Търсене в текстове за 'сънува сънищ '

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

СТРАНИЦИ:
1 , 2 ,

Намерени са 1178 резултата от 356 текста в 2 страници с корен от думите : 'сънува сънищ '.
На страница 1: 1000 резултата в 309 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 10_2. ДОГМАТИЧЕН И ИМАНЕНТЕН МЕТОД GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Ние отхвърлихме този реализъм, защото той се мами по отношение на идейната същност на своята основа на света; обаче ние трябва да отхвърлим също и онзи лъжлив идеализъм, който вярва, че понеже не можем да излезем вън от идеята, ние не можем да се издигнем над нашето съзнание и че всички дадени ни представи и целият свят са само една субективна илюзия, само един сън, който нашето съзнание сънува /Фихте/.
Ние се различаваме от реализма чрез пълното съзнание за това, че имаме едно средство за обяснение за света само в идеята. Реализмът също има само това средство, но не знае това. Той извежда света от идеи, но вярва, че го извежда от една друга действителност. Лайбницовият свят на монадите не е нищо друго освен един идеен свят; но Лайбниц вярва, че притежава в това понятие една действителност по-висша от идейната. Всички реалисти правят същата грешка: Те измислят същества /същности/ и не забелязват, че не излизат вън от идеята. Ние отхвърлихме този реализъм, защото той се мами по отношение на идейната същност на своята основа на света; обаче ние трябва да отхвърлим също и онзи лъжлив идеализъм, който вярва, че понеже не можем да излезем вън от идеята, ние не можем да се издигнем над нашето съзнание и че всички дадени ни представи и целият свят са само една субективна илюзия, само един сън, който нашето съзнание сънува /Фихте/. Тези идеалисти също не разбират, че макар и да не излизаме вън от идеята, все пак в идеята ние имаме обективно, това, което е основано в самото себе си, а не в субекта. Те не размислят, че макар и да не излизаме вън от единността на мисленето, с разумното мислене ние проникваме в пълната обективност. Реалистите не разбират, че обективното е идея, идеалистите не разбират, че идеята е нещо обективно.
към текста >>

2. 07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Точно както сред сънуваните от нас образи се появява нашият собствен сънищен образ, така в будното съзнание представата за собствения Аз се прибавя към представата за външния свят.
На критическия идеалист от този род целият свят му се струва като сън, спрямо който всеки порив за познание и бил просто безсмислен. За него може да има само два вида хора: Предубедени, които смятат собствените си фантазии за действителни неща, и мъдри, които прозират недействителността на този свят на фантазиите, и които постепенно трябва да загубят всяко желание да проявяват интерес към него. За такова гледище дори собствената личност може да се превърне в съновидение. Точно както сред сънуваните от нас образи се появява нашият собствен сънищен образ, така в будното съзнание представата за собствения Аз се прибавя към представата за външния свят. Сиреч за нашето съзнание е даден не нашият действителен Аз, а само представите ни за Аза. В такъв случай, който отрича, че има неща, или поне че можем да знаем нещо за тях, той трябва да отрече и съществуването, респективно познанието за собствената личност. Тогава критическият идеалист стига до твърдението: „Цялата действителност се превръща в един чудесен сън - без живот, който бива сънуван, и без дух, който сънува; в един сън, който е в зависимост от един сън, сам за себе си" срв. Фихте, Предназначението на човека).
към текста >>

Тогава критическият идеалист стига до твърдението: „Цялата действителност се превръща в един чудесен сън - без живот, който бива сънуван, и без дух, който сънува; в един сън, който е в зависимост от един сън, сам за себе си" срв.
За него може да има само два вида хора: Предубедени, които смятат собствените си фантазии за действителни неща, и мъдри, които прозират недействителността на този свят на фантазиите, и които постепенно трябва да загубят всяко желание да проявяват интерес към него. За такова гледище дори собствената личност може да се превърне в съновидение. Точно както сред сънуваните от нас образи се появява нашият собствен сънищен образ, така в будното съзнание представата за собствения Аз се прибавя към представата за външния свят. Сиреч за нашето съзнание е даден не нашият действителен Аз, а само представите ни за Аза. В такъв случай, който отрича, че има неща, или поне че можем да знаем нещо за тях, той трябва да отрече и съществуването, респективно познанието за собствената личност. Тогава критическият идеалист стига до твърдението: „Цялата действителност се превръща в един чудесен сън - без живот, който бива сънуван, и без дух, който сънува; в един сън, който е в зависимост от един сън, сам за себе си" срв. Фихте, Предназначението на човека).
към текста >>

Нашите съновидения също ни интересуват дотогава, докато сънуваме, т.е.
Главен въпрос за привърженика на трансценденталния реализъм би трябвало да бъде как Азът от самия себе си създава света на представите. За някакъв даден ни свят от представи, който изчезва, щом отвърнем сетивата си от външния свят, един сериозен стремеж към познание би пламнал дотолкова, доколкото този свят от представи е средството за косвено изследване на света на съществуващия сам за себе си Аз. Ако нещата от нашия опит бяха представи, тогава всекидневният ни живот щеше да прилича на сън, а опознаването на истинските факти щеше да напомня събуждане. Нашите съновидения също ни интересуват дотогава, докато сънуваме, т.е. докато не прозрем естеството им. В момента на събуждането ние вече не питаме за вътрешната взаимовръзка на нашите съновидения, а за физическите, физиологичните и психологическите процеси, които лежат в основата им. Философът, смятащ света за своя представа, в не по-голяма степен може да се интересува за вътрешната взаимовръзка на отделните неща в тази представа. Ако изобщо признава някакъв съществуващ Аз, той няма да пита в каква взаимовръзка стои една негова представа с друга, а какво се извършва в независимата от него душа, докато съзнанието му съдържа определен процес на представяне. Ако сънувам, че пия вино, което предизвиква парене на гърлото ми, и се събудя от пристъп на кашлица (срв.
към текста >>

Ако сънувам, че пия вино, което предизвиква парене на гърлото ми, и се събудя от пристъп на кашлица (срв.
Нашите съновидения също ни интересуват дотогава, докато сънуваме, т.е. докато не прозрем естеството им. В момента на събуждането ние вече не питаме за вътрешната взаимовръзка на нашите съновидения, а за физическите, физиологичните и психологическите процеси, които лежат в основата им. Философът, смятащ света за своя представа, в не по-голяма степен може да се интересува за вътрешната взаимовръзка на отделните неща в тази представа. Ако изобщо признава някакъв съществуващ Аз, той няма да пита в каква взаимовръзка стои една негова представа с друга, а какво се извършва в независимата от него душа, докато съзнанието му съдържа определен процес на представяне. Ако сънувам, че пия вино, което предизвиква парене на гърлото ми, и се събудя от пристъп на кашлица (срв. Вайгант, Възникване на сънищата, 1893), то в мига на събуждането действието на съня престава да ме интересува. Вниманието ми се насочва единствено към физиологичните и психологическите процеси, чрез които пристъпът на кашлица символично се изразява в съновидението. По подобен начин и философът, щом е стигнал до убеждението, че даденият свят има характер на представа, трябва незабавно да премине от този свят към намиращата се зад него действителна душа. По-неприятно впрочем е положението, когато илюзионизмът изцяло отрича наличието на Аза сам за себе си, зад представите, или най-малко го смята за непознаваем. До такъв възглед много лесно може да доведе наблюдението, че в противовес на сънуването наистина има будно състояние, в което имаме възможност да вникнем в сънищата, и да ги отнесем към реални отношения, но че нямаме състояние, което да стои в подобно отношение към будния живот на съзнанието.
към текста >>

Вайгант, Възникване на сънищата, 1893), то в мига на събуждането действието на съня престава да ме интересува.
докато не прозрем естеството им. В момента на събуждането ние вече не питаме за вътрешната взаимовръзка на нашите съновидения, а за физическите, физиологичните и психологическите процеси, които лежат в основата им. Философът, смятащ света за своя представа, в не по-голяма степен може да се интересува за вътрешната взаимовръзка на отделните неща в тази представа. Ако изобщо признава някакъв съществуващ Аз, той няма да пита в каква взаимовръзка стои една негова представа с друга, а какво се извършва в независимата от него душа, докато съзнанието му съдържа определен процес на представяне. Ако сънувам, че пия вино, което предизвиква парене на гърлото ми, и се събудя от пристъп на кашлица (срв. Вайгант, Възникване на сънищата, 1893), то в мига на събуждането действието на съня престава да ме интересува. Вниманието ми се насочва единствено към физиологичните и психологическите процеси, чрез които пристъпът на кашлица символично се изразява в съновидението. По подобен начин и философът, щом е стигнал до убеждението, че даденият свят има характер на представа, трябва незабавно да премине от този свят към намиращата се зад него действителна душа. По-неприятно впрочем е положението, когато илюзионизмът изцяло отрича наличието на Аза сам за себе си, зад представите, или най-малко го смята за непознаваем. До такъв възглед много лесно може да доведе наблюдението, че в противовес на сънуването наистина има будно състояние, в което имаме възможност да вникнем в сънищата, и да ги отнесем към реални отношения, но че нямаме състояние, което да стои в подобно отношение към будния живот на съзнанието. Който изповядва този възглед, на него му убягва прозрението, че има нещо, което действително се отнася към простото възприемане така, както узнаването в будно състояние се отнася към сънуването.
към текста >>

До такъв възглед много лесно може да доведе наблюдението, че в противовес на сънуването наистина има будно състояние, в което имаме възможност да вникнем в сънищата, и да ги отнесем към реални отношения, но че нямаме състояние, което да стои в подобно отношение към будния живот на съзнанието.
Ако сънувам, че пия вино, което предизвиква парене на гърлото ми, и се събудя от пристъп на кашлица (срв. Вайгант, Възникване на сънищата, 1893), то в мига на събуждането действието на съня престава да ме интересува. Вниманието ми се насочва единствено към физиологичните и психологическите процеси, чрез които пристъпът на кашлица символично се изразява в съновидението. По подобен начин и философът, щом е стигнал до убеждението, че даденият свят има характер на представа, трябва незабавно да премине от този свят към намиращата се зад него действителна душа. По-неприятно впрочем е положението, когато илюзионизмът изцяло отрича наличието на Аза сам за себе си, зад представите, или най-малко го смята за непознаваем. До такъв възглед много лесно може да доведе наблюдението, че в противовес на сънуването наистина има будно състояние, в което имаме възможност да вникнем в сънищата, и да ги отнесем към реални отношения, но че нямаме състояние, което да стои в подобно отношение към будния живот на съзнанието. Който изповядва този възглед, на него му убягва прозрението, че има нещо, което действително се отнася към простото възприемане така, както узнаването в будно състояние се отнася към сънуването. Това нещо е мисленето.
към текста >>

Който изповядва този възглед, на него му убягва прозрението, че има нещо, което действително се отнася към простото възприемане така, както узнаването в будно състояние се отнася към сънуването.
Вайгант, Възникване на сънищата, 1893), то в мига на събуждането действието на съня престава да ме интересува. Вниманието ми се насочва единствено към физиологичните и психологическите процеси, чрез които пристъпът на кашлица символично се изразява в съновидението. По подобен начин и философът, щом е стигнал до убеждението, че даденият свят има характер на представа, трябва незабавно да премине от този свят към намиращата се зад него действителна душа. По-неприятно впрочем е положението, когато илюзионизмът изцяло отрича наличието на Аза сам за себе си, зад представите, или най-малко го смята за непознаваем. До такъв възглед много лесно може да доведе наблюдението, че в противовес на сънуването наистина има будно състояние, в което имаме възможност да вникнем в сънищата, и да ги отнесем към реални отношения, но че нямаме състояние, което да стои в подобно отношение към будния живот на съзнанието. Който изповядва този възглед, на него му убягва прозрението, че има нещо, което действително се отнася към простото възприемане така, както узнаването в будно състояние се отнася към сънуването. Това нещо е мисленето.
към текста >>

3. 18. ПЪРВО ПРИЛОЖЕНИЕ GA_4 Философия на свободата

В моето съзнание това се проявява в това, че изживявайки съдържанието на другото съзнание, аз не изживявам моето съзнание, както не го изживявам по време на сън, без сънуване.
Но показаното от нея при това заличаване ме кара като мислещо същество да изключа моето мислене по време на нейното действие и на мястото му да поставя нейното мислене. Това нейно мислене пък обхващам в моето изживявано мислене като мое собствено. Аз действително съм възприел мисленето на другия. Защото заличаващото се като сетивен образ непосредствено възприятие се обхваща от моето мислене, а протичащият изцяло в моето съзнание процес се състои в това, че на мястото на моето мислене, застава другото мислене. Чрез заличаването на сетивния образ фактически се премахва разделението между сферите на двете съзнания. В моето съзнание това се проявява в това, че изживявайки съдържанието на другото съзнание, аз не изживявам моето съзнание, както не го изживявам по време на сън, без сънуване. Точно както будното ми съзнание е изключено при този сън, така съдържанието на собственото ми съзнание е изключено при възприемане на съдържанието на чуждото. Измамното впечатление, че това не е така, се дължи само на факта, че – при възприемането на другата личност, първо - след изключване съдържанието на собственото съзнание не настава безсъзнателност, както по време на сън, а постъпва съдържанието на другото съзнание, и че - второ - променливите състояния на изключване и включване на съзнанието от мен самия се редуват твърде бързо, за да подлежат на нормално забелязване. - Целият третиран тук проблем се решава не чрез изкуствени понятийни конструкции, вадещи заключение от нещо осъзнато за нещо, което никога не може да бъде осъзнато, а чрез истинско изживяване на онова, което се получава при свързването на мисленето и възприятието. Сходно е положението с доста много въпроси, поставяни във философската литература. Мислителите би трябвало да търсят пътя към непредубеденото духовно-съобразно наблюдение; наместо това те вмъкват пред действителността някаква изкуствена понятийна конструкция.
към текста >>

4. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Заратустра вече не спи, за да сънува идеали, той е един буден, който се изправя свободен пред действителността.
Заратустра избира самотата, за да се освободи от смирението, с което хората се кланят пред своите добродетели. Той се връща отново сред хората, когато се е научил да презира добродетелите, обуздаващи живота и не желаещи да му служат. Сега той се движи леко като танцьор, защото следва само себе си и своята воля и не зачита предначертанията на добродетелите. Вече не му тежи на плещите вярата, че не е правилно да следва само себе си. Заратустра вече не спи, за да сънува идеали, той е един буден, който се изправя свободен пред действителността. За него е кална река човекът, който е загубил себе си и лежи в прахта на своите творения. Свръхчовекът за него е море, което приема тази река, без само да стане нечисто. Защото свръхчовекът е открил сам себе си, разпознавал се е като господар и творец на добродетелите си. Заратустра е изживял величието, че за него всяка добродетел се е превърнала в погнуса, поставяна над човека. „Какво е най-великото, което можете да преживеете?
към текста >>

Човек с угризения на съвестта е подобен, казват добродетелните, на спящ, чийто нощен покой е нарушаван от лоши сънища.
Какво искат мъдреците, които поставят добродетелта над човека? - пита Заратустра. Те казват: душевен покой може да има само този, който служи на дълга си, който е последвал святото „ти трябва“. Добродетелен трябва да е човек, за да може да мечтае, според своя дълг, за изпълнени идеали и да не чувства угризения на съвестта. Човек с угризения на съвестта е подобен, казват добродетелните, на спящ, чийто нощен покой е нарушаван от лоши сънища. „Малцина знаят това: човек обаче трябва да притежава всички добродетели, за да спи добре. Ще лъжесвидетелствам ли? Ще изневерявам ли? Ще бъда ли изкушен от жената на ближния? Всичко това се съгласува зле с добрия сън... Мир с Бога и съседа: тъй иска добрият сън.
към текста >>

В това обяснение светът изглежда подобен на сънуван от човек сън, който е предизвикан от нещо непознато.
В това обяснение светът изглежда подобен на сънуван от човек сън, който е предизвикан от нещо непознато.
към текста >>

Всеки сънищен образ съпровожда този „аз“.
Ако тази мисъл се изведе логически докрай, ще стигнем до следното. Човек също така познава своите органи само доколкото ги възприема. Те са части в неговия свят на възприятия. И личността си човек осъзнава само докато си създава образите за света. Той възприема съновидения и в тях един „аз“, край който преминават тези съновидения. Всеки сънищен образ съпровожда този „аз“. Може да се каже също, че всеки сънищен образ се явява в сънищния свят винаги във връзка с този „аз“. Този „аз“ е залепен за сънищните образи като определение, като предопределение. Самият той, като определен от сънищни образи, представлява нещо сънищно. Й. Г. Фихте обобщава този възглед в думите: „Каквото възниква чрез знание и от знание, е само знание.
към текста >>

Може да се каже също, че всеки сънищен образ се явява в сънищния свят винаги във връзка с този „аз“.
Човек също така познава своите органи само доколкото ги възприема. Те са части в неговия свят на възприятия. И личността си човек осъзнава само докато си създава образите за света. Той възприема съновидения и в тях един „аз“, край който преминават тези съновидения. Всеки сънищен образ съпровожда този „аз“. Може да се каже също, че всеки сънищен образ се явява в сънищния свят винаги във връзка с този „аз“. Този „аз“ е залепен за сънищните образи като определение, като предопределение. Самият той, като определен от сънищни образи, представлява нещо сънищно. Й. Г. Фихте обобщава този възглед в думите: „Каквото възниква чрез знание и от знание, е само знание. Всяко знание обаче е само отражение и в него винаги ще се търси нещо, което да съответства на образа.
към текста >>

Този „аз“ е залепен за сънищните образи като определение, като предопределение.
Те са части в неговия свят на възприятия. И личността си човек осъзнава само докато си създава образите за света. Той възприема съновидения и в тях един „аз“, край който преминават тези съновидения. Всеки сънищен образ съпровожда този „аз“. Може да се каже също, че всеки сънищен образ се явява в сънищния свят винаги във връзка с този „аз“. Този „аз“ е залепен за сънищните образи като определение, като предопределение. Самият той, като определен от сънищни образи, представлява нещо сънищно. Й. Г. Фихте обобщава този възглед в думите: „Каквото възниква чрез знание и от знание, е само знание. Всяко знание обаче е само отражение и в него винаги ще се търси нещо, което да съответства на образа. Това търсене не може да се удовлетвори с никакво знание.
към текста >>

Самият той, като определен от сънищни образи, представлява нещо сънищно.
И личността си човек осъзнава само докато си създава образите за света. Той възприема съновидения и в тях един „аз“, край който преминават тези съновидения. Всеки сънищен образ съпровожда този „аз“. Може да се каже също, че всеки сънищен образ се явява в сънищния свят винаги във връзка с този „аз“. Този „аз“ е залепен за сънищните образи като определение, като предопределение. Самият той, като определен от сънищни образи, представлява нещо сънищно. Й. Г. Фихте обобщава този възглед в думите: „Каквото възниква чрез знание и от знание, е само знание. Всяко знание обаче е само отражение и в него винаги ще се търси нещо, което да съответства на образа. Това търсене не може да се удовлетвори с никакво знание. Необходима е система на познанието, система от прости образи, без реалност, значение и цел“50.
към текста >>

За Фихте „всяка реалност“ е чуден „сън без живот, който се сънува, и без дух, който сънува“; сън, „свързан със самия себе си в сън“51.
Й. Г. Фихте обобщава този възглед в думите: „Каквото възниква чрез знание и от знание, е само знание. Всяко знание обаче е само отражение и в него винаги ще се търси нещо, което да съответства на образа. Това търсене не може да се удовлетвори с никакво знание. Необходима е система на познанието, система от прости образи, без реалност, значение и цел“50. За Фихте „всяка реалност“ е чуден „сън без живот, който се сънува, и без дух, който сънува“; сън, „свързан със самия себе си в сън“51.
към текста >>

5. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Докато оригиналният тон буди дела, неволи, ужас, струнният звук ни приспива и ни превръща в изнежени наслаждаващи се; сякаш е направен аранжимент на героична симфония за две флейти, предназначен за употреба на сънуващи пушачи на опиум.“ („История“, § 6) Миналото може истински да разбере само този, който живее здраво в настоящето, който има силни инстинкти, чрез които може да открие и разгадае инстинктите на предците си.
Солидността и мощта на оригинала не могат да се изразят от сферично нежния и слаб струнен звук. Докато оригиналният тон буди дела, неволи, ужас, струнният звук ни приспива и ни превръща в изнежени наслаждаващи се; сякаш е направен аранжимент на героична симфония за две флейти, предназначен за употреба на сънуващи пушачи на опиум.“ („История“, § 6) Миналото може истински да разбере само този, който живее здраво в настоящето, който има силни инстинкти, чрез които може да открие и разгадае инстинктите на предците си. Такъв човек се интересува от фактическото по-малко, отколкото от това, което може да се разгадае от фактите. „Бихме могли да си представим някакво историческо описание, което не притежава и капка от обикновената емпирична истина и въпреки това да претендира в най-висша степен за обективност.“ („История“, § 6) Майстор на такова историческо описание би бил този, който търси навсякъде в историческите личности и събития това, което е скрито зад простата фактология. Затова обаче той трябва да води един силен личностен живот, защото човек може да наблюдава непосредствено инстинкти и импулси само в своята личност. „Само от най-висшата сила на настоящето можете да тълкувате миналото: само с най-огромно усилие на вашата най-благородна самобитност ще разгадаете това, което е достойно за знаене и опазване, което е велико. Подобно чрез подобно!
към текста >>

6. АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Най-простото явление на тази област ние имаме в света на сънищата.
Следователно в "астралните" явления Парацелзий вижда една междинна степен между телесните и същинските душевни явления. Следователно те стават видими тогава, когато духът, който забулва природната основа на нашето битие, преустановява своята дейност. Най-простото явление на тази област ние имаме в света на сънищата. Образите, които ни заобикалят в сънищата, с тяхната чудна и смислена връзка с процесите на околния свят и със състояния на нашата собствена вътрешност, са произведения на нашата природна основа, които са затъмнени чрез по-ярката светлина на душата. Когато един стол до моето легло пада, и аз сънувам цяла една драма, която завършва с изстрела на един дуел; или когато имам сърцебие не и сънувам, че имам до мене една нажежена печка: във всичко това се проявява действия на природата по един смислен и значим начин, разкриващи един живот, който се намира между чисто органическите функции и мисълта произведена при ясно съзнание. С тази област са свързани всички явления, които принадлежат на областта на хипнотизма и внушението. При внушението ние можем да видим едно въздействие от човек на човек, което сочи към една връзка на съществата в природата забулена чрез по-висшата дейност на духа. От тук се разкрива една възможност да разберем това, което Парацелзий нарича "астрално" тяло.
към текста >>

Образите, които ни заобикалят в сънищата, с тяхната чудна и смислена връзка с процесите на околния свят и със състояния на нашата собствена вътрешност, са произведения на нашата природна основа, които са затъмнени чрез по-ярката светлина на душата.
Следователно в "астралните" явления Парацелзий вижда една междинна степен между телесните и същинските душевни явления. Следователно те стават видими тогава, когато духът, който забулва природната основа на нашето битие, преустановява своята дейност. Най-простото явление на тази област ние имаме в света на сънищата. Образите, които ни заобикалят в сънищата, с тяхната чудна и смислена връзка с процесите на околния свят и със състояния на нашата собствена вътрешност, са произведения на нашата природна основа, които са затъмнени чрез по-ярката светлина на душата. Когато един стол до моето легло пада, и аз сънувам цяла една драма, която завършва с изстрела на един дуел; или когато имам сърцебие не и сънувам, че имам до мене една нажежена печка: във всичко това се проявява действия на природата по един смислен и значим начин, разкриващи един живот, който се намира между чисто органическите функции и мисълта произведена при ясно съзнание. С тази област са свързани всички явления, които принадлежат на областта на хипнотизма и внушението. При внушението ние можем да видим едно въздействие от човек на човек, което сочи към една връзка на съществата в природата забулена чрез по-висшата дейност на духа. От тук се разкрива една възможност да разберем това, което Парацелзий нарича "астрално" тяло. То е сбор от онези природни действия, под чието влияние ние се намираме и можем да се намираме при особени обстоятелства; тези действия излизат от нас, без душата да знае за това; те не влизат в обсега на понятието на чисто физическите явления.
към текста >>

Когато един стол до моето легло пада, и аз сънувам цяла една драма, която завършва с изстрела на един дуел; или когато имам сърцебие не и сънувам, че имам до мене една нажежена печка: във всичко това се проявява действия на природата по един смислен и значим начин, разкриващи един живот, който се намира между чисто органическите функции и мисълта произведена при ясно съзнание.
Следователно в "астралните" явления Парацелзий вижда една междинна степен между телесните и същинските душевни явления. Следователно те стават видими тогава, когато духът, който забулва природната основа на нашето битие, преустановява своята дейност. Най-простото явление на тази област ние имаме в света на сънищата. Образите, които ни заобикалят в сънищата, с тяхната чудна и смислена връзка с процесите на околния свят и със състояния на нашата собствена вътрешност, са произведения на нашата природна основа, които са затъмнени чрез по-ярката светлина на душата. Когато един стол до моето легло пада, и аз сънувам цяла една драма, която завършва с изстрела на един дуел; или когато имам сърцебие не и сънувам, че имам до мене една нажежена печка: във всичко това се проявява действия на природата по един смислен и значим начин, разкриващи един живот, който се намира между чисто органическите функции и мисълта произведена при ясно съзнание. С тази област са свързани всички явления, които принадлежат на областта на хипнотизма и внушението. При внушението ние можем да видим едно въздействие от човек на човек, което сочи към една връзка на съществата в природата забулена чрез по-висшата дейност на духа. От тук се разкрива една възможност да разберем това, което Парацелзий нарича "астрално" тяло. То е сбор от онези природни действия, под чието влияние ние се намираме и можем да се намираме при особени обстоятелства; тези действия излизат от нас, без душата да знае за това; те не влизат в обсега на понятието на чисто физическите явления. Че в тази област Парацелзий изброява факта, върху които ние се съмняваме, това се дължи на едно гледище, което аз вече споменах и което не ще разгледаме тук.
към текста >>

7. МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

За него те са образи, по-недействителни, отколкото мимолетните сънища.
Неговите чувства са насочени само към сетивното. Когато иска да обхване духовните образи, той увисва в празнота. Те му избягват, когато иска да ги докосне. Те са именно „само" мисли. Той ги мисли, а не живее в тях. За него те са образи, по-недействителни, отколкото мимолетните сънища. Те се представят като променливи формации, когато той застава пред своята действителност, а изчезват пред масивната здраво построена действителност, за която му говорят неговите сетива.
към текста >>

8. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Който живее само в образите, той сънува; който е стигнал до там да чувствува в образа духовното така, както в сетивния свят чувствуваме розата чрез представата за нея, само той живее в духовните възприятия.
Само че по отношение на сетивния свят, човек стои извън неговите обективни условия; докато митичните образи той може да изживее само тогава, когато стои всред съответните духовни процеси. Но за да стои всред тях, той трябва да е минал през посвещение. Духовните процеси, които той вижда, после се илюстрират чрез митичните образи. Който не може да приеме митичното като такава илюстрация на истинските духовни процеси, той е далеч от истинското разбиране. Защото духовните процеси са свръхсетивни; а образите, които в своето съдържание напомнят за сетивния свят, не са духовни, а са само една илюстрация на духовното. Който живее само в образите, той сънува; който е стигнал до там да чувствува в образа духовното така, както в сетивния свят чувствуваме розата чрез представата за нея, само той живее в духовните възприятия. Ето защо митичните образи не могат да бъдат еднозначни. Поради техния илюстративен характер едни и същи митове могат да изразяват различни факти. И няма никакво противоречие, когато тълкувателите на митовете отнасят един и същ мит веднъж към едно, друг път към друго духовно събитие.
към текста >>

9. 00. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

9. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
9. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
към текста >>

10. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Той ги е получил като дар от природата, когато все още е разполагал с едно смътно, сънищно съзнание.
С развитието на тези свръхсетивни органи са свързани определени душевни функции и който практикува посочените упражнения, вече допринася с нещо за тяхното оформяне. Осем от листата на "16 листния лотосов цвят" са били вече формиране в предишните етапи от човешката еволюция и днешният човек няма никаква заслуга за това. Той ги е получил като дар от природата, когато все още е разполагал с едно смътно, сънищно съзнание. В тогавашните еволюционни степени на човечеството те са били в действие, макар и тяхната активност да е отговаряла само на посочената по низша степен на съзнание. Когато човешкото съзнание се "прояснява", "листата" потъмняват и преустановяват своята дейност. Другите 8 листа човек може да изгради сам с помощта на съзнателни упражнения. Така целият лотосов цвят става подвижен и светещ. От изграждането на всяко едно от тези 16 листа зависи придобиването на известни способности.
към текста >>

11. 12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
към текста >>

Едно от дискретните предупреждения, че окултният ученик е постигнал описаните в предходната глава степени, или ще ги постигне в скоро време, е промяната в характера на неговите сънища.
Едно от дискретните предупреждения, че окултният ученик е постигнал описаните в предходната глава степени, или ще ги постигне в скоро време, е промяната в характера на неговите сънища. По-рано сънищата му бяха произволни и хаотични. Сега те стават в известен смисъл закономерни. Образите им добиват смислен характер и това ги доближава до човешките представи от ежедневния живот. В тях вече ясно могат да бъдат различавани закономерности, причини и следствия. Променя се и самото съдържание на сънищата.
към текста >>

По-рано сънищата му бяха произволни и хаотични.
Едно от дискретните предупреждения, че окултният ученик е постигнал описаните в предходната глава степени, или ще ги постигне в скоро време, е промяната в характера на неговите сънища. По-рано сънищата му бяха произволни и хаотични. Сега те стават в известен смисъл закономерни. Образите им добиват смислен характер и това ги доближава до човешките представи от ежедневния живот. В тях вече ясно могат да бъдат различавани закономерности, причини и следствия. Променя се и самото съдържание на сънищата. Докато по-рано в тях можеха да бъдат възприемани само отзвуци от ежедневието, деформирани впечатления от околния свят или от собственото физическо тяло, сега се появяват образи, идващи от един непознат свят.
към текста >>

Променя се и самото съдържание на сънищата.
Едно от дискретните предупреждения, че окултният ученик е постигнал описаните в предходната глава степени, или ще ги постигне в скоро време, е промяната в характера на неговите сънища. По-рано сънищата му бяха произволни и хаотични. Сега те стават в известен смисъл закономерни. Образите им добиват смислен характер и това ги доближава до човешките представи от ежедневния живот. В тях вече ясно могат да бъдат различавани закономерности, причини и следствия. Променя се и самото съдържание на сънищата. Докато по-рано в тях можеха да бъдат възприемани само отзвуци от ежедневието, деформирани впечатления от околния свят или от собственото физическо тяло, сега се появяват образи, идващи от един непознат свят.
към текста >>

Първоначално сънищата запазват своя общ характер, доколкото те се различават от представите най-вече по символния начин, по който изразяват своите съдържания.
Първоначално сънищата запазват своя общ характер, доколкото те се различават от представите най-вече по символния начин, по който изразяват своите съдържания. Този символичен елемент не може да убегне от вниманието на добросъвестния наблюдател. Да предположим, че някой сънува как е хванал едно отвратително животно и изпитва неприятно чувство от съприкосновението с него. Събужда се и вижда, че единия край на завивката е увит около ръката му. Следователно, възприемането няма конкретен и непосредствен, а именно символичен характер.
към текста >>

Да предположим, че някой сънува как е хванал едно отвратително животно и изпитва неприятно чувство от съприкосновението с него.
Първоначално сънищата запазват своя общ характер, доколкото те се различават от представите най-вече по символния начин, по който изразяват своите съдържания. Този символичен елемент не може да убегне от вниманието на добросъвестния наблюдател. Да предположим, че някой сънува как е хванал едно отвратително животно и изпитва неприятно чувство от съприкосновението с него. Събужда се и вижда, че единия край на завивката е увит около ръката му. Следователно, възприемането няма конкретен и непосредствен, а именно символичен характер.
към текста >>

Друг пример: Някой сънува, че бяга от своя преследвач и изпитва силен страх.
Друг пример: Някой сънува, че бяга от своя преследвач и изпитва силен страх. При събуждането се установява, че има пристъпи на сърцебиене. Пълният с трудносмилаема храна стомах лесно предизвиква страшни сънища. Различните процеси, които се разиграват около спящия, също намират съответен символичен израз в неговите сънища. Звуците на стенния часовник могат да породят образа на войскова част, маршируваща под ритъма на барабаните. Един падащ стол може да предизвика твърде драматичен сън, в който шумът се възприема като изстрел.
към текста >>

Пълният с трудносмилаема храна стомах лесно предизвиква страшни сънища.
Друг пример: Някой сънува, че бяга от своя преследвач и изпитва силен страх. При събуждането се установява, че има пристъпи на сърцебиене. Пълният с трудносмилаема храна стомах лесно предизвиква страшни сънища. Различните процеси, които се разиграват около спящия, също намират съответен символичен израз в неговите сънища. Звуците на стенния часовник могат да породят образа на войскова част, маршируваща под ритъма на барабаните. Един падащ стол може да предизвика твърде драматичен сън, в който шумът се възприема като изстрел.
към текста >>

Различните процеси, които се разиграват около спящия, също намират съответен символичен израз в неговите сънища.
Друг пример: Някой сънува, че бяга от своя преследвач и изпитва силен страх. При събуждането се установява, че има пристъпи на сърцебиене. Пълният с трудносмилаема храна стомах лесно предизвиква страшни сънища. Различните процеси, които се разиграват около спящия, също намират съответен символичен израз в неговите сънища. Звуците на стенния часовник могат да породят образа на войскова част, маршируваща под ритъма на барабаните. Един падащ стол може да предизвика твърде драматичен сън, в който шумът се възприема като изстрел.
към текста >>

След като човек започне да развива етерното си тяло, неговите логично подредени сънища запазват своя символичен характер.
След като човек започне да развива етерното си тяло, неговите логично подредени сънища запазват своя символичен характер. Обаче те престават да отразяват процесите, разиграващи се в сетивния свят и в човешкото физическо тяло. Към тези логично подредени сънища, които се пораждат от сетивно-физическите процеси, се прибавят и сънищата, които са израз на отношенията от един друг свят. Идва ред на първите опитности, които са недостъпни за обикновеното дневно съзнание. Обаче в никакъв случай не бива да смятаме, че един истински мистик може да превърне своите сънища в един вид послания от висшите светове. Те трябва да бъдат разглеждани по-скоро като първите признаци, свързани с едно по-висше развитие.
към текста >>

Към тези логично подредени сънища, които се пораждат от сетивно-физическите процеси, се прибавят и сънищата, които са израз на отношенията от един друг свят.
След като човек започне да развива етерното си тяло, неговите логично подредени сънища запазват своя символичен характер. Обаче те престават да отразяват процесите, разиграващи се в сетивния свят и в човешкото физическо тяло. Към тези логично подредени сънища, които се пораждат от сетивно-физическите процеси, се прибавят и сънищата, които са израз на отношенията от един друг свят. Идва ред на първите опитности, които са недостъпни за обикновеното дневно съзнание. Обаче в никакъв случай не бива да смятаме, че един истински мистик може да превърне своите сънища в един вид послания от висшите светове. Те трябва да бъдат разглеждани по-скоро като първите признаци, свързани с едно по-висше развитие.
към текста >>

Обаче в никакъв случай не бива да смятаме, че един истински мистик може да превърне своите сънища в един вид послания от висшите светове.
След като човек започне да развива етерното си тяло, неговите логично подредени сънища запазват своя символичен характер. Обаче те престават да отразяват процесите, разиграващи се в сетивния свят и в човешкото физическо тяло. Към тези логично подредени сънища, които се пораждат от сетивно-физическите процеси, се прибавят и сънищата, които са израз на отношенията от един друг свят. Идва ред на първите опитности, които са недостъпни за обикновеното дневно съзнание. Обаче в никакъв случай не бива да смятаме, че един истински мистик може да превърне своите сънища в един вид послания от висшите светове. Те трябва да бъдат разглеждани по-скоро като първите признаци, свързани с едно по-висше развитие.
към текста >>

Скоро настъпва и друга последица: сънищата на окултния ученик вече не са както по-рано неподвластни на разума; сега те приемат известен порядък, какъвто например будното съзнание упражнява над човешките представи и усещания.
Скоро настъпва и друга последица: сънищата на окултния ученик вече не са както по-рано неподвластни на разума; сега те приемат известен порядък, какъвто например будното съзнание упражнява над човешките представи и усещания. Все повече изчезва разликата между будното и сънищното съзнание. Сънуващият е буден, в пълния смисъл на тази дума; а това означава, че се чувствува господар на своите символични представи. Докато сънува, човек фактически пребивава в един свят, който е съвсем различен от света на неговите физически сетива. Преди да е развил духовните възприемателни органи, човек може да си изгради за този свят само неправилни и объркани представи и той би се открил пред човека по същия начин, както сетивния свят се открива пред едно същество, което разполага единствено с наченки на своята зрителна система. Ето защо човек не може да различава в този свят нищо друго, освен отражения от обикновения живот.
към текста >>

Все повече изчезва разликата между будното и сънищното съзнание.
Скоро настъпва и друга последица: сънищата на окултния ученик вече не са както по-рано неподвластни на разума; сега те приемат известен порядък, какъвто например будното съзнание упражнява над човешките представи и усещания. Все повече изчезва разликата между будното и сънищното съзнание. Сънуващият е буден, в пълния смисъл на тази дума; а това означава, че се чувствува господар на своите символични представи. Докато сънува, човек фактически пребивава в един свят, който е съвсем различен от света на неговите физически сетива. Преди да е развил духовните възприемателни органи, човек може да си изгради за този свят само неправилни и объркани представи и той би се открил пред човека по същия начин, както сетивния свят се открива пред едно същество, което разполага единствено с наченки на своята зрителна система. Ето защо човек не може да различава в този свят нищо друго, освен отражения от обикновения живот. Обаче той извлича тези отражения именно от сънищата, защото в своите дневни възприятия, душата му ги влага в онези "субстанция", от която е изграден т.н.
към текста >>

Сънуващият е буден, в пълния смисъл на тази дума; а това означава, че се чувствува господар на своите символични представи.
Скоро настъпва и друга последица: сънищата на окултния ученик вече не са както по-рано неподвластни на разума; сега те приемат известен порядък, какъвто например будното съзнание упражнява над човешките представи и усещания. Все повече изчезва разликата между будното и сънищното съзнание. Сънуващият е буден, в пълния смисъл на тази дума; а това означава, че се чувствува господар на своите символични представи. Докато сънува, човек фактически пребивава в един свят, който е съвсем различен от света на неговите физически сетива. Преди да е развил духовните възприемателни органи, човек може да си изгради за този свят само неправилни и объркани представи и той би се открил пред човека по същия начин, както сетивния свят се открива пред едно същество, което разполага единствено с наченки на своята зрителна система. Ето защо човек не може да различава в този свят нищо друго, освен отражения от обикновения живот. Обаче той извлича тези отражения именно от сънищата, защото в своите дневни възприятия, душата му ги влага в онези "субстанция", от която е изграден т.н. друг свят.
към текста >>

Докато сънува, човек фактически пребивава в един свят, който е съвсем различен от света на неговите физически сетива.
Скоро настъпва и друга последица: сънищата на окултния ученик вече не са както по-рано неподвластни на разума; сега те приемат известен порядък, какъвто например будното съзнание упражнява над човешките представи и усещания. Все повече изчезва разликата между будното и сънищното съзнание. Сънуващият е буден, в пълния смисъл на тази дума; а това означава, че се чувствува господар на своите символични представи. Докато сънува, човек фактически пребивава в един свят, който е съвсем различен от света на неговите физически сетива. Преди да е развил духовните възприемателни органи, човек може да си изгради за този свят само неправилни и объркани представи и той би се открил пред човека по същия начин, както сетивния свят се открива пред едно същество, което разполага единствено с наченки на своята зрителна система. Ето защо човек не може да различава в този свят нищо друго, освен отражения от обикновения живот. Обаче той извлича тези отражения именно от сънищата, защото в своите дневни възприятия, душата му ги влага в онези "субстанция", от която е изграден т.н. друг свят. Трябва да сме наясно: наред с обикновения си дневен живот, човек води и един втори, несъзнателен живот в свръхсетивния свят.
към текста >>

Обаче той извлича тези отражения именно от сънищата, защото в своите дневни възприятия, душата му ги влага в онези "субстанция", от която е изграден т.н.
Все повече изчезва разликата между будното и сънищното съзнание. Сънуващият е буден, в пълния смисъл на тази дума; а това означава, че се чувствува господар на своите символични представи. Докато сънува, човек фактически пребивава в един свят, който е съвсем различен от света на неговите физически сетива. Преди да е развил духовните възприемателни органи, човек може да си изгради за този свят само неправилни и объркани представи и той би се открил пред човека по същия начин, както сетивния свят се открива пред едно същество, което разполага единствено с наченки на своята зрителна система. Ето защо човек не може да различава в този свят нищо друго, освен отражения от обикновения живот. Обаче той извлича тези отражения именно от сънищата, защото в своите дневни възприятия, душата му ги влага в онези "субстанция", от която е изграден т.н. друг свят. Трябва да сме наясно: наред с обикновения си дневен живот, човек води и един втори, несъзнателен живот в свръхсетивния свят. Всичко, което той възприема и мисли, се отпечатва там; а тези отпечатъци стават видими само ако лотосовите цветове са достатъчно развити. Наченки от лотосови цветове има у всеки човек. Само че с тях дневното съзнание не може да възприема нищо, понеже въздействията върху тях са твърде слаби.
към текста >>

И тогава сънуващият ще постигне там своите нови опитности.
С други думи, слабите впечатления от духовния свят отстъпват пред мощните впечатления от физическия свят. Само когато нощем сънят затвори пролуките на външните сетива, проблясват смътни и неясни очертания на духовния свят. И тогава сънуващият ще постигне там своите нови опитности. Обаче както вече казахме, първоначално тези опитности не са нищо друго, освен това, което свързаните със физическите сетива представи отпечатват в духовния свят. Човек може да получи възприятия в свръхсетивния свят, само ако е развил своите лотосови цветове.
към текста >>

На Първо Място трябва да се издигне до онази степен, при която ще отчита наблюденията си в хода на сънищата, все едно че те са извършени в пълна будност.
На Първо Място трябва да се издигне до онази степен, при която ще отчита наблюденията си в хода на сънищата, все едно че те са извършени в пълна будност. Ако постигне тази степен, той ще може да прави същите наблюдения и по време на обикновеното си будно състояние.
към текста >>

Първоначално възприемателните възможности на ясновидеца за подобни процеси са сравнително слаби; към тях той се отнася така, както сънищното съзнание на сетивния човек се отнася към будното му съзнание.
Цялата инстинктивна природа на едно животно или един човек се превръща в астрален облак, в аура, която го заобикаля отвсякъде. В хода на своето по-нататъшно развитие, ясновидецът започва да възприема неща, които са напълно недостъпни за физическите сетива. Той може например, ясно да долови астралната разлика между едно пространство, изпълнено с примитивни хора и друго, където преобладават по-високо издигнати индивиди. В една болница не само физическата, но и духовната атмосфера е различна от тази на балната зала. Търговският град има астрална атмосфера, различна от университетския град. Първоначално възприемателните възможности на ясновидеца за подобни процеси са сравнително слаби; към тях той се отнася така, както сънищното съзнание на сетивния човек се отнася към будното му съзнание. Обаче постепенно той се пробужда напълно и в тази нова област.
към текста >>

12. 13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Само за кратки интервали, от общия океан на безсъзнанието възникват едни или други сънища, които са свързани или с процесите на външния свят, или с определени състояния на човешкия организъм.
Лесно ще разберем как се постигат познания за висшите светове, ако си представим промените, които настъпват в тези три основни състояния на човешкото същество. Преди човек да е започнал окултното си обучение, неговото будно състояние редовно се прекъсва от почивни периоди на съня. По времето на тези почивни периоди душата не знае нищо за външния свят, нито за самата себе си. Само за кратки интервали, от общия океан на безсъзнанието възникват едни или други сънища, които са свързани или с процесите на външния свят, или с определени състояния на човешкия организъм. Обикновените сънища се разглеждат само като една от проявите на съня и поради това се говори най-вече за две състояния: будност и сън. Обаче за Тайната Наука, съновиденията или сънищата имат свое самостоятелно значение, наред с другите две състояния.
към текста >>

Обикновените сънища се разглеждат само като една от проявите на съня и поради това се говори най-вече за две състояния: будност и сън.
Лесно ще разберем как се постигат познания за висшите светове, ако си представим промените, които настъпват в тези три основни състояния на човешкото същество. Преди човек да е започнал окултното си обучение, неговото будно състояние редовно се прекъсва от почивни периоди на съня. По времето на тези почивни периоди душата не знае нищо за външния свят, нито за самата себе си. Само за кратки интервали, от общия океан на безсъзнанието възникват едни или други сънища, които са свързани или с процесите на външния свят, или с определени състояния на човешкия организъм. Обикновените сънища се разглеждат само като една от проявите на съня и поради това се говори най-вече за две състояния: будност и сън. Обаче за Тайната Наука, съновиденията или сънищата имат свое самостоятелно значение, наред с другите две състояния.
към текста >>

Обаче за Тайната Наука, съновиденията или сънищата имат свое самостоятелно значение, наред с другите две състояния.
Лесно ще разберем как се постигат познания за висшите светове, ако си представим промените, които настъпват в тези три основни състояния на човешкото същество. Преди човек да е започнал окултното си обучение, неговото будно състояние редовно се прекъсва от почивни периоди на съня. По времето на тези почивни периоди душата не знае нищо за външния свят, нито за самата себе си. Само за кратки интервали, от общия океан на безсъзнанието възникват едни или други сънища, които са свързани или с процесите на външния свят, или с определени състояния на човешкия организъм. Обикновените сънища се разглеждат само като една от проявите на съня и поради това се говори най-вече за две състояния: будност и сън. Обаче за Тайната Наука, съновиденията или сънищата имат свое самостоятелно значение, наред с другите две състояния.
към текста >>

И така, неговите сънища губят своя неподреден и несвързан характер и все повече се превръщат в една разумна и целесъобразна дейност.
В предишната глава описахме промените в характера на съновиденията, настъпващи при окултният ученик. И така, неговите сънища губят своя неподреден и несвързан характер и все повече се превръщат в една разумна и целесъобразна дейност. В хода на по-нататъшното развитие, сънищата разкриват не само един нов свят, чиито вътрешни истини с нищо не отстъпват на външната сетивна действителност, но и факти, които в пълния смисъл на думата, са израз на една по-висша действителност. Навсякъде зад сетивния свят са скрити загадки и тайни. Техните проявления са навсякъде в сетивния свят, но човекът, който се ограничава само в сетивните възприятия, не може да стигне до причините на нещата. Отчасти тези причини се откриват на окултния ученик благодарение на онези нетрайни състояния които вече описахме възникващи по време на сънуването.
към текста >>

В хода на по-нататъшното развитие, сънищата разкриват не само един нов свят, чиито вътрешни истини с нищо не отстъпват на външната сетивна действителност, но и факти, които в пълния смисъл на думата, са израз на една по-висша действителност.
В предишната глава описахме промените в характера на съновиденията, настъпващи при окултният ученик. И така, неговите сънища губят своя неподреден и несвързан характер и все повече се превръщат в една разумна и целесъобразна дейност. В хода на по-нататъшното развитие, сънищата разкриват не само един нов свят, чиито вътрешни истини с нищо не отстъпват на външната сетивна действителност, но и факти, които в пълния смисъл на думата, са израз на една по-висша действителност. Навсякъде зад сетивния свят са скрити загадки и тайни. Техните проявления са навсякъде в сетивния свят, но човекът, който се ограничава само в сетивните възприятия, не може да стигне до причините на нещата. Отчасти тези причини се откриват на окултния ученик благодарение на онези нетрайни състояния които вече описахме възникващи по време на сънуването.
към текста >>

Отчасти тези причини се откриват на окултния ученик благодарение на онези нетрайни състояния които вече описахме възникващи по време на сънуването.
В предишната глава описахме промените в характера на съновиденията, настъпващи при окултният ученик. И така, неговите сънища губят своя неподреден и несвързан характер и все повече се превръщат в една разумна и целесъобразна дейност. В хода на по-нататъшното развитие, сънищата разкриват не само един нов свят, чиито вътрешни истини с нищо не отстъпват на външната сетивна действителност, но и факти, които в пълния смисъл на думата, са израз на една по-висша действителност. Навсякъде зад сетивния свят са скрити загадки и тайни. Техните проявления са навсякъде в сетивния свят, но човекът, който се ограничава само в сетивните възприятия, не може да стигне до причините на нещата. Отчасти тези причини се откриват на окултния ученик благодарение на онези нетрайни състояния които вече описахме възникващи по време на сънуването.
към текста >>

Сега той може да пренася в будното си съзнание онези особени състояния до които се добира само по време на сънуването.
Впрочем той трябва да приема тези откровения за истинско познание, докато те не се потвърдят и от неговото будно дневно съзнание. Но той успява и в тази задача. Сега той може да пренася в будното си съзнание онези особени състояния до които се добира само по време на сънуването. И тогава сетивният свят грейва за него в съвършено нова светлина. Както един слепороден човек, след оперативно възстановяване на зрението, открива отново красотата и великолепието на физическия свят, така и ясновидецът се изправя пред новите качества и Същества на духовния свят. Сега той няма защо да чака своите сънища, за да се пренася в един по-висш свят, защото винаги, когато намери за уместно, може сам да предизвика необходимите за тази цел състояния. Намирайки се в тях, той установява, че спрямо сетивния свят те показват приблизително същото съотношение, каквото в обикновения живот имат "действуващите" сетива спрямо "спящите" сетива. Можем буквално да заявим: окултният ученик отваря новите сетива на душата си и започва да различава и вижда онези неща, които остават скрити за човешкото физическо тяло.
към текста >>

Сега той няма защо да чака своите сънища, за да се пренася в един по-висш свят, защото винаги, когато намери за уместно, може сам да предизвика необходимите за тази цел състояния.
Впрочем той трябва да приема тези откровения за истинско познание, докато те не се потвърдят и от неговото будно дневно съзнание. Но той успява и в тази задача. Сега той може да пренася в будното си съзнание онези особени състояния до които се добира само по време на сънуването. И тогава сетивният свят грейва за него в съвършено нова светлина. Както един слепороден човек, след оперативно възстановяване на зрението, открива отново красотата и великолепието на физическия свят, така и ясновидецът се изправя пред новите качества и Същества на духовния свят. Сега той няма защо да чака своите сънища, за да се пренася в един по-висш свят, защото винаги, когато намери за уместно, може сам да предизвика необходимите за тази цел състояния. Намирайки се в тях, той установява, че спрямо сетивния свят те показват приблизително същото съотношение, каквото в обикновения живот имат "действуващите" сетива спрямо "спящите" сетива. Можем буквално да заявим: окултният ученик отваря новите сетива на душата си и започва да различава и вижда онези неща, които остават скрити за човешкото физическо тяло.
към текста >>

Ако окултният ученик продължи своите упражнения, след известно време ще установи, че горните промени засягат не само неговите сънища, но се разпростират и върху дълбокия сън, лишен от всякакви сънища.
Описаното състояние представлява само един преход към още по-висшите степени на окултното познание. Ако окултният ученик продължи своите упражнения, след известно време ще установи, че горните промени засягат не само неговите сънища, но се разпростират и върху дълбокия сън, лишен от всякакви сънища. Той забелязва че състоянието на пълно безсъзнание, характерно за този вид дълбок сън, сега се прекъсва от отделните съзнателни изживявания. От непрогледния мрак на дълбокия сън просветват такива възприятия, каквито по-рано са били непознати за него. Естествено, те не могат да бъдат описани лесно, защото нашият език е пригоден за сетивния свят и почти не разполага с думи за неща, които просто не принадлежат на сетивния свят. И все пак при описанието на висшите светове сме длъжни да прибегнем към думите. А това е възможно единствено с помощта на образните, символни сравнения.
към текста >>

Както изживяванията по време на сънуването могат сполучливо да бъдат описани като зрителни, ако искаме да ги сравним със сетивните изживявания, така и опитностите от дълбокия сън можем да сравним с един по-висш вид слухови изживявания.
Самото окултно обучение отчасти се осъществява с думите от говоримия език, макар и ученикът по най-естествен път да овладява един чисто символен начин на изразяване. Това неизбежно трябва да стане в хода на окултното обучение. Обаче за характера на свръхсетивните светове могат да послужат и най-обикновени описания, каквито се предлагат и в настоящата книга. Все пак, най-добрата представа за опитностите, които възникват най-напред от океана на безсъзнанието по време на дълбокия сън, дава сравнението им с един вид слухови изживявания. В случая може да се говори за възприемане на звуци и думи. Както изживяванията по време на сънуването могат сполучливо да бъдат описани като зрителни, ако искаме да ги сравним със сетивните изживявания, така и опитностите от дълбокия сън можем да сравним с един по-висш вид слухови изживявания.
към текста >>

Въпреки това, тъкмо тези изживявания по време на дълбокия сън а не сънищата!
Другата разновидност включва изживявания, които за внимателния наблюдател ще се окажат твърде сродни с обикновения свят. Въпреки това, тъкмо тези изживявания по време на дълбокия сън а не сънищата! дават отговор на проблемите, върху които човек размишлява през своя живот и напразно се мъчи да разреши с помощта на разума. В ежедневието си човек обикновено размишлява върху това, което го заобикаля. Той си изгражда представи, за да схване връзките между нещата. Чрез своите понятия, той се стреми да разбере това, което възприемат сетивата му.
към текста >>

Първоначално окултният ученик трябва да изучи двете основни състояния: Съзнанието, при което са възможни само хаотични сънища, и съзнанието, при което е налице само дълбокия, лишен от сънища сън.).
Тайната Наука определя тази важна степен, която се състои в съзнателно обхващане на отделните изживявания, които човек има по време на своя дълбок сън, като непрекъснатост (континуитет) на съзнанието*. (*Това, което загатваме тук, може да се разглежда като "идеал", стоящ в самия край на едно продължително окултно развитие. Първоначално окултният ученик трябва да изучи двете основни състояния: Съзнанието, при което са възможни само хаотични сънища, и съзнанието, при което е налице само дълбокия, лишен от сънища сън.). Тази степен означава, че дори когато физическото тяло спи и душата не разполага с никакви сетивни възприятия, човешкото същество далеч не прекратява своите изживявания и опитности.
към текста >>

13. 14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Опитностите, които човек извлича както от сънищата, така и от дълбокия сън, продължават без прекъсване.
Опитностите, които човек извлича както от сънищата, така и от дълбокия сън, продължават без прекъсване. Душата живее непрекъснато във висшите светове и осъществява там своите действия. Във висшите светове тя открива истински импулси за своята работа върху физическото тяло. За обикновения човек този негов висш живот остава неосъзнат. Обаче окултният ученик го издига до равнище на един съзнателен акт. Това променя живота му из основи.
към текста >>

14. ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА GA_11 Из Хрониката Акаша

Съответните сънищни и фантазни представи съществуваха само дотогава, докато беше налице съответният външен повод.
Различно беше възпитанието на момичетата. Също и женските деца бяха закалявани; обаче всичко останало беше така устроено, че децата да развиват една силна фантазия. Например момичетата бяха излагани на бурята, за да почувствуват спокойно нейната страшна красота; те трябваше без страх да гледат борбите на мъжете, проникнати само от чувството за мощта и силата, които виждаха пред себе си. Чрез това при тях се развиваха заложбите за мечтание, за фантазиране; тези качества бяха особено високо ценени. И тъй като не съществуваше памет, тези заложби не можаха също и да се изродят. Съответните сънищни и фантазни представи съществуваха само дотогава, докато беше налице съответният външен повод. Вследствие на това те се кореняха във външните неща. Те не се изгубваха в бездънна почва. В женската душа, така да се каже, се потопяваха фантастиката и мечтателността на самата природа.
към текста >>

В определена по-висша форма на сънуването на тях им се разкриваха тайните на природата и им се вливаха подтиците за тяхното действие.
По околния път чрез пробудения душевен живот на жените, духовните ръководители развиха и този на мъжете. В гореспоменатата колония влиянието на жените беше много голямо. При тях трябваше да се търси съвет, когато искаха да тълкуват знаменията на природата. Обаче цялата форма на техния душевен живот беше още такава, че тя стоеше под властта на “тайните” душевни сили на човека. Ние не изразяваме точно нещата, а само приблизително, когато говорим за едно сомнамбулно виждане при тези жени. В определена по-висша форма на сънуването на тях им се разкриваха тайните на природата и им се вливаха подтиците за тяхното действие. За тях всичко беше одушевено и им се показваше в душевни сили и явления. Те се оставяха на пълното с тайнственост тъкане на техните душевни сили. Това, което ги тласкаше към техните действия, бяха “вътрешни гласове”, или това което растенията, животните, камъните, вятърът, шумоленето на дърветата и т.н. им казваха.
към текста >>

15. РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Душата му се проявяваше само в инстинкти, в страсти, в животински желания, и т.н.. Неговото съзнание беше сънищноподобно; той живееше в смътно състояние.
И благодарение на това, човекът стана такова духовно същество, каквото е сега. Не трябва да вярваме, че със Земята преди не са били свързани разумни същества. Когато проследяваме Хрониката Акаша, виждаме, че в първите времена на Лемурия по-късният физически човек чрез своята двуполовост беше съвършено друго същество в сравнение с това, което днес наричаме човек. Той не можеше да свърже с мисли никакви сетивни възприятия: Той не мислеше. Неговият живот беше инстинктивен. Душата му се проявяваше само в инстинкти, в страсти, в животински желания, и т.н.. Неговото съзнание беше сънищноподобно; той живееше в смътно състояние. Обаче сред това човечество имаше и други същества. Те естествено също бяха двуполови. Защото при тогавашното състояние на Земното развитие не можеше да бъде създадено никакво мъжко или женско тяло. Затова липсваха още външните условия. Обаче имаше други същества, които въпреки двуполовостта можеха да придобиват познание и мъдрост.
към текста >>

Тя би останала на степента на сънищното съзнание.
Това беше възможно благодарение на факта, че тези същества бяха минали през едно съвършено друго развитие в едно още подалечно минало. За тяхната душа става възможно тя да се оплоди от духа, без първо да изчака развитието на вътрешните органи, както при човека. Душата на сегашния човек може да мисли с помощта на физическия мозък само това, което възприема чрез физическите сетива. Човешката душа трябваше да чака, докато се развие един мозък, който стана посредник на духа. Без този околен път тази душа би останала лишена от дух. Тя би останала на степента на сънищното съзнание. Не беше така с гореспоменатите свръхчовешки същества. Тяхната душа беше развила в предишни епохи душевни органи, които не се нуждаеха от нещо физическо, за да влязат във връзка с духа. Тяхното познание и тяхната мъдрост бяха добити по свръхсетивен път. Едно такова познание се нарича интуитивно. Съвременният човек ще стигне до такава интуиция едва на една по-късна степен от неговото развитие, когато интуицията ще му даде възможност да дойде в допир с духа без посредничеството на сетивата.
към текста >>

Понеже тяхната душа беше достигнала една повисока степен, тяхното съзнание не беше сънищно, а вътрешно ясно.
Той трябва да мине по околния път през сетивната материя. Този околен път се нарича слизане на човешката душа в материята, или казано популярно – “грехопадение”. Благодарение на едно различно устроено предишно развитие свръхчовешките същества нямаха нужда да минават през това слизане. Понеже тяхната душа беше достигнала една повисока степен, тяхното съзнание не беше сънищно, а вътрешно ясно. И обхващането на познанието и на мъдростта от тях беше едно ясновиждане, което не се нуждаеше от никакви физически сетива; мъдростта, според която е изграден светът, непосредствено лъчезареше в тяхната душа. Благодарение на това те можеха да бъдат ръководители на неразвитото още младо човечество. Те бяха носители на една “прадревна мъдрост”, до разбирането на която човечеството се издига едва сега, по посочения околен път. Те се различаваха от това, което се нарича “човек” чрез факта, че бяха озарени от мъдростта, както ние от слънчевата светлина. Тази мъдрост се вливаше на лъчи в тях като свободен дар “свише”.
към текста >>

Нейните инстинкти бяха насочени само към формирането на един собствен сънищен живот; а не към опознаването на един външен свят, към знание.
Тя не се вливаше в него като свободен дар. Той трябваше да я желае. Само когато в човека живееше горещото желание за мъдрост, тогава той си я изработваше чрез сетивата и мисловния орган. Така в човешката душа трябваше да се събуди нов подтик, горещото желание, копнежът за знание. Човешката душа не можеше да притежава това желание в предишните степени от своето развитие. Нейните инстинкти бяха насочени само към формирането на един собствен сънищен живот; а не към опознаването на един външен свят, към знание. Подтикът към знание се ражда едва с разделянето на половете.
към текста >>

Така любеше невинната човешка душа преди разделянето на половете, но понеже се намираше още на една ранна степен – в едно сънищно съзнание, тя не можеше тогава да познава.
И егоистични станаха неговите външни действия и неговият стремеж към вътрешно развитие. Той започна да обича, защото желае, и да мисли, защото също така проявява желание именно към знание. Срещу детски егоистичния човек стояха като безкористни натури ръководителите, свръхчовешките същества. Душата, която при тях не обитава в едно мъжко или женско тяло, е самата тя мъжко-женска. Тя люби без желание. Така любеше невинната човешка душа преди разделянето на половете, но понеже се намираше още на една ранна степен – в едно сънищно съзнание, тя не можеше тогава да познава. Така люби обаче също и душата на свръхчовешките същества, която обаче въпреки това, поради нейното напреднало развитие може да познава. “Човекът” трябва да мине през егоизма, за да стигне отново до безкористие на една по-висока степен, обаче тогава при напълно ясно съзнание.
към текста >>

Те бяха “съблекли” материята на тази предишна планета като една дреха и чрез достигнатата благодарение на това степен на развитието станаха чисти душевни зародиши, със способността да усещат, да чувствуват и така нататък, накратко казано, да водят онзи сънищен живот, който им остана свойствен също и през първите степени от тяхното Земно съществуване.
Гореспоменатите вътрешни органи на човека узряха за влизане в допир с духа едва на онази степен от Земното съществуване, която се намира в средата на лемурийската епоха; но те бяха развити в една несъвършена заложба още на една много по-ранна степен от развитието. Защото още в по-предни времена душата беше минала през физическо въплъщение. Тя беше обитавала в посгъстена материя, наистина не на Земята, а на други небесни тела. По-точни сведения върху това можем да дадем по-късно. Сега можем да кажем само това, че по-рано човешките същества обитаваха една предишна планета (предишна инкарнация на самата Земя б.пр.) и съобразно съществуващите там условия, се бяха развили до степента, на която се намираха, когато дойдоха на Земята. Те бяха “съблекли” материята на тази предишна планета като една дреха и чрез достигнатата благодарение на това степен на развитието станаха чисти душевни зародиши, със способността да усещат, да чувствуват и така нататък, накратко казано, да водят онзи сънищен живот, който им остана свойствен също и през първите степени от тяхното Земно съществуване. – Гореспоменатите свръхчовешки същества, ръководителите в полето на любовта също се намираха на предишната планета на такава степен на съвършенство, че нямаха нужда да слизат вече до развитието на заложбите на онези вътрешни органи. Имаше обаче други същества, които не бяха стигнали така далече в тяхното развитие както тези ръководители на любовта, които на предишната планета още се числяха към “човеците”, обаче по онова време те бяха изпреварили човеците. Така при началото на Земното съществуване те бяха по-напреднали в тяхното развитие отколкото човеците, обаче все пак се намираха на такава степен, на която трябваше да добият познанието чрез вътрешни органи. Тези същества се намираха в едно особено положение. Те бяха стигнали твърде далече в тяхното развитие, за да имат нужда да минат през мъжкото или женското физическо тяло, но все пак не достатъчно далече, за да могат да действат чрез пълно ясновиждане, подобно на ръководителите на любовта.
към текста >>

16. ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Всичко това може да се сравни само с изплуването и изчезването на сънищните представи на човека.
В душата живееха образи, а не представи за външните неща. Когато например човекът преминаваше от по-студено в по-топло пространство, в душата му изникваше един цветен образ. Обаче този цветен образ нямаше нищо общо с някой външен предмет. Той произлизаше от една вътрешна сила, родствена с волята. Такива образи постоянно изпълваха душата. Всичко това може да се сравни само с изплуването и изчезването на сънищните представи на човека. Само че тогава образите бяха закономерни. Ето защо на тази степен на развитие на човечеството не трябва да говорим за едно сънищно съзнание, а за едно образно съзнание. Това бяха главно цветни образи, които изпълваха това съзнание. Но те не бяха единственият род възприятия. Така човекът се движеше в света и живееше чрез слуха и осезанието в процесите на този свят, но чрез неговия душевен живот този свят се отразяваше в него под формата на образи, които твърде малко приличаха на това, което се намираше във външния свят.
към текста >>

Ето защо на тази степен на развитие на човечеството не трябва да говорим за едно сънищно съзнание, а за едно образно съзнание.
Обаче този цветен образ нямаше нищо общо с някой външен предмет. Той произлизаше от една вътрешна сила, родствена с волята. Такива образи постоянно изпълваха душата. Всичко това може да се сравни само с изплуването и изчезването на сънищните представи на човека. Само че тогава образите бяха закономерни. Ето защо на тази степен на развитие на човечеството не трябва да говорим за едно сънищно съзнание, а за едно образно съзнание. Това бяха главно цветни образи, които изпълваха това съзнание. Но те не бяха единственият род възприятия. Така човекът се движеше в света и живееше чрез слуха и осезанието в процесите на този свят, но чрез неговия душевен живот този свят се отразяваше в него под формата на образи, които твърде малко приличаха на това, което се намираше във външния свят. С тези душевни образи се свързваха удоволствие и страдание в много по-малка степен, отколкото това става днес при представите на човека, които предават възприятията. Все пак някои образи доставяха радост, други неудоволствие, едни събуждаха любов, други омраза, обаче тези чувства носеха много по-блед характер.
към текста >>

Духовно той би притежавал отначало само един вид сънищно съзнание, с което би продължавал да живее, ако не бяха се намесили полусвръхчовешките същества.
Трябва следователно да кажем, че благодарение на полу- свръхчовешките същества човешкото същество бе доведено дотам, да насочи своята вътрешна същност към сетивния външен свят. Той не можеше да изложи своите душевни образи непосредствено на чистите духовни влияния. От свръхчовешките същества той получи способността да се размножава, тя му беше внедрена от тях като инстинктивен подтик. Духовно той би притежавал отначало само един вид сънищно съзнание, с което би продължавал да живее, ако не бяха се намесили полусвръхчовешките същества. Чрез тяхното влияние неговите душевни образи бяха насочени към сетивния външен свят. Човекът стана същество, което във външния свят придоби съзнание за себе си. И с това човекът вече съзнателно започна да насочва действията си съобразно с неговите възприятия във външния свят. По-рано той беше действал от един вид инстинкт, защото стоеше под властта на заобикалящия го свят и на действащите върху него сили на по-висшите индивидуалности. Сега той започна да следва подбудите, примамливостта на своите представи.
към текста >>

17. ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА GA_11 Из Хрониката Акаша

И без съмнение, всички по-високо развити тогавашни човешки същества имаха такова ясновидство, въпреки че то беше съвсем смътно и подобно на сънуване.
Съществата на този свят не водеха никакво външно (физическо), телесно съществуване. Така също и човекът. Той беше развил вече споменатото образно съзнание и имаше чувства и желания. Всичко това беше включено в едно душевно тяло. Такъв един човек би могъл да се види само с ясновиждащия поглед. И без съмнение, всички по-високо развити тогавашни човешки същества имаха такова ясновидство, въпреки че то беше съвсем смътно и подобно на сънуване. То не беше себесъзнателно ясновидство. Тези астрални същества в определен смисъл са предшествениците на сегашния човек. Това, което днес наричаме “човек”, носи в себе си себесъзнателния дух. Този дух се съедини със съществото, което се беше родило от онзи предшественик в средата на лемурийската епоха. (Върху това съединение вече говорихме в миналите статии.
към текста >>

При това същинският душевен живот протичаше все още в сънищноподобни образи.
Отделилото се от Земната маса Слънце получи задачата да излъчва светлина. В човешкото тяло се породи сетивото на зрението. Отначало това зрение не беше такова, каквото е днес. Светлината и тъмнината действаха върху човека като неопределени чувства. При определени условия той чувстваше светлината като нещо приятно, благоприятстващо живота на тялото и я търсеше, стремеше се към нея. При това същинският душевен живот протичаше все още в сънищноподобни образи. В този живот възникваха и изчезваха цветни образи, които не се отнасяха непосредствено към външни неща. Човекът отнасяше тези образи още към душевни, психически въздействия. Когато го засягаха приятни душевни въздействия, те му се явяваха като светли цветни образи, а когато беше докоснат от неприятни душевни влияния те му се явяваха като тъмни образи. В досегашното изложение това, което беше породено от появяването на собствената топлина, бе назовано като “вътрешен живот”. Обаче то още не бе вътрешен живот в смисъла на по-късното развитие на човечеството.
към текста >>

18. ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА GA_11 Из Хрониката Акаша

Сега човекът има подобно състояние на съзнанието, каквото е имал някога на старото Слънце, през време на дълбокия му сън без сънища.
За изменението на формите ще говорим по-късно при разглеждането на по-малките цикли. Там ще станат явни също и разликите в отделните “повторения”. Преди това трябва да опишем и развитието на съзнанието. След повторението на Сатурновото състояние се появява “Слънчевото съзнание” на човека. Това Слънчево съзнание е с една степен по-ясно от предишното, но в замяна на това то е изгубило много от неговата всеобхватност. Сега човекът има подобно състояние на съзнанието, каквото е имал някога на старото Слънце, през време на дълбокия му сън без сънища. Само че онзи, който не е ясновидец или медиум, не може да възприема нещата и съществата, които е възприемало Слънчевото съзнание. С транса на един медиум, който е понижил своето съзнание до това състояние, и с по-висшето съзнание на истинския ясновидец работата стои отново така, както това бе обяснено по отношение на Сатурновото съзнание. Обсегът на Слънчевото съзнание се простира само върху Слънцето и върху най-близко свързаните с него небесни тела. Обитателят на Старото Слънце можеше да възприема само тези небесни тела и техните процеси, както – нека използуваме още веднъж горното сравнение – днешният човек съизживява пулса на своето сърце. Обитателят на Сатурн можеше да възприема също и живота на такива небесни тела, които не принадлежаха на непосредствено близката област на Сатурн.
към текста >>

За него е по-лесно да си съставим една представа, защото съществува известна прилика между тази степен на съзнанието и това, което днешният човек има при сънуването.
След като Слънчевата степен премина през съответните второстепенни цикли, отново настъпи период на почивка. От тази почивка човешкото небесно тяло се пробуди за неговото “Лунно съществуване”. Тук отново, преди да се издигне по-високо, човекът повтори Сатурновата и Слънчевата степен в два по-малки цикъла. След това той навлезе в Лунното съзнание. За него е по-лесно да си съставим една представа, защото съществува известна прилика между тази степен на съзнанието и това, което днешният човек има при сънуването. Трябва обаче изрично да подчертаем, че и тук можем да говорим само за подобие, а не за еднаквост. Защото вярно е, че Лунното съзнание протича в образи, каквито ни предлага и сънуването, но тези образи отговарят на нещата и процесите от околната среда на човека по същия начин, както представите на “ясното дневно съзнание”. Само че всичко в това съответствие е още смътно, именно образно. Можем да онагледим нещата по следния начин. Да си представим, че едно Лунно същество идва в близост до един предмет, да речем сол, (естествено тогава не е съществувала “сол” в днешната форма, обаче за да направим нещата разбираеми, трябва да останем в областта на образите и сравнението).
към текста >>

Защото вярно е, че Лунното съзнание протича в образи, каквито ни предлага и сънуването, но тези образи отговарят на нещата и процесите от околната среда на човека по същия начин, както представите на “ясното дневно съзнание”.
От тази почивка човешкото небесно тяло се пробуди за неговото “Лунно съществуване”. Тук отново, преди да се издигне по-високо, човекът повтори Сатурновата и Слънчевата степен в два по-малки цикъла. След това той навлезе в Лунното съзнание. За него е по-лесно да си съставим една представа, защото съществува известна прилика между тази степен на съзнанието и това, което днешният човек има при сънуването. Трябва обаче изрично да подчертаем, че и тук можем да говорим само за подобие, а не за еднаквост. Защото вярно е, че Лунното съзнание протича в образи, каквито ни предлага и сънуването, но тези образи отговарят на нещата и процесите от околната среда на човека по същия начин, както представите на “ясното дневно съзнание”. Само че всичко в това съответствие е още смътно, именно образно. Можем да онагледим нещата по следния начин. Да си представим, че едно Лунно същество идва в близост до един предмет, да речем сол, (естествено тогава не е съществувала “сол” в днешната форма, обаче за да направим нещата разбираеми, трябва да останем в областта на образите и сравнението). Това Лунно същество, предшественик на съвременния човек, не възприема един пространствен предмет с определен цвят и форма, намиращ се вън от него, а приближаването до този предмет предизвиква във вътрешността на съществото да изплува определен образ, – подобен именно на един сънищен образ. Този образ има определен цветен тон, който зависи от това, какво е неговото естество.
към текста >>

Това Лунно същество, предшественик на съвременния човек, не възприема един пространствен предмет с определен цвят и форма, намиращ се вън от него, а приближаването до този предмет предизвиква във вътрешността на съществото да изплува определен образ, – подобен именно на един сънищен образ.
Трябва обаче изрично да подчертаем, че и тук можем да говорим само за подобие, а не за еднаквост. Защото вярно е, че Лунното съзнание протича в образи, каквито ни предлага и сънуването, но тези образи отговарят на нещата и процесите от околната среда на човека по същия начин, както представите на “ясното дневно съзнание”. Само че всичко в това съответствие е още смътно, именно образно. Можем да онагледим нещата по следния начин. Да си представим, че едно Лунно същество идва в близост до един предмет, да речем сол, (естествено тогава не е съществувала “сол” в днешната форма, обаче за да направим нещата разбираеми, трябва да останем в областта на образите и сравнението). Това Лунно същество, предшественик на съвременния човек, не възприема един пространствен предмет с определен цвят и форма, намиращ се вън от него, а приближаването до този предмет предизвиква във вътрешността на съществото да изплува определен образ, – подобен именно на един сънищен образ. Този образ има определен цветен тон, който зависи от това, какво е неговото естество. Ако този предмет е симпатичен, благоприятен за живота на съществото, тогава цветният тон е светъл с жълти нюанси или зелен; ако се касае за един несимпатичен предмет или такъв, който е вреден за съществото, явява се кървавочервен цветен нюанс. По този начин вижда също и днешният ясновидец, само че при своето виждане той е напълно самосъзнателен, докато обитателят на Старата Луна имаше само едно сънищно, сумрачно съзнание. Образите, които просветваха “във вътрешността” на тези обитатели, имаха точно определено отношение към околната среда. В тях нямаше нищо произволно.
към текста >>

По този начин вижда също и днешният ясновидец, само че при своето виждане той е напълно самосъзнателен, докато обитателят на Старата Луна имаше само едно сънищно, сумрачно съзнание.
Можем да онагледим нещата по следния начин. Да си представим, че едно Лунно същество идва в близост до един предмет, да речем сол, (естествено тогава не е съществувала “сол” в днешната форма, обаче за да направим нещата разбираеми, трябва да останем в областта на образите и сравнението). Това Лунно същество, предшественик на съвременния човек, не възприема един пространствен предмет с определен цвят и форма, намиращ се вън от него, а приближаването до този предмет предизвиква във вътрешността на съществото да изплува определен образ, – подобен именно на един сънищен образ. Този образ има определен цветен тон, който зависи от това, какво е неговото естество. Ако този предмет е симпатичен, благоприятен за живота на съществото, тогава цветният тон е светъл с жълти нюанси или зелен; ако се касае за един несимпатичен предмет или такъв, който е вреден за съществото, явява се кървавочервен цветен нюанс. По този начин вижда също и днешният ясновидец, само че при своето виждане той е напълно самосъзнателен, докато обитателят на Старата Луна имаше само едно сънищно, сумрачно съзнание. Образите, които просветваха “във вътрешността” на тези обитатели, имаха точно определено отношение към околната среда. В тях нямаше нищо произволно. Ето защо Лунните същества можеха да се ръководят по тях, те действаха под впечатленията на тези образи така, както днешният човек действа под впечатленията на сетивните възприятия. Развитието на това сънищноподобно съзнание – на третата главна степен – беше задачата на “Лунния цикъл”. Когато “Луната” мина през съответните “малки цикли”, отново настъпи един почивен период (пралайя).
към текста >>

Развитието на това сънищноподобно съзнание – на третата главна степен – беше задачата на “Лунния цикъл”.
Ако този предмет е симпатичен, благоприятен за живота на съществото, тогава цветният тон е светъл с жълти нюанси или зелен; ако се касае за един несимпатичен предмет или такъв, който е вреден за съществото, явява се кървавочервен цветен нюанс. По този начин вижда също и днешният ясновидец, само че при своето виждане той е напълно самосъзнателен, докато обитателят на Старата Луна имаше само едно сънищно, сумрачно съзнание. Образите, които просветваха “във вътрешността” на тези обитатели, имаха точно определено отношение към околната среда. В тях нямаше нищо произволно. Ето защо Лунните същества можеха да се ръководят по тях, те действаха под впечатленията на тези образи така, както днешният човек действа под впечатленията на сетивните възприятия. Развитието на това сънищноподобно съзнание – на третата главна степен – беше задачата на “Лунния цикъл”. Когато “Луната” мина през съответните “малки цикли”, отново настъпи един почивен период (пралайя). И след този почивен период от тъмнината се зазори “Земята”.
към текста >>

19. ЗЕМЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

На тази степен на съзнанието човекът възприема сънищноподобно вече не само образи, които възникват в неговата душа като въздействия на заобикалящата го среда, а пред него се появяват предмети “навън в пространството”.
Четвъртата главна степен от човешкото развитие се изминава на Земята. Това е онова състояние на съзнанието, в което човекът се намира сега. Преди обаче да стигне до него, той и заедно с него цялата Земя трябваше да измине три по-малки цикли, (така наречените в теософската литература “кръгове”), трябваше да повтори едно след друго Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние. Сега човекът живее в четвъртия Земен цикъл. Той е минал вече средата на този цикъл. На тази степен на съзнанието човекът възприема сънищноподобно вече не само образи, които възникват в неговата душа като въздействия на заобикалящата го среда, а пред него се появяват предмети “навън в пространството”. На Луната, а също и през време на повтарящите се степени на Земята, в неговата душа възникваше например един цветен образ, когато съответен предмет се приближаваше до него. Цялото му съзнание се състоеше от такива вълнуващи се нагоре и надолу образи, звуци и т. н. Едва при настъпването на четвъртото състояние на съзнанието багрите се появяват вече не само в душата, а върху един външен пространствено ограничен предмет, тонът не е вече само едно вътрешно прозвучаване в душата, а вън в пространството звучи един предмет. Ето защо в духовната наука това четвъртото, Земно състояние на съзнанието се нарича предметно съзнание. Това съзнание се разви бавно и постепенно в течение на развитието, като постепенно се родиха физическите сетивни органи и направиха по този начин възприемаеми най-разнообразните сетивни свойства на външните предмети.
към текста >>

Но образите няма да го изпълват подобно на сънища, а той ще може да ги предизвиква в себе си с пълно себесъзнание както днешните представи.
Обаче представите и мислите носят в себе си заложбата отново да станат действителни, образни. Когато днес човекът говори за представата “червено”, без да има пред себе си един червен предмет, тази представа е, така да се каже, само блед образ на действителното “червено”. По-късно човекът ще стигне дотам, в душата му да възниква не само сянкообразната представа на “червеното”, а когато ще мисли “червено”, пред него действително ще застане “червеното”. Той ще може да създава образи, картини, а не само представи. С това той ще постигне нещо подобно, каквото вече е съществувало при Лунното съзнание. Но образите няма да го изпълват подобно на сънища, а той ще може да ги предизвиква в себе си с пълно себесъзнание както днешните представи. Мисълта за една багра ще бъде самата багра, една представа за един тон ще бъде самият тон и т.н.. В бъдеще един свят от образи, породен чрез неговата собствена сила, ще се вълнува в душата на човека, докато през време на Лунното съществуване един такъв свят от образи изпълваше неговата вътрешност без неговото съучастие. Но пространственият характер на предметния външен свят също няма да изчезне. Баграта, която ще се ражда същевременно с представата за нея, не ще бъде само един образ в душата, а ще се разгърне навън в пространството. А следствието от това ще бъде, че човекът ще може да възприема същества и неща, които ще бъдат от повисше естество от онези в неговата сегашна заобикаляща среда. Това са неща и същества, които са от по-фино духовно и душевно естество, така че те не се обличат в предметните цветове, които са възприемаеми за днешните физически сетивни органи, а се изявяват чрез по-фините духовни и душевни цветове и тонове, които човекът на бъдещето ще може да събужда чрез силите на своята душа.
към текста >>

20. ЖИВОТЪТ НА САТУРН GA_11 Из Хрониката Акаша

Тяхната работа тук в известен смисъл още е несъзнателна, сънищноподобна.
Към средата на петия Сатурнов кръг работата на тези духове се продължава от “Синовете на огъня”, които на тази степен имат още едно смътно образно съзнание, подобно на Лунното съзнание на човека. Те достигат тяхната човешка степен едва на следващата планета, на Слънцето. Тяхната работа тук в известен смисъл още е несъзнателна, сънищноподобна. Чрез тяхната дейност обаче “зародишите на сетивата” от предишния цикъл биват оживени. Произведените от “Духовете на огъня” светлинни образи светят навън през тези зародиши на сетивата. Чрез това предшественикът на човека е повдигнат до един вид светещо същество. Докато иначе животът на Сатурн е тъмен, сега от общата тъмнина свети човекът. Още “Духовете на личността” бяха пробудени до тяхното човешко съществуване в тази обща тъмнина.
към текста >>

След това започва работата на онези същества, които на тази степен имат едно смътно съзнание, каквото има днешният човек по време на дълбокия си сън без сънища.
След това започва работата на онези същества, които на тази степен имат едно смътно съзнание, каквото има днешният човек по време на дълбокия си сън без сънища. Това са “Синовете на полумрака”, “Духовете на сумрака”. (В теософската литература те са наречени Лунар Питрис или също Бархишад Питрис). Те достигат човешката си степен едва на Луната. Както те, така също и техните предшественици, Синовете на огъня, се намират на Земята вече над степента на човечеството. Те са на Земята по-висши същества, които християнският езотеризъм нарича “Ангели” (Ангелои), докато за Синовете на огъня е употребен изразът “Архангели” (Архангелои).
към текста >>

21. ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО GA_11 Из Хрониката Акаша

Тази степен на съзнанието прилича на онази, в която днес човекът изпада при спокоен сън без сънуване.
Този Слънчев човек сега на Слънцето изминава своята втора степен на съзнанието. Тази степен на съзнанието прилича на онази, в която днес човекът изпада при спокоен сън без сънуване. Това състояние, което прекъсва днес будното състояние, е остатък, един вид възпоминание за времето на Слънчевото развитие. То може да бъде сравнено също с онова смътно състояние на съзнанието, в което се намира днес светът на растенията. Защото действително в растението имаме едно спящо същество.
към текста >>

Те влъчват именно образите на тяхното съзнание в етерното тяло и благодарение на това в един вид сънищноподобно състояние изпитват като наслада размножителната сила на това тяло, която беше възбудена от Синовете на огъня.
Както през седмия Сатурнов цикъл Престолите бяха разлели доброволно своята сила в образуваната там заложба на Човека-дух, така сега Херувимите разливат тяхната мъдрост в Духа-живот на човека, която от сега нататък ще остане запазена през всички следващи степени на развитието. От средата на седмия Слънчев кръг отново се явява заложеният вече на Сатурн зародиш на Човека-дух (Атма). Той се свързва с Духа-живот (Буди) и така се ражда оживената Монада (Атма Буди). Докато в това време човекът работи несъзнателно върху своето физическо тяло, Синовете на сумрака поемат върху себе си това, което трябва да бъде направено върху етерното тяло за неговото по-нататъшно развитие. В това отношение те са приемници на Синовете на огъня. Те влъчват именно образите на тяхното съзнание в етерното тяло и благодарение на това в един вид сънищноподобно състояние изпитват като наслада размножителната сила на това тяло, която беше възбудена от Синовете на огъня. Чрез това те подготвят развитието на удоволствие свързано с тази сила, което по-късно (на Луната) ще се развие у човека и живеещите около него същества.
към текста >>

І. Слънцето е онази планета, на която се развива второто състояние на човешкото съзнание, а именно съзнанието на съня без сънуване.
І. Слънцето е онази планета, на която се развива второто състояние на човешкото съзнание, а именно съзнанието на съня без сънуване. Човешкото физическо тяло се издига до един вид растително съществуване, като в него се внедрява едно етерно тяло.
към текста >>

22. ЖИВОТЪТ НА ЛУНАТА GA_11 Из Хрониката Акаша

Състоянието на съзнанието, което човекът е имал на Сатурн, не може да бъде сравнено с това на съвременния човек, защото то е било по-смътно дори и от съня без сънуване.
В мировата епоха на Луната, която следва епохата на Слънцето, човекът развива третото от седем състояния на съзнанието. Първото се разви през време на седемте Сатурнови кръгове, Второто през време на Слънчевото развитие; Третото е именно онова, което човекът постепенно развива сега през време на Земния цикъл; три по-нататъшни състояния на съзнанието ще се развият в следващите планетарни инкарнации на Земята. Състоянието на съзнанието, което човекът е имал на Сатурн, не може да бъде сравнено с това на съвременния човек, защото то е било по-смътно дори и от съня без сънуване. Обаче Слънчевото съзнание може да бъде сравнено с това лишено от сънища спящо състояние или също с настоящото съзнание на спящия растителен свят. Тук винаги имаме работа само с подобия. Би било съвсем неправилно, ако бихме искали да вярваме, че във великите мирови епохи нещо напълно се повтаря. Така трябва да разбираме и Лунното съзнание, когато го сравняваме със съня изпълнен със сънища. Това е така нареченото образно съзнание, което човекът постига на Луната.
към текста >>

Обаче Слънчевото съзнание може да бъде сравнено с това лишено от сънища спящо състояние или също с настоящото съзнание на спящия растителен свят.
В мировата епоха на Луната, която следва епохата на Слънцето, човекът развива третото от седем състояния на съзнанието. Първото се разви през време на седемте Сатурнови кръгове, Второто през време на Слънчевото развитие; Третото е именно онова, което човекът постепенно развива сега през време на Земния цикъл; три по-нататъшни състояния на съзнанието ще се развият в следващите планетарни инкарнации на Земята. Състоянието на съзнанието, което човекът е имал на Сатурн, не може да бъде сравнено с това на съвременния човек, защото то е било по-смътно дори и от съня без сънуване. Обаче Слънчевото съзнание може да бъде сравнено с това лишено от сънища спящо състояние или също с настоящото съзнание на спящия растителен свят. Тук винаги имаме работа само с подобия. Би било съвсем неправилно, ако бихме искали да вярваме, че във великите мирови епохи нещо напълно се повтаря. Така трябва да разбираме и Лунното съзнание, когато го сравняваме със съня изпълнен със сънища. Това е така нареченото образно съзнание, което човекът постига на Луната. Подобието се състои в това, че както при Лунното така и при сънищното съзнание вътре в съществото възникват образи, които имат известно отношение към нещата и съществата на външния свят.
към текста >>

Така трябва да разбираме и Лунното съзнание, когато го сравняваме със съня изпълнен със сънища.
Първото се разви през време на седемте Сатурнови кръгове, Второто през време на Слънчевото развитие; Третото е именно онова, което човекът постепенно развива сега през време на Земния цикъл; три по-нататъшни състояния на съзнанието ще се развият в следващите планетарни инкарнации на Земята. Състоянието на съзнанието, което човекът е имал на Сатурн, не може да бъде сравнено с това на съвременния човек, защото то е било по-смътно дори и от съня без сънуване. Обаче Слънчевото съзнание може да бъде сравнено с това лишено от сънища спящо състояние или също с настоящото съзнание на спящия растителен свят. Тук винаги имаме работа само с подобия. Би било съвсем неправилно, ако бихме искали да вярваме, че във великите мирови епохи нещо напълно се повтаря. Така трябва да разбираме и Лунното съзнание, когато го сравняваме със съня изпълнен със сънища. Това е така нареченото образно съзнание, което човекът постига на Луната. Подобието се състои в това, че както при Лунното така и при сънищното съзнание вътре в съществото възникват образи, които имат известно отношение към нещата и съществата на външния свят. Обаче тези образи не са както при съвременния буден човек копия на тези неща и същества. Сънищните образи са отзвуци от изживяванията през деня или символични изрази на процесите в света заобикалящ човека, който сънува, или това, което става вътре в личността, която има сънищата. Лесно можем да дадем примери за сънищни изживявания в трите случая.
към текста >>

Подобието се състои в това, че както при Лунното така и при сънищното съзнание вътре в съществото възникват образи, които имат известно отношение към нещата и съществата на външния свят.
Обаче Слънчевото съзнание може да бъде сравнено с това лишено от сънища спящо състояние или също с настоящото съзнание на спящия растителен свят. Тук винаги имаме работа само с подобия. Би било съвсем неправилно, ако бихме искали да вярваме, че във великите мирови епохи нещо напълно се повтаря. Така трябва да разбираме и Лунното съзнание, когато го сравняваме със съня изпълнен със сънища. Това е така нареченото образно съзнание, което човекът постига на Луната. Подобието се състои в това, че както при Лунното така и при сънищното съзнание вътре в съществото възникват образи, които имат известно отношение към нещата и съществата на външния свят. Обаче тези образи не са както при съвременния буден човек копия на тези неща и същества. Сънищните образи са отзвуци от изживяванията през деня или символични изрази на процесите в света заобикалящ човека, който сънува, или това, което става вътре в личността, която има сънищата. Лесно можем да дадем примери за сънищни изживявания в трите случая.
към текста >>

Сънищните образи са отзвуци от изживяванията през деня или символични изрази на процесите в света заобикалящ човека, който сънува, или това, което става вътре в личността, която има сънищата.
Би било съвсем неправилно, ако бихме искали да вярваме, че във великите мирови епохи нещо напълно се повтаря. Така трябва да разбираме и Лунното съзнание, когато го сравняваме със съня изпълнен със сънища. Това е така нареченото образно съзнание, което човекът постига на Луната. Подобието се състои в това, че както при Лунното така и при сънищното съзнание вътре в съществото възникват образи, които имат известно отношение към нещата и съществата на външния свят. Обаче тези образи не са както при съвременния буден човек копия на тези неща и същества. Сънищните образи са отзвуци от изживяванията през деня или символични изрази на процесите в света заобикалящ човека, който сънува, или това, което става вътре в личността, която има сънищата. Лесно можем да дадем примери за сънищни изживявания в трите случая.
към текста >>

Лесно можем да дадем примери за сънищни изживявания в трите случая.
Така трябва да разбираме и Лунното съзнание, когато го сравняваме със съня изпълнен със сънища. Това е така нареченото образно съзнание, което човекът постига на Луната. Подобието се състои в това, че както при Лунното така и при сънищното съзнание вътре в съществото възникват образи, които имат известно отношение към нещата и съществата на външния свят. Обаче тези образи не са както при съвременния буден човек копия на тези неща и същества. Сънищните образи са отзвуци от изживяванията през деня или символични изрази на процесите в света заобикалящ човека, който сънува, или това, което става вътре в личността, която има сънищата. Лесно можем да дадем примери за сънищни изживявания в трите случая.
към текста >>

Първо всеки познава онези сънища, които не са нищо друго, освен разбъркани откъслечни картини от минали преживявания.
Първо всеки познава онези сънища, които не са нищо друго, освен разбъркани откъслечни картини от минали преживявания. За втория случай имаме един пример, когато спящият сънува минаващ покрай него влак и когато се събуди забелязва, че тик-такането на часовника символично му се е представило като влака в съня му. Като пример за третия вид сънищни образи можем да приемем, когато някои сънува, че се намира в помещение, в което горе на тавана пъплят грозни животинки и при събуждане му става ясно, че неговото главоболие символично се е изразило по този начин. – Ако от подобни разбъркани сънищни образи искаме да стигнем до една представа за Лунното съзнание, трябва да си изясним, че там също съществуваше характерът на образността, но на мястото на хаоса и произвола царуваше пълен порядък. Вярно е, че образите на Лунното съзнание имаха още по-малка прилика с предметите, към които се отнасят, отколкото сънищните образи, но в замяна на това съществуваше пълно съответствие между образа и предмета. Понастоящем в Земното развитие представата е копие на предмета, например представата “маса” е копие на самата маса.
към текста >>

За втория случай имаме един пример, когато спящият сънува минаващ покрай него влак и когато се събуди забелязва, че тик-такането на часовника символично му се е представило като влака в съня му.
Първо всеки познава онези сънища, които не са нищо друго, освен разбъркани откъслечни картини от минали преживявания. За втория случай имаме един пример, когато спящият сънува минаващ покрай него влак и когато се събуди забелязва, че тик-такането на часовника символично му се е представило като влака в съня му. Като пример за третия вид сънищни образи можем да приемем, когато някои сънува, че се намира в помещение, в което горе на тавана пъплят грозни животинки и при събуждане му става ясно, че неговото главоболие символично се е изразило по този начин. – Ако от подобни разбъркани сънищни образи искаме да стигнем до една представа за Лунното съзнание, трябва да си изясним, че там също съществуваше характерът на образността, но на мястото на хаоса и произвола царуваше пълен порядък. Вярно е, че образите на Лунното съзнание имаха още по-малка прилика с предметите, към които се отнасят, отколкото сънищните образи, но в замяна на това съществуваше пълно съответствие между образа и предмета. Понастоящем в Земното развитие представата е копие на предмета, например представата “маса” е копие на самата маса. Това не е така при Лунното съзнание.
към текста >>

Като пример за третия вид сънищни образи можем да приемем, когато някои сънува, че се намира в помещение, в което горе на тавана пъплят грозни животинки и при събуждане му става ясно, че неговото главоболие символично се е изразило по този начин.
Първо всеки познава онези сънища, които не са нищо друго, освен разбъркани откъслечни картини от минали преживявания. За втория случай имаме един пример, когато спящият сънува минаващ покрай него влак и когато се събуди забелязва, че тик-такането на часовника символично му се е представило като влака в съня му. Като пример за третия вид сънищни образи можем да приемем, когато някои сънува, че се намира в помещение, в което горе на тавана пъплят грозни животинки и при събуждане му става ясно, че неговото главоболие символично се е изразило по този начин. – Ако от подобни разбъркани сънищни образи искаме да стигнем до една представа за Лунното съзнание, трябва да си изясним, че там също съществуваше характерът на образността, но на мястото на хаоса и произвола царуваше пълен порядък. Вярно е, че образите на Лунното съзнание имаха още по-малка прилика с предметите, към които се отнасят, отколкото сънищните образи, но в замяна на това съществуваше пълно съответствие между образа и предмета. Понастоящем в Земното развитие представата е копие на предмета, например представата “маса” е копие на самата маса. Това не е така при Лунното съзнание. Да предположим например, че лунният човек се приближава до нещо, което му е симпатично или благоприятно за него.
към текста >>

– Ако от подобни разбъркани сънищни образи искаме да стигнем до една представа за Лунното съзнание, трябва да си изясним, че там също съществуваше характерът на образността, но на мястото на хаоса и произвола царуваше пълен порядък.
Първо всеки познава онези сънища, които не са нищо друго, освен разбъркани откъслечни картини от минали преживявания. За втория случай имаме един пример, когато спящият сънува минаващ покрай него влак и когато се събуди забелязва, че тик-такането на часовника символично му се е представило като влака в съня му. Като пример за третия вид сънищни образи можем да приемем, когато някои сънува, че се намира в помещение, в което горе на тавана пъплят грозни животинки и при събуждане му става ясно, че неговото главоболие символично се е изразило по този начин. – Ако от подобни разбъркани сънищни образи искаме да стигнем до една представа за Лунното съзнание, трябва да си изясним, че там също съществуваше характерът на образността, но на мястото на хаоса и произвола царуваше пълен порядък. Вярно е, че образите на Лунното съзнание имаха още по-малка прилика с предметите, към които се отнасят, отколкото сънищните образи, но в замяна на това съществуваше пълно съответствие между образа и предмета. Понастоящем в Земното развитие представата е копие на предмета, например представата “маса” е копие на самата маса. Това не е така при Лунното съзнание. Да предположим например, че лунният човек се приближава до нещо, което му е симпатично или благоприятно за него. Тогава в неговата душа възниква един светъл цветен образ; ако към него се приближи нещо вредно и несимпатично, тогава в него възниква един грозен, тъмен образ.
към текста >>

Вярно е, че образите на Лунното съзнание имаха още по-малка прилика с предметите, към които се отнасят, отколкото сънищните образи, но в замяна на това съществуваше пълно съответствие между образа и предмета.
Първо всеки познава онези сънища, които не са нищо друго, освен разбъркани откъслечни картини от минали преживявания. За втория случай имаме един пример, когато спящият сънува минаващ покрай него влак и когато се събуди забелязва, че тик-такането на часовника символично му се е представило като влака в съня му. Като пример за третия вид сънищни образи можем да приемем, когато някои сънува, че се намира в помещение, в което горе на тавана пъплят грозни животинки и при събуждане му става ясно, че неговото главоболие символично се е изразило по този начин. – Ако от подобни разбъркани сънищни образи искаме да стигнем до една представа за Лунното съзнание, трябва да си изясним, че там също съществуваше характерът на образността, но на мястото на хаоса и произвола царуваше пълен порядък. Вярно е, че образите на Лунното съзнание имаха още по-малка прилика с предметите, към които се отнасят, отколкото сънищните образи, но в замяна на това съществуваше пълно съответствие между образа и предмета. Понастоящем в Земното развитие представата е копие на предмета, например представата “маса” е копие на самата маса. Това не е така при Лунното съзнание. Да предположим например, че лунният човек се приближава до нещо, което му е симпатично или благоприятно за него. Тогава в неговата душа възниква един светъл цветен образ; ако към него се приближи нещо вредно и несимпатично, тогава в него възниква един грозен, тъмен образ. Представата не е копие, а символ на предмета, който по напълно определен закономерен начин отговаря на предмета.
към текста >>

– Следователно, душевният живот на някогашния човек протичаше в образи, които си приличат с настоящите сънища по беглия, летлив символичен характер, но те се различават от тях чрез съвършената им закономерност.
Това не е така при Лунното съзнание. Да предположим например, че лунният човек се приближава до нещо, което му е симпатично или благоприятно за него. Тогава в неговата душа възниква един светъл цветен образ; ако към него се приближи нещо вредно и несимпатично, тогава в него възниква един грозен, тъмен образ. Представата не е копие, а символ на предмета, който по напълно определен закономерен начин отговаря на предмета. Вследствие на това съществото, което имаше такава символична представа, можеше да подрежда според нея своя живот. – Следователно, душевният живот на някогашния човек протичаше в образи, които си приличат с настоящите сънища по беглия, летлив символичен характер, но те се различават от тях чрез съвършената им закономерност.
към текста >>

23. ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА GA_11 Из Хрониката Акаша

Докато низшият човек има само физическо тяло, той притежава само едно напълно смътно съзнание, което не е подобно даже на днешния сън лишен от сънища, въпреки че за днешния човек последното състояние на съзнанието е всъщност едно “несъзнателно” състояние.
В предишните изложения бе показано как една след друга се образуват съставните части, които образуват така наречената “низша природа на човека”: физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Описано бе също така, как с добавянето на едно ново тяло старите трябва винаги да се преобразяват, за да могат да станат носители и инструменти на по-късно образуваните. С този напредък е свързан също напредъкът на човешкото съзнание. Докато низшият човек има само физическо тяло, той притежава само едно напълно смътно съзнание, което не е подобно даже на днешния сън лишен от сънища, въпреки че за днешния човек последното състояние на съзнанието е всъщност едно “несъзнателно” състояние. Във времето, в което се прибавя етерното тяло, човекът придобива съзнанието, което той днес притежава в лишения от сънища сън. С образуването на астралното тяло се проявява едно сумрачно образно съзнание, подобно, но не еднакво с това, което днес човекът има през времето, когато сънува. Четвъртото, сегашното състояние на съзнанието, трябва да бъде описано като съзнание на Земния човек. То се образува в четвъртата велика мирова епоха, тази на Земята, която следва миналите, т. е. Сатурновата, Слънчевата и Лунната епохи.
към текста >>

Във времето, в което се прибавя етерното тяло, човекът придобива съзнанието, което той днес притежава в лишения от сънища сън.
В предишните изложения бе показано как една след друга се образуват съставните части, които образуват така наречената “низша природа на човека”: физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Описано бе също така, как с добавянето на едно ново тяло старите трябва винаги да се преобразяват, за да могат да станат носители и инструменти на по-късно образуваните. С този напредък е свързан също напредъкът на човешкото съзнание. Докато низшият човек има само физическо тяло, той притежава само едно напълно смътно съзнание, което не е подобно даже на днешния сън лишен от сънища, въпреки че за днешния човек последното състояние на съзнанието е всъщност едно “несъзнателно” състояние. Във времето, в което се прибавя етерното тяло, човекът придобива съзнанието, което той днес притежава в лишения от сънища сън. С образуването на астралното тяло се проявява едно сумрачно образно съзнание, подобно, но не еднакво с това, което днес човекът има през времето, когато сънува. Четвъртото, сегашното състояние на съзнанието, трябва да бъде описано като съзнание на Земния човек. То се образува в четвъртата велика мирова епоха, тази на Земята, която следва миналите, т. е. Сатурновата, Слънчевата и Лунната епохи.
към текста >>

С образуването на астралното тяло се проявява едно сумрачно образно съзнание, подобно, но не еднакво с това, което днес човекът има през времето, когато сънува.
В предишните изложения бе показано как една след друга се образуват съставните части, които образуват така наречената “низша природа на човека”: физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Описано бе също така, как с добавянето на едно ново тяло старите трябва винаги да се преобразяват, за да могат да станат носители и инструменти на по-късно образуваните. С този напредък е свързан също напредъкът на човешкото съзнание. Докато низшият човек има само физическо тяло, той притежава само едно напълно смътно съзнание, което не е подобно даже на днешния сън лишен от сънища, въпреки че за днешния човек последното състояние на съзнанието е всъщност едно “несъзнателно” състояние. Във времето, в което се прибавя етерното тяло, човекът придобива съзнанието, което той днес притежава в лишения от сънища сън. С образуването на астралното тяло се проявява едно сумрачно образно съзнание, подобно, но не еднакво с това, което днес човекът има през времето, когато сънува. Четвъртото, сегашното състояние на съзнанието, трябва да бъде описано като съзнание на Земния човек. То се образува в четвъртата велика мирова епоха, тази на Земята, която следва миналите, т. е. Сатурновата, Слънчевата и Лунната епохи.
към текста >>

Състоянието, което е постигнато сега, може да бъде сравнено с онова, от което са изтъкани представите на сънищноподобното образно съзнание.
Сега става едно по-нататъшно сгъстяване. Състоянието, което е постигнато сега, може да бъде сравнено с онова, от което са изтъкани представите на сънищноподобното образно съзнание. Тази степен се нарича “астрална”. Предшественикът на човека отново напредва по-нататък в своето развитие. Към съществуващите две съставни части неговото същество получава още едно тяло, което се състои от гореспоменатото вещество. Следователно сега той има вътрешната неоформена мисловна същност, едно мисловно тяло и едно астрално тяло. Животните също получават такова астрално тяло; а растенията се отделят от съзнанието на Духовете на сумрака като самостоятелни астрални същества.
към текста >>

Това са сянкообразни образи или схеми подобни на представите на сънищното образно съзнание.
Във времето, когато животните се отделиха от Духовете на огъня на мисловната степен (Рупа), Духовете на личността също отделиха от себе си определени същества. Те се състоят от неоформено мисловно вещество, което постоянно се свива на топка подобно на облак и отново се разлива. За тях не можем да говорим като за самостоятелни същества, а само като за безредна обща маса. Това е първото елементарно царство. На астралната степен се отделя нещо подобно от Духовете на огъня. Това са сянкообразни образи или схеми подобни на представите на сънищното образно съзнание. Те образуват второто елементарно царство. Най-после в началото на физическата степен от Духовете на сумрака се отделят неопределени образни същества. Те също нямат самостоятелност, но могат да проявят сили, които са подобни на човешките страсти и афекти. Тези несамостоятелни профучаващи свистящи афекти образуват третото елементарно царство. За същества, които са надарени с едно сънищно образно съзнание, или за такива, които са надарени със съзнателно образно съзнание, тези творения на третото елементарно царство биха могли да бъдат възприемани като нахлуваща светлина, цветни снежинки, мирис, вкус, като всякакъв вид звуци и шумове.
към текста >>

За същества, които са надарени с едно сънищно образно съзнание, или за такива, които са надарени със съзнателно образно съзнание, тези творения на третото елементарно царство биха могли да бъдат възприемани като нахлуваща светлина, цветни снежинки, мирис, вкус, като всякакъв вид звуци и шумове.
Това са сянкообразни образи или схеми подобни на представите на сънищното образно съзнание. Те образуват второто елементарно царство. Най-после в началото на физическата степен от Духовете на сумрака се отделят неопределени образни същества. Те също нямат самостоятелност, но могат да проявят сили, които са подобни на човешките страсти и афекти. Тези несамостоятелни профучаващи свистящи афекти образуват третото елементарно царство. За същества, които са надарени с едно сънищно образно съзнание, или за такива, които са надарени със съзнателно образно съзнание, тези творения на третото елементарно царство биха могли да бъдат възприемани като нахлуваща светлина, цветни снежинки, мирис, вкус, като всякакъв вид звуци и шумове. Обаче всички такива възприятия трябва да си ги представим като нещо призрачно.
към текста >>

24. ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК GA_11 Из Хрониката Акаша

В известно отношение тези образи могат да се сравнят със сънищните образи на днешното човешко съзнание; само че са по-живи, по-пълни с багри и главното е, че те съответстват на процеси във външния свят, докато днешните сънищни образи са само отзвуци на всекидневния живот, или пък неясни символични отражения на вътрешни и външни процеси.
Етерното тяло е още двучленно. То включва в себе си действието на Слънчевите и Лунните сили; а астралното тяло е още едночленно. Върху него са работили само Лунните сили. Чрез приемане на астралното тяло върху Луната човекът е добил способността за живот на усещанията, за вътрешен душевен живот. Като отражение на това, което става в заобикалящата го среда, човекът може да образува в своето астрално тяло образи. В известно отношение тези образи могат да се сравнят със сънищните образи на днешното човешко съзнание; само че са по-живи, по-пълни с багри и главното е, че те съответстват на процеси във външния свят, докато днешните сънищни образи са само отзвуци на всекидневния живот, или пък неясни символични отражения на вътрешни и външни процеси. Образите на Лунното съзнание отговаряха напълно на това, към което те се отнасяха във външния свят. Да си представим например, че един такъв Лунен човек, – какъвто го описахме именно като състоящ се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, – би се приближил до едно друго Лунно същество. Той не би могъл да възприеме това същество като пространствен предмет, защото това е станало възможно едва за Земното съзнание на човека; но в неговото астрално тяло би възникнал един образ, който в неговия цвят и форма съвсем точно би изразил, дали това друго същество храни симпатия или антипатия към този Лунен човек, дали то може да бъде за него полезно или опасно. Съобразно това Лунният човек можеше да насочва своето поведение точно според образите, които възникваха в неговото образно съзнание. Тези образи бяха за него съвършено средство за ориентиране.
към текста >>

25. СЪДЪРЖАНИЕ GA_13 Въведение в Тайната наука

16. Сънуването.
16. Сънуването.
към текста >>

26. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Междинното състояние между будността и съня е сънуването.
Междинното състояние между будността и съня е сънуването. Доколкото сънищата допускат някакво сетивно наблюдение, те представляват една пъстра и подвижна галерия от образи, която все пак крие в себе си известен ред и закономерност. На пръв поглед, този свят блика от възникващи и чезнещи образи, често пъти в объркана и абсурдна последователност. В своите сънища, в своя сънищен живот, човек е напълно свободен от законите на будното съзнание, което го свързва със сетивните възприятия и със законите на неговата разсъдъчна способност. Въпреки това, сънищата крият в себе си някакви тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото въображение; тук се крият и дълбоките причини да се сравнява винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения усет, с „мечтания сън". Достатъчно е само да си припомним някои забележителни сънища, за да открием потвърждение на казаното.
към текста >>

Доколкото сънищата допускат някакво сетивно наблюдение, те представляват една пъстра и подвижна галерия от образи, която все пак крие в себе си известен ред и закономерност.
Междинното състояние между будността и съня е сънуването. Доколкото сънищата допускат някакво сетивно наблюдение, те представляват една пъстра и подвижна галерия от образи, която все пак крие в себе си известен ред и закономерност. На пръв поглед, този свят блика от възникващи и чезнещи образи, често пъти в объркана и абсурдна последователност. В своите сънища, в своя сънищен живот, човек е напълно свободен от законите на будното съзнание, което го свързва със сетивните възприятия и със законите на неговата разсъдъчна способност. Въпреки това, сънищата крият в себе си някакви тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото въображение; тук се крият и дълбоките причини да се сравнява винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения усет, с „мечтания сън". Достатъчно е само да си припомним някои забележителни сънища, за да открием потвърждение на казаното. Някой сънува например, че прогонва едно връхлитащо срещу него куче.
към текста >>

В своите сънища, в своя сънищен живот, човек е напълно свободен от законите на будното съзнание, което го свързва със сетивните възприятия и със законите на неговата разсъдъчна способност.
Междинното състояние между будността и съня е сънуването. Доколкото сънищата допускат някакво сетивно наблюдение, те представляват една пъстра и подвижна галерия от образи, която все пак крие в себе си известен ред и закономерност. На пръв поглед, този свят блика от възникващи и чезнещи образи, често пъти в объркана и абсурдна последователност. В своите сънища, в своя сънищен живот, човек е напълно свободен от законите на будното съзнание, което го свързва със сетивните възприятия и със законите на неговата разсъдъчна способност. Въпреки това, сънищата крият в себе си някакви тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото въображение; тук се крият и дълбоките причини да се сравнява винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения усет, с „мечтания сън". Достатъчно е само да си припомним някои забележителни сънища, за да открием потвърждение на казаното. Някой сънува например, че прогонва едно връхлитащо срещу него куче. Той се пробужда и открива, че несъзнателно е отхвърлил завивката от себе си, понеже тя е стояла на необичайно място върху тялото му и затова го е смущавала. Какво постига тук сънуването от един сетивен факт?
към текста >>

Въпреки това, сънищата крият в себе си някакви тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото въображение; тук се крият и дълбоките причини да се сравнява винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения усет, с „мечтания сън".
Междинното състояние между будността и съня е сънуването. Доколкото сънищата допускат някакво сетивно наблюдение, те представляват една пъстра и подвижна галерия от образи, която все пак крие в себе си известен ред и закономерност. На пръв поглед, този свят блика от възникващи и чезнещи образи, често пъти в объркана и абсурдна последователност. В своите сънища, в своя сънищен живот, човек е напълно свободен от законите на будното съзнание, което го свързва със сетивните възприятия и със законите на неговата разсъдъчна способност. Въпреки това, сънищата крият в себе си някакви тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото въображение; тук се крият и дълбоките причини да се сравнява винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения усет, с „мечтания сън". Достатъчно е само да си припомним някои забележителни сънища, за да открием потвърждение на казаното. Някой сънува например, че прогонва едно връхлитащо срещу него куче. Той се пробужда и открива, че несъзнателно е отхвърлил завивката от себе си, понеже тя е стояла на необичайно място върху тялото му и затова го е смущавала. Какво постига тук сънуването от един сетивен факт? Това, което сетивата биха възприели в будно състояние, остава напълно неосъзнато, докато човек спи.
към текста >>

Достатъчно е само да си припомним някои забележителни сънища, за да открием потвърждение на казаното.
Междинното състояние между будността и съня е сънуването. Доколкото сънищата допускат някакво сетивно наблюдение, те представляват една пъстра и подвижна галерия от образи, която все пак крие в себе си известен ред и закономерност. На пръв поглед, този свят блика от възникващи и чезнещи образи, често пъти в объркана и абсурдна последователност. В своите сънища, в своя сънищен живот, човек е напълно свободен от законите на будното съзнание, което го свързва със сетивните възприятия и със законите на неговата разсъдъчна способност. Въпреки това, сънищата крият в себе си някакви тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото въображение; тук се крият и дълбоките причини да се сравнява винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения усет, с „мечтания сън". Достатъчно е само да си припомним някои забележителни сънища, за да открием потвърждение на казаното. Някой сънува например, че прогонва едно връхлитащо срещу него куче. Той се пробужда и открива, че несъзнателно е отхвърлил завивката от себе си, понеже тя е стояла на необичайно място върху тялото му и затова го е смущавала. Какво постига тук сънуването от един сетивен факт? Това, което сетивата биха възприели в будно състояние, остава напълно неосъзнато, докато човек спи. В сънуването обаче остава нещо съществено, а именно фактът, че спящият човек иска да отхвърли нещо от себе си.
към текста >>

Някой сънува например, че прогонва едно връхлитащо срещу него куче.
Доколкото сънищата допускат някакво сетивно наблюдение, те представляват една пъстра и подвижна галерия от образи, която все пак крие в себе си известен ред и закономерност. На пръв поглед, този свят блика от възникващи и чезнещи образи, често пъти в объркана и абсурдна последователност. В своите сънища, в своя сънищен живот, човек е напълно свободен от законите на будното съзнание, което го свързва със сетивните възприятия и със законите на неговата разсъдъчна способност. Въпреки това, сънищата крият в себе си някакви тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото въображение; тук се крият и дълбоките причини да се сравнява винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения усет, с „мечтания сън". Достатъчно е само да си припомним някои забележителни сънища, за да открием потвърждение на казаното. Някой сънува например, че прогонва едно връхлитащо срещу него куче. Той се пробужда и открива, че несъзнателно е отхвърлил завивката от себе си, понеже тя е стояла на необичайно място върху тялото му и затова го е смущавала. Какво постига тук сънуването от един сетивен факт? Това, което сетивата биха възприели в будно състояние, остава напълно неосъзнато, докато човек спи. В сънуването обаче остава нещо съществено, а именно фактът, че спящият човек иска да отхвърли нещо от себе си. Около този факт се разиграва един процес, изтъкан от образи.
към текста >>

Какво постига тук сънуването от един сетивен факт?
В своите сънища, в своя сънищен живот, човек е напълно свободен от законите на будното съзнание, което го свързва със сетивните възприятия и със законите на неговата разсъдъчна способност. Въпреки това, сънищата крият в себе си някакви тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото въображение; тук се крият и дълбоките причини да се сравнява винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения усет, с „мечтания сън". Достатъчно е само да си припомним някои забележителни сънища, за да открием потвърждение на казаното. Някой сънува например, че прогонва едно връхлитащо срещу него куче. Той се пробужда и открива, че несъзнателно е отхвърлил завивката от себе си, понеже тя е стояла на необичайно място върху тялото му и затова го е смущавала. Какво постига тук сънуването от един сетивен факт? Това, което сетивата биха възприели в будно състояние, остава напълно неосъзнато, докато човек спи. В сънуването обаче остава нещо съществено, а именно фактът, че спящият човек иска да отхвърли нещо от себе си. Около този факт се разиграва един процес, изтъкан от образи. Самите образи са като отзвук от будния дневен живот. В начина, по който те са извлечени от него, има нещо произволно.
към текста >>

В сънуването обаче остава нещо съществено, а именно фактът, че спящият човек иска да отхвърли нещо от себе си.
Достатъчно е само да си припомним някои забележителни сънища, за да открием потвърждение на казаното. Някой сънува например, че прогонва едно връхлитащо срещу него куче. Той се пробужда и открива, че несъзнателно е отхвърлил завивката от себе си, понеже тя е стояла на необичайно място върху тялото му и затова го е смущавала. Какво постига тук сънуването от един сетивен факт? Това, което сетивата биха възприели в будно състояние, остава напълно неосъзнато, докато човек спи. В сънуването обаче остава нещо съществено, а именно фактът, че спящият човек иска да отхвърли нещо от себе си. Около този факт се разиграва един процес, изтъкан от образи. Самите образи са като отзвук от будния дневен живот. В начина, по който те са извлечени от него, има нещо произволно. Всеки има усещането, че при един и същ външен повод, съновидението може да предизвика и съвсем други образи. Обаче те изразяват символично усещането, че спящият иска да отхвърли нещо от себе си.
към текста >>

Сънят създава символи; той е ненадминат символист; дори и вътрешни процеси могат да се прехвърлят в подобни сънищни символи.
Сънят създава символи; той е ненадминат символист; дори и вътрешни процеси могат да се прехвърлят в подобни сънищни символи. Някой сънува, че до него избухва огън; в съня си той вижда пламъците. Пробужда се и разбира, че се е завил дебело и му е горещо. Усещането за прекалена топлина е прераснало в символичния образ на огъня. Като съновидения могат да се разиграят и съвсем драматични изживявания. Друг човек например сънува, че е изправен пред една пропаст, и вижда как някакво дете тича към нея.
към текста >>

Някой сънува, че до него избухва огън; в съня си той вижда пламъците.
Сънят създава символи; той е ненадминат символист; дори и вътрешни процеси могат да се прехвърлят в подобни сънищни символи. Някой сънува, че до него избухва огън; в съня си той вижда пламъците. Пробужда се и разбира, че се е завил дебело и му е горещо. Усещането за прекалена топлина е прераснало в символичния образ на огъня. Като съновидения могат да се разиграят и съвсем драматични изживявания. Друг човек например сънува, че е изправен пред една пропаст, и вижда как някакво дете тича към нея. Възниква мъчителната мисъл: ако детето не внимава, ще падне в пропастта.
към текста >>

Друг човек например сънува, че е изправен пред една пропаст, и вижда как някакво дете тича към нея.
Сънят създава символи; той е ненадминат символист; дори и вътрешни процеси могат да се прехвърлят в подобни сънищни символи. Някой сънува, че до него избухва огън; в съня си той вижда пламъците. Пробужда се и разбира, че се е завил дебело и му е горещо. Усещането за прекалена топлина е прераснало в символичния образ на огъня. Като съновидения могат да се разиграят и съвсем драматични изживявания. Друг човек например сънува, че е изправен пред една пропаст, и вижда как някакво дете тича към нея. Възниква мъчителната мисъл: ако детето не внимава, ще падне в пропастта. И ето, той го вижда да пада и чува тъпия удар, който падащото тяло издава. Събужда се и разбира, че един предмет, висящ на стената в стаята, се е откачил и при падането си е произвел някакъв тъп звук. Тази обикновена случка дава повод, в съновидението да се разиграе едно драматично събитие, изпълнено с ужасяващи образи.
към текста >>

Произволът, и често пъти пълната безсмисленост на сънищните образи идват от това, че астралното тяло поради своето откъсване от сетивните органи на физическото тяло не може да изгради вярно отношение към реалните предмети и процеси на външния свят.
Това е същият творчески процес, който се проявява в дълбокия сън, в спането, с други думи, в онова душевно състояние, което изглежда пълна противоположност на будното душевно състояние. За да настъпи този дълбок сън, астралното тяло трябва да се отдели от двете други тела физическото и етерното. По време на съновиденията, астралното тяло е само дотолкова отделено от физическото тяло, че то няма вече никаква връзка с неговите сетивни органи; обаче с етерното тяло то все още запазва известна връзка. Обстоятелството, че процесите на астралното тяло могат да бъдат възприемани в образи, се обяснява тъкмо с тази негова връзка с етерното тяло. В мига, когато престане да съществува и тази връзка, образите потъват в мрака на безсъзнанието и настъпва спането, дълбокият сън без съновидения. Произволът, и често пъти пълната безсмисленост на сънищните образи идват от това, че астралното тяло поради своето откъсване от сетивните органи на физическото тяло не може да изгради вярно отношение към реалните предмети и процеси на външния свят. Особено показателно в случая е разглеждането на сънища, при които Азът се раздвоява. Когато например някой сънува, че като ученик не може да отговори на зададения от учителя въпрос, а отговаря самият учител. Понеже сънуващият не може да си служи с възприемателните органи на своето физическо тяло, той не е в състояние да отнесе и двата процеса към себе си като към един и същ човек. Ето защо, за да познае себе си като един траен Аз, на първо време човек трябва да е въоръжен с външните сетивни органи. Едва след като придобие способността да осъзнава своя Аз и по друг начин, той ще е в състояние да възприема своя траен Аз дори и тогава, когато се намира вън от своето физическо тяло.
към текста >>

Особено показателно в случая е разглеждането на сънища, при които Азът се раздвоява.
За да настъпи този дълбок сън, астралното тяло трябва да се отдели от двете други тела физическото и етерното. По време на съновиденията, астралното тяло е само дотолкова отделено от физическото тяло, че то няма вече никаква връзка с неговите сетивни органи; обаче с етерното тяло то все още запазва известна връзка. Обстоятелството, че процесите на астралното тяло могат да бъдат възприемани в образи, се обяснява тъкмо с тази негова връзка с етерното тяло. В мига, когато престане да съществува и тази връзка, образите потъват в мрака на безсъзнанието и настъпва спането, дълбокият сън без съновидения. Произволът, и често пъти пълната безсмисленост на сънищните образи идват от това, че астралното тяло поради своето откъсване от сетивните органи на физическото тяло не може да изгради вярно отношение към реалните предмети и процеси на външния свят. Особено показателно в случая е разглеждането на сънища, при които Азът се раздвоява. Когато например някой сънува, че като ученик не може да отговори на зададения от учителя въпрос, а отговаря самият учител. Понеже сънуващият не може да си служи с възприемателните органи на своето физическо тяло, той не е в състояние да отнесе и двата процеса към себе си като към един и същ човек. Ето защо, за да познае себе си като един траен Аз, на първо време човек трябва да е въоръжен с външните сетивни органи. Едва след като придобие способността да осъзнава своя Аз и по друг начин, той ще е в състояние да възприема своя траен Аз дори и тогава, когато се намира вън от своето физическо тяло. Такива способности дава свръхсетивното познание и по-нататък в тази книга ще говорим за средствата, чрез които те могат да бъдат постигнати.
към текста >>

Когато например някой сънува, че като ученик не може да отговори на зададения от учителя въпрос, а отговаря самият учител.
По време на съновиденията, астралното тяло е само дотолкова отделено от физическото тяло, че то няма вече никаква връзка с неговите сетивни органи; обаче с етерното тяло то все още запазва известна връзка. Обстоятелството, че процесите на астралното тяло могат да бъдат възприемани в образи, се обяснява тъкмо с тази негова връзка с етерното тяло. В мига, когато престане да съществува и тази връзка, образите потъват в мрака на безсъзнанието и настъпва спането, дълбокият сън без съновидения. Произволът, и често пъти пълната безсмисленост на сънищните образи идват от това, че астралното тяло поради своето откъсване от сетивните органи на физическото тяло не може да изгради вярно отношение към реалните предмети и процеси на външния свят. Особено показателно в случая е разглеждането на сънища, при които Азът се раздвоява. Когато например някой сънува, че като ученик не може да отговори на зададения от учителя въпрос, а отговаря самият учител. Понеже сънуващият не може да си служи с възприемателните органи на своето физическо тяло, той не е в състояние да отнесе и двата процеса към себе си като към един и същ човек. Ето защо, за да познае себе си като един траен Аз, на първо време човек трябва да е въоръжен с външните сетивни органи. Едва след като придобие способността да осъзнава своя Аз и по друг начин, той ще е в състояние да възприема своя траен Аз дори и тогава, когато се намира вън от своето физическо тяло. Такива способности дава свръхсетивното познание и по-нататък в тази книга ще говорим за средствата, чрез които те могат да бъдат постигнати. Смъртта също настъпва не по друг начин, а като промяна в съотношенията на съставните части, образуващи човешкото същество.
към текста >>

Понеже сънуващият не може да си служи с възприемателните органи на своето физическо тяло, той не е в състояние да отнесе и двата процеса към себе си като към един и същ човек.
Обстоятелството, че процесите на астралното тяло могат да бъдат възприемани в образи, се обяснява тъкмо с тази негова връзка с етерното тяло. В мига, когато престане да съществува и тази връзка, образите потъват в мрака на безсъзнанието и настъпва спането, дълбокият сън без съновидения. Произволът, и често пъти пълната безсмисленост на сънищните образи идват от това, че астралното тяло поради своето откъсване от сетивните органи на физическото тяло не може да изгради вярно отношение към реалните предмети и процеси на външния свят. Особено показателно в случая е разглеждането на сънища, при които Азът се раздвоява. Когато например някой сънува, че като ученик не може да отговори на зададения от учителя въпрос, а отговаря самият учител. Понеже сънуващият не може да си служи с възприемателните органи на своето физическо тяло, той не е в състояние да отнесе и двата процеса към себе си като към един и същ човек. Ето защо, за да познае себе си като един траен Аз, на първо време човек трябва да е въоръжен с външните сетивни органи. Едва след като придобие способността да осъзнава своя Аз и по друг начин, той ще е в състояние да възприема своя траен Аз дори и тогава, когато се намира вън от своето физическо тяло. Такива способности дава свръхсетивното познание и по-нататък в тази книга ще говорим за средствата, чрез които те могат да бъдат постигнати. Смъртта също настъпва не по друг начин, а като промяна в съотношенията на съставните части, образуващи човешкото същество. Всичко, което установява свръхсетивното наблюдение, може да бъде видяно в неговите действия, също и във външния свят, така че непредубеденото обективно мислене, "наблюдавайки външния живот, неизбежно стига до потвърждаване на данните, които изнася свръхсетивното познание.
към текста >>

27. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Както наред с петдесетгодишния човек съществува и тригодишното дете, така и наред с живия, буден човек съществува мъртвият труп, спящият човек и сънуващият човек.
Впрочем лесно може да се посочи едно противоречие между казаното тук и на по-предните страници. Някой би могъл да помисли: Никъде няма данни, че наред със Земята съществуват и предишните състояние на Сатурн, Слънце и Луна; няма и нито една човешка форма, както се говори тук, която да е съществувала през предишните планетарни въплъщения. Разбира се, покрай днешния човек не тичат сатурнови, слънчеви и лунни човеци така, както покрай петдесетгодишни хора може да потичва едно тригодишно дете. Обаче вътре в съвременния човек предишните състояния на човечеството могат да бъдат наблюдавани по свръхсетивен начин. За да ги опознае, човек трябва да е усвоил известна способност за разграничаване на нещата, която се простира в рамките на ежедневния живот. Както наред с петдесетгодишния човек съществува и тригодишното дете, така и наред с живия, буден човек съществува мъртвият труп, спящият човек и сънуващият човек. Въпреки че тези различни проявления на човешкото същество такива, каквито са, видимо да не изглеждат като различни степени от развитието, за здравия разум те са именно такива.
към текста >>

То може да се сравни още със „сънищното" съзнание, т.е.
Те не могат да си кажат: „Аз съм тук", а приблизително: „Моето обкръжение ми позволява да съм тук". Те „възприемат" и техните възприятия се състоят именно в описаните светлинни действия на Сатурн. В известен смисъл тези светлинни действия са техният „Аз". Това им при дава един особен вид съзнание. Можем да го определим като образно съзнание. То може да се сравни още със „сънищното" съзнание, т.е. с онова съзнание, което човек има по време на сънуването; само че в случая образите са много по-живи и подвижни, отколкото са в човешките сънища. При този вид образно съзнание нямаме работа с нереалните и призрачни, възникващи и изчезващи образи на човешките сънища, а с образи, които са в една действителна връзка с описаните светлинни явления на Сатурн. И точно в това взаимодействие между Духовете на Огъня и Сатурновите топлинни тела възникват зародишите на човешките сетивни органи. Органите, чрез които човек възприема днес физическия свят, проблясват в своите първи етерни заложби. Сега вече свръхсетивният поглед започва да възприема на Сатурн човеци-фантоми, които не притежават още нищо друго, освен светлинните първообрази на сетивните органи.
към текста >>

с онова съзнание, което човек има по време на сънуването; само че в случая образите са много по-живи и подвижни, отколкото са в човешките сънища.
Те „възприемат" и техните възприятия се състоят именно в описаните светлинни действия на Сатурн. В известен смисъл тези светлинни действия са техният „Аз". Това им при дава един особен вид съзнание. Можем да го определим като образно съзнание. То може да се сравни още със „сънищното" съзнание, т.е. с онова съзнание, което човек има по време на сънуването; само че в случая образите са много по-живи и подвижни, отколкото са в човешките сънища. При този вид образно съзнание нямаме работа с нереалните и призрачни, възникващи и изчезващи образи на човешките сънища, а с образи, които са в една действителна връзка с описаните светлинни явления на Сатурн. И точно в това взаимодействие между Духовете на Огъня и Сатурновите топлинни тела възникват зародишите на човешките сетивни органи. Органите, чрез които човек възприема днес физическия свят, проблясват в своите първи етерни заложби. Сега вече свръхсетивният поглед започва да възприема на Сатурн човеци-фантоми, които не притежават още нищо друго, освен светлинните първообрази на сетивните органи.
към текста >>

При този вид образно съзнание нямаме работа с нереалните и призрачни, възникващи и изчезващи образи на човешките сънища, а с образи, които са в една действителна връзка с описаните светлинни явления на Сатурн.
В известен смисъл тези светлинни действия са техният „Аз". Това им при дава един особен вид съзнание. Можем да го определим като образно съзнание. То може да се сравни още със „сънищното" съзнание, т.е. с онова съзнание, което човек има по време на сънуването; само че в случая образите са много по-живи и подвижни, отколкото са в човешките сънища. При този вид образно съзнание нямаме работа с нереалните и призрачни, възникващи и изчезващи образи на човешките сънища, а с образи, които са в една действителна връзка с описаните светлинни явления на Сатурн. И точно в това взаимодействие между Духовете на Огъня и Сатурновите топлинни тела възникват зародишите на човешките сетивни органи. Органите, чрез които човек възприема днес физическия свят, проблясват в своите първи етерни заложби. Сега вече свръхсетивният поглед започва да възприема на Сатурн човеци-фантоми, които не притежават още нищо друго, освен светлинните първообрази на сетивните органи.
към текста >>

То е още по-смътно и по-неопределено, отколкото сънищното съзнание на днешния човек и се приближава до неговото съзнание по време на дълбокия сън, лишен от сънища*.
В дълбините на Сатурн те внасят живот. Така в Сатурн започват процесите на хранене и отделяне. Не че те пряко предизвикват тези процеси, но благодарение на това, което те вършат, тези процеси възникват по косвен път. Този вътрешен живот позволява и на други Същества да се присъединят към развитието на Сатурн. Това са „Духовете на Хармонията" (В езотеричното християнство: „Херувими".) Те подпомагат „Синовете на Живота", така че последните стигат до един вид смътно, притъпено съзнание. То е още по-смътно и по-неопределено, отколкото сънищното съзнание на днешния човек и се приближава до неговото съзнание по време на дълбокия сън, лишен от сънища*. То е от толкова низша степен, че така да се каже, човек няма „никакво съзнание" за него. Въпреки това то съществува. От дневното съзнание то се различава и в количествено, и в качествено отношение. Днес такова „лишено от сънища" съзнание, характерно за спящия човек, притежават също и растенията. Въпреки че не предлага на човека никакви външни възприятия, то регулира жизнените процеси и ги поставя в хармония с външния свят.
към текста >>

Днес такова „лишено от сънища" съзнание, характерно за спящия човек, притежават също и растенията.
Това са „Духовете на Хармонията" (В езотеричното християнство: „Херувими".) Те подпомагат „Синовете на Живота", така че последните стигат до един вид смътно, притъпено съзнание. То е още по-смътно и по-неопределено, отколкото сънищното съзнание на днешния човек и се приближава до неговото съзнание по време на дълбокия сън, лишен от сънища*. То е от толкова низша степен, че така да се каже, човек няма „никакво съзнание" за него. Въпреки това то съществува. От дневното съзнание то се различава и в количествено, и в качествено отношение. Днес такова „лишено от сънища" съзнание, характерно за спящия човек, притежават също и растенията. Въпреки че не предлага на човека никакви външни възприятия, то регулира жизнените процеси и ги поставя в хармония с външния свят. На въпросната степен от Сатурновото развитие „Синовете на Живота" не могат да възприемат това регулиране на жизнените процеси, но „Духовете на Хармонията" го възприемат; те впрочем са истинските „регулатори".
към текста >>

Трябва да си представим тази форма на съзнание още по-смътна от тази при спането без сънища.
По време на описания Сатурнов период те са с твърде променлива форма. Изглеждат ту по един, ту по друг начин. В хода на по-нататъшното развитие формите стават по-определени и донякъде трайни. Това се дължи на обстоятелството, че сега те са проникнати от действията на Духовете, за които ставаше дума още, когато разглеждахме началото на Сатурновото развитие, а именно „Духовете на Волята" („Престолите"). В резултат на това самите човеци-фантоми постигнаха най-простата и смътна форма на съзнание. Трябва да си представим тази форма на съзнание още по-смътна от тази при спането без сънища. При днешните условия такова съзнание имат минералите. То довежда вътрешната им природа в съзвучие с външния физически свят. На Сатурн регулатори на това съзвучие са „Духовете на Волята". По този начин човекът се явява като един отпечатък от самия Сатурнов живот. Ако от едната страна имаме величието на Сатурновия живот, от другата страна имаме само загатването за човека.
към текста >>

А то е налице, когато човек спи и е напълно лишен от сънища.
Вторият колосален период от развитието е този на т.нар. „Слънце". През „Слънчевия период" човешкото същество се издига до едно по-висше състояние на съзнанието, отколкото притежаваше по времето на Сатурн. Сравнени с днешното човешко съзнание, нещата на „Слънцето" носят по-скоро белезите на „безсъзнанието". А то е налице, когато човек спи и е напълно лишен от сънища. Човешкото съзнание през Слънчевия период можем да сравним още и с онази низша степен на съзнание, в която днес е потопен и дреме днешният растителен свят. От свръхсетивна гледна точка „безсъзнание" не съществува; има само различни степени на съзнание. Всичко в света е съзнателно.
към текста >>

Само че те се отказват от всяко предимство, от всяка полза, която би им донесъл този духовен поглед, отказват се от всяко изживяване на преизпълнените с мъдрост образи и ги оставят да нахлуват като могъщи и вълшебни сили в неясното, сънищно съзнание на „Синовете на Живота".
По този начин „Синовете на Живота" постигат онова смътно образно съзнание, което „Духовете на Огъня" бяха добили вече на Сатурн. В случая техни помощници са „Духовете на Хармонията" (Херувими). Всъщност те виждат по духовен път това, което сега се разиграва вътре в самото Слънчево развитие. Само че те се отказват от всяко предимство, от всяка полза, която би им донесъл този духовен поглед, отказват се от всяко изживяване на преизпълнените с мъдрост образи и ги оставят да нахлуват като могъщи и вълшебни сили в неясното, сънищно съзнание на „Синовете на Живота". Те от своя страна подготвят в етерното тяло на човека такива образи, извлечени от своето „виждане", които подтикват етерното тяло към все по-високи степени на развитие.
към текста >>

Тези образи можем да сравним с образите на сънищното съзнание, т.е.
За да си изковем едно по-ясно понятие за съзнанието на Лунните хора, нека си представим, че те са като потопени в гореописаното парообразно обкръжение. Там се разиграват най-разнообразни процеси. Едни вещества се свързват, други се разделят. Едни части се сгъстяват, други се разреждат. Всичко това се извършва така, че човешките същества не го чуват и виждат непосредствено; обаче в човешкото съзнание то пробужда образи. Тези образи можем да сравним с образите на сънищното съзнание, т.е. с образите, които съвременният човек има по време на своите сънища. Когато например един предмет пада на земята, спящият човек не възприема действителното събитие, а даден образ: Примерно, че някой стреля. Само че образите на лунното съзнание не са произволни като тези на съвременните човешки сънища; те са един вид символи и съответстват на външните процеси. Определен външен процес се съпровожда от точно определен образ. По този начин Лунният човек е в състояние да насочва своето поведение според възникващите в неговото съзнание образи, както съвременният човек прави това според своите възприятия.
към текста >>

с образите, които съвременният човек има по време на своите сънища.
Там се разиграват най-разнообразни процеси. Едни вещества се свързват, други се разделят. Едни части се сгъстяват, други се разреждат. Всичко това се извършва така, че човешките същества не го чуват и виждат непосредствено; обаче в човешкото съзнание то пробужда образи. Тези образи можем да сравним с образите на сънищното съзнание, т.е. с образите, които съвременният човек има по време на своите сънища. Когато например един предмет пада на земята, спящият човек не възприема действителното събитие, а даден образ: Примерно, че някой стреля. Само че образите на лунното съзнание не са произволни като тези на съвременните човешки сънища; те са един вид символи и съответстват на външните процеси. Определен външен процес се съпровожда от точно определен образ. По този начин Лунният човек е в състояние да насочва своето поведение според възникващите в неговото съзнание образи, както съвременният човек прави това според своите възприятия. Нека само добавим, че в последния случай поведението подлежи на известен волев контрол, докато поведението, детерминирано от посочените образи следва един неясен подтик.
към текста >>

Само че образите на лунното съзнание не са произволни като тези на съвременните човешки сънища; те са един вид символи и съответстват на външните процеси.
Едни части се сгъстяват, други се разреждат. Всичко това се извършва така, че човешките същества не го чуват и виждат непосредствено; обаче в човешкото съзнание то пробужда образи. Тези образи можем да сравним с образите на сънищното съзнание, т.е. с образите, които съвременният човек има по време на своите сънища. Когато например един предмет пада на земята, спящият човек не възприема действителното събитие, а даден образ: Примерно, че някой стреля. Само че образите на лунното съзнание не са произволни като тези на съвременните човешки сънища; те са един вид символи и съответстват на външните процеси. Определен външен процес се съпровожда от точно определен образ. По този начин Лунният човек е в състояние да насочва своето поведение според възникващите в неговото съзнание образи, както съвременният човек прави това според своите възприятия. Нека само добавим, че в последния случай поведението подлежи на известен волев контрол, докато поведението, детерминирано от посочените образи следва един неясен подтик.
към текста >>

При това смяната между по-ясното съзнание през Лунния и по-смътното през Слънчевия период не беше така рязка, както е смяната между будност и лишения от сънища сън при съвременния човек.
Една част от етерното тяло също беше извлечена навън от физическото тяло. И тази формация, съставена от астралното и етерно тяло, беше като един прекрасен и фин музикален инструмент, от чиито струни звучаха тайните на Космоса. И според хармониите на Космоса се изграждаха органите на онази част от човешкото същество, върху която съзнанието имаше само ограничено влияние. Защото в тези хармонии действуваха Съществата на Слънцето. Така тази човешка част беше формирана чрез духовните космически звуци. При това смяната между по-ясното съзнание през Лунния и по-смътното през Слънчевия период не беше така рязка, както е смяната между будност и лишения от сънища сън при съвременния човек. Все пак образното съзнание не притежаваше яснотата на днешното будно съзнание; затова пък другото съзнание не беше толкова неясно и смътно, както е днес по време на съня без сънища.
към текста >>

Все пак образното съзнание не притежаваше яснотата на днешното будно съзнание; затова пък другото съзнание не беше толкова неясно и смътно, както е днес по време на съня без сънища.
И тази формация, съставена от астралното и етерно тяло, беше като един прекрасен и фин музикален инструмент, от чиито струни звучаха тайните на Космоса. И според хармониите на Космоса се изграждаха органите на онази част от човешкото същество, върху която съзнанието имаше само ограничено влияние. Защото в тези хармонии действуваха Съществата на Слънцето. Така тази човешка част беше формирана чрез духовните космически звуци. При това смяната между по-ясното съзнание през Лунния и по-смътното през Слънчевия период не беше така рязка, както е смяната между будност и лишения от сънища сън при съвременния човек. Все пак образното съзнание не притежаваше яснотата на днешното будно съзнание; затова пък другото съзнание не беше толкова неясно и смътно, както е днес по време на съня без сънища.
към текста >>

28. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

В днешната степен от своето развитие, обикновеният живот на човека включва три душевни състояния: Будност, сън и сънуване.
В днешната степен от своето развитие, обикновеният живот на човека включва три душевни състояния: Будност, сън и сънуване. Върху последното състояние ще говорим накратко в следващите страници. Сега ще разгледаме двете основни и редуващи се състояния: будността и съня. До познания за висшите светове човек успява да се издигне, ако придобие, освен будността и съня, едно трето душевно състояние. Докато човек е буден, душата е от дадена на сетивните впечатления и на поражданите от тях представи. По време на съня, сетивните впечатления замлъкват, но наред с това душата загубва и съзнанието.
към текста >>

29. СЪНУВАНЕТО GA_13 Въведение в Тайната наука

СЪНУВАНЕТО
СЪНУВАНЕТО
към текста >>

Сънуването или сънищното състояние, вече беше разгледано в главата
Сънуването или сънищното състояние, вече беше разгледано в главата
към текста >>

Така че по време на сънуването, у човек се проявява сега като остатък нещо, което по-рано е представлявало нормално състояние.
„Сънят и смъртта". От една страна то трябва да се разбира като остатък от древното образно съзнание, което е характерно за човека по време на Лунното развитие, а и за голяма част от Земното развитие. Но еволюцията напредва по такъв начин, че древните състояния се преплитат в по-новите. Така че по време на сънуването, у човек се проявява сега като остатък нещо, което по-рано е представлявало нормално състояние. От друга страна обаче, в това древно състояние са внесени съвършено нови елементи. Защото след раждането на Аза, той действува и в процесите на астралното тяло, които се разиграват след заспиване именно в сънуването. Така в сънуването имаме едно образно съзнание, изменено чрез присъствието на Аза. Но понеже по време на сънуването Азът не упражнява съзнателни действия върху астралното тяло, нищо от това, което принадлежи към сънищния живот, не трябва да се прибавя към истините, които в смисъла на Духовната Наука могат да издигнат човека до познанието за свръхсетивните светове. Същото се отнася и за това, което наричаме визионерство, „второ виждане" (деутероскопия) и т.н.
към текста >>

Защото след раждането на Аза, той действува и в процесите на астралното тяло, които се разиграват след заспиване именно в сънуването.
„Сънят и смъртта". От една страна то трябва да се разбира като остатък от древното образно съзнание, което е характерно за човека по време на Лунното развитие, а и за голяма част от Земното развитие. Но еволюцията напредва по такъв начин, че древните състояния се преплитат в по-новите. Така че по време на сънуването, у човек се проявява сега като остатък нещо, което по-рано е представлявало нормално състояние. От друга страна обаче, в това древно състояние са внесени съвършено нови елементи. Защото след раждането на Аза, той действува и в процесите на астралното тяло, които се разиграват след заспиване именно в сънуването. Така в сънуването имаме едно образно съзнание, изменено чрез присъствието на Аза. Но понеже по време на сънуването Азът не упражнява съзнателни действия върху астралното тяло, нищо от това, което принадлежи към сънищния живот, не трябва да се прибавя към истините, които в смисъла на Духовната Наука могат да издигнат човека до познанието за свръхсетивните светове. Същото се отнася и за това, което наричаме визионерство, „второ виждане" (деутероскопия) и т.н. Тези състояния възникват поради това, че Азът е изключен като остатъци от древното образно съзнание. В Духовната Наука те нямат никакво непосредствено приложение; произхождащите от тях данни не могат да бъдат смятани за резултат на Духовната Наука.
към текста >>

Така в сънуването имаме едно образно съзнание, изменено чрез присъствието на Аза.
От една страна то трябва да се разбира като остатък от древното образно съзнание, което е характерно за човека по време на Лунното развитие, а и за голяма част от Земното развитие. Но еволюцията напредва по такъв начин, че древните състояния се преплитат в по-новите. Така че по време на сънуването, у човек се проявява сега като остатък нещо, което по-рано е представлявало нормално състояние. От друга страна обаче, в това древно състояние са внесени съвършено нови елементи. Защото след раждането на Аза, той действува и в процесите на астралното тяло, които се разиграват след заспиване именно в сънуването. Така в сънуването имаме едно образно съзнание, изменено чрез присъствието на Аза. Но понеже по време на сънуването Азът не упражнява съзнателни действия върху астралното тяло, нищо от това, което принадлежи към сънищния живот, не трябва да се прибавя към истините, които в смисъла на Духовната Наука могат да издигнат човека до познанието за свръхсетивните светове. Същото се отнася и за това, което наричаме визионерство, „второ виждане" (деутероскопия) и т.н. Тези състояния възникват поради това, че Азът е изключен като остатъци от древното образно съзнание. В Духовната Наука те нямат никакво непосредствено приложение; произхождащите от тях данни не могат да бъдат смятани за резултат на Духовната Наука.
към текста >>

Но понеже по време на сънуването Азът не упражнява съзнателни действия върху астралното тяло, нищо от това, което принадлежи към сънищния живот, не трябва да се прибавя към истините, които в смисъла на Духовната Наука могат да издигнат човека до познанието за свръхсетивните светове.
Но еволюцията напредва по такъв начин, че древните състояния се преплитат в по-новите. Така че по време на сънуването, у човек се проявява сега като остатък нещо, което по-рано е представлявало нормално състояние. От друга страна обаче, в това древно състояние са внесени съвършено нови елементи. Защото след раждането на Аза, той действува и в процесите на астралното тяло, които се разиграват след заспиване именно в сънуването. Така в сънуването имаме едно образно съзнание, изменено чрез присъствието на Аза. Но понеже по време на сънуването Азът не упражнява съзнателни действия върху астралното тяло, нищо от това, което принадлежи към сънищния живот, не трябва да се прибавя към истините, които в смисъла на Духовната Наука могат да издигнат човека до познанието за свръхсетивните светове. Същото се отнася и за това, което наричаме визионерство, „второ виждане" (деутероскопия) и т.н. Тези състояния възникват поради това, че Азът е изключен като остатъци от древното образно съзнание. В Духовната Наука те нямат никакво непосредствено приложение; произхождащите от тях данни не могат да бъдат смятани за резултат на Духовната Наука.
към текста >>

30. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

Макар и да ми липсва ключ към тези сънища,
Макар и да ми липсва ключ към тези сънища,
към текста >>

31. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

хората сънуващи
хората сънуващи
към текста >>

32. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Сънувало на следващата нощ
Сънувало на следващата нощ
към текста >>

Сънувало на следващата нощ,
Сънувало на следващата нощ,
към текста >>

Но как богат бе сънищният свят
Но как богат бе сънищният свят
към текста >>

Сънувах и един съюз духовен,
Сънувах и един съюз духовен,
към текста >>

33. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Дали да вярваме на сънища,
Дали да вярваме на сънища,
към текста >>

34. Десета картина GA_14 Четири мистерийни драми

си сън, сънуващ себе си самия.“
си сън, сънуващ себе си самия.“
към текста >>

Живота си сънува ти.
Живота си сънува ти.
към текста >>

35. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

каквато никой не е и сънувал.
каквато никой не е и сънувал.
към текста >>

36. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

че те са леки сънища, втъкани
че те са леки сънища, втъкани
към текста >>

37. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

подобни на творчески сънища,
подобни на творчески сънища,
към текста >>

възникват за който сънува.
възникват за който сънува.
към текста >>

подобни на творчески сънища,
подобни на творчески сънища,
към текста >>

за който сънува възникнаха.
за който сънува възникнаха.
към текста >>

сънуваше, сега открий се ти
сънуваше, сега открий се ти
към текста >>

38. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

Докато спят, те изживяват несъзнателни сънища, които се чуват в царството на Ариман.
(Влизат действащите лица, които в началото на действието се бяха събрали в преддверието на Мистичния съюз, но се забелязва, че те пристъпват в царството на Ариман само сляпо. Това, което казват, са думи, наистина живеещи в душите им, но за които не знаят нищо. Докато спят, те изживяват несъзнателни сънища, които се чуват в царството на Ариман. Но Щрадер, който също идва, е полусъзнателен за това, което изживява, така че по-късно може да си спомни за него.)
към текста >>

39. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

потънал в сънища и във мечти –
потънал в сънища и във мечти –
към текста >>

Така сънуват хората, преди
Така сънуват хората, преди
към текста >>

Ти сънуваш.
Изгонил си Капезий? Ти сънуваш.
към текста >>

Сънувах знаещ... да, будувах в сън.
Сънувах знаещ... да, будувах в сън.
към текста >>

Сънуването ми в съдбовен знак
Сънуването ми в съдбовен знак
към текста >>

сънуваха във земното начало.
сънуваха във земното начало.
към текста >>

Сънуват те правдивото,
Сънуват те правдивото,
към текста >>

Сънуването в будност
Сънуването в будност
към текста >>

„Сънуването в будност
„Сънуването в будност
към текста >>

Сънуването в будност
Сънуването в будност
към текста >>

40. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

но въпреки това сънуваш само.
но въпреки това сънуваш само.
към текста >>

Сънуващ в себе си се потопяваш.
Сънуващ в себе си се потопяваш.
към текста >>

41. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

Добил е той, сънуващият, сила
Добил е той, сънуващият, сила
към текста >>

Сънуващ ще съм аз, ако го сторя.
Сънуващ ще съм аз, ако го сторя.
към текста >>

Сънуването в будност
Сънуването в будност
към текста >>

42. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

сънуваш я.
сънуваш я. Привидност, разпозната
към текста >>

43. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

сънуваща пак, в себе си мощта
сънуваща пак, в себе си мощта
към текста >>

44. Десета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Сънуването в будност
Сънуването в будност
към текста >>

45. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Тогава нещата сякаш витаят около детето като в един сънищен свят.
Тази детска аура, която е същинската висша част на човека, има своите продължения в духовния свят. Но от момента, до който човек може да се връща назад в своите спомени, аурата пониква в обратна посока към вътрешността на човека. До този момент човек може да се усеща като самостоятелен Аз, защото онова, което е било свързано с по-висшите светове, вече е провикнало в неговия Аз. Оттук нататък съзнанието само изгражда отношенията си с външния свят. В детската възраст това все още не съществува. Тогава нещата сякаш витаят около детето като в един сънищен свят. То изгражда себе си под въздействието на една мъдрост, която е извън него. И тя е по-могъща и по-всеобхватна от цялата съзнателна мъдрост в по-късните години. Тази висша мъдрост обаче става все по-смътна и неясна за човешката душа и тя постепенно я заменя със съзнанието. Мъдростта пониква от духовния свят дълбоко в човешкото тяло, така че чрез нея човек да формира своя мозък, както виждаме, от сферата на Духа. С право може да се каже, че от едно дете може да се поучи и най-мъдрия човек.
към текста >>

46. ВТОРА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Обаче веднага се оказва, че тези изживявания не могат да бъдат сравнявани с обикновените сънища.
Може да настъпи момент, когато вътрешните изживявания на душата изведнъж се променят из основи. Често се започва с това, че съновиденията изведнъж започват да дават силно отражение върху душата. Обаче веднага се оказва, че тези изживявания не могат да бъдат сравнявани с обикновените сънища. В последния случай човек е напълно откъснат от сетивния и разсъдъчен свят и въпреки това изживява нещата така, както ги изживява в обикновения живот, заставайки буден срещу външния свят. Той се усеща принуден да си изгради представа за своите изживявания и за тази цел си служи с понятия, които му предлага обикновеният живот; но в същото време много добре знае, че изживява неща, различни от тези, за които е нормално да си служим с нашите понятия. Сега човек счита тези понятия само като изразно средство за изживявания, каквито по-рано е имал, и за които е убеден, че в обикновения живот те не са възможни. Той се усеща, като че ли отвсякъде е заобиколен от пристъпите на някаква буря. Чува гръмотевици и вижда светкавици.
към текста >>

47. ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1918 г. GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Истинското ясновидство се отнася към нормалните и здрави сили на обикновеното съзнание, както последното се отнася към сънищното съзнание, чието съдържание застава пред душата именно под формата на сънища.
Ако способността за свръхсетивни изживявания би останала такава, каквато е в обикновения живот, човек би се оказал негоден пред задачите си в сетивния свят. Той може да се издигне до свръхсетивни способности по здравословен начин, единствено ако ги развива в рамките на нормалния живот всред физическата действителност. На погрешен път се намира всеки, който вярва, че може да открие достъп в свръхсетивния свят чрез игнориране на физическия земен живот, чрез странни, чудновати интереси и действия. Истинското ясновидство се отнася към нормалните и здрави сили на обикновеното съзнание, както последното се отнася към сънищното съзнание, чието съдържание застава пред душата именно под формата на сънища. Но както обикновеното съзнание може да бъде смутено от един абнормен сънищен живот, така и здравото ясновиждане не може да бъде изградено върху основите на житейската неадекватност, върху реакциите на враждебно спрямо живота поведение. Колкото по-здраво стои човек в живота, толкова по-разбиращо се отнася към задачите, произтичащи от интелектуалното му, емоционално, морално и социално съществувание, толкова по-здравословно ще извлече от такъв стил на живот онези душевни способности, които ще го доведат до изживяването на свръхсетивните светове.
към текста >>

Но както обикновеното съзнание може да бъде смутено от един абнормен сънищен живот, така и здравото ясновиждане не може да бъде изградено върху основите на житейската неадекватност, върху реакциите на враждебно спрямо живота поведение.
Ако способността за свръхсетивни изживявания би останала такава, каквато е в обикновения живот, човек би се оказал негоден пред задачите си в сетивния свят. Той може да се издигне до свръхсетивни способности по здравословен начин, единствено ако ги развива в рамките на нормалния живот всред физическата действителност. На погрешен път се намира всеки, който вярва, че може да открие достъп в свръхсетивния свят чрез игнориране на физическия земен живот, чрез странни, чудновати интереси и действия. Истинското ясновидство се отнася към нормалните и здрави сили на обикновеното съзнание, както последното се отнася към сънищното съзнание, чието съдържание застава пред душата именно под формата на сънища. Но както обикновеното съзнание може да бъде смутено от един абнормен сънищен живот, така и здравото ясновиждане не може да бъде изградено върху основите на житейската неадекватност, върху реакциите на враждебно спрямо живота поведение. Колкото по-здраво стои човек в живота, толкова по-разбиращо се отнася към задачите, произтичащи от интелектуалното му, емоционално, морално и социално съществувание, толкова по-здравословно ще извлече от такъв стил на живот онези душевни способности, които ще го доведат до изживяването на свръхсетивните светове.
към текста >>

48. ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ GA_17 Прагът на духовния свят

Ако това е така, те едва ли имат по-голяма стойност от обикновените сънища.
За свръхсетивното възприятие те имат стойност само тогава, когато в хода на своето възникване те съвсем не искат да бъдат вземани за нещо само по себе си. Ако това е така, те едва ли имат по-голяма стойност от обикновените сънища.
към текста >>

49. ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО GA_18_1 Загадки на философията

Душата може да стигне дотам, да счита това чувство като едно пробуждане от сънуването на живота, който живот тя е сънувала преди изживяването, което изпитва с това чувство.
Когато проследим, каква духовна работа са извършили хората, за да търсят решението на мировите загадки и на въпросите на живота, на съзерцаващата душа винаги се натрапват отново думите, които са били записани като мъдрост върху храма на Аполон" "Познай себе си". Че представяйки си тези думи човешката душа може да почувства определено въздействие, върху това почива разбирането за един светоглед. Същността на един жив организъм води със себе си необходимостта той да изпитва глад; на определена степен на нейното развитие човешката душа ражда една подобна необходимост. Тази необходимост се изразява в нуждата, да се добие от живота едно духовно благо, което отговаря на вътрешната нужда на душата, както храната отговаря на глада: "Познай себе си". Това чувство може да обхване така силно душата, че тя трябва да мисли: Аз съм напълно човек в истинския смисъл на думата едва тогава, когато развия в себе си едно такова отношение към света, което съдържа своя основен характер в "Познай себе си". Душата може да стигне дотам, да счита това чувство като едно пробуждане от сънуването на живота, който живот тя е сънувала преди изживяването, което изпитва с това чувство.
към текста >>

Това, което се намира преди този момент, той го чувства като сънуване на живота, от който се е пробудил.
В първото време на своя живот човекът се развива така, че в него укрепва силата на паметта, с която по-късно в живота той си спомня за своите опитности до определен момент в детството. Това, което се намира преди този момент, той го чувства като сънуване на живота, от който се е пробудил. Човешката душа не би била това, което трябва да бъде, ако от смътния детски живот не би възникнала силата на спомена. По същия начин може да мисли човешката душа на една по-късна степен на съществуването за изживяването с "Познай себе си". Тя може да почувствува, че всеки душевен живот, който не се пробужда чрез това изживяване от сънуването на живота, не отговаря на нейните заложби.
към текста >>

Тя може да почувствува, че всеки душевен живот, който не се пробужда чрез това изживяване от сънуването на живота, не отговаря на нейните заложби.
В първото време на своя живот човекът се развива така, че в него укрепва силата на паметта, с която по-късно в живота той си спомня за своите опитности до определен момент в детството. Това, което се намира преди този момент, той го чувства като сънуване на живота, от който се е пробудил. Човешката душа не би била това, което трябва да бъде, ако от смътния детски живот не би възникнала силата на спомена. По същия начин може да мисли човешката душа на една по-късна степен на съществуването за изживяването с "Познай себе си". Тя може да почувствува, че всеки душевен живот, който не се пробужда чрез това изживяване от сънуването на живота, не отговаря на нейните заложби.
към текста >>

50. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

Има монади със съвършено тъп вътрешен живот, които са като спящи; такива, които са като сънуващи; след това бедните човешки монади; и така нагоре до най-завишения вътрешен живот на божествената първична Монада.
Следователно и тази монада не може да дойде нищо външно. Лайбниц изразява това така, като капка: Монадата няма никакви прозорци. В смисъла на Лайбниц всички действителни същества са монади. И в действителност не съществува нищо друго освен монади. Под тези различни монади имат различно интензивен вътрешен живот. Има монади със съвършено тъп вътрешен живот, които са като спящи; такива, които са като сънуващи; след това бедните човешки монади; и така нагоре до най-завишения вътрешен живот на божествената първична Монада. Когато със своето сетивно възприятие човекът не вижда монади, това се дължи на факта, че той вижда монадите така както вижда мъглата, която не е мъгла, а рояк мушици. Това, което сетивата на човека виждат, е като един вид мъгла, която е съставена от стоящите една до друга монади.
към текста >>

В смисъла на Лайбниц животът на сетивата при човека е произведен така, че монадата-душа влива във връзките с други монади, които имат едно по-тъпо, сънуващо, спящо събесъзнание.
В смисъла на Лайбниц животът на сетивата при човека е произведен така, че монадата-душа влива във връзките с други монади, които имат едно по-тъпо, сънуващо, спящо събесъзнание. Един сбор от такива монади е тялото; с него е свързана единната будуваща монада-душа. При смъртта тази централна монада се отдели от другите и води по-нататък едно съществуване за себе си.
към текста >>

51. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Всяка действителност се превръща в един чудесен сън, без живот, за който се сънува, и без един дух, който сънува; в един сън, който зависи в един сън от себе си.
Навсякъде аз не зная за никакво битие, не зная също и за моето собствено битие. Няма никакво битие. Аз самият не зная въобще и не съм. Съществуват образи: Те са единственото, което съществува и знаят за себе си по начина за образите; образи, които бързо преминават, без да съществува нещо, покрай което преминават: Които чрез образи зависят от образи, образи без нещо изобразено в тях, без значение и цел. Аз самият съм един от тези образи; даже, аз самият не съм това, а само един разбъркан образ от образи. Всяка действителност се превръща в един чудесен сън, без живот, за който се сънува, и без един дух, който сънува; в един сън, който зависи в един сън от себе си. Съзерцаването е сънят; мисленето, извор на всяко битие, и всяка действителност, която аз си въобразявам, тази на моето битие, на моята сила, на моите цели, е сънуването на онзи сън". Колко различно се явява на Фихте моралният ред на света, светът на вярата: "Моята воля трябва да действа направо, без какъвто и да инструмент отслабващ нейния израз, в една напълно аналогична на нея сфера, като разум върху разум, като едно духовно естество върху духовно естество; в една сфера, на която въпреки това тя има в самата себе си; следователно върху самодеен разум. Обаче самодеен разум е воля. Съобразно с това законът на свръхсетивния свят е една воля... Следователно онази възвишена воля не върви по своя път за себе си отделена от останалия миров разум. Между нея и всяко преходно разумно същество съществува една духовна връзка и тя самата е тази връзка сред света на разума... Аз закривам лицето си пред тебе и слагам ръката си върху устата.
към текста >>

Съзерцаването е сънят; мисленето, извор на всяко битие, и всяка действителност, която аз си въобразявам, тази на моето битие, на моята сила, на моите цели, е сънуването на онзи сън".
Няма никакво битие. Аз самият не зная въобще и не съм. Съществуват образи: Те са единственото, което съществува и знаят за себе си по начина за образите; образи, които бързо преминават, без да съществува нещо, покрай което преминават: Които чрез образи зависят от образи, образи без нещо изобразено в тях, без значение и цел. Аз самият съм един от тези образи; даже, аз самият не съм това, а само един разбъркан образ от образи. Всяка действителност се превръща в един чудесен сън, без живот, за който се сънува, и без един дух, който сънува; в един сън, който зависи в един сън от себе си. Съзерцаването е сънят; мисленето, извор на всяко битие, и всяка действителност, която аз си въобразявам, тази на моето битие, на моята сила, на моите цели, е сънуването на онзи сън". Колко различно се явява на Фихте моралният ред на света, светът на вярата: "Моята воля трябва да действа направо, без какъвто и да инструмент отслабващ нейния израз, в една напълно аналогична на нея сфера, като разум върху разум, като едно духовно естество върху духовно естество; в една сфера, на която въпреки това тя има в самата себе си; следователно върху самодеен разум. Обаче самодеен разум е воля. Съобразно с това законът на свръхсетивния свят е една воля... Следователно онази възвишена воля не върви по своя път за себе си отделена от останалия миров разум. Между нея и всяко преходно разумно същество съществува една духовна връзка и тя самата е тази връзка сред света на разума... Аз закривам лицето си пред тебе и слагам ръката си върху устата. Това, което ти си за самата тебе и ми изглеждаш на самия мене, аз не мога никога да разбера, толкова сигурно както аз никога не мога сам да ставам /да се развивам/.
към текста >>

52. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Но както сега Планк обяснява света, не като оставя нещата да говорят за себе си, а решава чрез своя разум това, което те предполагаемо казват, така по отношение на обществения живот той не изхожда от взаимодействието на личностите, а сънува за един регулиран от разума и служещ на общото благо съюз на народите с една най-висша правна власт.
Разумът е само при отделния човек. Ето защо това, което той определя като ръководна нишка на действието, може също да важи само за отделния човек. Задружният, съвместен живот ще се получи от само себе си от природосъобразното взаимодействие на отделните личности. Когато всеки действа според своя разум, тогава чрез свободното взаимодействие на всички ще се роди желаното състояние. Природосъобразният съвместен живот се ражда от само себе си, когато всеки човек оставя да действа в неговата индивидуалност разума, в смисъла на Щирнер също така, както според възгледа на материалистите се ражда природосъобразният възглед на явленията на света, когато се оставят нещата да изказват самата тяхна същност и дейността на разума се ограничава само в това, да свързва и тълкува съответно това, което сетивата казват. Но както сега Планк обяснява света, не като оставя нещата да говорят за себе си, а решава чрез своя разум това, което те предполагаемо казват, така по отношение на обществения живот той не изхожда от взаимодействието на личностите, а сънува за един регулиран от разума и служещ на общото благо съюз на народите с една най-висша правна власт. Следователно и тук той счита, че разумът създава това, което стои отвъд личността. "Първичният общ правен закон изисква по необходимост своето външно съществуване в една обща правна власт; защото ако би било оставено на самите отделни хора да го провеждат, са мият този закон не би бил действително освен нещо общо и съществуващо по външен начин, тъй като според тяхното правно положение отделните хора са за себе си само представители на тяхното право, а не на общото право като такова". Планк построява една обща правна власт, понеже идеята на правото може да стане действително само по този начин. Пет години преди това Макс Щирнер беше писал: "Единствен и творец на моето право аз не признавам и не познавам никакъв друг правен източник освен мене, нито Бога, нито държавата, нито природата, нито също самия човек с неговите "вечни човешки права", нито божествено, нито човешко права". Той е на мнение, че действителното право на отделния човек не може да съществува сред едно общо право.
към текста >>

53. 07. Б Е Л Е Ж К И GA_22 Тайното откровение на Гьоте

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
към текста >>

54. 02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Само че философията, от която те произхождат, се вижда принудена пред тях да оправдае своето собствено съществувание, да каже защо тя изработва някои идеи, да докаже, че тези идеи не са илюзорни сънища, а само произведения на мисълта.
Науките, които тя е родила, се прилагат в различни области на познатата действителност, действителност, която се предлага на сетивата, на наблюдението, на опитите. Не може да има съмнение, че тази научна дейност е оправдана и че тя задоволява нуждите от познание. Само че философията, от която те произхождат, се вижда принудена пред тях да оправдае своето собствено съществувание, да каже защо тя изработва някои идеи, да докаже, че тези идеи не са илюзорни сънища, а само произведения на мисълта. Днес се полагат много строги усилия, за да бъде допуснато съществуването на философските идеи, за да се ползват те с известно уважение.
към текста >>

55. 03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА GA_25 Философия, космология, религия

От друга страна трябва ясно да се види, че тези сънища на древните философи не могат да се сравнят с тези, които ние имаме днес.
Но от тези древни времена човечеството е следвало своето развитие и не може от само себе си да намери това състояние на съзнанието. За да се пресъздаде една философия, човечеството трябва да се издигне до нещо аналогично, но което все пак ще бъде напълно различно. Старото състояние на съзнанието, от което се е родила философията и в което философът чувстваше дейността на своето собствено етерно тяло, беше това на една полу-яснота. По отношение на съвременната съзнание, което ни позволява да мислим по един рационален начин, то беше нещо подобно на съновидното съзнание. Идеалът, който трябва да бъде достигнат е една философия, която да бъде отново възприемана в етерното тяло, но не в това съновидно състояние, каквото е било това на миналото. От друга страна трябва ясно да се види, че тези сънища на древните философи не могат да се сравнят с тези, които ние имаме днес. Нашите сънища са образни пред стави, съдържанието на които никога не е гарантирано от тяхната външност. Те могат да бъдат съставени от най-различни възпоминания или могат да произхождат от органически явления. През време когато се разгръща, сънят не ни доставя никога от само себе си гаранцията за неговата достоверност. Друго е било състоянието на съзнанието, което в миналото са имали философите. Възприеманите представи също са има ли образен характер, обаче тези образи гарантираха напълно духовната етерна действителност, на която съответстваха, чийто послания те предаваха.
към текста >>

Нашите сънища са образни пред стави, съдържанието на които никога не е гарантирано от тяхната външност.
За да се пресъздаде една философия, човечеството трябва да се издигне до нещо аналогично, но което все пак ще бъде напълно различно. Старото състояние на съзнанието, от което се е родила философията и в което философът чувстваше дейността на своето собствено етерно тяло, беше това на една полу-яснота. По отношение на съвременната съзнание, което ни позволява да мислим по един рационален начин, то беше нещо подобно на съновидното съзнание. Идеалът, който трябва да бъде достигнат е една философия, която да бъде отново възприемана в етерното тяло, но не в това съновидно състояние, каквото е било това на миналото. От друга страна трябва ясно да се види, че тези сънища на древните философи не могат да се сравнят с тези, които ние имаме днес. Нашите сънища са образни пред стави, съдържанието на които никога не е гарантирано от тяхната външност. Те могат да бъдат съставени от най-различни възпоминания или могат да произхождат от органически явления. През време когато се разгръща, сънят не ни доставя никога от само себе си гаранцията за неговата достоверност. Друго е било състоянието на съзнанието, което в миналото са имали философите. Възприеманите представи също са има ли образен характер, обаче тези образи гарантираха напълно духовната етерна действителност, на която съответстваха, чийто послания те предаваха. Днес ние не можем да се изоставим на това полусъзнателно състояние на душата.
към текста >>

Моралните подтици, родени от Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, получени в един вид смътно съзнание, предадени чрез сънищата, инстинктите и вътрешните движения на организма и тласкащи човека към действие винаги упражняват върху нас един натиск.
Второто нещо, което човек дължи на завоюването на мисълта, е опитността на свободата. Моралните подтици, родени от Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, получени в един вид смътно съзнание, предадени чрез сънищата, инстинктите и вътрешните движения на организма и тласкащи човека към действие винаги упражняват върху нас един натиск. Пружините на действието, когато те имат своя произход в организма, водят човека по принуждение. Що се отнася за моралните подтици получени чрез Имагинацията в етерния свят, те също упражняват един натиск. Ние не можем да сторим друго, освен да ги следваме. Същото е положението и с Инспирацията и Интуицията. Докато при земното условие между раждането и смъртта човешкото същество, което получава тези морални подтици по канала на отвлечената мисъл, която не е нищо друго освен мислителната дейност упражнена чрез физическия организъм не получава от тях никакво принуждение.
към текста >>

56. 04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО GA_25 Философия, космология, религия

Тази е причината, поради която определена източна школа, школата на "Йога", настоява да се работи с дишането, за да бъде то изменено, и да го превърне в един процес на познание, в един акт на съзнателно познание но в действителност до едно състояние близо до сънуването.
Тази е причината, поради която определена източна школа, школата на "Йога", настоява да се работи с дишането, за да бъде то изменено, и да го превърне в един процес на познание, в един акт на съзнателно познание но в действителност до едно състояние близо до сънуването. Тя иска да направи от дишането нещо аналогично на възприятията на зрението и слуха. Така се развива ефективно една Космология, едно потопяване на погледа в дейността, която духовните същества упражняват в човека, и в това, което прави от него един член на духовния Космос. Обаче този род наставления е противен на днешния състав на човешкия организъм. Упражненията, които той предписва, бяха приспособени към неговата природа в древни времена; днес вече това са упадъчни практики.
към текста >>

Хората на днешните времена трябва да добият отново това познание на едно по-високо равнище, с помощта на телесните и психически сили, не в старото състояние на сънуване, в полусъзнание, а при пълна яснота и будност, както вече изложих по-горе.
Хората на днешните времена трябва да добият отново това познание на едно по-високо равнище, с помощта на телесните и психически сили, не в старото състояние на сънуване, в полусъзнание, а при пълна яснота и будност, както вече изложих по-горе. Западният човек, който практикува йогата, поради това, че сега е различно устроен, се излага да действа върху своята физическа и етерна природа и да ги изнасили. Тогава познавателните способности падат под властта на това, което иде от този организъм и не са вече способни за една действително обективна работа. Философът е човекът способен да възвърне на своята душа способностите на малкото детство, оставяйки напълно съзнателен. Също така състоянието на душата приспособено в миналото към космологията на времената на йога, трябва да бъде отново създадено, при една по-интензивна вътрешна будност отколкото при обикновеното състояние на будност.
към текста >>

По този път човек се издига до едно състояние аналогично на това на сънуването, в което са живеели нормално първите хора, тези които са населявали нашата Земя в началото на развитието.
Вчера аз описах как може да се постигне третата степен на свръхсетивното познание, благодарение на упражненията насочени към развитието на волята, каквито са тези, които ще намерите описани във вече цитираните книги и за които скоро ще говоря по-подробно. По този път човек се издига до едно състояние аналогично на това на сънуването, в което са живеели нормално първите хора, тези които са населявали нашата Земя в началото на развитието.
към текста >>

Това човечество е притежавало като в състояние на сънуване една спонтанна интуиция, една полусъзнателна интуиция.
Това човечество е притежавало като в състояние на сънуване една спонтанна интуиция, една полусъзнателна интуиция. Тази е интуицията, която трябва да добие отново полето на пълното съзнание този, който в днешната епоха иска да познае религиозния живот. Един отзвук от тази почти интуитивна интуиция на първобитното човечество продължава да съществува и днес у някои лица; те възприемат спонтанно, интуитивно, духовните сили, които ги заобикалят и постъпват според тях. Те правят да премине в изкуството и поезията един последен отзвук от интуициите долавяни в миналото от човечеството в състояние на сънуване. Този отзвук се намира даже и в идеите, които внезапно могат да възникнат в духа на учените; той упражнява върху въображението на съвременното човечество извънредно важно влияние. Съвършено съзнателната и истинска интуиция, за която говорим и която може да се добие чрез средствата изложени в предидущата сказка, е от съвършено друго естество.
към текста >>

Те правят да премине в изкуството и поезията един последен отзвук от интуициите долавяни в миналото от човечеството в състояние на сънуване.
Това човечество е притежавало като в състояние на сънуване една спонтанна интуиция, една полусъзнателна интуиция. Тази е интуицията, която трябва да добие отново полето на пълното съзнание този, който в днешната епоха иска да познае религиозния живот. Един отзвук от тази почти интуитивна интуиция на първобитното човечество продължава да съществува и днес у някои лица; те възприемат спонтанно, интуитивно, духовните сили, които ги заобикалят и постъпват според тях. Те правят да премине в изкуството и поезията един последен отзвук от интуициите долавяни в миналото от човечеството в състояние на сънуване. Този отзвук се намира даже и в идеите, които внезапно могат да възникнат в духа на учените; той упражнява върху въображението на съвременното човечество извънредно важно влияние. Съвършено съзнателната и истинска интуиция, за която говорим и която може да се добие чрез средствата изложени в предидущата сказка, е от съвършено друго естество. Защото първобитният човек е имал един психически живот напълно различен от този на съвременния човек. Той живееше някакси напълно вън от себе си, в облаците и мъглата, в звездите, слънцето и луната, в растенията и животните; той имаше за всички неща едно чувство почти толкова силно, както и за своето собствено тяло. Извънредно трудно е да направим разбираемо за съвременното съзнание това душевно състояние на първото човечество.
към текста >>

У него представите се образуваха с много по-малка яснота отколкото у нас; те се виждаха и преминаваха като сънища неговите чувства, въпреки че силни, бяха много по-малко определени.
Съвсем различно ставаха нещата у първобитния човек. У него представите се образуваха с много по-малка яснота отколкото у нас; те се виждаха и преминаваха като сънища неговите чувства, въпреки че силни, бяха много по-малко определени.
към текста >>

Нищо не ни дава право да мислим, че първобитният човек, понеже беше надарен с въображение, е имал за външния свят само едно виждане като при сънуване.
Истината обаче е, че това сливане на човека с външния свят беше тогава едно елементарно състояние на неговото съзнание, установено също така спонтанно, както за нас е значението, което отдаваме на звуците и цветовете. Нищо не ни дава право да мислим, че първобитният човек, понеже беше надарен с въображение, е имал за външния свят само едно виждане като при сънуване. Той възприемаше външния свят също така явно, както ние правим това днес. Нашето сетивно възприятие е само една метаморфоза на този първобитен начин на възприемане навъншния свят.
към текста >>

57. 05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

И когато по техен пример някои твърдят, че религиозното съдържание изгубва от своята сила, когато е проведено в ясни мисли, с това те само показват, в какво това съдържание отговаря само на сънувания, а не на действителности.
Днес много често чуваме да се говори за този пряк контакт с Бога. Представителите на тази насока описват даже много добре поведението на духа на нашето време. Те се отказват от всякаква сила, която имат, да формулират в ясни и подредени идеи своето чувство за божественото. Простират се в дълги доказателства, за да установят, че тези спонтанна опитност истинската религиозна опитност според тях не може да бъде поставена в логически форми, че трябва да се откажем да изразим едно религиозно съдържание на езика на интелектуалците. Впрочем те се поддават на илюзии, защото това, което е изживяно в душата, в която и област да е, може винаги да бъде ясно формулирано. И когато по техен пример някои твърдят, че религиозното съдържание изгубва от своята сила, когато е проведено в ясни мисли, с това те само показват, в какво това съдържание отговаря само на сънувания, а не на действителности. Тази е една от характерните черти на религиозния живот на нашата епоха: Щом го изведем на светлина, се разкрива грешката, в която той е изпаднал.
към текста >>

58. 06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ GA_25 Философия, космология, религия

За обикновеното съзнание сънят донася едно затъмнение на сетивните възприятия, които изчезват, изчезват също така мислите, чувствата и волевите прояви с изключение на онези преходни състояния, през време на които му се явяват сънищата, човекът потъва в безсъзнанието.
Но затова не трябва да се мисли, че те имат за нашия живот по-малко значение в сравнение с това, което става в нас през време на будното състояние. Без никакво съмнение, това, което важи преди всичко за нашето земно съществуване, за нашия активен живот, за прогреса на човечеството, е дневното съзнание, будността. Обаче това, което дава форма на нашия вътрешен живот и го развива, това са подхранващите опитности на съня. Въпреки, че остават скрити за нас те са действителни и техните действия се продължават през време на будността, не само в общото разположение, което имаме през деня, но и в поведението на нашия физически и етерен организъм, които астралният и духовният организъм Азът пропиват. През време на будното състояние те също се намират под влиянието на това, което е било изживяно през време на съня. За обикновеното съзнание сънят донася едно затъмнение на сетивните възприятия, които изчезват, изчезват също така мислите, чувствата и волевите прояви с изключение на онези преходни състояния, през време на които му се явяват сънищата, човекът потъва в безсъзнанието. Въпреки това трябва да подчертаем, че душата продължава да живее, има действителни опитности; и ако тези опитности останат недостъпни за обикновеното съзнание, те могат да бъдат много добре осветлени от имагинативното, инспиративно и интуитивно съзнания. Следователно аз искам да ви дам едно, макар и в очерк описание на тези опитности, така както Имагинацията, Инспирацията и Интуицията могат да ги възприемат.
към текста >>

В това състояние, в което душата се намира в началото на съня, могат да се явят сънища.
Неговата вътрешна дейност се разпростира на всички страни в едно неопределено чувство, към което се примесва една смътна носталгия да "почива в Бога" защото именно този е подходящият за случая израз. Повтарям, аз давам това описание на несъзнателните опитности, като че те са изживявани съзнателно. За душата е изчезнало всичко, което тя е възприемала със сетивата, заличени са и стремежите, чрез които се изразява с помощта на тялото и движи това тяло чрез волята. В нея не обитава нищо друго освен едно неопределено чувство за вселената и носталгията за Бога. В това състояние, в което душата се намира в началото на съня, могат да се явят сънища. Това са символични образи, които отговарят на външни опитности, на спомени; или пък те са предизвикани от органични явления или още те могат да изразяват някои действителности на духовния свят, обаче без сънуващият, който още не е освободен от обикновеното съзнание, да може да добие едно ясно понятие за това, което тези сънища означават. Даже за този, за когото Имагинативното познание позволява да възприема това състояние на душата защото имагинативното познание действително може да стори това сънищата не са ясно съобщение за това, което става в него, а на против едно було хвърлено върху истината. Тази чиста истина може да бъде установена от човешкото същество само ако той волево се подготви да я възприеме чрез упражненията, за които говорих.
към текста >>

Това са символични образи, които отговарят на външни опитности, на спомени; или пък те са предизвикани от органични явления или още те могат да изразяват някои действителности на духовния свят, обаче без сънуващият, който още не е освободен от обикновеното съзнание, да може да добие едно ясно понятие за това, което тези сънища означават.
Неговата вътрешна дейност се разпростира на всички страни в едно неопределено чувство, към което се примесва една смътна носталгия да "почива в Бога" защото именно този е подходящият за случая израз. Повтарям, аз давам това описание на несъзнателните опитности, като че те са изживявани съзнателно. За душата е изчезнало всичко, което тя е възприемала със сетивата, заличени са и стремежите, чрез които се изразява с помощта на тялото и движи това тяло чрез волята. В нея не обитава нищо друго освен едно неопределено чувство за вселената и носталгията за Бога. В това състояние, в което душата се намира в началото на съня, могат да се явят сънища. Това са символични образи, които отговарят на външни опитности, на спомени; или пък те са предизвикани от органични явления или още те могат да изразяват някои действителности на духовния свят, обаче без сънуващият, който още не е освободен от обикновеното съзнание, да може да добие едно ясно понятие за това, което тези сънища означават. Даже за този, за когото Имагинативното познание позволява да възприема това състояние на душата защото имагинативното познание действително може да стори това сънищата не са ясно съобщение за това, което става в него, а на против едно було хвърлено върху истината. Тази чиста истина може да бъде установена от човешкото същество само ако той волево се подготви да я възприеме чрез упражненията, за които говорих.
към текста >>

Даже за този, за когото Имагинативното познание позволява да възприема това състояние на душата защото имагинативното познание действително може да стори това сънищата не са ясно съобщение за това, което става в него, а на против едно було хвърлено върху истината.
Повтарям, аз давам това описание на несъзнателните опитности, като че те са изживявани съзнателно. За душата е изчезнало всичко, което тя е възприемала със сетивата, заличени са и стремежите, чрез които се изразява с помощта на тялото и движи това тяло чрез волята. В нея не обитава нищо друго освен едно неопределено чувство за вселената и носталгията за Бога. В това състояние, в което душата се намира в началото на съня, могат да се явят сънища. Това са символични образи, които отговарят на външни опитности, на спомени; или пък те са предизвикани от органични явления или още те могат да изразяват някои действителности на духовния свят, обаче без сънуващият, който още не е освободен от обикновеното съзнание, да може да добие едно ясно понятие за това, което тези сънища означават. Даже за този, за когото Имагинативното познание позволява да възприема това състояние на душата защото имагинативното познание действително може да стори това сънищата не са ясно съобщение за това, което става в него, а на против едно було хвърлено върху истината. Тази чиста истина може да бъде установена от човешкото същество само ако той волево се подготви да я възприеме чрез упражненията, за които говорих.
към текста >>

Когато стига до третата фаза, там където го изпълва желанието да се съедини с Бога, сънищата идват отново да се примесят в неговата душа и постепенно той се намира отново в своя физически и етерен организъм.
Тук няма значение и вие лесно ще разберете това дали имаме новолуние или пълнолуние. Защото в първия случай, въпреки че материално тя е невидима, нейните сили са в действие в Космоса, за да доведат отново душата към тялото (въпреки, че промените които Луната изпитва в нашите очи които я виждат ту пълна, ту във форма на рог отговарят действително на промени на психическото същество на Луната, промени на които са чувствителни душата и духът на човека във физическия организъм). Отношенията между тялото и духовната същност на човека се установяват наистина под влиянието на космическите сили, чийто материален израз ни се явява в различните форми, които Луната приема в течение на своя цикъл. Така нашият поглед може да се потопи в това, което сънят и будният живот и ние можем да научим това, което сутринта отново довежда човека към будното съзнание. Той намира отново това съзнание, след като е минал в обратна посока трите фази на съня. Когато стига до третата фаза, там където го изпълва желанието да се съедини с Бога, сънищата идват отново да се примесят в неговата душа и постепенно той се намира отново в своя физически и етерен организъм.
към текста >>

59. 08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Днес човекът не познава друго освен: будност сън, и между тях – сънищата.
Днес човекът не познава друго освен: будност сън, и между тях – сънищата. Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път. Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание. Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност. Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност. Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот.
към текста >>

Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание.
Днес човекът не познава друго освен: будност сън, и между тях – сънищата. Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път. Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание. Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност. Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност. Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот. Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух. Така той направо приемаше съществуването на вечната ядка на човека и на един свят, който не беше Земята, но на който той принадлежи също така, както принадлежеше на самата Земя.
към текста >>

Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност.
Днес човекът не познава друго освен: будност сън, и между тях – сънищата. Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път. Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание. Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност. Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност. Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот. Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух. Така той направо приемаше съществуването на вечната ядка на човека и на един свят, който не беше Земята, но на който той принадлежи също така, както принадлежеше на самата Земя.
към текста >>

Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност.
Днес човекът не познава друго освен: будност сън, и между тях – сънищата. Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път. Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание. Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност. Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност. Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот. Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух. Така той направо приемаше съществуването на вечната ядка на човека и на един свят, който не беше Земята, но на който той принадлежи също така, както принадлежеше на самата Земя.
към текста >>

Успоредно с това се установи тази форма на съзнанието, която днес познаваме, с този остър контраст между съня и будността, а между тях несигурният свят на сънищата.
Това съзнание се разгръща в образи, които както и въздействията им върху душата, заемаха мястото, което по-късно трябваше да заеме силното и активно лично съзнание, каквото съвременното човечество притежава. Човешкото същество повдигаше своя поглед до своята вечна ядка, но то нямаше още в себе си чувството на един индивидуален аз. И то никога не би добило това чувство, ако би запазило тази дарба на имагинативното (образно) съзнание. Но тази дарба му бе отнета. Именно по време на Тайната на Голгота имагинативното съзнание се затъмни все повече и повече. Успоредно с това се установи тази форма на съзнанието, която днес познаваме, с този остър контраст между съня и будността, а между тях несигурният свят на сънищата. Тогава хората изгубиха познанието за тази част от тяхното същество, която им беше запазена от прякото виждане на едно предземно съществуване, а заедно с това и познанието на вечната ядка на тяхното същество. Но това беше една необходимост: Човекът трябваше да добие пълното съзнание за Аза, което човечеството през онази епоха не притежаваше още; това съзнание се подготвяше бавно. Едновременно пред хората възникна загадката на смъртта в цялата си пълнота и с всичката си сила. Защото отсега нататък те нямаха вече познание чрез пряка опитност за съществуването на един свят, от който бяха дошли.
към текста >>

60. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Нейното дълготраене може да се сравни твърде различно индивидуално с това на сънищата, които са подбуди, предизвикани в нас от опитностите на деня.
Но тази фаза трае само няколко дни. Нейното дълготраене може да се сравни твърде различно индивидуално с това на сънищата, които са подбуди, предизвикани в нас от опитностите на деня. Що се отнася за образуването на нашите сънища, то винаги е един отзвук на това, което сме живели било същия ден, било в навечерието, било преди това навечерие. Това, което ни идва от самия ден, може да се съедини в една особена връзка с по-стари опитности. Например сънуваме един разговор, който сме имали вчера с това или онова лице. Тази опитност изниква следователно направо в полето на съня. Но може би ние сме разговаряли с одушевление за едно трето лице, което сме видели преди десет години и след това вече не сме среща ли.
към текста >>

Що се отнася за образуването на нашите сънища, то винаги е един отзвук на това, което сме живели било същия ден, било в навечерието, било преди това навечерие.
Но тази фаза трае само няколко дни. Нейното дълготраене може да се сравни твърде различно индивидуално с това на сънищата, които са подбуди, предизвикани в нас от опитностите на деня. Що се отнася за образуването на нашите сънища, то винаги е един отзвук на това, което сме живели било същия ден, било в навечерието, било преди това навечерие. Това, което ни идва от самия ден, може да се съедини в една особена връзка с по-стари опитности. Например сънуваме един разговор, който сме имали вчера с това или онова лице. Тази опитност изниква следователно направо в полето на съня. Но може би ние сме разговаряли с одушевление за едно трето лице, което сме видели преди десет години и след това вече не сме среща ли. Именно за това лице ние продължаваме да сънуваме всякакви неща.
към текста >>

Например сънуваме един разговор, който сме имали вчера с това или онова лице.
Но тази фаза трае само няколко дни. Нейното дълготраене може да се сравни твърде различно индивидуално с това на сънищата, които са подбуди, предизвикани в нас от опитностите на деня. Що се отнася за образуването на нашите сънища, то винаги е един отзвук на това, което сме живели било същия ден, било в навечерието, било преди това навечерие. Това, което ни идва от самия ден, може да се съедини в една особена връзка с по-стари опитности. Например сънуваме един разговор, който сме имали вчера с това или онова лице. Тази опитност изниква следователно направо в полето на съня. Но може би ние сме разговаряли с одушевление за едно трето лице, което сме видели преди десет години и след това вече не сме среща ли. Именно за това лице ние продължаваме да сънуваме всякакви неща. Ние бихме познали добре тези връзки, ако бихме проучили както подобава сънищата. Някой сънува за това, което е видял вчера; друг за това, което е станало преди навечерието; друг пък за това, което е станало три или четири дни преди това.
към текста >>

Именно за това лице ние продължаваме да сънуваме всякакви неща.
Що се отнася за образуването на нашите сънища, то винаги е един отзвук на това, което сме живели било същия ден, било в навечерието, било преди това навечерие. Това, което ни идва от самия ден, може да се съедини в една особена връзка с по-стари опитности. Например сънуваме един разговор, който сме имали вчера с това или онова лице. Тази опитност изниква следователно направо в полето на съня. Но може би ние сме разговаряли с одушевление за едно трето лице, което сме видели преди десет години и след това вече не сме среща ли. Именно за това лице ние продължаваме да сънуваме всякакви неща. Ние бихме познали добре тези връзки, ако бихме проучили както подобава сънищата. Някой сънува за това, което е видял вчера; друг за това, което е станало преди навечерието; друг пък за това, което е станало три или четири дни преди това. И продължителността на състоянието след смъртта, при което човек още живее в своето етерно тяло, е свързано с тази способност. Бих искал да охарактеризирам въпроса по друг начин, като кажа: Продължителността на това състояние е равно на времето, през което човешкото същество може да издържи без да спи, през което то може да остане будно. Някога сънят го надвива, щом остане без да спи една нощ.
към текста >>

Ние бихме познали добре тези връзки, ако бихме проучили както подобава сънищата.
Това, което ни идва от самия ден, може да се съедини в една особена връзка с по-стари опитности. Например сънуваме един разговор, който сме имали вчера с това или онова лице. Тази опитност изниква следователно направо в полето на съня. Но може би ние сме разговаряли с одушевление за едно трето лице, което сме видели преди десет години и след това вече не сме среща ли. Именно за това лице ние продължаваме да сънуваме всякакви неща. Ние бихме познали добре тези връзки, ако бихме проучили както подобава сънищата. Някой сънува за това, което е видял вчера; друг за това, което е станало преди навечерието; друг пък за това, което е станало три или четири дни преди това. И продължителността на състоянието след смъртта, при което човек още живее в своето етерно тяло, е свързано с тази способност. Бих искал да охарактеризирам въпроса по друг начин, като кажа: Продължителността на това състояние е равно на времето, през което човешкото същество може да издържи без да спи, през което то може да остане будно. Някога сънят го надвива, щом остане без да спи една нощ. Друг някой може да издържи по-дълго и да остане буден две, три или четири нощи.
към текста >>

Някой сънува за това, което е видял вчера; друг за това, което е станало преди навечерието; друг пък за това, което е станало три или четири дни преди това.
Например сънуваме един разговор, който сме имали вчера с това или онова лице. Тази опитност изниква следователно направо в полето на съня. Но може би ние сме разговаряли с одушевление за едно трето лице, което сме видели преди десет години и след това вече не сме среща ли. Именно за това лице ние продължаваме да сънуваме всякакви неща. Ние бихме познали добре тези връзки, ако бихме проучили както подобава сънищата. Някой сънува за това, което е видял вчера; друг за това, което е станало преди навечерието; друг пък за това, което е станало три или четири дни преди това. И продължителността на състоянието след смъртта, при което човек още живее в своето етерно тяло, е свързано с тази способност. Бих искал да охарактеризирам въпроса по друг начин, като кажа: Продължителността на това състояние е равно на времето, през което човешкото същество може да издържи без да спи, през което то може да остане будно. Някога сънят го надвива, щом остане без да спи една нощ. Друг някой може да издържи по-дълго и да остане буден две, три или четири нощи. Такава ще бъде и продължителността на опитността, която човешкото същество има за своето етерно тяло след смъртта.
към текста >>

61. 02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37 GA_26 Мистерията на Михаил

19. По отношение на света човешката душа е едно сънуващо същество, ако насочва вниманието си към ду ха, който действува в нея.
19. По отношение на света човешката душа е едно сънуващо същество, ако насочва вниманието си към ду ха, който действува в нея. Този дух събужда тъчащите в собствената вътрешност сънища на душата към вземане участие в света, от който произхожда истинската същност на човека. Както сънуващият се затваря пред окръжаващия физически свят и се вплита в собственото същество, така и душата би трябвало да изгуби своята връзка с Духа на света, от който тя произхожда, ако не би искала да чува събуждащия зов на духа в самата себе си.
към текста >>

Този дух събужда тъчащите в собствената вътрешност сънища на душата към вземане участие в света, от който произхожда истинската същност на човека.
19. По отношение на света човешката душа е едно сънуващо същество, ако насочва вниманието си към ду ха, който действува в нея. Този дух събужда тъчащите в собствената вътрешност сънища на душата към вземане участие в света, от който произхожда истинската същност на човека. Както сънуващият се затваря пред окръжаващия физически свят и се вплита в собственото същество, така и душата би трябвало да изгуби своята връзка с Духа на света, от който тя произхожда, ако не би искала да чува събуждащия зов на духа в самата себе си.
към текста >>

Както сънуващият се затваря пред окръжаващия физически свят и се вплита в собственото същество, така и душата би трябвало да изгуби своята връзка с Духа на света, от който тя произхожда, ако не би искала да чува събуждащия зов на духа в самата себе си.
19. По отношение на света човешката душа е едно сънуващо същество, ако насочва вниманието си към ду ха, който действува в нея. Този дух събужда тъчащите в собствената вътрешност сънища на душата към вземане участие в света, от който произхожда истинската същност на човека. Както сънуващият се затваря пред окръжаващия физически свят и се вплита в собственото същество, така и душата би трябвало да изгуби своята връзка с Духа на света, от който тя произхожда, ако не би искала да чува събуждащия зов на духа в самата себе си.
към текста >>

62. 14. Принципи 85-87 GA_26 Мистерията на Михаил

86. В сън със сънища-/сънищно/ човек изживява по един хаотичен начин своето собствено същество, свързано нехармонично с духовната същност на света.
86. В сън със сънища-/сънищно/ човек изживява по един хаотичен начин своето собствено същество, свързано нехармонично с духовната същност на света. Когато срещу съновидното съзнание застава Имагинативното съзнание като негов друг полюс, човек съзира, че в неговото изживяване н присъствува втората Йерархия.
към текста >>

87. В съзнанието, което има при съня без сънища, човек изживява без собствена съзнателност своето собствено същество /свързано/, съединено с духовната Същност на света.
87. В съзнанието, което има при съня без сънища, човек изживява без собствена съзнателност своето собствено същество /свързано/, съединено с духовната Същност на света. Когато срещу това сънно съзнание застава Инспиративното съзнание, като негов друг полюс, тогава човек съзира, че в неговото изживяване присъствува първата Йерархия.
към текста >>

63. 16. Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество GA_26 Мистерията на Михаил

В настоящия миров стадий на неговото развитие човешкото съзнание развива три форми: будното, сънуващото и спящото без сънища съзнание.
В настоящия миров стадий на неговото развитие човешкото съзнание развива три форми: будното, сънуващото и спящото без сънища съзнание.
към текста >>

Сънуващото съзнание развива образи, които преобразуват външния свят, като например свързват с огряващото легло то слънце съновидното изживяване на разгарянето на един огън с много подробности.
Будното съзнание изживява света, който е достъпен за сетивата, външния сетивен свят, образува идеи за него и от тези идеи може да изгради такива, които изобразяват един чисто духовен свят. Сънуващото съзнание развива образи, които преобразуват външния свят, като например свързват с огряващото легло то слънце съновидното изживяване на разгарянето на един огън с много подробности. Или пък вътрешният свят на човека поставя пред душата в символични образи например силно разтуптяното сърце под образа на една пренагорещена печка. Спомените също оживяват в съновидното съзнание под една преобразена форма. Към това се прибавят и съдържанията на такива образи, които не са взети от сетивния свят, но които не позволяват, не предлагат възможност на човека да проникне съзнателно и познавателно в духовния свят, защото тяхното сумрачно битие не може да се издигне до будното съзнание и защото това, което се отразява в това будно съзнание, не може да бъде обхванато действително.
към текста >>

Обаче съществува възможност да доловим от света на сънищата и пренесем в будното съзнание толкова много неща, които ни показват, как те са несъвършения отпечатък за едно духовно изживяване, което изпълва съня, но избягва до много голяма част на будното съзнание.
Обаче съществува възможност да доловим от света на сънищата и пренесем в будното съзнание толкова много неща, които ни показват, как те са несъвършения отпечатък за едно духовно изживяване, което изпълва съня, но избягва до много голяма част на будното съзнание. За да прозрем това, необходимо е само да на редим събуждането така, че външният свят да не застава, да не се изпречва веднага пред душата, а душата, без още да поглежда навън, да се чувствува отдадена на изживяното вътре в нея.
към текста >>

Лишеното от сънища сънно съзнание дава на душата възможност да мине през такива изживявания, които в спомена се явяват само като една неразличима еднообразност на изпълване на времето.
Лишеното от сънища сънно съзнание дава на душата възможност да мине през такива изживявания, които в спомена се явяват само като една неразличима еднообразност на изпълване на времето. Човек ще може да говори за тези изживявания като за нещо несъществуващо само до тогава, докато не проникне в тях чрез духовно-научното изследване. Обаче щом постигне това, щом с помощта на методите дадени в антропософската литература той развие имагинативното и инспиративното съзнание, тогава от мрака на съня изникват образите и вдъхновенията на изживявания от едно минало земно съществуване. Тогава той има също възможност да обгърне с поглед съдържанието на сънуващото съзнание. Това съдържание се състои от изживявания, които будното съзнание не може да обхване, но които са свързани с онзи свят, в който човекът пребивава между две земни съществувания като обезплътена душа.
към текста >>

Тогава той има също възможност да обгърне с поглед съдържанието на сънуващото съзнание.
Лишеното от сънища сънно съзнание дава на душата възможност да мине през такива изживявания, които в спомена се явяват само като една неразличима еднообразност на изпълване на времето. Човек ще може да говори за тези изживявания като за нещо несъществуващо само до тогава, докато не проникне в тях чрез духовно-научното изследване. Обаче щом постигне това, щом с помощта на методите дадени в антропософската литература той развие имагинативното и инспиративното съзнание, тогава от мрака на съня изникват образите и вдъхновенията на изживявания от едно минало земно съществуване. Тогава той има също възможност да обгърне с поглед съдържанието на сънуващото съзнание. Това съдържание се състои от изживявания, които будното съзнание не може да обхване, но които са свързани с онзи свят, в който човекът пребивава между две земни съществувания като обезплътена душа.
към текста >>

Когато се запознаем с това, което сънуващото и сънното съзнание крият за настоящата мирова фаза, тогава се разкрива пътят за формите на развитието на човешкото съзнание в миналия свят.
Когато се запознаем с това, което сънуващото и сънното съзнание крият за настоящата мирова фаза, тогава се разкрива пътят за формите на развитието на човешкото съзнание в миналия свят. Обаче това не може да бъде постигнато чрез външно изследване Защото запазените външни свидетелства донасят само отражения на предисторическите изживявания на човешкото съзнание. Антропософската литература ни дава обяснения върху това, как чрез духовното изследване човек може да стигне да вижда такива изживявания.
към текста >>

Сънното съзнание от древните египетски времена съдържаше сънища от духовния свят по един подобен начин, както днешното съзнание съдържа сънища от физическия свят.
Сънното съзнание от древните египетски времена съдържаше сънища от духовния свят по един подобен начин, както днешното съзнание съдържа сънища от физическия свят. Но у други народи намираме едно друго съзнание. Сънят отразяваше своите изживявания в будното състояние, а именно така, че в това отразяване съществуваше едно виждане на повтарящите се земни съществувания. Преданията за познанието на повтарящите се земни съществувания които идват от прадревни хора, произхождат от тези форми на съзнанието.
към текста >>

64. 17. Принципи 88-105 GA_26 Мистерията на Михаил

90. В съня без сънища човек изживява, без да има съзнание за това, своето собствено същество, както е проникнато, изпълнено от резултатите на миналите земни съществувания.
90. В съня без сънища човек изживява, без да има съзнание за това, своето собствено същество, както е проникнато, изпълнено от резултатите на миналите земни съществувания. Инспиративното и Интуитивно съзнание прониква до виждането на тези резултати и познава, как действуват миналите съществувания в протичането на съдбата /Кармата/ на настоящия живот.
към текста >>

65. 50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания GA_26 Мистерията на Михаил

При будното състояние човекът живее в мислите-сенки, които са хвърлени от един умрял свят, и във волевите импулси, във вътрешната същност на които той може да проникне също така малко, както и в процеси те на дълбокия сън без сънуване.
При будното състояние човекът живее в мислите-сенки, които са хвърлени от един умрял свят, и във волевите импулси, във вътрешната същност на които той може да проникне също така малко, както и в процеси те на дълбокия сън без сънуване.
към текста >>

Когато човекът се намира в дълбокия сън без сънища, а него вата заобикаляща среда действува най-силния "стремеж към живота, воля за живота".
Различно е положението при състоянието на сън. При това състояние човекът живее в своето астрално тяло и в своя Аз в зародишния живот на Земята. Когато човекът се намира в дълбокия сън без сънища, а него вата заобикаляща среда действува най-силния "стремеж към живота, воля за живота". А сънищата са проникнати от този живот, но не така силно, поради което човекът ги изживява в един вид полу-съзнателност. В това полусъзнателно гледане на сънищата ние виждаме силите, чрез които се изтъкава човешкото същество от Космоса. В проблясването на съновидението става видимо, как астралното естество се влива в етерното тяло оживявайки човека. В това проблясване още живее мисълта. Едвам след събуждането тя е обхваната от онези сили, чрез които тя умира, превръща се в сянка.
към текста >>

А сънищата са проникнати от този живот, но не така силно, поради което човекът ги изживява в един вид полу-съзнателност.
Различно е положението при състоянието на сън. При това състояние човекът живее в своето астрално тяло и в своя Аз в зародишния живот на Земята. Когато човекът се намира в дълбокия сън без сънища, а него вата заобикаляща среда действува най-силния "стремеж към живота, воля за живота". А сънищата са проникнати от този живот, но не така силно, поради което човекът ги изживява в един вид полу-съзнателност. В това полусъзнателно гледане на сънищата ние виждаме силите, чрез които се изтъкава човешкото същество от Космоса. В проблясването на съновидението става видимо, как астралното естество се влива в етерното тяло оживявайки човека. В това проблясване още живее мисълта. Едвам след събуждането тя е обхваната от онези сили, чрез които тя умира, превръща се в сянка.
към текста >>

В това полусъзнателно гледане на сънищата ние виждаме силите, чрез които се изтъкава човешкото същество от Космоса.
Различно е положението при състоянието на сън. При това състояние човекът живее в своето астрално тяло и в своя Аз в зародишния живот на Земята. Когато човекът се намира в дълбокия сън без сънища, а него вата заобикаляща среда действува най-силния "стремеж към живота, воля за живота". А сънищата са проникнати от този живот, но не така силно, поради което човекът ги изживява в един вид полу-съзнателност. В това полусъзнателно гледане на сънищата ние виждаме силите, чрез които се изтъкава човешкото същество от Космоса. В проблясването на съновидението става видимо, как астралното естество се влива в етерното тяло оживявайки човека. В това проблясване още живее мисълта. Едвам след събуждането тя е обхваната от онези сили, чрез които тя умира, превръща се в сянка.
към текста >>

Едно пробуждане, благодарение на което човекът става способен да овладее напълно силите, които при сънуването показват само едно бегло проблясване.
Тогава в съзнанието влиза всичко, което през време на земния буден живот му избягваше. Явяват се макрокосмическите сили започвайки от техния пълен живот в пра-далечното минало и стигайки до умирането в настоящето. Но явяват се също и земните сили, които са зародиш на развиващия се Макрокосмос. И в своите състояния на сън човекът вижда, той проглежда в тези състояния сега, както през време на земния живот гледаше озарената от Слънцето Земя. Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо мъртво, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара един живот, който в сравнение с будния земен живот представлява едно по-висше пробуждане. Едно пробуждане, благодарение на което човекът става способен да овладее напълно силите, които при сънуването показват само едно бегло проблясване. Тези сили изпълват целия Космос. Те проникват всичко. От тях човешкото същество взема импулсите, с помощта на които при слизането на Земята то образува своето тяло, най-великото произведение на изкуството на Макрокосмоса.
към текста >>

Това, което при сънуването проблясва като напуснато от Слънцето, в духовния свят то живее проникнато от струите на духовното Слънце, чакайки докато Съществата на висшите Йерархии или човекът го призоват за сътворяването на същества.
Това, което при сънуването проблясва като напуснато от Слънцето, в духовния свят то живее проникнато от струите на духовното Слънце, чакайки докато Съществата на висшите Йерархии или човекът го призоват за сътворяването на същества.
към текста >>

66. 51. Принципи 156-158 GA_26 Мистерията на Михаил

158. При сънуването в полусъзнанието блещука пълното със сила мирово битие, от което е изтъкано човешкото същество и от което при слизането от духовния свят той изгражда своето тяло.
158. При сънуването в полусъзнанието блещука пълното със сила мирово битие, от което е изтъкано човешкото същество и от което при слизането от духовния свят той изгражда своето тяло. В земния живот това изпълнено със сила мирово битие е доведено в човека до умъртвяване в мислите-сенки, понеже само така то може да послужи за основа на себесъзнателния човек.
към текста >>

67. 61. 2. Памет и Съвест GA_26 Мистерията на Михаил

Ето защо у човека, който е организиран по този начин, душевните съдържания се явяват като сънища в будното състояние.
В дейността на фантазията мислителният организъм се стреми да се приближи до организма на волята. Това е едно потопяване на човека в неговата бодърствуваща спяща сфера на волята. Ето защо у човека, който е организиран по този начин, душевните съдържания се явяват като сънища в будното състояние. В Гьоте живееше една такава човешка организация. Ето защо той говори за това, че Шилер трябва да изтълкува неговите поетични сънища.
към текста >>

Ето защо той говори за това, че Шилер трябва да изтълкува неговите поетични сънища.
В дейността на фантазията мислителният организъм се стреми да се приближи до организма на волята. Това е едно потопяване на човека в неговата бодърствуваща спяща сфера на волята. Ето защо у човека, който е организиран по този начин, душевните съдържания се явяват като сънища в будното състояние. В Гьоте живееше една такава човешка организация. Ето защо той говори за това, че Шилер трябва да изтълкува неговите поетични сънища.
към текста >>

68. 19. Характерни случаи на заболяване GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Пациентката говори също за много сънища.
Изследването на тялото не може да покаже нищо друго освен една недостатъчност на такива сили, които произвеждат редовната връзка на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Прекомерната собствена дейност на астралното тяло произвежда едно състояние, при което много малко сили от това астрално тяло се вливат във физическото и етерното тяло. Ето защо през време на растежния период тези последните две тела остават нежни в тяхното развитие. Това бе установено и при изследването чрез факта, че пациентката имаше едно хилаво слабо тяло и се оплакваше от чести болки в гърба. Тези болки в гърба се явяват затова, защото именно в дейността на гръбначния мозък азовият организъм трябва да се прояви най-силно. Пациентката говори също за много сънища. Това е последствие от факта, че астралното тяло, когато в съня то е отделено от физическото и етерното тяло, развива своята прекомерна собствена дейност. При такова едно състояние на болния трябва да изходим от това, азовият организъм да бъде подсилен и дейността на астралното тяло да бъде понижена. Първото се постига, когато се избере едно такова лекарство, което е в състояние да укрепи отслабващото действие на азовия организъм в храносмилателния тракт. Едно такова лечебно средство можем да познаем в медта. Ако медта се приложи под формата на една превръзка с меден мехлем, която се поставя в областта на пояса (поясната област), тогава медта действува усилващо върху развитието на топлина, което изхожда от азовия организъм и което този последният произвежда недостатъчно.
към текста >>

Слабата отделеност на астралното тяло от етерното тяло се проявява във възбуждащи и неприятни сънища, които се дължат на чувствителността на това тяло към уврежданията на физическия организъм.
Неговата вътрешна дееспособност намалява. Силите на физическото и етерното тяло вземат надмощие. В общото жизнеусещане настъпва силна умореност. Възпрепятствуваната дееспособност на астралното тяло пречи на същото да се отдели от физическото тяло. Поради това се явява безсъние. Слабата отделеност на астралното тяло от етерното тяло се проявява във възбуждащи и неприятни сънища, които се дължат на чувствителността на това тяло към уврежданията на физическия организъм. Характерно е, че сънищата символизират тези увреждания на физическото тяло в образи на човешки обезобразявания. Страхът, уплахата, която всяват тези образи на сънищата в тяхното природосъобразно чувствено подчертаване. Едно последствие на слабо функциониращото астралното тяло в системата на обмяна на веществата е склонността към запичане. Чрез самостоятелността на етерното тяло, което е много малко повлияно от астралното тяло, приетият с храната белтък не може да бъде напълно превърнат от растителен и животински белтък в човешки белтък. Ето защо в урината се отделя белтък, така че белтъчната реакция е положителна.
към текста >>

Характерно е, че сънищата символизират тези увреждания на физическото тяло в образи на човешки обезобразявания.
Силите на физическото и етерното тяло вземат надмощие. В общото жизнеусещане настъпва силна умореност. Възпрепятствуваната дееспособност на астралното тяло пречи на същото да се отдели от физическото тяло. Поради това се явява безсъние. Слабата отделеност на астралното тяло от етерното тяло се проявява във възбуждащи и неприятни сънища, които се дължат на чувствителността на това тяло към уврежданията на физическия организъм. Характерно е, че сънищата символизират тези увреждания на физическото тяло в образи на човешки обезобразявания. Страхът, уплахата, която всяват тези образи на сънищата в тяхното природосъобразно чувствено подчертаване. Едно последствие на слабо функциониращото астралното тяло в системата на обмяна на веществата е склонността към запичане. Чрез самостоятелността на етерното тяло, което е много малко повлияно от астралното тяло, приетият с храната белтък не може да бъде напълно превърнат от растителен и животински белтък в човешки белтък. Ето защо в урината се отделя белтък, така че белтъчната реакция е положителна. Когато астралното тяло функционира незадоволително, във физическото тяло настъпват процеси, които са процеси чужди на човешкия организъм.
към текста >>

Страхът, уплахата, която всяват тези образи на сънищата в тяхното природосъобразно чувствено подчертаване.
В общото жизнеусещане настъпва силна умореност. Възпрепятствуваната дееспособност на астралното тяло пречи на същото да се отдели от физическото тяло. Поради това се явява безсъние. Слабата отделеност на астралното тяло от етерното тяло се проявява във възбуждащи и неприятни сънища, които се дължат на чувствителността на това тяло към уврежданията на физическия организъм. Характерно е, че сънищата символизират тези увреждания на физическото тяло в образи на човешки обезобразявания. Страхът, уплахата, която всяват тези образи на сънищата в тяхното природосъобразно чувствено подчертаване. Едно последствие на слабо функциониращото астралното тяло в системата на обмяна на веществата е склонността към запичане. Чрез самостоятелността на етерното тяло, което е много малко повлияно от астралното тяло, приетият с храната белтък не може да бъде напълно превърнат от растителен и животински белтък в човешки белтък. Ето защо в урината се отделя белтък, така че белтъчната реакция е положителна. Когато астралното тяло функционира незадоволително, във физическото тяло настъпват процеси, които са процеси чужди на човешкия организъм. Резултатът на такива процеси е образуването на гной.
към текста >>

Слабостта на етерното тяло по отношение на неговата връзка с астралното тяло се показва още особено в честите сънища и в здравия сън, който съществува при пациентката, въпреки всичката нередовност.
Слабостта на етерното тяло по отношение на неговата връзка с астралното тяло се показва още особено в честите сънища и в здравия сън, който съществува при пациентката, въпреки всичката нередовност. Слабостта на етерното тяло се показва също и в това, че във физическото тяло не стават овладени от етерното тяло чужди процеси, които се показват в урината като белтък, стъкловидни цилиндри и соли. Забележително е родството на тези болестни процеси с тези на сестрата на майката. Констатираното по отношение състава на частите на човешкото същество е почти същото. Слабо действуващото етерно тяло, от там и преобладаването на астралното тяло. Само че самото астрално тяло е по-слабо отколкото това на сестрата.
към текста >>

С това е свързано също вярването и, че има много сънища, които обаче не са истински сънища, а смес от сънища и будни впечатления.
Много характерно е следното: чрез безсилието на аза и на астралното тяло една част от потребността за сън се преминава още през време на будността и затова сънят е много по-малко дълбок отколкото при нормалния човек. На пациентката това изглежда като упорито безсъние. С това е свързани фактът, че тя има чувството да заспива лесно и да се събужда лесно. С това е свързано също вярването и, че има много сънища, които обаче не са истински сънища, а смес от сънища и будни впечатления. Ето защо те не остават в спомена и не са силно възбуждащи, защото дразнещата сила е понижена. Безсилието на Аза се проявява във вътрешните органи първо в белите дробове. Катарите на върховете на белите дробове са винаги израз на слабия азов организъм. Неизвършената напълно от Аза обмяна на веществата се изявява в ревматизъм. Субективно всичко това се изразява в общата умореност.
към текста >>

Един трети симптом са малкото сънища.
Първият симптом е често уриниране. То иде от там, че нормално развитото астрално тяло, което регулира отделянето на бъбреците, няма насреща си никакъв задържащ, достатъчно силен азов организъм. Един втори симптом е късното заспиване и умореното събуждане. Астралното тяло трудно излиза от физическото и етерното тяло, защото Азът не го извлича достатъчно силно. Когато настъпва събуждането, тогава жизнената дейност, която после действува от съня, се чувствува като умора поради слабия Аз. Един трети симптом са малкото сънища. Азовият организъм отпечатва само слаби образи в астралното тяло, които не могат да се проявят като живи сънища.
към текста >>

Азовият организъм отпечатва само слаби образи в астралното тяло, които не могат да се проявят като живи сънища.
То иде от там, че нормално развитото астрално тяло, което регулира отделянето на бъбреците, няма насреща си никакъв задържащ, достатъчно силен азов организъм. Един втори симптом е късното заспиване и умореното събуждане. Астралното тяло трудно излиза от физическото и етерното тяло, защото Азът не го извлича достатъчно силно. Когато настъпва събуждането, тогава жизнената дейност, която после действува от съня, се чувствува като умора поради слабия Аз. Един трети симптом са малкото сънища. Азовият организъм отпечатва само слаби образи в астралното тяло, които не могат да се проявят като живи сънища.
към текста >>

69. XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер GA_28 Моят жизнен път

Потискащият кошмар, който се явява на сънуващия като измъчващ питащ дух, превръща се в зъл дух, в елф, в демон-мъчител – целият орляк от духове, според Лудвиг Лайстнер, възниква от сънуващия човек.
То представлява своего рода история на митовете. В тълкуването на митовете той вървеше по свой собствен път. Нашите разговори много често касаеха областта, разглеждана в тази толкова значима книга. Лайстнер отхвърляше всички обяснения на приказното, на митичното, които повече или по-малко съзнателно се свеждат до фантазията, основаваща се на символи. Той виждаше произхода на създаващия митове народен възглед за природата в съновиденията и в частност в кошмарите. Потискащият кошмар, който се явява на сънуващия като измъчващ питащ дух, превръща се в зъл дух, в елф, в демон-мъчител – целият орляк от духове, според Лудвиг Лайстнер, възниква от сънуващия човек. Питащият сфинкс е друга метаморфоза на обикновената полудница, която се явява на спящия по пладне на полето и задава въпроси, на които той трябва да отговаря. Лудвиг Лайстнер проследява всички парадоксални, изпълнени със смисъл, мъчителни и прелестни образи, предизвикани от съня, за да ги покаже отново в образите от приказките и митовете. При всеки разговор с него имах чувството, че той толкова лесно би могъл да намери пътя от творческото несъзнавано в човека, което действа по време на съня, до свръхсъзнателното, което докосва реалния духовен свят. Той слушаше моите изказвания, касаещи темата, с най-голямо благоразположение. Не възразяваше нищо, но вътрешна връзка с него така и не можах да постигна.
към текста >>

70. XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи GA_28 Моят жизнен път

Как душите на отделните работници сред тази работническа класа дремеха и сънуваха и как тези хора бяха обхванати от нещо като масова душа, която обвива техните представи, съждения и жизнената им позиция, това заставаше пред мен по това време.
С тази дейност съдбата отново ме пренесе в една част от живота, в която трябваше да се потопя. Как душите на отделните работници сред тази работническа класа дремеха и сънуваха и как тези хора бяха обхванати от нещо като масова душа, която обвива техните представи, съждения и жизнената им позиция, това заставаше пред мен по това време.
към текста >>

71. 8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото GA_39 Писма до членовете

Дори и да не се състои от сънища, тя ще бъде изживяна по съноподобен начин.
Подобна карикатура винаги ще бъде оцветена от личен елемент. Дори и да не се състои от сънища, тя ще бъде изживяна по съноподобен начин. Когато в будно състояние човек живее с хората, стремежът му трябва да бъде насочен към взаимно разбиране на нещата от общ интерес. Когато твърди нещо, то трябва да има някакво значение за другите, това което постига чрез работата си трябва да има определена стойност за тях.
към текста >>

Но когато човек живее в своите сънища, той се откъсва от този общ свят.
Хора, които живеят заедно трябва да имат чувството, че живеят в един общ свят. Но когато човек живее в своите сънища, той се откъсва от този общ свят. Сънищата на другия, дори най-близък съсед, могат да бъдат напълно различни. В будността си хората имат един общ свят. В сънуването всеки има свой собствен.
към текста >>

Сънищата на другия, дори най-близък съсед, могат да бъдат напълно различни.
Хора, които живеят заедно трябва да имат чувството, че живеят в един общ свят. Но когато човек живее в своите сънища, той се откъсва от този общ свят. Сънищата на другия, дори най-близък съсед, могат да бъдат напълно различни. В будността си хората имат един общ свят. В сънуването всеки има свой собствен.
към текста >>

В сънуването всеки има свой собствен.
Хора, които живеят заедно трябва да имат чувството, че живеят в един общ свят. Но когато човек живее в своите сънища, той се откъсва от този общ свят. Сънищата на другия, дори най-близък съсед, могат да бъдат напълно различни. В будността си хората имат един общ свят. В сънуването всеки има свой собствен.
към текста >>

Антропософията трябва да води не от будност към сънуване, а към още по-интензивна будност.
Антропософията трябва да води не от будност към сънуване, а към още по-интензивна будност. Във всеки дневния живот ние действително разполагаме с общност, но тя се изживява в тесни граници. Ние сме привързани към фрагмента "тук съм" от битието и само най-дълбоко в сърцето си носим копнежа към пълнотата на живота. Чувстваме, че общността на човешкия живот продължава отвъд ограниченията на всеки дневния живот. И както, за да види източника на живот за всичко земно, човек извръща погледа си от земята към слънцето, така той трябва да извърне поглед от света на сетивата към реалността на духа, за да намери това, което води душата към истински удовлетворяващата човешка общност, към пълното изживяване на тази общност.
към текста >>

Те са хвърлени в такава душевна изолация, добър пример за която е обикновеното сънуване.
Защото е много лесно човек да се отвърне от живота вместо да се навлезе в него още по-интензивно. Жертва на тази опасност са хората, които презират природата. Те са хвърлени в такава душевна изолация, добър пример за която е обикновеното сънуване.
към текста >>

Духовното сънуване, развито в противоречие с истинското природознание, причинява обедняване на човешкото сърце.
Възприемането на духа, преминало през любовта към природата, обогатява живота с истинските богатства на душата. Духовното сънуване, развито в противоречие с истинското природознание, причинява обедняване на човешкото сърце.
към текста >>

72. Песен на инициацията (сатира) GA_40 Стихове и медитации

сънуван във мистична душна нощ.
сънуван във мистична душна нощ.
към текста >>

сънувам аз на Гьоте висшето изкуство и избирам
сънувам аз на Гьоте висшето изкуство и избирам
към текста >>

73. 5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Такова едно междинно състояние е съновидението, сънуването.
Но има междинни състояния между будността и съня. Такова едно междинно състояние е съновидението, сънуването. По отношение на неговото възникване духовното изследване ни показва, че всъщност сънуването почива на нещо подобно както ясновиждането, само че последното е нещо школувано, докато сънуването е винаги нещо фантастично. Когато се излъчва с Астралното тяло, човек изгубва възможността да отразява своя душевен живот чрез физическото тяло. Обаче при определени ненормални условия, които настъпват за всеки човек, той може да добие способността да отразява душевния изживявания чрез Етерното тяло. Защото в действителност ние не трябва да считаме само физическото тяло като един огледален апарат, но и етерното тяло, защото докато външният свят прави впечатление върху нас, фактически физическото тяло е това, което действува като един отразяващ апарат. Но когато се успокоим в себе си и преработим това, което външният свят е направил като впечатления върху нас, тогава ние работим в самите нас, въпреки това нашите мисли са действителни.
към текста >>

По отношение на неговото възникване духовното изследване ни показва, че всъщност сънуването почива на нещо подобно както ясновиждането, само че последното е нещо школувано, докато сънуването е винаги нещо фантастично.
Но има междинни състояния между будността и съня. Такова едно междинно състояние е съновидението, сънуването. По отношение на неговото възникване духовното изследване ни показва, че всъщност сънуването почива на нещо подобно както ясновиждането, само че последното е нещо школувано, докато сънуването е винаги нещо фантастично. Когато се излъчва с Астралното тяло, човек изгубва възможността да отразява своя душевен живот чрез физическото тяло. Обаче при определени ненормални условия, които настъпват за всеки човек, той може да добие способността да отразява душевния изживявания чрез Етерното тяло. Защото в действителност ние не трябва да считаме само физическото тяло като един огледален апарат, но и етерното тяло, защото докато външният свят прави впечатление върху нас, фактически физическото тяло е това, което действува като един отразяващ апарат. Но когато се успокоим в себе си и преработим това, което външният свят е направил като впечатления върху нас, тогава ние работим в самите нас, въпреки това нашите мисли са действителни. Ние живеем в нашите мисли и чувствуваме също, че сме зависими от нещо по-тънко в сравнение с нашето Физическо тяло, а именно от Етерното тяло.
към текста >>

Това са тогава сънищата, които тогава показват онази безпорядъчност, понеже тогава човек се намира в едно непривично положение.
Но когато се успокоим в себе си и преработим това, което външният свят е направил като впечатления върху нас, тогава ние работим в самите нас, въпреки това нашите мисли са действителни. Ние живеем в нашите мисли и чувствуваме също, че сме зависими от нещо по-тънко в сравнение с нашето Физическо тяло, а именно от Етерното тяло. Тогава Етерното тяло е това, което в уединеното размишление, на основата на което отначало не стоят никакви външни впечатления, отразява в нас. Но в будното дневно съзнание ние се намираме в нашето Етерно тяло: ние възприемаме това, което се отразява, но не възприемаме направо дейността на Астралното тяло. Когато се намираме в едно междинно състояние между будността и съня ние нямаме способността да получаваме външни сетивни впечатления, но все пак имаме нещо, което е свързано с нашето Етерно тяло: нашето Етерно тяло може да ни отразява това, което изживяваме душевно в нашето Астрално тяло. Това са тогава сънищата, които тогава показват онази безпорядъчност, понеже тогава човек се намира в едно непривично положение. Когато размислим върху това, ще ни станат ясни някои неща от света на сънищата, които иначе са твърде загадъчни. Ето защо трябва да си представяме основите на душевния живот тясно свързани с живота на сънищата. Докато физическото тяло е отразяващото огледало на душевния живот и нашите дневни интереси въздействуват върху него, чрез нашето Етерно тяло ние често пъти сме свързани по най-отдалечен начин с изживявания, които отдавна са минали и които слабо стигат до нашето съзнание, понеже дневният живот действува силно върху нас. Ето защо те остават за нас нещо до висока степен непознато. Но когато разглеждаме сънища, които почиват действително на добро наблюдение, могат да ни се покажат някои твърде забележителни неща.
към текста >>

Когато размислим върху това, ще ни станат ясни някои неща от света на сънищата, които иначе са твърде загадъчни.
Ние живеем в нашите мисли и чувствуваме също, че сме зависими от нещо по-тънко в сравнение с нашето Физическо тяло, а именно от Етерното тяло. Тогава Етерното тяло е това, което в уединеното размишление, на основата на което отначало не стоят никакви външни впечатления, отразява в нас. Но в будното дневно съзнание ние се намираме в нашето Етерно тяло: ние възприемаме това, което се отразява, но не възприемаме направо дейността на Астралното тяло. Когато се намираме в едно междинно състояние между будността и съня ние нямаме способността да получаваме външни сетивни впечатления, но все пак имаме нещо, което е свързано с нашето Етерно тяло: нашето Етерно тяло може да ни отразява това, което изживяваме душевно в нашето Астрално тяло. Това са тогава сънищата, които тогава показват онази безпорядъчност, понеже тогава човек се намира в едно непривично положение. Когато размислим върху това, ще ни станат ясни някои неща от света на сънищата, които иначе са твърде загадъчни. Ето защо трябва да си представяме основите на душевния живот тясно свързани с живота на сънищата. Докато физическото тяло е отразяващото огледало на душевния живот и нашите дневни интереси въздействуват върху него, чрез нашето Етерно тяло ние често пъти сме свързани по най-отдалечен начин с изживявания, които отдавна са минали и които слабо стигат до нашето съзнание, понеже дневният живот действува силно върху нас. Ето защо те остават за нас нещо до висока степен непознато. Но когато разглеждаме сънища, които почиват действително на добро наблюдение, могат да ни се покажат някои твърде забележителни неща. Например един добър компонист сънува образа, че една дяволска фигура изпълнява пред него една соната.
към текста >>

Ето защо трябва да си представяме основите на душевния живот тясно свързани с живота на сънищата.
Тогава Етерното тяло е това, което в уединеното размишление, на основата на което отначало не стоят никакви външни впечатления, отразява в нас. Но в будното дневно съзнание ние се намираме в нашето Етерно тяло: ние възприемаме това, което се отразява, но не възприемаме направо дейността на Астралното тяло. Когато се намираме в едно междинно състояние между будността и съня ние нямаме способността да получаваме външни сетивни впечатления, но все пак имаме нещо, което е свързано с нашето Етерно тяло: нашето Етерно тяло може да ни отразява това, което изживяваме душевно в нашето Астрално тяло. Това са тогава сънищата, които тогава показват онази безпорядъчност, понеже тогава човек се намира в едно непривично положение. Когато размислим върху това, ще ни станат ясни някои неща от света на сънищата, които иначе са твърде загадъчни. Ето защо трябва да си представяме основите на душевния живот тясно свързани с живота на сънищата. Докато физическото тяло е отразяващото огледало на душевния живот и нашите дневни интереси въздействуват върху него, чрез нашето Етерно тяло ние често пъти сме свързани по най-отдалечен начин с изживявания, които отдавна са минали и които слабо стигат до нашето съзнание, понеже дневният живот действува силно върху нас. Ето защо те остават за нас нещо до висока степен непознато. Но когато разглеждаме сънища, които почиват действително на добро наблюдение, могат да ни се покажат някои твърде забележителни неща. Например един добър компонист сънува образа, че една дяволска фигура изпълнява пред него една соната. Той се събужда и може да запише сонатата.
към текста >>

Но когато разглеждаме сънища, които почиват действително на добро наблюдение, могат да ни се покажат някои твърде забележителни неща.
Това са тогава сънищата, които тогава показват онази безпорядъчност, понеже тогава човек се намира в едно непривично положение. Когато размислим върху това, ще ни станат ясни някои неща от света на сънищата, които иначе са твърде загадъчни. Ето защо трябва да си представяме основите на душевния живот тясно свързани с живота на сънищата. Докато физическото тяло е отразяващото огледало на душевния живот и нашите дневни интереси въздействуват върху него, чрез нашето Етерно тяло ние често пъти сме свързани по най-отдалечен начин с изживявания, които отдавна са минали и които слабо стигат до нашето съзнание, понеже дневният живот действува силно върху нас. Ето защо те остават за нас нещо до висока степен непознато. Но когато разглеждаме сънища, които почиват действително на добро наблюдение, могат да ни се покажат някои твърде забележителни неща. Например един добър компонист сънува образа, че една дяволска фигура изпълнява пред него една соната. Той се събужда и може да запише сонатата. Тук в него нещо е проявило дейност нещо, което е действувало като нещо чуждо. И това е било възможно, защото в него е имало нещо, за което душата на компониста е била узряла, но което не можеше да се прояви в будния дневен живот, защото физическото тяло беше пречка за това и не беше способно да го отрази.
към текста >>

Например един добър компонист сънува образа, че една дяволска фигура изпълнява пред него една соната.
Когато размислим върху това, ще ни станат ясни някои неща от света на сънищата, които иначе са твърде загадъчни. Ето защо трябва да си представяме основите на душевния живот тясно свързани с живота на сънищата. Докато физическото тяло е отразяващото огледало на душевния живот и нашите дневни интереси въздействуват върху него, чрез нашето Етерно тяло ние често пъти сме свързани по най-отдалечен начин с изживявания, които отдавна са минали и които слабо стигат до нашето съзнание, понеже дневният живот действува силно върху нас. Ето защо те остават за нас нещо до висока степен непознато. Но когато разглеждаме сънища, които почиват действително на добро наблюдение, могат да ни се покажат някои твърде забележителни неща. Например един добър компонист сънува образа, че една дяволска фигура изпълнява пред него една соната. Той се събужда и може да запише сонатата. Тук в него нещо е проявило дейност нещо, което е действувало като нещо чуждо. И това е било възможно, защото в него е имало нещо, за което душата на компониста е била узряла, но което не можеше да се прояви в будния дневен живот, защото физическото тяло беше пречка за това и не беше способно да го отрази.
към текста >>

И когато то е достатъчно силно, то прониква в живота на сънищата, както в случая с компониста.
Навсякъде ние се нуждаем от "пречки"? Когато един локомотив върви по релсите, той може да върви благодарение на препятствията, на триенията, защото без триене колелетата не биха могли да се въртят. Процесите на нашето тяло са в действителност това, което застава като препятствия пред нашия душевен живот и тези процеси на спъване са същевременно процесите на отразяване. Когато в нашата душа сме узрели за нещо и не сме стигнали още до там, да смажем добре нашата машина, тогава нашият дневен живот е една добра спирачка. Но когато се излъчваме от нашето физическо тяло, тогава нашето Етерно тяло може да изрази това, което живее в душевния живот нещо, което трябва да ни изглежда напълно чуждо, защото природата на Етерното тяло е по-тънка. И когато то е достатъчно силно, то прониква в живота на сънищата, както в случая с компониста. Това е свързано по-малко с дневните интереси отколкото със скрити интереси, които стоят по-далече в тънките основи на нашето същество. Ето един пример. Подчертавам, че аз разказвам само действително наблюдавани неща. Една жена сънува, въпреки че има деца, които много обича, и мъж, когото извънредно много обича -, че се сгодява за втори път и изживява с голяма радост всички събития, които са свързани с това. Какво сънува тя?
към текста >>

Една жена сънува, въпреки че има деца, които много обича, и мъж, когото извънредно много обича -, че се сгодява за втори път и изживява с голяма радост всички събития, които са свързани с това.
Но когато се излъчваме от нашето физическо тяло, тогава нашето Етерно тяло може да изрази това, което живее в душевния живот нещо, което трябва да ни изглежда напълно чуждо, защото природата на Етерното тяло е по-тънка. И когато то е достатъчно силно, то прониква в живота на сънищата, както в случая с компониста. Това е свързано по-малко с дневните интереси отколкото със скрити интереси, които стоят по-далече в тънките основи на нашето същество. Ето един пример. Подчертавам, че аз разказвам само действително наблюдавани неща. Една жена сънува, въпреки че има деца, които много обича, и мъж, когото извънредно много обича -, че се сгодява за втори път и изживява с голяма радост всички събития, които са свързани с това. Какво сънува тя? Тя сънува преживявания, които са твърде отдалечени от нейния сегашен живот, които някога е изпитала, но не ги разпознава, защото обикновеният дневен интерес е свързан само с Физическото тяло. И това, което още живее в нея в нейното етерно тяло, е отразено сега от Етерното тяло, защото може би някое радостно чувство е дало повод да се яви съновидението. Един мъж сънува, че изпитва преживявания от своето детство. И тези преживявания от детството се отразяват чудесно.
към текста >>

Какво сънува тя?
И когато то е достатъчно силно, то прониква в живота на сънищата, както в случая с компониста. Това е свързано по-малко с дневните интереси отколкото със скрити интереси, които стоят по-далече в тънките основи на нашето същество. Ето един пример. Подчертавам, че аз разказвам само действително наблюдавани неща. Една жена сънува, въпреки че има деца, които много обича, и мъж, когото извънредно много обича -, че се сгодява за втори път и изживява с голяма радост всички събития, които са свързани с това. Какво сънува тя? Тя сънува преживявания, които са твърде отдалечени от нейния сегашен живот, които някога е изпитала, но не ги разпознава, защото обикновеният дневен интерес е свързан само с Физическото тяло. И това, което още живее в нея в нейното етерно тяло, е отразено сега от Етерното тяло, защото може би някое радостно чувство е дало повод да се яви съновидението. Един мъж сънува, че изпитва преживявания от своето детство. И тези преживявания от детството се отразяват чудесно. Едно особено важно събитие, което му е много при сърце, предизвиква неговото събуждане.
към текста >>

Тя сънува преживявания, които са твърде отдалечени от нейния сегашен живот, които някога е изпитала, но не ги разпознава, защото обикновеният дневен интерес е свързан само с Физическото тяло.
Това е свързано по-малко с дневните интереси отколкото със скрити интереси, които стоят по-далече в тънките основи на нашето същество. Ето един пример. Подчертавам, че аз разказвам само действително наблюдавани неща. Една жена сънува, въпреки че има деца, които много обича, и мъж, когото извънредно много обича -, че се сгодява за втори път и изживява с голяма радост всички събития, които са свързани с това. Какво сънува тя? Тя сънува преживявания, които са твърде отдалечени от нейния сегашен живот, които някога е изпитала, но не ги разпознава, защото обикновеният дневен интерес е свързан само с Физическото тяло. И това, което още живее в нея в нейното етерно тяло, е отразено сега от Етерното тяло, защото може би някое радостно чувство е дало повод да се яви съновидението. Един мъж сънува, че изпитва преживявания от своето детство. И тези преживявания от детството се отразяват чудесно. Едно особено важно събитие, което му е много при сърце, предизвиква неговото събуждане. Първо съновидението му е нещо много скъпо, той заспива отново и продължава да сънува.
към текста >>

Един мъж сънува, че изпитва преживявания от своето детство.
Подчертавам, че аз разказвам само действително наблюдавани неща. Една жена сънува, въпреки че има деца, които много обича, и мъж, когото извънредно много обича -, че се сгодява за втори път и изживява с голяма радост всички събития, които са свързани с това. Какво сънува тя? Тя сънува преживявания, които са твърде отдалечени от нейния сегашен живот, които някога е изпитала, но не ги разпознава, защото обикновеният дневен интерес е свързан само с Физическото тяло. И това, което още живее в нея в нейното етерно тяло, е отразено сега от Етерното тяло, защото може би някое радостно чувство е дало повод да се яви съновидението. Един мъж сънува, че изпитва преживявания от своето детство. И тези преживявания от детството се отразяват чудесно. Едно особено важно събитие, което му е много при сърце, предизвиква неговото събуждане. Първо съновидението му е нещо много скъпо, той заспива отново и продължава да сънува. Сега през неговата душа преминават цяло поредица от неприятни преживявания и го събужда едно особено болезнено събитие. Всичко това е твърде далече от неговите настоящи преживявания.
към текста >>

Първо съновидението му е нещо много скъпо, той заспива отново и продължава да сънува.
Тя сънува преживявания, които са твърде отдалечени от нейния сегашен живот, които някога е изпитала, но не ги разпознава, защото обикновеният дневен интерес е свързан само с Физическото тяло. И това, което още живее в нея в нейното етерно тяло, е отразено сега от Етерното тяло, защото може би някое радостно чувство е дало повод да се яви съновидението. Един мъж сънува, че изпитва преживявания от своето детство. И тези преживявания от детството се отразяват чудесно. Едно особено важно събитие, което му е много при сърце, предизвиква неговото събуждане. Първо съновидението му е нещо много скъпо, той заспива отново и продължава да сънува. Сега през неговата душа преминават цяло поредица от неприятни преживявания и го събужда едно особено болезнено събитие. Всичко това е твърде далече от неговите настоящи преживявания. Той става, понеже е много развълнуван от съня, движи се, известно време из стаята, но след това отново ляга и сега преживява в сън събития, които не е преживявал. Всички събития, които е изпитал, се разбъркват и сега той преживява нещо съвършено ново. Цялото се превръща в едно стихотворение, което той след това може даже да запише и да композира музика за него.
към текста >>

74. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Обаче, колкото и Гьоте да забранява на ума да взема като истина нещо повече от това, което петте пръста на ръката му позволяват да напипа, толкова повече и по-пълно той дава право на фантазията на поета, да твори от несъзнателна, сънуваща сила образи на това, което духът желае да вижда.
Обаче, колкото и Гьоте да забранява на ума да взема като истина нещо повече от това, което петте пръста на ръката му позволяват да напипа, толкова повече и по-пълно той дава право на фантазията на поета, да твори от несъзнателна, сънуваща сила образи на това, което духът желае да вижда. Обаче той рязко подържа границата на двете дейности. Още от времето на неговата младост великата Кант-Лапласова фантазия, за възникването на Земята и за нейната някогашна гибел беше завладяла умовете на хората. От въртящата се мъглявина даже и децата донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и като втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо дълги периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето като изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за публиката процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси никаква външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне.
към текста >>

75. 4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Всекиму са познати възлизащите се нагоре и надолу, днес в тяхната най-голяма част безсмислени за човешкото съзнание образи на сънищата, които често пъти са само спомени за преживелици във външния свят, въпреки че в сънищата могат да проникнат и по-висши форми на съзнанието, които обаче днешният човек трудно може да изтълкува.
Често пъти е обръщано вниманието на това и за него ще говорим и по-нататък, че развитието на човешкото съзнание е станало така, щото в древни времена съновидни, ясновидски състояния с тези думи не трябва да се злоупотребява тук, както днес е случаят в много области че такива ясновидски състояния са били състояния на съзнанието на същински нормалните хора. Така щото човекът не е виждал света така в понятия и идеи, в строго очертани сетивни възприятия, както го вижда днес. Ние ще получим най-добре един образ за това, как в древни времена човекът е приемал заобикалящия го свят в своето съзнание, ако помислим за последните остатъци на древното първично съзнание: за съновидното съзнание. Всекиму са познати възлизащите се нагоре и надолу, днес в тяхната най-голяма част безсмислени за човешкото съзнание образи на сънищата, които често пъти са само спомени за преживелици във външния свят, въпреки че в сънищата могат да проникнат и по-висши форми на съзнанието, които обаче днешният човек трудно може да изтълкува. Съновидното съзнание можем да кажем протича образно, в бързо сменящи се образи, но същевременно символично. Кой не е изпитвал, как впечатлението, цялото събитие не един огън се изявява символично в сънищата? Насочете своя поглед върху тази друга форма на съзнанието, върху тази друга форма на хоризонта на съзнанието, каквато тя съществува при съновидението, при сънуването; така както съществува днес съновидението, то е последен остатък на една прастара форма на човешкото съзнание. Но това прадревно съзнание е било такова, че човекът е живеел фактически в един вид образи. Тези образи не се отнасят към нещо неопределено или към нищо, а към един действителен външен свят.
към текста >>

Кой не е изпитвал, как впечатлението, цялото събитие не един огън се изявява символично в сънищата?
Често пъти е обръщано вниманието на това и за него ще говорим и по-нататък, че развитието на човешкото съзнание е станало така, щото в древни времена съновидни, ясновидски състояния с тези думи не трябва да се злоупотребява тук, както днес е случаят в много области че такива ясновидски състояния са били състояния на съзнанието на същински нормалните хора. Така щото човекът не е виждал света така в понятия и идеи, в строго очертани сетивни възприятия, както го вижда днес. Ние ще получим най-добре един образ за това, как в древни времена човекът е приемал заобикалящия го свят в своето съзнание, ако помислим за последните остатъци на древното първично съзнание: за съновидното съзнание. Всекиму са познати възлизащите се нагоре и надолу, днес в тяхната най-голяма част безсмислени за човешкото съзнание образи на сънищата, които често пъти са само спомени за преживелици във външния свят, въпреки че в сънищата могат да проникнат и по-висши форми на съзнанието, които обаче днешният човек трудно може да изтълкува. Съновидното съзнание можем да кажем протича образно, в бързо сменящи се образи, но същевременно символично. Кой не е изпитвал, как впечатлението, цялото събитие не един огън се изявява символично в сънищата? Насочете своя поглед върху тази друга форма на съзнанието, върху тази друга форма на хоризонта на съзнанието, каквато тя съществува при съновидението, при сънуването; така както съществува днес съновидението, то е последен остатък на една прастара форма на човешкото съзнание. Но това прадревно съзнание е било такова, че човекът е живеел фактически в един вид образи. Тези образи не се отнасят към нещо неопределено или към нищо, а към един действителен външен свят. В състоянията на съзнанието на древното човечество са съществували между будността и съня междинни състояния и в тези междинни състояния е живеел човекът по отношение на духовния свят. Този духовен свят е влизал в неговото съзнание.
към текста >>

Насочете своя поглед върху тази друга форма на съзнанието, върху тази друга форма на хоризонта на съзнанието, каквато тя съществува при съновидението, при сънуването; така както съществува днес съновидението, то е последен остатък на една прастара форма на човешкото съзнание.
Така щото човекът не е виждал света така в понятия и идеи, в строго очертани сетивни възприятия, както го вижда днес. Ние ще получим най-добре един образ за това, как в древни времена човекът е приемал заобикалящия го свят в своето съзнание, ако помислим за последните остатъци на древното първично съзнание: за съновидното съзнание. Всекиму са познати възлизащите се нагоре и надолу, днес в тяхната най-голяма част безсмислени за човешкото съзнание образи на сънищата, които често пъти са само спомени за преживелици във външния свят, въпреки че в сънищата могат да проникнат и по-висши форми на съзнанието, които обаче днешният човек трудно може да изтълкува. Съновидното съзнание можем да кажем протича образно, в бързо сменящи се образи, но същевременно символично. Кой не е изпитвал, как впечатлението, цялото събитие не един огън се изявява символично в сънищата? Насочете своя поглед върху тази друга форма на съзнанието, върху тази друга форма на хоризонта на съзнанието, каквато тя съществува при съновидението, при сънуването; така както съществува днес съновидението, то е последен остатък на една прастара форма на човешкото съзнание. Но това прадревно съзнание е било такова, че човекът е живеел фактически в един вид образи. Тези образи не се отнасят към нещо неопределено или към нищо, а към един действителен външен свят. В състоянията на съзнанието на древното човечество са съществували между будността и съня междинни състояния и в тези междинни състояния е живеел човекът по отношение на духовния свят. Този духовен свят е влизал в неговото съзнание. Днес вратата на духовния свят е затворена по отношение на нормалното човешко съзнание.
към текста >>

Тогава човекът е притежавал междинните състояния между будността и съня; тогава той е виждал в образи, които наистина са били подобни на образите на сънищата, обаче недвусмислено са изразявали духовна същност и духовно тъкане, каквито съществуват зад физическия сетивен свят.
Тези образи не се отнасят към нещо неопределено или към нищо, а към един действителен външен свят. В състоянията на съзнанието на древното човечество са съществували между будността и съня междинни състояния и в тези междинни състояния е живеел човекът по отношение на духовния свят. Този духовен свят е влизал в неговото съзнание. Днес вратата на духовния свят е затворена по отношение на нормалното човешко съзнание. В древни времена не е било така. Тогава човекът е притежавал междинните състояния между будността и съня; тогава той е виждал в образи, които наистина са били подобни на образите на сънищата, обаче недвусмислено са изразявали духовна същност и духовно тъкане, каквито съществуват зад физическия сетивен свят. Така щото в древни времена човекът действително е имал едно непосредствено наблюдение и опитност на духовния свят -, макар и по времето на Заратустра това да е било малко неясно и неопределено. Ето защо той можеше да си каже: Също както виждам външния физически свят и сетивния живот, така аз зная, че съществуват опитности и наблюдения на едно друго състояние на съзнанието, че на основата на сетивния свят стои един друг свят, един духовен свят.
към текста >>

76. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

А това пра-древно съзнание на прачовечеството се е състояло в едно междинно състояние, което се е запазило, бихме могли да кажем, само атавистично като в едно атрофирано наследство в образния свят на нашите сънища.
Едно "прастаро учение": какво означава това, ние научаваме едвам, когато с помощта на Духовната наука се опитаме да хвърлим светлина в цялата особеност и форма на мислене на египетското мислене и чувствуване. Тук трябва да си спомним това, което често пъти е било казвано: че в редуващите се епохи на неговото развитие човечеството е минало през различни форми не развитие на съзнанието. Съзнанието, което днес имаме, в което днес живеем, цялата особеност и начин на усвояване на външния свят чрез сетивата, чрез комбинирането с интелекта и с ума, тази форма на всекидневното, а също и на научното мислене не е съществувала винаги, а човешкото съзнание е напълно подчинено на това, което назоваваме с думата развитие. Не само външният свят е подчинен на това развитие, не само формите на този външен свят, а и устройството на човешката душа и самото човешко съзнание. Ние сме обръщали вниманието върху това, че можем да разберем древните културни центрове на човечеството само тогава, когато предположим това, което Духовната наука има да каже от своите източници: че вместо днешното интелектуално съзнание в древни времена е имало едно ясновидско съзнание, което не е било подобно нито на нашето дневно съзнание, което трае от събуждането до засипването, нито на нашето безсъзнание при съня от засипването до събуждането. А това пра-древно съзнание на прачовечеството се е състояло в едно междинно състояние, което се е запазило, бихме могли да кажем, само атавистично като в едно атрофирано наследство в образния свят на нашите сънища. Но докато нашите сънища са хаотични и такива, каквито те са в обикновения живот, нямат едно реално значение, древното съзнание, което е действувало в образи, но в известно отношение е имало един смътен, съновиден характер, е било едно ясновидско съзнание, чиито образи са се отнасяли не към нашия физически свят, а към това, което стои зад него като един духовен свят. Можем да кажем, че всяко ясновидско съзнание както съноподобното на древното човечество така и това, което днес човекът добива чрез едно специално обучение, за което вече говорихме тук, действува в образи, а не в понятия и идеи както външното физическо съзнание, и че този, който има такова съзнание, трябва да свързва по един правилен начин образите с духовните действителности, които се намират зад физическите сетивни явления.
към текста >>

Но докато нашите сънища са хаотични и такива, каквито те са в обикновения живот, нямат едно реално значение, древното съзнание, което е действувало в образи, но в известно отношение е имало един смътен, съновиден характер, е било едно ясновидско съзнание, чиито образи са се отнасяли не към нашия физически свят, а към това, което стои зад него като един духовен свят.
Тук трябва да си спомним това, което често пъти е било казвано: че в редуващите се епохи на неговото развитие човечеството е минало през различни форми не развитие на съзнанието. Съзнанието, което днес имаме, в което днес живеем, цялата особеност и начин на усвояване на външния свят чрез сетивата, чрез комбинирането с интелекта и с ума, тази форма на всекидневното, а също и на научното мислене не е съществувала винаги, а човешкото съзнание е напълно подчинено на това, което назоваваме с думата развитие. Не само външният свят е подчинен на това развитие, не само формите на този външен свят, а и устройството на човешката душа и самото човешко съзнание. Ние сме обръщали вниманието върху това, че можем да разберем древните културни центрове на човечеството само тогава, когато предположим това, което Духовната наука има да каже от своите източници: че вместо днешното интелектуално съзнание в древни времена е имало едно ясновидско съзнание, което не е било подобно нито на нашето дневно съзнание, което трае от събуждането до засипването, нито на нашето безсъзнание при съня от засипването до събуждането. А това пра-древно съзнание на прачовечеството се е състояло в едно междинно състояние, което се е запазило, бихме могли да кажем, само атавистично като в едно атрофирано наследство в образния свят на нашите сънища. Но докато нашите сънища са хаотични и такива, каквито те са в обикновения живот, нямат едно реално значение, древното съзнание, което е действувало в образи, но в известно отношение е имало един смътен, съновиден характер, е било едно ясновидско съзнание, чиито образи са се отнасяли не към нашия физически свят, а към това, което стои зад него като един духовен свят. Можем да кажем, че всяко ясновидско съзнание както съноподобното на древното човечество така и това, което днес човекът добива чрез едно специално обучение, за което вече говорихме тук, действува в образи, а не в понятия и идеи както външното физическо съзнание, и че този, който има такова съзнание, трябва да свързва по един правилен начин образите с духовните действителности, които се намират зад физическите сетивни явления.
към текста >>

77. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

При такова едно съзнание те са виждали вълнуващи се нагоре и надолу образи, но които образи не са били така без значение както образите на нашите днешни сънища, а били свързани еднозначно и ясно със свръхсетивни събития и неща.
Начинът, по който днес в нормалния човешки живот виждаме нещата, проследяваме ги с нашите сетива, комбинираме ги с нашия ум, който е свързан с мозъка, за да образуваме нашата жизнена мъдрост, нашата наука, тази по същество интелектуална форма на нашето съзнание се е развила от една друга форма на съзнанието. На това ние вече обърнахме вниманието и днес отново трябва да го подчертаем по особен начин. При прачовека е съществувала една друга форма на съзнанието: В хаотичното безредие на нашия съновиден живот имаме един последен остатък, един вид наследство, но едно атавистично наследство от това, което някога е било така да се каже едно нормално душевно състояние на човека: едно старо ясновидство чрез което човечеството, намиращо се в едно състояние междинно между съня и будността, е виждало в това, което се намира скрито зад сетивния свят. Докато днес нашето съзнание се мени главно между будността и съня и в будността виждаме интелигентното устройство на душата, в древността положението е било такова, че хората са имали една друга форма на съзнанието. При такова едно съзнание те са виждали вълнуващи се нагоре и надолу образи, но които образи не са били така без значение както образите на нашите днешни сънища, а били свързани еднозначно и ясно със свръхсетивни събития и неща. От това съзнание постепенно се е развило нашето днешно интелектуално състояние на съзнанието. Така отивайки назад в миналото, ние можем да стигнем до един вид ясновидство на прачовечеството и до едно дълго траещо развитие на човешкото съзнание. Благодарение на това съноподобно ясновидство прачовечеството е могло да вижда в свръхсетивния свят и от връзката, която е имало със свръхсетивното то е добило не само едно знание, но и това, което бихме могли да наречем: най-вътрешно задоволяване на душата духовния свят, блаженство в чувствуването на връзката с един духовен свят. Защото както за днешния човек, в неговото сетивно, интелектуално съзнание е сигурно, че неговата кръв се състои от вещества, които се намират вън във физическото пространство, така сигурно е било за човека от древните времена, че по отношение на духовно-душевната част на неговото същество той е произлязъл от това, което виждаше като духовен свят със своето ясновидско съзнание.
към текста >>

78. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

В нея се показва, че някои митове изглеждат като продължения на събитията от света на сънищата, които се изживяват типично.
Когато някой задава въпроса: Как може да бъде доказано старото ясновидско съзнание и външно, без Духовната наука? , той може да намери този отговор на зададения въпрос чрез съвестни проучвания, които са били направени и в наше време, но не са намерили още пълно признание. Тук трябва да обърнем вниманието върху това, че определени изследователи на митовете по отношение на образувания подобни на митовете, на сказанията и т.н., които са се образували още и в по-късни времена при отделните народи, се чувствуват заставени да приемат за раждането на такива митове една съвършено друга форма на човешкото състояние на съзнанието. По-рано аз често съм обръщал вниманието върху една интересна книга, която произхожда от един изследовател на митовете, който като такъв може да бъде наречен най-бележитият изследовател на митовете в по-ново време искам да кажа: Лудвиг Лайстнер и неговата книга "Загадката на сфинкса". Тази книга принадлежи към най-забележителните в нейната област. В нея се показва, че някои митове изглеждат като продължения на събитията от света на сънищата, които се изживяват типично. Лайстнер не стигна до Духовната наука, той нямаше никакво съзнание за това, че доставяше първите градивни камъни за едно истинско познание на старите митологии. Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи. Никой не може действително да разбере старите сказания, митове и легенди, ако първо не предположи, че старите митологии са почерпени от едно друго състояние на човешкото съзнание първо като една хипотеза. Затова и днес толкова малко се напредва в разбирането на старите сказания и митове! Това старо предичовешко или най-малко предиисторическо състояние на душевното устройство е преминало в сегашното състояние на съзнанието, което накратко може да бъде охарактеризирано, като кажем: по отношение на нашето съзнание ние се намираме ту в будно състояние, ту в сън и последователно сменяме тези две състояния.
към текста >>

Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи.
Тук трябва да обърнем вниманието върху това, че определени изследователи на митовете по отношение на образувания подобни на митовете, на сказанията и т.н., които са се образували още и в по-късни времена при отделните народи, се чувствуват заставени да приемат за раждането на такива митове една съвършено друга форма на човешкото състояние на съзнанието. По-рано аз често съм обръщал вниманието върху една интересна книга, която произхожда от един изследовател на митовете, който като такъв може да бъде наречен най-бележитият изследовател на митовете в по-ново време искам да кажа: Лудвиг Лайстнер и неговата книга "Загадката на сфинкса". Тази книга принадлежи към най-забележителните в нейната област. В нея се показва, че някои митове изглеждат като продължения на събитията от света на сънищата, които се изживяват типично. Лайстнер не стигна до Духовната наука, той нямаше никакво съзнание за това, че доставяше първите градивни камъни за едно истинско познание на старите митологии. Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи. Никой не може действително да разбере старите сказания, митове и легенди, ако първо не предположи, че старите митологии са почерпени от едно друго състояние на човешкото съзнание първо като една хипотеза. Затова и днес толкова малко се напредва в разбирането на старите сказания и митове! Това старо предичовешко или най-малко предиисторическо състояние на душевното устройство е преминало в сегашното състояние на съзнанието, което накратко може да бъде охарактеризирано, като кажем: по отношение на нашето съзнание ние се намираме ту в будно състояние, ту в сън и последователно сменяме тези две състояния. В будното съзнание ние завладяваме възприятията на външния свят чрез нашите сетива и свързваме тези възприятия, комбинираме ги чрез нашия интелект. Сетивно-интелектуалното съзнание, което действува чрез нашия ум, чрез нашия разум, е заменило старото ясновиждащо душевно състояние.
към текста >>

79. ІV. Инволюция и Еволюция GA_92 Езотерична космология

Ето примери за сънища, предизвикани от физически и телесни причини:
Ето примери за сънища, предизвикани от физически и телесни причини:
към текста >>

Студент сънува, че негов другар му нанася удар, при което се води дуел и той самият е ранен.
Студент сънува, че негов другар му нанася удар, при което се води дуел и той самият е ранен. Той се събужда за да открие, че причината за съня е стол, паднал върху му. Или пък някой може да сънува препускащ кон, но звукът всъщност е предизвикан от тиктакането на часовника.
към текста >>

Или пък някой може да сънува препускащ кон, но звукът всъщност е предизвикан от тиктакането на часовника.
Студент сънува, че негов другар му нанася удар, при което се води дуел и той самият е ранен. Той се събужда за да открие, че причината за съня е стол, паднал върху му. Или пък някой може да сънува препускащ кон, но звукът всъщност е предизвикан от тиктакането на часовника.
към текста >>

Телесната природа на човека лежи в основата на определени сънища, но други са пряко свързани с астралния и с духовните светове.
Телесната природа на човека лежи в основата на определени сънища, но други са пряко свързани с астралния и с духовните светове. Тази втора категория сънища са източникът на митовете.
към текста >>

Тази втора категория сънища са източникът на митовете.
Телесната природа на човека лежи в основата на определени сънища, но други са пряко свързани с астралния и с духовните светове. Тази втора категория сънища са източникът на митовете.
към текста >>

Настоящата способност за сънуване у човека ще породи един нов вид виждане, едно възприятие на астралния и на духовния свят.
Известен на окултизма закон е, че с всеки нов етап на еволюцията се появява елемент от миналото. Древни способности, оцелели от минали епохи, и атрофирали в човешкото същество, действат като ферменти за по-следващо развитие; те са като маята, която кара тестото да втаса. Настоящата способност за сънуване у човека ще породи един нов вид виждане, едно възприятие на астралния и на духовния свят.
към текста >>

80. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение) GA_92 Езотерична космология

2. Сънищата спират да бъдат хаотични.
2. Сънищата спират да бъдат хаотични. Човек разбира отношението между символизма на съня и реалността; той придобива контрол над астралния свят. И тогава в душата се събужда вътрешната астрална светлина, която възприема другите души в истинската им същност.
към текста >>

Астралният живот се отразява в сънища, но в дълбокия сън се появяват чисти звуци.
3. Установява се продължителност на съзнанието между будното състояние и спящото състояние. Астралният живот се отразява в сънища, но в дълбокия сън се появяват чисти звуци. Душата изживява вътрешните слова, изливащи се от всички същества като могъща хармония. Тази хармония е проявление на реалността; тя бе наречена от Платон и Питагор хармонията на сферите. Това не е поетична метафора, а реалност, изживявана от душата като вибрация, излъчвана от душата на света.
към текста >>

81. ІХ. Астралният свят GA_92 Езотерична космология

Смътният, сънищен живот на много медиуми е аналогично явление.
Смътният, сънищен живот на много медиуми е аналогично явление. Медиумът неизбежно губи своята ориентация между тези два различни свята и е неспособен да различава правилното от погрешното.
към текста >>

82. ХІ. Деваканичният свят (Небесата) GA_92 Езотерична космология

Ние трябва да правим разлика между сън, изпълнен със сънища и състоянието на дълбок сън.
Това ни дава някаква идея за функцията, изпълнявана от астралното тяло по време на сън. А къде е Себето, Азът на човека? В света на Девакана, но той няма съзнание за това. Ние трябва да правим разлика между сън, изпълнен със сънища и състоянието на дълбок сън. Сънят, изпълнен със сънища, е израз на астрално съзнание. Дълбокият, безсънищен сън – сънят който следва първите съновидения – съответства на деваканичното състояние. От него нищо не се помни, защото това е състояние на безсъзнателност за физическото същество на обикновения човек. Само след постигането на по-висше посвещение човек е съзнателен за своите изживявания в дълбок сън. При Посветения има непрекъснатост на съзнанието през будния живот, сънищния живот и дълбокия сън.
към текста >>

Сънят, изпълнен със сънища, е израз на астрално съзнание.
Това ни дава някаква идея за функцията, изпълнявана от астралното тяло по време на сън. А къде е Себето, Азът на човека? В света на Девакана, но той няма съзнание за това. Ние трябва да правим разлика между сън, изпълнен със сънища и състоянието на дълбок сън. Сънят, изпълнен със сънища, е израз на астрално съзнание. Дълбокият, безсънищен сън – сънят който следва първите съновидения – съответства на деваканичното състояние. От него нищо не се помни, защото това е състояние на безсъзнателност за физическото същество на обикновения човек. Само след постигането на по-висше посвещение човек е съзнателен за своите изживявания в дълбок сън. При Посветения има непрекъснатост на съзнанието през будния живот, сънищния живот и дълбокия сън.
към текста >>

При Посветения има непрекъснатост на съзнанието през будния живот, сънищния живот и дълбокия сън.
Ние трябва да правим разлика между сън, изпълнен със сънища и състоянието на дълбок сън. Сънят, изпълнен със сънища, е израз на астрално съзнание. Дълбокият, безсънищен сън – сънят който следва първите съновидения – съответства на деваканичното състояние. От него нищо не се помни, защото това е състояние на безсъзнателност за физическото същество на обикновения човек. Само след постигането на по-висше посвещение човек е съзнателен за своите изживявания в дълбок сън. При Посветения има непрекъснатост на съзнанието през будния живот, сънищния живот и дълбокия сън.
към текста >>

83. ХІІ. Деваканичният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

На първата степен на ясновидство в сънищата навлиза по-голям ред; човек вижда удивителни форми и чува думи, изпълнени със смисъл.
На първата степен на ясновидство в сънищата навлиза по-голям ред; човек вижда удивителни форми и чува думи, изпълнени със смисъл. Става все повече и повече възможно да се разгадае смисъла на сънищата и те да бъдат свързани с действителността. Ние може да сънуваме, например, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен. Първите смътни взирания в Девакана дават впечатлението за небе, набраздено от облаци, които постепенно се превръщат в живи форми.
към текста >>

Става все повече и повече възможно да се разгадае смисъла на сънищата и те да бъдат свързани с действителността.
На първата степен на ясновидство в сънищата навлиза по-голям ред; човек вижда удивителни форми и чува думи, изпълнени със смисъл. Става все повече и повече възможно да се разгадае смисъла на сънищата и те да бъдат свързани с действителността. Ние може да сънуваме, например, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен. Първите смътни взирания в Девакана дават впечатлението за небе, набраздено от облаци, които постепенно се превръщат в живи форми.
към текста >>

Ние може да сънуваме, например, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен.
На първата степен на ясновидство в сънищата навлиза по-голям ред; човек вижда удивителни форми и чува думи, изпълнени със смисъл. Става все повече и повече възможно да се разгадае смисъла на сънищата и те да бъдат свързани с действителността. Ние може да сънуваме, например, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен. Първите смътни взирания в Девакана дават впечатлението за небе, набраздено от облаци, които постепенно се превръщат в живи форми.
към текста >>

На втората степен на ясновидство сънищата стават точни и ясни.
На втората степен на ясновидство сънищата стават точни и ясни. Геометричните и символични фигури, използвани като свещени знаци на големите религии са, общо казано, езикът на творческото Слово, живите йероглифи на космическата реч. Сред тези символи са: кръстът, знакът на живота; пентаграмата или пет-лъчевата звезда, знакът на звука или словото; хексаграмата или шест-лъчевата звезда (два преплетени триъгълника), знакът на макрокосмоса отразен в микрокосмоса, и т.н. На втората степен на ясновидство тези знаци - които днес очертаваме с абстрактни линии - се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина. Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на сътворението. Тези знаци бяха основата на животинските форми, избрани от най-ранните Посветени да изразяват пътуването на Слънцето през зодиакалните съзвездия.
към текста >>

84. ХІІІ. Логосът и Словото GA_92 Езотерична космология

Сънищното съзнание е атавистичен остатък на образното съзнание на старите времена.
Сънищното съзнание е атавистичен остатък на образното съзнание на старите времена. Едно качество на това образно съзнание е, че то е творческо. То създава форми и цветове, които не съществуват във физическата реалност.
към текста >>

85. ХІV. Логосът и Човека GA_92 Езотерична космология

По време на съня без сънища, неговото съзнание живее в деваканичния свят.
Освен будното съзнание (съответстващо на физическия свят), човек преминава и през други състояния на съзнанието. По време на съня без сънища, неговото съзнание живее в деваканичния свят. Съзнанието на растението е винаги деваканично. Ако едно растение "страда", страданието причинява промяна в деваканичното съзнание. Животното има астрално съзнание, съответстващо на сънищния живот на човека.
към текста >>

Животното има астрално съзнание, съответстващо на сънищния живот на човека.
Освен будното съзнание (съответстващо на физическия свят), човек преминава и през други състояния на съзнанието. По време на съня без сънища, неговото съзнание живее в деваканичния свят. Съзнанието на растението е винаги деваканично. Ако едно растение "страда", страданието причинява промяна в деваканичното съзнание. Животното има астрално съзнание, съответстващо на сънищния живот на човека.
към текста >>

3. Животинско съзнание – сънищен живот.
3. Животинско съзнание – сънищен живот.
към текста >>

6. Самият сън – не сънищата – тук става съзнателно състояние.
6. Самият сън – не сънищата – тук става съзнателно състояние. Ние не само виждаме образи, но и навлизаме в живата същност на съществата и чуваме техните вътрешни тонове. Във физическия свят ние даваме имена на нещата, но имената са само външни названия. Само човекът може да изрази своето собствено същество отвътре казвайки "Аз" – неизречимото име на съзнателната индивидуалност. С тази дума ние разграничаваме своята собствена личност от останалата Вселена. Но когато станем съзнателни за света на звука, всяко същество, всяко нещо съобщава истинското си име; в състояние на ясновидство ние чуваме звука, който изразява неговата най-дълбока същност и звъни като тон във Вселената, различен от всички останали.
към текста >>

86. ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля GA_92 Езотерична космология

По време на Слънчевия период човекът бе надарен само със съзнание, сродно на това на съня без сънища.
Периодът, който предшестваше Лунния, е обозначаван от нас като Слънчев. По това време на еволюцията всичко бе чист слънчев живот. Окултизмът вижда Слънцето като неподвижна звезда, която преди е била планета и по сходен начин разпознава Земята като планета, предопределена на стане Слънцето на бъдещата космическа система. По време на Слънчевия период човекът бе надарен само със съзнание, сродно на това на съня без сънища.
към текста >>

Следващите слоеве са достъпни само за съзнателно наблюдение, което е не само такова на съня без сънища, а съзнателно състояние в дълбокия сън.
Следващите слоеве са достъпни само за съзнателно наблюдение, което е не само такова на съня без сънища, а съзнателно състояние в дълбокия сън.
към текста >>

87. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение. GA_93 Легендата за храма

Едно мъгляво сънноподобно човешко съзнание, което беше като сънуващо огледало, а наоколо светът, твърде различен от нашия.
Нека накратко да проследим пътя на нашата еволюция. Какво беше тя някога? Едно мъгляво сънноподобно човешко съзнание, което беше като сънуващо огледало, а наоколо светът, твърде различен от нашия. Хората тогава имаха съноподобно съзнание. И дори когато се разви общуването между тях, те нямаха парламенти, които да почиват на обмяната на мнение; те нямаха нищо от този вид. Всичко, което тогава се развиваше у човека, само се отразяваше в съзнанието. Що се отнася до съвременните телесни органи, как произлязоха те? Като тези сили работеха върху човека.
към текста >>

88. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Той предусеща опасността, която го заплашва; сънува я нощем.
Тези персонажи неофитът е виждал и в елевзийското посвещение – хирофант, дадухус или носач на факлата и служител при олтара; кандидатът ги вижда и в Свободното масонство – майстора, старшия и младшия пазител, символични персонификации на Слънцето и Луната и Демиурга, или Великият архитект на Вселената. Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден, почитан посредник между бог и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и брак. В инструкциите, давани на неофита, му е било казвано, че най-великият и най-древният от боговете се наричал Алфадер /бащата на всички/ и има 12 епитета, които припомнят 12-те атрибута на Слънцето, 12-те съзвездия, 12-те върховни богове на Египет, Гърция и Рим. Между боговете на скандинавската теогония се намира Балдур Добрият, чиято история, както вече загатнахме по-горе, образува обекта на посветителните церемонии. Балдур е Митра, любовта на Слънцето. Той предусеща опасността, която го заплашва; сънува я нощем. Другите богове на Валхала, скандинавския Олимп, на които той разкрива своите скръбни предчувствия, го утешават и за да предпазят да не го постигне някаква злина, изискват клетва от всяко нещо в природа за негова защита. Освен от имела, който бил пропуснат поради това, че не притежавал никакви злосторни качества. За един експеримент и за игра боговете хвърляли върху Балдур всевъзможни метални оръжия, без да го наранят. Ходур, слепия /това ще рече съдбата/, не взима участие в забавлението; ала Локи /принципът на злото, тъмнината, зимния сезон/ поставя едно клонче в ръцете на Ходур и го скланя да го хвърли върху Балдур, който пада, прободен със смъртни рани. По тази причина това растение е събирано според зимното слънцестоене от друидите на Скандинавия, Галия и Британия с изкривен нож, чиято форма символизира онази част от Зодиакалния кръг, в който е станало убийството на Балдур.
към текста >>

89. ІV. Инволюция и Еволюция. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Ето примери за сънища, предизвикани от физически и телесни причини:
Ето примери за сънища, предизвикани от физически и телесни причини:
към текста >>

Студент сънува, че негов другар му нанася удар, при което се води дуел и той самият е ранен.
Студент сънува, че негов другар му нанася удар, при което се води дуел и той самият е ранен. Той се събужда за да открие, че причината за съня е стол, паднал върху му. Или пък някой може да сънува препускащ кон, но звукът всъщност е предизвикан от тиктакането на часовника.
към текста >>

Или пък някой може да сънува препускащ кон, но звукът всъщност е предизвикан от тиктакането на часовника.
Студент сънува, че негов другар му нанася удар, при което се води дуел и той самият е ранен. Той се събужда за да открие, че причината за съня е стол, паднал върху му. Или пък някой може да сънува препускащ кон, но звукът всъщност е предизвикан от тиктакането на часовника.
към текста >>

Телесната природа на човека лежи в основата на определени сънища, но други са пряко свързани с астралния и с духовните светове.
Телесната природа на човека лежи в основата на определени сънища, но други са пряко свързани с астралния и с духовните светове. Тази втора категория сънища са източникът на митовете.
към текста >>

Тази втора категория сънища са източникът на митовете.
Телесната природа на човека лежи в основата на определени сънища, но други са пряко свързани с астралния и с духовните светове. Тази втора категория сънища са източникът на митовете.
към текста >>

Настоящата способност за сънуване у човека ще породи един нов вид виждане, едно възприятие на астралния и на духовния свят.
Известен на окултизма закон е, че с всеки нов етап на еволюцията се появява елемент от миналото. Древни способности, оцелели от минали епохи, и атрофирали в човешкото същество, действат като ферменти за по-следващо развитие; те са като маята, която кара тестото да втаса. Настоящата способност за сънуване у човека ще породи един нов вид виждане, едно възприятие на астралния и на духовния свят.
към текста >>

90. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

2. Сънищата спират да бъдат хаотични.
2. Сънищата спират да бъдат хаотични. Човек разбира отношението между символизма на съня и реалността; той придобива контрол над астралния свят. И тогава в душата се събужда вътрешната астрална светлина, която възприема другите души в истинската им същност.
към текста >>

Астралният живот се отразява в сънища, но в дълбокия сън се появяват чисти звуци.
3. Установява се продължителност на съзнанието между будното състояние и спящото състояние. Астралният живот се отразява в сънища, но в дълбокия сън се появяват чисти звуци. Душата изживява вътрешните слова, изливащи се от всички същества като могъща хармония. Тази хармония е проявление на реалността; тя бе наречена от Платон и Питагор хармонията на сферите. Това не е поетична метафора, а реалност, изживявана от душата като вибрация, излъчвана от душата на света.
към текста >>

91. ІХ. Астралният свят. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Смътният, сънищен живот на много медиуми е аналогично явление.
Смътният, сънищен живот на много медиуми е аналогично явление. Медиумът неизбежно губи своята ориентация между тези два различни свята и е неспособен да различава правилното от погрешното.
към текста >>

92. ХІ. Деваканичният свят (Небесата). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Ние трябва да правим разлика между сън, изпълнен със сънища и състоянието на дълбок сън.
Това ни дава някаква идея за функцията, изпълнявана от астралното тяло по време на сън. А къде е Себето, Азът на човека? В света на Девакана, но той няма съзнание за това. Ние трябва да правим разлика между сън, изпълнен със сънища и състоянието на дълбок сън. Сънят, изпълнен със сънища, е израз на астрално съзнание. Дълбокият, безсънищен сън – сънят който следва първите съновидения – съответства на деваканичното състояние. От него нищо не се помни, защото това е състояние на безсъзнателност за физическото същество на обикновения човек. Само след постигането на по-висше посвещение човек е съзнателен за своите изживявания в дълбок сън. При Посветения има непрекъснатост на съзнанието през будния живот, сънищния живот и дълбокия сън.
към текста >>

Сънят, изпълнен със сънища, е израз на астрално съзнание.
Това ни дава някаква идея за функцията, изпълнявана от астралното тяло по време на сън. А къде е Себето, Азът на човека? В света на Девакана, но той няма съзнание за това. Ние трябва да правим разлика между сън, изпълнен със сънища и състоянието на дълбок сън. Сънят, изпълнен със сънища, е израз на астрално съзнание. Дълбокият, безсънищен сън – сънят който следва първите съновидения – съответства на деваканичното състояние. От него нищо не се помни, защото това е състояние на безсъзнателност за физическото същество на обикновения човек. Само след постигането на по-висше посвещение човек е съзнателен за своите изживявания в дълбок сън. При Посветения има непрекъснатост на съзнанието през будния живот, сънищния живот и дълбокия сън.
към текста >>

При Посветения има непрекъснатост на съзнанието през будния живот, сънищния живот и дълбокия сън.
Ние трябва да правим разлика между сън, изпълнен със сънища и състоянието на дълбок сън. Сънят, изпълнен със сънища, е израз на астрално съзнание. Дълбокият, безсънищен сън – сънят който следва първите съновидения – съответства на деваканичното състояние. От него нищо не се помни, защото това е състояние на безсъзнателност за физическото същество на обикновения човек. Само след постигането на по-висше посвещение човек е съзнателен за своите изживявания в дълбок сън. При Посветения има непрекъснатост на съзнанието през будния живот, сънищния живот и дълбокия сън.
към текста >>

93. ХІІ. Деваканичният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

На първата степен на ясновидство в сънищата навлиза по-голям ред; човек вижда удивителни форми и чува думи, изпълнени със смисъл.
На първата степен на ясновидство в сънищата навлиза по-голям ред; човек вижда удивителни форми и чува думи, изпълнени със смисъл. Става все повече и повече възможно да се разгадае смисъла на сънищата и те да бъдат свързани с действителността. Ние може да сънуваме, например, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен. Първите смътни взирания в Девакана дават впечатлението за небе, набраздено от облаци, които постепенно се превръщат в живи форми.
към текста >>

Става все повече и повече възможно да се разгадае смисъла на сънищата и те да бъдат свързани с действителността.
На първата степен на ясновидство в сънищата навлиза по-голям ред; човек вижда удивителни форми и чува думи, изпълнени със смисъл. Става все повече и повече възможно да се разгадае смисъла на сънищата и те да бъдат свързани с действителността. Ние може да сънуваме, например, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен. Първите смътни взирания в Девакана дават впечатлението за небе, набраздено от облаци, които постепенно се превръщат в живи форми.
към текста >>

Ние може да сънуваме, например, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен.
На първата степен на ясновидство в сънищата навлиза по-голям ред; човек вижда удивителни форми и чува думи, изпълнени със смисъл. Става все повече и повече възможно да се разгадае смисъла на сънищата и те да бъдат свързани с действителността. Ние може да сънуваме, например, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен. Първите смътни взирания в Девакана дават впечатлението за небе, набраздено от облаци, които постепенно се превръщат в живи форми.
към текста >>

На втората степен на ясновидство сънищата стават точни и ясни.
На втората степен на ясновидство сънищата стават точни и ясни. Геометричните и символични фигури, използвани като свещени знаци на големите религии са, общо казано, езикът на творческото Слово, живите йероглифи на космическата реч. Сред тези символи са: кръстът, знакът на живота; пентаграмата или пет-лъчевата звезда, знакът на звука или словото; хексаграмата или шест-лъчевата звезда (два преплетени триъгълника), знакът на макрокосмоса отразен в микрокосмоса, и т.н. На втората степен на ясновидство тези знаци които днес очертаваме с абстрактни линии се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина. Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на сътворението. Тези знаци бяха основата на животинските форми, избрани от най-ранните Посветени да изразяват пътуването на Слънцето през зодиакалните съзвездия.
към текста >>

94. ХІІІ. Логосът и Словото. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Сънищното съзнание е атавистичен остатък на образното съзнание на старите времена.
Сънищното съзнание е атавистичен остатък на образното съзнание на старите времена. Едно качество на това образно съзнание е, че то е творческо. То създава форми и цветове, които не съществуват във физическата реалност.
към текста >>

95. ХІV. Логосът и Човека. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

По време на съня без сънища, неговото съзнание живее в деваканичния свят.
Освен будното съзнание (съответстващо на физическия свят), човек преминава и през други състояния на съзнанието. По време на съня без сънища, неговото съзнание живее в деваканичния свят. Съзнанието на растението е винаги деваканично. Ако едно растение “страда”, страданието причинява промяна в деваканичното съзнание. Животното има астрално съзнание, съответстващо на сънищния живот на човека.
към текста >>

Животното има астрално съзнание, съответстващо на сънищния живот на човека.
Освен будното съзнание (съответстващо на физическия свят), човек преминава и през други състояния на съзнанието. По време на съня без сънища, неговото съзнание живее в деваканичния свят. Съзнанието на растението е винаги деваканично. Ако едно растение “страда”, страданието причинява промяна в деваканичното съзнание. Животното има астрално съзнание, съответстващо на сънищния живот на човека.
към текста >>

Животинско съзнание – сънищен живот.
Животинско съзнание – сънищен живот.
към текста >>

Самият сън – не сънищата – тук става съзнателно състояние.
Самият сън – не сънищата – тук става съзнателно състояние. Ние не само виждаме образи, но и навлизаме в живата същност на съществата и чуваме техните вътрешни тонове. Във физическия свят ние даваме имена на нещата, но имената са само външни названия. Само човекът може да изрази своето собствено същество отвътре казвайки “Аз” – неизречимото име на съзнателната индивидуалност. С тази дума ние разграничаваме своята собствена личност от останалата Вселена. Но когато станем съзнателни за света на звука, всяко същество, всяко нещо съобщава истинското си име; в състояние на ясновидство ние чуваме звука, който изразява неговата най-дълбока същност и звъни като тон във Вселената, различен от всички останали.
към текста >>

96. ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

По време на Слънчевия период човекът бе надарен само със съзнание, сродно на това на съня без сънища.
Периодът, който предшестваше Лунния, е обозначаван от нас като Слънчев. По това време на еволюцията всичко бе чист слънчев живот. Окултизмът вижда Слънцето като неподвижна звезда, която преди е била планета и по сходен начин разпознава Земята като планета, предопределена на стане Слънцето на бъдещата космическа система. По време на Слънчевия период човекът бе надарен само със съзнание, сродно на това на съня без сънища.
към текста >>

Следващите слоеве са достъпни само за съзнателно наблюдение, което е не само такова на съня без сънища, а съзнателно състояние в дълбокия сън.
Следващите слоеве са достъпни само за съзнателно наблюдение, което е не само такова на съня без сънища, а съзнателно състояние в дълбокия сън.
към текста >>

97. Първоначални импулси на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Материалистите обикновено вярват, че сънуват, това е обичайното, когато се премине оттатък.
Представете си, че хората, получили доказателство за безсмъртието по този начин, се откажат от копнежа да се вживеят в духовния свят. Те стават материалисти също и по отношение на духовния свят. Според знанието си са спиритуалисти, според мисловните си навици не са нищо повече от материалисти. Вярват в духовния свят, но мислят, че могат да го видят със сетивни средства, а не с духовни. Оказва се, че тези, които пристъпват в камалока с такива материалистически мисловни навици, още по-трудно свикват да познават нещата, отколкото материалистите. Материалистите обикновено вярват, че сънуват, това е обичайното, когато се премине оттатък. Материалистът вярва, че сънува и че всеки момент ще се събуди. В камалока човекът чувства, че сънува, спи, иска да се събуди.
към текста >>

Материалистът вярва, че сънува и че всеки момент ще се събуди.
Те стават материалисти също и по отношение на духовния свят. Според знанието си са спиритуалисти, според мисловните си навици не са нищо повече от материалисти. Вярват в духовния свят, но мислят, че могат да го видят със сетивни средства, а не с духовни. Оказва се, че тези, които пристъпват в камалока с такива материалистически мисловни навици, още по-трудно свикват да познават нещата, отколкото материалистите. Материалистите обикновено вярват, че сънуват, това е обичайното, когато се премине оттатък. Материалистът вярва, че сънува и че всеки момент ще се събуди. В камалока човекът чувства, че сънува, спи, иска да се събуди.
към текста >>

В камалока човекът чувства, че сънува, спи, иска да се събуди.
Според знанието си са спиритуалисти, според мисловните си навици не са нищо повече от материалисти. Вярват в духовния свят, но мислят, че могат да го видят със сетивни средства, а не с духовни. Оказва се, че тези, които пристъпват в камалока с такива материалистически мисловни навици, още по-трудно свикват да познават нещата, отколкото материалистите. Материалистите обикновено вярват, че сънуват, това е обичайното, когато се премине оттатък. Материалистът вярва, че сънува и че всеки момент ще се събуди. В камалока човекът чувства, че сънува, спи, иска да се събуди.
към текста >>

При този, който е направил усилие да се убеди в съществуването на духовния свят и който забелязва, че духовният свят наистина изглежда съвсем различно, не е само така, че се намира в свят на сънища, а разликата между това, което е вярвал, че представлява духовния свят, и както той му се представя сега, му въздейства като оловна тежест.
При този, който е направил усилие да се убеди в съществуването на духовния свят и който забелязва, че духовният свят наистина изглежда съвсем различно, не е само така, че се намира в свят на сънища, а разликата между това, което е вярвал, че представлява духовния свят, и както той му се представя сега, му въздейства като оловна тежест. Помислете, че когато хората преминат в камалока, и без това вече имат достатъчно да изтърпяват, особено както например епикурейците, когато не могат да задоволят желанията си, чието задоволяване е възможно само ако имат сетива и език, но там ги нямат. Тогава е подобно, като че ли ги изгаря гореща жажда, или като че се намират в нажежена пещ. То е малко по-различно чувство от това на изгарящата жажда, но въпреки това е подобно. Когато премислите всичко, каквото човекът има да изживее и изтърпи оттатък, и каквото трябва да прекара, то може да се обобщи така: Човекът трябва да свикне да може да живее без тяло. За този, който е силно зависим от сетивното, е тежко.
към текста >>

98. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Физическото му тяло спи както обикновено, но една част от съня му се оживява от смислени, дълбоки по съдържание сънища.
По време на имагинацията се появява възможността човекът да прекара известна част от нощта в съзнателно състояние. Физическото му тяло спи както обикновено, но една част от съня му се оживява от смислени, дълбоки по съдържание сънища. Те са първите проявления от встъпването му във висшите светове. Постепенно той провежда изживяванията си в обикновеното съзнание. В цялото си обкръжение, също и тук, в залата, между столовете или вън в коридора и гората той вижда астралните същества.
към текста >>

99. Техника на кармата GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Това съзнание е много по-силно от интензивното сънуване.
Трябва да проследим със самосъзнанието на човека съдбата на астралното тяло. Скоро след като етерното тяло се е отделило от астралното, се появява един вид съзнание. Това съзнание е много по-силно от интензивното сънуване.
към текста >>

100. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

За повечето днешни хора другите състояния на съзнанието са скрити, потънали са в неопределена смътност, наричана сън без сънища, който обаче има определено значение за посветения.
Ако искаме да си изясним как са въздействали религиозните основатели, които означаваме като великите посветени, т. е. Хермес, Заратустра, Буда, Мойсей и най-великият – Христос Исус, трябва още веднъж да вникнем в разликата между обикновеното и астралното, или имагинативното съзнание на човека. Днес обикновеният човек от сутрин до вечер има това, което наричаме предметно съзнание. То му показва нещата така, че те му изглеждат като стоящи извън самия него, със свойства, възприемани чрез неговите сетива. Това съзнание не е единственото. За повечето днешни хора другите състояния на съзнанието са скрити, потънали са в неопределена смътност, наричана сън без сънища, който обаче има определено значение за посветения.
към текста >>

При обикновения човек сънят без сънища е несъзнателно състояние, но за посветения е съзнателно състояние, в което той вижда духовния свят.
За посветения, който познава света зад физическите явления, съществува съзнание също и във времето от заспиването до събуждането, в което той не възприема същите неща, каквито те са тук, но възприема един сам по себе си свят. При обикновения човек сънят без сънища е несъзнателно състояние, но за посветения е съзнателно състояние, в което той вижда духовния свят.
към текста >>

В момента, когато човекът не възприема със сетивата, неговата вътрешност потъва в неопределен мрак, който наричаме сън без сънища.
В момента, когато човекът не възприема със сетивата, неговата вътрешност потъва в неопределен мрак, който наричаме сън без сънища. По време на сън от човека остават в леглото физическото и етерното тяло, астралното тяло излиза навън. Кое в човека възприема външния свят? Астралното тяло възприема багрите и звуците. Астралното тяло изпитва удоволствие, когато се наслаждава на нещо, и освен това изпитва и болка. Астралното тяло не може днес да направи нещо в човека, ако не е вътре във физическото тяло, понеже за да възприема в своето обкръжение, то се нуждае от очи, уши и другите физически инструменти също и за удоволствието, страданието, болката, радостта и т. н.
към текста >>

Ако днес всички хора, намиращи се на Земята, целият човешки род заспи и някой би отделил всички астрални тела и ги размеси с останалата субстанция, ще се види как сънят без сънища напълно ще изчезне.
Астралното тяло е съвсем същото, което преди е било вътре в душевната субстанция, обкръжаваща Земята. Ако отделите всички астрални тела и ги слеете, ще получите това, което някога е изпълвало хората като астрална или душевна субстанция. Ако днес всички хора, намиращи се на Земята, целият човешки род заспи и някой би отделил всички астрални тела и ги размеси с останалата субстанция, ще се види как сънят без сънища напълно ще изчезне. Душите не биха възприемали багри и звуци без външните инструменти, но от всички тези астрални тела биха започнали да се издигат и непрекъснато да се носят наоколо променливи цветни образи, и в тях би започнало да звучи. Всичко това би обгърнало тогава Земята, както е било по времето преди първото въплътяване на някоя душа. Потъмняването на прастарото състояние на съзнанието, което днес познавате като сън без сънища, настъпило поради това, че общата астрална субстанция била разделена чрез мировата душа на отделни части и отделните части навлезли в човешки тела. Можете да отидете още по-назад.
към текста >>

Потъмняването на прастарото състояние на съзнанието, което днес познавате като сън без сънища, настъпило поради това, че общата астрална субстанция била разделена чрез мировата душа на отделни части и отделните части навлезли в човешки тела.
Астралното тяло е съвсем същото, което преди е било вътре в душевната субстанция, обкръжаваща Земята. Ако отделите всички астрални тела и ги слеете, ще получите това, което някога е изпълвало хората като астрална или душевна субстанция. Ако днес всички хора, намиращи се на Земята, целият човешки род заспи и някой би отделил всички астрални тела и ги размеси с останалата субстанция, ще се види как сънят без сънища напълно ще изчезне. Душите не биха възприемали багри и звуци без външните инструменти, но от всички тези астрални тела биха започнали да се издигат и непрекъснато да се носят наоколо променливи цветни образи, и в тях би започнало да звучи. Всичко това би обгърнало тогава Земята, както е било по времето преди първото въплътяване на някоя душа. Потъмняването на прастарото състояние на съзнанието, което днес познавате като сън без сънища, настъпило поради това, че общата астрална субстанция била разделена чрез мировата душа на отделни части и отделните части навлезли в човешки тела. Можете да отидете още по-назад.
към текста >>

Тогава сънят без сънища бил именно това, в което хората са имали възприятия.
Самите адепти били далеч по-напреднали от човечеството и сами знаели всичко това, но останалото човечество било още извънредно примитивно. Хората били привеждани в хипнотично състояние, за да им се влее мъдрост. Каквото днес е неправилно, някога е било напълно нормално. Човекът е бил привеждан в един вид сън и този сън се използвал, за да бъде просветлен по следния начин. Преди първото въплъщение на човешката душа в тялото е нямало нощ, тогава всички хора били просветлени. Тогава сънят без сънища бил именно това, в което хората са имали възприятия. Сега вече ги нямат. Това е изчезнало и на негово място те са придобили способността да виждат предметите в определени граници. Колкото се увеличавали външните възприятия, толкова намалявало вътрешното възприемане. Но при адептите били изградени определени способности.
към текста >>

101. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Атлантския човек бихте го видели в такова постоянно спящо състояние, но изпълнено с живи сънища.
Тук трябва да си представите, че човекът непрекъснато се намирал в полусънно, полубудно състояние. Това състояние всъщност било свързано с един вид ясновидство. Ако някой с отворени духовни очи би могъл да погледне към хората от атлантската епоха, човекът би му изглеждал като спящ човек днес. Когато човекът спи, физическото и етерното му тяло лежат в леглото, а около него се намира висшата му духовна същност. Спящото състояние се предизвиква именно чрез това, че тя се намира извън тялото. Атлантския човек бихте го видели в такова постоянно спящо състояние, но изпълнено с живи сънища.
към текста >>

102. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

Когато той отново тръгнал към къщи, сънувал един сън.
Който тази нощ беше в Кьолнската катедрала, можеше да види светещите три букви КМБ. Както знаете, те означават имената на така наречените трима свещени царе, според традицията на християнската църква наречени Каспар, Мелхиор и Балтазар. За Кьолн тези имена събуждат особени спомени. Съществува една древна легенда, която гласи, че костите на тези трима свещени царе, след като станали кардинали и починали, били донесени за известно време тук, в Кьолн. Във връзка с това има друга легенда, която разказва, че един датски цар дошъл веднъж тук, в Кьолн, и донесъл три корони за светите трима царе. Когато той отново тръгнал към къщи, сънувал един сън. В съня му се появили тримата царе и му поднесли три съда. Първият съдържал злато, вторият – тамян, а третият – миро. Когато датският цар се събудил, тримата царе били изчезнали, но съдовете останали, те стояли пред него – трите дара, които задържал от този сън.
към текста >>

103. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Растението има съзнание на сън без сънища.
За днешния човек през нощта настъпва съвсем различно състояние от това през деня. Можем да сравним съзнанието на днешния човек през нощта със съзнанието на растенията. Растението има съзнание на сън без сънища. По време на сън човекът се намира в духовния свят също в съзнание на сън без сънища.
към текста >>

По време на сън човекът се намира в духовния свят също в съзнание на сън без сънища.
За днешния човек през нощта настъпва съвсем различно състояние от това през деня. Можем да сравним съзнанието на днешния човек през нощта със съзнанието на растенията. Растението има съзнание на сън без сънища. По време на сън човекът се намира в духовния свят също в съзнание на сън без сънища.
към текста >>

104. За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека GA_98 Природни и духовни същества

Астралният свят е много населен и там живеят много същества, за които човекът не може и да сънува.
Не при всички астрални същества е така, че техните откровения могат добре да се наблюдават. В ежедневието човекът изобщо и не подозира за съществуването на тези астрални същества, ако сетивата му не са изострени. И така, човекът среща на астралното поле личности, които отчасти са му познати, и също други същества, които му изглеждат непознати, които не познава така добре от физическия свят, в известно отношение те са нови за него. Астралният свят е много населен и там живеят много същества, за които човекът не може и да сънува. Не бива да се твърди, че тези същества нямат никакво въздействие върху физическото поле, дори напротив, те имат огромно въздействие върху хората. Колко сложни са взаимовръзките, разбираме едва тогава, когато видим всичкото, което действа оттам. Тези същества ни срещат и отчасти изглеждат извънредно нежни и благи същества, които също и между тях живеят в мир. Срещаме обаче и други, които не могат да се опишат по този начин, които имат всякакви зли качества и преди всичко, когато се окажат в близост до човека, представляват опасност за него.
към текста >>

105. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

Човекът, който изучава пространството от страна на духовната наука, знае, че пространството не е празнина, която се сънува от нашите обикновени математици, физици и механици, а е нещо диференцирано.
Как гърците са привличали тези божества в своето обкръжение? Чрез това, че в голяма степен са си усвоили това, което можем да наречем архитектонично пространствено чувство. Човекът, който изучава пространството от страна на духовната наука, знае, че пространството не е празнина, която се сънува от нашите обикновени математици, физици и механици, а е нещо диференцирано. То е нещо, което в самото себе си има линии към всички посоки, силови линии отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад, направо и наоколо – във всички посоки. В пространството има натиск от духовен вид, течения, накратко, каквото може да се усети в пространството, да се проникне по чувство. При това често съм давал примера, че този, който има чувство за пространството, знае, защо някои древни художници така чудесно правдиво рисуват три носещи се в небето ангела, така че този, който има чувство за пространството, знае, че тези три ангела се държат един друг, както три мирови тела в пространството се подържат чрез силите си на привличането.
към текста >>

106. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Ако вие желаете да съзрете само физическото тяло е необходимо да отстраните астралното това е възможно, когато човек спи без сънища.
Ние ще се запознаем с тази природа, както тя се явява пред нас. Ние ще опознаем физическото тяло, което всеки мисли, че го знае, а всъщност изобщо не го познава. Както е невъзможно да се види кислорода във водата, а е необходимо първо да се отдели от водорода, а след това да се разпознае, така и при вида на другия човек не виждаш физическия човек. Човекът е също такава смесица от физическо, етерно, астрално тяло и други елементи на своята висша природа, както и водата се състои от кислород и водород. И ето съединенията на всички тези елементи вие виждате пред себе си. Ако вие желаете да съзрете само физическото тяло е необходимо да отстраните астралното това е възможно, когато човек спи без сънища. Сънят е един вид висше химическо отделяне на астралното тяло заедно с висшите принципи на човешката природа от етерното и физическо тяло. Но и н този случай, пред вас все още няма да бъде действителното физическо тяло. Едва след смъртта, която отнесе със себе си и етерното тяло, ще остане само физическото тяло.
към текста >>

107. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Между бодърствуването и съня има междинно състояние сънуване.
Между бодърствуването и съня има междинно състояние сънуване. Сън със сънища има тогава, когато астралното тяло вече напълно е изгубило връзка с физическото тяло като да би извлякло своите пипалца от физическото тяло,но още е свързано с етерното тяло. Тогава в полезрението на човека преминават картините, които ние наричаме сънища. Това е обективно междинно състояние, доколкото астралното тяло напълно се е отделило от физическото, но още е свързано по някакъв начин с етерното тяло.
към текста >>

Сън със сънища има тогава, когато астралното тяло вече напълно е изгубило връзка с физическото тяло като да би извлякло своите пипалца от физическото тяло,но още е свързано с етерното тяло.
Между бодърствуването и съня има междинно състояние сънуване. Сън със сънища има тогава, когато астралното тяло вече напълно е изгубило връзка с физическото тяло като да би извлякло своите пипалца от физическото тяло,но още е свързано с етерното тяло. Тогава в полезрението на човека преминават картините, които ние наричаме сънища. Това е обективно междинно състояние, доколкото астралното тяло напълно се е отделило от физическото, но още е свързано по някакъв начин с етерното тяло.
към текста >>

Тогава в полезрението на човека преминават картините, които ние наричаме сънища.
Между бодърствуването и съня има междинно състояние сънуване. Сън със сънища има тогава, когато астралното тяло вече напълно е изгубило връзка с физическото тяло като да би извлякло своите пипалца от физическото тяло,но още е свързано с етерното тяло. Тогава в полезрението на човека преминават картините, които ние наричаме сънища. Това е обективно междинно състояние, доколкото астралното тяло напълно се е отделило от физическото, но още е свързано по някакъв начин с етерното тяло.
към текста >>

108. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

За него в нас има ясна представа, защото по време на сън, изпълнен със сънища, ни е преживяваме отзвука на онова, което е било съзнанието на всички хора на Луната наистина, това е само рудимент на това съзнание.
Третото състояние, все още сумрачно и тъмно в сравнение с нашето дневно съзнание това е образното съзнание. За него в нас има ясна представа, защото по време на сън, изпълнен със сънища, ни е преживяваме отзвука на онова, което е било съзнанието на всички хора на Луната наистина, това е само рудимент на това съзнание. Правилно ще бъде да изходим от човешкия сън, за да си представим картината на лунното съзнание.
към текста >>

В сънищата ние откриваме, наистина, някаква бъркотия, хаос, но при по-внимателно наблюдение тази бъркотия все пак открива дълбоки закономерности.
В сънищата ние откриваме, наистина, някаква бъркотия, хаос, но при по-внимателно наблюдение тази бъркотия все пак открива дълбоки закономерности. В моите лекции аз вече нееднократно съм давал следващите примери всички те са взети от живота.
към текста >>

Вие сънувате, че бягате след жаба и искате да я хванете; вие усещате нейното меко гладко тяло.
Вие сънувате, че бягате след жаба и искате да я хванете; вие усещате нейното меко гладко тяло. Събуждате се, държейки си в ръката края завивката. Ако вие можехте да използвате своето бодърствуващо съзнание, то бихте видели, че сте хванали с ръката си завивката. Сънното съзнание ви дава символично външното действие, то създава образ от това, което нашето дневно съзнание възприема като факт.
към текста >>

Студент сънува, че стои пред вратите на аудиторията.
Друг пример. Студент сънува, че стои пред вратите на аудиторията. В този момент някой започва да го дразни, както казват на жаргон. Резултатът е призив за дуел. И студентът изживява по-нататък във всички подробности до момента, когато той съпроводен от секунданта и лекаря е на дуела и се раздава първия изстрел. В тази секунда той се пробужда и вижда, че е паднал столът, който се е намирал близо до леглото. Наяве той просто би чул звука от падането, а в сънят това прозаично събитие се съдържа в символиката на дуела.
към текста >>

Човекът сънува, като че ли се намира в мазето и отвратителни паяци пълзят към него.
Не само външните събития, а и процесите, ставащи вътре в тялото, могат да се изразяват в такива символи. Човекът сънува, като че ли се намира в мазето и отвратителни паяци пълзят към него. Човекът се събужда и има главоболие. Черепната кутия в съня се оказва означен символично с мазето, а болката с паяците.
към текста >>

Сънищата на днешния човек символизират събитията ставащи вътре и отвън.
Сънищата на днешния човек символизират събитията ставащи вътре и отвън. Но когато това трето състояние на съзнанието било присъщо на човека на Луната, не е било така. Тогава човекът живеел сред такива образи, каквито са присъщи на днешното сънуване, но те били израз на реалност. Чрез себе си те представяли реалността, точно както сега реалността представя синия цвят. Само цветовете тогава свободно плували в пространството, те не били свързани с предметите. При тогавашното състояние на съзнанието човекът не можел да излезе на улицата, отдалече да види човека, да погледне към него, да се приближи до него, защото формите на съществата, които биха имали определен цвят на своята външна повърхност, човекът тогава не можел да възприема, да не говорим още за това, че тогава човекът не можел да ходи, както прави това сега.
към текста >>

Тогава човекът живеел сред такива образи, каквито са присъщи на днешното сънуване, но те били израз на реалност.
Сънищата на днешния човек символизират събитията ставащи вътре и отвън. Но когато това трето състояние на съзнанието било присъщо на човека на Луната, не е било така. Тогава човекът живеел сред такива образи, каквито са присъщи на днешното сънуване, но те били израз на реалност. Чрез себе си те представяли реалността, точно както сега реалността представя синия цвят. Само цветовете тогава свободно плували в пространството, те не били свързани с предметите. При тогавашното състояние на съзнанието човекът не можел да излезе на улицата, отдалече да види човека, да погледне към него, да се приближи до него, защото формите на съществата, които биха имали определен цвят на своята външна повърхност, човекът тогава не можел да възприема, да не говорим още за това, че тогава човекът не можел да ходи, както прави това сега. Но да предположим, че един човек се среща с друг, там на Луната. Пред тях би възникнал свободно плуващ образ от форми и цветове.
към текста >>

Когато Луната се превъплътила в Земя, това съзнание се превърнало в нашето сегашно явно съзнание, и като негов остатък се е запазило в сънищата на днешния човек рудимент, подобно на рудимент, останал от други неща.
Когато Луната се превъплътила в Земя, това съзнание се превърнало в нашето сегашно явно съзнание, и като негов остатък се е запазило в сънищата на днешния човек рудимент, подобно на рудимент, останал от други неща. Вие знаете, че, например, близо до ухото има мускули, които сега ни струват безполезни. По-рано те имали своето значение: те са служили за произволното движение на ушите. Днес само малко от хората владеят това умение.
към текста >>

109. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Ако вие си представите състоянието, точно съответстващо на днешния сън, който при това са невъзможни сънищата, то ще получите това състояние, в което човечеството пребивавало на Слънцето.
Ако ние си представим това състояние като трайно и ако тук на Земята имаше хора, физическите тела на които биха били проникнати от етерните тела, а над тях би плувала астралната душа и "Аза", то бихме имали състоянието, в което се е намирало човечеството на Луната. Само че на Луната астралното тяло не било толкава силно отделено от физическото тяло, а до каквато степен то се простирало в Космоса, дотолкова се потапяло във физическото тяло. Ако вие си представите състоянието, точно съответстващо на днешния сън, който при това са невъзможни сънищата, то ще получите това състояние, в което човечеството пребивавало на Слънцето. Ако сега вие си представите, че човекът е умрял че от него е излязло етерното тяло, съединено с астралното тяло и с "Аза", но връзката при това не съвсем е прекъсната и всичко, което излязло от тук се намира в обкръжаващата космическа маса, изпраща свои лъчи надолу и работи над физическото тяло,тогава вие ще получите това състояние, в което човечеството пребивавало на Сатурн. На Сатурн долу съществувало само това, което се съдържа в нашите чисто физически тела. Сатурн бил обкръжен от етерно-астрална атмосфера, в която се намирали човешките "Азове".
към текста >>

110. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

в резултат именно на това, лунният човек достигнал това трето състояние на съзнание, което ние описахме,образното съзнание, чийто последен рудимент се явяват сънищата на днешния човек.
Сега аз ще ви опиша самата Луна. Тук аз съм длъжен, преди всичко да ви кажа, че самият човек отново продължи развитието си малко по-надалече, от това което е бил на Сатурн и на Слънцето. Сега той вече се е състоял не само от физическо и етерно тяло към тях било добавено астралното тяло. И така, човекът сега се състоял от физическо, етерно и астрално тяло, но в него все още е нямало "Аз". в резултат именно на това, лунният човек достигнал това трето състояние на съзнание, което ние описахме,образното съзнание, чийто последен рудимент се явяват сънищата на днешния човек. От това, че астралното тяло се съединило с другите тела, в едно от тях във физическото тяло настъпили изменения. Ние видяхме, че на Слънцето най-висше във физическото тяло били жлезите, че определени места на тялото се пронизвали от лъчи, които по-късно се втвърдили и станали днешния слънчев сплит. Благодарение работата на астралното тяло над физическото, на Луната възникнали първите зародиши на нервната система. В тялото били включени тези нерви, които и сега по подобен начин съществуват под формата на нерви на гръбначен мозък.
към текста >>

111. 1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Сред тези предци имаше мнозина, които, когато се уединяваха в мълчание вечер на смрачаване или нощем, потъваха в един жив сън, който означава повече от днешното сънуване те все още можеха да гледат в духовния свят.
А сега нека си представим по-живо тези предци в древна Европа. С преселването не всички загубиха едно временно дарбата на древното ясновидство. Мнозина, дори голяма част от тези, които се преселиха, пренесоха в Европа все още годни за употреба остатъци от него. Сред тези предци имаше мнозина, които, когато се уединяваха в мълчание вечер на смрачаване или нощем, потъваха в един жив сън, който означава повече от днешното сънуване те все още можеха да гледат в духовния свят.
към текста >>

112. 2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Чрез тези нервни течения, хората не възприемат съзнателно астрала, но в определени извънредни състояния, например по време на изпълнения със сънища сън, те са в състояние да го възприемат.
Той с право се почита като бог на бурите, като бог, който предизвиква ураганите. Смята се че той е женен за Сиф, астралната земна атмосфера. Двамата имат една дъщеря, която представлява нещо много интересно и характерно. Как е създадена тази дъщеря? От това, че Тор е навлязъл във вътрешността на човека и действува в него посредством 28-те нервни течения. Чрез тези нервни течения, хората не възприемат съзнателно астрала, но в определени извънредни състояния, например по време на изпълнения със сънища сън, те са в състояние да го възприемат. За хората, които са особено предразположени към такива възприятия, народната вяра казвала: "Натиснала ме е Труд", а Труд не е нищо друго освен дъщерята на Тор. В минало то хората все още са знаели, че Труд е родена там, където Тор живее със своята съпруга. Затова те го наричали "Трудхайм" (Thrudheim, нем. Heim = дом).
към текста >>

113. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Древният атлантец сънуваше през деня и през нощта.
Древният атлантец сънуваше през деня и през нощта. Нощните сънища отговаряха повече на действителността отколкото тези на днешния човек. А сънищата през деня бяха едно действително възприятие на ду ховния свят, който живееше около атлантските хора, именно в този първи етап от атлантската епоха. В следствие на това, че настъпи тази строга смяна между будното дневно съзнание и напълно лишеното от съзнание спящо състояние, пълното си значение придоби това, което е свързано с отношението на астралното тяло към останалите тела. Болестите на човека в тяхната днешна форма придобиха значението си през следатлантската епоха. В първата част на атлантската епоха тези болести все още не съществуваха, постепенно болестите, които хората получаваха ставаха все по страшни.
към текста >>

Нощните сънища отговаряха повече на действителността отколкото тези на днешния човек.
Древният атлантец сънуваше през деня и през нощта. Нощните сънища отговаряха повече на действителността отколкото тези на днешния човек. А сънищата през деня бяха едно действително възприятие на ду ховния свят, който живееше около атлантските хора, именно в този първи етап от атлантската епоха. В следствие на това, че настъпи тази строга смяна между будното дневно съзнание и напълно лишеното от съзнание спящо състояние, пълното си значение придоби това, което е свързано с отношението на астралното тяло към останалите тела. Болестите на човека в тяхната днешна форма придобиха значението си през следатлантската епоха. В първата част на атлантската епоха тези болести все още не съществуваха, постепенно болестите, които хората получаваха ставаха все по страшни. Всички вие знаете, какво оздравително влияние има астралното тяло, когато по време на съня се намира извън физическото тяло.
към текста >>

А сънищата през деня бяха едно действително възприятие на ду ховния свят, който живееше около атлантските хора, именно в този първи етап от атлантската епоха.
Древният атлантец сънуваше през деня и през нощта. Нощните сънища отговаряха повече на действителността отколкото тези на днешния човек. А сънищата през деня бяха едно действително възприятие на ду ховния свят, който живееше около атлантските хора, именно в този първи етап от атлантската епоха. В следствие на това, че настъпи тази строга смяна между будното дневно съзнание и напълно лишеното от съзнание спящо състояние, пълното си значение придоби това, което е свързано с отношението на астралното тяло към останалите тела. Болестите на човека в тяхната днешна форма придобиха значението си през следатлантската епоха. В първата част на атлантската епоха тези болести все още не съществуваха, постепенно болестите, които хората получаваха ставаха все по страшни. Всички вие знаете, какво оздравително влияние има астралното тяло, когато по време на съня се намира извън физическото тяло. По време на атлантската епоха астралното тяло се намираше вече не изцяло, но в по-голямата си част извън физическото, много повече отколкото при днешния човек, и можеше да упражнява оздравителното си въздействие.
към текста >>

114. 6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Това е състоянието, от което само като един последен спомен, атавизъм, наследство ни е останал изпълненият със сънища сън, в което спящото състояние се изпълва с най-разнообразни символични картини, които често сме описвали.
За астралното тяло на земята това е едно приятно усещане. Усещане за болка настъпва само когато откъснете цветето с корена, това е подобно на това да откъснете от тялото на някое животно парче месо. Трябва да сте наясно за това, че за земята също съществуват състояния подобни на спящото и будното, че това не се отнася само за растенията. Отделното растение познава само това състояние на съзнанието, което и вие имате, когато физическото и етерното ви тела лежат в леглото. Между тези две състояния на спане и будуване, съществува и едно трето, което е малко известно на съвременните хора. Това е състоянието, от което само като един последен спомен, атавизъм, наследство ни е останал изпълненият със сънища сън, в което спящото състояние се изпълва с най-разнообразни символични картини, които често сме описвали. По-голямата част от животинския свят има такова съзнание. Всеки, който е запознат се тези отношения може да ви каже, че по-голямата част от животинския свят се намира в един вид сънуващо съзнание. Пълна безсмислица е да се поставя въпроса, дали животните нямат подобно азово съзнание като това на хората. Случвало се е да се обяснява на хората съвсем точно през какво трябва да премине човек във времето между смъртта и новото раждане и да се появи някой и да попита: А не е ли възможно човек да прекара това време на някоя съвсем различна планета? -, или пита: Не може ли да е така, или иначе?
към текста >>

Всеки, който е запознат се тези отношения може да ви каже, че по-голямата част от животинския свят се намира в един вид сънуващо съзнание.
Трябва да сте наясно за това, че за земята също съществуват състояния подобни на спящото и будното, че това не се отнася само за растенията. Отделното растение познава само това състояние на съзнанието, което и вие имате, когато физическото и етерното ви тела лежат в леглото. Между тези две състояния на спане и будуване, съществува и едно трето, което е малко известно на съвременните хора. Това е състоянието, от което само като един последен спомен, атавизъм, наследство ни е останал изпълненият със сънища сън, в което спящото състояние се изпълва с най-разнообразни символични картини, които често сме описвали. По-голямата част от животинския свят има такова съзнание. Всеки, който е запознат се тези отношения може да ви каже, че по-голямата част от животинския свят се намира в един вид сънуващо съзнание. Пълна безсмислица е да се поставя въпроса, дали животните нямат подобно азово съзнание като това на хората. Случвало се е да се обяснява на хората съвсем точно през какво трябва да премине човек във времето между смъртта и новото раждане и да се появи някой и да попита: А не е ли възможно човек да прекара това време на някоя съвсем различна планета? -, или пита: Не може ли да е така, или иначе? Всичко "може да е" в света. Никога не става дума за това, какво би могло да бъде, а за това какво е.
към текста >>

115. 13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Когато спите нощем и астралното ви тяло е отделено, вашето физическо и етерно тяло се потапят в лишен от сънища сън, това е състоянието, което при растението е постоянно.
Ако запомните това, вие ще достигнете до възгледа, до прозрението,че едва физическото тяло на човека е действителния човек, то се намира на нивото на човечеството. Човешкото етерно тяло още не се намира на това стъпало, а на стъпалото на животинството, а астралното тяло се намира на стъпалото на растителността. Когато спите нощем и астралното ви тяло е отделено, вашето физическо и етерно тяло се потапят в лишен от сънища сън, това е състоянието, което при растението е постоянно. Астралното тяло на човека е поставено във връзка със състоянието му на съзнание на нивото на растителността. Азът се намира едва на стъпалото на царството на минералите. Състоянието на съзнанието на Азовия човек действително е на стъпалото на минералите. Опитайте се, според тази истина да проверите, какви познания бихте могли да имате, опитайте се да проверите това истински. Какво може да разбере човекът?
към текста >>

116. 14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

То се предхождаше от едно друго съзнание сънищното картинно съзнание.
Съзнанието, което днес имаме е така нареченото светло дневно съзнание, по време на което възприемаме със сетивата си и комбинираме посредством разума. Това дневно съзнание е извървяло дълго развитие до днешното си състояние. То се предхождаше от едно друго съзнание сънищното картинно съзнание. В началото на атлантския период човекът възприемаше света и неговите духовни и душевни същества ясновидски в астрални и етерни образи. Днешният сън е един последен остатък от това атавистично картинно съзнание. Нека го нарисуваме. Най-напред имаме светлото дневно съзнание. Преди него беше съзнанието, което днес имат единствено растенията, и което у човека можем да наречем състояние на сън.
към текста >>

117. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

По това време още е съществувало древното ясно виждане, но вече не същото, когато човекът е виждал в образи полезното и вредното, приятно и неприятно, а сега пред човека изплува нещо наподобяващо живи образи на сънуване, които за дълго се задържали.
Ние тогава сме приблизително в първата и втората третина на Атлантската епоха. По това време още е съществувало древното ясно виждане, но вече не същото, когато човекът е виждал в образи полезното и вредното, приятно и неприятно, а сега пред човека изплува нещо наподобяващо живи образи на сънуване, които за дълго се задържали. Неговото етерно тяло било носител на памет и тъй като хората не са имали още никакво препятствие от страна на физическото тяло, то те са можели дълго да задържат образите, които възприемали отвън. Паметта тогава била съвършено особено развита душевна сила. В книгата “Из летописа на света” можете да прочетете какви били хората тогава в това отношение. Разбира се, това все още е било непълно съзерцание на външния свят, а един вид сумрачно ясно виждане Но то все пак е било по-обширно, отколкото възприятието чрез астралното тяло. То дало възможност за възникване на величествен ясно оформен образ, който е подобен на образа на сънуването, но отговоря вече на външните предмети, докато предишните образи само говорили на човека, в каква посока трябвало да се движи.
към текста >>

То дало възможност за възникване на величествен ясно оформен образ, който е подобен на образа на сънуването, но отговоря вече на външните предмети, докато предишните образи само говорили на човека, в каква посока трябвало да се движи.
По това време още е съществувало древното ясно виждане, но вече не същото, когато човекът е виждал в образи полезното и вредното, приятно и неприятно, а сега пред човека изплува нещо наподобяващо живи образи на сънуване, които за дълго се задържали. Неговото етерно тяло било носител на памет и тъй като хората не са имали още никакво препятствие от страна на физическото тяло, то те са можели дълго да задържат образите, които възприемали отвън. Паметта тогава била съвършено особено развита душевна сила. В книгата “Из летописа на света” можете да прочетете какви били хората тогава в това отношение. Разбира се, това все още е било непълно съзерцание на външния свят, а един вид сумрачно ясно виждане Но то все пак е било по-обширно, отколкото възприятието чрез астралното тяло. То дало възможност за възникване на величествен ясно оформен образ, който е подобен на образа на сънуването, но отговоря вече на външните предмети, докато предишните образи само говорили на човека, в каква посока трябвало да се движи. Но външните предмети още не били видими.
към текста >>

118. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Земята не била по-голяма от Слънцето; но със светлина се озарило вътрешното пространство на съзнанието,подобно на това, както по време на сън вие озарявате сега с пространството на своето съзнание целия свят на сънищата; но много по-значително, много по-живо е било осветено пространството на съзнанието през това време.
Тя вече не остава само тънка ефирна маса; и това е съществено: преди тя е светила в мен, сега излъчва светлина навътре. Това означава, с други думи, че тази първоначална нервна система на човека притежава способност да поражда вътрешни светлинни образи, показват се видения, разкрива се ясно виждащото съзнание. И така, Слънцето излиза от Земята; остава Земята, така да се каже, без светлина, но съществата пораждат в себе си вътрешна светлина. Преди е било така, че те взаимно си изпращали светлина един на друг отвън. Сега те изгубили способност да светят. Земята не била по-голяма от Слънцето; но със светлина се озарило вътрешното пространство на съзнанието,подобно на това, както по време на сън вие озарявате сега с пространството на своето съзнание целия свят на сънищата; но много по-значително, много по-живо е било осветено пространството на съзнанието през това време.
към текста >>

119. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Много от това, което пронизва нашето духовно пространство, което по забележителен начин се възприема от хората – макар и да не сънуват, че това е което – в много силна степен дават да се знае за себе си във външните явления.
Днес ние се запознахме само с особеностите на тяхното битие и техните връзки. Но те действат в нашия свят, и ние можем да възприемаме техните откровения. Днес искаме да си съставим още едно понятие за тези така наречени елементарни духове. Саламандрите възникват и днес – това може да се твърди – по забележителен начин, когато особено низко построените човешки натури, които могат все още да продължават да се въплъщават, оставят след себе си част от своята низша природа. Това са особено лоши елементи, такива изоставащи натури на особено низките хора в нашата еволюция, това са съвсем крайни натури, изостанали в ролята на природни духове и пронизващи нашето битие. Много от това, което пронизва нашето духовно пространство, което по забележителен начин се възприема от хората – макар и да не сънуват, че това е което – в много силна степен дават да се знае за себе си във външните явления. Тези духовни същности са частично родствени с човека, и те се намесват в човешката еволюция, с преимущество по пречещ начин. Всяко отрицателно културно явление, представляващо днес нещо напълно естествено, ще изясни своето значение, само когато хората ще знаят, с какви препятстващи, задържащи сили им се налага да имат работа. Тези въздействия ще се оказват в многото упадъчни явления в нашата култура. Само защото, това по-рано ще се предвиди от тези, които умеят да тълкуват знаците на времето, било извикано към живот нашето Теософско общество, доколкото само познанието действа оздравяващо в света. Който стои в света нямайки понятие за тези неща е принуден да им позволи да му действат и често си образува за тях фантастична представа.
към текста >>

120. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Във всеки случай, напълно е възможно, човек намирайки се в такива условия, да бъде като че ли обкръжен от фини духовни същества, които дават неговото знание, за каквото не са и сънували нашите умници.
И особено благодарение на душевното отношение на определени хора към групи животни се образуват чувства, мисли и волеви импулси, които дават храна на тези саламандрообразни елементарни същества. Това може да се наблюдава, по-добре, при връзките възникващи между пастира и овцете, и въобще при пастирите живеещи в близко общуване със своите животни. В чувствата, които възникват и се развиват при интимните отношения между човека и животните, намират храна за себе си саламандрообразните елементарни същества, които се задържат там където нещо подобно възниква. Тези същества са също и достатъчно умни и без съмнение притежават природна мъдрост. В пастира се образуват способности благодарение на които тези елементарни същества могат да нашепват на човека това, което те знаят; и различните рецепти произлезли от тези източници, имат своя произход в това, което беше посочено по-горе. Във всеки случай, напълно е възможно, човек намирайки се в такива условия, да бъде като че ли обкръжен от фини духовни същества, които дават неговото знание, за каквото не са и сънували нашите умници. Всички тези неща са напълно обосновани и могат да се наблюдават с помощта на методите, които могат да развиват окултната мъдрост.
към текста >>

121. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Но това, което е излязло от физическото и етерно тяло, Аза и астралното тяло, при човека от съвременния цикъл на развитие също има съзнание на сън без блян, без сънища.
Но той ще се явява за нас все повече и повече сложен, колкото по-нататък ще се задълбочаваме във връзката му с великите космични факти. За да разберем, че човекът не е съвсем просто същества, каквото може да ни се стори при наивния начин на разглеждане, достатъчно е само да си спомним, че вечер, от заспиването до пробуждането, човекът на съвременния цикъл на развитие е съвсем различно същество, от това през деня. В леглото лежи неговото физическо тяло и етерно тяло; неговия Аз и астралното тяло излизат и се издигат нагоре. Да разгледаме едното и другото, отначало да разгледаме физическото и етерно тяло. Те лежат тук и имат, ако оставим настрана преходното сънно състояние с блянове, това съзнание, което ние наричаме сънно съзнание без блянове, не изпълнено с никакво съдържание, с никакво възприятие. Но това, което е излязло от физическото и етерно тяло, Аза и астралното тяло, при човека от съвременния цикъл на развитие също има съзнание на сън без блян, без сънища. Съзнанието което е тук във физическия свят ,разстилащо вегетиращ покров, това съзнание има спящият човек, както в тези части, които остават тук във физическия свят, така и в тези части които по време на сън се намират в астралния свят. Сега трябва да се спрем за малко на тези две отделни части на спящия човек.
към текста >>

122. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Тези възприятия не могат да бъдат сравнявани с днешното сънуване.
Но благодарение на обстоятелството, че човекът прекарваше по-продължително време извън своето физическо тяло, и само за кратко слизаше в него, животът през Лемурийската епоха беше коренно различен от днешния. Днешното състояние, при което нощем човекът е напълно лишен от съзнание, настъпи бавно и постепенно. През Лемурийската епоха съотношението между дневното и нощно съзнание беше съвсем друго. Тогава всички човеци все още притежаваха едно смътно ясновиждащо съзнание. Когато нощем напускали физическото тяло и пребивавали в духовния свят, те възприемали - макар и не така отчетливо, както днешният човек вижда физическите предмети - самия духовен свят. Тези възприятия не могат да бъдат сравнявани с днешното сънуване. Днешното сънуване е само един последен и напълно атрофирал остатък от древното ясновид-ство. Впрочем, тогава човекът е възприемал такива образи, както и днес при сънуването, но те са имали за него много по-конкретно и силно значение. Нека да си изясним значението на тези образи.
към текста >>

Днешното сънуване е само един последен и напълно атрофирал остатък от древното ясновид-ство.
Днешното състояние, при което нощем човекът е напълно лишен от съзнание, настъпи бавно и постепенно. През Лемурийската епоха съотношението между дневното и нощно съзнание беше съвсем друго. Тогава всички човеци все още притежаваха едно смътно ясновиждащо съзнание. Когато нощем напускали физическото тяло и пребивавали в духовния свят, те възприемали - макар и не така отчетливо, както днешният човек вижда физическите предмети - самия духовен свят. Тези възприятия не могат да бъдат сравнявани с днешното сънуване. Днешното сънуване е само един последен и напълно атрофирал остатък от древното ясновид-ство. Впрочем, тогава човекът е възприемал такива образи, както и днес при сънуването, но те са имали за него много по-конкретно и силно значение. Нека да си изясним значението на тези образи.
към текста >>

Впрочем, тогава човекът е възприемал такива образи, както и днес при сънуването, но те са имали за него много по-конкретно и силно значение.
През Лемурийската епоха съотношението между дневното и нощно съзнание беше съвсем друго. Тогава всички човеци все още притежаваха едно смътно ясновиждащо съзнание. Когато нощем напускали физическото тяло и пребивавали в духовния свят, те възприемали - макар и не така отчетливо, както днешният човек вижда физическите предмети - самия духовен свят. Тези възприятия не могат да бъдат сравнявани с днешното сънуване. Днешното сънуване е само един последен и напълно атрофирал остатък от древното ясновид-ство. Впрочем, тогава човекът е възприемал такива образи, както и днес при сънуването, но те са имали за него много по-конкретно и силно значение. Нека да си изясним значението на тези образи.
към текста >>

Възникват образи, богати и подвижни сънищни образи, на които е присъща една жива връзка с духовния свят.
Вечер той заспива; обаче в случая няма рязък преход от будността към съня. Възникват образи, богати и подвижни сънищни образи, на които е присъща една жива връзка с духовния свят. Това означава, че след заспиването човекът започва своя живот в духовния свят. И тогава в неговото сумрачно съзнание божественият Дух влива първите зародиши на Любовта. Това, което трябва да се изяви чрез Любовта в хода на Земното развитие, първоначално се влива в човека нощем. Бог, който носи истинската мисия на Земята, преди да се открие на ясното дневно съзнание, се открива нощем на древното сумрачно-ясновиждащо съзнание. И тогава, бавно и постепенно, периодите на сумрачното съзнание започват да стават все по-кратки, а тези на дневното съзнание - все по-продължителни; светлият ореол около предметите изтънява и те получават все по-ясни очертания.
към текста >>

123. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Доколкото през Атлантската епоха човекът поглеждаше навън с един вид сънищно, ясновиждащо съзнание, той всъщност не обръщаше внимание на своите вътрешни процеси.
Доколкото през Атлантската епоха човекът поглеждаше навън с един вид сънищно, ясновиждащо съзнание, той всъщност не обръщаше внимание на своите вътрешни процеси. Вътрешният свят, който по-късно щеше да бъде обхванат от Аза или “Аз-съм”, все още имаше твърде неясни контури. Наред с изчезването на духовния свят, човекът осъзна и своя собствен духовен свят. През древноиндийската култура този собствен духовен свят беше обгърнат от едно странно настроение. Хората смятаха, че ако искат да проникнат в духовния свят и да се издигнат над илюзиите, те трябва да се откажат от “Аз-съм” и да се потопят във Всемирния Дух, в Брахман. Ето защо старите методи на посвещение са свързани със загуба на личното съзнание.
към текста >>

124. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Тук тези, които ще изучават медицина, ще могат да открият някои неща, за които днешната медицина, която, между другото казано, е само сбор от бележки, даже и не сънува.
Всичко, което е днес човекът, се е получило чрез развиването на онази първична форма, чрез разделянето на нейните части по най-разнообразен начин. Органи, които днес стоят отделени един от друг, по-рано са би сраснати. Но всички те са запазили тяхното сродство. Това сродство се проявява често пъти при болести. Тогава става ясно, как разболяването на един орган води след себе си разболяването на един друг. Тук тези, които ще изучават медицина, ще могат да открият някои неща, за които днешната медицина, която, между другото казано, е само сбор от бележки, даже и не сънува. Тогава медицината действително ще научи някои неща върху истинската природа на човека. Казвам всичко това, за да изтъкна, колко различна е била формата на първите хора от тези на днешните! Само постепенно в тази човешка форма се включват твърдите части.
към текста >>

125. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Това съзнание е още по-тъпо отколкото съзнанието, което днес човекът има при дълбокия сън без сънища.
Естествено вие не трябва да си представяте, че през цялото Сатурново развитие степента на човешкото съзнание остава същото; но в основни линии човешкото съзнание е такова на Сатурн, че то може да бъде охарактеризирано като дълбоко трансово съзнание. Това съзнание е още по-тъпо отколкото съзнанието, което днес човекът има при дълбокия сън без сънища. Защото такова съзнание човекът достига едвам на 2-та степен, през време на Слънчевото развитие. Следователно човекът е минал през съзнанието на дълбокия сън без сънища през време на 2-та степен, през време на Слънчевото развитие. Това е съзнанието, което днес заобикалящият ни растителен свят има на физическото поле.
към текста >>

Следователно човекът е минал през съзнанието на дълбокия сън без сънища през време на 2-та степен, през време на Слънчевото развитие.
Естествено вие не трябва да си представяте, че през цялото Сатурново развитие степента на човешкото съзнание остава същото; но в основни линии човешкото съзнание е такова на Сатурн, че то може да бъде охарактеризирано като дълбоко трансово съзнание. Това съзнание е още по-тъпо отколкото съзнанието, което днес човекът има при дълбокия сън без сънища. Защото такова съзнание човекът достига едвам на 2-та степен, през време на Слънчевото развитие. Следователно човекът е минал през съзнанието на дълбокия сън без сънища през време на 2-та степен, през време на Слънчевото развитие. Това е съзнанието, което днес заобикалящият ни растителен свят има на физическото поле.
към текста >>

При нея човекът минава през едно съзнание, което можем да разберем по-лесно, защото при съзнанието което днес човекът има при сънуването, той има още един остатък от това, което е било неговото лунно съзнание.
След това идва Лунната степен на развитието. При нея човекът минава през едно съзнание, което можем да разберем по-лесно, защото при съзнанието което днес човекът има при сънуването, той има още един остатък от това, което е било неговото лунно съзнание. Това съновидно съзнание днес е едно междинно състояние между съня без сънища и обикновеното будно дневно съзнание, което трае от сутрин до вечер. Следователно 3-то състояние на съзнанието бе достигнато от човека на старата Луна и то може да бъде сравнено с днешния изпълнен със сънища сън, но е имало висока степен на оживеност.
към текста >>

Това съновидно съзнание днес е едно междинно състояние между съня без сънища и обикновеното будно дневно съзнание, което трае от сутрин до вечер.
След това идва Лунната степен на развитието. При нея човекът минава през едно съзнание, което можем да разберем по-лесно, защото при съзнанието което днес човекът има при сънуването, той има още един остатък от това, което е било неговото лунно съзнание. Това съновидно съзнание днес е едно междинно състояние между съня без сънища и обикновеното будно дневно съзнание, което трае от сутрин до вечер. Следователно 3-то състояние на съзнанието бе достигнато от човека на старата Луна и то може да бъде сравнено с днешния изпълнен със сънища сън, но е имало висока степен на оживеност.
към текста >>

Следователно 3-то състояние на съзнанието бе достигнато от човека на старата Луна и то може да бъде сравнено с днешния изпълнен със сънища сън, но е имало висока степен на оживеност.
След това идва Лунната степен на развитието. При нея човекът минава през едно съзнание, което можем да разберем по-лесно, защото при съзнанието което днес човекът има при сънуването, той има още един остатък от това, което е било неговото лунно съзнание. Това съновидно съзнание днес е едно междинно състояние между съня без сънища и обикновеното будно дневно съзнание, което трае от сутрин до вечер. Следователно 3-то състояние на съзнанието бе достигнато от човека на старата Луна и то може да бъде сравнено с днешния изпълнен със сънища сън, но е имало висока степен на оживеност.
към текста >>

Днес изпълненият със сънища сън дава едно съзнание, което е съставено от отделни откъслеци от представи и образи и има само една слаба степен на връзка с действителният външен свят.
Днес изпълненият със сънища сън дава едно съзнание, което е съставено от отделни откъслеци от представи и образи и има само една слаба степен на връзка с действителният външен свят. Лунното съзнание, което е било едно съзнание на съновидни образи, е имало значителни отношения с външния свят. То е отговаряло напълно на това, което е било в заобикалящия душевно-духовен свят. За човека това съзнание се е повторило през време на Атлантската епоха. Ние го наричаме образно съновидно съзнание, но бихме могли да го назовем също така сомнабулно съзнание. 4-та степен на съзнанието е достигната и се развива на нашата Земя.
към текста >>

126. Предговор от Мария Щайнер GA_106 Египетски митове и мистерии

Легендите и митовете, които са художественият израз на духовни процеси и събития, макар и да живеят само като сънища в нашите души, поддържат връзката ни със свръхсетивния свят.
Умъртвяващите елементи в тази област, това са бруталният интелектуализъм и липсващият художествен усет. Легендите и митовете, които са художественият израз на духовни процеси и събития, макар и да живеят само като сънища в нашите души, поддържат връзката ни със свръхсетивния свят. Това, което митовете пробуждат в душите ни, лесно може да бъде разрушено от едно интелектуалистично тълкуване, от произволни и тенденциозни разяснения на текстовете, от излишни коментарии. Защото в този случай държим в ръцете си само отломки, а духовната връзка за съжаление се оказва прекъсната. И ако тази тенденция би си пробила път в създаденото от Рудолф Щайнер духовно-научно Движение, това фактически ще бъде унищожаване на неговото духовно завещание. Дори разсъдъчното тълкуване на приказките беше неприемливо за Рудолф Щайнер. Обаче свещените символи - в чиято основа винаги лежат най-висши духовни процеси - които са били пресъздадени и съхранени в толкова прекрасни картини на изобразителното изкуство, те не бива да служат като играчка на хипотетични тълкувания, нито да бъдат безразборно подмятани в ежедневието.
към текста >>

Такива образи се откриват пред човека като сънищни образи, като съновидения.
„Ние вече казахме: Такива образи не са алегории; по своето съдържание те стоят в непосредствена връзка с действителни факти. Такива образи се откриват пред човека като сънищни образи, като съновидения. Първоначално легендата за Озирис също беше сънувана, още преди ученикът на Мистериите да беше съзрял действителните факти от еволюцията на човечеството. В окултен смисъл, само онова представлява един символ, което подготвя човека за едно действително виждане. Символът е едно образно описание на реални процеси и събития.”
към текста >>

Първоначално легендата за Озирис също беше сънувана, още преди ученикът на Мистериите да беше съзрял действителните факти от еволюцията на човечеството.
„Ние вече казахме: Такива образи не са алегории; по своето съдържание те стоят в непосредствена връзка с действителни факти. Такива образи се откриват пред човека като сънищни образи, като съновидения. Първоначално легендата за Озирис също беше сънувана, още преди ученикът на Мистериите да беше съзрял действителните факти от еволюцията на човечеството. В окултен смисъл, само онова представлява един символ, което подготвя човека за едно действително виждане. Символът е едно образно описание на реални процеси и събития.”
към текста >>

127. Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди. GA_106 Египетски митове и мистерии

Сега е необходимо да припомним, че днешният човек има едно двойно съзнание: едно ясно дневно съзнание, и едно сънищно съзнание.
Ние ще разберем по-добре това ясновидско съзнание, ако го сравним с днешното съзнание. Днес от сутрин до вечер човекът възприема света с външните си сетива. Чрез дейността на сетивните си органи той непрекъснато стига до зрителни и слухови впечатления и т.н. Обаче с настъпването на нощта - що се отнася до човека - сетивният свят потъва в едно море на безсъзнателност. Впрочем за окултиста това не е никаква безсъзнателност, а само една по-ниска степен на съзнание. Сега е необходимо да припомним, че днешният човек има едно двойно съзнание: едно ясно дневно съзнание, и едно сънищно съзнание. В началото на Атлантската епоха това не беше така. Нека да разгледаме как изглеждаше прехода от будност в сън през онези времена. Тогава ставаше приблизително следното: периодически човекът се потопяваше в своето физическо тяло, обаче той не възприемаше предметите около себе си в техните резки очертания както прави това днес. Ако си представим, че през една зимна вечер вървим в гъста мъгла и виждаме уличните лампи като обгърнати от една светлинна аура, ние ще имаме приблизителна представа за предметното съзнание на атлантеца. За тогавашния човек всичко беше обгърнато от една такава мъгла.
към текста >>

128. Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество. GA_106 Египетски митове и мистерии

Те са тези, които сънуват.
Обаче такава народна фантазия не съществува. Който действително познава народа, не споменава подобно нещо. Много често можем да се натъкнем на следния странен довод: Както едно дете, спъвайки се в масата, започва да я удря с ръце - тъй казват тези учени - понеже смята масата за одушевено същество, така и първобитният човек придавал душевни качества на цялата природа. Този довод е повтарян безкрайно много пъти. Несъмнено, тук има фантазия, обаче тя е присъща на учените, а не на народа. Те са тези, които сънуват. Онези, които първоначално са възприемали всичко душевно, те не са сънували, а само са препредавали онова, което са долавяли със сетивата си.
към текста >>

Онези, които първоначално са възприемали всичко душевно, те не са сънували, а само са препредавали онова, което са долавяли със сетивата си.
Който действително познава народа, не споменава подобно нещо. Много често можем да се натъкнем на следния странен довод: Както едно дете, спъвайки се в масата, започва да я удря с ръце - тъй казват тези учени - понеже смята масата за одушевено същество, така и първобитният човек придавал душевни качества на цялата природа. Този довод е повтарян безкрайно много пъти. Несъмнено, тук има фантазия, обаче тя е присъща на учените, а не на народа. Те са тези, които сънуват. Онези, които първоначално са възприемали всичко душевно, те не са сънували, а само са препредавали онова, което са долавяли със сетивата си.
към текста >>

129. Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма. GA_106 Египетски митове и мистерии

Фактически той сънуваше легендата за Озирис и Изис.
Ученикът биваше подготвян първо с помощта на едно точно определено учение, близко до нашата елементарна теософия. Едва после той биваше допускан до същинските упражнения. Тогава той изпадаше в състояния, близки до екстаза, които се различаваха от същинското ясновидство, но все пак бяха нещо повече от едно съновидение. В тези състояния той се доближаваше до това, което по-късно щеше да види в образи. И наистина, отделянето на Луната от Земята, а заедно с нея и отделянето на Озирис, деятелността на Озирис, упражнявана от Луната, всичко това минаваше през душата на ученика като едно могъщо съновидение. Фактически той сънуваше легендата за Озирис и Изис. Всеки ученик сънуваше този сън за Озирис и Изис. Без този сън той не би могъл да стигне до виждането на истинските факти. Ученикът трябваше да мине през образа, през имагинацията. Легендата за Озирис и Изида беше вътрешно изживявана от всеки ученик. Това екстатично състояние на душата беше един вид прелюдия към истинското виждане, едно въведение към виждането на това, което се разиграва в духовния свят.
към текста >>

Всеки ученик сънуваше този сън за Озирис и Изис.
Едва после той биваше допускан до същинските упражнения. Тогава той изпадаше в състояния, близки до екстаза, които се различаваха от същинското ясновидство, но все пак бяха нещо повече от едно съновидение. В тези състояния той се доближаваше до това, което по-късно щеше да види в образи. И наистина, отделянето на Луната от Земята, а заедно с нея и отделянето на Озирис, деятелността на Озирис, упражнявана от Луната, всичко това минаваше през душата на ученика като едно могъщо съновидение. Фактически той сънуваше легендата за Озирис и Изис. Всеки ученик сънуваше този сън за Озирис и Изис. Без този сън той не би могъл да стигне до виждането на истинските факти. Ученикът трябваше да мине през образа, през имагинацията. Легендата за Озирис и Изида беше вътрешно изживявана от всеки ученик. Това екстатично състояние на душата беше един вид прелюдия към истинското виждане, едно въведение към виждането на това, което се разиграва в духовния свят. Ученикът можеше да чете в хрониката Акаша това, което описахме днес, само ако беше посветен до такава висока степен, за каквато загатнахме днес и за която ще говорим утре.
към текста >>

130. Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака. GA_106 Египетски митове и мистерии

Такива образи се откриват пред човека като сънищни образи, като съновидения.
Ето как се разви човечеството, минавайки през различни форми, като в легендите и образите е запазено всичко онова, което представлява действителни факти. Ние вече казахме: Такива образи не са алегории; по своето съдържание те стоят в непосредствена връзка с действителни факти. Такива образи се откриват пред човека като сънищни образи, като съновидения. Първоначално легендата за Озирис също беше сънувана, още преди ученикът на Мистериите да беше съзрял действителните факти от еволюцията на човечеството. В окултен смисъл, само онова представлява един символ, което подготвя човека за едно действително виждане. Символът е едно образно описание на реални процеси и събития. А какво беше въздействието на тези описания, ще видим в следващата лекция.
към текста >>

Първоначално легендата за Озирис също беше сънувана, още преди ученикът на Мистериите да беше съзрял действителните факти от еволюцията на човечеството.
Ето как се разви човечеството, минавайки през различни форми, като в легендите и образите е запазено всичко онова, което представлява действителни факти. Ние вече казахме: Такива образи не са алегории; по своето съдържание те стоят в непосредствена връзка с действителни факти. Такива образи се откриват пред човека като сънищни образи, като съновидения. Първоначално легендата за Озирис също беше сънувана, още преди ученикът на Мистериите да беше съзрял действителните факти от еволюцията на човечеството. В окултен смисъл, само онова представлява един символ, което подготвя човека за едно действително виждане. Символът е едно образно описание на реални процеси и събития. А какво беше въздействието на тези описания, ще видим в следващата лекция.
към текста >>

131. Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане. GA_106 Египетски митове и мистерии

Това не беше едно сънищно съзнание; то никога не е било такова.
Но щом се издигнеше в Девакана, след като беше едва свързан с физическия свят, тогава в Девакана той получаваше едно относително ясно съзнание. А когато после един такъв човек отново се инкарнираше в Персийската културна епоха, той се чувствуваше много повече сраснал с физическата материя, и се получаваше така, че той изгубваше яснотата на деваканическото си съзнание. През Египетско-халдейската епоха, когато човекът се привърза още повече към физическия свят, се получаваше така, че след смъртта, съзнанието му в Девакана се помрачи значително. Наистина по своето естество това съзнание беше по-висше от съзнанието във физическия свят, обаче то постепенно отслабваше и накрая в Гръцко-латинската епоха помръкна напълно. В същото време деваканическото съзнание също ставаше все по-смътно и сянкообразно. Това не беше едно сънищно съзнание; то никога не е било такова. Следователно, в хода на развитието настъпи едно голямо затъмнение в това съзнание.
към текста >>

132. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
към текста >>

133. 5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Той беше съставен от физическо тяло и етерно тяло и неговото съзнание приличаше в онова време на дълбоко съзнание, което днешният човек има, когато спи без сънуване, което днес има цялото растително царство, което ни заобикаля.
То съществуваше в зародишно състояние. Когато Сатурн завърши своето развитие, той навлезе в космическата нощ, също както след смъртта човек минава през духовния свят, преди да може да се прероди. Сатурн се преражда също и става "Старото Слънце". Също както растението се ражда от семето, така на старото Слънце се появява отново човешкото физическо тяло. Човекът не беше растение, но беше стигнал до степента на растение. Той беше съставен от физическо тяло и етерно тяло и неговото съзнание приличаше в онова време на дълбоко съзнание, което днешният човек има, когато спи без сънуване, което днес има цялото растително царство, което ни заобикаля.
към текста >>

134. 13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Всичко, което днес е останало от това, е способността хората да имат духовни видения в определени анормални случаи подобни на сънуването; това, което те виждат тогава, е нещо, което се намира зад повърхността на нещата.
Ето какво би предсказал посветеният от времената, които са предшествували идването на Христа. Той би казал: аз събрах последните остатъци от старото ясновидство; през първобитните време на хората са имали възможност да виждат духовните светове, след това те постепенно са изгубили тази способност. Всичко, което днес е останало от това, е способността хората да имат духовни видения в определени анормални случаи подобни на сънуването; това, което те виждат тогава, е нещо, което се намира зад повърхността на нещата.
към текста >>

Често се казва, че това са сънища от пророческо естество; и въпреки това, тези, които са били по този начин предупредени, не можеха да употребят тази мъдрост, за да предотвратят борбите.
Всички стари легенди, приказки за феи, митове ни разказват, до каква степен хората са имали възможност да имат видения. Често се казва, че това са сънища от пророческо естество; и въпреки това, тези, които са били по този начин предупредени, не можеха да употребят тази мъдрост, за да предотвратят борбите. Но в миналото хората не допускаха, че това може да бъде така; те смятаха, че мъдростта възприета от атлантийците, потопени в едно състояние, което за нас би било анормално, можеше още да бъде притежавана и да предсказва тогава бъдещите събития.
към текста >>

И въпреки това тези сънища не предлагаха на хората една сигурна гаранция; те ставаха все повече и повече илюзиорни.
И въпреки това тези сънища не предлагаха на хората една сигурна гаранция; те ставаха все повече и повече илюзиорни.
към текста >>

135. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Кой не би могъл да види, че светът на съвременния духовен и културен живот ни затваря много пъти своите врати, че не иска да ни приеме и когато идваме с нашата практика, казва: останете там, където сте, вие мечтатели, вие сънувате за всевъзможни духовни светове, за един дух, който съвсем не съществува.
Ще има и такива области на човешкия живот, които днес презират тази работа като най-хаотично мечтателство, като най-лошокачествена фантастичност. Тази работа ще бъде желана, тя ще бъде желана от места, където днес съвсем не се очаква това, където днес и се посочва вратата като на едно съновидение. Но нашето движение предварително ще върши своята работа. То съвсем не е до такава степен непрактично, че да не разбира нашето съвремие. То иска да бъде практично, да упражнява практиката там, където действително се касае да се хванат нещата по отделно със всеки пръст. Кой не би могъл да види, че светът на съвременния духовен и културен живот ни затваря много пъти своите врати, че не иска да ни приеме и когато идваме с нашата практика, казва: останете там, където сте, вие мечтатели, вие сънувате за всевъзможни духовни светове, за един дух, който съвсем не съществува. Ние не се нуждаем от вашата практика! Кой би могъл да бъде толкова пристрастен, да не вижда ясно това? Не е ли естествено да се направи първо опит да бъдем практични там, където действува светът на илюзията, върху почва, която е само илюзия на света? Когато сме достатъчно на ясно върху това, че даваме по един правилен начин в света на илюзията един образ на действителния свят, тогава чрез този свят на илюзията, на прекрасната илюзия, на художествената илюзия, ние можем да получим първата подбуда от онзи свят, чрез който боговете несъмнено ни говорят. Понеже чрез изкуството, когато то се схваща в истинския смисъл, ни говорят наистина боговете, чрез изкуството ние най-сигурно ще намерим вратата, за да проникнем постепенно с нашата практика в така наречените практически клонове на живота.
към текста >>

136. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Тогавашният индиец имаше един вид сънищно съзнание, което все пак му позволяваше да вижда в скритите основи на битието, да вижда в духовния свят.
От хрониката Акаша ние узнаваме, че непосредствено след атлантската катастрофа възниква древноиндийската културна епоха, през която хората са живеели предимно в своите етерни тела, без да потъват във физическите си тела, както стана по-късно. Преобладаващата част от индийското население притежаваше едно смътно или сумрачно ясновидство, без да разполага с днешното Азово съзнание. Тогавашният индиец имаше един вид сънищно съзнание, което все пак му позволяваше да вижда в скритите основи на битието, да вижда в духовния свят. Свикнали сме да изтъкваме, че в областта на нашите представи е необходимо ясно да виждаме връзката между познанието и неговите форми, понеже тя често ни помага, особено в периоди от време, простиращи се в бъдещето. Ние винаги сме изтъквали, че нашите предшественици в древна Индия са били все още ясновиждащи, много по-ясновиждащи, отколкото по-късно. Ако обаче искаме да разберем Евангелието на Лука, налага се да посочим и една друга особеност на нашите предшественици.
към текста >>

137. 11. Бележки GA_114 Евангелието на Лука

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
към текста >>

138. Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Колкото по-назад се връщаме в развитието на човечеството, толкова повече сегашното състояние на съзнанието става сънищно, смътно ясновидско.
Задачата на индивидуалността, която е била въплътена в Бодхисатвата-Буда, е била: да предава от епоха в епоха това, което може да се нарече учение за състраданието и любовта. За да разберем това, трябва да си кажем, че преди човек е пребивавал в съвсем друго състояние на съзнанието. Не можем да бъдем толкова късогледи като днешната наука, която вярва, че винаги е имало едни и същи способности, които постепенно са се развили от примитивни начала, и че човек преди това е бил на степента на животното. Именно така това не е стояло. Това, което днес наричаме човешко мислене, чувстване и воля, не винаги е съществувало. Колкото по-назад се връщаме в развитието на човечеството, толкова повече сегашното състояние на съзнанието става сънищно, смътно ясновидско. Затова всичко, което е трябвало да се преподава в древните времена като учение, е трябвало да се дава по-различно от днес. Днес могат да се изричат определени морални принципи; след това човек ги разбира. Чувайки за такива принципи, днес той може да каже: разбира се, това ми го говори собственият ми разум. Но за това първо е трябвало да бъдат развити разумът и съвестта. Външната история осезаемо потвърждава, че съвестта не винаги я е имало, че тя е започнала някога.
към текста >>

139. Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

В сънищата му имало пророчески озарения от духовния свят.
И така, народът продължава да живее със своята мисия, която се заключава в това, от поколение на поколение да се предават именно тези Авраамови способности. В момента, когато отново атавистично се прояви дарът на ясновиждането, когато отново някой надникне в духовните светове, възниква незабавна реакция: тази личност веднага се изключва, тя става нетърпима в народната общност. Антипатията към дара на Овена действа като вражда. Това е показано в историята за Йосиф. В сънищата му имало пророчески озарения от духовния свят. По подразбиране той е изгонен от народа, тъй като това, което е притежавал, е отпаднало от собствената мисия на древноеврейския народ. Той е отхвърлен от своите братя, тъй като в него отново се проявява унаследеният древен дар на ясновиждането. Затова Йосиф е трябвало да замине за Египет, доколкото е отпаднал от мисията на своя народ.
към текста >>

Тук е бил Йосиф, притежаващ наследството на сънищното ясновидство и представляващ свързващото звено между древноеврейския и египетския народ; сега тук отново се появява Йосиф, който има сън, и на когото в съня не само му се казва, че ще се роди Исус, но и това, че той трябва да замине с Исус в Египет.
И така, става дума за това, че действително пътят продължава, че наистина в личността на единия Исус се съдържа екстракт от цялото еврейско развитие. Първо виждаме, че в духа отново се повтаря жертвата на Исаак и това е под формата на даровете на влъхвите: те поднасят злато, ливан (тамян) и смирна (миро). В същото време виждаме, че отново навлиза нещо, напомнящо за предишните събития с древноеврейския народ. С цялото раждане на това дете Исус е свързано нещо, явяващо се отражение на съдбините на древноеврейския народ. Тук е бил Йосиф, притежаващ наследството на сънищното ясновидство и представляващ свързващото звено между древноеврейския и египетския народ; сега тук отново се появява Йосиф, който има сън, и на когото в съня не само му се казва, че ще се роди Исус, но и това, че той трябва да замине с Исус в Египет.
към текста >>

140. Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Той има сънища, той притежава древния дар на ясновиждането.
И как продължава това призвание? Жертва се последният дар на ясновиждането, той трябва да бъде изтръгнат от тази мисия, и ако още се проявява като наследство от миналото, това не е търпимо вътре в текущата линия. При Йосиф се появява връщане към старото. Той има сънища, той притежава древния дар на ясновиждането. Братята му го отблъскват. Показано е как той е наказан от цялата тази мисия: Йосиф е отхвърлен. Той бяга в Египет за да осъществи именно там връзката, която сега е била необходима, връзката с другото крило на цялото ни културно развитие, с египетската култура. Това, което е представлявало общия характер на тази мисия, Йосиф го съединил в себе си с остатъците от древното ясновиждане. Той предизвикал пълен обрат в Египет посредством това, че коригирал низходящата египетска култура в духа на своя ясновидски дар.
към текста >>

Там тях ги водят сънищата на Йосиф.
Могат да се осъществят придвижванията, описани в Библията, и ще намерите, че това е така. Библията описва това по-добре, от всички външни документи. Това, което ясновидският поглед може да намери в Акаша хрониката, съвпада с описаното в Библията движение, което извършил юдейският народ от Халдея в Ханаан през Египет и обратно. И навсякъде се появяват чудесни паралели. Кой води юдеите в Египет? Там тях ги водят сънищата на Йосиф. Кой води витлеемското дете Исус в Египет? Също сънят на Йосиф, неговия баща. Ето до какви подробности стигат тези паралели. Тук отново е налице особеният ясновидски дар, който е останал и който установява връзка.
към текста >>

141. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Йосиф още е имал сънища от древния ясновидски вид.
Отделните дарове на ясновиждането са дванадесет и те се обозначават с дванадесетте съзвездия, като дарове на небесата. Последният от тези дарове на ясновиждането е бил жертван от Авраам, за да получи като дар израилския народ. Овенът, който Авраам принася в жертва вместо сина си, е отражение на последния дар на ясновиждането. Заедно с това юдейският народ получил мисия да развива способностите за комбиниране, за да разбира мировите явления с помощта на собствените си способности, съдържащи се в мозъка, до нивото на известно единство, представено като Яхве. Тази мисия се приема с такава точност, че от юдейския народ се изключва това, което още е останало като наследство от предишния вид възприятия, а именно – древното ясновиждане. Йосиф още е имал сънища от древния ясновидски вид. Той още е използвал древното ясновиждане; но той е отхвърлен от обществото, тъй като мисията на юдейския народ се е състояла в изключване на тази древна способност за ясновиждане от своето развитие. Така Йосиф отива в изгнание. Вследствие на това той се превръща в посредник между еврейския народ и това, което следва да приеме, за да осъществи културната си мисия. Синовете на Авраам се отказали от получаването на откровения отвътре; това, което обикновено идва чрез вдъхновение, което обикновено се постига като вест отвътре, те е трябвало да го приемат отвън. Когато отиват в Египет, те получават там това чрез Мойсей; сега те са мисионери на външното физическо мислене.
към текста >>

142. Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Той вижда сънища; от тях той може да обяснява света.
И както в Исав било отхвърлено това, което било получено в малко изостанал вид, така древните ясновидски способности се изразили като атавистично наследство в Йосиф, който след това е прогонен от братята си в Египет. Той вижда сънища; от тях той може да обяснява света. Това е способност, която не е трябвало да се развива в рамките на мисията на народа на Авраам. Затова той бива прокуден и трябва да замине в Египет.
към текста >>

Потомците му, благодарение на сънищата на Йосиф, били отведени по-нататък на юг, в Египет и, след като възприели там египетския импулс, се върнали обратно в Ханаан.
Този закон гласи: това, което е ставало преди, се повтаря на по-висша степен. В малко изкривен вид той вече се съдържа в днешното естествознание, където казва, че в индивида отново накратко се повтаря това, което е ставало в течение на по-дълги периоди в развитието на вида[2]. Авторът на Евангелието от Матей по величествен начин ни посочва това. Той ни го показва, казвайки: Азът на Заратустра е трябвало да се въплъти в тяло, което в течение на времето е било подготвено в народа на Авраам. Излизайки от Ур Халдейски, от местата, откъдето е произлязла вавилонската култура, Авраам е следвал път през Предна Азия към Палестина. Потомците му, благодарение на сънищата на Йосиф, били отведени по-нататък на юг, в Египет и, след като възприели там египетския импулс, се върнали обратно в Ханаан.
към текста >>

Той бил отведен там благодарение на сънищата на древния Йосиф.
И когато този момент настъпил, те последвали пътя, по който вървяла тази душа, повтаряйки пътя на древноеврейския народ. Както Авраам прокарвал пътя в Ханаан, така звездата, тоест, душата на Заратустра – също следвала този път в Ханаан. Тримата магове следвали звездата на Заратустра и тя ги водела към мястото, където той се въплътил в тяло, произлязло от народа на Авраам и предназначено за него. Тук преди всичко Азът на Заратустра, самият Заратустра държал пътя, повтаряйки в духа пътя, който Авраам изминал до Палестина. След това древноеврейският народ е трябвало да измине пътя към Египет. Той бил отведен там благодарение на сънищата на древния Йосиф. Сега Азът, който бил въплътен във витлеемското дете Исус, отново чрез сънищата на Йосиф бива отведен в Египет по същия път, който бил прокаран от народа на Авраам благодарение на сънищата на древния Йосиф. Повтаряйки я в духа, Азът на Заратустра преминава цялата съдба на древноеврейския народ в тялото на Исус. Тук той отива от другата страна, в Египет, и отново обратно – в Палестина. Тук имаме повторение в духа, преживявано от душата на Заратустра, и то представлява отражение на съдбата на древноеврейския народ.
към текста >>

Сега Азът, който бил въплътен във витлеемското дете Исус, отново чрез сънищата на Йосиф бива отведен в Египет по същия път, който бил прокаран от народа на Авраам благодарение на сънищата на древния Йосиф.
Както Авраам прокарвал пътя в Ханаан, така звездата, тоест, душата на Заратустра – също следвала този път в Ханаан. Тримата магове следвали звездата на Заратустра и тя ги водела към мястото, където той се въплътил в тяло, произлязло от народа на Авраам и предназначено за него. Тук преди всичко Азът на Заратустра, самият Заратустра държал пътя, повтаряйки в духа пътя, който Авраам изминал до Палестина. След това древноеврейският народ е трябвало да измине пътя към Египет. Той бил отведен там благодарение на сънищата на древния Йосиф. Сега Азът, който бил въплътен във витлеемското дете Исус, отново чрез сънищата на Йосиф бива отведен в Египет по същия път, който бил прокаран от народа на Авраам благодарение на сънищата на древния Йосиф. Повтаряйки я в духа, Азът на Заратустра преминава цялата съдба на древноеврейския народ в тялото на Исус. Тук той отива от другата страна, в Египет, и отново обратно – в Палестина. Тук имаме повторение в духа, преживявано от душата на Заратустра, и то представлява отражение на съдбата на древноеврейския народ.
към текста >>

143. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Така човекът е възприемал от заобикалящата го среда например факти, за които съвременните сънища са само сянка духовни събития, духовни факти, за които съвременните сънища като правило не са вече истинско изображение.
Когато разглеждаме човешката душа, каквато тя е била през деня в онзи период, откриваме, че тя фактически не е усещала себе си да е един Аз; вместо това човекът е усещал себе си да е член на своето племе, на своя народ. Така както ръката е член на тялото, така отделното Аз представляваше, като член, цялото общество формирано от племето, от народа. Човекът все още не възприемаше себе си като едно индивидуално Аз, както прави това днес; племенното Аз, народностното Аз е било това, върху което той е съсредоточавал своето внимание. Така човек е живял през деня без да е осъзнавал ясно, че е човешко същество. Обаче когато настъпвала вечер и човекът е заспивал, съзнанието не е било напълно затъмнено, както е днес, но вместо това по време на сън душата е била в състояние да възприема духовни факти. Така човекът е възприемал от заобикалящата го среда например факти, за които съвременните сънища са само сянка духовни събития, духовни факти, за които съвременните сънища като правило не са вече истинско изображение. Такива са били възприятията на човешкото същество по онова време, така че хората са знаели, че съществува един духовен свят. За тях духовният свят е бил реалност, не посредством някакъв вид логика, нито посредством нещо, което е изисквало доказателства, а просто защото всяка нощ те са се намирали вътре в духовния свят, макар само с мъгляво и сънноподобно съзнание.
към текста >>

144. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

И когато погледнат нагоре от това действие нещо като една сънувана картина ще застане пред душите им, от която те ще знаят "Това има някаква връзка с моето действие".
Може да възникне друго положение, при което Духовната Наука не ще бъде погазена. Тогава човек ще разбере, че такива качества не само трябва да бъдат култивирани в тайни школи на посвещение, но че трябва да бъдат пазени, когато ще се появят към средата на нашето столетие като деликатни фиданки на човешкия духовен живот в това или онова лице. Такъв човек ще си каже като че от събудена душевна сила: "Виждам нещо като реалност, такова, каквото се описва в Антропософията, като втория човек вътре във физическия човек". Ще се появят и други способности например способност, която човешките същества ще забележат в себе си. Те ще извършат някакво дело. И когато погледнат нагоре от това действие нещо като една сънувана картина ще застане пред душите им, от която те ще знаят "Това има някаква връзка с моето действие". На основата на Духовната Наука хората ще знаят "Ако последва такъв един образ от моето дело което е съществено по-различно обаче от това дело то не може да има друго значение, освен да ми покаже кърмичното въздействие на моето деяние, което ще се яви в бъдеще".
към текста >>

145. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Симпатия в Антипатия; сенки-образи на Същества от Нисшия Девакан /Сънуване/
Симпатия в Антипатия; сенки-образи на Същества от Нисшия Девакан /Сънуване/
към текста >>

Отдаването на такива мисли е подобно на сънуване в будно състояние.
Между тези два полюса този на волята, който е буден през нощта и този на интелекта, който е буден денем, се намира сферата на естетичните оценки, която непрекъснато съществува у човека. През деня човек не е напълно буден в краен случай само най-прозаичните, педантичните индивиди са винаги напълно будни в будния живот. Трябва да сме способни да мечтаем мъничко даже през деня, когато сме будни; трябва да можем да се отдаваме на насладата от изкуството, на поезията или на друга дейност, която не се отнася изцяло до грубата действителност. Тези, които могат да се отдават по този начин, правят връзка, която може да оживи и засили цялото съществуване. Отдаването на такива мисли е подобно на сънуване в будно състояние. Добре знаете, че сънищата идват по време на сън; това са истински сънища, сънища, които проникват другото съзнание при сън. Това е нещо, от което човешките същества имат нужда също и денем, ако не искат да водят един сух, празен, нездрав буден живот. Сънуването става по време на спане през нощта и не се изисква доказване на това. По средата на двата полюса на нощното и дневното сънуване се намира състоянието, което може да се изрази във фантазия.
към текста >>

Добре знаете, че сънищата идват по време на сън; това са истински сънища, сънища, които проникват другото съзнание при сън.
Между тези два полюса този на волята, който е буден през нощта и този на интелекта, който е буден денем, се намира сферата на естетичните оценки, която непрекъснато съществува у човека. През деня човек не е напълно буден в краен случай само най-прозаичните, педантичните индивиди са винаги напълно будни в будния живот. Трябва да сме способни да мечтаем мъничко даже през деня, когато сме будни; трябва да можем да се отдаваме на насладата от изкуството, на поезията или на друга дейност, която не се отнася изцяло до грубата действителност. Тези, които могат да се отдават по този начин, правят връзка, която може да оживи и засили цялото съществуване. Отдаването на такива мисли е подобно на сънуване в будно състояние. Добре знаете, че сънищата идват по време на сън; това са истински сънища, сънища, които проникват другото съзнание при сън. Това е нещо, от което човешките същества имат нужда също и денем, ако не искат да водят един сух, празен, нездрав буден живот. Сънуването става по време на спане през нощта и не се изисква доказване на това. По средата на двата полюса на нощното и дневното сънуване се намира състоянието, което може да се изрази във фантазия.
към текста >>

Сънуването става по време на спане през нощта и не се изисква доказване на това.
Трябва да сме способни да мечтаем мъничко даже през деня, когато сме будни; трябва да можем да се отдаваме на насладата от изкуството, на поезията или на друга дейност, която не се отнася изцяло до грубата действителност. Тези, които могат да се отдават по този начин, правят връзка, която може да оживи и засили цялото съществуване. Отдаването на такива мисли е подобно на сънуване в будно състояние. Добре знаете, че сънищата идват по време на сън; това са истински сънища, сънища, които проникват другото съзнание при сън. Това е нещо, от което човешките същества имат нужда също и денем, ако не искат да водят един сух, празен, нездрав буден живот. Сънуването става по време на спане през нощта и не се изисква доказване на това. По средата на двата полюса на нощното и дневното сънуване се намира състоянието, което може да се изрази във фантазия.
към текста >>

По средата на двата полюса на нощното и дневното сънуване се намира състоянието, което може да се изрази във фантазия.
Тези, които могат да се отдават по този начин, правят връзка, която може да оживи и засили цялото съществуване. Отдаването на такива мисли е подобно на сънуване в будно състояние. Добре знаете, че сънищата идват по време на сън; това са истински сънища, сънища, които проникват другото съзнание при сън. Това е нещо, от което човешките същества имат нужда също и денем, ако не искат да водят един сух, празен, нездрав буден живот. Сънуването става по време на спане през нощта и не се изисква доказване на това. По средата на двата полюса на нощното и дневното сънуване се намира състоянието, което може да се изрази във фантазия.
към текста >>

По време на сън, когато сънуваме, тези сънища владеят нашия спящ живот и образи от Нисшия Девакан се отразяват в нас.
Тук пак имаме тристранен живот на душата. Интелектуалният принцип, в който ние сме наистина будни, ни носи сенки-образи от Астралната област, когато се отдаваме през деня на мисълта, откъдето произтичат най-плодоносните идеи за ежедневния живот и великите открития. По време на сън, когато сънуваме, тези сънища владеят нашия спящ живот и образи от Нисшия Девакан се отразяват в нас. Когато работим по време на сън, отпечатвайки моралност в нашата воля това не можем да съзнаваме пряко, но можем да схванем неговите въздействия, когато сме в състояние да наситим нашето мислене през нощта с влиянието на божествено духовни сили, тогава импулсите, които възприемаме, са отражение от Висшия Девакан, от Висшия Небесен Свят. Тези отражения са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и ни карат да кажем, че човешкият живот има своето оправдание и смисъл само, когато поставим нашите мисли в служба на доброто и на красивото, когато допуснем самата сърдечна кръв на божествено-духовен живот да потече през нашата интелектуална дейност, насищайки я с морални импулси.
към текста >>

146. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

В Цюрих, както ви е известна, аз съм отивал дотам, че да обясня на хората размера, до който историческия живот не се схваща от човешките същества с обикновеното съзнание, а е всъщност сънувано, как съдържанието на историята е всъщност сънувано от човешките същества.
Такива неща ни показват, колко значително е да не се приема така нареченото безсъзнателно като безсъзнателно, а по-скоро като нещо, което е крайно съзнателно и става отвъд прага на ежедневното човешко съзнание. Наистина важно е за една по-голяма част от човечеството да научи известни тайни. Аз следователно съм направил толкова, колкото е възможно да се направи по този въпрос в публични лекции в Цюрих. В Цюрих, както ви е известна, аз съм отивал дотам, че да обясня на хората размера, до който историческия живот не се схваща от човешките същества с обикновеното съзнание, а е всъщност сънувано, как съдържанието на историята е всъщност сънувано от човешките същества. Само когато хората осъзнаят това, тези понятия ще станат здравословни.
към текста >>

147. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи.
Това засилване и отслабване на волята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите мисли на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като волеви импулси и също като импулси на чувствата. Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни възприятие и своите мисли. Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене. Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи. Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища. Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно. Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята. Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси.
към текста >>

Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища.
Това засилване и отслабване на волята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите мисли на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като волеви импулси и също като импулси на чувствата. Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни възприятие и своите мисли. Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене. Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи. Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища. Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно. Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята. Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси. Те непрекъснато живеят във всичко това.
към текста >>

Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно.
Това засилване и отслабване на волята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите мисли на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като волеви импулси и също като импулси на чувствата. Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни възприятие и своите мисли. Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене. Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи. Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища. Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно. Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята. Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси. Те непрекъснато живеят във всичко това. Това е тяхната втора област, докато тук ние разгъваме нашите чувства и усещания в човешкия живот, мъртвите живеят в този живот непрекъснато и наистина по такъв начин, че колебанията, които аз току-що описах като засилване и отслабване на волята, като увеличаване и намаляване волята на мъртвите имат известно отношение към онова, което тук на земята т.нар.
към текста >>

Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите.
Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни възприятие и своите мисли. Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене. Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи. Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища. Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно. Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята. Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси. Те непрекъснато живеят във всичко това. Това е тяхната втора област, докато тук ние разгъваме нашите чувства и усещания в човешкия живот, мъртвите живеят в този живот непрекъснато и наистина по такъв начин, че колебанията, които аз току-що описах като засилване и отслабване на волята, като увеличаване и намаляване волята на мъртвите имат известно отношение към онова, което тук на земята т.нар. живи сънуват и през което спят като чувства и волеви импулси.
към текста >>

живи сънуват и през което спят като чувства и волеви импулси.
Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята. Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси. Те непрекъснато живеят във всичко това. Това е тяхната втора област, докато тук ние разгъваме нашите чувства и усещания в човешкия живот, мъртвите живеят в този живот непрекъснато и наистина по такъв начин, че колебанията, които аз току-що описах като засилване и отслабване на волята, като увеличаване и намаляване волята на мъртвите имат известно отношение към онова, което тук на земята т.нар. живи сънуват и през което спят като чувства и волеви импулси.
към текста >>

148. Съдържание GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
към текста >>

149. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ние всички познаваме състоянието на сънуване, когато в съня се натрапват хаотични или ясни картини.
Ние всички познаваме състоянието на сънуване, когато в съня се натрапват хаотични или ясни картини. Действаше ли само първото влияние, влиянието изтеглящо човека в един духовен свят, резултатът щеше да бъде сън, непрекъсван от никакви сънища. Могат да бъдат различени две влияния; едното заличава съзнанието, тъй като ни изкарва вън от телесните ни обвивки, а второто призовава пред душата света на сънищата, вмъква в съня ни този свят на сънища.
към текста >>

Действаше ли само първото влияние, влиянието изтеглящо човека в един духовен свят, резултатът щеше да бъде сън, непрекъсван от никакви сънища.
Ние всички познаваме състоянието на сънуване, когато в съня се натрапват хаотични или ясни картини. Действаше ли само първото влияние, влиянието изтеглящо човека в един духовен свят, резултатът щеше да бъде сън, непрекъсван от никакви сънища. Могат да бъдат различени две влияния; едното заличава съзнанието, тъй като ни изкарва вън от телесните ни обвивки, а второто призовава пред душата света на сънищата, вмъква в съня ни този свят на сънища.
към текста >>

Могат да бъдат различени две влияния; едното заличава съзнанието, тъй като ни изкарва вън от телесните ни обвивки, а второто призовава пред душата света на сънищата, вмъква в съня ни този свят на сънища.
Ние всички познаваме състоянието на сънуване, когато в съня се натрапват хаотични или ясни картини. Действаше ли само първото влияние, влиянието изтеглящо човека в един духовен свят, резултатът щеше да бъде сън, непрекъсван от никакви сънища. Могат да бъдат различени две влияния; едното заличава съзнанието, тъй като ни изкарва вън от телесните ни обвивки, а второто призовава пред душата света на сънищата, вмъква в съня ни този свят на сънища.
към текста >>

Докато върви насън, човек може също да има и определени сънища; но това не е така в болшинството случаи; в известен смисъл той действа като автомат, движен от неясни подтици, за които няма дори сънищно съзнание.
Но някои хора имат дори трети вид сън. Въпреки че този трети вид се среща само рядко, всеки знае, че той се среща; това е когато човек започва да говори или действа насън без съзнание, каквото е неговото в будния живот. Обикновено той не знае нищо на следващия ден за импулсите, които са го тласкали към такива действия по време на сън. Състоянието може да стигне до онова, което обикновено бива наричано сомнамбулизъм. Докато върви насън, човек може също да има и определени сънища; но това не е така в болшинството случаи; в известен смисъл той действа като автомат, движен от неясни подтици, за които няма дори сънищно съзнание. Посредством това трето влияние той влиза в контакт с външния свят, както прави през деня, само че сега е безсъзнателен. Такива действия в съня следователно са подчинени на едно трето влияние.
към текста >>

В огромното мнозинство хора обаче доминира първото влияние; по-голямата част от съня им е ненарушавана от сънища.
През съня могат да бъдат различени три влияния, на които е подложено човешкото същество; те винаги присъстват, и духовното изследване потвърждава това. В огромното мнозинство хора обаче доминира първото влияние; по-голямата част от съня им е ненарушавана от сънища. Второто влияние, пораждащо състоянието на сънищата, действа от време на време в почти всеки. Но в несравнимо по-големия брой от хората тези две състояния са така доминиращи, че говоренето и действането насън рядко се срещат. Влиянието, действащо в един сомнамбул присъства във всяко човешко същество, но в сомнамбула това трето влияние е толкова силно в сравнение с другите две, че взема връх. Въпреки всичко, всяко човешко същество подлежи на всичките три влияния.
към текста >>

Второто влияние, пораждащо състоянието на сънищата, действа от време на време в почти всеки.
През съня могат да бъдат различени три влияния, на които е подложено човешкото същество; те винаги присъстват, и духовното изследване потвърждава това. В огромното мнозинство хора обаче доминира първото влияние; по-голямата част от съня им е ненарушавана от сънища. Второто влияние, пораждащо състоянието на сънищата, действа от време на време в почти всеки. Но в несравнимо по-големия брой от хората тези две състояния са така доминиращи, че говоренето и действането насън рядко се срещат. Влиянието, действащо в един сомнамбул присъства във всяко човешко същество, но в сомнамбула това трето влияние е толкова силно в сравнение с другите две, че взема връх. Въпреки всичко, всяко човешко същество подлежи на всичките три влияния.
към текста >>

Частта на душата, която е предмет на първото влияние, което изважда душата от телесните обвивки, в Духовната Наука е позната като Сетивна душа; частта, засегната от второто влияние, което вкарва картините на сънищата в душевния живот на човека през съня, е известна като Интелектуална или Разсъдъчна душа; третата част, която в случая на повечето хора не отстоява своя уникален характер през съня, защото надделяват другите две влияния, е наречена Съзнателна или Духовна душа.
В Духовната Наука тези три влияния винаги са били разпознавани като отделни едно от друго. В човешкия душевен живот има три области, първата бидейки предмет главно на първото влияние, втората повече на второто влияние и третата повече на третото влияние. Човешката душа има троично естество и може да бъде предмет на влияния от три отделни вида. Частта на душата, която е предмет на първото влияние, което изважда душата от телесните обвивки, в Духовната Наука е позната като Сетивна душа; частта, засегната от второто влияние, което вкарва картините на сънищата в душевния живот на човека през съня, е известна като Интелектуална или Разсъдъчна душа; третата част, която в случая на повечето хора не отстоява своя уникален характер през съня, защото надделяват другите две влияния, е наречена Съзнателна или Духовна душа. Така по време на състоянието на сън трябва да бъдат различавани три влияния; трите члена на душата, които са предмет на тези три влияния, са Сетивна душа, Интелектуална или Разсъдъчна душа, Съзнателна или Духовна душа. Когато човек е приведен от една сила в сън без сънища, върху неговата Сетивна душа бива упражнено едно влияние от света, в който той преминава; когато съня му е обхванат от сънища-картини, бива упражнено влияние върху неговата Интелектуална или Разсъдъчна душа; когато той започва да говори или действа насън, бива оказано влияние върху неговата Съзнателната душа.
към текста >>

Когато човек е приведен от една сила в сън без сънища, върху неговата Сетивна душа бива упражнено едно влияние от света, в който той преминава; когато съня му е обхванат от сънища-картини, бива упражнено влияние върху неговата Интелектуална или Разсъдъчна душа; когато той започва да говори или действа насън, бива оказано влияние върху неговата Съзнателната душа.
В Духовната Наука тези три влияния винаги са били разпознавани като отделни едно от друго. В човешкия душевен живот има три области, първата бидейки предмет главно на първото влияние, втората повече на второто влияние и третата повече на третото влияние. Човешката душа има троично естество и може да бъде предмет на влияния от три отделни вида. Частта на душата, която е предмет на първото влияние, което изважда душата от телесните обвивки, в Духовната Наука е позната като Сетивна душа; частта, засегната от второто влияние, което вкарва картините на сънищата в душевния живот на човека през съня, е известна като Интелектуална или Разсъдъчна душа; третата част, която в случая на повечето хора не отстоява своя уникален характер през съня, защото надделяват другите две влияния, е наречена Съзнателна или Духовна душа. Така по време на състоянието на сън трябва да бъдат различавани три влияния; трите члена на душата, които са предмет на тези три влияния, са Сетивна душа, Интелектуална или Разсъдъчна душа, Съзнателна или Духовна душа. Когато човек е приведен от една сила в сън без сънища, върху неговата Сетивна душа бива упражнено едно влияние от света, в който той преминава; когато съня му е обхванат от сънища-картини, бива упражнено влияние върху неговата Интелектуална или Разсъдъчна душа; когато той започва да говори или действа насън, бива оказано влияние върху неговата Съзнателната душа.
към текста >>

Същото влияние, което може да се почувства в определени необикновени състояния в сънищния свят, присъства през целия сън, дори когато няма сънища.
Същото влияние, което може да се почувства в определени необикновени състояния в сънищния свят, присъства през целия сън, дори когато няма сънища. Третото влияние, което се проявява при сомнамбула, но в други случаи не действа, е онова, упражнявано върху Съзнателната душа. Когато влиянията върху Разсъдъчната и Съзнателната душа са подействали, човек е укрепнал и изпълнен с енергия; той е извлякъл от духовния свят силите, от които се нуждае за своя живот през следващия ден, за да опознава и да се радва на физическия свят. Главно влиянията, упражнявани върху Разсъдъчната душа и върху Съзнателната душа са онези, които укрепват човека в съня. Но когато той е укрепнал по този начин, същото влияние, което го изважда от физическото и етерното тяло, го вкарва обратно в тях, когато той се събуди на сутринта. Същото влияние тогава бива упражнено в обратната посока, и то се упражнява върху Сетивната душа.
към текста >>

Вторият участък на същия кръг указва влиянието, упражнявано върху Интелектуалната или Разсъдъчна душа, предизвикващо сънища.
Означил съм с точка момента на заспиването, когато човек е изтеглен в подсъзнанието; а с начертаните кръгове съм означил предаване му на състоянието на съня и събуждането му от това състояние. Долният кръг посочва течението на живота през будното състояние, а горният кръг през спящото състояние. Следователно за момента на лягането можем да кажем, че една сила, работеща върху Сетивната душа от духовния свят, ни изтегля в този свят. Това е означено от първия участък на горния кръг в диаграмата. Вторият участък на същия кръг указва влиянието, упражнявано върху Интелектуалната или Разсъдъчна душа, предизвикващо сънища. А третият участък на кръга посочва влиянието или силата, упражнявана върху Съзнателната Душа. На сутринта същата сила, която ни е изтеглила в спящо състояние, ни изважда от него и ни вкарва в дневния живот. Това е силата, работеща върху Сетивната душа. Същото се отнася за влиянията, упражнявани върху Разсъдъчната душа и върху Съзнателната душа. През нощта човек обикаля в един вид кръг.
към текста >>

Това е силата, която вкарва света на сънищата в Разсъдъчната душа.
Тези имена са ви познати, но аз ви моля сега да не мислите за нищо във връзка с тях освен, че те представят трите сили, които през съня работят върху тези три части на човешката душа. Ако се върнехме назад в древни времена, ние бихме открили, че тези наименования са били използвани първоначално за тези три сили; и ако наименованията сега се използват по други начини, те просто са били заимствани. Силата, която работи върху Сетивната душа и която при заспиванията и събужданията изважда човека от неговите телесни обвивки и евентуално го вкарва отново в тях, бе означена в един от древните езици с име, което би съответствало на думата "Марс". Силата, която работи върху Разсъдъчната душа след като човекът е заспал и отново преди събуждането, т.е. в два различни периода, бе обозначена с думата "Юпитер". Това е силата, която вкарва света на сънищата в Разсъдъчната душа. Силата, работеща върху Съзнателната душа през съня, и която при особени обстоятелства би направила човека сомнамбул, бе означена с името "Сатурн".
към текста >>

Следователно можем да кажем, използвайки терминологията на древната Духовна Наука: "Марс" изпраща човека в съня и го събужда; "Юпитер" изпраща сънища в съня му; а тъмният "Сатурн" подбужда към безсъзнателни действия насън онзи, който не може да устои на влиянието му.
Следователно можем да кажем, използвайки терминологията на древната Духовна Наука: "Марс" изпраща човека в съня и го събужда; "Юпитер" изпраща сънища в съня му; а тъмният "Сатурн" подбужда към безсъзнателни действия насън онзи, който не може да устои на влиянието му. Засега ние ще мислим за първоначалното, духовно значение на тези имена като означаващи сили, работещи върху човешкото същество в съня, когато то е вън от своето физическо и етерно тяло в духовния свят, а не за тяхното значение в астрономията.
към текста >>

В случая на обикновения човек днес Юпитеровите влияния проникват в душевния му живот като сънища-картини.
Влиянието на Меркурий работи през деня върху човешката Интелектуална или Разсъдъчна душа, точно както влиянието на Юпитер работи върху нея по време на съня нощем. Вие ще забележите, че има определено съответствие между влиянията на "Меркурий" и на "Юпитер". В случая на обикновения човек днес Юпитеровите влияния проникват в душевния му живот като сънища-картини. Съответните влияния през будния живот, влиянията на Меркурий, работят в мисълта на човека, в неговите вътрешни, разсъдъчни изживявания. Когато влиянията на Юпитер работят в сънищата на човека, той не знае откъде идват изживяванията му; в будно съзнание обаче, когато работят влиянията на Меркурий, той знае източника им. И в двата случая в душата са изобразени вътрешни процеси. Такова е съответствието между влиянията на Юпитер и онези на Меркурий.
към текста >>

Когато влиянията на Юпитер работят в сънищата на човека, той не знае откъде идват изживяванията му; в будно съзнание обаче, когато работят влиянията на Меркурий, той знае източника им.
Влиянието на Меркурий работи през деня върху човешката Интелектуална или Разсъдъчна душа, точно както влиянието на Юпитер работи върху нея по време на съня нощем. Вие ще забележите, че има определено съответствие между влиянията на "Меркурий" и на "Юпитер". В случая на обикновения човек днес Юпитеровите влияния проникват в душевния му живот като сънища-картини. Съответните влияния през будния живот, влиянията на Меркурий, работят в мисълта на човека, в неговите вътрешни, разсъдъчни изживявания. Когато влиянията на Юпитер работят в сънищата на човека, той не знае откъде идват изживяванията му; в будно съзнание обаче, когато работят влиянията на Меркурий, той знае източника им. И в двата случая в душата са изобразени вътрешни процеси. Такова е съответствието между влиянията на Юпитер и онези на Меркурий.
към текста >>

И по същия начин силата, движеща Юпитер около Слънцето, може да бъде оприличена на онова, което прониква сравнително рядко в живота ни, а именно света на сънищата.
Отдалеченият Сатурн, със своето слабо влияние, изглежда да наподобява онези слаби сили, които работят, само в особени случаи, върху Съзнателната душа в хората, които са сомнамбули. А въртенето на Луната около Земята се дължи на сила подобна на онази, която направлява съзнателните ни дела в будния живот. Пространствените разстояния означават нещо, което се изразява в определено отношение в нашия собствен регулиран от времето живот. Ще навлезем в тези неща по-дълбоко и днес въпросът е само в това да им обърнем внимание. Ако разсъдим, съвсем повърхностно, че Сатурн е най-отдалечената планета и съответно има най-слабо влияние върху нашата Земя, това може да се съпостави с факта, че силите на тъмния Сатурн имат едва слабо въздействие върху спящото човешко същество. И по същия начин силата, движеща Юпитер около Слънцето, може да бъде оприличена на онова, което прониква сравнително рядко в живота ни, а именно света на сънищата.
към текста >>

150. Съдържание GA_120 Откровенията на Кармата

Човешкото съзнание по време на дълбок сън без сънища.
Болест и здраве и отношението им към спането и будността. Заспиването и пробуждането като вътрешни човешки изживявания: Разширяване на астралното тяло и Азът, и свързаната с това загуба на съзнание (при заспиване); прибиране на астралното тяло и Азът, и поява на егоистичното съзнание (при пробуждане). Човешкото съзнание и неговата зависимост от съотношенията между четирите съставни части на човека. Болестта като абнормна будност на астралното тяло; болката като израз на повишено астрално съзнание. Болести с липсващ болков синдром: прекомерно плътна връзка между етерното тяло и астралното тяло. Човешкото съзнание по време на дълбок сън без сънища. Рефлексиите движения. Съзнателни изживявания само в рамките на астралния свят (удоволствие и страдание) и само в рамките на Азовото съзнание (разсъдъчна способност). Въпросът за „позволеното" отбягване на болестите чрез „горното съзнание" (напр. с помощта на хигиенни мерки).
към текста >>

151. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Тогава именно астралното тяло беше най-силно развито измежду трите тела и неговата степен на съзнание беше такава, че днес ние бихме могли да я сравним със сънищното съзнание, което е един вид остатък от човешкото съзнание по времето на Старата Луна.
През епохата на Старата Луна, „лунният" човек не притежаваше никакъв Аз. Азът се свърза с човешкото същество едва в сегашното планетарно въплъщение на Земята. Ето защо човекът можа да се издигне до днешната степен на съзнание едва през Земната епоха. Едно съзнание като това, което днес ние имаме между раждането и смъртта, предполага че Азът взаимодействува с другите три съставни части на човешкото същество и е най-висш из между тях. Преди да бъде оплоден с Аза, човекът се състоеше само от физическото тяло, етерно тяло и астрално тяло. Тогава именно астралното тяло беше най-силно развито измежду трите тела и неговата степен на съзнание беше такава, че днес ние бихме могли да я сравним със сънищното съзнание, което е един вид остатък от човешкото съзнание по времето на Старата Луна. Обаче Вие съвсем не трябва да си представяте днешното сънищно съзнание, а такъв вид съзнание, което пренасяше в образите на съня конкретни духовни процеси и събития. Ако изследвате днешните сънища, неизбежно ще откриете, колко много хаос има в тях. Ако обаче изследвате човешкото съзнание през епохата на Старата Луна, ще установите, че там изобщо не бихте могли да възприемете никакви външни предмети, например растения. На Старата Луна външните впечатления бяха нещо напълно невъзможно за човека. Ако някой или нещо се доближаваше до Лунния човек, Вие бихте имали смътното усещане, как във вътрешния душевен свят на този човек израства един сънищен образ, едно съновидение, на което обаче биха съответствували определени лунни Същества или процеси; с други думи, тези образи на сънищното съзнание далеч не бяха нещо субективно.
към текста >>

Обаче Вие съвсем не трябва да си представяте днешното сънищно съзнание, а такъв вид съзнание, което пренасяше в образите на съня конкретни духовни процеси и събития.
Азът се свърза с човешкото същество едва в сегашното планетарно въплъщение на Земята. Ето защо човекът можа да се издигне до днешната степен на съзнание едва през Земната епоха. Едно съзнание като това, което днес ние имаме между раждането и смъртта, предполага че Азът взаимодействува с другите три съставни части на човешкото същество и е най-висш из между тях. Преди да бъде оплоден с Аза, човекът се състоеше само от физическото тяло, етерно тяло и астрално тяло. Тогава именно астралното тяло беше най-силно развито измежду трите тела и неговата степен на съзнание беше такава, че днес ние бихме могли да я сравним със сънищното съзнание, което е един вид остатък от човешкото съзнание по времето на Старата Луна. Обаче Вие съвсем не трябва да си представяте днешното сънищно съзнание, а такъв вид съзнание, което пренасяше в образите на съня конкретни духовни процеси и събития. Ако изследвате днешните сънища, неизбежно ще откриете, колко много хаос има в тях. Ако обаче изследвате човешкото съзнание през епохата на Старата Луна, ще установите, че там изобщо не бихте могли да възприемете никакви външни предмети, например растения. На Старата Луна външните впечатления бяха нещо напълно невъзможно за човека. Ако някой или нещо се доближаваше до Лунния човек, Вие бихте имали смътното усещане, как във вътрешния душевен свят на този човек израства един сънищен образ, едно съновидение, на което обаче биха съответствували определени лунни Същества или процеси; с други думи, тези образи на сънищното съзнание далеч не бяха нещо субективно.
към текста >>

Ако изследвате днешните сънища, неизбежно ще откриете, колко много хаос има в тях.
Ето защо човекът можа да се издигне до днешната степен на съзнание едва през Земната епоха. Едно съзнание като това, което днес ние имаме между раждането и смъртта, предполага че Азът взаимодействува с другите три съставни части на човешкото същество и е най-висш из между тях. Преди да бъде оплоден с Аза, човекът се състоеше само от физическото тяло, етерно тяло и астрално тяло. Тогава именно астралното тяло беше най-силно развито измежду трите тела и неговата степен на съзнание беше такава, че днес ние бихме могли да я сравним със сънищното съзнание, което е един вид остатък от човешкото съзнание по времето на Старата Луна. Обаче Вие съвсем не трябва да си представяте днешното сънищно съзнание, а такъв вид съзнание, което пренасяше в образите на съня конкретни духовни процеси и събития. Ако изследвате днешните сънища, неизбежно ще откриете, колко много хаос има в тях. Ако обаче изследвате човешкото съзнание през епохата на Старата Луна, ще установите, че там изобщо не бихте могли да възприемете никакви външни предмети, например растения. На Старата Луна външните впечатления бяха нещо напълно невъзможно за човека. Ако някой или нещо се доближаваше до Лунния човек, Вие бихте имали смътното усещане, как във вътрешния душевен свят на този човек израства един сънищен образ, едно съновидение, на което обаче биха съответствували определени лунни Същества или процеси; с други думи, тези образи на сънищното съзнание далеч не бяха нещо субективно.
към текста >>

Ако някой или нещо се доближаваше до Лунния човек, Вие бихте имали смътното усещане, как във вътрешния душевен свят на този човек израства един сънищен образ, едно съновидение, на което обаче биха съответствували определени лунни Същества или процеси; с други думи, тези образи на сънищното съзнание далеч не бяха нещо субективно.
Тогава именно астралното тяло беше най-силно развито измежду трите тела и неговата степен на съзнание беше такава, че днес ние бихме могли да я сравним със сънищното съзнание, което е един вид остатък от човешкото съзнание по времето на Старата Луна. Обаче Вие съвсем не трябва да си представяте днешното сънищно съзнание, а такъв вид съзнание, което пренасяше в образите на съня конкретни духовни процеси и събития. Ако изследвате днешните сънища, неизбежно ще откриете, колко много хаос има в тях. Ако обаче изследвате човешкото съзнание през епохата на Старата Луна, ще установите, че там изобщо не бихте могли да възприемете никакви външни предмети, например растения. На Старата Луна външните впечатления бяха нещо напълно невъзможно за човека. Ако някой или нещо се доближаваше до Лунния човек, Вие бихте имали смътното усещане, как във вътрешния душевен свят на този човек израства един сънищен образ, едно съновидение, на което обаче биха съответствували определени лунни Същества или процеси; с други думи, тези образи на сънищното съзнание далеч не бяха нещо субективно.
към текста >>

При растенията ние стигаме до една трета степен на съзнание, до едно много, много по-смътно съзнание, което не може да се приближи дори до степента на днешното сънищно съзнание.
Достатъчно е само да си припомним, че като човешки същества, такива каквито сме днес, в сегашното планетарно състояние на нашата Земя, ние непрекъснато въплъщаваме Азът в астралното, етерното и физическото тяло. Обаче в предишните епохи от еволюцията, ние сме били човешки същества, изградени само от физическо тяло и етерно тяло. Едно същество, извадено само от физическо тяло и етерно тяло, е днешното растение. При растенията ние стигаме до една трета степен на съзнание, до едно много, много по-смътно съзнание, което не може да се приближи дори до степента на днешното сънищно съзнание. Огромна заблуда е да вярваме, че докато спи, човекът е лишен от каквото и да е съзнание. Напротив, той има съзнание, само че то е твърде слабо и той не може да породи спомен за него в своя Аз. Растението притежава точно този вид съзнание, характерен за дълбокия сън, лишен от всякакви съновидения, следователно намиращ се на една степен по-долу от астралното съзнание. Ето че стигаме до една още по-низша форма на човешкото съзнание.
към текста >>

152. БЕЛЕЖКИ GA_120 Откровенията на Кармата

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
към текста >>

153. 4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите. GA_121 Отделните души на народите

През втория период от 7-та до 14-та година той би стигнал до съзнанието, характерно за дълбокия сън, лишен от сънища.
Накратко: трите жизнени периода, които предхождат раждането на Аза, настъпващо около 20-та година, не представляват някакъв непосредствен интерес да Духовете на Формата. Верни на своята собствена природа, те се намесват едва през 20-та година на човешкия живот, и ако се замислите върху това, няма да Ви се стори чудно твърдението, че според същинските намерения на Духовете на Формата човекът би трябвало да се появи направо в своята 20-та година. Всичко, което той е развил до този момент, общо взето, представлява за Духовете на Формата само един вид ембрионална, зародишна степен. И ако трябва да се изразя образно, аз бих казал: За нормално развитите Духове на Формата би било най-добре, ако до този момент всичко протича по някакъв определен ред и никой не им се бърка в занаята. Ако до 20-та година никой не би се намесил в техния занаят, през първите седем години от развитието си човекът би стигнал до съзнанието до онова съзнание, което съответствува на физическото тяло, а именно до притъпеното, смътно съзнание, каквото има минералният свят. През втория период от 7-та до 14-та година той би стигнал до съзнанието, характерно за дълбокия сън, лишен от сънища. От 14-та до 20-та година той би развил онова съзнание, което ние наричаме сънищно съзнание. И човекът би се пробудил истински, едва на 21 години, т.е. едва след постигането на този вид съзнание, което води своето начало от Старата Луна. Едва тогава той би стигнал до Азовото съзнание. Едва в тази възраст, следвайки нормалното си развитие, той би излязъл навън от себе си, за да опознае света.
към текста >>

От 14-та до 20-та година той би развил онова съзнание, което ние наричаме сънищно съзнание.
Верни на своята собствена природа, те се намесват едва през 20-та година на човешкия живот, и ако се замислите върху това, няма да Ви се стори чудно твърдението, че според същинските намерения на Духовете на Формата човекът би трябвало да се появи направо в своята 20-та година. Всичко, което той е развил до този момент, общо взето, представлява за Духовете на Формата само един вид ембрионална, зародишна степен. И ако трябва да се изразя образно, аз бих казал: За нормално развитите Духове на Формата би било най-добре, ако до този момент всичко протича по някакъв определен ред и никой не им се бърка в занаята. Ако до 20-та година никой не би се намесил в техния занаят, през първите седем години от развитието си човекът би стигнал до съзнанието до онова съзнание, което съответствува на физическото тяло, а именно до притъпеното, смътно съзнание, каквото има минералният свят. През втория период от 7-та до 14-та година той би стигнал до съзнанието, характерно за дълбокия сън, лишен от сънища. От 14-та до 20-та година той би развил онова съзнание, което ние наричаме сънищно съзнание. И човекът би се пробудил истински, едва на 21 години, т.е. едва след постигането на този вид съзнание, което води своето начало от Старата Луна. Едва тогава той би стигнал до Азовото съзнание. Едва в тази възраст, следвайки нормалното си развитие, той би излязъл навън от себе си, за да опознае света.
към текста >>

154. 9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете. GA_121 Отделните души на народите

По време на сънищното съзнание човекът виждаше в духовния свят, по време на дневното съзнание той ставаше сляп за духовния свят.
Същественото тук е, че митът възниква от ясновивиждащото съзнание. Обаче човешкото съзнание напредва именно в редуването между виждането и липсата на виждане в духовния свят. По време на сънищното съзнание човекът виждаше в духовния свят, по време на дневното съзнание той ставаше сляп за духовния свят. Виждането в духовния свят периодически се сменяше със слепотата за духовния свят. И тази смяна на двата вида съзнание по-късно намери израз в мита за слепия Хъодур и ясновиждащия Балдур.
към текста >>

155. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
към текста >>

156. 7. СКАЗКА СЕДМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Докато хората остават тук, използувайки това като средство за изчисление, то е добре; но когато се мисли, че с това е намерено нещо съществено, те сънуват.
Как се представя това? Това, което е субстанциално, така да се каже тялото, същността на Духовете на Волята, то е простиращата се материя, твърдата материя. Това, което обикновено се счита за материя, е една илюзия, майя. В действителност, когато ясновидецът се оглежда в областите, където трябва да се намира материята, той вижда не фантастичната представа за материята, която физиката познава защото това е едно празно съновидение. Понятието материя за което говори така наречената натурфилософска физика, е само една представа, една фантазия, едно мечтание. Докато хората остават тук, използувайки това като средство за изчисление, то е добре; но когато се мисли, че с това е намерено нещо съществено, те сънуват. И така днес физиката сънува там, където говори за своите теории. Всъщност в своите теории физиката сънува. Там, където констатира факти, където описва факти, действителното, тя говори истината когато описва това, което очите могат да видят и което може да бъде установено чрез изчисление. Но когато започва да спекулира за атоми, за молекула и т.н., които за нея не са нищо друго освен определени неща, които имат материално съществуване, там тя започва да преде и изплита едно съновидение за света, по отношение на което действително трябва да кажем: това прилича на положението, при което в нашата мистерийна драма лицето Феликс Балде казва: "Когато бихме искали да купим някъде нещо и бихме казали: аз не ти плащам с твърда пара, но ти обещавам, че ще направя златни монети от някаква мъгла, тази мъгла ще се сгъсти в златни монети." В това грубо сравнение можем действително да си представим илюзията на теорията създадена от физиката, която приема строежа на цели светове от първични мъглявини, когато така наречената нужда на светогледа трябва да бъде заплатена с монетите, които в тази област науката на драго сърце би искала да даде. Ние имаме работа с една фантазия, когато съществуването на атомите, така както хората днес си го представят, се счита за нещо действително.
към текста >>

И така днес физиката сънува там, където говори за своите теории.
Това, което е субстанциално, така да се каже тялото, същността на Духовете на Волята, то е простиращата се материя, твърдата материя. Това, което обикновено се счита за материя, е една илюзия, майя. В действителност, когато ясновидецът се оглежда в областите, където трябва да се намира материята, той вижда не фантастичната представа за материята, която физиката познава защото това е едно празно съновидение. Понятието материя за което говори така наречената натурфилософска физика, е само една представа, една фантазия, едно мечтание. Докато хората остават тук, използувайки това като средство за изчисление, то е добре; но когато се мисли, че с това е намерено нещо съществено, те сънуват. И така днес физиката сънува там, където говори за своите теории. Всъщност в своите теории физиката сънува. Там, където констатира факти, където описва факти, действителното, тя говори истината когато описва това, което очите могат да видят и което може да бъде установено чрез изчисление. Но когато започва да спекулира за атоми, за молекула и т.н., които за нея не са нищо друго освен определени неща, които имат материално съществуване, там тя започва да преде и изплита едно съновидение за света, по отношение на което действително трябва да кажем: това прилича на положението, при което в нашата мистерийна драма лицето Феликс Балде казва: "Когато бихме искали да купим някъде нещо и бихме казали: аз не ти плащам с твърда пара, но ти обещавам, че ще направя златни монети от някаква мъгла, тази мъгла ще се сгъсти в златни монети." В това грубо сравнение можем действително да си представим илюзията на теорията създадена от физиката, която приема строежа на цели светове от първични мъглявини, когато така наречената нужда на светогледа трябва да бъде заплатена с монетите, които в тази област науката на драго сърце би искала да даде. Ние имаме работа с една фантазия, когато съществуването на атомите, така както хората днес си го представят, се счита за нещо действително. Докато с това се разбират само съкращения /средства за изчисление/ за онова, което сетивата показват, физиците стоят на действителна почва.
към текста >>

Всъщност в своите теории физиката сънува.
Това, което обикновено се счита за материя, е една илюзия, майя. В действителност, когато ясновидецът се оглежда в областите, където трябва да се намира материята, той вижда не фантастичната представа за материята, която физиката познава защото това е едно празно съновидение. Понятието материя за което говори така наречената натурфилософска физика, е само една представа, една фантазия, едно мечтание. Докато хората остават тук, използувайки това като средство за изчисление, то е добре; но когато се мисли, че с това е намерено нещо съществено, те сънуват. И така днес физиката сънува там, където говори за своите теории. Всъщност в своите теории физиката сънува. Там, където констатира факти, където описва факти, действителното, тя говори истината когато описва това, което очите могат да видят и което може да бъде установено чрез изчисление. Но когато започва да спекулира за атоми, за молекула и т.н., които за нея не са нищо друго освен определени неща, които имат материално съществуване, там тя започва да преде и изплита едно съновидение за света, по отношение на което действително трябва да кажем: това прилича на положението, при което в нашата мистерийна драма лицето Феликс Балде казва: "Когато бихме искали да купим някъде нещо и бихме казали: аз не ти плащам с твърда пара, но ти обещавам, че ще направя златни монети от някаква мъгла, тази мъгла ще се сгъсти в златни монети." В това грубо сравнение можем действително да си представим илюзията на теорията създадена от физиката, която приема строежа на цели светове от първични мъглявини, когато така наречената нужда на светогледа трябва да бъде заплатена с монетите, които в тази област науката на драго сърце би искала да даде. Ние имаме работа с една фантазия, когато съществуването на атомите, така както хората днес си го представят, се счита за нещо действително. Докато с това се разбират само съкращения /средства за изчисление/ за онова, което сетивата показват, физиците стоят на действителна почва. Но когато тази почва на сетивното бъде проникната, когато се мине през нея, ние трябва да пристъпим към духовното, стигаме до съществуването и тъкането на една основна субстанция, която обаче не е нищо друго освен тяло на Престолите, проникнато от дейността на Духовете на Формата.
към текста >>

157. 8. СКАЗКА ОСМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Друга една негова характерна черта е, тази, че то е едно образно съзнание, така щото нещата не се явяват направо като предмети, като в символи, както днес сънуването действува понякога в символи.
Съществата, които са имали това старо лунно съзнание, не са правили тази разлика между външно и вътрешно. Представете си, че, гледайки тази роза, вие съвсем не бихте имали съзнанието: розата се намира там вън и вие имате вътре във вас представата за нея, а бихте имали следното съзнание: когато тази роза виси там в пространството, нейното собствено същество не принадлежи само на пространството, което е затворено в нея, а това същество се простира навън в пространството и всъщност розата е във вас, нещата могат да отидат още по-далече. Представете си, че насочвате поглед към Слънцето и бихте имали несъзнанието: Слънцето е горе, а вие долу: а съзнанието: през време, когато си създавате представата за Слънцето е вътре във вас: Вашето съзнание обхваща Слънцето по един повече или по-малко духовен начин. Тогава тази разлика между вътрешно и външно не бе съществувала. Когато това ви стане ясно, вие ще имате първото определено качество на това съзнание, каквото то е съществувало на старата Луна. Друга една негова характерна черта е, тази, че то е едно образно съзнание, така щото нещата не се явяват направо като предмети, като в символи, както днес сънуването действува понякога в символи. Например, съновидението може да бъде такова, че спящият възприема несъзнателно един огън, който се намира вън от него така, че той му се явява под формата на едно съществено излъчващо светлина, явява му се образно: по един подобен начин старото лунно съзнание е възприемало нещата да речем вътрешно, но също и образно . Следователно това старо лунно съзнание е било едно образно, проникнато от свойството на вътрешността съзнание. Има една съществена разлика в сравнение с нашето съвременно съзнание. То е действувало въобще не така, като че биха съществували външни предмети, както за нашето дневно земно съзнание. Това, което днес наричате ваш окръжаващ свят, което възприемете в растителното, животинското и човешкото царство като сетивни неща, то въобще не е съществувало за съзнанието през време на старото Лунно развитие.
към текста >>

158. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ето защо при посвещението в древните Мистерии, макар и да не се стигаше до едно сънищно съзнание, все пак се налагаше известно подтискане на Азовото чувство.
Ако животното би могло да отправи поглед към своя вътрешен свят, то би открило там не един индивидуален Аз, а един „родов Аз", един „групов Аз"; то би усещало себе си като принадлежащо към един животински вид. В условията на древното посвещение това Азово чувство беше, така да се каже, заличавано. Следователно, когато човекът се издигаше в духовните светове, неговото Азово чувство избледняваше и ако съпоставите всичко, изнесено от мен, Вие ще установите, че този ред на нещата е бил напълно оправдан. Защото тъкмо Азовото чувство е онова, от което бликат всички страсти и разновидности на егоизма. За да бъдат възпрени страстите, Азовото чувство трябваше да бъде подтискано. Ето защо при посвещението в древните Мистерии, макар и да не се стигаше до едно сънищно съзнание, все пак се налагаше известно подтискане на Азовото чувство. Човекът все повече и повече трябваше да се стреми към такъв, вид посвещение, което протича е пълно зачитане, и съхраняване на неговия Аз на онзи Аз, който той носи в своето будно съзнание от пробуждането до заспиването. Онова помрачение на Аза, което беше присъщо на древните Мистерии, трябваше да отпадне. И това е нещо, което общо взето може да бъде постигнато само бавно и постепенно в хода на еволюцията; днес то е осъществимо до голяма степен във всички истински форми на посвещението, така че по времето, когато човекът се издига в духовните светове, Азовото чувство не угасва.
към текста >>

159. 13. Бележки GA_123 Евангелието на Матей

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
към текста >>

160. Лекция първа GA_126 Окултна история

Ако вие си спомните за многото неща, които са се говорили през тези години, то във вашата душа може да възникне представа, че в древни времена и даже още във времената на следатлантското културно развитие - ако се върнем няколко хилядолетия назад във времената, предшестващи нашето, наричано обикновено историческо време, хората са имали повече или по-малко анормални ясновидски състояния; че между това, което ние днес наричаме трезво, ограничено само във физическия свят бодърстване, и безсъзнателното състояние на сън с неговото съмнително царство на сънищата, се е намирала област на съзнанието, чрез която човек се е потапял в духовната, спиритуална реалност.
Ако вие си спомните за многото неща, които са се говорили през тези години, то във вашата душа може да възникне представа, че в древни времена и даже още във времената на следатлантското културно развитие - ако се върнем няколко хилядолетия назад във времената, предшестващи нашето, наричано обикновено историческо време, хората са имали повече или по-малко анормални ясновидски състояния; че между това, което ние днес наричаме трезво, ограничено само във физическия свят бодърстване, и безсъзнателното състояние на сън с неговото съмнително царство на сънищата, се е намирала област на съзнанието, чрез която човек се е потапял в духовната, спиритуална реалност. И това, което учените господа, които измислят толкова митове и легенди в науката, изобразяват като народна поетическа фантазия, в действителност, ние знаем, се свежда до древното ясновидство, до ясновидските състояния на човешката душа, която в онези времена е виждала ставащото зад физическото битие и е изразявала видяното в образите от митовете, а също от приказките и легендите. Така че, когато имаме пред себе си древни, при това наистина древни митове, приказки и предания, ние можем да намерим в тях повече знания, мъдрост и истина, отколкото в нашата сегашна абстрактна ученост и наука. По такъв начин, когато ние обръщаме нашия поглед към много древни времена, ние го обръщаме, така да се каже, към ясновиждащия човек. И ние знаем, как това ясновидство намалява все повече и повече в различните народи през различните времена. Днес, в лекцията по случай Рождество1, аз даже обърнах внимание на това, че в Европа сравнително до много късно са съществували остатъци от древното ясновидство.Угасването на ясновидството и появяването на съзнанието, ограничено само от физическия план, се извършва при различните народи по различно време.
към текста >>

161. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

Възпитателят мъчил момчето денем, но когато заспивал съня на праведника и сънувал юридическите теории, то ставало от леглото и наблюдавало през нощта звездите с помощта на съвсем прости инструменти, които само си измайсторило.
В XVI век, в 1546 година, се ражда забележителен човек, който произхожда от знатен род от Северна Европа, на когото, така да се каже, от люлката било дадено всичко това, което можело да го доведе до високи почести в духа на тогавашния традиционен живот, той даже се родил в богато семейство. Тъй като, в духа на семейната традиция, е трябвало да стане човек с важно държавно или някакво друго високо положение, той бил, разбира се от само себе си, насочен към юридическата професия и бил изпратен с възпитател в Лайпцигския университет да изучава юриспруденция. Възпитателят мъчил момчето, тъй като когато е трябвало да изучава юриспруденция, той бил още дете. Възпитателят мъчил момчето денем, но когато заспивал съня на праведника и сънувал юридическите теории, то ставало от леглото и наблюдавало през нощта звездите с помощта на съвсем прости инструменти, които само си измайсторило. И съвсем скоро то знаело за тайните на звездното небе не само повече от всеки учител, но и повече, отколкото тогава имало написано във всички книги. Така например, много скоро то забелязало определено положение на Сатурн и Юпитер в съзвездието Лъв, погледнало в книгите и намерило, че там то било обозначено съвършено невярно. Тогава в него възникнало страстно желание възможно най-точно да знае преди всичко тези звездни писмена, възможно най-точно да обозначи пътя на звездите. И най-удивителното е в това, че този човек много скоро, без оглед на съпротивата на семейството си, получил позволение да стане естествоизпитател и астроном, а не проспал живота си над юридическите книги и доктрини. И тъй като на разположение имал големи средства, могъл да си оборудва цяло здание.
към текста >>

162. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Тогава в човешкия живот, такъв, какъвто е той днес, между будния дневен живот и безсъзнателното състояние на сън, се намесва образния свят на сънищата.
Тази душевна дейност за сега ние осъзнаваме по два начина: веднъж чрез обикновения буден дневен живот. По време на него, чрез сетивата, ние събираме външните впечатления и чрез главния мозък ги обработваме до разумни размишления. Казано на популярен език на този въпрос ще се върнем отново, за да го поясним, трябва да си представим, че външните впечатления навлизат в нас през портите на нашите сетива и възбуждат из вестни процеси в главния мозък. Ако искаме да проследим, само по отношение на външната организация какво се разиграва тук, то бихме видели, как нашият главен мозък се задействува чрез изливащия се поток от външни впечатления, и как към това, в което се превръща този поток, под влияние на размишленията, се прибавят и другите последствия на подобни впечатления, по-слабо повлияни от акта на размишление, т.е. прибавят се постъпки и действия, които приписваме повече на гръбначния мозък, като на техен инструмент. Тогава в човешкия живот, такъв, какъвто е той днес, между будния дневен живот и безсъзнателното състояние на сън, се намесва образния свят на сънищата. По едни много странен начин светът на сънищата се намества между будния дневен живот, ангажиращ изцяло главния мозък като инструмент, и безсъзнателно състояние на сън. Засега, както ще забележи наблюдателят лаик, в най-общи щрихи ще говорим за света на сънищата.
към текста >>

По едни много странен начин светът на сънищата се намества между будния дневен живот, ангажиращ изцяло главния мозък като инструмент, и безсъзнателно състояние на сън.
По време на него, чрез сетивата, ние събираме външните впечатления и чрез главния мозък ги обработваме до разумни размишления. Казано на популярен език на този въпрос ще се върнем отново, за да го поясним, трябва да си представим, че външните впечатления навлизат в нас през портите на нашите сетива и възбуждат из вестни процеси в главния мозък. Ако искаме да проследим, само по отношение на външната организация какво се разиграва тук, то бихме видели, как нашият главен мозък се задействува чрез изливащия се поток от външни впечатления, и как към това, в което се превръща този поток, под влияние на размишленията, се прибавят и другите последствия на подобни впечатления, по-слабо повлияни от акта на размишление, т.е. прибавят се постъпки и действия, които приписваме повече на гръбначния мозък, като на техен инструмент. Тогава в човешкия живот, такъв, какъвто е той днес, между будния дневен живот и безсъзнателното състояние на сън, се намесва образния свят на сънищата. По едни много странен начин светът на сънищата се намества между будния дневен живот, ангажиращ изцяло главния мозък като инструмент, и безсъзнателно състояние на сън. Засега, както ще забележи наблюдателят лаик, в най-общи щрихи ще говорим за света на сънищата.
към текста >>

Засега, както ще забележи наблюдателят лаик, в най-общи щрихи ще говорим за света на сънищата.
Казано на популярен език на този въпрос ще се върнем отново, за да го поясним, трябва да си представим, че външните впечатления навлизат в нас през портите на нашите сетива и възбуждат из вестни процеси в главния мозък. Ако искаме да проследим, само по отношение на външната организация какво се разиграва тук, то бихме видели, как нашият главен мозък се задействува чрез изливащия се поток от външни впечатления, и как към това, в което се превръща този поток, под влияние на размишленията, се прибавят и другите последствия на подобни впечатления, по-слабо повлияни от акта на размишление, т.е. прибавят се постъпки и действия, които приписваме повече на гръбначния мозък, като на техен инструмент. Тогава в човешкия живот, такъв, какъвто е той днес, между будния дневен живот и безсъзнателното състояние на сън, се намесва образния свят на сънищата. По едни много странен начин светът на сънищата се намества между будния дневен живот, ангажиращ изцяло главния мозък като инструмент, и безсъзнателно състояние на сън. Засега, както ще забележи наблюдателят лаик, в най-общи щрихи ще говорим за света на сънищата.
към текста >>

Виждаме, че целият този свят на сънищата показва странно сходство с онази подчинена душевна дейност, която свързахме с гръбначния мозък; от друга страна, когато сънуваните образи изплуват в душите ни, същите се появяват не като представи, произтичащи от дадени размишления, а по силата на известна необходимост, подобно на движението, което извършва ръката, когато на клепача ни кацне муха: защитното движение тук се появява като непосредствено, необходимо действие.
Виждаме, че целият този свят на сънищата показва странно сходство с онази подчинена душевна дейност, която свързахме с гръбначния мозък; от друга страна, когато сънуваните образи изплуват в душите ни, същите се появяват не като представи, произтичащи от дадени размишления, а по силата на известна необходимост, подобно на движението, което извършва ръката, когато на клепача ни кацне муха: защитното движение тук се появява като непосредствено, необходимо действие. В света на сънищата наблюдаваме нещо друго, но също така с характера на непосредствената необходимост. Действие не се появява, но на душевния ни хоризонт изплува образ. Ако тъй както в будния си дневен живот не можем да упражним контролиращо влияние върху движението на ръката, и същото се осъществява по силата на необходимостта, така също нямаме влияние и над начина, по който се изграждат образите от света на нашите сънища. Ето защо можем да кажем: ако видим даден човек в състояние на буден дневен живот, и ако забележим нещо от неговите рефлексни движения, където той, тъй да се каже без размишление, реагира на външните дразнения, видим ли цялата сума от жестове и физиономични изражения, които той осъществява неразмишлявайки, то пред себе си имаме сума от действия, които в качеството на душевни действия и по силата на необходимостта се включват в същността на този човек. Ако наблюдаваме сега човек, който сънува, то пред нас се явява редица от образи,носещи характера именно на образи, а не на действия,които нахлуват в същността на човека.
към текста >>

В света на сънищата наблюдаваме нещо друго, но също така с характера на непосредствената необходимост.
Виждаме, че целият този свят на сънищата показва странно сходство с онази подчинена душевна дейност, която свързахме с гръбначния мозък; от друга страна, когато сънуваните образи изплуват в душите ни, същите се появяват не като представи, произтичащи от дадени размишления, а по силата на известна необходимост, подобно на движението, което извършва ръката, когато на клепача ни кацне муха: защитното движение тук се появява като непосредствено, необходимо действие. В света на сънищата наблюдаваме нещо друго, но също така с характера на непосредствената необходимост. Действие не се появява, но на душевния ни хоризонт изплува образ. Ако тъй както в будния си дневен живот не можем да упражним контролиращо влияние върху движението на ръката, и същото се осъществява по силата на необходимостта, така също нямаме влияние и над начина, по който се изграждат образите от света на нашите сънища. Ето защо можем да кажем: ако видим даден човек в състояние на буден дневен живот, и ако забележим нещо от неговите рефлексни движения, където той, тъй да се каже без размишление, реагира на външните дразнения, видим ли цялата сума от жестове и физиономични изражения, които той осъществява неразмишлявайки, то пред себе си имаме сума от действия, които в качеството на душевни действия и по силата на необходимостта се включват в същността на този човек. Ако наблюдаваме сега човек, който сънува, то пред нас се явява редица от образи,носещи характера именно на образи, а не на действия,които нахлуват в същността на човека. И така можем да кажем: тъй както по време на будния дневен живот човек извършва действия, възникващи и оформящи се без размишление, по такъв хаотичен начин в рамките на сънищата се изграждат и сънуваните образи.
към текста >>

Ако тъй както в будния си дневен живот не можем да упражним контролиращо влияние върху движението на ръката, и същото се осъществява по силата на необходимостта, така също нямаме влияние и над начина, по който се изграждат образите от света на нашите сънища.
Виждаме, че целият този свят на сънищата показва странно сходство с онази подчинена душевна дейност, която свързахме с гръбначния мозък; от друга страна, когато сънуваните образи изплуват в душите ни, същите се появяват не като представи, произтичащи от дадени размишления, а по силата на известна необходимост, подобно на движението, което извършва ръката, когато на клепача ни кацне муха: защитното движение тук се появява като непосредствено, необходимо действие. В света на сънищата наблюдаваме нещо друго, но също така с характера на непосредствената необходимост. Действие не се появява, но на душевния ни хоризонт изплува образ. Ако тъй както в будния си дневен живот не можем да упражним контролиращо влияние върху движението на ръката, и същото се осъществява по силата на необходимостта, така също нямаме влияние и над начина, по който се изграждат образите от света на нашите сънища. Ето защо можем да кажем: ако видим даден човек в състояние на буден дневен живот, и ако забележим нещо от неговите рефлексни движения, където той, тъй да се каже без размишление, реагира на външните дразнения, видим ли цялата сума от жестове и физиономични изражения, които той осъществява неразмишлявайки, то пред себе си имаме сума от действия, които в качеството на душевни действия и по силата на необходимостта се включват в същността на този човек. Ако наблюдаваме сега човек, който сънува, то пред нас се явява редица от образи,носещи характера именно на образи, а не на действия,които нахлуват в същността на човека. И така можем да кажем: тъй както по време на будния дневен живот човек извършва действия, възникващи и оформящи се без размишление, по такъв хаотичен начин в рамките на сънищата се изграждат и сънуваните образи.
към текста >>

Ако наблюдаваме сега човек, който сънува, то пред нас се явява редица от образи,носещи характера именно на образи, а не на действия,които нахлуват в същността на човека.
Виждаме, че целият този свят на сънищата показва странно сходство с онази подчинена душевна дейност, която свързахме с гръбначния мозък; от друга страна, когато сънуваните образи изплуват в душите ни, същите се появяват не като представи, произтичащи от дадени размишления, а по силата на известна необходимост, подобно на движението, което извършва ръката, когато на клепача ни кацне муха: защитното движение тук се появява като непосредствено, необходимо действие. В света на сънищата наблюдаваме нещо друго, но също така с характера на непосредствената необходимост. Действие не се появява, но на душевния ни хоризонт изплува образ. Ако тъй както в будния си дневен живот не можем да упражним контролиращо влияние върху движението на ръката, и същото се осъществява по силата на необходимостта, така също нямаме влияние и над начина, по който се изграждат образите от света на нашите сънища. Ето защо можем да кажем: ако видим даден човек в състояние на буден дневен живот, и ако забележим нещо от неговите рефлексни движения, където той, тъй да се каже без размишление, реагира на външните дразнения, видим ли цялата сума от жестове и физиономични изражения, които той осъществява неразмишлявайки, то пред себе си имаме сума от действия, които в качеството на душевни действия и по силата на необходимостта се включват в същността на този човек. Ако наблюдаваме сега човек, който сънува, то пред нас се явява редица от образи,носещи характера именно на образи, а не на действия,които нахлуват в същността на човека. И така можем да кажем: тъй както по време на будния дневен живот човек извършва действия, възникващи и оформящи се без размишление, по такъв хаотичен начин в рамките на сънищата се изграждат и сънуваните образи.
към текста >>

И така можем да кажем: тъй както по време на будния дневен живот човек извършва действия, възникващи и оформящи се без размишление, по такъв хаотичен начин в рамките на сънищата се изграждат и сънуваните образи.
В света на сънищата наблюдаваме нещо друго, но също така с характера на непосредствената необходимост. Действие не се появява, но на душевния ни хоризонт изплува образ. Ако тъй както в будния си дневен живот не можем да упражним контролиращо влияние върху движението на ръката, и същото се осъществява по силата на необходимостта, така също нямаме влияние и над начина, по който се изграждат образите от света на нашите сънища. Ето защо можем да кажем: ако видим даден човек в състояние на буден дневен живот, и ако забележим нещо от неговите рефлексни движения, където той, тъй да се каже без размишление, реагира на външните дразнения, видим ли цялата сума от жестове и физиономични изражения, които той осъществява неразмишлявайки, то пред себе си имаме сума от действия, които в качеството на душевни действия и по силата на необходимостта се включват в същността на този човек. Ако наблюдаваме сега човек, който сънува, то пред нас се явява редица от образи,носещи характера именно на образи, а не на действия,които нахлуват в същността на човека. И така можем да кажем: тъй както по време на будния дневен живот човек извършва действия, възникващи и оформящи се без размишление, по такъв хаотичен начин в рамките на сънищата се изграждат и сънуваните образи.
към текста >>

И така, ние бихме ли могли да кажем: по странен начин светът на сънищата ни отвежда при онзи гръбначен мозък, който някога е залегнал в основата на главния мозък?
Какво трябва да направим сега, ако искаме да се върнем към нашия главен мозък и в известен смисъл да го разгледаме като инструмент на сънното съзнание? Трябва да си представим, че по някакъв начин, в този главен мозък има нещо, с поведение, сходно на поведението на гръбначния мозък, определящ несъзнателните ни действия, така че можем да разгледаме главния мозък на първо място като инструмент на будния дневен живот, в който ние създаваме обмислените си действия и образи, и същевременно да си представим, за легнал в основата му по тайнствен начин скрит отдолу, един друг загадъчен гръбначен мозък, който обаче не проявява себе си директно като такъв, а е като вклинен в главния мозък и не подбужда същия към действие. Докато гръбначният мозък произвежда действия, макар и осъществяващи се без размишление, главният мозък в този случай предизвиква единствено появата на образи. Тази тайнствена предпоставка, залегнала в основата на главния мозък, не успява да стигне докрай в своето осъществяване. И така, ние бихме ли могли да кажем: по странен начин светът на сънищата ни отвежда при онзи гръбначен мозък, който някога е залегнал в основата на главния мозък? Ако разгледаме нашия главен мозък, в днешния му вид, като инструмент на будния дневен живот, то за нас той има тази форма, която бихме наблюдавали, ако го извадехме от черепната кухина. Но в такъв случай в него трябва да функционира и нещо друго, тогава, когато будният дневен живот е угаснал. И окултното изследване показва, че в главния мозък, в качеството на инструмент на сънищата, е разположен загадъчен гръбначен мозък (виж. рис. № 2).
към текста >>

И окултното изследване показва, че в главния мозък, в качеството на инструмент на сънищата, е разположен загадъчен гръбначен мозък (виж. рис.
Докато гръбначният мозък произвежда действия, макар и осъществяващи се без размишление, главният мозък в този случай предизвиква единствено появата на образи. Тази тайнствена предпоставка, залегнала в основата на главния мозък, не успява да стигне докрай в своето осъществяване. И така, ние бихме ли могли да кажем: по странен начин светът на сънищата ни отвежда при онзи гръбначен мозък, който някога е залегнал в основата на главния мозък? Ако разгледаме нашия главен мозък, в днешния му вид, като инструмент на будния дневен живот, то за нас той има тази форма, която бихме наблюдавали, ако го извадехме от черепната кухина. Но в такъв случай в него трябва да функционира и нещо друго, тогава, когато будният дневен живот е угаснал. И окултното изследване показва, че в главния мозък, в качеството на инструмент на сънищата, е разположен загадъчен гръбначен мозък (виж. рис. № 2).
към текста >>

Засега бих желал да кажа съвсем хипотетично, че този гръбначен мозък започва да функционира, когато човек спи и сънува, и тогава той функционира така активно, както е обичайно това за гръбначния мозък изобщо, а именно проявявайки себе си по силата на необходимостта.
Ако трябва да го представим схематично, то бихме могли да нарисуваме как в главния мозък, в мозъка на представите от будния дневен живот, се намира, невидим за външното възприятие, загадъчен, стар гръбначен мозък, който по някакъв начин е спотаен вътре. Засега бих желал да кажа съвсем хипотетично, че този гръбначен мозък започва да функционира, когато човек спи и сънува, и тогава той функционира така активно, както е обичайно това за гръбначния мозък изобщо, а именно проявявайки себе си по силата на необходимостта. Но тъй като е вклинен в главния мозък, той осъществява себе си не чрез действия, а чрез образи и чрез действията на тези образи, тъй като на сън ние действуваме само чрез образи, нали? Ето как този своеобразен, странен, хаотичен живот, който ние живеем насън, сочи, че в основата на инструмента на будния дневен живот, за какъвто инструмент с право приемаме главния мозък, е залегнал тайнствен орган , представляващ може би негово по-старо образование, от което той се е развил, и което образование и днес проявява себе си тогава, когато новообразуванието мълчи. Тук се проявява някогашната предпоставка на главния мозък; тук този стар гръбначен мозък извежда на бял свят всичко, на което е способен от затвореното пространство, в което е разположен като при това не постига истински действия, а само изгражда образи.
към текста >>

Съществуването на сънищата ни навежда на мисълта, че главният мозък е преминал през стъпалото на гръбначния мозък и в последствие е развил функциите на будния дневен живот.
Съществуването на сънищата ни навежда на мисълта, че главният мозък е преминал през стъпалото на гръбначния мозък и в последствие е развил функциите на будния дневен живот. Но когато будният дневен живот затихне, тогава старият орган проявява себе си чрез света на сънищата. По този начин разграничихме фактите, произтичащи от външното наблюдение на света, от което виждаме, че дори наблюдението над душевния живот прибавя нещо ново към данните, получени от наблюдението на външната форма, и че тъй да се каже, будният дневен живот се отнася към живота на сън, както оформеният главен мозък, на своето второ стъпало на развитие се отнася към стария, залегнал в основата му, гръбначен стълб, останал в своето развитие на първото стъпало. По странен начин това ще обосновем в следващите лекции окултният ясновидски подход може да ни служи като основа за дълбокото проникване в същността на човешката природа, доколкото същата изразява себе си чрез затворените в костната маса на черепа и на гръбначния стълб органи. От предишни духовнонаучни наблюдения вие знаете, че видимото тяло на човека представлява само една част от цялото човешко същество и че в мига, когато се отвори окото на ясновидеца, това физическо тяло се оказва затворено, положено в свръхсетивен организъм, в нещо, което, грубо казано, наричаме човешка аура. Засега това се посочва само като факт, по-късно ще се върнем отново към него, доколко то същото подлежи на обоснование.
към текста >>

Но когато будният дневен живот затихне, тогава старият орган проявява себе си чрез света на сънищата.
Съществуването на сънищата ни навежда на мисълта, че главният мозък е преминал през стъпалото на гръбначния мозък и в последствие е развил функциите на будния дневен живот. Но когато будният дневен живот затихне, тогава старият орган проявява себе си чрез света на сънищата. По този начин разграничихме фактите, произтичащи от външното наблюдение на света, от което виждаме, че дори наблюдението над душевния живот прибавя нещо ново към данните, получени от наблюдението на външната форма, и че тъй да се каже, будният дневен живот се отнася към живота на сън, както оформеният главен мозък, на своето второ стъпало на развитие се отнася към стария, залегнал в основата му, гръбначен стълб, останал в своето развитие на първото стъпало. По странен начин това ще обосновем в следващите лекции окултният ясновидски подход може да ни служи като основа за дълбокото проникване в същността на човешката природа, доколкото същата изразява себе си чрез затворените в костната маса на черепа и на гръбначния стълб органи. От предишни духовнонаучни наблюдения вие знаете, че видимото тяло на човека представлява само една част от цялото човешко същество и че в мига, когато се отвори окото на ясновидеца, това физическо тяло се оказва затворено, положено в свръхсетивен организъм, в нещо, което, грубо казано, наричаме човешка аура. Засега това се посочва само като факт, по-късно ще се върнем отново към него, доколко то същото подлежи на обоснование. Човешката аура, в която физическия човек е разположен като ядро, се представя на ясновидското око в различни цветове.
към текста >>

163. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

При това, разглеждайки вътрешния образ, външната форма на тази част на човека, добихме известна предварителна представа за връзката на този живот, който ние нарекохме буден дневен живот, с другия отначало изпълнен разбира се с много съмнения живот, който нарекохме свят на сънищата.
Вчера още видяхме, как външното наблюдение, както от страна на лаика, а така също и научното наблюдение, трябва да ни наведат на мисълта да разглеждаме човека като двойственост. Тази двойственост на човешкото същество характеризирахме вчера само бегло, тъй като с това ще се занимаем подробно по-късно като нещо, затворено в защитната костна обвивка на черепа и на гръбначния стълб, както вече видяхме. При това, разглеждайки вътрешния образ, външната форма на тази част на човека, добихме известна предварителна представа за връзката на този живот, който ние нарекохме буден дневен живот, с другия отначало изпълнен разбира се с много съмнения живот, който нарекохме свят на сънищата. Видяхме, как в известна степен външните форми на този характеризиран от нас елемент на човешката природа представлява един вид отражение, един вид откровение: от една страна на сферата на сънищата, на този населен с хаотични образи свят, а от другата страна на будния дневен живот, изпълнен с ясните контури на възприятията. Днес ще трябва да хвърлим бегъл поглед върху другият елемент на човешката двойственост, който елемент в известна степен се намира извън областта, разгледана вчера. Дори най-повърхностният поглед върху втория елемент на човешкото същество може да ни убеди, че тази втора част в известно отношение представлява противоположност на първата. Разглеждайки главния и гръбначния мозък, видяхме костното образуване в ролята на обвивка, на нещо обгръщащо. Разгледаме ли обаче другата част на човешката природа, то решително трябва да кажем, че костното образуване тук е положително сред органите, но това разбира се е едно съвсем повърхностно наблюдение.
към текста >>

Видяхме, как в известна степен външните форми на този характеризиран от нас елемент на човешката природа представлява един вид отражение, един вид откровение: от една страна на сферата на сънищата, на този населен с хаотични образи свят, а от другата страна на будния дневен живот, изпълнен с ясните контури на възприятията.
Вчера още видяхме, как външното наблюдение, както от страна на лаика, а така също и научното наблюдение, трябва да ни наведат на мисълта да разглеждаме човека като двойственост. Тази двойственост на човешкото същество характеризирахме вчера само бегло, тъй като с това ще се занимаем подробно по-късно като нещо, затворено в защитната костна обвивка на черепа и на гръбначния стълб, както вече видяхме. При това, разглеждайки вътрешния образ, външната форма на тази част на човека, добихме известна предварителна представа за връзката на този живот, който ние нарекохме буден дневен живот, с другия отначало изпълнен разбира се с много съмнения живот, който нарекохме свят на сънищата. Видяхме, как в известна степен външните форми на този характеризиран от нас елемент на човешката природа представлява един вид отражение, един вид откровение: от една страна на сферата на сънищата, на този населен с хаотични образи свят, а от другата страна на будния дневен живот, изпълнен с ясните контури на възприятията. Днес ще трябва да хвърлим бегъл поглед върху другият елемент на човешката двойственост, който елемент в известна степен се намира извън областта, разгледана вчера. Дори най-повърхностният поглед върху втория елемент на човешкото същество може да ни убеди, че тази втора част в известно отношение представлява противоположност на първата. Разглеждайки главния и гръбначния мозък, видяхме костното образуване в ролята на обвивка, на нещо обгръщащо. Разгледаме ли обаче другата част на човешката природа, то решително трябва да кажем, че костното образуване тук е положително сред органите, но това разбира се е едно съвсем повърхностно наблюдение.
към текста >>

164. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Антипатия: на Същества (Сънуване)
Антипатия: на Същества (Сънуване)
към текста >>

Всъщност хората трябва да сънуват нещо и през деня, те трябва да могат да сънуват нещо също и през бреме на будността, трябва да могат да се отдават на изкуството, на поезията или на друга жизнена дейност, която не е насочена към грубата действителност.
Между тези два полюса, между полюса на волята, който бди през нощта, и интелектуалния полюс, който бди през деня, се намира естетическият кръг, който постоянно съществува в човека. Защото през деня човекът е напълно буден. Само най-прозаичните, най-големите филистери бодърствуват винаги, когато са будни. Всъщност хората трябва да сънуват нещо и през деня, те трябва да могат да сънуват нещо също и през бреме на будността, трябва да могат да се отдават на изкуството, на поезията или на друга жизнена дейност, която не е насочена към грубата действителност. Тези, които постъпват така, създават една връзка, чието обратно въздействие освежава, оживотворява цялото ни съществуване. Да се остави човек на такива мисли, това е така да се каже нещо, което прониква като сънуване в будния живот. И Вие знаете, че заспивайки, ние сънуваме; тогава ние имаме действителните сънища, които навлизат в нашето съзнание по време на съня. Това е нещо, от което всички хора се нуждаят, всички, които не искат да водят само един прозаичен, сух, нездрав дневен живот. А сънуването настъпва и без това през нощта, човек няма нужда да го призовава.
към текста >>

Да се остави човек на такива мисли, това е така да се каже нещо, което прониква като сънуване в будния живот.
Между тези два полюса, между полюса на волята, който бди през нощта, и интелектуалния полюс, който бди през деня, се намира естетическият кръг, който постоянно съществува в човека. Защото през деня човекът е напълно буден. Само най-прозаичните, най-големите филистери бодърствуват винаги, когато са будни. Всъщност хората трябва да сънуват нещо и през деня, те трябва да могат да сънуват нещо също и през бреме на будността, трябва да могат да се отдават на изкуството, на поезията или на друга жизнена дейност, която не е насочена към грубата действителност. Тези, които постъпват така, създават една връзка, чието обратно въздействие освежава, оживотворява цялото ни съществуване. Да се остави човек на такива мисли, това е така да се каже нещо, което прониква като сънуване в будния живот. И Вие знаете, че заспивайки, ние сънуваме; тогава ние имаме действителните сънища, които навлизат в нашето съзнание по време на съня. Това е нещо, от което всички хора се нуждаят, всички, които не искат да водят само един прозаичен, сух, нездрав дневен живот. А сънуването настъпва и без това през нощта, човек няма нужда да го призовава. И тъкмо това е средното, което стои между двата полюса на нощното и дневното сънуване: способността да живеем във фантазията.
към текста >>

И Вие знаете, че заспивайки, ние сънуваме; тогава ние имаме действителните сънища, които навлизат в нашето съзнание по време на съня.
Защото през деня човекът е напълно буден. Само най-прозаичните, най-големите филистери бодърствуват винаги, когато са будни. Всъщност хората трябва да сънуват нещо и през деня, те трябва да могат да сънуват нещо също и през бреме на будността, трябва да могат да се отдават на изкуството, на поезията или на друга жизнена дейност, която не е насочена към грубата действителност. Тези, които постъпват така, създават една връзка, чието обратно въздействие освежава, оживотворява цялото ни съществуване. Да се остави човек на такива мисли, това е така да се каже нещо, което прониква като сънуване в будния живот. И Вие знаете, че заспивайки, ние сънуваме; тогава ние имаме действителните сънища, които навлизат в нашето съзнание по време на съня. Това е нещо, от което всички хора се нуждаят, всички, които не искат да водят само един прозаичен, сух, нездрав дневен живот. А сънуването настъпва и без това през нощта, човек няма нужда да го призовава. И тъкмо това е средното, което стои между двата полюса на нощното и дневното сънуване: способността да живеем във фантазията.
към текста >>

А сънуването настъпва и без това през нощта, човек няма нужда да го призовава.
Всъщност хората трябва да сънуват нещо и през деня, те трябва да могат да сънуват нещо също и през бреме на будността, трябва да могат да се отдават на изкуството, на поезията или на друга жизнена дейност, която не е насочена към грубата действителност. Тези, които постъпват така, създават една връзка, чието обратно въздействие освежава, оживотворява цялото ни съществуване. Да се остави човек на такива мисли, това е така да се каже нещо, което прониква като сънуване в будния живот. И Вие знаете, че заспивайки, ние сънуваме; тогава ние имаме действителните сънища, които навлизат в нашето съзнание по време на съня. Това е нещо, от което всички хора се нуждаят, всички, които не искат да водят само един прозаичен, сух, нездрав дневен живот. А сънуването настъпва и без това през нощта, човек няма нужда да го призовава. И тъкмо това е средното, което стои между двата полюса на нощното и дневното сънуване: способността да живеем във фантазията.
към текста >>

И тъкмо това е средното, което стои между двата полюса на нощното и дневното сънуване: способността да живеем във фантазията.
Тези, които постъпват така, създават една връзка, чието обратно въздействие освежава, оживотворява цялото ни съществуване. Да се остави човек на такива мисли, това е така да се каже нещо, което прониква като сънуване в будния живот. И Вие знаете, че заспивайки, ние сънуваме; тогава ние имаме действителните сънища, които навлизат в нашето съзнание по време на съня. Това е нещо, от което всички хора се нуждаят, всички, които не искат да водят само един прозаичен, сух, нездрав дневен живот. А сънуването настъпва и без това през нощта, човек няма нужда да го призовава. И тъкмо това е средното, което стои между двата полюса на нощното и дневното сънуване: способността да живеем във фантазията.
към текста >>

А през време на съня, когато сънуваме, когато тези сънища се явяват в нашето спящо съзнание, тогава в нас се отразяват образите на висшия небесен свят или на висшия Девакан.
Така ние имаме и тук нещо троично в душата: Интелектуалният живот, чрез който действително сме будни и носим в себе си сянковите образи на астралното поле, когато през деня се оставяме на мислите, така че да възникват най-полезните хрумвания на всекидневния живот, както и великите открития. А през време на съня, когато сънуваме, когато тези сънища се явяват в нашето спящо съзнание, тогава в нас се отразяват образите на висшия небесен свят или на висшия Девакан. А когато после работим през време на съня и отпечатваме в нашата воля моралност – това ние не можем да възприемаме направо, а само в нейните действия, когато сме в състояние да пренесем през нощта това влияние на божествено-духовните Същества в нашето мислене, тогава импулсите, които приемаме, са отражения от горния Девакан, от горния небесен свят. Това са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и които ни позволяват да кажем: Всъщност човешкият живот е оправдан само чрез това, че ние поставяме нашите мисли в служба на доброто и красивото, и оставяме нашата интелектуална дейност да бъде проникната от истинския пулс на божествено-духовния живот, оставяме я да бъде проникната от моралните импулси.
към текста >>

165. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

– с тези три свойствени на човека импулса, ние трябва да вземем под внимание и живота на сънищата, как той се отнася към трите елемента на душата – импулса на мислите, душевното вълнение и импулса на волята.
Ако сега свържем поставения в началото въпрос: Притежава ли обикновеният човек опорна точка, за да приеме съществуването на по-висши светове? – с тези три свойствени на човека импулса, ние трябва да вземем под внимание и живота на сънищата, как той се отнася към трите елемента на душата – импулса на мислите, душевното вълнение и импулса на волята. Ние можем да различим ясно тези три отделни части на нашия живот: живота на представите, живота на душевните вълнения и нашите волеви импулси. Когато размислим малко върху нашия душевен живот, ние можем да направим ясна разлика между тези три отделни части.
към текста >>

Ако искаме да направим необходимата разлика, ние обаче следва да вземем под внимание и нещо друго, а именно нашите сънища.
Ако искаме да направим необходимата разлика, ние обаче следва да вземем под внимание и нещо друго, а именно нашите сънища. На първо време човек би могъл да вярва – когато се намира под въздействието на сънищата – че това са представи, които продължават своето съществуване в съня. Когато обаче проверим нещата съвсем точно, ще забележим, че животът на нашите представи не продължава в нашите сънища. Това, което има свойството да изморява нашата душа, не продължава по време на съня. Подобно нещо се случва само тогава, когато нашите представи са свързани със силни душевни вълнения. Душевните вълнения са тези, които се явяват в образите на сънищата.
към текста >>

На първо време човек би могъл да вярва – когато се намира под въздействието на сънищата – че това са представи, които продължават своето съществуване в съня.
Ако искаме да направим необходимата разлика, ние обаче следва да вземем под внимание и нещо друго, а именно нашите сънища. На първо време човек би могъл да вярва – когато се намира под въздействието на сънищата – че това са представи, които продължават своето съществуване в съня. Когато обаче проверим нещата съвсем точно, ще забележим, че животът на нашите представи не продължава в нашите сънища. Това, което има свойството да изморява нашата душа, не продължава по време на съня. Подобно нещо се случва само тогава, когато нашите представи са свързани със силни душевни вълнения. Душевните вълнения са тези, които се явяват в образите на сънищата. За да разберем това, трябва обаче да проверим точно нещата.
към текста >>

Когато обаче проверим нещата съвсем точно, ще забележим, че животът на нашите представи не продължава в нашите сънища.
Ако искаме да направим необходимата разлика, ние обаче следва да вземем под внимание и нещо друго, а именно нашите сънища. На първо време човек би могъл да вярва – когато се намира под въздействието на сънищата – че това са представи, които продължават своето съществуване в съня. Когато обаче проверим нещата съвсем точно, ще забележим, че животът на нашите представи не продължава в нашите сънища. Това, което има свойството да изморява нашата душа, не продължава по време на съня. Подобно нещо се случва само тогава, когато нашите представи са свързани със силни душевни вълнения. Душевните вълнения са тези, които се явяват в образите на сънищата. За да разберем това, трябва обаче да проверим точно нещата. Например: Някой сънува, че е отново млад и преживява това или онова.
към текста >>

Душевните вълнения са тези, които се явяват в образите на сънищата.
Ако искаме да направим необходимата разлика, ние обаче следва да вземем под внимание и нещо друго, а именно нашите сънища. На първо време човек би могъл да вярва – когато се намира под въздействието на сънищата – че това са представи, които продължават своето съществуване в съня. Когато обаче проверим нещата съвсем точно, ще забележим, че животът на нашите представи не продължава в нашите сънища. Това, което има свойството да изморява нашата душа, не продължава по време на съня. Подобно нещо се случва само тогава, когато нашите представи са свързани със силни душевни вълнения. Душевните вълнения са тези, които се явяват в образите на сънищата. За да разберем това, трябва обаче да проверим точно нещата. Например: Някой сънува, че е отново млад и преживява това или онова. Веднага след това сънят се променя и става нещо, което обаче е съвсем ненужно той да го е преживял. Явява се едно събитие, което е чуждо на неговия спомен, защото той не го е преживял на физическото поле. Обаче се появяват познати лица.
към текста >>

Например: Някой сънува, че е отново млад и преживява това или онова.
Когато обаче проверим нещата съвсем точно, ще забележим, че животът на нашите представи не продължава в нашите сънища. Това, което има свойството да изморява нашата душа, не продължава по време на съня. Подобно нещо се случва само тогава, когато нашите представи са свързани със силни душевни вълнения. Душевните вълнения са тези, които се явяват в образите на сънищата. За да разберем това, трябва обаче да проверим точно нещата. Например: Някой сънува, че е отново млад и преживява това или онова. Веднага след това сънят се променя и става нещо, което обаче е съвсем ненужно той да го е преживял. Явява се едно събитие, което е чуждо на неговия спомен, защото той не го е преживял на физическото поле. Обаче се появяват познати лица. Колко често се случва при сънуването да се виждаме заплетени в действия, при които се намираме заедно с приятели и познати, които отдавна не сме виждали. Обаче когато проверим точно, трябва да си кажем, че в основата на това, което възниква в сънищата, стоят душевните вълнения.
към текста >>

Колко често се случва при сънуването да се виждаме заплетени в действия, при които се намираме заедно с приятели и познати, които отдавна не сме виждали.
За да разберем това, трябва обаче да проверим точно нещата. Например: Някой сънува, че е отново млад и преживява това или онова. Веднага след това сънят се променя и става нещо, което обаче е съвсем ненужно той да го е преживял. Явява се едно събитие, което е чуждо на неговия спомен, защото той не го е преживял на физическото поле. Обаче се появяват познати лица. Колко често се случва при сънуването да се виждаме заплетени в действия, при които се намираме заедно с приятели и познати, които отдавна не сме виждали. Обаче когато проверим точно, трябва да си кажем, че в основата на това, което възниква в сънищата, стоят душевните вълнения. Може би ние все още сме свързани с някогашния приятел, не сме се откъснали напълно от него. Вероятно съществува още някое душевно вълнение, което е свързано с него. В сънищата не се явява нищо, което да не е свързано с душевни вълнения. Съобразно с това тук трябва да направим определено заключение, а именно: Щом представите, които нашето будно съзнание опосредствува, не се явяват в сънищата, това е едно доказателство за факта, че те не преминават в съня.
към текста >>

Обаче когато проверим точно, трябва да си кажем, че в основата на това, което възниква в сънищата, стоят душевните вълнения.
Например: Някой сънува, че е отново млад и преживява това или онова. Веднага след това сънят се променя и става нещо, което обаче е съвсем ненужно той да го е преживял. Явява се едно събитие, което е чуждо на неговия спомен, защото той не го е преживял на физическото поле. Обаче се появяват познати лица. Колко често се случва при сънуването да се виждаме заплетени в действия, при които се намираме заедно с приятели и познати, които отдавна не сме виждали. Обаче когато проверим точно, трябва да си кажем, че в основата на това, което възниква в сънищата, стоят душевните вълнения. Може би ние все още сме свързани с някогашния приятел, не сме се откъснали напълно от него. Вероятно съществува още някое душевно вълнение, което е свързано с него. В сънищата не се явява нищо, което да не е свързано с душевни вълнения. Съобразно с това тук трябва да направим определено заключение, а именно: Щом представите, които нашето будно съзнание опосредствува, не се явяват в сънищата, това е едно доказателство за факта, че те не преминават в съня. Щом душевните вълнения ни пречат да заспим, това доказва, че те не ни напускат, че трябва да са налице, за да могат да се явяват в образите на сънищата.
към текста >>

В сънищата не се явява нищо, което да не е свързано с душевни вълнения.
Обаче се появяват познати лица. Колко често се случва при сънуването да се виждаме заплетени в действия, при които се намираме заедно с приятели и познати, които отдавна не сме виждали. Обаче когато проверим точно, трябва да си кажем, че в основата на това, което възниква в сънищата, стоят душевните вълнения. Може би ние все още сме свързани с някогашния приятел, не сме се откъснали напълно от него. Вероятно съществува още някое душевно вълнение, което е свързано с него. В сънищата не се явява нищо, което да не е свързано с душевни вълнения. Съобразно с това тук трябва да направим определено заключение, а именно: Щом представите, които нашето будно съзнание опосредствува, не се явяват в сънищата, това е едно доказателство за факта, че те не преминават в съня. Щом душевните вълнения ни пречат да заспим, това доказва, че те не ни напускат, че трябва да са налице, за да могат да се явяват в образите на сънищата. Това се дължи на факта, че душевните вълнения са много по-вътрешно свързани с истинското същество на човека, отколкото живота на представите. Ние внасяме душевните вълнения също и в съня. Следователно, те са една съставна част на душата, която остава свързана с нас също и по време на съня.
към текста >>

Съобразно с това тук трябва да направим определено заключение, а именно: Щом представите, които нашето будно съзнание опосредствува, не се явяват в сънищата, това е едно доказателство за факта, че те не преминават в съня.
Колко често се случва при сънуването да се виждаме заплетени в действия, при които се намираме заедно с приятели и познати, които отдавна не сме виждали. Обаче когато проверим точно, трябва да си кажем, че в основата на това, което възниква в сънищата, стоят душевните вълнения. Може би ние все още сме свързани с някогашния приятел, не сме се откъснали напълно от него. Вероятно съществува още някое душевно вълнение, което е свързано с него. В сънищата не се явява нищо, което да не е свързано с душевни вълнения. Съобразно с това тук трябва да направим определено заключение, а именно: Щом представите, които нашето будно съзнание опосредствува, не се явяват в сънищата, това е едно доказателство за факта, че те не преминават в съня. Щом душевните вълнения ни пречат да заспим, това доказва, че те не ни напускат, че трябва да са налице, за да могат да се явяват в образите на сънищата. Това се дължи на факта, че душевните вълнения са много по-вътрешно свързани с истинското същество на човека, отколкото живота на представите. Ние внасяме душевните вълнения също и в съня. Следователно, те са една съставна част на душата, която остава свързана с нас също и по време на съня. Противоположно на обикновените представи, душевните вълнения са нещо, което преминава с нас в съня, което следователно е свързано много по-тясно с човешката индивидуалност, отколкото обикновеното мислене, което не е пропито с душевни вълнения.
към текста >>

Щом душевните вълнения ни пречат да заспим, това доказва, че те не ни напускат, че трябва да са налице, за да могат да се явяват в образите на сънищата.
Обаче когато проверим точно, трябва да си кажем, че в основата на това, което възниква в сънищата, стоят душевните вълнения. Може би ние все още сме свързани с някогашния приятел, не сме се откъснали напълно от него. Вероятно съществува още някое душевно вълнение, което е свързано с него. В сънищата не се явява нищо, което да не е свързано с душевни вълнения. Съобразно с това тук трябва да направим определено заключение, а именно: Щом представите, които нашето будно съзнание опосредствува, не се явяват в сънищата, това е едно доказателство за факта, че те не преминават в съня. Щом душевните вълнения ни пречат да заспим, това доказва, че те не ни напускат, че трябва да са налице, за да могат да се явяват в образите на сънищата. Това се дължи на факта, че душевните вълнения са много по-вътрешно свързани с истинското същество на човека, отколкото живота на представите. Ние внасяме душевните вълнения също и в съня. Следователно, те са една съставна част на душата, която остава свързана с нас също и по време на съня. Противоположно на обикновените представи, душевните вълнения са нещо, което преминава с нас в съня, което следователно е свързано много по-тясно с човешката индивидуалност, отколкото обикновеното мислене, което не е пропито с душевни вълнения.
към текста >>

166. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Той откри освен това, че много пъти несъзнателни случки се издават в сънищата и така възникна един вид тълкуване на сънищата от страна на психоаналитичната школа.
Отначало тя се занимаваше с душевния живот, като се опитваше да изследва при душевно и телесно болните определени душевни причини в душевния живот, например отдавна забравената младост, защото беше ясно, че несъзнаваното също има своето трайно значение за по-късния живот. Един умен лекар от тази школа, д-р Бройер, се опита да постави търсещите изцеление в едно състояние на хипноза, от което после извличаше един вид изповед, за да изследва по този начин дълбочините на техните души. Всички Вие добре знаете, че се получава голямо облекчение, когато човек може да изкаже това, което го потиска. Чрез такива хипнотически изповеди често пъти е настъпвало оздравяване или подготовка за самото оздравяване. Но и без хипноза, чрез умело поставени въпроси Фройд постигаше същите резултати. Той откри освен това, че много пъти несъзнателни случки се издават в сънищата и така възникна един вид тълкуване на сънищата от страна на психоаналитичната школа. Ако сега някой би искал да каже, че тук има една благоприятна възможност да бъде установен един компромис между Духовната наука и това, което се е получило в резултат на тези усилия, такова едно мнение може да бъде определено като измамно, тъй като тук въпреки намерената четвърт истина човек скоро би видял, че гореописаното направление води в най-големите заблуждения и би направил по-добре да остане при материалистическите тълкувания. Правилно разбраната Духовна наука трябва да отхвърля подобни неща. Това има своето дълбоко значение поради факта, че възгледите за сънищния живот на душата и изведената от тях теория са потопени в едно грубо, сетивно мислене и поради това липсва възможността те да бъдат възпитани и издигнати до духовната истина. Защото за целта е необходимо тъкмо това мислене, което предлага Духовната наука, понеже в противен случай става така, че нейните принципи се вкарват слепешком в някакви мрачни хипотези и теории, за да бъдат тълкувани единствено в материалистичен смисъл. Същото става и с школата на Фройд.
към текста >>

Това има своето дълбоко значение поради факта, че възгледите за сънищния живот на душата и изведената от тях теория са потопени в едно грубо, сетивно мислене и поради това липсва възможността те да бъдат възпитани и издигнати до духовната истина.
Чрез такива хипнотически изповеди често пъти е настъпвало оздравяване или подготовка за самото оздравяване. Но и без хипноза, чрез умело поставени въпроси Фройд постигаше същите резултати. Той откри освен това, че много пъти несъзнателни случки се издават в сънищата и така възникна един вид тълкуване на сънищата от страна на психоаналитичната школа. Ако сега някой би искал да каже, че тук има една благоприятна възможност да бъде установен един компромис между Духовната наука и това, което се е получило в резултат на тези усилия, такова едно мнение може да бъде определено като измамно, тъй като тук въпреки намерената четвърт истина човек скоро би видял, че гореописаното направление води в най-големите заблуждения и би направил по-добре да остане при материалистическите тълкувания. Правилно разбраната Духовна наука трябва да отхвърля подобни неща. Това има своето дълбоко значение поради факта, че възгледите за сънищния живот на душата и изведената от тях теория са потопени в едно грубо, сетивно мислене и поради това липсва възможността те да бъдат възпитани и издигнати до духовната истина. Защото за целта е необходимо тъкмо това мислене, което предлага Духовната наука, понеже в противен случай става така, че нейните принципи се вкарват слепешком в някакви мрачни хипотези и теории, за да бъдат тълкувани единствено в материалистичен смисъл. Същото става и с школата на Фройд. Наистина тя стига до символиката на сънищата. Обаче след това тя вложи в този символизъм представите на материалистичната епоха, докато истинското схващане на Шуберт и на Фолкелт бе прокарано в Лайпциг, но без да бъде продължено. Сънищата бяха разбирани като едно символизиране на половия живот, защото нашето време е неспособно да проумее, че тази област е най-низшето откровение на безброй други светове, чието духовно значение се издига високо над нашия свят.
към текста >>

Наистина тя стига до символиката на сънищата.
Ако сега някой би искал да каже, че тук има една благоприятна възможност да бъде установен един компромис между Духовната наука и това, което се е получило в резултат на тези усилия, такова едно мнение може да бъде определено като измамно, тъй като тук въпреки намерената четвърт истина човек скоро би видял, че гореописаното направление води в най-големите заблуждения и би направил по-добре да остане при материалистическите тълкувания. Правилно разбраната Духовна наука трябва да отхвърля подобни неща. Това има своето дълбоко значение поради факта, че възгледите за сънищния живот на душата и изведената от тях теория са потопени в едно грубо, сетивно мислене и поради това липсва възможността те да бъдат възпитани и издигнати до духовната истина. Защото за целта е необходимо тъкмо това мислене, което предлага Духовната наука, понеже в противен случай става така, че нейните принципи се вкарват слепешком в някакви мрачни хипотези и теории, за да бъдат тълкувани единствено в материалистичен смисъл. Същото става и с школата на Фройд. Наистина тя стига до символиката на сънищата. Обаче след това тя вложи в този символизъм представите на материалистичната епоха, докато истинското схващане на Шуберт и на Фолкелт бе прокарано в Лайпциг, но без да бъде продължено. Сънищата бяха разбирани като едно символизиране на половия живот, защото нашето време е неспособно да проумее, че тази област е най-низшето откровение на безброй други светове, чието духовно значение се издига високо над нашия свят. По този начин нещата достигнаха дотам, че цялата тази изследователска област беше обгърната от един неблагонадежден елемент, предвещаващ най-тежки заблуждения. Ето защо Духовната наука може да каже по адрес на Фройдовата школа само следното: Ние следва да отхвърлим резултатите от нейното изследване, защото те са дилетантски, но ако въпреки това тази школа се запознае основно с духовното изследване, тогава резултатите от нейното изследване ще доведат до съвършено други истини. Тогава хората ще започнат да разбират, че нашето време е време на интелектуалността, време на догмите, което поражда голям хаос от инстинкти и страсти, и предпочита да се движи само в интелектуалното и абстрактното.
към текста >>

Сънищата бяха разбирани като едно символизиране на половия живот, защото нашето време е неспособно да проумее, че тази област е най-низшето откровение на безброй други светове, чието духовно значение се издига високо над нашия свят.
Това има своето дълбоко значение поради факта, че възгледите за сънищния живот на душата и изведената от тях теория са потопени в едно грубо, сетивно мислене и поради това липсва възможността те да бъдат възпитани и издигнати до духовната истина. Защото за целта е необходимо тъкмо това мислене, което предлага Духовната наука, понеже в противен случай става така, че нейните принципи се вкарват слепешком в някакви мрачни хипотези и теории, за да бъдат тълкувани единствено в материалистичен смисъл. Същото става и с школата на Фройд. Наистина тя стига до символиката на сънищата. Обаче след това тя вложи в този символизъм представите на материалистичната епоха, докато истинското схващане на Шуберт и на Фолкелт бе прокарано в Лайпциг, но без да бъде продължено. Сънищата бяха разбирани като едно символизиране на половия живот, защото нашето време е неспособно да проумее, че тази област е най-низшето откровение на безброй други светове, чието духовно значение се издига високо над нашия свят. По този начин нещата достигнаха дотам, че цялата тази изследователска област беше обгърната от един неблагонадежден елемент, предвещаващ най-тежки заблуждения. Ето защо Духовната наука може да каже по адрес на Фройдовата школа само следното: Ние следва да отхвърлим резултатите от нейното изследване, защото те са дилетантски, но ако въпреки това тази школа се запознае основно с духовното изследване, тогава резултатите от нейното изследване ще доведат до съвършено други истини. Тогава хората ще започнат да разбират, че нашето време е време на интелектуалността, време на догмите, което поражда голям хаос от инстинкти и страсти, и предпочита да се движи само в интелектуалното и абстрактното.
към текста >>

167. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Защото пред тях ще изникне нещо като един знаменателен сънищен образ.
С прехвърлянето на съдийската служба за човешките дела върху Христос е свързано обаче и това, че Христос ще се намеси и непосредствено в човешката история. Не в едно физическо тяло, но затова пък за онези хора, които все повече и повече ще постигнат способността да възприемат етерния Христос, за тях Христос ще се намеси в историята на Земното човечество. Тогава ще има например хора, които ще са извършили това или онова, които ще са извършили някакво дело. Тогава тези хора ще доловят подтика – и започвайки от нашето столетие, в бъдещите три хилядолетия ще има все повече такива хора – тези хора ще доловят, че трябва да отстъпят от тяхното действие. Защото пред тях ще изникне нещо като един знаменателен сънищен образ. В този сънищен образ те ще видят като на сън нещо, което изглежда, като че е тяхно собствено действие, обаче не ще могат да си спомнят да са извършвали някога това, което им се явява в този образ. Обаче онези, които не ще са се подготвили за това, че нещо подобно ще дойде в развитието на човечеството, ще считат всичко това само за някакъв плод на една фантазия или на една болна душа. Онези обаче, които са се подготвили добре чрез новото откровение, чрез това трето откровение на последния цикъл на човечеството, което ще настъпи в нашето време чрез Духовната наука, те ще знаят, че това са израстващи нови способности, които им позволяват да виждат в духовния свят. И те ще знаят, че образът, който се явява пред тяхната душа, е едно предизвестие на онова кармическо дело, което трябва да настъпи някога в бъдеще, било още в този живот, било именно в следващите земни съществувания, за да създаде изправянето на това, което сме извършили. Накратко казано, хората постепенно ще добият способността да виждат като в сънищен образ кармическото изправяне, изправящото действие, което ще трябва да стане в бъдеще.
към текста >>

В този сънищен образ те ще видят като на сън нещо, което изглежда, като че е тяхно собствено действие, обаче не ще могат да си спомнят да са извършвали някога това, което им се явява в този образ.
С прехвърлянето на съдийската служба за човешките дела върху Христос е свързано обаче и това, че Христос ще се намеси и непосредствено в човешката история. Не в едно физическо тяло, но затова пък за онези хора, които все повече и повече ще постигнат способността да възприемат етерния Христос, за тях Христос ще се намеси в историята на Земното човечество. Тогава ще има например хора, които ще са извършили това или онова, които ще са извършили някакво дело. Тогава тези хора ще доловят подтика – и започвайки от нашето столетие, в бъдещите три хилядолетия ще има все повече такива хора – тези хора ще доловят, че трябва да отстъпят от тяхното действие. Защото пред тях ще изникне нещо като един знаменателен сънищен образ. В този сънищен образ те ще видят като на сън нещо, което изглежда, като че е тяхно собствено действие, обаче не ще могат да си спомнят да са извършвали някога това, което им се явява в този образ. Обаче онези, които не ще са се подготвили за това, че нещо подобно ще дойде в развитието на човечеството, ще считат всичко това само за някакъв плод на една фантазия или на една болна душа. Онези обаче, които са се подготвили добре чрез новото откровение, чрез това трето откровение на последния цикъл на човечеството, което ще настъпи в нашето време чрез Духовната наука, те ще знаят, че това са израстващи нови способности, които им позволяват да виждат в духовния свят. И те ще знаят, че образът, който се явява пред тяхната душа, е едно предизвестие на онова кармическо дело, което трябва да настъпи някога в бъдеще, било още в този живот, било именно в следващите земни съществувания, за да създаде изправянето на това, което сме извършили. Накратко казано, хората постепенно ще добият способността да виждат като в сънищен образ кармическото изправяне, изправящото действие, което ще трябва да стане в бъдеще. Следователно ние виждаме как и в нашето време можем да кажем, както Йоан Кръстител казваше, кръщавайки хората в реката Йордан: Изменете вашето душевно настроение, вашето душевно състояние, защото идват нови времена, в които се пробуждат нови способности.
към текста >>

Накратко казано, хората постепенно ще добият способността да виждат като в сънищен образ кармическото изправяне, изправящото действие, което ще трябва да стане в бъдеще.
Защото пред тях ще изникне нещо като един знаменателен сънищен образ. В този сънищен образ те ще видят като на сън нещо, което изглежда, като че е тяхно собствено действие, обаче не ще могат да си спомнят да са извършвали някога това, което им се явява в този образ. Обаче онези, които не ще са се подготвили за това, че нещо подобно ще дойде в развитието на човечеството, ще считат всичко това само за някакъв плод на една фантазия или на една болна душа. Онези обаче, които са се подготвили добре чрез новото откровение, чрез това трето откровение на последния цикъл на човечеството, което ще настъпи в нашето време чрез Духовната наука, те ще знаят, че това са израстващи нови способности, които им позволяват да виждат в духовния свят. И те ще знаят, че образът, който се явява пред тяхната душа, е едно предизвестие на онова кармическо дело, което трябва да настъпи някога в бъдеще, било още в този живот, било именно в следващите земни съществувания, за да създаде изправянето на това, което сме извършили. Накратко казано, хората постепенно ще добият способността да виждат като в сънищен образ кармическото изправяне, изправящото действие, което ще трябва да стане в бъдеще. Следователно ние виждаме как и в нашето време можем да кажем, както Йоан Кръстител казваше, кръщавайки хората в реката Йордан: Изменете вашето душевно настроение, вашето душевно състояние, защото идват нови времена, в които се пробуждат нови способности.
към текста >>

168. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Между тези две форми на съзнанието съвременният човек различава също онова междинно състояние, което наричаме сънищно състояние или състояние на сънуването.
Душите, които днес са въплътени на Земята, всъщност са преминали през онзи стадий, чрез който човекът напредва до един вид действително Азово съзнание. Обаче това съзнание се е подготвяло в течение на развитието още от древната Атлантска епоха насам. Но също и за хората от по-старите времена, за хората, живели до времената, когато Мистерията на Голгота отбеляза великия поврат, това съзнание ежедневно беше заличавано от един друг вид съзнание, което днешният човек изобщо не познава. Съвременният човек различава, общо взето, само обикновеното будно съзнание между пробуждането и заспиването, и състоянието на сън, когато съзнанието е напълно понижено или заличено. Между тези две форми на съзнанието съвременният човек различава също онова междинно състояние, което наричаме сънищно състояние или състояние на сънуването. Но този съвременен човек знае, че за нас сънищата са нещо, което трябва да считаме в действителност за един вид изключително състояние. Вярно е, че чрез сънищата в съзнанието възникват от глъбините на душевния живот определени процеси, но те се явяват твърде неясни в обикновения сънищен живот, така че човек едва ли може винаги да бъде в състояние да изтълкува по правилен начин това, което сочи без съмнение към дълбоки свръхсетивни процеси на неговия живот.
към текста >>

Но този съвременен човек знае, че за нас сънищата са нещо, което трябва да считаме в действителност за един вид изключително състояние.
Душите, които днес са въплътени на Земята, всъщност са преминали през онзи стадий, чрез който човекът напредва до един вид действително Азово съзнание. Обаче това съзнание се е подготвяло в течение на развитието още от древната Атлантска епоха насам. Но също и за хората от по-старите времена, за хората, живели до времената, когато Мистерията на Голгота отбеляза великия поврат, това съзнание ежедневно беше заличавано от един друг вид съзнание, което днешният човек изобщо не познава. Съвременният човек различава, общо взето, само обикновеното будно съзнание между пробуждането и заспиването, и състоянието на сън, когато съзнанието е напълно понижено или заличено. Между тези две форми на съзнанието съвременният човек различава също онова междинно състояние, което наричаме сънищно състояние или състояние на сънуването. Но този съвременен човек знае, че за нас сънищата са нещо, което трябва да считаме в действителност за един вид изключително състояние. Вярно е, че чрез сънищата в съзнанието възникват от глъбините на душевния живот определени процеси, но те се явяват твърде неясни в обикновения сънищен живот, така че човек едва ли може винаги да бъде в състояние да изтълкува по правилен начин това, което сочи без съмнение към дълбоки свръхсетивни процеси на неговия живот.
към текста >>

Вярно е, че чрез сънищата в съзнанието възникват от глъбините на душевния живот определени процеси, но те се явяват твърде неясни в обикновения сънищен живот, така че човек едва ли може винаги да бъде в състояние да изтълкува по правилен начин това, което сочи без съмнение към дълбоки свръхсетивни процеси на неговия живот.
Обаче това съзнание се е подготвяло в течение на развитието още от древната Атлантска епоха насам. Но също и за хората от по-старите времена, за хората, живели до времената, когато Мистерията на Голгота отбеляза великия поврат, това съзнание ежедневно беше заличавано от един друг вид съзнание, което днешният човек изобщо не познава. Съвременният човек различава, общо взето, само обикновеното будно съзнание между пробуждането и заспиването, и състоянието на сън, когато съзнанието е напълно понижено или заличено. Между тези две форми на съзнанието съвременният човек различава също онова междинно състояние, което наричаме сънищно състояние или състояние на сънуването. Но този съвременен човек знае, че за нас сънищата са нещо, което трябва да считаме в действителност за един вид изключително състояние. Вярно е, че чрез сънищата в съзнанието възникват от глъбините на душевния живот определени процеси, но те се явяват твърде неясни в обикновения сънищен живот, така че човек едва ли може винаги да бъде в състояние да изтълкува по правилен начин това, което сочи без съмнение към дълбоки свръхсетивни процеси на неговия живот.
към текста >>

За да стигнем чрез един такъв факт по-лесно до една характеристика на онова междинно състояние, за което говорих и което древното човечество все още познаваше, нека да вземем обикновения случай на един сън, който всъщност е създал много главоблъсканици за един по-нов тълкувател на науката за сънищата, защото той можеше да го обясни само по външен, материалистичен начин.
За да стигнем чрез един такъв факт по-лесно до една характеристика на онова междинно състояние, за което говорих и което древното човечество все още познаваше, нека да вземем обикновения случай на един сън, който всъщност е създал много главоблъсканици за един по-нов тълкувател на науката за сънищата, защото той можеше да го обясни само по външен, материалистичен начин. Един твърде забележителен сън! Това е, следователно, един сън, който вземам от науката за сънищата, която, както изтъкнах в отговорите на зададените ми въпроси, съществува днес също както физиката и химията, макар и малцина да ги разбират както трябва. Там е отбелязан следният сън. Ние можем да го изнесем тук, защото той е характерен сън. Бих могъл да спомена също и такива сънища, които не са взети от литературата, но бих искал да разгледам именно този, защото е създал особени трудности именно в литературата на днешното време, която не може да вникне в такива неща.
към текста >>

Това е, следователно, един сън, който вземам от науката за сънищата, която, както изтъкнах в отговорите на зададените ми въпроси, съществува днес също както физиката и химията, макар и малцина да ги разбират както трябва.
За да стигнем чрез един такъв факт по-лесно до една характеристика на онова междинно състояние, за което говорих и което древното човечество все още познаваше, нека да вземем обикновения случай на един сън, който всъщност е създал много главоблъсканици за един по-нов тълкувател на науката за сънищата, защото той можеше да го обясни само по външен, материалистичен начин. Един твърде забележителен сън! Това е, следователно, един сън, който вземам от науката за сънищата, която, както изтъкнах в отговорите на зададените ми въпроси, съществува днес също както физиката и химията, макар и малцина да ги разбират както трябва. Там е отбелязан следният сън. Ние можем да го изнесем тук, защото той е характерен сън. Бих могъл да спомена също и такива сънища, които не са взети от литературата, но бих искал да разгледам именно този, защото е създал особени трудности именно в литературата на днешното време, която не може да вникне в такива неща. Случаят е следният.
към текста >>

Бих могъл да спомена също и такива сънища, които не са взети от литературата, но бих искал да разгледам именно този, защото е създал особени трудности именно в литературата на днешното време, която не може да вникне в такива неща.
За да стигнем чрез един такъв факт по-лесно до една характеристика на онова междинно състояние, за което говорих и което древното човечество все още познаваше, нека да вземем обикновения случай на един сън, който всъщност е създал много главоблъсканици за един по-нов тълкувател на науката за сънищата, защото той можеше да го обясни само по външен, материалистичен начин. Един твърде забележителен сън! Това е, следователно, един сън, който вземам от науката за сънищата, която, както изтъкнах в отговорите на зададените ми въпроси, съществува днес също както физиката и химията, макар и малцина да ги разбират както трябва. Там е отбелязан следният сън. Ние можем да го изнесем тук, защото той е характерен сън. Бих могъл да спомена също и такива сънища, които не са взети от литературата, но бих искал да разгледам именно този, защото е създал особени трудности именно в литературата на днешното време, която не може да вникне в такива неща. Случаят е следният.
към текста >>

През месеците след смъртта, в сънищата както на мъжа, така и на жената се появяват неща, които напомнят за техния син.
Но един ден той се разболява. За няколко часа неговото състояние се влошава извънредно много и след един ден синът минава през Портата на смъртта. Следователно, според външните изживявания на въпросната родителска двойка техният син им е отнет съвсем неочаквано. Самият син е бил изтръгнат от един богат с надежди живот. Естествено, родителската двойка тъгува дълбоко за своя син. През месеците след смъртта, в сънищата както на мъжа, така и на жената се появяват неща, които напомнят за техния син. Но след продължително време, след като изтекли много, много месеци както майката, така и бащата сънуват една нощ един и същ сън. Те сънуват, че им се явява техният син и че този умрял син им съобщава, че е бил само привидно умрял и ако те проверят нещата, ще разберат, че той е бил погребан жив.
към текста >>

Но след продължително време, след като изтекли много, много месеци както майката, така и бащата сънуват една нощ един и същ сън.
За няколко часа неговото състояние се влошава извънредно много и след един ден синът минава през Портата на смъртта. Следователно, според външните изживявания на въпросната родителска двойка техният син им е отнет съвсем неочаквано. Самият син е бил изтръгнат от един богат с надежди живот. Естествено, родителската двойка тъгува дълбоко за своя син. През месеците след смъртта, в сънищата както на мъжа, така и на жената се появяват неща, които напомнят за техния син. Но след продължително време, след като изтекли много, много месеци както майката, така и бащата сънуват една нощ един и същ сън. Те сънуват, че им се явява техният син и че този умрял син им съобщава, че е бил само привидно умрял и ако те проверят нещата, ще разберат, че той е бил погребан жив.
към текста >>

Те сънуват, че им се явява техният син и че този умрял син им съобщава, че е бил само привидно умрял и ако те проверят нещата, ще разберат, че той е бил погребан жив.
Следователно, според външните изживявания на въпросната родителска двойка техният син им е отнет съвсем неочаквано. Самият син е бил изтръгнат от един богат с надежди живот. Естествено, родителската двойка тъгува дълбоко за своя син. През месеците след смъртта, в сънищата както на мъжа, така и на жената се появяват неща, които напомнят за техния син. Но след продължително време, след като изтекли много, много месеци както майката, така и бащата сънуват една нощ един и същ сън. Те сънуват, че им се явява техният син и че този умрял син им съобщава, че е бил само привидно умрял и ако те проверят нещата, ще разберат, че той е бил погребан жив.
към текста >>

И двамата, майката и бащата, си разказват това, което са сънували предната нощ.
И двамата, майката и бащата, си разказват това, което са сънували предната нощ. Те са хора, които според техния начин на мислене, считат за уместно да подадат молба до съответните учреждения, за да разрешат ексхумацията на техния син. Но такъв, какъвто е нашият съвременен живот, властите не могат да бъдат склонени към подобно нещо, молбата им бива отхвърлен. Двамата родители продължиха да тъгуват. Обаче съответният изследовател на сънища, който сам отбелязва този сън и може да разсъждава само материалистично върху него, изпитва сега големи трудности. Нали така, на първо време е много лесно някой да каже: Е, това е напълно понятно.
към текста >>

Обаче съответният изследовател на сънища, който сам отбелязва този сън и може да разсъждава само материалистично върху него, изпитва сега големи трудности.
И двамата, майката и бащата, си разказват това, което са сънували предната нощ. Те са хора, които според техния начин на мислене, считат за уместно да подадат молба до съответните учреждения, за да разрешат ексхумацията на техния син. Но такъв, какъвто е нашият съвременен живот, властите не могат да бъдат склонени към подобно нещо, молбата им бива отхвърлен. Двамата родители продължиха да тъгуват. Обаче съответният изследовател на сънища, който сам отбелязва този сън и може да разсъждава само материалистично върху него, изпитва сега големи трудности. Нали така, на първо време е много лесно някой да каже: Е, това е напълно понятно. Тези родители непрекъснато са мислили за техния син, защо да не е възможно веднъж да го сънуват и двамата; това се разбира от само себе си. – Обаче едно нещо му създаде особено затруднение, а именно, че и двамата родители сънуват през една и съща нощ същия сън. Тогава той стига до едно твърде странно обяснение и всеки, който чете това обяснение, ще почувствува цялата обърканост на това обяснение. Той казва: Ние не можем да обясним това по друг начин, освен да предположим, че само единият от родителите е имал този сън; той се събужда и тогава другият, който не е сънувал, започва да твърди същото.
към текста >>

Тези родители непрекъснато са мислили за техния син, защо да не е възможно веднъж да го сънуват и двамата; това се разбира от само себе си.
Те са хора, които според техния начин на мислене, считат за уместно да подадат молба до съответните учреждения, за да разрешат ексхумацията на техния син. Но такъв, какъвто е нашият съвременен живот, властите не могат да бъдат склонени към подобно нещо, молбата им бива отхвърлен. Двамата родители продължиха да тъгуват. Обаче съответният изследовател на сънища, който сам отбелязва този сън и може да разсъждава само материалистично върху него, изпитва сега големи трудности. Нали така, на първо време е много лесно някой да каже: Е, това е напълно понятно. Тези родители непрекъснато са мислили за техния син, защо да не е възможно веднъж да го сънуват и двамата; това се разбира от само себе си. – Обаче едно нещо му създаде особено затруднение, а именно, че и двамата родители сънуват през една и съща нощ същия сън. Тогава той стига до едно твърде странно обяснение и всеки, който чете това обяснение, ще почувствува цялата обърканост на това обяснение. Той казва: Ние не можем да обясним това по друг начин, освен да предположим, че само единият от родителите е имал този сън; той се събужда и тогава другият, който не е сънувал, започва да твърди същото. На първо време това обяснение е за съвременното съзнание твърде приемливо, но то съвсем не прониква дълбоко в нещата. Аз изрично споменах, че за този, който е добре запознат със сферата на сънищните изживявания, не е никак рядко няколко души да сънуват един и същ сън и то едновременно.
към текста >>

– Обаче едно нещо му създаде особено затруднение, а именно, че и двамата родители сънуват през една и съща нощ същия сън.
Но такъв, какъвто е нашият съвременен живот, властите не могат да бъдат склонени към подобно нещо, молбата им бива отхвърлен. Двамата родители продължиха да тъгуват. Обаче съответният изследовател на сънища, който сам отбелязва този сън и може да разсъждава само материалистично върху него, изпитва сега големи трудности. Нали така, на първо време е много лесно някой да каже: Е, това е напълно понятно. Тези родители непрекъснато са мислили за техния син, защо да не е възможно веднъж да го сънуват и двамата; това се разбира от само себе си. – Обаче едно нещо му създаде особено затруднение, а именно, че и двамата родители сънуват през една и съща нощ същия сън. Тогава той стига до едно твърде странно обяснение и всеки, който чете това обяснение, ще почувствува цялата обърканост на това обяснение. Той казва: Ние не можем да обясним това по друг начин, освен да предположим, че само единият от родителите е имал този сън; той се събужда и тогава другият, който не е сънувал, започва да твърди същото. На първо време това обяснение е за съвременното съзнание твърде приемливо, но то съвсем не прониква дълбоко в нещата. Аз изрично споменах, че за този, който е добре запознат със сферата на сънищните изживявания, не е никак рядко няколко души да сънуват един и същ сън и то едновременно.
към текста >>

Той казва: Ние не можем да обясним това по друг начин, освен да предположим, че само единият от родителите е имал този сън; той се събужда и тогава другият, който не е сънувал, започва да твърди същото.
Обаче съответният изследовател на сънища, който сам отбелязва този сън и може да разсъждава само материалистично върху него, изпитва сега големи трудности. Нали така, на първо време е много лесно някой да каже: Е, това е напълно понятно. Тези родители непрекъснато са мислили за техния син, защо да не е възможно веднъж да го сънуват и двамата; това се разбира от само себе си. – Обаче едно нещо му създаде особено затруднение, а именно, че и двамата родители сънуват през една и съща нощ същия сън. Тогава той стига до едно твърде странно обяснение и всеки, който чете това обяснение, ще почувствува цялата обърканост на това обяснение. Той казва: Ние не можем да обясним това по друг начин, освен да предположим, че само единият от родителите е имал този сън; той се събужда и тогава другият, който не е сънувал, започва да твърди същото. На първо време това обяснение е за съвременното съзнание твърде приемливо, но то съвсем не прониква дълбоко в нещата. Аз изрично споменах, че за този, който е добре запознат със сферата на сънищните изживявания, не е никак рядко няколко души да сънуват един и същ сън и то едновременно.
към текста >>

Аз изрично споменах, че за този, който е добре запознат със сферата на сънищните изживявания, не е никак рядко няколко души да сънуват един и същ сън и то едновременно.
Тези родители непрекъснато са мислили за техния син, защо да не е възможно веднъж да го сънуват и двамата; това се разбира от само себе си. – Обаче едно нещо му създаде особено затруднение, а именно, че и двамата родители сънуват през една и съща нощ същия сън. Тогава той стига до едно твърде странно обяснение и всеки, който чете това обяснение, ще почувствува цялата обърканост на това обяснение. Той казва: Ние не можем да обясним това по друг начин, освен да предположим, че само единият от родителите е имал този сън; той се събужда и тогава другият, който не е сънувал, започва да твърди същото. На първо време това обяснение е за съвременното съзнание твърде приемливо, но то съвсем не прониква дълбоко в нещата. Аз изрично споменах, че за този, който е добре запознат със сферата на сънищните изживявания, не е никак рядко няколко души да сънуват един и същ сън и то едновременно.
към текста >>

А сега нека се опитаме да вникнем и да се ориентираме в това сънищно изживяване от гледна точка на Духовната наука.
А сега нека се опитаме да вникнем и да се ориентираме в това сънищно изживяване от гледна точка на Духовната наука. Според проучванията на Духовната наука ние, естествено, знаем, че когато човек е минал през Портата на смъртта, той продължава да живее като индивидуалност в свръхсетивния свят; знаем още че всички неща и същества в света стоят в определена връзка и по-нататък, че когато някой е починал и останалите тук на Земята насочват интензивно техните мисли и чувства към мъртвия, се създава една силна връзка с обитателите на другия свят. Защото не е вярно, че останалите тук на физическото поле хора нямат никаква връзка с тези, които са починали и се намират в свръхсетивния свят. Живите имат постоянно една такава връзка, стига само да насочват своите мисли и чувства към мъртвите. Истината е тази, че при съвременната организация на човечеството живеещият на физическото поле човек не може да осъзнае наличието на такъв род връзки. Обаче от това, че някой не знае нещо, не бива да се заключава, че съответното нещо не съществува.
към текста >>

Обаче това, което става в глъбините на душата, понякога може да породи едно абнормно знание също и в будното съзнание, и това става именно в сънищата.
Истината е тази, че при съвременната организация на човечеството живеещият на физическото поле човек не може да осъзнае наличието на такъв род връзки. Обаче от това, че някой не знае нещо, не бива да се заключава, че съответното нещо не съществува. Това би било едно твърде повърхностно заключение. Иначе онези, които седят сега тук в това помещение и не виждат Нюрнберг, лесно биха могли да кажат, че Нюрнберг не съществува. Следователно, трябва да бъдем наясно, че поради съвременната организация на човека, той не знае за връзките с мъртвите, но фактически тази връзка съществува. Обаче това, което става в глъбините на душата, понякога може да породи едно абнормно знание също и в будното съзнание, и това става именно в сънищата.
към текста >>

Това е едното нещо, което трябва да сложим от едната страна на везните, когато разглеждаме тези сънищни изживявания.
Това е едното нещо, което трябва да сложим от едната страна на везните, когато разглеждаме тези сънищни изживявания. Другото нещо е, че ние знаем: Минаването през Портата на смъртта не е един скок от едно състояние в едно съвършено друго, както обикновено си съобразяват хората, които не познават тези неща, а представлява един постепенен преход. Това, което една душа е чувствувала тук на Земята, то не изчезва изведнъж, когато човекът минава през Портата на смъртта. Това, което човекът е обичал на Земята, той го обича също и след смъртта, само че за всичко онова, за задоволяването на което е нужно едно физическо тяло, вече не съществува възможност да бъде задоволено. Но това, което душата е имала като желания, като радост и страдания, като определени наклонности през време на едно въплъщение във физическото тяло, естествено то ще продължава, след като човекът е минал през Портата на смъртта. И така ние ще разберем, че онзи млад човек, който е умрял внезапно, съвсем неподготвен за смъртта, е имал едно живо усещане, че би могъл да живее още дълго на Земята, че е имал един жив стремеж да бъде обгърнат от едно физическо тяло.
към текста >>

Обаче в момента, да речем, в който за двамата, за бащата и за майката, настъпва сънуването, синът проявява един особено жив стремеж, поради развитието на своята душа, който бихме могли да изразим с думите: О, да бих бил и сега на Земята, облечен в моето физическо тяло – ако изобщо бихме могли да преведем това в такива думи.
Сега представете си живо родителската двойка, заспала с мисълта за умрелия син. Свързващите звена между родителите съществуват дори и когато те спят. Обаче в момента, да речем, в който за двамата, за бащата и за майката, настъпва сънуването, синът проявява един особено жив стремеж, поради развитието на своята душа, който бихме могли да изразим с думите: О, да бих бил и сега на Земята, облечен в моето физическо тяло – ако изобщо бихме могли да преведем това в такива думи. Тази мисъл на мъртвия се отпечатва с душевните дълбини на двамата родители. Обаче родителите не са имали никакво разбиране за особения характер на процесите в гореспоменатия сън. Следователно, те превеждат за себе си това, което се проявява като стремеж в душата, в образи, които са близо до тях, и ако биха могли да възприемат ясно нещата, да възприемат това, което синът влива в техния душевен живот, те биха го почувствували така, че биха могли да си кажат: Сега нашият син копнее за едно физическо тяло! – Образът от съновидението се облича в един разбираем за тях език и се получава такъв образ, който им показва как техният син е бил погребан жив.
към текста >>

Следователно, в такъв сънищен образ не бива да търсим копие на това, което действително се намира в свръхсетивните светове, а с оглед разбирането на съответните сънуващи хора да търсим в съня един вид забулване на това, което представлява истинският, обективен процес.
Следователно, в такъв сънищен образ не бива да търсим копие на това, което действително се намира в свръхсетивните светове, а с оглед разбирането на съответните сънуващи хора да търсим в съня един вид забулване на това, което представлява истинският, обективен процес. Тази е особеността на съвременния свят на сънищата, че ако не проникнем по-дълбоко в нещата, ние не можем вече да считаме образите, в които те се явяват, за непосредствени копия на истинските процеси, а трябва да кажем: Да, винаги има нещо, което живее в нашата душа, което стои зад образите на сънищата, но трябва да считаме тези образи за една още по-голяма илюзия, за една още по-голяма Майя, отколкото заобикалящия ни физически свят, ако ние ги възприемаме с нашите обикновени сетива.
към текста >>

Тази е особеността на съвременния свят на сънищата, че ако не проникнем по-дълбоко в нещата, ние не можем вече да считаме образите, в които те се явяват, за непосредствени копия на истинските процеси, а трябва да кажем: Да, винаги има нещо, което живее в нашата душа, което стои зад образите на сънищата, но трябва да считаме тези образи за една още по-голяма илюзия, за една още по-голяма Майя, отколкото заобикалящия ни физически свят, ако ние ги възприемаме с нашите обикновени сетива.
Следователно, в такъв сънищен образ не бива да търсим копие на това, което действително се намира в свръхсетивните светове, а с оглед разбирането на съответните сънуващи хора да търсим в съня един вид забулване на това, което представлява истинският, обективен процес. Тази е особеността на съвременния свят на сънищата, че ако не проникнем по-дълбоко в нещата, ние не можем вече да считаме образите, в които те се явяват, за непосредствени копия на истинските процеси, а трябва да кажем: Да, винаги има нещо, което живее в нашата душа, което стои зад образите на сънищата, но трябва да считаме тези образи за една още по-голяма илюзия, за една още по-голяма Майя, отколкото заобикалящия ни физически свят, ако ние ги възприемаме с нашите обикновени сетива.
към текста >>

Така в определени преходни състояния между будността и съня, за човека съществуваше това, от което сега е останал само един последен, намиращ се в упадък остатък и този остатък е именно сънуването.
Така в определени преходни състояния между будността и съня, за човека съществуваше това, от което сега е останал само един последен, намиращ се в упадък остатък и този остатък е именно сънуването.
към текста >>

Това, което приведох вчера като един пример, а именно че човекът ще вижда в един вид сънищен образ нещо действително, което трябва да образува кармическото изправяне на едно деяние; то ще представлява повторното разгръщане на онези способности, които отново ще издигнат човека до духовните светове.
Това, което приведох вчера като един пример, а именно че човекът ще вижда в един вид сънищен образ нещо действително, което трябва да образува кармическото изправяне на едно деяние; то ще представлява повторното разгръщане на онези способности, които отново ще издигнат човека до духовните светове. За цялото Земно развитие това беше относително едно кратко междинно състояние, в което човекът беше изключен от духовните светове; то трябваше да настъпи, за да може човекът свободно да постигне най-мощните сили за своята свобода. Но с целия напредък на общочовешкото развитие е свързано нещо, за което става дума тъкмо в тези лекции, а именно: Човекът вече може да постига само по този начин едно Азово чувство, до едно правилно Азово съзнание. Това Азово съзнание ще се затвърди все повече и повече във вътрешността на човека и колкото повече той отива към бъдещето, толкова по-голямо ще става неговото значение. С други думи: силата и вътрешната сплотеност на индивидуалността ще нарастват все повече и повече, хората все повече ще бъдат поставени пред необходимостта да имат в себе си една здрава опорна точка на тяхното същество.
към текста >>

Безжични устройства пренасят нашите мисли, устройства, за които предците дори не са сънували, такива устройства има по цялото лице на Земята.
Тогава, когато в последната Следатлантска епоха външната култура, чисто комбинативна култура ще е достигнала най-високия си връх, хората ще чувствуват цялата незадоволителност на тази култура, когато хората ще са така поставени в тази култура, че ако не са развили духовното, те ще изпитват нещо твърде безутешно спрямо тази култура, тогава духовността ще посади надеждата, която ще се изпълни в следващата епоха на човешкото развитие. Ако в човешките души не влезе това, което духовността може да им донесе и което антропософското движение иска, тогава външната култура все още би могла да върви малко напред, но накрая хората биха стигнали дотам, да си кажат: Да, ние постигнахме всичко това! Безжични устройства пренасят нашите мисли, устройства, за които предците дори не са сънували, такива устройства има по цялото лице на Земята. Но каква е ползата ни от всичко това? Ние изпращаме от едно място на друго най-тривиалните, най-лишените от живот мисли; ние трябваше да напрегнем човешкия интелект до най-висока степен, за да можем най-после с помощта на всевъзможни съвършени инструменти да пренасяме от най-отдалеченото място на земното кълбо на друго място това, което сега ядем, напрегнахме нашите интелектуални сили, за да обхождаме бързо земното кълбо, но нямаме в нашата глава нищо, което да пренесем някак си от една точка в друга. Защото мислите, които можем да носим, са безутешни и наистина те са станали още по-безутешни, откакто ги носим в нашите модерни превозни средства, те са много по-безутешни в сравнение с тези, които сме носили в старите, движещи се с бързината на охлюв, превозни средства.
към текста >>

169. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

В сънища светли, умирайки, люляна!
В сънища светли, умирайки, люляна!
към текста >>

И никой гробовете стари не сънува.
И никой гробовете стари не сънува.
към текста >>

170. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

Към стр...: Фолкелт, Йохан/1848-1930 г./: Сънищната фантазия, Щутгарт 1875 г.
Към стр...: Фолкелт, Йохан/1848-1930 г./: Сънищната фантазия, Щутгарт 1875 г. Виж също Рудолф Щайнер, "Загадки на философията в нейната история представени като очерк", Пълни съчинения 1955 г.
към текста >>

Към стр...: на един нов обработвател на науката на сънищата: До сега не можа да бъде установено.
Към стр...: на един нов обработвател на науката на сънищата: До сега не можа да бъде установено.
към текста >>

171. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Тогава той ще размисли, ще се вгледа в това, което е извършил и пред него ще се появи, като един вид сънищен образ, неговата собствена постъпка.
За тази цел ние се нуждаем от едно истинско просветление; за тази цел съвсем не е достатъчно простото убеждение, че всяко от нашите дела ще бъде последвано от кармическо уравновесяване, защото след едно от делата ни, примерно, ще настъпи това или онова кармическо уравновесяване; но понеже едното от тях би могло да бъде по-полезно за общия напредък на човечеството отколкото другото, ще бъдат предпочетени онези мисли, чувства или усещания, които ще изплатят нашата Карма, но същевременно ще бъдат и полезни за общия напредък на човечеството. Да бъде включена подредената лична Карма на човека в общата Карма на Земята, в общия напредък на цялото човечество ето мисията, която занапред се възлага на Христос! И това става главно през онзи интервал от време, когато ние се намираме между смъртта и новото раждане; обаче в хода на предстоящата епоха, към която всички ние се приближаваме, този процес е така подготвен, че в действителност хората все повече и повече ще достигат до едно точно определено изживяване. Днес това изживяване е по силите на изключително малък брой хора. Обаче от сега нататък, започвайки от средата на сегашното столетие и отивайки към следващите столетия, все повече хора ще имат следното изживяване: Да си представим, че човекът извършва една или друга постъпка. Тогава той ще размисли, ще се вгледа в това, което е извършил и пред него ще се появи, като един вид сънищен образ, неговата собствена постъпка. Всичко това ще поражда у него едно изключително впечатление. Той ще си каже: Аз не бих могъл да допусна, че съм изправен пред един спомен за нещо, което вече съм извършил; и въпреки това, нещата изглеждат така, сякаш се отнасят до мои лични изживявания. Всичко това ще застава като един сънищен образ пред човека, имащ непосредствено отношение към душата му, но той няма да си спомня, дали той действително е извлечен от досегашния му живот. Ако е вникнал в антропософските истини, човекът ще разбере за какво става дума; другата възможност е да изчака срещата си с антропософията, защото едва тогава той ще стигне до едно истинско обяснение на нещата. Обаче антропософът ще знае: Това, което сега ти виждаш като една последица от твоите действия, е всъщност един образ, който ще се разгърне заедно с теб през следващите години; ти просто предварително виждаш кармическото изправяне на твоите действия!
към текста >>

Всичко това ще застава като един сънищен образ пред човека, имащ непосредствено отношение към душата му, но той няма да си спомня, дали той действително е извлечен от досегашния му живот.
Днес това изживяване е по силите на изключително малък брой хора. Обаче от сега нататък, започвайки от средата на сегашното столетие и отивайки към следващите столетия, все повече хора ще имат следното изживяване: Да си представим, че човекът извършва една или друга постъпка. Тогава той ще размисли, ще се вгледа в това, което е извършил и пред него ще се появи, като един вид сънищен образ, неговата собствена постъпка. Всичко това ще поражда у него едно изключително впечатление. Той ще си каже: Аз не бих могъл да допусна, че съм изправен пред един спомен за нещо, което вече съм извършил; и въпреки това, нещата изглеждат така, сякаш се отнасят до мои лични изживявания. Всичко това ще застава като един сънищен образ пред човека, имащ непосредствено отношение към душата му, но той няма да си спомня, дали той действително е извлечен от досегашния му живот. Ако е вникнал в антропософските истини, човекът ще разбере за какво става дума; другата възможност е да изчака срещата си с антропософията, защото едва тогава той ще стигне до едно истинско обяснение на нещата. Обаче антропософът ще знае: Това, което сега ти виждаш като една последица от твоите действия, е всъщност един образ, който ще се разгърне заедно с теб през следващите години; ти просто предварително виждаш кармическото изправяне на твоите действия! Да, започва епохата, в която хората и то още в мига на своите постъпки и действия -, ще имат едно предчувствие, или може би направо един ясен образ, едно усещане за кармическото изправяне на всичко онова, което те мислят, чувствуват или вършат.
към текста >>

172. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

3. Старата Луча (сънищно или образно съзнание).
3. Старата Луча (сънищно или образно съзнание).
към текста >>

173. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Най-добрата представа за тези процеси можем да получим, ако ги сравним с образите, които ни заобикалят, докато сънуваме.
Най-добрата представа за тези процеси можем да получим, ако ги сравним с образите, които ни заобикалят, докато сънуваме. Да, нетрайният, бързо преходен сънищен образ лесно може да породи една представа за това, какво става с едно свръхсетивно Същество, което е обхванато от някакъв силен копнеж и което е импулсирано от Духовете на Движението да влиза в нови отношения с други Същества. Естествено, до като е устремено към другите Същества, то не може да бъде завладяно от своя собствен егоизъм. Ето защо бързопреходният образ на другите Същества се запазва у него като сън, като съновидение. Точно в тази фаза от еволюцията се засилва и това, което наричаме образно съзнание. Да, в тази фаза от еволюцията човекът все още не притежава своето земно Азово съзнание, той се носи из просторите на Космоса и в него пулсира и живее нещо, за което днес ние бихме могли да се досетим, само ако познаваме копнежа.
към текста >>

Да, нетрайният, бързо преходен сънищен образ лесно може да породи една представа за това, какво става с едно свръхсетивно Същество, което е обхванато от някакъв силен копнеж и което е импулсирано от Духовете на Движението да влиза в нови отношения с други Същества.
Най-добрата представа за тези процеси можем да получим, ако ги сравним с образите, които ни заобикалят, докато сънуваме. Да, нетрайният, бързо преходен сънищен образ лесно може да породи една представа за това, какво става с едно свръхсетивно Същество, което е обхванато от някакъв силен копнеж и което е импулсирано от Духовете на Движението да влиза в нови отношения с други Същества. Естествено, до като е устремено към другите Същества, то не може да бъде завладяно от своя собствен егоизъм. Ето защо бързопреходният образ на другите Същества се запазва у него като сън, като съновидение. Точно в тази фаза от еволюцията се засилва и това, което наричаме образно съзнание. Да, в тази фаза от еволюцията човекът все още не притежава своето земно Азово съзнание, той се носи из просторите на Космоса и в него пулсира и живее нещо, за което днес ние бихме могли да се досетим, само ако познаваме копнежа.
към текста >>

174. 6. БЕЛЕЖКИ GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
към текста >>

175. Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Както обаче още с първия проблясък на съзнание светът е станал двойно по-неразбираем, така и спящият отново се изпълва с тайни при първия му все още неясен сънищен образ.“ Това не може и да бъде другояче.
Всяка сутрин човешкото тяло сякаш отново се одушевява. Естествената наука допуска, че в случая става нещо, което тя не може да разбере, ако си служи със законите, които е открила във физическия свят. Посочва се какво е казал за това естествоизпитателят Дю Боа-Реймон в речта си „Границите на природонаучното познание“: „Един поради някаква причина несъзнателен, например спящ без съновидения мозък, научно погледнато (Дю Боа-Реймон казва „астрономически“) не съдържа вече никаква тайна и научното познание може напълно да го дешифрира, наред с цялата човешка машина на останалото тяло с нейното дишане, сърдечна дейност, обмяна на вещества, топлина и т. н., чак до същността на материята и силата. Спящият без съновидения е напълно разбираем, като света, преди да е съществувало съзнание. Както обаче още с първия проблясък на съзнание светът е станал двойно по-неразбираем, така и спящият отново се изпълва с тайни при първия му все още неясен сънищен образ.“ Това не може и да бъде другояче. Защото това, което естествоизпитателят описва тук като спящ без съновидения, е онази част от човека, която се подчинява само на физическите закони. Ала в мига, в който отново се проявява душевното, влизат в сила законите на душевния живот. По време на сън човешкото тяло е подчинено на физическите закони.
към текста >>

176. Съдържание GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Въздействията на „средния" човек върху „горния" човек в хода на обикновеното, сънищно и ясновиждащо съзнание.
Въздействията на „средния" човек върху „горния" човек в хода на обикновеното, сънищно и ясновиждащо съзнание. Зависимостта между „средния" човек и Слънцето; между „горния" човек и звездния свят. Съзерцаване на Слънцето в „среднощния час" на древните мистерийни школи. В религиите се отразяват вътрешните опитности на посветените: Преклонението пред Слънцето е характерно за смелите, войнствени народи, при които акцента пада предимно върху „средния" човек; преклонението пред звездите е характерно за народите, предразположени към мисловна дейност; преклонението пред Луната за народите, които запазват старото ясновидство. Култът на древноеврейския народ към Яхве като одухотворен култ към Луната.
към текста >>

Външните откровения на висшето съзнание в хода на сънищното съзнание.
Висшите степени на съзнание. Първата степен на посвещението: Срещата със смъртта и с Луцифер; Преобразяване на смъртта в образа на Христос; Съотношенията между Христос и Луцифер в евангелските разкази за изкушението; Възможността за описание на Старата Луна; Историята за изкушението в условията на Старата Луна. Втората степен: Възможността за описание на Старото Слънце; Луцифер и Христос като братя на Старото Слънце; тяхната разлика; Дванадесетте Посветители от Зодиака; Христос като възходящо развиващ се Дух и Луцифер като низходящо развиващ се Дух. Третата степен: Възможността за описание на Стария Сатурн. Външните откровения на висшето съзнание в хода на сънищното съзнание. Еволюцията на човека след Стария Сатурн. Христос и Буда. Окултизмът, теософията и философията се проявяват в зависимост от променящото се съзнание на човечеството.
към текста >>

177. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Човекът се затваря за външния свят и чрез силите на средния човек продължава да въздействува на горния човек: Последицата е тази, че обикновеното всекидневно съзнание на човека се изключва, но макар и по време на сън човек да има своя мозък, той престава да възприема въздействията на средния човек върху този мозък, така, че тези въздействия остават и се натрупват в това, което обикновено наричаме сънищно съзнание
Да, разлика има, но какви са нейните последици за земния човек? Човекът се затваря за външния свят и чрез силите на средния човек продължава да въздействува на горния човек: Последицата е тази, че обикновеното всекидневно съзнание на човека се изключва, но макар и по време на сън човек да има своя мозък, той престава да възприема въздействията на средния човек върху този мозък, така, че тези въздействия остават и се натрупват в това, което обикновено наричаме сънищно съзнание
към текста >>

Това сънищно съзнание е нещо твърде комплицирано, но ако човек малко размисли, ще стигне до убеждението, че определени сънища зависят от процесите, които стават в средния човек, и това идва от обстоятелството, че мозъкът просто не е в състояние да възприема външния свят, а възприема въздействията от средния човек под формата на съновидения и всевъзможни символизации.
Това сънищно съзнание е нещо твърде комплицирано, но ако човек малко размисли, ще стигне до убеждението, че определени сънища зависят от процесите, които стават в средния човек, и това идва от обстоятелството, че мозъкът просто не е в състояние да възприема външния свят, а възприема въздействията от средния човек под формата на съновидения и всевъзможни символизации. При нередности от страна на сърцето, често може да бъде сънувана пламтяща пещ. При нередности от страна на червата, човек често сънува змия. Изобщо съновиденията много често насочват към процеси, които се разиграват във вътрешните области на средния човек. И този, който подхожда към удивителните зависимости на сънищата с помощта на обикновените приоми на официалната наука, лесно може да приеме, че известни смущения и разстройства в средния човек се възприемат символично под образите на едни или други съновидения.
към текста >>

При нередности от страна на сърцето, често може да бъде сънувана пламтяща пещ.
Това сънищно съзнание е нещо твърде комплицирано, но ако човек малко размисли, ще стигне до убеждението, че определени сънища зависят от процесите, които стават в средния човек, и това идва от обстоятелството, че мозъкът просто не е в състояние да възприема външния свят, а възприема въздействията от средния човек под формата на съновидения и всевъзможни символизации. При нередности от страна на сърцето, често може да бъде сънувана пламтяща пещ. При нередности от страна на червата, човек често сънува змия. Изобщо съновиденията много често насочват към процеси, които се разиграват във вътрешните области на средния човек. И този, който подхожда към удивителните зависимости на сънищата с помощта на обикновените приоми на официалната наука, лесно може да приеме, че известни смущения и разстройства в средния човек се възприемат символично под образите на едни или други съновидения.
към текста >>

При нередности от страна на червата, човек често сънува змия.
Това сънищно съзнание е нещо твърде комплицирано, но ако човек малко размисли, ще стигне до убеждението, че определени сънища зависят от процесите, които стават в средния човек, и това идва от обстоятелството, че мозъкът просто не е в състояние да възприема външния свят, а възприема въздействията от средния човек под формата на съновидения и всевъзможни символизации. При нередности от страна на сърцето, често може да бъде сънувана пламтяща пещ. При нередности от страна на червата, човек често сънува змия. Изобщо съновиденията много често насочват към процеси, които се разиграват във вътрешните области на средния човек. И този, който подхожда към удивителните зависимости на сънищата с помощта на обикновените приоми на официалната наука, лесно може да приеме, че известни смущения и разстройства в средния човек се възприемат символично под образите на едни или други съновидения.
към текста >>

И този, който подхожда към удивителните зависимости на сънищата с помощта на обикновените приоми на официалната наука, лесно може да приеме, че известни смущения и разстройства в средния човек се възприемат символично под образите на едни или други съновидения.
Това сънищно съзнание е нещо твърде комплицирано, но ако човек малко размисли, ще стигне до убеждението, че определени сънища зависят от процесите, които стават в средния човек, и това идва от обстоятелството, че мозъкът просто не е в състояние да възприема външния свят, а възприема въздействията от средния човек под формата на съновидения и всевъзможни символизации. При нередности от страна на сърцето, често може да бъде сънувана пламтяща пещ. При нередности от страна на червата, човек често сънува змия. Изобщо съновиденията много често насочват към процеси, които се разиграват във вътрешните области на средния човек. И този, който подхожда към удивителните зависимости на сънищата с помощта на обикновените приоми на официалната наука, лесно може да приеме, че известни смущения и разстройства в средния човек се възприемат символично под образите на едни или други съновидения.
към текста >>

Дори съществуват немалко хора, които по отношение на своите сънища отиват още по-далеч; хората, които свързват приближаването на болести с точно определени символни сънища, така, че много често белодробни, сърдечни или стомашни заболявания се предхождат от закономерно повтарящи се символни сънища.
Дори съществуват немалко хора, които по отношение на своите сънища отиват още по-далеч; хората, които свързват приближаването на болести с точно определени символни сънища, така, че много често белодробни, сърдечни или стомашни заболявания се предхождат от закономерно повтарящи се символни сънища.
към текста >>

Ако се наблюдаваме по-точно в мига на събуждането, лесно можем да установим, че ако сме сънували огън, се пробуждаме с ускорен сърдечен пулс; по същия начин могат да се проявят в символни сънища както белодробни, стомашни заболявания, така и болестни предразположби без манифестна клинична картина.
Ако се наблюдаваме по-точно в мига на събуждането, лесно можем да установим, че ако сме сънували огън, се пробуждаме с ускорен сърдечен пулс; по същия начин могат да се проявят в символни сънища както белодробни, стомашни заболявания, така и болестни предразположби без манифестна клинична картина. Или с други думи: Човешкият мозък, и по-добре казано човешката душа, е възприемчива не само за външните впечатления, които ние имаме чрез сетивата, но също и за вътрешните телесни области на човека, с тази разлика, че в последния случай, за това, което се разиграва в средния човек, са възможни не истински, а само фантастно-символични представи.
към текста >>

Така ние се изправяме пред неоспоримия факт, че сънувайки, човекът възприема самия себе си.
Така ние се изправяме пред неоспоримия факт, че сънувайки, човекът възприема самия себе си. И той наистина може да каже: В моите сънища аз съзерцавам себе си. Обаче практически, по време на сънуването, той не знае това; в съня той възприема своето сърце, обаче съвсем не знае, че това, което възприема, е неговото собствено сърце. Той възприема напр. една пламтяща печка, един предмет извън него самия; т.е. това, което е в него, се проектира навън и застава пред човека.
към текста >>

И той наистина може да каже: В моите сънища аз съзерцавам себе си.
Така ние се изправяме пред неоспоримия факт, че сънувайки, човекът възприема самия себе си. И той наистина може да каже: В моите сънища аз съзерцавам себе си. Обаче практически, по време на сънуването, той не знае това; в съня той възприема своето сърце, обаче съвсем не знае, че това, което възприема, е неговото собствено сърце. Той възприема напр. една пламтяща печка, един предмет извън него самия; т.е. това, което е в него, се проектира навън и застава пред човека. И сега Вие съвсем ясно виждате, че в своето сънищно съзнание, човекът може да има нещо общо само със своята вътрешно-телесна област.
към текста >>

Обаче практически, по време на сънуването, той не знае това; в съня той възприема своето сърце, обаче съвсем не знае, че това, което възприема, е неговото собствено сърце.
Така ние се изправяме пред неоспоримия факт, че сънувайки, човекът възприема самия себе си. И той наистина може да каже: В моите сънища аз съзерцавам себе си. Обаче практически, по време на сънуването, той не знае това; в съня той възприема своето сърце, обаче съвсем не знае, че това, което възприема, е неговото собствено сърце. Той възприема напр. една пламтяща печка, един предмет извън него самия; т.е. това, което е в него, се проектира навън и застава пред човека. И сега Вие съвсем ясно виждате, че в своето сънищно съзнание, човекът може да има нещо общо само със своята вътрешно-телесна област.
към текста >>

И сега Вие съвсем ясно виждате, че в своето сънищно съзнание, човекът може да има нещо общо само със своята вътрешно-телесна област.
И той наистина може да каже: В моите сънища аз съзерцавам себе си. Обаче практически, по време на сънуването, той не знае това; в съня той възприема своето сърце, обаче съвсем не знае, че това, което възприема, е неговото собствено сърце. Той възприема напр. една пламтяща печка, един предмет извън него самия; т.е. това, което е в него, се проектира навън и застава пред човека. И сега Вие съвсем ясно виждате, че в своето сънищно съзнание, човекът може да има нещо общо само със своята вътрешно-телесна област.
към текста >>

Но Вие знаете, че в сънищата могат да бъдат възприети не само състояния на средния човек, но и състояния на горния човек, на "човекът-глава".
Обикновеният човешки живот протича в редуването между будност и сън. Но Вие знаете, че в сънищата могат да бъдат възприети не само състояния на средния човек, но и състояния на горния човек, на "човекът-глава". Обърнете само внимание на онези сънища, които произтичат от смущения и неизправности на главата. Чрез това, което е неизправност на главата, в съня бива възприет мозъка, или по-добре казано -душата. Така горният човек възприема сам себе си. Впрочем тези сънища имат нещо извънредно характерно. Ако Вие сте сънували и сте се пробудили с някаква болка в главата, всъщност става така, че сънят е бил едно символично, фантастно-образно възпроизвеждане на Вашето главоболие.
към текста >>

Обърнете само внимание на онези сънища, които произтичат от смущения и неизправности на главата.
Обикновеният човешки живот протича в редуването между будност и сън. Но Вие знаете, че в сънищата могат да бъдат възприети не само състояния на средния човек, но и състояния на горния човек, на "човекът-глава". Обърнете само внимание на онези сънища, които произтичат от смущения и неизправности на главата. Чрез това, което е неизправност на главата, в съня бива възприет мозъка, или по-добре казано -душата. Така горният човек възприема сам себе си. Впрочем тези сънища имат нещо извънредно характерно. Ако Вие сте сънували и сте се пробудили с някаква болка в главата, всъщност става така, че сънят е бил едно символично, фантастно-образно възпроизвеждане на Вашето главоболие. По правило подобни сънища са свързани със смутено функциониране на мозъка, със смутено функциониране на горния човек, и обикновено те се разиграват в обширни сводести пространства или пък в пещери.
към текста >>

Впрочем тези сънища имат нещо извънредно характерно.
Обикновеният човешки живот протича в редуването между будност и сън. Но Вие знаете, че в сънищата могат да бъдат възприети не само състояния на средния човек, но и състояния на горния човек, на "човекът-глава". Обърнете само внимание на онези сънища, които произтичат от смущения и неизправности на главата. Чрез това, което е неизправност на главата, в съня бива възприет мозъка, или по-добре казано -душата. Така горният човек възприема сам себе си. Впрочем тези сънища имат нещо извънредно характерно. Ако Вие сте сънували и сте се пробудили с някаква болка в главата, всъщност става така, че сънят е бил едно символично, фантастно-образно възпроизвеждане на Вашето главоболие. По правило подобни сънища са свързани със смутено функциониране на мозъка, със смутено функциониране на горния човек, и обикновено те се разиграват в обширни сводести пространства или пък в пещери. Типичното и характерното за сънищата, свързани с една или друга болка, е именно сводът, който се издига над човека. Много често там нещо пъпли или лази, лесно могат да се открият паяжини или други нечистотии по стените и покрива.
към текста >>

Ако Вие сте сънували и сте се пробудили с някаква болка в главата, всъщност става така, че сънят е бил едно символично, фантастно-образно възпроизвеждане на Вашето главоболие.
Но Вие знаете, че в сънищата могат да бъдат възприети не само състояния на средния човек, но и състояния на горния човек, на "човекът-глава". Обърнете само внимание на онези сънища, които произтичат от смущения и неизправности на главата. Чрез това, което е неизправност на главата, в съня бива възприет мозъка, или по-добре казано -душата. Така горният човек възприема сам себе си. Впрочем тези сънища имат нещо извънредно характерно. Ако Вие сте сънували и сте се пробудили с някаква болка в главата, всъщност става така, че сънят е бил едно символично, фантастно-образно възпроизвеждане на Вашето главоболие. По правило подобни сънища са свързани със смутено функциониране на мозъка, със смутено функциониране на горния човек, и обикновено те се разиграват в обширни сводести пространства или пък в пещери. Типичното и характерното за сънищата, свързани с една или друга болка, е именно сводът, който се издига над човека. Много често там нещо пъпли или лази, лесно могат да се открият паяжини или други нечистотии по стените и покрива.
към текста >>

По правило подобни сънища са свързани със смутено функциониране на мозъка, със смутено функциониране на горния човек, и обикновено те се разиграват в обширни сводести пространства или пък в пещери.
Обърнете само внимание на онези сънища, които произтичат от смущения и неизправности на главата. Чрез това, което е неизправност на главата, в съня бива възприет мозъка, или по-добре казано -душата. Така горният човек възприема сам себе си. Впрочем тези сънища имат нещо извънредно характерно. Ако Вие сте сънували и сте се пробудили с някаква болка в главата, всъщност става така, че сънят е бил едно символично, фантастно-образно възпроизвеждане на Вашето главоболие. По правило подобни сънища са свързани със смутено функциониране на мозъка, със смутено функциониране на горния човек, и обикновено те се разиграват в обширни сводести пространства или пък в пещери. Типичното и характерното за сънищата, свързани с една или друга болка, е именно сводът, който се издига над човека. Много често там нещо пъпли или лази, лесно могат да се открият паяжини или други нечистотии по стените и покрива.
към текста >>

Типичното и характерното за сънищата, свързани с една или друга болка, е именно сводът, който се издига над човека.
Чрез това, което е неизправност на главата, в съня бива възприет мозъка, или по-добре казано -душата. Така горният човек възприема сам себе си. Впрочем тези сънища имат нещо извънредно характерно. Ако Вие сте сънували и сте се пробудили с някаква болка в главата, всъщност става така, че сънят е бил едно символично, фантастно-образно възпроизвеждане на Вашето главоболие. По правило подобни сънища са свързани със смутено функциониране на мозъка, със смутено функциониране на горния човек, и обикновено те се разиграват в обширни сводести пространства или пък в пещери. Типичното и характерното за сънищата, свързани с една или друга болка, е именно сводът, който се издига над човека. Много често там нещо пъпли или лази, лесно могат да се открият паяжини или други нечистотии по стените и покрива.
към текста >>

Състоянията, които сега Ви описвам, са именно сънищни състояния.
Състоянията, които сега Ви описвам, са именно сънищни състояния. Те ясно показват, как човекът се разпада още в своето сънищно съзнание, как се разпада Азовото единство на неговото съзнание, и как общо взето това, което се явява в съновидението, е не друго, а едно символно отражение на процеси, разиграващи се вътре в телесните области на човека.
към текста >>

Те ясно показват, как човекът се разпада още в своето сънищно съзнание, как се разпада Азовото единство на неговото съзнание, и как общо взето това, което се явява в съновидението, е не друго, а едно символно отражение на процеси, разиграващи се вътре в телесните области на човека.
Състоянията, които сега Ви описвам, са именно сънищни състояния. Те ясно показват, как човекът се разпада още в своето сънищно съзнание, как се разпада Азовото единство на неговото съзнание, и как общо взето това, което се явява в съновидението, е не друго, а едно символно отражение на процеси, разиграващи се вътре в телесните области на човека.
към текста >>

А сега става дума за това, че окултният кандидат се готви не за един преход от обикновеното съзнание към сънищното съзнание тук не би имало нищо особено а за това, че той се готви за преход към едно коренно различно съзнание; става дума за това, че с помощта на описаното вече обучение, чрез подтискане на разума, волята и паметта, ученикът се освобождава от себе си, за да се приближи към "другото" съзнание.
А сега става дума за това, че окултният кандидат се готви не за един преход от обикновеното съзнание към сънищното съзнание тук не би имало нищо особено а за това, че той се готви за преход към едно коренно различно съзнание; става дума за това, че с помощта на описаното вече обучение, чрез подтискане на разума, волята и паметта, ученикът се освобождава от себе си, за да се приближи към "другото" съзнание.
към текста >>

Човек, който не познава ясновиждащото съзнание, може да бъде улеснен с разбирането на това друго и ново съзнание което няма нищо общо със сънищното съзнание най-вече от представата си за това сънищно съзнание.
Човек, който не познава ясновиждащото съзнание, може да бъде улеснен с разбирането на това друго и ново съзнание което няма нищо общо със сънищното съзнание най-вече от представата си за това сънищно съзнание. Да, то може да доведе до едно много добро разбиране на нещата. Това разбиране става по следния начин. Ако ние се запитаме: Кое е най-същественото от вътрешните телесни области, което човекът възприема в своите съновидения, тогава трябва да отговорим: Това е болезненото, неправилното, хаотичното. Нормалното състояние на нашата вътрешно-телесна организация не може да се възприеме от сънищното съзнание. И когато като горен и среден човек, индивидът е съвсем здрав, тогава той спи добре, тогава не бихме казали, че "при определени обстоятелства" моля да обърнете внимание на този израз нещо напира в човека, за да смути под формата на сънища неговия спокоен сън.
към текста >>

Нормалното състояние на нашата вътрешно-телесна организация не може да се възприеме от сънищното съзнание.
Човек, който не познава ясновиждащото съзнание, може да бъде улеснен с разбирането на това друго и ново съзнание което няма нищо общо със сънищното съзнание най-вече от представата си за това сънищно съзнание. Да, то може да доведе до едно много добро разбиране на нещата. Това разбиране става по следния начин. Ако ние се запитаме: Кое е най-същественото от вътрешните телесни области, което човекът възприема в своите съновидения, тогава трябва да отговорим: Това е болезненото, неправилното, хаотичното. Нормалното състояние на нашата вътрешно-телесна организация не може да се възприеме от сънищното съзнание. И когато като горен и среден човек, индивидът е съвсем здрав, тогава той спи добре, тогава не бихме казали, че "при определени обстоятелства" моля да обърнете внимание на този израз нещо напира в човека, за да смути под формата на сънища неговия спокоен сън.
към текста >>

И когато като горен и среден човек, индивидът е съвсем здрав, тогава той спи добре, тогава не бихме казали, че "при определени обстоятелства" моля да обърнете внимание на този израз нещо напира в човека, за да смути под формата на сънища неговия спокоен сън.
Човек, който не познава ясновиждащото съзнание, може да бъде улеснен с разбирането на това друго и ново съзнание което няма нищо общо със сънищното съзнание най-вече от представата си за това сънищно съзнание. Да, то може да доведе до едно много добро разбиране на нещата. Това разбиране става по следния начин. Ако ние се запитаме: Кое е най-същественото от вътрешните телесни области, което човекът възприема в своите съновидения, тогава трябва да отговорим: Това е болезненото, неправилното, хаотичното. Нормалното състояние на нашата вътрешно-телесна организация не може да се възприеме от сънищното съзнание. И когато като горен и среден човек, индивидът е съвсем здрав, тогава той спи добре, тогава не бихме казали, че "при определени обстоятелства" моля да обърнете внимание на този израз нещо напира в човека, за да смути под формата на сънища неговия спокоен сън.
към текста >>

И пътят към по-висшето, ясновиждащо съзнание, има известни сходства със сънищното съзнание.
И пътят към по-висшето, ясновиждащо съзнание, има известни сходства със сънищното съзнание. Тук няма противоречие. Окултното обучение по пътя към ясновиждането е съпроводено от подобни отношения и това, което то първоначално постига е не друго, а следното: Окултният кандидат е доведен дотам, че става ясновиждащ не спрямо външните, болезнени състояния на своите вътре телесни области, а спрямо нормалните им състояния, които обикновено се изплъзват при спокойния сън на човека. С други думи, окултният кандидат се научава да познава своя мозък (или "човекът-глава") и да го възприема вътрешно, а по същия начин да познава и възприема т.н. среден човек. Окултният кандидат трябва да стигне дотам, че да се научи да познава своя среден и горен човек приблизително така, както в определени съновидения спящия човек възприема своя среден и своя горен човек.
към текста >>

Тази светлина обгръща окултния кандидат, по същия начин както и отраженията на вътрешните неизправности в човешкия организъм, обгръщат сънуващия човек; това, което сега се появява в съзнанието на окултния кандиат, е преди всичко възприемането на Слънчевото действие в неговата телесна вътрешност.
Виждате ли, този многозначителен факт че средният човек представлява всъщност едно действие на Слънчевата светлина се проявява и в това, че когато окултният кандидат напредва към ясновиждане (т.е. когато развива едно ясновиждащо съзнание), той възприема в образи не болестните разстройства, както е при съновиденията, а това, което Слънцето предизвиква във средния човек: редът, равновесието, хармонията. Когато окултният кандидат развие ясновиждане и се потопи във възприемането на своята собствена хармонизирана вътрешна организация, тогава той се оказва обкръжен от преливаща духовна светлина. Тази светлина обгръща окултния кандидат, по същия начин както и отраженията на вътрешните неизправности в човешкия организъм, обгръщат сънуващия човек; това, което сега се появява в съзнанието на окултния кандиат, е преди всичко възприемането на Слънчевото действие в неговата телесна вътрешност.
към текста >>

Обаче окултният кандидат, този начинаещ ясновидец, трябва да се научи да вижда и от към другата страна на нещата; а именно това, което можем да сравним с мозъчните сънища, със сънищата, които възпроизвеждат абнормните, хаотичните състояния на мозъка.
Обаче окултният кандидат, този начинаещ ясновидец, трябва да се научи да вижда и от към другата страна на нещата; а именно това, което можем да сравним с мозъчните сънища, със сънищата, които възпроизвеждат абнормните, хаотичните състояния на мозъка. От тези състояния човекът извлича само символи, и това е много типично, много характерно: напр. как той се движи в една пещера или в един дворец, как над него нещо се сгъстява и натрупва, нещо, в което той може да вникне... Ако окултният кандидат стигне дотам, че да възприема не само състоянията на своя среден човек, а и тези на своя горен човек, на "човекът-глава", трябва да помним, че те не се проявяват както възприятията, идващи от средния човек. В този случай аз изтъквам само един факт настъпва едно напълно закономерно и съзнателно "разширение" на мозъчното съновидение. Да, то може да се изживее съзнателно. Това, което човек възприема ако той изключи всичките си сетивни органи, а чрез тях и целия външен сетивен свят, насочвайки ясновиждащото съзнание към самия себе, към горния, мозъчен човек това, което сега възприема е всъщност не друго, а звездното небе!
към текста >>

178. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

По отношение на първото свръхсетивно съзнание, човекът изживява нещо като заместител на онова повишено сънищно съзнание, което е формирано не от произволни сънищни образи, а от възприятия, отнасящи се до един по-висш свят.
Струва ми се, че е ясно: Човекът както стои той пред нас е формиран от световете, включени в диапазона на 1-то, 2-то и 3-то свръхсетивно съзнание, но той е подчинен и на много по-висши светове. И все пак, това, което окултистът постига чрез различните нива на съзнанието, то може да бъде обяснено на обикновения човек. Всеки може да разбере опитностите, добити чрез свръхсетивното съзнание. Естествено, като земен човек, индивидът изживява само външните откровения на тези различни видове съзнания. Той изживява физическото съзнание. По отношение на първото свръхсетивно съзнание, човекът изживява нещо като заместител на онова повишено сънищно съзнание, което е формирано не от произволни сънищни образи, а от възприятия, отнасящи се до един по-висш свят. И само едно системно обучение и усъвършенствуване на това сънищно съзнание би довело човека до първото свръхсетивно съзнание. От своя страна първото свръхсетивно съзнание може да осветли онези важни събития, които ставаха на Старата Луна. Интересно е да посочим, че в окултните съобщения преобладаваха тъкмо описания, свързани със Старата Луна. И тези съобщения не можеха да проникнат зад Старата Луна, те не можеха да достигнат до Старото Слънце. И повечето факти от "Тайната доктрина" на Е. П.
към текста >>

И само едно системно обучение и усъвършенствуване на това сънищно съзнание би довело човека до първото свръхсетивно съзнание.
И все пак, това, което окултистът постига чрез различните нива на съзнанието, то може да бъде обяснено на обикновения човек. Всеки може да разбере опитностите, добити чрез свръхсетивното съзнание. Естествено, като земен човек, индивидът изживява само външните откровения на тези различни видове съзнания. Той изживява физическото съзнание. По отношение на първото свръхсетивно съзнание, човекът изживява нещо като заместител на онова повишено сънищно съзнание, което е формирано не от произволни сънищни образи, а от възприятия, отнасящи се до един по-висш свят. И само едно системно обучение и усъвършенствуване на това сънищно съзнание би довело човека до първото свръхсетивно съзнание. От своя страна първото свръхсетивно съзнание може да осветли онези важни събития, които ставаха на Старата Луна. Интересно е да посочим, че в окултните съобщения преобладаваха тъкмо описания, свързани със Старата Луна. И тези съобщения не можеха да проникнат зад Старата Луна, те не можеха да достигнат до Старото Слънце. И повечето факти от "Тайната доктрина" на Е. П. Блаватска бяха почерпени тъкмо от това съзнание, което разпростирайки се назад не можеше да надхвърли епохата на Старата Луна.
към текста >>

Виждате ли, тези сънищни състояния на съзнанието са едва наченките, или по-добре казано заместител, който земния човек има по отношение на следващото свръхсетивно съзнание.
Виждате ли, тези сънищни състояния на съзнанието са едва наченките, или по-добре казано заместител, който земния човек има по отношение на следващото свръхсетивно съзнание. Дори и в най-дълбокия сън, човешкото съзнание е силно помрачено, но все пак то си остава едно съз нание. Но когато човек се пробуди, дълбокото сънно съзнание (Schlafbewusstsein) става аналог на 2-то свръхсетивно съзнание, което се издига още по-нагоре, така че ако това дълбоко сънно съзнание се "пробуди" извън тялото то би изживяло нещо от процесите на Старото Слънце. Ако човек поне малко се замисли, би си казал: чрез моето дневно съзнание аз се движа и извършвам тези или онези външни движения; те са свързани и зависими от моето дневно съзнание, от моето земно съзнание. Вътрешните движения обаче, а именно движенията на средния човек, те продължават дори и когато човекът спи; те се управляват от съзнанието, което човек притежава по време на сън, от дълбокото сънно съзнание. Само че човек не знае нищо за това съзнание.
към текста >>

Затова и може да му се говори за тези по-висши състояния на съзнанието, както и за това, че ако подсили и укрепи своето сънищно съзнание, в едно близко бъдеще той би могъл да изживее всичко това, което нашата Земя е наследила като отношения и закономерности още от Старата Луна; и ако би бил напълно буден така да се каже в един независим от своето тяло дълбок сън тогава човек би бил в състояние да изживее нещо от процесите на Старото Слънце, които хвърлят отблясъка си дори и върху сегашната епоха на Земята.
Несъмнено съществуват и други, още по-висши нива на съзнанието, но сега те не влизат в нашите намерения. И все пак, придържайки се към тези намерения, ние трябваше да изтъкнем, че в земния си живот, човекът има поне откровенията от висшите светове. Затова и може да му се говори за тези по-висши състояния на съзнанието, както и за това, че ако подсили и укрепи своето сънищно съзнание, в едно близко бъдеще той би могъл да изживее всичко това, което нашата Земя е наследила като отношения и закономерности още от Старата Луна; и ако би бил напълно буден така да се каже в един независим от своето тяло дълбок сън тогава човек би бил в състояние да изживее нещо от процесите на Старото Слънце, които хвърлят отблясъка си дори и върху сегашната епоха на Земята. Да, тези процеси също са достъпни за човека и до определена степен той може да вниква в тях и да ги разбира. Той трябва да се стреми към това разбиране и да помни, че т.н. от нас различни "състояния на съзнанието" са всъщност не друго, а раз лични светове. Ние сме свикнали да наричаме тези различни състояния на съзнанието и с други имена: Това, което обхващаме с физическото съзнание физически план; това, което обхващаме с 1-то свръхсетивно съзнание астрален план; това, което обхващаме с 2-то свръхсетивно съзнание низш Девакан или ментален план; това, което обхващаме с 3-то свръхсетивно съзнание висш Девакан или висш ментален план. След всичко това, по-нагоре биха се открили светът Буди и накрая Нирвана.
към текста >>

179. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Каква е по време на съня, душата не знае, тъй като сънят преминава или в безсъзнание, или пък в него се вмъкват сънища, които трябва да бъдат тълкувани чрез окултизма, ако човек иска да ги разбере по правилен начин.
Каква е по време на съня, душата не знае, тъй като сънят преминава или в безсъзнание, или пък в него се вмъкват сънища, които трябва да бъдат тълкувани чрез окултизма, ако човек иска да ги разбере по правилен начин. При въпроса: Какво е човекът, какво е неговата душа в обикновеното сетивно битие? – може да бъде разглеждан само въпросът за дневния живот. Но ние знаем, че на първо място на разположение са онези врати, които наричаме наши сетивни органи, през които в душата ни се вливат светът на цветовете и на светлината, светът на звуците, светът на миризмите, светът на топлината и студа и т. н., и това, което в сетивното битие наричаме свой свят, е всъщност само резюме на всичко, което се влива през вратите на нашите сетива. След това имаме инструмента на нашия разсъдък, на усещанията си, на волята си.
към текста >>

180. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Обикновеното преживяване, свързано със съня, е такова, че с навлизането си в съня, човек става безсъзнателен, и че със събуждането отново възвръща съзнанието си, като след това през дневния живот – с изключение на спомените за сънищата – няма спомен за живота по време на сън.
Това, което ви описах тук, не може обаче да се появи примерно само посред дневния живот, така че да се получи навлизане в духовния свят, когато човек е направил съответните стъпки към инициацията; той може да влезе и по друг начин. Дали ще влезе по един или друг начин зависи всъщност от кармата на отделния човек, зависи от вида на склонностите му. Не може да се каже дали единият начин на навлизане е по-добър или по-малко добър; може да се случи по единия или по другия начин. Може да се случи посред бял ден човек да бъде въвлечен в духовния свят, но може да стане и така, че да се получи нещо като изживяване, свързано със съня. Обикновеното преживяване, свързано със съня, е такова, че с навлизането си в съня, човек става безсъзнателен, и че със събуждането отново възвръща съзнанието си, като след това през дневния живот – с изключение на спомените за сънищата – няма спомен за живота по време на сън. Той го изживява безсъзнателно. За първите стъпки на инициацията може да се получи така, че нещо друго да се разпространи в живота по време на сън и да се получи различен начин на заспиване. Човек преживява друг вид съзнание с навлизането си в живота по време на сън. То продължава, прекъсвано повече или по-малко от периоди на безсъзнателност, различно дълго, в зависимост от това доколко е напреднал човекът, но впоследствие, когато наближи сутринта, отново изчезва. В първите моменти след заспиването настъпва това, което може да се нарече спомен за моралното поведение, за душевните качества.
към текста >>

181. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

В такъв един момент, може да пролъхне в живота, като един сънищен образ, онова, което самите мъртви ни съобщават.
Това е така като че бихме насочели погледа си към житното поле и бихме гледали класовете, многото житни класове, многото житни зърна, от които онези, които биха били отново посети, съставляват само един ма лък брой, обаче безброй други не се превръщат в стебла и класове, а отиват по един друг път. Това, което е възможно с нас се отнася към това, което действително става, както многото житни зърна, които не се превръщат отново в класове, към тези, които се превръщат в класове. Така е в действителност, защото това, което е възможно в живота е извънредно богато. И онези моменти, в които с нас стават особено важни неща в света на възможното, това са благоприятните моменти, в които мъртвите могат да се приближат към нас. Да предположим, че някой излиза с пет минути по-рано от обикновено, благодарение на това е бил запазен от загиване, или би му се случило нещо неприятно. В такъв един момент, може да пролъхне в живота, като един сънищен образ, онова, което самите мъртви ни съобщават. Но човекът живее грубо. Той се интересува само от грубото, а не от финността на живота, които действуват и стават в този живот. В това отношение усвояването на Духовната наука създава финност на чувствата и усещанията. Тогава човекът ще почувствува как онези, които са заминали за другия свят, проникват в земния живот и ще има връзка с тях. Над пропастта, която разделя живите от мъртвите, ще бъде хвърлен мост, чрез Духовната наука, която ще стане действително един елексир на живота.
към текста >>

182. 8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Всъщност човекът е завладян от сънищен, или спящ живот.
Всъщност човекът е завладян от сънищен, или спящ живот. Онези хора, които минават през физическото съществуване, където водят техния всекидневен живот и не мислят върху нищо, приличат физически на хора спящи в живота: и онези, които се интересуват от това което е вън от физическия живот и е над него, което действува във физическия живот, това са хора, които са будни и за физическият живот. Ние можем да свържем нашето днешно разглеждане с разглежданията на миналите наши срещи, които могат да ни покажат, как Духовната наука, когато тя е правилно разбрана, е способна да действува в цялото човешко съществуване. Ще видим, че цялото човечество, когато Духовната наука ще може да проникне в него все повече и повече, ще изживее също нещо подобно, като едно пробуждане от един вид сън от живота. До човека стигат много неща и проникват в него, които отначало изглеждат непознати и загадъчни, загадъчни много повече за чувството, отколкото за сухият ум. Загадъчен е в определен смисъл моментът, когато една майка стои до ковчега на нейното дете, или обратно.
към текста >>

183. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Защото с обикновените, съвременни средства далеч не може да се проникне в онези дълбочини на знанието, които съществуват там; хората най-много биха могли да сметнат това, за което се говори там, за един красив сън, който човечеството някога е сънувало.
В хода на лекциите ние отново ще имаме възможност да изтъкнем високите художествени качества на Бхагавад Гита, но преди всичко нека да осмислим значението на тази поема като най-напред хвърлим поглед върху това, което е заложено в нейните основи, върху могъщите идеи, върху могъщото познание на света, от което тя е възникнала, и за чиято прослава е била всъщност създадена. Този поглед в познавателните основи на Бхагавад Гита е особено важен, защото е напълно сигурно, че същественото в тази поема, в тази песен, а именно всичко онова, което се отнася до мисловното съдържание, ни предлага една степен на познание, която е възникнала още преди раждането на будизма; така че бихме могли да кажем: духовният хоризонт, който заобикаля великия Буда и от който той израства, ние вече имаме пред нашия поглед чрез самото съдържание на Бхагавад Гита. Следователно, когато се оставим под въздействието на Бхагавад Гита, ние насочваме поглед към духовната същност на древноиндийската култура от времето преди възникването на будизма. Ние вече подчертахме: това мисловно съдържание е едно сливане на три отделни духовни направления и то претопява, така да се каже, тези три духовни направления в едно органическо цяло, което е не механичен конгломерат, а нещо живо, нещо жизнеспособно. Това, което ни се явява тук като едно цяло, като една духовна еманация на древното индийско мислене и познание, е всъщност едно величествено светоусещане, едно неизмеримо богатство от духовни познания, толкова необхватно, че съвременният човек, който е незапознат с Духовната наука, би се отнесъл с голямо съмнение към познавателната стойност на Бхагавад Гита, понеже той не би разполагал с никаква възможност да си изгради каквато и да е представа за дълбочината на Бхагавад Гита. Защото с обикновените, съвременни средства далеч не може да се проникне в онези дълбочини на знанието, които съществуват там; хората най-много биха могли да сметнат това, за което се говори там, за един красив сън, който човечеството някога е сънувало. От гледна точка на модерното светоусещане хората може би се удивляват на този чуден сън, но те едва ли биха му приписали някаква особена познавателна стойност. Ако обаче човек вече е приел в себе си Духовната наука, той би застанал с удивление пред дълбочините на Бхагавад Гита и би трябвало да си признае: Да, в древни времена човешкият дух е прониквал до такива познания, до които ние сме в състояние да се доближим единствено с помощта на продължително и трудно духовно обучение. Несъмнено всичко това пробужда едно чувство на удивление пред тези прадревни разбирания, които са съществували още в онези най-стари времена. Ние наистина можем да им се удивляваме, защото сега отново ги извличаме от самото съдържание на света и ги виждаме напълно потвърдени в тяхната вечна истинност. И когато осъзнаем тяхната истинност, тогава ние си казваме: Колко чудно е, че през онези прадревни времена хората са можели да се издигат до такава духовна висота!
към текста >>

184. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание).
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание).
към текста >>

185. Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Сънят като остатък от едно по-раншно съзнание не съдържа стремеж към познание и затова човек изпитва разлика между будното съзнание и сънищното съзнание.
Но какво е спечелил човекът от старото ясновиждане. Оттогава нещо е останало в него и това е сънят. Сънят обаче се различава от старото ясновиждане по това, че той е едно изживяване на сегашния човек и този сегашен човек е изградил едно съзнание, което притежава стремеж към познание. Сънят като остатък от едно по-раншно съзнание не съдържа стремеж към познание и затова човек изпитва разлика между будното съзнание и сънищното съзнание. Но това, което по-рано не се е съдържало в старото смътно ясновидство, удивлението, то и днес не може да се намери вътре в сънищното съзнание. Учудването, удивлението не може да навлезе в съня, но ние го имаме в будното съзнание, когато сме обърнати към външния свят. По време на сън човекът не е във външния свят. Сънят поставя човека в духовния свят, там той не изживява нещата от физическия свят. Но точно във физическия свят човекът изпитва удивление.
към текста >>

Но това, което по-рано не се е съдържало в старото смътно ясновидство, удивлението, то и днес не може да се намери вътре в сънищното съзнание.
Но какво е спечелил човекът от старото ясновиждане. Оттогава нещо е останало в него и това е сънят. Сънят обаче се различава от старото ясновиждане по това, че той е едно изживяване на сегашния човек и този сегашен човек е изградил едно съзнание, което притежава стремеж към познание. Сънят като остатък от едно по-раншно съзнание не съдържа стремеж към познание и затова човек изпитва разлика между будното съзнание и сънищното съзнание. Но това, което по-рано не се е съдържало в старото смътно ясновидство, удивлението, то и днес не може да се намери вътре в сънищното съзнание. Учудването, удивлението не може да навлезе в съня, но ние го имаме в будното съзнание, когато сме обърнати към външния свят. По време на сън човекът не е във външния свят. Сънят поставя човека в духовния свят, там той не изживява нещата от физическия свят. Но точно във физическия свят човекът изпитва удивление. В съня той приема всичко така, както го е приемал в старото ясновидство.
към текста >>

Ние стоим като в преддверие на времето, когато кармическото изравняване ще се появява пред хората като пророчески сънищен образ.
Ние стоим като в преддверие на времето, когато кармическото изравняване ще се появява пред хората като пророчески сънищен образ. А сега си представете как това изживяване в течение на времето все повече се засилва и ще имате представа за бъдещия човек, който ще вижда как неговите дела кармически се изравняват.
към текста >>

186. Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Вчера вече видяхме, че може да се слезе също и по-надолу, там, където е областта на полусъзнанието, областта на сънищата.
Вчера вече видяхме, че може да се слезе също и по-надолу, там, където е областта на полусъзнанието, областта на сънищата. И ние знаем, че сънищата понякога донасят неща от скритите дълбини на душевния живот, които не можем да си спомним, даже и силно да напрягаме нашето съзнание по обикновения начин. Понякога нещо отдавна изчезнало от спомените изплува като сънищна картина пред душата. Обикновено човек почти никога не е в състояние да го изнесе от скритите кътчета на душата нагоре чрез обикновеното мислене, понеже обикновеното съзнание не достига дотам. Но това, което е недостижимо за обикновеното съзнание, е достижимо за подсъзнанието. И в онова полусъзнателно състояние, което е налице при съня, някои неща, които са останали, които, така да се каже, са спестени, се изваждат нагоре, избиват навън.
към текста >>

И ние знаем, че сънищата понякога донасят неща от скритите дълбини на душевния живот, които не можем да си спомним, даже и силно да напрягаме нашето съзнание по обикновения начин.
Вчера вече видяхме, че може да се слезе също и по-надолу, там, където е областта на полусъзнанието, областта на сънищата. И ние знаем, че сънищата понякога донасят неща от скритите дълбини на душевния живот, които не можем да си спомним, даже и силно да напрягаме нашето съзнание по обикновения начин. Понякога нещо отдавна изчезнало от спомените изплува като сънищна картина пред душата. Обикновено човек почти никога не е в състояние да го изнесе от скритите кътчета на душата нагоре чрез обикновеното мислене, понеже обикновеното съзнание не достига дотам. Но това, което е недостижимо за обикновеното съзнание, е достижимо за подсъзнанието. И в онова полусъзнателно състояние, което е налице при съня, някои неща, които са останали, които, така да се каже, са спестени, се изваждат нагоре, избиват навън. Само тези неща избиват навън, които не са осъществили своето действие по този начин, както това, което като следствие на различните опитности е потънало навътре в скритите душевни дълбини и преобразено проявява своето действие навън*./*Под формата на различни способности например при усилията да се научим да пишем буквите.
към текста >>

Понякога нещо отдавна изчезнало от спомените изплува като сънищна картина пред душата.
Вчера вече видяхме, че може да се слезе също и по-надолу, там, където е областта на полусъзнанието, областта на сънищата. И ние знаем, че сънищата понякога донасят неща от скритите дълбини на душевния живот, които не можем да си спомним, даже и силно да напрягаме нашето съзнание по обикновения начин. Понякога нещо отдавна изчезнало от спомените изплува като сънищна картина пред душата. Обикновено човек почти никога не е в състояние да го изнесе от скритите кътчета на душата нагоре чрез обикновеното мислене, понеже обикновеното съзнание не достига дотам. Но това, което е недостижимо за обикновеното съзнание, е достижимо за подсъзнанието. И в онова полусъзнателно състояние, което е налице при съня, някои неща, които са останали, които, така да се каже, са спестени, се изваждат нагоре, избиват навън. Само тези неща избиват навън, които не са осъществили своето действие по този начин, както това, което като следствие на различните опитности е потънало навътре в скритите душевни дълбини и преобразено проявява своето действие навън*./*Под формата на различни способности например при усилията да се научим да пишем буквите. Бел пр/.
към текста >>

187. ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Към този факт можем да прибавим един друг, именно този, че през първите години на живота ни, при нормално съзнание ние буквално сънуваме в живота, спим и чак от един определен момент животът така протича, че започват собствените спомени.
Към този факт можем да прибавим един друг, именно този, че през първите години на живота ни, при нормално съзнание ние буквално сънуваме в живота, спим и чак от един определен момент животът така протича, че започват собствените спомени. За това, което е било преди този момент, могат да ни разкажат нашите родители или по-големите братя и сестри; от този определен момент нататък вътре в душата си човекът си казва: Аз съм този, който съм. От там нататък, когато той каже: Аз направих това, аз помислих това човек осъзнава своя Аз. Което е било преди това, се загубва в душевната тъмнина. Нашите спомени се простират само до този характерен момент. Какво се получава тогава, когато свържа двата факта този, че истинският носител на Аза на човека се ражда през двадесетата, двадесет и първата година, и че ние душевно можем да се означим като един Аз от третата или четвъртата си година?
към текста >>

188. Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

От една страна човек чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само един сън и че мисленето, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност.
Така той долавяше нещо от духовния смисъл на онзи монотеистичен светоглед, който просветва и звучи в старите предания на Ведите; и ако сега човек иска да възприеме тези неща, той може да чуе прекрасното съзвучие между Гьотевите думи като един обновяващ се свят на Ведите, и горещото въодушевление на Новалис, с което той проникна в мировите тайни на Христос. Светлина се излива към нас от Ведическите61 думи на Гьоте, любов и топлина се вливат в светлината, когато усещаме как предвещаващите Христос думи на Новалис се вливат в изпълнените със светлина думи на Гьоте. И когато на друго място обхванем как Гьоте, с пълно съблюдаване на световното единно познание, признава самостоятелността на всяка душа в смисъла на Лайбниц62, тогава не от самите думи на Гьоте, но от техния смисъл ни облъхва западноевропейското учение за монадите, което е възродено прозвучаване на философията Санхия63. Новалис узряваше във всичко това, което тогавашният Ваймар, тогавашната Йена изживяваха като едно възродено прозвучаване на философията Санхия, той узряваше със своето обърнато към Христос сърце. И понякога човек възприема един такъв дух, какъвто е Фихте с неговата сухота, който в съвременен нюанс е проникнат от настроението на Санхия, чувства как той бива омекотен до истински дух на времето, когато редом с него човек си представи Новалис, който го възприема с всеотдайно въодушевление. От една страна човек чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само един сън и че мисленето, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност. Такива са обновените мисли на Фихте, подобни по смисъл на мислите от Ведите; редом с това увереността на Новалис. О, той чувстваше тази увереност горе-долу така: Да, физическото съществуване е един сън, мисленето - сън за съня, но от този сън извира всичко това, което човешката душа усеща и чувства като най-скъпото си, което тя духовно може да осъществи в областта на чувствата и усещанията. И от съня на живота, от вдъхновения от Христос Аз, душата на Новалис създаде магическия идеализъм, както той го нарече, или с други думи един носен от Духа идеализъм. И ние чувстваме как, като че ли нещата се свързват по-хармонично, отколкото иначе може да бъде в световното пространство, когато виждаме любвеобилната душа на Новалис да стои до един друг духовен герой на своето време, вслушана как Шилер се опитва да вдъхнови света със своя идеализъм и как Новалис, описвайки Шилеровия идеализъм, оповестява своя магически идеализъм от самото си сърце, вдъхновено от Христос. Колко дълбоко говори на душата ни това, което наричаме „да си добър“, това най-интимно западноевропейско Новалисово „да си добър“, когато той възторжено пише за Шилер65.
към текста >>

189. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

64. Виж Йохан Готлиб Фихте „Предопределението на човека“, Франкфурт и Лайпциг 1800, където във втори том „Познание“ се казва: „Всяка реалност се превръща в чуден сън без един живот, за който да се сънува, без дух, който сънува; в един сън, който в един сън е зависим от самия себе си.
64. Виж Йохан Готлиб Фихте „Предопределението на човека“, Франкфурт и Лайпциг 1800, където във втори том „Познание“ се казва: „Всяка реалност се превръща в чуден сън без един живот, за който да се сънува, без дух, който сънува; в един сън, който в един сън е зависим от самия себе си. Възприятието е сън; мисленето изворът на всяко съществуване и всяка реалност, която аз си въобразявам, моето битие, моята сила, моите цели са сън за онзи сън.“
към текста >>

190. Съдържание GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Възприятието на етерното същество чрез едно сънищноподобно съзнание на мускулната система (като една марионетка), на костната система като една сянка (скелет), на отделните сетивни органи като особени светове, които проникват в човека.
Възприятието на етерното същество чрез едно сънищноподобно съзнание на мускулната система (като една марионетка), на костната система като една сянка (скелет), на отделните сетивни органи като особени светове, които проникват в човека. Човека възприема топлинния етер като проникващ с неговите лъчи пространството и като проникващ го самия него, а светлинния етер като един вдълбан в него етерен организъм, химическия етер /вкусовото сетиво/, жизнения етер (обонятелното сетиво). Днешният слухов орган събужда спомена за нещо космическо, събужда космическия спомен. Това важи до още по-голяма степен за сетивото на говора отколкото за сетивото на звука. (На старата Луна сетивото на говора диктуваше движенията, които тогавашните човешки същества правеха, за да обикалят Луната). Превръщането на паметта в едно виждане на образи, които стоят във времево разстояние.
към текста >>

Там където човекът сънува материални атоми, е всъщност Ариман.
Ясновидското възприятие на първоначалната човешка форма в пробуждането на съзнанието през време на съня (Имагинация на рая). Сянкообразно впечатление на един кентавър, след това на един сфинкс, различни аспекти на едно животинско същество като продължение надолу на човешката форма. Впечатление на действителността на Луцифер, на духа на красотата и на егоистичността, в нощното вътрешно изживяване. Ариманическото впечатление в дневното виждане на това, което ни вдъхва страх, но също и на това, което ни съблазнява към наслада. Там където човекът сънува материални атоми, е всъщност Ариман. Интелектуализмът се опълчва срещу възприемането на духа. В образа на Мефисто още традиционното знание на 16-то столетие е изобразило изкусителя на човешкия род. През време на будния живот човекът е придружен от Ариман-Мефистофел. Като насрещен образ към това впечатление на Луцифер, нощният другар. Защитният Импулс против Ариман-Мефисто беше даден във физическото явление на Христос.
към текста >>

191. 1. ПРЕДГОВОР GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Както чрез превръщането на сънищните душевни сили в заострена умствена дейност, така също чрез затвърдяването на физическия организъм, се налага едно съобразно с времето изменение и обновяване на онези методи, които водят до духовно познание: към това духовно познание трябва да се стремим днес по бавния път на будното съзнание и на вътрешната дейност.
Непознаването на такива неща беше до голяма степен причината на сериозни обърквания в Теософското Общество, които искаха да наложат на европееца източни методи за развитието на вътрешното виждане, до като този европеец трябваше да мине в изработването на своята личност през едно съвършено друго развитие на неговото душевно същество. Както чрез превръщането на сънищните душевни сили в заострена умствена дейност, така също чрез затвърдяването на физическия организъм, се налага едно съобразно с времето изменение и обновяване на онези методи, които водят до духовно познание: към това духовно познание трябва да се стремим днес по бавния път на будното съзнание и на вътрешната дейност. Днес не трябва да се посяга в сферата на несъзнателните душевни сили. Този пълен със значение факт, наред с някои други неща, които бяха засегнати в предговора към цикъла "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", направиха коренното отделяне от Теософското Общество да бъде една необходимост, тъй като само благодарение на това може да бъде създадена възможността за едно плодотворно по-нататъшно развитие на изградената върху основата на християнския езотеризъм и на естественонаучното мислене Антропософия.
към текста >>

192. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

И ако бихме искали да говорим не някакси неточно, но малко парадоксално върху съответното изживяване, бихме могли да кажем: в течение на езотеричното развитие на човек стига постепенно до там, да чувствува отделните мускули и тяхната система като вътрешно сънуващо; той носи постоянно своята мускулна система със себе си така, като че в будното дневно съзнание слабо сънува за дейността на тази мускулна система.
Един вид като пренасящи ни от физическата телесна система в етерната система, в етерното тяло са онези промени, които стават при едно окултно или антропософско развитие относно мускулната система, а имен но по отношение на сетивата, на сетивните органи. Относно мускулната система трябва да кажем, че човек започва постепенно да чувствува мускулната система не само по-подвижна, както това става по отношение на другите физически органи, а освен това той чувствува бихме могли да кажем че тази мускулна система става по-жива, като се добива едно слабо вътрешно съзнание. Това е като че съзнанието фактически се разпростира върху мускулната система. И ако бихме искали да говорим не някакси неточно, но малко парадоксално върху съответното изживяване, бихме могли да кажем: в течение на езотеричното развитие на човек стига постепенно до там, да чувствува отделните мускули и тяхната система като вътрешно сънуващо; той носи постоянно своята мускулна система със себе си така, като че в будното дневно съзнание слабо сънува за дейността на тази мускулна система.
към текста >>

Когато сънуваме за движенията на нашите мускули, това е тогава едно доказателство, че започваме постепенно да чувствуваме импрегнираното във физическото тяло етерното тяло; защото това, което чувствуваме всъщност тогава, са силите на етерното тяло, които действуват мускулите.
Много интересно е да обгърнем с поглед тази промяна на физическото тяло поради това, че в това възприятие имаме нещо, което в известно отношение може най-добре да ни научи, че сме напреднали в наше то окултно развитие. Когато започваме да чувствуваме отделните мускули така, че например при прегъването или изпъването имаме едно слабо съзнание за това, което става в тях, едно слабо съчувствие, тогава трябва да си кажем: там вътре в мускулите става нещо. Когато сънуваме за движенията на нашите мускули, това е тогава едно доказателство, че започваме постепенно да чувствуваме импрегнираното във физическото тяло етерното тяло; защото това, което чувствуваме всъщност тогава, са силите на етерното тяло, които действуват мускулите. Така че имаме едно начало на възприятието на етерното тяло, когато сънуваме за нашите отделни мускули, когато имаме един вид сънищно съзнание за себе си така, както намираме човека представен в книгите по анатомия, където той е изобразен без кожа и се показват само неговите мускули. Да, това е вече един вид едно такова смъкване на кожата и като че сънуваме за нашите отделни части на тялото като един вид група части, до което се издигаме, когато започваме да възприемаме етерното същество.
към текста >>

Така че имаме едно начало на възприятието на етерното тяло, когато сънуваме за нашите отделни мускули, когато имаме един вид сънищно съзнание за себе си така, както намираме човека представен в книгите по анатомия, където той е изобразен без кожа и се показват само неговите мускули.
Много интересно е да обгърнем с поглед тази промяна на физическото тяло поради това, че в това възприятие имаме нещо, което в известно отношение може най-добре да ни научи, че сме напреднали в наше то окултно развитие. Когато започваме да чувствуваме отделните мускули така, че например при прегъването или изпъването имаме едно слабо съзнание за това, което става в тях, едно слабо съчувствие, тогава трябва да си кажем: там вътре в мускулите става нещо. Когато сънуваме за движенията на нашите мускули, това е тогава едно доказателство, че започваме постепенно да чувствуваме импрегнираното във физическото тяло етерното тяло; защото това, което чувствуваме всъщност тогава, са силите на етерното тяло, които действуват мускулите. Така че имаме едно начало на възприятието на етерното тяло, когато сънуваме за нашите отделни мускули, когато имаме един вид сънищно съзнание за себе си така, както намираме човека представен в книгите по анатомия, където той е изобразен без кожа и се показват само неговите мускули. Да, това е вече един вид едно такова смъкване на кожата и като че сънуваме за нашите отделни части на тялото като един вид група части, до което се издигаме, когато започваме да възприемаме етерното същество.
към текста >>

Да, това е вече един вид едно такова смъкване на кожата и като че сънуваме за нашите отделни части на тялото като един вид група части, до което се издигаме, когато започваме да възприемаме етерното същество.
Много интересно е да обгърнем с поглед тази промяна на физическото тяло поради това, че в това възприятие имаме нещо, което в известно отношение може най-добре да ни научи, че сме напреднали в наше то окултно развитие. Когато започваме да чувствуваме отделните мускули така, че например при прегъването или изпъването имаме едно слабо съзнание за това, което става в тях, едно слабо съчувствие, тогава трябва да си кажем: там вътре в мускулите става нещо. Когато сънуваме за движенията на нашите мускули, това е тогава едно доказателство, че започваме постепенно да чувствуваме импрегнираното във физическото тяло етерното тяло; защото това, което чувствуваме всъщност тогава, са силите на етерното тяло, които действуват мускулите. Така че имаме едно начало на възприятието на етерното тяло, когато сънуваме за нашите отделни мускули, когато имаме един вид сънищно съзнание за себе си така, както намираме човека представен в книгите по анатомия, където той е изобразен без кожа и се показват само неговите мускули. Да, това е вече един вид едно такова смъкване на кожата и като че сънуваме за нашите отделни части на тялото като един вид група части, до което се издигаме, когато започваме да възприемаме етерното същество.
към текста >>

193. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Тогава насочваме поглед върху това етерно тяло и виждаме формено тези подвижни факти на етерното тяло като напълно живи сънища.
Тогава насочваме поглед върху това етерно тяло и виждаме формено тези подвижни факти на етерното тяло като напълно живи сънища. Тогава ние виждаме разделени като от една дълбока пропаст от това, което става в етерното тяло. Обаче сега виждаме всичко не в пространствено, а във времево ставане, в процеси протичащи във времето. Следователно когато се намираме вече вън от нашето етерно тяло, ние трябва да чувствуваме тези изживявания, тези подвижни изживявания в етерното тяло, като че още веднъж се вмъкваме със съзнанието.
към текста >>

194. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Неговата форма е по-скоро подобна на един жив сънищен образ отколкото на формата от плът и кръв, като каквато се явява човекът днес.
Неговата форма е по-скоро подобна на един жив сънищен образ отколкото на формата от плът и кръв, като каквато се явява човекът днес. Така ние трябва да се запознаем с представата, че Азът и астралното тяло, когато те се намират вън от човешкото същество, едва ли виждат главата. Тя става подобна на сянка, не изчезва, обаче става напълно подобна на сянка. Напротив по-ясен става останалия организъм на човека. Той става също подобен на сянка, но става така, че човекът не изглежда наистина на себе си да е от плът и кръв, но има ясно впечатление, че има един мощен организъм. Ще Ви се види парадоксално, обаче това отговаря на истината: когато човек вижда себе си с ясновидското съзнание през време на съня, той изглежда на себе си в определени моменти така, т.е.
към текста >>

Навсякъде на мястото, където човекът сънува материя, там в действителност е Ариман.
Това стана по малко различен начин отколкото при Луцифера. То бе направено така, че външния свят бе потопен за човека в майа, в илюзия, като бе направен да вярва, че вместо Ариман, който надзърта навсякъде, навън в света съществува материя. Навсякъде на мястото, където човекът сънува материя, там в действителност е Ариман. И най-голямото изкушение в материалистичната теория на физиката, са материалните атоми; защото тези последните не са в действителност нищо друго освен силите на Ариман.
към текста >>

195. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

трябва да може да отдели силите на своето Себе и да пренесе една част от своето себесъзнание в сънищата на съответното същество от йерархията на Ангелите.
Себе-то на човека показва, колко човек напредва повече в своето развитие, все повече тенденцията да се разцепи, да се раздели. То изпраща така да се каже съдържанието на своето съзнание навън. Това съдържа ние и съзнанието прави посланически пътувания в света. Когато човек иска например да познае едно Същество от йерархията на Ангелите, тогава не е достатъчно той да приложи познавателни сили от обикновено естество. Ако той иска действително да го познае, тогава трябва да може да пренесе своето съзнание, т. е. трябва да може да отдели силите на своето Себе и да пренесе една част от своето себесъзнание в сънищата на съответното същество от йерархията на Ангелите. С каквото и същество да се запознаем, ние можем да се научим да го познаем само като пренесем нашето себесъзнание в съответното същество. Този е стремежът на Себе-то да излезе от себе си, да се пренесе в другото същество и това, което е живяло първо само в самия човек, да го оставим да живее по-нататък в другото същество. Този стремеж се показва на една по-ниска степен на човешкото същество, на степента на обикновеното човешко съществувание, в определен стремеж да отстрани от самия себе си своето съзнание. Той се показва в потребност от сън.
към текста >>

196. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

От него можеш да узнаеш само нещо, което ние вече отдавна знаем.“ И все пак, с помощта на това, което знаем отдавна, понякога научаваме неща, които дори не сме и сънували.
Как бихте могли, когато съставяте една картина действително само от познати сетивни образи, да твърдите, че благодарение на това би трябвало да се изпита нещо ново, нещо, което не може да се узнае, ако не се приближиш до духовния свят? “ Това е възражение, което трябва да заслепи мнозина и което, от гледна точка на съвременното съзнание, се прави, може да се каже, с известно привидно, но все пак пълно право. И въпреки това, ако вникнем по-дълбоко в подобни възражения на Фердинанд Райнеке, все пак правилно се явява следното. Такова възражение би било напълно подобно на друго такова, което би направил някой, ако каже на някого, който току-що е получил писмо: „Да, виждаш ли, ти получи писмо, в него не виждам нищо друго освен букви и думи, които отдавна зная. Как искаш да научиш от това писмо нещо ново? От него можеш да узнаеш само нещо, което ние вече отдавна знаем.“ И все пак, с помощта на това, което знаем отдавна, понякога научаваме неща, които дори не сме и сънували. Така е и с инсценировката на такива картини, които трябва да се явяват не само в постановката, а се разкриват на ясновиждащото съзнание от всички страни. В известно отношение те са съставени от реминисценции от сетивния свят; но така, както се явяват във вида на космическо писмо, те представляват това, което човекът не може да узнае нито в сетивния, нито в елементарния свят. Отново и отново трябва да се подчертава, че това отношение към духовния свят следва да се сравни с четене, а не с непосредствено съзерцание.
към текста >>

197. 2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И наистина, това беше един вид пробуждане от дълбок, странен, преизпълнен със сънища сън.
Апостолите действително се усещаха като пробудени, като хора, които в този момент имаха чувството, че дълго време дни наред са живели в едно необичайно състояние на съзнанието. И наистина, това беше един вид пробуждане от дълбок, странен, преизпълнен със сънища сън. Сега те усетиха, като че ли се пробуждат от този странен сън и неговото естество беше такова аз само описвам нещата според както са изглеждали за съзнанието на апостолите сякаш човек се справя с всички ежедневни грижи, ходи насам-натам като наглед здрав човек, без околните хора да забелязват, че той всъщност се намира в едно друго състояние на съзнанието. И ето че настъпи моментът, когато апостолите усетиха, как в деня на Петдесятницата те се пробудиха от този продължителен сън. Те усетиха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов. Като оплодени от горе чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание ето как се почувствуваха апостолите. Те усетиха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която прониква и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки един от тях.
към текста >>

Като оплодени от горе чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание ето как се почувствуваха апостолите.
Апостолите действително се усещаха като пробудени, като хора, които в този момент имаха чувството, че дълго време дни наред са живели в едно необичайно състояние на съзнанието. И наистина, това беше един вид пробуждане от дълбок, странен, преизпълнен със сънища сън. Сега те усетиха, като че ли се пробуждат от този странен сън и неговото естество беше такова аз само описвам нещата според както са изглеждали за съзнанието на апостолите сякаш човек се справя с всички ежедневни грижи, ходи насам-натам като наглед здрав човек, без околните хора да забелязват, че той всъщност се намира в едно друго състояние на съзнанието. И ето че настъпи моментът, когато апостолите усетиха, как в деня на Петдесятницата те се пробудиха от този продължителен сън. Те усетиха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов. Като оплодени от горе чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание ето как се почувствуваха апостолите. Те усетиха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която прониква и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки един от тях. В очите на другите хора, които наблюдаваха техния говор, те изглеждаха съвсем странно. Защото другите хора добре знаеха, че досега Христовите ученици не се отличаваха по нищо и живееха един прост, затворен живот, докато през последните дни те изглеждаха като объркани, като унесени. С други думи, те изглеждаха като напълно преобразени като хора с нова душевна нагласа, като хора, извисени над всяка житейска ограниченост, извисени над всеки егоизъм, като хора с нова, безкрайна широта на сърцето, с неизчерпаема търпимост и с дълбоко, сърдечно разбиране за човешката природа. Те се изразяваха по такъв начин, че всеки от околните ги разбираше без никакво усилие.
към текста >>

И постепенно, както забравените сънища често отново се появяват в човешкото съзнание, в човешката душа, така и сега изминалите дни отново изплуваха в съзнанието и в душите на апостолите.
Петър, а също Йоан и Яков, трябваше да си припомнят и един друг момент, който е описан също и в другите Евангелия, но който може да бъде разбран в пълното си величие само чрез Петото Евангелие. Онзи, с когото те бяха ходили по Земята, ги беше отвел в Маслиновата планина, в Гетсимания, и им беше казал: Бдете и се молете! Обаче те не издържаха, потънаха в сън и сега вече знаеха: В онзи миг настъпи едно особено състояние, което все повече и повече обгърна техните души. Нормално съзнание не издържа, те потънаха в сън, който продължи през цялото Събитие на Голгота и тъкмо от този сън просветна всичко онова, което аз се опитах да опиша пред Вас. Да, Петър, Йоан и Яков трябваше да си припомнят как изпаднаха в това абнормно състояние и как сега, вглеждайки се назад, пред очите им се очертаха онези велики събития, които се разиграха в земното тяло на Онзи, когото те придружаваха по Земята. И постепенно, както забравените сънища често отново се появяват в човешкото съзнание, в човешката душа, така и сега изминалите дни отново изплуваха в съзнанието и в душите на апостолите. Всичките им тогавашни изживявания бяха протекли в условията на едно абнормно съзнание. Сега в тяхното нормално съзнание изплува цялото време, което те прекараха заедно от Събитието на Голгота до Петдесятницата и което до този момент беше потънало в тяхното подсъзнание. Особено десетте дни от така нареченото Възнесение до Петдесятницата им се струваше като период, прекаран в дълбок сън. Но ето и сега, вглеждайки се назад, съзнанието им обхвана, ден след ден, онзи период от време, който се простираше от Мистерията на Голгота до така нареченото Възнесение на Христос Исус. Макар и да бяха вече свидетели на всичко това, сега то отново се появи в тяхното съзнание по един забележителен начин.
към текста >>

198. 12.Хамбург, 16 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

В един по-висш смисъл, с тях се получи същото, което става с обикновения човек, когато сънувайки, той изживява нещо, после си го спомня и казва: Аз сънувах този сън, пробудих се и едва сега той става ясен за мен.
И така, те се вглеждаха в своите предишни изживявания, които бяха изпитали като в един възвишен сън, в едно друго състояние на съзнанието. В един по-висш смисъл, с тях се получи същото, което става с обикновения човек, когато сънувайки, той изживява нещо, после си го спомня и казва: Аз сънувах този сън, пробудих се и едва сега той става ясен за мен. При празника на Петдесятницата се получи така, че апостолите усетиха: Ето, събитията отново се появяват в нашите спомени и сега разбираме, че по времето на тези събития ние не се намирахме в нашето обикновено дневно съзнание. Ето какво знаеха те сега. Те си припомниха и друго: Доскоро ние бродихме за едно с Този, който ни беше толкова скъп, толкова мил. После, в определен момент, стана така, като че ли Той ни беше отнет. Сякаш споменът за общите пътувания с Исус на физическото поле се разпадна, а това, което последва, те изживяха като в един вид сомнамбулно състояние.
към текста >>

199. Бележки GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
към текста >>

200. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Така ние ще видим или ще разберем, че много важни форми относно конфигурацията на християнското течение в западния свят не можеха да се получат чрез това, върху което епископите спореха и се караха, но че важни исторически въпроси се развиха чрез решения, които се разиграха в подосновите на душевния живот и изплува в съзнанието подобно на сънищата; така щото от това, което възприемаха в сънищата, хората не можеха да разгадаят това, което ставаше в глъбините на душевния живот.
И така е в действителност. Представлява едно величествено зрелище от гледна точка на Духовната Наука да наблюдаваме действието на този Христов Импулс; да наблюдаваме, как от Никейския събор насам, хората спорят и се карат в тяхното горно съзнание относно установява нето на догмите, как те се състезават с тяхното горно съзнание и как най-важното нещо за Християнството става в подсъзнателните основи на душата. Христовият Импулс работи не там, където хората спорят и се карат, а в подосновите. И някои неща, които разглеждани на повърхността ще изглеждат може би странни, ще ни разкрият човешка мъдрост. Ще трябва да бъдат разкрити още някои неща, защото те действуват в подосновите на човешкия душевен живот като един симптом на работата на Христовия Импулс. Така ние ще видим или ще разберем, че много важни форми относно конфигурацията на християнското течение в западния свят не можеха да се получат чрез това, върху което епископите спореха и се караха, но че важни исторически въпроси се развиха чрез решения, които се разиграха в подосновите на душевния живот и изплува в съзнанието подобно на сънищата; така щото от това, което възприемаха в сънищата, хората не можеха да разгадаят това, което ставаше в глъбините на душевния живот. Искам да назова само един симптом съществуват такива неща, при които като чрез сънища се отразява на повърхността това, което Христос пред приема в глъбините на душевните основи, за да вкара в правилните релси човешките душевни сили в течение на западното историческо развитие. Може би някоя душа ще бъде трогната предчувствувайки нещо от това, което искам всъщност да кажа с тези думи, когато виждаме, че на 28 октомври 312 година Константин Хлорус, Константин Велики води война срещу Максенциус пред Рим и взема едно решение, което беше извънредно важно за целия западен свят относно конфигурацията на Християнството. Сражението се провежда и победата се получава по един знаменателен начин. Това сражение, обични антропософски приятели, което Константин води пред Рим /Константин беше син на Констанциус Хлорус/ против Максенциус, беше едно сражение, което не бе решено чрез военни заповеди, не бе решено чрез съзнателното остроумие на тези, които го водеха, а бе решено чрез сънища и чрез сибилински знаци! И многозначително ни се разказва затова сражение, което стана на 28 октомври 312 година, че когато Константин потегли срещу вратите на Рим Максенциус имал един сън; сънят му казал Максенциус се намирал още вътре в Рим: "Не оставай на същото място, на което се намираш!
към текста >>

Искам да назова само един симптом съществуват такива неща, при които като чрез сънища се отразява на повърхността това, което Христос пред приема в глъбините на душевните основи, за да вкара в правилните релси човешките душевни сили в течение на западното историческо развитие.
Представлява едно величествено зрелище от гледна точка на Духовната Наука да наблюдаваме действието на този Христов Импулс; да наблюдаваме, как от Никейския събор насам, хората спорят и се карат в тяхното горно съзнание относно установява нето на догмите, как те се състезават с тяхното горно съзнание и как най-важното нещо за Християнството става в подсъзнателните основи на душата. Христовият Импулс работи не там, където хората спорят и се карат, а в подосновите. И някои неща, които разглеждани на повърхността ще изглеждат може би странни, ще ни разкрият човешка мъдрост. Ще трябва да бъдат разкрити още някои неща, защото те действуват в подосновите на човешкия душевен живот като един симптом на работата на Христовия Импулс. Така ние ще видим или ще разберем, че много важни форми относно конфигурацията на християнското течение в западния свят не можеха да се получат чрез това, върху което епископите спореха и се караха, но че важни исторически въпроси се развиха чрез решения, които се разиграха в подосновите на душевния живот и изплува в съзнанието подобно на сънищата; така щото от това, което възприемаха в сънищата, хората не можеха да разгадаят това, което ставаше в глъбините на душевния живот. Искам да назова само един симптом съществуват такива неща, при които като чрез сънища се отразява на повърхността това, което Христос пред приема в глъбините на душевните основи, за да вкара в правилните релси човешките душевни сили в течение на западното историческо развитие. Може би някоя душа ще бъде трогната предчувствувайки нещо от това, което искам всъщност да кажа с тези думи, когато виждаме, че на 28 октомври 312 година Константин Хлорус, Константин Велики води война срещу Максенциус пред Рим и взема едно решение, което беше извънредно важно за целия западен свят относно конфигурацията на Християнството. Сражението се провежда и победата се получава по един знаменателен начин. Това сражение, обични антропософски приятели, което Константин води пред Рим /Константин беше син на Констанциус Хлорус/ против Максенциус, беше едно сражение, което не бе решено чрез военни заповеди, не бе решено чрез съзнателното остроумие на тези, които го водеха, а бе решено чрез сънища и чрез сибилински знаци! И многозначително ни се разказва затова сражение, което стана на 28 октомври 312 година, че когато Константин потегли срещу вратите на Рим Максенциус имал един сън; сънят му казал Максенциус се намирал още вътре в Рим: "Не оставай на същото място, на което се намираш! " Под влиянието на този сън, което бе подсилено още от това, че в сибилинските книги е било проучено, какво казвали сибилите Максенциус направил най-голямата глупост: той напуснал Рим и водил сражението със своята четири пъти по-многобройна войска от тази на Константин вън от стените на Рим.
към текста >>

Това сражение, обични антропософски приятели, което Константин води пред Рим /Константин беше син на Констанциус Хлорус/ против Максенциус, беше едно сражение, което не бе решено чрез военни заповеди, не бе решено чрез съзнателното остроумие на тези, които го водеха, а бе решено чрез сънища и чрез сибилински знаци!
Ще трябва да бъдат разкрити още някои неща, защото те действуват в подосновите на човешкия душевен живот като един симптом на работата на Христовия Импулс. Така ние ще видим или ще разберем, че много важни форми относно конфигурацията на християнското течение в западния свят не можеха да се получат чрез това, върху което епископите спореха и се караха, но че важни исторически въпроси се развиха чрез решения, които се разиграха в подосновите на душевния живот и изплува в съзнанието подобно на сънищата; така щото от това, което възприемаха в сънищата, хората не можеха да разгадаят това, което ставаше в глъбините на душевния живот. Искам да назова само един симптом съществуват такива неща, при които като чрез сънища се отразява на повърхността това, което Христос пред приема в глъбините на душевните основи, за да вкара в правилните релси човешките душевни сили в течение на западното историческо развитие. Може би някоя душа ще бъде трогната предчувствувайки нещо от това, което искам всъщност да кажа с тези думи, когато виждаме, че на 28 октомври 312 година Константин Хлорус, Константин Велики води война срещу Максенциус пред Рим и взема едно решение, което беше извънредно важно за целия западен свят относно конфигурацията на Християнството. Сражението се провежда и победата се получава по един знаменателен начин. Това сражение, обични антропософски приятели, което Константин води пред Рим /Константин беше син на Констанциус Хлорус/ против Максенциус, беше едно сражение, което не бе решено чрез военни заповеди, не бе решено чрез съзнателното остроумие на тези, които го водеха, а бе решено чрез сънища и чрез сибилински знаци! И многозначително ни се разказва затова сражение, което стана на 28 октомври 312 година, че когато Константин потегли срещу вратите на Рим Максенциус имал един сън; сънят му казал Максенциус се намирал още вътре в Рим: "Не оставай на същото място, на което се намираш! " Под влиянието на този сън, което бе подсилено още от това, че в сибилинските книги е било проучено, какво казвали сибилите Максенциус направил най-голямата глупост: той напуснал Рим и водил сражението със своята четири пъти по-многобройна войска от тази на Константин вън от стените на Рим. Защото в книгите на сибилите пишело: Ако воюваш срещу Константин вън от стените на Рим, ти ще унищожиш най-големия враг на Рим. Това беше едно от тези оракулни изказвания на сибилите! Максенциус последва този съвет, излезе вън от вратите на Рим.
към текста >>

Ето едно важно решение за конфигурацията на Европа, дадено чрез сънища и изказвания на сибилите!
Той унищожи врага на Рим, т.е. самия себе си, чрез своето предприятие. Костантин от своя страна имаше един друг сън. На него сънят му казал: Върви напред пред своята войска /тя не беше така голяма, а беше четири пъти по-малка от тази на Мексенциус/ и носи пред нея монограмата на Христос! И той накара да носят тази монограма пред войската и спечели победата. Ето едно важно решение за конфигурацията на Европа, дадено чрез сънища и изказвания на сибилите! Тук проблясва това, което става в подосновите на душевния живот на европейските хора. Наистина като една река, която е изчезнала в планинските пещери, така че тя не се вижда вече на повърхността и на повърхността могат да се предположат най-странните неща, така тече напред реката на Христовия Импулс в подосновите на душите на европейските хора и действува действува първо като окултен факт.
към текста >>

Знаем, че Парсифал е роден от неговата майка Херцелайда, след като бащата беше заминал, и че майката го родила при големи болки и сънищни явления, родила го е по твърде особен начин.
И под въздействието това е едно такова ръководство под въздействието, което гледането на тази картина упражни върху мене, дойде не като едно видение, а като една истинска имагинация от духовния свят образът, който е записан в Акашовата Летопис и който ни показва, как Парсифал, след като първия път напуска замъка на Граала, където не беше запитал за тайните, които царуват там, намира в гората една млада жена, която държи в полата си своя годеник и го оплаква. Обаче аз не знаех, че образът, дали той изобразява майката или годеницата, чийто годеник е умрял /често пъти Христос е наричан годеникът/, не знаех, че този образ има някакво значение и че връзката, която се установи без моето съдействие, има някакво значение. Бих могъл да Ви изброя още някои такива предзнаменования, които се получиха за мене при търсене отговора на въпроса: Къде се намира името Парсифал записано върху свещения Граал? Защото то трябва да се намира там, това ни разказва и самата легенда. Сега е нужно да си представим най-важните черти на легендата за Парсифал. Знаем, че Парсифал е роден от неговата майка Херцелайда, след като бащата беше заминал, и че майката го родила при големи болки и сънищни явления, родила го е по твърде особен начин. Знаем, че след това тя искала да го предпази от упражнението на рицарството и от рицарската добродетел, че оставила да управляват нейните владения и се е оттеглила в самотност, че искала да възпита детето така, щото то да остане далече от това, което несъмнено живеело в него. Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата. Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях. Когато след това детето издало на майка си, че е видяло рицари и че иска самото то да стане рицар, майката го облякла в дрехи на шут и го оставила да замине. Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала.
към текста >>

201. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Има други монади, които сънуват; има монади, които развиват в себе си будни представи; накратко, има монади, намиращи се на най-различна степен.
За Лайбниц това беше монадата. И той си казваше: Сигурно има много монади и тези монади са с най-различна яснота. Ако аз имам тук един глобус, вътре в него се намират много монади, както например в рояка от комари има много отделни комари, обаче тези монади остават почти несънателни. Част от тях развиват в себе си неясни, съвсем тъмни представи. Има други монади, които сънуват; има монади, които развиват в себе си будни представи; накратко, има монади, намиращи се на най-различна степен. – Един такъв човек не стига дотам, че конкретно да си представя духовните същества, както прави това спиритуалистът, обаче размишленията му все пак го насочват към духовната страна на света, въпреки че за него тя остава твърде смътна и неопределена. Той я нарича монада, което означава, че той е загрижен само за нейния представен характер.
към текста >>

202. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Други хора стигат още по-далеч: те се убеждават в тези неща благодарение на едни или други сънища.
Може да срещнете този усет по два начина. Вероятно сте изпитвали от личен опит или други хора са споделяли с Вас следното: един човек е минал през някакво изпитание, прекарал е някакъв труден период от своя живот. Но после той идва при Вас... или това може да сте Вие самите, и тогава си казвате: Да, но аз имах чувството, че през тези дни, когато се случи това с мен, с мен се случи и нещо съвсем друго. Аз съм убеден в това, как по-дълбоките натури могат да имат едно такова чувство, че събития, които съвсем не се разиграват на физическото поле, все пак могат да са изключително важни За по-нататъшния им живот. Че нещо е станало с тях, това е само едното. Други хора стигат още по-далеч: те се убеждават в тези неща благодарение на едни или други сънища. Някой сънува при мерно, че е притиснат от една скала.После той се пробужда и си казва: това е само някакъв символ; вероятно с моята душа е станало нещо важно. Много често човек се убеждава, че нещо е станало с душата му, не толкова от това, което наблюдава във физическия свят, колкото от това, което му загатват неговите сънища. В тези случаи човекът се издига с една степен по-високо, било то в познанието, в закаляването на волевата природа или пък в облагородяването на чувствата. В лекциите, които неотдавна държах тук, аз посочих, че с това което човекът знае чрез своя Аз, той докосва само една част от това, което става с него, и че вътре в него неговото астрално тяло знае много повече. Вие си спомняте, че аз обърнах вниманието Ви върху този факт.
към текста >>

Някой сънува при мерно, че е притиснат от една скала.После той се пробужда и си казва: това е само някакъв символ; вероятно с моята душа е станало нещо важно.
Вероятно сте изпитвали от личен опит или други хора са споделяли с Вас следното: един човек е минал през някакво изпитание, прекарал е някакъв труден период от своя живот. Но после той идва при Вас... или това може да сте Вие самите, и тогава си казвате: Да, но аз имах чувството, че през тези дни, когато се случи това с мен, с мен се случи и нещо съвсем друго. Аз съм убеден в това, как по-дълбоките натури могат да имат едно такова чувство, че събития, които съвсем не се разиграват на физическото поле, все пак могат да са изключително важни За по-нататъшния им живот. Че нещо е станало с тях, това е само едното. Други хора стигат още по-далеч: те се убеждават в тези неща благодарение на едни или други сънища. Някой сънува при мерно, че е притиснат от една скала.После той се пробужда и си казва: това е само някакъв символ; вероятно с моята душа е станало нещо важно. Много често човек се убеждава, че нещо е станало с душата му, не толкова от това, което наблюдава във физическия свят, колкото от това, което му загатват неговите сънища. В тези случаи човекът се издига с една степен по-високо, било то в познанието, в закаляването на волевата природа или пък в облагородяването на чувствата. В лекциите, които неотдавна държах тук, аз посочих, че с това което човекът знае чрез своя Аз, той докосва само една част от това, което става с него, и че вътре в него неговото астрално тяло знае много повече. Вие си спомняте, че аз обърнах вниманието Ви върху този факт. Несъмнено, астралното тяло знае За много неща, които стават с нас в свръхсетивната област и които остават невидими в сетивния.Сега ние стигаме до онзи момент, когато трябва да признаем, че в свръхсетивната област с нас постоянно става нещо.
към текста >>

Много често човек се убеждава, че нещо е станало с душата му, не толкова от това, което наблюдава във физическия свят, колкото от това, което му загатват неговите сънища.
Но после той идва при Вас... или това може да сте Вие самите, и тогава си казвате: Да, но аз имах чувството, че през тези дни, когато се случи това с мен, с мен се случи и нещо съвсем друго. Аз съм убеден в това, как по-дълбоките натури могат да имат едно такова чувство, че събития, които съвсем не се разиграват на физическото поле, все пак могат да са изключително важни За по-нататъшния им живот. Че нещо е станало с тях, това е само едното. Други хора стигат още по-далеч: те се убеждават в тези неща благодарение на едни или други сънища. Някой сънува при мерно, че е притиснат от една скала.После той се пробужда и си казва: това е само някакъв символ; вероятно с моята душа е станало нещо важно. Много често човек се убеждава, че нещо е станало с душата му, не толкова от това, което наблюдава във физическия свят, колкото от това, което му загатват неговите сънища. В тези случаи човекът се издига с една степен по-високо, било то в познанието, в закаляването на волевата природа или пък в облагородяването на чувствата. В лекциите, които неотдавна държах тук, аз посочих, че с това което човекът знае чрез своя Аз, той докосва само една част от това, което става с него, и че вътре в него неговото астрално тяло знае много повече. Вие си спомняте, че аз обърнах вниманието Ви върху този факт. Несъмнено, астралното тяло знае За много неща, които стават с нас в свръхсетивната област и които остават невидими в сетивния.Сега ние стигаме до онзи момент, когато трябва да признаем, че в свръхсетивната област с нас постоянно става нещо. Когато движа ръката си, физическото движение е само една част от целия видим процес, а под този физически процес е налице един етерен процес, един процес на моето етерно тяло; по същия начин и всеки външен физически процес е протакан от един по-фин, елементарен процес, от нещо, което върви успоредно с външния процес и което протича в свръхсетивния свят.
към текста >>

203. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Да, съществуват философи, които сънуват, мечтаят, че биха могли да научат нещо за Аза единствено от своята философия, а именно, че Азът е една проста даденост, следователно не може да бъде разтворен, не може и да изчезне, да умре.
Сега за нас възниква въпросът: как стои всъщност работата с това, че ние все пак знаем нещо за този Аз, че изобщо стигаме дотам да го назоваваме? Виждате ли, философите често пъти казват: Азът е даден на човека като една непосредствена сигурност. Човекът непосредствено знае, че Азът съществува. Да, съществуват философи, които сънуват, мечтаят, че биха могли да научат нещо за Аза единствено от своята философия, а именно, че Азът е една проста даденост, следователно не може да бъде разтворен, не може и да изчезне, да умре. Но, скъпи мои приятели, всеки, който мисли нормално и здраво, веднага ще възрази срещу подобно философско заключение: Колкото и да не доказваш, че този Аз не може да бъде разтворен, следователно не може да се разпадне достатъчно е само да напомним, че след смъртта Азът прекарва известно време в състоянието, в което иначе той се намира от запиването до пробуждането. Тогава, естествено, не би могло да се говори за такъв Аз. Философите дълбоко се заблуждават, като мислят, че в Аза, за който те говорят, съществува нещо действително. Когато се говори за нещо действително съществуващо, тогава се има предвид нещо съвсем друго.
към текста >>

в епохата, която все още вярва макар и физиците да носят в себе си идеала на Шестата епоха, че цветовете са нещо действително във външния свят, че зачервеното или побледняло лице има нещо общо с човека... Нека оставим физиците или физиолозите да ни убеждават: ние сънуваме цветовете но в действителност ние съвсем не го вярваме, а вярваме ако живеем природосъобразно, че цветовете наистина украсяват външния свят.
Ето как би изглеждал естественият ход на нещата, които се очертават пред нас. И онзи, който знае, че нещо, което трябва да се прояви по-късно, се подготвя от по-рано, той се досеща, естествено, че след бащата Шестата следатлантска епоха вече се подготвя в наши дни. И в крайна сметка човек не се нуждае от на пълно отворени, а само от наполовина отворени очи, за да види как една голяма част от човечеството се стреми към онези тенденции, които аз току-що описах. Все повече и повече наближава времето, когато всичко ще бъде предварително замислено, всичко ще бъде заповядано и хората ще мислят, че точно така е редно. Аз вече казах, скъпи мои приятели: Сега се намираме приблизително в първата третина на Петата следатлантска епоха, т.е. в епохата, която все още вярва макар и физиците да носят в себе си идеала на Шестата епоха, че цветовете са нещо действително във външния свят, че зачервеното или побледняло лице има нещо общо с човека... Нека оставим физиците или физиолозите да ни убеждават: ние сънуваме цветовете но в действителност ние съвсем не го вярваме, а вярваме ако живеем природосъобразно, че цветовете наистина украсяват външния свят.
към текста >>

По отношение на външния свят той е точно в същото положение, в което се намирате и Вие, когато сънувате.
Физикът например замисля един експеримент, провежда го и го описва най-подробно. Обаче той не се доверява на себе си, той не се осмелява да проникне докрай в това, което описва. Той остава на повърхност та. По отношение на външния свят той е точно в същото положение, в което се намирате и Вие, когато сънувате. Вие сънувате благодарение на това, че Вашето етерно тяло отразява изживяванията на астралното тяло. Онзи, който наблюдава природата външно, който провежда един или друг експеримент, той също наблюдава онова, което природата му дава. Но той само сънува природата. Той веднага би се пробудил в момента, когато би пристъпил към наблюдението на природата според основните, принципни положения на Духовната наука. Но той съвсем не иска това.
към текста >>

Вие сънувате благодарение на това, че Вашето етерно тяло отразява изживяванията на астралното тяло.
Физикът например замисля един експеримент, провежда го и го описва най-подробно. Обаче той не се доверява на себе си, той не се осмелява да проникне докрай в това, което описва. Той остава на повърхност та. По отношение на външния свят той е точно в същото положение, в което се намирате и Вие, когато сънувате. Вие сънувате благодарение на това, че Вашето етерно тяло отразява изживяванията на астралното тяло. Онзи, който наблюдава природата външно, който провежда един или друг експеримент, той също наблюдава онова, което природата му дава. Но той само сънува природата. Той веднага би се пробудил в момента, когато би пристъпил към наблюдението на природата според основните, принципни положения на Духовната наука. Но той съвсем не иска това. Днес, в първата третина на Петата следатлантска епоха, хората само сънуват... но така или иначе те трябва да се пробудят.
към текста >>

Но той само сънува природата.
Обаче той не се доверява на себе си, той не се осмелява да проникне докрай в това, което описва. Той остава на повърхност та. По отношение на външния свят той е точно в същото положение, в което се намирате и Вие, когато сънувате. Вие сънувате благодарение на това, че Вашето етерно тяло отразява изживяванията на астралното тяло. Онзи, който наблюдава природата външно, който провежда един или друг експеримент, той също наблюдава онова, което природата му дава. Но той само сънува природата. Той веднага би се пробудил в момента, когато би пристъпил към наблюдението на природата според основните, принципни положения на Духовната наука. Но той съвсем не иска това. Днес, в първата третина на Петата следатлантска епоха, хората само сънуват... но така или иначе те трябва да се пробудят. В по-голямата част от времето те наистина сънуват и само в редки случаи, виждате ли, някой внезапно се пробужда и признава пред себе си: да, това, което виждам навън, все пак не е някакво съновидение, защото в него живее нещо важно. Обаче подобно пробуждане няма много общо с истинското познание така поне смяташе Шопенхауер.
към текста >>

Днес, в първата третина на Петата следатлантска епоха, хората само сънуват... но така или иначе те трябва да се пробудят.
Вие сънувате благодарение на това, че Вашето етерно тяло отразява изживяванията на астралното тяло. Онзи, който наблюдава природата външно, който провежда един или друг експеримент, той също наблюдава онова, което природата му дава. Но той само сънува природата. Той веднага би се пробудил в момента, когато би пристъпил към наблюдението на природата според основните, принципни положения на Духовната наука. Но той съвсем не иска това. Днес, в първата третина на Петата следатлантска епоха, хората само сънуват... но така или иначе те трябва да се пробудят. В по-голямата част от времето те наистина сънуват и само в редки случаи, виждате ли, някой внезапно се пробужда и признава пред себе си: да, това, което виждам навън, все пак не е някакво съновидение, защото в него живее нещо важно. Обаче подобно пробуждане няма много общо с истинското познание така поне смяташе Шопенхауер. Или с други думи едно частично пробуждане от дълбокия сън.
към текста >>

В по-голямата част от времето те наистина сънуват и само в редки случаи, виждате ли, някой внезапно се пробужда и признава пред себе си: да, това, което виждам навън, все пак не е някакво съновидение, защото в него живее нещо важно.
Онзи, който наблюдава природата външно, който провежда един или друг експеримент, той също наблюдава онова, което природата му дава. Но той само сънува природата. Той веднага би се пробудил в момента, когато би пристъпил към наблюдението на природата според основните, принципни положения на Духовната наука. Но той съвсем не иска това. Днес, в първата третина на Петата следатлантска епоха, хората само сънуват... но така или иначе те трябва да се пробудят. В по-голямата част от времето те наистина сънуват и само в редки случаи, виждате ли, някой внезапно се пробужда и признава пред себе си: да, това, което виждам навън, все пак не е някакво съновидение, защото в него живее нещо важно. Обаче подобно пробуждане няма много общо с истинското познание така поне смяташе Шопенхауер. Или с други думи едно частично пробуждане от дълбокия сън.
към текста >>

Те няма да стигнат доникъде другаде, освен до сънища и фантазии относно физическото тяло.
Всичко това предизвика яростна съпротива у онези, които философствуват толкова остроумно и напълно в смисъла на днешната материалистическа епоха, както например образцовият философ Болцано в Бохемия от първата половина на 19 век. Ако вземем онзи екземпляр от книгата на Шопенхауер, ще видим как по края на страниците Болцано отбеляза: „Чиста лудост! “ Естествено, това би трябвало да му изглежда като чиста лудост, понеже то е извлечено от трескаво бълнуване на разума. Според Шопенхауер във външната природа навсякъде срещаме проявленията на това, което той нарича „воля“. Сега идваме до следния въпрос: там, където съвременните естествени науки остават изцяло верни на себе си, докъде биха стигнали те? Те няма да стигнат доникъде другаде, освен до сънища и фантазии относно физическото тяло. Че във физическото тяло съществува още нещо, за това естествените науки нямат никакво предчувствие; иначе те задължително би трябвало да говорят за етерното тяло, за астралното тяло и за Аза. Обаче те не искат да обхванат действителния свят; те искат да обхванат само това, което самата природа предлага на сетивата. Днешният физик, днешният физиолог наистина изглежда като някакъв сомнамбул, който се движи в спящо състояние, и когато някой го пробуди с рязък глас а този рязък глас прозвучава тогава, когато се заговори за антропософия, той рухва на земята и в главата му прозвучава мъчителната мисъл: Сега аз се намирам в нищото! Засега той не може да продължи по друг начин, освен като продължи своя сън. И тъкмо когато мисли, че е най-буден по отношение на природата, той потъва най-дълбоко в сънуването.
към текста >>

И тъкмо когато мисли, че е най-буден по отношение на природата, той потъва най-дълбоко в сънуването.
Те няма да стигнат доникъде другаде, освен до сънища и фантазии относно физическото тяло. Че във физическото тяло съществува още нещо, за това естествените науки нямат никакво предчувствие; иначе те задължително би трябвало да говорят за етерното тяло, за астралното тяло и за Аза. Обаче те не искат да обхванат действителния свят; те искат да обхванат само това, което самата природа предлага на сетивата. Днешният физик, днешният физиолог наистина изглежда като някакъв сомнамбул, който се движи в спящо състояние, и когато някой го пробуди с рязък глас а този рязък глас прозвучава тогава, когато се заговори за антропософия, той рухва на земята и в главата му прозвучава мъчителната мисъл: Сега аз се намирам в нищото! Засега той не може да продължи по друг начин, освен като продължи своя сън. И тъкмо когато мисли, че е най-буден по отношение на природата, той потъва най-дълбоко в сънуването. И какво ще възникне от всичко това? От това ще възникне следната ситуация: постепенно той ще изгуби всяка възможност да намира във външния свят нещо друго, освен това, което сам може да си представи за него. Постепенно той ще изгуби всяка възможност да си представя не само това, което му предлага видимият физически свят, но също и това, което се крие зад физическия свят. И какво се получава, когато той предостави, така да се каже, човешкото тяло на природоизследователя? Ето, той има пред себе си човека, наблюдава го съвсем точно или пък се оставя на университетските клиники да му внушават какви промени на стъпват, когато това или онова не върви както трябва.
към текста >>

И ако един природоизследовател, който, общо взето, прекарва времето си в сънуване, би бил напълно откровен, той щеше да се обърне към своята аудитория с думите: Да, когато говорим за човека, ние всъщност трябва да говорим за волята.
Дори и вътре в това физическо тяло няма никаква следа от Аза, нито следа от волята. И какво би трябвало да направи сега този природоизследовател? Той би трябвало напълно да отрече както волята, така и Аза, би трябвало да каже: тук няма никаква воля, в човека не съществува нищо подобно, понеже във физическото тяло не може да бъде намерена дори и следа от това, което наричате воля. Но волята е скрита в по-дълбоките пластове на организма. Тя може да бъде обхваната само в Аза... да, както вече казахме, тя може да бъде усетена и непосредствено изживяна само там, в Аза. И ако един природоизследовател, който, общо взето, прекарва времето си в сънуване, би бил напълно откровен, той щеше да се обърне към своята аудитория с думите: Да, когато говорим за човека, ние всъщност трябва да говорим за волята. Но за нас, природоизследователите, това е една пълна глупост. Хипотезата, че съществува воля, е напълно погрешна. Волята чисто и просто не съществува. Ето как би трябвало да се изрази съвременният учен и това е напълно логично; той изобщо не достига до каквото и да е смислено обяснение на физическите процеси, той само бълнува върху тях и фактически е длъжен да отрече волята.
към текста >>

Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете.
Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете. Да, това е напълно логично: „Лошото деяние на един човек съвсем не трябва да му се вменява като вина, както и грозното цвете съвсем не е виновно за своята грозота. Ето защо действието остава също и в психологически смисъл „лошо“, въпреки че индивидът не носи никаква вина. Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст, са религиозни, социални понятия.“ Следователно тези понятия имат непознавателен, а религиозен, социален характер. „Ето защо тук ние можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
към текста >>

И дотук се стига само защото тези хора не са будни, а сънуват; да, те сънуват външния свят.
И така, той се изразява доста предпазливо, без да стига до изграждането на един друг мироглед. Но виждате ли, ако изградим един мироглед според тези разбирания, тогава отпада всяка възможност да се търси отговорност от даден човек за неговите действия. И дотук се стига само защото тези хора не са будни, а сънуват; да, те сънуват външния свят. И те биха се пробудили в онзи миг, когато биха приели в душите си истините на антропософската Духовна наука. Но помислете си: Засега тези хора имат една наука, която ги отвежда до познанието: Да, за всичко онова, което преминава от външното тяло навътре до човешкия Аз, ние не знаем абсолютно нищо. Обаче в Аза трябва да живеят първо, естетическите, второ, етичните закони и ако се вгледаме още по-добре, дори логическите закони. Всичко това трябва да живее в Аза. В Аза трябва да живее главно това, което води до волята.
към текста >>

Когато хората все още допускат както това прави Циен „социални или религиозни закони“, тогава те трябва да бъдат вложени в човека, но по някакъв друг начин; или, с други думи, когато човек сънува външния свят, тогава по отношение на това, което вижда, волята трябва да бъде пробудена по някакъв друг начин.
Да, скъпи мои приятели, когато хората не забелязват Аза, Когато не допускат неговото съществуване и не се съобразяват с него, те пак стигат до тези неща, но по друг начин. Когато хората все още допускат както това прави Циен „социални или религиозни закони“, тогава те трябва да бъдат вложени в човека, но по някакъв друг начин; или, с други думи, когато човек сънува външния свят, тогава по отношение на това, което вижда, волята трябва да бъде пробудена по някакъв друг начин. И този начин се свежда до нещо, което е противоположно на сънуването: опиянението! Следователно онова, което живее във волята, трябва да се вложи в нея, и то така, че тя да не го осъзнава напълно, като във волев импулс; т.е. в една такава епоха желателно е следното: човекът не бива да се стреми да вижда ясно онова, което той приема като волев импулс, този импулс трябва да действува вътре в него и тук ние бихме прибягнали до следното сравнение: както виното действува върху пияния човек и го лишава от ясно мислене, така трябва да действува и този импулс, след като човекът не стига до чисто и ясно мислене. А това означава: ние живеем в една епоха, когато трябва да се откажем от пълното изследване на волевите импулси. Религиозните изповедания искат да ни гарантират подобни импулси, само че те не ни позволяват да ги проучим под каквато и да е форма.
към текста >>

И този начин се свежда до нещо, което е противоположно на сънуването: опиянението!
Да, скъпи мои приятели, когато хората не забелязват Аза, Когато не допускат неговото съществуване и не се съобразяват с него, те пак стигат до тези неща, но по друг начин. Когато хората все още допускат както това прави Циен „социални или религиозни закони“, тогава те трябва да бъдат вложени в човека, но по някакъв друг начин; или, с други думи, когато човек сънува външния свят, тогава по отношение на това, което вижда, волята трябва да бъде пробудена по някакъв друг начин. И този начин се свежда до нещо, което е противоположно на сънуването: опиянението! Следователно онова, което живее във волята, трябва да се вложи в нея, и то така, че тя да не го осъзнава напълно, като във волев импулс; т.е. в една такава епоха желателно е следното: човекът не бива да се стреми да вижда ясно онова, което той приема като волев импулс, този импулс трябва да действува вътре в него и тук ние бихме прибягнали до следното сравнение: както виното действува върху пияния човек и го лишава от ясно мислене, така трябва да действува и този импулс, след като човекът не стига до чисто и ясно мислене. А това означава: ние живеем в една епоха, когато трябва да се откажем от пълното изследване на волевите импулси. Религиозните изповедания искат да ни гарантират подобни импулси, само че те не ни позволяват да ги проучим под каквато и да е форма. Те изобщо не искат да подлагаме на каквато и да е обективно проучване онези понятия, които импулсират нашата воля.
към текста >>

Виждате ли, от една страна, тези, които сънуваха, стигнаха дотам това започна с Едуард фон Хартлман в областта на философията, а после Дрюс го превърна в истинска пропаганда, да, сънуващите стигнаха до там, че бих казал направо отрекоха учението на Завета, като казаха: Мистерията на Голгота не е историческо събитие!
Виждате ли, от една страна, тези, които сънуваха, стигнаха дотам това започна с Едуард фон Хартлман в областта на философията, а после Дрюс го превърна в истинска пропаганда, да, сънуващите стигнаха до там, че бих казал направо отрекоха учението на Завета, като казаха: Мистерията на Голгота не е историческо събитие! Обаче това не може да бъде доказано в областта на официалната история, а трябва да се на влезе в духовната област. И сега срещу сънуващите застанаха такива, които не споделяха това твърдение. Прегледайте цялата литература по този въпрос и ще се убедите: никъде няма да откриете нещо смислено, разумно, а навсякъде само думи, пияни и опияняващи думи, без каквото и да е вътрешно основание, думи, отправени към тъмните човешки инстинкти. Така стоят нещата в нашия душевен живот: от една страна, имаме сънуването, което трябва да даде основите на естественонаучния светоглед, а от друга страна опиянението, което блика от днешните религиозни изповедания. Точно тези две сили разполагат с човека днес – сънуване и опиянение!
към текста >>

И сега срещу сънуващите застанаха такива, които не споделяха това твърдение.
Виждате ли, от една страна, тези, които сънуваха, стигнаха дотам това започна с Едуард фон Хартлман в областта на философията, а после Дрюс го превърна в истинска пропаганда, да, сънуващите стигнаха до там, че бих казал направо отрекоха учението на Завета, като казаха: Мистерията на Голгота не е историческо събитие! Обаче това не може да бъде доказано в областта на официалната история, а трябва да се на влезе в духовната област. И сега срещу сънуващите застанаха такива, които не споделяха това твърдение. Прегледайте цялата литература по този въпрос и ще се убедите: никъде няма да откриете нещо смислено, разумно, а навсякъде само думи, пияни и опияняващи думи, без каквото и да е вътрешно основание, думи, отправени към тъмните човешки инстинкти. Така стоят нещата в нашия душевен живот: от една страна, имаме сънуването, което трябва да даде основите на естественонаучния светоглед, а от друга страна опиянението, което блика от днешните религиозни изповедания. Точно тези две сили разполагат с човека днес – сънуване и опиянение! И както сънуването може да бъде прекъснато с пробуждането на човека, така и опиянението може да бъде прекъснато единствено чрез ясния поглед към вътрешните импулси, или с други думи, когато хората срещнат антропософията, която не замъглява и не опиянява човешката душа, а я изпълва с истинските духовни импулси. Обаче днешните хора не желаят подобна среша.
към текста >>

Така стоят нещата в нашия душевен живот: от една страна, имаме сънуването, което трябва да даде основите на естественонаучния светоглед, а от друга страна опиянението, което блика от днешните религиозни изповедания.
Виждате ли, от една страна, тези, които сънуваха, стигнаха дотам това започна с Едуард фон Хартлман в областта на философията, а после Дрюс го превърна в истинска пропаганда, да, сънуващите стигнаха до там, че бих казал направо отрекоха учението на Завета, като казаха: Мистерията на Голгота не е историческо събитие! Обаче това не може да бъде доказано в областта на официалната история, а трябва да се на влезе в духовната област. И сега срещу сънуващите застанаха такива, които не споделяха това твърдение. Прегледайте цялата литература по този въпрос и ще се убедите: никъде няма да откриете нещо смислено, разумно, а навсякъде само думи, пияни и опияняващи думи, без каквото и да е вътрешно основание, думи, отправени към тъмните човешки инстинкти. Така стоят нещата в нашия душевен живот: от една страна, имаме сънуването, което трябва да даде основите на естественонаучния светоглед, а от друга страна опиянението, което блика от днешните религиозни изповедания. Точно тези две сили разполагат с човека днес – сънуване и опиянение! И както сънуването може да бъде прекъснато с пробуждането на човека, така и опиянението може да бъде прекъснато единствено чрез ясния поглед към вътрешните импулси, или с други думи, когато хората срещнат антропософията, която не замъглява и не опиянява човешката душа, а я изпълва с истинските духовни импулси. Обаче днешните хора не желаят подобна среша. Аз вече казах: когато днес срещнем един закоравял хекелианец, който извлича от естествените науки само един обикновен монизъм, и произнесем името „Духовна наука“, той просто рухва; да образно казано, той рухва; това е напълно естествено; той веднага попада в нищото, неговото съзнание спира, веднага спира. Вземете един обикновен човек, който иска да изгради своя светоглед само от принципите на естествената наука, вземете този човек и споделете с него нещо от Духовната наука той няма да разбере нищо, абсолютно ни що.
към текста >>

Точно тези две сили разполагат с човека днес – сънуване и опиянение!
Виждате ли, от една страна, тези, които сънуваха, стигнаха дотам това започна с Едуард фон Хартлман в областта на философията, а после Дрюс го превърна в истинска пропаганда, да, сънуващите стигнаха до там, че бих казал направо отрекоха учението на Завета, като казаха: Мистерията на Голгота не е историческо събитие! Обаче това не може да бъде доказано в областта на официалната история, а трябва да се на влезе в духовната област. И сега срещу сънуващите застанаха такива, които не споделяха това твърдение. Прегледайте цялата литература по този въпрос и ще се убедите: никъде няма да откриете нещо смислено, разумно, а навсякъде само думи, пияни и опияняващи думи, без каквото и да е вътрешно основание, думи, отправени към тъмните човешки инстинкти. Така стоят нещата в нашия душевен живот: от една страна, имаме сънуването, което трябва да даде основите на естественонаучния светоглед, а от друга страна опиянението, което блика от днешните религиозни изповедания. Точно тези две сили разполагат с човека днес – сънуване и опиянение! И както сънуването може да бъде прекъснато с пробуждането на човека, така и опиянението може да бъде прекъснато единствено чрез ясния поглед към вътрешните импулси, или с други думи, когато хората срещнат антропософията, която не замъглява и не опиянява човешката душа, а я изпълва с истинските духовни импулси. Обаче днешните хора не желаят подобна среша. Аз вече казах: когато днес срещнем един закоравял хекелианец, който извлича от естествените науки само един обикновен монизъм, и произнесем името „Духовна наука“, той просто рухва; да образно казано, той рухва; това е напълно естествено; той веднага попада в нищото, неговото съзнание спира, веднага спира. Вземете един обикновен човек, който иска да изгради своя светоглед само от принципите на естествената наука, вземете този човек и споделете с него нещо от Духовната наука той няма да разбере нищо, абсолютно ни що. И ако е честен, той ще признае: Ето на, сега в главата ми се завъртя нещо като механично колело!
към текста >>

И както сънуването може да бъде прекъснато с пробуждането на човека, така и опиянението може да бъде прекъснато единствено чрез ясния поглед към вътрешните импулси, или с други думи, когато хората срещнат антропософията, която не замъглява и не опиянява човешката душа, а я изпълва с истинските духовни импулси.
Обаче това не може да бъде доказано в областта на официалната история, а трябва да се на влезе в духовната област. И сега срещу сънуващите застанаха такива, които не споделяха това твърдение. Прегледайте цялата литература по този въпрос и ще се убедите: никъде няма да откриете нещо смислено, разумно, а навсякъде само думи, пияни и опияняващи думи, без каквото и да е вътрешно основание, думи, отправени към тъмните човешки инстинкти. Така стоят нещата в нашия душевен живот: от една страна, имаме сънуването, което трябва да даде основите на естественонаучния светоглед, а от друга страна опиянението, което блика от днешните религиозни изповедания. Точно тези две сили разполагат с човека днес – сънуване и опиянение! И както сънуването може да бъде прекъснато с пробуждането на човека, така и опиянението може да бъде прекъснато единствено чрез ясния поглед към вътрешните импулси, или с други думи, когато хората срещнат антропософията, която не замъглява и не опиянява човешката душа, а я изпълва с истинските духовни импулси. Обаче днешните хора не желаят подобна среша. Аз вече казах: когато днес срещнем един закоравял хекелианец, който извлича от естествените науки само един обикновен монизъм, и произнесем името „Духовна наука“, той просто рухва; да образно казано, той рухва; това е напълно естествено; той веднага попада в нищото, неговото съзнание спира, веднага спира. Вземете един обикновен човек, който иска да изгради своя светоглед само от принципите на естествената наука, вземете този човек и споделете с него нещо от Духовната наука той няма да разбере нищо, абсолютно ни що. И ако е честен, той ще признае: Ето на, сега в главата ми се завъртя нещо като механично колело! Или, с други думи: този човек рухва!
към текста >>

Ако днешното човечество би следвало чисто природната необходимост, то напълно естествено би стигнало дотам, че хората ще потъват все повече и повече в своите сънища, за да виждат накрая всичко само „сиво върху сиво“, изпадайки в една пълна парализа на волята.
Ако днешното човечество би следвало чисто природната необходимост, то напълно естествено би стигнало дотам, че хората ще потъват все повече и повече в своите сънища, за да виждат накрая всичко само „сиво върху сиво“, изпадайки в една пълна парализа на волята. Ето я необходимостта! Естествено, срещу нея трябва да се противодействува чрез свободата на Духовната наука; защото сега всички ние се намира ме в изходната точка на онази епоха, когато това, което хората са длъжни да извоюват в името на своята свобода, трябва да бъде постигнато чрез една вътрешна необходимост, чрез една дълбоко осъзната вътрешна необходимост. Разбира се, лесно бихме могли да кажем: Няма защо да се грижим за това, което пред стои... понеже ще се случи именно онова, което е предопределено. Обаче обстоятелството, че то може да се случи и по друг начин, също представлява една необходимост, само че една необходимост, която може да бъде обхваната с човешкия разум. Една, бих казал, свободна необходимост, една чиста и неосъзната необходимост.
към текста >>

Някому лесно би могло да хрумне, че аз само си играя с думите „сънуване“ и „опиянение“.
Тук понятията „свобода“ и „необходимост“ отново застават едно срещу друго. Някому лесно би могло да хрумне, че аз само си играя с думите „сънуване“ и „опиянение“. Това не е тайна. Не е трудно да докажа пред Вас и бих могъл да приведа доста примери как днес хората действително говорят за външния свят а и не само за него така, сякаш сънуват. Виждате ли, много често срещаме едно типично възражение срещу онова, което изнасяме в областта на нашата антропософска Духовна наука. То гласи: Добре, но как ти ще докажеш това? С други думи, хората на всяка цена изискват едно потвърждение с примери от външната действителност.
към текста >>

Не е трудно да докажа пред Вас и бих могъл да приведа доста примери как днес хората действително говорят за външния свят а и не само за него така, сякаш сънуват.
Тук понятията „свобода“ и „необходимост“ отново застават едно срещу друго. Някому лесно би могло да хрумне, че аз само си играя с думите „сънуване“ и „опиянение“. Това не е тайна. Не е трудно да докажа пред Вас и бих могъл да приведа доста примери как днес хората действително говорят за външния свят а и не само за него така, сякаш сънуват. Виждате ли, много често срещаме едно типично възражение срещу онова, което изнасяме в областта на нашата антропософска Духовна наука. То гласи: Добре, но как ти ще докажеш това? С други думи, хората на всяка цена изискват едно потвърждение с примери от външната действителност. За тях едно понятие е валидно само ако бъде изведено от външната действителност. Да, скъпи мои приятели, нашите съвременници се смятат за много проницателни, когато казват: Естествено, най-важното е да установиш, че дадено понятие е наистина свързано с външната действителност.
към текста >>

Много лесно е да се убедим, че тук сме изправени не пред една здрава логика, а пред една сънуваща логика.
Много лесно е да се убедим, че тук сме изправени не пред една здрава логика, а пред една сънуваща логика. Когато се твърдят подобни неща, аз обикновено отговарям: Добре, обаче в областта на външния сетивен свят реалността също не може да бъде доказана; защото ако например някой никога през живота си не е виждал кит, с логически доводи никога не бихме могли да докажем пред него, че съществува такава риба, нали? Посочването на реалните факти е нещо съвсем различно от тяхното доказване. И това би могло да важи само в сферата на сънуващата логика. Бих могъл да се изразя още по-ясно. Представете си, че аз съм нарисувал портрет на един жив човек.
към текста >>

И това би могло да важи само в сферата на сънуващата логика.
Много лесно е да се убедим, че тук сме изправени не пред една здрава логика, а пред една сънуваща логика. Когато се твърдят подобни неща, аз обикновено отговарям: Добре, обаче в областта на външния сетивен свят реалността също не може да бъде доказана; защото ако например някой никога през живота си не е виждал кит, с логически доводи никога не бихме могли да докажем пред него, че съществува такава риба, нали? Посочването на реалните факти е нещо съвсем различно от тяхното доказване. И това би могло да важи само в сферата на сънуващата логика. Бих могъл да се изразя още по-ясно. Представете си, че аз съм нарисувал портрет на един жив човек. Сега идва някой и заявява: Този портрет извънредно много при лича на действителния човек. После той се опитва да ми обясни защо това е така. И казва приблизително следното: Да, аз твърдя, че портретът съдържа много прилики, понеже, съпоставяйки го с човека, единият много прилича на другия; приликата идва от пълното съвпадение с действителността.
към текста >>

Единствено сънуващото мислене изисква нещата да бъдат доказвани чрез външната действителност.
Нима след тридесет години портретът вече не съдържа прилики, понеже не съвпада с външната действителност? Човекът не е вече тук. Да предположим, че той отдавна е кремиран. Нима за „приликата“ е важно това, дали външната действителност съществува, или не? Ясното и точно мислене признава само един отговор: Не! Единствено сънуващото мислене изисква нещата да бъдат доказвани чрез външната действителност. Това е изискване към сънуващото мислене, на сънуващата логика. Ако човекът е умрял, ако е преминал от „съществуване“ в „несъществуване“, неговият портрет не губи своята валидност и не преминава от „прилика“ в „неприлика“.
към текста >>

Това е изискване към сънуващото мислене, на сънуващата логика.
Човекът не е вече тук. Да предположим, че той отдавна е кремиран. Нима за „приликата“ е важно това, дали външната действителност съществува, или не? Ясното и точно мислене признава само един отговор: Не! Единствено сънуващото мислене изисква нещата да бъдат доказвани чрез външната действителност. Това е изискване към сънуващото мислене, на сънуващата логика. Ако човекът е умрял, ако е преминал от „съществуване“ в „несъществуване“, неговият портрет не губи своята валидност и не преминава от „прилика“ в „неприлика“.
към текста >>

Ако разгърнем днешните така наречени „научни трудове“ нима е вредно, че те остават в своите измислени описания, в своето сънуване?
Вие виждате, че много неща могат да бъдат превърнати в „необходимост“, ако хората поискат да си служат с тяхната „логика“; особено след като днес дори официалната философия учи: Истината на едно понятие се състои в това, че се опираме на външната действителност във физическия свят. Обаче сама по себе си тази дефиниция на истината е една пълна безсмислица. И тази безсмислица се потвърждава, ако си по служим примерно с току-що направеното сравнение. Ако разгърнем днешните така наречени „научни трудове“ нима е вредно, че те остават в своите измислени описания, в своето сънуване? Не, разбира се. Онзи, който не претендира да гради един или друг светоглед, спокойно може да си остане в своето сънуване. Обаче който претендира за това, той ни заплашва с един фалшив светоглед! Ето какво наблюдаваме днес: навсякъде, където хората се стремят към някакъв напредък, там ние откриваме преди всичко фалшивия светоглед, сънуващата философия. Колко гротескно е, скъпи мои приятели, че хората просто не са в състояние да мислят и че със своето мислене не навлизат навътре в нещата, които разглеждат.
към текста >>

Онзи, който не претендира да гради един или друг светоглед, спокойно може да си остане в своето сънуване.
Вие виждате, че много неща могат да бъдат превърнати в „необходимост“, ако хората поискат да си служат с тяхната „логика“; особено след като днес дори официалната философия учи: Истината на едно понятие се състои в това, че се опираме на външната действителност във физическия свят. Обаче сама по себе си тази дефиниция на истината е една пълна безсмислица. И тази безсмислица се потвърждава, ако си по служим примерно с току-що направеното сравнение. Ако разгърнем днешните така наречени „научни трудове“ нима е вредно, че те остават в своите измислени описания, в своето сънуване? Не, разбира се. Онзи, който не претендира да гради един или друг светоглед, спокойно може да си остане в своето сънуване. Обаче който претендира за това, той ни заплашва с един фалшив светоглед! Ето какво наблюдаваме днес: навсякъде, където хората се стремят към някакъв напредък, там ние откриваме преди всичко фалшивия светоглед, сънуващата философия. Колко гротескно е, скъпи мои приятели, че хората просто не са в състояние да мислят и че със своето мислене не навлизат навътре в нещата, които разглеждат. От лекциите на професор Циен, и по-точно от стр. 208, аз преписах едно изречение, с което той обръща внимание на това, че ние не можем да стигнем до волята, която стои в основата на едно действие.
към текста >>

Ето какво наблюдаваме днес: навсякъде, където хората се стремят към някакъв напредък, там ние откриваме преди всичко фалшивия светоглед, сънуващата философия.
И тази безсмислица се потвърждава, ако си по служим примерно с току-що направеното сравнение. Ако разгърнем днешните така наречени „научни трудове“ нима е вредно, че те остават в своите измислени описания, в своето сънуване? Не, разбира се. Онзи, който не претендира да гради един или друг светоглед, спокойно може да си остане в своето сънуване. Обаче който претендира за това, той ни заплашва с един фалшив светоглед! Ето какво наблюдаваме днес: навсякъде, където хората се стремят към някакъв напредък, там ние откриваме преди всичко фалшивия светоглед, сънуващата философия. Колко гротескно е, скъпи мои приятели, че хората просто не са в състояние да мислят и че със своето мислене не навлизат навътре в нещата, които разглеждат. От лекциите на професор Циен, и по-точно от стр. 208, аз преписах едно изречение, с което той обръща внимание на това, че ние не можем да стигнем до волята, която стои в основата на едно действие. Той се изразява така: „Мисленето се състои от една поредица от представи и психичната съставна част (т.е. душевната) на едно действие също представлява поредица от представи, чиято главна особеност е тази, че нейното последно звено е една двигателна представа.“
към текста >>

Ето как е изградена тази сънуваща машина.
Ето как е изградена тази сънуваща машина. Естествено, в условията на външния свят човекът със сънуваща логика все още допуска, че там, вън, съществуват някакви импулси. Обаче в своя вътрешен душевен свят той не допуска такава възможност, защото фактически иска да изключи волята. Да, но по този начин цялата книга се изпълва от една, както я нарекох, сънуваща логика. Същественото, което иска да постигне тази книга, е, че тя изключва, заличава волята. Но по този начин се стига и до изключване на Аза.
към текста >>

Естествено, в условията на външния свят човекът със сънуваща логика все още допуска, че там, вън, съществуват някакви импулси.
Ето как е изградена тази сънуваща машина. Естествено, в условията на външния свят човекът със сънуваща логика все още допуска, че там, вън, съществуват някакви импулси. Обаче в своя вътрешен душевен свят той не допуска такава възможност, защото фактически иска да изключи волята. Да, но по този начин цялата книга се изпълва от една, както я нарекох, сънуваща логика. Същественото, което иска да постигне тази книга, е, че тя изключва, заличава волята. Но по този начин се стига и до изключване на Аза. И това е извънредно интересно.
към текста >>

Да, но по този начин цялата книга се изпълва от една, както я нарекох, сънуваща логика.
Ето как е изградена тази сънуваща машина. Естествено, в условията на външния свят човекът със сънуваща логика все още допуска, че там, вън, съществуват някакви импулси. Обаче в своя вътрешен душевен свят той не допуска такава възможност, защото фактически иска да изключи волята. Да, но по този начин цялата книга се изпълва от една, както я нарекох, сънуваща логика. Същественото, което иска да постигне тази книга, е, че тя изключва, заличава волята. Но по този начин се стига и до изключване на Аза. И това е извънредно интересно. Тук Азът се свежда не до друго, а също до една поредица от представи. За това ще стане дума по-нататък.
към текста >>

Обаче за онзи, който се пробужда от сънуването на илюзорните естествени науки, за не го това е една велика, разтърсваща истина.
Това може да изглежда като истинско бълнуване за онзи, който иска за остане в областта на илюзорните естествени науки. Обаче за онзи, който се пробужда от сънуването на илюзорните естествени науки, за не го това е една велика, разтърсваща истина. Думата „Ich“ изразява свързването на човека с Исус Христос. И хората трябва да съхранят този Аз, изпълвайки го с истините на антропософията. А това е възможно само ако чрез антропософията те превърнат свободата в необходимост! И наистина, как бихме могли да твърдим, че през миналите епохи ретроспективният поглед, или спомен, за предишните инкарнации би бил нещо нормално за хората? Обаче за бъдещите инкарнации този спомен ще бъде нещо напълно нормално.
към текста >>

И напълно естествено е, че сънуващата логика на така наречения монизъм винаги ще настръхва срещу всичко онова, което би могло да възникне от истинската логика на антропософията.
Когато обсъждаме подобна тема, налага се да говорим за съвсем конкретни неща. За да си спомним за Аза в нашите следващи инкарнации, необходимо е преди това действително да сме проникнали в истинската природа на Аза именно с помощта на антропософията. Нима човек може да си спомни нещо, което никога не си е представял и за което никога не е мислил? Ето защо не бива да се учудваме, че днес хората все още не могат да си спомнят за Аза, тъй като в предишните си инкарнациите нито са си представяли Аза, нито са мислили върху него. И напълно естествено е, че сънуващата логика на така наречения монизъм винаги ще настръхва срещу всичко онова, което би могло да възникне от истинската логика на антропософията.
към текста >>

204. 6. Бележки GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
към текста >>

205. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

„По този начин тя лесно губи почвата на реализма и се обгръща с хипотези, ясновидски фантазии, потъва в царство на сънища, където вече няма място за реалността на индивидуалния и социалния живот.
„Човек може да прочете само Щайнеровата книга, която ни въвежда в теософията, за да забележи с каква сериозност авторът възлага на своите читатели задачата да се пречистят вътрешно и да се самоусъвършенстват. Спекулациите за свръхсетивното, съдържащи се в нея, представляват, разбира се, реакция срещу материализма.“ Сега идва нещо, на което моля да обърнете внимание. „По този начин тя лесно губи почвата на реализма и се обгръща с хипотези, ясновидски фантазии, потъва в царство на сънища, където вече няма място за реалността на индивидуалния и социалния живот. Въпреки това трябва да отчитаме теософията като явление с коригираща функция в развитието на съвременността.“
към текста >>

206. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Човек подсъзнателно усещал, че го направляват божества, получи ли впоследствие името "ванове"; чието име се свързва с глагола wahn nen въобразявам си, тоест с онова, което не протича при явно, пълно съзнание на разума, а при „просветлено сънищно съзнание".
Така през първото пълнолуние след пролетното слънцестояние принадлежащите към племето на ингевоните преживявали в отличие от другите германски племена по особено интензивен начин процеса на зачатието: не при будно съзнание, а в своеобразно съновидение. Те обаче знаели какво трябва да означава това във взаимовръзката между човешката тайна и небесните тайни. На зачеващата жена се явявало едно духовно същество и под формата на видение и възвестявало образа на човека, който чрез нея щял да дойде на земята. Не съзнание, а полусъзнание имало в сферата, изживявана от човешките души при навлизането на човека във физическо-земния Свят. Човек подсъзнателно усещал, че го направляват божества, получи ли впоследствие името "ванове"; чието име се свързва с глагола wahn nen въобразявам си, тоест с онова, което не протича при явно, пълно съзнание на разума, а при „просветлено сънищно съзнание".
към текста >>

В стари времена, въз основа на религиозния култ към вановете, всяка жена, която щяла да дари земята със земен обитател, знаела в своето сънищно съзнание, че на нея ще и се яви богинята, почитана впоследствие като Нертус.
В стари времена, въз основа на религиозния култ към вановете, всяка жена, която щяла да дари земята със земен обитател, знаела в своето сънищно съзнание, че на нея ще и се яви богинята, почитана впоследствие като Нертус. Всъщност това божество бивало представяно не като женско, а като мъжко-женско и едва по-късно образът на Нертус бил изопачен и напълно феминизиран. И точно както архангел Гавраил се явил на Дева Мария, така някога Нертус на колесница се явявала на жената, на която предстояло да дари земята със земен обитател. Въпросните жени виждали това в представите си. По-сетне, когато мистерийният импулс отдавна бил отшумял в този си вид, същото събитие се отпразнувало в спомена за него, във вид на символика, което Тацит успял да види и го описал по следния начин:
към текста >>

207. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Днес подобни неща не биха били възможни, понеже нашето съзнание се развива в други условия; но в онези стари времена, когато можело да се развие сънищно съзнание, те били напълно възможни.
Днес подобни неща не биха били възможни, понеже нашето съзнание се развива в други условия; но в онези стари времена, когато можело да се развие сънищно съзнание, те били напълно възможни. Когато детето пораснело и станело юноша при всички случаи ставало дума за момче, а не за момиче -, можело да му се възложи водачеството на отделни краища, на малки племенни групи, а накрая трябвало да съдейства за уреждане на административните, на управленските дела на неголеми общности. Важно е обаче да се изтъкне, че тези управленски дела бивали от такова естество, че възпитаваният по посочения начин винаги да бъдел предпазван от външни влияния, в частност да бъдел грижливо предпазван от въздействието на егоистичните постъпки, от влиянията, които се формирали въз основа на външни преживявания.
към текста >>

Старите, сънищни прозрения в духовния свят са изчезнали.
Вярно, ние с право казваме: При прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха, но дори още от Третата към Четвъртата, съзнанието на човека все повече се превръщало в съзнание на Аза, в дневно съзнание. Старите, сънищни прозрения в духовния свят са изчезнали. По северния начин на изразяване казва ли, че на мястото на ваните, чието име се свързва с глагола wahnen 'въобразявам си', с даденото от видението, дошли азите, които вече са богове за развитото дневно съзнание. През Четвъртия следатлантски период на север продължавали да се изразяват по този начин, докато всички подобни спомени не били изкоренени от свещениците. През Петия следатлантски период, когато се появил материализмът, респ. "християнизмът", тези неща вече били изчезнали. И докато на юг гърците имали своите богове Зевс, Аполон и т.н., хората от Севера си имали азите, чието име се свързва с глаголите esse, sein*180 'съм', а пък esse с gesehen werden, mit dein Auge gesehen werden 'бивам виждан, виждат ме с очите си.
към текста >>

Култовият мит е митът, където чрез външния обичай, чрез външната уредба донякъде в едно "сънищно представление" продължава да се представя онова, което напомня за старите ясновидски прозрения.
Вече казах, че в по-сетнишни времена миналото винаги се запазва до известна степен под формата на символи, така че и онова, което дотук Ви обрисувах съвсем бегло и схематично и на което през следващите дни навярно ще можем да се спрем по-подробно, познанието за позволете да назова името му ставането на „цар", ставането на „Слънчев герой" се онаследило първоначално в култовия мит, а впоследствие в мита. Ние правим разлика между култовия мит и мита като такъв. Култовият мит е митът, където чрез външния обичай, чрез външната уредба донякъде в едно "сънищно представление" продължава да се представя онова, което напомня за старите ясновидски прозрения.
към текста >>

Доколкото се разказва, че през определен период на живота си Балдур имал сънища, възвестили му смъртта, и доколкото впоследствие се изпълнили, то това не означава единствено, че той почувствал наближава нето на физическата си смърт, а означава, че в продължение на три години Балдур бил изпълнявал длъжността цар и след изтичането им, от собственото си съзнание, той се бил издигнал към едно по-високо съзна ние.
Доколкото се разказва, че през определен период на живота си Балдур имал сънища, възвестили му смъртта, и доколкото впоследствие се изпълнили, то това не означава единствено, че той почувствал наближава нето на физическата си смърт, а означава, че в продължение на три години Балдур бил изпълнявал длъжността цар и след изтичането им, от собственото си съзнание, той се бил издигнал към едно по-високо съзна ние. Дотогава бил предпазван да не бъде докосван от външния материалистически свят. Редно било естествено такъв цар да живее сред свещеничеството, та всички егоистични помисли да изчезнат от душата му и да не могат да проникнат в него. Повече от три години той не бивало да царува. След три години Балдур почувствал как наближава краят на царския му сан. Но тогава според тези стари възгледи той вече бил зрял да влезе в допир с външния свят.
към текста >>

За оногова, който дотогава не се бил докосвал до него, това наистина била своеобразна смърт, намерила израз в неговите сънища.
За оногова, който дотогава не се бил докосвал до него, това наистина била своеобразна смърт, намерила израз в неговите сънища. По-нататък нещата се обрисуват така, че боговете уж били чули за тези сънища и се разтревожили. Разказва се, че когато след приключване на царстването си Балдур тук ние винаги можем да се сещаме за взаимовръзката между човешкото и божественото, както е било в древните Мистерии почувствал наближаването на това време и боговете, сиреч мистерийните жреци, се разтревожили, те на карали всички твари да положат клетва, че няма да наранят Балдур. Накарали всички твари и всички земни неща, но бил забравен един единствен дребен храст имелът, коледното растение. То обаче било издирено от врага на азите Локи, комуто се удало при вдигнатия от боговете празник, сиреч при докосването на бога Балдур с материалния свят, да се възползва от имела.
към текста >>

По-нататък нещата се обрисуват така, че боговете уж били чули за тези сънища и се разтревожили.
За оногова, който дотогава не се бил докосвал до него, това наистина била своеобразна смърт, намерила израз в неговите сънища. По-нататък нещата се обрисуват така, че боговете уж били чули за тези сънища и се разтревожили. Разказва се, че когато след приключване на царстването си Балдур тук ние винаги можем да се сещаме за взаимовръзката между човешкото и божественото, както е било в древните Мистерии почувствал наближаването на това време и боговете, сиреч мистерийните жреци, се разтревожили, те на карали всички твари да положат клетва, че няма да наранят Балдур. Накарали всички твари и всички земни неща, но бил забравен един единствен дребен храст имелът, коледното растение. То обаче било издирено от врага на азите Локи, комуто се удало при вдигнатия от боговете празник, сиреч при докосването на бога Балдур с материалния свят, да се възползва от имела.
към текста >>

208. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Значи са следвали не изкуството на пълководците, а са следвали сънищата, тоест импулсите на подсъзнанието.
Константин се изправил срещу Максенций, и последвала битка, решила съдбата на Европа /бележка 31/. Не изкуството на пълководците решило съдбата на тази битка, а това, което става в подсъзнанието на хората. Максенций търсил съвет в книгите на сибилите. Те го заблудили и вместо да остави войската си в безопасност зад стените на Рим, той ги извел зад вратите на Рим срещу войските на Константин. Но Константин имал сън и заповядал пред войските да се носи монограма на Христа и войниците на Максенций не искали да се сражават срещу войските на Константин. Значи са следвали не изкуството на пълководците, а са следвали сънищата, тоест импулсите на подсъзнанието. Последствие от тази битка бил обликът /устройството/, който получила Европа. Истинският Христов импулс се проявявал не в споровете на теолозите, а там, където е можел да действа живият Христос; не човешките постижения на Христа – не за тях става дума – а живият Христос, действащ чрез импулси, изхождащи непосредствено от Него самия. Хората още не са можели да Го разберат, Той навлизал в област, където не е било нужно разбиране, където насън са възприемали това, което после е преминавало в сферата на волята.
към текста >>

209. 5. Лекция, 23.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Животът в съня, ако не е пронизан от сънища, засега остава безсъзнателен, но не бездеен.
Днес още един път от определена гледна точка ще прегледаме тези състояния на бодърстване и сън. За външното наблюдение сънят се състои в това, че ние със своя Аз и астрално тяло се намираме извън физическото и етерно тяло. Животът в съня, ако не е пронизан от сънища, засега остава безсъзнателен, но не бездеен. Напротив, този живот в съня, макар и в нормалния живот да остава засега безсъзнателен, вътрешно е доста по-деен душевен живот, отколкото животът на душата в будно състояние. Будният живот на душата само затова е толкова интензивен, защото дейността на Аза и астралното тяло в будно състояние среща противодействието на етерното и физическо тяло, и това взаимно сблъскване на Аз и астрално тяло от една страна и физическо и етерно тяло от друга страна поражда непрестанно удар и контраудар. Това е, което ние възприемаме като буден дневен живот, доколкото не сме още в състояние да въвеждаме в своето съзнание в обикновения нормален живот този дълъг интензивен живот на душата по време на съня. Нощният живот не се сблъсква с физическото и етерно тяло и затова не достига до съзнанието. Но сам по себе си дневният живот е по-слаб, той се осъзнава само защото непрекъснато барабани по физическото и етерно тела.
към текста >>

Когато в нормалния живот встъпват сънища, те не представляват истинската дейност на живота в съня, а само отразяват тази дейност в привични за обикновения живот образи.
Но с какво е зает човек по време на живота в съня? Когато в нормалния живот встъпват сънища, те не представляват истинската дейност на живота в съня, а само отразяват тази дейност в привични за обикновения живот образи. Образите в сънищата възникват, защото животът хвърля покривало върху истинската вътрешна дейност; и затова нещо просветва в образите на сънищата. Азът и астралното тяло се намират в оживена дейност и когато тази дейност има съприкосновение с етерното тяло и човек се натъква на своето етерно тяло, тогава възникват сънищата. Но сънят използва в етерното тяло спомените от физическия живот, за да направи видима незримата дейност на Аза и астралното тяло. Зад образите от сънищата се прониква само, ако тези образи се възприемат в техните характерни черти, ако се научим да разбираме тези образи. Трябва да се научим правилно да четем сънищата, трябва да се научим на изкуството за тълкуване на сънища.
към текста >>

Образите в сънищата възникват, защото животът хвърля покривало върху истинската вътрешна дейност; и затова нещо просветва в образите на сънищата.
Но с какво е зает човек по време на живота в съня? Когато в нормалния живот встъпват сънища, те не представляват истинската дейност на живота в съня, а само отразяват тази дейност в привични за обикновения живот образи. Образите в сънищата възникват, защото животът хвърля покривало върху истинската вътрешна дейност; и затова нещо просветва в образите на сънищата. Азът и астралното тяло се намират в оживена дейност и когато тази дейност има съприкосновение с етерното тяло и човек се натъква на своето етерно тяло, тогава възникват сънищата. Но сънят използва в етерното тяло спомените от физическия живот, за да направи видима незримата дейност на Аза и астралното тяло. Зад образите от сънищата се прониква само, ако тези образи се възприемат в техните характерни черти, ако се научим да разбираме тези образи. Трябва да се научим правилно да четем сънищата, трябва да се научим на изкуството за тълкуване на сънища. Тогава те на практика въвеждат в тази особено значителна действителност, която по време на сън творят Азът и астралното тяло.
към текста >>

Азът и астралното тяло се намират в оживена дейност и когато тази дейност има съприкосновение с етерното тяло и човек се натъква на своето етерно тяло, тогава възникват сънищата.
Но с какво е зает човек по време на живота в съня? Когато в нормалния живот встъпват сънища, те не представляват истинската дейност на живота в съня, а само отразяват тази дейност в привични за обикновения живот образи. Образите в сънищата възникват, защото животът хвърля покривало върху истинската вътрешна дейност; и затова нещо просветва в образите на сънищата. Азът и астралното тяло се намират в оживена дейност и когато тази дейност има съприкосновение с етерното тяло и човек се натъква на своето етерно тяло, тогава възникват сънищата. Но сънят използва в етерното тяло спомените от физическия живот, за да направи видима незримата дейност на Аза и астралното тяло. Зад образите от сънищата се прониква само, ако тези образи се възприемат в техните характерни черти, ако се научим да разбираме тези образи. Трябва да се научим правилно да четем сънищата, трябва да се научим на изкуството за тълкуване на сънища. Тогава те на практика въвеждат в тази особено значителна действителност, която по време на сън творят Азът и астралното тяло. Тази дейност на човека се открива на сериозния, добросъвестен духовен изследовател.
към текста >>

Зад образите от сънищата се прониква само, ако тези образи се възприемат в техните характерни черти, ако се научим да разбираме тези образи.
Но с какво е зает човек по време на живота в съня? Когато в нормалния живот встъпват сънища, те не представляват истинската дейност на живота в съня, а само отразяват тази дейност в привични за обикновения живот образи. Образите в сънищата възникват, защото животът хвърля покривало върху истинската вътрешна дейност; и затова нещо просветва в образите на сънищата. Азът и астралното тяло се намират в оживена дейност и когато тази дейност има съприкосновение с етерното тяло и човек се натъква на своето етерно тяло, тогава възникват сънищата. Но сънят използва в етерното тяло спомените от физическия живот, за да направи видима незримата дейност на Аза и астралното тяло. Зад образите от сънищата се прониква само, ако тези образи се възприемат в техните характерни черти, ако се научим да разбираме тези образи. Трябва да се научим правилно да четем сънищата, трябва да се научим на изкуството за тълкуване на сънища. Тогава те на практика въвеждат в тази особено значителна действителност, която по време на сън творят Азът и астралното тяло. Тази дейност на човека се открива на сериозния, добросъвестен духовен изследовател.
към текста >>

Трябва да се научим правилно да четем сънищата, трябва да се научим на изкуството за тълкуване на сънища.
Когато в нормалния живот встъпват сънища, те не представляват истинската дейност на живота в съня, а само отразяват тази дейност в привични за обикновения живот образи. Образите в сънищата възникват, защото животът хвърля покривало върху истинската вътрешна дейност; и затова нещо просветва в образите на сънищата. Азът и астралното тяло се намират в оживена дейност и когато тази дейност има съприкосновение с етерното тяло и човек се натъква на своето етерно тяло, тогава възникват сънищата. Но сънят използва в етерното тяло спомените от физическия живот, за да направи видима незримата дейност на Аза и астралното тяло. Зад образите от сънищата се прониква само, ако тези образи се възприемат в техните характерни черти, ако се научим да разбираме тези образи. Трябва да се научим правилно да четем сънищата, трябва да се научим на изкуството за тълкуване на сънища. Тогава те на практика въвеждат в тази особено значителна действителност, която по време на сън творят Азът и астралното тяло. Тази дейност на човека се открива на сериозния, добросъвестен духовен изследовател.
към текста >>

210. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

По отношение на чувствата нашето съзнание е не по-будно, отколкото в сънищните образи.
Представите образуваме не само за външните неща, за масата, стола, дървото и облака, но и за нашите чувства и преживявания; и когато си съставяме представи за своите чувства, ние сме будни в тези представи. Но самите чувства се надигат от подсъзнателните дълбини на душата. За този, който може да наблюдава вътрешния живот на душата, за него чувствата, емоциите, афектите и страстите се надигат от дълбините на душата с не по-голяма будност, отколкото преживяванията насън. Преживяванията насън са образни. Нашето обикновено съзнание добре ги различава от будните възприятия от външния свят. По отношение на чувствата нашето съзнание е не по-будно, отколкото в сънищните образи. Ако към всеки сън, веднага след пробуждането присъединявахме мисли и представи, както правим това по отношение на чувствата, за да можем да различаваме преживяването на съня от представите за него, тогава и преживяванията насън бихме отнасяли към будния живот. По същество чувствата ни са не по-будни, от сънищата ни.
към текста >>

По същество чувствата ни са не по-будни, от сънищата ни.
За този, който може да наблюдава вътрешния живот на душата, за него чувствата, емоциите, афектите и страстите се надигат от дълбините на душата с не по-голяма будност, отколкото преживяванията насън. Преживяванията насън са образни. Нашето обикновено съзнание добре ги различава от будните възприятия от външния свят. По отношение на чувствата нашето съзнание е не по-будно, отколкото в сънищните образи. Ако към всеки сън, веднага след пробуждането присъединявахме мисли и представи, както правим това по отношение на чувствата, за да можем да различаваме преживяването на съня от представите за него, тогава и преживяванията насън бихме отнасяли към будния живот. По същество чувствата ни са не по-будни, от сънищата ни.
към текста >>

Но това, което се случва в живота на душата и в живота на тялото, когато протягаме ръка за да вземем нещо, става толкова безсъзнателно, колкото сънят без сънища.
И още по-малко будни сме ние в преживяването на волевите импулси. По отношение на волята човек спи напълно. Когато иска нещо, той има представа за това, какво иска. Да вземем най-простия случай – когато протяга ръка, за да вземе нещо, той осъзнава това. Но това, което се случва в живота на душата и в живота на тялото, когато протягаме ръка за да вземем нещо, става толкова безсъзнателно, колкото сънят без сънища. Ние сънуваме в нашите чувства и спим дълбок сън във волевите си импулси. Като човек на чувствата ние сънуваме като насън; като човек на волята, ние спим в състояние на така нареченото бодърстване. В състояние на бодърстване, тоест от пробуждането до заспиването, ние сме будни само с едната половина на своето същество, с другата половина продължаваме да спим. Ние сме будни в нашите възприятия и мислене, а спим и сънуваме в живота на волята и чувствата. Тези неща не могат да бъдат аргументирани, да бъдат обосновани повече, отколкото това беше току що направено, сякаш само с намек.
към текста >>

Ние сънуваме в нашите чувства и спим дълбок сън във волевите си импулси.
И още по-малко будни сме ние в преживяването на волевите импулси. По отношение на волята човек спи напълно. Когато иска нещо, той има представа за това, какво иска. Да вземем най-простия случай – когато протяга ръка, за да вземе нещо, той осъзнава това. Но това, което се случва в живота на душата и в живота на тялото, когато протягаме ръка за да вземем нещо, става толкова безсъзнателно, колкото сънят без сънища. Ние сънуваме в нашите чувства и спим дълбок сън във волевите си импулси. Като човек на чувствата ние сънуваме като насън; като човек на волята, ние спим в състояние на така нареченото бодърстване. В състояние на бодърстване, тоест от пробуждането до заспиването, ние сме будни само с едната половина на своето същество, с другата половина продължаваме да спим. Ние сме будни в нашите възприятия и мислене, а спим и сънуваме в живота на волята и чувствата. Тези неща не могат да бъдат аргументирани, да бъдат обосновани повече, отколкото това беше току що направено, сякаш само с намек. Осъзнаването на тези неща изцяло, зависи от умението да се наблюдава душевния живот.
към текста >>

Като човек на чувствата ние сънуваме като насън; като човек на волята, ние спим в състояние на така нареченото бодърстване.
По отношение на волята човек спи напълно. Когато иска нещо, той има представа за това, какво иска. Да вземем най-простия случай – когато протяга ръка, за да вземе нещо, той осъзнава това. Но това, което се случва в живота на душата и в живота на тялото, когато протягаме ръка за да вземем нещо, става толкова безсъзнателно, колкото сънят без сънища. Ние сънуваме в нашите чувства и спим дълбок сън във волевите си импулси. Като човек на чувствата ние сънуваме като насън; като човек на волята, ние спим в състояние на така нареченото бодърстване. В състояние на бодърстване, тоест от пробуждането до заспиването, ние сме будни само с едната половина на своето същество, с другата половина продължаваме да спим. Ние сме будни в нашите възприятия и мислене, а спим и сънуваме в живота на волята и чувствата. Тези неща не могат да бъдат аргументирани, да бъдат обосновани повече, отколкото това беше току що направено, сякаш само с намек. Осъзнаването на тези неща изцяло, зависи от умението да се наблюдава душевния живот. Който притежава това умение, ще види вътрешното душевно родство между сънуването и чувствата, афектите и страстите.
към текста >>

Ние сме будни в нашите възприятия и мислене, а спим и сънуваме в живота на волята и чувствата.
Да вземем най-простия случай – когато протяга ръка, за да вземе нещо, той осъзнава това. Но това, което се случва в живота на душата и в живота на тялото, когато протягаме ръка за да вземем нещо, става толкова безсъзнателно, колкото сънят без сънища. Ние сънуваме в нашите чувства и спим дълбок сън във волевите си импулси. Като човек на чувствата ние сънуваме като насън; като човек на волята, ние спим в състояние на така нареченото бодърстване. В състояние на бодърстване, тоест от пробуждането до заспиването, ние сме будни само с едната половина на своето същество, с другата половина продължаваме да спим. Ние сме будни в нашите възприятия и мислене, а спим и сънуваме в живота на волята и чувствата. Тези неща не могат да бъдат аргументирани, да бъдат обосновани повече, отколкото това беше току що направено, сякаш само с намек. Осъзнаването на тези неща изцяло, зависи от умението да се наблюдава душевния живот. Който притежава това умение, ще види вътрешното душевно родство между сънуването и чувствата, афектите и страстите. Има много добра работа на Фридрих Теодор Фишер – "Фантазиите на съня" /Бележка 91/, в която той убедително излага своите интересни наблюдения над родствеността на света на сънищата със света на чувствата и страстите.
към текста >>

Който притежава това умение, ще види вътрешното душевно родство между сънуването и чувствата, афектите и страстите.
Като човек на чувствата ние сънуваме като насън; като човек на волята, ние спим в състояние на така нареченото бодърстване. В състояние на бодърстване, тоест от пробуждането до заспиването, ние сме будни само с едната половина на своето същество, с другата половина продължаваме да спим. Ние сме будни в нашите възприятия и мислене, а спим и сънуваме в живота на волята и чувствата. Тези неща не могат да бъдат аргументирани, да бъдат обосновани повече, отколкото това беше току що направено, сякаш само с намек. Осъзнаването на тези неща изцяло, зависи от умението да се наблюдава душевния живот. Който притежава това умение, ще види вътрешното душевно родство между сънуването и чувствата, афектите и страстите. Има много добра работа на Фридрих Теодор Фишер – "Фантазиите на съня" /Бележка 91/, в която той убедително излага своите интересни наблюдения над родствеността на света на сънищата със света на чувствата и страстите.
към текста >>

Има много добра работа на Фридрих Теодор Фишер – "Фантазиите на съня" /Бележка 91/, в която той убедително излага своите интересни наблюдения над родствеността на света на сънищата със света на чувствата и страстите.
В състояние на бодърстване, тоест от пробуждането до заспиването, ние сме будни само с едната половина на своето същество, с другата половина продължаваме да спим. Ние сме будни в нашите възприятия и мислене, а спим и сънуваме в живота на волята и чувствата. Тези неща не могат да бъдат аргументирани, да бъдат обосновани повече, отколкото това беше току що направено, сякаш само с намек. Осъзнаването на тези неща изцяло, зависи от умението да се наблюдава душевния живот. Който притежава това умение, ще види вътрешното душевно родство между сънуването и чувствата, афектите и страстите. Има много добра работа на Фридрих Теодор Фишер – "Фантазиите на съня" /Бележка 91/, в която той убедително излага своите интересни наблюдения над родствеността на света на сънищата със света на чувствата и страстите.
към текста >>

Значи, и будувайки, ние вървим през света, в който сме обкръжени не само от това, което възприемаме с нашите сетивни органи, и за което си съставяме съждения, но сме обкръжени от свят, в който можем само да сънуваме в нашите чувства, за който в нашите импулси знаем не повече, отколкото спящият знае за своето обкръжение, тоест не знаем нищо.
Значи, и будувайки, ние вървим през света, в който сме обкръжени не само от това, което възприемаме с нашите сетивни органи, и за което си съставяме съждения, но сме обкръжени от свят, в който можем само да сънуваме в нашите чувства, за който в нашите импулси знаем не повече, отколкото спящият знае за своето обкръжение, тоест не знаем нищо. Но светът, за който спящият нищо не знае, в който той нищо не преживява, въпреки това го заобикаля. Както масата и столовете и другите предмети, за които спящият, докато спи, не знае, че се намират в стаята, така човек не знае нищо за света, от който се раждат чувствата му и се задейства волята, защото той спи по отношение на този свят. Но именно този свят по отношение на който спим, е общ за нас и за още невъплътените души.
към текста >>

Ние сънуваме мъртвия.
Не трябва да си съставяме за тези неща грешни представи. Ние сънуваме мъртвия. Когато ни се присънва, в много от случаите, но не във всички, зад това стои реално преживяване. Но това, което сънуваме, доколкото то следва след момента на заспиването, собствено, е само образно, сънно преобразуване на това, което самите ние съобщаваме на починалия. Ние преживяваме момента на заспиването, когато мислите, такива, както току що ги описах, действително достигат до починалия – този момент е много кратък. Но този момент на заспиването продължава да звучи в съня, той звучи в нашите сънища. Ако правилно се ориентираме в тези неща, няма да смятаме сънищата за умрелите като вести от тях.
към текста >>

Но това, което сънуваме, доколкото то следва след момента на заспиването, собствено, е само образно, сънно преобразуване на това, което самите ние съобщаваме на починалия.
Не трябва да си съставяме за тези неща грешни представи. Ние сънуваме мъртвия. Когато ни се присънва, в много от случаите, но не във всички, зад това стои реално преживяване. Но това, което сънуваме, доколкото то следва след момента на заспиването, собствено, е само образно, сънно преобразуване на това, което самите ние съобщаваме на починалия. Ние преживяваме момента на заспиването, когато мислите, такива, както току що ги описах, действително достигат до починалия – този момент е много кратък. Но този момент на заспиването продължава да звучи в съня, той звучи в нашите сънища. Ако правилно се ориентираме в тези неща, няма да смятаме сънищата за умрелите като вести от тях. Те могат да бъдат това, но, като правило, не са. Това са едва достигащи до нашето съзнание импулси, които ни говорят за следното.
към текста >>

Но този момент на заспиването продължава да звучи в съня, той звучи в нашите сънища.
Не трябва да си съставяме за тези неща грешни представи. Ние сънуваме мъртвия. Когато ни се присънва, в много от случаите, но не във всички, зад това стои реално преживяване. Но това, което сънуваме, доколкото то следва след момента на заспиването, собствено, е само образно, сънно преобразуване на това, което самите ние съобщаваме на починалия. Ние преживяваме момента на заспиването, когато мислите, такива, както току що ги описах, действително достигат до починалия – този момент е много кратък. Но този момент на заспиването продължава да звучи в съня, той звучи в нашите сънища. Ако правилно се ориентираме в тези неща, няма да смятаме сънищата за умрелите като вести от тях. Те могат да бъдат това, но, като правило, не са. Това са едва достигащи до нашето съзнание импулси, които ни говорят за следното. Когато сънуваме мъртвия, това значи, че в течение на изминалия ден, преднамерено или не, ние сме изпращали към него такива мисли, като тези, които ви описах. Тези мисли са намерили път към починалия и сънят ни показва, че думите ни са достигнали до него.
към текста >>

Ако правилно се ориентираме в тези неща, няма да смятаме сънищата за умрелите като вести от тях.
Ние сънуваме мъртвия. Когато ни се присънва, в много от случаите, но не във всички, зад това стои реално преживяване. Но това, което сънуваме, доколкото то следва след момента на заспиването, собствено, е само образно, сънно преобразуване на това, което самите ние съобщаваме на починалия. Ние преживяваме момента на заспиването, когато мислите, такива, както току що ги описах, действително достигат до починалия – този момент е много кратък. Но този момент на заспиването продължава да звучи в съня, той звучи в нашите сънища. Ако правилно се ориентираме в тези неща, няма да смятаме сънищата за умрелите като вести от тях. Те могат да бъдат това, но, като правило, не са. Това са едва достигащи до нашето съзнание импулси, които ни говорят за следното. Когато сънуваме мъртвия, това значи, че в течение на изминалия ден, преднамерено или не, ние сме изпращали към него такива мисли, като тези, които ви описах. Тези мисли са намерили път към починалия и сънят ни показва, че думите ни са достигнали до него. Това, което мъртвият ще ни отговори, което сам ще ни съобщи, тази вест от него най-лесно прониква в нашето съзнание в момента на пробуждане.
към текста >>

Когато сънуваме мъртвия, това значи, че в течение на изминалия ден, преднамерено или не, ние сме изпращали към него такива мисли, като тези, които ви описах.
Ние преживяваме момента на заспиването, когато мислите, такива, както току що ги описах, действително достигат до починалия – този момент е много кратък. Но този момент на заспиването продължава да звучи в съня, той звучи в нашите сънища. Ако правилно се ориентираме в тези неща, няма да смятаме сънищата за умрелите като вести от тях. Те могат да бъдат това, но, като правило, не са. Това са едва достигащи до нашето съзнание импулси, които ни говорят за следното. Когато сънуваме мъртвия, това значи, че в течение на изминалия ден, преднамерено или не, ние сме изпращали към него такива мисли, като тези, които ви описах. Тези мисли са намерили път към починалия и сънят ни показва, че думите ни са достигнали до него. Това, което мъртвият ще ни отговори, което сам ще ни съобщи, тази вест от него най-лесно прониква в нашето съзнание в момента на пробуждане. Тези вести доста по-лесно биха достигали до нас, така наречените живи, ако хората в суматохата на нашите дни намираха време, имаха склонност, макар и малко да отделят внимание на това, което звучи между редовете на живота от дълбоките подоснови на съзнанието. Да, съвременният човек е тщеславен и егоистичен, и когато нещо се надига в душата му, той най-често отдава това на своята изключителност /гениалност/. Правилната жизнена настройка е скромността.
към текста >>

211. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това не беше опасно докато му се отдаваха като насън, сякаш сънувайки, отклонявайки всички мирогледни въпроси, и докато постепенно не изгубиха окончателно връзка с всички импулси, които биха могли да пронижат с ясно съзнание живота на човешкото общество, живота на възпитанието.
Болшинството не ги чете, а би трябвало – за информация. Хора, приковани за машините, които от сутрин до вечер нямат работа с нищо друго, освен с машини, и които, когато вечер се откъснат от машините, отново имат работа с обществена организация, представляваща отражение на машините, тези хора и света си представят като огромна машина. При тях се е изработил мироглед, в който няма място за нищо индивидуално, където всичко е стегнато в менгемето на представите за мъртвото. Има една добра, истинна поговорка: смъртта прави всички равни; – но може да се каже и така: мироглед, опиращ се само на машинното, на мъртвото, също изравнява всичко, погасява всичко индивидуално, всичко живо. С мироглед, който черпи своя образец от машината, би било погасено всичко индивидуално, всичко живо. Това не беше опасно докато му се отдаваха като насън, сякаш сънувайки, отклонявайки всички мирогледни въпроси, и докато постепенно не изгубиха окончателно връзка с всички импулси, които биха могли да пронижат с ясно съзнание живота на човешкото общество, живота на възпитанието. По същество, в нашето ново време мирогледни въпроси се разработваха само там, където живееха в понятията, взети от света на машините. И науката в наши дни дава само такива понятия. Ако вземете книгата на Теодор Циен, която представлява образец на съвременна научна книга /бележка 97/, и прочетете заключителната глава, ще видите, че и той принадлежи към тези, които смятат, че науката не може да изработи естетически понятия, морални и естетически, но след това изказва мнение, че всичко, което не изхожда от естествознанието, е само глупава измислица. Между редовете се отхвърля всичко, което не е дадено от естествознанието. В заключение Теодор Циен милостиво казва: понятията за свобода, етика, морал и така нататък, трябва да бъдат почерпени от други източници.
към текста >>

212. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Затова хората толкова малко знаят за своите сънища.
Някой от третия ред го вижда, но той внимателно слуша и със своето обикновено съзнание едва го забелязва. Той може да забележи, че, може би, в съня си вижда изключително малко от това, за което се е говорило в лекцията. Тъй като, вероятно, ако би могло статистически да се установи, броят на моите уважаеми слушатели, на които се присънва нещо от това, за което тук говорим, не е толкова голям. Но вие лесно ще забележите, – може би не от този пример, а от някой подобен, че ви се присънва този, който тогава е станал и излязъл. Това значи, че в безброй случаи в живота можете да забележите, че именно в сънно съзнание вие се връщате към това, което в течение на деня едва се е докоснало до вашето съзнание. Затова хората толкова малко знаят за своите сънища. Тъй като голяма част от това, което ни се присънва, са именно промъкналите се, незабелязани впечатления от деня. Това, което ясно е схванато от дневното съзнание, се присънва много рядко. То се присънва в случай, че е било свързано с определени впечатления и чувства, които все пак не са били ясно и отчетливо осъзнати. И при събуждане човек помни толкова малко от сънищата именно защото те са това, на което е обърнал толкова малко внимание през изминалия ден. Ограничеността на паметта за сънищата е свързана с това.
към текста >>

И при събуждане човек помни толкова малко от сънищата именно защото те са това, на което е обърнал толкова малко внимание през изминалия ден.
Това значи, че в безброй случаи в живота можете да забележите, че именно в сънно съзнание вие се връщате към това, което в течение на деня едва се е докоснало до вашето съзнание. Затова хората толкова малко знаят за своите сънища. Тъй като голяма част от това, което ни се присънва, са именно промъкналите се, незабелязани впечатления от деня. Това, което ясно е схванато от дневното съзнание, се присънва много рядко. То се присънва в случай, че е било свързано с определени впечатления и чувства, които все пак не са били ясно и отчетливо осъзнати. И при събуждане човек помни толкова малко от сънищата именно защото те са това, на което е обърнал толкова малко внимание през изминалия ден. Ограничеността на паметта за сънищата е свързана с това. Накратко, искам да кажа, че безкрайно много неща, които много бегло се докосват до нашето съзнание, се промъкват в човешкия живот, и въпреки това имат голямо значение за душевния живот на човека, макар и да остават неосъзнати или в подсъзнанието. Всичко, което, бих казал, шумоли между редовете на живота, придобива голямо значение, след като човек премине през портата на смъртта.
към текста >>

Ограничеността на паметта за сънищата е свързана с това.
Затова хората толкова малко знаят за своите сънища. Тъй като голяма част от това, което ни се присънва, са именно промъкналите се, незабелязани впечатления от деня. Това, което ясно е схванато от дневното съзнание, се присънва много рядко. То се присънва в случай, че е било свързано с определени впечатления и чувства, които все пак не са били ясно и отчетливо осъзнати. И при събуждане човек помни толкова малко от сънищата именно защото те са това, на което е обърнал толкова малко внимание през изминалия ден. Ограничеността на паметта за сънищата е свързана с това. Накратко, искам да кажа, че безкрайно много неща, които много бегло се докосват до нашето съзнание, се промъкват в човешкия живот, и въпреки това имат голямо значение за душевния живот на човека, макар и да остават неосъзнати или в подсъзнанието. Всичко, което, бих казал, шумоли между редовете на живота, придобива голямо значение, след като човек премине през портата на смъртта.
към текста >>

213. 6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Днес обикновените сънища нямат вече тази стойност; от Средновековието насам нещата се промениха.
По време на Гръцко-римската епоха, а и в Средновековието, хората все още можеха да приемат духовни откровения от външния свят; те не виждаха както днес материални цветове, не чуваха материални звуци, в цветовете и звуците те виждаха определени духовни Същества. Освен това те притежаваха и една друга способност, притежаваха нещо, което днес се превърна в нашите хаотични съновидения. Древните хора можеха да използуват тази способност като средство за да проникват в духовния свят ,и то по един сравнително прост и отчетлив начин. Бих желал да повторя: През миналите епохи общуването с духовния свят беше много по-грубо отколкото е то днес. Преди беше сравнително лесно да се влезе в контакт с Духовете и мъртвите. Днес обикновените сънища нямат вече тази стойност; от Средновековието насам нещата се промениха. Разбира се, определени хора запазиха тази способност. Древните възприемаха всички явления около себе си именно в елементарния мисловен свят, какъвто го описах пред Вас, само че те бяха в полусън. Човекът все още не беше обособен и консолидизиран в силовите сфери на обгръщащия го отвсякъде духовен свят; човешкото същество се извисяваше в духовния свят и после пак се прибираше. Макар и смътно, човекът осъзнаваше този факт и в съответствие с него определяше своето поведение.
към текста >>

Бих искал да посоча само един пример: известната историческа личност Симон имаше приятел на име Естофилос; а Естофилос разбираше от тълкувания на сънища.
Естествено, днес хората приемат тези неща, сякаш им се говори за някакво древно суеверие. Обаче когато от това древно суеверие изведнъж бликне нещо съществено и важно, тогава официалната наука се оказва безпомощна. Бих искал да посоча само един пример: известната историческа личност Симон имаше приятел на име Естофилос; а Естофилос разбираше от тълкувания на сънища. Преди похода към Египет, Симон беше сънувал едно разярено куче. Тогава Естофилос му предсказа: след като си сънувал разярено куче, това означава, че при този поход ти ще намериш смъртта си. Това разказва Хораций*27.
към текста >>

Преди похода към Египет, Симон беше сънувал едно разярено куче.
Естествено, днес хората приемат тези неща, сякаш им се говори за някакво древно суеверие. Обаче когато от това древно суеверие изведнъж бликне нещо съществено и важно, тогава официалната наука се оказва безпомощна. Бих искал да посоча само един пример: известната историческа личност Симон имаше приятел на име Естофилос; а Естофилос разбираше от тълкувания на сънища. Преди похода към Египет, Симон беше сънувал едно разярено куче. Тогава Естофилос му предсказа: след като си сънувал разярено куче, това означава, че при този поход ти ще намериш смъртта си. Това разказва Хораций*27.
към текста >>

Тогава Естофилос му предсказа: след като си сънувал разярено куче, това означава, че при този поход ти ще намериш смъртта си.
Естествено, днес хората приемат тези неща, сякаш им се говори за някакво древно суеверие. Обаче когато от това древно суеверие изведнъж бликне нещо съществено и важно, тогава официалната наука се оказва безпомощна. Бих искал да посоча само един пример: известната историческа личност Симон имаше приятел на име Естофилос; а Естофилос разбираше от тълкувания на сънища. Преди похода към Египет, Симон беше сънувал едно разярено куче. Тогава Естофилос му предсказа: след като си сънувал разярено куче, това означава, че при този поход ти ще намериш смъртта си. Това разказва Хораций*27.
към текста >>

Един умен човек от нашето съвремие, който е писал доста неща върху сънищата но в материалистичен смисъл естествено, вярва: Да, Симон е имал един обикновен сън, а мошеникът Естофилос му го "разтълкувал".
Един умен човек от нашето съвремие, който е писал доста неща върху сънищата но в материалистичен смисъл естествено, вярва: Да, Симон е имал един обикновен сън, а мошеникът Естофилос му го "разтълкувал". Обаче този наш учен прибавя следната многозначителна забележка: И случаят пожелал, щото пророчеството му да се изпълни. Аз бих могъл да Ви посоча много книги, където по този въпрос се казва същото: "И случаят пожелал..." Цитираният пример е един от многото. Впрочем днес хората вярват, че душите винаги са били такива, каквито са днес; и тази вяра изключва каквото и да е развитие на душите.
към текста >>

Сънищата имаха стойност на имагинации, които насочваха към бъдещето.
Нещата в миналото бяха други; както външните сетивни възприятия бяха много по-духовни, така и всичко, намиращо се в непосредствена връзка с елементарния мисловен свят, беше много по-образно, много по-имагинативно. Сънищата имаха стойност на имагинации, които насочваха към бъдещето. Както спомените насочват към миналото, така и имагинациите насочват към бъдещето, разбира се не по един и същ начин. Изобщо ние трябва да си представим душевното устройство през миналите епохи като нещо съвсем различно от душевното устройство на днешния човек: през миналите епохи обикновеното дневно съзна ние беше сякаш пронизвано от подвижни и променливи съновидения, които обаче сочеха към съвсем реални факти от живота на елементарния свят. Ако ми позволите този израз, материалният свят на сетивните възприятия все още не беше минерализиран. Духовните сили бликаха от цветовете и звуците. В онези далечни времена човекът все още можеше, така да се каже, да сънува в будност, само че тези будни сънища бяха същевременно неоспорими истини в елементарния, в обикновения мисловен свят.
към текста >>

В онези далечни времена човекът все още можеше, така да се каже, да сънува в будност, само че тези будни сънища бяха същевременно неоспорими истини в елементарния, в обикновения мисловен свят.
Сънищата имаха стойност на имагинации, които насочваха към бъдещето. Както спомените насочват към миналото, така и имагинациите насочват към бъдещето, разбира се не по един и същ начин. Изобщо ние трябва да си представим душевното устройство през миналите епохи като нещо съвсем различно от душевното устройство на днешния човек: през миналите епохи обикновеното дневно съзна ние беше сякаш пронизвано от подвижни и променливи съновидения, които обаче сочеха към съвсем реални факти от живота на елементарния свят. Ако ми позволите този израз, материалният свят на сетивните възприятия все още не беше минерализиран. Духовните сили бликаха от цветовете и звуците. В онези далечни времена човекът все още можеше, така да се каже, да сънува в будност, само че тези будни сънища бяха същевременно неоспорими истини в елементарния, в обикновения мисловен свят. За да се постигне и утвърди свободата на човека, той трябваше да бъде "отдалечен" от пронизания е духовни Същества външен свят, и неговият вътрешен живот стана интимен и дълбок.
към текста >>

Разгънете старите хроники и ще откриете: там наистина са записани сънищата на онези философи, които искаха да се убедят в своето призвание, в своята професия; и сънят който Ви посочих е изключително характерен.
Да имаш магарешки уши на физическия план това не е никакво отличие; обаче в духовния план, скъпи мои приятели, да имаш магарешки уши, като имагинация, означава много повече от най-високото отличие за един професор по философия тук на физическия план. Обаче представете си, че никой, който е свикнал само с физическия план, изведнъж става ясновиждащ да, както вече казахме с помощта на едно чудо и се вижда украсен с магарешки уши; той би повярвал, че е подигран, измамен; и дори само по тази причина той би сметнал всичко това за една обикновена илюзия. В духовния свят дори и най-малките подробности са съвсем различни, отколкото тук на физическия свят. Ето защо е необходимо, това което изживяваме в духовния свят да го тълкуваме и "превеждаме" правилно, да посочваме истинските му съответствия във физическия свят. Аз далеч не искам да превърна епизода с магарешките уши в един виц. Разгънете старите хроники и ще откриете: там наистина са записани сънищата на онези философи, които искаха да се убедят в своето призвание, в своята професия; и сънят който Ви посочих е изключително характерен. Да, след като се виждаха украсени с магарешки уши, философите най-после разбираха, че философията е истинското им призвание!
към текста >>

214. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И тогава ще се установи нещо забележително, колкото и нелепо да звучи то днес: Възпитателите на бъдещето непрекъснато ще сънуват своите ученици, защото в сънищата са скрити предсказания, пророчества.
От тази гледна точка трябва да се разглежда и всичко, свързано с възпитанието на младежта. Днес на всички учители, на всички онези, които са длъжни да бъдат възпитатели, се втълпяват принципите: как трябва да преподават, как трябва да възпитават. А в близкото бъдеще това изобщо няма да е важно; тогава ще е важно друго: Възпитателите да изучат истинската човешка природа, да станат психолози в дълбокия смисъл на тази дума, да станат познавачи на човешката душа; защото занапред те ще трябва да се обръщат към детето като ясновидци. Дори и възпитателят да не стигне напълно съзнателно до тези истини, дори и да ги усеща само инстинктивно в своята душа, той пак ще стигне до предчувствието, какво точно ще се иска от него. И тогава ще се установи нещо забележително, колкото и нелепо да звучи то днес: Възпитателите на бъдещето непрекъснато ще сънуват своите ученици, защото в сънищата са скрити предсказания, пророчества. Тези образи, които имаме от нашите сънища, съществуват само защото не сме свикнали да ги свързваме с бъдещето; ние по-скоро ги мятаме като едно наметало върху реминисценциите от миналото. Това, което пулсира в съня, е насочено винаги към бъдещето. И бъдещето ясно подсказва, че вътрешният живот на човека трябва да бъде преобразен най-напред от страна на възпитателите. Точно това е важното. Впрочем, малко или много, по един или друг начин, всички хора, с незначителни изключения, са възпитатели и затова моите думи за кармическите връзки между хората, трябва да станат достояние на всички.
към текста >>

Тези образи, които имаме от нашите сънища, съществуват само защото не сме свикнали да ги свързваме с бъдещето; ние по-скоро ги мятаме като едно наметало върху реминисценциите от миналото.
От тази гледна точка трябва да се разглежда и всичко, свързано с възпитанието на младежта. Днес на всички учители, на всички онези, които са длъжни да бъдат възпитатели, се втълпяват принципите: как трябва да преподават, как трябва да възпитават. А в близкото бъдеще това изобщо няма да е важно; тогава ще е важно друго: Възпитателите да изучат истинската човешка природа, да станат психолози в дълбокия смисъл на тази дума, да станат познавачи на човешката душа; защото занапред те ще трябва да се обръщат към детето като ясновидци. Дори и възпитателят да не стигне напълно съзнателно до тези истини, дори и да ги усеща само инстинктивно в своята душа, той пак ще стигне до предчувствието, какво точно ще се иска от него. И тогава ще се установи нещо забележително, колкото и нелепо да звучи то днес: Възпитателите на бъдещето непрекъснато ще сънуват своите ученици, защото в сънищата са скрити предсказания, пророчества. Тези образи, които имаме от нашите сънища, съществуват само защото не сме свикнали да ги свързваме с бъдещето; ние по-скоро ги мятаме като едно наметало върху реминисценциите от миналото. Това, което пулсира в съня, е насочено винаги към бъдещето. И бъдещето ясно подсказва, че вътрешният живот на човека трябва да бъде преобразен най-напред от страна на възпитателите. Точно това е важното. Впрочем, малко или много, по един или друг начин, всички хора, с незначителни изключения, са възпитатели и затова моите думи за кармическите връзки между хората, трябва да станат достояние на всички. От всеобщото и масово познание на тези неща зависи твърде много.
към текста >>

215. 10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Детска епоха от развитието на човечеството, когато хората са смесвали сънища и действителност!
Колко издигнати се чувствуват днешните хора, от това, че са възприели духа и принципите на естествено-научното мислене, с какво снизхождение гледат те надолу, към древните митове, към тези измислици! Детска епоха от развитието на човечеството, когато хората са смесвали сънища и действителност! Напротив,колко напред сме стигнали ние днес: Днес ние добре знаем, че всичко се определя от едни или други каузални закони!
към текста >>

В основата на нашата съвременна цивилизация е тъкмо тази Четвърта следатлантска епоха с нейните митове и представи, които за днешния човек са по-скоро сънища в сравнение с рязко очертаните и точки естествено-научни представи.
Всички тези представи, с които живеят днешните хора, са чисто и прости недействителни. В основата на нашата съвременна цивилизация е тъкмо тази Четвърта следатлантска епоха с нейните митове и представи, които за днешния човек са по-скоро сънища в сравнение с рязко очертаните и точки естествено-научни представи. Обаче това, което днес ние можем да развием в мисленето, то на свой ред също ще залегне в основата на следващата епоха, разбира се, ако то бъде развито не в посока на умъртвяването, а в посока на оживотворяването. Но живот се вдъхва само тогава, когато се стремим да издигнем в съзнанието си всичко онова, което вече е съществувало, или с други думи, когато пробудим и разширим нашето съзнание.
към текста >>

216. 13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Днес повечето хора изпитват някакво неудобство спрямо духовните влияния и мнозина се срамуват да ги споделят с другите, макар че много от нещата, които хората вършат, много от техните начинания, се осъществяват само защото, примерно, те сънуват един или друг сън, и между образите на съня, се промъква едно истинско духовно влияние.
Напоследък аз не случайно повтарям: Днешната епоха е в много по-голяма зависимост от духовните влияния,отколкото си представят. Колкото и материалистична да е нашата епоха, а тя се стреми да стане още по-материалистична, това не променя основното: духовните светове ще се откриват на хора се по-голяма сила във все повече области! Макар и днес това да не става но най-добрия начин, духовните влияния могат да бъдат доловени навсякъде. Днес повечето хора изпитват някакво неудобство спрямо духовните влияния и мнозина се срамуват да ги споделят с другите, макар че много от нещата, които хората вършат, много от техните начинания, се осъществяват само защото, примерно, те сънуват един или друг сън, и между образите на съня, се промъква едно истинско духовно влияние.
към текста >>

Има и други хора, които, примерно, са станали основатели на вестник или списание: попитайте ги защо са предприели тази стъпка аз Ви съобщавам факти, а не предположения -, и те също ще се върнат към така наречените сънища, които обаче не са нищо друго, освен пренасянето на определени духовни импулси от духовните светове в условията на сетивния свят.
Има и други хора, които, примерно, са станали основатели на вестник или списание: попитайте ги защо са предприели тази стъпка аз Ви съобщавам факти, а не предположения -, и те също ще се върнат към така наречените сънища, които обаче не са нищо друго, освен пренасянето на определени духовни импулси от духовните светове в условията на сетивния свят. Съществуват много примери и.в други области, много по вече отколкото хората си представят, само че малко хора споделят тези духовни опитности, понеже знаят, че ако никой каже: Аз предприех това или онова, защото на сън ми се яви този или онзи, в отговор ще чуе само подигравки и присмех. Ето защо хората научават толкова малко за онова, което днес става между тях. Това, което наблюдаваме спорадично тук или там, е само авангардът на нещо, което все повече и по вече ще нараства: Духовните пориви ще обхванат хората именно защото Михаил победи Духовете на Мрака през 1879. Антропософската Духовна наука възникна поради същата причина. В противен случай съответните духовни истини биха останали в духовния свят и не биха намерили достъп до човешките мозъци, изобщо не биха съществували за физическия свят.
към текста >>

217. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
към текста >>

218. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Фридрих Теодор Фишер, така нареченият Фау-Фишер5 (V-Vischer), написа преди десетилетия много интересно произведение за една също много интересна книга за «сънищната фантазия», която Фолкет6 издаде.
Но когато личното се намира в някаква връзка с фактите, би трябвало да е позволено да се спомене накратко. Искам да спомена, че точно това, което имам да кажа за изживяванията на такива гранични точки на познанието, при мен е резултат от духовно изследване. продължаващо повече от тридесет години. И преди повече от тридесет години беше времето, когато именно тези проблеми, тези задачи, тези загадки, появяващи се на границите на познанието, упражняваха значително влияние върху мен. От многото примери, които могат да се дадат за такива гранични точки, бих искал да дам един, който посочи истинският борец за познанието Фридрих Фишер4, известният естет, който също и като философ беше много значителна личност, макар може би твърде малко призната и бързо забравена приживе. Фридрих Теодор Фишер, така нареченият Фау-Фишер5 (V-Vischer), написа преди десетилетия много интересно произведение за една също много интересна книга за «сънищната фантазия», която Фолкет6 издаде. Фридрих Теодор Фишер докосна някои неща, които тук няма да ни интересуват, но искам да цитирам едно изречение7, което може да не се забележи, едно изречение обаче, което може да прониже като светкавица човешката душа, ако тя е проникната от стремеж към познанието, от истински вътрешен стремеж. Това е изречението, изплувало пред Фишер, когато размишлява за същността на човешката душа. Относно разкриващите му се факти във връзка с всичко, което природната наука казва в по-новото време за човека, той прави следния извод: «Това, че човешката душа не може да се намира само в тялото, е напълно ясно, но че тя не може да се намира също и извън тялото, е също така ясно.»
към текста >>

Задълбочим ли се в това, което по отношение на обикновеното съзнание спи така, както човекът спи за обикновените сетивни представи от момента на заспиването до събуждането, се вижда как то се издига подобно на сънищата.
Задълбочим ли се в това, което по отношение на обикновеното съзнание спи така, както човекът спи за обикновените сетивни представи от момента на заспиването до събуждането, се вижда как то се издига подобно на сънищата. Така чувствата действително се издигат нагоре - звучи парадоксално, но е така - от дълбините на душата. Но тези дълбини на душата, които са достъпни за инспирираното познание, са това, което живее между смъртта и ново раждане. То е същото, което е пристъпило във физическия свят чрез зачатието, или да речем, чрез раждането ни, пристъпило е по-късно през портата на смъртта и има духовно съществуване при други условия, докато човекът отново се роди. Който наистина погледне живеещото в чувствата с инспирирано познание, вижда не само човека, какъвто е между раждането и смъртта, а също и по времето, което душата преживява между смъртта и ново раждане.
към текста >>

По отношение на чувствата и афектите поне може да се каже, че човекът сънува в себе си.
И когато пристъпим в областта, обозначена като воля, виждаме, че тя напълно се изплъзва от обикновеното човешко съзнание. Какво знае самият човек за протичащото в него, когато мисълта «аз искам да взема нещо» се превръща в движение на ръката? Същинският волев процес спи в човека. По отношение на чувствата и афектите поне може да се каже, че човекът сънува в себе си. Въпросът за свободата е така сложен затова, защото волята е спяща за обикновеното съзнание. Това, което протича във волята, се опознава, когато съзерцаващото съзнание се издигне до истинско интуитивно съзнание, не до мъглявото, ежедневно, така наречено интуитивно съзнание, а до това, което посочих в моите произведения като три степени и ги нарекох имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Тук се стига до областта на волята, до това, което трябва да действа, да живее в нас. Най-напред то трябва да се изведе нагоре от поддушевните дълбини. Но тогава се вижда, че - освен обикновените мисли, стоящи сами за себе си - този волев елемент всъщност е пронизан от мисли, пронизан е от духовност.
към текста >>

Човек си казва: Обикновеното съзнание само сънува своята съдба.
Не че другите стават по-маловажни, но това е по-велико от другите. Тогава самото познание навлиза съдбоносно в човешкия живот. Навлезе ли познанието така в човешкия душевен живот, човек започва да разбира човешката душа, оттам просветва светлина, изясняваща човешката съдба. Тогава той може да се отдръпне от даденото изживяване. Разгледаме ли това съдбоносно събитие в духовното, ни става ясно как съдбовно сме поставени в живота, как нашата съдба виси на нишките, които се изпридат от предишния живот и от живота между смъртта и новото раждане, а от този живот се вплитат в следващ живот. Човек си казва: Обикновеното съзнание само сънува своята съдба. Обикновеното съзнание приема съдбата, без да я разбира, както се приема съня. Съзерцаващото съзнание, за което сме се събудили, както се събуждаме от съня и навлизаме в обикновеното съзнание, изгражда ново отношение към съдбата. Съдбата се опознава като нещо, работещо върху всеобхватния ни живот, върху живота, който преминава през раждания и смърт.
към текста >>

В целия ни живот обаче се появява смисъл и разбиране за съдбата ни, която иначе само сънуваме.
Не бива нещата да се схващат в тривиален смисъл, като че ли духовният изследовател само би казал: «Сам си си заслужил нещастието», не, това би било не само неразбиране, но дори отричане на духовното изследване. Дори не е необходимо в предишния живот да бъде причинено някакво нещастие. То може да настъпи спонтанно. Тогава ще има последствия за следващия и за целия живот между земните животи, понеже много често виждаме, че от нещастие, страдание и болка израства съзнанието, изградено в духовния свят по друг начин. В целия ни живот обаче се появява смисъл и разбиране за съдбата ни, която иначе само сънуваме.
към текста >>

219. Тайната на двойника. Географска медицина GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

А днес е дошло времето, когато трябва да се отворят очите на хората например също и по отношение на външната история, за която преди няколко дни в Цюрих доказах41, или поне показах, че не се разглежда външно от хората, а в действителност се сънува, че човек може да я разбере само ако я схване от съня на човечеството, а не като нещо, което се извършва във външното.
Искам да предизвикам във вас и чувството, че е необходимо човек да усвои не само няколко понятия от духовната наука, а да се почувства свързан с нея, понеже чрез това същевременно ще се чувства вътре в човешката същност. А днес е дошло времето, когато трябва да се отворят очите на хората например също и по отношение на външната история, за която преди няколко дни в Цюрих доказах41, или поне показах, че не се разглежда външно от хората, а в действителност се сънува, че човек може да я разбере само ако я схване от съня на човечеството, а не като нещо, което се извършва във външното.
към текста >>

220. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Те са хора, които сънуват действителността.
А съпротивата ще бъде най-голяма тогава, когато е най-голяма и необходимостта. Хората ще трябва да направят усилие да разглеждат онези неща, които се случват на физическото поле - и в наше време те наистина имат ужасен образ, - във връзка със събития, разиграващи се зад кулисите. Едва тогава могат да се разберат такива неща. Но хората, които като историци, социолози, националикономисти или политици извеждат своите правила и закони само от физическото поле, по отношение на реалната необходимост днес приличат на някои, които например, когато имат да вършат важна работа, лягат в шезлонга и заспиват, понеже мислят, че ще я свършат насън. Така правят действително онези, които работят в институциите на образованието, на отделните науки. Те са хора, които сънуват действителността. Как пишат тези хора за историята, за социологията? Като някой, който няма никакво понятие за действителните сили, стоящи зад това, за което хората сънуват. Това, откъдето именно се пораждат така дълбоките, така решителните събития, както е през нашето време, изглежда за хората, които днес се грижат за науката, като стая, в която се намира някой човек, никога не виждал тази стая, който е донесен тук спящ, продължава да спи и опознава стаята само като спящ. Материалистическата наука изучава света по този начин.
към текста >>

Като някой, който няма никакво понятие за действителните сили, стоящи зад това, за което хората сънуват.
Едва тогава могат да се разберат такива неща. Но хората, които като историци, социолози, националикономисти или политици извеждат своите правила и закони само от физическото поле, по отношение на реалната необходимост днес приличат на някои, които например, когато имат да вършат важна работа, лягат в шезлонга и заспиват, понеже мислят, че ще я свършат насън. Така правят действително онези, които работят в институциите на образованието, на отделните науки. Те са хора, които сънуват действителността. Как пишат тези хора за историята, за социологията? Като някой, който няма никакво понятие за действителните сили, стоящи зад това, за което хората сънуват. Това, откъдето именно се пораждат така дълбоките, така решителните събития, както е през нашето време, изглежда за хората, които днес се грижат за науката, като стая, в която се намира някой човек, никога не виждал тази стая, който е донесен тук спящ, продължава да спи и опознава стаята само като спящ. Материалистическата наука изучава света по този начин.
към текста >>

221. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Тя изпада в състояние на будно сънуване и вижда как от стената пропълзява черна змия и се приближава към болния, за да го ухапе.»
Преди известно време бащата бил болен и тя се грижила особено усърдно за него. Веднъж преживява нещо при тези грижи за болния. Тя многократно разказва за това преживяване и описва следното:72 «Веднъж се събужда през нощта. обхваната от напрежение и силен страх за болния, който има висока температура и трябва да бъде опериран от очаквания да дойде виенски хирург. Майката излиза за известно време и Ана (пациентката) сяда на болничното легло, полагайки дясната си ръка на облегалката на стола. Тя изпада в състояние на будно сънуване и вижда как от стената пропълзява черна змия и се приближава към болния, за да го ухапе.»
към текста >>

222. Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Поради това направих толкова много, колкото днес изобщо е възмож-но да се направи, и в публичните лекции в Цюрих125 обясних на хората доколко историческият живот не се схваща с обикновеното съзнание, а в действителност се сънува; как съдържанието на историята в действителност се сънува от хората и едва когато те осъзнаят, че то се сънува, представите им ще могат да станат правилни.
Такива неща показват колко е важно това, така наречено несъзнателно да не се схваща като несъзнателно, а като нещо, което протича много съзнателно зад прага на човешкото съзнание, ежедневното ни съзнание. Наистина е важно по-голяма част от човечеството днес да узнае определени тайни. Поради това направих толкова много, колкото днес изобщо е възмож-но да се направи, и в публичните лекции в Цюрих125 обясних на хората доколко историческият живот не се схваща с обикновеното съзнание, а в действителност се сънува; как съдържанието на историята в действителност се сънува от хората и едва когато те осъзнаят, че то се сънува, представите им ще могат да станат правилни.
към текста >>

223. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Статия към произведението Сънищната фантазия от д-р Й.
4. Фридрих Теодор Фишер, 1807 - 1887 г., естет и поет. «Сън. Статия към произведението Сънищната фантазия от д-р Й. Фолкет», напечатана в «Старо и ново», 3 брой, Щутгарт, 1881 - 82 г.
към текста >>

«Сънищната фантазия», Щутгарт, 1875 г.
6. Йоханес Фолкет, 1848 - 1930, професор по философия в Лайпциг. «Сънищната фантазия», Щутгарт, 1875 г.
към текста >>

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
към текста >>

(2 издание: «Три есета за сексуалната теория», Лайпциг и Виена, 1910 г.), «Тълкуване на сънищата», 1900 г., виж също бел.
73. Зигмунд Фройд, 1856 - 1939, виенски лекар и психолог. Основател на психоанализата заедно с Бройер. - «Есета върху сексуалността», 1905 г. (2 издание: «Три есета за сексуалната теория», Лайпциг и Виена, 1910 г.), «Тълкуване на сънищата», 1900 г., виж също бел. за Бройер.
към текста >>

224. Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Чувствата всъщност само се сънуват, а волята изобщо спи.
Особеното е, че в своето обикновено съзнание човекът като физически земен човек всъщност живее само със своите сетивни възприятия и мисли. Будно съзнание имаме само по отношение на това възприемане и мислене. Чувствата всъщност само се сънуват, а волята изобщо спи. Никой не знае какво се случва, когато вдигне нагоре ръката си, тоест когато волята се проявява в неговото тяло така, както той знае за своите мисли. Неясно е също и проявлението на чувството, не е по-ясно от изплуващите в нашия сън образи, макар че то се намира в съзнанието малко по-ясно, отколкото действието на волята. Страсти, афекти и чувства в действителност само се сънуват, те не се изживяват с яснотата на съзнанието, както представите и сетивните възприятия, а волята пък съвсем не. Мъртвият взима участие в ежедневния живот като сън, като сънуване Той живее с души, които на Земята са въплътени във физически тела. В тях той живее точно така, както ние живеем сред растителния свят, само че с растителния свят не сме така близко свързани, както мъртвият е свързан с нашите чувства, афекти, с нашите волеви импулси.
към текста >>

Страсти, афекти и чувства в действителност само се сънуват, те не се изживяват с яснотата на съзнанието, както представите и сетивните възприятия, а волята пък съвсем не.
Особеното е, че в своето обикновено съзнание човекът като физически земен човек всъщност живее само със своите сетивни възприятия и мисли. Будно съзнание имаме само по отношение на това възприемане и мислене. Чувствата всъщност само се сънуват, а волята изобщо спи. Никой не знае какво се случва, когато вдигне нагоре ръката си, тоест когато волята се проявява в неговото тяло така, както той знае за своите мисли. Неясно е също и проявлението на чувството, не е по-ясно от изплуващите в нашия сън образи, макар че то се намира в съзнанието малко по-ясно, отколкото действието на волята. Страсти, афекти и чувства в действителност само се сънуват, те не се изживяват с яснотата на съзнанието, както представите и сетивните възприятия, а волята пък съвсем не. Мъртвият взима участие в ежедневния живот като сън, като сънуване Той живее с души, които на Земята са въплътени във физически тела. В тях той живее точно така, както ние живеем сред растителния свят, само че с растителния свят не сме така близко свързани, както мъртвият е свързан с нашите чувства, афекти, с нашите волеви импулси. Той продължава да живее във всичко това.
към текста >>

Мъртвият взима участие в ежедневния живот като сън, като сънуване Той живее с души, които на Земята са въплътени във физически тела.
Будно съзнание имаме само по отношение на това възприемане и мислене. Чувствата всъщност само се сънуват, а волята изобщо спи. Никой не знае какво се случва, когато вдигне нагоре ръката си, тоест когато волята се проявява в неговото тяло така, както той знае за своите мисли. Неясно е също и проявлението на чувството, не е по-ясно от изплуващите в нашия сън образи, макар че то се намира в съзнанието малко по-ясно, отколкото действието на волята. Страсти, афекти и чувства в действителност само се сънуват, те не се изживяват с яснотата на съзнанието, както представите и сетивните възприятия, а волята пък съвсем не. Мъртвият взима участие в ежедневния живот като сън, като сънуване Той живее с души, които на Земята са въплътени във физически тела. В тях той живее точно така, както ние живеем сред растителния свят, само че с растителния свят не сме така близко свързани, както мъртвият е свързан с нашите чувства, афекти, с нашите волеви импулси. Той продължава да живее във всичко това.
към текста >>

И докато в човешкия живот имаме чувства и усещания, мъртвият живее душевно заедно с нас в този наш живот и то така, че точно онова вливане, което описах като засилване и отслабване на волята на мъртвите, в известно отношение е едно с това, което тук, на Земята, се сънува и спи като чувства и волеви импулси на така наречените живи.
Това е неговото второ царство. И докато в човешкия живот имаме чувства и усещания, мъртвият живее душевно заедно с нас в този наш живот и то така, че точно онова вливане, което описах като засилване и отслабване на волята на мъртвите, в известно отношение е едно с това, което тук, на Земята, се сънува и спи като чувства и волеви импулси на така наречените живи.
към текста >>

То означава, че съществува не само тази размита единна връзка между цялото човечество, за която мечтаят и сънуват пантеистите и мистичните фантасти, а в действителност между смъртта и ново раждане в известно отношение стават духовни запознанства между голяма част от човечеството на Земята.
От това трябва да разберете какво всъщност означава то за всеобщото съществуване, за общото космическо битие. То означава, че съществува не само тази размита единна връзка между цялото човечество, за която мечтаят и сънуват пантеистите и мистичните фантасти, а в действителност между смъртта и ново раждане в известно отношение стават духовни запознанства между голяма част от човечеството на Земята. Когато погледнем това, което изживяваме между смъртта и ново раждане, виждаме, че като земни хора съвсем не се намираме така далеч един от друг. Това не е абстрактна, а действителна връзка.
към текста >>

225. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Тук обикновеното съзнание по правило не може да знае много за тези неща, понеже човек веднага заспива, но в сънищата наистина много често остава това, което е стигнало отвъд.
Спомнете си конкретни моменти, когато сте живели с него и се запитайте: Какво е това, което особено ме интересуваше у мъртвия? Какво ме заплени? Къде наистина имах такова впечатление, какво казах тогава? Приятно ми беше, че той го каза, той ме поощри, беше ми скъп, аз дълбоко се интересувах от това, което той каза. Когато си припомняте такива моменти, в които сте били свързани с мъртвия, в които сте проявили силен интерес към него и когато го приложите така, като че ли искате да говорите с мъртвия, като че ли искате да му кажете нещо, когато развиете чувствата си по този начин и от интереса, който сте си припомнили, съставите въпроса, той остава в душата ви и вечерта при заспиването въпросът или това, което искате да споделите, стига до мъртвия. Тук обикновеното съзнание по правило не може да знае много за тези неща, понеже човек веднага заспива, но в сънищата наистина много често остава това, което е стигнало отвъд. И много от сънищата, макар и да не съответстват по съдържание, повечето сънища, в които сънуваме мъртвия, ги тълкуваме погрешно. Ние ги тълкуваме като послания от мъртвите, а те не са нищо друго освен отзвучаване на въпросите или съобщенията, които сме отправили към тях. Не би следвало да вярваме, че мъртвите ни казват нещо, когато ги сънуваме, а в сънищата трябва да виждаме нещо, което произлиза от нашата собствена душа и достига до мъртвите. Сънят е отзвук от това. Ако бяхме толкова развити, че да можем да възприемаме нашите въпроси или съобщения към мъртвите в момента на заспиването, щеше да ни изглежда като че ли мъртвият ни говори.
към текста >>

И много от сънищата, макар и да не съответстват по съдържание, повечето сънища, в които сънуваме мъртвия, ги тълкуваме погрешно.
Какво ме заплени? Къде наистина имах такова впечатление, какво казах тогава? Приятно ми беше, че той го каза, той ме поощри, беше ми скъп, аз дълбоко се интересувах от това, което той каза. Когато си припомняте такива моменти, в които сте били свързани с мъртвия, в които сте проявили силен интерес към него и когато го приложите така, като че ли искате да говорите с мъртвия, като че ли искате да му кажете нещо, когато развиете чувствата си по този начин и от интереса, който сте си припомнили, съставите въпроса, той остава в душата ви и вечерта при заспиването въпросът или това, което искате да споделите, стига до мъртвия. Тук обикновеното съзнание по правило не може да знае много за тези неща, понеже човек веднага заспива, но в сънищата наистина много често остава това, което е стигнало отвъд. И много от сънищата, макар и да не съответстват по съдържание, повечето сънища, в които сънуваме мъртвия, ги тълкуваме погрешно. Ние ги тълкуваме като послания от мъртвите, а те не са нищо друго освен отзвучаване на въпросите или съобщенията, които сме отправили към тях. Не би следвало да вярваме, че мъртвите ни казват нещо, когато ги сънуваме, а в сънищата трябва да виждаме нещо, което произлиза от нашата собствена душа и достига до мъртвите. Сънят е отзвук от това. Ако бяхме толкова развити, че да можем да възприемаме нашите въпроси или съобщения към мъртвите в момента на заспиването, щеше да ни изглежда като че ли мъртвият ни говори. Оттам също и отзвукът в съня ни изглежда като послание от него, но то произлиза от нас.
към текста >>

Не би следвало да вярваме, че мъртвите ни казват нещо, когато ги сънуваме, а в сънищата трябва да виждаме нещо, което произлиза от нашата собствена душа и достига до мъртвите.
Приятно ми беше, че той го каза, той ме поощри, беше ми скъп, аз дълбоко се интересувах от това, което той каза. Когато си припомняте такива моменти, в които сте били свързани с мъртвия, в които сте проявили силен интерес към него и когато го приложите така, като че ли искате да говорите с мъртвия, като че ли искате да му кажете нещо, когато развиете чувствата си по този начин и от интереса, който сте си припомнили, съставите въпроса, той остава в душата ви и вечерта при заспиването въпросът или това, което искате да споделите, стига до мъртвия. Тук обикновеното съзнание по правило не може да знае много за тези неща, понеже човек веднага заспива, но в сънищата наистина много често остава това, което е стигнало отвъд. И много от сънищата, макар и да не съответстват по съдържание, повечето сънища, в които сънуваме мъртвия, ги тълкуваме погрешно. Ние ги тълкуваме като послания от мъртвите, а те не са нищо друго освен отзвучаване на въпросите или съобщенията, които сме отправили към тях. Не би следвало да вярваме, че мъртвите ни казват нещо, когато ги сънуваме, а в сънищата трябва да виждаме нещо, което произлиза от нашата собствена душа и достига до мъртвите. Сънят е отзвук от това. Ако бяхме толкова развити, че да можем да възприемаме нашите въпроси или съобщения към мъртвите в момента на заспиването, щеше да ни изглежда като че ли мъртвият ни говори. Оттам също и отзвукът в съня ни изглежда като послание от него, но то произлиза от нас. Това се разбира само когато се разбере ясновидското отношение към мъртвия. Точно когато изглежда, че мъртвият ни говори, всъщност е това, което ние му казваме.
към текста >>

226. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Когато чувстваме, сме сънуващи.
Ние сме будни само отчасти. Когато имаме възприятия, изграждаме си съждения и представи, сме будни. Когато чувстваме, сме сънуващи. Чувствата ни не живеят по по-различен начин в съзнанието, отколкото сънищата ни. А волевите импулси просто ги проспиваме. Можем да си представим как си спомняме за сънищата, но в обикновеното съзнание изобщо не знаем как действа волята, когато повдигнем ръката си. В чувстването сънуваме, във волята спим. Доколкото сме чувстващи и волеви същества, около нас се намира свят на духа, в който не можем да проникнем с обикновеното си съзнание.
към текста >>

Чувствата ни не живеят по по-различен начин в съзнанието, отколкото сънищата ни.
Ние сме будни само отчасти. Когато имаме възприятия, изграждаме си съждения и представи, сме будни. Когато чувстваме, сме сънуващи. Чувствата ни не живеят по по-различен начин в съзнанието, отколкото сънищата ни. А волевите импулси просто ги проспиваме. Можем да си представим как си спомняме за сънищата, но в обикновеното съзнание изобщо не знаем как действа волята, когато повдигнем ръката си. В чувстването сънуваме, във волята спим. Доколкото сме чувстващи и волеви същества, около нас се намира свят на духа, в който не можем да проникнем с обикновеното си съзнание. Ние сме откъснати от този свят чрез наблюдението и мисленето.
към текста >>

Можем да си представим как си спомняме за сънищата, но в обикновеното съзнание изобщо не знаем как действа волята, когато повдигнем ръката си.
Ние сме будни само отчасти. Когато имаме възприятия, изграждаме си съждения и представи, сме будни. Когато чувстваме, сме сънуващи. Чувствата ни не живеят по по-различен начин в съзнанието, отколкото сънищата ни. А волевите импулси просто ги проспиваме. Можем да си представим как си спомняме за сънищата, но в обикновеното съзнание изобщо не знаем как действа волята, когато повдигнем ръката си. В чувстването сънуваме, във волята спим. Доколкото сме чувстващи и волеви същества, около нас се намира свят на духа, в който не можем да проникнем с обикновеното си съзнание. Ние сме откъснати от този свят чрез наблюдението и мисленето. Чрез това, че сме възприемащи, мислещи и наслаждаващи се на света, не знаем, че сред нас странстват мъртвите. Мъртвите се намират сред нас.
към текста >>

В чувстването сънуваме, във волята спим.
Когато имаме възприятия, изграждаме си съждения и представи, сме будни. Когато чувстваме, сме сънуващи. Чувствата ни не живеят по по-различен начин в съзнанието, отколкото сънищата ни. А волевите импулси просто ги проспиваме. Можем да си представим как си спомняме за сънищата, но в обикновеното съзнание изобщо не знаем как действа волята, когато повдигнем ръката си. В чувстването сънуваме, във волята спим. Доколкото сме чувстващи и волеви същества, около нас се намира свят на духа, в който не можем да проникнем с обикновеното си съзнание. Ние сме откъснати от този свят чрез наблюдението и мисленето. Чрез това, че сме възприемащи, мислещи и наслаждаващи се на света, не знаем, че сред нас странстват мъртвите. Мъртвите се намират сред нас. След като човекът се е развивал през целия си живот, накрая преминава през портата на смъртта.
към текста >>

227. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Затова трябва да внимавате при тълкуването на сънищата.
Дори и сам да не сте духовен изследовател, чрез това, което охарактеризирах, наистина можете да осъществите връзка с мъртвия по реален начин. Но в известен смисъл самò ще настъпи времето, когато това, което искате да споделите с някой мъртъв, наистина стигне до него. Поне за този, който не е съзнателно посветен, няма съзнателно отношение към духовния свят, нещата стоят така, че за осъществяване на връзката с мъртвия е особено важен моментът на заспиването. Моментът на преминаване от будност към сън е същевременно и този, в който това, което през деня сте отправили към мъртвия, както го описах, най-често наистина достига до него. Пътят, който при заспиването води самите вас отвъд в духовния свят, отвежда в царството на мъртвите и това, което сте отправили към мъртвия. Затова трябва да внимавате при тълкуването на сънищата. Много често сънищата са само реминисценции, спомени от живота през деня, но не е задължително да са само такива, те наистина могат да бъдат отражения на реалности. И особено сънища, в които се сънуват мъртвите – не винаги, но често, – действително произлизат от такива срещи с истинските умрели. Но хората обикновено вярват, че казаното от мъртвия в съня, е непосредствена действителност. Не е обаче така. Това, което искате да споделите с мъртвия при заспиването, той го възприема, а това, което се появява в съня, показва как го е възприел.
към текста >>

Много често сънищата са само реминисценции, спомени от живота през деня, но не е задължително да са само такива, те наистина могат да бъдат отражения на реалности.
Но в известен смисъл самò ще настъпи времето, когато това, което искате да споделите с някой мъртъв, наистина стигне до него. Поне за този, който не е съзнателно посветен, няма съзнателно отношение към духовния свят, нещата стоят така, че за осъществяване на връзката с мъртвия е особено важен моментът на заспиването. Моментът на преминаване от будност към сън е същевременно и този, в който това, което през деня сте отправили към мъртвия, както го описах, най-често наистина достига до него. Пътят, който при заспиването води самите вас отвъд в духовния свят, отвежда в царството на мъртвите и това, което сте отправили към мъртвия. Затова трябва да внимавате при тълкуването на сънищата. Много често сънищата са само реминисценции, спомени от живота през деня, но не е задължително да са само такива, те наистина могат да бъдат отражения на реалности. И особено сънища, в които се сънуват мъртвите – не винаги, но често, – действително произлизат от такива срещи с истинските умрели. Но хората обикновено вярват, че казаното от мъртвия в съня, е непосредствена действителност. Не е обаче така. Това, което искате да споделите с мъртвия при заспиването, той го възприема, а това, което се появява в съня, показва как го е възприел. Следователно именно когато мъртвият ви казва нещо в съня, то е онова, което трябва да ви покаже, че вие искате да му кажете нещо.
към текста >>

И особено сънища, в които се сънуват мъртвите – не винаги, но често, – действително произлизат от такива срещи с истинските умрели.
Поне за този, който не е съзнателно посветен, няма съзнателно отношение към духовния свят, нещата стоят така, че за осъществяване на връзката с мъртвия е особено важен моментът на заспиването. Моментът на преминаване от будност към сън е същевременно и този, в който това, което през деня сте отправили към мъртвия, както го описах, най-често наистина достига до него. Пътят, който при заспиването води самите вас отвъд в духовния свят, отвежда в царството на мъртвите и това, което сте отправили към мъртвия. Затова трябва да внимавате при тълкуването на сънищата. Много често сънищата са само реминисценции, спомени от живота през деня, но не е задължително да са само такива, те наистина могат да бъдат отражения на реалности. И особено сънища, в които се сънуват мъртвите – не винаги, но често, – действително произлизат от такива срещи с истинските умрели. Но хората обикновено вярват, че казаното от мъртвия в съня, е непосредствена действителност. Не е обаче така. Това, което искате да споделите с мъртвия при заспиването, той го възприема, а това, което се появява в съня, показва как го е възприел. Следователно именно когато мъртвият ви казва нещо в съня, то е онова, което трябва да ви покаже, че вие искате да му кажете нещо. Тук имате същото, което вече охарактеризирах.
към текста >>

Вместо да вярвате, че в съня ви се е явил мъртвият и ви е казал нещо, по-скоро можете да си кажете: „Аз сънувах мъртвия, следователно това, което имам да му казвам, действително е достигнало до него.
Но хората обикновено вярват, че казаното от мъртвия в съня, е непосредствена действителност. Не е обаче така. Това, което искате да споделите с мъртвия при заспиването, той го възприема, а това, което се появява в съня, показва как го е възприел. Следователно именно когато мъртвият ви казва нещо в съня, то е онова, което трябва да ви покаже, че вие искате да му кажете нещо. Тук имате същото, което вече охарактеризирах. Вместо да вярвате, че в съня ви се е явил мъртвият и ви е казал нещо, по-скоро можете да си кажете: „Аз сънувах мъртвия, следователно това, което имам да му казвам, действително е достигнало до него. С това, че го сънувам, той ми показва, че до него е достигнало това, което исках да му кажа.“
към текста >>

С това, че го сънувам, той ми показва, че до него е достигнало това, което исках да му кажа.“
Не е обаче така. Това, което искате да споделите с мъртвия при заспиването, той го възприема, а това, което се появява в съня, показва как го е възприел. Следователно именно когато мъртвият ви казва нещо в съня, то е онова, което трябва да ви покаже, че вие искате да му кажете нещо. Тук имате същото, което вече охарактеризирах. Вместо да вярвате, че в съня ви се е явил мъртвият и ви е казал нещо, по-скоро можете да си кажете: „Аз сънувах мъртвия, следователно това, което имам да му казвам, действително е достигнало до него. С това, че го сънувам, той ми показва, че до него е достигнало това, което исках да му кажа.“
към текста >>

228. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Има сили, които искат да превърнат човека в първата половина от живота му в сънуващо същество, а във втората половина от живота да го превърнат в същество, което си спомня за тези сънища, и благодарение на това едва във втората половина от живота стига до самосъзнание.
Има сили, които искат да превърнат човека в първата половина от живота му в сънуващо същество, а във втората половина от живота да го превърнат в същество, което си спомня за тези сънища, и благодарение на това едва във втората половина от живота стига до самосъзнание. Практически, ако върху нас действаха само тези сили, това би довело до това, че душевно бихме се раждали започвайки едва от двадесет и осем годишна възраст. Дотогава бихме странствали по земята сякаш омаяни в сън.
към текста >>

229. Десета лекция, 4 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

В състояние на сън то ни доставя само хаотични сънища, а в будно състояние не се задоволява само да съзерцава, а прибягва до абстрактни съждения и понятия и всичко това обозначаваме като член на човешкото същества и го наричаме аз.
Знаем, че човешкото същество, каквото то се изявява пред нас в живота между раждането и смъртта, ни представя това, което сме свикнали да наричаме физическо тяло, после това, което наричаме етерно тяло или, употребявайки по-работещия израз, аз го нарекох тяло на формиращите сили, после това, което има вече съзнателен характер и което сме свикнали да наричаме астрално тяло, но още няма съзнателния характер, който е свойствен за днешното ни съзнание. Това, което днес мнозина наричат подсъзнателно, се отнася за астралното тяло. Следва това, което обозначаваме като наше обичайно съзнание, колебаещо се между сън и будност. В състояние на сън то ни доставя само хаотични сънища, а в будно състояние не се задоволява само да съзерцава, а прибягва до абстрактни съждения и понятия и всичко това обозначаваме като член на човешкото същества и го наричаме аз. Само в този последен член на човешкото същество, в собствения аз, може да се каже, съвременният човек се ориентира. Този аз се отразява в неговото съзнание. Азът е това, в което, собствено, се разиграват такива душевни свойства, като мисленето, чувстването и волята. Всичко останало, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло в неговия истински облик, стоят извън съзнанието, а също и извън аза. Защото това, което обикновената наука, анатомията, физиологията и т.
към текста >>

230. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Ако тази война не е била онова, което хората наричат реалност, тогава може би сме сънували, а чак сега се събуждаме.“
Той може да фантазира как би изглеждал светът след две хиляди години — но и с най-богатото въображение той не би могъл да си представи светът, в който ние сме осъдени да живеем. Истината е, че сегашните условия са една велика илюзия в света, докато същината на нашите желания и копнежите на нашия дух са най-дълбоката и окончателна истина — и всичко извън тях е ужасно. Ние просто сме разменили съня с будността. Нашата задача е да се отърсим от прастарата илюзия за реалността в нашето сегашно социално положение. Да вземем например войната: можете ли да си представите човешка мисъл, която да причини такова нещо? Ако тази война не е била онова, което хората наричат реалност, тогава може би сме сънували, а чак сега се събуждаме.“
към текста >>

231. 2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

По отношение на нашия чувствен живот ние сънуваме, а по отношение на нашия волев живот спим напълно.
За този останал човешки организъм ние не трябва да вярваме, че той има някакво участие в духовно-душевното и в неговото изживяване в човека. Непрестанно от останалия организъм се изпраща нагоре в главата не само кръвта, а непрестанно в кръвта се издигат нагоре онези духовни мисловни формации, онези духовни мисловни форми, от които е изтъкан светът, от които е изтъкан също и нашият организъм. Тези душевно-духовни мислови форми /мисъл-форми/, тях човекът не ги възприема още днес в своето нормално състояние, но настъпи е епохата, в която човекът трябва да започне да възприема онова, което възлиза от неговото собствено същество като мисъл-форми. Вие знаете добре, че ние не спим само от заспиването до събуждането, а с една част на нашето същество спим през целия ден. Ние сме всъщност будни само за нашето мислене, за нашето образуване на представи и за възприятието на сетивата. По отношение на нашия чувствен живот ние сънуваме, а по отношение на нашия волев живот спим напълно. Защото от това, което искаме /което волим/, ние знаем само мислите, идеите, но не самия процес на волението. Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съзнание така несъзнателно, както самият живот на съня от заспиването до събуждането. Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у човека? , тогава можем да посочим пътя не чрез главата, пътя чрез сетивното възприятие и чрез мисленето, а можем да посочим само пътя, който минава през нашия останал организъм. И пред нас стои великата, мощна тай на, че човекът е развил своята глава в една дълга редица на развитието, че след това се е прибавило онова, което е неговият останал организъм, че главата е навлязла вече в едно протичащо обратно развитие, но че онова, което човекът може да чувствува като свое божествено, трябва да му говори чрез неговия останал организъм, а не чрез главата.
към текста >>

Днес аз не мога да Ви опиша тук възникването на Стария Завет, но бих искал все пак да обърна вниманието Ви върху това, в колко разглеждания сме говорили за това, как при учителите на древния еврейски народ навсякъде намирате на пълно съзнанието, че техният Бог им е говорил не чрез не посредствените възприятия на сетивата, не чрез обикновеното мислене, следователно не чрез всичко онова, посредник за което е главата, но че Бог им говорил чрез сънищата под които те разбираха не обикновените сънища, а пропити от действителност сънища каквото Бог им е говорил чрез такива моменти на ясновидство, както е говорил на Мойсея чрез горящата къпина и други подобни.
От това обаче на Вас ще Ви стане също понятно, че първо този божествен импулс може да дойде при човека в един вид несъзнателно ясновидства, или най-малко чрез едно разбиране на това, което бе дадено чрез едно несъзнателно ясновиждане. Ако от нашата Библия разгледате Стария Завет, ще трябва да откриете ние знаем вече това от други разглеждания че тя е резултат на едно несъзнателно ясновиждане. За това имаха съзнание също онези, които са помагали за създаването на Стария Завет. Днес аз не мога да Ви опиша тук възникването на Стария Завет, но бих искал все пак да обърна вниманието Ви върху това, в колко разглеждания сме говорили за това, как при учителите на древния еврейски народ навсякъде намирате на пълно съзнанието, че техният Бог им е говорил не чрез не посредствените възприятия на сетивата, не чрез обикновеното мислене, следователно не чрез всичко онова, посредник за което е главата, но че Бог им говорил чрез сънищата под които те разбираха не обикновените сънища, а пропити от действителност сънища каквото Бог им е говорил чрез такива моменти на ясновидство, както е говорил на Мойсея чрез горящата къпина и други подобни. И когато посветените на тези древни времена са били запитани, как те си представят, че призивите на Бога идват до тях, те са казвали: на нас ни говори Господ, чието име е неизговоримо, но той ни говори чрез своето лице. И те са наричали Лицето на Бога архангел Михаела, онова духовно Същество, което ние причисляваме към йерархията на Архангелите. Те са чувствували техния Бог като оставащ непознат зад явленията също и за ясновидеца. Обаче когато ясновидецът се е издигнал чрез вътрешното настроение на своята душа до своя Бог, говорел му е Михаел. Обаче този Михаел говореше само тогава, когато хората можеха да се пренесат в едно състояние различно от обикновеното състояние на определено ясновидство, чрез което в съзнанието влизаше онова, което твори върху човека и живее от заспиването до събуждането или чрез оставащата несъзнателна воля, която всъщност също спи и тогава, когато ние сме будни през деня.
към текста >>

232. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища.
Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за живота на нашите представи. Мисловния живот, това означава пълна будност. Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите чувства. Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища. Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така. Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата. А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни. По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни.
към текста >>

Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата.
Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за живота на нашите представи. Мисловния живот, това означава пълна будност. Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите чувства. Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища. Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така. Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата. А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни. По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля. Обаче това, което волята изживява, не се издига в нашето съзнание, а в съзнанието се издига само образът на нашата представа.
към текста >>

Обаче чрез имагинативното познание издигаме на повърхността онова, което иначе сънува в чувствата, когато го доведем до пълно ясно познание на света, тогава забелязваме: не само в нашите представи и мисли има мъдрост, ако мога да нарека сега това така, ние можем да го наречем технически така, макар и при много хора то да е липса на мъдрост мъдрост има в нашите мисли, мъдрост има обаче също в нашите чувства, и мъдрост има също в нашата воля.
А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни. По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля. Обаче това, което волята изживява, не се издига в нашето съзнание, а в съзнанието се издига само образът на нашата представа. Обаче чрез имагинативното познание издигаме на повърхността онова, което иначе сънува в чувствата, когато го доведем до пълно ясно познание на света, тогава забелязваме: не само в нашите представи и мисли има мъдрост, ако мога да нарека сега това така, ние можем да го наречем технически така, макар и при много хора то да е липса на мъдрост мъдрост има в нашите мисли, мъдрост има обаче също в нашите чувства, и мъдрост има също в нашата воля. По отношение на днешното човешко съществуване ние можем да говорим всъщност ясно само върху това, което се намира в нашия мисловен живот, в живота на нашите представи. Това, което живее в живота на чувствата, върху него човечество то има днес общо взето едва други идеи, освен такива, които има върху живота на сънищата, и въпреки това там има мъдрост.
към текста >>

Това, което живее в живота на чувствата, върху него човечество то има днес общо взето едва други идеи, освен такива, които има върху живота на сънищата, и въпреки това там има мъдрост.
Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля. Обаче това, което волята изживява, не се издига в нашето съзнание, а в съзнанието се издига само образът на нашата представа. Обаче чрез имагинативното познание издигаме на повърхността онова, което иначе сънува в чувствата, когато го доведем до пълно ясно познание на света, тогава забелязваме: не само в нашите представи и мисли има мъдрост, ако мога да нарека сега това така, ние можем да го наречем технически така, макар и при много хора то да е липса на мъдрост мъдрост има в нашите мисли, мъдрост има обаче също в нашите чувства, и мъдрост има също в нашата воля. По отношение на днешното човешко съществуване ние можем да говорим всъщност ясно само върху това, което се намира в нашия мисловен живот, в живота на нашите представи. Това, което живее в живота на чувствата, върху него човечество то има днес общо взето едва други идеи, освен такива, които има върху живота на сънищата, и въпреки това там има мъдрост.
към текста >>

За този, който сериозно прилага върху собствената душа упражненията, които са описани в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" е възможно да се научи да познава определено вътрешно душевно вълнение, което протича така да се каже сънищно подобно, за повечето хора то протича само подобно на сънищата, няма по-голяма редовност от тази, която съществува при сънуването.
За този, който сериозно прилага върху собствената душа упражненията, които са описани в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" е възможно да се научи да познава определено вътрешно душевно вълнение, което протича така да се каже сънищно подобно, за повечето хора то протича само подобно на сънищата, няма по-голяма редовност от тази, която съществува при сънуването. Обаче в това вътрешно изживяване може да бъде внесен относително толкова много ред, щото човек скоро ще забележи: наистина в това вътрешно изживяване не царува същата логика понякога царува една много изопачена логика и различните откъслеци от мисли се подреждат заедно, разиграват се сънищно-подобно, в тях царува понякога една странна логика но все пак, че в тях става нещо, това може да познае като една първа вътрешна опитност, както казахме, онзи, който приложи само малко върху своята душа това, което е описано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове", опитност, която е още твърде примитивна. Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния живот. Тогава човекът може относително да забележи, че там изниква една нова действителност. Той може също относително скоро да забележи, че в тази цялост има също мъдрост, обаче една мъдрост, която той не може да обхване, за която не се чувствува достатъчно узрял, за да я внесе напълно в съзнанието. Тя му се изплъзва постоянно отново и той не знае, какво означава това.
към текста >>

Обаче в това вътрешно изживяване може да бъде внесен относително толкова много ред, щото човек скоро ще забележи: наистина в това вътрешно изживяване не царува същата логика понякога царува една много изопачена логика и различните откъслеци от мисли се подреждат заедно, разиграват се сънищно-подобно, в тях царува понякога една странна логика но все пак, че в тях става нещо, това може да познае като една първа вътрешна опитност, както казахме, онзи, който приложи само малко върху своята душа това, което е описано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове", опитност, която е още твърде примитивна.
За този, който сериозно прилага върху собствената душа упражненията, които са описани в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" е възможно да се научи да познава определено вътрешно душевно вълнение, което протича така да се каже сънищно подобно, за повечето хора то протича само подобно на сънищата, няма по-голяма редовност от тази, която съществува при сънуването. Обаче в това вътрешно изживяване може да бъде внесен относително толкова много ред, щото човек скоро ще забележи: наистина в това вътрешно изживяване не царува същата логика понякога царува една много изопачена логика и различните откъслеци от мисли се подреждат заедно, разиграват се сънищно-подобно, в тях царува понякога една странна логика но все пак, че в тях става нещо, това може да познае като една първа вътрешна опитност, както казахме, онзи, който приложи само малко върху своята душа това, което е описано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове", опитност, която е още твърде примитивна. Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния живот. Тогава човекът може относително да забележи, че там изниква една нова действителност. Той може също относително скоро да забележи, че в тази цялост има също мъдрост, обаче една мъдрост, която той не може да обхване, за която не се чувствува достатъчно узрял, за да я внесе напълно в съзнанието. Тя му се изплъзва постоянно отново и той не знае, какво означава това. И така човекът забелязва, може поне да забележи, че мъдрост протичане само в горния слой на неговото съзнание, което го прониква в обикновения дневен буден живот, но че там отдолу се намира един друг слой на неговото съзнание, който му се явява не логичен само затова, защото той сам го нарича така, защото не може още да обхване мъдростта на този слой на съзнанието.
към текста >>

Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния живот.
За този, който сериозно прилага върху собствената душа упражненията, които са описани в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" е възможно да се научи да познава определено вътрешно душевно вълнение, което протича така да се каже сънищно подобно, за повечето хора то протича само подобно на сънищата, няма по-голяма редовност от тази, която съществува при сънуването. Обаче в това вътрешно изживяване може да бъде внесен относително толкова много ред, щото човек скоро ще забележи: наистина в това вътрешно изживяване не царува същата логика понякога царува една много изопачена логика и различните откъслеци от мисли се подреждат заедно, разиграват се сънищно-подобно, в тях царува понякога една странна логика но все пак, че в тях става нещо, това може да познае като една първа вътрешна опитност, както казахме, онзи, който приложи само малко върху своята душа това, което е описано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове", опитност, която е още твърде примитивна. Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния живот. Тогава човекът може относително да забележи, че там изниква една нова действителност. Той може също относително скоро да забележи, че в тази цялост има също мъдрост, обаче една мъдрост, която той не може да обхване, за която не се чувствува достатъчно узрял, за да я внесе напълно в съзнанието. Тя му се изплъзва постоянно отново и той не знае, какво означава това. И така човекът забелязва, може поне да забележи, че мъдрост протичане само в горния слой на неговото съзнание, което го прониква в обикновения дневен буден живот, но че там отдолу се намира един друг слой на неговото съзнание, който му се явява не логичен само затова, защото той сам го нарича така, защото не може още да обхване мъдростта на този слой на съзнанието. Можем да кажем: в момента, когато човек е добил напълно имагинативното познание, тогава тези будни сънища престават да бъдат така изопачени, каквито се явяват в обикновения живот, тогава те се проникват с една мъдрост, която насочва внимание само върху едно друго съдържание на действителността, върху един свят различен от сетивния свят, който ние обгръщаме с обикновената мъдрост.
към текста >>

Можем да кажем: в момента, когато човек е добил напълно имагинативното познание, тогава тези будни сънища престават да бъдат така изопачени, каквито се явяват в обикновения живот, тогава те се проникват с една мъдрост, която насочва внимание само върху едно друго съдържание на действителността, върху един свят различен от сетивния свят, който ние обгръщаме с обикновената мъдрост.
Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния живот. Тогава човекът може относително да забележи, че там изниква една нова действителност. Той може също относително скоро да забележи, че в тази цялост има също мъдрост, обаче една мъдрост, която той не може да обхване, за която не се чувствува достатъчно узрял, за да я внесе напълно в съзнанието. Тя му се изплъзва постоянно отново и той не знае, какво означава това. И така човекът забелязва, може поне да забележи, че мъдрост протичане само в горния слой на неговото съзнание, което го прониква в обикновения дневен буден живот, но че там отдолу се намира един друг слой на неговото съзнание, който му се явява не логичен само затова, защото той сам го нарича така, защото не може още да обхване мъдростта на този слой на съзнанието. Можем да кажем: в момента, когато човек е добил напълно имагинативното познание, тогава тези будни сънища престават да бъдат така изопачени, каквито се явяват в обикновения живот, тогава те се проникват с една мъдрост, която насочва внимание само върху едно друго съдържание на действителността, върху един свят различен от сетивния свят, който ние обгръщаме с обикновената мъдрост.
към текста >>

Сънищно-подобен, безпорядъчен е само средният слой, той има в себе си нещо от безпорядъка на сънищата.
Следователно общо взето, макар и в този случай обикновеното съзнание да не вижда произхода, ние имаме поне за една част на това подслойно съзнание много ясни представи. Математическите, геометрическите представи ни изплуват нагоре от там. Сънищно-подобен, безпорядъчен е само средният слой, той има в себе си нещо от безпорядъка на сънищата. Там горе, в горната стаичка, където обикновеното будно дневно съзнание протича в живота на представите, ние се намираме отново в яснота. И тогава в нас е ясно това, което изплува горе от третия слой на съзнанието. Това, което се намира помежду, то стига до по-голяма част от хората само като едно безпорядъчно будно сънуване.
към текста >>

Това, което се намира помежду, то стига до по-голяма част от хората само като едно безпорядъчно будно сънуване.
Следователно общо взето, макар и в този случай обикновеното съзнание да не вижда произхода, ние имаме поне за една част на това подслойно съзнание много ясни представи. Математическите, геометрическите представи ни изплуват нагоре от там. Сънищно-подобен, безпорядъчен е само средният слой, той има в себе си нещо от безпорядъка на сънищата. Там горе, в горната стаичка, където обикновеното будно дневно съзнание протича в живота на представите, ние се намираме отново в яснота. И тогава в нас е ясно това, което изплува горе от третия слой на съзнанието. Това, което се намира помежду, то стига до по-голяма част от хората само като едно безпорядъчно будно сънуване.
към текста >>

Това са привидно нелогично вълнуващи се сънища.
Не е достатъчно, че знаем за нещо, че то е правилно. Ние знаем, че нещата, които разбираме интелектуално чрез нашата глава, са правилни, обаче това е един дар на луциферическия елемент. И ние знаем, че математиката е правилна, обаче тази мощна правилност ние дължим на Ариман, който седи в нас. И най-несигурният елемент се намира в средата. Това са привидно нелогично вълнуващи се сънища.
към текста >>

233. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Яхве се изявяваше чрез своите пророци от нощните сънища.
Това е така, че можем да кажем: преди 3000 години човекът живееше в един вид нощна култура. Яхве се изявяваше чрез своите пророци от нощните сънища. Ние обаче трябва да развием тънкостите на нашето общуване със света така, че в нашето възприятие на света имаме само сетивни възприятия, а имаме също нещо духовно. Трябва да бъдем сигурни, че с всеки лъч на светилната, с всеки тон, с всяко усещане на топлината и тяхното отзвучаване влизаме в душевно взаимоотношение със света и това душевно взаимоотношение трябва да стане за нас нещо много важно. Но ние можем също да се подкрепяме, така че да се получи нещо такова с нас.
към текста >>

234. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот.
При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището. Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства. И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня. Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот.
към текста >>

Също така в сферата на чувствата съществуват мисли, които обаче идват до нашето съзнание само сънищно-подобно, а именно по-слабо отколкото в сферата на главата.
Но сега е важно да си изясним, че във всяка една от трите човешки системи се съдържа мислене, чувствуване и воление. В системата на главата, в мислителната система съществува също напълно чувствен живот и волев живот, само че тези последните са много по-слабо развити отколкото живота на мислите. Също така в сферата на чувствата съществуват мисли, които обаче идват до нашето съзнание само сънищно-подобно, а именно по-слабо отколкото в сферата на главата. Обаче това, което обикновено не се взема под внимание в нашето време на абстрактна научност, то е, че тези подсъзнателни членове на човешкото същество са обикновени до същата степен, те са по-обективни отколкото идват субективно до нашето съзнание. Що значи това? Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на представите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас. Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света. А това значи: когато чувствувате нещо, това без съмнение едно изживяване вътре във вас, но същевременно то е нещо, което става в света, което има значение в света.
към текста >>

235. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

В чувствуването винаги живее сънищно-подобно от едната страна интелигентността, от другата страна спящо волята.
Това волево естество е другият полюс на човешкото същество. Между двете се намира именно границата, която получавате, когато съедините всички краища на нервите и всички ганглиони. Ако преминете малко тази граница като едно решето от едната страна на тази решетка би преминала през нейните дупки волята, и отново от другата страна през дупките на решетото би преминала интелигентността тогава в средата ще получите сферата на чувствата. Защото всичко, което принадлежи на чувството, е всъщност наполовина воля и наполовина интелигентност. Волята прониква от долу, интелигентността от горе: това дава чувството. В чувствуването винаги живее сънищно-подобно от едната страна интелигентността, от другата страна спящо волята.
към текста >>

236. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Хората са изпаднали сънуващо в една такава противоположност между Земята и рая, те свързват рая с това, към което трябва да се стремят като към човешко-божественото, и не знаят, че стремежът към този рай е също така лош за човека, когато той го иска направо, както би бил стремежът към противоположното.
Истинската противоположност е между Бога и Дявола, между рая и ада. Хората са сигурни в това: раят е доброто, и нещо ужасно е, че хората са излезли от рая; раят е нещо изгубено, той трябва да бъде потърсен отново, а дяволът е ужасният неприятел, противник, който се противопоставя на всички онези същества, които хората свързват с рая. Хора, които нямат никакво предчувствие за това, как противоположностите царуват в най-външните подлистници на нашите социални противоречия и изисквания, не могат даже да си представят, какво значение се крие в този дуализъм между небето и ада или между изгубения рай на Земята. Днес човек трябва да изкаже истински парадоксални неща, когато иска да каже истината, той едва ли може днес да каже истината върху някои неща, без тази истина да изглежда като една побърканост за нашите съвременници. Но както в смисъла на апостол Павла истината на хората може да бъде едно безумие пред Бога, така и мъдростта на днешните хора, или безумието на днешните хора, би могла да бъде побърканост за възгледа на бъдещите хора. Хората са изпаднали сънуващо в една такава противоположност между Земята и рая, те свързват рая с това, към което трябва да се стремят като към човешко-божественото, и не знаят, че стремежът към този рай е също така лош за човека, когато той го иска направо, както би бил стремежът към противоположното. Защото когато хората си представят строежа на света така, както той се намира като представа на основата на "Изгубения Рай" на Милтон, тогава те прекръстват едно вредно на човечеството същество, когато се стремят едностранно към доброто Божествено Същество, и му поставят срещу него една противоположност, която не е никаква противоположност: противоположността на дявола, противоположността на онова, което в човешката природа е стремящо то се против доброто.
към текста >>

237. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Знаем, че когато отидем далече в миналото на развитието на човечеството, ние намираме все повече и повече положението, че хората на древните времена са имали едно атавистично ясновидство, едно сънищно-подобно ясновидство, чрез което им се откриваха тайните на Вселената.
Отвъд на изток тази духовна култура беше главно духовна, по-духовна отколкото е била след това в древна Гърция, и на изток тя беше едно излияние на онова, което можем да наречем мистериите на светлината /Виж рис.№15/. Гръцката духовна култура вече една филтрирана, една разредена духовна култура в сравнение с онзи духовен живот, от който е получила своя произход, с източния духовен живот. Този източен духовен живот почива на съвсем особени духовни опитности. Ако трябва да Ви опиша тези духовни опитности, би трябвало да Ви ги охарактеризирам по следния начин: естествено ние трябва да отидем в праисторически времена, защото Мистериите на Светлината или Мистериите на Духа са изцяло праисторически явления. Ако трябва да Ви опиша характера на този духовен живот, както той се е образувал, трябва да кажа следното. Знаем, че когато отидем далече в миналото на развитието на човечеството, ние намираме все повече и повече положението, че хората на древните времена са имали едно атавистично ясновидство, едно сънищно-подобно ясновидство, чрез което им се откриваха тайните на Вселената. И ние говорим съвсем правилно, когато казваме, че върху цялата цивилизована азиатска земя в 3-то, 4-то, 5-то, 6-то, 7-то хилядолетие живееха хора, на които благодарение на притежаваното от тях напълно естествено, свързано с кръвта, с организацията на тялото ясновидство се откриваха духовни истини. Това беше качество на разпространението в широките кръгове население. Обаче това атавистично ясновидство се намираше вече в едно упадъчно развитие, то все повече премина в упадък. И това преминаване в упадък на атавистичното ясновидство не е само едно културно-историческо явление, то е същевременно едно явление на социалния живот на човечеството.
към текста >>

Освен атавистичното ясновидство, което още им беше останало в известно отношение от техния вътрешен душевен живот възникваше едно сънищно-подобно схващане на тайните на света освен това сънищно-подобно схващане на света те имаха още онова и именно като първи човеци в развитието на човечеството което наричаме силата на мисленето, способността но мисленето.
Защо? Защото от тази широка маса на земното население от различните центрове, главно от един център в Азия, се роди така да се каже един особен род хора, един род хора с особени способности. Освен атавистичното ясновидство, което още им беше останало в известно отношение от техния вътрешен душевен живот възникваше едно сънищно-подобно схващане на тайните на света освен това сънищно-подобно схващане на света те имаха още онова и именно като първи човеци в развитието на човечеството което наричаме силата на мисленето, способността но мисленето.
към текста >>

Това беше едно важно социално явление, че онези древни хора, които нямаха нищо друго освен сънищните виждания върху тайните на света, видяха да идват в техните територии имигранти, с които още можеха да разберат, защото също имаха духовни виждания, които обаче имаха още нещо, което самото местно население нямаше: мислителната способност.
Това беше едно важно социално явление, че онези древни хора, които нямаха нищо друго освен сънищните виждания върху тайните на света, видяха да идват в техните територии имигранти, с които още можеха да разберат, защото също имаха духовни виждания, които обаче имаха още нещо, което самото местно население нямаше: мислителната способност. Това беше един особен вид хора. Индийците /считаха/ онази каста, която наричаха каста на брахманите, като потомци на тези хора, които свързваха атавистичното ясновидство с мислителната способност. И когато тези хора слязоха в южните области от по-високо разположените северни местности на Азия, те получиха името Арийци. Това е арийското население. Тяхната първична характерна черта е тази, че ако мога сега да употребя по-късния израз с плебейските способности на атавистичното ясновидство те свързваха мислителната способност.
към текста >>

238. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Точно както ние се учим да опознаваме човека, когато погледнем лицето му, точно както си вадим заключения за добротата на неговата душа от неговото изражение и за характера му от начина, по който той ни гледа, така духовниците на Стария Завет, чрез атавистичното ясновидство, което в сънищата им нахлуваше в техните души, желаеха да получат от лицето на Яхве, от Михаиловата връзка с Яхве онова, което още не бе възможно за човечеството да получи.
Вие знаете, че преди Мистерията на Голгота да бъде завършена на Земята, евреите на Стария Завет почитаха своя Яхве (или Йехова). Онези сред еврейските свещеници, които поглеждаха в пълно съзнание към Яхве добре знаеха, че не могат да го достигнат направо с човешките възприятия. Държеше се самото име Яхве да бъде непроизносимо и ако то трябваше да се изговори се правеше знак, знак който наподобяваше определена комбинация от знаци, които опитваме в изкуството евритмия. Еврейското духовенство обаче добре съзнаваше, че хората можеха да се приближат до Яхве чрез Михаил. Те наричаха Михаил "Лицето на Яхве". Точно както ние се учим да опознаваме човека, когато погледнем лицето му, точно както си вадим заключения за добротата на неговата душа от неговото изражение и за характера му от начина, по който той ни гледа, така духовниците на Стария Завет, чрез атавистичното ясновидство, което в сънищата им нахлуваше в техните души, желаеха да получат от лицето на Яхве, от Михаиловата връзка с Яхве онова, което още не бе възможно за човечеството да получи.
към текста >>

239. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Точно както в обичайния всекидневен живот сънищата на индивида смътно се надигаха от неговите нощни опитности, така и ясновидско-атавистичните възприятия на човешките същества от ранните епохи се надигаха от Аза.
Щяхме да виждаме живота си изпълнен просто със света отвън, и в нашия живот изобщо нямаше да има азово съзнание. Това, че сме способни да изживеем, да усетим Аза си, зависи от факта, че нашият жизнен път мъдро бива прекъсван постоянно. Днешното човечество е изправено пред критичен период във връзка точно с това възприятие на Аза, породено от прекъсванията в течение на живота. Когато едно човешко същество гледа назад към живота и, както току-що бе обяснено, достига своя Аз чрез това гледане назад, този Аз на днешния човек в определено отношение е празен, ние знаем само това, че имаме Аз. В ранните периоди на Земната еволюция хората знаеха повече. Точно както в обичайния всекидневен живот сънищата на индивида смътно се надигаха от неговите нощни опитности, така и ясновидско-атавистичните възприятия на човешките същества от ранните епохи се надигаха от Аза. Тези ясновидско-атавистични възприятия бяха сънища само в своята форма; онова, което те съдържаха, беше реалност. Може да кажем: Азът на днешния човек е бил опразнен от ясновидско-атавистичното съдържание, което е било опора на хората от миналите епохи, прониквайки ги с убеждението, че имат нещо общо с един божествен елемент, че са свързани с нещо божествено. От тези атавистично-ясновидски виждания възникна в човешкия съзнателен живот онова, което се превърна в религиозно чувство и религиозно благоговение към Съществата, към които бяха отправени религиозни култове и религиозни жертвоприношения. Как стоят нещата днес? Днес Азът е опразнен от тези атавистично-ясновидски виждания, и когато погледнем назад към Аза, той е повече или по-малко една точка в нашия душевен живот.
към текста >>

Тези ясновидско-атавистични възприятия бяха сънища само в своята форма; онова, което те съдържаха, беше реалност.
Това, че сме способни да изживеем, да усетим Аза си, зависи от факта, че нашият жизнен път мъдро бива прекъсван постоянно. Днешното човечество е изправено пред критичен период във връзка точно с това възприятие на Аза, породено от прекъсванията в течение на живота. Когато едно човешко същество гледа назад към живота и, както току-що бе обяснено, достига своя Аз чрез това гледане назад, този Аз на днешния човек в определено отношение е празен, ние знаем само това, че имаме Аз. В ранните периоди на Земната еволюция хората знаеха повече. Точно както в обичайния всекидневен живот сънищата на индивида смътно се надигаха от неговите нощни опитности, така и ясновидско-атавистичните възприятия на човешките същества от ранните епохи се надигаха от Аза. Тези ясновидско-атавистични възприятия бяха сънища само в своята форма; онова, което те съдържаха, беше реалност. Може да кажем: Азът на днешния човек е бил опразнен от ясновидско-атавистичното съдържание, което е било опора на хората от миналите епохи, прониквайки ги с убеждението, че имат нещо общо с един божествен елемент, че са свързани с нещо божествено. От тези атавистично-ясновидски виждания възникна в човешкия съзнателен живот онова, което се превърна в религиозно чувство и религиозно благоговение към Съществата, към които бяха отправени религиозни култове и религиозни жертвоприношения. Как стоят нещата днес? Днес Азът е опразнен от тези атавистично-ясновидски виждания, и когато погледнем назад към Аза, той е повече или по-малко една точка в нашия душевен живот. Съдържанието на този Аз е здрава опорна точка, но въпреки това е само точка.
към текста >>

240. Съдържание GA_207 Антропософията като космософия 1

Основни принципи на една окултна психология от гледище на имагинативното познание Заспиване и пробуждане във висшето познание Светът на обективно съществуващите мисли и на субективните мисли Чувствата като дълбоко утаени сънища Волята като сънно изживяване, независимо от тялото Мислене, чувства и воля в междинните пространства на физическото, етерното, астралното тяло и Азът Минала и бъдеща Карма.
Основни принципи на една окултна психология от гледище на имагинативното познание Заспиване и пробуждане във висшето познание Светът на обективно съществуващите мисли и на субективните мисли Чувствата като дълбоко утаени сънища Волята като сънно изживяване, независимо от тялото Мислене, чувства и воля в междинните пространства на физическото, етерното, астралното тяло и Азът Минала и бъдеща Карма.
към текста >>

Сънищното съзнание на животинския душевен живот Растителното съзнание през лятото и зимата Минералното съзнание като съзнание за нашите действия Отношението на човека към Йерархиите в света на имагинацията, инспирацията, интуицията Метаморфози на мисловния и волев свят в живота след смъртта Човекът, както е поставен между висшите Йерархии и природните царства.
Сънищното съзнание на животинския душевен живот Растителното съзнание през лятото и зимата Минералното съзнание като съзнание за нашите действия Отношението на човека към Йерархиите в света на имагинацията, инспирацията, интуицията Метаморфози на мисловния и волев свят в живота след смъртта Човекът, както е поставен между висшите Йерархии и природните царства.
към текста >>

241. 1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Затова и по време на сън Азовото съзнание изчезва, или пък ако се появи в сънищата, то често изглежда като чуждо или отслабено.
И ако това, което е вътре, би се разширило над целия свят, какво щеше да властвува тогава в света чрез човека? Злото! Злото е не друго, а изнесеният навън хаос, необходимият вътре в човека хаос. И в този хаос, който трябва да е в човека, но да остане в него като едно огнище на злото, в този хаос се изгражда човешкия Аз, в този хаос укрепва и човешкото себелюбие. Това човешко себелюбие не може да съществува в надсетивния свят. Затова и по време на сън Азовото съзнание изчезва, или пък ако се появи в сънищата, то често изглежда като чуждо или отслабено. Азът, който кристализира и укрепва в огнището на злото, този Аз не може да пребивава извън сферата на сетивните явления. Затова и древният източен мъдрец проникваше там само чрез преданост, любов и отказване от Аза. Този свят съвсем не беше видимия физически свят; обикновеното съществувание беше пръснато и разлято из този друг свят, наричан още Нирвана. Навлизането в Нирвана, това върховно себеотдаване на Аза, както то се извършва по време на сън, за ученикът на източните Мистерии беше съзнателно и будно познание. И днес той би казал: при вас всичко е основано върху страха, защото вие сте длъжни да изградите егоизма, себелюбието.
към текста >>

242. 3. Трета лекция, 30 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Този подвижен мисловен свят е ясно разграничим от сънищата.
Стигне ли се дотам, че да уловим правилно момента на пробуждането, тогава пред душата застава един цял подвижен свят от преливащи мисли. При това тук няма нищо фантастно. Този свят може да се наблюдава така спокойно и точно, както процесите в една химическа лаборатория. Този подвижен мисловен свят е ясно разграничим от сънищата. Сънищата са изпълнени с реминисценции от живота. Но това, което се разиграва в момента на пробуждането, това не са реминисценции от живота. Тези преливащи мисли са нещо съвсем различно от житейските реминисценции. Те могат да се изразят с езика на обикновеното съзнание, но общо взето остават чужди, несъвместими мисли, мисли които ние не можем да узнаем иначе, освен по пътя на духовно-научното обучение, или пък именно в този миг на пробуждане.
към текста >>

Сънищата са изпълнени с реминисценции от живота.
Стигне ли се дотам, че да уловим правилно момента на пробуждането, тогава пред душата застава един цял подвижен свят от преливащи мисли. При това тук няма нищо фантастно. Този свят може да се наблюдава така спокойно и точно, както процесите в една химическа лаборатория. Този подвижен мисловен свят е ясно разграничим от сънищата. Сънищата са изпълнени с реминисценции от живота. Но това, което се разиграва в момента на пробуждането, това не са реминисценции от живота. Тези преливащи мисли са нещо съвсем различно от житейските реминисценции. Те могат да се изразят с езика на обикновеното съзнание, но общо взето остават чужди, несъвместими мисли, мисли които ние не можем да узнаем иначе, освен по пътя на духовно-научното обучение, или пък именно в този миг на пробуждане.
към текста >>

Но от друга страна, сънищните образи трябва да бъдат прекъснати в мига, в който се пробуждаме, иначе ние бихме ги внесли в обикновения буден живот, бихме се превърнали в сомнамбули.
Продължим ли сега нататък в духовното изследване на утринното пробуждане, ние установяваме следното. Когато с Аза и астралното тяло преминаваме през етерното тяло, ние можем картинно да си представим съдържанието на съня. Но от друга страна, сънищните образи трябва да бъдат прекъснати в мига, в който се пробуждаме, иначе ние бихме ги внесли в обикновения буден живот, бихме се превърнали в сомнамбули. Сънищата трябва да бъдат прекъснати. Обаче този човек, който е в състояние да изживява сънищата съзнателно, той запазва нещо от духовната реалност на съня защото обикновеното изживяване на сънищата е една реминисценция от живота, едно допълнително припомняне за съня; защото началното осъзнаване на съня идва като една реминисценция едва след неговото приключване и така, когато сънят е изживян не допълнително и съкратено в спомените, а в хода на цялостното му протичане, т.е. именно при нашето навлизане в етерното тяло, тогава той се представя като нещо изключително подвижно, като нещо субстанциално. Образният елемент престава да бъде само образен. Получава се усещането, че сме вътре в образа.
към текста >>

Сънищата трябва да бъдат прекъснати.
Продължим ли сега нататък в духовното изследване на утринното пробуждане, ние установяваме следното. Когато с Аза и астралното тяло преминаваме през етерното тяло, ние можем картинно да си представим съдържанието на съня. Но от друга страна, сънищните образи трябва да бъдат прекъснати в мига, в който се пробуждаме, иначе ние бихме ги внесли в обикновения буден живот, бихме се превърнали в сомнамбули. Сънищата трябва да бъдат прекъснати. Обаче този човек, който е в състояние да изживява сънищата съзнателно, той запазва нещо от духовната реалност на съня защото обикновеното изживяване на сънищата е една реминисценция от живота, едно допълнително припомняне за съня; защото началното осъзнаване на съня идва като една реминисценция едва след неговото приключване и така, когато сънят е изживян не допълнително и съкратено в спомените, а в хода на цялостното му протичане, т.е. именно при нашето навлизане в етерното тяло, тогава той се представя като нещо изключително подвижно, като нещо субстанциално. Образният елемент престава да бъде само образен. Получава се усещането, че сме вътре в образа. Но по този начин, когато се изживяваме вътре в образа, и когато сме тласкани насам-натам от душевното вълнение, какъвто е случая и в будния живот, където участвуваме например в движението на ръката, на рамото, по този начин сънят става активен, става подобен на усещането, което ние имаме при движението на ръката, на рамото, на главата и щом обхванем съня като нещо субстанциално, в по-нататъшния процес на пробуждането, към това изживяване се прибавя и едно друго: Това, че тази подвижност, която изживяваме в сънищата, и в която сега сме застанали като в нещо реално, същата тя се потопява в нашето физическо тяло.
към текста >>

Обаче този човек, който е в състояние да изживява сънищата съзнателно, той запазва нещо от духовната реалност на съня защото обикновеното изживяване на сънищата е една реминисценция от живота, едно допълнително припомняне за съня; защото началното осъзнаване на съня идва като една реминисценция едва след неговото приключване и така, когато сънят е изживян не допълнително и съкратено в спомените, а в хода на цялостното му протичане, т.е.
Продължим ли сега нататък в духовното изследване на утринното пробуждане, ние установяваме следното. Когато с Аза и астралното тяло преминаваме през етерното тяло, ние можем картинно да си представим съдържанието на съня. Но от друга страна, сънищните образи трябва да бъдат прекъснати в мига, в който се пробуждаме, иначе ние бихме ги внесли в обикновения буден живот, бихме се превърнали в сомнамбули. Сънищата трябва да бъдат прекъснати. Обаче този човек, който е в състояние да изживява сънищата съзнателно, той запазва нещо от духовната реалност на съня защото обикновеното изживяване на сънищата е една реминисценция от живота, едно допълнително припомняне за съня; защото началното осъзнаване на съня идва като една реминисценция едва след неговото приключване и така, когато сънят е изживян не допълнително и съкратено в спомените, а в хода на цялостното му протичане, т.е. именно при нашето навлизане в етерното тяло, тогава той се представя като нещо изключително подвижно, като нещо субстанциално. Образният елемент престава да бъде само образен. Получава се усещането, че сме вътре в образа. Но по този начин, когато се изживяваме вътре в образа, и когато сме тласкани насам-натам от душевното вълнение, какъвто е случая и в будния живот, където участвуваме например в движението на ръката, на рамото, по този начин сънят става активен, става подобен на усещането, което ние имаме при движението на ръката, на рамото, на главата и щом обхванем съня като нещо субстанциално, в по-нататъшния процес на пробуждането, към това изживяване се прибавя и едно друго: Това, че тази подвижност, която изживяваме в сънищата, и в която сега сме застанали като в нещо реално, същата тя се потопява в нашето физическо тяло. В процеса на мисленето ние забелязваме: Ние стигаме до границата на нашето физическо тяло, където са сетивните органи; там мисленето поема сетивните впечатления и ние чувствуваме, как се потапяме навътре в себе си с помощта на това, което в съня изживяваме като вътрешна подвижност.
към текста >>

Но по този начин, когато се изживяваме вътре в образа, и когато сме тласкани насам-натам от душевното вълнение, какъвто е случая и в будния живот, където участвуваме например в движението на ръката, на рамото, по този начин сънят става активен, става подобен на усещането, което ние имаме при движението на ръката, на рамото, на главата и щом обхванем съня като нещо субстанциално, в по-нататъшния процес на пробуждането, към това изживяване се прибавя и едно друго: Това, че тази подвижност, която изживяваме в сънищата, и в която сега сме застанали като в нещо реално, същата тя се потопява в нашето физическо тяло.
Сънищата трябва да бъдат прекъснати. Обаче този човек, който е в състояние да изживява сънищата съзнателно, той запазва нещо от духовната реалност на съня защото обикновеното изживяване на сънищата е една реминисценция от живота, едно допълнително припомняне за съня; защото началното осъзнаване на съня идва като една реминисценция едва след неговото приключване и така, когато сънят е изживян не допълнително и съкратено в спомените, а в хода на цялостното му протичане, т.е. именно при нашето навлизане в етерното тяло, тогава той се представя като нещо изключително подвижно, като нещо субстанциално. Образният елемент престава да бъде само образен. Получава се усещането, че сме вътре в образа. Но по този начин, когато се изживяваме вътре в образа, и когато сме тласкани насам-натам от душевното вълнение, какъвто е случая и в будния живот, където участвуваме например в движението на ръката, на рамото, по този начин сънят става активен, става подобен на усещането, което ние имаме при движението на ръката, на рамото, на главата и щом обхванем съня като нещо субстанциално, в по-нататъшния процес на пробуждането, към това изживяване се прибавя и едно друго: Това, че тази подвижност, която изживяваме в сънищата, и в която сега сме застанали като в нещо реално, същата тя се потопява в нашето физическо тяло. В процеса на мисленето ние забелязваме: Ние стигаме до границата на нашето физическо тяло, където са сетивните органи; там мисленето поема сетивните впечатления и ние чувствуваме, как се потапяме навътре в себе си с помощта на това, което в съня изживяваме като вътрешна подвижност. Това, което изживява ме в момента на пробуждането или по-точно преди момента на пробуждането, когато сме още в съня, когато сме извън физическото тяло, но вече в етерното тяло, съответно когато навлизаме в етерното тяло то се намесва и потъва дълбоко в нашата цялостна организация. След това се стига дотам, че ние вече виждаме какво става с потъналото навътре в нас изживяване: То се излъчва обратно към нашето будно съзнание, излъчва се като чувства, като емоции. Чувствата това са нашите сънища, само че потънали дълбоко навътре в нашата организация.
към текста >>

Чувствата това са нашите сънища, само че потънали дълбоко навътре в нашата организация.
Получава се усещането, че сме вътре в образа. Но по този начин, когато се изживяваме вътре в образа, и когато сме тласкани насам-натам от душевното вълнение, какъвто е случая и в будния живот, където участвуваме например в движението на ръката, на рамото, по този начин сънят става активен, става подобен на усещането, което ние имаме при движението на ръката, на рамото, на главата и щом обхванем съня като нещо субстанциално, в по-нататъшния процес на пробуждането, към това изживяване се прибавя и едно друго: Това, че тази подвижност, която изживяваме в сънищата, и в която сега сме застанали като в нещо реално, същата тя се потопява в нашето физическо тяло. В процеса на мисленето ние забелязваме: Ние стигаме до границата на нашето физическо тяло, където са сетивните органи; там мисленето поема сетивните впечатления и ние чувствуваме, как се потапяме навътре в себе си с помощта на това, което в съня изживяваме като вътрешна подвижност. Това, което изживява ме в момента на пробуждането или по-точно преди момента на пробуждането, когато сме още в съня, когато сме извън физическото тяло, но вече в етерното тяло, съответно когато навлизаме в етерното тяло то се намесва и потъва дълбоко в нашата цялостна организация. След това се стига дотам, че ние вече виждаме какво става с потъналото навътре в нас изживяване: То се излъчва обратно към нашето будно съзнание, излъчва се като чувства, като емоции. Чувствата това са нашите сънища, само че потънали дълбоко навътре в нашата организация.
към текста >>

Когато в съня ние възприемаме тъчащите елементи на външния свят, това са сънищата.
Когато в съня ние възприемаме тъчащите елементи на външния свят, това са сънищата. Когато сънищата се потопят в нашата организация и бъдат осъзнати „отвътре“, ние ги изживяваме като чувства. Ние изживяваме чувствата чрез това, че нашето астрално тяло навлиза в нашето етерно тяло и още по-нататък в нашата физическа организация, и то не до сетивата, не до периферията, а само в дълбоките пластове на тази физическа организация. И така, след като с имагинативното познание стигнем до един ясен поглед върху момента на пробуждането, с това ние получаваме и вътрешната сила да го съзерцаваме постоянно. През будния живот ние буквално сънуваме, непрекъснато сънуваме. Само че ние заливаме тези сънища с нашето мислещо съзнание, с нашите представи.
към текста >>

Когато сънищата се потопят в нашата организация и бъдат осъзнати „отвътре“, ние ги изживяваме като чувства.
Когато в съня ние възприемаме тъчащите елементи на външния свят, това са сънищата. Когато сънищата се потопят в нашата организация и бъдат осъзнати „отвътре“, ние ги изживяваме като чувства. Ние изживяваме чувствата чрез това, че нашето астрално тяло навлиза в нашето етерно тяло и още по-нататък в нашата физическа организация, и то не до сетивата, не до периферията, а само в дълбоките пластове на тази физическа организация. И така, след като с имагинативното познание стигнем до един ясен поглед върху момента на пробуждането, с това ние получаваме и вътрешната сила да го съзерцаваме постоянно. През будния живот ние буквално сънуваме, непрекъснато сънуваме. Само че ние заливаме тези сънища с нашето мислещо съзнание, с нашите представи. Който може да погледне под повърхността на представния живот който е съумял и свикнал да улавя мига на пробуждането според както го описах аз под блясъка на представния живот той ще може да изживява онези непрекъсващи и денем сънища, но не като сънища, а като не що постоянно потапящо се в нашата организация и излъчвано нагоре към съзнанието като чувство, като чувства.
към текста >>

През будния живот ние буквално сънуваме, непрекъснато сънуваме.
Когато в съня ние възприемаме тъчащите елементи на външния свят, това са сънищата. Когато сънищата се потопят в нашата организация и бъдат осъзнати „отвътре“, ние ги изживяваме като чувства. Ние изживяваме чувствата чрез това, че нашето астрално тяло навлиза в нашето етерно тяло и още по-нататък в нашата физическа организация, и то не до сетивата, не до периферията, а само в дълбоките пластове на тази физическа организация. И така, след като с имагинативното познание стигнем до един ясен поглед върху момента на пробуждането, с това ние получаваме и вътрешната сила да го съзерцаваме постоянно. През будния живот ние буквално сънуваме, непрекъснато сънуваме. Само че ние заливаме тези сънища с нашето мислещо съзнание, с нашите представи. Който може да погледне под повърхността на представния живот който е съумял и свикнал да улавя мига на пробуждането според както го описах аз под блясъка на представния живот той ще може да изживява онези непрекъсващи и денем сънища, но не като сънища, а като не що постоянно потапящо се в нашата организация и излъчвано нагоре към съзнанието като чувство, като чувства. И тогава човек знае: това, което чувствувам, то се разиграва между астралното тяло (рис.7, бяло) и етерното тяло. Естествено, то се отразява и върху физическото тяло, но същинският произход на чувствата лежи там, в пространството между астралното и етерното тяло (червено). Както живото взаимодействие между физическото и етерното тяло поражда мислите, така и живото взаимодействие между етерното и астралното тяло поражда чувствата.
към текста >>

Само че ние заливаме тези сънища с нашето мислещо съзнание, с нашите представи.
Когато в съня ние възприемаме тъчащите елементи на външния свят, това са сънищата. Когато сънищата се потопят в нашата организация и бъдат осъзнати „отвътре“, ние ги изживяваме като чувства. Ние изживяваме чувствата чрез това, че нашето астрално тяло навлиза в нашето етерно тяло и още по-нататък в нашата физическа организация, и то не до сетивата, не до периферията, а само в дълбоките пластове на тази физическа организация. И така, след като с имагинативното познание стигнем до един ясен поглед върху момента на пробуждането, с това ние получаваме и вътрешната сила да го съзерцаваме постоянно. През будния живот ние буквално сънуваме, непрекъснато сънуваме. Само че ние заливаме тези сънища с нашето мислещо съзнание, с нашите представи. Който може да погледне под повърхността на представния живот който е съумял и свикнал да улавя мига на пробуждането според както го описах аз под блясъка на представния живот той ще може да изживява онези непрекъсващи и денем сънища, но не като сънища, а като не що постоянно потапящо се в нашата организация и излъчвано нагоре към съзнанието като чувство, като чувства. И тогава човек знае: това, което чувствувам, то се разиграва между астралното тяло (рис.7, бяло) и етерното тяло. Естествено, то се отразява и върху физическото тяло, но същинският произход на чувствата лежи там, в пространството между астралното и етерното тяло (червено). Както живото взаимодействие между физическото и етерното тяло поражда мислите, така и живото взаимодействие между етерното и астралното тяло поражда чувствата. Когато сме будни, ние изживяваме тази жива игра на вплетените едно в друго етерно и астрално тяло като наши чувства.
към текста >>

Който може да погледне под повърхността на представния живот който е съумял и свикнал да улавя мига на пробуждането според както го описах аз под блясъка на представния живот той ще може да изживява онези непрекъсващи и денем сънища, но не като сънища, а като не що постоянно потапящо се в нашата организация и излъчвано нагоре към съзнанието като чувство, като чувства.
Когато сънищата се потопят в нашата организация и бъдат осъзнати „отвътре“, ние ги изживяваме като чувства. Ние изживяваме чувствата чрез това, че нашето астрално тяло навлиза в нашето етерно тяло и още по-нататък в нашата физическа организация, и то не до сетивата, не до периферията, а само в дълбоките пластове на тази физическа организация. И така, след като с имагинативното познание стигнем до един ясен поглед върху момента на пробуждането, с това ние получаваме и вътрешната сила да го съзерцаваме постоянно. През будния живот ние буквално сънуваме, непрекъснато сънуваме. Само че ние заливаме тези сънища с нашето мислещо съзнание, с нашите представи. Който може да погледне под повърхността на представния живот който е съумял и свикнал да улавя мига на пробуждането според както го описах аз под блясъка на представния живот той ще може да изживява онези непрекъсващи и денем сънища, но не като сънища, а като не що постоянно потапящо се в нашата организация и излъчвано нагоре към съзнанието като чувство, като чувства. И тогава човек знае: това, което чувствувам, то се разиграва между астралното тяло (рис.7, бяло) и етерното тяло. Естествено, то се отразява и върху физическото тяло, но същинският произход на чувствата лежи там, в пространството между астралното и етерното тяло (червено). Както живото взаимодействие между физическото и етерното тяло поражда мислите, така и живото взаимодействие между етерното и астралното тяло поражда чувствата. Когато сме будни, ние изживяваме тази жива игра на вплетените едно в друго етерно и астрално тяло като наши чувства. Когато спим, ние изживяваме това, което изживява астралното тяло временно пребиваващо навън във външния етерен свят като образи на съня, които не прекъсват нито за миг през време на спането; образи, които обаче не се възприемат в обикновеното съзнание, а изграждат като реминисценции и фрагменти обикновения сънищен свят.
към текста >>

Когато спим, ние изживяваме това, което изживява астралното тяло временно пребиваващо навън във външния етерен свят като образи на съня, които не прекъсват нито за миг през време на спането; образи, които обаче не се възприемат в обикновеното съзнание, а изграждат като реминисценции и фрагменти обикновения сънищен свят.
Който може да погледне под повърхността на представния живот който е съумял и свикнал да улавя мига на пробуждането според както го описах аз под блясъка на представния живот той ще може да изживява онези непрекъсващи и денем сънища, но не като сънища, а като не що постоянно потапящо се в нашата организация и излъчвано нагоре към съзнанието като чувство, като чувства. И тогава човек знае: това, което чувствувам, то се разиграва между астралното тяло (рис.7, бяло) и етерното тяло. Естествено, то се отразява и върху физическото тяло, но същинският произход на чувствата лежи там, в пространството между астралното и етерното тяло (червено). Както живото взаимодействие между физическото и етерното тяло поражда мислите, така и живото взаимодействие между етерното и астралното тяло поражда чувствата. Когато сме будни, ние изживяваме тази жива игра на вплетените едно в друго етерно и астрално тяло като наши чувства. Когато спим, ние изживяваме това, което изживява астралното тяло временно пребиваващо навън във външния етерен свят като образи на съня, които не прекъсват нито за миг през време на спането; образи, които обаче не се възприемат в обикновеното съзнание, а изграждат като реминисценции и фрагменти обикновения сънищен свят.
към текста >>

до периферията на тялото, за да станем с други думи притежатели на цялото тяло, за да проникнем в цялото тяло, по същия начин, прониквайки вътрешно в тялото, ние внасяме нашите сънища, от които после възникват именно нашите чувства.
Но обикновено човекът заспива и не вмъква в заспиването нито следа от чувствата, никаква активност на чувствата. Обаче ако той може това, а то се получава именно чрез обучение в имагинативното познание, тогава той забелязва, че фактически волята е едно потопяване в същия елемент, в който ние се потопяваме когато заспим. Във волята ние практически се освобождаваме от нашата физическа организация. Ние се свързваме с реалния обективен свят. Както при събуждането ние минаваме през нашето етерно тяло, през нашето физическо тяло и стигаме до сетивната област, т.е. до периферията на тялото, за да станем с други думи притежатели на цялото тяло, за да проникнем в цялото тяло, по същия начин, прониквайки вътрешно в тялото, ние внасяме нашите сънища, от които после възникват именно нашите чувства. Обаче сега, когато без да излизаме от периферията на тялото, го напускаме вътрешно, в духовен смисъл, ние стигаме до волята. Така че фактически волята се разгръща независимо от тялото. Аз зная, че тези разкрития са извънредно важни, и съм длъжен да ги споделя с Вас, защото те са една реалност. И продължавайки да вникваме в нещата, които тази рисунка изобразява, (рис.7), ние можем да кажем: ако това тук е Азът (синьо), волята се разгръща между астралното тяло и Аз (виолетово).
към текста >>

Аз вече казах, че поради своята свързаност с растежните сили, този свят е много добре ограничим от сънищата, а също и от субективните ежедневни мисли.
А сега нека за миг да се замислим, дали тези наши разсъждения не водят след себе си и някои странични явления. Ние казахме: чрез духовното вникване в момента на пробуждането, т.е. когато се промъкваме през етерното тяло, ние обективно можем да видим тъчащия мисловен свят. Нека спрем поглед върху този обективен свят на мислите. Аз вече казах, че поради своята свързаност с растежните сили, този свят е много добре ограничим от сънищата, а също и от субективните ежедневни мисли. Всъщност сам по себе си, той е една реална организация. Опитаме ли се да видим какво именно пулсира в този свят, опитаме ли се вътрешно да го докоснем, ние установяваме, че това са растежните сили, хранителните, градивните сили на израстващия човек. То е нещо, което първоначално възприемаме като чуждо, но то е именно света на мислите. И ако го изследваме още по-точно, ще установим, че това е неспирното вътрешно тъкане на мислите в нас самите. Ние долавяме това в периферията на нашето физическо тяло, долавяме го преди да стигнем до сетивните възприятия.
към текста >>

Мотивите на волята нахлуват в нас също както и сънищата.
И когато ние заспим, става така, че за този човек, който напредва в живото, обективно познание, това състояние на сън показва нещо извънредно сходно с волята. Защото, когато волята се разкрие напълно пред съзнанието, проличава ясно, че тогава човекът спи, дълбоко спи в своя собствен организъм. Мотивите на волята нахлуват в нас също както и сънищата. И в двата случая човек потопява тялото си в сън. Този дълбок сън първоначално се изживява в нашите обикновени постъпки, които извършваме именно в периода между пробуждане и заспиване; обаче в тези действия прониква далеч не всичко от това, което живее в нашите чувства. Но освен този, ние имаме и един друг живот, протичащ между заспиването и пробуждането. И това, което иначе бихме вложили в нашите действия, сега го изнасяме навън в същия този процес на заспиване.
към текста >>

243. 4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Обаче ние видяхме вече, как между раждането и смъртта на човека, Кармата се разгръща двупосочно: от едната страна, когато при събуждане човек навлиза в своето етерно тяло и докато пребивава в него, той е в състояние да обхваща реминисценциите на сънищата дори и с обикновеното си съзнание.
Вчера ние говорихме за това, как в своето съзнание човек се приближава към света, така да се каже, от две страни: Когато той работи в посока навътре, и когато той работи в посока навън. Впрочем за обикновеното съзнание, това което живее тук в човека, е неуловимо, защото тъкмо сега съзнанието се оказва неподготвено. Обаче ние видяхме вече, как между раждането и смъртта на човека, Кармата се разгръща двупосочно: от едната страна, когато при събуждане човек навлиза в своето етерно тяло и докато пребивава в него, той е в състояние да обхваща реминисценциите на сънищата дори и с обикновеното си съзнание. После той, така да се каже, прекосява пространството между етерното и физическото тяло в своето физическо тяло човек попада едва когато има пълното сетивно възприятие и навлиза в областта на живите обективни мисли. Те са същите мисли, които изграждат неговия организъм и които той е донесъл с раждането си; същите мисли, които, с други думи, представляват неговата изтичаща, неговата готова Карма. При заспиване обаче, човек се натъква на нещо, което не може да се превърне в действие. Това, което идва от нашите чувства и нашите волеви импулси, то се изразходва в живота. Обаче винаги остава нещо, и тъкмо него човекът вмъква в съня.
към текста >>

Нека да си представим, как в своя сънищен живот, човекът е заобиколен от неизброими блуждаещи образи.
Нека да си представим, как в своя сънищен живот, човекът е заобиколен от неизброими блуждаещи образи. Вчера казах: Имагинативното съзнание може да установи как тези образи навлизат в нашата вътрешна организация и как техният активен принцип поражда нашите чувства. Нашите чувства са това, което проникващият в дълбоката ни същност духовен поглед би възприел именно от образите на съня, от сънищата. Чувствата са онези навдигащи се от дневния сънищен живот вълни, които заливат нашето съзнание. Вчера аз подчертах: под видимата повърхност на нашите представи, под нашия представен живот, ние непрекъснато сънуваме, и този сънищен живот се превръща после в нашите чувства.
към текста >>

Нашите чувства са това, което проникващият в дълбоката ни същност духовен поглед би възприел именно от образите на съня, от сънищата.
Нека да си представим, как в своя сънищен живот, човекът е заобиколен от неизброими блуждаещи образи. Вчера казах: Имагинативното съзнание може да установи как тези образи навлизат в нашата вътрешна организация и как техният активен принцип поражда нашите чувства. Нашите чувства са това, което проникващият в дълбоката ни същност духовен поглед би възприел именно от образите на съня, от сънищата. Чувствата са онези навдигащи се от дневния сънищен живот вълни, които заливат нашето съзнание. Вчера аз подчертах: под видимата повърхност на нашите представи, под нашия представен живот, ние непрекъснато сънуваме, и този сънищен живот се превръща после в нашите чувства.
към текста >>

Чувствата са онези навдигащи се от дневния сънищен живот вълни, които заливат нашето съзнание.
Нека да си представим, как в своя сънищен живот, човекът е заобиколен от неизброими блуждаещи образи. Вчера казах: Имагинативното съзнание може да установи как тези образи навлизат в нашата вътрешна организация и как техният активен принцип поражда нашите чувства. Нашите чувства са това, което проникващият в дълбоката ни същност духовен поглед би възприел именно от образите на съня, от сънищата. Чувствата са онези навдигащи се от дневния сънищен живот вълни, които заливат нашето съзнание. Вчера аз подчертах: под видимата повърхност на нашите представи, под нашия представен живот, ние непрекъснато сънуваме, и този сънищен живот се превръща после в нашите чувства.
към текста >>

Вчера аз подчертах: под видимата повърхност на нашите представи, под нашия представен живот, ние непрекъснато сънуваме, и този сънищен живот се превръща после в нашите чувства.
Нека да си представим, как в своя сънищен живот, човекът е заобиколен от неизброими блуждаещи образи. Вчера казах: Имагинативното съзнание може да установи как тези образи навлизат в нашата вътрешна организация и как техният активен принцип поражда нашите чувства. Нашите чувства са това, което проникващият в дълбоката ни същност духовен поглед би възприел именно от образите на съня, от сънищата. Чувствата са онези навдигащи се от дневния сънищен живот вълни, които заливат нашето съзнание. Вчера аз подчертах: под видимата повърхност на нашите представи, под нашия представен живот, ние непрекъснато сънуваме, и този сънищен живот се превръща после в нашите чувства.
към текста >>

Ако се обърнем към обкръжението на човека, и най-напред към животинския свят, там ние виждаме едно съзнание, което не достига до мисловен живот и което се разгръща в един вид образен, сънищен живот.
Ако се обърнем към обкръжението на човека, и най-напред към животинския свят, там ние виждаме едно съзнание, което не достига до мисловен живот и което се разгръща в един вид образен, сънищен живот. С изучаване на нашия собствен сънищен живот, ние можем да си изградим представа за душевния живот на животното. Защото душевният живот на животното е именно едно сънуване. При това този животински душевен живот е много по-активен в организма, отколкото човешкия душевен живот, който е твърде еманципиран от организма поради ясните си и точни представи. Да, строго погледнато, животното наистина сънува. Нашето будно съзнание превръща сънищните ни образи в чувства, докато животното има не будно, а подобно сънищно, чувствено-обагрено съзнание.
към текста >>

С изучаване на нашия собствен сънищен живот, ние можем да си изградим представа за душевния живот на животното.
Ако се обърнем към обкръжението на човека, и най-напред към животинския свят, там ние виждаме едно съзнание, което не достига до мисловен живот и което се разгръща в един вид образен, сънищен живот. С изучаване на нашия собствен сънищен живот, ние можем да си изградим представа за душевния живот на животното. Защото душевният живот на животното е именно едно сънуване. При това този животински душевен живот е много по-активен в организма, отколкото човешкия душевен живот, който е твърде еманципиран от организма поради ясните си и точни представи. Да, строго погледнато, животното наистина сънува. Нашето будно съзнание превръща сънищните ни образи в чувства, докато животното има не будно, а подобно сънищно, чувствено-обагрено съзнание. Животното не притежава душевен живот, който да е пронизан от ясната светлина на мислите.
към текста >>

Защото душевният живот на животното е именно едно сънуване.
Ако се обърнем към обкръжението на човека, и най-напред към животинския свят, там ние виждаме едно съзнание, което не достига до мисловен живот и което се разгръща в един вид образен, сънищен живот. С изучаване на нашия собствен сънищен живот, ние можем да си изградим представа за душевния живот на животното. Защото душевният живот на животното е именно едно сънуване. При това този животински душевен живот е много по-активен в организма, отколкото човешкия душевен живот, който е твърде еманципиран от организма поради ясните си и точни представи. Да, строго погледнато, животното наистина сънува. Нашето будно съзнание превръща сънищните ни образи в чувства, докато животното има не будно, а подобно сънищно, чувствено-обагрено съзнание. Животното не притежава душевен живот, който да е пронизан от ясната светлина на мислите. Това, което в нас се извършва между етерното и астралното тяло, то е основното за животното, то изгражда животинския душевен живот.
към текста >>

Да, строго погледнато, животното наистина сънува.
Ако се обърнем към обкръжението на човека, и най-напред към животинския свят, там ние виждаме едно съзнание, което не достига до мисловен живот и което се разгръща в един вид образен, сънищен живот. С изучаване на нашия собствен сънищен живот, ние можем да си изградим представа за душевния живот на животното. Защото душевният живот на животното е именно едно сънуване. При това този животински душевен живот е много по-активен в организма, отколкото човешкия душевен живот, който е твърде еманципиран от организма поради ясните си и точни представи. Да, строго погледнато, животното наистина сънува. Нашето будно съзнание превръща сънищните ни образи в чувства, докато животното има не будно, а подобно сънищно, чувствено-обагрено съзнание. Животното не притежава душевен живот, който да е пронизан от ясната светлина на мислите. Това, което в нас се извършва между етерното и астралното тяло, то е основното за животното, то изгражда животинския душевен живот. Твърде важно е, че ако ние истински схванем какво става, когато животното храносмила, тогава се добираме до една нагледна представа за тези отношения. Нека само хвърлим поглед на стадо крави, което пасе на ливадата: за духовния поглед цялото настроение на тези животни, цялата им повишена деятелност се разиграва главно между етерното и астралното тяло на животното; тя бликва навън в едно живо чувство и в това чувство е цялото съществуване на животното.
към текста >>

Нашето будно съзнание превръща сънищните ни образи в чувства, докато животното има не будно, а подобно сънищно, чувствено-обагрено съзнание.
Ако се обърнем към обкръжението на човека, и най-напред към животинския свят, там ние виждаме едно съзнание, което не достига до мисловен живот и което се разгръща в един вид образен, сънищен живот. С изучаване на нашия собствен сънищен живот, ние можем да си изградим представа за душевния живот на животното. Защото душевният живот на животното е именно едно сънуване. При това този животински душевен живот е много по-активен в организма, отколкото човешкия душевен живот, който е твърде еманципиран от организма поради ясните си и точни представи. Да, строго погледнато, животното наистина сънува. Нашето будно съзнание превръща сънищните ни образи в чувства, докато животното има не будно, а подобно сънищно, чувствено-обагрено съзнание. Животното не притежава душевен живот, който да е пронизан от ясната светлина на мислите. Това, което в нас се извършва между етерното и астралното тяло, то е основното за животното, то изгражда животинския душевен живот. Твърде важно е, че ако ние истински схванем какво става, когато животното храносмила, тогава се добираме до една нагледна представа за тези отношения. Нека само хвърлим поглед на стадо крави, което пасе на ливадата: за духовния поглед цялото настроение на тези животни, цялата им повишена деятелност се разиграва главно между етерното и астралното тяло на животното; тя бликва навън в едно живо чувство и в това чувство е цялото съществуване на животното. Определено усилване или смекчаване на това чувство точно тук е основата на животинската опитност; стигне ли се до приглушаване на чувството, настъпва активиране на образа.
към текста >>

И така, нека обобщим: Животното живее в едно съзнание, което е подобно на нашето сънищно съзнание.
Животното не притежава душевен живот, който да е пронизан от ясната светлина на мислите. Това, което в нас се извършва между етерното и астралното тяло, то е основното за животното, то изгражда животинския душевен живот. Твърде важно е, че ако ние истински схванем какво става, когато животното храносмила, тогава се добираме до една нагледна представа за тези отношения. Нека само хвърлим поглед на стадо крави, което пасе на ливадата: за духовния поглед цялото настроение на тези животни, цялата им повишена деятелност се разиграва главно между етерното и астралното тяло на животното; тя бликва навън в едно живо чувство и в това чувство е цялото съществуване на животното. Определено усилване или смекчаване на това чувство точно тук е основата на животинската опитност; стигне ли се до приглушаване на чувството, настъпва активиране на образа. И така, нека обобщим: Животното живее в едно съзнание, което е подобно на нашето сънищно съзнание.
към текста >>

Цялата Земна душа живее в едно сънищно съзнание и тя го внася вътре в растителното съзнание.
И когато търсим по-нататък съзнанието на растителния свят, ние също, както и при животните, не можем да го открием в отделното растение, и тогава всъщност трябва да го търсим в цялата душа на Земята, в Земната душа. Цялата Земна душа живее в едно сънищно съзнание и тя го внася вътре в растителното съзнание. И само доколкото Земята участвува в космическата еволюция, тя се преобразява по такъв начин, че да развие едно пълно съзнание, каквото ние, хората имаме в будното състояние между раждането и смъртта. В периода на зимата например: тогава настъпва един вид пробуждане на Земята; докато през лятото Земята изпада в сън, в притъпено сънищно съзнание. Както вече изтъкнах в предишни лекции, погрешно е да се вярва, че през лятото Земята е будна, а че зиме тя спи. Точно обратно. Земята заспива през топлото време на лятото, когато е в сила и бурния вегетативен растеж, тогава тя сънува; докато в студеното годишно време на зимата, тя е будна.
към текста >>

В периода на зимата например: тогава настъпва един вид пробуждане на Земята; докато през лятото Земята изпада в сън, в притъпено сънищно съзнание.
И когато търсим по-нататък съзнанието на растителния свят, ние също, както и при животните, не можем да го открием в отделното растение, и тогава всъщност трябва да го търсим в цялата душа на Земята, в Земната душа. Цялата Земна душа живее в едно сънищно съзнание и тя го внася вътре в растителното съзнание. И само доколкото Земята участвува в космическата еволюция, тя се преобразява по такъв начин, че да развие едно пълно съзнание, каквото ние, хората имаме в будното състояние между раждането и смъртта. В периода на зимата например: тогава настъпва един вид пробуждане на Земята; докато през лятото Земята изпада в сън, в притъпено сънищно съзнание. Както вече изтъкнах в предишни лекции, погрешно е да се вярва, че през лятото Земята е будна, а че зиме тя спи. Точно обратно. Земята заспива през топлото време на лятото, когато е в сила и бурния вегетативен растеж, тогава тя сънува; докато в студеното годишно време на зимата, тя е будна.
към текста >>

Земята заспива през топлото време на лятото, когато е в сила и бурния вегетативен растеж, тогава тя сънува; докато в студеното годишно време на зимата, тя е будна.
Цялата Земна душа живее в едно сънищно съзнание и тя го внася вътре в растителното съзнание. И само доколкото Земята участвува в космическата еволюция, тя се преобразява по такъв начин, че да развие едно пълно съзнание, каквото ние, хората имаме в будното състояние между раждането и смъртта. В периода на зимата например: тогава настъпва един вид пробуждане на Земята; докато през лятото Земята изпада в сън, в притъпено сънищно съзнание. Както вече изтъкнах в предишни лекции, погрешно е да се вярва, че през лятото Земята е будна, а че зиме тя спи. Точно обратно. Земята заспива през топлото време на лятото, когато е в сила и бурния вегетативен растеж, тогава тя сънува; докато в студеното годишно време на зимата, тя е будна.
към текста >>

Слизайки една степен надолу в царството под нас, ние срещаме животинското сънищно съзнание; издигайки се една степен нагоре, ние достигаме до имагинацията.
Така ние можем да си изградим представа за част от нещата, които са над нашия видим свят. Нашето следващо познание, обаче, е имагинативното, това, което работи с живи и подвижни образи. В основата на нашата собствена организация лежи етерното тяло и доколкото е така, самите ние сме формирани и изваяни от външният Космос. Слизайки една степен надолу в царството под нас, ние срещаме животинското сънищно съзнание; издигайки се една степен нагоре, ние достигаме до имагинацията. Това което изплитаме вътрешно като едно платно от имагинации, то застава пред нас и външно, ние го наблюдаваме отвън. Ние творим образи в посока навътре. Обаче Съществата, намиращи се непосредствено над човека те се откриват в имагинации, които са насочени навън, и самите ние сме породени в този техен свят, откъдето сме извлечени чрез една отправена навън имагинация. Така че в основата на нашия свят лежи една мисловна активност, една буря от образи-мисли, каквито ние намираме в стремежа си към духовния свят.
към текста >>

Слезем ли надолу от човека, надолу от будното човешко съзнание, стигаме до животинското съзнание, което е едно образно, сънищно съзнание; слезем ли по-надолу до растителното царство, там намираме едно спящо съзнание, а още по-надолу имаме дълбоко-спящото минерално съзнание.
След това обаче ние трябва да продължим и трябва да изследваме не само свръхсетивните съставни части на човека, но и да погледнем целия човек и взаимодействията му с неговото най-далечно обкръжение: под него и над него. Тогава ние откриваме как под него нещо спи, то не се издига над него, където е истинската духовност на човека като един съвместен живот със Съществата на висшите Йерархии -, а остава долу. Това, което се изживява горе като истинска духовност и това, което се изживява долу в природата: Всичко то се изживява като една смяна, като една ритмична смяна между будност и сън. Слезем ли надолу от човека, надолу от будното човешко съзнание, стигаме до животинското съзнание, което е едно образно, сънищно съзнание; слезем ли по-надолу до растителното царство, там намираме едно спящо съзнание, а още по-надолу имаме дълбоко-спящото минерално съзнание. Тръгнем ли нагоре, ние първо попадаме в сферите на имагинацията; едно по-пълно пробуждане вече ни издига чрез интуицията до Йерархията на по-висшите Същества; и едно най-пълно пробуждане ни извисява чрез интуицията всред онези Същества, за които е характерно, че са жертвоготовни, че са отдадени на света.
към текста >>

244. 5. Пета лекция, 2 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

С други думи: при действията ние изживяваме всичко в представи, в чувствата ние сънуваме, а по отношение на истинския волев живот ние спим.
Но от друга страна: Нашите волеви импулси те са като в спящо състояние дори и по време на будния ни живот. Ние изобщо не успяваме да проникнем надолу до същинските области на волята. Ние имаме само мисълта за волевия импулс. Едва после тя преминава по несъзнаван начин във волята, и едва след като волята се изяви навън, ние отново осмисляме това, което е станало чрез нас, това което сме изживели в нашето обикновено съзнание спрямо волята. С други думи: при действията ние изживяваме всичко в представи, в чувствата ние сънуваме, а по отношение на истинския волев живот ние спим.
към текста >>

245. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Ако разглеждаме тези неща с помощта на Духовната Наука, ние ще стигнем до забележителния факт, че още древните хора са имали познание за тях, познание което е произтичало от сънищно-подобните съзерцания на Вселената, впоследствие угаснали напълно.
Ако разглеждаме тези неща с помощта на Духовната Наука, ние ще стигнем до забележителния факт, че още древните хора са имали познание за тях, познание което е произтичало от сънищно-подобните съзерцания на Вселената, впоследствие угаснали напълно. И би могло да се каже, че тези древни хора – с една атавистична гениалност назоваха този символен, образен кръг, който за тях представляваше небето на не подвижните звезди, с единствено точното име: животински кръг. Сега аз установявам и поддържам не друго, а че нашата нова Духовна Наука, която отново ни разкрива тези неща, черпи своите познания от съвсем други източници. Би било едно потресаващо изживяване, ако някому от древните учители, завещали за нас инстинктивната си мъдрост за животинския кръг, сега отново се предостави възможността независимо от всичко което той е съхранил да свърже цялото си познание с констелациите на Слънцето спрямо животинския кръг, т.е. спрямо небето на неподвижните звезди. Но именно това обединява така здраво новата Духовна Наука с мъдростта на древните.
към текста >>

246. 12. Бележки GA_207 Антропософията като космософия 1

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
към текста >>

247. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Нощем, докато спим, нашето съзнание се намира под прага на будността и ние регистрираме процесите, които се разиграват от заспиването до пробуждането по един крайно незадоволителен и смътен начин: или съвсем смътно по време на дълбокия сън, или под формата на сънища, когато определени реминисценции от ежедневието, както и вътрешни процеси на организма се проявяват като едни или други образи.
Ако прегледате още веднъж лекционния цикъл, изнесен от мен през 1914 върху живота между смъртта и новото раждане, Вие ще откриете отделни подробности, които несъмнено ще се явят в подкрепа на лекциите от последните дни и седмици. Днес бих желал да насоча Вашето внимание към онази смяна в основните състояния на живота, която се извършва през периода между смъртта и новото раждане. Тя впрочем е толкова характерна, колкото и смяната между будност и сън в условията на земния живот. Ние притежаваме нашето нормално съзнание което практически ни превръща в хора между раждането и смъртта именно в състоянието, което наричаме будност или бодърствуване; докато по време на съня ние сме, така да се каже, „понижени“ в степента на нашето съзнание. Нощем, докато спим, нашето съзнание се намира под прага на будността и ние регистрираме процесите, които се разиграват от заспиването до пробуждането по един крайно незадоволителен и смътен начин: или съвсем смътно по време на дълбокия сън, или под формата на сънища, когато определени реминисценции от ежедневието, както и вътрешни процеси на организма се проявяват като едни или други образи. Една подобна смяна се извършва и в живота между смъртта и новото раждане. След смъртта, радикално се променя и отношението ни към състоянията, които са характерни за нас при условията на земния живот.
към текста >>

Архаите проникват в нормалното съзнание между смъртта и новото раждане като един вид спомени, също както в земното подсъзнание се появяват сънищата.
Ние просто живеем всред тях. И от тях ние узнаваме много повече, отколкото можем да научим нещо като обикновени хора. Ако между смъртта и новото раждане бихме изживявали само онова, което ни позволява нашият собствен Аз, ние изобщо нямаше да изживеем всички онези процеси за тях вече стана дума, които са безусловно необходими за следващата инкарнация. Ние можем да постигнем това само чрез ритмичната смяна между нормалните състояния на съзнанието от една страна и съзнанието на Архангелои от друга. Към всичко, което описваме, се намесва и Йерархията на Архаите. Архаите проникват в нормалното съзнание между смъртта и новото раждане като един вид спомени, също както в земното подсъзнание се появяват сънищата. И така, между смъртта и новото раждане, ние притежаваме онази степен на съзнание, която описахме вчера, но тя бива прекъсвана от периодично настъпващи състояния на свръхсъзнание. По време на тези състояния ние постигаме едно свръхчовешко познание и едва то ни дава възможността да подготвим следващата си земна инкарнация при това не произволно, а с оглед необходимостта.
към текста >>

Ако обаче човек излиза вън от себе си не според описания начин, а в процесите на съня, и ако именно там той навлиза в зоната, където иначе възниква будната фантазия, тогава всички онези сили, които намират сдържан и благоразумен израз в нашата фантазия, ще се пренасочат изключително към подсъзнанието под формата на сънища.
Ако обаче човек излиза вън от себе си не според описания начин, а в процесите на съня, и ако именно там той навлиза в зоната, където иначе възниква будната фантазия, тогава всички онези сили, които намират сдържан и благоразумен израз в нашата фантазия, ще се пренасочат изключително към подсъзнанието под формата на сънища. И точно както луциферическата фантазия може да се изроди в безогледна фантастика, така и сънищата могат да се изродят във всевъзможни абнормности, които човек вече под влиянието на Ариман започва да приема за неоспорими истини. Така или иначе в нашите сънища, в нашите невинни и чисто човешки сънища, практически пулсират същите онези сили, които наричаме Ангелос, същите онези Същества, които оживяват в нашата фантазия, ако се опитаме да излезем но в интровертен смисъл, вън от себе си. Сега обаче целият езиков свят, подвластен на Архангелои, се обособява в един свят, разположен „между“ чувствата и мислите: в света на представите; А би могло и да се допълни: в света на чувствените, емоционални представи (виж схемата), фантазията и сънищата се обособяват в света на чувствата чувствата и това, което живее в тях като воля; а бихме могли да употребим и друга дума: Волево оцветени чувства.
към текста >>

И точно както луциферическата фантазия може да се изроди в безогледна фантастика, така и сънищата могат да се изродят във всевъзможни абнормности, които човек вече под влиянието на Ариман започва да приема за неоспорими истини.
Ако обаче човек излиза вън от себе си не според описания начин, а в процесите на съня, и ако именно там той навлиза в зоната, където иначе възниква будната фантазия, тогава всички онези сили, които намират сдържан и благоразумен израз в нашата фантазия, ще се пренасочат изключително към подсъзнанието под формата на сънища. И точно както луциферическата фантазия може да се изроди в безогледна фантастика, така и сънищата могат да се изродят във всевъзможни абнормности, които човек вече под влиянието на Ариман започва да приема за неоспорими истини. Така или иначе в нашите сънища, в нашите невинни и чисто човешки сънища, практически пулсират същите онези сили, които наричаме Ангелос, същите онези Същества, които оживяват в нашата фантазия, ако се опитаме да излезем но в интровертен смисъл, вън от себе си. Сега обаче целият езиков свят, подвластен на Архангелои, се обособява в един свят, разположен „между“ чувствата и мислите: в света на представите; А би могло и да се допълни: в света на чувствените, емоционални представи (виж схемата), фантазията и сънищата се обособяват в света на чувствата чувствата и това, което живее в тях като воля; а бихме могли да употребим и друга дума: Волево оцветени чувства.
към текста >>

Така или иначе в нашите сънища, в нашите невинни и чисто човешки сънища, практически пулсират същите онези сили, които наричаме Ангелос, същите онези Същества, които оживяват в нашата фантазия, ако се опитаме да излезем но в интровертен смисъл, вън от себе си.
Ако обаче човек излиза вън от себе си не според описания начин, а в процесите на съня, и ако именно там той навлиза в зоната, където иначе възниква будната фантазия, тогава всички онези сили, които намират сдържан и благоразумен израз в нашата фантазия, ще се пренасочат изключително към подсъзнанието под формата на сънища. И точно както луциферическата фантазия може да се изроди в безогледна фантастика, така и сънищата могат да се изродят във всевъзможни абнормности, които човек вече под влиянието на Ариман започва да приема за неоспорими истини. Така или иначе в нашите сънища, в нашите невинни и чисто човешки сънища, практически пулсират същите онези сили, които наричаме Ангелос, същите онези Същества, които оживяват в нашата фантазия, ако се опитаме да излезем но в интровертен смисъл, вън от себе си. Сега обаче целият езиков свят, подвластен на Архангелои, се обособява в един свят, разположен „между“ чувствата и мислите: в света на представите; А би могло и да се допълни: в света на чувствените, емоционални представи (виж схемата), фантазията и сънищата се обособяват в света на чувствата чувствата и това, което живее в тях като воля; а бихме могли да употребим и друга дума: Волево оцветени чувства.
към текста >>

Сега обаче целият езиков свят, подвластен на Архангелои, се обособява в един свят, разположен „между“ чувствата и мислите: в света на представите; А би могло и да се допълни: в света на чувствените, емоционални представи (виж схемата), фантазията и сънищата се обособяват в света на чувствата чувствата и това, което живее в тях като воля; а бихме могли да употребим и друга дума: Волево оцветени чувства.
Ако обаче човек излиза вън от себе си не според описания начин, а в процесите на съня, и ако именно там той навлиза в зоната, където иначе възниква будната фантазия, тогава всички онези сили, които намират сдържан и благоразумен израз в нашата фантазия, ще се пренасочат изключително към подсъзнанието под формата на сънища. И точно както луциферическата фантазия може да се изроди в безогледна фантастика, така и сънищата могат да се изродят във всевъзможни абнормности, които човек вече под влиянието на Ариман започва да приема за неоспорими истини. Така или иначе в нашите сънища, в нашите невинни и чисто човешки сънища, практически пулсират същите онези сили, които наричаме Ангелос, същите онези Същества, които оживяват в нашата фантазия, ако се опитаме да излезем но в интровертен смисъл, вън от себе си. Сега обаче целият езиков свят, подвластен на Архангелои, се обособява в един свят, разположен „между“ чувствата и мислите: в света на представите; А би могло и да се допълни: в света на чувствените, емоционални представи (виж схемата), фантазията и сънищата се обособяват в света на чувствата чувствата и това, което живее в тях като воля; а бихме могли да употребим и друга дума: Волево оцветени чувства.
към текста >>

Докато сънуваме, ние сме извън себе си, но само в духовен смисъл.
Докато сънуваме, ние сме извън себе си, но само в духовен смисъл. Докато действуваме, разбира се, ние не сме във физически смисъл вън от себе си, но чрез волевите импулси привеждаме нашето физическо тяло в движение. Азът обаче се опира тъкмо на волевите импулси. Така че нека обобщим: Във волевото действие живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния външен свят. Ние развиваме нашия самостоятелен Аз единствено в условията на физическия свят, единствено в осъществяването на едно или друго волево действие. А в сбора от нашите действия, в онова, което остава от тях след смъртта, в него продължава да живее нашият Аз.
към текста >>

Обаче във всичко останало, в нашата фантазия и сънища, в езиковия и мисловен свят, в сетивата навсякъде напират такива духовни Същества, които ни пронизват от край до край.
Азът обаче се опира тъкмо на волевите импулси. Така че нека обобщим: Във волевото действие живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния външен свят. Ние развиваме нашия самостоятелен Аз единствено в условията на физическия свят, единствено в осъществяването на едно или друго волево действие. А в сбора от нашите действия, в онова, което остава от тях след смъртта, в него продължава да живее нашият Аз. След смъртта ние сме вгледани в очертанията на този израстващ от нашите действия човешки Аз. Обаче във всичко останало, в нашата фантазия и сънища, в езиковия и мисловен свят, в сетивата навсякъде напират такива духовни Същества, които ни пронизват от край до край.
към текста >>

248. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Тези образи приличаха донякъде на нашите сънища; те имаха нещо общо с духовния свят, и все пак животът им протичаше там „долу“, в човешката душа.
Тези образи приличаха донякъде на нашите сънища; те имаха нещо общо с духовния свят, и все пак животът им протичаше там „долу“, в човешката душа. Те не притежаваха ясните очертания на днешния понятиен апарат, а се явяваха пред съзнанието като нетрайни и подвижни образи.
към текста >>

249. 7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Както вече знаем, чувственият живот представлява един вид сънуване в условията на будното човешко съзнание.
Както вече знаем, чувственият живот представлява един вид сънуване в условията на будното човешко съзнание. Така че и тук, така да се каже, човек се люшка между будността и съня. Винаги, щом предприемем един волев акт, зад нашата будност прозира дълбокият сън, или ако мога така да се изразя „будният сън“. Будни сме само дотолкова, доколкото можем да облечем в представи нашата собствена активност. Обаче истинският смисъл на волевата активност остава за нас в пълен мрак, както впрочем и състоянията по време на сън.
към текста >>

Там ние имаме вече друго отношение към действителния свят; там ние започваме да сънуваме този свят и общо взето той се изплъзва от нашето будно съзнание.
Тук имагинациите изчезват. И така, от тази страна е тялото. Обаче това „тяло“ е потънало в сън, потънало е в нощния мрак на безсъзнанието и се манифестира само дотолкова, доколкото изявява волята си горе в съзнанието. А тази воля е като един мощен противоудар; той ни прави крепки и здрави, дава ни непосредствения усет за действителността. Обаче „горе“ този непосредствен усет за действителността се проявява като чувства. Там ние имаме вече друго отношение към действителния свят; там ние започваме да сънуваме този свят и общо взето той се изплъзва от нашето будно съзнание. Като хора, живеещи между раждането и смъртта, ние постигаме нашето съществувание в духовния свят за сметка на това, че изживяваме Духа в образи било то в образите на сетивните възприятия, било то в образите на нашите представи; за сметка на това, че макар и да изживяваме действителния свят около нас той се отразява в нас по един дълбоко несъзнателен начин.
към текста >>

250. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ние знаем: За човека чувствата са все още една смътна сила; в известен смисъл, за неговото съзнание те имат само онази интензивност, която има и сънуването.
А сега, ако мога така да се изразя, от морските бездни на човешката воля, в посока нагоре, пробива това, което наричаме чувства. Ние знаем: За човека чувствата са все още една смътна сила; в известен смисъл, за неговото съзнание те имат само онази интензивност, която има и сънуването. Обаче все пак, те са по-светли и по-ясни от волята. Да, в своите чувства човек е малко по-светъл, малко по-просветлен. И в хода на това „просветляване“, двата полюса на волята както външната, така и вътрешната воля се издигат до обхвата на съзнанието.
към текста >>

Само някои отделни и странни сънища могат да насочат човешкото съзнание към онази воля, която пулсира в нашия организъм по време на съня.
Да, ако антипатиите нараснат прекомерно, тогава човек се препълва с ненавист към целия свят, става враг на целия свят. Тази мирова ненавист може да се разширява до ужасяващи размери. И цялата педагогика, всичките социални въздействия трябва да си поставят за цел недопускането на подобна ненавист! Но помислете си сами, че от една страна всичко онова, което напира така стихийно от тайнствените дълбини на човешкия характер, прераства в един клокочещ егоизъм, от който изникват всички разновидности на налудността за преследване; но от друга страна в този клокочещ егоизъм действува и спящата съзидателна воля, която сънят скрива от нас! Ние просто не сме в състояние да разберем как нашите крайници, как целият ни организъм е проникнат от тази вътрешна и спяща воля. Само някои отделни и странни сънища могат да насочат човешкото съзнание към онази воля, която пулсира в нашия организъм по време на съня. За обикновеното съзнание както помните от другите лекции тя лежи зад прага на духовния свят. И този, който успее да вникне в това, той може вече да разбира и всичко, което тласка човека към подлостта и злото. Една от дълбоките тайни на живота е вложена тъкмо в това, че ние постигаме уравновесяването на нашите биологични процеси с помощта на онези сили, които ако биха били овладени от съзнанието щяха да превърнат човека в злодей, в инструмент на зло то.
към текста >>

251. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

А нашите чувства като един вид вътрешни сънища на душата, защото и от по-рано знаем, че интензитетът на съзнанието при чувствата е еднакъв с този на сънищата, просто съпровождат това, което се разиграва между човека и външния свят.
Една дълбоко погрешна представа имат хората, които казват: Добре, докато е буден, човекът изживява много неща, но докато спи, той не изживява нищо. По време на бодърствуването, голяма част от човешките изживявания са всъщност процеси, които се разиграват между него и външния физически свят. А нашите чувства като един вид вътрешни сънища на душата, защото и от по-рано знаем, че интензитетът на съзнанието при чувствата е еднакъв с този на сънищата, просто съпровождат това, което се разиграва между човека и външния свят. Обаче след като заспим, в нашия Аз и в нашето астрално тяло става нещо много по-важно: тогава силите на духовно-душевния свят започват да формират Азът и астралното тяло. И това са напълно реални събития, които после проникват, пронизват и налагат своя отпечатък върху физическото и етерното тяло. След като сме проникнати и пронизани от тях, ние отново се обръщаме към физическия свят и влизаме в едни или други отношения с него. Що се отнася до нашата вътрешна организация, ние правим това най-вече по време на съня. Но аз бих желал да допълня: Пълният диапазон на съня, или така да се каже радиусът на неговото действие, общо взето, се простира не само в областта на физическите изживявания, но и в самата морална структура на човешкото същество.
към текста >>

252. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Това съответства, впрочем, в определен смисъл на онова, което се даваше на едно сънищно ясновидство, каквото беше някогашното атавистично ясновидство.
Това съответства, впрочем, в определен смисъл на онова, което се даваше на едно сънищно ясновидство, каквото беше някогашното атавистично ясновидство. Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един духовен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха изживели вътре, в духовния свят. Ако тези хора на свое разположение само виждането за сетивното, те биха си се явявали на самите тях като някой, който се намира в тъмна стая и няма светлина. Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая. Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна.
към текста >>

Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един духовен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха изживели вътре, в духовния свят.
Това съответства, впрочем, в определен смисъл на онова, което се даваше на едно сънищно ясновидство, каквото беше някогашното атавистично ясновидство. Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един духовен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха изживели вътре, в духовния свят. Ако тези хора на свое разположение само виждането за сетивното, те биха си се явявали на самите тях като някой, който се намира в тъмна стая и няма светлина. Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая. Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози.
към текста >>

Теология от този род можеше да се роди само от древното атавистично ясновидство, чийто най-зрял продукт тя беше, защото атавистичното ясновидство беше също, това се знае, едно вътрешно виждане, даже ако става въпрос за имагинациите, които имаха сънищен характер.
Естествените дарби, обаче, на готическите народи, на германските народи не бяха такива, каквито една теологическа ориентация от този род можеше да наложи, защото тази теологическа ориентация беше, разбира се, изцяло отправена според своята собствена природа към това да се видят отвътре явленията, можещи да се видят в света, да се види най-напред именно духовното и да се признае, че сетивното може да се види само ако се изхожда от духовното. Теология от този род можеше да се роди само от древното атавистично ясновидство, чийто най-зрял продукт тя беше, защото атавистичното ясновидство беше също, това се знае, едно вътрешно виждане, даже ако става въпрос за имагинациите, които имаха сънищен характер. Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в духовния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят. Тези народи също имаха още малко от атавистичното ясновидство; в действителност, те бяха още в един по-раншен, по-примитивен стадий от човешката еволюция. Тези готи или тези ламбарди и т.н., пазеха още нещо от древното ясновидство. Това древно ясновидство, обаче, не се отнасяше изобщо до едно вътрешно виждане, а до духовен поглед, разбира се, който, обаче, се обръщаше повече към външната страна. Те гледаха, така да се каже, духовния свят отвън, докато южните народи имаха естествени способности да гледат духовния свят отвътре.
към текста >>

253. ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Човек възприемаше един истински свят, но той възприемаше този истински свят по-скоро в сънищата, които, все пак, произлизаха от външния свят.
Но той има, в замяна на това, възможността да се свърже отново, в своето вътрешно същество, с една предопределеност на бог, при преминаването на смъртта чрез бога, при възкръсването на бога. В древните времена, човекът насочваше погледа на духа си навън, той виждаше определеността на боговете изхождайки от това, си създаваше мита, изживян в образи, в подвижни образи, митът, който може да има многообразни форми, защото живее основно по най-променливия начин в духовния свят. Бих искал да кажа, че този свят на боговете беше вече нещо възприемаемо за земния човек с определена степен на въздействие, когато той го възприемаше в своето инстинктивно ясновидство. Хората даваха също на тези образи от света на боговете различна форма в зависимост от особеностите на своите характери. От този факт, митовете на различните народи станаха различни. Човек възприемаше един истински свят, но той възприемаше този истински свят по-скоро в сънищата, които, все пак, произлизаха от външния свят. Това бяха образи с една по-голяма или по-малка прецизност, но прецизността не беше достатъчно голяма, за да имат, един единствен смисъл за всички хора.
към текста >>

254. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Шпенглер започва така: "Погледни цветята, вечер, когато, при залез слънце те се затварят едно след друго: едно безпокойство прониква в теб, едно енигматично чувство, на страх от това сляпо, сънищно съществувание, свързано със земята.
Това, което трябва да се каже е от значение не само за немската литература, то има едно напълно интернационално значение. Шпенглер започва така: "Погледни цветята, вечер, когато, при залез слънце те се затварят едно след друго: едно безпокойство прониква в теб, едно енигматично чувство, на страх от това сляпо, сънищно съществувание, свързано със земята. Гората няма, поляните мълчаливи, храстът там долу, тези мустачки тук, не помръдват. Играе вятърът с тях. Само мушичката е свободна. Тя танцува още в светлината на вечерта; тя се премества и отива там, където иска* /* Шпенглер, стр. 557/" и т.н.
към текста >>

255. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

И когато сънуваме, да речем, на пробуждане тогава се случва да възприемем, точно в момента на пробуждане последните движения на етерното тяло.
По време на сън, нещата са различни. Сънят започва с факта, че етерното тяло започва да се движи даже и в главата и така, под тази форма, трае сънят. Така че, по време на сън, ние имаме в нашата цялостност на човешкото същество, в главата и в останалата част, едно етерно тяло във вътрешно движение. И когато сънуваме, да речем, на пробуждане тогава се случва да възприемем, точно в момента на пробуждане последните движения на етерното тяло. Те ни се представят под формата на сънища. Ние възприемаме още последните етерни движения на главата на пробуждане; но когато пробуждането е бързо, това не може да се случи.
към текста >>

Те ни се представят под формата на сънища.
По време на сън, нещата са различни. Сънят започва с факта, че етерното тяло започва да се движи даже и в главата и така, под тази форма, трае сънят. Така че, по време на сън, ние имаме в нашата цялостност на човешкото същество, в главата и в останалата част, едно етерно тяло във вътрешно движение. И когато сънуваме, да речем, на пробуждане тогава се случва да възприемем, точно в момента на пробуждане последните движения на етерното тяло. Те ни се представят под формата на сънища. Ние възприемаме още последните етерни движения на главата на пробуждане; но когато пробуждането е бързо, това не може да се случи.
към текста >>

256. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Защото, ако хвърлите един ретроспективен поглед върху условията, които управляваха преди това на Земята, когато хората имаха едно ясновидство, има що качество на сън, в това сънищно ясновидство продължаваха да живеят духовни същности.
Но трябва, по време на земната еволюция човешкото същество да става все по-свободно. Земята ще постигне целта на еволюцията само ако човечеството става все по-свободно. Но за това, интелектуализмът беше необходим в една определена епоха. Тази епоха е нашата. Защото, ако хвърлите един ретроспективен поглед върху условията, които управляваха преди това на Земята, когато хората имаха едно ясновидство, има що качество на сън, в това сънищно ясновидство продължаваха да живеят духовни същности. Човешкото същество не можеше да казва в тази епоха: имам мисли в главата си. Това щеше да бъде грешно. В тези древни времена, то трябваше да каже: животът на ангелите е в моята глава. И по-късно, трябваше да каже: животът на елементарните същества е в моята глава. Едва тогава, когато настъпи ХV век и до ХІХ, ХХ век, човешкото същество няма вече нищо духовно в главата, няма нищо друго в главата, освен мисли, само мисли.
към текста >>

257. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Той виждаше целия свят обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този духовен свят, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този духовен свят душа, влязох в едно човешко тяло.
Така както днес в обикновения живот, ние си спомняме за това, което сме изживели, да речем, от нашата трета, четвърта, пета година нататък, така човешката душа имаше някога спомен за своя живот преди раждането си, за живота си в света на душата и духа. Човекът беше в определен смисъл прозрачен за самия себе си от гледна точка на душата, той знаеше това: аз съм душа и бях душа преди да сляза на земята. Той знаеше също, особено в древните времена, определени детайли от живота на душата си и на духа си, преди да слезе на земята. Той имаше опитност със самия себе си в космични образи. Той вдигаше поглед към звездите и не виждаше звездите само в абстрактната конфигурация, в която ние ги виждаме днес, той ги виждаше в имагинации, имащи естеството на сън. Той виждаше целия свят обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този духовен свят, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този духовен свят душа, влязох в едно човешко тяло. И никога този човек от древните времена не се свързваше със своето човешко тяло с една интензивност, такава, с която той нямаше да може да има опитност със своето душевно същество.
към текста >>

Това бяха потомците на тези първи хора, които съвсем не бяха така близки до животните, както ние го представяме днес в науките; напротив, те имаха в своята форма, близка до животното, душа, чрез която знаеха в своето атавистично сънищно ясновидство: ние сме слезли от духовно-божествения свят, облекли сме едно човешко тяло.
Когато потопим още по-дълбоко нашите погледи в душите на хората, които живееха в епохата, в която Мистерията на Голгота приближаваше, ето какво ни се явяваше: имаше там по-обикновени, по-примитив ни души, които можеха да усетят само в дълбините на своята несъзнателност, че са занапред откъснати от Отца. Това бяха потомците на тези първи хора, които съвсем не бяха така близки до животните, както ние го представяме днес в науките; напротив, те имаха в своята форма, близка до животното, душа, чрез която знаеха в своето атавистично сънищно ясновидство: ние сме слезли от духовно-божествения свят, облекли сме едно човешко тяло. Бог Отец ни изпрати в земния свят. От него ние сме родени.
към текста >>

258. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Това е едно смътно съзнание, което оста вя най-много някакво ехо в сънищата: те, разбира се, запазват нещо от движението на планетите в своята вътрешна подвижност, но в тях се вместват образите от живота, които основно влизат само в тези сънища, които зависят в действителност от движението на планетите.
Че хората забравят още щом се събудят смътното съзнание, което са имали през нощта чрез окото на своето сърце, се дължи единствено на тяхното днешно установяване. Това е едно смътно съзнание, което оста вя най-много някакво ехо в сънищата: те, разбира се, запазват нещо от движението на планетите в своята вътрешна подвижност, но в тях се вместват образите от живота, които основно влизат само в тези сънища, които зависят в действителност от движението на планетите. Образите влизат там, защото астралното тяло се потопява в етерното тяло и етерното тяло запазва споменът от живота.
към текста >>

Ето защо, образите са, разбира се, както знаем, значими в сънищата.
Според начина, по който сте свързани с космоса, вие сте надарени, вие сте добри или, най-малко, имате тенденция към доброто и към злото. И ще видите това, за което Юпитер и Венера са говорили заедно и това, което сте възприели с окото на вашето сърце или бих могъл да кажа също, ухото на вашето сърце, защото това не може така точно да бъде разграничено. Но тъй като освен това, тези неща са възприети твърде смътно, та са забравени. Но докато се произвежда там още тази обмяна между Юпитер и Венера, която изпълнява във вашето астрално тяло едно противоположно движение, ето че идва да се смеси към него, това, което вие един ден сте изживели, да речем по обяд, когато сте били на 17 или 25 години, например, в Оксфорд или в Манчестър, или където и да е. Образите се смесват с космична опитност. Ето защо, образите са, разбира се, както знаем, значими в сънищата. Но те не са най-важното. Те са, така да се каже, дрехата, която се тъче над космичните опитности.
към текста >>

И нещата стоят, най-напред, така, че за хората на древните времена, които притежаваха още извънредно много сили на сънищното ясновидство и които възприемаха в едно сънищно съзнание, много неща, които разказвам тук, това бяха всички запазени, по-малко смущаващи съотношения.
Скъпи мои приятели, дори да направите околосветско пътешествие из най-важните райони на Земята, не бихте имали сумата от опитности, които имате всяка нощ, от една единствена констелация на Зодиака, за вашето слънчево око! И нещата стоят, най-напред, така, че за хората на древните времена, които притежаваха още извънредно много сили на сънищното ясновидство и които възприемаха в едно сънищно съзнание, много неща, които разказвам тук, това бяха всички запазени, по-малко смущаващи съотношения. Днес човешкото същество може едва да постигне някакво ясно познание по повод своето слънчево око и е нужно то да го постигне, дори да го е забравило през деня то едва щеше да може да има ясно познание за това, с което извършва опитност под една форма 12 пъти по-сложна, през нощта, ако не беше допуснало в своето сърце това, което Христос искаше да стане за Земята чрез Мистерията на Голгота. Да си усетил просто какво означава за земния живот фактът, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота, да си формирал мисли за Христос в обикновения земен живот, това дава на астралното тяло, чрез посредничеството на физическото тяло и етерното тяло един оттенък, който кара Христос да стане вашият водач за Зодиака от заспиването до събуждането.
към текста >>

Ние,в модерната епоха, сме в необходимостта да разберем историята: можем да покажем, че човекът е тръгнал от едно състояние на атавистично сънищно ясновидство, и е стигнал сега до своето обагрено от интелектуалност съзнание само с един митичен нюанс, от който той трябва да излезе с усилие, за да потопи своя поглед в духовния свят.
Погледнете до каква степен гъркът е постигнал, всъщност, до една ниска степен а човекът от Изтока, из общо никаква това, което наричаме познание по история. Той се интересува много повече от това, което ставаше през епохата, в която, така да се каже, Земята се формира в космоса, през епохата, в която вътрешните сили на Земята, силите на Титаните, бяха в борба срещу други сили, за които гъркът говори като за големи, мощни духовни сили, съдържащи основата на земните условия, в които човешкото същество е включено. Ние,в модерната епоха, сме в необходимостта да разберем историята: можем да покажем, че човекът е тръгнал от едно състояние на атавистично сънищно ясновидство, и е стигнал сега до своето обагрено от интелектуалност съзнание само с един митичен нюанс, от който той трябва да излезе с усилие, за да потопи своя поглед в духовния свят.
към текста >>

259. Съдържание GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Сън и сънища.
Опознаване на «несъзнателното». Сън и сънища. Първият стадий на съня: търсене на духовността, изхождайки от неопределеното себечувстване. Следствия в будното състояние: поставяне на отделните неща в отношения с общото. Втори стадий: от породения страх чрез разпръсването в отделни същности към проникването с планетни сили. Следствия в будното състояние: освежаване на кръвообращението и дишането. Трети стадий: изживяване на констелацията на неподвижните звезди.
към текста >>

260. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща.
Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно. Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия живот, раждането и смъртта. Достатъчно е да разгледаме обикновеното, появяващо се всеки ден състояние на сън и ще трябва да си кажем, че за действителното душевно познание е невъзможно това, което обикновените познавателни средства могат да кажат за душевните изживявания, да устои пред възражения като следното. Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго. Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща. Всъщност никой сериозен непредубеден човек, изхождайки от обикновените познавателни средства, не може да говори за душата по друг начин, освен да каже, че тя показва явления, които изглеждат зависими от телесните състояния.
към текста >>

Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съзнание, изпълнено със сънища.
Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съзнание, изпълнено със сънища. Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот. Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин. Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват. Изживяното от душата е несъзнателно. Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно.
към текста >>

Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот.
Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съзнание, изпълнено със сънища. Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот. Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин. Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват. Изживяното от душата е несъзнателно. Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно. Ще ви опиша изживяванията на душата от заспиването до събуждането така, сякаш те са изживени съзнателно, макар да не са, но това, което ще опиша, като че ли е изживяно съзнателно, то наистина се изживява от душата, макар тя да не го осъзнава.
към текста >>

Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин.
Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съзнание, изпълнено със сънища. Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот. Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин. Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват. Изживяното от душата е несъзнателно. Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно. Ще ви опиша изживяванията на душата от заспиването до събуждането така, сякаш те са изживени съзнателно, макар да не са, но това, което ще опиша, като че ли е изживяно съзнателно, то наистина се изживява от душата, макар тя да не го осъзнава. Като факт то е налице и действа не само от заспиването до събуждането, а преди всичко навлиза и в човешкия физически организъм, и то най-често по време на будността.
към текста >>

Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват.
Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съзнание, изпълнено със сънища. Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот. Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин. Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват. Изживяното от душата е несъзнателно. Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно. Ще ви опиша изживяванията на душата от заспиването до събуждането така, сякаш те са изживени съзнателно, макар да не са, но това, което ще опиша, като че ли е изживяно съзнателно, то наистина се изживява от душата, макар тя да не го осъзнава. Като факт то е налице и действа не само от заспиването до събуждането, а преди всичко навлиза и в човешкия физически организъм, и то най-често по време на будността. През деня, от събуждането до заспиването, ние винаги внасяме в нас следствията от нощните изживявания и макар за външната култура всичко извършено от човека съзнателно, всичко, което се случва в самия него, да е от извънредно голямо значение, то е зависимо от неговото съзнание в най-минимална степен, а в най-висша степен зависи от несъзнателното изживяване от заспиването до събуждането.
към текста >>

261. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Такива са били, така да се каже, писателите на Стария завет[8] там, където например се казва, че ако човек има лоши сънища - вече съм обръщал вниманието ви върху това, Господ го е наказал през съответната нощ чрез бъбреците му.
Защо то се появява? То се появява, защото става преход от бъбречната дейност към чернодробната дейност. Можете да го разберете, когато се обърнете към физиологията. Предишните физиолози са били в известно отношение, разбира се, по-добри физиолози от материалистическите физиолози на съвремието. Такива са били, така да се каже, писателите на Стария завет[8] там, където например се казва, че ако човек има лоши сънища - вече съм обръщал вниманието ви върху това, Господ го е наказал през съответната нощ чрез бъбреците му. Това знание за определена връзка между ненормалната бъбречна функция и лошите сънища се е предавало нататък и оттам хората от 8, 9, 10-то столетие са били дълбоко проникнати със знанието например, че човек става тежък чрез бъбречната дейност. Бъбречната дейност постепенно е станала нещо тежко за хората. Естествено, външно се е говорило за нещо, което е станало тежко. С това хората не са се справяли, чувствали са се залепнали за земното. И тогава са почувствали проникването с жлъчката от страна на физическото, но то е било свързано с едно одушевяване, Durch-saeld-ung, като спасение, едно вътрешно спасение - вътрешно, но божествено чувство на щастие, един стремеж за освобождаване от смътността на бъбреците.
към текста >>

Това знание за определена връзка между ненормалната бъбречна функция и лошите сънища се е предавало нататък и оттам хората от 8, 9, 10-то столетие са били дълбоко проникнати със знанието например, че човек става тежък чрез бъбречната дейност.
Защо то се появява? То се появява, защото става преход от бъбречната дейност към чернодробната дейност. Можете да го разберете, когато се обърнете към физиологията. Предишните физиолози са били в известно отношение, разбира се, по-добри физиолози от материалистическите физиолози на съвремието. Такива са били, така да се каже, писателите на Стария завет[8] там, където например се казва, че ако човек има лоши сънища - вече съм обръщал вниманието ви върху това, Господ го е наказал през съответната нощ чрез бъбреците му. Това знание за определена връзка между ненормалната бъбречна функция и лошите сънища се е предавало нататък и оттам хората от 8, 9, 10-то столетие са били дълбоко проникнати със знанието например, че човек става тежък чрез бъбречната дейност. Бъбречната дейност постепенно е станала нещо тежко за хората. Естествено, външно се е говорило за нещо, което е станало тежко. С това хората не са се справяли, чувствали са се залепнали за земното. И тогава са почувствали проникването с жлъчката от страна на физическото, но то е било свързано с едно одушевяване, Durch-saeld-ung, като спасение, едно вътрешно спасение - вътрешно, но божествено чувство на щастие, един стремеж за освобождаване от смътността на бъбреците. Бъбреците също развиват мисловна дейност, в човека те развиват смътна мисловна дейност по пътя през ганглиевата система, което е свързано чрез индукция със системата на гръбначния мозък и с мозъчната система, те развиват именно мисленето, което точно в Средновековието също е играло голяма роля.
към текста >>

262. ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Спането протича така за човека, че с прехода от сънищата - които имат много съмнително значение за човешкия живот, когато се приемат просто така, както те се представят, той потъва в безсъзнателността на дълбокия сън, от който отново излиза при събуждането, когато със своя аз и астралното си тяло навлиза в етерното и физическото тяло, следователно ползва тези две организации като инструмент, за да възприема своето физическо обкръжение и да работи чрез волята си в него.
Спането протича така за човека, че с прехода от сънищата - които имат много съмнително значение за човешкия живот, когато се приемат просто така, както те се представят, той потъва в безсъзнателността на дълбокия сън, от който отново излиза при събуждането, когато със своя аз и астралното си тяло навлиза в етерното и физическото тяло, следователно ползва тези две организации като инструмент, за да възприема своето физическо обкръжение и да работи чрез волята си в него. Това обаче, което лежи извън раждането и смъртта, се забулва точно в онази същност на човека, която със заспиването става несъзнателна. Искам да ви опиша състоянията, през които човекът преминава, като че ли те са съзнателни. Те могат да станат съзнателни за имагинативното, инспирираното и интуитивното съзнание. Но в сравнение с това, което всеки човек преживява през нощта, тук имаме само разлика в познанието. Който поглежда съня като съвременен посветен, знае как стоят нещата.
към текста >>

След преминаването през сънищата човекът навлиза в сравнение с обикновеното си съзнание в безсъзнателността.
След преминаването през сънищата човекът навлиза в сравнение с обикновеното си съзнание в безсъзнателността. Но за над сетивното познание тази безсъзнателност изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в един вид смътно състояние. Ако той съзнателно прозре своето състояние, ще се почувства като разлят в един етерен свят. Ще се почувства извън своето тяло, не в тесни граници, а широко разлят. Ще чувства и възприема тялото си като нещо обективно, намиращо се извън него. Ако се осъзнае това състояние, душевността на човека би се изпълнила вътрешно с определен страх или страхливост: човек ще почувства, че е изгубил твърдата опора в живота си и стои като пред една пропаст.
към текста >>

263. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Защото детето душевно е изцяло едно сетиво и възприема в най-фините вълнения, за които нашите възрастни сетива дори не могат да сънуват това, което протича в неговото обкръжение.
Ако вярваме, че с проповеди за добро и зло бихме могли да постигнем нещо при детето, се намираме в най-голямо заблуждение. С възпитателските си методи можем да постигнем нещо само ако поставим пред детето пример за подражание. Това стига чак до мислите. Ох, между този, който възпитава, и детето съществува фина вътрешна връзка! И ние трябва сами да се стараем да имаме мисли и чувства, когато сме наблизо до детето, на които детето може да подражава вътрешно като мисли и чувства. Защото детето душевно е изцяло едно сетиво и възприема в най-фините вълнения, за които нашите възрастни сетива дори не могат да сънуват това, което протича в неговото обкръжение.
към текста >>

264. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

В този случай ние трябва да кажем: Слънцето и разбира се ще имаме предвид неизброимите духовни Същества, които обитават Слънцето „Слънцето сънува и неговите прекрасни сънища обвиват Земята и придават облика на растенията".
От физическа гледна точка човек разсъждава така: Слънцето сгрява Земята и се отразява в скалите, почвата и т.н. По този начин възниква светлината, изобщо по този начин става видим целия минерален свят. Слънчевите лъчи проникват и в растенията, правят ги зелени, карат ги да израстват. Тази обаче е само външната страна на нещата. Ако сега погледнем на същите неща от духовна гледна точка, ние съвсем не можем да защитим предишното си мнение: Ето, Слънчевата светлина се отразява от минералите, след което прониква в растенията и те стават зелени. В този случай ние трябва да кажем: Слънцето и разбира се ще имаме предвид неизброимите духовни Същества, които обитават Слънцето „Слънцето сънува и неговите прекрасни сънища обвиват Земята и придават облика на растенията".
към текста >>

Обаче над тях неуморно бушува сънищният свят на духовното Слънце.
Когато Вие мислите за Земната повърхност и за това как от нейните недра израстват растенията, тук Вие имате действието на физическите Слънчеви лъчи. Обаче над тях неуморно бушува сънищният свят на духовното Слънце. Това са чисти имагинации. Когато напролет снегът се топи и Слънцето отново усилва своята лъчезарна мощ, неговите имагинации имагинациите на Слънцето обгръщат Земята отвсякъде. И тези Слънчеви имагинации като съзидателни имагиниращи сили изтъкват вълшебната тъкан на целия растителен свят. И този имагинативен свят, тази имагинативна атмосфера, които обгръщат Земята, са особено живи там, където дадена местност се намира между годишните сезони на пролетта и есента. Разбира се този сънищен елемент на Слънчевото действие е налице също и през зимата.
към текста >>

Разбира се този сънищен елемент на Слънчевото действие е налице също и през зимата.
Обаче над тях неуморно бушува сънищният свят на духовното Слънце. Това са чисти имагинации. Когато напролет снегът се топи и Слънцето отново усилва своята лъчезарна мощ, неговите имагинации имагинациите на Слънцето обгръщат Земята отвсякъде. И тези Слънчеви имагинации като съзидателни имагиниращи сили изтъкват вълшебната тъкан на целия растителен свят. И този имагинативен свят, тази имагинативна атмосфера, които обгръщат Земята, са особено живи там, където дадена местност се намира между годишните сезони на пролетта и есента. Разбира се този сънищен елемент на Слънчевото действие е налице също и през зимата. Само че през зимата ако мога така да се изразя Слънчевите сънища стават неясни и смътни; докато през лятото те са бързи, подвижни и ясни. И виждате ли, Азът и астралното тяло на човека когато те са извън физическото му и етерно тяло се намират точно в този елемент, в който се развиват имагинациите на Слънцето.
към текста >>

Само че през зимата ако мога така да се изразя Слънчевите сънища стават неясни и смътни; докато през лятото те са бързи, подвижни и ясни.
Това са чисти имагинации. Когато напролет снегът се топи и Слънцето отново усилва своята лъчезарна мощ, неговите имагинации имагинациите на Слънцето обгръщат Земята отвсякъде. И тези Слънчеви имагинации като съзидателни имагиниращи сили изтъкват вълшебната тъкан на целия растителен свят. И този имагинативен свят, тази имагинативна атмосфера, които обгръщат Земята, са особено живи там, където дадена местност се намира между годишните сезони на пролетта и есента. Разбира се този сънищен елемент на Слънчевото действие е налице също и през зимата. Само че през зимата ако мога така да се изразя Слънчевите сънища стават неясни и смътни; докато през лятото те са бързи, подвижни и ясни. И виждате ли, Азът и астралното тяло на човека когато те са извън физическото му и етерно тяло се намират точно в този елемент, в който се развиват имагинациите на Слънцето.
към текста >>

265. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

В него се казва, че престъпниците които лежат в затворите, имат възможно най-здравия сън; да, ако са истински и закоравели престъпници, по време на своя сън те изобщо не се измъчват от лоши сънища или нещо подобно.
Естествените науки често се докосват до тези неща, които по необходимост трябваше да бъдат изнесени на света от Духовната Наука. Напоследък Вие може би срещнахте едно интересно съобщение в печата, което е статистически достоверно и се основава на съвсем точни наблюдения. В него се казва, че престъпниците които лежат в затворите, имат възможно най-здравия сън; да, ако са истински и закоравели престъпници, по време на своя сън те изобщо не се измъчват от лоши сънища или нещо подобно. Терзанието се появява, едва след като те отново се потопят в своето етерно тяло; моралната преценка се връща на мястото си. Тъкмо на онзи, който се стреми да бъде морален, би могло до хрумне: ето, чрез особено морално устройство на моето етерно тяло, аз ще изнеса и нещо горе в моето астрално тяло, така че вероятно ще бъда измъчван от лоши сънища, дори и поради незначителни морални грешки. Обаче в действителност нещата са така устроени, че по време на сън, човек не изнася горе в духовния свят нито следа от моралното устройство на своето етерно тяло; докато спи, обаче той е изложен на въздействията, които упражняват върху него онези Същества, за които стане дума преди малко.
към текста >>

Тъкмо на онзи, който се стреми да бъде морален, би могло до хрумне: ето, чрез особено морално устройство на моето етерно тяло, аз ще изнеса и нещо горе в моето астрално тяло, така че вероятно ще бъда измъчван от лоши сънища, дори и поради незначителни морални грешки.
Естествените науки често се докосват до тези неща, които по необходимост трябваше да бъдат изнесени на света от Духовната Наука. Напоследък Вие може би срещнахте едно интересно съобщение в печата, което е статистически достоверно и се основава на съвсем точни наблюдения. В него се казва, че престъпниците които лежат в затворите, имат възможно най-здравия сън; да, ако са истински и закоравели престъпници, по време на своя сън те изобщо не се измъчват от лоши сънища или нещо подобно. Терзанието се появява, едва след като те отново се потопят в своето етерно тяло; моралната преценка се връща на мястото си. Тъкмо на онзи, който се стреми да бъде морален, би могло до хрумне: ето, чрез особено морално устройство на моето етерно тяло, аз ще изнеса и нещо горе в моето астрално тяло, така че вероятно ще бъда измъчван от лоши сънища, дори и поради незначителни морални грешки. Обаче в действителност нещата са така устроени, че по време на сън, човек не изнася горе в духовния свят нито следа от моралното устройство на своето етерно тяло; докато спи, обаче той е изложен на въздействията, които упражняват върху него онези Същества, за които стане дума преди малко.
към текста >>

266. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

В този случай неговите морални импулси биха били просто сънища.
Представете си само, че в началото на сътворението действително лежи Кант-Лапласовата мъглявина с нейните механични сили и механични закони; представете си как от тези подвижни и променливи маси постепенно се раждат земните природни царства с техните обективни и неутрални природни закони, за да се стигне до появата на човека. В този случай неговите морални импулси биха били просто сънища. Защото всичко онова, което той нарича „морално", би изчезнало наред с неизбежното унищожение на Земята според механичните закони на тази космогония. Ако искаме да погледнем честно в тази космогония, ние трябва да признаем, че там никога не може да възникне някакво оправдание на един или друг морален живот. Строго погледнато, морален живот може да възникне само в онези области на съществуването, където „моралното" придобива най-конкретни и реални очертания, подобни на реалните природни феномени от живота между раждането и смъртта. Когато човекът е поставен между Боговете в духовния свят, там могат да възникнат определени действия, също както тук растенията израстват и цъфтят. В тези действия е истинският морален свят.
към текста >>

267. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Естествено, сънищният живот протича с по-голяма скорост, така че Вие се нуждаете от много по-малко време, приблизително една третина от „дневното" време.
Нека да си представим едно нормално редуване на будност и сън... впрочем така изглеждат нещата и при неправилната смяна на тези състояния... нека да си представим, че една сутрин се пробуждаме, занимаваме се с нещо целия ден, вечерта лягаме и спим приблизително през една третина от времето, през което сме бодърствували. По този начин, между пробуждането и заспиването човек има поредица от изживявания, а именно неговите дневни изживявания. По време на съня човек изживява макар и в обратна посока това, което е изживял през деня. Естествено, сънищният живот протича с по-голяма скорост, така че Вие се нуждаете от много по-малко време, приблизително една третина от „дневното" време.
към текста >>

268. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Благодарение на тези „реални сънищни състояния" ако ми позволите този израз човек успяваше да проникне в онези духовни светове, от които той слизаше на Земята, за да се заеме със своята физическа организация.
Нека за миг да се пренесем в една от тези древни епохи. Както и друг път, ние веднага ще се убедим, че всичко, което се изнасяше в древните Мистерии, беше предназначено за едно друго човечество. Това човечество все още притежаваше един вид инстинктивно ясновидство, свързано с такива състояния на съзнанието, които се намираха между дълбокия сън и будността. Благодарение на тези „реални сънищни състояния" ако ми позволите този израз човек успяваше да проникне в онези духовни светове, от които той слизаше на Земята, за да се заеме със своята физическа организация.
към текста >>

269. 13. БЕЛЕЖКИ GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
към текста >>

270. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Аз често съм ви разказвал за това, как първоначално е съществувало някакво инстинктивно ясновиждане, сънищно ясновиждане.
Едва в по-късните следатлантски епохи постепенно започнало да се формира разделение на касти, базирано на други предпоставки, за които вече съм говорил в други свои лекции. Защото в тези по-ранни времена на древноиндийската култура е имало здраво чувство за това, че в основата на човека е заложена някаква божествена имагинация. Аз често съм ви разказвал за това, как първоначално е съществувало някакво инстинктивно ясновиждане, сънищно ясновиждане. О, ако се обърнем към най-старите времена на следатлантския период, то тогава хората са говорили не само това, което са виждали като на сън, някакви имагинации, но те са казвали: в тази или онази особена конфигурация на физическото тяло на човека, слизащ на Земята, се залага определена божествена имагинация и съобразно с нея той още от детството формира своята физиономия и изобщо целия физически израз на своето същество. Така, че не само инстинктивно са се взирали във физиономията на човека, но и прозирали в нейните характерни черти имагинацията на Боговете. Казвали си: Боговете имат имагинации и тези имагинации се запечатват във физическото същество на хората. Такъв е бил първоначалният възглед за човека - като посланик на Боговете на Земята.
към текста >>

271. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Вие знаете, че също и днес в сънищата на хората може да се прояви собственият Аз, който формира част от съдържанието им.
Обаче това, което казвам, е валидно само в общи линии. Чрез своите собствени сили, чрез това, което изживяваше в своето същество, човекът не можеше да премине отвъд тази граница, която го отделяше от минералното, нито отвъд другата граница, която го отделяше от същински човешкото. Обаче имаше и такива направления в Мистериите, които в хода на годината, първоначално едва забележимо, даваха известен тласък както в развитието на човешкото Азово съзнание, така и в осъзнаването на общо-минералното. Колкото и странно да звучи това за днешния човек, нещата стояха точно така: Жреците в древните Мистерии устройваха такива празници, чиито особени ритуали издигаха човека над растителната същност, доближавайки го до минералната същност, като по този начин в определено годишно време настъпваше едно проблясване на Аза. Да, Азът проблясваше в съноподобното съзнание. Вие знаете, че също и днес в сънищата на хората може да се прояви собственият Аз, който формира част от съдържанието им.
към текста >>

272. Пета лекция, 8. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Човекът се намираше извън себе си и там той беше заливан от своите сънища.
През връхната точка на лятото природните явления му говореха по духовен начин. Зад мълниите и гръмотевиците човекът търсеше говора на Небето. Той виждаше природните явления, обаче за тях търсеше небесния говор. Духовният говор на елементарните Същества през лятото го интересуваше само отчасти. Човекът се намираше извън себе си и там той беше заливан от своите сънища.
към текста >>

А през периода на зимата той потъваше в себе си и сънищата му протичаха там – вътре в самия него.
А през периода на зимата той потъваше в себе си и сънищата му протичаха там – вътре в самия него. Тези сънища бяха свързани с душевния му стремеж да се откъсне от прегръдката на Земята. И от всичко това остана нещо, което по-късно намираме свързано с онези вътрешни образи, които човекът виждаше през тринадесетте нощи след зимното Слънцестоене. Навсякъде можем да открием спомени от тези далечни времена. Норвежкият епос за Олаф също е един по-късен израз на това, което се случваше в древните времена.
към текста >>

Тези сънища бяха свързани с душевния му стремеж да се откъсне от прегръдката на Земята.
А през периода на зимата той потъваше в себе си и сънищата му протичаха там – вътре в самия него. Тези сънища бяха свързани с душевния му стремеж да се откъсне от прегръдката на Земята. И от всичко това остана нещо, което по-късно намираме свързано с онези вътрешни образи, които човекът виждаше през тринадесетте нощи след зимното Слънцестоене. Навсякъде можем да открием спомени от тези далечни времена. Норвежкият епос за Олаф също е един по-късен израз на това, което се случваше в древните времена.
към текста >>

273. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

За да вникнем душевно във всичко това, нека да разгледаме една от разновидностите на човешкото съзнание, въпреки че тя няма голямо значение за ежедневния живот: съзнанието, което човекът има докато спи и сънува.
За да вникнем душевно във всичко това, нека да разгледаме една от разновидностите на човешкото съзнание, въпреки че тя няма голямо значение за ежедневния живот: съзнанието, което човекът има докато спи и сънува. Тук искам да кажа само няколко думи за съня, изпълнен със сънища, като отправна точка на днешната лекция.
към текста >>

Тук искам да кажа само няколко думи за съня, изпълнен със сънища, като отправна точка на днешната лекция.
За да вникнем душевно във всичко това, нека да разгледаме една от разновидностите на човешкото съзнание, въпреки че тя няма голямо значение за ежедневния живот: съзнанието, което човекът има докато спи и сънува. Тук искам да кажа само няколко думи за съня, изпълнен със сънища, като отправна точка на днешната лекция.
към текста >>

Както казах във вчерашната открита лекция, докато човекът спи и сънува, съзнанието му отразява определени вътрешни процеси в неговия организъм; възникват образи, символизиращи например сърдечната дейност под формата на огнени езици, и в конкретния случай обикновено е много лесно да се направи връзката между сънищните образи и съответните органични процеси.
Както казах във вчерашната открита лекция, докато човекът спи и сънува, съзнанието му отразява определени вътрешни процеси в неговия организъм; възникват образи, символизиращи например сърдечната дейност под формата на огнени езици, и в конкретния случай обикновено е много лесно да се направи връзката между сънищните образи и съответните органични процеси. Това е едната възможност. Другата възможност е сънищата да символизират външни житейски събития, спомени и т.н. Общо взето, очакването да научим нещо от съдържанието на сънищата, е много подвеждащо. Сънищата могат да са интересни, да имат своята сензационна страна и да представляват интерес за мнозина, обаче за този, който иска да проникне по-дълбоко в човешката природа, те нямат почти никакво значение. Напротив, от найголямо значение се оказва съдържанието, а не динамиката и протичането на сънищата.
към текста >>

Другата възможност е сънищата да символизират външни житейски събития, спомени и т.н.
Както казах във вчерашната открита лекция, докато човекът спи и сънува, съзнанието му отразява определени вътрешни процеси в неговия организъм; възникват образи, символизиращи например сърдечната дейност под формата на огнени езици, и в конкретния случай обикновено е много лесно да се направи връзката между сънищните образи и съответните органични процеси. Това е едната възможност. Другата възможност е сънищата да символизират външни житейски събития, спомени и т.н. Общо взето, очакването да научим нещо от съдържанието на сънищата, е много подвеждащо. Сънищата могат да са интересни, да имат своята сензационна страна и да представляват интерес за мнозина, обаче за този, който иска да проникне по-дълбоко в човешката природа, те нямат почти никакво значение. Напротив, от найголямо значение се оказва съдържанието, а не динамиката и протичането на сънищата. Нека да си послужа с един пример.
към текста >>

Общо взето, очакването да научим нещо от съдържанието на сънищата, е много подвеждащо.
Както казах във вчерашната открита лекция, докато човекът спи и сънува, съзнанието му отразява определени вътрешни процеси в неговия организъм; възникват образи, символизиращи например сърдечната дейност под формата на огнени езици, и в конкретния случай обикновено е много лесно да се направи връзката между сънищните образи и съответните органични процеси. Това е едната възможност. Другата възможност е сънищата да символизират външни житейски събития, спомени и т.н. Общо взето, очакването да научим нещо от съдържанието на сънищата, е много подвеждащо. Сънищата могат да са интересни, да имат своята сензационна страна и да представляват интерес за мнозина, обаче за този, който иска да проникне по-дълбоко в човешката природа, те нямат почти никакво значение. Напротив, от найголямо значение се оказва съдържанието, а не динамиката и протичането на сънищата. Нека да си послужа с един пример.
към текста >>

Сънищата могат да са интересни, да имат своята сензационна страна и да представляват интерес за мнозина, обаче за този, който иска да проникне по-дълбоко в човешката природа, те нямат почти никакво значение.
Както казах във вчерашната открита лекция, докато човекът спи и сънува, съзнанието му отразява определени вътрешни процеси в неговия организъм; възникват образи, символизиращи например сърдечната дейност под формата на огнени езици, и в конкретния случай обикновено е много лесно да се направи връзката между сънищните образи и съответните органични процеси. Това е едната възможност. Другата възможност е сънищата да символизират външни житейски събития, спомени и т.н. Общо взето, очакването да научим нещо от съдържанието на сънищата, е много подвеждащо. Сънищата могат да са интересни, да имат своята сензационна страна и да представляват интерес за мнозина, обаче за този, който иска да проникне по-дълбоко в човешката природа, те нямат почти никакво значение. Напротив, от найголямо значение се оказва съдържанието, а не динамиката и протичането на сънищата. Нека да си послужа с един пример.
към текста >>

Напротив, от найголямо значение се оказва съдържанието, а не динамиката и протичането на сънищата.
Както казах във вчерашната открита лекция, докато човекът спи и сънува, съзнанието му отразява определени вътрешни процеси в неговия организъм; възникват образи, символизиращи например сърдечната дейност под формата на огнени езици, и в конкретния случай обикновено е много лесно да се направи връзката между сънищните образи и съответните органични процеси. Това е едната възможност. Другата възможност е сънищата да символизират външни житейски събития, спомени и т.н. Общо взето, очакването да научим нещо от съдържанието на сънищата, е много подвеждащо. Сънищата могат да са интересни, да имат своята сензационна страна и да представляват интерес за мнозина, обаче за този, който иска да проникне по-дълбоко в човешката природа, те нямат почти никакво значение. Напротив, от найголямо значение се оказва съдържанието, а не динамиката и протичането на сънищата. Нека да си послужа с един пример.
към текста >>

Да предположим, че някой сънува как заминава на екскурзия в планината.
Да предположим, че някой сънува как заминава на екскурзия в планината. Планинското изкачване става все по-трудно. Той стига до едно място, където силите го напускат и той не може да продължи по-нататък; накрая условията стават толкова тежки, че той трябва да спре. В съня му се промъква нещо като разочарование, започва да изпитва страх. После той се събужда. В основата на този сън лежи нещо, което всъщност може да бъде извлечено не от представите, а от чувствата, съпровождащи неговото намерение и нарастването на пречките, които затрудняват това намерение.
към текста >>

Това чувствено съдържание може да бъде сънувано по съвсем различни начини.
Той стига до едно място, където силите го напускат и той не може да продължи по-нататък; накрая условията стават толкова тежки, че той трябва да спре. В съня му се промъква нещо като разочарование, започва да изпитва страх. После той се събужда. В основата на този сън лежи нещо, което всъщност може да бъде извлечено не от представите, а от чувствата, съпровождащи неговото намерение и нарастването на пречките, които затрудняват това намерение. Ако се замислим върху драматичното протичане на съня, ще установим че зад неговото смислово съдържание лежи много по-наситено чувствено съдържание. Това чувствено съдържание може да бъде сънувано по съвсем различни начини. Съответният човек би могъл да сънува, че се спуска в някаква пещера, че става все по-тъмно и по-тъмно, а той продължава да напредва пипнешком, докато накрая попада в някаква блатиста местност. Там той гази и след като гази достатъчно дълго, навлиза в тресавище. Той не може да продължи. Тези образи са белязани от същия драматизъм на чувствата. В своя драматизъм един сън може да протече по много начини.
към текста >>

Съответният човек би могъл да сънува, че се спуска в някаква пещера, че става все по-тъмно и по-тъмно, а той продължава да напредва пипнешком, докато накрая попада в някаква блатиста местност.
В съня му се промъква нещо като разочарование, започва да изпитва страх. После той се събужда. В основата на този сън лежи нещо, което всъщност може да бъде извлечено не от представите, а от чувствата, съпровождащи неговото намерение и нарастването на пречките, които затрудняват това намерение. Ако се замислим върху драматичното протичане на съня, ще установим че зад неговото смислово съдържание лежи много по-наситено чувствено съдържание. Това чувствено съдържание може да бъде сънувано по съвсем различни начини. Съответният човек би могъл да сънува, че се спуска в някаква пещера, че става все по-тъмно и по-тъмно, а той продължава да напредва пипнешком, докато накрая попада в някаква блатиста местност. Там той гази и след като гази достатъчно дълго, навлиза в тресавище. Той не може да продължи. Тези образи са белязани от същия драматизъм на чувствата. В своя драматизъм един сън може да протече по много начини.
към текста >>

Ето как специфичната драматика на сънищата се облича в образи.
Именно това, което в съня е скрито зад движенията, зад напрежението и облекчението, зад очакването и разочарованието, е най-съществено. Но сънят е облечен в образи. Как възникват тези образи? Те възникват от това, че например при събуждане Азът и астралното тяло, които се намират извън физическото тяло и етерното тяло, изживяват нещо. Естествено, става дума за свръхсетивно изживяване, което не се опира на каквито и да е образи от сетивния свят, обаче докато Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, последните проявяват свойството да извличат от запаса на образи, с който разполагат, онова, което в момента се намира там. Ето как специфичната драматика на сънищата се облича в образи. Сега съдържанието на тези образи започва да ни интересува. Обаче връзките са съвсем различни от тези, на които са подчинени външните изживявания. На какво се дължи това? Сънищата си служат с чисто външни или вътрешни изживявания, но ги свързват по съвсем различен начин. Защо е така?
към текста >>

Сънищата си служат с чисто външни или вътрешни изживявания, но ги свързват по съвсем различен начин.
Естествено, става дума за свръхсетивно изживяване, което не се опира на каквито и да е образи от сетивния свят, обаче докато Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, последните проявяват свойството да извличат от запаса на образи, с който разполагат, онова, което в момента се намира там. Ето как специфичната драматика на сънищата се облича в образи. Сега съдържанието на тези образи започва да ни интересува. Обаче връзките са съвсем различни от тези, на които са подчинени външните изживявания. На какво се дължи това? Сънищата си служат с чисто външни или вътрешни изживявания, но ги свързват по съвсем различен начин. Защо е така? Защото сънищата са един вид протест срещу начина, по който ние живеем в сетивно-физическия свят от пробуждането сутрин до заспиването вечер. Докато сме будни целият ни живот в този сетивно-физически свят е вплетен в природните закономерности. Но сънищата разрушават тези природни закономерности. Сънищата не одобряват природните закономерности и се стремят да им предадат друга форма.
към текста >>

Защото сънищата са един вид протест срещу начина, по който ние живеем в сетивно-физическия свят от пробуждането сутрин до заспиването вечер.
Сега съдържанието на тези образи започва да ни интересува. Обаче връзките са съвсем различни от тези, на които са подчинени външните изживявания. На какво се дължи това? Сънищата си служат с чисто външни или вътрешни изживявания, но ги свързват по съвсем различен начин. Защо е така? Защото сънищата са един вид протест срещу начина, по който ние живеем в сетивно-физическия свят от пробуждането сутрин до заспиването вечер. Докато сме будни целият ни живот в този сетивно-физически свят е вплетен в природните закономерности. Но сънищата разрушават тези природни закономерности. Сънищата не одобряват природните закономерности и се стремят да им предадат друга форма. Те протестират срещу природните закономерности.
към текста >>

Но сънищата разрушават тези природни закономерности.
На какво се дължи това? Сънищата си служат с чисто външни или вътрешни изживявания, но ги свързват по съвсем различен начин. Защо е така? Защото сънищата са един вид протест срещу начина, по който ние живеем в сетивно-физическия свят от пробуждането сутрин до заспиването вечер. Докато сме будни целият ни живот в този сетивно-физически свят е вплетен в природните закономерности. Но сънищата разрушават тези природни закономерности. Сънищата не одобряват природните закономерности и се стремят да им предадат друга форма. Те протестират срещу природните закономерности.
към текста >>

Сънищата не одобряват природните закономерности и се стремят да им предадат друга форма.
Сънищата си служат с чисто външни или вътрешни изживявания, но ги свързват по съвсем различен начин. Защо е така? Защото сънищата са един вид протест срещу начина, по който ние живеем в сетивно-физическия свят от пробуждането сутрин до заспиването вечер. Докато сме будни целият ни живот в този сетивно-физически свят е вплетен в природните закономерности. Но сънищата разрушават тези природни закономерности. Сънищата не одобряват природните закономерности и се стремят да им предадат друга форма. Те протестират срещу природните закономерности.
към текста >>

– И сега Щауденмайер не тръгва направо от сънищата, но тръгва от така наречените медиумни явления, които в общи линии са едно продължение на сънищата.
Човекът трябваше да разбере, че в мига на своя протест срещу природните закономерности, той вече се потопява в духовния свят. И колко, бих казал, забавни са онези хора, които искат да проникнат в духовния свят с обичайните естественонаучни методи. Извънредно характерно в това отношение е книгата на д-р Лудвиг Щауденмайер “Магията като експериментална природна наука”. Хора като него тръгват от предположението: Всичко, което трябва да бъде разбрано, следва да бъде разбрано по естественонаучен път. – И сега Щауденмайер не тръгва направо от сънищата, но тръгва от така наречените медиумни явления, които в общи линии са едно продължение на сънищата. При здравия човек сънищата си остават едно изживяване, което не преминава във външната физическа организация на човека. При медиумите положението е такова, че това, което иначе бива изживяно от Аза и астралното тяло, сега се облича в образите, формирани в етерното и във физическото тяло, като по този начин възникват всички онези явления, които можем да наблюдаваме при медиумите. Щауденмайер – впрочем тук той беше прав – не искаше да тръгне от това, което му предоставяха другите медиуми, а в известен смисъл поиска сам да стане медиум. И така, той започна да сънува, като в същото време пишеше. Да, той посегна към молива, както беше виждал да правят медиумите, и ето че работата тръгна!
към текста >>

При здравия човек сънищата си остават едно изживяване, което не преминава във външната физическа организация на човека.
Човекът трябваше да разбере, че в мига на своя протест срещу природните закономерности, той вече се потопява в духовния свят. И колко, бих казал, забавни са онези хора, които искат да проникнат в духовния свят с обичайните естественонаучни методи. Извънредно характерно в това отношение е книгата на д-р Лудвиг Щауденмайер “Магията като експериментална природна наука”. Хора като него тръгват от предположението: Всичко, което трябва да бъде разбрано, следва да бъде разбрано по естественонаучен път. – И сега Щауденмайер не тръгва направо от сънищата, но тръгва от така наречените медиумни явления, които в общи линии са едно продължение на сънищата. При здравия човек сънищата си остават едно изживяване, което не преминава във външната физическа организация на човека. При медиумите положението е такова, че това, което иначе бива изживяно от Аза и астралното тяло, сега се облича в образите, формирани в етерното и във физическото тяло, като по този начин възникват всички онези явления, които можем да наблюдаваме при медиумите. Щауденмайер – впрочем тук той беше прав – не искаше да тръгне от това, което му предоставяха другите медиуми, а в известен смисъл поиска сам да стане медиум. И така, той започна да сънува, като в същото време пишеше. Да, той посегна към молива, както беше виждал да правят медиумите, и ето че работата тръгна! И той беше във висша степен изумен от това, което се получи, беше изумен от самите връзки между отделните изживявания, за които по-рано никога не се беше замислял.
към текста >>

И така, той започна да сънува, като в същото време пишеше.
Хора като него тръгват от предположението: Всичко, което трябва да бъде разбрано, следва да бъде разбрано по естественонаучен път. – И сега Щауденмайер не тръгва направо от сънищата, но тръгва от така наречените медиумни явления, които в общи линии са едно продължение на сънищата. При здравия човек сънищата си остават едно изживяване, което не преминава във външната физическа организация на човека. При медиумите положението е такова, че това, което иначе бива изживяно от Аза и астралното тяло, сега се облича в образите, формирани в етерното и във физическото тяло, като по този начин възникват всички онези явления, които можем да наблюдаваме при медиумите. Щауденмайер – впрочем тук той беше прав – не искаше да тръгне от това, което му предоставяха другите медиуми, а в известен смисъл поиска сам да стане медиум. И така, той започна да сънува, като в същото време пишеше. Да, той посегна към молива, както беше виждал да правят медиумите, и ето че работата тръгна! И той беше във висша степен изумен от това, което се получи, беше изумен от самите връзки между отделните изживявания, за които по-рано никога не се беше замислял. Той записваше всевъзможни неща, които се намираха изцяло извън сферата на неговия съзнателен живот. И всичко това понякога се оказваше до такава степен извън неговия съзнателен живот, че той се питаше: Добре, но кои ще да са тези, които пишат? – Духове –, отговаряли те.
към текста >>

И в крайна сметка всичко навежда на мисълта, че онзи свят, в който човекът се потопява, също както и светът на сънищата, съдържа в себе си един протест срещу каквато и да е природна закономерност.
И в крайна сметка всичко навежда на мисълта, че онзи свят, в който човекът се потопява, също както и светът на сънищата, съдържа в себе си един протест срещу каквато и да е природна закономерност. Всички наши мисли, стремежи и усещания, свързани със сетивно-физическия свят биват изкривявани, ако поискаме да внесем в тях някакви елементи от подсъзнателния свят. Защо? Защото, макар и сънищата да са мостът към духовния свят, той е протъкан от съвсем други вътрешни закономерности. Сънищата са само мостът към тях. И който вярва, че духовният свят може да бъде разбран с помощта на природните закони, се заблуждава много. Сънищата, бих казал, само ни предупреждават, че навлизайки в духовния свят, ние по никакъв начин не можем да се осланяме на природните закони.
към текста >>

Защото, макар и сънищата да са мостът към духовния свят, той е протъкан от съвсем други вътрешни закономерности.
И в крайна сметка всичко навежда на мисълта, че онзи свят, в който човекът се потопява, също както и светът на сънищата, съдържа в себе си един протест срещу каквато и да е природна закономерност. Всички наши мисли, стремежи и усещания, свързани със сетивно-физическия свят биват изкривявани, ако поискаме да внесем в тях някакви елементи от подсъзнателния свят. Защо? Защото, макар и сънищата да са мостът към духовния свят, той е протъкан от съвсем други вътрешни закономерности. Сънищата са само мостът към тях. И който вярва, че духовният свят може да бъде разбран с помощта на природните закони, се заблуждава много. Сънищата, бих казал, само ни предупреждават, че навлизайки в духовния свят, ние по никакъв начин не можем да се осланяме на природните закони.
към текста >>

Сънищата са само мостът към тях.
И в крайна сметка всичко навежда на мисълта, че онзи свят, в който човекът се потопява, също както и светът на сънищата, съдържа в себе си един протест срещу каквато и да е природна закономерност. Всички наши мисли, стремежи и усещания, свързани със сетивно-физическия свят биват изкривявани, ако поискаме да внесем в тях някакви елементи от подсъзнателния свят. Защо? Защото, макар и сънищата да са мостът към духовния свят, той е протъкан от съвсем други вътрешни закономерности. Сънищата са само мостът към тях. И който вярва, че духовният свят може да бъде разбран с помощта на природните закони, се заблуждава много. Сънищата, бих казал, само ни предупреждават, че навлизайки в духовния свят, ние по никакъв начин не можем да се осланяме на природните закони.
към текста >>

Сънищата, бих казал, само ни предупреждават, че навлизайки в духовния свят, ние по никакъв начин не можем да се осланяме на природните закони.
И в крайна сметка всичко навежда на мисълта, че онзи свят, в който човекът се потопява, също както и светът на сънищата, съдържа в себе си един протест срещу каквато и да е природна закономерност. Всички наши мисли, стремежи и усещания, свързани със сетивно-физическия свят биват изкривявани, ако поискаме да внесем в тях някакви елементи от подсъзнателния свят. Защо? Защото, макар и сънищата да са мостът към духовния свят, той е протъкан от съвсем други вътрешни закономерности. Сънищата са само мостът към тях. И който вярва, че духовният свят може да бъде разбран с помощта на природните закони, се заблуждава много. Сънищата, бих казал, само ни предупреждават, че навлизайки в духовния свят, ние по никакъв начин не можем да се осланяме на природните закони.
към текста >>

столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят.
И често пъти тъкмо това не се оценява достатъчно. Днес за основен принцип се приема твърдението, че светът може и трябва да бъде обяснен само според онези разсъдъчни способности, до които човечеството стигна през последните три, четири столетия. Днес вече няма такива хора – а до първата половина на 19. столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят. Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание. Йоханес Мюлер беше изпълнен с убеждението: Докато спи, човекът се намира в онова своеобразно тъкане на духовния свят, което остава недокоснато от строгата необходимост на физическите природни закони, но той може да проникне също и в тези физически природни закони, понеже в техните основи също е заложено това, което е от духовно естество; понеже по своята същност духовният свят не е подчинен на физическите природни закони.
към текста >>

Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание.
И често пъти тъкмо това не се оценява достатъчно. Днес за основен принцип се приема твърдението, че светът може и трябва да бъде обяснен само според онези разсъдъчни способности, до които човечеството стигна през последните три, четири столетия. Днес вече няма такива хора – а до първата половина на 19. столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят. Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание. Йоханес Мюлер беше изпълнен с убеждението: Докато спи, човекът се намира в онова своеобразно тъкане на духовния свят, което остава недокоснато от строгата необходимост на физическите природни закони, но той може да проникне също и в тези физически природни закони, понеже в техните основи също е заложено това, което е от духовно естество; понеже по своята същност духовният свят не е подчинен на физическите природни закони.
към текста >>

За тези неща можем да научим повече ако ги сънуваме, отколкото ако разсъждаваме върху тях.
Ако духовното изследване извлича истините с помощта на такива аналогии, тогава истините ще изглеждат абсурдни за човека. И все пак онези състояния, при които навлизаме в духовния свят докато спим, ни дават по-големи възможности за изследване на мъглявината на Орион, отколкото имаме в днешните лаборатории и обсерватории. За тези неща можем да научим повече ако ги сънуваме, отколкото ако разсъждаваме върху тях. Навлезем ли в Космоса, тогава нещата, които сме проучвали на Земята, остават неизползваеми. Ако при нашето съвременно образование и при нашите ограничени Земни мащаби намираме нещо за “вярно”, и бихме поискали да го приложим за целия Космос, очевидно е, че фактически ние няма да стигнем до истината.
към текста >>

Защото въпреки примитивните им условия на живот, в сънищата си те стигаха до по-верни предположения за звездните тайни, отколкото днешните хора, изследващи звездите в техните обсерватории.
Ето защо това, което заставаше пред човечеството в по-древните епохи, когато то разполагаше с примитивното, но много интензивно ясновидство, беше по-достоверно от разсъжденията на днешното човечество. Не бива да подминаваме с пренебрежение познанията на древните хора. Защото въпреки примитивните им условия на живот, в сънищата си те стигаха до по-верни предположения за звездните тайни, отколкото днешните хора, изследващи звездите в техните обсерватории. Колкото и странно да звучат тези думи, те са верни. Но ако разглеждаме тези остатъчни познания от древността по духовно-научен път, ние също навлизаме в тайнствените връзки, свързващи човека и Космоса. И позволете ми днес да говоря тъкмо за това, което може да се установи, когато от една страна изследваме по духовно-научен път дълбокото религиозно-етично, но и социално значение на традициите, идващо от друидите, и от друга страна, древните традиции, идващи от Мистериите на Митра, защото, извиквайки тези неща пред нашата душа, ние ще открием и опорните точки за това, как всъщност да си представим протичането на Михаиловия празник.
към текста >>

И колкото повече чрез изгряващата Духовна наука се вглеждаме в това, което по-рано се откриваше на хората с тяхното полуосъзнавано, сънищно ясновидство, толкова по-голям респект изпитваме към него.
Едва сега значението на този символ започва да се прояснява. С днешните си познания, колкото и да наблюдава света, както и да го изобразява художествено, човекът не може да постигне нищо. Не така стоят нещата с онзи, който има известна представа за науката на сърцето, изучавана от древните ученици на Митра. През онези епохи – наблюдавайки самия себе си чрез своето сърце – човекът действително изучаваше годишния кръг, който Слънцето изминаваше през Зодиака. Ето защо беше напълно редно – и с опитностите, събрани по този начин човекът поставяше над своята нисша природа именно своята висша природа – Космосът да е разположен в кръг около човека, защото хората тъкмо така можеха да се приближават до духовната същност на Космоса. И колкото повече чрез изгряващата Духовна наука се вглеждаме в това, което по-рано се откриваше на хората с тяхното полуосъзнавано, сънищно ясновидство, толкова по-голям респект изпитваме към него. Ние действително изпитваме удивление към древните култури, ако успеем да вникнем в тях, ако дълбоко навлезем в тях и открием как например култът на Митра позволяваше на жреците, докато те се потопяваха в годишния кръговрат, да съобщават на хората онова, което трябваше да се върши през всеки един от дните на годината. Култът на Митра позволяваше да се издири на Небето онова, което трябваше да се върши долу на Земята. Помислете само колко различен е бил онзи ентусиазъм, колко различна е била онази импулсивност, които са карали човека да се чувствува като извършител на такива действия, чиито импулси са можели да бъдат разчетени не другаде, а във великата космическа писменост, можели са да бъдат извлечени направо от Космоса, като в същото време те са били и указания за всички жизненоважни човешки дейности. Колкото и неприемливо да изглежда това – и то с пълно право – според днешните представи, за старите времена то е било нещо правилно и добро. И въпреки цялата си резервираност към миналото, нека да отбележим колко различно е да извличаш мотивите за своите действия от небето, от това, в смисъла на Адам Смит или Карл Маркс, да се дискутира за един или друг принцип в социалния живот.
към текста >>

274. 5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса.
Пеперудата непрестанно отдава духовно, одухотворено вещество, одухотворена материя на Космоса и тя е любимец на действията на Сатурн. А сега спомнете си, как аз изнесох тук, че Сатурн е великият носител на паметта на нашата планетна система. Пеперудата е изцяло свързана с възпоменателната способност на нашата планета. Това са паметните мисли, които живеят в пеперудата, Птицата аз вече Ви говорих също и за това в нейната цялост всъщност една глава, и в този претоплен въздух, с който тя лети през мировото пространство, тя е всъщност живата летяща мисъл. Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас. Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса. Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване. Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите. И ако се задълбочите във формата на прилепа.
към текста >>

Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване.
А сега спомнете си, как аз изнесох тук, че Сатурн е великият носител на паметта на нашата планетна система. Пеперудата е изцяло свързана с възпоменателната способност на нашата планета. Това са паметните мисли, които живеят в пеперудата, Птицата аз вече Ви говорих също и за това в нейната цялост всъщност една глава, и в този претоплен въздух, с който тя лети през мировото пространство, тя е всъщност живата летяща мисъл. Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас. Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса. Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване. Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите. И ако се задълбочите във формата на прилепа. Вие ще почувствувате, колко сроден е той със сънищата!
към текста >>

Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството.
Пеперудата е изцяло свързана с възпоменателната способност на нашата планета. Това са паметните мисли, които живеят в пеперудата, Птицата аз вече Ви говорих също и за това в нейната цялост всъщност една глава, и в този претоплен въздух, с който тя лети през мировото пространство, тя е всъщност живата летяща мисъл. Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас. Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса. Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване. Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите. И ако се задълбочите във формата на прилепа. Вие ще почувствувате, колко сроден е той със сънищата! Ние не можем да гледаме един прилеп, освен в нас да възникне мисълта: ти все пак сънуваш, това е всъщност нещо, което не би трябвало да съществува, което е излязло вън от останалите природни създания, както сънят е нещо излязло вън от обикновената физическа действителност.
към текста >>

Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите.
Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас. Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса. Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване. Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите. И ако се задълбочите във формата на прилепа. Вие ще почувствувате, колко сроден е той със сънищата! Ние не можем да гледаме един прилеп, освен в нас да възникне мисълта: ти все пак сънуваш, това е всъщност нещо, което не би трябвало да съществува, което е излязло вън от останалите природни създания, както сънят е нещо излязло вън от обикновената физическа действителност.
към текста >>

Вие ще почувствувате, колко сроден е той със сънищата!
Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване. Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите. И ако се задълбочите във формата на прилепа. Вие ще почувствувате, колко сроден е той със сънищата! Ние не можем да гледаме един прилеп, освен в нас да възникне мисълта: ти все пак сънуваш, това е всъщност нещо, което не би трябвало да съществува, което е излязло вън от останалите природни създания, както сънят е нещо излязло вън от обикновената физическа действителност.
към текста >>

Ние не можем да гледаме един прилеп, освен в нас да възникне мисълта: ти все пак сънуваш, това е всъщност нещо, което не би трябвало да съществува, което е излязло вън от останалите природни създания, както сънят е нещо излязло вън от обикновената физическа действителност.
Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите. И ако се задълбочите във формата на прилепа. Вие ще почувствувате, колко сроден е той със сънищата! Ние не можем да гледаме един прилеп, освен в нас да възникне мисълта: ти все пак сънуваш, това е всъщност нещо, което не би трябвало да съществува, което е излязло вън от останалите природни създания, както сънят е нещо излязло вън от обикновената физическа действителност.
към текста >>

Колкото и странно и парадоксално да звучи това: този сънищен род на прилепите изпраща малки призраци във въздуха, които след това се съединяват в една обща маса.
Колкото и странно и парадоксално да звучи това: този сънищен род на прилепите изпраща малки призраци във въздуха, които след това се съединяват в една обща маса. Това, което е под Земята и още съставлява една скална маса, геологията го нарича магма. Това е разтопената каша скална маса. Бихме могли, да говорим за една духовна магма във въздуха, която произхожда от излъчванията на прилепите. В древните времена, в които съществуваше едно инстинктивно ясновиждане, хората бяха много чувствителни спрямо тази духовна магма, също както днес някои хора са чувствителни спрямо по-материалното. Например лошите миризми, само че бихме могли да считаме това като нещо повече плебейско, докато в древните времена на инстинктивното ясновидство хората бяха чувствителни към това, което съществува като остатък от прилепите във въздуха.
към текста >>

275. 7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Всъщност те непрестанно сънуват, тези Ундини, но техният сън е същевременно тяхната собствена форма.
По тяхната природа тези Ундини се различават от Гномите. Те не могат да се обърнат навън към Вселената като един сетивен орган, като един духовен сетивен орган. Те могат да се отдадат всъщност само в тъкането и царуването на целия Космос във въздухообразния влажен елемент и поради това те не са такива светли духове както Гномите. Всъщност те непрестанно сънуват, тези Ундини, но техният сън е същевременно тяхната собствена форма. Те не мразят така силно Земята, както Гномите, но са чувствителни към земното. Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза. Те сънуват своето собствено съществувание. И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре. Гномите изтласкват растението нагоре.
към текста >>

Те сънуват своето собствено съществувание.
Те не могат да се обърнат навън към Вселената като един сетивен орган, като един духовен сетивен орган. Те могат да се отдадат всъщност само в тъкането и царуването на целия Космос във въздухообразния влажен елемент и поради това те не са такива светли духове както Гномите. Всъщност те непрестанно сънуват, тези Ундини, но техният сън е същевременно тяхната собствена форма. Те не мразят така силно Земята, както Гномите, но са чувствителни към земното. Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза. Те сънуват своето собствено съществувание. И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре. Гномите изтласкват растението нагоре. Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици. Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата. И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията.
към текста >>

И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре.
Те могат да се отдадат всъщност само в тъкането и царуването на целия Космос във въздухообразния влажен елемент и поради това те не са такива светли духове както Гномите. Всъщност те непрестанно сънуват, тези Ундини, но техният сън е същевременно тяхната собствена форма. Те не мразят така силно Земята, както Гномите, но са чувствителни към земното. Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза. Те сънуват своето собствено съществувание. И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре. Гномите изтласкват растението нагоре. Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици. Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата. И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията. Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот.
към текста >>

Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици.
Те не мразят така силно Земята, както Гномите, но са чувствителни към земното. Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза. Те сънуват своето собствено съществувание. И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре. Гномите изтласкват растението нагоре. Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици. Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата. И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията. Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот. Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка.
към текста >>

Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата.
Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза. Те сънуват своето собствено съществувание. И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре. Гномите изтласкват растението нагоре. Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици. Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата. И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията. Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот. Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка. Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите.
към текста >>

Те сънуват химия.
Гномите изтласкват растението нагоре. Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици. Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата. И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията. Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот. Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка. Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите. Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване. Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите. И така растението развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства растението.
към текста >>

Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите.
Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот. Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка. Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите. Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване. Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите. И така растението развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства растението. В размера, в който растението се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези духове, които сега живеят също така във въздухообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въздухообразния елемент. Така във въздухообразния топлинен елемент живеят онези същества, които едно старо инстинктивно ясновидство е нарекло Силфи. Тези Силфи, които живеят във въздухообразния топлинен елемент, проникват обаче до светлината, понеже въздухът е навсякъде проникнат от светлината, стават сродни със светлината и са възприемчиви именно за онова, което са по-тънките, но по-големи движения в атмосферата.
към текста >>

276. 8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Достатъчно е само да си спомните за това, което аз изнесох в "Гьотеанума" върху сънуването.
Аз Ви казах, че тялото съставлява една пречка за възприемането, за виждането на един такъв народ. В момента, в който тялото не съставлява една такава пречка, тези същества са пред човека, както са видими другите същества на природата. И който е стигнал до там, да изживее в пълно съзнание съновидението явяващо се при заспиването, той познава добре тези Гноми. Достатъчно е само да си спомните за това, което аз изнесох в "Гьотеанума" върху сънуването. Аз казах там, че съновидението не се явява всъщност пред обикновеното съзнание в неговата истинска форма, а то носи една маска. Съновидението, което имаме при заспиването, също носи една маска. Ние не излизаме веднага от това, което сме изживели през деня в обикновеното съзнание, или което иначе сме изживели; реминисценции, образи на спомена от живота, или символи, алегории на вътрешните органи, сърцето като печка, белите дробове като крила и така нататък, така се символизират нашите вътрешни органи в сънищата. Това са маски. Ако човек би видял съновидението без маска, ако той би заспал и би влязъл в света действително така, че съществата, които се намират там, да не се маскират, тогава при заспиването той би виждал цялото това войнство на Гномите; те биха застанали срещу него.
към текста >>

Ние не излизаме веднага от това, което сме изживели през деня в обикновеното съзнание, или което иначе сме изживели; реминисценции, образи на спомена от живота, или символи, алегории на вътрешните органи, сърцето като печка, белите дробове като крила и така нататък, така се символизират нашите вътрешни органи в сънищата.
В момента, в който тялото не съставлява една такава пречка, тези същества са пред човека, както са видими другите същества на природата. И който е стигнал до там, да изживее в пълно съзнание съновидението явяващо се при заспиването, той познава добре тези Гноми. Достатъчно е само да си спомните за това, което аз изнесох в "Гьотеанума" върху сънуването. Аз казах там, че съновидението не се явява всъщност пред обикновеното съзнание в неговата истинска форма, а то носи една маска. Съновидението, което имаме при заспиването, също носи една маска. Ние не излизаме веднага от това, което сме изживели през деня в обикновеното съзнание, или което иначе сме изживели; реминисценции, образи на спомена от живота, или символи, алегории на вътрешните органи, сърцето като печка, белите дробове като крила и така нататък, така се символизират нашите вътрешни органи в сънищата. Това са маски. Ако човек би видял съновидението без маска, ако той би заспал и би влязъл в света действително така, че съществата, които се намират там, да не се маскират, тогава при заспиването той би виждал цялото това войнство на Гномите; те биха застанали срещу него.
към текста >>

Обаче когато човекът навлиза в дълбокия сън без сънища, и не сънят е лишен от сънища за него, но с помощта на Инспирацията може да бъде прозрян този сън, тогава пред духовния поглед изпъкват от морето на астралното, в което Гномите погребват някак си човека при заспиването, тогава от астралното море изпъкват съществата на Ундините и те стават видими в дълбокия сън.
Обаче когато човекът навлиза в дълбокия сън без сънища, и не сънят е лишен от сънища за него, но с помощта на Инспирацията може да бъде прозрян този сън, тогава пред духовния поглед изпъкват от морето на астралното, в което Гномите погребват някак си човека при заспиването, тогава от астралното море изпъкват съществата на Ундините и те стават видими в дълбокия сън. Сънят заличава, угасва обикновеното съзнание. Проясненото за съня съзнание има като съдържание този чудесен свят на превръщащия се течен елемент, на подаващия се на метаморфозите на Ундините по всички възможни начини течен елемент. Както за дневното съзнание имаме около нас съществата с резки очертания, така също за проясненото нощно съзнание биха се представили тези постоянно превръщащи се същества, тези възбуждащи подобно на море вълни и отново потопяващи се същества. Целият дълбок сън е в същност изпълнен с това, че около човека съществува едно подвижно море от живи същества, едно подвижно море от Ундини.
към текста >>

277. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Ти сънуваш самия себе си
Ти сънуваш самия себе си
към текста >>

Ти сънуваш самия себе си
Ти сънуваш самия себе си
към текста >>

Ти сънуваш себе си
Ти сънуваш себе си
към текста >>

278. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И когато след това човек сънува, той сънува именно защото този преобразен живот на спомените се появява пред съзнанието му.
И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените. А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън. И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени. Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг. Преживявания, които във времето и пространството стоят далеч едно от друго, се обединяват; от едни преживявания се отделя нещо, така че целият живот на спомените съвсем се изменя по време на сън. И когато след това човек сънува, той сънува именно защото този преобразен живот на спомените се появява пред съзнанието му. И именно по свойствата на сънищата може да се възприеме, вътрешно да се възприеме това смесване, което може да се наблюдава отвън с имагинативно ясновиждане.
към текста >>

И именно по свойствата на сънищата може да се възприеме, вътрешно да се възприеме това смесване, което може да се наблюдава отвън с имагинативно ясновиждане.
А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън. И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени. Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг. Преживявания, които във времето и пространството стоят далеч едно от друго, се обединяват; от едни преживявания се отделя нещо, така че целият живот на спомените съвсем се изменя по време на сън. И когато след това човек сънува, той сънува именно защото този преобразен живот на спомените се появява пред съзнанието му. И именно по свойствата на сънищата може да се възприеме, вътрешно да се възприеме това смесване, което може да се наблюдава отвън с имагинативно ясновиждане.
към текста >>

279. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване.
След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване. Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване. Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти. Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата. Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени. Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съзнание - лято като сън.
към текста >>

Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване.
След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване. Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване. Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти. Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата. Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени. Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съзнание - лято като сън.
към текста >>

Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти.
След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване. Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване. Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти. Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата. Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени. Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съзнание - лято като сън.
към текста >>

Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата.
След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване. Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване. Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти. Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата. Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени. Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съзнание - лято като сън.
към текста >>

А сънищата за природата съдържат зародишите на мировото бъдеще.
Ако него вече го има, тогава се знае: в материята духът постоянно умира, известявайки за себе си в изстиващата и смръзната природа. Тук постоянно действа нищото. И от това нищо се ражда на първо място нещо като сън за природата. А сънищата за природата съдържат зародишите на мировото бъдеще. Обаче мировата смърт не би се докоснала до мировото раждане, ако човекът не бе стоял между тях. Защото ако човек не стоеше между тях - както ви казах, аз просто описвам опита, който вътрешно преминавал ученикът в хибернийското посвещение, - ако човекът не стоеше между тях, тогава действителните събития, в които се взирал ученикът посредством новото си съзнание, родено от вцепенението, биха станали някаква истинска мирова смърт и съновидението не би последвало след мировата смърт. Никакво бъдеще не би възникнало в противовес на миналото. Сатурн, Слънцето, Луната и Земята биха били, но не и Юпитер, Венера и Вулкан. За да се присъедини бъдещето на Космоса към миналото, човек трябва да стои между миналото и бъдещето.
към текста >>

Научи се духовно да сънуваш лятното битие и ще добиеш преживяване на следземното.
Научи се духовно да сънуваш лятното битие и ще добиеш преживяване на следземното.
към текста >>

Моля заострете вниманието си върху думите, употребени от мен, защото върху това отношение между съзерцаване-то на доземното и преживяването на следземното, между сънуването и съзерцанието, върху това отношение се основава колосалната разлика, съдържаща се в тези две преживявания на посвещавания в Мистериите на Хиберния.
Моля заострете вниманието си върху думите, употребени от мен, защото върху това отношение между съзерцаване-то на доземното и преживяването на следземното, между сънуването и съзерцанието, върху това отношение се основава колосалната разлика, съдържаща се в тези две преживявания на посвещавания в Мистериите на Хиберния. Какво място е заемало това посвещение в историческите взаимовръзки на човечеството, в цялото развитие на човечеството, какво значение е имало то за това човешко развитие и какъв още много по-дълбок смисъл е имало именно на този етап, с който завърших вчерашната лекция, където се появяваше сякаш някакво съзерцание на Христос в ученика от Хиберния - за всичко това ще говоря утре.
към текста >>

280. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Ако този недостиг на способността за внимание днес не беше такъв, човек би могъл да даде поне указание, извлечено от сънищата, за това, което е забелязано от него във вътрешното усещане във вливащата се слънчева светлина.
Това, че такива неща са тъй малко известни, е резултат от недостатъчната способност за внимание у днешния човек. Ако този недостиг на способността за внимание днес не беше такъв, човек би могъл да даде поне указание, извлечено от сънищата, за това, което е забелязано от него във вътрешното усещане във вливащата се слънчева светлина. Действително това, което са преподавали на ученика за вътрешната същност на човешкия организъм, е било по-различно, отколкото преподаваното днес. Днес режат трупове и по тях съставят анатомични атласи. Това не изисква особено внимание, макар и да трябва да признаем, че на някои студенти и толкова им липсва. Някога са учили ученика, като са го извеждали на слънце и са го подтиквали да почувства как реагира вътрешността му на приятно вливащата се слънчева светлина; и съобразно преживяното той е можел вече да нарисува черен дроб, стомах и т.н. Такова вътрешно родство на човека с макрокосмоса се установява само тогава, когато са налични условията, необходими за това.
към текста >>

Когато той направел това, когато фактически той имал това идващо в съня, благодарение на което още преди това е добил способност да сънува природното битие като летен ландшафт, да сънува в будно състояние, когато идвал в това състояние, тогава в един момент той получавал изведнъж съвсем особено преживяване.
След това повторно го стимулирали към преживяване на неговата вътрешност; първо, към повторно преживяване на това, което ви описах като усещане за вътрешен натиск, както, ако преобладавало усещането за собствен център, както ако въздухът би се уплътнил така, че ако искаме да сравним това състояние с нещо в сегашния земен човек, можем да го сравним с усещането, когато не можем да си поемем дъх, притискани и притеснявани от всички страни. Това е било първото състояние и ученикът е трябвало сега отново да го извика в душата си посредством външни усилия. Когато той направел това, когато фактически той имал това идващо в съня, благодарение на което още преди това е добил способност да сънува природното битие като летен ландшафт, да сънува в будно състояние, когато идвал в това състояние, тогава в един момент той получавал изведнъж съвсем особено преживяване. За да мога изобщо да ви охарактеризирам това преживяване, трябва да започна тази характеристика по следния начин.
към текста >>

281. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Животът на древноизточния човек е преминавал в тези сънища.
Азотът, за който ние сега мислим като за съдържащ се в атмосферата заедно с кислорода, е бил също духовен; той е бил това, което струи през Космоса, въздействайки на всичко живо и органично така, че да го подготви за възприемане на душевната природа. Такива примерно са били познанията на хората от Древния Изток относно кислорода и азота. И човек е познавал по такъв начин всички природни процеси в тяхната връзка с духа; разпространените в наши дни представи са му били неизвестни. Съществували са отделни индивидуалности, които са ги притежавали и именно те са били посветени. Останалото човечество в качеството на обичайно, ежедневно съзнание, е притежавало съзнание, много напомнящо сън наяве; това е било съноподобно ясновидство, което при нас се среща само при аномални преживявания. Животът на древноизточния човек е преминавал в тези сънища. Той е гледал планините, реките и облаците и е виждал всички предмети такива, каквито могат да се видят и чуят в такова съновидение.
към текста >>

Посветеният е трябвало да го изработи от сънищата наяве.
А посветените в мистериите са достигали вече следващата степен на съзнание. Каква е била природата и? Отговорът изумява, защото работата е там, че посветеният от Древния Изток е достигал същото съзнание, което вие имате сега! Вие го развивате по съвсем естествен начин на втората или третата година от живота си. Никой в Древния Изток не е достигал това състояние на съзнанието по естествен начин, а са го развивали в себе си изкуствено. Посветеният е трябвало да го изработи от сънищата наяве. Докато е пребивавал в този сън наяве, в сънно бодърстване, той е виждал навсякъде образи, намиращи се само в повече или по-малко символично съответствие с това, което сега ние наблюдаваме в ясни, точни очертания; в качеството си на посветен обаче, той е достигал до виждане на нещата такива, каквито ги виждаме ние сега в нашето обичайно съзнание; посветените с помощта на своето развито съзнание са могли да изучават това, което днешните деца учат в училище. И различието не е било в съдържанието. Разбира се , на тях не са им били известни абстрактните форми на буквите, които имаме сега: писмените знаци са се намирали в много по-тясна връзка с предметите и процесите в Космоса. Четене и писане, въпреки това, са изучавали в онези дни само посветените, защото писмо и четмо могат да се изучават, само ако притежаваш това ясно интелектуално съзнание, което е естествено за съвременния човек.
към текста >>

282. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но когато с нашето съзнание разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в будно състояние и сънищата.
Но когато с нашето съзнание разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в будно състояние и сънищата. В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата. Те имат само една друга форма. Те се явяват само по друг начин. Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма.
към текста >>

В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата.
Но когато с нашето съзнание разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в будно състояние и сънищата. В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата. Те имат само една друга форма. Те се явяват само по друг начин. Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма. Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание.
към текста >>

Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи.
Но когато с нашето съзнание разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в будно състояние и сънищата. В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата. Те имат само една друга форма. Те се явяват само по друг начин. Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма. Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание. По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание. Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите чувства. Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища.
към текста >>

Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища.
Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма. Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание. По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание. Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите чувства. Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища. Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само представи, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението. Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание. Също така светът на чувствата е много по-богат, безкрайно по-богат сам по себе си, отколкото онова, което ние имаме от този свят на чувствата като наши представи.*
към текста >>

Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само представи, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението.
Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма. Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание. По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание. Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите чувства. Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища. Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само представи, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението. Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание. Също така светът на чувствата е много по-богат, безкрайно по-богат сам по себе си, отколкото онова, което ние имаме от този свят на чувствата като наши представи.*
към текста >>

Това, което тук от вашата представа отива надолу към мускулите и накрая отново довежда да се появи една представа, - хващането на часовника, която продължава първата представа; онова, което лежи между представата на намерението и представата на осъществяването, което става във вашия организъм, то остава така несъзнателно, както е несъзнателен животът в най-дълбокия сън, в сън без сънуване.
И напълно потопено в съня е искането, волята. Това искане е свързано с организма на веществообмяна-крайници, с организма на движението. От това искане, от тази воля ние познаваме само мислите. Аз си образувам представата: «Аз ще взема този часовник.» Опитайте се поне веднъж честно да си признаете, че първо си образувате представата «аз ще взема този часовник», а след това го хващате. Това, което тук от вашата представа отива надолу към мускулите и накрая отново довежда да се появи една представа, - хващането на часовника, която продължава първата представа; онова, което лежи между представата на намерението и представата на осъществяването, което става във вашия организъм, то остава така несъзнателно, както е несъзнателен животът в най-дълбокия сън, в сън без сънуване.
към текста >>

За нашите чувства ние поне сънуваме.
За нашите чувства ние поне сънуваме. От нашите волеви импулси ние нямаме нищо друго, освен това, което имаме от нашия дълбок сън. Можете да кажете: - От съня аз нямам съвсем нищо. - Но сега аз не говоря от физическа гледна точка. От нея естествено предварително ще е безсмислие да се каже, че нямаме нищо от съня; но вие и душевно имате много от съня. Ако не бихте спали никога, вие никога не бихте стигнали до вашето азово съзнание.
към текста >>

Състоянието, в което се намират чувствата, е сънуването.
Следователно, когато си представим човека така, както той застава срещу нас в земния живот, тогава ние виждаме у него едно троично разчленение: главовата организация, ритмичната организация и организацията на движението. Това е схематично разделено; всеки член принадлежи на целия човек. С организацията на главата е свързано мисленето, с ритмичната организация е свързано чувстването, с организацията на движението е свързано искането, волята. Състоянието, в което се намират представите, е будността. Състоянието, в което се намират чувствата, е сънуването. Състоянието, в което се намира волята, волевите импулси, е сънят, един сън също и през време на будността.
към текста >>

Работата стои абсолютно така: Представите, които си образуваме, когато се движим в света, отлетяват както сънищата.
Аз съм виждал как хора запаметяват. Те мислят колкото е възможно по-малко, но външно постоянно ръкомахат при говорене: «и всичко се вълнува, люлее се, развихря и шуми». Така запаметяват мнозина и при това те мислят колкото е възможно по-малко. А за да имат още една опора: «вълнува се, люлее се, развихря и шуми", те удрят с юмруци по челото си. Има и такова нещо. Работата стои абсолютно така: Представите, които си образуваме, когато се движим в света, отлетяват както сънищата. А това, което изплува нагоре от спомена, не са представите, които потъват надолу, а това е нещо друго. Ако бих искал да ви създам една представа за това, би трябвало да сторя това така /виж рис.11/. Естествено това е само един вид символична рисунка. Представете си човека като виждащо същество. Той вижда нещо.
към текста >>

Там вътре мъждукат представите, които изчезват както сънищата.
Нашите представи обаче имат своя орган в сивото вещество /виж рис.11/, което има съвършено друго образуване на клетките. Там вътре мъждукат представите, които изчезват както сънищата. Те мъждукат, блещукат, защото там долу е онова, което са впечатленията.
към текста >>

Сивото вещество на мозъка действа, като от своя страна сънува за впечатленията, рисува картинни образи, на впечатленията.
Ако би трябвало представите ви да потънат и след това да трябва да ги извличате нагоре в спомена, вие не бихте си спомняли тогава за абсолютно нищо, тогава въобще не бихте имали памет. Положението е следното: В този момент, да речем, аз виждам нещо. Впечатлението от това нещо преминава вътре в мен, опосредствано чрез бялото вещество на мозъка. Сивото вещество на мозъка действа, като от своя страна сънува за впечатленията, рисува картинни образи, на впечатленията. Тези образи преминават. Онова, което остава, ние съвсем не го мислим, не си го представяме в този момент, а то преминава надолу в нашия организъм. И когато си спомняме, ние гледаме там вътре: Там долу е останало впечатлението.
към текста >>

Сега да слезем долу в областта, казано душевно, на чувстването, а казано телесно, на ритмичния организъм, от която възникват само сънищата на чувството.
Сега да слезем долу в областта, казано душевно, на чувстването, а казано телесно, на ритмичния организъм, от която възникват само сънищата на чувството. Там вече ние не сме човек. Там ние сме свързани с втората ангелска йерархия - духовните същества, които не се въплъщават в някакво земно тяло, а остават в духовния свят, които обаче непрестанно изпращат своите течения, своите импулси, онова, което излиза от тях като сили, в ритмичната организация на човека. Ексузиаи, Динамис, Кириотетес /Власти, Сили, Господства/, това са съществата, които ние носим в нашите гърди.
към текста >>

283. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Лесинг гениалният, нямаше никакви видения, нито сънища.
Лесинг гениалният, нямаше никакви видения, нито сънища. Обаче филистерът Николай страдаше именно от видения. Те идваха и отново си отиваха, когато му слагаха пиявици. Когато не вървеше вече никак, слагаха му пиявици, за да не бъде постоянно нападан от духовния свят.
към текста >>

284. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но той не беше Валентин Андрее, той беше Лесинг, онзи Лесинг, който не е имал никакви визии, даже, както казват, никакви сънища.
Следователно ние не винаги имаме работа с личността на един човек, когато през един човек се изявява един дух. Само че има определена разлика между усърдния швабски свещеник Валентин Андрее[5], който е написал филистерските богословски съчинения и Лесинг. Ако Лесинг би бил Валентин Андрее, само че пренесен в 18-то столетие, той би написал може би в своята младост един хубав трактат върху възпитанието на човешкия род с идеята за повтарящите се земни съществувания. Но той не беше Валентин Андрее, той беше Лесинг, онзи Лесинг, който не е имал никакви визии, даже, както казват, никакви сънища. Той беше изпъдил инспиратора, естествено в несъзнателната част на своята душа. Ако този инспиратор би искал да се приближи до него в неговата младост, той би казал: - Иди си, аз нямам нищо общо с теб. - Той поема обикновения път на човешкото възпитание в 18-то столетие. И затова едва в напреднала възраст успява да разбере онова, което постоянно е било в него, през време на живота му като Лесинг. При него е така, както ако Валентин Андрее също би изпратил инспиратора и не би написал никакви тривиални богословски назидателни писания, а би дочакал до стара възраст и тогава би написал съзнателно «Химическата сватба на Кристиян Розенкройц».
към текста >>

285. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него.
С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него. По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и нагледност. Така че можем да кажем: - Този живот в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщност създава много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот. Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно. - И всъщност той изживява всичко това, бих казал, като че от гледната точка на един фотографски негатив. Ако по време на земния живот сте причинили страдание на някого, вие сте го причинили, изхождайки от себе си.
към текста >>

286. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Ако тези лунни същества, които някога са били великите праучители на земното човечеството, не биха живели в това, което човекът изпитва, след като е минал през вратата на смъртта, тогава изживяванията след смъртта биха били подобни на сънища.
Обаче ние не можем да си представим, че даже това най-близко, най-грубо действие, което се упражнява върху човека от страна на звездния свят, би могло да става без участието на човешкия душевен живот, че би могло да настъпи едно отношение, каквото е това на човека към заобикалящата го земна среда, където това отношение не е зависимо от факта, какво знае човек за действието на зелето върху неговите различни органи и дали човек се удивлява или не на зелето - той трябва да го яде. И всъщност цялото познание се прибавя към това като нещо, което издига човешкия душевен живот над природния живот. Но човекът живее своя собствен живот именно сред природата и духовният живот просто се прибавя към това. Напротив, ние не можем да си представим никакво влияние от страна на звездния свят върху човека, ако изключим духовния живот, а камо ли някакво влияние от онзи свят, който стои зад звездния като свят на йерархиите, като свят на висшите духовни същества. Но, така да се каже, на най-долната степен на йерархиите стоят онези същества, за които последния път ви казах, че след смъртта на човека така силно и интензивно изграждат човешките изживявания, защото самите те живеят в тях. Ако тези лунни същества, които някога са били великите праучители на земното човечеството, не биха живели в това, което човекът изпитва, след като е минал през вратата на смъртта, тогава изживяванията след смъртта биха били подобни на сънища. Но те никак не са подобни на сънища. Това са изживявания, които са по-силни от т.нар. нормални земни изживявания и като такива те подготвят кармата, защото за да изравним кармата, ние живеем интензивно в другите души, а не в нас. Ние изживяваме нещата така, както ги изживява другият, на когото сме ги причинили, и ги изживяваме с извънредно голяма сила. Следователно през време на тези изживявания ние подготвяме нашата карма.
към текста >>

Но те никак не са подобни на сънища.
И всъщност цялото познание се прибавя към това като нещо, което издига човешкия душевен живот над природния живот. Но човекът живее своя собствен живот именно сред природата и духовният живот просто се прибавя към това. Напротив, ние не можем да си представим никакво влияние от страна на звездния свят върху човека, ако изключим духовния живот, а камо ли някакво влияние от онзи свят, който стои зад звездния като свят на йерархиите, като свят на висшите духовни същества. Но, така да се каже, на най-долната степен на йерархиите стоят онези същества, за които последния път ви казах, че след смъртта на човека така силно и интензивно изграждат човешките изживявания, защото самите те живеят в тях. Ако тези лунни същества, които някога са били великите праучители на земното човечеството, не биха живели в това, което човекът изпитва, след като е минал през вратата на смъртта, тогава изживяванията след смъртта биха били подобни на сънища. Но те никак не са подобни на сънища. Това са изживявания, които са по-силни от т.нар. нормални земни изживявания и като такива те подготвят кармата, защото за да изравним кармата, ние живеем интензивно в другите души, а не в нас. Ние изживяваме нещата така, както ги изживява другият, на когото сме ги причинили, и ги изживяваме с извънредно голяма сила. Следователно през време на тези изживявания ние подготвяме нашата карма. След съизживяването на тези лунни същества през времето между смъртта и едно ново раждане преминаваме към това, което заедно с човека сега изживяват съществата, които никога не са били на Земята.
към текста >>

287. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Това, което се появява като сънища, е само нещо спорадично, изолирано.
От своя страна, когато днес разглеждаме заспиването, особеното е, че когато азът и астралното тяло излизат от физическото и етерното тяло, азът много бързо всмуква астралното тяло. И тъй като азът е напълно без опора в Космоса и още нищо не може да възприема, затова при заспиването човек престава да има възприятия. Това, което се появява като сънища, е само нещо спорадично, изолирано.
към текста >>

288. Съдържание GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Животът на сънищата.
Духовният първообраз на антропософското движение. Съвременни и предисторически състояния на човешкото съзнание. Животът на сънищата. Хаотично символизиране на външния сетивен живот и на откровенията на духовния свят. Изпридането и изтъкаването на нашата съдба през време на сънното изживяване във връзка с божествените духове.
към текста >>

289. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Днес човекът живее в три състояния на съзнанието, от които всъщност само едното се счита от него като източник на познания: Той живее в състоянията на обикновената будност, в състоянието на сънуващото съзнание и в състоянието на спящото съзнание без сънища.
Днес човекът живее в три състояния на съзнанието, от които всъщност само едното се счита от него като източник на познания: Той живее в състоянията на обикновената будност, в състоянието на сънуващото съзнание и в състоянието на спящото съзнание без сънища.
към текста >>

Сънуващото съзнание е за съвременния човек едно неясно, сумрачно съзнание.
Сънуващото съзнание е за съвременния човек едно неясно, сумрачно съзнание. При сънуващото съзнание човекът вижда това, което се намира във външния свят, в едно символично преобразуване, за което той не винаги има съзнание. Ние лежим сутрин в леглото още в състояние на събуждане, така че не гледаме с нашите напълно отворени очи изгряващото Слънце, но на замъгления още поглед се открива слънчевата светлина проникваща през прозореца. Човекът е отделен още като с едно тънко було от това, което той иначе обгръща в рязко очертани сетивни възприятия, в рязко очертани сетивни усещания. Все още сънувайки, душата се изпълва с представа за могъщ огън. Силният огън, който човекът сънува, е символ за това, което при изгрева на Слънцето свети върху не напълно затворените очи.
към текста >>

При сънуващото съзнание човекът вижда това, което се намира във външния свят, в едно символично преобразуване, за което той не винаги има съзнание.
Сънуващото съзнание е за съвременния човек едно неясно, сумрачно съзнание. При сънуващото съзнание човекът вижда това, което се намира във външния свят, в едно символично преобразуване, за което той не винаги има съзнание. Ние лежим сутрин в леглото още в състояние на събуждане, така че не гледаме с нашите напълно отворени очи изгряващото Слънце, но на замъгления още поглед се открива слънчевата светлина проникваща през прозореца. Човекът е отделен още като с едно тънко було от това, което той иначе обгръща в рязко очертани сетивни възприятия, в рязко очертани сетивни усещания. Все още сънувайки, душата се изпълва с представа за могъщ огън. Силният огън, който човекът сънува, е символ за това, което при изгрева на Слънцето свети върху не напълно затворените очи.
към текста >>

Все още сънувайки, душата се изпълва с представа за могъщ огън.
Сънуващото съзнание е за съвременния човек едно неясно, сумрачно съзнание. При сънуващото съзнание човекът вижда това, което се намира във външния свят, в едно символично преобразуване, за което той не винаги има съзнание. Ние лежим сутрин в леглото още в състояние на събуждане, така че не гледаме с нашите напълно отворени очи изгряващото Слънце, но на замъгления още поглед се открива слънчевата светлина проникваща през прозореца. Човекът е отделен още като с едно тънко було от това, което той иначе обгръща в рязко очертани сетивни възприятия, в рязко очертани сетивни усещания. Все още сънувайки, душата се изпълва с представа за могъщ огън. Силният огън, който човекът сънува, е символ за това, което при изгрева на Слънцето свети върху не напълно затворените очи.
към текста >>

Силният огън, който човекът сънува, е символ за това, което при изгрева на Слънцето свети върху не напълно затворените очи.
Сънуващото съзнание е за съвременния човек едно неясно, сумрачно съзнание. При сънуващото съзнание човекът вижда това, което се намира във външния свят, в едно символично преобразуване, за което той не винаги има съзнание. Ние лежим сутрин в леглото още в състояние на събуждане, така че не гледаме с нашите напълно отворени очи изгряващото Слънце, но на замъгления още поглед се открива слънчевата светлина проникваща през прозореца. Човекът е отделен още като с едно тънко було от това, което той иначе обгръща в рязко очертани сетивни възприятия, в рязко очертани сетивни усещания. Все още сънувайки, душата се изпълва с представа за могъщ огън. Силният огън, който човекът сънува, е символ за това, което при изгрева на Слънцето свети върху не напълно затворените очи.
към текста >>

Или пък човек сънува, че минава през алея бели камъни, които ограничават един път.
Или пък човек сънува, че минава през алея бели камъни, които ограничават един път. Той идва при един от камъните; намира, че този камък е разрушен от горната страна чрез някое природно явление или чрез хората. След това се събужда: Чувства, че го боли зъб и открива, че този зъб е повреден. Двата реда зъби са символизирани в това, което човекът вижда на сън; той вижда повредения зъб в символа на разрушения камък.
към текста >>

Ние сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре.
Ние сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре. Събуждаме се: Сърцето ни бие силно, пулсът ни е ускорен. Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се символизират чрез затоплената стая. Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека. Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на неговия душевен живот. И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено.
към текста >>

И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено.
Ние сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре. Събуждаме се: Сърцето ни бие силно, пулсът ни е ускорен. Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се символизират чрез затоплената стая. Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека. Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на неговия душевен живот. И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено.
към текста >>

Този живот на сънищата е нещо чудесно, нещо величествено, но той може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане пред явленията на човешкия живот действително развит в духовно отношение.
Мистикът често пъти стига дотам, вътрешно така да преобрази дадено събитие, че то да се превърне в нещо съвършено различно. Именно онзи, който с цялата си вътрешна съвестност пристъпва към изследването на духовния живот, трябва съвсем точно да може да държи пред погледа си също и всичко онова, което се явява като самоизмама и като илюзия в човешкия душевен живот. Когато се задълбочава в душевния живот, човек много лесно може да повярва, че е намерил един вътрешен път към този или онзи духовен факт. Всъщност в съзнанието си той има само един преобразен спомен от мелодията на една латерна. Този живот на сънищата е нещо чудесно, нещо величествено, но той може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане пред явленията на човешкия живот действително развит в духовно отношение.
към текста >>

И когато разглеждаме живота на дълбокия сън без сънуване, при днешното обикновено съзнание на човек не му остава нищо друго от този дълбок сън, освен споменът, че между заспиването и събуждането е минало известно време.
И когато разглеждаме живота на дълбокия сън без сънуване, при днешното обикновено съзнание на човек не му остава нищо друго от този дълбок сън, освен споменът, че между заспиването и събуждането е минало известно време. Всичко останало той трябва да изживява с помощта на своето будно съзнание. Едно общо смътно чувство, че човек е спал между момента на заспиването и събуждането е всичко, което оставя сънят без сънуване.
към текста >>

Едно общо смътно чувство, че човек е спал между момента на заспиването и събуждането е всичко, което оставя сънят без сънуване.
И когато разглеждаме живота на дълбокия сън без сънуване, при днешното обикновено съзнание на човек не му остава нищо друго от този дълбок сън, освен споменът, че между заспиването и събуждането е минало известно време. Всичко останало той трябва да изживява с помощта на своето будно съзнание. Едно общо смътно чувство, че човек е спал между момента на заспиването и събуждането е всичко, което оставя сънят без сънуване.
към текста >>

Все пак днес ние действително имаме тези три състояния на съзнанието - будното съзнание, сънуващото съзнание и съзнанието в съня без сънуване.
Все пак днес ние действително имаме тези три състояния на съзнанието - будното съзнание, сънуващото съзнание и съзнанието в съня без сънуване. Ако обаче се върнем назад в прадревни времена от човешкото развитие - както казах, не в исторически, а в предисторически времена, в които може да се проникне само със средствата на духовното изследване, за които през следващите дни ще говорим тук, - тогава ние ще намерим също три състояния на човешкото съзнание, но от съвсем друг вид. Онова, което ние изживяваме днес в будното дневно съзнание, хората не са го изживявали тогава, а в прадревни времена от човешкото развитие вместо ясно очертани твърди форми на материалните неща, е имало същества с неясно очертани физически граници.
към текста >>

Освен него, те имаха едно състояние на съзнанието, което се прибавяше към първото, както при нас изпълненият със сънища сън се прибавя към будното състояние, което обаче не беше като нашето днешно състояние на сънуване, но което виждаше около него да изчезва всичко, което е сетивно.
Освен него, те имаха едно състояние на съзнанието, което се прибавяше към първото, както при нас изпълненият със сънища сън се прибавя към будното състояние, което обаче не беше като нашето днешно състояние на сънуване, но което виждаше около него да изчезва всичко, което е сетивно. При сънуването сетивните впечатления се превръщат за нас в символи: Слънчевата светлина се превръща в бушуващ огън, вътрешните редове на зъбите се превръщат в две редици крайпътни камъни и т.н.. Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми. Физическият свят е винаги налице; той остава също както и светът на спомените. За онзи, който имаше съзнанието от древните времена на човешкото развитие - ние ще видим, че всички ние сме били такива в онези времена, понеже всички, които седят тук, са живели някога в миналите земни съществувания, - за такъв човек нещата стояха различно. Когато през деня слънчевите лъчи отслабваха, той виждаше не символи на физическите неща, а физическите неща изчезваха пред неговия поглед. Дървото, което стоеше пред него изчезваше; то се превръщаше в нещо духовно - приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, - на мястото на дървото се явяваше духът, който му принадлежеше.
към текста >>

При сънуването сетивните впечатления се превръщат за нас в символи: Слънчевата светлина се превръща в бушуващ огън, вътрешните редове на зъбите се превръщат в две редици крайпътни камъни и т.н.. Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми.
Освен него, те имаха едно състояние на съзнанието, което се прибавяше към първото, както при нас изпълненият със сънища сън се прибавя към будното състояние, което обаче не беше като нашето днешно състояние на сънуване, но което виждаше около него да изчезва всичко, което е сетивно. При сънуването сетивните впечатления се превръщат за нас в символи: Слънчевата светлина се превръща в бушуващ огън, вътрешните редове на зъбите се превръщат в две редици крайпътни камъни и т.н.. Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми. Физическият свят е винаги налице; той остава също както и светът на спомените. За онзи, който имаше съзнанието от древните времена на човешкото развитие - ние ще видим, че всички ние сме били такива в онези времена, понеже всички, които седят тук, са живели някога в миналите земни съществувания, - за такъв човек нещата стояха различно. Когато през деня слънчевите лъчи отслабваха, той виждаше не символи на физическите неща, а физическите неща изчезваха пред неговия поглед. Дървото, което стоеше пред него изчезваше; то се превръщаше в нещо духовно - приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, - на мястото на дървото се явяваше духът, който му принадлежеше. И тези духове - духът на дървото, духът на планината, духът на скалата - бяха тези, които насочваха погледа по-нататък в онзи свят, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, където той се намира между духовните факти, също както на Земята се намира между физическите факти; където той се намира между духовните същества, както тук на Земята се намира между физическите същества.
към текста >>

Ние скоро ще видим, как нашето обикновено сънуващо съзнание при един днешен човек, който се стреми към духовното съзнание, също може да се превърне в онова предишно състояние на съзнанието.
За онзи, който имаше съзнанието от древните времена на човешкото развитие - ние ще видим, че всички ние сме били такива в онези времена, понеже всички, които седят тук, са живели някога в миналите земни съществувания, - за такъв човек нещата стояха различно. Когато през деня слънчевите лъчи отслабваха, той виждаше не символи на физическите неща, а физическите неща изчезваха пред неговия поглед. Дървото, което стоеше пред него изчезваше; то се превръщаше в нещо духовно - приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, - на мястото на дървото се явяваше духът, който му принадлежеше. И тези духове - духът на дървото, духът на планината, духът на скалата - бяха тези, които насочваха погледа по-нататък в онзи свят, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, където той се намира между духовните факти, също както на Земята се намира между физическите факти; където той се намира между духовните същества, както тук на Земята се намира между физическите същества. Това беше второто състояние на съзнанието. Ние скоро ще видим, как нашето обикновено сънуващо съзнание при един днешен човек, който се стреми към духовното съзнание, също може да се превърне в онова предишно състояние на съзнанието.
към текста >>

Така днешният човек има будно съзнание, сънуващо съзнание и лишено от сънища съзнание (трансово съзнание).
Така днешният човек има будно съзнание, сънуващо съзнание и лишено от сънища съзнание (трансово съзнание). Едно древно човечество също е имало три състояния на съзнанието: съзнание за пропитата от духа действителност, проглеждащо в духовния свят съзнание, съзнание за прозиране на кармата. При древното човечество това беше по същество един вид сумрачно вечерно съзнание.
към текста >>

Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма.
Човекът отново ще се вживее в една духовна атмосфера, ще знае, че с неговото собствено същество той се корени в тази духовна атмосфера. Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма. Това, което въпреки нашата свобода ние изпитваме като наша съдба през време на дневния живот, то се изприда и изтъкава през време на нашия сънен живот там, където с нашето душевно-духовно същество, намиращо се вън от физическото и етерното тяло, водим един живот с божествени духове, също и с онези божествени духове, които пренасят резултатите от минали земни съществувания в настоящето земно съществувание. И онзи, който благодарение на съответните душевни сили успява да вникне в лишения от сънища сън, той ще открие там кармическите взаимовръзки. Обаче само чрез това историческият живот на човечеството също придобива смисъл. Този исторически живот е изтъкан от това, което хората пренасят от минали епохи в новите епохи, минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане. Когато насочим поглед към една личност на съвременността или иначе във времето, ние разбираме тази личност едва тогава, когато разберем нейните минали земни съществувания.
към текста >>

И онзи, който благодарение на съответните душевни сили успява да вникне в лишения от сънища сън, той ще открие там кармическите взаимовръзки.
Човекът отново ще се вживее в една духовна атмосфера, ще знае, че с неговото собствено същество той се корени в тази духовна атмосфера. Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма. Това, което въпреки нашата свобода ние изпитваме като наша съдба през време на дневния живот, то се изприда и изтъкава през време на нашия сънен живот там, където с нашето душевно-духовно същество, намиращо се вън от физическото и етерното тяло, водим един живот с божествени духове, също и с онези божествени духове, които пренасят резултатите от минали земни съществувания в настоящето земно съществувание. И онзи, който благодарение на съответните душевни сили успява да вникне в лишения от сънища сън, той ще открие там кармическите взаимовръзки. Обаче само чрез това историческият живот на човечеството също придобива смисъл. Този исторически живот е изтъкан от това, което хората пренасят от минали епохи в новите епохи, минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане. Когато насочим поглед към една личност на съвременността или иначе във времето, ние разбираме тази личност едва тогава, когато разберем нейните минали земни съществувания.
към текста >>

290. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Ако не бихме имали това чувство на действителност, ние бихме считали за сънища всичко, което срещаме през деня.
Но понеже от това, което става през нощта не остава нищо в спомена, ние направо теглим чертата и фалшифицираме нашите спомени, като поставяме едни до други само дните. Обаче след смъртта ние трябва да преживеем като една силна действителност това, което е съществувало през нощите, през време приблизително на една трета от живота, а именно преживяваме го в обратен ред. И тук имаме особеното: Ние имаме определено чувство, бих искал да кажа, едно чувство на действителност за това, което ни пресреща на Земята. Ако не бихме имали това чувство на действителност, ние бихме считали за сънища всичко, което срещаме през деня. Следователно на Земята ние имаме определено чувство за действителност. Ние знаем, че нещата са действителни, те ни удрят, когато се сблъскаме с тях, изпращат ни светлина, изпращат ни звуци. Накратко казано, съществуват много неща, които ни дават повод да имаме едно чувство на действителност тук през време на нашия земен живот между раждането и смъртта.
към текста >>

Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател.
Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател. Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на живота. Това е особеното.
към текста >>

291. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток.
На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток. Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония. В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да представя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена Гърция и Македония. Това е много интересно.
към текста >>

Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония.
На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток. Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония. В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да представя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена Гърция и Македония. Това е много интересно.
към текста >>

292. Съдържание GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Буден живот на мислите, сънуващ живот на чувствата и спящ живот на волята.
Буден живот на мислите, сънуващ живот на чувствата и спящ живот на волята. Спомен и говор. Епохите на живота във връзка с предземния живот и с миналите земни съществувания. Исторически разглеждания във връзка с наблюденията на собствената карма. Харун ал Рашид и Бейко от Верулам. Амос Комениус, Уилсън.
към текста >>

293. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Има хора, с които току що сме се запознали и ни се случва да ги сънуваме.
Другият вид е, че се запознаваме с един човек, не чувстваме тази вътрешна връзка, но можем да получим от него интелектуално или морално впечатление. Ние можем добре да го опишем. Да говорим за първия човек, когато след запознанството се намираме всред хора, които също го познават, е нещо неприятно за нас. Ние имаме чувството, че ни е неприятно да говорим за него, защото отношението ни към него е лично, то е нещо вътрешно. Другия човек можем хубаво да опишем, можем да кажем, че той е умен или глупав, можем да го опишем в подробности, обаче живеем без вътрешно съучастие към него. Има хора, с които току що сме се запознали и ни се случва да ги сънуваме. Сънищата за някой човек не ни напускат вече. Запознаваме се с някой друг, ежедневно сме заедно с него: Но нямаме никакви сънища за него. Нашето вътрешно същество не е така силно обхванато, за да го сънуваме. Такъв случай, някой да живее така както Гарибалди[5], който чувстваше вътрешната връзка и тогава, когато не са съществували непосредствени лични отношения, е рядък, но и такива случаи се срещат. Защото при Гарибалди е много интересно, как той е намерил своята първа жена.
към текста >>

Сънищата за някой човек не ни напускат вече.
Ние можем добре да го опишем. Да говорим за първия човек, когато след запознанството се намираме всред хора, които също го познават, е нещо неприятно за нас. Ние имаме чувството, че ни е неприятно да говорим за него, защото отношението ни към него е лично, то е нещо вътрешно. Другия човек можем хубаво да опишем, можем да кажем, че той е умен или глупав, можем да го опишем в подробности, обаче живеем без вътрешно съучастие към него. Има хора, с които току що сме се запознали и ни се случва да ги сънуваме. Сънищата за някой човек не ни напускат вече. Запознаваме се с някой друг, ежедневно сме заедно с него: Но нямаме никакви сънища за него. Нашето вътрешно същество не е така силно обхванато, за да го сънуваме. Такъв случай, някой да живее така както Гарибалди[5], който чувстваше вътрешната връзка и тогава, когато не са съществували непосредствени лични отношения, е рядък, но и такива случаи се срещат. Защото при Гарибалди е много интересно, как той е намерил своята първа жена. Във външния свят той не проявява никакъв интерес към жените.
към текста >>

Запознаваме се с някой друг, ежедневно сме заедно с него: Но нямаме никакви сънища за него.
Да говорим за първия човек, когато след запознанството се намираме всред хора, които също го познават, е нещо неприятно за нас. Ние имаме чувството, че ни е неприятно да говорим за него, защото отношението ни към него е лично, то е нещо вътрешно. Другия човек можем хубаво да опишем, можем да кажем, че той е умен или глупав, можем да го опишем в подробности, обаче живеем без вътрешно съучастие към него. Има хора, с които току що сме се запознали и ни се случва да ги сънуваме. Сънищата за някой човек не ни напускат вече. Запознаваме се с някой друг, ежедневно сме заедно с него: Но нямаме никакви сънища за него. Нашето вътрешно същество не е така силно обхванато, за да го сънуваме. Такъв случай, някой да живее така както Гарибалди[5], който чувстваше вътрешната връзка и тогава, когато не са съществували непосредствени лични отношения, е рядък, но и такива случаи се срещат. Защото при Гарибалди е много интересно, как той е намерил своята първа жена. Във външния свят той не проявява никакъв интерес към жените. При едно пътуване по море близо до крайбрежията на Бразилия той насочва далекогледа си към сушата и вижда там едно младо момиче.
към текста >>

Нашето вътрешно същество не е така силно обхванато, за да го сънуваме.
Ние имаме чувството, че ни е неприятно да говорим за него, защото отношението ни към него е лично, то е нещо вътрешно. Другия човек можем хубаво да опишем, можем да кажем, че той е умен или глупав, можем да го опишем в подробности, обаче живеем без вътрешно съучастие към него. Има хора, с които току що сме се запознали и ни се случва да ги сънуваме. Сънищата за някой човек не ни напускат вече. Запознаваме се с някой друг, ежедневно сме заедно с него: Но нямаме никакви сънища за него. Нашето вътрешно същество не е така силно обхванато, за да го сънуваме. Такъв случай, някой да живее така както Гарибалди[5], който чувстваше вътрешната връзка и тогава, когато не са съществували непосредствени лични отношения, е рядък, но и такива случаи се срещат. Защото при Гарибалди е много интересно, как той е намерил своята първа жена. Във външния свят той не проявява никакъв интерес към жените. При едно пътуване по море близо до крайбрежията на Бразилия той насочва далекогледа си към сушата и вижда там едно младо момиче. В този момент му става ясно, че то трябва да стане негова жена.
към текста >>

294. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Казах, че въздействието се простира чак до сънищата.
Срещаме и други хора, към които не проявяваме такъв вътрешен стремеж. Нашето внимание се насочва повече към външните качества, които въздействат на нашите сетива, на нашето мислене, на нашето естетическо чувство. Казах, че въздействието се простира чак до сънищата. Ние срещаме хора от първата категория, те ни занимават дори и през нощта, когато с нашето астрално тяло и с нашия Аз се намираме вън от физическото и етерното тяло. Появяват се сънища, свързани с тях. Тези сънища са именно знак, че при срещата в нас вътрешно нещо се е раздвижило. Ние срещаме и други хора, за които не можем нищо да сънуваме, защото те не ни раздвижват вътрешно, в нас нищо не изплува нагоре. Ние живеем може би много близо до тях, но нищо не сънуваме за тях, защото вътре в нас те не разтърсват нещо, което може да ни занимава чак в астралното тяло и в аза.
към текста >>

Появяват се сънища, свързани с тях.
Срещаме и други хора, към които не проявяваме такъв вътрешен стремеж. Нашето внимание се насочва повече към външните качества, които въздействат на нашите сетива, на нашето мислене, на нашето естетическо чувство. Казах, че въздействието се простира чак до сънищата. Ние срещаме хора от първата категория, те ни занимават дори и през нощта, когато с нашето астрално тяло и с нашия Аз се намираме вън от физическото и етерното тяло. Появяват се сънища, свързани с тях. Тези сънища са именно знак, че при срещата в нас вътрешно нещо се е раздвижило. Ние срещаме и други хора, за които не можем нищо да сънуваме, защото те не ни раздвижват вътрешно, в нас нищо не изплува нагоре. Ние живеем може би много близо до тях, но нищо не сънуваме за тях, защото вътре в нас те не разтърсват нещо, което може да ни занимава чак в астралното тяло и в аза.
към текста >>

Тези сънища са именно знак, че при срещата в нас вътрешно нещо се е раздвижило.
Срещаме и други хора, към които не проявяваме такъв вътрешен стремеж. Нашето внимание се насочва повече към външните качества, които въздействат на нашите сетива, на нашето мислене, на нашето естетическо чувство. Казах, че въздействието се простира чак до сънищата. Ние срещаме хора от първата категория, те ни занимават дори и през нощта, когато с нашето астрално тяло и с нашия Аз се намираме вън от физическото и етерното тяло. Появяват се сънища, свързани с тях. Тези сънища са именно знак, че при срещата в нас вътрешно нещо се е раздвижило. Ние срещаме и други хора, за които не можем нищо да сънуваме, защото те не ни раздвижват вътрешно, в нас нищо не изплува нагоре. Ние живеем може би много близо до тях, но нищо не сънуваме за тях, защото вътре в нас те не разтърсват нещо, което може да ни занимава чак в астралното тяло и в аза.
към текста >>

Ние срещаме и други хора, за които не можем нищо да сънуваме, защото те не ни раздвижват вътрешно, в нас нищо не изплува нагоре.
Нашето внимание се насочва повече към външните качества, които въздействат на нашите сетива, на нашето мислене, на нашето естетическо чувство. Казах, че въздействието се простира чак до сънищата. Ние срещаме хора от първата категория, те ни занимават дори и през нощта, когато с нашето астрално тяло и с нашия Аз се намираме вън от физическото и етерното тяло. Появяват се сънища, свързани с тях. Тези сънища са именно знак, че при срещата в нас вътрешно нещо се е раздвижило. Ние срещаме и други хора, за които не можем нищо да сънуваме, защото те не ни раздвижват вътрешно, в нас нищо не изплува нагоре. Ние живеем може би много близо до тях, но нищо не сънуваме за тях, защото вътре в нас те не разтърсват нещо, което може да ни занимава чак в астралното тяло и в аза.
към текста >>

Ние живеем може би много близо до тях, но нищо не сънуваме за тях, защото вътре в нас те не разтърсват нещо, което може да ни занимава чак в астралното тяло и в аза.
Казах, че въздействието се простира чак до сънищата. Ние срещаме хора от първата категория, те ни занимават дори и през нощта, когато с нашето астрално тяло и с нашия Аз се намираме вън от физическото и етерното тяло. Появяват се сънища, свързани с тях. Тези сънища са именно знак, че при срещата в нас вътрешно нещо се е раздвижило. Ние срещаме и други хора, за които не можем нищо да сънуваме, защото те не ни раздвижват вътрешно, в нас нищо не изплува нагоре. Ние живеем може би много близо до тях, но нищо не сънуваме за тях, защото вътре в нас те не разтърсват нещо, което може да ни занимава чак в астралното тяло и в аза.
към текста >>

Един друг случай: Когато посветеният пристъпва към хора, при които обикновеното съзнание получава естетическо и мисловно впечатление и той не може да сънува за него, тогава при тази среща, от вътрешното същество на посветения първоначално не изниква никакъв образ, нищо картинно; но когато посветеният среща една такава личност, тогава неговият поглед се насочва към Слънцето, а не както в другия случай към Луната.
Един друг случай: Когато посветеният пристъпва към хора, при които обикновеното съзнание получава естетическо и мисловно впечатление и той не може да сънува за него, тогава при тази среща, от вътрешното същество на посветения първоначално не изниква никакъв образ, нищо картинно; но когато посветеният среща една такава личност, тогава неговият поглед се насочва към Слънцето, а не както в другия случай към Луната. И също както Луната се намира във връзка със съществата, които можах да ви охарактеризирам по посочения начин, така и Слънцето не е само газово кълбо, за което днес говорят физиците. Физиците биха се учудили до най-висока степен, ако биха организирали някога една експедиция и биха стигнали на мястото, за което смятат, че е изпълнено с всякакви горещи газове и което според тяхното мнение образува Слънцето. Физиците ще открият, че там, където предполагат, че има горещи газове, изобщо няма нищо, има нещо по-малко от пространство, по-малко от нищото - една дупка в мировото пространство. Какво означава пространство? Що е пространство, хората не знаят; най-малко го знаят тези, които най-много размишляват върху него - философите.
към текста >>

295. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Пред познавателната степен на имагинацията се представят картинни образи; те всъщност са като образите на сънищата.
Искаме ли да се ориентираме по-нататък в изживяванията на човека след смъртта, то познанията на имагинацията не са достатъчни. Трябва да пристъпи втората степен на познанието - инспирацията. Пред познавателната степен на имагинацията се представят картинни образи; те всъщност са като образите на сънищата. Само че при сънищните образи никога не можем да бъдем убедени, дали зад тях стои някаква реалност. При картинните образи на имагинацията винаги е така, че чрез тяхната собствена същност те отразяват една реалност. С имагинацията човек живее в един картинен, образен свят, който обаче е реалност. Този образен свят трябва да бъде преодолян, ако човек иска да види онова, което умрелият човек узнава след смъртта си, след като няколко дни е съзерцавал панорамата на своя живот.
към текста >>

Само че при сънищните образи никога не можем да бъдем убедени, дали зад тях стои някаква реалност.
Искаме ли да се ориентираме по-нататък в изживяванията на човека след смъртта, то познанията на имагинацията не са достатъчни. Трябва да пристъпи втората степен на познанието - инспирацията. Пред познавателната степен на имагинацията се представят картинни образи; те всъщност са като образите на сънищата. Само че при сънищните образи никога не можем да бъдем убедени, дали зад тях стои някаква реалност. При картинните образи на имагинацията винаги е така, че чрез тяхната собствена същност те отразяват една реалност. С имагинацията човек живее в един картинен, образен свят, който обаче е реалност. Този образен свят трябва да бъде преодолян, ако човек иска да види онова, което умрелият човек узнава след смъртта си, след като няколко дни е съзерцавал панорамата на своя живот.
към текста >>

296. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Когато спим и сме извън нашето физическо и етерно тяло, само с аза и с астралното тяло се намираме духовно в света, нашето физическо и нашето етерно тяло са останали да лежат в леглото, отделени от своето духовно-душевно същество, тогава за обикновеното съзнание се появяват сънищата.
Когато спим и сме извън нашето физическо и етерно тяло, само с аза и с астралното тяло се намираме духовно в света, нашето физическо и нашето етерно тяло са останали да лежат в леглото, отделени от своето духовно-душевно същество, тогава за обикновеното съзнание се появяват сънищата. Попитайте се веднъж при едно интензивно самонаблюдение, не е ли така при известни срещи, които имат такова въздействие, че в душата ни се появяват усещания и чувства, ние същевременно да сънуваме всевъзможни сънища за този човек? Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни животи, през няколко или дори само през един земен живот; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек. Ние срещаме и други хора, с тях ни свързва нещо професионално или нещо подобно. Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания.
към текста >>

Попитайте се веднъж при едно интензивно самонаблюдение, не е ли така при известни срещи, които имат такова въздействие, че в душата ни се появяват усещания и чувства, ние същевременно да сънуваме всевъзможни сънища за този човек?
Когато спим и сме извън нашето физическо и етерно тяло, само с аза и с астралното тяло се намираме духовно в света, нашето физическо и нашето етерно тяло са останали да лежат в леглото, отделени от своето духовно-душевно същество, тогава за обикновеното съзнание се появяват сънищата. Попитайте се веднъж при едно интензивно самонаблюдение, не е ли така при известни срещи, които имат такова въздействие, че в душата ни се появяват усещания и чувства, ние същевременно да сънуваме всевъзможни сънища за този човек? Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни животи, през няколко или дори само през един земен живот; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек. Ние срещаме и други хора, с тях ни свързва нещо професионално или нещо подобно. Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме.
към текста >>

Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни животи, през няколко или дори само през един земен живот; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек.
Когато спим и сме извън нашето физическо и етерно тяло, само с аза и с астралното тяло се намираме духовно в света, нашето физическо и нашето етерно тяло са останали да лежат в леглото, отделени от своето духовно-душевно същество, тогава за обикновеното съзнание се появяват сънищата. Попитайте се веднъж при едно интензивно самонаблюдение, не е ли така при известни срещи, които имат такова въздействие, че в душата ни се появяват усещания и чувства, ние същевременно да сънуваме всевъзможни сънища за този човек? Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни животи, през няколко или дори само през един земен живот; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек. Ние срещаме и други хора, с тях ни свързва нещо професионално или нещо подобно. Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме. Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват.
към текста >>

Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме.
Попитайте се веднъж при едно интензивно самонаблюдение, не е ли така при известни срещи, които имат такова въздействие, че в душата ни се появяват усещания и чувства, ние същевременно да сънуваме всевъзможни сънища за този човек? Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни животи, през няколко или дори само през един земен живот; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек. Ние срещаме и други хора, с тях ни свързва нещо професионално или нещо подобно. Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме. Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват. Ние сме свързани с тях само през този земен живот и връзката най-напред се създава чрез това, което обвързва душевно-духовната същност на човека с физическото и с етерното. И понеже физическото и етерното тяло взимат участие в нашия интерес, който е свързан предимно с външната физиономия и външните действия, а това физическо и етерно тяло остават да лежат в леглото през нощта, докато духовно-душевната същност се отделя, затова не можем да сънуваме такива хора. Тук духовната наука отново ни показва, че там действа кармата, но тя действа така, че кармата сега се създава, че едва от духовното изживяване след смъртта ще погледнем към този земен живот и ще можем да си кажем, че в него са започнали нови кармически отношения. Тук навлизаме в една бъдеща карма.
към текста >>

Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват.
Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни животи, през няколко или дори само през един земен живот; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек. Ние срещаме и други хора, с тях ни свързва нещо професионално или нещо подобно. Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме. Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват. Ние сме свързани с тях само през този земен живот и връзката най-напред се създава чрез това, което обвързва душевно-духовната същност на човека с физическото и с етерното. И понеже физическото и етерното тяло взимат участие в нашия интерес, който е свързан предимно с външната физиономия и външните действия, а това физическо и етерно тяло остават да лежат в леглото през нощта, докато духовно-душевната същност се отделя, затова не можем да сънуваме такива хора. Тук духовната наука отново ни показва, че там действа кармата, но тя действа така, че кармата сега се създава, че едва от духовното изживяване след смъртта ще погледнем към този земен живот и ще можем да си кажем, че в него са започнали нови кармически отношения. Тук навлизаме в една бъдеща карма.
към текста >>

И понеже физическото и етерното тяло взимат участие в нашия интерес, който е свързан предимно с външната физиономия и външните действия, а това физическо и етерно тяло остават да лежат в леглото през нощта, докато духовно-душевната същност се отделя, затова не можем да сънуваме такива хора.
Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме. Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват. Ние сме свързани с тях само през този земен живот и връзката най-напред се създава чрез това, което обвързва душевно-духовната същност на човека с физическото и с етерното. И понеже физическото и етерното тяло взимат участие в нашия интерес, който е свързан предимно с външната физиономия и външните действия, а това физическо и етерно тяло остават да лежат в леглото през нощта, докато духовно-душевната същност се отделя, затова не можем да сънуваме такива хора. Тук духовната наука отново ни показва, че там действа кармата, но тя действа така, че кармата сега се създава, че едва от духовното изживяване след смъртта ще погледнем към този земен живот и ще можем да си кажем, че в него са започнали нови кармически отношения. Тук навлизаме в една бъдеща карма.
към текста >>

297. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни живот, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи.
Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има. При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно. Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора. Това не изглежда да е така при нашите чувства. Ние напълно си даваме дори правото да чувстваме по един интимен личен начин. И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни живот, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи. - И който наистина добре може да ги сравни с изплуващите нагоре в съзнанието ни сънища, той ще почувства, как тези сънища всъщност точно така неопределено изплуват в нас както са и чувствата. Така че ние можем да кажем, че сме будни всъщност само в нашите сетивни възприятия и в нашите мисли, докато в нашите чувства дори и когато сме будни сме сънуващи, мечтателни. И в обикновения буден дневен живот чувствата ни правят сънуващи мечтатели.
към текста >>

- И който наистина добре може да ги сравни с изплуващите нагоре в съзнанието ни сънища, той ще почувства, как тези сънища всъщност точно така неопределено изплуват в нас както са и чувствата.
При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно. Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора. Това не изглежда да е така при нашите чувства. Ние напълно си даваме дори правото да чувстваме по един интимен личен начин. И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни живот, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи. - И който наистина добре може да ги сравни с изплуващите нагоре в съзнанието ни сънища, той ще почувства, как тези сънища всъщност точно така неопределено изплуват в нас както са и чувствата. Така че ние можем да кажем, че сме будни всъщност само в нашите сетивни възприятия и в нашите мисли, докато в нашите чувства дори и когато сме будни сме сънуващи, мечтателни. И в обикновения буден дневен живот чувствата ни правят сънуващи мечтатели.
към текста >>

Така че ние можем да кажем, че сме будни всъщност само в нашите сетивни възприятия и в нашите мисли, докато в нашите чувства дори и когато сме будни сме сънуващи, мечтателни.
Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора. Това не изглежда да е така при нашите чувства. Ние напълно си даваме дори правото да чувстваме по един интимен личен начин. И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни живот, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи. - И който наистина добре може да ги сравни с изплуващите нагоре в съзнанието ни сънища, той ще почувства, как тези сънища всъщност точно така неопределено изплуват в нас както са и чувствата. Така че ние можем да кажем, че сме будни всъщност само в нашите сетивни възприятия и в нашите мисли, докато в нашите чувства дори и когато сме будни сме сънуващи, мечтателни. И в обикновения буден дневен живот чувствата ни правят сънуващи мечтатели.
към текста >>

И в обикновения буден дневен живот чувствата ни правят сънуващи мечтатели.
Това не изглежда да е така при нашите чувства. Ние напълно си даваме дори правото да чувстваме по един интимен личен начин. И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни живот, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи. - И който наистина добре може да ги сравни с изплуващите нагоре в съзнанието ни сънища, той ще почувства, как тези сънища всъщност точно така неопределено изплуват в нас както са и чувствата. Така че ние можем да кажем, че сме будни всъщност само в нашите сетивни възприятия и в нашите мисли, докато в нашите чувства дори и когато сме будни сме сънуващи, мечтателни. И в обикновения буден дневен живот чувствата ни правят сънуващи мечтатели.
към текста >>

В мисленето сме будни, истински будни, в чувстването сънуваме, а във волята спим.
Когато си представя, че искам да взема часовника, какво знам аз в обикновеното си съзнание как това достига до моята ръка и моята ръка тогава го хваща? Аз го виждам едва като сетивно възприятие от движението и чрез една представа разбирам какво се случва. Какво лежи между тези две впечатления проспивам с обикновеното си съзнание, точно както проспивам през нощта каквото изживявам в духовния свят. До съзнанието ми не достига нито едното, нито другото. Така че ние можем да кажем: - През будния ни живот ние имаме всъщност три съвсем различни състояния на съзнанието. В мисленето сме будни, истински будни, в чувстването сънуваме, а във волята спим. Истинската същност на волята ние винаги я проспиваме, защото тя лежи съвсем дълбоко долу в подсъзнанието.
към текста >>

298. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

А сега ще разберете, защо аз можех да кажа, че лесно сънуваме хора, които сме срещнали в живота и веднага в душата ни се е появила симпатия или антипатия, независимо от отделните външни впечатления.
А сега ще разберете, защо аз можех да кажа, че лесно сънуваме хора, които сме срещнали в живота и веднага в душата ни се е появила симпатия или антипатия, независимо от отделните външни впечатления. Какво правим ние там? Това са такива хора, с които сме били вече заедно в предишни земни животи. Да кажем, на 14. Юни1924 година следобед се е случило да срещнем един човек, който ни е бил антипатичен. Ние внасяме в съня това усещане, което предизвиква в нас чувства.
към текста >>

Нищо чудно, че го сънуваме; с обикновеното съзнание не можем да направим нищо друго.
Юни1924 година следобед се е случило да срещнем един човек, който ни е бил антипатичен. Ние внасяме в съня това усещане, което предизвиква в нас чувства. Но там вътре е кармата, там стои, какъв е бил той в предпоследния и в последния предишен земен живот; там го срещаме в образа му от предишния земен живот. Ние срещаме всичко това, което сме преживели с този човек, който срещаме и който през деня само ни напомня за нещо. Ние го срещаме духовно напълно реално. Нищо чудно, че го сънуваме; с обикновеното съзнание не можем да направим нищо друго. Ако срещнем обаче един човек за първи път в живота, колкото и да са хубави или грозни очите му или носът му, колкото и силно да ни е заинтересувал, ние не го срещаме когато заспим, защото в предишен земен живот не сме били заедно с него. Нищо чудно, че не можем да го сънуваме! Вие виждате, как подобни неща стават прозрачни, когато духовно правилно се наблюдават.
към текста >>

Нищо чудно, че не можем да го сънуваме!
Но там вътре е кармата, там стои, какъв е бил той в предпоследния и в последния предишен земен живот; там го срещаме в образа му от предишния земен живот. Ние срещаме всичко това, което сме преживели с този човек, който срещаме и който през деня само ни напомня за нещо. Ние го срещаме духовно напълно реално. Нищо чудно, че го сънуваме; с обикновеното съзнание не можем да направим нищо друго. Ако срещнем обаче един човек за първи път в живота, колкото и да са хубави или грозни очите му или носът му, колкото и силно да ни е заинтересувал, ние не го срещаме когато заспим, защото в предишен земен живот не сме били заедно с него. Нищо чудно, че не можем да го сънуваме! Вие виждате, как подобни неща стават прозрачни, когато духовно правилно се наблюдават.
към текста >>

299. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Тогава се случи нещо, което беше събитие в свръхсетивните области, нещо, което днес почива в най-дълбоката вътрешност на по-голяма част от антропософите, макар и несъзнателно, спящо, сънуващо.
Тогава се случи нещо, което беше събитие в свръхсетивните области, нещо, което днес почива в най-дълбоката вътрешност на по-голяма част от антропософите, макар и несъзнателно, спящо, сънуващо. И антропософът може да стори добре, ако, обръщайки се към своето сърце, казва: там вътре се крие днес може би една несъзнателна тайна, която е отблясък на делата на Михаел от 16-то, 17-то, 18-то столетие в свръхземните области, когато преди моето сегашно слизане в областта на Земята аз работих под ръководството на Михаел, който можа да изработи нещо особено, защото беше свободен така да се каже от своите текущи задължения и задачи. И Михаел събра своите отряди, събра онези, които като свръхсетивни същества принадлежаха към него от областта на Ангелите, Архангелите, събра обаче също и човешките души, които бяха дошли в някаква връзка с него. И роди се нещо подобно като една мощно разпространяваща се свръхсетивна школа. Както в началото на 13-то столетие онези, които можеха да действуват задружно, проведоха така да се каже един вид небесен събор, така сега непосредствено под ръководството на Михаел бе проведено от 16-то до 18-то столетие едно свръхсетивно школуване, едно свръхсетивно обучение, за велик Учител на което мировият ред избра самия Михаел. Следователно онова, за което Ви разказах, че е било проведено от първата половина на 19-то столетие като свръхсетивен култ протичащ в мощни имагинации, бе произхождано от едно свръхсетивно школуване, от едно свръхсетивно обучение, резултатите от което тези човешки души носят сега несъзнателно в тяхната вътрешност.
към текста >>

300. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата. Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма. Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно. Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието. Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
към текста >>

2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ
2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ
към текста >>

Обаче навлизането в това състояние на съзнанието, онова пробуждане в това състояние на съзнанието защо то това може да се сравни с едно събуждане, каквото е също и дневното събуждане онова събуждане в това състояние на съзнанието на постепенно угасващото астрално виждане, това беше различно от излизането на днешния човек от състоянието на сън, при което първо пред душата стоят хаотичните сънища, преди човекът да навлезе в деня.
Казвам угасващо постепенно, т.е. постепенно изгубващо силата на своето светене, защото преди атлантската катастрофа това виждане в една астрална светлина е било много по-силно отколкото по-късно. Обаче навлизането в това състояние на съзнанието, онова пробуждане в това състояние на съзнанието защо то това може да се сравни с едно събуждане, каквото е също и дневното събуждане онова събуждане в това състояние на съзнанието на постепенно угасващото астрално виждане, това беше различно от излизането на днешния човек от състоянието на сън, при което първо пред душата стоят хаотичните сънища, преди човекът да навлезе в деня.
към текста >>

Когато тези хора на древните времена се събуждаха, това събуждане беше така, като че в съзнанието се вмъкваше не само един свят от сънища, а един свят на действителността, в който те са били потопени, за който също знаеха, че излизат от него и са имали там общение с духовни същества, с духовни същества на висшите йерархии, с духовни същества от елементарно естество.
Когато тези хора на древните времена се събуждаха, това събуждане беше така, като че в съзнанието се вмъкваше не само един свят от сънища, а един свят на действителността, в който те са били потопени, за който също знаеха, че излизат от него и са имали там общение с духовни същества, с духовни същества на висшите йерархии, с духовни същества от елементарно естество. Това събуждане беше действително така, както е случаят, когато днес човек идва от едно място, където е изживял много неща, на друго място, където заобиколен от нови изживявания си спомня за всичко, което е изживял. Когато в онези древни времена човекът навлизаше в деня, той имаше новите дневни изживявания, но имаше и описания спомен: аз съм бил на друго място, където обаче бях заедно с други същества, където не бях заедно непосредствено с физическите хора, които ме заобикалят иначе заедно с животните и растенията, но където бях заобиколен от обезплътените човешки души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, където бях заедно с други същества, които никога не живеят на Земята в някое въплъщение.
към текста >>

Тогавашните хора чувствуваха вече не само в един вид сънища, а в една истинска представа на действителността: когато навлизаме в дневното съзнание ние виждаме дърветата и животните и планини и скали и облаци, но това е същият свят, в който живеят също онези духовни същества, онези човешки души, които не са въплътени на Земята, които живеят в духовния свят, с които ние живеем между смъртта и едно ново раждане.
Така щото всъщност това състояние на съзнанието, при което днешният човек се намира между чисто физическите същества, съвсем не е съществувало в онова далечно минало. Тогавашните хора чувствуваха вече не само в един вид сънища, а в една истинска представа на действителността: когато навлизаме в дневното съзнание ние виждаме дърветата и животните и планини и скали и облаци, но това е същият свят, в който живеят също онези духовни същества, онези човешки души, които не са въплътени на Земята, които живеят в духовния свят, с които ние живеем между смъртта и едно ново раждане. И тогава тези хора получаваха действителната представа: през време когато човекът се събужда, във всяко дърво, във всяка забележителна скала, в глъбините на планините и в облачните висини се движат тези същества, вмъкват се, потопяват се в отделните същества, в създанията на външната физическа природа.
към текста >>

2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ: ВИЖДАНЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ.
2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ: ВИЖДАНЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ.
към текста >>

Той би имал съзнанието за Кармата, ако онази част на съзнанието, която не е изпълнена със сънища между заспиването и събуждането, би проникнала внезапно в съзнанието.
Съзнанието за свръхсетивния свят прие формата, която човекът изживява в хаотичните съновидения. А съзнанието за Кармата той го проспива напълно. Той би имал съзнанието за Кармата, ако онази част на съзнанието, която не е изпълнена със сънища между заспиването и събуждането, би проникнала внезапно в съзнанието. Тогава съзнанието за Кармата би се пробудило отново.
към текста >>

Така в течение на развитието на човечеството от времето, което аз охарактеризирах, в течение на около 10,000 години, стана промяната, която прави, щото човекът да не вижда духовното във физическия свят, защото ние не виждаме духовното не само поради това, че го проспиваме че той не вижда духовното, преживява всъщност духовния свят само в неговите хаотични сънища и проспива Кармата.
Така в течение на развитието на човечеството от времето, което аз охарактеризирах, в течение на около 10,000 години, стана промяната, която прави, щото човекът да не вижда духовното във физическия свят, защото ние не виждаме духовното не само поради това, че го проспиваме че той не вижда духовното, преживява всъщност духовния свят само в неговите хаотични сънища и проспива Кармата.
към текста >>

301. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Достатъчно е само да бъдем внимателни: можем да срещнем един човек, да имаме много работа с него, да работим с него и т.н., обаче не можем да сънуваме за него.
Също и нещо друго може да обърне вниманието ни, как сме свързани кармически с един човек в живота. Ние срещаме в живота един човек, срещаме някой друг. Достатъчно е само да бъдем внимателни: можем да срещнем един човек, да имаме много работа с него, да работим с него и т.н., обаче не можем да сънуваме за него. Ние не можем да сънуваме за него, защото той не е свързан с нашето астрално тяло, а само с нашия Аз.
към текста >>

Ние не можем да сънуваме за него, защото той не е свързан с нашето астрално тяло, а само с нашия Аз.
Също и нещо друго може да обърне вниманието ни, как сме свързани кармически с един човек в живота. Ние срещаме в живота един човек, срещаме някой друг. Достатъчно е само да бъдем внимателни: можем да срещнем един човек, да имаме много работа с него, да работим с него и т.н., обаче не можем да сънуваме за него. Ние не можем да сънуваме за него, защото той не е свързан с нашето астрално тяло, а само с нашия Аз.
към текста >>

Срещаме други хора, видели сме ги само бегло и те ни преследват в нашите сънища, даже и в будните сънища.
Срещаме други хора, видели сме ги само бегло и те ни преследват в нашите сънища, даже и в будните сънища. Това е едно представяне оформено вътре, което няма нищо общо с проявите на човек, с неговата външност, защото сме кармически свързани с него. Срещаме един човек, с който сме били кармически свързани, и веднага сме заставени да си създадем един образ за този човек. Ако съответния човек е художник, т.е. ако ние сме художници, би могло да се случи веднага да нарисуваме един портрет на срещнатия, който портрет един човек еснафин ще намери за съвсем неприличащ на оригинала, докато посветеният намира едно минало въплъщение на човека, когото е нарисуван. Ние се научаваме да познаваме другия човек в глъбини те на неговото същество, макар и в подсъзнанието, когато сме кармически свързани с него.
към текста >>

302. Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904 GA_245 Указания за езотеричното обучение

Ала това би било въздействие върху сънищното съзнание на човека и намеса в сферата на неговата свобода.
Човечеството се движи към тази цел, натам го ръководят неговите учители, водачи, великите посветени, символът на които също е змията. Това е възпитаване към свобода, затова е бавно и трудно. Великите посветени, така да се каже, биха могли да улеснят задачата за себе си и за човеците, като така обработят астралното тяло през нощта, когато то е свободно, че да му внедрят астралните органи отвън. Ала това би било въздействие върху сънищното съзнание на човека и намеса в сферата на неговата свобода. Тогава най-висшият принцип на човека - волята, никога нямаше да се развие. Затова те последователно, на степени, стъпка по стъпка водят човека. Давано е посвещение в мъдрост, посвещение в чувство, посвещение във воля. Истинското християнство е обобщение на всичките степени на посвещение. Посвещението на древността е предизвестието, подготовката.
към текста >>

303. Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици GA_245 Указания за езотеричното обучение

Изчезват сънищата.
Изчезват сънищата.
към текста >>

304. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес GA_245 Указания за езотеричното обучение

След това по време на Лунното съществуване съзнанието е било подобно на това, което ние изживяваме като последен остатък при нашето сънуване; било е неясно картинно съзнание.
За да ви стане това съвсем ясно, трябва отново да извикате пред душите си седемте състояния на съзнанието, през които човекът е преминал в течение на своето развитие. Първото състояние на съзнанието, което човекът е имал, е било една смътна, сумрачна степен на съзнанието, с което той се е чувствал едно с Космоса; това състояние наричаме Сатурново съществуване. При Слънчевото съществуване обхватът на съзнанието намалява, но за сметка на това то става по-ясно. След това по време на Лунното съществуване съзнанието е било подобно на това, което ние изживяваме като последен остатък при нашето сънуване; било е неясно картинно съзнание. Тук на Земята имаме ясното дневно съзнание, което ще се запази и тогава, когато на Юпитер човекът отново се издигне до картинното, до образното съзнание, така че тогава там ще имаме ясно картинно съзнание. След това човекът ще се издигне до две по-висши състояния на съзнанието, до инспиративното и интуитивното състояние на съзнанието. Така нашето ясно дневно съзнание се намира по средата между смътното картинно съзнание на Луната и ясното картинно съзнание на Юпитер. И това, което езотери-кът чака да му се разкрие един ден, е Юпитеровото съзнание. В бъдеще то ще се разкрие на всеки един от нас, при един по-рано, при друг по-късно.
към текста >>

305. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

И когато сънуваме, да кажем при събуждане, тогава става така, че ние възприемаме тъкмо в самото събуждане последните движения на етерното тяло.
По време на сън положението е друго. Спането започва с това - и продължава по същия начин, - че етерното тяло започва да се движи и в главата. Така че по време на спане ние като цял човек, както главата така и останалият човек, имаме едно вътрешно подвижно етерно тяло. И когато сънуваме, да кажем при събуждане, тогава става така, че ние възприемаме тъкмо в самото събуждане последните движения на етерното тяло. Те ни се представят като сънища. При събуждането ние успяваме да възприемем последните движения на етерното тяло; при бързото събуждане това не може да се осъществи.
към текста >>

Те ни се представят като сънища.
По време на сън положението е друго. Спането започва с това - и продължава по същия начин, - че етерното тяло започва да се движи и в главата. Така че по време на спане ние като цял човек, както главата така и останалият човек, имаме едно вътрешно подвижно етерно тяло. И когато сънуваме, да кажем при събуждане, тогава става така, че ние възприемаме тъкмо в самото събуждане последните движения на етерното тяло. Те ни се представят като сънища. При събуждането ние успяваме да възприемем последните движения на етерното тяло; при бързото събуждане това не може да се осъществи.
към текста >>

306. 1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота.
Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление. Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях. Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват. Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват! Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
към текста >>

В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите.
Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление. Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях. Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват. Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват! Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
към текста >>

307. 7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Особеното нещо обаче е, че през съня ние помним само предишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това.
В какво всъщност се състои неговият живот? Събуждане, дневен живот, сън; събуждане, дневен живот, сън и т.н. През дневния му живот неговите спомени са винаги за случилото се през по-ранен дневен живот. Нашият всекидневен буден живот е пълен с такива спомени. Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън. Особеното нещо обаче е, че през съня ние помним само предишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това. В повечето случаи няма такъв спомен. Но в съня през целия живот продължава подсъзнателен процес на памет.
към текста >>

Сънуването не прекъсва тази дейност.
Ако разгледаме живота, който обхваща съня и будността, нощния живот и дневния живот, можем да кажем: нощният живот е прекъсван от дневния, точно както и дневният живот е прекъсван от нощния. Въпреки това течението на живота продължава. Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими. По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност. Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си. След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват. След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен ред.
към текста >>

Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си.
Въпреки това течението на живота продължава. Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими. По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност. Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си. След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват. След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен ред.
към текста >>

308. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Вярно е, че чрез това събуждане тя трябваше да напусне духовното царство на сънищата, но беше дошла поне до нещо, което е подобно, макар и само като едно мъртво отражение, на духовно-живото, което царува в духовната Имагинация.
Тя се събуди чрез това, че онова, което не съществува на Земята, тя го видя като огледален образ. Тя самата беше станала едно с Имагинацията. Това, което на Земята живее като поезия, е един огледален образ, едно отражение на Имагинацията. Отражението на Имагинацията в поетическото изкуство видя душата на жената. Чрез това тя се събуди. Вярно е, че чрез това събуждане тя трябваше да напусне духовното царство на сънищата, но беше дошла поне до нещо, което е подобно, макар и само като едно мъртво отражение, на духовно-живото, което царува в духовната Имагинация. Чрез това тя се събуди.
към текста >>

309. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване.
Аз не говоря за някаква метафизическа спекулация, не говоря за някаква философия, а за това, което бих могъл да нарека свръхсетивна опитност. Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или научен стремеж е неподходящ за проникването в духовната област. Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека". Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване. Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването. Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност. Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
към текста >>

НАГОРЕ

7.0107259750366