАНИЕ Берлин, 11 октомври 1909 година Буда и двете деца Исус. Предисторията на Христос. В Христовото събитие се срещат три духовни течения: първото свързано с Буда, второто – със Заратустра, третото е било въплътено в древноеврейската култура. Буда и учението за състраданието и любовта. Слизането на нирманакайя на Буда в детето Исус от Назарет. Въплъщението на Заратустра във витлеемското дете. Дванадесетгодишният Исус в храма. По-късното сливане на двете семейства. Сливането на зороастризма и будизма и обединението им в Исус от Назарет.
към текста >>

Мисията на Буда е била да донесе учението за състраданието и любовта, но Христос е самата сила на любовта.
Проникването на будизма в християнството. Витлеемското дете Исус. Произходът на двете деца Исус. Сливането на зороастрийското и будисткото течение в дванадесетгодишния Исус от Назарет. Потокът на древноеврейското течение. Мисията на Буда е била да донесе учението за състраданието и любовта, но Христос е самата сила на любовта. На какво се основава всяко развитие. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година. Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Съществото на Христос Исус: светлина и любов. Мировите идеи в Евангелието от Йоан, самоотверженото жертвено настроение в Евангелието от Лука.
към текста >>

Учението за състраданието и любовта на Буда.
Опасността от визионерско ясновиждане. Развитие на силите за съждение и спомняне в съвременното въплъщение. Щутгарт, 14 ноември 1909 година. Евангелията. Четири различни аспекта на представяне на Христовото събитие в четирите Евангелия: Йоан изобразява Христос Исус от страна на мисленето, Лука – от страна на чувството, Марко – от страна на волята и Матей, при когото хармонично взаимодействат всичките три сили, изобразява човека Христос Исус. Сливане на будизма, зороастризма и на древноеврейското духовно течение в християнството. Учението за състраданието и любовта на Буда. Легендата за Буда. Бъдещият Буда Майтрейя. Мисията на Авраам и на древноеврейския народ. Жертвата на Исаак. Какво стои в основата на културната мисия на Йосиф в Египет.
към текста >>

30. Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Така, днес за хората съществуват определени истини, които преди 3000 години би било много трудно да се намерят, например, учението за състраданието и любовта.
Днес, например, човек, прилагайки своята разсъдъчна сила, може от самия себе си да определя някакви логически и нравствени закони, да определя от себе си едно или друго. Но в незапомнени времена това не е било така. Тогава, например, човек не би намерил в себе си нищо, отнасящо се до моралното. Също така той съвсем не би разбрал такива закони, ако те биха му били съобщени с днешните думи. Трябвало е да се апелира към съвсем друга способност. Така, днес за хората съществуват определени истини, които преди 3000 години би било много трудно да се намерят, например, учението за състраданието и любовта. Днес за законите на състраданието и любовта ни наставлява вътрешният глас. Тогава човек напразно би търсил такъв глас. Тогава е трябвало да се употреби лоша дума, за да се внуши на човека състрадание и любов. Съществото, чиято задача в продължение на хилядолетия е била да позволява състраданието и любовта да се вливат в хората от висшите, духовни области, е било този Бодхисатва, който се въплътил след това в Индия като Буда. Като човек във физическия свят, той не би намерил в себе си нищо от състраданието и любовта.
към текста >>

Днес за законите на състраданието и любовта ни наставлява вътрешният глас.
Но в незапомнени времена това не е било така. Тогава, например, човек не би намерил в себе си нищо, отнасящо се до моралното. Също така той съвсем не би разбрал такива закони, ако те биха му били съобщени с днешните думи. Трябвало е да се апелира към съвсем друга способност. Така, днес за хората съществуват определени истини, които преди 3000 години би било много трудно да се намерят, например, учението за състраданието и любовта. Днес за законите на състраданието и любовта ни наставлява вътрешният глас. Тогава човек напразно би търсил такъв глас. Тогава е трябвало да се употреби лоша дума, за да се внуши на човека състрадание и любов. Съществото, чиято задача в продължение на хилядолетия е била да позволява състраданието и любовта да се вливат в хората от висшите, духовни области, е било този Бодхисатва, който се въплътил след това в Индия като Буда. Като човек във физическия свят, той не би намерил в себе си нищо от състраданието и любовта. Но, благодарение на своето посвещение, Бодхисатвите се извисявали до духовни области, където свише са могли да добиват такива учения, като това, за състраданието и любовта.
към текста >>

Тогава е трябвало да се употреби лоша дума, за да се внуши на човека състрадание и любов.
Също така той съвсем не би разбрал такива закони, ако те биха му били съобщени с днешните думи. Трябвало е да се апелира към съвсем друга способност. Така, днес за хората съществуват определени истини, които преди 3000 години би било много трудно да се намерят, например, учението за състраданието и любовта. Днес за законите на състраданието и любовта ни наставлява вътрешният глас. Тогава човек напразно би търсил такъв глас. Тогава е трябвало да се употреби лоша дума, за да се внуши на човека състрадание и любов. Съществото, чиято задача в продължение на хилядолетия е била да позволява състраданието и любовта да се вливат в хората от висшите, духовни области, е било този Бодхисатва, който се въплътил след това в Индия като Буда. Като човек във физическия свят, той не би намерил в себе си нищо от състраданието и любовта. Но, благодарение на своето посвещение, Бодхисатвите се извисявали до духовни области, където свише са могли да добиват такива учения, като това, за състраданието и любовта. Но веднъж настъпил моментът, когато човечеството узряло само да намери това, което преди било влято в него. Така било и със състраданието и любовта.
към текста >>

Съществото, чиято задача в продължение на хилядолетия е била да позволява състраданието и любовта да се вливат в хората от висшите, духовни области, е било този Бодхисатва, който се въплътил след това в Индия като Буда.
Трябвало е да се апелира към съвсем друга способност. Така, днес за хората съществуват определени истини, които преди 3000 години би било много трудно да се намерят, например, учението за състраданието и любовта. Днес за законите на състраданието и любовта ни наставлява вътрешният глас. Тогава човек напразно би търсил такъв глас. Тогава е трябвало да се употреби лоша дума, за да се внуши на човека състрадание и любов. Съществото, чиято задача в продължение на хилядолетия е била да позволява състраданието и любовта да се вливат в хората от висшите, духовни области, е било този Бодхисатва, който се въплътил след това в Индия като Буда. Като човек във физическия свят, той не би намерил в себе си нищо от състраданието и любовта. Но, благодарение на своето посвещение, Бодхисатвите се извисявали до духовни области, където свише са могли да добиват такива учения, като това, за състраданието и любовта. Но веднъж настъпил моментът, когато човечеството узряло само да намери това, което преди било влято в него. Така било и със състраданието и любовта. Когато този Бодхисатва се издигнал до Буда, тоест в споменатото въплъщение в 6.
към текста >>

Като човек във физическия свят, той не би намерил в себе си нищо от състраданието и любовта.
Така, днес за хората съществуват определени истини, които преди 3000 години би било много трудно да се намерят, например, учението за състраданието и любовта. Днес за законите на състраданието и любовта ни наставлява вътрешният глас. Тогава човек напразно би търсил такъв глас. Тогава е трябвало да се употреби лоша дума, за да се внуши на човека състрадание и любов. Съществото, чиято задача в продължение на хилядолетия е била да позволява състраданието и любовта да се вливат в хората от висшите, духовни области, е било този Бодхисатва, който се въплътил след това в Индия като Буда. Като човек във физическия свят, той не би намерил в себе си нищо от състраданието и любовта. Но, благодарение на своето посвещение, Бодхисатвите се извисявали до духовни области, където свише са могли да добиват такива учения, като това, за състраданието и любовта. Но веднъж настъпил моментът, когато човечеството узряло само да намери това, което преди било влято в него. Така било и със състраданието и любовта. Когато този Бодхисатва се издигнал до Буда, тоест в споменатото въплъщение в 6. век преди Христа (седенето на Бодхисатвата под дървото Бодхи), той се приближил до нещо важно не само за неговото собствено същество, но и за цялата Земя.
към текста >>

Но, благодарение на своето посвещение, Бодхисатвите се извисявали до духовни области, където свише са могли да добиват такива учения, като това, за състраданието и любовта.
Днес за законите на състраданието и любовта ни наставлява вътрешният глас. Тогава човек напразно би търсил такъв глас. Тогава е трябвало да се употреби лоша дума, за да се внуши на човека състрадание и любов. Съществото, чиято задача в продължение на хилядолетия е била да позволява състраданието и любовта да се вливат в хората от висшите, духовни области, е било този Бодхисатва, който се въплътил след това в Индия като Буда. Като човек във физическия свят, той не би намерил в себе си нищо от състраданието и любовта. Но, благодарение на своето посвещение, Бодхисатвите се извисявали до духовни области, където свише са могли да добиват такива учения, като това, за състраданието и любовта. Но веднъж настъпил моментът, когато човечеството узряло само да намери това, което преди било влято в него. Така било и със състраданието и любовта. Когато този Бодхисатва се издигнал до Буда, тоест в споменатото въплъщение в 6. век преди Христа (седенето на Бодхисатвата под дървото Бодхи), той се приближил до нещо важно не само за неговото собствено същество, но и за цялата Земя. Тогава в човека, станал Буда, влязло това учение за състраданието и любовта, а също и описанието на осемстепенния път, по-точно изпълнение на това учение за състраданието и любовта.
към текста >>

Така било и със състраданието и любовта.
Тогава е трябвало да се употреби лоша дума, за да се внуши на човека състрадание и любов. Съществото, чиято задача в продължение на хилядолетия е била да позволява състраданието и любовта да се вливат в хората от висшите, духовни области, е било този Бодхисатва, който се въплътил след това в Индия като Буда. Като човек във физическия свят, той не би намерил в себе си нищо от състраданието и любовта. Но, благодарение на своето посвещение, Бодхисатвите се извисявали до духовни области, където свише са могли да добиват такива учения, като това, за състраданието и любовта. Но веднъж настъпил моментът, когато човечеството узряло само да намери това, което преди било влято в него. Така било и със състраданието и любовта. Когато този Бодхисатва се издигнал до Буда, тоест в споменатото въплъщение в 6. век преди Христа (седенето на Бодхисатвата под дървото Бодхи), той се приближил до нещо важно не само за неговото собствено същество, но и за цялата Земя. Тогава в човека, станал Буда, влязло това учение за състраданието и любовта, а също и описанието на осемстепенния път, по-точно изпълнение на това учение за състраданието и любовта. Благодарение на това, че Буда е можел живо да осъзнава в себе си това учение, за човечеството се създаде възможност да го изпита в бъдеще. Оттогава определени хора могат да разбират това учение и да водят съответния живот по примера на великия Буда, сякаш живо изкристализирайки от себе си учението за осемстепенния път.
към текста >>

Тогава в човека, станал Буда, влязло това учение за състраданието и любовта, а също и описанието на осемстепенния път, по-точно изпълнение на това учение за състраданието и любовта.
Но, благодарение на своето посвещение, Бодхисатвите се извисявали до духовни области, където свише са могли да добиват такива учения, като това, за състраданието и любовта. Но веднъж настъпил моментът, когато човечеството узряло само да намери това, което преди било влято в него. Така било и със състраданието и любовта. Когато този Бодхисатва се издигнал до Буда, тоест в споменатото въплъщение в 6. век преди Христа (седенето на Бодхисатвата под дървото Бодхи), той се приближил до нещо важно не само за неговото собствено същество, но и за цялата Земя. Тогава в човека, станал Буда, влязло това учение за състраданието и любовта, а също и описанието на осемстепенния път, по-точно изпълнение на това учение за състраданието и любовта. Благодарение на това, че Буда е можел живо да осъзнава в себе си това учение, за човечеството се създаде възможност да го изпита в бъдеще. Оттогава определени хора могат да разбират това учение и да водят съответния живот по примера на великия Буда, сякаш живо изкристализирайки от себе си учението за осемстепенния път. Но само тогава, когато голям брой хора узреят дотолкова, че да разберат това, което тогава е разбрал Буда, то би станало собствено и истинско дело на човечеството. Така към нашия свят се предават мисия след мисия от висшите сфери. Преди почти три хилядолетия, хората станали достатъчно зрели, за да навлезе осемстепенният път, и след това за човечеството ще бъдат присъщи състраданието и любовта.
към текста >>

Преди почти три хилядолетия, хората станали достатъчно зрели, за да навлезе осемстепенният път, и след това за човечеството ще бъдат присъщи състраданието и любовта.
Тогава в човека, станал Буда, влязло това учение за състраданието и любовта, а също и описанието на осемстепенния път, по-точно изпълнение на това учение за състраданието и любовта. Благодарение на това, че Буда е можел живо да осъзнава в себе си това учение, за човечеството се създаде възможност да го изпита в бъдеще. Оттогава определени хора могат да разбират това учение и да водят съответния живот по примера на великия Буда, сякаш живо изкристализирайки от себе си учението за осемстепенния път. Но само тогава, когато голям брой хора узреят дотолкова, че да разберат това, което тогава е разбрал Буда, то би станало собствено и истинско дело на човечеството. Така към нашия свят се предават мисия след мисия от висшите сфери. Преди почти три хилядолетия, хората станали достатъчно зрели, за да навлезе осемстепенният път, и след това за човечеството ще бъдат присъщи състраданието и любовта. След това ще настъпи ново събитие и нова мисия ще се спусне от духовния във физическия свят. И така, веднъж Буда е позволил на това учение за състраданието и любовта да се влее в човечеството. Но оттогава, когато Буда го е привел в действие, то живо продължава да действа в човечеството по-нататък. Когато след изтичането на около три хиляди години дейност Бодхисатвата изпълни службата си, той ще стане Буда, който след това изпълнява определена мисия в човечеството. Какъв е станал сега този Буда, чиято мисия е била да внесе в човечеството състраданието и любовта, след като е напуснал физическото тяло?
към текста >>

И така, веднъж Буда е позволил на това учение за състраданието и любовта да се влее в човечеството.
Оттогава определени хора могат да разбират това учение и да водят съответния живот по примера на великия Буда, сякаш живо изкристализирайки от себе си учението за осемстепенния път. Но само тогава, когато голям брой хора узреят дотолкова, че да разберат това, което тогава е разбрал Буда, то би станало собствено и истинско дело на човечеството. Така към нашия свят се предават мисия след мисия от висшите сфери. Преди почти три хилядолетия, хората станали достатъчно зрели, за да навлезе осемстепенният път, и след това за човечеството ще бъдат присъщи състраданието и любовта. След това ще настъпи ново събитие и нова мисия ще се спусне от духовния във физическия свят. И така, веднъж Буда е позволил на това учение за състраданието и любовта да се влее в човечеството. Но оттогава, когато Буда го е привел в действие, то живо продължава да действа в човечеството по-нататък. Когато след изтичането на около три хиляди години дейност Бодхисатвата изпълни службата си, той ще стане Буда, който след това изпълнява определена мисия в човечеството. Какъв е станал сега този Буда, чиято мисия е била да внесе в човечеството състраданието и любовта, след като е напуснал физическото тяло? Буда, това винаги означава последно въплъщение. Въплъщението като Гаутама му е трябвало само за това, за да изпълни своята мисия.
към текста >>

Какъв е станал сега този Буда, чиято мисия е била да внесе в човечеството състраданието и любовта, след като е напуснал физическото тяло?
Преди почти три хилядолетия, хората станали достатъчно зрели, за да навлезе осемстепенният път, и след това за човечеството ще бъдат присъщи състраданието и любовта. След това ще настъпи ново събитие и нова мисия ще се спусне от духовния във физическия свят. И така, веднъж Буда е позволил на това учение за състраданието и любовта да се влее в човечеството. Но оттогава, когато Буда го е привел в действие, то живо продължава да действа в човечеството по-нататък. Когато след изтичането на около три хиляди години дейност Бодхисатвата изпълни службата си, той ще стане Буда, който след това изпълнява определена мисия в човечеството. Какъв е станал сега този Буда, чиято мисия е била да внесе в човечеството състраданието и любовта, след като е напуснал физическото тяло? Буда, това винаги означава последно въплъщение. Въплъщението като Гаутама му е трябвало само за това, за да изпълни своята мисия. Оттогава той е тази индивидуалност от Бодхисатвите, която, ставайки Буда, повече не може да слиза във физическо тяло. Тя може да се въплъщава само в етерно тяло. Този Буда днес може да се види само от ясновидец.
към текста >>

31. Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Задачата на индивидуалността, която е била въплътена в Бодхисатвата-Буда, е била: да предава от епоха в епоха това, което може да се нарече учение за състраданието и любовта.
Само благодарение на тази тройна среща е могла да се прояви индивидуалността, която приела в себе си Христос. Да си зададем въпроса: как се е вляло тук древноеврейското духовно течение? Да се опитаме да разберем истинското, същностно начало на древноеврейското духовно течение. Да се върнем също и към това, което разгледахме като същност на развитието на Буда. Какво е станало, когато Бодхисатвата станал Буда? Задачата на индивидуалността, която е била въплътена в Бодхисатвата-Буда, е била: да предава от епоха в епоха това, което може да се нарече учение за състраданието и любовта. За да разберем това, трябва да си кажем, че преди човек е пребивавал в съвсем друго състояние на съзнанието. Не можем да бъдем толкова късогледи като днешната наука, която вярва, че винаги е имало едни и същи способности, които постепенно са се развили от примитивни начала, и че човек преди това е бил на степента на животното. Именно така това не е стояло. Това, което днес наричаме човешко мислене, чувстване и воля, не винаги е съществувало. Колкото по-назад се връщаме в развитието на човечеството, толкова повече сегашното състояние на съзнанието става сънищно, смътно ясновидско.
към текста >>

И настъпило време, когато хората от самите себе си успели постепенно да развият учението за състраданието и любовта, учението за така наречения осемстепенен път.
Есхил[1] все още не говори за нея. Тази особена душевна сила навлязла в света едва в определено време, като преди това я е нямало. Ако апелирахме към съвестта на човека, към неговото мислене преди в него да се е появила съвестта, преди да е възникнало логическото мислене, това би било все едно да се обръщаме към камък или към растение. Тогава душата се е нуждаела от сила, от импулси, и те е трябвало да се вливат в душата. Това, което се отнася, например, до любовта, се е въвеждало сякаш сугестивно, от индивидуалността, която наричат Бодхисатва, когато тази индивидуалност, която наричат Бодхисатва, е била там като Буда. И настъпило време, когато хората от самите себе си успели постепенно да развият учението за състраданието и любовта, учението за така наречения осемстепенен път. Това е учение, което преди това е трябвало да им се дава свише, можело е да им се дава като учение само тогава, когато е присъствал Буда. Затова Бодхисатвата е трябвало да стане Буда. Всичко, което става в човешкото развитие, трябва да става в определено място и в определен народ, от който се отделят определен брой хора, притежаващи разбиране за учението. Възможно е, тук да се забележи противоречие с казаното преди, защото по-рано се каза за това, което е било мисия на Христос – да разпространява любовта. Но ако се казва нещо в този смисъл, необходимо е да се чуе това съвсем точно.
към текста >>

В мисията на Буда се е съдържало: да даде учението за състраданието и любовта, а Христос – това е силата на любовта.
Това е учение, което преди това е трябвало да им се дава свише, можело е да им се дава като учение само тогава, когато е присъствал Буда. Затова Бодхисатвата е трябвало да стане Буда. Всичко, което става в човешкото развитие, трябва да става в определено място и в определен народ, от който се отделят определен брой хора, притежаващи разбиране за учението. Възможно е, тук да се забележи противоречие с казаното преди, защото по-рано се каза за това, което е било мисия на Христос – да разпространява любовта. Но ако се казва нещо в този смисъл, необходимо е да се чуе това съвсем точно. В мисията на Буда се е съдържало: да даде учението за състраданието и любовта, а Христос – това е силата на любовта. Той донесе самата любов. Това са различни неща – да дадеш учението за нещо, или да дадеш самото това нещо. Възможността силата на любовта да струи надолу и да се открие благодарение на това висше слънчево същество на Земята, се появила, защото Буда е донесъл това учение. Но, отново беше необходимо, тази сила на любовта да се прояви по земен начин в народ, който е претърпял различно развитие, от народа, в който е живял Буда. С какво се е различавало това, което е било донесено в света от Буда, от това, което е било донесено от индивидуалността на Мойсей?
към текста >>

Той още не е можел да приеме учението на Буда за състраданието и любовта; това му е било дадено като заповед.
Затова трябва да почакам до десетата година от живота му, и тогава в детето ще има съвсем други сили. Тогава то запазва в себе си нещо от младежки, свежи сили. И след това при него идват силите, които са творческите сили, които иначе биха били убити. Така е ставало това в Предна Азия. Древноеврейският народ е бил задържан в своето развитие. Той още не е можел да приеме учението на Буда за състраданието и любовта; това му е било дадено като заповед. Той не е възприел призива на Буда да развива от себе си учението за състраданието и любовта. Бодхисатва-Буда е можел да преподава това учение само в това място от земното развитие, където хората са се придвижили най-много. Когато след това в развитието навлезли съвсем други сили, тогава това течение се съединило с другите вече на друго място. В кое следва да търсим сега това, което се излива тук чрез поколенията на народа? С какво е свързано то?
към текста >>

Той не е възприел призива на Буда да развива от себе си учението за състраданието и любовта.
Тогава то запазва в себе си нещо от младежки, свежи сили. И след това при него идват силите, които са творческите сили, които иначе биха били убити. Така е ставало това в Предна Азия. Древноеврейският народ е бил задържан в своето развитие. Той още не е можел да приеме учението на Буда за състраданието и любовта; това му е било дадено като заповед. Той не е възприел призива на Буда да развива от себе си учението за състраданието и любовта. Бодхисатва-Буда е можел да преподава това учение само в това място от земното развитие, където хората са се придвижили най-много. Когато след това в развитието навлезли съвсем други сили, тогава това течение се съединило с другите вече на друго място. В кое следва да търсим сега това, което се излива тук чрез поколенията на народа? С какво е свързано то? По какъв начин човек възприема това, което е свързано с целия народ?
към текста >>

32. Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Това, което е Христос Исус, сега е не само светлината на света, но той е и същество, което принася величествена жертва от самоотверженост, която (без изгубване на самия себе си) може да обедини в себе си всичко, което беше характеризирано като жертва от самоотверженост – съществото, което съдържа в себе си възможността за най-велика жертва, за най-великата мислима самоотверженост и затова се явява източник на състраданието и любовта, която се разлива като топлина над целия бъдещ човешки и земен живот.
Всичко, което се приведе в разглежданията във връзка с Евангелието от Йоан, беше необходимо, за да се покаже, че това същество, което съдържа в Себе Си мировата мъдрост, е светлината на света. Но това същество е значително повече от това, което е могло да бъде характеризирано в Евангелието от Йоан. И който предполага, че от лекциите за Евангелието от Йоан ще може да разбере или обхване Христос Исус, той мисли, че от отделна жизнена проява, която смътно разпознава, ще успее да разбере в цялост светещото същество. След това последваха лекциите за Евангелието от Лука и в него видяхме нещо друго. Ако това, което говорихме във всички наши разглеждания на Евангелието от Йоан, може да се разглежда като някакъв път за разбиране на думите „Аз съм светлината на света“, то разглежданията на Евангелието от Лука, ако се възприемат достатъчно дълбоко, биха могли да се разбират като перифраза на думите: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят[3]“ или: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си[4]“. Това, което е Христос Исус, сега е не само светлината на света, но той е и същество, което принася величествена жертва от самоотверженост, която (без изгубване на самия себе си) може да обедини в себе си всичко, което беше характеризирано като жертва от самоотверженост – съществото, което съдържа в себе си възможността за най-велика жертва, за най-великата мислима самоотверженост и затова се явява източник на състраданието и любовта, която се разлива като топлина над целия бъдещ човешки и земен живот. Всичко, което би могло да се съдържа в тези думи, дава втората страна на това, което наричаме съществото Христос Исус. По такъв начин охарактеризирахме това същество, което може да реализира великата жертва в своето състрадание, и което свети със силата на своята светлина над цялото човешко битие. Изобразихме светлината и любовта, както са били в съществото Христос Исус. Който приема в пълна мяра разглежданията на Евангелията от Йоан и от Лука, в определено отношение може да получи представа за това, което в Христос Исус е било „светлина“, и което в Него е било „любов и състрадание“. Опитвахме се да разберем тези две качества в универсалното им значение в Христос Исус.
към текста >>

По такъв начин охарактеризирахме това същество, което може да реализира великата жертва в своето състрадание, и което свети със силата на своята светлина над цялото човешко битие.
И който предполага, че от лекциите за Евангелието от Йоан ще може да разбере или обхване Христос Исус, той мисли, че от отделна жизнена проява, която смътно разпознава, ще успее да разбере в цялост светещото същество. След това последваха лекциите за Евангелието от Лука и в него видяхме нещо друго. Ако това, което говорихме във всички наши разглеждания на Евангелието от Йоан, може да се разглежда като някакъв път за разбиране на думите „Аз съм светлината на света“, то разглежданията на Евангелието от Лука, ако се възприемат достатъчно дълбоко, биха могли да се разбират като перифраза на думите: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят[3]“ или: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си[4]“. Това, което е Христос Исус, сега е не само светлината на света, но той е и същество, което принася величествена жертва от самоотверженост, която (без изгубване на самия себе си) може да обедини в себе си всичко, което беше характеризирано като жертва от самоотверженост – съществото, което съдържа в себе си възможността за най-велика жертва, за най-великата мислима самоотверженост и затова се явява източник на състраданието и любовта, която се разлива като топлина над целия бъдещ човешки и земен живот. Всичко, което би могло да се съдържа в тези думи, дава втората страна на това, което наричаме съществото Христос Исус. По такъв начин охарактеризирахме това същество, което може да реализира великата жертва в своето състрадание, и което свети със силата на своята светлина над цялото човешко битие. Изобразихме светлината и любовта, както са били в съществото Христос Исус. Който приема в пълна мяра разглежданията на Евангелията от Йоан и от Лука, в определено отношение може да получи представа за това, което в Христос Исус е било „светлина“, и което в Него е било „любов и състрадание“. Опитвахме се да разберем тези две качества в универсалното им значение в Христос Исус. Това, което беше казано за Христос като за духовната светлина на света, която като предвечна мъдрост се излива във всички неща за да живее и тъче в тях, може да се окаже духовното разглеждане, което отново проблясва срещу нас от Евангелието на Йоан, и няма никаква постижима мъдрост, която не би се съдържала по определен начин в Евангелието от Йоан. Цялата мъдрост на света се съдържа в това Евангелие от Йоан, защото който разглежда мъдростта на света в Христос Исус, я разглежда не само така, както се е реализирала в най-древното минало, но и как ще се реализира в най-отдалеченото бъдеще.
към текста >>

Който приема в пълна мяра разглежданията на Евангелията от Йоан и от Лука, в определено отношение може да получи представа за това, което в Христос Исус е било „светлина“, и което в Него е било „любов и състрадание“.
Ако това, което говорихме във всички наши разглеждания на Евангелието от Йоан, може да се разглежда като някакъв път за разбиране на думите „Аз съм светлината на света“, то разглежданията на Евангелието от Лука, ако се възприемат достатъчно дълбоко, биха могли да се разбират като перифраза на думите: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят[3]“ или: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си[4]“. Това, което е Христос Исус, сега е не само светлината на света, но той е и същество, което принася величествена жертва от самоотверженост, която (без изгубване на самия себе си) може да обедини в себе си всичко, което беше характеризирано като жертва от самоотверженост – съществото, което съдържа в себе си възможността за най-велика жертва, за най-великата мислима самоотверженост и затова се явява източник на състраданието и любовта, която се разлива като топлина над целия бъдещ човешки и земен живот. Всичко, което би могло да се съдържа в тези думи, дава втората страна на това, което наричаме съществото Христос Исус. По такъв начин охарактеризирахме това същество, което може да реализира великата жертва в своето състрадание, и което свети със силата на своята светлина над цялото човешко битие. Изобразихме светлината и любовта, както са били в съществото Христос Исус. Който приема в пълна мяра разглежданията на Евангелията от Йоан и от Лука, в определено отношение може да получи представа за това, което в Христос Исус е било „светлина“, и което в Него е било „любов и състрадание“. Опитвахме се да разберем тези две качества в универсалното им значение в Христос Исус. Това, което беше казано за Христос като за духовната светлина на света, която като предвечна мъдрост се излива във всички неща за да живее и тъче в тях, може да се окаже духовното разглеждане, което отново проблясва срещу нас от Евангелието на Йоан, и няма никаква постижима мъдрост, която не би се съдържала по определен начин в Евангелието от Йоан. Цялата мъдрост на света се съдържа в това Евангелие от Йоан, защото който разглежда мъдростта на света в Христос Исус, я разглежда не само така, както се е реализирала в най-древното минало, но и как ще се реализира в най-отдалеченото бъдеще. Затова в разглежданията, които се появяват от Евангелието на Йоан, политаш в небесата като орел, над цялото човешко битие. Така се полита, за да се развият велики идеи, които позволяват да разберем Евангелието от Йоан, с преобразяващите и всеобхватни идеи за това, което става в отделната човешка душа.
към текста >>

В разглежданията, опиращи се на Евангелието от Йоан, срещу нас се изправя Богочовекът, а във връзка с Евангелието от Лука – Съществото, което обединява в себе си теченията, вливащи се от всички страни в това, което се е развило на Земята в зороастризма и будизма, в учението за състраданието и любовта.
Във връзка с Евангелието от Матей обликът на Христос Исус се изправя пред нас напълно човешки, като единичен земен човек, когото, обаче, не можем да разберем, ако това не е предхождано от другите разглеждания. Даже ако отделният земен човек след това е помръкнал, въпреки това и в този помръкнал образ е възпроизведено това, което е било получено от другите разглеждания. Само разглеждане, което се обляга на Евангелието от Матей, може да даде образа на личността на Христос. Така сега ни се представя предметът, който трябваше да характеризираме по друг начин, преди да се приближим до първото Евангелие. Сега, след разглежданията на второто Евангелие, можем да кажем, как тези Евангелия вътрешно се отнасят едно към друго, и само тогава ще успеем да получим образа на Христос Исус, когато, подготвени вече по съответния начин, се приближим към човека, който тук на Земята стана Христос Исус. В разглежданията, опиращи се на Евангелието от Йоан, срещу нас се изправя Богочовекът, а във връзка с Евангелието от Лука – Съществото, което обединява в себе си теченията, вливащи се от всички страни в това, което се е развило на Земята в зороастризма и будизма, в учението за състраданието и любовта. Всичко, което е било тук преди това, изскачаше срещу нас, когато навлязохме в разглежданията, базирани на Евангелието от Лука. Когато се разглеждаше Евангелието от Матей, интимно и точно пред нас застана преди всичко това, което се е родило от недрата на собствения му народ, от древноеврейския народ: човекът Исус, както той се корени в своя народ, човекът Исус, какъвто трябва да бъде именно в древноеврейския народ. Тогава научаваме, защо кръвта на древноеврейския народ е трябвало да бъде използвана по съвсем определен начин, за да послужи на земното човечество именно тази кръв на Христос Исус. При разглежданията на Евангелието от Матей пред нас се представя същество от еврейската древност; но не самото същество на еврейската древност, а мисията на този народ за целия свят, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят. И ако можем да се възпламеним от великите, знаменателни, всеобхватни идеи от Евангелието на Йоан, ако можем да се проникнем с чувството на най-топлата, безгранично топла жертвена любов благодарение на Евангелието от Лука, ако можем да добием познание за силите на всички същества и царства от разглеждането на Евангелието от Марко, сега добиваме познание и усещане за това, което живее тук в човечеството и в човешкото развитие на Земята чрез Христос Исус в Палестина.
към текста >>

33. Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Така, в хората е липсвало това, което бихме могли да наречем учение за състраданието и любовта.
Още щом човек е правил нещо, което не е трябвало да прави, му се е явявал образ на дух-отмъстител, който го преследвал. Гърците са наричали тези духове фурии. Човек наистина е виждал плодовете на своите зли действия и духовете на отмъщението около себе си. Това явление, което отначало е било външно, е навлязло в човешката душа като глас на съвестта. Така стои работата и с другите качества на хората, които постепенно са се появили, и само късогледството на хората, които, така да се каже, не виждат по-далеч от носа си (което особено е присъщо на външната наука) позволява да се смята, че хората винаги са били същите, като днес. Така, в хората е липсвало това, което бихме могли да наречем учение за състраданието и любовта. Трябва да си представяме опита в състраданието и любовта от древните времена по съвсем друг начин, отколкото днес. Днес човек може, така да се каже, да се задълбочи в себе си, да се съсредоточи, да обмисли своите постъпки и така нататък. Ако едно или друго става навън, той може да позволи в него да се зароди чувство на състрадание и любов, и той знае, че това е хубаво. Той може да намери принципа на любовта и състраданието в самия себе си. В древните времена това не е ставало, а упълномощените за това са внушавали на хората, как е трябвало да се държат.
към текста >>

Трябва да си представяме опита в състраданието и любовта от древните времена по съвсем друг начин, отколкото днес.
Гърците са наричали тези духове фурии. Човек наистина е виждал плодовете на своите зли действия и духовете на отмъщението около себе си. Това явление, което отначало е било външно, е навлязло в човешката душа като глас на съвестта. Така стои работата и с другите качества на хората, които постепенно са се появили, и само късогледството на хората, които, така да се каже, не виждат по-далеч от носа си (което особено е присъщо на външната наука) позволява да се смята, че хората винаги са били същите, като днес. Така, в хората е липсвало това, което бихме могли да наречем учение за състраданието и любовта. Трябва да си представяме опита в състраданието и любовта от древните времена по съвсем друг начин, отколкото днес. Днес човек може, така да се каже, да се задълбочи в себе си, да се съсредоточи, да обмисли своите постъпки и така нататък. Ако едно или друго става навън, той може да позволи в него да се зароди чувство на състрадание и любов, и той знае, че това е хубаво. Той може да намери принципа на любовта и състраданието в самия себе си. В древните времена това не е ставало, а упълномощените за това са внушавали на хората, как е трябвало да се държат. Хората са подлежали на ръководене.
към текста >>

Ако едно или друго става навън, той може да позволи в него да се зароди чувство на състрадание и любов, и той знае, че това е хубаво.
Това явление, което отначало е било външно, е навлязло в човешката душа като глас на съвестта. Така стои работата и с другите качества на хората, които постепенно са се появили, и само късогледството на хората, които, така да се каже, не виждат по-далеч от носа си (което особено е присъщо на външната наука) позволява да се смята, че хората винаги са били същите, като днес. Така, в хората е липсвало това, което бихме могли да наречем учение за състраданието и любовта. Трябва да си представяме опита в състраданието и любовта от древните времена по съвсем друг начин, отколкото днес. Днес човек може, така да се каже, да се задълбочи в себе си, да се съсредоточи, да обмисли своите постъпки и така нататък. Ако едно или друго става навън, той може да позволи в него да се зароди чувство на състрадание и любов, и той знае, че това е хубаво. Той може да намери принципа на любовта и състраданието в самия себе си. В древните времена това не е ставало, а упълномощените за това са внушавали на хората, как е трябвало да се държат. Хората са подлежали на ръководене. Имало е отделни водачи и вождове на човечеството като цяло, които посочвали как трябва да се държат хората. Водачите на човечеството внушавали, как трябва да изглеждат действията от любов и състрадание.
към текста >>

Той може да намери принципа на любовта и състраданието в самия себе си.
Така стои работата и с другите качества на хората, които постепенно са се появили, и само късогледството на хората, които, така да се каже, не виждат по-далеч от носа си (което особено е присъщо на външната наука) позволява да се смята, че хората винаги са били същите, като днес. Така, в хората е липсвало това, което бихме могли да наречем учение за състраданието и любовта. Трябва да си представяме опита в състраданието и любовта от древните времена по съвсем друг начин, отколкото днес. Днес човек може, така да се каже, да се задълбочи в себе си, да се съсредоточи, да обмисли своите постъпки и така нататък. Ако едно или друго става навън, той може да позволи в него да се зароди чувство на състрадание и любов, и той знае, че това е хубаво. Той може да намери принципа на любовта и състраданието в самия себе си. В древните времена това не е ставало, а упълномощените за това са внушавали на хората, как е трябвало да се държат. Хората са подлежали на ръководене. Имало е отделни водачи и вождове на човечеството като цяло, които посочвали как трябва да се държат хората. Водачите на човечеството внушавали, как трябва да изглеждат действията от любов и състрадание. Водачите в областта на любовта и състраданието се подчинявали на още по-висши водачи, а всички заедно се подчинявали на един водач, който се нарича Бодхисатва на любовта и състраданието.
към текста >>

Водачите на човечеството внушавали, как трябва да изглеждат действията от любов и състрадание.
Ако едно или друго става навън, той може да позволи в него да се зароди чувство на състрадание и любов, и той знае, че това е хубаво. Той може да намери принципа на любовта и състраданието в самия себе си. В древните времена това не е ставало, а упълномощените за това са внушавали на хората, как е трябвало да се държат. Хората са подлежали на ръководене. Имало е отделни водачи и вождове на човечеството като цяло, които посочвали как трябва да се държат хората. Водачите на човечеството внушавали, как трябва да изглеждат действията от любов и състрадание. Водачите в областта на любовта и състраданието се подчинявали на още по-висши водачи, а всички заедно се подчинявали на един водач, който се нарича Бодхисатва на любовта и състраданието. Той е имал мисия – да внесе учението за състраданието и любовта. Но този Бодхисатва, който бил от учителите на състраданието и любовта, не бил обикновен въплътен човек и цялото му същество не влизало напълно във физическия човек. Той имал, така да се каже, свързващ мост с духовния свят. Бодхисатвата на състраданието и любовта живеел във физическия човек само частично, а с останалата част на духовното си същество се издигал нагоре, в духовните светове.
към текста >>

Водачите в областта на любовта и състраданието се подчинявали на още по-висши водачи, а всички заедно се подчинявали на един водач, който се нарича Бодхисатва на любовта и състраданието.
Той може да намери принципа на любовта и състраданието в самия себе си. В древните времена това не е ставало, а упълномощените за това са внушавали на хората, как е трябвало да се държат. Хората са подлежали на ръководене. Имало е отделни водачи и вождове на човечеството като цяло, които посочвали как трябва да се държат хората. Водачите на човечеството внушавали, как трябва да изглеждат действията от любов и състрадание. Водачите в областта на любовта и състраданието се подчинявали на още по-висши водачи, а всички заедно се подчинявали на един водач, който се нарича Бодхисатва на любовта и състраданието. Той е имал мисия – да внесе учението за състраданието и любовта. Но този Бодхисатва, който бил от учителите на състраданието и любовта, не бил обикновен въплътен човек и цялото му същество не влизало напълно във физическия човек. Той имал, така да се каже, свързващ мост с духовния свят. Бодхисатвата на състраданието и любовта живеел във физическия човек само частично, а с останалата част на духовното си същество се издигал нагоре, в духовните светове. Така той носил надолу импулси, които е трябвало да влива.
към текста >>

Той е имал мисия – да внесе учението за състраданието и любовта.
В древните времена това не е ставало, а упълномощените за това са внушавали на хората, как е трябвало да се държат. Хората са подлежали на ръководене. Имало е отделни водачи и вождове на човечеството като цяло, които посочвали как трябва да се държат хората. Водачите на човечеството внушавали, как трябва да изглеждат действията от любов и състрадание. Водачите в областта на любовта и състраданието се подчинявали на още по-висши водачи, а всички заедно се подчинявали на един водач, който се нарича Бодхисатва на любовта и състраданието. Той е имал мисия – да внесе учението за състраданието и любовта. Но този Бодхисатва, който бил от учителите на състраданието и любовта, не бил обикновен въплътен човек и цялото му същество не влизало напълно във физическия човек. Той имал, така да се каже, свързващ мост с духовния свят. Бодхисатвата на състраданието и любовта живеел във физическия човек само частично, а с останалата част на духовното си същество се издигал нагоре, в духовните светове. Така той носил надолу импулси, които е трябвало да влива. Ако бихме искали да опишем това духовно, би трябвало да кажем: тук ясновиждащият е виждал образ на човек, в когото частично е бил въплътен Бодхисатвата, а зад него – могъщ духовно-астрален образ, който се възвисявал, отивайки в духовните светове, и който само частично пребивавал във физическо тяло.
към текста >>

Но този Бодхисатва, който бил от учителите на състраданието и любовта, не бил обикновен въплътен човек и цялото му същество не влизало напълно във физическия човек.
Хората са подлежали на ръководене. Имало е отделни водачи и вождове на човечеството като цяло, които посочвали как трябва да се държат хората. Водачите на човечеството внушавали, как трябва да изглеждат действията от любов и състрадание. Водачите в областта на любовта и състраданието се подчинявали на още по-висши водачи, а всички заедно се подчинявали на един водач, който се нарича Бодхисатва на любовта и състраданието. Той е имал мисия – да внесе учението за състраданието и любовта. Но този Бодхисатва, който бил от учителите на състраданието и любовта, не бил обикновен въплътен човек и цялото му същество не влизало напълно във физическия човек. Той имал, така да се каже, свързващ мост с духовния свят. Бодхисатвата на състраданието и любовта живеел във физическия човек само частично, а с останалата част на духовното си същество се издигал нагоре, в духовните светове. Така той носил надолу импулси, които е трябвало да влива. Ако бихме искали да опишем това духовно, би трябвало да кажем: тук ясновиждащият е виждал образ на човек, в когото частично е бил въплътен Бодхисатвата, а зад него – могъщ духовно-астрален образ, който се възвисявал, отивайки в духовните светове, и който само частично пребивавал във физическо тяло. Такъв бил този Бодхисатва.
към текста >>

Бодхисатвата на състраданието и любовта живеел във физическия човек само частично, а с останалата част на духовното си същество се издигал нагоре, в духовните светове.
Водачите на човечеството внушавали, как трябва да изглеждат действията от любов и състрадание. Водачите в областта на любовта и състраданието се подчинявали на още по-висши водачи, а всички заедно се подчинявали на един водач, който се нарича Бодхисатва на любовта и състраданието. Той е имал мисия – да внесе учението за състраданието и любовта. Но този Бодхисатва, който бил от учителите на състраданието и любовта, не бил обикновен въплътен човек и цялото му същество не влизало напълно във физическия човек. Той имал, така да се каже, свързващ мост с духовния свят. Бодхисатвата на състраданието и любовта живеел във физическия човек само частично, а с останалата част на духовното си същество се издигал нагоре, в духовните светове. Така той носил надолу импулси, които е трябвало да влива. Ако бихме искали да опишем това духовно, би трябвало да кажем: тук ясновиждащият е виждал образ на човек, в когото частично е бил въплътен Бодхисатвата, а зад него – могъщ духовно-астрален образ, който се възвисявал, отивайки в духовните светове, и който само частично пребивавал във физическо тяло. Такъв бил този Бодхисатва. Този Бодхисатва бил същият, който след това повторно се въплътил като принц Гаутама Буда в Индия, и именно това било за този Бодхисатва издигането на по-висока степен. Преди той, така да се каже, позволявал да бъде ръководен свише, да приема импулси от духовния свят и да ги предава.
към текста >>

Вследствие на това той могъл да приеме учението за състраданието и любовта не само благодарение на инспирация, но и да се вгледа в самия себе си и да приеме това учение като собствен глас на сърцето.
Този Бодхисатва бил същият, който след това повторно се въплътил като принц Гаутама Буда в Индия, и именно това било за този Бодхисатва издигането на по-висока степен. Преди той, така да се каже, позволявал да бъде ръководен свише, да приема импулси от духовния свят и да ги предава. В това въплъщение, 600 години преди нашето летоброене, на 29-та година от своя живот, той се извисил до достойнството на Буда, тоест в това въплъщение той преживял цялостно навлизане на неговата индивидуалност във физическо тяло. Докато преди като Бодхисатва е трябвало да остава частично навън за да прехвърля мост в духовния свят, напълно въплътявайки се в тяло, той достигнал достойнството на Буда. Това било прогрес в сравнение с миналото. Вследствие на това той могъл да приеме учението за състраданието и любовта не само благодарение на инспирация, но и да се вгледа в самия себе си и да приеме това учение като собствен глас на сърцето. Това било озарението на Буда на 29-та година от живота под дървото Бодхи. Учението за състраданието и любовта идвало към него независимо от връзките с духовния свят, като човешко душевно достояние, и той е можел да мисли за учението на състраданието и любовта, което формулирал под формата на осемстепенния път. Проповедта за това представлявала великото учение за състраданието и любовта, за пръв път излязло от човешката гръд. Така трябва да става с всяка човешка способност. В хода на развитие на човечеството способността трябва първо явно да се изрази в конкретна индивидуалност; едва тогава тя изобщо може да започне постепенно да се развива в хората като тяхна собствена способност.
към текста >>

Учението за състраданието и любовта идвало към него независимо от връзките с духовния свят, като човешко душевно достояние, и той е можел да мисли за учението на състраданието и любовта, което формулирал под формата на осемстепенния път.
В това въплъщение, 600 години преди нашето летоброене, на 29-та година от своя живот, той се извисил до достойнството на Буда, тоест в това въплъщение той преживял цялостно навлизане на неговата индивидуалност във физическо тяло. Докато преди като Бодхисатва е трябвало да остава частично навън за да прехвърля мост в духовния свят, напълно въплътявайки се в тяло, той достигнал достойнството на Буда. Това било прогрес в сравнение с миналото. Вследствие на това той могъл да приеме учението за състраданието и любовта не само благодарение на инспирация, но и да се вгледа в самия себе си и да приеме това учение като собствен глас на сърцето. Това било озарението на Буда на 29-та година от живота под дървото Бодхи. Учението за състраданието и любовта идвало към него независимо от връзките с духовния свят, като човешко душевно достояние, и той е можел да мисли за учението на състраданието и любовта, което формулирал под формата на осемстепенния път. Проповедта за това представлявала великото учение за състраданието и любовта, за пръв път излязло от човешката гръд. Така трябва да става с всяка човешка способност. В хода на развитие на човечеството способността трябва първо явно да се изрази в конкретна индивидуалност; едва тогава тя изобщо може да започне постепенно да се развива в хората като тяхна собствена способност. Учението за състраданието и любовта е можело да се усеща като нещо, което човек извлича от самия себе си едва след като това учение вече веднъж е било внесено от някоя индивидуалност. В източната философия това се нарича „въртене на колелото“, колелото на Дхарма, на състраданието и любовта.
към текста >>

Проповедта за това представлявала великото учение за състраданието и любовта, за пръв път излязло от човешката гръд.
Докато преди като Бодхисатва е трябвало да остава частично навън за да прехвърля мост в духовния свят, напълно въплътявайки се в тяло, той достигнал достойнството на Буда. Това било прогрес в сравнение с миналото. Вследствие на това той могъл да приеме учението за състраданието и любовта не само благодарение на инспирация, но и да се вгледа в самия себе си и да приеме това учение като собствен глас на сърцето. Това било озарението на Буда на 29-та година от живота под дървото Бодхи. Учението за състраданието и любовта идвало към него независимо от връзките с духовния свят, като човешко душевно достояние, и той е можел да мисли за учението на състраданието и любовта, което формулирал под формата на осемстепенния път. Проповедта за това представлявала великото учение за състраданието и любовта, за пръв път излязло от човешката гръд. Така трябва да става с всяка човешка способност. В хода на развитие на човечеството способността трябва първо явно да се изрази в конкретна индивидуалност; едва тогава тя изобщо може да започне постепенно да се развива в хората като тяхна собствена способност. Учението за състраданието и любовта е можело да се усеща като нещо, което човек извлича от самия себе си едва след като това учение вече веднъж е било внесено от някоя индивидуалност. В източната философия това се нарича „въртене на колелото“, колелото на Дхарма, на състраданието и любовта. Това станало благодарение на слизането с цялата си индивидуалност на Бодхисатвата в принц Гаутама Буда.
към текста >>

Учението за състраданието и любовта е можело да се усеща като нещо, което човек извлича от самия себе си едва след като това учение вече веднъж е било внесено от някоя индивидуалност.
Това било озарението на Буда на 29-та година от живота под дървото Бодхи. Учението за състраданието и любовта идвало към него независимо от връзките с духовния свят, като човешко душевно достояние, и той е можел да мисли за учението на състраданието и любовта, което формулирал под формата на осемстепенния път. Проповедта за това представлявала великото учение за състраданието и любовта, за пръв път излязло от човешката гръд. Така трябва да става с всяка човешка способност. В хода на развитие на човечеството способността трябва първо явно да се изрази в конкретна индивидуалност; едва тогава тя изобщо може да започне постепенно да се развива в хората като тяхна собствена способност. Учението за състраданието и любовта е можело да се усеща като нещо, което човек извлича от самия себе си едва след като това учение вече веднъж е било внесено от някоя индивидуалност. В източната философия това се нарича „въртене на колелото“, колелото на Дхарма, на състраданието и любовта. Това станало благодарение на слизането с цялата си индивидуалност на Бодхисатвата в принц Гаутама Буда. Оттогава съществуват хора, които могат да намерят учението за състраданието и любовта в самите себе си. Това се развива по такъв начин, че все повече хора ще намират в себе си учението за състраданието и любовта, и вече около 3000 години след началото на нашето летоброене, на Земята ще живеят достатъчен брой хора, които ще развият в собствените си сърца това, което е намерил Буда. Тогава мисията на Буда на Земята в даденото отношение ще бъде изпълнена.
към текста >>

В източната философия това се нарича „въртене на колелото“, колелото на Дхарма, на състраданието и любовта.
Учението за състраданието и любовта идвало към него независимо от връзките с духовния свят, като човешко душевно достояние, и той е можел да мисли за учението на състраданието и любовта, което формулирал под формата на осемстепенния път. Проповедта за това представлявала великото учение за състраданието и любовта, за пръв път излязло от човешката гръд. Така трябва да става с всяка човешка способност. В хода на развитие на човечеството способността трябва първо явно да се изрази в конкретна индивидуалност; едва тогава тя изобщо може да започне постепенно да се развива в хората като тяхна собствена способност. Учението за състраданието и любовта е можело да се усеща като нещо, което човек извлича от самия себе си едва след като това учение вече веднъж е било внесено от някоя индивидуалност. В източната философия това се нарича „въртене на колелото“, колелото на Дхарма, на състраданието и любовта. Това станало благодарение на слизането с цялата си индивидуалност на Бодхисатвата в принц Гаутама Буда. Оттогава съществуват хора, които могат да намерят учението за състраданието и любовта в самите себе си. Това се развива по такъв начин, че все повече хора ще намират в себе си учението за състраданието и любовта, и вече около 3000 години след началото на нашето летоброене, на Земята ще живеят достатъчен брой хора, които ще развият в собствените си сърца това, което е намерил Буда. Тогава мисията на Буда на Земята в даденото отношение ще бъде изпълнена. Защото когато Бодхисатвата слязъл за да стане Буда, тук чинът Бодхисатва е бил приет от друг.
към текста >>

Оттогава съществуват хора, които могат да намерят учението за състраданието и любовта в самите себе си.
Така трябва да става с всяка човешка способност. В хода на развитие на човечеството способността трябва първо явно да се изрази в конкретна индивидуалност; едва тогава тя изобщо може да започне постепенно да се развива в хората като тяхна собствена способност. Учението за състраданието и любовта е можело да се усеща като нещо, което човек извлича от самия себе си едва след като това учение вече веднъж е било внесено от някоя индивидуалност. В източната философия това се нарича „въртене на колелото“, колелото на Дхарма, на състраданието и любовта. Това станало благодарение на слизането с цялата си индивидуалност на Бодхисатвата в принц Гаутама Буда. Оттогава съществуват хора, които могат да намерят учението за състраданието и любовта в самите себе си. Това се развива по такъв начин, че все повече хора ще намират в себе си учението за състраданието и любовта, и вече около 3000 години след началото на нашето летоброене, на Земята ще живеят достатъчен брой хора, които ще развият в собствените си сърца това, което е намерил Буда. Тогава мисията на Буда на Земята в даденото отношение ще бъде изпълнена. Защото когато Бодхисатвата слязъл за да стане Буда, тук чинът Бодхисатва е бил приет от друг. Дотогава този, когото днес наричаме Буда, бил Бодхисатва. Следващата степен след Бодхисатва е Буда.
към текста >>

Това се развива по такъв начин, че все повече хора ще намират в себе си учението за състраданието и любовта, и вече около 3000 години след началото на нашето летоброене, на Земята ще живеят достатъчен брой хора, които ще развият в собствените си сърца това, което е намерил Буда.
В хода на развитие на човечеството способността трябва първо явно да се изрази в конкретна индивидуалност; едва тогава тя изобщо може да започне постепенно да се развива в хората като тяхна собствена способност. Учението за състраданието и любовта е можело да се усеща като нещо, което човек извлича от самия себе си едва след като това учение вече веднъж е било внесено от някоя индивидуалност. В източната философия това се нарича „въртене на колелото“, колелото на Дхарма, на състраданието и любовта. Това станало благодарение на слизането с цялата си индивидуалност на Бодхисатвата в принц Гаутама Буда. Оттогава съществуват хора, които могат да намерят учението за състраданието и любовта в самите себе си. Това се развива по такъв начин, че все повече хора ще намират в себе си учението за състраданието и любовта, и вече около 3000 години след началото на нашето летоброене, на Земята ще живеят достатъчен брой хора, които ще развият в собствените си сърца това, което е намерил Буда. Тогава мисията на Буда на Земята в даденото отношение ще бъде изпълнена. Защото когато Бодхисатвата слязъл за да стане Буда, тук чинът Бодхисатва е бил приет от друг. Дотогава този, когото днес наричаме Буда, бил Бодхисатва. Следващата степен след Бодхисатва е Буда. Възходящото същество от Бодхисатвите става Буда.
към текста >>

Така че можем да кажем: това всъщност придвижило този Бодхисатва, който съдържа в себе си учението за състраданието и любовта, до достойнството на Буда, и с това той дал силен тласък на своята мисия.
Той ще се издигне до ранг на Буда едва след 3000 години. Източната философия го нарича Буда Майтрейя. Днес той е Бодхисатва, а ще стане Буда Майтрейя след 3000 години. Той има различна мисия от Гаутама Буда и тя е свързана с неща, които днес хората още не могат да намерят в себе си. Такава е линията на развитие. Така че можем да кажем: това всъщност придвижило този Бодхисатва, който съдържа в себе си учението за състраданието и любовта, до достойнството на Буда, и с това той дал силен тласък на своята мисия. Благодарение на това, че по времето около 600 години преди нашето летоброене с цялото си същество той пребивавал в човешко тяло, добил правото повече да не се инкарнира във физическо тяло на Земята. Фактически, това въплъщение било последното въплъщение на този Бодхисатва. На него повече не му се налагало да слиза във физическо тяло, трябвало да слиза само до етерно тяло. Всички следващи въплъщения на Буда не са такива, че да може да бъде видян външно, на физически план, а може да бъде видян само със силите, които правят човека способен да вижда етерното тяло. В следващите времена Буда се въплъщава само в етерно тяло.
към текста >>

34. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Беше представено, как от една страна в християнството се влива учението за състраданието и любовта на Буда; от друга страна беше показано, как в християнството се е вляло учението на Заратустра.
В Евангелията от Лука и от Йоан научаваме велики истини. Но това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко е толкова потресаващо, че, ако още не сме чували за различни неща, които са свързани с Евангелието от Матей, в нас би възникнала увереност, че трябва да има дълбоки противоречия между Евангелието от Марко и другите Евангелия. Нямаше да се справим с Евангелието от Марко, тъй като в това Евангелие се съобщават най-велики, най-потресаващи мирови истини; но не най-висшите: последните се съдържат в Евангелието от Йоан. Затова днес ще говоря за Евангелието от Матей. При разглежданията на Евангелието от Лука видяхме, че различните духовни течения, които са съществували в света, се слели за да образуват общо течение по времето, когато ставало Христовото събитие. Беше представено, как от една страна в християнството се влива учението за състраданието и любовта на Буда; от друга страна беше показано, как в християнството се е вляло учението на Заратустра. Но в това знаменателно събитие се влели също и всички останали дохристиянски духовни течения. В Евангелието от Матей особено е показано, как се е вляло древноеврейското духовно течение, духовното течение на древния юдаизъм, така че за да се разбере Евангелието от Матей, трябва да се говори за призванието на древния еврейски народ. Духовното изследване черпи не само от Евангелията, но също и от духовния свят, от непреходната Акаша хроника. Ако вследствие на някаква земна катастрофа загинат всички Евангелия, все пак може да бъде казано това, което духовното изследване трябва да каже за събитията в Палестина. Когато сравним това, което е получено от чистите източници, намиращи се на разположение на духовното изследване, с великите документи, с Евангелията, откриваме чудно съответствие, което ни изпълва с велико благоговение пред Евангелията, които съзерцаваме, и ни става ясно, от какви висши източници идват те.
към текста >>

Последният от тези посланици бил Буда, донесъл учението за състраданието и любовта.
Както ученията на Буда и Заратустра, така и съществото на еврейския народ – всичко това се вляло в Христовото същество. Всичко, което преди това се е появявало на Земята, било повторно родено благодарение на християнството в по-висш облик. Всичко, което преди това е съществувало на Земята в духовната култура, е идвало благодарение на това, че великият водач на земното развитие, Христос, е изпратил на Земята тези, които изначално е натоварил с мисия – да подготвят тук това, което Той е трябвало да извърши. Пребивавайки още в небесните висини, Той е изпращал вестители долу. И те, великите основатели на религии, е трябвало да подготвят хората за Неговото пришествие. Последният от тези посланици бил Буда, донесъл учението за състраданието и любовта. Обаче преди това е имало други Бодхисатви и след Христа ще дойдат други Бодхисатви, за да развиват това, което е дошло на Земята чрез Христос Исус. Би било добре, ако хората слушат Бодхисатвите, които идват след това, защото те са негови слуги. Всеки път когато в бъдеще ще се появи Бодхисатва, например, след три хилядолетия, тогава отново това ще бъде от Христос, осветяваш за по-добро разбиране всичко със своите лъчи. Христос е най-дълбоката същност и другите служат за това, Той да бъде по-добре разбран. Затова Христос предварително е изпращал Бодхисатви, за да подготвят човечеството за Него; и Той ги изпраща и след това, за да може още по-добре да бъде разбрано най-великото действие в земното развитие.
към текста >>

35. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Много от онези души и това трябва да се каже със състрадание които са отхвърлили или им е било попречено да поемат духовни понятия тук през живота все още се скитат около земята и макар и мъртви остават свързани към земната сфера.
Такова едно отношение винаги е било съмнително, а в следатлантския период, в които ние живеем, е зловещо, защото то е натрапено на човешките същества от силите на злото. Когато човек при сегашните състояния на еволюцията премине през портите на смъртта, той взима със себе си онези условия на съзнание, които сам е създал за себе си между раждане и смърт. Човекът, който при съвременните обстоятелства се е занимавал изключително с материалистични идеи, понятия и сетивни впечатления от материалния, от сетивния свят, обрича себе си след смъртта да живее в една заобикаляща го среда в която само понятия определени през телесния му живот имат значение. Човешкото същество, което е поело духовни идеи влиза законно в духовния свят, а този, който е отхвърлял духовните идеи е принуден, да остане в известен смисъл вътре в земните условия, докато той и това може да продължи дълго време се научи да поема достатъчно духовни понятия, за да може да бъде отнесен от тях в духовния свят. Това дали поемаме духовни понятия или ги отхвърляме следователно определя заобикалящата ни среда от другата страна на прага. Много от онези души и това трябва да се каже със състрадание които са отхвърлили или им е било попречено да поемат духовни понятия тук през живота все още се скитат около земята и макар и мъртви остават свързани към земната сфера. Душата на човешкото същество обаче, когато вече не е отделена от своята заобикаляща среда чрез физическо тяло което тогава вече Че може да предотвратява човешката душа да действува разрушително -става източник на неспокойствие в земната сфера. Нека да проучим онова, което аз бих искал да охарактеризирам по по-нормално обстоятелство, при което души при съвременните обстоателства преминават в духовния свят след смърт, души, които не са желали нищо да знаят за духовните понятия и опитности. Те стават източници на размирици, защото биват задържани вътре в земната сфера. Само души, които тук на земята вече са били напълно проникнати от известно отношение към духовния свят, минават през портата на смъртта по такъв начин, че да могат да бъдат приети по правилен начин в духовния свят. Те по такъв начин излизат от земната сфера, че могат да изпредят нишки към онези, оставащи зад тях, нишки, които непрекъснато биват предени.
към текста >>

36. Съдържание GA_120 Откровенията на Кармата

Състраданието към животните у народите на Изтока.
Отделянето на Луната и възникването на животинското царство. Животинските „групови души". Намесата на Луцифер. Пренасянето на по-грубите астрални качества в представителите на животинското царство. Страданието при животните, което поначало е лишено от възможност за кармическо изкупление. Състраданието към животните у народите на Изтока. Карма на човечеството и животински свят. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 Болестта и здравето в светлината на Кармата. Различните възгледи за болестта и здравето, факти и мнения, свързани с официалната медицина; неразпознаване на истинските духовни причини. Болестта в природните царства и в човека: 1) Минерали: Липсва възможност за боледуване.
към текста >>

37. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

Съвсем не е безинтересно да припомним, че народите, съхранили най-добрата част от свещената мъдрост на човечеството, се отнасят към животните с огромна обич и истинско състрадание.
Така наречените „външни доказателства за реалността на кармичните закономерност", Вие ще откриете на тези места от настоящия лекционен цикъл, където има и съответен повод да се говори за тях. Там ще намерите и подходящия начин да се защитава идеята за Кармата пред хора, които не спадат към нашите среди и които като скептици могат да задават едни или други въпроси относно цялостната идея за Кармата. Ето защо, преди да пристъпим напред, необходимо е да спрем вниманието си върху следното. Колко естествен изглежда сега въпросът: Как се отнася животинската съдба към това, което наричаме „човешка Карма" и което дава отговор както ще видим на най-важните и съдбоносни въпроси, свързани с човешкото същество? В хода на времето, а и според различните народи, отношението на човека към животинския свят изглежда твърде различно. Съвсем не е безинтересно да припомним, че народите, съхранили най-добрата част от свещената мъдрост на човечеството, се отнасят към животните с огромна обич и истинско състрадание. В света на будизма, например, който успя да съхрани голяма част от древната мъдрост, откриваме едно толкова състрадателно отношение към животните, откриваме такива дълбоки чувства към целия животински свят, какъвто безброй хора в Европа все още не са в състояние нито да ги изживеят, нито да ги разберат. Също и всред други народи спомнете си само арабите и тяхната пословична доброта към коня особено ако те са запазили дори и следи от древното светоусещане, появяващо се тук или там като наследствени качества, Вие ще откриете един вид „приятелство" с животните, едно чисто човешко отношение към всички животни. Напротив, в онези западноевропейски столици, където един вид се подготвят импулсите на бъдещето, подобно състрадание към животните сякаш няма място. И колко характерно е, че през Средновековието, а и по-късно до наши дни, тъкмо в страните, където се установи християнството, се появи възгледът, че на животните изобщо не трябва да се приписва душевен живот и че те са едва ли не някакви автоматични същества. Често се изтъква, и може би с основание, че възгледите на западноевропейската философия, според които животните нямат собствен душевен живот, са навлезли в широките народни маси, където липсва каквото и да е състрадание към животните, а жестокостта към тях не познава граници.
към текста >>

В света на будизма, например, който успя да съхрани голяма част от древната мъдрост, откриваме едно толкова състрадателно отношение към животните, откриваме такива дълбоки чувства към целия животински свят, какъвто безброй хора в Европа все още не са в състояние нито да ги изживеят, нито да ги разберат.
Там ще намерите и подходящия начин да се защитава идеята за Кармата пред хора, които не спадат към нашите среди и които като скептици могат да задават едни или други въпроси относно цялостната идея за Кармата. Ето защо, преди да пристъпим напред, необходимо е да спрем вниманието си върху следното. Колко естествен изглежда сега въпросът: Как се отнася животинската съдба към това, което наричаме „човешка Карма" и което дава отговор както ще видим на най-важните и съдбоносни въпроси, свързани с човешкото същество? В хода на времето, а и според различните народи, отношението на човека към животинския свят изглежда твърде различно. Съвсем не е безинтересно да припомним, че народите, съхранили най-добрата част от свещената мъдрост на човечеството, се отнасят към животните с огромна обич и истинско състрадание. В света на будизма, например, който успя да съхрани голяма част от древната мъдрост, откриваме едно толкова състрадателно отношение към животните, откриваме такива дълбоки чувства към целия животински свят, какъвто безброй хора в Европа все още не са в състояние нито да ги изживеят, нито да ги разберат. Също и всред други народи спомнете си само арабите и тяхната пословична доброта към коня особено ако те са запазили дори и следи от древното светоусещане, появяващо се тук или там като наследствени качества, Вие ще откриете един вид „приятелство" с животните, едно чисто човешко отношение към всички животни. Напротив, в онези западноевропейски столици, където един вид се подготвят импулсите на бъдещето, подобно състрадание към животните сякаш няма място. И колко характерно е, че през Средновековието, а и по-късно до наши дни, тъкмо в страните, където се установи християнството, се появи възгледът, че на животните изобщо не трябва да се приписва душевен живот и че те са едва ли не някакви автоматични същества. Често се изтъква, и може би с основание, че възгледите на западноевропейската философия, според които животните нямат собствен душевен живот, са навлезли в широките народни маси, където липсва каквото и да е състрадание към животните, а жестокостта към тях не познава граници. Да, нещата са напреднали до такава степен, че са изопачени дори мислите на Декарт, големия философ на новото време, които той посвещава на животинския свят.
към текста >>

Напротив, в онези западноевропейски столици, където един вид се подготвят импулсите на бъдещето, подобно състрадание към животните сякаш няма място.
Колко естествен изглежда сега въпросът: Как се отнася животинската съдба към това, което наричаме „човешка Карма" и което дава отговор както ще видим на най-важните и съдбоносни въпроси, свързани с човешкото същество? В хода на времето, а и според различните народи, отношението на човека към животинския свят изглежда твърде различно. Съвсем не е безинтересно да припомним, че народите, съхранили най-добрата част от свещената мъдрост на човечеството, се отнасят към животните с огромна обич и истинско състрадание. В света на будизма, например, който успя да съхрани голяма част от древната мъдрост, откриваме едно толкова състрадателно отношение към животните, откриваме такива дълбоки чувства към целия животински свят, какъвто безброй хора в Европа все още не са в състояние нито да ги изживеят, нито да ги разберат. Също и всред други народи спомнете си само арабите и тяхната пословична доброта към коня особено ако те са запазили дори и следи от древното светоусещане, появяващо се тук или там като наследствени качества, Вие ще откриете един вид „приятелство" с животните, едно чисто човешко отношение към всички животни. Напротив, в онези западноевропейски столици, където един вид се подготвят импулсите на бъдещето, подобно състрадание към животните сякаш няма място. И колко характерно е, че през Средновековието, а и по-късно до наши дни, тъкмо в страните, където се установи християнството, се появи възгледът, че на животните изобщо не трябва да се приписва душевен живот и че те са едва ли не някакви автоматични същества. Често се изтъква, и може би с основание, че възгледите на западноевропейската философия, според които животните нямат собствен душевен живот, са навлезли в широките народни маси, където липсва каквото и да е състрадание към животните, а жестокостта към тях не познава граници. Да, нещата са напреднали до такава степен, че са изопачени дори мислите на Декарт, големия философ на новото време, които той посвещава на животинския свят. Разбира се, ние следва да сме спокойни: изтъкнатите духовни водачи на западноевропейското развитие никога не са застъпвали теза, според която на животните може да се гледа като на „автоматични същества". Подобна теза не е застъпвал и Декарт, макар че в много учебници по философия бихте срещнали подобно твърдение.
към текста >>

Често се изтъква, и може би с основание, че възгледите на западноевропейската философия, според които животните нямат собствен душевен живот, са навлезли в широките народни маси, където липсва каквото и да е състрадание към животните, а жестокостта към тях не познава граници.
Съвсем не е безинтересно да припомним, че народите, съхранили най-добрата част от свещената мъдрост на човечеството, се отнасят към животните с огромна обич и истинско състрадание. В света на будизма, например, който успя да съхрани голяма част от древната мъдрост, откриваме едно толкова състрадателно отношение към животните, откриваме такива дълбоки чувства към целия животински свят, какъвто безброй хора в Европа все още не са в състояние нито да ги изживеят, нито да ги разберат. Също и всред други народи спомнете си само арабите и тяхната пословична доброта към коня особено ако те са запазили дори и следи от древното светоусещане, появяващо се тук или там като наследствени качества, Вие ще откриете един вид „приятелство" с животните, едно чисто човешко отношение към всички животни. Напротив, в онези западноевропейски столици, където един вид се подготвят импулсите на бъдещето, подобно състрадание към животните сякаш няма място. И колко характерно е, че през Средновековието, а и по-късно до наши дни, тъкмо в страните, където се установи християнството, се появи възгледът, че на животните изобщо не трябва да се приписва душевен живот и че те са едва ли не някакви автоматични същества. Често се изтъква, и може би с основание, че възгледите на западноевропейската философия, според които животните нямат собствен душевен живот, са навлезли в широките народни маси, където липсва каквото и да е състрадание към животните, а жестокостта към тях не познава граници. Да, нещата са напреднали до такава степен, че са изопачени дори мислите на Декарт, големия философ на новото време, които той посвещава на животинския свят. Разбира се, ние следва да сме спокойни: изтъкнатите духовни водачи на западноевропейското развитие никога не са застъпвали теза, според която на животните може да се гледа като на „автоматични същества". Подобна теза не е застъпвал и Декарт, макар че в много учебници по философия бихте срещнали подобно твърдение. Но това изобщо не е вярно. Наистина, на животните той не приписва такава душевна природа, способна да се развие до там, че да изведе от Азовото съзнание доказателства за съществуването на Бога; все пак той допуска, че животното е пропито от т.н.
към текста >>

И ако абстрактните теории се превърнат в живо космическо чувство, то неизбежно ще ни потопи в дълбоко състрадание спрямо всички мъки и болки, понасяни в животинското царство.
И ако внимателно се вгледаме в животните, ще се изпълним с покъртващото усещане: „Ето, вие, животните, сте навсякъде около нас. Но когато вие страдате, ние хората извличаме някаква полза. Ние хората можем да преодоляваме страданието; а вие трябва, вие сте осъдени да го понасяте. За вас ние избрахме страданието, а за себе си оставихме невероятната способност да го побеждаваме! " И ако абстрактните теории се превърнат в живо космическо чувство, то неизбежно ще ни потопи в дълбоко състрадание спрямо всички мъки и болки, понасяни в животинското царство. Там, където това космическо чувство блика от първичната мъдрост на човечеството, там където хората все още са запазили макар и далечен отблясък от древното ясновидство, там е съхранена и милостта, истинското състрадание към животинския свят. Да, това състрадание ще се появи отново, когато хората се осмелят и приемат новата духовна мъдрост, когато те отново проумеят колко дълбоко е свързана животинската съдба с Кармата на човечеството и изобщо с Кармата на света. През епохите които бих нарекъл епохи на помрачение белязани от печата на материалистичното мислене, хората нямаха дори и предчувствие за тези кармични зависимости. Хората поглеждаха единствено към разположените в пространството предмети, същества и явления, без да се замислят, че всички те имат общ произход и че са разделени само от различните степени на своята еволюция. Естествено, хората не усещаха и връзката си със животните.
към текста >>

Там, където това космическо чувство блика от първичната мъдрост на човечеството, там където хората все още са запазили макар и далечен отблясък от древното ясновидство, там е съхранена и милостта, истинското състрадание към животинския свят.
Но когато вие страдате, ние хората извличаме някаква полза. Ние хората можем да преодоляваме страданието; а вие трябва, вие сте осъдени да го понасяте. За вас ние избрахме страданието, а за себе си оставихме невероятната способност да го побеждаваме! " И ако абстрактните теории се превърнат в живо космическо чувство, то неизбежно ще ни потопи в дълбоко състрадание спрямо всички мъки и болки, понасяни в животинското царство. Там, където това космическо чувство блика от първичната мъдрост на човечеството, там където хората все още са запазили макар и далечен отблясък от древното ясновидство, там е съхранена и милостта, истинското състрадание към животинския свят. Да, това състрадание ще се появи отново, когато хората се осмелят и приемат новата духовна мъдрост, когато те отново проумеят колко дълбоко е свързана животинската съдба с Кармата на човечеството и изобщо с Кармата на света. През епохите които бих нарекъл епохи на помрачение белязани от печата на материалистичното мислене, хората нямаха дори и предчувствие за тези кармични зависимости. Хората поглеждаха единствено към разположените в пространството предмети, същества и явления, без да се замислят, че всички те имат общ произход и че са разделени само от различните степени на своята еволюция. Естествено, хората не усещаха и връзката си със животните. И във всички области на Земята, където съзнанието за духовната връзка между човека и животинския свят беше малко или много помрачено, и се задоволяваше само с външните пространствени измерения, човекът изплащаше по един твърде странен начин своя дълг към животните: той просто ги изяждаше!
към текста >>

Да, това състрадание ще се появи отново, когато хората се осмелят и приемат новата духовна мъдрост, когато те отново проумеят колко дълбоко е свързана животинската съдба с Кармата на човечеството и изобщо с Кармата на света.
Ние хората можем да преодоляваме страданието; а вие трябва, вие сте осъдени да го понасяте. За вас ние избрахме страданието, а за себе си оставихме невероятната способност да го побеждаваме! " И ако абстрактните теории се превърнат в живо космическо чувство, то неизбежно ще ни потопи в дълбоко състрадание спрямо всички мъки и болки, понасяни в животинското царство. Там, където това космическо чувство блика от първичната мъдрост на човечеството, там където хората все още са запазили макар и далечен отблясък от древното ясновидство, там е съхранена и милостта, истинското състрадание към животинския свят. Да, това състрадание ще се появи отново, когато хората се осмелят и приемат новата духовна мъдрост, когато те отново проумеят колко дълбоко е свързана животинската съдба с Кармата на човечеството и изобщо с Кармата на света. През епохите които бих нарекъл епохи на помрачение белязани от печата на материалистичното мислене, хората нямаха дори и предчувствие за тези кармични зависимости. Хората поглеждаха единствено към разположените в пространството предмети, същества и явления, без да се замислят, че всички те имат общ произход и че са разделени само от различните степени на своята еволюция. Естествено, хората не усещаха и връзката си със животните. И във всички области на Земята, където съзнанието за духовната връзка между човека и животинския свят беше малко или много помрачено, и се задоволяваше само с външните пространствени измерения, човекът изплащаше по един твърде странен начин своя дълг към животните: той просто ги изяждаше! От друга страна тези неща ни подсказват, как убежденията и светогледите зависят от човешките усещания, от човешките чувства.
към текста >>

38. 6. СКАЗКА ШЕСТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Отвлечено мислещият човек, който се придържа само към понятия, лесно може да стигне до там да се разгневи така да се каже срещу тези изостанали назад същества; или пък може да изпадне в другото настроение, да изпитва състрадание към бедните изостанали същества.
Но както на светлината Елохимите поставят онези същества, които са назовани с името "Йом" ден -, и от тъмнината се появява същата степен същества, само че изостанали на една предишна степен на съществуването. Следователно можем да кажем: Срещу Елохимите стои от една страна всичко онова, което се изявява като тъмнина. А сега трябва да се запитаме: какво стои срещу непосредствените служители в светлината, срещу Архаите, срещу тези, които са назованите името "Йом" ден? Какво стои срещу тях като съответни изостанали назад същества? За да не се получат тук недоразумения, добре ще бъде, ако предварително отговорим на един друг въпрос: дали под тези изостанали назад в развитието същества трябва да виждаме винаги нещо зло, нещо неправилно в мировото отношение? Отвлечено мислещият човек, който се придържа само към понятия, лесно може да стигне до там да се разгневи така да се каже срещу тези изостанали назад същества; или пък може да изпадне в другото настроение, да изпитва състрадание към бедните изостанали същества. Всичко това биха били чувства и понятия, които не би трябвало да храним спрямо тези велики съществени неща на вселената. Тогава ние бихме напълно сгрешили. Трябва напротив да държим в душите си мисълта, че всичко, което става така че едни същества достигат своята цел, а други изостават така да се каже на предишни степени на развитието всичко това става съобразно космическата мъдрост и има смисъл, когато същества изостанали на определена степен на развитието. Трябва да държим в душата си мисълта, че за общото цяло има също така значение, когато същества изостават, както и когато същества достигат своята цел: с други думи, че определени функции, определени длъжности не биха могли да бъдат изпълнени от напредналите същества, че за това са необходими такива същества, които са изостанали на една предишна степен на развитието. В своята изостаналост те са именно на мястото си.
към текста >>

39. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Обаче астралното тяло е също и източник на творческите способности; от него бликат всяко състрадание, всяка милост.
Единият описва предимно „обвивките" и насочва вниманието си главно към развитието на онези качества, които бяха формирани още в първите години от живота на Соломоновия Исус; и той ги описва така, че да проличат техните последици, техните по-късни въздействия. Напротив, другият евангелист, Марко, ако мога така да се изразя, прибягва само формално до видимия, физически Исус, главно за да покаже в какво се изразяват действията на Слънчевия Дух, упражнявани върху нашата Земя. И двамата евангелисти описват събитията до най-малките подробности. Да, ако искате действително да вникнете до най-малките подробности на четирите Евангелия, не забравяйте, че всеки евангелист непрекъснато насочва своя поглед към една основна тема, която се съдържа още в самото начало на неговото Евангелие. От гледна точка на евангелиста Лука, най-важното е да проследи развитието на астралното тяло и Аза, или по-точно: носителя на Аза; с други думи, най-вече изживяванията на астралното тяло, носителя на усещанията и чувствата. Обаче астралното тяло е също и източник на творческите способности; от него бликат всяко състрадание, всяка милост. И Христос Исус можа да се прояви като едно състрадателно същество, именно защото притежаваше астралното тяло на Натановия Исус. Ето защо от самото начало Лука отправя своя поглед към състрадателната душа на Христос Исус, понеже той носеше в себе си тъкмо това астрално тяло. А накрая евангелистът Йоан отправя своя поглед към факта, че чрез Исус, на Земята слиза най-висшата макрокосмическа сила: самият Слънчев Дух. Йоан се интересува не толкова от физическото тяло; той отправя поглед към най-висшата макрокосмическа сила, към чистия Слънчев Логос. За него физическият Исус е само едно средство, чрез което той проследява как Слънчевият Логос навлиза в човечеството.
към текста >>

И Христос Исус можа да се прояви като едно състрадателно същество, именно защото притежаваше астралното тяло на Натановия Исус.
Напротив, другият евангелист, Марко, ако мога така да се изразя, прибягва само формално до видимия, физически Исус, главно за да покаже в какво се изразяват действията на Слънчевия Дух, упражнявани върху нашата Земя. И двамата евангелисти описват събитията до най-малките подробности. Да, ако искате действително да вникнете до най-малките подробности на четирите Евангелия, не забравяйте, че всеки евангелист непрекъснато насочва своя поглед към една основна тема, която се съдържа още в самото начало на неговото Евангелие. От гледна точка на евангелиста Лука, най-важното е да проследи развитието на астралното тяло и Аза, или по-точно: носителя на Аза; с други думи, най-вече изживяванията на астралното тяло, носителя на усещанията и чувствата. Обаче астралното тяло е също и източник на творческите способности; от него бликат всяко състрадание, всяка милост. И Христос Исус можа да се прояви като едно състрадателно същество, именно защото притежаваше астралното тяло на Натановия Исус. Ето защо от самото начало Лука отправя своя поглед към състрадателната душа на Христос Исус, понеже той носеше в себе си тъкмо това астрално тяло. А накрая евангелистът Йоан отправя своя поглед към факта, че чрез Исус, на Земята слиза най-висшата макрокосмическа сила: самият Слънчев Дух. Йоан се интересува не толкова от физическото тяло; той отправя поглед към най-висшата макрокосмическа сила, към чистия Слънчев Логос. За него физическият Исус е само едно средство, чрез което той проследява как Слънчевият Логос навлиза в човечеството. И посоката, към която първоначално е насочен неговият поглед, остава неизменна.
към текста >>

Ето защо от самото начало Лука отправя своя поглед към състрадателната душа на Христос Исус, понеже той носеше в себе си тъкмо това астрално тяло.
И двамата евангелисти описват събитията до най-малките подробности. Да, ако искате действително да вникнете до най-малките подробности на четирите Евангелия, не забравяйте, че всеки евангелист непрекъснато насочва своя поглед към една основна тема, която се съдържа още в самото начало на неговото Евангелие. От гледна точка на евангелиста Лука, най-важното е да проследи развитието на астралното тяло и Аза, или по-точно: носителя на Аза; с други думи, най-вече изживяванията на астралното тяло, носителя на усещанията и чувствата. Обаче астралното тяло е също и източник на творческите способности; от него бликат всяко състрадание, всяка милост. И Христос Исус можа да се прояви като едно състрадателно същество, именно защото притежаваше астралното тяло на Натановия Исус. Ето защо от самото начало Лука отправя своя поглед към състрадателната душа на Христос Исус, понеже той носеше в себе си тъкмо това астрално тяло. А накрая евангелистът Йоан отправя своя поглед към факта, че чрез Исус, на Земята слиза най-висшата макрокосмическа сила: самият Слънчев Дух. Йоан се интересува не толкова от физическото тяло; той отправя поглед към най-висшата макрокосмическа сила, към чистия Слънчев Логос. За него физическият Исус е само едно средство, чрез което той проследява как Слънчевият Логос навлиза в човечеството. И посоката, към която първоначално е насочен неговият поглед, остава неизменна. Нека още веднъж да повторим: В спящо състояние, ние обгръщаме с поглед нашите външни обвивки, нашето физическо и етерно тяло.
към текста >>

Той насочва своето внимание главно към онези факти, които имат връзка с астралното тяло, а в този миг то е обзето от най-висш порив на любов и състрадание.
В този момент етерното тяло е в същото положение, в което се намира нашето етерно тяло по време на съня. Както тогава макрокосмическите сили се отделят от нас и ни напускат, същото става и когато настъпва физическата смърт на Исус. Ето защо в Евангелието на Марко ние откриваме същите думи (Марко 15, 34). Описвайки смъртта на Христос Исус, евангелистът Лука отново проследява това, което от самото начало е взел за своя отправна точка: астралното тяло и носителя на Аза. Ето защо той не се обръща към нас със същите думи. Той насочва своето внимание главно към онези факти, които имат връзка с астралното тяло, а в този миг то е обзето от най-висш порив на любов и състрадание. И той прошепва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят" (Лука 23, 34). Ето как звучат човешките думи, преизпълнени с една небесна любов; те идват не от другаде, а единствено от астралното тяло, което Лука проследява още от самото начало на своето Евангелие. Смирение и преданост и то в най-висшата им форма: ето какво бликва от това астрално тяло, което Лука следи от началото до края. Ето защо и последните му думи са: „Отче, в твоите ръце предавам духа си" (Лука 23, 46). А Йоан описва това, което макар и да е вложено в Земята, трябва да бъде осъществено именно от човека: Земният порядък, който се намира в Слънчевото Слово.
към текста >>

40. Лекция трета GA_126 Окултна история

На състрадание към всичко човешко, към всичко космическо е трябвало да се учи душата в тези мистерии, за които ви говоря тук, състрадание чрез преодоляване на физическия план.
На душата се откривало, че тя всъщност трябвало да бъде егоистична през цялото време, докато е въплътена във физическо тяло. Целият обем и цялото значение на егоизма в неговите импулси на физически план се стоварвали, така да се каже, на дадената душа, и дълбоко, дълбоко потисната се чувствала такава душа, която си казвала: досега аз не съм знаела нищо друго, освен егоизма, защото аз не мога да бъда нищо друго на физически план освен егоист. Да, колко далеко е била такава душа от евтината гледна точка на такива хора, които след всяка дума казват: "Аз искам това не за себе си, а за другите". Да се преодолее егоизма и да се усвои стремежът към общочовешкото и космическото, не е толкова просто, както някои си представят. Това усвояване трябва да се предшества от дълбок потрес на душата пред обема на егоизма, заключен в импулсите на тази душа. На състрадание към всичко човешко, към всичко космическо е трябвало да се учи душата в тези мистерии, за които ви говоря тук, състрадание чрез преодоляване на физическия план. Тогава е можело да се надява, че тя ще донесе от висшите светове истинско съчувствие към всичко живо и всичко съществуващо. Но още нещо друго е трябвало да се развие като основно чувство, наред с многото други. Когато на човек му предстои да проникне в духовния свят, трябва да му е ясно, че там всичко е различно от това във физическия свят. Трябва да стоиш като пред нещо напълно непознато, когато стоиш лице в лице с духовния свят. Тук действително има чувство, заради което са попадали в опасност, чувство на страх пред неизвестното.
към текста >>

По такъв начин душата на ученика в мистериите е трябвало чрез възпитание да стигне до всеобемащо, универсално чувство на състрадание и до универсално чувство на безстрашие.
Когато на човек му предстои да проникне в духовния свят, трябва да му е ясно, че там всичко е различно от това във физическия свят. Трябва да стоиш като пред нещо напълно непознато, когато стоиш лице в лице с духовния свят. Тук действително има чувство, заради което са попадали в опасност, чувство на страх пред неизвестното. И затова в такива мистерии душата е трябвало да преживее всичко, което душата на човека въобще е могла да преживее като страх и боязън, уплаха и ужас, за да отвикне от чувствата на боязън и страх, уплаха и ужас. Тогава човек бивал въоръжен за това, да се издигне в непознатия му по своето съдържание духовен свят. По такъв начин душата на ученика в мистериите е трябвало чрез възпитание да стигне до всеобемащо, универсално чувство на състрадание и до универсално чувство на безстрашие. Това е преминавала всяка душа в тези древни мистерии, в които е взимал участие Енкиду, когато се появил отново в тази инкарнация, която лежи в промеждутъка между Енкиду и Аристотел. Той също преминал през това. И ето, като възпоменание за по-ранните инкарнации, това се проявило при Аристотел. Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката трагедия той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх. Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози.
към текста >>

Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката трагедия той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх.
Тогава човек бивал въоръжен за това, да се издигне в непознатия му по своето съдържание духовен свят. По такъв начин душата на ученика в мистериите е трябвало чрез възпитание да стигне до всеобемащо, универсално чувство на състрадание и до универсално чувство на безстрашие. Това е преминавала всяка душа в тези древни мистерии, в които е взимал участие Енкиду, когато се появил отново в тази инкарнация, която лежи в промеждутъка между Енкиду и Аристотел. Той също преминал през това. И ето, като възпоменание за по-ранните инкарнации, това се проявило при Аристотел. Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката трагедия той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх. Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози. По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание. И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание. Трябвало е художествено да се преживее, естетически да се насладиш на това, което е било по-рано велик принцип на възпитанието. И когато това, на което Аристотел се научил в предишните инкарнации, влязло в неговата личност, той станал този човек, който е бил способен да даде това единствено определение на трагедията, което станало класическо и действало толкова силно, че още в XVIII век то било възприето от Лесинг и в течение на целия XIX век играло такава роля, че за това определение са написани цели библиотеки.
към текста >>

Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози.
По такъв начин душата на ученика в мистериите е трябвало чрез възпитание да стигне до всеобемащо, универсално чувство на състрадание и до универсално чувство на безстрашие. Това е преминавала всяка душа в тези древни мистерии, в които е взимал участие Енкиду, когато се появил отново в тази инкарнация, която лежи в промеждутъка между Енкиду и Аристотел. Той също преминал през това. И ето, като възпоменание за по-ранните инкарнации, това се проявило при Аристотел. Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката трагедия той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх. Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози. По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание. И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание. Трябвало е художествено да се преживее, естетически да се насладиш на това, което е било по-рано велик принцип на възпитанието. И когато това, на което Аристотел се научил в предишните инкарнации, влязло в неговата личност, той станал този човек, който е бил способен да даде това единствено определение на трагедията, което станало класическо и действало толкова силно, че още в XVIII век то било възприето от Лесинг и в течение на целия XIX век играло такава роля, че за това определение са написани цели библиотеки. Впрочем не много би било загубено8, ако по-голямата част от това, което се намира в библиотеките, изгори.
към текста >>

По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание.
Това е преминавала всяка душа в тези древни мистерии, в които е взимал участие Енкиду, когато се появил отново в тази инкарнация, която лежи в промеждутъка между Енкиду и Аристотел. Той също преминал през това. И ето, като възпоменание за по-ранните инкарнации, това се проявило при Аристотел. Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката трагедия той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх. Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози. По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание. И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание. Трябвало е художествено да се преживее, естетически да се насладиш на това, което е било по-рано велик принцип на възпитанието. И когато това, на което Аристотел се научил в предишните инкарнации, влязло в неговата личност, той станал този човек, който е бил способен да даде това единствено определение на трагедията, което станало класическо и действало толкова силно, че още в XVIII век то било възприето от Лесинг и в течение на целия XIX век играло такава роля, че за това определение са написани цели библиотеки. Впрочем не много би било загубено8, ако по-голямата част от това, което се намира в библиотеките, изгори. Да изгори, защото е било написано с пълно неразбиране на току-що казаното, на това, че в изкуството се проектира нещо, което се съдържа в духовното, и тези, които са писали това, не подозирали, че Аристотел е откривал древната тайна на мистерията9, когато е казвал: "Трагедия - това е поредица от последователни действия, които се групират около един герой и които са способни да извикат у зрителя чувство на страх и състрадание, за да може в душата на зрителя да настъпи очистване".
към текста >>

И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание.
Той също преминал през това. И ето, като възпоменание за по-ранните инкарнации, това се проявило при Аристотел. Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката трагедия той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх. Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози. По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание. И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание. Трябвало е художествено да се преживее, естетически да се насладиш на това, което е било по-рано велик принцип на възпитанието. И когато това, на което Аристотел се научил в предишните инкарнации, влязло в неговата личност, той станал този човек, който е бил способен да даде това единствено определение на трагедията, което станало класическо и действало толкова силно, че още в XVIII век то било възприето от Лесинг и в течение на целия XIX век играло такава роля, че за това определение са написани цели библиотеки. Впрочем не много би било загубено8, ако по-голямата част от това, което се намира в библиотеките, изгори. Да изгори, защото е било написано с пълно неразбиране на току-що казаното, на това, че в изкуството се проектира нещо, което се съдържа в духовното, и тези, които са писали това, не подозирали, че Аристотел е откривал древната тайна на мистерията9, когато е казвал: "Трагедия - това е поредица от последователни действия, които се групират около един герой и които са способни да извикат у зрителя чувство на страх и състрадание, за да може в душата на зрителя да настъпи очистване". По такъв начин ние виждаме, че в отделната личност, в това, което тя казва, се съдържа сянка на това, което става понятно само тогава, когато ние отвъд личността прозираме стоящият зад нея инспиратор.
към текста >>

Да изгори, защото е било написано с пълно неразбиране на току-що казаното, на това, че в изкуството се проектира нещо, което се съдържа в духовното, и тези, които са писали това, не подозирали, че Аристотел е откривал древната тайна на мистерията9, когато е казвал: "Трагедия - това е поредица от последователни действия, които се групират около един герой и които са способни да извикат у зрителя чувство на страх и състрадание, за да може в душата на зрителя да настъпи очистване".
По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание. И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание. Трябвало е художествено да се преживее, естетически да се насладиш на това, което е било по-рано велик принцип на възпитанието. И когато това, на което Аристотел се научил в предишните инкарнации, влязло в неговата личност, той станал този човек, който е бил способен да даде това единствено определение на трагедията, което станало класическо и действало толкова силно, че още в XVIII век то било възприето от Лесинг и в течение на целия XIX век играло такава роля, че за това определение са написани цели библиотеки. Впрочем не много би било загубено8, ако по-голямата част от това, което се намира в библиотеките, изгори. Да изгори, защото е било написано с пълно неразбиране на току-що казаното, на това, че в изкуството се проектира нещо, което се съдържа в духовното, и тези, които са писали това, не подозирали, че Аристотел е откривал древната тайна на мистерията9, когато е казвал: "Трагедия - това е поредица от последователни действия, които се групират около един герой и които са способни да извикат у зрителя чувство на страх и състрадание, за да може в душата на зрителя да настъпи очистване". По такъв начин ние виждаме, че в отделната личност, в това, което тя казва, се съдържа сянка на това, което става понятно само тогава, когато ние отвъд личността прозираме стоящият зад нея инспиратор. Само когато вие разглеждате историята така, можете да видите какво означава личността и какво означават свръхличните сили за историческия живот, как в индивидуалните инкарнации става нещо, което Блаватска нарича взаимодействие на личните, индивидуални инкарнации с това, което тя описва, казвайки: "но наред със старата, не всякога приложима истина за реинкарнацията и кармата окултистите трябва да учат за цикличната и вървяща в крак с еволюцията реинкарнация" и т.н. Тя нарича това съзнателна реинкарнация, така, както за болшинството от хората днес последователните инкарнации все пак остават безсъзнателни за тяхното "аз", тогава, когато духовните сили, които действат свише, в крайна сметка с пълно съзнание пренасят циклично своите сили от една епоха в друга. Значи откровението за това, което Блаватска говори, изхождайки от розенкройцерските мистерии в своя първи период, напълно може да се провери и установи чрез непосредствено изследване. Но оттук вие ще видите, че удобния способ да се разбира една инкарнация само като следствие на предишното въплъщение, съществено се модифицира, и вие ще разберете, че реинкарнацията е много по-сложен свят от факти, отколкото обикновено се смята, и че ние го разбираме напълно само тогава, когато съпричислим човека към висшия свръхфизически свят, който постоянно въздейства върху нашия свят.
към текста >>

41. Съдържание GA_128 Окултна физиология

Преобразяване на органната дейност чрез кръвта до процеси на затопляне, и под нейно влияние до състрадание.
Планетна система и вътрешна планетарна система; метали и органи. Солите и лесно окисляващите се вещества като регулиращи средства. Активността на растителните вещества. Превръщане на по-ранни в по-късни органни форми; възходящо и низходящо развитие. Значение на мъжкото и на женското участие във възникването на човешкия образ. Преобразяване на органната дейност чрез кръвта до процеси на затопляне, и под нейно влияние до състрадание. Превръщането на топлината в страдание като мисия на земята. * * * ОТПЕЧАТАНО КАТО РЪКОПИС За характера на тези частни издания в своята автобиография "Моят жизнен път" Рудолф Щайнер казва следното (глава 35 и 36, 3. 1925 г. )
към текста >>

42. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Но да приемем, че до известно време можем да се абстрахираме от това и да си кажем: мистикът се е погрижил за това, и преди да се отдаде на мистичното вглъбяване, малостойните качества постепенно са изчезнали, и на мястото на егоистичните качества са се появили безкористни, алтруистични чувства; така той се е подготвил, опитвайки да пробуди в себе си чувство на състрадание към всички същества, да обезсили качествата, насочени единствено към Аза и да ги замести с безкористни качества, формирани от чувството на състрадание към всички същества.
Този е обратният физиологичен образ, когато кръвта бива тласната към симпатиковата нервна система; докато в първия случай, ако искаме да достигнем духовния свят, кръвта трябва да бъде оттеглена от нервите. Това, което се извършва при мистичното вглъбяване, е всъщност притискане на кръвта към вътрешната, симпатиковата нервна система. Да приемем, че за известно време можем да се абстрахираме от това, което става, когато човекът навлиза в своята вътрешност, където не може да се освободи от своя Аз, и дори обратното бива притиснат към своя Аз, при което взима със себе си всички свои лоши малостойни качества. Защото освободили се човек от своя Аз, то заедно с Аза човек напуска и всички свои малостойни качества. Когато обаче се вглъби в своя Аз, човек не може да бъде сигурен, че заедно с това не внася в този, станал вече по-енергетичен Аз и всички свои малостойни качества, с други думи, че всичко от огнената страстна кръв няма да бъде пренесено в симпатиковата нервна система. Но да приемем, че до известно време можем да се абстрахираме от това и да си кажем: мистикът се е погрижил за това, и преди да се отдаде на мистичното вглъбяване, малостойните качества постепенно са изчезнали, и на мястото на егоистичните качества са се появили безкористни, алтруистични чувства; така той се е подготвил, опитвайки да пробуди в себе си чувство на състрадание към всички същества, да обезсили качествата, насочени единствено към Аза и да ги замести с безкористни качества, формирани от чувството на състрадание към всички същества. И така, да приемем, че човекът се е подготвил достатъчно, за да се вглъби в своята вътрешност, и тогава чрез инструмента на кръвта си да въведе в своя Аз във вътрешния си свят. И тогава става така, че тази вътрешна нервна система, симпатиковата нервна система, за която човек в обичайното състояние на своето съзнание, разбира се, нищо не знае, нахлува в Азовото съзнание и човек узнава следното: в себе си ти имаш нещо, което може да ти разкаже неща за света, подобно на другата нервна система, която ти разказва за външния свят. Т. е. човек се изкачва в самия себе си и в известна степен осъзнава собствената си симпатикова нервна система. И тъй както чрез външната главно-гръбначномозъчна нервна система човек може да опознае заобикалящия го външен свят, така сега срещу човека се възправя вътрешния свят, изграден от самия него.
към текста >>

43. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Когато всичко, което човекът може да притежава чрез дейността на своя земен организъм, бъде превърнато от него за доба цел, да бъде превърнато в топлина, тогава в сферата на душевното то ще се преобрази в това, което бихме могли да наречем вътрешно изживяване на състраданието, на загрижеността за всички други същества.
Навсякъде зад процеса на затопляне се крие преобразяване; преобразяването се простира отдолу на горе чак до процеса на затопляне. Това което следва може да бъде само загатнато и ще трябва да бъде предоставено на по-нататъшния размисъл и чувствуване на слушателите. Това, което организмът произвежда в нашата кръв чрез топлинните процеси, тези топлинни процеси, които провежда чрез цялостните процеси, и които разцъфтяват като цвят над другите процеси, това нахлуване нагоре към духовно-душевното, превръща се в духовно-душевно. И кое е най-красивото в духовно-душевното? Най-красивото, най-висшето се състои в това, че чрез силите на човешката душа органичното може да бъде превърнато в душевно! Когато всичко, което човекът може да притежава чрез дейността на своя земен организъм, бъде превърнато от него за доба цел, да бъде превърнато в топлина, тогава в сферата на душевното то ще се преобрази в това, което бихме могли да наречем вътрешно изживяване на състраданието, на загрижеността за всички други същества. Когато преминем през всички процеси на човешкия организъм и достигнем до най-високото ниво, нивото на топлинните процеси, в този момент ние прекрачваме прага на човешките физиологични процеси на най-високото им стъпало, формирано от топлинните процеси на кръвта и се възкачваме към онзи свят, в който топлината на кръвта се оценява по това, което душата успява да направи от нея; оценява се по загрижеността към всички същества, по състраданието към всичко, което е около нас. И тогава, когато вътрешният ни живот ни е извел нагоре до затоплянето, нашият живот започва да се простира над цялото земно съществувание и ние ставаме едно с цялото земно битие. И трябва да отбележим чудния факт, че световното същество е изминало обходния път през цялото ни устройство, за да ни даде накрая затоплянето, което ние, хората, сме призвани чрез нашия Аз да превърнем в живо състрадание към всички същества. В рамките на земната мисия топлината се превръща в състрадание! Това е смисъла на земния процес, в който човекът бива поставен като физически организъм и който протича чрез това, че всички физически процеси се събират в короната на човешкото устройство, че всичко, намиращо се в човешкото устройство като един микрокосмос на всички земни процеси, отново разтваря себе си като един нов цвят.
към текста >>

Когато преминем през всички процеси на човешкия организъм и достигнем до най-високото ниво, нивото на топлинните процеси, в този момент ние прекрачваме прага на човешките физиологични процеси на най-високото им стъпало, формирано от топлинните процеси на кръвта и се възкачваме към онзи свят, в който топлината на кръвта се оценява по това, което душата успява да направи от нея; оценява се по загрижеността към всички същества, по състраданието към всичко, което е около нас.
Това което следва може да бъде само загатнато и ще трябва да бъде предоставено на по-нататъшния размисъл и чувствуване на слушателите. Това, което организмът произвежда в нашата кръв чрез топлинните процеси, тези топлинни процеси, които провежда чрез цялостните процеси, и които разцъфтяват като цвят над другите процеси, това нахлуване нагоре към духовно-душевното, превръща се в духовно-душевно. И кое е най-красивото в духовно-душевното? Най-красивото, най-висшето се състои в това, че чрез силите на човешката душа органичното може да бъде превърнато в душевно! Когато всичко, което човекът може да притежава чрез дейността на своя земен организъм, бъде превърнато от него за доба цел, да бъде превърнато в топлина, тогава в сферата на душевното то ще се преобрази в това, което бихме могли да наречем вътрешно изживяване на състраданието, на загрижеността за всички други същества. Когато преминем през всички процеси на човешкия организъм и достигнем до най-високото ниво, нивото на топлинните процеси, в този момент ние прекрачваме прага на човешките физиологични процеси на най-високото им стъпало, формирано от топлинните процеси на кръвта и се възкачваме към онзи свят, в който топлината на кръвта се оценява по това, което душата успява да направи от нея; оценява се по загрижеността към всички същества, по състраданието към всичко, което е около нас. И тогава, когато вътрешният ни живот ни е извел нагоре до затоплянето, нашият живот започва да се простира над цялото земно съществувание и ние ставаме едно с цялото земно битие. И трябва да отбележим чудния факт, че световното същество е изминало обходния път през цялото ни устройство, за да ни даде накрая затоплянето, което ние, хората, сме призвани чрез нашия Аз да превърнем в живо състрадание към всички същества. В рамките на земната мисия топлината се превръща в състрадание! Това е смисъла на земния процес, в който човекът бива поставен като физически организъм и който протича чрез това, че всички физически процеси се събират в короната на човешкото устройство, че всичко, намиращо се в човешкото устройство като един микрокосмос на всички земни процеси, отново разтваря себе си като един нов цвят. И когато този цвят преобрази себе си в човешката душа, земният организъм, чрез загрижеността и живото състрадание на човека към всички същества постига това, за което е била предназначена топлината на тялото, отредено ни като на земни хора.
към текста >>

И трябва да отбележим чудния факт, че световното същество е изминало обходния път през цялото ни устройство, за да ни даде накрая затоплянето, което ние, хората, сме призвани чрез нашия Аз да превърнем в живо състрадание към всички същества.
И кое е най-красивото в духовно-душевното? Най-красивото, най-висшето се състои в това, че чрез силите на човешката душа органичното може да бъде превърнато в душевно! Когато всичко, което човекът може да притежава чрез дейността на своя земен организъм, бъде превърнато от него за доба цел, да бъде превърнато в топлина, тогава в сферата на душевното то ще се преобрази в това, което бихме могли да наречем вътрешно изживяване на състраданието, на загрижеността за всички други същества. Когато преминем през всички процеси на човешкия организъм и достигнем до най-високото ниво, нивото на топлинните процеси, в този момент ние прекрачваме прага на човешките физиологични процеси на най-високото им стъпало, формирано от топлинните процеси на кръвта и се възкачваме към онзи свят, в който топлината на кръвта се оценява по това, което душата успява да направи от нея; оценява се по загрижеността към всички същества, по състраданието към всичко, което е около нас. И тогава, когато вътрешният ни живот ни е извел нагоре до затоплянето, нашият живот започва да се простира над цялото земно съществувание и ние ставаме едно с цялото земно битие. И трябва да отбележим чудния факт, че световното същество е изминало обходния път през цялото ни устройство, за да ни даде накрая затоплянето, което ние, хората, сме призвани чрез нашия Аз да превърнем в живо състрадание към всички същества. В рамките на земната мисия топлината се превръща в състрадание! Това е смисъла на земния процес, в който човекът бива поставен като физически организъм и който протича чрез това, че всички физически процеси се събират в короната на човешкото устройство, че всичко, намиращо се в човешкото устройство като един микрокосмос на всички земни процеси, отново разтваря себе си като един нов цвят. И когато този цвят преобрази себе си в човешката душа, земният организъм, чрез загрижеността и живото състрадание на човека към всички същества постига това, за което е била предназначена топлината на тялото, отредено ни като на земни хора. Това, което чрез живата загриженост поемаме в душата си и чрез което все повече и повече разширяваме душевния си живот, това ние ще вземем със себе си, след като сме преминали през много устройства, чрез които изцяло сме оползотворили това, което Земята може да даде на Духа като затопляне, като загряваща топлина, като топлина на изгаряне. И след като, преминавайки през многобройните прераждания, ще сме поели цялата тази топлина в себе си, тогава Земята ще е постигнала своята цел, своя смисъл, тогава тя, като един огромен труп ще потъне под нозете ни в неизвестната Вселена и от земната тленност ще се въздигне цялата съвкупност от земни човешки души, превърнали през различните земни прераждания топлината на земните тела в живо състрадание и загриженост и в това, което може да бъде въздигнато върху тях.
към текста >>

В рамките на земната мисия топлината се превръща в състрадание!
Най-красивото, най-висшето се състои в това, че чрез силите на човешката душа органичното може да бъде превърнато в душевно! Когато всичко, което човекът може да притежава чрез дейността на своя земен организъм, бъде превърнато от него за доба цел, да бъде превърнато в топлина, тогава в сферата на душевното то ще се преобрази в това, което бихме могли да наречем вътрешно изживяване на състраданието, на загрижеността за всички други същества. Когато преминем през всички процеси на човешкия организъм и достигнем до най-високото ниво, нивото на топлинните процеси, в този момент ние прекрачваме прага на човешките физиологични процеси на най-високото им стъпало, формирано от топлинните процеси на кръвта и се възкачваме към онзи свят, в който топлината на кръвта се оценява по това, което душата успява да направи от нея; оценява се по загрижеността към всички същества, по състраданието към всичко, което е около нас. И тогава, когато вътрешният ни живот ни е извел нагоре до затоплянето, нашият живот започва да се простира над цялото земно съществувание и ние ставаме едно с цялото земно битие. И трябва да отбележим чудния факт, че световното същество е изминало обходния път през цялото ни устройство, за да ни даде накрая затоплянето, което ние, хората, сме призвани чрез нашия Аз да превърнем в живо състрадание към всички същества. В рамките на земната мисия топлината се превръща в състрадание! Това е смисъла на земния процес, в който човекът бива поставен като физически организъм и който протича чрез това, че всички физически процеси се събират в короната на човешкото устройство, че всичко, намиращо се в човешкото устройство като един микрокосмос на всички земни процеси, отново разтваря себе си като един нов цвят. И когато този цвят преобрази себе си в човешката душа, земният организъм, чрез загрижеността и живото състрадание на човека към всички същества постига това, за което е била предназначена топлината на тялото, отредено ни като на земни хора. Това, което чрез живата загриженост поемаме в душата си и чрез което все повече и повече разширяваме душевния си живот, това ние ще вземем със себе си, след като сме преминали през много устройства, чрез които изцяло сме оползотворили това, което Земята може да даде на Духа като затопляне, като загряваща топлина, като топлина на изгаряне. И след като, преминавайки през многобройните прераждания, ще сме поели цялата тази топлина в себе си, тогава Земята ще е постигнала своята цел, своя смисъл, тогава тя, като един огромен труп ще потъне под нозете ни в неизвестната Вселена и от земната тленност ще се въздигне цялата съвкупност от земни човешки души, превърнали през различните земни прераждания топлината на земните тела в живо състрадание и загриженост и в това, което може да бъде въздигнато върху тях. И така, както отделната душа, когато човекът премине през портите на смъртта, въздига себе си към духовния свят и предава тялото си на силите на Земята, така един ден тялото на Земята ще бъде предадено на световните сили, след като ни е отдало топлината за нашето състрадание, превърнала се в основа за всички наши по-висши душевни дейности.
към текста >>

И когато този цвят преобрази себе си в човешката душа, земният организъм, чрез загрижеността и живото състрадание на човека към всички същества постига това, за което е била предназначена топлината на тялото, отредено ни като на земни хора.
Когато преминем през всички процеси на човешкия организъм и достигнем до най-високото ниво, нивото на топлинните процеси, в този момент ние прекрачваме прага на човешките физиологични процеси на най-високото им стъпало, формирано от топлинните процеси на кръвта и се възкачваме към онзи свят, в който топлината на кръвта се оценява по това, което душата успява да направи от нея; оценява се по загрижеността към всички същества, по състраданието към всичко, което е около нас. И тогава, когато вътрешният ни живот ни е извел нагоре до затоплянето, нашият живот започва да се простира над цялото земно съществувание и ние ставаме едно с цялото земно битие. И трябва да отбележим чудния факт, че световното същество е изминало обходния път през цялото ни устройство, за да ни даде накрая затоплянето, което ние, хората, сме призвани чрез нашия Аз да превърнем в живо състрадание към всички същества. В рамките на земната мисия топлината се превръща в състрадание! Това е смисъла на земния процес, в който човекът бива поставен като физически организъм и който протича чрез това, че всички физически процеси се събират в короната на човешкото устройство, че всичко, намиращо се в човешкото устройство като един микрокосмос на всички земни процеси, отново разтваря себе си като един нов цвят. И когато този цвят преобрази себе си в човешката душа, земният организъм, чрез загрижеността и живото състрадание на човека към всички същества постига това, за което е била предназначена топлината на тялото, отредено ни като на земни хора. Това, което чрез живата загриженост поемаме в душата си и чрез което все повече и повече разширяваме душевния си живот, това ние ще вземем със себе си, след като сме преминали през много устройства, чрез които изцяло сме оползотворили това, което Земята може да даде на Духа като затопляне, като загряваща топлина, като топлина на изгаряне. И след като, преминавайки през многобройните прераждания, ще сме поели цялата тази топлина в себе си, тогава Земята ще е постигнала своята цел, своя смисъл, тогава тя, като един огромен труп ще потъне под нозете ни в неизвестната Вселена и от земната тленност ще се въздигне цялата съвкупност от земни човешки души, превърнали през различните земни прераждания топлината на земните тела в живо състрадание и загриженост и в това, което може да бъде въздигнато върху тях. И така, както отделната душа, когато човекът премине през портите на смъртта, въздига себе си към духовния свят и предава тялото си на силите на Земята, така един ден тялото на Земята ще бъде предадено на световните сили, след като ни е отдало топлината за нашето състрадание, превърнала се в основа за всички наши по-висши душевни дейности. Този труп, който ще бъде предаден на Всемира, тъй както отделният човешки труп бива предаден на Земята, той, издигайки се, ще види сумата от всички отделни, чрез земното битие в значителна степен усъвършенствува ни индивидуални човешки души, които тогава ще се отправят към нови стъпала на битието, към нови планетарни системи. Тъй както в системата на Земята отделния човек, след като е преминал през смъртта, се отправя към нови прераждания, така и съвкупността от всички индивидуални души ще поемат пътя към нови стъпала на планетарното съществуване, след като е отпаднал трупа на Земята.
към текста >>

И след като, преминавайки през многобройните прераждания, ще сме поели цялата тази топлина в себе си, тогава Земята ще е постигнала своята цел, своя смисъл, тогава тя, като един огромен труп ще потъне под нозете ни в неизвестната Вселена и от земната тленност ще се въздигне цялата съвкупност от земни човешки души, превърнали през различните земни прераждания топлината на земните тела в живо състрадание и загриженост и в това, което може да бъде въздигнато върху тях.
И трябва да отбележим чудния факт, че световното същество е изминало обходния път през цялото ни устройство, за да ни даде накрая затоплянето, което ние, хората, сме призвани чрез нашия Аз да превърнем в живо състрадание към всички същества. В рамките на земната мисия топлината се превръща в състрадание! Това е смисъла на земния процес, в който човекът бива поставен като физически организъм и който протича чрез това, че всички физически процеси се събират в короната на човешкото устройство, че всичко, намиращо се в човешкото устройство като един микрокосмос на всички земни процеси, отново разтваря себе си като един нов цвят. И когато този цвят преобрази себе си в човешката душа, земният организъм, чрез загрижеността и живото състрадание на човека към всички същества постига това, за което е била предназначена топлината на тялото, отредено ни като на земни хора. Това, което чрез живата загриженост поемаме в душата си и чрез което все повече и повече разширяваме душевния си живот, това ние ще вземем със себе си, след като сме преминали през много устройства, чрез които изцяло сме оползотворили това, което Земята може да даде на Духа като затопляне, като загряваща топлина, като топлина на изгаряне. И след като, преминавайки през многобройните прераждания, ще сме поели цялата тази топлина в себе си, тогава Земята ще е постигнала своята цел, своя смисъл, тогава тя, като един огромен труп ще потъне под нозете ни в неизвестната Вселена и от земната тленност ще се въздигне цялата съвкупност от земни човешки души, превърнали през различните земни прераждания топлината на земните тела в живо състрадание и загриженост и в това, което може да бъде въздигнато върху тях. И така, както отделната душа, когато човекът премине през портите на смъртта, въздига себе си към духовния свят и предава тялото си на силите на Земята, така един ден тялото на Земята ще бъде предадено на световните сили, след като ни е отдало топлината за нашето състрадание, превърнала се в основа за всички наши по-висши душевни дейности. Този труп, който ще бъде предаден на Всемира, тъй както отделният човешки труп бива предаден на Земята, той, издигайки се, ще види сумата от всички отделни, чрез земното битие в значителна степен усъвършенствува ни индивидуални човешки души, които тогава ще се отправят към нови стъпала на битието, към нови планетарни системи. Тъй както в системата на Земята отделния човек, след като е преминал през смъртта, се отправя към нови прераждания, така и съвкупността от всички индивидуални души ще поемат пътя към нови стъпала на планетарното съществуване, след като е отпаднал трупа на Земята. И виждаме, че нищо на света не се губи, но че това, което ни е дадено в организма ни чак до разцъфтяването на топлината, представлява материалът, чрез който, след като сме го употребили като топлина, стъпваме на ново, по-високо стъпало по пътя, водещ към Вечността. Нищо в света не се губи: но това, което земята произвежда чрез човешките души, чрез тях това ще бъде отнесено във вечността!
към текста >>

И така, както отделната душа, когато човекът премине през портите на смъртта, въздига себе си към духовния свят и предава тялото си на силите на Земята, така един ден тялото на Земята ще бъде предадено на световните сили, след като ни е отдало топлината за нашето състрадание, превърнала се в основа за всички наши по-висши душевни дейности.
В рамките на земната мисия топлината се превръща в състрадание! Това е смисъла на земния процес, в който човекът бива поставен като физически организъм и който протича чрез това, че всички физически процеси се събират в короната на човешкото устройство, че всичко, намиращо се в човешкото устройство като един микрокосмос на всички земни процеси, отново разтваря себе си като един нов цвят. И когато този цвят преобрази себе си в човешката душа, земният организъм, чрез загрижеността и живото състрадание на човека към всички същества постига това, за което е била предназначена топлината на тялото, отредено ни като на земни хора. Това, което чрез живата загриженост поемаме в душата си и чрез което все повече и повече разширяваме душевния си живот, това ние ще вземем със себе си, след като сме преминали през много устройства, чрез които изцяло сме оползотворили това, което Земята може да даде на Духа като затопляне, като загряваща топлина, като топлина на изгаряне. И след като, преминавайки през многобройните прераждания, ще сме поели цялата тази топлина в себе си, тогава Земята ще е постигнала своята цел, своя смисъл, тогава тя, като един огромен труп ще потъне под нозете ни в неизвестната Вселена и от земната тленност ще се въздигне цялата съвкупност от земни човешки души, превърнали през различните земни прераждания топлината на земните тела в живо състрадание и загриженост и в това, което може да бъде въздигнато върху тях. И така, както отделната душа, когато човекът премине през портите на смъртта, въздига себе си към духовния свят и предава тялото си на силите на Земята, така един ден тялото на Земята ще бъде предадено на световните сили, след като ни е отдало топлината за нашето състрадание, превърнала се в основа за всички наши по-висши душевни дейности. Този труп, който ще бъде предаден на Всемира, тъй както отделният човешки труп бива предаден на Земята, той, издигайки се, ще види сумата от всички отделни, чрез земното битие в значителна степен усъвършенствува ни индивидуални човешки души, които тогава ще се отправят към нови стъпала на битието, към нови планетарни системи. Тъй както в системата на Земята отделния човек, след като е преминал през смъртта, се отправя към нови прераждания, така и съвкупността от всички индивидуални души ще поемат пътя към нови стъпала на планетарното съществуване, след като е отпаднал трупа на Земята. И виждаме, че нищо на света не се губи, но че това, което ни е дадено в организма ни чак до разцъфтяването на топлината, представлява материалът, чрез който, след като сме го употребили като топлина, стъпваме на ново, по-високо стъпало по пътя, водещ към Вечността. Нищо в света не се губи: но това, което земята произвежда чрез човешките души, чрез тях това ще бъде отнесено във вечността! Така духовната наука ни позволява да свържем физиологическите процеси в човешкия организъм с предопределеността ни във Вселената.
към текста >>

44. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Днес само една малка група хора иска да бъде носител на това, което в бъдеще ще стане достояние на всички хора, които се нуждаят от него: от истинските плодове на човешката любов и на човешкото състрадание.
Всичко това се превръща в действителен, в непосредствен живот, представа за който можем да имаме само тогава, когато се вслушаме в онзи пророчески глас, който казва: Накъде отива това развитие? То преминава с всичките си плодове в непосредственото външно съществуване. И онова, което днес можем само да кажем, да изговорим, да въплътим в нашите думи, се превръща в поглед, в поглед при по-младите, в поглед при повъзрастните, в поглед, който ощастливява. Всички, които не са могли да се докоснат до топлината и светлината на Духовната наука, за да стигнат за самите себе си до плодовете на тази Духовна наука, ще почувствуват тогава блаженството, което един такъв поглед дава! Всичко онова, което може да бъде външна личност, занапред ще има в себе си онзи огън, за който това, което днес е теория, ще бъде отоплителният материал. Днес само една малка група хора иска да бъде носител на това, което в бъдеще ще стане достояние на всички хора, които се нуждаят от него: от истинските плодове на човешката любов и на човешкото състрадание. Ние изучаваме Духовната наука не за собствено удоволствие, не заради нашето задоволство, а за да получим нежни, благославящи ръце, да получим нежния поглед, който действува вече чрез това, че се излъчва от очите, за да разпространяваме онова, за което окото е извор, извор на всичко онова, което наричаме духовно виждане. Хората, които могат именно да живеят така близо до природата, би трябвало сега да обърнат внимание как в сегашно време всичко се променя, всичко става друго! Нещата се променят, променят се именно във великия Космос. Никак не е правилно, когато се казва: Природата не прави никакви скокове. Напротив, в природата постоянно има скокове.
към текста >>

45. Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Особено фини ще са отношенията на симпатия към добронамерените и състрадателни постъпки, а тези на антипатия спрямо зложелателните постъпки ще са изпълнени с едно величие, за което хората досега едва ли са имали някакво предчувствие.
Нашата епоха ще бъде последвана от Шестата и Седмата културни епохи. След това Земята ще бъде отново застигната от една велика катастрофа, подобна на катастрофата, с която завърши Атлантската епоха. Изхождайки от окултните изследвания, ние можем да дадем за всяка една от тези културни епохи, за Петата, Шестата и Седмата следатлантски културни епохи една главна характеристика на човешкото развитие. В нашата Пета следатлантска културна епоха главната характерна черта на еволюцията е интелектуалната, развитието на ума. В Шестата, която ще последва нашата, главната характерна черта на човешкото развитие ще бъде тази, че душите на хората ще имат напълно определени чувства по отношение на това кое е морално и на това, което е неморално. Особено фини ще са отношенията на симпатия към добронамерените и състрадателни постъпки, а тези на антипатия спрямо зложелателните постъпки ще са изпълнени с едно величие, за което хората досега едва ли са имали някакво предчувствие. Тази Шеста културна епоха ще бъде последвана от Седмата, в която моралният живот ще бъде още повече задълбочен. Докато през Шеста културна епоха хората ще изпитват дълбока радост при добрите и благородни дела, в Седмата културна епоха една такава дълбока радост ще бъде последвана от един морален импулс, т.е. от едно желание да извършат това, което е морално. Съществува голяма разлика между това да изпитваш дълбока радост при едно морално действие и да извършиш действие, което е морално. Така че можем да кажем: Нашата културна епоха е епоха на интелигентността, на ума; тя ще бъде последвана от културната епоха, която можем да наречем епоха на естетическото задоволство по отношение на доброто и естетическото отвращение по отношение на злото, а Седмата ще бъде епоха на действения морален живот.
към текста >>

46. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Буда, онзи царски син, кйто донесе на човечеството учението за състраданието, не се роди тогава като Буда.
Кой беше този Йешу бен Пандира? Той беше една велика индивидуалност, която от времената на Буда – следователно около шестстотин години преди нашата ера – се е превъплъщавала почти всяко столетие, за да води човечеството напред. За да го разберем, ние трябва да се върнем назад до Съществото на Буда. Ние знаем, че Буда е живял като царски син в дома на Сакия около пет и половина столетия преди нашето летоброене. Онази индивидуалност, която тогава стана Буда, не беше родена като Буда. Буда, онзи царски син, кйто донесе на човечеството учението за състраданието, не се роди тогава като Буда. Защото Буда не е никаква индивидуалност, Буда е един сан, един чин. Онзи Буда се роди като Бодисатва и се издигна до степента Буда в своята двадесет и девета година на живота си, когато беше потопен в медитация под дървото Боди, и донесе учението за състраданието от духовните висини във физическия свят. По-рано той беше един Бодисатва съшо и в неговите минали инкаранации и след това стана Буда. Но работата стои така, че чрез това сякаш мястото на един Бодисатва, т.е. мястото на един учител на човечеството във физическа форма остана свободно за определено време и трябваше отново да бъде заето.
към текста >>

Онзи Буда се роди като Бодисатва и се издигна до степента Буда в своята двадесет и девета година на живота си, когато беше потопен в медитация под дървото Боди, и донесе учението за състраданието от духовните висини във физическия свят.
За да го разберем, ние трябва да се върнем назад до Съществото на Буда. Ние знаем, че Буда е живял като царски син в дома на Сакия около пет и половина столетия преди нашето летоброене. Онази индивидуалност, която тогава стана Буда, не беше родена като Буда. Буда, онзи царски син, кйто донесе на човечеството учението за състраданието, не се роди тогава като Буда. Защото Буда не е никаква индивидуалност, Буда е един сан, един чин. Онзи Буда се роди като Бодисатва и се издигна до степента Буда в своята двадесет и девета година на живота си, когато беше потопен в медитация под дървото Боди, и донесе учението за състраданието от духовните висини във физическия свят. По-рано той беше един Бодисатва съшо и в неговите минали инкаранации и след това стана Буда. Но работата стои така, че чрез това сякаш мястото на един Бодисатва, т.е. мястото на един учител на човечеството във физическа форма остана свободно за определено време и трябваше отново да бъде заето. Когато онзи Бодисатва, родил се като царски син в дома на Сакия, се издигна до степента Буда в двадесет и деветата година на своя живот, санът Бодисатва бе веднага прехвърлен на една друга индивидуалност. Следователно, ние трябва да говорим за един приемник на Бодисатва, който тук се е издигнал до степента Буда.
към текста >>

47. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

– И то подробно описваше това, като по този начин, вниквайки в чувствата на другите, то развиваше в себе си едно особено силно състрадание, както и склонност към действия, произтичащи от състраданието.
То казваше: „Знаеш ли, когато вървя по улицата и виждам хора и животни, това е така, като че аз се вмъквам в хората и животните. Наскоро аз срещнах една бедна жена и влязох в нея. И това, което почувствувах, беше страшно болезнено, страшно печално. – При това в дома си детето не беше виждало никаква мизерия, а живееше при съвсем добри условия. – След това, казваше детето, влязох в един кон, после в една свиня. – И то подробно описваше това, като по този начин, вниквайки в чувствата на другите, то развиваше в себе си едно особено силно състрадание, както и склонност към действия, произтичащи от състраданието. Откъде идва това, разширеното разбиране за другите същества? Когато при този случай размислим върху това, ние стигаме до предишната инкаранация на това дете, когато то е развило гореописаната отдайност към нещата, към тайните на нещата. Обаче за да получим ефектите от културата на отдайността, ние нямаме нужда да чакаме нашето следващо прераждане. Те се появяват дори в един единствен живот. Когато в най-ранна младост сме насочвани да развием всичко това, тогава в покъсния живот ще имаме едно ясно, проницателно мислене, докато иначе развиваме едно разкъсано, нелогично мислене.
към текста >>

48. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Днес някой гледа към Христовото събитие така състрадателно и казва: Но да, в това отношение Христос също е хранел вярата на своето време.
Онези, които тълкуват всичко материалистично, казват: Да, Христос е държал сметка за слабостите и грешките, за предразсъдъците на своето време и затова е възвестил на лековерните, че хилядогодишното царство ще се осъществи или ще настъпи една голяма Земна катастрофа. Обаче подобно нещо не се случи. Но вече имаше една катастрофа, която действително стана, само че тя беше забележима единствено за Духа. Онези, които са лековерни и суеверни, вярват, че Христос е възвестил едно буквално слизане от облаците, но това са материалистични тълкуватели на нещо, което Христос е разбирал и вложил в своите думи. Така и днес може да има хора, които тълкуват материалистично това, което трябва да се схваща духовно и когато то не се случва, те започват да мислят върху въпроса така, както се е мислило върху събитията преди осъществяването на хилядогодишното царство. Днес някой гледа към Христовото събитие така състрадателно и казва: Но да, в това отношение Христос също е хранел вярата на своето време. Той е мислил за едно скорошно идване на Царствата небесни на Земята. Това беше една слабост на Христос, считаха те и после хората видяха – така казват големите богослови – че Царствата небесни не слязоха на Земята. Може да се случи така, че хората да посрещнат и нашето ново откровение по такъв начин, че след известно време, когато вече подемът на човешките способности ще се намира в пълен ход, да кажат: Ето, нищо от това, което вие възвестихте, не дойде! – Те изобщо не предполагат, че всичко предсказано вече е тук, само че те не виждат нищо! Всичко това ще се повтори.
към текста >>

49. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

И всъщност тъкмо в този преход се стигна дотам, че сега, когато хората усещаха как тяхното съзнание за мъртвите постепенно умира, олтарите приеха формата на ковчег и богослужението започна да се извършва с дълбок и състрадателен трепет пред тленните останки, а не по маниера на древните египтяни.
По-рано ние не можехме да живеем заедно с повисшите Същества, с мъртвите. Сега обаче нашите мъртви изчезват в един съвършено друг смисъл от нашето съзнание, ние нямаме вече предишната жива връзка с тях. Тук ние стигаме до един въпрос, за който трябва да кажем, че умът извънредно трудно ще постигне едно разбиране за него, но едно такова разбиране е по силите на проумяващото човешко сърце. Ето кое правеше така безкрайно важна, така безкрайно свещена и дълбока именно формата на богослужението при първите християни и първите християни бяха онези, които най-живо чувствуваха, как им беше отнета непосредствената връзка с мъртвите. Обаче те замениха това, което бяха изгубили по този начин с онези свещени чувства, които възникнаха в техните души при извършване на богослужението, когато принасяха върху гробовете на мъртвите техните жертви, когато изпълняваха тяхното богослужение. И всъщност тъкмо в този преход се стигна дотам, че сега, когато хората усещаха как тяхното съзнание за мъртвите постепенно умира, олтарите приеха формата на ковчег и богослужението започна да се извършва с дълбок и състрадателен трепет пред тленните останки, а не по маниера на древните египтяни. Както казахме, това е един въпрос, който умът не ще може лесно да разбере. Но достатъчно е човек да разгледа формата на един олтар и живо да почувствува онзи преход на целия човешки възглед в течение на времето, както той бе охарактеризиран, и тогава той ще има едно предчувствие, едно разбиране за тази метаморфоза във възгледа на човешката душа. И от вчерашните указания можем да разберем, че това състояние, което беше постигнато, отново ще бъде постепенно заменено с едно друго и че сега сме изправени пред факта, че в човека се пробуждат първите характерни черти на това друго състояние. Това, което приведох вчера като един пример, а именно че човекът ще вижда в един вид сънищен образ нещо действително, което трябва да образува кармическото изправяне на едно деяние; то ще представлява повторното разгръщане на онези способности, които отново ще издигнат човека до духовните светове. За цялото Земно развитие това беше относително едно кратко междинно състояние, в което човекът беше изключен от духовните светове; то трябваше да настъпи, за да може човекът свободно да постигне най-мощните сили за своята свобода.
към текста >>

50. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И така, най-вътрешната същност на човешката природа, озарена от най-интензивните сили на любовта и състраданието възникна благодарение на това, че до раждането на Натановия Исус, в духовния свят беше запазена една чиста човешка субстанция; по-късно астралното тяло се оказа проникнато от силите на Гоутама Буда, и ако сега, следователно, в Натановия Исус беше налице това, което бихме нарекли „най-вътрешната същност“ на човека, настъпи мигът, когато в 12-та си година, с това тяло се съедини онази човешка индивидуалност, която от всички човешки индивидуалности беше прозряла най-ясно и най-дълбоко в духовното естество на Космоса.
Обаче всичко онова, което Заратустровата индивидуалност успя да постигне благодарение на тези инструменти, тя го взе със себе си, така че то продължи да живее и по-нататък в тази индивидуалност, която сега напусна троичното тяло. И все пак, в троичното тяло на Исус от Назарет беше постигнато нещо съществено: А именно, че човешката природа такава каквато тя беше преди намесата на Луцифер и Ариман се оказа свързана с онази индивидуалност, която можа до най-голяма степен да извлече духовните истини от Макрокосмоса. Защото, помислете само, през какви етапи мина развитието на Заратустровата индивидуалност! В миналото, когато Заратустра за пръв път взе участие в изграждането на древно-персийската култура, още тогава, насочвайки поглед към великия Слънчев Дух, той проникна в най-дълбоките тайни на духовния свят. В своите следващи инкарнации, тази индивидуалност продължи да напредва по своя път. И така, най-вътрешната същност на човешката природа, озарена от най-интензивните сили на любовта и състраданието възникна благодарение на това, че до раждането на Натановия Исус, в духовния свят беше запазена една чиста човешка субстанция; по-късно астралното тяло се оказа проникнато от силите на Гоутама Буда, и ако сега, следователно, в Натановия Исус беше налице това, което бихме нарекли „най-вътрешната същност“ на човека, настъпи мигът, когато в 12-та си година, с това тяло се съедини онази човешка индивидуалност, която от всички човешки индивидуалности беше прозряла най-ясно и най-дълбоко в духовното естество на Космоса. Но по този начин телата на Натановия Исус бяха преобразени така, че като един вид инструменти те се оказаха годни да приемат в себе си екстракта, Христовия екстракт на Космоса. Ако индивидуалността на Заратустра не би проникнала в троичното тяло на Исус от Назарет, тогава очите на това тяло биха се оказали неспособни да понесат Христовата субстанция в решителния период между 30-та година и Мистерията на Голгота, а ръцете на това тяло биха се оказали неспособни да приемат Христовата субстанция през 30-та година. За да приеме в себе си Христос, това тяло трябваше да бъде внимателно подготвено и, така да се каже, разширено чрез индивидуалността на Заратустра. И така, в лицето на Исус от Назарет, такъв какъвто той беше от момента, когато го напусна Заратустра и в него влезе Христовото Същество, ние нямаме пред себе си нито някакъв адепт, нито някакви следи от един или друг високо развит човек. Защото един адепт е адепт благодарение на това, че в него живее една високо развита индивидуалност; но в случая тъкмо тази индивидуалност беше напуснала троичното тяло на Исус от Назарет.
към текста >>

51. Съдържание GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Зад топлината е скрита жертвата на определени Същества Двата полюса на душевния живот: безкористното себе заличаване пред висшите светове и апотеозът на своеволието Окултна характеристика на „въздуха" Архангелите като създатели на светлината Възникване на „пространството" -Христос като космически екстракт на милостта и състраданието.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911 Вътрешните аспекти на Стария Сатурн първото планетарно въплъщение на Земята. Духовете на Волята: Бушуващ океан от смелост -„Времето" като последица от жертвата на свръхсетивните Същества Ужасът пред свръхсетивния свят Защо Хегеловата философия е непосилна за човека. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911 Вътрешните аспекти на Старото Слънце второто планетарно въплъщение на Земята. Зад топлината е скрита жертвата на определени Същества Двата полюса на душевния живот: безкористното себе заличаване пред висшите светове и апотеозът на своеволието Окултна характеристика на „въздуха" Архангелите като създатели на светлината Възникване на „пространството" -Христос като космически екстракт на милостта и състраданието. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 Вътрешните аспекти на Старото Слънце и преходът към Старата Луна третото планетарно въплъщение на Земята. Резигнацията като противоположност на волята. - В духовния свят ставаме силни не когато проявяваме воля, а когато проявяваме резигнация. За одухотворяването на „въздуха" и „водата".
към текста >>

52. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Но по-късно ще видим, че тъкмо от това духовно обкръжение възниква Съществото, което тук на Земята ние наричаме Христос, тъкмо от това духовно обкръжение възниква Христовото Същество; и ние разбираме какво донася Христовото Същество на Земята само тогава, когато оживим в душите си не друго, а добродетелта на саможертвата, онази саможертва, която излъчва милост и състрадание, за да бъде после обляна от светлина върната обратно в самата вътрешна субстанция на Слънцето, която е протъкана от същата тази светлина.
И това би трябвало да ни изпълва с трепет и страхопочитание, понеже по този начин ние се усещаме здраво свързани с древната мъдрост на Посвещението, с древната наука на Посвещението; обаче ние усещаме и нещо друго: Ако позволим на тези древни сили да проникнат в нашия живот и ги обхванем с ясно и точно разбиране, тогава ние стигаме до тяхната дълбока същност независимо от ритуалите и преданията на тази или онази окултна школа независимо от каквито и да е наши интерпретации той вече се чувствува включен в самия поток на времето, в съзидателния творчески устрем, пораждан от Духовете на Времето, и всичко това се дължи на човешкия Дух. Архангелите съхраняват спомена за най-ранните етапи от еволюцията на Земята. Но това, което някога е ставало в условията на предишните планетарни въплъщения, се повтаря и по-късно, макар и под друга форма; ето защо в известен смисъл природата на Старото Слънце застава пред нас също и днес, в условията на нашата Земя. И сега: Цялата представа, цялото усещане, целият образ, които бихме могли да си съставим за Престолите и тяхната саможертва, за Херувимите, поемащи саможертвата на Престолите, за огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, за светлината, отразена от Архангелите, които съхраняват за по-късни времена всичко онова, което се разиграва в Праначалото: Цялото това сложно усещане може да породи в сърцата ни правилното разбиране за следващи етапи от еволюцията на света и човека. Тук ние се докосваме до едно обкръжение, до едно духовно обкръжение, което в предишни лекционни цикли сме разглеждали по-скоро откъм неговата физическа страна. Но по-късно ще видим, че тъкмо от това духовно обкръжение възниква Съществото, което тук на Земята ние наричаме Христос, тъкмо от това духовно обкръжение възниква Христовото Същество; и ние разбираме какво донася Христовото Същество на Земята само тогава, когато оживим в душите си не друго, а добродетелта на саможертвата, онази саможертва, която излъчва милост и състрадание, за да бъде после обляна от светлина върната обратно в самата вътрешна субстанция на Слънцето, която е протъкана от същата тази светлина. И ако укрепим този образ в душите си, ако го превърнем в имагинация и си представим, че това свръхсетивно Същества сваля на Земята цялата си природа, и че тази свръхсетивна природа отново разгръща своите сили на Земята, тогава ние ще сме в състояние да проникнем още по-дълбоко в духовната същност на Христовия Импулс. Едва тогава ние разбираме онова дълбоко предчувствие на човешката душа, защото в себе си, тя знае: Всички тези процеси и събития в духовния свят, аз мога да ги породя отново, тук на Земята. Нека отново да си представим, как всички тези процеси и събития, разиграващи се на Слънцето, биха могли да се сгъстят, да.се концентрират, за да се проявят след време под формата на едно свръхсетивно Същество. И после как това Същество слиза на Земята, носейки в себе си всичко онова, което беше създадено в Космоса чрез космическата саможертва на Престолите, чрез огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, чрез отразената от Архангелои светлина, тогава в действията на това Същество ние откриваме не друго, а космическия екстракт на милостта и състраданието, който сега вече започва да се проявява като Христова светлина и Христово благочестие, извиращи от самото планетарно тяло на Земята. Нека да си представим, как всичко това е концентрирано само в една душа, и поемайки пътя към своята земна инкарнация, тази душа започва да разпръсква около себе си всичко онова, което тя е побрала в себе си, опазвайки го за следващите етапи от планетарната еволюция на Земята: Сега ние имаме пред погледа си една фигура, едно Същество, израстващо от самата космическа жертва, а около Него са разположени тези, които трябва да приемат жертвата; сега пред нас се намират както жертвата, така и всички, които по някакъв начин са свързани с нея, и то вече не в космически, а в земни измерения!
към текста >>

И после как това Същество слиза на Земята, носейки в себе си всичко онова, което беше създадено в Космоса чрез космическата саможертва на Престолите, чрез огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, чрез отразената от Архангелои светлина, тогава в действията на това Същество ние откриваме не друго, а космическия екстракт на милостта и състраданието, който сега вече започва да се проявява като Христова светлина и Христово благочестие, извиращи от самото планетарно тяло на Земята.
Тук ние се докосваме до едно обкръжение, до едно духовно обкръжение, което в предишни лекционни цикли сме разглеждали по-скоро откъм неговата физическа страна. Но по-късно ще видим, че тъкмо от това духовно обкръжение възниква Съществото, което тук на Земята ние наричаме Христос, тъкмо от това духовно обкръжение възниква Христовото Същество; и ние разбираме какво донася Христовото Същество на Земята само тогава, когато оживим в душите си не друго, а добродетелта на саможертвата, онази саможертва, която излъчва милост и състрадание, за да бъде после обляна от светлина върната обратно в самата вътрешна субстанция на Слънцето, която е протъкана от същата тази светлина. И ако укрепим този образ в душите си, ако го превърнем в имагинация и си представим, че това свръхсетивно Същества сваля на Земята цялата си природа, и че тази свръхсетивна природа отново разгръща своите сили на Земята, тогава ние ще сме в състояние да проникнем още по-дълбоко в духовната същност на Христовия Импулс. Едва тогава ние разбираме онова дълбоко предчувствие на човешката душа, защото в себе си, тя знае: Всички тези процеси и събития в духовния свят, аз мога да ги породя отново, тук на Земята. Нека отново да си представим, как всички тези процеси и събития, разиграващи се на Слънцето, биха могли да се сгъстят, да.се концентрират, за да се проявят след време под формата на едно свръхсетивно Същество. И после как това Същество слиза на Земята, носейки в себе си всичко онова, което беше създадено в Космоса чрез космическата саможертва на Престолите, чрез огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, чрез отразената от Архангелои светлина, тогава в действията на това Същество ние откриваме не друго, а космическия екстракт на милостта и състраданието, който сега вече започва да се проявява като Христова светлина и Христово благочестие, извиращи от самото планетарно тяло на Земята. Нека да си представим, как всичко това е концентрирано само в една душа, и поемайки пътя към своята земна инкарнация, тази душа започва да разпръсква около себе си всичко онова, което тя е побрала в себе си, опазвайки го за следващите етапи от планетарната еволюция на Земята: Сега ние имаме пред погледа си една фигура, едно Същество, израстващо от самата космическа жертва, а около Него са разположени тези, които трябва да приемат жертвата; сега пред нас се намират както жертвата, така и всички, които по някакъв начин са свързани с нея, и то вече не в космически, а в земни измерения! Но от друга страна ние съзираме и обратната възможност за осуетяване, за унищожаване на жертвата, така че всичко онова, което се дава на човешките същества като благочестие и милост, да може да бъде не само прието от тях, но и отхвърлено! И точно това усещане за една интуиция, в която са въплътени и представени чрез физически средства всички тези току-що описани космически процеси и събития, ние получаваме тогава, когато застанем, примерно, пред „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи: тук е цялото Слънце, заедно със силите на благочестието и светлината, отправени вече към онези избрани човешки същества, които ще ги пренесат в бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята, а за сегашната степен от планетарната еволюция на Земята има значение не само саможертвата на Христос, но и предателството на Юда. Ето какъв душевен трепет се пробужда в човешката душа, когато тя успее да долови свръхсетивната природа на Слънцето, проявяваща се сега отново във физическите условия на Земята. И ако това бъде доловено не по външен, интелектуален, а по един действително художествен начин, тогава човекът се доближава до същинските продуктивни сили в едно такова величествено произведение на изкуството, което буквално носи в себе си екстракта на планетарната еволюция, екстракта на цялата Земя.
към текста >>

53. 5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Чувството на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието, любовта.
Но човек не трябва да спира и остава при това, да възприема само своето собствено етерно тяло, а когато се издига до тази втора степен на ясновидството, той има една напълно определена опитност. Той има именно опитността, като че е излязъл вън от себе си, като че един вид не се чувствува вече вътре в своята кожа. Когато, да речем, стои пред едно растение, пред едно животно, или също пред един друг човек, той чувствува, като че една част от самия него би била вътре в това друго същество; чувствува се като потопен в другото същество. В нормалното съзнание или когато се намираме в първата степен на ясновиждането, тогава можем все още да кажем по определен начин: "аз съм тук, съществото, което виждам, е там." Ние не можем да кажем така на втората степен на ясновиждането, а тогава можем да кажем само: ''там, където е съществото, което възприемаме, там сме ние самите." Ние сме един вид така, като че простираме на всички страни нашето собствено етерно тяло като пипала и се всмукваме в съществата, в които потопяваме, следователно възприемайки, нашето собствено същество. В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до възприятие, до разбиране, до потопяване. Чувството на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието, любовта. Що значи впрочем, когато в обикновения живот изпитваме състрадание и любов? Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество. Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот. И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов. Като човек ние изживяваме иначе нашето собствено съществувание в самите нас, или изживяваме света, когато го възприемаме със сетивата или когато го разбираме с нашия ум.
към текста >>

Що значи впрочем, когато в обикновения живот изпитваме състрадание и любов?
Той има именно опитността, като че е излязъл вън от себе си, като че един вид не се чувствува вече вътре в своята кожа. Когато, да речем, стои пред едно растение, пред едно животно, или също пред един друг човек, той чувствува, като че една част от самия него би била вътре в това друго същество; чувствува се като потопен в другото същество. В нормалното съзнание или когато се намираме в първата степен на ясновиждането, тогава можем все още да кажем по определен начин: "аз съм тук, съществото, което виждам, е там." Ние не можем да кажем така на втората степен на ясновиждането, а тогава можем да кажем само: ''там, където е съществото, което възприемаме, там сме ние самите." Ние сме един вид така, като че простираме на всички страни нашето собствено етерно тяло като пипала и се всмукваме в съществата, в които потопяваме, следователно възприемайки, нашето собствено същество. В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до възприятие, до разбиране, до потопяване. Чувството на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието, любовта. Що значи впрочем, когато в обикновения живот изпитваме състрадание и любов? Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество. Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот. И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов. Като човек ние изживяваме иначе нашето собствено съществувание в самите нас, или изживяваме света, когато го възприемаме със сетивата или когато го разбираме с нашия ум. Да вникнем с погледа в едно човешко сърце, да проникнем с нашия поглед в една човешка душа, това не е възможно на никакъв ум, на никакво око, защото другата душа съдържа в най-вътрешните стаички това, което тя има като страдания и радости в самата себе си и на всеки човек трябва да му се стори чудесно, тайнствено това, че той може да влее самия себе си в същността на една друга душа, в нейния живот с нейните радости, с нейните страдания.
към текста >>

Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество.
Когато, да речем, стои пред едно растение, пред едно животно, или също пред един друг човек, той чувствува, като че една част от самия него би била вътре в това друго същество; чувствува се като потопен в другото същество. В нормалното съзнание или когато се намираме в първата степен на ясновиждането, тогава можем все още да кажем по определен начин: "аз съм тук, съществото, което виждам, е там." Ние не можем да кажем така на втората степен на ясновиждането, а тогава можем да кажем само: ''там, където е съществото, което възприемаме, там сме ние самите." Ние сме един вид така, като че простираме на всички страни нашето собствено етерно тяло като пипала и се всмукваме в съществата, в които потопяваме, следователно възприемайки, нашето собствено същество. В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до възприятие, до разбиране, до потопяване. Чувството на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието, любовта. Що значи впрочем, когато в обикновения живот изпитваме състрадание и любов? Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество. Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот. И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов. Като човек ние изживяваме иначе нашето собствено съществувание в самите нас, или изживяваме света, когато го възприемаме със сетивата или когато го разбираме с нашия ум. Да вникнем с погледа в едно човешко сърце, да проникнем с нашия поглед в една човешка душа, това не е възможно на никакъв ум, на никакво око, защото другата душа съдържа в най-вътрешните стаички това, което тя има като страдания и радости в самата себе си и на всеки човек трябва да му се стори чудесно, тайнствено това, че той може да влее самия себе си в същността на една друга душа, в нейния живот с нейните радости, с нейните страдания. Както с нормалното съзнание можем да се потопим чрез състраданието и любовта в страданията и радостите на други съзнателни същества, така на втората степен на ясновидството ясновидецът се научава да се потопяване само във всичко съзнателно, което може да страда и да се радва по един човешки или човешко подобен начин, а един такъв ясновидец се научава да се потопява във всичко живо отбележете добре, че аз казвам: във всичко живо.
към текста >>

Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот.
В нормалното съзнание или когато се намираме в първата степен на ясновиждането, тогава можем все още да кажем по определен начин: "аз съм тук, съществото, което виждам, е там." Ние не можем да кажем така на втората степен на ясновиждането, а тогава можем да кажем само: ''там, където е съществото, което възприемаме, там сме ние самите." Ние сме един вид така, като че простираме на всички страни нашето собствено етерно тяло като пипала и се всмукваме в съществата, в които потопяваме, следователно възприемайки, нашето собствено същество. В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до възприятие, до разбиране, до потопяване. Чувството на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието, любовта. Що значи впрочем, когато в обикновения живот изпитваме състрадание и любов? Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество. Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот. И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов. Като човек ние изживяваме иначе нашето собствено съществувание в самите нас, или изживяваме света, когато го възприемаме със сетивата или когато го разбираме с нашия ум. Да вникнем с погледа в едно човешко сърце, да проникнем с нашия поглед в една човешка душа, това не е възможно на никакъв ум, на никакво око, защото другата душа съдържа в най-вътрешните стаички това, което тя има като страдания и радости в самата себе си и на всеки човек трябва да му се стори чудесно, тайнствено това, че той може да влее самия себе си в същността на една друга душа, в нейния живот с нейните радости, с нейните страдания. Както с нормалното съзнание можем да се потопим чрез състраданието и любовта в страданията и радостите на други съзнателни същества, така на втората степен на ясновидството ясновидецът се научава да се потопяване само във всичко съзнателно, което може да страда и да се радва по един човешки или човешко подобен начин, а един такъв ясновидец се научава да се потопява във всичко живо отбележете добре, че аз казвам: във всичко живо. Защото на тази втора степен на ясновидството човек се научава да се потопява само във всички живо, а още не в това, което ни се явява като неживо, като мъртво, което ни заобикаля като минерално царство.
към текста >>

И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов.
В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до възприятие, до разбиране, до потопяване. Чувството на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието, любовта. Що значи впрочем, когато в обикновения живот изпитваме състрадание и любов? Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество. Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот. И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов. Като човек ние изживяваме иначе нашето собствено съществувание в самите нас, или изживяваме света, когато го възприемаме със сетивата или когато го разбираме с нашия ум. Да вникнем с погледа в едно човешко сърце, да проникнем с нашия поглед в една човешка душа, това не е възможно на никакъв ум, на никакво око, защото другата душа съдържа в най-вътрешните стаички това, което тя има като страдания и радости в самата себе си и на всеки човек трябва да му се стори чудесно, тайнствено това, че той може да влее самия себе си в същността на една друга душа, в нейния живот с нейните радости, с нейните страдания. Както с нормалното съзнание можем да се потопим чрез състраданието и любовта в страданията и радостите на други съзнателни същества, така на втората степен на ясновидството ясновидецът се научава да се потопяване само във всичко съзнателно, което може да страда и да се радва по един човешки или човешко подобен начин, а един такъв ясновидец се научава да се потопява във всичко живо отбележете добре, че аз казвам: във всичко живо. Защото на тази втора степен на ясновидството човек се научава да се потопява само във всички живо, а още не в това, което ни се явява като неживо, като мъртво, което ни заобикаля като минерално царство. Обаче с това потопяване във всичко живо е свързано едно виждане на това, което става във вътрешността на съществата.
към текста >>

Както с нормалното съзнание можем да се потопим чрез състраданието и любовта в страданията и радостите на други съзнателни същества, така на втората степен на ясновидството ясновидецът се научава да се потопяване само във всичко съзнателно, което може да страда и да се радва по един човешки или човешко подобен начин, а един такъв ясновидец се научава да се потопява във всичко живо отбележете добре, че аз казвам: във всичко живо.
Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество. Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот. И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов. Като човек ние изживяваме иначе нашето собствено съществувание в самите нас, или изживяваме света, когато го възприемаме със сетивата или когато го разбираме с нашия ум. Да вникнем с погледа в едно човешко сърце, да проникнем с нашия поглед в една човешка душа, това не е възможно на никакъв ум, на никакво око, защото другата душа съдържа в най-вътрешните стаички това, което тя има като страдания и радости в самата себе си и на всеки човек трябва да му се стори чудесно, тайнствено това, че той може да влее самия себе си в същността на една друга душа, в нейния живот с нейните радости, с нейните страдания. Както с нормалното съзнание можем да се потопим чрез състраданието и любовта в страданията и радостите на други съзнателни същества, така на втората степен на ясновидството ясновидецът се научава да се потопяване само във всичко съзнателно, което може да страда и да се радва по един човешки или човешко подобен начин, а един такъв ясновидец се научава да се потопява във всичко живо отбележете добре, че аз казвам: във всичко живо. Защото на тази втора степен на ясновидството човек се научава да се потопява само във всички живо, а още не в това, което ни се явява като неживо, като мъртво, което ни заобикаля като минерално царство. Обаче с това потопяване във всичко живо е свързано едно виждане на това, което става във вътрешността на съществата. Ние самите се чувствуваме там вътре в живите същества; научаваме се да живеем с растенията, с животните, да живеем с другите хора на тази втора степен на ясновидството. Но не само това: ние се научаваме да познаваме зад всичко това, което живее, един по-висш духовен свят, запознаваме се именно със съществата на Втората Йерархия. Необходимо е да си изясним тези понятия; защото изглежда само като една суха теория, когато само изброяваме, какви същества принадлежат към различните йерархии.
към текста >>

54. 6. ПЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Изтъкнахме, че чрез едно особено повишение на онези изживявания, които имаме в обикновения живот в чувствата на състрадание, на любов, ние се издигаме до окултния път, стигаме до там, да излеем един вид нашето духовно същество навън и да се потопим в съществата, които искаме да разглеждаме тогава.
СКАЗКА ПЕТА В нашите разглеждания ние стигнахме до така наречената втора йерархия на духовните Същества и вчера охарактеризирахме, как трябва да постъпи човешката душа, когато иска да проникне в същността на втората йерархия. Един още по-труден път води до още по-висши редици от духовни Същества, до онези Същества, които принадлежат на Първата, най-висшата Йерархия, до която можем да стигнем. Изтъкнахме, че чрез едно особено повишение на онези изживявания, които имаме в обикновения живот в чувствата на състрадание, на любов, ние се издигаме до окултния път, стигаме до там, да излеем един вид нашето духовно същество навън и да се потопим в съществата, които искаме да разглеждаме тогава. Обърнете добре внимание, че характерното на това потопяване се състои в това, че протягаме нашето собствено същество като в пипала и го вливаме в чуждото същество. При това обаче ние оставаме винаги да съществуваме в нашето съзнание, в нашия вътрешен живот наред с чуждото същество. Това е характерното, за втората степен на ясновидството, за която говорихме. На тази втора степен на ясновидството ние знаем във всеки момент, в който се знаем едно с другите същества, че ние също съществуваме, че сме там наред с другите същества. Но когато искаме да се издигнем до третата степен на ясновидството, трябва да изчезне и този остатък на егоистичното изживяване.
към текста >>

55. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Вие несъмнено сте плакали някога, били сте натъжени до плач и пълни със състрадание за същества, които се намират около Вас във физическия живот.
Само че това впечатление, което се получава по този начин, има действително обширни особености, обширни качества. Това, което трябва да разказвам бих могъл да кажа с привидно твърде сухи понятия и пред стави, представлява в същност най-възвишени впечатления, които въобще човек може да има. И ако трябва да кажем, в какво се състои характерното на това впечатление, отново можем да изберем само едно сравнение. Трябва да призная, че не бих могъл да Ви приведа добре нещо друго освен това, което сега ще приведа, когато искам да опиша впечатлението, което се получава по описания начин. Не зная, дали в обикновения физически живот сте имали вече някога следното впечатление. Вие несъмнено сте плакали някога, били сте натъжени до плач и пълни със състрадание за същества, които се намират около Вас във физическия живот. Но човек може да има също и едно друго впечатление. Без съмнение между Вас има мнозина, които познават онова впечатление, което се получава понякога, когато имаме пред себе си едно пленяващо, затрогващо описание в едно произведение на изкуството, в един роман например, и четем една сцена, за която, ако само помислим малко, знаем веднага: Ние нямаме пред себе си никаква действителност, обаче обилни сълзи текат от очите. Човек не стига до там, да размисли, дали има или не пред себе си една действителност, а приема това, което е описано, което приема в мислите, в чувствата, така че то действува като една действителност, че го кара да му потекат сълзите. Който е имал някога това впечатление, обични приятели, той донякъде има една представа за това, що значи: да получа едно впечатление чрез нещо духовно, при което не стига до положението да пита, дали на неговата основа стои една сетивна действителност, да получи като чрез вдъхновение едно такова впечатление, до едно такова впечатление, при което никак не пита за нещо друго, освен за това, което го завладява и го свързва със самия себе си, от което е изпълнен само вътрешно и въпреки това като изпълнен от един нормален акт на възприятието на нормалното съзнание. За едно такова впечатление трябва да говорим, когато искаме да опишем състоянието, което ни завладява, когато сравняваме едни с други впечатленията получени чрез ясновидското съзнание от отделните планети.
към текста >>

Второто е, че това впечатление не може да се получи несмущавано и безпрепятствено, ако не сме способни, поне за момент в настоящия цикъл на времето едва ли някой е способен за повече от един момент, от един миг да чувствуваме безостатъчно само състрадание и любов, да прогоним безостатъчно егоизма напълно от нашата душа; защото всяка степен на егоизъм, с който се съединява това впечатление, действува веднага заглушаващо, и вместо това, което описах, човек получава веднага едно състояние на заглушеност, като едно понижение на съзнанието.
И тогава получаваме едно напълно действително понятие за това, което е всъщност едно вдъхновение, една инспирация, когато знаем за неща, за които съществува само един подтик за знание идващ от вътре. Никой не разбира например действително съдържанието на Евангелията, ако той не може да ги сравни по отношение на тяхното впечатление с едно такова впечатление, което току що бе описано сега. Защото Евангелията са написани от вдъхновения, от инспирации; само че тогава трябва да се запознаем с техния първоначален текст. Обаче още по-величествено и мощно е впечатлението, което получаваме по описания начин, чрез сравнение на впечатленията от отделните планети. Това е едното, което бих искал да кажа върху това впечатление. Второто е, че това впечатление не може да се получи несмущавано и безпрепятствено, ако не сме способни, поне за момент в настоящия цикъл на времето едва ли някой е способен за повече от един момент, от един миг да чувствуваме безостатъчно само състрадание и любов, да прогоним безостатъчно егоизма напълно от нашата душа; защото всяка степен на егоизъм, с който се съединява това впечатление, действува веднага заглушаващо, и вместо това, което описах, човек получава веднага едно състояние на заглушеност, като едно понижение на съзнанието. Тогава съзнанието се затъмнява веднага. Ето защо да получи едно такова впечатление, това представлява същевременно за човека най-блаженото преживяване. Когато човек има щастието да получи едно такова впечатление, тогава настъпва нещо твърде особено. Той може да прави тогава, каквото иска: слънцето не може вече да бъде намерено за съзнанието като Слънце. Така както Слънцето може да намерено за други състояния на съзнанието, то не може вече да бъде намерено така.
към текста >>

56. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

върху продължението на неговия живот, и ще разберете, че Буда, този учител по състрадание и любов, този враг на кастовите различия, трябваше да изпълни своята истинска мисия тъкмо на Марс.
И по-сетне, когато гърците направиха Марс бог на войната, те показаха изключително вярно усещане за нещата. Когато човек открие, че там наистина се водят ужасяващи и кошмарни битки а това личи и от много митове и легенди той изпада в голямо удивление. Това удивление нараства и от факта, че още в древните Мистерии за тези неща съществуваха точни окултни познания. Да, на Марс се разразяваха жестоки и страшни битки. И сега замислете се върху живота на Буда, т.е. върху продължението на неговия живот, и ще разберете, че Буда, този учител по състрадание и любов, този враг на кастовите различия, трябваше да изпълни своята истинска мисия тъкмо на Марс. Тази мисия се състоеше в това, че Буда трябваше да внесе там нещо, до което Марсовите хора сами не можеха да достигнат, нещо което би им се сторило като едно прекалено благочестие, като едно монашеско покорство и т.н. с други думи Буда трябваше да покаже нещо на Марсовите хора и да ги промени чрез своето неописуемо смирение. Скъпи приятели, аз мога да Ви дам само наченките на това, което Буда започна да върши на Марс. Изобщо за тамошните без-Азови човеци, значението на това, което Буда извърши, е подобно на значението, което има един Спасител. И ако на Земята всеобщото братство и любовта към ближния зависят от свързването с Христовия Импулс, то космополитизмът е най-вече последица от онова спасително дело, което Буда извърши на Марс.
към текста >>

57. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

И който може да достигне до истинско себеосъзнаване, знае, че съчувствие и състрадание, симпатия и антипатия спадат към най-силните усещания, които изобщо можем да имаме и които са всадени най-дълбоко в душата.
Затова човек трябва да бъде в житейската тъма, защото в нея действат съществата, които могат да бъдат както добри, така и лоши, и могат да станат в своите действия добри или лоши според това в какво отношение се поставяме спрямо тях. Това разпръсква житейската тъма, става причина житейска светлина, духовна светлина да просияе в житейската тъма само чрез това, че ние създаваме правилните отношения към отделните сили от свръхсетивния свят, които действат в нашия физически свят, че се запознаваме с това, че нашите представи и понятия трябва да се променят, ако искаме да говорим за свръхсетивните светове. Бих искал да ви посоча един друг пример как трябва да мислим другояче, ако искаме да открием връзките между сетивния свят и свръхсетивното. Когато живеем в сетивното битие, живеем така, че чувстваме това, което наричаме житейска съдба. Понякога тя ни предлага симпатични, а друг път антипатични неща. И който може да достигне до истинско себеосъзнаване, знае, че съчувствие и състрадание, симпатия и антипатия спадат към най-силните усещания, които изобщо можем да имаме и които са всадени най-дълбоко в душата. Сега става така – защо, няма нужда да повтарям, тъй като беше казвано често в началните лекции, – че ние подготвяме в нашия по-висш аз това, което в смисъла на вчерашната и завчерашната лекция само напомня на обикновения аз, че сме самите тези, които си подготвят онази съдба, която може би цял един живот ни измъчва. Няма ли хора, които отричат идеята за превъплъщението затова, защото нямат желание да встъпят в ново битие, след като са изживели настоящето? Защо мислят така такива хора? Защото са обхванати от вярата, че в световете, в които човек се намира след смъртта, е същото като в сетивния свят. Тук нещо може да ни хареса, друго – не.
към текста >>

58. Трета лекция, 17 Септември, 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Ето защо изцелението на прокажените, постигнато от Христос Исус чрез състрадание и полагане на ръце не беше нещо изключително.
И само едно не им идва наум: Че за тогавашната епоха всичко онова, което описват първите шест глави от Евангелието на Марко, изобщо не е „чудо“, както не е чудо и един днешен медикамент, с чиято помощ се опитваме да повлияем върху една или друга функция на човешкия организъм. Тогавашните хора далеч не биха смятали за „чудо“, ако даден лечител би излекувал някой прокажен, протягайки ръката си към него с думите: „Аз искам това, бъди чист! “ Самата природа на Христовото Същество, която се изливаше над Земята, беше едно лечебно средство. Но днес това лечебно средство не би могло да бъде използвано по същия начин, защото връзките между човешкото етерно и физическо тяло са съвсем други. Обаче през онази епоха, общо взето, лекарите лекуваха своите болни тъкмо по този начин. Ето защо изцелението на прокажените, постигнато от Христос Исус чрез състрадание и полагане на ръце не беше нещо изключително. За тогавашната епоха то беше нещо напълно самопонятно. Нека в тази връзка да хвърлим бегъл поглед върху начина, по който ставаше обучението на тогавашните лекари. Това ставаше в специални школи в рамките на съответните мистерийни центрове, така че те получаваха в ръцете си такива сили, които идваха от свръхсетивния свят и минаваха буквално през самите тях, така че тогавашните лекари бяха един вид проводници, или медиуми за свръхсетивните сили. Благодарение на своите медиумни способности, до които стигаха в лекарските мистерийни центрове, те ставаха носители на определени свръхсетивни сили. И когато един такъв лекар „полагаше ръка“ върху даден болен, в действие влизаха не неговите собствени сили, а силите на свръхсетивния свят.
към текста >>

59. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

За да имаме още по-точна представа за импулсите, лежащи в основата на неговото учение, бихме могли да добавим следното: С огромната сила на своята индивидуалност Буда насочваше погледа на своите ученици към земното съществувание и черпейки от дълбоките извори на своето състрадание се опитваше да им даде такива средства, с чиято помощ те да изтръгнат душите си от земната сфера и да ги издигнат там горе, в небесната сфера, увличайки със себе си всички човешки мисли и цялата човешка мъдрост.
Тогава ние виждаме как в Индия се ражда Буда и събира около себе си група от ученици от последователи и как от това, което се разигра между Буда и неговите ученици възникна онова величествено и мощно движение, чиито вълни векове наред заливаха целия Изток, предлагайки на безброй много хора вътрешно спасение, вътрешна свобода на душите и извисяване на човешкото съзнание. Ако искаме да охарактеризираме какво всъщност е станало тогава, нужно е да обхванем с поглед най-вече основните моменти от учението и делото на Буда. Животът на Земята, тъй както човекът го изживява в рамките на една инкарнация, е само страдание, предизвикано от това, че като последица от своите инкарнации човекът все повече и повече бива завладяван от неудържим стремеж към нови прераждания. Обаче единствената достойна цел е да се освободим от този стремеж към прераждания, да изгасим в душата си всичко, което се ражда от този порив към физическа инкарнация, докато накрая се издигнем до едно такова съществувание, при което душата не изпитва вече никакво желание да се обвързва с физически сетива или с физически органи, и това съществувание, както знаете, се нарича Нирвана. Ето какво представлява великото учение на Буда: Животът е страдание и човекът трябва да намери средството, за да се освободи от страданието, да стане участник в Нирвана. За да имаме още по-точна представа за импулсите, лежащи в основата на неговото учение, бихме могли да добавим следното: С огромната сила на своята индивидуалност Буда насочваше погледа на своите ученици към земното съществувание и черпейки от дълбоките извори на своето състрадание се опитваше да им даде такива средства, с чиято помощ те да изтръгнат душите си от земната сфера и да ги издигнат там горе, в небесната сфера, увличайки със себе си всички човешки мисли и цялата човешка мъдрост. Такава е кратката формула на това учение, ако искаме да облечем с ясни и точни понятия онзи импулс, който се роди от проповедите на Буда в Бенарес. Там ние виждаме как верните ученици на Буда се събират около него. И какво виждаме ние в душите на тези ученици? До какво се свежда тяхното основно убеждение? До това, че всички стремежи на човешката душа трябва да са насочени към една единствена цел: Човекът да се освободи от порива за все нови и нови прераждания, да се освободи от всякаква зависимост, свързана със сетивния свят, да усъвършенствува себе си, освобождавайки се от всичко, което го свързва със сетивния свят и да търси онова, което го свързва с неговия божествено-духовен произход.
към текста >>

60. Осма лекция, 22 Септември 1922 GA_139 Евангелието на Марко

То посочва нещо, което изглежда лишено от всякакво състрадание: От бедните се отнема нещо, за да се предостави на Духа, на Аза, след като той бъде освободен от тялото.
Става дума за това, че Евангелието иска да каже: Човекът не бива да се привързва към сетивното битие, към това, което има стойност и значение в сетивния свят; човекът трябва да приеме в себе си преди всичко свръхсетивния свят; важно е също да се замислим и върху това, което в сетивния свят няма вече никакво значение. Тялото на Христос Исус, което жената помазва преди погребението, няма вече никакво значение, защото то е напуснато от душата; обаче човек трябва да направи нещо за това, което има стойност и значение отвъд пределите на сетивния свят. Нека ясно да подчертаем този момент. И за тази цел Евангелието използва нещо, което според естественото човешко съзнание има възможно най-голяма стойност в сетивния свят. За да напомни, че понякога човекът трябва да отнеме нещо от сетивния свят и да го предостави на Духа, на онова, всред което Азът пребивава, когато е освободен от тялото, Евангелието посочва един особен пример. То посочва нещо, което изглежда лишено от всякакво състрадание: От бедните се отнема нещо, за да се предостави на Духа, на Аза, след като той бъде освободен от тялото. Евангелието се обръща не към това, което дава смисъл на земното битие, а към всичко онова, което може да се присъедини към Аза и, респективно, да се излъчи от Аза. Това тук е подчертано много силно. Ето защо то е свързано с Юда Искариотски, който извършва предателството, тъй като неговото сърце е изключително силно привързано към сетивния свят и той се усеща твърде близък до тези, които Евангелието не твърде учтиво описва като истински еснафи. За Юда има значение само това, което служи на сетивния свят; той споделя убеждението, че това, което може да се купи за триста динара, има по-голяма стойност от нещата, принадлежащи към свръхсетивния свят. Ние навсякъде трябва да търсим същественото, а не второстепенното.
към текста >>

61. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Можем да кажем, че онзи човек, който е развил качествата на състрадание, на любов, качества, които обикновено наричаме добри, морално добри, се вживява в следващата сфера така, че може да се запознае със Съществата, които се намират иначе в тази сфера и може да живее съвместно с тях.
Да нещата се представят именно така и няма никаква полза да изразяваме такива неща с думи, които настоящето време лесно ни прощава, защото чрез това ние не изразяваме правилно тези неща. В публичните сказки, трябва да се откажем от такива шокиращи неща, обаче за онези, които са се занимавали дълго време с нещата на Духовната наука е добре да назоваваме нещата с тяхното истинско име. После след живота в Камалока, ние се разширяваме, растем по-нататък навън и това зависи сега от определени качества, които сме добили още тук в земния живот. Как можем да разширим до следващата сфера? От това зависи продължителността на времето след смъртта от това какво сме развили на Земята като морално състояние, като морално понятие и чувства. Можем да кажем, че онзи човек, който е развил качествата на състрадание, на любов, качества, които обикновено наричаме добри, морално добри, се вживява в следващата сфера така, че може да се запознае със Съществата, които се намират иначе в тази сфера и може да живее съвместно с тях. Човекът, който донася в тази сфера един незадоволителен морал, живее с тези Същества като един отшелник. Тази е най-добрата характеристика: че моралния живот на Земята ни подготвя за съвместен живот в духовния свят, а на мъчителна самотност, при който имаме постоянен копнеж да познаем заобикалящия свят, заобикалящите същества, ни осъжда неморалността на нашето сърце, както на нашето мислене и поведение във физическия свят. Ние се вживяваме в тази сфера, или като самотник, или като дружелюбен дух, който носи благословение в духовния свят. Окултизмът винаги е наричал тази сфера сфера на Меркурий. Днес в официалната астрономия тя се нарича Венера: както е известно /на окултистите/, станала е една размяна на имената.
към текста >>

62. 6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

От всичките много неща, които бихме могли да бъдат казани върху живота между смъртта и едно ново раждане и с които отчасти ще се запознаем в близко време, днес ще споменем само едно нещо: В течение на живота между /раждането и смъртта/, ние намираме предимно, че в душата действуват предимно три вида сили: Силите на мисленето, интелектуалните сили намират израз, така че ние сме по-светли, или по-малко светли, силите на сърцето, или на чувствуването, така че ние сме повече, или по-малко състрадателни, или коравосърдечни, заложени сме повече, или по-малко религиозно, или нерелигиозно: силите на желанието, или на волята, така че нашите дела са повече, или по-малко егоистични.
И поради причината, че човечеството се намира в еволюция, действително в еволюция и само един късоумен човек може да вярва, че човешкият род е бил надарен през всички времена със същите душевни способности, каквито той притежава днес. Душевните способности се променят и както е вярно, че днес човекът има заложба да възприема предимно нещата външно и да обработва с мисълта възприятието, също така е вярно, че чрез такива отношения, каквито бяха описани сега, той ще се развие в една епоха, в която ще бъдат развити душевно-духовни сили и способности. Следователно също и по този начин съществува изглед Духовната наука да се превърне в една сила на живота, която ще действува съграждащо в живота. По-рано ни видяхме, как може да бъде упражнявано едно действие от физическото поле горе в живота след смъртта, сега виждаме как могат да бъдат създадени врати, или прозорци, за да може да бъде виждано във физическия живот това, което мъртвите изживяват. С това аз исках само да ви дам едно понятие за това как могат да бъдат създадени начини за съобщение между двата свята. От всичките много неща, които бихме могли да бъдат казани върху живота между смъртта и едно ново раждане и с които отчасти ще се запознаем в близко време, днес ще споменем само едно нещо: В течение на живота между /раждането и смъртта/, ние намираме предимно, че в душата действуват предимно три вида сили: Силите на мисленето, интелектуалните сили намират израз, така че ние сме по-светли, или по-малко светли, силите на сърцето, или на чувствуването, така че ние сме повече, или по-малко състрадателни, или коравосърдечни, заложени сме повече, или по-малко религиозно, или нерелигиозно: силите на желанието, или на волята, така че нашите дела са повече, или по-малко егоистични. Така се проявяват тези три вида сили. За живота между смъртта и едно ново раждане тези различни душевни способности имат съвършено различно значение. Да вземем първо интелектуалните сили. За какво ни помагат след смъртта? След смъртта интелектуалните сили ни помагат за това, да направим особено ясна нашата съзнателност, нашето съзнателно преживяване на времето между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Един човек, който е способен да люби, или да проявява състрадание, прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане така, че пред неговата душа се явяват поощряващи живот, създаващи блаженство образи, които отговарят на състраданието, те образуват неговия заобикалящ свят, като една среда в която той се намира.
Човек ще бъде слаб, или нещо подобно. Следователно моралността е това, което ни прави способни да извлечем от висшият свят силите, от които се нуждаем за нашето следващо въплъщение. Така интелектуалността и моралността са тясно свързани с това, което става от човека чрез неговото пребиваване в свръхсетивната сфера между смъртта и едно ново раждане. Силите на сърцето, или силите на чувствуването вътрешните сили на душата, застават срещу нас в съответното време между смъртта и едно ново раждане, застават обективно срещу нас, тогава те са вън от нас. Това има много голямо значение. Един човек, който е способен да люби, или да проявява състрадание, прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане така, че пред неговата душа се явяват поощряващи живот, създаващи блаженство образи, които отговарят на състраданието, те образуват неговия заобикалящ свят, като една среда в която той се намира. За този който е проявил омраза, пред душата му застават образите на омразата. Какви сме ние в най-вътрешната част на нашата душа, това ние виждаме в определено време между смъртта и едно ново раждане като мирови картини. Не съществува никакъв толкова добър живописец, каквито са силите между смъртта и едно ново раждане. За най-вътрешните сили на нашата душа, нашият небосвод е онова, което гледаме между смъртта и едно ново раждане както гледаме небосвода тук на Земята. Това е нашият небосвод между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

63. 11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Човекът, който е развил много състрадание, морално настроение, такъв човек живее в дружелюбие с другите души, когато се е разширил до сферата на Меркурий.
Но сега след като човекът е напуснал сферата на Луната, формата на неговото съществувание зависи от това, какъв е бил неговия живот тук на Земята. Когато след смъртта се вживеем в мировото пространство в сферата на Меркурий, ние се намираме в тази сфера, или така че лесно можем да намерим връзката с хората с които сме били заедно на Земята, с които сме общували на Земята, или може да се случи така, че трудно можем да намерим една такава връзка, трудно можем да се съберем и да общуваме с хората, които са ни били близки на Земята и които също се намират в духовния свят, че ние сме един вид осъдени на самотност в тази сфера на Меркурий. И дали сме определени повече, или по-малко към самотност, това зависи от факта как човек е водил своя земен живот. Онзи човек, който в своя земен живот, малко е искал да знае да подържа в своята душа морални чувства, морално настроение, благоволение, съчувствие, който малко е развил това през време на своя земен живот, когато се е разширил до сферата на Меркурий той се чувствува да бъде принуден да живее в самотност след смъртта. И трудно му е да намери други души с които е свързан. Човекът, който е развил много състрадание, морално настроение, такъв човек живее в дружелюбие с другите души, когато се е разширил до сферата на Меркурий. Говорейки окултно, следователно онези сфера, в която се изразяват нашите морални качества. Тя е също онази сфера, в която се оказва действено това, което на Земята сме развили като морални качества. Но именно през времето на минаването на тези сфери на Венера или на Меркурий, след смъртта има още значение това, дали в живота между раждането и смъртта сме били човек със съвест, или сме били безсъвестни. Всичко което става тук, в света на физическия живот, се управлява, причинява се от духовния свят. Ние често пъти сме разглеждали естествената смърт, настъпваща поради остаряване.
към текста >>

64. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Когато човекът изгорени от себе си всякакви страсти и афекти, всякаква жажда за съществуване, и съхрани в себе си ентусиазма за доброто, състраданието и стремежа към познание, тогава той изгражда едно отношение към външния свят, което философията Санкхия обозначава с името Сатва.
Защо те се усещат като смазани под тежестта на своето тяло? Защо те не успяват да се пробудят и да преодолеят инерцията на своето тяло? Защото те са изградили едно отношение към света на външните форми, което философията Санкхия обозначава с името Тамас. Обаче душата на мъдреца трябва да се освободи от връзките си с външния свят, които се изразяват в леност, небрежност и апатия. И когато човекът прогони от себе си всяка леност и апатия, тогава душата запазва само онези отношения към външния свят, които е изградила благодарение на Раджас и Сатва. Когато човекът изгорени от себе си всякакви страсти и афекти, всякаква жажда за съществуване, и съхрани в себе си ентусиазма за доброто, състраданието и стремежа към познание, тогава той изгражда едно отношение към външния свят, което философията Санкхия обозначава с името Сатва. А когато човекът се освобождава от всяка връзка с доброто и с познанието, когато се превръща в мъдрец, без вече да е зависим от външните си изразни форми, когато добротата и познанието се превръщат за него в един самопонятен дълг, а мъдростта просто се излива върху не го, тогава той е отхвърлил от себе си също и отношението Сатва. Но когато по този начин той се освобождава от трите Гуни, той се освобождава и от всички връзки с външните форми, тогава той триумфира в душата си и донякъде се досеща за онова, което великият Кришна иска да направи от него. И какво разбира тогава човекът, след като се стреми да постигне онзи идеал, който великият Кришна поставя пред неговия поглед какво разбира той тогава? Разбира ли той по-добре външните форми на видимия свят? Не, тях той отдавна е разбрал; сега той се издига над тях.
към текста >>

Доколкото остава в Тамас, Раджас и Сатва, човекът изгражда известно отношение към природните основи на битието, включа се в социалните връзки, в познанието, в порива към доброта и състрадание.
Разбира ли той по-добре външните форми на видимия свят? Не, тях той отдавна е разбрал; сега той се издига над тях. Разбира ли той по-добре отношението на душата към тези външни форми? Не, и това той отдавна е разбрал; сега той се издига над всякакви лични отношения. Освобождавайки се от трите Гуни, той престава да разбира както многообразието на външните форми, така и своето отношение към тях; защото всичко това принадлежи към вече постигнати сте пени от раз битието на душата. Доколкото остава в Тамас, Раджас и Сатва, човекът изгражда известно отношение към природните основи на битието, включа се в социалните връзки, в познанието, в порива към доброта и състрадание. Когато обаче се извиси над всичко това, той отхвърля от себе си всички връзки, произтичащи от предишните степени на своето душевно развитие. И какво се открива тогава пред очите му? Тогава пред очите му се открива всичко онова, което той не е успял да постигне. Но какво представлява онова, което се различава от придобитите душевни способности, докато той е напредвал по пътя на Гуните? То не е нищо друго, освен това, което накрая човекът опознава като своя собствена същност; защото всичко друго, което се проявява във външния свят, е само резултат от вече преминати степени; т.е.
към текста >>

65. Нервност и Азовост GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

При това наблюдение и ако носим в гърдите си една чиста състрадателна душа, ще изпитаме състрадание към тези хора, при които правим наблюдението.
При постигането на такива успехи можем да видим доказателство, че е правилно да се допусне съществуването на етерното тяло и характеризирането му. Да преминем към нещо друго, което отново изглежда като дреболия, но всъщност е изключително важно. Вие знаете, че в човешкото същество непосредствено едно до друго граничат това, което наричаме физическо тяло и етерно тяло. Етерното тяло е непосредствено включено във физическото тяло, това значи, че те вътрешно се проникват. В днешно време можете да наблюдавате една особеност, която съвсем не се среща рядко, но за чието съществуване хората, при които можете да я видите, най-често не са виновни за това. При това наблюдение и ако носим в гърдите си една чиста състрадателна душа, ще изпитаме състрадание към тези хора, при които правим наблюдението. Или никога не сте виждали например на гишето пощенски чиновници или други хора, които много пишат и как преди да започнат да пишат, правят особени движения, хора, които още във въздуха вземат инерция с едно движение на перото. Не е нужно дори да се стигне до там, защото това е основата на едно лошо състояние, когато хората правят нещо подобно в своята професия; може да бъде така, че когато пишат понякога можете да наблюдавате хората, така да се каже, трябва да си дадат известен подтик за всяка черта и наистина пишат на пресекулки, не равномерно, спазвайки движението нагоре и надолу, а на пресекулки. Тогава разгледайте написаното по този начин. Едно такова състояние можем да разберем от гледна точка на духовно-научните познания по следния начин: При напълно здравите хора здрави по отношение на физическото и етерното тяло етерното тяло, което се дирижира от астралното тяло, трябва да има абсолютната способност да проникне във физическото тяло, а физическото тяло навсякъде в своите движения трябва да бъде един слуга, един инструмент на етерното тяло. Когато физическото тяло изпълнява движения за своя сметка и те надхвърлят това, което всъщност иска душата, каквото искат етерното и астралното тяло, тогава това е нездравословно състояние; налице е преобладаване на физическото тяло над етерното тяло.
към текста >>

66. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Най-напред малка, грозна жена с нелогично мислене, със страстен характер, която винаги се ядосваше от нещо, която всъщност беше добра, любвеобилна и състрадателна, но не би могла да мине за надарена жена.
Точно който причислява „Дзиян-строфите“ и „Писмата от Учителите“ към най-великото, което е споделяно с човечеството, получава от тези обширни части в книгата относно теорията за масата впечатлението, като че ли те са написани от някой, който е страдал от писателска лудост, който непрекъснато е писал каквото му е хрумнало и не е могъл да остави перото от ръката си. Има и други части, в които прозира дълбока, страстна природа относно научните неща, без да е налице точно познание на предмета. Така „Тайната доктрина“ е книга, съставена от събрани неща, които би трябвало да се изключат, но също и от факти на най-висша мъдрост. Това става понятно, когато се узнае обяснението на един дълбок познавач и добър познат на госпожа Блаватска37. Той казва: „Госпожа Блаватска беше една тройственост. Най-напред малка, грозна жена с нелогично мислене, със страстен характер, която винаги се ядосваше от нещо, която всъщност беше добра, любвеобилна и състрадателна, но не би могла да мине за надарена жена. Освен това, когато от нея излизаха най-велики истини тя беше ученичка на Великите Учители. Тогава се променяха нейните черти, жестове, тогава тя беше друга, тогава духовните светове говореха от нея. И имаше една трета страна, това беше едно царствено явление, надвишаващо всичко и предизвикващо страхопочитание. Това ставаше в редките моменти, когато самите Учители говореха от нея и се възвестяваха в нейните думи и писания. „ Тези, които са одушевени с чувството за истината, винаги грижливо ще различават, също и в произведенията на госпожа Блаватска, за какво става въпрос.
към текста >>

Второто, което човешките души трябва да изградят, чрез което да привлекат Христовия импулс, са всички чувства на състрадание.
Нещо обаче предхожда познанието и за душата има безкрайно по-голямо значение отколкото самото познание. То е онова, което гръцките философи виждаха като началото на всички философии учудването и удивлението. Когато сме достигнали до познанието, тогава всъщност вече е преминало онова, което има ценност за душата. Хората, които могат да се удивляват пред великото знание и истините за духовния свят, запечатват в себе си едно чувство на учудване и това, което те запечатват, в течение на времето изгражда една сила, която представлява сила, привличаща Христовия импулс: Христовият импулс се съединява с отделната човешка душа дотолкова, доколкото тази душа може да се удивлява пред тайните на света. Христос изгражда своето астрално тяло в земното развитие от всички онези чувства, които са живели като удивление в отделните човешки души. Второто, което човешките души трябва да изградят, чрез което да привлекат Христовия импулс, са всички чувства на състрадание. И всеки път, когато в душата се появи чувство на състрадание или на споделена радост, се образува една привличаща сила за Христовия импулс и чрез състраданието и обичта Христос се свързва с душата на човека. Състрадание и обич са сили, от които Христос оформя своето етерно тяло до края на земното развитие. По отношение на състраданието и обичта би могло да се говори почти за една програма грубо казано, която в бъдеще трябва да бъде изпълнена от духовната наука. Материализмът днес доведе в това отношение което преди никога не е ставало на Земята -до една позорна наука. Най-лошото, което се извършва днес, е да се хвърлят в един кош обичта и сексуалността.
към текста >>

И всеки път, когато в душата се появи чувство на състрадание или на споделена радост, се образува една привличаща сила за Христовия импулс и чрез състраданието и обичта Христос се свързва с душата на човека.
То е онова, което гръцките философи виждаха като началото на всички философии учудването и удивлението. Когато сме достигнали до познанието, тогава всъщност вече е преминало онова, което има ценност за душата. Хората, които могат да се удивляват пред великото знание и истините за духовния свят, запечатват в себе си едно чувство на учудване и това, което те запечатват, в течение на времето изгражда една сила, която представлява сила, привличаща Христовия импулс: Христовият импулс се съединява с отделната човешка душа дотолкова, доколкото тази душа може да се удивлява пред тайните на света. Христос изгражда своето астрално тяло в земното развитие от всички онези чувства, които са живели като удивление в отделните човешки души. Второто, което човешките души трябва да изградят, чрез което да привлекат Христовия импулс, са всички чувства на състрадание. И всеки път, когато в душата се появи чувство на състрадание или на споделена радост, се образува една привличаща сила за Христовия импулс и чрез състраданието и обичта Христос се свързва с душата на човека. Състрадание и обич са сили, от които Христос оформя своето етерно тяло до края на земното развитие. По отношение на състраданието и обичта би могло да се говори почти за една програма грубо казано, която в бъдеще трябва да бъде изпълнена от духовната наука. Материализмът днес доведе в това отношение което преди никога не е ставало на Земята -до една позорна наука. Най-лошото, което се извършва днес, е да се хвърлят в един кош обичта и сексуалността. Това е най-лошото постижение на материализма, най-дяволската черта на настоящето.
към текста >>

Състрадание и обич са сили, от които Христос оформя своето етерно тяло до края на земното развитие.
Когато сме достигнали до познанието, тогава всъщност вече е преминало онова, което има ценност за душата. Хората, които могат да се удивляват пред великото знание и истините за духовния свят, запечатват в себе си едно чувство на учудване и това, което те запечатват, в течение на времето изгражда една сила, която представлява сила, привличаща Христовия импулс: Христовият импулс се съединява с отделната човешка душа дотолкова, доколкото тази душа може да се удивлява пред тайните на света. Христос изгражда своето астрално тяло в земното развитие от всички онези чувства, които са живели като удивление в отделните човешки души. Второто, което човешките души трябва да изградят, чрез което да привлекат Христовия импулс, са всички чувства на състрадание. И всеки път, когато в душата се появи чувство на състрадание или на споделена радост, се образува една привличаща сила за Христовия импулс и чрез състраданието и обичта Христос се свързва с душата на човека. Състрадание и обич са сили, от които Христос оформя своето етерно тяло до края на земното развитие. По отношение на състраданието и обичта би могло да се говори почти за една програма грубо казано, която в бъдеще трябва да бъде изпълнена от духовната наука. Материализмът днес доведе в това отношение което преди никога не е ставало на Земята -до една позорна наука. Най-лошото, което се извършва днес, е да се хвърлят в един кош обичта и сексуалността. Това е най-лошото постижение на материализма, най-дяволската черта на настоящето. Нещата, които са направени в тази област, ще трябва първо да се изчистят.
към текста >>

По отношение на състраданието и обичта би могло да се говори почти за една програма грубо казано, която в бъдеще трябва да бъде изпълнена от духовната наука.
Хората, които могат да се удивляват пред великото знание и истините за духовния свят, запечатват в себе си едно чувство на учудване и това, което те запечатват, в течение на времето изгражда една сила, която представлява сила, привличаща Христовия импулс: Христовият импулс се съединява с отделната човешка душа дотолкова, доколкото тази душа може да се удивлява пред тайните на света. Христос изгражда своето астрално тяло в земното развитие от всички онези чувства, които са живели като удивление в отделните човешки души. Второто, което човешките души трябва да изградят, чрез което да привлекат Христовия импулс, са всички чувства на състрадание. И всеки път, когато в душата се появи чувство на състрадание или на споделена радост, се образува една привличаща сила за Христовия импулс и чрез състраданието и обичта Христос се свързва с душата на човека. Състрадание и обич са сили, от които Христос оформя своето етерно тяло до края на земното развитие. По отношение на състраданието и обичта би могло да се говори почти за една програма грубо казано, която в бъдеще трябва да бъде изпълнена от духовната наука. Материализмът днес доведе в това отношение което преди никога не е ставало на Земята -до една позорна наука. Най-лошото, което се извършва днес, е да се хвърлят в един кош обичта и сексуалността. Това е най-лошото постижение на материализма, най-дяволската черта на настоящето. Нещата, които са направени в тази област, ще трябва първо да се изчистят. Сексуалността и обичта в тяхното истинско значение нямат какво общо да търсят.
към текста >>

Така един израз в Библията става напълно реален, когато се знае, че от състраданието и обичта в хората се изгражда жизненото тяло на Христос: „Каквото направите на най-незначителния от моите братя, го правите на мен“45, защото Христос ще образува своето жизнено тяло до края на земното развитие от състраданието и обичта на хората.
Сексуалността и обичта в тяхното истинско значение нямат какво общо да търсят. Сексуалността може да се прибави към обичта, но няма нищо общо с чистата истинска обич. Науката стигна до истинско безобразие като доведе до възникването на определена литература, която се занимава с това да свърже тези две неща, които изобщо не стоят във взаимна връзка. Едно трето нещо, което като от един висш свят се влива в човешката душа, е съвестта, на която човек се подчинява, на която дава по-висока оценка, отколкото на своите собствени индивидуални морални инстинкти. С нея Христос се свързва най-силно; от импулсите на съвестта в отделната човешка душа Христос изгражда своето физическо тяло. Така един израз в Библията става напълно реален, когато се знае, че от състраданието и обичта в хората се изгражда жизненото тяло на Христос: „Каквото направите на най-незначителния от моите братя, го правите на мен“45, защото Христос ще образува своето жизнено тяло до края на земното развитие от състраданието и обичта на хората. Както Христос изгражда своето астрално тяло от удивлението и учудването, както той изгражда своето физическо тяло от съвестта, така той изгражда и своето етерно тяло от чувствата на състрадание и обич. Защо точно сега можем да кажем такива неща? Понеже веднъж ще се разреши един голям проблем за хората, а именно да се представи образът на Христос, какъвто е в действителност в различните области на живота. Чак тогава ще може да се види какъв е той, когато се вземат под внимание някои неща, които изнася духовното изследване; тогава няма да се гледа назад към това, което е било в Палестина там Христос използваше обвивките на Исус. Когато след дълго задълбочаване в духовно-научната идея за Христос веднъж се опита да бъде представен Христос, тогава ще се получи един образ, по който ще се познае, че в неговото лице се съдържа нещо, което всяко изкуство може да се стреми, ще трябва и ще се стреми да изобрази; в неговото лице ще се съдържа нещо от победата на силите, които се намират само в лицето, над всички други сили в човешкия образ.
към текста >>

Както Христос изгражда своето астрално тяло от удивлението и учудването, както той изгражда своето физическо тяло от съвестта, така той изгражда и своето етерно тяло от чувствата на състрадание и обич.
Сексуалността може да се прибави към обичта, но няма нищо общо с чистата истинска обич. Науката стигна до истинско безобразие като доведе до възникването на определена литература, която се занимава с това да свърже тези две неща, които изобщо не стоят във взаимна връзка. Едно трето нещо, което като от един висш свят се влива в човешката душа, е съвестта, на която човек се подчинява, на която дава по-висока оценка, отколкото на своите собствени индивидуални морални инстинкти. С нея Христос се свързва най-силно; от импулсите на съвестта в отделната човешка душа Христос изгражда своето физическо тяло. Така един израз в Библията става напълно реален, когато се знае, че от състраданието и обичта в хората се изгражда жизненото тяло на Христос: „Каквото направите на най-незначителния от моите братя, го правите на мен“45, защото Христос ще образува своето жизнено тяло до края на земното развитие от състраданието и обичта на хората. Както Христос изгражда своето астрално тяло от удивлението и учудването, както той изгражда своето физическо тяло от съвестта, така той изгражда и своето етерно тяло от чувствата на състрадание и обич. Защо точно сега можем да кажем такива неща? Понеже веднъж ще се разреши един голям проблем за хората, а именно да се представи образът на Христос, какъвто е в действителност в различните области на живота. Чак тогава ще може да се види какъв е той, когато се вземат под внимание някои неща, които изнася духовното изследване; тогава няма да се гледа назад към това, което е било в Палестина там Христос използваше обвивките на Исус. Когато след дълго задълбочаване в духовно-научната идея за Христос веднъж се опита да бъде представен Христос, тогава ще се получи един образ, по който ще се познае, че в неговото лице се съдържа нещо, което всяко изкуство може да се стреми, ще трябва и ще се стреми да изобрази; в неговото лице ще се съдържа нещо от победата на силите, които се намират само в лицето, над всички други сили в човешкия образ. Когато хората ще могат да изграждат едно око, което живее и излъчва само състрадание, една уста, която не е приспособена само да яде, а да изговаря онези думи, изпълнени с истина, които са израз на човешката съвест и когато ще могат да се изграждат едно чело, което не е хубаво и високо, а е хубаво поради ясното оформяне на това, което изпъква навън към това между очите, което наричаме „лотосовият цвят“ когато някога всичко това може да се изгради, тогава ще разберем защо пророкът казва: „Той е без образ и красота.“46 Това означава не красота, а онова, което ще победи разложението: Образът на Христос, където всичко е състрадание, всичко е обич, всичко е съвест.
към текста >>

Когато хората ще могат да изграждат едно око, което живее и излъчва само състрадание, една уста, която не е приспособена само да яде, а да изговаря онези думи, изпълнени с истина, които са израз на човешката съвест и когато ще могат да се изграждат едно чело, което не е хубаво и високо, а е хубаво поради ясното оформяне на това, което изпъква навън към това между очите, което наричаме „лотосовият цвят“ когато някога всичко това може да се изгради, тогава ще разберем защо пророкът казва: „Той е без образ и красота.“46 Това означава не красота, а онова, което ще победи разложението: Образът на Христос, където всичко е състрадание, всичко е обич, всичко е съвест.
Както Христос изгражда своето астрално тяло от удивлението и учудването, както той изгражда своето физическо тяло от съвестта, така той изгражда и своето етерно тяло от чувствата на състрадание и обич. Защо точно сега можем да кажем такива неща? Понеже веднъж ще се разреши един голям проблем за хората, а именно да се представи образът на Христос, какъвто е в действителност в различните области на живота. Чак тогава ще може да се види какъв е той, когато се вземат под внимание някои неща, които изнася духовното изследване; тогава няма да се гледа назад към това, което е било в Палестина там Христос използваше обвивките на Исус. Когато след дълго задълбочаване в духовно-научната идея за Христос веднъж се опита да бъде представен Христос, тогава ще се получи един образ, по който ще се познае, че в неговото лице се съдържа нещо, което всяко изкуство може да се стреми, ще трябва и ще се стреми да изобрази; в неговото лице ще се съдържа нещо от победата на силите, които се намират само в лицето, над всички други сили в човешкия образ. Когато хората ще могат да изграждат едно око, което живее и излъчва само състрадание, една уста, която не е приспособена само да яде, а да изговаря онези думи, изпълнени с истина, които са израз на човешката съвест и когато ще могат да се изграждат едно чело, което не е хубаво и високо, а е хубаво поради ясното оформяне на това, което изпъква навън към това между очите, което наричаме „лотосовият цвят“ когато някога всичко това може да се изгради, тогава ще разберем защо пророкът казва: „Той е без образ и красота.“46 Това означава не красота, а онова, което ще победи разложението: Образът на Христос, където всичко е състрадание, всичко е обич, всичко е съвест. И така, духовната наука като едно ядро преминава в човешкото чувстване, в човешките усещания. Всички поуки, които може да даде духовното изследване няма да съществуват вечно, те ще се превърнат в непосредствен живот там, в човешката душа. И плодовете на духовната наука постепенно ще станат онези жизнени условия, които ще изглеждат като външно въплъщение на самото духовно познание, на душата на бъдещото човешко развитие, така както то трябва да се извърши. С такива мисли исках да събудя във вашите души, каквото може да бъде събудено, когато не със сухи думи, а с чувствени идеи и чувствени нюанси бих искал да говоря на стремящите се към духовно-научното, така че тези чувствени нюанси и идеи да живеят, да въздействат и да се разпространят навън в света. Когато в сърцата живеят такива чувства, те ще станат извор на топлина, която ще се влее в цялото човечество.
към текста >>

67. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Всичко е засегнато по определен начин, привлечено в състрадание, когато се пренасяме от полето в планинските области, когато се пренесем в една отдалечена област.
Ако отидете на село, при селските хора, ще видите, че тези хора са се сраснали с тяхната почва, с техния климат много повече отколкото днешното градско население, което много пъти търси да пребивава на село. Вие ще констатирате, че селските хора изпитват трудност, когато поради една или друга причина са пренесени в друга област или в друг климат. На тях им е трудно да се аклиматизират, както се казва, чувствуват вътре в душата си често пъти една непреодолима носталгия, един непреодолим копнеж за почвата, с която са се сраснали. Това ни показва, как човекът чувствува необходимост нещо, което можем да забележим също и иначе, когато той отива в една друга местност да приспособи целия свой организъм към тази местност, към новия климат. В нашия нормален живот приспособяването става фактически с целия човешки организъм. Всичко е засегнато по определен начин, привлечено в състрадание, когато се пренасяме от полето в планинските области, когато се пренесем в една отдалечена област. При езотерикът или при този, който сериозно се занимава с Антропософията настъпва забележимо това, че сега не целият организъм е въвлечен в състрадание, но че кръвоносната система се отделя и че кръвообращението се отделя някакси от останалия организъм, че движението на кръвта изпитва по-голямо влияние, когато човекът отива от една област в друга. И който си усвоява една чувствителност за тези неща, може да забележи, че когато просто пътувайки отива от едно място на друго, той чувствува тази промяна действително по пулсирането на своята кръв, по начина на туптенето на кръвта. Докато при човека, който не е пропит от езотеризма или от антропософския живот, нервната система е още силно заангажирана чрез необходимото аклиматизиране, при този, който се прониква от езотеризма или от антропософския живот нервната система е слабо ангажирана, тя отстъпва в нейната дейност, отделя се от вътрешната връзка между нервната и кръвоносната система чрез вътрешния антропософски живот и кръвоносната система става по определен начин по-чувствителна за влиянията на климата и на почвата като в замяна на това нервната система става по-самостоятелна, по-независима. Ако искате да имате доказателство за подобно нещо, трябва да търсите тези доказателства по най-естествения начин, по който те могат да бъдат намерени; а именно тогава, когато самите вие се почувствувате поставени в едно подобно положение, когато вие самите отидете на друго място. Опитайте се да обърнете внимание върху себе си и тогава ще откриете, че ще намерите потвърден този факт, просто поради причината, че този факт постепенно се развива в една напълно определена способност на усещането.
към текста >>

При езотерикът или при този, който сериозно се занимава с Антропософията настъпва забележимо това, че сега не целият организъм е въвлечен в състрадание, но че кръвоносната система се отделя и че кръвообращението се отделя някакси от останалия организъм, че движението на кръвта изпитва по-голямо влияние, когато човекът отива от една област в друга.
Вие ще констатирате, че селските хора изпитват трудност, когато поради една или друга причина са пренесени в друга област или в друг климат. На тях им е трудно да се аклиматизират, както се казва, чувствуват вътре в душата си често пъти една непреодолима носталгия, един непреодолим копнеж за почвата, с която са се сраснали. Това ни показва, как човекът чувствува необходимост нещо, което можем да забележим също и иначе, когато той отива в една друга местност да приспособи целия свой организъм към тази местност, към новия климат. В нашия нормален живот приспособяването става фактически с целия човешки организъм. Всичко е засегнато по определен начин, привлечено в състрадание, когато се пренасяме от полето в планинските области, когато се пренесем в една отдалечена област. При езотерикът или при този, който сериозно се занимава с Антропософията настъпва забележимо това, че сега не целият организъм е въвлечен в състрадание, но че кръвоносната система се отделя и че кръвообращението се отделя някакси от останалия организъм, че движението на кръвта изпитва по-голямо влияние, когато човекът отива от една област в друга. И който си усвоява една чувствителност за тези неща, може да забележи, че когато просто пътувайки отива от едно място на друго, той чувствува тази промяна действително по пулсирането на своята кръв, по начина на туптенето на кръвта. Докато при човека, който не е пропит от езотеризма или от антропософския живот, нервната система е още силно заангажирана чрез необходимото аклиматизиране, при този, който се прониква от езотеризма или от антропософския живот нервната система е слабо ангажирана, тя отстъпва в нейната дейност, отделя се от вътрешната връзка между нервната и кръвоносната система чрез вътрешния антропософски живот и кръвоносната система става по определен начин по-чувствителна за влиянията на климата и на почвата като в замяна на това нервната система става по-самостоятелна, по-независима. Ако искате да имате доказателство за подобно нещо, трябва да търсите тези доказателства по най-естествения начин, по който те могат да бъдат намерени; а именно тогава, когато самите вие се почувствувате поставени в едно подобно положение, когато вие самите отидете на друго място. Опитайте се да обърнете внимание върху себе си и тогава ще откриете, че ще намерите потвърден този факт, просто поради причината, че този факт постепенно се развива в една напълно определена способност на усещането. Онзи, който е станал антропософ в своето сърце, забелязва по своята кръв характера на един чужд град.
към текста >>

68. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Една душа например, която може да върви през света без състрадание и без да изпитва радост за това, което една друга душа може да изпитва като радост или като страдание, една такава душа, която не може добре да се потопи в душите на другите хора, която не може да се пренесе добре в душите на други те хора, една такава душа чувствува, когато напредва в езотеричното развитие, самата себе си като бреме.
Всичко това, което сега бе охарактеризирано като нещо, което се явява във вътрешното изживяване чрез измененото етерно тяло, произвежда още нещо друго в човешката душа. То прави, щото тази човешка душа постепенно започва да изпитва едно неприятно чувство върху това, че човек е въобще един отделен човек, че той е този отделен личен човек. Важно е също да се научим да обръщаме внимание и на това, е добре е, ако човек си създаде като принцип да обръща внимание на това. А именно, колкото по-малко е усвоил човек на тази степен на езотеричното развитие като интерес за това, което засяга общо взето хората, като интерес за общочовешкото, толкова по-смущаващо чувствува той това при своя напредък. Една душа, която е останала без интерес за общочовешкото и която въпреки това би минала през едно езотерично развитие, такава една душа би чувствувало все повече и повече себе си като един товар, като едно бреме. Една душа например, която може да върви през света без състрадание и без да изпитва радост за това, което една друга душа може да изпитва като радост или като страдание, една такава душа, която не може добре да се потопи в душите на другите хора, която не може да се пренесе добре в душите на други те хора, една такава душа чувствува, когато напредва в езотеричното развитие, самата себе си като бреме. Тя влачи себе си като една голяма тежест когато минава през едно езотерично развитие, но е останала безразлично към страданията и радостите на хората. И можем да бъдем сигурни, че езотеричното развитие остава нещо външно, засягащо само ума, че сме приели духовното като съдържанието на една готварска книга или на една външна наука, ако не изпитваме това чувство, ако не чувствуваме себе си като един товар, като едно бреме в нашето езотерично развитие, когато не сме развили същевременно едно съчувствуващо сърце за всяко човешко страдание и за всяка човешка радост. Ето защо е много добре, ако през време на нашето окултно развитие сме разширили нашите човешки интереси, и няма нищо по-лошо от това, ако през време на напредващото езотерично развитие не сме усвоили разбиране за всеки вид човешко чувствуване и човешко усещане и човешки живот. Естествено това съвсем не оправдава принципа трябва отново да го подчертаем -, че трябва да минаваме безкритично покрай всяка неправда по отношение на света. Обаче то обуславя друго: докато преди своето езотерично развитие човек може да изпитва определена радост да укорява някоя човешка грешка, в течение на езотеричното развитие той престава всъщност напълно да изпитва такава радост да укорява един човек.
към текста >>

69. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Чувствуващата или Разсъдъчната душа, която има вътрешните чувствени сили, вътрешните сили на състраданието
Следователно в настоящия цикъл на развитието на човечеството ние имаме Съзнателната душа локализирана първо във физическото тяло, т.е. така, че тя си служи с физическите инструменти /органи/. Разсъдъчната душа в етерното тяло, т. е. тя си служи с движенията на етерното тяло. Сетивната душа има като съдържание инстинктите, желанията и страстите и си служи със силите, които са локализирани в астралното тяло. Чувствуващата или Разсъдъчната душа, която има вътрешните чувствени сили, вътрешните сили на състраданието АСТРАЛНО ТЯЛО СЕТИВНА ДУША ИНТУИТИВНА ДУША ЕТЕРНО ТЯЛО РАЗСЪДЪЧНА ДУША ИСПИРАТИВНА ДУША ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО СЪЗНАТЕЛНА ДУША ИМАГИНАТИВНА ДУША например като съдържание, си служи с етерното тяло; Съзнателната душа си служи с мозъка на физическото тяло. Когато в този смисъл Сетивната душа бива преобразена в Интуитивна душа, Вие трябва да си представите съобразно с това, че Интуитивната душа има свой инструмент в Астралното тяло на човека.
към текста >>

70. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Но за целта е необходимо, така да се каже, полярно-противоположното на това твърдение, което току-що беше изказано: познанието, че наистина там, в духовното, е необходимо да се намери укрепналото самочувствие, но че във физическия свят духът следва да се изживява по един специфичен начин в това, което в най-широк смисъл във физическия свят наричат любов, способност за любов, способност за съчувствие, състрадание и споделена радост.
Нужно е укрепено, усилено самочувствие, самочувствие, което човек съвсем не следва да развива във физическия свят, ако не желае да бъде изпечен егоист. Ако иска да се утвърди във висшите светове, ако иска да се почувства и да изживее себе си там, той трябва да встъпи в тях с укрепнало самочувствие. Той следва обаче да има и способността да изключва това самочувствие, когато отново се върне в сетивния свят, за да не бъде съвършен егоист в него. И така, там, в другите светове, е необходимо укрепнало самочувствие. Напълно може да се твърди, че, за да живее във висшите светове на духовността, човекът се нуждае от укрепнало самочувствие. Но за целта е необходимо, така да се каже, полярно-противоположното на това твърдение, което току-що беше изказано: познанието, че наистина там, в духовното, е необходимо да се намери укрепналото самочувствие, но че във физическия свят духът следва да се изживява по един специфичен начин в това, което в най-широк смисъл във физическия свят наричат любов, способност за любов, способност за съчувствие, състрадание и споделена радост. Този, който се вживява ясновиждащо във висшите светове, знае, че е вярно това, което казва Мария в „Пробуждането на душите“, че всъщност обикновеното сетивно съзнание, което има човекът на физическия план, по отношение на преживяването и чувстването във висшите светове се явява един вид сън, а встъпването във висшите светове е пробуждане. Напълно правилно и вярно е, че във физическия свят хората спят по отношение на изживяването на висшите светове и че просто не чувстват съня, защото винаги спят. Следователно ако това, което преживява ясновиждащата душа, когато престъпи прага на духовния свят, в духовните светове се явява пробуждане с укрепнало самочувствие, от друга страна, пробуждането на Аза се заключава в любовта във физическия свят, в тази любов, която бе охарактеризирана в една от първите лекции. Тогава казах: любовта, която съществува заради качествата и признаците на любимия, е тази любов, която е закрилена от луциферическите и ариманическите влияния, това е любовта, която във физическо-сетивния свят действително може да се намира под влиянието на добрите, прогресивни сили на битието. Как стоят нещата с тази любов, се показва особено добре в опитностите на ясновиждащото съзнание.
към текста >>

71. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Хилел е описан като човек с кротък и благ характер, постигащ изключително много с търпение, състрадание и любов.
Като истински мъдрец, той обикаляше из цяла Юдея. Той беше един вид Месия, а кротостта сновна черта на неговия характер. Всичко това се говори в самия Талмуд, а може да бъде потвърдено и от исторически данни. Хората хвалеха Хилел и разказваха много добри неща за него. Тук мога да посоча само един пример, който дава представа за начина, по който Исус от Назарет говореше на своята майка за Хилел, изтъквайки основното душевно настроение на този голям мъдрец. Хилел е описан като човек с кротък и благ характер, постигащ изключително много с търпение, състрадание и любов. Запазен е един разказ, описващ Хилел като човек с безкрайно търпение, с безкрайна нежност. Веднъж двама души се обзаложили, дали Хилел може да бъде разгневен или не, понеже всички твърдели, че това е невъзможно. Двамата се обзаложили и единият от тях казал: Ще направя всичко, за да разгневя Хилел. Естествено, той искал да спечели облога. И веднъж, когато Хилел бил крайно зает с приготовленията за съботата, този човек потропал на вратата му и казал с не твърде вежлив тон а Хилел, като председател на висшия духовен съвет бил свикнал да се обръщат вежливо към него така че въпросният човек просто извикал: Хилел, излез, бързо излез навън!
към текста >>

На тези неща ние можем да погледнем не само с търпение, но и със състрадание, обаче нямаме право да си затваряме очите пред тях.
Обаче за всичко онова, което беше взел от вече публикуваните лекционни цикли, той премълчава. Ако всичко това ставаше в Америка човек би могъл, както стария Хилел, да запази пълно спокойствие; впрочем той не би трябвало да го губи, дори и ако нещо подобно се случи в Европа. Обаче точно там, където се издигнаха най-враждебните гласове срещу нас, бяха набързо преведени някои от лекциите, и така да се каже през главите ни, те заминаха за Америка, като в увода беше написано: Наистина, в Европа също се появи един розенкройцерски мироглед, но в тесногръда, йезуитска форма. Този розенкройцерски мироглед може да устои само в чистия въздух на Калифорния. Тук аз мога да поставя само многоточие... Ето методът на нашите противници. На тези неща ние можем да погледнем не само с търпение, но и със състрадание, обаче нямаме право да си затваряме очите пред тях. След като се случват такива неща, трябва да се опомнят също и онези, които години на ред проявяваха снизхождение към подобен безсъвестен маниер на действие. Може би един ден очите им ще се отворят. Повярвайте ми аз не бих говорил върху тези неща, ако не се налагаше те да бъдат казани в името на истината. Дори и всички тези неща да се разпространяват от други хора, това съвсем не ни предпазва, когато от друга страна срещу нас се обърнат личности защото има и такива които приемат на доверие въпросните нападки, макар и в основата си те да са им неприятни. Тук не искам да Ви досаждам с всички безсмислици, които се фабрикуват в тези два лагера.
към текста >>

72. 8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Душата му се изпълни с безкрайно състрадание към цялото човечество, и той трябваше да понесе това състрадание и да узрее вътрешно за великия миг, когато щеше да приеме в себе си Христовото Същество.
Но Исус трябваше да признае и нещо друго: Начинът, по който есеите се стремят към съединяване с духовния свят, е приложим само за една малка човешка общност, но не и за цялото човечество. Този начин на съединяване с духовния свят му изглеждаше вече напълно непотребен. Ти, бедно, бедно човечество казваше той в душата си, ако сега за тебе биха прозвучали гласовете на древните езически пророци, ти просто не би могло да ги разбереш. И като цяло, ти, бедно човечество, не можеш да се стремиш към това, към което се стремят есеите; това може само една малка група хора, и то за сметка на останалите. Всичко това, което Ви разказвам накратко и сухо, за него беше непосредствена и преизпълнена с болка душевна действителност. Душата му се изпълни с безкрайно състрадание към цялото човечество, и той трябваше да понесе това състрадание и да узрее вътрешно за великия миг, когато щеше да приеме в себе си Христовото Същество. Обаче преди да се случи това, Исус от Назарет проведе един разговор с онази личност, която ние познаваме като негова доведена майка или мащеха. Ние знаем,че майката на онзи Натанов Исус, който в своята дванадесета година прие в себе си индивидуалността на Заратустра, с други думи действителната кръвна майка на Натановия Исус, беше починала скоро след като това момче прие в себе си Заратустра, който дотогава беше въплътен в другото момче Исус; следователно нейната душа отдавна се намираше в духовния свят. От моите лекции, изнесени през изминалите години, знаем още, че бащата на другото момче Исус от Соломоновата линия, също беше починал и че сега двете семейства на двете момчета Исус се събраха в едно семейство и живееха в Назарет, а всред тях растеше и Исус, заедно със своите братя и сестри, както и с майката на Заратустра. Ние знаем, че бащата на Исус от Назарет беше вече починал, когато към своята двадесет и четвърта година Исус се завърна след едно продължително пътуване, така че сега Исус от Назарет живееше сам с жената, която беше негова доведена майка или мащеха. Макар и само с няколко думи, тук трябва да кажем нещо много важно: В хода на времето тази доведена майка или мащеха, макар и бавно, постигна едно дълбоко и сърдечно разбиране за всички онези забележителни душевни опитности, през които беше минал Исус от Назарет.
към текста >>

73. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Не позволявайте да ви заблудят, не позволявайте да събудят у вас състрадание.
Днес всеки добър гражданин е воин на италианската свобода! Чрез вас и с вас ние победихме, внесохме безпорядък в редовете на предателите. Чуйте, чуйте ме сега! Престъплението в държавна измяна беше разкрито, беше доказано, беше публично оповестено. Без честните имена са известни, наказанието е необходимо! Не позволявайте да ви заблудят, не позволявайте да събудят у вас състрадание. Едно такова стадо не изпитва угризение на съвестта, нито разкаяние.Кой може да промени бита на едно животно, свикнало да се валя в калта, свикнало да се угоява от копанята? На 20 Май, при тържественото събрание на нашето единство*188, не бива да се допуска наглото присъствие на онези, които от месеци обсъждат с врага продажбата на Италия. Не бива да се разрешава палячовци да навличат трибагрени палта и с продрани гърла да реват святото име на отечеството. Без състрадание съставяйте вашите проскрипционни списъци. Това е ваше право, то е ваш дълг!
към текста >>

Без състрадание съставяйте вашите проскрипционни списъци.
Без честните имена са известни, наказанието е необходимо! Не позволявайте да ви заблудят, не позволявайте да събудят у вас състрадание. Едно такова стадо не изпитва угризение на съвестта, нито разкаяние.Кой може да промени бита на едно животно, свикнало да се валя в калта, свикнало да се угоява от копанята? На 20 Май, при тържественото събрание на нашето единство*188, не бива да се допуска наглото присъствие на онези, които от месеци обсъждат с врага продажбата на Италия. Не бива да се разрешава палячовци да навличат трибагрени палта и с продрани гърла да реват святото име на отечеството. Без състрадание съставяйте вашите проскрипционни списъци. Това е ваше право, то е ваш дълг! Кой спаси Италия в тези дни на помрачение, кой друг, ако не вие, чистият, неподправеният народ? Не забравяйте това! Ония могат да отърват наказанието само чрез бягство. Нека ги оставим да се оттеглят!
към текста >>

74. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

При вида на странника Добрия Герхард се изпълнил със състрадание и го запитал какво му е.
Архиепископът на Кьолн изразил готовност да посвети сина в рицар. Всичко станало, както му е редът. Герхард бил много богат, всичко вървяло много добре. Уреждали се турнири, а след като изчакали още една година дали Уилям няма да пристигне уговорката за тази година дошла от кралската дъщеря, сватбата била обявена. По време на сватбата се появил някакъв странник, който имал такава брада, че веднага си личало колко отдавна до лицето му не се бил допирал бръснач, и който бил много печален. При вида на странника Добрия Герхард се изпълнил със състрадание и го запитал какво му е. Невъзможно било да кажа какво ми е, рекъл странникът, защото трябвало да продължи да носи мъката си по света; от него ден нататък щял да знае, че мъката му никога вече не ще можело да се облекчи. Това бил именно Уилям, който загубил всичките си спътници, попаднал на някакъв бряг,бродил като странник по света и пристигнал едва в неподходящия миг, когато отредената му годеница вече почти била омъжена за сина на Герхард в Кьолн. Герхард рекъл: От само себе си се разбира, че ще получиш законната си годеница, аз ще поговоря със сина си. Понеже и годеницата изпитвала, така да се каже, по-голяма обич към своя изчезнал, принадлежащ и годеник, работата намерила своето решение и след като сватбата сега вече с Уилям била отпразнувана в Кьолн, Герхард отвел Уилям, престолонаследника на Англия, и неговата съпруга в Лондон. Там той отпърво оставил другите да го почакат.
към текста >>

75. Тайната на двойника. Географска медицина GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Днес това не е възможно - от дълбоко състрадание към човечеството за съжаление трябва да се каже - именно защото хората искат да се грижат по егоистичен начин за своето вечно спасение чрез религиозните вероизповедания, често истински се оплитат с физическо-сетивния натуралистичен свят и си затварят пътя за изкачването нагоре, след като са минали през портата на смъртта.
Това са понятия за живота на човека след смъртта, които човекът трябва да усвои днес. За съвременното човечество вече не е достатъчно, а още повече няма да е достатъчно в близко бъдеще проповедниците да му казват в какво да вярва и в какво да не вярва. Хората трябва да се подготвят за вечния живот дори и когато тези проповедници никога не могат да им кажат как всъщност изглежда светът, в който човекът пристъпва, след като премине през портата на смъртта. Някога е било възможно, понеже още не са били познати природонаучните натуралистични понятия и хората не са били изпълнени само с материални интереси, които от 16-то столетие насам постепенно обхващат всичко. В предишните времена е било възможно да се говори на хората за свръхсетивния свят само по начина, по който религиозните вероизповедания са искали и все още искат. Днес това не е възможно - от дълбоко състрадание към човечеството за съжаление трябва да се каже - именно защото хората искат да се грижат по егоистичен начин за своето вечно спасение чрез религиозните вероизповедания, често истински се оплитат с физическо-сетивния натуралистичен свят и си затварят пътя за изкачването нагоре, след като са минали през портата на смъртта. Тук стигаме до нещо съвсем друго, което налага много категорично да се подчертае, че духовната наука трябва да бъде изучавана от човечеството в настоящето и бъдещето и че хората, които не могат да си усвоят чрез духовната наука понятия за живота след смъртта, са за съжаление. Духовната наука същевременно е нещо, което трябва да се разпространява от истинско съжаление към хората, понеже съпротивата на хората срещу навлизането на духовнонаучните представи в живота наистина е плачевна и в своето неразбиране те и по-нататък ще се съпротивляват. Но ние трябва напълно да сме наясно, че духовният свят е навсякъде. Помислете само, че светът, в който се намират мъртвите, този свръхсетивен свят, в който мъртвите изплитат нишки, свързващи ги с напуснатите от тях живи хора, нишките, които свързват мъртвите с висшите йерархии, принадлежат към света, в който се намираме. Както е действителен въздухът около нас, така действителен е светът, намиращ се постоянно около нас.
към текста >>

76. Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Много от тези, които са се съпротивлявали или са били възпрепятствани да възприемат духовни понятия тук в живота - можем да го кажем само със състрадание - и като мъртви бродят по Земята, остават свързани със земната сфера.
Такава нагласа е била спорна във всички времена, но тя ще бъде много фатална в тази пета културна епоха, в която живеем, защото става много актуална за човека поради господството на злото. Щом човекът премине през портата на смъртта при съвременните условия на развитието, внася отвъд съзнанието, което сам си е изградил между раждането и смъртта. Онзи човек, който при съвременните условия изцяло се е занимавал с представи, понятия и чувства, свързани само с материалния, със сетивния живот, при съвременните обстоятелства е осъден да живее след смъртта си само в област, към която имат отношение изработените понятия в земния му живот. Докато този, който възприеме духовни представи, навлиза правилно в духовния свят, другият, който се е съпротивлявал да възприеме духовни представи, в известен смисъл остава в земните условия - и това трае дълго време, - докато възприеме толкова духовни понятия, че чрез тях да може да бъде приет в духовния свят. Следователно дали тук възприемаме духовни понятия или не, това определя света, който ни заобикаля отвъд. Много от тези, които са се съпротивлявали или са били възпрепятствани да възприемат духовни понятия тук в живота - можем да го кажем само със състрадание - и като мъртви бродят по Земята, остават свързани със земната сфера. И когато душата на човека не е повече изолирана от обкръжението чрез тялото, което вече не я възпрепятства да действа разрушително, тогава живеейки в земната сфера, душата на човека става разрушителен център. Нека разгледаме един, бих казал, по-нормален случай, когато при съвременните условия след смъртта в духовния свят преминават души, които приживе съвсем не са искали да узнаят някакви духовни понятия или да изпитат чувства, отнасящи се до духовния свят. Те се превръщат в разрушителни центрове, понеже остават в земната сфера. Само души, които имат известна връзка с духовния свят, преминават през портата на смъртта така, че навлизат в духовния свят по правилния начин, отдалечават се от земната сфера и могат да изградят връзка с останалите тук. Трябва да сме наясно, че духовните връзки между мъртвите души и самите нас, които сме били свързани с тях, не се прекъсват със смъртта, те остават, дори са много по-вътрешни след смъртта, отколкото са били тук.
към текста >>

77. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Също и в нашите собствени кръгове виждам мнозина, които биха искали да проспят нещата, които им се разкриват, без състрадание, без състрадание за онова, случващо се в наше време и което, оставено на себе си, трябва да доведе до крах!
Онези, пишещи като йезуитът отец Цимерман, когото споменах вчера, вероятно няма да умрат от глад. Няма да умрат от глад онези, които пишат следното: "В брой шести на седмичника "Dreigliederung des Sozialen Orgaeismu" ('Тричленният социален организъм') се възхвалява това, че "новият импулс" (фраза, любима на антропософите) се основава на пълнотата на Щайнеровото духовно познание. Директорът на цигарения завод "Валдорф-Астория" в Щутгарт основа "Свободно Валдорфско Училище" за децата на работниците и на ръководството, училище базирано на импулсите на всички мисли, дошли от Антропософската Духовна Наука на д-р Щайнер. В това училище "Антропософията ще бъде художествения метод на образование"." Онези, които се подиграват и стъпкват в прахта пожеланото от духа, със сигурност няма да умрат от глад дори в тези тежки дни. Но наистина е необходимо да приемем в своите души новогодишните импулси, които ни предпазват от сънливо и невнимателно преминаване покрай онова, което се случва всъщност, импулси които ни карат твърдо да приемем непреклонната цел на Антропософската Духовна Наука. Също и в нашите собствени кръгове виждам мнозина, които биха искали да проспят нещата, които им се разкриват, без състрадание, без състрадание за онова, случващо се в наше време и което, оставено на себе си, трябва да доведе до крах! Има личности, на които им липсва кураж, които се присъединяват към Антропософското Общество и тогава казват: "Да, Духовната Наука е нещо, което ми харесва, но не искам да имам нищо общо с обществена дейност, тя няма място в нея." Такива членове могат да вземат пример от нашите противници. Йезуитът отец Цимерман следва всичко, което правим. Той завършва статията, спомената по-горе, с изречението: "Седмичникът "Троичният социален организъм", например брой осми, разбира се поддържа мнението, че "църквата заговорничи" срещу историческата задача на самоопределянето на индивида." Също и в други статии йезуитът отец Цимерман показва колко сериозно взема всичко, което правим. Би било добре ако онези, които са в нашето Общество, също вземат насериозно нещата по правилния начин. Шпионите, които са нащрек за всяко слабо място, което могат да открият в Антропософската Духовна Наука и във всичко произлизащо от нея, не са малко на брой.
към текста >>

78. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

А новата и решителна крачка в историята на света, скъпи мои приятели, ние ще сме направили едва тогава, когато пренесем легендата за Паладиума в ясната светлина на човешкото съзнание, едва тогава, когато отново се изпълним с истинско състрадание към хора от рода на Юлиян Апостат, който поиска да надхвърли онази епоха, в чийто мрак трябваше да покълне човешката свобода; Юлиян, който поиска да запази древната инстинктивна мъдрост, но намери само гибелта си, едва тогава, когато разберем, че давайки на римляните външното и официално християнство, Константин им отне първичната мъдрост, светлината, и всъщност потопи християнството в дълбок мрак; едва тогава, когато разберем, че за да засвети със своето истинско сияние, Паладиумът се нуждае от онази духовна светлина, която ние, скъпи мои приятели, трябва да издирим далеч извън пределите на съвременното естествено научно мислене.
Само че от този Вашингтон не може да се очаква нищо. Хората трябва да намерят в себе си неговия духовен еквивалент; да, те трябва да го търсят в духовния свят, а не в свободните пазари на Китай, не в мрака, който обгръща Паладиума днес. Разбирателство ще донесат само онези конференции на Запада, които искат да пренесат там не друго, а светлината, така че Паладиумът да блесне отново в своето величие, в своята мощ защото днес сам за себе си, Паладиумът, като едно тяло, обвито от тъмен флуоресциращ блясък, е потънал в мрак. Тази е перспективата на източната мъдрост: мрачна сама за себе си, тя ще засвети с нова сила, след като се проникне от духовната светлина на Запада. Днес обаче, западното човечество все още не иска да му се говори за тези неща. А новата и решителна крачка в историята на света, скъпи мои приятели, ние ще сме направили едва тогава, когато пренесем легендата за Паладиума в ясната светлина на човешкото съзнание, едва тогава, когато отново се изпълним с истинско състрадание към хора от рода на Юлиян Апостат, който поиска да надхвърли онази епоха, в чийто мрак трябваше да покълне човешката свобода; Юлиян, който поиска да запази древната инстинктивна мъдрост, но намери само гибелта си, едва тогава, когато разберем, че давайки на римляните външното и официално християнство, Константин им отне първичната мъдрост, светлината, и всъщност потопи християнството в дълбок мрак; едва тогава, когато разберем, че за да засвети със своето истинско сияние, Паладиумът се нуждае от онази духовна светлина, която ние, скъпи мои приятели, трябва да издирим далеч извън пределите на съвременното естествено научно мислене. В мига, когато гърците опожариха Троя, определена част от духовния свят стана „западна“, но тя отново ще се превърне в единно и неделимо „западно-източно“ цяло. Светлината, която се издигна от Троя, и днес е все още тук. Обаче тя е обгърната в непрогледен мрак. Тя трябва да бъде изнесена високо горе, пред очите на всички. Паладиумът отново трябва да засияе в истинската светлина на Духа.
към текста >>

79. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество.
За това не е можело да помогне някое външно абстрактно познание или теория. Да помогне е могло единствено Съществото, живяло преди само в надсетивните светове, което е посрещало хората, когато между смъртта и раждането те са пристъпвали в надсетивното, можело е да помогне само ако Съществото би слязло на Земята, така че земният човек още на Земята да може да се свърже с него. А слизането долу е Събитието на Голгота. Христовото същество е слязло долу и в Исус от Назарет е приело земното битие. В земното битие човекът изгражда връзка с Христос Исус. Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество. Това човекът го пренася оттатък смъртта. Способността, която е имал преди само поради факта, че е притежавал елементарни сили, сега това от Мистерията на Голгота насам, което прави сигурен живота му, когато той пристъпва през портата на смъртта, е връзката му в неговото съзнание, в неговия душевен живот с Христос, с Мистерията на Голгота. Защото съзнанието, което постигаме чрез физическото тяло, би трябвало отново да го изгубим с физическото тяло и тогава не бихме намерили пътя през духовните светове. Ако на Земята човек намери водача, т.е. Христос, който е преминал през Мистерията на Голгота, и се свърже със земното човечество чрез неговите духовни сили в смисъла на думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен», тогава той се чувства жизнен при преминаването си през портата на смъртта.
към текста >>

80. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

С това е свързано също и дълбокото чувство на състрадание към животните, което виждаме в Азия.
55) и след това преминали през свое собствено развитие на много по ниско равнище от човешкото. Така човекът на древните времена - епохата на Гилгамеш и по-късно – усещал себе си между животинското и растителното царство. По отношение на растителното царство той е бил сеяч, които е хвърлил семето в Земята и е оплодотворил с него Земята, проявявайки се като посредник на боговете. По отношение на животинското царство той е чувствал, като че ли го е отхвърлил от себе си, за да се превърне в човек, не обременявайки се с животните, които в резултат са били задържани и преустановени в развитието си. Целият египетски култ към животните е свързан с такива възгледи. С това е свързано също и дълбокото чувство на състрадание към животните, което виждаме в Азия. Това е бил грандиозен възглед за природата, в който човек е чувствал своята връзка, от една страна с растителния свят, а от друга – със света на животните. По отношение на животното той е изпитвал чувство на освобождение. По отношение на растението той е изпитвал близко и интимно родство. Растителният свят е бил частица от него самия и той е изпитвал искрена любов към Земята, доколкото Земята е възприела в себе си частица от човечеството, дала живот на растенията, позволила им е да се вкоренят е нея и даже е споделила своите вещества, за да се облекат дърветата с кора. Моралният елемент винаги е присъствал, когато човек е съдил за заобикалящия физически свят.
към текста >>

Ти трябва да гледаш на животните с възможно най-голямо състрадание; те е трябвало да изостанат по пътя, за да можеше ти да станеш човек.
Защото Ефеските посветени са можели все още да преживяват нещо от гигантските, величествени истини на Древния Изток, душите им все още са били засегнати от дълбокото вътрешно преживяване на връзката на човешкото същество с макрокосмоса и макрокосмическите божествено-духовни същества. В Ефес човек все още е можел да съзерцава свръхземното, и то, не малко. Отъждествяването с Артемида, богинята на Ефеските мистерии , е донасяло на човека живото чувство за връзката му с природните царства. Растителният свят ( му се преподавало) – е твой; Земята само го е възприела от теб. Животинският свят ти си изпреварил, ти си го оставил назад. Ти трябва да гледаш на животните с възможно най-голямо състрадание; те е трябвало да изостанат по пътя, за да можеше ти да станеш човек. – Чувството на единство с макрокосмоса е било преживяване, още достъпно за посветения в Ефес, той все още го е получавал непосредствено от самите реалности. Заедно с това мистерии от Ефес били, така да се каже, предназначени първи да се обърнат към Запада. Като такива те вече имали независимост от времената на годината или от хода на века; също така не зависели и от мястото на Земята. В Ефес се опирали на упражненията, през които е преминавало човешкото същество, ставайки зряло благодарение на жертвоприношенията и самоотдаването на боговете. Така че, от една страна, по отношение на съдържанието на своите мистерийни истини, мистериите на Ефес още гледали назад, към Древния Изток, докато, от друга страна, те вече са били насочени към развитието на самия човек и затова се приспособявали към природата и характера на гърка.
към текста >>

81. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Съзнанието за тази еманципация на интелектуалното се проявява тогава, когато се говори за студения ум, в който хората изявяват техния егоизъм, в който хората изявяват тяхното безучастие, тяхната липса на състрадание към останалото човечество, даже често пъти и към техните близки.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 23 септември 1924 г. От разглежданията през последната неделя вие ще сте разбрали, че така както човекът телесно е устроен в настоящето време и чрез възпитанието, той не може да внесе в настоящето въплъщение това, което действа като духовно съдържание от минали земни въплъщения, даже когато това настоящо въплъщение е така забележително както онова, за което аз говорих последната неделя. Понеже ние живеем сега в епохата на развитието на Съзнателната душа, на онова развитие на душата, което особено изгражда интелекта, който владее днес целия живот, макар често да говорим за чувство и сърдечност; ние развиваме онази душевна способност, която най-много може да се еманципира от елементарното човешко естество, от това, което човекът носи в себе си като негова по-дълбока душевна същност. Съзнанието за тази еманципация на интелектуалното се проявява тогава, когато се говори за студения ум, в който хората изявяват техния егоизъм, в който хората изявяват тяхното безучастие, тяхната липса на състрадание към останалото човечество, даже често пъти и към техните близки. Със студения разум се назовава преследването на всички онези пътища, които не вървят към идеалите на душата, а които са насочени към това, хората да си набелязват предварително пътищата на живота според ползата, която преследват. В тези неща се изразява едно чувство, как умственото, интелектуалното, рационалистичното се еманципира от човешкото в човека. И който прозира напълно, до каква висока степен са интелектуализирани днешните души, той разбира тогава също и във всеки отделен случай, как кармата трябва да внесе в сегашните души именно онова, което от тези души е било преживяно като висша духовност в изминалите епохи. Размислете само върху следното. Да вземем сега съвсем общо - аз ви показах един специален случай последния път - но вземете сега съвсем общо една душа, която е живяла столетия преди Тайната на Голгота или столетията след Тайната на Голгота, така че за нея духовният свят е бил нещо разбиращо се от само себе си, че тя би могла да говори за духовния свят от собствена опитност като за един свят, който съществува също така, както цветният, топлият или студеният свят на сетивата.
към текста >>

82. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Ние можем да изпитаме състрадание към такъв човек, това също е правилно, но ние винаги сме довеждани до един минал земен живот, през който той се е отнасял с омраза към заобикалящия го свят.
Той стига до тази дарба, когато в един предишен живот на Земята е развил любов. Любовта в един земен живот се превръща в радост за следващия земен живот; радостта от този следващ живот се превръща в едно пълно с разбиране обхващане на заобикалящия свят в един трети земен живот. Така ние виждаме един земен живот да се подрежда до друг земен живот и така добиваме разбиране също и за онова, което от настоящето изпраща своите лъчи в бъдещето. Хора, които много могат да мразят, пренасят в следващия земен живот като резултат на тяхната омраза дарбата болезнено да бъдат засегнати от всичко, да страдат от всичко. Ние виждаме, че е така, когато проучим даден човек, който минава през живота намръщен, защото болезнено е засегнат от всичко, защото постоянно страда. Ние можем да изпитаме състрадание към такъв човек, това също е правилно, но ние винаги сме довеждани до един минал земен живот, през който той се е отнасял с омраза към заобикалящия го свят. Моля да не бъда криво разбран. Когато се говори за омраза, човек лесно си казва: - Аз не мразя, аз обичам всички. - Но нека той веднъж се изпита и ще види колко омраза, колко скрита омраза лежи в основата на човешката душа. Тези взаимни връзки стават ясни за човека едва тогава, когато слушаме хората да говорят едни за други. Ако направите една статистика за това, ще видите, че за един човек много повече се говори лошо, отколкото нещо похвално, нещо признаващо неговите качества.
към текста >>

83. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Ние гледаме, как сме се отнасяли към даден човек, как към други хора, как сме изпитвали състрадание или сме били безчувствени, какви добри или лоши дела сме извършили.
Защото там ние виждаме, как по един забележителен начин съществата на първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли взаимно вършат своите дела. Могъщи картинни образи на духовни събития ни се показват сега, когато наблюдаваме небето, което лежи надолу, понеже това сега е нашето небе. Както във физическия свят ние наблюдаваме шрифта на звездите, поглеждайки нагоре, така, когато погледнем надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли. И онова, което се извършва между тях, което се разкрива във величествени възвишени картини, в това духовно битие ние чувстваме, как то има нещо общо с това, което сме и което ще бъдем самите ние. Понеже сега ние чувстваме: - Онова, което се случва там между Серафими, Херувими и Престоли, ни показва, какви последствия ще имат в следващия земен живот нашите дела от предишния земен живот. Ние гледаме, как сме се отнасяли към даден човек, как към други хора, как сме изпитвали състрадание или сме били безчувствени, какви добри или лоши дела сме извършили. Убежденията ни имат нещо общо с третата йерархия, делата обаче с първата йерархия - Серафими, Херувими, Престоли. Тогава, разтърсвайки душата ни, сега като в една действаща космически в нас памет пристъпва онова, което сме направили през последния ни земен живот между раждането и смъртта. Тогава поглеждаме надолу, съзирайки делата на духовността. Серафими, Херувими, Престоли, какво вършат те? Те ни показват в картини онова, което ще последва като взаимен живот, който ще трябва да изживеем заедно с хората, с които сме били заедно през предишния ни земен живот като изравняване на това, което е резултат от изживяното с тях.
към текста >>

84. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Тази душа следователно не беше това, което би трябвало да бъде, а всъщност тя изпитваше дълбоко състрадание, дълбока любов към всички тези нещастни роби, към които трябваше да проявява жестокост.
Той често не одобряваше суровите, жестоки мерки, които му беше възложено да прилага от неговия господар. Той го правеше, понеже беше поставен в тези условия, понеже в тогавашното време се е смятало за правилно така да се прави. Помислете си дали хората и днес са винаги такива, каквито всъщност биха искали да бъдат? - Те не мислят върху това, дали са такива, каквито искат да бъдат. Затова се лъжат относно дисхармонията между това, което са и което искат да бъдат. Тази душа следователно не беше това, което би трябвало да бъде, а всъщност тя изпитваше дълбоко състрадание, дълбока любов към всички тези нещастни роби, към които трябваше да проявява жестокост. Но изхождайки от социални навици, тя причиняваше доста зло на робите. Поради това тя стана също и отговорна, макар че на първа линия беше отговорен този, който притежаваше робите и беше техен господар. Двете индивидуалности отново се родиха в средата на Средновековието и то сега като брачна двойка. Някогашният собственик на робите отново беше роден като мъж, надзирателят беше жена. Този мъж в средата на Средновековието, който беше прероденият някогашен собственик на робите, заемаше в едно село не особено приятен пост.
към текста >>

85. Други мантри - медитации GA_245 Указания за езотеричното обучение

Запали състраданието,
* Победоносен Дух Възпламени мощта На плахите души. Изгори себелюбието, Запали състраданието, Та саможертвата, Поток жизнен всечовешки, Да бликне кат извор На духовното възраждане. [1] Тази медитация е била предназначена от самото начало за всички ученици и вероятно е дадена за пръв път през октомври 1906.
към текста >>

86. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Нюансът на дълбоко състрадание към болния, който е преди всичко човек, този нюанс е присъщ и на обикновената любов към хората.
Така тези учителски конференции имат винаги тенденцията да формират училището като един цялостен организъм, както човешкото тяло е организъм поради това, че има сърце. При тези учителски конференции става дума за добрата воля за съвместен живот сред учителите и за избягването на всякакъв вид съперничество. И преди всичко става дума за това, че може да бъде изнесено нещо, което може да послужи на другия учител само ако човек има в себе си съответната любов към всяко едно дете. Но аз имам предвид не онази любов, за която често се говори, а за тази любов, която именно артистичният учител притежава. Тази любов има още един нюанс в сравнение с обикновената любов. Нюансът на дълбоко състрадание към болния, който е преди всичко човек, този нюанс е присъщ и на обикновената любов към хората. Аз моля да не ме разберете погрешно, но за да излекувате един болен, Вие трябва да имате в себе си и любов към болестта. Човек трябва да може да говори и за една красива болест. Тя, разбира се, е много лоша за пациента, но за този, който трябва да я лекува, за него болестта е красива. При определени обстоятелства болестта може да бъде разкошна. Тя може да бъде много лоша за пациента, но за този, който трябва да се вглъби в нея, който трябва да може да я лекува с любов, за него тя е разкошна.
към текста >>

87. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Прибави се красивото, радващото човешкото милосърдие, човешкото състрадание.
Тъкмо през епохата, когато се прояви втората природа на средствата за производство, през епохата, когато от тях, от средствата за производство напълно беше отнет Духа, тъкмо сега има нужда от една такава духовност, която вече да не черпи сили от природата, какъвто беше случаят с теокрацията, когато все още беше решаващо онова, което физически живееше в човека, тази духовност следва да е свободно извоювана и да притежава свое собствено съдържание. Аз добре зная, че днес всичко това може да звучи напълно утопично, но всъщност то е във висша степен практично. Вие бихте могли да основете много на брой социални общности, много организации и сдружения, като си служите с такива понятия и такова мислене, което идва от Средновековието и се е промъкнало в наши дни, без да е в състояние да разреши социалния въпрос. Днес социалния въпрос се е превърнал в световен въпрос. Но какво се прибави към онова мислене, което разглеждаше социалния организъм изцяло в юридическо-диалектически смисъл, както и от гледна точка на обичайния морал? Прибави се красивото, радващото човешкото милосърдие, човешкото състрадание. И тъкмо сега, когато социалният въпрос се превърна в един изгарящ световен въпрос, тъкмо сега навсякъде в Западна Европа ние виждаме как се появиха спестовните касички за Изтока. Това е хубаво, много хубаво! Срещу това не може да се възрази и аз бих искал да кажа, че колкото повече помощи за Изтока се събират, толкова е по-добре. Обаче всичко това идва от миналото, а не от бъдещето. Милосърдието идва от мисленето на Средновековието.
към текста >>

88. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

И защо Шилеровите трагедии, вдъхващи у зрителя страх и състрадание, са толкова въздействуващи от сцената?
Февруари 1924 беше подложен на безпощадна критика от заслужилия широко известен дори и извън професионалните кръгове дрезденски прокурор д-р К. Н. Вулфен в блестящо построена реч върху „Криминалната психология приложена към Фридрих Шилер”, която постигна блестящ успех всред многобройната аудитория на Цюрихския съюз на юристите, още повече, че мъртвият обвиняем не можеше да присъствува на събранието и навярно само с невидима ръка с посочвал написаното от него приживе. От своя страна г-н държавният прокурор излезе с добре свързано изложение; доказателствата му бяха безупречни; прокурорът беше приложил дори личната кореспонденция на Шилер, и ето че с помощта на д-р Вулфен очите на слушателите се отвориха: Любовта на нашия народ и на младите хора към Шилер беше разбулена чак до нейните отвратителни корени: Шилер е популярен поради вродената му жестокост, поради наслаждението му от мрачното великолепие на ужасното, вдъхновявайки го да напише такива балади като „Детеубийцата”, „Ръкавицата”, „Пътят на железния чук”, където например в подигравателните думи: „Той е обгрижен и на сигурно място! Графът ще похвали своите слуги! ” многозначително проличава притаената жестокост, идваща от борбата на Шилер с неговото линеещо тяло. И защо Шилеровите трагедии, вдъхващи у зрителя страх и състрадание, са толкова въздействуващи от сцената? Защото те апелират към латентните престъпни качества на публиката и позволяват едно безвредно изживяване на опасните човешки инстинкти. Г-н държавният прокурор изрича всичко това и накрая се обявява за убеден почитател на Шилер; дори завършва своята реч с Гьотевия епилог на „Камбаната”: Боже, пази ни от нашите приятели! Все пак, въпреки тежкия товар от доказателства, г-н държавният прокурор признава на Шилер редица смекчаващи вината обстоятелства: неговия стремеж към свобода, който идва от ред ограничения в ранна детска възраст и се превръща в комплекс за малоценност, внезапно избухнал в „Разбойници”, а после постепенно облагороден, за да прослави накрая в „Тел” една революция. – А що се отнася до нагласата на Шилер към доброто и злото, тя се определя най-вече от естетическа гледна точка и, както вече казахме, г-н д-р Вулфен бързо открива струите кръв, които подхранват вдъхновението на Шилер: жестокост и стремеж към свобода. Борбата с тези инстинкти, която той води в своята поезия, отвежда Шилер по пътя към съвършенството.
към текста >>

Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност.
Но преди това: как учителят може да самовъзпита своето астрално тяло при днешните условия? Защото антропософията може да даде само първоначалния тласък, а не да провежда семинари за всичко. Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е от такова естество, че той да проявява едно инстинктивно разбиране за отклоненията в детското етерно тяло. Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно тяло е недоразвито. В резултат на това ние ще установим следната особеност: Детето винаги има едни или други намерения, винаги иска едно или друго, обаче непосредствено преди самото действие волята засича. Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност. И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло. Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре. Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин. И тогава всичко, малко или много, идва на мястото си. Защото, скъпи мои приятели, Вие едва ли предполагате, общо взето, колко несъществено е, дали един възпитател говори повърхностно, или изобщо не говори, и от какво огромно значение е това, какъв е самият той като възпитател.
към текста >>

Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин.
Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно тяло е недоразвито. В резултат на това ние ще установим следната особеност: Детето винаги има едни или други намерения, винаги иска едно или друго, обаче непосредствено преди самото действие волята засича. Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност. И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло. Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре. Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин. И тогава всичко, малко или много, идва на мястото си. Защото, скъпи мои приятели, Вие едва ли предполагате, общо взето, колко несъществено е, дали един възпитател говори повърхностно, или изобщо не говори, и от какво огромно значение е това, какъв е самият той като възпитател. Но как да стигнем до едно такова инстинктивно разбиране? До едно такова инстинктивно разбиране на детската душа ние стигаме именно благодарение на това, че развиваме един все по-голям интерес към мистерията на човешката организация като цяло. Тази мистерия, този интерес към човешката организация са неща напълно чужди на днешната цивилизация.
към текста >>

89. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Тук чувството на състрадание или други сходни чувства никога не биха могли да помогнат, те само биха довели до объркване; да помогне може само напълно обективното разглеждане на случая, както и да се направи това, което трябва.
Г-жа д-р Вегман не споменаваше нищо подобно. Ето защо аз предполагах, че всичко върви както трябва. Човек може да изслуша някого, който няма ясен поглед върху нещата и намира в тях ред особености. Но в подобни случаи, където може да се случи всичко, ние трябва да сме наясно: нека да изпълним задълженията си и след като те са изпълнени, ние сме извършили необходимото. Виждате ли, става дума за това да сме внимателни с кризите, без да забравяме, че те винаги могат да настъпят в подобни случаи. Тук чувството на състрадание или други сходни чувства никога не биха могли да помогнат, те само биха довели до объркване; да помогне може само напълно обективното разглеждане на случая, както и да се направи това, което трябва. Но сега да обсъдим лечението по-нататък. Защото ние видяхме, че само с един психолого-педагогически подход не можем да постигнем много. Да, от психологична гледна точка е възможно да постигнем подобрение с покой и затъмнение на помещенията. Сега обаче става дума за следното: тенденциите на организма към водния елемент, към течното, да се заменят с принципа на разпада. Водният елемент не предизвиква разпад, а се разлива по повърхността.
към текста >>

НАГОРЕ

2.8855791091919