Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
112
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
справедл
'.
На страница
1
:
171
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Че е
справедл
ив упрекът, който отправяме към органичната естествена наука на нашите дни: Тя пренася върху органическата природа не принципа на научния начин на разглеждане въобще, а този на неорганическата природа, това ни показва един поглед върху възгледите, на Хегел, който без съмнение е най-забележителният съвременен теоретик на изследването на природата.
Всичко това иде от погрешния възглед, който вярва, че методът на една наука е нещо външно на обектите на тази наука, обусловено не от самите тези обекти, а от нашата природа. Вярва се, че върху обектите можем да мислим по определен начин, а именно върху всички върху цялата вселена по същия начин. Предприемат се изследвания, които трябва да покажат това: По силата на нашата природа ние можем да мислим само индуктивно, само дедуктивно и т.н. Това е природата на нашия дух. При това се изпуска изпредвид, че обектите, на които искаме да наложим нашия начин на разглеждане, може би съвсем не го понасят.
Че е справедлив упрекът, който отправяме към органичната естествена наука на нашите дни: Тя пренася върху органическата природа не принципа на научния начин на разглеждане въобще, а този на неорганическата природа, това ни показва един поглед върху възгледите, на Хегел, който без съмнение е най-забележителният съвременен теоретик на изследването на природата.
Когато той изисква от всеки научен стремеж "Навсякъде да добие значение причинната връзка на явленията”, когато казва: “Ако психическата механика не би била така безкрайно сложна, ако бихме били в състояние да обгърнем напълно с погледа и историческото развитие на психическите функции, тогава ние бихме искали да ги доведем всичките в една душевна математическа формула”, от това ясно се вижда, какво иска той: Да третира целия свят според шаблона на метода на физиката. Но това изискване стои и на основата на дарвинизма, не в неговата първоначална форма, а в неговото днешно тълкуване. видяхме, че в неорганическата природа един процес бива обяснен, когато показваме неговото закономерно възникване от други сетивни действителности, когато го извличаме от предмети, които принадлежат както и той самият на сетивния свят. Обаче как днешната органика (наука за организмите, биология) прилага принципа на приспособяването и борбата за съществуване, която и двата не можем да подложим на съмнение като израз на едно състояние на нещата? Съвременните естественици вярва, че могат да извлекат характера на определен вид растения или животни отвъншните условия, в които те са живели, както например затоплянето на едно тяло се обяснява от падащите върху него слънчеви лъчи.
към текста >>
2.
02. ОСНОВНИЯТ ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛЕН ВЪПРОС НА КАНТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Естествено, против този възглед би могло
справедл
иво да се възрази, че историята на философията до Канта познава много изследвания, които с право трябва да се считат за нещо повече от прости задатъци на подобна наука.
ІІ. ОСНОВНИЯТ ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛЕН ВЪПРОС НА КАНТ За създател на теорията на познанието в съвременния смисъл на тази дума се счита обикновено Кант.
Естествено, против този възглед би могло справедливо да се възрази, че историята на философията до Канта познава много изследвания, които с право трябва да се считат за нещо повече от прости задатъци на подобна наука.
Така в своя основни труд по теорията на познанието Фолкелт /1/ отбелязва, че критическата обработка на този въпрос води своето начало още от Лок. Но и у много по-ранните философи, даже още у гръцките философа, могат да се намерят разсъждения, които днес е прието да се ползуват в теорията на познанието. Обаче всички въпроси, за които става дума тук, бяха открити от Кант в тяхната пълна дълбочина и многочислените мислители които се придържат към него, така всестранно разработихме тези проблеми, че срещнати по-рано опити за тяхното разрешение ние намираме отново ту у самия Кант, ту у някои от неговите епигони. Когато по този начин става дума за чисто фактическото, а не за историческото изучаване теорията на познанието, едва ли ще изпуснем някое важно явление, ако отчетем само времето, начиная от появяването на Канта с неговата "Критика на чистия разум". Това което е било дадено по-рано в тази област, се повтаря отново в тази епоха.
към текста >>
3.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Харие
справедл
иво забелязва в своята реч "За философията на Фихте" /стр.15/, че "неговият мироглед е преимуществено и изключително фактически и неговата теория на познанието носи същия характер".
Но с това обяснение Фихте унищожава въобще всяко познание, защото практическата дейност на "Аза" се отнася към съвършено друга област. Че установеният от нас по-горе постулат може да бъде осъществен само чрез свободната постъпка на "Аза", това е ясно; но ако "Азът" трябва да се прояви познавателно, работата се свежда точно до това, че решението на този "Аз" се стреми към осъществяване идеята на познанието. Естествено верно е, че на основата на свободното решение "Азът" може да осъществи още много други неща. Обаче при теоретико-познавателното обоснование на всички науки работата не е в характеристиката на "свободния", а в тази на познаващия "Аз". Но Фихте е допуснал твърде голямо влияние върху себе си от страна на своето субективно влечение за изживяване в най-ярка светлина свободата на човешката личност.
Харие справедливо забелязва в своята реч "За философията на Фихте" /стр.15/, че "неговият мироглед е преимуществено и изключително фактически и неговата теория на познанието носи същия характер".
Познанието не би имало абсолютно никаква задача, ако всички области на действителността бяха дадени в тяхната цялост. Но тъй като той не е включен чрез мисленето в систематическото цяло на образа на света, също не нищо друго, освен нещо непосредствено даденото проявяване на неговата деятелност съвсем не е достатъчно. Обаче Фихте се придържа с възгледа, че по въпроса за "Аза" всичко вече е сторено с простото намиране. "Ние трябва да намерим абсолютно първото, в прекия смисъл безусловния основен принцип на всяко човешко знание. Ние не бива да го доказваме или да го определяме, ако той трябва да бъде абсолютно основния първи принцип".
към текста >>
4.
10. РЕАЛНОСТТА НА СВОБОДАТА - ФАКТОРИТЕ НА ЖИВОТА
GA_4 Философия на свободата
Който иска чрез мисленето да изживява интуитивно, той оценява
справедл
иво също емоционалното и волевото изживяване, докато мистиката на чувството и философията на волята не могат да бъдат
справедл
иви спрямо интуитивно-мисловното проникване на битието.
Изживявано като спомен, мисленето извънредно лесно остава студено и сякаш изсушава душевния живот. Това обаче е само силно проявяващата се сянка на неговата лъчезарна реалност, която топло се потапя във всемирните явления. Това потапяне става с една протичаща в самата мисловна дейност сила, която е сила на любовта в духовно отношение. Не бива да се възразява, че щом по този начин някой вижда любов в дейното мислене, той внася в него едно чувство - любовта. Защото това възражение всъщност е потвърждение на изтъкваното тук, а именно: който се обръща към действителното мислене, той открива в него както чувство, така и воля, и то дори в дълбините на тяхната реалност; който се отвръща от мисленето и се насочва само към „чистото" чувствуване и воля, той губи заради тях истинската реалност.
Който иска чрез мисленето да изживява интуитивно, той оценява справедливо също емоционалното и волевото изживяване, докато мистиката на чувството и философията на волята не могат да бъдат справедливи спрямо интуитивно-мисловното проникване на битието.
Последните прекалено лесно ще стигнат до преценката, че те стоят в реалното, а пък интуитивно мислещият, безчувствено и отчуждено от действителността оформя в „абстрактни мисли" някакъв смътен, хладен образ на света.
към текста >>
5.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
С това не се визират необходимостите, съществуващи спрямо едни или други външни уредби, а настроението, душевното състояние, чрез което човекът в своето себеизживяване сред уважавани от него ближни най-
справедл
иво оценява човешкото достойнство.
Те не познават друго задължение освен онова, с което тяхната воля влиза в интуитивен унисон; как ще проявят своята воля в даден частен случай - това ще им подскаже тяхната идейна способност. Ако първоизточникът на съвместимостта не беше заложен в човешкото същество, тя не би могла да му се внуши чрез някакви външни закони! Само защото човешките индивиди са от един и същ дух, те могат да изживяват себе си и един до друг. Свободният живее с вярата, че другият свободен принадлежи ведно с него към същия духовен свят и че намеренията им ще се схождат. Свободният не изисква от ближния си хармония, но той я очаква, защото тя е заложена в човешката природа.
С това не се визират необходимостите, съществуващи спрямо едни или други външни уредби, а настроението, душевното състояние, чрез което човекът в своето себеизживяване сред уважавани от него ближни най-справедливо оценява човешкото достойнство.
Сякаш мнозина ще кажат: Понятието за свободния човек, което нахвърляш тук, е химера и никъде го няма осъществено. Ние обаче имаме работа с действителни хора, при които нравственост може да се очаква само ако се подчиняват на някоя нравствена заповед, ако нравствената си мисия схващат като дълг и не следват свободно своите влечения и своята обич. Аз ни най-малко не се съмнявам в това. Само слепец би го сторил. Но щом това ще е последното гледище, тогава да се престане с всяко притворство относно нравствеността.
към текста >>
6.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Вие искате да направите всичко съществуващо отпърво възможно: защото се съмнявате със
справедл
иво недоверие дали то вече е възможно.
Съзнателната мисъл на философа е на мнение, че познанието за истината е последна цел; несъзнателният инстинкт, който движи мисленето, се стреми към насърчаването на живота. За този инстинкт „погрешността на едно съждение не е още възражение срещу това съждение“. За него е важно само „доколко то е жизнеутвърждаващо, запазващо живота, поддържащо вида, а може би култивиращо вида“ („Отвъд доброто и злото“). „Това, което ви тласка, мъдреци, и ви прави толкова страстни, не го ли наричате „воля за истина“? Воля за възможност на всичко съществуващо: тъй наричам вашата воля!
Вие искате да направите всичко съществуващо отпърво възможно: защото се съмнявате със справедливо недоверие дали то вече е възможно.
Но то трябва да се пречупи и преклони пред вас! Тъй иска вашата воля. Трябва да стане чисто и подвластно на духа, като негово огледало и отражение. Това е цялата ви воля, мъдреци, воля за власт...“ („Заратустра“, Втора част, „За превъзмогването“) Истината трябва да подчини света на духа и по този начин да служи на живота.
към текста >>
7.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Когато човек се стреми към добродетелност,
справедл
ивост, познание и изкуство, тогава се случва това, защото добродетелност,
справедл
ивост и т.н.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ 10. Същността на всеки човешки стремеж, както при всяко живо същество, се проявява в задоволяване на изградените от природата пориви и инстинкти по най-добрия начин.
Когато човек се стреми към добродетелност, справедливост, познание и изкуство, тогава се случва това, защото добродетелност, справедливост и т.н.
са средство, чрез което човешките инстинкти могат да се развиват съобразно своята природа. Без такова средство инстинктите биха залинели. Особеност на човека е, че той забравя връзката между жизнените условия и естествените си нагони и разглежда средството за природосъобразен, изпълнен със сила живот като нещо, което само по себе си има безусловна стойност. Тогава човек казва, че трябва да е устремен към добродетел, справедливост, познание и т.н. заради самите тях.
към текста >>
Тогава човек казва, че трябва да е устремен към добродетел,
справедл
ивост, познание и т.н.
Същността на всеки човешки стремеж, както при всяко живо същество, се проявява в задоволяване на изградените от природата пориви и инстинкти по най-добрия начин. Когато човек се стреми към добродетелност, справедливост, познание и изкуство, тогава се случва това, защото добродетелност, справедливост и т.н. са средство, чрез което човешките инстинкти могат да се развиват съобразно своята природа. Без такова средство инстинктите биха залинели. Особеност на човека е, че той забравя връзката между жизнените условия и естествените си нагони и разглежда средството за природосъобразен, изпълнен със сила живот като нещо, което само по себе си има безусловна стойност.
Тогава човек казва, че трябва да е устремен към добродетел, справедливост, познание и т.н.
заради самите тях. Те нямат стойност заради това, че служат на живота, а много повече животът съдържа стойност поради факта, че е устремен към някакво идеално благо. Човек не живее заради инстинктите си като животното, той трябва да ги облагороди, поставяйки ги в служба на по-висши цели. По този начин човек стига до състояние да издигне това, което първо е постигнал като задоволяване на своите нагони, до идеали, които придават на живота му святост. Изисква се подчинение на идеалите, които той цени повече от самия себе си.
към текста >>
Това приемане и неговият Аз, и неговото Мен, и неговото На мен, и неговото Мое са били негово отричане и падение... защото всичко, което се смята за добро или трябва да се нарече добро, не принадлежи на никого, освен на вечното истинско добро, което е самият Бог, и който го мисли за свое, върши не
справедл
ивост и е срещу самия Бог.“ („Немска теология“, 4 глава, трето издание, превод на Пфайфер.)
Книгата говори, както и вярата и истината: греховете не са нищо друго освен отвръщане на творението от непреходното добро към преходното. То се отвръща от съвършенството към разделението и несъвършенството и главно към самото себе си. Сега забележете. Когато творението приеме нещо добро, като съществуване, живот, наука, познание, имущество, или нещо, което може да се нарече добро, и мисли, че е добро или че е негово или че му принадлежи, или че произлиза от него, така то се отрича от себе си. Какво друго е направил дяволът или в какво се състои неговото падение и отричане, освен във факта да приеме, че той също е нещо и че това нещо е негово и че на него му принадлежи също нещо?
Това приемане и неговият Аз, и неговото Мен, и неговото На мен, и неговото Мое са били негово отричане и падение... защото всичко, което се смята за добро или трябва да се нарече добро, не принадлежи на никого, освен на вечното истинско добро, което е самият Бог, и който го мисли за свое, върши несправедливост и е срещу самия Бог.“ („Немска теология“, 4 глава, трето издание, превод на Пфайфер.)
Тези изречения изразяват възгледа на всеки проповедник. Те изразяват истинския характер на проповедничеството. И този характер е противоположността на това, което Ницше означава като стойностно и достойно в живота. Стойностният тип човек иска всичко, което той е, само чрез самия себе си. Той иска всичко, което смята и нарича добро, да не принадлежи на никого, освен на самия него.
към текста >>
8.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Така както в математиката по начало числата са първичното нещо, и така както в числата те виждаха много работи, подобни на развитието, а именно в числата повече отколкото в огъня, земята и водата, то за тях дадено число означаваше
справедл
ивостта, друго душата и Духа, трето времето и т.н.
Играта на вечността поражда в човека сигурността в живота, която сериозността, произлизаща от преходното му отнема. Едно друго схващане за света, различно от това на Хераклит, израства от Мистериите сред онази общност, основана от Питагор през 6-ия век пр. Хр. в Южна Италия. Питагорейците виждаха в числата и фигурите, чийто закони изучаваха чрез математиката, основата на нещата. Гръцкият мислител Аристотел разказва за тях: „Те първо се занимаваха с математиката и като се вглъбяваха изцяло в нея, считаха началото в математиката и като начало на всички неща.
Така както в математиката по начало числата са първичното нещо, и така както в числата те виждаха много работи, подобни на развитието, а именно в числата повече отколкото в огъня, земята и водата, то за тях дадено число означаваше справедливостта, друго душата и Духа, трето времето и т.н.
за всички неща. По-нататък в числата те намираха свойствата и отношенията на хармонията и така всичко друго по своето естество се явяваше като изображение на числата, а числата като първичното в природата." Математично-научното разглеждане на природните явления винаги ни води до известно питагорейство. Когато докосваме една струна с определена дължина се ражда определен тон. Ако струната се скъси пропорционално с определени числа, се раждат други тонове.
към текста >>
9.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Навсякъде, където е необходимо, той трябва да изгражда
справедл
иво отношение към живота.
Особено важен за окултния ученик е стремежът към пълно духовно здраве. Нездравият чувствен и мисловен живот във всички случаи ни отдалечава от пътищата към висшето познание. Тук решаващи са ясното, спокойно мислене, както и верният усет за нещата. Нищо не трябва да бъде толкова чуждо за окултния ученик, както склонността към мечтателство, лесна възбудимост, нервност, екзалтация и фанатизъм. Той е длъжен да обхваща всички ситуации в живота с верен поглед, да се ориентира точно при всички житейски обстоятелства, да позволява на външния свят да му говори с умерен и спокоен глас.
Навсякъде, където е необходимо, той трябва да изгражда справедливо отношение към живота.
Той трябва да избягва всяка едностранчивост и всяко напрежение в своите разсъждения и чувства. Ако окултният ученик не изпълни това условие, вместо във висшите светове, той ще попадне в света на своето собствено въображение. За него меродавно става не истината, а общоприетото мнение. За окултния ученик е по-добре да бъде "трезв", отколкото екзалтиран и фанатичен. Второто Условие предполага, окултният ученик да изживява себе си като една част от цялостния живот.
към текста >>
10.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Справедл
иво е да добавим: без съмнение, в човешкото физическо тяло се намират същите сили и вещества, каквито имаме и в минерала; обаче през времетраенето на живота тяхното действие е подчинено на една по-висша задача.
В същото време физическото тяло не може да бъде смятано за нещо, което различава човека от минерала. За непредубеденото мислене преди всичко е важен фактът, че след смъртта се проявява онази част от човешкото същество, която го приравнява с минералния свят. Трупът е онази част от човека, където се разиграват процеси, характерни за минералния свят. В тази част на човешкото същество трупа действуват същите сили и вещества, които действуват и в минералния свят. От друга страна обаче, трябва ясно да посочим елементарния факт, че след смъртта, за физическото тяло настъпва пълен разпад.
Справедливо е да добавим: без съмнение, в човешкото физическо тяло се намират същите сили и вещества, каквито имаме и в минерала; обаче през времетраенето на живота тяхното действие е подчинено на една по-висша задача.
Тези действия стават присъщи на минералния свят едва след настъпването на смъртта. Едва тогава те се проявяват съобразно своята собствена природа, а именно като разрушители на човешкото физическо тяло. Ето как в самия човек трябва ясно да разграничим „явното" от „скритото", „видимото" от „невидимото". Защото през времетраенето на живота, „невидимите сили" трябва да водят една непрекъсната борба срещу веществата и силите в минералната област на физическото тяло. Престане ли тази борба, веднага настъпва чисто минералната активност.
към текста >>
11.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за тебе
справедл
иво и така
Понеже вън от себе си видя това, което като своя същност сънуваше, сега открий се ти и в бъдеще от страх недей да тръпнеш при думите, които прозвучават
за тебе справедливо и така
доказват съществуването твое. КАПЕЗИЙ Тъй мога пак да си принадлежа. В световно мислене понеже мога аз да живея виждащ, ще се търся.
към текста >>
12.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Действуващият насочва преди всичко своя поглед върху това, да види изпълнени своите изисквания; дали при това се отнася
справедл
иво или не
справедл
иво към нещата: Това е все едно за него.
"Нищо казва той няма безусловна стойност и значение, освен животът; всичко останало, мислене, поетическо творчество и знание, има стойност само дотолкова, доколкото по някакъв начин то се отнася към живото, изхожда от него и възнамерява да се влее отново в него". Моралната основна черта в личността на Фихте е тази, която е угаснала в неговия светоглед всичко или пък е понижила в неговото значение това, което не е свързано с моралното определение на човека. Той искаше да установи най-великите, най-чистите изисквания за живота; и при това не искаше да бъде заблуден от някакво познание, което може би открило в тези цели противоречия с природната закономерност на света. Гьоте е казал: "Действащият човек е винаги безсъвестен; съвест няма никой друг освен наблюдателят". С това той разбираше, че наблюдаващият оценява всичко според неговата действителна, истинска стойност и разбира всяко нещо на неговото място и го оставя валидно.
Действуващият насочва преди всичко своя поглед върху това, да види изпълнени своите изисквания; дали при това се отнася справедливо или несправедливо към нещата: Това е все едно за него.
За Фихте важното беше преди всичко действуването; обаче при това той не искаше да бъде обвинен от наблюдението в безсъвестност. Ето защо той основа ваше стойността на съзерцаването. Постоянният стремеж на Фихте беше да се намеси в непосредствения живот. Там, където вярваше, че неговите думи биха искали да се превърнат в дело у други, там той се чувстваше най-доволен. Изхождайки от този стремеж той замисли съчиненията: "Искане от князете на Европа да възвърнат свободата на мисълта, която досега подтискаха.
към текста >>
13.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Не е ли по-добре, ако производството и потреблението като цяло се регулират „
справедл
иво" от една външна инстанция?
Ще добавим и това, че такива общности изградени според залегналите в тази книга принципи могат да възникнат във всеки момент; в себе си те не съдържат никаква утопия. А пречка за тяхното възникване е не друго, а обстоятелството, че съвременният човек „организира" стопанския живот „отвън", като постепенно „организационната" идея се превръща за него в пълна сугестия. Противоположният образ на този вид „организация", стремяща се да насочва производството „отвън", имаме в лицето на онази стопанска организация, която се гради върху принципа на свободното асоцииране. Този принцип свързва един човек с друг; а ритмично и планомерно развитие на цялото възниква чрез разумните основания на индивида. Тук са възможни следните въпроси: каква е ползата от едно асоцииране между безимотни и собственици?
Не е ли по-добре, ако производството и потреблението като цяло се регулират „справедливо" от една външна инстанция?
Обаче точно това регулиране парализира свободния съзидателен труд на човешкия индивид и лишава стопанския живот от всичко онова, което може да възникне единствено в условията на свободния труд. Нека бъде опитана поне веднъж въпреки всички предразсъдъци една асоциация между безимотни и собственици. Ако не се намесят други фактори, освен стопанските, тогава собствениците по необходимост ще трябва да „уравновесят" производителността на безимотните с определено заплащане. Днес тези проблеми се обсъждат не в зависимост от социалния опит, изработен в хода на човешката еволюция, а в зависимост от определени емоционални състояния. А те като подчинени на класови, а не на стопански интереси възникнаха поради усложненото положение на съвременния стопански живот, напълно лишен от адекватни икономически концепции.
към текста >>
14.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
От друга страна обаче се вижда и пълната невъзможност да бъде осъществен преход от това, което хората наричат добро,
справедл
иво и нравствено, към онези процеси на външната действителност, които се разиграват под формата на производство, потребление, стокооборот, надници, кредити, банки, борси и т.н.
За да вникнем в значението на този гротесков възглед, който въпреки всичко може да подействува печално върху социалния организъм, нека отправим поглед към определени мисловни конструкции на съвременната епоха; по своята същност те отговарят на съвсем благотворни душевни импулси и все пак навсякъде, където намират достъп те могат да блокират адекватното социално мислене. Тези мисловни схеми малко или много несъзнавано се отдалечават от това, което дава истинската ударна сила на вътрешните човешки изживявания. Те се стремят към постигането на една концепция за живота, към едно душевно, мисловно, научно обосновано познание за вътрешния живот, към един така да се каже остров всред цялостния човешки живот. Но тези мисловни схеми не са в състояние да хвърлят мост между цялостния човешки живот и ежедневната действителност. Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще бъде награден с един богат „вътрешен живот".
От друга страна обаче се вижда и пълната невъзможност да бъде осъществен преход от това, което хората наричат добро, справедливо и нравствено, към онези процеси на външната действителност, които се разиграват под формата на производство, потребление, стокооборот, надници, кредити, банки, борси и т.н.
Ясно можем да различим как в мисловните навици на хората са вплетени две мирогледни позиции. Едната от тях, така да се каже, иска да тържествува в божественодуховните висини и не желае да прекара някакъв мост между духовните импулси и ежедневните факти. Другата позиция, другото мисловно течение е потопено в ежедневието и практически не разсъждава. Обаче животът е един неделим и цялостен. Той може да напредва само тогава, когато движещите сили от целия етично-религиозен живот нахлуват и проникват в ежедневния прозаичен живот, лишен според мнозина от каквото и да е благородство.
към текста >>
Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и
справедл
ив път на цялото общество.
Защото истинският живот винаги поражда противоречия. И ако човек ръководи мисленето си с оглед на този живот, той трябва да се стреми към такива действия, чиито последици и противоречия съответно ще бъдат неутрализирани чрез друг вид действия. Той в никой случай няма да смята, че едно начинание, което според неговото мислене е „идеално" няма в хода на времето да се развие по безпроблемен начин. В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид. Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно средствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна.
Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество.
Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя. А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди. Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин. Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост. Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства.
към текста >>
Правните институции могат да проявят необходимото разбиране за
справедл
иво разпределяне на благата, единствено в светлината на разглежданата тук концепция за здрав социален организъм.
В случай, че едно лице получи повече доходи от друго, единствената причина ще лежи в по-доброто използване на личните му способности в името на обществото. Социален организъм, който изгражда себе си в светлината на обсъжданата тук концепция, ще може да регулира съответните данъци, необходими за правовия живот. Това ще се постигне чрез споразумение между ръководителите от двете сфери: Юридическата и стопанската. А всичко, необходимо за духовната сфера, ще се прибави към нея от страна на отделните личности, защото те участвуват в социалния организъм и доколкото свободно вникват в необходимостта от независим духовен живот сами ще определят размера на своето финансово подпомагане. Тази духовна организация черпи своите здрави сили от свободната конкуренция на личната инициатива, проявена от онези личности, който мигат да разгърнат една или друга духовна дейност.
Правните институции могат да проявят необходимото разбиране за справедливо разпределяне на благата, единствено в светлината на разглежданата тук концепция за здрав социален организъм.
Стопански организъм, който ангажира човешкият труд без да се съобразява с тесните потребности на отделните производствени отрасли, а остава в предвидените от закона рамки, определя стойността на благата според приноса на хората към самия него. Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие. Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения. Децата имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв. Надбавката ще идва в резултат на определени инициативи след споразумението между трите социални организации.
към текста >>
15.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Ако един народ има по-голяма способност да разширява своето културно и духовно влияние, на това разширение ще се гледа като на нещо
справедл
иво; и ако се проявява под форми, инспирирани от духовните структури на обществото, то ще протича спокойно и миролюбиво.
Независимият от държавата и изграден върху своите собствени принципи духовен живот, ще създаде такива отношения, които са невъзможни, в случаи, че духовните постижения се оценяват не от ръководството на духовните институции, а от самата правова държава. При този род отношения не съществува никаква разлика между постиженията на официалната наука (в международен план) и постиженията в другите духовни области. Една духовна област ползува езика на даден народ и се докосва до всичко, което е в непосредствена връзка с езика. Към тази област принадлежи и самото народностно съзнание. Хората от една езикова общност няма да влязат в изкуствени конфликти с представители на друга езикова общност, ако за признаването на своята автентична култура те търсят подкрепа от държавата или икономиката.
Ако един народ има по-голяма способност да разширява своето културно и духовно влияние, на това разширение ще се гледа като на нещо справедливо; и ако се проявява под форми, инспирирани от духовните структури на обществото, то ще протича спокойно и миролюбиво.
Днес троичното разделяне на социалния организъм среща най-остра съпротива от страна на онези общности, които са обединени от един общ език и една обща култура. Тази съпротива ще трябва да се преодолее в името на огромната цел, която новото време поставя все по-ясно пред човечеството. Човечеството ще разбере, че всяка негова част може да напредва към едно наистина достойно съществуване, само ако тя се свързва пълно кръвно с всички други части. Естествено, етническите и расови зависимости наред с останалите инстинктивни връзки са в основата на исторически възникналите правови и икономически човешки общности. Обаче силите, благодарение на което народите израстват в своята еволюция, трябва да се развиват свободно и да си взаимодействуват без ограничаващите влияния на държавните и икономическите структури.
към текста >>
16.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Кръговете, загрижени за
справедл
ивото разпределение на благата, ще се стремят да приложат троичната система в техните собствени държави, след като са се уверили колко целесъобразно работи за другите.
Троичният социален ред говори за конкретни начини, чрез които съществуващият ред трябва да се промени, ако искаме непоносимото да изчезне. Той се основава на градивното, за разлика от другите идеи, които ги бива в критикуването и унищожаването, но не предлагат нищо конструктивно. Това става особено ясно за всеки с отворено съзнание, който от личен опит е разбрал колко деструктивна може да е външната търговска политика на една страна, изградена само върху национални принципи. Освен упадъчни тенденции на местна почва, последват и такива в международните отношения. Няма никакво съмнение, че икономическите условия на всяка отделна държава, приложила троичния социален ред, ще послужат като модел и за чужди държави.
Кръговете, загрижени за справедливото разпределение на благата, ще се стремят да приложат троичната система в техните собствени държави, след като са се уверили колко целесъобразно работи за другите.
След като идеята за тричленната държава пусне корени, ще се приближим и към осъществяване на целта, към която се стреми съвременният икономически живот поради присъщите си тенденции. И макар в много части на света все още да са силни националните интереси, които се противопоставят на тези тенденции, хората във всяка област на икономическия живот, които имат разбиране за троичния социален ред, не трябва да се възпират от неговото въвеждане. От казаното по-рано се разбра, че затрудненията в международната икономическа търговия няма да са следствие от троичния социален ред. [1] Бел. пр.: Превеждам термина „Първа световна война“, както е в английския текст, с който работя.
към текста >>
17.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Целта на този социален импулс е хората, занимаващи се със стопанска дейност, да обръщат внимание на
справедл
ивите нужди на своите събратя.
Превод: Иван Стаменов Ако се съди по безплодните дискусии, провеждани в много кръгове на съветническите и изпълнителните политически среди, става все по-ясно, че липсва разбиране за изискванията, които историческото развитие на човечеството създава за настоящата епоха и близкото бъдеще. Това, че демокрацията и една по-социална форма на живот представляват два импулса, борещи се да се проявят в съвременната човешка природа, е едно прозрение, което съвършено убягва на повечето от участниците в такива дискусии. И двата импулса ще продължат да причиняват смут и разруха в обществения живот, докато се осигурят институции, в които те ще могат да се развиват. Но социалният импулс, който трябва да живее в икономическите процеси, няма да може, поради естеството на своята същност, да се прояви демократично.
Целта на този социален импулс е хората, занимаващи се със стопанска дейност, да обръщат внимание на справедливите нужди на своите събратя.
Управлението, което този импулс изисква, е такова, което регулира икономическия процес на базата на това, което занимаващите се с него индивиди реално правят един за друг. Това, което работят обаче, трябва да се основава на договорно споразумение, възникващо от стопанското положение на отделните страни. За да имат социален ефект тези договорни споразумения, са необходими две неща. Първо, тези споразумения трябва да възникват като свободна инициатива на всяка от страните — инициатива, която се основава на свободна воля. Второ, тези индивиди трябва да живеят в стопанско тяло, което позволява на даден човек чрез такова споразумение да прокарва по най-добрия начин услугите на другите към обществото.
към текста >>
18.
Статия 10: Печалбата и духът на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Само когато хората осъзнаят, че идеята зад троичния социален ред е развита в опит да се създадат солидни основи за реалистично и практично ръководство на всяка от различните сфери на живота, те ще започнат да оценяват
справедл
иво тази идея и да придобиват правилно отношение за нейната практическа ценност.
Човек обърква себе си и околните, ако говори против печалбата заради егоистичната ѝ природа. Действителният живот изисква от хората да предлагат аргументи, които са адекватни спрямо конкретната ситуация в дадена сфера. Аргументите, които се извличат от други сфери на живота, може да са съвършени сами по себе си, но няма да насочат мисленето на хората към реалните факти. В икономическия живот е необходимо печалбите, които сега са индикатори, да се заменят от групи хора, на които е възложено да установят рационална комуникация между производството и потреблението, което ще премахне случайностите от пазара. Промяната от печалбите-индикатори към рационална координация между производството и потреблението, стига да се разбира правилно, ще доведе до елиминирането на мотивите, които досега замъгляваха мисленето по този въпрос, като се отнасят към правната сфера и културната.
Само когато хората осъзнаят, че идеята зад троичния социален ред е развита в опит да се създадат солидни основи за реалистично и практично ръководство на всяка от различните сфери на живота, те ще започнат да оценяват справедливо тази идея и да придобиват правилно отношение за нейната практическа ценност.
Докато се очаква от мотиви, които са на мястото си в правната сфера и духовно-културната, да се осъществят в икономическата област без нейната администрация (която може да е практична само когато се управлява от решения и сделки, свързани единствено с бизнеса) — дотогава социалният живот ще остане болен. Днешните политически партии продължават да са твърде отдалечени от това, което показахме, че се изисква от духа на епохата. Ето защо е неизбежно, че идеята за троичния социален ред се посреща с много предразсъдъци, израстващи от преобладаващите мнения в тези партии. Но е време да сложим край на вярата, че може да се постигне положителна промяна на днешните нездрави социални условия чрез по-нататъшната работа на едни или други партийни интереси. Първото, за което може да се помисли, е промяна на самите партийни мнения.
към текста >>
19.
Статия 12: Право и икономика
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
На тях обаче ще им се наложи да разберат, че когато икономическият живот няма противодействие, той създава условия, при които в обществото се усеща липсата на право и
справедл
ивост.
Истината обаче е точно в обратното. Противниците на троичния социален ред казват: „Трябва да имаме предвид трудностите, които възникват при всеки опит да се осигури законова база, съобразена със съвременните условия в производството. Човек трябва да има предвид препятствията, на които се натъкват всички, правещи такива опити.“ Поддръжниците на троичния ред могат да отговорят: Самите тези трудности са свидетелството, че хората вървят по грешен път. Те са упорити в мъките си да изградят социална форма, в която определени нужди на съвремието ще се задоволят от съчетанието на икономическата и юридическата система.
На тях обаче ще им се наложи да разберат, че когато икономическият живот няма противодействие, той създава условия, при които в обществото се усеща липсата на право и справедливост.
На това трябва да се противодейства извън икономиката. В полза на икономиката е, ако индивиди или групи, които са квалифицирани в даден аспект на производството, са в състояние да натрупат капитал за техния бизнес. Днес най-добрите услуги могат да се предложат на обществото само от квалифицирани лица чрез контрола на големи суми капитал. Но естеството на икономиката е категорично, че такива услуги могат да са следствие само от ефективното производство на стоки, от които обществото се нуждае. В ръцете на хората, които произвеждат такива стоки, попада определено количество стопанска власт.
към текста >>
Сам по себе си икономическият живот може да развие усещането за икономическа власт, но, успоредно с това, не носи усещане за социална
справедл
ивост.
Последният няма да получи тези средства за производство заради някаква негова икономическа сила, а само защото той е най-способният за тази работа. Но това може да се осъществи на практика, ако се извърши такъв трансфер според принципи, нямащи нищо общо със средствата на икономическата власт; тези принципи стават възможни само когато самите хора с техните интереси са ангажирани в сфери на живота, различни от икономическата. Ако хората се сдружават на правова основа, която поражда интереси, различни от икономическите, тогава тези други интереси ще могат да се реализират. Ако човек е погълнат само от икономическия интерес, тези други интереси не се развиват. Ако човек, който разполага със средствата за производство, има усет за това, кой е най-добрият и най-продуктивният човек за дадена икономическа позиция, този негов усет не е придобит заедно със самата негова икономическа власт, а е бил развит в една сфера, работеща извън икономическата.
Сам по себе си икономическият живот може да развие усещането за икономическа власт, но, успоредно с това, не носи усещане за социална справедливост.
Затова всички опити само с икономически мисли да се напише рецепта за социална справедливост са обречени на провал. Тези наблюдения са основани на действителните реалности в живота. Такива неща се имат предвид в идеята за троичния социален ред. Тя се насочва от практическите опити на онези, които са се мъчили да изградят правни структури за съвременните икономически форми; но точно резултатите от тези опити правят излишно поредното повторение на действия, с които мнозина вече са се провалили. Целта не е да се пишат социални закони в една област на живота, където те не могат да се приложат, а да се създадат условия за самия живот, от който могат да възникнат такива закони.
към текста >>
Затова всички опити само с икономически мисли да се напише рецепта за социална
справедл
ивост са обречени на провал.
Но това може да се осъществи на практика, ако се извърши такъв трансфер според принципи, нямащи нищо общо със средствата на икономическата власт; тези принципи стават възможни само когато самите хора с техните интереси са ангажирани в сфери на живота, различни от икономическата. Ако хората се сдружават на правова основа, която поражда интереси, различни от икономическите, тогава тези други интереси ще могат да се реализират. Ако човек е погълнат само от икономическия интерес, тези други интереси не се развиват. Ако човек, който разполага със средствата за производство, има усет за това, кой е най-добрият и най-продуктивният човек за дадена икономическа позиция, този негов усет не е придобит заедно със самата негова икономическа власт, а е бил развит в една сфера, работеща извън икономическата. Сам по себе си икономическият живот може да развие усещането за икономическа власт, но, успоредно с това, не носи усещане за социална справедливост.
Затова всички опити само с икономически мисли да се напише рецепта за социална справедливост са обречени на провал.
Тези наблюдения са основани на действителните реалности в живота. Такива неща се имат предвид в идеята за троичния социален ред. Тя се насочва от практическите опити на онези, които са се мъчили да изградят правни структури за съвременните икономически форми; но точно резултатите от тези опити правят излишно поредното повторение на действия, с които мнозина вече са се провалили. Целта не е да се пишат социални закони в една област на живота, където те не могат да се приложат, а да се създадат условия за самия живот, от който могат да възникнат такива закони. В наши дни този живот е погълнат от икономиката; първата стъпка в правилната посока е да се възстанови неговата независимост.
към текста >>
20.
Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Във всяка икономическа система това, дали услугите на даден човек ще имат съответните реципрочни услуги, необходими за нормална житейска ситуация, ще зависи от това, дали хората в тази икономическа система са духовно настроени в умовете си и дали тяхното чувство за ред и
справедл
ивост ще ги води към регулация на взаимоотношенията им.
Те вярват, че тази възможност ще се осъществи, щом в социалния ред се извършат промените, които са намислили. За всеки, който гледа по-задълбочено в човешките отношения, е ясно, че главната причина за днешното социално зло е в този начин на мислене, който е станал преобладаващ. В очите на много хора икономическата система изглежда твърде отдалечена от представите им за културна и правова сфера, затова не могат да разберат как тези сфери могат да заемат адекватно място в човешкото битие. Икономическите условия на хората са следствие от отношенията, които градят помежду си чрез духовните си таланти и чрез преобладаващото правно устройство помежду им. Всеки, който разбира това, не може да си представи, че би могъл да намери каквато и да било икономическа система, която сама по себе си да осигури условия за живот на хората, които да са подходящи за тях.
Във всяка икономическа система това, дали услугите на даден човек ще имат съответните реципрочни услуги, необходими за нормална житейска ситуация, ще зависи от това, дали хората в тази икономическа система са духовно настроени в умовете си и дали тяхното чувство за ред и справедливост ще ги води към регулация на взаимоотношенията им.
През последните три или четири столетия цивилизованата част от човечеството дължи еволюцията си на импулси, които правят извънредно трудно добиването на представа за истинската съществуваща връзка между икономиката и културата. Оплели сме се в сложна мрежа от взаимовръзки. Технологичните постижения в индустрията са сложили такъв отпечатък, че вече трудно се правят паралели с културните и правните концепции, които сме развивали досега в историята. Хората свикнаха да наблюдават културния прогрес от последните години с неподправено възхищение, но им убягва следното: културният прогрес беше постигнат основно в областите, които са директно свързани с индустрията. Науката несъмнено има огромни и безспорни постижения, но тези постижения са най-големи в сферите, където са направени с оглед на икономиката и според изискванията на индустриалния живот.
към текста >>
21.
Статия 17: Основата за троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
В областта на икономиката троичната идея работи с природните и социалните реалности на съвременния живот; работи с чувството за право и
справедл
ивост, което се разви през последните няколко столетия; работи с един културен живот, който осигурява мъже и жени за социалния организъм, разбиращи неговите органични закони и подготвени да са от полза на обществото.
“ Точно това е позицията и на троичния социален ред. Троичната идея започва с осъзнаването, че нито необмислените действия, нито непрактичните идеи са способни някога да доведат до жизнеспособен социален организъм. Ето защо и не пропагандира някоя стара политическа програма. Има вече достатъчно, които да учат хората, че тези програми може и да са „отлични“, „създадени от експерти“ или „вдъхновяващи“ нещо абстрактно, но реалността ги отхвърля.
В областта на икономиката троичната идея работи с природните и социалните реалности на съвременния живот; работи с чувството за право и справедливост, което се разви през последните няколко столетия; работи с един културен живот, който осигурява мъже и жени за социалния организъм, разбиращи неговите органични закони и подготвени да са от полза на обществото.
В рамките на троичния ред на социалния организъм човешките същества ще открият, че е възможно да работят заедно по такъв начин, че от това сътрудничество ще могат да създават онова, което не може да се постигне от която и да било програмна теория. Всеки, който не желае да види основната разлика между троичната идея и обичайните програми, ще отказва да бъде убеден, че тази идея може да е плодотворна. Идеята е в съзвучие с реалността; тя не се опитва да издевателства над живота с някаква политическа програма, а се стреми да създаде условия за живота, от който извират социални импулси и свободно се развиват. Въпросите на настоящето и близкото бъдеще не са такива, които могат да се решат само с интелект; те трябва да се решат в един жизнен процес, а този жизнен процес по-напред трябва да се създаде. Той ще добие истинската си форма, когато структурата на социалния организъм е такава, че трите жизнени сили в основата на човешкото битие се разгърнат в пълна форма — от едва съзнаван инстинкт към напълно съзнателна мисъл.
към текста >>
22.
Статия 18: Истинското просвещение като основа за социално мислене
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Също така е ясна нуждата от независим правов живот, защото знаем, че усещането ни за правилно и
справедл
иво произлиза от области на човешката душа, които трябва да останат независими от духовно-културната сфера и икономическата.
Човек може цяла вечност да доказва, че „животът“ не е просто физико-химични процеси, но това по никакъв начин няма да сломи материализма. Той ще се бори ефективно с материализма само когато събере куража да каже — „в нашите представи за света трябва да присъства и духът“, но също така постави този дух центъра на съзнанието си. Идеята за троичният социален организъм е за хората с такъв кураж. Кураж от такъв тип не капитулира през обстоятелствата в живота, а опитва да проникне в същината му. Той включва нуждата от развиването на свободен, независим духовно-културен живот, защото сме наясно, че окованият културно-духовен в най-добрия случай може да ни говори за духа, но не може да живее в духа.
Също така е ясна нуждата от независим правов живот, защото знаем, че усещането ни за правилно и справедливо произлиза от области на човешката душа, които трябва да останат независими от духовно-културната сфера и икономическата.
Човек възприема тази идея само ако признава съществуването на човешката душа. Мирогледите, произлизащи от теорията на неопознаваемото (тя е в основата на повечето днешни мисли), винаги ще клонят към заблуждението, че може да се създаде адекватна организация на социалният живот само въз основа на материалните факти на икономическия живот. Този кураж няма да отстъпи пред схващането, че хората не са достатъчно зрели за такава радикална промяна в мислите и чувствата. Тази „незрялост“ ще продължи да съществува, докато науката проповядва, че признаването на духа е неоснователно твърдение. Липсата на зрялост не е причината за сегашния безпорядък.
към текста >>
23.
04. 5. Принципи 38-61
GA_26 Мистерията на Михаил
54. За един период, който обхваща около една трета от изминалия земен живот, душата изпитва в духовни изживявания въздействието, което изминалият земен живот трябва да има в смисъла на един морално
справедл
ив миров ред.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРОНЦИПИ ИЗДАВАНИ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 53. Разгръщането на човешкия живот между смъртта и едно ново раждане става на редуващи се степени. През време на няколко малко дни след минаването през вратата на смъртта човек вижда в образи своя из минал земен живот. Този обзор показва едновременно отделянето на носителя на този живот от душевно-духовното същество на човека.
54. За един период, който обхваща около една трета от изминалия земен живот, душата изпитва в духовни изживявания въздействието, което изминалият земен живот трябва да има в смисъла на един морално справедлив миров ред.
През време на това изживява не се ражда намерението, следващият земен живот да бъде изграден за изправянето на грешките от миналия по такъв начин, както отговаря на това изживяване. 55. Следва един дълготраен, чисто духовен период на съществуване, през време на който човешката душа заедно с други, свързани кармически с нея човешки души, и със Съществата от висшите йерархии изгражда идващия земен живот в смисъла на Кармата. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 56. Периодът на съществуване между смъртта и едно ново раждане, през време на който се образува Карма та на човека, може да бъде описан само въз основа на резултатите от духовното изследване. Но трябва да държим винаги в съзнанието си, че това описание е разбираемо за разума.
към текста >>
24.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Тук, в дясната страна на камарата, от средата на полските скамейки, говореше Ото Хауснер, който четеше конспекта на своя изпълнен с остроумие доклад, като често с известно удовлетворение изстрелваше във всички посоки на парламента остри, попадащи точно в целта, но и фактологически
справедл
иви стрели.
Малко приведената му напред глава правеше казаното от него да изглежда като изливане на зрели възгле- ди. Тук ораторстваше с характерната си острота младочехът Грегр. При него човек имаше усещането, че вижда пред себе си полудемагог. Тук стоеше Ригер от старочехите, който олицетворяваше най-дълбокия характерен смисъл на чешката идея, развивала се от отдавнашни времена и превърнала се в самосъзнание през втората половина на деветнадесети век. Той беше рядко затворен в себе си човек с могъщ ум и непоколебима воля.
Тук, в дясната страна на камарата, от средата на полските скамейки, говореше Ото Хауснер, който четеше конспекта на своя изпълнен с остроумие доклад, като често с известно удовлетворение изстрелваше във всички посоки на парламента остри, попадащи точно в целта, но и фактологически справедливи стрели.
Зад монокъла примигваше едно истински самодоволно, но и разумно око, а другото изглеждаше така, сякаш непрекъснато казва на примижалото едно доволно „да“. Той беше оратор, който още тогава понякога изричаше пророчески думи за бъдещето на Австрия. Днес би трябвало да прочетем казаното от него още по това време. Можем само да се учудваме колко остър е бил погледът му. Тогава мнозина се смееха над много неща, които след няколко десетилетия се превърнаха в горчива действителност.
към текста >>
25.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Трябва
справедл
иво да мислим и разбираме, че даже и най-великите духове, когато им се покаже под микроскопа, как тялото на растенията е една тъкан от малки клетки, бяха омагьосани от тази гледка и не можеха никак да си представят, как някой можеше още да дойде до идеята да говори за "душа на растенията", след като на изследващия човешки дух материалното се беше показало по такъв величествен начин.
Това трябваше да изпита и духовитият Густав Теодор Фехнер, който към средата на 19-тото столетие действително се опита да приеме в своите мисли нещо такова като "душа на растенията", въпреки че трябва да кажем, неговите твърде фантастични обяснения върху природата на растенията бяха може би преждевременни. Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, например в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие. Но той не можеше да си представи растенията изградени само от клетки и когато разглеждаше формите на отделните растения, беше заставен да приеме, че сетивно-действителното е израз на нещо душевно стоящо зад него. Но трябва да кажем: В сравнение с това, което днес Духовната наука има да каже върху живота на духа в растителното царство, това, което се намира в обясненията на Фехнер изглежда нещо фантастично, обаче неговите мисли бяха едно настъпление. Въпреки това Фехнер трябваше да изпита, каква съпротива може да дойде именно чрез онова мислене, в което човешкият дух навлезе чрез откритията на 19-тото столетие.
Трябва справедливо да мислим и разбираме, че даже и най-великите духове, когато им се покаже под микроскопа, как тялото на растенията е една тъкан от малки клетки, бяха омагьосани от тази гледка и не можеха никак да си представят, как някой можеше още да дойде до идеята да говори за "душа на растенията", след като на изследващия човешки дух материалното се беше показало по такъв величествен начин.
Ето защо трябва справедливо да разберем, че именно изследователят на растителната клетка стана и най-големият и остър противник на това, което Фехнер искаше да каже върху душата на растенията. И в известно отношение очарователно е да видиш финия и проницателен Фехнер в борба с Шлайден, който чрез своето откритие създаде епоха за Ботаниката, но който отхвърля по един грубо материалистичен начин това, което Фехнер искаше да каже върху растенията изхождайки от своите дълбоки наблюдения. В една такава борба между Фехнер и Шлайден в 19-тия век се разиграва всъщност нещо, което всяка душа, която преминава през науката на нашата епоха, трябва да почувствува, когато си пробива път нагоре през съмненията и загадките, които все пак трябва дойдат, именно когато се задълбочи в научните постижения. Такава душа ще се съмнява твърде много, дали в тази област може да мине победоносно нагоре измъквайки се от представите, които понякога са твърде убедителни. Който не познава тази убедителност на материалистичните природонаучни представи на 19-тото столетие, на него може да му изглежда понякога тривиално, може би и дребнаво това, което се казва от страна на светогледа, който иска да стои твърдо на здравата почва на естествената наука.
към текста >>
Ето защо трябва
справедл
иво да разберем, че именно изследователят на растителната клетка стана и най-големият и остър противник на това, което Фехнер искаше да каже върху душата на растенията.
Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, например в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие. Но той не можеше да си представи растенията изградени само от клетки и когато разглеждаше формите на отделните растения, беше заставен да приеме, че сетивно-действителното е израз на нещо душевно стоящо зад него. Но трябва да кажем: В сравнение с това, което днес Духовната наука има да каже върху живота на духа в растителното царство, това, което се намира в обясненията на Фехнер изглежда нещо фантастично, обаче неговите мисли бяха едно настъпление. Въпреки това Фехнер трябваше да изпита, каква съпротива може да дойде именно чрез онова мислене, в което човешкият дух навлезе чрез откритията на 19-тото столетие. Трябва справедливо да мислим и разбираме, че даже и най-великите духове, когато им се покаже под микроскопа, как тялото на растенията е една тъкан от малки клетки, бяха омагьосани от тази гледка и не можеха никак да си представят, как някой можеше още да дойде до идеята да говори за "душа на растенията", след като на изследващия човешки дух материалното се беше показало по такъв величествен начин.
Ето защо трябва справедливо да разберем, че именно изследователят на растителната клетка стана и най-големият и остър противник на това, което Фехнер искаше да каже върху душата на растенията.
И в известно отношение очарователно е да видиш финия и проницателен Фехнер в борба с Шлайден, който чрез своето откритие създаде епоха за Ботаниката, но който отхвърля по един грубо материалистичен начин това, което Фехнер искаше да каже върху растенията изхождайки от своите дълбоки наблюдения. В една такава борба между Фехнер и Шлайден в 19-тия век се разиграва всъщност нещо, което всяка душа, която преминава през науката на нашата епоха, трябва да почувствува, когато си пробива път нагоре през съмненията и загадките, които все пак трябва дойдат, именно когато се задълбочи в научните постижения. Такава душа ще се съмнява твърде много, дали в тази област може да мине победоносно нагоре измъквайки се от представите, които понякога са твърде убедителни. Който не познава тази убедителност на материалистичните природонаучни представи на 19-тото столетие, на него може да му изглежда понякога тривиално, може би и дребнаво това, което се казва от страна на светогледа, който иска да стои твърдо на здравата почва на естествената наука. Обаче който пристъпва към въпроса с едно здраво чувство за истината и с една сериозна нужда, и същевременно въоръжен с понятията на Ботаниката от 19-тия век, за да разреши загадките на живота, той може да се натъкне на известна трагичност на душата.
към текста >>
26.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима
справедл
ивост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител.
Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация. За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло. Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията. Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка. Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа.
Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител.
В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания. Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос. Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус. Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос - свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му. Друго възражение е онова, което може да бъде направено от гледна точка на източната философия.
към текста >>
27.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима
справедл
ивост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител.
Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация. За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло. Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията. Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка. Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа.
Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител.
В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания. Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос. Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус. Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му. Друго възражение е онова, което може да бъде направено от гледна точка на източната философия.
към текста >>
28.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Употребяваното в Гнозиса и в манихейството наименование XQICTOC, Христос означава: добрия; според Маркион (второто столетие) най-висшия добър Бог за разлика от Демиурга – само
справедл
ивия Бог-творец.
77) Р. Щайнер, «Стихове и медитации», Издателско ателие Аб, 2013, Преводач: Христо Маринов. 78) В гръцката митология пратеничката на боговете. В други записки стои: едно изображение на свещената Изис. 79) На гръцки означава XQICTOC, Христос, Помазания, според термина иврит Месия.
Употребяваното в Гнозиса и в манихейството наименование XQICTOC, Христос означава: добрия; според Маркион (второто столетие) най-висшия добър Бог за разлика от Демиурга – само справедливия Бог-творец.
За разлика от предходните две издания, в третото издание от 1968 г. на специалната брошура «Знаци и символи на Коледния празник» е употребена формата «Chrestos», като Рудолф Щайнер я използва в лекцията от 14-ти декември 1905, включена в «Световната загадка и антропософията», Събр. съч. 54, стр. 243, Но връзката е друга и преразглеждането на текстовите документи показа, че в записките не стои думата «Chrestos». 80) Йоан: 3,30.
към текста >>
29.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
А какво следва да направи Бог, когато се изправят една срещу друга две армии и всяка от тях се моли за победа, и всеки смята собствената победа за най-
справедл
ивата?
Когато някой измолва или изпросва изпълнението на личните си желания, естествено много скоро се стига дотам съвсем да изпусне от вниманието си универсалността и обхватността в изпълняване на търсеното чрез молитвата. Той предполага, че Бог ще задоволи именно неговите желания. Един селянин, който е засял определено дърво, може би се нуждае от дъжд, друг до него иска слънчево време. Единият моли евентуално за дъжд, другият за слънчево време. Какво да прави божественият ред?
А какво следва да направи Бог, когато се изправят една срещу друга две армии и всяка от тях се моли за победа, и всеки смята собствената победа за най-справедливата?
Тук веднага се вижда колко малко такава, изхождаща от личните желания молитва съдържа като универсалност и общочовечност и как дори някой бог да задоволи молбата, ще е предпочетена само едната партия от молещите се. Когато човек се моли по такъв начин, изпуска от вниманието си молитвата, чрез която Христос Исус е дал основното душевно настроение, което следва да цари във всяка молитва, а именно онази молитва, в която се казва: «Господи, нека тази чаша да ме отмине, но да бъде не моята, а Твоята воля.» Това е основното християнско настроение на молитвата. Каквото и да се изпросва и измолва, това основно настроение трябва да трепти в душата на молителя като светъл обертон, ако той иска да се моли по християнски. Тогава молитвата ще стане средство за човека да се издигне нагоре във висшите духовни области, за да може да почувства Бог в себе си. Но тогава тази молитва ще допринесе да се изключат всяко егоистично желание и волев импулс в смисъла на думите: «Да бъде не моята, а Твоята воля.»86 От нея ще последва сливане, потъване в божествения свят.
към текста >>
30.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Първоначално той е добър, но постепенно става не
справедл
ив.
Той взима от нечестния Мамон нещо, което преди е спечелил за господаря си. Ако схванем притчата така, можем да сравним богатия човек с божествения миров ръководител, а управителя с този, който по поръка на божествения миров водач е поставен над стария свят, където законът регулира отношенията. Тогава можем да схванем така, че е трябвало да се даде сметка как е водено управлението. При управителя се констатира, че е станал нечестен. Същото се констатира въз основа на закона.
Първоначално той е добър, но постепенно става несправедлив.
Той е създал класови различия и права, които не могат повече да се запазят. Затова този, който казва, че няма да се промени нито точица, нито ченгелче от стария закон, изисква сметка от управителите на закона, от фарисеите и учените. Притчата важи за фарисеите; те са били нечестните управители на закона. Те са били онези, които не е бивало да си въобразяват, че ако не намерят подслон при предполагаемия бог, ще бъдат приети в домовете на хората, подлежали на закона. Сега можем да разберем защо притчата не бива да приема богатия човек за нечестен.
към текста >>
Управителят е вярвал, че служи на господаря, и е бил не
справедл
ив към другите.
Притчата важи за фарисеите; те са били нечестните управители на закона. Те са били онези, които не е бивало да си въобразяват, че ако не намерят подслон при предполагаемия бог, ще бъдат приети в домовете на хората, подлежали на закона. Сега можем да разберем защо притчата не бива да приема богатия човек за нечестен. Именно затова той хвали управителя, защото е свалил цените. Ако един богат човек сам иска да мами, не би хвалил онзи, който сваля високите цени.
Управителят е вярвал, че служи на господаря, и е бил несправедлив към другите.
Така са вярвали онези, които са пазели законите, те са служили на своя господар и са станали несправедливи към останалите хора. Това се променя в момента, когато идва Христос. Тук също виждаме, че е необходимо хора, които са разполагали със законите, да поправят нещо от това, което погрешно са правили, Законът е станал несправедлив. Сега, когато се поощрява любовта към всички хора, тези, които в известна степен искат да завладеят домовете на хората – това е сравнение за душите, – трябва на мястото на вече несправедливия закон да поставят справедливия. Те трябва да отпишат нещо от това, което е станало несправедливо.
към текста >>
Така са вярвали онези, които са пазели законите, те са служили на своя господар и са станали не
справедл
иви към останалите хора.
Те са били онези, които не е бивало да си въобразяват, че ако не намерят подслон при предполагаемия бог, ще бъдат приети в домовете на хората, подлежали на закона. Сега можем да разберем защо притчата не бива да приема богатия човек за нечестен. Именно затова той хвали управителя, защото е свалил цените. Ако един богат човек сам иска да мами, не би хвалил онзи, който сваля високите цени. Управителят е вярвал, че служи на господаря, и е бил несправедлив към другите.
Така са вярвали онези, които са пазели законите, те са служили на своя господар и са станали несправедливи към останалите хора.
Това се променя в момента, когато идва Христос. Тук също виждаме, че е необходимо хора, които са разполагали със законите, да поправят нещо от това, което погрешно са правили, Законът е станал несправедлив. Сега, когато се поощрява любовта към всички хора, тези, които в известна степен искат да завладеят домовете на хората – това е сравнение за душите, – трябва на мястото на вече несправедливия закон да поставят справедливия. Те трябва да отпишат нещо от това, което е станало несправедливо. Затова евангелието разделя древните учени и фарисеи на такива, които строго ортодоксално се наричат «деца на Бога», с тях Христос Исус не желае да има нищо общо.
към текста >>
Тук също виждаме, че е необходимо хора, които са разполагали със законите, да поправят нещо от това, което погрешно са правили, Законът е станал не
справедл
ив.
Именно затова той хвали управителя, защото е свалил цените. Ако един богат човек сам иска да мами, не би хвалил онзи, който сваля високите цени. Управителят е вярвал, че служи на господаря, и е бил несправедлив към другите. Така са вярвали онези, които са пазели законите, те са служили на своя господар и са станали несправедливи към останалите хора. Това се променя в момента, когато идва Христос.
Тук също виждаме, че е необходимо хора, които са разполагали със законите, да поправят нещо от това, което погрешно са правили, Законът е станал несправедлив.
Сега, когато се поощрява любовта към всички хора, тези, които в известна степен искат да завладеят домовете на хората – това е сравнение за душите, – трябва на мястото на вече несправедливия закон да поставят справедливия. Те трябва да отпишат нещо от това, което е станало несправедливо. Затова евангелието разделя древните учени и фарисеи на такива, които строго ортодоксално се наричат «деца на Бога», с тях Христос Исус не желае да има нищо общо. За тях Той казва да стоят далеч от него. Те казват: Ние служим на Бога, който ни е дал законите.
към текста >>
Сега, когато се поощрява любовта към всички хора, тези, които в известна степен искат да завладеят домовете на хората – това е сравнение за душите, – трябва на мястото на вече не
справедл
ивия закон да поставят
справедл
ивия.
Ако един богат човек сам иска да мами, не би хвалил онзи, който сваля високите цени. Управителят е вярвал, че служи на господаря, и е бил несправедлив към другите. Така са вярвали онези, които са пазели законите, те са служили на своя господар и са станали несправедливи към останалите хора. Това се променя в момента, когато идва Христос. Тук също виждаме, че е необходимо хора, които са разполагали със законите, да поправят нещо от това, което погрешно са правили, Законът е станал несправедлив.
Сега, когато се поощрява любовта към всички хора, тези, които в известна степен искат да завладеят домовете на хората – това е сравнение за душите, – трябва на мястото на вече несправедливия закон да поставят справедливия.
Те трябва да отпишат нещо от това, което е станало несправедливо. Затова евангелието разделя древните учени и фарисеи на такива, които строго ортодоксално се наричат «деца на Бога», с тях Христос Исус не желае да има нищо общо. За тях Той казва да стоят далеч от него. Те казват: Ние служим на Бога, който ни е дал законите. Понеже така строго се придържат към закона, затова са деца на светлината.
към текста >>
Те трябва да отпишат нещо от това, което е станало не
справедл
иво.
Управителят е вярвал, че служи на господаря, и е бил несправедлив към другите. Така са вярвали онези, които са пазели законите, те са служили на своя господар и са станали несправедливи към останалите хора. Това се променя в момента, когато идва Христос. Тук също виждаме, че е необходимо хора, които са разполагали със законите, да поправят нещо от това, което погрешно са правили, Законът е станал несправедлив. Сега, когато се поощрява любовта към всички хора, тези, които в известна степен искат да завладеят домовете на хората – това е сравнение за душите, – трябва на мястото на вече несправедливия закон да поставят справедливия.
Те трябва да отпишат нещо от това, което е станало несправедливо.
Затова евангелието разделя древните учени и фарисеи на такива, които строго ортодоксално се наричат «деца на Бога», с тях Христос Исус не желае да има нищо общо. За тях Той казва да стоят далеч от него. Те казват: Ние служим на Бога, който ни е дал законите. Понеже така строго се придържат към закона, затова са деца на светлината. Това е техническият израз за служителите на Бога, които по-късно се сравняват с нечестния управител.
към текста >>
Те не са се придържали към строгите параграфи на закона, понеже не може повече да се управлява не
справедл
иво.
За тях Той казва да стоят далеч от него. Те казват: Ние служим на Бога, който ни е дал законите. Понеже така строго се придържат към закона, затова са деца на светлината. Това е техническият израз за служителите на Бога, които по-късно се сравняват с нечестния управител. Другите, които живеят с хората, с човешките наклонности, са деца на света.
Те не са се придържали към строгите параграфи на закона, понеже не може повече да се управлява несправедливо.
Те, които преди са били несправедливи, но защото е трябвало да следват живота, сега са принудени да се променят. Затова децата на света са по-умни от децата на светлината. Тази притча сочи към управлението на света. Каквото преди е било добро, при определени обстоятелства става мъчение и на негово място трябва да пристъпи нещо друго. Как стоят нещата сега със закона и с честността на тези, които го управляват.
към текста >>
Те, които преди са били не
справедл
иви, но защото е трябвало да следват живота, сега са принудени да се променят.
Те казват: Ние служим на Бога, който ни е дал законите. Понеже така строго се придържат към закона, затова са деца на светлината. Това е техническият израз за служителите на Бога, които по-късно се сравняват с нечестния управител. Другите, които живеят с хората, с човешките наклонности, са деца на света. Те не са се придържали към строгите параграфи на закона, понеже не може повече да се управлява несправедливо.
Те, които преди са били несправедливи, но защото е трябвало да следват живота, сега са принудени да се променят.
Затова децата на света са по-умни от децата на светлината. Тази притча сочи към управлението на света. Каквото преди е било добро, при определени обстоятелства става мъчение и на негово място трябва да пристъпи нещо друго. Как стоят нещата сега със закона и с честността на тези, които го управляват. Къде са хората, които не следват повече стария закон?
към текста >>
Къде са тези, които е трябвало да се страхуват, че няма да намерят подкрепа в домовете на другите, понеже е не
справедл
иво каквото са правили?
Затова децата на света са по-умни от децата на светлината. Тази притча сочи към управлението на света. Каквото преди е било добро, при определени обстоятелства става мъчение и на негово място трябва да пристъпи нещо друго. Как стоят нещата сега със закона и с честността на тези, които го управляват. Къде са хората, които не следват повече стария закон?
Къде са тези, които е трябвало да се страхуват, че няма да намерят подкрепа в домовете на другите, понеже е несправедливо каквото са правили?
Така по необходимост тази притча ни става ясна, когато ѝ дадем старото езотерично тълкуване и смисъл, от който първоначално е произлязла. Притчата не трябва да се тълкува по материалистично-теологичен начин, а съвсем просто. Тези притчи са дадени затова, за да представят дълбокия смисъл на великата човешка мисия. Познавате притчата за изгубения син, която също причинява затруднения. Би коствало много време, ако трябва да прочета цялата притча.
към текста >>
Не си мислете, че днес няма хора, които да мислят, че е много не
справедл
иво бащата отново да приеме сина, напуснал го преди години, и с това да ощети другия син.
Сега е дошъл синът ти, който е пропилял състоянието си и ти му заколваш тлъсто теле. Бащата отговаря: Сине, ти беше през цялото време при мен и всичко, което е мое, е и твое. Радвай се, че брат ти беше мъртъв и отново е оживял. Той беше изгубен и отново е намерен. Представете си, че днес някой разкаже притчата за изгубения син и не съществува тълкуването, дадено от достолепната хилядолетна традиция.
Не си мислете, че днес няма хора, които да мислят, че е много несправедливо бащата отново да приеме сина, напуснал го преди години, и с това да ощети другия син.
Не мислете, че хората ще кажат нещо друго! Те го казват така. Има хора, които не изпитват страхопочитание пред Библията като вярващите. Има хора, които вземат Библията за обикновена книга. Ще ви го покажа с няколко изречения от човек, свободомислещ човек и истински еснаф, който трактува Библията така.
към текста >>
...Посрещането на по-младия син от бащата е голяма не
справедл
ивост към по-възрастния син» и т. н.
Има хора, които не изпитват страхопочитание пред Библията като вярващите. Има хора, които вземат Библията за обикновена книга. Ще ви го покажа с няколко изречения от човек, свободомислещ човек и истински еснаф, който трактува Библията така. Те се намират в книгата «Тъмнини»111. Тук се казва: «Нашата симпатия е изцяло на страната на по-възрастния син.
...Посрещането на по-младия син от бащата е голяма несправедливост към по-възрастния син» и т. н.
Това е наистина еснафско, но има много хора, които биха преценявали също така, ако притчата се напише днес. Помислете обаче, че зад такива неща има нещо скрито. Помислете, че можем да разберем значението на такива неща от скритото. Тогава виждаме, че просто трябва да вложим по-дълбок смисъл в тълкуването. Най-важните от тези притчи са подчинени на един вид мистериен канон и се появяват при различните народи под различна форма.
към текста >>
31.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Той си казва: «Докато Христовият принцип, Слънцето на
справедл
ивостта се появи на Земята, е трябвало принципът Яхве, подготвително отслабен в Закона, да изпрати тази
справедл
ивост на Земята.»
Когато езотеричният християнин поглежда нагоре към Слънцето, той обожава в Слънцето външното проявление на Христос. За него Христос е най-напред душата на Слънцето и езотеричният християнин казва следното: «Още от началото Слънцето е тялото на Христос, но хората на Земята и самата Земя не са били достатъчно узрели, за да приемат духовната светлина, Христовата светлина, която се излъчва от Слънцето. Затова е трябвало те да бъдат подготвени за Христовата светлина.» Езотеричният християнин поглежда и към Луната, вижда как Луната отразява светлината на Слънцето, но тя е по-слаба от самата светлина на Слънцето и си казва: «Гледам ли с моите физически очи към Слънцето, съм заслепяван от неговата блестяща светлина; поглеждам ли Луната, не съм заслепяван, тя ми отразява блестящата слънчева светлина». В тази отслабена слънчева светлина, в тази лунна светлина, която осветява Земята, езотеричният християнин вижда физиономичния израз на древния Йехова принцип, израза за религията на Стария закон.
Той си казва: «Докато Христовият принцип, Слънцето на справедливостта се появи на Земята, е трябвало принципът Яхве, подготвително отслабен в Закона, да изпрати тази справедливост на Земята.»
Така това, което лежи в древния Йехова-принцип, в Стария закон – духовната светлина на Луната, – за езотеричния християнин представлява отразената светлина на по-висшия Христов импулс. И с последователите на най-древните мистерии дори и по време на Средновековието езотеричният християнин вижда в Слънцето израза на управляващата Земята духовна светлина – Христовата светлина, а в Луната – израза на отразената Христова светлина, която в своето непосредствено лъчене би заслепявала хората. А в самата Земя езотеричният християнин, заедно с последователите на най-древните мистерии вижда това, което понякога му скрива, загръща ослепяващата слънчева светлина на духа. В Земята, както и във всички останали тела той вижда физическия израз на нещо духовно. Когато Слънцето видимо огрява Земята, когато през пролетта и по време на лятото изпраща лъчите си надолу и изтиква от Земята покълващия и избуяващ живот, когато през дългите летни дни достига своята кулминация, езотеричният християнин си представя как то подхранва външния избуяващ физически живот.
към текста >>
32.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Само хората, които живеят в общата,
справедл
ива за всички хора окултна истина, се свързват в едната истина.
Любовта и съчувствието възникват в процеса на еволюция на човечеството не поради това, че нашето внимание за тях се заостря. Човечеството го води към братския съюз не нещо друго, а именно духовното познание. Няма друго средство, което да спомага да възникване на всеобща братска любов от разпространяването на окултното знание на света. Колкото и да се говори за любов и братство, колкото и хиляди общества да се създават, всичко това няма до доведе до замислената цел, дори и при най-добрите намерения. Важното тук е да се постъпва правилно, да се знае, на какво се основава този братски съюз.
Само хората, които живеят в общата, справедлива за всички хора окултна истина, се свързват в едната истина.
Както слънцето обединява растенията, стремящи се към него макар всяко едно от тях да има своя индивидуалност, така и истината, към която всички се стремят, трябва да е единна тогава всички хора ще се обединят. Но хората трябва енергично да се стремят към истината, само в този случай те ще успеят хармонично да живеят заедно. Може да възразите: нали към истината се стремят всички, но има различни гледни точки, и от тук се раждат пак спорове и разногласия. Това още е недостатъчно задълбочено познаване на истината. Не бива да се осланяме на това, че в света истини могат да има от различни гледни точки; трябва в началото да се провери, че истината може да бъде само една.
към текста >>
33.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И когато притежавайки познанието на фактите на Духовната наука стигаме до митовете, то ние заставаме с благоговение пред тях, които,
справедл
иво да се каже, са открили на човека високите духовни същности, за да могат в началото хората в образи да опознаят това, което в много по-късни времена те трябвало да достигнат в ясни представи.
Но заедно с това по удивителен начин е показано:тъй като Прометей се издигнал над силите, които приковават хората към Земята и с това е влезнал в противоречие със земните сили, тъй като е бил този, който за първи път е дал на хората възможността да имат тази сила на огъня, то той е трябвало да страда за това. Това страдание е представено като удивителен факт, лежащ в основата на този мит: орелът кълве черния дроб на прикования Прометей! Как би могло по-прекрасно и по-мъдро да се покаже, че силите, които се вливат в нас в процеса на дишане, глождят черния дроб, и този който изпреварва това, което ще бъде извършено от човечеството в далеко бъдеще, стои пред нас като разпятие – за да покаже, как това, което се спуска от въздуха, което се спуска надолу, гложди черния дроб! Така посветените са изразили в митове великите принципи на битието. Няма нито един мит, който действително да не е излезнал от мистериите и не е съдържал дълбоката мъдрост, която ние можем отново да намерим.
И когато притежавайки познанието на фактите на Духовната наука стигаме до митовете, то ние заставаме с благоговение пред тях, които, справедливо да се каже, са открили на човека високите духовни същности, за да могат в началото хората в образи да опознаят това, което в много по-късни времена те трябвало да достигнат в ясни представи.
И постоянно се потвърждава, че митовете съдържат мъдрост и че ние трябва да се обръщаме към тях, когато желаем в някоя област от живота да намерим изобразената дълбока мъдрост. Това са знаели онези, които са създавали своите произведения от дълбините на изкуството. Така например, в произведенията на Вагнер е намерил своя художествен израз отношението му към истината за мита. Нашето време отново се издига от чисто физическото ежедневие към пълнотата на духовното течение. Ако вие така успеете да видите и разберете какво пулсира в нашите времена, то ще възприемете цялото дълбоко значение на задачите на Духовната наука.
към текста >>
34.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И към тези Архаи, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което
справедл
иво наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят.
И вие лесно можете да си представите, че има същества, които, така да се каже, би трябвало по време на лунното развитие да се издигнат до степента Власти или Откровения и които са достигнали само до Архаите. Тези Начала се отличават от тези, които в правилния ход на развитие са се издигнали до степента Архаи. Така има Архаи, които се явяват на Земята, всъщност, са замаскирани Власти. Сега ще научим в друг аспект нещо от това, което вече сме слушали. И така, сред Архаите има такива, че зад тях се крият тези, които биха могли, всъщност, да бъдат вече Власти.
И към тези Архаи, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят.
Законният владетел е “Властта”: Яхве или Йехова; противозаконният принадлежи към степента на Началата. Той се проявява в това, че води хората към постоянна съпротива на епохалния дух. Такава е истинската същност на този дух, когото назовават също “дух на тъмнината” или противозаконния княз на тази наша Земя, който претендира всъщност за това, да ръководи и управлява хората. И сега вече ще разберете, какъв дълбок смисъл има този факт, че на Земята се явил Христос, за да пролее Своята Светлина върху цялата последваща еволюция и че Той трябвало да преодолее всичко в тази борба с противозаконния княз на света. Но това се основава дълбоката мъдрост, която е изразена в тази удивителна част на Евангелието.
към текста >>
35.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ние виждаме как се появяват редица абстрактни теории, в които
справедл
иво се посочва свръхчувственото, свръхсетивното.
Науката ще стане, така да се каже, все повече и повече сетивно-физическа, ще се ограничи изключително в описание на външните физически-сетивни факти. Науката ще се ограничи в грубо материалното, макар в настояще време още да се съхранява в забележителното преходно състояние. Тъй като науката е била в период на груб материализъм. Той не е толкова далече зад нас. Сега този груб материализъм признава за възможни само тези, които стоят на съвсем дилетантска гледна точка, макар от мислещите умове са немного се опитват за неговото място нещо друго.
Ние виждаме как се появяват редица абстрактни теории, в които справедливо се посочва свръхчувственото, свръхсетивното.
Но в хода на събитията властта на фактите изцяло ще отхвърли именно тези удивителни, фантастични теории, поставяни от тези, които не се задоволяват от физическата наука; и в един прекрасен ден учените ще се окажат в поразителна ситуация по отношение на тези теории. Всички тези фини измислици за всички същества и всички одушевеност на тези или онези светове, всички тези спекулации ще бъдат изцяло отхвърлени, и в ръцете на хората няма да остане нищо, освен сетивно-физически факти от областта на геологията, биологията, астрономията и т.н. Изказаните по-рано теории ще бъдат най-недълготрайните; и за този който може макар и донякъде да проникне в специалния ход на науката се открива картината на абсолютната пустота на чисто физическия хоризонт. И тогава ще дойде времето, когато човечеството в лицето на болшинството свои представители ще съзрее да признае тези свръхсетивни светове, за които се говори в Духовната наука или в Теософския възглед. Тогава явление, като живота на пчелите, във връзка с това, което може да се научи от свръхсетивните светове, предлага удивителен отговор на загадките на битието.
към текста >>
36.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ние бихме могли да ги наречем нашественици, но това съвсем няма да е
справедл
иво.
Никога нервната система не може да продължи да живее, ако в нея не са дейни астралните същества, и кръвоносната система, ако в нея не да действат Аз-същностите. Но всички вие вечер небрежно оставяте своя Аз и своето астрално тяло своята нервна система и кръвоносната си система и я предоставяте на други същества с астрална природа. Тогава съществата имащи една природа с нашия Аз, се спускат, така да се каже, в нашия организъм. Всяка вечер човешкия организъм действително се изпълва с тези същества, които са в състояние да го поддържат. Физическото и етерно тяло на човека, лежащи в леглото, в това време са пронизани от тези астрални и Аз-същности, които се намират, във физическото тяло.
Ние бихме могли да ги наречем нашественици, но това съвсем няма да е справедливо.
По-скоро трябва да ги наречем охраняващи духове, тъй като те всъщност пазят това, което човек безгрижно оставя вечер. Но съвсем не е толкова лошо, че човек всяка вечер оставя своето физическо тяло и етерно тяло. Аз вече ви казах, че вечер астралното тяло и Аза се намират в непрекъсната деятелност. Те отстраняват от физическото тяло това, което създава дневното износване и което в широк смисъл наричаме умора. Сутрин човекът става освежен и отпочинал, защото през нощта неговото астрално тяло и неговият Аз са отстранили тази умора, която го обхваща благодарение на дневните впечатления.
към текста >>
Не мислят за това, че, например, произнасянето на лъжа и не
справедл
ивост, не
справедл
ивост дори в жизненото поведение, има безспорно последствие за човешкото физическо тяло.
Но дори всеки път, когато човек в много лек смисъл от условно приличие, така или иначе украсява истината, всеки път ние имаме работа в духовнонаучен смисъл с проява на лъжа. Целият живот на човека е пронизан ако не с лъжа, то с лъжеукрасени прояви. Материално просветеният човек, винаги разбира, че на неговото физическо тяло се оказва влияние, когато някой го удари по главата с брадва, когато влакът му отреже главата, когато някъде по тялото му се появи оток или когато в него проникнат бацили. Тогава на просветеният човек му става ясно, че върху физическо тяло се оказва въздействие. Но че като духовно изградено същество, човекът е някакво единство, и че това, което става във висшите членове на неговото същество, в астралното тяло и в Аза, следва да се разглеждат именно така, че той простира своите действия долу до физическите части на неговата телесност, за това обикновено изобщо не се мисли.
Не мислят за това, че, например, произнасянето на лъжа и несправедливост, несправедливост дори в жизненото поведение, има безспорно последствие за човешкото физическо тяло.
Ясновидски ние можем да изживеем следното: ако, например, през деня човекът е изрекъл лъжа, то действието на тази лъжа остава във физическото тяло и става видима за ясновидското възприятие през времето когато човекът спи. Да допуснем, че човекът е изобщо лъжец и събере купища лъжи. Тогава той ще има много такива въздействия в своето физическо тяло. Всичко това през нощта в известен смисъл се втвърдява, и тогава става нещо твърде важно. Тези включвания, тези втвърдявания лошо се съотнасят със съществата, които през нощта трябва да овладеят физическото тяло, които, следователно, както ние видяхме, от други светове изпълняват във физическото тяло тези функции, които през деня се изпълняват от астралното тяло и Аза.
към текста >>
37.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ако искаме да говорим обективно върху правото, би трябвало да си служим с ясни и твърди думи; ако искаме да сме
справедл
иви, би трябвало да си служим със страшно твърди думи, и тук всяка критика е само една състрадателна критика.
Да бъде човек една личност, да бъде сам по себе си нещо в света, това стана възможно за пръв път едва в Рим. Тъкмо римлянинът стигна до понятието „гражданин”; ето защо римляните можаха да създадат юриспруденцията, правото, които с основание се считат за техни постижения. Само днешните юристи, които нямат дори предчувствие за тези факти, имат безвкусието да твърдят, че и по-рано е съществувало едно „право” в съвремения смисъл на тази дума. Хората, които ни припомнят за някакви източни законотворци като Хамураби, говорят безсмислици. По-рано съществуваха божествени предписания, но не и правни разпоредби.
Ако искаме да говорим обективно върху правото, би трябвало да си служим с ясни и твърди думи; ако искаме да сме справедливи, би трябвало да си служим със страшно твърди думи, и тук всяка критика е само една състрадателна критика.
Понятието „гражданин” беше действително почувствувано за пръв път именно в древния Рим. Там човекът привлече определено духовно съдържание до равнището на своята собствена индивидуалност във физическия свят. В древния Рим хората за пръв път приложиха „завещанието”; там волята на отделната личност нарастна до такава степен, че тя можеше да се разпорежда дори и след смъртта: какво да стане с нейния имот, с нейната собственост и т.н. Сега меродавен стана индивидът, личността. Така човекът наистина привлече определено духовно съдържание до равнището на своята собствена личност във физическия план.
към текста >>
38.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Народът именно казва, че той правилно е постъпил, като е убил своята майка, че е извършил нещо
справедл
иво.
Вижте Орест така, както ни го рисувал Есхил в своята трагедия; прекарайте през погледа на душата си това, което става там! Агамемнон се завръща у дома си след завършването на Троянската война. Той бива убит от своята прелюбодействуваща жена. Синът Орест отсъствува. Когато се завръща и узнава за станалото, той си отмъщава за смъртта на баща си и убива своята майка, защото самият глас на един от почитаните богове го подбуждат към това; той извършва това отмъщение даже в съгласие със съществуващото тогава чувство у народа.
Народът именно казва, че той правилно е постъпил, като е убил своята майка, че е извършил нещо справедливо.
Но като последствие от убиването на майката той вижда да идват преди него Ериниите, богините на отмъщението. Ериниите, богините на отмъщението от митологията, не са нищо друго, освен образното изобразяване на това, което аз току що ви описах като факт на духовното наблюдение. И постарайте се сега да проверите, дали някъде в тази по-стара драма се явява нещо подобно на това, което наричаме с модерната дума съвест; в по-старо време не се намира никаква дума за това, което ние назоваваме с името съвест. Както могат да докажат изследователите, в никой език на древността не съществува съответната дума за назоваване на съвестта. Но сравнете сега същия въпрос у онзи поет, който няколко години по-късно третира същата материя, у Еврипида.
към текста >>
39.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Чувал съм да се казва: "но сред развитието на човечеството би било съвършено не
справедл
иво да не е било възможно на човека да се съобщи пълната мъдрост преди толкова и толкова хилядолетия преди идването на Христа.” Но как хората преди идването на Христа са стигнали до там, за тях да може да бъде задържано нещо, да не им се съобщи нещо?
Това би било също така неправилно да се каже, както не би било правилна да се каже, че когато растението образува своите цветове, това е едно и също нещо, както когато то развива своя корен. Това е, така да се каже, една и съща сила; но ние можем да познаем тази сила в нейната действителност само, когато проследим действителното развитие, така щото в тайните, които стоят на основата на развитието на човечеството познаваме един напредък. Онова, което е било учено през първата епоха след великата атлантска катастрофа на Земята, може да бъде учено още и днес; обаче за човека земното развитие също се е обогатило, то е получило нови импулси. Вчера ние посочихме важния момент на Христовия Импулс за развитието на човечеството. С това в развитието на човечеството е навлязло нещо, с което нищо друго подобно не може да се сравни, нещо, което стои като съвършено единствено събитие в развитието на човечеството.
Чувал съм да се казва: "но сред развитието на човечеството би било съвършено несправедливо да не е било възможно на човека да се съобщи пълната мъдрост преди толкова и толкова хилядолетия преди идването на Христа.” Но как хората преди идването на Христа са стигнали до там, за тях да може да бъде задържано нещо, да не им се съобщи нещо?
Заставайки на почвата на всемирната справедливост /така казват някои/, трябва да приемем, че наистина формите на мъдростта се изменят, формите на истината се изменят, но че към старите истини не се прибавят нови; “иначе би трябвало да твърдим, че за хората, на които е било предопределено да живеят в епохата след Христа, е било приготвено нещо по-възвишено отколкото за човека от преди християнската ера". Ако не биха се правили понякога такива изказвания, не би било нужно това да се споменава тук; защото можем да разберем, че такива неща се казват понякога другаде някъде, само не между хората, които се стремят към Духовната Наука. Защо не? Затова, защото хората, които са се въплътили в следхристиянската епоха, са същите тези, които са живели и преди тази епоха; защото хората минават през повтарящи се въплъщения и онова, което не са могли да научат преди идването на Христа на Земята, те са призвани да го научат след това. Онзи, който вярва, че човекът постоянно и постоянно се преражда, за да му се предлага винаги едно и също нещо, той не вярва сериозно, не вярва със своите чувства и с целия си душевен живот в прераждането; защото да вярва човек сериозно в прераждането, това значи да разбира, че не напразно човек постоянно и постоянно идва на Земята, а това става, за да може той постоянно да изпитва все нови и нови неща на Земята.
към текста >>
Заставайки на почвата на всемирната
справедл
ивост /така казват някои/, трябва да приемем, че наистина формите на мъдростта се изменят, формите на истината се изменят, но че към старите истини не се прибавят нови; “иначе би трябвало да твърдим, че за хората, на които е било предопределено да живеят в епохата след Христа, е било приготвено нещо по-възвишено отколкото за човека от преди християнската ера".
Това е, така да се каже, една и съща сила; но ние можем да познаем тази сила в нейната действителност само, когато проследим действителното развитие, така щото в тайните, които стоят на основата на развитието на човечеството познаваме един напредък. Онова, което е било учено през първата епоха след великата атлантска катастрофа на Земята, може да бъде учено още и днес; обаче за човека земното развитие също се е обогатило, то е получило нови импулси. Вчера ние посочихме важния момент на Христовия Импулс за развитието на човечеството. С това в развитието на човечеството е навлязло нещо, с което нищо друго подобно не може да се сравни, нещо, което стои като съвършено единствено събитие в развитието на човечеството. Чувал съм да се казва: "но сред развитието на човечеството би било съвършено несправедливо да не е било възможно на човека да се съобщи пълната мъдрост преди толкова и толкова хилядолетия преди идването на Христа.” Но как хората преди идването на Христа са стигнали до там, за тях да може да бъде задържано нещо, да не им се съобщи нещо?
Заставайки на почвата на всемирната справедливост /така казват някои/, трябва да приемем, че наистина формите на мъдростта се изменят, формите на истината се изменят, но че към старите истини не се прибавят нови; “иначе би трябвало да твърдим, че за хората, на които е било предопределено да живеят в епохата след Христа, е било приготвено нещо по-възвишено отколкото за човека от преди християнската ера".
Ако не биха се правили понякога такива изказвания, не би било нужно това да се споменава тук; защото можем да разберем, че такива неща се казват понякога другаде някъде, само не между хората, които се стремят към Духовната Наука. Защо не? Затова, защото хората, които са се въплътили в следхристиянската епоха, са същите тези, които са живели и преди тази епоха; защото хората минават през повтарящи се въплъщения и онова, което не са могли да научат преди идването на Христа на Земята, те са призвани да го научат след това. Онзи, който вярва, че човекът постоянно и постоянно се преражда, за да му се предлага винаги едно и също нещо, той не вярва сериозно, не вярва със своите чувства и с целия си душевен живот в прераждането; защото да вярва човек сериозно в прераждането, това значи да разбира, че не напразно човек постоянно и постоянно идва на Земята, а това става, за да може той постоянно да изпитва все нови и нови неща на Земята. Но ако това е така, тогава в тази Земя трябва постоянно да се влива нов живот; човек трябва да види нещо ново на земята, щом отново идва на нея.
към текста >>
40.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Стараехме се да бъдем
справедл
иви към източната мъдрост и наистина я представихме така, че да се види цялата ѝ правомерност.
И докато се намира на посочената по-горе лична гледна точка, е невъзможно да му се открият истинските мирови тайни. Той трябва да разбира напълно индивидуално; но индивидуалността му трябва дотолкова да е развита, че да няма нищо вече от личното, а също от индивидуалното ѝ усещане за приятно и неприятно. Това трябва да се приеме съвсем сериозно. Който още има някакво пристрастие към едни или други понятия или възгледи, който е склонен към едно или друго съобразно възпитанието или темперамента си, никога няма да стигне до обективната истина. Това лято се опитахме да се ориентираме в източната мъдрост от гледна точка на западното учение[2].
Стараехме се да бъдем справедливи към източната мъдрост и наистина я представихме така, че да се види цялата ѝ правомерност.
Особено следва да се подчертае, че в наше време при независимото духовно познание е невъзможно винаги да се ръководим от особеното си предпочитание към източния или към западния мироглед. Който каже, че в зависимост, например, от своя специфичен темперамент, предпочита да разглежда особеностите, закономерностите на света така, както те са представени в източния или, съответно, в западния мироглед, той няма още пълно разбиране за това, за което, собствено, става дума. Например, не трябва да се заключава, че Христос има по-голямо значение от всичко, което се съдържа в източното учение, по силата на това, че поради своя темперамент или западното си възпитание клоним към Христос. Въпросът „как се отнася Христос към Изтока? “ сме призвани да го решаваме само тогава, когато от личната ни гледна точка християнското ни е толкова безразлично, колкото и източното.
към текста >>
41.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Този човек ще забележи в сърцето си жажда за
справедл
ивост; ще бъде изпълнен с божественост и неговата воля ще стане достатъчна за себе си.
Сега обаче човешките същества би трябвало да намерят силата вътре в собствения си Аз под влиянието на Христос, да прочистят своите астрални тела. Мястото, в което астралното тяло сега вече може да бъде прочистено е земята. Така новото влияние върху астралното тяло е трябвало да бъде представено чрез израза "Блажени и изпълнени с Бога в своите астрални тела са онези, които подхранват спокойствие и самообладание вътре у себе си; утешение и добруване на земята ще бъде тяхната награда". Четвъртото Блаженство се отнася до сетивната душа. Този, който напълно прочисти себе си в своята сетивна душа и премине едно по-висше развитие, ще получи в своя Аз един намек за Христос.
Този човек ще забележи в сърцето си жажда за справедливост; ще бъде изпълнен с божественост и неговата воля ще стане достатъчна за себе си.
Следното устройство е интелектуалната или чувствуващата душа /Verstandes oder Gemuetseele/. В сетивната душа Азът спи тъпо; събужда се само в интелектуалната или чувствуващата душа. Ако с нашия Аз ние спиме в сетивната душа не можем да открием у друг човек онова, което го прави истинско човешко същество неговият Аз. Преди един човек да е развил вътре у себе си Аза, той трябва да позволи на сетивната си душа да израсте във висшите светове, за да може там да възприеме нещо. Когато той е развил себе си в своята интелектуална или чувствуваща душа обаче, той може да възприеме другия до него.
към текста >>
42.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ако развием чувствените сили, ние винаги ще осъзнаваме с голяма сигурност кое е правилно и кое е грешно; да потвърждаваме
справедл
ивостта и праведността ще ни дава радост и ще чувстваме болка, когато виждаме злодеяние.
Те са, на първо място, Волята. Всичко от естеството на волята е от основните сили на душата, това е силата, която ни ръководи по този или онзи начин; на второ място, Чувството. Това е силата, която причинява това душата да бъде привлечена от едно нещо, да бъде отблъсната от друго; да изживява радост или болка според случая; на трето място, Мисленето: способността да формираме идеи за нещата. Трите основни сили на душата са истинските ценни качества, които можем да развием и изработим между раждането и смъртта. Засилвайки волята си, ние ставаме способни да държим енергична и дейна власт над живота.
Ако развием чувствените сили, ние винаги ще осъзнаваме с голяма сигурност кое е правилно и кое е грешно; да потвърждаваме справедливостта и праведността ще ни дава радост и ще чувстваме болка, когато виждаме злодеяние.
Ако развием нашата мисловна сила, ние ще придобием мъдро разбиране за явленията на света. През целия си живот ние трябва да работим върху тези три основни сили на душата. Но когато на сутринта се събуждаме в състоянието, което беше вече описано, преминали Малкия Пазач на Прага, ние осъзнаваме, че каквито и качества на воление, чувстване и мислене да можем да развием в своя живот, те са незначителни в сравнение със силите на Мислене, на Чувстване и на Воля, пронизващи духовния свят, от който излизаме в момента на събуждането. Ние осъзнаваме също, че се нуждаем това, което душата ни е поела през нощта, защото онова, което самите ние сме способни да развием съзнателно през дневния живот, не би ни отвело много далеч. Като дар от духовните светове, от висшите сили на Космическото Мислене, Космическото Чувстване и Космическата Воля, през цялата нощ в нас трябва да се влива онова, което трябва да слезе заедно с нас във вътрешното ни същество.
към текста >>
43.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Това, което човекът постига след като е приел в себе си Христовата сила, бихме могли да обозначим в един по-древен и всеобхватен смисъл като жажда за
справедл
ивост.
Да, в третото изречение от „Блаженствата" Вие срещате една формулировка, която може да бъде разбрана само в антропософски смисъл. Но как може чрез приетия в себе си Христос човекът да извиси и останалите съставни части на своето същество, да ги направи „блажени"? Благодарение на това, че Азовите сили ще обхванат душевните елементи по един сериозен и достоен начин, както и физическите структури. Ако вдигнем поглед към Сетивната Душа, ние бихме могли да кажем: Когато постепенно се свърже с Христос, в своята Сетивна Душа той ще долови един такъв порив, какъвто несъзнателно усеща в своето тяло, изпитвайки, примерно, глад или жажда. Към душевния свят той ще изпитва такъв копнеж, с какъвто гладното и жадно тяло се стреми към храната и водата.
Това, което човекът постига след като е приел в себе си Христовата сила, бихме могли да обозначим в един по-древен и всеобхватен смисъл като жажда за справедливост.
И когато изпълва своята Сетивна Душа с Христовата сила, той може вече сам да утолява жаждата си за справедливост. Твърде забележително е и петото изречение от „Блаженствата". И ние би трябвало да го очакваме. То ни предлага нещо съвсем особено, отнасящо се всъщност за Разбиращата Душа. Всеки, който е изучавал моите книги „Тайната Наука" и „Теософия", и е в течение на изнасяните години наред лекции, знае, че единственото между трите съставни части на човешката душа Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната Душа се поддържа от Аза.
към текста >>
И когато изпълва своята Сетивна Душа с Христовата сила, той може вече сам да утолява жаждата си за
справедл
ивост.
Но как може чрез приетия в себе си Христос човекът да извиси и останалите съставни части на своето същество, да ги направи „блажени"? Благодарение на това, че Азовите сили ще обхванат душевните елементи по един сериозен и достоен начин, както и физическите структури. Ако вдигнем поглед към Сетивната Душа, ние бихме могли да кажем: Когато постепенно се свърже с Христос, в своята Сетивна Душа той ще долови един такъв порив, какъвто несъзнателно усеща в своето тяло, изпитвайки, примерно, глад или жажда. Към душевния свят той ще изпитва такъв копнеж, с какъвто гладното и жадно тяло се стреми към храната и водата. Това, което човекът постига след като е приел в себе си Христовата сила, бихме могли да обозначим в един по-древен и всеобхватен смисъл като жажда за справедливост.
И когато изпълва своята Сетивна Душа с Христовата сила, той може вече сам да утолява жаждата си за справедливост.
Твърде забележително е и петото изречение от „Блаженствата". И ние би трябвало да го очакваме. То ни предлага нещо съвсем особено, отнасящо се всъщност за Разбиращата Душа. Всеки, който е изучавал моите книги „Тайната Наука" и „Теософия", и е в течение на изнасяните години наред лекции, знае, че единственото между трите съставни части на човешката душа Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната Душа се поддържа от Аза. Всеки знае, че в Сетивната Душа Азът е все още слабо представен, докато в Разсъдъчната и Съзнателната Душа той присъствува в много по-пълна степен, така че едва сега човекът става човек в истинския смисъл на Ду мата.
към текста >>
2. Блажен е този, който произнася
справедл
ива присъда не заради наградата, а заради правдата, и не очаква нищо; по-високата правда той ще получи по-късно.
Представете си, че някой проучва дали подобни изречения вече не съществуват и в други текстове, така че Евангелията да са заимствували от там. Представете си още, че въпросният изследовател няма ни най-малко предчувствие за истинската същност на нещата; защото тук би трябвало да се говори най-вече за християнизираната Азова природа. И ако не долови неимоверната сила на този върхов момент, той би могъл да каже примерно следното: Ако разлистите няколко страници по-нататък от споменатата книга, Вие ще попаднете на главата за Енох, който се различава от истинския Енох, и там също ще откриете девет „блаженства". А после той би добавил с известна гордост, че този документ е възникнал в самото начало на християнската ера, и всичко онова, от което се възхищаваме в Евангелията, вероятно е преписано от изброените девет блаженства на този „славянски Енох": „1. Блажен е този, който се бои от името на Бога и непрекъснато му служи.
2. Блажен е този, който произнася справедлива присъда не заради наградата, а заради правдата, и не очаква нищо; по-високата правда той ще получи по-късно.
3. Блажен е, който дава на голите дрехата си, а на гладните своя хляб. 4. Блажен е, който произнася справедлива присъда за сирака и вдовицата и се застъпва за всеки, който е в немилост. 5. Блажен е, който отхвърля непостоянните пътища на този суетен свят и поема правия път, който води към вечен живот. 6. Блажен е, който сее семена на правдата: той ще жъне седемкратно. 7. Блажен е, в когото обитава истината и който казва истината на своя ближен.
към текста >>
4. Блажен е, който произнася
справедл
ива присъда за сирака и вдовицата и се застъпва за всеки, който е в немилост.
И ако не долови неимоверната сила на този върхов момент, той би могъл да каже примерно следното: Ако разлистите няколко страници по-нататък от споменатата книга, Вие ще попаднете на главата за Енох, който се различава от истинския Енох, и там също ще откриете девет „блаженства". А после той би добавил с известна гордост, че този документ е възникнал в самото начало на християнската ера, и всичко онова, от което се възхищаваме в Евангелията, вероятно е преписано от изброените девет блаженства на този „славянски Енох": „1. Блажен е този, който се бои от името на Бога и непрекъснато му служи. 2. Блажен е този, който произнася справедлива присъда не заради наградата, а заради правдата, и не очаква нищо; по-високата правда той ще получи по-късно. 3. Блажен е, който дава на голите дрехата си, а на гладните своя хляб.
4. Блажен е, който произнася справедлива присъда за сирака и вдовицата и се застъпва за всеки, който е в немилост.
5. Блажен е, който отхвърля непостоянните пътища на този суетен свят и поема правия път, който води към вечен живот. 6. Блажен е, който сее семена на правдата: той ще жъне седемкратно. 7. Блажен е, в когото обитава истината и който казва истината на своя ближен. 8. Блажен е, който има любов на устните си и кротост в сърцето си. 9. Блажен е, който разбира всяко Божие слово и хвали Бога" и т.н."
към текста >>
44.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Но ако вярваше в кармата, той би се почувствал като част от целия макрокосмос и би знаел, че това е нещо
справедл
иво, че всъщност той е този, който е счупил прозорците.
Представата, че се прави човека от неговата есенция е една абсолютна майя. Но неговото съзнание е такова, че на него му е необходимо да живее в тази майа. Той не би могъл да живее по друг начин. Хората от нашата епоха не са нито много склонни да изживеят опитността на кармата, нито са достатъчно зрели за това. Ако днес някой счупи прозорците на някой друг, той чувства това като едно увреждане, което му е причинено лично и той се ядосва, защото се изживява като едно изолирано същество.
Но ако вярваше в кармата, той би се почувствал като част от целия макрокосмос и би знаел, че това е нещо справедливо, че всъщност той е този, който е счупил прозорците.
Защото в действителност ние сме включени в целия космос. Това е един пълен абсурд да се вярва, че ние хората сме затворени в нашата кожа. Но единствено детето в течение на първите години от живота си има все още това чувство на единство с целия макрокосмос. Човекът губи чувството на това единение от момента, в който започват неговите спомени. Не винаги е било така.
към текста >>
45.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Там, където може да се подчертае съгласието на едно знание с друго, това трябва да се прави решително заради приемствеността в Теософското общество, по
справедл
ивост; но непроверено нищо просто да се повтаря не трябва.
По тяхно подобие ще се родят някои хора, и, когато се набележи някаква особена общочовешка цел, те хипотетично се одушевяват от своите божествени пра-образи, които отново и отново се проявяват чрез съкровените сили, които направляват и ръководят съдбините на нашия свят. В същото време, когато "Разбулената Изида" се е писала, не можеше да се каже повече, затова казаното се ограничаваше само със забележката, че в аналите както на свещената, така и на светската история не съществува ни един изтъкнат характер, чийто пра-образ ние не бихме могли да намерим в полулегендарните, в полуправдивите предания на миналите религии и митологии. Както звезда, която в безпределността на небето в неизмеримa отдалеченост сияе над нашите глави, отразявайки се в тихите води на езерото, така и образите на човечеството от допотопните времена се отразяват в тези периоди на времето, които ние можем да обхванем с обърнат назад в историята поглед". Както вече беше казано, аз не пропускам случай да подчертая съответствието на това, което ние можем да изследваме непосредствено в сегашното време, на това, което е било в известно отношение първоначално откровение. Вие знаете, че тук съществува принцип в определено отношение здраво да се отстояват традициите на теософското движение; но също - че тук нищо не се повтаря, без да е проверено, това аз особено го подчертавам, в това е цялата работа.
Там, където може да се подчертае съгласието на едно знание с друго, това трябва да се прави решително заради приемствеността в Теософското общество, по справедливост; но непроверено нищо просто да се повтаря не трябва.
Това е свързано с мисията, която ние имаме в нашето немско теософско движение, а именно: да внесем собствен принос, индивидуален принос в това теософско движение. Но такива примери могат да ви дадат представа за това колко необосновано е предубеждението, което израства тук и там, че ние винаги искаме, каквото и да става, да имаме в нещата нещо различно. Ние предано работим по-нататък, а не ръчкаме непрестанно, така да се каже, старите догми, ние разглеждаме и това, което се предлага днес и от другата страна. И ние отстояваме това, което може да се каже с чисто окултна съвест на основание първоначалните окултни изследвания и тези методи, които са ни предадени от нашите собствени святи традиции на Кръста и Розата. Крайно интересно е да се посочи чрез отделната личност как старото, което е било внесено в човечеството под влияние на висшите сили, приема у хората на гръко-римската епоха, така да се каже, обусловен от физическия план характер.
към текста >>
46.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Първите се пораждат, когато виждаме
справедл
иви действия, действия, изразяващи благоволение, а антипатия изпитваме при действия, изразяващи обикновения живот ние правим разлика между – това не е съвсем точно, но аз го казвам, за да имаме представа за него от ежедневието – в обикновения зложелателство, зла воля, не
справедл
иви действия.
Вие ще имате правилна представа за тези неща, ако помислите: От Вашата глава постоянно се отправят течения към астралното поле и тези течения са сенките, които опосредствуват мисловния живот във Вашата глава. (Вж. схемата). Но освен това, което наричаме мисловен живот, за човешката душа съществува и един друг живот. В живот правим разлика между живота на мислите и живота на чувствата. Между чувствата различаваме такива на приятност, на симпатия и чувства на неприятност, на антипатия.
Първите се пораждат, когато виждаме справедливи действия, действия, изразяващи благоволение, а антипатия изпитваме при действия, изразяващи обикновения живот ние правим разлика между – това не е съвсем точно, но аз го казвам, за да имаме представа за него от ежедневието – в обикновения зложелателство, зла воля, несправедливи действия.
Това е вече нещо повече от чистото мислене, то е нещо различно. Ние можем да си представяме нещо, да мислим нещо по отношение на изцяло неутрални обекти. Обаче тези душени изживявания на симпатия и антипатия ние изпитваме само при красивото, доброто или по отношение на лошото, грозното. Както всичко онова, което възниква като мисли, сочи към астралното поле, така всичко, което свързано със симпатия и антипатия, сочи към това, което наричаме нисшия Девакан. И също както преди малко начертах линиите, свързващи астралното поле с представите, с мислите, така бих могъл сега да очертая линиите, свързващи чувствата на симпатия и антипатия с Девакана или с небесния свят.
към текста >>
47.
Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Тогава ще видим как някои неща, които са ни сполетели, или ни сполетяват като наша лична съдба, трябва да признем за
справедл
иви и заслужени.
Касел, 29. Януари 1912 ВТОРА ЛЕКЦИЯ Днес ние искаме към обсъждането от завчера да прибавим нещо, което би могло да задълбочи още повече нашето лично отношение към антропософския живот. Ако обгърнем с поглед нашия живот, ако се опитваме да намерим верния път сред отделните факти и обстоятелства, ние можем да узнаем много неща чрез едно такова разглеждане на живота.
Тогава ще видим как някои неща, които са ни сполетели, или ни сполетяват като наша лична съдба, трябва да признем за справедливи и заслужени.
Да речем, някой човек е бил лекомислен в тази инкарнация и по-късно го сполетява един удар на съдбата. Вероятно няма да сме в състояние да свържем външно удара на съдбата с лекомислието, но имаме усещането, че този удар е справедливо заслужен. Поглеждайки по-надалече, ние виждаме други удари на съдбата, които ни изглеждат като случайности и не намираме никакво обяснение за тях. Тези две категории изживявания намираме, когато насочваме поглед към нашия живот в миналото. Сега въпросът е да направим добре разликата между онова, което се явява като случайност и онова, което действува като необходимост.
към текста >>
Вероятно няма да сме в състояние да свържем външно удара на съдбата с лекомислието, но имаме усещането, че този удар е
справедл
иво заслужен.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Днес ние искаме към обсъждането от завчера да прибавим нещо, което би могло да задълбочи още повече нашето лично отношение към антропософския живот. Ако обгърнем с поглед нашия живот, ако се опитваме да намерим верния път сред отделните факти и обстоятелства, ние можем да узнаем много неща чрез едно такова разглеждане на живота. Тогава ще видим как някои неща, които са ни сполетели, или ни сполетяват като наша лична съдба, трябва да признем за справедливи и заслужени. Да речем, някой човек е бил лекомислен в тази инкарнация и по-късно го сполетява един удар на съдбата.
Вероятно няма да сме в състояние да свържем външно удара на съдбата с лекомислието, но имаме усещането, че този удар е справедливо заслужен.
Поглеждайки по-надалече, ние виждаме други удари на съдбата, които ни изглеждат като случайности и не намираме никакво обяснение за тях. Тези две категории изживявания намираме, когато насочваме поглед към нашия живот в миналото. Сега въпросът е да направим добре разликата между онова, което се явява като случайност и онова, което действува като необходимост. Когато човек разглежда своя живот във връзка с тези две категории изживявания, той не може да постигне едно повисоко развитие, ако не се опита да насочва поглед върху всичко, което му се поднася като случайност. Ние непрекъснато трябва да насочваме поглед върху нещата, които не сме искали, които са противоположни на това, което ни харесва.
към текста >>
48.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Изля той
справедл
ивия си гняв.
Кръщението на новата му слава. – – – Аз зная, че размаха той страховития си меч Не само над главата на Мурад, И не само срещу горди мамелюци
Изля той справедливия си гняв.
– – – Аз зная, пътят му към долината на Цион През пустинята минава Аз зная, пирамидите огромни За него само стъпала са към Голгота.
към текста >>
49.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ние виждаме и това се потвърждава от абсолютно всичко, което бихме могли да кажем за Христовото Събитие как след смъртта на Кръста, всички Христови последователи, които се бяха събрали около Него, докато беше жив, изпаднаха в една дълбока заблуда; да, това стана веднага след онази смърт, която в страната, където се разигра Христовото Събитие, беше смятана като единствено
справедл
ивото възмездие за най-големите престъпления в човешкия живот.
Поне така би трябвало да се произнася здравото светоусещане на нашата съвременна епоха. В хода на следващите лекции ние ще видим, дали това е било валидно за предишните епохи от еволюцията на човечеството. Но тази оценка за нещата може да бъде отнесена както за събитията от околния свят, така и за процесите, които се разиграват вътре в самите нас. Всичко това е свързано с обстоятелството, че общо взето, сферата на Сина или всичко онова, което наричаме „Син“ или „Логос“ трябва да бъде пробудена у всеки един от нас като нещо строго интимно и лично; и че общата сфера на съвместната човешка дейност, е именно сферата на Духа. Ние виждаме, че това, което току-що казахме, е изразено по един неповторим и величествен начин във всички разкази, които се съдържат в Новия Завет относно образа на Христос Исус, на неговите първи ученици и последователи.
Ние виждаме и това се потвърждава от абсолютно всичко, което бихме могли да кажем за Христовото Събитие как след смъртта на Кръста, всички Христови последователи, които се бяха събрали около Него, докато беше жив, изпаднаха в една дълбока заблуда; да, това стана веднага след онази смърт, която в страната, където се разигра Христовото Събитие, беше смятана като единствено справедливото възмездие за най-големите престъпления в човешкия живот.
И макар тази смърт да не подействува върху всички така, както тя подействува върху Савел, който после стана Павел, и който като Савел стигна до извода: Не може да бъде Месия или Христос този, който умира от такава смърт! макар и върху другите ученици смъртта на Кръста да направи едно, бих казал, по-меко впечатление едно нещо е пределно ясно: Авторите на Евангелията искаха да предизвикат тъкмо това усещане,че в известен смисъл Христос Исус изгуби всяко въздействие върху сърцата на заобикалящите го хора именно поради факта, че трябваше да понесе позорната смърт на Кръста. Но с тази подробност е свързано и нещо друго, а именно че въздействията, които Христос Исус изгуби през следващите лекции ще се спрем още по-внимателно на този въпрос -, след Възкресението отново излязоха на преден план. Днес можем да разсъждаваме върху Възкресението както си искаме, но през следващите дни ние ще го разгледаме в смисъла на Тайната наука и тогава ако се придържаме към евангелските разкази ще ни стане пределно ясно: На онези, за които се разказва, че Христос им се явява след Възкресението, Той се показва по един съвършено различен начин, отколкото преди това. Още в лекциите си върху Евангелието на Йоан*6 аз посочих: невъзможно би било след три дни една позната на Исус от Назарет да не го разпознае и да Го сбърка с друга личност, ако Той не би застанал пред нея в съвършено друг облик, в друга форма.
към текста >>
50.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Кармата си остава един висш и
справедл
ив закон.
Или с други думи: занапред уреждането на кармическите отношения ще става с посредничеството на Христос; и бъдещите поколения все повече и повече ще усещат: Аз преминавам през Портата на смъртта и държа в ръцете си моята кармическа равносметка. От едната страна стоят моите добри, разумни и благородни действия, моите добри, разумни и благородни мисли; а от другата страна стоят всичките ми лоши, неразумни и грозни постъпки. Обаче този, който занапред ще поеме функциите на съдия относно бъдещите инкарнации, за да внесе ред в кармическата равносметка на човека, това е Христос! - Нека да си представим нещата по следния начин: След като сме преминали през Портата на смъртта, ние отново ще се инкарнираме в някоя от следващите епохи. И сега за нас ще настъпят такива събития, чрез които нашата Карма ще бъде поставена в ред; защото всеки човек трябва да жъне това, което е посял.
Кармата си остава един висш и справедлив закон.
Обаче това, чрез което се изпълнява закона на Кармата, не съществува тук в изолирана форма за всеки отделен човек. Наистина, Кармата привежда в ред, примерно, егоистичните стремежи на човека, но при всеки отделен човек това кармическо изправяне става така, че то се включва по възможно най-добрия начин в кармическите отношения, засягащи целия свят. Ние трябва да изправим нашата Карма така, че да улесним по възможно най-добрия начин напредъка на целия човешки род. За тази цел ние се нуждаем от едно истинско просветление; за тази цел съвсем не е достатъчно простото убеждение, че всяко от нашите дела ще бъде последвано от кармическо уравновесяване, защото след едно от делата ни, примерно, ще настъпи това или онова кармическо уравновесяване; но понеже едното от тях би могло да бъде по-полезно за общия напредък на човечеството отколкото другото, ще бъдат предпочетени онези мисли, чувства или усещания, които ще изплатят нашата Карма, но същевременно ще бъдат и полезни за общия напредък на човечеството. Да бъде включена подредената лична Карма на човека в общата Карма на Земята, в общия напредък на цялото човечество ето мисията, която занапред се възлага на Христос!
към текста >>
51.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Кармата не изисква предаване на една неизменна участ, а напротив, тя дава сигурността, че нито едно дело и изживяване на човека не преминава без последствие или беззаконно в света, а че всичко това се включва в един
справедл
ив, възмездяващ закон.
Не е необходимо един идиот да си е спечелил участта чрез дела в миналото. Но кармичното последствие на неговата съдба ще се прояви в бъдеще. Както при търговеца съответният баланс се определя от цифрите в неговата касова книга – той обаче може непрекъснато да прави нови приходи и разходи, – така в живота на човека могат непрекъснато да се явяват нови дела, съдбовни удари и т. н., но въпреки това сметката на живота му да е напълно точна във всеки миг. Ето защо кармата не се схваща като някаква непроменлива съдба, като фатум, тя е свързана със свободата и свободната воля на човека.
Кармата не изисква предаване на една неизменна участ, а напротив, тя дава сигурността, че нито едно дело и изживяване на човека не преминава без последствие или беззаконно в света, а че всичко това се включва в един справедлив, възмездяващ закон.
Напротив, ако нямаше карма, тогава в света би царувал произвол. Така аз мога да зная, че всяко мое действие, всяко мое изживяване се включват в една закономерна връзка. Моето действие е свободно, неговият резултат е абсолютно закономерен. Свободно е действието на търговеца, когато сключва сделка. Резултатът от това обаче се проявява закономерно в неговия баланс.
към текста >>
52.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Потърсете фактите, отнасящи се до Кришна и се запитайте дали някъде другаде са изречени по-
справедл
иви и прекрасни думи, отколкото при нас, когато се опитваме да говорим за Кришна.
Странно е, когато тук или там се твърди, че ние даваме превес на християнството пред другите световни религии, че гледаме на него като на нещо повиеше. Но нима „по-висш“ и „по-низш“, „по-голям“ и „по-малък“ не са най-абстрактните думи в нашия език? Нима тук възхваляваме Кришна по-малко, отколкото тези, които го поставят по-високо от Христос? Ние се отказваме от употребата на думи като „по-голям“ и „по-малък“ и искаме да открием истинската същност на нещата. А тя не опира до това, дали поставяме християнство „по-високо“ или „по-ниско“, а дали някой може да посочи някои неправилни страни в нашето тълкуване на Кришна.
Потърсете фактите, отнасящи се до Кришна и се запитайте дали някъде другаде са изречени по-справедливи и прекрасни думи, отколкото при нас, когато се опитваме да говорим за Кришна.
Всичко друго е само празна игра на думи. Обаче истината грейва само тогава, когато е в сила онзи усет за истината, който прониква в самата същност на нещата. Тук, където черпим от най-простото и грандиозно Евангелие, ние имаме и възможността да обхванем цялата космическо-земна същност на Христос. Ето защо трябваше да се доближим до величието на онова, което намери своя завършек няколко века преди Мистерията на Голгота, защото тогава се пропука и зората на новото човечество.
към текста >>
53.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Не да се избягва
справедл
ивата критика, когато тя се прави по същество; да се представя лошото за добро, би било слабост.
Но това има и обратна страна, именно тази, че вместо усилване на волята може да настъпи отслабване, когато след като човек е изтъкнал в себе си основанията „за“ и „против“ определено нещо вместо да вземе решение според едните или другите основания от мързел не направи нищо, не следва нито едните, нито другите. Изглежда, че тогава човек е последвал „не“, но в действителност просто е надвил мързелът. Би било добре ако човек дотолкова се съобрази с духовната наука когато разглежда аргументите „за“ и „против“ той да не е уморен, да не взима решение, когато в някаква степен е ядосан, разстроен или подтиснат, а да изчака, докато се чувства достатъчно силен и знае: Ти сега не си посърнал, ти можеш наистина да последваш това, което поставяш пред душата си като „за“ или „против“. Човек трябва да вземе предвид своето състояние, за да може в подходящото време да постави пред душата си такива въпроси. Към тези неща, които в изключително важна степен засилват овладяването на астралното тяло от нашия Аз, принадлежи и способността да отстраняваме от душата си всичко онова, което изгражда противоречие между нас и останалия свят, между нас и нашето обкръжение; това би трябвало да принадлежи към самозадълженията, които антропософът си поставя.
Не да се избягва справедливата критика, когато тя се прави по същество; да се представя лошото за добро, би било слабост.
Това изобщо не бива да се прави. Човек трябва да се научи да различава между това, което критикува по същество и това, което критикува заради въздействието му върху неговата собствена личност. Колкото повече свикнем да изграждаме преценките си за хората, с които живеем, независимо от начина, по който те се отнасят към нас, колкото повече това ни се удава, толкова по-положително то ще действа за засилване на нашия Аз по отношение на неговото господство върху астралното тяло. Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за лоши, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас. Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни.
към текста >>
54.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Така става следното: Щом човек навлезе в света на Девахана и животът му там започне да тече, в него той намира всичко онова, което е останало от последното му пребиваване на Земята, като
справедл
иво и не
справедл
иво, лошо и добро, естетически-красиво и грозно, истинно и фалшиво.
Когато тук двама души стоят един до друг и единият е праведен, а другият грешен, тогава Слънцето не може да огрява само единия. Там обаче, в духовния свят е абсолютно вярно, че от качествата на човека зависи как духовните сили ще действат върху него. Това означава, че природните и духовните закони не вървят по два отделни пътя, а по един и същ път. Това е същественото. В деваханическия свят природните закони съвпадат с моралните и интелектуалните закони.
Така става следното: Щом човек навлезе в света на Девахана и животът му там започне да тече, в него той намира всичко онова, което е останало от последното му пребиваване на Земята, като справедливо и несправедливо, лошо и добро, естетически-красиво и грозно, истинно и фалшиво.
Всичко това обаче там действа така, че завладява природните закони. Там е закон това, което описахме с едно сравнение как ако във физическия свят някой, който е откраднал или излъгал и се изложи на Слънцето, то не би го огряло и поради това, че му липсва слънчевата светлина, той би се разболял. Или да предположим, че въздухът във физическия свят не би достигнал на някой, който лъже. Такова сравнение може да се направи с всичко, което се случва в света на Девахана. На този, който се е провинил с нещо по отношение на своето духовно-душевно същество, му се случва нещо подобно, така че природният закон същевременно абсолютно съответства на духовния закон.
към текста >>
Когато си представите един свят, където не е възможно да се отделят природните закони от духовно-моралните закони, където, казано с други думи,
справедл
ивостта цари като природен закон, тогава имате предвид Девахана.
И точно добрите Богове трябва да работят за изравняването, така че с едно такова явление, с такива природни феномени понякога се извършва едно противодействие, едно изравняване. Взаимната връзка между тези неща всъщност се вижда в окултните дълбочини. Така може да се създаде баланс за това, което хората сами са направили срещу истинското духовно развитие на човешкия род. Всяко събитие, дори когато е само природно явление, в неговите първопричини е същевременно нещо морално. Зад физическите явления в духовните светове стоят духовни същества като носители на тези морални закони.
Когато си представите един свят, където не е възможно да се отделят природните закони от духовно-моралните закони, където, казано с други думи, справедливостта цари като природен закон, тогава имате предвид Девахана.
Затова в този Девахан не е нужно да има наказание, някой да бъде наказан чрез нечия воля; със същата закономерност както огънят изгаря дървото, така и неморалното се унищожава само, а моралното само се утвърждава и развива по-нататък. Така виждаме, че вътрешната характеристика, така да се каже, вътрешният нерв на съществуването е съвсем различен за различните светове. Ние не можем да имаме представа за различните светове, ако не вземем под внимание тези особености, които по неоспорим начин са различни за отделните светове. И така, трябва добре да различаваме: физически свят, Камалока и Девахан. За физическия свят е характерното, че природните и духовните закони стоят паралелно един до друг; при Камалока че човек е затворен в самия себе си, в затвора на собствената си същност; Девахана, където природните и духовните закони са едно и също нещо, е пълна противоположност на физическия свят.
към текста >>
55.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Силата на любовта и единствената
справедл
ивост, единственото значение на любовта е това, което можем дълбоко да почувстваме, когато оставим Евангелието на Лука да действа върху нашата душа.
Защото не би имало никакъв смисъл да пристъпим към детето със сила, понеже то ни посреща не с друго, а с безсилие. Това е чудно хубавото, че Христовият импулс, който още в подготвянето му бива представен пред нас в детето Исус, точно по този начин се изобразява в Евангелието на Лука, че колкото и да сме мъдри не можем да се приближим до него с нашата мъдрост, не можем да го достигнем и с нашата сила. Всичко, което иначе ни свързва със света, не може да стигне до същността на детето Исус, както то е обрисувано в Евангелието на Лука. Само едно нещо може да го достигне не мъдрост, не сила, а любов. И да поднесем любовта в неограничен вид, това е единствено възможното.
Силата на любовта и единствената справедливост, единственото значение на любовта е това, което можем дълбоко да почувстваме, когато оставим Евангелието на Лука да действа върху нашата душа.
Ние живеем в света и никой не бива да пренебрегва импулсите на света. Би означавало да се отрича собствената човешка същност и да се измамват Боговете, ако човек не иска да се стреми към мъдрост. Всеки ден и всеки час от годината е добре изживян, когато ни стане ясно, че наше човешко задължение е: Да се стремим към мъдростта. Всеки ден и всеки час от годината обаче също ни принуждават да осъзнаем как сме поставени в света и как сме играчка на мировите сили, на пулсиращото в света всемогъщество. Но има един миг, когато може да забравим това и да си спомним какво ни показва Евангелието на Лука; да помислим за детето, което е още по-безсилно и още по-мъдро от другите човешки деца; за детето, пред което най-висшата любов намира своето единствено оправдание; за детето, пред което трябва да замълчи мъдростта, да застине силата.
към текста >>
56.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
И, разбира се, по-
справедл
иво е постановката на една от драмите да бъде отложена, отколкото да се отнеме възможността на наши приятели да присъстват на представленията, в които желаят да участват.
За отлагането на това представление решаващо значение имаше обстоятелството, което, от друга страна, е истински радващо, че имаше толкова много желаещи да присъстват на нашите представления, така че ако искахме да изпълним първоначалната си програма, щеше да се наложи да лишим мнозина от нашите приятели от възможността да присъстват на драмите „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“, както днес е заглавието на последната ни драма. Ако не съществуваше това обстоятелство, може би все пак щяхме да успеем да проведем първоначалната програма. Всичко вече беше приготвено до такава степен, че например всички декорации са напълно готови, а също и всички костюми. И ако, както вече казах, не съществуваше гореспоменатото обстоятелство, можехме да мислим за поставяне и на тази трета драма. Само че тогава щяхме да сме принудени да изключим една част от нашите приятели от участие в празненствата тази година.
И, разбира се, по-справедливо е постановката на една от драмите да бъде отложена, отколкото да се отнеме възможността на наши приятели да присъстват на представленията, в които желаят да участват.
Това, което щяхме да получим от представлението на тази драма, е свързано и с факта, че в тази драма имаме пред себе си произведение на нашия многоуважаван Едуард Шуре. Когато произнасяме това име, трябва да вземем предвид, че то се носи от мъжа, който със своите „Великите Посветени“, „Les Grands Initiés“2, a и с други свои съчинения в известен смисъл се явява първовестител на езотеричното направление на Запада, за което ние искаме да вложим нашите сили. Отново и отново трябва да преосмисляме това, което е внесъл Едуард Шуре в съвременността, а също и в бъдещото развитие на човечеството, създавайки с това цяла една епоха. Затова мога не само от най-дълбоките пориви на собственото си сърце, но и от сърдечния устрем на всички събрали се тук приятели да изразя най-голямо удовлетворение по повод факта, че по време и на този мюнхенски цикъл и сезон Едуард Шуре отново ще бъде сред нас. Той участва в сутрешния цикъл, но тъй като имаме и тържества, на които ще бъдем всички заедно, всички приятели ще имат възможност да се видят лично с човека, който със своята гениалност и дълбоко разбиране на езотеричните отношения, изхождайки от най-съкровени импулси, отново застава на наша страна в настоящото време, когато, както всички вие знаете, бяхме въвлечени в една борба, която ни беше натрапена и която ние наистина не сме търсили.
към текста >>
57.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Той трябваше да докаже, че е достоен за посвещение чрез цялото си поведение и морал, с цялата си готовност да служи на висшите духовни си ли, с усета си за
справедл
ивост, човеколюбие, с отричането си от материалните блага и т.н.
И така, Исус от Назарет разполагаше не само с ясновиждащия поглед и с богатствата на мъдростта, а в известен смисъл, чрез самия живот, се превърна в един посветен. За това се досетиха хората, които по онова време бяха събрани в Ордена на есеите. Есеите практикуваха една разновидност на тайното учение в определени места на Палестина. Орденът беше известен със своите строги правила. Онзи, който искаше да влезе в Ордена, беше подлаган на редица изпитания поне една година, а в повечето случаи години наред.
Той трябваше да докаже, че е достоен за посвещение чрез цялото си поведение и морал, с цялата си готовност да служи на висшите духовни си ли, с усета си за справедливост, човеколюбие, с отричането си от материалните блага и т.н.
След влизането в Ордена, той минаваше през различни степени, докато накрая беше включван в един вид монашеско уединение, целящо откъсване от останалото човечество, така че с помощта на душевно и телесно пречистване той можеше да се доближи до духовния свят. Тези основни моменти намират израз в някои от символите на есейския Орден. Дешифрирането на Хрониката Акаша показва, че името „есеи" идва от еврейската дума „есин" или „асин". Тази дума означава нещо като „лопата" или „лопатка"; защото есеите винаги носеха като отличителен знак една малка лопатка, нещо което е запазено в някои окултни братства и до днес. Есеите имаха и други правила: те не трябваше да носят у себе си никакви монети и да не минават през врати, които са украсени с рисунки или пък в чиято близост има нарисувани образи и картини.
към текста >>
58.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Не е нужно човек винаги да знае това, но душата, която чувствува Христос вътре в себе си, както тялото чувствува кръвта в себе си като животворен елемент, тази душа чувствува реализиращата сила на този Христов Импулс по отношение на всичко това, което душата не може да осъществи във външния свят, но би иска ла да го осъществи, би искала да го осъществи по
справедл
ив начин.
И защо? Защото онзи, които действително е проникнат от Христовия Импулс, чувствува как в завоеванията на неговата душа, колкото и несъвършените да изглеждат по отношение на земния живот, вътре в тези завоевания стои Христовият Импулс като една защита и гаранция за постигането им. Ето защо Христос е една такава утеха в съмненията на живота, една такава подкрепа за душата. Колко много неща остават неизпълнени за душата в живота на Земята, скъпи мои приятели, колко много неща изглеждат много ценни, без тя да може да гледа на тях по друг начин относно външния физически свят, освен като на разрушени пролетни надежди. Обаче това, което чувствуваме така искрено в нашата душа, това, което съединяваме с нашата душа като едно пълно ценно мислено благо, това ние можем да го предадем на Христос; и както и да изглежда то за осъществяването когато сме го предали на Христос, Той го пренася на своите крила в действителността.
Не е нужно човек винаги да знае това, но душата, която чувствува Христос вътре в себе си, както тялото чувствува кръвта в себе си като животворен елемент, тази душа чувствува реализиращата сила на този Христов Импулс по отношение на всичко това, което душата не може да осъществи във външния свят, но би иска ла да го осъществи, би искала да го осъществи по справедлив начин.
Това, че ясновиждащото съзнание вижда тези неща, когато наблюдава душите след смъртта, е тъкмо едно доказателство за това, колко оправдано е чувството на човешката душа, когато при всичко, което върши и мисли, тя се чувствува проникната от Христос, приема в себе си Христос, като нейна утеха, като нейна подкрепа, като онова, за което казва в този земен живот „Не аз, а Христос в мен". Нека човек да казва това: „Не аз, а Христос в мен" в този земен живот, скъпи мои приятели! Спомнете си едно място, което стои в началото на моята книга „Теософия", което трябва да покаже една от онези точки, където се осъществява на определена степен в духовния живот това, което прониква душата в земния живот на този свят. На едно определено място в моята книга „Теософия" аз обърнах внимание върху това, че „Тат твам ази", което преведено означава „Това си ти" и върху което източните мъдреци медитират, застава пред тях като една действителност, точно в момента, в който става преминаването от така наречения Душевен свят в Духовния свят. Вижте за това на съответното място.
към текста >>
59.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Как може Христос да прости там, където земното съждение изисква една кармическа
справедл
ивост?
В този момент разбойникът от дясната страна на Христос показва, че има едно предчувствие за това, че Христос принадлежи на едно друго Царство, къде то царува съвършено друга разсъдъчна способност в сравнение с тази на Земята. Тогава от съзнанието, че се намира в своето царство, Христос може да отговори: „Истина ти казвам, чрез това, че ти предчувствуваш нещо за моето Царство, ще бъдеш днес (именно с умирането) заедно с мен в моето Царство". Тук ние имаме едно указание за свръхземната сила на Христос, която привлича човешката индивидуалност в едно духовно Царство. Земното съждение, човешкото съждение трябва самопонятно да каже: „По отношение на Кармата, както левият така и десният разбойник трябва да изплатят своя грях"; обаче за небесното съждение важи нещо друго. Но това е едва началото на въпроса, защото сега вие самопонятно можете да кажете: Да, тогава небесното съждение стои просто в противоречие със земното съждение.
Как може Христос да прости там, където земното съждение изисква една кармическа справедливост?
" Да, скъпи мои приятели, това е един труден въпрос, но ние все пак искаме да се приближим до него в разсъжденията си тази вечер. Аз обаче изрично обръщам внимание върху това, че тук ние засягаме един от най-трудните въпроси на окултната наука. Ние трябва именно да направим една разлика, която човешката душа не ще направи драговолно, защото тя не отива драговолно до крайните заключения на едно разсъждение и защото изхожда от основанието, че съществуват някои трудности, когато се отива до неговите крайни изводи. Аз също ви обръщам внимание върху това, че ние ще имаме едно трудно разглеждане и може би ще е необходимо често пъти да преобръщате в душата това, което ще бъде казано, за да стигнете всъщност до разбиране на нещата.
към текста >>
Ние трябва да разгледаме това, което става една обективна
справедл
ивост в Кармата.
Да, скъпи мои приятели, това е един труден въпрос, но ние все пак искаме да се приближим до него в разсъжденията си тази вечер. Аз обаче изрично обръщам внимание върху това, че тук ние засягаме един от най-трудните въпроси на окултната наука. Ние трябва именно да направим една разлика, която човешката душа не ще направи драговолно, защото тя не отива драговолно до крайните заключения на едно разсъждение и защото изхожда от основанието, че съществуват някои трудности, когато се отива до неговите крайни изводи. Аз също ви обръщам внимание върху това, че ние ще имаме едно трудно разглеждане и може би ще е необходимо често пъти да преобръщате в душата това, което ще бъде казано, за да стигнете всъщност до разбиране на нещата. Ние трябва преди всичко да направим една разлика.
Ние трябва да разгледаме това, което става една обективна справедливост в Кармата.
Тук трябва да ни бъде напълно ясно, че човек, без съмнение, е подчинен на неговата Карма и че това, което той е извършил като неправда, той трябва да го изправи кармически. И при едно по-дълбоко размишление, човек всъщност не ще иска нещо друго, освен това да бъде така. Защо то предположете, че някои е извършил някаква неправда: в момента, когато е можел да извърши тази неправда, той е бил по-несъвършен, отколкото ако не би извършил тази неправда и той може да постигне отново степента на съвършенството, което е имал преди това, когато изправи тази неправда. Той трябва също да желае да изправи неправдата, защото само когато е изправил неправдата, само когато човек е изработил с труд изправянето, той си създава степента на съвършенството, която е имал преди това, преди да извърши престъпното деяние. Следователно, заради нашето собствено усъвършенствуване ние не можем да желаем нищо друго, освен Кармата да съществува като обективна справедливост.
към текста >>
Следователно, заради нашето собствено усъвършенствуване ние не можем да желаем нищо друго, освен Кармата да съществува като обективна
справедл
ивост.
Ние трябва да разгледаме това, което става една обективна справедливост в Кармата. Тук трябва да ни бъде напълно ясно, че човек, без съмнение, е подчинен на неговата Карма и че това, което той е извършил като неправда, той трябва да го изправи кармически. И при едно по-дълбоко размишление, човек всъщност не ще иска нещо друго, освен това да бъде така. Защо то предположете, че някои е извършил някаква неправда: в момента, когато е можел да извърши тази неправда, той е бил по-несъвършен, отколкото ако не би извършил тази неправда и той може да постигне отново степента на съвършенството, което е имал преди това, когато изправи тази неправда. Той трябва също да желае да изправи неправдата, защото само когато е изправил неправдата, само когато човек е изработил с труд изправянето, той си създава степента на съвършенството, която е имал преди това, преди да извърши престъпното деяние.
Следователно, заради нашето собствено усъвършенствуване ние не можем да желаем нищо друго, освен Кармата да съществува като обективна справедливост.
Всъщност при схващането, при понятието за човешка свобода, не може да възникне желанието, че трябва да ни бъдат простени някои грехове, в смисъл, че днес например ние изваждаме на един човек очите и след това този грях да ни бъде простен, след това ние да нямаме нужда да носим този грях в нашата Карма. Един човек, който изважда очите на друг човек, е по-несъвършен отколкото един човек, който не е извършил такова деяние, и в по-нататъшната Карма трябва да настъпи това, че той трябва да извърши едно съответно добро деяние; тогава тепърва той отново е човекът, какъвто е бил преди това, преди да извърши престъпното деяние. Всъщност, говорейки принципно, съвсем не може да възникне мисълта, когато действително се размислим върху същността на човека, че ако един човек извади очите на друг човек, то това ще му бъде простено и тогава Кармата би била изправена. Така Кармата има изцяло своята достоверност, че на нас, така да се каже, няма да ни бъде простен нито един кодрант, нито една стотинка и че ние трябва да платим всичко. Но сега съществува също още нещо по отношение на греха.
към текста >>
Кармическата
справедл
ивост остава да съществува, но по отношение на действието на един грях в духовния свят се явява Христос, които взема този грях в своето Царство и го носи по-нататък.
Ако проследя нещата в минали въплъщения и проверя, какво е извършил той някога, така аз не виждам този факт отбелязан в Акашовата Летопис. Всичко идва оттам, че Христос фактически е поел върху себе си обективния дълг, обективния грях. В момента, когато проникна себе си с Христос и когато изследвам Акашовата Летопис с Христос, тогава аз намирам факта записан в Акашовата Летопис. Христос го е взел в своето Царство и го носи по-нататък, така че, когато се абстрахираме от Христос, аз не мога да намеря факта в Акашовата Летопис. Човек трябва да отбелязва тази разлика.
Кармическата справедливост остава да съществува, но по отношение на действието на един грях в духовния свят се явява Христос, които взема този грях в своето Царство и го носи по-нататък.
Христос е онзи, който е в състояние да изкупи нашите дългове и нашите грехове и да ги вземе върху себе си, защото принадлежи на едно друго Царство. Следователно, как се обръща тогава всъщност Христос от Кръста на Голгота към левия разбойник? Той не го изказва с думи, но макар и да не го изказва, то стои там. Той казва на разбойника от лявата му страна: „Това, което ти си извършил, ще продължи да действува също и в духовния свят, а не само във физическия свят", обаче на разбойника от дясната му страна Той казва: „Още днес ти ще бъдеш с Мен в Рая". Това означава: "Аз съм при твоето деяние; ти наистина по-късно ще трябва да направиш чрез твоята Карма за самия себе си това, което извършеното деяние означава за теб.
към текста >>
Това, което кармическата
справедл
ивост означава, трябва да бъде гледано с преценката, която е наша земна преценка.
Грешката се явява също сега, когато се посветим на Акашовата Летопис и изследваме времето на Земното развитие преди Мистерията на Голгота, без да бъдем проникнати от Христос. Тогава ние ще се сблъскваме с грешки навсякъде в Акашовата Летопис. Ето защо никак не ме учуди, че например Ледбитер, които в действителност не знае нищо за Христос, стигна до най-безсмислените твърдения за развитието на Земята в своята книга „Човекът откъде и накъде". Защото само проникването с Христовия импулс прави душата способна да вижда действително нещата такива, каквито са, и които са се подредили в Земното развитие също и преди Мистерията на Голгота, но оставайки във връзка с Мистерията на Голгота. Кармата е една работа на редуващи се едно след друго въплъщения на човека.
Това, което кармическата справедливост означава, трябва да бъде гледано с преценката, която е наша земна преценка.
Това, което Христос прави за човечеството, трябва да бъде мерено с една разсъдъчна преценка, която не принадлежи на земния свят, а на едни други светове. Да, скъпи мои приятели, но ако това не би било така? Ако това не би било така? Да помислим за края на Земното развитие, нека да помислим за времето. когато хората ще са завършили техните земни въплъщения.
към текста >>
Защото Кармата действува, защото Кармата е обективната
справедл
ивост.
Затова е необходимо определено съзнание, което може да се изисква от този, който прощава греховете: това е едно съзнание за дълговете и греховете и едно съзнание също, че Христос може да поеме върху себе си дълговете и греховете. Това означава, че думите „Твоите грехове са ти простени" са един космически факт, а не са един кармически факт. Христос показва на едно място така чудесно, какво отношение има Той към този въпрос, че това се врязва дълбоко, дълбоко в нашите сърца. Христос застава с две неща срещу тези, които идват пред него, проклинайки прелюбодействувалата жена нека да нарисуваме в нашата душа сцената, когато пред Него донасят прелюбодействувалата жена: едното нещо е, че Той записва вътре в Земята нещо, а второто нещо е, че Той прощава, че Той въобще не осъжда и не проклина. Защо пише Той навътре в Земята?
Защото Кармата действува, защото Кармата е обективната справедливост.
Деянието на прелюбодействувалата жена не може да бъде заличено и Христос го записва навътре в Земята. По друг начин стоят нещата обаче с духовното последствие, а не със земното последствие; духовното последствие Христос го поема върху себе си. „Той прощава", това не означава, че Той заличава греха в абсолютен смисъл, а че Той поема върху себе си последствията от онова, което е извършено обективно. А сега да помислим, какво означава за човешката душа, когато тя може да си каже: "Да, аз съм извършила това или онова деяние в света. То не спъва моето развитие напред, защото аз не съм станал по-несъвършен отколкото съм бил, когато съм извършил деянието; аз бих могъл отново да извоювам моето съвършенство в по-нататъшното протичане на моята Карма, като изправя моето лошо деяние.
към текста >>
60.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Обаче в хода на учебната година се разпространява мнението, че той е доста снизходителен към учениците, докато други те двама са
справедл
иви и строги, а той прекалено снизходителен и често гледа през пръсти на своята работа; така че директорът остава с убеждението: класът на третия учител не върви както трябва.
При третия учител той винаги констатира, че нещата не вървят както трябва: „Но така ние изобщо не знаем какво ще се случи през следващия месец, .“ И така минава цялата година. Накрая, естествено, идват годишните изпити. Директорът се надява, че изпитните резултати ще по твърдят мнението му за първите двама учители. Разбира се, при тях някои ученици също пропадат на изпитите, други минават в по-горен клас, но общо взето всичко върви както трябва. Годишните оценки в кла са на третия учител не се различават кой знае колко от тези на първите двама учители.
Обаче в хода на учебната година се разпространява мнението, че той е доста снизходителен към учениците, докато други те двама са справедливи и строги, а той прекалено снизходителен и често гледа през пръсти на своята работа; така че директорът остава с убеждението: класът на третия учител не върви както трябва.
Идва следващата учебна година и първите двама учители отново представят своите програми, а третият учител постъпва точно както предишната година. Между тях отново се разиграва същата сцена. Училищният инспектор редовно посещава училището. Естествено, на него също му прави впечатление онова, за взето така да се каже директорът го е подготвил: и ето че първите двама учители получават награди, а директорът повишение. Но това не е толкова важно, нали така.
към текста >>
61.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Разбира се, дори да би постигнал това, неговата поезия щеше да прозвучи на един непознат език, на един несъществуващ, език и тя
справедл
иво би била отхвърлена от целия свят.
Следователно искам завинаги да се абстрахирам от всичко други поети, които са били несвободни, искам да създам една абсолютно свободна поетическа творба. Но аз не бих могъл да бъда свободен, ако ще използувам думи, които вече съществуват в говоримия език, понеже те са възникнали по силата на една прадревна необходимост. Обаче, съвсем естествено, това никога не може да стане! Аз искам да блесна като един абсолютен герой на свободата. Следователно аз ще изнамеря мои собствен език...“ И сега той започва да изнамира свой собствен език.
Разбира се, дори да би постигнал това, неговата поезия щеше да прозвучи на един непознат език, на един несъществуващ, език и тя справедливо би била отхвърлена от целия свят.
Със своята свобода този човек би предизвикал съпротивата на целия свят, съпротива, която на първо време би се изразила само в неразбирането на езика. И така, Вие виждате: съвсем не може да става дума за това, че свободата, която се намесва в потока на събитията, би могла да се почувствува по някакъв начин Застрашена от необходимостта, която цари в напредващия ход на световните събития. Бихме могли да си представим още и един художник, който би искал да постигне пълна свобода и който би казал: „Да, аз искам да рисувам; но не искам да рисувам върху платно и изобщо не искам да рисувам върху някаква фиксирана повърхност; искам да рисувам напълно свободно. Трябва ли в този случай да си служа с една или друга основа, за да нанасям там боите? Аз искам да рисувам напълно свободно!
към текста >>
62.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Това е тежка дилема и няма да се намери
справедл
ив историк, който да не прояви разбиране за такива борби, вместо да отсъжда морално.“ Такива борби, в които се сблъскват морални конфликти тъкмо по отношение на важните неща в живота, смята авторът, човек не може да избегне.
Нашият религиозен човек привежда примери за такива морални конфликти, които са преживявали видни личности. Нека посоча само един пример: „Един Лутер47 – казва нашият човек, – който като никого другиго е познал своето призвание и пътя, който трябва да следва за реформирането на църквата и човечеството, изпада в тази дилема – дилема той нарича несъгласуваността на задълженията – в мига, в който е трябвало да разреши въпроса, дали да одобри или отхвърли двуженството на Филип Великодушни. Виждате ли, за него това е бил най-тежкият конфликт. Отхвърли ли този брак, намеси ли се в областта на чистите човешки интереси, тогава той би трябвало да отхвърли едно от най-важните постижения по пътя на изпълнението на своето реформаторско призвание.“ Защото ако не приеме двуженството, великодушният господар няма повече да приема неговата реформаторска дейност. С Реформацията, смята този религиозен човек, няма да стане нищо – „Допусне ли обаче този брак и продължи ли по своя път, тогава ще трябва да си каже, че в душата му ще се забие жило, което ще усеща постоянно.
Това е тежка дилема и няма да се намери справедлив историк, който да не прояви разбиране за такива борби, вместо да отсъжда морално.“ Такива борби, в които се сблъскват морални конфликти тъкмо по отношение на важните неща в живота, смята авторът, човек не може да избегне.
Това изгражда обоснования песимизъм. Така че трябва да се каже, че за нашия религиозен човек светът, ако го разглеждаме както от гледна точка на природата, така и от гледна точка на нравствеността, се представя така, че песимизмът е напълно обоснован. Сега нашият религиозен човек се обръща по своя начин към религията. И той казва, че трябва да се обърне към религията, за да избегне всички пътища на заблуди, които могат да се поемат. Будизмът, казва той, иска да избегне конфликтите в живота чрез това, че иска изобщо да превъзмогне битието, да превъзмогне физическото и духовното битие, да ги премахне и да поеме пътя към празната нирвана.
към текста >>
Сега имаме възможността да схващаме Бог като любов, защото Божият гняв, когато той се проявява
справедл
иво, също е любов.
„Защото любовта е най-висшата форма на духовния живот.“ Сега Ви моля: в действителност дух и любов са едно, но същевременно любовта е най-висшата форма на духовния живот, следователно отново една част, но частта същевременно представлява цялото! Тук имате най-ужасяващата несвързаност на мисленето! Всичко се основава на това, че Бог е любов. Затова той трябва да каже: „Когато се говори за Божия гняв49 и за Божието наказание, това трябва да се разбира като израз на неговата любов.“
Сега имаме възможността да схващаме Бог като любов, защото Божият гняв, когато той се проявява справедливо, също е любов.
Бог е дух, сам Бог е любов, дух и любов са едно. Гневът също е любов, следователно гневът също трябва да е дух. Виждаме как понятията само се премятат едно връз друго в това несвързано мислене. Но човекът във всеки случай трябва да остане християнин, затова той трябва да продължи да пише по своя начин: „Затова Бог не може50 да бъде нищо друго освен любов, защото Той трябва да бъде най-висшата форма на духа. В това се проявява ненадмината мъдрост.
към текста >>
63.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Тя иска да освободи цяла Франция, за да се посвети по-късно на Бога, на християнството и
справедл
ивостта.
То тупти за далечни хубави градове, през които броди странникът. Животът на полето не означава по необходимост повдигане на въпроса за обработваемата земя. В шума и суматохата на градовете мечтата на Жана със сигурност е по-малко свободна, по-малко смела и голяма. Самотата опазва смелостта на нейната мисъл и тя изживява огромната отечествена общност много по-силно, когато нейната фантазия, без да бъде обезпокоявана, може да изпълни тихия хоризонт с болка и надежда. Не духът на селския бунт я изпълва.
Тя иска да освободи цяла Франция, за да се посвети по-късно на Бога, на християнството и справедливостта.
Целта ѝ изглежда толкова възвишена и богоугодна, че за да я постигне, по-късно тя намира смелостта да се противопостави на Църквата и да се позове на едно откровение, което стои високо над всички останали откровения.“ Виждаме един човек, който е предубеден, защото е възприел материалистическия начин на мислене на настоящето, който мисли само въз основа, така да се каже, на материалистически принципи, който обаче, тъй като желае да бъде в същото време исторически честен, е принуден да насочи вниманието към забележителното явление, каквото представлява Орлеанската дева, и във висша степен да я приеме на сериозно, както разбираме от неговите думи. Следователно пред Жорес стои цялото историческо значение на Жана д‘Арк. Но сега питаме: какво друго за човек, който има такова социално разбиране като Жорес, в действителност може да бъде Жана д‘Арк, освен личност, която благодарение на определен религиозен екстаз, към какъвто хората, ако искат да останат разумни, не желаят да се стремят, достига до импулсите, до които тя е достигнала? Напълно естествено е, че такива хора няма да познаят това, което може да ни се изясни от духовната наука: че в определено време, в което още не може да се достигне до модерно развитото духовно познание, каквото го имаме днес, от духовните светове се спускат потоци духовен живот чрез такива малко или повече подсъзнателно действащи личности като девата от Орлеан, която е била медиум, но не за хора, често злоупотребяващи с медиуми в по-новото време, а за божествено-духовни светове, които желаят да действат във физическия земен свят.
към текста >>
64.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Назовава ги ред, дълг,
справедл
ивост!
Но сме свидетели и на още нещо свидетели сме как с думи, лишени от съдържание, се прави история, политика и печалното е колко малко склонност съществува да се вникне именно в това. Човек съвсем рядко се натъква на действителен усет относно онова, за което всъщност става въпрос в тази сфера. Тези дни ми се удаде да попадна на изречения, в които личи усет за големия недостатък на нашето време: "С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови. Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г.
Назовава ги ред, дълг, справедливост!
Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване. Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
към текста >>
Още по времето на Христос
справедл
ивостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
"С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови. Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки.
Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции. Това, че понастоящем този синтез вече не действа, доказва само как всички стойности и техните еквиваленти ведно с временния им синтез се превръщат във фраза, щом угасне божествената искра, която ги прави реални и живи. Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред, дълг и справедливост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет. И едва тук, а не в господството на определена формула, се проявява липсата, която из основи решава съдбата на съвременното човечество: за господството на освобождаващите стойности мнозинството не притежава силата на социалната съвест, за господството на обвързващите отвън стойности липсва авторитетът.
към текста >>
Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг,
справедл
ивост.
Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост.
Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции. Това, че понастоящем този синтез вече не действа, доказва само как всички стойности и техните еквиваленти ведно с временния им синтез се превръщат във фраза, щом угасне божествената искра, която ги прави реални и живи. Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред, дълг и справедливост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет. И едва тук, а не в господството на определена формула, се проявява липсата, която из основи решава съдбата на съвременното човечество: за господството на освобождаващите стойности мнозинството не притежава силата на социалната съвест, за господството на обвързващите отвън стойности липсва авторитетът. Стойности, които не са залегнали дълбоко в развитието, много бързо могат да се превърнат във фраза и да послужат за злоупотреба..." и т.н.
към текста >>
Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред, дълг и
справедл
ивост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет.
В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване. Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции. Това, че понастоящем този синтез вече не действа, доказва само как всички стойности и техните еквиваленти ведно с временния им синтез се превръщат във фраза, щом угасне божествената искра, която ги прави реални и живи.
Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред, дълг и справедливост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет.
И едва тук, а не в господството на определена формула, се проявява липсата, която из основи решава съдбата на съвременното човечество: за господството на освобождаващите стойности мнозинството не притежава силата на социалната съвест, за господството на обвързващите отвън стойности липсва авторитетът. Стойности, които не са залегнали дълбоко в развитието, много бързо могат да се превърнат във фраза и да послужат за злоупотреба..." и т.н. Понякога се случва човек да долови звученето на едно толкова правилно усещане. Аз няма защо да съм особено изненадан от тези думи, които откривам като оазис сред пустинята на съвременния фразьорски живот. Написани са от една моя стара приятелка Роза Майредер*5, в ноемврийския брой (1916) на "Интернационале рундшау" и ми припомнят до голяма степен онова, за което сме разговаряли с нея преди много години.
към текста >>
Един мъж от страната, която поначало пострада най-много от войната, белгийският фабрикант от Шарлероа г-н Анри Ламбер*25, изрече спасителната дума, прокарваща пътя на мира, а именно, че единствената благоразумна и далновидна политика, в случая митническата политика, е да бъдеш
справедл
ив, позволявайки на противниковата страна да живее.
Нима тази лудост няма да бъде прекратена? В края на войната при всички случаи ще трябва да се сключи споразумение; и тъй като тя имаше икономически характер, редно е споразумението също да бъде икономическо. Като фактор в свободната търговия Англия посочи пътя на целия свят. Спогодбите по митнически въпроси ще станат неизбежни, неминуемо ще трябва да се правят взаимни отстъпки и да се търси по-голяма свобода, та в крайна сметка да се стигне до световна свободна търговия.
Един мъж от страната, която поначало пострада най-много от войната, белгийският фабрикант от Шарлероа г-н Анри Ламбер*25, изрече спасителната дума, прокарваща пътя на мира, а именно, че единствената благоразумна и далновидна политика, в случая митническата политика, е да бъдеш справедлив, позволявайки на противниковата страна да живее.
Той обърна внимание на това, че трайно подобряване на положението в Европа може да се постигне само ако стремящата се към мир част бъде принудена да премахне или поне да намали митата, но при осигуряване на напълно справедлива взаимност. Премахването на митото изглежда единственото разумно и ефикасно средство за елиминиране на известния в икономическата надпревара метод на борба, който англичаните наричат дъмпинг и в който разгорещено упрекват германците. Митнически конвенции ще бъдат неизбежни дори в невероятния случай, че войната продължи до една унищожителна за противника победа, за която би трябвало още милиони и милиони хора да се пожертват по фронтовете или да погинат от рани, болести и лишения в тила. Ако приемем, че победителят реши да наложи (както го изисква Парижката икономическа конференция) на победения такова онеправдаване по отношение на митата, с което да го принизи на по-ниско стопанско равнище, тогава това би означавало връщане на човечеството към системата на поробване на народите!
към текста >>
Той обърна внимание на това, че трайно подобряване на положението в Европа може да се постигне само ако стремящата се към мир част бъде принудена да премахне или поне да намали митата, но при осигуряване на напълно
справедл
ива взаимност.
В края на войната при всички случаи ще трябва да се сключи споразумение; и тъй като тя имаше икономически характер, редно е споразумението също да бъде икономическо. Като фактор в свободната търговия Англия посочи пътя на целия свят. Спогодбите по митнически въпроси ще станат неизбежни, неминуемо ще трябва да се правят взаимни отстъпки и да се търси по-голяма свобода, та в крайна сметка да се стигне до световна свободна търговия. Един мъж от страната, която поначало пострада най-много от войната, белгийският фабрикант от Шарлероа г-н Анри Ламбер*25, изрече спасителната дума, прокарваща пътя на мира, а именно, че единствената благоразумна и далновидна политика, в случая митническата политика, е да бъдеш справедлив, позволявайки на противниковата страна да живее.
Той обърна внимание на това, че трайно подобряване на положението в Европа може да се постигне само ако стремящата се към мир част бъде принудена да премахне или поне да намали митата, но при осигуряване на напълно справедлива взаимност.
Премахването на митото изглежда единственото разумно и ефикасно средство за елиминиране на известния в икономическата надпревара метод на борба, който англичаните наричат дъмпинг и в който разгорещено упрекват германците. Митнически конвенции ще бъдат неизбежни дори в невероятния случай, че войната продължи до една унищожителна за противника победа, за която би трябвало още милиони и милиони хора да се пожертват по фронтовете или да погинат от рани, болести и лишения в тила. Ако приемем, че победителят реши да наложи (както го изисква Парижката икономическа конференция) на победения такова онеправдаване по отношение на митата, с което да го принизи на по-ниско стопанско равнище, тогава това би означавало връщане на човечеството към системата на поробване на народите! Тогава потиснатият, разбира се, ще се стреми с все сила да се изправи на крака, ще използва всяка разпра между победителите и в течение на половин век ще се е освободил.
към текста >>
Когато някой иска да бъде
справедл
ив, той винаги си въобразява, че оценява двете страни еднакво, като казва: тук е така, там е така и прочее.
По отношение на Централна Европа въпросът засяга духовното богатство, душевното развитие, всичко онова, което е било създавано в течение на столетия. Пълна нелепост би било да се смята, че в периферията би могло да става дума за нещо сходно; безсмислица би било да се твърди такова нещо. Безспорно е, че навсякъде има какво да се укорява, ала не е все едно дали се укоряват неща, които за да съпоставим разликата във величините се извършват в обсадена крепост, или такива, които стават сред обсаждащите я войски. От периферията все още не съм чул оценка, която под някаква форма да се е съобразила с подобни неща. За да не бъда едностранчив, нека накрая да посоча още нещо.
Когато някой иска да бъде справедлив, той винаги си въобразява, че оценява двете страни еднакво, като казва: тук е така, там е така и прочее.
Никога обаче не си поставя въпроса: А дали в действителност е така? Неотдавна един швейцарски вестник публикува статия, която за да бъде справедлива към двете страни посочва но съвсем абстрактен начин, че и тук, и там се лъжело. Ами ако се окаже, че казаното в нея е невярно? Говореше се за недостоверността в световната война,а самата статия тъкмо по начина,по който бе написана, беше недостоверна. Сега искам да Ви прочета донякъде със страх и боязън нещо, взето произволно от някакво германско списание, за да изтъкна разликата; писаното в съседните страни несъмнено е достатъчно известно и също така достатъчно известно е, че то действително не се пише с благоразположение към народите от Централна Европа.
към текста >>
Неотдавна един швейцарски вестник публикува статия, която за да бъде
справедл
ива към двете страни посочва но съвсем абстрактен начин, че и тук, и там се лъжело.
Безспорно е, че навсякъде има какво да се укорява, ала не е все едно дали се укоряват неща, които за да съпоставим разликата във величините се извършват в обсадена крепост, или такива, които стават сред обсаждащите я войски. От периферията все още не съм чул оценка, която под някаква форма да се е съобразила с подобни неща. За да не бъда едностранчив, нека накрая да посоча още нещо. Когато някой иска да бъде справедлив, той винаги си въобразява, че оценява двете страни еднакво, като казва: тук е така, там е така и прочее. Никога обаче не си поставя въпроса: А дали в действителност е така?
Неотдавна един швейцарски вестник публикува статия, която за да бъде справедлива към двете страни посочва но съвсем абстрактен начин, че и тук, и там се лъжело.
Ами ако се окаже, че казаното в нея е невярно? Говореше се за недостоверността в световната война,а самата статия тъкмо по начина,по който бе написана, беше недостоверна. Сега искам да Ви прочета донякъде със страх и боязън нещо, взето произволно от някакво германско списание, за да изтъкна разликата; писаното в съседните страни несъмнено е достатъчно известно и също така достатъчно известно е, че то действително не се пише с благоразположение към народите от Централна Европа. Защото дори там, където се срещат малко или, да кажем, по-малко хапливи оценки, там въпреки това в предостатъчно количество са налице повече от нелюбезни неща за народността, родила все пак Гьоте, Шилер, Лесинг и други. В ръцете ми случайно попадна една статия за човешкото достойнство от Александер фон Глайхен-Русвурм*29.
към текста >>
65.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Редно и
справедл
иво е да се каже, че английският народ не е искал война.
Мъдрите господа, дето се ровят в книгите, биха могли, струва ми се, да установят поне едно нещо, кое то било установило даже онова наградено от университета в Берн книжле, че когато бил нарушен белгийският неутралитет, Англия отдавна вече била направила войната абсолютно неизбежна. Всичко, всичко без изключение показва, че не съществувала никаква причина, която да може открито да се заяви пред английския народ. Защото наличните причини не бивало да се казват в никакъв случай! Ситуацията била такава, че ако някой в качеството си на английски министър излезел пред Парламента с фактическите причини, той просто щял да бъде пометен от настроението на народа. Затова например сър Едуард Грей е трябвало да държи такива странни речи.
Редно и справедливо е да се каже, че английският народ не е искал война.
Излишно е дори да се казва то се разбира от само себе си и всеки го знае. Никой опиращ се на действителните факти не твърди, че самият английски народ е искал война; напротив той щял да помете всеки, който би назовал истинските причини. Ето защо било необходимо нещо друго, с което да се излезе пред английския народ, и това било именно нарушаването на белгийския неутралитет. То обаче трябвало първо да бъде предизвикано. Фактически нещата стоят така: Ако сър Едуард Грей кажел само едно изречение, нахлуване нямало да има.
към текста >>
66.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
"В дадения случай смъртта е едно колкото не
справедл
иво, толкова и безполезно възмездие.
Едва ли двама-трима от всички тези негодници отърват въжето, а в Англия отвред се пръкват все нови. Със същата непринуденост в гласа, която съблюдавах спрямо кардинала, аз вметнах. В това няма нищо, което би трябвало да ви учудва." Сега, значи, говори умният човек!
"В дадения случай смъртта е едно колкото несправедливо, толкова и безполезно възмездие.
То е твърде жестоко, за да накаже кражбата, и твърде слабо, за да я предотврати. Обикновената кражба не заслужава бесило, а заради страшното изкупление никой не ще се побои да краде, щом това му е последното средство, за да не умре от глад. По това правосъдието в Англия и някои други страни прилича на лош учител, който бие учениците си, вместо да ги обучава. Крадците биват подлагани на страхотни мъчения. Не би ли било по-добре да се подсигури съществуванието на всички членове на обществото, та никой да не се виж да принуден първо да краде, а сетне да се прости с живота си?
към текста >>
Изглежда почти тъй, сякаш небето бе пожелало да накаже ненаситната алчност на грабилите се с тях чрез тази страхотна смъртност, която то
справедл
иво бе стоварило на собствената им глава.
Единственото им умение е да обработват земята, така че те няма какво да вършат там, където не може да се мисли нито за сеитба, нито за жетва. Сега само един овчар или говедар е достатъчен при пасенето върху площите, чието обработване по-преди е изисквало по няколкостотин ръце. Друга последица от тази пагубна система е много високата цена на хранителните стоки в много области. Ала това не е всичко. Откакто се множат пасищата, един подобен на чумата мор по животните изтреби не вероятен брой овце.
Изглежда почти тъй, сякаш небето бе пожелало да накаже ненаситната алчност на грабилите се с тях чрез тази страхотна смъртност, която то справедливо бе стоварило на собствената им глава.
Цената на вълната съответно скочи толкоз на високо, че понастоящем безпаричните сукнари вече не могат да си я набавят. И ето ви отново маса от безработни хора. Не може да се отрече, че броят на овцете всекидневно нараства изключително бързо; независимо от това обаче цената им изобщо не е спаднала, тъй като търговията с вълна макар и по закон да не е монопол фактически се намира изцяло в ръцете на неколцина богати изкупвачи, които нищо не ги кара да пришпорват търговията с вълна и затуй я продават с максимална печалба." Повече няма да Ви чета, а само ще подчертая, че тук лорд-канцлерът Томас Мор, съмишленик на Пико де ла Мирандола, отправя остра критика чрез един уж измислен човек, идващ от Утопия; самата критика обаче е насочена срещу нещо, което по онова време действително е ставало. Защото в рамките на обширни области хората, които със собствените си ръце са обработвали земята, действително са бивали прогонвани от своите имоти, превръщани в местонаходище за овчите стада на земевладелците, които по този начин са искали да се домогнат изцяло до добива на вълна.
към текста >>
67.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В случая обаче за твърде много хора е много важно да не се наложи да признаят чувството си на омраза, а да го приглушат и да се извисят над него, изричайки всевъзможни неща, които трябва да изличат омразата и да я заместят с някаква уж обективна,
справедл
ива преценка.
Ще използвам думите си съвсем премерено. Напоследък тази антипатия прерасна в истинска пламтяща омраза, която не проявява никаква склонност да направи проверка, да допусне върху себе си въздействие от страна на нещо проверено, а чисто и просто се смята за обоснована омраза. Но използването на тази обоснованост не става неприкрито. Когато някой каже, че мрази, и иска това, показвайки, че го иска, в какво можеш да бъде упрекнат? Разбира се, всеки има право да мрази колкото си иска, срещу което нищо не може да се възрази.
В случая обаче за твърде много хора е много важно да не се наложи да признаят чувството си на омраза, а да го приглушат и да се извисят над него, изричайки всевъзможни неща, които трябва да изличат омразата и да я заместят с някаква уж обективна, справедлива преценка.
По такъв начин всичко се поставя в неправилна светлина. Когато някой признава честно, че ненавижда този или онзи, с него може или пък не може да се разговаря в зависи мост от степента на ненавистта. Но истина, реална истина спрямо себе си и света е необходима във всички неща и не разберем ли тъкмо тази необходимост от истина във всички неща, ние не ще можем да превърнем нерва на онова, което сега трябва да бъде именно Духовна Наука за човечеството, в най-съкровения импулс на собственото ни сърце и на собствената ни душа. В такъв случай можем да си речем: „Да, от Духовната Наука искаме една част, която не се занимава точно с нашите симпатии или антипатии и ни се отразява ползотворно; ала ако нещо не ни харесва, ще го отхвърлим." Това гледище може да се заеме, но като гледището не е благодатно за развитието на съвременното човечество. Бих желал да изхождам от отделни забележки, само че действително sine ira*132
към текста >>
Човек трябва да ги закриля и да осъзнава колко не
справедл
иво е да се заявява, че англичаните били извършили това или онова, че англичаните били виновни за едно или друго.
За западноевропейските политици от определен тип едно от средствата представляваше пуснатото в обръщение предложение за разоръжаване*142, защото единствената цел на неговото наличие беше именно постигането по друг начин на онова, чието постигане е било преследвано. След като предложението за разоръжаване не бе осъществено, този начин трябваше да се изоставен като непригоден. Ако по пътя на разоръжаването се удадеше Централна Европа да бъде притисната без война, тогава естествено щеше да се пред почете това да стане без война; то обаче представляваше само друг начин за постигане на същото. Човек не бива да се оставя да бъде заблуждавай с приказки, не бива да се оставя да бъде подвеждан с илюзии, а трябва да е наясно какво искат хората. И тогава здравомислещите, които действително искат каквото казват, трябва отново и отново да бъдат закриляни даже ако под влияние на омразата и на разни други чувства могат да бъдат отъждествявани с онези, дето причиняват една или друга беда.
Човек трябва да ги закриля и да осъзнава колко несправедливо е да се заявява, че англичаните били извършили това или онова, че англичаните били виновни за едно или друго.
Такава преценка не е разумна, ала също така неразумно е, когато някой англичанин се почувства засегнат, щом се изкарват наяве примерно неща като тия, как вито въз основа на факти бяха споменати току-що. Ето защо човек е длъжен да се вслушва, когато бих казал с пръст се посочват някои неща, заложени в комплекса от причини. Така например в "Дейли нюз" от 13 Октомври 1905 г.*143 четем декларация, в която тогавашното британско правителство, сиреч онова, което носи толкова голяма вина за всичко случило се до днес, заявява следното (тук ще добавя, че предшественикът на сър Едуард Грей не беше подобна нула лорд Лансдаун несъмнено знаеше далеч по-добре за какво става дума, но от даден момент нататък лицата, които стоят зад всичко, се нуждаеха от някоя нула, понеже с нея можеше да се оперира по-удобно): „Крайно време е лорд Лансдаун да изясни и защити онази част от своята дипломация, за която той и колегите му са отговорни по конституция. Напоследък се проявява склонност към възхвала на лорд Лансдаун, ала страната не ще има голямо основание да му благодари, ако се установи, че е допуснал да се стигне до усложнения, от които произтича рискът да избухне европейска война... Кавги понякога се вдигат и в най-добрите семейства, но какво общо имат с това народите на Великобритания или Германия?
към текста >>
Следователно няма защо да се учудваме, че германският нрав бива разбиран зле и че никой не си дава труд да разбере този германски нрав точно така, както трябва да бъде разбран, ако човек желае да се отнесе
справедл
иво към него.
Централна Европа се изправя пред опасността изцяло да се поангличанчи, изцяло да се проникне от английския нрав. Нищо чудно, дето този централноевропейски нрав е толкова слабо познат, щом непрестанно бива заливан от всички страни, включително в духовно отношение. Помислете само каква теория за еволюцията на животните и растенията е сътворена от Гьоте. Тя действително стои едно стъпало по-горе от материалистическия дарвинизъм, така както с оглед на закона за звукоизместването немският език се намира едно стъпало по-високо от готския и английския. Но ето че в самата Германия щастието се усмихва на материалистическия дарвинизъм, а не на същински немското Гьотево творение.
Следователно няма защо да се учудваме, че германският нрав бива разбиран зле и че никой не си дава труд да разбере този германски нрав точно така, както трябва да бъде разбран, ако човек желае да се отнесе справедливо към него.
И тъй, както бе казано, най-вече в политическите науки всичко е било повлияно от английската насока на мисълта. Онова обаче, което се оказва наложително, е известно самопознание на народностните характери. И нещата няма да се оправят, преди да се стигне до такова самопознаване, за което впрочем Хърбърт Спенсър и Джон Стюарт Мил не са достатъчни, защото в основата му трябва да бъде заложена Духовна Наука и долавянето на онова, което е дадено чрез Духовната Наука. Обърнете внимание колко трудно е например да се схване следното онова, което се има предвид тук, не е суха теория то лежи в основата на живота: В душата съществува определена връзка между представата и думата. Това е факт, който веднага ще поясня.
към текста >>
68.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Какво ли огорчение е трябвало да изпитат нашите млади воини, каква дисциплина, какво себеотрицание са засвидетелствали те, докато са защитавали от
справедл
ивия гняв на народа онези, които лично ги охулваха и оклеветяваха, които ги унизяваха пред братята им и пред враговете.
Вашето безкрайно, стройно шествие беше копие на онези тържествени процесии в древността, образували се тук, в храма на Юпитер Превелики, и всяка улица, обходена от такава сила, от такава сила в съчетание с такова голямо достойнство, се превръща във Виа сакра*187. Вие съпровождахте невидима в средата ви, върху невидима божествена колесница статуята на нашата велика Майка. Благословени да бъдат римските майки, които вчера видях в потока на тази тържествена самоотверженост, майките, които на ръцете си носеха своите синове, а по челата им личеше отпечатъкът на преданата смелост, на мълчаливата жертва. Нужни ли са назидателни слова там, където говорят камъните? Народът на Рим бе готов да изтръгне от земята паважа, тъпкан от копитата на онези коне, които отдавна би трябвало да стоят като авангард на границата на Истрия, вместо в униние от подобен срам да бранят тук развъдниците на отровни зверове, домовете на предателите!
Какво ли огорчение е трябвало да изпитат нашите млади воини, каква дисциплина, какво себеотрицание са засвидетелствали те, докато са защитавали от справедливия гняв на народа онези, които лично ги охулваха и оклеветяваха, които ги унизяваха пред братята им и пред враговете.
Нека извикаме: „Да живее войската! Това е повикът на часа! " Сред множеството недостойни постъпки, извършени от подлеците на Джолити, тази е най-долната: да се охулва нашето оръжие и националната ни отбрана. До вчерашния ден на тях им бе позволено безнаказано да сеят съмнение,подозрение, пренебрежение спрямо нашите войници, спрямо нашите чудесни, добри, силни, великодушни, неудържими воини, спрямо цвета на нашия народ, спрямо безспорните герои на утрешния ден.
към текста >>
69.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Уместно е, разбира се, всички, които държат да имат именно
справедл
иви преценки, да кажат: Договорите трябва да се спазват.
Става дума следователно трагичното да бъде отделено от логичното и от формално-правното и да не се из пада в странната заблуда, че в света на Майя, сиреч в света на физическия план е възможно да протичат реалности в смисъла на чисто формално-логичното. Но да продължим по-нататък. Целта беше не да се оправдае или обори един или друг факт, а да се покаже колко нередно е в момент, когато уязвяваните от нещо разгласено не могат да се защитят, да се разтръбява пред цял свят, че едната от страните водела тази война заради накърнения неутралитет на Белгия,без да се спомене, че накърняването на белгийския неутралитет е можело да бъде предотвратено. Трагичните събития можеха да бъдат избягнати единствено ако Англия беше останала неутрална. Защото, щом някой е държавник, той не бива априорно да произнася смъртна присъда на собствената си държава.
Уместно е, разбира се, всички, които държат да имат именно справедливи преценки, да кажат: Договорите трябва да се спазват.
Да, скъпи мои приятели, но ако някой Ви представи списък на всички неспазени договори в обществения и в частния живот и после Ви посочи какви последици е породило тяхното неспазване, едва тогава ще се види кои всъщност са силите, действащи в света на Майя. Но дали пък съвестта на онези, от страна на които не е прозвучало въпросното да, е била напълно чиста? Фактите всъщност не говорят в полза на това; защото, когато по-късно въпросът за този разговор между германския посланик и сър Едуард Грей отново бил поставен на дневен ред и се споменало, че Англия е държала в ръцете си спасението на неутралитета на Белгия, тогава английското правителство се защитило, действайки обаче благоразумно, като не се позовало просто на формално-правната страна (по онова време в английското правителство несъмнено имаше твърде добри държавници). Въпреки че не променям нищо в преценката за сър Едуард Грей, която Ви приведох*220, но която е формулирана не от мен, а от неговите английски колеги, той все пак беше доста добър държавник, за да се задоволи просто с театрална поза и с изявлението: Договорът е сключен през 1839 г., така че Германия беше длъжна да съблюдава неутралитета, дори Англия да дадеше уклончив отговор. Английските държавници не постъпиха така, а се оправдаха по друг начин.
към текста >>
70.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Обичам моето отечество и храня надеждата и желанието на него да му е отредено велико бъдеще и благополучие, основаващо се на правото и
справедл
ивостта.
Позволете ми, използвайки статията му като документ, да Ви прочета нещо от нея в противовес на онова, което сега обхожда света като новогодишна вяра, като новогодишен документ. Фулъртън пише: "Аз съм американец и в жилите ми не тече нито капка германска кръв. Следователно при мен е изключено подозрението да съм пристрастен спрямо Германия,характерно за американците от германски произход. Нещо повече, аз претендирам да бъда считан за истински американец като малцина други, защото моята фамилия е била американска, откакто има американска нация.
Обичам моето отечество и храня надеждата и желанието на него да му е отредено велико бъдеще и благополучие, основаващо се на правото и справедливостта.
Но никой няма право да бъде само американец, а трябва да помни, че е и човек и че като човек трябва да желае да вижда спазването на справедливостта и в други страни освен в своята. Ние, американците, сме неутрални, но имаме право да узнаем фактите за голямата война и наш дълг е да се стремим към всеобхватното и проницателно разбиране на ситуацията." Това не е окултист, а човек, който прави преглед на нещата с трезва преценка! "Познавам Германия от 30 години и живо съм се интересувал за нейната литература, наука, политическо и икономическо развитие.
към текста >>
Но никой няма право да бъде само американец, а трябва да помни, че е и човек и че като човек трябва да желае да вижда спазването на
справедл
ивостта и в други страни освен в своята.
Фулъртън пише: "Аз съм американец и в жилите ми не тече нито капка германска кръв. Следователно при мен е изключено подозрението да съм пристрастен спрямо Германия,характерно за американците от германски произход. Нещо повече, аз претендирам да бъда считан за истински американец като малцина други, защото моята фамилия е била американска, откакто има американска нация. Обичам моето отечество и храня надеждата и желанието на него да му е отредено велико бъдеще и благополучие, основаващо се на правото и справедливостта.
Но никой няма право да бъде само американец, а трябва да помни, че е и човек и че като човек трябва да желае да вижда спазването на справедливостта и в други страни освен в своята.
Ние, американците, сме неутрални, но имаме право да узнаем фактите за голямата война и наш дълг е да се стремим към всеобхватното и проницателно разбиране на ситуацията." Това не е окултист, а човек, който прави преглед на нещата с трезва преценка! "Познавам Германия от 30 години и живо съм се интересувал за нейната литература, наука, политическо и икономическо развитие. Първоначално гледах страната, така да се каже, само с очите на турист, но през последните години имах възможност да я опозная много по-подробно.
към текста >>
Опитваме се наново да се пригаждаме към новите условия и безспорно бдим достатъчно ревниво над всичко, което считаме за наши
справедл
иви интереси било стари, било нови.
Нима по време на войната ни с Испания проявихме страхопочитание спрямо статуквото? Статуквото е клише. Равновесието на силите е нещо, което в нормалния ход на човешката история непрестанно бива нарушавано, непрестанно трябва да бъде поставяно на нови основи. Не смятам, че ние, американците, сме войнствени, отдавна обаче сме разбрали, че времената се менят, а с тях и ние.
Опитваме се наново да се пригаждаме към новите условия и безспорно бдим достатъчно ревниво над всичко, което считаме за наши справедливи интереси било стари, било нови.
При нужда изобщо не бихме се поколебали да ги опазим дейно чрез незабавно изпробване на силите. Но на първо място сред нашите справедливи интереси винаги би стояла защитата на националните ни блага и предимства, извоювани от нас с интелект и прилежание и с грижи за умението да се живее в мир. Ние сме неутрални, но имаме право да знаем истината и за Централна Европа. Неправилно е да бъдем държани в неведение или чрез неверни представи да ни довеждат до прибързано анатемосване на нации, с които поддържаме приятелски отношения. Когато виждаме една велика, близо 70-милионна нация, една високо цивилизована, богата, култивирана нация,добре осъзнаваща, че като малко други може да просперира, стига да бъде оставена да преследва целите си в мир; та когато виждаме една такава нация да тръгва на война срещу превъзхождащ я противник и в тази битка да рискува съществуването си, ние действително би трябвало да не сме с ума си, ако речем да повярваме, че цялото и население по природа обичащо мира и реда е полудяло и се е отдало на варварство.
към текста >>
Но на първо място сред нашите
справедл
иви интереси винаги би стояла защитата на националните ни блага и предимства, извоювани от нас с интелект и прилежание и с грижи за умението да се живее в мир.
Статуквото е клише. Равновесието на силите е нещо, което в нормалния ход на човешката история непрестанно бива нарушавано, непрестанно трябва да бъде поставяно на нови основи. Не смятам, че ние, американците, сме войнствени, отдавна обаче сме разбрали, че времената се менят, а с тях и ние. Опитваме се наново да се пригаждаме към новите условия и безспорно бдим достатъчно ревниво над всичко, което считаме за наши справедливи интереси било стари, било нови. При нужда изобщо не бихме се поколебали да ги опазим дейно чрез незабавно изпробване на силите.
Но на първо място сред нашите справедливи интереси винаги би стояла защитата на националните ни блага и предимства, извоювани от нас с интелект и прилежание и с грижи за умението да се живее в мир.
Ние сме неутрални, но имаме право да знаем истината и за Централна Европа. Неправилно е да бъдем държани в неведение или чрез неверни представи да ни довеждат до прибързано анатемосване на нации, с които поддържаме приятелски отношения. Когато виждаме една велика, близо 70-милионна нация, една високо цивилизована, богата, култивирана нация,добре осъзнаваща, че като малко други може да просперира, стига да бъде оставена да преследва целите си в мир; та когато виждаме една такава нация да тръгва на война срещу превъзхождащ я противник и в тази битка да рискува съществуването си, ние действително би трябвало да не сме с ума си, ако речем да повярваме, че цялото и население по природа обичащо мира и реда е полудяло и се е отдало на варварство. Този проблем сме длъжни да го приемем за неразрешим дотогава, докато не ни бъдат дадени верни сведения и не стигнем до правилно разбиране. Американци, забравете условията, при които живеете вие лично!
към текста >>
71.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
С това са свързани изпитания, тъй като във времето, в което живеем, действително е трудно да се издигнеш до висока обективност, до
справедл
ивост.
Много от това, което е в основата на тези сериозни събития, остава днес извън нашето полезрение – даже в техните външни проявления. Но за нас, мили мои приятели, в тези сериозни времена е значимо преди всичко следното, което искам да изразя с такива думи: в течение на години задълбавахме в познанието за духовното, опитвахме се да овладеем познаването, чувстването и възприятието на духовните светове и на всичко, което се отнася към това познание, чувстване и възприемане. Но сега, в известен смисъл, стоим пред неизбежното изпитание: ще бъдем ли в състояние, под тежестта на стоварилите се върху нас бедствия, да запазим верност към нашите високи идеали, предписвани ни от нашето знание за духовния свят и неговото живо възприятие. Да, там, в нашите клонове, където са събрани единомишленици, обединени от общи чувства, това е по-лесно – да се съхрани това, което духовната наука трябва да донесе на човечеството, но ние навсякъде и всякога трябва за пазим високите идеали, изказани още в нашето първо основно положение /бележка 3/. Ние не сме общество, действащо сред родствени народи, ние се стремим да разпространим върху целия свят духа на миролюбието /на умиротворението/.
С това са свързани изпитания, тъй като във времето, в което живеем, действително е трудно да се издигнеш до висока обективност, до справедливост.
Изхождайки от това, за което се говори в днешната ми лекция, жителите на Средна Европа, и преди всичко германският народ, имат в известна степен възможност по-скоро отколкото другите народи, да стигнат до обективната справедливост. Тук трябва не просто да се отдаваме на непосредствените впечатления, а като сериозни антропософи трябва да се опитаме с разбиране да вникнем в говоренето, в което днес звучи стремеж за справедливост в духовен смисъл. Не от желание да ви занимавам с лични работи, а защото е симптоматично, искам да споделя следното: може би някои от вас имат под ръка първия том от книгата ми "Загадки на философията" /бележка 4/. Вторият том беше отпечатан във втората половина на юли до 104 страница, но насред изречението беше прекъснат. И то на място, което за мен е значително и симптоматично.
към текста >>
Изхождайки от това, за което се говори в днешната ми лекция, жителите на Средна Европа, и преди всичко германският народ, имат в известна степен възможност по-скоро отколкото другите народи, да стигнат до обективната
справедл
ивост.
Но за нас, мили мои приятели, в тези сериозни времена е значимо преди всичко следното, което искам да изразя с такива думи: в течение на години задълбавахме в познанието за духовното, опитвахме се да овладеем познаването, чувстването и възприятието на духовните светове и на всичко, което се отнася към това познание, чувстване и възприемане. Но сега, в известен смисъл, стоим пред неизбежното изпитание: ще бъдем ли в състояние, под тежестта на стоварилите се върху нас бедствия, да запазим верност към нашите високи идеали, предписвани ни от нашето знание за духовния свят и неговото живо възприятие. Да, там, в нашите клонове, където са събрани единомишленици, обединени от общи чувства, това е по-лесно – да се съхрани това, което духовната наука трябва да донесе на човечеството, но ние навсякъде и всякога трябва за пазим високите идеали, изказани още в нашето първо основно положение /бележка 3/. Ние не сме общество, действащо сред родствени народи, ние се стремим да разпространим върху целия свят духа на миролюбието /на умиротворението/. С това са свързани изпитания, тъй като във времето, в което живеем, действително е трудно да се издигнеш до висока обективност, до справедливост.
Изхождайки от това, за което се говори в днешната ми лекция, жителите на Средна Европа, и преди всичко германският народ, имат в известна степен възможност по-скоро отколкото другите народи, да стигнат до обективната справедливост.
Тук трябва не просто да се отдаваме на непосредствените впечатления, а като сериозни антропософи трябва да се опитаме с разбиране да вникнем в говоренето, в което днес звучи стремеж за справедливост в духовен смисъл. Не от желание да ви занимавам с лични работи, а защото е симптоматично, искам да споделя следното: може би някои от вас имат под ръка първия том от книгата ми "Загадки на философията" /бележка 4/. Вторият том беше отпечатан във втората половина на юли до 104 страница, но насред изречението беше прекъснат. И то на място, което за мен е значително и симптоматично. Характеризирах френските философи и се стараех максимално да бъда обективен.
към текста >>
Тук трябва не просто да се отдаваме на непосредствените впечатления, а като сериозни антропософи трябва да се опитаме с разбиране да вникнем в говоренето, в което днес звучи стремеж за
справедл
ивост в духовен смисъл.
Но сега, в известен смисъл, стоим пред неизбежното изпитание: ще бъдем ли в състояние, под тежестта на стоварилите се върху нас бедствия, да запазим верност към нашите високи идеали, предписвани ни от нашето знание за духовния свят и неговото живо възприятие. Да, там, в нашите клонове, където са събрани единомишленици, обединени от общи чувства, това е по-лесно – да се съхрани това, което духовната наука трябва да донесе на човечеството, но ние навсякъде и всякога трябва за пазим високите идеали, изказани още в нашето първо основно положение /бележка 3/. Ние не сме общество, действащо сред родствени народи, ние се стремим да разпространим върху целия свят духа на миролюбието /на умиротворението/. С това са свързани изпитания, тъй като във времето, в което живеем, действително е трудно да се издигнеш до висока обективност, до справедливост. Изхождайки от това, за което се говори в днешната ми лекция, жителите на Средна Европа, и преди всичко германският народ, имат в известна степен възможност по-скоро отколкото другите народи, да стигнат до обективната справедливост.
Тук трябва не просто да се отдаваме на непосредствените впечатления, а като сериозни антропософи трябва да се опитаме с разбиране да вникнем в говоренето, в което днес звучи стремеж за справедливост в духовен смисъл.
Не от желание да ви занимавам с лични работи, а защото е симптоматично, искам да споделя следното: може би някои от вас имат под ръка първия том от книгата ми "Загадки на философията" /бележка 4/. Вторият том беше отпечатан във втората половина на юли до 104 страница, но насред изречението беше прекъснат. И то на място, което за мен е значително и симптоматично. Характеризирах френските философи и се стараех максимално да бъда обективен. След това имах намерение да премина към млад, малко известен мислител.
към текста >>
Което също хвърля светлина върху това, как в наше време се ражда
справедл
ивостта.
Когато в книга за история на философията се пристъпва към френските философи и душевният стремеж е да им се отдаде дължимото, и старанието е с всички сили, с максимална обективност вживяване във философията на Запада, горчивина изпълва душата, когато, без оглед на фактите, крещят за "варварските маниери от другата страна наРейн". Още по-горчиво беше, че един от най-яростните противници и ненавиждащи всичко германско беше Морис Метерлинк /бележка 5/. Изумително е: първото произведение, написано от Метерлинк, което вече напълно изразява неговото същество и своеобразието му, звучи съвсем като от Новалис, като сътворено от Новалис. Без Новалис нямаше да го има и Метерлинк. Всичките му по-късни произведения са израснали именно от това първо, от фундамента на Новалис.
Което също хвърля светлина върху това, как в наше време се ражда справедливостта.
В събитията от нашите дни е съвсем недостатъчно просто да се слушат гласовете, тук и там звучащи поради страдание, а трябва живо да се откликва на ставащото. Когато се позволи на тези гласове да зазвучат, това води до обективността. Тази обективност няма нищо общо с малодушието. В наше време стават събития от огромна важност, потресаващи събития. И бъдещето ще бъде принудено за сравнение да взема най-значителните събития от миналите времена.
към текста >>
Ето и други думи на Херман Грим: "Хората осъзнават своята общност, когато се усещат подвластни на незримото, сякаш в облаците почиващо Могъщество, на което не смеят нито да противостоят, нито да го разглеждат като нещастие, и усещат като свой вътрешен дълг разбирането за правилността и
справедл
ивостта на решенията Му.
Всички ние сме готови да се пожертваме за своята родина; но ние сме далеч от това, за тази цел да искаме война. Твърдението, че запазването на мира е наше свещено желание, не е лъжа. "На земята мир и между човеците благоволение" – това ни пронизва. Погледнете какво говори Антропософията в отговор на тези слова. Нашето духовно движение търси възможности да удовлетвори такива стремежи.
Ето и други думи на Херман Грим: "Хората осъзнават своята общност, когато се усещат подвластни на незримото, сякаш в облаците почиващо Могъщество, на което не смеят нито да противостоят, нито да го разглеждат като нещастие, и усещат като свой вътрешен дълг разбирането за правилността и справедливостта на решенията Му.
Те се стараят да се оправдаят с боязливост. Какви усилия употребяват днешните французи, за да представят войната против Германия като законна необходимост, и те изискват признаването на това от другите народи, че и от самите германци. Като отговор на тези думи приемете това, което казва Антропософията за света на Йерархиите. Потресаващо е, когато виждаш, как човечеството в лицето на най-издигнатите си представители, е пълно с копнеж и стремежи към това, което носи със себе си Антропософията, но я подминават и не я откриват, и как тогава с боязлив устрем хората си търсят оправдание. Още един забележителен факт.
към текста >>
В началото той описваше, как по целия път ги е обкръжавала любяща грижа, а в края има едно място – войникът, явно, никога не е бил близък с Теософията, – където той казва: Ние, отиващите на бой, ще се постараем с цялото си мъжество и с всичките сили, които имаме, да браним
справедл
ивото дело; но останалите в къщи могат да действат".
Какво стана само за седмица! Какви победи над егоизма! Каква готовност за жертви и любов към хората се пробуди! Когато за кратко пътувах до Виена /бележка 16/, кармата ми пъхна в ръцете един вестник. Там имаше съобщение от войник – австриец, заминал за фронта.
В началото той описваше, как по целия път ги е обкръжавала любяща грижа, а в края има едно място – войникът, явно, никога не е бил близък с Теософията, – където той казва: Ние, отиващите на бой, ще се постараем с цялото си мъжество и с всичките сили, които имаме, да браним справедливото дело; но останалите в къщи могат да действат".
И следват многозначителни думи. Той казва: "Ако Господ чуе молитвите, – който не умее да се моли, нека обедини цялата сила на мисълта и волята в устрема за победа...", и той носи всичките си сили! Много години говорим за силата на чувствата. Това, което отглеждахме в себе си с дългогодишна работа, живее сега в този обикновен войник. Както и да се оценяват неговите преживявания, едно е несъмнено: това е одухотвореност на човешката душа, която извън тези събития още дълго не би стигнала до духовност.
към текста >>
72.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
То би звучало така: ако е
справедл
иво това, което беше казано, – ние вървим към времето, когато тези които иска да следват задачите на своята културна епоха, не смеят повече да остават в тяснонационалните преживявания.
Тогава някой може да каже: значи, твоите думи са насочени само към това, да се поласкае в известна степен средноевропейската култура, а ние, принадлежащите към източноевропейската култура, се чувстваме дълбоко обидени. Но, ако се изказва такова съждение, това свидетелства, че действа онова, което вчера исках да ви представя, за което вчера исках да предупредя, а именно, че казаното от мен трябва да бъде възприето с духовнонаучно разбиране, така трябва да бъде освободено, че чисто теоретично абстрактното мислене да се преобрази в непосредствено преживяване, за да стане в нас това, което изобщо остава в сферата на голото знание, да стане чувство, да стане живот. Който ще мисли така, както току що ви казах, той ще остане във властта на теоретичното, на абстрактното съждение. И какво би било в този случай конкретното, изпълнено с преживяване съждение? Как би звучало то?
То би звучало така: ако е справедливо това, което беше казано, – ние вървим към времето, когато тези които иска да следват задачите на своята културна епоха, не смеят повече да остават в тяснонационалните преживявания.
Петата културна епоха, в цялото и своеобразие, е предназначена именно за това, принадлежащите към нея личности, по специфичен начин да враснат в чувството за национално, и след това отново, като личности да го надрастат /да се освободят от него/; шестата и седмата културни епохи ще бъдат такива, че тези, които ще искат да останат в тяснонационалното, ще изостанат от задачите на човечеството. За това и ни е необходим духовнонаучният мироглед, за да се измъкне човечеството от тяснонационалните преживявания, от преживяванията, които не са общочовешки. Значи, от казаното вчера трябва да бъде направен съвсем, съвсем друг извод: че средноевропейските национални култури са тези, които, като национални, носят със себе си импулси, съвпадащи с великите предначертания на следатлантската епоха, но че след това ще дойдат култури, които ще направят необходимо израстването на хората от националните импулси, и това няма да може да се осъществи, ако тези, които днес принадлежат към предугажданите бъдещи култури, започнат да се дуят в техните национални преживявания, че и да ги акцентират, както това става с населението на Източна Европа. С други думи: тъй като те /средноевропейците/ не са осъществили още своето национално посланичество в това национално преживяване, за да израснат през националното им е необходимо да възприемат в себе си това, което е родено като духовна наука. И тук е необходимо живо разбиране.
към текста >>
73.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ако се устремите към каквато и да е
справедл
ивост това е прекрасно; в хода навремето обаче, тя ще се превърне в неправда.
Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно. И защо да не е красиво пита днешният човек да ставаме все по-съвършени и по-съвършени! Работата е там, скъпи мои приятели, че всичко това изобщо не е в съгласие със законите на реалния свят. Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост. След известно време доброжелателството се превръща в поведение, изградено върху предразсъдъци.
Ако се устремите към каквато и да е справедливост това е прекрасно; в хода навремето обаче, тя ще се превърне в неправда.
На този свят няма нищо абсолютно. Тази е истината: На този свят абсолютни стойности не съществуват! Ето един човек, устремен към доброто; обаче в еволюцията на света, то се превръща в зло. Затова и стремежите трябва да бъдат постоянно обновявани. Тези човешки стремежи подлежат на една осцилация, на едно колебание; и нищо не е по-вредно за човечеството, отколкото вярата в абсолютни идеали, защото то е в противоречие с реалния ход на космическата еволюция.
към текста >>
Някой може и да казва: Няма значение каква точно е добродетелта съвършенство, благоразумие, добронамереност тя облагородява човека по неговия труден път; но идва един по-късен момент от еволюцията на света и нещата се преобръщат: Съвършенството се превръща в слабост,
справедл
ивостта в неправда, любвеобилната добронамереност в пародия на любовта.
Обаче щом то стигне тук долу до тази точка, то не остава там. По време на своето падане, то е натрупало известна инерция и благодарение на нея се устремява в противоположна посока. После то отново се връща обратно. С други думи: докато махалото пада надолу, то натрупва в себе си такава сила, че благодарение на тази собствена сила, се устремява в противоположна посока. Предполагам, че сравнението е сполучливо.
Някой може и да казва: Няма значение каква точно е добродетелта съвършенство, благоразумие, добронамереност тя облагородява човека по неговия труден път; но идва един по-късен момент от еволюцията на света и нещата се преобръщат: Съвършенството се превръща в слабост, справедливостта в неправда, любвеобилната добронамереност в пародия на любовта.
С такива понятия човечеството не може да продължава по своя път. Днешният наивен филистер представете си живо тази картина мисли че основава някакво сдружение, и вярва че го прави според едни или други идеали. Но вътре в себе си, ние имаме право да кажем: С този твой идеал след като мине сравнително кратко време и се включиш в развитието на света ти ще причиниш нещо съвсем обратно на твоя идеал; и тогава ти не би бил някакъв идеалист, а същински дявол. Защото стремежът към съвършенство не трябва да затихва никога. Съвременното човечеството трудно ще замени абстрактните и сухи понятия с живи и действителни понятия.
към текста >>
74.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Във външния живот духовният закон, доколкото той е
справедл
ив за духовния свят, не намира приложение и става нещо забележително.
Имаше го потребителят, който определяше, колко трябва да се произведе, сега се произвежда за пазара, произвеждат се стоки колкото се може повече. Производството изцяло работи на принципа, по който твори природата. Природата сякаш намира продължение в социалния ред. И тук все повече се наблюдава свръхпроизводство. Но тук навлизаме в областта на материалното.
Във външния живот духовният закон, доколкото той е справедлив за духовния свят, не намира приложение и става нещо забележително.
Доколкото се намираме сред свои, можем да говорим такива неща. Светът, естествено, няма да ни разбере. И така, днес производството работи за пазара, без да се съобразява с потребителя, не в смисъла на това, което казах в моята статия „Духовната наука и социалния въпрос“[ii], а продукцията се трупа в складовете и се чака, колко ще бъде купено. Тази тенденция все повече ще нараства, докато накрая – по-нататък ще разберете защо – не се самоунищожи. В това изречение се съдържа най-важната от съвременните, така наречени, причини за войната; но причината произхожда от духовния живот.
към текста >>
75.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Пето: „В Отвъдното съществува една награждаваща и наказваща
справедл
ивост.“
Трябва да вземем под специално внимание тези пет изречения, тъй като те са много важни. Първото изречение гласи: „Има Бог.“ – След като инстинктивно различните народи от най-различни религии приемат, че има Бог, следователно за него (Чербъри) е естествено да приеме: Има Бог. Второ: „Бог изисква почитане“ – Отново една обща черта на религиите. Трето: „Това почитане трябва да се изразява в добродетели и благочестие.“ Четвърто: „Греховете изискват покаяние и изкупление.“
Пето: „В Отвъдното съществува една награждаваща и наказваща справедливост.“
Вие виждате, че тук няма нищо относно какъвто и да било Христов импулс. В същото време в тези пет изречения се съдържа всичко това, което произлиза от религиозния импулс, от импулса на ложите. Тези възгледи се развиваха по-нататък като Просвещение. Хобс, Лок и други постоянно се опитваха да се запитат: „Да, съществуват предания за Исус Христос. Разумно ли е обаче да се приеме един такъв Исус Христос?
към текста >>
76.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Законният [или
справедл
ивият] Княз на този свят е този, който включва в царството си единствено онези неща, които принадлежат само на живота между раждането и смъртта.
„Навсякъде, където се прави опит за смесване на духовното и свръхсетивното със земното и политическото, там си имаме работа с тираничния Княз на този свят.“ Какво се разбира под „тираничния Княз на този свят“? Може би знаете, скъпи приятели, че хората доста са размишлявали по този въпрос, без да стигнат доникъде. Значението може да се намери само с помощта на духовно изследване. Тираничният [или неправомерният] Княз на този свят царува навсякъде, където властниците, които би трябвало да се занимават само с реда в земните отношения, претендират за власт и в духовната област — а освен това, както ще видим по-нататък, опитват да асимилират и икономическия живот.
Законният [или справедливият] Княз на този свят е този, който включва в царството си единствено онези неща, които принадлежат само на живота между раждането и смъртта.
И така, стигнахме до разбиране на втория „член“ на социалния организъм в смисъла на Духовната наука. Това е онази област или царство, което се занимава с импулсите, включени само между живота между раждането на човека и смъртта. Сега можем да разгледаме и третия „член“, икономическата област. Помислете, скъпи приятели, по какъв начин икономическият живот ни поставя в определена връзка със света. Лесно ще разберете каква е тази връзка, ако се помъчите да си представите, че е възможно икономическият живот напълно да ни погълне.
към текста >>
77.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
“ Ние започваме от реалността, като питаме: „Какви трябва да са взаимоотношенията на самите човешки същества, за да могат да са свободни членове на социалния организъм и да са в състояние да работят заедно за онова, което е правилно и
справедл
иво?
Виждате ли, ето защо е толкова трудно да се обясни на днешните хора кое е толкова необходимо — да им се обясни идеята за троичното разчленяване на социалния организъм и нуждата от този здрав троичен ред! Кое е това, което отличава мисленето, водещо към изискване за троичен социален ред, от другите начини на мислене? Другото мислене идва от опитите да се теоретизира кой би могъл да бъде най-добрият социален ред в света и какво трябва да се направи, за да се постигне. Сега забележете колко различен е начинът на мислене, който се основава на троичния ред на социалния организъм! Няма смисъл тук да се питаме: „Кой е най-добрият начин да се уреди социалният организъм?
“ Ние започваме от реалността, като питаме: „Какви трябва да са взаимоотношенията на самите човешки същества, за да могат да са свободни членове на социалния организъм и да са в състояние да работят заедно за онова, което е правилно и справедливо?
“ Този начин на мислене има предвид не някакви теории или социални догми, а човешките същества. Ние казваме: „Нека хората се намерят в условията на троичен социален ред и самите те ще кажат как трябва да се организира.“ Това мислене апелира към действителни човешки същества, а не към абстрактни теории или социални доктрини. Ако някой живее напълно сам, никога няма да развие човешка реч — човешката реч се проявява само в социално общество. По същия начин, ако някой живее сам, не може да придобие социално мислене; той няма да има никакви социални възприятия и социални инстинкти.
към текста >>
“ На такива части, които ще са
справедл
иви спрямо непосредствените духовни и индивидуални способности на заинтересованите човешки същества: това ще е въпрос за духовната сфера.
В наши дни този ред се прилага само за интелектуалната собственост, където не смущава никого. Един човек не може да запази своята духовна собственост за потомците си за по-дълго от определен период — най-много тридесет години след неговата смърт. След това тя става обществена собственост. Трябва само да вземем това като един възможен модел за възвращаемост на всичко, което е произведено от усилията на даден индивид, всъщност на всичко, което се използва от капиталистическата система — един модел за възвращаемостта на всичко това в социалния организъм. Въпросът тогава е само: „Как ще се разпределя всичко това?
“ На такива части, които ще са справедливи спрямо непосредствените духовни и индивидуални способности на заинтересованите човешки същества: това ще е въпрос за духовната сфера.
Хората ще я организират така, ако са правилно поставени в условията на социалния ред. Ето какво се влага в този начин на мислене. Във всяко столетие — бих казал — тези неща трябва да се прилагат различно; при такава организация решенията не са валидни за вечни времена. Но нашата епоха е свикнала да разглежда всичко от материалистична гледна точка и затова вече нищо не се вижда в правилната светлина. Често съм изтъквал, че в наши дни работната сила се е превърнала в търговска стока.
към текста >>
Но никакви злини не могат да дойдат от една икономическа система — те идват преди всичко от това, че нямаме истинско трудово право, което да защитава труда на хората; и от това, че не забелязваме как начинът, по който отказват
справедл
ивия дял на работниците, е равносилен на жива лъжа.
А трудовият договор трябва да се основава на разпределението на произведените стоки между работниците, извършващи физически труд, и работниците, извършващи духовен труд. Такъв трудов договор може да се основава само на произведените стоки, а не на взаимоотношенията между работниците и работодателя. Това е единственият начин нещата да се поставят на здрава основа. Хората питат: „Откъде идват социалните злини, които са свързани с капитализма? “ Казват, че тези злини идвали от капиталистическата икономическа система.
Но никакви злини не могат да дойдат от една икономическа система — те идват преди всичко от това, че нямаме истинско трудово право, което да защитава труда на хората; и от това, че не забелязваме как начинът, по който отказват справедливия дял на работниците, е равносилен на жива лъжа.
Но на какво разчита това? Не на организацията на икономическия живот, а на факта, че социалният ред позволява несправедливо възнаграждение на отделни работодатели за сметка на работниците. Разпределението на дейностите би трябвало да се прави на базата на стоки, тъй като те са общите продукти от работата на работниците, извършващи духовен [в т.ч. интелектуален] труд, и работниците, извършващи физически труд. Но ако вие използвате личното си положение, за да отнемете нещо от някого, което не би трябвало да му отнемате, какво правите?
към текста >>
Не на организацията на икономическия живот, а на факта, че социалният ред позволява не
справедл
иво възнаграждение на отделни работодатели за сметка на работниците.
Това е единственият начин нещата да се поставят на здрава основа. Хората питат: „Откъде идват социалните злини, които са свързани с капитализма? “ Казват, че тези злини идвали от капиталистическата икономическа система. Но никакви злини не могат да дойдат от една икономическа система — те идват преди всичко от това, че нямаме истинско трудово право, което да защитава труда на хората; и от това, че не забелязваме как начинът, по който отказват справедливия дял на работниците, е равносилен на жива лъжа. Но на какво разчита това?
Не на организацията на икономическия живот, а на факта, че социалният ред позволява несправедливо възнаграждение на отделни работодатели за сметка на работниците.
Разпределението на дейностите би трябвало да се прави на базата на стоки, тъй като те са общите продукти от работата на работниците, извършващи духовен [в т.ч. интелектуален] труд, и работниците, извършващи физически труд. Но ако вие използвате личното си положение, за да отнемете нещо от някого, което не би трябвало да му отнемате, какво правите? Вие го лъжете, възползвате се от него! Човек трябва само да погледне тези обстоятелства право в очите, за да осъзнае, че бедите не са в капитализма, а в злоупотребата с духовни възможности.
към текста >>
Важното е да разглеждаме правилно и
справедл
иво всички неща.
Но ако вие използвате личното си положение, за да отнемете нещо от някого, което не би трябвало да му отнемате, какво правите? Вие го лъжете, възползвате се от него! Човек трябва само да погледне тези обстоятелства право в очите, за да осъзнае, че бедите не са в капитализма, а в злоупотребата с духовни възможности. Ето как се установява връзката с духовния свят. По-напред излекувайте социалната среда, така че да не се позволява на интелектуалните сили да се възползват от работниците — по този начин ще донесете здраве за социалния организъм като цяло.
Важното е да разглеждаме правилно и справедливо всички неща.
За да разберем това, се нуждаем от принцип на справедливост. Днес сме достигнали до един етап на развитие, при който принципите на справедливост могат да се извличат само от духовния свят. Отново и отново трябва да се посочва, че в наши дни не е достатъчно да продължаваме да обявяваме: „Хората трябва да възвърнат вярата си в духа.“ О, днес има много проповедници, които с готовност говорят за необходимостта от вярата в духа! Но доникъде не стигаме, когато хората просто казват: „За да се излекуваме от нездравословните условия в нашето време, хората трябва да загърбят материализма в полза на духа.“ — Не, голата вяра в духа днес не води до никакво изцеление! Колкото си искат проповедници могат да тръгнат из страната да повтарят отново и отново: „Хората трябва да се обърнат към себе си“ или „Христос някога беше грижа само за личния живот на човека, сега Той трябва да влезе в социалния живот“.
към текста >>
За да разберем това, се нуждаем от принцип на
справедл
ивост.
Вие го лъжете, възползвате се от него! Човек трябва само да погледне тези обстоятелства право в очите, за да осъзнае, че бедите не са в капитализма, а в злоупотребата с духовни възможности. Ето как се установява връзката с духовния свят. По-напред излекувайте социалната среда, така че да не се позволява на интелектуалните сили да се възползват от работниците — по този начин ще донесете здраве за социалния организъм като цяло. Важното е да разглеждаме правилно и справедливо всички неща.
За да разберем това, се нуждаем от принцип на справедливост.
Днес сме достигнали до един етап на развитие, при който принципите на справедливост могат да се извличат само от духовния свят. Отново и отново трябва да се посочва, че в наши дни не е достатъчно да продължаваме да обявяваме: „Хората трябва да възвърнат вярата си в духа.“ О, днес има много проповедници, които с готовност говорят за необходимостта от вярата в духа! Но доникъде не стигаме, когато хората просто казват: „За да се излекуваме от нездравословните условия в нашето време, хората трябва да загърбят материализма в полза на духа.“ — Не, голата вяра в духа днес не води до никакво изцеление! Колкото си искат проповедници могат да тръгнат из страната да повтарят отново и отново: „Хората трябва да се обърнат към себе си“ или „Христос някога беше грижа само за личния живот на човека, сега Той трябва да влезе в социалния живот“. — С такива изказвания не се постига абсолютно нищо!
към текста >>
Днес сме достигнали до един етап на развитие, при който принципите на
справедл
ивост могат да се извличат само от духовния свят.
Човек трябва само да погледне тези обстоятелства право в очите, за да осъзнае, че бедите не са в капитализма, а в злоупотребата с духовни възможности. Ето как се установява връзката с духовния свят. По-напред излекувайте социалната среда, така че да не се позволява на интелектуалните сили да се възползват от работниците — по този начин ще донесете здраве за социалния организъм като цяло. Важното е да разглеждаме правилно и справедливо всички неща. За да разберем това, се нуждаем от принцип на справедливост.
Днес сме достигнали до един етап на развитие, при който принципите на справедливост могат да се извличат само от духовния свят.
Отново и отново трябва да се посочва, че в наши дни не е достатъчно да продължаваме да обявяваме: „Хората трябва да възвърнат вярата си в духа.“ О, днес има много проповедници, които с готовност говорят за необходимостта от вярата в духа! Но доникъде не стигаме, когато хората просто казват: „За да се излекуваме от нездравословните условия в нашето време, хората трябва да загърбят материализма в полза на духа.“ — Не, голата вяра в духа днес не води до никакво изцеление! Колкото си искат проповедници могат да тръгнат из страната да повтарят отново и отново: „Хората трябва да се обърнат към себе си“ или „Христос някога беше грижа само за личния живот на човека, сега Той трябва да влезе в социалния живот“. — С такива изказвания не се постига абсолютно нищо! Защото важното днес не е просто да вярваме в духа, а дотолкова да сме изпълнени с духа, че чрез самите нас духът да се влива директно в сетивния свят.
към текста >>
78.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Освободени от кошмара на едно еволюционно учение, в чиято мелница карана чрез постоянно тъпчене на едно място с крака основахме нашето съществуване, тъпчейки без почивка и без отечество, едно лишено от смисъл съществуване, събудени от халюцинацията на едно изопачено схващане на историята, което си въобразяваше да чува в събитията на света на ехото на викащите в борбата, а в неговия зов само ехото на събитията на света, освободени от принудителната представа на един клоунски детерминизъм, която представяше свободата на нашата воля като случайна игра на действуващи зад сцената сили, израснали най-после от вярата в едно мъртво количество и родени във вярата в самите нас, ние ще намерим в нас силата и призванието, да превърнем изискванията на социализма за
справедл
ивост, за свобода и за любов също в действителност на човечеството".
Той казва по-нататък: "Отговорът на този въпрос не е решаващ за съдбата на марксизма. За искрени и стремящи се към яснота духове това е едно второстепенно опасение. Макар и слънцето да угасне, хората би трябвало да се оправят по-лесно в тъмнината, отколкото да изпуснат една блуждаеща светлина на слънцето". "Обаче това, което затъмнява слънцето за нашия род, за нашето поколение, е едно ново, по-светло и по-лъчезарно слънце, което изгрява на хоризонта.
Освободени от кошмара на едно еволюционно учение, в чиято мелница карана чрез постоянно тъпчене на едно място с крака основахме нашето съществуване, тъпчейки без почивка и без отечество, едно лишено от смисъл съществуване, събудени от халюцинацията на едно изопачено схващане на историята, което си въобразяваше да чува в събитията на света на ехото на викащите в борбата, а в неговия зов само ехото на събитията на света, освободени от принудителната представа на един клоунски детерминизъм, която представяше свободата на нашата воля като случайна игра на действуващи зад сцената сили, израснали най-после от вярата в едно мъртво количество и родени във вярата в самите нас, ние ще намерим в нас силата и призванието, да превърнем изискванията на социализма за справедливост, за свобода и за любов също в действителност на човечеството".
Да, една копнееща душа, която вижда: ние плуваме към хаоса, която задава също съдбоносния въпрос: какво трябва да дойде на негово място? , и която след това продължава с отговора и ни предлага само старите фрази, които са се превърнали само в празни словестни черупки: справедливост, свобода, любов. Достатъчно дълго са били те проповядвани. В тази фраза не се съдържа конкретният път, по който трябва да тръгне човечеството. "марксисткия социализъм само затъмнява днес съдбовния въпрос, пред който е поставено човечеството, той обвързва свободните сили на едно конкретно решение, държи мисленето в полумрака на един надживян вече свят на догмите, отказва действието чрез тъмни пророкувания, мрачни авторитети и мистични символи.
към текста >>
, и която след това продължава с отговора и ни предлага само старите фрази, които са се превърнали само в празни словестни черупки:
справедл
ивост, свобода, любов.
За искрени и стремящи се към яснота духове това е едно второстепенно опасение. Макар и слънцето да угасне, хората би трябвало да се оправят по-лесно в тъмнината, отколкото да изпуснат една блуждаеща светлина на слънцето". "Обаче това, което затъмнява слънцето за нашия род, за нашето поколение, е едно ново, по-светло и по-лъчезарно слънце, което изгрява на хоризонта. Освободени от кошмара на едно еволюционно учение, в чиято мелница карана чрез постоянно тъпчене на едно място с крака основахме нашето съществуване, тъпчейки без почивка и без отечество, едно лишено от смисъл съществуване, събудени от халюцинацията на едно изопачено схващане на историята, което си въобразяваше да чува в събитията на света на ехото на викащите в борбата, а в неговия зов само ехото на събитията на света, освободени от принудителната представа на един клоунски детерминизъм, която представяше свободата на нашата воля като случайна игра на действуващи зад сцената сили, израснали най-после от вярата в едно мъртво количество и родени във вярата в самите нас, ние ще намерим в нас силата и призванието, да превърнем изискванията на социализма за справедливост, за свобода и за любов също в действителност на човечеството". Да, една копнееща душа, която вижда: ние плуваме към хаоса, която задава също съдбоносния въпрос: какво трябва да дойде на негово място?
, и която след това продължава с отговора и ни предлага само старите фрази, които са се превърнали само в празни словестни черупки: справедливост, свобода, любов.
Достатъчно дълго са били те проповядвани. В тази фраза не се съдържа конкретният път, по който трябва да тръгне човечеството. "марксисткия социализъм само затъмнява днес съдбовния въпрос, пред който е поставено човечеството, той обвързва свободните сили на едно конкретно решение, държи мисленето в полумрака на един надживян вече свят на догмите, отказва действието чрез тъмни пророкувания, мрачни авторитети и мистични символи. Той изопачава свободния изглед на човечеството". Правилно: "той изопачава /закрива/ свободния изглед на човечеството" обаче този изглед не се освобождава чрез фрази!
към текста >>
79.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Там Бог със своите съпровождащи богове е в основата си Същество, управляващо според римската представа за
справедл
ивост, само дето Той е в свръхсетивния свят.
Затова в нашата цивилизация, преминаващото в духовния ни живот също е било получено чрез римската правно-политическа система. На това се дължат толкова много аномалии. Дори Християнството, разпространявало се на запад от римските граници, приело обуславяна от този факт форма. В какво се превърна религиозният елемент при своя преход през римския свят? Той стана онази голяма правна система, която наричаме римска Католическа религия.
Там Бог със своите съпровождащи богове е в основата си Същество, управляващо според римската представа за справедливост, само дето Той е в свръхсетивния свят.
Тук намираме установени идеите за дълга и неизпълнението, които всъщност са само правни идеи, идеи които никога не са съществували в Мистериите на Изтока или в гръцката философия за живота. В това Християнство са установени юридическите римски принципи. То е религиозен поток, пропит със законност. Всичко, намиращо израз в живота може да приеме красива форма, но трябва да признаем, че правно-политическата сцена, в която Богът на Света става Съдията на Света и завършва цялата еволюция на Земята с правно дело, дори онази великолепна картина на Микеланджело в Сикстинската Капела е просто възхитителен израз на Християнството, напоено със законност. Точно това Християнство, пропито със законност, намира своята кулминация в "Страшният Съд".
към текста >>
Ако изследваме правния живот, живота на законите и
справедл
ивостта, какъвто се е развил в областта на Западна Европа, ние го намираме изцяло обърнат към Рим.
Всичко, дори и онова, съществувало като примитивна духовност, било взето от индустриално-стопанския живот. Всички празненства били свързани със стопанския, индустриален живот, всичко изразявало нещо от значението на стопанския живот. Точно както в източната цивилизация пътят водел отгоре надолу, така тук на север пътят трябвало да води отдолу нагоре. Посредством правния живот човечеството трябвало да бъде издигнато отдолу, от стопанството, до Мистериите на Духа. Човечеството още не е напреднало много по този път отдолу нагоре.
Ако изследваме правния живот, живота на законите и справедливостта, какъвто се е развил в областта на Западна Европа, ние го намираме изцяло обърнат към Рим.
Ако изследваме духовния живот, ние не го намираме така просто насочен на изток както онази индийска Теософия, за която вече говорих. Но ние намираме, че онова, което е оцеляло като вроден духовен живот, което не било взето от изток и не било наситено с законности от Рим, често намираме този своеобразен духовен живот борещ се да се освободи от стопанския живот, и с тежък труд работейки да се освободи. Нека вземем характерен пример. Такива философи, такива учени на естествената наука като Нютон, Дарвин, Хюм, Мил, Спенсър могат да бъдат разбрани само ако видим как те са се развили от стопанския живот, как са се стремели да поемат път нагоре. Мил, например, като държавен икономист, може да бъде разбран само ако разберем обкръжаващото го икономическо положение.
към текста >>
80.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Но отминаващата Космическа година ще изпраща още много последствия в бъдещето; разрушителни сили в сферите на Духа, на
справедл
ивостта, на икономиката.
В настоящия момент е крайно необходимо да достигнем това правилно разбиране. За нас е съществено да разширим своите симпатии уви, симпатиите ни често възникват от егоистични източници до великите човешки отношения, и да почувстваме към цялото човечество онази човешката симпатия, която ни подтиква да направим едно духовно движение като нашето плодотворно за еволюцията на човечеството. Можете ли да изживеете, скъпи мои приятели, в това време, че самият Дух на Космоса е онзи, който от десетилетия търси вход? Можете ли да изживеете през идващата нощ, че този Дух, опитващ се да навлезе в човечеството, ще бъде тук така приет, че душите на онези, искащи да чувстват и мислят с Антропософската Духовна Наука, могат да усетят своето обединение с този нов Дух, който желае да навлезе в света Духът, който единствен може да донесе на Земния свят, светът който се разрушава новия градивен импулс от Небето. В този час, един символичен час всяка година, изискващ да го преживеем като решителен час между миналото и бъдещето в този час можете ли да обедините своите души с новия Дух; можете ли да така да изживеете в душите си допира на миналата година с идващата година, че отминаващата Космическата година да може да се свърже с изгряващата Космическа година?
Но отминаващата Космическа година ще изпраща още много последствия в бъдещето; разрушителни сили в сферите на Духа, на справедливостта, на икономиката.
Следователно толкова по-необходимо е колкото се може повече хора да бъдат обхванати в най-вътрешните дълбини на своите души от новата година на духовното бъдеще, и да развият воля, която може да бъде основата на нов духовен свят, свят изграден в бъдещата еволюция на човечеството. Грижещите се за бъдещето на човечеството не са онези, които биха убили религиозния интерес, които биха премахнали религиозната опитност, а само онези, единствено онези, които могат да видят как поради интелектуалността на нашата епоха старият религиозен интерес замира, как старият религиозен живот се парализира. За бъдещето се грижат само онези, които виждат как човечеството трябва да бъде обхванато от нов интерес, как в човечеството трябва да възникнат нови религиозни опитности, така че човекът да може да внесе в Космоса нови зародиши за едно бъдещо съществуване.
към текста >>
81.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на
справедл
ивостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета.
И онези, които са се свързали заедно, както е в антропософското общество, трябва да осъзнаят, че то е едно от най-необходимите неща в наши дни, за да доведе хората до разбиране на това преминаване през областта, която е един праг. Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега. Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач. Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие.
Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета.
Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма. Само чрез духовно-научно знание за преминаването на прага в нашите настоящи дни, може да се даде Христова форма на този хаос. Това, мои мили приятели, е нещо, което ние трябва също да си кажем н по време на Коледа, ако правилно разбираме Антропософията. Малкото дете в яслата трябва да бъде детето, представляващо духовното развитие към бъдещето на човека. Така както овчарите на полето и Мъдреците на Изтока след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният човек да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука.
към текста >>
82.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Освен Политическият парламент, администриращ
справедл
ивото положение на индивида via-a-vis спрямо цялото, и на народа via-a-vis спрямо международния свят, и освен Икономическия Съвет, който да се грижи за материалните основи на народностния живот, имаме нужда от Културен Съвет за поощрението на духовните дела.
От около 400 места, три бяха дадени на Изкуството такава беше преценката за важността му. И като знаем, че един от трите гласа не може да представлява интересите на Немското Обединение на Музикантите дори само по икономическите и финансови въпроси, не може да не запитаме: къде тогава ще се разглеждат културните интереси на хората? Парламентарни дебати са вън от възможност. Няма нито един експерт от нашата професия в Райхстага и дори и да имаше десет или двадесет, те не биха могли да направят абсолютно нищо в място, където хората говорят и гласуват според партийната си принадлежност. „Има само един начин, който е логичен и ясен и следователно той ще бъде възприет един ден за доброто на нашия народ.
Освен Политическият парламент, администриращ справедливото положение на индивида via-a-vis спрямо цялото, и на народа via-a-vis спрямо международния свят, и освен Икономическия Съвет, който да се грижи за материалните основи на народностния живот, имаме нужда от Културен Съвет за поощрението на духовните дела.
„Идеята за тази Троичност не е нова. Тя бе формулирана с точни термини от Д-р Рудолф Щайнер и сега се разработва от една „лига“ за „Троичния Социален организъм“, Сhampignystrasse 17,Stuttgart, където може да се получи допълнителна информация. „За всеки, който се захване с това, ще бъде трудно да извади после идеята от главата си, толкова недву смислена е тя и толкова безнадеждно сме се борили за някакво разрешаване на този проблем. Неговото осъществяване трябва и ще донесе здраве на целия наш народностен живот.“ Прочетох ви това, защото то показва жаждата за Трикратния Организъм в само една единствена професия.
към текста >>
83.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Когато се доближаваме до физическия свят с методите на Духовната Наука, ние откриваме че е редно и
справедл
иво, щото човешкото физическо тяло да не притежава никаква устойчивост, никаква трайност на Земята; обаче това, което му дава устойчивост и което го хармонизира, остава напълно неосъзнато от човека.
То не би имало никаква възможност за съществуване, ако се намираше единствено във физическите земни условия. Преди човек да е навлязъл в своя ембрионален живот след последната си смърт, всички тези сили, които действуват във физическото тяло изобщо не притежават никакво Земно поданство. Обликът на физическото тяло се изгражда само по времето на човешкия земен живот, само тогава се разигра ват съответните процеси, само тогава то израства, остарява и т.н. То принадлежи на човека, не на Земята. И този факт се потвърждава от едно съвсем обикновено разсъждение.
Когато се доближаваме до физическия свят с методите на Духовната Наука, ние откриваме че е редно и справедливо, щото човешкото физическо тяло да не притежава никаква устойчивост, никаква трайност на Земята; обаче това, което му дава устойчивост и което го хармонизира, остава напълно неосъзнато от човека.
Самото то е от образно естество и ние можем да го обхванем само ако развием имагинативното съзнание. В този случай ние развиваме, така да се каже, вътрешните образни сили на физическото тяло. И това, което виждаме там като вътрешни образни сили, са противостоящите сили, тези, до които елементите на физическото тяло не са достигнали със своята земна активност. Този вътрешен образен свят в човека не се поддава на земните процеси, нито пък се разрушава от тях. Този вътрешен образен свят може да устои дори и когато Земята няма да е вече тук за да вземе участие в новото въплъщение на Земната планета.
към текста >>
84.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и
справедл
ивостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и
справедл
ивостта по-съществена от властта.
"Само кръвта доминира над парите и ги превежда до нищо. Животът е алфата и омегата, космическия поток, който тече към далечините под микрокосмическа форма. Това е действието в недрата на света в своя исторически размер. Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове. Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите.
Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта.
Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити. Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите. Но за нас, които една съдба е поставила в тази цивилизация и в този момент от своето развитие, където парите празнуват своите последни победи и където техният наследник, цезаризмът, върви напред, безшумно и неустоимо, е дадена, от този факт в един тесен кръг ориентацията на желанието и на необходимостта, без които не струва усилието да се живее"* /* Ибид стр. 1194/. Така Освалд Шпенглер привлича вниманието върху идването на цезаризма, върху това, което ще се изкачи на хоризонта, преди пълния залез на западните цивилизации, върху това, което днешната цивилизация ще стане. Изложих ви днес това с основанието, че будният човек разбира се, за Освалд Шпенглер, този пробуден човек няма никакво значение!
към текста >>
85.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Хората казват: «Не е
справедл
иво престъпниците да спят добре, а добрите хора зле!
Това се обяснява с казваното от мен сега. Този, който развива силна съвест, който е задълбочен човек, чувстващ морално, при него моралните чувства навлизат така дълбоко в душата, че той ги взима в съня и тогава спи лошо, ако вярва, че е направил много зло. Който обаче е лош човек, който няма силно развита морална съвест, той не взима угризенията на съвестта оттатък в съня. И тогава има чисто духовно ухо за шептенето на Ариман, който му представя злото за добро. Оттам престъпникът е толкова доволен в съня си.
Хората казват: «Не е справедливо престъпниците да спят добре, а добрите хора зле!
» Това, както казах, е природонаучно откритие. Но е така поради причините, които изложих. В действителност изкушението за злото по време на съня е невероятно голямо и човекът лесно си донася от съня демонични изкушаващи сили. Когато отново се завърне в своето физическо и етерно тяло, тогава при този, който не е много добър човек, се появяват угризенията на съвестта. Така е, че по време на съня са дадени много възможности за човека да попадне като земен човек под влиянието на изкусителя Ариман.
към текста >>
86.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Така човекът се намира в борба, която от едната страна се води от Яхве и неговите привърженици, които се борят за
справедл
ивостта във Всемира, а от другата страна стоят тълпите на Ариман, който далеч превъзхожда хората по ум и иска изцяло и напълно да отрече моралната природа и да направи хората автомати на интелигентността.
Това човекът го възприема с ужасна лекота, докато спи, и го внася след това в своето физическо и етерно тяло. А тези ариманични същества вярват да постигнат своята цел с нашепванията на безсъвестното зло, така че можем да кажем, че човекът трябва всъщност да бъде напълно зависим по отношение на нисшата си природа от по-висшите власти, от лунните, венерините, меркуриевите власти. Нисшата природа не е зла и нисша сама по себе си; тя става такава поради това, че противниковите на Яхве сили проникват в хората по описания начин. Яхве желае тези същества да се проявяват само в прилива и отлива, във вулканичните изригвания и в земетресенията. Но те правят всякакви усилия да могат да се проявят също и в човека и в своята крепост не са само такива, че да враждуват единствено срещу въздушните и огнените същества, а предимно се противят срещу Яхве и неговите помощници от Венера и Меркурий.
Така човекът се намира в борба, която от едната страна се води от Яхве и неговите привърженици, които се борят за справедливостта във Всемира, а от другата страна стоят тълпите на Ариман, който далеч превъзхожда хората по ум и иска изцяло и напълно да отрече моралната природа и да направи хората автомати на интелигентността.
Тук имате това, което протича в човека, бих казал, от долу нагоре, от Земята и водата и което чрез това се разпростира вътре в човека, понеже човекът трябва да яде продуктите, които произхождат от земята и водата. От въздуха той не се храни, от простата топлина също не. От другата страна стоят съществата, които са въплътени във въздуха и топлината. Те също така са незрели същества, каквито са враждебните на Яхве същества. Но тези същества, които са постигнали зрелостта, обитават Марс, Юпитер, Сатурн.
към текста >>
87.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
15); обозначаваме това, което ни води към познание, с понятието смелост; то остава в сила и при благоразумието, разсъдливостта, а това, което съответства на “покаяние” обозначаваме с понятието “
справедл
ивост”.
Вместо пред истината, аз съм застанал пред една лъжа! Естествено, за днешните хора такива думи изглеждат като лудост, но въпреки всичко те са истина. Когато един ден човекът се убеди, че той се нуждае от естествените науки, само за да получи от този антипод на истината именно тласъка към истината, тогава ще се прояви и онази сила, чиито символ имаме в извоюваната чрез Михаил победа над Дракона! Ако нямаме предчувствие за това, което живее под една или друга форма в самия ход на годината, ние сме склонни да отнасяме всичко единствено към човека. Тогава ние обозначаваме това, което ни води към просветление, с понятието мъдрост (Рис.
15); обозначаваме това, което ни води към познание, с понятието смелост; то остава в сила и при благоразумието, разсъдливостта, а това, което съответства на “покаяние” обозначаваме с понятието “справедливост”.
Тук Вие имате четирите добродетели на Платон: мъдрост, смелост, разсъдливост, справедливост. Всичко онова, което по-рано човекът непосредствено усещаше, споделяйки живота си с този на годината, беше изтеглено вътре в самия него. Обаче защо празникът на Михаил трябва да се утвърди тук? Той трябва да се утвърди тук, за да прослави човешката смелост, човешкото проявление на Михаиловата смелост. Защото какво възпира днес устрема на човека към Духа, към познанието за Духа?
към текста >>
Тук Вие имате четирите добродетели на Платон: мъдрост, смелост, разсъдливост,
справедл
ивост.
Естествено, за днешните хора такива думи изглеждат като лудост, но въпреки всичко те са истина. Когато един ден човекът се убеди, че той се нуждае от естествените науки, само за да получи от този антипод на истината именно тласъка към истината, тогава ще се прояви и онази сила, чиито символ имаме в извоюваната чрез Михаил победа над Дракона! Ако нямаме предчувствие за това, което живее под една или друга форма в самия ход на годината, ние сме склонни да отнасяме всичко единствено към човека. Тогава ние обозначаваме това, което ни води към просветление, с понятието мъдрост (Рис. 15); обозначаваме това, което ни води към познание, с понятието смелост; то остава в сила и при благоразумието, разсъдливостта, а това, което съответства на “покаяние” обозначаваме с понятието “справедливост”.
Тук Вие имате четирите добродетели на Платон: мъдрост, смелост, разсъдливост, справедливост.
Всичко онова, което по-рано човекът непосредствено усещаше, споделяйки живота си с този на годината, беше изтеглено вътре в самия него. Обаче защо празникът на Михаил трябва да се утвърди тук? Той трябва да се утвърди тук, за да прослави човешката смелост, човешкото проявление на Михаиловата смелост. Защото какво възпира днес устрема на човека към Духа, към познанието за Духа? Душевната нерешителност, за да не кажем душевният страх.
към текста >>
88.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Аз не мога да дам на Земята това, което би трябвало в същност да и дам, ако бих бил космически напълно
справедл
ив.
Така той остава длъжник. И това е нещо, което от начало не може да бъде подобрено чрез нищо, докато Земята се намира в нейното средно състояние. В края на земното съществувание ще бъде различно. Положението е именно такова, обични приятели, че онзи, който гледа живота с духовния поглед, има не само онези болки и страдания, ако щете щастие и радости, които дава иначе животът, а с духовното виждане, с виждането на духовното в него се раждат космически чувства, космически радости и страдания. И посвещението е неразделно от космически страдания например, каквото е това, че той си казва: Просто чрез това, че поддържам моето човешко същество, аз трябва да стана длъжник на Земята.
Аз не мога да дам на Земята това, което би трябвало в същност да и дам, ако бих бил космически напълно справедлив.
Нещо подобно е положението с това, което е вещество на главата. Чрез това, че през целия земен живот в материалното вещество на главата работят духовни сили, чрез това веществото на главата бива отчуждено от Земята. Човекът трябва да вземе веществото за своята глава от Земята. Но за да бъде човек, той трябва също постоянно да прониква веществото на своята глава с духовни те сили получавани от извънземната природа. И когато умира, човекът е нещо извънредно смущаващо за Земята благодарение на това, че тя трябва да си вземе обратно материята на главата, която е станала чужда за нея.
към текста >>
И когато прозре тези неща, човекът трябва всъщност да си каже: Би било
справедл
иво от моя страна да взе ма със себе си това вещество през вратата на смъртта, защото то би подхождала много повече за духовната област, през която аз минавам между смъртта и едно ново раждане.
Чрез това, че през целия земен живот в материалното вещество на главата работят духовни сили, чрез това веществото на главата бива отчуждено от Земята. Човекът трябва да вземе веществото за своята глава от Земята. Но за да бъде човек, той трябва също постоянно да прониква веществото на своята глава с духовни те сили получавани от извънземната природа. И когато умира, човекът е нещо извънредно смущаващо за Земята благодарение на това, че тя трябва да си вземе обратно материята на главата, която е станала чужда за нея. Когато човекът е минал през вратата на смъртта и предава веществото на своята глава на Земята, която всъщност е напълно одухотворена, която носи в себе си духовните резултати, тогава това вещество на Земята е в същност нещо отровно за целостта на земния живот, те е нещо, което смущава земния живот.
И когато прозре тези неща, човекът трябва всъщност да си каже: Би било справедливо от моя страна да взе ма със себе си това вещество през вратата на смъртта, защото то би подхождала много повече за духовната област, през която аз минавам между смъртта и едно ново раждане.
Но човекът не може да стори това. Защо то ако би взел със себе си това одухотворено земно вещество при минаването през вратата на смъртта, той би си създал непрестанно един враг за цялото свое развитие между смъртта и едно ново раждане. Би било най-ужасното нещо, което би могло да се случи на човека, ако той би взел със себе си това одухотворено вещество на главата, когато мине през вратата на смъртта. Тази материя би работила постоянно за унищожението на неговото духовно развитие между смъртта и едно ново раждане. Така, когато прозре тези неща, човекът трябва да си каже: Аз ставам длъжник на Земята също и чрез това; защото това, което и дължа, но съм го направил неизползуваемо, аз трябва винаги да оставям след мене при смъртта, не мога да го взема със себе си.
към текста >>
89.
Съдържание
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Съществата на първата йерархия, творците на земното, изобразяват в
справедл
ива изправителна дейност в насрещни образи това, което човекът е извършил в земния си живот.
Връзка на организма на главата с третата йерархия, на ритмичния организъм с втората йерархия, на двигателната сфера с първата йерархия. Проникващото едно в друго действие на света и на божествеността. Съществата на третата йерархия стоят на основата на дейността, която се изявява в спомена. Те ни водят през несъзнателната област на земния живот. Съществата на втората йерархия работят в живота след смъртта в изграждането на нашата вътрешна карма.
Съществата на първата йерархия, творците на земното, изобразяват в справедлива изправителна дейност в насрещни образи това, което човекът е извършил в земния си живот.
Нашите дела идват срещу нас в следващия земен живот като факти на съдбата. Зад закона на кармата стоят дела и изживявания на боговете Кармическа определеност на отделните човешки съдби. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
към текста >>
90.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Когато се намираме между смъртта и едно ново раждане, при Серафимите, Херувимите и Престолите ние наблюдаваме онази дейност, която като
справедл
ива изравняща дейност се получава от нашите собствени земни дела, изживяни с други хора.
н., като свод се издига през нощта звездното небе. Между смъртта и едно ново раждане под нас се разпростира дейността на Серафими, Херувими и Престоли. И тези Серафими, Херувими и Престоли гледаме ние, както тук на Земята гледаме нагоре към облаците, към синьото небе, към осеяното със звезди небе. Ние виждаме под нас небето, образувано от дейността на Серафимите, Херувимите и Престолите. Но каква е тази дейност?
Когато се намираме между смъртта и едно ново раждане, при Серафимите, Херувимите и Престолите ние наблюдаваме онази дейност, която като справедлива изравняща дейност се получава от нашите собствени земни дела, изживяни с други хора.
Боговете трябва да упражняват изправящата, уравняващата дейност и ние гледаме тази дейност като наше небе, което сега е под нас. В делата на боговете ние гледаме последствията на нашите земни дела, гледаме дали нещо е добро или зло, мъдро или глупаво. Когато между смъртта и едно ново раждане гледаме надолу, ние се отнасяме към отраженията, към огледалните образи на нашите дела така, както тук на Земята се отнасяме към издигащото се над нас като свод небе. Ние носим нашата вътрешна карма в нашата вътрешна организация. Ние я донасяме на Земята като наши таланти, като наш гений, като наша глупост.
към текста >>
91.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
От една страна едно извънредно силно чувство за
справедл
ивост - това не може да му бъде отречено, - но така човек получава склонност да говори с думите на хората, които описва.
Той имаше нещо като злостно критикарство по отношение на всички неща в света. В това отношение в течение на времето той все по-малко и по-малко се въздържаше. И когато бе награден от едно такова висше тяло на учени от Гьотингенската академия на науките, това много се усили. Това беше едно естествено предразположение, но доста остро. И сега той започна действително да свързва едно с друго две неща.
От една страна едно извънредно силно чувство за справедливост - това не може да му бъде отречено, - но така човек получава склонност да говори с думите на хората, които описва.
От друга страна той добива извънредно силна склонност да обижда. Той страхотно обижда. Той става един «хулител». Но през времето, когато нещо така силно го подтикваше да ругае, той имаше нещастието да ослепее. Но и като сляп доцент изнасяше лекции в Берлин.
към текста >>
Дюринг написа това от една страна с извънредно голямо познаване на нещата, с едно действително дълбоко чувство на
справедл
ивост, но също и с много силно подчертаване - също като удари с чук, - на вредите.
Това не му попречи по някакъв начин да проявява целия си характер. Той продължи своята дейност като писател и можеше винаги сам да се грижи за своите неща - естествено до известна степен, - въпреки че беше напълно ослепял. Но първо той се запозна с една действително трагична съдба в историята на учените от 19-то столетие, със съдбата на Юлиус Роберт Майер[16], истинският откривател на механическия еквивалент на топлината, който, както може напълно да се твърди, бе невинно затворен в лудницата, облечен в усмирителна риза и ужасно третиран от семейството, колегите и «приятелите». Тогава Дюринг написа своето съчинение: «Роберт Майер, Галилей на 19-и век». Действително в тази съдба на Юлиус Роберт Майер имаше един вид съдба на Галилей.
Дюринг написа това от една страна с извънредно голямо познаване на нещата, с едно действително дълбоко чувство на справедливост, но също и с много силно подчертаване - също като удари с чук, - на вредите.
Езикът му не се въздържа. Например той чува и прочита за издигането на статуя на Юлиус Роберт Майер в Хайлброн, научава за тържеството на откриването и пише: - Тази фигура на кукла, която стои там на площада в Хайлброн, е нещо, което като последен позор се нанася на този Галилей от 19-то столетие. Там седи великият мъж, с кръстосани един върху друг крака. Ако действително бихме искали да го изобразим в състоянието в което той вероятно би бил, гледайки към говорителя на тържеството и към добрите приятели, които са му издигнали този паметник, би трябвало да го изобразим не с кръстосани крака, а с кръстосани и заковани над главата ръце! Тъй като беше изпитал много страдания от вестниците, той стана също фанатичен антисемит.
към текста >>
При това преждевременно ослепял, също и лично е третиран не
справедл
иво - бил е отстранен от Берлинския университет.
Той мисли също и в естествената наука строго и ясно, но математически. Той не е материалист, но е механистичен мислител, мисли света под схемата на механизма. И той имаше смелостта - което е честно при едно такова мислене - да проследи това също и с неговите последствия. Защото всъщност е правилно, че който мисли така, той не може да пише по друг начин за Гьоте и Шилер, - когато се абстрахираме от обидите и вземем обективното. Тази е следователно особената заложба на неговото мислене.
При това преждевременно ослепял, също и лично е третиран несправедливо - бил е отстранен от Берлинския университет.
Разбира се причини за това са съществували. Например когато излиза от печат второто издание на неговата «Критическа история на общите принципи на механиката», той не се въздържа вече. В първото издание величията на механиката са били много кротко третирани, така че някой може да каже: - Там той е писал именно така, мислейки си, че книгата може да бъде наградена от едно учено тяло! - Но когато излиза второто издание, той не се въздържа, защото трудът му вече е бил награден. Там той допълва.
към текста >>
Слепотата, цялата тази механистична заложба на мисленето, преследването - защото той бе преследван, бе отстранен от университета и при това имаше и не
справедл
ивости, както и въобще безбройните не
справедл
ивости в живота му - при даден човек всичко това са кармически връзки, които стават много интересни, когато се разглеждат кармически.
Например там се намира едно разширение на мястото за Хелмхолц. Той не говори вече само за «университетска етажерка»; а, тъй като при дисекцията на трупа на Хелмхолц се установи, че Хелмхолц е имал вода в главата, той казва: - Празната глава можеше да се забележи, още когато този мъж беше жив; нямаше нужда това да бъде установено едва след смъртта му. - Дюринг никак не беше фин. Не може да се каже, че той ругае като перачка; защото в това, как той ругае, няма нищо еснафско, то също не е и гениално, то не беше всъщност ругаене, а беше хулене. Беше нещо твърде особено.
Слепотата, цялата тази механистична заложба на мисленето, преследването - защото той бе преследван, бе отстранен от университета и при това имаше и несправедливости, както и въобще безбройните несправедливости в живота му - при даден човек всичко това са кармически връзки, които стават много интересни, когато се разглеждат кармически.
Сега аз ви представих тези три личности: Фридрих Теодор Фишер, композитора на песни Франц Шуберт и Ойген Дюринг. Утре ще ви опиша онова, за което днес исках да ви дам материалите. Да ви го опиша кармически, означава да го свържа с разбирането, как именно стоят нещата в тяхната кармическа връзка. [1] Фридрих Теодор Фишер, 1807-1887, Естетик и поет. [2] порицание от Щутгарското правителство: С обява от 14.
към текста >>
92.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И когато вникнем в същността на такива отношения, ние виждаме да се развива един извънредно голям трагизъм, но един
справедл
ив трагизъм, една извънредно
справедл
ива трагедия.
Как е изживяно това обръщане? То е изживяно именно чрез това, че един живот, който външно съдържа всичко, което е ценно, се отразява навътре така, че носителят на този живот го счита за лишен от всякаква стойност и той сам слага край на живота си. За целта душата заболява, става полупобъркана. За тази цел душата си търси външното заплитане в съответните любовни афери и т. н.. Но всичко това са само последици от стремежа на душата, бих искал да кажа, да насочи към себе си всички стрели, които по-рано тя беше насочила срещу света.
И когато вникнем в същността на такива отношения, ние виждаме да се развива един извънредно голям трагизъм, но един справедлив трагизъм, една извънредно справедлива трагедия.
И двете картини се подреждат заедно. Аз често споменавах: - В основата на нещата, стоят дребни явления, които дават възможност в действителност да се направят сериозни изследвания в такива области. Тук някои неща трябва да съдействат в живота. - Както казах, когато стана това събитие, което произведе тогава такъв разтърсващ ефект, се намирах на път за Шрьоер. Аз не отидох там поради това събитие, но просто бях на път към Шрьоер.
към текста >>
Защото се вижда, как такива неща, които отначало, на човек му се иска да каже, - възмущават, както битието на Нерон, и се изживяват в пълната космическа
справедл
ивост, как действително се изпълнява космическата истина и как неправдата се връща обратно върху този, който я е причинил, обаче така, че индивидуалността е включена в изправянето на неправдата.
И действително се случи така, че изследването на съдбата на Нерон подейства изясняващо относно по-нататъшната съдба на събитието в Майерлинг и можа да се открие, че в лицето на престолонаследника на Австрия Рудолф наистина имахме работа с душата на Нерон. Това изследване, което продължи дълго - защото в такива неща човек трябва да бъде много предпазлив, - това изследване беше извънредно трудно, защото естествено аз постоянно бях заблуждаван от всевъзможни хора, - можете да вярвате или да не вярвате, - които претендираха, че са Нерон и които твърдяха това с голям фанатизъм. Така че това, което изхождаше като субективна сила от такива «преродени» Нероновци, трябваше естествено първо да бъде преборено. Аз трябваше да мина тук през трънлив храсталак. Но, мои мили приятели, някой може да реши, че това, което ви казвам тук сега, е много по-важно, защото той разбира един исторически факт - именно Нерон - и в по-нататъшното разглеждане това е по-важно, отколкото да разбере човек катастрофата от Мейерлинг.
Защото се вижда, как такива неща, които отначало, на човек му се иска да каже, - възмущават, както битието на Нерон, и се изживяват в пълната космическа справедливост, как действително се изпълнява космическата истина и как неправдата се връща обратно върху този, който я е причинил, обаче така, че индивидуалността е включена в изправянето на неправдата.
А това е присъщото на кармата. И тогава, когато една такава неправда е изравнена през отделни земни съществувания, както тук вече почти ще бъде изравнена, може да се покаже още нещо друго. Защото трябва се знае, че за изравняването е необходимо - представете си - цялото изпълнение произхождащо от един живот, който се счита за лишен от стойност, който толкова много се счита за безсмислен, че този живот се отказва от една голяма империя, - а Австрия беше тогава още една голяма империя - и от неговото царуване в една велика империя! Това посягане върху собствения живот при такива обстоятелства има като последствие, че след като човек е минал през вратата на смъртта, за да живее по-нататък в непосредствено духовно съзерцание, по един ужасен начин там се изпълнява това, което можем да наречем справедливостта на съдбата - изкупление на неправдата. Обаче от друга страна, ако се абстрахираме сега от това съдържание, в този Нерон е имало изключително голяма сила.
към текста >>
Това посягане върху собствения живот при такива обстоятелства има като последствие, че след като човек е минал през вратата на смъртта, за да живее по-нататък в непосредствено духовно съзерцание, по един ужасен начин там се изпълнява това, което можем да наречем
справедл
ивостта на съдбата - изкупление на неправдата.
Но, мои мили приятели, някой може да реши, че това, което ви казвам тук сега, е много по-важно, защото той разбира един исторически факт - именно Нерон - и в по-нататъшното разглеждане това е по-важно, отколкото да разбере човек катастрофата от Мейерлинг. Защото се вижда, как такива неща, които отначало, на човек му се иска да каже, - възмущават, както битието на Нерон, и се изживяват в пълната космическа справедливост, как действително се изпълнява космическата истина и как неправдата се връща обратно върху този, който я е причинил, обаче така, че индивидуалността е включена в изправянето на неправдата. А това е присъщото на кармата. И тогава, когато една такава неправда е изравнена през отделни земни съществувания, както тук вече почти ще бъде изравнена, може да се покаже още нещо друго. Защото трябва се знае, че за изравняването е необходимо - представете си - цялото изпълнение произхождащо от един живот, който се счита за лишен от стойност, който толкова много се счита за безсмислен, че този живот се отказва от една голяма империя, - а Австрия беше тогава още една голяма империя - и от неговото царуване в една велика империя!
Това посягане върху собствения живот при такива обстоятелства има като последствие, че след като човек е минал през вратата на смъртта, за да живее по-нататък в непосредствено духовно съзерцание, по един ужасен начин там се изпълнява това, което можем да наречем справедливостта на съдбата - изкупление на неправдата.
Обаче от друга страна, ако се абстрахираме сега от това съдържание, в този Нерон е имало изключително голяма сила. Тази сила не трябва да бъде изгубена за човечеството. Тази сила трябва да бъде пречистена. За това пречистване вече говорихме. Когато една такава душа се е пречистила, тя по един благотворен начин ще пренесе силата, която е пречистена и в следващите времена, в по-късни земни епохи.
към текста >>
И точно тогава, когато чувстваме кармата като
справедл
иво изкупление, ние никога не ще пропуснем да видим, как кармата действа върху човека, изпитвайки го, как тя действа изпитващо даже тогава, когато той се държи в живота по възмутителен начин.
Обаче от друга страна, ако се абстрахираме сега от това съдържание, в този Нерон е имало изключително голяма сила. Тази сила не трябва да бъде изгубена за човечеството. Тази сила трябва да бъде пречистена. За това пречистване вече говорихме. Когато една такава душа се е пречистила, тя по един благотворен начин ще пренесе силата, която е пречистена и в следващите времена, в по-късни земни епохи.
И точно тогава, когато чувстваме кармата като справедливо изкупление, ние никога не ще пропуснем да видим, как кармата действа върху човека, изпитвайки го, как тя действа изпитващо даже тогава, когато той се държи в живота по възмутителен начин.
Справедливото изкупление става, но човешките сили не се изгубват. А когато извършеното е изравнено чрез справедливото изкупление, тогава лошото, което някой е извършил в един човешки живот, при известни обстоятелства се превръща също в сила за доброто. Ето защо една такава съдба, каквато описахме днес, е твърде разтърсваща. Но с това, мои мили приятели, ние стигнахме до разглеждането на това, което можем да наречем добро и зло в светлината на кармата, добро и зло, щастие и нещастие, радост и страдание, както човек ги вижда да се явяват и да хвърлят светлина в неговия отделен индивидуален живот. По отношение чувстването на морала в един човек, миналите земни епохи, миналите исторически епохи бяха по-възприемчиви, отколкото съвременното човечество.
към текста >>
Справедл
ивото изкупление става, но човешките сили не се изгубват.
Тази сила не трябва да бъде изгубена за човечеството. Тази сила трябва да бъде пречистена. За това пречистване вече говорихме. Когато една такава душа се е пречистила, тя по един благотворен начин ще пренесе силата, която е пречистена и в следващите времена, в по-късни земни епохи. И точно тогава, когато чувстваме кармата като справедливо изкупление, ние никога не ще пропуснем да видим, как кармата действа върху човека, изпитвайки го, как тя действа изпитващо даже тогава, когато той се държи в живота по възмутителен начин.
Справедливото изкупление става, но човешките сили не се изгубват.
А когато извършеното е изравнено чрез справедливото изкупление, тогава лошото, което някой е извършил в един човешки живот, при известни обстоятелства се превръща също в сила за доброто. Ето защо една такава съдба, каквато описахме днес, е твърде разтърсваща. Но с това, мои мили приятели, ние стигнахме до разглеждането на това, което можем да наречем добро и зло в светлината на кармата, добро и зло, щастие и нещастие, радост и страдание, както човек ги вижда да се явяват и да хвърлят светлина в неговия отделен индивидуален живот. По отношение чувстването на морала в един човек, миналите земни епохи, миналите исторически епохи бяха по-възприемчиви, отколкото съвременното човечество. Съвременното човечество никак не е възприемчиво към въпросите за съдбата.
към текста >>
А когато извършеното е изравнено чрез
справедл
ивото изкупление, тогава лошото, което някой е извършил в един човешки живот, при известни обстоятелства се превръща също в сила за доброто.
Тази сила трябва да бъде пречистена. За това пречистване вече говорихме. Когато една такава душа се е пречистила, тя по един благотворен начин ще пренесе силата, която е пречистена и в следващите времена, в по-късни земни епохи. И точно тогава, когато чувстваме кармата като справедливо изкупление, ние никога не ще пропуснем да видим, как кармата действа върху човека, изпитвайки го, как тя действа изпитващо даже тогава, когато той се държи в живота по възмутителен начин. Справедливото изкупление става, но човешките сили не се изгубват.
А когато извършеното е изравнено чрез справедливото изкупление, тогава лошото, което някой е извършил в един човешки живот, при известни обстоятелства се превръща също в сила за доброто.
Ето защо една такава съдба, каквато описахме днес, е твърде разтърсваща. Но с това, мои мили приятели, ние стигнахме до разглеждането на това, което можем да наречем добро и зло в светлината на кармата, добро и зло, щастие и нещастие, радост и страдание, както човек ги вижда да се явяват и да хвърлят светлина в неговия отделен индивидуален живот. По отношение чувстването на морала в един човек, миналите земни епохи, миналите исторически епохи бяха по-възприемчиви, отколкото съвременното човечество. Съвременното човечество никак не е възприемчиво към въпросите за съдбата. Без съмнение тук или там се намира някой човек, който долавя намесата на съдбата, обаче истинското разбиране на великите въпроси на съдбата е все пак нещо изключително смътно и неразбираемо за днешната цивилизация, която разглежда отделния земен живот като нещо завършено за себе си.
към текста >>
93.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Това е нещо, което води толкова много хора, разглеждащи само земния живот дотам да се сърдят на живота и да казват, че в него не се проявява никаква сила, която да се отнася
справедл
иво към доброто и злото.
В земния живот се стараем да вършим добро, стараем се може би да не кривнем от определен път, който считаме морален за нас. Ние вършим определени дела, изхождащи от такива намерения. Ние виждаме някой човек, на когото не можем да припишем подобни намерения, а му приписваме лоши намерения, или просто сме принудени да му припишем зли намерения. Изчакваме няколко години, като през това време развиваме нашите добри намерения, и мислейки си по този начин за другия човек, ги развиваме успоредно с неговите лоши намерения. Тогава виждаме, че с нашите добри намерения не сме успели в живота, че те не само не са имали никакъв ефект, но може би сме стигнали и до това, което наричаме земно нещастие, докато другият, за когото имаме представата, че той не е имал никакви добри намерения, живее заедно с нас в едно привидно, външно щастие.
Това е нещо, което води толкова много хора, разглеждащи само земния живот дотам да се сърдят на живота и да казват, че в него не се проявява никаква сила, която да се отнася справедливо към доброто и злото.
И този, който в крайна сметка наблюдава живота безпристрастно, не може да не признае, че онзи, който говори по този начин е прав. Защото кой би могъл да каже, ако стои реално в живота, че на хората всичко им се случва според тяхната заслуга или вина и е свързано с това, което в този земен живот е произтекло от техните намерения. Всъщност, когато разглеждаме, как този земен живот протича, ние не можем да кажем нещо друго, освен че в него е невъзможно да се получи възмездие за това, което духовно-морално произтича от нашата душа. Защо не? Защото ние не сме в състояние да осъществим нашите намерения, нашите най-вътрешните сили, които насочват морално-душевния ни живот, насочват го дори чрез една съвършено свободна воля; ние не сме в състояние от самите нас да пренесем тези намерения непосредствено в онази действителност, в която живеем на Земята.
към текста >>
94.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И когато, минавайки през сферата на Слънцето, навлиза в областта на Марс, Юпитер и Сатурн, той чувства, че те го гледат с проникващия поглед на тяхната правдивост, на тяхната космическа
справедл
ивост, те гледат колко той може да внесе там от своето човешко същество.
Тогава става това, което аз описах за сферата на Луната. Човек трябва да изостави там всичко, което в него, в неговото същество се отъждествило със злото. Това става така, както физическото тяло би оставило отделни части от себе си. Човек стига до сферата на Слънцето, така да се каже, осакатен, лишен от това, което той трябва да остави, защото то се е отъждествило със злото. Така той навлиза и по-нататък в космическото пространство, което се намира отвъд слънчевата сфера.
И когато, минавайки през сферата на Слънцето, навлиза в областта на Марс, Юпитер и Сатурн, той чувства, че те го гледат с проникващия поглед на тяхната правдивост, на тяхната космическа справедливост, те гледат колко той може да внесе там от своето човешко същество.
Така го гледат те. Тогава всеки един от нас долавя, колко от доброто се е сляло с него, колко той може да занесе там горе, какво му липсва, какво е оставил, какво е трябвало да остави, колко много той се е отъждествил със злото. Това му липсва. И от начина, по който го гледат съществата на Марс, Юпитер и Сатурн, той долавя, колко много му липсва, за да бъде човек. И после, когато отново се завръща, тогава вече междувременно Сатурн, Юпитер и Марс космически са предали на третата йерархия това, което са изпитали, което са видели у човека при неговото преминаване пред тях в несъвършената му форма.
към текста >>
95.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И това, което Ариман и Луцифер създават като неправда в света, зад кулисите на съществуването, то бива насочено от добрите богове отново в пътя на истината и накрая кармическата връзка се оказва добра и
справедл
ива.
Те се явяват в една велика световна връзка. Но как се проявяват те в отделните човешки съдби? Мои мили приятели, боговете, които се намират във връзка с развитието на човечеството, са тук. Тяхната задача е винаги да превръщат онова, което става по този начин, в нещо благоприятно, в нещо подпомагащо, поощряващо съдбата на човека. Такова нещо става непрестанно във взаимовръзката на земния с духовния свят; човешки съдби се изтръгват от прегръдката на Луцифер и от ноктите на Ариман, защото боговете са добри.
И това, което Ариман и Луцифер създават като неправда в света, зад кулисите на съществуването, то бива насочено от добрите богове отново в пътя на истината и накрая кармическата връзка се оказва добра и справедлива.
Нашият поглед, който без съмнение трябва да бъде пълен с разбиране на човешката карма, бива насочен от човешката съдба към съдбата на боговете. Защото проследявайки жестокостите на войните, вината и чудовищните действия по време на войните, във връзка с природните и стихийните катастрофи, които убиват хората, ние виждаме да се проявява борбата на добрите богове с лошите богове от двете направления. През човешкия живот нашият поглед прониква в живота на боговете и ние виждаме живота на боговете на задния фон на човешкия живот. И ние виждаме този живот не със сухите теоретически възгледи, а го виждаме с нашето сърце и живо участие и можем отново да разгледаме този живот на боговете във връзка с това, което става в индивидуалната карма на човека върху Земята, защото виждаме човешката съдба преплетена със съдбата на боговете. Едва когато насочим поглед върху нещо подобно, едва тогава светът, който се намира зад човека, идва съвсем близко до нас.
към текста >>
96.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И гледката, която се предлага на посветения, насочил поглед върху този чудесен процес, как последствията от човешките дела, превърнати в
справедл
ивост се поглъщат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, цялата тази гледка така въздейства на онзи, който я съзерцава, че той се осъзнава като намиращ се в центъра на Слънцето, а с това и в центъра на планетната система.
Той го изживява в пълна действителност, в една действителност, която трябваше да опиша като по-действителна от сетивната действителност между раждането и смъртта. Човек изживява една действителност, в която, бих искал да кажа, ври и кипи повече отколкото тук в земния живот. Когато с погледа на посветения погледнем това от другата страна, ние виждаме, как онова, което човек изживява, е прието в същността, в реалността на Кириотетес, Динамис, Ексусиаи /Господства, Сили, Власти/. Те всмукват, поглъщат негативите на човешките дела. Те се проникват с тях.
И гледката, която се предлага на посветения, насочил поглед върху този чудесен процес, как последствията от човешките дела, превърнати в справедливост се поглъщат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, цялата тази гледка така въздейства на онзи, който я съзерцава, че той се осъзнава като намиращ се в центъра на Слънцето, а с това и в центъра на планетната система.
Той гледа, съзерцава от гледна точка на Слънцето онова, което става. И той вижда едно лилавоподобно творчество и живот, вижда поглъщането на превърнатите в справедливост човешки дела от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес в творчеството и живота на една светло-виолетова, на една лилаво оцветена астрална атмосфера. Виждате ли, тук истината е, че гледката на Слънцето, както тя се представя пред земния човек, е само гледка от едната страна, от периферията. От центъра Слънцето се явява като поле, на което се извършват духовните действия, делата на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Всичко това са духовни действия, духовни събития.
към текста >>
И той вижда едно лилавоподобно творчество и живот, вижда поглъщането на превърнатите в
справедл
ивост човешки дела от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес в творчеството и живота на една светло-виолетова, на една лилаво оцветена астрална атмосфера.
Когато с погледа на посветения погледнем това от другата страна, ние виждаме, как онова, което човек изживява, е прието в същността, в реалността на Кириотетес, Динамис, Ексусиаи /Господства, Сили, Власти/. Те всмукват, поглъщат негативите на човешките дела. Те се проникват с тях. И гледката, която се предлага на посветения, насочил поглед върху този чудесен процес, как последствията от човешките дела, превърнати в справедливост се поглъщат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, цялата тази гледка така въздейства на онзи, който я съзерцава, че той се осъзнава като намиращ се в центъра на Слънцето, а с това и в центъра на планетната система. Той гледа, съзерцава от гледна точка на Слънцето онова, което става.
И той вижда едно лилавоподобно творчество и живот, вижда поглъщането на превърнатите в справедливост човешки дела от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес в творчеството и живота на една светло-виолетова, на една лилаво оцветена астрална атмосфера.
Виждате ли, тук истината е, че гледката на Слънцето, както тя се представя пред земния човек, е само гледка от едната страна, от периферията. От центъра Слънцето се явява като поле, на което се извършват духовните действия, делата на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Всичко това са духовни действия, духовни събития. Там ние намираме, бих искал да кажа, обратната страна на образите от земния живот, които изживяваме тук между раждането и смъртта. И ние отново мислим по правилен начин, ако изграждайки мислите си употребим в същинския смисъл думата, която обикновено се употребява за обозначаване на отвяване, преминаване, увяхване, унищожение.
към текста >>
справедл
ивите последствия от земния човешки живот.
Само при играта на карти значението е друго, но в естествения говор тази дума означава «прощаване, отдаване». Когато казваме «Verwesen», това означава, че отвеждаме същността, насочваме я нанякъде. С това съзнание ние създаваме изречението: Преминават в Ексусиаи, Динамис, Кириотетес в астралното космическо чувстване
справедливите последствия от земния човешки живот.
Тогава, когато се е изпълнило това и човек е изживял тази третина от своя земен живот след смъртта, живял е този земен живот в обратен ред, чувства, че отново се намира до изходната точка на своя земен живот, но в духовното пространство; в момента преди навлизането му в земния живот, там той влиза, можем да кажем, през центъра на Слънцето в същинския духовен свят. Там вътре тези превърнати в справедливост земни дела се приемат сега в дейността на първата йерархия. Те достигат до областта на Серафимите, Херувимите и Престолите. Там човек навлиза в едно царство и пристъпвайки в него чувства: - Това, което на Земята е станало чрез мен, точно него приемат в собствените си дела Серафими, Херувими и Престоли. Представете си само, мои мили приятели, ние мислим правилно върху онова, което става с мъртвия в по-нататъшния живот след смъртта, когато мислим по следния начин: - Това, което той е изплел тук на Земята като мрежа на съдбата, то първо се приема от Ангелите, Архангелите и Архаите.
към текста >>
Там вътре тези превърнати в
справедл
ивост земни дела се приемат сега в дейността на първата йерархия.
С това съзнание ние създаваме изречението: Преминават в Ексусиаи, Динамис, Кириотетес в астралното космическо чувстване справедливите последствия от земния човешки живот. Тогава, когато се е изпълнило това и човек е изживял тази третина от своя земен живот след смъртта, живял е този земен живот в обратен ред, чувства, че отново се намира до изходната точка на своя земен живот, но в духовното пространство; в момента преди навлизането му в земния живот, там той влиза, можем да кажем, през центъра на Слънцето в същинския духовен свят.
Там вътре тези превърнати в справедливост земни дела се приемат сега в дейността на първата йерархия.
Те достигат до областта на Серафимите, Херувимите и Престолите. Там човек навлиза в едно царство и пристъпвайки в него чувства: - Това, което на Земята е станало чрез мен, точно него приемат в собствените си дела Серафими, Херувими и Престоли. Представете си само, мои мили приятели, ние мислим правилно върху онова, което става с мъртвия в по-нататъшния живот след смъртта, когато мислим по следния начин: - Това, което той е изплел тук на Земята като мрежа на съдбата, то първо се приема от Ангелите, Архангелите и Архаите. Те го пренасят по-нататък, в следващия период между смъртта и едно ново раждане, в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
към текста >>
справедл
ивите форми от земния живот на човека.
Те се обгръщат, обкръжават от съществата на първата йерархия. Земните човешки дела постоянно се приемат в това обкръжаване, в това обгръщане, проникване в същността, в делата и в творчеството на Престолите, Херувимите и Серафимите. И ние отново мислим правилно, когато към първото и към второто изречение прибавим третото: Възкръсват в Престоли, Херувими, Серафими като същност на техните дела
справедливите форми от земния живот на човека.
Така че, когато инициационният поглед се насочи върху това, което постоянно става в духовния свят, тук на Земята имаме действията на хората с техните кармически инстинкти, с това, което става в плетеницата на съдбата; една тъкан повече или по-малко подобна на мисловната тъкан. Но ако насочим поглед към духовните светове, там виждаме, как онова, което някога е било земни дела на хората, след като е преминало през Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господства, се приема и се разпространява като небесни дела при Престоли, Херувими и Серафими /пише се на дъската/. Това, мои мили приятели, е една важна, безкрайно важна и безкрайно възвишена редица от факти особено в настоящето. Сега в настъпилото царство на Михаил, в този световно исторически момент могат да бъдат възприемани делата на онези хора, които са живели тук на Земята преди приключването на Кали-Юга в 80-те, 90-те години на миналото столетие. Онова, което тогава беше между хората, сега е прието от Престоли, Херувими и Серафими.
към текста >>
97.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Това е
справедл
ивото наказание затова, че си се заловил да вършиш нередни неща.
Но в това време християнските учения вече са разпространени, те навсякъде обземат, завладяват хората. В този човек от една страна съществува жаждата да овладее изкуството за правене на злато, а заедно с това и нещо друго, което би искал да постигне, ако в онова време би било възможно; от друга страна той приема християнството по един начин, който всъщност е пълен с упреци. Развива се нещо, бих искал да кажа, като едно ненапълно пречистено фаустовско настроение. В него живее силно чувството: - Не си ли извършил ужасно зло? - И все пак постепенно под влиянието на такива мисли в душата се образува скептичното усещане: - Че изгуби гласа си, това е божие наказание.
Това е справедливото наказание затова, че си се заловил да вършиш нередни неща.
В това състояние на душата съответният човек потърси съвета на онези хора, които сега също са се свързали с Антропософското общество, които в онова минало време можаха да се намесят в неговата съдба така, че спасиха в известна степен душата му от тези дълбоки съмнения. Ние наистина можем да говорим за едно спасение на душата. Но всичко това стана при такива странични събития, че съответният човек преживя това с едно силно, но повърхностно чувство. От една страна той беше завладян от чувство на благодарност към онези, които го бяха спасили душевно; от друга страна в това, което беше настъпило тук, в тази неяснота се примеси един много силен ариманически импулс, една силна нередна магическа наклонност, едно не напълно истинско чувстване на своето същество в християнската правда. Във всичко това се примеси една ариманическа черта.
към текста >>
98.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Като една по-силна реалност се изживява
справедл
ивата компенсация.
Намериха се приятели, които прозряха кой беше първообразът на Щрадер и с известно благородно намерение се постараха да направят проучвания в литературното наследство на този първообраз на Щрадер. Те с огромна радост ми донесоха резултата. Аз, така да се каже, трябваше без да искам да стана невежлив, понеже това вече изобщо не ме интересуваше в този момент, когато насреща на остатъците от земното стояха впечатленията от живота му след смъртта. Те заличаваха всичко, което ми бяха донесли приятелите от неговия земен живот. Тези впечатления, предизвикани с навлизането на субстанцията на лунните същества в човека, заглушават всичко, което може да се узнае в земния живот, правят битието по-реално.
Като една по-силна реалност се изживява справедливата компенсация.
Това, което е било причинено на другия се изживява много по-силно от това, което човек сам е направил. От това преживяване след смъртта, което се осъществява в сферата на великите пра учители на човечеството, се образува първият зародиш на кармата. Там се заражда намерението, сами да поправим това, което сме извършили. Там за първи път се проявява фактът, че намеренията пораждат следствия в живота. Тук в земния свят не е необходимо доброто да бъде наградено с добро, а лошото с лошо.
към текста >>
99.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние постепенно се научаваме да разбираме тези действия, тези действия, които се разиграват между Серафими и Серафими, между Херувими и Херувими, Престоли и Престоли, между Серафими и Престоли, Престоли и Херувими и т.н.. Там те извършват нещо, нещо
справедл
иво изравняващо, за което, когато постепенно се научим да го разбираме, ние имаме чувството, че ни засяга.
Според тяхната същност те принадлежат на духовни светове. Необходими са обаче посредници между духовните светове и физическо-сетивните светове и посредниците са Престоли, Херувими и Серафими. Те затова имат своя висш ранг в духовния Космос, защото духовно са най-могъщите не само в духовното изживяване, а понеже след това във физическото те осъществяват духовно това, което сами изживяват в духовните светове. Когато сме между смъртта и новото раждане и както описах, с копнеж поглеждаме към Земята, осзънавайки, че гледаме към земното, тогава ние всъщност виждаме какво е особеното, което заедно изживяват Серафими, Херувими и Престоли. Ние поглеждаме надолу, виждаме събития, които ни показват взаимните действия между Серафими, Херувими и Престоли, действия, които дълбоко ни разтърсват.
Ние постепенно се научаваме да разбираме тези действия, тези действия, които се разиграват между Серафими и Серафими, между Херувими и Херувими, Престоли и Престоли, между Серафими и Престоли, Престоли и Херувими и т.н.. Там те извършват нещо, нещо справедливо изравняващо, за което, когато постепенно се научим да го разбираме, ние имаме чувството, че ни засяга.
Какво е то? Това е картината, която се получава в света от това, което сме били в предишния ни земен живот в доброто и в злото. Доброто трябва да има добри последици, злото - зли. Серафими, Херувими и Престоли изграждат последиците на това, кето ние сме посяли между нас на Земята. Злите дела, които сме извършили имат зли последици в космическото.
към текста >>
100.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и
справедл
ивостта на това, което живее в неговото обкръжение.
Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр. Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил.
Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение.
Въпросът не е да се води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има отношение към собствената душа. Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят. Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен учител. Проверката обаче трябва да се разбира в правилен смисъл. Не винаги човек може пряко да провери дадено нещо, но той трябва многократно да прави тази проверка непряко.
към текста >>
НАГОРЕ