Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
с която и да е дума
изречения в които се съдържат търсените думи
текстове, в които се съдържат търсените думи
с точна фраза
с корен от думите
с части от думите
в заглавията на текстовете
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
307
резултата от
231
текста с точна фраза : '
стремежа
'.
1.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Единствената подбуда за нашата дейност трябва да бъде в потребността да осъществим една идея, в
стремежа
да дадем форма на едно намерение.
Нашата теория на познанието не може да допусне едно такова действие там, където човекът се явява в своето морално съвършенство. Ние знаем, че идейният свят е самото безкрайно съвършенство; знаем, че с този свят подбудите на нашите действия лежат в самите нас; и съобразно с това трябва да считаме като морално само едно такова действие, при което деянието произтича само от намиращата се в нас идея на това деяние. От тази гледна точка човекът извършва едно действие само затова, защото неговата действителност е за него една потребност. Той действа затова, защото го тласка един вътрешен /собствен/ порив, а не еднавъншна сила. Обектът на неговото действие, щом той си състави едно понятие за него, го изпълва така, че той се стреми да го осъществи.
Единствената подбуда за нашата дейност трябва да бъде в потребността да осъществим една идея, в стремежа да дадем форма на едно намерение.
Всичко, което ни тласка към дейност, трябва да бъде изживяно в идеята. Тогава ние не действуваме по дълг, не действаме следвайки един инстинкт, а действуваме от любов към обекта, върху който трябва да се разпростре нашето действие. Представяйки си обекта, той извиква в нас стремежа към едно съобразно с него действие. Само едно такова действие е свободно. Защото ако към интереса, който проявяваме към обекта, би трябвало да се прибави един друг далечен повод, тогава ние не бихме искали този обект заради самия него, а заради нещо друго и бихме изпълнили това, което не искам; бихме изпълнили едно действие против нашата воля.
към текста >>
Представяйки си обекта, той извиква в нас
стремежа
към едно съобразно с него действие.
Той действа затова, защото го тласка един вътрешен /собствен/ порив, а не еднавъншна сила. Обектът на неговото действие, щом той си състави едно понятие за него, го изпълва така, че той се стреми да го осъществи. Единствената подбуда за нашата дейност трябва да бъде в потребността да осъществим една идея, в стремежа да дадем форма на едно намерение. Всичко, което ни тласка към дейност, трябва да бъде изживяно в идеята. Тогава ние не действуваме по дълг, не действаме следвайки един инстинкт, а действуваме от любов към обекта, върху който трябва да се разпростре нашето действие.
Представяйки си обекта, той извиква в нас стремежа към едно съобразно с него действие.
Само едно такова действие е свободно. Защото ако към интереса, който проявяваме към обекта, би трябвало да се прибави един друг далечен повод, тогава ние не бихме искали този обект заради самия него, а заради нещо друго и бихме изпълнили това, което не искам; бихме изпълнили едно действие против нашата воля. Такъв би бил случаят приблизително при действието от егоизъм. Тук ние не проявяваме никакъв интерес към самото действие; то не е за нас една потребност, а една полза, която то ни донася. Но тогава ние го чувстваме същевременно като принуждение, че трябва да извършим това действие само заради тази цел.
към текста >>
Защото какво би могло да го изпълни със
стремежа
да извърши нещо, ако не една възникваща в неговия дух активна идея?
Ако действието на човека не трябва да бъде нищо друго освен осъществяването на неговото собствено идейно съдържание, тогава естествено е, че такова едно съдържание трябва да се намира в него. Неговият дух трябва да действува производително.
Защото какво би могло да го изпълни със стремежа да извърши нещо, ако не една възникваща в неговия дух активна идея?
Тази идея ще се окаже толкова по-плодотворна, колкото тя се явява в неговия дух с по-определени очертания, с по-ясно съдържание. Защото само това може да ни тласка с пълна сила към осъществяване, което е напълно определено по отношение на неговото цяло "що". Идеалът, който си представяме само смътно, който оставяме неопределен, е неподходящ като подбуда за действие. Какво може да ни разпали при него, тъй като неговото съдържание не стои открито и ясно пред очите ни. Ето защо подбудите за нашето действие трябва винаги да се явяват във формата на индивидуални намерения.
към текста >>
2.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Който разглежда развитието на философските светогледи до нашето съвремие, на него могат да се разкрият в търсенето и
стремежа
на мислещите личности подтечния, които някакси не стигат до тяхното съзнание, а живеят инстинктивно.
Който разглежда развитието на философските светогледи до нашето съвремие, на него могат да се разкрият в търсенето и стремежа на мислещите личности подтечния, които някакси не стигат до тяхното съзнание, а живеят инстинктивно.
В тези течения действуват сили, които дават на идеите на мислителите насока, а често път и също и формата, върху която обаче техният изследващ духовен поглед не иска да се насочи непосредствено. Като тласкани от скрити сили, в които те обаче не искат да се впуснат, даже пред които отстъпват в уплаха: Така се явяват често пъти изложенията на тези мислители. Такива сили живеят в мислите на Дилтей, на Ойкен, на Коен. Това, което се твърди в света на тези мисли, е израз на познавателни сили, от които философите са наистина несъзнателно овладени, които обаче не намират никакво съзнателно разгръщане в техните идейни построения.
към текста >>
3.
06_а. НАУКАТА - А. МИСЛЕНЕ И ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Въпреки това днес във всички науки виждаме
стремежа
да се счита за правилна тази гледна точка.
Основна грешка на модерната наука е, че тя счита възприятието на сетивата като нещо вече приключено, завършено. Поради това тя си поставя задачата, просто да фотографира това завършено в себе си битие. Последователен е в това отношение само позитивизмът, който просто отхвърля всяко едно излизане вън от възприятието.
Въпреки това днес във всички науки виждаме стремежа да се счита за правилна тази гледна точка.
В истинския смисъл на думата на това изискване би отговорила само една такава наука, която просто би изброявала и описвала нещата, както те съществуват едно до друго в пространството, и процесите, както те се редуват във времето. Естествената наука от стария стил се доближава до това изискване. По-новата наука наистина желае това, поставя една пълна теория на опитността, за да я пристъпи веднага, когато предприеме първата стъпка в действителната наука. Ние би трябвало да се откажем напълно от нашето мислене, ако бихме искали да се придържаме към чистата опитност. Ние понижаваме мисленето, когато му отнемаме възможността да възприема в самото себе си същности които са недостъпни за сетивата.
към текста >>
4.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
Обаче скоро се очертават и границите, на които се натъква естественонаучната методология, в
стремежа
си да стигне до „истинския" образ на човека.
Обаче скоро се очертават и границите, на които се натъква естественонаучната методология, в стремежа си да стигне до „истинския" образ на човека.
към текста >>
5.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Наивното гледище за действителността не може да бъде отстоявано, ако човек не иска изкуствено да се противи на
стремежа
към познание.
Самовглъбяването го кара да се вглежда само в своите представи; те се вмъкват между собствената същност и някакъв уж действителен свят, какъвто наивното гледище вярва, че може да утвърждава. През вмъкналия се свят на представите човекът вече не може да види една такава действителност. Той трябва да приеме, че е сляп за тази действителност. Така възниква мисълта за някакво недостижимо за познанието „нещо само за себе си". Тази мисловна конструкция не ще може да се избегне докато се остава неотлъчно при разглеждането на връзката, която човекът като че ли създава със света посредством живота на своите представи.
Наивното гледище за действителността не може да бъде отстоявано, ако човек не иска изкуствено да се противи на стремежа към познание.
Наличието на такъв стремеж за опознаване на връзката между човек и свят показва, че това наивно гледище трябва да бъде изоставено. Ако наивното гледище даваше нещо, което може да се признае за истина, тогава този стремеж не би могъл да бъде изпитван. Ала до нещо друго, което може да се смята за истина, също не се стига, ако наивното гледище бъде изоставено, но - без това да се забелязва - при запазване на налагания от него начин на мислене. В такава грешка се изпада, когато се казва: - Аз изживявам само моите представи, а смятайки, че имам работа с реалности, аз осъзнавам само моите представи за реалности; затова трябва да приема, че едва извън кръга на моето съзнание има истински реалности, „неща сами за себе си", за които пряко не зная нищо, които по някакъв начин достигат до мен и ми въздействат така, че в мен оживява светът на моите представи. Към дадения му свят, разсъждаващият така, само добавя мисловно един друг свят; но по отношение на този свят той всъщност би трябвало да започне мисловната си дейност от самото начало.
към текста >>
6.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
В стремящия се индивид изпълнението на
стремежа
произвежда удоволствие, а неудовлетвореността - неудоволствие.
Стремежът към удовлетворение е излизане на жизнената дейност извън рамките на жизненото съдържание. Едно същество е гладно, тоест то се стреми към нахранване, когато за по-нататъшното протичане на органичните му функции те изискват подаване на ново жизнено съдържание под формата на храна. Стремежът към почит се състои в това, че човекът смята личните си занимания за пълноценни, едва когато за дейността му постъпва признание отвън. Стремежът към познание се поражда, когато на света, който човекът може да вижда, да чува и т.н. липсва нещо дотолкова, доколкото той не го е разбрал.
В стремящия се индивид изпълнението на стремежа произвежда удоволствие, а неудовлетвореността - неудоволствие.
При това е важно да се установи, че удоволствието или неудоволствието зависи именно от изпълнението или неизпълнението на моя стремеж. Самият стремеж в никакъв случай не може да се смята за неудоволствие. Следователно, ако се окаже, че непосредствено след изпълнението на един стремеж отново се е появил друг, тогава аз не бива да казвам, че за мен удоволствието е породило неудоволствие, тъй като насладата при всяко положение произвежда желание за нейното повтаряне или за някакво ново удоволствие. За неудоволствие мога да говоря, едва след като това желание се е натъкнало на невъзможността да бъде изпълнено. Дори тогава, когато една изживяна наслада събуди у мен желанието да изживея някое по-голямо или по-изтънчено удоволствие, аз мога да говоря за неудоволствие, произведено от първото удоволствие, едва в мига, в който съм възпрепятстван да изживея по-голямото или по-изтънченото удоволствие.
към текста >>
Ако стремежът като такъв предизвикваше неудоволствие, тогава всяко премахване на
стремежа
би трябвало да се съпътства от удоволствие.
Самият стремеж в никакъв случай не може да се смята за неудоволствие. Следователно, ако се окаже, че непосредствено след изпълнението на един стремеж отново се е появил друг, тогава аз не бива да казвам, че за мен удоволствието е породило неудоволствие, тъй като насладата при всяко положение произвежда желание за нейното повтаряне или за някакво ново удоволствие. За неудоволствие мога да говоря, едва след като това желание се е натъкнало на невъзможността да бъде изпълнено. Дори тогава, когато една изживяна наслада събуди у мен желанието да изживея някое по-голямо или по-изтънчено удоволствие, аз мога да говоря за неудоволствие, произведено от първото удоволствие, едва в мига, в който съм възпрепятстван да изживея по-голямото или по-изтънченото удоволствие. Причинителя на болката мога да открия в насладата само тогава, когато неудоволствието настъпва като естествена последица от насладата, както например при половата наслада на жената, последвана от страданията в родилното легло и грижите за отглеждане на децата.
Ако стремежът като такъв предизвикваше неудоволствие, тогава всяко премахване на стремежа би трябвало да се съпътства от удоволствие.
А фактически става тъкмо обратното. Липсата на стремеж в съдържанието на нашия живот поражда скука и тя е свързана с неудоволствие. Но тъй като по своето естество стремежът може да трае дълго, преди да се стигне до неговото изпълнение, и поради това временно се задоволява с надеждата за това изпълнение, трябва да се признае, че неудоволствието няма нищо общо със стремежа като такъв, а е обвързано единствено с неговото неизпълнение. Следователно Шопенхауер при всички случаи не е прав, като смята самото желание или самия стремеж (волята) за източник на страданието.
към текста >>
Но тъй като по своето естество стремежът може да трае дълго, преди да се стигне до неговото изпълнение, и поради това временно се задоволява с надеждата за това изпълнение, трябва да се признае, че неудоволствието няма нищо общо със
стремежа
като такъв, а е обвързано единствено с неговото неизпълнение.
Дори тогава, когато една изживяна наслада събуди у мен желанието да изживея някое по-голямо или по-изтънчено удоволствие, аз мога да говоря за неудоволствие, произведено от първото удоволствие, едва в мига, в който съм възпрепятстван да изживея по-голямото или по-изтънченото удоволствие. Причинителя на болката мога да открия в насладата само тогава, когато неудоволствието настъпва като естествена последица от насладата, както например при половата наслада на жената, последвана от страданията в родилното легло и грижите за отглеждане на децата. Ако стремежът като такъв предизвикваше неудоволствие, тогава всяко премахване на стремежа би трябвало да се съпътства от удоволствие. А фактически става тъкмо обратното. Липсата на стремеж в съдържанието на нашия живот поражда скука и тя е свързана с неудоволствие.
Но тъй като по своето естество стремежът може да трае дълго, преди да се стигне до неговото изпълнение, и поради това временно се задоволява с надеждата за това изпълнение, трябва да се признае, че неудоволствието няма нищо общо със стремежа като такъв, а е обвързано единствено с неговото неизпълнение.
Следователно Шопенхауер при всички случаи не е прав, като смята самото желание или самия стремеж (волята) за източник на страданието.
към текста >>
А когато тя бъде постигната, тогава удоволствието от изпълнението й се прибавя като нещо ново към удоволствието от
стремежа
.
В действителност вярно е дори точно обратното. Сам по себе си стремежът (желанието) създава радост. Кой не познава насладата, която предлага надеждата за една далечна, но силно желана цел? Тази радост съпътства труда, с чиито плодове трябва да се сдобием едва в бъдещето. Това удоволствие е напълно независимо от постигането на целта.
А когато тя бъде постигната, тогава удоволствието от изпълнението й се прибавя като нещо ново към удоволствието от стремежа.
Ако ли пък някой рече, че към неудоволствието от непостигнатата цел се прибавяло и това от измамената надежда и в крайна сметка правело неудоволствието от неизпълнението все пак по-голямо, отколкото евентуалното удоволствие от изпълнението, нему трябва да се отговори: възможен е и обратният случай - ретроспективният поглед към насладата по време на неизпълненото желание ще въздейства не по-рядко облекчително върху неудоволствието от неизпълнението. Доказателство за това твърдение е онзи, който предвид на пропадналата надежда възкликва: - Направих всичко, каквото можах! Блаженото чувство, че си искал да постигнеш максималното според силите си, остава незабелязано за ония, които свързват всяко неизпълнено желание с твърдението, че не само не е настъпила радостта от изпълнението, но е била разрушена и насладата от самото желание.
към текста >>
Песимистичната етика твърди, че човекът можел да се отдаде на онова, което схваща като своя житейска задача, едва когато се откажел от
стремежа
към удоволствие.
От тази надежда произтича работата на всеки индивид и цялостната културна работа. Песимистичната етика смята, че гонитбата на щастие трябва да се представи на човека като невъзможна, та той да се посвети на същинските си нравствени задачи. Но тези нравствени задачи не са нищо друго освен конкретните естествени и духовни нагони, чието задоволяване се цели въпреки съпътстващото го неудоволствие. Следователно гонитбата на щастие, която песимизмът иска да изкорени, изобщо не съществува. А полагащите му се задачи човекът изпълнява, защото по силата на своето същество желае да ги изпълнява, след като действително е схванал тяхната същност.
Песимистичната етика твърди, че човекът можел да се отдаде на онова, което схваща като своя житейска задача, едва когато се откажел от стремежа към удоволствие.
Никоя етика обаче не може да измисля други житейски задачи освен осъществяването на изискваните от човешките желания задоволявания и освен изпълняването на нравствените идеали на човека. Никоя етика не може да му отнема удоволствието, което той изпитва изпълнявайки желаното от него. Когато песимистът съветва: „Не се стреми към удоволствие, защото никога не можеш да го постигнеш; стреми се към онова, което схващаш като своя задача", трябва да му се отвърне: - Това е естеството на човека, а ако се твърди, че човекът се стремял само към щастието, това е измислица на една философия, поела по погрешни пътища. Човекът се стреми към задоволяване на онова, което желае неговото същество, и си представя конкретните обекти на този стремеж, а не някакво абстрактно „щастие"; изпълнението пък му доставя удоволствие. С постулата си да не се стремим към удоволствие, а към постигане на онова, което схващаме като наша житейска задача, песимистичната етика улучва онова, което човекът по своята същност иска.
към текста >>
Нравствеността се крие в
стремежа
към дадена цел, схващана като оправдана; преследването и е заложено в същността на човека, докато някое съпътстващо неудоволствие не парализира желанието за постигането й.
Никоя етика не може да му отнема удоволствието, което той изпитва изпълнявайки желаното от него. Когато песимистът съветва: „Не се стреми към удоволствие, защото никога не можеш да го постигнеш; стреми се към онова, което схващаш като своя задача", трябва да му се отвърне: - Това е естеството на човека, а ако се твърди, че човекът се стремял само към щастието, това е измислица на една философия, поела по погрешни пътища. Човекът се стреми към задоволяване на онова, което желае неговото същество, и си представя конкретните обекти на този стремеж, а не някакво абстрактно „щастие"; изпълнението пък му доставя удоволствие. С постулата си да не се стремим към удоволствие, а към постигане на онова, което схващаме като наша житейска задача, песимистичната етика улучва онова, което човекът по своята същност иска. На човека не му е нужно тепърва да бъде преправян от философията, не му е нужно тепърва да се отрича от природата си, за да бъде нравствен.
Нравствеността се крие в стремежа към дадена цел, схващана като оправдана; преследването и е заложено в същността на човека, докато някое съпътстващо неудоволствие не парализира желанието за постигането й.
Това именно е същността на всяка действителна воля. Етиката не почива върху изкореняването на всякакъв стремеж към удоволствие, за да могат да се възцарят анемични абстрактни идеи там, където не им противостои силен копнеж към наслада от живота, а върху силната, опираща се на идейна интуиция воля, която постига целта си, дори пътят към нея да е трънлив. Нравствените идеали се пораждат от нравственото въображение на човека. Тяхното осъществяване зависи от това да бъдат желани от човека достатъчно силно, за да надвият мъките и страданията. Те са неговите интуиции - движещите сили, впрягани от неговия Дух; той ги желае, защото осъществяването им е негово върховно удоволствие.
към текста >>
Той не се стреми към удоволствието, отреждано му като подаяние от природата или от Твореца, нито пък изпълнява абстрактния дълг, който е осъзнал като такъв, след като се е отърсил от
стремежа
към удоволствие.
Зрелият човек сам определя своята стойност.
Той не се стреми към удоволствието, отреждано му като подаяние от природата или от Твореца, нито пък изпълнява абстрактния дълг, който е осъзнал като такъв, след като се е отърсил от стремежа към удоволствие.
Той постъпва, както иска, сиреч съобразно своите етични интуиции, и усеща постигането на исканото от него като своя истинска наслада от живота. Стойността на живота той определя по отношението между постигнатото и преследваното. Етиката, която подменя волята изцяло с това, което трябва да се направи, а влечението - изцяло с дълга, логично определя стойността на човека по отношението между изискваното от дълга и изпълняваното от човека. Тя измерва човека с мярка, намираща се извън неговото същество. - Развитото тук гледище връща човека към самия него.
към текста >>
7.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Ако я сравним с казаното от друг смел „мислител и приятел на загадките“, Йохан Готлиб Фихте, за
стремежа
към истина, тогава човек осъзнава колко дълбоко от същността на човешката природа Ницше донася своите представи.
Какво в нас желае всъщност „истината“? Наистина се занимавахме дълго с въпроса за причината за тази воля, докато накрая напълно останахме пред един още по-основен въпрос. Питахме за стойността на тази воля. В случай, че искаме истината, защо не по-добре неистината? “18 Това е мисъл, родена от превъзхождаща смелост.
Ако я сравним с казаното от друг смел „мислител и приятел на загадките“, Йохан Готлиб Фихте, за стремежа към истина, тогава човек осъзнава колко дълбоко от същността на човешката природа Ницше донася своите представи.
„Аз съм призван да дам свидетелство за истината - казва Фихте. - Нищо не зависи от моя живот и от моята съдба; безкрайно много зависи от действията на моя живот. Аз съм жрец на истината, длъжен съм да правя всичко за нея, да рискувам и да страдам.“19 Тези думи изразяват отношението към истината на най-благородните духове от западноевропейската по-нова култура. В сравнение с цитираното Ницшево изказване те изглеждат повърхностни. Човек може да им възрази: Не е ли възможно неистината да има по-голяма стойност за живота, отколкото истината?
към текста >>
Той вярва, че ще получи яснота, ако разглежда
стремежа
към истина не просто като предмет на разсъдъка, а като търси инстинктите, които създават този стремеж.
Ницше обаче задава този въпрос.
Той вярва, че ще получи яснота, ако разглежда стремежа към истина не просто като предмет на разсъдъка, а като търси инстинктите, които създават този стремеж.
Едва тогава биха могли тези инстинкти да послужат като средство за постигане на нещо, което стои по-високо от истината. След като „достатъчно дълго е гледал между редовете на философите“, Ницше открива, че „в повечето случаи съзнателната мисъл на един философ го води тайно през неговите инстинкти по определени пътища.“ Философите вярват, че последната подбуда на тяхното действие е стремежът към истината. Те вярват в това, защото не съумяват да прозрат основата на човешката природа. В действителност стремежът към истина се направлява от волята за власт. С помощта на истината силата и житейската пълнота на личността би трябвало да се увеличават.
към текста >>
8.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Притъпеният и слаб интелект не иска да признае, че той самият интерпретира явленията като израз на
стремежа
си към власт.
Притъпеният и слаб интелект не иска да признае, че той самият интерпретира явленията като израз на стремежа си към власт.
Той също смята своята интерпретация за обективен факт и пита: как човек може да открие такъв обективен факт в реалността? Например пита как става така, че интелектът разпознава в две последователно протичащи явления причина и следствие. Всички теоретици на познанието от Лок, Хюм, Кант до настоящето са се занимавали с този въпрос.
към текста >>
Обяснението е дадено в
стремежа
на човешкия интелект към власт.
Тънкото анализиране, което са употребявали в това изследване, е останало безплодно.
Обяснението е дадено в стремежа на човешкия интелект към власт.
Въпросът изобщо не е дали са възможни преценки и мисли за явленията. Въпросът е дали има нужда човешкият интелект от такива преценки. И понеже има нужда, затова той ги прилага, а не защото те са възможни. Разчита се на това „да се разбере, че към целта за опазване на същества от нашия вид такива преценки наистина трябва да бъдат приети, въпреки че те, разбира се, биха могли да бъдат погрешни преценки! “ („Отвъд доброто и злото“, § II) „Ние поначало сме склонни да твърдим, че най-погрешните преценки... са ни най-необходими, че не може да се живее без вяра в логически фикции, без измерване на реалността с чисто измисления свят на безусловността, без постоянно фалшифициране на света чрез броя; че отказът от погрешни преценки би бил отказ от живота, отрицание на живота.“ („Отвъд доброто и злото“, § 4) На когото това изказване се струва парадоксално, нека си спомни колко плодотворно е приложението на геометрията към реалността, въпреки че никъде в света няма истински геометрично правилни линии, повърхности и др.
към текста >>
9.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Чрез
стремежа
на силите да се отделят една от друга и чрез хармонизирането на тези отделящи се една от друга сили, се постига единството.
За него от преходността говори нещо вечно. За тази вечност той има един символ, пълен с дълбок смисъл: „Хармонията на света се връща към себе си както лирата и лъкът." Колко дълбоко съдържание има този образ!
Чрез стремежа на силите да се отделят една от друга и чрез хармонизирането на тези отделящи се една от друга сили, се постига единството.
Как един тон противоречи на друг, и все пак как те заедно създават хармонията. Да приложим това към духовния свят и ние ще имаме мисълта на Хераклит: „Безсмъртните са смъртни, смъртните са безсмъртни, първите живеят смъртта на хората, вторите умират живота на Боговете."
към текста >>
10.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Е ли при това тялото спътник или не, когато човек го взима за другар в
стремежа
си към познанието?
Следователно, в това се проявява на първо място философът: Да освободи своята душа от връзката и с тялото, много повече от всички други хора." После допълва: Стремежът към мъдростта има общо със смъртта, защото и при него човек се отвръща от тялото. Но тогава, къде се обръща той? Той се обръща към духовния свят. Но може ли той да иска от духовния свят същото, което иска от сетивния? По отношение на това Сократ подчертава: „Но как стои сега въпросът с разумното познание?
Е ли при това тялото спътник или не, когато човек го взима за другар в стремежа си към познанието?
Искам да кажа: Гарантират ли зрението и слухът някаква истина на човека? Или поетите са прави, когато казват, че ние нищо не чуваме и нищо не виждаме... Следователно, кога душата намира истината? Защото, когато се старае да разглежда нещо с помощта на тялото, тя явно е излъгана от него." Всичко, което възприемаме със сетивата на тялото, се ражда и умира. Имен но това раждане и умиране води до там, че ние оставаме излъгани. Но когато чрез разумното познание погледнем по-дълбоко в нещата, тогава вечното в тях става наше достояние.
към текста >>
11.
ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ
GA_9 Теософия
Сдобиването със собствени усилия на един такъв отговор не задоволява само
стремежа
към знания, но и дава способност за действуване и израстване в живота.
Сдобиването със собствени усилия на един такъв отговор не задоволява само стремежа към знания, но и дава способност за действуване и израстване в живота.
Ако човек не би намерил отговор на тази загадка, той би се чувствувал парализиран не само морално, но и физически. Следователно, познанието на свръхсетивните истини има значение не само за теоретичните нужди, но и за реалната житейска практика.
към текста >>
12.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Дори този, който се заблуждава, поражда у себе си именно в
стремежа
към истината една сила, която ще го отклони от погрешни стъпки.
Тук става дума за един основен стремеж на душата.
Дори този, който се заблуждава, поражда у себе си именно в стремежа към истината една сила, която ще го отклони от погрешни стъпки.
Възражението, което човек си отправя: "Но аз бих могъл и да се заблуждавам" подсказва едно истинско и много вредно неверие. То подсказва, че човек просто няма доверие в силата на истината. Защото работата се свежда до това, да не надценяваме себе си и да не определяме една или друга цел според личните си предпочитания, а в пълна безкористност да получим насоката на нашите действия от Духа. Егоистичната човешка воля не може да определя Истината; напротив, истината само по себе си трябва да стане вътрешния господар в човека и да го превърне в едно отражение на вечните закони от царството на духовете. Човекът трябва да се проникне от тези вечни закони и да ги приложи в живота.
към текста >>
13.
06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ето защо хората, които са наясно с тези неща, улесняват и другите в
стремежа
им да проникват в окултния свят.
В какво се изразява Просветлението, след като човек мине през описаните упражнения, свързани с вътрешната природа на минерала, растението и животното, и как, след Просветлението, душата се свързва с духовния свят и намира пътя към посвещението: това ще обсъдим в следващите глави, доколкото за него може да се говори открито. В нашата епоха мнозина търсят пътя към окултните истини, и то по твърде различни начини, често опасни и осъдителни.
Ето защо хората, които са наясно с тези неща, улесняват и другите в стремежа им да проникват в окултния свят.
Тук ще изнесем само такива подробности, които могат да бъдат разбрани от обикновеното човешко мислене. Необходимо е да бъде споделена, макар и само част от истината, за да се избегне вредното въздействие на заблужденията. Но ако човек не прекалява с темпото и интензивността на посочените упражнения той изобщо не може да пострада. Строго трябва да бъде спазено правилото: Никой не бива да изразходва за посочените упражнения повече време и сили, отколкото му позволяват неговите задължения и неговото място в живота. Встъпването в "пътя" далеч не трябва да се съпровожда с каквато и да е външна промяна.
към текста >>
14.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Евентуалните опасности не бива да отклоняват никого от
стремежа
към окултното обучение; но за всеки от нас те могат да се превърнат в строг призив за овладяване на едни или други качества, каквито окултният ученик е длъжен да притежава.
Човекът активно формира облика на Земята, влагайки в нея познанията си от духовния свят. Тази е неговата истинска задача. И той е длъжен да се устреми към нея, защото физическата Земя зависи от духовния свят; защото тук, на земята, истинските и автентични човешки действия са единствено в ръцете на тези, които проникват в световете, където са скрити всички съзидателни сили. Ако човек пристъпи с такова светоусещане към своето окултно обучение и нито за миг не се отклонява от предварително избраната посока, не трябва да се опасява от нищо.
Евентуалните опасности не бива да отклоняват никого от стремежа към окултното обучение; но за всеки от нас те могат да се превърнат в строг призив за овладяване на едни или други качества, каквито окултният ученик е длъжен да притежава.
към текста >>
15.
РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Те можеха да облекат с любов
стремежа
навън, защото действащата навън любов беше тяхното собствено естество.
Тази любов събира заедно мъжа и жената, доколкото те са физически същества. На тази любов почива напредването на физическото човечество. Гореспоменатите свръхчовешки същества имаха власт само над тази любов. Онази част от човешката душевна сила, която е насочена навътре и трябва да донесе познание по околния път чрез сетивността, човекът я оттегли от властта на гореспоменатите свръхчовешки същества. Самите тези същества не бяха слезли никога до развитието на съответните вътрешни органи.
Те можеха да облекат с любов стремежа навън, защото действащата навън любов беше тяхното собствено естество.
С това беше създадена пропаст между тях и младото човечество. Те можаха да всадят в човека любовта първо в сетивната форма; но не можеха да дадат познанието, защото тяхното познание никога не беше минало по околния път през вътрешните органи, който човекът разви сега в себе си. Те не можеха да говорят никакъв език, който би могло да разбере едно същество надарено с мозък.
към текста >>
16.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Те изграждат своите преценки преди всичко от заблужденията, които неизбежно възникват, когато научното светоусещане не е достатъчно укрепнало при своята работа с природните явления, и въпреки това душата изпитва
стремежа
да се обърне към несетивния свят.
Впрочем тук се поражда и нещо, което може да причини известни съмнения. Докато наблюдава природния свят, душата се ръководи от наблюдавания обект в много по-голяма степен, отколкото при изследването на несетивни явления. Тук тя трябва да притежава в още по-засилен вид и то чрез чисто вътрешни импулси способността да запази естественонаучния начин на мислене. Понеже много хора несъзнателно вярват, че тази способност може да се запази единствено, ако се опираме върху закономерностите на природните явления, те стигат до убеждението, което е всъщност един постулат: ако физическите закономерности изгубят своята валидност, душата веднага губи всяка ориентация в своите научни изследвания. Такива хора просто не съзнават характерните особености на научната методология.
Те изграждат своите преценки преди всичко от заблужденията, които неизбежно възникват, когато научното светоусещане не е достатъчно укрепнало при своята работа с природните явления, и въпреки това душата изпитва стремежа да се обърне към несетивния свят.
Естествено, в тези случаи възникват безкрайно много и съвсем ненаучни твърдения относно несетивните явления. И то, не защото подобни твърдения по своята същност могат да са ненаучни, а защото в конкретния случай, научното самовъзпитание е протекло без едно истинско наблюдение върху природния свят.
към текста >>
Подобни хора окачествяват
стремежа
на безпомощния човек да проникне в един свят, който би могъл да принадлежи единствено на религиозния живот, като голяма несправедливост.
Една трета категория хора смятат, че от страна на човека е истинска дързост, ако чрез своето познание той иска да проникне в една област, спрямо която трябва да се откажем от „знанието" и да се задоволим с „вярата".
Подобни хора окачествяват стремежа на безпомощния човек да проникне в един свят, който би могъл да принадлежи единствено на религиозния живот, като голяма несправедливост.
към текста >>
17.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
По-нататък: След като забележителното име стои в края на кръвно-родствената верига, това показва, че носителят на името е използвал съответното кръвно родство, за да изгради тялото, от което се е нуждаел в
стремежа
да развие своята цялостна личност.
Те ще се съгласят с твърдението, че обикновено забележителното име се намира не в апогея на кръвното родство, а в края на наследствената верига. Естествено, те не трябва да бъдат укорявани, когато от всичко това те са заставени да стигнат до съвършено други изводи, различни от тези, които се опират само на сетивните факти. На тях може да се възрази така: наистина, даден човек показва признаци те на своите предци, защото духовно-душевните качества, които се проявяват след раждането, намират съответното човешко тяло според законите на наследствеността. С това обаче не казваме нищо друго, освен че дадено същество носи белезите на средата, в която то израства. Тук ще прибегнем до едно странно и на пръв поглед тривиално сравнение, което обаче, според непредубеденото мислене, е напълно уместно: фактът, че даден човек идва обвит в качествата на своите предци, не доказва произхода на тези лични качества, както и за вътрешната природа на един човек не се доказва нищо, с това, че той е мокър, защото е паднал във водата.
По-нататък: След като забележителното име стои в края на кръвно-родствената верига, това показва, че носителят на името е използвал съответното кръвно родство, за да изгради тялото, от което се е нуждаел в стремежа да развие своята цялостна личност.
Но това съвсем не доказва, че самите лични качества са „наследствени". Напротив, за здравата логика това доказва точно обратното. Ако личните качества се наследяваха, би трябвало те да стоят в началото на кръвното родство и от тук да се предават на потомците. Обстоятелството, че стоят в края на потомствената верига, говори, че те не се наследяват.
към текста >>
18.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Те само улесняват душата, в
стремежа
и да се откъсне от сетивните възприятия и от мозъка като инструмент, с който засега е свързан разумът.
Символите, изградени според описания начин, естествено, още не се отнасят към някакви реалности в духовния свят.
Те само улесняват душата, в стремежа и да се откъсне от сетивните възприятия и от мозъка като инструмент, с който засега е свързан разумът.
Това откъсване не настъпва преди човек да усети: ето, сега аз си представям нещо, благодарение на такива сили, които не се нуждаят от инструментите на моите сетива и моя мозък. Първото, което човек, тръгвайки по този път, изживява, е освобождаване от физическите органи. Тогава той може да потвърди: когато пренебрегна сетивните възприятия и обикновеното мислене, моето съзнание не угасва; аз мога да се изтръгна от това мислене и да се усетя като едно същество редом с предишната си личност. Това е първото чисто духовно изживяване: наблюдаването на едно душевно-духовно Азово Същество. То се отделя като ново „Себе" от онова „Себе", което е свързано единствено с физическите сетива и физическия разум.
към текста >>
След като човек е възпитал в себе си чувството на обективност спрямо един лесно обозрим сетивно-физически процес, неговото мислене запазва
стремежа
си към обективност дори тогава, когато то не е под властта на физическия сетивен свят и неговите закони.
Как е станала предварителната подготовка на материалите? По какъв начин са сглобени те? Кога са били изнамерени моливите и т.н., т.н., такъв човек със сигурност нагажда своите представи към действителността много повече, отколкото онзи, който размишлява за произхода на човека, или за това какво представлява животът. За света на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие можем да научим много повече с помощта на прости мисловни упражнения, отколкото чрез сложни идеи. Защото първоначално става дума не за това човек да мисли върху едно или друго, а да мисли обективно чрез вътрешна сила.
След като човек е възпитал в себе си чувството на обективност спрямо един лесно обозрим сетивно-физически процес, неговото мислене запазва стремежа си към обективност дори тогава, когато то не е под властта на физическия сетивен свят и неговите закони.
И човек отвиква от всякакви блуждаещи и необективни мисли.
към текста >>
Незадоволеният порив и колебанията в света на волята идват от
стремежа
към такива цели, за чието осъществяване човек няма ясни и точни понятия.
Душата трябва да стане господар в областта на волята, така както тя е господар в света на мислите. И тук, в сетивно-физическия свят, решаващо значение има самият живот. В него възникват едни или други човешки стремежи, и волята започва да се бори за тяхното осъществяване. За целите на висшето обучение, човек трябва да изгради навика да се подчинява на своите собствени заповеди. Веднъж свикнал с това, все по-рядко ще му хрумва да се впуска в преследване на несъществените цели.
Незадоволеният порив и колебанията в света на волята идват от стремежа към такива цели, за чието осъществяване човек няма ясни и точни понятия.
И когато наближи раждането на по-висшия Аз, подобна незадоволеност може да внесе безпорядък в целия душевен живот. В този случай, едно елементарно, но добро упражнение, изисква следното: Месеци наред, в точно определено време, човек сам да си заповяда „Днес в „тази минута" ти ще извършиш „това". Така постепенно стигаме дотам, че да определяме съвсем точно времето и начина на изпълнение. А това означава, че човек се издига над вредния навик да си казва: „искам това, искам онова", при което изобщо не се замисля за начина, по който желанията му могат да бъдат осъществени. Един велик автор накара своята героиня да каже „Обичам онзи, който е устремен към невъзможното" (Гьоте, Фауст,ІІ).
към текста >>
В
стремежа
си към това качество, човек скоро ще забележи, че усещанията му не само не се притъпяват, а напротив, че става все по-чувствителен към всяко радостно или тъжно събитие от околния свят.
Но тъкмо в постигането на това качество могат да се появят известни предубеждения. Някой би могъл да по мисли, че ако изгуби способността „да ликува над радостното и да скърби над тъжното", ще потъне в безучастност и деградация. Но не за това става дума. Радостното събитие трябва да радва душата, тъжното да я наскърбява. Тя обаче трябва да овладее външния израз на радостта и болката, на удоволствието и неудоволствието.
В стремежа си към това качество, човек скоро ще забележи, че усещанията му не само не се притъпяват, а напротив, че става все по-чувствителен към всяко радостно или тъжно събитие от околния свят.
Ако човек иска да постигне въпросното качество, необходимо е прецизно внимание върху собствения душевен свят в продължение на доста време. Той трябва да съизживява в пълен размер удоволствието и страданието, без да допуска неволен израз на своите чувства. Трябва да се подтиска не оправданата скръб, а неволният плач; не отвращението пред едно злодеяние, а слепият изблик на гняв; не предпазливостта пред една опасност, а безплодното „страх ме е" и т. н.
към текста >>
Погрешното, лошото, грозното не трябва да пречат на душата в
стремежа
и към истинното, доброто и красивото.
Едно по-нататъшно средство за развитие на мисленето и чувствата се състои в постигането на друго качество, което ще наречем позитивност, положителност. Съществува една хубава легенда, която разказва как Христос Исус минал заедно с други лица покрай едно мъртво куче. Всички обърнали глави, за да не виждат грозната гледка. Обаче Христос Исус заговорил с удивление за красивите зъби на животното. Човек трябва да се стреми към такова състояние на душата, каквото ни загатва тази легенда.
Погрешното, лошото, грозното не трябва да пречат на душата в стремежа и към истинното, доброто и красивото.
Тази положителност не бива да се смесва с липсата на критичност, с произволното затваряне на очите пред злото, фалша и непълноценното. След като човек се удивлява пред „красивите зъби" на едно мъртво животно, той вижда също и разложения труп. Но този труп не му пречи да спре вниманието си върху красивите зъби. Човек не може да смята лошото за добро, погрешното за вярно, но той трябва да стигне до там, че лошото да не му пречи да вижда доброто, а грешките истината.
към текста >>
Той забелязва това и от обстоятелството, че за кратко време усеща
стремежа
да приведе на пример дишането (или други подобни функции) в един вид съзвучие или хармония с това, което душата постига по време на медитациите.
Интуитивните опитности са нежни, интимни и фини; в сегашната степен от развитието си, човешкото физическо тяло е твърде грубо за тях. Ето защото представлява трудно преодолимо препятствие за упражненията, стремящи се към резултати в Интуицията. Но ако се практикуват с енергия, постоянство и с необходимото вътрешно спокойствие, накрая те сломяват силните препятствия на физическото тяло. Ученикът забеляза това от факта, че постепенно добива власт над определени прояви на физическото тяло, които до тогава са се изплъзвали от неговото съзнание.
Той забелязва това и от обстоятелството, че за кратко време усеща стремежа да приведе на пример дишането (или други подобни функции) в един вид съзвучие или хармония с това, което душата постига по време на медитациите.
Идеалът на развитието е чрез физическото тяло да не се правят никакви дори и дихателни упражнения, а всичко, което става с него, да идва само като една последица от чистите интуитивни упражнения.
към текста >>
В обикновения живот на сетивно-физическия свят, този източник на измама представлява сравнително малка опасност; защото тук външният свят винаги рязко ще наложи своите собствени форми, независимо от
стремежа
на наблюдателя да го оцвети според своите желания и интереси.
Ако обаче упътванията за духовното обучение се изпълняват точно, това същевременно премахва и източниците на тези измами и заблуждения. Разбира се, тук не бихме могли да се спрем на многобройните подробности, които имат значение за предотвратяването на тези неща. Можем само да загатнем за какво става дума. Измамите, за които говорим тук, произхождат от два източника. Те възникват отчасти поради това, че човек оцветява действителността чрез своята собствена същност.
В обикновения живот на сетивно-физическия свят, този източник на измама представлява сравнително малка опасност; защото тук външният свят винаги рязко ще наложи своите собствени форми, независимо от стремежа на наблюдателя да го оцвети според своите желания и интереси.
Обаче щом човек навлезе в имагинативния свят, образите на този свят се променят чрез такива желания и интереси, така че човек застава пред един вид действителност, която сам е създал или поне е съучаствувал в нейното създаване. Благодарение на това, че чрез срещата с „Пазача на прага" окултният ученик опознава всичко, което носи в себе си, следователно и всичко, което той внася в душевно-духовния свят, този източник на измама е премахнат. А подготовката, която си налага окултният ученик преди да пристъпи в душевно-духовния свят, създава у него навика да заличава себе си още при наблюдението на сетивно- физическия свят и да оставя нещата и процесите да му говорят направо чрез тяхната вътрешна същност. Ако човек е достатъчно усърден в тази подготовка, той може спокойно да очаква срещата с „Пазача на прага". Чрез нея той окончателно ще провери, дали наистина е в състояние да заличава своето собствено същество и тогава, когато се изправя пред душевно-духовния свят.
към текста >>
19.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в
стремежа
му да изучава!
в стремежа му да изучава!
към текста >>
20.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
стремежа
им към съзерцание духовно
стремежа им към съзерцание духовно
към текста >>
21.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Че плодовете на
стремежа
си видяхте,
Че плодовете на стремежа си видяхте,
към текста >>
22.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
стремежа
, който ви изпълваше изцяло.
стремежа, който ви изпълваше изцяло.
към текста >>
23.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Стремежа
на човешкото сърце насочвам
Стремежа на човешкото сърце насочвам
към текста >>
24.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Постигнато бе малко чрез
стремежа
,
Постигнато бе малко чрез стремежа,
към текста >>
25.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и в тъмнината на
стремежа
и в тъмнината на стремежа
към текста >>
26.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за знанието ми и за
стремежа
.
за знанието ми и за стремежа.
към текста >>
помогна ми на силите
стремежа
помогна ми на силите стремежа
към текста >>
27.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да продължи
стремежа
си в духа.
да продължи стремежа си в духа.
към текста >>
28.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Щом предпазливост липсва във
стремежа
Щом предпазливост липсва във стремежа
към текста >>
29.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Стремежа
си за творчество желаеш
Стремежа си за творчество желаеш
към текста >>
30.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
В
стремежа
на опреде лени хора към спиритуалното се изявяват онези духовни ръководители на съвременното човечество, които за себе си са достигнали нормалната еволюционна степен.
Развитието на събитията и Съществата трябва да се разглеждат така, сякаш процесите във физическия свят са действия (откровения), чиито истински причини са в духовния свят. Като цяло нашата културна епоха се характеризира от една страна с движение и стремеж към спиритуалното.
В стремежа на опреде лени хора към спиритуалното се изявяват онези духовни ръководители на съвременното човечество, които за себе си са достигнали нормалната еволюционна степен.
Тези нормално еволюирали предводители на нашето развитие се изявяват във всичко, което може да извиси хората до завещаните ни от теософията духовни мъдрости. Но също и изостаналите по времето на египетско- халдейската култура Същества влияят върху нашите културни тенденции; те се извяват в нашите действия и мисли, засягащи както настоящия момент, така и близкото бъдеще. Те се появяват във всичко, което предава материалистичен отпечатък на нашата култура, а често могат да бъдат забелязани и в самия стремеж към спиритуалното. Практически днес ние изживяваме едно възкресение на египетската култура. Съществата, които трябва да разглеждаме като невидимите ръководители на процесите във физическия свят, се разделят на две категории.
към текста >>
31.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Именно по тази причина книгата може да улесни и други човешки души в
стремежа
им да вникнат в моите описания.
Тук става дума за изживяванията на душата, когато тя вече е поела по определен начин пътя към Духа. Ето защо книгата може да се приеме като възпроизвеждане на душевни изживявания. Не трябва обаче да се забравя, че изживяванията според начина, по който са описани тук могат да приемат строго индивидуална форма, според особеностите на всяка човешка душа. Аз не изпусках този факт от вниманието си и всеки може да си представи, че следващите описания са дело на точно определен човек. (Ето защо и пълното заглавие е: "Един път към себепознание","Ein Wegzur Selbsterkenntnis").
Именно по тази причина книгата може да улесни и други човешки души в стремежа им да вникнат в моите описания.
Тя е също едно допълнение и разширение на всичко, което се съдържа в "Как се постигат познания за висшите светове? ".
към текста >>
32.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Това, което той има да каже върху мировите въпроси, прилича от една страна на митическите и образни описания на епохата, която се намира преди
стремежа
към научен светоглед; от друга страна при него си пробива път мисленето чрез образи, чрез мита към едно разглеждане на света, което иска да проникне с мисълта загадките на съществуването и на положението на човека в света.
Ферекид от Сирос, който е живял в 6-тия преди християнския век, се явява сред гръцкия духовен живот като една личност, при която можем да наблюдаваме раждането на това, което в следващите изложения наричаме "възгледи за света и живота".
Това, което той има да каже върху мировите въпроси, прилича от една страна на митическите и образни описания на епохата, която се намира преди стремежа към научен светоглед; от друга страна при него си пробива път мисленето чрез образи, чрез мита към едно разглеждане на света, което иска да проникне с мисълта загадките на съществуването и на положението на човека в света.
Той представя още Земята под образа на един окрилен дъб, който Зевс покрива отгоре със суша, морета, реки и т.н. като един вид тъкан; той си представя света проникнат от духовни същества, за които говори гръцката митология. Въпреки това той говори за три произхода на света: За Хронос, за Зевс и за Хтон.
към текста >>
33.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Разгледано външно, това има голямо подобие със
стремежа
на Плотин.
Един друг път хваща Николай Кузански /Николай Крипс, роден в Куес на Мозел 1401 г., починал в 1464 г./. Той се стреми да се издигне над знанието постижимо чрез мисълта до едно състояние на душата, при което това знание престава и душата среща своя Бог в "знаещото незнание" или "ученото невежество", в докта игноранция.
Разгледано външно, това има голямо подобие със стремежа на Плотин.
Обаче душевното устройство при двамата е различно. Плотин е убеден, че в човешката душа се намира нещо много повече от живота на мислите. Когато душата развие присъщата и сила, издигаща се над мисълта, тя стига със своето възприемане там, където винаги се намира, без обаче в обикновения живот да знае за това; Николай Кузански се чувства сам със своя "Аз"; този Аз няма в себе си никаква връзка с неговия Бог. Този Бог се намира вън от "Аза". "Азът" го среща, когато постигне "ученото невежество".
към текста >>
34.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
В смисъла на Спиноза това съзнание разлива върху цялата човешка личност
стремежа
към правилното, т.е.
Спиноза добива съществуването за човешкия Аз, като закотвя този Аз в общата, обхващаща всичко божествена субстанция. Тук не може да става дума за необусловена свобода на човека. Защото човекът е също така малко онова, което действа и мисли от себе си, колкото и камъкът, който се движи; във всичко е единната субстанция. За условна свобода при човека може да се говори само тогава, когато той не се счита за едно самостоятелно отделно същество, а когато знае, че е едно с единната субстанция. В неговото развитие светогледът на Спиноза води в една личност до съзнанието: Аз мисля върху мене в правилния смисъл, когато не вземам по-нататък себе си под внимание, а в моето изживяване зная, че съм едно с божественото Цяло.
В смисъла на Спиноза това съзнание разлива върху цялата човешка личност стремежа към правилното, т.е.
към действие изпълнено с Бога. Това се получава като нещо разбиращо се от само себе си за онзи, в когото правилният светоглед е пълна истина. Ето защо Спиноза нарича съчинението, в което той излага своя светоглед, етика. За него етиката, т.е. моралното поведение, е в най-висшия смисъл резултат на истинското знание за обитаването на човека в единната субстанция.
към текста >>
Идеите на Лок, на Лайбниц, тези последните даже изразени в тяхната по-слаба форма от Волф, проникват главите; освен това обаче, наред със
стремежа
към яснота на мислите действа страхът от тази яснота, така че в образа на света постоянно се призовават извлечените от глъбините на сърцето възгледи, за да помогнат в допълването на този образ.
Присъщо на тази епоха е, че духовете чувстват: Трябва да се потопим в глъбините на душата, за да намерим точката, в която душата е свързана с вечната Първооснова на света, и изхождайки от познанието на тази връзка да добием от извора на себесъзнанието един образ на света. Обаче има голямо разстояние от това, което човекът можеше да обхване със силите на своя дух, и този вътрешен корен на себесъзнанието. Със своята духовна работа духовете не проникват до това, което в смътно предчувствие им поставя тяхната задача. Те един вид се въртят около това, което действа като загадка на света, но не могат да се приближат до него. Така чувства някой, който поставя срещу светогледните въпроси, когато в края на 18-тото столетие Спиноза започва да действа.
Идеите на Лок, на Лайбниц, тези последните даже изразени в тяхната по-слаба форма от Волф, проникват главите; освен това обаче, наред със стремежа към яснота на мислите действа страхът от тази яснота, така че в образа на света постоянно се призовават извлечените от глъбините на сърцето възгледи, за да помогнат в допълването на този образ.
Такова едно състояние се отразява в Менделсвон, приятелят на Лесинг, който бе горчиво засегнат от публикуването на разговора на Якоби с Лесинг. Той не искаше да допусне, че този разговор действително е имал съдържанието съобщено от Якоби. В такъв случай считаше той неговият приятел би изповядал един светоглед, който иска да стегне до корена на духовния свят по пътя на мисълта. Но по този начин счита той не се стига до един възглед за живота на този корен. До мировия Дух човек трябва да се приближи по друг начин, ако иска да го почувства като пълножизнена същност в своята душа.
към текста >>
Спиноза иска да задоволи
стремежа
към едно такова изживяване, като оставя силата на мисъл та да развие нейната собствена сигурност; Лайбниц разглежда душата и иска да си представи света така, както човек трябва да си го представи, когато правилната представа за душата трябва да се покаже правилно поставена в образа на света.
Хердер беше непосредствено учуден в това, че наблюдението на природата и на историческото развитие трябва да даде един образ на света, чрез който човекът се чувства задоволен в неговото положение в мировото цяло. Спиноза считаше, че може да стигне до един такъв образ на света само в светлата сфера на мислителната работа, която се провежда по образа на математиката. Ако сравним Хердер със Спиноза и размислим върху съгласието на първия с убеждението на последния, трябва да признаем, че в по-новото развитие на светогледите действа един импулс, който се крие зад това, което се явява като светогледни образи. Това е стремежът към едно изживяване в душата на това, което свързва събесъзнанието с цялостта на мировите процеси. Човек иска да добие един образ на света, в който светът да се яви така, че самият човек да може да познае себе си в него, както трябва да познае себе си, когато остави да му говори вътрешният глас на себесъзнателната душа.
Спиноза иска да задоволи стремежа към едно такова изживяване, като оставя силата на мисъл та да развие нейната собствена сигурност; Лайбниц разглежда душата и иска да си представи света така, както човек трябва да си го представи, когато правилната представа за душата трябва да се покаже правилно поставена в образа на света.
Хердер наблюдава мировите процеси и е предварително убеден, че в човешката душа изниква правилния образ на света, когато тази душа застава с цялата си сила здраво срещу тези процеси. Това, което Гьоте казва по-късно, че всичко фактическо е вече теория, за Хердер то е без условно установено. Той е подбуден също и от Лайбницовия кръг на мислите; въпреки това той никога не би могъл да търси първо една идея на себесъзнанието теоретически в монадата и след това да изгради с тази идея един образ на света. Душевното развитие на човечеството се представя в Хердер така, че чрез него се сочи особено ясно на стоящия на неговата /на човечеството/ основа /идеи/ подобно на едно възприятие, е чувствано като себеизживяване на душата. И мислителят е изправен срещу въпроса: Как трябва аз да проникна в глъбините на душата така, че да постигна връзката на душата с Първоосновата на света и моята мисъл да бъде същевременно израз на творящите света сили?
към текста >>
35.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Това математическо схващане, което извира от копнежа на "Аза" за една сигурност, от която той се нуждае за себе си, води този "Аз" до един образ на света, в който чрез
стремежа
към своята сигурност той е изгубил самия себе си, своето самостоятелно съществуване в една духовна Основа на света, своята свобода и своята надежда в едно самостоятелно вечно съществуване.
В себесъзнателната душа трябва да се намери нещо, което да подкрепи мисълта. За Декарт и отново за Спиноза това е изпълнението на изискването, съгласно което душата трябва да се отнася към мисълта така, както се отнася в математическия начин на мислене. Когато от съмнението Декарт стига до своето "Аз мисля, следователно съм" и до това, което е свързано с него, той се почувства сигурен във всичко това, защото за него то изглеждаше да има същата яснота, каквато е присъща на математиката. Същото убеждение доведе Спиноза дотам, да си изгради един образ на света, в който всичко действа със строга необходимост, както математическите закони. Единната божествена субстанция, която се развива с математическа закономерност във всички същества на света, позволява на човешкия Аз да важи само тогава, когато този Аз се изгубва напълно в божествената субстанция, когато той оставя неговото събесъзнание да премине в нейното мирово съзнание.
Това математическо схващане, което извира от копнежа на "Аза" за една сигурност, от която той се нуждае за себе си, води този "Аз" до един образ на света, в който чрез стремежа към своята сигурност той е изгубил самия себе си, своето самостоятелно съществуване в една духовна Основа на света, своята свобода и своята надежда в едно самостоятелно вечно съществуване.
към текста >>
Ето защо неговият най-висш стремеж трябва да бъде обърнат към идеала; чрез
стремежа
към този идеал той отново ще примири духа с природата.
Защото при него природното не беше още отделено от духовното; за него природата още включваше духа. Ако се изоставяше на природата, това ставаше по отношение на изпълнената с дух природа. Не така е при модерния човек. Той е откъснал духа от природата, издигнал го е в сивото царство на отвлечеността. Ако би се отдал на своята природа, той бил сторил това по отношение на лишената от дух природа.
Ето защо неговият най-висш стремеж трябва да бъде обърнат към идеала; чрез стремежа към този идеал той отново ще примири духа с природата.
Шилер намери в духовния способ на Гьоте нещо сродно с гръцкия способ. Гьоте вярваше, че вижда с очите си своите идеи и мисли, защото чувстваше действителността като неразделно единство на духа и природата. Според мнението на Шилер той си е запазил нещо, до което сантименталният човек отново ще стигне, когато достигне върха на своя стремеж. А такъв един връх той изкачва в описаното от Шилер естетическо състояние, при което сетивността и разумът се намирали своето съзвучие.
към текста >>
36.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Това и нищо друго не стои на основата на
стремежа
, да се внесе теория в природните явления.
Или показвам, как постъпва духът, за да стигне до тези закони. И двата пъти ме ръководи едно и също нещо. Единият път закономерността ми показва, как тя действа в природата; другият път духът ми показва, какво предприема той, за да си представи същата закономерност. В единия случай аз се занимавам с природата, в другия с духовна наука. Как тези двете принадлежат една на друга, Шелинг описва това по един привлекателен начин: "Необходимата тенденция на всяка духовна наука е да стигне от природата до идейната същност.
Това и нищо друго не стои на основата на стремежа, да се внесе теория в природните явления.
Най-високото усъвършенстване на естествената наука би било съвършеното одухотворение на всички природни закони и превръщането им в закони на виждането и на мисленето. Явленията /материалното/ трябва да изчезнат напълно и да останат само законите /формалното/. Ето защо става така, че колкото повече в самата природа излиза наяве закономерността, толкова повече изчезва обвивката, самите явления стават по-духовни и накрая престават напълно. Оптическите явления не са нищо друго освен една геометрия, чиито линии са теглени от светлината и самата тази светлина е вече двузначна материалност. В явленията на магнетизма материалната следа изчезва вече и от явленията на гравитацията, която даже природоизследователи вярваха че могат да разберат само като духовно действие действие на разстояние -, не остава нищо освен нейният закон, изпълнението на който в голям мащаб е механизмът на небесните движения.
към текста >>
37.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Фойербах изходи от едно изследване на човешката душа и намери, че тя има
стремежа
да пренесе своето собствено същество навън в света и да го обожава като едно божествено Първично същество.
"Бог беше моята първа мисъл, разумът моята втора, човекът третата и последна мисъл". Така Фойербах описва пътя, по който е минал, от вярващ, към последовател на Хегел и след това до своя собствен светоглед. Същото би искал да каже за себе си мислителят, който през 1834 година даде една от най-действителните книги, "Животът на Исуса". Това беше Давид Фридрих Щраус /1809-1874 г./ .
Фойербах изходи от едно изследване на човешката душа и намери, че тя има стремежа да пренесе своето собствено същество навън в света и да го обожава като едно божествено Първично същество.
Той потърси едно психологическо обяснение на това, как се ражда понятието за Бога. На основата на възгледите на Щраус стоеше една подобна цел, но той не хвана като Фойербах пътя на психолога, а този на изследователите на историята. И той не постави в центъра на своето размишление понятието за Бога въобще, в широкия смисъл, в който Фойербах стори това, а християнското понятие за богочовека Исус. Той искаше да покаже, че човечеството е стигнало до тази представа в течение на историята. Че човешкия дух се изявява божественото Първично Същество.
към текста >>
38.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Защото те отклоняват "от
стремежа
към възможното щастие на всеки един отделен човек" и от изпълнението на дълга, който следва от един такъв стремеж "към самите нас и към другите, без оглед на свръхсетивната награда или наказание".
Че съществува една гледна точка, от която и моралният ред на света на материалистичния възглед може да бъде в съгласие, това се опита да покаже Хайнрих Чолбе /1819-1873 г./. В своята излязла през 1865 година книга "Граници и произход на човешкото познание противоположно на Кант и Хегел" той обяснява, че всяко богословие произлиза от незадоволяването с този свят. "За изключване на свръхсетивното или на всички неразбираемо, което води до приемането на един втори свят, с една реч, за натурализма съвсем не е нужна силата на естественонаучните факти, първо не и искащата да разбере всичко философия, а в най-дълбокия смисъл моралът, а именно онова нравствено поведение на човека спрямо мировия ред, което може да се нарече доволство с природния свят". Чолбе вижда в желанието за един свръхестествен свят именно един израз на неблагодарността към естествения. Основите на философията на отвъдния свят са за него морални грешки, грехове против духа на природния ред на света.
Защото те отклоняват "от стремежа към възможното щастие на всеки един отделен човек" и от изпълнението на дълга, който следва от един такъв стремеж "към самите нас и към другите, без оглед на свръхсетивната награда или наказание".
Според неговото мнение човек трябва да бъде изпълнен от "благодарното приемане на това, което му се дава, може би и малкото земно щастие, наред с доволството от намиращото се в природния свят оскърбление в неговите граници, наред с необходимото страдание в този свят". Тук ние срещаме едно отхвърляне на свръхсетивния морален ред на света поради морални причини.
към текста >>
Това, което кара Щирнер да отрича едно действително общо право, е жаждата за действителност; обаче жажда за действителност е също и това, което довежда Планк до
стремежа
да иска да построи нещо действително, правното състояние, от една идея.
Следователно и тук той счита, че разумът създава това, което стои отвъд личността. "Първичният общ правен закон изисква по необходимост своето външно съществуване в една обща правна власт; защото ако би било оставено на самите отделни хора да го провеждат, са мият този закон не би бил действително освен нещо общо и съществуващо по външен начин, тъй като според тяхното правно положение отделните хора са за себе си само представители на тяхното право, а не на общото право като такова". Планк построява една обща правна власт, понеже идеята на правото може да стане действително само по този начин. Пет години преди това Макс Щирнер беше писал: "Единствен и творец на моето право аз не признавам и не познавам никакъв друг правен източник освен мене, нито Бога, нито държавата, нито природата, нито също самия човек с неговите "вечни човешки права", нито божествено, нито човешко права". Той е на мнение, че действителното право на отделния човек не може да съществува сред едно общо право.
Това, което кара Щирнер да отрича едно действително общо право, е жаждата за действителност; обаче жажда за действителност е също и това, което довежда Планк до стремежа да иска да построи нещо действително, правното състояние, от една идея.
към текста >>
И не изглежда ли, че те отнемат на природата всички възвишаващи чувствата качества и я свеждат до една мъртва вещ, при която техният ум задоволява само
стремежа
да търсят за всичко причините, които остават безучастно човешкото сърце?
Нищо не ни позволява да вникнем по-добре в сърцата на материалистите както това доверие. Те бяха упрекнати, че отнемат на нещата душата и с това им отнемат онова, което говори на сърцето, на чувствата на човека.
И не изглежда ли, че те отнемат на природата всички възвишаващи чувствата качества и я свеждат до една мъртва вещ, при която техният ум задоволява само стремежа да търсят за всичко причините, които остават безучастно човешкото сърце?
Не изглежда ли, като че те подкопават морала, който се издига над чистите природни духовни мотиви и искат да разгърнат знамето на животинските инстинкти, които се казват: - Да ядем и да пием, да задоволим инстинктите на нашето тяло, защото утре ще умрем? Лотце /1817-1881 г./ казва именно за времето, за което става дума тук, че хората принадлежащи на това време ценят истината на трезвото познание на опита според степента на враждебност, с която то оскърбяваше всичко, сърцето считаше за неприкосновено.
към текста >>
39.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Тогава материализмът винаги ще се явява отново и ще разрушава най-смелите спекулации, като се стреми да отговаря на
стремежа
към единство на разума с един минимум на издигане над действителното и доказуемото".
Така да бъде, казва Ланге: Идеализмът е измислица; но също и материализмът е измислица, поезия. В идеализма индивидът е този, който съчинява, в материализма родът. Ако и двете течения имат съзнание за тяхната същина, тогава всички е в ред: Науката на сетивата и на ума с нейните строги, обвързващи за целия род доказателства; идейната поезия с нейните създадени от индивида, но въпреки това пълноценни за рода по-висши светове на представата. "Едно е сигурно: Че човекът се нуждае от едно допълнение на действителността чрез един създаден от самия него идеален свят, и че най-висшите и най-благородни функции на неговия дух действат съвместно в такива творения. Трябва ли обаче това свободно деяние на духа да приема постоянно и постоянно измамната форма на една доказваща наука?
Тогава материализмът винаги ще се явява отново и ще разрушава най-смелите спекулации, като се стреми да отговаря на стремежа към единство на разума с един минимум на издигане над действителното и доказуемото".
/История на материализма, стр. 828/.
към текста >>
40.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Ако искаме да съдим правилно за положението на Кирхман в духовния живот, трябва да вземем под внимание големите трудности, които по времето на неговата поява изпитваше някой, който имаше в себе си
стремежа
да построи една самостоятелна светогледна сграда.
Ако искаме да съдим правилно за положението на Кирхман в духовния живот, трябва да вземем под внимание големите трудности, които по времето на неговата поява изпитваше някой, който имаше в себе си стремежа да построи една самостоятелна светогледна сграда.
Резултатите на естествената наука, които трябваше да имат едно дълбоко проникващо влияние върху развитието на светогледите, бяха още млади. Тяхното състояние достигаше само за това, да бъде разклатена вярата в класическия, идеалистичен светоглед, който трябваше да построи своята горда сграда без помощта на новата естествена наука. Обаче не беше лесно да се стигне спрямо изобилието от отделни резултати до основни мисли, които трябваше да бъдат ориентирани в нова форма. В широки кръгове се изгубваше нишката, която от научното познание на фактите водеше до един задоволителен общ възглед. Мнозина бяха завладени от известна безпомощност във въпросите за светогледа.
към текста >>
41.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Ние виждаме при философите из следователи
стремежа
към едно закотвяне на душевния живот в общата сграда на света.
Гръцката мисъл овладяваща образа на природата и образа на душевния живот, като и двата образа се съединяваха в една обща картина. В следващото време животът на мислите се разви самостоятелно в дълбочините на душевния живот, отделяйки се от природата; новата естествена наука достави един образ на природата. Спрямо този образ на природата се роди необходимостта да бъде намерен един образ на душевния живот в себесъзнателния Аз който да се окаже достатъчно сигурен, за да може заедно с образа на природата да съществува в един общ образ на света. За целта е необходимо да се намери в самата душа една опорна точка на сигурността, която да носи така сигурно, както резултатите на естественонаучното изследване. Спиноза вярваше, че е намерил тази опорна точка чрез това, че изгради своя образ на света подражавайки на математическия подход; Кант пожертва познанията на един съществуващ по себе си свят и се старае да добие идеи, които наистина не могат да дадат чрез тяхната сила на привличане някакво знание, не могат да дадат една сигурна вяра.
Ние виждаме при философите из следователи стремежа към едно закотвяне на душевния живот в общата сграда на света.
Обаче не може да се намери онази еластичност, която така да изгради представите върху душевния живот, че от това да се получат изгледи за едно решение на въпросите на душата. Ражда се несигурност върху истинското значение на това, което човек изживява като такъв в душата. Естествената наука в смисъла на Хекел проследява възприемаемите чрез сетивата природни процеси и вожда в душевния живот една по-висша степен на такива природни процеси. Други мислите ли намират, че във всичко, което душата възприема, са дадени само действията на непознати, никога познаваеми извънчовешки процеси. За тези мислители светът се превръща в "илюзия", макар и в една предизвикана по природна необходимост илюзия чрез човешката организация.
към текста >>
42.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Че това проникване може да бъде в мисловното естество, в това той не вярва; за него душата приема в цялото нейно жизнено съдържание във волята,
стремежа
и чувството нещо, което не е само душа, а е действителният външен свят.
Следователно тук се полагат усилия да бъде изживяно вътре в самата душа нещо, чрез което тя не стои вече само в себе си, въпреки че чувства изживяването като нещо нейно собствено. Душата търси в себе си мирови изживявания, чрез които тя съизживява онова в света, което е невъзможно да изживее само посредством органите на тялото. Въпреки привидната излишност на неговия начин на разглеждане нещата, Дилтей стои в същото течение на философското развитие. Той би искал да покаже вътре в душата нещо, което, въпреки че е изживяно в душата, все пак не и принадлежи, а принадлежи на нещо независимо от нея. Той би искал да докаже, че светът прониква в изживяването на душата.
Че това проникване може да бъде в мисловното естество, в това той не вярва; за него душата приема в цялото нейно жизнено съдържание във волята, стремежа и чувството нещо, което не е само душа, а е действителният външен свят.
Душата познава, че един стоящ срещу нея човек е действителен във външния свят не чрез това, че този човек стои срещу нея и тя си образува една представа за него, а чрез това, че тя приема неговото воление, неговото чувстване, цялата негова жива душевна връзка в нейното собствено воление и чувстване. Следователно, в смисъла на Дилтей, човешката душа допуска един действителен външен свят не затова, че този външен свят се показва на мислите като действителен, а защото душата, себесъзнателният Аз изживява в самата себе си външния свят. Чрез това този философ е на път да признае по-висшето значение на духовния живот спрямо простото природно съществуване. С този възглед той противопоставя на естественонаучния начин на мислене един противовес. Даже той счита, че природата е призната като действителен външен свят само затова, защото е изживяна от духовното естество на душата.
към текста >>
43.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Който разглежда развитието на философските светогледи до наше време, може да открие в търсенето и
стремежа
на мислителите подмолни течения, които не стигат до тяхното съзнание, а живеят инстинктивно.
Който разглежда развитието на философските светогледи до наше време, може да открие в търсенето и стремежа на мислителите подмолни течения, които не стигат до тяхното съзнание, а живеят инстинктивно.
В тези течения действат сили, върху които обаче техният изследващ духовен поглед не иска да се насочи. Често пъти изложенията на тези мислители се представят като движени от скрити сили, на които те не искат да обърнат внимание, даже от които с уплаха отстъпват. Такива сили живеят в мисловните светове на Дитлей, Ойкен, Коен. Това, което се твърди в тези мисловни светове, е израз на сили на познанието, които властвуват несъзнателно в душите на философите, но които не намират никакво съзнателно развитие в техните идейни построения.
към текста >>
44.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Както в своите Писма Шилер ни представя
стремежа
към съвършената човечност, така и в Момъка Гьоте вижда представител на онези, които с всички сили се стремят към съвършенство.
Златният Цар е представител на посвещението, през което минава човешкото мислене, Сребърният Цар олицетворява посвещението, свързано с познавателната сила на чувствата, Бронзовият Цар олицетворява посвещението, свързано с познавателните възможности на волята. Същевременно Гьоте ясно предупреждава, че за да овладее тези три дарби, най-напред човекът трябва да преодолее определени изпитания. Момъкът, когото ние вече познаваме от Приказката, не е нищо друго, освен олицетворение на човека, устремен към най- висшите сфери.
Както в своите Писма Шилер ни представя стремежа към съвършената човечност, така и в Момъка Гьоте вижда представител на онези, които с всички сили се стремят към съвършенство.
Ние помним, че първоначално Момъкът иска да намери Красивата Лилия, но после той се устремява към вътрешното човешко съвършенство и го постига благодарение на Златния, Сребърния и Бронзовия Цар.
към текста >>
45.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Обаче скоро се очертават и границите, на които се натъква естественонаучната методология, в
стремежа
си да стигне до „истинския" образ на човека.
Обаче скоро се очертават и границите, на които се натъква естественонаучната методология, в стремежа си да стигне до „истинския" образ на човека.
към текста >>
46.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Всяка асоциация ще преценява жизнените потребности на човека и ще се ръководи от тях в
стремежа
си да осъществи контакт с друга асоциация.
И социалният хаос на съвременното човечество идва оттам, че държавните структури искат да се превърнат в икономически. Чрез своите собствени сили стопанският живот непрекъснато се стреми към независимост от директивите на държавата, но не и от държавния начин на мислене. А това може да се осъществи само тогава, когато се изградят асоциации или общности на чисто стопанска основа, включващи представители от трите групи: Производители, търговци и потребители. В конкретните условия на живот тези асоциации сами ще регулират своите структури и мащаби. Прекалено малките асоциации ще се окажат твърде скъпи; прекалено големите трудно неконтролируеми.
Всяка асоциация ще преценява жизнените потребности на човека и ще се ръководи от тях в стремежа си да осъществи контакт с друга асоциация.
Не следва да се тревожим, че подобни асоциации ще накърнят свободата на хора, които често сменят своето местожителство. В тези случаи, когато те търсят услугите на една или друга асоциация, нещата се улесняват от приоритета на стопанските интереси и от отсъствието на пряка намеса от страна на държавата. В условията на такава система от стопански асоциации паричният оборот не представлява никаква трудност.
към текста >>
47.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Разбира се, мисловните стереотипи на епохата могат и да затруднят някого в
стремежа
му да обхване цялото значение на течи факти и да го подтикнат да вижда в тях само една диалектична игра на понятията.
Всички спорове около новия стопански живот, епохата на машините и капитализма, могат да са твърде полезни и да насочват към основните моменти на съвременното пролетарско движение; но това, което радикално обяснява сегашната ситуация в обществото, не произтича непосредствено от обстоятелството, че работникът е прикрепен до машината и че изобщо е поставен в капиталистическия порядък на живота. То произтича оттам, че в неговото класово съзнание израстват строго определени мисли, които са в пряка зависимост от капиталистическия стопански ред.
Разбира се, мисловните стереотипи на епохата могат и да затруднят някого в стремежа му да обхване цялото значение на течи факти и да го подтикнат да вижда в тях само една диалектична игра на понятията.
Напротив, тук трябва на заявим: Че за тези, които не са в състояние да различат същественото, шансът да се доберат до точен отговор на социалните въпроси е нищожен. Който иска да разбере пролетарското движение, той трябва да знае препи всичко как мисли пролетарият. Защото пролетарското движение от неговите реформаторски пориви по опустошителните му ексцеси се причинява не от „извънчовешки сили", не от „стопански импулси", а от хора, от техните представи и воля.
към текста >>
То далеч не пораждаше у тях
стремежа
да погледнат на живота според логичните закономерности на науката.
Доверието и вярата на съвременния пролетариат се насочиха именно към нея. Пролетариатът имаше нужда от ново съдържание на съзнанието и той го търсеше в науката. Спрямо нея обаче той беше поставен в доста по-различно положение от ръководните класи. Те не се чувствуваха принудени да превръщат научното мислене в свой душевен ориентир. Дори и да се проникваха от „новото научно мислене" доказващо пряката причинно-следствена връзка в целия природен свят, от низшите животни до човека, този начин на мислене оставаше за тях само едно теоретично убеждение.
То далеч не пораждаше у тях стремежа да погледнат на живота според логичните закономерности на науката.
Например, естественикът Фогт или научният популяризатор Бюхнер те наистина бяха повлияни от особеностите на научното мислене. Обаче наред с него, в душите на тези учени пулсираше нещо, което те можеха да извлекат единствено от вярата си в духовния порядък на света. Нека само нагледно да си представим колко различно действува „науката" върху хора, успели да внесат естествения порядък на живота в своето лично битие и от друга страна върху фабричните работници. В малкото вечери, през които те са свободни от работа, пред тях застават агитатори и заявяват: Днешната наука доказа, че хората не произлизат от духовния свят! На работниците се говореше, че произлизат от животните, че в миналото са живеели по дърветата и т.н., с други думи че всички те имат един и същ „естествен" произход.
към текста >>
Ето как в
стремежа
си да преоткрие своята душевна същност, фабричният работник се изправяше пред подобни научно изработени концепции, които претендират, че посочват точното място на човека в целия световен ред.
Например, естественикът Фогт или научният популяризатор Бюхнер те наистина бяха повлияни от особеностите на научното мислене. Обаче наред с него, в душите на тези учени пулсираше нещо, което те можеха да извлекат единствено от вярата си в духовния порядък на света. Нека само нагледно да си представим колко различно действува „науката" върху хора, успели да внесат естествения порядък на живота в своето лично битие и от друга страна върху фабричните работници. В малкото вечери, през които те са свободни от работа, пред тях застават агитатори и заявяват: Днешната наука доказа, че хората не произлизат от духовния свят! На работниците се говореше, че произлизат от животните, че в миналото са живеели по дърветата и т.н., с други думи че всички те имат един и същ „естествен" произход.
Ето как в стремежа си да преоткрие своята душевна същност, фабричният работник се изправяше пред подобни научно изработени концепции, които претендират, че посочват точното място на човека в целия световен ред.
Работникът приемаше тази „наука" съвършено сериозно и теглеше от нея своите изводи за живота. Епохата на капитализма и техниката го засягаше по съвсем друг начин, отколкото останалите съсловни групи в обществото. И доколкото те дишаха в един жизнен порядък, формиран все още от душевните импулси на човечеството и имаха интерес да внесат всички постижения на новото време в рамките на старите традиции, работникът беше напълно откъснат от тях. Този жизнен порядък не можеше да роди в него усещането, че животът му е озарен от вътрешен смисъл и достойнство. Единственото усещане, което изглеждаше, че идва от стария мироглед и подхранва неговата идентичност, се оказа не друго, а вярата в научното мислене.
към текста >>
48.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Онези мислители, които вярват, че със своята воля насочват икономическите процеси в посоката на един здрав социален организъм, практически осъществяват крайните последици от
стремежа
на определени ръководни кръгове към одържавяване.
Стремежът да се прехвърлят определени стопански дейности (поща, железопътен транспорт и т.н.) в обсега на държавния монопол, трябва да отстъпи пред освобождаването на цялата икономика от областта на държавната политика.
Онези мислители, които вярват, че със своята воля насочват икономическите процеси в посоката на един здрав социален организъм, практически осъществяват крайните последици от стремежа на определени ръководни кръгове към одържавяване.
Те искат одържавяване на всички средства, свързани със стопанския живот, доколкото последните са средства за производство. Обаче нормалното развитие трябва да осигури пълна самостоятелност на стопанския живот, а на политическата държава съответно възможността така да въздейства върху него чрез правните механизми, че отделният човек да усети своето включване в социалния организъм без каквито и да е противоречия със своето правно съзнание.
към текста >>
49.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Така се откриват и бъдещите очертания на модерната държава, която ще изпитва
стремежа
да се превърне в една всеобхватна братска общност.
Обикновено хората се позовават на всичко, което е свързано с цикъла на икономическия живот. Те изтъкват, че днес стоковото производство се съсредоточава в огромни промишлени комплекси, очертавайки съвременните форми на капиталистическата система. На тяхно място обаче трябва да застанат онези кооперативни форми, които работят за личните потребности на предприемача. Разбира се, ако искаме да запазим модерните средства за производство, необходимо е да ги съсредоточим в една единствена корпорация. В нея всеки ще произвежда според нуждите и заявките на обществото, което не би могло да си позволи експлоататорски черти, понеже това ще означава, че то експлоатира самото себе си.
Така се откриват и бъдещите очертания на модерната държава, която ще изпитва стремежа да се превърне в една всеобхватна братска общност.
към текста >>
Ако бъдат изпълнени условията, за които става дума тук, доминиращият импулс в стопанския организъм няма да се определя от
стремежа
за натрупване на богатство чрез количествата от една или друга стока, а възникващите и свързани по най-разнообразен начин стопански дружества, кооперативи и асоциации просто ще гарантират такова стокопроизводство, което отговаря на търсенето.
Чисто икономическата стойност на една стока (или на едно постижение), доколкото те имат своя паричен еквивалент, ще зависи от онази целесъобразност, която се определя от ръководството на съответния стопански отрасъл. От неговите инициативи зависи как ще се развие стопанската производителност, доколкото тя ще се гради и върху духовните и правни принципи, създадени в рамките на другите съставни части на социалния организъм. Тогава паричната стойност на една стока ще бъде израз на това, че тя е изработена за потребностите на група купувачи с участието на целия стопански организъм.
Ако бъдат изпълнени условията, за които става дума тук, доминиращият импулс в стопанския организъм няма да се определя от стремежа за натрупване на богатство чрез количествата от една или друга стока, а възникващите и свързани по най-разнообразен начин стопански дружества, кооперативи и асоциации просто ще гарантират такова стокопроизводство, което отговаря на търсенето.
Само така в социалния организъм що се отнася до търсенето и потребностите на хората ще се установят точните съотношения между паричната стойност и стопанската инициатива*. /*Нормални ценови отношения, засягащи произведените стоки, могат да се породят само ако социалният организъм се развива по указания тук път, изразяващ се в свободно взаимодействие на трите му съставни части/. Нещата трябва да са изградени така, че за даден вид производство всеки работник да получава онзи паричен еквивалент, който му е необходим за задоволяване на всички негови потребности (включително и тези на принадлежащите към него лица), отговарящ на положения от него труд. Подобни ценови отношения не могат да възникнат по официален път; те трябва да се породят като резултат от живите взаимодействия в социалния организъм. Но те ще се появят едва след нормалното и здраво взаимодействие между трите съставни части на социалния организъм.
към текста >>
50.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Всяка икономическа област, която действа според
стремежа
си към развитие, не би могла да е в неизгодна позиция, за разлика от онази, която се противопоставя на универсалната тенденция в икономическата еволюция.
Само някой, който не може да разбере защо самоуправлението е необходимо следствие от присъщото развитие на икономическия живот към глобално единство, би могъл да повдига съмнения относно възможността за такава търговия. В действителност световната икономика, която е била натикана в малкия джоб на разни политически сили, се стреми всячески да се освободи.
Всяка икономическа област, която действа според стремежа си към развитие, не би могла да е в неизгодна позиция, за разлика от онази, която се противопоставя на универсалната тенденция в икономическата еволюция.
Точно обратното — единственият резултат ще е, че при троичния социален ред печалбата от търговията с чужди страни повишава стандарта на живот за цялото население, докато при капиталистическото общество от печалбата се ползват само шепа хора. Това, че при троичния социален организъм благата се разпределят различно сред населението, няма да повлияе на баланса в самата търговия.
към текста >>
51.
Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота)
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Избавлението може да дойде само чрез
стремежа
към нови мисли, обновяващи световното положение.
В устройството на човешката душа е настъпило раздвоение. Нещо ново се вълнува в инстинктивните, несъзнателни импулси на човешката природа. А в съзнателните мисли старите идеи отказват да следват инстинктивните вълнения. Обаче, когато най-добрите инстинктивни подтици не се осветят от съответните мисли, те стават варварски, животински. Съвременното човечество стремглаво се е запътило към опасно положение заради оскотяването на инстинктите.
Избавлението може да дойде само чрез стремежа към нови мисли, обновяващи световното положение.
Всеки зов за социализация, който не взема предвид този факт, не води до нищо благотворно.
към текста >>
52.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
Тя се отразява именно в
стремежа
към религиозен живот.
За да продължим изложението върху цялостния човешки живот в неговите отношения с инспиративното и интуитивно познание, ще кажа първо това: Тази опитност, която през време на изследваната фаза на предземния живот човешкото същество изживява при пълно будно и ясно съзнание, се отразява в основното поведение в живота на душата в течение на земното съществуване, когато тя се чувства съединена с божествената основа на света.
Тя се отразява именно в стремежа към религиозен живот.
Когато в течение на земния живот душата иска да си обясни, под каква форма ще се яви нейната сегашна опитност през време на земния живот, необходимо е в момента, когато тя преминава от общението с живия Космос към възприятието на това, което е вече само проявление на този Космос, необходимо е в този момент на нейния предземен живот тя да си каже: От едно съществуване, което е изцяло пропито от Бога, аз преминавам към едно космическо съществуване; аз започвам сега да се свивам, да овътрешнявам това ясно съзнание за космоса, което досега беше безгранично под влиянието на силите на Луната. По-горе аз казах, че това ясно космическо съзнание започва да се засенчва. Обаче в еднаква степен душата чувства как в нея нараства едно чувство за самата себе си, в зависимост от което проявленията на Космоса и се явяват сега като нещо външно, като нещо намиращо се вън от нея. Така човешкото същество се връща отново към стадия на Инспирацията, при който то се чувства като член на Космоса, като част на Космоса. следователно при този втори етап на нейното предземно съществуване тя има опитността, вътрешната опитност на Космологията.
към текста >>
53.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
В момента, когато се ражда, човешкото същество носи в себе си
стремежа
към смъртта.
Защото ако мислим, ако имаме съзнание за една вътрешна дейност, това не е резултат на една витализация, на едно органическо изграждане, а то е поради това, че нашата нервна система е постоянно застрашена да бъде разрушена, защото в нея ние носим смъртта. Да имаме вътре в нас един съзнателен живот, това не значи да развиваме в нас един органически живот, а напротив това значи да умъртвяваме този органически живот. За да стигнем до обикновеното съзнание, трябва тези органически процеси да навлязат в умъртвяване и да сторят място на душата. Ако бихме имали един правилен възглед за всичко това, ние бихме казали: Животът на душата не е произведение на органическия живот, защото този органически живот трябва да умре, трябва да напусне главата, за да може душата да развие своята дейност. Тези са действителните отношения между дейността на душата и тази на тялото.
В момента, когато се ражда, човешкото същество носи в себе си стремежа към смъртта.
Чрез свръхсетивното познание ние научаваме, че смъртта постоянно действа в нас, и че само сънят и пречи да постигне своята цел. Крайната смърт, тази на цялото тяло, е само един сбор, едно засилване на един постоянен процес, който непрестанно се развива през време на будния живот. Докато физическия организъм съществува, той се брани против това разрушение, което е дело на астралния организъм. Главата е седалище на тази борба. Но дейността на астралното тяло не се ограничава само в това през време на будното състояние.
към текста >>
54.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Дълго време след смъртта те подържат в него
стремежа
да се върне на Земята, в присъствието на това същество, което той носи сега в себе си и което е негово дело.
Обикновеното земно мислене престава след смъртта: То е свързано с физическия организъм на главата. С напускането на този организъм престава една функция, която имаше материален произход. Следователно човешкото същество не е вече пряко свързано със Земята; но то е свързано с нея косвено чрез силите на Луната, които продължават да действат в него.
Дълго време след смъртта те подържат в него стремежа да се върне на Земята, в присъствието на това същество, което той носи сега в себе си и което е негово дело.
Но необходимо е той да се освободи от тази власт, да се освободи вътрешно от тези лунни сили, които се вливат и действат в него. Те подържат в него един вид космическа памет на ритмичните сили; те постоянно му предлагат, под формата на инспирации и имагинации, движенията на планетите и връзките, които ги свързват с неподвижните звезди. Те го отдалечават по този начин от опитността за духовните същества, чийто физически образ са тези съзвездия. Въпреки това човешкото същество трябва по необходимост да проникне в един чист духовен свят и докато върху него действат лунните сили, те му пречат да стори това. Обаче то трябва да възприема този Космос, в който живее не само в перспективата, която познава Земята, а също и в другата перспектива.
към текста >>
55.
20. V. Опитностите и изживяванията на Михаел през време на изпълнението на неговата космическа мисия
GA_26 Мистерията на Михаил
Защото тогава човекът ще чувствува най-силно
стремежа
да се отдаде на Съществото, което ще е станало без остатъчно и до пълно съвършенство носител Интелектуалността.
Михаел вижда, настъпването на най-великото земно събитие. От царството, на което сам Михаел служеше, Христовото Същество слиза в земната област, за да бъде там, когато Интелигентността ще бъде напълно в човешката индивидуалност.
Защото тогава човекът ще чувствува най-силно стремежа да се отдаде на Съществото, което ще е станало без остатъчно и до пълно съвършенство носител Интелектуалността.
Но Христос ще бъде там, чрез своята велика жертва, той ще живее в същата сфера в която живее Ариман. Човекът ще може да избира между Христа и Аримана. Светът ще може да намери в развитието на човечеството Христовия път.
към текста >>
56.
23. Принципи 112-114
GA_26 Мистерията на Михаил
114. Михаел е проникнат от
стремежа
да въплъти в човешко-космическо развитие отношението към Космоса, което е запазено в човека от времената, когато царуваше божествената Същност и нейното откровение той се стреми да постигне това по такъв начин чрез своя свободно действуващ образец, щото това, което казва възгледът за природата, насочен само върху образа, върху формата на Божественото, да се влее в един по-висш, съобразен с духа възглед за природата.
114. Михаел е проникнат от стремежа да въплъти в човешко-космическо развитие отношението към Космоса, което е запазено в човека от времената, когато царуваше божествената Същност и нейното откровение той се стреми да постигне това по такъв начин чрез своя свободно действуващ образец, щото това, което казва възгледът за природата, насочен само върху образа, върху формата на Божественото, да се влее в един по-висш, съобразен с духа възглед за природата.
Този възглед наистина ще съществува в човека; но той ще бъде именно едно човешко преживяване на божественото отношение към космоса през време на първите два етапа на космическото развитие. По този начин Антропософията не отрича възгледа за природата, който хората имат в настоящата епоха на развитие на съзнателната душа; обаче тя го допълва с един такъв възглед, който може да достави погледът на духовното око.
към текста >>
57.
36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност
GA_26 Мистерията на Михаил
Но накрая, от Съзнателната душа, която се изразява в
стремежа
на Спиноза, той премина в угасващата Разсъдъчна или Чувствуваща душа.
Той блести като утринно Слънце над пролетта на Земята. Обаче той е проникнал в чувството на хората чрез съзерцанието на гръцкия човек. Съхраняваха го хора, в които живееше един мощен вътрешен импулс на Михаела; но те можаха да дадат форма на този импулс само тогава, когато потопяваха погледа на своята душа в древното минало. Когато искаше да изживее, да почувствува "човека", Гьоте изпитваше най-силните конфликти със Съзнателната душа. Той го потърси във философията на Спиноза; през време на пътуването в Италия, когато вникна в същността на древните гърци, едва тогава той вярваше, че го е предчувствувал.
Но накрая, от Съзнателната душа, която се изразява в стремежа на Спиноза, той премина в угасващата Разсъдъчна или Чувствуваща душа.
Той може само да пренесе безкрайно много от тази Разсъдъчна душа в Съзнателната душа в своя всеобхватен възглед за природата.
към текста >>
58.
54. 13. Свободата на човека и епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Обаче силите на спомена имат непрестанно
стремежа
да бъдат нещо повече от това, което могат да бъдат, ако човекът не трябва да изгуби себе си като себесъзнателно същество.
Обаче силите на спомена имат непрестанно стремежа да бъдат нещо повече от това, което могат да бъдат, ако човекът не трябва да изгуби себе си като себесъзнателно същество.
към текста >>
59.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
В този случай за мен това беше нещо като потвърждение на
стремежа
ми към понятие за време, което да ме удовлетворява.
Идеите, които бях запазил от Цимерман за естетиката, ме подтикнаха да прочета трудовете на прочутия по това време естет Фридрих Теодор Фишер. На едно място в произведенията му открих забележката, че по-новото естественонаучно мислене прави необходима една реформа на понятието за време. Винаги изпитвах радостна възбуда, когато откривах и у други потребността от знание, възникнала у мен.
В този случай за мен това беше нещо като потвърждение на стремежа ми към понятие за време, което да ме удовлетворява.
към текста >>
60.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Виждаше ми се като проява на безсилие в
стремежа
към познание да отсъства волята да се проникне до тази действителност.
Аз виждах в друга действителност. В такава действителност, която е морално-духовна, също колкото и природна.
Виждаше ми се като проява на безсилие в стремежа към познание да отсъства волята да се проникне до тази действителност.
Изхождайки от духовното ми съзерцание, трябваше да си кажа: „Над природните явления и духовно-моралното съществува една истинска действителност, която се разкрива нравствено, която обаче същевременно има силата в моралните действия да се превърне в явление, достигащо същото значение като това на природното явление.“ Струваше ми се, че последното изглежда безразлично към духовно-моралното само защото е отпаднало от първоначалната си връзка с него така, както трупът на човека губи връзката си с одушевеното и живото в човека.
към текста >>
61.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Това изпитаха всички, например актьорите, които водеха борба в
стремежа
си да изработят стил например за „Нора“.
Тази „артистическа уютност“ започна да се усеща, когато тук проникна духът на Ибсен и други новатори.
Това изпитаха всички, например актьорите, които водеха борба в стремежа си да изработят стил например за „Нора“.
Такова търсене, каквото можеше да се забележи тук, се случва само там, където благодарение на приемствеността на старите сценични традиции е много трудно да се изрази това, което изхожда от писателите, идващи не от сцената – като Шилер, а от живота – като Ибсен.
към текста >>
62.
XXXIII. Вътрешни аспекти на книгата „Теософия“
GA_28 Моят жизнен път
Всяка моя стъпка бе придружена от
стремежа
да остана във връзка с научния начин на мислене.
За мен годините от около 1901 до 1907 или 1908 г. представляваха период, през който с всичките си душевни сили се намирах под впечатлението на идващите към мен факти и същества от духовния свят. От преживяването на всеобщия духовен свят се развиха някои специфични познания. Човек преживява много, докато създава книга като „Теософия“.
Всяка моя стъпка бе придружена от стремежа да остана във връзка с научния начин на мислене.
С разширяването и задълбочаването на духовното преживяване стремежът към такава връзка приема особени форми. В момента, в който от описанието на човешката същност стигам до описание на „света на душите“ и „царството на духовете“, „Теософия“ възприема съвсем различен тон.
към текста >>
63.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
Това самопризнание на
стремежа
към познание ми се струваше необходимост за дадената епоха.
Това самопризнание на стремежа към познание ми се струваше необходимост за дадената епоха.
към текста >>
64.
Съдържание
GA_39 Писма до членовете
7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно
стремежа
към познание и волята за самодисциплина
7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина
към текста >>
65.
7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина
GA_39 Писма до членовете
ОТНОСНО
СТРЕМЕЖА
КЪМ ПОЗНАНИЕ И ВОЛЯТА ЗА САМОДИСЦИПЛИНА
ОТНОСНО СТРЕМЕЖА КЪМ ПОЗНАНИЕ И ВОЛЯТА ЗА САМОДИСЦИПЛИНА
към текста >>
Онова, кое то даден член изразява вътрешно в
стремежа
си към духовното, изглежда напълно значимо за другия.
В Антропософското общество хората се приближават един към друг повече, отколкото това става в другите сфери на живота. Общият им интерес към духовната мирова същност отключва душите им.
Онова, кое то даден член изразява вътрешно в стремежа си към духовното, изглежда напълно значимо за другия.
Човекът става общителен, когато знае, че ближният му ще бъде изпълнен с внимание и отзивчивост към най-съкровените неща, които го вълнуват.
към текста >>
Развиването на
стремежа
към познание и едновременното му съчетаване с волята за самодисциплиниране само това е достойно за човечеството.
Един духовен идеал би могъл да пробуди душевни качества, които без него биха останали неизявени. Антропософското общество трябва да е тук, за да се противопоставя чрез развиване на благородството и чистотата на чувствата и усещанията на опасностите, скрити в тези области. В човешката природа действително съществуват инстинкти, които насаждат у човека страх от познанието поради простата причина, че предусещат тези закономерности. Но човек, който оставя импулса към познание да дреме, за да не би да пробуди грозните чувства в него, пропуска да развие целия обхват на истинския човек в себе си. Човешки недостойно е да спъваме своята проницателност, понеже се боим от слабост на характера.
Развиването на стремежа към познание и едновременното му съчетаване с волята за самодисциплиниране само това е достойно за човечеството.
към текста >>
66.
Танц на планетите
GA_40 Стихове и медитации
отвътре в
стремежа
отвътре в стремежа
към текста >>
67.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В това, което Заратустра даде като импулс на човечеството, живееше настроението: Аз имам да дам на човечеството нещо, което трябва да действува по-нататък през всички времена, което изправя пътя на човечеството нагоре и побеждава всички погрешни учения, които са една пречка и отклоняват човека от
стремежа
към съвършенство!
Такава е противоположността между индийската и персийската култура: при индийците указанието, как трябва да бъдат избягнати Асурасите, защото това са зли духове, защото според способностите на индийския организъм хората познаваха само нисшите Асурас. Напротив, при персийския народ, където хората можеха да намерят в царството на Девасите само нисшите Деваси, се казваше: Идете в царството на Асурасите. Вие сте така организирани, че можете да намерите най-висшите от Асурасите!
В това, което Заратустра даде като импулс на човечеството, живееше настроението: Аз имам да дам на човечеството нещо, което трябва да действува по-нататък през всички времена, което изправя пътя на човечеството нагоре и побеждава всички погрешни учения, които са една пречка и отклоняват човека от стремежа към съвършенство!
Ето защо Заратустра се чувствуваше като служител на Ахура Маздао и като такъв служител на Ахура Маздао сам чувствуваше враждебността на Ариман. Обаче неговото учение трябваше да служи на човечество за героичното побеждаване на всеки Ариманов принцип. Това Заратустра изказа с пълни със значение думи, които намираме още и в по-късните писания, защото писмени документи са били написани едва по-късно, обаче това, което Духовната наука има да каже, тя го има от други източници -, той го изказа с хубавите думи, от които звучи целият вътрешен импулс на неговата мисия. Но от тези думи звучи също цялата страст, с която той се чувствуваше като противник на принципа на Ариман или на принципа на тъмнината, когато казва: "Аз искам да говоря! Елате и слушайте ме, вие, които отдалече вие, които от близо имате желание за това, и отбелязвайте точно всичко.
към текста >>
68.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Този невидим човек, човекът на
стремежа
към по-висшето Себе, беше чувствуван от египетската душа като Хорус, като посмъртно родения син на Озирис.
Тя остава, и, прониквайки се с интелектуалната сила, в бъдеще отново ще добие това, от което човекът е произлязъл. Така нещо тайнствено в човека се стреми към това, да възкреси отново Озириса. Силата на Изис е в човешката душа, за да доведе отново човека от това, което той е днес, постепенно при Озирис. И тази сила на Изис прави, щото човекът докато той остава физически човек, да не може да се отдели от физическата сетивна природа, но тя прави, щото, въпреки че човекът остава един външен, физически човек и стои напълно във външния физически свят, той да има в своята вътрешност погледа постоянно насочен към един по-висш Аз, който според всички най-забележителни духове на човечеството стои дълбоко скрит на основата на всички човешки сили. Този човек, който не е външният физически човек, който винаги има подтика да се стреми към духовната светлина, който постоянно е тласкан от скритите сили на Изис, той е, който се явява като земен син не на преминалия в земния свят, а на останалия скрит в духовните светове Озирис.
Този невидим човек, човекът на стремежа към по-висшето Себе, беше чувствуван от египетската душа като Хорус, като посмъртно родения син на Озирис.
към текста >>
69.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Такива хора са имали
стремежа
да се свържат със света, не да гледат назад, а да гледат напред, да бъдат борци и да си кажат: В света, който ни е даден сега, е вплетена същата божествена-духовна Същност, в който ние сме били вплетени в далечното минало.
Напротив ние можем да опишем едно друго течение, което можем да проследим особено при Заратустризма. То се намира при хората и народите, които си казват: Ние искаме да действуваме в новия свят, който всъщност едва сега ни е даден. Хората, които бяха привърженици на това действуване в новия свят, не са гледали с тъга назад към онова, което са изгубили, а са чувствували все повече и повече, че трябва да се свържат с всички сили, чрез които могат да прогледнат през всичко това, което ги заобикаля като сетивен свят и до които може да стигне и духът за човешкото знание, когато той действително проникне дълбоко със своето наблюдение.
Такива хора са имали стремежа да се свържат със света, не да гледат назад, а да гледат напред, да бъдат борци и да си кажат: В света, който ни е даден сега, е вплетена същата божествена-духовна Същност, в който ние сме били вплетени в далечното минало.
Ние трябва да търсим тази Същност в заобикалящия ни свят, ние трябва да се свържем с добрите елементи на духовното и чрез това да подпомогнем развитието на света. Това е по същество онова светогледно течение, което е изходило от по-северно разположените области на азиатската страна: на север от онези области, където човекът е гледал с тъга назад към изгубеното.
към текста >>
Буда застава като изолиран човек, очаквайки момента на озарението, когато може да прозре застанал напълно на собствената почва -, че причините за страданието на човечеството се крият в
стремежа
на отделния човек към прераждания, към въплъщения в този свят, че жаждата за съществуване, каквато тя живее в отделния човек, е причина за царуващата около него мизерия, за всичко, което действува като разрушение в съществуването.
Буда търси озарението в пълно изолиране. Той отива в уединение. Това, което е добил от един живот в друг, трябва да бъде победено в едно напълно изолирано съществуване и в силата на неговата душа трябва да бликне онези светлина, която може да го осветли върху света и неговата мизерия.
Буда застава като изолиран човек, очаквайки момента на озарението, когато може да прозре застанал напълно на собствената почва -, че причините за страданието на човечеството се крият в стремежа на отделния човек към прераждания, към въплъщения в този свят, че жаждата за съществуване, каквато тя живее в отделния човек, е причина за царуващата около него мизерия, за всичко, което действува като разрушение в съществуването.
към текста >>
70.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но и хора, които могат да се считат за сериозни, които са одушевени от
стремежа
да добият от физико-астрономическото познание възможността да разберат развитието на света, се стараят да се измъкнат от всеобщата топлинна смърт.
Но и хора, които могат да се считат за сериозни, които са одушевени от стремежа да добият от физико-астрономическото познание възможността да разберат развитието на света, се стараят да се измъкнат от всеобщата топлинна смърт.
Тук трябва да споменем опита на Арениус, понеже той може да се счита са най-новия опит, който в своята книга "Развитието на световете" се връща по един разнообразен начин към такива въпроси от гледището на физическата химия, на физиката, на астрономията, на Геологията. Арениус е шведски изследовател. Можем да кажем: Тук се прави опит по един много по-остроумен начин отколкото при Хекел, да бъде преодоляно учението за всеобщата топлинна смърт. Обаче когато се вземе под внимание това, което Арениус се опитва да допринесе, трябва все пак да кажем: всичко това съвсем не е убедително. Тук ще охарактеризираме само накратко това, което се принася от тази страна за преодоляването на всеобщата топлинна смърт.
към текста >>
Така щото и тези процеси, които стават в мировата мъглявина, трябва да бъдат обхванати от
стремежа
за отиване на вселената към всеобщата топлинна смърт.
Аз можах да покажа само бегло това, което е посочено несъстоятелно в трудовете на Арениус. Обаче по същество онзи, който се задълбочи в това, което е довело до хипотезата на всеобщата топлинна смърт, не може да не допусне, че възможността е само илюзорна, когато се счита, че в една мирова мъглявост, може и когато чрез проникването на една звезда става едно повишение на температурата, топлинната смърт би могла да бъде задържана. Защото това са само погрешни заключения, и законът за всеобщата топлинна смърт е толкова всеобщ, че, ако правилно постъпваме, трябва да допуснем: Според законите на физиката звездите, които се сблъскват с една мирова мъглявина, поради това, че са съществували и по-рано и са изразходвали толкова много от своята енергия, трябва да донесат със себе си само остатъка от тяхното минало съществуване.
Така щото и тези процеси, които стават в мировата мъглявина, трябва да бъдат обхванати от стремежа за отиване на вселената към всеобщата топлинна смърт.
Но характерно е, че Арениус отива още по-далече и включва в своята идея за лъчевото налягане възможността чрез това лъчево налягане да бъдат пренесени семена на живи същества от едно небесно тяло в други. И може да се докаже привидно с пълна правота -, че студът, благодарение на който определени растителни и животинския семена могат да бъдат запазени от загиване, служи именно за пренасяне в живо състояние на тези зародиши от едно небесно тяло на друго. Това би могло да се изчисли например за пътя от Земята до Марс. По този начин Земята бива освободена от задължението да е създала някога първите живи форми на съществуване, както искат да докажат това физиката, геологията и т.н. , защото тогава можем да кажем: следователно съвсем не е нужно Земята да е създала някога някакъв живот, защото този живот може би е бил пренесен върху нея от други небесни тела.
към текста >>
71.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
В целия езотеризъм душата е представена като жена, винаги женската природа е онова, което е избирано за символ на
стремежа
на индивидуалната душа.
Накрая Одисей се завръща у дома като просяк, без никаква външна собственост. Това означава, че човекът, разпознал маловажността на външния свят и на светските блага, търси дома на своята душа не в Мая, а отвъд Мая, така че в мистичен смисъл той се завръща вкъщи като просяк. Че той е истински мъдър, е показано от това, че той е отведен в дома си от Атина Палада.
В целия езотеризъм душата е представена като жена, винаги женската природа е онова, което е избирано за символ на стремежа на индивидуалната душа.
Гьоте я нарича “Вечната Жена”. В Медея в мита за Аргонавтите, в Пенелопа, ние трябва да разбираме истинската душа, към която Одисей търси пътя отново. Дева Мария също, в християнската религия, е стремящата се човешка душа, само че значението там е безкрайно по-дълбоко. Строго казано, Пенелопа е човешката душа на петата коренна раса. Петата коренна раса трябва да развие човешката интелигентност.
към текста >>
72.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Света Троица като символ на
стремежа
на човека за свобода.
Контрастът между тези два потока. Началото на човешкото прераждане през Лемурия и събития, свързани с това. Грехопадението на човека като нещо необходимо за търсещото свобода човечество. Прометей като представител на човешкия стремеж за свобода. Указния относно Мистерията на Света Троица в Евангелието на Йоан.
Света Троица като символ на стремежа на човека за свобода.
към текста >>
73.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
В по-късните години, в някои от своите лекции, които отдавна са напечатани, той осъжда някои практики в Свободното масонство, защото винаги най-строго е порицавал смесването на окултизъм със
стремежа
за власт, където и това да се появи.[2] Избухването на Първата световна война му доказа, че с "някои основни принципи на знанието", е било злоупотребено от някои окултни братства на Запад, "за да се повлияе върху световните събития и създаде определена политическа атмосфера, която подготвя световната катастрофа".
В по-късните години, в някои от своите лекции, които отдавна са напечатани, той осъжда някои практики в Свободното масонство, защото винаги най-строго е порицавал смесването на окултизъм със стремежа за власт, където и това да се появи.[2] Избухването на Първата световна война му доказа, че с "някои основни принципи на знанието", е било злоупотребено от някои окултни братства на Запад, "за да се повлияе върху световните събития и създаде определена политическа атмосфера, която подготвя световната катастрофа".
Рудолф Щайнер се почувства задължен да посочи, че едно първоначално добро и необходимо нещо, което е трябвало да служи на "цялото човечество без расови различия или лични интереси", по необходимост се обръща в нещо лошо, когато бива използвано "като средство за власт в ръцете на изолирани групи хора"[3]
към текста >>
74.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Тогава също ще стане ясно, че спорът между Йоановото масонство и висшите степени на Свободното масонство няма никакво значение, в сравнение със
стремежа
на истинското Свободно масонство.
Революциите, започващи на нашата Земя, създават необходимост от една нова фаза на царското изкуство. Онези хора, които не оставят течението безсмислено да ги влачи през живота, ще разберат какво трябва да правят. Те трябва да участват в еволюцията на нашата Земя. Затова в известна степен това много древно царско изкуство трябва да бъде представено под нова форма, за да застане край онова, което е толкова древно и в което се крие една неизчерпаема сила. Онези, които биха искали да схванат новите масонски идеи, ще извлекат нови искри от древните символи на Свободното масонство.
Тогава също ще стане ясно, че спорът между Йоановото масонство и висшите степени на Свободното масонство няма никакво значение, в сравнение със стремежа на истинското Свободно масонство.
към текста >>
75.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Не защото духовната наука няма достатъчно средства, за да задоволи човешката любознателност до дълбините на съществуването, а понеже знанието, за което се касае в теософското движение, ползва хората само когато е ангажирано знание, чрез което той се включва дейно в ежедневния живот, ако го приложи, или поне ако има
стремежа
да употреби това знание в живота.
Не защото духовната наука няма достатъчно средства, за да задоволи човешката любознателност до дълбините на съществуването, а понеже знанието, за което се касае в теософското движение, ползва хората само когато е ангажирано знание, чрез което той се включва дейно в ежедневния живот, ако го приложи, или поне ако има стремежа да употреби това знание в живота.
към текста >>
76.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Твърдото положение на равновесие дава на човек увереност, че той може да бъде освободен от Земята; и
стремежа
нагоре и надолу е това, което ние наричаме стремеж към собствената свобода, това което са донесли на човека луциферичните духове.
Твърдото положение на равновесие дава на човек увереност, че той може да бъде освободен от Земята; и стремежа нагоре и надолу е това, което ние наричаме стремеж към собствената свобода, това което са донесли на човека луциферичните духове.
Така в хода на мировото развитие, действат съвместно Христовото начало и луциферичните духове и обуславят възможностите на културата. Нищо, че в първите времена на християнството се изключвал луциферичния принцип и се посочвало само Христовото начало. С времето, човечеството отново ще стигне до това, да овладее свободата при пълно отдаване на себе си на Христовото начало, понеже Христовото начало е толкова всеобхващащо, че да Го постигне може само този, който се стреми да Го постигне на степен Висша Мъдрост.
към текста >>
77.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Основната причина за всичко това се съдържа в една важна особеност на третата следатлантска културна епоха: В
стремежа
, човешкото физическо тяло да бъде запазено и след смъртта под формата на мумия.
Основната причина за всичко това се съдържа в една важна особеност на третата следатлантска културна епоха: В стремежа, човешкото физическо тяло да бъде запазено и след смъртта под формата на мумия.
Чрез балсамирането египтяните искаха да спрат разпадните процеси на смъртта. В този случай се стигна до такава силна привързаност към отделната личност, че днес в хода на прераж-данията тази привързаност се проявява като едно подчертано силно чувство за собствената личност. Обстоятелството, че днес то е толкова силно, идва като последица от факта, че през египетската епоха телата бяха балсамирани. Ето как всичко в еволюцията на човечеството е взаимно свързано. Египтяните балсамираха телата на мъртвите, за да могат хората на петата следатлантска култура да развият едно възможно най-интензивно съзнание за личността.
към текста >>
78.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тази мисъл не ще събужда вече страх и безпокойство, а само
стремежа
: "Аз искам да направя всичко, което е нужно, за да изпълня мисията на Земята."
Но сега идва нещо, което отново може да ни успокои. Даже и на този Юпитер още съществува една възможност да бъдат отново върнати към доброто потъналите в бездната чрез мощната сила, която са добили напредналите. Една част от тях ще бъдат отново повдигнати. Едвам при онова въплъщение на нашата Земя, наречено "Венера", такава възможност за повдигане и обръщане към доброто ще бъде окончателно изгубена. Когато размислим върху това, тогава мисълта, за която споменахме в началото на настоящата сказка, ще получи една съвършена друга окраска.
Тази мисъл не ще събужда вече страх и безпокойство, а само стремежа: "Аз искам да направя всичко, което е нужно, за да изпълня мисията на Земята."
към текста >>
79.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
В
стремежа
си да разберем посветените, ние обикновено ги търсим в следатлантското време, понеже там тяхната същност е най-достъпна за човешкия разум; обаче един вид подобие на посветени ние бихме срещнали също и през атлантско време.
В древна Индия културата беше ръководена от Ришите. Но нека сега ние да се замислим: Кое всъщност даваше повод за онази форма, която се разви като една от най-важните форми на индийския мироглед? Ние знаем, че във всички времена са съществували така наречените школи на Мистериите, където онези, които можеха да развиват своите духовни способности, се научаваха да виждат все по-дълбоко във Вселената; където те събуждаха дремещите в тях способности за вникване в духовните връзки между нещата. Духовните импулси на културите се раждаха тъкмо в тези мистерийни центрове.
В стремежа си да разберем посветените, ние обикновено ги търсим в следатлантското време, понеже там тяхната същност е най-достъпна за човешкия разум; обаче един вид подобие на посветени ние бихме срещнали също и през атлантско време.
За да разберем напълно тези посветени, нека да се пренесем в методите на старото атлантско посвещение.
към текста >>
80.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
В
стремежа
си поне отчасти да отговорим на големите въпроси, свързани със смисъла и предназначението на човешкото същество, днес ние следвайки мистерийната мъдрост се опитахме да обясним единичното с помощта на общото, да обясним точката с помощта на обкръжението, или с други думи, да обясним човека е помощта на обкръжаващия го звезден свят.
Ето как в хода на тези лекции, тръгвайки от смисъла и предназначението на Космоса, тръгвайки от смисъла и предназначението на Космоса, ние се опитахме да стигнем до смисъла на човешкото същество.
В стремежа си поне отчасти да отговорим на големите въпроси, свързани със смисъла и предназначението на човешкото същество, днес ние следвайки мистерийната мъдрост се опитахме да обясним единичното с помощта на общото, да обясним точката с помощта на обкръжението, или с други думи, да обясним човека е помощта на обкръжаващия го звезден свят.
Едва по този начин нашето познание постига връзка с реалността. И същественото тук е, истинското духовно-научно познание представлява едно действително, конкретно познание, или иначе казано, че самото духовно-научно познание дава един верен, правдив образ на Космоса и на духовните Йерархии.
към текста >>
81.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Обаче скоро се очертават и границите, на които се натъква естественонаучната методология, в
стремежа
си да стигне до "истинския" образ на човека.
Обаче скоро се очертават и границите, на които се натъква естественонаучната методология, в стремежа си да стигне до "истинския" образ на човека.
към текста >>
82.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
За всяка една от свръхсетивните съставни части на човешкото същество се налага да търсим различни пътища в
стремежа
си да ги изследваме докрай.
Както с оглед на физическото тяло трябва проследим съвършено други наследствени линии, а не тези на етерното тяло, така стоят нещата и с астралното тяло.
За всяка една от свръхсетивните съставни части на човешкото същество се налага да търсим различни пътища в стремежа си да ги изследваме докрай.
Така ние имаме правото да кажем: етерното тяло е етерното превъплъщение на едно друго етерно тяло, което е било в една съвършено друга индивидуалност, и съвсем не тази, в която е бил въплътен Азът. Същото се отнася и за астралното тяло.
към текста >>
83.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ето, тук ние сме изправени пред учението за кармическото разплащане, пред възмездието, и то без да навлизаме по някакъв абстрактен начин в учението за Кармата и реинкарнацията; ясно виждаме
стремежа
към това, да се породи една душевна убеденост, основаваща се на чувствата, една убеденост, че този, който изпитва глад в една или друга област, рано или късно ще намери възмездие.
Ето, тук ние сме изправени пред учението за кармическото разплащане, пред възмездието, и то без да навлизаме по някакъв абстрактен начин в учението за Кармата и реинкарнацията; ясно виждаме стремежа към това, да се породи една душевна убеденост, основаваща се на чувствата, една убеденост, че този, който изпитва глад в една или друга област, рано или късно ще намери възмездие.
Тези чувства трябваше да бъдат влети в човешките души. И точно тези души, които живееха тогава, и в които това учение намери достъп тъкмо под тази форма, сега, след като се въплътиха отново, бяха вече достатъчно зрели, за да приемат в себе си мъдростта, бликаща от учението за Кармата и реинкарнацията.
към текста >>
84.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Естествено, днес съвсем не трябва да се възразява срещу
стремежа
да се развиват скритите в душата сили.
Естествено, днес съвсем не трябва да се възразява срещу стремежа да се развиват скритите в душата сили.
Това е прекрасен и добър стремеж. Но, от друга страна, следва също да се подчертае, че трябва да се напредва успоредно с това, че наред с това е необходимо да се тренират физическите мисловни сили, познавателните способности, които поначало са ни дадени на физически план, да се тренират дори и когато не ни е удобно, за да сме в състояние да си създаваме ясни представи и ясни понятия за това, което ни се съобщава от висшите светове. Много лесно може да се сметне, че и най-незначителната степен на ясновиждане е по-добра, от дългото странстване през разумното разбиране на фактите от висшите светове. Някой би могъл да каже: аз съвсем не знам, защо се намирам в това Общество. Тук винаги се говори за неща от висшите светове; това е прекрасно, но за мен би било по-добре, ако поне малко мога да виждам като ясновиждащ.
към текста >>
Всичко това е нещо такова, което, така да се каже, по-интимно влиза в нашия предмет и което е извънредно важно да се обмисли, което трябва да води до необходимостта да развиваме мисленето си, да преодоляваме
стремежа
към удобство, който се изразява в нежеланието да се усвоява осъзнаващото познание.
Всичко това е нещо такова, което, така да се каже, по-интимно влиза в нашия предмет и което е извънредно важно да се обмисли, което трябва да води до необходимостта да развиваме мисленето си, да преодоляваме стремежа към удобство, който се изразява в нежеланието да се усвоява осъзнаващото познание.
Хилядократно по-добре е първо да се усвоят духовните представи с мисълта, а след това, в съответствие с индивидуалната карма, по-рано или по-късно да станем способни сами да се издигаме в духовните светове, отколкото първо да се вижда без мисловно разбиране на това, което се съобщава в движението, което се нарича антропософско. Хилядократно по-добре е да се познава духовната наука и още нищо да не се вижда, отколкото да се вижда нещо и да нямаме възможност да проникнем в него със своето мислене, доколкото поради това в нещата навлиза неопределеността.
към текста >>
85.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Този могъщ Пазач ни отказва влизане, ако не поемем следния свещен обет: Знаейки добре колко сме несъвършени, ние никога няма да спрем
стремежа
си да станем все по-съвършени.
От това авторът заблуждава колко знае; но започва да става съмнително, когато писателят отива по-далеч и действително прилага на практика онова, което пише. Теориите са опасни само когато се прилагат на практика. Например, ако такъв писател казва: Аз зная какво е възможно за човека да разбере и схване, така че не се нуждая от това да напредвам ... тогава той само поставя пречки по пътя си, блокира своето собствено развитие. В действителност има много хора, наистина много такива хора днес. На целия стил на усещане на човешките същества днес принадлежи това, че те всъщност харесват постоянно да правят все по-тъмен воала върху света, в които не може да се навлезе по правилния начин без преминаваме покрай могъщата фигура, покрай Големия Пазач на Прага.
Този могъщ Пазач ни отказва влизане, ако не поемем следния свещен обет: Знаейки добре колко сме несъвършени, ние никога няма да спрем стремежа си да станем все по-съвършени.
Само с този импулс е допустимо за който е да премине в Макрокосмоса. Всеки, който няма достатъчна сила на волята да продължи да работи върху себе си, трябва да започне да я придобива.
към текста >>
86.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Така под влиянието на един разум, далеч превъзхождащ неговия обикновен разум, човек се прониква от
стремежа
към все по-пълно съвършенство в дадена област и към кармично възмездие на своите минали действия.
Тази основна мисъл се превръща в съставна част на човешката индивидуалност; минавайки през зачатието и раждането, тази мисъл нахлува като една реална сила и се намесва в изграждането на новото тяло. Ето как в ново роденото физическо тяло се промъква стремежът да постъпваме с целия организъм, съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло по такъв начин, че да изключим каквато и да е възможност от действия, мотивирани от афекти, гняв, страх, омраза, завист и т.н.; така човек наистина става по-съвършен и се издига до там, че може да предприема действия, които всъщност са кармично изправяне на предишните му постъпки.
Така под влиянието на един разум, далеч превъзхождащ неговия обикновен разум, човек се прониква от стремежа към все по-пълно съвършенство в дадена област и към кармично възмездие на своите минали действия.
към текста >>
Следователно, виждаме как правилното кармическо разбиране за „лечимите" и „нелечимите" болести поражда у нас
стремежа
да помогнем на болния с всички възможни средства; от друга страна, то ни позволява да понесем и всяко друго решение, идващо от духовния свят.
Следователно, виждаме как правилното кармическо разбиране за „лечимите" и „нелечимите" болести поражда у нас стремежа да помогнем на болния с всички възможни средства; от друга страна, то ни позволява да понесем и всяко друго решение, идващо от духовния свят.
Спрямо тези „други решения", не можем да направим нищо, а и не е нужно. Необходимо е само да се издигнем до онази гледна точка, която не ни разрешава да се почувствуваме смазани от бремето на „неизлечимата" болест и от предположението, че светът е пълен с несъвършенство, страдание и мъка. Кармическото разбиране съвсем не парализира нашата воля относно лечението, а я засилва до неподозирани размери. Кармическото разбиране ни поставя в хармония дори и с най-тежките удари на съдбата, когато те ни срещат с „неизлечимостта" на една или друга болест.
към текста >>
87.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да, тя продължава; и тогава човек се люшка между
стремежа
да се излекува и пълната невъзможност да постигне какъвто и да е лечебен успех.
хронични състояния, често съпровождани от един вид обща отпадналост и линеене на целия организъм. Тук ставаме свидетели на нещо, чието точно разбиране е от огромна важност за много хора. За какво става дума? Когато лечебният процес напредне и се прояви в човешките обвивки, респ. в етерното и в астралното тяло, болестта, в известен смисъл, е преодоляна, но не напълно; а това означава, че кармическото уравновесяване на миналото е вече факт само на равнището между етерното тяло и физическото тяло, но дисхармонията между етерното тяло и астралното тяло продължава.
Да, тя продължава; и тогава човек се люшка между стремежа да се излекува и пълната невъзможност да постигне какъвто и да е лечебен успех.
При подобни случаи, от голяма важност е човек максимално да се възползва от всичко, което е постигнал в хода на лечението. Обаче практически, това рядко се случва, защото тъкмо при болестите, които се превръщат в хронически, човек попада като в омагьосан кръг. Ако в тези случаи човек би бил в състояние да изолира онази част от своя организъм, която е донякъде подобрена в хода на лечебния процес, оставяйки я да живее сама за себе си, и ако би могъл да присъедини останалата част към здравия организъм, тогава всичко, което така да се каже, бушува в кръвта и не е в пълен ред, остава настрана, а той би си помогнал твърде много. Обаче нещата не са устроени така. Надигат се всевъзможни пречки и най-вече простото обстоятелство, че хронично болният непрекъснато живее под влиянието на хроничната болест, както и това, че ако мога така да се изразя той никога не може напълно да забрави горното обстоятелство, а и никога не стига до там, да „отдели" болната част от своя организъм и да я третира сама по себе си; на против, той непрекъснато мисли за „другата" част и непрекъснато „дразни" здравата част на своя организъм.
към текста >>
88.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Следователно, ако някой получи изобилие от музикални впечатления, но поради липсата на музикален слух, на музикално ухо, не може да ги превърне в музикални способности, тъкмо тази пречка ще предизвика и
стремежа
да се роди в такова семейство, където ще „наследи" добър музикален
В настоящата инкарнация обаче, тези музикални впечатления са минали, така да се каже, покрай него, чисто и просто, защото не е разполагал с добър музикален слух. Разбира се, впечатленията от друг род имат по-различна съдба, понеже този човек, примерно, носи в себе си подходящо изградени органи, позволяващи на конкретните впечатления и опитности да се превърнат в индивидуални способности. Ето за що ще сме напълно прави, ако кажем, че един човек разполага с такива впечатления и опитности в своя живот, каквито му позволяват неговите заложби от миналата инкарнация и тъкмо тези опитности той може да превърне в способности и таланти; а други впечатления и опитности не могат да бъдат превърнати в способности, понеже, поради неговата цялостна Карма, не разполага със съответните заложби. Обаче получените впечатления остават, натрупват се, и през живота между смъртта и новото раждане метаморфозират в една специална нагласа, която ще се прояви едва в следващата инкарнация. И точно тази нагласа насочва човекът в следващата инкарнация и го кара да търси своето физическо тяло в такова семейство, чиито наследствени признаци отговарят на неговите индивидуални заложби.
Следователно, ако някой получи изобилие от музикални впечатления, но поради липсата на музикален слух, на музикално ухо, не може да ги превърне в музикални способности, тъкмо тази пречка ще предизвика и стремежа да се роди в такова семейство, където ще „наследи" добър музикален
към текста >>
В мига, когато астралното тяло и Азът напуснат двете по-низши тела, те се устремяват към всички възможни посоки; сега те са изпълнени със
стремежа
да се разширят до безкрайност.
Нещо подобно става и тогава, когато при заспиването човек напуска своето физическо и етерно тяло, физическото тяло и етерното тяло са тези, които поддържат единството на човешкото същество.
В мига, когато астралното тяло и Азът напуснат двете по-низши тела, те се устремяват към всички възможни посоки; сега те са изпълнени със стремежа да се разширят до безкрайност.
Такава участ би сполетяла и Азът. И тогава човек наистина би имал пред себе си образите от духовния свят, обаче изобщо не би могъл да ги обхване със своите Азови сили, т.е. със своите понятия и разсъдъчни способности, понеже Азът би бил напълно погълнат от духовния свят; следователно за обикновеното дневно съзнание тук не може да се говори. Човекът би бил, така да се каже, извън себе си, той би бил разкъсван на всички страни, лишен от своите собствени сили, той щеше безпосочно да се носи по разлюляното море от различни астрални събития и впечатления. Тъкмо защото Азът все още не е достатъчно укрепнал в сегашната еволюционна степен на човечеството, той възпира астралното тяло в стремежа му към съзнателно проникване в неговото истинско отечество, в духовния свят, ще го възпира до тогава, докато и самият той, Азът, не се научи да следва астралното тяло навсякъде.
към текста >>
Тъкмо защото Азът все още не е достатъчно укрепнал в сегашната еволюционна степен на човечеството, той възпира астралното тяло в
стремежа
му към съзнателно проникване в неговото истинско отечество, в духовния свят, ще го възпира до тогава, докато и самият той, Азът, не се научи да следва астралното тяло навсякъде.
В мига, когато астралното тяло и Азът напуснат двете по-низши тела, те се устремяват към всички възможни посоки; сега те са изпълнени със стремежа да се разширят до безкрайност. Такава участ би сполетяла и Азът. И тогава човек наистина би имал пред себе си образите от духовния свят, обаче изобщо не би могъл да ги обхване със своите Азови сили, т.е. със своите понятия и разсъдъчни способности, понеже Азът би бил напълно погълнат от духовния свят; следователно за обикновеното дневно съзнание тук не може да се говори. Човекът би бил, така да се каже, извън себе си, той би бил разкъсван на всички страни, лишен от своите собствени сили, той щеше безпосочно да се носи по разлюляното море от различни астрални събития и впечатления.
Тъкмо защото Азът все още не е достатъчно укрепнал в сегашната еволюционна степен на човечеството, той възпира астралното тяло в стремежа му към съзнателно проникване в неговото истинско отечество, в духовния свят, ще го възпира до тогава, докато и самият той, Азът, не се научи да следва астралното тяло навсякъде.
Следователно, обстоятелството, че заспивайки, ние изгубваме съзнанието, има своят дълбок смисъл. Ние просто не бихме могли да запазим нашия Аз. Ние ще можем това в задоволителен вид, едва когато Земното развитие се приближи към своя край. Ето защо нощем не трябва да позволяваме на нашето астрално тяло, усилията да се добира до по-високи степени на съзнание.
към текста >>
Следователно, ако сме в присъствието на един човек, чието астрално тяло е обладано от
стремежа
да проникне по-дълбоко в етерно-физическия организъм, отколкото е необходимо, ще установим, че за астралното тяло настъпват същите процеси, каквито иначе наблюдаваме у Азът при пробуждането.
Получава се това, което иначе става при всяко пробуждане, когато сутрин Азът и астралното тяло проникват в етерното и физическото тяло, правейки възможни нашите сетивни възприятия. Както цялото будно състояние е последица от навлизането на Азовия човек в етерното и физическото тяло, така и в разглеждания случай настъпва нещо, което е проявление на астралното тяло, изобщо на това, което вършим като Азови човеци.
Следователно, ако сме в присъствието на един човек, чието астрално тяло е обладано от стремежа да проникне по-дълбоко в етерно-физическия организъм, отколкото е необходимо, ще установим, че за астралното тяло настъпват същите процеси, каквито иначе наблюдаваме у Азът при пробуждането.
към текста >>
89.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Защо поражда в себе си
стремежа
да е болен?
Но как всъщност човек подготвя в себе си причините за болестния процес?
Защо поражда в себе си стремежа да е болен?
Какво точно го ръководи, когато между смъртта и новото раждане събира онези сили, които в следващия живот ще се проявят като болест?
към текста >>
90.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
И понеже тези неща се отразяват не само върху нашите душевни изживявания, но и върху нашите действия, ние трябва да обобщим: Доколкото в една от инкарнациите си човекът има мъжки или женски опитности, това определя и неговото поведение в една или друга посока през следващата инкарнация, понеже женските опитности пораждат
стремежа
към изграждане на мъжки организъм, и обратно: мъжките опитности пораждат
стремежа
към изграждане на женски организъм.
И така, виждаме как точно в тази област, която няма нищо общо с морала, човекът фактически подготвя своя телесен организъм за следващата си инкарнация.
И понеже тези неща се отразяват не само върху нашите душевни изживявания, но и върху нашите действия, ние трябва да обобщим: Доколкото в една от инкарнациите си човекът има мъжки или женски опитности, това определя и неговото поведение в една или друга посока през следващата инкарнация, понеже женските опитности пораждат стремежа към изграждане на мъжки организъм, и обратно: мъжките опитности пораждат стремежа към изграждане на женски организъм.
Само в редки случаи сме свидетели как инкарнацията в един и същ пол може да се повтори; това може да се получи най-много седем пъти. По правило, всеки мъжки организъм се стреми да се прероди като женски, и обратно. Всякакви лични предпочитания тук отпадат: защото нещата опират не до желанията, каквито са те в сетивно-физическия свят, а до тенденциите, които човек разгръща в периода между смъртта и новото си раждане. Да, тук влизат в сила много по-висши основания, от филистерския ужас на един днешен мъж, че би могъл да се прероди като жена. Ясно виждате, колко много неща се определят кармически от живота в предишната инкарнация.
към текста >>
91.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
А след време светът постепенно ще при знае, че не случайно в началото на 20 век се появиха отделни хора, които искрено повярваха в могъщите сили на духовния свят и които, наред с всичко друго, сами се изпълниха със
стремежа
да действуват тук, на Земята, само с оглед на истините от духовния свят.
Тук отново бих повторил: нещата, които обсъдихме, са от такова естество, че аз моля да ги приемете не като сухи, абстрактни понятия, а като нещо, което прониква в целия живот на Вашите мисли, чувства и воля. Защото на антропософите по света би трябвало да се гледа като на личности, които олицетворяват най-дълбоките истини на нашето време. Едва тогава Антропософията ще заеме своето заслужено място в света. Но за тази цел, антропософските истини първоначално само всред членовете на нашите антропософски групи трябва да станат за нас здрави и непоклатими убеждения. Само така те могат да се преборят със света.
А след време светът постепенно ще при знае, че не случайно в началото на 20 век се появиха отделни хора, които искрено повярваха в могъщите сили на духовния свят и които, наред с всичко друго, сами се изпълниха със стремежа да действуват тук, на Земята, само с оглед на истините от духовния свят.
Напълно сигурно е, че цялата ни култура ще ускори своя ход, ако Вие сами преобразите това, което чухте, в здрави и непоклатими убеждения, в решителни и смели действия. Да убеждаваме хората, днес е излишно; за съвременната култура това е крайно неподходящо средство. Наистина убедени винаги са само тези, които идват в Антропософията, следвайки могъщия зов на сърцето си. А тази Карма, свързана с материализма на нашата епоха, ние трябва да носим и в духовните светове; на всички злини и бедствия, предизвикани от материалистическото светоусещане, ние можем да противопоставим само духовната мощ на Антропософията.
към текста >>
92.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Етерното тяло бива проникнато отвътре със
стремежа
да бъде неистинно и така възниква склонността към лъжата.
В областта на етерното тяло той поражда стремеж към неистинност, към лъжа. Лъжата и неистинността са нещо, което надхвърля личните възгледи на човека. Луцифер пронизва човешкото астрално тяло и една от последиците на това е егоизмът.
Етерното тяло бива проникнато отвътре със стремежа да бъде неистинно и така възниква склонността към лъжата.
В областта на физическото тяло силите на Луцифер пораждат болестта и смъртта. За тези от Вас, които присъствуваха на моя последен лекционен цикъл, нещата вероятно не са трудни за разбиране. Но тук бих искал още веднъж да повторя, че всичко, което се проявява като болест и смърт в човешкото физическо тяло, е кармически свързано с влиянието на Луцифер. Нека да обобщим: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта. Естествено, всички наши материалистично мислещи съвременници се учудват извънредно много, когато Духовната наука свързва болестта и смъртта с влиянието на Луцифер.
към текста >>
93.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Следователно, когато обгърнем с поглед света около нас и гледаме
стремежа
, който съществува във всяка материя да приеме кристална форма, ние имаме на една по-ниска степен това, което е преминаването в кристална форма проявява силите, тъчащи и царуващи във веществото на Престолите в лицето на самите Елохими, на Духовете на Формата.
А сега хвърлете отново поглед върху пълната с дух номенклатура на древните Времена. Древните ясновидци са си казвали: Когато хвърлим поглед около нас върху материалния свят, чрез него ни се изявява същността на Престолите; обаче тази същност е проникната от един силов елемент, който иска да даде на всичко форма. От тук и името "Духове на Формата"! Във всички тези имена се съдържа едно указание за същността, за действителната същност, която те означават.
Следователно, когато обгърнем с поглед света около нас и гледаме стремежа, който съществува във всяка материя да приеме кристална форма, ние имаме на една по-ниска степен това, което е преминаването в кристална форма проявява силите, тъчащи и царуващи във веществото на Престолите в лицето на самите Елохими, на Духовете на Формата.
Там действуват те, там те са ковачите в техния топлинен елемент и от безформената материя изковават кристалните форми на различните вещества и метали. Така действуват те в безформеното вещество на Духовете на Волята. Това са Духовете в тяхната дейност в топлината, които са същевременно формиращият елемент на съществуването. Когато вземете нещата по този начин, тогава гледате в живата същност и тъкане, които стоят на основата на нашето съществуване. И така трябва да свикнем ние да виждаме във всичко, което застава пред нас външно, майя или илюзия.
към текста >>
94.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Такъв човек има главно
стремежа
да изисква от околната природа всичко, от което се нуждае, за да поддържа своя живот, и да прави колкото е възможно по-малко, за да го извоюва с лични усилия.
Пълното разбиране, макар и само във външен смисъл, на събитията, които се разиграваха източно и южно от Каспийско море, е възможно само тогава, когато го сравним с това, което ставаше на север, следователно в области, граничещи с днешен Сибир, с днешна Русия, и простиращи се чак до Европа. Тамошните хора бяха запазили до голяма степен старото ясновидство, и в известен смисъл постигаха равновесие между него и разумното мислене. Голяма част от тях можеха да виждат в духовния свят. Обаче тяхното ясновидство слезе на една по-низша степен, проявявайки се както бихме се изразили днес предимно под формата на низше астрално ясновидство, което на свой ред оказа определени последици за цялата общочовешка еволюция. Надареният с този вид ясновидство се превръща в строго определен човек със своите характерови особености.
Такъв човек има главно стремежа да изисква от околната природа всичко, от което се нуждае, за да поддържа своя живот, и да прави колкото е възможно по-малко, за да го извоюва с лични усилия.
В крайна сметка, той добре знаеше какъвто е случаят и с днешния сетивен човек че съществуват растения, живот ни и т.н., че има Божествено-духовни Същества, които са навсякъде. Той знае също, че те са онези всесилни Същества, които стоят зад физическите същества. Той ги познава достатъчно добре, за да изисква от тях, без много усилия от негова страна, да му осигурят живота, след като сами са го свалили тук от духовния свят. Бихме могли да си послужим с много примери, които илюстрират светоусещането на тези астрално виждащи хора. Нека да се спрем само на следната подробност.
към текста >>
95.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И така, ние виждаме как от една страна ако се поддаде на
стремежа
да се „разшири" в Космоса без да е достатъчно подготвен човекът е застрашен от един вид заслепяване, а от друга страна ако се потопи неподготвен в своето физическо и етерно тяло той бива един вид притиснат, компримиран в своя Аз.
И така, ние виждаме как от една страна ако се поддаде на стремежа да се „разшири" в Космоса без да е достатъчно подготвен човекът е застрашен от един вид заслепяване, а от друга страна ако се потопи неподготвен в своето физическо и етерно тяло той бива един вид притиснат, компримиран в своя Аз.
към текста >>
96.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави
стремежа
към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия.
Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура. И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век. Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината. И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината. И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант.
В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия.
И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум. В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят. Така се установяват нещата в световната история. И, разбира се, стремежът на нашето време към истината още дълго ще блуждае по следите на Кант. А когато от страна на нашето действително духовно течения се посочва разширението на способността за познание, повдигането на способността за познание над самото себе си, благодарение на което познание може да се проникне в свръхсетивните светове, тогава би могло още дълго-дълго да чуваме от всички страни: "Да, но Кант казва...".
към текста >>
97.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И когато човекът казва, че се стреми към себе познание, че стреми към все по-голямо съвършенство, то именно в току що характеризирания, духовно-научен смисъл, от това не бива да следва, че се стремим да проникнем в човека просто от любопитство; напротив, трябва да възприемаме като дълг
стремежа
си да оформяме все по-съвършено това изображение, това откровение на световния Дух, и да влагаме определен смисъл, когато изговаряме думите: да останеш в несъзнание, означава прегрешение срещу божественото предназначение на човека.
За нашата тема е нужно непрестанно да имаме пред себе си едно всеобхватно чувство на страхопочитание пред същността на човека; забележете не пред същността на отделния човек, и най-вече не ако този човек сме самите ние, а именно страхопочитание пред същността на човека въобще. И трябва да приемем като задължително условие за следващите разговори страхопочитанието пред това, което в истинския смисъл на думата означава човешката същност. Как можем да имаме истинско страхопочитание пред същността на човека? Не по друг начин, а именно като на първо време се абстрахираме от това, за което ни се представя човекът в ежедневието независимо дали това сме самите ние или някой друг -, и като достигнем до виждането, че този човек с цялото си развитие е тук не заради самия себе си, той е тук като откровение на всемирния Дух, на всемирния божествен Дух. Той, човекът, представлява откровение на всемирното божество!
И когато човекът казва, че се стреми към себе познание, че стреми към все по-голямо съвършенство, то именно в току що характеризирания, духовно-научен смисъл, от това не бива да следва, че се стремим да проникнем в човека просто от любопитство; напротив, трябва да възприемаме като дълг стремежа си да оформяме все по-съвършено това изображение, това откровение на световния Дух, и да влагаме определен смисъл, когато изговаряме думите: да останеш в несъзнание, означава прегрешение срещу божественото предназначение на човека.
към текста >>
98.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Когато установим, че нещата могат да бъдат охарактеризирани от най-различни страни, тогава хората няма да се кълнат само в думите, а ще имат
стремежа
да пристъпват към самия въпрос и да го вземат така, че да се знае: думите, които охарактеризират нещата от най-различни страни, не трябва да означават нищо друго, освен едно приближаване към самия въпрос.
За онези, които са слушали тук или там лекции от рода на тези, които сега изнасям, отбелязвам, че аз представих тези последователни процеси от една друга гледна точка и по друг начин, както в Мюнхен, така също и в Щутгарт. Но те представляват едно и също нещо. Само че това, което сега трябва да бъде изложено във връзка с трите сили на човека – Вяра, Любов и Надежда – там то бе изложено чрез непосредственото отношение към елементите на човешкия душевен живот. Но то е съвсем същото и аз правя това съвсем съзнателно, за да свикнат антропософите да не се придържат към думите, а да пристъпват към самия въпрос.
Когато установим, че нещата могат да бъдат охарактеризирани от най-различни страни, тогава хората няма да се кълнат само в думите, а ще имат стремежа да пристъпват към самия въпрос и да го вземат така, че да се знае: думите, които охарактеризират нещата от най-различни страни, не трябва да означават нищо друго, освен едно приближаване към самия въпрос.
Ние твърде малко се приближаваме до същината на даден въпрос, ако се придържаме само към думите, а постигаме това, като привеждаме в хармония всичко, което е било казано през отминалите епохи, също както стигаме до цялостната представа за едно дърво, когато го възприемаме не само от една гледна точка, а от възможно най-голям брой гледни точки.
към текста >>
99.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
В момента, когато дори само се произнася името на Кристиян Розенкройц, в сила влиза принципът: Никоя религия не трябва да бъде за нас по-висша от
стремежа
към истината.
В момента, когато дори само се произнася името на Кристиян Розенкройц, в сила влиза принципът: Никоя религия не трябва да бъде за нас по-висша от стремежа към истината.
– Кристиян Розенкройц никога не изисква някакъв култ към личността и държи на това, ученията да бъдат доведени близо до ума и да бъдат разбрани. Неговото учение никога не изисква вяра в учителя. Ако първо употребим нашите сили, едва тогава ще получим вече възможността да разберем чрез истината Учителите на мъдростта и на хармонията. От никого не се иска да вярва предварително в тях, защото тогава вярата в Учителите би стояла по-високо от самата истина. Ако някога би се изискала безусловна вяра в един Учител, тогава вече принципите на Теософското общество биха били нарушени.
към текста >>
100.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Обаче скоро се очертават и границите, на които се натъква естественонаучната методология, в
стремежа
си да стигне до „истинския“ образ на човека.
Обаче скоро се очертават и границите, на които се натъква естественонаучната методология, в стремежа си да стигне до „истинския“ образ на човека.
към текста >>
*29. Мъченикът Юстин: църковен отец от 2 век, известен със
стремежа
си да търси философски доказателства в полза на християнската религия.
*29. Мъченикът Юстин: църковен отец от 2 век, известен със стремежа си да търси философски доказателства в полза на християнската религия.
към текста >>
101.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Нека да се замислим върху природата на едно такова свръхсетивно Същество, чиято основна черта се изразява в
стремежа
да дава, да поражда вътре в себе си и да разпръсква около себе си милост, и нека да си представим, че за да стигне до това състояние, в което поражда и разпръсква около себе си милост, това Същество има нужда да отправи своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите!
Нека да се замислим върху природата на едно такова свръхсетивно Същество, чиято основна черта се изразява в стремежа да дава, да поражда вътре в себе си и да разпръсква около себе си милост, и нека да си представим, че за да стигне до това състояние, в което поражда и разпръсква около себе си милост, това Същество има нужда да отправи своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите!
Да си представим още, че към това, което се разиграва сега, т.е. към саможертвата на Престолите, действително се приближава едно друго свръхсетивно Същество, чийто взор е така привлечен от откриващата се гледка, че у самото него също се поражда стремежът да дава, да поражда в себе си и да разпръсква около себе си безкрайни потоци от милост. Нека да си представим тези неща съвсем ясно.
към текста >>
102.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
За да стигнем до подобна характеристика, ние трябваше да се пренесем в твърде отдалечени периоди от планетарната еволюция на Земята, като в
стремежа
си да опишем чисто духовните съотношения, лежащи в основата на материалния свят, ние трябваше да отправим поглед към нашия собствен душевен живот.
В хода на двете последни лекции ние се опитахме да посочим как зад материално-веществения свят на физическите процеси винаги трябва да търсим скритото присъствие на определени духовни сили. Най-напред се опитахме да охарактеризираме духовните сили, скрити зад топлинните явления, а после духовните сили, скрити зад въздуха.
За да стигнем до подобна характеристика, ние трябваше да се пренесем в твърде отдалечени периоди от планетарната еволюция на Земята, като в стремежа си да опишем чисто духовните съотношения, лежащи в основата на материалния свят, ние трябваше да отправим поглед към нашия собствен душевен живот.
Напълно естествено е, че за да охарактеризираме едно или друго явление, ние се нуждаем от съответните представи. Да, ние се нуждаем от строго определени представи, защото сами по себе си, думите не могат да ни помогнат. Ние видяхме, че духовните съотношения, върху които първоначално насочихме нашето внимание, са толкова отдалечени от душевните изживявания на съвременния човек, че фактически е много трудно да се позоваваме на тях. Ние видяхме, че най-дълбоката същност на всички топлинни явления няма нищо общо с външния физически огън, с външната физическа топли на.
към текста >>
103.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
И тогава ще можем да кажем: Това са тези, които искат да чуят нещо за духовните неща, които имат
стремежа
да чуят нещо за духовните неща.
В момента, в който цяло едно общество трябва да се закълне в една обща догма по статут, то престава да бъде общество и се превръща в секта. Тук се намира границата, отвъд която едно общество престава да бъде такова. В момента, в който даден човек бива задължен да има убеждения, определени от обществото, той започва да си има работа със сектантство. Следователно едно общество, което се посвещава на това, което бе охарактеризирано сега, може да бъде такова само в следствие на естествени духовни стремежи. Някой може да попита: Какви хора идват при вас, за да чуят нещо от антропософията?
И тогава ще можем да кажем: Това са тези, които искат да чуят нещо за духовните неща, които имат стремежа да чуят нещо за духовните неща.
Този стремеж не е догма. Защото когато някой търси нещо, при което не казва, че ще намери това или онова, а когато той просто търси, това търсене е обединяващото нещо, което трябва да притежава дадено общество, което не желае да се превърне в секта. Но съвсем независим от това е въпросът: Какво носи на човечеството антропософията като такава? И трябва да кажем: Антропософията като такава носи на човечеството нещо подобно на това, което представляват всички големи духовни истини, давани някога на човечеството, само че по-духовно, по-дълбоко и значимо по отношение на вътрешния мир на човека.
към текста >>
104.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Това, което превръща съвременния човек в антропософ, което по принцип все още не се съдържа например в теософията на Якоб Бьоме или на някой друг теософ от древността, е нещо, върху което, от една страна, нашата западноевропейска култура е работила с всички сили така, че именно тази работа се е превърнала в една от присъщите черти на
стремежа
на много хора.
Общото убеждение е, че съществува такова нещо като духовен свят, разбира се, е началото на антропософското убеждение и това винаги трябва да се подчертава, когато говорим публично за антропософията, за нейните задачи, цели и настоящата ѝ мисия. Но в същинските антропософски кръгове трябва все пак да ни е ясно, че за антропософа има значение нещо много по-определено, много по-отявлено от простото убеждение в съществуването на духовния свят. Защото в крайна сметка това убеждение винаги е съществувало в кръговете, които не са настроени съвсем материалистически.
Това, което превръща съвременния човек в антропософ, което по принцип все още не се съдържа например в теософията на Якоб Бьоме или на някой друг теософ от древността, е нещо, върху което, от една страна, нашата западноевропейска култура е работила с всички сили така, че именно тази работа се е превърнала в една от присъщите черти на стремежа на много хора.
От другата страна, стои фактът, че това, което така специфично характеризира антропософа като такъв, най-често бива оспорвано и разглеждано като нещо глупаво от външното образование на хората.
към текста >>
105.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Но в
стремежа
си към едно висше човешко познание, нам не е позволено да внасяме дори и тези по-висши и рафинирани егоистични желания.
Но в стремежа си към едно висше човешко познание, нам не е позволено да внасяме дори и тези по-висши и рафинирани егоистични желания.
Ето защо за целите на подготовката, окултните школи първоначално създадоха така да се каже, един общочовешки език. В тези окултни школи бе използван не обикновения ежедневен език, който се говори тук или там, а един език, който действува съвсем иначе върху човека.
към текста >>
И когато окултизмът се превръща в теософия, той е проникнат от
стремежа
да говори на всяко човешко сърце, на всяка човешка душа.
Ето защо е толкова трудно един човек да бъде действително разбран от другите, дори и когато той е разкрил своята личност пред всички по един изряден философски начин. Ако обаче в окултизма човек успее да облече своите опитности в подходящи думи и изрази, ако ги превърне в подвижни и правилни идеи, тогава той ще срещне пълно разбиране навсякъде по Земята. Окултизмът отхвърля тъкмо личното, индивидуалното. Той няма нищо общо с една философска система, която произлиза от дадена личност. Окултизмът е сроден с това, което извира от надличното.
И когато окултизмът се превръща в теософия, той е проникнат от стремежа да говори на всяко човешко сърце, на всяка човешка душа.
към текста >>
106.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
В
стремежа
си да намерим правилни и логични изрази за някои понятия, е необходима известна запознатост с определени термини: Например, да изразим какво точно се постига в сферата на свръхсетивното сърце.
В стремежа си да намерим правилни и логични изрази за някои понятия, е необходима известна запознатост с определени термини: Например, да изразим какво точно се постига в сферата на свръхсетивното сърце.
Обаче в теософията не се влиза по този начин. Най-важните теософски истини практически могат да се облекат в елементарни и прости понятия и Вие добре знаете колко малко се изисква за едно задоволително вникване в основите на теософията. Разбира се това, което ние най-често изнасяме, далеч не е пред назначено за самодоволни, семпли и непретенциозни души, така, че то не може да породи веднага истинското вътрешно убеждение. Но до такова убеждение винаги може да се стигне. При една здрава душа, при една душа, която не боледува от материални грижи и интереси, това убеждение винаги ще се намери в нея.
към текста >>
107.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
В
стремежа
си да подтиснат всеки личен елемент, те изглеждат дори симпатични в своята безлична природа.
По този начин ние отново стигаме до онези мистици, които искат да заглушат всичките си душевни изживявания, но не успяват, преди всичко по отношение на изживяванията, свързани с мозъка. По правило, ние вземаме тези мистици за практични и мъдри хора стига тази дума да не се разбира в нейния тривиален смисъл; за хора, които добре се ориентират в живота, тъй като правилно си служат със своя мозък.
В стремежа си да подтиснат всеки личен елемент, те изглеждат дори симпатични в своята безлична природа.
към текста >>
Но тези днешни разновидности могат безпогрешно да ни упътят към едно извънредно важно обстоятелство: А именно, че всички мистици имат
стремежа
да се издигнат над обикновеното Азово съзнание, да го заличат и премахнат, но и нежелаейки да останат без почва под нозете
стремежа
да изградят едно друго, ново съзнание.
В тази област са възможни всякакви нюанси. И в последният, за който говорихме, доминират могъщи трепети на сърцето, примесени с неовладяната енергия на това, което бихме нарекли "лично съзнание". Накратко, мистиката е нещо, което притежава невъобразимо много оттенъци и нюанси; затова тук ние няма да се ограничим само с древната гръцка мистика, както Вие ще я намерите в моята книга "Християнството като мистичен факт". С мистичните разновидности, с които днес разполагаме, ние не можем да проникнем в тази гръцка мистика.
Но тези днешни разновидности могат безпогрешно да ни упътят към едно извънредно важно обстоятелство: А именно, че всички мистици имат стремежа да се издигнат над обикновеното Азово съзнание, да го заличат и премахнат, но и нежелаейки да останат без почва под нозете стремежа да изградят едно друго, ново съзнание.
И точно в това е същността на мистиката, че достигайки до самите граници на духовния свят, тя се превръща в един вид сливане и единение с Духа, което обаче не може да навлезе категорично и смело вътре в този духовен свят. Съзнанието, което е обучено да се справя единствено с външния предметен свят, това съзнание тук отслабва и колабира. И затова постоянният стремеж на мистиката е да се освободи от това съзнание. Съвсем ясно е, че мистикът иска да се издигне над себе си. Но не по-малко ясно е, че ако човекът иска съзнателно да изживее опитностите, бликащи от неизговореното слово и от неизявената светлина, той трябва да стори това с едно друго, ново съзнание.
към текста >>
108.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Тя прави така, че окултно устременият човек се отвръща от своята земна човешка фигура и казва: "Ти, човеко, така както си застанал пред мен, ти не си истински." И сега окултистът не тръгва по мистичния път, както го описахме вчера, не заличава всичките си земни опитности, а в
стремежа
си да ги преодолее, той взема нещо със себе си, а именно: съждението за човешката фигура.
Обстоятелството, че е възможна една вътрешна опитност без какъвто и да е външен обект, е извънредно важно. Тази вътрешна опитност има определени последици.
Тя прави така, че окултно устременият човек се отвръща от своята земна човешка фигура и казва: "Ти, човеко, така както си застанал пред мен, ти не си истински." И сега окултистът не тръгва по мистичния път, както го описахме вчера, не заличава всичките си земни опитности, а в стремежа си да ги преодолее, той взема нещо със себе си, а именно: съждението за човешката фигура.
към текста >>
109.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Обаче понякога светът е твърде комплициран и в
стремежа
си да се издигнем към по-висши познания, ние не трябва да щадим усилията си, нито пък да бягаме от едни или други затруднения.
Вчера ние докоснахме само една част от т.н. Мистерия магна и за някои от Вас може би е представлявало известна трудност да свържат всички подробности с посочения от нас ръководен принцип.
Обаче понякога светът е твърде комплициран и в стремежа си да се издигнем към по-висши познания, ние не трябва да щадим усилията си, нито пък да бягаме от едни или други затруднения.
към текста >>
110.
Съдържание
GA_138 За инициацията
С представата за вечност се свързват най-висши цели на
стремежа
, с мига се свързва търсенето на вечност.
С представата за вечност се свързват най-висши цели на стремежа, с мига се свързва търсенето на вечност.
Гьотевият Фауст би искал да остави мига да стане вечност. Духовната светлина извежда човека от житейската тъмнина. Хрониката на Акаша съдържа отзвуци от атлантската мъдрост. Посветените дават от духовния свят на човечеството това, от което то се нуждае за определени епохи. Изживява се връзката между физическото и етерното тяло.
към текста >>
111.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Това, което е свързано с тази Елисейска мистерия, е вътрешно тясно свързано със
стремежа
, който тук, в средноевропейските области, от години наричаме наш теософски стремеж.
Това, което е свързано с тази Елисейска мистерия, е вътрешно тясно свързано със стремежа, който тук, в средноевропейските области, от години наричаме наш теософски стремеж.
Преди години в Берлин – пред един наистина малък кръг, от който сега само малко, наистина малко са останали верни на теософското движение, – опирайки се на всичко, постигнато за теософското движение от нашия многоуважаван Едуард Шуре чрез реконструкцията на Елисейската мистерия и представянето на посвещението, на принципите на инициацията на различните епохи и народи, започнахме, така да се каже, нещо като въвеждането им в теософското ни движение.
към текста >>
112.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на
стремежа
, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар.
Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят. И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие. Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители. Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма.
Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар.
Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е. Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие. Това е огромната трагедия на Ариман! Той би желал всичко, което някога се е появило в сетивното, да го оформи непосредствено в духовно. И той се бори в мировия ред за пречистване, за преминаване на всичко сетивно през огъня.
към текста >>
113.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Те застават един срещу друг по такъв начин, че в
стремежа
си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки.
Работата е там, че те влизат в съприкосновение, само че се докосват в своите най-външни краища. Не бива да смесваме нещата, а да ги диференцираме, но без да изпускаме от погледа си възможността те все пак да са свързани в някакво единство. Ако си представим как Буда застава пред един от своите ученици, бихме могли да кажем следното: Ето, сега той се стреми и Вие се убеждавате в това от възвишените думи в неговите проповеди и в непрекъснатите повторения а тези повторения са строго необходими и не могат да бъдат премахнати от проповедите на Буда стреми се да възпламени в душата на ученика всичко онова, което е необходимо за издигането му в духовните светове именно чрез онези изживявания, които самият Буда е имал под дървото Боди. И думите са така подбрани, че всички те показват едно откъсване от Земята и звучат като небесно благовестие от небесния свят, произнесено от устни, които искат да предадат непосредственото впечатление от срещата с духовния свят. А как, от друга страна, да си представим Сократ, застанал пред своя ученик?
Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки.
На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с обикновената логика, в областта на своето познание. Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици. Само веднъж той се показва в тази светлина и това става тогава, когато той застава пред смъртта. Едва пред лицето на смъртта, говорейки за безсмъртието на душата, Сократ говори като посветен от най-висш ранг; и все пак той се изразява по такъв начин, че всичко, което казва, може да бъде разбрано само ако човек се потопи в целостта на своите лични изживявания. Ето защо, припомняйки си Платоновия диалог за безсмъртието на душата, ние сме така дълбоко покъртени в нашите сърца, защото там Сократ казва: Нима цял живот не се стремях да постигна чрез философията именно това, да се освободя от сетивния свят?
към текста >>
114.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Докато някой страстно ругае и вилнее против Духовната наука, може да се случи така, че в неговото подсъзнание да има толкова повече копнежа,
стремежа
да научи нещо от Духовната наука.
Докато в единия се ражда стремеж към Духовната наука, в другия се ражда омраза, когато първият се приближава до тази наука. Колко често може да изживее човек това. Това, което може да се прояви така в съзнанието, обаче не е нужното да бъде така в дълбочина на душата. Там може да стане нещо друго. в астралното тяло живее подсъзнанието.
Докато някой страстно ругае и вилнее против Духовната наука, може да се случи така, че в неговото подсъзнание да има толкова повече копнежа, стремежа да научи нещо от Духовната наука.
Когато човек е минал през вратата на смъртта, нещата добиват техния истински облик там нещо не може да бъде маскирано. Тук на Земята човек може да лъже, да се прикрива, да се преструва, след смъртта обаче всички неща излизат наяве те показват там техния истински облик. Ако през време на живота някой се е затъпявал, колкото и да е много, ако се е заглушавал, като е ругаел против Духовната наука, след смъртта се забелязва един стремеж и той изпитва страдания, защото този стремеж не може да бъде удовлетворен. Тогава живият може да си представи мислено мъртвия като че той стои пред него и може да прекара през мислите си духовните неща и мъртвият разбира това. И ако мъртвият не е бил също никакъв антропософ, ако също само живият е такъв, тогава мъртвия възприема живия.
към текста >>
115.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Не те ще бъдат такива особено поради факта, защото можехме да се убедим чрез това, които нашите физически очи виждат, че можем да намерим и също в тази област антропософски сърца, които туптят заедно с нашите в
стремежа
ни да добием духовните съкровища на човечеството.
В този древен град нашите приятели ще имат през дните, в които ще бъдем тук, случаят да преживеем нещо красиво и да го запазят в техния спомен чрез величествен зелен фон на пребиваването. Това ще бъдат дни на спомена.
Не те ще бъдат такива особено поради факта, защото можехме да се убедим чрез това, които нашите физически очи виждат, че можем да намерим и също в тази област антропософски сърца, които туптят заедно с нашите в стремежа ни да добием духовните съкровища на човечеството.
Без съмнение посетителите на този град ще се чувствуват по-тясно, по-мило и по-скъпосвързани с тези, които ни приеха така любезно тук.
към текста >>
Ето защо една такава душа казва, след като заедно сме узнали нещо, което можем да узнаем само по този начин /изразът е символичен/: Ти ме доведе тук до картината това казва душата обръщайки се към живия, благодарение на факта, че живият е имал нуждата да изследва картината и сега аз чувствувам
стремежа
да гледам картината заедно с тебе.
Ако сторим това, че направим изследването заедно с една душа, която не е въплътена, но има връзка с Леонардо да Винчи и с неговата /летопис/ живопис, ние виждаме, че тази душа ни показва това, или онова. Тя може например да ни обясни, какви са били всъщност лицата на Христос и Юда в тази картина. Но ние забелязваме, че душата не би могла да ни покаже това, ако в момента, в който тя показва, в душата на изследователя не би просветнало съответното разбиране. От това разбиране се нуждае душата. И самата душа на умрелият се научава тогава да разбира това, което тя иначе само гледа, научава се да го разбира в момента, в който душата на живия се оставя да бъде поучена.
Ето защо една такава душа казва, след като заедно сме узнали нещо, което можем да узнаем само по този начин /изразът е символичен/: Ти ме доведе тук до картината това казва душата обръщайки се към живия, благодарение на факта, че живият е имал нуждата да изследва картината и сега аз чувствувам стремежа да гледам картината заедно с тебе.
Така казва душата на умрелия и след това преживява някои неща. Обаче идва момента, когато душата, или изчезва внезапно, или казва, че сега трябва да си отиде. В този случай, за който разказвам, душата на умрелия например казва: Докато до сега душата на Леонардо да Винчи гледаше благосклонно насам, сега тя не иска да се правят по-нататък изследвания.
към текста >>
116.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Когато човекът изгорени от себе си всякакви страсти и афекти, всякаква жажда за съществуване, и съхрани в себе си ентусиазма за доброто, състраданието и
стремежа
към познание, тогава той изгражда едно отношение към външния свят, което философията Санкхия обозначава с името Сатва.
Защо те се усещат като смазани под тежестта на своето тяло? Защо те не успяват да се пробудят и да преодолеят инерцията на своето тяло? Защото те са изградили едно отношение към света на външните форми, което философията Санкхия обозначава с името Тамас. Обаче душата на мъдреца трябва да се освободи от връзките си с външния свят, които се изразяват в леност, небрежност и апатия. И когато човекът прогони от себе си всяка леност и апатия, тогава душата запазва само онези отношения към външния свят, които е изградила благодарение на Раджас и Сатва.
Когато човекът изгорени от себе си всякакви страсти и афекти, всякаква жажда за съществуване, и съхрани в себе си ентусиазма за доброто, състраданието и стремежа към познание, тогава той изгражда едно отношение към външния свят, което философията Санкхия обозначава с името Сатва.
А когато човекът се освобождава от всяка връзка с доброто и с познанието, когато се превръща в мъдрец, без вече да е зависим от външните си изразни форми, когато добротата и познанието се превръщат за него в един самопонятен дълг, а мъдростта просто се излива върху не го, тогава той е отхвърлил от себе си също и отношението Сатва. Но когато по този начин той се освобождава от трите Гуни, той се освобождава и от всички връзки с външните форми, тогава той триумфира в душата си и донякъде се досеща за онова, което великият Кришна иска да направи от него.
към текста >>
117.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Подобни упреци възникват само поради
стремежа
към удобство, на който мнозина подчиняват своето човешко познание, само поради едно такова светоусещане, което не желае да се издигне до истинските стойности на нещата.
Едва ли можем да бъдем обзети от истинско страхопочитание, от истинско възхищение, или накратко казано, едва ли можем да породим у себе си истински чувства към Христовото Същество, освен ако се опита ме да разберем, какво тяло, каква плът бяха необходими, за да стане изобщо възможно идването на този Христов Аз всред човечеството. Мнозина смятат, че описанието, което свещените Мистерии от по-новото време дават за Христовото Същество, не позволяват толкова интимно и човешко отношение към Христос, за разлика от онзи Христос Исус, който хората по навик си представяха като извънредно близък за тях самите, като едно същество, въплътено в обикновено човешко тяло, и нямащо нищо общо с Аза на Заратустра. Тези хора упрекват нашето антропософско учение, че описва Христос Исус като един сборен продукт от силите на всички мирови области.
Подобни упреци възникват само поради стремежа към удобство, на който мнозина подчиняват своето човешко познание, само поради едно такова светоусещане, което не желае да се издигне до истинските стойности на нещата.
Най-великите Събития трябва да бъдат разбирани включително и по такъв начин, че душата ни да се пробуди до най-висша степен, да се издигне до онази вътрешна интензивност на чувствата, която действително е необходима за постигането на подобна цел. Обаче ние знаем и още нещо. Ние знаем как трябва да бъдат тълкувани думите от Евангелието: „Божиите сили се изявяват във висините и мир се възцарява всред хората, които имат добра воля."
към текста >>
118.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Обаче скоро се очертават и границите, на които се натъква естественонаучната методология, в
стремежа
си да стигне до „ истинския" образ на човека.
Обаче скоро се очертават и границите, на които се натъква естественонаучната методология, в стремежа си да стигне до „ истинския" образ на човека.
към текста >>
119.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
в
стремежа
си делата вечни нагло да оспорва.
в стремежа си делата вечни нагло да оспорва.
към текста >>
120.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
С етерно то тяло става една такава промяна, щото човек често пъти долавя в себе си
стремежа
за една такава ретроспекция на самия себе си; той насочва поглед върху това или онова, за да се научи да съди по напълно естествен начин за своята стойност като човек.
Накратко казано, човек не ще може да постъпи по друг начин, освен да съди за миналото, което той вижда насочвайки поглед назад. Така че той става фактически един по-строг съдник на самия себе си, именно на своето минало, на своя минал живот. Човек чувствува така да се каже раздвижващото се в него етерно тяло като нещо включено в самия него, като нещо, което живее в него и съставлява неговата стойност.
С етерно то тяло става една такава промяна, щото човек често пъти долавя в себе си стремежа за една такава ретроспекция на самия себе си; той насочва поглед върху това или онова, за да се научи да съди по напълно естествен начин за своята стойност като човек.
Докато иначе човек живее и не възприема етерното тяло, сега това етерно тяло бива един вид възприемано в ретроспективен поглед насочен към собствения живот.
към текста >>
121.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И тази ледена самотност действува така, че тя излекува човека от надмощието на егоизма и той се е възпитал правилно, ако в тази точка на окултното развитие може да чувствува наред със
стремежа
да бъде всичко чрез себе си и за себе си също и ледената самотност, която го обзема.
На това място на окултното развитие човек чувствува като една противовес срещу егоизма на астралното тяло нещо друго, което възниква все повече и повече, колкото повече се раздвижват егоистичните сили в освободилото се астрално тяло. Човек чувствува все повече самотност, ледена самотност. Това принадлежи също на изживяването от човека вътрешно вълнуване, тази ледена самотност.
И тази ледена самотност действува така, че тя излекува човека от надмощието на егоизма и той се е възпитал правилно, ако в тази точка на окултното развитие може да чувствува наред със стремежа да бъде всичко чрез себе си и за себе си също и ледената самотност, която го обзема.
към текста >>
122.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
В
стремежа
си да се противопоставят на арианството, събралите се през 589 г.
1. филиокве – от лат. filioque – латинска фраза, която означава „...и от Сина“. Добавката е привнесена към латинския превод на Никео-Цариградския Символ на вярата.
В стремежа си да се противопоставят на арианството, събралите се през 589 г.
на Третия поместен събор в Толедо, Испания, отци я въвеждат, за да изтъкнат божествената природа на Исус Христос – бел. пр.
към текста >>
123.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Току-що подчертахме, че за духовния свят любовта трябва да се развива така, че човекът е длъжен преди да се развива към проникване на своя Аз с вътрешна сила, че е длъжен да развие у себе си
стремежа
към усъвършенстване.
Когато човешката душа е извършила със себе това, което я прави способна да съзерцава в духовния свят, да поглежда в духовния свят, тя сама трябва да поеме в частност тази задача, която обикновено се изпълнява от подсъзнателните регулатори на душевния живот. За целта, човекът да не внася в обичайния живот твърде много навици и закономерности от едното царство в другото, се грижи общият природен порядък, защото този общ порядък би бил силно нарушен, ако тези светове се смесят.
Току-що подчертахме, че за духовния свят любовта трябва да се развива така, че човекът е длъжен преди да се развива към проникване на своя Аз с вътрешна сила, че е длъжен да развие у себе си стремежа към усъвършенстване.
Той трябва да има предвид себе си, когато развива любов към духовния свят. Ако пренесе в сетивното същия този вид подбуди, които в духовния свят могат да го доведат до найвъзвишеното, това би могло да доведе до най-отвратителното. Има хора, които във външното физическо преживяване, в това, което правят през целия ден, не се интересуват особено от духовния свят. В наше време, така казват, такива хора не се срещат рядко. Но природата не позволява спрямо нея да се провежда политиката на щрауса.
към текста >>
Тъй като тогава самопознанието е много трудно и тъй като на душата ѝ е изключително сложно да стигне до яснота по отношение на определени качества, и понеже освен това хората имат
стремежа
да влязат в духовния свят възможно най-бързо, няма нищо чудно в това, че си казват: „Аз вече съм зрял, вече ще овладявам своите страсти“.
Тъй като тогава самопознанието е много трудно и тъй като на душата ѝ е изключително сложно да стигне до яснота по отношение на определени качества, и понеже освен това хората имат стремежа да влязат в духовния свят възможно най-бързо, няма нищо чудно в това, че си казват: „Аз вече съм зрял, вече ще овладявам своите страсти“.
Това, разбира се, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. В частност съществуват качества, при които нещата стоят доста зле по отношение на овладяването им. Тщеславието, честолюбието и други подобни са заседнали толкова здраво в човешките души, че да си признаеш: „ти си суетен и честолюбив, ламтиш за власт“ не е толкова лесно, и човек най-често се самозаблуждава, когато се старае да си изясни именно тези неща. Но това са най-лошите афекти. Ако бъдат внесени в духовния свят, човек най-лесно става плячка на Луцифер.
към текста >>
124.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
И ако не се намираше във физическото тяло като в кесия, етерното тяло щеше винаги да има
стремежа
към непрекъснато метаморфозиране.
Физическото тяло запечатва личността, физическото тяло и условията във физическо-сетивния свят, в които човек е поставен, го правят личност. В елементарния свят той не е такава личност, защото личността изисква затвореност на формите. Но тук се разглежда, че това, което ясновиждащото съзнание познава в човешката душа, съществува винаги. Само на силите на физическото тяло се държи тази подвижност на етерното тяло. Веднага щом етерното тяло се потопи във физическото тяло, неговите подвижни сили се задържат, прилегнали във формата.
И ако не се намираше във физическото тяло като в кесия, етерното тяло щеше винаги да има стремежа към непрекъснато метаморфозиране.
към текста >>
За да се изразя малко по-точно: в своето физическото тяло човек може, да кажем, да е европейски банков чиновник, но понеже етерното тяло е пренесло във физическия свят
стремежа
към освобождаване от физическото тяло, той може да си въобрази, че е китайският император.
Да предположим, че една станала ясновиждаща душа пренесе във физическо-сетивния свят този стремеж към способността за превръщане в етерното си тяло. Тогава това етерно тяло със своята тенденция към подвижност се намира като че ли хлабаво във физическото тяло и вследствие на това, благодарение на силите на своето етерно тяло, човешката душа влиза в противоречие с изискванията на физическия свят, който иска да запечата в човека определена личност, тъй като ако етерното тяло, което желае да се движи свободно, престъпи по неправилен начин обратно прага от духовния свят към физическо-сетивния свят, тогава всеки миг то ще иска да бъде нещо друго, нещо, което може да се намира в противоречие с твърдото запечатване на физическото тяло.
За да се изразя малко по-точно: в своето физическото тяло човек може, да кажем, да е европейски банков чиновник, но понеже етерното тяло е пренесло във физическия свят стремежа към освобождаване от физическото тяло, той може да си въобрази, че е китайският император.
Или, за да използваме друг пример, някой може, да кажем, да е председател на Теософското общество и, когато етерното му тяло стане по-хлабаво, може да си внуши, че стои пред владетеля на земното кълбо. Тук виждаме, че по най-решителен начин трябва да се вземе под внимание прага, който лежи между сетивния и свръхсетивния свят, че е нужно човек да обърне душевния си взор към изискванията на всеки от световете и че трябва да се нагоди към тези изисквания, че душата е длъжна да се държи по различен начин в зависимост от това от коя страна на прага се намира. Следователно това се има предвид, когато отново и отново се подчертава, че привичките от свръхсетивните светове не следва да се внасят по неправомерен начин в сетивния свят, когато човек престъпва обратно през прага. Ако смея да се изразя плоско, мога да кажа: човек трябва да знае да се държи по правилния начин в двата свята, той не следва да пренася наблюденията, правилни за единия свят, в другия.
към текста >>
125.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със
стремежа
към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело.
И така, нека и този път това да бъде казано на вашите души като прощален поздрав за времето, когато отново ще се пръснем на всички страни, след като за известно време сме били заедно.
Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело.
Ако се чувстваме така, скъпи мои приятели, значи винаги сме заедно в духа. Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души. Но ако сме заедно, можем да възлагаме надежда и упование на нашето дело и да му имаме доверие. Защото тогава то така ще се вживее в културата, в духовното развитие на човечеството, както трябва да се вживее, ще се вживее така, че действително да можем да почувстваме нашето дело като шепот, идващ от духовния свят, който попива топло във всичките наши души. Ще се случи това, което трябва да се случи, и което е длъжно да се случи – също.
към текста >>
126.
Въведение
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Рудолф Щайнер не премълча усилията и особените трудности в
стремежа
си да извлече от Хрониката Акаша онези имагинативни образи, които се отнасят към християнството.
Рудолф Щайнер не премълча усилията и особените трудности в стремежа си да извлече от Хрониката Акаша онези имагинативни образи, които се отнасят към християнството.
Духовното изследване върху Петото Евангелие беше на истина нещо много скъпо за него. С цената на тежки жертви, той се реши на този духовен подвиг, въпреки че омразата на противниците се надигна срещу него още когато отделни фрагменти от тайната за двете момчета Исус която също принадлежи към Петото Евангелие станаха публично достояние.
към текста >>
127.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Обаче Ренан изобщо не се чувствува смутен от това и продължава да търси красиви, завладяващи думи, в
стремежа
си да опише тази личност.
Така се отнася към Христос и Ернест Ренан. Той не се смущава да представи възкресението на Лазар като един вид измама, която Христос Исус е допуснал, единствено с пропагандна цел! Той не се стеснява да покаже как Христос Исус все повече и повече затъва в мътните води на масовия инстинкт. Ето как булевардният роман се намесва към възвишеното описание, което е налице дори и в тази книга. И своеобразното тук е, че всъщност човек би трябвало да подтисне едно здраво усещане за нещата, за да опише едно същество, което първоначално има най-добри намерения, докато накрая затъва в масовите инстинкти и допуска възникването на всевъзможни измами.
Обаче Ренан изобщо не се чувствува смутен от това и продължава да търси красиви, завладяващи думи, в стремежа си да опише тази личност.
Куриозно, нали? Ето един пример за това, колко голямо е привличането на хората към Христос, независимо дали те имат разбиране за него или не. Тези неща могат да стигнат толкова далеч, че подобен човек да превърне живота на Христос в най-долнопробен булеварден роман и въпреки това да търси красиви и увличащи думи, за да насочи хората към тази забележителна личност. Подобни неща са възможни единствено спрямо такова същество, което се доближава до космическото значение на Христос. И знаете ли, през трите години от Христовия живот, би се натрупала твърде много Карма, ако Христос би живял според описанията на Ренан.
към текста >>
128.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ние се научаваме да питаме, само когато развиваме у себе си едно душевно равновесие, според което пред свещените области на живота можем да застанем с преклонение и трепет, единствено в случаите, при които душата е опазена от
стремежа
да налага нашите съждения относно всичко онова, което трябва да се излее върху нас именно от тях, от свещените области на живота.
Ние се научаваме да питаме, само когато развиваме у себе си едно душевно равновесие, според което пред свещените области на живота можем да застанем с преклонение и трепет, единствено в случаите, при които душата е опазена от стремежа да налага нашите съждения относно всичко онова, което трябва да се излее върху нас именно от тях, от свещените области на живота.
Ние се научаваме да питаме, само когато можем да се пренасяме в една атмосфера на очакване, така че с помощта на едно или друго събитие да проникваме в една или друга област на живота, когато можем да чакаме, когато изпитваме известен страх да приложим нашите съждения спрямо онова, което ни пресреща от свещените области на битието, когато спираме да разсъждаваме и плахо отправяме нашите въпроси, и то не само към хората, които могат да ни кажат нещо, а най-вече към духовния свят, когото обгръщаме не са нашите съждения, а с въпросите, вложени в самото ни настроение, в самото ни светоусещане.
към текста >>
129.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Ние излизаме вън от своето тяло със
стремежа
да се запознаем с вътрешния живот на човека, и първото нещо, което застава пред нас, е самата човешка форма.
Странно!
Ние излизаме вън от своето тяло със стремежа да се запознаем с вътрешния живот на човека, и първото нещо, което застава пред нас, е самата човешка форма.
Но колко изменена е тази човешка форма! Постоянно трябва да повтарям: Трябва да излезем от своето тяло с намерението да познаем вътрешния живот на човека и тогава се явява всичко това, което сега ще кажа ето защо то не винаги се явява при развитието на ясновиждането. Тази човешка форма, колко различно ни се представя тя! Ние знаем: това, което гледаме, това, което виждаме, това сме самите ние; да, това си ти, ти, който по-рано се чувствуваше вътре в твоята кожа, в твоята кръв, ти стоиш там вън. Но от това, което стои там, ние виждаме първо само бихме могли да кажем външната форма, обаче преобразена.
към текста >>
130.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Тези Имагинация, Инспирация, Интуиция биха действували така върху нас, че бихме получили
стремежа
да изоставим всичко, всичко, което още съществува в нас като заложби за далечното бъдеще с оглед на човешкия идеал и ние бихме искали да се одухотворим с всичко онова, което сме в момента; ние бихме искали да станем духовни същества на онази степен на съвършенство, която сме постигнали чрез нашия дотогавашен живот.
Онова, което идва до нашето съзнание като усещане на светлина и звук, е един вид най-горният слой, един вид само пяната на това, което се разнася трептящо към нас. Но ако бихме имали съзнание за него, ние бихме видели, че в тази пяна, в този повърхностен слой живее това, което би могло да бъде в нас Имагинация, Инспирация, Интуиция. Следователно в това, което се струи бурно към нас и се явява в нашето съзнание като възприятие, ние имаме само една четвърт в нашето усещане; другите три четвърти проникват в нас, без да стигнат до нашето съзнание. Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас. Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер.
Тези Имагинация, Инспирация, Интуиция биха действували така върху нас, че бихме получили стремежа да изоставим всичко, всичко, което още съществува в нас като заложби за далечното бъдеще с оглед на човешкия идеал и ние бихме искали да се одухотворим с всичко онова, което сме в момента; ние бихме искали да станем духовни същества на онази степен на съвършенство, която сме постигнали чрез нашия дотогавашен живот.
Бихме си казали някакси: Да станем човеци, това изисква твърде големи усилия от нас, за целта ще трябва да изминем още един тежък път в бъдещето. Нека изоставим това, което още съществува в нас като възможности за осъществяване на идеалния човек, нека по-добре да станем ангели с всички несъвършенства, които носим в нас, защото така непосредствено отиваме в духовния свят, одухотворяваме нашето същество. Без съмнение ние бихме станали тогава по-несъвършени, отколкото бихме могли да станем в Космоса съобразно нашите заложби, но ще бъдем пак духовни, подобни на ангелите същества.
към текста >>
Следователно, докато в нашето физическо тяло е създаден един труп, който трябва да бъде създаден, защото иначе бихме се подали на
стремежа
да се одухотворим с всички недостатъци, които носим в нас, от етерното тяло излиза нещо като една разпалваща жизнена сила, така щото в бъдеще отново ще може да бъде оживено това, което е било убито, умъртвено.
Съкровището на паметта се ражда благодарение на това, че поради на гореспоменатите процеси мислите някакси се отразяват в нашето етерно тяло, но сега това отражение става във времето; те се отразяват до онази точка, до която именно ние си спомняме във физическия живот. Това са отразените мисли, които ние имаме в паметта, отразените из времето навън мисли. Обаче там дълбоко в нашето етерно тяло, зад паметта, там работят добрите божествено-духовни Същества, чийто противник е Ариман, и там те творят, градят онези сили, които могат отново да оживят това, което е умряло чрез описаните по-рано процеси.
Следователно, докато в нашето физическо тяло е създаден един труп, който трябва да бъде създаден, защото иначе бихме се подали на стремежа да се одухотворим с всички недостатъци, които носим в нас, от етерното тяло излиза нещо като една разпалваща жизнена сила, така щото в бъдеще отново ще може да бъде оживено това, което е било убито, умъртвено.
към текста >>
131.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Когато бъде правилно разбрано, то води до много важни дълбочини на човешкото изследване и на
стремежа
на душата.
Когато при отделните философи, например при Хегел, се явява Христос, той не е намерен чрез философски разсъждения,това може да се докаже а е зает от положителната религия. Хората са знаели, че в положителната религия се намира Христос и затова могат да говорят за него. Разликата е тази, че Бог-Отец може да бъде намерен във философията: обаче Христос не може да бъде намерен чрез мислително съзерцание с никаква философия. Това е съвсем невъзможно. Това е едно изречение, което бих Ви съветвал да прецените добре и да размишлявате върху него.
Когато бъде правилно разбрано, то води до много важни дълбочини на човешкото изследване и на стремежа на душата.
Обаче то е свързано с нещо, което в християнската религия е изразено много хубаво символично, образно: именно чрез това, че отношението на този друг Бог, на Христа, към Бога-Отец се схваща като отношение на Сина към Бащата; това е много важно, въпреки че то е само един символ. И интересно е, че например Лотце не може да направи, не може да започне нищо с това. Че този символ не може да се вземе буквално, това се разбира от само себе си, казва Лотце; защото единият Бог не може да бъде Син на другия Бог, мисли той. Обаче в този символ има нещо твърде забележително. Между бащата и сина съществува нещо като отношението между причина и следствие; защото в известно отношение можем да търсим причината на сина в бащата.
към текста >>
132.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Войната е неотделима от
стремежа
за власт; който иска да обори войната като такава, би трябвало преди туй да обезсили принципа на властта, както впрочем много логично го е сторило прахристиянството.
"В центъра на всички свади и размирици, царящи в човешките отношения, стои борбата на отделни групи и лица за власт. Извън всякакви фрази тази борба за власт между цели групи от народи или държавни формации е истинската причина за всяка война.
Войната е неотделима от стремежа за власт; който иска да обори войната като такава, би трябвало преди туй да обезсили принципа на властта, както впрочем много логично го е сторило прахристиянството.
Но видът, в който принципът на властта се изявява понастоящем, е по-лош от когато и да било по-преди, защото застрашава човешката душа в нейните най-красиви и благородни черти. Той може да се окачестви като механизиране на живота чрез техническо-икономическо овладяване на природата. Трагичната съдба на човека се състои в това, че той винаги се превръща в роб на собствените си творения, понеже не съумява да предвиди техните последици. Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, пред които е стоял безпомощен, той отново става роб на непредвидимите последствия, които те придобиват посредством връзката си с принципа на властта. Модерната техника, многократно облекчаваща човешкия живот, както и модерната икономика, безкрайно множаща материалните си средства, се насочват като инструменти на съвременния империализъм срещу природата на личността, като тласкат струпаните в бездушна маса хора в зъбчатия механизъм на интересите, които движат цивилизования живот.
към текста >>
Това пък стои във взаимовръзка главно с липсата на определен основен импулс за
стремежа
, а това е основният импулс към истината.
Такива гласове несъмнено доказват, че някои прозират какво липсва на съвременността. Те не са чак толкова много, ала човек се плаши, когато целта е да се подхване живият импулс на Духовната Наука. Не му се иска да допусне до себе си онова, което е най-подходящо за разбиране на действителността.
Това пък стои във взаимовръзка главно с липсата на определен основен импулс за стремежа, а това е основният импулс към истината.
Съществува склонност истината да се търси във фрази. Хората може да възприемат тези фрази и, ако желаят, още по-въодушевено да се проникват от тях, но с тази склонност те никога не ще смогнат да намерят истината, тъй като е нужен усет за фактите, независимо дали тези факти трябва да се търсят във физическия план или в духовния свят.
към текста >>
133.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото изцяло от
стремежа
към истината или по-скоро от липсата на стремеж към истината в наши дни зависи как биват третирани нещата от съвременността и как днес могат да се кажат някои неща, на които вярват най-широки кръгове и които при все това не са нищо друго освен чисто преиначаване на истината.
Но това се проявява и във външното, в конкретното,тъкмо от тези печални, пропити със страдания сегашни събития личи, че чувството за истинното често пъти без вина от страна на хората не пулсира като душевна кръв по света. Чувството за истинното е онова, което реално трябва да бъде пробудено. По тази причина през последните седмици бяха наложителни известни указания за сетивно-конкретното, доколкото то е израз на стоящи зад него духовни импулси и духовни събития.
Защото изцяло от стремежа към истината или по-скоро от липсата на стремеж към истината в наши дни зависи как биват третирани нещата от съвременността и как днес могат да се кажат някои неща, на които вярват най-широки кръгове и които при все това не са нищо друго освен чисто преиначаване на истината.
В една епоха, когато е възможно истината по най-различен начин да бъде оформяна така, както на човек му се иска в зависимост от неговите антипатии, страсти и инстинкти, в тази епоха е необходимо твърде много, ако трябва да се пробуди онова силно чувство за истината, което пък сетне отвежда към духовния живот. Това се вижда от подробностите.
към текста >>
Както вече споменах вчера, само от тази гледна точка изхождат всички разсъждения, които биват представяни тук от гледна точка на
стремежа
към истината, от гледна точка на издирването на истината, а не за да се вземе страната на едните или на другите.
Нека помислим само какво ли не се каза през тези повече от две и половина години, откакто бушува събитието, назовавано война. И нека да помислим по-точно на какво ли не повярваха хората.
Както вече споменах вчера, само от тази гледна точка изхождат всички разсъждения, които биват представяни тук от гледна точка на стремежа към истината, от гледна точка на издирването на истината, а не за да се вземе страната на едните или на другите.
Впрочем, когато човек изразява мнение, когато в душата си го изразява само пред себе си (това несъмнено също така са реалности), той трябва да има готовност да вземе под внимание доколко в определена област едва истина може или не може да му бъде достъпна, доколко да сдържа чувствата си и най-напред да издирва условията, които дават възможност да се направи преценка за дадено нещо.
към текста >>
134.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Стремежа
на хората към удобство.
Потребност на съвременния човек от Антропософията. Пробуждане за самостоятелност чрез антропософската литература. Недоразумения при четенето и. Откъснатото от действителността съвременно мислене. Лео Кьонигсбергер.
Стремежа на хората към удобство.
Внасяне на личния елемент в антропософското движение. Е. Бамлер, Макс Зейлинг, Макс Хайндел. Необходимост от два подхода.
към текста >>
135.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако подхождаме към човека с намерението да го убедим, със
стремежа
той да приеме нашето мнение, ние не живеем в истински духовното.
Помислете над това! Духовната наука трябва да я приемаме като нещо, което живее и не се превръща в абстрактно знание. Абстрактното знание предизвиква в нас високомерие, което така лесно се утвърждава в изкуството на словесното убеждение. Духовното иска просто да бъде съобщено. И това, което ви съобщих, би искало да бъде съобщено даже ако тук нямаше ни един, който би повярвал и на една моя дума.
Ако подхождаме към човека с намерението да го убедим, със стремежа той да приеме нашето мнение, ние не живеем в истински духовното.
Правилното преживяване, постигането на духовното в непосредственото изживяване създава тази аура, която човечеството трябва да има в бъдеще.
към текста >>
136.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ние навсякъде сме обкръжени от тайни и тяхното опознаване,
стремежа
за научаването им ни стимулират към най-дълбока скромност.
Ние навсякъде сме обкръжени от тайни и тяхното опознаване, стремежа за научаването им ни стимулират към най-дълбока скромност.
Само си представете, какво разстояние отделя такова обобщаващо разглеждане на фактите от конкретното познание на детайлите: на всичко, което като растителен свят, покрива нашата Земя. Разкрива се необозримо поле за познание. Във всеки един момент от нашия живот ние стоим пред необозримото. И човек трябва да носи срещу света съзнанието за това, че опознавайки го, ние навсякъде се вглеждаме в безкрая на битието. Чрез това чувстваме връзката между отделното ограничено съществуване на човека и безкрайното битие на мирозданието.
към текста >>
137.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В немския народ живее
стремежа
към духовното.
В немския народ живее стремежа към духовното.
Затова и вътре в немския народ, ние сме задължени да се съобразяваме с това, което в пламтящия душевен стремеж идва от най-доброто от него, от тези, които вече споменахме, и за които утре отново ще говорим.
към текста >>
Но за да израсте
стремежа
към знание като потребност на душата, като цвета от растението, без което човек не се чувства завършен, това не разбират нито французите, нито англосаксонците – става дума, разбира се, за народностите като такива, а не за отделните личности от тези народи.
Но стремежите на германския народ са веществени, конструктивни, устремени към същността на нещата. И това е, което отличава германския народ от френския и английския. Французинът търси красивия израз в словото, обхванат в красиво изграденото изречение – и тогава той е удовлетворен. Англичанинът търси полезност в знанията и във всичко друго.
Но за да израсте стремежа към знание като потребност на душата, като цвета от растението, без което човек не се чувства завършен, това не разбират нито французите, нито англосаксонците – става дума, разбира се, за народностите като такива, а не за отделните личности от тези народи.
към текста >>
138.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Няма да победим тези явления, докато сме подвластни на един фактор в епохата на материализма, на който толкова охотно се отдаваме, а именно –
стремежа
към спокойствие!
Ако почувстваме това правилно, ние се ориентираме в явленията, върху които вече два пъти ви акцентирах, в тези явления, които така тъжно пронизват живота на нашето Общество, когато изпълнени със злоба ненавистници се раждат именно в кръговете на Антропософското Общество.
Няма да победим тези явления, докато сме подвластни на един фактор в епохата на материализма, на който толкова охотно се отдаваме, а именно – стремежа към спокойствие!
– ако неглижираме фактите или не ги назоваваме с истинските им имена. Нищо не се противопоставя, когато сега се появяват безбройни пасквили, тези пасквили се вземат толкова сериозно, че се опровергават само отделни фрази. С такива хора, като тези, които пишат пасквилите, работата не е в опровергаването на една или друга фраза. Такъв човек, като този, на когото беше отказано отпечатването на ръкописа му – защото не можеше да бъде отпечатан в нашето издателство, – почувствал се уязвен в своето тщеславие, стана враг на Антропософското Общество, макар преди да го ценеше много високо. На такъв господин трябва да се каже: Това, което пишеш, е просто нелепост и сам ти знаеш много добре това.
към текста >>
139.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Да обвият всичко в мъгла – това е именно
стремежа
на тези, които едностранчиво излизат с всевъзможни монистични или "естественонаучни обосновки"- както те им казват – идеи, но които по същество не са нищо друго, а просто материалисти.
Ако се замислим, трудно е да се разбере, как хората ден след ден живеят в такава мъгла. Но това е било необходимо, за да имат хората възможност да се научат да стоят на краката си. Те трябва да се научат да достигат до яснотата със свои собствени сили, а не чрез авторитарност. За отделната човешка душа едно от най-добрите, най-значителни достижения на духовнонаучната работа, трябва да стане придобиването на свободно, ясно, безпристрастно съждение за това, което и се представя в обкръжаващия живот, и освобождение от това, което по същество властва днес над цялото човечество - "проспиване" на събитията от живота. Хората проспиват това, което се намира пред очите им.
Да обвият всичко в мъгла – това е именно стремежа на тези, които едностранчиво излизат с всевъзможни монистични или "естественонаучни обосновки"- както те им казват – идеи, но които по същество не са нищо друго, а просто материалисти.
Те ни уверяват, че именно те водят към действителността. Но те ни отдалечават от действителността. Пробвайте да кажете на Оскар Хертвиг, че той разглежда фактите откъснато от действителността - той ще ви вземе на подбив, защото съвсем не е в състояние да види, че това действително е така. Но като духовен изследовател получавате сякаш пробождане с меч, когато четете, че фактите от непосредствено обкръжаващия ни живот трябва да се разглеждат по образец на небесните явления, толкова далечни от нас, колкото можете да си представите. Трябва да се живее обръщайки внимание не на това, което пише в една или друга книга, – разбира се, ако това не е духовнонаучна книга, – а на това, което става, така да се каже, под носа ни, и което тук и сега ни предлагат явленията, които трябва да се научим да възприемаме обективно.
към текста >>
140.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Не трябва да се проспиват събитията в света, трябва да се позволи на духовната наука да се пробуди, разбира се, ако поради
стремежа
към удобство, към удобство в живота, сами не се приспиваме.
Този, който макар и малко се е докоснал до духовната наука, знае, че духовната наука му открива духовния поглед, така че и по този въпрос да добие яснота. Днес е жизнено необходимо за човечеството ясно да вижда, ясно да гледа на обкръжаващия свят, да вижда ставащото, да не го проспива. Тъй като твърде много причини в човечеството прикриват действителните маски. А хората са много лековерни; затова те вярват на маските и не виждат какво е скрито под тях. Не могат да добият ясно и спокойно разбиране на това, което става в света, защото не могат да развият този начин на мислене, който прави възможна определена подвижност на Духа, необходима за духовната наука, и затова не могат да достигнат момента, когато действително ще влязат в тази подвижност на Духа.
Не трябва да се проспиват събитията в света, трябва да се позволи на духовната наука да се пробуди, разбира се, ако поради стремежа към удобство, към удобство в живота, сами не се приспиваме.
Нуждата от вливане в душата на духовното е голяма, но у мнозина от чувстващите се като водачи на човечеството, няма воля да се съобразяват с тази потребност. Волята за духовното живее в простите души, но те сами себе си още не разбират, тъй като са вкарани в заблуда от господстващото днес, широко разпространено "обществено мнение". Шопенхауер го наричаше "лична глупост". Водещи личности често са склонни да говорят за ограничеността на човешкото същество именно защото самите те не искат да изведат хората зад пределите на тези граници. Можете да видите това във всички области.
към текста >>
141.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тъй като
стремежа
е не към разрешаване на проблема, а към говорилня около проблема, който от тези позиции е изобщо неразрешим.
Трябва да се разбере и това, че е абсолютно необходимо ние, в Средна Европа, да съумеем да се издигнем до висотата на величествената, пронизана от Духа, политика. Иначе няма да се измъкнем от неразбориите на съвременността. Ако не успеем, тогава ще затънем в това, което се разиграва в съвременността. Предполагам, че политическите проблеми, в разрешаването на които днес все още ръководни са старите максими, са така безкрайно заплетени, че изобщо не могат да бъдат разрешени, ако по старому се изхожда от тези стари импулси. Да предположим, че държавните мъже на Антантата са седнали заедно – казвам това като мое честно съставено убеждение и, да допуснем, че под ръководството на Лойд Джордж, са измътили условията на мира, които бяха публикувани преди Лондонската конференция; да предположим по-нататък, че в резултат на някакви обстоятелства тези записки са изгубени и съдържанието им е съвсем забравено, разбира се, това е немислима хипотеза, но искам да изразя нещо с това – и сега да предположим, че Симонс намира тази записки и от своя страна издига същите тези условия, дума по дума същите – уверен съм, те биха били отхвърлени със същото негодувание, с което бяха отхвърлени действителните предложения на Симонс на лондонската конференция.
Тъй като стремежа е не към разрешаване на проблема, а към говорилня около проблема, който от тези позиции е изобщо неразрешим.
Този, който се стреми към правдивост по въпроса, е длъжен да каже това.
към текста >>
142.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ако обаче човек не притежава необходимата воля, за да вникне правилно в антропософските истини, ако търси в тях лична изгода, или пък задоволяване на псевдоелитарни стремежи например
стремежа
да бъде включен в дадено "общество" -, изобщо ако внася в една или друга общност предимно личните си интереси, той скоро ще открие, че антропософските истини разбуждат низшите, възможно най-низшите и долни инстинкти.
Моля да бъда разбран правилно. Ако човек приема антропософските истини както трябва, тогава той узнава такива подробности от духовния свят, за които поначало е време да бъдат приети с оглед еволюцията на цялото човечество. Ако човек приема антропософските истини както трябва, той скоро разбира, че инстинктите му се облагородяват и пречистват, че тръгва по възходящия път на едно вътрешно развитие.
Ако обаче човек не притежава необходимата воля, за да вникне правилно в антропософските истини, ако търси в тях лична изгода, или пък задоволяване на псевдоелитарни стремежи например стремежа да бъде включен в дадено "общество" -, изобщо ако внася в една или друга общност предимно личните си интереси, той скоро ще открие, че антропософските истини разбуждат низшите, възможно най-низшите и долни инстинкти.
Ето защо не трябва да се учудваме, че антропософията може да разбуди и низшите инстинкти на човека. В общи линии, ние не можем да премахнем тези неща и те са характерни за мнозина наши съвременници. Въпреки това обаче, антропософските истини трябва да се изнасят на хората; разграничителна линия между "едните" и "другите" не трябва да съществува. В единия случай хората са привлечени от Антропософското Движение*15 поради дълбоките си вътрешни основания. Те остават в антропософията.
към текста >>
143.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Разбира се, с всичко, което казвам, аз не искам да подценявам
стремежа
към добродетелност, и все пак хората не се стремят към самата добродетел.
Съвременният човек, именно защото той иска да бъде един изряден човек, такъв който не иска нищо за себе си и съвсем безкористно поставя на преден план другите, се стреми напълно естествено към определени добродетели. Това също са железни необходимости.
Разбира се, с всичко, което казвам, аз не искам да подценявам стремежа към добродетелност, и все пак хората не се стремят към самата добродетел.
Да се стремим към някаква добродетел е нещо прекрасно; обаче хората не се стремят към самата добродетел. В нашата съвременност нещата изглеждат така особено ако надникнем в подсъзнателните пластове на душата, че стремежът към добродетелност е съвсем еднообразен и беден. Много по-важно за човека е да изгради усещането. Ето, аз съм един безкористен човек и не върша нищо заради себе си! Аз съм един съвършен човек, един добронамерен човек; един човек, който не вярва в никакъв авторитет.
към текста >>
144.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И след като се разделим откъде имаме
стремежа
да подражаваме?
Дали се учим по-добре или по-зле, от това фактически не зависи нищо. Един несръчен, един съвсем непохватен учител при определени обстоятелства може да има огромно въздействие. И от къде идва това въздействие? Нашето въздействие като истински учители, като истински възпитатели, идва от там,че ние вече сме били свързани със съответните детски души, преди нашето раждане, преди сегашните ни инкарнации като възпитатели и деца. Защото цялата разлика е само тази, че като учители, като възпитатели,ние сме дошли с 20 или 30 години по-рано на този свят, отколкото децата; преди това ние сме били заедно с тих в духовния свят.
И след като се разделим откъде имаме стремежа да подражаваме?
От духовния свят! Стремежът да подражаваме ние сваляме от духовния свят. Затова и през първите години на живота, ние сме преди всичко подражатели защото сме свалили стремежа да подражаваме от духовния свят. И кому подражаваме най-вече? Ние подражаваме най-вече на този,от когото сме взели нещо в духовния свят, подражаваме на този, който ни е дал тези или онези качества.
към текста >>
Затова и през първите години на живота, ние сме преди всичко подражатели защото сме свалили
стремежа
да подражаваме от духовния свят.
Нашето въздействие като истински учители, като истински възпитатели, идва от там,че ние вече сме били свързани със съответните детски души, преди нашето раждане, преди сегашните ни инкарнации като възпитатели и деца. Защото цялата разлика е само тази, че като учители, като възпитатели,ние сме дошли с 20 или 30 години по-рано на този свят, отколкото децата; преди това ние сме били заедно с тих в духовния свят. И след като се разделим откъде имаме стремежа да подражаваме? От духовния свят! Стремежът да подражаваме ние сваляме от духовния свят.
Затова и през първите години на живота, ние сме преди всичко подражатели защото сме свалили стремежа да подражаваме от духовния свят.
И кому подражаваме най-вече? Ние подражаваме най-вече на този,от когото сме взели нещо в духовния свят, подражаваме на този, който ни е дал тези или онези качества. Още преди раждането детската душа е свързана е душата на възпитателя, с душата на учителя. От тази дълбока и интимна връзка, след раждането остават само външните телесни форми, които поемат в една или друга посока на физическия план.
към текста >>
145.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ето защо той би усетил
стремежа
да преработи всички свои книги.
Впрочем, позволете ми да прибавя към тази тема следното. Ако хипотетично си представим, че Соловьов е жив дори и днес, че е преживял цялата тази война заедно със своя народ какво би направил тогава той като русин? Естествено, на такива неща може да се отговори само хипотетично; обаче ние бихме могли да сме напълно сигурни: като русин, Соловьов би изхвърлил всички свои книги, написани преди войната, би ги унищожил по някакъв начин, за да напише всичко отново! Защото той би разбрал необходимостта да ревизира всички свои възгледи. Неговите възгледи се кореняха във времето.
Ето защо той би усетил стремежа да преработи всички свои книги.
Така той би направил за себе си само един извод, какъвто впрочем си направи целият европейски Изток.
към текста >>
146.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Както чухме, те са обхванати от
стремежа
, да завладеят нашите глави, нашите мисли и чувства.
Ако размислите внимателно, Вие ще сте в състояние да разглеждате като едно цяло, така да се каже, две подробности, които занапред ще са изключително важни. Вчера ние казахме. През 1879 ариманически Същества, и то по-скоро една тяхна разновидност бяха отблъснати от духовните висини свалени в царството на човешкото развитие, респективно в областта на нашето духовно и душевно развитие. Тези Същества са вече тук, те живеят всред нас.
Както чухме, те са обхванати от стремежа, да завладеят нашите глави, нашите мисли и чувства.
Аз казах: това са Същества от ангелската Йерархия, които не са в състояние да се развиват по-нататък в духовния свят и които сега искат да си служат с човешките глави, за да напреднат в своето развитие. Ето защо ще бъде крайно наложително: това тайно, това окултно душевно развитие (виж рисунката, синята линия), за което споменах и за което някои хора може би не искат и да чуят защото те с удоволствие биха предпочели то да е останало долу, а те да се занимават само с материални неща да бъде обхванато от ясното човешко съзнание. В противен случай, ариманическите Същества, за които стана дума, жестоко ще засегнат споменатата интровертност на човешката душевна природа. Това е едното, което следва да се има предвид. Нека да сме наясно: Предстоящото културно развитие крие големи опасности и тъкмо в най-интимната "Светая Светих" на човешката природа, ние трябва да сме непрекъснато будни по отношение на ариманическите Същества и техните въздействия.
към текста >>
147.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Това ще се опитат поне да направят, ще се правят опити с имунизационни вещества, така че още в детството си хората да изгубят
стремежа
към духовен живот.
Такова течение - днес то вече се забелязва при отделни хора - все повече и повече ще се задълбочава. Ще се появи копнеж да се твърди, че духовното е глупост, лудост! Това ще се опитват да постигнат, като създадат имунизации, както се правят имунизации срещу болести, само че ще се узнаят някои имунизационни средства, които повлияват човешкото тяло така, че то няма да позволява да се разгръщат духовните наклонности на душата. Хората ще бъдат имунизирани срещу заложбите за духовни идеи.
Това ще се опитат поне да направят, ще се правят опити с имунизационни вещества, така че още в детството си хората да изгубят стремежа към духовен живот.
Но това е само едно от нещата, които са във връзка с по-дълбоко знание, което трябва да се появи през петата следатлантска културна епоха относно връзката на тези природни процеси и природни средства с човешкия организъм. В съответното време те ще се появят сред човечеството. Въпросът обаче е дали стремеж като този с духовните преждевременни раждания може да има нещастието да попадне в ръцете на отделни хора, които ще преследват своите цели, за да осъществят такива домогвания, или познанието за нещата ще се постигне по правилен начин, за да служи за доброто на човечеството, когато времето узрее за това.
към текста >>
148.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Поради това извлечените от окултния свят импулси ще са правилни, ще предизвикат правилното, но никога няма да могат да бъдат поставени в служба на
стремежа
за власт.
То обаче е свързано с нещо друго, свързано е с това, че трябва да се съобразяваме със силите на партньорите, а не само със своята собствена мощ. Тя е изключена от тези неща.
Поради това извлечените от окултния свят импулси ще са правилни, ще предизвикат правилното, но никога няма да могат да бъдат поставени в служба на стремежа за власт.
Това не е възможно.
към текста >>
149.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Да, онези братства, за които ви разказах, които искат да заточат душите на хората в материалната сфера, тези братства имат
стремежа
да възпрепятстват хората да забележат идването на Христос като етерна индивидуалност през 20 век.
Да, онези братства, за които ви разказах, които искат да заточат душите на хората в материалната сфера, тези братства имат стремежа да възпрепятстват хората да забележат идването на Христос като етерна индивидуалност през 20 век.
И този стремеж се поражда под влиянието на съвсем определена идея, всъщност съвсем определен волев импулс. Те се стремят да завладеят сферата на влияние, която ще се създаде чрез Христос през 20 век и по-нататък, за едно друго същество - за това ще говорим още по-точно, - за една друга същност. Има западни братства, които искат да оспорят Христовия импулс и на негово място да поставят друга индивидуалност, която никога не се е появявала в плът, а само като етерна индивидуалност, но изцяло с ариманическа природа.
към текста >>
150.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Можем да се съпротивляваме срещу
стремежа
да се даде нова духовност на Земята колкото си искаме, но истината ще трябва да се наложи при всички обстоятелства.
Можем да се съпротивляваме срещу стремежа да се даде нова духовност на Земята колкото си искаме, но истината ще трябва да се наложи при всички обстоятелства.
Сега човечеството живее в ужасна катастрофа. Ако то не се реши наистина да внесе новата духовност, която имаме предвид тук, такива катастрофи периодично ще се повтарят и то може би на съвсем кратки периоди. Със средствата, които човечеството вече е познавало, още преди да избухне тази катастрофа, никога няма да бъдат излекувани последствията от нея. Който вярва в противното, не мисли в смисъла на земното развитие на човечеството. И това катастрофално време ще трае дотогава – ако и междувременно за няколко години привидно да изглежда, че всичко е преодоляно, – докато човечеството не започне да го интерпретира, да го тълкува по единствения правилен начин, именно когато разбере, че е предзнаменование, показващо, че човечеството трябва да се обърне към духа, който трябва да проникне в чисто физическия живот.
към текста >>
151.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Той може да се характеризира така, че да се каже: Някои хора имат
стремежа
да предадат на останалите хора това, което са получили от духовния свят като просветление, което са получили повече или по-малко чрез възрастта или чрез инициация от добри или лоши мистерии.
Какво всъщност става в настоящето? В древните времена, в третата следатлантска културна епоха, от Изток на Запад, по цялото земно кълбо се появява един проникващ импулс, такъв импулс, който всъщност не идва както днешните импулси само от материалния живот, а от духовния. Тогава духовни импулси навлизат и в социалния живот. От Изток на Запад се разпространява определен импулс.
Той може да се характеризира така, че да се каже: Някои хора имат стремежа да предадат на останалите хора това, което са получили от духовния свят като просветление, което са получили повече или по-малко чрез възрастта или чрез инициация от добри или лоши мистерии.
Те искат да натрапят това, което имат, на другите хора. Това тогава е импулс от Ориента, който се разпростира на Запад – да се разпространят духовни сили в смисъла на напредъка на човечеството, като Земята се изпълни с някои духовни максими, със сили, идващи от прецъфтяващите, вече упадащи мистерии. Според това се настройва и тогавашният социален живот. Това става в третата следатлантска – египетско-халдейската епоха. Исторически то е отбелязано оскъдно.
към текста >>
152.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Съвсем неотдавна бяхме свидетели в средата на едно религиозно общество на борбата между
стремежа
да се запази предишното, безсъзнателно отношение към Събитието на Голгота, и
стремежа
, макар и с неподходящи средства, все пак да се стигне до това, което се нарича модернистко католическо течение, до по-съзнателно, отколкото досегашното разбиране за Мистерията на Голгота.
Главното е, че епохата на съзнателната душа създава предпоставка за това, съзнателно да се изработва мирогледа, до който в предишните епохи се е достигало безсъзнателно. Знаете, че сред многото повече или по-малко важни неща, засягащи казаното по-горе, има едно най-важно събитие, което се е разиграло в земния живот: това е Събитието на Голгота. Често сме подчертавали: Събитието на Голгота така е встъпило в човешкото развитие, че не е можело напълно да бъде осъзнато в неговото значение от човешките души, а към пълното му осъзнаване би могло да се стигне само постепенно. Също често сме подчертавали, че винаги под действието на известни сили в човечеството се е появявала склонност, от една страна, да се задържа в своето развитие, а от друга страна, да пропуска целите. Така намираме в човешката духовна култура многобройни стремежи да се запази безсъзнателния способ за разбиране на Събитието на Голгота и по възможност по-малко да се използва съзнателното развитие, до което е достигнало съвременното човечество за познаване на Събитието на Голгота.
Съвсем неотдавна бяхме свидетели в средата на едно религиозно общество на борбата между стремежа да се запази предишното, безсъзнателно отношение към Събитието на Голгота, и стремежа, макар и с неподходящи средства, все пак да се стигне до това, което се нарича модернистко католическо течение, до по-съзнателно, отколкото досегашното разбиране за Мистерията на Голгота.
Нападките срещу духовнонаучното разбиране на Мистерията на Голгота представляват не нещо друго, а стремеж да се задържи Мистерията на Голгота по възможност в безсъзнателната сфера за човешките души.
към текста >>
153.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието,
стремежа
на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа.
Средновековният духовен живот се изучава крайно едностранчиво. Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на арабските философи. Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени. Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа!
Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа.
За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах. Помислете, че човекът е бил предназначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. Тук той е трябвало, изхождайки от гениалната гностическа мъдрост, непосредствено чрез откровение да получи нещо, за което не е било нужно развитие на съзнателната душа, което би трябвало да започне от XV век; като гениално откровение той е трябвало да получи всичко това, което е трябвало да постига посредством собственото умение, инспирирано от определени божествено-духовни същества, към които е принадлежал също и Исус Христос.
към текста >>
Академията Гондишапур, която искаше да отнеме на човека
стремежа
към истината, искаше да го избави от усилията за по-нататъшно развитие, искаше да му открие това, което самата тя е получила като откровение по ариманическия път.
Това е много важна мисъл: в нашата епоха на съзнателната душа човек трябва да направи избор, той трябва да се стреми към истината; тогава той трябва да бъде готов мъжествено да се срещне с духовното. Или да избере отказ от духовното и да остане при илюзиите и неистината.
Академията Гондишапур, която искаше да отнеме на човека стремежа към истината, искаше да го избави от усилията за по-нататъшно развитие, искаше да му открие това, което самата тя е получила като откровение по ариманическия път.
Академията Гондишапур, която има своето последно отражение, своя призрак в съвременната естественонаучна илюзия, тази Академия Гондишапур искаше да направи човека чисто земен човек. В своите стремежи тя е била преодоляна от това, което е било заложено в човечеството още преди нейното създаване чрез Мистерията на Голгота. За това ще говорим утре.
към текста >>
154.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Те са изразявали именно това, което е трябвало да изрази времето, ако то би било здраво:
стремежа
отново да се почувства в света нещо сакраментално, култово, но не това, което старият култ иска да влачи след себе си, както става там, където се изявяват духовни инвалиди, към които причислявам също и моя стар познат Херман Бар[iv], с когото преди ме свързваха дружески отношения.
По принцип той се развива бавно. Обърнете внимание как, – но ви моля при това да бъдете концентрирани, – някои особено фино усещащи хора, преди повече от век са почувствали този стремеж и отделяйки се от разсъдъчния, рационален протестантизъм отново са се насочили към култа. Обърнете особено внимание на тези духовни личности, които са могли да почувстват цялото значение, което има култа за душата, а именно на романтиците, които са се върнали към католицизма. Те са се стремили към католицизма, защото още не бяха в състояние духовнонаучно да осветлят това, което сакраментално се е стремило да влезе в света. Такива духовни личности като Новалис[iii], – благодарение на своята особено дълбока духовност, развила се в него в относително ранната му младост, той е бил особено характерна личност, – са били недоволни от разсъдъчния протестантизъм и са се стремили към католическите форми, но те, естествено, са били достатъчно здрави личности, за да се предпазят от прехода към католицизма.
Те са изразявали именно това, което е трябвало да изрази времето, ако то би било здраво: стремежа отново да се почувства в света нещо сакраментално, култово, но не това, което старият култ иска да влачи след себе си, както става там, където се изявяват духовни инвалиди, към които причислявам също и моя стар познат Херман Бар[iv], с когото преди ме свързваха дружески отношения.
Що се отнася до душевни инвалиди като Херман Бар, Макс Шелер, Берис фон Мюнхаузен – те не са малко и много от тях познавам лично – може да се види, как те стигат до неправилно разбрания католицизъм. Такова душевно устройство е добре известно и то произлиза от това, че хората не могат да положат усилия за действен вътрешен душевен живот, за истинска, мъжествена активност в душевния живот, защото, както беше казано, са станали инвалиди в душевния живот и затова се стремят към това, което им се предлага във вече готов вид. Това пронизва всички митични книги на Шелер, които са доста духовни, всички митични статии на Херман Бар от последно време и т.н. В известен смисъл това е душевна инвалидност. Това е удобната позиция, която въпреки изискванията на времето не се опитва да извлече от дълбините на душата това, което в епохата на съзнателната душа трябва да бъде преработено в естествените науки, което вижда в цялата природа сакраменталното, което възприема цялата природа като отражение на божествено-духовния миров порядък.
към текста >>
Това е едната страна на начина, как могат да се вкарат човешките души в заблуда относно сакраменталното, в заблуда относно култа, а също относно риториката, относно живота в понятията, в думите и формулировките, която не произтича от
стремежа
, които е карал в Гърция Демостен да държи камъчета в устата си, защото е заеквал, но е искал да предаде на гърците цялото съдържание, целия жар на своята душа, а това произтича от красноречието, което поглъща хората, които не са напълно пробудени за импулсите за развитие на човечеството.
Затова признаването на фактите, които обсъждахме вчера, има огромно значение за нашето време. Днес не трябва да се съди за света на основата на абстрактни принципи, защото това само ще усилва мъглата; трябва да се съди на основата на истинското познание. Защото това, което трябва да стане в близките години, може да бъде донесено само от хора, които черпят импулси за своята дейност и своята воля от духовното разбиране на мировото развитие. И трябва да кажа: от една страна, не трябва да се използва здравия, правилен, радостно освежаващ стремеж на човешката душа към сакраменталното за възстановяване на стария култ. Него го използват не за разбиране на Мистерията на Голгота, а за запазване на бездуховния символизъм на Рим такъв, какъвто някога е тържествувал в епохата на Август и какъвто отново иска да го възстанови Рим за постигане на своите цели.
Това е едната страна на начина, как могат да се вкарат човешките души в заблуда относно сакраменталното, в заблуда относно култа, а също относно риториката, относно живота в понятията, в думите и формулировките, която не произтича от стремежа, които е карал в Гърция Демостен да държи камъчета в устата си, защото е заеквал, но е искал да предаде на гърците цялото съдържание, целия жар на своята душа, а това произтича от красноречието, което поглъща хората, които не са напълно пробудени за импулсите за развитие на човечеството.
към текста >>
155.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Така онова, което дойде от юг с вярванията на Атанасий, със склонността към декретиране, се срасна със
стремежа
за организация, начело на която стои един водач с дванадесет подвластни му вождове… [празно място].
Така онова, което дойде от юг с вярванията на Атанасий, със склонността към декретиране, се срасна със стремежа за организация, начело на която стои един водач с дванадесет подвластни му вождове… [празно място].
към текста >>
Който разбира руската същност именно религиозно, той непременно ще трябва да признае
стремежа
за отделянето от царизма като нещо подразбиращо се.
На външната физическа действителност е присъщо нещата, които често вътрешно най-малко са свързани, външно да трябва да се ошлифоват едни в други. От незнайни времена царизмът и русизмът не се съчетаваха.
Който разбира руската същност именно религиозно, той непременно ще трябва да признае стремежа за отделянето от царизма като нещо подразбиращо се.
Но помислете, този „Христос е Дух“ е най-вътрешното, той е свързан с първата култура на съзнателната душа. И сега, докато социализмът ври и кипи, този импулс се сблъсква с това, което живее в сетивната душа, както го описах. Тогава не е за учудване, че разпространението на социализма в тези източни части на Европа приема форми, които са съвършено неразбираеми – едно неорганично взаимодействие между културата на съзнателната душа и културата на сетивната душа.
към текста >>
156.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Следствие от човешката еволюция е, че много от онова, което някога се е разкривало от само себе си в душата, сега трябва да се придобие чрез допълнителни усилия — чрез
стремежа
към познания за свръхсетивното или поне към реални знания за живота.
Има и друго, което трябва да научим. Ние не се занимаваме само със себе си, но и с хората от други етапи на живота; и конкретно с децата, които се раждат и растат.
Следствие от човешката еволюция е, че много от онова, което някога се е разкривало от само себе си в душата, сега трябва да се придобие чрез допълнителни усилия — чрез стремежа към познания за свръхсетивното или поне към реални знания за живота.
Това важи както за децата, така и за хората като цяло — голяма част от тяхното собствено същество е скрито за самите тях. И това важи не само за опитностите, които ще дойдат по-късно в живота им. Много от онова, което в стари времена се е разкривало чрез атавистичното ясновидство, сега е скрито за човека, който обръща внимание само на себе си, който търси знания само в себе си. То остава скрито от люлката до гроба. Това също е следствие от степента на съзнание, присъщо на нашата епоха.
към текста >>
157.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Луцифер има постоянно
стремежа
аз изразявам сега душевно същото нещо, което по-рано изразих физически Луцифер има постоянно
стремежа
, когато оформяме в духа един образ, да предаде на този образ нещо, което според мене е една художествена форма, да му даде едно действително субстанциално съдържание, следователно да проникне съдържанието на нашите мисли, на нашите представи с обикновената земна действителност С това той би постигнал онова, щото ние като човеци да напуснем другата действителност и да се пренесем в една мислова действителност, която би била тогава една реалност, а не само мисли.
Бих могъл да кажа, че говорейки физиологически положението е именно такова, че Луцифер постоянно действува в нас така, че ни изпраща нагоре жизнените сили, които искат да оживят главата, да проникнат главата, изпраща ги там от останалия наш организъм. Говорейки душевно, можем да кажем: Луцифер иска непрестанно да даде на съдържанието на нашата интелигентност, което обхваща само мисли, което обхваща само образи, едно субстанциално съдържание.
Луцифер има постоянно стремежа аз изразявам сега душевно същото нещо, което по-рано изразих физически Луцифер има постоянно стремежа, когато оформяме в духа един образ, да предаде на този образ нещо, което според мене е една художествена форма, да му даде едно действително субстанциално съдържание, следователно да проникне съдържанието на нашите мисли, на нашите представи с обикновената земна действителност С това той би постигнал онова, щото ние като човеци да напуснем другата действителност и да се пренесем в една мислова действителност, която би била тогава една реалност, а не само мисли.
Тази тенденция на Луцифер е постоянно свързана с нашето човешко същество, имаща за цел да превърне нашите фантазии в действителности. Той полага мислимо най-големи усилия, за да могат човешките фантазии да бъдат превърнати в действителности.
към текста >>
158.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ето защо за съвременния човек е толкова важно да разбере, че неговото същество се състои в
стремежа
да търси равновесието между противоположните полюси.
Нали, ако тук на едното блюдо имаме 50 грама или 50 килограма и на другото блюдо също толкова, тогава имаме равновесие. Обаче когато тук на едното блюдо имаме 1 килограм и тук на другото блюдо също 1 килограм, ние също имаме равновесие, и когато тук имаме 1000 и тук 1000, също имаме равновесие. Можете да търсите равновесието по безброй начини. Това отговаря на безкрайно многото начини да бъдем индивидуален човек.
Ето защо за съвременния човек е толкова важно да разбере, че неговото същество се състои в стремежа да търси равновесието между противоположните полюси.
И неопределеността в търсенето и равновесието е именно онази неопределеност, за която Ви говорих преди малко.
към текста >>
Ето защо съвременният човек може да се справи със своето търсене само тогава, когато в това търсене се опира на
стремежа
към равновесие.
Ето защо съвременният човек може да се справи със своето търсене само тогава, когато в това търсене се опира на стремежа към равновесие.
към текста >>
Обаче "Познай себе си" не в някаква абстрактност: "Познай себе си в
стремежа
към равновесие".
Това е нещо, в което човекът трябва да почувствува именно в модерното време старата Аполонова мъдрост "Познай себе си".
Обаче "Познай себе си" не в някаква абстрактност: "Познай себе си в стремежа към равновесие".
Ето защо в източната част на нашата сграда ние ще поставим онова, което може да накара човека да почувствува този стремеж към равновесие. И това трябва да бъде изразено в споменатата вчера пластична група изваяна от дърво, която има като централна фигура образа на Христос образа на Христос, който се постарах да изваям така, че да можем да си представим: така е ходил действително Христос в човека Исус от Назарет в началото на нашето летоброене в Палестина. Конвенционалните образи на брадатия Христос са творения първо на 5-то, 6-то столетие и, ако мога да се изразя така, те не са някакси портретно подобни: това се постарах аз да направя: да създам един портрет но верен Христос, който трябва да бъде същевременно представител на търсещия, на стремящия се към равновесие човек.
към текста >>
нещо, което не е свързано вече с непосредствено съществува щото и ходещето тук ние стигаме, бих могъл да кажа, отново обратно до това, че сградата е нещо обгръщащо, нещо затварящо, но сега затварящо в себе си човешкото същество в
стремежа
към равновесие.
И така, след като в средата е поставен така да се каже готическият храм, който не включва никакво такова изображение, а съдържа или мощите на светиите или Свещения Граал т.е.
нещо, което не е свързано вече с непосредствено съществува щото и ходещето тук ние стигаме, бих могъл да кажа, отново обратно до това, че сградата е нещо обгръщащо, нещо затварящо, но сега затварящо в себе си човешкото същество в стремежа към равновесие.
към текста >>
и как ще трябва да се говори в бъдеще там, където действително се говори за истината, как после това, което идва от тайните извори на
стремежа
към познание, трябва да се влее навън във външното природопознание, във външния социален възглед и т.н.
С тези три изживявания свързват своето знание хората, които днес знаят нещо за нещата, които обаче са били запазени в тези общества в онази форма, която са имали преди половината на 15-то столетие и често пъти са били запазени в една криво разбрана форма. С тези неща свързват своето знание хората, като посочват: първо тайната на болестта, здравето, раждането и смъртта, второ тайната на великата илюзия в сетивната област, трето тайната на всемирното значение на това, което човекът върши тук на Земята. И те говорят върху това по определен начин. Върху всички тези неща и именно върху тези неща в бъдеще трябва да се говори по различен начин в сравнение с миналото. И бих искал да Ви дам една представа за това, колко различно се е говорило в миналото върху тези неща, което след това се е вляло в общото съзнание, проникнало е в обикновеното знание за природата, в обикновеното социално мислене и т.н.
и как ще трябва да се говори в бъдеще там, където действително се говори за истината, как после това, което идва от тайните извори на стремежа към познание, трябва да се влее навън във външното природопознание, във външния социален възглед и т.н.
и т.н.
към текста >>
159.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И в
стремежа
си към нашата интимна и дълбока вътрешна същност, ние стигаме до това огледало (рис.
Да, така е: Нашият вътрешен свят е действително като едно огледало. В него ние всъщност съзерцаваме не вътрешния, а външния свят. Тук са външните сетивни впечатления; тях ние свързваме с определени представи. После тези представи ще се отразят във вътрешното огледало.
И в стремежа си към нашата интимна и дълбока вътрешна същност, ние стигаме до това огледало (рис.
1, червено). Ние виждаме това, което се отблъсква от огледалото на спомените (червените стрели)*/*Голяма част от своите лекции Рудолф Щайнер е онагледявал с рисунки и скици върху черна дъска, служейки си с цветни тебешири. Бел. на преводача/. С това обикновено съзнание ние можем да проникнем в същността на човека толкова малко, колкото можем да видим и зад едно огледало, без да го строшим.
към текста >>
160.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Така че в основата на нашия свят лежи една мисловна активност, една буря от образи-мисли, каквито ние намираме в
стремежа
си към духовния свят.
В основата на нашата собствена организация лежи етерното тяло и доколкото е така, самите ние сме формирани и изваяни от външният Космос. Слизайки една степен надолу в царството под нас, ние срещаме животинското сънищно съзнание; издигайки се една степен нагоре, ние достигаме до имагинацията. Това което изплитаме вътрешно като едно платно от имагинации, то застава пред нас и външно, ние го наблюдаваме отвън. Ние творим образи в посока навътре. Обаче Съществата, намиращи се непосредствено над човека те се откриват в имагинации, които са насочени навън, и самите ние сме породени в този техен свят, откъдето сме извлечени чрез една отправена навън имагинация.
Така че в основата на нашия свят лежи една мисловна активност, една буря от образи-мисли, каквито ние намираме в стремежа си към духовния свят.
към текста >>
161.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Днешното естественонаучно мислене изобщо няма
стремежа
да опознае истински човека.
Ето така е поставен човекът в пространството и в напредващия ход на Вселената. Тези неща обаче са недостатъчни за днешното естественонаучно мислене.
Днешното естественонаучно мислене изобщо няма стремежа да опознае истински човека.
Затова и днешният човек се изживява и той ще се изживява така все повече, независимо че напредва в изучаването на околния свят като неспособен да узнае своята собствена същност. Днешният човек е така формиран от съвременната наука и съвременното образование, че практически той не знае нищо за себе си. И това незнание все повече и повече ще нараства. И когато бъде до край изпълнен с тази едностранчива увереност на естественонаучното мислене, човекът ще се окаже съвършено отчужден от себе си. Неговата вътрешна индивидуалност би искала да устои, да претопи чрез своята топлина онези ледени маси, които с раждането си ние внасяме в земния живот.
към текста >>
162.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през животинското царство и в
стремежа
си да узурпира разума болезнено се стреми към човека; ариманическите сили в човека обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа. Ариманическите Същества изгарящи от болка копнеят да проникнат в човешкия разум. За да стигнат до разума, ариманическите Същества трябва да се съединят с човека. По този начин човекът се превръща в арена на борба между Луцифер и Ариман. Тук отново можем да обобщим: Луциферическите сили се намесват навсякъде, където се развива изкуството, навсякъде, където се развива абстрактната теология.
Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през животинското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към човека; ариманическите сили в човека обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
към текста >>
163.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
В
стремежа
си към сферичната форма, растението приема и формата на самата Земя.
В стремежа си към сферичната форма, растението приема и формата на самата Земя.
Както знаете, небесното тяло на нашата планета има сферична форма. Сферична е и всяка водна капка. Минералните части на Земята са полиедрични, но цялата Земя в своя космически вид е сферична. Да, сферичната форма създава една общност между растението и самата Земя. В своето израстване и в своя стремеж към сферична форма, растението всъщност копнее за формата на Земята.
към текста >>
164.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И това създава в нас
стремежа
да слезем отново на Земята, да се свържем отново с едно физическо тяло, защото, така да се каже, този универс се изплъзва от духовния поглед.
И тогава идва моментът, в който ние се приближаваме към земния живот,в който ние усещаме, така да се каже, че бягаме от универса, който сме имали преди това. Той се стеснява, става по-малък.
И това създава в нас стремежа да слезем отново на Земята, да се свържем отново с едно физическо тяло, защото, така да се каже, този универс се изплъзва от духовния поглед.
Ние се гледаме как ставаме хора. И тук ни е нужно да смятаме със съвсем различни размери на времето. Животът между смъртта и едно ново раждане трае векове и когато един човек се ражда през ХХ век, неговото слизане се подготвя бавно, може би, още от ХVІ век. И тогава, този човек, е този, който в определено отношение действа отгоре върху земните обстоятелства.
към текста >>
165.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
И ако някой има тези смътни, несъзнателни спомени за пред-земния живот, за
стремежа
да се постигне преобразуване на човешкото душевно настроение – тук на Земята той няма да открие нищо от това.
Това състояние на душата, в което хората са затънали, трябва да бъде заменено от друго, което възниква от самия човек и се изживява в самия човек. Това е стремежът на духовните същества, които са поели водачеството на нашата епоха и могат да бъдат разпознати в знаците на времето. Душите, слезли на Земята във вашите тела, видяха това Михаилово движение и слязоха под това впечатление. И тук те израстнаха всред човечество, което всъщност изключва човека, което прави от човека маска. Така младежкото движение е един чудесен спомен за изживявания преди раждането, за най-значими впечатления, събрани по време на пред-земния живот.
И ако някой има тези смътни, несъзнателни спомени за пред-земния живот, за стремежа да се постигне преобразуване на човешкото душевно настроение – тук на Земята той няма да открие нищо от това.
Ето това е, което се случва днес в чувствата на младите хора.
към текста >>
166.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Защото, ако съм извършил нещо, което ме прави несъвършен човек и ако аз не го изживея по този начин в мен, не бих могъл да получа
стремежа
да го поправя.
Това, което има духовна натура, трябва да го третирате по духовен начин. Ако сте обичали някой човек на Земята, сега можете да имате усещането: «Ах, сега след смъртта човекът трябва да преживее всичко, което е извършил като лошо, като несъвършено! » От своята земно-физическа гледна точка вие си представяте с известно съжаление какво трябва да преживее този човек. Но ако бихте запитали преминалия през портата на смъртта дали той преценява нещата така, той би ви казал: «Не.» Той би ви казал: «Не бих искал по друг начин да прекарам този следземен живот, освен като с преценката си, която имам сега, като духовно-душевно същество преживея наново всичко, за да може то да се отпечата в моята истинска душевна същност.
Защото, ако съм извършил нещо, което ме прави несъвършен човек и ако аз не го изживея по този начин в мен, не бих могъл да получа стремежа да го поправя.
Не бих поискал тогава да се освободя от това несъвършенство. Точно чрез това, че изживявам моите постъпки още веднъж по душевно-духовен начин, аз получавам стремежа да ги поправя чрез по-съвършени действия.» Мъртвият на всяка цена иска да поправи постъпките си, защото това му дава сила да постигне съвършенството на своята човешка същност. Трябва обаче да сте наясно, че както
към текста >>
Точно чрез това, че изживявам моите постъпки още веднъж по душевно-духовен начин, аз получавам
стремежа
да ги поправя чрез по-съвършени действия.» Мъртвият на всяка цена иска да поправи постъпките си, защото това му дава сила да постигне съвършенството на своята човешка същност.
Ако сте обичали някой човек на Земята, сега можете да имате усещането: «Ах, сега след смъртта човекът трябва да преживее всичко, което е извършил като лошо, като несъвършено! » От своята земно-физическа гледна точка вие си представяте с известно съжаление какво трябва да преживее този човек. Но ако бихте запитали преминалия през портата на смъртта дали той преценява нещата така, той би ви казал: «Не.» Той би ви казал: «Не бих искал по друг начин да прекарам този следземен живот, освен като с преценката си, която имам сега, като духовно-душевно същество преживея наново всичко, за да може то да се отпечата в моята истинска душевна същност. Защото, ако съм извършил нещо, което ме прави несъвършен човек и ако аз не го изживея по този начин в мен, не бих могъл да получа стремежа да го поправя. Не бих поискал тогава да се освободя от това несъвършенство.
Точно чрез това, че изживявам моите постъпки още веднъж по душевно-духовен начин, аз получавам стремежа да ги поправя чрез по-съвършени действия.» Мъртвият на всяка цена иска да поправи постъпките си, защото това му дава сила да постигне съвършенството на своята човешка същност.
Трябва обаче да сте наясно, че както
към текста >>
Там започва началото на
стремежа
, на порива отново да слезем на Земята, в известен смисъл да стигнем до решението между Сатурн и Луната.
Там започва началото на стремежа, на порива отново да слезем на Земята, в известен смисъл да стигнем до решението между Сатурн и Луната.
Отново следваме просветващите лунни сили, за да поемем пътя обратно към Земята, при човек, който е станал възрастен в предишния си живот, именно след столетия.
към текста >>
Докато я възприема само като отражение, той поема в своята карма, в себе си
стремежа
да се завърне на Земята, за да работи по-нататък във физическото тяло, докато през поредица земни животи стигне дотам, да премине в една друга метаморфоза на съществуването.
Такъв е кръговратът, който човекът прави от смъртта до раждането, като той изживява изкачването до самостоятелното съзнание в духовната сфера и това съзнание отново потъмнява, когато той изживява духовната сфера само като образи, като отражение.
Докато я възприема само като отражение, той поема в своята карма, в себе си стремежа да се завърне на Земята, за да работи по-нататък във физическото тяло, докато през поредица земни животи стигне дотам, да премине в една друга метаморфоза на съществуването.
към текста >>
167.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Исках да посоча, че чрез
стремежа
за екзактното ясновидство и идеалната магия може действително да се говори научно познавателно за висшите светове, както чрез екзактното природознание може да се говори за сетивния свят.
С тези три лекции исках да ви разкажа за това, което може да даде разбиране за истинския надсетивен живот на човека.
Исках да посоча, че чрез стремежа за екзактното ясновидство и идеалната магия може действително да се говори научно познавателно за висшите светове, както чрез екзактното природознание може да се говори за сетивния свят.
Човек ще види, когато все повече и повече се вживява - защото ще има хора, които да развият своите способности, за да се вживеят в тези светове, че никоя наука, колкото и съвършено да се е развила, няма да е пречка да се признае това, което с истинска научна нагласа чрез екзактното ясновидство и идеалната магия може да бъде получено като познания на човека за преживяванията му не само тук на тази Земя между раждането и смъртта, но и между смъртта и новото раждане до завръщането му в новия земен живот.
към текста >>
168.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Всичко морално произлиза от разбирането, което поднасяме на другата човешка душа, произлиза от
стремежа
, това, което вършим, да се породи от разбирането на другата човешка душа.
Разглеждайки душата, бихме могли още по-точно да кажем какво остава в нея като отзвук от взаимността с духовните същества и от онова духовно самосъзнание, което изживяваме там в ритмична смяна. Това, което в земния живот ни остава като отзвук от взаимното изживяване със съществата на духовния свят, е способността да обичаме. Тази способност да обичаме е в по-тясна зависимост, отколкото предполагаме, именно с моралния живот. Защото без способността да обичаме, на Земята не би съществувал морален живот.
Всичко морално произлиза от разбирането, което поднасяме на другата човешка душа, произлиза от стремежа, това, което вършим, да се породи от разбирането на другата човешка душа.
към текста >>
169.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Да, в
стремежа
си да се приближим към духовния свят, ние се противопоставяме на самия пространствен копнеж на човека.
Обаче от друга страна чрез това, което наричаме антропософска Духовна Наука ние се стремим към едно преодоляване и напускане на пространствения свят.
Да, в стремежа си да се приближим към духовния свят, ние се противопоставяме на самия пространствен копнеж на човека.
За всички нас това е един вид помощ. И все пак трябва да сме наясно: Това е само едно онагледяване, а истинският стремеж е или поне би трябвало да бъде едно пълно преодоляване на пространствения свят.
към текста >>
170.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Привличането на Гьоте към Италия е било обусловено от
стремежа
за установяване на правилно отношение към Архаите, към Началата.
Привличането на Гьоте към Италия е било обусловено от стремежа за установяване на правилно отношение към Архаите, към Началата.
Тези Начала имат работа с цялото човечество, доколкото му се налага да бъде ту в будно, ту в спящо състояние. И сънят не носи нужното укрепване, а животът на Земята не носи тези плодове, които би трябвало да донесе, ако не е установено правилното отношение с Началата, което настъпва благодарение на развитието от човека в себе си на тези мощни вътрешни сили, които са необходими за разбирането на духовната спиритуална наука.
към текста >>
171.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Така би изглеждал в духовния свят
стремежа
да се «доказва».
Виждате ли, това е свързано с обстоятелството, че тези хора са имали все още живо чувството, че всички те са дошли тук от своето доземно съществуване в Духовния свят. А в Духовния свят, когато се намират вътре в него, там не доказват. Там знаят: доказването е занятие, което на Земята се налага да се използва, а в света на духовното битие - там не доказват. Ако някой там би поискал да доказва, то би се получило впечатление, че той е взел някакъв мащаб и казва, че човек е длъжен да бъде с еди какъв си ръст, тъй като това фигурира в легендата за Прокруст: на този, който е твърде висок, трябва да му се отсече парче от крака, а този, който е недостатъчно висок - го разтягат.
Така би изглеждал в духовния свят стремежа да се «доказва».
Там нещата не са такива, че да може за доказателство да ги отсечеш. Там всички неща са вътрешно подвижни, вътрешно променливи. На такъв човек от древно- индийската култура, с неговото силно съзнание за това, че той е слязъл от духовния свят, и че тук на Земята той само външно се е облякъл в съществото на човек, на такъв човек би се сторило твърде странно, ако биха му казали, че нещо трябва да бъде доказано. Хората от това време повече са обичали «да отгатват». Те са обичали това, защото им се е искало да се вслушват в това, което се е появявало в тяхното обкръжение.
към текста >>
172.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Да, там живее той, там изживява себе си; там той пробожда човека, в
стремежа
си неусетно да го превърне в едно човешко, в едно подчовешко същество; там той живее във всичко онова, което иска да принизи човека.
Последната третина от 19. столетие наистина е изключително важна за еволюцията на човечеството. В предишните епохи човекът носеше в себе си един неясен образ на Михаил; сега този образ започна да приема все по-плътни очертания. Следователно, през последната третина на 19. столетие стана ясно: В предишните епохи силен беше невидимия, свръхсетивен Дракон, който действуваше в нагоните и в инстинктите, в желанията и в животинските наслади на човека; за обикновеното съзнание той остава неразпознат и продължава да работи в животинската природа на човека.
Да, там живее той, там изживява себе си; там той пробожда човека, в стремежа си неусетно да го превърне в едно човешко, в едно подчовешко същество; там той живее във всичко онова, което иска да принизи човека.
Тогава нещата стояха така, че Михаил винаги сам се намесваше в човешката природа, за да предотвратява нейното израждане. Обаче през последната третина на 19. столетие Михаиловия образ в човека стана толкова силен, тъй че – бих казал – само от добрата воля на човека зависеше дали той, отправяйки чувствата си нагоре, съзнателно може да се издигне до Михаиловия образ, като сега от една страна образът на Дракона му се представя като едно неясно чувствено изживяване, но от друга страна в духовния му взор, дори и в обикновеното съзнание, изтъканият от светлина образ на Михаил вече може да застане пред неговото душевно око. Сега в чувствата си човекът усеща: Тук в мен действува Драконовата сила, която иска да ме повлече надолу; аз не я виждам, но я чувствувам като нещо, което иска да ме смъкне под моето равнище. Обаче с духовния си взор аз виждам светещия Ангел, чиято космическа задача винаги се е състояла в това, да победи Дракона.
към текста >>
173.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Този е белегът на нашето време, че така да се каже човекът трябва да бъде разделен на три чрез космическите същества и че винаги едната форма на космическите същества, на космическите сили има
стремежа
да подтисне другите елементи.
Този е белегът на нашето време, че така да се каже човекът трябва да бъде разделен на три чрез космическите същества и че винаги едната форма на космическите същества, на космическите сили има стремежа да подтисне другите елементи.
Орелът има стремежа да унищожи действията на лъва и кравата; също така другите имат стремежа да сведат до пълно бездействие останалите два елемента. И всъщност върху това, което е човешкото подсъзнание, действува именно в днешно време непрестанно нещо извънредно съблазняващо; съблазняващо вече поради това, че в известно отношение то е също красиво. Днес човекът няма за него възприятие в своето горно /будно/ съзнание, обаче за неговото подсъзнание светът е проникнат от вълните и звуците на един троичен зов, три зова, които искат да прелъстят човека. И бих могъл да кажа, че тайна на днешното време е, че от областта на орела звучи надолу онова, което прави от орела истински орел, което дава на орела неговата перушина, което витае астрално около орела. Същността на орела е самата тази, която подсъзнанието на човека чува.
към текста >>
Орелът има
стремежа
да унищожи действията на лъва и кравата; също така другите имат
стремежа
да сведат до пълно бездействие останалите два елемента.
Този е белегът на нашето време, че така да се каже човекът трябва да бъде разделен на три чрез космическите същества и че винаги едната форма на космическите същества, на космическите сили има стремежа да подтисне другите елементи.
Орелът има стремежа да унищожи действията на лъва и кравата; също така другите имат стремежа да сведат до пълно бездействие останалите два елемента.
И всъщност върху това, което е човешкото подсъзнание, действува именно в днешно време непрестанно нещо извънредно съблазняващо; съблазняващо вече поради това, че в известно отношение то е също красиво. Днес човекът няма за него възприятие в своето горно /будно/ съзнание, обаче за неговото подсъзнание светът е проникнат от вълните и звуците на един троичен зов, три зова, които искат да прелъстят човека. И бих могъл да кажа, че тайна на днешното време е, че от областта на орела звучи надолу онова, което прави от орела истински орел, което дава на орела неговата перушина, което витае астрално около орела. Същността на орела е самата тази, която подсъзнанието на човека чува. Това е съблазняващият зов: Познай моето същество!
към текста >>
Хората биха до били
стремежа
да заличат това, което човекът е постигнал в своята свобода и самостоятелност.
И отново, ако съблазнителният зов на орела би съблазнил запада, така че да успее да разпространи своя начин на мислене и разбиране върху цялата Земя и да се едностранчиви в този начин на мислене и разбиране, тогава в човечеството би се родил стремежът да се свърже по този начин непосредствено със свръхземния свят, който някога е съществувал, който е съществувал в началото на земното развитие.
Хората биха до били стремежа да заличат това, което човекът е постигнал в своята свобода и самостоятелност.
Те биха стигнали до там, да живеят изцяло в онази несъзнателна воля, която прави боговете да живеят в човешките мускули и нерви. Хората биха се върнали към първобитни състояния, към едно първоначално първобитно ясновидство. Човекът би се стремил да се освободи от Земята чрез това, че би се върнал назад към началото на земното развитие.
към текста >>
174.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Както намираме корените на растенията просвистени и протъкани от Гномите, така в близост да почвата, наблюдавайки с удоволствие
стремежа
нагоре, даден от Гномите, ние виждаме тези водни същества, тези елементални духове на водата, тези Ундини.
След това, когато растението е израснало нагоре, то е изоставило царството на Гномите и е преминало в царството на влажно-земното в царството на влажно-въздушното, тогава растението развива това, което приема своята външна форма в листата. Обаче във всичко, което сега действува в листата, действуват отново други същества, водните същества, елементалните духове на водния елемент, които едно по-старо инстин-ктивно ясновидство е наричало Ундини.
Както намираме корените на растенията просвистени и протъкани от Гномите, така в близост да почвата, наблюдавайки с удоволствие стремежа нагоре, даден от Гномите, ние виждаме тези водни същества, тези елементални духове на водата, тези Ундини.
към текста >>
175.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Аз смилам огнената сила на
стремежа
,
Аз смилам огнената сила на стремежа,
към текста >>
176.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
В своето кореново естество то носи със себе си
стремежа
да се превърне в нещо земно, в нещо физическо материално.
А сега да разгледаме растението. То носи в неговата форма живия спомен за еволюцията със себе си.
В своето кореново естество то носи със себе си стремежа да се превърне в нещо земно, в нещо физическо материално.
Ако разгледаме корена на растението, ние откриваме по-нататък, че той ни казва: аз съм станал възможен само благодарение на това, че от духовното се е развило земно-материалното. Обаче щом Земята бе напусната от Лунното естество, растението започна отново да се стреми нагоре към светлите простори.
към текста >>
Коренът, който именно благодарение на това, че живее в Земята, е обвързан за Земята, се стреми нагоре; той се стреми най-силно нагоре към духовното и изоставя назад след себе си
стремежа
на цветовете.
Тук растението минава през един странен процес. Това става, когато човекът консумира растението. Тогава става следното: Ако имаме тук схематично кореновото естество /нарисувано е/, тогава онова, което се стреми чрез листата към цвета, след това при това превръщане на растителното естество във въздухообразно състояние вътре в нас трябва да изживеем едно пълно преобръщане наопаки на растителното естество.
Коренът, който именно благодарение на това, че живее в Земята, е обвързан за Земята, се стреми нагоре; той се стреми най-силно нагоре към духовното и изоставя назад след себе си стремежа на цветовете.
Фактически положението е такова, като че бихте си представили растението развито по някакъв начин надолу и бихте могли да вкарате долното през вътрешността, така, че горното става нещо долно, а долното става нещо горно. Растението се обръща напълно. То се оформя в себе си така, че долното е горе, а горното долу. Това, което е останало вече до цвета, то е консумирало така да се каже в материалния стремеж светлината, издигнало е материята до светлината. Чрез това наказание то трябва да претърпи положението, че сега трябва да остане също долу.
към текста >>
177.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Тогава и възникнал
стремежа
да се записва ставащото.
Защото са съществували живи сенки на всичко важно, което е ставало в миналото. Историята се е откривала в това, което се е явявало в мистериите. Там хората са имали достъп до призрачните образи, живите образи-сенки. Защо тогава да се записва историята? По-късно, обаче, дошло време, когато сянковите образи се потопили в низшия свят, където човешкото съзнание не е могло повече да ги възприема.
Тогава и възникнал стремежа да се записва ставащото.
Появил се Херодот,* първият историк, записал историята в проза. И от тогава могат да се изброят множество негови последователи; във всички тях е действала същата подбуда – да се откъсне човечеството от божествено-духовното и да се постави в само земното. /*Херодот от Халикарнас, 5 век пр. Р.X. – най-древният гръцки историк; Персийските войни/ И все пак в продължение на цялата гръцка култура всичкото това клонящо към земното развитие е било озарено от сияние, светлината на което, както ще чуем утре, не е проникнала нито в Рим, нито в средновековието. А там, в Гърция, светлина е имало.
към текста >>
178.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но сега настъпва нов период, изгревът на новия период, когато Юлиан Отстъпник преживява като за последен път
стремежа
на човека да вмести даже в този късен век мистериите на Изтока.
В Ефес за първи път виждаме нещо друго. Там учениците в мистериите, както съм ви казвал, са били загрижени за състоянието на собствената си зрелост и повече не наблюдавали времето и периодите на годината. Появил се първият признак на личността. Там в предните инкарнации Аристотел и Александър Велики възприели личностния импулс.
Но сега настъпва нов период, изгревът на новия период, когато Юлиан Отстъпник преживява като за последен път стремежа на човека да вмести даже в този късен век мистериите на Изтока.
Сега човешката душа става съвсем друга в сравнение с това, което е била в Гърция.
към текста >>
179.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ние сме го познавали като по-възрастен човек в един минал земен живот, а това е породило в душата
стремежа
да го познаваме и през младостта.
Когато проверим по-точно случаите, първо установяваме, че стремежът да познаем човека, с когото сме били приятели в по-късна възраст също и какъвто той е бил през младостта си, в следващия ни живот ни довежда дотам, действително да го имаме като приятел през нашата младост.
Ние сме го познавали като по-възрастен човек в един минал земен живот, а това е породило в душата стремежа да го познаваме и през младостта.
Това не може да стане още в същия земен живот, затова го правим в следващия земен живот.
към текста >>
180.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ние виждаме също, че той е имал заложбата,
стремежа
към една особена форма на светогледа, още когато можеше да вижда и че всъщност този светоглед му съответстваше, когато той вече не можеше да вижда, когато пространството около него се беше затъмнило.
Нали един слепец не вижда света! Ето защо той си представя нещата различно от един виждащ. И действително, обикновените, бих искал да кажа, обикновените материалисти, обикновените механисти, се различават от Дюринг. В сравнение с тях Дюринг е гениален. Действително, всички тези хора, които са построили светогледи, Фогт, Бюхнер, Молешот, Шпилер, Виснер[3], както всички се наричат - нали, «дванадесет дузини са си дванадесет дузини», - всичко това е нещо различно от начина по който Дюринг изгражда този светоглед.
Ние виждаме също, че той е имал заложбата, стремежа към една особена форма на светогледа, още когато можеше да вижда и че всъщност този светоглед му съответстваше, когато той вече не можеше да вижда, когато пространството около него се беше затъмнило.
Защото всичко това всъщност пасва в тъмното пространство, от което Дюринг си построи света. Ние имаме нещо неправилно, ако си представим, че това е направил някой, който е виждал.
към текста >>
181.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
н.. В
стремежа
на добрите богове да насочат тези съдби в пътя на правдата, в течение на духовната борба човешката съдба се преплита със съдбата на боговете.
Различия в царуването на кармата при стихийните събития и катастрофи на цивилизациите. Намеса в природозакономерното развитие на Земята в останалите в Земята и използвани от ариманическите същества сили на старата лунна епоха. Чрез смъртта на млади хора при стихийните катастрофи се влива нещо земно определено в духовните светове; кармическото последствие е едно изостряне на интелектуалните качества при природните катастрофи, засилване на волевите качества при катастрофите на цивилизацията. При заблужденията на цивилизациите се внася луциферически елемент, който след смъртта действа като гъста тъмнина в духовния свят; там Ариман може да я използува за преобразуването на съществуващото още в Земята лунно развитие. В това преобразуване разрушителните импулси на културите се превръщат в изригвания на вулкани, земетресения и т.
н.. В стремежа на добрите богове да насочат тези съдби в пътя на правдата, в течение на духовната борба човешката съдба се преплита със съдбата на боговете.
Нещастието в света съществува, за да могат боговете да създадат от това щастие. Познаването на кармата е свещената духовна почва, върху която ние улавяме ръката на Бога
към текста >>
182.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Има нещо разтърсващо, защото този посветен изцяло беше изпълнен със
стремежа
, чрез всичко, което бе узнал тогава от инициационната наука да разбере цялото значение на Тайната на Голгота: - Какво ще стане сега?
Имаше един човек, посветен в мистерийната мъдрост и този въпрос особено много вълнуваше неговите мистерийни чувства. Трябва да кажа, че прави извънредно разтърсващо впечатление, когато в търсенето на кармическите взаимовръзки човек попадне на този човек, наистина посветен в един такъв близкоизточен мистериен център в първите християнски столетия.
Има нещо разтърсващо, защото този посветен изцяло беше изпълнен със стремежа, чрез всичко, което бе узнал тогава от инициационната наука да разбере цялото значение на Тайната на Голгота: - Какво ще стане сега?
Как тези слаби човешки души ще могат да приемат това? -
към текста >>
183.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
н.. Но всичко това са само последици от
стремежа
на душата, бих искал да кажа, да насочи към себе си всички стрели, които по-рано тя беше насочила срещу света.
Как е изживяно това обръщане? То е изживяно именно чрез това, че един живот, който външно съдържа всичко, което е ценно, се отразява навътре така, че носителят на този живот го счита за лишен от всякаква стойност и той сам слага край на живота си. За целта душата заболява, става полупобъркана. За тази цел душата си търси външното заплитане в съответните любовни афери и т.
н.. Но всичко това са само последици от стремежа на душата, бих искал да кажа, да насочи към себе си всички стрели, които по-рано тя беше насочила срещу света.
И когато вникнем в същността на такива отношения, ние виждаме да се развива един извънредно голям трагизъм, но един справедлив трагизъм, една извънредно справедлива трагедия. И двете картини се подреждат заедно.
към текста >>
184.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Ако следователно ме сполети онова, което произлиза от изпитаното от другия, самият аз съм се стремил към него при слизането ми към едно ново въплъщение; аз внасям
стремежа
към него при завръщането ми в един нов земен живот.
Следователно нека останем при този малко отблъскващ пример, който наскоро ви дадох: Ако в земния живот съм ударил някому една плесница, след преминаването през вратата на смъртта при изживяването на земния живот в обратен ред аз непосредствено изпитвам болката, която е изпитал този, на когото съм ударил плесницата. Това ми се явява, това аз намирам отново, когато се връщам обратно, това ще се стремя да осъществя.
Ако следователно ме сполети онова, което произлиза от изпитаното от другия, самият аз съм се стремил към него при слизането ми към едно ново въплъщение; аз внасям стремежа към него при завръщането ми в един нов земен живот.
Но нека сега се абстрахираме от това, тъй като за изпълнението на кармата ще говоря вдруги ден. Но вие разбирате, че онова, което отново намирам при идването ми на Земята, е лишено от това минаване през слънчевото съществуване. Аз съм пренесъл през слънчевото съществуване само това, което е било свързано с доброто.
към текста >>
185.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Можем да кажем, че при този обзор, който произтича от
стремежа
към имагинативното познание, отначало човек изцяло се намира в неговото физическо и в неговото етерно тяло.
Можем да кажем, че при този обзор, който произтича от стремежа към имагинативното познание, отначало човек изцяло се намира в неговото физическо и в неговото етерно тяло.
към текста >>
186.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
А този вътрешен огън е идвал именно от
стремежа
да бъде отблъснат обективния мисловен поток.
Във всичко, което се вливаше в цивилизацията, се съдържаше това, което е било преживяно в такива вътрешни борби. Днес хората четат произведенията на схоластиците и чувстват само сухи мисли. Но всъщност сухи днес са само читателите. Онези хора, които са ги написали, не бяха сухи в душевността си. Те бяха изпълнени с вътрешен огън по отношение на мислите си.
А този вътрешен огън е идвал именно от стремежа да бъде отблъснат обективния мисловен поток.
към текста >>
187.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Трябва да имаме предвид, че едва една трета от населението на Земята изповядва християнството и следователно може да се каже само, че една определена част от душите, които слязоха от планетите на Земята, развиха
стремежа
, развиха импулса да живеят и се развиват в християнското течение.
Но тези души са такива, че сред тях е имало много, които благодарение на една много стара карма са били предразположени да се включат именно в християнското течение.
Трябва да имаме предвид, че едва една трета от населението на Земята изповядва християнството и следователно може да се каже само, че една определена част от душите, които слязоха от планетите на Земята, развиха стремежа, развиха импулса да живеят и се развиват в християнското течение.
към текста >>
188.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И сега онези души, които в 12-то столетие работиха във великата школа от Шартр и онези, които бяха свързани с тях чрез една от най-големите духовни общности, но в свръхсетивния свят в началото на 13-то столетие, - духовете от Шартр сега действат съвместно с тези души, които съвместно с тях бяха култивирали аристотелизма, безразлично дали едните действат тук на Земята, а другите все още в свръхсетивния свят, в
стремежа
да създадат една нова духовна епоха в земното развитие.
В света действат съвместно най-противоположните възгледи, които създават едно цяло.
И сега онези души, които в 12-то столетие работиха във великата школа от Шартр и онези, които бяха свързани с тях чрез една от най-големите духовни общности, но в свръхсетивния свят в началото на 13-то столетие, - духовете от Шартр сега действат съвместно с тези души, които съвместно с тях бяха култивирали аристотелизма, безразлично дали едните действат тук на Земята, а другите все още в свръхсетивния свят, в стремежа да създадат една нова духовна епоха в земното развитие.
Сега за тях е важно да съберат душите, които от дълго време са свързани с тях, да съберат душите, с които може да бъде основана една духовна епоха, за да създадат по някакъв начин за относително кратко време всред отиващата иначе към гибел цивилизация възможността за едно съвместно действие в земна инкарнация на духовете от Шартр от 12-то столетие и свързаните с тях духове от 13-то столетие, за да могат те да работят съвместно в земното съществуване, да могат да действат заедно, за да развият отново духовността в цивилизацията, която иначе плува във водите на залеза и упадъка.
към текста >>
189.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше
стремежа
да предаде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят.
Тези импулси ще бъдат напълно преодолени в тази Михаилова епоха в течение на три столетия. За всяка епоха на Михаил е характерно, че през човечеството минава едно всеобщо човешко течение по отношение на специалните интереси на отделните народи или човешки групи. В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна Гърция се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имаха съвсем други разбирания.
Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да предаде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят.
към текста >>
Цялата схоластика е проникната от
стремежа
и усилията на хората да постигнат яснота относно вливащата се в човечеството интелигентност.
Цялата схоластика е проникната от стремежа и усилията на хората да постигнат яснота относно вливащата се в човечеството интелигентност.
Нищо чудно, че главните интереси на тези, които бяха около Михаил, се насочваха именно към това, което се развиваше като схоластика на Земята. В онова, което Тома Аквински и неговите ученици провъзгласяват и подържат, което е прието също и от други схоластици, виждаме земния отпечатък на някогашното Михаилово течение. То е свързано с управление на интелигентността, на лъчистата и духовна интелигентност.
към текста >>
190.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ние трябваше да почувстваме, че намиращият се сред антропософското движение отделен човек, долавя нещо от особеното кармично положение, което поражда
стремежа
на човека към антропософските въпроси.
Ние трябваше да почувстваме, че намиращият се сред антропософското движение отделен човек, долавя нещо от особеното кармично положение, което поражда стремежа на човека към антропософските въпроси.
Ние трябва да си признаем, че в обикновените условия на живота човекът долавя малко от своята карма и че той застава в живота така, като че нещата, които за него се превръщат в преживявания, стават по случайност. Че в това, което ни среща в земния живот от раждането до смъртта има съдбовно-кармически взаимовръзки, малко се обръща внимание. А когато му се обърне внимание, тогава хората веднага вярват, че в него се изразява нещо фаталистично, изразява се нещо, което поставя под въпрос човешката свобода и други подобни.
към текста >>
Аз охарактеризирах този интелектуализъм вчера при журналистите и при
стремежа
да се обсъждат работите на света навсякъде в народни събрания.
Ние живеем в епохата на материализма. Това, което съдбовно се случва около нас и вътре в нас, от една страна стои под знака на материализма, а от друга страна в знака на застъпения навсякъде за сега интелектуализъм.
Аз охарактеризирах този интелектуализъм вчера при журналистите и при стремежа да се обсъждат работите на света навсякъде в народни събрания.
Трябва да осъзнаем, колко силно днес човекът стои под влиянието на тези две съвременни течения. Защото почти е невъзможно човек да избегне тези настоящи течения на интелектуализма и на материализма, както е невъзможно без да има чадър, да не се намокри, когато вали. Това е навсякъде около нас.
към текста >>
191.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Онези души, за които казах, че са взели участие в подготовката през 15-то и 19-то столетие, слизат долу на Земята, още дълбоко свързани със
стремежа
към Михаил и неговата сфера.
Сега трябва да обгърнем с поглед следното: Виждате ли, хората, които са свързани със съществата от йерархията на Ангелите, останали в царството на Михаил, на тези хора им е трудно да намерят форми на интелигентност, за това, което те трябва да разберат. Те се стремят да запазят и личната интелигентност така, че това да може да бъде свързано с почитането на Михаил.
Онези души, за които казах, че са взели участие в подготовката през 15-то и 19-то столетие, слизат долу на Земята, още дълбоко свързани със стремежа към Михаил и неговата сфера.
Въпреки това те трябва да приемат индивидуалната лична интелигентност според принципите на развитието на човечеството. Това предизвиква раздвоение, но едно раздвоение, което трябва да се разреши чрез духовно развитие, чрез сливането на индивидуалната дейност с това, което духовните светове донасят долу на Земята в епохата на интелигентността, в епохата на ума. Другите, чиито Ангели отпадат от сферата на Михаил - което естествено е свързано с кармата, защото Ангелът отпада, когато той е свързан с една човешка карма, която отговаря на това, - другите приемат личната интелигентност като нещо напълно разбиращо се от само себе си, обаче в замяна на това тази интелигентност действа автоматично в тях, тя действа чрез тялото. Тя действа така, че тези хора мислят умно, но без дълбоко да са ангажирани. Този беше големият спор, който дълго време бушуваше между доминиканците и францисканците.
към текста >>
192.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И аз обърнах вниманието върху това, как съветникът на Харун ал Рашид, който охарактеризирах, се прероди отново като Амос Комениус, за който с право се говори в един добър смисъл, който обаче в
стремежа
си да внесе в обучението нагледна образност подпомогна с това материализма, че всъщност той остро подчерта непосредствената сетивна нагледност.
След това обърнах вниманието върху това, как Харун ал Рашид отново се прероди - пренасяйки в Европа източен духовен живот с едно станало нехристиянско аристотелско учение, - как Харун ал Рашид отново се прероди в лицето на лорд Бейкън, като Бейко от Варулам, който упражни голямо влияние върху духовния живот на Европа, влияние, което се движи напълно в материалистическия смисъл.
И аз обърнах вниманието върху това, как съветникът на Харун ал Рашид, който охарактеризирах, се прероди отново като Амос Комениус, за който с право се говори в един добър смисъл, който обаче в стремежа си да внесе в обучението нагледна образност подпомогна с това материализма, че всъщност той остро подчерта непосредствената сетивна нагледност.
към текста >>
193.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
В тази школа от Шартр се намираха онези личности, които през 12-то столетие в себе си още имаха
стремежа
, да се задълбочат поучавайки или учейки се в онова, което се разви като жив духовен живот в поврата на времето, което възникна за онази епоха от развитието на европейската култура, когато човечеството, доколкото то търсеше познание, търсеше това познание още в живото действие и творчество на природните същества, а не в разбирането на мъртвите абстрактни природни закони.
В тази школа от Шартр се намираха онези личности, които през 12-то столетие в себе си още имаха стремежа, да се задълбочат поучавайки или учейки се в онова, което се разви като жив духовен живот в поврата на времето, което възникна за онази епоха от развитието на европейската култура, когато човечеството, доколкото то търсеше познание, търсеше това познание още в живото действие и творчество на природните същества, а не в разбирането на мъртвите абстрактни природни закони.
И така в школата от Шартр в един интензивен смисъл бе развита преданост към духовните сили, към духовните същества, а именно към онези, които царуват в природата, макар и това да не ставаше вече чрез древното посвещение, а чрез личности, които имаха разбиране и сърце да приемат от традицията някои неща от онова, което някога е било изживявано по духовен начин. И аз отбелязах, мои мили приятели, как можем да виждаме едно тайнствено излъчване на светлината от школата в Шартр при духа на Брунето Латини, великият учител на Данте. Аз се постарах да направя разбираемо, как личностите, индивидуалностите от Шартр са продължили да действат по-нататък в духовния свят, в съюз с онези, които след това дойдоха повече като носители на схоластиката в ордена на доминиканците.
към текста >>
194.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Резултатът на това обучение се проявява само благодарение на това, че тези човешки души долавят
стремежа
към Антропософията.
И антропософът може да стори добре, ако, обръщайки се към своето сърце, казва: там вътре се крие днес може би една несъзнателна тайна, която е отблясък на делата на Михаел от 16-то, 17-то, 18-то столетие в свръхземните области, когато преди моето сегашно слизане в областта на Земята аз работих под ръководството на Михаел, който можа да изработи нещо особено, защото беше свободен така да се каже от своите текущи задължения и задачи. И Михаел събра своите отряди, събра онези, които като свръхсетивни същества принадлежаха към него от областта на Ангелите, Архангелите, събра обаче също и човешките души, които бяха дошли в някаква връзка с него. И роди се нещо подобно като една мощно разпространяваща се свръхсетивна школа. Както в началото на 13-то столетие онези, които можеха да действуват задружно, проведоха така да се каже един вид небесен събор, така сега непосредствено под ръководството на Михаел бе проведено от 16-то до 18-то столетие едно свръхсетивно школуване, едно свръхсетивно обучение, за велик Учител на което мировият ред избра самия Михаел. Следователно онова, за което Ви разказах, че е било проведено от първата половина на 19-то столетие като свръхсетивен култ протичащ в мощни имагинации, бе произхождано от едно свръхсетивно школуване, от едно свръхсетивно обучение, резултатите от което тези човешки души носят сега несъзнателно в тяхната вътрешност.
Резултатът на това обучение се проявява само благодарение на това, че тези човешки души долавят стремежа към Антропософията.
към текста >>
195.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Онези, които изпитват по честен начин
стремежа
да дойдат в Антропософското Общество, са свързани по един или друг начин с това, което е станало, като срещите на Александър и Аристотел с Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник, или с други подобни събития.
Сега бих искал само да кажа: в Антропософията са обединени всякакъв вид личности. Също и тези личности имат своята Карма, която води в миналото, в минали времена, която се проявява по най-различни начини, когато отидем първо в миналото в онзи живот, който е бил прекаран преди земния живот и след това отидем по-нататък в миналото до минали земни съществувания. Могат да се намерят само малко хора, които идват честно в Антропософското Движение, без да са участвува ли с тяхната Карма в такива събития, каквито Ви описах сега.
Онези, които изпитват по честен начин стремежа да дойдат в Антропософското Общество, са свързани по един или друг начин с това, което е станало, като срещите на Александър и Аристотел с Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник, или с други подобни събития.
Нещо подобно е определило Кармата, която след това се проявява така в настоящия земен живот, че се ражда стремежът в тези личности да получат духовното по начина, както то се разглежда в Антропософското Движение.
към текста >>
196.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И така в древните времена, които обаче се простират чак до онези времена, когато отвъд Азия стана Тайната на Голгота, ние имаме в тези древни времена, когато правилно застанем в това, което става, имаме от една страна буйния стремеж да бъде осигурено космическото господство на Михаел върху Интелигентността чрез принципа на Артус, а от друга страна от Испания имаме от принципа на Граала
стремежа
, да се държи сметка за това, че в бъдеще интелигентността трябва да бъде намерена на Земята, че тя не се разлива вече от небето.
И така в древните времена, които обаче се простират чак до онези времена, когато отвъд Азия стана Тайната на Голгота, ние имаме в тези древни времена, когато правилно застанем в това, което става, имаме от една страна буйния стремеж да бъде осигурено космическото господство на Михаел върху Интелигентността чрез принципа на Артус, а от друга страна от Испания имаме от принципа на Граала стремежа, да се държи сметка за това, че в бъдеще интелигентността трябва да бъде намерена на Земята, че тя не се разлива вече от небето.
Цялата легенда на Граала диша смисъла на това, което аз току що изказах.
към текста >>
197.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж
стремежа
, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания.
Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания.
към текста >>
Тук възниква следователно великият въпрос: как е действувал миналият живот върху тази личност, които сега от тяхната карма долавят
стремежа
да влязат в Антропософското Движение, как този минал земен живот е действувал върху тях по отношение на Тайната на Голгота?
Тук възниква следователно великият въпрос: как е действувал миналият живот върху тази личност, които сега от тяхната карма долавят стремежа да влязат в Антропософското Движение, как този минал земен живот е действувал върху тях по отношение на Тайната на Голгота?
към текста >>
С това аз Ви описах, какво беше течението на времето в първите столетия след Тайната на Голгота, в онези първи столетия, в които, както вече изнесох това, живееха на Земята душите, които сега отново се преродени на Земята и донесоха със себе си от миналия земен живот
стремежа
, да се движат честно към Антропософското Движение.
С това аз Ви описах, какво беше течението на времето в първите столетия след Тайната на Голгота, в онези първи столетия, в които, както вече изнесох това, живееха на Земята душите, които сега отново се преродени на Земята и донесоха със себе си от миналия земен живот стремежа, да се движат честно към Антропософското Движение.
/Виж рис. №6 /.
към текста >>
198.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Да се опитаме в този миг да събудим в себе си мисълта за връзката на човешката душа със
стремежа
на преломния период на времето.
Разбираме ли се днес правилно в тази празнична вечер. Разбираме ли, че това действие в един определен смисъл означава един обет за нашата душа, едно тържествено обещание. Нашият стремеж ни доведе тук на това място, от което виждаме надалеч към четирите посоки на света, където ни се позволява да издигнем този символ на духовния живот на новото време. Разбираме ли, че на днешния ден, че след като чувстваме душите си свързани с това, което символично положихме в Земята, ние се обричаме на това духовно течение на човешката еволюция признато от нас за правилно. Нека се опитаме, мили мои сестри и братя, да произнесем това душевно обричане: че в този миг ние искаме да се издигнем над всяка дребнавост в живота, над всичко това, което ни свързва, по необходимост свързва човека с живота на ежедневието.
Да се опитаме в този миг да събудим в себе си мисълта за връзката на човешката душа със стремежа на преломния период на времето.
Да се опитаме за момент да помислим, че след като сме извършили това, което днес вечерта искахме да изпълним, ние би трябвало да носим съзнанието в нас, да прозрем в далечни, далечни епохи, за да се убедим как мисията, чийто символ би трябвало да стане този строеж, ще бъде Величествената мисия на човечеството върху нашата планета. Не с гордост и дързост, а със смирение, всеотдайност и жертвоготовност да се опитаме да насочим нашите души към големите планове, към великите цели на човешката дейност на Земята. Да се опитаме да се поставим в положението, в което всъщност би трябвало да сме, трябва да бъдем, когато правилно осъзнаем този миг.
към текста >>
Веднъж в миналото човечеството беше стигнало крайната точка на
стремежа
към личността.
Водени от Кармата ние в този миг стоим на мястото, през което са преминали важни духовни течения. Да почувстваме тази вечер сериозността на положението.
Веднъж в миналото човечеството беше стигнало крайната точка на стремежа към личността.
Тогава в пълнотата на тази земна личност беше пресушено старото наследствено благо на божественото ръководство от праначалото на земната еволюция и тогава отвъд на Изток се яви Световното Слово:
към текста >>
Да почувстваме обаче, мили мои сестри и братя, как тези човешки души трябваше да останат при общия вик на копнеж, понеже Ариман, мрачният Ариман разпростира хаоса върху
стремежа
към духовно познание за световете на висшите Йерархии.
Все по-дълбоко потъваше и трябваше да потъва Ариман. Нека се почувстваме заобиколени от човешките души, в които звучи копнежът по Духа.
Да почувстваме обаче, мили мои сестри и братя, как тези човешки души трябваше да останат при общия вик на копнеж, понеже Ариман, мрачният Ариман разпростира хаоса върху стремежа към духовно познание за световете на висшите Йерархии.
Почувствайте, че в нашето време е налице възможността към четирикратно известеното Духовно Слово да прибавим и едно друго, което мога да ви представя само в символи.
към текста >>
Чуйте как на различните духовни места, където се говори за Духовна наука, за религия и изкуство и се действа в техен смисъл; чуйте как все по-опустошени стават силите на
стремежа
на душите, почувствайте, че вие трябва да се научите да оплодявате тези души, тези стремежи на душите, като черпите от имагинациите, инспирациите и интуициите на Духа.
Опитайте се да направите във вас жив онзи Дух, който може да се довери на речта на Световното Слово, която се носи насреща ни от световните далнини и от обширните простори, и която започва да звучи вътре в нашите души. Това е, което трябва да чувства тази вечер този, който е схванал смисъла на съществуването: човешките души са на края на своя стремеж. В смирение, не с високомерие, със себеотдаване и пожертвователност, не в самомнителност на вашето Себе чувствайте това, което трябва да стане със символа, на който днес поставихме основния камък. Чувствайте значението на познанието, с което трябва да се сдобием, за да знаем: в нашето време, в далечните пространства трябва да бъде пробита преградата, зад която се намират духовните същества, за да ги чуваме, когато те ни говорят за смисъла на съществуването. Навсякъде около нас човешките души трябва да възприемат смисъла на съществуването.
Чуйте как на различните духовни места, където се говори за Духовна наука, за религия и изкуство и се действа в техен смисъл; чуйте как все по-опустошени стават силите на стремежа на душите, почувствайте, че вие трябва да се научите да оплодявате тези души, тези стремежи на душите, като черпите от имагинациите, инспирациите и интуициите на Духа.
Почувствайте какво ще изживее този, който правилно чуе тона на съзидателната духовност.
към текста >>
Съзнанието, което остава от тази вечер, трябва да запали в нас
стремежа
към познание на едно ново откровение, дадено на човечеството, за което жадува човешката душа, от което тя ще пие едва тогава обаче, когато без страх придобие вярата и доверието в това, което може да извести науката за Духа, която от своя страна трябва да обедини това, което поради човешката еволюция трябваше известно време да върви разделено: религия, изкуство, наука.
И така да се разделим - като отнесем в душите си съзнанието за значението, за сериозността и за достойнството на действието, което извършихме.
Съзнанието, което остава от тази вечер, трябва да запали в нас стремежа към познание на едно ново откровение, дадено на човечеството, за което жадува човешката душа, от което тя ще пие едва тогава обаче, когато без страх придобие вярата и доверието в това, което може да извести науката за Духа, която от своя страна трябва да обедини това, което поради човешката еволюция трябваше известно време да върви разделено: религия, изкуство, наука.
Да отнесем това, мили мои сестри и братя, със себе си като спомен от този заедно отпразнуван час, който не бихме желали да забравим.
към текста >>
199.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Но в човешката област също било нужно да се създаде противотежест на
стремежа
, насочен към човешката глава.
Това се отнася за външната, физико-минерална област.
Но в човешката област също било нужно да се създаде противотежест на стремежа, насочен към човешката глава.
Точно както във външния свят материалността трябвало да бъде сгъстена, така че Луцифер и Ариман да не могат да я разтворят чрез тяхната алхимия, така и в човешкото същество трябвало нещо да бъде установено срещу органа, който най-лесно може да бъде атакуван от Луцифер и Ариман. Яхве следователно трябвало да се погрижи, точно както бе направил по отношение на минералната област, да не може всичко да се поддаде на атаките на Луцифер и Ариман.
към текста >>
200.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Но чрез това, че окото се развива едностранно, ние имаме, ако можем да чувствуваме нещо подобно, имаме постоянно
стремежа
да изживеем онова, което се проявява в окото като чувствува що сетиво, като самочувствие, като сетиво на движението, което се развива, когато вървим през пространството и чувствуваме, как се движат нашите крайници и което е подтиснато.
Особеното е, че онзи, който може да наблюдава правилно човека, може да направи откритието, че едно сетиво винаги е използувано от нас по много едностранчив начин. Когато виждаме с очите цветове, форми, светлинни ефекти, ние развиваме окото по един едностранчив начин. В окото винаги има нещо като едно тайнствено сетиво на осезанието; винаги когато гледа, окото също чувствува. Обаче в обикновения живот това е подтиснато.
Но чрез това, че окото се развива едностранно, ние имаме, ако можем да чувствуваме нещо подобно, имаме постоянно стремежа да изживеем онова, което се проявява в окото като чувствува що сетиво, като самочувствие, като сетиво на движението, което се развива, когато вървим през пространството и чувствуваме, как се движат нашите крайници и което е подтиснато.
Онова, което се проявява в окото от другите сетива и което е подтиснато в него, него чувствуваме ние възбудено, въпреки че остава спокойно, в другия човек, когато гледаме. И това, което е възбудено по този начин във виждането, което обаче е подтиснато чрез едностранчивостта на окото, това преобразява скулпторът, дава му друга форма.
към текста >>
201.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
От друга страна обаче то се явява така може би това е нещо странно, но ние все пак го изживяваме, аз вече го посочих относно говоренето върху изкуството: в действителния художествен процес на творчеството и наслаждението имаме
стремежа
да изключим колкото е възможно повече мисълта, да не оставим по никакъв начин това да стигне до мисълта.
Ето защо възниква въпросът: съществува ли освен сетивното и свръхсетивното нещо, което да има работа със съществените задачи на художественото творчество и наслаждение? На този въпрос ще можем да отговорим само тогава, когато вникнем действително в душевния процес на художественото творчество и наслаждение: как ние не можем да го опишем чрез закономерната естетика, а можем само да го изживеем. Когато стоим срещу света в обикновения, еснафски, нехудожествен живот, ние имаме работа от една страна със сетивното възприятие и от друга страна с това, което се създава в нашата собствена душа чрез сетивното възприятие, с мисълта. Едно такова възприятие, каквото ни предлага природата, например да се изисква от изкуството едно изобразяване на един човек, ми се струва поради гореспоменатите причини нещо почти невъзможно и затова излишно. Това, което непосредственото възприятие на природата предлага, да искаме да го изобразим чрез изкуството, представлява всъщност винаги определени заблуждения в изкуството.
От друга страна обаче то се явява така може би това е нещо странно, но ние все пак го изживяваме, аз вече го посочих относно говоренето върху изкуството: в действителния художествен процес на творчеството и наслаждението имаме стремежа да изключим колкото е възможно повече мисълта, да не оставим по никакъв начин това да стигне до мисълта.
Това ми се струва да се дължи на факта, че в човешката душа постоянно се образуват процеси, които могат да виреят или до техния край или да се прекъснат на някое място. Ние можем да проследим тези процеси, когато чрез духовното наблюдение действително слизаме в глъбините на душевния живот, които за обикновеното съзнание остават в областта на подсъзнанието или на безсъзнанието.
към текста >>
202.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ето защо на
стремежа
към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието.
В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта. В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати.
Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието.
Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието. Този метод позволява, щото с това, което мисли и изживява, душата да стои в един свят, който тя се опитва да проникне съзнателно, за да не остане нищо несъзнателно.
към текста >>
203.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Едно от своеобразията на хората от нашата интелектуална епоха е, че в
стремежа
си към познанието, те все повече се отдалечават от художествения усет.
Поддавайки се на днешната интелектуалистично-материалистична наука, ние се опитваме да обхванем света по чисто мисловен път. Накрая получаваме един сбор от мисли и представи, по който съдим за при родните явления, природните същества и т.н. Природните закони биват формулирани в мисли.
Едно от своеобразията на хората от нашата интелектуална епоха е, че в стремежа си към познанието, те все повече се отдалечават от художествения усет.
Ако следваме днешната официална наука, ние се обкръжаваме от мъртви мисли и разглеждайки природните явления, ние започваме да търсим в тях именно мъртвите мисли. Всичко, което днес наричаме природознание и смятаме за гордост на нашата наука, не е нищо друго, освен мъртви мисли, или, с други думи, труповете на всичко онова, което нашата душа е представлявала преди своята поредна инкарнация.
към текста >>
В
стремежа
си да овладее изкуството, душата няма по-добра помощница от антропософията.
В стремежа си да овладее изкуството, душата няма по-добра помощница от антропософията.
Абстрактните мисли са истински умъртвители на художествената фантазия. Ставайки все по-логичен и по-логичен, човекът умъртвява художествената фантазия и обикновено превръща художественото произведение в някакъв коментар. И едно от най-ужасните неща в нашата материалистична епоха е, че академичните среди превърнаха художествените произведения в коментарии, в обяснения. Всъщност тези претенциозни научни обяснения, тези коментари върху Фауст, Хамлет, тези академични описания за изкуството на Леонардо, Рафаело, Микеланджело са истински ковчези, в които днес вкарват всичко онова, което представлява живото изкуство. Ако вземете един коментар върху Фауст, Вие имате усещането, че се докосвате до трупа на Фауст, при коментара върху Хамлет, Вие имате усещането, че се докосвате до трупа на Хамлет, и това е така, защото абстрактните мисли са умъртвили художественото произведение.
към текста >>
В своята интелектуална образованост, човекът, колкото и логично да обяснява нещата, само кръжи около тях, докато антропософското познание винаги насърчава
стремежа
да се потопим вътре в нещата и да пресъздаваме онова, което вече е създадено от Космоса.
Колко вълнуващо е да наблюдаваме, как, изобразявайки един античен профил, гърците веднага се превръщат в пластици, в художници. За разлика от мозъчното мислене, духовният светоглед рано или късно ни отвежда в изкуството. Това се отнася, разбира се, и за антропософския светоглед, така че в определен мо мент човекът си казва: Да, в света има неща, до които ти не можеш да достигнеш чрез мислите, и за да ги достигнеш, ти трябва да станеш художник.
В своята интелектуална образованост, човекът, колкото и логично да обяснява нещата, само кръжи около тях, докато антропософското познание винаги насърчава стремежа да се потопим вътре в нещата и да пресъздаваме онова, което вече е създадено от Космоса.
към текста >>
204.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Обаче скоро се очертават и границите, на които се натъква естественонаучната методология, в
стремежа
си да стигне до „истинския“ образ на човека.
Обаче скоро се очертават и границите, на които се натъква естественонаучната методология, в стремежа си да стигне до „истинския“ образ на човека.
към текста >>
205.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Ако разглеждаме човешкия организъм като хармония на съгласните, навсякъде в него имаме
стремежа
към гласните, следователно към душевното.
Пластичният телесен инструмент всъщност е нещо мъртво, ако гласният елемент, душевното не се удря о него. Ще видите това в подробности, ако разгледате някоя дума в даден средноевропейски диалект. Например думата „ми“ в израза „добре ми е“ (нем. = es geht mir gut - бел. прев.). Когато бях малко момче, изобщо не можех да си представя, че тази дума се пише по този начин; винаги пишех „mia“, защото в „г“ непосредствено се намира стремежът към „а“.
Ако разглеждаме човешкия организъм като хармония на съгласните, навсякъде в него имаме стремежа към гласните, следователно към душевното.
А откъде идва това?
към текста >>
206.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В
стремежа
си да разберат нещо, те съвсем не търсят съзнателния достъп до съкровищницата на своите представи, а им позволяват да изплуват като от самите себе си.
И кога се получава това? Тогава, когато ние не можем съзнателно да регулираме тези два процеса. Има твърде много хора и това проличава още в ранното детство които просто „дремят". Те се отдават прекалено силно на външните впечатления, обаче не успяват да ги подредят, нито пък да се свържат с тях чрез своя Аз. Но по този начин, след като не са свързани както трябва с външния свят, те „дремят" и в своите представи.
В стремежа си да разберат нещо, те съвсем не търсят съзнателния достъп до съкровищницата на своите представи, а им позволяват да изплуват като от самите себе си.
По явява се ту една, ту друга представа; съзнателната воля тук на-пълно липсва. Може да се каже, че описаното душевно състояние е характерно за много хора, а особено често то се среща тъкмо в детска възраст.
към текста >>
207.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако обаче тези готови умозаключения са здраво заседнали в детските души, по-добре е да ги оставите там и да насърчите детето в
стремежа
му да извлича умозаключения от своя непосредствен живот.
Във Валдорфските училища Вие ще обучавате деца от различни възрастови групи, които вече са били възпитавани по всевъзможни методи. Пред себе си Вие ще имате деца, израснали с вече формирани умозаключения съждения и понятия. Така или иначе, Вие ще се опирате на тяхното вече придобито знание, понеже не при всяко дете може да се започва от самото начало. Характерното за сегашната ситуация е, че се налага да започнем с деца от първи до осми клас едновременно. С други думи, Вие ще се изправите пред плахи, полуподготвени детски души и на първо време трябва да правите всичко възможно, за да не измъчвате децата като обременявате тяхната памет с готови умозаключения.
Ако обаче тези готови умозаключения са здраво заседнали в детските души, по-добре е да ги оставите там и да насърчите детето в стремежа му да извлича умозаключения от своя непосредствен живот.
към текста >>
208.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Обаче „човекът-крайници" има следната задача: Той пречи на минералните вещества в
стремежа
им да образуват в човешкото тяло своите специфични кристални форми.
Дори когато не посолявате супата впрочем солта е вече вътре в нея, Вие също приемате минерални вещества. Вие просто имате нужда от тях. Какво обаче правите после с тези минерални вещества? Виждате ли, Вашата глава, изобщо „човекът-глава" не може да предприеме с тях почти нищо. „Човекът-гърди" също.
Обаче „човекът-крайници" има следната задача: Той пречи на минералните вещества в стремежа им да образуват в човешкото тяло своите специфични кристални форми.
Ако не разполагахте със системата на крайниците, веднага след поемането на сол, Вие бихте се превърнали в кристали от сол. Вашите крайници, кости и мускули имат непрекъснатата тенденция да противодействуват на минерализацията, с други думи да разтварят минералите. Силите, които разтварят минералите в човешкото тяло, идват от системата на крайниците.
към текста >>
209.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
В човечеството трябва да се създаде едно напрежение, напрежение на незадоволеност, за да може да се стигне от противоположното, от чистите материални стремления, да се роди
стремежа
към спиритуалното, към духовността.
И още веднъж бих желал да подчертая: Може да се дискутира относно това, колко дълго време или колко малко време ще е нужно, докато едно подобно убеждение проникне в човешките души. Но ако това убеждение не проникне в човешките души, все пак остава сигурно, че ще се постигне това, към което човечеството се стреми несъзнателно. Мисля, че можете да разберете връзката между осъществяваното от нашата духовна наука в отделните конкретни области, и това, което в съвремието и в близкото бъдеще ще се роди от необходимостта на епохата като големи предизвикателства на времето, като исторически изисквания и необходимости на човечеството. То беше залегнало и в основата на често казваното от мен: духовната наука трябва да бъде разглеждана във връзка с големите исторически задачи на съвремието. Хората днес са безкрайно далеч от способността да преценяват нещата по току що описания начин.
В човечеството трябва да се създаде едно напрежение, напрежение на незадоволеност, за да може да се стигне от противоположното, от чистите материални стремления, да се роди стремежа към спиритуалното, към духовността.
Защото как ще се ориентират хората в големия въпрос, който ги доведе дотам да разбират точно противоположното като Мая, идеология?
към текста >>
210.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
Ние трябва да развием интелигентността си, тъй като не можем да останем лишени от интелигентност, но в
стремежа
си да развием интелигентността си ние сме поставени пред изкушението да се подведем по заблудата и по злото.
А в това новораждане, в това откриване на Христовата искрица, в това правилно и честно признание пред себе си: "Не аз, а Христос в мен", се съдържа възможносттта, интелекта да бъде спасен от изпада нето в заблудата и в злото. А в езотерически смисъл това е по-висшето понятие на спасението.
Ние трябва да развием интелигентността си, тъй като не можем да останем лишени от интелигентност, но в стремежа си да развием интелигентността си ние сме поставени пред изкушението да се подведем по заблудата и по злото.
Това изкушение може да се избегне единствено, когато си добием усещане за това, което Мистерията на Голгота е внесла в развитието на човечеството.
към текста >>
211.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Чрез умъртвяване, чрез
стремежа
да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване.
В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения. Тези упражнения могат да се простират и в сферата на душевното и духовното. Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване. И тъкмо чрез изключването на тялото бива предизвиквано изживяване в духовния свят. Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания.
Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване.
към текста >>
212.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Във възпитателното изкуство, за което става дума тук, всичко трябва да бъде изградено върху
стремежа
да се подкрепи именно това, което е заложено в детето.
Във възпитателното изкуство, за което става дума тук, всичко трябва да бъде изградено върху стремежа да се подкрепи именно това, което е заложено в детето.
Ето защо цялото обучение трябва да бъде поставено в услуга на възпитанието. Всъщност ние възпитаваме, а преподаването в известен смисъл използуваме, за да възпитаваме.
към текста >>
213.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Вие знаете, вчера споменах, че човекът трябва да се бори дори срещу тежестта чрез
стремежа
да бъде носен човешкия мозък.
в своя организъм те желаят да върнат обратно процеса на отлагане на соли, което означава, че те искат да разтворят този процес на формиране на Земята, т.е. в съществена степен те желаят да върнат солта в едно по-ранно състояние на формиране на Земята, състояние преди момента на втвърдяването и. Да бъдат видени подобни неща е от особена важност. По този начин наистина вникваме във взаимовръзките между човешкия организъм в природата извън човека. Човек може да си каже: тази, човешка природа носи в самата себе си един вид органическа необходимост да връща обратно определени процеси, осъществяващи се във външния свят, да се бори срещу тях.
Вие знаете, вчера споменах, че човекът трябва да се бори дори срещу тежестта чрез стремежа да бъде носен човешкия мозък.
Изобщо тази тенденция за противодействие е налице. Сега става дума за следното: какво представлява това противодействие срещу процеса на формиране на Земята? В основата това, означава не нещо друго, а освобождаване на долния човек от духовно-душевното, изтласкване на духовно-душевното от долния човек, засега по посока на горния човек. И така, във всеки случай, където е налице глад за сол, този глад за сол ни дава да разберем, че долният човек по определен начин иска да се освободи от твърде мощната активност на духовно-душевното, и че желае тази активност на духовно-душевното в известна степен да потече по посока на горния човек.
към текста >>
Да вземем растение, да кажем, като полския хвощ: виждате
стремежа
да изживее себе си изцяло в процеса на образуване на стебло.
Погледнете ананаса, как се стреми да превърне ствола в най-очебийното, или някое друго растение! Можете да кажете: всяка една растителна форма се стреми да превърне в главен орган някой от основните органи на растението, корен, стебло, листа, цветове, плодове.
Да вземем растение, да кажем, като полския хвощ: виждате стремежа да изживее себе си изцяло в процеса на образуване на стебло.
Други растения имат стремежа да изживеят себе си в процеса на формиране на листа, а други остават да закърнеят стеблата и листата и разтварят себе си в процеса на цветообразуването.
към текста >>
Други растения имат
стремежа
да изживеят себе си в процеса на формиране на листа, а други остават да закърнеят стеблата и листата и разтварят себе си в процеса на цветообразуването.
Погледнете ананаса, как се стреми да превърне ствола в най-очебийното, или някое друго растение! Можете да кажете: всяка една растителна форма се стреми да превърне в главен орган някой от основните органи на растението, корен, стебло, листа, цветове, плодове. Да вземем растение, да кажем, като полския хвощ: виждате стремежа да изживее себе си изцяло в процеса на образуване на стебло.
Други растения имат стремежа да изживеят себе си в процеса на формиране на листа, а други остават да закърнеят стеблата и листата и разтварят себе си в процеса на цветообразуването.
към текста >>
214.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но тук трябва да се обърне внимание не чак толкова на факта за консумацията, колкото на
стремежа
; защото фактът за консумацията се развива именно на основата на
стремежа
, на основата на желание за консумация, и затова е важно на тези неща да се обърне особено внимание.
Професии, които сега се намират в упадък, но които обаче, в съответствие със старото им устройство, би трябвало да им се посочи средство, чрез което да изглеждат одухотворени, без вътрешно да са такива, но само чрез едно външно средство, на тях естествено би трябвало да им препоръчаме да пият чай. Тъй като кафето е добро питие за журналистите, така чаят е изключително действуващо питие за дипломати, чрез което в съществена степен се подпомага привикването към изказване на откъснати мисли, които просто ей тъй биват подхвърлени, и чрез които човек може да представи себе си именно в одухотворен вид. Тъкмо такива неща е важно да се знаят, защото ако умеем правилно да оценим подобни неща, и ако притежаваме необходимия душевен строй, тогава ние ще знаем, че в моралния живот подобни неща естествено трябва да бъдат стимулирани по различен начин, а не чрез тази или онази диета. Но такива неща са изключително важни, за да се поучим за определени взаимоотношения в природата, тъй както в културните отношения е важно да хвърлим поглед например върху изразено ниската консумация на захар, както е била обичайна в Русия, и върху изразено високата консумация в западния свят, в английския свят. Тогава ще открием, че там, където нещата не се парализират от определено душевно развитие, изживяването на човека представлява ясно отражение на това, което всъщност бива внасяно в човека при руснака, изразяващ себе си чрез едно отдаване на околния свят, и притежаващ слабо развито азово чувство, което би могло да бъде заместено, най-много теоретически, и което е свързано с ниската консумация на захар; и противно на това при англичанина, притежаващ изразено усещане за себе си, което има своите органични основи и което е изразено с високата консумация на захар.
Но тук трябва да се обърне внимание не чак толкова на факта за консумацията, колкото на стремежа; защото фактът за консумацията се развива именно на основата на стремежа, на основата на желание за консумация, и затова е важно на тези неща да се обърне особено внимание.
към текста >>
215.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Вие свързвате принципа на подражание с формирането на предпочитание към тази храна и тук в организма е налице продължение на
стремежа
към подражание.
Представете си, че Вие възпитавате в детето определена симпатия към дадена храна чрез това, че го оставяте да подражава на тази симпатия на храната, която симпатия притежава в самият възпитател т.е.
Вие свързвате принципа на подражание с формирането на предпочитание към тази храна и тук в организма е налице продължение на стремежа към подражание.
Същото е и по-късно при авторитарното съществувание. Накратко, когато дадени органи това, разбира се са фини устройства които всъщност би трябвало да останат в резерва до настъпването на старостта, започват да функционират още в детството, тогава възниква ужасната dementia praecox (старческа деменция, старческо оглупяване бел. прев.). Това е истинската причина за старческата деменция. Ето защо можем да кажем: добро лечебно средство е съответното възпитание. И ако някой ден успеем да поставим цялото възпитание в съгласие с познанията, изложени от мен в малката книжка "Възпитанието на детето от гледна точка на Духовната наука" нещо, към което се стремим във Валдорфското училище, но което не можем да разпрострем върху предхождащото възпитание, можем едва от 6-та или от 7-та година на детето нататък тогава всъщност старческата деменция би изчезнала, защото именно чрез провеждането на подобно възпитание се препятствува опасността човекът да активира твърде рано своите старчески органи.
към текста >>
216.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Положително всички произхождащи от фамилии на хемофилици момичета не притежават тази способност по този начин да се противопоставят на
стремежа
към размножаване.
прев.), който може би Ви е известен; известния случай с девите от енгадин. Тези две деви от Енгадин ни представят нещо, което бих желал да кажа осветлява онова човешко познание, от което се нуждае медицината. Тези деви от Енгадин произхождали от фамилия от хемофилици, и те взели твърдото решение, да не се женят. Така тези деви от Енгадин се явяват в историята, като персонални поборници срещу пренасянето на хемофилията. В този случай трябва да погледнем на нещата правилно.
Положително всички произхождащи от фамилии на хемофилици момичета не притежават тази способност по този начин да се противопоставят на стремежа към размножаване.
Тук е нужно формирането на силна субективна воля, формирането тъкмо на онази силна субективна воля, която действува в Аза, а не в астралното тяло. И така тази воля трябва да е била налице при тях. Това означава, че това, което тези жени са имали в своя Аз, което са имали в своята воля, по определен начин е свързано с онези сили, които по известен начин действуват тъкмо хемофилиците. Когато тези сили укрепват по съзнателен начин, те могат да укрепват по-лесно, отколкото става това при нехемофилиците. Това е нещо, което, по правилен начин разгледано, ни довежда до вникването в силите, които сили всъщност са присъщи на кръвта, и до прозрението, как тук се осъществява едно взаимодействие с извън човешката сфера.
към текста >>
217.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Защото по този начин бива хвърлен мост между природонаучното направление излизащо все повече извън рамките на обикновеното разпознаване на болестите и
стремежа
да бъдат създадени лечебните средства и лечебните субстанции.
Нещата се свеждат до следното: ако медицинското изследване трябва да бъде продължено по един полезен за човечеството начин, то тогава то трябва да заеме на истина онова място, което аз се опитах да опиша в лекциите: мисленето обединяване на целия здрав и болен човешки организъм заедно със силите, субстанциите, начините на въздействие, разположени извън човека.
Защото по този начин бива хвърлен мост между природонаучното направление излизащо все повече извън рамките на обикновеното разпознаване на болестите и стремежа да бъдат създадени лечебните средства и лечебните субстанции.
Но за да бъде поет успешно този път е необходимо да добавим един цялостен възглед за човека, в известен смисъл да осветлим човека в духовно-научно отношение, започвайки от там, където човекът, такъв какъвто е днес, стои в определено взаимодействие с външния свят. Това взаимоотношение с външния свят е най-напреднало в развитието си по отношение взаимодействието на външните сетива с външния свят, което взаимодействие всъщност има много малко общо с физичните действия във вътрешността, тъй както например сетивните действия на окото. Но в момента, в който навлезем в областта на по-ниско разположените сетива, в областта на обонянието и вкуса, там ние веднага виждаме, как външния елемент на човека, заедно с околния свят, започват да нахлуват навътре. Защото до една определена степен човешкото храносмилане не представлява нищо друго, освен продължение и преобразяване на сетивната дейност. До онова място, където храносмилателните вещества биват предадени на чревната дейност на лимфо-кръвотворната дейност, до това място в основата си всичко, което води до тази преходна точка, всичко то в основата си представлява метаморфозирала, преобразена сетивна дейност, която дейност, колкото по-ниско е разположена, толкова по-силно проявява органично действие.
към текста >>
Успоредно на това ще поставя няколко закръглящи себе си капчици живак, с техния стремеж към окръгленост, със
стремежа
им към завършване, към организиране и оформяне; образ на всичко онова, което започва от приемането на хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове, което бива дирижирано от черния дроб с цялото му отношение спрямо астралното тяло на човека.
Противодействието е заключено в чернодробната дейност и в дейността на слезката. Ето защо дейността на черния дроб и на слезката в съществената си част трябва да бъде причислена към водната дейност, дейността на течностите. Ала в противоположност на разтварящото действие в първата област на храносмилането, черният дроб извършва действие на обвиване, на обгръщане, на обратно превръщане но онова, което е било извършено в първата част на процеса. Можем да добием представа за същността на това, което протича тук, ако просто разгледаме успоредно с това и дейността, която се извършва когато поставим сол в топла вода. Солта се отнася разтворимо в топлата вода: това е образ на дейността до момента на поемане на хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове.
Успоредно на това ще поставя няколко закръглящи себе си капчици живак, с техния стремеж към окръгленост, със стремежа им към завършване, към организиране и оформяне; образ на всичко онова, което започва от приемането на хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове, което бива дирижирано от черния дроб с цялото му отношение спрямо астралното тяло на човека.
към текста >>
Този нормален човешки организъм има в себе си
стремежа
, непрекъснато да разболява себе си чрез съня.
Един сън, който е твърде дълъг за съответната индивидуалност, може да бъде болестотворен. Чрез твърде продължителния сън се осъществява едно твърде силно процеждане през този бряг, който аз описах; твърде много от първата област на храносмилането преминава в лимфо и кръвотворната дейност. Човек изобщо е непрекъснато изложен на тази възможност. Долната част на организма спи непрекъснато, така че човекът е непрестанно изложен на възможността, кръвта му да заболее чрез долната част на организма. Тук човекът носи сам в себе си лечебното средство, което обаче е съобразено с нормалния човешки организъм.
Този нормален човешки организъм има в себе си стремежа, непрекъснато да разболява себе си чрез съня.
Само, че този стремеж бива изцяло уравновесен чрез желязното съдържание на кръвта. За сега желязото е най-важния за човека метал, действуващ в неговия организъм, който метал действува уравновесяващо в посока да нормализира всичко онова, което в смисъл на излишество преминава от единия процес в другия. Тъй като Вие си обяснявате някои заболявания чрез определен недостиг на кръвта, с помощта на това, което току що казах, така Вие от друга страна, ако прилагате желязото в достатъчно разреждане, така че да бъде действително сродно с постоянно протичащия процес на хомеопатизиране в горния човек, така Вие винаги ще помагате на организма да преодолява разрушителните процеси, насочващи се отдолу нагоре. Другите метални процеси, идващи в съображение при човека, са, както вече видяхме, заместени от човешките дейности.
към текста >>
Ала виждате ли, не бихте могли да кажем, моля да ме извините за това, което ще кажа, че можем, когато разглеждаме изследователски хомеопатичната медицина, да сме удовлетворени, защото тази медицина има предимството да подхожда цялостно към човека, да има в предвид винаги картината на цялостните въздействия, и има предимство на
стремежа
да хвърли мост към лечебните средства; ала в хомеопатичната медицинска литература се появява нещо съвсем различно.
В никаква насока аз не желая да взимам пристрастно нечия страна, но аз просто желая да представя фактите обективно. Но следното може, и трябва да бъде казано: разглеждайки днешната алопатична медицина, навсякъде виждаме нещо, което и би трябвало да се появина нейния път: болният човек да бъде разглеждан според определени странични въздействия на болестта (тенденция, проявяваща се в теорията за бацилите), а също така наблюдаваме и отклонения на вниманието върху вторичното. За целта извикваме на помощ естествената история на бацилите, то тя би ни била изключително полезна: от вида на бацилите можем да разберем много неща за това, което протича, тъй като определен вид бацили се появява винаги под влиянието на съвсем определени първични причини. Винаги има достатъчно възможност да бъде видяно това. Но тази тенденция, вторичното да бъде приемано за първично, като например да се разглежда действието на бацилите върху човешките органи вместо да разберем доколко човешкият организъм може да стане носител на бацили, това е, което се проявява не само в бацилната теория на алопатичната медицина, но което се проявява в целия останал подход и което съдействува за нанасянето на определена вреда, за която на повечето от Вас няма нужда да говоря, тъй като Вие вече многократно сте я наблюдавали.
Ала виждате ли, не бихте могли да кажем, моля да ме извините за това, което ще кажа, че можем, когато разглеждаме изследователски хомеопатичната медицина, да сме удовлетворени, защото тази медицина има предимството да подхожда цялостно към човека, да има в предвид винаги картината на цялостните въздействия, и има предимство на стремежа да хвърли мост към лечебните средства; ала в хомеопатичната медицинска литература се появява нещо съвсем различно.
Когато вземем в ръце тази литература, то всъщност бихме могли да се отчаем от обстоятелството, че в терапевтичната литература средствата са изброени едно след друго по такъв начин, че всяко едно средство е дадено за цяла поредица от заболявания. Изхождайки от литературата, никога не можем да достигнем лесно до специфичното. Всичко помага за толкова много неща? Естествено, аз зная, че засега това не може да бъде по друг начин.
към текста >>
218.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Но доколкото са дихателни органи, те имат
стремежа
да дишат.
Когато приемете тези основания, тогава няма да сте далеч от разбирането, че човешките органи, някои човешки органи са всъщност дихателни органи. Всички човешки органи, които имат изграждане като мозъка, белия и черния дроб, са същевременно дихателни органи.
Но доколкото са дихателни органи, те имат стремежа да дишат.
Те също отделят въглероден диоксид. Това отделяне на въглеродния диоксид е най-същественото при дишането. Вие поемате кислород и това поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност на астралното тяло, което я проявява като симпатия и антипатия. Симпатията е сила, отговаряща на вдишването, а антипатията съответства на силата на издишването на астралното тяло. И ако в моята «Теософия»[1] прочетете описанието на астралното тяло, ще видите, че то е описано като проникнато от силите на симпатията и антипатията.
към текста >>
219.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Защото тук става дума за това, че нервно-сетивната система е локализирана предимно в главата, обаче тя носи в себе си
стремежа
да се разшири в целия останал организъм.
Става дума за троичното устройство на човешкия организъм. От една страна в душевната сфера ние имаме троичния принцип под формата на представи, чувства и волеви импулси. Обаче на това троично устройство в душевната сфера напълно съответствува и едно троично устройство в телесната сфера под формата на нервно-сетивна система (или системата – глава), ритмичната система и системата веществообмен крайници. Аз настойчиво моля да се отбележи, че тази подялба на човешкия организъм е не интелектуална, а по-скоро пластична, образна и жива. Защото ако под системата глава, един човек би подразбрал например това, което се простира до гърлото, под ритмичната система това, което е вложено в средната част на човешкия организъм; и под системата веществообмен крайници: съответните смилателни процеси, метаболизма и половата система, тогава от една такава външна подялба той не би извлякъл същественото.
Защото тук става дума за това, че нервно-сетивната система е локализирана предимно в главата, обаче тя носи в себе си стремежа да се разшири в целия останал организъм.
Така че ако тук ние говорим за нервно-сетивната система в антропософски смисъл, тогава трябва да я определим като онази система от функции в човешкия организъм защото ще дефинираме нещата не според техните пространствени съотношения, а според техните функции която е локализирана предимно в главата и която се стреми да разшири дейността на главата върху целия човек, така че в известен смисъл превръща целия човек отново в глава. Така стоят нещата и с останалите системи. И когато един лекомислен професор по медицина, който изобщо няма сериозното намерение да навлиза в тези неща, а само да ги оклеветява пред света, когато с т.н. "стомашна система" той иска да дискредитира това, което ние определяме като система на вещество обмена, тогава той постъпва съвсем нелепо. По този начин той доказва, че няма разбирането за истинския функционален замисъл на тази подялба, а че се ограничава само във видимите пространствени съотношения.
към текста >>
Наред с това загатнах и за
стремежа
на Духовната наука да се намеси и да подобри това медицинско обучение.
Успоредно с това трябва да се изучават и онези своеобразни вътрешни процеси, които се разиграват в отравянето и обезвреждането, в интоксикацията и дезинтоксикацията, и които периодически излизат от равновесие, защото външния свят е подчинил вътрешния, или обратно, но тъкмо поради това ние се доближаваме до патологията, или по-добре казано до терапевтичната патология и до свързаната с патологията терапия. Струма ми се, че по този начин аз успях да обърна вниманието Ви върху необходимостта от едно истинско оздравяване на медицинското обучение.
Наред с това загатнах и за стремежа на Духовната наука да се намеси и да подобри това медицинско обучение.
Знаете, че тази вечер лекциите са по въпросите на евритмията. Половин час по-късно, аз отново ще Ви дам редица други примери, от които ще се убедите как това интуитивно обхващане на външните природни влияния и на вътрешните процеси в човешкия организъм ни води към истинската терапевтика и към вникване в патологията. Тогава ще дам и примери с отделни вещества. В краткото време, което можахме да отделим за тази цел, аз посочих само принципите, които са залегнали във Ветула алба. Тази вечер ще дам и други примери, без да забравям, че трябва да се държи сметка за едно общо и цялостно разбиране на човешкото същество.
към текста >>
И в
стремежа
си да продължи своите специални изследвания медикът трябва да тръгва точно от тук.
Знаете, че тази вечер лекциите са по въпросите на евритмията. Половин час по-късно, аз отново ще Ви дам редица други примери, от които ще се убедите как това интуитивно обхващане на външните природни влияния и на вътрешните процеси в човешкия организъм ни води към истинската терапевтика и към вникване в патологията. Тогава ще дам и примери с отделни вещества. В краткото време, което можахме да отделим за тази цел, аз посочих само принципите, които са залегнали във Ветула алба. Тази вечер ще дам и други примери, без да забравям, че трябва да се държи сметка за едно общо и цялостно разбиране на човешкото същество.
И в стремежа си да продължи своите специални изследвания медикът трябва да тръгва точно от тук.
Той е длъжен да навлезе в специалните области, а това изисква една индивидуална преценка, и в този смисъл е наложително следното: наложително е от лаическите представи за медицинските принципи да израсне едно истинско познание за задачите на лекаря. И ако Вие правилно схванете посоката, в която антропософски ориентираната Духовна наука иска да тласне днешната медицина тази вечер отново ще говоря на тази тема тогава неизбежно ще си кажете: Да, тази антропософски ориентирана Духовна наука съвсем не се стреми да вкара човека в дилетанство, преди всичко тя се стреми да излекува и оздрави истинската наука, сериозната наука, която едва тогава ще може да изпълнява отново своите важни социални функции.
към текста >>
220.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Преждевременно приемане на Азовото устройство = преждевременно съзряване, придобито слабоумие, опасност от неправилен педагогически подход /Фрьобел/: възникване на
стремежа
, човек да следва само сам себе си.
Особености на съзнанието, на паметта, на говора и на волята и техните причини във взаимодействието на частите на човешкото същество. Патологическото изграждане в три етапа. Патологична невъзможност за вместване чрез волята в света. Слабоумие, лишена от логика памет; малоумие, паранои. Следващ стадий на вродено слабоумие.
Преждевременно приемане на Азовото устройство = преждевременно съзряване, придобито слабоумие, опасност от неправилен педагогически подход /Фрьобел/: възникване на стремежа, човек да следва само сам себе си.
към текста >>
221.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
В това, кое то отвежда човека в духовния свят, в
стремежа
към духовния свят, в любовта към духовния свят, в проникнатостта в духовния свят, така, както съществува в нормалния живот, пасторът ще трябва да търси и да види всичко онова, което човешката душа предлага в нормалните и ненормалните явления в тази област.
Разгледайте ги от другата страна, от която страна трябва да ги разглежда пасторът, като си кажете, че професията на пастора се състои в това да ръководи човека във всичко, при което Азът и астралното тяло трябва по някакъв начин да нахлуят в духовния свят, т.е. където човекът трябва да участвува в духовния свят. Необходимо е лекарят по духовен път да вникне в човека, по духовен път да съзре патологичните процеси, а какво ще трябва да търси пасторът?
В това, кое то отвежда човека в духовния свят, в стремежа към духовния свят, в любовта към духовния свят, в проникнатостта в духовния свят, така, както съществува в нормалния живот, пасторът ще трябва да търси и да види всичко онова, което човешката душа предлага в нормалните и ненормалните явления в тази област.
А сега по отношение на пастора да проследим процеса, обратен на този, който трябва да проследим при лекаря. За лекаря казваме: да, когато той остави сомнамбулът да описва болния орган, тогава той, изхождайки от съня, описва лечебното средство.
към текста >>
222.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ето защо не трябва да казваме, че трябва да отвикнем от
стремежа
за обяснение, както отвикваме от детските игри, защото това би означавало да не искаме да бъдем човеци в пълния смисъл на думата, т. е.
Това значи, че ние добиваме онази яснота на мисленето, на образуването на представите, онези рязко очертани понятия, от които се нуждаем, за да бъдем будни и да следим с будна душа обкръжаващия ни свят, ние се нуждаем от всичко това, за да бъдем човеци в пълния смисъл на думата. Ние можем да добием първо това само от нашето сетивно съобщение с природата. По този начин ние стигаме до ясни, рязко очерта ни понятия. Тук ние развиваме нещо, което човекът трябва да развие заради самия себе си; иначе неговото съзнание не би се пробудило. Следователно не една абстрактна потребност от обяснение, че онова което хора като Дю Боа Реймонд или подобни нему наричат причинна потребност, ни кара да търсим обяснения, а потребност да станем човеци при наблюдение на природата.
Ето защо не трябва да казваме, че трябва да отвикнем от стремежа за обяснение, както отвикваме от детските игри, защото това би означавало да не искаме да бъдем човеци в пълния смисъл на думата, т. е.
да не искаме да се пробудим.
към текста >>
223.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме
стремежа
за проникване в действителния духовен свят.
Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията. Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание. Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса. Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм.
И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят.
Човек изпада в тази болест така, като че инстинктите на астралното тяло, както ще видим по-нататък, израстват в човешката организация. И онова, което изживяваме благодарение на факта, че приемаме идеите на Духовната наука чрез разбирането с разума, даже ако не проникваме самите ние с изследователска цел в този духовен свят, то ни предпазва напълно, особено в настоящето време, то ни предпазва от нездравото изпадане описаните патологични състояния, даже когато те се явяват само душевно. Тези патологични състояния охарактеризирахме ние вчера от едната страна.
към текста >>
224.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Това изобщо характеризира
стремежа
на антропософската духовна наука: да стигне до истинския феноменализъм, да обяснява явленията чрез други явления, да не формира абстрактни понятия, посредством които да се обясняват явленията; а също не просто да се осветяват явленията и да се оставят във вида, както са представени в случайния емпиричен факт, защото в такъв случай те могат да съществуват съвместно, без по никакъв начин да се обясняват едно друго.
Това е, към което трябва да се стремим в истинската наука: да не се определят явленията посредством абстрактни понятия, а да се определят явленията чрез други явления. Това е, което, естествено, прави необходимо първо наистина да разберем явленията, и вече след това да ги определим едно чрез друго.
Това изобщо характеризира стремежа на антропософската духовна наука: да стигне до истинския феноменализъм, да обяснява явленията чрез други явления, да не формира абстрактни понятия, посредством които да се обясняват явленията; а също не просто да се осветяват явленията и да се оставят във вида, както са представени в случайния емпиричен факт, защото в такъв случай те могат да съществуват съвместно, без по никакъв начин да се обясняват едно друго.
към текста >>
225.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
В
стремежа
към опознаване на пълната действителност може и трябва да се премине към други мисловни системи, и отново систематично да се търси, например в тази на времето, в тази на произхода в миналото, която продължава да действа в настоящето.
В стремежа към опознаване на пълната действителност може и трябва да се премине към други мисловни системи, и отново систематично да се търси, например в тази на времето, в тази на произхода в миналото, която продължава да действа в настоящето.
към текста >>
226.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и
стремежа
те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на домашните животни с цел да се повиши добивът от тях.
В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и стремежа те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на домашните животни с цел да се повиши добивът от тях.
Човекът е, или беше убеден в продължение на десетилетия, че няма друг път. Този метод се ограничава с веществата. Тук е обратното, земеделското стопанство се разглежда като една биологична, действително жива система, чиято производствена мощност произлиза от конкретни жизнени сили, които от свръхсетивното наблюдение се описват като сили, свързани с Космоса. Постижението и способността за постижение за в бъдеще произлиза от многообразната дейност на живите същества, които се подреждат в хармония едно с друго. Че днес земеделското стопанство се използва безмилостно, за да се продават неговите продукти и че това ограбване трябва да се компенсира, изрично се подчертава от Рудолф Щайнер в началото на пета лекция и това е съставна част на концепцията.[22]
към текста >>
227.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Изправяйки се срещу Нютоновата теория и цялата съвременна физика, Гьоте се е ръководил от
стремежа
да защити истината.
Така тази проблематика днес увисва между това, което е написано за цветовете в книгите, и това, което е в действителност.
Изправяйки се срещу Нютоновата теория и цялата съвременна физика, Гьоте се е ръководил от стремежа да защити истината.
Не можеш истински да разбереш природата, без да прибегнеш до теорията за цветовете според Гьоте. Ето защо напълно естествено е, че в Гьотеанума защитават Гьотевото учение за цветовете. Но ако човек не се ограничава в чисто религиозната или нравствена сфера, а смее да посяга и на отделните дисциплини от физиката, той предизвиква върху себе си хули от страна на самите физици.
към текста >>
228.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Това украсяване се е обуславяло от
стремежа
, свръхсетивното да стане външно възприемаемо.
Трябва да имате предвид всички тези факти. Тогава ще видите, че облеклото се е появило отчасти поради потребност от защита и отчасти поради нуждата да се украсим.
Това украсяване се е обуславяло от стремежа, свръхсетивното да стане външно възприемаемо.
А накрая, по отношение на облеклото, хората стигнали дотам, че вече нищо не знаели за него, освен това, че човек го носи. Във връзка с това са се появили и народните носии. Естествено народите, на които е било необходимо да се защитят, са избирали прилепващи дрехи, дрехи плътни и дебели, в по-голяма или по-малка степен натежаващи на цялото тяло или на по-изложените на студ части от тялото. При по-мек климат човек е създавал много повече украшения, облеклото му е било по-тънко, по-ефирно и т. н. И така, от обкръжаващата среда като цяло, от климата е зависело, доколко човек се е защитавал и доколко се е украсявал.
към текста >>
229.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
В Рим било породено това, което после все повече и повече свързвало църквата със
стремежа
към световно господство.
Тези хора, така да се каже, се смесвали с потомците на разбойниците, благодарение на което в римския елемент се влял още един поток от хора. Обаче установеното по-късно от Рим световно господство, чак до нашето време предаващо се на човечеството като претенция за господство, произлизало - по този въпрос не трябва да храним никакви илюзии - от тази първоначална колония от негодници, основана на седемте хълма на Рим. Тук, разбира се, се вляло де що има: всичко придобило по-изтънчена форма. В същото време няма да можем да разберем как са стояли нещата тук в по-късно време, ако не знаем, че първоначално това е била колония, събрала разбойниците от горите. И оттук по цяла Европа се разпространявали претенциите към господство и други подобни, които играят голяма роля и до днес.
В Рим било породено това, което после все повече и повече свързвало църквата със стремежа към световно господство.
Вследствие през средновековието възникнали известни събития и т. н.
към текста >>
230.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Наистина духовното начало живеело в мъжеството и
стремежа
на тези хора към битка.
И римляните чували тези приглушени звуци: «Циу цвинг цвист! Циу цвинг цвист! » - (Рис. 8). При атака това се носело над главите на римляните. Както се казва, то е внушавало по-голям страх, отколкото всички лъкове, стрели и тем подобни.
Наистина духовното начало живеело в мъжеството и стремежа на тези хора към битка.
към текста >>
231.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако сега преминем в Европа, там, вследствие на
стремежа
за защита от мохамеданството, от монотеизма в чистия му вид, където не става и дума за някакви три лица, възникнала щателно разработена доктрина за три божествени персони (лица, ипостаси).
Ако сега преминем в Европа, там, вследствие на стремежа за защита от мохамеданството, от монотеизма в чистия му вид, където не става и дума за някакви три лица, възникнала щателно разработена доктрина за три божествени персони (лица, ипостаси).
към текста >>
НАГОРЕ
