Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са
2270
резултата от
911
текста в
3
страници с корен от думите : '
сравни сравнение сравняв
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
412
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Това, което Гьоте беше мислил и разработил поотделно върху тази или онази област на природознанието, ми се стори от по-малко значение в
сравнение
с това, което съставляваше централното откритие, което трябваше да му припише.
Това, което Гьоте беше мислил и разработил поотделно върху тази или онази област на природознанието, ми се стори от по-малко значение в сравнение с това, което съставляваше централното откритие, което трябваше да му припише.
Аз виждах това откритие във факта, как би трябвало да се мисли върху органическия свят, за да се доберем до него."
към текста >>
2.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Нека
сравни
м с горното това, което Гьоте е написал в 1807 година като увод към своето учение на метаморфозите: "Но когато разгледаме всички форми, особено органичните, ние откриваме, че никъде не се явява нещо постоянно, никъде нещо почиващо, нещо завършено, а напротив всичко се колебае в постоянно движение”.
Нека сравним с горното това, което Гьоте е написал в 1807 година като увод към своето учение на метаморфозите: "Но когато разгледаме всички форми, особено органичните, ние откриваме, че никъде не се явява нещо постоянно, никъде нещо почиващо, нещо завършено, а напротив всичко се колебае в постоянно движение”.
Не това колебаещо се той противопоставя там идеята или "нещо, което се съдържа само за миг в опитността” като нещо постоянно. От горецитираното място от "Сатирос" ясно може да се види, че основата на мисълта за метаморфозите, морфологическата мисъл се е родила у Гьоте още преди неговото идване във Ваймар.
към текста >>
Едно просто
сравнение
ще изясни нещата.
Дарвин е развил само последната страна на науката за организмите. Следователно не може да се каже: Дарвиновата теория е развитие на основните идеи на Гьоте, а тя е само развитие на едната страна на последните. Тя насочва погледа само върху онези факти, които дават повод, щото светът на живите същества да се развие по определен начин, не обаче и върху онова “нещо”, върху което фактите действат определящо. Когато се преследва само едната страна, тя не може никак да доведе до една пълна теория на организмите, тя трябва да бъде действително проследена в духа на Гьоте, трябва да бъде допълнена и задълбочена чрез другата страна на неговата теория.
Едно просто сравнение ще изясни нещата.
Да вземем едно парче олово, да го доведем в течно състояние чрез нагряване и след това да го излеем в студена вода. Оловото е минало през две следващи един след друг стадии на неговото състояние; първият стадий е предизвикан от по-високата, вторият от по-ниската температура. Каква форма добиват двата стадия, това не зависи само от природата на топлината, а съвсем съществено и от природата на оловото. Едно друго тяло, прекарано през същите условия, би показало съвършено други състояния. Организмите също се оставят да бъдат повлияни от обкръжаващите ги условия, те също се приемат различни състояния, предизвикани чрез условията на обкръжаващата среда, а именно напълно съответно на тяхната природа, на тяхната същност, която прави от тях организми.
към текста >>
3.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той успя да достави това доказателство през пролетта на 1784 година в съдружие с Лодер, с когото
сравни
човешки и животински черепи в Йена.
При неговите възгледи тези мнения трябваше веднага да му се явят като една грешка. Типичната основна форма, според която трябва да се изградени всички организми, би била унищожена с това. У Гьоте не можеше да има никакво съмнение, че тази част, която може да се намери повече или по-малко развита у всички животни, трябва да участва също и в устройството на човешката форма, само че тук отстъпва на заден план,защото органите за приемането на храна отстъпват пред тези, които служат на духовните функции. Съобразно цялото свое духовно направление Гьоте не можеше да мисли другояче, освен че и у човека съществува една междучелюстна кост. Касаеше се само за емпиричното доказателство на същата, само за това, каква форма приема тя у човека, доколко се приобщава към целостта на организма.
Той успя да достави това доказателство през пролетта на 1784 година в съдружие с Лодер, с когото сравни човешки и животински черепи в Йена.
Гьоте съобщи това на 27 март както на госпожа фон Щаин*/* “На мене ми достави едно прекрасно удоволствие, аз направих едно анатомическо откритие, което е важно и хубаво” така и на Хердер*/* “Аз намерих – нито злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя неизмерима радост, ос интермаксиларис у човека”./
към текста >>
Тяхното разглеждане на нещата не беше идейно, а едно външно
сравнение
; а за това последното междинната кост не съществуваше у човека.
Тяхното разглеждане на нещата не беше идейно, а едно външно сравнение; а за това последното междинната кост не съществуваше у човека.
Това, което Гьоте изискваше: да виждаме с очите на духа, за това имаха малко разбиране. Това създаде после и разликата между тяхното съждение и това на Гьоте. Докато Блуменбах, който все пак виждаше нещата съвсем ясно, стигна до заключението: “Разликата между това, което си открил и междучелюстната кост е колкото от Земята до Небето”, Гьоте разсъждаваше: как може да се обясни една такава голяма външна разлика при необходимата вътрешна тъждественост.
към текста >>
Споменатият слонов череп е нарисуван от Вайз от много страни по метода на Кампер, като Гьоте го
сравняв
а с един притежаван от него голям череп повече от спойките не са били сраснати.
В това време Гьоте е изцяло вглъбен в тези изследвания.
Споменатият слонов череп е нарисуван от Вайз от много страни по метода на Кампер, като Гьоте го сравнява с един притежаван от него голям череп повече от спойките не са били сраснати.
На този череп той прави още една важна забележка. Дотогава се е приемало че при всички животни резците са просто вмъкнати в междучелюстната кост, докато кучешките зъби принадлежат на костта на горната челюст; само слонът правел изключение от това. Че това не е така, му показва също и онзи череп, както той пише в едно писмо на Хердер. В едно пътуване до Айзенах и Брауншвайг, което Гьоте предприема през това лято, той продължава да се занимава с остеологични проучвания. При това пътуване той иска да погледне в Брауншвайг в устата на един "нероден слон" и води един смел разговор с Цимерман.
към текста >>
В своя труд: "За устройството на човешкото тяло" той казва (стр.160): "Проницателният опит на Гьоте от
сравни
телната остеология, че междинната челюстна кост на горната челюст е обща на човека и на останалите животни, които той подкрепи с много сполучливи рисунки, заслужава да бъде официално признат."
Зьомеринг постепенно отстъпи от своята съпротива.
В своя труд: "За устройството на човешкото тяло" той казва (стр.160): "Проницателният опит на Гьоте от сравнителната остеология, че междинната челюстна кост на горната челюст е обща на човека и на останалите животни, които той подкрепи с много сполучливи рисунки, заслужава да бъде официално признат."
към текста >>
В своето "Ръководство по
сравни
телна анатомия", 1805 година, той още изказваше убеждението: човекът не притежава никаква междучелюстна кост*(*също, стр.22) В своята написана в 1830-32 година студия: "принципи на зоологическата философия" Гьоте можа да получи признание и от Блуменбах.*(* Естествени науки, стр.
По-трудно беше да бъде спечелен Блуменбах.
В своето "Ръководство по сравнителна анатомия", 1805 година, той още изказваше убеждението: човекът не притежава никаква междучелюстна кост*(*също, стр.22) В своята написана в 1830-32 година студия: "принципи на зоологическата философия" Гьоте можа да получи признание и от Блуменбах.*(* Естествени науки, стр.
585 и следв.). Сред лични отношения той застана на страната на Гьоте*/*Разговори с Екерманн, 2, VІІІ, 1850/ Даже на 15 декември 1825 година той достави на Гьоте един хубав пример за потвърждение на неговото откритие. Един атлет от Хеската област потърсил при Лангенбек, колега на Блуменбах, помощ поради неговата животински изпъкваща междучелюстна кост*/*Кореспонденцията на Гьоте върху естествената наука, І, стр.51/. Ние още ще говорим за по-късните привърженици на Гьотевите идеи. Тук ще споменем още че М.Й.Вебер успял да отдели срасналата с горната челюст междинна кост чрез разредена сярна киселина.
към текста >>
В това общество изнесе Гьоте своите идеи върху
сравни
телната анатомия.
Идеята за животинския тип се съдържа в един широк смисъл в стихотворението "Метаморфоза на животните", което излезе в 1820 година във втората от Морфологическите Тетрадки* (*виж Естествените Науки I, стр.344 и следв., където отделни неща са казани и в забележките). В началото на 1795 година Гьоте се намираше в Йена, където са се намирали също и братята фон Хумболдт, Якоби и Шилер.
В това общество изнесе Гьоте своите идеи върху сравнителната анатомия.
Приятелите намериха неговите изложения толкова важни, че го накараха да напише своите мисли. Както се вижда от едно писмо на Гьоте до Якоби старшия, Гьоте се е отзовал на това искане още в Йена, като е издиктувал схемата на една сравнителна остеология* (*Естествени Науки I, 239 и следв.) на Макс Якоби.
към текста >>
Както се вижда от едно писмо на Гьоте до Якоби старшия, Гьоте се е отзовал на това искане още в Йена, като е издиктувал схемата на една
сравни
телна остеология* (*Естествени Науки I, 239 и следв.) на Макс Якоби.
Идеята за животинския тип се съдържа в един широк смисъл в стихотворението "Метаморфоза на животните", което излезе в 1820 година във втората от Морфологическите Тетрадки* (*виж Естествените Науки I, стр.344 и следв., където отделни неща са казани и в забележките). В началото на 1795 година Гьоте се намираше в Йена, където са се намирали също и братята фон Хумболдт, Якоби и Шилер. В това общество изнесе Гьоте своите идеи върху сравнителната анатомия. Приятелите намериха неговите изложения толкова важни, че го накараха да напише своите мисли.
Както се вижда от едно писмо на Гьоте до Якоби старшия, Гьоте се е отзовал на това искане още в Йена, като е издиктувал схемата на една сравнителна остеология* (*Естествени Науки I, 239 и следв.) на Макс Якоби.
към текста >>
4.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Следователно той е стигнал до своята сетивна действителност по съвършено друг начин в
сравнение
с другите обекти на сетивния свят; ето защо изглежда да се е родил по един неестествен път.
Следователно той е стигнал до своята сетивна действителност по съвършено друг начин в сравнение с другите обекти на сетивния свят; ето защо изглежда да се е родил по един неестествен път.
Но сега е напълно обяснимо, че в своята вътрешност организмът е също така изложен на влиянията на сетивния свят, както всяко друго тяло. Падащият от покрива камък може да улучи също така едно живо същество, както и едно неорганично тяло.
към текста >>
Цветните листа (ц) са по-фини в
сравнение
с листата на чашката, по-нежни; нещо, което може да се получи само от една по-малка интензивност в една точка, следователно от по-голямото разширение на формиращите сили.
Цветните листа (ц) са по-фини в сравнение с листата на чашката, по-нежни; нещо, което може да се получи само от една по-малка интензивност в една точка, следователно от по-голямото разширение на формиращите сили.
В половите органи /тичинките т и близалцето у -) се явява следващото свиване, след което в образуването на плода (к) става едно ново разширение. В произлизащото от плода семе (а) отново цялото същество на растението се явява сбито в една точка*./*Плодът се ражда чрез едно израстване на плодника /на долната част на плодника/, така наречения възел на плода; той представлява един по-късен стадий на същия, следователно може да бъде показан само отделно.
към текста >>
Относно доказателството на това твърдение обръщаме внимание на читателите върху забележките към Гьотевата статия* /*Естеств.Н.I,стр.217 и следв./ върху спиралната тенденция в природата, и които се вижда, Гьоте не изнася нищо съществено ново в
сравнение
с неговите предишни идеи.
Марциус разглеждаше формата на растението определена в нейното развитие като съставена от една спирална и една вертикална тенденция. Вертикалната тенденция произвеждаше растежа в посоката на корена и на стеблото; спиралната тенденция произвеждаше разширението на листатата, цветовете и т.н. Гьоте видя в тези мисли само едно вземане под внимание на развитието в пространствено отношение /вертикално, спирално/ на неговите идеи, които той беше написал в един труд върху метаморфозата още в 1790 година.
Относно доказателството на това твърдение обръщаме внимание на читателите върху забележките към Гьотевата статия* /*Естеств.Н.I,стр.217 и следв./ върху спиралната тенденция в природата, и които се вижда, Гьоте не изнася нищо съществено ново в сравнение с неговите предишни идеи.
Отправяме тази забележка особено към онези, които твърдят, че тук може да се забележи даже една отстъпка на Гьоте от предишни ясни възгледи и навлизане в "най-дълбоките области на мистиката". Вече в напреднала възраст /1830-1832/ Гьоте съчини две статии върху спора на двамата френски естествоизпитатели Кювие и Жьофроай дьо Сент-Илер. В тези статии ние още веднъж намираме в много съкратена форма принципите на Гьотевия възглед за природата.
към текста >>
5.
07. ОТНОСНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той винаги изхожда от конкретни факти,
сравняв
а ги, подрежда ги.
Нищо не е стояло по-далече от Гьоте, освен това, да изходи по един съзнателен начин от общи понятия.
Той винаги изхожда от конкретни факти, сравнява ги, подрежда ги.
От това за него се ражда идейната основа на тези факти. Голяма грешка е да се твърди, че не идеите са двигателният принцип в творчеството на Гьоте, понеже той прави онази странно известна забележка върху идеите на Фауст.
към текста >>
6.
08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тук е мястото да припомним също и за изказването относно "радостния период на живота", който поетът дължи на Квантовата "Критика на чистия разсъдък" и който все пак той всъщност дължи на обстоятелството, че видя, как тук "произведенията на изкуствата и телеогичният разсъдък се осветляват взаимно." "Мене ме радваше, казва поетът, че поетичното изкуство и
сравни
телното прородознание са толкова близо сродни едно с друго, като и двете се подчиняват на същата разсъдъчна способност." В статията: "Знаминателно насърчение чрез една единствена остроумна дума" Гьоте поставя със същото намерение своето обективно поетическо творчество срещу своето обективно мислене.
Тук е мястото да припомним също и за изказването относно "радостния период на живота", който поетът дължи на Квантовата "Критика на чистия разсъдък" и който все пак той всъщност дължи на обстоятелството, че видя, как тук "произведенията на изкуствата и телеогичният разсъдък се осветляват взаимно." "Мене ме радваше, казва поетът, че поетичното изкуство и сравнителното прородознание са толкова близо сродни едно с друго, като и двете се подчиняват на същата разсъдъчна способност." В статията: "Знаминателно насърчение чрез една единствена остроумна дума" Гьоте поставя със същото намерение своето обективно поетическо творчество срещу своето обективно мислене.
към текста >>
7.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обикновено се казва, че обектът на опитността /или на опита/ е индивидуален, а понятието напротив е абстрактно, бедно в
сравнение
с пълносъдържателното възприятие, оскъдно, празно.
Обикновено се казва, че обектът на опитността /или на опита/ е индивидуален, а понятието напротив е абстрактно, бедно в сравнение с пълносъдържателното възприятие, оскъдно, празно.
Но в какво се търси тук богатството на определенията? В техния брой, които трябва да бъде безкрайно голям в безкрайността на пространството. Затова пък понятието не е по-малко пълноопределено. При него числеността е заменена чрез качества. Обаче както в понятието не намираме числеността, така и на възприятието липсва динамично-качественото на характерите.
към текста >>
Когато разглеждаме нещата без да мислим, ние не знаем, че семето се намира на една по-висока степен на съвършенство в
сравнение
с прашинката от пътя.
Резюмирайки с помощта на теоретико познавателните разсъждения получените резултати, имаме следното: ние трябва да изходим от напълно лишената от определение, непосредствена форма на действителността, от това, което е дадено на сетивата, преди да поставим в действие мисленето, от самовижданото, чуваното и т.н. Важното е да имаме съзнание, какво ни доставят сетивата и какво мисленето. Сетивата не ни казват, че нещата се намират в някакво отношение едни спрямо други, като например, че това е причина, онова следствие. За сетивата всички неща са еднакво съществени за стоежа на света.
Когато разглеждаме нещата без да мислим, ние не знаем, че семето се намира на една по-висока степен на съвършенство в сравнение с прашинката от пътя.
За сетивата и двете имат еднакво значение, когато външно изглеждат подобни. На тази степен на разглеждане нещата Наполеон не е по-важен от историческа гледна точка от Ивана или Драгана в никое отдалечено планинско село. Дотук е стигнала днешната теория на познанието. Но че тя не е премислела ни най-малко изчерпателно тези истини, това ни показва обстоятелството че почти всички теоретици на познанието правят грешката да поставят веднага на този предварително неопределен и лишен от определение образ, срещу който ние застава ме на първата степен на нашето възприемане, сказуемото: Това е една представа. Това значи човек да накърнява по най-груб начин своето собствено, току-що добито разбиране.
към текста >>
8.
10_3. СИСТЕМА НА НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В
сравнение
с общия емпиризъм рационализмът съставлява следващата по-висша степен.
Първият метод е общия емпиризъм, който не се издига над емпиричното явление, над непосредствено дадените факти. Той спира при отделните явления. Ако общият емпиризъм иска да бъде последователен, той трябва да ограничи цялата си дейност само в това, да описва точно във всички подробност всяко явление, с което се сблъсква, т.е. да приеме емпирическото състояние на нещата. За него наука би било само сборът от всички отделни описания на непосредствено дадените факти.
В сравнение с общия емпиризъм рационализмът съставлява следващата по-висша степен.
Той се залавя с научното явление. Този възглед не се ограничава вече само в голото описание на явленията, а се стреми да ги обясни чрез откриване на причините, чрез поставяне на хипотези и т.н. Това е степента, при която умът вади заключения от явленията за причините и връзките. Гьоте обяснява като едностранчивости както първия така и втория метод. Общият емпиризъм е грубата ненаучност, защото той никога не излиза вън от голото схващане на случайностите; напротив рационализмът със своите тълкувания внася в света на явленията причини и връзки, които не са в него.
към текста >>
9.
13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той има съвършено друга потребност в
сравнение
с други изследователи.
След тази практическа грижа в него възникна научната потребност да се запознае по-отблизо със законите на онези явления, които беше в състояние да наблюдава там. Широкият възглед за природата, който се разви в неговия дух до все по-голяма яснота*/*виж статията "Природата"; Ест. Н.ІІ, стр.5 и следв./, го принуди да обясни в своя смисъл това, което се простираше пред неговите очи. Тук веднага се проявява една дълбоко залегнала в Гьотевата природа особеност.
Той има съвършено друга потребност в сравнение с други изследователи.
Докато при тези последните главното седи в познанието на отделните неща, докато те проявяват интерес към едно идейно построение, към една система дотолкова, доколкото това може да им бъде в помощ при наблюдението на отделните неща, за Гьоте подробността е само преходна точка към едно цялостно разбиране на битието. В статията "Природата" ние четем: "Тя живее само в деца, а майката, къде е тя? " Същият стремеж, да познае не само непосредствено съществуващото, а неговата по-дълбока основа, ние намираме също във "Фауст" /"наблюдавай всяка действаща сила и семена"/. Така също за него това, което той наблюдава върху повърхността на земята и под нея, става средство, за да проникне в загадката на образуването на света. Това, което той пише на 28 декември 1789 г.
към текста >>
10.
16_5. ГЬОТЕ, НЮТОН И ФИЗИЦИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Нужно е само да се освободим от представата, че у Гьоте светлина и тъмнина са реални същности, а да ги считаме само като принципи, като духовни същности, тогава ние ще добием съвършено друго мнение върху неговата теория на цветовете в
сравнение
с това, което обикновено си съставяме.
Нужно е само да се освободим от представата, че у Гьоте светлина и тъмнина са реални същности, а да ги считаме само като принципи, като духовни същности, тогава ние ще добием съвършено друго мнение върху неговата теория на цветовете в сравнение с това, което обикновено си съставяме.
Когато както Нютон под светлина разбираме само една смес от всички цветове, тогава изчезва всякакво понятие за конкретната същност "светлина". Тази същност се изпарява напълно и се превръща в една празна обща представа, на която не отговаря нищо в действителност. Такива абстракции бяха чужди на Гьотевия възглед за света. За него всяка представа трябваше да има едно конкретно съдържание. Само че за него "конкретното" не свършваше при "физическото".
към текста >>
11.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Всеки може да търси Гьотеви цитати и да ги
сравняв
а исторически; но да ги тълкува в смисъла на Гьотевия светоглед, това във всеки случай не може Форлендер.
Към това Форлендер казва: "Тези /думи на Гьоте/ не искат да обяснят нищо повече освен като увод тривиалната разлика между приятното и истинното. Изследователят трябва да търси това, което е, а не това, което е приятно". Който, както Щайнер се опитва да нарече последните думи, които във всеки случай са твърде второстепени, като едно поставяне в отношение с нещата, него трябва да го посъветваме първо да си изясни основните понятия на Кантовото учение, например разликата между субективното и обективното усещане, от параграф 3 на критиката на разсъдъчната способност." Но както ясно се вижда от моето изречение, аз съвсем не съм казал, че въпросният начин да се постави човек в отношение с нещата е този на Кант, а това, че Гьоте не намира Кантовото схващане за отношението между субект и обект съответно на онова отношение, в което се намира човекът, когато той иска да познае, какви са те в тяхната същност. Гьоте е на мнение, че дефиницията на Кант не отговаря на човешкото познание, а на онова отношение, в което човек се поставя към нещата, когато ги разглежда по отношение на приятността и неприятността. Който може, както Форлендер, да разбере така криво едно изречение, може да си спести труда да съветва другите хора по отношение на философското развитие и по-добре първо да си усвои способността да чете правилно едно изречение.
Всеки може да търси Гьотеви цитати и да ги сравнява исторически; но да ги тълкува в смисъла на Гьотевия светоглед, това във всеки случай не може Форлендер.
Не може и дума да става за някаква друга истина освен за една субективна човешка истина. Защото истината е влагането на субективни изживявания в обективна връзка на явленията. Тези субективни изживявания могат даже да приемат един напълно индивидуален характер. Въпреки това те са израз на вътрешната същност на нещата. Ние можем да вложим в нещата само това, което сами сме изживели.
към текста >>
12.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Така е и със сетивното възприятие разбира се трябва да се има предвид недостатъчността на едно
сравнение
.
Когато обикновеното съзнание съм свързан само психически с един цвят, поради устройството на това съзнание аз не мога да възприемам нищо от цвета. Както не мога да вида моето лице, когато гледам пред себе си. Но щом пред мене стои едно огледало, аз виждам това лице като тяло. Когато не стоя пред огледалото, Аз Съм тялото, аз изживявам себе си като такова тяло. Стоейки пред огледалото, аз възприемам тялото като образ в огледалото.
Така е и със сетивното възприятие разбира се трябва да се има предвид недостатъчността на едно сравнение.
Аз живея с цвета вън от моето тяло; чрез дейността на тялото /на окото, на нервната система/ цветът се превръща за мене в съзнателно възприятие. Тялото не е един производител на възприятия, на душевния живот въобще, а това човешко тяло е един огледален апарат на това, което става душевно-духовно вън от тялото.
към текста >>
Тялото се явява от една страна като едно отделени е от духовно-душевното същество, приблизително така, че можем да си позволим
сравнение
то с охлювата черупка, която обгръщайки охлюва, се получава като едно негово копие.
духовната наука, която разбираме тук, сочи на едно изживяване, което душата може да има независимо от тялото. А това изживяване се изявява като нещо индивидуално. То се явява като един по-висш човек, който стои към физическия човек както към своя инструмент. Това, което човек чувствува чрез духовното изживяване на душата освободена от тялото, е едно духовно-душевно единно човешко същество, което принадлежи на един духовен свят така, както физическото тяло принадлежи на физическия свят. Когато душата изживява това свое духовно същество /същност/, тя познава също, че то стои в определено отношение към тялото.
Тялото се явява от една страна като едно отделени е от духовно-душевното същество, приблизително така, че можем да си позволим сравнението с охлювата черупка, която обгръщайки охлюва, се получава като едно негово копие.
От друга страна духовно-душевното се явява като сборът от сили в растението, които след като растението се е развило, след като то е завършило своето развитие чрез листата и цветовете, се събират в зародиша /семето/, за да образуват заложбата за едно ново растение. Ние не можем да изживеем /да почувстваме/ духовно-душевния човек, без същевременно чрез изживяването да знаем, че в този човек се съдържа нещо, което иска да се оформи в един нов физически човек. Да се оформи в един такъв физически човек, който чрез своя живот във физическото тяло си е събрал сили, които могат да се проявят в това настоящо физическо тяло.
към текста >>
Такова изследване може да се
сравни
с онова за хранителната стойност на житното зърно.
То може да бъде използвано за храна на човека. Когато го изследваме по отношение на тази негова използуваемост, тогава се вземат под внимание гледните точки различни от онези, които се получават от на предващия път на зърното, по който то минава, когато попада в почвата и става зародиш на едно ново растение. Това, което човек изживява душевно, има по същия начин един двоен път. От една страна то се явява в съзерцанието на един външен свят. Когато изследваме душевното изживяване от тази гледна точка, ние ще създадем светогледи, които преди всичко питат за това: Как прониква познанието в същността на нещата?
Такова изследване може да се сравни с онова за хранителната стойност на житното зърно.
Но ние можем да разгледаме също душевното изживяване, доколкото то не е отклонено навън, а продължаващо да действа в душата и водещо я от една степен на друга на съществуването. Тогава ние схващаме това душевно изживяване във вложената в него двигателна сила. Ние го познаваме като един по-висш човек в човека, който в единия живот подготвя другия. Ние ще стигнем до разбирането, че този е основният импулс на душевното изживяване. Ще познаем също, че познанието се отнася към този основен импулс като използването на житното зърно като храна към напредващия път на това житно зърно, който прави от него зародиш за едно ново растение.
към текста >>
13.
03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА
GA_2 Светогледа Гьоте
Те са добили своето научно гледище вън от този светоглед, който са застъпвали Шилер и Гьоте, и след това са го
сравни
ли с него.
Това е онзи отрасъл на науката, който се издига над чистото събиране на наблюдения, над запознаването с отделните опитности, за да достави един задоволителен общ възглед за света и живота. Той е това, което обикновено наричаме философия. За нея изглежда като че нашата класическа епоха не съществува. Тя търси своето спасение в едно изкуствено откъсване и аристократично изолиране от целия останал духовен живот. Това изказване не може да бъде опровергано от факта, че един доста голям брой по-стари и по-нови философи и естествоизпитатели не са добили своето научно гледище чрез това, че са развили зародишите намиращи се в научните творения на нашите духовни герои (Гьоте и Шилер).
Те са добили своето научно гледище вън от този светоглед, който са застъпвали Шилер и Гьоте, и след това са го сравнили с него.
Те също не са сторили това, с цел да добият нещо за своето направление от научните възгледи на класиците, а за да ги изпитат, дали те могат да устоят пред това тяхно собствено направление. Ние ще се върнем по-подробно върху този въпрос. Първо бихме искали да посочим последствията, които се получават за въпросната област на науката от това поведение спрямо най-висшата степен на развитие на културата на новото време.
към текста >>
Никога възгледите на Гьоте не са били изходна точка на научни изследвания, а само обект на
сравнение
.
Йесен, пише за теорията на Дарвин: "Удивлението, което намира у някой изследовател по специалността и у мнозина непосветени тази теория, изнасяна и от по-рано, но опровергана от едно задълбочено изследване, показва, как винаги народите много малко са познавали и разбирали резултатите на природоизследването." Същият изследовател казва за Гьоте, че той "се е издигнал до обширни изследвания в областта на неживата както и на живата природа", като е намерил в "едно разсъдливо и дълбоко проникващо наблюдение на природата основния закон на образуването на растенията". Всеки един от изброените изследователи знае да изнесе безброй доказателства за съвпадението на неговото научно направление с разумните наблюдения на Гьоте. И щом всяко едно от тези становища с право би могло да се позове на Гьотевата мисъл, това би трябвало да хвърля твърде съмнителна светлина върху единността на тази мисъл. Но причината на това явление се крие именно във факта, че в действителност нито един от тези възгледи не е израснал от светогледа на Гьоте, а всеки един от тях има своите корени вън от този светоглед. Тя се крие в това, че споменатите изследователи търсят едно външно съвпадение, еднавъншна съгласуваност с подробности, които откъснати от цялостното мислене на Гьоте изгубват своя смисъл, но не искат да признаят вътрешната самородност на това цяло, неговата способност да създаде едно научно направление.
Никога възгледите на Гьоте не са били изходна точка на научни изследвания, а само обект на сравнение.
Тези, които са се занимавали с него, рядко са били ученици, които са се отдали с безпристрастно разбиране на неговите идеи, а повечето пъти критици, които са съдили върху него.
към текста >>
14.
04_б. УКАЗАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОПИТНОСТТА
GA_2 Светогледа Гьоте
Който не би намерил за подходящо употребеното от нас по-горе
сравнение
(подобие), той би показал, че не го е схванал в неговата истинска
сравни
телна точка.
Който не би намерил за подходящо употребеното от нас по-горе сравнение (подобие), той би показал, че не го е схванал в неговата истинска сравнителна точка.
към текста >>
Без съмнение би било погрешно, ако ние бихме
сравни
ли безкрайно различните форми на света на възприятията с еднообразната равномерност на една плоскост.
Без съмнение би било погрешно, ако ние бихме сравнили безкрайно различните форми на света на възприятията с еднообразната равномерност на една плоскост.
Обаче нашата плоскост не трябва да онагледи разнообразния свят на явленията, а единния цялостен образ, който имаме за този свят, докато мисленето не е пристъпило към него.
към текста >>
Разбира се той направи това за да подкрепи един възглед, който основно се различава от нашия, и със съвършено друго намерение в
сравнение
с нашето настоящо намерение.
Според нашето убеждение Йоханес Фолкелт е успял отлично да обрисува в строги черти това, което ние сме оправдани да наречем опитност. Още преди 5 години в своята книга "Квантовата теория на познанието" той много сполучливо я охарактеризира и я доразви в своята нова публикация "Опитност и Мислене".
Разбира се той направи това за да подкрепи един възглед, който основно се различава от нашия, и със съвършено друго намерение в сравнение с нашето настоящо намерение.
към текста >>
15.
04_г. ПОЗОВАНЕ НА ОПИТНОСТТА НА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ЧИТАТЕЛ
GA_2 Светогледа Гьоте
Ако е позволено да си послужим с едно
сравнение
, бихме казали приблизително следното: - Едно нещо е, когато ни казва на нас: “- Наблюдавай онзи човек в кръга на неговото семейство и ще добиеш едно съществено различно съждение за него, отколкото когато се научиш да го познаваш в кръга на неговата служебна работа”; а съвсем друго нещо е, когато той казва: “Онзи човек е отличен баща на семейството”.
В смисъла, в който ние ги употребяваме, положително не. Ние само си послужихме с тези понятия, за да насочим погледа на читателя или на слушателя върху не проникнатата от мисленето действителност. Ние не ще приложим тези понятия към действителността, към тази действителност, която е още само чиста опитност; а само си служим с тях, за да насочим вниманието върху онази форма на действителността, с която не е свързано още никакво понятие. Всички научи изследвания трябва да бъдат извършени посредством езика, посредством говора, а той може да изразява само понятия. Но все пак съвсем не е все едно, дали се нуждаем от определени думи, за да припишем на един предмет това или онова качество, или дали си служим с тях само с цел да насочим погледа на читателя или на слушателя към един предмет.
Ако е позволено да си послужим с едно сравнение, бихме казали приблизително следното: - Едно нещо е, когато ни казва на нас: “- Наблюдавай онзи човек в кръга на неговото семейство и ще добиеш едно съществено различно съждение за него, отколкото когато се научиш да го познаваш в кръга на неговата служебна работа”; а съвсем друго нещо е, когато той казва: “Онзи човек е отличен баща на семейството”.
В първия смисъл вниманието на в е насочено в определен смисъл; обръща му се вниманието да съди за една личност при определени обстоятелства. Във втория случай на тази личност се приписва определено качество, следователно прави се едно твърдение. Както в това сравнение единият случай се отнася към другия, така началото на нашето изложение ще се отнася към това на подобни явления в литературата. Ако някъде нещата се представят привидно различно поради налагащото се стерилизиране или заради търсене на възможност да се изразим, то тук ние изрично отбелязваме, че нашето изложение има само смисъла, който обяснихме по-горе и далече не претендира да е направило някакво твърдение имащо значение за самите неща. Ако сега бихме искали да имаме едно име за първата форма, в която наблюдаваме действителността, считаме, че най-подходящ за самото естество на нещата е изразът: Явление за сетивата.
към текста >>
Както в това
сравнение
единият случай се отнася към другия, така началото на нашето изложение ще се отнася към това на подобни явления в литературата.
Всички научи изследвания трябва да бъдат извършени посредством езика, посредством говора, а той може да изразява само понятия. Но все пак съвсем не е все едно, дали се нуждаем от определени думи, за да припишем на един предмет това или онова качество, или дали си служим с тях само с цел да насочим погледа на читателя или на слушателя към един предмет. Ако е позволено да си послужим с едно сравнение, бихме казали приблизително следното: - Едно нещо е, когато ни казва на нас: “- Наблюдавай онзи човек в кръга на неговото семейство и ще добиеш едно съществено различно съждение за него, отколкото когато се научиш да го познаваш в кръга на неговата служебна работа”; а съвсем друго нещо е, когато той казва: “Онзи човек е отличен баща на семейството”. В първия смисъл вниманието на в е насочено в определен смисъл; обръща му се вниманието да съди за една личност при определени обстоятелства. Във втория случай на тази личност се приписва определено качество, следователно прави се едно твърдение.
Както в това сравнение единият случай се отнася към другия, така началото на нашето изложение ще се отнася към това на подобни явления в литературата.
Ако някъде нещата се представят привидно различно поради налагащото се стерилизиране или заради търсене на възможност да се изразим, то тук ние изрично отбелязваме, че нашето изложение има само смисъла, който обяснихме по-горе и далече не претендира да е направило някакво твърдение имащо значение за самите неща. Ако сега бихме искали да имаме едно име за първата форма, в която наблюдаваме действителността, считаме, че най-подходящ за самото естество на нещата е изразът: Явление за сетивата.
към текста >>
16.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
В неорганичната наука съществува системата, а науката на организмите
сравнение
то (на всяка отделна форма с типа).
Идеалът на неорганичната наука е: Да схване целостта на всички явления в една единна система, за да може да застанем пред всяко отделно явление със съзнанието: Ние го познаваме като член на Космоса. Напротив в органичната наука идеалът трябва да бъде, да имаме в типа и във формите на неговите явления в най-възможното съвършенство онова, което виждаме да се развива в редицата от отделните същества. Прекарването на типа през всички явления е тук меродавното.
В неорганичната наука съществува системата, а науката на организмите сравнението (на всяка отделна форма с типа).
към текста >>
Вторият идеал ще бъде изпълнен, когато използуваният от Гьоте
сравни
телен метод бъде познат в неговото значение.
Спектралната анализа и усъвършенствуването на астрономията разпростират добитите истини в ограничената област на земното върху целия свят. С това те се приближават към първия идеал.
Вторият идеал ще бъде изпълнен, когато използуваният от Гьоте сравнителен метод бъде познат в неговото значение.
към текста >>
17.
08_а. ДУХОВНИТЕ НАУКИ - А. УВОД. ДУХ И ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Тези последните изискват едно съвършено различно отнасяне на човешкия дух към обекта в
сравнение
с естествените науки.
Ние изчерпахме областта на познанието на природата. Органиката (науката на организмите) е най-висшата форма на естествената наука. Това, което се намира над нея, са духовните науки.
Тези последните изискват едно съвършено различно отнасяне на човешкия дух към обекта в сравнение с естествените науки.
При естествените науки духът имаше да играе една универсална роля. На него се падаше задачата да доведе до завършек самия миров процес. Това, което съществуваше без духа, беше половината от действителността, беше незавършено, във всички точки само частично произведение. Тук духът трябва да извиква в съществуване най-вътрешните двигателни пружини на действителността, които без съмнение и без него биха имали значение и без неговата субективна намеса. Ако човекът би бил само едно същество надарено със сетива, без духовно схващане, то неорганичната природа би била не по-малко зависима от природни закони, но тези закони никога не биха се явили в съществуване.
към текста >>
18.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Доводите, които са довели до него намираме със
сравни
телна пълнота съпоставени систематически в V.
Ние по-добре от всичко ще се убедим, че не бива да доставяме в началото на теорията на познанието това положение, ако проследим пътя, по който трябва да мине човешкият дух, за да стигне до това положение. Това положение е станало почти съставна част на съвременното научно съзнание.
Доводите, които са довели до него намираме със сравнителна пълнота съпоставени систематически в V.
отдел от труда на Ед. Ф.Хартман! "Основен проблем на теорията на познанието". Изложеното в този труд може да служи като своего рода ръководна нишка, ако си поставим задачата да обясним всички основания, които могат да доведат до приемането на указаното положение.
към текста >>
19.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Но със съзерцанието на мисленето това би могло да се
сравни
само ако подир туй аз имам намерение храносмилането не да го съзерцавам мисловно, а да го поглъщам и смилам.
На моята теза, че трябва да мислим, преди да сме в състояние да съзерцаваме мисленето, някой лесно може да противопостави като равноправна тезата, че и при храносмилането не можем да изчакаме, докато извършим наблюдение над процеса на храносмилането. Такова възражение би наподобавало онова, което Паскал отправил към Декарт, твърдейки, че можело също да се каже: Разхождам се, следователно съществувам. Безспорно е, че аз също така енергично трябва да смилам храна, преди да изуча процеса на храносмилането.
Но със съзерцанието на мисленето това би могло да се сравни само ако подир туй аз имам намерение храносмилането не да го съзерцавам мисловно, а да го поглъщам и смилам.
И сигурно не ще да е без причина, че храносмилането не може да стане обект на храносмилането, докато мисленето явно може да бъде обект на мисленето.
към текста >>
Онова, което отначало несъзнателно втъкаваме в нещата, било нещо съвсем друго в
сравнение
с това, което после съзнателно отново отделяме.
Тук бих искал да спомена още една широко разпространена заблуда, която господства по отношение на мисленето. Тя се състои в твърдението, че мисленето, каквото е само по себе си, не ни е дадено никъде. Мисленето, което свързва наблюденията на нашия опит и ги преплита с мрежа от понятия, съвсем не било тъждествено с онова, което ние впоследствие отново отделяме от обектите на наблюдение и го превръщаме в предмет на нашето съзерцание.
Онова, което отначало несъзнателно втъкаваме в нещата, било нещо съвсем друго в сравнение с това, което после съзнателно отново отделяме.
към текста >>
Мога да допусна, че някакво същество със сетивни органи от съвсем друг вид и с другояче функциониращ интелект има съвсем друга представа за един кон в
сравнение
с моята, но не мога да допусна, че собственото ми мислене става друго поради това, че го наблюдавам.
Който стига до такива изводи, не разбира, че това не му дава възможност по този начин да се изплъзне от мисленето. Ако искам да го съзерцавам, аз изобщо не мога да изляза извън мисленето. Когато някой различава предсъзнателното мислене от по-късното съзнателно мислене, той все пак не би трябвало да забравя, че това различаване е съвсем формално, и няма нищо общо със самия обект. Аз ни най-малко не превръщам даден обект в друг поради това, че го съзерцавам мисловно.
Мога да допусна, че някакво същество със сетивни органи от съвсем друг вид и с другояче функциониращ интелект има съвсем друга представа за един кон в сравнение с моята, но не мога да допусна, че собственото ми мислене става друго поради това, че го наблюдавам.
Самият аз наблюдавам извършваното от самия мен. Тук въпросът не е как някакъв друг интелект, различаващ се от моя, вижда моето мислене, а как аз го виждам. При всички случаи обаче образът на моето мислене в един друг интелект не може да бъде по-истинен от моя собствен. Само ако мислещото същество не бях самият аз и мисленето ми се явяваше като дейност на някакво чуждо за мен същество, аз бих могъл да заявя, че моят образ на мисленето наистина изглежда по определен начин, но че не мога да зная какво представлява мисленето на съществото само по себе си.
към текста >>
По-скоро би могло да се каже: - Правещият такова
сравнение
неимоверно се самозаблуждава подобно на онзи, който за дадена движеща се светлина рече да каже, че на всяко място, където се появява, тя отново се пали от неизвестна ръка.
„Аз" е този, който - намирайки се вътре в мисленето - наблюдава своята дейност. Би трябвало „Азът" да се намира извън мисленето, за да се поддаде на илюзия като тази при бързото последователно запалване на електрически крушки.
По-скоро би могло да се каже: - Правещият такова сравнение неимоверно се самозаблуждава подобно на онзи, който за дадена движеща се светлина рече да каже, че на всяко място, където се появява, тя отново се пали от неизвестна ръка.
Не, който търси да види в мисленето нещо друго освен произведеното като обозрима дейност в самия „Аз", той по-напред трябва да си затвори очите за простото, достъпно за наблюдение положение на нещата, та после да може да положи в основата на мисленето някаква хипотетична дейност. А който не си затваря очите, трябва да прозре, че всичко, което той по някакъв начин „мисловно прибавя" към мисленето, води извън същността на мисленето. Непредубеденото наблюдение показва, че към същността на мисленето не може да се причислява нищо, което не се открива в самото мислене. Напусне ли сферата на мисленето, не може да се стигне до нищо, което поражда мисленето.
към текста >>
20.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
Възприятието на самия себе си съдържа на първо място това, че аз съм трайното в
сравнение
с непрекъснато идващите и отиващи си възприятийни образи.
С това нашето разсъждение се пренася от обекта на възприятието върху неговия субект. Аз възприемам не само други неща, но и себе си.
Възприятието на самия себе си съдържа на първо място това, че аз съм трайното в сравнение с непрекъснато идващите и отиващи си възприятийни образи.
Възприятието на Аза може да се появи в моето съзнание винаги, докато имам други възприятия. Когато съм вглъбен във възприятието на даден обект, първоначално имам съзнание само за него. После към него може да се прибави възприятието на моето себе. Тогава аз вече осъзнавам не само обекта, но и моята личност, която противостои на обекта и го наблюдава. Аз не само виждам едно дърво, но и зная, че аз съм онзи, който го вижда.
към текста >>
21.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Защото само чрез едно съвсем определено конкретно съдържание аз мога да зная защо охлювът се намира на по-низша степен на организация в
сравнение
с лъва.
Нито един от тях не играе по-голяма роля от другия в световния гмеж. Речем ли да си изясним дали един факт има по-голямо значение от друг, ние трябва да се допитаме до нашето мислене. Без функциониращото мислене рудиментарният орган на животното, който не е от значение за неговия живот, ни се струва равностоен на най-важната част на тялото. Отделните факти проявяват своето значение за себе си и за останалите части на света едва когато мисленето прокара нишките си от една същност към друга. Това е съдържателната дейност на мисленето.
Защото само чрез едно съвсем определено конкретно съдържание аз мога да зная защо охлювът се намира на по-низша степен на организация в сравнение с лъва.
Простото съзиране, възприятието, не ми дава никакво съдържание, което би могло да ме осведоми за съвършенството на организацията.
към текста >>
22.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Истинското виждане на тези вещества било невъзможно само поради грубоватостта на нашите сетива в
сравнение
с финото естество на тези вещества.
Но наивният човек схваща сетивното възприятие като единствено свидетелство за реалността не само по отношение битието на нещата, а и по отношение на процесите. По негово мнение едно нещо може да въздейства на друго, само когато някоя налична за сетивното възприятие сила изхожда от едното и обхваща другото. По-старата физика смятала, че от телата изтичат много фини вещества и чрез нашите сетивни органи проникват в душата.
Истинското виждане на тези вещества било невъзможно само поради грубоватостта на нашите сетива в сравнение с финото естество на тези вещества.
Принципно тяхното реално съществуване се признавало на същата основа, на която се признавало за обектите от сетивния свят, а именно поради тяхната форма на битие, която се представяла за аналогична на онази от сетивно възприеманата реалност.
към текста >>
Метафизическият реалист може да възрази на привърженика на монизма: Да речем, че за твоето органично устройство познанието ти е съвършено и не му липсва никое звено; но ти не знаеш как светът се отразява в един интелект, който е устроен по-иначе в
сравнение
с твоя.
На монизма изобщо не му се налага да търси извън възприятието и понятието други принципи за обясняване на действителността. Той знае, че в цялата сфера на действителността не се намира никакъв повод за това. В света на възприятията, както непосредствено се предоставя за възприемане, той вижда нещо полудействително; в съединяването му със света на понятията той открива пълната действителност.
Метафизическият реалист може да възрази на привърженика на монизма: Да речем, че за твоето органично устройство познанието ти е съвършено и не му липсва никое звено; но ти не знаеш как светът се отразява в един интелект, който е устроен по-иначе в сравнение с твоя.
Отговорът на монизма ще бъде: Ако има и други видове интелект освен човешкия и ако техните възприятия имат по-друг облик в сравнение с нашите, тогава за мен има значение само онова, което от тях достига до мен посредством възприемане и понятие. Чрез моето възприемане, сиреч чрез специфичното човешко възприемане, аз като субект съм противопоставен на обекта. По такъв начин взаимовръзката на нещата е прекъсната. Чрез мисленето субектът възстановява тази взаимовръзка. Така той отново се вгражда във всемирното цяло.
към текста >>
Отговорът на монизма ще бъде: Ако има и други видове интелект освен човешкия и ако техните възприятия имат по-друг облик в
сравнение
с нашите, тогава за мен има значение само онова, което от тях достига до мен посредством възприемане и понятие.
На монизма изобщо не му се налага да търси извън възприятието и понятието други принципи за обясняване на действителността. Той знае, че в цялата сфера на действителността не се намира никакъв повод за това. В света на възприятията, както непосредствено се предоставя за възприемане, той вижда нещо полудействително; в съединяването му със света на понятията той открива пълната действителност. Метафизическият реалист може да възрази на привърженика на монизма: Да речем, че за твоето органично устройство познанието ти е съвършено и не му липсва никое звено; но ти не знаеш как светът се отразява в един интелект, който е устроен по-иначе в сравнение с твоя.
Отговорът на монизма ще бъде: Ако има и други видове интелект освен човешкия и ако техните възприятия имат по-друг облик в сравнение с нашите, тогава за мен има значение само онова, което от тях достига до мен посредством възприемане и понятие.
Чрез моето възприемане, сиреч чрез специфичното човешко възприемане, аз като субект съм противопоставен на обекта. По такъв начин взаимовръзката на нещата е прекъсната. Чрез мисленето субектът възстановява тази взаимовръзка. Така той отново се вгражда във всемирното цяло. Тъй като единствено чрез нашия субект това цяло се явява разкъсано на мястото между нашето възприятие и нашето понятие, в тяхното съединяване ни е дадено и едно истинско познание.
към текста >>
Всяко следващо се представя малко по-иначе в
сравнение
с предхождащите го еднородни възприятия.
Днес този вид философски разсъждения вече са превъзмогнати. Но за сметка на това се приема, че от достатъчно голям брой възприятийни факти могат да се правят изводи за характера на нещото само за себе си, което лежи в основата на тези факти. Днес се мисли, че метафизическото може да се извлече от възприятията, както по-преди от понятието. Имайки понятията с прозрачна яснота пред себе си, се е вярвало, че от тях с абсолютна сигурност може да се изведе и метафизическото. Възприятията не съществуват с еднакво прозрачна яснота.
Всяко следващо се представя малко по-иначе в сравнение с предхождащите го еднородни възприятия.
Ето защо, общо взето, установеното при предходните възприятия отчасти се модифицира чрез всяко следващо. Затова и полученият по този начин облик на метафизическото трябва да се означи като само относително верен - той подлежи на коригиране чрез бъдещи случаи. Този методически принцип е характерен за метафизиката на Едуард фон Хартман, който на заглавната страница на своето първо главно съчинение е отбелязал: „Умозрителни (спекулативни) резултати, получени индуктивно по природонаучен метод."
към текста >>
Да се изживее същността на мисленето, тоест активно да се разкрие светът на понятията е нещо съвсем друго в
сравнение
с изживяването на нещо възприемаемо чрез сетивата.
В областта на спектралното излъчване отвъд виолетовото има обаче сили, на които не отговаря цветовото възприятие в окото, а химическо въздействие; отвъд границата на червения диапазон също така се намират лъчения, които имат само топлинно въздействие. Чрез разсъждения, насочени към такива и подобни явления, се стига до схващането, че обхватът на света на човешките възприятия е определен от обхвата на човешките сетива и че човекът би имал съвсем друг свят пред себе си, ако освен наличните си сетива имаше и други, или ако сетивата му изобщо бяха други. Който се впуска в необуздани фантазии, за каквито доста изкусителен повод в тази насока дават преди всичко блестящите открития в по-новото естествознание, той навярно може да стигне до становището, че в наблюдателната сфера на човека попада само онова, което е в състояние да въздейства на сетивата му, оформени в съответствие с неговото органично устройство; че възприеманото в ограничения от неговото устройство вид той няма право да разглежда като меродавно за действителността; че всяко ново сетиво би трябвало да го поставя пред друг образ на действителността. Взето в съответните граници, всичко това представлява едно напълно оправдано мнение. Но ако чрез това мнение някой бъде разколебан в непредубеденото наблюдение на изтъкнатата в настоящото изложение връзка между възприятие и понятие, той си затваря пътя към едно познание за света и човека, коренящо се в действителността.
Да се изживее същността на мисленето, тоест активно да се разкрие светът на понятията е нещо съвсем друго в сравнение с изживяването на нещо възприемаемо чрез сетивата.
Каквито и други сетива да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това сетиво; а всяко сетиво, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да живее вътре в действителността. Фантазиите за възможния съвсем друг образ на възприятието при други сетива нямат нищо общо с въпроса за мястото на човека в реалния свят. Трябва просто да се прозре, че всеки образ на възприятието получава своя облик според органичното устройство на възприемащото същество, но едва изпълненият с изживяно мисловно съзерцание образ на възприятието въвежда човека в действителността. Не фантастичното обрисуване на това, колко по-иначе би трябвало да изглежда светът за други сетива, различаващи се от човешките, може да накара човека да търси познание относно своята връзка със света, а прозрението, че всяко възприятие дава само част от криещата се в него действителност и следователно отвежда встрани от своята собствена действителност. Към това прозрение впоследствие се присъединява следващото, че мисленето въвежда в скриваната от самото възприятие част от действителността.
към текста >>
23.
10. РЕАЛНОСТТА НА СВОБОДАТА - ФАКТОРИТЕ НА ЖИВОТА
GA_4 Философия на свободата
Тъй като чувството е нещо съвсем индивидуално, нещо
сравни
мо с възприятието, философът на чувството превръща във всемирен един принцип, който има значение само в рамките на неговата личност.
Но онова, което за нас се появява едва по-късно, първоначално е неразделно свързано с чувството. Това обстоятелство кара наивния човек да вярва, че в чувстването битието му се представя пряко, а в знанието – косвено. Ето защо формирането на емоционалния живот ще му се струва най-важното нещо. За него взаимовръзката на света ще му е станала понятна едва тогава, когато я е поел в своето чувстване. В средство към познанието той се стреми да превърне не знаенето, а чувстването.
Тъй като чувството е нещо съвсем индивидуално, нещо сравнимо с възприятието, философът на чувството превръща във всемирен един принцип, който има значение само в рамките на неговата личност.
Той се опитва със собственото си себе да проникне целия свят. Онова, което описаният тук монизъм се старае да обхване в понятието, философът на чувството се стреми да го постигне с чувството и смята това свое съприкосновение с обектите за по-непосредствено.
към текста >>
В
сравнение
с изконния наивен реализъм те допускат и непоследователността, че превръщат една определена форма на възприемането (чувстването, респ.
В това имат известно право. Но доколкото за така наречените реални принципи ние разполагаме само с възприемането като концептуално средство, твърдението на мистиката на чувството и на философията на волята е тъждествено с възгледа, че имаме два източника на познанието: мисленето и възприемането, което в чувството и волята се проявява като индивидуално изживяване. Понеже при тези светогледи еманациите на единия източник - изживяванията - не могат да бъдат приети пряко в еманациите на другия - мисленето, двата начина на познание - възприемане и мислене - остават да съществуват успоредно без по-висше опосредствуване. Наред с достижимия чрез знанието идеен принцип имало и един подлежащ на изживяване, но не и на мисловно обхващане реален принцип на света. С други думи, мистиката на чувството и философията на волята са наивен реализъм, защото се придържат към тезата, че реално е непосредствено възприеманото.
В сравнение с изконния наивен реализъм те допускат и непоследователността, че превръщат една определена форма на възприемането (чувстването, респ.
волята) в единствено познавателно средство на битието, след като това е възможно само ако се придържат въобще към принципа, че реално е възприеманото. Следователно еднаква познавателна стойност те би трябвало да припишат и на външното възприемане.
към текста >>
Но който съумее наистина да се добере до животи в мисленето, той установява, че витаенето само в чувства или съзерцаването на волевия елемент изобщо не могат да се
сравняв
ат с вътрешното богатство и с опиращия се на себе си, но същевременно раздвижен в себе си опит в рамките на този живот, камо ли да бъдат поставяни над тях.
Трудността да се обхване същността на мисленето чрез наблюдение се крие в това, че тази същност твърде лесно се изплъзва на съзерцаващата душа, щом тя понечи да я насочи в руслото на своето внимание. На разположение й остава само мъртвата абстракция, тленните останки на живото мислене. При взиране само в тази абстракция човек лесно ще изпита подтик да навлезе в „изпълнената с живот" стихия на мистиката на чувството или пък на философията на волята. Странно ще му се струва, ако някой държи да обхване същността на действителността „чисто мисловно".
Но който съумее наистина да се добере до животи в мисленето, той установява, че витаенето само в чувства или съзерцаването на волевия елемент изобщо не могат да се сравняват с вътрешното богатство и с опиращия се на себе си, но същевременно раздвижен в себе си опит в рамките на този живот, камо ли да бъдат поставяни над тях.
Тъкмо това богатство, тази вътрешна пълнота на изживяването е причина съответствието на живота в мисленето за обикновената душевна нагласа да изглежда мъртво, абстрактно. Едва ли някоя друга душевна дейност на човека подлежи толкова лесно на недооценяване, както мисленето. Желаенето и чувстването сгряват човешката душа дори при изживяване на първичното им състояние като спомен. Изживявано като спомен, мисленето извънредно лесно остава студено и сякаш изсушава душевния живот. Това обаче е само силно проявяващата се сянка на неговата лъчезарна реалност, която топло се потапя във всемирните явления.
към текста >>
24.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Тук определянето на това, какво да се желае, изхожда от по-друга инстанция в
сравнение
с предходните случаи.
Както максимата за всеобщото благо, така и тази за културния напредък се основават на представата, тоест на връзката, която се придава на съдържанието на нравствените идеи за определени изживявания (възприятия). Но висшият мислим нравствен принцип е този, който не съдържа по начало такава връзка, а произтича от извора на чистата интуиция и едва подир туй търси връзката с възприятието (с живота).
Тук определянето на това, какво да се желае, изхожда от по-друга инстанция в сравнение с предходните случаи.
Който се придържа към нравствения принцип за всеобщото благо, той при всички свои действия първо ще се запита какво допринасят идеалите му за това всеобщо благо. Точно така ще постъпи и привърженикът на нравствения принцип за културния напредък. Има обаче един по-висш принцип, който в отделния случай не изхожда от определена единична нравствена цел, а отдава определено значение на всички нравствени максими и винаги пита дали в съответния случай по-важен е единият или другият морален принцип.
към текста >>
Разликата между мен и моя ближен съвсем не се състои в това, че ние живеем в два напълно различни духовни свята, а в това, че от общия за нас свят на идеите той приема други интуиции в
сравнение
с мен.
Той не схваща, че действащият у мен свят на идеите не е по-различен от онзи у моя ближен. Това единство впрочем е просто последица от всемирния опит. Но то трябва да бъде такава последица. Защото, ако можеше да се познае по друг път освен чрез наблюдение, тогава в неговата сфера щеше да се проявява не индивидуално изживяване, а всеобща норма. Индивидуалността е възможна, само когато всяко отделно същество узнава за другото единствено чрез индивидуално наблюдение.
Разликата между мен и моя ближен съвсем не се състои в това, че ние живеем в два напълно различни духовни свята, а в това, че от общия за нас свят на идеите той приема други интуиции в сравнение с мен.
Той иска да изяви своите интуиции, аз пък - моите. Ако двамата действително черпим от идеята и не следваме някакви външни (физически или духовни) подтици, тогава ние можем да се срещнем в еднаквия стремеж, в същите намерения. При нравствено свободни хора нравственото недоразумение и сблъсъкът са изключени. Само нравствено несвободният, който следва естествения нагон или някоя приета повеля за дълг, отблъсква своя ближен, щом той не следва същия инстинкт и същата повеля. Да се живее в обич към действието, и да не се пречи на другите да живеят с разбиране за чуждата воля е основната максима на свободните хора.
към текста >>
25.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
207 и сл.)*/* Относно начина, по който тук се говори за „материализъм", и основанието за това
сравни
втората добавка в края на тази глава.
В такъв случай съзнанието за свободата може да бъде само илюзия. Защото, докато аз се смятам за творец на моето действие, у мен действат съставящата ме материя и нейните движещи процеси. Мисля си, че съм свободен, но всички мои действия фактически са плод на материалните процеси, лежащи в основата на телесния и духовния ми организъм. Според този възглед ние имаме чувството за свобода само защото не познаваме принуждаващите ни мотиви. „Тук отново трябва да подчертаем, че това чувство за свобода се основава на отсъствието на външни принуждаващи мотиви... Нашите действия, както и нашето мислене, са породени от необходимост" (Цийен, Ръководство по физиологическа психология, стр.
207 и сл.)*/* Относно начина, по който тук се говори за „материализъм", и основанието за това сравни втората добавка в края на тази глава.
- Б. а./
към текста >>
И както други същества ще разбират под познание нещо съвсем друго в
сравнение
с нас, така други същества ще имат и друга нравственост.
Монизмът в общи линии освобождава истинския нравствен светоглед от оковите на вътрешния свят, характерни за наивните нравствени максими, и от извънсветовните нравствени максими, характерни за умозаключаващите метафизици. Едните не може да премахне, както не може да премахне възприятията, а другите отхвърля, понеже той търси всички принципи за изясняване на всемирните явления в рамките на света, а не извън него. Точно както монизмът изобщо не допуска мисълта за други принципи на познанието освен човешките (срв. стр.115 и сл.), по същия начин той решително отхвърля мисълта за други нравствени максими освен човешките. Подобно на човешкото познание, човешката нравственост е обусловена от човешката природа.
И както други същества ще разбират под познание нещо съвсем друго в сравнение с нас, така други същества ще имат и друга нравственост.
За привърженика на монизма нравствеността представлява специфично човешко качество, а свободата е човешката форма да бъдеш нравствен.
към текста >>
26.
13. ВСЕМИРНА ЦЕЛ И ЦЕЛ НА ЖИВОТА (ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ЧОВЕКА)
GA_4 Философия на свободата
Ако тук мисълта за цел се отхвърля и по отношение на духовния, намиращ се извън човешките действия свят, причината за това е, че в този свят се проявява нещо по-висше в
сравнение
с целта, намираща откровение в човечеството.
Добавка към новото издание (1918 г.). При едно свободно от предразсъдъци премисляне на казаното тук не може да се стигне до извода, че със своето отрицание на представата за целесъобразност по отношение на извънчовешки факти авторът на това изложение е заел позицията на онези мислители, които чрез отхвърляне на това понятие си създават възможността да схващат всичко извън човешките действия - а впоследствие и тях самите - като изцяло природен процес. От такъв извод би трябвало да предпазва самото обстоятелство, че в тази книга мисловният процес е представен като чисто духовен.
Ако тук мисълта за цел се отхвърля и по отношение на духовния, намиращ се извън човешките действия свят, причината за това е, че в този свят се проявява нещо по-висше в сравнение с целта, намираща откровение в човечеството.
А когато едно целесъобразно предназначение на човешкия род, приемано по образец на човешката целесъобразност, бе окачествено като погрешна мисъл, имаше се предвид, че отделният човек си поставя цели и те оформят резултата от цялостната дейност на човечеството. Този резултат пък е нещо по-висше от своите съставки - човешките цели.
към текста >>
27.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Такова съпоставяне е погрешно, понеже нашият морален живот не може да се
сравняв
а с живота на организма, функционирането на организма протича без наша намеса; неговите закони фактически са ни дадени наготово, сиреч ние можем да ги издирваме и после да прилагаме намерените.
Поддържането на нормативния характер на моралните закони е било желателно поне дотолкова, доколкото етиката се е разбирала в смисъла на диетиката, която от условията на живот на организма извежда общи правила, за да може след туй въз основа на тях да влияе по-специално на тялото (Паулсен, Система на етиката).
Такова съпоставяне е погрешно, понеже нашият морален живот не може да се сравнява с живота на организма, функционирането на организма протича без наша намеса; неговите закони фактически са ни дадени наготово, сиреч ние можем да ги издирваме и после да прилагаме намерените.
Моралните закони обаче се създават едва от нас. Ние не можем да ги прилагаме, преди да бъдат създадени. Заблудата се поражда от това, че по съдържание моралните закони не се създават всеки момент наново, а се унаследяват. Впоследствие, възприетите от нашите предци морални закони ни се струват дадени, както природните закони на организма. Но от едно по-късно поколение те съвсем не се прилагат със същото право като диетични правила, защото са насочени към индивида, а не - както природния закон - към представителя на един род.
към текста >>
Тук не се взема под внимание, че при такава представа същността както на праамниотите, така и на Кант- Лапласовата мъглявина би трябвало да се мисли по-иначе в
сравнение
с това, което мислят материалистическите мислители.
Но това е само привидно. Под еволюция се разбира реалното възникване на по-късното от по-ранното по пътя на природни закони. В органичния свят под еволюция се разбира обстоятелството, че по-късните (по-съвършените) органични форми са реални потомци на по-ранните (несъвършените) и са произлезли от тях съобразно природните закони. Привържениците на теорията за еволюцията на организмите всъщност би трябвало да си представят, че някога на земята е имало епоха, когато едно същество със собствените си очи би могло да проследи появата на влечугите от праамниотите, ако по онова време е могло да присъства като наблюдател и да разполага със съответната продължителност на живота. По същия начин еволюционистите би трябвало да си представят, че едно същество би могло да наблюдава възникването на Слънчевата система от Кант-Лапласовата мъглявина, ако по време на безкрайно дългия период е могло да пребивава свободно на съответното място в световния ефир.
Тук не се взема под внимание, че при такава представа същността както на праамниотите, така и на Кант- Лапласовата мъглявина би трябвало да се мисли по-иначе в сравнение с това, което мислят материалистическите мислители.
На никой еволюционист обаче не би трябвало да хрумва твърдението, че от своето понятие за праамниота той може да изведе понятието за влечугото с всички негови качества, без някога да е виждал влечуго. По същия начин от понятието за Кант-Лапласовата мъглявина не би трябвало да се извежда Слънчевата система, ако това понятие за мъглявината се приеме за пряко определено само от възприятието за мъглявината. С други думи казано, ако мисли последователно, еволюционистът е длъжен да твърди, че от по-ранни фази на развитието реално се получават по-късни и че ако ни е дадено понятието за несъвършеното и понятието за съвършеното, ние можем да прозрем взаимовръзката; но той в никакъв случай не би трябвало да допуска, че понятието, придобито за по-ранното, е достатъчно, за да може от него да се развие по-късното. От това за етика следва, че той несъмнено може да прозре взаимовръзката между по-късни и по-ранни морални понятия, но също така, че дори една единствена нова морална идея не може да се вземе от по-ранни. Като морално същество индивидът произвежда своето съдържание.
към текста >>
Няма ли всеки човек да бъде принуден да
сравняв
а произведеното от неговото нравствено въображение с унаследените нравствени учения?
А не е ли възможно старото да бъде мерило за новото?
Няма ли всеки човек да бъде принуден да сравнява произведеното от неговото нравствено въображение с унаследените нравствени учения?
По отношение на проявяващото се като нравствено продуктивно това е в същата степен безсмислено, както ако речем да сравняваме една нова природна форма със старата и кажем: Тъй като влечугите не съвпадат с праамниотите, те са една неоправдана (болнава) форма.
към текста >>
По отношение на проявяващото се като нравствено продуктивно това е в същата степен безсмислено, както ако речем да
сравняв
аме една нова природна форма със старата и кажем: Тъй като влечугите не съвпадат с праамниотите, те са една неоправдана (болнава) форма.
А не е ли възможно старото да бъде мерило за новото? Няма ли всеки човек да бъде принуден да сравнява произведеното от неговото нравствено въображение с унаследените нравствени учения?
По отношение на проявяващото се като нравствено продуктивно това е в същата степен безсмислено, както ако речем да сравняваме една нова природна форма със старата и кажем: Тъй като влечугите не съвпадат с праамниотите, те са една неоправдана (болнава) форма.
към текста >>
28.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Ето защо
сравни
телно по-добре е човек да задушава в себе си желанията и нуждите, да умъртвява волята си.
Основна черта на всяка воля е вечният стремеж, непрестанната жажда за удовлетворение, което така и не може да се постигне никога. Защото след постигането на една преследвана цел възниква нова нужда и така нататък. Трайността на удовлетворението при всяко положение може да бъде само нищожна. Цялото останало съдържание на живота ни е неудовлетворено напиране, сиреч недоволство, страдания. Притъпи ли се накрая слепият устрем, на нас ни липсва всяко съдържание и съществуването ни се изпълва с безкрайна скука.
Ето защо сравнително по-добре е човек да задушава в себе си желанията и нуждите, да умъртвява волята си.
Шопенхауеровият песимизъм води до бездействие, неговата нравствена цел е всемирната леност.
към текста >>
Поради тази причина би могло да се каже, че от сметката за стойността на живота трябва да отпаднат също чувствата на удоволствие, произтичащи от илюзии; каквото оставало подир туй, представлявало свободната от илюзии съвкупност на удоволствието в живота, която в
сравнение
със съвкупността на неудоволствието била толкова малка, че животът не бил никаква наслада и че небитието било за предпочитане пред битието.
„На такава оценка предоставя своето щастие в живота онзи, който превръща честолюбието в своя пътеводна звезда" (Философия на несъзнателното, т. II, стр. 332). Ако честолюбивият си каже всичко това, тогава той трябва да окачестви като илюзия онова, което неговото честолюбие му представя като реалност, следователно и чувствата, свързани със съответните илюзии на неговото честолюбие.
Поради тази причина би могло да се каже, че от сметката за стойността на живота трябва да отпаднат също чувствата на удоволствие, произтичащи от илюзии; каквото оставало подир туй, представлявало свободната от илюзии съвкупност на удоволствието в живота, която в сравнение със съвкупността на неудоволствието била толкова малка, че животът не бил никаква наслада и че небитието било за предпочитане пред битието.
към текста >>
Но ето че броят на самоубийците все пак е относително малък в
сравнение
с количеството на ония, които смело продължават да живеят.
Но ето че броят на самоубийците все пак е относително малък в сравнение с количеството на ония, които смело продължават да живеят.
Най-малко са хората, сложили край на живота си поради наличие на неудоволствие. Какво следва от това? Или че не е правилно да се казва, че количеството неудоволствие било по-голямо от количеството удоволствие, или че ние съвсем не поставяме по-нататъшния си живот в зависимост от усещаното количество удоволствие или неудоволствие.
към текста >>
Нейната стойност е толкова по-малка, колкото по-малка е насладата в
сравнение
с цялостното изискване на живота в областта на въпросните желания.
Няма съмнение, че във всеки миг на всемирния процес жизнените нужди са по-големи от наличните средства за тяхното задоволяване и че поради това насладата от живота се накърнява. Но действително съществуващата отделна наслада от живота в никаква степен не се намалява. Където се постига задоволяване на желанието, там съответното количество наслада е налице, дори ако в самото желаещо същество или в останалите има освен туй немалко незадоволени нагони. И ако все пак нещо се намалява, то това е стойността на насладата от живота. Задоволяват ли се само част от нуждите на едно живо същество, то получава съответната наслада.
Нейната стойност е толкова по-малка, колкото по-малка е насладата в сравнение с цялостното изискване на живота в областта на въпросните желания.
Тази стойност може да се представи като дробно число, чийто числител застъпва действително наличната наслада, а знаменателят му - съвкупността от нуждите. Дробта има стойност 1, когато числителят и знаменателят са равни, тоест когато всички нужди се задоволяват. Тя ще бъде по-голяма от 1, когато в едно живо същество удоволствието е повече, отколкото изискват неговите желания; а по-малка от 1 ще бъде тогава, когато количеството наслада изостава от съвкупността на желанията. Дробта обаче никога не може да стане нула, щом числителят има дори незначителна стойност. Ако преди смъртта си някой направи окончателна равносметка и си представи количеството наслада, свързано с определен нагон (например с глада), разпределено върху целия живот с всички изисквания на този нагон, изживяното удоволствие може да има доста малка стойност, но без стойност то не може да остане.
към текста >>
Колкото по-голям е броят на живите същества в
сравнение
с броя на ония, които могат да намерят пълно задоволяване на своите нагони, толкова по-малка е средната стойност на удоволствието от живота.
Тя ще бъде по-голяма от 1, когато в едно живо същество удоволствието е повече, отколкото изискват неговите желания; а по-малка от 1 ще бъде тогава, когато количеството наслада изостава от съвкупността на желанията. Дробта обаче никога не може да стане нула, щом числителят има дори незначителна стойност. Ако преди смъртта си някой направи окончателна равносметка и си представи количеството наслада, свързано с определен нагон (например с глада), разпределено върху целия живот с всички изисквания на този нагон, изживяното удоволствие може да има доста малка стойност, но без стойност то не може да остане. При постоянно количество наслада стойността на удоволствието от живота намалява с увеличаване на нуждите на едно живо същество. Същото важи за сбора от всичкия живот в природата.
Колкото по-голям е броят на живите същества в сравнение с броя на ония, които могат да намерят пълно задоволяване на своите нагони, толкова по-малка е средната стойност на удоволствието от живота.
Полиците по отношение насладата в живота, които са ни издадени в лицето на нашите нагони, просто поевтиняват, когато липсва надеждата, че могат да се изплатят в пълен размер. Ако три дни подред имам достатъчно за ядене и за сметка на това после трябва да гладувам през следващите три дни, това не намалява насладата от трите сити дни. Но в такъв случай трябва да си я представя разпределена върху шестте дни, с което нейната стойност за моя нагон за хранене спада наполовина. Същото е положението с величината на удоволствието, сравнена със степента на моята нужда. Ако ми се ядат два сандвича, а мога да получа само един, тогава извлечената от него наслада има само половината от стойността, която тя би имала, ако яденето ме бе заситило.
към текста >>
Тази стойност е толкова по-малка, колкото по- малко е удоволствието в
сравнение
с продължителността и силата на нашето желание.
Неизпълнените изисквания на живота хвърлят сянка също върху задоволените желания и намаляват стойността на изпълнени с наслада часове. Може обаче да се говори и за моментната стойност на едно чувство на удоволствие.
Тази стойност е толкова по-малка, колкото по- малко е удоволствието в сравнение с продължителността и силата на нашето желание.
към текста >>
Няма съмнение, че удоволствието и неудоволствието подлежат на
сравняв
ане и че превесът на едното или на другото може да се определи, както това става при печалбата и загубата.
Няма съмнение, че удоволствието и неудоволствието подлежат на сравняване и че превесът на едното или на другото може да се определи, както това става при печалбата и загубата.
Но когато песимизмът смята, че на страната на неудоволствието се получава превес и че от това може да заключава за липсата на стойност на живота, той изпада в заблуда дотолкова, доколкото прави сметка, която в действителния живот не се изпълнява.
към текста >>
Както видяхме, стойността на удоволствието при неговото задоволяване ще нараства толкова повече, колкото по-голямо е количеството удоволствие в
сравнение
с величината на нашето желание.* /* Тук се абстрахираме от случая, когато чрез прекомерно повишаване на удоволствието то преминава в неудоволствие.
Във всеки отделен случай нашето желание се насочва към определен обект.
Както видяхме, стойността на удоволствието при неговото задоволяване ще нараства толкова повече, колкото по-голямо е количеството удоволствие в сравнение с величината на нашето желание.* /* Тук се абстрахираме от случая, когато чрез прекомерно повишаване на удоволствието то преминава в неудоволствие.
- Б. а./. Но от величината на нашето желание зависи също размерът на неудоволствието, за което трябва да държим сметка, за да постигнем удоволствието. Количеството неудоволствие ние сравняваме не с количеството удоволствие, а с величината на нашето желание. Заради насладата в по-добри времена, обичащият да си похапва по-лесно ще надмогне един период на гладуване, в сравнение с онзи, комуто липсва радостта от задоволяване на нагона за хранене. Жената, която иска да има дете, не сравнява удоволствието, пораждано от неговото притежаване, с количеството неудоволствие, произтичащо от бременността, раждането, грижите по отглеждане на детето и т.н., а с желанието си да има дете.
към текста >>
Количеството неудоволствие ние
сравняв
аме не с количеството удоволствие, а с величината на нашето желание.
Във всеки отделен случай нашето желание се насочва към определен обект. Както видяхме, стойността на удоволствието при неговото задоволяване ще нараства толкова повече, колкото по-голямо е количеството удоволствие в сравнение с величината на нашето желание.* /* Тук се абстрахираме от случая, когато чрез прекомерно повишаване на удоволствието то преминава в неудоволствие. - Б. а./. Но от величината на нашето желание зависи също размерът на неудоволствието, за което трябва да държим сметка, за да постигнем удоволствието.
Количеството неудоволствие ние сравняваме не с количеството удоволствие, а с величината на нашето желание.
Заради насладата в по-добри времена, обичащият да си похапва по-лесно ще надмогне един период на гладуване, в сравнение с онзи, комуто липсва радостта от задоволяване на нагона за хранене. Жената, която иска да има дете, не сравнява удоволствието, пораждано от неговото притежаване, с количеството неудоволствие, произтичащо от бременността, раждането, грижите по отглеждане на детето и т.н., а с желанието си да има дете.
към текста >>
Заради насладата в по-добри времена, обичащият да си похапва по-лесно ще надмогне един период на гладуване, в
сравнение
с онзи, комуто липсва радостта от задоволяване на нагона за хранене.
Във всеки отделен случай нашето желание се насочва към определен обект. Както видяхме, стойността на удоволствието при неговото задоволяване ще нараства толкова повече, колкото по-голямо е количеството удоволствие в сравнение с величината на нашето желание.* /* Тук се абстрахираме от случая, когато чрез прекомерно повишаване на удоволствието то преминава в неудоволствие. - Б. а./. Но от величината на нашето желание зависи също размерът на неудоволствието, за което трябва да държим сметка, за да постигнем удоволствието. Количеството неудоволствие ние сравняваме не с количеството удоволствие, а с величината на нашето желание.
Заради насладата в по-добри времена, обичащият да си похапва по-лесно ще надмогне един период на гладуване, в сравнение с онзи, комуто липсва радостта от задоволяване на нагона за хранене.
Жената, която иска да има дете, не сравнява удоволствието, пораждано от неговото притежаване, с количеството неудоволствие, произтичащо от бременността, раждането, грижите по отглеждане на детето и т.н., а с желанието си да има дете.
към текста >>
Жената, която иска да има дете, не
сравняв
а удоволствието, пораждано от неговото притежаване, с количеството неудоволствие, произтичащо от бременността, раждането, грижите по отглеждане на детето и т.н., а с желанието си да има дете.
Както видяхме, стойността на удоволствието при неговото задоволяване ще нараства толкова повече, колкото по-голямо е количеството удоволствие в сравнение с величината на нашето желание.* /* Тук се абстрахираме от случая, когато чрез прекомерно повишаване на удоволствието то преминава в неудоволствие. - Б. а./. Но от величината на нашето желание зависи също размерът на неудоволствието, за което трябва да държим сметка, за да постигнем удоволствието. Количеството неудоволствие ние сравняваме не с количеството удоволствие, а с величината на нашето желание. Заради насладата в по-добри времена, обичащият да си похапва по-лесно ще надмогне един период на гладуване, в сравнение с онзи, комуто липсва радостта от задоволяване на нагона за хранене.
Жената, която иска да има дете, не сравнява удоволствието, пораждано от неговото притежаване, с количеството неудоволствие, произтичащо от бременността, раждането, грижите по отглеждане на детето и т.н., а с желанието си да има дете.
към текста >>
Следователно желанието не поставя неудоволствието в пряка връзка с постигнатото удоволствие, а в непряка, като свързва собствената си величина (в
сравнение
) с тази на неудоволствието.
Който се стреми към засищане, удоволствието от него не може да му бъде заменено от друго в същия размер, но може да бъде произведено по заобиколен начин. Само в случай, че нашето желание се стреми най-общо към определено количество удоволствие, то би трябвало да заглъхне незабавно, щом това удоволствие не би могло да се постигне без едно превишаващо го по величина неудоволствие. Но тъй като задоволяването се цели по определен начин, удоволствието настъпва след изпълнението му дори тогава, когато то неизбежно е съпроводено от превишаващото го неудоволствие. Поради това, че нагоните на живите същества се движат в определена посока и преследват конкретна цел, отпада възможността възникващото по пътя към тази цел количество неудоволствие да се взема под внимание като равностоен фактор. Когато желанието е толкова силно, че след превъзмогване на неудоволствието - колкото и голямо да е то в абсолютен вид - все още съществува в известна степен, тогава удоволствието от задоволяването му пак може да се изпита в пълен размер.
Следователно желанието не поставя неудоволствието в пряка връзка с постигнатото удоволствие, а в непряка, като свързва собствената си величина (в сравнение) с тази на неудоволствието.
Въпросът не е дали по-голямо е подлежащото на постигане удоволствие, или неудоволствието, а дали по-голям е стремежът към преследваната цел или съпротивата на възникващото неудоволствие. Ако съпротивата превишава желанието, тогава то се примирява с неизбежното, сковава се и престава да действува. Поради това, че се цели задоволяване по определен начин, свързаното с него удоволствие придобива значение, което дава възможност след настъпилото задоволяване необходимото количество неудоволствие да се включи в сметката само дотолкова, доколкото то е намалило размера на нашето желание. Ако съм страстен любител на панорамните гледки, аз никога не пресмятам колко удоволствие ми доставя гледката от планинския връх, сравнено пряко с неудоволствието от мъчителното изкачване и слизане. Но аз премислям дали след преодоляване на трудностите моето желание за панорамни гледки все още ще бъде достатъчно силно.
към текста >>
Когато мъките и страданията са отслабили нашето желание, но целта все пак бъде постигната, тогава именно удоволствието нараства в
сравнение
с все още останалото количество желание.
Доказателство за правилността на това твърдение е обстоятелството, че когато удоволствието трябва да бъде постигнато с цената на голямо неудоволствие, неговата стойност се преценява като по-висока, отколкото ако ни го поднесат като неочакван дар.
Когато мъките и страданията са отслабили нашето желание, но целта все пак бъде постигната, тогава именно удоволствието нараства в сравнение с все още останалото количество желание.
А това съотношение, както показах, представя стойността на удоволствието (срв. стр.198). Друго едно доказателство е това, че живите същества (в това число и човекът) разгръщат своите нагони дотогава, докато са в състояние да понасят противостоящите им страдания и мъки. А борбата за съществуване е само последица от този факт. Наличният живот се стреми към разгръщане, и от борбата се отказва само онази част, чиито желания биват задушавани под гнета на трупащите се затруднения. Всяко живо същество търси храна дотогава, докато липсата й разруши живота му.
към текста >>
Когато става дума за удоволствие и неудоволствие при задоволяването на едно желание, сметката, правена от живота, а не от една разсъдъчна философия, може да се
сравни
със следната.
Човекът също посяга на себе си, когато (с право или без право) вярва, че не може да се добере до житейските цели, заслужаващи според него да бъдат постигнати. Но докато все още вярва във възможността да се добере до онова, което по негово виждане заслужава да бъде постигнато, той се бори срещу всички мъки и страдания. Едва философията би трябвало да внуши на човека мнението, че волята има смисъл само тогава, когато удоволствието е по-голямо от неудоволствието; по своята природа той иска да постигне обектите на своето желание, ако може да понесе неизбежното в случая неудоволствие, колкото и голямо да е то. Но една такава философия би била погрешна, защото поставя човешката воля в зависимост от едно обстоятелство (превес на удоволствието над неудоволствието), което поначало е чуждо на човека. Изначалната мярка на волята е желанието, което се налага, докато може.
Когато става дума за удоволствие и неудоволствие при задоволяването на едно желание, сметката, правена от живота, а не от една разсъдъчна философия, може да се сравни със следната.
Ако при покупката на определено количество ябълки съм принуден ведно с хубавите да взема двойно повече лоши, понеже продавачът иска да разчисти сергията си, аз нито за миг няма да се замисля дали да взема лошите ябълки, щом по моя преценка стойността на по-малкото количество хубави е достатъчно висока, че за покупната цена да поема и разноските за отстраняването на лошата стока. Този пример онагледява връзката между доставените от един нагон количества удоволствие и неудоволствие. Аз не определям стойността на хубавите ябълки чрез изваждане на техния сбор от този на лошите, а според това дали първите все още притежават някаква стойност въпреки наличието на вторите.
към текста >>
Възможността за всяко изчисление се опира на това, че според големината им, пресмятаните неща са
сравни
ми помежду си.
Опити за опровергаването на песимизма са направени чрез твърдението, че било невъзможно да се пресметне превесът на удоволствието или на неудоволствието в света.
Възможността за всяко изчисление се опира на това, че според големината им, пресмятаните неща са сравними помежду си.
А всяко неудоволствие и всяко удоволствие имат определена големина (сила и продължителност). Усещанията за удоволствие от различен вид също можем да сравняваме поне приблизително според големината им. Ние знаем дали една хубава пура, или един хубав виц ни доставят по-голямо удоволствие. Следователно срещу сравнимостта на различни видове удоволствие и неудоволствие според големината им не може да се възрази нищо. И изследователят, който си поставя за задача да определи превеса на удоволствието или на неудоволствието в света, изхожда от напълно оправдани предпоставки.
към текста >>
Усещанията за удоволствие от различен вид също можем да
сравняв
аме поне приблизително според големината им.
Опити за опровергаването на песимизма са направени чрез твърдението, че било невъзможно да се пресметне превесът на удоволствието или на неудоволствието в света. Възможността за всяко изчисление се опира на това, че според големината им, пресмятаните неща са сравними помежду си. А всяко неудоволствие и всяко удоволствие имат определена големина (сила и продължителност).
Усещанията за удоволствие от различен вид също можем да сравняваме поне приблизително според големината им.
Ние знаем дали една хубава пура, или един хубав виц ни доставят по-голямо удоволствие. Следователно срещу сравнимостта на различни видове удоволствие и неудоволствие според големината им не може да се възрази нищо. И изследователят, който си поставя за задача да определи превеса на удоволствието или на неудоволствието в света, изхожда от напълно оправдани предпоставки. Може да се твърди, че песимистичните резултати са погрешни, но не бива да се поставя под съмнение възможността за научна преценка на количествата удоволствие и неудоволствие, а оттук и съставянето на равносметка на удоволствието. Неправдоподобно е обаче да се твърди, че от резултата на това пресмятане произтича нещо за човешката воля.
към текста >>
Следователно срещу
сравни
мостта на различни видове удоволствие и неудоволствие според големината им не може да се възрази нищо.
Опити за опровергаването на песимизма са направени чрез твърдението, че било невъзможно да се пресметне превесът на удоволствието или на неудоволствието в света. Възможността за всяко изчисление се опира на това, че според големината им, пресмятаните неща са сравними помежду си. А всяко неудоволствие и всяко удоволствие имат определена големина (сила и продължителност). Усещанията за удоволствие от различен вид също можем да сравняваме поне приблизително според големината им. Ние знаем дали една хубава пура, или един хубав виц ни доставят по-голямо удоволствие.
Следователно срещу сравнимостта на различни видове удоволствие и неудоволствие според големината им не може да се възрази нищо.
И изследователят, който си поставя за задача да определи превеса на удоволствието или на неудоволствието в света, изхожда от напълно оправдани предпоставки. Може да се твърди, че песимистичните резултати са погрешни, но не бива да се поставя под съмнение възможността за научна преценка на количествата удоволствие и неудоволствие, а оттук и съставянето на равносметка на удоволствието. Неправдоподобно е обаче да се твърди, че от резултата на това пресмятане произтича нещо за човешката воля. Случаите, когато ние действително поставяме стойността на нашата дейност в зависимост от това дали превес показва удоволствието, или неудоволствието, са онези, в които обектите, към които се насочват нашите действия, са ни безразлични. Ако след работа ми се прииска да си доставя удоволствие с някоя игра или леко забавление и ми е напълно безразлично какво ще предприема с тази цел, аз си поставям въпроса кое ще ми донесе максимален превес на удоволствие.
към текста >>
Следователно, ако песимистичните етици са на мнение, че чрез доказателството за наличие на по-голямо количество неудоволствие в
сравнение
с удоволствието подготвят почвата за самоотвержено отдаване на културната работа, те не вземат под внимание, че по своето естество човешката воля не може да се влияе от това познание.
Следователно, ако песимистичните етици са на мнение, че чрез доказателството за наличие на по-голямо количество неудоволствие в сравнение с удоволствието подготвят почвата за самоотвержено отдаване на културната работа, те не вземат под внимание, че по своето естество човешката воля не може да се влияе от това познание.
Стремежът на хората се съобразява с размера на задоволяването, станало възможно след преодоляване на всички трудности. Надеждата за това задоволяване е основата на човешката дейност. От тази надежда произтича работата на всеки индивид и цялостната културна работа. Песимистичната етика смята, че гонитбата на щастие трябва да се представи на човека като невъзможна, та той да се посвети на същинските си нравствени задачи. Но тези нравствени задачи не са нищо друго освен конкретните естествени и духовни нагони, чието задоволяване се цели въпреки съпътстващото го неудоволствие.
към текста >>
Който се стреми към идеали от величаво естество, той го върши, защото те са съдържание на неговото същество и тяхното постигане ще му достави наслада, в
сравнение
с която удоволствието, извличано от посредствеността чрез задоволяване на всекидневните нагони, е нищожно.
Който се стреми към идеали от величаво естество, той го върши, защото те са съдържание на неговото същество и тяхното постигане ще му достави наслада, в сравнение с която удоволствието, извличано от посредствеността чрез задоволяване на всекидневните нагони, е нищожно.
Идеалистите се опияняват духовно при превръщане на идеалите им в реалност.
към текста >>
29.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Ако я
сравни
м с казаното от друг смел „мислител и приятел на загадките“, Йохан Готлиб Фихте, за стремежа към истина, тогава човек осъзнава колко дълбоко от същността на човешката природа Ницше донася своите представи.
Какво в нас желае всъщност „истината“? Наистина се занимавахме дълго с въпроса за причината за тази воля, докато накрая напълно останахме пред един още по-основен въпрос. Питахме за стойността на тази воля. В случай, че искаме истината, защо не по-добре неистината? “18 Това е мисъл, родена от превъзхождаща смелост.
Ако я сравним с казаното от друг смел „мислител и приятел на загадките“, Йохан Готлиб Фихте, за стремежа към истина, тогава човек осъзнава колко дълбоко от същността на човешката природа Ницше донася своите представи.
„Аз съм призван да дам свидетелство за истината - казва Фихте. - Нищо не зависи от моя живот и от моята съдба; безкрайно много зависи от действията на моя живот. Аз съм жрец на истината, длъжен съм да правя всичко за нея, да рискувам и да страдам.“19 Тези думи изразяват отношението към истината на най-благородните духове от западноевропейската по-нова култура. В сравнение с цитираното Ницшево изказване те изглеждат повърхностни. Човек може да им възрази: Не е ли възможно неистината да има по-голяма стойност за живота, отколкото истината?
към текста >>
В
сравнение
с цитираното Ницшево изказване те изглеждат повърхностни.
“18 Това е мисъл, родена от превъзхождаща смелост. Ако я сравним с казаното от друг смел „мислител и приятел на загадките“, Йохан Готлиб Фихте, за стремежа към истина, тогава човек осъзнава колко дълбоко от същността на човешката природа Ницше донася своите представи. „Аз съм призван да дам свидетелство за истината - казва Фихте. - Нищо не зависи от моя живот и от моята съдба; безкрайно много зависи от действията на моя живот. Аз съм жрец на истината, длъжен съм да правя всичко за нея, да рискувам и да страдам.“19 Тези думи изразяват отношението към истината на най-благородните духове от западноевропейската по-нова култура.
В сравнение с цитираното Ницшево изказване те изглеждат повърхностни.
Човек може да им възрази: Не е ли възможно неистината да има по-голяма стойност за живота, отколкото истината? Дали Фихте си е задавал този въпрос? Дали са го правили други, които са дали свидетелство за истината?
към текста >>
За това, което представлява „чужда воля“, той мисли другояче в
сравнение
с онези, които се смятат за „независими, свободни духове“.
Ницше усеща всички начини на подчинение под чужда воля като слабост.
За това, което представлява „чужда воля“, той мисли другояче в сравнение с онези, които се смятат за „независими, свободни духове“.
За Ницше е слабост, ако човек подчинява мисленето и действията си на така наречените „вечни“ закони на разума. Това, което прави всестранно развитата личност, не е предписано от някаква наука за морала, то се ръководи от подбудите на личния аз. Човек вече е слаб в мига, когато търси закони и правила, според които трябва да мисли и действа. Силният определя начина на своето мислене и действие според своята същност.
към текста >>
В
сравнение
с него колко отблъскващо и нескромно звучат други мислители, когато вярват, че личността им е органът, чрез който в света се провъзгласяват вечни, необорими истини.
Който иска да определи стойността на дадено съждение според степента, в която то допринася за живота, той, разбира се, може да го направи единствено чрез своите лични пориви и инстинкти. Той не иска повече да казва, че във връзка с инстинктите си смята това определено съждение за безстойностно. И също така Ницше никога не казва нещо друго, когато изказва възгледа си. Тъкмо това му отношение към мисловния му свят въздейства толкова благотворно върху свободомислещите читатели. Трудовете на Ницше носят характера на непретенциозен, скромен аристократизъм.
В сравнение с него колко отблъскващо и нескромно звучат други мислители, когато вярват, че личността им е органът, чрез който в света се провъзгласяват вечни, необорими истини.
към текста >>
Ако преведем баналностите на съвременните философски книги от школската им форма на здрав език, ще изведем твърде бедно съдържание в
сравнение
с това на афоризмите на Ницше, който във връзка със съвременната философия с пълно право можеше да изрече гордите думи: „Моето честолюбие е да кажа в десет изречения това, което други казват в цяла книга, това, което някой друг не казва в книга...“24
Чрез това влияние тя е загубила цялата си самобитност и кураж. От школската философия на своето време Кант е възприел понятието за истина, което произлиза от „чистия разум“. Той се е опитал да покаже, че чрез такава истина ние не можем да знаем нищо за нещата, намиращи се извън нашето преживяване, за „нещата в себе си“. От едно столетие се прилага изключително остроумие, за да се преосмислят мислите на Кант от всички страни. Резултатите от това остроумие са във всеки случай често доста оскъдни и тривиални.
Ако преведем баналностите на съвременните философски книги от школската им форма на здрав език, ще изведем твърде бедно съдържание в сравнение с това на афоризмите на Ницше, който във връзка със съвременната философия с пълно право можеше да изрече гордите думи: „Моето честолюбие е да кажа в десет изречения това, което други казват в цяла книга, това, което някой друг не казва в книга...“24
към текста >>
30.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Ницшевото описание на гръцката култура може да се
сравни
с обрисуването, което човек прави за местност, която наблюдава от върха на планина; това е филологическо представяне на описание, което някой пътешественик, посетил всяко отделно кътче, би могъл да даде.
Не питам за историческото оправдание на тези Ницшеви идеи. Заради тях той е нападнат остро от един класически филолог.
Ницшевото описание на гръцката култура може да се сравни с обрисуването, което човек прави за местност, която наблюдава от върха на планина; това е филологическо представяне на описание, което някой пътешественик, посетил всяко отделно кътче, би могъл да даде.
От планината много неща се изопачават съгласно законите на оптиката.
към текста >>
31.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Същевременно това влияние носи съществено различен отпечатък в
сравнение
с въздействията, които философите имат върху своите ученици.
Не пиша следващите редове като добавка към твърденията на противниците на Фридрих Ницше, а с намерението да се даде принос за разбирането на този мъж от гледна точка, която несъмнено се взима под внимание при преценката на неговия забележителен мисловен път. Който се задълбочи в мирогледа на Фридрих Ницше, ще се сблъска с безчет проблеми, които могат да се разяснят само от гледището на психопатологията. От друга страна, тъкмо за психиатрията може да бъде от значение да се занимава с една значима личност, която има неизмеримо голямо влияние върху съвременната култура.
Същевременно това влияние носи съществено различен отпечатък в сравнение с въздействията, които философите имат върху своите ученици.
Защото Ницше не въздейства върху съвременниците си чрез логическата сила на аргументите. Разпространението на възгледите му се обяснява по-скоро със същите причини, които правят възможно за мечтатели и фанатици от всички времена да изпълняват своята роля в света.*
към текста >>
Известно е колко отвратителен е бил... Сократ е едно недоразумение.“ Да
сравни
м философския скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше.
Откриват го и искат да го изложат на ярка светлина. Не, този лош вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в любовта към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ. Стремежът към обективност в този дух има за него нещо отблъскващо. В „Залезът на кумирите“ (1888) това е изразено по най-остър начин. „Сократ произхожда от най-нисши-те слоеве на обществото, от сганта.
Известно е колко отвратителен е бил... Сократ е едно недоразумение.“ Да сравним философския скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше.
Обикновено този скептицизъм е в основата на едно изразено чувство за истина. Стремежът към истина подтиква философите да изследват своите ценности, извори, граници. При Ницше този стремеж не е налице. И начинът, по който той се занимава с проблемите на познанието, е само доказателство за липсата му на чувство за истина. Че такава липса в една гениална личност се проявява по по-друг начин, отколкото в една обикновена личност, е разбираемо.
към текста >>
32.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Може да се
сравни
душевното усилие, от което Ницше се нуждае в общуването си с хората, с Гьотевото удоволствие от общуването, което той описва с думите: „На природата ми е присъща общителност.
Но същевременно има и необходимия баланс: способността, която е описал чудесно в един разговор с Екерман на 20 септември 1829 г. „Изключителното, което постигат отлични таланти, предпоставя една много нежна организация, за да са способни на особени усещания. Такава организация е в конфликт със света и е лесно ранима. И който не може, като Волтер, да съчетае голямата чувствителност с извънредна издръжливост, е изложен на непрекъсната болнавост.“ Тази издръжливост липсва на натури като Ницше и Леопарди. Те биха се загубили напълно в своите впечатления, ако не се заключваха за света артистично, ако не му се противопоставяха враждебно.
Може да се сравни душевното усилие, от което Ницше се нуждае в общуването си с хората, с Гьотевото удоволствие от общуването, което той описва с думите: „На природата ми е присъща общителност.
По този начин печеля съмишленици при различни начинания и сам се възпитавам да им бъда съмишленик. И така постигам щастието да виждам как продължавам да живея в тях, както и те в мен.“
към текста >>
33.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
На тях им беше ясно, че себепознанието в неговата истинска форма обогатява човека с едно ново чувство, което му разкрива един свят, който в
сравнение
със света достижим без това чувство прилича на отношението на физически видимия свят към света на слепия.
На всички тези духове е общо едно силно чувство, че себепознанието на човека изгрява едно слънце, което озарява не само случайната отделна личност на съзерцателя, а и нещо друго. Това, което Спиноза осъзна в ефирните висини на чистата мисъл, че "човешката душа притежава достатъчно познание за вечната и безгранична същност на Бога", това живееше в тях като непосредствено чувство; и за тях себепознанието беше пътят, за проникване до това вечно и безгранично същество.
На тях им беше ясно, че себепознанието в неговата истинска форма обогатява човека с едно ново чувство, което му разкрива един свят, който в сравнение със света достижим без това чувство прилича на отношението на физически видимия свят към света на слепия.
Не ще бъде лесно да се намери едно по-добро описание на това ново чувство, отколкото онова, което Й. Г. Фихте даде в своите лекции в Берлин през 1813 година "представете си един свят от сляпородени хора, които поради това познават нещата и техните отношения само доколкото им позволява тяхното сетиво на осезанието. Застанете сред тях и им говорете за цветовете и други отношения, които съществуват за зрението само чрез светлината. Вие или ще им говорите за нищо, и този е по-щастливият случай, ако го осъзнайте; защото по този начин вие скоро ще забележите грешката и в случай, че не можете да им отворите очите, ще престанете да им говорите напразно. Или пък поради някаква причина ще искате да създадете известно разбиране за вашето учение: Тогава те ще могат да го разберат само от това, което им е познато чрез осезанието: Те ще искат да почувстват светлината и цветовете и другите отношения на видимостта, ще си въобразят, че ги чувстват, ще измислят и ще се залъжат с нещо в своето чувство относно това, което наричате светлина.
към текста >>
То се явява като нещо ново в
сравнение
с това, което може да даде само външното възприятие.
"Следователно новото сетиво е сетивото за духа; това е сетивото, за което съществува само духът и нищо друго и за което и другото, даденото битие, приема формата на духа и се превръща в него; за което, следователно, фактически е изчезнало битието в неговата собствена форма. Това сетиво е служило за виждане откакто съществуват хора и всичко велико и прекрасно, което съществува в света и което единствено дава възможност човечеството да съществува, произхождат от това, което въпросното сетиво е видяло. Но не е имало случай това сетиво да е видяло самото себе си и разликата и противоположността, която съществува между него и другите сетива. Впечатленията на двата вида сетива са се сливали, животът е бил разделен на две половини, без съединителна връзка." Съединителното звено се създава благодарение на това, че вътрешното сетиво обхваща в своята духовност духовното, което събужда в своето отношение с външния свят. Благодарение на този факт, това, което ние приемаме от нещата в нашия дух, престава да се явява като едно повторение без значение.
То се явява като нещо ново в сравнение с това, което може да даде само външното възприятие.
Простият процес на хвърлянето на камък и моето възприятие на този процес се явяват в една по-висша светлина, когато аз си изясня, каква задача има моето вътрешно сетиво в цялата тази работа. За да съчетаем мислено двете влияния и техният начин на действие, необходимо е цяло едно духовно съдържание, което аз вече трябва да съм усвоил, когато възприемам летящия камък. Следователно аз прилагам едно вече натрупано в мене духовно съдържание върху нещо, което срещам във външния свят. И този процес на външния свят се включва в съществуващото вече съдържание. В неговата особеност той се оказва като един израз на това съдържание.
към текста >>
Той ще
сравни
свежото, живо цвете, в пълнотата на неговите багри във външния свят, със схематичната мисъл за цветето.
Който би искал да счита духа само като логически ум, той може да почувства, че кръвта замръзва при мисълта, че нещата трябва да изпитат своето новораждане в духа.
Той ще сравни свежото, живо цвете, в пълнотата на неговите багри във външния свят, със схематичната мисъл за цветето.
Той ще се чувства особено неудобно при представата, че човекът, който черпи своите мотиви за действие от самотата на своето себесъзнание, трябва да бъде свободен отколкото първоначалната, наивна личност, която действа от своите непосредствени импулси, от пълнотата на своята природа. За такъв човек виждащ едностранно логичното този, който се потопява в своята вътрешност, ще изглежда като една странстваща схема от понятия, като един призрак в сравнение с онзи, който пребивава в своята природна индивидуалност.
към текста >>
За такъв човек виждащ едностранно логичното този, който се потопява в своята вътрешност, ще изглежда като една странстваща схема от понятия, като един призрак в
сравнение
с онзи, който пребивава в своята природна индивидуалност.
Който би искал да счита духа само като логически ум, той може да почувства, че кръвта замръзва при мисълта, че нещата трябва да изпитат своето новораждане в духа. Той ще сравни свежото, живо цвете, в пълнотата на неговите багри във външния свят, със схематичната мисъл за цветето. Той ще се чувства особено неудобно при представата, че човекът, който черпи своите мотиви за действие от самотата на своето себесъзнание, трябва да бъде свободен отколкото първоначалната, наивна личност, която действа от своите непосредствени импулси, от пълнотата на своята природа.
За такъв човек виждащ едностранно логичното този, който се потопява в своята вътрешност, ще изглежда като една странстваща схема от понятия, като един призрак в сравнение с онзи, който пребивава в своята природна индивидуалност.
към текста >>
34.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Ако сравня външната дъска на вратата с външния човек, тогава аз
сравняв
ам пантата с вътрешния човек когато вратата се движи насам и нататък, движи се насам и нататък външната дъска, докато пантата остава постоянно неподвижна и с това никак не се изменя.
Всичко, което Майстер Екхарт казва, е проникнато от това признаване. "да вземем един пример за това. Една врата се движи насам и нататък в една панта.
Ако сравня външната дъска на вратата с външния човек, тогава аз сравнявам пантата с вътрешния човек когато вратата се движи насам и нататък, движи се насам и нататък външната дъска, докато пантата остава постоянно неподвижна и с това никак не се изменя.
Същото е и тук." Като индивидуално сетивно същество аз мога да изследвам нещата от всички страни вратата се движи насам и нататък; ако не направящото възприятията на сетивата да възкръснат духовно в мене, тогава аз не познавам нищо от тяхната същност пантата не се движи. Според възгледа на Майстер Екхарт озарението, което вътрешното сетиво дава, е влизане на Бога в душата. Той нарича светлината на познанието, която това навлизане на Бога запалва, "искрицата на душата". Мястото в човешката вътрешност, където проблясва тази "искрица", е толкова бистро, и толкова възвишено, и толкова благородно в самото себе си, че там не може да обитава никакво създание, а там обитава само Бог с неговата чиста божествена природа. "Който е постигнал да запали тази "искрица" в себе си, той не вижда вече само така, както човек вижда с външните сетива и с логическия ум, който подрежда и класира впечатленията на сетивата, но той вижда, как нещата са в самите себе си.
към текста >>
35.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Когато
сравни
м неговото по-късно действие с предишното, фактът на това преобразяване изпъква без никакво съмнение.
Рулман Мерсвин/ Вилхелм Прегер /История на немската мистика/ се е опитал да подкрепи с много доказателства съществуването, автентичността на съчиненията и истинността на фактите. Тук не е моя задача да осветля с едно натрапчиво изследване едно човешко отношение, за което онзи, който разбира да чете въпросните съчинения, знае много добре, че то трябва да остане тайна. /Тези съчинения, за които става въпрос, са: "За един упорит философ, който благодарение на един свят свещеник е останал скромен и подчинен", 1338 г.; "Книгата за двамата мъже", "Рицарят пленник", 1349 г.; "Духовната стълба", 1357 г.; "Книгата на Учителя",1369 г.; "История на две петнадесетгодишни момчета"./ Когато за Таулер се казва, че на определена степен на неговия живот с него е станало едно преобразуване, каквото е това, което сега ще опиша, това е напълно достатъчно. Тук съвсем не става въпрос за личността Таулер, а за една личност "въобще". Що се отнася за Таулер, нас ни интересува само това, че трябва да разберем неговото преобразяване от гледна точка на това, което ще следва.
Когато сравним неговото по-късно действие с предишното, фактът на това преобразяване изпъква без никакво съмнение.
Аз оставям настрана всички външни факти и ще разкажа вътрешните душевни процеси на "Учителя" "Под влияние на мирянина". Какво ще помисли и ще разбере моят читател под тези думи "учителят" и "мирянинът", това ще зависи напълно от неговия начин да схваща нещата; какво аз самият си представям под тези имена, не мога да зная за кого това би било от полза.
към текста >>
Върху същността на онази мистика, която намери своите изразители в Таулер, Сузо и Руисбрьок, се хвърля известна светлина, когато я
сравни
м с мистичните стремежи на Герсон, който има като предшественик Рихард
Йоханес Руисбрьок, белгийският мистик, вървеше по същият път на Сузо. Неговият духовен път среща един остър противник в лицето на Йоханес Герсон /роден в 1363 г./, който известно време бе канцлер на Парижкия университет и игра важна роля в събора в Констанца.
Върху същността на онази мистика, която намери своите изразители в Таулер, Сузо и Руисбрьок, се хвърля известна светлина, когато я сравним с мистичните стремежи на Герсон, който има като предшественик Рихард
към текста >>
36.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Когато
сравни
м Николай Кузански с духове като Екхарт или Таулер, получаваме един забележителен резултат.
Той стои на върха на знанието от неговата епоха. В областта на математиката неговият принос е забележителен. В естествената наука може да бъде считан като предшественик на Коперник, защото той беше на становището, че Земята е едно подвижно небесно тяло подобно на другите. Той беше скъсал вече с един възглед, на който се опираше още сто години по-късно великият астроном Тихо де Брахе, който бе противопоставил на учението на Коперник изречението: "Земята е една твърде груба, тежка и неспособна да се движи; как Коперник може да направи от нея една звезда и да я разхожда из пространството? " Никола от Куза, който не само обгръщаше знанието на неговата епоха, но водеше още по-далеч, притежаваше също до висока степен способността да събужда това знание в един вътрешен живот, така щото то хвърляше светлина не само върху външния свят, но доставяше също на човека онзи духовен живот, към който той трябва да се стреми из най-дълбоките основи на своята душа.
Когато сравним Николай Кузански с духове като Екхарт или Таулер, получаваме един забележителен резултат.
Николай е научният мислител, който от изследването върху нещата на света иска да се издигне на степента на един по-висш възглед; Екхарт и Таулер бяха религиозни последователи, които търсят по-висшия живот изхождайки от съдържанието на вярата. Накрая Николай стига до същия вътрешен живот както Майстер Екхарт; но вътрешният живот на първия има като съдържание едно богато знание. Пълното значение на разликата ни става ясно, когато помислим, че за онзи, който се занимава с различните науки, съществува близката опасност да не оцени правилно значението на онзи начин на познание, който изяснява отделните области на науката. Такъв човек лесно може да бъде съблазнен да вярва, че съществува само един единствен род познание. Тогава той или ще подцени или ще надцени това познание, което води до целта във въпроси на отделните науки.
към текста >>
Тази най-висша степен на познанието в
сравнение
с нисшата степен е едно "не-знание".
Това, което остава вън от духа, е само тази външна обвивка; същността на нещата преминава в духа. Когато след това духът насочва поглед върху тази същност, която е вещество от неговото вещество, тогава вече съвсем не може да говори за знание, защото не гледа една вещ, която се намира вън от него; той гледа една вещ, която е част от него; той гледа самия себе си. Той вече не знае; той гледа само себе си. Тогава той има работа не с едно "знание", а с едно "не-знание". Той вече не разбира нещо чрез духа; той "гледа, без разбиране" своя собствен живот.
Тази най-висша степен на познанието в сравнение с нисшата степен е едно "не-знание".
към текста >>
37.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Естествено Агрипа ще бъде съвсем криво разбран, ако се
сравни
неговата естествена наука с тази на следващите векове, която разполага със съвършено други опитности.
Агрипа от Нетесхайм води борба за една истинска естествена наука, която не иска да обяснява природните явления чрез духовни същества, които бродят в сетивния свят, но която иска да вижда в природата само природни явления, а в духа духовни явления.
Естествено Агрипа ще бъде съвсем криво разбран, ако се сравни неговата естествена наука с тази на следващите векове, която разполага със съвършено други опитности.
При такова едно сравнение лесно може да изглежда, че това, което почива само на природни отношения или на лъжлива опитност, той го свързва направо с действия на духове. Такава несправедливост върши към него Мориц Кериер, когато макар и не в зложелателен смисъл казва: "Агрипа изброява много неща, които принадлежат на Слънцето, на Луната, на планетите или неподвижните звезди и се влияят от тях; например сродни със слънцето са огънят, кръвта, лавровото дърво, златото, хризолитът; те предават дарове на слънцето; смелост, веселост, светлина.... Животните имат едно естествено чувство, който се приближава до духа на предсказването до по-висока степен отколкото човешкия ум..... Хората могат да бъдат обвързани за любов, за омраза, болест и здраве.
към текста >>
При такова едно
сравнение
лесно може да изглежда, че това, което почива само на природни отношения или на лъжлива опитност, той го свързва направо с действия на духове.
Агрипа от Нетесхайм води борба за една истинска естествена наука, която не иска да обяснява природните явления чрез духовни същества, които бродят в сетивния свят, но която иска да вижда в природата само природни явления, а в духа духовни явления. Естествено Агрипа ще бъде съвсем криво разбран, ако се сравни неговата естествена наука с тази на следващите векове, която разполага със съвършено други опитности.
При такова едно сравнение лесно може да изглежда, че това, което почива само на природни отношения или на лъжлива опитност, той го свързва направо с действия на духове.
Такава несправедливост върши към него Мориц Кериер, когато макар и не в зложелателен смисъл казва: "Агрипа изброява много неща, които принадлежат на Слънцето, на Луната, на планетите или неподвижните звезди и се влияят от тях; например сродни със слънцето са огънят, кръвта, лавровото дърво, златото, хризолитът; те предават дарове на слънцето; смелост, веселост, светлина.... Животните имат едно естествено чувство, който се приближава до духа на предсказването до по-висока степен отколкото човешкия ум..... Хората могат да бъдат обвързани за любов, за омраза, болест и здраве.
към текста >>
Учението за естествения произход в
сравнение
със съществуващите по-рано "хипотези на сътворението" е един напредък както и познанието, че Земята е кръгла по отношение на всички предишни предположения за нейната форма.
Но ние също вършим това днес по отношение на това, което днес важи като "факти". Нима смятаме, че следващите векове не ще хвърлят в стаята за непотребни вещи някои неща от това, което днес смятаме за несъмнени факти, окачествявайки ги като "сляпо" суеверие? Във всеки случай аз съм убеден, че в познаването на фактите от страна на човека има действителен напредък. Когато бе открит "фактът", че Земята е кръгла, всички предишни предположения бяха изхвърлени в областта на "суеверието". Така е с някои истини на астрономията, на биологията и пр.
Учението за естествения произход в сравнение със съществуващите по-рано "хипотези на сътворението" е един напредък както и познанието, че Земята е кръгла по отношение на всички предишни предположения за нейната форма.
Въпреки това за мене е много ясно, че в научните трудове и трактати по естествена наука от наше време има някои "факти", които за бъдещите векове съвсем не ще изглеждат факти, както и за нас не са факти някои неща, които Агрипа и Парацелзий твърдят. Важно не е това, какво те са считали за "факти", а това, в какъв дух се тълкували те тези факти.
към текста >>
38.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
За изяснение на въпроса Вайгел
сравняв
а зрението, виждането с четенето.
"При естественото познание трябва да бъдат налице две неща: Предметът или отражението, който трябва да бъде познат и видян от очите; и окото или познавателят, което вижда и познава предмета. И тъй, съпостави тези две неща: Дали познанието идва от предмета в окото; или дали съждението и познанието се разлива от окото в предмета." /Златната дръжка,9.гл./. Сега Вайгел си казва: Ако познанието би се вливало от предмета /отражението/ в окото, тогава от същия предмет би трябвало във всички очи да се получи същото и съвършено познание. Но това не е така, а всеки вижда според способността на неговите очи. Само очите, а не отражението, могат да бъдат виновни за това, че от един и същ предмет могат да се получат различни представи.
За изяснение на въпроса Вайгел сравнява зрението, виждането с четенето.
Ако книгата не би съществувала, аз естествено не бих могъл да я чета; но тя би могла постоянно да съществува, и въпреки това аз да не мога да чета нищо в нея, ако не познавам изкуството да чета. Следователно книгата трябва да съществува; но от само себе си тя не би могла да ми даде нищо; всичко, което чета, аз трябва да го извлека от себе си. Тази е и същността на естественото /сетивно/ познание. Цветът съществува като "отражение"; но от себе си той не може да даде нищо на окото. Окото трябва да познае от себе си, що е цветът.
към текста >>
39.
УВОД КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Мненията на много наши съвременници попадат в тази клопка и просто
сравняв
ат съдържанието на Християнството с предхристиянските възгледи, като стигат до извода, че християнското светоусещане е само едно продължение на предхристиянското.
С помощта на това, което тук наричаме „мистично познание", в тази книга ще покажем, че източниците на Християнството са изградили своите предпоставки още в Мистериите на предхристиянските епохи. Тази „предхристиянска мистика" е истинската почва, от която като един напълно самостоятелен зародиш израства Християнството. Подобна гледна точка ни дава възможност да разберем Християнството в неговата автентична същност, въпреки че развитието му се проследява едва от епохата на предхристиянската мистика. Игнорирайки тази гледна точка, лесно бихме пропуснали и въпросната автентичност, въобразявайки си, че в Християнството са продължили да се развиват импулси, които вече са съществували в предхристиянската мистика.
Мненията на много наши съвременници попадат в тази клопка и просто сравняват съдържанието на Християнството с предхристиянските възгледи, като стигат до извода, че християнското светоусещане е само едно продължение на предхристиянското.
От предлаганата книга се вижда, че Християнството предполага предшествуващата мистика, както растителният зародиш предполага своята почва. Книгата подчертава същността на Християнството именно чрез осмисляне на неговото възникване.
към текста >>
40.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Плутарх говори за ужасите, които са изживявали посвещаващите се, и
сравняв
а състоянието им с приготовлението за смъртта.
Това, което древните говорят за Мистериите, е многозначително. Посветеният е убеден, че е греховно да каже нещо, което знае, а също и това, че за непосветения е греховно да го чуе.
Плутарх говори за ужасите, които са изживявали посвещаващите се, и сравнява състоянието им с приготовлението за смъртта.
Посвещението трябвало да бъде предшествувано от един особен начин на живот. Този живот е имал за цел да подчини чувствеността под властта на Духа. Пост, уединен живот, умъртвяването на плътта и определени душевни упражнения трябвало да служат за тази цел. Това, което свързва човека с обикновения живот, трябвало да изгуби за него всяко значение. Цялата насока на неговия чувствен живот трябвало да се промени.
към текста >>
В
сравнение
с това, начинът на образуване на представите за Боговете, има в себе си нещо свободно, произволно.
Едно беше ясно за миста: човек стига до своята представа за Боговете по начин, различен от този, по който добива представа за другите неща. Един предмет от външния свят ме заставя да си образувам за него само една строго определена представа.
В сравнение с това, начинът на образуване на представите за Боговете, има в себе си нещо свободно, произволно.
Тук липсва принудата на външния свят. Размишлението учи, че с Боговете ние си представяме нещо, за което не съществува никакъв външен контрол. Това поставя човека в една логическа несигурност. Той сам започва да се чувствува като творец на своите Богове. Да, той се пита: Как мога аз да се издигна с моите представи над физическата действителност?
към текста >>
41.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Не е ли това един факт, който може да се
сравни
с умирането?
Това, което Сократ показва, са опитности, изживявания. На първо място е изживяването на самата мъдрост. Какво иска този, който се стреми към мъдрост? Той иска да се освободи от това, което сетивата му предлагат във всекидневното наблюдение. В сетивния свят той иска да търси Духа.
Не е ли това един факт, който може да се сравни с умирането?
„Именно онези смята Сократ които правилно се занимават с философия, без разбира се другите да забележат, се стремят към това, да умрат. И ако е така, би било твърде странно, цял живот да са устремени към смъртта, а сега, когато тя идва, да не я желаят; да не желаят това, към което толкова дълго време са се стремили."
към текста >>
Той ми дава възможност да
сравняв
ам най-разнообразните сетивни неща.
Аз трябва да си спомня за моята представа за дървото. Едно дърво е един сетивен предмет. Когато си спомням за него, аз си спомням следователно за един сетивен предмет. Аз казвам за един предмет: - Той е дърво, когато той прилича на други предмети, които съм възприемал по-рано и за които зная, че са дървета. Споменът е посредник на познанието.
Той ми дава възможност да сравнявам най-разнообразните сетивни неща.
Но с това моето познание не се изчерпва.
към текста >>
Не е ли това нещо, което може да се
сравни
с едно посвещение?
Те повдигат и възражения. Но какво става със слушателите, когато разговорът стига до своя край? Те намират в себе си нещо, което по-рано не са имали. Те не са приели в себе си само една отвлечена истина; те са осъществили едно развитие. В тях е оживяло нещо, което по-рано не е било живо.
Не е ли това нещо, което може да се сравни с едно посвещение?
Не хвърля ли то светлина върху това, защо Платон излага своята философия под формата на диалог? Тези диалози не са нищо друго, освен литературната форма за процесите в Мистериите. Това, което Платон казва на много места, ни убеждава в истинността на този извод. Като философски учител, Платон е искал да бъде това, което йерофантът е бил в Мистериите, доколкото е възможно то да бъде предадено във философска форма. Колко близо е Платон до метода на Мистериите!
към текста >>
42.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Сега нека
сравни
м този мит с възгледа на гръцкия философ Емпедокъл (490 -430 пр. Хр.).
Сега нека сравним този мит с възгледа на гръцкия философ Емпедокъл (490 -430 пр. Хр.).
Той приема, че някога първичното Същество, Бог, се е раздробило в четирите елемента огън, вода, земя и въздух или в множеството на битието. Той противопоставя две сили, които в този свят на битието причиняват развитието и умирането: Любовта и Борбата. За елементите Емпедокъл казва:
към текста >>
43.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Браминът Азита казва за Буда: „- Това е детето, което ще стане Буда, спасителят, водач към безсмъртието, свободата и светлината." Нека да
сравни
м това с Лука, 2, 25: „В Йерусалим живееше човек на име Симеон, този човек беше праведен и благочестив и очакваше утешението на Израел, и Светият Дух беше в него... Когато родителите донесоха Исус в храма, за да сторят с него изисканото от Закона, той взе детето в ръцете си и каза: „- Сега, Господи, освободи с мир своя раб, както си казал, защото очите ми видяха твоя спасител, който си приготвил пред всички народи, светлина за просвета на езичниците и слава на твоя народ Израел." За Буда се разказва, че като дванадесетгодишен бил изгубен и отново намерен под едно дърво, заобиколен от поетите и мъдреците на миналото, които той поучавал.
Браминът Азита казва за Буда: „- Това е детето, което ще стане Буда, спасителят, водач към безсмъртието, свободата и светлината." Нека да сравним това с Лука, 2, 25: „В Йерусалим живееше човек на име Симеон, този човек беше праведен и благочестив и очакваше утешението на Израел, и Светият Дух беше в него... Когато родителите донесоха Исус в храма, за да сторят с него изисканото от Закона, той взе детето в ръцете си и каза: „- Сега, Господи, освободи с мир своя раб, както си казал, защото очите ми видяха твоя спасител, който си приготвил пред всички народи, светлина за просвета на езичниците и слава на твоя народ Израел." За Буда се разказва, че като дванадесетгодишен бил изгубен и отново намерен под едно дърво, заобиколен от поетите и мъдреците на миналото, които той поучавал.
На това отговаря (Лука, 2, 44 и следв.):
към текста >>
44.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
Лазар е станал друг в
сравнение
с това, което е бил по-рано.
Не може да има никакво съмнение, че събитието във Витания е едно пробуждане в духовния смисъл.
Лазар е станал друг в сравнение с това, което е бил по-рано.
Той е възкръснал за един живот, за който „вечното Слово" може да каже: „Аз съм този Живот". Следователно, какво се е случило с Лазар? В него е оживял Духът. Той е станал съучастник в живота, който е вечен.
към текста >>
Те могат да му се обяснят до известна степен само чрез едно
сравнение
.
Земният човек трябвало да мине през символично-действителната смърт. Неговото тяло било потопявано в летаргичен сън, продължаващ три дни. По отношение на великото преобразяване на живота този сън може да се счита само като един външен акт, на който отговаря един несравнимо по-важен духовен акт. Но този акт бил същевременно онази опитност, онова изживяване, което разделяло живота на миста на две части. Който не познава от собствен опит подобни действия, той не може да ги разбере.
Те могат да му се обяснят до известна степен само чрез едно сравнение.
към текста >>
45.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
И тогава в едно
сравнение
, той показва колко неразбираемо трябва да е това учение за онзи, който иска да го прецени с представите на обикновените сетива: "Нека си представим един свят, казва той, слепородени, които не познават нищо друго за нещата и за техните отношения, освен това, което те могат да на пипат.
Когато Йохан Готлиб Фихте през есента на 1813 година изнася своето "учение" като зрял плод на един живот, посветен в служба на истината, в началото на своята реч, той произнася следните думи: "Това учение предоставя един изцяло нов вътрешен орган на възприятие, чрез който е даден един нов свят, който просто не съществува за отделния човек".
И тогава в едно сравнение, той показва колко неразбираемо трябва да е това учение за онзи, който иска да го прецени с представите на обикновените сетива: "Нека си представим един свят, казва той, слепородени, които не познават нищо друго за нещата и за техните отношения, освен това, което те могат да на пипат.
Идете при тях и започнете да им говорите за цветовете и за всички явления, които могат да се видят само с очите и да се възприемат само посредством светлината. Тогава ще се случи едно от двете: Или това, за което им говорите за тях е нищо и това е най- щастливия случай, защото така скоро ще забележите грешката си; или, ако не сте в състояние да им отворите очите, то тогава трябва да прекратите напразните приказки".
към текста >>
46.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Това се потвърждава от едно
сравни
телно изследване на животинския свят.
Мозъкът е физическия инструмент на мисленето. Както за виждането на цветовете е необходимо едно добре развито око, така и за мисълта е необходим един добре развит мозък. Цялото тяло на човека е устроено така, че то намира в органа на Духа, в мозъка, своята връхна точка. Строежът на човешкия мозък може да се разбере само тогава, когато той се разгледа с оглед на неговата задача. Тя се състои в това, че мозъкът е телесната основа на мислещия Дух.
Това се потвърждава от едно сравнително изследване на животинския свят.
У земноводните главния мозък е още малък за разлика от гръбначните; при бозайниците той става по-голям. У човека той е относително най-големия орган в целия организъм.
към текста >>
Ясновидецът, който притежава органа за "съзерцание" на душата, вижда Разсъдъчната Душа като едно особено същество в
сравнение
с обикновената Сетивна Душа.
Тук те не са свързани със самостоятелни мисли, а с импулси, които произлизат от непосредствените изживявания. Същото до известна степен и с недоразвития човек. Следователно, Сетивната Душа се различава от по-развития висш елемент на душата, който кара мисленето, ще наречем разсъдъчна душа. Тя може да се назове още "сърдечна душа" или "сърце". Разсъдъчната Душа пронизва Сетивната Душа.
Ясновидецът, който притежава органа за "съзерцание" на душата, вижда Разсъдъчната Душа като едно особено същество в сравнение с обикновената Сетивна Душа.
към текста >>
47.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Това отношение между Азът и действието може да се изясни чрез едно просто
сравнение
, взето от естествената наука.
Само една част от моята дейност се намира във външния свят; другата е в самия мен.
Това отношение между Азът и действието може да се изясни чрез едно просто сравнение, взето от естествената наука.
Животните, които някога са се заселили в пещерите на Кентъки, са имали зрение. Впоследствие, поради живота си в тях, те са го загубили. Животът в тъмнина е затворил очите им. Физическата и химическата дейност, свойствена на очите по времето, когато са осъществявали зрението, са престанали. Потокът от храна, който по-рано се е използвал за тази дейност, сега е отправен по-нататък към други органи.
към текста >>
48.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
За да избегнем това недоразумение, тук трябва да споменем, че за "по-висши сетива" се говори само в преносен смисъл, само като
сравнение
.
Естествено, лесно може да се стигне до едно недоразумение, ако направо назовем по-висшите органи на възприятие с името духовни сетива. Понеже когато се говори за "сетиво", мисълта неволно свързва тази дума с "физическото сетиво". Тъкмо физическия свят се означава като "сетивен", в противоположност на "духовния" свят.
За да избегнем това недоразумение, тук трябва да споменем, че за "по-висши сетива" се говори само в преносен смисъл, само като сравнение.
Както физическите сетива възприемат физическия свят, така душевните и духовните сетива възприемат душевния и духовен свят. Думата "сетиво" се използува само в значението на "органа за възприятие". Човекът не би имал никакво познание за светлината и за цветовете, ако не би притежавал едно око, което да ги усети; той не би знаел нищо за звуците, ако не би притежавал едно ухо, което да ги възприема. В този смисъл, немският философ Лотце казва с пълно право: "без око, което да усеща светлината и без ухо, което да възприема звука, целият свят би бил тъмен и ням. В него биха се намерили толкова малко светлина и звук, колкото малко е възможен и зъбобол, без наличието на един усещаш болката нерв".
към текста >>
Следователно, когато казваме, че той е "по-тънък" отколкото сетивния, физическия свят, ние употребяваме само един приблизителен образ, нещо, което е съвършено различно от едно
сравнение
в точния смисъл на думата.
Следователно, когато казваме, че той е "по-тънък" отколкото сетивния, физическия свят, ние употребяваме само един приблизителен образ, нещо, което е съвършено различно от едно сравнение в точния смисъл на думата.
Така е и с всичко, което е заимствувано от физическия свят и е казано за душевния свят. Ако това се вземе под внимание, може да се каже, че формациите и съществата в душевния свят се състоят също от душевни "вещества" и се управляват от душевни сили, какъвто е случая с физическия свят. Както на материалните форми са присъщи протяжност и движение в пространството, така и на душевните "неща" и "същества" са присъщи възбудимост и инстинктивни желания.
към текста >>
Ако
сравни
м една душевна формация от този вид с елементите от физическия свят, ще установим, че тя съответствува на твърдите тела.
В душевното пространство, тези формации играят една егоистична роля. Те отблъскват много неща, а привличат с любов само малко от тях. Ето защо те се подвизават в душевното пространство като неизменими форми. Чрез силата на симпатията, те се проявяват като алчни. Но тази алчност изглежда ненаситна, невъзможно е да бъде задоволена, понеже господствува щата антипатия отблъсква толкова много срещани неща, че прави невъзможно всяко задоволяване.
Ако сравним една душевна формация от този вид с елементите от физическия свят, ще установим, че тя съответствува на твърдите тела.
Тази област на душевната субстанция ще наречем област на горещото желание. Степента, до която то е примесено в душите на животните и хората, определя техните низши сетивни влечения, преобладаващите егоистични инстинкти.
към текста >>
49.
3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Естествено е, човек, който се доверява само на своите външни сетива, да отрича света на първообразите и да ги счита само за отвлечени идеи, които разумът си изгражда като
сравняв
а сетивните предмети; този човек не притежава способността да възприема висшите светове, той не познава светът на мислите, освен в неговата абстрактна отвлеченост.
Естествено е, човек, който се доверява само на своите външни сетива, да отрича света на първообразите и да ги счита само за отвлечени идеи, които разумът си изгражда като сравнява сетивните предмети; този човек не притежава способността да възприема висшите светове, той не познава светът на мислите, освен в неговата абстрактна отвлеченост.
Той не знае, че за ясновидеца духовните Същества са много по-близки и познати, отколкото неговото куче или котката, и че светът на първо образите е наситен с една неимоверна по-жива действителност, отколкото сетивно-физическия свят.
към текста >>
Той съвсем не трябва да бъде
сравняв
ан с физическия звук.
За своите творения те имат нужда един от друг. Често пъти множество първо образи си съдействуват за възникването на едно или друго Същество в душевния или в духовния свят. Успоредно с живите картини, които се представят на "духовното" зрение в "светът на духа", ясновидецът има някои опитности, свързани с "духовния слух". Действително, щом ясновидецът се издига от "светът на душата" в този на "духа", видимите първообрази стават същевременно звучащи. "Звукът", за който става дума тук, е едно явление от съвършено духовно естество.
Той съвсем не трябва да бъде сравняван с физическия звук.
Наблюдателят се чувствува потопен в едно море от звуци, чрез които изразяват себе си Съществата от духовния свят. В хармонията, ритмите, мелодиите, които се раждат от тези звуци, първичните закони на света изразяват своето съществувание, своите взаимни отношения и сродства. Всичко, което на човешкото разбиране се представя под формата на закон, на идея, се открива на "духовното ухо" като нещо духовно-музикално. (Ето защо питагорейците са наричали това възприятие на духовния свят "музика на сферите". За този, който е надарен с "духовен слух" това не е само един символ, а добре позната духовна действителност).
към текста >>
Тази област можем да
сравни
м с твърдата земя на нашия физически свят.
Първата област съдържа първообразите на физическия свят, доколкото те не са надарени с живот. Там се намират първообразите на минералите и растенията, доколкото растенията са чисто физически Същества, с други думи, като изключим живота, който ги изпълва. Там откриваме и първообразите на физическите животински и човешки форми. Тази област съдържа и други форми, но тези, които посочвам, служат само за нейната основна характеристика. Тук е основният скелет на "светът на духовете".
Тази област можем да сравним с твърдата земя на нашия физически свят.
към текста >>
Все пак по-уместно е да го
сравни
м с движението на кръвта в животинското тяло, отколкото с движението на реките и моретата.
Втората област от "царството на духовете" съдържа първообразите на живота. Но тук този живот образува едно съвършено единство. Като един течен елемент, той нахлува в света на Духа, точно както кръвта пулсира из цялото тяло. Той може да бъде сравнен с морето и водите на физическата Земя.
Все пак по-уместно е да го сравним с движението на кръвта в животинското тяло, отколкото с движението на реките и моретата.
Деен и подвижен в себе си живот, създаден от мисловно вещество: Така може да бъде определена тази втора степен от "царството на духовете". Тук се намират първичните сили за всички живи същества, които се явяват на физическия свят. Тук се проявява единството на всеки живот и родството на човешкото същество с всички други същества.
към текста >>
50.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
За по-голяма яснота, нека следваме
сравнение
то, което вече направихме.
За по-голяма яснота, нека следваме сравнението, което вече направихме.
Архитектът изработва плана на една къща и го поставя в изпълнение. Така той събира известно количество опитности, оплодотворяват неговата работа, и когато се залови да направи нов план, този план ще бъде обогатен с всичко, което архитектът ще е научил от изпълнението на първия.
към текста >>
51.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
За да се научим да разбираме значението на цветовете и техните нюанси, необходимо е да
сравняв
аме аурите на различните душевни изживявания.
Човешката аура е коренно различна в зависимост от различните темпераменти и душевни състояния, както и в зависимост от степените на духовното развитие. Един човек, изцяло отдаден на своите животински влечения, има съвършено различна аура от друг, който предпочита да живее в своите мисли. Много по-различна е и аурата на един религиозно настроен човек, от тази на човек, потънал в сивите грижи на всекидневието. Освен това, всички променливи настроения, всички влечения, радости и болки, също намират своя израз в човешката аура.
За да се научим да разбираме значението на цветовете и техните нюанси, необходимо е да сравняваме аурите на различните душевни изживявания.
Нека най напред да се спрем на онзи от тях, които се определят от подчертани афекти и страсти. Можем да ги групираме в две различни части: при едните душата се отдава на тези афекти най-вече поради животинската си природа, а при другите душевните изживявания приемат една по-рафинирана форма и, така да се каже, стават достъпни за размисъл и спокойно наблюдение.
към текста >>
Въпреки това, когато ги
сравни
м с цветовете които вижда нашето физическо око, те се оказват подвижни и прозрачни.
Първият вид съдържа цветовете, които са малко или повече непрозрачни.
Въпреки това, когато ги сравним с цветовете които вижда нашето физическо око, те се оказват подвижни и прозрачни.
И все пак, изпълвайки с облаковидни маси пространството в свръхсетивния свят, те го "сгъстяват", правят го непрозрачно.
към текста >>
Нищо от този свят не може да се
сравни
с красотата и величието, пред които се изправя "ясновидецът".
Ясно-жълтото се появява тук, когато мисленето се определя от висши и всеобхватни идеи които в божествения миров ред откриват причините за всяко отделно нещо. Когато мисленето стане интуитивно и се обогати със съвършената чистота на своите собствени закони, жълтия цвят добива един златист отблясък, зеленото носи в себе си любовта към всички живи същества; синьото е признак на безкористна жертвоготовност в името на другите. Когато тази жертвоготовност прерасне в непоколебимата воля да работиш за напредъка на целия свят, синьото се прояснява до светло виолетово. Ако въпреки напредналото развитие на една душа, тя все още носи следи от гордост и честолюбие тези последни останки от личния егоизъм към жълтите нюанси се прибавят и оранжеви. За отбелязване е, че в тази част на аурата, цветовете са твърде различни от нюансите, които сме свикнали да виждаме във физическия свят.
Нищо от този свят не може да се сравни с красотата и величието, пред които се изправя "ясновидецът".
към текста >>
52.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Искаме ли да посочим подходящ символ за сливането между индивидуалния човешки Дух и всемирния Дух, не бива да се спираме на познатото
сравнение
с онези концентрични кръгове, които потъват в един общ кръг; нека прибегнем до
сравнение
то с множество кръгове, всеки от който има своя строго определен цвят.
Пълна свобода от субективните предразсъдъци, от съмнение и от суеверие ето характерните признаци на този, който, следвайки Пътя на познанието, започва своето окултно обучение. Това сливане на неговата личност с всеобхватния духовен живот не бива да се смесва с унищожителното потъване на индивида във "всемирния дух". Истинското окултно обучение не позволява подобно "изчезване" на личността. Напротив, личността продължава да съществува чрез връзките, които е изградила с духовния свят. Тук сме изправени не пред едно "преодоляване" на личността, а пред много по-висш етап от нейното развитие.
Искаме ли да посочим подходящ символ за сливането между индивидуалния човешки Дух и всемирния Дух, не бива да се спираме на познатото сравнение с онези концентрични кръгове, които потъват в един общ кръг; нека прибегнем до сравнението с множество кръгове, всеки от който има своя строго определен цвят.
Тези разноцветни кръгове са наслагват един върху друг, но в общо то цяло запазват неповторимите си багри и нито един от тях не губи своята индивидуалност и сила. По-нататъшното описание на "пътят" тук не се предвижда. Доколкото е възможно, то е представено в моята книга "Тайната наука", която е един вид продължение на настоящата.
към текста >>
53.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
Нека да прибегнем до следното
сравнение
.
Разликата е тази, че седемте съставни цвята на светлината стават видими чрез един външен процес, докато седемте съставни части на душата стават видими чрез духовното наблюдение върху нейната истинска природа. А истинската природа на душата изобщо не може да бъде разбрана без споменатото обособяване на нейните седем части. Чрез трите си части: физическо тяло, жизнено тяло и душевно тяло, душата принадлежи към преходния свят; с другите си четири части тя пуска своите корени във вечността. В "единната душа" преходното и вечното са неразделно свързани. Ако не вникнем в описаното делене на душата, не можем да обхванем и нейните връзки с Космоса.
Нека да прибегнем до следното сравнение.
Химикът разлага водата на водород и кислород. В "единната вода" тези два елемента не могат да бъдат наблюдавани, макар и всеки от тях да запазва своята собствена същност. Както водородът, така и кислородът образуват химически съединения с другите елементи. Така и при смъртта трите "низши части на душата" се съединяват с преходния свят, а четирите по-висши части влизат във връзка с вечността. Който отказва да приеме описаното делене на душата, прилича на един химик, който не иска да знае нищо за факта, че водата се състои от кислород и водород.
към текста >>
Можем да го
сравни
м с тихото удовлетворение на ощастливения Дух, проявяващо се не в бездействието, а напротив в неспирната съзидателна дейност.
КЪМ СТР. 39 Поради обстоятелството, че в духовния свят не съществува онова спокойствие, което е характерно за физическия свят, не би трябвало да вадим заключение, че там цари непрекъснато безпокойство. И наистина, там където са в сила "първообразите", не съществува никакъв "застой", а един вид духовно спокойствие, съчетано с творческа деятелност.
Можем да го сравним с тихото удовлетворение на ощастливения Дух, проявяващо се не в бездействието, а напротив в неспирната съзидателна дейност.
към текста >>
54.
06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Сега ученикът трябва да насочи цялото си внимание, за да
сравни
минерала и животното приблизително по следния начин.
Просветлението води своето начало от съвсем обикновени изживявания. И тук нещата се свеждат до това, да се развият определени чувства и мисли, които дремят у всеки човек. Само онзи, който спазва посочените прости упражнения с търпение и постоянство, стига до възприемането на външните светлинни явления. В началото могат да се наблюдават по определен начин различни природни явления и царства, напр. един прозрачен, красиво оформен кристал, едно растение, едно животно.
Сега ученикът трябва да насочи цялото си внимание, за да сравни минерала и животното приблизително по следния начин.
Мислите, които възникват в този случай, трябва да завладеят душата и да се съпровождат от живи, подвижни чувства. Никаква друга мисъл, никакво друго чувство не бива да се намесват и да смущават съсредоточеното наблюдение. Окултният ученик разсъждава приблизително така: "Минералът има форма, животното също има форма. Камъкът обаче остава неподвижен и спокоен на своето място. Инстинктът (желанието) е това, което принуждава животното да се движи.
към текста >>
55.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Отново можем да
сравни
м този образ с един вид пламък.
Накрая, след многобройни опити, ученикът изживява в душата си едно чувство, което съответствува на душевното състояние, в което се намира наблюдавания човек. И след известно време той установява, че това чувство пробужда в душата му определена сила, която му позволява да има духовни възприятия относно душевните състояния на други хора. И зрителното поле се появява един светещ образ. И този духовно просветващ образ е т.н. астрално въплъщение на наблюдаваното душевно състояние.
Отново можем да сравним този образ с един вид пламък.
В средата той е жълто-червен, а по краищата: Червено-син и лилав. Изключително много зависи от това, доколко нежно се отнася ученикът към тези духовни възприятия.
към текста >>
56.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Можем да го
сравни
м с един малко или много светещ духовно-душевен облак, в чийто център се намира физическото тяло на човека*.(*Астралното тяло на човека е подробно описано в моята "Теософия").
У всеки, който съзнателно практикува описаните по-горе упражнения за постигане на свръхсетивни познания, настъпват известни промени в неговия душевен организъм или в т.н. астрално тяло. Астралното тяло е възприемаемо само от ясновидеца.
Можем да го сравним с един малко или много светещ духовно-душевен облак, в чийто център се намира физическото тяло на човека*.(*Астралното тяло на човека е подробно описано в моята "Теософия").
В астралния организъм стават видими по духовен път човешките инстинкти, желания, страсти и представи. Например чувствените желания биват възприемани под формата на тъмно-червени излъчвания. Една чиста и благородна мисъл се проявява под формата на червено-виолетово излъчване.
към текста >>
Все пак най-добре можем да го
сравни
м с цвета на току-що цъфналата праскова.
То е един изключителен нежен и фин организъм*. (* Моля физиците да не се смущават от израза "етерно тяло". В случая думата "етер" само загатва за извънредната "финост" на този организъм и няма нищо общо с "етера" от различните научни хипотези). Характерният му цвят се различава от основните 7 цвята на дъждовната дъга. Всеки, който пристъпва към неговото наблюдение, се убеждава, че подобен цвят просто не съществува в условията на физическия свят.
Все пак най-добре можем да го сравним с цвета на току-що цъфналата праскова.
Ако искаме да съсредоточим нашето наблюдение единствено върху етерното тяло, необходимо е да заглушим всякакъв вид душевни изживявания с помощта на гореописаното упражняване на вниманието. В противен случай изгледът на етерното тяло значително се променя поради проникващите въздействия на "душевното тяло". Впрочем съставните части на човешкото етерно тяло са в непрекъснато движение. Безброй течения го кръстосват във всички посоки. Тези течения поддържат и регулират самия живот.
към текста >>
Ако в условията на физическия свят е успял да постигне задълбочено познание на своята личност и когато после в духовния свят нейния образ се изправи най-напред пред него, той ще може да ги
сравни
внимателно и спокойно.
За окултния ученик е абсолютно необходимо да проучи с духовен поглед своята душа, преди да проникне във висшите светове. Защото тъкмо в нея той може да открие онези духовно-душевни факти, които ще е в състояние да прецени по най-добър начин.
Ако в условията на физическия свят е успял да постигне задълбочено познание на своята личност и когато после в духовния свят нейния образ се изправи най-напред пред него, той ще може да ги сравни внимателно и спокойно.
Той ще може да отнесе по-висшата опитност към нещо познато и ще си осигури здрава почва за следващите стъпки. Обратно, ако срещне други, непознати духовни Същества, той няма да може да прецени тяхната истинска природа и съвсем скоро ще усети, как здравата почва се изплъзва под краката му. Ето защо отново ще подчертаем, че най-сигурния път към висшите светове минава през суровото и строго себепознание. Духовните образи, следователно, са първото, което човек среща по своя път към висшите светове. Защото действителността, която съответствува на тези образи е на самия него.
към текста >>
57.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Първоначално възприемателните възможности на ясновидеца за подобни процеси са
сравни
телно слаби; към тях той се отнася така, както сънищното съзнание на сетивния човек се отнася към будното му съзнание.
Цялата инстинктивна природа на едно животно или един човек се превръща в астрален облак, в аура, която го заобикаля отвсякъде. В хода на своето по-нататъшно развитие, ясновидецът започва да възприема неща, които са напълно недостъпни за физическите сетива. Той може например, ясно да долови астралната разлика между едно пространство, изпълнено с примитивни хора и друго, където преобладават по-високо издигнати индивиди. В една болница не само физическата, но и духовната атмосфера е различна от тази на балната зала. Търговският град има астрална атмосфера, различна от университетския град.
Първоначално възприемателните възможности на ясновидеца за подобни процеси са сравнително слаби; към тях той се отнася така, както сънищното съзнание на сетивния човек се отнася към будното му съзнание.
Обаче постепенно той се пробужда напълно и в тази нова област.
към текста >>
58.
13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Все пак, най-добрата представа за опитностите, които възникват най-напред от океана на безсъзнанието по време на дълбокия сън, дава
сравнение
то им с един вид слухови изживявания.
Самото окултно обучение отчасти се осъществява с думите от говоримия език, макар и ученикът по най-естествен път да овладява един чисто символен начин на изразяване. Това неизбежно трябва да стане в хода на окултното обучение. Обаче за характера на свръхсетивните светове могат да послужат и най-обикновени описания, каквито се предлагат и в настоящата книга.
Все пак, най-добрата представа за опитностите, които възникват най-напред от океана на безсъзнанието по време на дълбокия сън, дава сравнението им с един вид слухови изживявания.
В случая може да се говори за възприемане на звуци и думи. Както изживяванията по време на сънуването могат сполучливо да бъдат описани като зрителни, ако искаме да ги сравним със сетивните изживявания, така и опитностите от дълбокия сън можем да сравним с един по-висш вид слухови изживявания.
към текста >>
Както изживяванията по време на сънуването могат сполучливо да бъдат описани като зрителни, ако искаме да ги
сравни
м със сетивните изживявания, така и опитностите от дълбокия сън можем да
сравни
м с един по-висш вид слухови изживявания.
Самото окултно обучение отчасти се осъществява с думите от говоримия език, макар и ученикът по най-естествен път да овладява един чисто символен начин на изразяване. Това неизбежно трябва да стане в хода на окултното обучение. Обаче за характера на свръхсетивните светове могат да послужат и най-обикновени описания, каквито се предлагат и в настоящата книга. Все пак, най-добрата представа за опитностите, които възникват най-напред от океана на безсъзнанието по време на дълбокия сън, дава сравнението им с един вид слухови изживявания. В случая може да се говори за възприемане на звуци и думи.
Както изживяванията по време на сънуването могат сполучливо да бъдат описани като зрителни, ако искаме да ги сравним със сетивните изживявания, така и опитностите от дълбокия сън можем да сравним с един по-висш вид слухови изживявания.
към текста >>
59.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Разбира се, окултният ученик не трябва да бъде
сравняв
ан с тях.
Разбира се, окултният ученик не трябва да бъде сравняван с тях.
При него нещата се свеждат до правилното и хармонично развитие на трите основни сили на душата мислене, чувства и воля преди да са разрушени взаимните им връзки и преди висшето съзнание да е установило своя контрол над тях. Защото ако грешката е направена и една от трите сили изпадне в безредие, висшата душа идва като един вид преждевременно родена. Необузданата сила напира и изпълва цялата личност на човека и за дълго време изобщо не може да се очаква, че равновесието ще бъде възстановено. Ако за обикновения човек е една безобидна характерова особеност това, дали той е предимно волева, чувствена или мисловна натура, за окултния ученик този факт добива чудовищни размери и го лишава от толкова необходимите за живота нормални човешки реакции. Впрочем опасността става действително сериозна едва в мига, когато окултният ученик е вече в състояние да пренася изживяванията си от дълбокия сън в своето будно съзнание.
към текста >>
60.
ПОСЛЕСЛОВ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
А визионерите и медиумите имат своите изживявания благодарение на обстоятелството, че в съответните моменти душата е
сравни
телно по-слабо свързана с тялото, отколкото в обикновената сетивна и волева дейност.
Будният и съзнателен живот на човека не протича изцяло в тялото, а до голяма степен на границата между тялото и външния физически свят; сетивните възприятия са едновременно като един вид "вмъкване" на външни процеси в човешкото тяло и като един вид "излъчването" им извън тялото; а дори и чрез волята, която се свежда до една намеса на човека във външния свят всеки от нас се превръща в част от външните космически процеси. А тъкмо в душевните си изживявания протичащи на границата между тялото и света, човек е до голяма степен зависим от своя физически организъм; обаче в тези изживявания се вмъква чисто мисловната активност и според степента, в която тя прониква в тях, сетивните възприятия и волята на човека стават независими от тялото. Когато човек изпада в пристъпи на визионерство и когато влиза в ролята на медиум, той е напълно зависим от своето тяло. Така от душевния си живот той изключва онази част, която го прави независим от физическото тяло. По този начин проявите и продуктивно- творческата сила на душата се превръщат в последици от органичния живот на тялото.
А визионерите и медиумите имат своите изживявания благодарение на обстоятелството, че в съответните моменти душата е сравнително по-слабо свързана с тялото, отколкото в обикновената сетивна и волева дейност.
Изживяването на свръхсетивния свят, както е описано в тази книга, изисква определено душевно развитие, което е противоположно на това, което става при визионера и медиума. Постепенно душата става все по-независима от тялото, респективно от онази свързаност с него, в чиито условия се осъществява нормалното функциониране на сетивата и волята. Душата постига онази независимост, която позволява изживяването на чистата мисъл да обхване все по-големи сфери от душевния живот.
към текста >>
61.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Ролф, който в своята книга: “Биологичните проблеми като
сравнение
за развитието на една рационална етика” заяви още в 1884 година: “Дарвиновият принцип на борбата за съществуване става приемлив чрез въвеждането на ненаситността.
Говориха за безсилие на “естествения подбор”. По-нататък в последните години де Врис можа чрез опити да докаже, че съществуват напълно скокообразни изменения на една жива форма в друга (мутации). Така бе разклатено също и това, което дарвинистите считаха за здрав символ на вярата, че формите на растенията и на животните се изменят постепенно. Под нозете все повече изчезваше почвата, върху която бе градено в течение на десетилетия. И без това разумни изследователи вярваха, че е трябвало още по-рано да напуснат тази почва, както например починалият на младини В. Х.
Ролф, който в своята книга: “Биологичните проблеми като сравнение за развитието на една рационална етика” заяви още в 1884 година: “Дарвиновият принцип на борбата за съществуване става приемлив чрез въвеждането на ненаситността.
Защото само тогава имаме обяснение за факта, че създанието, винаги където му е възможно, поема повече, отколкото се нуждае за запазване на съществуването си, и че то нараства прекалено много, където му се удава случай за това... Докато за дарвиниста не съществува никаква борба за съществуване навсякъде там, където съществуването на създанието не е застрашено, за мене борбата е вездесъща. Тя първично е борба за живот, една борба за умножение на живота, обаче не борба за съществуване”.
към текста >>
62.
ИЗ ХРОНИКАТА АКАША ПРЕДГОВОР
GA_11 Из Хрониката Акаша
Нека само
сравни
м описанията, които различни историци дават върху едно и също нещо и ние скоро ще видим, на каква несигурна почва се стои в това отношение.
Чрез обикновената история човек може да се запознае само с една малка част от това, което човечеството е преживяло в миналите времена. Историческите документи хвърлят светлина само върху няколко хилядолетия. А също и това, което науката за старите култури, палеонтологията, археологията и геологията могат да ни научат, е съвсем ограничено. И към тази ограниченост се прибавя също и несигурността на всичко, което е изградено върху външни свидетелства. Нека само помислим, как се изменя картината на нещо, намиращо се недалеч назад в миналото, или картината на един народ, когато са намерени нови исторически документи.
Нека само сравним описанията, които различни историци дават върху едно и също нещо и ние скоро ще видим, на каква несигурна почва се стои в това отношение.
Всичко, което принадлежи на външния сетивен свят, подлежи на времето. А времето също и разрушава това, което се е родило във времето. Официалната история обаче е заставена да ползва това, което е било запазено от времето. Никой не може да каже, когато се задоволява само с външните документи, дали това, което е запазено, е било същественото. Но всичко, което се ражда във времето, има своя произход във вечното.
към текста >>
И тук от хилядолетия царува такова съвпадение, че с него не може да се
сравни
съгласуваността между официалните историци даже и по отношение на едно столетие.
Също и в тази област никой човек, колкото и високо да стои, не е предпазен от грешки. Затова не трябва непременно да мислим, че съобщения, произхождащи от такива духовни източници, винаги отговарят на истината. Но сигурността на наблюдението тук е далеч по-голяма отколкото във външния сетивен свят. И това, което различни посветени могат да съобщят относно историята и предисторията, по същество ще съвпада с истината. Фактически такава история и предистория съществува във всички окултни школи.
И тук от хилядолетия царува такова съвпадение, че с него не може да се сравни съгласуваността между официалните историци даже и по отношение на едно столетие.
към текста >>
63.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
В
сравнение
с атлантеца, съвременният човек притежава логически ум и способността да комбинира, с които го превъзхожда.
През атлантските времена “таблицата на умножението” беше нещо съвършено непознато. Никой не запомняше на ум, че 3 х 4 прави 12. За да се справи в случай, когато трябваше да направи една такава сметка, той насочваше мисълта си към други подобни случаи. Той си спомняше, как е било в предишните случаи. Трябва да изясним, че винаги, когато в едно същество се развие една нова способност, една стара способност изгубва своята сила и яснота.
В сравнение с атлантеца, съвременният човек притежава логически ум и способността да комбинира, с които го превъзхожда.
В замяна на това паметта му е отслабнала. Сега хората мислят в понятия: Атлантецът мислеше в образи. И когато пред неговата душа изникваше някакъв образ, той си спомняше за много други подобни образи, които вече беше изживял. Според това той насочваше своето съждение. Ето защо в онези времена също и всяко обучение беше различно от обучението в по-късни времена.
към текста >>
Ние можем да си съставим правилни представи за атлантците само тогава, когато знаем, че те имаха също и съвършено други понятия за умората и за изразходването на силите в
сравнение
със съвременните хора.
От това достатъчно добре се вижда, че цивилизацията на атлантската епоха е била съвсем различна от нашата. И по-нататък става разбираемо, че също и физическата природа на един атлантец е била съвършено различна от тази на съвременния човек. Атлантецът пиеше вода, която можеше да бъде обработена от живеещата в неговото собствено тяло жизнена сила по съвършено различен начин, отколкото това е възможно в днешното физическо тяло. Поради това атлантецът можеше да използва по своя воля своите физически сили съвсем различно от днешния човек. Той разполагаше, така да се каже, със средствата да умножава в самия себе си физическите сили, когато се нуждаеше от това за извършване на своите действия.
Ние можем да си съставим правилни представи за атлантците само тогава, когато знаем, че те имаха също и съвършено други понятия за умората и за изразходването на силите в сравнение със съвременните хора.
към текста >>
Хората започнаха да се издигат над чистия спомен за миналото и да
сравняв
ат различните преживявания.
Такова разрушително действие можеше да бъде възпрепятствувано само благодарение на това, че в човека се разви една по-висша сила, една по-висша способност. А това беше силата на мисълта. Върху егоистичните лични желания логическото мислене действа задържащо. Произхода на това логическо мислене трябва да търсим при петата подраса (прасемитите).
Хората започнаха да се издигат над чистия спомен за миналото и да сравняват различните преживявания.
Породи се силата да се разсъждава, да се преценява. И желанията и страстите започнаха да се регулират чрез тази разсъдъчна способност. Хората започнаха да смятат, да комбинират. Те се научиха да работят с мисли. Ако по-рано се отдаваха на всяко желание, сега те първо се запитваха, дали мисълта може да одобри желанието.
към текста >>
64.
РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
В
сравнение
с нейното по-късно втвърдено състояние Земята се намираше още в едно по-течно състояние.
Колкото и различна да беше в древни времена формата на човека, както я описахме в миналите извлечения от “Хрониката Акаша” от неговата днешна форма, когато отидем още по-далеч в миналото на историята на човечеството ние стигаме до още по-различни състояния. Защото също и формите на мъжа и на жената са се родили в течение на времената от една още по-стара основна форма, в която човекът не беше нито мъж, нито жена, а двете едновременно. Който иска да си състави понятие за тези прадревни времена на миналото, трябва напълно да се освободи от обикновените представи, които са взети от това, което човекът вижда около себе си. Времената, в които сега проникваме с нашия поглед в миналото, се намират приблизително преди средата на лемурийската епоха. Тогава човешкото тяло, както и другите форми в природата, бяха още меки и пластични.
В сравнение с нейното по-късно втвърдено състояние Земята се намираше още в едно по-течно състояние.
Когато в онези времена човешката душа се въплъщаваше в материята, тя можеше да приспособява тази материя към себе си до много по-висока степен отколкото по-късно. Развитието на външната Земна природа налагаше на човешката душа да приеме мъжко или женско тяло. Докато веществата не бяха още втвърдени, душата можеше да ги подчинава на нейните собствени закони. Тя правеше тялото да бъде съответствие на нейното собствено същество. Когато материята се сгъсти, душата трябваше да се нагоди към законите, които бяха присъщи на тази материя от външната
към текста >>
Когато проследяваме Хрониката Акаша, виждаме, че в първите времена на Лемурия по-късният физически човек чрез своята двуполовост беше съвършено друго същество в
сравнение
с това, което днес наричаме човек.
Така физическият човек се разви от еднополовост до двуполовост, до разделянето на мъж и жена. И благодарение на това, човекът стана такова духовно същество, каквото е сега. Не трябва да вярваме, че със Земята преди не са били свързани разумни същества.
Когато проследяваме Хрониката Акаша, виждаме, че в първите времена на Лемурия по-късният физически човек чрез своята двуполовост беше съвършено друго същество в сравнение с това, което днес наричаме човек.
Той не можеше да свърже с мисли никакви сетивни възприятия: Той не мислеше. Неговият живот беше инстинктивен. Душата му се проявяваше само в инстинкти, в страсти, в животински желания, и т.н.. Неговото съзнание беше сънищноподобно; той живееше в смътно състояние. Обаче сред това човечество имаше и други същества. Те естествено също бяха двуполови.
към текста >>
65.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Целият процес имаше нещо, което можем да
сравни
м с раждането от една яйчена форма и изхвърлянето на една яйчена черупка, но не бива да си представяме някаква твърда яйчена черупка.
По-нататъшното развитие на органите ставаше извън родителското същество. Много от това, което по-късно трябваше да узрее вътре в майчиното същество, в онези времена се развиваше вън от майката чрез една сила, която е сродна с нашата волева сила. За да стане такова външно узряване, беше необходима грижата на прадедите. Човекът донасяше със себе си в света определени органи, които по-късно изхвърляше. Развиваха се други органи, които при неговото раждане бяха още съвсем несъвършени.
Целият процес имаше нещо, което можем да сравним с раждането от една яйчена форма и изхвърлянето на една яйчена черупка, но не бива да си представяме някаква твърда яйчена черупка.
към текста >>
Всичко това може да се
сравни
само с изплуването и изчезването на сънищните представи на човека.
В душата живееха образи, а не представи за външните неща. Когато например човекът преминаваше от по-студено в по-топло пространство, в душата му изникваше един цветен образ. Обаче този цветен образ нямаше нищо общо с някой външен предмет. Той произлизаше от една вътрешна сила, родствена с волята. Такива образи постоянно изпълваха душата.
Всичко това може да се сравни само с изплуването и изчезването на сънищните представи на човека.
Само че тогава образите бяха закономерни. Ето защо на тази степен на развитие на човечеството не трябва да говорим за едно сънищно съзнание, а за едно образно съзнание. Това бяха главно цветни образи, които изпълваха това съзнание. Но те не бяха единственият род възприятия. Така човекът се движеше в света и живееше чрез слуха и осезанието в процесите на този свят, но чрез неговия душевен живот този свят се отразяваше в него под формата на образи, които твърде малко приличаха на това, което се намираше във външния свят.
към текста >>
66.
ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Дъщерното същество започна да се ражда като много по-малка форма в
сравнение
с тази на майката и трябваше постепенно да израства до размерите на последната.
С напредващото сгъстяване на Земната материя душевното същество постепенно изгуби способността да я оформя. Само вече оформените тела можеха да произвеждат от себе си свои себеподобни. Появи се нов вид на размножение.
Дъщерното същество започна да се ражда като много по-малка форма в сравнение с тази на майката и трябваше постепенно да израства до размерите на последната.
Докато по-рано нямаше никакви органи на размножението, сега се явиха такива. Сега обаче във формата не се извършваше вече само един физико-химически процес. Един такъв физико-химичен процес не би могъл вече да предизвика размножението. Поради сгъстяването на външната материя вече не беше възможно, душата да може непосредствено да й предаде живот. Във вътрешността на формата се отдели една особена част.
към текста >>
С това тялото като физическа същност стигна до една далеч по-висока степен на самостоятелност в
сравнение
с по-рано.
Досега той имаше онази степента на топлина, която му доставяше околната среда. Сега в него се явяват органи, които го правят способен да развива онази степен на топлина, от която той се нуждае за своя живот. Досега неговата вътрешност беше пронизана от циркулиращи вещества, които в тази насока бяха зависими от заобикалящия го свят. Сега той можеше да развие собствена топлина за тези вещества. Соковете на тялото се превърнаха в топла кръв.
С това тялото като физическа същност стигна до една далеч по-висока степен на самостоятелност в сравнение с по-рано.
Целият вътрешен живот се повиши. Осезанието още напълно зависеше от действията на външния свят. Изпълването със собствена топлина даде на тялото самостоятелен физически вътрешен живот. Сега душата във вътрешността на тялото имаше арена, върху която можеше да развие един живот, който не беше вече само живеене заедно с външния свят.
към текста >>
67.
НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Можем да си представим едно такова преобразуване като го
сравни
м с преминаването на растението през зародишното състояние.
Защото това състояние беше предхождано от други, в които гореизброените природни царства съществуваха в много поразлични форми. Това, което днес наричаме Земя, е минало през много преобразувания, преди да стане носител на днешния минерален, растителен, животински и човешки свят. Минералите съществуваха също и по време на такива предишни състояния, но те са изглеждали съвсем различно от нашите днешни минерали. Ние още ще говорим за тези минали състояния. Този път ще трябва да обърнем внимание само върху това, как предишното състояние се е превърнало в днешното.
Можем да си представим едно такова преобразуване като го сравним с преминаването на растението през зародишното състояние.
Нека да си представим едно растение с корени, стебло, листа, цветове и плодове. То приема вещества от заобикалящия го свят и отново отделя от себе си такива вещества. Обаче всичко, което в него е вещества, форма и процеси изчезва, като остава само малкият зародиш. Минавайки през този зародиш се развива животът, за да се роди в следващите години отново в същата форма. Така всичко, което е съществувало в предишното състояние на нашата Земя, е изчезнало, за да се роди отново в настоящето състояние.
към текста >>
С това се ражда една нова група животни, състоящи се от по-груба материя в
сравнение
с предишните.
Сега имаме работа с една физическа Земя, която е съставена от следните видове материя: Вода, въздух, светлинен етер, химически етер и жизнен етер. За да могат сега астралните същества отново да действат върху тези видове материя, отново става един процес, чрез който нещо по-висше, се развива за сметка на нещо по-низше, което бива отделено. Чрез това се раждат следните видове физически същества. Първо такива, чието физическо тяло се състои от вода и въздух. Върху тях сега действат отделените груби астрални същества.
С това се ражда една нова група животни, състоящи се от по-груба материя в сравнение с предишните.
Една нова група физически същества имат тяло, което се състои от въздух и светлинен етер примесен с вода. Това са същества подобни на растенията, които обаче по форма са съвсем различни от днешните растения. Едва третата нова група представлява тогавашния човек. Неговото физическо тяло се състои от три вида етер, светлинен етер, химически етер и жизнен етер. Когато помислим, че сега продължават да съществуват също и потомците на старите групи можем да преценим, какво разнообразие от живи същества е съществувало вече при тогавашната степен на Земното развитие.
към текста >>
68.
ОТДЕЛЯНЕТО НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
В
сравнение
с това, което е човекът по-късно, в душевно отношение трябва да си го представим като полуспящ, като имащ още едно сумрачно съзнание на тази степен.
Трябва напълно да си изясним, че човекът едва по-късно постепенно прие в своето тяло гъстата материя, която днес той усеща като своя. Ако искаме да си съставим представа за неговото тяло на степента на развитие, за която говорихме сега, ние ще можем да направим това най-добре, ако си го представим подобно на водна пара или на висящ във въздуха облак. Само че тази представа естествено съвсем бегло изразява действителността. Защото огненият облак “човек” е вътрешно оживен и организиран.
В сравнение с това, което е човекът по-късно, в душевно отношение трябва да си го представим като полуспящ, като имащ още едно сумрачно съзнание на тази степен.
Всичко, което можем да наречем интелигентност, ум и разум му липсва. Той повече плува, отколкото върви напред, назад и настрани със своите четири, подобни на крайници органи. За душата на тези същества вече разказахме някои неща.
към текста >>
69.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тук нарочно използуваме именно това
сравнение
за пророческото предопределение на бъдещите съдбини на човечеството, понеже истинската окултна наука разбира това предопределение действително напълно в този смисъл.
Тук нарочно използуваме именно това сравнение за пророческото предопределение на бъдещите съдбини на човечеството, понеже истинската окултна наука разбира това предопределение действително напълно в този смисъл.
Защото за онзи, който си изяснява това действително мнение на окултизма, отпада също и възражението, дали чрез това, че в известен смисъл нещата са предопределени, всяка свобода на човека не става нещо невъзможно. Може да бъде предопределено това, което отговаря на един закон. Обаче волята не се определя от закона. Също както е определено, че във всеки случай кислородът, водородът и сярата се съединяват само по един определен закон и дават сярна киселина, също така сигурно е, че от човешката воля може да зависи да бъдат създадени условията, при които този закон ще действа. Така ще бъде също и с великите мирови събития и с човешките съдбини на бъдещето.
към текста >>
70.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Между Сатурновото и Слънчевото развитие, а също така и между следващите форми на човешкото небесно тяло има междинни състояния, които бихме могли да
сравни
м с нощта между два дни, или с подобно на сън състояние, в което се намира един растителен зародиш, преди той да се развие отново до пълно растение.
По-скоро съществуват определени прекъсвания. Сатурновото състояние не преминава непосредствено в степента на Слънцето.
Между Сатурновото и Слънчевото развитие, а също така и между следващите форми на човешкото небесно тяло има междинни състояния, които бихме могли да сравним с нощта между два дни, или с подобно на сън състояние, в което се намира един растителен зародиш, преди той да се развие отново до пълно растение.
Позовавайки се на източни описания на състоянието на нещата, днешната теософия нарича едно състояние на развитието, в което животът се разгръща външно, манвантара, а намиращото се между две манвантари междинно състояние на почивка тя нарича пралая. В смисъла на европейската окултна наука за първото състояние можем да употребим думата “открит цикъл”, за второто думата “скрит или затворен цикъл”. Употребяват се също и други наименования. Сатурн, Слънце, Луна, Земя са следователно “открити цикли”, а намиращите се между тях състояния на почивка са “затворени”.
към текста >>
Обитателят на Старото Слънце можеше да възприема само тези небесни тела и техните процеси, както – нека използуваме още веднъж горното
сравнение
– днешният човек съизживява пулса на своето сърце.
Това Слънчево съзнание е с една степен по-ясно от предишното, но в замяна на това то е изгубило много от неговата всеобхватност. Сега човекът има подобно състояние на съзнанието, каквото е имал някога на старото Слънце, през време на дълбокия му сън без сънища. Само че онзи, който не е ясновидец или медиум, не може да възприема нещата и съществата, които е възприемало Слънчевото съзнание. С транса на един медиум, който е понижил своето съзнание до това състояние, и с по-висшето съзнание на истинския ясновидец работата стои отново така, както това бе обяснено по отношение на Сатурновото съзнание. Обсегът на Слънчевото съзнание се простира само върху Слънцето и върху най-близко свързаните с него небесни тела.
Обитателят на Старото Слънце можеше да възприема само тези небесни тела и техните процеси, както – нека използуваме още веднъж горното сравнение – днешният човек съизживява пулса на своето сърце.
Обитателят на Сатурн можеше да възприема също и живота на такива небесни тела, които не принадлежаха на непосредствено близката област на Сатурн.
към текста >>
Да си представим, че едно Лунно същество идва в близост до един предмет, да речем сол, (естествено тогава не е съществувала “сол” в днешната форма, обаче за да направим нещата разбираеми, трябва да останем в областта на образите и
сравнение
то).
За него е по-лесно да си съставим една представа, защото съществува известна прилика между тази степен на съзнанието и това, което днешният човек има при сънуването. Трябва обаче изрично да подчертаем, че и тук можем да говорим само за подобие, а не за еднаквост. Защото вярно е, че Лунното съзнание протича в образи, каквито ни предлага и сънуването, но тези образи отговарят на нещата и процесите от околната среда на човека по същия начин, както представите на “ясното дневно съзнание”. Само че всичко в това съответствие е още смътно, именно образно. Можем да онагледим нещата по следния начин.
Да си представим, че едно Лунно същество идва в близост до един предмет, да речем сол, (естествено тогава не е съществувала “сол” в днешната форма, обаче за да направим нещата разбираеми, трябва да останем в областта на образите и сравнението).
Това Лунно същество, предшественик на съвременния човек, не възприема един пространствен предмет с определен цвят и форма, намиращ се вън от него, а приближаването до този предмет предизвиква във вътрешността на съществото да изплува определен образ, – подобен именно на един сънищен образ. Този образ има определен цветен тон, който зависи от това, какво е неговото естество. Ако този предмет е симпатичен, благоприятен за живота на съществото, тогава цветният тон е светъл с жълти нюанси или зелен; ако се касае за един несимпатичен предмет или такъв, който е вреден за съществото, явява се кървавочервен цветен нюанс. По този начин вижда също и днешният ясновидец, само че при своето виждане той е напълно самосъзнателен, докато обитателят на Старата Луна имаше само едно сънищно, сумрачно съзнание. Образите, които просветваха “във вътрешността” на тези обитатели, имаха точно определено отношение към околната среда.
към текста >>
71.
ЗЕМЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Представите на сегашното състояние на съзнанието са сянкообразни, бледи в
сравнение
с цветните и звучащи предмети на външния свят.
Представите на сегашното състояние на съзнанието са сянкообразни, бледи в сравнение с цветните и звучащи предмети на външния свят.
Ето защо човекът говори за представите като за нещо, което “не е действително”. Една “проста мисъл” се поставя в противоположност с един предмет или с едно същество, които са “действителни”, защото са възприемани чрез сетивата. Обаче представите и мислите носят в себе си заложбата отново да станат действителни, образни. Когато днес човекът говори за представата “червено”, без да има пред себе си един червен предмет, тази представа е, така да се каже, само блед образ на действителното “червено”. По-късно човекът ще стигне дотам, в душата му да възниква не само сянкообразната представа на “червеното”, а когато ще мисли “червено”, пред него действително ще застане “червеното”.
към текста >>
72.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
Можем още да разширим
сравнение
то.
Развитието на човечеството минаващо през седемте състояния на съзнанието от Сатурн до Вулкан бе сравнено в предидущите описания с минаването през живота между раждането и смъртта: с възрастта на бозайничето, детството и т.н. до възрастта на стария човек.
Можем още да разширим сравнението.
Както при настоящото човечество отделните възрасти на живота не само се редуват, а съществуват също една до друга, така е и с развитието на състоянията на съзнанието. Старецът, зрелият мъж или зрялата жена, младежът и т. н. живеят един до друг. Така на стария Сатурн съществуваха не само прадедите на човека като същества със смътното Сатурново съзнание, а наред с тях имаше и други същества, които бяха развили вече по-високите степени на съзнанието. Когато започна Сатурновото развитие, имаше същества със Слънчево съзнание, други с образно съзнание (Лунно съзнание), същества със съзнание подобно на съзнанието на съвременния човек, един четвърти род със себесъзнателно (психическо) образно съзнание, един пети със себесъзнателно (свръхфизическо) предметно съзнание и един шести род с творческо (духовно) съзнание.
към текста >>
73.
ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
И понеже на Слънцето съществуваха съвършено други условия, отколкото на Сатурн, тези изхвърлени минерали приеха съвършено други форми в
сравнение
с тези, които имаха на Сатурн.
Той стана човек-растение, човекът мина през растителното царство. Но не всички човеци-минерали бяха оживени по този начин. Това не би могло да стане, защото човекът-растение за своя живот се нуждаеше от минерална основа. Както днес не могат да съществуват никакви растения без едно минерално царство, от което те да извличат необходимите им вещества, така беше и на Слънцето с човека-растение. Ето защо този човек-растение трябваше да остави една част от човешките заложби на степента на минерала, за да може да се развива по-нататък.
И понеже на Слънцето съществуваха съвършено други условия, отколкото на Сатурн, тези изхвърлени минерали приеха съвършено други форми в сравнение с тези, които имаха на Сатурн.
Наред с царството на човека- растение се роди една втора област, едно особено минерално царство. Ние виждаме, че човекът се издига в едно по-висше царство, като изтласква надолу една част от своите другари в едно по-низше царство. Ние ще видим в следващите степени на развитието, че този процес се повтаря още често пъти. Това отговаря на един основен закон на развитието.
към текста >>
74.
ЖИВОТЪТ НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Така трябва да разбираме и Лунното съзнание, когато го
сравняв
аме със съня изпълнен със сънища.
Първото се разви през време на седемте Сатурнови кръгове, Второто през време на Слънчевото развитие; Третото е именно онова, което човекът постепенно развива сега през време на Земния цикъл; три по-нататъшни състояния на съзнанието ще се развият в следващите планетарни инкарнации на Земята. Състоянието на съзнанието, което човекът е имал на Сатурн, не може да бъде сравнено с това на съвременния човек, защото то е било по-смътно дори и от съня без сънуване. Обаче Слънчевото съзнание може да бъде сравнено с това лишено от сънища спящо състояние или също с настоящото съзнание на спящия растителен свят. Тук винаги имаме работа само с подобия. Би било съвсем неправилно, ако бихме искали да вярваме, че във великите мирови епохи нещо напълно се повтаря.
Така трябва да разбираме и Лунното съзнание, когато го сравняваме със съня изпълнен със сънища.
Това е така нареченото образно съзнание, което човекът постига на Луната. Подобието се състои в това, че както при Лунното така и при сънищното съзнание вътре в съществото възникват образи, които имат известно отношение към нещата и съществата на външния свят. Обаче тези образи не са както при съвременния буден човек копия на тези неща и същества. Сънищните образи са отзвуци от изживяванията през деня или символични изрази на процесите в света заобикалящ човека, който сънува, или това, което става вътре в личността, която има сънищата. Лесно можем да дадем примери за сънищни изживявания в трите случая.
към текста >>
Цялата му природа е мека в
сравнение
със сегашната.
Лунният човек-животно няма още твърди кости. Неговият скелет е още хрущяловиден.
Цялата му природа е мека в сравнение със сегашната.
Съобразно с това неговата подвижност е също така различна. Неговото движение напред не е ходещо движение, а поскоро скачащо движение, даже плаващо. Това можеше да бъде така, защото тогавашната Луна нямаше тънка, въздухообразна атмосфера, както днешната Земя, а нейната обвивка беше значително по-гъста, даже по-гъста отколкото сегашната вода. В този гъсто-течен елемент човекът се движеше напред и назад, нагоре и надолу. И в този елемент живееха също минералите и растенията, от които той извличаше своята храна.
към текста >>
75.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Трябва да се запомни, че тези двуполови човешки прадеди се намираха на понизка степен на развитието в
сравнение
с днешния човек.
Това събитие бе предизвикано от отделянето на Луната от Земята. Това отделяне бе съпроводено с пораждането на двата пола. Върху тази степен на развитието на човечеството ние вече неколкократно обърнахме вниманието в изложеното от “Акашовите записи”. Когато съединената още с Луната Земя се отдели от Слънцето, сред човечеството нямаше още мъжки и женски пол. Всяко човешко същество съединяваше двата пола в още напълно финото тяло.
Трябва да се запомни, че тези двуполови човешки прадеди се намираха на понизка степен на развитието в сравнение с днешния човек.
Низшите инстинкти действаха с извънредна енергия и не съществуваха никакви признаци за някакво духовно развитие. Че такова духовно развитие бе разпалено и че благодарение на това низшите инстинкти бяха поставени в определени граници, това е свързано с факта, че в същото време, когато Земята и Луната се отделиха, 3емята премина през областта на въздействие от други небесни тела. Това извънредно важно съвместно действие на Земята с други небесни тела, нейната среща с чужди планети във времето, което теософската литература нарича лемурийско, ще бъде разгледано в една следваща глава от Хрониката Акаша.
към текста >>
76.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
Нека
сравни
м с това степента на съвършенството, която астралното тяло е достигнало на съвременната степен на развитието.
Строежът на горната част на костта на бедрото надминава днес всяко съвършенство на човешката мъдрост. Тази кост е така мъдро изградена, за да може с най-малкото количество вещество чрез подреждането на гредичките да бъде постигната необходимата носеща сила за опора на горната част на човешкото тяло. За целта е използвано най-малкото количество вещества за да се понесе възможно най-голямото силово въздействие. В такъв един “шедьовър” можем да се задълбочим само с удивление. И с не по-малко удивление можем да застанем пред строежа на човешкия мозък или на човешкото сърце, да, пред цялото устройство на човешкото физическо тяло.
Нека сравним с това степента на съвършенството, която астралното тяло е достигнало на съвременната степен на развитието.
То е носител на удоволствието и неудоволствието, на страстите, инстинктите, желанията и т.н.. Но какви нападения извършва това астрално тяло срещу мъдрото устройство на физическото тяло? Голяма част от средствата за наслада, които човекът приема в себе си, са отрова за сърцето. От това обаче следва, че дейността на физическото устройство на сърцето работи по-мъдро отколкото дейността на астралното тяло, което даже работи против тази мъдрост. В бъдеще астралното тяло ще се издигне до една по-висша мъдрост; но засега в неговата степен на развитие то не е така съвършено както физическото тяло. Нещо подобно би могло да бъде казано за етерното тяло; а също и за “Аза”, тази същност, която от стъпка на стъпка, минавайки през грешки и илюзии, трябва да се издигне, докосвайки се до мъдростта.
към текста >>
Ако
сравни
м степените на съвършенство на човешките членове, не ще бъде трудно да открием, че понастоящем физическото тяло в своето естество е най-съвършеното, че етерното тяло има една по-малка степен на съвършенство, а още по-малка астралното тяло; най-несъвършената част на човека понастоящем е “Азът”, в степента на развитието си, в която той сега се намира.
Ако сравним степените на съвършенство на човешките членове, не ще бъде трудно да открием, че понастоящем физическото тяло в своето естество е най-съвършеното, че етерното тяло има една по-малка степен на съвършенство, а още по-малка астралното тяло; най-несъвършената част на човека понастоящем е “Азът”, в степента на развитието си, в която той сега се намира.
Това се дължи на факта, че в планетното развитие на Земята върху физическото тяло на човека е работено най-дълго време. Това, което човекът носи днес като физическо тяло, е изпитало всички степени на развитие от Сатурн, Слънцето, Луната и Земята (до тяхната днешна степен).
към текста >>
77.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
145
сравни
моята “Теософия” “Теософия.
145 сравни моята “Теософия” “Теософия.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човешкото предопределение” (1904); на български издателство Даскалов
към текста >>
78.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако човек проследи някой от сериозните учени през първата половина на 19 век, ще установи, как тогава дори „истинските естественици" са предполагали, че в живото тяло съществува нещо различно в
сравнение
с неживия минерал.
С описанието на това „етерно" или „жизнено тяло" ние стигаме до точката, където ще срещнем и възраженията на съвременното мислене. Развитието на човешкия Дух е стигнало до там, че да се говори днес за съществуването на подобна част от човешкото същество, се смята за нещо ненаучно. Материалистическият начин на мислене не вижда в живия организъм нищо друго освен една сплав от физически вещества и сили, каквато се намира също и в неживия свят, в минерала. Счита се само, че в живите организми тази сплав е много по-комплицирана, отколкото в неорганичния свят. До неотдавна в обикновената наука съществуваха и други възгледи.
Ако човек проследи някой от сериозните учени през първата половина на 19 век, ще установи, как тогава дори „истинските естественици" са предполагали, че в живото тяло съществува нещо различно в сравнение с неживия минерал.
Говорело се за „жизнена сила". Разбира се, тогавашните учени не са си представяли тази „жизнена сила" както това, което по-горе нарекохме „жизнено тяло". Обаче в тази пред става все пак има предчувствие, че съществува нещо подобно. Те си представяли „жизнената сила" приблизително така, сякаш към живото тяло се прибавят физическите вещества и сили по същия начин, както магнитната сила на магнита прониква в обикновеното желязо. След време „жизнената сила" беше изхвърлена от науката.
към текста >>
Разликата изпъква особено силно, когато
сравни
м човешките изживявания с тези на животните.
Четвъртата съставна част, която свръхсетивното познание приписва на човека, няма аналог и не съществува никъде в околния свят. Тя го различава от всички останали същества и чрез нея той се превръща във венеца на сътворения свят. Свръхсетивното познание ни дава представа и за тази четвърта съставна част на човешкото същество като посочва, че в човешките изживявания, протичащи в будност, също има една съществена разлика. Тя изпъква веднага щом обърнем внимание върху следното. От една страна, докато е буден, човек е непрекъснато в центъра на определени изживявания, които по необходимост идват и си отиват, а от друга страна той има изживявания, при които това не е така.
Разликата изпъква особено силно, когато сравним човешките изживявания с тези на животните.
Животното реагира на външните въздействия по строго закономерен начин. В зависимост от топлината и студа, от болката и удоволствието, както и от други закономерно протичащи процеси в неговото тяло, животното има съзнание например за своят глад или жажда. Човешкият живот не се изчерпва само с такива изживявания. Човекът може да прояви желания и страсти, които надхвърлят тази елементарна закономерност. Ако нашите наблюдения върху едно животно са достатъчно продължителни, винаги бихме могли да докажем къде точно се намира поводът за определено действие или усещане извън тялото му или вътре в него.
към текста >>
Доколко човек е напреднал в тази работа, проличава, ако
сравни
м едно лице, което все още е напълно отдадено на низши страсти и на т.н.
Но той трябва да приложи дейността, която го е довела до възприемането на Аза и спрямо целия видим свят. И тогава той се издига до още по-висока степен на своето развитие. Към своите телесни и душевни съставки той прибавя вече нещо ново. Следващото, което той сам завладява, е потопено в по-низшите пластове на душата му. И всичко това става чрез определена работа на Аза върху човешката душа.
Доколко човек е напреднал в тази работа, проличава, ако сравним едно лице, което все още е напълно отдадено на низши страсти и на т.н.
сетивни удоволствия, с човек, облъхнат от благороден идеализъм. В известен смисъл, можем да разглеждаме последния като произлязъл от първия, ако той би превъзмогнал низшите влечения и би се обърнал към висшия живот. Така той чрез Аза е по действувал облагородяващо и одухотворяващо върху своята душа. Азът е станал господар на целия душевен живот. Това въздействие може да се усили до такава степен, че в душата да не се пробужда вече никаква страст, никакво удоволствие, без Азът да бъде силата, която допуска това.
към текста >>
И нека
сравни
м всичко това с обстоятелството, колко слабо се променят в хода на времето определени качества на човека, например неговият темперамент, характеровите му особености и т.н.
Нека първо помислим какви душевни качества се развиват, когато Азът работи над душата; как се променят удоволствието и желанията, радостта и болката. Нужно е само човек да си спомни времето на своето детство: От какво е изпитвал радост, какво му е причинявало болка? Какво ново е научил, което може да прибави към познанията си от детството? Всичко това обаче е само израз на факта, по какъв начин Азът е добил власт над астралното тяло. Защото астралното тяло е носител на удоволствието и болката, на радостта и страданието.
И нека сравним всичко това с обстоятелството, колко слабо се променят в хода на времето определени качества на човека, например неговият темперамент, характеровите му особености и т.н.
Едно избухливо дете често проявява избухливост и по-късно, в своята зряла възраст. Понякога тези неща са толкова очебийни, че има мислители, които напълно отричат възможността от промени в човешкия характер. Те смятат, че характерът е нещо трайно през целия живот и само се проявява в една или друга посока. Подобна преценка се основава единствено върху непълни и недостатъчни наблюдения. Хора с развит усет за тези неща, ясно виждат, че и характерът, и темпераментът на човека се променят под влиянието на неговия Аз.
към текста >>
Двата вида промени бихме могли да
сравни
м с движението на часовниковите стрелки.
Понякога тези неща са толкова очебийни, че има мислители, които напълно отричат възможността от промени в човешкия характер. Те смятат, че характерът е нещо трайно през целия живот и само се проявява в една или друга посока. Подобна преценка се основава единствено върху непълни и недостатъчни наблюдения. Хора с развит усет за тези неща, ясно виждат, че и характерът, и темпераментът на човека се променят под влиянието на неговия Аз. Несъмнено, спрямо по-горе изброените качества, тази промяна е много по-бавна.
Двата вида промени бихме могли да сравним с движението на часовниковите стрелки.
Промените в астралното тяло се отнасят към тези в етерното тяло, както движението на голямата стрелка се отнася към движението на малката стрелка. Силите, които предизвикват тези промени в характера и темперамента, принадлежат на етерното тяло. Те са от същия род с онези сили, които се проявяват в областта на биологичния живот, т.е. силите на растежа, размножението и т.н. Тези неща ще бъдат истински осветлени в следващите глави на книгата.
към текста >>
Но дори и в този случай,
сравнение
то с цветовете е уместно, защото отвъд физическото тяло от една страна, и отвъд Човека-Дух от друга страна, човешката природа също „продължава"; само че за средствата на духовното наблюдение тези продължения са „духовно невидими", както невидими за физическото око са и цветовете отвъд червеното и виолетовото.
За описаните „седем" части на човешкото същество сме длъжни да говорим само от гледна точка на духовното наблюдение. По същия начин се говори за седемте цвята на светлината или за седемте тона на музикалната гама (като октавата се смята за повторение на основния тон). Както светлината се проявява в седем цвята, а тонът в седем степени, така и цялостната човешка природа включва в себе си посочените седем части. Както числото седем не внася нищо „суеверно" в областта на музиката и цветовете, така стоят нещата и по отношение на седемстепенното разчленение на човека. (Когато преди време подобни описания бяха съобщени устно, някой възрази, че числото седем не може да се приложи в областта на цветовете, защото отвъд „червеното" и „виолетовото" съществуват такива „цветове", които чисто и просто окото не може да възприеме.
Но дори и в този случай, сравнението с цветовете е уместно, защото отвъд физическото тяло от една страна, и отвъд Човека-Дух от друга страна, човешката природа също „продължава"; само че за средствата на духовното наблюдение тези продължения са „духовно невидими", както невидими за физическото око са и цветовете отвъд червеното и виолетовото.
Тази забележка трябваше да бъде направена, защото мнозина смятат, че свръхестественият метод се разминава съществено с естественонаучното мислене и спрямо него той е направо дилетантство. Ако обаче човек добре вникне в казаното дотук, ще открие че практически свръхсетивният възглед никъде не се оказва в противоречие с истинската естествена наука нито когато подлага на анализ определени факти от естествената наука, нито когато с направените тук обобщения той влиза в непосредствени отношения със самия естественонаучен подход към света.)
към текста >>
79.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ще разберем какво става в този случай с помощта на едно
сравнение
.
Както физическото тяло е поставено във физическия свят, комуто то принадлежи, така и астралното тяло принадлежи на свой собствен свят. Само че по време на бодърствуване, по време на будния живот, то е откъснато от този свят.
Ще разберем какво става в този случай с помощта на едно сравнение.
Нека да си представим един съд с вода. В тази водна маса една капка не представлява нещо изолирано. Нека сега вземем гъба и с нея всмукнем една капка от цялата водна маса. Нещо подобно става и с астралното тяло в мига на пробуждането. По време на съня то пребивава в един идентичен нему свят, където извършва определена дейност.
към текста >>
Разбира се, хора които искат да оправдаят съществуването на скритите духовни причини, лежащи в основата на видимия свят, често прибягват до това
сравнение
.
Но свръхсетивното познание не влиза в никакво противоречие с това твърдение. То приема всички доводи на отсрещната страна; допуска например, че за физическото изграждане на една къща тухлите се поставят една върху друга и, че когато постройката е готова, нейната конструкция и форма могат да се обяснят по чисто механични закони. Обаче за да се изгради къщата, най-напред се изисква мисълта на строителя, на архитекта. А когато провеждаме едно изследване единствено с физически закономерности, ние изобщо не стигаме до мисълта на архитекта. Както зад физическите закони, според които е изградена къщата, стоят идеите на нейния архитект, така и зад всичко, което физическата наука изнася по един правилен начин, стои онова, за което говори свръхсетивното познание.
Разбира се, хора които искат да оправдаят съществуването на скритите духовни причини, лежащи в основата на видимия свят, често прибягват до това сравнение.
То може да изглежда вече банално. Само че спрямо тези не ща е важно, не дали сме запознати с известни понятия, а това да видим истинската им тежест, когато с тяхна помощ обосноваваме едни или други факти. Тук може да попречи и обстоятелството, че противоположните представи имат твърде голяма власт над разсъдъчната способност на хората и не им позволяват да усетят истинската тежест на съответните понятия.
към текста >>
Въпреки това, сънищата крият в себе си някакви тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото въображение; тук се крият и дълбоките причини да се
сравняв
а винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения усет, с „мечтания сън".
Междинното състояние между будността и съня е сънуването. Доколкото сънищата допускат някакво сетивно наблюдение, те представляват една пъстра и подвижна галерия от образи, която все пак крие в себе си известен ред и закономерност. На пръв поглед, този свят блика от възникващи и чезнещи образи, често пъти в объркана и абсурдна последователност. В своите сънища, в своя сънищен живот, човек е напълно свободен от законите на будното съзнание, което го свързва със сетивните възприятия и със законите на неговата разсъдъчна способност.
Въпреки това, сънищата крият в себе си някакви тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото въображение; тук се крият и дълбоките причини да се сравнява винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения усет, с „мечтания сън".
Достатъчно е само да си припомним някои забележителни сънища, за да открием потвърждение на казаното. Някой сънува например, че прогонва едно връхлитащо срещу него куче. Той се пробужда и открива, че несъзнателно е отхвърлил завивката от себе си, понеже тя е стояла на необичайно място върху тялото му и затова го е смущавала. Какво постига тук сънуването от един сетивен факт? Това, което сетивата биха възприели в будно състояние, остава напълно неосъзнато, докато човек спи.
към текста >>
Естествено, трябва да си представим изгарящата жажда, която тук само
сравни
хме със състоянието на Аза след смъртта, разширена до безкрайност и простираща се върху всички все още съществуващи желания, за чието задоволяване няма никаква възможност.
И ако Азът все още изпитва потребност от такова удоволствие, тази потребност ще остане незадоволена. Доколкото тази наслада отговаря на Аза, тя продължава, докато съществуват физическите органи. Доколкото обаче тя е продукт на Аза, без да служи на Духа, след смъртта тази наслада остава като желание, което напразно жадува да бъде задоволено. Бихме могли да разберем какво се разиграва в човека, ако си представим как някой страда от изгаряща жажда и се намира в местност, където не се намира никаква вода. Приблизително това се случва и с Аза, доколкото след смъртта той храни неизгаснали желания за удоволствия, свързани с външния свят, без да притежава никакви органи, за да ги задоволи.
Естествено, трябва да си представим изгарящата жажда, която тук само сравнихме със състоянието на Аза след смъртта, разширена до безкрайност и простираща се върху всички все още съществуващи желания, за чието задоволяване няма никаква възможност.
към текста >>
Този остатък можем да
сравни
м например с това, което извличаме като един екстракт от всички изживявания и опитности на човека по време на живота между раждането и смъртта.
Но в този свят човек внася и нещо по-различно, а именно това, което Азът е изживял в сетивния свят. Първоначално, веднага след смъртта, изниква сборът от онези изживявания, които изграждат доколкото етерното тяло е все още свързано с Аза всеобхватната панорама от спомените. Наистина, след това етерното тяло също се разпада, обаче от тази образна панорама на спомените, Азът запазва нещо непреходно и вечно.
Този остатък можем да сравним например с това, което извличаме като един екстракт от всички изживявания и опитности на човека по време на живота между раждането и смъртта.
Това е духовната придобивка, духовният плод на живота. Този плод съдържа всичко онова, което Духът проявява чрез сетивата. Обаче без живота в сетивния свят, този духовен плод не би могъл да узрее. След смъртта, Азът усеща духовния плод на сетивния свят като един свой, вътрешен свят, и с него той пристъпва в новия свят, населен от духовни Същества; тези Същества се изявяват така, както само Азът може да изяви себе си в своите най-скрити дълбини. Както семето на едно растение е екстракт на цялото растение и може да израсне, само ако бъде положено в друг свят, в почвата, така сега и това, което Азът донася със себе си от сетивния свят като един кълн, като един зародиш, може да се развие, само ако бъде приет в духовното обкръжение на човека след смъртта.
към текста >>
Още по-добро е
сравнение
то с кръвната циркулация в човешкото тяло.
Всичко, което в сетивния свят можем да определим като „живот", в духовния свят то изгражда областта на морето. За сетивния поглед, животът проявява своите действия в растенията, животните и човека. За духовния поглед, животът е една проникваща сила, която кръстосва духовния свят като потоци, реки и морета.
Още по-добро е сравнението с кръвната циркулация в човешкото тяло.
Защото ако в сетивния свят реките и моретата са разпределени неравномерно, в „родината на Духовете" потоците на живота са подчинени на определена закономерност, както е кръвообращението. Тъкмо този „бликащ живот" се възприема същевременно и като духовен тътен, като духовно звучене.
към текста >>
А възприема нето на тези събития бихме могли да
сравни
м с чуването на думите във физическия свят.
Страдания и болки, радости и копнежи струят в тази област, както вятърът и бурята в атмосферата на сетивния свят. Да си представим още, една битка, която се води на Земята. Там едни срещу други са застана ли не само човешките тела, които сетивното око може да види, но там връхлитат и страсти срещу страсти, чувства срещу чувства; болки изпълват полесражението също както го изпълват и човешките тела. Всичко, което на бойното поле се носи като страдания, болки и ликуване от победата, съществува не само в сетивни те си прояви; за свръхсетивното познание то се явява като определени процеси в „атмосферата" на духовния свят. Едно такова събитие в духовния свят е като ураганната буря във физическия свят.
А възприема нето на тези събития бихме могли да сравним с чуването на думите във физическия свят.
Ето защо се казва: както въздухът обгръща и прониква в земните същества, така и „духовното Слово" прави това с процесите и Съществата на духовния свят.
към текста >>
Тук е налице също и това, което може да се
сравни
с топлината и светлината на физическия свят.
В този духовен свят могат да бъдат осъществени и съвсем други възприятия.
Тук е налице също и това, което може да се сравни с топлината и светлината на физическия свят.
Това, което пронизва земните предмети и същества като топлина, в духовния свят то представлява самият свят на мислите. Само че тук трябва да си представим мислите като живи и самостоятелни Същества. Това, което човек схваща като мисли във видимия свят, е като една сянка от Съществата-мисли в духовния свят. Нека да си представим мисълта, както тя съществува в човека, само че изнесена вън от него, като едно активно, действено Същество със свой собствен вътрешен живот. Така ще имаме бегла представа за това, което изпълва четвъртата област на духовния свят.
към текста >>
Това, което се намира в петата област, може да се
сравни
с физическата светлина.
Това, което се намира в петата област, може да се сравни с физическата светлина.
Това е изявяващата се в своята първична форма мъдрост. Към тази област принадлежат Същества, които разливат мъдрост в своето обкръжение, също както Слънцето осветява физическите предмети. Това, което е осветено от тази мъдрост, се проявява в своя първичен смисъл и в своето значение за духовния свят, както един физически предмет показва своя цвят, когато бъде осветен от светлината. Има и още по-висши области в духовния свят, но те ще бъдат разгледани по-нататък в тази книга.
към текста >>
Потопяването на Аза в духовния свят заедно с това, което той е извлякъл от сетивния свят може да се
сравни
със заравянето на едно семе в плодородната почва.
След смъртта Азът е потопен в този свят заедно с духовния плод, който той носи със себе си от сетивния свят. Този плод е все още свързан с онази част от астралното тяло, която е останала след периода на пречистването. От астралното тяло отпада само онази част, която след смъртта насочва своите желания и страсти към физическия живот.
Потопяването на Аза в духовния свят заедно с това, което той е извлякъл от сетивния свят може да се сравни със заравянето на едно семе в плодородната почва.
Както това семе привлича различни вещества и сили от своята околна среда, за да се развие в едно ново растение, така и Азът израства и се развива в духовния свят. В това, което един сетивен орган възприема, е скрита и силата, чрез която е образуван този орган. Окото възприема светлината. Обаче без светлина не би съществувало никакво око. Същества, които живеят в тъмнина, не изграждат никакви зрителни органи.
към текста >>
Тук ще прибегнем до едно странно и на пръв поглед тривиално
сравнение
, което обаче, според непредубеденото мислене, е напълно уместно: фактът, че даден човек идва обвит в качествата на своите предци, не доказва произхода на тези лични качества, както и за вътрешната природа на един човек не се доказва нищо, с това, че той е мокър, защото е паднал във водата.
Те например също виждат, че в едно семейство могат да се „унаследят" определени духовни заложби или дори тенденции, и че ако определени заложби се сумират и комбинират в един потомък, той може да се прояви като забележителна личност. Те ще се съгласят с твърдението, че обикновено забележителното име се намира не в апогея на кръвното родство, а в края на наследствената верига. Естествено, те не трябва да бъдат укорявани, когато от всичко това те са заставени да стигнат до съвършено други изводи, различни от тези, които се опират само на сетивните факти. На тях може да се възрази така: наистина, даден човек показва признаци те на своите предци, защото духовно-душевните качества, които се проявяват след раждането, намират съответното човешко тяло според законите на наследствеността. С това обаче не казваме нищо друго, освен че дадено същество носи белезите на средата, в която то израства.
Тук ще прибегнем до едно странно и на пръв поглед тривиално сравнение, което обаче, според непредубеденото мислене, е напълно уместно: фактът, че даден човек идва обвит в качествата на своите предци, не доказва произхода на тези лични качества, както и за вътрешната природа на един човек не се доказва нищо, с това, че той е мокър, защото е паднал във водата.
По-нататък: След като забележителното име стои в края на кръвно-родствената верига, това показва, че носителят на името е използвал съответното кръвно родство, за да изгради тялото, от което се е нуждаел в стремежа да развие своята цялостна личност. Но това съвсем не доказва, че самите лични качества са „наследствени". Напротив, за здравата логика това доказва точно обратното. Ако личните качества се наследяваха, би трябвало те да стоят в началото на кръвното родство и от тук да се предават на потомците. Обстоятелството, че стоят в края на потомствената верига, говори, че те не се наследяват.
към текста >>
Той ще
сравни
животното с човека и ще си каже: При животното характерните качества и способности се проявяват още с раждането като нещо строго детерминирано; това ясно показва, че те са предопределени от наследствеността.
Безспорно и абстрахирайки се от свръхсетивното наблюдение току-що посоченото доказателство, основано върху действената сила на определени мисли, е единственото, което може да устои на всяка непредубедена логика. Разбира се, имат значение и всякакви други доводи; но всички те съдържат нещо, спрямо което противникът ще намери уязвими точки. Впрочем, всеки непредубеден човек лесно ще открие, че дори възпитанието на детето съдържа един вид доказателствена сила за това, че под телесните обвивки напира една духовна същност.
Той ще сравни животното с човека и ще си каже: При животното характерните качества и способности се проявяват още с раждането като нещо строго детерминирано; това ясно показва, че те са предопределени от наследствеността.
Нека да си представим, как току-що излюпеното пиле веднага се включва в редица действия, свързани с неговия живот. При човека обаче, възпитанието внася нещо, което може да няма никаква връзка с наследствеността. Външните въздействия се поемат и преработват от човека. Възпитателят знае, че подобни въздействия по раждат в човешката душа определени сили; ако това не беше така, обучението и възпитанието нямаше да имат никаква стойност. Ето защо умният възпитател поставя ясна граница между наследствените заложби и онези вътрешни сили на човека, бликащи от минали съществувания, които само леко просветват през наследените от предци те качества и способности.
към текста >>
Вярно е, че навсякъде по света има преходи, но все пак резултатите от една дресура в никакъв случай не могат да бъдат
сравняв
ани с резултатите от обучението при човека.
Разбира се, подобни факти не подлежат на „точни" доказателства, каквито например везните могат да представят за определени физически процеси. Ето защо, тези неща спадат към най-интимните области на живота. За човек с усет към всичко това, тези дискретни доводи имат по-голяма доказателствена сила дори от очевидния материален свят. Обстоятелството, че и животните могат да бъдат дресирани, т.е. чрез възпитание да заучават известни качества и способности, не представлява сериозно възражение за този, който е успял да вникне в същественото.
Вярно е, че навсякъде по света има преходи, но все пак резултатите от една дресура в никакъв случай не могат да бъдат сравнявани с резултатите от обучението при човека.
Твърди се още, че онези способности, които домашните животни придобиват при съвместния им живот с човека, се унаследяват, т.е., че веднага започват да се проявяват като нещо присъщо на вида, а не на индивида. Дарвин описва как някои кучета донасят хвърления предмет, без да са обучавани на това. Кой би могъл да твърди същото за човешкото възпитание?
към текста >>
80.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Достатъчно е например да
сравни
м физическото и астралното тяло.
Ако се изправяме пред човека с непредубеден и обективен поглед, не възникват никакви трудности в това, да си представим точно неговите четири съставни части в различните им степени на съвършенство.
Достатъчно е например да сравним физическото и астралното тяло.
Разбира се, като душевен компонент, астралното тяло стои на по-високо равнище от физическото тяло. И когато в бъдеще ще се усъвършенствува още повече, то ще има много по-голямо значение за човека, отколкото днешното физическо тяло. В своята същност, физическото тяло е напреднало до една висока степен на съвършенство. Нека помислим само колко мъдро са устроени сърцето, мозъкът и т.н., дори отделните части на костната система, например горният край на бедрената кост. Там откриваме една закономерно изградена конструкция, съставена от фини костни фрагменти.
към текста >>
Нека сега
сравни
м всичко това с астралното тяло като носител на удоволствието и страданието, желанията и страстите.
Нека сега сравним всичко това с астралното тяло като носител на удоволствието и страданието, желанията и страстите.
Каква несигурност цари в него, какви враждебни спрямо висшите човешки цели а често и напълно безсмислени желания и страсти бушуват там. Астралното тяло едва сега е на път да постигне хармонията и вътрешната монолитност, които физическото тяло вече е постигнало. Лесно би могло да се установи, че в своята природа етерното тяло е по-съвършено от астралното, но по-несъвършено от физическото тяло. Що се отнася до самото ядро " на човешкото същество „Азът", днес той се намира едва в началото на своето развитие. Защото, какво е постигнал засега този Аз в своята мисия да преобрази останалите съставни части на човека така, че те да се превърнат в истинско откровение на неговата собствена същност?
към текста >>
Бихме могли да
сравни
м тези тела с огледала; само че те отразяваха не образите на споменатите Същества, а състоянията на техния живот.
„Атмосферата" на Сатурн се е състояла не само от споменатите, но и от други Същества. Между топлинните тела на Сатурн и описаните Същества протичали непрекъснати взаимодействия. Духовните Същества импрегнират своите части във физическите топлинни тела на Сатурн. И докато в самите топлинни тела не съществуваше никакъв живот, в тях се отразяваше животът на обкръжаващите ги духовни Същества.
Бихме могли да сравним тези тела с огледала; само че те отразяваха не образите на споменатите Същества, а състоянията на техния живот.
към текста >>
Ако искаме да охарактеризираме това състояние, бихме могли да го
сравни
м само следно човешко качество, а именно с човешката воля.
Това, което може да се наблюдава сега, няма по-късния топлинен характер.
Ако искаме да охарактеризираме това състояние, бихме могли да го сравним само следно човешко качество, а именно с човешката воля.
Тук няма нищо друго освен воля. Следователно, при Сатурн ние имаме работа с едно чисто душевно състояние. Ако проследим откъде идва тази „воля", ще установим, че тя възниква като един вид еманация от страна на определени духовни Същества; в хода на едно развитие, чиито степени можем само да предполагаме, те са напреднали до там, че в началото на Сатурновото развитие можеха да излъчват „волята" от самите себе си. След като това излъчване продължи известно време, „Духовете на Мъдростта" бяха в състояние да се свържат с волята. Благодарение на това, първоначално лишената от всякакви качества воля, постепенно до би свойството да отразява живот в небесното пространство.
към текста >>
То може да се
сравни
още със „сънищното" съзнание, т.е.
Те не могат да си кажат: „Аз съм тук", а приблизително: „Моето обкръжение ми позволява да съм тук". Те „възприемат" и техните възприятия се състоят именно в описаните светлинни действия на Сатурн. В известен смисъл тези светлинни действия са техният „Аз". Това им при дава един особен вид съзнание. Можем да го определим като образно съзнание.
То може да се сравни още със „сънищното" съзнание, т.е.
с онова съзнание, което човек има по време на сънуването; само че в случая образите са много по-живи и подвижни, отколкото са в човешките сънища. При този вид образно съзнание нямаме работа с нереалните и призрачни, възникващи и изчезващи образи на човешките сънища, а с образи, които са в една действителна връзка с описаните светлинни явления на Сатурн. И точно в това взаимодействие между Духовете на Огъня и Сатурновите топлинни тела възникват зародишите на човешките сетивни органи. Органите, чрез които човек възприема днес физическия свят, проблясват в своите първи етерни заложби. Сега вече свръхсетивният поглед започва да възприема на Сатурн човеци-фантоми, които не притежават още нищо друго, освен светлинните първообрази на сетивните органи.
към текста >>
Ако обобщим казаното дотук, става ясно, че започвайки от средната епоха на Сатурновото развитие, степените на това развитие можаха да бъдат онагледени чрез
сравняв
ането на техните действия със сетивните усещания, характерни за съвременния свят.
Ако обобщим казаното дотук, става ясно, че започвайки от средната епоха на Сатурновото развитие, степените на това развитие можаха да бъдат онагледени чрез сравняването на техните действия със сетивните усещания, характерни за съвременния свят.
Вече казахме: Сатурновото развитие се проявява като топлина, после се прибавят светлинни явления, и след тях вкусовите и звуковите явления. Накрая настъпва нещо, което в дълбините на Сатурн се проявява като мирисни усещания, а навън като механично действуващ човешки Аз. Но как се отнасят тези прояви на Сатурн към епохата преди топлинното състояние? Тези отношения не могат да се сравнят с нещо, което е достъпно за външните възприятия. Топлинното състояние се предхожда от такова, което днес човек може да изживее само вътре в себе си.
към текста >>
Ето защо всичко, което тази книга загатва за състоянията от „областта на Вечността", трябва да се разбира така, че да е ясно: изразите, отнасящи се до времеви отношения са употребени само за
сравнение
и по-добро вникване в описанията на Тайната Наука.
Следователно, с появата на Сатурновата топлина, нашето развитие преминава от вътрешния живот, от чисто духовните отношения, в едно външно проявяващо се съществувание. За съвременното съзнание ще бъде особено трудно да приеме и твърдението, че заедно със Сатурновата топлина се явява за пръв път и това, което наричаме „време". Предходните състояние не са имали нищо общо с времето. Те принадлежат към онази област, която Тайната Наука нарича „Вечност".
Ето защо всичко, което тази книга загатва за състоянията от „областта на Вечността", трябва да се разбира така, че да е ясно: изразите, отнасящи се до времеви отношения са употребени само за сравнение и по-добро вникване в описанията на Тайната Наука.
Човешкият език може да опише това, което предхожда „времето" само с изрази, които съдържат представа за времето. Въпреки че първото, второто и третото Сатурново състояние не протичат „едно след друго" в съвременния смисъл на думата, ние не можем да ги опишем по друг начин, освен „едно след друго". Въпреки тяхната „Вечност" и „едновременност", те дотолкова зависят едно от друго, че тази зависимост може да бъде сравнена с едно редуване във времето, с една хронология.
към текста >>
Човешкото съзнание през Слънчевия период можем да
сравни
м още и с онази низша степен на съзнание, в която днес е потопен и дреме днешният растителен свят.
Вторият колосален период от развитието е този на т.нар. „Слънце". През „Слънчевия период" човешкото същество се издига до едно по-висше състояние на съзнанието, отколкото притежаваше по времето на Сатурн. Сравнени с днешното човешко съзнание, нещата на „Слънцето" носят по-скоро белезите на „безсъзнанието". А то е налице, когато човек спи и е напълно лишен от сънища.
Човешкото съзнание през Слънчевия период можем да сравним още и с онази низша степен на съзнание, в която днес е потопен и дреме днешният растителен свят.
От свръхсетивна гледна точка „безсъзнание" не съществува; има само различни степени на съзнание. Всичко в света е съзнателно.
към текста >>
Тези движения можем да
сравни
м с движенията на соковете в едно днешно растение.
Само че този почивен период е много по-кратък от този между Сатурновото и Слънчево развитие, за който вече стана дума. След привършването на почивния период, „Духовете на Мъдростта" известно време продължават да работят върху двучленното човешко същество така, както по-рано работеха и върху едночленното. Тогава влизат в действие „Духовете на Движението". Те пронизват етерното тяло на човешкото същество с потоците на своето собствено астрално тяло. По този начин етерното тяло добива способността да осъществява определи вътрешни движения във физическото тяло.
Тези движения можем да сравним с движенията на соковете в едно днешно растение.
към текста >>
По време на Слънчевото развитие тази топлинна субстанция се сгъстява до състояние, което може да се
сравни
с днешното газообразно и парообразно състояние.
Тялото на Сатурн се състоеше от чиста топлинна субстанция.
По време на Слънчевото развитие тази топлинна субстанция се сгъстява до състояние, което може да се сравни с днешното газообразно и парообразно състояние.
Това е състояние, което можем да определим като „въздух". Първите наченки на подобно състояние се проявяват след като „Духовете на Движението" са започнали своите действия. Пред свръхсетивното съзнание се очертава следната гледка: Всред топлинната субстанция възникват фини формации, които чрез силите на етерното или жизнено тяло започват да извършват известни „правилни" и закономерни движения. Тези формации представляват физическото тяло на човешкото същество в съответствуващата му за момента степен на развитие. Те са изцяло проникнати от топлина и са обвити като в една топлинна капсула.
към текста >>
Ето защо, ако отново прибегнем към
сравнение
то с днешното растение, трябва да сме наясно, че в случая нямаме работа с някаква компактна растителна форма, а с една въздухообразна или газообразна форма, чиито движения наподобяват движението на соковете при днешните растения.
Първите наченки на подобно състояние се проявяват след като „Духовете на Движението" са започнали своите действия. Пред свръхсетивното съзнание се очертава следната гледка: Всред топлинната субстанция възникват фини формации, които чрез силите на етерното или жизнено тяло започват да извършват известни „правилни" и закономерни движения. Тези формации представляват физическото тяло на човешкото същество в съответствуващата му за момента степен на развитие. Те са изцяло проникнати от топлина и са обвити като в една топлинна капсула. От физическа гледна точка, сега човешкото същество се представлява от тези топлинни формации и присъединени към тях въздушни форми, като последните се намират в непрекъснато движение.
Ето защо, ако отново прибегнем към сравнението с днешното растение, трябва да сме наясно, че в случая нямаме работа с някаква компактна растителна форма, а с една въздухообразна или газообразна форма, чиито движения наподобяват движението на соковете при днешните растения.
към текста >>
Защото вътрешната жизнена дейност, която бихме могли да
сравни
м с обонятелно възприятие, навън се проявява като един примитивен говор.
След като всичко това се разиграва в продължение на определено време, отново настъпва един почивен период. Както и в предишните подобни случаи, дейностите на човешкото същество продължават. После нещата се променят така, че „Духовете на Мъдростта" отново влизат в действие. Благодарение на тях човешкото същество започва да усеща първите следи на симпатия и антипатия спрямо заобикалящата го среда. В случая нямаме едно действително усещане, а само предшественик на това усещане.
Защото вътрешната жизнена дейност, която бихме могли да сравним с обонятелно възприятие, навън се проявява като един примитивен говор.
Стигне ли се до вътрешното възприемане на една приятна миризма или вкус и т.н. в същото време навън човешкото същество се проявява като един звук. Същото става и при вътрешните неприятни усещания. Така чрез всички гореописани процеси се постига и същинският смисъл на Слънчевото развитие за човешкото същество. То се добира до една по-висока степен на съзнание спрямо Сатурновото съзнание.
към текста >>
Всичко онова, което бе образувано на Слънцето, преминава в едно състояние, което може да се
сравни
с това на растението, когато неговите растежни сили почиват в семето.
След известно време настъпва такъв момент от развитието, когато свързаните със Слънчевата степен висши Същества трябва да преминат в други сфери, за да преработят това, което са добили чрез действията си върху самото човешко същество. Настъпва един огромен почивен период, подобен на този между Сатурновото и Слънчево развитие.
Всичко онова, което бе образувано на Слънцето, преминава в едно състояние, което може да се сравни с това на растението, когато неговите растежни сили почиват в семето.
И както тези растежни сили един ден се проявяват в новото растение, така след почивния период, всичко, което представляваше „живот" на Слънцето, отново излиза от „лоното на света" и така започва едно ново планетарно съществувание. Ако отправим духовен поглед към определен вид духовни Същества, например към
към текста >>
Чрез вливането на астралното тяло по време на Лунното развитие, в определен момент физическата субстанция се сгъстява още повече и стига до едно състояние,което може да се
сравни
със съвременната течност.
На Сатурн физическото тяло на човешкото същество беше едно топлинно тяло; на Слънцето то се сгъстява до газовото състояние, до „въздух".
Чрез вливането на астралното тяло по време на Лунното развитие, в определен момент физическата субстанция се сгъстява още повече и стига до едно състояние,което може да се сравни със съвременната течност.
Ще обозначим това състояние като „вода". С това нямаме предвид агрегатното състояние на днешната вода, а всяка течна форма на съществуване. Постепенно физическото човешко тяло приема една форма, която е съставена от три различни субстанции. Най-гъсто е „водното тяло"; то е пронизвано от въздушни потоци, а всичко това е изпълнено с топлина.
към текста >>
Тези образи можем да
сравни
м с образите на сънищното съзнание, т.е.
За да си изковем едно по-ясно понятие за съзнанието на Лунните хора, нека си представим, че те са като потопени в гореописаното парообразно обкръжение. Там се разиграват най-разнообразни процеси. Едни вещества се свързват, други се разделят. Едни части се сгъстяват, други се разреждат. Всичко това се извършва така, че човешките същества не го чуват и виждат непосредствено; обаче в човешкото съзнание то пробужда образи.
Тези образи можем да сравним с образите на сънищното съзнание, т.е.
с образите, които съвременният човек има по време на своите сънища. Когато например един предмет пада на земята, спящият човек не възприема действителното събитие, а даден образ: Примерно, че някой стреля. Само че образите на лунното съзнание не са произволни като тези на съвременните човешки сънища; те са един вид символи и съответстват на външните процеси. Определен външен процес се съпровожда от точно определен образ. По този начин Лунният човек е в състояние да насочва своето поведение според възникващите в неговото съзнание образи, както съвременният човек прави това според своите възприятия.
към текста >>
Налице е също една смяна в състоянията на съзнанието, която може да се
сравни
със смяната между съня и будността при съвременния човек, както и със смяната между неговия живот от раждането до смъртта и този от смъртта до едно ново раждане.
И така, по време на Лунното развитие са налице две характерни, ясно разграничени състояния на съзнанието, които непрекъснато се редуват: Едно по-смътно по време на Слънчевото действие, и друго по-ясно, свързано с епохите, през които животът е насочен предимно към самия себе си. Първото състояние е по-смътно, но в замяна на това по-безкористно: Човекът е отдаден на външния свят, на отразения в Слънцето Космос.
Налице е също една смяна в състоянията на съзнанието, която може да се сравни със смяната между съня и будността при съвременния човек, както и със смяната между неговия живот от раждането до смъртта и този от смъртта до едно ново раждане.
Пробуждането на човека върху Луната, след като Слънчевият период постепенно престава, би могло да се охарактеризира като нещо средно между пробуждането на съвременния човек всяка сутрин и състоянието му в мига на раждането. Постепенното затъмняване на съзнанието при наближаването на Слънчевия период прилича на нещо средно между заспиването и умирането. Защото на Луната не съществуваше такова съзнание за раждането и смъртта, каквото е присъщо на съвременния човек. С настъпването на Слънчевия период, човек се отдаваше на бликащата от този вид живот наслада. За този период от време той беше откъснат от своя собствен живот.
към текста >>
Нека си припомним как по времето на Старата Луна, и по-точно чрез тогавашното отделяне на Слънцето, той постигна известна самостоятелност в своята организация, едно по-свободно съзнание в
сравнение
с това, което притежаваше по-рано, когато съзнанието зависеше пряко от Слънчевите Същества.
Духовните Същества, които отделиха Луната от Земята и свързаха собствения си живот с Луната т.е. Земно-Лунните Същества разполагаха с определени сили, изпращани от тях в посока от Луната към Земята. Чрез тези сили те продължиха да формират основните линии на човешкото устройство. Техните действия бяха отправени към придобития от човека „Аз" и се проявяваха в неговите взаимоотношения с астралното, етерното и физическото тяло. Така в човека се породи възможността съзнателно да отразява в себе си преизпълненото с мъдрост устройство на света.
Нека си припомним как по времето на Старата Луна, и по-точно чрез тогавашното отделяне на Слънцето, той постигна известна самостоятелност в своята организация, едно по-свободно съзнание в сравнение с това, което притежаваше по-рано, когато съзнанието зависеше пряко от Слънчевите Същества.
Това свободно и самостоятелно съзнание се появи отново в посочения период от Земното развитие, като наследство от Старата Луна. Но тъкмо това съзнание можеше отново да бъде поставено в съзвучие с целия Космос и да бъде превърнато в негово отражение чрез влиянието на посочените Земно- Лунни Същества. И това би се получило, ако не бяха се намесили други сили. Без тях човекът би се превърнал в същество, чието съзнание би отразявало света в образите на своя познавателен живот, като една природна необходимост, а не чрез своята свободна инициатива. Това не се получи.
към текста >>
Те не могат да се
сравняв
ат нито с природните явления, нито с душевните взаимодействия, разиграващи се между един и друг човек.
Фактът, че можаха да настъпят такива физически действия в резултат на описаните духовни влияния, се обяснява с особеното естество на тези духовни влияния, за което вече стана дума.
Те не могат да се сравняват нито с природните явления, нито с душевните взаимодействия, разиграващи се между един и друг човек.
В последния случай въздействията не проникват толкова дълбоко в тялото, както правят това разглежданите тук духовни сили.
към текста >>
Съществото, което живееше в тях като „висш Аз" естествено само в поколенията, а не в индивида -, беше назовавано по-късно от човеците, когато те стигнаха до съзнателно отношение към него, с най-различни имена; за съвременния човек то може да се
сравни
с отношението на Христос към Космоса.
Но имаше и Същества, които под ръководството на най-издигнатия между тях се отделиха от всеобщата мирова субстанция и си избраха за обиталище планетата Марс. Под тяхно влияние се обособи трета категория „марсови" човеци; те също възникнаха чрез един вид смесване. (Тези познания хвърлят известна светлина върху истинските причини за възникването на планетите в нашата Слънчева система. Защото всички те са възникнали в резултат на еволюционни процеси, засягащи обитаващите ги Същества. Разбира се, тук не можем да засегнем всички подробности на космогонията.) Онези човеци, които в своето етерно тяло възприемаха присъствието на самото Слънчево Същество, ще наречем „слънчеви човеци".
Съществото, което живееше в тях като „висш Аз" естествено само в поколенията, а не в индивида -, беше назовавано по-късно от човеците, когато те стигнаха до съзнателно отношение към него, с най-различни имена; за съвременния човек то може да се сравни с отношението на Христос към Космоса.
По-нататък можем да различим и „сатурновите човеци". При тях като „висш Аз" се проявява едно Същество, което заедно със своите спътници трябваше да напусне общата мирова субстанция още преди отделянето на Слънцето. При тази категория човеци, от луциферическото влияние беше предпазена не само част от етерното, но и част от физическото тяло.
към текста >>
Това, което те бяха запазили като свръхсетивно познание и свръхсетивни сили от старите епохи, беше твърде незначително в
сравнение
със свръхсетивните възможности на човека от прадалечното минало.
Те развиваха у хората такива качества, които в миналото можеха да се получат чрез свръхсетивните опитности; на едно по-ниско равнище те можеха да се държат под известен контрол. Чрез тях природните явления се насочваха така, че да служат на личните интереси на човека. Този древен народ все още притежаваше огромна власт над такива природни сили, над които по-късно човешката воля нямаше вече никакво влияние. Пазителите на светилищата разполагаха с вътрешни сили, които бяха във връзка с огъня и с другите елементи. Можем да ги наречем магове.
Това, което те бяха запазили като свръхсетивно познание и свръхсетивни сили от старите епохи, беше твърде незначително в сравнение със свръхсетивните възможности на човека от прадалечното минало.
Обаче то приемаше всевъзможни форми, като се започне от благородните изкуства, имащи за цел само доброто на хората и се стигне до най-осъдителни практики. Луциферическият принцип беше застъпен в тези хора по твърде особен начин. Те бяха свързани с всичко, което отклонява човек от намеренията на висшите Същества, които сами биха ръководили човечестното, ако не беше се намесил Луцифер. Също и онези представители на този народ, които все още притежаваха остатъци от старото сумрачно ясновидство, проявяващо се в гореописаното междинно състояние между будността и съня, се чувствуваха силно привлечени към низшите Същества от духовния свят. Този народ имаше нужда от духовен тласък, който да го отклони от споменатите тенденции.
към текста >>
Имаше хора, които притежаваха в естествен вид остатъци от старото ясновидство, и такива, които
сравни
телно лесно можеха да го постигнат чрез съответното обучение.
Само Посветените стигаха до истински и дълбоки познания относно законите на свръхестествения свят и тяхното взаимодействие с физическите закони. Тук противоположността между знанието на Посветените и погрешната вяра на народа, се проявяваше по-силно откъдето и да е другаде. Съвсем други бяха отношенията в Южна Европа и Западна Азия, където процъфтя четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-римската. В тези области се установиха потомци на хора от най-различни краища на стария свят. Тук бяха изградени светилища, произхождащи от най-различни атлантски мистерийни центрове.
Имаше хора, които притежаваха в естествен вид остатъци от старото ясновидство, и такива, които сравнително лесно можеха да го постигнат чрез съответното обучение.
На определени места се пазеха не само преданията на древните Посветени, но се възпитаваха и техни достойни приемници, чийто духовен взор можеше да се издигне до още по-високи степени. Наред с всичко това у тези народи говореше мощен инстинкт: Всред сетивния свят те трябваше да създадат едно ново пространство и там физическите форми да изразяват духовните сили по ясен и съвършен начин. Гръцкото изкуство е само част от последиците на този инстинкт. Достатъчно е само да проникнем с духовен поглед в гръцкия храм, за да разберем, че в това чудесно творение на изкуството, сетивната материя е така преработена от човека, че всяка негова част застава пред нас като израз на духовния свят. Гръцкият храм е „дом на Духа".
към текста >>
81.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Процесът на медитация та става най-нагледен, когато го
сравни
м със съня.
Едно близко до ума възражение срещу използването на посочените символни представи е, че тяхното образуване произлиза от едно мечтателно мислене и от произволно въображение, чиито резултати биха могли да бъдат твърде съмнителни. Обаче спрямо онези символи, които стоят в основата на истинското духовно обучение, подобно съмнение е неоправдано. Защото символите са така подбрани, че можем напълно да се абстрахираме от тяхното отношение към външната сетивна действителност и да търсим тяхната стойност само в онази сила, с която те действуват върху душата, и то тогава, когато тя отклонява цялото си внимание от външния свят, когато подтиска всички сетивни впечатления и изключва всички мисли, зависещи от външни подбуди.
Процесът на медитация та става най-нагледен, когато го сравним със съня.
От една страна този процес е близък до съня, но от друга е напълно различен. Медитацията е като един сън, който спрямо дневното съзнание представлява по-висша будност. Работата е там, че концентрирайки се върху съответната представа или образ, душата е принудена да извлича много по-могъщи сили от собствените си дълбини, отколкото и са нужни в обикновения живот и при обикновеното познание. Така нейната вътрешна подвижност нараства неимоверно. Тя се освобождава от тялото, както се освобождава от него по време на сън; само че тя не потъва в характерното за съня безсъзнание, а се издига в един свят, който по-рано не е изживявала.
към текста >>
Макар че от една страна, що се отнася до освобождаването и от тялото, нейното състояние може да се
сравни
със съня, то все пак е такова, че в
сравнение
с обикновеното дневно съзнание може да се означи като повишена будност.
От една страна този процес е близък до съня, но от друга е напълно различен. Медитацията е като един сън, който спрямо дневното съзнание представлява по-висша будност. Работата е там, че концентрирайки се върху съответната представа или образ, душата е принудена да извлича много по-могъщи сили от собствените си дълбини, отколкото и са нужни в обикновения живот и при обикновеното познание. Така нейната вътрешна подвижност нараства неимоверно. Тя се освобождава от тялото, както се освобождава от него по време на сън; само че тя не потъва в характерното за съня безсъзнание, а се издига в един свят, който по-рано не е изживявала.
Макар че от една страна, що се отнася до освобождаването и от тялото, нейното състояние може да се сравни със съня, то все пак е такова, че в сравнение с обикновеното дневно съзнание може да се означи като повишена будност.
По този начин душата изживява себе си в своята вътрешна и независима същност, докато в обикновената дневна будност когато поради по-слабото разгръщане на своите сили тя осъзнава себе си само с помощта на тялото тя не изживява себе си, а само долавя образа, като един вид огледално отражение на това, което тялото (всъщност неговите процеси) загатва пред нея.
към текста >>
В съответствие с формата на, отделните духовно-душевни органи, до която свръхсетивното съзнание имагинативно се приближава; можем да ги
сравни
м с „лотосовите цветове".
В съответствие с формата на, отделните духовно-душевни органи, до която свръхсетивното съзнание имагинативно се приближава; можем да ги сравним с „лотосовите цветове".
(Естествено трябва да сме наясно, че подобно наименование се отнася към Действителния обект, както например израза „крило", когато говорим за „белодробните крила".) По точно определен начин на медитиране, върху астралното тяло се въздействува така, че се образува един или друг духовно-душевен орган, един или друг „лотосов цвят". След всичко казано в тази книга, излишно е да се подчертава, че не трябва да си представяме тези „наблюдателни органи" като нещо, което е сетивен отпечатък на действителен обект. Тези органи са именно свръхсетивни и се състоят в точно определена душевна дейност. Те съществуват само дотолкова и до тогава, докато продължава тази душевна дейност. Въпросните органи не съществуват в човека като нещо, което може да се види по сетивен път, също както около човека няма никаква „мъгла", когато той например мисли.
към текста >>
И все пак светът на Инспирацията е нещо съвършено ново в
сравнение
с този на Имагинацията.
И все пак светът на Инспирацията е нещо съвършено ново в сравнение с този на Имагинацията.
В последния случай човек възприема превръщането на един процес в друг, докато в инспиративния свят опознава вътрешните качества на Съществата, които участвуват в процесите на превръщането. Чрез Имагинацията възприемаме душевния облик на Съществата; чрез Инспирацията проникваме в тяхната духовна същност. Преди всичко, ние се изправяме пред цяло войнство от духовни Същества и пред техните взаимоотношения. В условията на физическия свят ние също срещаме множество различни" същества; в света на Инспирацията обаче това множество има друг характер. Там всяко Същество е в точно определени отношения с другите, и то не както във физическия свят чрез външни въздействия, а чрез своите вътрешни качества.
към текста >>
Това отношение можем да
сравни
м със следния случай, взет от физическия свят.
Чрез Имагинацията възприемаме душевния облик на Съществата; чрез Инспирацията проникваме в тяхната духовна същност. Преди всичко, ние се изправяме пред цяло войнство от духовни Същества и пред техните взаимоотношения. В условията на физическия свят ние също срещаме множество различни" същества; в света на Инспирацията обаче това множество има друг характер. Там всяко Същество е в точно определени отношения с другите, и то не както във физическия свят чрез външни въздействия, а чрез своите вътрешни качества. Когато възприемаме едно Същество в инспиративния свят, това не се съпровожда от някакви външни въздействия, които са характерни за физическия свят, а възниква отношение, което се изгражда от дълбоката вътрешна природа на Съществата.
Това отношение можем да сравним със следния случай, взет от физическия свят.
Нека да разгледаме отношението на отделни звуци или букви спрямо цялата дума и спрямо тях самите. Думата „човек" например е съставена от последователните звуци: ч-о-в-е-к. Тук няма никакъв натиск, никакво външно въздействие например от „ч" върху „о", а двата звука действуват съвместно и са част от едно цяло чрез своята вътрешна природа. Ето защо наблюдението в света на Инспирацията може да се сравни с четене; и Съществата в този свят действуват върху наблюдателя като писмени знаци, които той трябва да изучи, за да проникне в техните отношения като в една свръхсетивна Писменост. Тъкмо поради тази причина Духовната Наука сравнява инспиративното познание с „разчитането на скритата писменост".
към текста >>
Ето защо наблюдението в света на Инспирацията може да се
сравни
с четене; и Съществата в този свят действуват върху наблюдателя като писмени знаци, които той трябва да изучи, за да проникне в техните отношения като в една свръхсетивна Писменост.
Когато възприемаме едно Същество в инспиративния свят, това не се съпровожда от някакви външни въздействия, които са характерни за физическия свят, а възниква отношение, което се изгражда от дълбоката вътрешна природа на Съществата. Това отношение можем да сравним със следния случай, взет от физическия свят. Нека да разгледаме отношението на отделни звуци или букви спрямо цялата дума и спрямо тях самите. Думата „човек" например е съставена от последователните звуци: ч-о-в-е-к. Тук няма никакъв натиск, никакво външно въздействие например от „ч" върху „о", а двата звука действуват съвместно и са част от едно цяло чрез своята вътрешна природа.
Ето защо наблюдението в света на Инспирацията може да се сравни с четене; и Съществата в този свят действуват върху наблюдателя като писмени знаци, които той трябва да изучи, за да проникне в техните отношения като в една свръхсетивна Писменост.
Тъкмо поради тази причина Духовната Наука сравнява инспиративното познание с „разчитането на скритата писменост". Как става разчитането на тази „скрита писменост" и как може да се съхрани и предаде прочетено то това ще изясним с примери от предходните глави на тази книга. Най-напред описахме съставните части, които изграждат човешкото същество. После показахме как Земята, върху която се развива днешният човек, е преминала през предишните еволюционни степени, означени като Сатурново, Слънчево и Лунно състояние. Възприятията, чрез които разпознаваме съставните части на човешкото същество, както и предходните планетарни въплъщения на Земята, са част от имагинативното познание.
към текста >>
Тъкмо поради тази причина Духовната Наука
сравняв
а инспиративното познание с „разчитането на скритата писменост".
Това отношение можем да сравним със следния случай, взет от физическия свят. Нека да разгледаме отношението на отделни звуци или букви спрямо цялата дума и спрямо тях самите. Думата „човек" например е съставена от последователните звуци: ч-о-в-е-к. Тук няма никакъв натиск, никакво външно въздействие например от „ч" върху „о", а двата звука действуват съвместно и са част от едно цяло чрез своята вътрешна природа. Ето защо наблюдението в света на Инспирацията може да се сравни с четене; и Съществата в този свят действуват върху наблюдателя като писмени знаци, които той трябва да изучи, за да проникне в техните отношения като в една свръхсетивна Писменост.
Тъкмо поради тази причина Духовната Наука сравнява инспиративното познание с „разчитането на скритата писменост".
Как става разчитането на тази „скрита писменост" и как може да се съхрани и предаде прочетено то това ще изясним с примери от предходните глави на тази книга. Най-напред описахме съставните части, които изграждат човешкото същество. После показахме как Земята, върху която се развива днешният човек, е преминала през предишните еволюционни степени, означени като Сатурново, Слънчево и Лунно състояние. Възприятията, чрез които разпознаваме съставните части на човешкото същество, както и предходните планетарни въплъщения на Земята, са част от имагинативното познание. По-нататък обаче е необходимо да вникнем в съотношенията между Сатурновото състояние и човешкото физическо тяло, между Слънчевото състояние и етерното тяло и т.н.
към текста >>
В
сравнение
с всички предишни опитности, то е действително нещо ново.
Тези упражнения изискват от ученика да премахне от своето съзнание не само образите, които е създавал при постигане на Имагинацията, но и живота в своята собствена душевна дейност, в която се е вглъбявал по пътя към Инспирацията. Следователно, в този случай той не трябва да има в душата си буквално нищо от предварително известните му външни и вътрешни изживявания. И ако след отстраняването на външните и вътрешни изживявания съзнанието му продължава да е празно, т.е., ако то изобщо изчезне и той потъне в безсъзнание, по това би могъл да разбере, че все още не е достатъчно зрял, за да предприеме упражненията за Интуицията, и че трябва да продължи с упражненията за Имагинация и Инспирация. Но рано или късно идва време, когато след отстраняването на външните и вътрешни изживявания, съзнанието не остава празно, а в него откриваме нещо, спрямо което човек също може да медитира. Обаче това „нещо" е от съвсем особено естество.
В сравнение с всички предишни опитности, то е действително нещо ново.
Сега човек знае: Това е нещо напълно непознато за мен. То е като действителния тон, който ухото чува; само че то може да проникне в моето съзнание единствено чрез Интуицията, както тонът може да проникне там само чрез ухото. С Интуицията се премахва и последният остатък от сетивните впечатления на човека. Духовният свят се отваря пред познанието по един начин, който няма нищо общо с физическите свойства на сетивния свят.
към текста >>
Това познание идва по твърде различен път в
сравнение
с познанието за сетивно-физическия свят.
По-нататък ученикът трябва да постигне независимост на особените етерни потоци и формации от физическото тяло, както и способност да си служи с тях самостоятелно. Така лотосовите цветове се превръщат за него в инструменти, с чиято помощ той привежда етерното тяло в движение. Преди да стане това, необходимо е в цялата сфера на етерното тяло да се образуват специални потоци и лъчения, които го обгръщат като в една фина мрежа, превръщайки го в самостоятелно същество. След този етап, осъществяваните в етерното тяло потоци и движения могат безпрепятствено да влязат в досег с външния духовно- душевен свят и да се свържат с него така, че външните духовно-душевни процеси да се слеят с вътрешните, с тези на човешкото етерно тяло. Сега настъпва и моментът, когато човек, започва да възприема света на Инспирацията напълно съзнателно.
Това познание идва по твърде различен път в сравнение с познанието за сетивно-физическия свят.
В последния случай от сетивата човек получава възприятия и после върху тях изгражда представи и понятия. При инспиративното познание нещата не стоят така. Обектът на познанието тук идва непосредствено с възприятието, актът е един; след възприятието няма размисъл. Това, което за сетивно-физическото познание се постига едва по-късно в понятието, при Инспирацията идва едновременно с възприятието. Ето защо, ако не сме създали гореописаната мрежа в етерното тяло, бихме се слели в едно цяло с душевно-духовния свят, без да сме в състояние да се разграничим от него.
към текста >>
Ако сериозно проучи развитието на света и на човечеството и знае как в определен момент от това развитие, силите на Луцифер са проникнали в човешката душа, човек ще понесе
сравни
телно леко откритието, че тези луциферични Същества с техните всевъзможни действия се съдържат в образа на неговото собствено същество.
Благодарение на редовното си обучение, човек се запознава по естествен начин с достатъчно много подробности от Духовната Наука, а освен това намира и достатъчно средства за себепознание и себенаблюдение, за да посрещне уверен и смел, своя двойник. Сега за ученика положението е такова, че практически той вижда под друга форма и само като образ на имагинативния свят това, което вече е опознал във физическия свят. Ако човек още във физическия свят обхване със своя разум закона на Кармата, той няма да изтръпне от ужас, когато съзре очертанията на бъдещата си съдба в образа на своя двойник.
Ако сериозно проучи развитието на света и на човечеството и знае как в определен момент от това развитие, силите на Луцифер са проникнали в човешката душа, човек ще понесе сравнително леко откритието, че тези луциферични Същества с техните всевъзможни действия се съдържат в образа на неговото собствено същество.
към текста >>
В обикновения живот на сетивно-физическия свят, този източник на измама представлява
сравни
телно малка опасност; защото тук външният свят винаги рязко ще наложи своите собствени форми, независимо от стремежа на наблюдателя да го оцвети според своите желания и интереси.
Ако обаче упътванията за духовното обучение се изпълняват точно, това същевременно премахва и източниците на тези измами и заблуждения. Разбира се, тук не бихме могли да се спрем на многобройните подробности, които имат значение за предотвратяването на тези неща. Можем само да загатнем за какво става дума. Измамите, за които говорим тук, произхождат от два източника. Те възникват отчасти поради това, че човек оцветява действителността чрез своята собствена същност.
В обикновения живот на сетивно-физическия свят, този източник на измама представлява сравнително малка опасност; защото тук външният свят винаги рязко ще наложи своите собствени форми, независимо от стремежа на наблюдателя да го оцвети според своите желания и интереси.
Обаче щом човек навлезе в имагинативния свят, образите на този свят се променят чрез такива желания и интереси, така че човек застава пред един вид действителност, която сам е създал или поне е съучаствувал в нейното създаване. Благодарение на това, че чрез срещата с „Пазача на прага" окултният ученик опознава всичко, което носи в себе си, следователно и всичко, което той внася в душевно-духовния свят, този източник на измама е премахнат. А подготовката, която си налага окултният ученик преди да пристъпи в душевно-духовния свят, създава у него навика да заличава себе си още при наблюдението на сетивно- физическия свят и да оставя нещата и процесите да му говорят направо чрез тяхната вътрешна същност. Ако човек е достатъчно усърден в тази подготовка, той може спокойно да очаква срещата с „Пазача на прага". Чрез нея той окончателно ще провери, дали наистина е в състояние да заличава своето собствено същество и тогава, когато се изправя пред душевно-духовния свят.
към текста >>
Ако обаче поради неправилно духовно обучение, някой би пристъпил неподготвен към това изживяване, когато стигне до „Големия Пазач на прага", душата му би се изпълнила с нещо, което можем да
сравни
м само с „чувството на неизмерима уплаха", с „безграничен страх".
Ако обаче поради неправилно духовно обучение, някой би пристъпил неподготвен към това изживяване, когато стигне до „Големия Пазач на прага", душата му би се изпълнила с нещо, което можем да сравним само с „чувството на неизмерима уплаха", с „безграничен страх".
към текста >>
82.
ПОДРОБНОСТИ ОТ ОБЛАСТТА НА ДУХОВНАТА НАУКА - Етерното тяло на човека
GA_13 Въведение в Тайната наука
Който вземе под внимание тези факти, ще знае как да се отнася и към описанията, направени в смисъла на Духовната Наука, (
сравни
с глава II.)
В душата му трепва същото вътрешно усещане, което той има пред цветната корона на една цъфнала праскова; после това усещане нараства и той вече е сигурен: етерното тяло има цвета на цъфналата праскова. Впоследствие той започва да възприема и отделните органи и течения на етерното тяло. Етерното тяло може да бъде описано и с по-големи подробности, като се спрем на онези душевни изживявания, които съответствуват на топлинните, звукови усещания и т. н. Защото то не е просто едно явление, изградено от цветове. В същия смисъл могат да бъдат описани астралното тяло и другите свръхсетивни съставни части на човека.
Който вземе под внимание тези факти, ще знае как да се отнася и към описанията, направени в смисъла на Духовната Наука, (сравни с глава II.)
към текста >>
83.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да се
сравни
не може с нищо,
да се сравни не може с нищо,
към текста >>
84.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
световни цели и
сравни
ги после
световни цели и сравни ги после
към текста >>
85.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
което във
сравнение
с това,
което във сравнение с това,
към текста >>
86.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Със същността в стихиите
сравни
го,
Със същността в стихиите сравни го,
към текста >>
87.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Отначало човек възприема това второ Себе като по-низша същност, в
сравнение
с всичко останало, което той обхваща със своето ясно, търсещо доброто и истината съзнателно душевно същество.
Всеки човек, който размишлява върху себе си, скоро открива, че освен своето Себе (Selbst), възприемано чрез мислите, чувствата, както и чрез съзнателно насочените волеви импулси, той притежава и друго, по-пълноценно Себе, на което е подчинен като на една по-висша сила.
Отначало човек възприема това второ Себе като по-низша същност, в сравнение с всичко останало, което той обхваща със своето ясно, търсещо доброто и истината съзнателно душевно същество.
Затова се стреми да преодолее тази по-низша същност.
към текста >>
Но има и по-съществена причина, която може да хвърли още по-голяма светлина върху тайните на човешкия живот, в
сравнение
с току-що казаното и тя е следната.
Отговорът на първата половина от въпроса може да бъде много лесен: Ако тези по-висши сили биха действували и по-нататък по същия начин, човекът щеше да си остане завинаги дете; той не би могъл да стигне до Азовото съзнание. Това, което по-рано е действувало отвън, трябва да се пренесе в неговата собствена душевна същност.
Но има и по-съществена причина, която може да хвърли още по-голяма светлина върху тайните на човешкия живот, в сравнение с току-що казаното и тя е следната.
От Духовната Наука знаем, че човешкото тяло, такова каквото е то в съвременния стадий на развитие, трябва да се разглежда като резултат от други състояния, като нещо, което непрекъснато е усъвършенствувало своята сегашна форма. Който е запознат с Духовната Наука знае, че еволюцията на човека се извършва поради въздействията на различни сили върху цялото човешко същество: Едни сили действуват върху физическото тяло, други върху етерното тяло, трети върху астралното тяло. Човешкото същество поличава сегашната си форма благо дарение на това, че върху него са действували силите, които ние наричаме луциферични и ариманични. Чрез тези сили човешкото същество е станало в известно отношение по-лошо, отколкото би трябвало да бъде, ако върху него биха действували само силите, идващи от космическите духовни предводители, които се стремят единствено към правилното развитие на човека. Причините за нашите страдания, болести, както и за смъртта трябва да се търсят извън Съществата, които се опитват да ръководят развитието ни в правилната посока, а именно в луциферическите и ариманически Същества, намесващи се често в това праволинейно развитие.
към текста >>
88.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Например, един Ангел е нещо повече, след като известно време е ръководил хората, в
сравнение
с това, което е бил по-рано.
Тогава на египтяните се откриваха свръхчовешките Учители, за които египтяните казваха, че те ръководят хората като Богове. Заедно с тях обаче действуваха и такива Същества, които бяха достигнали своята ангелска степен само наполовина или отчасти. Трябва да сме наясно, че в древен Египет човекът беше достигнал определена степен от развитието, т.е. душите на съвременните хора бяха достигнали през египетската епоха съответната степен. Обаче не само ръководеният човек постига нещо, но и за ръкодещите Същества процесът на ръководството означава нещо, което ги тласка напред в тяхното собствено развитие.
Например, един Ангел е нещо повече, след като известно време е ръководил хората, в сравнение с това, което е бил по-рано.
Чрез своето участие в ръководенето напредва също и Ангелът както „истинският", така и изоставащият. Всички същества могат да се развиват, всичко се намира в непрекъснато развитие. Но на всяка степен от развитието има изоставащи Същества. Така в древната египетска култура различаваме: Божествени ръководители, Ангели, после полубожествени ръководители, които още не са постигнали ангелската степен, и накрая хората. Обаче определени Същества от редовете на свръхчовеците отново изостават, т.е.
към текста >>
89.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Ако искаме да си послужим с едно
сравнение
, нека да си представим всеки човек като отражение в едно сферично огледало.
Ако искаме да си послужим с едно сравнение, нека да си представим всеки човек като отражение в едно сферично огледало.
В него ще се отразят и образите на целия останал свят. Да допуснем, че върху огледалото очертаваме контурите на отделните образи. След това вземаме огледалото и носим получените образи навсякъде с нас. Тук е загатнат един съществен факт: Когато човек се ражда, той поема в себе си едно огледално отражение на Космоса и носи този единствен образ през целия си живот. Но с огледалото можем да постъпим и така, че макар да е винаги с нас, то да отразява околния свят.
към текста >>
Той забеляза лекото му равномерно движение и
сравни
тези движения с ударите на своя пулс.
Духовните влияния, които ръководят човечеството не винаги действуват така, че човек да ги възприема съзнателно. Да си представим например Галилей в катедралата на Пиза. Хиляди хора преди него са вижда ли църковния полилей, но никой не го беше видял с неговия поглед.
Той забеляза лекото му равномерно движение и сравни тези движения с ударите на своя пулс.
Така той откри, че ритмичните колебания на църковния полилей са подобни с тези на човешкия пулс и стигна до Закона на махалото в смисъла на съвременната физика. А днес всички знаят, че тя не би съществувала без принципите на Галилей. Ето как навремето действуваха силите, които днес се проявяват в Духовната Наука; те накараха Галилей да влезе в катедралата на Пиза под ритмично подвижния църковен полилей и днешната физика получи своите основни принципи. Точно по такъв невидим и тайнствен начин духовният свят ръководи човечеството.
към текста >>
90.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Обаче веднага се оказва, че тези изживявания не могат да бъдат
сравняв
ани с обикновените сънища.
Може да настъпи момент, когато вътрешните изживявания на душата изведнъж се променят из основи. Често се започва с това, че съновиденията изведнъж започват да дават силно отражение върху душата.
Обаче веднага се оказва, че тези изживявания не могат да бъдат сравнявани с обикновените сънища.
В последния случай човек е напълно откъснат от сетивния и разсъдъчен свят и въпреки това изживява нещата така, както ги изживява в обикновения живот, заставайки буден срещу външния свят. Той се усеща принуден да си изгради представа за своите изживявания и за тази цел си служи с понятия, които му предлага обикновеният живот; но в същото време много добре знае, че изживява неща, различни от тези, за които е нормално да си служим с нашите понятия. Сега човек счита тези понятия само като изразно средство за изживявания, каквито по-рано е имал, и за които е убеден, че в обикновения живот те не са възможни. Той се усеща, като че ли отвсякъде е заобиколен от пристъпите на някаква буря. Чува гръмотевици и вижда светкавици.
към текста >>
Душата трябва да е в състояние да
сравняв
а съвсем точно своите особени изживявания с изживяванията си в обикновения външен свят.
За да стигнем до правилни заключения, необходимо е, след като душата е минала през подобно изживяване и след като то е вече приключило, да се държим по напълно здрав и нормален начин спрямо външния свят.
Душата трябва да е в състояние да сравнява съвсем точно своите особени изживявания с изживяванията си в обикновения външен свят.
Ако човек е склонен и в ежедневния си живот да се разпилява във все възможни фантазии върху нещата, той няма да стигне до съответните заключения. Колкото повече му е присъщ здрав и трезв усет за действителността, толкова по-добре ще може да изгражда верни и точни оценки за нещата. Човек постига доверие в свръхсетивните опитности само тогава, когато е сигурен, че на процесите и нещата от обикновения свят гледа разумно и ясно, че ги приема такива, каквито са. След като са изпълнени всички необходими условия и са взети мерки, изключващи едни или други лъжливи образи, човек вече знае, че е изживял нещо, за което тялото няма никаква заслуга. Той е постигнал това без непосредственото участие на тялото; той е наблюдавал свръхсетивния свят чрез укрепналата в себе си душа.
към текста >>
91.
ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Ако искаме да
сравни
м този свят с нещо, което принадлежи на обикновените изживявания, бихме могли да се обърнем към света на спомените, към паметовите представи (Gedachtnis-vorstellungen).
Сега, когато възприема не чрез сетивното тяло, а вън от него и чрез етерното тяло, човек се докосва до един свят, който остава напълно непознат за сетивното възприятие и разума.
Ако искаме да сравним този свят с нещо, което принадлежи на обикновените изживявания, бихме могли да се обърнем към света на спомените, към паметовите представи (Gedachtnis-vorstellungen).
Както те се пораждат в най-вътрешните области на душата, така става и със свръхсетивните изживявания на етерното тяло. Само че при една паметова представа душата знае, че тя се отнася до едно предишно изживяване в сетивния свят. Свръхсетивна та представа също носи едно отношение в себе си. Както паметовата представа се проявява като нещо, което не може да се разглежда просто като образ на фантазията, така стоят нещата и със свръхсетивната представа. Тя се ражда от душевното изживяване, но в същото време се проявява като едно вътрешно изживяване, което е в определени отношения с външния свят.
към текста >>
92.
ПЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Обаче той не може да остане в свръхсетивния свят и да
сравняв
а съответните факти и Същества с други.
свят в едно особено етерно тяло, както и от друга страна, веществата и силите на физическия свят са центрирани в неговото физическо тяло. Това се потвърждава, когато човек, намирайки се извън своето сетивно тяло, поиска да се ориентира в свръхсетивния свят. Може да се случи така, че пред човека да застане даден факт или Същество от свръхсетивния свят. Те могат да са там, човек може да гледа в тях, и все пак да не знае какво представляват те. Ако е достатъчно силен, той може да ги прогони, но само чрез енергичен размисъл върху своя опит в сетивния свят и обратно пренасяне в него.
Обаче той не може да остане в свръхсетивния свят и да сравнява съответните факти и Същества с други.
А той може да се ориентира всред това, което вижда, само по този начин. Следователно, наблюдението в свръхсетивния свят може да се ограничи до възприемането на отделни подробности, изключващо свободното движение между тях. Така човек се чувствува прикован към една или друга подробност.
към текста >>
Ако искаме да
сравни
м това състояние с нещо от сетивния свят, бихме казали следното: Да си представим, че някой става свидетел на това, как умират всичките му близки и носи в душата си спомена за тях.
Но след като събере достатъчно душевни сили чрез своите вътрешни упражнения, той може да напредне и по -нататък. Постепенно той вижда как в него не в етерния свят, а в самия него възниква един нов свят, който не е идентичен нито със сетивния, нито с етерния свят. За такъв човек към първия свръхсетивен свят се прибавя и втори. Първоначално вторият свръхсетивен свят е един изцяло вътрешен свят. Човек чувствува, че го носи със себе си и че е сам с него.
Ако искаме да сравним това състояние с нещо от сетивния свят, бихме казали следното: Да си представим, че някой става свидетел на това, как умират всичките му близки и носи в душата си спомена за тях.
Те продължават да живеят за него единствено под формата на мисли.
към текста >>
93.
ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Разбира се, това е само
сравнение
, защото например огледалният образ изчезва веднага, след като човек се отстрани от огледалото.
Тази опитност именно опитност, а не теория позволява да вникнем в това, което досега сме разглеждали като наша Азова същност. Тя се представя като една тъкан от паметови представи, която се поражда от етерното и астралното тяло, както огледалото поражда образа. Както човек не се уеднаквява със своя огледален образ, така и душата в духовния свят не се уеднаквява с нейните сетивни изживявания.
Разбира се, това е само сравнение, защото например огледалният образ изчезва веднага, след като човек се отстрани от огледалото.
Тъканта, съставена от паметовите представи и изразяваща това, което в сетивния свят приемаме като нашия собствен Аз, има много по-голяма самостоятелност от огледалния образ. Тя е нещо само по себе си. И все пак спрямо истинското съществувание на душата, тя се отнася както образът към своя първоизточник. В своя истински живот душата усеща, че тя се нуждае от себеразкриването на този образ. Тя знае, че той е нещо съвсем друго, но също и това, че никога не би стигнала до пълно себепознание, ако първоначално не разполагаше със своя собствен образ, който след издигането и в духовната област се превръща за нея в един външен свят.
към текста >>
94.
ОСМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Ако някой е в състояние обективно да
сравни
естественонаучните доказателства с изградените по същия начин духовнонаучни доказателства, той лесно ще се убеди в еднаквата им доказателствена стойност.
В науката за Духа не съществува нищо, което да не може да се подкрепи от съответните доказателства. Но трябва да напомним, че духовнонаучните доказателства се признават много по-трудно от естественонаучните. Това е напълно разбираемо. Но то не се дължи на факта, че духовнонаучните доказателства са по-малко точни и строги, а на обстоятелството, че когато човек се изправи пред тях, той веднага губи опората на сетивните факти, която го улеснява да приеме доказателствата на естествената наука. Но това няма нищо общо с доказателствените методи, с тяхната сила и резултатност.
Ако някой е в състояние обективно да сравни естественонаучните доказателства с изградените по същия начин духовнонаучни доказателства, той лесно ще се убеди в еднаквата им доказателствена стойност.
Така описанието на повтарящите се въплъщения, което ясновидецът дава, ще се подкрепи и от тези доказателства. Едното може да помогне на другото и така човек ще затвърди с помощта на разума убеждението си в смисъла от повтарящите се въплъщения с оглед на цялостната човешка еволюция.
към текста >>
95.
ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1918 г.
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Наистина, при съответните упражнения, укрепващи душата в посочения тук смисъл, човек
сравни
телно лесно стига до първите свръхсетивни опитности.
Ако човек е минал през една свръхсетивна опитност, той далеч не е станал по-сръчен, за да я повтори. И ако веднъж тази опитност е била факт, това е вече основание, тя да се отдалечи от него. Тя се стреми, така да се каже, да избяга от него. И той трябва да положи особени усилия, за да гарантира на душата много по-могъщи сили за възпроизвеждане на свръхсетивната опитност, отколкото силите, които са осъществили първото появяване на тази опитност. При първите стъпки по пътя на свръхсетивното познание, този факт се превръща за човека в източник на тежки разочарования.
Наистина, при съответните упражнения, укрепващи душата в посочения тук смисъл, човек сравнително лесно стига до първите свръхсетивни опитности.
Радостта от постигнатия напредък е голяма. Обаче той скоро забелязва, че тези опитности не могат да се повторят. И тогава той започва да се усеща като празен спрямо свръхсетивния факт. Сега важното е човек да разбере съвсем ясно, че първоначалните усилия, довели до резултата, не са достатъчни за повторното му възпроизвеждане; необходими са много по-големи усилия, често пъти от съвсем друго естество.
към текста >>
96.
ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Направо ще заявим, че за истинското свръхсетивно наблюдение се изисква не само способността да съзрем в себе си един свят от образи, но и една съвсем друга способност, която може да се
сравни
с четенето в сетивния свят.
На първо място душата трябва да се подготви, за да посреща тези образи в духовното си зрително поле; за целта трябва да развие особено грижливо и чувството, че не следва да се задържа при тези образи, а да ги отнася по адекватен начин към свръхсетивния свят.
Направо ще заявим, че за истинското свръхсетивно наблюдение се изисква не само способността да съзрем в себе си един свят от образи, но и една съвсем друга способност, която може да се сравни с четенето в сетивния свят.
към текста >>
Като изтъкана от образи, тази панорама не съдържа друго освен това, което може да се
сравни
със спомените.
Благодарение на това от потоците на душевния живот възникват посочените образи. По своето естество те представляват една панорама, която изцяло е изтъкана от самата душа. Необходимите за този акт сили обаче, душата черпи от сетивния свят.
Като изтъкана от образи, тази панорама не съдържа друго освен това, което може да се сравни със спомените.
към текста >>
97.
ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Когато по отношение на етерното тяло се говори за външен свят, имаме предвид не външния, сетивно възприемаем физически свят, а един духовен обкръжаващ свят, който в
сравнение
с физическия е също така свръхсетивен, както и етерното тяло спрямо физическото.
Етерното тяло е втората съставна част на човешкото същество. В него са вложени причините за живота на физическото тяло. По отношение на етерното си тяло човек не е така обособен от външния свят, както физическото му тяло е обособено от външния физически свят.
Когато по отношение на етерното тяло се говори за външен свят, имаме предвид не външния, сетивно възприемаем физически свят, а един духовен обкръжаващ свят, който в сравнение с физическия е също така свръхсетивен, както и етерното тяло спрямо физическото.
Като етерно същество човекът е поставен в един етерен (елементарен) свят. В обикновените си изживявания човек няма представа, че като етерно същество той пребивава в един елементарен свят.
към текста >>
98.
ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Духовният стремеж на човечеството през тези епохи показва един съществено различен характер в
сравнение
с другите времена преди нея.
Първата епоха на развитието на философските възгледи започва в гръцката древност. Тя може да бъде ясно исторически проследена в миналото до Форекидес от Сирос и до Талес от Милет. Тя завършва с времената, в които се пада основаването на християнството.
Духовният стремеж на човечеството през тези епохи показва един съществено различен характер в сравнение с другите времена преди нея.
Това е епохата на пробуждащия се мисловен живот. Преди това човешката душа живее в образни /символични/ представи относно света и съществуването. Колкото и усилия да правим, да дадем право на онези, които биха искали да виждат философския мисловен живот развит още в преди гръцките времена; при едно безпристрастно разглеждане на нещата ние не можем да сторим това. И ние сме заставени да поставим истинската, явяваща се във формата на мисли философия в Гърция, там е нейното начало. Това, което в ориенталски, в египетски мирови съзерцания е подобно на елемента на мисълта, при едно истинско разглеждане то се оказва не истинска мисъл, а образ, символ.
към текста >>
99.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
В
сравнение
с тези три "прамайки" онези на Ферекид са с една степен по-малко образни.
Така както тези три първични същества се явяват при Ферекид, тези ни сочат към предшествениците на тази личност, към така наречените "Орфици" /последователи на Орфей/. Тези орфици са последователи на един начин на мислене, което живее още изцяло в образността. При тях също се намират три първични същества: Зевс, Хронос и Хаосът.
В сравнение с тези три "прамайки" онези на Ферекид са с една степен по-малко образни.
Ферекид се стреми вече да схване с мислителния живот това, което орфиците са държали още напълно като образ. Ето защо той се явява като онази личност, при която можем да говорим за "раждането на мислителния живот". У Ферекид това се изразява по-малко чрез мислителното схващане на орфическите представи, а повече чрез определено основно настроение на душата, което след това отново намираме при някои философстващи следовници на Ферекид в Гърция. Ферекид се вижда именно принуден да вижда произхода на нещата в "Доброто"/Аригон/. Той не можеше да свърже това понятие с "митическите светове на боговете" на старото време.
към текста >>
При Анаксагор можем да
сравни
м първичните части същества още с живи зародиши; при Демокрит те се превръщат в мъртви, невидими частици, които чрез различни комбинации образуват нещата на външния свят.
При Демокрит хомойомерите на Анаксагор са станали с една значителна степен по-материални.
При Анаксагор можем да сравним първичните части същества още с живи зародиши; при Демокрит те се превръщат в мъртви, невидими частици, които чрез различни комбинации образуват нещата на външния свят.
Те се движат отдалечавайки се един от други, едни към други, едни през други: Така се раждат природните процеси. Мировият Ум, Нус, на Анаксагор, който като едно духовно /безтелесно/ съзнание прави да възникват по целесъобразен начин мировите процеси от задружното действие на хомойомерите, при Демокрит се превръща в безсъзнателна природна закономерност /Ананке/. Душата иска да счита за валидно само това, което тя може да схване като близкостоящ резултат на мисълта; природата е напълно обездушена; мисълта като душевно изживяване избледнява и се превръща във вътрешен сянкообразен образ на обездушената природа. По този начин чрез Демокрит се явява мислителният първообраз на всички повече или по-малко материалистично оцветени светогледи на следващите времена.
към текста >>
От тази същност, която се намира над мисълта, която не може да се
сравни
с нищо, върху което са възможни мисли, извират всички процеси на света.
Върху този душевен живот схващането на мислите по-скоро хвърля едно було, отколкото да го разкрива. Душата трябва да победи същността на мисълта, да я изкорени в себе си и след това изкореняване може да навлезе в едно изживяване, което я свързва с Първичното същество на света. Мисълта довежда душата до себе си; тя трябва да схване сега в себе си нещо, което отново я отвежда от областта, в която я е довела мисълта. Плотин се стреми към едно озарение, което се явява в душата, след като тя е напуснала областта, в която я е довела мисълта. Така той смята, че се издига до едно мирово същество, което не влиза в живота на мислите; ето защо за него мировият Разум, до който се издигат Платон и Аристотел, не е последното, до което душата стига, а едно творение на по-висшето, което се намира вън от всяко мислене.
От тази същност, която се намира над мисълта, която не може да се сравни с нищо, върху което са възможни мисли, извират всички процеси на света.
към текста >>
100.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
В
сравнение
с гръцкия мислителен живот в тези представи можем да съзрем нещо ново, въпреки че отначало те приличат на един спомен за него от миналото.
В сравнение с гръцкия мислителен живот в тези представи можем да съзрем нещо ново, въпреки че отначало те приличат на един спомен за него от миналото.
Гръцкото мислене сочи към душата; при Августина вниманието се насочва към центъра на душевния живот. Гръцките мислители разглеждат душата в нейното отношение към света; при Августина срещу душевния живот застава нещо в самия този душевен живот и съзерцава този душевен живот като един особен, затворен в себе си свят. Можем да наречем центъра на душевния живот "Азът" на човека. За гръцките мислители отношението на душата към света става загадка; за новите мислители такава загадка става отношението на "Аза" към душата. Това се вести за първи път при Августина; следващите светогледни стремежи имат още твърде много работа, за да доведат светогледа в съгласие с религията, отколкото да осъзнаят вече ясно новото, което е възникнало сега в духовния живот.
към текста >>
Как и двете течения говорят върху мисълта, това показва, че в
сравнение
с нейното съществуване в гръцката душа тази мисъл така е избледняла, както беше претърпяло това образното мислене в душата на гръцкия мислител.
Във времената, които стоят между старото светогледно течение и по-новото течение, гръцкият мислителен живот пресъхва; обаче под повърхността в човешката душа се явява като факт съзнанието за Аза; от средата на Средновековието човекът насочва своя поглед срещу този извършен факт; и чрез силата на този факт се развива новата форма на загадката на живота. Реализмът и номинализмът са симптом за това, че човекът чувства извършения факт.
Как и двете течения говорят върху мисълта, това показва, че в сравнение с нейното съществуване в гръцката душа тази мисъл така е избледняла, както беше претърпяло това образното мислене в душата на гръцкия мислител.
към текста >>
101.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Когато разгледаме, как той счита, че светът е съставен от безкрайно много малки оживени и душевно изживяващи себе си първични същества, монадите, които не са родени и са непреходни и които в тяхното задружно действие произвеждат природните явления, бихме могли да бъдем съблазнени да
сравни
м Джордано Бруно с Анаксагор, според който светът е съставен от хомойомерите.
На основата на разцъфтяването на естествената наука в по-ново време стои същото търсене както в мистиката на Яков Бьоме. Това може да се види при един мислител, който е израснал непосредствено от духовното течение, което в Коперник /1473-1543 г./, Кеплер /1571-1630 г./, Галилей /1564-1642 г./ и др. доведе до първите големи постижения на естествената наука в по-ново време. Това е Джордано Бруно / 1548-1600 г./.
Когато разгледаме, как той счита, че светът е съставен от безкрайно много малки оживени и душевно изживяващи себе си първични същества, монадите, които не са родени и са непреходни и които в тяхното задружно действие произвеждат природните явления, бихме могли да бъдем съблазнени да сравним Джордано Бруно с Анаксагор, според който светът е съставен от хомойомерите.
Въпреки това между двамата има значителна разлика. У Анаксагор се развива мисълта за хомойомерите, когато той се отдава на света съзерцавайки го; светът му вдъхновява тази мисъл. Джордано Бруно чувства: Това, което се намира зад природните явления, трябва да си го представим като образ на света така, че същността на Аза да бъде възможна в този образ на света. Азът трябва да бъде една монада, иначе той не би искал да бъде действителен. Така приемането на монадите става нещо необходимо.
към текста >>
Нека
сравни
м, колко различно Аристотел и Джордано Бруно стигат до представата за Бога.
Нека сравним, колко различно Аристотел и Джордано Бруно стигат до представата за Бога.
Аристотел разглежда света; той вижда пълния смисъл на природните процеси на него му се разкрива мисълта на "първия Двигател" на тези процеси. В своя душевен живот Джордано Бруно се издига чрез борба до представата на монадите; природните процеси са някакси заличени в образа, в който се явяват безброй монади действащи едни върху други. А Бог е силовата Същност, действаща във всички монади зад всички процеси на възприемаемия свят. В страстната враждебност на Джордано Бруно против Аристотел се изразява противоположността между мислителите на Гърция и тази на по-ново време.
към текста >>
Така щото относно това Гьоте употребява думите: "Защото как може човек да слуша спокойно, когато той
сравняв
а така лекомислено съчиненията на Аристотел и на Платон, които, според него, понеже нямат порядъчно съдържание, ще са изплували много добре до нас.
Защото чрез това, се надява той, човекът ще намери своето сигурно отношение към света. Бейкън чувства, че новото време не може вече да върви по пътя на Аристотел. Обаче той не знае, че в различните епохи в човека действат властващо различни душевни сили. Той отбелязва само, че той, Бейкън, трябва да отхвърли Аристотел. И върши това със страст.
Така щото относно това Гьоте употребява думите: "Защото как може човек да слуша спокойно, когато той сравнява така лекомислено съчиненията на Аристотел и на Платон, които, според него, понеже нямат порядъчно съдържание, ще са изплували много добре до нас.
Бейкън не разбира, че самият той иска да постигне същото, което Платон и Аристотел са постигнали, и че на същата цел той трябва да си послужи с други средства, защото средствата на древността не могат вече да бъдат такива на новото време. Той посочва един път, който във външното поле на природата би могъл да изглежда плодотворен; но Гьоте показва с примера на Галилей, че и на това поле е необходимо нещо различно от това, което Бейкън изисква. Ето защо пътят на Бейкън трябва да се окаже съвсем безплоден, когато душата търси достъпа не само до отделното изследване, а до един светоглед. Какъв плод ще донесе на един такъв светоглед търсенето на отделните явления и образуването на общи идеи от такива явления, ако тези общи идеи не проблясват като светкавици в душата от основите на съществуването и не доказват чрез самите себе си тяхната истинност? В древността мисълта се явяваше в душата като едно възприятие; този начин на възникване бе заличен от яснотата на новото съзнание за Аза; това, което в душата води до мислите, които трябва да образуват един светоглед, трябва да се оформи като едно откритие на душата.
към текста >>
Нека
сравни
м само състоянието на мисленето върху природата, както то се ражда чрез Коперник, Галилей, Кеплер с това, което го е предхождало.
Като един друг симптом на това преобразуване на човешката душевна организация се явява възникването на по-новия естественонаучен начин на мислене.
Нека сравним само състоянието на мисленето върху природата, както то се ражда чрез Коперник, Галилей, Кеплер с това, което го е предхождало.
На този естественонаучен начин на образуване на представите отговаря настроението на човешката душа в началото на по-новата епоха на 16-тото столетие. От сега нататък на природата се гледа така, че сетивното наблюдение над нея става единственият свидетел. Бейкън е едната, Галилей другата личност, при които това изпъква ясно. Образът на природата не трябва вече да бъде нарисуван така, че в този образ мисълта да бъде чувствана като сила изявена от самата природа. От образа на природата постепенно изчезва все повече това, което се чувствува само като едно произведение на себесъзнанието.
към текста >>
Подбуден от Лок Георг Бъркли /1684-1753 г./ стигна до съвършено други резултати в
сравнение
с тези на първия.
Подбуден от Лок Георг Бъркли /1684-1753 г./ стигна до съвършено други резултати в сравнение с тези на първия.
Бъркли намира, че впечатленията, които нещата и процесите на света изглежда да произвеждат върху човешката душа, са всъщност само в тази душа. Когато виждам "червено", аз трябва да дам съществуване на това "червено" в мене; когато чувствам "топло", "топлотата" живее в мене. И така е с всичко, което аз привидно приемам отвън. Вън от това, което създавам в самия мене, аз не зная въобще нищо за външните неща. По този начин няма никакъв смисъл да говоря за неща, които са материални, веществени.
към текста >>
Какво имаме сега повече на това усещащо тяло в
сравнение
с неусещащото по-рано?
Един пример за това е Кондияк /1715-1780 г./. И той, също както Лок, счита, че всяко познание на света трябва, даже може само да почива само на наблюдението на сетивата и на мисленето. Но той отива по-нататък до най-крайното последствие: мисленето няма за себе си никакви самостоятелна действителност; според него то не е нищо друго, освен едно изтънчено, преобразено външно сетивно възприятие. Следователно в един образ на света, който трябва да отговаря на истината, трябва да бъдат приети само сетивните усещания. Неговото обяснение в това направление е многозначително: да вземем душевно още съвсем непробуденото човешко тяло и да си представим, как сетивата се пробуждат едно след друго.
Какво имаме сега повече на това усещащо тяло в сравнение с неусещащото по-рано?
Едно тяло, върху което околният свят е направил впечатление. Тези впечатления на околния свят са произвели изцяло това, което счита, че е един "Аз". Този светоглед не стига до никаква възможност да схване "Аза", себесъзнателната "душа" някъде и той стига до един образ на света, в който този Аз не може да се яви. Това е светогледът, който се стреми да свърши със себесъзнателната душа чрез това, че докопва нейното несъществуване. По същите пътища вървят Сарл Боне /1720-1793 г./, Клод Адриен Хелвениус /1715-1771 г./, Жюлиен ла Метри /1709 -1751 г./ и издадената в 1770 година "Системи на природата" /Systeme de la nature/ на Холбах.
към текста >>
Това становище изпъква в неговото значение, когато го
сравни
м с онова на Фридрих Хайнрих Якоби /1743-1819 г./ Якоби намира в Спиноза образ на света онова, до което човешкият ум трябва да стигне, когато проследи пътищата, които никакви сили не му предначертават.
Как противоположно на други свои съвременници Хердер се поставя към Спиноза, това хвърля светлина върху неговото становище в развитието на светогледите.
Това становище изпъква в неговото значение, когато го сравним с онова на Фридрих Хайнрих Якоби /1743-1819 г./ Якоби намира в Спиноза образ на света онова, до което човешкият ум трябва да стигне, когато проследи пътищата, които никакви сили не му предначертават.
Този образ на света изчерпва обсега на това, което човекът може да знае върху света. Обаче това знание не може да реши нищо върху природата на душата, върху божествената основа на света, върху връзката на душата с тази основа. Тези области се разкриват на човека само тогава, когато той се отдаде на едно познание основано на вярата, което почива на една особена способност на душата. Ето защо, в смисъла на Якоби, знанието трябва по необходимост да бъде атеистично. В неговото мислително построение може да има необходимата закономерност, но не божествен миров ред.
към текста >>
Ако
сравни
м Хердер със Спиноза и размислим върху съгласието на първия с убеждението на последния, трябва да признаем, че в по-новото развитие на светогледите действа един импулс, който се крие зад това, което се явява като светогледни образи.
Така както те бяха дадени от техния създател, те биха му изглеждали нарисувани в твърде сиви тонове. Той разглеждаше това, което става в природата и в историята и поставяше човешкото същество в това разглеждане. И това, което му се разкриваше по този начин, то му даваше една връзка на човешкото същество с божествената Първооснова на света и със самия свят, чрез която той се чувстваше единен със Спиноза по убеждение. Хердер беше непосредствено учуден в това, че наблюдението на природата и на историческото развитие трябва да даде един образ на света, чрез който човекът се чувства задоволен в неговото положение в мировото цяло. Спиноза считаше, че може да стигне до един такъв образ на света само в светлата сфера на мислителната работа, която се провежда по образа на математиката.
Ако сравним Хердер със Спиноза и размислим върху съгласието на първия с убеждението на последния, трябва да признаем, че в по-новото развитие на светогледите действа един импулс, който се крие зад това, което се явява като светогледни образи.
Това е стремежът към едно изживяване в душата на това, което свързва събесъзнанието с цялостта на мировите процеси. Човек иска да добие един образ на света, в който светът да се яви така, че самият човек да може да познае себе си в него, както трябва да познае себе си, когато остави да му говори вътрешният глас на себесъзнателната душа. Спиноза иска да задоволи стремежа към едно такова изживяване, като оставя силата на мисъл та да развие нейната собствена сигурност; Лайбниц разглежда душата и иска да си представи света така, както човек трябва да си го представи, когато правилната представа за душата трябва да се покаже правилно поставена в образа на света. Хердер наблюдава мировите процеси и е предварително убеден, че в човешката душа изниква правилния образ на света, когато тази душа застава с цялата си сила здраво срещу тези процеси. Това, което Гьоте казва по-късно, че всичко фактическо е вече теория, за Хердер то е без условно установено.
към текста >>
102.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Но какво значи всичката сигурност, която извличаме от собствения Аз в
сравнение
с тази най-висша истина за един морален ред на света, който все пак трябва да бъде независим от нас, ако съществуването трябва да има смисъл?
Когато Азът действа, когато той върши нещо в света; тогава той не води вече монолог само със себе си. Тогава неговите действия се вливат навън в света. Те добиват едно самостоятелно съществуване. Аз извършвам нещо; и когато съм го извършил, тогава то продължава да действа по-нататък, даже когато не участвувам вече в неговите действия. Това, което зная, има съществуване само чрез мене; това, което върша, е съставна част на един независим от мене морален ред на света.
Но какво значи всичката сигурност, която извличаме от собствения Аз в сравнение с тази най-висша истина за един морален ред на света, който все пак трябва да бъде независим от нас, ако съществуването трябва да има смисъл?
Нали всяко знание е само нещо за собствения Аз; обаче този ред на света трябва да бъде вън от Аза. Той трябва да бъде, въпреки че не можем да знаем нищо за него. Следователно ние трябва да го вярваме. Така и Фихте излиза вън над знанието и стига до вярата. Както съновидението се отнася към всяка действителност, така и знанието спрямо вярата.
към текста >>
Понеже чрез красотата човекът не е роб нито на сетивността, нито на разума, а чрез нея и двете действат заедно в неговата душа, Шилер
сравняв
а подбудата към красота с тази на детето, което в своята игра не подчинява своя дух на законите на разума, а го използва свободно, според неговата наклонност.
В това състояние е човекът и детето, което при своите действия следва наклонността и не пита, дали тази наклонност противоречи на законите на разума; "Чрез красотата сетивния човек е... насочен към мисленето; чрез красотата духовният човек е отново доведен при материята и предаден на сетивния свят". /Осемнадесето писмо върху естетическото възпитание на човека/. "висшата свобода и спокойствието на духа, свързани със сила и бодрост, това е настроението, в което трябва да ни остави едно истинско произведение на изкуството, и не съществува по-сигурен пробен камък на истинското естетическо добро. Ако след едно наслаждение от този род ние се намираме настроени към някой особен начин на чувства не или на действане, а напротив към някое друго несръчни и неразположени, това служи като едно сигурно доказателство, че не сме изпитали никакво чисто естетическо въздействие, независимо дали това се дължи на самия предмет или на нашия начин на чувстване или /какъвто е почти винаги случаят/ и на двете". /Двадесет и второ писмо върху Естетическото възпитание/.
Понеже чрез красотата човекът не е роб нито на сетивността, нито на разума, а чрез нея и двете действат заедно в неговата душа, Шилер сравнява подбудата към красота с тази на детето, което в своята игра не подчинява своя дух на законите на разума, а го използва свободно, според неговата наклонност.
Ето защо той нарича тази подбуда към красота играл на подбуда; "приятното, доброто, съвършеното, с тях човекът се отнася сериозно; но с красотата той играе. Естествено тук ние не трябва да си спомняме за игрите, които са в ход в действителния живот и които обикновено са насочени само към твърде материални предмети; но също така ние напразно бихме търсили в действителния живот красотата, за която става дума тук. Действително съществуващата красота е достойна за действително съществуващата игрална подбуда; обаче с идеала на красотата, който поставя разумът, е даден също и идеалът на игралната подбуда, която човек трябва да има пред погледа си във всички игри". /25-то писмо/. В изпълнението на тази идеална подбуда към игра човекът намира действителността на свободата.
към текста >>
Но между впрочем сигурно си остава това, че поетът е единствено истинския човек и в
сравнение
с него и най-добрият философ е само една карикатура".
Висшето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия. Когато благодари на Гьоте, че му е изпратил "Вилхелм Майстер", той върши това с думите: "- Не мога да ви изкажа, колко мъчително е често пъти за мене чувството, да проникна от едно произведение от този род във философската същност. Там всичко не е така радостно, така живо, така хармонично разрешено и така човешки истинно; тук всичко е така строго, сковано и абстрактно и така неестествено, защото всяка природа е синтеза, а философията антитеза. Наистина аз трябва да си засвидетелствам, че съм останал верен на природата в моите спекулации дотолкова, доколкото позволява понятието за анализа: Може би даже съм и останал много по-верен от колкото нашите кантианци биха считали за позволено и възможно. Но въпреки това аз не по-малко живо чувствам безкрайното разстояние между живота и разсъждението и не мога да се въздържа, в един такъв меланхоличен момент да припиша на един недостатък на моята природа това, което в един радостен и ведър час трябва да считам само като едно единствено свойство на нещата.
Но между впрочем сигурно си остава това, че поетът е единствено истинския човек и в сравнение с него и най-добрият философ е само една карикатура".
Това съждение на Шилер може да се отнася само за философията на Кант, при която Шилер е имал своите опитности. Тя в много отношения отдалечава човека от природата. Тя не проявява никаква вяра в нея, а счита като валидна истина само това, което е взето от собствената духовна организация на човека. Благодарение на това всички нейни съждения са лишени от онази свежа, пълносъдържателна цветистост, която има всичко, което ние добиваме чрез непосредственото съзерцаване на природните процеси и неща. Тази философия се движи в безкръвни, студени, сиви абстракции.
към текста >>
Той
сравняв
а възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство?
Шилер чувстваше така силно отчуждаването от природата във светогледа, в цялата култура на епохата, в която той живее, че направи от него обект на една разглеждане в статията "Върху наивната и сантиментална поезия".
Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство?
" И на този въпрос той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я намираме отново само вън от това човечество и ние я намираме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната истинност. Не нашата по-голяма природосъобразност, а съвсем обратно, противоестествеността на нашите отношения, състояние и нрави ни подбуждат да създадем едно задоволяване във физическия свят на събуждащия се стремеж към истина и простота, който, както и моралната заложба, от която произтича, живее неподкупно и неунищожимо във всяко човешко сърце, на което задоволяване не можем да се надяваме в моралната област. Ето защо чувството, с което се привързваме към природата, е близко родствено с чувството, с което при напреднала възраст съжаляваме за детството. Нашето детство е единствено неосакатената природа, ко ято още намираме в цивилизованото човечество, поради което нищо чудно, когато всяка следа на природата вън от нас ни връща към нашето детство". При гърците това беше съвършено различно.
към текста >>
Фантазията създава при един случай един пълносъдържателен образ на същественото в явленията; абстрахиращият ум може да добие само от комбинацията,
сравнение
то и пресмятането на явленията едно общо правило на тяхното протичане.
Едно последствие на този възглед върху истината и нейното познание е, че се признава на фантазията нейният дял във възникването на знанието и не се счита за единствена познавателна способност само отвлеченият ум. Представите, които Гьоте поставяше на основата на своите наблюдения върху растенията, върху образуването на растенията и на животните, не бяха сиви, отвлечени мисли, а създадени от фантазията сетивно-свръхсетивни образи. Само наблюдението съчетано с фантазията може действително да доведе до същността на нещата, а не анемичната отвлеченост: Това е убеждението на Гьоте. Ето защо той изтъква при Галилей, че този последният наблюдаваше като гений, за когото "един случай струваше колкото хиляда", като "от колебаещата се църковна лампа разви учението за махалото и за падащите тела".
Фантазията създава при един случай един пълносъдържателен образ на същественото в явленията; абстрахиращият ум може да добие само от комбинацията, сравнението и пресмятането на явленията едно общо правило на тяхното протичане.
Тази вяра на Гьоте в познавателната способност на фантазията, която се издига до едно съизживяване на творческите сили на света, почива на цялото негово схващане за света. Който както него вижда действието на природата във всичко, той не може да вижда в духовното съдържание на човешката фантазия нищо друго освен по-висши произведения на природата. Образите на фантазията са произведения на природата; и тъй като те възпроизвеждат природата, те могат да съдържат само истината, защото иначе с тези изображения природата би лъгала самата себе си, понеже тези изображения са създадени от самата нея. Само хора с фантазия могат да достигнат най-висшата степен на познанието. Такива хора Гьоте нарича "обхватни", "съзерцаващи" противоположно за "любознателните", които остават на една по-ниска степен на познанието.
към текста >>
Какво представлява всъщност една струна и едно механическо деление на същата в
сравнение
с ухото на музиканта?
Който вижда в истината най-висшия плод на всяко съществуване, онова, в което "вселената", ако тя би искала да чувства себе си като достигнала своята цел, би възкликнала и се удивила на върха на своето развитие и същество"/Гьоте в своята статия върху Винкелман/, той може да каже заедно с Гьоте: "Както познавам моето отношение към самия мене и към външния свят, аз наричам това истина. И така всеки един може да има своята собствена истина, и въпреки това тя е винаги същата". Същността на битието не стои в това, което външният свят ни доставя, а това, което човекът ражда в себе си, без то вече да съществува във външния свят. Ето защо Гьоте се обръща против онези, които искат да проникнат с инструменти и обективни опити в така наречената "вътрешност на природата", защото по самия себе си човекът, доколкото той си служи със своите здрави сетива, е най-големият и най-точният физикален инструмент, който може да съществува и това е именно голямото нещастие на по-новата физика, че нейните последователи са отделили някак си опитите от човека и познават природата само в това, което тази физика може да произведе, тя иска чрез това да го ограничи и докаже". В замяна на това "обаче човекът стои така високо, че това, което иначе не може да бъде изобразено, то се изобразява в него.
Какво представлява всъщност една струна и едно механическо деление на същата в сравнение с ухото на музиканта?
Да, можем да кажем, какво представляват елементарните явления на самата природа в сравнение с човека, който може да ги овладее и ги замени всички тях, за да може така да се каже да си ги асимилира".
към текста >>
Да, можем да кажем, какво представляват елементарните явления на самата природа в
сравнение
с човека, който може да ги овладее и ги замени всички тях, за да може така да се каже да си ги асимилира".
И така всеки един може да има своята собствена истина, и въпреки това тя е винаги същата". Същността на битието не стои в това, което външният свят ни доставя, а това, което човекът ражда в себе си, без то вече да съществува във външния свят. Ето защо Гьоте се обръща против онези, които искат да проникнат с инструменти и обективни опити в така наречената "вътрешност на природата", защото по самия себе си човекът, доколкото той си служи със своите здрави сетива, е най-големият и най-точният физикален инструмент, който може да съществува и това е именно голямото нещастие на по-новата физика, че нейните последователи са отделили някак си опитите от човека и познават природата само в това, което тази физика може да произведе, тя иска чрез това да го ограничи и докаже". В замяна на това "обаче човекът стои така високо, че това, което иначе не може да бъде изобразено, то се изобразява в него. Какво представлява всъщност една струна и едно механическо деление на същата в сравнение с ухото на музиканта?
Да, можем да кажем, какво представляват елементарните явления на самата природа в сравнение с човека, който може да ги овладее и ги замени всички тях, за да може така да се каже да си ги асимилира".
към текста >>
Бихме искали да на речем разума единствено положително, защото всяка положителност на сетивността се разтваря накрая в духовността и умът се занимава вечно само с относителното, което по себе си не е нищо, поради което пред Бога повечето или по-малкото и всички степени на
сравнение
отпадат".
Неговият идеал не е нужно да бъде кантианският, един веднъж завинаги затворен теоретически възглед по образа на математиката. Само от духовната атмосфера на едно такова възвишаващо човешката индивидуалност убеждение може да се роди една представа като тази на Жан Паул /1763-1825 г./: "Сърцето на гения, на когото служат всички бляскави и спомагателни сили, има и дава един истински признак, а именно един нов възглед за света и за живота". Как характерната черта на най-високо развития човек, на гения, би могла да създаде един нов възглед за света и живота, ако би съществувал само един истински, общовалиден светоглед, ако светът на представите би имал само една форма? Жан Паул е своего рода един защитник на Гьотевия възглед, че човекът изживява вътре в себе си най-висшата форма на съществуването. Той пише на Якоби: "Всъщност ние не вярваме в божествената свобода, в Бога, в добродетелта, а ги виждаме действително като вече дадени или даващи се, и това виждане е именно едно знание, и то едно по-висше знание, докато знанието на ума се отнася за едно по-нисше виждане.
Бихме искали да на речем разума единствено положително, защото всяка положителност на сетивността се разтваря накрая в духовността и умът се занимава вечно само с относителното, което по себе си не е нищо, поради което пред Бога повечето или по-малкото и всички степени на сравнение отпадат".
Жан Паул не иска да му се отнеме правото да изживява истината вътре в себе си и за целта да трябва да постави в движение всички душевни сили, не само логическия ум. "Сърцето, живият корен на човека, не ще ми бъде изтръгнато от трансцеденталната философия, /Жан Паул разбира светогледа свързан с Кант/ от гърдите и тя не ще постави на негово място един чист подтик на Аза; аз не позволявам да бъда освободен от зависимостта на любовта, за да бъде блажен само чрез високомерие". Така той отхвърля чуждия на света морален ред на Кант. "Аз държа на това, че съществуват както четири последни така и четири първи неща: Красота, Истина, Моралност и Блаженство, и че синтезът на тези не само е необходим, но и вече даден, само че /и затова той е именно един/ в необхватно духовно-органическо единство, без което ние не можем да имаме никакво разбиране и никакъв достъп до тези четири евангелия или части на света". Критиката на ума постъпваща с крайно логическа строгост достигна при Кант и Фихте така далеч, че понижи значението на действителното, пълножизненото само до една илюзия, до един съновиден образ.
към текста >>
103.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Шелинг
сравняв
а бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха".
"Цялата природа ни казва, че тя съвсем не съществува по силата на една чисто геометрична необходимост, в нея няма ясен, чист разум, а личност и дух, иначе геометричният ум, който така дълго е царувал, би отдавна я проникнал и би трябвало да потвърди повече своя идол на всеобщи и вечни природни закони, отколкото това е станало досега, тъй като ежедневно все повече трябва да познае нерационалното отношение на природата към него". Както човекът не е само ум и разум, а съединява в себе си и други способности и сили, така, в смисъла на Шелинг, трябва да бъде и при първичното божествено Същество. Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество". Неговият живот има най-голяма аналогия с човешкия. Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ борба и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото.
Шелинг сравнява бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха".
Шелинг дава на своя бог все по-индивидуални черти. Той ги описва като един човек, когато казва: "- Когато размислим за ужасното в природата и в духовния свят и много повечето, което изглежда ни протяга една благоволителна ръка, която ни закриля, тогава не можем да се съмняваме, че Бог царува над един свят на ужасите и можем да наречем Бога според това, което е скрито в него и чрез него, не в несъщинския, а в същинския смисъл ужасният, страшният".
към текста >>
Поради тази представа той вярваше, че трябва да вижда в своето идеалистично направление на идеите един напредък в
сравнение
предишните възгледи; защото поради това, че тези възгледи разглеждаха отделното същество като основано в мировия Дух, си го представяха също така определено единствено от този миров Дух, следователно отнемаха му всяка свобода и самостоятелност.
Отделната човешка личност живее в духовното първично същество и чрез него; въпреки това тя е в притежание на нейната пълна свобода и самостоятелност. Тази представа Шелинг считаше като най-важната в своя светоглед.
Поради тази представа той вярваше, че трябва да вижда в своето идеалистично направление на идеите един напредък в сравнение предишните възгледи; защото поради това, че тези възгледи разглеждаха отделното същество като основано в мировия Дух, си го представяха също така определено единствено от този миров Дух, следователно отнемаха му всяка свобода и самостоятелност.
"Защото до откриването на идеализма липсва същинското понятие за свободата във всички по-нови системи, както в тази на Лайбниц така и в тази на Спиноза; защото една свобода, както мнозина от нас са си я представяли, които на ред с това се хвалят да я чувстват живо, според която представа тя се състои във властването на интелигентния принцип върху сетивното и върху желанията, такава свобода би могла да се изведе не само по неволя, но и по-определено от Спиноза". Един човек, който мислеше само за една такава свобода и който с помощта на мисли заети от спинозизма, се опита да произведе примирението на религиозното съзнание с мислителното съзерцаване на света, на богословието с философията, беше съвременника на Шелинг Фридрих Даниел Ернст Шлайермахер /1768-1834 г./. В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало". За Шлайермахер свободата не е способността на едно същество да поставя предварително насока и цел на самия свой живот, в пълна независимост. Тя е за него "едно развитие из самото себе си".
към текста >>
Частното е повечето пъти твърде малко в
сравнение
с общото; индивидите биват пожертвани и изоставени.
Ако хвърлим по-нататък един поглед върху съдбата на тези световноисторически индивиди, те са имали щастието да бъдат ръководители на една цел, която е била една степен на всеобщия Дух. Като си служи разумът с тези инструменти, ние можем да наречем това една негова хитрост, защото ги прави да изпълняват неговите собствени цели с целия огън на страстта, и не само се запознава невредим, а изкарва самия себе си наяве.
Частното е повечето пъти твърде малко в сравнение с общото; индивидите биват пожертвани и изоставени.
Следователно мировата история се представя като борба на индивидите и в полето на тази особеност работите вървят съвсем естествено. Както в животинската природа запазването на живота е цел и инстинкт на отделното животно, но както тук има надмощие разумът, общото и отделните индивиди отпадат, така става и в духовния свят. Страстите се унищожават взаимно; единствено разумът бди, преследва своята цел и се налага". Отделният човек може да обхване всемирния Дух само в съзерцанието, в своето мислене. Само в съзерцанието на света Бог е напълно присъстващ в него.
към текста >>
104.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Чрез това той стига до една отвлечена система от мисли, която в
сравнение
с богатата, пълна действителност изглежда твърде бедна.
Но докато Кант обявява истинското битие като недостъпно за мислителното познание, Хербарт вярва да стигне от илюзията до битието именно благодарение на това, че преработва пълните с противоречия понятия на илюзията и ги превръща в такива без противоречия. Както димът сочи към огъня, така и илюзията сочи към едно стоящо на нейното основа битие. Когато от пълния с противоречия, даден на нашите сетива и на нашия дух образ на света, ние работим чрез логическото мислене един такъв без противоречия, тогава в този последния ние имаме това, което търсим. То не ни се явява в тази лишеност от противоречия; но зад това, което не се явява, стои истинската действителност. Следователно Хербарт не се залавя да разбере стоящата непосредствено пред нас действителност като такава, а създава една друга действителност, чрез която едва първата става обяснима.
Чрез това той стига до една отвлечена система от мисли, която в сравнение с богатата, пълна действителност изглежда твърде бедна.
Истинската действителност не може да бъде никакво единство, защото едно такова единство би трябвало да съдържа в себе си безкрайното разнообразие на нещата и на процесите със всички техни противоречия. То трябва да бъде едно множество от прости, вечно подобни на себе си същества, в които не съществува никакво ставане, никакво развитие. Само едно просто същество, което запазва неизменени своите признаци, е без противоречия. Едно същество, което се развива, е в даден момент нещо различно от това, което то е в друг момент, т.е. в даден момент то противоречи на свойството, което има в един друг момент.
към текста >>
Той изброява пет такива практически-етически идеи: идеята на моралната свобода, която се състои в съгласуваността на волята и убеждението; идеята на съвършенството, която почива на това, че в
сравнение
със слабото ни харесва силното; идеята на правото, която произтича от неудоволствието, която изразява приятността изпитана, когато една воля подпомага другата; и идеята за отплатата, която изисква, защото всяко добро и зло, което е произлязло от един индивид, да бъде изправено на този индивид.
Едно такова чувство може да се свърже само с едно отношение между морални елементи. Едва когато действат заедно се явява етическа приятност или неприятност. Хербарт нарича едно отношение на морални елементи практическа идея.
Той изброява пет такива практически-етически идеи: идеята на моралната свобода, която се състои в съгласуваността на волята и убеждението; идеята на съвършенството, която почива на това, че в сравнение със слабото ни харесва силното; идеята на правото, която произтича от неудоволствието, която изразява приятността изпитана, когато една воля подпомага другата; и идеята за отплатата, която изисква, защото всяко добро и зло, което е произлязло от един индивид, да бъде изправено на този индивид.
Хербарт изгражда етиката върху едно човешко чувство, върху едно морално усещане. Той я отделя от светогледа, който трябва да бъде. Той я свързва с естетиката, даже прави от нея една част от тази естетика. Защото тази наука също съдържат изисквания върху това, което трябва да бъде. Тя също има работа с отношения, с които се свързват чувствата.
към текста >>
105.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Колко сроден по дух трябваше да се чувства Лудвиг Фойербах с Лихтенберг, това се вижда особено, когато
сравни
м, на какви гледища са застанали двамата мислители, когато се разгледали отношението на техния светоглед към практическия живот.
Колко сроден по дух трябваше да се чувства Лудвиг Фойербах с Лихтенберг, това се вижда особено, когато сравним, на какви гледища са застанали двамата мислители, когато се разгледали отношението на техния светоглед към практическия живот.
Лекциите, които Фойербах е държал пред известен брой студенти през 1848 година върху "Същността на религията" той завършил с думите: "Желан само да не съм сгрешил задачата, която ми бе поставена и която би изказана в един от първите часове, а именно тази задача да направя от вас от приятелите на Бога приятели на хората, от вярващи-мислители, от молещи се – работници, от кандидати за онзи свят-студенти на този свят, от християни, които според тяхното собствено изповедание и признание са "полуживотни, полуангели", човеци, пълни човеци". Който, както е сторил Фойербах, поставя всеки светоглед на основата на познанието на природата и на човека, той трябва също и в областта на морала да отхвърли всички задачи, всички задължения, които произхождат от друга област освен от при родните заложби на човека или които имат една цел различна от тази, която се отнася напълно за възприемаемия свят". "Моето право е моят признат от закона нагон за щастие; моят дълг е принуждаващият да признае желанието за щастие на другите подтик". На мене ми стана ясно, какво трябва да правя, но от някакъв изглед за един отвъден свят, а от разглеждането на отсамния свят. Колкото сили употребявам, за да изпълня някои задачи, които се отнасят за отвъдния свят, толкова много сила отнемам аз от моите способности за тукашния свят, за който единствено съм определен".
към текста >>
Много по-далечна цел си постави един друг мислител, в
сравнение
с тази на Щраус, развивайки своята критика на стария светоглед от гледна точка на копия: Бруно Бауер.
Много по-далечна цел си постави един друг мислител, в сравнение с тази на Щраус, развивайки своята критика на стария светоглед от гледна точка на копия: Бруно Бауер.
Възгледа, който Фойербах застъпваше, че човекът е най-висшето същество и всяко друго по-висше същество е само една илюзия, която той си е създал по свой образ и подобие и я е поставил над себе си, ние намираме също и при Бруно Бауер, обаче в една гротескна форма. Той описва, как човешкият Аз е стигнал дотам, да си създаде едно копие и изрази, от които се вижда, че те не са произлезли от потребността на едно любвеобилно разбиране на религиозното съзнание, както при Щраус, а от радостта към разрешението. Той казва, че "поглъщащият всичко Аз е изпитвал страх пред самия себе си; той не е посмял да схваща себе си като всичко и като една всеобща сила, т.е. останал е още религиозен дух и е завършил неговото отчуждаване, като е противопоставил на себе си всеобщата сила като една чужда сила и спрямо тази сила е работил в страх и треперене за своето запазване и за своето щастие". Бруно Бауер е една личност, която се залавя да изпита своето пълно с темпераментност мислене върху всичко съществуващо.
към текста >>
106.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
За да го познаем в това отношение, нека го
сравни
м с това, което стоеше пред погледа на Лесинг, когато той замисли идеята за неговото "Възпитание на човешкия род".
Хегел даде един свят от мисли. Ако светът трябва да бъде изчерпващият всичко Космос, тогава спрямо душата се вижда принудена да счита себе си в нейната най-вътрешна същина като мисъл. Ако човек сериозно вземе този Космос от мисли, тогава по отношение на него се заличава индивидуалният душевен живот на човека. Човек трябва да се откаже да обясни и разбере този самостоятелен душевен живот; той трябва да каже: - Не индивидуалното изживяване има пълно значение в душата, а нейното съдържание във всеобщия свят на мислите. И така казва всъщност Хегеловият светоглед.
За да го познаем в това отношение, нека го сравним с това, което стоеше пред погледа на Лесинг, когато той замисли идеята за неговото "Възпитание на човешкия род".
Той питаше за едно значение на отделната човешка душа простиращо се над живота, който е затворен между раждането и смъртта. В проследяването на тази мисъл на Лесинг можем да говорим за това, че след физическата смърт душата прекарва една форма на съществуване в един свят, който се намира вън от онзи, в който човекът живее, възприема, мисли в тялото и че след съответното време на едно такова чисто духовно изживяване тя преминава в един нов земен живот. С това се посочва на един свят, с който човешката душа е свързана като отделно, индивидуално същество. Към този свят се вижда тя насочена, когато търси своята истинска същност. Щом си представим тази душа освободена от нейната връзка с телесното съществуване, ние трябва да си я представим в този свят.
към текста >>
Обаче мисълта като семе на познанието, когато тя е насочена към нейното живо развитие, ще произведе нещо съвършено ново в
сравнение
с образа на света, от който тя се е развила.
Без съмнение мисълта може да служи за това; но същия начин, както растителното семе служи за храна на човека. Обаче не би ли искало от мисълта да се развие нещо живо? Не би ли искало тя да не бъде отклонена от нейния собствен живот чрез използването в смисъла, в който Хегел е сторил това, както растителното семе се използва за храна на човека? В каква светлина трябва да се яви философията на Хегел, ако би било вярно, че мисълта наистина може да служи за изяснението, за обяснението на мировите процеси, както растителното семе служи за храна, че то обаче може това само поради обстоятелството, че е отклонено от неговия протичащ растеж? Без съмнение растителното семе може да произведе от себе си само едно растение от същия вид.
Обаче мисълта като семе на познанието, когато тя е насочена към нейното живо развитие, ще произведе нещо съвършено ново в сравнение с образа на света, от който тя се е развила.
Както в растителния живот царува повторение, така в познавателния живот може да стане повишение, възлизане. Нима не можем да си представим, че всяко използване на мисълта за обяснение на света в смисъла на официалната наука е някакси само едно използване на мисълта, която следва един страничен път на развитието, както в използуването на растителното семе за храна имаме един страничен път по отношение на продължаващото развитие? Напълно самопонятно е, че за такива ходове на мисълта може да се каже, те произлизат само от произвола и представляват само възможности лишени от стойност. Също така самопонятно е, че може да се възрази, че там, където мисълта се довежда по-нататък в посочения смисъл, там започва царството на произвола на фантастичните представи. Въпреки това, за този, който разглежда историческото развитие на живота на светогледите в 19-то столетие, нещата могат да се явят в друга светлина.
към текста >>
Нищо чудно, че в такива факти хората видяха един нечуван напредък в
сравнение
с обясненията върху материята, каквито даде Хегел: "Преходът от идейното съдържание към реалното съдържание, от абстракцията към конкретното съществуване, тук от пространството и време към реалността, която се явява като материя, е неразбираем за ума и става за него винаги нещо външно и нещо дадено".
Чрез налягане, удар, триене и т.н., т.е. от работа се ражда топлина. В парната машина топлината отново се превръща в производство на работа. Количеството топлина, което се ражда от работата, може да се изчисли от количеството на тази работа. Когато превръщаме в работа количеството топлина, което е необходимо да затоплим един килограм вода с един градус, с тази работа можем да повдигнем 424 килограма на един метър височина.
Нищо чудно, че в такива факти хората видяха един нечуван напредък в сравнение с обясненията върху материята, каквито даде Хегел: "Преходът от идейното съдържание към реалното съдържание, от абстракцията към конкретното съществуване, тук от пространството и време към реалността, която се явява като материя, е неразбираем за ума и става за него винаги нещо външно и нещо дадено".
Значението на една такава забележка се познава тогава, когато човек може да вижда в мисълта като такава нещо пълноценно. Но това беше съвсем далече от посочените тук мислители.
към текста >>
Не по-малко интересно действа личността на Планк, когато я
сравни
м с тази на неговия съвременник Макс Щирнер.
Стремежът към природата, фактическа действителност в третата четвъртина на 19-тото столетие не можеше да бъде изразен по-ярко откакто това стана чрез светогледа на един мислител, който искаше да създава като по чудо не само идеи, но и действителност от разума.
Не по-малко интересно действа личността на Планк, когато я сравним с тази на неговия съвременник Макс Щирнер.
В това отношение от значение е, как Планк мислеше върху мотивите на човешкото действане и на обществения живот. Както материалистите изхождаха от обяснението на природата от действително дадените за сетивата вещества и сили, така Щирнер изхождаше от действителната отделна личност за ръководната нишка на човешкото поведение. Разумът е само при отделния човек. Ето защо това, което той определя като ръководна нишка на действието, може също да важи само за отделния човек. Задружният, съвместен живот ще се получи от само себе си от природосъобразното взаимодействие на отделните личности.
към текста >>
Не трябваше ли те да си кажат: - Колко повече право за причина на духа има величественото устройство на човешкия мозък в
сравнение
с абстрактните понятия, с които философията се занимава?
Обаче в лицето на Карл Фогт ние се научаваме да познаваме един човек, който имаше дълбоко разбиране за красотата на природата и се стараеше да нарисува тези красоти като дилетант в живописта. Той беше човек, който не беше тъп за творенията на човешката фантазия, а се чувстваше добре в обществото на художниците и поетите. Ни най-малко не изглеждаше, че естетическата наслада от чудесното устройство на органическите същества е тази, която е увлякла във въодушевление материалистите при мисълта, че величествените явления на тялото могат да бъдат също източник и на душите.
Не трябваше ли те да си кажат: - Колко повече право за причина на духа има величественото устройство на човешкия мозък в сравнение с абстрактните понятия, с които философията се занимава?
към текста >>
107.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Той подчертава, как чудесната и развиващата се все по-богато пред науката целесъобразност в устройството и в действията на живи същества ни заставя именно да
сравняв
аме процесите на живота с човешките действия.
Благоразумни природоизследователи чувствуваха не по-малко от Щраус тежестта на новата теория на целесъобразността. Без съмнение Херман Хелмхолц принадлежи към онези, които през 50-те и 60-те годи ни на 19-тото столетие могат да се считат като представители на такива благоразумни природоизследователи.
Той подчертава, как чудесната и развиващата се все по-богато пред науката целесъобразност в устройството и в действията на живи същества ни заставя именно да сравняваме процесите на живота с човешките действия.
Защото тези действия са единствената редица от явления, които носят един характер подобен на този на органическите процеси. Да, целесъобразните устройства в света на организмите надвишават за нашата разсъдъчна способност далече онова, което човешкият ум може да създаде. Следователно не е за чудене, когато хората са се спрели на мисълта, да приписват строежа и дейността на живия свят на една интелигентност далече надвишаваща човешката. "Ето защо" казва Хелмхолц "преди Дарвин хората трябваше да допуснат само две обяснения на органическата целесъобразност, които обаче и двете водеха до приемане намесата на една свободна интелигентност в протичането на природните явления. Или се считаше, според виталистичната теория, че жизнените процеси са постоянно управлявани от една жизнена душа, или пък за всеки жив вид се прибягваше до акта на една свръхприродна интелигентност, чрез която те трябва да са се е родила... Теорията на Дарвин съдържа едно съществено нова творческа мисъл.
към текста >>
И когато постигна целта си, той с пълно чувство писа за това на Хардер, че е извършил нещо, което е до най-висока степен полезно за познанието на природата: "Аз
сравни
х... човешки и животински черепи, долових следата и ето, тя е налице!
В състоянието на природонаучните познания прониква в течение на 19-тото столетие все повече основният възглед, от който Гьоте естествено по свой начин беше проникнат и поради който той се залови с цялата енергия да поправи мнението на своите съвременници, които считаха, че човекът не притежава в горната челюст така наречената междинна кост. Считаше се, че всички животни трябва да имат тази кост, само човекът не. В това те виждаха доказателството, че човекът се различава анатомически от животните, че по неговия строителен план той е замислен различно. Гьотевият природосъобразен начин на мислене изискваше от него, че за да отстрани тази грешка, той трябва да направи усърдни анатомически проучвания.
И когато постигна целта си, той с пълно чувство писа за това на Хардер, че е извършил нещо, което е до най-висока степен полезно за познанието на природата: "Аз сравних... човешки и животински черепи, долових следата и ето, тя е налице!
Сега моля те не разнасяй слух за това; защото то трябва да бъде третирано в тайна. То ще зарадва много и твоето сърце; защото то е като ключов камък на човека, не липсва, съществува също и при него! Но как!
към текста >>
Вместо да си представят, че в ембриона се подготвят по-късните органи, учените се заловиха да
сравняв
ат формите, които организмът приема в течение на неговото индивидуално развитие от яйцето до зрелостта, с други форми на организмите.
За нея по-късното не се съдържаше по никакъв начин в по-ранното. Напротив в нея все повече се разви принципът, да търси по-ранното в по-късното. Този принцип образуваше една съставна част на принципа на наследствеността. Можем именно да говорим за едно обръщане на посоката на потребността за обяснение. Това обръщане стана важно за образуването на мислите върху развитието на отделния органически индивид от яйцето до зрялото състояние, за така наречената история на зародиша /онтогенезис/.
Вместо да си представят, че в ембриона се подготвят по-късните органи, учените се заловиха да сравняват формите, които организмът приема в течение на неговото индивидуално развитие от яйцето до зрелостта, с други форми на организмите.
Още Лоренц Окен вървеше по една такава следа. Той писа в своята "Обща естествена история за всички съсловия", в том ІV, стр. 468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на пиленцето в яйцето имат прилика с различните класи животни, така че отначалото има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на охлювите и т.н. Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето. Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето.
към текста >>
Този възглед за природата изискваше най-точно
сравнение
на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето.
Вместо да си представят, че в ембриона се подготвят по-късните органи, учените се заловиха да сравняват формите, които организмът приема в течение на неговото индивидуално развитие от яйцето до зрелостта, с други форми на организмите. Още Лоренц Окен вървеше по една такава следа. Той писа в своята "Обща естествена история за всички съсловия", в том ІV, стр. 468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на пиленцето в яйцето имат прилика с различните класи животни, така че отначалото има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на охлювите и т.н. Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето.
Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето.
Естествено не е лесно да бъде установен един съвършен паралелизъм при един талкова труден и още недостатъчен наблюдаван обект. Не е трудно обаче да се докаже, че той действително съществува: Това показва най-добре метаморфозата на насекомите, която не е нищо друго, освен едно развитие на младите насекоми, което протича вън от яйцето пред нашите очи, а именно толкова бавно, че можем да наблюдаваме спокойно и да изследваме всяко ембрионално състояние". Окен сравнява метаморфозните състояния на насекомите с други животни и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците. От такива подобия гениалният мислител заключава: "Ето защо няма никакво съмнение, че тук съществува една очебийна прилика, която оправдава идеята, че историята на развитието в яйцето не е нищо друго, освен едно повторение на историята на сътворението на класите животни". В природата на този остроумен човек беше, да предчувства една велика идея на основата на един щастлив обзор.
към текста >>
Окен
сравняв
а метаморфозните състояния на насекомите с други животни и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците.
468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на пиленцето в яйцето имат прилика с различните класи животни, така че отначалото има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на охлювите и т.н. Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето. Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето. Естествено не е лесно да бъде установен един съвършен паралелизъм при един талкова труден и още недостатъчен наблюдаван обект. Не е трудно обаче да се докаже, че той действително съществува: Това показва най-добре метаморфозата на насекомите, която не е нищо друго, освен едно развитие на младите насекоми, което протича вън от яйцето пред нашите очи, а именно толкова бавно, че можем да наблюдаваме спокойно и да изследваме всяко ембрионално състояние".
Окен сравнява метаморфозните състояния на насекомите с други животни и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците.
От такива подобия гениалният мислител заключава: "Ето защо няма никакво съмнение, че тук съществува една очебийна прилика, която оправдава идеята, че историята на развитието в яйцето не е нищо друго, освен едно повторение на историята на сътворението на класите животни". В природата на този остроумен човек беше, да предчувства една велика идея на основата на един щастлив обзор. Той не се нуждаеше за едно такова предчувствие от пълни съответни факти. Но самото естество на такива предчувствани идеи и такова, че те не правят никакво голямо впечатление върху работниците в полето на науката. Окен проблясва като една комета на германското небе на светогледа.
към текста >>
Към съчинения, каквито е Хекеловата "Антропогенеза" трябва да се приложат думите, които е изказал великият анатом Карл Гегенбауер в неговата "
Сравни
телна анатомия"/1870 г./, че дарвинизмът получава богато обратно от науката това, което той даде на тази последната като метод: Яснота и сигурност.
Този беше обширният въпрос, който си постави Хекел. Отговора на този въпрос той даде в своята излязла през 1874 година книга "Антропогенеза". В една първа част тази книга третира развитието на зародиша на човека /онтогенезата/, а във втората част развитието на рода /филогенезата/. Точка по точка бе показано, как във филогенезата се намират причините за онтогенезата. С това бе определено положението на човека в природата според принципите на еволюционната теория.
Към съчинения, каквито е Хекеловата "Антропогенеза" трябва да се приложат думите, които е изказал великият анатом Карл Гегенбауер в неговата "Сравнителна анатомия"/1870 г./, че дарвинизмът получава богато обратно от науката това, което той даде на тази последната като метод: Яснота и сигурност.
С метода на Дарвин на науката бе подарена също и теорията за произхода на човека, така разбираше нещата Хекел.
към текста >>
Когато
сравни
м Хекел с Хекел, ние получаваме в резки черти разликата на светогледните интереси в двете половини на 19-тото столетие.
Когато сравним Хекел с Хекел, ние получаваме в резки черти разликата на светогледните интереси в двете половини на 19-тото столетие.
Хекел живее напълно в идеята и взема от света на естественонаучните факти само толкова, колкото се нуждае за илюстриране на своя идеален образ на света. Хекел се корени с всички нишки на своето битие в света на фактите и от този свят той извлича само онзи сбор от идеи, към който той тласка. Хекел постоянно се стреми да покаже, как всички същества работят към това, да постигнат накрая върха на тяхното развитие в човешкия дух; Хекел непрестанно се стреми да докаже, как най-сложните човешки действия сочат назад към най-простите произходи на съществуването. Хекел обяснява природата от духа; Хекел извежда духа от природата. Ето защо можем да говорим за едно обръщане на посоката на мисленето в течение на 19-тото столетие.
към текста >>
За
сравнение
този възглед може да твърди: И в часовника не може да се намери също нищо, което да ни накара да направим заключението, че съществува часовникарят.
За разглеждане развитието на светогледите това построение от мисли се представя като един насрещен дар от страна на естествената наука, направен на Хекеловия светоглед, който в неговата картина от мисли иска всичко да бъде почерпено от душата и нещо от природата. Когато светогледът на Хегел би казал: Себе съзнателният Аз намира себе си, когато той има в себе си чистото изживяване на мисълта, възгледът за природата на Хекел би искал да възрази: Това изживяване на мисълта е резултат на природните процеси, то е тяхно най-висше произведение. И ако Хегеловият светоглед би се чувствал незадоволен от такова възражение, тогава Хекеловият възглед за природата би изисквал: Покажи ми такива вътрешни изживявания на мисълта, които да не се явяват като един огледален образ на това, което става вън от мислите. На това една философия би трябвало да покаже, как мисълта може да оживее в душата и да роди действително един свят, който да не е само едно отражение на външния свят. Мисълта, която е само мислена, не може да противопостави нищо на Хекеловия възглед за природата.
За сравнение този възглед може да твърди: И в часовника не може да се намери също нищо, което да ни накара да направим заключението, че съществува часовникарят.
Хекеловият възглед за природата е на път да покаже, как докато човек само стои срещу природата, той не може да изкаже нищо върху нея, освен това, което тя сама изказва. Вследствие на това този възглед за природата се явява като нещо важно в хода на развитието на светогледите. Той доказва, че философията трябва да си създаде едно поле, което се намира над мислите добити от разглеждането на природата, в самотворческата област на мислителния живот. Тя трябва да направи посочената в една предидуща глава крачка издигаща се над Хегел. Тя не може да съществува само в един метод, който стои на същото поле, на което стои естествената наука.
към текста >>
108.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Родословните дървета, които Хекел нарисува въз основа на
сравни
телната анатомия, на онтогенезата и на палеонтологията, имат за него "толкова стойност, колкото в очите на историческия критик имат стойност родословните дървета на Омировите герои.
Новата естествена наука се проявява в две остри противоположности. Едната, монистичното течение, изглежда, че е на път да проникне от областта на природопознанието до най-важните въпроси на светогледа; другата обявява, че не е в състояние да отиде с естественонаучните средства по-далече от познанието: На това или на онова субективно състояние отговаря този или онзи процес на движение. И рязко стоят едни срещу други представителите на двете течения. Дю Боа Реймонд обяви Хекеловата "История на сътворението" за роман /виж словото на Дю Боа Реймонд "Дарвин срещу Галиани"./.
Родословните дървета, които Хекел нарисува въз основа на сравнителната анатомия, на онтогенезата и на палеонтологията, имат за него "толкова стойност, колкото в очите на историческия критик имат стойност родословните дървета на Омировите герои.
Хекел обаче вижда във възгледа на Дю Боа Реймонд един ненаучен дуализъм, който по естествен начин трябва да даде една опора на назадничавите възгледи за света. "Тържествуването на спиритуалистите по отношение "речта на границите на природопознанието" на Дю Боа Реймонд беше толкова по-ясно и оправдано, колкото дотогава Е. Дю Боа Реймонд се считаше като важен принципен представител на научния материализъм".
към текста >>
Стюарт Мил изпитва едно остро отвращение към всички мисли, които са добити по други пътища освен чрез
сравнение
на фактите, чрез проследяване на подобното, аналогичното и съпринадлежащото в явленията.
Стюарт Мил изпитва едно остро отвращение към всички мисли, които са добити по други пътища освен чрез сравнение на фактите, чрез проследяване на подобното, аналогичното и съпринадлежащото в явленията.
Той счита, че на човешкото поведение в живота може да се нанесе най-голяма вреда, когато човек се люлее във вярването: Може да се стигне до някаква истина по друг път освен чрез наблюдението. В това отвращение на Мил ние чувствуваме страха, да не би при всеки стремеж към познание той да се държи по друг начин освен като приемащ /пасивен/ по отношение на нещата. Те трябва да диктуват на човека, какво трябва да мисли той върху тях. Ако иска да излезе вън от приемането и да каже нещо върху нещата от самия себе си, тогава на него му липсва всякаква гаранция за това, че това негово собствено създание има действително нещо общо с нещата. В крайна сметка в този възглед се касае за това, че неговият последовател не може да се реши да причисли своето собствено самодейно мислене към света.
към текста >>
Според това мнение мисленето не може да направи нищо друго, освен да
сравняв
а различните неща помежду си и да си образува върху това, което в тях е от еднакво естество, общи истини.
Аз си образувам едно съждение върху това. Това е една отделна истина, която се простира само върху малък кръг неща. След това наблюдавам отделните наблюдения и чрез това стигам до по-обхватни, по-общи истини върху това, как въобще веществата се съединяват химически. Всяко познание почива върху това, че човек преминава от отделни истини до все по-общи истини, за да завърши накрая до най-висшата истина, която той не може да припише на никоя друга; която следователно той трябва да приеме, без да може да я разбере по-нататък. Обаче в този път на познанието ние нямаме никакво средство да проникнем до абсолютната същност на света.
Според това мнение мисленето не може да направи нищо друго, освен да сравнява различните неща помежду си и да си образува върху това, което в тях е от еднакво естество, общи истини.
Обаче в нейната особеност мировата Същност не може да бъде сравнена с нищо друго. Ето защо по отношение на нея мисленето не може да направи нищо. То не може да стигне до нея.
към текста >>
Без съмнение за
сравни
телната история на развитието на светогледите не е безинтересно наблюдението, че тук Спенсер стига от наблюдението на развитието на мировите явления до една мисъл подобна на тази, която и Гьоте е изказал въз основа на своите идеи върху развитието на живота.
Без съмнение за сравнителната история на развитието на светогледите не е безинтересно наблюдението, че тук Спенсер стига от наблюдението на развитието на мировите явления до една мисъл подобна на тази, която и Гьоте е изказал въз основа на своите идеи върху развитието на живота.
Той описва развитието, растежа на растението така: "Растението може да расте, да цъфти или да носи плодове, но това са винаги все същите органи, които изпълняват предписанието на природата в множество определения и често под изменени форми. Същият орган, който се е разширил на стеблото като лист и е приел една извънредно разнообразна форма, се свива сега в чашката, разширява се във венчелистчета отново, свива се в половите органи, за да се разшири за последен път като плод". Да си представим тази представа пренесена върху целия миров процес и ще стигнем до Спенсеровото свиване и разпръскване на веществото.
към текста >>
109.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Какво бихме знаели ние за силите съществуващи вън в природата, ако не бихме познавали действително като изживяване една сила в нашата душа, и не бихме могли поради това да
сравни
м с тази сила това, което застава срещу нас като подобно на сила във външния свят?
Биран е един надарен с тънък усет наблюдателна човешкия дух. Това, което при Русо се явява като един буйно проявяващ се, предизвикан само от едно произволно настроение начин на разглеждане на нещата, при него то е ясно пълносъдържателно мислене. Това, което се намира в човека благодарение на природата на неговото същество, на неговия темперамент, и това, което той прави от себе си чрез своята дейна начеса от себе си, неговият характер: От тези два фактора Биран прави като дълбокомислещ психолог обект на своите наблюдения. Той изследва разклоненията и промените на вътрешния живот; вътре в човека се намира един източник на познанието. Силите, с които се запознаваме в нашето вътрешно същество, са интимните развратни познати на нашия живот; а едни външен свят ние познаваме само дотолкова, доколкото той се представя повече или по-малко сроден с нашия вътрешен свят.
Какво бихме знаели ние за силите съществуващи вън в природата, ако не бихме познавали действително като изживяване една сила в нашата душа, и не бихме могли поради това да сравним с тази сила това, което застава срещу нас като подобно на сила във външния свят?
Ето защо Биран неуморно е в търсене на процеси в собствената душа на човека. Той насочва своето наблюдение върху непроизволното, несъзнателното във вътрешния живот, върху духовните процеси, които вече съществуват в душата, когато в нея се явява светлината на съзнанието. Търсенето на Биран на мъдрост вътре в душата го доведе в по-късни години до една своеобразна мистика. Щом ние черпим най-дълбоката мъдрост от душата, тогава ние ще стигнем най-близо до първичните основи на съществуването тогава, дълбоките душевни процеси е едно вживяване в първоизточника на съществуването, в Бога в самите нас.
към текста >>
110.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Тялото има задачата да действа така, че можем да го
сравни
м с едно огледало.
И като първа опитност на този постигнат нов духовен живот се представя истинското познание на обикновения душевен живот. В действителност и този обикновен душевен живот не е произведен чрез тялото, а протича вън от тялото. Когато виждам един цвят, когато чувам един тон, аз изживявам цвета, тона не като резултат на тялото, а като себесъзнателен Аз съм свързан с цвета, с тонавън от тялото.
Тялото има задачата да действа така, че можем да го сравним с едно огледало.
Когато съм свързан само душевно с един цвят в обикновеното съзнание, тогава поради устройството на това съзнание аз не възприемам нищо от цвета. Това е също както не виждам моето лице, когато гледам пред себе си. Обаче когато пред мене стои едно огледало, аз виждам това лице като тяло. Когато не стоя пред огледалото, аз съм тялото, изживявам себе си като такова. Стоейки пред огледалото аз възприемам тялото като огледален образ, като отражение.
към текста >>
Така е самопонятно е, че тук трябва да се има предвид недостатъчността на едно
сравнение
така е със сетивното възприятие.
Когато съм свързан само душевно с един цвят в обикновеното съзнание, тогава поради устройството на това съзнание аз не възприемам нищо от цвета. Това е също както не виждам моето лице, когато гледам пред себе си. Обаче когато пред мене стои едно огледало, аз виждам това лице като тяло. Когато не стоя пред огледалото, аз съм тялото, изживявам себе си като такова. Стоейки пред огледалото аз възприемам тялото като огледален образ, като отражение.
Така е самопонятно е, че тук трябва да се има предвид недостатъчността на едно сравнение така е със сетивното възприятие.
Аз живея с цвета вън от моето тяло; чрез дейността на тялото /на окото, на нервната система/ цветът се превръща за мене в съзнателно възприятие. Човешкото тяло не произвежда възприятията, то не произвежда душевните прояви въобще, а служи като един огледален апарат, като един отразяващ апарат на това, което става вън от тялото като душевно-духовни процес.
към текста >>
Тялото се явява от една страна като едно отделяне, като едно излъчване от душевно-духовната същност, нещо подобно, както бихме могли да направим
сравнение
с черупката на един охлюв, която, обвивайки охлюва, е отделена от самия него като едно негово копие.
Духовната наука, която разбираме тук, показва едно изживяване, което душата може да има независимо от тялото. И това изживяване се разкрива като нещо индивидуално. То се явява като един по-висш човек, който се отнася към физическия човек както към своя инструмент. Това, което чрез духовното виждане на душата се чувства свободно от физическото тяло, е една единна духовно-душевна човешка същност, която принадлежи на един духовен свят, както тялото принадлежи на физическия свят. Когато душата изживява тази нейна духовна същност, тя познава също, че тази същност се намира в определено отношение с тялото.
Тялото се явява от една страна като едно отделяне, като едно излъчване от душевно-духовната същност, нещо подобно, както бихме могли да направим сравнение с черупката на един охлюв, която, обвивайки охлюва, е отделена от самия него като едно негово копие.
От друга страна духовно-душевното се явява в тялото както сборът от сили на растението, които, след като растението се е развило, след като то е завършило своето развитие с листата и цветовете, се сгъстява в семето, в зародиша, за да образуват заложбата на едно ново растение. Ние не можем да изживеем духовно-душевния човек, без същевременно да знаем чрез това изживяване, че в този човек се съдържа нещо, което иска да се оформи в един нов физически човек, в един такъв физически човек, който чрез своя живот във физическото тяло си е събрал сили, които не могат да се проявяват в това настоящо физическо тяло. Това настоящо физическо тяло е дало на душата възможност да има изживявания във връзка с външния свят, които правят от духовно-душевния човек нещо различно от това, което той е бил, когато е започнал да живее в това физическо тяло; въпреки това, настоящето физическо тяло е вече определено оформено и духовно-душевният човек не може вече да го преобрази съобразно изживяванията, които е имал в него. Така в човека се намира една духовно-душевна същност, която съдържа заложбата за един нов човек.
към текста >>
Такова едно изследване може да се
сравни
с изследването на хранителната стойност на семето.
Това, което човек изживява душевно, има по същия начин два пътя. От една страна то влиза в служба на разглеждането навъншния свят. Когато изследваме душевното изживяване от тази гледна точка, ние изграждаме светогледите, които преди всичко питат за това: Как познанието прониква в същността на нещата; какво може да произведе разглеждането на нещата?
Такова едно изследване може да се сравни с изследването на хранителната стойност на семето.
Обаче ние можем също да насочим нашия поглед върху душевното изживяване, доколкото то не е отклонено навън, а продължавайки да действува вътре в душата, я води от една степен на друга на съществуването. Тогава ние обхващаме това душевно изживяване в двигателната сила, която му е всадена. Ние го познаваме като един по-висш човек в човека, който в единия живот подготвя другия, следващия. Тогава ще разберем също, че познанието се отнася към този основен импулс както използването на растителното семе за храна се отнася към естествения път на това семе, който прави от него зародиш на едно ново растение. Ако човек не взема под внимание това, той живее в измамата, че може да търси в същността на душевното изживяване същността на познанието.
към текста >>
111.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
И трите девойки бяха неизказано красиви и очарователни, и сякаш подсилваха красотата на Лилия; но все пак всеки трябваше да признае, че тяхната прелест не може да се
сравняв
а с нейната.
Тогава тя се изправи и от храстите се появи едно очарователно момиче, което пое арфата от ръцете и. След него се появи второ, което взе сгъваемия стол, изработен от слонова кост, върху който беше седнала Красавицата, сгъна го, а после прибра и сребърната възглавница. Сега дойде ред на едно трето момиче с голям слънчобран, украсен с перли, което изчака да разбере, дали Лилия ще има нужда от услугите и, ако реши да се разходи.
И трите девойки бяха неизказано красиви и очарователни, и сякаш подсилваха красотата на Лилия; но все пак всеки трябваше да признае, че тяхната прелест не може да се сравнява с нейната.
към текста >>
112.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Ако трябва да се изразя още по-ясно, макар и това да прозвучи донякъде повърхностно, аз бих могъл да кажа: Ако напълно се абстрахираме от еволюцията на човечеството и вземем под внимание само хората, които живеят около нас, а после отправим поглед към по- примитивните народи, и се запитаме до каква степен разбират те законите на света, и ако след това
сравни
м техните познания с мисловните способности на средностатистическия европеец, ние ще установим, че различията между тях са огромни.
Ако трябва да се изразя още по-ясно, макар и това да прозвучи донякъде повърхностно, аз бих могъл да кажа: Ако напълно се абстрахираме от еволюцията на човечеството и вземем под внимание само хората, които живеят около нас, а после отправим поглед към по- примитивните народи, и се запитаме до каква степен разбират те законите на света, и ако след това сравним техните познания с мисловните способности на средностатистическия европеец, ние ще установим, че различията между тях са огромни.
Нека да вземем, примерно, светогледа на един австралийски абориген, и този, да кажем, на един европейски монист: Тези два светогледа са коренно различни.
към текста >>
Дори при една
сравни
телно повърхностна оценка на нещата, всеки може да потвърди: Човекът е не просто едно мислещо същество, а едно същество, което чувствува и проявява воля.
Днес често срещаме хора, които размишляват върху подобни теми и смятат, че могат да се произнесат върху тях, застъпвайки становището, според което меродавно за истината, за обективната действителност е само сетивното наблюдение, респективно представите, които извличаме от него. И Вие често чувате хората да казват: Науката може да съществува само ако се опира върху обективните данни на сетивното наблюдение! Обикновено под тази констатация се разбира следното: Науката съществува само защото човекът може да включи своите представи в областта на сетивното наблюдение. Всеки от Вас знае, че способността за изграждане на представи и понятия е всред едно от многото душевни качества и че тези други качества се свеждат главно до човешките чувства и човешката воля.
Дори при една сравнително повърхностна оценка на нещата, всеки може да потвърди: Човекът е не просто едно мислещо същество, а едно същество, което чувствува и проявява воля.
Обаче онези, които смятат че трябва да защитават чисто научното мислене, веднага ще възразят: В научната област има място само за човешкото мислене, там няма място нито за човешките чувства, нито за човешката воля, понеже по този начин бихме оспорили това, което е обективно, и бихме смутили надличното функциониране на нашите представи и понятия.
към текста >>
Естествено, вътрешното развитие, към което се стреми човекът, е толкова стремително и съдбоносно, че изобщо не може да бъде
сравняв
ано с развитието на другите три природни царства.
Съществуват три природни царства, които в сегашното си развитие се намират, така да се каже, в застой: минералното, растителното и животинското царство; за разлика от човека, които продължава да се развива, тяхната еволюция е вече приключила.
Естествено, вътрешното развитие, към което се стреми човекът, е толкова стремително и съдбоносно, че изобщо не може да бъде сравнявано с развитието на другите три природни царства.
Тайната на Стареца се свежда до това, как едно природно царство е стигнало до сегашното си състояние и както е приключило своята еволюция; тук са в сила законите на минералното, растителното и животинското царство. Но ето че идва ред на четвъртото царство, царството на човека, тайната, която трябва да се открие в човешката душа, тайната, която трябва да стане „явна". И тази тайна е от такова естество, че Старецът тепърва ще трябва да я научи. И как трябва да я научи той?
към текста >>
113.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
И сега, ако Вие
сравни
те неговото приближаване до Пазача на прага в началото на 90-те години от 18 век, онези негови думи, които току що прозвучаха в рецитацията на г-жа Щайнер като истинска молитва към древноегипетската Изис, ако
сравни
те този Гьотев химн
„И както беше обичайно за неговото време, у Гьоте настъпи макар и първоначално неосъзнато, но впоследствие осъзнато до известна степен това, което можем да определим като срещата му с Пазача на прага.
И сега, ако Вие сравните неговото приближаване до Пазача на прага в началото на 90-те години от 18 век, онези негови думи, които току що прозвучаха в рецитацията на г-жа Щайнер като истинска молитва към древноегипетската Изис, ако сравните този Гьотев химн
към текста >>
114.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Тази форма беше дадена сякаш от самия Христос." ... „Тринадесетият умря
сравни
телно млад, а 12-те посветиха живота си на задачата да запазят в имагинации всичко онова, което им откри тринадесетият." ... „Етерното тяло на Кристиян Розенкройц остава съхранено и впоследствие пронизва етерното тяло на 13-ия, който продължава да се инкарнира.
Точно тогава става и посвещението на Кристиян Розенкройц (1378- 1484). „Тази индивидуалност вече беше инкарнирана по времето, когато се извърши Мистерията на Голгота. През следващите си инкарнации, подготвяйки се за своята мисия, тя разви един душевен живот, изпълнен с копнеж и всеотдайност към Бога. „Посвещението се извършва в „едно място от Европа, за което все още не трябва да се говори"; то протича всред един „колегиум от 12 индивидуалности", които са представители на цялата атлантска и следатлантска мъдрост. Връхната точка на посвещението се изразява в един вид повторение на Събитието от Дамаск"... „В продължение на няколко седмици тринадесетият възпроизвежда цялата мъдрост, която той е получил от 12-те, обаче в съвършено нова форма.
Тази форма беше дадена сякаш от самия Христос." ... „Тринадесетият умря сравнително млад, а 12-те посветиха живота си на задачата да запазят в имагинации всичко онова, което им откри тринадесетият." ... „Етерното тяло на Кристиян Розенкройц остава съхранено и впоследствие пронизва етерното тяло на 13-ия, който продължава да се инкарнира.
В екзотеричен смисъл тази инкарнация се отбелязва като Кристиан Розенкройц, а в езотеричен смисъл с това име се свързва и предишната инкарнация.... След завръщането на тази индивидуалност от Ориента, започва същинската работа на розенкройцерите; това са най-напредналите ученици, които той събира около себе си... Важно е да се отбележи, че носителят на тази инспирация никога не е трябвало да бъде посочван външно, за да бъдат избегнати както фанатичното преклонение, така и астралните атаки. Едва след 100 години е можело да се говори за неговата инкарнация. Една от тези инкарнации е била тази на граф фон Сен-Жермен... Днес (1911 г.) той отново е инкарниран."
към текста >>
115.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Лесно е да се допусне, че по този начин човек би трябвало да се приспособи
сравни
телно добре към жизнените условия на съвременния свят.
Този въпрос ни отправя и към изграждането на съвременния духовен живот, които е до голяма степен зависим от държавата и от икономиката. Още от своето детство човек попада във възпитателните и образователни стандарти на държавата. Той може да бъде възпитан единствено с оглед на икономическите условия, характерни за неговото обкръжение.
Лесно е да се допусне, че по този начин човек би трябвало да се приспособи сравнително добре към жизнените условия на съвременния свят.
Защото държавата има възможност така да насочи възпитателните и образователните тенденции, а с това и значителна част от духовния живот на обществото, че да служи по най-добър начин на своите поданици. Лесно е да се допусне също, че индивидът ще се превърне във възможно най-добрия член на обществото, ако той е възпитаван според икономическите условия, всред които израства, и ако благодарение на съответното възпитание заеме онова място, което е подходящо за него от икономическа гледна точка.
към текста >>
116.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
За да охарактеризирам това, което се явява тук именно като движещи импулси за едно всеобхватно и всестранно наблюдение върху социалния въпрос, може би ще трябва да си послужа с едно
сравнение
.
За да охарактеризирам това, което се явява тук именно като движещи импулси за едно всеобхватно и всестранно наблюдение върху социалния въпрос, може би ще трябва да си послужа с едно сравнение.
Нека обаче не се забравя, че то си остава само сравнение. И все пак, то може да подпомогне човешкото разбиране и да го насочи в необходимата посока, за да си изгради определени представи върху оздравяването на социалния организъм. Ако човек се придържа към нашата гледна точка и трябва да се произнесе за естеството на най-сложно устроения организъм в природния свят, а именно човешкия организъм, той трябва да насочи своето внимание към факта, че в човешкия организъм действуват една до друга три самостоятелни системи. Те могат да бъдат означени по следния начин. На първо място в човека функционира тази система, която обхваща в себе си нервния и сетивен живот.
към текста >>
Нека обаче не се забравя, че то си остава само
сравнение
.
За да охарактеризирам това, което се явява тук именно като движещи импулси за едно всеобхватно и всестранно наблюдение върху социалния въпрос, може би ще трябва да си послужа с едно сравнение.
Нека обаче не се забравя, че то си остава само сравнение.
И все пак, то може да подпомогне човешкото разбиране и да го насочи в необходимата посока, за да си изгради определени представи върху оздравяването на социалния организъм. Ако човек се придържа към нашата гледна точка и трябва да се произнесе за естеството на най-сложно устроения организъм в природния свят, а именно човешкия организъм, той трябва да насочи своето внимание към факта, че в човешкия организъм действуват една до друга три самостоятелни системи. Те могат да бъдат означени по следния начин. На първо място в човека функционира тази система, която обхваща в себе си нервния и сетивен живот. Можем да я определим още с оглед на мястото, където е, така да се каже, централизиран нервно-сетивният живот, като главов организъм. (Корfrganismus).
към текста >>
Ако
сравни
м човешкия труд, целящ да превърне бананите в храна за човешкото общество с труда, необходим примерно тук в Средна Европа за преработката на даден сорт пшеница, ще се окаже, грубо сметнато, че в първия случаи трудът е триста пъти по-малък.
Изобщо природните дадености трябва да бъдат вземани под внимание при всеки опит за социализиране, при всеки опит, целящ да предаде стопански облик на съвместния човешки живот. Защото в основата на всеки стокооборот и на всяка трудова дейност, както и на всякакъв вид духовен живот, е заловено като първопричина това, което обвързва човека към определена част от природата. Върху зависимостта между социалния организъм и природните дадености трябва да мислим по същия начин, както при обучението на отделния човек се съобразяваме с неговите дарби. Можем да онагледим това с един прост пример. Нека само да се замислим как в определени области на Земята, където бананите са основна храна за населението, важна особеност за съвместния човешки живот се явява онази част от трудовата дейност, която се стреми да пренесе плодовете от банановите плантации до определени места, за да се преработят в едни или други хранителни продукти.
Ако сравним човешкия труд, целящ да превърне бананите в храна за човешкото общество с труда, необходим примерно тук в Средна Европа за преработката на даден сорт пшеница, ще се окаже, грубо сметнато, че в първия случаи трудът е триста пъти по-малък.
към текста >>
Нека например да
сравни
м: В Германия, ако вземем областите със средно плодородие, приблизителният добив от пшеницата е такъв, че при жътвата се възвръща седем-осемкратно това, което е засято при посева; в Чили възвръщаемостта е дванадесет пъти; в Северно Мексико седемнадесет пъти в Перу двадесет пъти.
Разбира се, това е един краен случаи. Обаче подобни разлики в необходимия размер на труда относно конкретните природни дадености, съществуват и при различните производствени отрасли, застъпени в социалния организъм на Европа разбира се не в този краен вид, както при бананите и пшеницата. Така стопанският организъм се основава на това, че чрез отношението на човека към природните дадености на неговата стопанска дейност се обуславя и размерът на работната сила, която трябва да се вложи в стопанския процес.
Нека например да сравним: В Германия, ако вземем областите със средно плодородие, приблизителният добив от пшеницата е такъв, че при жътвата се възвръща седем-осемкратно това, което е засято при посева; в Чили възвръщаемостта е дванадесет пъти; в Северно Мексико седемнадесет пъти в Перу двадесет пъти.
(Йенч „Политическа икономия", стр.64).
към текста >>
Чрез едно такова регулиране ще бъдат създадени и вътрешните основания за определяне на цената на дадена стока, която вече може да бъде
сравняв
ана с други цени, съществуващи тук или там, в зависимост от природните условия.
Чрез едно такова регулиране ще бъдат създадени и вътрешните основания за определяне на цената на дадена стока, която вече може да бъде сравнявана с други цени, съществуващи тук или там, в зависимост от природните условия.
Когато цената на една стока спрямо друга расте поради по-трудния добив на суровия продукт в единия случай, така и цената на дадена стока трябва да е в зависимост от начина и размера на вложения в нея труд според правните норми*./*Подобно съотношение между труда и правовия ред ще принуди стопанските организации да се съобразяват със „законните положения" като с едно предусловие. Така ще се постигне зависимост на стопанската организация от човека, а не зависимост на човека от стопанската организация/.
към текста >>
117.
Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота)
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Разбирането за реалност, което живее в идеята за троичния социален организъм, няма да се намери чрез
сравняв
ане с онова, на което учи традиционното образование и съответните му мисловни навици.
Разбирането за реалност, което живее в идеята за троичния социален организъм, няма да се намери чрез сравняване с онова, на което учи традиционното образование и съответните му мисловни навици.
Една от главните причини за съвременното объркване в държавата и обществото е, че тези традиции са довели до навици в мисленето, както и до чувства, които животът е надраснал. Затова всеки, който възразява на идеята за троичния социален ред, не взима предвид импулсите, които досега са оформили основите на всички човешки институции, и живеят със заблудата, че всяко преодоляване на тези стари импулси е прегрешение срещу всеки възможен социален ред. Но това не е така — троичният ред се основава на схващането, че една вяра в устойчивата сила на старите импулси е най-голямата пречка за здравословните и истински прогресивни стъпки, които са съобразени с текущия етап на еволюцията.
към текста >>
118.
Статия 16: Корените на социалния живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
В книгата „Същност на социалния въпрос“ направих
сравнение
между социалния организъм и природното тяло на човека.
В книгата „Същност на социалния въпрос“ направих сравнение между социалния организъм и природното тяло на човека.
Но изтъкнах и колко подвеждащо може да бъде, когато подобна идея се приложи за нещо различно. Всеки, който си представя образ за функцията на клетките или на даден орган в човешкото тяло, както ни го представят естествените науки, а след това продължи да си представя социални клетки или социални органи, като по този начин опитва да разбере устройството и условията за живот социалното тяло, много скоро ще изпадне в напразна главоблъсканица от аналогии.
към текста >>
119.
Статия 17: Основата за троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Много от онова, което днес се говори за социалния въпрос, създава впечатление на незрялост, ако го
сравни
м с истинското разбиране за живота.
Много от онова, което днес се говори за социалния въпрос, създава впечатление на незрялост, ако го сравним с истинското разбиране за живота.
Твърди се, че хората били твърде незрели, за да оформят живота си от идеи. Това не е вярно. Хората ще се окажат достатъчно зрели за решенията, стига да получат отговори, лишени от стари предразсъдъци.
към текста >>
120.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Тогава се провежда един вид вътрешно пробуждане, едно пробуждане на едно по-високо поле на съзнанието,
сравни
мо с това, което става когато излизайки от съня ние намираме пред нас сетивния свят.
Тогава се провежда един вид вътрешно пробуждане, едно пробуждане на едно по-високо поле на съзнанието, сравнимо с това, което става когато излизайки от съня ние намираме пред нас сетивния свят.
Изразът "точност", който аз използвам тук във връзка с духовното изследване се отнася фактически към подробната подготовка на вътрешния духовен организъм. За него изследователят трябва да има един точен, контрулируем поглед. Когато е постигнал това, той може да проникне със своя поглед в света на свръхсетивните факти. Това предварително изискване за една строга подготовка с оглед на свръхсетивното възприятие ни дава правото да я назовем с името "точно ясновиждане". Духовното изследване, което практикуваме тук, има като характерна черта това, че то почива на едно точно ясновиждане, на едно методично ясно виждане.
към текста >>
121.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Тогава можем да си кажем: - Това, което инспирацията прави да проникне в човека, това, което му позволява да се издигне до един живот на душата независим от тялото, може да се
сравни
с кислорода, който прониква материално в тялото чрез вдишването.
Това познание разкрива същевременно природата на духовния Космос. Сетивата и мисленето свързано с тези сетива имат възприятие за физическия Космос; инспиративното съзнание възприема духовния космос. Само, че това което във физическия и етерен човек е дело на този духовен Космос, се явява безкрайно по-действително отколкото сетивните впечатления, които се вливат в обикновеното съзнание.
Тогава можем да си кажем: - Това, което инспирацията прави да проникне в човека, това, което му позволява да се издигне до един живот на душата независим от тялото, може да се сравни с кислорода, който прониква материално в тялото чрез вдишването.
(На латински inspiratio значи "вдишване").
към текста >>
122.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Преди всичко ученикът трябва да развива определени вътрешни качества, като сила на характера, откровеност спрямо себе си, вътрешно спокойствие и преди всичко едно съвършено хладнокръвие, едно самообладание, което да позволи да се изпълняват както самите медитации, така и ясновидските изследвания, които са тяхно последствие, при едно разположение, което може да се
сравни
с това на математика.
За да се получи добър резултат, медитацията трябва да бъде подсилена чрез други упражнения.
Преди всичко ученикът трябва да развива определени вътрешни качества, като сила на характера, откровеност спрямо себе си, вътрешно спокойствие и преди всичко едно съвършено хладнокръвие, едно самообладание, което да позволи да се изпълняват както самите медитации, така и ясновидските изследвания, които са тяхно последствие, при едно разположение, което може да се сравни с това на математика.
Когато, както при изковаване на навици, човек е добил тази сила на характера, тази вътрешна откровеност, това спокойствие и хладнокръвие, постоянно повтарящата се медитация (за някои ще бъдат достатъчни няколко седмици, за други ще бъдат необходими години) ще произведе своите плодове в целия физически и етерен организъм. Тогава вече в имагинативното познание медитиращият ще притежава същата дейност, която развива в своето физическо тяло, за да мисли и за да възприема света. Стигнал до тази точка той на първо място е в състояние да възприема като едно цяло, като една картина на времето, течението на неговия живот от детството насам. Той вижда да се простира пред него, във вътрешни подвижни форми, течението на своето собствено съществуване. Но нищо в тази картина не може да се сравни със спомените, които човек може да има обикновено за своето съществуване; това, което се възприема по този начин е също така действително, също така субстанциално, както жизнените сили и силите на растежа, под действието на които, чрез цялото тяло на малкото дете, а след това чрез неговата мисъл се проявява конфигурацията на неговата душа.
към текста >>
Но нищо в тази картина не може да се
сравни
със спомените, които човек може да има обикновено за своето съществуване; това, което се възприема по този начин е също така действително, също така субстанциално, както жизнените сили и силите на растежа, под действието на които, чрез цялото тяло на малкото дете, а след това чрез неговата мисъл се проявява конфигурацията на неговата душа.
Преди всичко ученикът трябва да развива определени вътрешни качества, като сила на характера, откровеност спрямо себе си, вътрешно спокойствие и преди всичко едно съвършено хладнокръвие, едно самообладание, което да позволи да се изпълняват както самите медитации, така и ясновидските изследвания, които са тяхно последствие, при едно разположение, което може да се сравни с това на математика. Когато, както при изковаване на навици, човек е добил тази сила на характера, тази вътрешна откровеност, това спокойствие и хладнокръвие, постоянно повтарящата се медитация (за някои ще бъдат достатъчни няколко седмици, за други ще бъдат необходими години) ще произведе своите плодове в целия физически и етерен организъм. Тогава вече в имагинативното познание медитиращият ще притежава същата дейност, която развива в своето физическо тяло, за да мисли и за да възприема света. Стигнал до тази точка той на първо място е в състояние да възприема като едно цяло, като една картина на времето, течението на неговия живот от детството насам. Той вижда да се простира пред него, във вътрешни подвижни форми, течението на своето собствено съществуване.
Но нищо в тази картина не може да се сравни със спомените, които човек може да има обикновено за своето съществуване; това, което се възприема по този начин е също така действително, също така субстанциално, както жизнените сили и силите на растежа, под действието на които, чрез цялото тяло на малкото дете, а след това чрез неговата мисъл се проявява конфигурацията на неговата душа.
Това, което тук се явява постепенно е етерният организъм развиващ се в течение на живота; той се явява в една картина много по-конкретна отколкото връзката на спомените, които обикновено се представят на съзнанието. Тези спомени не са нищо друго освен един вид последно вълнуващо се отражение, изхвърляно на повърхността, а техният източник се намира в етерните глъбини, където съзнанието никога не прониква, но които не моделират, създават форми през цялото наше съществуване от раждането до настоящия момент. В този живот на глъбините се потопява сега имагинативното съзнание и като начало, то предлага на човешкото същество едно истинско познание на самия себе си в течение на неговото настоящо съществуване. През следващите дни ние ще видим, как това познание може да се разпростре върху предземния живот.
към текста >>
Чувственият живот у него беше
сравни
м с това, което у нас е едно общо впечатление на неприятност или на физическа приятност.
Чувственият живот у него беше сравним с това, което у нас е едно общо впечатление на неприятност или на физическа приятност.
В замяна на това, той чувстваше явленията на растене, както в своето тяло така и в своята душа. Станал възрастен той чувстваше също така течението на хранителни вещества в своя организъм, движението на кръвта, което разнасяше по цялото му тяло хранителния сок. Онзи, който днес е снабден с един висш организъм, чието развитие аз описах вчера, може още, макар под една по-слаба форма, да си със тави една идея за тези органически усещания на първобитния човек, например когато наблюдава крави, които след като са пасли са легнали да преживят, погълнат и изцяло от дейността на храненето. У тези животни, животът на смесените душа и тяло се явява като пронизан от космическите сили, които го проникват с една вътрешна светлост. Те чувстват дълбоката приятност на храносмилателните, асимилаторните и кръвообращателни обмени.
към текста >>
Когато искаме да основем едно съзнание за религията върху едно истинско познание, ние не можем да постъпим по друг начин, освен да възстановим в себе си това поведение на първобитното човечество, без обаче то да бъде полусъзнателно, нито
сравни
мо с едно съновидение; напротив то трябва да бъде добито в едно по-интензивна будност отколкото на сегашното обикновено познание, в това състояние на засилена будност, което позволява да отлъчим Аза от неговите връзки, за да го потопим в света на космическите духовни същества и да живеем там, както на земята живеем вътре в нашето физическо тяло.
Когато искаме да основем едно съзнание за религията върху едно истинско познание, ние не можем да постъпим по друг начин, освен да възстановим в себе си това поведение на първобитното човечество, без обаче то да бъде полусъзнателно, нито сравнимо с едно съновидение; напротив то трябва да бъде добито в едно по-интензивна будност отколкото на сегашното обикновено познание, в това състояние на засилена будност, което позволява да отлъчим Аза от неговите връзки, за да го потопим в света на космическите духовни същества и да живеем там, както на земята живеем вътре в нашето физическо тяло.
към текста >>
123.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Тогава той се намира в едно състояние, което може да се
сравни
с това, което е притежавал преди зачатието, преди зародишния живот в утробата на майката; той стига до там да възприема преди земното съществуване.
Настоявам върху тази точка: Възможно е да преследваме упражненията, които отстраняват от душата всяко съдържание и опразват съзнанието доста далеч, за да има душата силата да направи да изчезне даже и панорамата на собственото съществуване. В състоянието на съзнанието до което се стига в този определен момент, човек не вижда вече нито физическия организъм, нито етерния организъм, нито пък нещо от това, което в света участва в тяхното съществуване. Сетивният свят не съществува вече, нито усещанията, нито съвкупността на етерния Космос, за който съзнанието се беше отворило чрез имагинативното познание. Всичко това е премахнато и по този начин ученикът се е издигнал до степента на инспиративното съзнание.
Тогава той се намира в едно състояние, което може да се сравни с това, което е притежавал преди зачатието, преди зародишния живот в утробата на майката; той стига до там да възприема преди земното съществуване.
към текста >>
124.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Но затова не трябва да се мисли, че те имат за нашия живот по-малко значение в
сравнение
с това, което става в нас през време на будното състояние.
Имагинативното, Инспиративното и Интуитивното познания имат мисията да проучат тази неясна област, това "безсъзнание" на съвременната наука. Именно защото създава други състояния на съзнанието, в които душата се изменя и може. Следователно да употреби нови възприемателни способности, познанието за което говорим тук, има силата да наблюдава и да проучи действителни факти, които са недостъпни за текущото съзнание. За пример искам днес да ви опиша това, което се намира в едно поле на това безсъзнание (или подсъзнание), а именно опитностите през които минава душата през време на съня. Тези опитности остават непознати за обикновеното съзнание.
Но затова не трябва да се мисли, че те имат за нашия живот по-малко значение в сравнение с това, което става в нас през време на будното състояние.
Без никакво съмнение, това, което важи преди всичко за нашето земно съществуване, за нашия активен живот, за прогреса на човечеството, е дневното съзнание, будността. Обаче това, което дава форма на нашия вътрешен живот и го развива, това са подхранващите опитности на съня. Въпреки, че остават скрити за нас те са действителни и техните действия се продължават през време на будността, не само в общото разположение, което имаме през деня, но и в поведението на нашия физически и етерен организъм, които астралният и духовният организъм Азът пропиват. През време на будното състояние те също се намират под влиянието на това, което е било изживяно през време на съня. За обикновеното съзнание сънят донася едно затъмнение на сетивните възприятия, които изчезват, изчезват също така мислите, чувствата и волевите прояви с изключение на онези преходни състояния, през време на които му се явяват сънищата, човекът потъва в безсъзнанието.
към текста >>
В действителност душата не познава всички тези явления освен така, както през деня познава своя организъм, и страхът който изпитва може да се
сравни
с това, което тя чувства, когато има някакво телесно неразположение.
Това е както през будното състояние бихме имали впечатлението, че сме не едно единно същество, а сбор от същества съставени от нашите очи, уши, бели дробове и т.н. и като че бихме изгубили чувството за нашето единство. Последствието от това е, че душата е потопена в едно състояние, което тя би окачествила като страх, мъка, безпокойство, ако би имала съзнание за него.
В действителност душата не познава всички тези явления освен така, както през деня познава своя организъм, и страхът който изпитва може да се сравни с това, което тя чувства, когато има някакво телесно неразположение.
Фактически в този момент тя минава през състояния, които трябва да окачествим като събуждащи страх. В този момент на съня тя действително изпитва влиянието на това, което е станало през деня. За съвременния човек, който живее след Тайната на Голгота, това влияние може да бъде плод на едно вътрешно усърдие, на една вътрешна ревност, с която той се е обърнал към Христа и към събитието на Голгота. Всички мисли, които са били посветени на това събитие, всички образи, които човек е замислил, прожектират своите следствия върху този втори етап на съня.
към текста >>
125.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
Кога то призовем всичко, което материалното вещество на организма крие, всичко, което е скрито в човешкото същество живеещо на Земята, скрито защото се е свило под булото на материята, и го виждаме пренесено в духовните форми, трябва да си представим една вселена, с която нашият физически свят, въпреки всички негови звезди и всички негови слънца, не може и отдалече да се
сравни
по величие и могъщество.
През време на предземното съществуване нашата връзка с вселената е в процес на ставане тази, която се свива постепенно, за да стане наш бъдещ физически организъм е съставена от сили, от една вътрешна дейност, които се проявяват за нас в едно състояние на съзнанието различно от това, което познаваме на Земята. Това е едно състояние на пълна яснота и будност, по-силно даже от земната будност; то ни предава опитността на работата, която извършваме самите ние с оглед на нашето бъдещо земно съществуване. Когато на Земята разглеждаме нашия физически организъм под формата която ни предлагат или неговия външен вид, или физиологията и анатомията, ние съвсем не можем да призовем величествения блясък, величието на вселената, на звездния свят, на облаците, които ни заобикалят. Въпреки това, онова което се е свило, за да стане нашия човешки организъм, е било възприемано от човешката душа през време на предземния живот по-величествено отколкото физическия Космос, който ни заобикаля.
Кога то призовем всичко, което материалното вещество на организма крие, всичко, което е скрито в човешкото същество живеещо на Земята, скрито защото се е свило под булото на материята, и го виждаме пренесено в духовните форми, трябва да си представим една вселена, с която нашият физически свят, въпреки всички негови звезди и всички негови слънца, не може и отдалече да се сравни по величие и могъщество.
към текста >>
126.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Трябва да можем постоянно да
сравняв
аме това, което донася висшето съзнание, с това което крие обикновеното съзнание и както преминаваме от една мисъл към друга да преминаваме от Имагинацията към обикновеното съзнание и обратно.
В полето на имагинативното съзнание можем да имаме например пред себе си възникването у детето на девет или десет години на някои морални стремежи, дължащи се на определено устройство; ние възприемаме това явление имайки пред погледа физическото тяло и душата съединени. Ние виждаме това, което е станало в организма към възрастта от девет или десет години. Но за това не трябва да изгубваме обикновеното съзнание. Трябва да можем да виждаме с онова ново око онова, което е останало незабелязано; а от друга страна чрез един волев акт, трябва да можем отново да намерим спомените за тази възраст, които може да ни достави обикновеното съзнание.
Трябва да можем постоянно да сравняваме това, което донася висшето съзнание, с това което крие обикновеното съзнание и както преминаваме от една мисъл към друга да преминаваме от Имагинацията към обикновеното съзнание и обратно.
Тази характерна способност на висшето съзнание има извънредно голямо значение. Когато към антропософското изследване се прилагат външни критерии, хората мислят често пъти, че мислите-образи не са нищо друго освен привидения, халюцинации. Трябва да можем да схванем коренната разлика, която отделя първите от вторите. Възприятието на този, който има привидения му донася наистина образи, но то му отнема съзнанието. Неговото съзнание се изгубва в това, което вижда и той не притежава способност да се връща по воля в състоянието на обикновеното съзнание и обратно.
към текста >>
127.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Нейното дълготраене може да се
сравни
твърде различно индивидуално с това на сънищата, които са подбуди, предизвикани в нас от опитностите на деня.
Но тази фаза трае само няколко дни.
Нейното дълготраене може да се сравни твърде различно индивидуално с това на сънищата, които са подбуди, предизвикани в нас от опитностите на деня.
Що се отнася за образуването на нашите сънища, то винаги е един отзвук на това, което сме живели било същия ден, било в навечерието, било преди това навечерие. Това, което ни идва от самия ден, може да се съедини в една особена връзка с по-стари опитности. Например сънуваме един разговор, който сме имали вчера с това или онова лице. Тази опитност изниква следователно направо в полето на съня. Но може би ние сме разговаряли с одушевление за едно трето лице, което сме видели преди десет години и след това вече не сме среща ли.
към текста >>
128.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
И този външен свят не е по-малко богат на съдържа ние в
сравнение
с това, което в земния живот му се явява като Космос.
27. Човекът, какъвто той е на Земята, а духовния свят става външен свят. Душата гледа този човек, както на Земята гледа звездите, облаците, планините, реките.
И този външен свят не е по-малко богат на съдържа ние в сравнение с това, което в земния живот му се явява като Космос.
към текста >>
129.
13. ІІ. Духовното състояние на човека преди настъпването епохата на Михаел.
GA_26 Мистерията на Михаил
Той изпада в материалистичния възглед в една епоха, която доведе неговото собствено духовно същество до една по-висока степен в
сравнение
с тази съществуваща по-рано.
Това изживяване стана сега негово собствено. С това настъпи едно временно отделяне на човека от света на Михаел. Заедно с вдъхновените мисли в миналото човек приемаше същевременно и духовните съдържания на света. Когато това вдъхновение престава и човекът започва да образува своите мисли чрез своята собствена дейност, той бе насочен към възприятия та на сетивата, за да има едно съдържание за тези мисли. Така човек трябваше първо да изпълни своята до бита собствена духовност с материално съдържание.
Той изпада в материалистичния възглед в една епоха, която доведе неговото собствено духовно същество до една по-висока степен в сравнение с тази съществуваща по-рано.
към текста >>
130.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
В
сравнение
с днешните възможности за узнаване на отношенията в света, тогавашните възможности изглеждат като напипване в гъста мъгла, докато днес човек чувствува, че се на мира в това отношение като в една обширна, осветена от слънцето местност.
Нека погледнем, как в епохата на Съзнателната душа светът се е "прояснил" така да се каже пред погледа на човешката душа за всяко схващане на физическото битие и развитие. Герхард пътува със своите кора би някакси в мъгла. Той винаги познава само една частица от света, с който иска да се свърже. В Кьолн не се узнава нищо за това, което става в Англия, и години наред трябва да се търси един човек, който се намира в Кьолн. Хората познават живота и собствеността на един такъв човек, какъвто е този, при който Герхард е изхвърлен от бурята при своето завръщане в отечеството си, едва тогава, когато съдбата ги отнесе непосредствено на съответното място.
В сравнение с днешните възможности за узнаване на отношенията в света, тогавашните възможности изглеждат като напипване в гъста мъгла, докато днес човек чувствува, че се на мира в това отношение като в една обширна, осветена от слънцето местност.
Това, което се разказва във връзка с "добрия Герхард", няма нищо общо с това, което днес се счита за "историческо". Но то има толкова повече общо с душевното настроение и цялото духовно положение на епохата. Това душевно настроение и това духовно положение са тези, които са описани в имагинации, а не отделните събития на физическия свят.
към текста >>
131.
32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
За да разберем душевното настроение, което се изразява в Декарт, нека
сравни
м този философ с Августин, който за външното формулиране изтъква същата опора за изживяване на духовния свят както и Декарт.
За да разберем душевното настроение, което се изразява в Декарт, нека сравним този философ с Августин, който за външното формулиране изтъква същата опора за изживяване на духовния свят както и Декарт.
Само че при Августин това става от пълната имагинативна сила на Разсъдъчната или Чувствуваща душа /Живял е от 354 до 430 година/. С право намираме едно сродство между Августин и Декарт. Само че интелектът на Августин още е един остатък на космическия Интелект, докато у Декарт той е вече проникващият в човешката душа интелект. Именно в развоя на духовния стремеж от Августина до Декарта можем да видим, как космическия характер на мислителните сили се изгубва и как след това той отново се явява в човешката душа. Но същевременно ние виждаме, как Михаел и човешката душа могат да се намерят при големи трудности така, че Михаел може да насочи в човека това, което някога е управлявал в Космоса.
към текста >>
132.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
Даже и това, което става в неговата земна околна среда, за неговото настоящето му се явява така незначително в
сравнение
с космическите процеси, че той обръща внимание само на тези последните, а не на първите.
Ако хвърлим поглед назад върху духовния живот на народите, у хората съществува в миналото едно съзнание за съвместното пребиваване и за съвместната воля с божествено-духовните Същества така, че тяхната /на хората/ история е Небесна История. Когато говори върху "произходи", човек разказва не земни, а космически процеси.
Даже и това, което става в неговата земна околна среда, за неговото настоящето му се явява така незначително в сравнение с космическите процеси, че той обръща внимание само на тези последните, а не на първите.
към текста >>
Старата "небесна история", принадлежаща на една твърде дълга епоха, която е същинска "небесна история", е последвана от "митологическата история", която е по-кратка, но в
сравнение
с по-късната същинска /земна/ "история" е все пак дълга.
Старата "небесна история", принадлежаща на една твърде дълга епоха, която е същинска "небесна история", е последвана от "митологическата история", която е по-кратка, но в сравнение с по-късната същинска /земна/ "история" е все пак дълга.
към текста >>
133.
44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане
GA_26 Мистерията на Михаил
А изразено в космически отношения, това е твърде малко в
сравнение
с онова, което Боговете са създали като основа на неговото собствено същество от Макрокосмоса, който те представляват, като микрокосмос, какъвто е самият човек.
Нещо величествено се разкрива, когато човек гледа това състояние на нещата. Човекът е идеал и цел на боговете. Обаче гледането на това състояние на нещата не може да бъде източник на превъзнасяне и гордост за човека. Защото той трябва да счита като нещо идващо от него само това, което в течение на земните съществувания е направил себесъзнателно от себе си.
А изразено в космически отношения, това е твърде малко в сравнение с онова, което Боговете са създали като основа на неговото собствено същество от Макрокосмоса, който те представляват, като микрокосмос, какъвто е самият човек.
Божествено-духовните същества стоят в космоса едни срещу други. Видимият израз на това срещустоене е формата на звездното небе. Те искаха да създадат в едно единство това, които самите те са заедно.
към текста >>
134.
50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания
GA_26 Мистерията на Михаил
Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо мъртво, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара един живот, който в
сравнение
с будния земен живот представлява едно по-висше пробуждане.
В състоянието между смъртта и едно ново раждане човешкият Аз живее сред съществата на духовния свят. Тогава в съзнанието влиза всичко, което през време на земния буден живот му избягваше. Явяват се макрокосмическите сили започвайки от техния пълен живот в пра-далечното минало и стигайки до умирането в настоящето. Но явяват се също и земните сили, които са зародиш на развиващия се Макрокосмос. И в своите състояния на сън човекът вижда, той проглежда в тези състояния сега, както през време на земния живот гледаше озарената от Слънцето Земя.
Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо мъртво, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара един живот, който в сравнение с будния земен живот представлява едно по-висше пробуждане.
Едно пробуждане, благодарение на което човекът става способен да овладее напълно силите, които при сънуването показват само едно бегло проблясване. Тези сили изпълват целия Космос. Те проникват всичко. От тях човешкото същество взема импулсите, с помощта на които при слизането на Земята то образува своето тяло, най-великото произведение на изкуството на Макрокосмоса.
към текста >>
135.
52. 12. Гнозис и Антропософия
GA_26 Мистерията на Михаил
Обаче образите са бледни в
сравнение
с техните предишни форми.
Обаче образите са бледни в сравнение с техните предишни форми.
Това душевно устройство на човечеството се развива по един чудесен начин в Гърция. Гъркът се чувствуваше в достъпния за сетивата външен свят и в него той чувствуваше вълшебната сила, която подбуждаше вътрешната сила за разгръщането на образите на света. Във философското поле това устройство на душата се разви в Платонизма.
към текста >>
136.
63. 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време
GA_26 Мистерията на Михаил
Нека поставим характера на тази епоха пред погледа на душата и да го
сравни
м с този на предишни епохи.
Нека поставим характера на тази епоха пред погледа на душата и да го сравним с този на предишни епохи.
Във всички времена на съзнателното развитие на човечеството познанието беше считано като нещо, което довежда човека във връзка с духовния свят Това, което човек беше в отношението му към Духа, това се приписваше на познанието. В Изкуството, в Религията живееше познанието.
към текста >>
137.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Когато в моменти на самонаблюдение насочваме поглед върху обикновеното мислене, ние намираме мислите сянкообразни, бледи в
сравнение
с впечатленията, които сетивата дават.
Преследвайки това упражняване човек стига до едно укрепване на силата на мисленето, за което по-рано не е имал никакво предчувствие. Той чувствува в себе си царуващата сила на мисленето като едно ново съдържание на неговото човешко същество. И едновременно с това съдържание на собственото човешко същество се разкрива едно съдържание на света, което човек по-рано може би е предчувствувал, но не го е познавал чрез опит.
Когато в моменти на самонаблюдение насочваме поглед върху обикновеното мислене, ние намираме мислите сянкообразни, бледи в сравнение с впечатленията, които сетивата дават.
Това, което човек възприема сега в укрепналата сила на мисленето, съвсем не е бледо и сянкообразно; то е пълно със съдържание, конкретно-образно; то притежава една много по-интензивна действителност отколкото съдържанието на сетивните впечатления. За човека изгрява един нов свят, когато е разширил по посочения начин силата на своята възприемателна способност. Когато човек се научава да възприема в този свят, както по-рано можеше да възприема само в сетивния свят, на него му става ясно, че всички природни закони, които по-рано е познавал, важат само във физическия свят; и че същността на света, в който сега е навлязъл, се състои в това, че неговите закони са други, даже противоположни на тези на физическия свят. В този свят не важи законът на притегателната сила на Земята, а обратно, явява се една сила, която действува не от центъра на Земята навън, а действува обратно така, че нейната посока върви от окръжността на вселената към центъра на Земята. Съответното важи и за другите сили на физическия свят.
към текста >>
Това име е дадено в съгласие с по-стари инстинктивни предчувствия нямат вече никаква познавателна стойност в
сравнение
с това, което понастоящем може да бъде ясно познато.
В Антропософията добита чрез упражнение способност на човека да вижда този свят се нарича имагинативна сила на познанието. Тя се нарича имагинативна не поради това, че имаме работа с "въображения", а защото съдържанието на съзнанието е изпълнено не със сянкообразни мисли, а с образи (имагинация образно виждане). И както чрез възприятието на сетивата човек се чувствува в непосредствено изживяване на една действителност, така е също и в психическата дейност на имагинативното познание. Светът, към който се отнася това познание, е наречен Антропософия етерен свят. Тук не се касае за хипотетичния етер на съвременната физика, а за нещо действително духовно виждано.
Това име е дадено в съгласие с по-стари инстинктивни предчувствия нямат вече никаква познавателна стойност в сравнение с това, което понастоящем може да бъде ясно познато.
Но когато искаме да назовем нещо, ние все пак се нуждаем от имена. Сред този етерен свят постигналият горепосоченото имагинативно познание познава чрез новото възприятие, че наред с физическото тяло човекът притежава също и едно етерно тяло. Това етерно тяло е нещо, което по неговата същност се намира също в растителния свят. Растенията имат своето етерно тяло. Физическите закони важат фактически само за безжизнените минерали.
към текста >>
138.
2. Защо се разболява човек?
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
(*Чрез едно
сравнение
на това, което е казано в първа глава, със съдържанието на втората ще се получи особено разбирането на това , за което се касае тук. )
Но с това ние познаваме здравето като онова състояние, което има свояпроизход в етерния организъм. Ето защо лечението трябва да се състои в едно третиране на етерния организъм*.
(*Чрез едно сравнение на това, което е казано в първа глава, със съдържанието на втората ще се получи особено разбирането на това , за което се касае тук. )
към текста >>
139.
3. Явленията на живота
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Обаче все пак при човека се явява по отношение на жизнените явления една важна разлика в
сравнение
с растението.
Доколкото човекът е едно живо същество, това етерно царува също и в него.
Обаче все пак при човека се явява по отношение на жизнените явления една важна разлика в сравнение с растението.
Растението оста вя да действува в него физическото, когато етерното от мировото пространство не развива вече своето действие, какъвто е случаят през нощта, когато слънчевият етер престава да действува. Човешкото същество оставя да действува в него физическото, т.е. в неговото тяло, едвам когато настъпва смъртта. През време на сън у човека изчезват явленията на съзнанието и на себесъзнанието; обаче явленията на живота продължават да съществуват, даже когато слънчевият етер от мировото пространство не действува вече. През време на своя живот растението приема непрестанно в себе си влъчващите се в Земята етерни сили.
към текста >>
140.
4. За същността на усещащия организъм
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Едно последствие от това е различието във външния изглед, в устройството на животинското вещество в
сравнение
с това на растението.
При животното нещо от веществата на организма е изтръгнато напълно от областта на двете горепосочени категории сили. Чрез това се получава още едно разчленение различно от това на растението. Раждат се образувания на органи, които остават в обсега на двете силови области, и такива, които се отлъчват от тях. Получават се взаимодействия между двете образования на органите. И в тези взаимодействия се крие причината, поради която животинското вещество може да бъде носител на усещането.
Едно последствие от това е различието във външния изглед, в устройството на животинското вещество в сравнение с това на растението.
към текста >>
141.
10. Ролята на мазнината в човешкия организъм и измамните локални симптомни комплекси
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
На пример отделянето на жлъчка може да бъде прекалено голямо в
сравнение
с това на панкреасната жлеза.
Тогава при лошо снабдяваните органи настъпва понижена дейност. Секрециите на жлезите могат да бъдат недостатъчни. Течните съставни части на организма достигат в едно нездраво отношение на смесване.
На пример отделянето на жлъчка може да бъде прекалено голямо в сравнение с това на панкреасната жлеза.
Тук отново важното ще бъде да познаем, как един местно появяващ се симптомен комплекс трябва да се счита, че произхожда от една нездрава дейност на мазнината.
към текста >>
142.
17. Познание на веществата като основа на познанието на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Можем да се запознаем с такива начини на действие, когато в човешкия организъм
сравни
м едно вещество с друго в неговото продължаващо в организма действие.
Можем да се запознаем с такива начини на действие, когато в човешкия организъм сравним едно вещество с друго в неговото продължаващо в организма действие.
Да вземем оксалната киселина. При определени условия тя може да премине в мравчена киселина. Тази последната представлява в нейните действия една метаморфоза на оксалната киселина. Оксалната киселина се отделя от растенията както мравчената кисели на се отделя от животинските организми. Създаването на оксалната киселина в растителния организъм представлява една дейност, която е аналогична на тази за създаването на мравчената киселина в животинския организъм.
към текста >>
143.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
През следващата година той отново направи едно пътуване от Америка до Европа по времето на сенната треска и е имал една много по-слаба проява на същата в
сравнение
по-рано.
За това болестно състояние имаме нашия препарат "генцидо". Този препарат бе приложен за пациента във времето, в което беше месец май болестта се проявяваше най-силно. Лекувахме пациента с инжекции и локално чрез намазване с течност от препарата "генцидо" в носа. След като в определено време настъпи явно подобрение, в което време в миналите години пациентът е бил тежко измъчван от сенната треска, същият направи едно пътуване и можа да ни съобщи от това пътуване, че се чувствува несравнимо по-добре отколкото през миналите години.
През следващата година той отново направи едно пътуване от Америка до Европа по времето на сенната треска и е имал една много по-слаба проява на същата в сравнение по-рано.
Повторение на лечението за тази година доведе до едно напълно поносимо състояние. За да се постигне основно излечение, то бе продължено също и през следващата година, въпреки че нямаше една истинска проява на болестта. Още една година след това пациентът описа буквално своето състояние както следва: "през пролетта на 1923 година започнах отново лечението, защото очаквах нова проява на болестта. Констатирах, че лигавицата на моя нос беше много по-малко чувствителна отколкото по-рано. Принуден бях да работя сред цъфналите треви и произвеждащите полен дървета.
към текста >>
144.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
И въпреки всичко се научих да чета добре
сравни
тел но рано.
И въпреки всичко се научих да чета добре сравнител но рано.
Благодарение на това помощник-учителят можа да внесе в моя живот това, което даде посока на по-нататъшното ми развитие. Скоро след постъпването ми в нойдьорфлското училище, открих в стаята му учебник по геометрия. С учителя бяхме в толкова добри отношения, че той веднага ми зае книгата за известно време. С ентусиазъм се задълбочих в нея. Седмици наред душата ми беше изцяло погълната от равенства, подобия на триъгълници, четириъгълници и многоъгълници.
към текста >>
Часовете по четене на Библията и религиозно обучение, които водеше свещеникът, имаха много по-малко влияние върху душевния ми свят в
сравнение
с извършваното от него като свещенослужител в посредничество между сетивния и свръхсетивния свят.
От времето ми като момче в Нойдьорфл най-силно впечатление пред душата ми остави това как съзерцаването на литургията, заедно с музикалната жертвена тържественост правят така, че пред духа по много внушителен начин да се изправят загадките на битието.
Часовете по четене на Библията и религиозно обучение, които водеше свещеникът, имаха много по-малко влияние върху душевния ми свят в сравнение с извършваното от него като свещенослужител в посредничество между сетивния и свръхсетивния свят.
От самото начало за мен то не беше просто форма, а дълбоко преживяване. Това беше така още повече поради факта, че ме правеше чужденец в собствения ми дом. Душата ми не напускаше живото усещане, което получавах от литургията, дори и в атмосферата на домашното ми обкръжение. Живеех сред това обкръжение, без да го споделям, възприемах го, но всъщност мислех, чувствах и живеех непрекъснато с онзи друг свят. При това въобще не може да се каже, че съм бил мечтател, даже бях доста самостоятелен по отношение на всички практически въпроси в живота.
към текста >>
145.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Напротив, то протичаше в духовна дейност, която може да се
сравни
с нагледността на математическото мислене.
В съзнанието ми се формираше едно духовно виждане, което не почива на някакво смътно мистично чувство.
Напротив, то протичаше в духовна дейност, която може да се сравни с нагледността на математическото мислене.
Приближавах се към онова душевно състояние, в което се считах в правото си да защитя възгледите си за духовния свят, които носех в себе си, също и пред форума на естественонаучното мислене.
към текста >>
146.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Това, което Гьоте е мислел и разработил в подробности в една или друга област на знанието за природата, ми се струваше от по-несъществено значение в
сравнение
с централното откритие, което се полагаше да му припиша.
Това, което Гьоте е мислел и разработил в подробности в една или друга област на знанието за природата, ми се струваше от по-несъществено значение в сравнение с централното откритие, което се полагаше да му припиша.
Него виждах в това, че той е открил как следва да се мисли за органичното, за да се приближим познавателно до него.
към текста >>
147.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Това реално внедряване в духовния живот той посочва като нещо по-висше в
сравнение
с изработването на мисловно съдържание единствено чрез философията.
В тази книга философията като мисловно съдържание не се приема като нещо, почиващо на собствените си основи. Платон бива всестранно разгледан като философа, търсил философия, основаваща се на самата себе си. Откритото от него по този път е старателно представено от Хайнрих фон Щайн. В първите глави на това съчинение човек се вживява напълно в платоническия светоглед. След това обаче Щайн преминава към внасянето на Христовото откровение в развитието на човечеството.
Това реално внедряване в духовния живот той посочва като нещо по-висше в сравнение с изработването на мисловно съдържание единствено чрез философията.
към текста >>
148.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Трябва да си спомня и за един приятел, който се присъедини към моя кръг
сравни
телно рано по време на престоя ми във Ваймар и с когото бях свързан в най-близко приятелство, докато не си заминах, а дори и след това, когато по-късно от време на време посещавах Ваймар.
Трябва да си спомня и за един приятел, който се присъедини към моя кръг сравнително рано по време на престоя ми във Ваймар и с когото бях свързан в най-близко приятелство, докато не си заминах, а дори и след това, когато по-късно от време на време посещавах Ваймар.
Това беше художникът Йозеф Ролечек. Той беше немец от Бохемия и беше дошъл във Ваймар, привлечен от художественото училище. Той беше личност, която предизвикваше силни симпатии и в разговор с която човек с охота разкриваше сърцето си. Ролечек беше сантиментален и същевременно леко циничен. Беше песимистичен, от една страна, а от друга – беше склонен твърде малко да цени живота, в който, както му изглеждаше, изобщо нe си струва усилието да се съсредоточава върху нещата, даващи повод за песимизъм, тъй като те не представляват кой знае каква ценност.
към текста >>
В негово присъствие често се говореше за несправедливостта на живота и той можеше до безкрай да се горещи за това, колко несправедливо се е отнесъл светът към бедния Шилер в
сравнение
с галеника на съдбата Гьоте.
Това беше художникът Йозеф Ролечек. Той беше немец от Бохемия и беше дошъл във Ваймар, привлечен от художественото училище. Той беше личност, която предизвикваше силни симпатии и в разговор с която човек с охота разкриваше сърцето си. Ролечек беше сантиментален и същевременно леко циничен. Беше песимистичен, от една страна, а от друга – беше склонен твърде малко да цени живота, в който, както му изглеждаше, изобщо нe си струва усилието да се съсредоточава върху нещата, даващи повод за песимизъм, тъй като те не представляват кой знае каква ценност.
В негово присъствие често се говореше за несправедливостта на живота и той можеше до безкрай да се горещи за това, колко несправедливо се е отнесъл светът към бедния Шилер в сравнение с галеника на съдбата Гьоте.
към текста >>
149.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
И все пак то вече е по-горна степен в
сравнение
с понятийното познание на сетивния свят.
Какво е отношението на обикновеното понятийно познание, което се постига със сетивно наблюдение, към съзерцанието на духовното: този въпрос в този период от живота ми се превърна от преживяване повече в идеи в такова, в което участва целият човек. Преживяването в идеи, което все пак включва в себе си истинното духовно, е елементът, от който е родена „Философия на свободата“. Преживяването чрез целия човек съдържа духовния свят по един много по съществен начин от преживяването в идеи.
И все пак то вече е по-горна степен в сравнение с понятийното познание на сетивния свят.
С познанието в идеи човек обхваща не сетивния свят, а, така да се каже, един непосредствено граничещ с него духовен свят.
към текста >>
150.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
То сменяше
сравни
телно често своите редактори, от които получаваше своята окраска, в зависимост от това каква позиция в новото движение заемаше един или друг редактор.
По-късно списанието се преименува на „Списание за немска и чуждестранна литература“. Сега то публикуваше поетични, характерни и критически произведения от всички области на духовния живот. В рамките на известни граници то беше в състояние да изпълнява добре тази задача. Неговата така определена дейност се извършваше по време, в което в немското езиково пространство имаше достатъчно голям брой личности, които желаеха всяка седмица да се запознават в обзорна форма с това, което се „случва“ в духовната сфера. Когато по-нататък през осемдесетте и деветдесетте години в този мирен и естествен начин на споделяне на духовното навлязоха новите литературни цели на младите поколения, „Списанието“ доста бързо се увлече по това движение.
То сменяше сравнително често своите редактори, от които получаваше своята окраска, в зависимост от това каква позиция в новото движение заемаше един или друг редактор.
Когато можах да го поема през 1897 г., то беше в тясна връзка със стремленията на младата литература, без да се намира в силна опозиция на намиращото се извън тези стремления. Но при все това то вече не беше в състояние да се издържа финансово единствено въз основа на своето съдържание. Така че, наред с другите неща, беше станало и орган на „Свободното литературно общество“. Това прибавяше известен брой абонаменти към иначе вече недостатъчния им брой. Но въпреки всичко, когато ми предаваха „Списанието“, нещата стояха така, че беше необходимо да бъдат привлечени всички абонати, дори и ненадеждните, за да се събере минимумът за неговата издръжка.
към текста >>
151.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
Това даваше възможност да говоря съвсем надлежно за идеално-духовните импулси в историята на предшестващите епохи и да покажа как в по-ново време те са отслабнали в
сравнение
с материално-икономическите.
Това даваше възможност да говоря съвсем надлежно за идеално-духовните импулси в историята на предшестващите епохи и да покажа как в по-ново време те са отслабнали в сравнение с материално-икономическите.
към текста >>
152.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
В тези лекции се опитах да покажа какъв мощен напредък означава Мистерията на Голгота в
сравнение
със събитието на Буда и че еволюцията на човечеството, която се стреми към събитието на Христос, върви към своята кулминация.
Преди основаването на секцията се състоя още една поредица от лекции, която изнесох пред кръга на „Идващите“, „От Буда до Христос“.
В тези лекции се опитах да покажа какъв мощен напредък означава Мистерията на Голгота в сравнение със събитието на Буда и че еволюцията на човечеството, която се стреми към събитието на Христос, върви към своята кулминация.
към текста >>
„Не трябва да се учудваме, ако по отношение на такива явления някои духове с по-дълбоки духовни потребности намират за по-удовлетворителни гордите мисловни построения на схоластиката в
сравнение
с идейното съдържание на собственото ни време.
Във връзка с това от мен се изтръгна мисълта: „Въпреки всички тези и някои други постижения, например в областта на изкуството, по-проницателният човек все пак не може да се радва истински на съдържателността на нашето време. Нашите най-висши духовни потребности жадуват за нещо, което нашата съвременност предоставя едва в оскъдна степен.“ А с оглед на празнотата на тогавашната съвременна култура поглеждах назад към епохата на схоластиката, в която духовете, поне в понятия, все още са живеели в съгласие с духа.
„Не трябва да се учудваме, ако по отношение на такива явления някои духове с по-дълбоки духовни потребности намират за по-удовлетворителни гордите мисловни построения на схоластиката в сравнение с идейното съдържание на собственото ни време.
Ото Вилман написа забележителната книга „История на идеализма“, в която се изявява като панегирист на светогледа на миналия век. Трябва да признаем, че човешкият дух копнее за онова гордо, всеобхватно озарение на мисълта, което човешкото знание изпитва във философските системи на схоластиката.“ „Обезсърчеността е характерен признак на духовния живот в края на стария и началото на новия век. Тя помрачава радостта ни от постиженията на неотдавна отминалите времена.“
към текста >>
А по отношение на хората, които настояват, че тъкмо „истинското знание“ се явява свидетелство за невъзможността за светоглед, който да обхваща една обща картина на битието, съм длъжен да кажа: „Ако се придържаме към мненията на хората, провъзгласяващи подобни възгледи, би трябвало да се ограничим до това да измерваме, теглим,
сравняв
аме нещата и явленията, да ги изследваме с наличната апаратура.
А по отношение на хората, които настояват, че тъкмо „истинското знание“ се явява свидетелство за невъзможността за светоглед, който да обхваща една обща картина на битието, съм длъжен да кажа: „Ако се придържаме към мненията на хората, провъзгласяващи подобни възгледи, би трябвало да се ограничим до това да измерваме, теглим, сравняваме нещата и явленията, да ги изследваме с наличната апаратура.
Никога обаче нямаше да бъде повдигнат въпросът за по-висшия смисъл на нещата и явленията.“
към текста >>
153.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Но разпространението на антропософията доби за
сравни
телно кратко време такава форма, че аз лично бях викан да изнасям лекции в много градове.
С „Луцифер-Гнозис“ нещата вървяха възможно най-добре. Списанието се разпространяваше напълно удовлетворително. Някои вече продадени броеве дори се налагаше да бъдат отпечатани повторно. То също така не „пропадна“.
Но разпространението на антропософията доби за сравнително кратко време такава форма, че аз лично бях викан да изнасям лекции в много градове.
Единичните лекции в много случаи прерастваха в лекционни цикли. Отначало, съвместно с тази лекционна дейност, все още се опитвах да поддържам изправно редактирането на „Луцифер-Гнозис“. Но броевете вече не можеха да излизат навреме, а понякога закъсняваха с месеци. И така се случи удивителният факт, че едно списание, което печелеше нови абонати с всеки свой брой, повече не можеше да излиза поради претоварване на редактора.
към текста >>
И в
сравнение
с всичко, което описвам тук, то е чисто „лична“ работа.
В тази връзка съм длъжен да отбележа още нещо, обгърнато в мъгла от недоразумения, което отново и отново се твърди от противниковата страна. Поради вътрешни причини изобщо не изпитвах потребност да говоря за него, тъй като то не е оказало влияние нито върху хода на моето развитие, нито върху публичната ми дейност.
И в сравнение с всичко, което описвам тук, то е чисто „лична“ работа.
Става дума за приемането ми в съществуващата в рамките на Теософското общество „Езотерична школа“.
към текста >>
Защото тя е човешка индивидуалност, в която духовното действа посредством забележителен атавизъм, както е действало някога при ръководителите на Мистериите, в такова състояние на съзнанието, което в
сравнение
със съвременното, пронизано от светлината на съзнателната душа, е било смъкнато до съноподобното.
Но отнякъде са сметнали за уместно да съобщят на Е. П. Блаватска за такива учения. След това тя съединява полученото от нея с откровения на собственото ѝ вътрешно същество.
Защото тя е човешка индивидуалност, в която духовното действа посредством забележителен атавизъм, както е действало някога при ръководителите на Мистериите, в такова състояние на съзнанието, което в сравнение със съвременното, пронизано от светлината на съзнателната душа, е било смъкнато до съноподобното.
Така у „човека Блаватска“ се възражда нещо, характерно за Мистериите в най-древни времена.
към текста >>
154.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Можем да
сравняв
аме фигурата на човека само с неговия собствен ръст.
Целият човек представлява отпечатък на тази най-дълбока своя същност, която ни се разкрива по този начин. Но тук естествено не става дума за това да твърдим, че холерикът е нисък, а сангвиникът висок.
Можем да сравняваме фигурата на човека само с неговия собствен ръст.
Всичко зависи от това, в какво съотношение се намира ръстът спрямо цялата фигура.
към текста >>
155.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Неговата природа може да се опознае, ако се
сравняв
ат хората в различните степени от тяхното развитие.
Това Азово тяло е носител на по-висшата човешка душа. Чрез него човек се превръща във венец на мирозданието. „Азът" на съвременния човек обаче в никакъв случай не е една проста същност.
Неговата природа може да се опознае, ако се сравняват хората в различните степени от тяхното развитие.
Ако се сравнят напр. необразованият дивак, европейският средностатистически гражданин с един идеалист се вижда, че всички имат способността да се назоват с „Аз". Азово тяло имат и тримата. Необразованият дивак следва обаче своите страсти и желания почти като животно. Високоразвитият, напротив, се подчинява на някои, а други сам обуздава.
към текста >>
Сравненията за духовните зависимости трябва да бъдат поднесени по такъв начин, че закономерностите на битието по-скоро да бъдат прозрени и усетени зад
сравнение
то, отколкото да бъдат схванати чрез мисловни понятия.
В периода между смяната на зъбите и половата зрялост, духовно-образните или както бихме могли да кажем, „символните" представи отново влизат в сила, но по съвсем друг начин. Необходимо е младият човек да проумее тайните на природата и законите на живота не чрез сухи понятия, а чрез символи.
Сравненията за духовните зависимости трябва да бъдат поднесени по такъв начин, че закономерностите на битието по-скоро да бъдат прозрени и усетени зад сравнението, отколкото да бъдат схванати чрез мисловни понятия.
„Всичко преходно е само символ" - тази трябва да бъде ръководна нишка за възпитанието през този период. Безкрайно важно е човек да усети тайните на битието чрез сравнения и образи, преди те да бъдат представени пред душата му под формата на природни закони.
към текста >>
Трябва да го направим така, че да го
сравни
м напр.
Ще онагледим това чрез пример. Нека приемем, че трябва да обясним на един млад човек безсмъртието на душата и излизането й от тялото.
Трябва да го направим така, че да го сравним напр.
с излитането на пеперудата от какавидата. Както пеперудата се издига над какавидата, така и душата прави това след смъртта на тялото. Нито един човек не ще проумее правилно този факт в строги понятия, преди да го е възприел в такава форма. Чрез едно такова сравнение се говори не само на разума, но и на чувството, на възприятието, на цялата душа. Един млад човек минал през тези опитности, се обръща към душата със съвсем други чувства, когато по-късно срещне малко или много абстрактни понятия за нея.
към текста >>
Чрез едно такова
сравнение
се говори не само на разума, но и на чувството, на възприятието, на цялата душа.
Нека приемем, че трябва да обясним на един млад човек безсмъртието на душата и излизането й от тялото. Трябва да го направим така, че да го сравним напр. с излитането на пеперудата от какавидата. Както пеперудата се издига над какавидата, така и душата прави това след смъртта на тялото. Нито един човек не ще проумее правилно този факт в строги понятия, преди да го е възприел в такава форма.
Чрез едно такова сравнение се говори не само на разума, но и на чувството, на възприятието, на цялата душа.
Един млад човек минал през тези опитности, се обръща към душата със съвсем други чувства, когато по-късно срещне малко или много абстрактни понятия за нея. Дори е лошо за човека, ако не подходи към загадките на битието с образи и чувства. Ето защо е наложително, възпитателят да разполага с образи и сравнения за всички природни закони и мирови тайни.
към текста >>
Ако споделящият сам нямо топлото вярващо чувство към своето
сравнение
, то няма да окаже влияние и върху този, към когото е насочено.
Тук изключително добре може да се види, колко плодотворно влияе Антропософията върху практическия живот. Ако някой, който прави тези сравнения по материалистически начин, пристъпи към млади хора, по правило не може да им направи особено впечатление. Обикновено такъв човек си измисля сравненията по умствен път. Такива сравнения, с които самият този човек не е свързан, не влияят убедително върху този, за когото са предназначени. Ако на някого се говори образно, влияние оказват не само думите и жестовете; от разказвача към слушателя тръгва един фин духовен поток.
Ако споделящият сам нямо топлото вярващо чувство към своето сравнение, то няма да окаже влияние и върху този, към когото е насочено.
За да въздействува, човек сам трябва да вярва на сравненията си като на нещо реално. Това е възможно, само ако човек носи убежденията на Духовната Наука и сравненията произтичат от нея. Истинският антропософ прибягва до горното сравнение с излитането на душата от тялото, по най-естествен начин, защото за него то е истина. За него излизането на пеперудата от какавидата наистина е най-ниската степен на този процес, който на по-високо стъпало се повтаря по-усъвършенствувано чрез излизането на душата от тялото. И той самият абсолютно вярва на това.
към текста >>
Истинският антропософ прибягва до горното
сравнение
с излитането на душата от тялото, по най-естествен начин, защото за него то е истина.
Такива сравнения, с които самият този човек не е свързан, не влияят убедително върху този, за когото са предназначени. Ако на някого се говори образно, влияние оказват не само думите и жестовете; от разказвача към слушателя тръгва един фин духовен поток. Ако споделящият сам нямо топлото вярващо чувство към своето сравнение, то няма да окаже влияние и върху този, към когото е насочено. За да въздействува, човек сам трябва да вярва на сравненията си като на нещо реално. Това е възможно, само ако човек носи убежденията на Духовната Наука и сравненията произтичат от нея.
Истинският антропософ прибягва до горното сравнение с излитането на душата от тялото, по най-естествен начин, защото за него то е истина.
За него излизането на пеперудата от какавидата наистина е най-ниската степен на този процес, който на по-високо стъпало се повтаря по-усъвършенствувано чрез излизането на душата от тялото. И той самият абсолютно вярва на това. И тази вяра прелива чрез тайни потоци от говорещия към слушащия и влияе убедително. Непосредственият живот прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за този живот е необходимо възпитателят да черпи от пълния извор на Духовната Наука, която ще насити думите му и всичко, което се излъчва от него, с много усет, чувство и топлина.
към текста >>
156.
3. До всички членове * II 27 Януари 1924 Относно правилното отношение на Обществото към антропософията
GA_39 Писма до членовете
Така усещаната и практикувана антропософия действително ще бъде повече Антропософия в
сравнение
с това, което често е живяло в нашите групи в миналото.
Така усещаната и практикувана антропософия действително ще бъде повече Антропософия в сравнение с това, което често е живяло в нашите групи в миналото.
Самият Гьотеанум искаше да действа в този и единствено в този дух. Сградата, която изгубихме, бе построена в такива художествени форми, които сами по себе си бяха откровение на този дух. Когато някоя изречена дума се отклоняваше с агитиращ звук следваше разтърсващ дисонанс между нея и формите на сградата. Когато бъде изграден наново, Гьотеанумът ще бъде творение на истината само, ако Антропософското общество навсякъде живо свидетелства за тази истина. Не трябва да си мислим най-малко пък в Антропософията че въздействащо може да бъде само това, което е направено изкуствено с тази цел.
към текста >>
157.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Аз не бих искал да
сравняв
ам направо тези опровержения, но за да поясня това, което искам да кажа, искам да свържа нещата с нещо, което често е очебийно, когато се четат съчинения на някои философи върху философията на Хегел.
Аз не бих искал да сравнявам направо тези опровержения, но за да поясня това, което искам да кажа, искам да свържа нещата с нещо, което често е очебийно, когато се четат съчинения на някои философи върху философията на Хегел.
Тук аз не искам да говоря за това, което е пълно със значение във философията на Хегел, което е вярно и което е погрешно. Това ще оставим за сега настрана. Между познавателите на Хегел ще се намерят малцина, които да не признаят, че в лицето на Хегел имат работа с един знаменателен дух. Но в съчиненията на Хегел се намира едно забележително изречение, което може да направи така да се каже дълбоко впечатление на онези, които искат повърхностно да опровергаят Хегел. Това изречение гласи: "Всичко действително е разумно!
към текста >>
По отношение на това ние се намираме сред развитието, както то се е получило в 19-то и нашето столетие, но сме стигнали до съвършено различни гледища в
сравнение
с тези, които човечеството още е имало преди едно столетие.
Същевременно се е родил един дълбок копнеж и той съществува по един съзнателен начин в една група от хора, копнеж за духовните истини. У по-голяма част от хората този копнеж дреме под повърхността на съзнанието, така да се каже, но той ще се прояви все повече и повече. Нуждата от резултатите на Духовната наука ще нарасне все повече и повече. Можем да кажем, че този копнеж, тази нужда за резултатите на Духовната наука се явява като едно странично явление наред с удивлението, с предаността към постиженията на естествената наука. Именно поради това, че постиженията на естествената наука трябва да обърнат по необходимост погледа на човека навън, събужда се като един противоположен полюс копнежът към резултатите на Духовната наука.
По отношение на това ние се намираме сред развитието, както то се е получило в 19-то и нашето столетие, но сме стигнали до съвършено различни гледища в сравнение с тези, които човечеството още е имало преди едно столетие.
Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните резултати така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки. И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности. Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху резултати на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука. Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука. Гьоте също се е изказал, че всъщност на тази почва съобщаването на общо валидни резултати едва ли би могло да бъде много плодотворно, ако то би било направено от един човек към друг.
към текста >>
Тогава той се изказал върху областите, от които може да се почерпи определено познание върху онова от човека, което надживява раждането и смъртта, което не загива заедно със сетивната обвивка, което е безсмъртно в
сравнение
със смъртната част на човека.
Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука. Гьоте също се е изказал, че всъщност на тази почва съобщаването на общо валидни резултати едва ли би могло да бъде много плодотворно, ако то би било направено от един човек към друг. В течение на едно столетие по отношение на общото развитие на човечеството ние сме напреднали не само така, че Гьоте е живял в една епоха, когато не е имало никакъв телеграф, никакъв телефон, железопътни линии и никакви такива изгледи, каквито се предлагат на пътуването със самолет; и по отношение на духовното развитие ние се намираме пред резултати, които са различни от тези, които са съществували по времето на Гьоте. Това можете да видите при един конкретен случай. Съществува един красив разговор, който Гьоте е водил с някой си Фалк по случай смъртта на Виланд.
Тогава той се изказал върху областите, от които може да се почерпи определено познание върху онова от човека, което надживява раждането и смъртта, което не загива заедно със сетивната обвивка, което е безсмъртно в сравнение със смъртната част на човека.
Непосредственият повод на смъртта на така обичания от Гьоте Виланд го е накарал да се изкаже по един популярен начин спрямо един човек като Фалк, който проявяваше разбиране за това. И това, което той каза тогава, е извънредно забележително, когато разглеждаме въпроса за значението на Духовната наука за нашето съвремие.
към текста >>
158.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато проследяваме по този начин Духа в цялата вселена и сега го
сравни
м, както той е така да се каже вцепенен, втвърден в мъртвите същества на съществуването, когато
сравни
м този втвърден дух с формата, под която той ни се явява в животинското царство, тогава ние си казваме: Разглеждайки едно отделно животинско същество, в него ни се явява едно затворено в себе си съществуване, което твори по същия начин, както Духът, който е разпространен в пространството и във времето.
Когато проследяваме по този начин Духа в цялата вселена и сега го сравним, както той е така да се каже вцепенен, втвърден в мъртвите същества на съществуването, когато сравним този втвърден дух с формата, под която той ни се явява в животинското царство, тогава ние си казваме: Разглеждайки едно отделно животинско същество, в него ни се явява едно затворено в себе си съществуване, което твори по същия начин, както Духът, който е разпространен в пространството и във времето.
Ние предварително можем да добием едно чувство за това, защо онези хора, които са познавали причината за това, са наричали този действуващ в животното дух "астрално тяло". Те са насочвали своя поглед в големия свят на съществуването, в който звездата се движат по техния път, който човекът разбира чрез своята интелигентност, и са си казвали: В закономерността на целия свят живее Духът и ние виждаме определена част от този Дух изолирана, заключена в един отделен животински организъм, виждаме го затворен в пространството затворено от кожата на животното. Това, което действува по този начин в животното и е еднородно с онова, което иначе е разпространено в пространството и във времето, това нарекоха те астрално тяло в отделния животински организъм.
към текста >>
Обаче който
сравняв
а нещата в света и не наблюдава само ЕДНО нещо, той ще види, че съществуват наистина много основания да говорим по този начин върху вътрешността.
Обикновено лесно е да се каже: Как може въобще да се говори за животинска душа, тъй като думата "душа" включва в себе си понятието за вътрешност и тъй като общо взето човекът не може да погледне във вътрешността на едно друго същество? На това лекомислено възражение се основават именно онези, които въобще искат да забранят да се говори върху душевното изживяване, защото душевното изживяване може де бъде изпитано само вътре в нас и поради това общо взето можем да извадим заключение за другите същества само чрез аналогия. Но когато някой не изказва тези неща по съвършено абстрактен начин, а взема нещата такива, каквито те са, тогава трябва да кажем: Как едно животно се проявява, в това то показва, какво изживява непосредствено вътрешно. И който не иска да вярва, че едно същество се проявява непосредствено според това, което изживява вътрешно, той ще бъде въобще глух за разглеждане на света. Без съмнение ние нямаме никаква гаранция в непосредственото наблюдение, ако не докажем а това ще стане, за да покажем, как трябва да документираме нещата от гледището на Духовната наука -, че животното действително изживява нещо вътрешно душевно, когато проявява задоволство при храносмилането.
Обаче който сравнява нещата в света и не наблюдава само ЕДНО нещо, той ще види, че съществуват наистина много основания да говорим по този начин върху вътрешността.
И тогава, след като човек си е създал едно чувство за разликата между душевното изживяване в животното и в човека, той ще може да разпростре по един правилен начин своето чувствуване и усещане върху душевното естество на животното. Тогава преди всичко той все повече и повече ще добие едно чувство за това, как при човека душевното се еманципира от това, което е вътрешно-телесно изживян дух. Духът е този, който създава органите, който действува в организма и го изгражда такъв, какъвто е. И ние говорим за дух, който действува в етерното тяло, когато говорим за изграждане на органите. Този дух, който е изживян тук вътрешно, може да бъде изживян при определени предпоставки по един твърде особен начин, когато астралното тяло се вмества в организма.
към текста >>
159.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато насочим поглед върху животното, изучаваме го, независимо дали това става повърхностно с наблюдението на непосветения или по-точно с това, което могат да ни предложат
сравни
телната анатомия и физиология или други науки: навсякъде ние виждаме така да се каже съсирения в животинските форми, в животинските жизнени отношения дух, който се проявява по този начин в отделния животински вид.
Така, като най-важно за човека, когато той влиза чрез раждането в съществуването, ние намираме, че това, което е определено отвън, остава отворено. С това ние обърнахме вниманието на факта, как трябва да си представим отношението на духа към тялото при животното и човека като знаем, че между духа и тялото стои душата. В това, как животното застава пред нашия поглед съобразно своя вид и постепенно проявява в живота своите инстинкти, ние имаме една непосредствена дейност на духа в органическото тяло. Така да се каже органическото тяло е това, в което животното изживява себе си душевно, това органическо тяло е преминалият в действителността дух. При животното съществува едно непосредствено отношение между духа и тялото.
Когато насочим поглед върху животното, изучаваме го, независимо дали това става повърхностно с наблюдението на непосветения или по-точно с това, което могат да ни предложат сравнителната анатомия и физиология или други науки: навсякъде ние виждаме така да се каже съсирения в животинските форми, в животинските жизнени отношения дух, който се проявява по този начин в отделния животински вид.
Външната форма и външният живот са също така за нас непосредствено един израз на това, което ние наричаме стоящия на основата на животното дух. Така щото трябва да търсим при животното най-тясното отношение между духа и тялото.
към текста >>
Тук вече не върви да
сравняв
аме човека с близкостоящите до него животни.
Зад научаването да стои изправен се крие твърде много в човешкия живот: а именно овладяването на това, което се нарича равновесие на тялото. Когато разгледаме организационния план, организацията на строежа на животното, ние намираме, че фактически животното е така организирано, щото в него предварително е внедрено определено равновесие. Благодарение на това то може да застане в положение, в което ще прекара своя живот. То е устроено така, че още от раждането му е дадено едно здраво равновесие на неговото тяло. От една страна безпомощността, а от друга страна предимството на човека спрямо животното се състои в това, че той е заставен да постигне това равновесие с помощта на своя аз.
Тук вече не върви да сравняваме човека с близкостоящите до него животни.
Когато разгледаме подробно сравнителната анатомия, всички отделни органи, от страна на Духовната наука би било нещо детинско да приеме, че между човека и близкостоящите до него животни съществува някаква цепнатина. Обаче в организационния план на животното съществува едно предварително определено равновесие. При човека остава отворена възможността да си изработи това равновесие след раждането. Но остават отворени още повече възможности. Чрез внедрената предварително определена организация ако можем да употребим тази дума е дадена посоката на собственото движение.
към текста >>
Когато разгледаме подробно
сравни
телната анатомия, всички отделни органи, от страна на Духовната наука би било нещо детинско да приеме, че между човека и близкостоящите до него животни съществува някаква цепнатина.
Когато разгледаме организационния план, организацията на строежа на животното, ние намираме, че фактически животното е така организирано, щото в него предварително е внедрено определено равновесие. Благодарение на това то може да застане в положение, в което ще прекара своя живот. То е устроено така, че още от раждането му е дадено едно здраво равновесие на неговото тяло. От една страна безпомощността, а от друга страна предимството на човека спрямо животното се състои в това, че той е заставен да постигне това равновесие с помощта на своя аз. Тук вече не върви да сравняваме човека с близкостоящите до него животни.
Когато разгледаме подробно сравнителната анатомия, всички отделни органи, от страна на Духовната наука би било нещо детинско да приеме, че между човека и близкостоящите до него животни съществува някаква цепнатина.
Обаче в организационния план на животното съществува едно предварително определено равновесие. При човека остава отворена възможността да си изработи това равновесие след раждането. Но остават отворени още повече възможности. Чрез внедрената предварително определена организация ако можем да употребим тази дума е дадена посоката на собственото движение. При човека отново остава отворена възможността той да развие своето сетиво на собственото движение в рамките на определено свободно движение.
към текста >>
При това не трябва да взимаме думата сетиво само
сравни
телното нека се придържаме към фактите, а не към думите.
Тук ние имаме способността на говора нещо което е явно -, определен начин на мислене и определено себесъзнание добити при него чрез възпитанието. Тези способности се раждат чрез допира на човека с външния свят. Но ние не правим достатъчно, когато взимаме тези неща просто. Защото трябва да ни бъде ясно, че на основата на говора, на начина на мислене както и на себесъзнанието стои нещо много по-дълбоко, много по-интимно, което околната среда пробужда и развързва. На основата на тези способности стои това, че фактически човекът има така да се каже три сетива, които не намираме у животното.
При това не трябва да взимаме думата сетиво само сравнителното нека се придържаме към фактите, а не към думите.
Животното се показва до висока степен неспособно да прояви възприемчивост в областта на звука, на понятието и на това, което наричаме същност на аза, както човекът. Когато прекараме пред нашия поглед сетивата, животното отива нагоре до сетивото на звука. По отношение на външното възприятие това е един вид най-висшето, до което може да стигне животното. То стига със своята сетивна способност до звука, но след това от неговия общ организъм не се развързват възможностите то да има едно разбиране за звука, за понятието и за същността на аза, която се намира в едно същество. Животното вижда вида, рода: кучето вижда кучето, слонът слона и т.н.
към текста >>
Оформяването на понятието стои на съвършено друг лист в
сравнение
със средствата за разбиране на понятието.
Виждаме следователно, че не трябва да смесваме това, което човекът изживява в понятието, с това, което той изживява, когато осъществява и сам оформява понятието. В известно отношение по отношение на оформяването на понятието човекът се намира в положение различно от това по отношение на разбирането на понятието.
Оформяването на понятието стои на съвършено друг лист в сравнение със средствата за разбиране на понятието.
Във връзка с това бих искал да обърна вниманието върху един факт.
към текста >>
Заедно с Лодерн аз
сравни
х човешки и животински черепи, хванах следата и ето, костта е налице.
Аз прибавям: човеците също; обаче те имат предимството, че могат отново да поучават своите органи." Гьоте не можеше другояче, освен да допусне: органите са същите; само че те са изградени от една друга страна. От тук и голямата радост на Гьоте, когато най-после успя да открие съществуването на междинната кост у човека. Тогава той писа на Хердер: " . . . Аз намерих, не злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя безкрайна радост междучелюстната кост у човека!
Заедно с Лодерн аз сравних човешки и животински черепи, хванах следата и ето, костта е налице.
Сега моля те, не издавай това, защото то трябва да се държи в тайна. Това трябва да радва твърде много и тебе, защото то е като ключов камък на човека, не липсва, а е налице! Но как! Аз си го представих и във връзка с твоето тяло, колко красиво ще бъде то там . . ."
към текста >>
160.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
За да се изразя по-ясно върху тези понятия, бих искал да прибягна до едно
сравнение
.
Ние хората сме в състояние да говорим за душевни явления в самите нас това чувствува всеки благодарение на нашето съзнание, благодарение на това, че имаме съзнание за това, което мислим, което искаме, което чувствуваме. Сега трябва да възникне въпросът а той е извънредно важен в нашите днешни съзерцания -: Трябва ли да смесваме понятието за съзнание, каквото го познаваме днес за обикновеното съзнание на човека, трябва ли да смесваме това понятие направо с понятието за душевното или за духовното естество в човека?
За да се изразя по-ясно върху тези понятия, бих искал да прибягна до едно сравнение.
Един човек може да се движи в една стая и да не види никъде на различните места, където се намира в стаята, нещо от своето собствено лице. Само на едно единствено място, където може да погледне в огледалото, той може да види нещо от собственото си лице. Там срещу него застава формата на неговото лице в образ. Не съставлява ли сега за човека една огромна разлика, дали той се движи из стаята и живее само в себе си, или дали той вижда и в огледалото това, което изживява в себе си? Така би могло да бъде може би в малко разширен вид с човешкото съзнание.
към текста >>
Това, което може изобщо да се констатира и за което, ако останем в обикновения живот, се изисква вече малко добра воля, за да
сравни
м отделните явления, то се явява съвсем ясно, когато човек мине през определено развитие, което може да го доведе до действителното виждане в духовния живот.
Това, което може изобщо да се констатира и за което, ако останем в обикновения живот, се изисква вече малко добра воля, за да сравним отделните явления, то се явява съвсем ясно, когато човек мине през определено развитие, което може да го доведе до действителното виждане в духовния живот.
Бих искал тук да изнеса нещо върху това, което настъпва, когато човек е развил в душата си способностите за постигане на онова състояние, при което не възприема чрез сетивата и не разбира чрез ума. Това ще бъде по-точно описано в сказката: "Как се добива познание на духовния свят? ", където методите ще бъдат разгледани по-широко. А сега трябва да бъдат изтъкнати някои опитности, които човек може да има, когато действително прави такива упражнения, които надаряват така да се каже душата му с духовни очи, с духовни уши, благодарение на които той може да вижда в духовния свят. Тогава той се убеждава, че този духовен свят не е обект на спекулация, а е също така обект, каквито цветовете и формите, топлината, студа и звуците са за човека, който възприема сетивно.
към текста >>
За дейността през деня той има чувството, което можем да
сравни
м с положението, когато рисуваме по модел или копираме.
И сега той може да забележи, когато се е научил да наблюдава себе си, че тези образи на една дейност, която е била преди събуждането, се свързват с нашия мозък и правят от него един по-подвижен, по-използваем инструмент, така щото човек е в състояние да доведе нещо до край, което по-рано не е можел, защото е срещал съпротива, например да мисли определени мисли. Това са тънки неща, но без тях ние не можем да проникнем зад тайните на съня. Човек чувствува следователно, че не е упражнил една дейност както при будността, а една дейност, която е служила за възстановяване на определени неща в мозъка, които са били изхабени; той чувствува, че отново е съградил инструмента, както не е могъл по-рано да го съгради. Човек се чувствува като един строител на своите собствени инструменти. Има една огромна разлика между това, което човек чувствува при една такава дейност, и това, което той чувствува при една дейност извършена през деня.
За дейността през деня той има чувството, което можем да сравним с положението, когато рисуваме по модел или копираме.
Тогава сме принудени при всяка теглена черта или при всяко петно боя да се ръководим по образа, който стои пред нас. При онези неща, които се явяват като образи в момента на събуждането и които изобразяват така да се каже една дейност през време на съня, ние имаме чувството, като не сами изнамираме чертите и създаваме фигурите от самите нас, без да бъдем свързани с някакъв модел. С едно такова явление ние един вид улавяме това, което душата е извършила, преди да се е събудила; ние сме уловили дейността за възобновяване на мозъка. Защото ние постепенно действително разбираме, че това, което чувствуваме като един вид покриване на органите на мозъка с това, което напомня на фигури, не е нищо друго освен едно ново съграждане на това, което е било разрушено през деня. Човек се явява действително като един строител на себе си.
към текста >>
Нека вземем сега една такава опитност и я
сравни
м сега с това, което казахме по-рано, със затъпяването, с намаляването яснотата на дневния живот на представите /мисленето/ при заспиването.
Сега всъщност разликата между един духовен изследовател, който възприема подобни неща, и един обикновен човек се състои само в това, че духовният изследовател именно възприема това, докато обикновеният човек не може да обърне внимание на него и не го възприема. Защото същата дейност, която извършва духовният изследовател, се извършва от всеки човек, само че обикновеният човек не улавя момента, в който от дейността през време на съня органите биват отново съградени.
Нека вземем сега една такава опитност и я сравним сега с това, което казахме по-рано, със затъпяването, с намаляването яснотата на дневния живот на представите /мисленето/ при заспиването.
Това последно явление може да се наблюдава в неговата истинска светлина, когато човек или се освобождава от много внушително действуващите днес представи на онзи светоглед, които считат, че стоят на здравата почва на естествената наука, или пък се вглъби в предстоящите резултати на съвременното природоизследване. Тук например при изучаването на мозъка точно мислещите хора не ще могат да сторят друго нещо, освен да се съгласят според резултатите на природоизследването, че душевното е независимо от телесното. И много интересно е, че неотдавна излезе от печат една популярна книга, в която всъщност всичко онова, което се отнася за духовния живот и за източниците на духовния живот, е изложено изопачено, с пълно неразбиране. Обаче в тази книга "Мозъкът и човекът", чийто автор е Уйлям Ханна Томсон, някои неща са казани твърде остроумни. Преди всичко разглежда се съвременното изследване на мозъка и някои други неща, които се предлагат в друга връзка, например явленията на умората върху които аз често пъти обръщах вниманието -, които са твърде поучителни.
към текста >>
Ние живеем в нашите мисли и чувствуваме също, че сме зависими от нещо по-тънко в
сравнение
с нашето Физическо тяло, а именно от Етерното тяло.
По отношение на неговото възникване духовното изследване ни показва, че всъщност сънуването почива на нещо подобно както ясновиждането, само че последното е нещо школувано, докато сънуването е винаги нещо фантастично. Когато се излъчва с Астралното тяло, човек изгубва възможността да отразява своя душевен живот чрез физическото тяло. Обаче при определени ненормални условия, които настъпват за всеки човек, той може да добие способността да отразява душевния изживявания чрез Етерното тяло. Защото в действителност ние не трябва да считаме само физическото тяло като един огледален апарат, но и етерното тяло, защото докато външният свят прави впечатление върху нас, фактически физическото тяло е това, което действува като един отразяващ апарат. Но когато се успокоим в себе си и преработим това, което външният свят е направил като впечатления върху нас, тогава ние работим в самите нас, въпреки това нашите мисли са действителни.
Ние живеем в нашите мисли и чувствуваме също, че сме зависими от нещо по-тънко в сравнение с нашето Физическо тяло, а именно от Етерното тяло.
Тогава Етерното тяло е това, което в уединеното размишление, на основата на което отначало не стоят никакви външни впечатления, отразява в нас. Но в будното дневно съзнание ние се намираме в нашето Етерно тяло: ние възприемаме това, което се отразява, но не възприемаме направо дейността на Астралното тяло. Когато се намираме в едно междинно състояние между будността и съня ние нямаме способността да получаваме външни сетивни впечатления, но все пак имаме нещо, което е свързано с нашето Етерно тяло: нашето Етерно тяло може да ни отразява това, което изживяваме душевно в нашето Астрално тяло. Това са тогава сънищата, които тогава показват онази безпорядъчност, понеже тогава човек се намира в едно непривично положение. Когато размислим върху това, ще ни станат ясни някои неща от света на сънищата, които иначе са твърде загадъчни.
към текста >>
Сравнение
то за това е сполучливо: Когато един кораб, който е пътувал, се завърне в пристанището, той бива подложен на поправка.
Защото от съня ни идва това, от което се нуждаем: градивните сили за органите, които биват изхабени през време на деня. И така сега ние можем да кажем: Нашият душевен живот е един живот в независимост, един живот, от който през будния дневен живот имаме чрез нашето съзнание нещо, което е едно огледално отражение. съзнанието е огледалното отражение на общението на нашата душа с околния свят. Тук в будния дневен живот ние се изгубваме в околния свят, в нещо чуждо, отдадени сме на нещо, което не сме ние самите. През време на съня обаче а това е същността на съня ние се оттегляме от всяка външна дейност, за да работим над самите нас.
Сравнението за това е сполучливо: Когато един кораб, който е пътувал, се завърне в пристанището, той бива подложен на поправка.
Който мисли, че през време на съня с нас не става нищо, той би могъл също така да мисли, че и с кораба не е нужно да стане нищо, когато от пътуване в морето той се завърне в пристанището. Но той отново ще трябва да пътува и тогава ще се види, какво става, ако не е бил подложен на поправка. Така би било и с нас, ако през време на съня самата душа не би работила над самите нас. През време на съня ние сме възвърнати на самите нас, докато през време на дневния буден живот се изгубваме във външния свят. Само че обикновеният човек не е способен да възприема това, което душата върши през време на съня, така както възприема външния свят през деня.
към текста >>
161.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но трябва да кажем: В
сравнение
с това, което днес Духовната наука има да каже върху живота на духа в растителното царство, това, което се намира в обясненията на Фехнер изглежда нещо фантастично, обаче неговите мисли бяха едно настъпление.
И не трябва никак да се чудим, че едно такова откритие е имало голямо, мощно влияние върху цялото мислене и чувствуване по отношение на растителния свят. В заключение, напълно естествено е, онзи, който първо е видял, как тялото на растенията се изгражда така от тези градивни камъни, да стигне до идеята, че с проучването на тези малки образувания, на тези клетки, на тези градивни камъни може всъщност да се стигне до откриване тайната на растителната природа. Това трябваше да изпита и духовитият Густав Теодор Фехнер, който към средата на 19-тото столетие действително се опита да приеме в своите мисли нещо такова като "душа на растенията", въпреки че трябва да кажем, неговите твърде фантастични обяснения върху природата на растенията бяха може би преждевременни. Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, например в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие. Но той не можеше да си представи растенията изградени само от клетки и когато разглеждаше формите на отделните растения, беше заставен да приеме, че сетивно-действителното е израз на нещо душевно стоящо зад него.
Но трябва да кажем: В сравнение с това, което днес Духовната наука има да каже върху живота на духа в растителното царство, това, което се намира в обясненията на Фехнер изглежда нещо фантастично, обаче неговите мисли бяха едно настъпление.
Въпреки това Фехнер трябваше да изпита, каква съпротива може да дойде именно чрез онова мислене, в което човешкият дух навлезе чрез откритията на 19-тото столетие. Трябва справедливо да мислим и разбираме, че даже и най-великите духове, когато им се покаже под микроскопа, как тялото на растенията е една тъкан от малки клетки, бяха омагьосани от тази гледка и не можеха никак да си представят, как някой можеше още да дойде до идеята да говори за "душа на растенията", след като на изследващия човешки дух материалното се беше показало по такъв величествен начин. Ето защо трябва справедливо да разберем, че именно изследователят на растителната клетка стана и най-големият и остър противник на това, което Фехнер искаше да каже върху душата на растенията. И в известно отношение очарователно е да видиш финия и проницателен Фехнер в борба с Шлайден, който чрез своето откритие създаде епоха за Ботаниката, но който отхвърля по един грубо материалистичен начин това, което Фехнер искаше да каже върху растенията изхождайки от своите дълбоки наблюдения. В една такава борба между Фехнер и Шлайден в 19-тия век се разиграва всъщност нещо, което всяка душа, която преминава през науката на нашата епоха, трябва да почувствува, когато си пробива път нагоре през съмненията и загадките, които все пак трябва дойдат, именно когато се задълбочи в научните постижения.
към текста >>
Това, което е важно тук, бих искал първо да ви го представя отново чрез едно
сравнение
.
Днес още не са много хората, които стигат до това последно положение. По-голяма част от онези, които се чувствуват омагьосани от резултатите на естествената наука, се оставят да ги завладее материалистичното разбиране и не се решават да направят даже крачка да се издигнат над това, което показва микроскопът. Малцина правят друга крачка. Обаче за този, който си запазва едно здраво чувство за истината именно на почвата на естествената наука, а това чувство за истината е необходимо, когато човек иска да пристъпи към разглеждането на духа в растителното царство -, за такъв човек е ясно, че първо трябва да се занимае с определена представа. Иначе той винаги ще се обърка, винаги ще навлезе в един лабиринт, в който навлезе и Фехнер, въпреки че той положи големи усилия да проучи с тънък усет символизма, физиономията на отделните растителни форми и прояви.
Това, което е важно тук, бих искал първо да ви го представя отново чрез едно сравнение.
Предположете, че някой намери по един или друг път някаква част от едно вещество. Когато проучи тази част от вещество в определени случаи, може да се случи, щото той никога да не сполучи. Защо не? Ако тази част вещество е парче кост от една човешка ръка, ако съответният разглежда само това парче кост и иска да го обясни от самото него, той не ще сполучи. Защото никъде в целия свят не би било възможно тази част вещество да възникне без предполагането на една човешка ръка.
към текста >>
Едно друго
сравнение
би могло да бъде следното.
Защо не? Ако тази част вещество е парче кост от една човешка ръка, ако съответният разглежда само това парче кост и иска да го обясни от самото него, той не ще сполучи. Защото никъде в целия свят не би било възможно тази част вещество да възникне без предполагането на една човешка ръка. Ние съвсем не можем да говорим върху нея, ако не я схващаме като принадлежаща на един цял човешки организъм. Така за нас е невъзможно да говорим за такава една формация, която срещаме, освен във връзка с едно цяло същество.
Едно друго сравнение би могло да бъде следното.
Намираме някъде една формация, която е човешки косъм. Ако бихме искали да обясним, как тази формация е възникнала там, където се намира, ние бихме се объркали напълно, защото можем да я обясним само като я разглеждаме във връзка с един цял човешки организъм. За самия себе си този косъм не е нищо, за самия себе си той е необясним.
към текста >>
За едно външно наблюдение следващото ще изглежда първо като едно
сравнение
, обаче за духовното изследване то не е
сравнение
, а един факт.
Днес аз мога да дам за това най-началните линии, защото ние имаме работа с един цикъл от сказки, където едното трябва да бъде свързано с другото. Можем да се запитаме: Как стои въпросът със земния организъм като такъв? Когато разглеждаме един организъм, ние знаем, че той ни показва различни сменящи се състояния. Човешкият и животинският организъм показват във времето сменящи се състояния на будност и на сън. Можем ли да намерим чрез Духовната наука нещо подобно и за тялото на Земята, за земния организъм?
За едно външно наблюдение следващото ще изглежда първо като едно сравнение, обаче за духовното изследване то не е сравнение, а един факт.
Когато разглеждаме на Земята своеобразната закономерност на лято и зима, как тази закономерност се проявява, като на едното полукълбо е лято, а на другото царува зима, как това отношение се сменя, и когато хвърлим поглед върху това, как това отношение се различава като зимно време и лятно време по отношение на целия земен живот, тогава не ще ни се вижда вече нелепо, когато Духовната наука разказва, че за земния организъм зимата и лятото отговарят на това, което у другите организми е будност и сън, какъвто е случаят с човека и животните. Само че Земята не спи така във времето както другите организми, но тя винаги е будна някъде и винаги спи някъде, на някое място на своето същество. Будност и сън се сменят, движат се от едно място на друго, като с една част Земята спи там, където тя има ЛЯТО; тя е будна там, където царува ЗИМА. Така целият земен организъм стои духовно пред нас минаващ през състояния като будност и сън, както един друг организъм.
към текста >>
Нека
сравни
м сега това състояние с човешкото състояние на сън.
Лятното състояние на земния организъм се състои в едно съвсем особено отношение на Земята към Слънцето, а именно в това, че Земята застава в едно такова отношение спрямо действието на Слънцето, което е едно духовно действие излизащо от Слънцето. Това ние трябва да кажем, защото имаме работа с един жив, изпълнен с дух организъм. За зимното състояние Земята се затваря за това действие на Слънцето, земният организъм се затваря един вид в себе си.
Нека сравним сега това състояние с човешкото състояние на сън.
Сега аз искам да говоря само външно привидно за една аналогия; обаче Духовната наука ни доставя доказателствата за самия факт.
към текста >>
При Земята лятното състояние което обикновено хората биха нарекли будно състояние е нещо, което може да се
сравни
само с това, което при човека е заспиването.
Но съществува един закон на духовния свят, съгласно който, когато вземаме предвид духовни същества отстоящи далече едно от друго какъвто е примерът с човека от една страна и земния организъм от друга страна техните състояния на съзнанието трябва да си ги представим в известно отношение обратно. При човека излизането във великия свят е състоянието на сън.
При Земята лятното състояние което обикновено хората биха нарекли будно състояние е нещо, което може да се сравни само с това, което при човека е заспиването.
Със заспиването човекът излиза в големия свят; с настъпване на лятото Земята влиза с всички нейни сили в областта на слънчевото действие, само че трябва да си представим Земята и Слънцето като организми изпълнени с дух. През зимата, когато Земята почива в себе си, трябва да си представим нейното състояние като отговарящо на будното състояние на човека, докато хората са свикнали да считат зимното състояние на Земята като състояние на засипване. Но когато разглеждаме същества стоящи далече едно от друго каквито са човекът и Земята -, състоянията на съзнанието се показват един вид противоположни. Що е сега това, което Земята извършва под влияние на отдаването на слънчевото същество, на слънчевия Дух? То е нещо, което духовно може да се сравни сега, за да имаме едно по-лесно сравнение, ще направим добре да обърнем понятията със състоянието на човека, когато той сутрин се събужда и изплува от тъмното лоно на съществуването, от нощта в своето удоволствие и страдание.
към текста >>
То е нещо, което духовно може да се
сравни
сега, за да имаме едно по-лесно
сравнение
, ще направим добре да обърнем понятията със състоянието на човека, когато той сутрин се събужда и изплува от тъмното лоно на съществуването, от нощта в своето удоволствие и страдание.
При Земята лятното състояние което обикновено хората биха нарекли будно състояние е нещо, което може да се сравни само с това, което при човека е заспиването. Със заспиването човекът излиза в големия свят; с настъпване на лятото Земята влиза с всички нейни сили в областта на слънчевото действие, само че трябва да си представим Земята и Слънцето като организми изпълнени с дух. През зимата, когато Земята почива в себе си, трябва да си представим нейното състояние като отговарящо на будното състояние на човека, докато хората са свикнали да считат зимното състояние на Земята като състояние на засипване. Но когато разглеждаме същества стоящи далече едно от друго каквито са човекът и Земята -, състоянията на съзнанието се показват един вид противоположни. Що е сега това, което Земята извършва под влияние на отдаването на слънчевото същество, на слънчевия Дух?
То е нещо, което духовно може да се сравни сега, за да имаме едно по-лесно сравнение, ще направим добре да обърнем понятията със състоянието на човека, когато той сутрин се събужда и изплува от тъмното лоно на съществуването, от нощта в своето удоволствие и страдание.
Когато Земята навлиза в областта на слънчевото действие,въпреки че това може да се сравни със състоянието на сън при човека тогава всички сили, които бликват от Земята, могат да направят спокойното зимно състояние да премине в дейното, живо лятно състояние. Що са сега растенията в цялата тъкан на битието? Можем да кажем: Когато наближава пролетта, земният организъм започва да мисли и да чувствува, защото Слънцето с неговите Същества примамва, привлича навън нейните мисли и чувства. За земния организъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни органи, които всяка пролет се събуждат отново, за да може земният организъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие. Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли.
към текста >>
Когато Земята навлиза в областта на слънчевото действие,въпреки че това може да се
сравни
със състоянието на сън при човека тогава всички сили, които бликват от Земята, могат да направят спокойното зимно състояние да премине в дейното, живо лятно състояние.
Със заспиването човекът излиза в големия свят; с настъпване на лятото Земята влиза с всички нейни сили в областта на слънчевото действие, само че трябва да си представим Земята и Слънцето като организми изпълнени с дух. През зимата, когато Земята почива в себе си, трябва да си представим нейното състояние като отговарящо на будното състояние на човека, докато хората са свикнали да считат зимното състояние на Земята като състояние на засипване. Но когато разглеждаме същества стоящи далече едно от друго каквито са човекът и Земята -, състоянията на съзнанието се показват един вид противоположни. Що е сега това, което Земята извършва под влияние на отдаването на слънчевото същество, на слънчевия Дух? То е нещо, което духовно може да се сравни сега, за да имаме едно по-лесно сравнение, ще направим добре да обърнем понятията със състоянието на човека, когато той сутрин се събужда и изплува от тъмното лоно на съществуването, от нощта в своето удоволствие и страдание.
Когато Земята навлиза в областта на слънчевото действие,въпреки че това може да се сравни със състоянието на сън при човека тогава всички сили, които бликват от Земята, могат да направят спокойното зимно състояние да премине в дейното, живо лятно състояние.
Що са сега растенията в цялата тъкан на битието? Можем да кажем: Когато наближава пролетта, земният организъм започва да мисли и да чувствува, защото Слънцето с неговите Същества примамва, привлича навън нейните мисли и чувства. За земния организъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни органи, които всяка пролет се събуждат отново, за да може земният организъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие. Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли. Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли.
към текста >>
Това показва следователно необходимостта, че именно в областта на Духовната наука не трябва да изпада във фантастичност, защото тук официалната наука е изпаднала във фантастичност, като иска да препише на растението "мухоловка" душа, която би могла да се
сравни
с човешката или животинската душа.
Но те не можеха да направят нищо смислено с това, защото това откритие е било винаги забравяно и отново намерено, така от Нутал в 1814 година, от Куртис в 1834 година, от Линдлей в 1848 година и от Оудеманс в 1859 година. Петима учени са намерили последователно едно и също нещо! По-нататък науката не можа да направи нищо от това, освен да заставят един такъв учен като Шлайден, който има големи заслуги в изследването на растителния свят, да каже, че учените трябва да се пазят да не изпаднат в мистични настроения, като преписват на растенията душа! Но и днес хората на науката са готови да приписват на отделното растение както например на мухоловката душа, което обаче би било суеверие, както когато бихме преписали душа на окото. Именно хора като Раул Франсе например са взели такива неща в съвършено външен смисъл и са казали: Тук ние виждаме нещо душевно, което се проявява аналогично на душевното у животните!
Това показва следователно необходимостта, че именно в областта на Духовната наука не трябва да изпада във фантастичност, защото тук официалната наука е изпаднала във фантастичност, като иска да препише на растението "мухоловка" душа, която би могла да се сравни с човешката или животинската душа.
Тогава би трябвало да препишем душа и на нещо друго, което превлича също други същества, превлича също малки животни, когато те се приближават до него и ги хваща със своите пипала, така че те трябва да останат затворени вътре. Защото, щом при мухоловката може да се говори за душа, тогава може да се говори за душа и при капана за мишки. Но ние не можем да говорим така. Щом искаме да проникнем в духа, ние трябва да обгръщаме точно нещата с погледа и от нещо привидно външно подобно да не заключаваме, че и вътрешността се отнася по същия начин.
към текста >>
162.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Един кокал от мърша, за който едно куче трябва да направи един обиколен път, би бил едно освежаващо апетитно парче в
сравнение
с този последен експеримент на творението, под формата на който накрая нашата Земята трябва отново да падне в Слънцето.
Не можем да си представим една перспектива за бъдещето по-безплодна от тази, която днес ни се натрапва като необходима от гледището на науката.
Един кокал от мърша, за който едно куче трябва да направи един обиколен път, би бил едно освежаващо апетитно парче в сравнение с този последен експеримент на творението, под формата на който накрая нашата Земята трябва отново да падне в Слънцето.
Любознателността, с която нашето поколение приема подобни неща и счита, че вярва в тях, е признак на една болна фантазия, за обяснението на която като явление на епохата учените от бъдещите времена ще употребят много остроумие.
към текста >>
Така щото, начинът на мислене, особеният начин, по който човек трябва да се отдаде на тези мисли, е такъв, че той поставя в движение усещанията и чувствата на душата нещо както при упражняване на гимнастика ако ми е позволено това
сравнение
той поставя в движение крайниците.
Позволете ми да изразя това с един пример. Преди много години аз написах една книга: "Философия на Свободата". Сега тя не може да се достави, защото е изчерпана преди години, но се надяваме че скоро ще излезе във второ издание. Тази "Философия на Свободата" е така замислена, че тя се различава изцяло от другите философски книги на нашето съвремие, които повече или по-малко имат за цел да дадат чрез това, което се намира в тях, нещо показващо, как светът изглежда или трябва да изглежда според представите на автора. Това не е най-близката цел на тази книга, а нейната съществена цел е, че тя трябва да даде на този, който се задълбочи в съдържащите се в нея мисли, един вид трениране на мислите.
Така щото, начинът на мислене, особеният начин, по който човек трябва да се отдаде на тези мисли, е такъв, че той поставя в движение усещанията и чувствата на душата нещо както при упражняване на гимнастика ако ми е позволено това сравнение той поставя в движение крайниците.
Това, което иначе е само средство за познание, в тази книга то е същевременно духовно-душевно средство за самовъзпитание. Това е извънредно важно. Ето защо при тази книга важното не е това, дали човек може да спори върху това или онова, дали нещо може да бъде схванато така или иначе, а важното е това, че действително мислите, които в нея са свързани в един организъм, могат да обучат нашата душа, да и дадат възможност да напредне до известна степен.
към текста >>
Това не е само едно спекулиране, което може да се
сравни
само с едно развитие на мислите, но това е образуване на нови сетивни органи и разкриване на нови светове, които стоят пред нас също така действително, както нашият външен, физически свят.
Това не е само едно спекулиране, което може да се сравни само с едно развитие на мислите, но това е образуване на нови сетивни органи и разкриване на нови светове, които стоят пред нас също така действително, както нашият външен, физически свят.
към текста >>
163.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Как от духа сме получили органите, които са отново органи на духа, това може да се каже по един прост начин чрез едно детско
сравнение
: Часовникът ни показва времето, но ние не можем да го използуваме, ако първо не го изработи човешкият дух.
Ние трябва да разберем едно такова изказване на Гьоте от самото положение. Който го взема, без да има предвид това, което като произведено от духа се отпечатва във формата, той ще го разбере погрешно. Но не ще го разбере и онзи, който не знае, какъв дълбок поглед е имал Гьоте са вечното тъкане на индивидуалността, която минава от едно раждане в друго и отново и отново се преражда и е същинският архитект на човека.
Как от духа сме получили органите, които са отново органи на духа, това може да се каже по един прост начин чрез едно детско сравнение: Часовникът ни показва времето, но ние не можем да го използуваме, ако първо не го изработи човешкият дух.
Ние използуваме нашия мозък за мислене във физическия свят, но ние не бихме могли да го използуваме за мислене, ако мировият дух не би го формирал. И ние не бихме го оформили с една такава индивидуалност, ако самата наша индивидуалност не би се изляла като едно произведение на духа в нашия мозък, образуван така от мозъка присъщ на човешкия вид. Тук ние разбираме по-дълбоко това, което можахме да изнесем днес и което Гьоте е разбирал, когато е указал на онова в човека, което в човешкото същество е определящо за всички негови таланти и способности, като че самите звезди биха били схващани като някое положение на света, и как това, което се изявява във вътрешността на човека като нещо вечно, минава през вратата на смъртта само заради това, за да премине към нови форми на развитието. Накратко казано, ние можем да резюмираме това, което разгледахме днес, в настроението на Гьотевите мисли, които той изказва в "Орфическите праслова":
към текста >>
164.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато задълбочим в едно интимно вътрешно изживяване всичко, което имаме в душата като вътрешни стойности на чувствата, като ценности на представите и идеите, накратко казано всичко, което имаме като импулси в душата, когато така да се каже все повече и повече влизаме в самите нас, така щото силите на нашата вътрешност стават все по-мощни и по-мощни -, тогава ние можем да се потопим някакси мистично вътре в нас и да проникнем през това, което в самите нас принадлежи на физическия свят, до онова, което е същинската ядка на нашето духовно-душевно същество, която ядка преминава от едно въплъщение в друго и представлява непреходното, вечното в нас в
сравнение
с преходното.
Ние можем да разберем разликата между това, което излезе от течението на древна Индия и от течението на Заратустра само тогава, когато вземем предвид, че човекът може да дойде в областта на свръхсетивния свят от две страни. В течение на тези сказки ние говорихме вече върху въпроса, как може да се издигне човек в духовния свят. Съществуват само две възможности, чрез които човек може да издигне силите на своята душа, способностите на своето вътрешно същество над нормалното състояние, за да може да се издигне от сетивния свят в свръхсетивния. Единият път е този, чрез който човек все повече и повече слиза вътре в своята душа, вглъбява се в собствената душа; другия път можем да охарактеризираме с това, като кажем: той води човека над това, което е разпростряно около нас като килим на физическия сетивен свят. И по двата пътя се стига в областта на свръхсетивния свят.
Когато задълбочим в едно интимно вътрешно изживяване всичко, което имаме в душата като вътрешни стойности на чувствата, като ценности на представите и идеите, накратко казано всичко, което имаме като импулси в душата, когато така да се каже все повече и повече влизаме в самите нас, така щото силите на нашата вътрешност стават все по-мощни и по-мощни -, тогава ние можем да се потопим някакси мистично вътре в нас и да проникнем през това, което в самите нас принадлежи на физическия свят, до онова, което е същинската ядка на нашето духовно-душевно същество, която ядка преминава от едно въплъщение в друго и представлява непреходното, вечното в нас в сравнение с преходното.
Тогава ние проникваме в духовния свят на нашата собствена вътрешност. Прониквайки през булото на нашата собствена вътрешност, прониквайки през това, което живее в нас като желания, страсти и вътрешни душевни изживявания и е наша собственост само благодарение на това, че сме въплътени в този физически свят в едно физическо тяло, ние се потопяваме в онова, което е вечно в нас, стигаме в един духовен свят.
към текста >>
165.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Трябва да ни стане ясно, че за тези столетия популяризирането, всеобщото запознаване с научните въпроси трябваше да има съвършено друга форма в
сравнение
с нашето време.
Тук обаче ние трябва първо да хвърлим поглед назад върху онова твърде особено застъпване на това, което в предидущите столетия приблизително за времето от 11-то до 15-то столетия хората са наричали в широк смисъл наука.
Трябва да ни стане ясно, че за тези столетия популяризирането, всеобщото запознаване с научните въпроси трябваше да има съвършено друга форма в сравнение с нашето време.
Защото тук ние говорим за онези столетия, в които още не съществуваше никакво печатане на книги, в които по-голямата част от хората бяха заставени да приемат като духовен живот само това, което се изнасяше в църквите или училищата чрез устното слово. Ето защо за онези времена е така важно да си съставим един образ за това, как се практикуваше науката. През времената, които са предхождали епохата на Галилей и на Джордано Бруно, науката се е практикувала по начин, който е трудно разбираем за днешния човек; този начин може да бъде разбран само тогава, когато човек може да се пренесе и ориентира в нещо съвършено различно от това, което днес е свикнал да вижда. В онези времена човек би могъл да отиде във всяка аудитория, навсякъде, където се е практикувала науката да речем природознанието в тази или онази област, също медицината и т.н.и би чул, как онзи, който искаше да говори нещо из науката на тогавашното време, не заставаше на почвата на това, което в онова време беше наблюдавано в този или онзи институт, както това става днес, когато се работи по научните методи, а се опираше на нещо, което се намираше писано върху научните въпроси в книгите на Аристотел, който без съмнение за своето време е бил твърде забележителен човек. Този Аристотел се извисява като един духовен великан, когато разглеждаме исторически напредъкът на човечеството.
към текста >>
Когато Аристотел говори за пътя на нервите, той има предвид онова, което днес отново познаваме като един непосредствено по-висш член на човешката природа в
сравнение
с физическото тяло: свръхсетивното етерно тяло на човека.
Ето върху това би трябвало да размислим. Защото не напразно Аристотел е основателят на логиката в историята! Той е това, защото интелектуалното, доказателното мислене стана тогава меродавно. Следователно Аристотел беше този, който прие прадревни учения и ги изложи в своите книги в една логическа система, така щото можем да разберем някои неща при него само тогава, когато знаем, какво всъщност се е разбирало с тях. И когато Аристотел говори за нерви, ние не трябва да разбираме тази дума при него така, както я разбира нашата епоха, както я разбираше епохата на Галилей и на Джордано Бруно, която е вече много сродна с нашата, а трябва да знаем следното.
Когато Аристотел говори за пътя на нервите, той има предвид онова, което днес отново познаваме като един непосредствено по-висш член на човешката природа в сравнение с физическото тяло: свръхсетивното етерно тяло на човека.
Това е нещо, което с напредващото развитие на човешкото съзнание се беше изгубило и човек не можеше вече да го вижда. И самият Аристотел не го е виждал вече, но той беше приел този възглед от времената, когато ясновидското съзнание е виждало не само физическото тяло, а и етерната аура, етерното тяло, което е същинският строител и носител на силите на физическото тяло. От времената, когато хората виждаха етерното тяло така както сега окото вижда цветовете, прие Аристотел своето учение. И когато насочим поглед не върху физическото тяло, а върху етерното тяло, тогава действително изходната точка на определени течения, които сега Аристотел поставя на основата на това, което обикновено се търси зад израза "нерв", не е мозъкът, а областта на сърцето. Така Аристотел не е разбирал нашите днешни нерви, а абсолютно свръхсетивни течения, свръхсетивни сили, които изхождат от сърцето, отиват към мозъка и текат в човешкото тяло в различни посоки.
към текста >>
Галилей използува едно твърде забележително
сравнение
, от което същевременно се вижда, колко погрешна е мисълта; но важното не е това, а важното е да схванем мисълта като мисъл на времето, на епохата.
Нищо чудно следователно, ако виждаме в лицето на Галилей същевременно и духа, който искаше да бъде на ясно и за себе си, как всъщност се отнасят сетивните явления към човека и към неговия душевен живот. В популярни изложения се говори много също и за това, че така да се каже КАНТ първи е обърнал вниманието на това, че светът около нас е само едно явление, че ние не можем да проникнем до "вещта в себе си". В една форма различна от тази на Кант Галилей беше обърнал вече вниманието на тази мисъл, само че навсякъде зад сетивното той виждаше всеобхващащата мисъл на Божествено-Духовното и приемаше само от смирение, че човекът може да се приближи само в продължително време до това, но не по принцип. Но Галилей казваше: Когато виждаме един цвят, той прави едно впечатление, например червеният цвят прави впечатление на червеното. Нима червеният цвят е в нещата?
Галилей използува едно твърде забележително сравнение, от което същевременно се вижда, колко погрешна е мисълта; но важното не е това, а важното е да схванем мисълта като мисъл на времето, на епохата.
Той казваше: Да вземем едно птиче перо и да погъделичкаме стъпалото на един човек или неговата длан: човекът чувствува един гъдел. Нима гъделът е в самото перо? , пита той. Не, гъделът е нещо съвършено субективно. В перото се намира нещо съвършено различно.
към текста >>
Галилей
сравняв
аше цветовете, даже звуците с гъдела, който се предизвиква с перото върху стъпалото.
Нима гъделът е в самото перо? , пита той. Не, гъделът е нещо съвършено субективно. В перото се намира нещо съвършено различно. И както гъделът е нещо субективно, така и червеното, което е вън в света, е нещо субективно.
Галилей сравняваше цветовете, даже звуците с гъдела, който се предизвиква с перото върху стъпалото.
към текста >>
Целият възторг за това Божественото в
сравнение
с лишената от Бога природа на Средновековието това беше дошло!
Основната мисъл на Джордано Бруно беше не един Бог, който действува върху сетивното от вън от окръжността, а един Бог, който се намира във всяко отделно сетивно нещо, чието изградено тяло е сетивният свят. Ако искаме да разберем, как е стигнал той до една такава основна мисъл, ние трябва да кажем: До тази основна мисъл го доведе възторгът, блаженството предизвикано от цялото това ново време! Преди това хората бяха живели в една епоха, в която те се ровеха само в старите мисли на Аристотел. Когато минаваха през гората и полетата даващите тон учени нямаха никакъв поглед за царствата на природата и нейните красоти, а имаха разбиране и чувство само за това, което се намираше върху пергаментите, което произхождаше от древния Аристотел. Сега беше дошла една епоха, когато природата говореше на човека, епохата на великите открития, когато такива мощни духове като Галилей напираха да познаят Божественото в природата лице срещу лице.
Целият възторг за това Божественото в сравнение с лишената от Бога природа на Средновековието това беше дошло!
Това живеещо у Джордано Бруно във всяка негова нишка.
към текста >>
166.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато отиваме така назад в миналото, стигаме до едно такова състояние на Земята, което бихме могли до
сравни
м с положението, както днес бихме могли да стоим като съвсем малки същества в един човешки организъм, като че бихме стояли върху твърдата почва на една кост и бихме могли да гледаме навън и бихме виждали вън кръвоносната система, нервната система и т.н.
Но когато отиваме в много далечното минало, тя съвсем не се представя такава. Голям брой вещества, които днес се намират в дълбините на Земята, в далечните минали времена са се намирали още в околността на Земята и само постепенно са се утаили. Това трябва да допусне и геологията. Но колкото по-далече отиваме, толкова повече намираме, че като планета нашата Земя е имала съвършено друга форма, тя става нещо съвършено различно от днес, че така да се каже това, което днес е атмосфера, ни показва, все повече и повече, колкото по-далече в миналото отиваме, характера на едно живо същество. В окръжността на нашата Земя ние намираме не само такъв минерален въздух и такива минерални облачни образувания, каквито имаме днес, но сред това, което принадлежи на нашата Земя, в най-древни времена намираме нещо като живи членове, като живи органи на едно голямо живо същество.
Когато отиваме така назад в миналото, стигаме до едно такова състояние на Земята, което бихме могли до сравним с положението, както днес бихме могли да стоим като съвсем малки същества в един човешки организъм, като че бихме стояли върху твърдата почва на една кост и бихме могли да гледаме навън и бихме виждали вън кръвоносната система, нервната система и т.н.
като един заобикалящ ни свят. Така някой, който в много далечното минало време би стоял върху Земята и гледал навън, не би видял тъкането на минералните вещества и процеси, не би видял минералния въздух, а жив, пулсиращ живот. Колкото по-далече в миналото бихме отишли, толкова повече положението би било такова. Така щото бихме могли да стигнем до онази епоха, която бихме нарекли епоха на образуването на гранита. И бихме могли да си кажем: Тук всъщност земята е едно мощно живо същество, има в себе си един многообразен живот, не е още изпълнена с живи същества, които днес ходят върху нея или живеят във водата и т.
към текста >>
Но когато
сравни
м казаното или писаното по този начин с това, което "побърканите, полулуди" духовни изследователи казват, тогава ще се окаже, че то е нещо, на което "не можем да разчитаме".
По какво казва геологията, модерната геология по отношение на едно такова духовнонаучно-геологическо схващане? Когато вземем под внимание думите, теориите, хипотезите, светогледите, които са изградени лекомислено и набързо, от партийни течения, тогава лесно може да се стигне до извода, че една такава Духовна наука влиза в противоречие с естественонаучната мисъл. Обаче когато разглеждаме тази Духовна наука, която работи също така строго и методически както коя да е друга наука, когато я разгледаме в отношение с естествената наука, необходимо е вече да погледнем към това, което естествената наука действително има да каже, т.е. постави по отношение на казаното днес въпроса: Какво има да каже геологията по отношение на развитието на Земята? Днес в популярно научни писания и в популярни светогледи често пъти се изнасят куп неща, които са от твърдо второстепенно естество, и след това се казва: "Науката" е установила това.
Но когато сравним казаното или писаното по този начин с това, което "побърканите, полулуди" духовни изследователи казват, тогава ще се окаже, че то е нещо, на което "не можем да разчитаме".
Защото някой, който не познава от Духовната наука повече от това, което стига до него от всевъзможни съмнителни източници, той именно ще счита, че това, което тази Духовна наука изнася, са фантастични неща. Но тук ние трябва да се обърнем вече към това, което имат да кажат истинската наука и истинската Духовна наука. Защото Духовната наука не трябва да се разглежда изхождайки от популярни светогледи, които привидно са добити от науката, а тя трябва да се разглежда от истинските изследователи в нейните източници, със строгостта, с която бива разглеждана всяка истинска наука по нейните източници. Тогава се получава нещо, което не мога да ви опиша по друг начин, освен като обърна вниманието ви на онзи труд, който е бил написан от един от най-бележитите геолози на нашето време и който е един много добре известен геолог на нашето време е нарекъл геологическа епопея на 19-то столетие: "Лицето на Земята" от Едуард Зюс. Можем да кажем, че в този труд, върху който Зюс е работил не години, а десетки години и това по най-грижливия начин, който можем да си представим -, са слети геоложките изследвания, които този най-млад клон на естествената наука е направил в течение на последните няколко десетилетия.
към текста >>
167.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това, което като наша най-добра част се стреми и може да достигне по-висши степени на съвършенство в
сравнение
с тези, които сега имаме, се е разляло от Озирис и от Изис.
Тези са чувствата и усещанията по отношение на духовния свят, които древните египтяни получиха по предание от техните ясновидци върху духовния свят, върху онзи духовен свят, за който те знаеха, че съществува, защото още притежаваха последните отзвуци от старото ясновидство. Но те си казваха: Ние човеците произхождаме от този духовен свят. Но ние сме поставени в света на сетивното, който ни е даден в сетивно-физическите неща и в сетивно-физическите процеси. Ние произхождаме от света на Озирис и на Изис.
Това, което като наша най-добра част се стреми и може да достигне по-висши степени на съвършенство в сравнение с тези, които сега имаме, се е разляло от Озирис и от Изис.
Озирис и Изис живеят невидимо в нас като Сила. Това, което е физическият човек, произхожда от външните отношения, взето е от външния свят; частта на Озирис-Изис е само облечена в него.
към текста >>
168.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Доколкото християнската идея се основава на идеите на Стария Завет, тя ни сочи към едно минало човечеството, както тя прави това и във великите, мощни образи на Генезиса /сътворението на света/, сочи ни към онова състояние, при което човекът е стоял по различен начин спрямо своите духовни светове в
сравнение
с по-късно.
Доколкото християнската идея се основава на идеите на Стария Завет, тя ни сочи към едно минало човечеството, както тя прави това и във великите, мощни образи на Генезиса /сътворението на света/, сочи ни към онова състояние, при което човекът е стоял по различен начин спрямо своите духовни светове в сравнение с по-късно.
Но сега се явява особеното, чрез което в Християнството човекът застава по съвършено друг начин спрямо света, съвършено различно от становището на човека в Будизма. Тук като християнска може да бъде посочена идеята: В мене живее една мъдрост благодарение на онова устройство на душата, което аз сега имам. Чрез начина, по който аз наблюдавам сетивния свят и го схващам с моя ум, в мене живее една мъдрост, една наука, една практика на живота. Но аз мога да отида назад в миналото към едно душевно устройство на прачовечеството, когато душите са се намирали в едно друго състояние. Тогава с станало нещо, което може да бъде наречено не само в будистки смисъл едно слизане на човека от духовно-душевни висини в сетивната майя или илюзия, но което трябва да бъде назовано като нещо друго, а именно като нещо, за което днешните хора нямат една разбираща представа: грехопадане.
към текста >>
И ние имаме нещо, което се отнася както черното към бялото, което намираме в мъдростта на Буда, когато го
сравни
м с пълните със значение думи на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене!
Той поглежда към едно бъдеще, за което си казва: Това, което е било обгърнато в мене като в едно було чрез сливането на човечеството, аз трябва да го постигна отново. Аз не трябва да търся една Нирвана, а трябва да търся висшия човек в мене. Аз трябва да намеря отново пътя към мене самия. Тогава светът около мене не ще бъде илюзия, а ще бъде светът, в който аз ще бъда в състояние да победя чрез собствена работа страдание и болест и смърт. Така будистът търси освобождение от света и от преражданията чрез водене борба срещу жаждата за съществуване, а християнинът търси освобождението от нисшия човек и възкресението на висшия човек, който той сам е обвил в едно було, за да вижда света в неговата истинност.
И ние имаме нещо, което се отнася както черното към бялото, което намираме в мъдростта на Буда, когато го сравним с пълните със значение думи на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене!
"
към текста >>
Нека
сравни
м сега едно такова изказване с едно друго, което намираме в Евангелието на Йоана, в което Христос също обръща вниманието върху това, че той обитава в своето външно тяло, и ние чуваме тук Христос да казва: "Съборете този храм и на третия ден аз отново ще го издигна!
Нека сравним сега едно такова изказване с едно друго, което намираме в Евангелието на Йоана, в което Христос също обръща вниманието върху това, че той обитава в своето външно тяло, и ние чуваме тук Христос да казва: "Съборете този храм и на третия ден аз отново ще го издигна!
" Съвършено противоположният възглед! А това значи: Аз искам да направя нещо, което може да направи плодоносно и да оживи всичко, което се разлива надолу от Бога още от прачовечеството, което се влива в света, влива се в нас. В тези думи ние виждаме указанието за това, че Христос ще изпълни с живот всички сили в постоянно възвръщащите се земни съществувания, сили, които предават истина на думите: "Не аз а Христос в мене! " Само трябва да бъдем наясно, че Христос говореше така, че съграждането на този храм има така да се каже едно вечно значение, че с това се разбира едно проникване на Христовата Сила във всички онези, които се чувствуват така поставени в цялостното развитие на човечеството. За това събитие, което наричаме Христов Импулс, ние не трябва да говорим така, като че то би могло да се повтори по някакъв начин в течение на развитието на човечеството.
към текста >>
169.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
За онзи, който познава изследването на Библията, нищо не може да се
сравни
с онова усърдие, с онова остроумие, което е било употребено за да бъдат познати например отделните части на Библията по отношение на нейния стил, на това, което учените считаха, че могат да знаят върху нейния произход, нищо не може да се
сравни
с онази себеотрицателна научна преданост, която е била упражнена.
Ето защо когато говорим върху него, ние говорим като върху нещо познато в широки кръгове. Това именно улеснява разглеждането на неговата личност. Обаче от друга страна трябва отново да кажем, че именно чрез формата на преданието, което имаме от Библията върху Мойсея, това разглеждане отново се затруднява. Можем да видим това вече от съдбата на изследването на Библията през 19-тия век. Постоянно и постоянно трябва да подчертаваме, че даже когато вземем предвид естествените науки едва някой клон на човешката ученост, на човешката сериозна научна воля може да събуди у нас едно такова дълбоко уважение, едно такова свещено уважение както изследването на Библията през 19-тия век.
За онзи, който познава изследването на Библията, нищо не може да се сравни с онова усърдие, с онова остроумие, което е било употребено за да бъдат познати например отделните части на Библията по отношение на нейния стил, на това, което учените считаха, че могат да знаят върху нейния произход, нищо не може да се сравни с онази себеотрицателна научна преданост, която е била упражнена.
Въпреки всичко, в това изследване на Библията на 19-тия век можем да видим нещо трагично. Защото колкото по-далече е стигнало то, толкова повече ако можем да кажем така то е отнело всъщност от ръката ни Библията. Защото това изследване е разкъсало така да се каже Библията и преди всичко Стария Завет, за да иска да ни покаже, как една част е следвала едно друго течение на преданието в сравнение с друга част, как всичко е било така да се каже събрано в течение на времето в едно цяло, което учените би трябвало отново да разкъсат, за да го разберат. В това може да се убеди всеки един, който вземе в ръка издадените книги върху резултатите от изследването на Библията.
към текста >>
Защото това изследване е разкъсало така да се каже Библията и преди всичко Стария Завет, за да иска да ни покаже, как една част е следвала едно друго течение на преданието в
сравнение
с друга част, как всичко е било така да се каже събрано в течение на времето в едно цяло, което учените би трябвало отново да разкъсат, за да го разберат.
Можем да видим това вече от съдбата на изследването на Библията през 19-тия век. Постоянно и постоянно трябва да подчертаваме, че даже когато вземем предвид естествените науки едва някой клон на човешката ученост, на човешката сериозна научна воля може да събуди у нас едно такова дълбоко уважение, едно такова свещено уважение както изследването на Библията през 19-тия век. За онзи, който познава изследването на Библията, нищо не може да се сравни с онова усърдие, с онова остроумие, което е било употребено за да бъдат познати например отделните части на Библията по отношение на нейния стил, на това, което учените считаха, че могат да знаят върху нейния произход, нищо не може да се сравни с онази себеотрицателна научна преданост, която е била упражнена. Въпреки всичко, в това изследване на Библията на 19-тия век можем да видим нещо трагично. Защото колкото по-далече е стигнало то, толкова повече ако можем да кажем така то е отнело всъщност от ръката ни Библията.
Защото това изследване е разкъсало така да се каже Библията и преди всичко Стария Завет, за да иска да ни покаже, как една част е следвала едно друго течение на преданието в сравнение с друга част, как всичко е било така да се каже събрано в течение на времето в едно цяло, което учените би трябвало отново да разкъсат, за да го разберат.
В това може да се убеди всеки един, който вземе в ръка издадените книги върху резултатите от изследването на Библията.
към текста >>
Трябва да си представим, че цялото животинско мислене и животинският душевен живот е нещо съновидно, нещо тъпо в
сравнение
с човешкото, именно по отношение на интелектуалния душевен живот.
Ние виждаме тук как с египетския народ се потвърждава това, което за душевните сили е по необходимост свързано с това, което се нарича ясновидска култура. След това, което до сега бе изнесено в тези сказки, вие не ще предположите, че аз искам да поставя човека близо до животинската природа. Но това, което трябва да бъде изяснено тук, може най-добре да бъде разбрано, когато вземем изходната точка от животинската организация.
Трябва да си представим, че цялото животинско мислене и животинският душевен живот е нещо съновидно, нещо тъпо в сравнение с човешкото, именно по отношение на интелектуалния душевен живот.
Въпреки че старото човешко ясновидство не трябва никак да бъде поставено наравно с животинския душевен живот и се различава коренно от него, все пак с животинския душевен живот, с инстинктивния живот на животното можем да изясним една черта, която и старият човешки душевен живот е имал. Макар и в съответните списания да е преувеличено, все пак има нещо вярно на основата на това, че там, където стават земетресения, изригвания на вулкани и т.н., животните побягват с дни по-рано. Докато хората, които разбират всичко от техния интелект, остават на място, животните са раздрусани. Така в тъпия инстинктивен живот на животното ние виждаме, че то е тясно свързано с живота в природата и виждаме, как то действува. Описанията във връзка с това са често пъти преувеличени.
към текста >>
Не се мисли, че едно такова знание върви по съвършено различни пътища в
сравнение
със знанието, което се добива чрез логиката на ума.
Но със старото ясновидство ние трябва да си представим едно такова вплитане с природните процеси и за човека, едно инстинктивно познание, което казваше на човека: Това и това става; приготвя се това или онова, както и при хората, които чрез усилията на душата се издигат до едно по-висше познание, когато цялата тяхна заложба е благоприятна за това, е възможно едно такова проникване с погледа в процесите на природата, едно виждане, за което не могат да се дадат никакви "обяснения". Който работи над своята душа и от конфигурацията на своята душа знае да каже нещо, което интелектуалното съзнание не знае да каже, той се чувствува неудобно, когато навсякъде се пита: Защо това е така? Докажи ми това, което имаш да кажеш?!
Не се мисли, че едно такова знание върви по съвършено различни пътища в сравнение със знанието, което се добива чрез логиката на ума.
Отговаря напълно на истината, че Гьоте, когато е поглеждал през прозореца, често пъти можел да предскаже с часове по-рано, какво време ще настъпи. Нека си представим това съществуващо у древните хора така, че чрез влизането в духовния свят те са имали възможността да бъдат вплетени с природата и с нейните процеси различно от днешните хора с тяхната наука, тогава ние ще разберем една от основните черти на старото ясновидство за практиката на живота. Древното човечество не е имало никакви метеорологични институции и съобщения, където чрез вестниците и други можеше да бъде предсказани промяната на времето, но то е имало едно усещане, насочвало се е според това усещане, което нагледно му е показвало, какво ще настъпи. Такъв е бил до висока степен случаят особено при египтяните, без те да имат нашето разлагащо знание и нашата наука; те знаеха да се отнасят така, че това да отговаря на живата връзка с целия окръжаващ свят. Но именно понеже световният час за египетската култура беше минал, тази способност на египтяните беше навлязла все повече и повече в упадък и те са били все по-малко способни да се ориентират във фактите на природата, не можеха да кажат от констелациите на външните елементи, на външните стихии, как трябваше да се отнасят.
към текста >>
170.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Нека си представим, що значи: да вмислим в пространството една така ясна в себе си мисъл, нека си представим това, като например го
сравни
м с някое друго природно действие, което виждаме около нас, например с раззеленяването на листата на дърветата през пролетта или с разцъфтяването на цвета на едно растение.
Нека си представим, що значи да обгърнем с мисълта една формация която изпълва пространството, да я изчислим: така се движат формите, малките и големите, така едната действува върху другата.
Нека си представим, що значи: да вмислим в пространството една така ясна в себе си мисъл, нека си представим това, като например го сравним с някое друго природно действие, което виждаме около нас, например с раззеленяването на листата на дърветата през пролетта или с разцъфтяването на цвета на едно растение.
Онзи, който стои живо в науката или е стоял живо в нея, знае, каква горчивина изпитва човешката душа, когато първо на почвата на чисто външното наблюдение постоянно е принудена да прибягва до понятия, които никак не могат да бъдат мислени до край, когато например става дума да си представи едно развиващо се растение, да не говорим за по-сложни явления, каквото е животинският организъм. Даже още в явленията на химията и на физиката на нашето земно развитие в топлинните действия и т.н. остава някакъв остатък, когато искаме да разберем, да обхванем с ясни форми от понятия това, което нашите очи виждат, нашите уши чуват. Когато обърнем поглед навън и гледаме това, което нашите очи виждат, и след това можем да обхванем вижданото в един такъв образ, който се изразява в ясни промени на мястото, във взаимни отношения на движение, тогава понятно е, че това има едно очарователно въздействие вътре в нас и можем да си кажем: Такива обяснения, които можем да дадем за движението на звездите в пространството и тяхното взаимно действие, са в себе си така неимоверно ясни, че можем да виждаме в тях въобще един образец на обяснения. Ето защо нищо чудно, че тази мисъл за пленяващата яснота на астрономическия образ на света е обхванала множество духове.
към текста >>
171.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Как би могъл да бъде скрит фактът, че когато четирите Евангелия бъдат подложени на дословно
сравнение
, те не се съгласуват едно с друго?
В наши дни има Библии, в които различните значения на детайлите са обяснени с различните предания. В т.н. Библия на Дъгата например е посочено, как тази или онази част, появила се и вмъкната в общото изложение, има своя произход в съвършено различно легендарно предание – т.е. е казано, че Библията трябва да е била сглобена от късчета от предания. Стана все повече и повече обичайно за изследователите да държат тази позиция по отношение на Стария Завет, и тогава същото нещо се случи и с Новия Завет.
Как би могъл да бъде скрит фактът, че когато четирите Евангелия бъдат подложени на дословно сравнение, те не се съгласуват едно с друго?
Лесно е да открием противоречия в Евангелията на Матей, Лука и Йоан. И така, изследователите казват: Как може отделните евангелисти да са написали своите Евангелия под божествено вдъхновение, когато разказите им не се съгласуват? Евангелието на св. Йоан – този най-дълбок писмен документ на Християнството – беше лишен от цялата си стойност на историческо свидетелство в умовете на някои изследователи през XIX век. Хората все повече и повече се убеждаваха във факта, че това не е нищо повече от един вид химн, написан от някого на основа неговата вяра, и че изобщо не е исторически документ.
към текста >>
Ние можем на първоначално да го схванем най-добре чрез
сравнение
то.
Вече можем да попитаме: има ли може би още по-далечна гледна точка от двете, които ние вече посочихме? Има наистина, и тя е точно това, което искаме да разгледаме днес. Това е становището на Духовната Наука, или Антропософията.
Ние можем на първоначално да го схванем най-добре чрез сравнението.
Антропософската гледна точка по отношение на Библията предлага на нашата модерна епоха нещо подобно на онова, което беше постигнато преди три-четири столетия чрез значимите достижения на научните изследвания; Антропософията се опитва да намери свързващото звено с откритото от хора като Кеплер, Коперник, Галилей.
към текста >>
Трябва преди всичко да подчертаем, че когато като резултат от методите, заложени в Духовната Наука, човек пробуди способностите на своята душа, той проглежда в духовния свят и развива онова, което в
сравнение
с предметното познание е Имагинативно Познание.
Сега възниква въпросът: “Какво има да каже Духовната Наука, което може да ни помогне да разберем библейските истини? " Тук ние трябва да навлезем в детайли.
Трябва преди всичко да подчертаем, че когато като резултат от методите, заложени в Духовната Наука, човек пробуди способностите на своята душа, той проглежда в духовния свят и развива онова, което в сравнение с предметното познание е Имагинативно Познание.
Какво е това Имагинативно Познание? То няма нищо общо с онези съмнителни фантазии, свързвани веднага с думата “Имагинация", нито пък със сомнамбулизъм и неща от този род, а същественото за нея е строгата дисциплина, чрез която човек трябва да събуди своите способности. Нека изходим от външното познание, за да направим по-разбираемо онова, което в действителност се има предвид под “Имагинативно познание." Какво е характерно за външното предметно познание? Например, възприятието за “маса"; когато масата вече не е пред нас, ни остава идея, понятие за нея, нещо като ехо. Първо го има предметът, и после образът .
към текста >>
Сравни
великото съвършенство на човека стоящ пред теб, устроен такъв какъвто е, с по-малкото съвършенство на растението.
Учителят казва на ученика – “Погледни растението, стоящо със своя корен в земята и растящо нагоре към своя пълен разцвет.
Сравни великото съвършенство на човека стоящ пред теб, устроен такъв какъвто е, с по-малкото съвършенство на растението.
Човекът има себесъзнание, има вътре в себе си това, което наричаме “Его", “Аз". Но защото има този по-висш принцип в себе си, той трябваше да приеме в допълнение всичко, което съставлява неговата по-нисша природа, страстта на чувствата. Растението няма себесъзнание; няма его, затова и още не е обременено с желания, страсти или инстинкти. Неговата зелена красота е там, чиста и непорочна. Погледни циркулацията на хлорофилната течност в растението и след това виж в човека пулсирането на кръвта.
към текста >>
172.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
13) Учителят Исус е описан от Рудолф Щайнер като Същество, явяващо се като водачът на Християнския духовен поток през вековете, със
сравни
телно кратки интервали между смърт и ново раждане.
13) Учителят Исус е описан от Рудолф Щайнер като Същество, явяващо се като водачът на Християнския духовен поток през вековете, със сравнително кратки интервали между смърт и ново раждане.
Той не трябва да се бърка с Исус от Назарет. Виж също лекция VII от цикъла “Евангелието на Лука” от Рудолф Щайнер.
към текста >>
173.
ІV. Инволюция и Еволюция
GA_92 Езотерична космология
В
сравнение
с физическото тяло астралното тяло - седалище на страсти и желания - е грубо и недоразвито.
Помислете за удивителната структура на бедрото, за костта, която носи цялото тяло. Нейната конструкция е такава, че се поражда максимум сила с минимално количество субстанция. Никой инженер не може да създаде такава чудесна сруктура.
В сравнение с физическото тяло астралното тяло - седалище на страсти и желания - е грубо и недоразвито.
към текста >>
174.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Гръцката образност
сравняв
а душата с пчела и спрямо фактите това е повече от вярно.
Гръцката образност сравнява душата с пчела и спрямо фактите това е повече от вярно.
Точно както пчелата излиза от кошера и събира сока на цветята за да го превърне в мед, така и душата идва от Духа, прониква в реалността и събира нейната същина, която след това бива отнасяна отново към Духа.
към текста >>
175.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Нека вземем друго
сравнение
.
Нека вземем друго сравнение.
Висшата душа е тясно свързана с животинската душа. Чрез тяхното съединяване страстите биват смекчени, одухотворени и контролирани според степента на интелигентност и воля на човека. Това сливане е от полза за човека, но той плаща за него със загубата на ясновидството. Представете си зелена течност, получена от съчетаване на сини и жълти елементи. Ако успеете да ги разделите, жълтото ще се утаи, а синьото ще се издигне на повърхността.
към текста >>
176.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след
сравни
телно ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост.
Когато е станал безстрашен, той вижда, насън, сцената на Бичуването. В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван. Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността.
След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост.
До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно?
към текста >>
Следното
сравнение
ще ни даде някаква идея какво се има предвид.
Той е истински съзнателен за смъртта и за слизането в света на сенките, но тогава тъмнината се разчупва и проблясва една нова светлина – астрална светлина. Завесата на храма "се раздира на две". Тази светлина няма нищо общо с физическата светлина на Слънцето. Тя струи от вътрешното същество на човека. Впечатлението, което прави тя, е съвсем различно от онова, направено от външната светлина.
Следното сравнение ще ни даде някаква идея какво се има предвид.
Да си представим, че оставяме зад себе си шумен град и навлизаме в гъста гора. Шумовете постепенно изчезват и тишината става пълна. Едва сега ние започваме да осъзнаваме какво лежи отвъд тишината, да преминаваме нулевата точка, на която се е прекратил всеки външен звук. И сега за вътрешното ухо отново възниква звук от другата страна на битието. Такова е душевното изживяване на онзи, който навлиза в астралния свят.
към текста >>
177.
ХІV. Логосът и Човека
GA_92 Езотерична космология
Описание е невъзможно, защото това състояние преминава отвъд границите на
сравнение
то.
7. Една степен по-нататък и дълбокият сън се превръща в съзнателно състояние.
Описание е невъзможно, защото това състояние преминава отвъд границите на сравнението.
Всичко което може да се каже е, че то съществува.
към текста >>
178.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези "образи" ще водят реално и действително съществуване,
сравни
мо с животинско съществуване.
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези "образи" ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с животинско съществуване.
Така на най-висшата степен на еволюция човекът ще бъде способен да възпроизвежда своето собствено същество. В края на процеса на преобразяването на Земята, в цялата атмосфера ще отеква силата на Словото. Така човекът трябва да се развие до степен, където ще има силата да оформя своята околна среда по образа на своето вътрешно същество. Посветеният просто се отправя по този път.
към текста >>
179.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Ако
сравни
м своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили.
Наследството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските народи и славяните. Ние самите живеем именно в тази епоха. Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на Християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите. Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена. В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл.
Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили.
Когато халдейския маг поглеждаше към небето - което за нас представлява просто явления на небесната механика - неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество. Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души. Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна симфония на Божествената Воля; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса. Така "Музиката на Сферите" бе реалност, обединяваща човека с небесата.
към текста >>
180.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
За да се гарантира, доколкото е възможно, свободен от грешки текст, са били използвани и
сравняв
ани всички източници и там, където са съществували стенографски бележки, те също са били използвани при проверката.
Що се касае до текста, трябва да се подчертае, че общо за повечето от ранните ръкописи, когато не бяха ангажирани професионални стенографи, той е забележително непълен, понякога съществуващ само във формата на бележки. Стилистични и логични несъвършенства не трябва следователно да бъдат приписвани на Рудолф Щайнер. Ала макар че не всеки път се касае за препис дума по дума, съдържанието, както ни е предадено, формира една единствена по рода си съставна част от пълните трудове на Рудолф Щайнер, без която не може.
За да се гарантира, доколкото е възможно, свободен от грешки текст, са били използвани и сравнявани всички източници и там, където са съществували стенографски бележки, те също са били използвани при проверката.
В бележките в края на книгата, отделно за всяка лекция, са дадени използваните източници. Думи и фрази в текста, заградени от квадратни скоби са вмъкнати от редактора /и в няколко случая от преводача на английското издание/, а пък думи, заградени от обикновени скоби, принадлежат на оригиналния текст. Голямото количество бележки имат за цел да компенсират, доколкото това е възможно, непълнотата на текста. Главният източник на използвания материал са отнасящите се до лекциите книги от собствената библиотека на Рудолф Щайнер.
към текста >>
181.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
То може да се
сравни
с едно вкаменено растение, което вече не е същото като това, което формира растението, а е само черупка или обвивка, които са се образували от нещо друго.
Когато ви казвам, че само един свободен зидар би могъл да говори за онова, което Свободното масонство действително представлява в своята най-вътрешна сърцевина, ви моля да имате предвид, че по всяка вероятност не съществува такъв свободен масон в цяла Европа. Това може да ви учуди, ала е така. От 18-то столетие насам Свободното масонство е достигнало един своеобразен стадий на своето развитие и аз ви моля да считате всичко, което казах за него миналия път като приложимо към онова, което то по всяка вероятност би било, ако би останало, каквото беше в 16-то или 17-то столетие. Понеже не е така, то Свободното масонство сега е само един вид обвивка, лишена от своето истинско съдържание.
То може да се сравни с едно вкаменено растение, което вече не е същото като това, което формира растението, а е само черупка или обвивка, които са се образували от нещо друго.
към текста >>
Ето защо ви казах, че онова, което е останало от Свободното масонство, е само една черупка в
сравнение
с онова, което е било през минали времена.
Това интуитивно проникновение и неговото отражение в Свободното масонство бе изгубено; вече не е имало съзнателно оценяване на трансформацията, извършена чрез правилното използване на акустиката в една сграда, където думите на говорителя се връщат обратно и следователно променят своето въздействие. Онези, които бяха построили големите катедрали на Средновековието, са били великите свободни зидари. Те осъзнаваха важността на факта, че онова, което се изговаря от свещеника, би трябвало да бъде отразено обратно от отделните стени и всички богомолци да бъдат потопени в море от звуци, дишащо и трептящо със значими вибрации, които упражняват още по-голямо въздействие върху астралното тяло, отколкото върху физическото ухо. Всичко това е било загубено и трябваше да бъде загубено през новия век.
Ето защо ви казах, че онова, което е останало от Свободното масонство, е само една черупка в сравнение с онова, което е било през минали времена.
към текста >>
182.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Като
сравнение
, нека да бъде споменато, че като правило учителите не са известни исторически личности,/*4/ когато е необходимо те понякога се въплъщават в исторически личности, но това в известно отношение е жертва.
Помислете как някои хора, които са знаели това много ясно, са били толкова неегоистични, че са се погрижили техните имена да не станат известни на поколенията. Един пример за това е "Теология немска" /Teologia Deutsch/,/*3/ никой не знае кой я е написал. Външното име е само "Мъжът от Франкфурт". Той следователно се е погрижил, неговото име дори да не бъде отгатнато. Той е работил по такъв начин, че е прибавил нещо към обективния свят, без да иска почест или запазване на името му.
Като сравнение, нека да бъде споменато, че като правило учителите не са известни исторически личности,/*4/ когато е необходимо те понякога се въплъщават в исторически личности, но това в известно отношение е жертва.
Равнището на тяхното съзнание вече не е съвместимо с каквато и да било работа за самите тях, – а запазването на името в края на краищата е работа за самия себе си.
към текста >>
183.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Тези неща обаче са дребни в
сравнение
с великите структури на човечеството, пред които заставаме.
Тези неща обаче са дребни в сравнение с великите структури на човечеството, пред които заставаме.
Най-важните въпроси се основават върху много по-велики и много по-значителни перспективи. Те предполагат, че онова, което ще се развие в далечно бъдеще, вече по специален начин се подготвя днес. Как може да се случи такова нещо? Чрез това човек още днес да вземе в ръка и вложи в света силите, които би трябвало да действат в бъдещето. Всичко, което ще стане тук на физическото поле в бъдещето, се подготвя върху астралното и деваканското поле много преди да се появи на физическото поле.
към текста >>
184.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Ако човек внимателно е наблюдавал тези девствени астрални тела при първото си посещение и ги
сравни
с онова, което открива в астралните тела на децата 10 години по-късно, ще види, че техният вид се е променил.
Като окултист човек може да прави интересни наблюдения, ако например отново посети един град, който не е виждал, да речем, в течение на 10 години. Ако човек наблюдава девствените астрални тела на децата, ще открие, че те притежават в допълнение на своето лично основно оцветяване и друго основно оцветяване.
Ако човек внимателно е наблюдавал тези девствени астрални тела при първото си посещение и ги сравни с онова, което открива в астралните тела на децата 10 години по-късно, ще види, че техният вид се е променил.
Има нещо в човешкия индивид, което се движи с еволюцията на града, племето или националността. Това е, защото потоците в едно колективно астрално тяло, което е навсякъде около мен, са в непрекъсната размяна с моето собствено астрално тяло, което пък живее вътре в колективното астрално тяло.
към текста >>
Той ще се убеди чрез опита, когато
сравни
психическия възглед за живота и психическото изследване с мирогледа на окултизма.
Виждате как светът става разбираем, когато го разглеждаме от окултната му основа. Отново не би трябвало да се казва, че ние не можем да се убедим в тези неща. Човек трябва само да погледне онова, което става.
Той ще се убеди чрез опита, когато сравни психическия възглед за живота и психическото изследване с мирогледа на окултизма.
Когато се опитаме да разбираме окултния възглед за живота, тогава светът на явленията става все повече и повече разбираем. Такъв един окултен-духовен мироглед не ни оставя никакви празноти в разбирането за света. От това ние ще спечелим вяра в окултния свят, за който говори окултиста и чрез това ще възпитаме в себе си един елемент, който ще ни издигне по-високо. Това не е сляпо вярване, а едно изпробващо вярване. Това вярване ще стане по-силно и по-оправдано, по-стабилно и по-сигурно с всеки спечелен опит.
към текста >>
185.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Тогава също ще стане ясно, че спорът между Йоановото масонство и висшите степени на Свободното масонство няма никакво значение, в
сравнение
със стремежа на истинското Свободно масонство.
Революциите, започващи на нашата Земя, създават необходимост от една нова фаза на царското изкуство. Онези хора, които не оставят течението безсмислено да ги влачи през живота, ще разберат какво трябва да правят. Те трябва да участват в еволюцията на нашата Земя. Затова в известна степен това много древно царско изкуство трябва да бъде представено под нова форма, за да застане край онова, което е толкова древно и в което се крие една неизчерпаема сила. Онези, които биха искали да схванат новите масонски идеи, ще извлекат нови искри от древните символи на Свободното масонство.
Тогава също ще стане ясно, че спорът между Йоановото масонство и висшите степени на Свободното масонство няма никакво значение, в сравнение със стремежа на истинското Свободно масонство.
към текста >>
186.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
/*6/ –
Сравни
също: "Човешкият живот на Земята и в духовните светове", 2-ра лекция, Оксфорд, 22 август 1922 г.
/*6/ – Сравни също: "Човешкият живот на Земята и в духовните светове", 2-ра лекция, Оксфорд, 22 август 1922 г.
към текста >>
Сравни
бел.
Макар че най-последните изследвания вече не обръщат внимание на тази легенда, защото тя приписва различен произход на Мани, все пак тя не е окончателно отхвърлена като описание на "духовния" произход на Мани.
Сравни бел.
13: "защо Мани наричал себе си "Синът на вдовицата" – а също и 9-та лекция от цикъла на Рудолф Щайнер, изнесени в Мюнхен, 1909 г. "Изтокът в светлината на Запада".
към текста >>
Относно Фауст
сравни
Брюкнер "Фауст фон Милев", Базел, 1901 г., където Фауст е описан като важен представител на манихейство на римските културни кръгове.
/*11/ – В неговата творба "Срещу Фауст".
Относно Фауст сравни Брюкнер "Фауст фон Милев", Базел, 1901 г., където Фауст е описан като важен представител на манихейство на римските културни кръгове.
към текста >>
Сравни
Бауер: "Манехеизъм"/.
По същия начин ни го описва и Александър от Ликополис: "В Хиле /материята/ възникна желание да се изкачи до горните области; там бе видян Божественият лъч на светлината, което породи такава почуда, че веднага се взе решение да завладеят всичко това". За мерките, взети от заплашеното Царство на светлината, ни информира "Деянията на Архелаус" /неясен текст гл. 7/: "Когато Бащата на светлината видял, че тъмнината се кани да нападне неговото свещено владение, той позволи да се излъчи от него сила, която се нарича Майка на живота тя от своя страна произведе от себе си прототипа Човек, който, бе облечен с пет чисти елемента: светлина, огън, вятър, вода, земя и слезе на Земята като въоръжен воин да се бие срещу тъмнината". Самият Манес дава името Всемирна или Световна душа на тази сила, която произтича от Бога. Тук можем да познаем същата сила, която се нарича Небесната майка или Светият дух от Бардесанес и други гностици /според Тити от Бостра 1. 29.
Сравни Бауер: "Манехеизъм"/.
към текста >>
/*19/ –
Сравни
Херман Грим: /текстът не се чете/, в 15-те есета, трето издание, Берлин, 1882.
/*19/ – Сравни Херман Грим: /текстът не се чете/, в 15-те есета, трето издание, Берлин, 1882.
към текста >>
Сравни
също: "Апокалипсисът на Св.
/*24/ – Виж диаграмата във връзка с лекция 10 от 23. декември 1904 г.
Сравни също: "Апокалипсисът на Св.
Йоан", Р. Щайнер.
към текста >>
Сравни
това с бел.
"Христос ще се появи лично по време на 6-та коренна раса /Великата епоха/ – хилядогодишното управление, първоначално стои еон, на латински (saeculum) saeculorum, следователно в 6-та коренна раса ще съществуват както лошото, така и доброто. /пропуск/. Моторът на Кили идва без съмнение твърде рано. През 7-та коренна раса един индивид ще притежава толкова много сила, че той би бил в състояние да убие хиляди и хиляди с един удар".
Сравни това с бел.
29 към лекция 20, последната лекция в този том.
към текста >>
Описанието на секретаря беше сянка в
сравнение
с реалността.
Лабораторията е отключена; едновременен вик на учудване изкача от двамата; на една маса е седнал Сен Жармен, спокойно чете един ръкопис, който е творба на Парацелз. Те застават неми на прага; тайнственият неканен гост бавно затваря книгата и бавно става. Добре знаят и двамата учудени мъже, че това явление не може да бъде никой друг в света освен човекът на чудесата.
Описанието на секретаря беше сянка в сравнение с реалността.
Като че ли светло великолепие обвиваше цялата му фигура. Достойнство и величественост се изявяваха. Двамата мъже бяха безмълвни. Графът прави няколко стъпки, за да ги посрещне. Те влизат.
към текста >>
Лармор, те са само модификация на всемирния етер, една модификация, грубо
сравни
ма с един възел в една среда, която е неразширяема, несгъстяема и непрекъсната.
Но ако грубата материя е едно групиране на атоми и ако атомите са система на електрически монади, какво са тези електрически монади? Може би, както внушава проф.
Лармор, те са само модификация на всемирния етер, една модификация, грубо сравнима с един възел в една среда, която е неразширяема, несгъстяема и непрекъсната.
Но дали тази окончателна унификация ще бъде приета или не, сигурно е, че тези монади не могат да бъдат смятани отделно от етера. Възоснова на тяхното взаимодействие с етера зависят техните качества; без етера не е възможна една електрическа теория за материята.
към текста >>
Ако положението на тези два най-големи кръга един към друг се представи под формата на гръцката буква Х /Chi – представена да лежи хоризонтално/, това би било едно много подходящо
сравнение
.
Според мнението на древните имало е два кръга с най-голямо значение във Вселената: небесният екватор и еклиптиката. Преводачът на книгата, която е притежавал Р. Щайнер, /Винсенц Кнауер/, прави коментар върху този пасаж, както следва: "И тъй в аргументите на Платон самата душа е, която, в резултата на тайнствен процес, разпростря себе си като пространствен образ на еклиптиката и екватора.
Ако положението на тези два най-големи кръга един към друг се представи под формата на гръцката буква Х /Chi – представена да лежи хоризонтално/, това би било едно много подходящо сравнение.
Тези два кръга се пресичат в ъгъл от 23? градуса. Движението на екватора е от Изток към Запад /когато наблюдателят е обърнат с лице към Север/, а движението на еклиптиката е от Запад към Изток".
към текста >>
Сравни
различните заглавия: "Мистицизъм и съвременна мисъл", "Мистици на Ренесанса" и "Единадесет европейски мистици".
/*7/ – Николай от Кузан, 1401-1464 немски мистик.
Сравни различните заглавия: "Мистицизъм и съвременна мисъл", "Мистици на Ренесанса" и "Единадесет европейски мистици".
към текста >>
Желая да обърна вниманието ви към факта, че тази тема ще бъде
сравняв
ана с текущите събития.
/*1/ На предишното събрание на членове на Берлинския клон /понеделник 16 октомври/, Р. Щайнер направи следната бележка по време на обявяването на следващите дейности: "На следното понеделнишко събрание ще говоря за окултизъм, езотерика и теософия.
Желая да обърна вниманието ви към факта, че тази тема ще бъде сравнявана с текущите събития.
аз ви моля да поканите колкото се може повече членове, както и онези, които живеят на по-далеч.
към текста >>
Основата за отпечатването беше копие /1/ и с оглед на /2/ след
сравняв
ане с неговото стенографско копие и други текстове.
Основата за отпечатването беше копие /1/ и с оглед на /2/ след сравняване с неговото стенографско копие и други текстове.
към текста >>
/*11/ –
Сравни
също: "Аристотел за мистерийната драма" /антропософски месечник, т.
/*11/ – Сравни също: "Аристотел за мистерийната драма" /антропософски месечник, т.
4, № 9/, "Говор и драма", Лондон 1960.
към текста >>
"
Сравни
също лекцията, държана в Дорнах на 1 декември 1918 г.
3 "Идващата сила" на Е. П. Блаватска. Сред лекциите на Р. Щайнер има няколко изказвания по този въпрос особено в лекцията, дадена по време на Първата световна война на 20 юни 1916 г.: "Космическото същество аза", където той казва: "Това все още бе само един идеал. Да благодарим на Бога, че по онова време, беше самоедин идеал, тъй като, ако този идеал на Кили бе станало реалност тогава, какво би станало при тази война!
"Сравни също лекцията, държана в Дорнах на 1 декември 1918 г.
в "Променените условия на времената".
към текста >>
187.
ІV. Инволюция и Еволюция.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В
сравнение
с физическото тяло астралното тяло седалище на страсти и желания е грубо и недоразвито.
Помислете за удивителната структура на бедрото, за костта, която носи цялото тяло. Нейната конструкция е такава, че се поражда максимум сила с минимално количество субстанция. Никой инженер не може да създаде такава чудесна структура.
В сравнение с физическото тяло астралното тяло седалище на страсти и желания е грубо и недоразвито.
към текста >>
188.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Гръцката образност
сравняв
а душата с пчела и спрямо фактите това е повече от вярно.
Гръцката образност сравнява душата с пчела и спрямо фактите това е повече от вярно.
Точно както пчелата излиза от кошера и събира сока на цветята за да го превърне в мед, така и душата идва от Духа, прониква в реалността и събира нейната същина, която след това бива отнасяна отново към Духа.
към текста >>
189.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Нека вземем друго
сравнение
.
Нека вземем друго сравнение.
Висшата душа е тясно свързана с животинската душа. Чрез тяхното съединяване страстите биват смекчени, одухотворени и контролирани според степента на интелигентност и воля на човека. Това сливане е от полза за човека, но той плаща за него със загубата на ясновидството. Представете си зелена течност, получена от съчетаване на сини и жълти елементи. Ако успеете да ги разделите, жълтото ще се утаи, а синьото ще се издигне на повърхността.
към текста >>
190.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след
сравни
телно ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост.
Когато е станал безстрашен, той вижда, насън, сцената на Бичуването. В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван. Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността.
След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост.
До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно?
към текста >>
Следното
сравнение
ще ни даде някаква идея какво се има предвид.
Той е истински съзнателен за смъртта и за слизането в света на сенките, но тогава тъмнината се разчупва и проблясва една нова светлина – астрална светлина. Завесата на храма “се раздира на две”. Тази светлина няма нищо общо с физическата светлина на Слънцето. Тя струи от вътрешното същество на човека. Впечатлението, което прави тя, е съвсем различно от онова, направено от външната светлина.
Следното сравнение ще ни даде някаква идея какво се има предвид.
Да си представим, че оставяме зад себе си шумен град и навлизаме в гъста гора. Шумовете постепенно изчезват и тишината става пълна. Едва сега ние започваме да осъзнаваме какво лежи отвъд тишината, да преминаваме нулевата точка, на която се е прекратил всеки външен звук. И сега за вътрешното ухо отново възниква звук от другата страна на битието. Такова е душевното изживяване на онзи, който навлиза в астралния свят.
към текста >>
191.
ХІV. Логосът и Човека.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Описание е невъзможно, защото това състояние преминава отвъд границите на
сравнение
то.
Една степен по-нататък и дълбокият сън се превръща в съзнателно състояние.
Описание е невъзможно, защото това състояние преминава отвъд границите на сравнението.
Всичко което може да се каже е, че то съществува.
към текста >>
192.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези “образи” ще водят реално и действително съществуване,
сравни
мо с животинско съществуване.
И когато човекът знае как да придава живот на онова, което е най-висше в него, тези “образи” ще водят реално и действително съществуване, сравнимо с животинско съществуване.
Така на най-висшата степен на еволюция човекът ще бъде способен да възпроизвежда своето собствено същество. В края на процеса на преобразяването на Земята, в цялата атмосфера ще отеква силата на Словото. Така човекът трябва да се развие до степен, където ще има силата да оформя своята околна среда по образа на своето вътрешно същество. Посветеният просто се отправя по този път.
към текста >>
193.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Ако
сравни
м своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили.
Наследството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските народи и славяните. Ние самите живеем именно в тази епоха. Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите. Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена. В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл.
Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили.
Когато халдейския маг поглеждаше към небето което за нас представлява просто явления на небесната механика неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество. Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души. Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна симфония на Божествената Воля; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса. Така “Музиката на Сферите” бе реалност, обединяваща човека с небесата.
към текста >>
194.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Едно
сравнение
.
Едно сравнение.
Често съм разказвал за различните висши светове, описвал съм как изглеждат астралният свят и деваханът, и вие знаете, че след смъртта човекът първоначално навлиза в астралния свят, а после в девахана.
към текста >>
Можете да си създадете представа за това, ако вземете едно просто
сравнение
.
Можете да си създадете представа за това, ако вземете едно просто сравнение.
При днешните обстоятелства е трудно дори човек да се издигне до по-висши, инкарнирани в плът духовни същества. Представете си, ако днес в съвремието се появи Христос Исус! Как мислите, колко хора ще го признаят? Съвсем не искам да кажа, че някои ще изтичат в полицията, ако се появи някой с претенциите, с които някога е пристъпил Христос. Но става въпрос дали хората са узрели да видят това, което съществува около тях.
към текста >>
Още едно
сравнение
: Една певица5 била поканена на вечеря, но отишла малко късно.
Още едно сравнение: Една певица5 била поканена на вечеря, но отишла малко късно.
Столът ѝ между двамата господина останал празен. Единият бил Феликс Менделсон, сприятелен с нея, другият бил един господин, когото тя не познавала. Тя разговаряла оживено с Менделсон, а господинът отляво бил много внимателен към нея, поднасял ѝ всякакви учтивости, които обаче ѝ били неприятни. Затова попитала Менделсон: Кой е този глупав човек, който стои до мен? Това е прочутият философ Хегел, отговорил Менделсон.
към текста >>
Сравни
лекцията от 24 август 1911 г.
3. Същества, които са от голямо значение за еволюцията на човечеството. «Тези висши същества са завършили пътя си, който останалото човечество още има да изминава. Те действат като великите учители на мъдростта и съзвучието на човешките усещания, чувства.» (От писмо на Р. Щайнер, Берлин, 20 януари 1905 г).
Сравни лекцията от 24 август 1911 г.
в Събр. съч. 129, 26 декември 1909 г. в Събр. съч. 117.
към текста >>
22 до 26 – промяна на текста в
сравнение
с изданието от 1974 г., въз основа на други записки.
5. От стр.
22 до 26 – промяна на текста в сравнение с изданието от 1974 г., въз основа на други записки.
към текста >>
195.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Това, което би могло да се каже от страна на геофизиката срещу разглеждане като това, което следва да се направи тук, може да се
сравни
с един съвсем обикновен случай.
Външната наука си поставя за задача да разбере чисто механично опустошителните изригвания на вътрешна земна субстанция върху повърхността на Земята и ужасните разтърсвания, които от време на време унищожават хиляди и многохилядни човешки животи. Хората си представят вътрешността на Земята като разтопена жар, нещо от вида на пламтяща пещ, или произходът на вулканичните изригвания се представя в повърхностни огнища, които не достигат дълбоко навътре в Земята. Последното се защитава в по-новите теории. Всичко, което външната наука може да каже по този въпрос, можете да го чуете в популярни научни лекции, или да го намерите в широкоразпространената добра или не толкова добра литература.
Това, което би могло да се каже от страна на геофизиката срещу разглеждане като това, което следва да се направи тук, може да се сравни с един съвсем обикновен случай.
Да приемем, че някой дължи например подредбата на жилището си на личност, която е искала да му достави радост. Страничен човек би могъл само да опише с каква любов и грижливост въпросната личност е избрала мебелите, как този избор може да се проследи назад до определени идеи и т. н. Друг наблюдател би могъл да отвърне: Защо пък трябва тук да са определящи някакви идеи? Мебелите са приготвени от дърводелеца, следователно се дължат на него. И двамата имат право, както единият, който описва, че мебелите са направени от дърводелеца, така и другият, който знае какво е протекло в душата на дарителя, дал поръчка на дърводелеца за произвеждането на мебелите.
към текста >>
Веднъж вече се опитах да ви го разясня с едно
сравнение
.
Така се нарича поради съвсем особени причини. Естествоизпитателят или изобщо хората запитват: Как се е появил животът? Това постоянно се обсъжда не само при популярни лекции, но също и в естественонаучни материали. Изследван в областта на духовното такъв въпрос изглежда дилетантски. За духовното изследване не се поставя въпросът как изобщо се е породило живото, а точно обратното: Как се е породило мъртвото?
Веднъж вече се опитах да ви го разясня с едно сравнение.
Погледнете въглищата. Сега те не са нищо повече от камъни и въпреки това, ако бихте могли да проследите земното развитие до преди милиони години, бихте установили, че намиращото се в каменните въглища произхожда от гигантски папратови гори, които са се овъглили. Какво представляват каменните въглища? Те са произлезли от цели гори. Мъртвите днес каменни въглища са били съвсем и изцяло живи.
към текста >>
Сравни
лекцията в Мюнхен, 21 април 1906 г.
10) През април 1906 г. пропада конусообразният връх на Везувий с кубатура 100 милиона кубически метра. Поради натрупаната пара изригналата маса разпръсва огромен прах от пепел, който затъмнява областта в продължение на няколко дни и заедно с потоците от лава причинява тежки вреди. Над 100 човека умират.
Сравни лекцията в Мюнхен, 21 април 1906 г.
в Събр. съч. 97, и тази в Берлин от 1 януари 1909 г. в Събр. съч. 107.
към текста >>
196.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Нищо не може да се
сравни
с възвишеността, която мистерийният ученик е изпитвал на такива места.
На такъв мистериен ученик му е ставало ясно, че всички царства на природата – минералното, растителното и животинското царство всъщност съдържат в себе си дремещия Бог и че човекът е призван да изживее в себе си Възкресението на този Бог, да усети душата си като част от божествеността. Навсякъде навън човекът може да възприеме неща, от които трябва да събуди дремещото божество. В собствената си душа обаче той сам чувства божествените искри, сам се чувства като божеството и получава увереност за своето безсмъртие, за дейността си и творчеството в безкрайния космос.
Нищо не може да се сравни с възвишеността, която мистерийният ученик е изпитвал на такива места.
Там всичко е съществувало едновременно – религия, изкуство, познание. От предмета на своето набожно преклонение той е чувствал религията, от произведенията на изкуството се е възпламенявало свещеното му въодушевление, а самите мирови загадки му се разкривали в красиви, призоваващи към благочестивост картини. Някои от великите хора, изживели това, са казвали: Само чрез това, че е посвещаван, човекът се издига над миналото и земното към вечното. Наука и изкуство, потопени в свещения огън на религиозни чувства, са представлявали нещо, което не може да се изрази другояче, освен с думата «ентусиазъм», това означава: Да бъдеш в Бога.
към текста >>
197.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
21)
Сравни
.
21) Сравни.
«Поезия и истина», десета книга, предпоследния абзац. Карл Хайнеман, «Гьотевата майка», Лайпциг 1891 г.
към текста >>
198.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В
сравнение
със Средновековието се е променило много малко.
Въпросният се мисли за невероятно умен, но се намира под влиянието на материалистическото внушение, което действа върху него точно така, както е действала върху широките маси общата хистерия през 16-ти век. Помислете само колко много такива внушения съществуват около човека и действат върху него. Тези внушения са безкрайно много. Когато се появят в голямо количество, могат да се сумират в една картина, която би показвала именно болестната картина на днешната научност, както широко се говори за Dementia praecox26. Тук имате степента на зависимост, в която живее този, който стои под въздействието на такива внушения.
В сравнение със Средновековието се е променило много малко.
Колко, може да прецени само теософът. В Средновековието, когато от човека се е проявявало нещо различно от това, което е самият той, се е говорило за обсебеност. Днес хората се смеят относно обсебеността и я разглеждат като вид заболяване. Тази форма на обсебеност, която се е появявала в Средновековието, напоследък е отслабнала. Тя се проявява само в отделни случаи.
към текста >>
Едно
сравнение
може да ни изясни до каква друга гледна точка по отношение на физическия свят може да дойде теософът, именно
сравнение
с обикновения шрифт.
Едно сравнение може да ни изясни до каква друга гледна точка по отношение на физическия свят може да дойде теософът, именно сравнение с обикновения шрифт.
Този шрифт може да бъде виждан от някой, който не може да чете, и от такъв, който може. Двамата виждат същото, няма разлика в това, което виждат. Този, който не може да чете, ще каже: Виждам малки и големи черти.
към текста >>
Действително е така, че правилното значение на духовното опознаване на света ни става ясно едва когато го
сравни
м с четенето.
Постепенно ще успеете да разчитате тези букви. Когато разберете животните в жизнените им проявления, заставате срещу тях като някой, който може да чете, а не като някой, който прави като материалистическата наука, която само описва буквите. Научите ли се да познавате животното като дума, поглеждате зад физическия свят в съвсем различен свят, в астралния свят. Научите ли се да разглеждате растенията като букви, постигате способността да виждате в менталния свят. Това не е нищо недействително, а точно обратното, то е нещо, което е изцяло действително и всъщност едва тогава ни научава да разбираме истинския смисъл на живота.
Действително е така, че правилното значение на духовното опознаване на света ни става ясно едва когато го сравним с четенето.
Какъв смисъл би имало, ако начертая нещо на дъската и го опиша, без то да означава нещо? То получава смисъл чрез това, че човек опознава неговото значение. Така е също и със света.
към текста >>
Сравни
«Науката за духа и социалния въпрос» в «Луцифер-Гнозис, 1903–1908», Събр.
27) Роберт Оуен, 1771–1858. Социален реформатор и създател на английските жилищни сдружения. Неговите, основани въз основата на обща собственост селища отвъд океана и в Англия се оказват нежизнеспособни.
Сравни «Науката за духа и социалния въпрос» в «Луцифер-Гнозис, 1903–1908», Събр.
съч. 34.
към текста >>
199.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но голямата разлика в
сравнение
с миналото е, че действат не принципи и институции, а хора.
През тази порта ще бъдем въведени в духовния свят. Наистина е себеотрицателна работа, но човекът трябва да я извърши. Когато действително я извърши, когато постепенно изкачи пътя към духовното и се научи да схваща нещата от страната на духовния свят, тогава ще стане сътрудник във великите културни задачи. Това той може да направи само като свободен човек. В момента, когато иска да изгражда културата на бъдещето върху основа, различна от тази на свободата, няма да създаде нищо друго освен мъртвороден продукт, като внесе представите на миналото в бъдещето.
Но голямата разлика в сравнение с миналото е, че действат не принципи и институции, а хора.
Също и в миналото са действали само хора, но те са били малък кръг и принципите им са се отнасяли за общото в човека. Някои хора хвалят тези принципи и мислят, че са били нещо първоначално. Хората говорят за нещо, мислейки, че го извеждат от принципи. Но то не е нищо друго освен произлизащ от посветените импулс.
към текста >>
Сравни
Карл Хайер, «Приноси към историята на Запада», VI.
30) В известната си статия от «Обществен договор» Жан-Жак Русо, 1712–1778, се обърща срещу оптимизма относно напредъка на Просвещението. В изкуствения свят на цивилизацията той вижда корена на всяко зло и призовава към връщане на човека към природата. Учението му за общата воля се приема в Конституцията на Френската революция.
Сравни Карл Хайер, «Приноси към историята на Запада», VI.
том: «Форми и събития преди Френската революция», Щутгарт, 1964 г.
към текста >>
Сравни
: Изидор Силбернагл «ЙоханесТритемий», второ издание, Регенсбург, 1885 г.
33) Йоханес Тритемий (1462-1516), 23-годишен става игумен на бенедиктинския манастир Спонхайм, по-късно игумен на шотландския манастир във Вюрцбург. Той написва между другото «Staganographia» и «Полиграфия» като инструкции към окултен символичен шрифт; «Antipalus maleficio-rum», инструкции за опазване от черните магически практики; «De septem intelligentiis libellus», Книгата за седемте планетни духове.
Сравни: Изидор Силбернагл «ЙоханесТритемий», второ издание, Регенсбург, 1885 г.
към текста >>
Сравни
телно психо-патологично проучване», Лайпциг, 1905 г., де Лоостен (Г.
35) Емил Расмусен, «Исус.
Сравнително психо-патологично проучване», Лайпциг, 1905 г., де Лоостен (Г.
Ломер), «Исус Христос от гледната точка на психиатъра», Бамберг, 1905 г.
към текста >>
200.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В тези случаи наистина е така, че трябва да употребим едно
сравнение
, което често съм споменавал.
Тук става въпрос за нещо, което първоначално изглежда невероятно, но е вярно. Красотата на физическото тяло се дължи не винаги, но много често на изтърпени страдания в предишен живот. Страдания в предишен живот – физически и душевни – в следващ живот се превръщат в красота, красота на външното физическо тяло.
В тези случаи наистина е така, че трябва да употребим едно сравнение, което често съм споменавал.
Чрез какво се появява перлата в перлената мида? Всъщност чрез болест, тя е резултат на болест. Приблизително така има един процес в кармическите взаимовръзки, който изразява връзката между болест, страдание и красотата. Тази красота е откупена с много страдания и болести.
към текста >>
Кармата е нещо като жизнен баланс, който може да се
сравни
с търговски баланс.
Кармата е нещо като жизнен баланс, който може да се сравни с търговски баланс.
От едната страна са разходите, от друга – постъпленията. Те се събират и се прави равносметката. Щеше да е странен търговецът, който би казал: Не искам да търгувам, за да не се нарушава равносметката. Както във всеки момент на търговския живот може да се извърши нова сделка, така във всеки момент може да се предизвика нова карма чрез някое ново действие. Ако някой мисли, че човек сам си е докарал страданието, че си го е заслужил, затова не бива да му помага, би било глупост.
към текста >>
201.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но при това прави нещо съвсем особено, което може да се
сравни
само със следното.
Всеки път, когато физическото тяло премине на следващата планетна степен, винаги е научавало нещо и е ставало по-съвършено. Ако разгледате човека, ще видите, че той се състои от различни органи. Хората не се замислят особено как са се появили тези органи. Науката анатомия описва, че човекът се състои от тези и онези органи, че има черен дроб, сърце, нос за мирисане, уши за слушане, очи за виждане. Тя описва органите също и по отделно.
Но при това прави нещо съвсем особено, което може да се сравни само със следното.
Представете си, че поставим стара маса до нова маса и съвсем просто опишем и двете маси. Едната има четири крака, горната дъска е оцветена така и така. Втората също има четири крака, горната дъска е оцветена и т. н. Описанията могат да са съвсем правилни и въпреки това в тези описания да не се засяга за какво всъщност става въпрос, а именно че едната е по-стара от другата. Така можете да опишете очите и ушите.
към текста >>
са били използвани допълнително открити записки, което води до някои текстови промени в
сравнение
с първото издание от 1974 г.
45) При лекцията от 19 октомври 1906 г.
са били използвани допълнително открити записки, което води до някои текстови промени в сравнение с първото издание от 1974 г.
към текста >>
202.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато човек се
сравни
с него, ще си каже: По някакъв начин той представлява идеал за самия човек.
По такъв начин можем да стигнем до мъртвия камък. Има едно основно усещане при минералите. Да вземем проникнатия със светлина планински кристал.
Когато човек се сравни с него, ще си каже: По някакъв начин той представлява идеал за самия човек.
Както физическото тяло на човека представлява физическа материя, така и кристалът е физически материален. Но има една бъдеща перспектива, към която окултният учител насочва ученика. Днес човекът още е проникнат от нагони, копнежи и страсти. Това насища физическата натура. Но пред окултиста стои един идеал.
към текста >>
203.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
29 – за изказванията на Парацелз
сравни
лекцията от 26 април 1906 г., в Берлин, «Световните загадки.
66) Теофраст Парацелз, «Книгата Парагранум (Висшето зърно)», издадена и редактирана от д-р Франц Щтрунц, Лайпциг 1903, стр.
29 – за изказванията на Парацелз сравни лекцията от 26 април 1906 г., в Берлин, «Световните загадки.
Мистерията и антропософията», Събр. съч. 54.
към текста >>
204.
Техника на кармата
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Винаги е добре да се направи
сравнение
между смъртта и съня.
Ако искаме да разгледаме съдбата на душата след смъртта, преди всичко трябва да сме наясно, че тогава настъпва съвсем ново отношение между вътрешния човек и околните светове.
Винаги е добре да се направи сравнение между смъртта и съня.
Както човекът стои пред нас, той се състои от различни части. Първо имаме физическото тяло. В основата му като първообраз стои етерното тяло. В известно отношение това етерно тяло е творецът на физическото тяло. Можем с относително право да кажем, че етерното тяло наподобява физическото.
към текста >>
Можем да го
сравни
м с изгарящата жажда при преминаване през пустиня, където няма вода.
За да се изпита удоволствие от вид храна, за да поеме храната, човекът естествено си служи с физическия инструмент. Ако душата иска да се наслади на красиви багри или нещо друго, необходимо е да е налице физическо око, за да може радостта от багрите да навлезе в душата. Това, което изисква да бъде задоволено в душата чрез сетивата, е кама, страстните желания. В камалока душата още копнее за удоволствието, но след смъртта ѝ липсват органите, чрез които да задоволи копнежа си. Тогава в душата се появява усещане от особен вид.
Можем да го сравним с изгарящата жажда при преминаване през пустиня, където няма вода.
Състоянието след смъртта се дължи на това, че липсват органи за задоволяване на копнежите. Тогава човекът изпитва изгаряща жажда, и то дотогава, докато всички копнежи изчезнат. Колкото повече той се освободи в този живот от потребността да получава удовлетворение чрез сетивата, колкото повече свикне да се радва на красотата, на доброто в света, на чистото, на несвързаните с тялото идеи, толкова по-кратко е времето в камалока. Ако тук дори само се вживее в духовния свят, ако душата му се проникне с представи и мисли за това, което стои зад сетивния свят, времето му в камалока се съкращава.
към текста >>
Това усещане може да се
сравни
с чувството, което кокошката изпитва душевно, когато снесе яйце.
Когато човекът отново се роди, много неща се проявяват като способности, като заложби. Той винаги се завръща с все по-богати заложби. Основното усещане в девахана е, че всички изживявания се превръщат в способности. Това дава чувството за блаженство. Поток от блаженство пронизва тогава човека.
Това усещане може да се сравни с чувството, което кокошката изпитва душевно, когато снесе яйце.
Създаването се изживява от съществата като блаженство. Колкото произведеното е по-висше, толкова по-голямо е блаженството, което се изпитва. Това чувство в девахана не е илюзия. Отношенията, изградени в този свят, са много по-интензивни в девахана, отколкото тук. Границите на пространството и времето падат.
към текста >>
75)
Сравни
с лекцията в Щутгарт, 26 август 1906 г.
75) Сравни с лекцията в Щутгарт, 26 август 1906 г.
в «Пред портата на теософията», GA 95.
към текста >>
205.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
82)
Сравни
Дървото на живота и на познанието на доброто и злото.
82) Сравни Дървото на живота и на познанието на доброто и злото.
Тайните на изкуството в «Изкуство и жизнени въпроси в светлината на науката за духа», Събр. съч. 162.
към текста >>
Сравни
лекцията в Дорнах, 5 януари 1924 г.
84) Раймундус Лулус, 1234-1315.
Сравни лекцията в Дорнах, 5 януари 1924 г.
в «Световната история в светлината на антропософията и като основа на познанието на човешкия дух», Събр. съч. 233.
към текста >>
206.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Така е било някога с човешките души, ако можем да използваме това тривиално
сравнение
.
Представете си съд с вода. В този съд никога не можете да отличите отделните капки. Но ако вземете малки гъбички и ги потопите във водата, всяка от тези гъбички ще всмуче част от водната маса. Каквото първо е било единна водна маса в съда, сега се разпределя в многото гъбички.
Така е било някога с човешките души, ако можем да използваме това тривиално сравнение.
Преди това те са почивали несамостоятелно в лоното на божествения прадух, без да са индивидуалности, но по-късно са били всмукани от човешките тела и чрез това са се индивидуализирали така, както водата чрез гъбичките.
към текста >>
Най-висшият принцип, който в човека е атма, който той ще изгради в края на земното, или да кажем на текущото му планетно развитие, можем да го характеризираме в смисъла на науката за духа, или тайната наука чрез това, че
сравни
м неговата прасъщност с нещо, което само бегло е познато на днешния човек, именно с това, което човекът притежава като воля.
Нека сега да ги схванем не като човешки, а като божествени принципи и да ги опишем според тяхната природа.
Най-висшият принцип, който в човека е атма, който той ще изгради в края на земното, или да кажем на текущото му планетно развитие, можем да го характеризираме в смисъла на науката за духа, или тайната наука чрез това, че сравним неговата прасъщност с нещо, което само бегло е познато на днешния човек, именно с това, което човекът притежава като воля.
към текста >>
Това, което имаме да охарактеризираме като втори принцип в божествеността, доколкото тя се е изляла в човечеството, е дадено вече чрез самото
сравнение
: то е огледалното отражение.
Това, което имаме да охарактеризираме като втори принцип в божествеността, доколкото тя се е изляла в човечеството, е дадено вече чрез самото сравнение: то е огледалното отражение.
Живо си представете, че се намирате в божество, което е миротворящо, център на Универсума.
към текста >>
Следователно волята е центърът, огледалото на волята е царството, така че можете да
сравни
те волята с атма, човека-дух; царството или огледалното отражение на волята – с будхи, или духа-живот.
Но понеже Универсумът живее и твори, това произлиза оттам, че божеството еманира, поднася великата жертва, отразява своя Универсум, както разгледахме току-що при примера с оживяването на огледалния образ. Целият Универсум е оживен от универсалната воля, която се изразява в безкрайно разнообразие. Този процес на безкрайното умножаване, на безкрайното възпроизвеждане, повторението на божеството, се нарича «царството» във всяка тайна или духовна наука, като противоположност на волята.
Следователно волята е центърът, огледалото на волята е царството, така че можете да сравните волята с атма, човека-дух; царството или огледалното отражение на волята – с будхи, или духа-живот.
към текста >>
Често съм
сравняв
ал развитието на жизненото или етерното тяло и астралното тяло с голямата и малката стрелка на часовника.
Често съм сравнявал развитието на жизненото или етерното тяло и астралното тяло с голямата и малката стрелка на часовника.
Насочих вниманието ви към това, че когато си спомняте какво сте знаели и изживели като осемгодишно дете и каквото знаете и изживявате сега, забелязвате голяма разлика.
към текста >>
Но
сравни
те ли това с вашия темперамент сега, с характера ви, трайните ви склонности, ще забележите, че ако сте били избухливо дете, вероятно сте останали такъв и в сегашната си възраст.
Научили сте безкрайно много, възприели сте много мисли и представи. От това, което сте вършили тогава, сте изпитали много радост и тъга в душата си.
Но сравните ли това с вашия темперамент сега, с характера ви, трайните ви склонности, ще забележите, че ако сте били избухливо дете, вероятно сте останали такъв и в сегашната си възраст.
Повечето хора запазват през целия си живот заложеното като основа на същността им. Тук често сме подчертавали, че духовнонаучното обучение не се състои в теории, а че отнася еволюцията към иначе така непроменливата същност на етерното тяло. Ученикът е направил много повече, когато е променил някое свойство на темперамента си, някоя своя основна склонност и с това е придвижил малката стрелка на часовника малко по-бързо напред, отколкото иначе би станало. Всичко, което се развива така бавно – постоянните склонности и свойства на темперамента, постоянните привички, – е заложено в етерното или жизненото тяло. Всичко, което се променя сравнително бързо, както се движи голямата стрелка на часовника, е заложено в астралното тяло.
към текста >>
Всичко, което се променя
сравни
телно бързо, както се движи голямата стрелка на часовника, е заложено в астралното тяло.
Но сравните ли това с вашия темперамент сега, с характера ви, трайните ви склонности, ще забележите, че ако сте били избухливо дете, вероятно сте останали такъв и в сегашната си възраст. Повечето хора запазват през целия си живот заложеното като основа на същността им. Тук често сме подчертавали, че духовнонаучното обучение не се състои в теории, а че отнася еволюцията към иначе така непроменливата същност на етерното тяло. Ученикът е направил много повече, когато е променил някое свойство на темперамента си, някоя своя основна склонност и с това е придвижил малката стрелка на часовника малко по-бързо напред, отколкото иначе би станало. Всичко, което се развива така бавно – постоянните склонности и свойства на темперамента, постоянните привички, – е заложено в етерното или жизненото тяло.
Всичко, което се променя сравнително бързо, както се движи голямата стрелка на часовника, е заложено в астралното тяло.
към текста >>
Сравняв
ане на живеещото в душата на човека с разиграващото се в природата ще изясни това.
Сравняване на живеещото в душата на човека с разиграващото се в природата ще изясни това.
Разгледате ли едно растение, то ви възхищава и вие не се нуждаете да знаете за големите универсални закони, които са го породили. Растението е тук и вие можете да се издигнете душевно чрез него. То не би могло да бъде създадено, ако в него не бяха се излели правечните закони. Наивният човек не се нуждае от разбирането на тези закони. Но ако трябва растението да се създаде, то трябва да произлезе от законите.
към текста >>
207.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Въпреки това, ако бихте отишли достатъчно далеч в миналото, бихте видели, че е имало същества, духовните предци на човечеството, които биха смятали за голяма – в
сравнение
със сега – глупост да кажат: Аз си изработвам понятие за нещо външно.
Поради това, че човекът е станал отделно същество, затворено в кожа, силите му се отделили от тези на природата и ставали все по-различни. Най-различно от силите на природата е човешкото мислене. Комбинирането и смятането е най-чуждо на намиращото се в природата.
Въпреки това, ако бихте отишли достатъчно далеч в миналото, бихте видели, че е имало същества, духовните предци на човечеството, които биха смятали за голяма – в сравнение със сега – глупост да кажат: Аз си изработвам понятие за нещо външно.
Тогава не биха могли да го кажат, а същевременно биха видели понятието, и то като дейност, дори като същество. Който днес си създава понятие за някакъв предмет, трябва да си представи, че този предмет първоначално е създаден от това понятие. Можете да си изградите представа за това, ако си представите как протича някаква човешка дейност. Можете да си създадете понятие за един часовник, за механиката на часовника и движението на стрелките. Но никога не бихте могли да го направите, ако не е имало часовникар, който да е измислил предварително това (идеята на часовника), за което вие мислите сега.
към текста >>
Ние сме преминали незабелязано времето на земното развитие, което може да се представи
сравни
телно така: Долу на Земята вече е имало физически живот, имало е съвсем други същества, подобни на днешните минерали, растения и животни, и същества, които не са били хора, а са стояли между животните и хората и са били готови да приемат човешката душа.
Но ако бихте опознали съществата, които са знаели за творческия разум от собственото съзерцание, за разлика от днешния само възприемащ разум, бихте разбрали, че онези същества са били съвсем други. Те не са били още въплътени в човешко тяло. Каквото днес живее в човешките обвивки, някога се е намирало в лоното на божествено-духовните същества.
Ние сме преминали незабелязано времето на земното развитие, което може да се представи сравнително така: Долу на Земята вече е имало физически живот, имало е съвсем други същества, подобни на днешните минерали, растения и животни, и същества, които не са били хора, а са стояли между животните и хората и са били готови да приемат човешката душа.
Те били стигнали в развитието си дотам, че да могат да приемат човешката душа. Само сравнително може да се каже как да си ги представяме. Долу, на Земята, живеели хората, които всъщност били човеко-животни. Представете си човешките тела като отделни гъбички и душите като водни капки, всички заедно слети в обща водна маса, а физическата Земя с многобройните същества, същевременно обвита с душевна обвивка, както днес е обвита с въздушна обвивка. Всичко в нея още не е било отделено, както са водните капки.
към текста >>
Само
сравни
телно може да се каже как да си ги представяме.
Но ако бихте опознали съществата, които са знаели за творческия разум от собственото съзерцание, за разлика от днешния само възприемащ разум, бихте разбрали, че онези същества са били съвсем други. Те не са били още въплътени в човешко тяло. Каквото днес живее в човешките обвивки, някога се е намирало в лоното на божествено-духовните същества. Ние сме преминали незабелязано времето на земното развитие, което може да се представи сравнително така: Долу на Земята вече е имало физически живот, имало е съвсем други същества, подобни на днешните минерали, растения и животни, и същества, които не са били хора, а са стояли между животните и хората и са били готови да приемат човешката душа. Те били стигнали в развитието си дотам, че да могат да приемат човешката душа.
Само сравнително може да се каже как да си ги представяме.
Долу, на Земята, живеели хората, които всъщност били човеко-животни. Представете си човешките тела като отделни гъбички и душите като водни капки, всички заедно слети в обща водна маса, а физическата Земя с многобройните същества, същевременно обвита с душевна обвивка, както днес е обвита с въздушна обвивка. Всичко в нея още не е било отделено, както са водните капки. Подобно на тогавашното време е, ако оставите водната маса да бъде всмукана от гъбички, като всяка от тях поеме по една капка. Каквото е било единна душевна субстанция, е всмукано от отделните човешки тела, разпределено е в отделните човешки тела.
към текста >>
Всичко това обаче наистина е само сянка в
сравнение
със съчетанието на звуците, прилагано в школата на адептите.
Всички знаете, че има така наречените мантри, известни праформи на молитвите, където в звуците на езика лежи определено въздействие. Така били създадени и първите думи от евангелието на Йоан. Ако тук се казва: «В праначалото беше словото» – в «пра» и в «началото» лежи определено значение, което първоначално е било дадено изобщо в първите думи на Йоановото евангелие.
Всичко това обаче наистина е само сянка в сравнение със съчетанието на звуците, прилагано в школата на адептите.
Чрез него било заменено това, което тогавашният човек е изгубил като способност за просветление.
към текста >>
Всичко това е само сянкообразно в
сравнение
със звуковите хармонии, употребявани в школите на адептите.
Всичко това е само сянкообразно в сравнение със звуковите хармонии, употребявани в школите на адептите.
С тях била замествана изгубената способност за просветление на тогавашния човек. Той можел да получава просветление по време на хипнотичен сън, така че ученикът получавал от напредналия си събрат изкуствено просветление, чрез което виждал как духовете работят в заобикалящия свят, както по времето преди човешката душа да е слязла в плътта. Това са изживявали учениците през туранската епоха, такива са били първите религиозни указания и така те са били обучавани в първите мирови закони. При онези просвещения са били получавани форми и рисунки, защото е можело да се въздейства и чрез рисунки, когато линията била подчинена на определени закономерности и е действала така, че е можела да укаже велики мирови тайни на човека. Когато са рисували спирала пред някой човек, той не виждал спиралата с отворените си очи.
към текста >>
208.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
За
сравнение
си представете хладниевите звукови фигури.
Каквото днес представлява кристалът, е втвърдена вълнуваща се материя на Стария Сатурн. Същото е с растенията и животните, които на Стария Сатурн са съществували като трептения на леката фина сатурнова субстанция. Било е също, като че ли висшите духове са изговорили всичките същества в сатурновата субстанция, както аз предизвиквам трептения на въздуха с говоренето. Творящите духове на Стария Сатурн са привели сатурновата субстанция във вътрешни трептения, които са предвестниците за по-късните растителни, животински и човешки тела. Това е началото на нашата еволюция: «В началото бе словото.» Словото пронизва сатурновата субстанция и всички същества са били в трептенията на тази сатурнова субстанция.
За сравнение си представете хладниевите звукови фигури.
Ако вземете месингова плоча, посипете я с пясък или прах, прекарате цигулков лък върху страната ѝ, ще получите различни фигури върху плочата.
към текста >>
209.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Сравни
лекции в Ландин, 29 юли 1906 г., и Касел, 16 януари 1907 г., а също и в «Християнската мистерия» Събр.
100) Рихард Вагнер, «Събрани съчинения и стихове», изд. от Волфганг Голтер, Лайпциг, 10-ти том, «Изказвания за религията и изкуството», стр. 275 и сл.; «Героизъм и християнството», по-специално стр. 281.
Сравни лекции в Ландин, 29 юли 1906 г., и Касел, 16 януари 1907 г., а също и в «Християнската мистерия» Събр.
съч. 97.
към текста >>
210.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Моля да
сравни
те това с евангелието и да обърнете внимание на мястото, което по чудесен начин, с грандиозен символизъм изразява това, което казах сега.
Моля да сравните това с евангелието и да обърнете внимание на мястото, което по чудесен начин, с грандиозен символизъм изразява това, което казах сега.
Вижте какво ще последва, когато християнството стане самоотвержено и братско; как това, което прави човека егоист, е въплътено в Юда Искариотски, и вижте също накъде ще се развие човечеството през дванадесетте степени: до образа, който самият Христос Исус е приел. Всичко се изкачва към сърцето.
към текста >>
211.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Виждате, че самият Вайнел
сравняв
а господаря с милия Бог.
Виждате, че самият Вайнел сравнява господаря с милия Бог.
Че притчата би могла да се отнесе към това, ни показват ясно трите последни изречения, където се казва, че Бог някога ще поиска сметка от душата. Тогава би трябвало да последва «бъдете поне добри». Но когато четем какво казва господарят на нечестния управител и мислим, че изречението трябва да има смисъла: «бъдете поне толкова умни, колкото такъв мошенически управител», тогава притчата не е разбрана. Но подобни неща днес се разпространяват в такива достъпни за народа книжки. Това се насажда в душите на младите студенти.
към текста >>
Ако вземете евангелията така, че да
сравни
те евангелието на Марко с това на Лука, ще видите, че вътре се намира определено настроение.
Такава притча я разбираме, когато дълбоко проникнем в смисъла. Едно е важно още от началото, а именно, че това е притча, която стои в евангелието на Лука, и то само в него. Тя не стои в другите евангелия. Какво означава това, че стои само в евангелието на Лука? Това означава твърде много.
Ако вземете евангелията така, че да сравните евангелието на Марко с това на Лука, ще видите, че вътре се намира определено настроение.
към текста >>
Приемем ли това сериозно, ще схванем и разберем дълбокия смисъл, че богатият човек действително може да се
сравни
с божествения миров водач.
Сега да погледнем притчата от перспективата, която ни открива християнството.
Приемем ли това сериозно, ще схванем и разберем дълбокия смисъл, че богатият човек действително може да се сравни с божествения миров водач.
Наистина е налице сравнението на богатия с божествения миров водач. Но как? Който запита така, лесно може да запита и защо управителят е нечестен. Обикновено се приема за причина, че вместо сто мерки, той е записал само осемдесет и т. н. Хората смятат, че управителят е нечестен затова, защото нахлузва на врата на хората нещо, което не отговаря на кредитното им писмо.
към текста >>
Наистина е налице
сравнение
то на богатия с божествения миров водач.
Сега да погледнем притчата от перспективата, която ни открива християнството. Приемем ли това сериозно, ще схванем и разберем дълбокия смисъл, че богатият човек действително може да се сравни с божествения миров водач.
Наистина е налице сравнението на богатия с божествения миров водач.
Но как? Който запита така, лесно може да запита и защо управителят е нечестен. Обикновено се приема за причина, че вместо сто мерки, той е записал само осемдесет и т. н. Хората смятат, че управителят е нечестен затова, защото нахлузва на врата на хората нещо, което не отговаря на кредитното им писмо. Това е съвсем погрешно.
към текста >>
Ако схванем притчата така, можем да
сравни
м богатия човек с божествения миров ръководител, а управителя с този, който по поръка на божествения миров водач е поставен над стария свят, където законът регулира отношенията.
Другите хора няма да ме приемат. И какво прави? Той поправя нещо от това, което преди като нечестен управител е извършил като зло. Опростява на хората нещо, което означава, че определя цени, които са човечни. Той взима от нечестния Мамон нещо, което преди е спечелил за господаря си.
Ако схванем притчата така, можем да сравним богатия човек с божествения миров ръководител, а управителя с този, който по поръка на божествения миров водач е поставен над стария свят, където законът регулира отношенията.
Тогава можем да схванем така, че е трябвало да се даде сметка как е водено управлението. При управителя се констатира, че е станал нечестен. Същото се констатира въз основа на закона. Първоначално той е добър, но постепенно става несправедлив. Той е създал класови различия и права, които не могат повече да се запазят.
към текста >>
Сега, когато се поощрява любовта към всички хора, тези, които в известна степен искат да завладеят домовете на хората – това е
сравнение
за душите, – трябва на мястото на вече несправедливия закон да поставят справедливия.
Това се променя в момента, когато идва Христос. Тук също виждаме, че е необходимо хора, които са разполагали със законите, да поправят нещо от това, което погрешно са правили, Законът е станал несправедлив.
Сега, когато се поощрява любовта към всички хора, тези, които в известна степен искат да завладеят домовете на хората – това е сравнение за душите, – трябва на мястото на вече несправедливия закон да поставят справедливия.
Те трябва да отпишат нещо от това, което е станало несправедливо. Затова евангелието разделя древните учени и фарисеи на такива, които строго ортодоксално се наричат «деца на Бога», с тях Христос Исус не желае да има нищо общо. За тях Той казва да стоят далеч от него. Те казват: Ние служим на Бога, който ни е дал законите. Понеже така строго се придържат към закона, затова са деца на светлината.
към текста >>
Това е техническият израз за служителите на Бога, които по-късно се
сравняв
ат с нечестния управител.
Те трябва да отпишат нещо от това, което е станало несправедливо. Затова евангелието разделя древните учени и фарисеи на такива, които строго ортодоксално се наричат «деца на Бога», с тях Христос Исус не желае да има нищо общо. За тях Той казва да стоят далеч от него. Те казват: Ние служим на Бога, който ни е дал законите. Понеже така строго се придържат към закона, затова са деца на светлината.
Това е техническият израз за служителите на Бога, които по-късно се сравняват с нечестния управител.
Другите, които живеят с хората, с човешките наклонности, са деца на света. Те не са се придържали към строгите параграфи на закона, понеже не може повече да се управлява несправедливо. Те, които преди са били несправедливи, но защото е трябвало да следват живота, сега са принудени да се променят. Затова децата на света са по-умни от децата на светлината.
към текста >>
Ще ви разкажа още една притча от еврейския канон112 и тогава можете да
сравни
те.
Това е наистина еснафско, но има много хора, които биха преценявали също така, ако притчата се напише днес. Помислете обаче, че зад такива неща има нещо скрито. Помислете, че можем да разберем значението на такива неща от скритото. Тогава виждаме, че просто трябва да вложим по-дълбок смисъл в тълкуването. Най-важните от тези притчи са подчинени на един вид мистериен канон и се появяват при различните народи под различна форма.
Ще ви разкажа още една притча от еврейския канон112 и тогава можете да сравните.
към текста >>
Извинете неапетитното
сравнение
, но то ще направи нещата по-ясни.
Когато изучаваме човешкия организъм в езотеричен смисъл, не е така просто. Каквито са хората днес, те имат физическо, етерно, астрално тяло и същинския аз. Всички тези различни тела не са сами за себе си тук, те още не са самостоятелни същности.
Извинете неапетитното сравнение, но то ще направи нещата по-ясни.
Във всички тези тела се намират повече или по-малко странни същества като червеи в сирене. Тези различни същества влизат и излизат. Влиянията, на които човекът е подложен отвън, почиват на съвсем чужди същества. Съществата, които навлизат и излизат от физическото тяло, се наричат фантоми. Чрез това човекът е несвободен.
към текста >>
сравни
статията на Рудолф Щайнер «Конгресът на Федерацията на европейските секции на Теософското общество в Мюнхен» в «Луцифер-гнозис», Събр. съч.
За следната непълно записана лекция от 12 юни 1907 г.
сравни статията на Рудолф Щайнер «Конгресът на Федерацията на европейските секции на Теософското общество в Мюнхен» в «Луцифер-гнозис», Събр. съч.
34, стр. 590 и сл.
към текста >>
212.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато чуете от окултистите, че лъжата е убийство и самоубийство, тогава това действа като импулс със собствена морална сила, който не може да се
сравни
с простата заповед – не бива да лъжете.
За това нека да си създадем някои представи по отношение на теософската етика. Теософската етика или моралните норми не казват: Това или онова трябва да правиш или да не правиш. Антропософията няма нищо общо с изисквания и правила, а с факти и разкази. Нека вземем само един пример, един факт от астралния свят, от който се вижда, че не е необходимо да се проповяда морал. Всъщност това е и безполезно, понеже заплахи и заповеди не водят до истинска моралност, а това става чрез фактите на висшия живот.
Когато чуете от окултистите, че лъжата е убийство и самоубийство, тогава това действа като импулс със собствена морална сила, който не може да се сравни с простата заповед – не бива да лъжете.
Когато се знае какво е лъжата и какво истината, когато се знае, че всичко в духовността има своето отражение, налага своя печат, тогава нещата стават други. Отговарящият на истината разказ създава жизнени сили за напредващото развитие. Неправилното твърдение се сблъсква с истината и се връща обратно към самия човек. Всичко, което човекът излъже, трябва по-късно сам да го почувства. Лъжите са най-големите пречки в по-нататъшното развитие.
към текста >>
213.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Отново едно
сравнение
.
Още по-различен е посветеният.
Отново едно сравнение.
Представете си един човек, който вижда всички цветове и светлини, и друг, който е напълно късоглед. Първият не знае нищо за законите на светлината, другият, който не вижда надалеч, като завършен физик, като учен много добре познава всички закони. Има хора, които са посветени в най-висша степен, макар да не са ясновиждащи. Това важи поне за всички древни школи, днес не е така в същата степен. По-рано е можело да се работи така, защото не бива да забравяте, че е дълъг процес да се изгради ясновидството или да се обучи посветеният.
към текста >>
Сравни
сега растението с човека.
Как става превръщането на мислите в картини? В розенкройцерската школа учителят казва на ученика: «Погледни растението. То протяга корените си надолу в почвата, стъблото се издига право нагоре, а горе се намират цветът и плодът.
Сравни сега растението с човека.
При повърхностно мислене би казал, че цветът е подобен на главата на човека, а долната част на растението е подобна на краката на човека. В действителност главата на растението е коренът, а това, което растението непорочно разтваря към светлината, са органите на оплождането. Всичко това е обратно при човека. Цветът обръща тези органи към светлината. Представи си всичко съвсем ясно.
към текста >>
214.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Нека първоначално за самите нас да си създадем точна представа какво се случва с даден човек, който се е развил чрез упражнения, да речем, подобни на споменатите в последната лекция, и да го
сравни
м с човек, който не се подлага на такова обучение, а живее като всеки друг в ежедневието.
При това ще е необходимо изцяло да имаме предвид вчерашното разгледане и да строим върху това, което проникна в душата ни. От обсъденото видяхте, че при развитието на човека не става въпрос за нещо, което някак си възприемаме на шега. Не се касае за нещо, което можем да приемем лекомислено. От друга страна обаче, постоянно трябва да подчертаваме, че не бива да се говори и по обикновения тривиален начин за опасностите на окултното развитие. Опасностите са големи, но както обикновено се говори за тях, не е правилно и доста неща ще трябва да ни се изяснят.
Нека първоначално за самите нас да си създадем точна представа какво се случва с даден човек, който се е развил чрез упражнения, да речем, подобни на споменатите в последната лекция, и да го сравним с човек, който не се подлага на такова обучение, а живее като всеки друг в ежедневието.
Ние стигаме до съзнателното разбиране, когато изходим от това, което знаем за обикновеното сънно състояние.
към текста >>
Още в последните публични лекции7
сравни
х това излизане на астралното тяло извън физическото и етерното тяло с вода, намираща се в чаша.
Откъде астралното тяло си донася тези сили и способности, чрез които, така да се каже, поправя физическото тяло?
Още в последните публични лекции7 сравних това излизане на астралното тяло извън физическото и етерното тяло с вода, намираща се в чаша.
Ако в тази чаша имате хиляда водни капки и тези капки заедно образуват една маса, е нещо по-различо, отколкото ако вземете хиляда малки гъбички и изсмучете всяка отделна водна капка. Тогава сте индивидуализирали тези капки, отделили сте ги една от друга. Така е и с астралното тяло през нощта. Ако всички заспите сега, ще бъде същото, като че ли изстисквате гъбичките и получавате една водна маса. Вашето астрално тяло би излязло навън и би се свързало с другите.
към текста >>
Нека да вземем живота в камалока, живота след смъртта в неговия истински смисъл, когато човекът още има известна наклонност към физическо-сетивното битие, и да
сравни
м този живот с това, което непосредствено предхожда живота в камалока.
Какво представлява този Пазач на прага? Нека днес, прескачайки някои други неща и изживявания, да обърнем вниманието си към това изживяване. Трябва да сте наясно какво по правило върши човекът през целия си живот.
Нека да вземем живота в камалока, живота след смъртта в неговия истински смисъл, когато човекът още има известна наклонност към физическо-сетивното битие, и да сравним този живот с това, което непосредствено предхожда живота в камалока.
Пред душата на този, който току-що е напуснал физическото тяло, се изправя една голяма панорама на спомените. След това започва животът в камалока.
към текста >>
215.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Но за повечето хора това не е достъпно и затова се споменава само за
сравнение
.
Несетивно мислене при хората днес може да се срещне само в областта на математиката и геометрията.
Но за повечето хора това не е достъпно и затова се споменава само за сравнение.
Най-доброто средство да си усвоим несетивно мислене е самата антропософия, понеже човекът чува за неща, които не е виждал. Това, което хората изучават тук, че човекът се състои от физическо, етерно и астрално тяло, или че самата Земя е преминала през различни състояния, не можете да го видите. Само когато напрегнем мисленето и съзрем вътрешната логика на нещата, можем да разберем тези неща с обикновената логика, ако искаме да се поставим в тази всеобхватна област на логиката. Казват ли хората днес, че не могат да разберат това, причината не е, че те не са ясновиждащи, а че не искат да приложат логиката на разбирането.
към текста >>
Когато разглеждаме принципа за възпитанието от гледната точка на антропософския мироглед и от гледната точка на материалистическата нагласа, можем да направим едно
сравнение
.
Когато разглеждаме принципа за възпитанието от гледната точка на антропософския мироглед и от гледната точка на материалистическата нагласа, можем да направим едно сравнение.
В първия случай се казват неща за развиващия се човек, които външно не могат да се видят. Но е така, че именно вътре в тях е дадено действителното, реалното, конкретното. Днешният мироглед не разбира развиващото се дете. Едва когато се вземе под внимание цялото същество на човека, не само да се наблюдава външно, се научаваме да поставяме в света пълнотата на човешкото същество.
към текста >>
В тази маса, която можем да
сравни
м със сготвена салата или спаначено пюре, е имало твърди частици само от такъв вид, какъвто днес е кората на дърветата.
Човекът, който се вживее в ученията на антропософския мироглед, има едно средство да се научи да мисли несетивно. Истинската антропософия винаги ще се стреми да развива колкото се може повече несетивното мислене. Разглеждайки антропософските учения, срещаме описания на състояния, които не можем да видим. Когато разглеждаме развитието на нашата Земя и от какво е произлязла тя, описваме онези планетни състояния, когато всичко е било различно от стадия, в който се намира нашата сегашна Земя. Описваме Старата Луна – не сегашната, – когато няма още твърда минерална земна почва, върху която човекът да върви, а планетата е от един вид растителна природа.
В тази маса, която можем да сравним със сготвена салата или спаначено пюре, е имало твърди частици само от такъв вид, какъвто днес е кората на дърветата.
Тогава е нямало нищо минерално.
към текста >>
В последните думи на втората част от «Фауст» Гьоте дава лайтмотива, като казва: «Всичко преходно е само
сравнение
».14 Когато започнем да виждаме заобикалящото ни като духовни образи, тогава навлизаме в света на имагинациите.
Второто при розенкройцерското обучение е имагинативното познание, познанието в картинни образи. Това е първата степен на изживяването при преминаване от физическия в духовния свят.
В последните думи на втората част от «Фауст» Гьоте дава лайтмотива, като казва: «Всичко преходно е само сравнение».14 Когато започнем да виждаме заобикалящото ни като духовни образи, тогава навлизаме в света на имагинациите.
към текста >>
Сравни
ш ли го с човека, той е обърнат, трябва да се
сравни
цветът с неговата глава, а корените с неговите полови органи.» Дарвин15 правилно прави това
сравнение
.
В школите на розенкройцерите, но също и още в по-ранни школи, е правен опит да се обясни принципът на развитието в различните царства. Днес се говори за развитие и при материалистическото мислене; също и антропософията говори за това, но е нещо друго понятието за развитието да се превърне в картинен образ, да се издигне до имагинация. Обикновено само разсъдъкът е зает с принципа на развитието. Към имагинацията стигаме, като в продължение на много седмици или месеци душата се преобразува чрез указанията на учителя по следния начин: Най-добре можем да покажем това под формата на диалог, което обаче никога не е ставало по този начин. Учителят би казал следното: «Погледни как растението се стреми към Слънцето със своите листа и цветове, а с корените се враства в почвата, насочвайки се към центъра на Земята.
Сравниш ли го с човека, той е обърнат, трябва да се сравни цветът с неговата глава, а корените с неговите полови органи.» Дарвин15 правилно прави това сравнение.
Той посочва, че корените на растението съответстват на главата на човека. Човекът е обърнато растение. Коренът, който растението впива в почвата, съответства на главата на човека. Това, което растението невинно разтваря към Слънцето – цветът и оплождащите органи, човекът го обръща към Земята. Преобърне ли се растението изцяло, имаме човека, обърне ли се наполовина, имаме животното, което има хоризонтален гръбнак.
към текста >>
Когато
сравни
м това с казанато за Свещения Граал, го имаме сега конкретно пред нас.
Когато сравним това с казанато за Свещения Граал, го имаме сега конкретно пред нас.
Чрез ритмизирането на дихателния процес човекът се учи да произвежда в себе си въглерода, който се среща в природата като графит и диамант, когато създава чистата невинна растителна природа в самия себе си. Да изгражда човек в самия себе си въглерода, чистата, невинна субстанция, това се нарича приготвянето на камъка на мъдреците. Можем да си го представим подобен на прозрачен диамант, но от мека субстанция. Човекът е огромен вътрешен апарат. Чрез окултното обучение той изучава, че сам работи върху развитието на своя собствен род в една висша форма.
към текста >>
Затова в предишните времена посветените са били
сравняв
ани с дъба и са били наричани друиди.22 Това «Умри и бъди!
Човекът трябва все повече да се доближава до състоянието, когато вътрешно ще възкръсне от умиращата част. Както при дървото външно умира кората, а вътрешно то развива нови издънки, така също и човекът, чрез това че външно е заобиколен от смъртта, трябва вътрешно да възкръсне.
Затова в предишните времена посветените са били сравнявани с дъба и са били наричани друиди.22 Това «Умри и бъди!
» означава, че човекът винаги започва да създава нов живот в душевността си. Умиращото му става почва за нов живот. Затова се казва:
към текста >>
216.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Тези животински азове не са човекоподобни, макар, духовно взето, да могат да се
сравняв
ат, защото един животински групов аз е много мъдро същество.
Така е, като че ли човекът се намира зад стена с десет дупки и в тях пъхва десетте си пръста. Той не се вижда тогава, но всеки разумен човек ще заключи, че отзад има централна сила, на която принадлежат десетте пръста. Така е с груповия аз. Отделните животни са само членовете. Това, на което те принадлежат, е в астралния свят.
Тези животински азове не са човекоподобни, макар, духовно взето, да могат да се сравняват, защото един животински групов аз е много мъдро същество.
Човекът като индивидуална душа не е още толкова мъдър. Нека помислим например за някои видове птици, чиято мъдрост се състои в това, че те отлитат в определени висини и в точно определени посоки, за да избегнат зимата и през пролетта се завръщат по други пътища. В тази миграция на птиците виждаме мъдрите действия на груповите азове. Можем да ги видим навсякъде в животинското царство.
към текста >>
Какво би било, ако
сравни
м някои същества, например човекоподобните маймуни с човека?
Какво би било, ако сравним някои същества, например човекоподобните маймуни с човека?
Огромната разлика е, че маймуните имат групова душа, а човекът има индивидуална душа, поне устройството за развиването на такава. Маймунската групова душа се намира в особено положение (виж рис.). Нека да си представим Земята (виж рис., хоризонталната линия). Отгоре в астралния свят се носят като облак груповите души на животните, които се разпростират над нашия физически свят. Нека да вземем лъвския групов аз и маймунския групов аз.
към текста >>
217.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Можем да
сравни
м съзнанието на днешния човек през нощта със съзнанието на растенията.
За днешния човек през нощта настъпва съвсем различно състояние от това през деня.
Можем да сравним съзнанието на днешния човек през нощта със съзнанието на растенията.
Растението има съзнание на сън без сънища. По време на сън човекът се намира в духовния свят също в съзнание на сън без сънища.
към текста >>
Да
сравни
м един гръцки храм с модерна сграда.
Ще дадем друг пример как човекът работи в света днес. Да обърнем поглед към четвъртия културен период, към гръцкия храм. Идеята на храма първоначално е произлязла от човешката душа. Идеята на храма почива върху това, което наричаме колона и върху това, което колоната носи. Никога повече не е постигнато сред човечеството, както по онова време, човек да се пренесе в носеното пространство.
Да сравним един гръцки храм с модерна сграда.
Когато колоната става декоративна, тя вече не е истинската колона, която стои сама и наистина носи. Човекът трябва да чувства, че е необходимо колоната да е изградена от правилния материал. Ако боядисаме една колона от желязо, която е тънка и носи същата тежест, както една по-дебела каменна колона, тя ни заблуждава.
към текста >>
218.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
При тях е точно обратното в
сравнение
с животинското и човешкото царство.
Разглеждаме ли един планински кристал тук, на Земята, и отклоним ли вниманието си от него, виждаме там, в астралния свят, етерното тяло, което оживява физическото тяло. Но вие не можете да възприемете, че минералът изпитва някаква болка, ако му я причините. Едва в девахана откривате удоволствието, радостта, страданието и болката на минерала, но съвсем различни от това, което обикновено си представяме. Усещането на болката от минерала не е както при животните; не бива да си представяме, че минералът чувства болка, ако го ударим и разтрошим. Когато работниците разтрошават минералите в каменоломната, те привидно ги увреждат, но в девахана това е чувство на наслада за минералите.
При тях е точно обратното в сравнение с животинското и човешкото царство.
Ако се намирате в девахана, можете да срещнете духовете на минералите. Там обаче към една минерална личност не принадлежи само един минерал, а цяла система, както и вие нямате отделни души на ноктите си. Ако някой си представя, че всичко астрално трябва да бъде на астралното поле, това е заблуждение. Изглежда близко до ума, че астралното трябва да се търси винаги на астралното поле; но е необходимо да се прави разлика между вътрешната природа на едно същество и околната среда, в която то живее.
към текста >>
219.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
Каквото Земята оставя да израсне като растения, може да се
сравни
със млякото на животното, така че можете да късате цветята и това причинява приятно чувство на Земята.
Трябва само да чувстваме това по правилния начин. Човек може да вярва, че като откъсне едно растение, причинява болка на Земята. Не е така. За детайлите може да даде сведения само този, който може да вижда начина, по който действа астралното тяло на Земята. Когато откъснете едно цвете, това е чувство, подобно на чувството, изпитвано от кравата, когато телето бозае, това причинява един вид удоволствие на кравата.
Каквото Земята оставя да израсне като растения, може да се сравни със млякото на животното, така че можете да късате цветята и това причинява приятно чувство на Земята.
Отскубнете ли обаче цветето с корените, причинявате болка на Земята, както ако вие се порежете. Почувствате ли това реално, ще забележите какво душевно отношение ще си изградите към Земята. Когато косачът коси тревите, тогава ясновидецът вижда над нивите, над полята да се носят приятни чувства. Когато нивата се коси, потоци приятни чувства се носят над Земята. Нашето отношение към света се задълбочава по чудесен начин, ако се вживеем в тези истини.
към текста >>
220.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Грубо
сравнение
би било следното: Представете си един работник, който живее в предградията и всяка сутрин отива на работа в града.
Грубо сравнение би било следното: Представете си един работник, който живее в предградията и всяка сутрин отива на работа в града.
Там е работното му място, но той живее извън града. Това е грубо сравнение. Малко по-добро би изглеждало едно друго сравнение, но то пък е много фантастично. Представете си, че работникът живее далеч от Мюнхен, но има еластични ръце, така че може да свърши своята работа, макар тя да е много отдалечена. Трябва да си изграждате представи за съвсем други пространствени отношения от тези, които са обичайни във физическия свят.
към текста >>
Това е грубо
сравнение
.
Грубо сравнение би било следното: Представете си един работник, който живее в предградията и всяка сутрин отива на работа в града. Там е работното му място, но той живее извън града.
Това е грубо сравнение.
Малко по-добро би изглеждало едно друго сравнение, но то пък е много фантастично. Представете си, че работникът живее далеч от Мюнхен, но има еластични ръце, така че може да свърши своята работа, макар тя да е много отдалечена. Трябва да си изграждате представи за съвсем други пространствени отношения от тези, които са обичайни във физическия свят. Някое същество с астрална природа може да живее на друга планета и въпреки това да действа тук, на астралното поле, защото няма вече разлика в пространствените отношения. Тези въздействия, които например са причинени от други космически тела, се предават по-нататък и се появяват на Земята.
към текста >>
Малко по-добро би изглеждало едно друго
сравнение
, но то пък е много фантастично.
Грубо сравнение би било следното: Представете си един работник, който живее в предградията и всяка сутрин отива на работа в града. Там е работното му място, но той живее извън града. Това е грубо сравнение.
Малко по-добро би изглеждало едно друго сравнение, но то пък е много фантастично.
Представете си, че работникът живее далеч от Мюнхен, но има еластични ръце, така че може да свърши своята работа, макар тя да е много отдалечена. Трябва да си изграждате представи за съвсем други пространствени отношения от тези, които са обичайни във физическия свят. Някое същество с астрална природа може да живее на друга планета и въпреки това да действа тук, на астралното поле, защото няма вече разлика в пространствените отношения. Тези въздействия, които например са причинени от други космически тела, се предават по-нататък и се появяват на Земята. Не бива да искаме да изследваме духовния свят само със създадени във физическия свят представи, а трябва да благоволим да си изградим нови представи.
към текста >>
Бихме могли да ги
сравни
м с джуджета, не по-големи от шест-седемгодишно дете.
Проследите ли обаче силовите линии, стигате до Луната. Там е тяхната родина. Луната действително е населена по този начин. Тези същества нямат плътната телесност като нашата земна същност, макар че също имат тяло. Но то е толкова разредено, че на Земята се проявява астрално.
Бихме могли да ги сравним с джуджета, не по-големи от шест-седемгодишно дете.
Тези същества имат една своеобразност, която се дължи на условията на Луната и ще ви се стори съвсем особена. Но ако всички светове бяха еднакви, нямаше да е необходимо да са толкова много. Тази своеобразност се състои в това, че те могат извънредно силно да крещят. Гласните им инструменти са извънредно развити. Те се проявяват първо на земното астрално поле, не са винаги и навсякъде там, а са привлечени от определени отношения в нашия живот.
към текста >>
221.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта.
GA_98 Природни и духовни същества
Това, което растението изпраща над повърхността на Земята, макар да е зелено и твърдо, може да се
сравни
с млякото на животните.
Навлезем ли в астралния свят между тези отделни същества, ние пристъпваме в един свят на мъдрост и интелигентност. Всъщност е много хубаво да се разговаря с тези същества. Те владеят много повече от нас мъдростта на света. Растителните азове са локализирани в центъра на Земята. Ако ги потърсим, научаваме за радостта и болката на растението.
Това, което растението изпраща над повърхността на Земята, макар да е зелено и твърдо, може да се сравни с млякото на животните.
Действително е така, като че ли целият земен организъм изпраща от недрата на Земята нещо подобно на млякото, идващо от животните. Когато откъснем растението, причиняваме един вид удоволствие на растителната душа, каквото изпитва и кравата, когато телето бозае. Ако човекът се постави на мястото на растителната душа, се научава да знае и чувства заедно с цялата природа. А станем ли съучастници в знанието на цялата природа, душата ни ще се настрои така, че да чувства заедно и с другите хора.
към текста >>
222.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Изглежда, като че ли те протягат ръце отдалече – да вземем едно грубо
сравнение
, – като че ли са в Канщат45 и имат толкова дълги ръце, че могат да работят с тях в Щутгарт.
Такива същества от съвсем особен вид намираме на астралния план. Тези същества се проявяват първо чрез своите въздействия, чрез това, че ние изживяваме техните въздействия. Например там, където някои медиални личности са сомнамбули, във всички състояния на понижено съзнание и в светлите нощи при пълнолуние, гъмжи от такива същества. Ние обаче възприемаме само техните влияния. Чувстваме се особено, когато разглеждаме ясновидски тези същества.
Изглежда, като че ли те протягат ръце отдалече – да вземем едно грубо сравнение, – като че ли са в Канщат45 и имат толкова дълги ръце, че могат да работят с тях в Щутгарт.
към текста >>
223.
Развитие на Земята и човека
GA_98 Природни и духовни същества
Каквото там остава като пепел, може да се
сравни
с остатъка при земното изгаряне.
Външният огън се появява в края на лунното време. За това, което се поражда там под влиянието на физическото изгаряне, получаваме най-добра представа, когато видим изгарящ физически труп.
Каквото там остава като пепел, може да се сравни с остатъка при земното изгаряне.
Това е нов елемент в нашето земно развитие. Така се появява всичко минерално. От органичните субстанции минералното, пепелоподобното, изпада като потъмняване, помрачаване. Преди е имало само белтъчни субстанции. Сега в белтъка се утаяват облаци от пепел.
към текста >>
224.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Абсолютният прогрес е бил забавен в
сравнение
с другия вид движение.
Това движение обаче е изкривено по мъдър начин от водещите духове.
Абсолютният прогрес е бил забавен в сравнение с другия вид движение.
Виждате каква дълбока мъдрост се намира в Космоса. Тази мъдрост е израз на водещите духове. В лицето на ангели и архангели имаме регулаторите на нашата еволюция. Силите, които действат от инкарнация на инкарнация и подтикват човека напред, за да не бъде мумифициран, са регулаторите на бъдещите епохи на Юпитер. Такива духове, които стоят над човека и регулират живота му, се наричат от край време «духове на епохите», защото делата им ще се проявят по-късно в орбиталните периоди на небесните тела.
към текста >>
225.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
При това те ги намират променени в
сравнение
с по-рано, когато са ги доставили на човека.
Това, което не правите сами – да обслужвате своята нервна система, – трябва да го правят други същества. Оттам виждате как в същия момент, в който изведете астралното тяло и аза от физическото и етерното тяло, там навлизат висши същества от висшите царства. Те спускат своята астралност надолу в нервната система и се грижат за нервите и кръвта. Всяка нощ, когато човекът пренебрежително напуска своето тяло, това, което слиза долу от висшите светове, завладява физическото тяло. Така че можем да кажем: Астралните субстанции, които изграждат физическото и етерното тяло, в чието сътворяване те участват, отново се заемат с тях, когато човекът ги напусне.
При това те ги намират променени в сравнение с по-рано, когато са ги доставили на човека.
Човекът е бил вътре със своето астрално тяло и аза и е работил в тях. Там духовните същества от висшите мирови области намират въздействия, които не съответстват на тяхната висша духовност, а са следствия на това, което човекът е извършвал в своето физическо тяло чрез своята астралност и аза. Материалистическият начин на разглеждане е запознат само с грубото. Когато обаче се обърнем към тайнствените факти на духовния свят, откриваме, че във физическото тяло се намират и други въздействия. Човекът не може да има никакви мисли, усещания и чувства, без те да проявят своите въздействия до физическото тяло.
към текста >>
Макар и следното
сравнение
да не е хубаво, но е правилно: В една чиста стая няма мухи.
Това не е било без основание. Следователно виждаме, че има още една област, където в нашето обкръжение се намират духовни същества, които по своеобразен начин навлизат в нашата сфера. Не бива да се пита: Откъде идват тези същества? Светът в своите дълбини има всевъзможни духовни същества. Става въпрос само за повода да ги доведем някак си до съответното място.
Макар и следното сравнение да не е хубаво, но е правилно: В една чиста стая няма мухи.
Ако обаче царува лошо домакинство в къщата, ако стоят всевъзможни остатъци от храна, мухите скоро се появяват. Същото е и в невидимия свят около нас. Докато човекът не дава възможност, духовните същества не са тук, но когато се предложи възможност, те се появяват и навлизат в нашето обкръжение, като започват да общуват с нас.
към текста >>
226.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Сравни
: «Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството», Събр.
в съчинената и ръчно разпространяваната книга «Химичната сватба на Християн Розенкройц, Anno 1459», появила се анонимно през 1616 г., чийто автор Йохан Валентин Андре е представен от Рудолф Щайнер като инспириран от Християн Розенкройц. Виж Рудолф Щайнер «Химичната сватба на Християн Розенкройц» във «Философия и антропософия 1904-1918 г.», Събр. съч. 35. Статиите се намират и в транслацията на «Химичната сватба...» на новонемски от Валтер Вебер, Базел 1978 г. Според Рудолф Щайнер Християн Розенкройц е бил действителна историческа личност.
Сравни: «Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството», Събр.
съч. 130.
към текста >>
13.
Сравни
бел. 2.
13. Сравни бел. 2.
към текста >>
Ако положението на тези два огромни кръга един към друг могат да се илюстрират с формата на гръцката буква X (Chi, която буква да си представим, че стои не вертикално, а хоризонтално положена), това е много подходящо
сравнение
.
В Тимей се казва: Бог раздели мировата душа на две части, «преплете двете части под формата на буквата Chi (X) и зави от всяка един кръг, така че двете части се срещнаха всяка с двата си края срещу средата както и всяка със себе си. На двете части той даде същата форма и в това пространство извършващото се движение на кръговрата, и единия от тези кръгове го направи външен, а другия вътрешен» (цитиран по превода на Ото Апел «Философска библиотека» том 179, Лайпциг 1919 г.). За възгледите на древните във Вселената е имало два кръга от най-голямо значение: екваторът и еклиптиката. Оттам преводачът отбелязва към това място на Тимей: «И така, в забележките на Платон в следствие на един мистериозен процес самата душа се разпростира в пространствената структура на еклиптиката и екватора.
Ако положението на тези два огромни кръга един към друг могат да се илюстрират с формата на гръцката буква X (Chi, която буква да си представим, че стои не вертикално, а хоризонтално положена), това е много подходящо сравнение.
Защото тези два кръга се пресичат под ъгъл от 23 1/2°. Въртенето на екватора е от изток на запад (съответно от дясно на ляво, тъй както древните при определяне на мировите области са си представяли погледа обърнат на север), въртенето в еклиптиката от запад на изток.»
към текста >>
227.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
това, което физикът открива във физическия свят, изглежда като слабо отражение, в
сравнение
с това, което може да се открие там като съществено.
По този начин, ако ние искаме да разберем истинското устройство на света, се налага да добавим към нашия физически свят още три други. Зад силите, които удържат физическия свят такъв, какъвто е, ние трябва да търсим силите действащи във висшия, интуитивен свят.
това, което физикът открива във физическия свят, изглежда като слабо отражение, в сравнение с това, което може да се открие там като съществено.
Ако вие се издигнете в най-висшия от световете то там ще срещнете живи същества, вместо понятията от този свят било то око, кристал и т.н. тукашните понятия се явяват сенки отражения на съществата от най-висшия от световете. И така, нашия физически свят се състои от сили, които в своя истински вид се явяват само в Арупадевакан, както се нарича висшия свят на езика на теософията.
към текста >>
Ако
сравни
м този човек с извисения идеалист, то разликата е в това, че дивака още не е работил, със своя "Аз" над своето астрално тяло.
Но работата е там, че всичко това все още не обхваща цялата човешка природа. Тези четири начала са били в човека още по време на неговото първо въплъщение тук на Земята, а преминаването през различните въплъщения е знак за развитието на човека, на неговия подем. Този подем се състои в това, че човек изхождайки от своя "Аз", въздейства на трите горепосочени начала и ги преобразува. Ако погледнем човека в далечното минало, в неговото първо въплъщение на Земята, ще стане ясно, че той е следвал всичките свои страсти и желания. Притежавал е всичките четири начала, в това число и своя "Аз", но се е държал като животно.
Ако сравним този човек с извисения идеалист, то разликата е в това, че дивака още не е работил, със своя "Аз" над своето астрално тяло.
Следващата крачка в прогреса на човешката еволюция се състои в това че човекът започва да работи над астралното си тяло. Тази работа се изразява в това, че човекът придобива отвътре от себе си власт на някои притежаващи свойства на астралното тяло. Редовият европеец си казва: някои от своите влечения мога да следвам, а други не бива. И ето това, над което човекът е придобил власт, ние наричаме "Дух-Себе" това е същото, на което е дадено името "Манас". Този Манас е продукт от преобразуването на астралното тяло от човешкия "Аз".
към текста >>
Ако си спомните, какви са били познанията ви на 8 години, и ги
сравни
те с това, което сте научили досега, то се получава много голям сбор от знания.
Развивайки се по-нататък, човекът придобива способността да роботи, изхождайки от своя "Аз", не само над своето астрално тяло, но и над етерното. Да се разберем, в какво се състои разликата между работата на астралното тяло и над етерното тяло.
Ако си спомните, какви са били познанията ви на 8 години, и ги сравните с това, което сте научили досега, то се получава много голям сбор от знания.
Този получен сбор от знания и представи карат човека да не следва сляпо своите чувства и страсти. Но ако, например, си спомните, че като дете вие сте били много избухливи и помислите, да каква степен ви се е отдало впоследствие да преодолеете тази избухливост, то ще трябва да признаете, че тя все още понякога напомня за себе си. Аз обикновено сравнявам промените ставащи в темперамента на човека и подобни на него, с това, как бавно се движи стрелката на часовника. Именно в това се състои същността на посвещението на ученика. Обучението трябва да се разглежда като подготовка.
към текста >>
Аз обикновено
сравняв
ам промените ставащи в темперамента на човека и подобни на него, с това, как бавно се движи стрелката на часовника.
Развивайки се по-нататък, човекът придобива способността да роботи, изхождайки от своя "Аз", не само над своето астрално тяло, но и над етерното. Да се разберем, в какво се състои разликата между работата на астралното тяло и над етерното тяло. Ако си спомните, какви са били познанията ви на 8 години, и ги сравните с това, което сте научили досега, то се получава много голям сбор от знания. Този получен сбор от знания и представи карат човека да не следва сляпо своите чувства и страсти. Но ако, например, си спомните, че като дете вие сте били много избухливи и помислите, да каква степен ви се е отдало впоследствие да преодолеете тази избухливост, то ще трябва да признаете, че тя все още понякога напомня за себе си.
Аз обикновено сравнявам промените ставащи в темперамента на човека и подобни на него, с това, как бавно се движи стрелката на часовника.
Именно в това се състои същността на посвещението на ученика. Обучението трябва да се разглежда като подготовка. Много по-съществено и значимо за посветеният е преобразуването на своя темперамент. Ако е могъл да направи слабата памет силна, ако избухливостта се е превърнала в спокойствие, ако меланхоличният темперамент се е превърнал в уравновесеност, то на човек му се е отдало къде повече, отколкото ако той би придобил колкото си иска знание. Това е източникът на вътрешните окултни сили.
към текста >>
228.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако ви е необходимо
сравнение
, за да си представите отношението на малката частица астрална материя, съдържаща се във вашето астрално тяло, към целия огромен астрален свят, на който се люлее и от който са се родили всички хора, животни, растения, минерали, а също и планетите, ако вие искате да си представите отношението на астралното тяло към астралния организъм, представете си капка течност в съд.
Откъде се е родило самото астрално тяло? То се е родило от всеобщия астрален организъм, който предизвиква целият отнасящ се към нас Космос.
Ако ви е необходимо сравнение, за да си представите отношението на малката частица астрална материя, съдържаща се във вашето астрално тяло, към целия огромен астрален свят, на който се люлее и от който са се родили всички хора, животни, растения, минерали, а също и планетите, ако вие искате да си представите отношението на астралното тяло към астралния организъм, представете си капка течност в съд.
Както напълно естествено капката произхожда от течността, намираща се в съда, така и това, което се намира в астралното тяло, е пребивавало някога в целия астрален свят на Космоса. То се е отделило от тук и е влязло в етерното и физическо тяло, благодарение на което и се е обособило, подобно капката в съда.
към текста >>
Преди всичко там има област, която може да се
сравни
с физическата суша.
Преди всичко там има област, която може да се сравни с физическата суша.
Това е континенталната област на Девакан. Там във вид на духовни същества откриваме всичко, което тук, на Земята се явява физически. Да си представим, например, физическият човек. Деваканното съзерцание представлява това: всичко, което е възприето с физическите чувства, изчезва, после нещо избухва там, където от физическият човек няма нищо. Около човека се появява блясък и светене.
към текста >>
По своя цвят тя е
сравни
ма с току-що отворило се напролет цветче на праскова.
Втората област, която, все пак не се различава от първата като нова степен е морската, или океанската област на Девакан. Девакан направо така е пронизан от правилни течения не от вода, а от една своеобразна субстанция.
По своя цвят тя е сравнима с току-що отворило се напролет цветче на праскова.
Това, което струи по целия Девакан, е течен, течащ живот. Всичко, което тук долу е разделено между отделните хора и животни, там горе присъства като някаква стихия, подобно на водата. Това може да се сравни с разпределението на кръвта по човешкото тяло.
към текста >>
Това може да се
сравни
с разпределението на кръвта по човешкото тяло.
Втората област, която, все пак не се различава от първата като нова степен е морската, или океанската област на Девакан. Девакан направо така е пронизан от правилни течения не от вода, а от една своеобразна субстанция. По своя цвят тя е сравнима с току-що отворило се напролет цветче на праскова. Това, което струи по целия Девакан, е течен, течащ живот. Всичко, което тук долу е разделено между отделните хора и животни, там горе присъства като някаква стихия, подобно на водата.
Това може да се сравни с разпределението на кръвта по човешкото тяло.
към текста >>
229.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тук има континентална област, която е прорязана от нещо от рода на океанската или речната област, но най-добре ще бъде да я
сравни
м с кръвообращението на човешкия организъм.
В по-вчерашната лекция ние описахме тази област и тези светове, през които трябва да мине човек след своята смърт, като в Камалока или, както се казва в теософията на розенкройцерите, в стихийния свят отхвърля се всичко, което все още свързва човека като физическо оръдие на земния свят. По-нататък ние описахме така наречените Рупадевакан, или областта, която се нарича небесен или вдъхновяващ свят. Ние видяхме, че тази област, тази страна на духовете се явява също така четирисъставна, както и нашия свят.
Тук има континентална област, която е прорязана от нещо от рода на океанската или речната област, но най-добре ще бъде да я сравним с кръвообращението на човешкия организъм.
Ние видяхме, че и в Девакан в един вид въздушна обвивка аналог на атмосферата на нашата Земя присъстват всички радости, страдания, скръб и беди, които изпълват душата на живеещите на Земята същества, и то всичко това много по-обширно, понеже този свят е населен от същества, които тук не са въплътени във физически тела. Накрая, ние видяхме, че в четвъртата област се намират като образци всичко ново и оригинално от най-дребната идея до най-великите творения които създават изобретателят и художникът. Там са тези стимули, които заставят земният свят да се движи напред. Покрай тези съставни части на духовния свят, ние откриваме, обаче, още и това, което свързва нашата Земя с още по-висши светове.
към текста >>
Едно просто
сравнение
: ако раздвижите ръката, то волята на човека ще се намира в най-мъничките части на ръката, и тази волева сила, която се крие тук, става видима.
Ясновиждащият може да "види" това. Не е така, ако това би било записано в историческа книга, както това се е случило. В тези духовни картини може да се види това, което човек е извършил, как той, например, е пътувал. Може да се видят също и волевите импулси, чувства, мисли. но не трябва да си представяме нещата по такъв начин, че тези картини изглеждат като отпечатък на физическата личност,това не е вярно.
Едно просто сравнение: ако раздвижите ръката, то волята на човека ще се намира в най-мъничките части на ръката, и тази волева сила, която се крие тук, става видима.
И това, което сега духовно действа в нас, запълвайки физическата форма, там ще става духовно видимо.
към текста >>
230.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
За обяснение действието на този закон ще направим
сравнение
от ежедневния живот.
Често мислят, че човекът се подчинява на ненарушим закон на кармата, с който нищо не можеш да направиш.
За обяснение действието на този закон ще направим сравнение от ежедневния живот.
В счетоводната книга на търговеца има графа за записване на приходи и разходи. Когато той сравнява едното с другото, то в равносметката се изразява състоянието на неговите дела. Състоянието на делата се подчинява на неумолимия закон на смятането на прихода и разхода. Но ако този търговец започва нови сделки, той ще може да впише нови суми, и той би бил идиот ако би решил повече да не води делата, веднъж вече с направена равносметка. Ако сравним това със закона на кармата, то тук в дебит се записва всичко, добро, умно, вярно, което е направил човек, а в кредит това, зло, безумно, което е извършил.
към текста >>
Когато той
сравняв
а едното с другото, то в равносметката се изразява състоянието на неговите дела.
Често мислят, че човекът се подчинява на ненарушим закон на кармата, с който нищо не можеш да направиш. За обяснение действието на този закон ще направим сравнение от ежедневния живот. В счетоводната книга на търговеца има графа за записване на приходи и разходи.
Когато той сравнява едното с другото, то в равносметката се изразява състоянието на неговите дела.
Състоянието на делата се подчинява на неумолимия закон на смятането на прихода и разхода. Но ако този търговец започва нови сделки, той ще може да впише нови суми, и той би бил идиот ако би решил повече да не води делата, веднъж вече с направена равносметка. Ако сравним това със закона на кармата, то тук в дебит се записва всичко, добро, умно, вярно, което е направил човек, а в кредит това, зло, безумно, което е извършил. Във всеки момент човек е свободен да внесе нови записи в книгата на кармата. И за това, не следва в никакъв случай да се мисли, че в живота цари непроменящият се закон за кармата.
към текста >>
Ако
сравни
м това със закона на кармата, то тук в дебит се записва всичко, добро, умно, вярно, което е направил човек, а в кредит това, зло, безумно, което е извършил.
За обяснение действието на този закон ще направим сравнение от ежедневния живот. В счетоводната книга на търговеца има графа за записване на приходи и разходи. Когато той сравнява едното с другото, то в равносметката се изразява състоянието на неговите дела. Състоянието на делата се подчинява на неумолимия закон на смятането на прихода и разхода. Но ако този търговец започва нови сделки, той ще може да впише нови суми, и той би бил идиот ако би решил повече да не води делата, веднъж вече с направена равносметка.
Ако сравним това със закона на кармата, то тук в дебит се записва всичко, добро, умно, вярно, което е направил човек, а в кредит това, зло, безумно, което е извършил.
Във всеки момент човек е свободен да внесе нови записи в книгата на кармата. И за това, не следва в никакъв случай да се мисли, че в живота цари непроменящият се закон за кармата. И, мислейки за закона на кармата, трябва винаги да се помни не само за миналото, а и за бъдещето. Ние пазим в себе си следствията на нашите минали действия, и не сме роби на миналото, но господари на бъдещето. Ако желаем добре да уредим нашето бъдеще, на нас ни е необходимо да внесем в книгата на живота по възможност благоприятни за това позиции.
към текста >>
Никакво инженерно изкуство, използвано при строене на мостове, не може да се
сравни
с тази мъдрост, която създава подобни неща в природата.
чак до висшето начало Атма,работят над нашето тяло. Частите на това тяло, във вида, в който сега те се намират в човека, са равностойни, те имат различна стойност в човешката природа. Трябва да се направи само едно тривиално наблюдение, за да се разбере, че нашето физическо тяло има, всъщност, най-пълноценната част на нашата природа. Да вземем за пример част от бедрената кост това не е монолитна твърда кост, а изкусно построена част на тялото, състояща се като че ли от покръстен глезен. Който разглежда тази част не само с ума, но и с усет, ще бъде поразен от мъдростта, с която е създадена тази част, която е използвала материал не повече, отколкото е необходимо за това, че на принципа на най-малко използване на сили да носи горната част на тялото.
Никакво инженерно изкуство, използвано при строене на мостове, не може да се сравни с тази мъдрост, която създава подобни неща в природата.
към текста >>
231.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това състояние не е толкова всеобхващащо, но, без да вземаме под внимание цялата негова тъмнина, то вече е по-светло в
сравнение
с първото.
Второто състояние на съзнанието, което ни е известно или, по-точно казано, не ни е известнотова е състоянието, в което се намираме в обичайния сън.
Това състояние не е толкова всеобхващащо, но, без да вземаме под внимание цялата негова тъмнина, то вече е по-светло в сравнение с първото.
В такова сънно съзнание всички хора някога, когато Земята била Слънце, са се намирали постоянно. Тогава праотецът на човека непрекъснато спял. И днес съществува такова съзнание то се притежава от растенията. Те се явяват постоянно спящи същества, и ако не можеха да говорят, то биха разказвали, какво става на Слънцето, понеже тяхното съзнание е слънчево.
към текста >>
Третото състояние, все още сумрачно и тъмно в
сравнение
с нашето дневно съзнание това е образното съзнание.
Третото състояние, все още сумрачно и тъмно в сравнение с нашето дневно съзнание това е образното съзнание.
За него в нас има ясна представа, защото по време на сън, изпълнен със сънища, ни е преживяваме отзвука на онова, което е било съзнанието на всички хора на Луната наистина, това е само рудимент на това съзнание. Правилно ще бъде да изходим от човешкия сън, за да си представим картината на лунното съзнание.
към текста >>
232.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Може да се
сравни
само с това, както гледаш в очите на друг човек, а от там те гледа твоя собствен малък образ.
Какво е било основното свойство на тази сатурнова маса? Трудно е да му се даде наименование, понеже в нашия език едва ли ще се намери за това подходяща дума, нали думите станали напълно материални, те добре подхождат на физическото ниво. Но все пак има словесен израз, способен да изрази тази фина работа, която се е извършила там,тя може да бъде наречена "да се гледаш в огледало". Сатурновата маса притежавала такова свойство, че отразявала с всичките си свои части това, което било отвън под формата на светлина, звуци, мирис, вкус. Всичко това се отхвърляло назад, и в космическото пространство, така да се каже, се възприемало като отражение в огледалото Сатурн.
Може да се сравни само с това, както гледаш в очите на друг човек, а от там те гледа твоя собствен малък образ.
Така се възприемали всички човешки души, не само под формата на цветно изображение те усещали себе си и на вкус, и имали обоняние за себе си, и възприемали себе си като някаква топлина. По този начин Сатурн е бил отразяваща планета. Живеещите в атмосферата хора хвърляли върху нея своите същности, и от образите които възниквали в резултат на това, се формирали зародишите на органите на сетивата, понеже това били образи действащи творчески. Ако си представите, че стоите пред огледало, от което ви гледа вашето собствено изображение, но което не е мъртво като обикновеното отражение, а започне да твори, то вие ще разберете, каква е творческата дейност на Сатурн, и по какъв начин хората са живели на Сатурн и са извършвали своята работа.
към текста >>
Ако вие
сравни
те тялото на Слънцето със Сатурновото, то ще откриете определени различия.
Ако вие сравните тялото на Слънцето със Сатурновото, то ще откриете определени различия.
Сатурн е бил още един вид отразяваща повърхност, той отразявал от себе си всичко, което получавал,вкус, мирис, изобщо всички сетивни възприятия. Различно е било със Слънцето. Докато Сатурн отразявал всичко, не овладявайки го, Слънцето отначало се проникнало от всичко това, а едва след това отразявало. Причина за това била, че то притежавало етерно тяло.
към текста >>
233.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Може също да я
сравни
м нейното вещество с варена салата.
На-нисшото царство се намирало между минералите и растенията. От това царство се състояла цялата субстанция на Луната. Повърхността на Луната била подобна примерно на днешните торфища, където растенията се намират в такова състояние, че като че ли ей сега ще се превърнат в някаква растителна каша. Лунните същества бродили по тази напомняща каша минерално-растителна маса. За определено време от своето развитие Луната била такава.
Може също да я сравним нейното вещество с варена салата.
Скали в днешния смисъл не съществували. Най-големи, били някакви включвания, които могат да се сравнят с веществото образуващо дървесината или кората на определени дървета. Лунните гори се състояли от такава дървесна маса, или вдървена растителна каша. Това било нещо от рода на изсъхнала стара растителност. По този начин се създавало минералното царство.
към текста >>
234.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Вие трябва да разберете, че на тази Стара Луна действително е съществувала най-голямото общностно съзнание, в
сравнение
с това на Земята.
Вие трябва да разберете, че на тази Стара Луна действително е съществувала най-голямото общностно съзнание, в сравнение с това на Земята.
На Земята всеки човек чувства себе си отделно на Луната не е било така. на Луната в пълна сила съществувала групова душа, която се появява на Земята в качеството на народна душа в този фин вид, и цялата планета Луна в голяма степен притежавала общо съзнание. И вие знаете сега, че тази Луна се осветявала от Слънцето. Слънцето се чувствало като мъжко. Това се съхранило в древните египетски митове: например, Луна Изида жена, Слънце Озирис мъж.
към текста >>
235.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Необходимост е само да
сравни
те това с онова, което може да се научи за бъдещето от обикновения изследовател, например, от естествоизследователя.
В началото да се заемем с първият въпрос. Може да ви се стори дързост да се говори за бъдещето, а може би, вие ще кажете, че изобщо е невъзможно да се научи каквото и да било за бъдещето на човека. Но ако вие помислите малко над това, ще разберете, че все пак не е така необосновано виждането, съгласно което може нещо да се научи за бъдещето.
Необходимост е само да сравните това с онова, което може да се научи за бъдещето от обикновения изследовател, например, от естествоизследователя.
Той може определено да ви каже, че ако при известни условия смеси кислород, водород и сяра, то непременно ще се получи сярна киселина. Може точно да се каже, какво ще стане, ако се уловят с огледало слънчевите лъчи. И по отношение на явленията на външния свят е възможно подобно, дори в много по-голяма степен: може да се предсказват лунните и слънчеви затъмнения за неопределено дълъг период от време напред.
към текста >>
Това състояние,
сравни
мо с нашето сегашно състояние на сън, тогава ще се смени с друго, когато човекът ще може произволно да извлича своето етерно тяло от физическото.
По този начин, самият човек създава бъдещият облик на своето тяло. ставайки все по-меко и по-меко, т.е. "отделяйки се" от твърдите части, човек върви към своето бъдеще. Гради се епохата, в която човек ще живее, както беше в минали времена, сякаш над своята земна част.
Това състояние, сравнимо с нашето сегашно състояние на сън, тогава ще се смени с друго, когато човекът ще може произволно да извлича своето етерно тяло от физическото.
Тук на Земята ще се намира по-плътната част на човека, и човек ще се ползва от нея отвън, като инструмент. Човекът няма да носи на себе си своето тяло, да живее в него, а ще витае над него. Самото тяло ще стане по-леко и по-тънко. Днес това изглежда глупава идея, но това е точно и известно от духовните закони, подобно на това както по законите на астрономията се изчисляват бъдещите слънчеви и лунни затъмнения. И преди всичко човекът ще започне да въздейства преобразуващо на възпроизводителната сила.
към текста >>
236.
15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Под него се показва нещо, което не може да се
сравни
с никое вещество на Земята, и то се нарича течна Земя.
Тайното учение през всички времена е твърдяло за вътрешното устройство на Земята следното. Ние трябва да си представяме Земята състояща се от редица слоеве, които, всъщност, не са отделни с ясна граница, както при луковицата, а меко преминават един в друг. Най-горният слой, минералната маса, се отнася към вътрешното, както черупката към яйцето. Този горен слой се нарича минерална Земя.
Под него се показва нещо, което не може да се сравни с никое вещество на Земята, и то се нарича течна Земя.
Но тук се има в предвид не просто течност, понеже нашите течности също имат специфични свойства. Това вещество започва да придобива тук духовни качества, състоящо се в това, че при съприкосновението му с нещо живото тутакси прогонва, унищожава този живот. Окултистът може да изследва този слой, занимавайки се единствено с концентрация.
към текста >>
237.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В човека има органи, които са до стигнали до настоящия си вид
сравни
телно късно, и други, които го имат още от прадревни времена.
При разглеждането на човешките органи е важно да се съблюдава едно.
В човека има органи, които са до стигнали до настоящия си вид сравнително късно, и други, които го имат още от прадревни времена.
Съществуват органи, които са призовани от настоящия си вид все повече да изсъхват и да "окапват", да се отделят от човешкия организъм. А съществуват и органи, които днес се намират в началото на своето формиране, и които са призовани да се усъвършенствуват все повече и да изиграят много важна роля в бъде ще във всичко, което се случва чрез човека. Към органите, които ще се усъвършенствуват в бъдеще спада всичко, което е свързано със сърцето и ларинкса. Тези органи се намират едва в началото на развитието си и в бъдеще ще се превърнат в репродуктивни, във възпроизводителни органи. Вие ще намерите това едва загатнато днес във факта, че гласът на мъжа се променя, когато той встъпи в половата си зрялост.
към текста >>
238.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Не е ли ужасно високомерие затъмнението на хората през 19 век, да се твърди, че в
сравнение
с откритията на 19 век, всичко, което хората са знаели преди е само една детинска фантазия, и че това, което е открито днес ще важи за вечни времена?
Посредством окултизма ние можем отново да приемем нещата буквално. Виждаме как в основата на образите в мита лежат действителни факти и поглеждаме дълбоко в ясновидските виждания на мъдреца, който поучаваше в мистерийните центрове и който можеше да разказва на все още в определена степен ясновиждащия народ в имагинативни образи това, което възприемаше астрално. Той даваше на народа истини, до които се домогваше в едно полусън но ясновиждащо междинно състояние. Той знаеше, че ще срещне разбиране сред хората, които все още притежаваха определено ниво на ясновиждане. Ако посредством окултизма можехме да се потопим в душите на тези предци, то ние никога не бихме били завладени от високомерието и самозаслепението на просветителите, което казва: как успяхме да доведем нещата дотам!
Не е ли ужасно високомерие затъмнението на хората през 19 век, да се твърди, че в сравнение с откритията на 19 век, всичко, което хората са знаели преди е само една детинска фантазия, и че това, което е открито днес ще важи за вечни времена?
Не е ли ужасно високомерие, когато тези, които проповядват от катедрите в университетите и съдебните зали и тези, които възпитават наоколо, твърдят, че единствената форма на истината е изведената през по следните десетилетия? Те се смятат за смирени, но е най-страшно високомерие е да имаш подобни убеждения. Над тези убеждения търсачът на духа ще бъде изведен от възгледа, който трябва да обхване сърцето, мислите и душата му, че и в други времена хората са притежавали истината, но под друга форма, че съществуват и други форми на истината. Той ще преодолее и другото високомерие че това, което казват днешните учени ще важи за вечни времена. Както формите на знанието са се променили от времето на наши те предци, както те са разказвали в картини това, което ние днес оповестяваме в друга форма, във формата на окултизма, така и в бъдещите епохи истините няма да се изразяват в нашите форми, а в други, които далеч ще са надраснали настоящите.
към текста >>
239.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това е само един пример за нещо, което се среща често и се корени в едно
сравни
телно тривиално схващане не само на понятието "черна магия", а и на понятието "магия" изобщо.
Думите "бяла и черна магия" често влизат в употреба именно в теософските кръгове, и много често определението "черен маг" се среща като обвинение, дори към хора, които участвуват в теософското движение. Някои от вас със сигурност са чували, как едно или друго с лека ръка се слага етикета "черна магия". Дори веднъж се стигна дотам, че след лекцията на нашите "Съобщения" струва ми се, че беше в първия брой на едно място хората казваха: В това, което се е случило на генералното събрание и което се пише в "Съобщенията" се крие черна магия. От някои хора беше изказано твърдението, че в ръководството на генералното събрание трябва да има лоша магия.
Това е само един пример за нещо, което се среща често и се корени в едно сравнително тривиално схващане не само на понятието "черна магия", а и на понятието "магия" изобщо.
към текста >>
Мнозина вярват в следното: вие казвате, че окултните сили могат да се придобият и при това си мислите за
сравни
телно безобидни, елементарни окултни способности.
Най напред трябва да си разясним какво следва да се разбира под "магия", и какво следва да се разбира под "черна магия".
Мнозина вярват в следното: вие казвате, че окултните сили могат да се придобият и при това си мислите за сравнително безобидни, елементарни окултни способности.
Тъй като говорещите за това обикновено не знаят нищо за висшите окултни способности, те нямат идея какво точно трябва да си представят под това. Обикновено хората прибавят и това, че черна магия прави този, който прилага такива способности в името на личния егоизъм.
към текста >>
Нека най-напред си изясним в едно просто
сравнение
какво е един посветен, какво е един ясновидец и какво един магьосник.
Какво е това магия? Във всички древни окултни школи съществуваха три начина да се достигне до висшите области на познанието. Първият начин беше този на посветения, на инициирания, вторият е този на ясновидеца и третият е този на магьосника. Това са три в основите си различни неща: посвещение, ясновидство и магия.
Нека най-напред си изясним в едно просто сравнение какво е един посветен, какво е един ясновидец и какво един магьосник.
Представете си една област, където хората не познават влакове, пара ходи и т.н., където хората живеят без тях. В такава една област обстоятелството, че съществуват локомотиви и параходи е чист окултизъм. Окултно значи тайно, нещо, за което хората не знаят нищо. Ако някой от пътува от една такава област в друга, където види локомотиви и параходи и след това се завърне в родината си той ще разкаже на хората, че локомотиви и параходи съществуват. Той знае това от собствено наблюдение, тъй като е видял света, който за останалите е тайна.
към текста >>
240.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Така изразът "музика на сферите" се оказва не просто едно духовито
сравнение
, той е действителност.
Когато духовния тон прозвучаваше през вселената, планетите се подредиха в съотношенията помежду си в една хармония на сферите. Това, което виждаме разпростряно във вселенското пространство е подредено от този творящ тон на божеството. Поради това, че този тон прозвуча във вселената материята се подреди в една система, в Слънчевата и планетната система.
Така изразът "музика на сферите" се оказва не просто едно духовито сравнение, той е действителност.
към текста >>
Представете си как в един
сравни
телно мъглив ден предметите се размиват.
Атлантецът не виждаше най-напред силуета, физиономията на човека или на предмета, когато се приближаваше до тях, а по-скоро около него се изграждаше един образ от цветове, който му казваше, дали съответния човек или предмет може да му бъде полза или би му навредил. Ако например насрещният изпитваше жажда за отмъщение към другия, то в него това се изразяваше посредством определен цвят, и той можеше да избяга. Ако към него се приближеше диво животно, човекът също можеше да го разпознае и да избяга. В тази последна фаза на ясновидството си атлантецът възприемаше душевните състояния на околната си среда. Днешното зрение се разви постепенно от предишното.
Представете си как в един сравнително мъглив ден предметите се размиват.
Представете си как в един такъв ден уличната лампа се показва първоначално само като точка и как след това постепенно можете да различите очертанията и. Именно по този начин атлантецът се учеше да вижда. Това, което човекът виждаше по-рано беше един вид астрален цвят, който първоначално се възприемаше като свободно висящ и който му се явяваше вместо предметите.
към текста >>
241.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Но окултистът знае, че "огънят" в действителност е нещо, което може да се
сравни
със земята, водата и въздуха, но е по-фино от тях.
Ако наблюдаваме днешните вещества наоколо, ние ще открием, че те имат различни състояния, твърди, течни, газообразни. В окултизма всички твърди тела се наричат "земя", под "вода" се разбират всички течни вещества, а под "въздух" всичко въздухоподобно, газообразно. Още по-фино от останалите е състоянието "огън", топлината. Днешният физик може би няма да признае това за истинно.
Но окултистът знае, че "огънят" в действителност е нещо, което може да се сравни със земята, водата и въздуха, но е по-фино от тях.
Там където усещате топлина, е налице нещо, което е по-фино от въздуха. На Сатурн не съществуваше нищо от това, което обозначихме като земя, вода и въздух. Тези твърди, телесни състояния възникнаха едва на Слънцето, на Луната и на Земята. Най-гъстото състояние на Сатурн беше топлината или "огън". В него живееше човешкото тяло, а пръстенът, който заобикаляше Сатурн тъй като всеки Сатурн си има пръстен това всъщност са изхвърлени, изоставени отражения, остатъци от огъня.
към текста >>
242.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако
сравни
м това време с по-късното, което дойде на негово място, с онова, което започва през 16 век и достига до нас, то ние ще открием една огромна разлика.
Това бяха не само върховете на духовния клир, а и народа. Хората, които работеха на полето или в ковачницата бяха обхванати от онази дълбочина на чувствата, която присъстваше като отличителна черта на епохата. По-нататък намираме Никола Кузански, който живееше между 1400 и 1464 година. Така можем да проследим времето до самия край на Средновековието. Навсякъде ще открием тази дълбочина на чувствата, тази интимност, която се разпростираше върху всички кръгове.
Ако сравним това време с по-късното, което дойде на негово място, с онова, което започва през 16 век и достига до нас, то ние ще открием една огромна разлика.
В изходната точка намираме Коперник, чиито обхватни мисли предизвикват обновление в духовния живот, който така е внедрил тези мисли в човечеството, че всеки, който не вярва в тях се смята за глупак. Виждаме Галилей, който открива законите на махалото по движенията на един църковен полилей в Пиза. Така стъпка по стъпка можем да проследим хода на времето, и навсякъде ще установим строга противоположност със Средновековието. Чувството все повече и повече отпада, интимността изчезва, разумът, интелектуалността се изявява все повече и повече, хората стават все по-умни и ловки. Тук преминават една след друга две епохи, които имат точно противоположен характер.
към текста >>
243.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
За тази връзка на човека с природата Парацелзий е употребил едно много красиво
сравнение
.
За тази връзка на човека с природата Парацелзий е употребил едно много красиво сравнение.
Той казва: то е така, сякаш отделните същества в природата са букви, но човекът е думата образувана от тези букви.
към текста >>
Ако
сравни
те днешния човек с животното, то разликата се явява така, че трябва да кажем: Като отделно същество човекът притежава нещо, което животното не притежава като отделно същество.
Ако сравните днешния човек с животното, то разликата се явява така, че трябва да кажем: Като отделно същество човекът притежава нещо, което животното не притежава като отделно същество.
Човекът има индивидуална душа, а животното групова. Отделният човек е сам по себе си един животински род. Всички лъвове заедно например правят една единствена душа. Тези групови Азове са същите като човешкия Аз, само не са достигнали до физическия свят, а могат да се открият само в астралния свят. Тук на земята вие виждате физическите хора, всеки от които носи по един Аз.
към текста >>
Ако бихме
сравни
ли тези четири рода с групови души, които принадлежат към днешните животни би трябвало да кажем: един от тези видове може да се
сравни
с лъва, друг с орела, третия с телето и четвъртия с човека от пра древните епохи, когато върху него още не се беше спуснал Азът.
Хората също имаха в миналото групова душа, едва постепенно те извоюваха днешната самостоятелност. Тези групови души се намираха първоначално в астралния свят и след това слязоха във физическия, за да живеят в плът. Ако изследваме в астралния свят първоначалните групови души на хората, то ние ще открием четири рода, от които човекът е изходил.
Ако бихме сравнили тези четири рода с групови души, които принадлежат към днешните животни би трябвало да кажем: един от тези видове може да се сравни с лъва, друг с орела, третия с телето и четвъртия с човека от пра древните епохи, когато върху него още не се беше спуснал Азът.
Така във втория библейски образ, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек, ни е представен един по-ранен стадии в развитието на човека. След това обаче, докато има Земя, ще съществува и една групова душа за най-висшето откровение на човека, което се представя от агнето, знак за изкупителя. Тази картина ни показва групирането на петте групови души: четири на човека около вели ката групова душа, която принадлежи на всички хора едновременно.
към текста >>
И все пак то се осъществява в един кратък срок, ако го
сравни
м с времето, което човекът прекара на Стария Сатурн и на останалите планети.
Сега човекът присъствува физически на земята, но съществуваха епохи, когато това, което се движеше по земята все още не беше в състояние да приеме човешките души. Тогава душата се намираше на астрален план. Продължавайки назад стигаме до времето, в което тя се намираше на духовния план, в Девакана. В бъдеще, когато се пречисти на земята, тя отново ще се изкачи на това високо стъпало. От духа през астрала, физическото и отново към духа, това е едно дълго развитие на човека.
И все пак то се осъществява в един кратък срок, ако го сравним с времето, което човекът прекара на Стария Сатурн и на останалите планети.
На тях той не преминаваше през физически преобразувания, а само през духовно, астрално и физическо. Ако ги проследим, ние трябва да се изкачим до самите духовни светове. Там се възприема музиката на сферите, звуци, които протичат през пространството в този духовен свят. И когато човек отново заживее в духовния свят, то той ще възприема тази хармония на сферите. В окултизма те се наричат звуци от тромбоните на ангелите.
към текста >>
244.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако например желаем да употребим образно
сравнение
за познание или прозрение, казваме "светлина" или също и "светлина на познанието.
Знаете, че в обикновения език много често, когато трябва да се изрази нещо по-висше, си служи с картинни сравнения.
Ако например желаем да употребим образно сравнение за познание или прозрение, казваме "светлина" или също и "светлина на познанието.
Зад тези прости изрази в нашия език, понякога се крие нещо извънредно дълбоко. Тези, които употребяват подобни изрази, често съвсем не съзнават произхода им и затова нямат и представа по какъв начин например образът на светлината се съотнася към познанието, към прозрението. Вие смятате това за образи, такива каквито употребяват и поетите днес. Ще се движим в грешна посока обаче ако смятаме и в окултизма, че те имат само такова картинно значение. Нещата са много, много по-дълбоки.
към текста >>
То по-скоро може да се
сравни
с отделния член на човешкото тяло.
Нека се опитаме да си представим, как природата се проявява около нас, когато например се издигнем до понятието за душевното и духовното, което живее в нас. Ако например идейно се отдадем на това, то трябва да се запитаме: как стоят нещата с душите на живеещите около във физическия свят твари, душите на животните, растенията и минералите? Какво друго освен това, което се предлага на сетивата ни съществува в тези три царства? Ако наблюдаваме царството на животните ще установим, че духовно-душевното съществено се различава от човека. Това, което виждаме затворено в границите на кожата у човека ние не можем да видим така непосредствено и у отделното животно.
То по-скоро може да се сравни с отделния член на човешкото тяло.
Можем да сравним всички формално еднакви животни, например всички лъвове, всички тигри, всички щуки, всички мухи и т.н., всичко което в животинския свят има еднаква форма с един отделен член на човешкото тяло например с пръстите на ръката. Ако вземем десетте пръста на човека няма да се почувстваме изкусени да припишем на всеки от тях по една душа, надарена с аз. Знаем, че десетте пръста са част от един отделен човек. Ние приписваме азова душа на отделния човек. Така както приписваме на отделния човек азова душа, така можем да сторим същото и с целия животински род.
към текста >>
Можем да
сравни
м всички формално еднакви животни, например всички лъвове, всички тигри, всички щуки, всички мухи и т.н., всичко което в животинския свят има еднаква форма с един отделен член на човешкото тяло например с пръстите на ръката.
Ако например идейно се отдадем на това, то трябва да се запитаме: как стоят нещата с душите на живеещите около във физическия свят твари, душите на животните, растенията и минералите? Какво друго освен това, което се предлага на сетивата ни съществува в тези три царства? Ако наблюдаваме царството на животните ще установим, че духовно-душевното съществено се различава от човека. Това, което виждаме затворено в границите на кожата у човека ние не можем да видим така непосредствено и у отделното животно. То по-скоро може да се сравни с отделния член на човешкото тяло.
Можем да сравним всички формално еднакви животни, например всички лъвове, всички тигри, всички щуки, всички мухи и т.н., всичко което в животинския свят има еднаква форма с един отделен член на човешкото тяло например с пръстите на ръката.
Ако вземем десетте пръста на човека няма да се почувстваме изкусени да припишем на всеки от тях по една душа, надарена с аз. Знаем, че десетте пръста са част от един отделен човек. Ние приписваме азова душа на отделния човек. Така както приписваме на отделния човек азова душа, така можем да сторим същото и с целия животински род. Дали тази душа ще се нарича групова или видова, не е от значение.
към текста >>
Налице е един своеобразен факт: ако се
сравни
интелигентността и мъдростта на животинските групови Азове на астралния план с тази на човека на физическия план, то ще стане ясно, че животинските Азове са доста по-напреднали.
Съществува обаче една огромна разлика между съществата, от вида на груповите Азове на животните и това, което е свойствено на отделния човек. Тази разлика ще ви се стори много парадоксална, но тя съществува.
Налице е един своеобразен факт: ако се сравни интелигентността и мъдростта на животинските групови Азове на астралния план с тази на човека на физическия план, то ще стане ясно, че животинските Азове са доста по-напреднали.
Всичко, което те трябва да извършват се осъществява с голяма естественост. В хода на развитието си човекът трябва да доведе своя Аз до мъдростта, която животинските Азове в астрала вече притежават. Всъщност в тези групови Азове липсва нещо, което човекът трябва да получи тук на физическия план по време на земното развитие. Този специфичен елемент изобщо не може да се от крие в груповите Азове на животните. Това е елементът на любовта, всичко, което е любов от най-простата форма на кръвната любов между родствените същества, до най-висшата идеална любов на общото човешко братство.
към текста >>
Ако човек би
сравни
л тези отделни пътища според височината и посоката си за отделните птичи семейства, то той би започнал да предчувства, че във всички тях се съдържа мъдрост, дълбока мъдрост.
Ако сега бихме желали да разберем как да възприемаме сами в заобикалящата ни природа откровенията на тези животински групови Азове, ние трябва да си спомним, че всичко, което е наоколо представлява откровенията на духовните събития и духовните същества. Този, който не е оборудван с ясновидски способности разбира се не би могъл да провежда "разходки" из астралния план, по време на които да се срещне с животинските групови Азове, както тук на земното кълбо се среща с физическите човешки Азове. Но дори и този, който не е ясновиждащ може да различи тук на физическия план резултатите, действията на това, което тези групови Азове правят. Той може да възприеме как всяка година, когато наближи есента, птиците отлитат в посока от североизток на югозапад към по-топлите земи, и как се завръщат отново по строго определени пътища, когато наближи лятото.
Ако човек би сравнил тези отделни пътища според височината и посоката си за отделните птичи семейства, то той би започнал да предчувства, че във всички тях се съдържа мъдрост, дълбока мъдрост.
Кой ръководи всичко това? Ръководят го животинските групови Азове. Всичко, което отделните животински родове осъществяват на земята е резултат, е дело на животинските групови Азове. И ако проследите тези дела на груповите Азове, то като цяло вие ще откриете, че тези групови Азове обгръщаха земята като сили. Земята е заобиколена от сили от най-разнообразен вид, които обикалят около й в най-различни линии прави, изкривени или змиеподобни.
към текста >>
Важно е, че не можем да
сравняв
аме растението с човека.
Ако наблюдавате растенията трябва да насочите вниманието си преди всичко към това, че растението развива корените си в почвата, че със стеблото си се стреми нагоре, разгръща листата си нагоре, постепенно ги подрежда в потир от листа и в корона, в която след това се образува плодът.
Важно е, че не можем да сравняваме растението с човека.
Човекът не бива да се сравнява с растението, така че например да сравним главата на човека с короната на растението и краката му с корените. Това е съвсем погрешно. В окултните школи това винаги се е подчертавало и се казва следното: вие трябва да сравнявате човека с растението. Но трябва да го сравнявате така, че да оприличите главата на човека с корена на растението. както растението се стреми с корена си към центъра на земята, така човекът обръща главата си към вселената.
към текста >>
Човекът не бива да се
сравняв
а с растението, така че например да
сравни
м главата на човека с короната на растението и краката му с корените.
Ако наблюдавате растенията трябва да насочите вниманието си преди всичко към това, че растението развива корените си в почвата, че със стеблото си се стреми нагоре, разгръща листата си нагоре, постепенно ги подрежда в потир от листа и в корона, в която след това се образува плодът. Важно е, че не можем да сравняваме растението с човека.
Човекът не бива да се сравнява с растението, така че например да сравним главата на човека с короната на растението и краката му с корените.
Това е съвсем погрешно. В окултните школи това винаги се е подчертавало и се казва следното: вие трябва да сравнявате човека с растението. Но трябва да го сравнявате така, че да оприличите главата на човека с корена на растението. както растението се стреми с корена си към центъра на земята, така човекът обръща главата си към вселената. И както растението срамежливо насочва към слънцето своя цвят и органите на оплождането, така човекът изпълнен със срам обръща органите си надолу, точно накъдето растението е насочило корена си.
към текста >>
В окултните школи това винаги се е подчертавало и се казва следното: вие трябва да
сравняв
ате човека с растението.
Ако наблюдавате растенията трябва да насочите вниманието си преди всичко към това, че растението развива корените си в почвата, че със стеблото си се стреми нагоре, разгръща листата си нагоре, постепенно ги подрежда в потир от листа и в корона, в която след това се образува плодът. Важно е, че не можем да сравняваме растението с човека. Човекът не бива да се сравнява с растението, така че например да сравним главата на човека с короната на растението и краката му с корените. Това е съвсем погрешно.
В окултните школи това винаги се е подчертавало и се казва следното: вие трябва да сравнявате човека с растението.
Но трябва да го сравнявате така, че да оприличите главата на човека с корена на растението. както растението се стреми с корена си към центъра на земята, така човекът обръща главата си към вселената. И както растението срамежливо насочва към слънцето своя цвят и органите на оплождането, така човекът изпълнен със срам обръща органите си надолу, точно накъдето растението е насочило корена си. За това в окултизма се казва: човекът е едно обърнато растение. растението се явява като един обърнат надолу с главата човек, растението е по средата.
към текста >>
Но трябва да го
сравняв
ате така, че да оприличите главата на човека с корена на растението.
Ако наблюдавате растенията трябва да насочите вниманието си преди всичко към това, че растението развива корените си в почвата, че със стеблото си се стреми нагоре, разгръща листата си нагоре, постепенно ги подрежда в потир от листа и в корона, в която след това се образува плодът. Важно е, че не можем да сравняваме растението с човека. Човекът не бива да се сравнява с растението, така че например да сравним главата на човека с короната на растението и краката му с корените. Това е съвсем погрешно. В окултните школи това винаги се е подчертавало и се казва следното: вие трябва да сравнявате човека с растението.
Но трябва да го сравнявате така, че да оприличите главата на човека с корена на растението.
както растението се стреми с корена си към центъра на земята, така човекът обръща главата си към вселената. И както растението срамежливо насочва към слънцето своя цвят и органите на оплождането, така човекът изпълнен със срам обръща органите си надолу, точно накъдето растението е насочило корена си. За това в окултизма се казва: човекът е едно обърнато растение. растението се явява като един обърнат надолу с главата човек, растението е по средата.
към текста >>
245.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако
сравни
те това съвършенство на физическото тяло с астралното и неговите нагони, инстинкти и страсти, то трябва да кажем: въпреки че някога то ще стои по-високо от физическото тяло, днес все още е поставено на едно
сравни
телно по-ниско стъпало.
Дори и най-съвършеното инженерно изкуство днес не би било в състояние да построи с такава мъдрост един мост или някакво скеле, където с толкова минимален разход на материал да се постигне такава издръжливост на натиск. Човешката мъдрост куцука далеч, далеч след мъдростта, с която е изградено физическото тяло на човека. Така е с всички части на физическото тяло. Вземете мозъка и нервната система, то те са с вълшебен строеж. Вземете сърцето, което се намира едва на пътя към съвършенството, което ще постигне много, много по-висока степен на съвършенство то е нещо чудно!
Ако сравните това съвършенство на физическото тяло с астралното и неговите нагони, инстинкти и страсти, то трябва да кажем: въпреки че някога то ще стои по-високо от физическото тяло, днес все още е поставено на едно сравнително по-ниско стъпало.
В това, което днес човекът развива като желания за удоволствие, астралното тяло подлага физическото на стотици атаки. Всичко, което човекът храни и задоволява като удоволствия, като алкохол и всевъзможни други неща, по принцип са именно отрови за сърцето, с които той атакува мъдрия и чудния строеж на физическото си тяло. Ще е нужно дълго развитие, докато астралното тяло достигне това, което физическото вече притежава като съвършенство.
към текста >>
Християнството си е представяло, че душите на евангелистите не са като тези на обикновените хора, а обхващат цели групи хора, и така характера на душата на Матей се
сравняв
а с човека, тази на Марко с лъва, Лука с телеца, и Йоан с орела.
Груповият им Аз е астрален по природата си. На астралния план ясновидецът намира човешката индивидуална душа сред животинските. Колкото по-назад във времето поглеждаме ние виждаме хората да приемат един от тези образи според етерното си тяло, и на всяка от тези четири групи души по една човешка групова душа, на едната групова душа Човек, на другата групова душа Лъв, на третата групова душа Телец, и на четвъртата групова душа Орел. Ще получите само една съвсем грешна представа, ако притиснете прекалено силно тези извлечени от физическите животински форми имена. Много повече това етерно тяло на Лъв-хората наподобява груповата душа на лъвовете, отколкото на отделния лъв тук на физическия план.
Християнството си е представяло, че душите на евангелистите не са като тези на обикновените хора, а обхващат цели групи хора, и така характера на душата на Матей се сравнява с човека, тази на Марко с лъва, Лука с телеца, и Йоан с орела.
Това изхожда от приликата, която християнската езотерика е приписвала на душите на евангелистите. Ще разберем това още по-точно, ако видим, че човекът от една страна се схваща в упадък, а от друга във възход. Тук на земята в най-дълбоката точка на материализма, човекът получава наченките на индивидуалната душа. Човекът е слязъл от древните времена, когато отделните групови души можеха по-точно да се различат: Човек-хора, Лъв-хора, Телец-хора, Орел-хора. Когато в бъдеще хората отново ще са се изкачили, те ще съхранят индивидуалната си душа и ще развият на по-високо равнище и с по-високо съзнание това, което преди можеха да възприемат само с едно сумрачно съзнание а именно четирите групови души.
към текста >>
Винаги, когато слушаме подобни изрази на окултни истини и ги
сравняв
аме с това, което човечеството е съхранило в своите знаци и символи, ще си спомняме колко е създало човешкото съзнание, преди да се превърне в разсъдъчно.
Винаги, когато слушаме подобни изрази на окултни истини и ги сравняваме с това, което човечеството е съхранило в своите знаци и символи, ще си спомняме колко е създало човешкото съзнание, преди да се превърне в разсъдъчно.
Човекът толкова обича да вярва, че днес вече сме стигнали далече. Но със своя разум той куцука зад творческото съзнание от миналото, което между впрочем притежаваха единствено посветените и те са го скрили в сказанията. Символите на четирите животни не са измислени, мисълта не е изходната точка, не в нея е произходът им, а във виждането.
към текста >>
246.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Не можете да
сравни
те същността на звучащия духовен свят с нашия физически звук, който е само едно откровение на звука от Девакана.
Когато се изкачим до един още по-висш свят, вече нямаме работа само с обикновени образи, а с вътрешните отношения на нещата, с това, което се нарича с думите Звук на сферите, музика на сферите, свят на звуците. Ако пребродим астралния план, в общи линии виждаме един свят от образи, които са праобразите на нашите предмети тук. Колкото повече се издигаме нагоре, толкова повече навлизаме в един свят на звуците и на тоновете, при което не бива да си представяте, че светът на звуците е един в звучащ във външен смисъл звуков свят. В Девакана не слушате с външното ухо.
Не можете да сравните същността на звучащия духовен свят с нашия физически звук, който е само едно откровение на звука от Девакана.
Духовните звуци са субстанцията на света на Девакана, на духовния свят, който започва там, където светът на образите преминава в света на звуците. Тези светове преливат един в друг. Тук, около физическия свят, паралелно съществуват и астралният свят и Девакана, единият пронизва другия. Съотношението е сякаш въведете един слепороден човек в силно осветена стая, около него са цветове и горящите свещи, но той не може да ги възприеме. Едва когато стане виждащ след благополучна операция, той ще може да вижда това, което и преди беше около него.
към текста >>
247.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Цялата Стара Луна се състоеше от една жива субстанция, която по плътност може да се
сравни
с един вид каша от спанак или като варено зеле, т.е.
Именно в областите, които излизат малко извън рамките на най-елементарното, човекът бива отвеждан от теософията до освободеното от сетивност мислене. Ако например искате да разберете, какво е етерното тяло, или астралното, то вие не можете да го видите външно. Теософията ви дава точно това, когато описва нещата, които не можете да видите външно. Или например когато в теософията говорима за Старата Луна, то ние и създаваме един образ, дори възможно по-драстичен, в който събираме сетивни и свръхсетивни представи, така че материалистично настроеният човек би рекъл: Този рисува нещо, което е напълно невъзможно. Да, в теософията днес трябва да се съобщават неща, които са невъзможни при днешните обстоятелства и Старата Луна трябва да се описва така, че на нея нямаше скали, минерали и камъни като днешните на земята.
Цялата Стара Луна се състоеше от една жива субстанция, която по плътност може да се сравни с един вид каша от спанак или като варено зеле, т.е.
едно тяло между минералите и растенията, едно полу-растително и полу-минерално тяло. Минерали като днешните не съществуваха тогава. Ако наблюдавате днешните блата, където също имат подобна полу-растителна субстанция, външно ще получите подобна картина като тази на Старата Луна. Вместо скали и планини, на Старата Луна ще откриете най-много нещо подобно на днешните кори на дърветата. На това място всеки естествоизпитател днес ще ви възрази, че такава планета не би могла да съществува.
към текста >>
Не е добре човекът да се
сравняв
а с растението, когато вземем главата му за цвета на растението, а възпроизводителните му органи
сравни
м с корена на растението.
Ако обобщим този похват, който например се преподава в Розенкройцерските школи, в един диалог между учител и ученик, то ние бихме могли да го изразим така: В действителност такъв диалог никога не се е състоял, ние само можем да го представим в тази форма, за да покажем през какво ученикът е трябвало да премине през дълъг, дълъг период на изживявания. Учителят каза на ученика: Погледни това растение, как е насочило корена си в земята, как със стъблото и цвета си се стреми към слънцето, и разгръща възпроизведителните си органи. А сега си представи срещу него човека.
Не е добре човекът да се сравнява с растението, когато вземем главата му за цвета на растението, а възпроизводителните му органи сравним с корена на растението.
Дори Дарвин, великият естествоизпитател, е използвал правилно това сравнение, като е обозначил с корена на растението човешката глава, така че дори за Дарвин растението е поставен надолу с главата човек. Това, което растението благонравно насочва към слънцето, възпроизводителните си органи, човекът е насочил към центъра на земята така, че можем да си го представим като едно обърнато растение, тъй като той свободно устремява към изпълненият със слънце космос всички сили, които при растението са ориентирани към земята, а органите, които растението свенливо подлага на слънцето, той насочва изпълнен със срам към земния център. Животното се намира по средата.
към текста >>
Дори Дарвин, великият естествоизпитател, е използвал правилно това
сравнение
, като е обозначил с корена на растението човешката глава, така че дори за Дарвин растението е поставен надолу с главата човек.
Ако обобщим този похват, който например се преподава в Розенкройцерските школи, в един диалог между учител и ученик, то ние бихме могли да го изразим така: В действителност такъв диалог никога не се е състоял, ние само можем да го представим в тази форма, за да покажем през какво ученикът е трябвало да премине през дълъг, дълъг период на изживявания. Учителят каза на ученика: Погледни това растение, как е насочило корена си в земята, как със стъблото и цвета си се стреми към слънцето, и разгръща възпроизведителните си органи. А сега си представи срещу него човека. Не е добре човекът да се сравнява с растението, когато вземем главата му за цвета на растението, а възпроизводителните му органи сравним с корена на растението.
Дори Дарвин, великият естествоизпитател, е използвал правилно това сравнение, като е обозначил с корена на растението човешката глава, така че дори за Дарвин растението е поставен надолу с главата човек.
Това, което растението благонравно насочва към слънцето, възпроизводителните си органи, човекът е насочил към центъра на земята така, че можем да си го представим като едно обърнато растение, тъй като той свободно устремява към изпълненият със слънце космос всички сили, които при растението са ориентирани към земята, а органите, които растението свенливо подлага на слънцето, той насочва изпълнен със срам към земния център. Животното се намира по средата.
към текста >>
248.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тъй като това, което изниква от земята, когато е твърдо, тази избуяваща от земята зеленина може да се
сравни
за земния организъм с млякото в животинския организъм.
Нужно е само да си припомним казаното преди няколко седмици във връзка с болката и удоволствието в растителния свят. Този, който може да наблюдава нещата, знае, че когато нараним едно растение доколкото нараняването засяга горните му части, това нараняване не е свързано с усещане на болка от страна на земния организъм. То е същото, както когато телето суче от кравата, което е свързано с изпитване на удоволствие.
Тъй като това, което изниква от земята, когато е твърдо, тази избуяваща от земята зеленина може да се сравни за земния организъм с млякото в животинския организъм.
И когато през есента косачът отрязва със сърпа класовете, това не е просто един абстрактен процес, за този, който съумее да задълбочи идеите на духовната наука в душевни усещания, а косенето със сърпа означава за него един полъх от удовлетворение, който преминава през нивята, и цялото ожънване на зърното облъхва полето с чувство на удоволствие.
към текста >>
249.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Който може ясновидски да подходи към тези неща, знае, че в своята същност съществата, които на арената на Луната се явяват в известно отношение човекоподобни същества, в
сравнение
с хората те са като джуджета, тъй като едва достигат размера на 6-7 годишно дете.
Когато разглеждаме астралния план, то там срещаме неизвестни същества – само един от многото видове – които на пръв поглед, нямат никакво проявление, никакво откровение сред съществата, които ние наблюдаваме преди всичко на физично ниво, но които все пак са свързани с това ниво. На астрално ниво ние ги срещаме като астрални същества, с ясно изразена воля, с ясно изразени намерения. Тези същества имат такъв вид битие, че ние, както казахме, можем да ги срещнем на астрален план; но те са сродни, те принадлежат към този род същества, които обитават нашата съвременна Луна, които имат на нашата сегашна Луна дори известно физическо съществуване.
Който може ясновидски да подходи към тези неща, знае, че в своята същност съществата, които на арената на Луната се явяват в известно отношение човекоподобни същества, в сравнение с хората те са като джуджета, тъй като едва достигат размера на 6-7 годишно дете.
Там, на Луната, се предоставя своеобразна възможност за тяхната деятелност. Физическите условия там са съвсем други;например там, атмосферата е съвсем друга, вследствие на което тези същества, се оттеглят, така да се каже, в своята родина, получават способност чудовищно да реват, да издават чудовищно силни ужасни звуци. В нашия свят тези дребни същества могат да се задържат като астрални същества.
към текста >>
Те, може да се каже, се явяват само в лошата, обратната страна на другите същества с добра природа, такива че в
сравнение
дори с най-меката съвременна човешка натура те се явяват много по-меки-много меки също и в смисъл на говор.
Положението на нещата във висшите светове трябва да си го представим много по-сложно, отколкото се прави обикновено. Доколкото ние говорим за висшите светове, несъмнено съществува връзка между отделните планети, и, следователно, съществува връзка между Земята и Луната. Както например от Берлин може да се телефонира в Хамбург, така с помощта на астралните сили съществата които живеят на Луната могат да оказват въздействие на Земята.
Те, може да се каже, се явяват само в лошата, обратната страна на другите същества с добра природа, такива че в сравнение дори с най-меката съвременна човешка натура те се явяват много по-меки-много меки също и в смисъл на говор.
Това са същества, чийто език няма такава грубост, както човешкия език с който, когато човек иска да се изкаже, първо трябва дълго да обмисля, за да облече в думи своите мисли и представи. Би могло да се каже, че при тези същества мислите се изливат от устата не само едно изразяване на мислите с думи, а самите мисли се изливат от устата в този мек език. Тези същества ги откривате също вътре в астралния свят; за своя истинска арена те имат по същия начин друга планета. Както първите назовани същества имат своя родина на Луната, така тези вторите – на Марс; те обитават Марс и дори се явяват най-главното население, както известни човешки раси се явяват най-главното население на Земята.
към текста >>
Ние можем да ги опишем само
сравни
телно, ако кажем, че те са безкрайно изобретателни, че всеки миг от живота те нещо изобретяват, тъй като би било неправилно да се каже “те измислят”.
След това във висшите части на деваканично ниво ние откриваме същества с двойствен вид, които е много трудно да бъдат описани.
Ние можем да ги опишем само сравнително, ако кажем, че те са безкрайно изобретателни, че всеки миг от живота те нещо изобретяват, тъй като би било неправилно да се каже “те измислят”.
В тях този изобретателски дар съществува приблизително в такъв вид, както ако човек би погледнал на някоя вещ и в същата минута – при първия поглед – внезапно в главата му идва как това може да бъде направено по друг начин. Така при тях тутакси се появява изобретение. На тези същества, които имат своя родина на Сатурн, противостоят, по същия начин, други, като тяхна обратна страна; неукротими, ужасни същества, които в безкрайно голяма, страшна степен обладават всичко с това, което живее в човека като ненаситна алчност и силно желание.
към текста >>
Този сок, който в
сравнение
с общия хранителен сок хилуса, се явява, така да се каже по-одухотворен.
По-нататък, вие може би знаете, че освен този хилус, който се образува благодарение на това, че в човешкото тяло постъпва храна, вътре в човешкото тяло има още други съдове, пренасящи течност, която в известно отношение е подобна на бялата субстанция на нашата кръв. Тази течност също се разпространява по целия човешки организъм в определени съдове, които многократно се преплитат с тези кръвоносни съдове, които наричаме вени, понеже те съдържат в себе си синьо-червената кръв. Тези съдове приемат също така и хилус. Течността, която съдържат в себе си е лимфата.
Този сок, който в сравнение с общия хранителен сок хилуса, се явява, така да се каже по-одухотворен.
Съдовете проводящи лимфата са разпрострени по цялото човешко тяло: до известна степен те проникват дори в костния мозък, и тяхното съдържание приема в себе си също хранителната кашица хилус. Цялата лимфа, която се разпространява в лявата половина на тялото и в долните крайници – започвайки от лявата част на главата, лявата страна на корпуса се обединява и провежда лимфата в дясната подключечна вена. Така тези лимфни съдове стават израз на значителен факт.
към текста >>
В човешкото астрално тяло са се загнездили – простете за това неапетитно
сравнение
– но тава е така – точно като червейчета в сирене, други същества.
В човешкото астрално тяло са се загнездили – простете за това неапетитно сравнение – но тава е така – точно като червейчета в сирене, други същества.
Наистина към него се присъединяват, имайки да вършат нещо в астралното тяло, онези астрални същества, за които казах, че намират истинската си родина на Луната или на Марс, според това дали имат добра или лоша същност. Те се вкореняват в астралното тяло. И лимфата, тази бяла течност, протичаща по човешкия организъм, принадлежи към телата на тези същества, които живеят в нашия астрален свят. Обаче, тези същества, които ние откриваме като астрални на астрален план и които имат за своя истинска родина Луната или Марс, не се показват така осезаеми, както груповия Аз на животните. Тяхната астрална природа е такава, че можем да кажем донякъде в друго направление: както при животните, например, в групата на лъвовете имаме един вид откровение на тази същност, която срещаме на астрален план като обособена личност, като Аз на лъвовете – точно така, макар и не толкова очевидно,имаме известно откровение, но като прострени членове на тези астрални същества в това, както лимфата пронизва човешкото тяло.
към текста >>
Тук вие започвате да виждате от по-висока гледна точка в
сравнение
с тази, която ви бе дадена в предишните лекции, доколкото е важно да се разбере човешката храна от духовна гледна точка, за да се знае под какви влияния е едно или друго растение, на какви въздействия е подложено едно или друго животно.
Тук вие започвате да виждате от по-висока гледна точка в сравнение с тази, която ви бе дадена в предишните лекции, доколкото е важно да се разбере човешката храна от духовна гледна точка, за да се знае под какви влияния е едно или друго растение, на какви въздействия е подложено едно или друго животно.
И който знае, че в някаква страна особено се развиват тези или онези растения и животни, намиращи се под тези или онези небесни влияния, той ще разбере, как по необходимост може да се образува напълно определен народен характер, благодарение на това, че във всяка приемана от него храна, получена от неговото обкръжение, човек поглъща не само тези вещества, каквито показва химията, но приема в себе си заедно с това и определени духове,и те веднага влизат чрез устата в жлъчката и се разпространява в неговото същество. Така ни се открива възможност, която позволява от географски особености на страната да се разбере характера на живеещия в нея народ.
към текста >>
Има духове, които имат тутакси изобретения, само щом погледнат на нещата, а от друга страна проявяват страшни разрушителни страсти в чувствен вид, в
сравнение
с които всичко, което може в това отношение да направи човек е детска играчка.
Трудно е да се разбере, по какви начини действуват на човека сатурновите духове.
Има духове, които имат тутакси изобретения, само щом погледнат на нещата, а от друга страна проявяват страшни разрушителни страсти в чувствен вид, в сравнение с които всичко, което може в това отношение да направи човек е детска играчка.
Тези сатурнови същества по още по-тайнствен начин се прокрадват в човешкото тяло, а именно, чрез сетивното възприятие. Когато човек отправи поглед към красив, чист и благороден предмет, то в него се предизвиква един вид представа, когато отправя поглед към безнравствен, мръсен предмет, то в него се предизвиква друг вид представа. Когато чрез външното впечатление в душата се извиква някаква представа, то в това време, в човека се прокрадват сатурнови духове, добри или зли. Благодарение на това, което човек проявява като симпатия или антипатия към онова, което вижда и чува в своето обкръжение, той се подлага на незабележимото нахлуване на едни или други сатурнически духове. През очите, ушите, през цялата кожа се прокрадват в човека тези духове, по времето когато той има своите възприятия.
към текста >>
250.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но такава е истината, това е действителността за космическото развитие: когато планета, като нашата Земя се издигне до битието на Слънцето, и всичко това в цялост застава още по-високо над слънчевото битие, тогава от всичко, ще се образува, като още по-висока степен на развитие, това което в известно отношение вие можете да възприемете също сега на небето: тогава ще възникне онова, което сега наричаме “Зодиак”; това е много по-висока степен в
сравнение
с развитието на неподвижната звезда.
Вие виждате: че ние сега, обсъждаме, ще ви се стори разбира се, достатъчно странно и ще прозвучи като безумие за всички онези, у които понятията неподвижно са застинали, както ги назовава съвременната астрономия.
Но такава е истината, това е действителността за космическото развитие: когато планета, като нашата Земя се издигне до битието на Слънцето, и всичко това в цялост застава още по-високо над слънчевото битие, тогава от всичко, ще се образува, като още по-висока степен на развитие, това което в известно отношение вие можете да възприемете също сега на небето: тогава ще възникне онова, което сега наричаме “Зодиак”; това е много по-висока степен в сравнение с развитието на неподвижната звезда.
По такъв начин, когато съществата не остават ограничени от неподвижната звезда, а разпространяват своето развитие с такава мощ, че се разпростират по-високо над неподвижните звезди, които се явяват като че ли са включени в телата им, и тогава се достига много висока степен, степен за зодиакалното развитие. Наистина, силите, които от Зодиакалния кръг действат на планетната система, са минали самите те предишно развитие в някоя планетарна система и след това са се издигнали до стадия на Зодиака.
към текста >>
Изглежда нещо забележително, когато
сравни
м планетарното битие със Зодиакалното битие.
Изглежда нещо забележително, когато сравним планетарното битие със Зодиакалното битие.
Окултистът определя с две думи тази разлика. Той казва: всичко което се обединява в Зодиака, се намира под знака на “устойчивостта”, на “постоянството”, това, което се обединява в планетарното битие, се намира под знака на “времето”. Вие може да разберете какво означава това, ако си припомните, че Зодиака се представя в течение на много, много дълго време неизменим. Всяка отделна планета може силно да се промени, преминават различни една от друга епохи на развитие, но това, което действа отгоре, в Зодиака, остава сравнително устойчиво, постоянно. Разбира се, тези понятия ги вземаме само относително.
към текста >>
Всяка отделна планета може силно да се промени, преминават различни една от друга епохи на развитие, но това, което действа отгоре, в Зодиака, остава
сравни
телно устойчиво, постоянно.
Изглежда нещо забележително, когато сравним планетарното битие със Зодиакалното битие. Окултистът определя с две думи тази разлика. Той казва: всичко което се обединява в Зодиака, се намира под знака на “устойчивостта”, на “постоянството”, това, което се обединява в планетарното битие, се намира под знака на “времето”. Вие може да разберете какво означава това, ако си припомните, че Зодиака се представя в течение на много, много дълго време неизменим.
Всяка отделна планета може силно да се промени, преминават различни една от друга епохи на развитие, но това, което действа отгоре, в Зодиака, остава сравнително устойчиво, постоянно.
Разбира се, тези понятия ги вземаме само относително. И ако ние ги разгледаме, то разликата в промяната се оказва само в тяхната бързина. Измененията в Зодиака стават бавно. Измененията в света на планетите и дори в битието на неподвижните звезди – в сравнение измененията в Зодиака – се извършват много бързо; и така, това различие е само относително. Ние бихме могли, да кажем, че за всичките човешки понятия за планетарно битие има сфера на края, битието на Зодиака е сфера на безкрайността.
към текста >>
Измененията в света на планетите и дори в битието на неподвижните звезди – в
сравнение
измененията в Зодиака – се извършват много бързо; и така, това различие е само относително.
Вие може да разберете какво означава това, ако си припомните, че Зодиака се представя в течение на много, много дълго време неизменим. Всяка отделна планета може силно да се промени, преминават различни една от друга епохи на развитие, но това, което действа отгоре, в Зодиака, остава сравнително устойчиво, постоянно. Разбира се, тези понятия ги вземаме само относително. И ако ние ги разгледаме, то разликата в промяната се оказва само в тяхната бързина. Измененията в Зодиака стават бавно.
Измененията в света на планетите и дори в битието на неподвижните звезди – в сравнение измененията в Зодиака – се извършват много бързо; и така, това различие е само относително.
Ние бихме могли, да кажем, че за всичките човешки понятия за планетарно битие има сфера на края, битието на Зодиака е сфера на безкрайността. Както казахме, това следва да се разбира относително, но за човешките разбирания това е напълно достатъчно.
към текста >>
251.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в
сравнение
с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна.
Сега поставете достатъчно живо душата този древен, в безкрайното далечно минало царуващ в пространството Сатурн, който е бил първото въплъщение на Земята. Всъщност този древен Сатурн съвсем не е бил нещо такова, което виждаме около себе си като нашите растения, минерали и животни. Първоначално този Сатурн се е състоял само от най-първите зачатъци на човека. Ние не можем да говорим за него по друг начин, освен, че той се явявал като конгломерат на човешките същества, които са били тогава само зародиш на физическите тела. Само от едни физически човешки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна.
И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна.
Това е била атмосфера от чисто духовен вид, и в нея се е развивал в сатурново състояние човека в своя първоначален зародиш. След това е настъпило време, когато Сатурн е преминал в състояние, подобно на това, което човек изживява, когато между смъртта и ново раждане пребивава в деваканично състояние. Това състояние на мировите тела се нарича Пралайя. По този начин Сатурн преминал през един вид деваканично състояние и се появил след това, встъпвайки отново във външновъзприеманото битие, като второ планетарно състояние на Земята, Слънцето. Това слънчево състояние, на свой ред е придвижило човека напред.
към текста >>
252.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
На Сатурн не имало нищо от това, което ние наричаме каменни маси, минерален свят в съвременен смисъл, не е имало също и вода в съвременен смисъл, и дори не е имало въздух, но това, което е имало от днешните елементи на Земята, допуска
сравнение
само с топлината – с “огън”, както ние наричаме това в окултизма.
Нашата Земя започнала своето развитие като Сатурн, преминала през слънчевото и лунното развитие, и след това е дошла до своето днешно образуване. Поради това, когато нашата Земя е била Сатурн, на това мирово тяло Сатурн всичко разбира се, е било съвършено различно, отколкото на нашата съвременна земна планета.
На Сатурн не имало нищо от това, което ние наричаме каменни маси, минерален свят в съвременен смисъл, не е имало също и вода в съвременен смисъл, и дори не е имало въздух, но това, което е имало от днешните елементи на Земята, допуска сравнение само с топлината – с “огън”, както ние наричаме това в окултизма.
Но, разбира се, ние не бихме си съставили правилно представа, ако бихме си помислили, че този огън на Сатурн е имал такъв вид, като пламъка на нашите свещи или пламъка от газ. Ще си съставите правилна представа, ако помислите за това, че, на приливи и отливи, пулсира в нашето собствено тяло, ако помислите за това основно различие, каквото в това отношение съществува между низшите животински същества, съхранени в известна степен на развитие, и човека. Топлината на низшето животно съответства на топлината на неговото обкръжение. Амфибията няма своя вътрешна топлина, а има само топлината на своето обкръжение; то е хладно или топло съответно на своето обкръжение. Човек има своя собствена вътрешна постоянна топлина, каквато му е необходима.
към текста >>
Тогава те били устроени така, че имали за нисш член на своето същество етерно тяло, което може да се
сравни
с етерното тяло на човека.
Тези Духове на Формата не са имали физическо тяло на Сатурн.
Тогава те били устроени така, че имали за нисш член на своето същество етерно тяло, което може да се сравни с етерното тяло на човека.
И така, трябва напълно да отхвърлим физическото тяло и да си представим нисшия член на Духовете на Формата етерно тяло. По-нататък тези същества имат астрално тяло, Аз, Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи, Човек-Дух или Атма, и още осми член, който е една степен над това, което човек може да достигне в своето развитие, преминавайки през редица земни въплъщения. По този начин, тези Духовете на Формата на Сатурн действат навън с помощта на своето етерно тяло, точно както човекът на Земята действа навън с помощта на своето физическо тяло. Те нямат ръце, с които биха могли да работят на Сатурн, нямат крака, с които биха могли да ходят и т.н., понеже всички те всъщност са членове на физическото тяло. Но тяхното етерно тяло проявява себе си чрез непрекъснато излъчване и изпращане на сили от обкръжението на Сатурн – оплодотворяващи жизнени сокове във вид на много фина материя.
към текста >>
В това време, когато благодарение на Аза, подобно капка дарена на човека от Духовете на Формата, се видоизменило неговото астрално тяло, в същото време Аз-духовете, не достигнали степента на истинските Духове на Формата, излъчвали в него сили, нисши в
сравнение
с тези, които трябвало да влязат при нормално развитие.
В средата, обкръжаващата човека, имало изостанали същества, които действа ли съгласно природата на Духовете на Формата на Старата Луна; така действали тези изостанали същества на Земята. В атмосферата на Земята човек е бил обкръжен от Аз-същества, още не отдали своите Азове. Тези същества търсят възможност да извършат на Земята това последното, което били длъжни да свършат на Луната. И благодарение на това, човекът се оказал подложен на влияния, които не би трябвало да познава при нормално развитие. Това са били влияния на Аз-духове, които са изливали в астралното му тяло.
В това време, когато благодарение на Аза, подобно капка дарена на човека от Духовете на Формата, се видоизменило неговото астрално тяло, в същото време Аз-духовете, не достигнали степента на истинските Духове на Формата, излъчвали в него сили, нисши в сравнение с тези, които трябвало да влязат при нормално развитие.
Тези нисши сили оказали такова въздействие, че човек се е разделил на висша и нисша част. И от това имаме, благодарение действието на Аза на правилните Духове на Формата, Аз способен на безкористност, а благодарение на силите вливащи се от изостаналите Аз-духове имаме друго Аз, склонност към собственост, към егоизъм. Това е този Аз, който не иска още да се освободи от инстинктите, желанията и страстите. Те проникват и пронизват астралното тяло, така че човешкото астрално тяло става двойствено: безкористно-възвишени пориви – и страсти, пронизани със себичност; те влезнали в човека под действието на Аз-духовете и са се вкоренили в него.
към текста >>
253.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Разбира се, това е само
сравнение
; но без съмнение, в известно отношение е вярно, че епохата на нашето земно развитие ние можем да разглеждаме от най-различни гледни точки.
Не трябва да се смущаваме от мними противоречия, които можем да открием в едно или друго разглеждане. Те произтичат от това, че в духовно отношение предметът също може да се разглежда от най-различни страни. Може, например, да се обиколи около дърво и да се нахвърлят от различни страни рисунки на това дърво. Всяко изображение ще бъде вярно. Те могат да са сто.
Разбира се, това е само сравнение; но без съмнение, в известно отношение е вярно, че епохата на нашето земно развитие ние можем да разглеждаме от най-различни гледни точки.
към текста >>
Клетката не е първична в организма, а първично се явява това, което аз току-що ви описах: това духовното, което имаме отначало като топлинно вещество, после се забелязва по-определено в силовите линии; после в тези силови линии се разпределя това, което възникнало от хармонията на сферите по пътя на съчетание на веществата, и
сравни
телно по-късно, като последна в развитието се появила клетката.
Това е станало преди да се появи още първата отделна клетка.
Клетката не е първична в организма, а първично се явява това, което аз току-що ви описах: това духовното, което имаме отначало като топлинно вещество, после се забелязва по-определено в силовите линии; после в тези силови линии се разпределя това, което възникнало от хармонията на сферите по пътя на съчетание на веществата, и сравнително по-късно, като последна в развитието се появила клетката.
Клетката като последно обособена би трябвало да бъде рожба на вече живото същество. Никога не е било, организмите да се образуват от клетки, а, обратно, клетката се образувала вече от живото. Анатомически е винаги само последствие на съединения.
към текста >>
По този начин, човешкото тяло, каквото се явява сега, възникнало
сравни
телно по-късно.
Какво не достига на тези същества? Твърда костна маса! Говорейки на популярен език, аз бих могъл да кажа: това било, главно, леплива маса, и минералното, като такова в нея напълно е отсъствало чак до периода, който ви описах. И вие трябва да си представите, колко различни били тези същества. В днешно време няма нещо във вашето физично тяло, което да не е проникнато от минерална субстанция.
По този начин, човешкото тяло, каквото се явява сега, възникнало сравнително по-късно.
Съвременното човешко тяло не се състои само от кости, но и от мускули и кръв, и всичко това е пронизано от минерална маса. Опитайте се мислено да отстраните цялата минерална маса и си представете Земята и нейните същества без тази минерална маса; а след това си представете, как в резултат на процеса изгаряне към всички се присъединява минералната пепел, пепелта от различни минерални субстанции. По този начин, в човешките същества, които по това време са достигнали само до лепкаво вещество, се е включила във всички направления частици пепел. И сега съществата приемат в себе си пепелта, както преди са приели, в себе си белтъка, и я разпределят, въвеждат тази минерална субстанция в себе си започвайки от твърдите кости до течната кръв. Вие лесно може да си представите какво е влязло в човека тогава: всичко това, което остава от него като пепел, когато тялото се изгаря.
към текста >>
Ако вие направите
сравнение
с онова, което обсъждахме по-рано ще видите: това, което се привежда в действие последно, винаги съществува в началото: това, което като “Слово” е влязло в материята е било преди всичко.
Ако вие направите сравнение с онова, което обсъждахме по-рано ще видите: това, което се привежда в действие последно, винаги съществува в началото: това, което като “Слово” е влязло в материята е било преди всичко.
Ако се постараете да разберете правилно това, което казахме днес, лесно ще откриете в това тези факти, за които се говори в началото в Евангелието на Йоан. В една от последните лекции трябва да покажем, как нашите отправени далече в мировото пространство разглеждания са прекрасно отразени в началото на Евангелието на Йоан, а също и в началните стихове на Библията. Когато правим обзор на хода на мировото развитие, ние отново откриваме това. Но за вас едно ще стане особено ясно. Когато разглеждаме тези факти, то човешкото развитие ни се обрисува различно, от материалната фантастика, която казва, че човекът е произлязъл от грубата материя, и че духовните способности са се развили след това от нея.
към текста >>
254.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тук имате малко
сравнение
, за да си съставите представа за онова, което атлантът е виждал по средата на своето развитие.
Но около средата на атлантските времена това още не е било така. Тогава живота на съзнанието на човек представлявал съществено друга картина. Когато човек сутрин се потапял в своето физическо и етерно тяло, тогава пред него излизали не тези определени и ясно разграничими образи на външния физически свят, а образите били твърде много неопределени, например така, както днес се явяват уличните фенери в гъста мъгла, като че ли обкръжени от аурата от цветна дъга.
Тук имате малко сравнение, за да си съставите представа за онова, което атлантът е виждал по средата на своето развитие.
Само тези цветове окръжаващи предмета, които още не били определени от ясни контури, както човек ги вижда сега, а също и звуците, звучащи от предметите, не са били още толкова сухи и скучни тонове и цветове, както днес. В тези цветни контури, които обкръжавали също всички живи същества, се изразявало нещо от вътрешния душевен живот на съществата, така че човек, потапяйки се в своето физическо и етерно тяло, възприемал и нещо от духовната същност на явленията, които го обкръжавали, и за разлика от днешния ден, когато той, потапяйки се сутрин в своето етерно и физическо тяло, възприема само броя на физическите предмети в техните ясни граници и цветни повърхности. И когато човек вечер е оставял физическото и етерно тяло, тогава около него не се е простирала беззвучна тишина и тъмнина. Тогава образите, които е възприемал, били за него малко по-различни, но все пак не по-слаби отколкото през деня. Разликата била само в това, че по време на дневния живот той възприемал предмети на минералното, растителното, животинското и човешкото царство.
към текста >>
255.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Когато ние говорим за Ангели, Архангели и т.н., въобще за различните духовни същности, които стоят над човека, както направихме това в учението за космическата еволюция; то ние говорим по съвършено сходен начин, както ставало тогава, когато говорили за Зевс, Атина и т.н., в
сравнение
с единния Миров Дух.
По-късно в това, което можем да наречем антропоморфизъм, ние имаме специални образувания на езотерическия пантеизъм. Той се представя чрез различните богове в човекоподобни образи. тук принадлежи, например, гръцката религиозна система. Но съвършено погрешна е представата, ако се мисли, че зад отделните богове за образования грък не се е разпореждал всъщност духовния свят.
Когато ние говорим за Ангели, Архангели и т.н., въобще за различните духовни същности, които стоят над човека, както направихме това в учението за космическата еволюция; то ние говорим по съвършено сходен начин, както ставало тогава, когато говорили за Зевс, Атина и т.н., в сравнение с единния Миров Дух.
В основата на тази система лежи единната мирова мисъл. Пантеизмът се явява духовна под основа; тогава на боговете се дава човешки образ.
към текста >>
Най-добре може да се убедим в това, как мислене, чувство, воля са станали конкретни, ако се
сравни
гръцкото с римското изкуство на строеж, в което ние многократно виждаме, като колоната, например, в своята пространствена задача, като носител на възвисената колона.
Представете си гръцкият храм съществуващ сам за себе си, напълно сам за себе си, само оживяван от боговете, тогава вие имате неговата тежест. И това не е символичен израз. Готическият храм принадлежи на вярващите. И който разбира пространството не като пустота, а като пронизано от сили, който знае, че в пространството кристализират сили, и който чувства тези сили, той чувства, че гръцкият храм е изкристализирало нещо от динамичните сили на света. Който има достатъчно силно чувство за това, че може да възприема тези същности, той знае, че силите пронизват пространството.
Най-добре може да се убедим в това, как мислене, чувство, воля са станали конкретни, ако се сравни гръцкото с римското изкуство на строеж, в което ние многократно виждаме, като колоната, например, в своята пространствена задача, като носител на възвисената колона.
Римското строително изкуство също е велико, но то има обаче много декорации, за които не съществуват по-дълбоки мотивации. В това няма мисъл, няма чувство за пространство. Има колона, обаче тя не изпълнява своето назначение. Всичко това е свързано със степента на развитие на човешкия дух. Само преминавайки през този антропоморфизъм, човечеството можело да бъде подготвено за възприемане на Богочовека, за приемане на живеещия Бог в самия човек.
към текста >>
Необходимо е само да
сравни
м – такова
сравнение
е позволено – гръцкият храм, който се явява жилище на Бога, с това, което по-късно станало християнска църква, както това в най-чист вид се е изразило в готиката.
Необходимо е само да сравним – такова сравнение е позволено – гръцкият храм, който се явява жилище на Бога, с това, което по-късно станало християнска църква, както това в най-чист вид се е изразило в готиката.
Тогава ще видим, че във външната форма дори било необходимо да се направи крачка назад, ако се говори за желание да се представи вечното във времето и пространството. И това, което достига по-късното изкуство благодарение на това, че изразява вътрешното във външното, това се намира изцяло под влиянието на духовното течение християнство. По принцип следва да се каже, че това може да се разбере, че най-красивата архитектура може да е там, където още могат да бъдат свързани цялата душа с външните сили, които протичат през пространството.
към текста >>
256.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Аз често правех
сравнение
, което можем да приложим към груповия Аз на животните: ако тук имаше стена, но така, че вие да не ме виждате, да виждате само десет пръста, то вие правилно бихте казали, че движенията на тези пръсти се отнасят към съществото, което се намира зад стената.
А именно, има същества, които ясновиждащия изследовател на света не ги признава за духовни, тъй като не може да открие в тях това, което сме свикнали да обозначаваме в човека като дух; същества, които преди всичко се състоят от тяло и душа. От нашите предишни разглеждания вие вече знаете за цяла група такива същества; това са животните. Те имат тяло и душа. Но ние знаем, че тези животни горе са свързани със своята групова душа или групов Аз, и че това вече има духовна природа. Така че макар в отделното животно, което стои пред нас във физическия свят, ние да имаме същество, имащо само тяло и душа, но то, така да се каже, е продължено в по-висшите светове и там се вчленява в духовността.
Аз често правех сравнение, което можем да приложим към груповия Аз на животните: ако тук имаше стена, но така, че вие да не ме виждате, да виждате само десет пръста, то вие правилно бихте казали, че движенията на тези пръсти се отнасят към съществото, което се намира зад стената.
Това същото е за животните и техния групов Аз. Тези групови Азове съществуват и животните постепенно правят преход. Различните, но еднакво сформирани животни са свързани с този свой групов Аз. Но когато говорим за тази част на животното, която се представлява тук на физически план отделното животно, ние можем да говорим за това, че животното има тяло и душа. Ние тогава се разграничаваме от продължението в астралното.
към текста >>
Но дори когато достигат своя най-голям размер, то, в
сравнение
с човека, те си остават малки същества.
Има различни същества, разположени на различни места по Земята. Например, вие може да ги видите в дълбините на Земята, където нищо не расте, няма живи същества, където няма жива растителност, т.е., например, в рудниците, състоящи се от чисто минерален вид. Когато вие се задълбочавате в металните или рудните видове на земното царство, то откривате същества, които се проявяват по удивителен начин, като че ли нещо се разсейва. Оказва се, че те могат да бъдат пространствено сгъстени в невероятно количество, и когато рудните видове се освобождават, то те като че ли се пропукват. И същественото е, че те не се разлитат, не отлитат едно от друго, а се увеличават в своя телесен обем.
Но дори когато достигат своя най-голям размер, то, в сравнение с човека, те си остават малки същества.
Днешният просветен човек не знае за тях. Но хората, които са запазили известно чувство към природата, т.е., древните ясновидски сили, които преди са имали всички хора и които били по необходимост изгубени, благодарение на придобитото външно предметно съзнание, могат да разкажат много за съществата от този род. На тези същества са давали много имена, като коболди, гноми и т.н. Тези същества се различават от човека, не говоря вече за това, че са телесно невидими, същественото е още, че не бива да им се приписва никаква морална отговорност. По този начин, те нямат това, което се нарича в човека морална отговорност.
към текста >>
И факта, че човекът има по-развит, много по-съвършен в
сравнение
с животните, главен мозък, се обяснява с това, че този мозък се явява откровение на преобразеното от силите на Аза астрално тяло.
По този начин, материалното оръдие на Аза се създава отново за всяка инкарнация. И по-нататък, тази тънка материална организация, която има човекът с преимущество пред всичките животни, т.е., тази материална организация, която изявява всъщност човешкия разум, възникнала благодарение на това, че в течение на дълги времена човекът бавно и постепенно се учил – макар и напълно безсъзнателно – да работи над астралното тяло. Ние знаем, че астралното тяло на човека се състои от две части: едната част, над която още нищо не сме направили, която, следователно е останала такава, каквато и била взета от Космоса, и другата част, над която човекът вече е работил. Тези две части на астралното тяло по определен начин са развити във всеки човек. Във висшата нервна система, особено в мозъка, които се създават нови за всяка нова инкарнация, вие имате материалния израз на това, което човекът е направил при работата на своя Аз над своето астрално тяло, макар и в по-голямата си част безсъзнателно.
И факта, че човекът има по-развит, много по-съвършен в сравнение с животните, главен мозък, се обяснява с това, че този мозък се явява откровение на преобразеното от силите на Аза астрално тяло.
Но астралното тяло също се изразява и в нервната система. И вие лесно ще разберете, всеки път, когато някой член от вашия организъм се издигне по-нагоре в своето развитие, става необходимо изменение на целия останал организъм. Целият организъм трябва да се промени. Защо човекът не може да ходи на четири крака. Защо е преобразувал предните си крайници в оръдие за работа?
към текста >>
257.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Веднъж аз
сравни
х това с чиста стая в която няма мухи; когато в стаята има всякакви остатъци от храна, то те веднага се появяват.
Веднъж по друг повод аз вече казах: всъщност, нас изобщо не трябва да ни засяга въпроса за това, откъде се вземат тези същества, за които тук се говори. Само където се дава повод за проявяването на определени същества, там те винаги се появяват. Когато човекът разпространява около себе си зли, недобри усещания, то тези зли и недобри усещания се явяват това, което го обкръжава, и привлича към себе си същества, които се намират тук и които само това и чакат, както някое физическо същество чака храна.
Веднъж аз сравних това с чиста стая в която няма мухи; когато в стаята има всякакви остатъци от храна, то те веднага се появяват.
Същото е и със свръхсетивните същества – достатъчно е само да им се даде храна. Когато пчелата всмуква цветния сок, то тя разпространява малка етерна аура, от която се привличат тези същества, особено когато някъде на дърво има цял пчелен рой и след това излита с преживяните вкусови усещания в тялото. Тогава целият пчелен рой е обгърнат с тази етерна аура, но също и е съвършено пронизан от тези духовни същества, които се наричат елфи и лемури. Именно в такива гранични области, където, така да се каже, идват в съприкосновение едно с друго различни царства, има такива същества и те наистина играят известна роля. Тях ги има не само тогава, когато възниква указаната фина етерна аура; те, бих искал да кажа, не само се насищат – но те изпитват също и глад, и този глад те изразяват в това, че те направляват съответните животни в съответните места.
към текста >>
Какво се явява в характерната разлика в
сравнение
със съвременното човечество?
В древните атлантски времена вие не бихте изживели такава смяна на бодърствуване и сън, както сега.
Какво се явява в характерната разлика в сравнение със съвременното човечество?
към текста >>
Било е по-скоро така, ако ние можем да използваме това
сравнение
– за тогавашните отношения това не е било напълно така, ние можем да го ползваме за състоянието, в което човекът бил свързан със своето физическо тяло,доколкото тогава това било възможно, то той съвсем не е виждал физическите същества и вещи в такива очертания, както сега; а той виждал всичко в неопределени, разлети навън контури, подобно на това, когато вие вървите във мъгла по улиците и виждате фенери, обкръжени от мъгляви пръстени.
Когато физическото и етерното лежат в леглото, а астралното тяло и Аз излизат от тях, тогава това, което наричаме съвременно съзнание се потапя в неопределена тъмнина. Сутрин, когато астралното тяло и Аза отново влизат във физическото и етерното тяло, отново се ползват физическите органи, и тава съзнание отново се събужда. Това състояние на дневно бодърствуване в съзнание и нощен сън в безсъзнателност не го е имало по-рано.
Било е по-скоро така, ако ние можем да използваме това сравнение – за тогавашните отношения това не е било напълно така, ние можем да го ползваме за състоянието, в което човекът бил свързан със своето физическо тяло,доколкото тогава това било възможно, то той съвсем не е виждал физическите същества и вещи в такива очертания, както сега; а той виждал всичко в неопределени, разлети навън контури, подобно на това, когато вие вървите във мъгла по улиците и виждате фенери, обкръжени от мъгляви пръстени.
Така възприемал човекът всичките неща в тези времена.
към текста >>
258.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но, разбира се, в
сравнение
с физическото и етерно тяло те се намират в малко по-друго положение.
Тук ние виждаме, какви фини последствия имат духовните събития в нашия живот, как лъжата, клеветата, лошите социални основи отлагат свои създания сред нас, в нашето земно обкръжение. И сега вие можете също така да разберете, че когато в нормалния човешки дневен живот физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза са свързани заедно, и физическото и етерно тяло, така да се каже, допуснат в себе си други същества или позволяват нещо да се прави с тях то тогава и астралното тяло и Аза се намират в ненормално състояние.
Но, разбира се, в сравнение с физическото и етерно тяло те се намират в малко по-друго положение.
Физическото и етерно тяло, когато човекът спи, имат същото съзнание като растението. Но растението има при това свой Аз в Девакан. За това физическото и етерното тяло на спящия човек трябва да се поддържат от съществата, които развиват своето съзнание от висотата на Девакан. Астралното тяло и Аза на човека сега се намират в един свят по-горе; човекът спи без видения, подобно на растението. Че растенията имат само физическо и етерно тяло, а човекът в спящо състояние има към това още астрално тяло и Аз, с това нищо не се променя по отношение на неговата растителна природа.
към текста >>
259.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
И по силата на различни основания, се стигна до убеждението, че Евангелието на Йоан е написано
сравни
телно по-късно.
И ето, в по-ново време се затвърди схващането, че в първите три Евангелия все пак би могла да се намери известна съгласуваност при описанието на палестинските събития, докато Евангелието на Йоан значително се отклонява от това, което разказват първите три Евангелия; следователно относно исто- рическите факти, за предпочитане е да се доверим на първите три Евангелия, а историческата досто- верност на Йоановото Евангелие остава на заден план. И постепенно се стигна до заключението, че Евангелието на Йоан изобщо е създадено с други намерения, а не с тези на първите три Евангелия. Първите три Евангелия искаха само да разкажат това, което се е случило; авторът на Йоановото Евангелие обаче е преследвал съвсем друга цел.
И по силата на различни основания, се стигна до убеждението, че Евангелието на Йоан е написано сравнително по-късно.
За тези неща ние ще говорим допълнително. Голяма част от теолозите смятат, че Евангелието на Йоан е написано едва през 30-те или 40-те години на второто християнско столетие и не по-рано от 20-те години. Следователно – приемат те – Евангелието на Йоан е написано по времето, когато християнството е било вече разпространено под определена форма, и вероятно е имало своите противници. Едни или други от тях са настъпили срещу християнството, и теолозите, застъпващи това мнение, си казват: В лицето на евангелистът Йоан имаме пред себе си един човек, който специално се стреми да предложи един поучителен текст, един вид апология, нещо като защита на християнството от неговите противници. Обаче авторът на Йоановото Евангелие съвсем не е имал намерението да описва вярно и дословно историческите факти, а да сподели становището си спрямо своя Христос.
към текста >>
Нека
сравни
м предизвикателствата, които поражда такава представа в човешкото сърце, с онова, което твърдят днес някои теолози.
Ако не искаме да тълкуваме произволно, трябва да кажем, че в смисъла на този документ някога в човешко тяло се е въплътил един принцип от най- висше естество.
Нека сравним предизвикателствата, които поражда такава представа в човешкото сърце, с онова, което твърдят днес някои теолози.
В днешните теологически съчинения Вие ще прочетете или пък в лекции ще чуете под една или друга форма следното: Ние не апелираме вече към някакъв свръхсетивен принцип; за нас най-скъп е онзи Исус, когото ни описват първите три Евангелия, защото тъкмо той е “скромният човек от Назарет”, близък на всички хора по света.
към текста >>
Едно елементарно
сравнение
лесно ще обясни по какъв начин Евангелието на Йоан се отклонява от другите три Евангелия.
Едно елементарно сравнение лесно ще обясни по какъв начин Евангелието на Йоан се отклонява от другите три Евангелия.
към текста >>
Ако искате да си изясните нещата, вземете следното
сравнение
: Ето тук аз имам пред себе си едно цвете.
Ако искате да си изясните нещата, вземете следното сравнение: Ето тук аз имам пред себе си едно цвете.
А неговата коронка, неговото стъбло
към текста >>
260.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
А какво ще се получи, ако
сравни
м днешния човек, какъвто е той в края на досегашното Земно развитие, с онзи човек, какъвто е бил в началото на това развитие?
А какво ще се получи, ако сравним днешния човек, какъвто е той в края на досегашното Земно развитие, с онзи човек, какъвто е бил в началото на това развитие?
В началото, от този човек съществуваше само физическото тяло. Тогава то беше проникнато от етерно тяло, астрално тяло и Аз, само че те принадлежаха на по-висши божествени Същества; те само пребиваваха в него. Едва в края на Земното развитие, човекът е проникнат от своя Аз; и този негов Аз живее в астралното тяло, ако като Манас или Дух-Себе е проникнал в него. Този Аз пронизва етерното тяло; то е изцяло проникнато от Буди или Духът-Живот, а физическото тяло е изцяло проникнато от Атман или Човекът-Дух, създанието на Аза.
към текста >>
И след като стигнахме с мислите си до тук, можем
сравни
телно точно да фиксираме и точката, от която ще продължим следващия път, за да посочим, как всъщност от божествено създадения човек възниква днешният Азов човек.
Тогава той съществуваше благодарение на това, че в неговото физическо тяло, в неговото астрално тяло живееше Логосът, който стана Живот, а после - Светлина. А сега, какво се случва на Земята? За човека и в човека се явява Азът. Чрез включването на Аза, човекът се издига до способността не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа на всичко това отвън, да се противопоставя на Логоса, на Живота, на Светлината. По тази причина, всичко стана за него материално, всичко доби едно материално съществувание.
И след като стигнахме с мислите си до тук, можем сравнително точно да фиксираме и точката, от която ще продължим следващия път, за да посочим, как всъщност от божествено създадения човек възниква днешният Азов човек.
Защото виждаме, че преди днешния Азов човек, е съществувал божественият “прачовек”.
към текста >>
261.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Тези възприятия не могат да бъдат
сравняв
ани с днешното сънуване.
Но благодарение на обстоятелството, че човекът прекарваше по-продължително време извън своето физическо тяло, и само за кратко слизаше в него, животът през Лемурийската епоха беше коренно различен от днешния. Днешното състояние, при което нощем човекът е напълно лишен от съзнание, настъпи бавно и постепенно. През Лемурийската епоха съотношението между дневното и нощно съзнание беше съвсем друго. Тогава всички човеци все още притежаваха едно смътно ясновиждащо съзнание. Когато нощем напускали физическото тяло и пребивавали в духовния свят, те възприемали - макар и не така отчетливо, както днешният човек вижда физическите предмети - самия духовен свят.
Тези възприятия не могат да бъдат сравнявани с днешното сънуване.
Днешното сънуване е само един последен и напълно атрофирал остатък от древното ясновид-ство. Впрочем, тогава човекът е възприемал такива образи, както и днес при сънуването, но те са имали за него много по-конкретно и силно значение. Нека да си изясним значението на тези образи.
към текста >>
Нека да
сравни
м християнството със старозаветното учение.
Той трябваше да назовава себе си, примерно, като великия “носител” и “оживотворител” на себесъзнателното и свободно човешко същество. Нека обгърнем това живо Христово учение само в няколко кратки и стегнати изречения. И тогава ще разберем: Земята е тук, за да даде на човека пълното себесъзнание, което можем да изразим и с думите “Аз съм”. Всичко преди това е било само подготовка за човешкото себесъзнание, за “Аз-съм”; и точно Христос е този, който дава на всички човеци - на всяко отделно човешко същество - импулса да бъде изживяно състоянието “Аз-съм”. Едва сега могъщият импулс на “Аз-съм” може да тласне човечеството напред в неговото развитие.
Нека да сравним християнството със старозаветното учение.
В старозаветното учение човекът все още не чувстваше напълно величието на “Аз-съм” в своята собствена личност. Той все още беше запазил един остатък от съноподобното съзнание на древното минало, когато човекът се чувстваше не като един самостоятелен “Аз”, а като част от духовните Същества, както и днес животното е част от “груповата душа” на своя животински вид. Човеците напуснаха груповата душа и се изкачиха до самостоятелното индивидуално съществувание, до онова “Аз-съм”, което е налице у всеки отделен човек. А силата, която тласка човеците към това Азово съзнание, е Христос. Нека да обгърнем този факт в цялото му дълбоко и скрито значение.
към текста >>
262.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В потвърждение на това, нека да се обърнем към един
сравни
телно нов поет, към Данте.
В потвърждение на това, нека да се обърнем към един сравнително нов поет, към Данте.
Да си припомним как всичко в неговата “Божествена комедия” е изградено от отделни части, в чиято основа е залегнало числото три. Не случайно всяка част на Дантевата комедия завършва с думата “звезди”. Споменавам това само за да загатна, с какъв архи-тектоничен усет древните автори са изграждали своите произведения. А особено при историческите религиозни документи, нито за миг не трябва да изпускаме предвид архитектоничния замисъл, понеже при известни обстоятелства той означава твърде много. Впрочем хората тепърва трябва да стигнат до това значение.
към текста >>
263.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Фактически вярно е, че физическият човек е стъпил
сравни
телно късно на твърдата земна почва.
Обаче от човека Вие не бихте могли да доловите абсолютно нищо, защото през онези времена той нямаше своето плътно и твърдо физическо тяло. Би трябвало да го търсите на съвсем други места, така да се каже, в изпаренията или във водните маси, както например, ако днес плувате в морето и от някой низш животински вид едва ли забелязвате нещо друго, освен меки слузести частици. Така бихте открили и тогавашното човешко физическо тяло като плуващо в изпарения и водни маси. Колкото по-назад се връщаме в миналото, толкова по-нежен и фин откриваме тогавашния човек, подобен на своето обкръжение от водни маси и изпарения. Едва през Атлантската епоха, той постепенно започва да се сгъстява все повече и повече, и ако някой би проследил с ясновиждащ поглед целия ход на развитието, би установил как тогавашният човек се сгъстява и отделя от водата, за да се пренесе на твърдата земна повърхност.
Фактически вярно е, че физическият човек е стъпил сравнително късно на твърдата земна почва.
Той постепенно слиза от водно-въздушното пространство, “кристализира”, и се отделя от него. Тази е приблизителната картина на тогавашния човек, който, така да се каже, все още не може да различава себе си от своето обкръжение и е съставен от същите елементи всред които живее. Колкото по-назад се пренасяме в Земното развитие, толкова по-фино и по-фино става човешкото тяло.
към текста >>
264.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Най-добре ще разберем напредъка на човека, ако
сравни
м днешните хора с някои от висшите животински видове.
Най-добре ще разберем напредъка на човека, ако сравним днешните хора с някои от висшите животински видове.
По една или друга причина, за нас трябва да е станало ясно, по какво човекът се различава дори от най-висшето днешно животно. При всяко животно ние установихме, че на физически план, или във физическия свят то е съставено от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че на физическия свят тези три съставни части изчерпват неговата същност. Но Вие не трябва да смятате, че във физическия свят се разиграват само физически процеси. От друга страна, би било голяма грешка, ако например търсите етерните, и особено астралните процеси, само в свръхсетивния свят. Разбира се, с физическите сетива Вие възприемате само физическите процеси във физическия свят.
към текста >>
Към тези територии се придвижи
сравни
телно малка, но духовно извисена част от атлантското население.
Към края на Атлантската епоха се оказва, че външните и вътрешните условия са най-благоприятни в точно определена област от Земята, намираща се в близост до днешна Исландия. Естествено, днес тази област е залята от Атлантическия океан. Но в онази епоха, условията там бяха особено благоприятни; и всред атлантските народи се открои най-да-ровитият от тях, който имаше подчертани заложби за постигане на свободното човешко себесъзнание. Предводителят на този народ, който теософската литература нарича “прасемити”, беше един велик посветен. Той - ако бихме могли да се изразим така тривиално - подбра най -напредналите индивиди от този народ и заедно с тях се отправи на изток, през Европа, достигайки Азия в териториите на днешен Тибет.
Към тези територии се придвижи сравнително малка, но духовно извисена част от атлантското население.
към текста >>
Азия изглеждаше така, че обширните сибирски пространства все още бяха покрити с водни маси, но южните области на Азия бяха
сравни
телно добре очертани, макар и далеч от сегашния им вид.
През последните периоди на Атлантската епоха, западните брегове на Атлантида постепенно потънаха в океана. Европа все повече и повече заемаше своите днешни очертания.
Азия изглеждаше така, че обширните сибирски пространства все още бяха покрити с водни маси, но южните области на Азия бяха сравнително добре очертани, макар и далеч от сегашния им вид.
По-слабо напредналите народи отчасти се присъединиха към основния човешки поток, преминаващ от запад на изток; едни от тях го следваха по-далеч, други изостанаха. Обаче основното европейско население, в голямата си част, възникна в резултат на преселението, при което много хора останаха в древна Европа. В това преселение взеха участие и народи, които бяха изтласкани към Азия от други области на Атлантида, включително и от древна Лемурия. Така че в Европа и Азия се настаниха народи с най-различни качества и дарования, народи с най-различни духовни способности. Малката група хора, водена от онази велика духовна личност, се спря в Азия, за да развие там възможно най-висшия духовен живот.
към текста >>
265.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Нека за миг да
сравни
м гръцкия храм с една готическа църква.
Нека за миг да сравним гръцкия храм с една готическа църква.
Тук не става дума за нещо, което е против готиката, защото от друга страна тя стои на още по-висока степен. При готическата църква Вие виждате как всичко, което е вложено в нейните форми, просто не може да бъде възприето без отдадените на молитви хора. В сводовете на готическата църква има нещо - стига човек да може да го усети - което не може да бъде изразено по друг начин, освен с думите: Ако отдадените на молитва хора не са вътре и не повдигат събраните си длани към високия свод, всичко остава непълно, незавършено. Готическата църква е не просто обиталище на Бога, а и място, където хората се събират, за да се молят на Бога.
към текста >>
266.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
А самите ние се намираме в една епоха - човечеството навлезе в нея приблизително към средата на Средновековието, започвайки от 10,11,12 век когато Азът навлиза в Съзнаващата Душа.Да,това става
сравни
телно късно: Азът навлиза в Съзнаващата Душа едва към средата на Средновековието.
А самите ние се намираме в една епоха - човечеството навлезе в нея приблизително към средата на Средновековието, започвайки от 10,11,12 век когато Азът навлиза в Съзнаващата Душа.Да,това става сравнително късно: Азът навлиза в Съзнаващата Душа едва към средата на Средновековието.
Този факт лесно може да се докаже исторически; ако разполагаме с достатъчно време, бихме могли да осветлим и най-тъмните кътчета от средновековната история. Тогава в човека възниква едно точно определено понятие за индивидуалната свобода, за индивидуалната Азова способност. Ако разгледате още началните периоди на Средновековието, Вие навсякъде ще установите, че значението на човека се определя от начина, по който той е поставен в обществото. Човекът наследява от своите родители и деди известно положение, ранг и достойнство, и с оглед на тези фактори, които не са белязани от неговата личност и не са съзнателно свързани с Аза, той се проявява по един или друг начин в света. Едва по-късно, с развитието на търговията и откритията на новото време, Азовото съзнание започва да се разширява и ние лесно ще различим в европейския свят външните и конкретни проявления на Съзнаващата Душа в устройството на градовете, техните закони и т.н.
към текста >>
267.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В този смисъл, вътрешният свят на човека бихме могли да
сравни
м с женското начало, а външния - с мъжкото начало.
За тази цел са необходими две неща: първо, човек да се подготви чрез катарзис и озарение, и второ, да открие своя вътрешен свят пред духовните сили на Космоса.
В този смисъл, вътрешният свят на човека бихме могли да сравним с женското начало, а външния - с мъжкото начало.
Вътрешният свят трябва да бъде направен възприемчив за висшия Аз. Стане ли възприемчив, тогава висшият човешки Аз нахлува в човека от духовния свят. Защото къде се намира висшият човешки Аз? В отделния индивид? Не!
към текста >>
Представете си, че пред Вас имате съд с вода, и че в нея сте разтворили определено количество сол, така че водата остава
сравни
телно прозрачна.
Представете си, че пред Вас имате съд с вода, и че в нея сте разтворили определено количество сол, така че водата остава сравнително прозрачна.
После, нагрявайки водата, Вие получавате солен разтвор. Сега пристъпвате към изстудяване на водата. Солта се отлага и Вие виждате как тя пада на дъното. Така изглежда процесът за този, който наблюдава само с физическите очи. Обаче за този, който вижда с духовните очи, става и нещо друго.
към текста >>
268.
Съдържание
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Изостаналите в
сравнение
с тях същества дават зародишите на минералното, растителното и човешкото царство.
Четирите планетарни състояния на нашата Земя. Апокалипсиса показва, как чрез християнското посвещение и чрез проявяването на душевните заложби от миналите прераждания се стига до разучаване на бъдещето. Едва през средата на Земното развитие, човекът за първи път става човек. Другите Същества, които вече са минали през своята човешка степен и могат да направляват неговото развитие, са представени под образа на 24-те старци.
Изостаналите в сравнение с тях същества дават зародишите на минералното, растителното и човешкото царство.
Стъкленото море показва първоначалната форма на минералното царство. Едва сега авторът на Апокалипсиса се обръща към бъдещите еволюционни степени.
към текста >>
269.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Може би на някой от Вас ще се стори като твърде отдалечено, когато днес, за да опишем връзката на Антропософията с документите на тази или онази религия /а днес ние ще занимаваме с документите на Християнството/, ще направим следното
сравнение
: отношението на Антропософията към религиозните документи е същото, каквото е това на математиката към документите, които в течение на развитието на човечеството са се появили като учебници или книги по математика.
Че християнската религия, че благовестието на Евангелието е разбираема за всяка степен на човешкото съзнание, това е подържала една епоха, която отстои на хиляди години далече в миналото. Че тя призовава към най-дълбоката мисъл към най-дълбокото проникване в учението за Мъдростта на човечеството, да покаже това ще бъде една от задачите на Антропософското духовно течение, на Духовната Наука, когато тя бъде разбрана в нейния истински смисъл, в нейните най-вътрешни импулси и ще стане господар на човешкия живот. Днешното съзерцание би било криво разбрано, ако си помислим, че Антропософията или Духовната Наука е в някакво отношение една нова религия, че тя иска да иска да постави едно ново вероизповедание на мястото на старото. За да не бъдем криво разбрани, бих ме могли даже да кажем: Когато Антропософията ще бъде някога правилно разбрана, тогава хората ще бъдат наясно, че Антропософията като такава е наистина най-здравата, най-сигурната опора на религиозния живот, че тя самата, обаче, не е никаква религия, че за това тя не иска да противоречи някога на никаква религия. Но съвсем друго нещо е, че тя може да бъде един инструмент за изясняването и разбирането на най-дълбоките мъдрости и истини и на най-жизнеобилните тайни на религията.
Може би на някой от Вас ще се стори като твърде отдалечено, когато днес, за да опишем връзката на Антропософията с документите на тази или онази религия /а днес ние ще занимаваме с документите на Християнството/, ще направим следното сравнение: отношението на Антропософията към религиозните документи е същото, каквото е това на математиката към документите, които в течение на развитието на човечеството са се появили като учебници или книги по математика.
Така ние имаме една стара книга, която познават са познатите с математиката историци: Геометрията на Евклид.
към текста >>
Тук неговото съзнание трябва да стане по-подвижно в
сравнение
със съзнанието, което ни служи за разбирането на заобикалящия ни сетивен свят Ето защо тази степен на развитието се нарича "имагинативно (образно) съзнание".
Посветеният се научава първо да познава духовния свят в образи.
Тук неговото съзнание трябва да стане по-подвижно в сравнение със съзнанието, което ни служи за разбирането на заобикалящия ни сетивен свят Ето защо тази степен на развитието се нарича "имагинативно (образно) съзнание".
То отново довежда човека в духовния свят, обаче вече не в една смътна форма. Това имагинативно съзнание, което човечеството тепърва трябва да развие, е така ясно, какво е самото ясно дневно съзнание. Чрез това човекът се обогатява. Към обикновеното дневно съзнание той прибавя съзнанието за духовния свят. Чрез имагинативното съзнание човек живее в първата степен на посвещението.
към текста >>
Сега, когато
сравни
м това, което Христос постановява с израза, който всеки последовател на Стария Завет означава нещо възвишено, тогава като с мълния се осветлява целият напредък, който бе предизвикан от християнското развитие.
Но най-широки размери заема това кръвно родство у последователите на Стария Завет. Отделният човек се чувствува подслонен в целия народ; този народ е под властта на един отделен Аз. Той знае, що значи: "Аз и Отец Авраам сме едно"; защото проследяваха кръвното родство нагоре през поколенията чак до Авраама. Той знае, че когато иска да излезе из своя Аз, тогава е подслонен в отца Авраама, чиято кръв, която е външният носител на общия Аз на народа, тече надолу през поколенията.
Сега, когато сравним това, което Христос постановява с израза, който всеки последовател на Стария Завет означава нещо възвишено, тогава като с мълния се осветлява целият напредък, който бе предизвикан от християнското развитие.
към текста >>
Хората, които казват така, които само
сравняв
ат религиите, за да търсят нещо отвлечено общо във всички религии, не разбират принципа на развитието.
Така човек обогатява старата, свързана с кръвта връзка на Любовта, с този нов Импулс. Любовта се превръща постепенно в духовна Любов, която тече от душа към душа, която накрая ще обхване цялото човечество в една обща връзка на всеобщата братска Любов. Но Христос Исуса е силата, живата сила, чрез която, така, както тя се е явила исторически както се е показала на външните очи, е даден за първи път подтикът, който ще доведе човечеството до побратимяване. И хората ще се научат да схващат тази връзка на братската Любов като съвършено, като одухотворено Християнство. Днес лесно се казва, че Теософията трябва да търси единната ядка във всички религии, понеже всички религии съдържали едно и също нещо.
Хората, които казват така, които само сравняват религиите, за да търсят нещо отвлечено общо във всички религии, не разбират принципа на развитието.
към текста >>
Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в
сравнение
с божественото благовестие на другите религии.
Той казва: "Ако не вярвате в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще вярвате и в мене, защото Мойсей е говорил за мене. "Ние още днес видяхме: Мойсей говори за него, като казва: "Аз Съм" ти каза това; "Аз Съм", който обаче до тогава можеше да бъде възприеман само духовно.
Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото благовестие на другите религии.
Защото у другите религии цялата духовна мъдрост е била свързана с нещо, което е било извън света: Сега, с Христа Исуса, идва в света нещо, което трябваше да бъде разбрано като сетивно явление. Кое са чувствували първите ученици като идеал на тяхната мъдрост? Не само да разберат, как живеят духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа Исуса. Много по-лесно е да се отрича божествеността на тази Личност, отколкото да се чувствува по този начин.
към текста >>
270.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И когато това не стана, хората продължиха срока и казаха: "Но виждате ли, с явяването на Христа Исуса за земята започва една нова епоха в
сравнение
с това, което съществуваше като стара религиозност.
Великите духовни истини, които са били възвестени в началото на Християнството, до които са били доведени онези, които можеха да ги разберат, тези истини се съдържат, доколкото това може да стане в едно съчинение, в Откровението на Йоана, в така нареченото каноническо Откровение. Но още през първите времена на Християнството непосветените са били малко способни да разберат дълбоко духовното, което се съдържа в езотеричното Християнство. По този начин още през първите времена на Християнството в кръговете на посветените се появи възгледа, че нещата, които първоначално се разиграват за мировото развитие в духовния свят, които могат да бъдат познати и виждани от този, който може да прогледне в духовните светове, че такива чисто духовни процеси трябва да се разиграят външно в материалния културен живот. И така стана, че докато авторът на Откровението описва в своето съчинение резултатите на неговото посвещение, на неговото християнско посвещение, другите са ги разбирали само външно и бяха на мнение: Това, което великият пророк е видял и за което посветените знаят, че ще се развие през хилядолетията, то трябва да стане в най-скоро време във външния сетивен и видим свят. Така се роди възгледът, че авторът на Откровението е мислил нещо за най-близкото сетивно време, за едно слизане, за едно ново идване на Христа Исуса върху сетивните физически облаци.
И когато това не стана, хората продължиха срока и казаха: "Но виждате ли, с явяването на Христа Исуса за земята започва една нова епоха в сравнение с това, което съществуваше като стара религиозност.
Но то ще трае и тук нещата отново се схващаха по сетивен начин то ще трае хиляди години и тогава на физическия свят ще се изпълнят събитията, които са описани в откровението". Така стана, че фактически, когато настъпи 1000-та година, хората очакваха идването на една враждебна на Християнството сила, очакваха Анти-Христа, който трябваше да се яви на физическия свят. И когато отново това не се случи, бе поставено така да се каже едно удължение на срока, но същевременно цялото предсказание на Откровението бе пренесено в определен символизъм, докато грубите екзотерици /тези, които познават нещата само външно/ си представяха това предсказание като нещо осезаемо.
към текста >>
Работата вървя така до времето, когато дойде модерният материализъм, с който не може да се
сравни
по грубост даже и онзи материализъм, който Ви описах за първите столетия на Християнството.
Така Йоаким де Флорис намери последователи в кръговете на Францисканците, които считаха папата за символ на Анти-Христа. След това, през време на възникването на протестантството този възглед бе възприет от онези, които считаха римската църква за отстъпник на Християнството, които виждаха спасението на Християнството в Протестантството. Те считаха папата като символ на Анти-Христа, а папата на свой ред им се отплащаше, като считаше Лутер за Анти-Христ. Така Откровението се разбираше по такъв начин, че всяка партия го поставяше в служба на своя собствен възглед. Противната партия беше винаги Анти-Христът и онази, на която съответните хора принадлежаха, се отъждествяваше винаги с истинското Християнство.
Работата вървя така до времето, когато дойде модерният материализъм, с който не може да се сравни по грубост даже и онзи материализъм, който Ви описах за първите столетия на Християнството.
Защото тогава все още съществуваше една духовна вяра, определено духовно схващане. Хората не можеха да разберат само затова, защото между тях нямаше посветени. Но все пак у тях имаше известен духовен смисъл; защото ако и да си представяха по един груб начин, че едно същество ще слезе на облак, все пак в това имаше една духовна вяра. Подобен духовен живот беше вече невъзможен при грубия материализъм на 19-то столетие. Мислите, които един такъв правоверен материалист на 19-то столетие си съставяше за Откровението, могат да бъдат охарактеризирани приблизително, както следва: "Никой човек не може да вижда в бъдещето, защото и аз самият не мога това.
към текста >>
Музиката на сферите може да се предаде, като я
сравняв
аме със сетивната музика.
Нещо подобно е и с духовния свят. Първо той се явява в образи, след това започва да се изявява в звуци, после пада и последната обвивка, както бихме премахнали един параван или една завеса и пред нас би стоял човекът, който по-рано само чувахме да говори зад паравана. Сега ние виждаме самия човек; ние виждаме самия духовен свят, съществата на духовния свят. Първо възприемаме образи, после звуци, след това същества и най-после живота на тези същества. Образите на така наречения имагинативен /образен/ свят могат да бъдат предадени приблизително използувайки като символи за тях образи от сетивния свят.
Музиката на сферите може да се предаде, като я сравняваме със сетивната музика.
към текста >>
Но с какво можем да
сравни
м онази същност, която се изявява на третата степен?
Но с какво можем да сравним онази същност, която се изявява на третата степен?
към текста >>
Нея можем да
сравни
м само с това, което днес съставлява най-вътрешната същност на човека, неговото действуване в смисъла на мировата божествена Воля.
Нея можем да сравним само с това, което днес съставлява най-вътрешната същност на човека, неговото действуване в смисъла на мировата божествена Воля.
Когато човек действува съобразно с волята на онези духовни Същества, които движат напред нашия свят, тогава неговото вътрешно същество става подобно на тези Същества, тогава той може да възприема в тези сфери. Онова от него, което се противопоставя на мировото развитие, което задържа света в неговото развитие, той го възприема като нещо, което трябва да бъде изключено от този свят, което трябва да отпадне като една последна черупка.
към текста >>
Така посветеният човек възприема първо един свят от образи като символичен израз на духовния свят, след това един свят на хармонията на сферите, като символичен израз на една по-висша сфера, после един свят на духовни Същества за което днес той може да си състави една представа само като ги
сравняв
а с най-вътрешната същност на неговото същество, с това, което действува в него в смисъла на добрите сили или пък в смисъла на злите духовни сили.
Така посветеният човек възприема първо един свят от образи като символичен израз на духовния свят, след това един свят на хармонията на сферите, като символичен израз на една по-висша сфера, после един свят на духовни Същества за което днес той може да си състави една представа само като ги сравнява с най-вътрешната същност на неговото същество, с това, което действува в него в смисъла на добрите сили или пък в смисъла на злите духовни сили.
През тези степени минава посвещаващият се и тези степени са вярно отразени в Откровението на Йоана. В него се изхожда от физическия свят. Казва се това, което може първо да се каже със средствата на физическия свят в седемте послания. Това, което се иска да бъде направено сред физическата култура, което се иска да бъде казано на онези, които работят във физическия свят, то им се казва в послания. Защото словото, което е изразено в посланията, може да действува вътре във физическия свят.
към текста >>
271.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Когато виждате да възниква това, което току що описахме, тогава имате чувството изпитано в ясновидско състояние: всичко това е обкръжено от нещо, което е от съвършено друга същност и вид в
сравнение
с това, което възниква от неопределеното духовно.
Когато виждате да възниква това, което току що описахме, тогава имате чувството изпитано в ясновидско състояние: всичко това е обкръжено от нещо, което е от съвършено друга същност и вид в сравнение с това, което възниква от неопределеното духовно.
А това, което го е заобикаляло, е било символизирано в древни времена в Зодиака, в 12 знака на Зодиака. Моментът на встъпване в ясновидство е отбелязан и свързан още с някои други изживявания. Първото нещо, което възприема този, чието етерно тяло е излъчено, е: На него му се струва, че той става все по-голям и по-голям и се разпростира върху това, което възприема. Идва моментът, когато посветеният си казва: "Аз не само виждам тези четири форми, но се намирам вътре в тях, разпрострял съм моето същество върху тях." Той се отъждествява с това, което възприема. Ние ще разберем по-добре това, което се разпростира наоколо върху разкриващото се, ако отново си припомним, че нашата Земя е минала през едно минало въплъщение.
към текста >>
272.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Нека
сравни
м древните времена с нашето време.
Там човекът беше слязъл до физическото поле, но не беше слязъл под равнището на човека. Същото имаме и през Римската епоха. Най-дълбоко слизане под сферата на човека става сега в нашата епоха. В нашата епоха духът стана роб на материята. Безкрайно много дух е употребен в нашата епоха, за да се проникне в природните сили на външния свят, за да се превърне този външен свят в едно място колкото е възможно по-удобно за човека.
Нека сравним древните времена с нашето време.
В тези древни времена човекът виждаше великата звездна писменост на боговете; но с първобитни средства се изграждаха тогава постиженията на културата, пирамидите, сфинксовете!
към текста >>
Ако бихте направили едно статистическо
сравнение
между това, което се употребява за материалната култура, и това, което допринася за духовния живот, тогава бихте разбрали, че духът е потънал под човешкото, че той е станал роб на материалния живот.
Има ли за духовния живот някаква разлика, дали през някоя от древните култури човекът е смилал житото между два камъка, за което естествено се изразходваше много малко духовна сила, или дали днес сме в състояние да телеграфираме до Америка, за да получим от там големи количества пшеница и да ги превърнем в брашно чрез чудесно устроени мелници? Целият този апарат е поставен в движение единствено заради стомаха. Нека си дадем сметка, какви огромни жизнени сили са вложени в чисто материалната култура. Тези външни културни средства допринасят твърде малко за истинската духовна култура. Телеграфът да речем се употребява твърде малко за антропософските въпроси.
Ако бихте направили едно статистическо сравнение между това, което се употребява за материалната култура, и това, което допринася за духовния живот, тогава бихте разбрали, че духът е потънал под човешкото, че той е станал роб на материалния живот.
По този начин ние решително имаме един слизащ надолу път на културата до нашата епоха, до Петата културна епоха. И този път би отишъл все по-надолу и по-надолу. Ето защо човечеството трябваше да бъде предпазено от едно пълно потъване в материята чрез един нов импулс. Никога по-рано земното човечество не беше слязло толкова дълбоко в материята. Трябваше да дойде един мощен, най-мощният от земните импулси.
към текста >>
273.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Така щото можем да кажем: Нашата култура ще премине постепенно в една култура на братска любов, където една
сравни
телно малка част от хората ще са разбрали духовния живот, ще са подготвили духа и разбирането на братската любов.
Нашият настоящ цикъл, т.е. неговият 7-ми подцикъл ще бъде последван от един друг, състоящ се също от 7 епохи. Този цикъл се подготвя още от сега в настоящия.
Така щото можем да кажем: Нашата култура ще премине постепенно в една култура на братска любов, където една сравнително малка част от хората ще са разбрали духовния живот, ще са подготвили духа и разбирането на братската любов.
След това тази култура отново ще отдели от себе си една по-малка част от хората, която ще надживее онова събитие, а именно войната на всички против всички, която ще действува толкова разрушително в края на нашия настоящ цикъл. При този всеобщо разрушаващ елемент навсякъде ще има единици, които ще се отделят от останалото, взаимно унищожаващо се човечество; единици, които ще са разбрали духовния живот и ще образуват основата за една друга нова епоха, за един друг нов цикъл, а именно шестият.
към текста >>
Никоя душа не остава незаслужено в стари тела, никоя душа не ще остане незаслужено в телата на нашата епоха; душите, които ще чуят гласа, който ги зове, за да вървят напред, ще надживеят великия разрушителен период на войната на всички против всички и ще се явят в нови тела, в тела от съвършено друго естество в
сравнение
с днешните.
Ако той отхвърля тези ръководители, ако не ги следва, тогава трябва да изостане в своята раса, тогава той не може да излезе от нея. Нека си представим една личност, която има щастието да срещне един велик ръководител на човечеството, да си представим например една такава личност, която среща самия Христос Исус, вижда, как той върши всички чудеса, всички знамения, за да доведе човечеството напред, но която не иска да знае нищо за това повдигане, която отхвърля ръководителя на човечеството. Такава една личност, такава една душа би била осъдена да изостане вътре в расата. И ако представим това доведено до крайност, такава една душа би трябвало да се явява постоянно и постоянно в същата раса: И ние имаме легендата за Ахасвер, който постоянно трябва да се ражда в същата раса, защото е отхвърлил от себе си Христа Исуса. В такива неумолими картини на легендите ни се представят великите истини на развитието на човечеството.
Никоя душа не остава незаслужено в стари тела, никоя душа не ще остане незаслужено в телата на нашата епоха; душите, които ще чуят гласа, който ги зове, за да вървят напред, ще надживеят великия разрушителен период на войната на всички против всички и ще се явят в нови тела, в тела от съвършено друго естество в сравнение с днешните.
Защото признак на голямото късогледство е, когато някой си представя, например, телата на атлантските хора като днешните тела. В течение на хилядолетия хората се изменят и в тяхната външна физиономия. И човекът, който ще дойде след великата война на всички против всички, ще бъде устроен съвсем различно от днешния.
към текста >>
Всички интимни връзки, които са се развили между определени човешки раси и коня, произхождат от едно чувство, което може да се
сравни
с тайнственото чувство на любовта между двата пола; от едно определено чувство за това, което човекът дължи на това животно.
Там съществуваше една силно развита памет, а и други някои качества; обаче да се развие умът заедно с това, което принадлежи към тази способност, с обръщане по гледа към външния свят, това е задачата на петата (Следатлантската) епоха. Този, който насочва ясновиждащ поглед към окръжаващия свят, запитва: "На кой факт дължим ние човеците това, че сме станали интелегентни същества? Коя животинска форма сме изхвърляли ние от себе си, за да станем интелегенти същества, същества надарени с ум? "Колкото и странно, колкото и чудновато да изглежда това, но то отговаря на истината: ако около нас не съществуваха животните, които са представени от рода на коня никога човекът не би могъл да развие ума. В миналите времена човекът още е чувствувал това.
Всички интимни връзки, които са се развили между определени човешки раси и коня, произхождат от едно чувство, което може да се сравни с тайнственото чувство на любовта между двата пола; от едно определено чувство за това, което човекът дължи на това животно.
Ето защо още преди възникването на новата култура във времето на древна Индия конят играеше една тайнствена роля в религиозния култ, в богослужението. И всичко, което е свързано с различните обичаи относно коня, води своя произход от този факт.
към текста >>
274.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това е само
сравни
телно казано.
Такава каша беше основната маса на тази Луна, така както основната маса на нашата Земя е почвата. В нея се намираха части подобни на дървото или на кората на дърво. Когато днес се изкачвате на планина, вие стъпвате върху скали. На старата Луна вие бихте стъпвали върху една почва, която, когато беше твърда, беше като един вид дървен материал, като едно дървено платно. Вместо гранит вие бихте намерили късове наподобяващи дърво.
Това е само сравнително казано.
Такава беше основната маса на Луната и от нея постоянно излизаха израстъци. Следователно това беше най-нисшето царство, подобно на днешното минерално царство, което тогава се намираше между днешното минерално и растително царство, т.е. беше един вид оживено минерално царство. То живееше по определен начин. То беше такова, че постоянно даваше израстъци.
към текста >>
275.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Обикновено това
сравнение
изглежда извънредно убедително и сега те разбират, как някога от такава една мъглявина са се отделили Сатурн, Юпитер, Марс, Земята, Венера, Меркурий.
Отгоре се забожда една карфица и започва да се върти. От малката сферичка се отделя първо една капка, която се върти около по-голямата като едно външно тяло. После се отделя втора, трета капка, и накрая в средата остава една по-голяма капка, около която се въртят по-малките. Ето ви една планетарна система в малък мащаб, казва се. И хората си мислят: Защо тази първична мъглявина да не е възникнала някога чрез въртене нашата слънчева система, когато и сега можем да подражаваме това с една такава миниатюрна слънчева система?
Обикновено това сравнение изглежда извънредно убедително и сега те разбират, как някога от такава една мъглявина са се отделили Сатурн, Юпитер, Марс, Земята, Венера, Меркурий.
Но цялата тази история, не само сравнението, а въобще целият възглед е плод на късогледството на всяка съвременна мисъл. Защото тези, които така убедително устройват това сравнение и които често пъти са твърде учени хора, забравят при това само едно нещо: Че те са именно там, хващат карфицата и я въртят. Без съмнение в някои области на живота забравянето на себе си е много добро нещо, но в този случай забравяйки експериментатора, забравя се най-важното, без което капката олио въобще не би се завъртяло. Най-малко би трябвало ученият, който приема подобно суеверие тук ние наричаме суеверие Кант-Лапласовата система -, най-малко този учен би трябвало да бъде малко последователен в своето мислене и да приеме поне, че някога някакво същество е седнало в пространството на някакъв исполински стол и е поставило в движение една исполинска ос. Това поне би трябвало да се предположи; но постепенно човешкото мислене така е свикнало с това, да взема предвид само материалното, че съвсем не се забелязва противоречието на подобно сравнение.
към текста >>
Но цялата тази история, не само
сравнение
то, а въобще целият възглед е плод на късогледството на всяка съвременна мисъл.
От малката сферичка се отделя първо една капка, която се върти около по-голямата като едно външно тяло. После се отделя втора, трета капка, и накрая в средата остава една по-голяма капка, около която се въртят по-малките. Ето ви една планетарна система в малък мащаб, казва се. И хората си мислят: Защо тази първична мъглявина да не е възникнала някога чрез въртене нашата слънчева система, когато и сега можем да подражаваме това с една такава миниатюрна слънчева система? Обикновено това сравнение изглежда извънредно убедително и сега те разбират, как някога от такава една мъглявина са се отделили Сатурн, Юпитер, Марс, Земята, Венера, Меркурий.
Но цялата тази история, не само сравнението, а въобще целият възглед е плод на късогледството на всяка съвременна мисъл.
Защото тези, които така убедително устройват това сравнение и които често пъти са твърде учени хора, забравят при това само едно нещо: Че те са именно там, хващат карфицата и я въртят. Без съмнение в някои области на живота забравянето на себе си е много добро нещо, но в този случай забравяйки експериментатора, забравя се най-важното, без което капката олио въобще не би се завъртяло. Най-малко би трябвало ученият, който приема подобно суеверие тук ние наричаме суеверие Кант-Лапласовата система -, най-малко този учен би трябвало да бъде малко последователен в своето мислене и да приеме поне, че някога някакво същество е седнало в пространството на някакъв исполински стол и е поставило в движение една исполинска ос. Това поне би трябвало да се предположи; но постепенно човешкото мислене така е свикнало с това, да взема предвид само материалното, че съвсем не се забелязва противоречието на подобно сравнение.
към текста >>
Защото тези, които така убедително устройват това
сравнение
и които често пъти са твърде учени хора, забравят при това само едно нещо: Че те са именно там, хващат карфицата и я въртят.
После се отделя втора, трета капка, и накрая в средата остава една по-голяма капка, около която се въртят по-малките. Ето ви една планетарна система в малък мащаб, казва се. И хората си мислят: Защо тази първична мъглявина да не е възникнала някога чрез въртене нашата слънчева система, когато и сега можем да подражаваме това с една такава миниатюрна слънчева система? Обикновено това сравнение изглежда извънредно убедително и сега те разбират, как някога от такава една мъглявина са се отделили Сатурн, Юпитер, Марс, Земята, Венера, Меркурий. Но цялата тази история, не само сравнението, а въобще целият възглед е плод на късогледството на всяка съвременна мисъл.
Защото тези, които така убедително устройват това сравнение и които често пъти са твърде учени хора, забравят при това само едно нещо: Че те са именно там, хващат карфицата и я въртят.
Без съмнение в някои области на живота забравянето на себе си е много добро нещо, но в този случай забравяйки експериментатора, забравя се най-важното, без което капката олио въобще не би се завъртяло. Най-малко би трябвало ученият, който приема подобно суеверие тук ние наричаме суеверие Кант-Лапласовата система -, най-малко този учен би трябвало да бъде малко последователен в своето мислене и да приеме поне, че някога някакво същество е седнало в пространството на някакъв исполински стол и е поставило в движение една исполинска ос. Това поне би трябвало да се предположи; но постепенно човешкото мислене така е свикнало с това, да взема предвид само материалното, че съвсем не се забелязва противоречието на подобно сравнение.
към текста >>
Това поне би трябвало да се предположи; но постепенно човешкото мислене така е свикнало с това, да взема предвид само материалното, че съвсем не се забелязва противоречието на подобно
сравнение
.
Обикновено това сравнение изглежда извънредно убедително и сега те разбират, как някога от такава една мъглявина са се отделили Сатурн, Юпитер, Марс, Земята, Венера, Меркурий. Но цялата тази история, не само сравнението, а въобще целият възглед е плод на късогледството на всяка съвременна мисъл. Защото тези, които така убедително устройват това сравнение и които често пъти са твърде учени хора, забравят при това само едно нещо: Че те са именно там, хващат карфицата и я въртят. Без съмнение в някои области на живота забравянето на себе си е много добро нещо, но в този случай забравяйки експериментатора, забравя се най-важното, без което капката олио въобще не би се завъртяло. Най-малко би трябвало ученият, който приема подобно суеверие тук ние наричаме суеверие Кант-Лапласовата система -, най-малко този учен би трябвало да бъде малко последователен в своето мислене и да приеме поне, че някога някакво същество е седнало в пространството на някакъв исполински стол и е поставило в движение една исполинска ос.
Това поне би трябвало да се предположи; но постепенно човешкото мислене така е свикнало с това, да взема предвид само материалното, че съвсем не се забелязва противоречието на подобно сравнение.
към текста >>
Отначало той беше едно същество, което възприемаше по съвършено друг начин в
сравнение
с днешния човек; ние вече загатнахме за това още в първата сказка и по-нататък също; днес искаме да покажем още веднъж и по-точно тази съвършено друга форма на възприемане света от тогавашния човек.
Сушата, на която живееше тогава човекът, загина главно чрез действията на злата воля на човеците. И само една малка част от тогавашните хора (тук ние отново трябва да правим разлика между развитие на расите и развитие на душите!) се спаси и премина в следващата епоха, която можем да опишем правилно, защото тук вече можем да намерим думи в нашия език, които могат да предадат ясновидското възприятие. След тази катастрофа ние идваме в Атлантската епоха, през време на която човекът се разви на един континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан, между Европа и Америка. Човекът живееше тогава при съвършено други физически и въобще при съвършено други условия.
Отначало той беше едно същество, което възприемаше по съвършено друг начин в сравнение с днешния човек; ние вече загатнахме за това още в първата сказка и по-нататък също; днес искаме да покажем още веднъж и по-точно тази съвършено друга форма на възприемане света от тогавашния човек.
Човекът още притежаваше един вид старо ясновидство, поради това, че устройството на членовете на неговото тяло беше различно от днешното. Етерното тяло не беше още така тясно свързано с физическото тяло Едвам към края на Атлантската епоха излизащото навън етерно тяло се прибра навътре във физическото тяло и получи формата на днешното физическо тяло в областта на главата. Чрез това, че този древен атлант беше устроен по този начин, по този съвършено различен начин от днешния човек, връзката на неговите членове беше друга и целият живот на неговото съзнание беше различен. Именно тук трябва да засегнем една много важна, но същевременно много тайна глава, ако искаме да разберем правилно автора на Откровението.
към текста >>
В земята проникна една съвършено нова Сила, най-важният Импулс за земното развитие, в
сравнение
с който всичко станало до тогава беше само подготовка.
А това става с неимоверна бързина, така щото човек трябва да си каже: от този момент със Земята е станала една коренна промяна; аурата на Земята се е променила изцяло. Кой е този момент? Това е моментът, когато на Голгота потече кръвта от раните на Спасителя. Този момент е извънредно важен, най-важният от цялото развитие на нашата Земя. Моментът, когато кръвта изтече от раните на Спасителя, е същият този, в който и аурата на Земята се преобрази.
В земята проникна една съвършено нова Сила, най-важният Импулс за земното развитие, в сравнение с който всичко станало до тогава беше само подготовка.
към текста >>
276.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но когато
сравняв
аме изтока и запада, когато се взираме в глъбините и основите на народите, ние съзираме забележителни явления.
Но въпреки всичко това сред тази наша съвременна култура се подготвя онова, за което има заложби в определени народи на източна Европа, главно на северо-източна Европа. Подготвят се народи да възкръснат от известна тъпота и да донесат могъщи, велики духовни импулси, да донесат нещо, което е противоположно на ума. Преди 6-та културна епоха, символизирана чрез църквата от Филаделфия, ние ще изпитаме едно мощно обединение на народите, един вид брак между интелигентността, между ума от една страна и духовността от друга. Днес ние изпитваме едвам зорите на това бракосъчетание и никой не бива да схваща това, което току що казах, като една възхвала на нашето време. Защото не се пеят хвалебствия на Слънцето, когато още едвам имаме признаци за зазоряване.
Но когато сравняваме изтока и запада, когато се взираме в глъбините и основите на народите, ние съзираме забележителни явления.
Нека не схващаме това като едно вземане на страна. Аз исках да вложа в тези сказки пълна обективност и те са далече от всичко, което може да се нарече вземане на страна.
към текста >>
Но вие можете да
сравни
те обективно това, което се постига в западна Европа като наука, философия, с това, което възниква на изток, да речем у Толстой.
Но вие можете да сравните обективно това, което се постига в западна Европа като наука, философия, с това, което възниква на изток, да речем у Толстой.
Не е необходимо човек да бъде последовател на Толстой, но вярно е едно нещо: В една такава книга като тази на Толстой върху Живота можете да прочетете една страница, когато разбирате да четете както трябва, и да сравните прочетеното с цели библиотеки в западна Европа. И тогава можете да си каже следното: В западна Европа се създава духовна култура с ума, от множество подробности с помощта на ума се изработват някои неща, които трябва да направят света разбираем в това отношение западната култура е произвела такива неща, че никоя епоха не би могла да я надмине. Но това, което може да се каже в 30 тома на такива западно-европейски библиотеки, вие можете да го намерите събрано в 10-на реда, когато разберете такава една книга, като книгата на Толстой "Върху живота". Там в една примитивна форма се казва нещо, но казаното само в няколко реда има такава ударна сила, че то се равнява на това, което на запад се изработва от подробности и е изразено в десетки томове. Тук трябва да можем да преценяваме, какво възниква в глъбините на духа, кое има духовни основи и кое не.
към текста >>
Не е необходимо човек да бъде последовател на Толстой, но вярно е едно нещо: В една такава книга като тази на Толстой върху Живота можете да прочетете една страница, когато разбирате да четете както трябва, и да
сравни
те прочетеното с цели библиотеки в западна Европа.
Но вие можете да сравните обективно това, което се постига в западна Европа като наука, философия, с това, което възниква на изток, да речем у Толстой.
Не е необходимо човек да бъде последовател на Толстой, но вярно е едно нещо: В една такава книга като тази на Толстой върху Живота можете да прочетете една страница, когато разбирате да четете както трябва, и да сравните прочетеното с цели библиотеки в западна Европа.
И тогава можете да си каже следното: В западна Европа се създава духовна култура с ума, от множество подробности с помощта на ума се изработват някои неща, които трябва да направят света разбираем в това отношение западната култура е произвела такива неща, че никоя епоха не би могла да я надмине. Но това, което може да се каже в 30 тома на такива западно-европейски библиотеки, вие можете да го намерите събрано в 10-на реда, когато разберете такава една книга, като книгата на Толстой "Върху живота". Там в една примитивна форма се казва нещо, но казаното само в няколко реда има такава ударна сила, че то се равнява на това, което на запад се изработва от подробности и е изразено в десетки томове. Тук трябва да можем да преценяваме, какво възниква в глъбините на духа, кое има духовни основи и кое не. Както свръхзрелите култури имат в себе си нещо изсушаващо, така нововъзникващите култури съдържат свеж живот и нова тласкаща сила.
към текста >>
277.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тъй като няколкократно вече говорихме за това, че нашите 7 култури ще завършат с войната на всички против всички, ние ще трябва да си представим една такава война като нещо съвършено различно в
сравнение
с представите, които до сега имаме за войните.
Тъй като няколкократно вече говорихме за това, че нашите 7 култури ще завършат с войната на всички против всички, ние ще трябва да си представим една такава война като нещо съвършено различно в сравнение с представите, които до сега имаме за войните.
Трябва да имаме предвид, коя е основата, коя е истинската причина за тази война. Основата или причината на тази война ще бъде тази, че егоизмът, себелюбието на хората ще вземат надмощие в живота на Земята. Сега в нашите разглеждания ние стигнахме до там, че можахме да видим, какъв двуостър меч е този Аз на човека. Който не размисля напълно, че този Аз е един двуостър меч, той едва ли ще може да разбере целият смисъл на развитието на човечеството и на света. От една страна този Аз е причината хората да се втвърдят в себе си, да искат да поставят в услуга на този свой Аз всички външни неща и вътрешни блага, всичко, до което могат да се домогнат.
към текста >>
278.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
А през Сатурновия период царствата са били съвършено различно устроени в
сравнение
с днешните земни царства.
Ако вземем предвид само нашата настояща Земя, можем да наречем степените на живота като говорим за 7-те царства; защото на земята 7-те степени на живота съвпадат със 7-те царства. Така, 1-та степен на живота наричаме първо елементарно царство; 2-та второто, 3-та третото елементарно царство, 4-та е минералното царство, 5-та растителното царство, 6-та животинското царство и 7-та човешкото царство. Тогава можем да кажем, че на всяка една от тези степени на съзнанието биват изминати 7 такива степени на живота или 7 царства. Но ако бихме назовали сте пените на живота изминати на Сатурн със същите названия царства -, бихме създали погрешни представи. Защото изразите за тези царства са изковани според нашите земни опитности.
А през Сатурновия период царствата са били съвършено различно устроени в сравнение с днешните земни царства.
Ние можем само да кажем: Аналогично на тези земни царства и на Сатурн също е имало 7 царства, такива 7 царства е имало и на старото Слънце. Нещо по-близо до земните са 7-те царства на старата Луна, защото от 7-те степени на живота съществуващи на Луната са се получили именно 7-те земни царства. На Земята ние можем вече да опишем по-лесно тези царства, въпреки че днес е извънредно трудно да се даде на човека една представа за 3-те елементарни царства. Днешният човек счита, че той има една здрава представа за минералното, растителното, животинското и човешките царства, но и това не е вярно.
към текста >>
В
сравнение
с пълната действителност това не може още да се уподоби даже с вътрешното скеле на една сграда, а само с външното, върху което зидарите строят и зидат.
В сравнение с пълната действителност това не може още да се уподоби даже с вътрешното скеле на една сграда, а само с външното, върху което зидарите строят и зидат.
То бива разтурено, когато сградата е завършена. Така и мисловното скеле трябва да бъде разтурено, ако искаме да имаме пред себе си истината такава, каквато тя е в действителност. Ако считаме тази отвлеченост за нещо действително, тогава ние не говорим за действителен Окултизъм, а само за представата, която съвременният човек може да си състави за окултните факти. Така както днес човекът си съставя представа за окултните факти, това се съдържа в една такава схема. Но това е безплодно.
към текста >>
279.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Можете да си го изясните чрез едно
сравнение
.
Ние се намираме в 172-то състояние на формата. Точната среда би била в Четвъртата епоха; но ние се намираме в петата епоха, следователно малко оттатък е средата. По този начин не отговаря напълно на истината, че се намираме действително в средата на развитието. на основата на това положение стои един особен факт.
Можете да си го изясните чрез едно сравнение.
Ако го разберете добре, ще видите, че това е един важен факт. Действително положението е такова: По отношение на големите главни състояния ние се намираме в средата на мировото развитие; но по отношение на онези състояния, които ни засягат най-отблизо, ние се намираме малко оттатък средата.
към текста >>
Така в тайната на числото 666 или на Сорадт е скрита тайната на черната магия; а изкусителят към черната магия, към онова ужасно престъпление в развитието на земята, с което не може да се
сравни
никое престъпление, е изобразен в откровението чрез образа на звяра с двата рога.
Едвам когато онова, което е белег на съществата в добрия смисъл, на онези същества, които носят спасение на човешкия род, едвам когато духовното възвисяване, духовният подем се превърне в противоположното нему, когато духовната сила е поставена в служба на низшия принцип на Аза, тогава тя може да доведе хората до там, щото звярът с двата рога да добие власт над тях! Злоупотребата с духовните сили е свързана с онази сила на звяра с двата рога. А тази злоупотреба с духовните сили ние наричаме черна магия, противоположно на правилното използуване на духовните сили, които наричаме бяла магия. И така, чрез това, че човешкият род се разделя на две части, той ще се подготви от една страна да се издигне във все по-одухотворено състояние и чрез това да навлезе в добрата употреба на духовните сили, в бялата магия; а от друга страна това, което злоупотребява с духовните сили, ще се подготви за най-дивата сила на звяра с двата рога, за черната магия. Накрая човечеството ще се раздели на такива същества, които практикуват бялата магия, и на такива, които практикуват черната магия.
Така в тайната на числото 666 или на Сорадт е скрита тайната на черната магия; а изкусителят към черната магия, към онова ужасно престъпление в развитието на земята, с което не може да се сравни никое престъпление, е изобразен в откровението чрез образа на звяра с двата рога.
към текста >>
280.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И ако днес някой човек би говорил даже така, че неговият глас да звучи непосредствено като огън на духа, това би било все пак нещо слабо в
сравнение
с възможностите, които съществуват в бъдещето, по-развити тела, за да насочваме хората към духовно движение.
Важното е, че тази част на човечеството приема първата съзнателна заложба за духовен възход. Но чрез това, че днес се отделя една група хора, за да основе един велик съюз на братството, който ще премине да живее в епохата на 7-те печата, чрез това и за онези хора, които днес са глухи спрямо истините на антропософския светоглед, се създава една добра възможност. Защото до настъпването на войната на всички против всички живеещите днес на Земята души ще минат още много прераждания; до настъпването на решаващия момент след войната на всички против всички, а също и след това за епохите на печатите ние ще минем през много преобразования и хората ще имат често пъти случай да отворят своето сърце за духовния светоглед, който днес се влива чрез Антропософското Движение. Такива случаи ще има често пъти и вие не трябва да мислите, че в бъдеще тези случаи ще бъдат само такива, каквито днешните. Начинът, по който днес сме в състояние да предаваме на другите хора духовния светоглед, е твърде слаб.
И ако днес някой човек би говорил даже така, че неговият глас да звучи непосредствено като огън на духа, това би било все пак нещо слабо в сравнение с възможностите, които съществуват в бъдещето, по-развити тела, за да насочваме хората към духовно движение.
към текста >>
Когато човечеството в неговата цялост ще се е развило все по-високо и по-високо в следващите времена, тогава ще се добият и съвършено други средства, чрез които духовният светоглед ще може да проникне в сърцата и най-пламенното днешно слово ще бъде малко и слабо в
сравнение
с това, което ще действува в бъдеще, за да даде възможност духовният светоглед да проникне във всички души, които днес още живеят в тела, в които не тупти никакво сърце за този духовен светоглед.
Когато човечеството в неговата цялост ще се е развило все по-високо и по-високо в следващите времена, тогава ще се добият и съвършено други средства, чрез които духовният светоглед ще може да проникне в сърцата и най-пламенното днешно слово ще бъде малко и слабо в сравнение с това, което ще действува в бъдеще, за да даде възможност духовният светоглед да проникне във всички души, които днес още живеят в тела, в които не тупти никакво сърце за този духовен светоглед.
към текста >>
Това същество, което описахме като звяр с два рога, ние трябва да си го представим така, че като съблазняващо съществото е от съвършено друго естество в
сравнение
с човека.
Едвам когато ще се започне с това, че човекът ще е минал вече букваря на черната магия, тогава той ще се намира в опасния път към бездната; а този буквар на черната магия се състои в това, че онзи човек, който става ученик на черния маг, е заставен да унищожава живота напълно съзнателно, да прибавя колкото е възможно повече болка и страдание на живота при убиването и да намира удоволствие в това прибавяне на страданието. Когато е налице намерението да се боде и реже в едно живо същество с намерението да се изпита удоволствие, блаженство при това причиняване на страдание, в това се състои букварят на черната магия. Това, което надхвърля вече такава практика, за него не може да се говори. Но вие ще намерите за достатъчно отвратително, когато ви се казва, че начинаещият в черната магия е заставен да реже и боде в живо месо; не така, както вивисекторът реже това е също нещо представляващо достатъчно зло но самата вивисекция (режете в живо същество при опити на учените) се преодолява в самите хора практикуващи вивисекцията, когато минавайки през Кама-Лока те сами изпитват болките причинени на техните жертви и затова в бъдеще се отказват от вивисекцията. Но които реже систематично в живо същество и от това изпитва удоволствие, той тръгва по наклонената плоскост на черната магия и чрез това за него се дава възможност да идва все по-близо и по-близо до звяра с двата рога.
Това същество, което описахме като звяр с два рога, ние трябва да си го представим така, че като съблазняващо съществото е от съвършено друго естество в сравнение с човека.
То произхожда от други епохи на света, приело е в себе си наклонностите на другите епохи на света и ще изпитва дълбоко задоволство, когато се натъкне на същества, каквито ще бъдат тези зли човешки същества, които вътрешно са се опълчили против приемането на това, което може да се излее като добро на Земята.
към текста >>
281.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Колко бедни в
сравнение
с това са личните изживявания!
Когато те се вмъкнат в звуците, възниква художественият говор. Обаче той може да си създаде едно отражение и във физическото тяло: и тогава това, което пронизва въздушния полъх като градивна, формообразуваща етерна сила, като оформяне на звуковата вълна, се превръща във формиране на физическия жест. И преди всичко ръцете - докосвайки не земята, а направо съдбата - са тези, които са в състояние да следват тези форми на въздушния полъх. В тяхната подвижност е скрита възможността да възпроизвеждат огромното богатство на говора и по този начин все повече и повече да одухотворяват тялото. Така възникващото физическо движение подсказва какво се разиграва същевременно в етерния свят, какво се видоизменя стократно, обхващайки в себе си онова богатство, което представлява човешкия говор.
Колко бедни в сравнение с това са личните изживявания!
към текста >>
282.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Този живот просто не би могъл да се
сравняв
а с днешния живот, а и
сравнение
то не би имало никакъв смисъл.
Когато сме отправяли поглед към пирамидите, когато сме съзерцавали сфинкса, колко различно е протичал онзи живот, колко различно е живяла тогава нашата душа между раждането и смъртта!
Този живот просто не би могъл да се сравнява с днешния живот, а и сравнението не би имало никакъв смисъл.
Тогава през Египетската епоха душата изживяваше нещо съвършено различно от това, което изживяваше в гръцкия свят, или в епохата на Карл Велики, или което тя изживява в наши дни. Другият свят, духовният свят също претърпява определено развитие и това, което човекът днес изживява между смъртта и новото раждане, е нещо коренно различно от всичко онова, което изживяваше древният египтянин след като напускаше физическото тяло. Както мумифицирането се е развило в хода на времето и е станало причина за днешното умонастроение на човека, както този външен живот се е повтарял от Третата в Петата епоха, така също е настъпил и един напредък в развитието на онези тайнствени светове, в които душите пребивават между смъртта и новото раждане; тук ние също ще открием определени връзки и зависимости. И тогава действително ще сме допринесли за разбирането на това, което живее в нас като плод от онези древни времена. Несъмнено, тук ние ще навлезем в по-трудните места от лабиринта на Земното развитие.
към текста >>
283.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Нека да си послужим с едно
сравнение
.
Нека да си послужим с едно сравнение.
Да вземем едно семе от роза, от една дива роза, едно добре запазено семе. Какво вижда този, който го разглежда? Той вижда едно малко тяло, и ако не знае предварително какво следва, никога не би могъл да узнае как от това семе ще израстне една роза. От формата на семето не могат да се правят никакви по-нататъшни предвиждания. Обаче този, който има известни ясновидски дарби, ще може да изживее следното.
към текста >>
Ние ще разберем по-добре това ясновидско съзнание, ако го
сравни
м с днешното съзнание.
Ние ще разберем по-добре това ясновидско съзнание, ако го сравним с днешното съзнание.
Днес от сутрин до вечер човекът възприема света с външните си сетива. Чрез дейността на сетивните си органи той непрекъснато стига до зрителни и слухови впечатления и т.н. Обаче с настъпването на нощта - що се отнася до човека - сетивният свят потъва в едно море на безсъзнателност. Впрочем за окултиста това не е никаква безсъзнателност, а само една по-ниска степен на съзнание. Сега е необходимо да припомним, че днешният човек има едно двойно съзнание: едно ясно дневно съзнание, и едно сънищно съзнание.
към текста >>
284.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Физическото тяло беше такова, че бихме могли да го
сравни
м приблизително с телата на някои морски животни: ние бихме могли да го докоснем, но не и да го видим; то беше пронизано от определени насочващи линии, които проблясваха в него.
Тогава съществуваха онези състояния на съзнанието, които вече описахме. Ако бихме попаднали в онези времена, ние все още не бихме намерили човека в неговата сегашна форма. Тогава той беше устроен по съвсем друг начин. Нека впрочем да се пренесем в първата половина на Атлантската епоха. Тогавашният човек също беше изграден от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, обаче физическото тяло изглеждаше съвсем различно.
Физическото тяло беше такова, че бихме могли да го сравним приблизително с телата на някои морски животни: ние бихме могли да го докоснем, но не и да го видим; то беше пронизано от определени насочващи линии, които проблясваха в него.
Физическото тяло беше много по-меко от днешното; в него нямаше още никакви кости. Макар и да съществуваха някои хрущялни зачатъци на скелета, все пак тогавашното физическо тяло коренно се различаваше от днешното. Напротив, етерното тяло беше много по-важната съставна част на човешкото същество. Физическото тяло на човека беше малко или много еднакво с днешното, обаче етерното тяло беше огромно. За отделните хора това етерно тяло беше различно и ние бихме могли да опишем четири различни типа.
към текста >>
Другите хора все още притежаваха животински форми, животински тела, физическото тяло беше малко в
сравнение
с огромните етерни тела, то представляваше по-скоро една тромава животинска субстанция.
Ако днес човек срещне един посветен, той съвсем не би могъл да го познае по неговата външност. Днес малцина биха познали един такъв посветен по неговата външност, защото днес след като физическото тяло на човека е напреднало толкова много в своето развитие, а въпреки това посветеният трябва да живее в едно такова тяло, последното се различава от другите човешки тела само по някои интимни подробности. Обаче в миналото посветеният беше много, много различен от останалите хора.
Другите хора все още притежаваха животински форми, животински тела, физическото тяло беше малко в сравнение с огромните етерни тела, то представляваше по-скоро една тромава животинска субстанция.
Посветеният се различаваше по това, че в своето физическо тяло той беше подобен на днешната човешка форма, че носеше едно човешко лице подобно на днешното човешко лице, че притежаваше един преден мозък като този на днешния средностатистически човек. Тогава посветените имаха един много развит мозък, докато при другите мозъкът беше неразвит. Тези посветени имаха своите школи и там - чрез определени методи - те приемаха ученици от нормалното човечество, доколкото те бяха зрели и достатъчно развити.
към текста >>
285.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ако си представим, че целия заобикалящ ни свят, който виждаме, е одухотворен, ние можем да го
сравни
м приблизително с една етерна мъглявина.
Риши. За тази цел нека отново да насочим поглед към големия свят. Ние трябва да сме наясно, че онова, което можем да възприемаме с физически сетива, с очите и т.н., е една последица от духовното.
Ако си представим, че целия заобикалящ ни свят, който виждаме, е одухотворен, ние можем да го сравним приблизително с една етерна мъглявина.
После тази етерна мъглявина постепенно се е сгъстявала; тя е слязла до агрегатното на материята и така от нея са се образували различните небесни тела; стигнало се до отделянето на Слънцето, Земята, Луната.
към текста >>
286.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче същевременно трябва да кажем, че всичко онова, което е от етерно естество и е свързано с Луната и с нейните физически субстанции, в по-голямата си част представлява нещо твърде малоценно, упадъчно в
сравнение
с това, което под формата на етерни сили се намира в нашето собствено тяло.
Това противоречие е само привидно и то изчезва, ако разглеждаме фактите не едностранчиво, а в тяхната взаимна вързаност. Във всеки случай, ако днес бихме могли да изследваме физическата маса на Луната, ние щяхме да установим, че върху нея не би могъл да се развива един такъв живот, какъвто имаме сега на Земята.
Обаче същевременно трябва да кажем, че всичко онова, което е от етерно естество и е свързано с Луната и с нейните физически субстанции, в по-голямата си част представлява нещо твърде малоценно, упадъчно в сравнение с това, което под формата на етерни сили се намира в нашето собствено тяло.
И едва когато ясновидски бихме разгледали онова, което представлява астралната същност на отделните Лунни Същества - за тях непременно трябва да говорим - ние бихме могли да се убедим, че в сравнение с най-лошото, което съществува на нашата Земя като низши чувства, на Луната съществува нещо неизмеримо по-лошо и по-малоценно. Следователно, по отношение на астралното, етерното и физическото естество на Луната ние можем да говорим за такива Същества, за такива елементи, които трябваше да бъдат изхвърлени, за да може нашата Земя да продължи по своя еволюционен път освободена от вредни влияния.
към текста >>
И едва когато ясновидски бихме разгледали онова, което представлява астралната същност на отделните Лунни Същества - за тях непременно трябва да говорим - ние бихме могли да се убедим, че в
сравнение
с най-лошото, което съществува на нашата Земя като низши чувства, на Луната съществува нещо неизмеримо по-лошо и по-малоценно.
Това противоречие е само привидно и то изчезва, ако разглеждаме фактите не едностранчиво, а в тяхната взаимна вързаност. Във всеки случай, ако днес бихме могли да изследваме физическата маса на Луната, ние щяхме да установим, че върху нея не би могъл да се развива един такъв живот, какъвто имаме сега на Земята. Обаче същевременно трябва да кажем, че всичко онова, което е от етерно естество и е свързано с Луната и с нейните физически субстанции, в по-голямата си част представлява нещо твърде малоценно, упадъчно в сравнение с това, което под формата на етерни сили се намира в нашето собствено тяло.
И едва когато ясновидски бихме разгледали онова, което представлява астралната същност на отделните Лунни Същества - за тях непременно трябва да говорим - ние бихме могли да се убедим, че в сравнение с най-лошото, което съществува на нашата Земя като низши чувства, на Луната съществува нещо неизмеримо по-лошо и по-малоценно.
Следователно, по отношение на астралното, етерното и физическото естество на Луната ние можем да говорим за такива Същества, за такива елементи, които трябваше да бъдат изхвърлени, за да може нашата Земя да продължи по своя еволюционен път освободена от вредни влияния.
към текста >>
287.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Египетският посветен беше органически свързан с онези тайни; ето защо в
сравнение
с египетските посветени, гръцките свещенослужители изглеждаха като малки, сричащи деца.
Когато гръцките посветени бяха запознавани с тези тайни на египтяните, те научаваха и още нещо, но в общи линии то беше същото, каквото знаеха египетските посветени. Те само го обозначаваха с един друг език. Египетските посветени имаха силно развити ясновидски дарби, така че много от техните ученици можеха да виждат в далечното минало.
Египетският посветен беше органически свързан с онези тайни; ето защо в сравнение с египетските посветени, гръцките свещенослужители изглеждаха като малки, сричащи деца.
И наистина, забележителни са думите, които веднъж един египетски жрец, срещайки Солон, изрече: „О, Солоне, Солоне, все пак, вие гърците винаги си оставате деца, фактически възрастни гърци няма. Всички вие сте духовно млади, защото нямате никакви древни светогледи, нито предания, които са устояли на времето (Платон: „Тимей”). Египтянинът подчертаваше, че египетската мъдрост превъзхожда всичко онова, което може да бъде изживяно в материалния свят. Само посветените в Елевзинските Мистерии бяха достатъчно напреднали, обаче в тях участвуваха ограничен брой ученици. Обаче това, което египетският посветен виждаше за онзи период от Земното развитие: че Богът Озирис се беше отделил от Слънцето и беше отишъл на Луната, като оттам отразяваше Слънчевата светлина - това, което вършеше този Бог, то беше свещено също и за гърците.
към текста >>
288.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Нека да си припомним с какви примитивни средства са били построени гигантските пирамиди и да
сравни
м това с размаха на египетския Дух, който можа да навлезе в тайните на мировото Битие.
Достатъчно е само да отправим безпристрастен поглед към нашето обкръжение, за да се убедим, че това отчасти вече е станало. Материализмът е видимият израз на това низходящо движение. Вярно е, че в нито една друга епоха човекът не е постигал такава власт над материята както днес, обаче това е единствено заради задоволяване на телесните нужди.
Нека да си припомним с какви примитивни средства са били построени гигантските пирамиди и да сравним това с размаха на египетския Дух, който можа да навлезе в тайните на мировото Битие.
Достатъчно е да се замислим до каква голяма степен изображенията на Боговете бяха за египтяните отражение на всичко онова, което в миналото беше станало в Космоса и на Земята. Онзи, който в древен Египет можеше да вижда в духовния свят, продължаваше да живее в това, което беше станало невидимо през Атлантската епоха, но което на свой ред се беше превърнало в определен факт от Земното развитие през Лемурийската епоха. И онзи, който не беше посветен, който принадлежеше на народа, с дълбокия си усет и с цялата си душа, той можеше да навлиза навътре в тези духовни светове. Но колко примитивни бяха средствата, с които хората трябваше да работят в материалния свят! Нека да сравним тогавашните условия с днешните условия.
към текста >>
Нека да
сравни
м тогавашните условия с днешните условия.
Нека да си припомним с какви примитивни средства са били построени гигантските пирамиди и да сравним това с размаха на египетския Дух, който можа да навлезе в тайните на мировото Битие. Достатъчно е да се замислим до каква голяма степен изображенията на Боговете бяха за египтяните отражение на всичко онова, което в миналото беше станало в Космоса и на Земята. Онзи, който в древен Египет можеше да вижда в духовния свят, продължаваше да живее в това, което беше станало невидимо през Атлантската епоха, но което на свой ред се беше превърнало в определен факт от Земното развитие през Лемурийската епоха. И онзи, който не беше посветен, който принадлежеше на народа, с дълбокия си усет и с цялата си душа, той можеше да навлиза навътре в тези духовни светове. Но колко примитивни бяха средствата, с които хората трябваше да работят в материалния свят!
Нека да сравним тогавашните условия с днешните условия.
Достатъчно е само да прочетем множеството днешни хвалебствия от нашите вестници, които славят големия напредък на нашето време. Естествено, от страна на Духовната наука не бива да се възразява срещу всичко това. Подчинявайки елементите, човекът постига все повече и повече. Обаче нека да разгледаме нещата и от друга гледна точка.
към текста >>
289.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Ако си послужим с едно тривиално
сравнение
, бихме могли да кажем: Един майстор на часовници първо има идеята, мисълта за часовника, и едва после той може да изработи часовника.
Ако си послужим с едно тривиално сравнение, бихме могли да кажем: Един майстор на часовници първо има идеята, мисълта за часовника, и едва после той може да изработи часовника.
Часовникът е направен според предварителната идея на часовникаря, а после всеки може да го разглоби и да анализира идеите, според които часовникарят е изработил своя часовник. Сега другият човек проследява идеите на часовникаря. Общо взето, само така би трябвало да се отнася човекът с оглед на сегашната си еволюционна степен към първичната Мъдрост на висшите Същества. Всички имагинации, инспирации, интуиции, всички идеи и мисли, според които е създаден нашият видим свят, вече са били тяхно притежание. Но сега човекът отново открива във видимия свят тези мисли и идеи; и издигайки се до ясновидството, той намира също и имагинациите, инспирациите и интуициите, чрез които отново прониква в света на висшите Същества.
към текста >>
До
сравни
телно скоро време, в тези затворени кръгове беше възможно да се приема живата Мъдрост; едва впоследствие тя започна да бъде записвана под формата на книги.
Защото всичко онова, което е достигнало до наши дни, всичко, което е запазено в най-добрите книги, е само един далечен и слаб отзвук от същинската първична Мъдрост на древните Риши. В много отношения тя е само една затъмнена, една помрачена Мъдрост. Колкото и прекрасни, колкото и възвишени да са Ведите, колкото и чудно да звучат песните на Заратустра, колкото и божествен да изглежда езикът на древната египетска Мъдрост, всичко онова, пред което затаяваме дъх, не ни разкрива нищо друго, освен помрачената светлина, съдържаща се във великата Мъдрост на Хермес, във великата Мъдрост на Заратустра или във величественото познание на древните Риши. И все пак тази висша Мъдрост беше запазена за човечеството; така или иначе ти винаги е била достъпна за тесни кръгове, които са съхранявали тези "свещени тайни", както са наричали тогава този вид познание. Да, първичната Мъдрост, достъпна на човека, винаги е била съхранявана в Мистериите на Индия, Персия, Египет, Халдея, в християнските Мистерии, включително и до наши дни*6.
До сравнително скоро време, в тези затворени кръгове беше възможно да се приема живата Мъдрост; едва впоследствие тя започна да бъде записвана под формата на книги.
Поради причини, които ще изясня именно в предстоящите лекции, ние вече се намираме в епохата, когато живата Мъдрост, съхранявана до този момент в най-тесни кръгове, ще трябва да стане достояние на все по-голяма и по-голяма част от човечеството. Всъщност първичната Мъдрост на свещените Риши никога не е изчезвала. В рамките на нашето време тя просто премина през един извор на подмладяване. По-късно тази първична Мъдрост беше възвестявана на древното човечество от Заратустра и неговите ученици, от халдейските и египетските учители, от книгите на Мойсей, за да бликне отново чрез идването на Христос като един съвършено нов духовен импулс. Но засега ти е толкова интимно и дълбоко скрита, че може да проникне в човечеството само бавно и постепенно.
към текста >>
За да проследим по-нататъшното развитие, нека отново да се върнем на нашето
сравнение
.
За да проследим по-нататъшното развитие, нека отново да се върнем на нашето сравнение.
Ето, сега ние се намираме в една гъста мъгла и не можем да различим отделните светлини. Всичко е като обгърнато от мъглив ореол. После мъглата се разсейва и отделните светлини стават ясни и физически видими. Ореолът обаче изчезва и става невидим. Разбира се, тук описваме само един физически процес, който ни служи за сравнение.
към текста >>
Разбира се, тук описваме само един физически процес, който ни служи за
сравнение
.
За да проследим по-нататъшното развитие, нека отново да се върнем на нашето сравнение. Ето, сега ние се намираме в една гъста мъгла и не можем да различим отделните светлини. Всичко е като обгърнато от мъглив ореол. После мъглата се разсейва и отделните светлини стават ясни и физически видими. Ореолът обаче изчезва и става невидим.
Разбира се, тук описваме само един физически процес, който ни служи за сравнение.
Обаче при древния атлантец нещата стояха така, че когато поглеждаше Юпитер, той виждаше именно ореола, аурата! В аурата той виждаше духовните Същества, които в една от своите еволюционни степени принадлежаха именно на Юпитер. Обаче човечеството напредваше към степента на ясното физическо виждане. Но така или иначе, аурата остана. Хората не можеха вече да я възприемат, но за сметка на това физическото ядро на аурата ставаше все по-ясно и по-ясно, като в същото време изчезна именно това, което е неотменна част от видимата физическа материя.
към текста >>
290.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ако си припомните основните понятия на съвременната наука, Вие ще се съгласите, че тя не вижда никакъв смисъл да
сравняв
а "огъня" с "въздуха", "водата" или "земята"; според нея тук става дума само за агрегатни състояния на материята.
Огънят представлява четвъртия елемент.
Ако си припомните основните понятия на съвременната наука, Вие ще се съгласите, че тя не вижда никакъв смисъл да сравнява "огъня" с "въздуха", "водата" или "земята"; според нея тук става дума само за агрегатни състояния на материята.
Обаче в "топлината", или "огъня", Духовната наука вижда нещо субстанциално, и то в още по-разреден вид, отколкото го срещаме, примерно, във "въздуха". Точно както "земята" и твърдите тела могат да преминат в течна форма, така и според Духовната наука, "въздухът" може да премине в "огън". Следователно, огънят е един извънредно фин елемент, който може да прониква в другите три елемента. Огънят прониква във въздуха и го прави топъл; същото се отнася и за водата, и за земята. Докато другите три елемента, така да се каже, стоят отделно пред нашия поглед, елементът на огъня ги пронизва открай докрай.
към текста >>
Бихме могли да си послужим и с още по-фрапантно
сравнение
.
Нека да предположим, че Вие сте изправени пред някаква разновидност на топлината, следователно, пред нещо, което все още не свети; Вие възприемате външната, физическата топлина, обаче вътре в нея се съдържа и един друг, духовен елемент. Когато тази топлина стане толкова силна, че започне да свети, се образува и димът, и сега нещо от духовната същност, което се намираше в топлината, трябва да премине в дима. Тази духовна същност, която се намираше в топлината, преминава във въздухообразната формация, която наричаме "дим", следователно, в нещо, което стои по-долу от топлината и което сега, в дима и по-точно в помрачението, в мрака, който се възцарява там претърпява един вид "омагьосване". Определени духовни Същества, намиращи се в пределите на топлината, сега бих казал, позволяват да бъдат въвлечени и "омагьосани" в една по-гъста субстанция. Като "страничен продукт" от топлината винаги настъпва един вид помрачаване, един вид материализиране, едно "омагьосване" на духовни Същества.
Бихме могли да си послужим и с още по-фрапантно сравнение.
Нека да си представим и технически това днес е напълно възможно че превръщаме въздуха в течност. Самият въздух не е нищо друго, освен сгъстена топлина; той възниква от топлината, като в същото време се образува и димът. Така че в дима бива омагьосано нещо, което всъщност би искало да живее в огъня. Определени духовни Същества, които наричаме още и с името елементарни Духове*12 биват омагьосани там, в пределите на всички въздухо-образни формации, а после биват, така да се каже, изпратени на заточение в една по-низша степен на съществуванието, а именно там, където "въздухът" преминава във "вода". Ето защо във всичко, което е външно възприемаемо, Духовната наука вижда нещо, което произлиза от първичното състояние на огъня, или топлината.
към текста >>
291.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Тези грешки са
сравни
телно по-малки, ако ние съумеем да се пренесем в древните епохи.
Защото всичко на Земята е обгърнато от илюзии, от Майя, и в нашите мисли нещата изглеждат съвсем различни от това, което те представляват в действителност. Обаче не фактите са виновни, че ред въпроси остават без никакъв отговор. Много често" самите въпроси са грешно поставени, и едва след време ние ще се научим да ги поставяме както трябва. Съвсем различно изглеждат нещата, ако сме успели да вдигнем булото на Майя. На Земята всички неща са вплетени едно в друго и поради тази причина човешкото мислене непрекъснато е застрашено от грешки и объркване.
Тези грешки са сравнително по-малки, ако ние съумеем да се пренесем в древните епохи.
към текста >>
Съществата, които днес наричам Ангели ако разглеждаме нещата според хронологията на Космоса са минали през своята “човешка" степен
сравни
телно скоро те бяха "човеци" на Старата Луна; както Вие можете да крачите по Земята поради специфичните условия, които тя Ви предлага, така и Ангелите, минавайки през своята "човешка степен" можеха да обитават именно Старата Луна.
Онези Същества, които стоят една степен над Ангелите, или две степени над човека, се наричат Архангели, Архангелои или Духове на Огъня. Онези Същества, които в случай че минават през етапите на своето нормално развитие, и стоят една степен над Архангелите, се наричат Архаи, или Духове на Личността. И така, засега ние разглеждаме тези три категории Същества, които стоят на три различни степени над човешкото царство. Всичките вече са минали през своята "човешка" степен.
Съществата, които днес наричам Ангели ако разглеждаме нещата според хронологията на Космоса са минали през своята “човешка" степен сравнително скоро те бяха "човеци" на Старата Луна; както Вие можете да крачите по Земята поради специфичните условия, които тя Ви предлага, така и Ангелите, минавайки през своята "човешка степен" можеха да обитават именно Старата Луна.
Архангелите постигнаха своята човека" степен на Старото Слънце, а Архаите или Духовете на Личността сториха това на Стария Сатурн.
към текста >>
Ето защо те
сравняв
аха живота на тази планета с един вид вдишване и издишване, само че на Стария Сатурн вдишвана и издишвана беше само топлината.
Виждате ли, древните Риши съзнателно пораждаха тази представа у своите ученици. Те ги пренасяха така да се каже по духовен път назад към Стария Сатурн и им позволяваха да усетят как една цяла планета участвува в един процес, който прилича на днешното вдишване и издишване. Те предизвикваха у тях следната представа: Огънят поема навън и се превръща в безброй топлинни тела, после той поема навътре, бива всмукнат и се превръща в Азовата субстанция на Архаите, Духовете на Личността.
Ето защо те сравняваха живота на тази планета с един вид вдишване и издишване, само че на Стария Сатурн вдишвана и издишвана беше само топлината.
Въздухът все още не съществуваше. Нека да предположим, че би се случило следното: Че всички Духове на Личността, обитаващи Стария Сатурн, винаги биха вдишвали и издишвали топлина. Тогава те биха минали по нормалния път на своето развитие, и последиците биха били тези, че след известно време всичко щеше отново да се превърне във вътрешна топлина, и Сатурн като външна огнена планета просто би изчезнал, отново би се разтворил в духовния свят.
към текста >>
292.
4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И, ако мога да си послужа с това
сравнение
, както нашата Земя е обгърната от своята атмосфера, така и Старото Слънце беше обгърнато от царството на Херувимите, които бяха един вид благодетели за Архангелите.
Тези Същества, които пресрещат Архангелите в духовното пространство, ние наричаме Херувими. Те са духовни Същества от още по-висш порядък и имат силата, така да се каже, да приемат Архангелите с отворени обятия. Докато Архангелите искат да се разпръснат в духовния Космос, срещу тях идват Херувимите. Следователно, навсякъде около Старото Слънце ние виждаме Херувими, които се приближават до Слънцето.
И, ако мога да си послужа с това сравнение, както нашата Земя е обгърната от своята атмосфера, така и Старото Слънце беше обгърнато от царството на Херувимите, които бяха един вид благодетели за Архангелите.
Следователно, носейки се из мировото пространство, Архангелите виждаха своите космически благодетели.
към текста >>
293.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Бихме могли да
сравни
м нещата макар и само приблизително с първичната мъглявина от Кант-Лапласовата теория, която според много наши съвременници дава точен отговор относно произхода на Слънчевата система.
Нека да си изградим една още по-точна представа за него. Естествено, Старият Сатурн няма нищо общо с днешната планета Сатурн. Вие с право бихте могли да допуснете, че макар и в зародишен вид – Старият Сатурн е съдържал в себе си всичко, което днес принадлежи на нашата Слънчева система: нашето Слънце, нашата Луна, нашият Меркурий, нашата Венера, нашият Марс, нашият Юпитер, всички тези небесни тела бяха вътре в Стария Сатурн и произлязоха от него. Следователно, представете си едно небесно тяло, което би имало за свой център днешното Слънце и което би се простирало толкова далеч, че би обхващало в себе си дори днешната планета Сатурн. Да, цялата наша Слънчева система, както казах, е произлязла от Стария Сатурн.
Бихме могли да сравним нещата макар и само приблизително с първичната мъглявина от Кант-Лапласовата теория, която според много наши съвременници дава точен отговор относно произхода на Слънчевата система.
Само че сравнението не е пълно, понеже в случая повечето хора си представят като изходна точка на нашата Слънчева система някакво газово кълбо, докато ние видяхме, че тук става дума за едно огромно топлинно тяло.
към текста >>
Само че
сравнение
то не е пълно, понеже в случая повечето хора си представят като изходна точка на нашата Слънчева система някакво газово кълбо, докато ние видяхме, че тук става дума за едно огромно топлинно тяло.
Естествено, Старият Сатурн няма нищо общо с днешната планета Сатурн. Вие с право бихте могли да допуснете, че макар и в зародишен вид – Старият Сатурн е съдържал в себе си всичко, което днес принадлежи на нашата Слънчева система: нашето Слънце, нашата Луна, нашият Меркурий, нашата Венера, нашият Марс, нашият Юпитер, всички тези небесни тела бяха вътре в Стария Сатурн и произлязоха от него. Следователно, представете си едно небесно тяло, което би имало за свой център днешното Слънце и което би се простирало толкова далеч, че би обхващало в себе си дори днешната планета Сатурн. Да, цялата наша Слънчева система, както казах, е произлязла от Стария Сатурн. Бихме могли да сравним нещата макар и само приблизително с първичната мъглявина от Кант-Лапласовата теория, която според много наши съвременници дава точен отговор относно произхода на Слънчевата система.
Само че сравнението не е пълно, понеже в случая повечето хора си представят като изходна точка на нашата Слънчева система някакво газово кълбо, докато ние видяхме, че тук става дума за едно огромно топлинно тяло.
към текста >>
294.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И все пак при Ангелите нещата са
сравни
телно прости: Те изглеждат така, сякаш тук долу ние имаме физическото тяло на един Ангел в тази или онази водна площ, в този или онзи полъх на вятъра, а после ясновиждащият поглед открива във водната площ или във въздуха присъствието на едно етерно тяло и на едно астрално тяло.
Накратко: Всичко, което ни заобикаля като вода, въздух, огън и земя, може да съдържа в себе си телата на онези Същества, които са разположени непосредствено над човешкото царство. За да съзре Ангелския Аз и Ангелския Манас, ясновидецът трябва да отправи своя поглед към астралния свят; тези две съставни части на Ангела го гледат отгоре. А областта от Слънчевата система, която ние трябва да изследваме, за да си обясним природата на Ангелите, както вече казахме, се простира до орбитата на Луната.
И все пак при Ангелите нещата са сравнително прости: Те изглеждат така, сякаш тук долу ние имаме физическото тяло на един Ангел в тази или онази водна площ, в този или онзи полъх на вятъра, а после ясновиждащият поглед открива във водната площ или във въздуха присъствието на едно етерно тяло и на едно астрално тяло.
Ето защо тези три елемента са събрани на едно място. Естествено, това, което шуми във вятъра и това, което ромоли във водата, е само материален израз на по-висшите съставни части на Ангелите; етерното тяло и астралното тяло на Ангела могат да се проявят по най-разнообразни начини във водата, въздуха и огъня. Ако искате да проникнете в духовно-душевната същност на Ангела, Вие трябва да отправите ясновиждащ поглед в астралния свят.
към текста >>
Духовно-научното изследване протича
сравни
телно лесно именно в сферата на Архаите.
Духовно-научното изследване протича сравнително лесно именно в сферата на Архаите.
Припомнете си, че тези Духове на Личността се намират в космическата област, която се проектира до астрономическия Меркурий, респективно до Венера в смисъла на древните Мистерии. Да предположим, че даден човек е напреднал до такава степен, че може да наблюдава тези Духове на Личността, чиято сфера на действие се определи от Меркурий. Когато насочва своя ясновиждащ поглед към Венера, за да наблюдава там цялата общност, съставена от Духовете на Личността, той знае: В огненото тяло на тази светкавица се отразяват Духовете на Личността, защото там, в светкавицата, се намира-тяхното физическо тяло.
към текста >>
295.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Предмет на настоящия цикъл от сказки ще бъде именно това дело, неговото пълно значение за развитието на човечеството, как то е представено в най-забележителния християнски документ Евангелието на Йоана -, което ще
сравни
м после с другите Евангелия.
В древен Рим също така е бил учреден празникът на богинята Веста в един подобен юнски ден: това е било също така празник на "кръщението с огън". Ако се пренесем назад във времената на европейската култура от преди Християнството и в онези времена, когато Християнството още не е било разпространено, ние отново намираме един такъв юнски празник, който е съвпадал с времето, когато дните са били най-дълги, а нощите най-къси, когато дните отново започват да намаляват, когато следователно слънцето отново започва да изгубва своята сила, която то раздава за растенето и развитието на всичко живо на Земята. Този юнски празник се е представял на нашите европейски прадеди като едно постепенно настъпващо изчезване на бога Балдур, който те са считали свързан със Слънцето. А във времето на Християнството този юнски празник става постепенно празник на Йоана Кръстителя, предтеча на Христа Исуса. Ето защо и за нас този ден може да послужи като изходна точка на лекциите, които ще бъдат изнесени и в следващите дни върху най-великото събитие в развитието на човечеството, което наричаме "делото на Христа Исуса".
Предмет на настоящия цикъл от сказки ще бъде именно това дело, неговото пълно значение за развитието на човечеството, как то е представено в най-забележителния християнски документ Евангелието на Йоана -, което ще сравним после с другите Евангелия.
към текста >>
За да разберем, кое придобива сега за него значение, нека си послужим с едно
сравнение
.
Както детето се ражда от майката, така божественият Аз се ражда от човека. Посвещението, пробуждането е нещо напълно възможно. И когато то е настъпило /така казвали онези, които разбирали този процес/ тогава за такъв човек нещата променят своето значение. Това, което за него по-рано е било важно, престава да бъде такова. За него придобиват вече значение други неща.
За да разберем, кое придобива сега за него значение, нека си послужим с едно сравнение.
към текста >>
Както у човека, който взехме за
сравнение
, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н.
Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н.
Обаче онези, които са предназначени да бъдат продължители на Евангелистите, трябвало да посочат, че това е било времето на новораждането на Висшия Аз, където имаме работа с духовната част, която сега озарява всичко. Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ кръста с розата, казвали: именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на Висшия Аз на човечеството, то се е запазило. То е било запазено от онова малко общество, което води своето начало от Розенкройцерството. Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа. За нея е бил построен един храм и розенкройцерите са станали пазители на това, което е съдържала чашата: т.е.
към текста >>
Тези степени са от различно естество в
сравнение
с предишните, предварителните, ...но и те трябва за бъдат преминати.
Преди човек да може да роди своя висш Аз, преди да може да настъпи това велико, обхватно и проникващо цялата душа събитие новораждането на безсмъртния Аз вътре в смъртното трябва да бъдат преминати големи предхождащи степени. Човек трябва да се подготви по най-разнообразен начин. А когато стигне до великата опитност, чрез която си казва: сега аз чувствувам в себе си нещо, което гледа към моя обикновен Аз така, както този обикновен Аз гледа към външните сетивни неща. Сега аз съм едно второ същество в първото. Сега аз се издигнах в онези области, където съм съединен с божествените същества..., когато човек е достигнал тази опитност, идват после и други степени, които той трябва да премине.
Тези степени са от различно естество в сравнение с предишните, предварителните, ...но и те трябва за бъдат преминати.
към текста >>
Ето защо за всички такива посветени се казва, че тяхното раждане става по различен начин в
сравнение
с раждането на другите хора.
Общо взето може да се приеме, че, когато се ражда, човекът изработва своята форма според това, което той носи от едно предидущо прераждане, въпреки че това трябва да се разбира само приблизително. Обаче не е така с един посветен. Посветеният не би могъл да бъде ни какъв ръководител на човечеството, ако той носеше в своята вътрешност само това, което отговаря на външния му вид. Защото човек трябва да изгражда своята външност според условията на външната среда. Когато се ражда един посветен, в неговото тяло трябва да се влее една високо развита душа, която още в миналите времена е имала големи и мощни опитности в света.
Ето защо за всички такива посветени се казва, че тяхното раждане става по различен начин в сравнение с раждането на другите хора.
Защо и как?
към текста >>
296.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Нека говорим за
сравни
телно прости неща.
Нека сега се върнем, но по един друг начин, към някои познати факти на Духовната наука, за да видим, как ние отново намираме тези факти в това Евангелие.
Нека говорим за сравнително прости неща.
към текста >>
Ние ще ги
сравни
м с главните духовни събития на човешкото развитие.
Също както през време на деня физическото и етерното тела на човека са носители на Аза и на астралното тяло, т.е. точно най-личните елементи, така през нощта те стават храм на висши "астрални същества" и "същества-Аз". Сега заспалият човек ни се явява в съвършено нова светлина, защото ние знаем, че в него бдят тези Същества, които подържат сградата на тялото през време на съня и които също принадлежат на сферата на нашия живот. Тези факти са поучителни за нас и ако ги съпоставим с някои наблюдения на ясновидството, те ни дават някои сведения за развитието на човека.
Ние ще ги сравним с главните духовни събития на човешкото развитие.
към текста >>
297.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ще разберем това, което ставаше, чрез едно
сравнение
с растенията.
Сега ние стигаме до една важна точка на развитието на нашата Земя. Нека си представим образа на Слънцето, което се е отделило от Земята, вземайки със себе си най-тънките същества и вещества*./* Рудолф Щайнер: Духовна наука/. Да разгледаме Земята, изсушена чрез едно все повече засилващо се минерализиращо влияние, което се упражнява и върху човешките форми. През тази епоха съществува вече една променливост, един ритъм в живота на човека.
Ще разберем това, което ставаше, чрез едно сравнение с растенията.
към текста >>
Ако е позволено да си послужим с един образ /защото трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език и понякога е нужно да прибегнем до
сравнение
/, ще кажем, че когато Слънцето се отдели, определени Същества се считаха достатъчно силни, за да могат да предприемат това пътуване; обаче само най-възвишените същества можаха това и другите трябваше да се отделят впоследствие от тях.
Това, което се отдели вследствие на тази необходимост, съставлява днес външните планети, Сатурн, Юпитер и Марс. Ние виждаме следователно, че в общата мирова материална маса, в която отначало бяха слети Слънцето и Луната, се намираха също в потенциална сила Сатурн, Юпитер и Марс. Съществата, които се отделиха първо, отделяйки тези небесни тела, имаха нужда от особените условия на живот, които можеха да намерят на тези планети. После се отдели Слънцето с най-възвишените Същества и развитието продължи до момента, когато Луната бе отделена от Земята. Но Съществата, които се бяха отделили заедно със Слънцето, не бяха всички способни да продължат своето развитие на него.
Ако е позволено да си послужим с един образ /защото трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език и понякога е нужно да прибегнем до сравнение/, ще кажем, че когато Слънцето се отдели, определени Същества се считаха достатъчно силни, за да могат да предприемат това пътуване; обаче само най-възвишените същества можаха това и другите трябваше да се отделят впоследствие от тях.
Те създадоха тогава собствено обиталище и така се родиха планетите Венера и Меркурий. Следователно Сатурн, Юпитер и Марс са се отделили от Земята преди Слънцето, докато Венера и Меркурий се отделят след това от Слънцето и най-после Луната се отдели от Земята. Ето цялото това развитие в неговия духовен облик. То ни описва историята на нашата слънчева система, кара ни да разберем, как върху всяко небесно тяло се намират различни Същества. И когато тази картина застава пред душите ни, ние можем да намерим отговор на въпроса: какво стана с онези астрални, духовни същества, които трябваше да слязат на Земята, за да бъдат там човеци, но които намериха там само втвърдени тела, негодни да бъдат обитавани от тях?
към текста >>
298.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Знаем също, че през време на Атлантската епоха човешкото тяло беше съставено от много по-гъвкава материя от по-пластично вещество
сравнение
с днешното.
Ние видяхме, че човечеството имаше вече духовни ръководители още през Атлантския период, наречен така, защото човечеството е обитавало тогава, древната Атлантида; и ние видяхме също, колко много са е различавал животът на хората от онези времена от съвременния живот, особено що се отнася за личното съзнание. Това съзнание се е развило само постепенно и е заменило един вид смътно ясновидство.
Знаем също, че през време на Атлантската епоха човешкото тяло беше съставено от много по-гъвкава материя от по-пластично вещество сравнение с днешното.
Ясновиждащото съзнание ни учи, че тогавашният човек не е възприемал външните предмети с ясните очертания, които ние днес виж даме. Атлантецът е възприемал вече минералите, растенията, животните но той ги е виждал неясно. Също както вечер при мъгливо време ние виждаме уличните светлини заобиколени от един цветен ореол, от една "аура". Тази аура показваше присъствието на духовните същества, които живееха в нещата. Виждането на тези духовни същества е била повече или по-малко смътно, според различните моменти на денонощието; то е било особено ясно в момента, когато човекът е преминал от будното в сънното състояние.
към текста >>
Той беше подготвен така, че неговото астрално тяло да бъде напълно пригодено за духовните светове; а завършекът на тази подготовка беше, че в подходящия момент той беше потопен в продължение на три дни в едно състояние, което може да се
сравни
със смъртта.
За целта той трябваше да отрази, да отпечати в своето етерно тяло всичко, което беше изработил в своето астрално тяло. Защото човек не може да достигне да вижда духовния свят освен когато всичко, което е било вложено чрез обучение в астралното тяло, започва да живее в него така силно, че то не остава само в астралното тяло, а се отпечатва и в по-гъстото етерно тяло. Когато ученикът трябваше да се издигне от обучението към виждането, това, което той е приел като учение, трябваше да произведе своето действие. Ето защо в древните епохи на Индия, Персия, Египет и Гърция периодът на учение завършваше с един заключителен акт, който се състоеше в следното: ученикът минаваше през една последна подготовка, състояща се не от учение, а от медитация. Той трябваше да практикува определени, упражнения, предназначени да развият в не го вътрешна твърдост, вътрешно спокойствие и вътрешна обективност.
Той беше подготвен така, че неговото астрално тяло да бъде напълно пригодено за духовните светове; а завършекът на тази подготовка беше, че в подходящия момент той беше потопен в продължение на три дни в едно състояние, което може да се сравни със смъртта.
Докато през Атлантската епоха етерното тяло беше лесно отделимо от физическото, сега за целта човек трябваше да бъде потопен в такъв дълбок сън, приличащ на смъртта. Тогава той беше поставен било в един вид гроб, било на кръст, на който беше завързан с въжета, било на някое друго място. И този, който се нарича будител или йерофант имаше силата да действува върху астралното тяло и особено върху етерното тяло, което биваше отделено от физическото в продължение на три и половина дни. Такова едно състояние се различаваше от това на съня. През време на съня астралното тяло и азът напускат физическото и етерното тела, докато тук, при този заключителен акт на посвещението, физическото тяло оставаше само, а етерното тяло се отделяше поне в по-голямата си част, а именно в горната част на човешкото тяло, докато долната оставаше още свързана с етерното.
към текста >>
Опитайте се сега да
сравни
те това, което току що казахме, с казаното във вчерашната сказка.
Опитайте се сега да сравните това, което току що казахме, с казаното във вчерашната сказка.
В миналото действието на духовните същества целеше подържането на една любов, която почиваше на кръвните връзки. Обаче луциферическите духове бяха въздействували на човека и бяха го накарали да намери своята собствена индивидуалност. Луцифер беше сътрудничил с най-висшите духовни същества и постепенно кръвните връзки бяха разхлабени. Това Вие сами можете да проследите в историята. /Вижте например, каква смесица от народи представлява великата Римска империя/.
към текста >>
299.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Днес това Евангелие е един камък на препъване за богословите, които са силно заразени от материалистичния начин на мислене, когато го
сравняв
ат с другите три Евангелия, със синоптичните.
Видяхме, че възкръсналият Лазар беше Йоан или по-скоро авторът на Евангелието на Йоана следователно той бе първият посветен в християнския смисъл на думата, този, който даде на света Евангелието на Христа. Следователно можем да си представим, че това Евангелие на Йоана, което днес историците и богослови те така строго третират, че го считат като един лиричен химн, едно съвършено субективно произведение, че това Евангелие ни разкрива най-дълбоките тайни на Христовия импулс.
Днес това Евангелие е един камък на препъване за богословите, които са силно заразени от материалистичния начин на мислене, когато го сравняват с другите три Евангелия, със синоптичните.
В тези Евангелия Христос е представен по един начин, който ги ласкае, би могло да се каже, Някои вече са изказали схващането а такива има и в средите на богословите че в лицето на Исус имаме работа с един човек на простота, с "невинния от Назарет". Те обичат да казват, че Христос е може би най-благородният човек, който е живял някога на Земята, но нищо друго освен един човек. Има даже стремеж да се опрости още повече този образ на Христа, да се казва, че е имало и други велики хора, като Платон, Сократ. Допуска се просто, че може да съществуват степени на различие между тези личности. Няма съмнение, че образът на Христа, който Евангелието на Йоана ни представя е твърде различен!
към текста >>
300.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ние се опитахме да проникнем в естеството на Христовия импулс според данните на Акашовите записи, като
сравни
хме тези данни с онези стихове от евангелията, които са едно тяхно потвърждение.
Завършвайки вчерашната сказка ние казахме, че съществената точка в Христовия импулс е смъртта на Христа и смисълът на тази смърт. Преди да се върнем отново към този въпрос и преди да достигнем по този на чин връхната точка на нашето разглеждане, нека изтъкнем истинския смисъл на някои стихове от Евангелието на Йоана и тяхната връзка със съдържанието на другите евангелия.
Ние се опитахме да проникнем в естеството на Христовия импулс според данните на Акашовите записи, като сравнихме тези данни с онези стихове от евангелията, които са едно тяхно потвърждение.
Нека да хвърлим един поглед върху Евангелие то на Йоана, което, както вчера казахме, не е никак разбрано от съвременното богословие, покварено от материализма, което богословие не разбира историческия смисъл на това евангелие. От окултна гледна точка Евангелието на Йоана ни се разкрива като един от най-чудесните документи, които човечеството притежаваме само сравнено с другите религиозни документи, но и с всичко, което въобще е писано до сега. Нека го разгледаме от тази гледна точка.
към текста >>
301.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Когато древният мъдрец, който виждаше идването на Христа,
сравняв
аше старото посвещение с новото, струваше му се, че от стария начин на посвещение не можеше да дойде нищо добро за хората; а на новия начин на съединяване с майката, изразен в сватбата от Кана Галилейска, той виждаше спасението, мира и братството; чрез това старият принцип изчезваше.
Когато древният мъдрец, който виждаше идването на Христа, сравняваше старото посвещение с новото, струваше му се, че от стария начин на посвещение не можеше да дойде нищо добро за хората; а на новия начин на съединяване с майката, изразен в сватбата от Кана Галилейска, той виждаше спасението, мира и братството; чрез това старият принцип изчезваше.
Следователно, кой е истинският вражески елемент, който Христос трябваше да направи да изчезне? Той не идваше да води борба с древната мъдрост. Но тази последната сама губеше своята сила и пресъхваше от само себе си; онези, които и се доверяваха, като Оедип, изпадаха в безредие, което никога не би могло да бъде отстранено, ако човек се е втвърдил в старите принципи и се е отклонил от новата мъдрост, Христовия Импулс. Трябваше да бъде направена една голяма крачка напред. И ние намираме нейното описание в една пълна с мъдрост легенда.
към текста >>
302.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но, за да продължим
сравнение
то, синът, изгубвайки своя баща, не притежава вече освен една малка сума и тъй като той не печели нищо, идва момент, когато няма вече нито стотинка.
Отбележете добре, че в края на атлантските времена, когато човекът е приел в себе си своето етерно тяло, това последното още притежава следи от средата която е било в допир, или, ако смея да кажа, още е имало резерви от старата мъдрост. Представете си, че някой човек има баща, който печели парии му дава всичко, което му е необходимо. Така човекът е получавал всичката мъдрост, която му била необходима, преди неговото етерно тяло да се е откъснало от окръжаващия го свят.
Но, за да продължим сравнението, синът, изгубвайки своя баща, не притежава вече освен една малка сума и тъй като той не печели нищо, идва момент, когато няма вече нито стотинка.
Такова е положението на човечеството. То се е откъснало от бащината мъдрост и не прави нищо, за да увеличи това съкровище, живеейки от наследството до епохата на Християнството, а може да се каже, че и до наши дни. Той живее за сметка на капитала. В началото на Следатлантската епоха този капитал беше още достатъчно голям, за да не става нужда човек да добива мъдрост чрез самия себе си; човечеството живее така да се каже от рентите на капитала и от време на време посветените прибавяха по нещо отгоре. Но идва време, когато монетата на древната мъдрост няма вече курс.
към текста >>
303.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Сравняв
айки помежду им два периода от време, този преди Христа и една следваща епоха, можем да кажем: преди Голготската тайна никаква лъчезарност не можеше да проникне в етерното тяло.
Това, което нашата Земя ще бъде в бъдеще, живее първо в астралната аура като семе предтеча на едно слънце. Но това, което един човек вижда със своите лъжливи сетива, не е действително; то е това, което умира. Колкото повече Земята става "Слънце", толкова повече тази илюзия, тази Майа е поядена от огъня на слънцето. Така Земята бе проникната от една нова сила, която трябва да я доведе до превръщането й в слънце и самата тази сила е за човека силата Христова, лъчезаряща в неговото етерно тяло. Благодарение на астралната светлина, която със своите лъчи е проникнала етерното тяло, даден ни бе животът, от който имаме нужда за бъдещето.
Сравнявайки помежду им два периода от време, този преди Христа и една следваща епоха, можем да кажем: преди Голготската тайна никаква лъчезарност не можеше да проникне в етерното тяло.
След идването на Христа етерното тяло на онези хора, които са установили връзка с Христовия Импулс, е пронизано от лъчи. Онези, които са приели в себе си този Импулс, с а приели от лъчезарещата сила, която той е вложил в Земята. Те са приели в своето етерно тяло Христовата светлина.
към текста >>
304.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Имаше духовни същества, които още през атлантско време бяха съпътници на човека; впрочем материята на неговото тяло беше много по-гъвкава в
сравнение
с днешната.
Но в тази материя се намираха изостаналите същества и човекът не можеше да не се срещне с тях в телесната обвивка, която той облече.
Имаше духовни същества, които още през атлантско време бяха съпътници на човека; впрочем материята на неговото тяло беше много по-гъвкава в сравнение с днешната.
Въздухът беше изпълнен с водни пари и самият човек беше съставен от тънка материя, подобна на материята на пихтиеобразните днешни животни, които живеят в морските води и които трудно могат да бъдат различени от тяхната среда. Зародишите на всички органи съществуваха вече. Тези органи се сгъстиха, втвърдиха се и постепенно се образува костната система. В началото на Атлантската епоха имаше още духовни същества които съпътствуваха живота на човека; неговото ясновидство му позволяваше да вижда както тях, така и тези, които обитаваха на Слънцето и лъчезареха към него в слънчевите лъчи. Защото към човека не слиза само физическа светлина; слънчевата светлина е изпълнена със същества, които тогавашният човек виждаше.
към текста >>
И когато се намираше в едно състояние, което може да се
сравни
с това на днешния сън, той се чувствуваше вън от своето тяло, в сферата, където се движеха тези слънчеви същества.
Въздухът беше изпълнен с водни пари и самият човек беше съставен от тънка материя, подобна на материята на пихтиеобразните днешни животни, които живеят в морските води и които трудно могат да бъдат различени от тяхната среда. Зародишите на всички органи съществуваха вече. Тези органи се сгъстиха, втвърдиха се и постепенно се образува костната система. В началото на Атлантската епоха имаше още духовни същества които съпътствуваха живота на човека; неговото ясновидство му позволяваше да вижда както тях, така и тези, които обитаваха на Слънцето и лъчезареха към него в слънчевите лъчи. Защото към човека не слиза само физическа светлина; слънчевата светлина е изпълнена със същества, които тогавашният човек виждаше.
И когато се намираше в едно състояние, което може да се сравни с това на днешния сън, той се чувствуваше вън от своето тяло, в сферата, където се движеха тези слънчеви същества.
През последната третина на Атлантската епоха, физическата материя все повече се сгъсти и човекът получи първите зачатъци на едно лично съзнание. Тогава той започна да не вижда вече духовни същества около себе си. Тези същества се оттеглиха от Земята, изчезнаха от погледа на човека. Влиянието на Луцифер увлече все повече човека към сгъстяващата се материя, колкото повече Луцифер се настаняваше в астралното тяло на човека. А духовните същества, които бяха негови съпътници, се издигаха все повече, все по-нагоре, не искайки да имат работа с изостанали същества, които те отблъскваха в дълбочините повелявайки им да останат долу и да видят какво ще се случи.
към текста >>
305.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
По-рано ти би могъл да се
сравни
ш с един меч, който не е сложен в неговата ножница, а който е изработен в едно със своята ножница, образува заедно с ножницата една част; по-рано ти се чувствуваше като едно цяло с твоето физическо тяло; но сега работата стои така, като че ти си сложен, пъхнат в твоето физическо тяло, както мечът в ножницата, и въпреки това си едно същество, което се чувствува вън от ножницата на физическото тяло, в което е вложено.
Първата опитност, която настъпва чрез организирането на астралното тяло, която следователно настъпва като резултат от медитацията, съсредоточението и т.н., може да бъде изразена като едно изживяване на чувството, като едно изживяване на усещането, като едно изживяване, което, ако искаме да го опишем, бихме могли най-добре да го наречем едно протичащо в нас пълносъзнателно разцепление на цялата наша личност *. /*Това, което тук наричаме "разцепление на личността" трябва строго да се различава от това, което някои мислители имат предвид като нещо патологично или съновидно и го назовават със същото име или също с името "Аз-двойник". Посоченото тук разцепление се извършва при пълна разсъдливост само в душата, съзнанието го обхваща така пълно, че това никак не пречи на ясносъзнателното пребиваване в обикновения Аз. При това този "Аз" не изгубва нищо от своята вътрешна крепкост и сплотеност./. В този момент, когато изживяваме това, ние си казваме: сега ти си станал нещо като две личности; ти приличаш някакси на един меч, който се намира в своята ножница.
По-рано ти би могъл да се сравниш с един меч, който не е сложен в неговата ножница, а който е изработен в едно със своята ножница, образува заедно с ножницата една част; по-рано ти се чувствуваше като едно цяло с твоето физическо тяло; но сега работата стои така, като че ти си сложен, пъхнат в твоето физическо тяло, както мечът в ножницата, и въпреки това си едно същество, което се чувствува вън от ножницата на физическото тяло, в което е вложено.
Наистина човек се чувствува в своето физическо тяло, но не сраснал с него, не съществуващ заедно с него като една част. Това вътрешно освобождение, това чувствуване на себе си като една втора личност, която е излязла от първата личност, това е първото голямо изживяване по пътя към ясновидския възглед на света. Трябва следователно да се подчертае, че това е едно изживяване на чувството, на усещането. Човек трябва да чувствува тази вложеност вътре в своята стара личност и въпреки това да се чувствува свободен и подвижен вътре в нея. Естествено тук мечът и ножницата се използуват само за сравнение.
към текста >>
Естествено тук мечът и ножницата се използуват само за
сравнение
.
По-рано ти би могъл да се сравниш с един меч, който не е сложен в неговата ножница, а който е изработен в едно със своята ножница, образува заедно с ножницата една част; по-рано ти се чувствуваше като едно цяло с твоето физическо тяло; но сега работата стои така, като че ти си сложен, пъхнат в твоето физическо тяло, както мечът в ножницата, и въпреки това си едно същество, което се чувствува вън от ножницата на физическото тяло, в което е вложено. Наистина човек се чувствува в своето физическо тяло, но не сраснал с него, не съществуващ заедно с него като една част. Това вътрешно освобождение, това чувствуване на себе си като една втора личност, която е излязла от първата личност, това е първото голямо изживяване по пътя към ясновидския възглед на света. Трябва следователно да се подчертае, че това е едно изживяване на чувството, на усещането. Човек трябва да чувствува тази вложеност вътре в своята стара личност и въпреки това да се чувствува свободен и подвижен вътре в нея.
Естествено тук мечът и ножницата се използуват само за сравнение.
Защото все пак мечът е утеснен от всички страни чрез стените на ножницата; но човекът, който има това чувство, има едно високо чувство за вътрешна подвижност, нещо като че във всички точки би могъл да премине границите на своето физическо тяло, би могъл да излезе от него, би могъл да се впусне вън от своята кожа, вън от кожата на физическото тяло, би могъл да протегне духовни чувствуващи пипала в един свят, който наистина е още тъмен за него, но който той чувствува и бихме могли да кажем напипва, може да познае. Това е първото голямо изживяване, което човек има.
към текста >>
Какво е в състояние да направи човекът на съвременната степен на неговото развитие в областта на изкуството, на техниката в
сравнение
с онова божествено изкуство и с онази божествена техника, които са изградили нашето тяло и които заради това ни вземат под тяхна закрила, докато се намираме вътре във физическото тяло.
Те приемат формата на черния дроб, формата на сърцето, формата на физическия мозък и т.н. така е и с етерното тяло, докато то се намира вътре във физическото тяло. То приема формата на физическия мозък, формата на сърцето и т.н. Помислете само, какво се казва с изразите мозък, сърце и т.н.; колко чудесни, колко съвършени инструменти и органи са те, колко чудесни и съвършени в себе си творения са те. Нека се запитаме само, какво представлява цялото човешко изкуство, цялото човешко творение, пред онова изкуство и техника, които са необходими, за да се изгради един такъв чуден инструмент какъвто е сърцето, какъвто е мозъкът и т.н.
Какво е в състояние да направи човекът на съвременната степен на неговото развитие в областта на изкуството, на техниката в сравнение с онова божествено изкуство и с онази божествена техника, които са изградили нашето тяло и които заради това ни вземат под тяхна закрила, докато се намираме вътре във физическото тяло.
Следователно в дневния живот с физическото тяло ние сме отдадени на творчеството на боговете. Нашето етерно тяло, нашето астрално тяло са нагодени във форми, които боговете са създали. Но когато станем свободни и самостоятелни, работата стои другояче. Тогава ние се освобождаваме едновременно от чудесният инструмент на творението на боговете. Следователно ние не изоставяме физическото тяло като нещо към което трябва да гледаме надолу като на нещо несъвършено, а изоставяме един храм, който боговете са съградили за нас, в който иначе обитаваме през време на нашия дневен буден живот.
към текста >>
Да предположим, че в даден момент бихме могли да напуснем това физическо тяло без по-нататъшна подготовка; да предположим, че някой вълшебник-художник би ни помогнал да напуснем това физическо тяло, така щото то да остане само, че етерното тяло отива заедно с астралното, че следователно в известно отношение минаваме през едно изживяване, което може да се
сравни
с момента на смъртта.
Да предположим, че в даден момент бихме могли да напуснем това физическо тяло без по-нататъшна подготовка; да предположим, че някой вълшебник-художник би ни помогнал да напуснем това физическо тяло, така щото то да остане само, че етерното тяло отива заедно с астралното, че следователно в известно отношение минаваме през едно изживяване, което може да се сравни с момента на смъртта.
Да предположим, че бихме могли да сторим това, без подготовка, за която говорихме: що сме ние тогава, когато стоим срещу самите себе си? Тогава ние сме онова, което сме станали в течение на мировото развитие от един живот в друг. Докато от сутрин до вечер се намираме във физическото тяло, божественото творение на храма на нашето физическо тяло коригира.
към текста >>
И правилно е съждението, което казва: до сега аз съм познал, що е огън; но това беше само една измама; защото това, което до сега наричах огън, в
сравнение
с действителността, с това, което сега познавам като огън, е подобно на това, когато бих считал следите, които колелата на една каруца оставят по улицата за единствено действителното и не бих искал да си кажа: тук трябва да е минала една каруца, в която е седял един човек.
Първо човек трябва да се запознае основно с духовната наука. Сторили това, тогава великите, обширните, укрепващите и поощряващите смелостта и освежаващите идеи и мисли на тази наука дават на душата не само една теория, а и придават качества на чувството, на волята, на мисълта и така тя се калява. Когато душата е изпитала нещо подобно, тогава моментът на срещата с пазачът на прага се превръща в нещо различно от това, което тя би била иначе. Страхът и състоянията на загриженост са победени по съвършено друг начин, когато първо човек е преминал през схващането на разказите на висшите светове, отколкото ако това не би било сторено. Но когато човек е имал това изживяване, когато е застанал така пред самия себе си, когато следователно е срещнал пазача на прага, тогава за него светът започва да става съвършено друг; тогава в известно отношение всички неща на света добиват една нова форма.
И правилно е съждението, което казва: до сега аз съм познал, що е огън; но това беше само една измама; защото това, което до сега наричах огън, в сравнение с действителността, с това, което сега познавам като огън, е подобно на това, когато бих считал следите, които колелата на една каруца оставят по улицата за единствено действителното и не бих искал да си кажа: тук трябва да е минала една каруца, в която е седял един човек.
За тези дири аз казвам, че те са знаците, външният израз за каруцата, която е минала по улицата и в която е седял човек. Когато е минал, аз не съм видял нищо от него; но той е причината за появяването на дирите, това е същественото. И онзи, който би помислил, че дирите, които колелата са оставили след себе си, са нещо съществено, той би считал външният отпечатък за самата вещ. Така е това, което във външния свят виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на духовната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в каруцата и е минал по улицата. В огъня ние имаме само един външен израз.
към текста >>
Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се
сравни
със Слънцето по отношение на Земята.
Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите сетива онова, което живее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята. Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина. Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда. Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят. В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя.
Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята.
Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце. Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце. И кога прониква той до тези висши духовни Същества? Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма.
към текста >>
И когато изнесем пред душата нещата така, както това може да бъде постигнато чрез западното посвещение, тогава изхождайки от самата същност на нещата ще можем да
сравни
м това, което сме постигнали, с това, което съществува в човечеството като ориенталско предание, като прадревна мъдрост на човечеството.
Такива степени, които днес както и по всяко време могат да бъдат изживени от тези, който иска да се издигне до ясновидското изследване, който иска да прогледне зад булото, което в земните елементи покрива истинския свят. Тези степени, които бяха описани сега, при които човек се чувствува свободен по отношение на своята втора личност, както мечът в ножницата, при които човек се чувствува вън от своето физическо тяло, както когато би бил изваден от ножницата; срещата с пазача на прага; изживяването на съществата на елементите, т.е. изживяването на онзи велик момент, когато съществата на огъня-въздуха-водата и земята стават същества, между които той ходи, с които общува както в обикновения живот общува с хората; и след това изживяването на онзи момент, когато изживява първичната същност на тези същества на елементите, тези са степените, които са могли да бъдат изминати през всички времена, които могат да бъдат изминати и днес те често пъти бяха описани в друга форма; защото те могат да бъдат описани в различни форми и винаги описанието ще остане несъвършено! Тези са степените, които водят нагоре в духовните светове; те трябваше да бъдат представени пред душата, за да се види, какво трябва да направи човек във всяко време, за да познае духовните същества. И сега по-нататък ни предстои да изнесем пред душата, какво изживява човек в тези духовни светове; предстои ни да изнесем пред душата някои от конкретните действия, които човек трябва да предприеме, за да се срещне с духовните същества.
И когато изнесем пред душата нещата така, както това може да бъде постигнато чрез западното посвещение, тогава изхождайки от самата същност на нещата ще можем да сравним това, което сме постигнали, с това, което съществува в човечеството като ориенталско предание, като прадревна мъдрост на човечеството.
Това е, което трябва да разберем, когато говорим, че ще направим да падне Христовата Светлина върху Мъдростта на предихристиянската епоха.
към текста >>
306.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Достатъчно е само мислено да разгледаме драмата "Орестия" на Есхил и да я
сравни
те със същата материя третирана от Еврипид само кратко време след това в неговите трагедии.
Аз нарочно изнесох този пример, понеже при него потвърждението на фактите може да се напипа просто с ръце. Можем да посочим съвсем точно момента, да посочим този момент външно исторически, когато е станало преминаването от виждането на външните духове на съвестта от страна на човеците към събуждането на вътрешния глас на съвестта.
Достатъчно е само мислено да разгледаме драмата "Орестия" на Есхил и да я сравните със същата материя третирана от Еврипид само кратко време след това в неговите трагедии.
Тук имаме един преход в течение само на няколко десетилетия, от Есхил до Еврипид, когато се извършило това, което ви описах и което е едно неопровержимо потвърждение. Вижте Орест така, както ни го рисувал Есхил в своята трагедия; прекарайте през погледа на душата си това, което става там! Агамемнон се завръща у дома си след завършването на Троянската война. Той бива убит от своята прелюбодействуваща жена. Синът Орест отсъствува.
към текста >>
Случаят е даже такъв, че в съответната област, където трябва да стане това, нещата се променят
сравни
телно бързо.
Имаше едно съответствие между човешкото действие и онова, което беше в околността. Не съществуваше още нищо от това, което е вътрешен глас на съвестта. Всичко в света, включително и вътрешния душевен живот, е подчинено на развитието. Така се е развило и това, което наричаме съвест. И би сгрешил онзи, който би отишъл назад в миналото няколко хилядолетия и би искал да намери и в по-старите времена това, което днес живее в душата като едно самопонятно явление.
Случаят е даже такъв, че в съответната област, където трябва да стане това, нещата се променят сравнително бързо.
Както растението расте от лист към лист и после като в скок преминава към цвета, така е и в духовното развитие. Глупавото изказване, че природата не прави скокове, е една неистина; природата постоянно прави скокове. В решаващите точки стават постоянно скокове. Както в растението става един скок от зеления лист към цвета, такива скове можем да наблюдаваме и в духовния живот: нещата се развиват бавно и постепенно в течения на столетия и хилядолетия; но тогава промяната става така бързо, както е станало със съвестта в епохата, която се пада около петстотин години преди Христа, така щото един писател на трагедии от по-рано не вмъква нищо от това, което е съвест, в своята драма, докато няколко десетилетия по-късно един друг писател на трагедии прави това за първи път и намира също така една дума за това, което днес наричаме съвест. С това отново е свързан фактът, че за човекът изчезва именно ясновидското наблюдение на духовете на съвестта, на Ериниите.
към текста >>
Чрез това в развитието на Земята и на човека настъпи един нов, оживяващ принцип и този принцип действуваше по точно противоположен начин в
сравнение
със Слънцето.
Възбудата, която човек получи чрез слънчевия живот, беше външна. Иначе Слънцето би действувало възбуждащо върху човешкия живот в един твърде бръз темп. Както Слънцето действува възбуждащо върху живота на полските цветя от вън, така, ако Слънцето би останало съединено със Земята, човекът би бил възбуждан отвън към всяко чувствуване, мислене и воление, но по такъв бръз начин, че той би изгорял така да се каже във физическия и духовен огън на Слънцето. Но възбудителят, който действува от вън напусна Земята, отдалечи се от нея и затова неговото действие бе отслабено. Обаче поради втвърдяващите тенденции, които Земята съдържаше в себе си, това действие беше много слабо; ето защо една част от тези втвърдяващи тенденции трябваше да бъдат изхвърлени под формата на Луната.
Чрез това в развитието на Земята и на човека настъпи един нов, оживяващ принцип и този принцип действуваше по точно противоположен начин в сравнение със Слънцето.
Докато възбуждането на Слънцето действува отвън, това, което сега настъпи, действува оживяващо отвътре. Всичко онова, което е душевен живот във физическия свят, можа да се развие само благодарение на това, че човекът бе предпазен от това втвърдяване, от това мумифициране чрез отделянето на Луната. Целият вътрешен живот, цялата вътрешна подвижност, всичко онова, което може да бъде описано като чувства, усещания, съвест и мисли, всички тези източници на живот на вътрешността, се проявиха отвътре навън благодарение на отделянето на Луната от Земята; иначе те бяха пресъхнали в човешката природа, биха останали бездейни.
към текста >>
Представя му се нещо до най-висока степен своеобразно Когато духовното око поглежда в древните времена, тогава изчезва външната форма на Земята, както тя се представя на физическите сетива, коя то форма е само Майа, и на нейно място се представя нещо, което би могло да се
сравни
с формата на човека, обаче само с формата на човека.
Какво се представя на духовния изследовател, когато той поглежда във времето предхождащо Христовото събитие?
Представя му се нещо до най-висока степен своеобразно Когато духовното око поглежда в древните времена, тогава изчезва външната форма на Земята, както тя се представя на физическите сетива, коя то форма е само Майа, и на нейно място се представя нещо, което би могло да се сравни с формата на човека, обаче само с формата на човека.
За духовния поглед Земята се превръща казвам изрично Земята от своята външна форма на Майа в земната форма на човека, който е прострял ръцете си във формата на кръст, който обаче в тази си форма е едновременно мъж и жена. Духовният изследовател вижда Земята, преди Христос да беше слязъл, във формата на кръст, а именно като един човек. Тук ние си спомняме за чудесните думи на Платон, който ги е взел от мистериите, че мировата душа е разпъната на кръста на мировото тяло. Това не е нищо друго освен предаване на явлението, което се предлага на духовния поглед. Христос умря на кръста; И благодарение на това земята премина от чистата форма в живота.
към текста >>
307.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Когато изследваме старото Сатурново, Слънчево и Лунно развитие, представя ни се нещо, което в същност не може да се
сравни
с всичко онова, което тук върху нашата Земя сме в състояние да назовем с имена.
Имената, които можем да употребим, често пъти не са име на, които назовават индивидуалности, а имена, които означават някакви чинове или длъжности. Когато следователно назоваваме едно име за едно Същество, което е действувало през време на Слънчевата епоха, ние не можем вече да употребим същото име, когато искаме да назовем това Същество действуващо през време на Земната епоха; защото междувременно то далече е напреднало. Виждате, че трябва да говорим много точно, ако искаме на налучкваме действителността в духовните светове. Така нашето Земно развитие е било предхождано не само от три въплъщения на това наше земно кълбо, но също и от три духовни светове, три мощни мирови царства. А тези три мощни мирови царства се различават твърде съществено едно от друго, когато ги изследваме със свръхсетивното съзнание.
Когато изследваме старото Сатурново, Слънчево и Лунно развитие, представя ни се нещо, което в същност не може да се сравни с всичко онова, което тук върху нашата Земя сме в състояние да назовем с имена.
Тук можем да говорим само с сравнения.
към текста >>
Вие съвсем не бихте могли да
сравни
те този сатурнов огън, който получавате, когато запалвате дърва или с онзи огън, който употребявате, когато разтопявате метали или т. н.
Вие си спомняте това, което казах, че старото Сатурново развитие е било по същество едно топлинно, едно огнено развитие; че на Слънцето топлината се бе сгъстила и превърнала във въздух, на Старата Луна въздухът се бе сгъстил до вода, а на Земята едва се появи "Земята", т. е. твърдото състояние на материята. Но ако днес бихте искали непосредствено да приложите това, което свързвате с понятието топлина или огън, към топлинното или огнено развитие на стария Сатурн, това не би ви дало едно напълно правилна, вярна представа; защото онзи сатурнов огън се е различавал съществено от нашия земен огън.
Вие съвсем не бихте могли да сравните този сатурнов огън, който получавате, когато запалвате дърва или с онзи огън, който употребявате, когато разтопявате метали или т. н.
Има само едно нещо, с което бихте могли да сравните онзи сатурнов огън, а това е огънят, който като топлина прониква със своите струи вашата кръв. В този бихме могли да кажем жив огън, в тази топлина, която същевременно е животворното във Вас, Вие имате нещо, което можете да сравните с веществото, от което се е състояло единствено старият Сатурн, докато това, което днес е физически огън, е един потомък, едно произведение на стария сатурнов огън. Тази форма на огъня, който виждате вън в пространството с физическите очи, се е родила едва на Земята. Само топлината на нашата кръв ни припомня още физически за това, което е съществувало през епохата на физическото развитие върху стария Сатурн. Така, следователно, вие виждате, че съществуват само малко неща, които сред нашата днешна опитност биха могли да се сравнят със свойствата, които са съществували през тези далечни състояния на развитието, така щото намираме три състояния предхождащи земното днешно състояние, които са твърде различни от него: старото сатурново състояние, старото слънчево състояние, старото лунно състояние.
към текста >>
Има само едно нещо, с което бихте могли да
сравни
те онзи сатурнов огън, а това е огънят, който като топлина прониква със своите струи вашата кръв.
Вие си спомняте това, което казах, че старото Сатурново развитие е било по същество едно топлинно, едно огнено развитие; че на Слънцето топлината се бе сгъстила и превърнала във въздух, на Старата Луна въздухът се бе сгъстил до вода, а на Земята едва се появи "Земята", т. е. твърдото състояние на материята. Но ако днес бихте искали непосредствено да приложите това, което свързвате с понятието топлина или огън, към топлинното или огнено развитие на стария Сатурн, това не би ви дало едно напълно правилна, вярна представа; защото онзи сатурнов огън се е различавал съществено от нашия земен огън. Вие съвсем не бихте могли да сравните този сатурнов огън, който получавате, когато запалвате дърва или с онзи огън, който употребявате, когато разтопявате метали или т. н.
Има само едно нещо, с което бихте могли да сравните онзи сатурнов огън, а това е огънят, който като топлина прониква със своите струи вашата кръв.
В този бихме могли да кажем жив огън, в тази топлина, която същевременно е животворното във Вас, Вие имате нещо, което можете да сравните с веществото, от което се е състояло единствено старият Сатурн, докато това, което днес е физически огън, е един потомък, едно произведение на стария сатурнов огън. Тази форма на огъня, който виждате вън в пространството с физическите очи, се е родила едва на Земята. Само топлината на нашата кръв ни припомня още физически за това, което е съществувало през епохата на физическото развитие върху стария Сатурн. Така, следователно, вие виждате, че съществуват само малко неща, които сред нашата днешна опитност биха могли да се сравнят със свойствата, които са съществували през тези далечни състояния на развитието, така щото намираме три състояния предхождащи земното днешно състояние, които са твърде различни от него: старото сатурново състояние, старото слънчево състояние, старото лунно състояние.
към текста >>
В този бихме могли да кажем жив огън, в тази топлина, която същевременно е животворното във Вас, Вие имате нещо, което можете да
сравни
те с веществото, от което се е състояло единствено старият Сатурн, докато това, което днес е физически огън, е един потомък, едно произведение на стария сатурнов огън.
Вие си спомняте това, което казах, че старото Сатурново развитие е било по същество едно топлинно, едно огнено развитие; че на Слънцето топлината се бе сгъстила и превърнала във въздух, на Старата Луна въздухът се бе сгъстил до вода, а на Земята едва се появи "Земята", т. е. твърдото състояние на материята. Но ако днес бихте искали непосредствено да приложите това, което свързвате с понятието топлина или огън, към топлинното или огнено развитие на стария Сатурн, това не би ви дало едно напълно правилна, вярна представа; защото онзи сатурнов огън се е различавал съществено от нашия земен огън. Вие съвсем не бихте могли да сравните този сатурнов огън, който получавате, когато запалвате дърва или с онзи огън, който употребявате, когато разтопявате метали или т. н. Има само едно нещо, с което бихте могли да сравните онзи сатурнов огън, а това е огънят, който като топлина прониква със своите струи вашата кръв.
В този бихме могли да кажем жив огън, в тази топлина, която същевременно е животворното във Вас, Вие имате нещо, което можете да сравните с веществото, от което се е състояло единствено старият Сатурн, докато това, което днес е физически огън, е един потомък, едно произведение на стария сатурнов огън.
Тази форма на огъня, който виждате вън в пространството с физическите очи, се е родила едва на Земята. Само топлината на нашата кръв ни припомня още физически за това, което е съществувало през епохата на физическото развитие върху стария Сатурн. Така, следователно, вие виждате, че съществуват само малко неща, които сред нашата днешна опитност биха могли да се сравнят със свойствата, които са съществували през тези далечни състояния на развитието, така щото намираме три състояния предхождащи земното днешно състояние, които са твърде различни от него: старото сатурново състояние, старото слънчево състояние, старото лунно състояние.
към текста >>
И така Земята тогава не е била такава; в
сравнение
с нейното днешно състояние, когато е покрита с едно растително, с едно минерално, с едно животинско и с едно човешко физическо царство, тя се намираше в едно несъвършено състояние.
За следващите дни ще бъде полезно да обгърнем с поглед един напълно определен момент на Развитието на Земята. Искам да кажа онзи момент, когато именно Луната излезе от Земята. Слънцето се беше отделило вече по-рано. Земята се намира сега в едно съвсем определено състояние, тя не беше тогава такава, каквато е днес. Ако при отделянето на Луната Земята би била такава, каквато е днес, тогава целият ход на историята не би бил необходим.
И така Земята тогава не е била такава; в сравнение с нейното днешно състояние, когато е покрита с едно растително, с едно минерално, с едно животинско и с едно човешко физическо царство, тя се намираше в едно несъвършено състояние.
Всичко това не беше още се появило. Отделните континенти не бяха още отделени едни от други. Всичко беше бихме могли да кажем в безпорядък. Покъсното трябваше то да се развие. Ако бихте обгърнали с ясновидски поглед хода на развитието, напразно бихте търсили в тогавашното състояние на Земята едно растително и минерално царства подобни на днешните; напразно бихте търсили такива животински и човешки форми, каквито са днешните.
към текста >>
Несъмнено, бихме могли да приложим и някой друг метод; но за настоящия цикъл от сказки да приложим този метод, като
сравни
м това, което можем да намерим без исторически документи, с онова, което ни е било предадено чрез този или онзи документ.
А сега, след като извикахме пред погледа на душата си така да се каже една малка глава от обширната Духовна наука, да се постараем да започнем от някъде, за да видим, как това, което днес можем да установим чрез свръхсетивното изследване, е живяло в минали времена.
Несъмнено, бихме могли да приложим и някой друг метод; но за настоящия цикъл от сказки да приложим този метод, като сравним това, което можем да намерим без исторически документи, с онова, което ни е било предадено чрез този или онзи документ.
Нека не отиваме твърде далече в миналото, а да се върнем назад към една историческа личност, която е живяла относително в древните времена на духовното развитие на Гърция, към онази личност, за която външно исторически не се знае даже, колко години е живяла. Искаме да се върнем към онази личност, която в известно отношение е предхождала другите гръцки мъдреци, а именно към Ферекид от Сирос. Той е живял през онази епоха на духовното развитие на Гърция, която се нарича епоха на седемте мъдреци, която следователно предхожда всичко, което иначе ни се съобщава исторически от гръцката философия. Външната история разказва само малко за този Ферекид от Сирос. Но доста е интересно да се запознаем с това, което се разказва за него.
към текста >>
С това в развитието на човечеството е навлязло нещо, с което нищо друго подобно не може да се
сравни
, нещо, което стои като съвършено единствено събитие в развитието на човечеството.
Ако е напълно правилно да се каже, че постоянно едни и същи мъдрости се явяват в най-различни форми, съществува обаче едно развитие на тези мъдрости; и просто казано не е правилно да се каже, че още през древно-индийската епоха е съществувало същото онова, което днес съществува. Това би било също така неправилно да се каже, както не би било правилна да се каже, че когато растението образува своите цветове, това е едно и също нещо, както когато то развива своя корен. Това е, така да се каже, една и съща сила; но ние можем да познаем тази сила в нейната действителност само, когато проследим действителното развитие, така щото в тайните, които стоят на основата на развитието на човечеството познаваме един напредък. Онова, което е било учено през първата епоха след великата атлантска катастрофа на Земята, може да бъде учено още и днес; обаче за човека земното развитие също се е обогатило, то е получило нови импулси. Вчера ние посочихме важния момент на Христовия Импулс за развитието на човечеството.
С това в развитието на човечеството е навлязло нещо, с което нищо друго подобно не може да се сравни, нещо, което стои като съвършено единствено събитие в развитието на човечеството.
Чувал съм да се казва: "но сред развитието на човечеството би било съвършено несправедливо да не е било възможно на човека да се съобщи пълната мъдрост преди толкова и толкова хилядолетия преди идването на Христа.” Но как хората преди идването на Христа са стигнали до там, за тях да може да бъде задържано нещо, да не им се съобщи нещо? Заставайки на почвата на всемирната справедливост /така казват някои/, трябва да приемем, че наистина формите на мъдростта се изменят, формите на истината се изменят, но че към старите истини не се прибавят нови; “иначе би трябвало да твърдим, че за хората, на които е било предопределено да живеят в епохата след Христа, е било приготвено нещо по-възвишено отколкото за човека от преди християнската ера". Ако не биха се правили понякога такива изказвания, не би било нужно това да се споменава тук; защото можем да разберем, че такива неща се казват понякога другаде някъде, само не между хората, които се стремят към Духовната Наука. Защо не? Затова, защото хората, които са се въплътили в следхристиянската епоха, са същите тези, които са живели и преди тази епоха; защото хората минават през повтарящи се въплъщения и онова, което не са могли да научат преди идването на Христа на Земята, те са призвани да го научат след това.
към текста >>
308.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И това, което казах, е мисията на Розенкройцерството за бъдещето*/*Нека гореказаното се
сравни
с изнесеното в моята книга "Тайната Наука"/.
Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията. Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството. Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията. Така ние виждаме, че Христос, който от един бог живеещ във външния свят стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството. Осветлението на Христа чрез духовните способности, повишени и озарени при Луцифер, това е вътрешността, ядката на духовното течение, което трябва да тече на запад.
И това, което казах, е мисията на Розенкройцерството за бъдещето*/*Нека гореказаното се сравни с изнесеното в моята книга "Тайната Наука"/.
към текста >>
309.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Съвместното действие на етерното тяло и на физическото тяло не е било преди великата атлантска катастрофа такова, каквото е било по-късно Етерното тяло на главата например, е било много по-силно развито в
сравнение
на физическата глава и е било по-слабо свързано с нея.
А сега нека си представим най-коренната промяна в човешката природа, която е станала от атлантската катастрофа насам, през първата велика култура на човечеството в следатлантската епоха, в древна Индия и древна Персия, през Египто-халдейската и Гръко-латинската културни епохи до нашето време. Вие знаете, че преди атлантската катастрофа съчетанието на отделните членове на човешката природа е било различно от това в следващите времена.
Съвместното действие на етерното тяло и на физическото тяло не е било преди великата атлантска катастрофа такова, каквото е било по-късно Етерното тяло на главата например, е било много по-силно развито в сравнение на физическата глава и е било по-слабо свързано с нея.
Развитието напред се изразява именно в това, че връзката между етерното тяло и физическото тяло става все по-здрава и двете тела стават все по-подобни едно на друго. Но всички сили за организирането на физическо то тяло, за сглобяването и хармонизирането на частите на физическото тяло се намират в етерното тяло. Следователно можем да кажем: в атлантското човечество положението беше такова, че чрез етерното тяло, което в областта на главата значително се е простирало навън от физическата глава, действуваха като отвън силите, които изграждаха физическото тяло. След това тези сили се прибираха в пространството на физическото тяло и днес те действуват оживява що и възбуждащо повече отвътре. Но това трябваше тепърва да се образува.
към текста >>
Даже за един добре подготвен познавателна Духовната наука е трудно разбираемо, как душевните изживявания през древната индийска епоха са били различни в
сравнение
с по-късно и можем само да се опитаме да изразим приблизително с думи, как тези изживявания са били различни.
Така трябваше да преминат един над друг луциферическият и Христовият Принцип, който търси само развитието в права линия, той никога не ще може да разбере действителното развитие на света. Само който обгръща отделните течения и след това вижда, как теченията се оплодяват взаимно, само той може да разбере действително развитието. През епохата, когато при древната индийска култура хората бяха в известно отношение различно устроени в сравнени е с по-късно, това човешко виждане беше различно. Какво е било човешкото виждане в далечното минало, за това днес може да има известна опитност онзи, който добива тази опитност чрез методите на духовно-научното изследване, което отговаря на днешното време. Днес това може да се добие само изкуствено, а някога то е било естествена способност.
Даже за един добре подготвен познавателна Духовната наука е трудно разбираемо, как душевните изживявания през древната индийска епоха са били различни в сравнение с по-късно и можем само да се опитаме да изразим приблизително с думи, как тези изживявания са били различни.
към текста >>
Опитайте се, на пример, да
сравни
те това, което бе казано от мене върху прераждането на Заратустра, с външната история.
Това, което съществува в сетивния свят, външни сетивни впечатления или произведения на човешката душа, всичко това ние разбираме, когато разберем духовните основи които стоят зад него. Това, което изследователят на духовните светове намира, той драговолно го дава като подбуда на онези, които го приемат от него и които търсят външните доказателни факти. /Аз често съм обръщал вниманието на тази връзка на духовното и материалното изследване/. Когато това, което е намерено в духовния свят, е истинно, тогава то се потвърждава и във физическия свят. Но това ще ви каже всеки истински изследовател на духовния живот: той предава това, което знае от висшия свят, и след това изисква да бъдат проверени всички външни факти на ръка с изследването в духовния свят.
Опитайте се, на пример, да сравните това, което бе казано от мене върху прераждането на Заратустра, с външната история.
Ще видите, че казаното относно тези факти издържа всяко изпитание, стига да се търси достатъчно точно в историята на външните събития. Външното става разбираемо само благодарение на това, че познаваме вътрешното, духовното.
към текста >>
310.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Гърците чувствуваха това по един съвършено правилен начин, когато
сравняв
аха халдейските богове с тяхното царство на Аполон.
Не напразно ние я назоваваме с две имена. През време на тази културна епоха имаме от една страна отвъд в Азия поданици на северното течение на народите, това е халдейския елемент; на другото течение принадлежи египетският елемент, на течението на народите, които бяха поели южния път. Тук ние имаме една епоха, в която се срещат две течения на народите. И ако си спомняте, че северното течение развиваше предимно погледа към външния свят, към търсенето на онези Същества, които се намираха зад килима на сетивния свят, и че египетският народ търсеше онези Духове, които могат да бъдат намерени по вътрешния път, Вие ще разберете, как тук действуваха заедно две течения. Следователно в тази епоха външният път на хелдейците се срещна с вътрешния път на египтяните.
Гърците чувствуваха това по един съвършено правилен начин, когато сравняваха халдейските богове с тяхното царство на Аполон.
Това, което получиха от халдейците, те го търсеха по свой начин в техните мистерии на Аполон. Обаче когато говореха за Озирис и за онова, което му принадлежеше, тогава те търсиха това по съответния начин в мистериите на Дионисий. Тогава хората имаха едно предчувствуващо съзнание за това, какви са в действителност духовните отношения.
към текста >>
Но когато минаваше по този път, посветеният, когато той развиваше така, че стигаше в света, който се намира под булото на душевния живот, той познаваше също нещо, което може да се
сравни
с изживяванията на днешното посвещение.
Така ние виждаме, че и в названията на боговете се изразява това, което се беше образувало в цялото същество на народа. Когато поданикът на този халдейски свят при стъпваше тогава във вътрешния път, той казваше, че през булото на душевния живот до стига в един свят на намиращи се под човека или подземни богове. Адонис е едно покъсно име за онези същества, които халдеецът намираше по вътрешния път. По този път можеха да минат само посветените; защото за непосветените той беше свързан с големи опасности.
Но когато минаваше по този път, посветеният, когато той развиваше така, че стигаше в света, който се намира под булото на душевния живот, той познаваше също нещо, което може да се сравни с изживяванията на днешното посвещение.
Защото ние се приближаваме вече до особеностите, които все повече и повече се оформяват в особености на нашата епоха. Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата. И след това по вътрешния път той изживяваше срещата с онова духовно Същество, което сред халдейството се наричаше Истар и за което знаеше, че принадлежи към благотворните богове на Луната. Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои като духовност зад душевния живот. А от другата страна, където се намира вратата за духовния свят през килима на външния сетивен свят, там стоеше другият пазач: Меродах или Мардух.
към текста >>
Меродах, когото можем да
сравни
м с пазача на прага, с Михаел, Меродах и Истар бяха тези, които правеха вътрешността на душата ясновиждаща и въвеждаха човека в духовния свят от двете страни.
Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата. И след това по вътрешния път той изживяваше срещата с онова духовно Същество, което сред халдейството се наричаше Истар и за което знаеше, че принадлежи към благотворните богове на Луната. Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои като духовност зад душевния живот. А от другата страна, където се намира вратата за духовния свят през килима на външния сетивен свят, там стоеше другият пазач: Меродах или Мардух. Меродах стоеше на прага на духовния свят с Истар.
Меродах, когото можем да сравним с пазача на прага, с Михаел, Меродах и Истар бяха тези, които правеха вътрешността на душата ясновиждаща и въвеждаха човека в духовния свят от двете страни.
Ето защо чрез тази среща човек изживяваше това, което символично той и днес чувствува: на човека е подадена светещата чаша, т.е. човек научава най-първата употреба на своите лотосови цветове още напипвайки. След това той пристъпва по-нататък постепенно. Така Вие виждате, как още в тази епоха е необходимо преминаването на един праг.
към текста >>
311.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Христос не само учи хората; Христос е едно същество, което ще разберем най-добре, когато го търсим там, където можем да намерим в зашеметяващи духовни висини като обект на посвещението и можем да го
сравни
м с други духовни същества.
Как можем да разберем разликата между Христовия Принцип и Принципа на Бодисатва? Това е извънредно важно да се знае, благодарение на какво Христос който бе въплътен само веднъж в едно човешко тяло, може да бъде само веднъж въплътен в едно човешко тяло, нито по-рано, нито по-късно. От тогава той може да бъде намерен по пътя, който води във вътрешността на човешката душа; по-рано той можеше да бъде намерен, когато погледът биваше насочен навън в света, както Заратустра беше насочил своя поглед към Слънцето. Чрез какво Христос, този Принцип, това Същество, на което трябва да припишем такова централно положение, се различава от един Бодисатва? Основната разлика на Христа от Бодисатва е тази, че можем да наречем Бодисатва великия Учител, въплъщението на мъдростта, която преминава през всички култури, която се въплъщава в най-различни форми; обаче Христос не е просто учител, това е същественото!
Христос не само учи хората; Христос е едно същество, което ще разберем най-добре, когато го търсим там, където можем да намерим в зашеметяващи духовни висини като обект на посвещението и можем да го сравним с други духовни същества.
Можем да охарактеризираме най-добре това Същество по следния начин: има области на духовния живот, където, така да се каже, освободен от всякакъв земен прах, човек може да намери тази висша същност, Бодисатва, в неговата духовна особеност и където може да намери Христа освободен от всичко онова, което той е станал на земята и в близост с нея. Тогава той намира следното: той намира основата на човечеството, онова от което произхожда всеки живот: духовния първоизточник. Той намира не само един Бодисатва, а цяло редица от Бодисатви. Както обърнахме вниманието за онзи Бодисатва, който стои на основата на нашите редуващи се седем култури, съществува само един Бодисатва, който стои на основата на атлантските култури и т.н. В духовните висини Вие ще намерите цяла редица Бодисатви, които за техните времена са учители, наставници, не само на човеците, но те са наставници и на онези същества, които не слизат в областта на физическия живот.
към текста >>
312.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Но след като разполагаме с това познание, ние пристъпваме към историческите документи и търсим да
сравни
м с тях всичко онова, което днес може да установи духовното изследване.
Обстоятелството, че Антропософията, или Духовната Наука не почива на нещо друго освен на изворите на посвещението, винаги трябва да се подчертава строго; строго трябва да се подчертава, следователно, и това, че нито Евангелието на Йоан, нито другите Евангелия са източници на антропософското познание. Това, което днес може да бъде изследвано без исторически документи, ето източникът на антропософското познание.
Но след като разполагаме с това познание, ние пристъпваме към историческите документи и търсим да сравним с тях всичко онова, което днес може да установи духовното изследване.
Това, което днес духовното изследване може да установи без помощта на историческите документи за Христовото Събитие, ние го намираме изразено по най-величествен начин в Евангелието на Йоан. То е изключително ценно, понеже ни показва, че в миналото, когато е било написано, е съществувал човек, който е писал така, както днес би писал някой, който е посветен в духовния свят. Бихме могли да добавим още, че същият глас може да бъде възприеман и днес, защото той идва от дълбините на столетията.
към текста >>
За нас изворът на познанието за висшите светове не са образите, които авторът на Евангелието на Лука рисува; извор за нас е това, което ни дава издигането в самия свръхсетивен свят и когато говорим за Христовото Събитие, тогава за нас източник е онази величествена панорама от образи и имагинации, която се получава винаги, когато насочим поглед върху онова, което стои в началото на нашето летоброене, и онова, което застава пред самите нас, него ние
сравняв
аме с образите и имагинациите, които откриваме в Евангелието на Лука.
Същото може да се каже и за другите Евангелия, включително и за Евангелието на Лука.
За нас изворът на познанието за висшите светове не са образите, които авторът на Евангелието на Лука рисува; извор за нас е това, което ни дава издигането в самия свръхсетивен свят и когато говорим за Христовото Събитие, тогава за нас източник е онази величествена панорама от образи и имагинации, която се получава винаги, когато насочим поглед върху онова, което стои в началото на нашето летоброене, и онова, което застава пред самите нас, него ние сравняваме с образите и имагинациите, които откриваме в Евангелието на Лука.
Настоящият цикъл от лекции трябва да ни покаже как имагинативните образи, които съвременният човек постига, се различават от описанията, които срещаме в Евангелието на Лука.
към текста >>
Тогава духовният изследовател разбира, че и в миналото е имало такива духовно виждащи човешки същества, които също са виждали миналите събития; и ние можем да
сравни
м, как това, което те могат да ни съобщят като характерни черти за тяхната съвременност, се отнася към това, което ретроспективният поглед може да види от тогавашната епоха.
Но какво е станало през времето, когато започва нашето летоброене? Това, което е станало тогава, тъкмо него вижда духовното око и то може да бъде сравнено с онова, което например ни разкрива Евангелието на Лука.
Тогава духовният изследовател разбира, че и в миналото е имало такива духовно виждащи човешки същества, които също са виждали миналите събития; и ние можем да сравним, как това, което те могат да ни съобщят като характерни черти за тяхната съвременност, се отнася към това, което ретроспективният поглед може да види от тогавашната епоха.
към текста >>
Сега работата чувствително се усложнява и Вие трябва да
сравняв
ате безсмъртния Аз и различните му степени тук на Земята.
Следователно, когато наблюдаваме сегашната инкарнация на един човек, ние поставяме въпроса: къде точно е бил неговият Аз в предишната инкарнация? И тогава, за да стигнете до неговата предишна инкарнация, Вие трябва да навлезете в света на Девакана*4. Тогава трябва да установите кой от Азовете винаги е принадлежал на съответния човек през миналите инкарнации.
Сега работата чувствително се усложнява и Вие трябва да сравнявате безсмъртния Аз и различните му степени тук на Земята.
В такъв случай, когато се търси прераждането на един Аз в предишни тела, твърде лесно могат да бъдат допуснати грешки. Следователно, издигайки се в по-висшите светове, съвсем не е така лесно да свързваме отделните свръхсетивни съставни части, които принадлежат на една личност, с онова, което е отбелязано в хрониката Акаша като негови минали инкарнации.
към текста >>
Искам обаче да обърна внимание на обстоятелството, че когато
сравни
м Евангелието на Лука с това на Матей, цялото предизвестие за Исус от Назарет става по два съвършено различни пътя: Веднъж то се предрича на Йосиф, а другия път на Мария.
Днес аз искам да оставя настрана всичко, което Йоан Кръстител възвестява.
Искам обаче да обърна внимание на обстоятелството, че когато сравним Евангелието на Лука с това на Матей, цялото предизвестие за Исус от Назарет става по два съвършено различни пътя: Веднъж то се предрича на Йосиф, а другия път на Мария.
към текста >>
313.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Искаме ли да си изградим точна представа, как изобщо е възможно подобно нещо, как едно дете може да въздействува върху своите обвивки по съвършено различен начин, а не както обикновено, нека засега да си послужим с едно нагледно
сравнение
.
Искаме ли да си изградим точна представа, как изобщо е възможно подобно нещо, как едно дете може да въздействува върху своите обвивки по съвършено различен начин, а не както обикновено, нека засега да си послужим с едно нагледно сравнение.
към текста >>
314.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Въпреки голямата отдалеченост във времето, все пак бихме могли да
сравни
м тялото на един древен индиец с тялото на един съвременен човек.
Въпреки голямата отдалеченост във времето, все пак бихме могли да сравним тялото на един древен индиец с тялото на един съвременен човек.
Днес етерното тяло е навлязло до най-голяма степен във физическия организъм и е най-плътно свързано с неговите процеси.
към текста >>
Сравняв
айки тялото на древния индиец с тялото на съвременния човек, ще установим: В първия случай етерното тяло е
сравни
телно свободно и душата разгръща всички онези сили, чрез които определя състоянието на физическото тяло.
Но днес ние се приближаваме до онази граница, когато етерното тяло отново започва да се освобождава от физическото тяло и да става все по-самостоятелно; и напредвайки към бъдещето, човешкото етерно тяло все повече и повече ще се освобождава от физическото тяло. Днес човечеството вече е преодоляло онзи повратен миг, който бележи най-дълбоката свързаност между етерното и физическото тяло; днес етерното тяло, макар и в малка степен, е вече извън физическото тяло.
Сравнявайки тялото на древния индиец с тялото на съвременния човек, ще установим: В първия случай етерното тяло е сравнително свободно и душата разгръща всички онези сили, чрез които определя състоянието на физическото тяло.
Етерното тяло приема силите на душата, понеже то все още не е така плътно свързано с физическото тяло; за сметка на това обаче, то има власт над физическото тяло, в резултат на което въздействията, упражнявани през тази епоха върху душата имат неимоверно голямо отражение в самото физическо тяло.
към текста >>
315.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Искаме ли да разберем онази радикална промяна във вътрешния облик на човечеството нещо, което е необходимо и за разбирането на Евангелието от Лука уместно е да я
сравни
м с това, което се разиграва в нашата епоха, наистина не толкова бързо, но все пак достатъчно ясно за всеки, който може да различава нещата.
От вчерашната лекция вече сте разбрали, че за да вникнем в един такъв религиозен източник, какъвто е Евангелието на Лука, трябва на всяка цена да обгърнем еволюцията на човечеството в онзи по-висш смисъл, кой то откриваме с помощта на Антропософията, с други думи, когато действително вземем под внимание забележителните промени, настъпващи в хода на човешкото развитие, които на свой ред променят и самото устройство на човешкото същество.
Искаме ли да разберем онази радикална промяна във вътрешния облик на човечеството нещо, което е необходимо и за разбирането на Евангелието от Лука уместно е да я сравним с това, което се разиграва в нашата епоха, наистина не толкова бързо, но все пак достатъчно ясно за всеки, който може да различава нещата.
към текста >>
Ние можем да си представим най-добре чувствената сила на Неговите проповеди, ако ги
сравни
м със съответните процеси в нашата епоха.
Ние можем да си представим най-добре чувствената сила на Неговите проповеди, ако ги сравним със съответните процеси в нашата епоха.
Как би трябвало да се изразим днес по тези въпроси, ако пренесем в нашата епоха това, което Христос Исус каза за книжниците и фарисеите? Защото днес ние сме свидетели на нещо подобно! И това са онези, които отхвърлят всяко по-дълбоко обяснение на Евангелията и искат да останат на равнището, което им позволява да се произнасят върху Евангелията без онези душевно-духовни способности, които се постигат в антропософския път на познание; онези, които не искат да направят необходимите стъпки, за да навлязат в основата на Евангелията. Общо взето, така изглеждат нещата навсякъде, където хората се опитват независимо дали сполучливо или не да интерпретират Евангелията. Защото силата за интерпретиране на Евангелията идва единствено от Антропософията.
към текста >>
316.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако се изучи произходът на Исус според Евангелието от Лука и го
сравни
м с представения в Евангелието от Матей, става явна определена разлика, на която в науката съвсем не са обърнали внимание.
Ако се изучи произходът на Исус според Евангелието от Лука и го сравним с представения в Евангелието от Матей, става явна определена разлика, на която в науката съвсем не са обърнали внимание.
Обаче от Акаша хрониката може да се получи правилно обяснение, защо двете родословни дървета са различни, и те трябва да бъдат такива.
към текста >>
317.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Няма да сбъркаме ако
сравни
м това развитие с развитието на постепенно израстващ юноша.
Няма да сбъркаме ако сравним това развитие с развитието на постепенно израстващ юноша.
В началото пред нас е дете, което се е родило. До седем години дете израства, обкръжено от телесната грижа на родителите. Това е влияние предимно на физически план. След това започва развитие, което настъпва благодарение на това, че по правилен начин се ражда етерното тяло. Развитието се основава на това, че се образува паметта, и това, което може да се развие в етерното тяло, укрепва по правилен начин.
към текста >>
Това е
сравни
мо с първия период от индивидуалния живот, до седем години.
В известен смисъл древноеврейският народ извървял този път доста своеобразно. Първо той преживява първия период, от Авраам до времената на първите царе.
Това е сравнимо с първия период от индивидуалния живот, до седем години.
Тук стават неща, които са в състояние да укрепят характерните особености на кръвта. Всичко, което е разказано за това – пътуванията на Авраам, образуването на дванадесетте колена, приемането на заповедите чрез Мойсей, странстванията в пустинята – може да се сравни с вливащото се в човека на физически план през първите седем години от живота. След това настъпва вторият период: вътрешното укрепване, времето на царете до вавилонския плен. По-нататък върху еврейския народ оказва влияние халдейската мъдрост, източният магизъм. Водачът, който още тогава, от 550.
към текста >>
Всичко, което е разказано за това – пътуванията на Авраам, образуването на дванадесетте колена, приемането на заповедите чрез Мойсей, странстванията в пустинята – може да се
сравни
с вливащото се в човека на физически план през първите седем години от живота.
В известен смисъл древноеврейският народ извървял този път доста своеобразно. Първо той преживява първия период, от Авраам до времената на първите царе. Това е сравнимо с първия период от индивидуалния живот, до седем години. Тук стават неща, които са в състояние да укрепят характерните особености на кръвта.
Всичко, което е разказано за това – пътуванията на Авраам, образуването на дванадесетте колена, приемането на заповедите чрез Мойсей, странстванията в пустинята – може да се сравни с вливащото се в човека на физически план през първите седем години от живота.
След това настъпва вторият период: вътрешното укрепване, времето на царете до вавилонския плен. По-нататък върху еврейския народ оказва влияние халдейската мъдрост, източният магизъм. Водачът, който още тогава, от 550. до 600. година преди Христа позволил източното влияние да въздейства върху еврейския народ, бил Заратустра.
към текста >>
318.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Човек, възвестяващ нещо такова, можем да го
сравни
м с учителя от гимназията, за когото споменава Хебел[1] в своя дневник: учителят бие ученика, защото той не може да разбере Платон.
Човек, възвестяващ нещо такова, можем да го сравним с учителя от гимназията, за когото споменава Хебел[1] в своя дневник: учителят бие ученика, защото той не може да разбере Платон.
Хебел остроумно добавя, че този ученик би могъл да бъде прероденият Платон. Фактически това и става с хората, които през цялото време твърдят за второто пришествие на Христос. Те живеят така, че едва ли биха били подготвени за ставащото, даже ако Той би се появил. Такива хора биха приели Христос за нещо съвсем друго, но не и за Христос.
към текста >>
319.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако трябва да се използва
сравнение
, можем да кажем: да предположим, че имаме някакво семе, например, семе от пшеница.
Ако трябва да се използва сравнение, можем да кажем: да предположим, че имаме някакво семе, например, семе от пшеница.
Колкото и дълго да го съзерцавате, то няма да се превърне в пшеница. Трябва да го посеете в почвата и да му позволите да расте, да позволите да му въздействат растежните сили. Това, което са имали божествено-духовните същества преди образуването на човека, може да се сравни със семето на пшеницата. То е трябвало да покълне под формата на мисъл, а след това е трябвало първо да бъде възпитавано на физически план от човека. Няма никаква друга възможност да се отглеждат мисли за висшите светове, освен да им се позволява да прорастват в човешките въплъщения.
към текста >>
Това, което са имали божествено-духовните същества преди образуването на човека, може да се
сравни
със семето на пшеницата.
Ако трябва да се използва сравнение, можем да кажем: да предположим, че имаме някакво семе, например, семе от пшеница. Колкото и дълго да го съзерцавате, то няма да се превърне в пшеница. Трябва да го посеете в почвата и да му позволите да расте, да позволите да му въздействат растежните сили.
Това, което са имали божествено-духовните същества преди образуването на човека, може да се сравни със семето на пшеницата.
То е трябвало да покълне под формата на мисъл, а след това е трябвало първо да бъде възпитавано на физически план от човека. Няма никаква друга възможност да се отглеждат мисли за висшите светове, освен да им се позволява да прорастват в човешките въплъщения. Така че това, което мислят хората тук, на физически план, е своеобразно и неповторимо, и то трябва да се присъединява към това, което е възможно във висшите светове. Човекът действително е бил необходим, иначе боговете нямаше да му позволят да се появи. Боговете са позволили на човека да се появи, за да получат това, което имат, също и чрез човека, под формата на неговите мисли.
към текста >>
На тези, които не са толкова големи мислители,
сравни
телно лесно им се удава да стигнат до визионерско ясновиждане, и по отношение на мисленето те стават леко надменни, докато строго мисловният тип хора доста трудно стигат до ясновиждане.
Можем да се изразим още по-ясно като кажем: в наше време има проницателни мислители, които могат по разумен начин да разбират духовнонаучния мироглед. Защо именно на тях понякога им е толкова тежко да стигнат до ясновиждане?
На тези, които не са толкова големи мислители, сравнително лесно им се удава да стигнат до визионерско ясновиждане, и по отношение на мисленето те стават леко надменни, докато строго мисловният тип хора доста трудно стигат до ясновиждане.
Именно там, където действа определено прикрито високомерие, се крие острият подводен камък. Едва ли ще се намери нещо, толкова силно подхранващо високомерието, като непросветленото от мисълта ясновиждане, и това е особено опасно защото такъв човек, като правило, съвсем не знае, че е високомерен, а даже се представя като доста смирен. Той съвсем не си дава сметка, че е чудовищно високомерие да се смята мисловната работа на хората за нищожна, а да се придава основната ценност на определени озарения отгоре. В това е замаскирано чудовищно високомерие.
към текста >>
Оттук и
сравни
телната простота на гънки на мозъка при проницателните мислители.
Проницателността е това, което е в състояние да прониква в същината, а не това, което се свежда до анализ.
Оттук и сравнителната простота на гънки на мозъка при проницателните мислители.
Там, където физическото изследване се свежда до това, просто да се изучи строгото мислене, което е правомерно за физическите условия, много скоро се оказва, че физическото изследване потвърждава това, което твърди духовната наука. Изследването на мозъка на Менделеев[3], на когото науката дължи откритието на периодичната система на елементите, потвърждава това, което казва духовната наука: неговите мозъчни гънки били прости. В известни граници той е притежавал доста обширно мислене, и тук физическото изследване напълно потвърди истината на това, което казах. И така, както беше казано, тук е налице промяна в инструмента за мислене. Тази промяна трябва да се предизвиква от дейността на самото мислене.
към текста >>
С билярдната топка също може да се наблюдава закона за причината и следствието, но тук нямате правилно
сравнение
с кармата.
Защото това, което съществува в духовния свят и това, което съществува във физическия свят, се постига със същите понятия. Днешното естествознание говори за развитие и духовната наука също говори за развитие. Ако сте усвоили понятието за развитие, ще можете да разберете какво се съобщава в духовната наука. Можете да усвоите понятието за карма, доколкото можете да си представите мисления образ за това. Разбира се, ако просто кажете, както правят това някои теософи: всяка духовна причина предизвиква духовно следствие и това е карма, тогава нямате понятие за кармата.
С билярдната топка също може да се наблюдава закона за причината и следствието, но тук нямате правилно сравнение с кармата.
И обратно – вземете желязна топка и я хвърлете в съд с вода. Ако топката е студена, водата ще си остане същата. Но ако нагреете топката и след това я хвърлите, водата ще се загрее. Вследствие на събитието, което е станало с топката, водата става по-топла. Може да се сравни с кармата, ако последното събитие е следствие от предишно събитие.
към текста >>
Може да се
сравни
с кармата, ако последното събитие е следствие от предишно събитие.
С билярдната топка също може да се наблюдава закона за причината и следствието, но тук нямате правилно сравнение с кармата. И обратно – вземете желязна топка и я хвърлете в съд с вода. Ако топката е студена, водата ще си остане същата. Но ако нагреете топката и след това я хвърлите, водата ще се загрее. Вследствие на събитието, което е станало с топката, водата става по-топла.
Може да се сравни с кармата, ако последното събитие е следствие от предишно събитие.
към текста >>
320.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Сравни
телно от неотдавна хората имат на разположение Евангелията.
Би могло да се постави въпроса: как в продължение на християнското време са вървели разсъжденията за Евангелията? Винаги ли, разглеждайки Евангелията, хората са виждали в тях преди всичко противоречията? Трябва да си изясним как е протекло развитието на разсъжденията за Евангелията.
Сравнително от неотдавна хората имат на разположение Евангелията.
Отскоро е започнало разпространението на Евангелията по цялото човечество. До изобретяването на книгопечатането Евангелията, всъщност, са били на разположение на малцина, доста разумни хора, които са ги изучавали и са превръщали това в дело на своя живот. И това дело съвсем не стои така, че колкото по-назад се връщаме във времето, да откриваме изказвания от сорта: тук има противоречия, тук нещо противоречи на истината. Напротив, колкото по-назад се връщаме, толкова повече намираме, че тези противоречия не са били усещани, че имайки пред себе си всичките четири Евангелия, не виждали противоречията. Цялото настроение, което хората от първите християнски столетия имали по отношение на Евангелията, било съвсем различно.
към текста >>
Нееднократно съм употребявал това
сравнение
в различни лекции, но това би приличало на фотография на дърво от едната страна.
А каква е настройката за усещане на Евангелията сега? Какво е усещането за това, че в Евангелието от Матей се разказва нещо различно, отколкото, например, в Евангелието от Лука?
Нееднократно съм употребявал това сравнение в различни лекции, но това би приличало на фотография на дърво от едната страна.
Такава фотография дава представа за вида на дървото. Ако става дума да се възпроизведе дървото според представата за него, тази представа би била крайно едностранчива. Можем да се надяваме, че ако фотографираме дървото от четирите страни, представата за него ще бъде в някаква степен по-вярна. Тогава бихме имали четири образа на едно дърво. Те много малко биха съвпадали един с друг, те биха били много различни.
към текста >>
Това, което в резултат дава духовното изследване, се
сравняв
а с това, което стои в Евангелията.
Това не е нейна задача. Нищо от това, което е казано от мен, не е произведено на основата на Евангелията. Единственият документ за духовния изследовател е това, което се нарича Акаша хроника, това, което може да се наблюдава с ясновиждане. Ако всички Евангелия изчезнат вследствие на някаква катастрофа, въпреки това, може да бъде казано всичко, което се казва за Христос в духовната наука. Всичко това се обляга на духовното изследване.
Това, което в резултат дава духовното изследване, се сравнява с това, което стои в Евангелията.
Именно оттук възниква обективното благоговение пред Евангелията, когато виждаме това, което отново се изправя от тях срещу нас. Не можете да пренебрегнете тази гледна точка. Изобщо нищо не е взето от Евангелията; това, което сега ви разказвам, също не е взето от Евангелията. Но впоследствие можем да го сравним с това, което стои в Евангелията и ще намерим тук пълно съответствие, пълно съзвучие.
към текста >>
Но впоследствие можем да го
сравни
м с това, което стои в Евангелията и ще намерим тук пълно съответствие, пълно съзвучие.
Всичко това се обляга на духовното изследване. Това, което в резултат дава духовното изследване, се сравнява с това, което стои в Евангелията. Именно оттук възниква обективното благоговение пред Евангелията, когато виждаме това, което отново се изправя от тях срещу нас. Не можете да пренебрегнете тази гледна точка. Изобщо нищо не е взето от Евангелията; това, което сега ви разказвам, също не е взето от Евангелията.
Но впоследствие можем да го сравним с това, което стои в Евангелията и ще намерим тук пълно съответствие, пълно съзвучие.
към текста >>
Това било прогрес в
сравнение
с миналото.
Такъв бил този Бодхисатва. Този Бодхисатва бил същият, който след това повторно се въплътил като принц Гаутама Буда в Индия, и именно това било за този Бодхисатва издигането на по-висока степен. Преди той, така да се каже, позволявал да бъде ръководен свише, да приема импулси от духовния свят и да ги предава. В това въплъщение, 600 години преди нашето летоброене, на 29-та година от своя живот, той се извисил до достойнството на Буда, тоест в това въплъщение той преживял цялостно навлизане на неговата индивидуалност във физическо тяло. Докато преди като Бодхисатва е трябвало да остава частично навън за да прехвърля мост в духовния свят, напълно въплътявайки се в тяло, той достигнал достойнството на Буда.
Това било прогрес в сравнение с миналото.
Вследствие на това той могъл да приеме учението за състраданието и любовта не само благодарение на инспирация, но и да се вгледа в самия себе си и да приеме това учение като собствен глас на сърцето. Това било озарението на Буда на 29-та година от живота под дървото Бодхи. Учението за състраданието и любовта идвало към него независимо от връзките с духовния свят, като човешко душевно достояние, и той е можел да мисли за учението на състраданието и любовта, което формулирал под формата на осемстепенния път. Проповедта за това представлявала великото учение за състраданието и любовта, за пръв път излязло от човешката гръд.
към текста >>
321.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Днес нещата стоят така, че даже теологията е интелектуална и материалистична, а разумът, който се прилага към четирите документа, просто външно ги
сравняв
а.
С това е свързано – и само постепенно достигаме разбирането му – защо изобщо съществуват четири Евангелия.
Днес нещата стоят така, че даже теологията е интелектуална и материалистична, а разумът, който се прилага към четирите документа, просто външно ги сравнява.
Тогава се възприемат противоречията. Първо се разглежда едно Евангелие, от Йоан. Доколкото на пръв поглед, казват хората, за формалния разсъдък то изявява нещо, което толкова силно противоречи на трите други Евангелия, тогава най добре това Евангелие се разбира, като се казва, че авторът съвсем не е искал да опише истински събития, а да представи своего рода химн, нещо като признание, като предаване на своите чувства. В Евангелието от Йоан виждат велика, обширна поема, отричайки значението му като документ. Но така постъпва само външният, материалистичен ум.
към текста >>
Възприемането им в онези времена може да се
сравни
със следното: когато фотографираме стоящия тук букет цветя от четири страни, ще получим четири фотографии.
Без да се спираме повече на това, да обърнем внимание как са се възприемали Евангелията в течение на първите християнски векове, и как следва да се възприемат.
Възприемането им в онези времена може да се сравни със следното: когато фотографираме стоящия тук букет цветя от четири страни, ще получим четири фотографии.
Когато ги разглеждаме поотделно, те се различават една от друга; обаче, разглеждайки такава фотография, можем да си съставим представа за букета цветя. Сега идва някой и разглежда фотография, направена от другата страна. Сравняваме двата образа и откриваме следното: да, това са два доста различни образа; те не могат да представят едно и също нещо. И въпреки това, след сравнението получаваме по-пълен образ; и само ако снимаме букета от четири страни и сравним четирите образа един с друг, ще получим пълен образ на действителния букет цветя. Така трябва да се разбират четирите Евангелия – като един и същи факт, характеризиран от четири различни страни.
към текста >>
Сравняв
аме двата образа и откриваме следното: да, това са два доста различни образа; те не могат да представят едно и също нещо.
Без да се спираме повече на това, да обърнем внимание как са се възприемали Евангелията в течение на първите християнски векове, и как следва да се възприемат. Възприемането им в онези времена може да се сравни със следното: когато фотографираме стоящия тук букет цветя от четири страни, ще получим четири фотографии. Когато ги разглеждаме поотделно, те се различават една от друга; обаче, разглеждайки такава фотография, можем да си съставим представа за букета цветя. Сега идва някой и разглежда фотография, направена от другата страна.
Сравняваме двата образа и откриваме следното: да, това са два доста различни образа; те не могат да представят едно и също нещо.
И въпреки това, след сравнението получаваме по-пълен образ; и само ако снимаме букета от четири страни и сравним четирите образа един с друг, ще получим пълен образ на действителния букет цветя. Така трябва да се разбират четирите Евангелия – като един и същи факт, характеризиран от четири различни страни.
към текста >>
И въпреки това, след
сравнение
то получаваме по-пълен образ; и само ако снимаме букета от четири страни и
сравни
м четирите образа един с друг, ще получим пълен образ на действителния букет цветя.
Без да се спираме повече на това, да обърнем внимание как са се възприемали Евангелията в течение на първите християнски векове, и как следва да се възприемат. Възприемането им в онези времена може да се сравни със следното: когато фотографираме стоящия тук букет цветя от четири страни, ще получим четири фотографии. Когато ги разглеждаме поотделно, те се различават една от друга; обаче, разглеждайки такава фотография, можем да си съставим представа за букета цветя. Сега идва някой и разглежда фотография, направена от другата страна. Сравняваме двата образа и откриваме следното: да, това са два доста различни образа; те не могат да представят едно и също нещо.
И въпреки това, след сравнението получаваме по-пълен образ; и само ако снимаме букета от четири страни и сравним четирите образа един с друг, ще получим пълен образ на действителния букет цветя.
Така трябва да се разбират четирите Евангелия – като един и същи факт, характеризиран от четири различни страни.
към текста >>
Те гледали тринайсетия, който, в
сравнение
с тях, бил спрял на една детска, наивна степен.
От подобни усещания са били въодушевявани посветените, които се обединявали по дванадесет в дохристиянските времена. Те си казвали: определено, ние сме развили в себе си висши сили, но с всичките си сили и способности достигаме само това, което по-малко развити индивидуалности постигат на по-ниска степен и това е предначертано от висшите божествени същества.
Те гледали тринайсетия, който, в сравнение с тях, бил спрял на една детска, наивна степен.
Те казвали: в него няма човешка мъдрост, както в нас, но той още е проникнат от божествената мъдрост. Също и източните мъдреци, лечители и магове казвали: следваме тези, който още не са толкова издигнати като нас, но се намират на степента, в която още притежават божествената мъдрост. Това самоотричане го е имало в древните мистерии, които осъзнавали това, като разпространяващия се дъх на чудото. Спомнете си сега стихотворението на Гьоте „Тайните“[2], в което в кръга на изтъкнати мъже се въвежда тринадесети, брат Марко. Тук имаме явление, което се корени дълбоко в човешката природа, макар и да не е присъщо на съвременния човек; то се състои в това, че посветеният от четвъртата категория, който в развитието на собствените си сили не се издига толкова високо като другите, прави така, че изглежда, че той ръководи останалите дванадесет.
към текста >>
Разбира се, смирената скромност на тези четирима души, които се отказали да се опитат да предадат образа на Христос напълно, описвайки само това, което могат да видят и да съзерцават по силата на своята особена индивидуалност, се възприема като нещо висше, като нещо велико в
сравнение
със съзнанието на днешния човек, който съвсем няма съмнение, че може всеобхватно да обхване с разсъдъка си и най-висшите неща.
Четиримата посветени, отказвайки се да опишат цялото, си казали: можем да изобразим само това, което е близко и разбираемо за нашата душа.
Разбира се, смирената скромност на тези четирима души, които се отказали да се опитат да предадат образа на Христос напълно, описвайки само това, което могат да видят и да съзерцават по силата на своята особена индивидуалност, се възприема като нещо висше, като нещо велико в сравнение със съзнанието на днешния човек, който съвсем няма съмнение, че може всеобхватно да обхване с разсъдъка си и най-висшите неща.
към текста >>
Когато
сравни
м това, което е получено от чистите източници, намиращи се на разположение на духовното изследване, с великите документи, с Евангелията, откриваме чудно съответствие, което ни изпълва с велико благоговение пред Евангелията, които съзерцаваме, и ни става ясно, от какви висши източници идват те.
Духовното изследване черпи не само от Евангелията, но също и от духовния свят, от непреходната Акаша хроника. Ако вследствие на някаква земна катастрофа загинат всички Евангелия, все пак може да бъде казано това, което духовното изследване трябва да каже за събитията в Палестина.
Когато сравним това, което е получено от чистите източници, намиращи се на разположение на духовното изследване, с великите документи, с Евангелията, откриваме чудно съответствие, което ни изпълва с велико благоговение пред Евангелията, които съзерцаваме, и ни става ясно, от какви висши източници идват те.
Защото авторите на Евангелията ни говорят неща, които разбираме, само когато сме обучени на възгледа, с който ни въоръжава духовната наука.
към текста >>
За да разберем това, трябва да дадем
сравнение
с развитието на отделния човек.
След като този народ получил откровенията на Египет, той се заселил в Палестина. Този народ бил призван да роди от себе си единия носител на Христос. Качествата, преминаващи по наследство от поколение в поколение, е трябвало да произведат телесността на Исус; затова е трябвало да бъдат събрани всички способности, съществуващи в Авраам като първи зачатъци. Целият юдейски народ е трябвало дотолкова да узрее и да се развие, че това, което го е имало в Авраам като зачатъци, да бъде изведено в потомците му на най-високия връх.
За да разберем това, трябва да дадем сравнение с развитието на отделния човек.
В течение на първите седем години то е предимно развиващо се физическо тяло. От седмата до четиринадесетата или петнадесетата година, тоест във втория жизнен цикъл, то е развиващо се етерно тяло, след това – астрално тяло; едва след това се развива азът. Това, което отначало съществува като зачатъци, като предразположености, излиза чак тогава, когато са се развили тези три тела. Това се отнася и за целия народ. Предразположеността на Авраам е трябвало първо да се включи във физическото, етерното и астралното тяло, и едва след това е можел да я приеме азът.
към текста >>
322.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тук като най-добро средство е
сравнение
то.
Сега трябва да си изясним, че такова разделяне, разбира се, не подразбира, че някаква епоха от развитието рязко завършва и след това започва новата, а всяка от тях бавно и постепенно преминава в другата; може да се каже, че много преди една епоха да изтече, вътре в нея вече се подготвя новата. Така че за нашата културна епоха, петата следатлантска култура, можем да си кажем, че сега вече напълно се подготвя нещо наистина знаменателно, това, което ще стане характерно за шестата културна епоха. И съвременното човечество като цяло вече се дели на две части: на такива хора, които днес нямат никакво понятие за това, които нищо не знаят за това, че се подготвя нещо в този смисъл, като шеста култура, които, така да се каже, сляпо преживяват дните си, и такива хора, които имат представа, че се подготвя нещо ново, и които знаят, че всичко което се подготвя, трябва да се прави от хората, подготвя се от хората. В определено отношение човек може да се вписва във времето и да си казва, че прави общоприетото, което са правили другите, което са завещали дедите ни и така нататък, или може да се вписва така, че да осъзнава: ако осъзнато искаш да си брънка в човешката верига, без значение дали това зависи от теб, или от твоето обкръжение, ти трябва да правиш това, което способства за идващото, а именно – да се подготвя шестата културна епоха, доколкото това зависи от теб. Можем да разберем как е възможно да се постигне подготовка за тази шеста културна епоха, вниквайки донякъде в характера на нашата собствена епоха.
Тук като най-добро средство е сравнението.
към текста >>
323.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това, което се разкрива в нея, изглежда детинско в
сравнение
с това, което се намира в Библията – трябва само правилно да се прочете тя, за да се разбере това.
Ще се опитаме сега да си представим, как този живот се е влял във великото главно течение на нашия съвременен духовен живот. Това означава следното: както видяхме мисията на Заратустра в християнството, така сега ще поставим въпроса за мисията на древноеврейския народа за цялата култура на нашата Земя. Следва да се каже, че колкото по-нататък се развива духовнонаучното изследване, толкова повече стига до там, да отдава по-голямо право на Библията, отколкото на това, което съществува във външната културна история.
Това, което се разкрива в нея, изглежда детинско в сравнение с това, което се намира в Библията – трябва само правилно да се прочете тя, за да се разбере това.
За истинското духовно изследване това е по-вярно. Както, впрочем, е вярно и това, че в определено отношение късният юдаизъм е произлязъл от прародителя Авраам или Аврам. Нещо съвсем вярно се крие в това, че, ако се издигаме към предходните поколения, стигаме до прародителя, който е бил надарен с особени способности от духовния свят. Какви са били те? Ако искаме да разберем, какви особени способности са му били дарени, трябва да си спомним нещо, за което вече говорихме тук.
към текста >>
Връщайки се в предишните времена, откриваме, че хората тогава са имали някои други душевни способности, които, в
сравнение
с днешните, можем да ги обозначим като някакъв вид смътно ясновиждане.
Връщайки се в предишните времена, откриваме, че хората тогава са имали някои други душевни способности, които, в сравнение с днешните, можем да ги обозначим като някакъв вид смътно ясновиждане.
Наистина хората не са можели по толкова уверен, разсъдъчен начин да се вглеждат в света, както това могат да го правят днешните хора, но те още са притежавали способността да виждат духовното, което съществува в заобикалящия свят, да виждат духовните явления, факти и същества. Само че това виждане, протичайки в приглушено състояние на съзнанието, е било като жив сън, който, обаче, е имал живо отношение към действителността. Това древно ясновиждане е трябвало да става с времето все по-слабо и по-слабо, за да могат хората да култивират чрез възпитанието днешното ни външно виждане и днешната ни разсъдъчна култура.
към текста >>
Исав е спрял на предишната степен, в
сравнение
с Яков той е, така да се каже, по-простодушен.
Науката едва след дълго време ще стигне до тези важни истини. Те се намират в Библията. Библията е много по-учена книга от днешната ни наука, стояща още на детската степен на азбучните истини. Прочетете историята за Яков и Исав! Яков върви напред, защото е развил способност от последното време.
Исав е спрял на предишната степен, в сравнение с Яков той е, така да се каже, по-простодушен.
Когато синовете се представили пред баща си Исаак, майката на Яков чрез подмяна помогнала на сина си да представи на баща му фалшиви косми, за да обърка той по-малкия си син с Исав. С това ни се посочва, че древноеврейският народ все още е имал в себе си нещо, наследено от друга култура, което е трябвало да бъде заличено. Исав бил отхвърлен. Чрез Яков се предава по наследство това, което е трябвало да продължи да живее като външното комбиниране.
към текста >>
324.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Днес следователно макар че могат да възникнат криворазбирания от страна на онези от вас, които сте се потопили в духовния живот
сравни
телно от скоро време ние отново ще доведем пред душите си някои от по-интимните факти на духовното знание.
Ще мине още известно време, преди да стане възможно да разкрия в публични лекции по-интимните страни на духовния живот пред съвременното човечество, но наближава времето, когато по-интимните въпроси могат да се разискват вътре в нашите групи. Във връзка с това, непрекъснато навярно ще се случва, щото новите членове на Антропософското Общество да бъдат озадачени от едно или друго нещо, а може и да бъдат блокирани. Ние обаче никога не бихме напреднали в нашата работа, ако не достигнем до разискване на по-интимните въпроси на живота, осветени от дълбините на духовно-научното изследване и знание.
Днес следователно макар че могат да възникнат криворазбирания от страна на онези от вас, които сте се потопили в духовния живот сравнително от скоро време ние отново ще доведем пред душите си някои от по-интимните факти на духовното знание.
към текста >>
Там те много лесно са говорели за Духовни неща; те са обръщали внимание на външния свят на физическото възприятие и все пак са осъзнавали илюзията или Майя в него, защото човешките същества от
сравни
телно кратко време са имали тези физически възприятия.
След това е следвало време, когато човешките същества вече не са усещала своята връзка с духовния свят така силна, както през Крита Юга, когато те са усещали, че техните импулси все по-малко са били определени от тяхното общуване с боговете, когато, дори тяхното виждане относно духа и душата започва да става по-мъгляво. Обаче те са задържали спомена за това, че са живели с духовете и боговете. Това е било особено ясно в древния Индуски свят.
Там те много лесно са говорели за Духовни неща; те са обръщали внимание на външния свят на физическото възприятие и все пак са осъзнавали илюзията или Майя в него, защото човешките същества от сравнително кратко време са имали тези физически възприятия.
към текста >>
Първите белези за тези нови душевни способности ще започнат да се появяват
сравни
телно бързо в изолирани души.
Първите белези за тези нови душевни способности ще започнат да се появяват сравнително бързо в изолирани души.
Те ще станат по-ясни в средата на четвъртото десетилетие на този век, някъде между 1930, 1940 г. Годините 1933, 1935 и 1937 ще бъдат особено значителни. Способности, които сега са твърде необикновени за човешките същества, тогава ще започнат да се проявяват като естествени способности. По това време големи промени ще станат и Библейски пророчества ще се изпълнят. Всичко ще се промени за душите, които пребивават на земята, а също и за онези които вече не са във физическо тяло.
към текста >>
325.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Що се касае до външните физически условия тях ще се научим да разбираме дори ако се ограничим до външни източници, ще разберем че самият външен вид на земята се променя в течение на
сравни
телно къси периоди от време.
Вие често сте чували че две последователни въплъщения на едно човешко същество не следват едно след друго случайно, но че когато човешкото същество е преминало през смърт и излязло от един земен живот, то се връща в нов земен живот само когато този живот му дава възможността да научи нещо ново за земята и да го свърже със своя душевен живот. Това може да бъде разбрано, разбира се, само от онзи, който не ограничава своето проучване на еволюцията на земята до един период, обемащ само няколко века или хилядолетия. Само онзи, който обхваща цялата еволюция на земята е в състояние да разбере нещата правилно.
Що се касае до външните физически условия тях ще се научим да разбираме дори ако се ограничим до външни източници, ще разберем че самият външен вид на земята се променя в течение на сравнително къси периоди от време.
към текста >>
Този период започнал в
сравни
телно късна дата около 3100-ната година пр.Хр.
След това настъпва периодът, който ние определяме с източния израз Кали Юга, Тъмния Век. Това бе периодът, през който портите към духовния свят постепенно напълно се затворили за способностите на човешката душа. Поради факта, че човешките същества е трябвало да зависят все повече при своите възприятия от физическия сетивен свят, те са били в състояние да култивират в този свят своето чувство за себе, своето чувство за Аза, своето Аз-съзнание.
Този период започнал в сравнително късна дата около 3100-ната година пр.Хр.
и продължил до наши времена.
към текста >>
326.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Нека
сравни
м това понятие с Христовия Импулс и учението на Павел.
Нека сравним това понятие с Христовия Импулс и учението на Павел.
Павел не наричал сетивния свят илюзия, макар че той е знаел така добре, както и Буда, че човек е слязъл от духовните светове и че неговата жажда за съществувание го е довела в този свят. Човек говори в християнски смисъл обаче, когато си задава въпроса дали тази жажда за съществувание е винаги лоша. Е ли физическият сетивен свят само – измама? Според Павловото понятие не е самата жажда за съществувание, сама по себе си, която е зло; тази жажда първоначално е била добра, но е станала зловредна чрез падението на човека под влиянието на Люциферовите същества. Тази жажда не всякога е била лоша, но е станала такава и е донесла болести, лъжи, страдания и пр.
към текста >>
327.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ако
сравни
м човешкото същество в това отношение с маймуните, които стоят близо до него, трябва да кажем, че макар че маймуната се е опитала да се изправи в право положение, тя някак си е направила каша от всичко това....и това е главното.
Една позната истина, известна на всеки, става дълбоко значителна за цялата наша доктрина за земната еволюция, ако нейната действителна важност бъде разбрана: истината, че човекът е единственото същество на земята, което може да отправи своята физиономия с истинска свобода към космичното пространство.
Ако сравним човешкото същество в това отношение с маймуните, които стоят близо до него, трябва да кажем, че макар че маймуната се е опитала да се изправи в право положение, тя някак си е направила каша от всичко това....и това е главното.
Човек трябва да има проникновение в относителната тежест на една истина! Трябва да почувствуваме важността на факта, че човекът има това преимущество и би трябвало да го свържем към другия космичен факт, който току-що охарактеризирахме: не е само земята, но слънцето в контраст със земята нещо отвъд земята което преди всичко прави човека гражданин на Небесното пространство и го откъсва от земното съществуване. В известен смисъл можем да кажем, че цялото това космично уравновесяване, което ние днес знаем като контраст между слънце и земя; трябваше да бъде създадено, за да може на човека да се даде мястото на предимство в нашата вселена. Тази конфигурация на слънце и земя трябваше да стане заради човека, за да може той да се издигне от положението на животните. В човешкото същество така имаме същия контраст, който виждаме, като погледнем небесното пространство и видим слънцето с неговия двойник земята.
към текста >>
328.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Но първите белези на едно подновено ясновидство, което ще се появи като естествено човешко качество, ще се проявят
сравни
телно скоро, щом като преминем в подновения век на Авраам.
Ние поемаме пътя, който ще отведе човечеството далеч от само физическото сетивно размишление, далеч от съчетаване на физически сетивни знаци и белези. Ние вървим по пътя, който ще отведе човешките същества обратно в онези области, в които те нявга са се намирали преди века на Авраам. Ние вървим по пътя, който позволява на човешките същества да навлязат в условията на естественото ясновидство, на естествените ясновидски сили. През епохата на Кали Юга само посвещението можеше да доведе човека в духовните светове по правилен начин. Естествено посвещението води до високи степени, до които човешките същества ще са в състояние да се изкачат само в едно далечно бъдеще.
Но първите белези на едно подновено ясновидство, което ще се появи като естествено човешко качество, ще се проявят сравнително скоро, щом като преминем в подновения век на Авраам.
към текста >>
329.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Но каквото и да бъде постигнато по пътя на външен прогрес в овладяване силите на природата, то е нещо дребно и незначително в
сравнение
то благословението, дарено на индивид, който изживява пробуждането на душата си чрез Христос Който сега ще действува в човешката култура и нейните задачи.
Нито дума няма да бъде казана тук против големия напредък, направен от културата в наши дни; тези постижения са важни за благополучието и свободата на хората.
Но каквото и да бъде постигнато по пътя на външен прогрес в овладяване силите на природата, то е нещо дребно и незначително в сравнението благословението, дарено на индивид, който изживява пробуждането на душата си чрез Христос Който сега ще действува в човешката култура и нейните задачи.
Каквото бъде чрез това събудено в хората, ще бъде обединяващи положителни сили. Христос носи градивни сили в човешката култура и цивилизация.
към текста >>
330.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
По тази причина е много тъжно, че хората ще бъдат непрекъснато заблуждавани, когато безсъзнателното, така нареченото безсъзнателно, работи вътре у тях бидейки това някоя отминаваща любов или нещо подобно когато всъщност импулси от крайно съзнателна духовност минават от всякъде през човечеството, но те остават
сравни
телно несъзнателни, ако човек не се загрижи сам за тях в собственото си съзнание.
До известна степен една двойнствена борба се води днес срещу...../липсва малко текст/......столетие. Човечеството фактически е вмъкнато......което виждаме да се случва в индивидуални случаи по същина е само едно последствие на онова, което става в големите импулси на човешката еволюция.
По тази причина е много тъжно, че хората ще бъдат непрекъснато заблуждавани, когато безсъзнателното, така нареченото безсъзнателно, работи вътре у тях бидейки това някоя отминаваща любов или нещо подобно когато всъщност импулси от крайно съзнателна духовност минават от всякъде през човечеството, но те остават сравнително несъзнателни, ако човек не се загрижи сам за тях в собственото си съзнание.
към текста >>
331.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
В онова, което бе описано, бе направено
сравнение
между нормалното състояние на живот и анормалните състояния на екстаз и неконтролирано мистично изживяване.
В онова, което бе описано, бе направено сравнение между нормалното състояние на живот и анормалните състояния на екстаз и неконтролирано мистично изживяване.
Екстазът и мистичното изживяване не са нормални състояния, но във всекидневния живот има нещо, което ни помага да усещаме съответните прегради много по-ясно, а именно сменящите се състояния на будност и сън, през които преминаваме за 24 часа.
към текста >>
Тогава той изживява нещо, което е малко
сравни
мо със загубата на Аза в състоянието на екстаз.
Мистикът обаче, чрез усилване на душевния живот, успява в проникването до определена степен в етерното тяло; той вижда повече от един отразен образ. Пробивайки си път в тази част на Микрокосмоса, той изживява в себе си онова, което в нормално състояние човек изживява разширен върху външния свят. Така мистикът, чрез вътрешно задълбочаване, прониква до някаква степен в етерното си тяло; прониква под онзи праг, където душевният живот при други обстоятелства се отразява в радост, страдание и т.н. във вътрешността на етерното тяло. Онова, което мистикът изживява преминавайки прага, са процеси в собственото му етерно тяло.
Тогава той изживява нещо, което е малко сравнимо със загубата на Аза в състоянието на екстаз.
В последния случай Азът става безкрайно малък, така да се каже, бидейки разлят в Макрокосмоса, а в мистичното изживяване Азът е "втвърден". Мистикът съзнава това въпреки факта, че възприетият от обикновения Аз принцип на действие в съгласие със свързаната с мозъка интелигентност и със заповедите на сетивата е игнориран и импулсите за неговите действия възникват от вътрешни чувства, извиращи направо от неговото етерно тяло и не, както в случая на другите хора, само отразени от него. Много силните вътрешни изживявания на мистика се дължат на факта, че той прониква чак в своето етерно тяло.
към текста >>
Ако нормален човек действително изживееше света, описван в състоянието на екстаз, разтърсващият ефект щеше да бъде
сравни
м със дълбочината на изживяванията, изпитани от мистика.
Дали опитностите са илюзии или реалности в момента не е важно. Въпросната личност вижда свят, различен от сетивния свят; мистикът изживява радости, емоции и мъки, несравними с нищо познато в ежедневния живот. Мистикът обаче не вижда светът, разкриващ се на някого в състоянието на екстаз, а последният няма опитност за света на мистика. Двата свята за независими един от друг. Това е странно отношение, но обяснение за света на единия може да бъде намерено в светлината на изживяванията на другия.
Ако нормален човек действително изживееше света, описван в състоянието на екстаз, разтърсващият ефект щеше да бъде сравним със дълбочината на изживяванията, изпитани от мистика.
към текста >>
332.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Влиянието, действащо в един сомнамбул присъства във всяко човешко същество, но в сомнамбула това трето влияние е толкова силно в
сравнение
с другите две, че взема връх.
През съня могат да бъдат различени три влияния, на които е подложено човешкото същество; те винаги присъстват, и духовното изследване потвърждава това. В огромното мнозинство хора обаче доминира първото влияние; по-голямата част от съня им е ненарушавана от сънища. Второто влияние, пораждащо състоянието на сънищата, действа от време на време в почти всеки. Но в несравнимо по-големия брой от хората тези две състояния са така доминиращи, че говоренето и действането насън рядко се срещат.
Влиянието, действащо в един сомнамбул присъства във всяко човешко същество, но в сомнамбула това трето влияние е толкова силно в сравнение с другите две, че взема връх.
Въпреки всичко, всяко човешко същество подлежи на всичките три влияния.
към текста >>
В
сравнение
със Сетивната душа тя има много по-голяма независимост.
Това е различно влияние; то е влиянието, което ни позволява да се отдръпнем от външните впечатления и да работим върху тях вътрешно, да размишляваме върху тях. Забележете разликата, която съществува между изживяванията на Сетивната душа и онези на Интелектуалната или Разсъдъчна душа. Сетивната душа има изживявания само докато човек е отдаден на външния свят; тя получава впечатленията от външния свят. Но ако за известно време в будния живот той не обръща внимание на настоящите впечатления на външния свят, ако размишлява върху тях и оставя чувствата на удоволствие, болка и т.н. просто да отекват в него, тогава той е отдаден на своята Разсъдъчна душа.
В сравнение със Сетивната душа тя има много по-голяма независимост.
Има влияния, които позволяват на човека през време на будния живот не просто да стои втренчен в гоблена на сетивния свят, а да отклонява вниманието си от всичко там, да формира мисли, чрез което съчетава външни впечатления в ума си, и които му позволява да направи себе си независим от влиянията на външния свят. Това са влиянията на "Меркурий".
към текста >>
За Духовната Наука случващото се във физическия свят е символ, външна картина на вътрешни духовни процеси, и онова което сме свикнали да научваме за нашата планетарна система от елементарната астрономия може да се
сравни
, спрямо лежащото в основата му, с наученото от едно дете за движението на часовника.
Всички вие сте запознати с идеите, поддържани от съвременната астрономическа наука за движението на Земята около Слънцето и също за движението на другите планети, принадлежащи на Слънчевата система. Казаното в трактати от обичайния вид представлява, в кръгозора на Духовната Наука, само най-елементарното начало.
За Духовната Наука случващото се във физическия свят е символ, външна картина на вътрешни духовни процеси, и онова което сме свикнали да научваме за нашата планетарна система от елементарната астрономия може да се сравни, спрямо лежащото в основата му, с наученото от едно дете за движението на часовника.
Ние му обясняваме за какво са 12-те общоприети цифри и какво означава въртенето на двете стрелки едната бавна, а другата по-бърза. Детето евентуално ще може да ни каже от позицията на двете стрелки кога, да речем, часът е девет и половина. Но това не би означавало много. Детето трябва да научи още много, например, да свърже движението на стрелките с онова, което се случва в света. Когато часовата стрелка застане на 6, а минутната стрелка на 12, то трябва да знае кое време на деня изразява това а именно, че в определено годишно време, ако е ранна утрин, тогава ще изгрява Слънцето.
към текста >>
И по същия начин силата, движеща Юпитер около Слънцето, може да бъде оприличена на онова, което прониква
сравни
телно рядко в живота ни, а именно света на сънищата.
Отдалеченият Сатурн, със своето слабо влияние, изглежда да наподобява онези слаби сили, които работят, само в особени случаи, върху Съзнателната душа в хората, които са сомнамбули. А въртенето на Луната около Земята се дължи на сила подобна на онази, която направлява съзнателните ни дела в будния живот. Пространствените разстояния означават нещо, което се изразява в определено отношение в нашия собствен регулиран от времето живот. Ще навлезем в тези неща по-дълбоко и днес въпросът е само в това да им обърнем внимание. Ако разсъдим, съвсем повърхностно, че Сатурн е най-отдалечената планета и съответно има най-слабо влияние върху нашата Земя, това може да се съпостави с факта, че силите на тъмния Сатурн имат едва слабо въздействие върху спящото човешко същество.
И по същия начин силата, движеща Юпитер около Слънцето, може да бъде оприличена на онова, което прониква сравнително рядко в живота ни, а именно света на сънищата.
към текста >>
333.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Това чувство би завладяло душата с такава сила, че щеше да изглежда разпръснато върху всичко срещано във външния свят; човекът щеше да бъде подложен на изживяване,
сравни
мо с това да бъдеш погълнат от огън.
В човека го има онова, наричано чувство на срам, същината на което е в това, че в своята душа той иска да отклони вниманието на другите от нещото или от способността, от която се срамува. Това чувство на срам във връзка с нещо, което той не иска да се разкрие, е бегла насока за чувството, което може да се усили до непреодолима мощ, ако той погледнеше в собственото си вътрешно същество.
Това чувство би завладяло душата с такава сила, че щеше да изглежда разпръснато върху всичко срещано във външния свят; човекът щеше да бъде подложен на изживяване, сравнимо с това да бъдеш погълнат от огън.
Такъв щеше да бъде ефектът, причинен от това чувство на срам.
към текста >>
А несъвършенството на душата, сравнено с перфектната структура на обвивките, би имало непреодолимо парализиращ ефект върху него, ако той можеше да
сравни
онова, което е в душата му, с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от неговото физическо и етерно тяло.
Всеки, който с помощта на физическата наука направи чисто външно изследване на удивителната структура на човешкото сърце или мозък, или на всяка отделна част на човешкия скелет, ще може да почувства колко безкрайно мъдри и съвършени са подредбата и устройството на физическото тяло. Вземайки една отделна кост, например бедрената кост, която съчетава най-голям носещ капацитет с най-малък разход на усилие, или чрез съзерцаване на удивителното устройство на сърцето или на мозъка, е възможно да имаме слабо понятие за онова, което би изживял някой, ако видеше мъдростта, от която е било породено това устройство, и ако после сравнеше с него това, което е човекът като душевно същество по отношение на страстите и желанията! През целия си живот той е зает със съсипване на този чудесен физически организъм, поддавайки се на своите желания, подтици, страсти и различни форми на наслада. Навсякъде в живота може да се наблюдава дейност, разрушителна за чудесната структура на човешкото сърце или мозък. Всичко това би дошло живо пред душата на човека, ако той се спуснеше съзнателно във физическото и етерното си тяло.
А несъвършенството на душата, сравнено с перфектната структура на обвивките, би имало непреодолимо парализиращ ефект върху него, ако той можеше да сравни онова, което е в душата му, с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от неговото физическо и етерно тяло.
Следователно той е защитен от спускане в тях съзнателно и е отклонен, при събуждане, към гоблена на сетивния свят разгърнат около него; той не може да погледне в своето най-вътрешно същество.
към текста >>
Именно
сравнение
то на душата с онова, което тя би възприела ако имаше поглед за лежащото духовно в основата на физическото и етерното тяло, би предизвикало силното чувство на срам; подготовка за това се прави предварително чрез всички изживявания, претърпени от мистика, преди той да стане способен на проникване в своето най-вътрешно същество.
Именно сравнението на душата с онова, което тя би възприела ако имаше поглед за лежащото духовно в основата на физическото и етерното тяло, би предизвикало силното чувство на срам; подготовка за това се прави предварително чрез всички изживявания, претърпени от мистика, преди той да стане способен на проникване в своето най-вътрешно същество.
Да осъзнае за себе си несъвършенството на душата, да осъзнае, че душата му е слаба, нищожна и има още да извърви безкрайно дълъг път, е свързано с това да събуди чувство на смирение и копнеж за съвършенство, и тези качества го подготвят да понесе сравнението с безкрайно мъдрата структура, в която той прониква при събуждане. В противен случай той би бил погълнат от срам като от огън.
към текста >>
Да осъзнае за себе си несъвършенството на душата, да осъзнае, че душата му е слаба, нищожна и има още да извърви безкрайно дълъг път, е свързано с това да събуди чувство на смирение и копнеж за съвършенство, и тези качества го подготвят да понесе
сравнение
то с безкрайно мъдрата структура, в която той прониква при събуждане.
Именно сравнението на душата с онова, което тя би възприела ако имаше поглед за лежащото духовно в основата на физическото и етерното тяло, би предизвикало силното чувство на срам; подготовка за това се прави предварително чрез всички изживявания, претърпени от мистика, преди той да стане способен на проникване в своето най-вътрешно същество.
Да осъзнае за себе си несъвършенството на душата, да осъзнае, че душата му е слаба, нищожна и има още да извърви безкрайно дълъг път, е свързано с това да събуди чувство на смирение и копнеж за съвършенство, и тези качества го подготвят да понесе сравнението с безкрайно мъдрата структура, в която той прониква при събуждане.
В противен случай той би бил погълнат от срам като от огън.
към текста >>
Това чувство би се усилило до такава степен, че би станало като обгарящ огън в душата, ако мистикът няма силата да си каже: "Да, аз се чувствам крайно нищожен в
сравнение
с онова, което мога да стана, но ще се опитам да развия силата, която ще ме направи способен да разбера какво мъдростта на Вселената е изградила в моята телесна природа и да направя себе си духовно достоен за него." Мистикът е каран да разбере от своя духовен учител, че трябва да има безгранично смирение.
Мистикът подготвя себе си, концентрирайки се върху следната мисъл: "Когато видя какво съм аз и го сравня с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от мен, срамът който чувствам е като поглъщащ огън." Това чувство поражда външно изблика на срам.
Това чувство би се усилило до такава степен, че би станало като обгарящ огън в душата, ако мистикът няма силата да си каже: "Да, аз се чувствам крайно нищожен в сравнение с онова, което мога да стана, но ще се опитам да развия силата, която ще ме направи способен да разбера какво мъдростта на Вселената е изградила в моята телесна природа и да направя себе си духовно достоен за него." Мистикът е каран да разбере от своя духовен учител, че трябва да има безгранично смирение.
На него може да се каже: Погледни едно растение. Растението има корени в почвата. Почвата предоставя на растението едно царство, по-низше от самото него, но без което то не може да съществува. Растението може да се поклони на минералното царство, казвайки: Аз дължа своето съществуване на това низше царство, от което съм израсло. Животното също дължи своето съществуване на растителното царство, и ако съзнаваше своето място в света, то щеше в смирение да признае своята задълженост към низшето царство.
към текста >>
Когато
сравни
м това състояние със състоянието, в което съществува светът около нас през нощта, от залез до изгрев, ние можем да възприемем по определен начин онова, което принадлежи на нашата Слънчева система.
Ние гледаме в пространството знаейки, че макар че планетите са там, те не се поддават на нашето наблюдение. Точно както денем ние сме предпазени от гледане на собствената си вътрешна същност, а нощем погледът за духовния свят ни е отказан в обикновения сън, така през деня, когато взорът ни е отправен навън, причините за сетивните ни възприятия са скрити от нас. Онова, което лежи зад Слънцето и го свързва с другите тела, принадлежащи на Слънчевата система, със Съществата, чиито външни проявления наричаме Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и т.н. всяко живо взаимодействие между Слънцето и тези небесни тела е скрито за нас през деня. Онова, което възприемаме, е външният ефект на слънчевата светлина.
Когато сравним това състояние със състоянието, в което съществува светът около нас през нощта, от залез до изгрев, ние можем да възприемем по определен начин онова, което принадлежи на нашата Слънчева система.
Ние можем да погледнем нагоре към звездните небеса и сред другите звезди да видим планетите, когато са видими; но докато можем да ги видим в нощното небе, самото Слънце не е видимо. Следователно трябва да кажем, че онова, което през деня прави сетивния свят видим за нас, през нощта отнема от нас възможността да го виждаме. Нощем целият сетивен свят е невидим.
към текста >>
Духовно се разкриваше нещо, което може да се
сравни
с кръвообращението в човешкото тяло.
Учениците на Мистериите развиваха способността да виждат Слънцето вече не като заслепяващата сила, която е то през деня, а с целия му заслепяващ блясък отстранен. Те виждаха Слънцето не като физическа, а като духовна реалност, и виждаха Слънчевия Дух. Физическият ефект на заслепяване бе затъмнен от земната субстанция, понеже тя бе станала прозрачна и позволяваше да преминат само на духовните сили на Слънцето. Но нещо друго от огромно значение бе свързано с това виждане на Слънцето. Фактът, за който вчера бе дадено само едно абстрактно указание, тогава се разкриваше в цялата си истина, а именно, че има живо взаимодействие между планетите и Слънцето, тъй като постоянно текат потоци напред-назад от планетите към Слънцето и от Слънцето към планетите.
Духовно се разкриваше нещо, което може да се сравни с кръвообращението в човешкото тяло.
Както кръвта тече в жива циркулация от сърцето към органите и от органите отново обратно към сърцето, така и Слънцето се разкриваше като центърът на живи духовни потоци, течащи напред-назад между Слънцето и планетите. Слънчевата система се разкрива като духовна система на живи реалности, външното проявление на които е не повече от символ. Всичко, проявявано от отделните планети, насочва към великата духовна опитност, описана току-що, както един часовник посочва времето на явленията във външния живот.
към текста >>
334.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ако наблюдаваме една личност, която за 10 години е посветила себе си на придобиването на по-дълбоко познание, което тя не оставя да бъде просто теория, а което е овладяло нейния вътрешен живот, тогава след тези 10 години ние можем да формираме идея за вътрешните метаморфози, които са се случили,
сравняв
айки нейната настояща с нейната предишна външност, и забелязвайки как придобитото познание е предизвикало промяна дори в нейните черти; развитието, протичащо в душата и, е спомогнало също за това да се оформи нейния телесен вид.
Така ние се развиваме от етап на етап, но има определена граница на това развитие. Всеки път когато се събуждаме на сутринта, ние намираме същите физически и етерни тела и знаем, че принципно казано, ние можем да направим много малко със свои собствени сили, за да преобразуваме тези две тела или да ги развием на по-висока степен. Несъмнено, всеки с познание за живота осъзнава, че е възможно дори физическото тяло да бъде преобразено до определена степен.
Ако наблюдаваме една личност, която за 10 години е посветила себе си на придобиването на по-дълбоко познание, което тя не оставя да бъде просто теория, а което е овладяло нейния вътрешен живот, тогава след тези 10 години ние можем да формираме идея за вътрешните метаморфози, които са се случили, сравнявайки нейната настояща с нейната предишна външност, и забелязвайки как придобитото познание е предизвикало промяна дори в нейните черти; развитието, протичащо в душата и, е спомогнало също за това да се оформи нейния телесен вид.
Но това външно развитие е много ограничено, защото всяка сутрин ние сме изправени пред същите, в основата си, физически и етерни тела, притежавайки същите вродени способности както при раждането. Докато, говорейки относително, можем да направим много за да развием своите интелектуални, умствени или волеви сили, ние можем да преобразим своите външни обвивки, своите физически и етерни тела само до слаба степен. Въпреки това определени вътрешни сили трябва да работят през целия живот между раждането и смъртта, и тези сили трябва постоянно да бъдат възпламенявани, ако животът ще продължава. Ние виждаме в момента на смъртта какво става с физическото тяло, когато в него вече не работи етерното тяло. Физичните и химични сили, присъщи на физическото тяло, като такива се налагат от момента на смъртта нататък и го разтварят, разлагат го.
към текста >>
Той се учи да разбира, че човешката душа е наистина малка, но че тя може да бъде сравнена с нещо много голямо; а също и това, че индивидуалните способности, които душата може да притежава, са незначителни в
сравнение
със способностите на онова велико Същество с което, обаче, тя може да се почувства сродна.
Въпреки че човек не се нуждае от това да вижда външните сили, работещи върху него, той се учи инстинктивно да разпознава, че онова, което обикновено бива наричано "душа", е съвсем различно от сегашните идеи за нея.
Той се учи да разбира, че човешката душа е наистина малка, но че тя може да бъде сравнена с нещо много голямо; а също и това, че индивидуалните способности, които душата може да притежава, са незначителни в сравнение със способностите на онова велико Същество с което, обаче, тя може да се почувства сродна.
Познанието, придобивано при спускане във физическото и етерното тяло се състои в това, че при събуждане ние излизаме от друг свят, в който има едно Същество, сродно на собствената ни душа, само че безкрайно по-могъщо. Така при събуждане човешката душа се чувства нищожна след преминаването на Малкия Пазач на Прага и може да си каже: Аз съм наистина жалка, понеже ако сега нямах в себе си нищо повече от онова, което съм придала на себе си, ако не бях излята в духовния свят, и ако съществата в този свят не бяха оставили в мен да се влеят сили, аз щях да бъда в състояние на ужасно затруднение. Душата осъзнава своята нужда от сили, които са се вливали в нея в продължение на цялата нощ; и че онова, което се е вляло в нея по този начин, е сродно на нейните собствените и три присъщи сили. Те са, на първо място, Волята. Всичко от естеството на волята е от основните сили на душата, това е силата, която ни ръководи по този или онзи начин; на второ място, Чувството.
към текста >>
Но когато на сутринта се събуждаме в състоянието, което беше вече описано, преминали Малкия Пазач на Прага, ние осъзнаваме, че каквито и качества на воление, чувстване и мислене да можем да развием в своя живот, те са незначителни в
сравнение
със силите на Мислене, на Чувстване и на Воля, пронизващи духовния свят, от който излизаме в момента на събуждането.
През целия си живот ние трябва да работим върху тези три основни сили на душата.
Но когато на сутринта се събуждаме в състоянието, което беше вече описано, преминали Малкия Пазач на Прага, ние осъзнаваме, че каквито и качества на воление, чувстване и мислене да можем да развием в своя живот, те са незначителни в сравнение със силите на Мислене, на Чувстване и на Воля, пронизващи духовния свят, от който излизаме в момента на събуждането.
Ние осъзнаваме също, че се нуждаем това, което душата ни е поела през нощта, защото онова, което самите ние сме способни да развием съзнателно през дневния живот, не би ни отвело много далеч. Като дар от духовните светове, от висшите сили на Космическото Мислене, Космическото Чувстване и Космическата Воля, през цялата нощ в нас трябва да се влива онова, което трябва да слезе заедно с нас във вътрешното ни същество. Когато за пръв път станем съзнателни за това, че сме поели Космическа Воля, Космическо Чувство и Космическо Мислене, ние осъзнаваме, че не самите ние сме тези, които сме придобили тези три основни сили, а че те се вливат през съня без нашето съдействие. Освен това, тези три сили се преобразуват в душата ни и приемат различни аспекти.
към текста >>
Онова, което познаваме в ежедневния живот като сила на чувството, също е било извлечено от безкрайния запас на Космическото Чувство; то също се влива в нас и се преобразува така, че да стане вътрешно възприемаемо за нас, при условие че сме достатъчно узрели; сякаш това Космическо Чувство ни прониква с нещо, което е
сравни
мо само с онова, наричано светлина.
Онова, което познаваме в ежедневния живот като сила на чувството, също е било извлечено от безкрайния запас на Космическото Чувство; то също се влива в нас и се преобразува така, че да стане вътрешно възприемаемо за нас, при условие че сме достатъчно узрели; сякаш това Космическо Чувство ни прониква с нещо, което е сравнимо само с онова, наричано светлина.
Ние ставаме вътрешно осветени; струящото в нас като действие на Космическото Чувство е вътрешна светлина, въпреки че без ясновидство тя не е видима външно като светлина. Но един човек, преминал Малкия Пазач на Прага осъзнава, че онова, от което се нуждае за своя вътрешен живот, а именно светлината, не е нищо друго освен рожба на Космическото Чувство, поето от него през съня. От това е ясно, че когато човек е отдаден на своите собствени вътрешен живот и същество, той изживява нещо съвсем ново за неговата душа, а именно онова, което собственото му себе е способно да бъде в следствие на всичко, което струи в него от Макрокосмоса. И само когато усеща силите на Космическото Чувство, струящи в него, астралното тяло стои пред него като реалност.
към текста >>
С това в предвид ние можем да кажем: наистина душата ни е нищожна в
сравнение
с онова, което е в Макрокосмоса, в който нашето същество се излива през съня, въпреки че душата ни е сродна с него.
Така ние виждаме, че последиците от съня работят върху вътрешното ни същество и през нашите външни обвивки от сутрин до вечер, позволявайки ни да се справим с изискванията на съществуването.
С това в предвид ние можем да кажем: наистина душата ни е нищожна в сравнение с онова, което е в Макрокосмоса, в който нашето същество се излива през съня, въпреки че душата ни е сродна с него.
Великата Вселена е пронизана от Космическа Воля, Космическо Чувство, Космическо Мислене, и мисленето, чувстването и волята се развиват до по-високи и по-високи степени в собствената ни душа.
към текста >>
Едно друго, непосредствено следващо това изживяване, може да се изрази с думите: Дори моята душа днес да е нищожна в
сравнение
с великата Космическа Душа, тя евентуално ще израсне, за да бъде като нея.
Едно друго, непосредствено следващо това изживяване, може да се изрази с думите: Дори моята душа днес да е нищожна в сравнение с великата Космическа Душа, тя евентуално ще израсне, за да бъде като нея.
Моята душа и нейните способности на мислене, чувстване и воля са още незначителни, но евентуално те ще нараснат, за да бъдат сравними с могъщото Космическо Мислене, Чувстване и Воля.
към текста >>
Моята душа и нейните способности на мислене, чувстване и воля са още незначителни, но евентуално те ще нараснат, за да бъдат
сравни
ми с могъщото Космическо Мислене, Чувстване и Воля.
Едно друго, непосредствено следващо това изживяване, може да се изрази с думите: Дори моята душа днес да е нищожна в сравнение с великата Космическа Душа, тя евентуално ще израсне, за да бъде като нея.
Моята душа и нейните способности на мислене, чувстване и воля са още незначителни, но евентуално те ще нараснат, за да бъдат сравними с могъщото Космическо Мислене, Чувстване и Воля.
към текста >>
То не може да се
сравни
с онова, което в ежедневния живот се усеща като признателност, и е изживяване от наистина най-голямо значение.
Някога, в безкрайно далечното минало, техните сили на мислене, чувства и воля са били точно толкова нищожни, каквито са нашите, и днес тяхната мощ е такава, че те вече не се нуждаят от това да получават сила от Макрокосмоса; те дават, само дават. В какво щяхме да се превърнем самите ние, ако те не бяха направили нищо за да се развият до тези високи степени? Без тях ние нямаше да можем да съществуваме! Ако сега знаем как да оценяме своето съществуване, в нас се ражда чувство на безкрайна благодарност към тези велики Същества, и то ни прониква изцяло. Всеки истински мистик познава това изживяване като реалност.
То не може да се сравни с онова, което в ежедневния живот се усеща като признателност, и е изживяване от наистина най-голямо значение.
Онова, което външният свят сега назовава Мистицизъм, всъщност не се равнява на нищо повече от сбор от фрази. Истинският мистик познава добре това изживяване и се пита: Какво щеше да бъдеш ти, ако Съществата, съществували преди теб и които някога бяха като теб, не се бяха издигнали до такива висоти, че да бъдат нощем способни да позволят в теб да се влеят силите, от които се нуждаеш за телесното си съществуване, в което ще преминеш когато се събудиш на сутринта? Никой, който няма до дъното на душата си това чувство на благодарност към Макрокосмоса, не е станал истински мистик.
към текста >>
И сега нека
сравни
м тези космически сили с онези на мислене, чувстване и воля, които са били развити от душата до настоящия момент.
Ние чухме, че Космическата Воля струи през нас като сила на активност, на движение, че Космическото Чувство струи през нас като светлина. Ако това не беше така, ние нямаше да съществуваме, нещо повече, нямаше да съществуваме като хора.
И сега нека сравним тези космически сили с онези на мислене, чувстване и воля, които са били развити от душата до настоящия момент.
За очите на духа степента, която не ни достига за сила на волята, за интелигентност в мисленето, за здраво и силно чувство веднага става ясна, особено в момента на събуждане от сън. Оказва се, че всичко което сме направили по пътя на овладяването на интелигентност, може да се свърже с вливащото се в нас като светлина от Космическото Чувство, и че онова което сме пропуснали в своята собствена интелигентност действа като спирачка. Потокът на Космическото Чувство, вливащ се в нас, е намален с толкова, колкото сме пропуснали да изработим в развитието на своите собствени мисловни сили. Ако искаме да направим напредък, нашето мислене трябва да има правилното взаимоотношение с онова, което поемаме в себе си от Космическото Чувство.
към текста >>
Онова, което сме станали поради своите грехове на пропуски, и за което ако трябва да се направи
сравнение
, изглежда като тъмна сянка в сияйна картина.
Така ставаме съзнателни за онова, което работи вътре в нас. Към всичко това се прибавя и онова, което самите ние сме с цялата си немощ което се дължи на неуспеха ни да работим по-добре. По този начин постигаме истинско себе-познание.
Онова, което сме станали поради своите грехове на пропуски, и за което ако трябва да се направи сравнение, изглежда като тъмна сянка в сияйна картина.
Онова, в което не сме успели да се превърнем, стои пред нашите душевни очи и се разкрива ясно в това, че изпраща лъчите си в три посоки. Пречките, които предизвикваме за еволюционния процес чрез онова, което сме пренебрегнали по отношение на своята воля, по отношение на своето мислене и по отношение на своите чувства всичко това се разкрива. В тези три посоки се проявяват нашите недостатъци. Всеки от тях има да ни каже нещо определено.
към текста >>
335.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Въпреки това в минали времена, особено в определени места на Европа кандидатът, който щеше да бъде посвещаван в загадките на Макрокосмоса, беше поставян в състояние,
сравни
мо с екстаз.
Онова, което човек може да изживее в отварящия се пред него Макрокосмос, при условие че запазва определена степен на съзнание, бе описано като състояние на екстаз. Но в същото време бе казано, че в екстаза Азът е като мъничка капка, смесена с голям обем вода и изчезваща в него. Човек е в състоянието да бъде извън себе си, извън своята обикновена природа; той оставя своя Аз да изтече от него. Екстазът, следователно, не може по никакъв начин да се разглежда като желателен метод за преминаване в Макрокосмоса, защото човек би изгубил себе си и Азът би престанал да го контролира.
Въпреки това в минали времена, особено в определени места на Европа кандидатът, който щеше да бъде посвещаван в загадките на Макрокосмоса, беше поставян в състояние, сравнимо с екстаз.
Това вече не е част от съвременните методи за достигане на Посвещение, но в старите времена, особено в северните и западните области на Европа, включително и в нашата, беше изцяло в съгласие с развитието на живеещите там хора те да бъдат отвеждани в тайните на Макрокосмоса посредством форма на екстаз. По този начин те бяха също изложени на онова, което може да бъде описано като загубата на Аза, но това състояние бе по-малко опасно в онези времена, защото хората още бяха пропити от определена здрава, елементарна сила; за разлика от хората днес техните душевни сили не бяха омаломощени от въздействията на високо развитата интелектуалност. Те можеха да изживяват с далеч по-голяма сила цялата надежда, свързана с пролетта, ликуването на лятото, меланхолията на есента, изтръпването от смъртта през зимата, докато още запазваха нещо от своя Аз макар и не за дълго. В случая на онези, които щяха да станат Посветени и учители на хората, трябваше да се осигури това въвеждане в Макрокосмоса да се състои по различен начин. Причината за това ще стане ясна когато бъде напомнено, че главната особеност в този процес бе загубата на Аза.
към текста >>
След това в Елементарния Свят има нещо,
сравни
мо с онова, което във физическия свят наричаме "въздушно" или "газообразно".
След това в Елементарния Свят има нещо, сравнимо с онова, което във физическия свят наричаме "въздушно" или "газообразно".
В Елементарния свят това се обозначава като "въздух". След това, по-нататък, има "огън" или "топлина", но трябва да се осъзнае, че наричаното огън във физическия свят е само алегория. "Огънят", какъвто е той в Елементарния Свят, е по-лесен за описване от другите три състояния, защото те всъщност могат да се опишат само с думите, че са подобни на водата, въздухът и земята. "Огънят" на Елементарния Свят е по-лесен за описване, защото всеки има представа за т.нар. "душевна топлина", за топлината, която се чувства, когато например сме заедно с някого когото обичаме.
към текста >>
И сега можем да осъзнаем, че
сравнение
то с часовник не е по никакъв начин пресилено.
И сега можем да осъзнаем, че сравнението с часовник не е по никакъв начин пресилено.
Ние свързваме небесните тела на нашата Слънчева система с 12-те съзвездия на зодиака, и можем да се ориентираме в Света на Духа само разглеждайки го по такъв начин, че да можем да заявим, че духовните същества и събития са реалности; фактите ние сравняваме с хода на планетите, а духовните Същества с 12-те съзвездия на Зодиака. Ако съзерцаваме планетите в пространството и зодиакалните съзвездия, ако считаме движенията и съответните положения на планетите пред различните съзвездия като проявления на действията на духовни Същества, а съзвездията на Зодиака за самите духовни Същества, тогава с такава аналогия е възможно да се изрази случващото се в света на Духа.
към текста >>
Ние свързваме небесните тела на нашата Слънчева система с 12-те съзвездия на зодиака, и можем да се ориентираме в Света на Духа само разглеждайки го по такъв начин, че да можем да заявим, че духовните същества и събития са реалности; фактите ние
сравняв
аме с хода на планетите, а духовните Същества с 12-те съзвездия на Зодиака.
И сега можем да осъзнаем, че сравнението с часовник не е по никакъв начин пресилено.
Ние свързваме небесните тела на нашата Слънчева система с 12-те съзвездия на зодиака, и можем да се ориентираме в Света на Духа само разглеждайки го по такъв начин, че да можем да заявим, че духовните същества и събития са реалности; фактите ние сравняваме с хода на планетите, а духовните Същества с 12-те съзвездия на Зодиака.
Ако съзерцаваме планетите в пространството и зодиакалните съзвездия, ако считаме движенията и съответните положения на планетите пред различните съзвездия като проявления на действията на духовни Същества, а съзвездията на Зодиака за самите духовни Същества, тогава с такава аналогия е възможно да се изрази случващото се в света на Духа.
към текста >>
336.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние казахме, че огънят на Елементарния Свят не е физическия огън, а нещо, което може да
сравни
с вътрешна душевна топлина, вътрешен душевен огън, макар и да не е точно същото.
Вчера беше казано, че когато човек преминава в Макрокосмоса, той не се чувства както ако срещаше предмети във физическото съществуване, а както ако беше вътре във всеки предмет на Елементарния Свят; той се чувства обединен с него. Когато гледаме физически предмет, ние казваме: "Обектът е там; ние сме тук." И във физическия свят оставаме здравомислещи и благоразумни същества, докато можем да разграничим себе си със своята Азовост съвсем ясно от предметите и другите същества. Но веднага щом проникнем в Елементарния Свят, това различаване става принципно по-трудно, първо защото се сливаме с фактите и предметите и съществата на този свят. Това беше имано в предвид вчера особено във връзка с елемента на огъня.
Ние казахме, че огънят на Елементарния Свят не е физическия огън, а нещо, което може да сравни с вътрешна душевна топлина, вътрешен душевен огън, макар и да не е точно същото.
Когато усещаме огън в Елементарния Свят, той се смесва с нас, ние се чувстваме едно с него, вътре в него. Това чувство на единство може да възникне също и в случая на другите елементи; елементът "земя" е в определено отношение едно изключение. В Елементарния Свят наричаното земя е нещо, което не можем да приближим, нещо което ни отблъсква.
към текста >>
Той може да
сравни
себе си с макрокосмическия свят и да усети собствените си недостатъци, собствената си незрялост.
Не само тези несъзнателни острови в душата, но и много неща от този род се изправят пред онзи, който навлиза в Макрокосмоса. Както чухме, човек навлиза в Макрокосмоса всяка нощ когато заспива, но пълна забрава обгръща онова, което той може да изживее там. Сред многото опитности, които можеше да има ако навлизаше в Макрокосмоса съзнателно, би било изживяването на самия себе си. Той самият би бил там в Макрокосмоса. Той има около себе си духовни същества и духовни факти и също има обективна гледка на самия себе си.
Той може да сравни себе си с макрокосмическия свят и да усети собствените си недостатъци, собствената си незрялост.
Тази опитност му дава богата възможност да изгуби своята увереност в себе си, своята надежда в себе си. Най-добрата му защита срещу тази загуба на собствената увереност е преди навлизането във висшия свят да е извършил вътрешна подготовка, водеща до мъдро осъзнаване, че както сега е несъвършен, така винаги има възможност за добиване на способности, които ще му позволят да израсне във висшия свят. Той трябва да обучи себе си да осъзнава своите недостатъци и трябва също да бъде способен да понесе гледката на онова, което може да стане след преодоляване на тези несъвършенства и добиване на способностите, които сега му липсват. Има едно чувство, което трябва да дойде до човешката душа, когато прагът, водещ в Макрокосмоса, бива пресичан съзнателно. Човек трябва да се научи да вижда себе си като несъвършено същество, да понесе осъзнаването: Когато погледна назад към моя сегашен живот и в моите предишни инкарнации, аз виждам, че те са онези, които са ме направили това, което съм.
към текста >>
337.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ако обаче погледнем назад към най-благоприятния период на своя живот, към детството, ние виждаме колко бързо напредва детето в
сравнение
с постигнатото в по-късния живот.
Всяко изживяване през деня действително ли ми е донесло стъпка напред? Има основания за човек да се чувства доволен, ако прави само малък напредък всеки ден, имайки своите дневни изживявания и извличайки нова сила нощем. Разбира се, трябва да се изживява много всеки ден, ако той действително иска да стане по-зрял. Запитайте себе си какъв напредък сте направили в това отношение за един ден. Вие ще намерите, че въпреки безбройните изживявания напредъкът, правен от Аза от ден на ден, в много случаи е много бавен процес и наистина доста изживявания остават неотбелязани.
Ако обаче погледнем назад към най-благоприятния период на своя живот, към детството, ние виждаме колко бързо напредва детето в сравнение с постигнатото в по-късния живот.
Има добри основания да започнем от там, че един пътник, който посвещава цялата си енергия на пътешествия по земното кълбо с цел да напредне чрез овладяването на познание, не напредва толкова, колкото едно дете посредством онова, което е научило то от своята бавачка.
към текста >>
338.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Сравни
телно дълго време човек ще се нуждае да изживява в дълбока медитация картини, взети от живота и говорещи на сърцето, или определени формулировки, в които сбито са изразени велики световни тайни.
Сравнително дълго време човек ще се нуждае да изживява в дълбока медитация картини, взети от живота и говорещи на сърцето, или определени формулировки, в които сбито са изразени велики световни тайни.
След това, първо в момента на събуждане, но също и когато отклонява вниманието си от изживяванията на обикновения дневен живот, той ще забележи, че пред душата му застава нещо, което възниква като вътрешните картини, които той е формирал за себе си, но е там пред него като цветя или камъни, видяни в обикновеното съзнание; той има пред себе си действителни символи или емблеми, за които знае, че не ги е създал самият той. По време на периода на подготовката, и чрез вниманието, което упражнява в изграждането на своите символи, той се учи да прави разлика между илюзорни и истински картини. Човек, който се подготвя съзнателно и преди всичко се е научил да отстранява собствените си лични мнения, искания, желания, страсти от своя по-висш живот, който е обучил себе си да не счита нещо за истинно, само защото то го удовлетворява, и да изключва собственото си мнение такъв човек може веднага да различи символ или картина, която е истинна, от онази, която е лъжлива.
към текста >>
339.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако смяната на професия стане в 18-годишна възраст, предполага се, че следващите години ще протекат
сравни
телно спокойно.
Да предположим, че в своята 18 годишна възраст един младеж се отклонява от предварително избраната професия. Да предположим още, че дотогавашното му образование е протекло с оглед на бъдещата професия, но поради някакво нещастие с родителите, той напуска университета и се залавя с търговия. Ако наблюдаваме подобни случаи с онази безпристрастност, с която например изследваме съприкосновението между две еластични топки в научната лаборатория, ще установим може би следното: Първоначално опитностите, които предлага професията на търговеца, стимулират младия човек и той се увлича, започва да изпълнява своите задължения, учи се от тях, става все по-усърден и дисциплиниран. Но ето че няколко години по-късно настъпва нещо неочаквано: един вид досада, един вид недоволство.
Ако смяната на професия стане в 18-годишна възраст, предполага се, че следващите години ще протекат сравнително спокойно.
Обаче към 23 година може да настъпи една необяснима промяна в душевния живот. И ако проучваме нещата още по-внимателно, ще установим, че досадата, възникнала 5 години след смяната на професията, има своето обяснение в 13 или 14 година. Защото много често ние ще откриваме причините за подобно явление примерно толкова години преди смяната на професията, колкото години са изтекли след нея, какъвто беше и посочения случай. И така, по време на своето гимназиално обучение т.е. пет години преди принудителната смяна на професията този младеж усеща в своя чувствен живот един вид вътрешно блаженство.
към текста >>
Ако
сравни
м събитията през Египетско-халдейската културна епоха с това, което става в нашата съвременна културна епоха, ще се убедим, че те са свързани помежду си.
Естествено, примерът е твърде абстрактен, и ако искаме да проникнем още по-дълбоко в Кармата, необходимо е да разгледаме човешкия живот в много по-продължителни периоди от време. Нека да обгърнем с духовен поглед човешкия живот, както се е разигравал той в Египетско-халдейската епоха, която предшествува Гръцко-римската културна епоха. Ако разгледаме това, което тази епоха е дала на човека, както и неговите тогавашни изживявания, ще установим нещо твърде своеобразно.
Ако сравним събитията през Египетско-халдейската културна епоха с това, което става в нашата съвременна културна епоха, ще се убедим, че те са свързани помежду си.
Гръцко-латинската епоха стои между тях двете. Има доста неща, които просто не биха настъпили в нашата съвременна културна епоха, ако не бяха вече станали през Египетско-халдейската епоха.
към текста >>
340.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ние съвсем не можем да
сравняв
аме съдбата на отделното животно с човешката Карма.
Ето как пред нас се очертаха съотношенията между Кармата и животинското царство.
Ние съвсем не можем да сравняваме съдбата на отделното животно с човешката Карма.
Обаче ако проследим цялото Земно развитие и всичко, което трябваше да настъпи заради еволюцията на човечеството, ще установим, че имаме пълното право да говорим за една дълбока връзка между Кармата на човечеството и животинския свят.
към текста >>
341.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Нека да си послужим с едно
сравнение
, което, надявам се, ще онагледи моите мисли.
Ако изобщо се стремим към сигурна гледна точка относно проблемите, с които се занимаваме, трябва да припомним: ние сме длъжни да търсим по всеки възможен начин и по-близките, и по-далечните причини на явленията, които ни за обикалят. И когато Антропософията изследва кармичните причини на болестите, тя се обръща към по-далечните при чини, които изобщо не се виждат при повърхностното разглеждане на нещата.
Нека да си послужим с едно сравнение, което, надявам се, ще онагледи моите мисли.
към текста >>
Често пъти Вие просто недоумявате защо едно събитие Ви впечатлява повече от друго и как може едно
сравни
телно маловажно събитие да предизвиква разтърсващи усещания.
През цялото време от раждането до появата на първите спомени, всички ние изпитваме безброй богати впечатления, които остават в нас и ни променят в една или друга степен. Те действуват също както и съзнателните впечатления, само че пред тях не застава никаква преграда, докато споменът за съзнателните представи се вмъква в душевния живот и служи като един вид препятствие. И тъкмо тези несъзнателни впечатления проникват най-дълбоко в човека. Дори обикновеният живот многократно потвърждава, че съществуват моменти, когато този втори вид впечатления се проявяват с пълна сила. Наглед някои събития от човешкия живот изглеждат съвсем необясними.
Често пъти Вие просто недоумявате защо едно събитие Ви впечатлява повече от друго и как може едно сравнително маловажно събитие да предизвиква разтърсващи усещания.
И ако Вие сте в състояние да анализирате конкретния случай, може би ще установите, че тъкмо в критичния период между раждането и появата на първите спомени сте преживяли нещо, което впоследствие сте забравили напълно. От него не е останала абсолютно никаква представа. Навремето впечатлението е било разтърсващо; то продължава да живее, намесва се в отделни фрагменти от сегашния Ви душевен живот, подсилва ги и т.н. Много от сегашните Ви усещания и впечатления са ярки и силни само поради тази причина. Това обяснява много неща.
към текста >>
342.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
В този смисъл, появата на една болест можем да
сравни
м с един вид „авансово заплащане", чиито пълен размер се допълва едва след като душата мине през Портата на смъртта и осъществи там своите неотложни задачи.
Да, ти трябваше да постигнеш тази степен на съвършенство; но за нещо повече ти нямаш сили! Сега ти трябва да преминеш в един друг свят, където няма да бъдеш смущаван от твоето физическо тяло и изобщо от земните условия; там ти свободно ще преработиш всичко, което си придобил чрез болестта! " С други думи: тази индивидуалност трябва да потърси смъртта, за да преработи между смъртта и новото раждане онова, което тук, в живота между раждането и смъртта не подлежи на по-нататъшно развитие. Тази човешка душа се устремява към живота между смъртта и новото раждане, за да подготви там бъдещия си организъм с помощта на преодоляната болест! за целите и задачите на следващия живот, на следващата инкарнация.
В този смисъл, появата на една болест можем да сравним с един вид „авансово заплащане", чиито пълен размер се допълва едва след като душата мине през Портата на смъртта и осъществи там своите неотложни задачи.
към текста >>
343.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
В нейното начало аз изтъкнах, че за
сравни
телно кратък период от последното столетие, възгледите относно лечимостта и нелечимостта на болестите претърпяха дълбоки и решителни изменения.
В нейното начало аз изтъкнах, че за сравнително кратък период от последното столетие, възгледите относно лечимостта и нелечимостта на болестите претърпяха дълбоки и решителни изменения.
После стана дума за това, как през 16 и 17 век се стигна до становището, основаващо се изцяло на принципа: За всяка болест, стига тя да има съответното название и стига хората да вярват в нейната точна терминология, би трябвало да съществуват едни или други лечебни средства. Те бяха уверени, че хода на заболяването до голяма степен се определя от прилагането на съответното лечебно средство. Посочихме още, че този възглед, малко или много, се запази до 19 век; и точно тогава възникна неговата пълна противоположност, намерила израз в концепцията на известния виенски лекар Дайтел за „терапевтичния нихилизъм", доразвита впрочем от Шкода и неговите ученици. Ние обобщихме основните идеи на „терапевтичния нихилизъм", като добавихме, че той изпитва не само дълбоко съмнение в абсолютната зависимост между прилагането на едни или други лечебни средства и самата болест, но и изобщо не иска да чуе за подобна зависимост.
към текста >>
344.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
На този етап от лекционния цикъл сме длъжни да
сравни
м болестта и здравето с такива процеси, които на стъпват и в нормалния живот, а по-късно ще пристъпим и към
сравнение
то с будността и сънят.
На този етап от лекционния цикъл сме длъжни да сравним болестта и здравето с такива процеси, които на стъпват и в нормалния живот, а по-късно ще пристъпим и към сравнението с будността и сънят.
Какво впрочем става с човешкото същество при ежедневната смяна на „будността" и „сънят"?
към текста >>
Тогава именно астралното тяло беше най-силно развито измежду трите тела и неговата степен на съзнание беше такава, че днес ние бихме могли да я
сравни
м със сънищното съзнание, което е един вид остатък от човешкото съзнание по времето на Старата Луна.
През епохата на Старата Луна, „лунният" човек не притежаваше никакъв Аз. Азът се свърза с човешкото същество едва в сегашното планетарно въплъщение на Земята. Ето защо човекът можа да се издигне до днешната степен на съзнание едва през Земната епоха. Едно съзнание като това, което днес ние имаме между раждането и смъртта, предполага че Азът взаимодействува с другите три съставни части на човешкото същество и е най-висш из между тях. Преди да бъде оплоден с Аза, човекът се състоеше само от физическото тяло, етерно тяло и астрално тяло.
Тогава именно астралното тяло беше най-силно развито измежду трите тела и неговата степен на съзнание беше такава, че днес ние бихме могли да я сравним със сънищното съзнание, което е един вид остатък от човешкото съзнание по времето на Старата Луна.
Обаче Вие съвсем не трябва да си представяте днешното сънищно съзнание, а такъв вид съзнание, което пренасяше в образите на съня конкретни духовни процеси и събития. Ако изследвате днешните сънища, неизбежно ще откриете, колко много хаос има в тях. Ако обаче изследвате човешкото съзнание през епохата на Старата Луна, ще установите, че там изобщо не бихте могли да възприемете никакви външни предмети, например растения. На Старата Луна външните впечатления бяха нещо напълно невъзможно за човека. Ако някой или нещо се доближаваше до Лунния човек, Вие бихте имали смътното усещане, как във вътрешния душевен свят на този човек израства един сънищен образ, едно съновидение, на което обаче биха съответствували определени лунни Същества или процеси; с други думи, тези образи на сънищното съзнание далеч не бяха нещо субективно.
към текста >>
345.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Последният път говорихме за същността на болката, която обикновено съпровожда дадена болест; отбелязахме обаче, как в други случаи, които са
сравни
телно по-редки, болестта може да протече без никакви болки.
В хода на досегашните лекции можахте да установите, че постепенно се доближаваме до нашата крайна цел и че с всяка стъпка проникваме все по-дълбоко в обсъжданата тема.
Последният път говорихме за същността на болката, която обикновено съпровожда дадена болест; отбелязахме обаче, как в други случаи, които са сравнително по-редки, болестта може да протече без никакви болки.
към текста >>
Но вече
сравни
телно лесно ще извикаме в душата си една мисъл, според която: „Ако някъде избухне една епидемия, тя внася нещо, от което човекът има нужда; тя внася нещо, което той сам търси, за да поправи своя грешка, свой недостатък".
Ясно е, че за нас, като Земни човеци е немислимо да желаем вулканични изригвания или земетресения, нито пък сами да разрушаваме едни или други телесни органи, само за да помагаме в коректурите на старите Лунни Същества.
Но вече сравнително лесно ще извикаме в душата си една мисъл, според която: „Ако някъде избухне една епидемия, тя внася нещо, от което човекът има нужда; тя внася нещо, което той сам търси, за да поправи своя грешка, свой недостатък".
Лесно ще допуснем още, че човекът сам се оставя да бъде въвлечен в определени ситуации, само за да бъде наранен, да изпита болка и страдание, така че преодолявайки ги, да се издигне в своето развитие. А как стои въпросът с хигиенните и санитарни мерки? Някой спокойно би могъл да попита: „Добре, но след като епидемиите вършат толкова добрини на хората, не са ли напълно излишни всякакви профилактични и терапевтични мерки? " А друг би могъл да настоява, че срещу природните бедствия не бива да се предприема нищо, мотивирайки се добре с нещата, които изложих вчера и днес пред Вас.
към текста >>
346.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Донякъде бихме могли да
сравни
м Груповата Душа с човешкия Аз.
При животното „съзнанието" се носи от т.нар. Групова Душа (Gruppen Seele). За нея умирането на едно животно означава приблизително същото, което Вие усещате, когато с настъпване на лятото подстригвате косата си, в очакване тя отново да порасне. При умирането на едно животно, Груповата Душа на съответния животински вид, изпитва усещането, сякаш загубва някаква телесна част, която постепенно израства и се възстановява напълно.
Донякъде бихме могли да сравним Груповата Душа с човешкия Аз.
Тя не познава нито раждането, нито смъртта; тя просто наблюдава това, което предхожда раждането, както и това, което настъпва след смъртта. Да се говори за раждането и смъртта при животните по същия начин, както говорим за тях при човека, е пълно безсмислие, защото причините са съвсем различни. Да вярваме, че под еднаквата външност са скрити и еднакви вътрешни причини, означава да отхвърляме невидимата работа на Духа. Еднаквият външен вид на два процеса не означава със сигурност и тъждественост на техните причини.
към текста >>
347.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако вникнете в това
сравнение
, ще се съгласите, че на всяка крачка в човешкия живот се натъкваме на известно неравновесие в двете посочени сили, с чиято помощ могат да бъдат разгадани и най-сложните тайни в културния възход на човечеството.
Тези елементи ни показват, че тяхното равновесие е в основата на всички земни процеси и събития. Всъщност светлината и любовта са противоположни елементи. Но в крайна сметка, от тяхното взаимодействие зависи всичко, което става в душевната и материална област на земния живот. Ето защо не бива да се учудваме, че човечеството напредва от една епоха в друга по такъв начин, сякаш равновесието се измества ту в едната, ту в другата посока. Да, нашето развитие наистина наподобява морските вълни, които са в непрекъснато движение и в непрекъснат стремеж към равновесие.
Ако вникнете в това сравнение, ще се съгласите, че на всяка крачка в човешкия живот се натъкваме на известно неравновесие в двете посочени сили, с чиято помощ могат да бъдат разгадани и най-сложните тайни в културния възход на човечеството.
Ако например разглеждате една културна епоха, която нанася значителни деформации в човешкия характер поради всеобщата склонност да се зачита само вътрешния душевен живот, както е в Средновековието, когато в разцвета на мистиката целият външен свят сякаш губи своето значение, така че грубите недоразумения не само в познанието, но и в човешките действия се превръщат в ежедневие, тогава Вие ще установите, че в скоро време настъпва една друга епоха, абсолютно непонасяща каквато и да е мистика, уповаваща се единствено на външния свят, изобщо правеща всичко възможно, за да тласне махалото в другата крайна точка.
към текста >>
348.
Съдържание
GA_121 Отделните души на народите
Сравни
телна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
Петте следатлантски културни епохи.
Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
към текста >>
349.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
И така, започвайки с тези Същества които, следователно са били „човеци“ през епохата на Стария Сатурн и проследявайки планетарните въплъщения на Земята до наши дни, ние добиваме
сравни
телно точна представа за еволюцията на свръхсетивните Същества.
Само тяхната еволюционна степен отговаряше на тази, която е характерна за днешния човек. Но ние откриваме и още по-висши Същества, които са минали през своята човешка степен не на Старата Луна, а на Старото Слънце. Това са Архангелои, или Архангелите. Тези Същества стоят две степени над човека и те са осъществили своята човешка степен две епохи по-рано от днешния човек. И ако се върнем още по-назад, към първото въплъщение на нашата Земна планета, към Стария Сатурн, ние откриваме още по-висши Същества, Духовете на Личността, Архаите или Началата, за които установяваме, че те са осъществили своята човешка степен именно през епохата на Стария Сатурн.
И така, започвайки с тези Същества които, следователно са били „човеци“ през епохата на Стария Сатурн и проследявайки планетарните въплъщения на Земята до наши дни, ние добиваме сравнително точна представа за еволюцията на свръхсетивните Същества.
Можем, следователно, да обобщим нещата така: Архаите бяха човеци на Стария Сатурн; Архангелите, или Архангелои бяха човеци на Старото Слънце; Ангелите, или Ангелои бяха човеци на Старата Луна; хората са човеци на нашата Земя.
към текста >>
И ако
сравни
м различни периоди от време, 5000 години преди Христос, 3000 години преди Христос и 1000 години след Христос, ние ще установим присъствието на такива сили, които стоят още по-високо от Народностните Духове.
Тук не става дума да поставяме една култура на по-високо или на по-ниско стъпало. Някой би могъл например да заяви: На мен най-много ми харесва индийската култура. Всеки има право на лична оценка, на лични предпочитания. Обаче който не робува на личните си предпочитания, ще каже: Нашите лични предпочитания нямат никакво значение; еволюцията непрекъснато тласка човечеството напред; това, което днес наричаме напредък, утре ще изглежда като упадък. Необходимостта непрекъснато тласка човечеството напред.
И ако сравним различни периоди от време, 5000 години преди Христос, 3000 години преди Христос и 1000 години след Христос, ние ще установим присъствието на такива сили, които стоят още по-високо от Народностните Духове.
За да обхванем същността на нещата, достатъчно е да спрем погледа си в нашето време. На какво се дължи фактът, че в тази зала са събрани толкова много хора, които произхождат от различни народи и се разбират по отношение на най-важното, което ги е довело тук? Различните хора идват от областта на различните Народностни Духове и въпреки това има нещо, в името на което те наистина успяват да се разбират помежду си. По сходен начин можеха да се разбират и различните народи от миналото, защото във всяка епоха има нещо, което се простира над Народностната Душа и може да обедини различните Народностни Души, нещо, което хората навсякъде и по всяко време, доколкото могат, се стремят да разберат. Става дума за нещо, което назоваваме с твърде лошата, но широко разпространена немска дума „Дух на времето“ или „Дух на епохата“.
към текста >>
350.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Следователно, Вие виждате, че ако всъщност вземем предвид само дейността на Духовете на Формата, човекът прекалено рано би стигнал до онази степен на съзнание, с която той разполага днес, защото Вие знаете: при днешния човек тази степен на съзнание се пробужда
сравни
телно скоро след физическото раждане.
Следователно, Вие виждате, че ако всъщност вземем предвид само дейността на Духовете на Формата, човекът прекалено рано би стигнал до онази степен на съзнание, с която той разполага днес, защото Вие знаете: при днешния човек тази степен на съзнание се пробужда сравнително скоро след физическото раждане.
И то не би се пробудило както трябва, т.е. така че да вижда ясно и точно предметите във външния физически свят, ако не бяха се намесили други духовни Същества, респективно Духовете на Движението, които по отношение на определени качества изостанаха в своето развитие; да, тъкмо поради своето изоставане те се намесиха в еволюцията на човека по един твърде особен начин. Понеже са минали по друг път на развитие, те са в състояние да предоставят на човека много по-рано това, което той би трябвало да постигне едва около 20-та година. И така, става дума за духовни Същества, които са отхвърлили възможността за нормално развитие в рамките на Земната епоха, духовни Същества, които през Земната епоха би трябвало да бъдат Духове на Движението, обаче са изостанали на степента, присъща за Духовете на Формата и които сега, в рамките на Земната епоха действуват като Духове на Формата. Така в хода на Земната епоха те вече могат да предоставят на човека, който всъщност не е достатъчно узрял и наваксва определени пропуски от миналото, онова, което при нормални условия той би получил едва към 20-та си година.
към текста >>
351.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Ето защо Вие бихте могли да си изградите цялостна представа за твърде интимния характер на процесите, за които става дума, само ако
сравни
те казаното вчера с лекциите ми върху Йерархиите, изнесени в Дюселдорф, където се опитах да дам едно завършено описание на небесната част от деятелността на трите Йерархии.
Бих искал да изтъкна само една подробност и нека следващите ми думи да бъдат взети като един вид забележка. В нашето земно равновесие цялото взаимодействие на Йерархиите се представя така, че трябва да търсим това, което вчера обозначихме като трета Йерархия Духовете на Волята, Херувимите и Серафимите -, като нещо, което относно равновесното положение действува от самата Земя. Естествено, Вие трябва да си представите, че първоначално тази Йерархия разгръща своите сили от Космоса и ги насочва към центъра на Земята, и че според начина, по който човекът възприема тези сили, това всъщност не отговаря на тяхната пряка посока, а на противоположната посока, по която те поемат след като бъдат отразени.
Ето защо Вие бихте могли да си изградите цялостна представа за твърде интимния характер на процесите, за които става дума, само ако сравните казаното вчера с лекциите ми върху Йерархиите, изнесени в Дюселдорф, където се опитах да дам едно завършено описание на небесната част от деятелността на трите Йерархии.
Тези неща съвсем не са прости и за да направим Земната мисия разбираема, налага се да изберем такава гледна точка, която ни позволява да виждаме отраженията на тези Йерархии в това, което наричаме елементи на Земното съществувание.
към текста >>
352.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Благодарение на цялата си досегашна еволюция, Архангелът на елинството можа, и то
сравни
телно бързо, да напредне още повече и да заеме водещата позиция като Дух на Времето.
Докато предводителите на отделните народи отвъд в Азия и Африка отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето или Духове на Личността и дори очакваха, макар и частично, да се издигнат до следващата по-висша степен, а именно Духовете на формата както например онзи Дух на Времето, който ръководеше в древна Индия направи опит и в известно отношение се издигна до степента Дух на Формата -, отделните европейски народи още дълго време останаха под ръководството на своите Архангели. Едва през Четвъртата следатлантска епоха, от различните европейски народи, които бяха под ръководството на своите Архангели, един от тях, а именно Архангелът на гръцкия народ, се издигна до водещата позиция, превръщайки се в меродавен Дух на Времето за цялата тази епоха от следатлантското развитие на човечеството, така че тук ние виждаме как Архангелът на елинството се издига до степента на един Архай или Дух на Времето. Архангелът на елинството имаше строго определена мисия и след като той се превърна в Дух на Времето тази мисия се очерта особено ясно, включително и по отношение на Азия, Африка и Европа и неин център, естествено, стана гръцкият народ. Но докато Архангелът на гръцкия народ се издигна до степента Архай, Духовете на Времето, предвождайки египетския и персийския народ, се бяха издигнали до един вид Духове на Формата. И това, до което сега стигаме в хода на следатлантското развитие, е изключително интересно.
Благодарение на цялата си досегашна еволюция, Архангелът на елинството можа, и то сравнително бързо, да напредне още повече и да заеме водещата позиция като Дух на Времето.
Но ето че сега в Четвъртата епоха се случи нещо извънредно важно.
към текста >>
Онзи, който
сравняв
а в окултен смисъл северната митология с другите митологии, които съществуват тук или там по света, ще установи, че тази северна митология просто олицетворяваше първоначалните качества, първоначалните заложби на Архангела, които бяха изтласкани тук на Север, първоначалните заложби, които останаха в своя непроменен вид, също както например при едно дете бихме могли да наблюдаваме определени таланти, скрита гениалност или нещо подобно, намиращи се именно във фазата на детството.
И ето че по това време скандинавските народи, предвождани от своите първи Архангели, получиха съвършено различни заложби, заложби, които фактически днес можем да открием единствено в особения характер на северната митология.
Онзи, който сравнява в окултен смисъл северната митология с другите митологии, които съществуват тук или там по света, ще установи, че тази северна митология просто олицетворяваше първоначалните качества, първоначалните заложби на Архангела, които бяха изтласкани тук на Север, първоначалните заложби, които останаха в своя непроменен вид, също както например при едно дете бихме могли да наблюдаваме определени таланти, скрита гениалност или нещо подобно, намиращи се именно във фазата на детството.
При Архангела, който беше изпратен на Север към Скандинавия, ние имаме същите онези заложби, които после се проявиха в особения характер на северната митология. От тук идва и голямото значение на северната митология за правилното разбиране на истинската, вътрешна същност, която се крие в скандинавската Душа на Народа. Обаче от тук идва също и голямото значение, което правилно разбраната митология има за по-нататъшното развитие на този Архангел, който впрочем носи в себе си заложбите за издигане по определен начин до степента Архай. Но за тази цел е необходимо и още нещо. Необходимо е по един строго определен начин да бъдат разгърнати също и онези заложби, които днес в известен смисъл са останали зад заглушаваното, затъмняващото влияние, идващо от Духа на Времето, който предвожда християнския Импулс.
към текста >>
353.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Обаче днес хората не могат лесно да стигнат до ясното разбиране на митологиите и тяхната дълбока същност, понеже, оставайки в плен на ограниченията, налагани от съвременното познание а бихме отишли твърде далеч, ако решим да се спираме и на тях те са обхванати от един копнеж, от един стремеж, просто да
сравняв
ат религиите на различните народи.
Ако искаме да проучим северно-германската история и описаните в нея духовни импулси, наложително е първо да обгърнем с поглед основния характер на северно-германската митология и всъщност последния път споменах ме, че въпреки някои подробности, които са твърде сходни с другите митологии и възгледи за Боговете, тази северно-германска митология е нещо твърде особено. При това остава все пак вярно, че за всички германски народи и племена в Европа е валиден един основен митологичен възглед, така че дори далеч на Юг ние срещаме, общо взето, съвсем сродни разбирания по тези въпроси. Относно голямото своебразие на северно-германската митология, вероятно някога във всички области, където тази митология е била разпространена под една или друга форма; са преобладавали съвсем сродни мнения и оценки; защото това, което е общо в митологията на северно-германските народи, коренно да различава от основния характер на гръцката митология, да не говорим пък за египетската.
Обаче днес хората не могат лесно да стигнат до ясното разбиране на митологиите и тяхната дълбока същност, понеже, оставайки в плен на ограниченията, налагани от съвременното познание а бихме отишли твърде далеч, ако решим да се спираме и на тях те са обхванати от един копнеж, от един стремеж, просто да сравняват религиите на различните народи.
Сравнителна наука за религиите, сравнителна митология това са неща, които днес предизвикват огромен ентусиазъм. Изобщо в тази област можем да се натъкнем на възможно най-големите безсмислици. Защото какво се получава всъщност, когато хората започнат да сравняват митологиите и религиите на отделните народи? Те започват да сравняват външните подробности, които се срещат в историите за Боговете и се стремят да докажат, че обликът на дадено божество е представен в една митология, но после се появява също и в друга митология и т.н. За онзи, който действително познава фактическото положение на нещата, такова сравнение на религиите е нещо твърде неприятно, дори и от гледна точка на съвременната наука, защото в случая биват сравнявани само външни признаци, а това не води до никъде.
към текста >>
Сравни
телна наука за религиите,
сравни
телна митология това са неща, които днес предизвикват огромен ентусиазъм.
Ако искаме да проучим северно-германската история и описаните в нея духовни импулси, наложително е първо да обгърнем с поглед основния характер на северно-германската митология и всъщност последния път споменах ме, че въпреки някои подробности, които са твърде сходни с другите митологии и възгледи за Боговете, тази северно-германска митология е нещо твърде особено. При това остава все пак вярно, че за всички германски народи и племена в Европа е валиден един основен митологичен възглед, така че дори далеч на Юг ние срещаме, общо взето, съвсем сродни разбирания по тези въпроси. Относно голямото своебразие на северно-германската митология, вероятно някога във всички области, където тази митология е била разпространена под една или друга форма; са преобладавали съвсем сродни мнения и оценки; защото това, което е общо в митологията на северно-германските народи, коренно да различава от основния характер на гръцката митология, да не говорим пък за египетската. Обаче днес хората не могат лесно да стигнат до ясното разбиране на митологиите и тяхната дълбока същност, понеже, оставайки в плен на ограниченията, налагани от съвременното познание а бихме отишли твърде далеч, ако решим да се спираме и на тях те са обхванати от един копнеж, от един стремеж, просто да сравняват религиите на различните народи.
Сравнителна наука за религиите, сравнителна митология това са неща, които днес предизвикват огромен ентусиазъм.
Изобщо в тази област можем да се натъкнем на възможно най-големите безсмислици. Защото какво се получава всъщност, когато хората започнат да сравняват митологиите и религиите на отделните народи? Те започват да сравняват външните подробности, които се срещат в историите за Боговете и се стремят да докажат, че обликът на дадено божество е представен в една митология, но после се появява също и в друга митология и т.н. За онзи, който действително познава фактическото положение на нещата, такова сравнение на религиите е нещо твърде неприятно, дори и от гледна точка на съвременната наука, защото в случая биват сравнявани само външни признаци, а това не води до никъде. За този, който познава фактическото положение на нещата, такова сравнение на религиите поражда усещането, сякаш някой казва: „Преди тридесет години аз се запознах с един човек, той носеше униформа и тя изглеждаше по този и този начин.
към текста >>
Защото какво се получава всъщност, когато хората започнат да
сравняв
ат митологиите и религиите на отделните народи?
При това остава все пак вярно, че за всички германски народи и племена в Европа е валиден един основен митологичен възглед, така че дори далеч на Юг ние срещаме, общо взето, съвсем сродни разбирания по тези въпроси. Относно голямото своебразие на северно-германската митология, вероятно някога във всички области, където тази митология е била разпространена под една или друга форма; са преобладавали съвсем сродни мнения и оценки; защото това, което е общо в митологията на северно-германските народи, коренно да различава от основния характер на гръцката митология, да не говорим пък за египетската. Обаче днес хората не могат лесно да стигнат до ясното разбиране на митологиите и тяхната дълбока същност, понеже, оставайки в плен на ограниченията, налагани от съвременното познание а бихме отишли твърде далеч, ако решим да се спираме и на тях те са обхванати от един копнеж, от един стремеж, просто да сравняват религиите на различните народи. Сравнителна наука за религиите, сравнителна митология това са неща, които днес предизвикват огромен ентусиазъм. Изобщо в тази област можем да се натъкнем на възможно най-големите безсмислици.
Защото какво се получава всъщност, когато хората започнат да сравняват митологиите и религиите на отделните народи?
Те започват да сравняват външните подробности, които се срещат в историите за Боговете и се стремят да докажат, че обликът на дадено божество е представен в една митология, но после се появява също и в друга митология и т.н. За онзи, който действително познава фактическото положение на нещата, такова сравнение на религиите е нещо твърде неприятно, дори и от гледна точка на съвременната наука, защото в случая биват сравнявани само външни признаци, а това не води до никъде. За този, който познава фактическото положение на нещата, такова сравнение на религиите поражда усещането, сякаш някой казва: „Преди тридесет години аз се запознах с един човек, той носеше униформа и тя изглеждаше по този и този начин. Човекът имаше син панталон, червено сако, такава и такава шапка и т.н.“ После той веднага продължава: „А след 20 години аз отново се запознах с един човек, който носеше същата униформа и преди 10 години също срещнах един, който носеше пак същата униформа“. Ако въпросният човек е повярвал, че хората, с които се е запознал преди тридесет, двадесет и десет години могат да бъдат сравнени един с друг относно вътрешната им същност, само защото са носели еднаква униформа, той би сгрешил твърде много.
към текста >>
Те започват да
сравняв
ат външните подробности, които се срещат в историите за Боговете и се стремят да докажат, че обликът на дадено божество е представен в една митология, но после се появява също и в друга митология и т.н.
Относно голямото своебразие на северно-германската митология, вероятно някога във всички области, където тази митология е била разпространена под една или друга форма; са преобладавали съвсем сродни мнения и оценки; защото това, което е общо в митологията на северно-германските народи, коренно да различава от основния характер на гръцката митология, да не говорим пък за египетската. Обаче днес хората не могат лесно да стигнат до ясното разбиране на митологиите и тяхната дълбока същност, понеже, оставайки в плен на ограниченията, налагани от съвременното познание а бихме отишли твърде далеч, ако решим да се спираме и на тях те са обхванати от един копнеж, от един стремеж, просто да сравняват религиите на различните народи. Сравнителна наука за религиите, сравнителна митология това са неща, които днес предизвикват огромен ентусиазъм. Изобщо в тази област можем да се натъкнем на възможно най-големите безсмислици. Защото какво се получава всъщност, когато хората започнат да сравняват митологиите и религиите на отделните народи?
Те започват да сравняват външните подробности, които се срещат в историите за Боговете и се стремят да докажат, че обликът на дадено божество е представен в една митология, но после се появява също и в друга митология и т.н.
За онзи, който действително познава фактическото положение на нещата, такова сравнение на религиите е нещо твърде неприятно, дори и от гледна точка на съвременната наука, защото в случая биват сравнявани само външни признаци, а това не води до никъде. За този, който познава фактическото положение на нещата, такова сравнение на религиите поражда усещането, сякаш някой казва: „Преди тридесет години аз се запознах с един човек, той носеше униформа и тя изглеждаше по този и този начин. Човекът имаше син панталон, червено сако, такава и такава шапка и т.н.“ После той веднага продължава: „А след 20 години аз отново се запознах с един човек, който носеше същата униформа и преди 10 години също срещнах един, който носеше пак същата униформа“. Ако въпросният човек е повярвал, че хората, с които се е запознал преди тридесет, двадесет и десет години могат да бъдат сравнени един с друг относно вътрешната им същност, само защото са носели еднаква униформа, той би сгрешил твърде много. Защото по различно време в една и съща униформа могат да влязат съвсем други хора и важна е не униформата, а кой точно я носи.
към текста >>
За онзи, който действително познава фактическото положение на нещата, такова
сравнение
на религиите е нещо твърде неприятно, дори и от гледна точка на съвременната наука, защото в случая биват
сравняв
ани само външни признаци, а това не води до никъде.
Обаче днес хората не могат лесно да стигнат до ясното разбиране на митологиите и тяхната дълбока същност, понеже, оставайки в плен на ограниченията, налагани от съвременното познание а бихме отишли твърде далеч, ако решим да се спираме и на тях те са обхванати от един копнеж, от един стремеж, просто да сравняват религиите на различните народи. Сравнителна наука за религиите, сравнителна митология това са неща, които днес предизвикват огромен ентусиазъм. Изобщо в тази област можем да се натъкнем на възможно най-големите безсмислици. Защото какво се получава всъщност, когато хората започнат да сравняват митологиите и религиите на отделните народи? Те започват да сравняват външните подробности, които се срещат в историите за Боговете и се стремят да докажат, че обликът на дадено божество е представен в една митология, но после се появява също и в друга митология и т.н.
За онзи, който действително познава фактическото положение на нещата, такова сравнение на религиите е нещо твърде неприятно, дори и от гледна точка на съвременната наука, защото в случая биват сравнявани само външни признаци, а това не води до никъде.
За този, който познава фактическото положение на нещата, такова сравнение на религиите поражда усещането, сякаш някой казва: „Преди тридесет години аз се запознах с един човек, той носеше униформа и тя изглеждаше по този и този начин. Човекът имаше син панталон, червено сако, такава и такава шапка и т.н.“ После той веднага продължава: „А след 20 години аз отново се запознах с един човек, който носеше същата униформа и преди 10 години също срещнах един, който носеше пак същата униформа“. Ако въпросният човек е повярвал, че хората, с които се е запознал преди тридесет, двадесет и десет години могат да бъдат сравнени един с друг относно вътрешната им същност, само защото са носели еднаква униформа, той би сгрешил твърде много. Защото по различно време в една и съща униформа могат да влязат съвсем други хора и важна е не униформата, а кой точно я носи. Макар и да е направено привидно задълбочено, при сравнението на религиите винаги се получава същото, когато например се вземе Адонис и започне да бъде сравняван с Христос.
към текста >>
За този, който познава фактическото положение на нещата, такова
сравнение
на религиите поражда усещането, сякаш някой казва: „Преди тридесет години аз се запознах с един човек, той носеше униформа и тя изглеждаше по този и този начин.
Сравнителна наука за религиите, сравнителна митология това са неща, които днес предизвикват огромен ентусиазъм. Изобщо в тази област можем да се натъкнем на възможно най-големите безсмислици. Защото какво се получава всъщност, когато хората започнат да сравняват митологиите и религиите на отделните народи? Те започват да сравняват външните подробности, които се срещат в историите за Боговете и се стремят да докажат, че обликът на дадено божество е представен в една митология, но после се появява също и в друга митология и т.н. За онзи, който действително познава фактическото положение на нещата, такова сравнение на религиите е нещо твърде неприятно, дори и от гледна точка на съвременната наука, защото в случая биват сравнявани само външни признаци, а това не води до никъде.
За този, който познава фактическото положение на нещата, такова сравнение на религиите поражда усещането, сякаш някой казва: „Преди тридесет години аз се запознах с един човек, той носеше униформа и тя изглеждаше по този и този начин.
Човекът имаше син панталон, червено сако, такава и такава шапка и т.н.“ После той веднага продължава: „А след 20 години аз отново се запознах с един човек, който носеше същата униформа и преди 10 години също срещнах един, който носеше пак същата униформа“. Ако въпросният човек е повярвал, че хората, с които се е запознал преди тридесет, двадесет и десет години могат да бъдат сравнени един с друг относно вътрешната им същност, само защото са носели еднаква униформа, той би сгрешил твърде много. Защото по различно време в една и съща униформа могат да влязат съвсем други хора и важна е не униформата, а кой точно я носи. Макар и да е направено привидно задълбочено, при сравнението на религиите винаги се получава същото, когато например се вземе Адонис и започне да бъде сравняван с Христос. В случая се сравнява само външната униформа.
към текста >>
Макар и да е направено привидно задълбочено, при
сравнение
то на религиите винаги се получава същото, когато например се вземе Адонис и започне да бъде
сравняв
ан с Христос.
За онзи, който действително познава фактическото положение на нещата, такова сравнение на религиите е нещо твърде неприятно, дори и от гледна точка на съвременната наука, защото в случая биват сравнявани само външни признаци, а това не води до никъде. За този, който познава фактическото положение на нещата, такова сравнение на религиите поражда усещането, сякаш някой казва: „Преди тридесет години аз се запознах с един човек, той носеше униформа и тя изглеждаше по този и този начин. Човекът имаше син панталон, червено сако, такава и такава шапка и т.н.“ После той веднага продължава: „А след 20 години аз отново се запознах с един човек, който носеше същата униформа и преди 10 години също срещнах един, който носеше пак същата униформа“. Ако въпросният човек е повярвал, че хората, с които се е запознал преди тридесет, двадесет и десет години могат да бъдат сравнени един с друг относно вътрешната им същност, само защото са носели еднаква униформа, той би сгрешил твърде много. Защото по различно време в една и съща униформа могат да влязат съвсем други хора и важна е не униформата, а кой точно я носи.
Макар и да е направено привидно задълбочено, при сравнението на религиите винаги се получава същото, когато например се вземе Адонис и започне да бъде сравняван с Христос.
В случая се сравнява само външната униформа. Облеклото и качествата на митологичните персонажи могат да са много близки или еднакви, но важното е друго: Какви божествено-духовни индивидуалности се крият зад тях, и ако индивидуалностите, които живеят в Адонис и в Христос са съвсем различни, тогава сравнението между униформите просто не означава нищо. И въпреки това днес този метод е извънредно прилаган. Следователно, работата съвсем не се свежда до повърхностните методи на сравнението между различните религии, а до нещо много по-важно, а именно: Изхождайки, бих казал, от диференцирането на отделните Духове на Народите, да проучим начина, по който този или онзи народ е стигнал било до своята митология, до другите си предания за Боговете или до самата своя философия.
към текста >>
В случая се
сравняв
а само външната униформа.
За този, който познава фактическото положение на нещата, такова сравнение на религиите поражда усещането, сякаш някой казва: „Преди тридесет години аз се запознах с един човек, той носеше униформа и тя изглеждаше по този и този начин. Човекът имаше син панталон, червено сако, такава и такава шапка и т.н.“ После той веднага продължава: „А след 20 години аз отново се запознах с един човек, който носеше същата униформа и преди 10 години също срещнах един, който носеше пак същата униформа“. Ако въпросният човек е повярвал, че хората, с които се е запознал преди тридесет, двадесет и десет години могат да бъдат сравнени един с друг относно вътрешната им същност, само защото са носели еднаква униформа, той би сгрешил твърде много. Защото по различно време в една и съща униформа могат да влязат съвсем други хора и важна е не униформата, а кой точно я носи. Макар и да е направено привидно задълбочено, при сравнението на религиите винаги се получава същото, когато например се вземе Адонис и започне да бъде сравняван с Христос.
В случая се сравнява само външната униформа.
Облеклото и качествата на митологичните персонажи могат да са много близки или еднакви, но важното е друго: Какви божествено-духовни индивидуалности се крият зад тях, и ако индивидуалностите, които живеят в Адонис и в Христос са съвсем различни, тогава сравнението между униформите просто не означава нищо. И въпреки това днес този метод е извънредно прилаган. Следователно, работата съвсем не се свежда до повърхностните методи на сравнението между различните религии, а до нещо много по-важно, а именно: Изхождайки, бих казал, от диференцирането на отделните Духове на Народите, да проучим начина, по който този или онзи народ е стигнал било до своята митология, до другите си предания за Боговете или до самата своя философия.
към текста >>
Облеклото и качествата на митологичните персонажи могат да са много близки или еднакви, но важното е друго: Какви божествено-духовни индивидуалности се крият зад тях, и ако индивидуалностите, които живеят в Адонис и в Христос са съвсем различни, тогава
сравнение
то между униформите просто не означава нищо.
Човекът имаше син панталон, червено сако, такава и такава шапка и т.н.“ После той веднага продължава: „А след 20 години аз отново се запознах с един човек, който носеше същата униформа и преди 10 години също срещнах един, който носеше пак същата униформа“. Ако въпросният човек е повярвал, че хората, с които се е запознал преди тридесет, двадесет и десет години могат да бъдат сравнени един с друг относно вътрешната им същност, само защото са носели еднаква униформа, той би сгрешил твърде много. Защото по различно време в една и съща униформа могат да влязат съвсем други хора и важна е не униформата, а кой точно я носи. Макар и да е направено привидно задълбочено, при сравнението на религиите винаги се получава същото, когато например се вземе Адонис и започне да бъде сравняван с Христос. В случая се сравнява само външната униформа.
Облеклото и качествата на митологичните персонажи могат да са много близки или еднакви, но важното е друго: Какви божествено-духовни индивидуалности се крият зад тях, и ако индивидуалностите, които живеят в Адонис и в Христос са съвсем различни, тогава сравнението между униформите просто не означава нищо.
И въпреки това днес този метод е извънредно прилаган. Следователно, работата съвсем не се свежда до повърхностните методи на сравнението между различните религии, а до нещо много по-важно, а именно: Изхождайки, бих казал, от диференцирането на отделните Духове на Народите, да проучим начина, по който този или онзи народ е стигнал било до своята митология, до другите си предания за Боговете или до самата своя философия.
към текста >>
Следователно, работата съвсем не се свежда до повърхностните методи на
сравнение
то между различните религии, а до нещо много по-важно, а именно: Изхождайки, бих казал, от диференцирането на отделните Духове на Народите, да проучим начина, по който този или онзи народ е стигнал било до своята митология, до другите си предания за Боговете или до самата своя философия.
Защото по различно време в една и съща униформа могат да влязат съвсем други хора и важна е не униформата, а кой точно я носи. Макар и да е направено привидно задълбочено, при сравнението на религиите винаги се получава същото, когато например се вземе Адонис и започне да бъде сравняван с Христос. В случая се сравнява само външната униформа. Облеклото и качествата на митологичните персонажи могат да са много близки или еднакви, но важното е друго: Какви божествено-духовни индивидуалности се крият зад тях, и ако индивидуалностите, които живеят в Адонис и в Христос са съвсем различни, тогава сравнението между униформите просто не означава нищо. И въпреки това днес този метод е извънредно прилаган.
Следователно, работата съвсем не се свежда до повърхностните методи на сравнението между различните религии, а до нещо много по-важно, а именно: Изхождайки, бих казал, от диференцирането на отделните Духове на Народите, да проучим начина, по който този или онзи народ е стигнал било до своята митология, до другите си предания за Боговете или до самата своя философия.
към текста >>
При индийския народ това се случи
сравни
телно по-късно, и то в един период от време, когато индийският народ беше станал до голяма степен зрял и вече извървял онзи път, който северно-германските народи имаха да извървяват, след като вече притежаваха своя Аз.
Цялата душевна същност на древно-индийския народ беше абсолютно различна от тази на народите, разположени на Запад. И ако искаме да си изградим представа за естеството на тази разлика, трябва да напомним: Народите на древна Индия бяха много напред нали по пътя на човешкото развитие, но още преди те да приемат Аза. По отношение на цялата общочовешка еволюция те бяха постигнали изключително голям напредък и имаха зад себе си един продължителен период на непрекъснато развитие. Обаче те бяха постигнали този напредък в един вид притъпено съзнание. После се появи Азът, съзнанието за Аза.
При индийския народ това се случи сравнително по-късно, и то в един период от време, когато индийският народ беше станал до голяма степен зрял и вече извървял онзи път, който северно-германските народи имаха да извървяват, след като вече притежаваха своя Аз.
Добре обърнете внимание на този факт! Северногерманските народи трябваше да стигнат с напълно развит Аз до съответната еволюционна степен, до която обитателите на древна Индия бяха стигнали в състояние на притъпено съзнание, или с други думи,без да разполагат със своя Аз.
към текста >>
Древните индийци стигаха до такива виждания, понеже представителите на този народ се пробудиха за своя Аз в
сравни
телно късен период от своето развитие.
Най-напредналите от тях бяха стигнали толкова далеч, че след пробуждането на техния Аз, фактически не им се налагаше да наблюдават бурното човешко развитие, направлявано от Духовете на Формата, или Властите, а бяха по-близко до онези духовни Същества, които наричаме Духове на Движението или Сили, както и до стоящите над тях Духове на Мъдростта. Действията на тези Същества ги интересуваха особено силно. Напротив, от духовните Същества, намиращи се под равнището на споменатите три Йерархии в чиито сфери те вече бяха пребивавали те не проявяваха почти никакъв интерес. Те насочваха своя поглед главно към онова, което по-късно нарекоха сбор от всички Духове на Движението и всички Духове на Мъдростта; към онова, което по-късно беше обозначено с гръцките изрази Динамис и Кириотетес. Към тях поглеждаха те, наричайки ги Мула-Пракрити, това е сборът от Духовете на Движението и Маха-Пуруша, сборът от Духовете на Мъдростта, и всички тези духовни Същества живееха в едно неразделно единство.
Древните индийци стигаха до такива виждания, понеже представителите на този народ се пробудиха за своя Аз в сравнително късен период от своето развитие.
Те вече бяха приключили с това, което предстоеше на по-късните народи.
към текста >>
И който не я разглежда по този начин, а само
сравняв
а едни имена с други имена, които среща тук или там, а не взема под внимание особените сили и образи, които се проявяват в лицето на Аполон, Минерва и т.н., той просто остава на повърхността и
сравняв
а само униформите.
Това, което бяха постигнали в своето развитие,живееше в душата им като един могъщ образ на спомените. Поначало споменът е това, което е по-избистрено, има по-ясни очертания и може да бъде изживяно. То не е така свежо, така младо, но има по-ясни очертания, по-ясни контури. Влиянието или импулсът, идващ от света на Ангелите и Архангелите, беше пробуден в гръцката душа именно от спомена. Само така можем да си обясним гръцката митология.
И който не я разглежда по този начин, а само сравнява едни имена с други имена, които среща тук или там, а не взема под внимание особените сили и образи, които се проявяват в лицето на Аполон, Минерва и т.н., той просто остава на повърхността и сравнява само униформите.
към текста >>
Тор може да бъде разбран само тогава, когато в негово лице виждаме едно Същество, което би могло да напредне твърде много, ако следваше своя естествен път на развитие, но стана така, че
сравни
телно рано то доброволно изостана на ангелската степен, за да се превърне в предводител на северно-германските души през епохата, когато в тях започна да се пробужда Азът.
След като казахме, че Ангелите са тези, които пренасят в отделните човешки души последиците от действията на Архангелите, нека имаме предвид, че един Аз, който е пробуден на една толкова ранна степен от душевния живот, се интересува главно от това, действията на Архангелите веднага да бъдат пренесени в самия него. Ето защо северно-германският човек изпитва толкова дълбок интерес към едно такова ангелско Същество, притежаващо особена сила, и същевременно интимно свързано с отделния човек и неговата индивидуалност. Това е Тор.
Тор може да бъде разбран само тогава, когато в негово лице виждаме едно Същество, което би могло да напредне твърде много, ако следваше своя естествен път на развитие, но стана така, че сравнително рано то доброволно изостана на ангелската степен, за да се превърне в предводител на северно-германските души през епохата, когато в тях започна да се пробужда Азът.
към текста >>
354.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Да, когато
сравняв
аме Китайската стена с това, което съществуваше в древните времена, ние се изпълваме с едно много силно окултно-поетично усещане.
Това е китайската култура. Вие ще вникнете в същността на китайската култура, само ако се съобразите с това обстоятелство и си припомните, че атлантската култура имаше непосредствено отношение към „Великия Дух“, за когото стана дума в предишните ни лекции, така че тази култура несъмнено има непосредствено отношение към най-висшите степени на мировата еволюция. Обаче тази култура все още оказва своите влияния върху днешните човешки тела по един съвсем различен начин. Ето защо е напълно разбираемо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете големи противоположности на Следатлантската епоха: Индийската култура, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската култура, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха. И колко могъщо е окултно-научно-поетичното впечатление, което се пробужда у нас, когато се замислим върху развитието на китайската цивилизация, върху Китайската стена, която опасва от всички страни онова, което идваше от древността и беше пренесено в Следатлантската епоха.
Да, когато сравняваме Китайската стена с това, което съществуваше в древните времена, ние се изпълваме с едно много силно окултно-поетично усещане.
Аз само загатвам за тези неща. Но ако ги сравните с днешните научни изследвания, Вие ще установите тяхната изключителна важност.
към текста >>
Но ако ги
сравни
те с днешните научни изследвания, Вие ще установите тяхната изключителна важност.
Обаче тази култура все още оказва своите влияния върху днешните човешки тела по един съвсем различен начин. Ето защо е напълно разбираемо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете големи противоположности на Следатлантската епоха: Индийската култура, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската култура, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха. И колко могъщо е окултно-научно-поетичното впечатление, което се пробужда у нас, когато се замислим върху развитието на китайската цивилизация, върху Китайската стена, която опасва от всички страни онова, което идваше от древността и беше пренесено в Следатлантската епоха. Да, когато сравняваме Китайската стена с това, което съществуваше в древните времена, ние се изпълваме с едно много силно окултно-поетично усещане. Аз само загатвам за тези неща.
Но ако ги сравните с днешните научни изследвания, Вие ще установите тяхната изключителна важност.
към текста >>
И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една култура на очакването, като една култура на копнежа, ако се опитваме да я
сравняв
аме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските народи, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на старото ясновидство.
И тази шеста култура, която отсега се очертава като култура на възприемчивостта във висшия смисъл на тази дума, защото тя е пропита с безкористното очакване на това, как Духът-Себе ще обхване цялата Съзнателна душа, се подготвя от народите на Западна Азия, както и от изтеглените напред славянски народи на Източна Европа. Тези славянски народи заедно с техните Архангели са изтеглени напред по ред причини, но най-важната от тях е, че всичко, което предстои да стане в бъдещето, предварително трябва да мине през определена подготовка, действително да бъде изтеглено напред, за да подготви елементите, които ще са нужни на бъдещата еволюция. И във висша степен интересно е да бъдат проучени тези изтеглени напред постове, които една подготвяща се Душа на Народа е изпратила в източния край на Европа, очаквайки следващата епоха. Ето в какво се състои своеобразието на славянските народи, които засега са разположени източно от нас. Цялата им култура поражда у западноевропееца усещането за нещо предстоящо, и по един неповторим начин, чрез посредническата дарба на своите предни постове те възвестяват нещо, което по своя Дух е съвършено различно от каквато и да е митология.
И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една култура на очакването, като една култура на копнежа, ако се опитваме да я сравняваме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските народи, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на старото ясновидство.
Своебразието, характерно за Душата на източноевропейските народи, се проявява в цялото им отношение към висшите светове. Когато сравняваме това отношение, намира що израз в чудните образи на техните Богове, показващи висока степен на индивидуалност, с нашите митологии от Западна Европа, ние установяваме, че тук става дума за нещо съвършенно различно. И това отношение за става пред нас по такъв начин, че ние можем да сравняваме непосредственото влияние, идващо от Духа на Народите, с нашите собствени представи и мирогледи, и, следователно, да се подготвяме за разбирането на една нова, духовна, по-висша култура.
към текста >>
Когато
сравняв
аме това отношение, намира що израз в чудните образи на техните Богове, показващи висока степен на индивидуалност, с нашите митологии от Западна Европа, ние установяваме, че тук става дума за нещо съвършенно различно.
И във висша степен интересно е да бъдат проучени тези изтеглени напред постове, които една подготвяща се Душа на Народа е изпратила в източния край на Европа, очаквайки следващата епоха. Ето в какво се състои своеобразието на славянските народи, които засега са разположени източно от нас. Цялата им култура поражда у западноевропееца усещането за нещо предстоящо, и по един неповторим начин, чрез посредническата дарба на своите предни постове те възвестяват нещо, което по своя Дух е съвършено различно от каквато и да е митология. И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една култура на очакването, като една култура на копнежа, ако се опитваме да я сравняваме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските народи, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на старото ясновидство. Своебразието, характерно за Душата на източноевропейските народи, се проявява в цялото им отношение към висшите светове.
Когато сравняваме това отношение, намира що израз в чудните образи на техните Богове, показващи висока степен на индивидуалност, с нашите митологии от Западна Европа, ние установяваме, че тук става дума за нещо съвършенно различно.
И това отношение за става пред нас по такъв начин, че ние можем да сравняваме непосредственото влияние, идващо от Духа на Народите, с нашите собствени представи и мирогледи, и, следователно, да се подготвяме за разбирането на една нова, духовна, по-висша култура.
към текста >>
И това отношение за става пред нас по такъв начин, че ние можем да
сравняв
аме непосредственото влияние, идващо от Духа на Народите, с нашите собствени представи и мирогледи, и, следователно, да се подготвяме за разбирането на една нова, духовна, по-висша култура.
Ето в какво се състои своеобразието на славянските народи, които засега са разположени източно от нас. Цялата им култура поражда у западноевропееца усещането за нещо предстоящо, и по един неповторим начин, чрез посредническата дарба на своите предни постове те възвестяват нещо, което по своя Дух е съвършено различно от каквато и да е митология. И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една култура на очакването, като една култура на копнежа, ако се опитваме да я сравняваме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските народи, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на старото ясновидство. Своебразието, характерно за Душата на източноевропейските народи, се проявява в цялото им отношение към висшите светове. Когато сравняваме това отношение, намира що израз в чудните образи на техните Богове, показващи висока степен на индивидуалност, с нашите митологии от Западна Европа, ние установяваме, че тук става дума за нещо съвършенно различно.
И това отношение за става пред нас по такъв начин, че ние можем да сравняваме непосредственото влияние, идващо от Духа на Народите, с нашите собствени представи и мирогледи, и, следователно, да се подготвяме за разбирането на една нова, духовна, по-висша култура.
към текста >>
Ето откъде идва и представата за извънредно големия брой същества, населяващи този своеобразен духовен свят, който бихме могли да
сравни
м със света на елфите.
Тук ние имаме работа с едно същество, кое то многократно се появява в персийската митология и притежава макар и в доста по-различна форма на усещанията и представите определено славянски елемент, този елемент е родствен със Слънчевата същност, която разпраща своята благословия в другите три свята, така че съдбата на човека се вплита в самото сътворение чрез оплождането на майката Земя с небесния Отец и чрез нишките, които Слънчевият Дух изтъкава в тези два свята. А петият свят представлява нещо, което обхваща всички духовни проявления. Източно-европейският елемент ясно долавя духовния свят, лежащ в основата на всички природни сили и създания. Обаче ние сме склонни да си представяме този свят по съвсем друг начин и по-скоро да го свързваме с определени природни същества, природни факти и т.н. Нека да се замислим още и върху това, че тази източна душа е в състояние да вижда в природните процеси не само външно-сетивното, а и астрално-духовното.
Ето откъде идва и представата за извънредно големия брой същества, населяващи този своеобразен духовен свят, който бихме могли да сравним със света на елфите.
Духовният свят, който според духовно-научните представи е петият свят, е приблизително същият свят, който се зазорява в душата на източните народи. Дали Вие го наричате с това или онова име, няма никакво значение; важното е че източните славянски народи носят у себе си съответните усещания и представи, чрез които те спонтанно проникват в този пети духовен план, в този пети духовен свят. Ето с кое основно усещане светът на Изтока подготви условията за появата на Духа-Себе именно в предстоящата Шеста следатлантска епоха, когато Съзнателната душа ще се издигне до степента Дух-Себе. И ние се убеждаваме в това по един забележителен начин не само чрез творческите изяви, които срещаме у тези Души на Народите, но и чрез чудната, тайнствена подготовка за Шестата епоха, която; вече се върши от народите на Източна Европа.
към текста >>
355.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Обаче аз съм напълно убеден, че ако започнете да размишлявате непредубедено и честно, ще си кажете: Ето, ние чухме това и това; нека сега да проверим нещата, да ги
сравни
м с достъпните източници, с религиозните и митологически текстове, да ги съпоставим с данните от естествените науки!
Обаче аз съм напълно убеден, че ако започнете да размишлявате непредубедено и честно, ще си кажете: Ето, ние чухме това и това; нека сега да проверим нещата, да ги сравним с достъпните източници, с религиозните и митологически текстове, да ги съпоставим с данните от естествените науки!
И тогава Вие ще се убедите, че казаното от мен отговаря на истината. Използвайте всички помощни средства; колкото повече са те толкова по-добре. В това отношение аз съм напълно спокоен. Подложете на всестранна проверка това, което обсъждаме тук, черпейки от изворите на розенкройцерството. Започнете например с материалистичната критика върху Евангелията, която се отнася и за това, което съм говорил за Христос Исус; внимателно проверете моите изказвания относно историята, проверете ги с всички възможни средства, които Ви предлага официалната наука!
към текста >>
356.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Вие бихте много се удивили, ако бихте
сравни
ли уважението, което днес хората хранят към духовните сили и духовните работи на миналото от една или друга епоха, бихте много се удивили, ако
сравни
ли това днешно уважение с онова, което е царувало в съзнанието на тогавашните съвременници.
Вие бихте много се удивили, ако бихте сравнили уважението, което днес хората хранят към духовните сили и духовните работи на миналото от една или друга епоха, бихте много се удивили, ако сравнили това днешно уважение с онова, което е царувало в съзнанието на тогавашните съвременници.
Днес хората лесно смесват начина, по който те мислят върху Гьоте, върху Шекспир, върху Данте, с това, което техните съвременници са били в състояние и способни да прозрат и обгърнат с поглед от духовните сили, които такива личности са внедрили в прогресиращия човешки дух. И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците. Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха. Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот.
към текста >>
357.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
С какво можем да
сравни
м вътрешния свят, който оживяваше в душата на един такъв ученик?
Цял един свят оживяваше в момента, когато такива думи трепваха през душата. Какъв свят?
С какво можем да сравним вътрешния свят, който оживяваше в душата на един такъв ученик?
Ние можем да го сравним само с това, което може да стане в душата на човека, на когото се описват онези образи, които ясновидецът изживява, когато сам проглежда в духовните светове.
към текста >>
Ние можем да го
сравни
м само с това, което може да стане в душата на човека, на когото се описват онези образи, които ясновидецът изживява, когато сам проглежда в духовните светове.
Цял един свят оживяваше в момента, когато такива думи трепваха през душата. Какъв свят? С какво можем да сравним вътрешния свят, който оживяваше в душата на един такъв ученик?
Ние можем да го сравним само с това, което може да стане в душата на човека, на когото се описват онези образи, които ясновидецът изживява, когато сам проглежда в духовните светове.
към текста >>
Ако мога първо да се изразя отвлечено, трябва да кажа: тази особеност се състои в това, че те са били написани на еврейски език, на един език, който действува върху душата съвършено различно в
сравнение
с действието на кой да е модерен език.
В какво се състои впрочем цялата особеност на тези първични думи?
Ако мога първо да се изразя отвлечено, трябва да кажа: тази особеност се състои в това, че те са били написани на еврейски език, на един език, който действува върху душата съвършено различно в сравнение с действието на кой да е модерен език.
Макар и днес този език, на който са написани първите части на Библията, да не действува вече така, в миналото той е упражнявал такива действие, че когато в душата е прозвучавала една буква, тя е възбуждала там един образ: пред душата на този, който е оставял думите да действуват върху него с живо участие, са възниквали в определена хармония, в една органическа форма образи,които могат да се сравнят с това, което днес ясновидецът може да види, когато пристъпва от сетивното към свръхсетивното. Бихме могли да кажем: Еврейският език или по-добре казано езикът на първите части на Библията е бил един вид средство да събуди в душата образни представи, които са близки до тези, които ясновидецът вижда, когато стане способен да вижда в свръхсетивните области на съществуването освободен от тялото.
към текста >>
Устроено различно от човека сега не искаме да въведем понятието за висше и низше различно устроени в
сравнение
с човека бяха онези Същества, които ръководеха и крепяха външното развитие, което наричаме Сатурново, Слънчево и Лунно развитие.
Нашето Земно развитие има смисъл, има една цел само тогава, когато пред него се появи нещо, което по-рано не е съществувало. Едно вечно повторение, едно възвръщане на това, което вече е съществувало, би било едно безсмислено съществуване и като такова безсмислено съществуване и почувствувал преди всичко древноеврейският мъдрец, създаването на Земята, ако би могъл да си представи, че Земята, след като се е развила от други състояния, трябва да донесе нещо ново по отношение на това, което по-рано е съществувало. Чрез това Земно съществуване стана възможно нещо ново, а именно, че човекът можа да стане такъв, какъвто той се показва сред Земното съществуване. Така както човекът се явява сред Земното съществуване като същество, каквото той е вече днес, като същество, до което ще се развие все повече и повече в бъдеще, този човек не е съществувал във всички предишни стадии на развитието, той не е бил възможен в предишните стадии на развитието.
Устроено различно от човека сега не искаме да въведем понятието за висше и низше различно устроени в сравнение с човека бяха онези Същества, които ръководеха и крепяха външното развитие, което наричаме Сатурново, Слънчево и Лунно развитие.
Тези Същества, които тъчаха в елементарните степени на съществуването на огъня, газообразното и течно състояние, които изтъкаха едно Сатурново, едно Слънчево, едно Лунно съществуване, които тъчеха в началото на Земното съществуване,как ще се научим ние най-добре да ги познаем в тяхната същност? Как можем да се приближим до тях? Без съмнение, ще трябва да опишем много, много неща, ако искаме да се приближим до известна степен до тези Същества. Но първо можем да се запознаем с една тяхна страна и това ще ни бъде достатъчно, за да можем поне да се приближим с една стъпка до мощния смисъл на първичните думи на Библията.
към текста >>
358.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Вчера аз се опитах да ви покажа, как онези съдържащи първична сила думи, които стоят в началото на Библията и които са дадени на един език от съвършено друго естество в
сравнение
с модерните езици, как тези думи съдържащи първична сила могат да бъдат изтълкувани правилно само тогава, когато се постараем да забравим всичко, което оживява нашите чувства и в нашите мисли при обикновените преводи и предавания на тези думи на един модерен език.
Вчера аз се опитах да ви покажа, как онези съдържащи първична сила думи, които стоят в началото на Библията и които са дадени на един език от съвършено друго естество в сравнение с модерните езици, как тези думи съдържащи първична сила могат да бъдат изтълкувани правилно само тогава, когато се постараем да забравим всичко, което оживява нашите чувства и в нашите мисли при обикновените преводи и предавания на тези думи на един модерен език.
Защото езикът, на който са ни дадени първоначално тези първично-силни думи на Сътворението, има действително особеността, чрез който характерът на неговите звуци насочват сърцето и мисълта към образите, които възникват пред погледа на душата, когато той бива насочен към онази точка, където от свръхсетивното избликва нашият сетивен свят. И във всеки един звук, във всяка една буква се съдържа една мощ и една сила, такава сила се крие във всяка една от буквите, с които е написано началото на нашето Земно съществуване. В течение на тези сказки ние още често ще насочваме вниманието върху характера на този език; днес бих искал да насоча вниманието ви само върху един важен въпрос.
към текста >>
Един комплекс беше този, който може да се
сравни
с характера на представите, както той възниква в нас; другият беше един комплекс, който може да се
сравни
с характера на горещото желание, или с характера на волята.
Знаете, че в Библията според думите, които вчера се опитах да обрисувам образно пред вашите души, че според тези думи съществува един комплекс, който възниква от размисъла на Боговете, от тяхното творческо мислене. Както ви казах, трябва да си представите, че възникват два комплекса като от едно космическо възпоменание.
Един комплекс беше този, който може да се сравни с характера на представите, както той възниква в нас; другият беше един комплекс, който може да се сравни с характера на горещото желание, или с характера на волята.
Единият съдържа всичко онова, което иска да се изяви, да се вести навън, един вид да прояви външно своите сили: "Ха-шамаим"; другият комплекс: "ха-арец", съдържа вътрешно раздвижващото се, вътрешно проникнатото от желание, вътрешно оживяващото, раздвижващо се. След това ни се описва качества на това вътрешно оживяващото, раздвижващо се, и тези качества са посочени в Библията с много характерни буквени звуци. Казва не се, че това вътрешно раздвижващо се намираше в едно състояние, което се назовава като "Тоху-ва-боху", което на наш език е предадено с думите "пуста и неустроена". Но ние можем да разберем този израз само тогава когато отново си обрисуваме с точност пред очите образния характер на това, което се разбира с "тоху-ва-боху". И ние можем да разберем това, когато с помощта на антропософското познание си представим, какво всъщност се вълнуваше в пространството, когато всичко това, което беше минало чрез Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване, се появи отново като Земно планетарно съществуване.
към текста >>
Когато образно си представим, какво може да се възбуди в душата чрез тези звуци, то е следното: Звукът, което може да се
сравни
с нашата буква Т, събужда образа на сила излъчваща се от един център и разпръсква се на всички страни, към всички посоки на пространството.
Следователно в онзи момент, когато в съществуването се появи това, което вчера описахме, когато също се проявява тенденцията слънчевото естество да се отдели от земното, тогава, вземайки предвид елементарното тъкане, ние имаме работа с едно взаимно проникване на елементите топлина, въздух и вода. Това се вълнуваше и тъчеше едно през друго. Как това се вълнуваше и тъчеше едно през друго, как трябва да си го представим, когато си го обрисуваме пред духовното схващане, това означават тези думи, които на наш език са предадена с "пуста и неустроена", но разбира се по един много неточен начин. Но то е много силно изразено със съчетанието от думи "тоху-ва-боху". А що означава това "тоху-ва-боху"?
Когато образно си представим, какво може да се възбуди в душата чрез тези звуци, то е следното: Звукът, което може да се сравни с нашата буква Т, събужда образа на сила излъчваща се от един център и разпръсква се на всички страни, към всички посоки на пространството.
Следователно в момента, когато се произнася звукът Т, събужда се образа на сила излъчваща се от един център на всички посоки на пространството до безкрайност. Така щото трябва да си представим преплитането, протъкаването едно в друго на елементите топлина, въздух и вода и вътре като от един център излъчваща се сила по всички посоки. И ние бихме имали това излъчване, разпръскване на сила от един център само при първата част на горепосочения израз: "тоху". А какво ще произведе втората част? Тя произвежда противоположното на това, което току що казах.
към текста >>
Чрез своя звуков характер чрез всичко, което се събужда чрез нейния звуков характер, което се събужда в душата при буквата, която можем да
сравни
м с нашата буква "Б": "Бет" се поражда един образ, който можем да разберем, ако си представим една огромна сфера, едно огромно празно кълбо, представим си, че се намираме вътре в тази сфера и от всички вътрешни точки на тази празна сфера излизат лъчи навътре към центъра.
Следователно в момента, когато се произнася звукът Т, събужда се образа на сила излъчваща се от един център на всички посоки на пространството до безкрайност. Така щото трябва да си представим преплитането, протъкаването едно в друго на елементите топлина, въздух и вода и вътре като от един център излъчваща се сила по всички посоки. И ние бихме имали това излъчване, разпръскване на сила от един център само при първата част на горепосочения израз: "тоху". А какво ще произведе втората част? Тя произвежда противоположното на това, което току що казах.
Чрез своя звуков характер чрез всичко, което се събужда чрез нейния звуков характер, което се събужда в душата при буквата, която можем да сравним с нашата буква "Б": "Бет" се поражда един образ, който можем да разберем, ако си представим една огромна сфера, едно огромно празно кълбо, представим си, че се намираме вътре в тази сфера и от всички вътрешни точки на тази празна сфера излизат лъчи навътре към центъра.
Следователно представете си този образ: една точка сред пространството, от която по всички посоки на пространството излизат лъчи: "тоху"; тези лъчи стигат до една външна мантия на сферата, в която се удрят и се отразяват обратно от всички посоки на пространството, отивайки към центъра, това е "боху". Защото когато си образувате тази представа и си представите всички силови лъчи изпълнени от това, което е дадено в трите елементарни същности топлина, въздух и вода; когато си представите тези силови лъчи, как те се образуват в тези три вълнуващи се едни през други стихии, тогава имате охарактеризирано това, което е вътрешно раздвижено. Така чрез това съчетание от звуци ни се показва начинът, как елементарното съществуване е направлявано от Елохимите.
към текста >>
Вчера аз го
сравни
х с това, че в душата се събуждат комплекси от представи .... Така ние си представяме Елохимите настанени в пространството и си представяме това, което е обозначено със "създадоха" "бара" един вид космическа психическа дейност на мислене.
Но какво въобще ни се казва сега с всичко това? Ние не ще разберем целия величествен и драматичен процес на сътворението в седем дни, ако не извикаме пред душата си тези подробности. Когато ги извикаме пред душата си, тогава цялото ще ни се яви като една чудесна, мощна космическа драма. Какво трябва всъщност да кажем? Нека още веднъж си спомним, че във всичко онова, което се разбира с глагола "бара" в начало Боговете "създадоха" ние имаме работа с една душевно-духовна работа.
Вчера аз го сравних с това, че в душата се събуждат комплекси от представи .... Така ние си представяме Елохимите настанени в пространството и си представяме това, което е обозначено със "създадоха" "бара" един вид космическа психическа дейност на мислене.
Това, което те мислят, е предадено после с думите "ха-шамаим" и "ха-арец", това което лъчезари навън и това, което е обхванато във вътрешно раздвижвано. Но сега ни се показва нещо друго. За да имате едно колкото е възможно добро сравнение, пренесете се в състоянието на събуждане. В душата ви нахлува комплекси от представи. Така в душата на Елохимите възникват; ха-шамаим и ха-арец.
към текста >>
За да имате едно колкото е възможно добро
сравнение
, пренесете се в състоянието на събуждане.
Какво трябва всъщност да кажем? Нека още веднъж си спомним, че във всичко онова, което се разбира с глагола "бара" в начало Боговете "създадоха" ние имаме работа с една душевно-духовна работа. Вчера аз го сравних с това, че в душата се събуждат комплекси от представи .... Така ние си представяме Елохимите настанени в пространството и си представяме това, което е обозначено със "създадоха" "бара" един вид космическа психическа дейност на мислене. Това, което те мислят, е предадено после с думите "ха-шамаим" и "ха-арец", това което лъчезари навън и това, което е обхванато във вътрешно раздвижвано. Но сега ни се показва нещо друго.
За да имате едно колкото е възможно добро сравнение, пренесете се в състоянието на събуждане.
В душата ви нахлува комплекси от представи. Така в душата на Елохимите възникват; ха-шамаим и ха-арец.
към текста >>
Защото ние стигаме до правилното тълкуваме на този глагол "раха" само тогава, когато си представите /нека ми бъде позволено да употребя едно грубо, нагледно
сравнение
/ една квачка лежаща върху яйцата и топлината на люпенето се излъчва от квачката върху яйцата, които се намират под нея.
А сега Библията употребява една забележителна дума, за да изрази отношението на това духовно естество на Елохимите към елементите: "Раух-Елохим". Това е една забележителна дума, която трябва да разгледаме по-подробно, ако искаме да разберем, как Духът на Елохимите протъкаваше другите елементи. Ние можем да разберем тази дума "раха" само тогава, когато вземем на помощ всичко, което в онези времена е преминавало през душата, когато е бива произнасяна тази дума. Когато се казва: "И Духът на Боговете тъчаха над разширяващите се маси от материя, или "над водите", с това съвсем нищо не е казано.
Защото ние стигаме до правилното тълкуваме на този глагол "раха" само тогава, когато си представите /нека ми бъде позволено да употребя едно грубо, нагледно сравнение/ една квачка лежаща върху яйцата и топлината на люпенето се излъчва от квачката върху яйцата, които се намират под нея.
И когато сега си представите тези люпеща топлина, която се излъчва от квачката върху яйцата, за да доведе яйцата до излюпване, тази дейност на топлината, това излъчване на топлина от квачката в яйцата, тогава имате една представа за смисъла на глагола, който се намира в Библията и ни казва, какво върши Духът в топлинния елемент. Естествено бихме се изразили неточно, ако бихме казали: Духът на Елохимите "люпи", защото не това трябва да се разбира, както те се схваща днес, когато се говори за сетивната дейност на люпенето; думата от Библията има повече смисъла на една дейност на излъчващата се топлина. Както от квачката се излъчва топлина, така в другите елементарни състояния, във въздухообразното и течното състояния, лъчезареше Духът на Елохимите чрез топлинния елемент. Когато си представите това, тогава имате образа на това, което трябва да се разбира, при думите: "и Духът на Елохимите мътеше над масите материя, или над водите". Сега ние си изградихме до известна степен един образ, който изпъкваше пред душата на древноеврейския мъдрец, когато той мислеше върху това първично състояние.
към текста >>
359.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
В
сравнение
е предишния Сатурн, в това старо Слънце се беше образувала една газообразна маса, така щото освен тъчащата едно в друго топлина имаме и една газообразна или въздухообразна форма, която се струи едно през друго, съчетава се закономерно едно през друго.
Обаче законите, които царуваха в тази планета от топлина, това следователно, което произвеждаше диференцирането, организираше тъкането едно в друго, бяха същите закони, които днес царуват в гъстото, в твърдото минерално царство. Следователно, когато казваме: старият Сатурн, а също и човекът се намираха в едно минерално състояние, трябва да имаме съзнанието, че това не е било едно минерално състояние като днешното, с твърди форми, а едно състояние сред тъчащата топлина, обаче с минерални закони. След това идва Слънчевото състояние. Това състояние ние трябва да схващаме все още така, че от масата на Слънцето още не беше се отделило нищо подобно на това, което по-късно стана Земя. Всичко съставляваше едно общо тяло, в което беше включена и днешната Земя, едно общо космическо тяло беше това през стария Слънчев период.
В сравнение е предишния Сатурн, в това старо Слънце се беше образувала една газообразна маса, така щото освен тъчащата едно в друго топлина имаме и една газообразна или въздухообразна форма, която се струи едно през друго, съчетава се закономерно едно през друго.
Обаче в посока нагоре има едно ново образуване, един вид изтънчване на топлината към светлината, едно излъчване на светлина в пространството на всемира. Това, което можем да наречем Същества на нашето планетарно развитие, е напреднало през време на старото Слънчево състояние до растителна форма. Тук отново не трябва да си представяме, че през време на Старото Слънчево състояние растенията са съществували в тяхната днешна форма; а трябва, да ни бъде ясно, че сами законите, които действуват в днешното растително царство, онези закони, които обуславят да израства надолу една коренова система и нагоре една листна и цветна форма, тези закони се проявяват сред старото Слънчево състояние елементите на въздуха и топлината.
към текста >>
Къде бихме могли да намерим днес нещо, което да можем да
сравни
м, макар и не напълно, но все пак в известно отношение с това растително тъкане в кълбото на старото Слънце, съставено от газове, топлина и светлина?
Къде бихме могли да намерим днес нещо, което да можем да сравним, макар и не напълно, но все пак в известно отношение с това растително тъкане в кълбото на старото Слънце, съставено от газове, топлина и светлина?
Ако със сетивата, които днес има човекът би се насочил навсякъде в мировото пространство, той не би намерил нищо, което да би могло да се сравни с това. В определено време на старото Слънце всичко това съществуваше и физически, физически сгъстено до газообразна форма. Днес то въобще не може да съществува физически. Формата на действие, която тогава е съществувала и физически, за днешния човек съществува само тогава, когато ясновидската възприемателна способност се насочва в областта на свръхсетивния свят, там където се намират основните духовни същности на нашите физически растения, това, което ние в течение на годините познавахме като групови души на растенията. Ние знаем, че на основата на тази физическа растителност, която се представя на физическите сетива, стои нещо, което можем да наречем групови души.
към текста >>
Ако със сетивата, които днес има човекът би се насочил навсякъде в мировото пространство, той не би намерил нищо, което да би могло да се
сравни
с това.
Къде бихме могли да намерим днес нещо, което да можем да сравним, макар и не напълно, но все пак в известно отношение с това растително тъкане в кълбото на старото Слънце, съставено от газове, топлина и светлина?
Ако със сетивата, които днес има човекът би се насочил навсякъде в мировото пространство, той не би намерил нищо, което да би могло да се сравни с това.
В определено време на старото Слънце всичко това съществуваше и физически, физически сгъстено до газообразна форма. Днес то въобще не може да съществува физически. Формата на действие, която тогава е съществувала и физически, за днешния човек съществува само тогава, когато ясновидската възприемателна способност се насочва в областта на свръхсетивния свят, там където се намират основните духовни същности на нашите физически растения, това, което ние в течение на годините познавахме като групови души на растенията. Ние знаем, че на основата на тази физическа растителност, която се представя на физическите сетива, стои нещо, което можем да наречем групови души. Днес те могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание в духовната област.
към текста >>
Но във времето, за което се говори тук, двете състояния не бяха такива, че да можем да ги
сравни
м с това, което днес наричаме газ или въздух и вода или течност.
И тогава от онази душевна, духовна дейност която ви описах като космическо мислене, се разви една такава дейност, която първо отдели газообразното състояние от течното, които действуваха разбъркано едно в друго. Този момент, които последва явяването на светлината, моля ви да запомните много точно. Ако бихме го превели прозаично, ако бихме предали прозаично това, което е станало, би трябвало да кажем: След като Светлината проникна в "тоху-ва-боху", Елохимите отделиха това, което и по-рано беше газообразно, от това, което по-рано беше течно, така щото отново можеше да се различи това, което имаше газообразно състояние, от това, което в предишния смисъл беше течно. Следователно в масата, която беше една разбърканост от трите елементарни състояния, сега бе извършено едно разделяне, а именно така, че се явиха две неща: едното с характера на въздуха, с характера стремящ да се разшири по всички посоки, и другото е характер на нещо задържащо се заедно, събиращо се заедно. Това е водното, течното.
Но във времето, за което се говори тук, двете състояния не бяха такива, че да можем да ги сравним с това, което днес наричаме газ или въздух и вода или течност.
Водата беше нещо значително по-гъсто ние скоро ще видим защо. Напротив въздухообразното беше такова, че, ако искаме да налучкаме точно неговия тогавашен състав, не бихме намерили по-добър пример от този, когато ние насочим поглед нагоре от Земята, виждаме как във въздуха водата се превръща в газообразно състояние, образува парите и има стремеж да се издигне под форма на облаци, за да падне след това отново като дъжд: следователно единият елемент като нещо издигащо се, възлизащо, другият елемент като нещо слизащо. И двете са от водно естество; само че едното водно естество има стремеж да се превърне в пара, да се издигне нагоре като облаци, а другото показва стремеж да се разлее надолу, да се наслои в повърхностна форма. Естествено това е само едно сравнение, защото това, което описвам тук, е станало в елементарно състояние.
към текста >>
Естествено това е само едно
сравнение
, защото това, което описвам тук, е станало в елементарно състояние.
Това е водното, течното. Но във времето, за което се говори тук, двете състояния не бяха такива, че да можем да ги сравним с това, което днес наричаме газ или въздух и вода или течност. Водата беше нещо значително по-гъсто ние скоро ще видим защо. Напротив въздухообразното беше такова, че, ако искаме да налучкаме точно неговия тогавашен състав, не бихме намерили по-добър пример от този, когато ние насочим поглед нагоре от Земята, виждаме как във въздуха водата се превръща в газообразно състояние, образува парите и има стремеж да се издигне под форма на облаци, за да падне след това отново като дъжд: следователно единият елемент като нещо издигащо се, възлизащо, другият елемент като нещо слизащо. И двете са от водно естество; само че едното водно естество има стремеж да се превърне в пара, да се издигне нагоре като облаци, а другото показва стремеж да се разлее надолу, да се наслои в повърхностна форма.
Естествено това е само едно сравнение, защото това, което описвам тук, е станало в елементарно състояние.
към текста >>
Ако за това търсим едно външно
сравнение
, можем да кажем: Елохимите произведоха, щото от една страна водите да отидат нагоре, да се стремят към облачни форми, да се разпростират лъчеобразно в мировото пространство; а от друга страна да се събират върху повърхността на Земята.
Едното имаше стремеж да проникне нагоре, да стане параобразно това е водното превръщащо се в газообразно -, другото имаше тенденция да се разлее надолу това е нещо водно, което все повече и повече се сгъстява. Това е състоянието на нещата, което обикновено на нашите модерни езици е предадено приблизително както следва: "Боговете направиха нещо между водите горе и водите долу. Сега аз ви описах именно това, което направиха Боговете. Те произведоха сред водите едно такова действие, че едното елементарно състояние доби стремеж да отиде нагоре, а другото стремежът да се събира към вътрешността, към един център. И с това, което остава помежду, не трябва да се разбира нещо, което би могло да се улови с ръка, а е извършено едно разделяне по отношение на две силови особености, които току що ви охарактеризирах.
Ако за това търсим едно външно сравнение, можем да кажем: Елохимите произведоха, щото от една страна водите да отидат нагоре, да се стремят към облачни форми, да се разпростират лъчеобразно в мировото пространство; а от друга страна да се събират върху повърхността на Земята.
Следователно отделянето беше един вид мисленно, идейно. Ето защо душата, която в Битието се употребява за обозначение на това отделяне, трябва да се схваща идейно. Знаете, че в латинската Библия на това място се намира думата "небесна твърд". В оригиналния текст думата е "ракиах". Тази дума съвсем не означава нещо, което може да се тълкува по един външен сетивен начин, а тя означава именно разделянето на две силови направления.
към текста >>
360.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Когато преминем към четвъртото състояние, към същинското Земно развитие, прибавят се като нови сгъстявания и разредявания към тези елементарни състояния надолу и нагоре земното или твърдото състояние и това, което наричаме същинския жизнен етер, едно още тънко етерно състояние в
сравнение
с тоновия етер.
Когато преминем към четвъртото състояние, към същинското Земно развитие, прибавят се като нови сгъстявания и разредявания към тези елементарни състояния надолу и нагоре земното или твърдото състояние и това, което наричаме същинския жизнен етер, едно още тънко етерно състояние в сравнение с тоновия етер.
Така щото можем да опишем елементарното съществуване на Земята: топлината отново е средното състояние; като сгъстени състояния надолу имаме въздухообразното, водното или течното и твърдото, а като разредени състояния нагоре светлинния етер, звуковия етер и жизнения етер. За да не остане нещо неясно в това обяснение, аз изрично още веднъж подчертавам, че това, което наричаме земно или твърдо състояние, не трябва да се смесва с това, което днешната наука нарича земно. Това, което тук в нашите разяснения наричаме по този начин, е нещо, което не можем да видим непосредствено в нашата околност. В смисъла на окултизма това, върху което стъпваме, когато ходим върху почвата на нашата Земя, е без съмнение "Земя" но също златото, среброто, медта и цинкът са земя. Всичко, което е твърда материя, за окултиста то е земя.
към текста >>
И една по-точна филология би открила, че в тази дума се съдържа именно този смисъл, който току що посочихме: Елохимите възбудиха в елементарните маси на материята нещо, което може да се
сравни
с това, което е произведено в прашеца на Кладниевите фигури.
Там ни се казва, че нещо бе възбудено от Елохимите сред веществените елементарни маси, чрез което тези елементарни маси както ви описах вчера това се подредиха, като една част се насочи нагоре, а друга част надолу, едната част разширяваща се нагоре другата събирайки се надолу. Един подреждащ силов елемент прониква и подрежда елементарните маси; също както звукът прониква в прашните маси и произвежда Кладниевите фигури. Както прашецът се подрежда във фигури, така се подреждат и елементарните маси, като една част се пръскат на лъчи, а друга се събира. Думата "ракиах", която се намира там в еврейския текст, за да покаже това, което Елохимите внесоха в елементарните маси на веществото, е едно трудно преведима дума и обикновените преводи не могат да я преведат по правилен начин. Ако вземем всичко, даже и чисто от филологическа гледна точка, което днес може да се използува, за да бъде обяснена тази дума, трябва да кажем: с превеждането "небесна твърд" или "шатра" или "разширение" не е направено нещо особено много; защото тази дума съдържа в себе си нещо активно, нещо възбуждащо.
И една по-точна филология би открила, че в тази дума се съдържа именно този смисъл, който току що посочихме: Елохимите възбудиха в елементарните маси на материята нещо, което може да се сравни с това, което е произведено в прашеца на Кладниевите фигури.
Както върху плочата прашецът се подрежда, така в така наречения ден втори на сътворението елементарните маси на материята се подреждаха, насочвайки се нагоре и надолу. Така и в Битието ние виждаме действието на звуковия етер след светлинния етер и с втория ден на сътворението ние имаме съвсем обективно пред себе си това, което трябва да схващаме в известно отношение като едно повторение на Лунното съществуване. Вие ще видите вече, че повторенията не могат да станат по съвършено ясен начин, а някакси се застават едни други. И това, което в днешните обяснения ще изглежда, че се намира в противоречие с онова, което бе казано вчера, то ще се изясни допълнително. Повторенията станат така, че първо става едно повторение, както го описвам сега, и след това става едно по-обхватно повторение, както вече описах това вчера.
към текста >>
Но когато после
сравни
те това намерено независимо от документите с Генезисът, тогава ще откриете, че този Генезис, това Битие, стои пред нас като един документ, който ни казва същото нещо, което и ние открили чрез нашето изследване.
Така в Генезиса /Битието/ имате всичко, което окултизма може да разкрие чрез ясновидските сили и което трябва да очакваме, ако действително Генезисът произхожда от едно такова истинско окултно познание. Ние виждаме това потвърдено, когато проявим волята правилно да го разберем. Чудно е, как това, което изследваме независимо от всеки религиозен документ, ние намираме потвърдено чрез Генезиса. Мога да ви уверя, че начинът, по който в моята "Тайна наука" Земното развитие бе описано като едно повторение на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна, че това описание съвсем нарочно и съвестно бе държано настрана всичко онова, което би могло да бъде взето някакси от Генезисът. Там са описани само онези резултати, които могат да бъдат намерени независимо от всеки външен документ.
Но когато после сравните това намерено независимо от документите с Генезисът, тогава ще откриете, че този Генезис, това Битие, стои пред нас като един документ, който ни казва същото нещо, което и ние открили чрез нашето изследване.
Това е онази чудесна хармония, на която загатнах вчера, където това, което ние самите можем да кажем, е било открито от ясновидски органи, които са ни говорили преди хилядолетия. Следователно, когато разглеждаме повече по-тънките елементи на нашето Земно развитие, тогава в това, което е наречено трите първи дни на сътворението, ние виждаме едно последователно действие на топлина, светлина, звуков етер и жизнен етер, а в това, което е възбудено в себе си, което е оживено в себе си, виждаме едновременно да се развиват състоянията на сгъстяване от топлината въздухът, после водата /течното състояние/ и земното или твърдо състояние, по начини, който вече ви описах. Така тъкат едни в други състоянията на сгъстяване и на разредяване и по този начин ние добиваме един единен миров образ на нашето Земно развитие. И когато говорим така за по-гъстите състояния, за топлина, въздух, вода, земя, или за по-разредените състояния, за светлинен, звуков, жизнен етер, ние имаме работа с форми на изява, с външни одежди на духовно-душевни Същества. От тези духовно-душевни Същества в смисъла на Генезиса на първо място пред нашите душевни очи застават Елохимите.
към текста >>
361.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Аз често пъти изтъквах това с баналното, рязко
сравнение
, като казвах: за тревога на родителите не само в нашите училища изостават ученици да повтарят същия клас, а фактически и в космическото развитие определени същества изостават на предишни степени на тяхното развитие, не достигат така да се кажа определената цел.
Често сме казвали, че трябва да считаме старото Сатурново съществуване като чисто топлинно съществуване, че след това при преминаването към старото Слънчево съществуване от една страна се получи едно сгъстяване към въздухообразното, към газообразното, а от друга страна едно разредяване към етерното, към светлинния етер. Видяхме, че се получи един вид повторение на това етерообразно състояние, когато прозвучеха думите: И Елохимите рекоха: Да бъде Светлина и бе Светлина. Сега можем да запитаме: Тъмнината от само себе си ли съществуваше тя, или и зад нея се крие нещо като духовни същества? Когато четете съответната глава от моята книга "Тайната наука", ще ви направи впечатление нещо, което е извънредно важно за разбирането на всяко развитие, а именно, че на всяка степен на развитието определени същества изостават назад. Само определен брой същества достигат своята цел.
Аз често пъти изтъквах това с баналното, рязко сравнение, като казвах: за тревога на родителите не само в нашите училища изостават ученици да повтарят същия клас, а фактически и в космическото развитие определени същества изостават на предишни степени на тяхното развитие, не достигат така да се кажа определената цел.
Така следователно трябва да кажем, че през време не старото Сатурново съществуване определени духовни същества не достигаха целта на своето развитие, че те изоставаха, че когато настъпи старото Слънчево съществуване, те в известно отношение още стояха на Сатурновата степен. Как такива същества, които всъщност бяха още Сатурнови същества, са се изявявало през време на старото Слънчево съществуване. Те са се изявявали чрез това, че преди всичко не бяха се развили до същественото на старото Слънчево състояние, не бяха стигнали до светлината. Но понеже тези изостанали на Сатурновата степен същества съществуваха, старото Слънчево съществуване, което ви описах като едно тъкане едно в друго на светлина, топлина и въздух, имаше наред със светлината, като един вид впръскана в тази светлина, втъкана в себе си тъмнината. И тази тъмнина също беше израз на изостаналите на Сатурновата степен същества, както тъчащата светлина беше израз на онези Същества, които бяха вървели редовно в тяхното развитие в бяха достигнали слънчевата степен.
към текста >>
362.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Бих искал да говоря с едно
сравнение
.
Когато там се казва, че това, което е назовано с думата "бара", е един вид вътрешна мислителна дейност на Елохимите, ние трябва да кажем: Да, чрез своето мислене Елохимите създадоха като от памет нещо, което аз нарекох комплекси на съществуването. Но и с тези Елохими стана същото нещо, което става и с нас, когато създаваме нещо от паметта без съмнение такава една дейност ние развиваме само на една много по-ниска степен.
Бих искал да говоря с едно сравнение.
Представете си един човек, който заспива вечер. Неговият свят от чувства и представи потъва в забрава за неговото субективно съзнание. Той преминава в сънно състояние. Да предположим, че неговата последна мисъл, която е имал вечерта преди заспиването, е тази за една роза нека вземем този пример за една роза, която се е намирала близо до него, когато е заспал. Тази мисъл потъва в забравата.
към текста >>
Но когато започва да спекулира за атоми, за молекула и т.н., които за нея не са нищо друго освен определени неща, които имат материално съществуване, там тя започва да преде и изплита едно съновидение за света, по отношение на което действително трябва да кажем: това прилича на положението, при което в нашата мистерийна драма лицето Феликс Балде казва: "Когато бихме искали да купим някъде нещо и бихме казали: аз не ти плащам с твърда пара, но ти обещавам, че ще направя златни монети от някаква мъгла, тази мъгла ще се сгъсти в златни монети." В това грубо
сравнение
можем действително да си представим илюзията на теорията създадена от физиката, която приема строежа на цели светове от първични мъглявини, когато така наречената нужда на светогледа трябва да бъде заплатена с монетите, които в тази област науката на драго сърце би искала да даде.
Понятието материя за което говори така наречената натурфилософска физика, е само една представа, една фантазия, едно мечтание. Докато хората остават тук, използувайки това като средство за изчисление, то е добре; но когато се мисли, че с това е намерено нещо съществено, те сънуват. И така днес физиката сънува там, където говори за своите теории. Всъщност в своите теории физиката сънува. Там, където констатира факти, където описва факти, действителното, тя говори истината когато описва това, което очите могат да видят и което може да бъде установено чрез изчисление.
Но когато започва да спекулира за атоми, за молекула и т.н., които за нея не са нищо друго освен определени неща, които имат материално съществуване, там тя започва да преде и изплита едно съновидение за света, по отношение на което действително трябва да кажем: това прилича на положението, при което в нашата мистерийна драма лицето Феликс Балде казва: "Когато бихме искали да купим някъде нещо и бихме казали: аз не ти плащам с твърда пара, но ти обещавам, че ще направя златни монети от някаква мъгла, тази мъгла ще се сгъсти в златни монети." В това грубо сравнение можем действително да си представим илюзията на теорията създадена от физиката, която приема строежа на цели светове от първични мъглявини, когато така наречената нужда на светогледа трябва да бъде заплатена с монетите, които в тази област науката на драго сърце би искала да даде.
Ние имаме работа с една фантазия, когато съществуването на атомите, така както хората днес си го представят, се счита за нещо действително. Докато с това се разбират само съкращения /средства за изчисление/ за онова, което сетивата показват, физиците стоят на действителна почва. Но когато тази почва на сетивното бъде проникната, когато се мине през нея, ние трябва да пристъпим към духовното, стигаме до съществуването и тъкането на една основна субстанция, която обаче не е нищо друго освен тяло на Престолите, проникнато от дейността на Духовете на Формата. А как са представя това, как се прожектира то в нашия сетивен свят? Ето пред нас се простира твърдата материя, която обаче при никоя степен не е нещо аморфно, нещо безформено.
към текста >>
Това е, като че някой би искал да каже: Но вижте, във втората част на трагедията "Фауст", например, ние виждаме един съвършено друг стил, когато
сравни
м мястото, където говори Ариел, с четиристъпните стихове от първата част на "Фауст".
Такива библии съществуват! Малко, че понякога нещата трябва да бъдат така разделени, че предното изречение е синьо, а следващата част от изречението е червено, защото предната част на такова изречение произхожда от единия народ, а последната част от другия народ. Чудно е само, как главното изречение и допълнителното изречение са така чудесно съчетани, че трябва да се предположи, какво само някой съчетател е трябвало да дойде, за да съчетае така добре тези две предания. В това тълкуване на Библията през нашето столетие е бил изразходван огромен труд и можем да кажем, когато познаваме нещата, че върху никое естествено-научно или историческо изследване не е бил изразходван толкова труд, както върху това богословско тълкуване на Библията през 19-я век, което ни изпълва с дълбока печал и с чувството на дълбока трагичност. Онова, което трябваше да разказва на човечеството за най-духовното, е изгубило своята връзка с духовните извори.
Това е, като че някой би искал да каже: Но вижте, във втората част на трагедията "Фауст", например, ние виждаме един съвършено друг стил, когато сравним мястото, където говори Ариел, с четиристъпните стихове от първата част на "Фауст".
Невъзможно е един и същ човек да е написал това и затова Гьоте трябва да е една митична фигура. Действително резултатът от неимоверен труд, от всеотдайни усилия, поради отделянето от окултните източници, стои по един трагичен начин на същата почва, на който би стоял някой, който отрича съществуването на Гьоте, покаже не може да си представи, че две толкова различни неща, като стилът от първата част на "Фауст" и от неговата втора част могат да произхождат от един и същ човек. Тук ние се вглеждаме в един дълбок трагизъм на човешкия живот; виждаме, как това отново събужда необходимостта, духовете да бъдат насочени към изворите на духовния живот. Духовното познание е възможно само тогава, когато хората отново ще потърсят живия дух. Те отново ще го потърсят; защото това е свързано с един непреодолим стремеж на човешката душа.
към текста >>
363.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ние се намираме на друго място в
сравнение
с нейното.
Всъщност аз подчертавам това вече от много години и още преди много години вие сте могли да се запознаете с това от статиите, които съм публикувал в списанието "Луцифер-Гнозис" върху развитието според Акашовите летописи. Още там бе подчертавано, как старото съновидно образно съзнание, което ние сме притежавали в миналото, се е развило напред и се е превърнало в земното съзнание, в това, което ни дава съзнание за външните неща, т.е. за това, което наричаме външни неща в пространството, противоположно на това, което ние самите сме в нашата вътрешност. Това различаване на външните предмети от нашия собствен вътрешен живот, това е и характерното за нашето съвременно съзнание. Когато имаме пред себе си един предмет, например една роза, ние казваме: розата е там в пространството; тя е отделена от нас.
Ние се намираме на друго място в сравнение с нейното.
Ние възприемаме розата и си образуваме една представа за нея. Представата е вътре в нас: розата е вън. Да различава това вън и вътре, тази е характерната черта на нашето земно съществуване. Съзнанието върху старата Луна не е било такова. Съществата, които са имали това старо лунно съзнание, не са правили тази разлика между външно и вътрешно.
към текста >>
Има една съществена разлика в
сравнение
с нашето съвременно съзнание.
Тогава тази разлика между вътрешно и външно не бе съществувала. Когато това ви стане ясно, вие ще имате първото определено качество на това съзнание, каквото то е съществувало на старата Луна. Друга една негова характерна черта е, тази, че то е едно образно съзнание, така щото нещата не се явяват направо като предмети, като в символи, както днес сънуването действува понякога в символи. Например, съновидението може да бъде такова, че спящият възприема несъзнателно един огън, който се намира вън от него така, че той му се явява под формата на едно съществено излъчващо светлина, явява му се образно: по един подобен начин старото лунно съзнание е възприемало нещата да речем вътрешно, но също и образно . Следователно това старо лунно съзнание е било едно образно, проникнато от свойството на вътрешността съзнание.
Има една съществена разлика в сравнение с нашето съвременно съзнание.
То е действувало въобще не така, като че биха съществували външни предмети, както за нашето дневно земно съзнание. Това, което днес наричате ваш окръжаващ свят, което възприемете в растителното, животинското и човешкото царство като сетивни неща, то въобще не е съществувало за съзнанието през време на старото Лунно развитие. На една по-ниска съновидна степен съществувало е тогава нещо подобно на това, което съществува днес, когато се пробужда ясновидската способност, съзнателното ясновидство. Първото пробуждаме на това ясновидско съзнание е такова, че на първо време то не долавя външни същества се крие един източник на множество разочарования за онези, които да речем чрез тяхното езотерично развитие образуват в себе си съдбата на ясновидски способности. Това развитие за ясновидските способности върви на степени.
към текста >>
364.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И тук в Генезиса ви е дадено едно учение за еволюцията, в
сравнение
с което всички еволюционни учения, с които нашето съвремие се гордее, не са нищо друго освен фантазия, дилетантизъм.
Едва тогава можеше да му бъде дадена силата, силата на Явех-Елохим. Той трябваше да се въплъти в тъкането на Явех-Елохим, във въздуха, но трябваше да приеме в себе си елементарното съществуване на въздуха едва тогава, когато можеше да го приеме от Явех-Елохим. Генезисът ни разказва това по един чудесен одухотворен начин, като казва: Човекът назряваше в едно повече духовно-етерно съществуване и потърси гъстото тяло едва тогава, когато Елохимите се бяха издигнали до степента Явех-Елохим; когато Явех-Елохим можеше да образува земното същество на човека, като вдъхна въздух на човека. Заедно с въздуха в човека се вля самото дихание, самото излияние на Елохими, станали Явех-Елохим. Тук отново имаме едно такова изложение на Генезиса, което се съгласува по един чудесен начин с това, което днес ни показва духовното изследване.
И тук в Генезиса ви е дадено едно учение за еволюцията, в сравнение с което всички еволюционни учения, с които нашето съвремие се гордее, не са нищо друго освен фантазия, дилетантизъм.
Защото Генезисът ни въвежда във вътрешното развитие, показва ни, какво трябваше да стане в свръхсетивната област, преди човекът да може да премине към сетивното съществуване. Така следователно ние можем да кажем: Човекът трябваше още да остане в етерното осъществяване, докато другите същества се сгъстиха физически в кръга на въздухообразния и на водния елемент. И по-нататък трябва да кажем: Сгъстяването на човека до етерното тяло става в онази епоха, която в Библията носи името ден пети. Там следователно ние не намираме още човека между физическите земни същества. Едва в периода, който носи името ден шести на сътворението, ние трябва да търсим човека между същинските земни същества.
към текста >>
Ето с такава реалистичност описва Библията, която не иска да представи само
сравнение
или грубо-сетивни, но която иска да ни опише, какво се разкрива на ясновидското съзнание.
Ние говорихме за Херувимите като за онези същества, които направляват: образуването на облаците, и говорихме за Серафимите като за онези същества, които направляват това, което блика като огън на светкавиците от облаците. Ако си представите сега, че изгонването от рая представлява едно слизане на човека от окръжността на Земята, вие имате описано почти буквално, как човекът пада надолу чрез своята собствена тежест от окръжността на Земята и трябва да напусне Силите и Съществата, които образуват облаците и светкавицата: Херувимите със святкащия меч. Човекът пада така да се каже надолу от окръжността на Земята, от онези области, където царуват Херувимите с огнените святкащи мечове. Тук Духовната наука ни предава почти буквално, дословно това, което ни се описва при изгонването от рая, когато се казва: Бог постави пред рая Херувима с пламъка на спираловидния меч. Когато обгърнете с поглед това, вие можете да напипате почти с ръце, както онези древни ясновидци, който са ни подарили Генезиса, виждат с пълна ясновидска сила в пълните с тайнственост процеси в това тъкане и в този живот на човека в етерните висини, преди той да беше паднал от онези области, където царуват Серафимите и Херувимите.
Ето с такава реалистичност описва Библията, която не иска да представи само сравнение или грубо-сетивни, но която иска да ни опише, какво се разкрива на ясновидското съзнание.
Днешните хора много зле познават представите за древните времена. Днес Библията е критикувана така много, че била наивна, когато ни разказва: Това, което някога беше рая, беше една голяма градина с дървета; из нея ходеха лъвове и тигри и сред тях живееше човекът. Да, в този случай е лесно да се критикува и едни критик стигна до там, че се обърна вниманието върху следното: Ако това действително би било така, какво би се случило тогава с човека, който в своята наивност би протегнал ръката си на един такъв лъв? Лесно може да се критикува, когато човек си е съставил първо един фантастичен образ, който съвсем не съществува в Библията. Такива възгледи възникнаха първо едва в последното столетие.
към текста >>
365.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Така, както то е съществувало тогава, то естествено не съществува днес; но ние все пак можем да го
сравни
м с определени членове на днешната човешка организация.
Но сега трябва да вземем предвид, че това има като последствие нещо много важно. Какво е всъщност това, което тогава напусна Земята и отиде в мировото пространство? С други думи: Къде намираме ние днес това в човека? В кои членове на човешкото същество трябва да търсим това, което тогава напусна Земята и отиде в мировото пространство?
Така, както то е съществувало тогава, то естествено не съществува днес; но ние все пак можем да го сравним с определени членове на днешната човешка организация.
Нека във връзка с това разгледаме човека. Днешният човек е съставен от познатите нам членове: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и носител на Аза. Знаем, че от тези четири членове през време на нощното сънно състояние в леглото се намират изоставени от другите членове физическото тяло и етерното тяло, когато говорим за древните времена, които са описани в Библията за втория и до третия ден, тогава ние не можем да говорим още за физическото и етерно тяло така, каквито те са днес. Те се образуваха едва по-късно от веществото на Земята. Това, което съществуваше тогава от човека, днес то принадлежи главно на това, което през време на нощното сънно състояние се отделя от по-грубите членове на човешката природа, това което наричаме астралната същност на човека.
към текста >>
366.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Аз често съм прибягвал до следното
сравнение
: Ако фотографираме определено дърво от една гледна точка, недопустимо е да се твърди, че тази фотография дава цялостен образ на дървото; напротив, едва ако бихме го фотографирали от четири различни страни, съпоставяйки тези четири фотографии, колкото и различни да са те, ние бихме стигнали до неговия цялостен образ.
Често съм споменавал: има нещо твърде забележително във факта, че това събитие е запазено за нас в четири привидно различни документи. Но това, което дава, така да се каже, повод на днешното материалистично светоусещане за една негативна, унищожителна критика, е нещо извънредно важно с оглед на нашите антропософски убеждения. Недопустимо е някой да описва дадено Същество или даден факт, разглеждайки го само от една страна.
Аз често съм прибягвал до следното сравнение: Ако фотографираме определено дърво от една гледна точка, недопустимо е да се твърди, че тази фотография дава цялостен образ на дървото; напротив, едва ако бихме го фотографирали от четири различни страни, съпоставяйки тези четири фотографии, колкото и различни да са те, ние бихме стигнали до неговия цялостен образ.
И ако това е валидно за толкова обикновени неща от външния свят, колко повече би трябвало да предположим, че едно събитие, което включва в себе си най-важните и решителни моменти от живота на човечеството, съвсем не би могло да бъде обхванато, ако го описваме само от една страна? Ето защо привидните различия в четирите Евангелия за нас не са никакви противоречия. Напротив, в основата на всичко това лежи фактът, че авторите на Евангелията са имали ясното съзнание: всеки един от тях може да опише това велико събитие само от една страна, а занапред чрез съпоставката на различните описания човечеството постепенно ще се издигне до един цялостен и всеобхватен образ на Христовото Събитие. И така, нека с необходимото търпение, и придържайки се към тези четири описания, постепенно да се приближим до това най-велико събитие от Земната еволюция, като на свой ред прибавим и нашето духовно-научно проучване на онези документи, които сме свикнали да наричаме „Новия Завет".
към текста >>
Пълното разбиране, макар и само във външен смисъл, на събитията, които се разиграваха източно и южно от Каспийско море, е възможно само тогава, когато го
сравни
м с това, което ставаше на север, следователно в области, граничещи с днешен Сибир, с днешна Русия, и простиращи се чак до Европа.
Пълното разбиране, макар и само във външен смисъл, на събитията, които се разиграваха източно и южно от Каспийско море, е възможно само тогава, когато го сравним с това, което ставаше на север, следователно в области, граничещи с днешен Сибир, с днешна Русия, и простиращи се чак до Европа.
Тамошните хора бяха запазили до голяма степен старото ясновидство, и в известен смисъл постигаха равновесие между него и разумното мислене. Голяма част от тях можеха да виждат в духовния свят. Обаче тяхното ясновидство слезе на една по-низша степен, проявявайки се както бихме се изразили днес предимно под формата на низше астрално ясновидство, което на свой ред оказа определени последици за цялата общочовешка еволюция. Надареният с този вид ясновидство се превръща в строго определен човек със своите характерови особености. Такъв човек има главно стремежа да изисква от околната природа всичко, от което се нуждае, за да поддържа своя живот, и да прави колкото е възможно по-малко, за да го извоюва с лични усилия.
към текста >>
367.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В Мистериите сблъсъкът между Хермесовата мъдрост и Мойсеевата мъдрост е бил представян по такъв начин, че да е възможно
сравняв
ането му с нещо, което общо взето е било вече налице в Космоса.
Представете си определени действия, които Слънцето насочва към Земята, и други действия, отразявани от Земята към космическото пространство; в този случай никак не е все едно къде ще се срещнат двата вида действия в пространството; и според това дали срещата става в по-близка, или по-далечна точка, резултатът ще бъде коренно различен.
В Мистериите сблъсъкът между Хермесовата мъдрост и Мойсеевата мъдрост е бил представян по такъв начин, че да е възможно сравняването му с нещо, което общо взето е било вече налице в Космоса.
Това се потвърждава и от нашата духовно-научна космология. Ние знаем, че първо начално е настъпило отделянето на Слънцето от Земята, след което Земята остава, още известно време, свързана с Луната и чак после една част от това небесно тяло се откъсва в пространството, под формата на нашата днешна Луна. Следователно, Земята сама изпраща обратно в пространството една част от себе си под формата на Луната и я отправя към Слънцето. Всичко това представлява едно „излъчване" на Земята в посока към Слънцето; същото стана и когато в Египет Земната мъдрост на Мойсей се срещна със Слънчевата мъдрост на Хермес.
към текста >>
368.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче в не го се пробуди и един друг вид съзнание, а именно, че сега фактически с кръвта на поколенията течаща в неговия народ, трябва да бъде дадено нещо, което всъщност ако ясновиждащият поглед се отправи навън към тайните на света и разбира езика на Космоса може да се
сравни
единствено със съдържанието на Мистериите.
Следователно, по околен път чрез Мелхиседек, трябваше да се осъществи едно въздействие от страна на това, което по-късно щеше да слезе на Земята. И това въздействие трябваше да бъде отправено към великия подготвител на идващите събития, към Авраам. В резултат на срещата си с Мелхиседек, Авраам долови: всичко онова, което той назовава с името Яхве или Йехова като нещо най-висше, всичко онова, което той може да обхване с мисълта си, идва от същия източник, от който води началото си съзнанието на посветения: От всесилния и всепроникващ Бог. Ето с какво съзнание трябваше да живее отсега нататък Авраам.
Обаче в не го се пробуди и един друг вид съзнание, а именно, че сега фактически с кръвта на поколенията течаща в неговия народ, трябва да бъде дадено нещо, което всъщност ако ясновиждащият поглед се отправи навън към тайните на света и разбира езика на Космоса може да се сравни единствено със съдържанието на Мистериите.
към текста >>
сравни
телно скоро след Събитието от Палестина са били налице първоначалните арамейски текстове, лежащи в основата на Евангелието от Матей.
Сега бих искал да пробудя само едно предчувствие за величието на идеята, която стои в основата на тази Мистерия. Това, което се разигра в началото на нашето летоброене и беше известно само на истинските посветени, първоначално намери видим израз в поредица от текстове на арамейски език, залегнали по-късно в основата на Матеевото Евангелие. И не само чрез окултизма, но и с помощта на чисто филологическото изследване е възможно да се докаже, че тези текстове, лежащи в осно вата на Евангелието на Матей, са съществували още през 71 година. Истинското възникване на Евангелията е представено в моята книга „Християнството като мистичен факт". А за да сме по-точни, може да докажем и по чисто филологически път, че всичко, което навежда мисълта към едно по-късно датиране на Евангелието от Матей, е неправдоподобно, понеже може да се установи: още през 71 година т.е.
сравнително скоро след Събитието от Палестина са били налице първоначалните арамейски текстове, лежащи в основата на Евангелието от Матей.
Но понеже тук застъпвам не филологически, а духовно-научни факти, аз посочвам само една подробност от литературата на Талмуда, която е напълно запазена от еврейските учени.
към текста >>
Следователно, убеждаваме се, че дори и външно погледнато, ние стоим на една здрава почва, когато датираме Евангелието от Матей в
сравни
телно по-ранен период, отколкото обикновено се приема.
Следователно, убеждаваме се, че дори и външно погледнато, ние стоим на една здрава почва, когато датираме Евангелието от Матей в сравнително по-ранен период, отколкото обикновено се приема.
И дори само благодарение на този факт, ние разполагаме, до известна степен, и с едно външно доказателство, че хората, взели участие в замисъла на Матеевото Евангелие, не са много отдалечени по време от Събитието от Палестина, така че дори и в екзотеричен смисъл е ясно: не е било възможно хората да бъдат просто лъгани в очите и да им се казва, че в началото на нашето летоброене не е живял никакъв Христос Исус. Защото не е бил изтекъл дори и половин век, така че е можело да бъдат намерени свидетели, на които е било изключено да се разказват неща, които не са ставали. В екзотеричен смисъл, тези подробности са важни и ние ги посочваме само в подкрепа на външната, екзотерична страна на разглежданите събития.
към текста >>
369.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Техните общности що се отнася до по-дълбокия смисъл на учението им изчезнаха
сравни
телно рано след Христовото идване на Земята.
Техните общности що се отнася до по-дълбокия смисъл на учението им изчезнаха сравнително рано след Христовото идване на Земята.
В това вече сами можете да се убедите от данните на външната история. Ето защо не би следвало да звучи толкова невероятно, когато твърдя, че всъщност общностите на терапевтите и есеите са основани, за да може от духовната област, от сферата на Бодисатвите да слезе онова, което беше необходимо за разбирането на Христовото Събитие. Най-важните учения, които човечеството получи, за да разбере Христовото Събитие, идват от общностите на терапевтите и есеите. А Исус, синът на Пандира, така да се каже, беше избран за инспирацията, която трябваше да получи от онзи Бодисатва, който ще стане Майтрейя Буда; инспирация, с чиято помощ можеха да бъдат създадени такива учения, които да направят разбираема Мистерията на Христос. По-точни данни относно терапевтите и есеите могат да бъдат постигнати само по пътя на духовно-научното изследване.
към текста >>
370.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ако размислим върху характера на душевните качества и върху особеностите на човешкото съзнание от миналите времена, ако разглеждайки цялата еволюция на човечеството си припомним онова древно ясновидство, което през онези времена беше едно напълно нормално състояние на човешкото съзнание, тогава не би трябвало да се учудваме, че при тези
сравни
телно не много отдалечени времена както това се потвърждава от духовно-научното изследване съотношенията между човешкото съзнание и човешката памет са били доста по-различни отколкото са те днес.
Това, което днес наричаме наша памет, или спомен за неизменните качества на нашата вътрешна същност, при нормалните хора то се простира само до първите детски години. Когато съвременният човек проследява своя живот, той открива, че на определено място спомените прекъсват; един ще си припомни повече от своето детство, друг по-малко. Обаче, като цяло, нашата днешна памет е затворена в границите на индивидуалния личен живот, въпреки че не обхваща целия личен живот до деня на раждането.
Ако размислим върху характера на душевните качества и върху особеностите на човешкото съзнание от миналите времена, ако разглеждайки цялата еволюция на човечеството си припомним онова древно ясновидство, което през онези времена беше едно напълно нормално състояние на човешкото съзнание, тогава не би трябвало да се учудваме, че при тези сравнително не много отдалечени времена както това се потвърждава от духовно-научното изследване съотношенията между човешкото съзнание и човешката памет са били доста по-различни отколкото са те днес.
към текста >>
Следователно, ако се пренесем зад онези времена, които Библията свързва с Авраам, ние ще установим, че цялата душевна структура, цялата душевна организация на човека е била съвсем друга, в
сравнение
с днешната, и това се отнася особено за паметта.
Следователно, ако се пренесем зад онези времена, които Библията свързва с Авраам, ние ще установим, че цялата душевна структура, цялата душевна организация на човека е била съвсем друга, в сравнение с днешната, и това се отнася особено за паметта.
И ако се пренесем още по-назад в миналото, и стигнем до Атлантската епоха, ние трябва да заявим: Тогава паметта беше коренно различна. Преди всичко, тя обхващаше не само, както днес, личните изживявания в рамките на отделния човешки живот, но проникваше и зад раждането, разпростирайки се върху изживяванията на бащата, дядото и т.н. Паметта беше като нещо, което чрез кръвта се носеше през поколенията и едва по-късно тя се сви, ограничавайки се в рамките на индивидуалния човешки живот.
към текста >>
По този начин някои хора
сравни
телно бързо се научаваха да разширяват диапазона на своите спомени и да надзърват, така да се каже, над съответните четиридесет и две степени в тайните на хрониката Акаша*21.
Да, назирейството действително е съществувало. Но есеите го продължават, и то в една много по-строга форма, особено що се отнася до предписанията, макар че те прибавиха и други неща. Те възприеха всичко, за което говорих вчера и завчера, но най-вече се въздържаха от месоядство.
По този начин някои хора сравнително бързо се научаваха да разширяват диапазона на своите спомени и да надзърват, така да се каже, над съответните четиридесет и две степени в тайните на хрониката Акаша*21.
Те се превръщаха в един вид присадки, които удължаваха живота на дървото. Те не бяха вече нещо отделно от дървото на човечеството, сега те усещаха нишките, които ги свързваха с останалото човечество. Те бяха нещо различно от другите, които се откъсваха от ствола на дървото и чиято памет се ограничаваше само в рамките на отделната личност. Всред есейските общности такива хора бяха наричани с една дума, близка по значение до „живата клонка", за разлика от „отрязаната клонка". Тези хора усещаха себе си вътре в живата верига на поколенията; те не се усещаха като отрязани от общото дърво на човечеството.
към текста >>
Или с други думи: Същинското момче Исус от първата глава на Матеевото Евангелие умря
сравни
телно скоро след своята дванадесета година.
Още в лекциите си върху Евангелието на Лука аз казах: напълно възможно е, една личност, която е напусната от индивидуалността и притежава само трите тела физическото, етерното и астралното тяло да продължи да живее още известно време. Обаче това, което беше останало от Соломоновия Исус, постепенно угасна и фактически наскоро умря.
Или с други думи: Същинското момче Исус от първата глава на Матеевото Евангелие умря сравнително скоро след своята дванадесета година.
към текста >>
371.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ако заспива неподготвен и възприема онзи свят, в който пребивава докато спи, човекът остава под величествените и грандиозни впечатления, които обаче бихме могли да
сравни
м с пълното заслепяване на неподготвеното човешко око, когато в него нахлува ярката Слънчева светлина.
Ако заспива неподготвен и възприема онзи свят, в който пребивава докато спи, човекът остава под величествените и грандиозни впечатления, които обаче бихме могли да сравним с пълното заслепяване на неподготвеното човешко око, когато в него нахлува ярката Слънчева светлина.
Да, в този случай човекът изживява едно космическо заслепяване, което умъртвява нещо в душата му. И цялото посвещение се свежда до следното: Навлизайки в Макрокосмоса, човекът да се окаже с подготвен и здрав организъм, който да устои пред напора на свръхсетивния свят. Но това е само едната страна: човекът да стане възприемчив за Макрокосмоса, за онзи свят, в който той пребивава всяка нощ, макар че спящото му съзнание не регистрира този факт.
към текста >>
372.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето защо когато говори за истинската, продуктивна и творческа мъдрост, която съдържа в самата себе си тайните на света, древноеврейското окултно учение
сравняв
а Хохмах с една водна струя, докато Бинах е сравнен с едно море.
Но тук, при слизането във физическото тяло, човекът отново среща тези Същества, чиято мъдрост древноеврейското окултно учение нарича Бинах; сега тези Същества, благодарение на посочените качества, се къпят в светлина. Тук се докосваме до нещо, което може да възникне у самия човек, когато му напомним за неговия разум. Всъщност постиженията на човешкия разум са доста ограничени. Но когато става дума за смисъла на Бинах, ние трябва да имаме предвид Съществата, които са изцяло проникнати от това, което може да постигне разумът. Но всичко до тук си остава една груба, примитивна разновидност на Хохмах.
Ето защо когато говори за истинската, продуктивна и творческа мъдрост, която съдържа в самата себе си тайните на света, древноеврейското окултно учение сравнява Хохмах с една водна струя, докато Бинах е сравнен с едно море.
Ето как трябваше да бъде изразена тази груба, примитивна разновидност на Хохмах.
към текста >>
373.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче днес е
сравни
телно трудно, ако в хода на едно правилно езотерично обучение, човекът поиска да стигне до някаква степен на ясновидство.
Обаче през Следатлантската епоха, ясновидството като една общовалидна за тогавашното човечество душевна способност започна бавно да угасва. До времето на Христовото Събитие все още имаше много хора, които в граничните състояния между будност и сън можеха да отправят своя поглед към духовните светове, така че в тези гранични, междинни състояния, те пребиваваха там, в духовните светове. Обаче едно такова пренасяне в духовните светове беше свързано не само с това, че тогавашният човек, притежаващ едно смътно или сумрачно ясновидство, беше убеден: Да, аз зная, че зад сетивно-физическия свят е скрит един друг, духовен свят, понеже го виждам непосредствено. Не, с това беше свързано и нещо друго. В древните епохи човешката природа беше от такова естество, че тя лесно можеше да бъде привлечена от духовния свят.
Обаче днес е сравнително трудно, ако в хода на едно правилно езотерично обучение, човекът поиска да стигне до някаква степен на ясновидство.
Днес ясновидството се проявява като наследство, като един последен отпечатък от древността, под формата на сомнамбулизъм, транс и т.н. Днес тези състояния не могат да се считат за нещо нормално. Но в древните времена те бяха нещо напълно нормално и можеха да бъдат дори усилва ни, ако човешката природа беше подлагана на определени изпитания.
към текста >>
Обаче в древността човешката душа беше
сравни
телно лесно податлива и чрез определени процедури стигаше до ясновидство, което и позволяваше да живее в духовния свят.
Днес, когато хората поискат да се ориентират според историческата стойност на нещата, решаващо се оказва това, в което те вярват. Обаче колкото и съмнително да се струва това на нашите съвременници, дори по времето на Христос, лечебните процеси се извършваха например по такъв начин, който позволяваше на съответния човек да развие определено ясновидство. Днес, когато хората са навлезли толкова дълбоко във физическия свят, това вече не е възможно.
Обаче в древността човешката душа беше сравнително лесно податлива и чрез определени процедури стигаше до ясновидство, което и позволяваше да живее в духовния свят.
И понеже духовния свят сам по себе си съдържа мощни оздравителни елементи и влива оздравителни сили чак до равнището на физическия свят, налице беше непосредствената възможност за осъществяване на лечебната практика.
към текста >>
Ако обаче ги разглеждате в цялостната им композиция и с оглед на тяхното съдържание в смисъл, че тук са изброени няколко мъдри принципи, каквито можем да издирим във всяка епоха, оставайки неприложими в една повратна епоха, отличаваща се с покълване на Азовата сила и по искате да ги
сравни
те с „Блаженствата" от Евангелието на Матей, тогава ще изпаднете в положението на онези, които
сравняв
ат религиите на човечеството по чисто външен път: когато констатират нещо сходно, те веднага заявяват, че тук става дума за пълна идентичност и изпускат предвид същественото.
Колко красиви са тези изречения.
Ако обаче ги разглеждате в цялостната им композиция и с оглед на тяхното съдържание в смисъл, че тук са изброени няколко мъдри принципи, каквито можем да издирим във всяка епоха, оставайки неприложими в една повратна епоха, отличаваща се с покълване на Азовата сила и по искате да ги сравните с „Блаженствата" от Евангелието на Матей, тогава ще изпаднете в положението на онези, които сравняват религиите на човечеството по чисто външен път: когато констатират нещо сходно, те веднага заявяват, че тук става дума за пълна идентичност и изпускат предвид същественото.
Но когато човек знае за какво става дума, той е наясно: В общочовешката еволюция има напредък и човечеството се издига от една степен в друга, и че човек не се ражда през следващото хилядолетие в едно физическо тяло, за да изживее същото, което вече е изживял, а за да се докосне до нещо, което междувременно човечеството е постигнало. Този е смисълът на историята. И тъкмо за този смисъл на историята и на общочовешката еволюция Евангелието на Матей ни говори на всяка от своите страници.
към текста >>
374.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ако бихте
сравни
ли разбира се не в груб, а в един по-фин смисъл едно физическо тяло от времето, когато е живял Христос Исус, или от още по-предишни епохи, Вие щяхте да установите една огромна разлика, една разлика, която обаче може да бъде потвърдена не с анатомични средства, а само чрез окултното изследване.
И както всички Вие знаете, главният въпрос на тези дискусии, е въпросът за „чудесата". Непрекъснато става дума за това, че тук ставаме свидетели на едно или друго чудо. Нека да разгледаме въпроса за чудесата по-отблизо. Вчера аз насочих Вашето внимание към една важна подробност. Аз споменах, че съвременният човек всъщност напълно подценява промените, метаморфозите, които са настъпили в човешкото същество в хода на неговото развитие.
Ако бихте сравнили разбира се не в груб, а в един по-фин смисъл едно физическо тяло от времето, когато е живял Христос Исус, или от още по-предишни епохи, Вие щяхте да установите една огромна разлика, една разлика, която обаче може да бъде потвърдена не с анатомични средства, а само чрез окултното изследване.
И Вие щяхте да потвърдите: физическото тяло е станало по-плътно, по-концентрирано. По времето на Христос Исус то е било много по-меко. Тогавашният човек, за разлика от днешния, все още е имал представа за някои силови съотношения в тялото, които са моделирали и в известен смисъл управлявали всяко физическо тяло, така че например мускулите са изпъквали много по-ясно, много по-отчетливо. Неусетно и бавно, тези усещания са изчезнали напълно. Когато се натъкне на стари рисунки, изобразяващи например особено изпъкнали мускулни форми, художественият критик смята, че те се дължат на преувеличение или несръчност от страна на старите майстори, понеже не подозира, че на тези рисунки съответствува едно съвсем точно наблюдение, което за старите времена е било напълно достоверно, макар че за днешните условия би се оказало погрешно.
към текста >>
375.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Съществуват два символа за изобразяване на скокообразното развитие единият е древен и по-скоро от образно, имагинативно естество, а другият е
сравни
телно нов.
Съществуват два символа за изобразяване на скокообразното развитие единият е древен и по-скоро от образно, имагинативно естество, а другият е сравнително нов.
Когато еволюцията напредва, старото се навива като един вид спирала, от която после тръгва новата еволюция, т.е. от старата спирала тръгва в посока от вътре навън една нова спирала. Обаче новата еволюция не е непосредствено продължение на старата, защото между края на старата и началото на новата има един малък скок. Ето как ние стигаме до следната фигура.
към текста >>
376.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Сега трябва да си припомним една важна подробност, за която често е ставало дума, а именно, че по отношение на субстанциалността, Старият Сатурн беше устроен
сравни
телно просто.
Ако още веднъж си припомним отделянето на Земята от Слънцето, както и обстоятелството, че от Земята се оттеглиха и онези Същества, чийто върховен предводител е Христос, ние трябва да допълним: Има и такива Същества, които едва занапред ще разпростират своите въздействия върху Земята, както стана и в случая с Христос. Обаче с отделянето на Слънцето беше свързано и нещо друго.
Сега трябва да си припомним една важна подробност, за която често е ставало дума, а именно, че по отношение на субстанциалността, Старият Сатурн беше устроен сравнително просто.
Сатурновото състояние протичаше в огън или в топлина. На Стария Сатурн не съществуваше нито въздух, нито вода, нито пък светлинен етер. Част от тези неща се появиха едва по времето на Старото Слънце. После, в условията на Старата Луна, „сгъстяването" на материята продължи: появи се водният елемент, а от друга страна, т.е. откъм „разреждането" на материята, възникна звуковият етер.
към текста >>
В много от общоизвестните, макар и не твърде задълбочени проучвания, Вие ще откриете един вид
сравни
телни таблици относно големите сходства в биографиите на такива личности.
Съвременните изследователи също потвърждават този факт.
В много от общоизвестните, макар и не твърде задълбочени проучвания, Вие ще откриете един вид сравнителни таблици относно големите сходства в биографиите на такива личности.
Например в трудовете на проф. Йенсен от Марбург, Вие ще откриете забележителни сходства в биографиите на древно-вавилонския Гилгамеш, Мойсей, Исус и Павел. Да, той е съставил много интересни сравнителни таблици. Той посочва някои характерни черти от живота на всеки един от тях тези черти лесно могат да бъдат съпоставени и в резултат се получават забележителни сходства, забележителни прилики, пред които нашето материалистическо мислене се оказва напълно безпомощно. Естествено изводът, който се прави, е, че един мит е бил преписан от друг; следователно, биографите на Исус са преписали биографията на древно-вавилонския Гилгамеш, биографията на Мойсей е само подражание на древните епоси, така че в края на краищата, като конкретна историческа личност не е съществувал нито един от тях нито Мойсей, нито Исус, нито Павел.
към текста >>
Да, той е съставил много интересни
сравни
телни таблици.
Съвременните изследователи също потвърждават този факт. В много от общоизвестните, макар и не твърде задълбочени проучвания, Вие ще откриете един вид сравнителни таблици относно големите сходства в биографиите на такива личности. Например в трудовете на проф. Йенсен от Марбург, Вие ще откриете забележителни сходства в биографиите на древно-вавилонския Гилгамеш, Мойсей, Исус и Павел.
Да, той е съставил много интересни сравнителни таблици.
Той посочва някои характерни черти от живота на всеки един от тях тези черти лесно могат да бъдат съпоставени и в резултат се получават забележителни сходства, забележителни прилики, пред които нашето материалистическо мислене се оказва напълно безпомощно. Естествено изводът, който се прави, е, че един мит е бил преписан от друг; следователно, биографите на Исус са преписали биографията на древно-вавилонския Гилгамеш, биографията на Мойсей е само подражание на древните епоси, така че в края на краищата, като конкретна историческа личност не е съществувал нито един от тях нито Мойсей, нито Исус, нито Павел. Днес хората изобщо не предполагат дълбоко материалистическата природа на т.нар. „исторически изследвания".
към текста >>
Не само
сравни
телната митология, но и всяко търсене на отделни прилики в митовете, е само една игра на думи, от която не произлиза нищо.
А сходствата в биографиите се дължат не на друго, а на обстоятелството, че такива личности, които са предопределени да приемат в себе си едно или друго божествено Същество, трябва да бъдат направлявани още от самото им детство. И ние съвсем не бива да се учудваме,когато се изправяме пред подобни факти.
Не само сравнителната митология, но и всяко търсене на отделни прилики в митовете, е само една игра на думи, от която не произлиза нищо.
Защото каква е ползата, ако примерно установим известно сходство между живота на немския Зигфрид и този на някой от гръцките герои? Напълно разбираемо е, че ще се натъкнем на известни сходства. Обаче работата не се свежда до това, как изглеждат техните доспехи, а кой е облечен в тях! Важното е не как протича външният живот на Зигфрид, а за коя индивидуалност става дума в конкретния случай. Но тези неща могат да бъдат установени само в хода на окултното изследване.
към текста >>
377.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Природата има
сравни
телно една доста по-висша дейност от това, което ни е научила традицията от Моисей, от Заратустра, дотолкова доколкото това ни е предадено в съхранената форма от външната култура, от Духовете на времето и тези на народите.
Когато ни се представят тези духовни водачи на човечеството, които наричаме посветени и които не говорят, опирайки се на традициите, а черпят от един първоизточник, техните откровения са подобни на природните проявления. Но едно такова събитие, което може да действа по начина на един изгрев, ще загуби цялото си въздействие, ако бъде просто предадено от други хора.
Природата има сравнително една доста по-висша дейност от това, което ни е научила традицията от Моисей, от Заратустра, дотолкова доколкото това ни е предадено в съхранената форма от външната култура, от Духовете на времето и тези на народите.
Защото откровенията, направени от Моисей и Заратустра имаха отражение подобно на природното само тогава, когато извираха директно от свръхсетивни опитности. Първоизточните откровения, направени на човечеството, се представят по същия начин както посланията, предадени от природата. Ето защо те са с грандиозен характер. Но за да може той да бъде усетен, най-напред трябва да предусетим най-нисшата от Йерархиите, действаща в природните сили: Властите.
към текста >>
378.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Предположете, че намираме за подходящо да оставим следното
сравнение
да работи върху душите ни: Какво е бил Коледният празник в течение на вековете, и в какво ще се превърне той в бъдещето?
Предположете, че намираме за подходящо да оставим следното сравнение да работи върху душите ни: Какво е бил Коледният празник в течение на вековете, и в какво ще се превърне той в бъдещето?
За тази цел нека сравним, от една страна, настроението, което общественият навик създава в наши дни в определени части на света около нас, с настроението, което някога проникваше Коледния празник. От друга страна, нека сравним това настроение на настоящото време с онова, което може да възникне в душата като възобновяване на този празник, направен така да се каже извън-временен чрез Духовната Наука.
към текста >>
За тази цел нека
сравни
м, от една страна, настроението, което общественият навик създава в наши дни в определени части на света около нас, с настроението, което някога проникваше Коледния празник.
Предположете, че намираме за подходящо да оставим следното сравнение да работи върху душите ни: Какво е бил Коледният празник в течение на вековете, и в какво ще се превърне той в бъдещето?
За тази цел нека сравним, от една страна, настроението, което общественият навик създава в наши дни в определени части на света около нас, с настроението, което някога проникваше Коледния празник.
От друга страна, нека сравним това настроение на настоящото време с онова, което може да възникне в душата като възобновяване на този празник, направен така да се каже извън-временен чрез Духовната Наука.
към текста >>
От друга страна, нека
сравни
м това настроение на настоящото време с онова, което може да възникне в душата като възобновяване на този празник, направен така да се каже извън-временен чрез Духовната Наука.
Предположете, че намираме за подходящо да оставим следното сравнение да работи върху душите ни: Какво е бил Коледният празник в течение на вековете, и в какво ще се превърне той в бъдещето? За тази цел нека сравним, от една страна, настроението, което общественият навик създава в наши дни в определени части на света около нас, с настроението, което някога проникваше Коледния празник.
От друга страна, нека сравним това настроение на настоящото време с онова, което може да възникне в душата като възобновяване на този празник, направен така да се каже извън-временен чрез Духовната Наука.
към текста >>
Ако можем да видим “Христов празник на напредъка на човечеството" в онова, което Духовната Наука е предназначена на бъде за човечеството, и ако
сравни
м това с онова, което простите хора можеха да почувстват, когато беше показвано Детето в яслите в Святата Коледна Нощ, тогава трябва да си кажем: Такива настроения и чувства могат да се пробудят и в нас, ако разгледаме онова, което може да бъде родено в собствената ни душа когато нашият вътрешен извор е така добре настроен към онова, което е свещено, така пречистен чрез духовното познание, че този извор да може да приеме святата мистерия на Христовия импулс.
Защото ходът на съвременната цивилизация прави невъзможно за нас да бъдем свързани със сезоните. Следователно, ако истински разбирате настроението, което беше усещано в стари времена като Христовото настроение на святата Коледна нощ, вие ще бъдете способни да разберете също и нашите намерения, когато се опитваме да задълбочим артистично онова, което можем да добием от Духовната Наука. Ние се стремим да съживим онзи извор в човешкото съзнание, който може да приеме Христовия импулс. Вече не можем да събуждаме този велик импулс непосредствено в душите си през Коледните празници, дори и ако щяхме да сме щастливи, ако можехме. Но ние постоянно го търсим.
Ако можем да видим “Христов празник на напредъка на човечеството" в онова, което Духовната Наука е предназначена на бъде за човечеството, и ако сравним това с онова, което простите хора можеха да почувстват, когато беше показвано Детето в яслите в Святата Коледна Нощ, тогава трябва да си кажем: Такива настроения и чувства могат да се пробудят и в нас, ако разгледаме онова, което може да бъде родено в собствената ни душа когато нашият вътрешен извор е така добре настроен към онова, което е свещено, така пречистен чрез духовното познание, че този извор да може да приеме святата мистерия на Христовия импулс.
към текста >>
379.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Когато от великите истини за духовната същност на света, от великите световни закони стигаш до духовната природа на отделната индивидуалност, на отделната личност, то от нещата, необичайността на които все още
сравни
телно лесно се приема от човешкото сърце, преминаваш в области, изпълнени с това необичайно.
В духовната наука истина и познание се постигат толкова по-трудно, колкото по-дълбоко ние проникваме от общото към отделните конкретни неща. Вие вече можахте да забележите това, когато в отделните работни групи се правят опити да се говори за историята по-подробно, например за превъплъщенията на великия водач на персийската религия Заратустра, когато се е говорило за връзката на Заратустра с Мойсей, с Хермес, а също с Иисус от Назарет. Също така и по други поводи са засягани конкретни исторически въпроси.
Когато от великите истини за духовната същност на света, от великите световни закони стигаш до духовната природа на отделната индивидуалност, на отделната личност, то от нещата, необичайността на които все още сравнително лесно се приема от човешкото сърце, преминаваш в области, изпълнени с това необичайно.
И пред тази пропаст - между частните и общи истини - недостатъчно подготвения човек го настига обикновено недоверие.
към текста >>
Днес, в лекцията по случай Рождество1, аз даже обърнах внимание на това, че в Европа
сравни
телно до много късно са съществували остатъци от древното ясновидство.Угасването на ясновидството и появяването на съзнанието, ограничено само от физическия план, се извършва при различните народи по различно време.
Ако вие си спомните за многото неща, които са се говорили през тези години, то във вашата душа може да възникне представа, че в древни времена и даже още във времената на следатлантското културно развитие - ако се върнем няколко хилядолетия назад във времената, предшестващи нашето, наричано обикновено историческо време, хората са имали повече или по-малко анормални ясновидски състояния; че между това, което ние днес наричаме трезво, ограничено само във физическия свят бодърстване, и безсъзнателното състояние на сън с неговото съмнително царство на сънищата, се е намирала област на съзнанието, чрез която човек се е потапял в духовната, спиритуална реалност. И това, което учените господа, които измислят толкова митове и легенди в науката, изобразяват като народна поетическа фантазия, в действителност, ние знаем, се свежда до древното ясновидство, до ясновидските състояния на човешката душа, която в онези времена е виждала ставащото зад физическото битие и е изразявала видяното в образите от митовете, а също от приказките и легендите. Така че, когато имаме пред себе си древни, при това наистина древни митове, приказки и предания, ние можем да намерим в тях повече знания, мъдрост и истина, отколкото в нашата сегашна абстрактна ученост и наука. По такъв начин, когато ние обръщаме нашия поглед към много древни времена, ние го обръщаме, така да се каже, към ясновиждащия човек. И ние знаем, как това ясновидство намалява все повече и повече в различните народи през различните времена.
Днес, в лекцията по случай Рождество1, аз даже обърнах внимание на това, че в Европа сравнително до много късно са съществували остатъци от древното ясновидство.Угасването на ясновидството и появяването на съзнанието, ограничено само от физическия план, се извършва при различните народи по различно време.
към текста >>
Тези две културни епохи следват една след друга, и ние ще тръгнем отначало, да кажем, от 2800, 3200, 3500 години до нашето летоброене, което
сравни
телно съвсем не е толкова далеко.
От тази гледна точка вече е достатъчно интересно да се изяснят съотношенията между действително важните събития, исторически определящите събития на египетско-халдейската и гръко-римската епоха.
Тези две културни епохи следват една след друга, и ние ще тръгнем отначало, да кажем, от 2800, 3200, 3500 години до нашето летоброене, което сравнително съвсем не е толкова далеко.
Още повече, това открива вече и старата история, ние не разбираме какво е ставало тогава; ние ще разберем това само ако видим зад историческите лица по-високите индивидуалности. Но после се оказва, че в четвъртия, в гръко-римския период, ние имаме като че ли повторение на всички важни неща, които са се случили в третия период. Това е подобно на онова, или ако това, което е обяснимо чрез висшите закони за предшестващия период, става обяснение чрез законите на физическия свят за следващия; как, като че ли то се е спуснало с една степен, по-долу е огрубяло, станало е по-физическо - пред нас намираме ред отражения във физическия свят на великите събития от предшестващите периоди. Аз искам да дам днес въведение и затова ще покажа как в един значителен мит ни е даден един от най-важните факти на египетско-халдейската епоха и как после това събитие се отразява в гръко-римската епоха, но на една степен по-ниско. Аз искам да съпоставя два паралелни факта, които принадлежат един на друг в окултно отношение; единият от тях е с половин степен по-високо, другият стои напълно на физическата земя, но като че ли е станал физическа сянка на духовното събитие от по-ранната епоха.
към текста >>
380.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Така че ние имаме души, които
сравни
телно рано се спуснали от планетите, и други, които се спуснали по-късно, в по-късни епохи на атлантското развитие.
Вие вече знаете от "Въведение в тайната наука", че в лемурийския период от земното развитие само малко хора издържали случилите се събития на самата Земя, само малко са останали на Земята по време на лемурийския период; че голяма част от душите, преди още да е започнала опасността от мумифициране на всичко човешко, се издигнала от Земята към другите планети, живяла по-нататък на Марс, Сатурн, Венера, Юпитер и така нататък; че след това, от края на лемурийския период и по време на атлантския период тези души постепенно отново се спуснали на Земята, за да се въплъщават в земни тела в изменилите се условия и да се появяват в нови инкарнации.
Така че ние имаме души, които сравнително рано се спуснали от планетите, и други, които се спуснали по-късно, в по-късни епохи на атлантското развитие.
Първите, тези, които се спуснали по-рано, имат зад себе си повече инкарнации на земята, от тези, които се спуснали по-късно, и затова в противоположност на първите ние можем да наречем тези души млади души, души, които, по-малко са възприели в себе си. Стара душа е била тази индивидуалност, която се крие зад името Гилгамеш, и по-млада - тази, която е била въплътена в Енкиду в началото на вавилонската култура. Да, относно по-голямата и по-малката възраст на човешките души се открива, може да се каже, даже за изумление на окултиста, нещо удивително.
към текста >>
Той навярно не е мислил за кентавъра, когато е рисувал този образ, но той говори за това какво се получава от естественонаучните представи във връзка с отношението между душата и тялото: това може да се
сравни
с ездата на ездач, възседнал кон.
Забележително е, че днес този образ на кентавър изплува отново в областта на съвременното естественонаучно мислене. Неотдавна се появи книга, която изцяло иска да стои на почвата на естественонаучните факти, но която все пак в определено отношение взаимодейства с тези факти без предразсъдъци и затова не поставя все така безсмислено и дилетантски отгоре дъното, както правят тези, които наричат себе си монисти. Авторът се старае наистина да разбере по какъв начин човек като самостоятелно душевно-духовно същество противостои на физическата телесна организация. И тук човек, опиращ се на естественонаучни данни, достига до забележителен образ.
Той навярно не е мислил за кентавъра, когато е рисувал този образ, но той говори за това какво се получава от естественонаучните представи във връзка с отношението между душата и тялото: това може да се сравни с ездата на ездач, възседнал кон.
Не можем иначе да представим това, към което ни принуждава действителното разбиране на естественонаучните факти, от това да кажем: "Самостоятелна е тази душа, която използва тялото като инструмент, подобно на това, както конникът - своя кон". Кентавърът пак е тук. Работите ще тръгнат наистина скоро, и по-скоро, отколкото си мислят хората, и духовно научните представи трябва да станат привични за нашите съвременници под натиска на естественонаучните факти.
към текста >>
381.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Този народ с всичко това, което мислил и духовно творил, а също и с това, което е вършил външно, е принадлежал към
сравни
телно много ранна степен на култура от следатлантското развитие.
Този народ с всичко това, което мислил и духовно творил, а също и с това, което е вършил външно, е принадлежал към сравнително много ранна степен на култура от следатлантското развитие.
И колкото по-далеко отидем в историята на шумерите, които можем да наречем пра-вавилонци, толкова по-ясно ще ни става, че в този народ са живели духовни предания от важно значение, че е съществувала велика спиритуална мъдрост, която можем да охарактеризираме, казвайки: цялата постройка на живота, целият начин не само на мислене, но изобщо на живота в душата и духа е бил у този народ съвсем различен, отколкото при хората в по-късните епохи на световната история.
към текста >>
Не така е било у този древен народ; неговият език се намирал всъщност в съвършено друго отношение към душата, в
сравнение
с всички по-късни езици.
При хората от по-късните епохи на световната история се открива навсякъде например някаква дистанция между това, което се мисли, и това, което се говори. Кой не знае днес, че мисленето и речта - това са две съвършено различни неща, че речта в известно отношение се състои от условни способи за изразяване на това, което човек мисли? Това е ясно още от факта, че имаме много различни езици и всъщност изразяваме множество общи за всички ни представи на тези различни езици на Земята, така че съществува известнa разлика между мислене и реч.
Не така е било у този древен народ; неговият език се намирал всъщност в съвършено друго отношение към душата, в сравнение с всички по-късни езици.
Именно, ако ние се върнем към най-древните времена, то действително ще намерим там нещо, макар и несъхранено в цялата си чистота, прилично на първичния език на човечеството. Наистина ние ще намерим езиците на отделните племена и раси на цялото пространство на Европа, Азия и Африка вече в известно отношение диференцирани, но своего рода общ елемент на речта, който би могъл да бъде разбираем за целия тогава известен земен кръг, разбира се, за по дълбокия духовен човек, е съществувал при шумерите. Защо това е било така? Защото душата на тези хора при тона, при звука е чувствала нещо напълно определено и е трябвало да изразява еднозначно това, което е можело да се почувства при някаква мисъл и в същото време при звук. Всичко това аз бих искал да изразя преди всичко така: даже още в тези имена, които изредих, излагайки епоса за Гилгамеш, даже още там съществуват необичайни звуци: Ищар, Ишулан и други подобни.
към текста >>
Значи, ако ние бихме могли да се върнем в древните времена, в
сравни
телно ранните епохи, то бихме намерили навсякъде в култовите постройки символично подражание на човешките или небесни пропорции.
Значи, ако ние бихме могли да се върнем в древните времена, в сравнително ранните епохи, то бихме намерили навсякъде в култовите постройки символично подражание на човешките или небесни пропорции.
Дължината, ширината и дълбочината, характера на това как архитектонически се формирало вътрешното пространство, всичко това се правило съгласно небесните пропорции или пропорциите на човешкото тяло. Но това е било така: там, където е съществувало живо съзнание за връзката на човека с духовния свят, пропорциите се взимали от духовния свят. В какво е трябвало да се превърне това във времето, когато човешкото познание е трябвало да бъде смъкнато, така да се каже, от Небето на земята, от общо духовно-човешкото към човешки-личното? Тук мерните единици се взимали преимуществено от самия човек, от човешката личност, доколкото тя е израз на отделния "аз" (Ichheit).
към текста >>
Защото е известно, че съвременното измерване е абстрактно в
сравнение
с конкретните, произлизащи непосредствено от човека и небесните явления мерни единици, които всички всъщност водят до мисията на древните вавилонци.
Само на нашето време е било необходимо да се сведат тези, заимствани от човека, мерни единици към абстрактни мерни единици, взети от мъртвото.
Защото е известно, че съвременното измерване е абстрактно в сравнение с конкретните, произлизащи непосредствено от човека и небесните явления мерни единици, които всички всъщност водят до мисията на древните вавилонци.
към текста >>
382.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
Но и в духовното развитие съществува нещо такова, което позволява да го
сравняв
аме с такъв род диференциации така, че в действителност в периоди, когато благодарение на констелациите на звездите по цялата Земя цари може би съвсем определен характер, настъпват модификации в духа и в душите на хората.
Ако искаме напълно да разберем историческия процес, то ние трябва да отчетем, че такива възлови пунктове на развитието винаги са свързани с определено положениe на небесните светила и че в 1250 година нашата земна ос е заемала също определено положение, така че тъй наречената малка ос на еклиптиката е имала съвсем особено положение по отношение на земната ос. Ако ние вземем под внимание, че това, което става на Земята, се обуславя от великите небесни съотношения, то вече във външните, климатични услови ние можем да видим, че то се специализира и диференцира в пределите на Земята. Не е ли вярно, че благодарение на действащите от космоса по определен начин сили се обуславя това, че около Земята имаме горещ пояс, после умерен и след това студен. Това можем да вземем в качеството на пример как на физически план разбираме за нещата, които стават благодарение на духовния процес, изхождайки от Слънцето и другите условия, но те още се диференцират в пределите на самата Земя: климатът се променя, когато в горещата зона имаме работа с равнини или височини, на височините без значение на всичко друго може да бъде много студено. Затова на едни и същи географски ширини климатичните условия са разпределени напълно различно, ако разглеждаме тези неща в Африка или в Америка.
Но и в духовното развитие съществува нещо такова, което позволява да го сравняваме с такъв род диференциации така, че в действителност в периоди, когато благодарение на констелациите на звездите по цялата Земя цари може би съвсем определен характер, настъпват модификации в духа и в душите на хората.
Това е особено важно, защото, действително, така и трябва понякога да бъде, за да могат да се погрижат за определени неща. Представете си, че мъдрото мирово ръководство- това се казва, разбира се, само за сравнение - трябва, така да се каже, да помисли за хилядолетия напред за следното: ето има група души, аз трябва да ги подготвя, че да могат в следващата си инкарнация да изпълнят тази или онази задача; тук трябва да се създадат взаимовръзки така, че тази, може би малка група от хора, които са изпитали нещо напълно определено и които са въплътени заедно на малък къс земя, да може да преживее нещо такова, което за това време се струва незначително. Но когато отправиш поглед към това, как тези хора, събрани на ограничено пространство, в своето следващо въплъщение се пръскат на различни страни и как това, което са получили на тясното пространство, по-късно те правят за цялото човечество, тогава всичко придобива друг вид. По такъв начин, ние можем да разберем, че във времена, когато общият характер на човечеството е напълно определен, в отделни части на културата излиза нещо такова, което изглежда удивително, което напълно се отличава от този общ характер. Искам да спомена нещо от този род, тъй като то е съвсем близо до нашето време.
към текста >>
Представете си, че мъдрото мирово ръководство- това се казва, разбира се, само за
сравнение
- трябва, така да се каже, да помисли за хилядолетия напред за следното: ето има група души, аз трябва да ги подготвя, че да могат в следващата си инкарнация да изпълнят тази или онази задача; тук трябва да се създадат взаимовръзки така, че тази, може би малка група от хора, които са изпитали нещо напълно определено и които са въплътени заедно на малък къс земя, да може да преживее нещо такова, което за това време се струва незначително.
Не е ли вярно, че благодарение на действащите от космоса по определен начин сили се обуславя това, че около Земята имаме горещ пояс, после умерен и след това студен. Това можем да вземем в качеството на пример как на физически план разбираме за нещата, които стават благодарение на духовния процес, изхождайки от Слънцето и другите условия, но те още се диференцират в пределите на самата Земя: климатът се променя, когато в горещата зона имаме работа с равнини или височини, на височините без значение на всичко друго може да бъде много студено. Затова на едни и същи географски ширини климатичните условия са разпределени напълно различно, ако разглеждаме тези неща в Африка или в Америка. Но и в духовното развитие съществува нещо такова, което позволява да го сравняваме с такъв род диференциации така, че в действителност в периоди, когато благодарение на констелациите на звездите по цялата Земя цари може би съвсем определен характер, настъпват модификации в духа и в душите на хората. Това е особено важно, защото, действително, така и трябва понякога да бъде, за да могат да се погрижат за определени неща.
Представете си, че мъдрото мирово ръководство- това се казва, разбира се, само за сравнение - трябва, така да се каже, да помисли за хилядолетия напред за следното: ето има група души, аз трябва да ги подготвя, че да могат в следващата си инкарнация да изпълнят тази или онази задача; тук трябва да се създадат взаимовръзки така, че тази, може би малка група от хора, които са изпитали нещо напълно определено и които са въплътени заедно на малък къс земя, да може да преживее нещо такова, което за това време се струва незначително.
Но когато отправиш поглед към това, как тези хора, събрани на ограничено пространство, в своето следващо въплъщение се пръскат на различни страни и как това, което са получили на тясното пространство, по-късно те правят за цялото човечество, тогава всичко придобива друг вид. По такъв начин, ние можем да разберем, че във времена, когато общият характер на човечеството е напълно определен, в отделни части на културата излиза нещо такова, което изглежда удивително, което напълно се отличава от този общ характер. Искам да спомена нещо от този род, тъй като то е съвсем близо до нашето време.
към текста >>
Той бил ясновидец - това само го споменавам - и след като той
сравни
телно рано загубил жена си, бил в състояние в крайна сметка да живее с индивидуалността на тази жена така, както живеят с живите.
В Щайнтал близо до Страсбург живял Оберлин10. Него постоянно посочвал дълбокият немски психолог и изследовател Шуберт11. Този Оберлин бил своеобразна личност и действал своеобразно на душите.
Той бил ясновидец - това само го споменавам - и след като той сравнително рано загубил жена си, бил в състояние в крайна сметка да живее с индивидуалността на тази жена така, както живеят с живите.
И ето, ден след ден той отбелязвал какво се случвало там горе, където живеела жена му; той нанасял това на картата на [звездното] небето и го показвал на хората, които били около него, така че съществувало действително цяло съобщество, което вземало участие в живота на Оберлин с неговата умряла жена. Странно и неуместно е, че на границата на XVIII и XIX век става нещо подобно. Но ако вземете под внимание това, което ви казах, ще видите смисъла. А нещата, които се откривали на Оберлин, се отнасят към най-значителното от всичко, което ставало в тази област в най-новото време. Позволявам си да ви обърна внимание върху това, че сега имаме прекрасен културно-исторически труд, осветяващ тези обстоятелства около Оберлин - романа на Фриц Линхард.
към текста >>
Удвояването на броя на Амшаспандите при Рудолф Щайнер в петата лекция на "Окултна история", в
сравнение
с традицията Хат, се нуждае от пояснение.
Удвояването на броя на Амшаспандите при Рудолф Щайнер в петата лекция на "Окултна история", в сравнение с традицията Хат, се нуждае от пояснение.
към текста >>
383.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
И от такава гледна точка ще разберем дълбокото изречение на Платон, който дал на гърците толкова дълбока философия и въпреки това бил принуден да каже, че цялата философия по негово време е нищо в
сравнение
с древната мъдрост, която е била получена от предците от царствата на духовните светове.
Предчувствие за същността на гръцката култура ние можем да получим, разглеждайки тази гръцка култура на основата на дълбоките мистерийни светини. И поради това, че тайните на живота в свръхсетивния свят по някакъв човешки начин се предавали от гръцките художници, гръцката пластика е могла да въплъти в мрамор или бронз това, което било първоначално храмова тайна. Също и това, което намираме в гръцката философия, ясно ни показва, че най-доброто, което гръцката философия е могла да даде, е била само пренесената в интелекта, в разбирането от разсъдъка древна мистерийна мъдрост. Нещо в този род символично се изразява, когато ни се говори, че великият Хераклит3 принесъл в дар на храма на Диана Ефеска своя труд за природата. Това значи не нещо друго, а следното: това, което той могъл да каже, изхождайки от собствената си дейност "аз" с "аз", той изложил така, че бил длъжен да го принесе в жертва на духовните, спиритуални сили на предшестващата епоха, за връзката си с които той знаел.
И от такава гледна точка ще разберем дълбокото изречение на Платон, който дал на гърците толкова дълбока философия и въпреки това бил принуден да каже, че цялата философия по негово време е нищо в сравнение с древната мъдрост, която е била получена от предците от царствата на духовните светове.
А при Аристотел всичко ни се представя в логическа форма и в този случай можем само да кажем: абстрактното достояние на древната мъдрост са преведените в понятия цели живи светове.
към текста >>
384.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Но дори само от
сравнение
то на външната форма на този орган при човека и при нисшите животни, при които се появява, виждаме външния намек за това, което току що казахме.
По-нататък ще видим какви факти от окултното изследване са залегнали в това твърдение.
Но дори само от сравнението на външната форма на този орган при човека и при нисшите животни, при които се появява, виждаме външния намек за това, което току що казахме.
Виждаме например, ако вземем за сравнение змията, как гръбначния стълб започва от главата с безброй прешлени, изпълнени с гръбначен мозък и как гръбначния стълб се простира напред и назад до безкрайността. При човека виждаме, че от мястото, където се присъединява към главния мозък, гръбначният мозък се простира надолу, като в действителност непрекъснато се затваря в себе си, и онова образуване, което наблюдаваме в горната част, надолу става все по не ясно. Така, дори само от външното наблюдение прави впечатление, че това което при змията продължава по посока назад, при човека се стреми към завършек, към един вид деградация. Засега това е само едно външно заключение, основано на сравнение, но ще видим както се свързва с окултното наблюдение.
към текста >>
Виждаме например, ако вземем за
сравнение
змията, как гръбначния стълб започва от главата с безброй прешлени, изпълнени с гръбначен мозък и как гръбначния стълб се простира напред и назад до безкрайността.
По-нататък ще видим какви факти от окултното изследване са залегнали в това твърдение. Но дори само от сравнението на външната форма на този орган при човека и при нисшите животни, при които се появява, виждаме външния намек за това, което току що казахме.
Виждаме например, ако вземем за сравнение змията, как гръбначния стълб започва от главата с безброй прешлени, изпълнени с гръбначен мозък и как гръбначния стълб се простира напред и назад до безкрайността.
При човека виждаме, че от мястото, където се присъединява към главния мозък, гръбначният мозък се простира надолу, като в действителност непрекъснато се затваря в себе си, и онова образуване, което наблюдаваме в горната част, надолу става все по не ясно. Така, дори само от външното наблюдение прави впечатление, че това което при змията продължава по посока назад, при човека се стреми към завършек, към един вид деградация. Засега това е само едно външно заключение, основано на сравнение, но ще видим както се свързва с окултното наблюдение.
към текста >>
Засега това е само едно външно заключение, основано на
сравнение
, но ще видим както се свързва с окултното наблюдение.
По-нататък ще видим какви факти от окултното изследване са залегнали в това твърдение. Но дори само от сравнението на външната форма на този орган при човека и при нисшите животни, при които се появява, виждаме външния намек за това, което току що казахме. Виждаме например, ако вземем за сравнение змията, как гръбначния стълб започва от главата с безброй прешлени, изпълнени с гръбначен мозък и как гръбначния стълб се простира напред и назад до безкрайността. При човека виждаме, че от мястото, където се присъединява към главния мозък, гръбначният мозък се простира надолу, като в действителност непрекъснато се затваря в себе си, и онова образуване, което наблюдаваме в горната част, надолу става все по не ясно. Така, дори само от външното наблюдение прави впечатление, че това което при змията продължава по посока назад, при човека се стреми към завършек, към един вид деградация.
Засега това е само едно външно заключение, основано на сравнение, но ще видим както се свързва с окултното наблюдение.
към текста >>
385.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
По-дълбоко в устройството на тази друга част на човешката природа ще проникнем, ако на първо време разграничим една от друга най-значителните органни системи и ги
сравни
м първоначално външно с това, с което се запознахме вчера.
По-дълбоко в устройството на тази друга част на човешката природа ще проникнем, ако на първо време разграничим една от друга най-значителните органни системи и ги сравним първоначално външно с това, с което се запознахме вчера.
Тези органни системи, системи от инструменти на човешкия организъм, идващи първи в съображение, са храносмилателния апарат и всичко, разположено между храносмилателния апарат и онова чудно образование, което ние лесно възприемаме като своеобразен център на цялото човешко същество, а именно сърцето. Повърхностният поглед още ни показва, че тези системи са инструменти, на първо време храносмилателният апарат както се казва на популярен език са предназначени да поемат веществата от външния земен свят и ги подготвят за по-нататъшна обработка във физическия организъм на човека. Знаем, че този храносмилателен апарат започва от устата с тръбеста форма и продължава в органа, известен на всички като стомах. Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал към стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни органи и биват отведени в човешкия организъм. Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества.
към текста >>
Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в
сравнение
с червеното състояние а именно под формата на тъй нар.
Знаем, че този храносмилателен апарат започва от устата с тръбеста форма и продължава в органа, известен на всички като стомах. Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал към стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни органи и биват отведени в човешкия организъм. Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества. Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта. И след това имаме трето звено на тази система от органи самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето.
Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние а именно под формата на тъй нар.
синя кръв. Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима кръв се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм.
към текста >>
Ако разгледаме
сравни
телно кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса.
Дори в тази система, която служи главно за произвеждане на храносмилателни процеси, ние виждаме нещо тайнствено, нещо като концентриране на целия външен свят във няколко вътрешни органа, в няколко вътрешни инструмента. И ако разгледаме по-отблизо тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка, можем да кажем: слезката е тази, която първа се излага на кръвния ток. Слезката представлява странно образование: сред богато кръвоснабдена тъкан са разположени множество малки зрънца, които, сравнени с останалата тъканна маса, изглеждат като бели зрънца.
Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса.
Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб. На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта. Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката. Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган. По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена.
към текста >>
Тъй като слезката е изложена първа на кръвния ток то, погледнато съвсем външно, за
сравнение
, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черния дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс.
Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката. Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган. По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена. При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосмоса. По-късно ще видим защо са избрани именно тези имена.
Тъй като слезката е изложена първа на кръвния ток то, погледнато съвсем външно, за сравнение, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черния дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс.
Засега да не си мислим нищо друго във връзка с тези имена, освен това, че сме ги избрали поради, засега хипотетичния възглед, че външните светове, достъпни иначе за нашите сетива, са концентрирани в тези органи и ни се противопоставят също като вътрешни светове, тъй като в лицето на планетите ни се противопоставят външните светове. Но още сега можем да кажем: тъй както външните светове се представят на сетивата ни, нахлувайки отвън и въздействувайки върху кръвта ни, така и вътрешните светове упражняват активност върху кръвта, като повлияват онова, за което е предназначена кръвоносната система.
към текста >>
Колко то повече се задълбочавате в това
сравнение
това го споменавам само за
сравнение
толкова повече ще се убедите, че отношението между двата праобраза Аз и астрално тяло е подчертано идентично на отношението между двете им отражения кръвоносна и нервна система.
В човешкия организъм нервната система е диференцирана по крайно многообразен начин. Виждаме вътрешните нервни стволове, диференцирани максимално многообразно, там например, където те се превръщат в слухов нерв, в лицев нерв и т.н., т.е. нервната система пронизва по такъв начин организма, че е максимално многообразно диференцирана, изпълнена от вътрешно многообразие. Разглеждайки кръвта, протичаща през организма, ако включим в това и промените от червена в синя кръв то в целия организъм кръвта все пак ни се представя като нещо единно. Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания, волеви импулси, чувства и други подобни.
Колко то повече се задълбочавате в това сравнение това го споменавам само за сравнение толкова повече ще се убедите, че отношението между двата праобраза Аз и астрално тяло е подчертано идентично на отношението между двете им отражения кръвоносна и нервна система.
Тук обаче можем да кажем: кръвта действително навсякъде е кръв, но протичайки през организма, тя се променя и между тези промени в кръвта и това, което става в Аза, може да се постави паралел. Азът ни обаче е единен. Доколкото можем да се върнем назад към живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от живота ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз. Но ако се обърнем към съдържанието, към това, което се съдържа в този Аз, то ще открием следното: разглеждайки този Аз, такъв, какъвто живее в мен, той е изпълнен със сбор от представи, усещания, чувства и т.н., които, след всичко казано, трябва да бъдат приписани на астралното тяло, и които влизат в съприкосновение с Аза. Преди една година Азът ни е имал едно съдържание, вчера е имал друго съдържание, и днес отново друго, т.е.
към текста >>
По този начин дори само това
сравни
телно наблюдение ни показва, че в известна степен е оправда но да виждаме в кръвоносната система отражение на Аза, а в нервната система отражение на астралното тяло, на тези две по-висши, свръхсетивни елемента на човешката природа, докато етерното тяло е присъединено по-силно към физическото тяло.
Но ако се обърнем към съдържанието, към това, което се съдържа в този Аз, то ще открием следното: разглеждайки този Аз, такъв, какъвто живее в мен, той е изпълнен със сбор от представи, усещания, чувства и т.н., които, след всичко казано, трябва да бъдат приписани на астралното тяло, и които влизат в съприкосновение с Аза. Преди една година Азът ни е имал едно съдържание, вчера е имал друго съдържание, и днес отново друго, т.е. Азът влиза в досег с цялата душевна същност и пронизва цялото това душевно съдържание. Точно така, както кръвта пронизва целия организъм и навсякъде влиза в съприкосновение с диференцираната нервна система, така Азът се съединява с диференцирания в представи, чувства, волеви импулси и др. подобни душевен живот.
По този начин дори само това сравнително наблюдение ни показва, че в известна степен е оправда но да виждаме в кръвоносната система отражение на Аза, а в нервната система отражение на астралното тяло, на тези две по-висши, свръхсетивни елемента на човешката природа, докато етерното тяло е присъединено по-силно към физическото тяло.
към текста >>
386.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И така, само от едно
сравнение
на долната част на човека с горната, виждаме, че е необходимо да поставим условие, между вътрешните ни органи а именно: черен дроб, жлъчка, слезка и кръвообращението да бъде включено нещо идентично на нервната система.
Тук обаче трябва да сме наясно, че е необходимо още едно съвсем определено нещо, за да стане възможно влиянието на органите върху кръвта. Да си припомним, че във взаимодействието, в отношението нерв кръвоток се корени възможността изобщо нещо да бъде записано в кръвта, да бъде упражнено влияние върху кръвта. И ако трябва от друга страна, от вътрешната страна да бъде упражнено влияние върху кръвта, т.е. вътрешните органи, вътрешния свят на човека да въздействува върху кръвта, то трябва между тези органи и кръвта да е включено нещо подобно на нервна система. Първоначално вътрешният свят трябва да въздействува върху нервната система, за да бъдат пренесени след това нейните въздействия върху кръвта.
И така, само от едно сравнение на долната част на човека с горната, виждаме, че е необходимо да поставим условие, между вътрешните ни органи а именно: черен дроб, жлъчка, слезка и кръвообращението да бъде включено нещо идентично на нервната система.
Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия външен свят, живота на човека, и кръвотока. Тази симпатикова нервна система, която първоначално лежи успоредно на гръбначния стълб, след това, тръгвайки оттам, пронизва различните части на организма и се разпростира в тях и също така формира мрежовидни образования, на пример в коремната кухина, където част от тази система е известна с популярното название слънчев сплит; за тази симпатикова нервна система ще очакваме, че по някакъв начин тя се отличава от останалата нервна система. И е интересно да се запитаме, макар и без да го привеждаме като доказателство: как би могла да е устроена тази нервна система в сравнение с гръбначно мозъчната нервна система, след като трябва да отговаря на условията, които ние хипотетично и поставихме? Бихме могли да се убедите: тъй както гръбначномозъчната нервна система трябва да отвори себе си за околното пространство, така тази симпатикова нервна система трябва да проявява афинитет към това, което е концетрирано във вътрешността на човека.
към текста >>
И е интересно да се запитаме, макар и без да го привеждаме като доказателство: как би могла да е устроена тази нервна система в
сравнение
с гръбначно мозъчната нервна система, след като трябва да отговаря на условията, които ние хипотетично и поставихме?
вътрешните органи, вътрешния свят на човека да въздействува върху кръвта, то трябва между тези органи и кръвта да е включено нещо подобно на нервна система. Първоначално вътрешният свят трябва да въздействува върху нервната система, за да бъдат пренесени след това нейните въздействия върху кръвта. И така, само от едно сравнение на долната част на човека с горната, виждаме, че е необходимо да поставим условие, между вътрешните ни органи а именно: черен дроб, жлъчка, слезка и кръвообращението да бъде включено нещо идентично на нервната система. Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия външен свят, живота на човека, и кръвотока. Тази симпатикова нервна система, която първоначално лежи успоредно на гръбначния стълб, след това, тръгвайки оттам, пронизва различните части на организма и се разпростира в тях и също така формира мрежовидни образования, на пример в коремната кухина, където част от тази система е известна с популярното название слънчев сплит; за тази симпатикова нервна система ще очакваме, че по някакъв начин тя се отличава от останалата нервна система.
И е интересно да се запитаме, макар и без да го привеждаме като доказателство: как би могла да е устроена тази нервна система в сравнение с гръбначно мозъчната нервна система, след като трябва да отговаря на условията, които ние хипотетично и поставихме?
Бихме могли да се убедите: тъй както гръбначномозъчната нервна система трябва да отвори себе си за околното пространство, така тази симпатикова нервна система трябва да проявява афинитет към това, което е концетрирано във вътрешността на човека.
към текста >>
свързващите ги нишки, са
сравни
телно тънки и незначителни
сравнение
с нервните възли, точно обратното наблюдаваме при главно-гръбначномозъчната нервна система: там същественото се свързващите нишки, докато нервните възли играят подчинена роля.
Тази противоположност действително е налице. И виждаме колко много неща са скрити тук, които да ни помогнат да докажем, че ако нашите условия са верни, то опитът, наблюдението би трябвало до известна степен да ги потвърдят. А обърнем ли сега поглед към външното наблюдение, се оказва, че то потвърждава това, което изтъкнахме като предварително условие. Докато при симпатиковата нервна система се образуват един вид нервни възли (ганглии бел. пр), които представляват мощни нервни сплетения, и докато израстъците на тези нервни възли, т.е.
свързващите ги нишки, са сравнително тънки и незначителни сравнение с нервните възли, точно обратното наблюдаваме при главно-гръбначномозъчната нервна система: там същественото се свързващите нишки, докато нервните възли играят подчинена роля.
Така наблюдението действително ни доказва това, което предварително приехме като условие, и сега можем да кажем: ако след всичко това, което казахме, задачата на симпатиковата нервна система трябва да се състои в това, да пренася върху кръвното табло вътрешния живот на организма, изразяващ се в изхранване и затопляне на същия, и който живот сякаш се излива в симпатиковите нерви да го пренася върху кръвното табло така, както чрез главно-гръбначномозъчната нервна система външните впечатления биват пренесени върху кръвта, то чрез кръвта инструмента на Аза по обиколен път чрез симпатиковата нервна система ние получаваме впечатления от собствената си телесна вътрешност. Но тъй като нашата телесна вътрешност, както всичко физическо, произхожда от Духа, то по обиколен път чрез симпатиковата нервна система до нашия Аз достига това, което, бидейки духовен свят, е концентрирано в съответните органи на вътрешния свят на човека.
към текста >>
387.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
В главата те се събират, събират се приблизително така ако мога да си послужа с едно вътрешно
сравнение
както се събират електрическите токове, когато са насочени срещу даден връх, който е противопоставен на друг връх за изравняване на положителното и отрицателното електричество.
След като имаме пред себе си нещо, което от душата ни отпечатва в етерното тяло представите-спомени, и ако от друга страна в лицето на етерното тяло виждаме най-близкия свръхсетивен израз на нашия организъм, то възниква въпросът: как се извършва това отпечатване? С други думи: след като човек обработва външните впечатления, превръща ги в представи-спомени и по този начин ги изтласква чак до етерното си тяло, как става така, че това, което отначало е било обработено в астралното тяло и след това се насочва към етерното тяло, действително бива внесено в етерното тяло? Как човек успява да го пренесе? Това пренасяне се осъществява по много странен начин. Ако засега застанали в самото етерно тяло на човека разгледаме съвсем схематично кръвта, преминаваща през сърцето, и възприемаме тази кръв като външен физически израз на човешкия Аз, то ще видим, как Азът работи във взаимообмен със света, възприема впечатленията и ги сгъстява до представи-спомени; и след това виждаме, че при това нашата кръв действително не само проявява активност, но виждаме, че тази наша кръв по своето течение, а именно по посока нагоре по-силно, а надолу по-слабо, навсякъде активира етерното тяло, така че навсякъде в етерното тяло виждаме да се разгръщат течения, имащи строго определен ход и които изглеждат, като че ли от сърцето нагоре се присъединяват към кръвта и отиват към главата.
В главата те се събират, събират се приблизително така ако мога да си послужа с едно вътрешно сравнение както се събират електрическите токове, когато са насочени срещу даден връх, който е противопоставен на друг връх за изравняване на положителното и отрицателното електричество.
/Виж рис. № 14/.
към текста >>
388.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
При тях явно това, което по отношение на другите системи изглежда сходно на човешкото устройство, е построено по различен начин в
сравнение
с човека.
Днес ние се занимаваме с кръвта като израз на човешкия Аз, също така и в светлината на забележката която бе направена в самото начало: а именно, че казаното по отношение на човека не може безусловно да бъде пренесено върху друго някакво земно същество. И така, можем да кажем: след като целият останал човешки организъм вече е изграден, такъв, какъвто е, то той е в състояние да поеме в себе си кръвообращението, в състояние е да носи в себе си кръв, т.е. може да има в себе си инструмента на нашия Аз. За тази цел обаче е необходимо преди това да е изграден целият организъм на човека. Знаете, че на Земята редом с човека живеят и други същества, които видимо стоят в известно родство с човека, които обаче не са в състояние да дадат израз на човешкия Аз.
При тях явно това, което по отношение на другите системи изглежда сходно на човешкото устройство, е построено по различен начин в сравнение с човека.
С други думи: във всички тези системи, предхождащи кръвната система, трябва да е налице това, което да приеме кръвта. Т.е. трябва да имаме точно такава нервна система, която да може да приеме кръвната система в смисъла на човешката кръвна система; трябва да имаме такава система от жлези, която да е точно подготвена за човешкото кръвообращение, а също така и храносмилателната система трябва да е точно подготвена за кръвната система на човека. Но това отново означава, че и от другата страна на човешкия организъм, например в храносмилателната система, която описахме като изразител на същинското физическо тяло на човека, е необходимо да е заложен Аза. Като че ли цялото храносмилане трябва така да бъде насочено и така да бъде разположен в организма, че в крайна сметка кръвта да може да се движи по своето правилно русло. Какво означава сега?
към текста >>
Що се отнася засега до нервната система, то ние знаем, че тя е изградена от определени нервни пътища, и че тези нервни пътища в своя ход показват нещо
сравни
телно устойчиво спрямо кръвта.
Колкото повече навлизаме в органите системи, толкова по-малко устройството на системите следва нашия Аз, толкова по-малко системите са склонни да се приспособяват към вътрешните изживявания на Аза.
Що се отнася засега до нервната система, то ние знаем, че тя е изградена от определени нервни пътища, и че тези нервни пътища в своя ход показват нещо сравнително устойчиво спрямо кръвта.
Докато кръвта е подвижна и под влияние на азовите изживявания може да бъде отвеждана от една част на тялото в друга чак до периферията, както става това в състояние на срам и страх, за нервните пътища трябва да кажем, че по техния ход трябва да действуват сили, които са сили на съзнанието, и че тези сили не могат да пренасят нервния материал от едно място на друго, както може да стане това с кръвта. Този материал на нервната система е вече много по-определен, отколкото материала на кръвта. Още по-подчертано е това при системата на жлезите, където виждаме жлези със съвсем определени функции на определени места в организма. Когато една жлеза трябва по някакъв начин да бъде активирана посредством влакно, подобно на нервното влакно, но тази жлеза трябва да бъде активирана точно на мястото, където се намира. Т.е. това, което е в системата на жлезите, е още по-определено и ние трябва да активираме жлезите там, където те се намират.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: действително в кожата ние имаме преобразените хранителни вещества, които се отлагат съобразно формата в най-външните очертания на нашето тяло, за да ни превърнат тук във физически човек; но в начина, по който хранителния материал бива отложен в костите, трябва да виждаме храносмилателен процес, който се превръща в човешка форма, но който в
сравнение
с това, което намира израз в кожата, представлява преобразен храносмилателен процес.
Когато материалът от хранителните вещества бъде отнесен до даден хрущял или до дадена кост, то в основата си този материал също бива пренесен до там само като физически, и това, което накрая откриваме в хрущяла или в костта не е нищо друго, освен преобразени хранителни вещества; но тук те са преобразени по начин, различен от този в кожата.
Ето защо можем да кажем: действително в кожата ние имаме преобразените хранителни вещества, които се отлагат съобразно формата в най-външните очертания на нашето тяло, за да ни превърнат тук във физически човек; но в начина, по който хранителния материал бива отложен в костите, трябва да виждаме храносмилателен процес, който се превръща в човешка форма, но който в сравнение с това, което намира израз в кожата, представлява преобразен храносмилателен процес.
към текста >>
389.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Всеки път, когато това стане, когато ние мислим, изразяваме мисли, в нашия организъм протича процес, който можем да
сравни
м сега аз не казвам, че това, което твърдя, е аналогия; това не е аналогия, а факт, и когато казвам, че можем да
сравни
м, то това означава, че трябва да се спрем на самия факт в организма ни протича процес, който ние можем да
сравни
м с друг един процес: ако в една чаша вода, загрята до определен градус сме разтворили някаква сол, каменна сол например, и чрез охлаждане на водата довеждаме разтворената сол до изкристализиране, така че да протече процес, противоположен на разтварянето, когато солта е изцяло разтворена, водата става прозрачна.
Като че ли можем да кажем: когато в нашия душевен живот протича нещо, се заражда вълна, която тръгва надолу и достига до физическото в организма. Да вземем засега мисловния процес, процеса на мислене. На тези, които проявяват интерес към тези работи, искам да обърна внимание, че в случая е най-добре да си представим такъв един мисловен процес като чисто математическото мислене например или някакво друго обективно мислене, което мислене по определен начин остава неповлияни нашите чувства и нашата воля, т.е. да си представим такива мисловни процеси, които са мисловни процеси в "чист вид". Какво се извършва в нашия организъм, когато в рамките на нашия душевен живот се разиграват такива мисловни процеси?
Всеки път, когато това стане, когато ние мислим, изразяваме мисли, в нашия организъм протича процес, който можем да сравним сега аз не казвам, че това, което твърдя, е аналогия; това не е аналогия, а факт, и когато казвам, че можем да сравним, то това означава, че трябва да се спрем на самия факт в организма ни протича процес, който ние можем да сравним с друг един процес: ако в една чаша вода, загрята до определен градус сме разтворили някаква сол, каменна сол например, и чрез охлаждане на водата довеждаме разтворената сол до изкристализиране, така че да протече процес, противоположен на разтварянето, когато солта е изцяло разтворена, водата става прозрачна.
Когато обаче водата бъде охладена и във водата протече противоположния процес, тогава солта отново изкристализира от водата, извършва се повторно образуване на сол, отлагане на солта във водата. И когато разгледаме такава вода която е била топла, и когато направим така, че солта отново да изкристализира, тогава ще видим: там в течното се намира нещо твърдо, отново се отлага нещо твърдо: отлагане на сол.
към текста >>
Ако разумно разгледаме костната система с цялостната функция в човешкия организъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен живот, в
сравнение
с всички други органни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен живот.
Ако разумно разгледаме костната система с цялостната функция в човешкия организъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен живот, в сравнение с всички други органни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен живот.
Ако обаче от костната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система. Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата костна система, отколкото на органите, които току що назовахме. При определени хора някои от органите, споменати преди малко, в своята функция декларират себе си доста ясно като нещо, стоящо над нивото на съзнанието. Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот. И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича.
към текста >>
От друга страна в кръвта е включено нещо, което можем да наречем процес, лесно
сравни
м с външния процес на изгаряне.
Сега вече можем да очакваме, че към кръвта се включва нещо, за което да кажем: в нашата кръв то ни изглежда така, както подземния на нашето същество, нито изглежда така, като че ли разгръща себе си под влиянието на външната макрокосмическа закономерност и подвижност. В кръвта си ние трябва да имаме нещо, което е, и което действува подобно на непосредствените външни процеси, които процеси външно протичат точно така, както след това постепенно протичат и вътрешното в организма. Това означава: в нашата кръв трябва да съществуват физико-химични, не органични процеси; те са необходими, за да може Азът ни да участвува във физическия свят. И така в кръвта ще трябва да търсим такива процеси, в които веществата да действуват чрез физически-сетивния си характер, така, както са в макрокосмоса. И ние действително откриваме нещо, дадено ни чрез червените кръвни телца, което показва, че едва започнало да живее, то вече е на границата, зад която преминава в сферата на безжизненото.
От друга страна в кръвта е включено нещо, което можем да наречем процес, лесно сравним с външния процес на изгаряне.
Накратко, от една страна ние включихме в кръвта всичко онова което можем да опознаем и по физически път -, и което превръща човека във физически-сетивно същество чрез това, че в лицето на кръвта той има инструмент за своя Аз, който инструмент живее във физически-сетивния свят. Т.е. стигайки чак до устройството на кръвта, физико-химичното изследване може да ни покаже, колко значителни, колко просветляващи могат да бъдат окултните постановки за това, което се разкрива пред нас при непосредствения поглед във физиологията на човека.
към текста >>
390.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И така, ще трябва да си представим, че нашият кръвен процес представлява процес, по-висш в
сравнение
този, който наблюдаваме при навлизането на отделянията от всички части на човешкия организъм в лимфните пътища, които пътища съпровождат присъединилите се по-късно към тях кръвоносни съдове.
Ще трябва, така да се каже, да поставим условието, че навсякъде в тъканите, във всичко, залегнало в основата на цялостното устройство на човека, протичат процеси отделяне. При вътрешното разглеждане на човешкото тяло тези отделителни процеси отново изпъкват пред нас, а именно чрез това, че от всички части на тъканите и на органите непрекъснато биват поемани вещества от това, което нарекохме лимфни съдове, които като една отделна система, редом с кръвната система, пронизват целия организъм. В тях, от всички части на човешкия организъм, навлизат първи онези отделяния, които опосредяват смътните вътрешни изживявания. Така, мислено и абстрахирайки, бихме могли да премахнем цялата кръвна система; и бихме могли да си представим така тъканта, като че ли тя няма в себе си нищо от кръвоносния характер. Да си представим това обаче действително е възможно, и наистина така изглеждат телесните сокове в най-нисшите организми.
И така, ще трябва да си представим, че нашият кръвен процес представлява процес, по-висш в сравнение този, който наблюдаваме при навлизането на отделянията от всички части на човешкия организъм в лимфните пътища, които пътища съпровождат присъединилите се по-късно към тях кръвоносни съдове.
Чрез тези отделяния човекът като че ли усеща притъпеното, животинско битие във физическото тяло; по един смътен начин то пронизва неговото тяло. И така, както чрез симпатиковата нервна система се препятствува нахлуването на всичко онова в съзнанието, което се разиграва в храносмилателния процес и в процеса на изхранване, чак до 7-те органа, така чрез отражението на дейността на симпатиковата нервна система, чрез свързването и взаимодействието на тази система с лимфните съдове се формира едно, за днешното ясно дневно съзнание, засечено от Аза, смътно съзнание. Това смътно съзна ние представлява сякаш обратната страна на онова съзнание, което си служи със симпатиковата нервна система като със свой инструмент; подобно на бледа светлина то бива засечено от една мощна светлина, от всичко, което под влиянието на Аза, живее в душата ни.
към текста >>
След това видяхме, как нашата сложна храносмилателна система и кръвната система представляват една система, която е по-стара и която е преобразена; в лимфната система, която не може да приема вещества отвън, но може да разтвори себе си само навътре, по посока на продукцията на веществата във вътрешните тъкани, ние виждаме именно по-младата система в
сравнение
с цялостната храносмилателно-кръвна система, така, както в лицето на гръбначния мозък имаме по-млад орган в
сравнение
с главния мозък.
Но ако продължим и проследим животинската природа във въздействието и върху човешкия организъм, то скоро бихме попаднали в спор с отделните лагери. Нещо обаче сте разбрали: че човешкия организъм представлява сложна система от отделни органи и инструменти, намиращи се на различни стъпала на развитието, на съвсем различни стъпала на развитието, които по най-разнообразен начин са свързани с цялостния организъм. Това, което действува във физическото устройство на човека, такова, каквото го виждаме с външното око и пипаме с ръка, за да бъдат организирани по съответния начин хранителните вещества, да бъдат подредени съобразно органите, това вече не може да бъде видяно с външно око; то обаче се разкрива на духовното око на ясновидеца. Всичко, което ни се представи в човешкия организъм, трябва да бъде разгледано като система, в която се проявяват по-младото и по-старото. Ние изтъкваме това чрез отделни примери: например, че главният мозък ни се представи като по-стар, а гръбначният мозък като по-млад орган, и че главният мозък някога е бил гръбначен мозък и е произлязъл от него.
След това видяхме, как нашата сложна храносмилателна система и кръвната система представляват една система, която е по-стара и която е преобразена; в лимфната система, която не може да приема вещества отвън, но може да разтвори себе си само навътре, по посока на продукцията на веществата във вътрешните тъкани, ние виждаме именно по-младата система в сравнение с цялостната храносмилателно-кръвна система, така, както в лицето на гръбначния мозък имаме по-млад орган в сравнение с главния мозък.
Това отново е една много важна гледна точка. Когато днес разглеждаме лимфната система с всичко, което принадлежи към нея, то пред себе си имаме нещо, което, ако не беше останало за творено, но ако би се разтворило към ново стъпало в процеса на развитие, би прогресирало по подобен начин, както гръбначният мозък е еволюирал до главен мозък и би се развило до храносмилателна и кръвна система. Така храносмилателно-кръвната система представлява преобразена от веществата и тъканите на тялото лимфна система, при което веществата едва в тялото придобиват отново формата, която имат във вътрешността, докато лимфната система служи за поемане на произведените вътре вещества. В лицето на лимфната система и в това, което спада към нея, имаме една по-проста храносмилателна система и една по-проста посредническа система за съзнанието. Това, което е по-сложно от лимфната система, и което се разтваря не само навътре, но и навън, това ние срещаме в преобразената лимфна система, т.е.
към текста >>
Това, което под формата на сили е концентрирано в мъжката част на зародиша, ако някога би израснало само за себе си, би повлякло всичко дълбоко под границата на земното, то би довело човешкото устройство до едно твърде силно уплътняване на костната система и до съвсем друг вид разтваряне на сетивата и възприемане на външния свят в
сравнение
с това, което е днес.
Мъжкото устройство би създало един също така нежизнеспособен зародиш, т.е. и той би създал един мъртъв зародиш, тъй както и женското устройство, защото това, което мъжкото устройство би могло да създаде, което би могло да даде на зародиша, би било така устроено, че ако развиеше за себе си своите сили, при тези условия, които съществуват днес на Земята, зародишът би трябвало да изчезне, защото за тези условия той би развил такава сили, които просто биха били твърде мощни, за да съществуват като органични в рамките на този свят. Това означава, мъжкият зародиш изобщо не би могъл да се появи; той би могъл да действува само в съчетание с женския зародиш. Това, което женската част, така да се каже, твърде силно стимулира и извежда над границите на възможното върху Земята, това мъжката част го сваля надолу под границите на възможното за земните условия. Това, което женския зародиш е осъдено на смърт поради надделяването на онези сили, които, ако изобщо можеха да се приближат до сетивното, в крайна сметка биха довели до разбиването, до изоставането спрямо външния свят, това бива уравновесено от мъжкия зародиш чрез процеса на оплождане.
Това, което под формата на сили е концентрирано в мъжката част на зародиша, ако някога би израснало само за себе си, би повлякло всичко дълбоко под границата на земното, то би довело човешкото устройство до едно твърде силно уплътняване на костната система и до съвсем друг вид разтваряне на сетивата и възприемане на външния свят в сравнение с това, което е днес.
Още в самото си възникване тези две органни предпоставки би трябвало да се съединят и да се следват; защото поотделно в земните условия те от самото начало са осъдени на смърт, и само живото взаимодействие на това, което в двете посоки препятствува преливането, създава единствено възможния за земния живот човешки зародиш. Така виждаме макар засега само схематично -, че сме в състояние да разберем нещата до там, където човекът създава подобния на себе си. Бихме могли да осветлим много други подробности и от развитието на зародиша. И колкото по-дълбоко бихме навлезли, толкова повече бихме видели, че всичко, от най-дребните до най-великите факти, чак до това, което казахме за свръхсетивните силови системи в зародишевите предпоставки, се потвърждава във външния израз на предпоставките на силовите системи, в това, което човекът развива, за да живее родът му на Земята, докато Земята провежда този свой процес. Но също така видяхме, че под формата на най-плътен процес на потъване в земното Земята ни дава нещо, което ние нарекохме предпоставка за костната система, и ни дава най-подвижния процес в лицето на това, което нарекохме кръвна система на човека.
към текста >>
391.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Интересно е да
сравни
м книгата „Тайните фигури на розенкройцерите” от Хинрикус Мадатанус Теозофикус със съчинението на Е.
В тази публикация се съдържат частични указания върху това, което е действувало през изминалите сто години като розенкройцерско течение и което после беше отразено в текстовете, събрани и резюмирани от Хинрикус Мадатанус Теозофикус. И отново сто години покъсно виждаме действието на розенкройцерското течение, изразено в съчиненията на Е. П. Блаватска, особено в книгата „Разбулената Изида”. Някои неща от съдържанието на гореспоменатата книга са предадени с думи в книгата на Блаватска. Въпреки че на места тази книга е доста объркана, тя съдържа голяма част от онази западна окултна мъдрост, която все още остава наразкрита.
Интересно е да сравним книгата „Тайните фигури на розенкройцерите” от Хинрикус Мадатанус Теозофикус със съчинението на Е.
П. Блаватска. Най-напред трябва да обърнем с поглед първата половина на публикацията, която е замислена в смисъла на „Фигурите”. Във втората част Блаватска се отклонява малко от розенкройцерското течение. В своите по-късни съчинения Е. П. Блаватска се отклони от розенкройцерското духовно течение и следва да правим разлика между първите и по-късните нейни съчинения, макар и още в първите да се промъква нещо от некритичния дух на Е.
към текста >>
Тринадесетият умря
сравни
телно млад и след това дванадесетте се посветиха на задачата да запишат в имагинации това, което им беше разкрил тринадесетият, защото това можеше да стане само така.
Ученикът можеше да говори сега за напълно нови изживявания. Дванадесетте можаха да разберат, че той беше минал през Павловото изживяване пред Дамаск: това беше като едно повторение на видението на апостол Павел пред Дамаск. Сега в течение на няколко седмици тринадесетият възпроизведе цялата мъдрост, която беше получил от дванадесетте, обаче в една нова форма. Тази нова форма беше такава, като че ли беше дадена от самия Христос. Това, което той им разкри, те нарекоха истинско християнство, синтез на всички религии и те правеха разлика между това истинско християнство и християнството на епохата, в която живееха.
Тринадесетият умря сравнително млад и след това дванадесетте се посветиха на задачата да запишат в имагинации това, което им беше разкрил тринадесетият, защото това можеше да стане само така.
Ето как се родиха символичните образи и фигури, които се съдържат в сборника на Хинрикус Мадатанус Теозофикус и в съобщенията на Е. П. Блаватска в книгата „Разбулената Изида”. Трябва да си представим окултния процес така, че плодът на посвещението на тринадесетия се запази като остатък от неговото етерно тяло в атмосферата на Земята. Този остатък действуваше инспириращо върху дванадесетте, както и върху техните следващи ученици, така че от тях можа да се роди розенкройцерското окултно течение. Обаче това етерно тяло продължи да действува по-нататък и то проникна след това етерното тяло на преродилия се тринадесети.
към текста >>
Тук ние имаме нещо, което не би могло да се
сравни
с някаква друга физическа субстанция, а представлява есенцията на всичко.
В основата на целия Макрокосмос стои един етерен Макрокосмос, едно етерно тяло, също както и човекът има едно етерно тяло. Съществува един вид преход между по-грубите и по-фините субстанции. Нека да насочим погледа си към границата между физическата и етерната субстанция. Това, което се намира между физическата и етерната субстанция, няма нищо подобно на себе си в света. То не е нито сребро, нито злато, нито олово, нито мед.
Тук ние имаме нещо, което не би могло да се сравни с някаква друга физическа субстанция, а представлява есенцията на всичко.
Това е една субстанция, която се съдържа във всички други физически субстанции, така че другите физически субстанции могат да бъдат считани като модификации на тази единна субстанция. Стремежът на розенкройцерите беше да гледат по ясновидски начин на тази субстанция. Те виждаха подготовката за развитие на едно такова виждане в повишената действеност на моралните сили на душата, която правеше тогава видима тази субстанция. Те виждаха силата за това виждане в моралните сили на душата. И тази субстанция действително беше виждана и открита от розенкройцерите.
към текста >>
392.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
В
сравнение
с това виждане, обикновеното физическо тяло е заспало и можем да кажем, че когато човекът се научава да използува своите духовни сетива, настъпва един друг вид пробуждане.
Виждате ли, когато отидем по-дълбоко, оказва се, че при неговото настоящо физическо съществуване в известно отношение човекът всъщност постоянно спи. Само че през нощта той спи различно, отколкото през деня. Чисто външно Вие можете вече да си представите това, понеже знаете, че през деня човек може да се пробуди окултно, може да стане ясновиждащ и да вижда в духовния свят.
В сравнение с това виждане, обикновеното физическо тяло е заспало и можем да кажем, че когато човекът се научава да използува своите духовни сетива, настъпва един друг вид пробуждане.
И по отношение на нощния сън е ясно, че човекът спи. Така че можем да кажем: Обикновеният сън е едно спане по отношение на външния физически свят, а съвременното дневно съзнание е едно спане по отношение на духовния свят.
към текста >>
Фактически работата стои така, че моралните качества се показват до висока степен в особеното оцветяване на това, което при съня се влива в човека, така че онзи човек, който следва нисши морални принципи има едно съвършено друго течение в
сравнение
с това на един човек с високи морални принципи.
Фактически работата стои така, че моралните качества се показват до висока степен в особеното оцветяване на това, което при съня се влива в човека, така че онзи човек, който следва нисши морални принципи има едно съвършено друго течение в сравнение с това на един човек с високи морални принципи.
Тук няма никакъв смисъл човек да се крие през деня. По отношение на висшите мирови Същества човек не може да се скрие. Положението е такова, че при един човек, който има и най-леката склонност към не твърде морални принципи, постоянно се вливат кафяво-червени и всякакъв вид други, клонящи към червено-кафявото, лъчения. А при онези, които имат високи морални идеали, се явяват лилаво-виолетови лъчения. В момента на събуждането и в момента на заспиването в областта на епифизата се разиграва един вид борба между това, което тече отгоре надолу и това, което тече отдолу нагоре.
към текста >>
Но каквото и да вземете в овладяването на външните природни сили, то все пак ще бъде нещо малко и незначително в
сравнение
с това, което ще бъде дадено на човека, който ще преживее в душата си пробуждането чрез Христос, който ще навлезе в културата на човечеството.
Не бива да казваме нищо против големите културни придобивки на нашето време; те са необходими за благото и освобождението на хората.
Но каквото и да вземете в овладяването на външните природни сили, то все пак ще бъде нещо малко и незначително в сравнение с това, което ще бъде дадено на човека, който ще преживее в душата си пробуждането чрез Христос, който ще навлезе в културата на човечеството.
Христос ще внесе градивните сили в културата на човечеството.
към текста >>
393.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Този ще бъде най-големият напредък в
сравнение
с предишната епоха, когато хората не бяха узрели да Го виждат така.
Докато по-рано, когато Христос слезе на Земята във физическо тяло, хората не биха могли да го виждат по друг начин, освен във физическо тяло, сега в нашата епоха фактически се събуждат такива сили и способности, чрез които хората ще могат да виждат Христос не в неговото физическо тяло, а в една етерна форма, която ще съществува в астралния свят. Така още в нашата епоха, започвайки от тридесетте години нататък и още повече към средата на столетието, все по-голям брой хора ще виждат Христос като етерна форма.
Този ще бъде най-големият напредък в сравнение с предишната епоха, когато хората не бяха узрели да Го виждат така.
Ето какво се има предвид, когато се казва: Христос ще се яви на облаците – защото под това се разбира, че Той ще се яви в етерна форма на астралното поле. Трябва обаче да подчертаем, че в тази епоха Той ще бъде виждан само в етерно тяло. Онзи, който би могъл да вярва, че Христос ще се яви отново във физическа форма, забравя напредъка на човешките сили и способности. Заблуждение е да се вярва, че едно такова събитие като явяването на Христос може да се повтори по същия начин, както то е станало вече веднъж.
към текста >>
394.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Тези три откровения, за които става въпрос, настоящото и другите две, които са го предхождали, могат да бъдат разбрани най-добре, ако ги
сравни
м с развитието на подрастващото дете, следователно, с развитието на човека като такъв.
Тази вечер и утре вечер ще се опитаме да разгледаме човешкото същество и неговата връзка с окултните основи на нашата съвременност и на близкото бъдеще. От някои указания, които вече дадох тук в този клон и които можахте да чуете, Вие сте разбрали, че в известно отношение в нашето съвремие ние се намираме пред един вид ново откровение, пред един вид ново благовестие за човечеството. Ако обгърнем с поглед последните времена от развитието на човечеството, ние ще можем да разберем най-добре онова, което трябва да дойде в нашето време, ако го свържем с две други важни откровения, които човечеството е получило. При това ние вземаме под внимание само онова откровение, което – така да се каже – се е проявило в най-близкото минало.
Тези три откровения, за които става въпрос, настоящото и другите две, които са го предхождали, могат да бъдат разбрани най-добре, ако ги сравним с развитието на подрастващото дете, следователно, с развитието на човека като такъв.
към текста >>
Ако с десетте заповеди на хората беше дадено нещо, което ги ръководи външно, ние можем да
сравни
м това ръководство с онова, което външният свят прави за детето.
Ако с десетте заповеди на хората беше дадено нещо, което ги ръководи външно, ние можем да сравним това ръководство с онова, което външният свят прави за детето.
Както хората, заобикалящи детето, вършат това, което е необходимо за него, така ръководството чрез древно-еврейския народ върши за човечеството същото нещо, върши го за едно човечество, което, така да се каже, още не може нито да говори, нито да мисли. Обаче човечеството също се научи да говори, с други думи научи нещо, което може да се сравни само с научаването на говора от детето, а именно: От Евангелията хората получиха един вид разбиране за Мистерията на Голгота, това разбиране стигна до ушите и сърцата на хората, тази Мистерия на Голгота оживя в чувствата, в усещанията на хората, оживя в онези душевни сили, които се явяват за нас, когато, да речем, се оставяме под въздействието на многозначителните и покъртващи сцени от Евангелията, изобразени от големите художници, когато се оставяме под въздействието на обичайните картини, представящи поклонението на пастирите пред Младенеца, поклонението на източните мъдреци, бягството в Египет и т.н. Това, което се появи в света, това, под чието въздействие хората се оставят оттогава насам, всичко то ни отвежда към Евангелията; то стана достъпно за разбирането на хората така, че те се научиха да говорят по свой начин за Мистерията на Голгота.
към текста >>
Обаче човечеството също се научи да говори, с други думи научи нещо, което може да се
сравни
само с научаването на говора от детето, а именно: От Евангелията хората получиха един вид разбиране за Мистерията на Голгота, това разбиране стигна до ушите и сърцата на хората, тази Мистерия на Голгота оживя в чувствата, в усещанията на хората, оживя в онези душевни сили, които се явяват за нас, когато, да речем, се оставяме под въздействието на многозначителните и покъртващи сцени от Евангелията, изобразени от големите художници, когато се оставяме под въздействието на обичайните картини, представящи поклонението на пастирите пред Младенеца, поклонението на източните мъдреци, бягството в Египет и т.н.
Ако с десетте заповеди на хората беше дадено нещо, което ги ръководи външно, ние можем да сравним това ръководство с онова, което външният свят прави за детето. Както хората, заобикалящи детето, вършат това, което е необходимо за него, така ръководството чрез древно-еврейския народ върши за човечеството същото нещо, върши го за едно човечество, което, така да се каже, още не може нито да говори, нито да мисли.
Обаче човечеството също се научи да говори, с други думи научи нещо, което може да се сравни само с научаването на говора от детето, а именно: От Евангелията хората получиха един вид разбиране за Мистерията на Голгота, това разбиране стигна до ушите и сърцата на хората, тази Мистерия на Голгота оживя в чувствата, в усещанията на хората, оживя в онези душевни сили, които се явяват за нас, когато, да речем, се оставяме под въздействието на многозначителните и покъртващи сцени от Евангелията, изобразени от големите художници, когато се оставяме под въздействието на обичайните картини, представящи поклонението на пастирите пред Младенеца, поклонението на източните мъдреци, бягството в Египет и т.н.
Това, което се появи в света, това, под чието въздействие хората се оставят оттогава насам, всичко то ни отвежда към Евангелията; то стана достъпно за разбирането на хората така, че те се научиха да говорят по свой начин за Мистерията на Голгота.
към текста >>
Ако човекът можеше да отстрани изцяло силата на любовта от своето същество, а това не може да стори дори най-егоистичният човек, защото, слава Богу, към това, което човек може да се стреми егоистично, принадлежи също и това, че той може да обича нещо: За да употребим едно подходящо
сравнение
, да речем, когато онзи, който не може вече да обича нещо, той често пъти, ако е алчен за пари, започва да обича парите и по този начин все пак замества благотворната сила на любовта с една друга сила, която се корени в слепия егоизъм – тогава обвивките, поддържани от силите на любовта, след като в човека не е останала дори следа от любовта, биха се свили и увехнали и фактически тогава човекът би издъхнал поради липсата на любовта.
И също както сме поставени в едно тяло на вярата, което от други гледни точки наричаме също „астрално тяло”, така сме поставени и в едно тяло на любовта, което в Духовната наука сме се научили да наричаме от други гледни точки „етерно” или „жизнено” тяло. Защото силите, които действуват от глъбините на нашето същество в посока нагоре, изхождайки от нашето етерно тяло, са онези сили, които се изразяват чрез това, че човекът може да обича, да обича на всички степени от своя живот.
Ако човекът можеше да отстрани изцяло силата на любовта от своето същество, а това не може да стори дори най-егоистичният човек, защото, слава Богу, към това, което човек може да се стреми егоистично, принадлежи също и това, че той може да обича нещо: За да употребим едно подходящо сравнение, да речем, когато онзи, който не може вече да обича нещо, той често пъти, ако е алчен за пари, започва да обича парите и по този начин все пак замества благотворната сила на любовта с една друга сила, която се корени в слепия егоизъм – тогава обвивките, поддържани от силите на любовта, след като в човека не е останала дори следа от любовта, биха се свили и увехнали и фактически тогава човекът би издъхнал поради липсата на любовта.
Увяхването на силите на любовта означава също и увяхване на силите на етерното тяло, понеже етерното тяло е същевременно и тяло на любовта.
към текста >>
395.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Нали така, броят на антропософите в
сравнение
с броя на останалите хора навсякъде е малък, те в
сравнение
с броя на останалите хора навсякъде са малко, така че можем да кажем: Хората не се интересуват много от антропософията.
Ето защо особено в тези преходни времена, в които живеем, се случва нещо твърде особено. Бавното подготвяне за това е загатнато и в моята втора мистерийна драма „Изпитанието на душата”, където е обърнато внимание върху миналите инкарнации на действуващите в драмата лица, инкарнации, които са отдалечени само с малко столетия назад в миналото. Това вече се подготвя за човечеството. Но сега въпросът стои така, че чрез мъдрото ръководство на света, на хората се дава по определен начин да се запознаят с това, което са истините на Мистериите. Сега има относително малко хора, които намират пътя към Духовната наука.
Нали така, броят на антропософите в сравнение с броя на останалите хора навсякъде е малък, те в сравнение с броя на останалите хора навсякъде са малко, така че можем да кажем: Хората не се интересуват много от антропософията.
Обаче законът за прераждането в нашето време е такъв, че в действителност за хората, които минават като насън през света, без да проучват загадките на съществуванието, относително скоро ще настъпи един следващ земен живот; те скоро ще се преродят отново и тогава ще имат достатъчно поводи, за да се запознаят с истините на Духовната наука. Такъв е именно случаят. Така че, когато сега примерно виждаме около нас хора, които са ни скъпи, които обаче не искат да знаят нищо за антропософията, дори проявяват враждебност към нея, ние не трябва да оставаме с потиснати от това сърца. Абсолютно вярно е и антропософът би трябвало да разбере това: Незачитането на Духовната наука или антропософията означава началото на един мъченически живот в бъдещите прераждания. Това е вярно и ние не бива да се отнасяме леко към този въпрос.
към текста >>
Защото тази Мистерия на Голгота е станала, наистина Евангелието е предизвикало това, което вчера посочихме като го
сравни
хме с говора на детето, защото това е най-дълбоко учение за мисията на земната любов, както тя е свързана с Мистерията на Голгота.
И нашата епоха ще бъде заменена от онази, в която ще просияе потребността от любовта. В един съвършено друг смисъл ще се осъществи това, което в тази Шеста културна епоха може да се нарече също и християнска любов. Ние се приближаваме бавно и все повече до нея, до тази Шеста културна епоха и като запознаваме човека в Антропософското движение с това, което са тайните на Вселената, със същността на различните индивидуалности на физическото поле или на по-висшите полета, ние се стремим да запалим в него любовта към всяко създание. Не толкова много чрез това, че говорим за тази любов, колкото чрез живото усещане: Да, сега ние чувствуваме това, което може да възпламени тази любов в човешката душа и вече знаем, че чрез антропософията се подготвя Шестата епоха. Ето как силите на любовта ще бъдат освободени и ще се подготви онова, от което човечеството се нуждае, за да стигне до истинското разбиране на Мистерията, разиграла се на Голгота.
Защото тази Мистерия на Голгота е станала, наистина Евангелието е предизвикало това, което вчера посочихме като го сравнихме с говора на детето, защото това е най-дълбоко учение за мисията на земната любов, както тя е свързана с Мистерията на Голгота.
Това може да бъде разбрано напълно едва в Шестата следатлантска епоха, когато хората все повече ще се издигнат до там, да намерят в действителност основата в самите себе си и да вършат от дълбочините на душата, т.е. от любовта това, което трябва да стане; когато напълно ще бъде преодоляна необходимостта човек да се ръководи от заповеди, когато ще настъпи състоянието: „Дълг, при който човек обича това, което сам си заповядва”, както казва Гьоте. Когато в нашата душа се пробудят такива сили, които не ни позволяват да постъпваме по друг начин, освен да вършим от любов това, което трябва да вършим, тогава ще сме открили в себе си нещо, което все повече и повече ще намери разпространение в Шестата културна епоха. А с това от етерното тяло ще бъдат извлечени твърде особени сили за усъвършенствуване на човешката природа.
към текста >>
Защото мислите, които можем да носим, са безутешни и наистина те са станали още по-безутешни, откакто ги носим в нашите модерни превозни средства, те са много по-безутешни в
сравнение
с тези, които сме носили в старите, движещи се с бързината на охлюв, превозни средства.
Тогава, когато в последната Следатлантска епоха външната култура, чисто комбинативна култура ще е достигнала най-високия си връх, хората ще чувствуват цялата незадоволителност на тази култура, когато хората ще са така поставени в тази култура, че ако не са развили духовното, те ще изпитват нещо твърде безутешно спрямо тази култура, тогава духовността ще посади надеждата, която ще се изпълни в следващата епоха на човешкото развитие. Ако в човешките души не влезе това, което духовността може да им донесе и което антропософското движение иска, тогава външната култура все още би могла да върви малко напред, но накрая хората биха стигнали дотам, да си кажат: Да, ние постигнахме всичко това! Безжични устройства пренасят нашите мисли, устройства, за които предците дори не са сънували, такива устройства има по цялото лице на Земята. Но каква е ползата ни от всичко това? Ние изпращаме от едно място на друго най-тривиалните, най-лишените от живот мисли; ние трябваше да напрегнем човешкия интелект до най-висока степен, за да можем най-после с помощта на всевъзможни съвършени инструменти да пренасяме от най-отдалеченото място на земното кълбо на друго място това, което сега ядем, напрегнахме нашите интелектуални сили, за да обхождаме бързо земното кълбо, но нямаме в нашата глава нищо, което да пренесем някак си от една точка в друга.
Защото мислите, които можем да носим, са безутешни и наистина те са станали още по-безутешни, откакто ги носим в нашите модерни превозни средства, те са много по-безутешни в сравнение с тези, които сме носили в старите, движещи се с бързината на охлюв, превозни средства.
към текста >>
396.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
С помощта на едно такова просто
сравнение
той винаги може да посочи цялата неповторимост, цялата еднократност на Христовата природа.
И ще се стигне до това – по отношение на така наречените прераждания на Христос върху нашата Земя – да бъде изтъкнат съвършено простия факт: Също както рамото на една везна се опира само върху една точка, а не върху две или повече точки, така и Земното развитие трябва да има само един основен Импулс. Онзи, който допуска повече прераждания на Христос, прави същата грешка, както този, който счита, че за да функционира добре една везна, тя трябва да се опира върху две или повече точки. Обаче в този случай това няма да е везна, а нещо друго. И това, което би могло да ходи по Земята в хода на много инкарнации, вече не би имало нищо общо с Христос. Ето какво би било заключението на всеки обучен окултист по отношение на природата на Христос.
С помощта на едно такова просто сравнение той винаги може да посочи цялата неповторимост, цялата еднократност на Христовата природа.
Тук Евангелието и Духовната наука се намират в пълно съзвучие.
към текста >>
397.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
За нас е
сравни
телно лесно да намерим утеха в страданията – и който не вярва, нека да се пренесе в това положение.
Сега обаче ние ще сме в състояние – ако впрочем антропософът вече е успял да активизира миговете на утеха, съпровождащи страданията – ние ще сме в състояние да прибавим и нещо друго, а именно: Да обърнем поглед към нашите радости, да погледнем към това, което ни доставя радост в живота! Който по този начин застава с безпристрастно чувство пред съдбата си, който застава пред своята съдба така, като че той сам е искал своите страдания, за него се получава нещо твърде особено, когато разглежда своите радости в живота. Той не може да се справи с тях така добре, както със своите страдания.
За нас е сравнително лесно да намерим утеха в страданията – и който не вярва, нека да се пренесе в това положение.
Обаче да се справим с веселието и радостта е трудно.
към текста >>
398.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Че човечеството се стреми към едно такова интимно разбиране, към едно такова разбирателство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един стремеж, който намира израз в онази научна дисциплина, която
сравняв
а различните религии.
Че човечеството се стреми към едно такова интимно разбиране, към едно такова разбирателство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един стремеж, който намира израз в онази научна дисциплина, която сравнява различните религии.
Не бива да омаловажаваме заслугите на тази научна дисциплина: тя действително е постигнала твърде много. Но какво изнася тя на бял свят, когато описва ученията на различните религии? Макар и да не се казва направо, но зад всичко, което тази сравнителна наука изнася на бял свят, се крие само това, което в религиите не е нищо друго, освен едно детинско вярване; онези, които са схванали същинското ядро на религиите, не могат да се задоволят с нейните обяснения.
към текста >>
Макар и да не се казва направо, но зад всичко, което тази
сравни
телна наука изнася на бял свят, се крие само това, което в религиите не е нищо друго, освен едно детинско вярване; онези, които са схванали същинското ядро на религиите, не могат да се задоволят с нейните обяснения.
Че човечеството се стреми към едно такова интимно разбиране, към едно такова разбирателство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един стремеж, който намира израз в онази научна дисциплина, която сравнява различните религии. Не бива да омаловажаваме заслугите на тази научна дисциплина: тя действително е постигнала твърде много. Но какво изнася тя на бял свят, когато описва ученията на различните религии?
Макар и да не се казва направо, но зад всичко, което тази сравнителна наука изнася на бял свят, се крие само това, което в религиите не е нищо друго, освен едно детинско вярване; онези, които са схванали същинското ядро на религиите, не могат да се задоволят с нейните обяснения.
към текста >>
399.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
В
сравнение
с доброто повече зло: Вместо "повече" можем свободно да изберем "море".
В "Относно волята в природата". Едно обяснение на потвърждението, което философията на автора е получила чрез емпирическите науки откакто тази философия излезе на бял ден", Хамбург 1836 г. Виж Пълни съчинения в 12 тома с увод от Рудолф Щайнер, Наследници по Книжарницата Й. Г. Коташе, Щутгарт и Берлин/1894 г. /том 6ти.
В сравнение с доброто повече зло: Вместо "повече" можем свободно да изберем "море".
В неговата цялост това място е предадено с празноти.
към текста >>
400.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Душевният живот напира от тези морски дълбини, които сякаш изхвърлят своите вълни горе, на повърхността и едва това, което е изхвърлено горе, във въздушното пространство и което можем да
сравни
м с нормалния душевен живот, става по-късно обект на съзнанието, на познанието.
Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието. Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния. Общо взето, дори и нашите морални преценки, също произтичат от подсъзнателния душевен живот. Ако вече сме стигнали до известна степен на себепознание, редно е да си признаем: Да, моралните преценки и идеали наистина възникват в нашия душевен живот, обаче ние далеч не винаги знаем, каква е тяхната връзка с основните въпроси на съществуването, или да речем, каква е тяхната връзка с Божията воля, където в крайна сметка се намират техните корени. Нещата стоят така, че целият ни душевен живот би могъл да бъде сравнен с това, което става в дълбините на едно море.
Душевният живот напира от тези морски дълбини, които сякаш изхвърлят своите вълни горе, на повърхността и едва това, което е изхвърлено горе, във въздушното пространство и което можем да сравним с нормалния душевен живот, става по-късно обект на съзнанието, на познанието.
Обаче по начало целият съзнателен живот се корени долу, в подсъзнателния душевен живот.
към текста >>
И понеже това е така, понеже волевият елемент слиза в областта на под съзнателния душевен живот, ние трябва да разберем, че тази област на волята влиза в съвсем други отношения с човека и с неговата индивидуалност, с неговата личност, в
сравнение
с областта на познанието, с Духа.
Езиковият гений често стига по-далеч от съзнателния човешки дух и назовава много по-точно нещата, които вероятно биха били неточно назовани, ако човекът съзнателно би управлявал говора. Например някои чувства са така назовани в нашия говор, че самата дума вече изразява известно родство между чувствата и волята; съответната дума не изразява някакъв волев импулс, а само едно чувствено съдържание, и въпреки това в говора се употребява думата „воля“; но също и в областта на по-дълбоко лежащите чувства, за които обикновено не си даваме точна сметка, често си служим с думата „воля“. Такъв е случаят, когато например говорим за „Widerwille“ (отвращение). Тук не става дума за някакъв импулс, за това да се извърши едно или друго действие; тук съвсем не е нужно да се включва „Wille“ (волята). Но този случай ясно показва родството на по-дълбоките чувства, за които вече не си даваме сметка, с областта на волята в подсъзнателния душевен живот.
И понеже това е така, понеже волевият елемент слиза в областта на под съзнателния душевен живот, ние трябва да разберем, че тази област на волята влиза в съвсем други отношения с човека и с неговата индивидуалност, с неговата личност, в сравнение с областта на познанието, с Духа.
И когато после се опитваме с едни или други думи да изразим различията между Духа и Сина, трябва да сме наясно: Да, занапред ние сме длъжни да пробудим у себе си предчувствието, че човекът не бива да има еднакво отношение към Духа и към Сина! Какво означава това?
към текста >>
401.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И едва
сравнение
то на евангелския текст с първообразите в Акаша може да ни убеди, че това или онова изречение следва да се разбира по този или онзи начин; защото всяко от евангелските изречения, което се опира само на буквите, лесно може да доведе до грешки и объркване.
Ако сте проследили антропософската интерпретация на Евангелията, Вие сигурно сте забелязали, че тя не се опира на отделните евангелски текстове. Защото това, което ни предлагат четирите Евангелия, първоначално се явява като нещо съвсем незадоволително. Напротив, тя се опира на четенето в Хрониката Акаша*31, онази духовна писменост, за която често е ставало дума в нашите среди. И така, най-напред имаме четенето в Акаша, и едва после търсим съответното място, съответното изречение в някое от Евангелията; след което проверяваме дали и доколкото отговаря на формата, която винаги може да бъде възпроизведена в Хрониката Акаша. Да, Евангелието на Матей, Евангелието на Марко, Евангелието на Лука действително трябва да бъдат възпроизведени в Хрониката Акаша.
И едва сравнението на евангелския текст с първообразите в Акаша може да ни убеди, че това или онова изречение следва да се разбира по този или онзи начин; защото всяко от евангелските изречения, което се опира само на буквите, лесно може да доведе до грешки и объркване.
Занапред Евангелията трябва да бъдат не само тълкувани, а действително възпроизвеждани в тяхната истинска, първоначална форма. И когато после някой хвърли поглед към това, което е възпроизведено, той вече не би могъл да твърди: „Това може да е вярно или да не е вярно“, понеже след като установим съвпадението между текста и първообразите в Акаша, за нас ще бъде пределно ясно, че единствено четенето в Хрониката Акаша може да ни гарантира истинността на евангелските текстове. Едва сега Евангелията се превръщат в доказателство, че това, което те твърдят, следва да се разбира дословно. Ето само един пример: Нека да си спомним, че при осъждането на Христос Исус, Той беше попитан дали, примерно, е цар, изпратен от Бога, и тогава Той отговаря на питащия: „Ти казваш това? “*32 Сега всеки, който размишлява честно и не иска да тълкува Евангелията според методите на съвременните професори, ще си каже: Всъщност в този отговор на Христос Исус „Ти казваш това!
към текста >>
402.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
За нас душевните изживявания стават съзнателни едва чрез един процес, който можем да онагледим с помощта на следното
сравнение
.
За нас душевните изживявания стават съзнателни едва чрез един процес, който можем да онагледим с помощта на следното сравнение.
Представете си, че вървите към определено място и гледате право напред; представете си още, че се казвате „Мюлер“. Движейки се право напред, Вие не виждате този „Мюлер“, но въпреки това Вие сте съществото „Мюлер“ и имате неговите изживявания. А сега си представете, че изведнъж някой изпречва едно огледало пред Вас: сега „Мюлер“ застава пред Вас, нали така. Това, което сте изживявали по-рано, сега го виждате с очите си; то застава пред Вас в огледалото. Така стоят нещата и с целия душевен живот на човека: човекът изживява това или онова, обаче не го осъзнава, докато някой не изпречи пред него едно огледало.
към текста >>
403.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Следователно, той остана недокоснат от всички луциферически и ариманически влияния; и представляваше нещо, което в
сравнение
с Азовете на другите хора, бихме могли да си представим като една празна сфера, като нещо, което е останало напълно незасегнато и въобще девствено по отношение на всички земни изживявания, едно „нищо“, нещо отрицателно по отношение на всички земни изживявания.
Ако сега се обърнем поне отчасти към окултното познание, насочено към този Аз нещо, което за днешните хора, естествено, е безкрайно глупаво ние ще видим, че този Аз, който беше, така да се каже, задържан като „резерва“, без да се инкарнира в едно или друго човешко тяло, всъщност беше предоставен на онези свещени Мистерии, които съществуваха през Атлантската епоха, а и след нея. Той беше „съхраняван“ в един важен мистериен център като в един вид дарохранителница. Благодарение на това, този Аз се отличаваше с твърде особени качества; той се отличаваше например, с тази особеност, че остана напълно недокоснат от всичко онова, което въобще един човешки Аз би могъл да научи на Земята.
Следователно, той остана недокоснат от всички луциферически и ариманически влияния; и представляваше нещо, което в сравнение с Азовете на другите хора, бихме могли да си представим като една празна сфера, като нещо, което е останало напълно незасегнато и въобще девствено по отношение на всички земни изживявания, едно „нищо“, нещо отрицателно по отношение на всички земни изживявания.
към текста >>
404.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обаче ние, казваха образованите хора, никога не бихме могли да си представим подобно нещо, именно защото Земята е едно микроскопично небесно тяло в
сравнение
с Космоса!
Тези умни хора обясняват всичко с една впечатляваща нагледност и казват: Да, когато човекът все още не знаеше, че Земята е едно микроскопично небесно тяло, те можеха да вярват, че с кръстната смърт на Голгота, за Земята настъпи някакво ново, изключително важно събитие. Но след като Коперник доказа, че Земята е една планета като всички останали, нима бихме могли да приемем, че Христос е дошъл при нас, идвайки от някаква друга планета? И защо би трябвало да приемаме, че Земята има тази привилегия, в която са вярвали нашите предшественици? А после образованите хора прибягнаха до следния образ: Откакто съвременният мироглед се разшири, тези неща вече се обясняваха така, сякаш едно от най-забележителните художествени произведения се изнася на някаква малка сцена в провинциален театър, а не на голямата сцена в столичния град. Събитията от Палестина се представяха на хората понеже Земята е едно микроскопично небесно тяло както голямата световно-историческа драма се представя на малката сцена в провинциалното градче.
Обаче ние, казваха образованите хора, никога не бихме могли да си представим подобно нещо, именно защото Земята е едно микроскопично небесно тяло в сравнение с Космоса!
Когато чуваме подобно твърдение, то изглежда умно, но само на пръв поглед. Защото християнството никога не е твърдяло това, което тук правилно се оборва. Християнството никога не е свързвало изгряването на Христовия Импулс с някаква забележителна точка на Земното кълбо, а винаги и с голяма сериозност е напомняло, че носителят на Христос е бил роден в една животинска ясла в обкръжението на бедни пастири. Християнската традиция е потърсила не само малката Земя, но и едно съвсем скрито нейно място, за да отбележи там раждането на Христос. И така, християнството още в самото си начало е дало отговор на въпроси те, които след време щяха да бъдат поставени от бъдещите образовани поколения, само че те не ги разбраха, понеже изгубиха всякакъв усет за величествените образи от Евангелията и за живата сила, която бликаше от тях.
към текста >>
405.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И ученията, които ще се разпространяват по Земята, ще са от такова естество, че през следващите столетия и хилядолетия човешкият говор ще оказва неподозирано могъщо въздействие в
сравнение
с миналото и настоящето.
Ако си припомним, как импулсите, които не бяха не-посредствено свързани с Буда, се намесиха в духовното развитие на Западна Европа, в тяхно лице ние виждаме намесата на самия духовен свят. Обаче всичко, което се отнася до въпросната подготовка, е свързано в известен смисъл и с това, че хората все повече и повече се приближават до един идеал, който, общо взето, възникна още в древна Гърция, до онзи идеал, който беше формулиран от Сократ: Когато се вгледа в идеята за доброто, за моралното, за етичното, той трябва да усети в нея магическия импулс, че ще намери сили да живее според тази идея. Днес ние сме все още далеч от осъществяването на този идеал; днес ние сме стигнали само до там, че при определени обстоятелства човек би могъл да разбере доброто, би могъл да постъпва като умен и мъдър човек и все пак в основата си да не е морално добър. Обаче смисълът на вътрешното развитие ще бъде именно този: Да превръщаме нашите идеи за доброто в непосредствени морални подтици. Този особеност ще бъде извънредно характерна за идващите времена.
И ученията, които ще се разпространяват по Земята, ще са от такова естество, че през следващите столетия и хилядолетия човешкият говор ще оказва неподозирано могъщо въздействие в сравнение с миналото и настоящето.
Днес някой ясно може да различи във висшите светове как изглежда връзката между интелекта и морала; обаче днес не съществува такъв човешки език, чийто магически сили да предизвикат следното: а именно, когато се изговаря един морален принцип, той да прониква в другия човек по един толкова непосредствено-морален начин, че последният да няма друг избор, освен да го осъществи като морален импулс. След изтичането на следващите три хилядолетия, ще бъде възможно да се говори на такъв език, какъвто днес нашите глави изобщо не могат да си представят; интелектуалното и моралното съдържание ще имат еднаква сила, еднаква валидност. Моралната сила ще може да прониква в сърцата на хората. През следващите три хилядолетия човешкият род ще бъде просто пропит с морални сили, с магически морални сили; в противен случай той изобщо не би могъл да понесе своето развитие; в противен случай той би могъл само да злоупотреби с него.
към текста >>
406.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Тази форма беше дадена сякаш от самия Христос.“ ... „Тринадесетият умря
сравни
телно млад, а 12-те посветиха живота си на задачата да запазят в имагинации всичко онова, което им откри тринадесетият.“ ... „Етерното тяло на Кристиан Розенкройц остава съхранено и в последствие пронизва етерното тяло на 13-ия, който продължава да се инкарнира.
Точно тогава става и посвещението на Кристиан Розенкройц (1378-1484). „Тази индивидуалност вече беше инкарнирана по времето, когато се извърши Мистерията на Голгота. През следващите си инкарнации, подготвяйки се за своята мисия, тя разви един душевен живот, изпълнен с копнеж и всеотдайност към Бога. „Посвещението се извършва в „едно място от Европа, за което все още не трябва да се говори“; то протича всред един „колегиум от 12 индивидуалности“, които са представители на цялата атлантска и следатлантска мъдрост. Връхната точка на посвещението се изразява в един вид повторение на Събитието от Дамаск.“ ... „В продължение на няколко седмици тринадесетият възпроизвежда цялата мъдрост, която той е получил от 12-те, обаче в съвършено нова форма.
Тази форма беше дадена сякаш от самия Христос.“ ... „Тринадесетият умря сравнително млад, а 12-те посветиха живота си на задачата да запазят в имагинации всичко онова, което им откри тринадесетият.“ ... „Етерното тяло на Кристиан Розенкройц остава съхранено и в последствие пронизва етерното тяло на 13-ия, който продължава да се инкарнира.
В екзотеричен смисъл тази инкарнация се отбелязва като Кристиан Розенкройц, а в езотеричен смисъл с това име се свързва и предишната инкарнация. ... След завръщането на тази индивидуалност от Ориента, започва същинската работа на розенкройцерите; това са най-напредналите ученици, които той събира около себе си... Важно е да се отбележи, че носителят на тази инспирация никога не е трябвало да бъде посочван външно, за да бъдат избегнати както фанатичното преклонение, така и астралните атаки. Едва след 100 години е можело да се говори за неговата инкарнация. Една от тези инкарнации е била тази на граф фон Сен-Жермен... Днес (1911 г.) той отново е инкарниран.“
към текста >>
407.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Естествено, ние можем да предположим: както за обикновения поглед, който обгръща нашия физически свят, разположените наблизо неща са малко или много добре очертани и ясни, докато разположените надалеч стават все по-неясни и смътни, така и събитията, които по отношение на времето не са толкова отдалечени от нас и са се разиграли, примерно, на нашата Земя или на Старата Луна, могат да бъдат „разчетени"
сравни
телно добре; но колкото по-отдалечени във времето са, толкова по-неясни очертания добиват те за погледа на ясновидеца, особено ако става дума за Старото Слънце или за Стария Сатурн.
Ако бъдем запитани: Добре, но откъде идват всички ваши описания? ние веднага отговаряме, че те идват от т.н. „записи" в Хрониката Акаша4. Ние знаем: Това, което вече веднъж се е случвало в хода на мировото развитие, може отново да бъде „разчетено", сякаш е един вид „вписано" в една фина духовна субстанция, а именно в Хрониката Акаша, в субстанцията на Акаша. Всички събития и процеси, които някога са се разиграли в хода на еволюцията, са оставяли своите „следи" в Хрониката Акаша.
Естествено, ние можем да предположим: както за обикновения поглед, който обгръща нашия физически свят, разположените наблизо неща са малко или много добре очертани и ясни, докато разположените надалеч стават все по-неясни и смътни, така и събитията, които по отношение на времето не са толкова отдалечени от нас и са се разиграли, примерно, на нашата Земя или на Старата Луна, могат да бъдат „разчетени" сравнително добре; но колкото по-отдалечени във времето са, толкова по-неясни очертания добиват те за погледа на ясновидеца, особено ако става дума за Старото Слънце или за Стария Сатурн.
към текста >>
408.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Аз често съм прибягвал до твърде прозаичното
сравнение
: Както слабите ученици „остават" в същия клас, така „остават" или „изостават" в своята космическа еволюция и свръхсетивните Същества, за да се опитат по-късно да „наваксат" своето изоставане; а специално луциферическите Същества се опитват да постигнат това като се настаняват в астралното тяло на Земния човек.
Ние многократно сме описвали определена категория свръхсетивни Същества, за които сме свикнали да казваме, че те са един вид „изостанали" в своето развитие. Ние добре знаем, че от определен момент нататък, в еволюцията на Земното човечество се намесват т.н. луциферически Същества24. Ние многократно сме посочвали: Тези луциферически Същества атакуват нашето астрално тяло именно в хода на Земното развитие, защото в хода на старото Лунно развитие те не са постигнали онази еволюционна степен, която са можели да постигнат.
Аз често съм прибягвал до твърде прозаичното сравнение: Както слабите ученици „остават" в същия клас, така „остават" или „изостават" в своята космическа еволюция и свръхсетивните Същества, за да се опитат по-късно да „наваксат" своето изоставане; а специално луциферическите Същества се опитват да постигнат това като се настаняват в астралното тяло на Земния човек.
към текста >>
Известна представа за нещата бихме могли да получим, само ако
сравни
м тогавашното Старо Слънце с външните очертания на днешната планета Сатурн: Едно кълбо, обвито от пръстен; отхвърлените жертви се натрупват откъм вътрешната страна, докато откъм външната страна, под формата на пръстен, се разполага другият вид жертви, приетите жертви.
Нека да си представим този образ съвсем нагледно и живо: В пространствен смисъл, Старото Слънце застава пред нас като един вид космическа сфера, извън която е невъзможно да си представим абсолютно нищо, а за самото „пространство" можем да говорим само доколкото имаме предвид Йерархията на Архангелои. Нека да си представим и друго: Как в средата на тази пръстеновидна формация се сблъскват двата вида жертви приетите и отхвърлените. И сега от сблъсъка между приетите и отхвърлените жертви, на Старото Слънце възниква нещо, което бихме могли да наречем „удвояване" или „разделяне" на цялата Слънчева субстанция.
Известна представа за нещата бихме могли да получим, само ако сравним тогавашното Старо Слънце с външните очертания на днешната планета Сатурн: Едно кълбо, обвито от пръстен; отхвърлените жертви се натрупват откъм вътрешната страна, докато откъм външната страна, под формата на пръстен, се разполага другият вид жертви, приетите жертви.
Ето как енергията на отхвърлените жертви практически разделя Слънчевата субстанция на две отделни части.
към текста >>
409.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Най-добрата представа за тези процеси можем да получим, ако ги
сравни
м с образите, които ни заобикалят, докато сънуваме.
Най-добрата представа за тези процеси можем да получим, ако ги сравним с образите, които ни заобикалят, докато сънуваме.
Да, нетрайният, бързо преходен сънищен образ лесно може да породи една представа за това, какво става с едно свръхсетивно Същество, което е обхванато от някакъв силен копнеж и което е импулсирано от Духовете на Движението да влиза в нови отношения с други Същества. Естествено, до като е устремено към другите Същества, то не може да бъде завладяно от своя собствен егоизъм. Ето защо бързопреходният образ на другите Същества се запазва у него като сън, като съновидение. Точно в тази фаза от еволюцията се засилва и това, което наричаме образно съзнание. Да, в тази фаза от еволюцията човекът все още не притежава своето земно Азово съзнание, той се носи из просторите на Космоса и в него пулсира и живее нещо, за което днес ние бихме могли да се досетим, само ако познаваме копнежа.
към текста >>
410.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Но ако сме в състояние да припишем подобни качества, като току-що изброените, на действителния, истинен свят, намиращ се зад света на илюзията, тогава идва ред на следното размишление: В този действителен, истинен свят живее нещо, което имайки предвид неговите основни качества ние можем да
сравни
м само с качествата, които засега откриваме единствено в нашата собствена душа.
В хода на последните лекции ние се опитахме да охарактеризираме този скрит духовен свят като поставихме пред погледа си някои чисто природни факти, след като ги пронизахме от край до край с чисто душевни качества като „жертвоготовност", „безкористна всеотдайност", „резигнация", следователно такива качества, които ние първоначално бихме могли да срещнем единствено в нашата собствена душа.
Но ако сме в състояние да припишем подобни качества, като току-що изброените, на действителния, истинен свят, намиращ се зад света на илюзията, тогава идва ред на следното размишление: В този действителен, истинен свят живее нещо, което имайки предвид неговите основни качества ние можем да сравним само с качествата, които засега откриваме единствено в нашата собствена душа.
Ако например се обърнем към онова външно, природно явление, което протича под илюзорната форма на топлината и, опитвайки се да вникнем в неговата истинска същност, стигнем до жертвоприношението, до жертвата, това означава, че ние връщаме топлинния елемент обратно в духовния свят, сякаш смъкваме външната завеса на битието, за да покажем, че явленията в природния свят са подобни на нашите собствени душени качества.
към текста >>
Сега бихме могли да си послужим със следното
сравнение
: Светът на истината засега е скрит, също както и вътрешните сили на потока, или на океана са скрити във водните маси; ако разширим това
сравнение
, света на Майя ще локализираме там горе, където е водната повърхност и където протича безкрайната игра на морските вълни.
Сега бихме могли да си послужим със следното сравнение: Светът на истината засега е скрит, също както и вътрешните сили на потока, или на океана са скрити във водните маси; ако разширим това сравнение, света на Майя ще локализираме там горе, където е водната повърхност и където протича безкрайната игра на морските вълни.
Сравнението би било още по-добро, ако то действително ни показваше как някакво „течение", или друга „формация", или пък самата водна субстанция се издига от океанското дъно, за да намери своя краен израз в морските вълни на повърхността. Впрочем сравнението не е толкова важно. Важно е най-после да поставим въпроса: Нима все пак в широкия свят на Майя, на илюзията, не съществува нещо, което да е „действително"?
към текста >>
Сравнение
то би било още по-добро, ако то действително ни показваше как някакво „течение", или друга „формация", или пък самата водна субстанция се издига от океанското дъно, за да намери своя краен израз в морските вълни на повърхността.
Сега бихме могли да си послужим със следното сравнение: Светът на истината засега е скрит, също както и вътрешните сили на потока, или на океана са скрити във водните маси; ако разширим това сравнение, света на Майя ще локализираме там горе, където е водната повърхност и където протича безкрайната игра на морските вълни.
Сравнението би било още по-добро, ако то действително ни показваше как някакво „течение", или друга „формация", или пък самата водна субстанция се издига от океанското дъно, за да намери своя краен израз в морските вълни на повърхността.
Впрочем сравнението не е толкова важно. Важно е най-после да поставим въпроса: Нима все пак в широкия свят на Майя, на илюзията, не съществува нещо, което да е „действително"?
към текста >>
Впрочем
сравнение
то не е толкова важно.
Сега бихме могли да си послужим със следното сравнение: Светът на истината засега е скрит, също както и вътрешните сили на потока, или на океана са скрити във водните маси; ако разширим това сравнение, света на Майя ще локализираме там горе, където е водната повърхност и където протича безкрайната игра на морските вълни. Сравнението би било още по-добро, ако то действително ни показваше как някакво „течение", или друга „формация", или пък самата водна субстанция се издига от океанското дъно, за да намери своя краен израз в морските вълни на повърхността.
Впрочем сравнението не е толкова важно.
Важно е най-после да поставим въпроса: Нима все пак в широкия свят на Майя, на илюзията, не съществува нещо, което да е „действително"?
към текста >>
Нека да си послужим и с едно друго
сравнение
, което е съвсем просто и ясно; нека да си представим, че по-висшите Същества са съсредоточени в Слънцето, а по-низшите Същества са съсредоточени в една или друга планета.
Нека да си послужим и с едно друго сравнение, което е съвсем просто и ясно; нека да си представим, че по-висшите Същества са съсредоточени в Слънцето, а по-низшите Същества са съсредоточени в една или друга планета.
Да допуснем, че Съществата от по-низшата планета искат да принесат своята жертва на по-висшата планета, следователно на Слънцето. Обаче Слънцето отхвърля жертвата и сега жертвената субстанция се натрупва в по-низшите Същества, които в своята пълна самотност, в своята пълна изолираност се изпълват с непрекъснат, мъчителен копнеж. Но сега идват Духовете на Движението и ги насочват към сферата на по-висшите Същества, при което става нещо забележително: Вместо непосредственото разливане, вместо разпиляването на жертвената субстанция, сега настъпва едно вътрешно раздвижване на самата жертвена субстанция, в резултат на което се стига до формирането на нови отношения с по-висшите Същества. Положението е сходно с невъзможността на даден човек да се справи със своя копнеж чрез еднократно и пълно удовлетворяване, поради което той пристъпва към частично удовлетворяване: Лесно е да предположим, че в този случай се раздвижват всичките му душевни сили. За всичко това стана дума в предишната лекция.
към текста >>
"38, аз си послужих с едно
сравнение
и разказах, как едно дете всеки ден трябвало да купува малки бели хлебчета за семейната закуска.
Тъкмо по този повод бих желал да напомня нещо, за което тези дни стана дума на друго място: А именно, как правилните възражения, т.е. възраженията, които са правилни сами за себе си, не винаги ни доближават до реалния свят, за който говори антропософията, така че хората спокойно могат да си имат своите правилни възражения, правилни сами за себе си, без това да противоречи на антропософията. В моята лекция „Как да обосноваваме теософията?
"38, аз си послужих с едно сравнение и разказах, как едно дете всеки ден трябвало да купува малки бели хлебчета за семейната закуска.
От една селска фурна то всеки ден донасяло по едно хлебче за два крайцера, така че винаги тръгвало от къщи с десет крайцера в джоба си. Без да е кой знае какъв математик, детето всеки ден отивало при Грайслер, така се казвал тамошния пекар и спокойно се връщало у дома с определения брой хлебчета. Но ето че семейството осиновило друго дете и сега вече то трябвало да ходи при Грайслер. Понеже смятало по-добре, то си казало: Сега ти получи десет крайцера, десет делено на две прави пет; значи в къщи ти ще занесеш пет хлебчета. Но като се върнало, то поставило на масата шест хлебчета.
към текста >>
411.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
27. Трите Логоса:
Сравни
телно рядко употребяван термин, който има отношение към триединството на Бога и към трите разновидности на сътворението.
27. Трите Логоса: Сравнително рядко употребяван термин, който има отношение към триединството на Бога и към трите разновидности на сътворението.
За „трите Логоса" Рудолф Щайнер говори по времето, когато Антропософското Общество още не е създадено. Например в „Основни елементи на езотеризма" (Събр. Съч. №93а, 31 лекции в Берлин от 26 Септември до 5 Ноември 1905) са дадени само устни указания; от този лекционен цикъл липсват стенограми. В последната лекция Рудолф Щайнер говори за:
към текста >>
412.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Там липсва яснота по един въпрос, който може да се
сравни
с подобни основни убеждения на естествената наука.
Касае се много повече за едно убеждение, за един начин на мислене в самото изследване на съвременната естествена наука, за определени посоки, които навсякъде се съблюдават, дори когато мислите по известни въпроси на отделните изследователи и мислители коренно се различават. Истина е, че възгледите на Ернст Хекел и на Вирхов за „произхода на човека“ коренно се различават. Но антропософът би могъл да се радва, когато меродавните личности са така наясно по определени значими въпроси относно душевното, както тези двама противници при всичките им спорове са наясно с това, което за тях е абсолютно валидно. Нито последователите на Хекел, нито тези на Вирхов търсят днес произхода на червеите в неживата тиня, и първите, както и вторите, не се съмняват в твърдението: „Всичко живо произлиза от друго живо“ в посочения по-горе смисъл. В психологията това още не е навлязло.
Там липсва яснота по един въпрос, който може да се сравни с подобни основни убеждения на естествената наука.
Който иска да обясни формата и начина на живот на един червей, знае, че трябва да стигне до яйцето на червея и предците му. Той знае в каква посока трябва да изследва, дори когато са налице различни възгледи или се твърди, че още не настъпило времето да се излагат определени мисли по този или онзи въпрос. Къде в психологията има една подобна яснота? Че душата2 има духовни качества, както червеят – физически, не предполага, както би могло да се помисли, че към един факт трябва да се пристъпва с един и същ изследователски подход, както към друг. Преди всичко нашето време се намира под влиянието на мисловни навици, следствието от които е, че безброй хора от редиците на онези, които се занимават с такива неща, не желаят да приемат една такава предпоставка по съответния начин.
към текста >>
Като второ би могло да се посочи, че човешкият мозък все пак е един по-усъвършенстван мозък в
сравнение
с животинския и че именно това е причината да е налице по-висшата степен на душевните способности.
Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои. Броенето е най-простото, най-тривиалното от по-висшите душевни способности. Точно това е граничната точка, където животинско-душевното преминава в духовно-душевното, в човешкото. Разбира се, много е лесно и тук да се направят възражения. Първо може да се каже, че някога може да се случи нещо, което досега не е било: определени интелигентни животни да се научат да броят.
Като второ би могло да се посочи, че човешкият мозък все пак е един по-усъвършенстван мозък в сравнение с животинския и че именно това е причината да е налице по-висшата степен на душевните способности.
Такива възражения се посрещат с удоволствие. В същото положение сме и с онези, които, обратно на факта, че всеки живот произлиза от друго живо нещо, твърдят: Но в червея действат същите химически и физически закони, както в тинята, само че по по-сложен начин. Който иска да разбули тайните на природата с тривиалности и неща, които се разбират от само себе си, на него трудно може да му се помогне. Има хора, които смятат степента на разбиране, до която са стигнали, за най-висша, и които затова изобщо не се сещат, че и някой друг може би би могъл да направи своите тривиални възражения, тъй като не осъзнава тяхната нищожност. По никакъв начин не възразяваме, че всички по-висши дейности в света са само степенуване на по-нисши, че действащите в червея закони са степенуване на онези, които действат в тинята.
към текста >>
И този факт се натрапва особено убедително, ако разгледаме мислите на онези, които все още имат малко непредубеденост в
сравнение
с изложените с такава сигурност твърдения на ортодоксалните просветители.
Пред вниманието на този, който проследява с непредубеден поглед изложенията на последователите на „новата вяра“, изпъква един забележителен факт.
И този факт се натрапва особено убедително, ако разгледаме мислите на онези, които все още имат малко непредубеденост в сравнение с изложените с такава сигурност твърдения на ортодоксалните просветители.
към текста >>
На страница 804 на новото издание на Хекеловата „Естествена история на сътворението“ четем: „Крайният резултат (едно
сравнение
на животните с човека) е, че между високоразвитите животински души и нискостоящите човешки души съществува само една по-незначителна количествена, но не и качествена разлика; тази разлика е много по-малка, отколкото разликата между най-ниско развитите и най-високо развитите човешки души или отколкото разликата между най-висшите и най-нисшите животински души.“ Как се отнася нововерецът към един такъв факт?
Да осветим няколко такива ъгли. Да разгледаме една личност, която има голямо значение за нововерците.
На страница 804 на новото издание на Хекеловата „Естествена история на сътворението“ четем: „Крайният резултат (едно сравнение на животните с човека) е, че между високоразвитите животински души и нискостоящите човешки души съществува само една по-незначителна количествена, но не и качествена разлика; тази разлика е много по-малка, отколкото разликата между най-ниско развитите и най-високо развитите човешки души или отколкото разликата между най-висшите и най-нисшите животински души.“ Как се отнася нововерецът към един такъв факт?
Той казва: Ние трябва да обясним разликата между по-нисшите и по-висшите животински души според едни безусловни и неизменни закони. И ние изучаваме тези закони. Питаме се: как е станало така, че от животни с по-нисша душа са се развили такива с по-висша? Търсим в природата условия, в които нисшето може да стане по-висше. Откриваме например, че животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места, ослепяват.
към текста >>
НАГОРЕ