Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
811
резултата от
504
текста с корен от думите : '
слушане слуша
'.
1.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
През 1795 година той
слуша
ше при Лодер лекции по демология (учение за връзките)*(* Вьотигер, Литературни състояния и съвременници, т.I, Лайпциг, 1838, 49.); През цялото това време той не изгуби от своя поглед анатомията и физиологията, което се явява толкова по-важно, защото именно тогава той написа своите лекции върху остеологията.
Гьоте проследи до отделните, фактически неща онези клонове на науката, към които имаха отношение неговите идеи.
През 1795 година той слушаше при Лодер лекции по демология (учение за връзките)*(* Вьотигер, Литературни състояния и съвременници, т.I, Лайпциг, 1838, 49.); През цялото това време той не изгуби от своя поглед анатомията и физиологията, което се явява толкова по-важно, защото именно тогава той написа своите лекции върху остеологията.
През 1796 година бяха направени опити за отглеждане на растения на тъмно и под цветни стъкла. По-късно бе изучавана и метаморфозата на насекомите.
към текста >>
2.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ето защо Гьоте казва за самите ученици на Кант: "Те ме
слуша
ха, обаче не можаха да ми възразят нищо, нито да ми бъдат въобще от полза." Поетът считаше, че е добил нещо по вече от Кантовата Критика на разсъдъчната способност*/*Шелинг, Първи очерк на една система на Натурфилософията, Увод и т.н.; Йена 1799, стр.22/.
За него разглеждането на нещата по отношение на самите нас оставаше нещо съвършено второстепенно, нещо, което засяга въздействието на предметите върху нашето чувство на удоволствие и неудоволствие; той изисква от науката нещо повече от простото сведение, какви са нещата по отношение на самите нас. В статията "Опитът като посредник между обекта и субекта" е определена задачата на изследователя. Той трябва да взема мащаба за познанието, данните за обсъждане на нещата не от себе си, а от кръга на самите неща, които наблюдава. С това единствено изречение е охарактеризира на дълбоката противоположност между Кантовия и Гьотевия начин на мислене. Докато при Кант всяко съждение върху нещата е само един продукт от субекта и обект и дава само едно знание върху това, как субектът гледа обекта, при Гьоте субектът преминава безкористно в обекта и взема данните за обсъждане от кръга на нещата.
Ето защо Гьоте казва за самите ученици на Кант: "Те ме слушаха, обаче не можаха да ми възразят нищо, нито да ми бъдат въобще от полза." Поетът считаше, че е добил нещо по вече от Кантовата Критика на разсъдъчната способност*/*Шелинг, Първи очерк на една система на Натурфилософията, Увод и т.н.; Йена 1799, стр.22/.
към текста >>
3.
17_а. ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Това изречение може да бъде
слуша
но и четено в хиляди повторения, че за света на физиката не може да бъде намерено никакво друго разбиране, освен ако той бъде сведен до "механиката на атомите"; материя и движение се явяват като последните понятия, към които трябва да бъдат отнесени природните явления в тяхното разнообразие.
Обаче що се отнася за основните представи, чрез които модерният възглед за природата се стреми да разбере света на опитностите, аз ги считам за нездрави и пред едно енергично мислене те са незадоволителни. Върху този въпрос аз вече се изказах в този труд. В по-ново време един именит природоизследовател на нашето съвремие, химикът Вилхелм Оствалд, е изказал същото мнение. Той казва* /*"Преодоляването на научния материализъм": сказка държана на 5-то общо заседание на Събранието на Германските Природоизследователи и лекари в Любек на 20.9.1895 г.; Лайпциг 1895 г. Това е написано наскоро, след като са били направени съответните изказвания на Оствалд /:"от математиката до практикуващия лекар всеки естественонаучно мислещ човек ще изкаже своето мнение върху въпроса, как той си представя света устроен вътрешно, че нещата се състоят от движещи се атоми и че тези атоми и действащите между тях сили са последните действителности, от които се състоят отделните явления.
Това изречение може да бъде слушано и четено в хиляди повторения, че за света на физиката не може да бъде намерено никакво друго разбиране, освен ако той бъде сведен до "механиката на атомите"; материя и движение се явяват като последните понятия, към които трябва да бъдат отнесени природните явления в тяхното разнообразие.
Това схващане може да бъде наречено научен материализъм." В този труд аз казах, че модерните основни възгледи на физиката са неудържими. Същото казва и Оствалд със следните думи: "че този механически възглед за света не изпълнява задачата, целта, за която е развит; че той влиза в противоречие с несъмнени и общоизвестни и признати истини." Съвпадането на изложенията на Оствалд и на моите отива още по-далеч. Аз казвам: "сетивният образ на света е сборът на метаморфозиращите се съдържания на възприятията без на тяхната основа да има някаква материя." Оствалд казва: "Когато обаче разсъдим, че всичко, което знаем за определено вещество, е познанието на неговите свойства, ние виждаме, че твърдението, че все пак наистина съществува определено вещество, но не притежава вече никое от неговите свойства, не е никак далеч от едно безсмислие”.
към текста >>
4.
04_г. ПОЗОВАНЕ НА ОПИТНОСТТА НА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ЧИТАТЕЛ
GA_2 Светогледа Гьоте
Ние само си послужихме с тези понятия, за да насочим погледа на читателя или на
слуша
теля върху не проникнатата от мисленето действителност.
Именно в това се състои основната грешка на много научни стремежи, такива на нашето съвремие, че мислят да предават чистата опитност, докато не вършат нищо друго освен да извличат от нея понятията, които сами са вложили в нея. А сега може да ни се възрази, че и ние също сме приписали редица отличителни свойства на чистата опитност. Ние я нарекохме безкрайно разнообразие, един агрегат от лишени от връзки отделни неща и т.н. Не са ли е това мислителни определения? В смисъла, в който ние ги употребяваме, положително не.
Ние само си послужихме с тези понятия, за да насочим погледа на читателя или на слушателя върху не проникнатата от мисленето действителност.
Ние не ще приложим тези понятия към действителността, към тази действителност, която е още само чиста опитност; а само си служим с тях, за да насочим вниманието върху онази форма на действителността, с която не е свързано още никакво понятие. Всички научи изследвания трябва да бъдат извършени посредством езика, посредством говора, а той може да изразява само понятия. Но все пак съвсем не е все едно, дали се нуждаем от определени думи, за да припишем на един предмет това или онова качество, или дали си служим с тях само с цел да насочим погледа на читателя или на слушателя към един предмет. Ако е позволено да си послужим с едно сравнение, бихме казали приблизително следното: - Едно нещо е, когато ни казва на нас: “- Наблюдавай онзи човек в кръга на неговото семейство и ще добиеш едно съществено различно съждение за него, отколкото когато се научиш да го познаваш в кръга на неговата служебна работа”; а съвсем друго нещо е, когато той казва: “Онзи човек е отличен баща на семейството”. В първия смисъл вниманието на в е насочено в определен смисъл; обръща му се вниманието да съди за една личност при определени обстоятелства.
към текста >>
Но все пак съвсем не е все едно, дали се нуждаем от определени думи, за да припишем на един предмет това или онова качество, или дали си служим с тях само с цел да насочим погледа на читателя или на
слуша
теля към един предмет.
Не са ли е това мислителни определения? В смисъла, в който ние ги употребяваме, положително не. Ние само си послужихме с тези понятия, за да насочим погледа на читателя или на слушателя върху не проникнатата от мисленето действителност. Ние не ще приложим тези понятия към действителността, към тази действителност, която е още само чиста опитност; а само си служим с тях, за да насочим вниманието върху онази форма на действителността, с която не е свързано още никакво понятие. Всички научи изследвания трябва да бъдат извършени посредством езика, посредством говора, а той може да изразява само понятия.
Но все пак съвсем не е все едно, дали се нуждаем от определени думи, за да припишем на един предмет това или онова качество, или дали си служим с тях само с цел да насочим погледа на читателя или на слушателя към един предмет.
Ако е позволено да си послужим с едно сравнение, бихме казали приблизително следното: - Едно нещо е, когато ни казва на нас: “- Наблюдавай онзи човек в кръга на неговото семейство и ще добиеш едно съществено различно съждение за него, отколкото когато се научиш да го познаваш в кръга на неговата служебна работа”; а съвсем друго нещо е, когато той казва: “Онзи човек е отличен баща на семейството”. В първия смисъл вниманието на в е насочено в определен смисъл; обръща му се вниманието да съди за една личност при определени обстоятелства. Във втория случай на тази личност се приписва определено качество, следователно прави се едно твърдение. Както в това сравнение единият случай се отнася към другия, така началото на нашето изложение ще се отнася към това на подобни явления в литературата. Ако някъде нещата се представят привидно различно поради налагащото се стерилизиране или заради търсене на възможност да се изразим, то тук ние изрично отбелязваме, че нашето изложение има само смисъла, който обяснихме по-горе и далече не претендира да е направило някакво твърдение имащо значение за самите неща.
към текста >>
5.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
С такъв наблюдател става същото, както с човек, на когото се предлага най-прекрасната мелодия, но той съвсем не я
слуша
, защото няма никаква възприемчивост към тези мелодии.
Но как може да стане това другояче, освен като се припише съдържание на чисто формалната работа на "Аза". Но за да се вложи чрез "Аза" действително съдържание, в неговата иначе съвършено неопределена деятелност, то трябва да бъде определено и по отношение на неговата природа. Иначе то би могло да бъде осъществено най-много чрез заложената в "Аза" "вещ в себе си", за оръдие на която служи "Азът", а не чрез самия "Аз". Ако Фихте би се опитал да направи това определение, той би стигнал до понятието на познанието, което трябва да бъде осъществено от "Аза". Наукоучението на Фихте е довод в полза на това, че даже и на най-остроумното мислене не се удава да работи плодотворно на какво да е поприще, ако то не се домогне до правилната форма на мислене /категория, идея/, която бидейки изпълнена с даденото, дава действителността.
С такъв наблюдател става същото, както с човек, на когото се предлага най-прекрасната мелодия, но той съвсем не я слуша, защото няма никаква възприемчивост към тези мелодии.
Само онзи може да охарактеризира съзнанието, като нещо дадено, който умее да овладее "идеята на съзнанието".
към текста >>
6.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
И той желае да възвести на хората: „
Слуша
йте гласовете, прозвучаващи единствено във всеки един от вас.
Заратустра е бил твърде дълго отшелник, за да придобие такава мъдрост. Той чува своеобразни тонове, прозвучаващи от вътрешността на личността, когато човекът стои настрана от пазарския шум, където някой само преповтаря думите на другиго.
И той желае да възвести на хората: „Слушайте гласовете, прозвучаващи единствено във всеки един от вас.
Защото само те са естествени, само те казват на всекиго какво може.“
към текста >>
Той не иска да си заповядва, а да
слуша
.
Човекът със слаб и лишен от смелост интелект обаче не иска да признае това. Той не се чувства достатъчно силен да направи от себе си господар на своите действия и да ги направлява. Смята инстинктите, които го тласкат, за повели на чужда сила. Той не казва: действам, защото искам. Казва: аз действам според повеля, защото трябва.
Той не иска да си заповядва, а да слуша.
На определено ниво на развитие хората разглеждат своите подбуди за действие като Божествени повели, а на друго ниво вярват, че вътрешен глас им говори и им повелява. Не се осмеляват да кажат, че те са тези, които заповядват, а твърдят, че в тях се изразява по-висша воля. Един е на мнение, че съвестта му казва какво трябва да направи във всеки отделен случай. Друг твърди, че му повелява някакъв категоричен императив. Да чуем какво казва Й.
към текста >>
Също и по-добър музикант, по-добър
слуша
тел.
Този, който не може да търпи живота такъв, какъвто го възприема непосредствено, го преобразява според потребностите си и по този начин създава произведение на изкуството. А какво иска наслаждаващият се на изкуството? Той желае увеличаване на радостта си от живота, засилване на жизнените си сили, задоволяване на потребности, които действителността не задоволява. Не иска, когато умът му е отправен към действителността, чрез творбата на изкуството да забелязва отражението на божественото и неземното. Да видим как Ницше описва впечатлението, което му прави Кармен на Бизе: „Аз ставам по-добър човек, когато ми говори Бизе.
Също и по-добър музикант, по-добър слушател.
Може ли изобщо да се чуе нещо по-добро? Аз заравям уши под тази музика, чувам нейната причина. Струва ми се, че изживявам нейното възникване. Треперя пред опасности, които съпровождат някое рисковано дело, наслаждавам се на щастливи състояния, за които Бизе не е отговорен. И странно, всъщност не мисля за това, или не знам колко много мисля за това.
към текста >>
7.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
В противоположност на писателите, които в повечето случаи се чудят на себе си, че веднъж са били духовити и по този начин написаното придобива нещо неспокойно и противоестествено.“ „Шопенхауер говори със себе си или ако човек си представи един
слуша
тел, трябва да си представи син, който е наставляван от баща си.
Той открива край себе си само хора, които се изразяват в образователните форми на времето, които прикриват същността си чрез тези форми. В Шопенхауер обаче той открива човек, който има куража да направи от личните си усещания съдържание на философията си, като се изправя срещу света. „Здравото задоволство на говорещия“ завладява Ницше при първия прочит на Шопенхауеровите изречения. „Тук има еднороден укрепващ въздух, така го чувстваме. Тук се усещат сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито притежават хора, които са господари на много богат дом.
В противоположност на писателите, които в повечето случаи се чудят на себе си, че веднъж са били духовити и по този начин написаното придобива нещо неспокойно и противоестествено.“ „Шопенхауер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, трябва да си представи син, който е наставляван от баща си.
Това е прямо, солидно, добродушно изразяване пред слушател, който слуша с любов.“ („Шопенхауер“, § 2) Ницше е привлечен от Шопенхауер поради факта, че той говори като човек, изразяващ се съобразно най-съ-кровените си инстинкти.
към текста >>
Това е прямо, солидно, добродушно изразяване пред
слуша
тел, който
слуша
с любов.“ („Шопенхауер“, § 2) Ницше е привлечен от Шопенхауер поради факта, че той говори като човек, изразяващ се съобразно най-съ-кровените си инстинкти.
В Шопенхауер обаче той открива човек, който има куража да направи от личните си усещания съдържание на философията си, като се изправя срещу света. „Здравото задоволство на говорещия“ завладява Ницше при първия прочит на Шопенхауеровите изречения. „Тук има еднороден укрепващ въздух, така го чувстваме. Тук се усещат сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито притежават хора, които са господари на много богат дом. В противоположност на писателите, които в повечето случаи се чудят на себе си, че веднъж са били духовити и по този начин написаното придобива нещо неспокойно и противоестествено.“ „Шопенхауер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, трябва да си представи син, който е наставляван от баща си.
Това е прямо, солидно, добродушно изразяване пред слушател, който слуша с любов.“ („Шопенхауер“, § 2) Ницше е привлечен от Шопенхауер поради факта, че той говори като човек, изразяващ се съобразно най-съ-кровените си инстинкти.
към текста >>
8.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Шопенхау-ер говори със себе си или ако човек си представи един
слуша
тел, тогава трябва да си представи син, който е наставляван от баща си.
Шопенхауер никога не е влияел върху Ницше така, че да може да се каже, че последният е станал негов привърженик. В книгата „Шопенхауер като възпитател“ Ницше описва впечатлението, което е получил от учението на песимистичния философ.
„Шопенхау-ер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, тогава трябва да си представи син, който е наставляван от баща си.
Това е прямо, солидно, добро-душно изразяване пред слушател, който слуша с любов. Такива писатели ни липсват. Силното задоволство от говоренето ни обгръща при първия звук на неговия глас. Чувстваме се така, сякаш навлизаме в обширна гора, дишаме дълбоко и се чувстваме изключително добре. Въздухът е хомогенен, укрепващ.
към текста >>
Това е прямо, солидно, добро-душно изразяване пред
слуша
тел, който
слуша
с любов.
Шопенхауер никога не е влияел върху Ницше така, че да може да се каже, че последният е станал негов привърженик. В книгата „Шопенхауер като възпитател“ Ницше описва впечатлението, което е получил от учението на песимистичния философ. „Шопенхау-ер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, тогава трябва да си представи син, който е наставляван от баща си.
Това е прямо, солидно, добро-душно изразяване пред слушател, който слуша с любов.
Такива писатели ни липсват. Силното задоволство от говоренето ни обгръща при първия звук на неговия глас. Чувстваме се така, сякаш навлизаме в обширна гора, дишаме дълбоко и се чувстваме изключително добре. Въздухът е хомогенен, укрепващ. Една сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито имат хора, които са господари на много богат дом.“76 Това естетическо впечатление е решаващо за Ницше-вото отношение към Шопенхауер.
към текста >>
9.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Така че например един музикант през живота си може да създава неща, които противоречат на това, което изнеженият слух и изнеженото сърце на неговите
слуша
тели ценят и предпочитат, но той няма нужда да узнава за това противоречие!
Това е дошло по-късно, не е било от самото начало там. И с празници и изкуства човек не е искал нищо друго освен да се почувства добре, да покаже, че е добре. Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена. Тази раздвоеност той внася в своето обяснение на света. Той има предвид себе си, когато казва: „Трябва ли ние, артистите, да признаем, че в нас е налице едно фатално различие, че нашият вкус, а от друга страна, и нашата творческа сила стоят сами по един чуден начин, остават да стоят сами и имат собствен растеж - искам да кажа, напълно различна степен на старост, на младост, зрялост, крехкост, гнилост?
Така че например един музикант през живота си може да създава неща, които противоречат на това, което изнеженият слух и изнеженото сърце на неговите слушатели ценят и предпочитат, но той няма нужда да узнава за това противоречие!
“ (Съчинения, Том V, стр. 323) Това е обяснение на артистичната природа, оформено според същността на Ницше. При него откриваме нещо сходно, когато четем всички негови произведения.
към текста >>
10.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Графиня и граф Врокдорф ме бяха поканили да говоря за мистиката пред един кръг от
слуша
тели,за които този въпрос беше един важен жизнен въпрос.
Това, което излагам в настоящия труд, съставляваше преди това съдържанието на лекция, които изнесох миналата зима в Теософската библиотека в Берлин.
Графиня и граф Врокдорф ме бяха поканили да говоря за мистиката пред един кръг от слушатели,за които този въпрос беше един важен жизнен въпрос.
Преди 10 години аз не бях се осмелил още да изпълня подобно желание. Не че тогава светът на идеите, които днес застъпвам, не живееха още в мене. Този свят на идеите се съдържа изцяло в моята "Философия на свободата"/Берлин, 1894 година, Емил Фелбер/. Но аз да изразя този свят от идеи, както върша това днес, и да ги поставя за основа на едно разглеждане, както става в настоящия труд, за това се изисква още нещо съвършено друго, а не само да бъде човек твърдо убеден в тяхната мисловна истина. За това се изисква една интимна обхода с този идеен свят, каквато могат да създадат само много години от живота.
към текста >>
11.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Касае се само за това, да се в
слуша
ме добре в преобразуването, което настъпва, когато затваряме нашето възприятие за външните неща и
слуша
ме само това, което звучи тогава още само от самите нас.
Това, което ни се разкрива, то трябва да бъде обхванато в характерния за нас език. Една книга, която би ни се предложила написано на един чужд за нас език, би била без значение за нас. Също така светът би бил без значение за нас, ако той не би ни говорил на наш език. Същият език, който прониква в нас от нещата, ние го чуваме отвътре от самите нас. Но тогава и ние самите сме тези, които говорят.
Касае се само за това, да се вслушаме добре в преобразуването, което настъпва, когато затваряме нашето възприятие за външните неща и слушаме само това, което звучи тогава още само от самите нас.
За това е необходимо именно новото сетиво. Ако то не е пробудено, тогава в съобщенията за самите нас ние мислим че чуваме само такива за един външен нам предмет; мислим, че някъде има нещо скрито, което ни говори по същия начин, както говорят външните неща. Когато притежаваме новото сетиво, ние знаем, че възприятията на това сетиво се различават съществено от тези, които се отнасят за външните неща. Тогава ние знаем, че това сетиво не оставя вън от себе си това, което възприема, както окото оставя вън от себе си вижданите предмети, а може без остатък да приеме в себе си своя предмет. Когато виждам един предмет, този предмет остава вън от мене; когато възприемам себе си, аз самият влизам в моето възприятие.
към текста >>
12.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той трябва да е
слуша
л много за начина, по който Таулер е проповядвал и въз основа на тези съобщения решил да отиде при Таулер, който действал като проповедник в Щрасбург, за да изпълни при него една задача.
Той твори съобразно предмета това, което при преходните степени се е задоволявал само да подражава. Че истината не е едно със съществуващото в природата, а обгръща природно съществуващото и не-съществуващото: Това убеждение изпълва всички чувства на Таулер. Преданието ни казва, че той е стигнал до това сбъдване благодарение на един озарен мирянин, на един "приятел на Бога от Оберланд". Тук имаме пред себе си едно пълно с тайнственост събитие. Относно това, къде е живял този приятел на Бога, съществуват само предположения; а кой е бил той, липсват и такива предположения за това.
Той трябва да е слушал много за начина, по който Таулер е проповядвал и въз основа на тези съобщения решил да отиде при Таулер, който действал като проповедник в Щрасбург, за да изпълни при него една задача.
Отношението на Таулер към приятеля на Бога и влиянието на този последния върху втория ние намираме описани в една книга, която е прибавена към изданието на проповедите на Таулер /най-старите издания/ под заглавието "Книгата на Учителя". Там един приятел на Бога /на български бихме превели "богомил", бел.на преводача/, за когото се мисли, че е същият онзи, който е влязъл във връзка с Таулер, разказва за един "Учител", за когото се мисли, че е самият Таулер. Той разказва, как е било произведено едно преобразуване, едно новораждане в един "Учител" и как този Учител, когато почувствал, че идва смъртта, извикал при себе си приятеля и го помолил да му опише историята на неговото "озарение", но да се погрижи, защото никой да не узнае, за кого се говори в книгата. Той моли това поради причината, че всички познания, които излизат от него, все пак не са от него. "Защото знайте, Бог извърши всичко чрез мене, бедния червей, тази е истината, то не е мое, то е божие." Един научен спор, който се бе завързал върху този случай, няма ни най-малко значение за същността на въпроса.
към текста >>
Един Учител поучава своите
слуша
тели върху отношението на душата към мировата същност на нещата.
Един Учител поучава своите слушатели върху отношението на душата към мировата същност на нещата.
Той говори за това, че човек не чувства вече да действат в него естествените, ограничени сили на неговата отделна личност, когато слиза в глъбините на своята душа. Там не говори вече отделният човек, там говори Бог. Там човекът не вижда Бога или света; там Бог вижда самия себе си. Човекът е станал едно с Бога.
към текста >>
Той вече не назидаваше просто своите
слуша
тели; той ги разтърсваше.
Той иска да бъде не познавателна скрития или изявяващия се, битейния Бог, а приятел на божественото вършене и действие издигащо се над битието и не-битието. Един "приятел на Бога" в този смисъл беше мирянинът, който дойде при Учителя. И чрез него от един съзерцател на Същността на Бога. Учителят стана един "човек живеещ в духа", който не само съзерцаваше, а живееше в по-висш смисъл. Сега той вече не извличаше понятия и идеи на ума от своята вътрешност, а тези понятия и идеи извираха от него като жив, съществен Дух.
Той вече не назидаваше просто своите слушатели; той ги разтърсваше.
Той не потопяваше техните души н тяхната вътрешност; а ги водеше в един нов живот. Това ни се разказва символично: Близо четиридесет души паднали чрез неговата проповед и били като мъртви.
към текста >>
13.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Не съществува никакъв "дух на природата", който да може да изрази по-възвишени истини, отколкото сами те велики творения на природата, когато нашата душа се свърже с любов с тази природа и в интимно общение с нея
слуша
нейните тайни.
Който не вижда по-далече от подобни природни процеси, с него те могат да оставят студен като материални-бездушни неща; който иска на всяка цена да обхване духа със сетивата, той ще насели тези процеси с всички възможни душевни същества. Обаче който, както Парацелзий, знае да ги разглежда във връзка с Цялото, което разкрива своята тайна във вътрешността на човека, той ги взема такива, каквито те се предлагат на сетивата; той не ги тълкува; защото така, както природните процеси стоят пред нас в тяхната действителност, те разкриват по свой начин загадката на съществуването. Това, което тези природни процеси имат да разкрият чрез своята сетивна действителност от душата на човека, за онзи, който се стреми към висшето познание, то стои по-високо отколкото всички свръхестествени чудеса, които човек може да измисли или да направи да му се изявят относно техния пред полагаем "Дух".
Не съществува никакъв "дух на природата", който да може да изрази по-възвишени истини, отколкото сами те велики творения на природата, когато нашата душа се свърже с любов с тази природа и в интимно общение с нея слуша нейните тайни.
Такава любов, такова приятелство търсеше Парацелзий с природата.
към текста >>
14.
ЕПИЛОГ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Който върви в този път и смисъла на тези мислители, той не трябва да се страхува, че ще изпадне в един плосък материализъм, когато
слуша
да му се описват тайните на природата от една "Естествена история на сътворението".
Аз чувам еди остър дисонанс, когато естествено-научните факти от описанието на Хекел се сблъскват с "религиозността" във вярванията на някои съвременници. Обаче от религиозните вярвания, които не са в хармония с природните факти, аз не долавям нищо от онова висше религиозно чувство, което намирам у Яков Бьоме и Ангелус Силезиус. Напротив, това висше религиозно чувство е в пълна хармония с действието на природните неща. Няма никакво противоречие в това, човек да се проникне от познанията на новата естествена наука и същевременно да върви в пътя, по който Яков Бьоме и Ангелус Силезиус са търсили Духа.
Който върви в този път и смисъла на тези мислители, той не трябва да се страхува, че ще изпадне в един плосък материализъм, когато слуша да му се описват тайните на природата от една "Естествена история на сътворението".
Който схваща моите мисли в този смисъл, той разбира заедно с мене по същия начин последната сентенция на "Херувимския странстващ поклонник", в смисъла на която трябва да звучи и съдържанието на тази книга: "Приятелю, това е достатъчно; ако искаш да четеш по-нататък: тогава иди и стани ти сам писанието и същността.
към текста >>
15.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Това е най-съществената характеристика на нашата епоха." С тази констатация Рудолф Щайнер запознава своите
слуша
тели през 1918 година и едва ли някой се е усъмнил тогава в истинността на тази диагноза, защото западната култура току-що бе записала още една дата в своята история тази на Първата световна война, с която това толкова многообещаващо, младо столетие вече бе загубило своята невинност.
„Човекът днес не е в състояние да овладее своите мисли по истински човешки начин.
Това е най-съществената характеристика на нашата епоха." С тази констатация Рудолф Щайнер запознава своите слушатели през 1918 година и едва ли някой се е усъмнил тогава в истинността на тази диагноза, защото западната култура току-що бе записала още една дата в своята история тази на Първата световна война, с която това толкова многообещаващо, младо столетие вече бе загубило своята невинност.
Белезите на често цитираната вяра в прогреса на човечеството избледняваха все повече; въпросът за смисъла на живота се свеждаше само до анемични стратегии за едно голо просъществуване.
към текста >>
16.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Без тях посветеният би хвърлил
слуша
теля в празнота, в нищото.
Мнението на мистите било, че на това невинно щастие не трябвало да се посяга по един престъпен начин. Защото, какво би се случило най-напред, ако мистът би „издал" своята тайна? Той би изговорил думи, нищо друго освен думи. Никъде не биха се намерили усещания и чувства, които да извлекат Духа от тези думи. За тази цел биха били необходими подготовката, упражненията, изпитанията, цялото преобразяване на сетивния живот.
Без тях посветеният би хвърлил слушателя в празнота, в нищото.
Той би му отнел това, което съставлява неговото щастие и в замяна не би му дал нищо друго. Или пък не би могъл да му отнеме нищо, защото само с думи той не би могъл да промени неговия сетивен живот. Такъв слушател би почувствувал, би изживял нещо действително само при нещата, които неговите сетива долавят. Посветеният не би могъл да му даде нещо друго освен едно ужасно предчувствие, което разрушава живота. И това би трябвало да се схваща като престъпление.
към текста >>
Такъв
слуша
тел би почувствувал, би изживял нещо действително само при нещата, които неговите сетива долавят.
Никъде не биха се намерили усещания и чувства, които да извлекат Духа от тези думи. За тази цел биха били необходими подготовката, упражненията, изпитанията, цялото преобразяване на сетивния живот. Без тях посветеният би хвърлил слушателя в празнота, в нищото. Той би му отнел това, което съставлява неговото щастие и в замяна не би му дал нищо друго. Или пък не би могъл да му отнеме нищо, защото само с думи той не би могъл да промени неговия сетивен живот.
Такъв слушател би почувствувал, би изживял нещо действително само при нещата, които неговите сетива долавят.
Посветеният не би могъл да му даде нещо друго освен едно ужасно предчувствие, което разрушава живота. И това би трябвало да се схваща като престъпление. Този факт вече не е напълно валиден за условията при които се осъществява духовното познание днес. Защото съвременното човечество притежава качествено нова способност за изграждане на понятия, каквато на древните липсваше. Днес има хора, които осъществяват познанието за духовния свят в своите собствени изживявания; а наред с тях има и хора, които могат да вникват в тези изживявания с помощта на своето понятийно мислене.
към текста >>
17.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Именно към тази първична природа на духовния свят насочва Сократ онези, които го
слуша
т.
Не е тук наша задача да покажем всички пътища, по които Сократ води своите приятели към вечността. Всички те дишат същия Дух. Всички трябва да покажат, че човек намира нещо друго, когато върви по пътищата на преходното сетивно възприятие, а не това, когато неговия Дух е сам със себе си.
Именно към тази първична природа на духовния свят насочва Сократ онези, които го слушат.
Когато го намират, те сами виждат с духовните очи, че той е вечен.
към текста >>
Нека обгърнем с поглед цялото развитие на този разговор, в който Сократ довежда своите
слуша
тели до там, да виждат вечното в човешката личност.
Нека обгърнем с поглед цялото развитие на този разговор, в който Сократ довежда своите слушатели до там, да виждат вечното в човешката личност.
Слушателите приемат неговите мисли и търсят в себе си нещо, чрез което да кажат „да" на неговите идеи. Те повдигат и възражения. Но какво става със слушателите, когато разговорът стига до своя край? Те намират в себе си нещо, което по-рано не са имали. Те не са приели в себе си само една отвлечена истина; те са осъществили едно развитие.
към текста >>
Слуша
телите приемат неговите мисли и търсят в себе си нещо, чрез което да кажат „да" на неговите идеи.
Нека обгърнем с поглед цялото развитие на този разговор, в който Сократ довежда своите слушатели до там, да виждат вечното в човешката личност.
Слушателите приемат неговите мисли и търсят в себе си нещо, чрез което да кажат „да" на неговите идеи.
Те повдигат и възражения. Но какво става със слушателите, когато разговорът стига до своя край? Те намират в себе си нещо, което по-рано не са имали. Те не са приели в себе си само една отвлечена истина; те са осъществили едно развитие. В тях е оживяло нещо, което по-рано не е било живо.
към текста >>
Но какво става със
слуша
телите, когато разговорът стига до своя край?
Нека обгърнем с поглед цялото развитие на този разговор, в който Сократ довежда своите слушатели до там, да виждат вечното в човешката личност. Слушателите приемат неговите мисли и търсят в себе си нещо, чрез което да кажат „да" на неговите идеи. Те повдигат и възражения.
Но какво става със слушателите, когато разговорът стига до своя край?
Те намират в себе си нещо, което по-рано не са имали. Те не са приели в себе си само една отвлечена истина; те са осъществили едно развитие. В тях е оживяло нещо, което по-рано не е било живо. Не е ли това нещо, което може да се сравни с едно посвещение? Не хвърля ли то светлина върху това, защо Платон излага своята философия под формата на диалог?
към текста >>
18.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
След три дни го намериха в храма да седи всред законоучителите,
слуша
йки ги и задавайки им въпроси, и всички се чудеха на неговия разум и неговите отговори."
„Всяка година родителите му отиваха в Йерусалим за празника Пасха. Когато той беше навършил дванадесет години, те отидоха по обичай в Йерусалим на празника. А когато се свършиха дните на празника, те тръгнаха към дома си, без да забележат, че детето Исус е останало в Йерусалим. Като мислеха, че той е с техните близки, изминаха един ден път и го търсеха между роднини и познати. И като не го намериха, върнаха се обратно в Йерусалим да го търсят.
След три дни го намериха в храма да седи всред законоучителите, слушайки ги и задавайки им въпроси, и всички се чудеха на неговия разум и неговите отговори."
към текста >>
" А той отговори и рече: „Да, блажени са онези, които
слуша
т Словото Божие и го пазят."
След като Буда бе живял в усамотение и отново се върна, посрещна го една девица, която го поздрави: „Блажена майката, блажен бащата, блажена съпругата, на които принадлежиш." А той отговаря: „Блажени са само онези, които са в Нирвана", т.е. онези, които са преминали във вечния ред на света. А в Евангелието на Лука (11, 27) четем: „А когато Той говореше това, една жена от народа издигна глас и му рече: „- Блажена утробата, която те е носила, и гърдите, от които си сукал!
" А той отговори и рече: „Да, блажени са онези, които слушат Словото Божие и го пазят."
към текста >>
19.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Когато веднъж един посветен изнесъл такава мъдрост и неговите
слуша
тели доловили тайния й смисъл, те казали: „О старецо, какво стори ти?
Несъмнено и в юдейството е имало Мистерии, които от тъмнината на тайния култ можеха да бъдат пренесени в официалната религия. Наред с мъдростта на свещениците, които се придържали към външните форми на фарисейството, съществувала и една мистика с много по-дълбоко съдържание. Както навсякъде, така и тук ни се описва тайнствената мъдрост на Мистериите.
Когато веднъж един посветен изнесъл такава мъдрост и неговите слушатели доловили тайния й смисъл, те казали: „О старецо, какво стори ти?
Да би мълчал! Ти смяташ да пътуваш по безкрайното море без платна и мачта? Това предприемаш ти. Искаш ли да се издигнеш във висините? Ти не можеш това.
към текста >>
20.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
От тази гледна точка, от огромно значение са думите на Исус (Йоан, 11, 42): „Но аз зная, че ти винаги ме
слуша
ш, но това казах само заради неразбиращия народ; за да повярват и те, че Ти си ме проводил." С други думи, нека всички знаят: да стане явна истината в Исус живее „Синът на Отца" и то така, че когато той пробужда истинската същност на човека, последният става мист.
От тази гледна точка, от огромно значение са думите на Исус (Йоан, 11, 42): „Но аз зная, че ти винаги ме слушаш, но това казах само заради неразбиращия народ; за да повярват и те, че Ти си ме проводил." С други думи, нека всички знаят: да стане явна истината в Исус живее „Синът на Отца" и то така, че когато той пробужда истинската същност на човека, последният става мист.
С това Исус подчертава, че в Мистериите е бил скрит самият смисъл на живота. Той е живото Слово; в него е станало „личност" това, което е било прадревна традиция. Евангелистът изразява този факт с думите: В Него Словото стана плът. Той вижда в Исус една въплътена Мистрия. Ето защо Евангелието на Йоан е една истинска Мистерия.
към текста >>
21.
БЕЛЕЖКИ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Аз прибягвах до историческите документи и ги свързвах с моите описания само поради една причина: Да покажа на
слуша
телите по време на лекции и на читателите, държащи дадена книга в ръцете си, пълното съзвучие между видяното от мен в духовния свят и историческите документи.
„Разпънатата на кръст мирова душа" е образ, до който Р.Щайнер стига самостоятелно в своето духовно-научно изследване. А относно специфичния метод да онагледява своите непосредствени опитности в духовния свят с исторически факти и документи, той казва следното в „Моят жизнен път" (Събрани Съчинения №28): „Що се отнася до моите възгледи за християнството, напълно ясно е, че за да стигна до тях в Духовна Наука аз изобщо на съм търсил, не съм и намирал пътища, каквито някои хора ми приписват. Те представят нещата така, сякаш аз комбинирам фрагменти от древните предания; сякаш преработвам гностически и други учения. Обаче това, което е извоювано като духовно познание в „Християнството като мистичен факт", е непосредствено извлечено от самия духовен свят.
Аз прибягвах до историческите документи и ги свързвах с моите описания само поради една причина: Да покажа на слушателите по време на лекции и на читателите, държащи дадена книга в ръцете си, пълното съзвучие между видяното от мен в духовния свят и историческите документи.
Обаче аз не съм си служил с нищо от тези документи, преди то да е стояло пред мен в духовния свят". Салустий (4 век сл.Хр.), гръцки философ, неоплатоник; да не се смесва с известния римски историк Гай Салустий Крисп (около 86-34 пр.Хр.) Илотин (около 204-270 сл.Хр.), гръцки философ в Рим, главен представител на неоплатонизма
към текста >>
22.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Една човешка мисъл, която иначе живее само в ума на
слуша
теля, се появява, например, като духовно възприемаемо цветово явление.
Мисълта, която се излъчва от едно човешко същество, за да се устреми към друго човешко същество е една непосредствена действителност. А начинът, по който тази мисъл въздействува на другия човек, в духовния свят може да бъде изживян като един възприемаем процес. Следователно, за този, чиито духовни очи са отворени, физическия възприемаемият човек е само една част от целия човек. Всъщност физическият човек е средоточие на душевни и духовни излъчвания. Тук можем само да загатнем за богатия и разнолик свят, който се открива пред "ясновидеца".
Една човешка мисъл, която иначе живее само в ума на слушателя, се появява, например, като духовно възприемаемо цветово явление.
Неговите цветове съответствуват на характера на мисълта. Една мисъл, произхождаща от едно или друго сетивно влечение на човека, е оцветена по различен начин от друга мисъл, устремена към чистото познание, към благородната красота и към вечното добро. Оцветена в червени нюанси са мислите, които произхождат от чувствения живот и пронизват душевния свят*. (*Естествено, тези описания са изложени на възможно най-големи недоразумения. Ето защо, в това ново издание, отново ще се върнем накратко към тях)
към текста >>
23.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Във всеки миг
слуша
телят може да заяви: тези опитности могат да станат мои, стига да развия определени сили, които днес все още дремят в мен.
У всеки човек са стаени способности, благодарение на които той може да постигне познания за висшите светове. Мистикът, гностикът и теософът винаги говорят за едни свят на душите и на Духовете, който за тях е толкова действителен, колкото предметите, които физическите очи виждат и физическите ръце докосват.
Във всеки миг слушателят може да заяви: тези опитности могат да станат мои, стига да развия определени сили, които днес все още дремят в мен.
Единственият въпрос е откъде да започна, за да пробудя тези способности. Указанията могат да дадат само хората, които вече разполагат с тези способности.
към текста >>
24.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
И тогава, бавно и постепенно, като от само себе си, този напълно нов начин на
слуша
не
се превръща в навик.
Когато някой изразява дадено мнение пред друг човек, общо взето, то среща или одобрение, или несъгласие. Повечето хора веднага усещат потребност да изразят своето одобрение, респективно своята критика. Окултният ученик трябва да си наложи мълчание и в двата случая. Разбира се, не става дума за това, човек изведнъж да промени своя стил на живот и да се устреми към подобно вътрешно мълчание. Той може да започне с предварително подбрани случаи.
И тогава, бавно и постепенно, като от само себе си, този напълно нов начин на слушане се превръща в навик.
към текста >>
25.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Колко много фактори се намесват в него, за които само сме чели или
слуша
ли, без да са обхванати от нашето съзнание.
Той си припомня някакво събитие, станало преди много години и го свързва със сегашната мисъл. Обаче той изобщо не забелязва, че през прозореца е зърнал нечие лице, имащо голяма прилика с някого, който е взел участие в споменатото събитие. До неговото съзнание стига не гледката от прозореца, а нейното последствие. Ето защо смята, че всичко му е "хрумнало от само себе си". И колко подобни случаи има в живота.
Колко много фактори се намесват в него, за които само сме чели или слушали, без да са обхванати от нашето съзнание.
Случва се например, някой да не понася даден цвят; обаче той съвсем не си дава сметка, че причината е в неговия училищен възпитател който го е измъчвал преди много години, облечен в костюм със същия цвят. Безброй илюзии в нашия живот се основават на такива несъзнателни асоциации. Много неща се отпечатват върху душата, без тя да ги фиксира в съзнанието.
към текста >>
26.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Хората
слуша
ха за нещо свръхземно-божествено.
И по-рано от такива пратеници на боговете човечеството получаваше указания, заповеди относно това, какво трябваше да прави или да изостави. То бе запознавано с науките, които се отнасяха за онова, което можеше да се възприема със сетивата. Хората бяха предчувствали едно божествено управление на света, бяха го чувствали в техните собствени действия; обаче те не знаеха нищо за него. Сега техният ръководител им говореше по съвършено нов начин. Той ги учеше, че невидими същества ръководят и направляват това, което е видимо за тях; и че самите те са служители на тези невидими същества, че с техните мисли трябва да изпълняват законите на тези невидими същества.
Хората слушаха за нещо свръхземно-божествено.
И че невидимият дух е творецът и той се грижи за видимо телесното. Досега те бяха насочвали поглед нагоре към техните видими пратеници на боговете, към техните свръхчовешки посветени, един от които беше този, който им говореше така, и те им съобщаваха, какво трябва да правят и какво да не правят. Сега обаче те бяха удостоени с достойнството, пратеникът на боговете да им говори за самите богове. Мощна бе речта, която той отново и отново отправяше към своята група. “Досега вие виждахте онези, които ви ръководеха; обаче има по-висши ръководители, които вие не виждате.
към текста >>
Вие трябва да изпълнявате заповедите на Бога, когото не виждате; и трябва да
слуша
те един, за когото не можете да си съставите никакъв образ.” Така от устата на великия ръководител звучеше новата висша заповед, която предписваше почитането на един Бог на когото не можеше да бъде подобен никакъв сетивен образ, поради което за него не биваше и да се създава някакъв образ.
Досега те бяха насочвали поглед нагоре към техните видими пратеници на боговете, към техните свръхчовешки посветени, един от които беше този, който им говореше така, и те им съобщаваха, какво трябва да правят и какво да не правят. Сега обаче те бяха удостоени с достойнството, пратеникът на боговете да им говори за самите богове. Мощна бе речта, която той отново и отново отправяше към своята група. “Досега вие виждахте онези, които ви ръководеха; обаче има по-висши ръководители, които вие не виждате. И вие сте подчинени на тези ръководители.
Вие трябва да изпълнявате заповедите на Бога, когото не виждате; и трябва да слушате един, за когото не можете да си съставите никакъв образ.” Така от устата на великия ръководител звучеше новата висша заповед, която предписваше почитането на един Бог на когото не можеше да бъде подобен никакъв сетивен образ, поради което за него не биваше и да се създава някакъв образ.
Отзвук от тази първична заповед на петата човешка подраса са познатите ни от Библията думи: “Не си създавай никакъв кумир или някакво подобие на нещо, което е горе на небето, долу на Земята, във водата или под Земята...” (2. Мойсей, 10. глава).
към текста >>
27.
ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_11 Из Хрониката Акаша
Редом с гореспоменатите книги за напредналите в изучаването на духовната наука насочваме към езотеричните изследвания в “Окултно четене и окултно
слуша
не
” и към новоиздадения трети том от поредицата: Духовни същества и тяхната дейност, който днес би предизвикал особен интерес: “Историческа необходимост и свобода.
Редом с гореспоменатите книги за напредналите в изучаването на духовната наука насочваме към езотеричните изследвания в “Окултно четене и окултно слушане” и към новоиздадения трети том от поредицата: Духовни същества и тяхната дейност, който днес би предизвикал особен интерес: “Историческа необходимост и свобода.
Съдбоносни въздействия от света на мъртвите”.
към текста >>
28.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Окултно четене и окултно
слуша
не
.
Окултно четене и окултно слушане.
Как да внесем действителността в идейния свят? 10 лекции, Дорнах 3. до 6. Октомври, 12. До 26.
към текста >>
29.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Трябва също да се вземе под внимание, че този, който чисто мисловно обхваща обясненията за свръхсетивния свят, в никакъв случай не е в положението на друг, който
слуша
описанието на дадено физическо събитие, без да може да го види.
Трябва също да се вземе под внимание, че този, който чисто мисловно обхваща обясненията за свръхсетивния свят, в никакъв случай не е в положението на друг, който слуша описанието на дадено физическо събитие, без да може да го види.
Защото само по себе си чистото мислене е вече една свръхсетивна дейност. Един сетивен факт не може чрез самия себе си да ни въведе в свръхсетивните процеси. Ако обаче мисленето бъде приложено върху описанията на свръхсетивните процеси, тогава то чрез самото себе си просто враства в свръхсетивния свят. Ето защо най-добрият път за постигане на свръхсетивни възприятия е този: да обгърнем с мисълта това, което свръхсетивното познание изнася за висшия свят. Такова мисловно проникване в свръхсетивния свят е свързано с най-голяма яснота.
към текста >>
30.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Същественото тук е, че духовният изследовател пробужда в своите
слуша
тели и читатели такива мисли, каквито те трябва да извлекат от себе си, докато онзи, който описва физически събития и факти, посочва нещо, което
слуша
тели и читатели могат да наблюдават в сетивния свят.
Трябва да се научи да прави разлика между мисловните асоциации, които възникват чрез неговата собствена воля, и онези, които изживява в себе си, след като наложи мълчание на своята воля. В последния случай той може да заяви: Аз оставам напълно спокоен; не ръководя моите мисловни асоциации; отдавам се на това, което „мисли в мен". Сега вече напълно оправдано е той да каже: в мен действува нещо субстанциално, нещо само по себе си действително, както е оправдано, от друга страна, да чуем: Върху мен действува розата, защото виждам определен червен цвят и усещам определен аромат. При това няма никакво противоречие във факта, че човек черпи своите мисли от данните на духовния изследовател. В този случай мислите са вече налице, преди още човек да се обърне към тях; и той не може да стигне до тях, ако при всеки подобен повод не ги пресъздава отново в своята душа.
Същественото тук е, че духовният изследовател пробужда в своите слушатели и читатели такива мисли, каквито те трябва да извлекат от себе си, докато онзи, който описва физически събития и факти, посочва нещо, което слушатели и читатели могат да наблюдават в сетивния свят.
към текста >>
31.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
По време на този престой те говорят за нещата, които са ги развълнували при
слуша
не
то на една реч в залата за събрания.
Стая в розовочервен основен цвят. Вдясно, гледано откъм зрителите, врата към залата за събрания. Постепенно от залата излизат различни хора и остават в стаята за известно време.
По време на този престой те говорят за нещата, които са ги развълнували при слушането на една реч в залата за събрания.
Изнесената реч е свършила преди малко и следващите изказвания представляват продължение на разговорите, които хората вече са водили в залата.
към текста >>
на моите
слуша
тели в душата.
на моите слушатели в душата.
към текста >>
Тя винаги ще
слуша
думи,
Тя винаги ще слуша думи,
към текста >>
желаещи да
слуша
т,
желаещи да слушат,
към текста >>
И
слуша
йки го, не след дълго
И слушайки го, не след дълго
към текста >>
тълпа от пламенни
слуша
тели
тълпа от пламенни слушатели
към текста >>
И
слуша
йки свистенето на колелата,
И слушайки свистенето на колелата,
към текста >>
32.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да
слуша
ш думите, които
да слушаш думите, които
към текста >>
33.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Додето на Земята
слуша
т само хора,
Додето на Земята слушат само хора,
към текста >>
34.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от предани
слуша
тели обграждан.
от предани слушатели обграждан.
към текста >>
35.
Интермецо
GA_14 Четири мистерийни драми
Трудно е да си създадем правилна представа за дадена творба на изкуството, когато само
слуша
ме за нейното съдържание.
Трудно е да си създадем правилна представа за дадена творба на изкуството, когато само слушаме за нейното съдържание.
Но все пак ще ми бъде приятно, ако споделиш какво те е развълнувало така.
към текста >>
36.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Не
слуша
й ти сестрите.
Не слушай ти сестрите.
към текста >>
37.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Днес много хора вече
слуша
т
Днес много хора вече слушат
към текста >>
щом
слуша
м тези думи,
щом слушам тези думи,
към текста >>
Аз
слуша
х думите ти често
Аз слушах думите ти често
към текста >>
38.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Потискащо е да се
слуша
как
Потискащо е да се слуша как
към текста >>
39.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и удоволствие мнозина
слуша
т.
и удоволствие мнозина слушат.
към текста >>
Каквото често
слуша
л съм за нея
Каквото често слушал съм за нея
към текста >>
еднакво
слуша
т словото, което
еднакво слушат словото, което
към текста >>
Аз
слуша
м думите ти, мили братко.
Аз слушам думите ти, мили братко.
към текста >>
щом
слуша
м да говориш тъй за татко.
щом слушам да говориш тъй за татко.
към текста >>
40.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Жадуващ да
слуша
,
Жадуващ да слуша,
към текста >>
41.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Да те
слуша
м
какъв наистина съм.
Да те слушам
към текста >>
42.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Слуша
йте сега.
за нас изпраща.
Слушайте сега.
към текста >>
Да
слуша
ме Капезий тя желае.
Да слушаме Капезий тя желае.
към текста >>
43.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
са
слуша
ли на Луцифер словата
са слушали на Луцифер словата
към текста >>
Не
слуша
й строгия Пазач,
Не слушай строгия Пазач,
към текста >>
44.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
слова на неговата мъдрост
слуша
т.
слова на неговата мъдрост слушат.
към текста >>
45.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от
слуша
ното често от Капезий.
от слушаното често от Капезий.
към текста >>
46.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
едно и също винаги да
слуша
м.
едно и също винаги да слушам.
към текста >>
47.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ти
слуша
й.
ти слушай.
Към светлинни сфери той
към текста >>
48.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ала все пак аз искам да я
слуша
м.
ала все пак аз искам да я слушам.
към текста >>
49.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Мистици самохвалци
слуша
жадно,
Мистици самохвалци слуша жадно,
към текста >>
че хората те
слуша
т. Незабавно
че хората те слушат. Незабавно
към текста >>
50.
Четиринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за който толкова съм
слуша
л аз?...
за който толкова съм слушал аз?...
към текста >>
51.
ПРЕДГОВОР
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Записките принадлежат на определени
слуша
тели, които са добре запознати с Духовната Наука или Теософията.
В следващите страници е предадено съдържанието на изнесените от мен лекции през юни, тази година, в Копенхаген, по Време на Генералната конференция на Скандинавското Теософско Общество.
Записките принадлежат на определени слушатели, които са добре запознати с Духовната Наука или Теософията.
Разбира се, последното е една естествена предпоставка за тези лекции. Те са изградени върху основните положения, дадени в моите книги „Теософия" и „Тайната Наука". И ако тази малка книжка, съдържаща споменатите лекции, попадне в ръцете на човек, комуто липсват горните предпоставки, тя би могла да му се стори като сбор от куриозни разсъждения на една пълна фантастика. Посочените книги разкриват научните основи на всичко, изложено тук.
към текста >>
52.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
И тогава всичко, което той съобщавал на околните, действувало върху тях завладяващо, така че тези, които
слуша
ли, знаели: сега вече пред нас говори не обикновената човешка мъдрост, сега Боговете, свръхсетивните Същества, са тези, които действуват в човешката култура.
През такива моменти те трябвало да се събират заедно по седем на брой, защо онова, което всеки от тях поотделно усещал в себе си, можело да се прояви само като в една обща хармония от седем тона едва в съчетание с останалите шестима, така че всеки според особеностите на своя инструмент и на своето развитие можел да вижда едно или друго. И от съзвучието на това, което виждал всеки един от тях, възниква звучащата от ония древни времена прамъдрост, ако наистина можем да разчетем правилно древните окултни източници. Тези източници не са откровения на Ведите колкото и да им се възхищаваме днес защото свещените Учители на Индия са разпространявали своите знания в много по-ранна епоха от тази, в която са създадени Ведите. И само твърде слаб отзвук от тях е преминал в тези велики творения. Но когато всеки един от тези мъже заставал пред някои от свръхчовешките предшественици на човечеството, когато отправял своя ясновиждащ поглед и своя пречистен, „ясночуващ" слух към висшите светове, тогава от очите му заблестявала светлина като слънце.
И тогава всичко, което той съобщавал на околните, действувало върху тях завладяващо, така че тези, които слушали, знаели: сега вече пред нас говори не обикновената човешка мъдрост, сега Боговете, свръхсетивните Същества, са тези, които действуват в човешката култура.
към текста >>
53.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Нека вземем за целта няколко изречения, които са предадени за него: "Добре би било, ако всички ефесяни, които са възрастни, биха се обесили и биха предали своя град на непълнолетните..." или другото изречение, където казва за хората: "Безумни в тяхното неразбиране, те приличат на глухи, даже когато
слуша
т истината, за тях важи: Те отсъстват, когато присъстват".
Той принадлежеше на един от най-благородните родове на Ефес. Бил е страстен борец против демократичната партия. Той е станал такъв, защото са му се разкрили определени възгледи, истинността на които му се е представили в непосредствено вътрешно изживяване. Възгледите на заобикалящата го среда измерени с неговите, му изглеждаха съвсем естествено да доказват непосредствено глупостта на тази среда. Чрез това той стигна до такива големи конфликти, че трябваше да напусне бащиния си град и да води един самотен живот при храма на Артемида.
Нека вземем за целта няколко изречения, които са предадени за него: "Добре би било, ако всички ефесяни, които са възрастни, биха се обесили и биха предали своя град на непълнолетните..." или другото изречение, където казва за хората: "Безумни в тяхното неразбиране, те приличат на глухи, даже когато слушат истината, за тях важи: Те отсъстват, когато присъстват".
Едно вътрешно изживяване, което се изразява в един холеричен темперамент, е подобно на прояждащото действие на огъня; то не живее в удобното спокойно битие, а се чувствува едно с "вечното ставане". Такава една душа чувства покоя като безсмислие; "Всичко тече" е поради това прословуто изречение на Хераклит. Само привидно е, когато някъде се явява едно инертно битие; ние ще предадем едно Хераклитово чувство, когато кажем следното:
към текста >>
54.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Така щото относно това Гьоте употребява думите: "Защото как може човек да
слуша
спокойно, когато той сравнява така лекомислено съчиненията на Аристотел и на Платон, които, според него, понеже нямат порядъчно съдържание, ще са изплували много добре до нас.
Защото чрез това, се надява той, човекът ще намери своето сигурно отношение към света. Бейкън чувства, че новото време не може вече да върви по пътя на Аристотел. Обаче той не знае, че в различните епохи в човека действат властващо различни душевни сили. Той отбелязва само, че той, Бейкън, трябва да отхвърли Аристотел. И върши това със страст.
Така щото относно това Гьоте употребява думите: "Защото как може човек да слуша спокойно, когато той сравнява така лекомислено съчиненията на Аристотел и на Платон, които, според него, понеже нямат порядъчно съдържание, ще са изплували много добре до нас.
Бейкън не разбира, че самият той иска да постигне същото, което Платон и Аристотел са постигнали, и че на същата цел той трябва да си послужи с други средства, защото средствата на древността не могат вече да бъдат такива на новото време. Той посочва един път, който във външното поле на природата би могъл да изглежда плодотворен; но Гьоте показва с примера на Галилей, че и на това поле е необходимо нещо различно от това, което Бейкън изисква. Ето защо пътят на Бейкън трябва да се окаже съвсем безплоден, когато душата търси достъпа не само до отделното изследване, а до един светоглед. Какъв плод ще донесе на един такъв светоглед търсенето на отделните явления и образуването на общи идеи от такива явления, ако тези общи идеи не проблясват като светкавици в душата от основите на съществуването и не доказват чрез самите себе си тяхната истинност? В древността мисълта се явяваше в душата като едно възприятие; този начин на възникване бе заличен от яснотата на новото съзнание за Аза; това, което в душата води до мислите, които трябва да образуват един светоглед, трябва да се оформи като едно откритие на душата.
към текста >>
Когато
слуша
ме него, ние
слуша
ме заедно с него много личности, които изявяват в този копнеж основния характер на тази епоха.
В развитието на светогледите на 15-тото, 16-тото столетие насам се изразява стремежът, себесъзнателната душа да бъде така поставена на собствените и основи, че тя да признае себе си оправдана да си образува вали дни представи върху загадките на света. От съзнанието на втората половина на 18-тото столетие Лесинг /1729-1781 г./ чувства този стремеж като най-дълбокия импулс на човешкия копнеж.
Когато слушаме него, ние слушаме заедно с него много личности, които изявяват в този копнеж основния характер на тази епоха.
Превръщането на религиозните истини на откровението в истини на разума, към това се стреми Лесинг. Неговата цел може ясно да се различи в разнообразните обрати и перспективи, през които минава неговата мисъл. Със своя себесъзнателен Аз Лесинг се чувства в една епоха на развитието на човечеството, който трябва да постигне чрез силата на себесъзнанието това, което по-рано се беше вля в него отвън чрез откровението. За Лесинг това, което по този начин беше предхождало в историята, става процес на подготовка на онзи момент, в който себесъзнанието на човека само застава на собствената си основа. Така за него историята се превръща в едно "Възпитание на човешкия род".
към текста >>
55.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
В Шилер се криеше именно нещо от Кантовия начин на мислене; обаче за Гьоте е правилно това, което той казва относно разговорите, които той е водил с кантичици: "Те ме
слуша
ха, но не можеха да ми възразят нищо, нито пък да ми бъдат полезни.
Защото Гьоте вярва, че вечните закони, според които постъпва природата, се разкриват в човешкия дух; обаче затова за него те не бяха субективните закони на този дух, а обективните закони на природния ред. Ето защо той не можеше да се съгласи с Шилер, когато този последният, под влиянието на Кант, издигаше една рязка разделителна стена между царството на природната необходимост и това на свободата. Той се изказва върху това в статията "Запознаване с Шилер" не ще кажат беше възприета въобще Кантианската философия, която издига така високо субекта, като изглежда да го ограничава; той с радост беше възприел в себе си, тя разви извънредното, което природата беше вложила в неговото същество, и той, обзет от най-висше чувство за свободата и самоопределението, беше неблагодарен спрямо великата Майка, която без съмнение не беше се отнесла с него като мащеха. Вместо да я разглежда като самостоятелна, жива, произвеждаща по закони от глъбините до висините, той я вземаше от страна на някои емпирични човешки естествености". И в статията "Въздействие на по-новата философия" той насочва противоположността си с Шилер с думите: "Той проповядваше евангелието на свободата, аз не исках да зная съкратени правата на природата".
В Шилер се криеше именно нещо от Кантовия начин на мислене; обаче за Гьоте е правилно това, което той казва относно разговорите, които той е водил с кантичици: "Те ме слушаха, но не можеха да ми възразят нищо, нито пък да ми бъдат полезни.
Повече от един път аз се натъкнах на това, че един или друг признаваше с усмихващо се удивление: Та това е нещо аналогично на Кантовия начин на мислене, но една странна аналогия".
към текста >>
Сега той вече не
слуша
разума; и не следва вече сетивната наклонност.
Ето защо той нарича тази подбуда към красота играл на подбуда; "приятното, доброто, съвършеното, с тях човекът се отнася сериозно; но с красотата той играе. Естествено тук ние не трябва да си спомняме за игрите, които са в ход в действителния живот и които обикновено са насочени само към твърде материални предмети; но също така ние напразно бихме търсили в действителния живот красотата, за която става дума тук. Действително съществуващата красота е достойна за действително съществуващата игрална подбуда; обаче с идеала на красотата, който поставя разумът, е даден също и идеалът на игралната подбуда, която човек трябва да има пред погледа си във всички игри". /25-то писмо/. В изпълнението на тази идеална подбуда към игра човекът намира действителността на свободата.
Сега той вече не слуша разума; и не следва вече сетивната наклонност.
Той действа от наклонност така, като че действа по разум. "С красотата човек трябва само да играе, и той трябва да играе само с красотата... Защото, за да го изкажем най-после, човекът играе само там, където той е в пълното значение на думата човек, а той е само там напълно човек, където играе". Шилер би искал също да каже: В играта човекът е свободен; в изпълнението на дълга и в отдаването на сетивността той е несвободен. Ако човек иска сега да бъде в пълно значение на думата човек и в моралното постъпване, т.е., ако иска да бъде способен, той трябва да има към своите добродетели същото отношение както към красотата. Той трябва да облагороди своите наклонности и да ги превърне в добродетели; и трябва да се проникне със своите добродетели така, че съобразно цялото си същество да няма никаква друга подбуда, а да следва само тях.
към текста >>
56.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
В Гьотинген Шопенхауер
слуша
ученията на Готлоб Ернст Шулце, авторът на "Енезидемус", който наистина беше в известно отношение противник на Кант, но посочи въпреки това Кант и Платон като двама велики духове, към които той следваше да се придържа.
Внезапната смърт на бащата, която бе предизвикана чрез падане от един склад, лошите изживявания сред търговското съсловие, виждането на арени на човешката мизерия при пътуванията, които младежът направи, и много други неща бяха предизвикали в него по-малко потребността да познае света, защото считаше че той заслужава да бъде познат, отколкото напротив онази потребност да си създаде в съзерцанието на нещата едно средство, за да ги понася. Той се нуждае от един светоглед за успокоение на неговото мрачно душевно настроение. Когато в 1809 година влезе в университета, мислите, които Кант, Фихте и Шелинг бяха въплътили в германското светогледно развитие, се намираха още в пълно последействие. Тогава тъкмо изгряваше звездата на Хегел. Този последният беше публикувал в 1806 годи на своето първо велико произведение "Феноменология на духа".
В Гьотинген Шопенхауер слуша ученията на Готлоб Ернст Шулце, авторът на "Енезидемус", който наистина беше в известно отношение противник на Кант, но посочи въпреки това Кант и Платон като двама велики духове, към които той следваше да се придържа.
С жар се задълбочи Шопенхауер в Кантовия начин на мислене. Той нарича революцията, която бе предизвикана чрез това в неговата глава, едно духовно новораждане. Той намира в нея толкова повече своето задоволство, като я намира в пълна съгласуваност с възгледите на други философи, които пълно му беше посочил, с възгледите на Платон. Нали Платон казва: Докато се отнасяме с нещата и процесите само възприемайки ги, ние сме човеци, които стоят здраво вързани в една тъмна пещера, така че не могат да обърнат главата си и не виждат нищо, освен в светлината на един горящ зад тях огън, на намиращата се срещу тях стена сянковите образи на действителните неща, които преминават между тях и огъня, а също така и своите собствени сенки и всеки един своята собствена сянка. Както тези сенки се отнасят към действителните неща, така нещата, които възприемаме се отнасят към идеите, които са истински действителното.
към текста >>
Елементът, който Шопенхауер прибави към своето убеждение добито от Кант и от Платон, като "вещ в себе си", него ние намираме при Фихте, чиито лекции той беше
слуша
л в 1811 година в Берлин.
Колкото безусловно правилно намери Шопенхауер всичко, което Кант изнесе върху представния характер на света на възприятията, толкова малко се чувстваше той задоволен от неговите забележки върху "вещта за себе си". Шулце също беше един противник на Кант по отношение на тези негови възгледи. Как може да знаем нещо за "вещ в себе си", как можем въобще да изкажем само една дума върху нея, щом знаем само за представи, а "вещта в себе си" остава изцяло вън от нашата представа? Шопенхауер трябваше да търси един друг път, за да стигне до "вещта в себе си". При търсенето той беше повлиян от съвременните нему светогледи много повече отколкото е допускал някога.
Елементът, който Шопенхауер прибави към своето убеждение добито от Кант и от Платон, като "вещ в себе си", него ние намираме при Фихте, чиито лекции той беше слушал в 1811 година в Берлин.
Шопенхауер можа да чуе в Берлин най-зрялата форма на Фихтевите възгледи. През време, когато Шопенхауер според собственото си признание го "слушаше внимателно", Фихте възвестява най-внушително, че в крайна сметка всяко битие е основано в една всемирна воля. Щом човекът намира предварително в себе си волята, той добива убеждението, че съществува един независим от неговия индивид свят. Волята не е знание на индивида, а една форма на действително битие. Фихте би могъл да назове този свой светоглед също: "светът като знание и воля".
към текста >>
През време, когато Шопенхауер според собственото си признание го "
слуша
ше внимателно", Фихте възвестява най-внушително, че в крайна сметка всяко битие е основано в една всемирна воля.
Как може да знаем нещо за "вещ в себе си", как можем въобще да изкажем само една дума върху нея, щом знаем само за представи, а "вещта в себе си" остава изцяло вън от нашата представа? Шопенхауер трябваше да търси един друг път, за да стигне до "вещта в себе си". При търсенето той беше повлиян от съвременните нему светогледи много повече отколкото е допускал някога. Елементът, който Шопенхауер прибави към своето убеждение добито от Кант и от Платон, като "вещ в себе си", него ние намираме при Фихте, чиито лекции той беше слушал в 1811 година в Берлин. Шопенхауер можа да чуе в Берлин най-зрялата форма на Фихтевите възгледи.
През време, когато Шопенхауер според собственото си признание го "слушаше внимателно", Фихте възвестява най-внушително, че в крайна сметка всяко битие е основано в една всемирна воля.
Щом човекът намира предварително в себе си волята, той добива убеждението, че съществува един независим от неговия индивид свят. Волята не е знание на индивида, а една форма на действително битие. Фихте би могъл да назове този свой светоглед също: "светът като знание и воля". И в съчинението на Шелинг "върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети" се намира изречението: "В последната и най-висша инстанция не съществува никакво друго битие освен воля. Волята е първичното битие и само на това битие произхождат сказуемото на същото: Бездънност, вечност, независимост от времето, самоутвърждение.
към текста >>
57.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Моята най-близка задача е, да приготвя за печат моите лекции или книжата на бащата, както моите
слуша
тели желаят".
Само от това той може да черпи одушевление, да работи за реализирането им. Фойербах не беше приятелски настроен към живота на неговото време. Той по-скоро би предпочел тишината на едно изолирано място отколкото движението на "модерния" живот проявяващо се в неговото време. Върху това той ясно се изказва: "Аз въобще никога не ще се примиря с градския живот. Да отивам от време навреме в града, за да преподавам, това аз считам за добро според впечатлението, които вече съм произвел тук, даже считам това за мой дълг; но след това аз отново трябва да се оттегля в селската уединеност; за да изучавам тук в лоното на природата и да си почивам.
Моята най-близка задача е, да приготвя за печат моите лекции или книжата на бащата, както моите слушатели желаят".
Фойербах вярваше, че от своето уединение най-добре ще може да обсъди това, което във формата, която е приел действителният живот, не е естествено, а е било внесено в него от човешката илюзия. Очистването на живота от илюзиите, това той считаше за своя задача. За целта трябваше да бъде колкото е възможно по-далече от живота, в който царуват тези илюзии. Той търсеше истинския живот; но във формата, която животът беше приел чрез културата на епохата, той не можеше да намери този истински живот. Колко честно мислеше той за "концентрирането върху тукашния свят", това ни показва едно изказване, което той направи върху мартенската революция.
към текста >>
58.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
В подобни начини на мислене ние винаги
слуша
ме да говори заедно мисълта, която се образувала на основата на физиологията на сетивата /виж по-горе на стр. 34/.
В подобни начини на мислене ние винаги слушаме да говори заедно мисълта, която се образувала на основата на физиологията на сетивата /виж по-горе на стр. 34/.
При много мислители тази мисъл така се е сраснала с техния духовен живот, че те я считат за най-сигурното нещо, което може да съществува. Те си казват: Човекът познава нещата само чрез това, че има съзнание за тях. Но сега те превръщат, повече или по-малко неволно, тази мисъл в другата: Човек може да знае за това, което влиза в съзнанието; обаче остава непознато, какви са били нещата, преди те да влязат в съзнанието. Ето защо също и усещанията на сетивата се разглеждат така, като че те биха били в съзнанието; защото вярва се, че те трябва първо да влязат в него, следователно да останат негови части /представи/, ако човек иска да знае нещо за тях.
към текста >>
59.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Върху неговите френски
слуша
тели, които имаха да разбера несравнимите световноисторически бури в най-новите фази на развитие на своя народ, трябваше да направи дълбоко впечатление да чуят изложена от един блестящ оратор разумността на историческото развитие на основата на велики светогледни мисли.
Той можа да действа за този идеализъм благодарение на неговия увлекателен дар слово, чрез което правеше дълбоко впечатление, първо като учител в Ecole Normal /от 1814 г./, след това в Сорбоната. Че може да се добие едно задоволяващо светогледно гледище не чрез разглеждане навъншния свят, а чрез това на човешкия дух, това беше приел Кузен от идеалистичния духовен живот и го бе отнесъл във Франция. Той обосноваваше това, което искаше извърши върху самонаблюдението на душата това, което искаше да каже. А от Хегел беше усвоил, че дух, идея, мисъл царуват не само във вътрешността на човека, а също така вън в природата и в напредъка на историческия живот, че разумът съществува в действителността. Той учеше, че в характера на един народ, на една епоха царуват не сляпата случайност и произвола на отделните хора, но че в тях се изразява една необходима мисъл, една действителна идея, даже, че един велик човек се явява в света само като пратеник на една велика идея, за да я осъществи в хода на развитието на историята.
Върху неговите френски слушатели, които имаха да разбера несравнимите световноисторически бури в най-новите фази на развитие на своя народ, трябваше да направи дълбоко впечатление да чуят изложена от един блестящ оратор разумността на историческото развитие на основата на велики светогледни мисли.
към текста >>
60.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Беше се отдалечил доста, когато чу да викат след него: „Старецо,
слуша
й, забравихме най-важното!
освободи и подкара лодката обратно.
Беше се отдалечил доста, когато чу да викат след него: „Старецо, слушай, забравихме най-важното!
" Но той беше много далеч и не ги чу. Стигна до онази страна на реката, с високото скалисто плато, докъдето водата никога не може да се покачи; там той смяташе да зарови опасното злато. Намери една пукнатина между назъбените скали и изсипа вътре жълтиците.
към текста >>
За съжаление всички тези храсти, тези горички са израснали все по този начин: короните на вечнозелените пинии, обелиските от кипариси, издигащите се като колоси дъбове и букове всички те бяха малки, сухи клонки, а сега се издигат като тъжни паметници, увековечаващи въздействието на моята ръка върху иначе неплодородната почва." Старицата почти не
слуша
ше нейната изповед, само се беше втренчила в своята ръка, която в присъствието на Красивата Лилия ставаше все по-черна и от минута на минута все повече се смаляваше.
„Зелки и лук ще се намерят във всички случаи, но артишок ще търсиш тук напразно. Всички растения в моята толкова голяма градина не раждат нито цветове, нито дават плодове. Но всяка суха клонка, която откъсвам и посаждам върху гроба на любимо същество, веднага се раззеленява и израства високо.
За съжаление всички тези храсти, тези горички са израснали все по този начин: короните на вечнозелените пинии, обелиските от кипариси, издигащите се като колоси дъбове и букове всички те бяха малки, сухи клонки, а сега се издигат като тъжни паметници, увековечаващи въздействието на моята ръка върху иначе неплодородната почва." Старицата почти не слушаше нейната изповед, само се беше втренчила в своята ръка, която в присъствието на Красивата Лилия ставаше все по-черна и от минута на минута все повече се смаляваше.
Тя тъкмо беше решила да вземе кошницата и да продължи пътя си, когато почувствува, че е забравила най-важното. Извади веднага вкамененото куче и го постави върху тревата, недалеч от Красавицата.
към текста >>
В това време Старецът с лампата
слуша
ше разговора на Блуждаещите Светлини с голямо внимание и беше доволен, че така Лилия малко се поразсея и ободри.
В това време Старецът с лампата слушаше разговора на Блуждаещите Светлини с голямо внимание и беше доволен, че така Лилия малко се поразсея и ободри.
И ето че неусетно настана полунощ.
към текста >>
61.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Вечерта на 25 Септември Рудолф Щайнер припомня на своите
слуша
тели за събитията от есента на 1900 и особено за втората си лекция пред берлинските теософи, оповестена от него като „Гьотевото тайно откровение." „... и аз отново бих казал, че тази Приказка съдържа първичната зародишна клетка на нашето Антропософско Движение!
През есента на 1920 в недовършената сграда на Първия Гьотеанум се провежда първия антропософски курс в рамките на Висшата школа за Духовна наука. Според Рудолф Щайнер това е важен междинен етап от развитието на Антропософското Движение.
Вечерта на 25 Септември Рудолф Щайнер припомня на своите слушатели за събитията от есента на 1900 и особено за втората си лекция пред берлинските теософи, оповестена от него като „Гьотевото тайно откровение." „... и аз отново бих казал, че тази Приказка съдържа първичната зародишна клетка на нашето Антропософско Движение!
Ето какво трябва да напомня, след като ние утре навлизаме в нов етап от нашето Движение [...] Да, навремето ние започнахме с Гьоте, а утре ще продължим нашия път с нещо изключително важно, тук е сградата, която получи името си също от Гьоте. Следователно, Вие виждате какво постоянство има в целия ход на нашето Движение."
към текста >>
62.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Дори и работещият край машината човек да е все още твърде далеч от „науката", той
слуша
обясненията за своето положение от страна на тези, които търсят доводи за обясненията си именно в „науката".
В изискванията, които типичният пролетарии предявява днес пред обществото, е стаен не толкова преобразения в човешки импулси икономически живот, както някои си въобразяват, а икономическата наука, която е завладяла пролетарското съзнание. Този факт ясно проличава в специалната литература, както и в популярните журналистически статии, посветени на пролетарското движение. Да го отричаме, означава да затваряме очи пред действителното състояние на нещата. И в този смисъл, един фундаментален и определящ цялата днешна социална структура фактор, е този, че съвременният пролетарии позволява съдържанието на неговото класово съзнание да се определя от научно изковани понятия.
Дори и работещият край машината човек да е все още твърде далеч от „науката", той слуша обясненията за своето положение от страна на тези, които търсят доводи за обясненията си именно в „науката".
към текста >>
Човекът от непролетарските среди
слуша
работническата логика и настръхва: аз ще постигна достойно съществувание само чрез обобществяването на средствата за производство.
Социалните претенции в съвременната епоха се разрастват непрекъснато, но истинският трагизъм е в неразбирането на тези процеси, в липсата на предчувствие от страна на различни социални групи спрямо онази душевна нагласа сред широките маси, която напира към повърхността на живота, в невъзможността да се насочи изпитващият поглед върху това, което действително става в човешките души.
Човекът от непролетарските среди слуша работническата логика и настръхва: аз ще постигна достойно съществувание само чрез обобществяването на средствата за производство.
Обаче той не може да си изгради никаква представа за това, че в прехода към новото време, неговата класа не само че застави пролетария да работи с едно чуждо „средство за производство", но и че не успя да скрепи този труд с подходящо душевно съдържание. В този смисъл хора, които подминават точните преценки и правилните действия, могат да възразят: добре, но работникът чисто и просто се стреми да се изравни с положението на господстващата класа, каква роля играе тук душевното съдържание? Да, работникът може да твърди за себе си: Ето, аз не искам за душата си нищо от другите класи, искам само да не бъда експлоатиран от тях. Искам съществуващите класови разливи да бъдат премахнати. С подобни реплики социалният въпрос не може да бъде решен; те изобщо не докосват неговия истински облик.
към текста >>
63.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Обратно, хората, които през последните десетилетия се произнасяха против възгледите на тези „държавници", бяха смятани за „мечтатели", включително и авторът на настоящата книга, особено когато месеци преди военната катастрофа, във Виена, той разглеждаше нещата пред тесен
слуша
телски кръг.
Независимо от това, те бяха смятани за „практици".
Обратно, хората, които през последните десетилетия се произнасяха против възгледите на тези „държавници", бяха смятани за „мечтатели", включително и авторът на настоящата книга, особено когато месеци преди военната катастрофа, във Виена, той разглеждаше нещата пред тесен слушателски кръг.
(По-голяма аудитория вероятно би посрещнала думите ми с присмех). За предстоящата заплаха аз казах приблизително следното: „Жизнените тенденции, които имат надмощие в нашата съвременност, ще стават все по-силни, докато накрая те ще унищожат самите себе си. Свръхсетивният поглед върху социалния живот ясно показва, че навсякъде зреят ужасни социални язви. И тази е най-голямата грижа за човека, който прониква в битието. Най-страшното е, че се подтиска всеки ентусиазъм за опознаване на живота чрез средствата на Духовната Наука и всичко това може да докара човека дотам, че да изкрещи в лицето на света колко много са нужни истински оздравителни средства.
към текста >>
64.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Непредубедените
слуша
тели непременно ще се съгласят с него.
Институциите, подчинени на държавата и управлявани от централен съвет за икономически контрол, не дават правомощия да се доставят на чуждите държави онези продукти, които задоволяват потребностите им. Дори мениджърите да не получават нареждания от по-висшестоящи управници, те трябва да се съобразяват с правилата на асоциацията относно добиването на суровини. Когато имаме разкъсване между изискванията от чужбина и вътрешните ограничения, на практика получаваме невъзможни международни отношения. Същите затруднения биха спъвали както вноса, така и износа на стоки. Всеки, който иска да докаже, че не са възможни плодотворни икономически отношения между една страна, която бленува по абстрактните социалистически принципи, и капиталистическите държави, просто трябва да посочва такива неща.
Непредубедените слушатели непременно ще се съгласят с него.
към текста >>
65.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Позволете ми, преди да започна моята лекция, да поздравя от все сърце
слуша
телите; да ги поздравя в духа, който трябва да царува в Гьотеанума и на който трябва да се крепи извършената в него работа.
Позволете ми, преди да започна моята лекция, да поздравя от все сърце слушателите; да ги поздравя в духа, който трябва да царува в Гьотеанума и на който трябва да се крепи извършената в него работа.
Този дух не е такъв на един отделен манталитет: Той се вдъхновява от пълната и цялостна човешка природа. Това, което той дава, изработва, може да го накара то да бликне от научното познание, от практиката на изкуствата, от религиозната ревност. Това е духът на едно свободно човечество, на човечеството на благородните сърца, на великите души.
към текста >>
66.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Но когато мислещият образно, когато мислителят който постига тази прецизна степен на ясновиждане, която се нарича имагинация, излива своите познания в изразите на мисълта и на обикновения език,
слуша
телят ги възприема чрез обикновената мисъл, чрез пълното обикновено съзнание.
При образното виждане на етерното, моят собствен организъм се слива в етерния свят. Аз имам чувството, че се намирам едновременно в едното и в другото. Тази вътрешна опитност на сливането на етерното тяло с дейността на жизнените сили в Космоса позволява да се изработят образни представи с точни очертания, след това те да бъдат изразени в думите на човешкия език. Така може да бъде пресъздадена една философия.
Но когато мислещият образно, когато мислителят който постига тази прецизна степен на ясновиждане, която се нарича имагинация, излива своите познания в изразите на мисълта и на обикновения език, слушателят ги възприема чрез обикновената мисъл, чрез пълното обикновено съзнание.
Тогава чувството, което той изпитва е различно. Обаче така предадената действителност по канала на езика и приета чрез същия посредник може да бъде изживяна в обикновеното съзнание. Така може да бъде отново овладяна една философия, която има своя източник в етерния свят, в етерния организъм на човека и в Космоса същевременно и ефектът произведен върху слушателя е такъв, че приемайки я посредством обикновения ум, той чувства че тя произхожда от една етерна, свръхсетивна действителност.
към текста >>
Така може да бъде отново овладяна една философия, която има своя източник в етерния свят, в етерния организъм на човека и в Космоса същевременно и ефектът произведен върху
слуша
теля е такъв, че приемайки я посредством обикновения ум, той чувства че тя произхожда от една етерна, свръхсетивна действителност.
Тази вътрешна опитност на сливането на етерното тяло с дейността на жизнените сили в Космоса позволява да се изработят образни представи с точни очертания, след това те да бъдат изразени в думите на човешкия език. Така може да бъде пресъздадена една философия. Но когато мислещият образно, когато мислителят който постига тази прецизна степен на ясновиждане, която се нарича имагинация, излива своите познания в изразите на мисълта и на обикновения език, слушателят ги възприема чрез обикновената мисъл, чрез пълното обикновено съзнание. Тогава чувството, което той изпитва е различно. Обаче така предадената действителност по канала на езика и приета чрез същия посредник може да бъде изживяна в обикновеното съзнание.
Така може да бъде отново овладяна една философия, която има своя източник в етерния свят, в етерния организъм на човека и в Космоса същевременно и ефектът произведен върху слушателя е такъв, че приемайки я посредством обикновения ум, той чувства че тя произхожда от една етерна, свръхсетивна действителност.
към текста >>
67.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги
слуша
т, които имаха вяра в тях.
Именно през епохата, когато човечеството минаваше през тази фаза, от този свят, от който идва душата когато се ражда се яви Христос, който при събитията в Палестина се съедини с човека на име Исус. През тази епоха имаше хора, които на основата на древни предания бяха запазили методи, които несъмнено бяха само остатъци от древни посвещения, но които даже под тази смалена форма, доставяха познанието за духовния свят и за връзките, които свързват човешкото същество с него. Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас. То живя в тялото на човека Исус. То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие.
Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях.
И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта. Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта. Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове. Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея. Същността на тяхното учение беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека Исус и сам да стане един човек в Исуса.
към текста >>
68.
01. 1. Антропософски ръководни принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
Ако това бе станало, тогава днес навсякъде бихте
слуша
ли да се говори: да, ако тогава бяха се приели подбудите от една или друга страна, къде бихме се намира ли днес?
През последните години не беше в полза за Обществото, че някои отделни членове внесоха в него своите собствени желания, понеже считаха, че с увеличаването на Обществото ще намерят едно поле на действие за тези техни собствени желания. Можем да се каже: но защо срещу такива опити не са взети необходимите мерки, за да бъдат те пресечени?
Ако това бе станало, тогава днес навсякъде бихте слушали да се говори: да, ако тогава бяха се приели подбудите от една или друга страна, къде бихме се намира ли днес?
Но приети са били много неща, които плачевно са се провалили и това ни върна назад.
към текста >>
69.
09. 10. Как трябва да се използват ръководните принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
Предварително в преимуществено положение се намират онези кръжоци, които имат членове, които могат да посещават Гьотеанума, понеже могат да
слуша
т сказките и след това да ги изнасят в събранията на кръжоците.
Предварително в преимуществено положение се намират онези кръжоци, които имат членове, които могат да посещават Гьотеанума, понеже могат да слушат сказките и след това да ги изнасят в събранията на кръжоците.
И такива кръжоци трябва да признаят, че изпращането на техни представители в Гьотеанума е една благодат за тях. Но също така не трябва да се подценява работата, която вече е извършена в Антропософското Общество и се съдържа вече в напечатаните цикли и сказки. Който взема тези цикли и си припомня, според заглавието, каква материя се съдържа в един или друг от тях, и след това пристъпва към ръководните изречения, той ще открие, че в един от циклите намира това, в друг цикъл друго, което развива по-нататък ръководния принцип. Чрез съпоставянето на това, което се съдържа отделно в различните цикли, могат да бъдат намерени гледните точки, на основата на които, позовавайки се на ръководните принципи, може да се говори пред членовете.
към текста >>
Който
слуша
една сказка в Гьотеанума, може да има едно непосредствено впечатление.
Възниква и една друга гледна точка. При разпространението на това, което Антропософията съдържа, на първо място е необходима съвестност и чувство на отговорност. Това, което се казва върху духовния свят, трябва да бъде доведено в такава форма, че образите на духовните факти и същества, които се дават, да не бъдат криво разбрани.
Който слуша една сказка в Гьотеанума, може да има едно непосредствено впечатление.
Когато предава отново това съдържание, това впечатление може да подържа в него един от звук и той ще бъде в състояние да формулира нещата така, че те да могат да бъдат правилно разбрани. Но когато един втори, трети става посредник, тогава вероятността става все по-голяма да се вмъкнат неточности. Всички тези неща трябва да се обмислят.
към текста >>
Не се касае антропософското съдържание да бъде
слуша
но само външно или да бъде четено по такъв начин, а то да бъде прието в душата.
По-нататък друга една гледна точка има най-голямо значение.
Не се касае антропософското съдържание да бъде слушано само външно или да бъде четено по такъв начин, а то да бъде прието в душата.
В по-нататъшното мислене и чувствуване на приетото се крие нещо съществено. Но подбуда за това трябва да бъдат именно ръководните принципи свързани с вече напечатаните цикли. Ако не се обърне достатъчно внимание на тази гледна точка, постоянно ще има един недостатък в това, как същността на Антропософията може да се изяви чрез Антропософското Общество. Някой е само привидно прав, когато казва: какво ме ползува да слушам толкова много неща за духовните светове, когато сам не мога да прогледна в такива светове? При такова изказване не се взема под внимание, че това проглеждане в духовните светове се изисква тогава, когато върху обработката на антропософското съдържание се мисли така, както е посочено тук.
към текста >>
Някой е само привидно прав, когато казва: какво ме ползува да
слуша
м толкова много неща за духовните светове, когато сам не мога да прогледна в такива светове?
По-нататък друга една гледна точка има най-голямо значение. Не се касае антропософското съдържание да бъде слушано само външно или да бъде четено по такъв начин, а то да бъде прието в душата. В по-нататъшното мислене и чувствуване на приетото се крие нещо съществено. Но подбуда за това трябва да бъдат именно ръководните принципи свързани с вече напечатаните цикли. Ако не се обърне достатъчно внимание на тази гледна точка, постоянно ще има един недостатък в това, как същността на Антропософията може да се изяви чрез Антропософското Общество.
Някой е само привидно прав, когато казва: какво ме ползува да слушам толкова много неща за духовните светове, когато сам не мога да прогледна в такива светове?
При такова изказване не се взема под внимание, че това проглеждане в духовните светове се изисква тогава, когато върху обработката на антропософското съдържание се мисли така, както е посочено тук. Сказките в Гьотеанума са държани така, че тяхното съдържание не може да действува живо и свободно по-нататък в душите на слушателите. Така е също и със съдържанието на циклите. В тях няма никакъв мъртъв материал, който само трябва да се съобщава; в тях има един материал, който разгледан от различни страни подбужда виждането в духовните светове. Не трябва да се мисли: съдържанието на сказките аз слушам; но познанието на духовния свят аз мога да добия само чрез медитация.
към текста >>
Сказките в Гьотеанума са държани така, че тяхното съдържание не може да действува живо и свободно по-нататък в душите на
слуша
телите.
В по-нататъшното мислене и чувствуване на приетото се крие нещо съществено. Но подбуда за това трябва да бъдат именно ръководните принципи свързани с вече напечатаните цикли. Ако не се обърне достатъчно внимание на тази гледна точка, постоянно ще има един недостатък в това, как същността на Антропософията може да се изяви чрез Антропософското Общество. Някой е само привидно прав, когато казва: какво ме ползува да слушам толкова много неща за духовните светове, когато сам не мога да прогледна в такива светове? При такова изказване не се взема под внимание, че това проглеждане в духовните светове се изисква тогава, когато върху обработката на антропософското съдържание се мисли така, както е посочено тук.
Сказките в Гьотеанума са държани така, че тяхното съдържание не може да действува живо и свободно по-нататък в душите на слушателите.
Така е също и със съдържанието на циклите. В тях няма никакъв мъртъв материал, който само трябва да се съобщава; в тях има един материал, който разгледан от различни страни подбужда виждането в духовните светове. Не трябва да се мисли: съдържанието на сказките аз слушам; но познанието на духовния свят аз мога да добия само чрез медитация. Така никога не може да се напредва в истинския смисъл. И двете трябва да съдействуват в душата.
към текста >>
Не трябва да се мисли: съдържанието на сказките аз
слуша
м; но познанието на духовния свят аз мога да добия само чрез медитация.
Някой е само привидно прав, когато казва: какво ме ползува да слушам толкова много неща за духовните светове, когато сам не мога да прогледна в такива светове? При такова изказване не се взема под внимание, че това проглеждане в духовните светове се изисква тогава, когато върху обработката на антропософското съдържание се мисли така, както е посочено тук. Сказките в Гьотеанума са държани така, че тяхното съдържание не може да действува живо и свободно по-нататък в душите на слушателите. Така е също и със съдържанието на циклите. В тях няма никакъв мъртъв материал, който само трябва да се съобщава; в тях има един материал, който разгледан от различни страни подбужда виждането в духовните светове.
Не трябва да се мисли: съдържанието на сказките аз слушам; но познанието на духовния свят аз мога да добия само чрез медитация.
Така никога не може да се напредва в истинския смисъл. И двете трябва да съдействуват в душата. По-нататъшното мислене и чувствуване на антропософското съдържание е също едно упражнение на душата. Човек се вживява в духовния свят виждайки, когато той постъпва с това съдържание така, като бе казано тук.
към текста >>
70.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
По-рядко в Нойдьорфл, но често в съседното село Зауербрун имах възможност да
слуша
м унгарска циганска музика, която остави дълбоко впечатление у мен.
По-рядко в Нойдьорфл, но често в съседното село Зауербрун имах възможност да слушам унгарска циганска музика, която остави дълбоко впечатление у мен.
към текста >>
Майка ми плетеше на една или две куки, брат ми и сестра ми лудуваха, а аз често седях на масата и
слуша
х безкрайните приказки за политика на двамата мъже.
гара, която също обслужваше. В Нойдьорфл идваше веднъж на всеки два или три дни. В свободните им вечерни часове баща ми и той разговаряха за политика. Това ставаше на масата, намираща се до гарата под две могъщи, прекрасни липови дървета. Там се събираше цялото семейство и чуждият служител.
Майка ми плетеше на една или две куки, брат ми и сестра ми лудуваха, а аз често седях на масата и слушах безкрайните приказки за политика на двамата мъже.
Участието ми обаче никога не се отнасяше до съдържанието на това, което говореха, а до формата, която приемаше разговорът. Те бяха във вечно несъгласие. Когато единият казваше „да“, другият му отвръщаше с „не“. Всичко това обаче винаги се разиграваше под знака на интензивността, на страстта, но също и под този на добродушието, което беше основна черта в характера на баща ми.
към текста >>
На баща ми му даваха един или друг съвет, но още тогава знаех: той обича да
слуша
какво му казват другите, но действа съобразно собствената си твърда воля.
Под такива влияния израснах до възрастта, в която баща ми трябваше да реши въпроса дали да ме изпрати в гимназията или в реалното училище във Винер Нойщат. Оттогава между политиката чувах и много разговори относно бъдещата ми житейска съдба.
На баща ми му даваха един или друг съвет, но още тогава знаех: той обича да слуша какво му казват другите, но действа съобразно собствената си твърда воля.
към текста >>
71.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Със
слуша
не
на четеното от него не можех да запомня нищичко.
Намерих следния изход. Часовете по история протичаха така, че учителят привидно ни преподаваше, но в действителност четеше от един учебник. После след всеки час трябваше да научаваме преподаваното ни по този начин от нашия учебник. Помислих си, че така и така вкъщи трябва да прочитам намиращото се в него. От „преподаването“ на учителя не възприемах нищо.
Със слушане на четеното от него не можех да запомня нищичко.
Така че разделих отделните коли на книжката на Кант, подвързах ги в учебника по история, който по време на часа стоеше отворен пред мен, и четях Кант, докато от катедрата ни беше „преподавана“ история. Разбира се, това беше голяма несправедливост, що се касае до училищната дисциплина, но не пречеше на никого и пречеше толкова малко на изискващото се от мен, че тогава по история получих оценка „отличен“.
към текста >>
С резултатите от прочетеното от Ротек в душата
слуша
х пламенните тълкувания на историята на този учител.
За нас той представляваше многостранно развита личност. Беше партиен човек, изцяло въодушевен от напредничавите идеи на тогавашното австрийско либерално течение. Но в училище не забелязваха това. В училище той не внасяше нищо от партийните си възгледи. Но благодарение на реалното му участие в живота, занятията му по история сами притежаваха пълнокръвен живот.
С резултатите от прочетеното от Ротек в душата слушах пламенните тълкувания на историята на този учител.
Между тях съществуваше красива хармония. Смятам, че за мен беше от голямо значение, че имах шанса да получа знания по съвременна история тъкмо по този начин.
към текста >>
72.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Слуша
х една част от лекциите му, в която разглеждаше основните принципи на етиката.
В университета можех да посещавам и някои отделни лекции. Много се радвах например на хербартианеца Роберт Цимерман. Той изнасяше лекции по „Практическа философия“.
Слушах една част от лекциите му, в която разглеждаше основните принципи на етиката.
Редувах лекциите: един ден обикновено ходех при него, а на другия – при Франц Брентано, който по същото време четеше лекции по същия предмет. Но не можех да продължавам така много дълго време, тъй като пропусках много неща във Висшето техническо училище. Дълбоко ме впечатляваше фактът, че се запознавах с философията не просто от книгите, а че я чувах от устата на самите философи.
към текста >>
После той бавно сядаше на един стол, отправяше дълъг поглед към аудиторията през очилата си, след което бавно и премерено ги сваляше, още веднъж поглеждаше без очила през кръга на
слуша
телите си и след това започваше да изнася лекцията си, говорейки свободно, но в грижливо оформени изречения, произнесени по художествен начин.
Имаше необикновено високо чело и дълга философска брада. Всичко у него беше премерено, стилизирано. Когато влизаше през вратата и се качваше на катедрата, крачките му бяха заучени и все пак такива, че си казвахме, че за този човек е напълно естествено и разбиращо се от само себе си да бъде такъв, какъвто е. В позата и движенията си той изглеждаше така, сякаш с упорита самодисциплина ги беше формирал съгласно естетическите принципи на Хербарт. И все пак всичко това събуждаше симпатия.
После той бавно сядаше на един стол, отправяше дълъг поглед към аудиторията през очилата си, след което бавно и премерено ги сваляше, още веднъж поглеждаше без очила през кръга на слушателите си и след това започваше да изнася лекцията си, говорейки свободно, но в грижливо оформени изречения, произнесени по художествен начин.
В езика му имаше нещо класическо. Но поради голямата дължина на изреченията му, слушайки, човек лесно изгубваше нишката на неговото изложение. Той представяше философията на Хербарт по малко по-модифициран начин. Впечатляваше ме строгата последователност на мислите му. Не беше така обаче и с останалите му слушатели.
към текста >>
Но поради голямата дължина на изреченията му,
слуша
йки, човек лесно изгубваше нишката на неговото изложение.
Когато влизаше през вратата и се качваше на катедрата, крачките му бяха заучени и все пак такива, че си казвахме, че за този човек е напълно естествено и разбиращо се от само себе си да бъде такъв, какъвто е. В позата и движенията си той изглеждаше така, сякаш с упорита самодисциплина ги беше формирал съгласно естетическите принципи на Хербарт. И все пак всичко това събуждаше симпатия. После той бавно сядаше на един стол, отправяше дълъг поглед към аудиторията през очилата си, след което бавно и премерено ги сваляше, още веднъж поглеждаше без очила през кръга на слушателите си и след това започваше да изнася лекцията си, говорейки свободно, но в грижливо оформени изречения, произнесени по художествен начин. В езика му имаше нещо класическо.
Но поради голямата дължина на изреченията му, слушайки, човек лесно изгубваше нишката на неговото изложение.
Той представяше философията на Хербарт по малко по-модифициран начин. Впечатляваше ме строгата последователност на мислите му. Не беше така обаче и с останалите му слушатели. По време на първите три или четири лекции голямата зала, в която преподаваше, беше препълнена. „Практическа философия“ беше задължителна дисциплина за юристите през първата година.
към текста >>
Не беше така обаче и с останалите му
слуша
тели.
После той бавно сядаше на един стол, отправяше дълъг поглед към аудиторията през очилата си, след което бавно и премерено ги сваляше, още веднъж поглеждаше без очила през кръга на слушателите си и след това започваше да изнася лекцията си, говорейки свободно, но в грижливо оформени изречения, произнесени по художествен начин. В езика му имаше нещо класическо. Но поради голямата дължина на изреченията му, слушайки, човек лесно изгубваше нишката на неговото изложение. Той представяше философията на Хербарт по малко по-модифициран начин. Впечатляваше ме строгата последователност на мислите му.
Не беше така обаче и с останалите му слушатели.
По време на първите три или четири лекции голямата зала, в която преподаваше, беше препълнена. „Практическа философия“ беше задължителна дисциплина за юристите през първата година. Те имаха нужда от подписа на професора в книжките си. След петия или шестия час повечето от тях така и не се вясваха вече. Докато слушахме за класическите философи, останалите малцина слушатели се събирахме на първите чинове.
към текста >>
Докато
слуша
хме за класическите философи, останалите малцина
слуша
тели се събирахме на първите чинове.
Не беше така обаче и с останалите му слушатели. По време на първите три или четири лекции голямата зала, в която преподаваше, беше препълнена. „Практическа философия“ беше задължителна дисциплина за юристите през първата година. Те имаха нужда от подписа на професора в книжките си. След петия или шестия час повечето от тях така и не се вясваха вече.
Докато слушахме за класическите философи, останалите малцина слушатели се събирахме на първите чинове.
към текста >>
Прекарвах малкото време, което ми оставаше от
слуша
не
на лекции и частните уроци, които трябваше да давам, или в обществената библиотека, или в библиотеката на Висшето техническо училище.
Тези лекции ми действаха силно стимулиращо. Дълбоко ме вълнуваше разликата в разбиранията на Шрьоер и Цимерман.
Прекарвах малкото време, което ми оставаше от слушане на лекции и частните уроци, които трябваше да давам, или в обществената библиотека, или в библиотеката на Висшето техническо училище.
Там за първи път прочетох „Фауст“ на Гьоте. Наистина чак до деветнадесетата си година, когато бях подтикнат от Шрьоер, не бях стигнал до това произведение. Тогава обаче то спечели силния ми интерес и ме занимаваше интензивно. Шрьоер тъкмо беше публикувал своето издание на първата част. От него се запознах с нея.
към текста >>
Слуша
х това, което казва, но във всеки един момент трябваше да внимавам за всеки негов поглед, за всяко движение на главата му, за всеки жест на изразителните му ръце.
При Франц Брентано, чиито лекции по „Практическа философия“ също посещавах, по това време ме интересуваше особено неговата личност. Той имаше остър ум и същевременно беше вглъбен. В начина, по който изнасяше лекциите си, имаше нещо церемониално.
Слушах това, което казва, но във всеки един момент трябваше да внимавам за всеки негов поглед, за всяко движение на главата му, за всеки жест на изразителните му ръце.
Той беше перфектен логик. Всяка негова мисъл трябваше да е абсолютно ясна и свързана с още много други. Във формата на тези поредици от мисли цареше възможно най-голяма логическа добросъвестност. Но имах чувството, че това мислене не идва от самия него. То никъде не се проникваше с действителността.
към текста >>
Две години
слуша
х негови лекции по динамична теория на топлината, физика за химици и история на физиката.
Този мъж притежаваше подкупваща доброта. Когато следвах при него, той страдаше от туберкулоза във вече напреднал стадий.
Две години слушах негови лекции по динамична теория на топлината, физика за химици и история на физиката.
Работих при него във физическата лаборатория в много области, най-вече в тази на спектралния анализ.
към текста >>
73.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Често часове наред стоях при него в стаята му и с удоволствие го
слуша
х да ми чете стиховете си.
Аз предложих да говоря на противоположната тема. „Опровергах“ песимизма с истински гръмки слова, още тогава нарекох Шопенхауер „тесногръд гений“, а кулминация на изложението ми беше изречението: „Ако господинът имаше право с начина си на представяне на песимизма, по-добре да бях дървената дъска, върху която са стъпили краката ми, отколкото човек.“ С тези ми думи дълго ме подиграваха в кръга на моите познати. Но те превърнаха младия песимист и мен в приятели, дълбоко привързани един към друг. По това време прекарвахме много време заедно. Той също се изживяваше като поет.
Често часове наред стоях при него в стаята му и с удоволствие го слушах да ми чете стиховете си.
Към духовните ми стремления от това време той също показваше топъл интерес. Макар че от нещата, с които се занимавах тогава, се вълнуваше по-малко, отколкото от личните си чувства към мен. Той беше обвързан с много прекрасни приятелства, а също и с младежка любов. Нуждаеше се от тях в живота си, който беше наистина труден. Беше завършил училище като бедно момче в Херманщат и още там се налагало да се издържа от частни уроци.
към текста >>
74.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
След като ги е
слуша
л или след преглед на древните ръкописи, които му показват селяните, Шрьоер ги публикува под заглавието „Немски Коледни мистерии от Унгария“.
След връщането си първо работи като учител по немска литература и ръководител на семинар в лицея на своя баща. Тогава се запознава с народните Коледни мистерии, които се играят ежегодно от немските колонисти в околността на Пресбург. Там немският народностен характер се открива пред душата му по един толкова привлекателен начин. Заселилите се от по-западните краища преди столетия в Унгария немци донасят тези мистерии от старата си родина и продължават да ги играят така, както са ги изпълнявали в древни времена по Коледните празници в области, разположени в близост до Рейн. Сказанията за рая, за Рождество Христово, за явяването на тримата влъхви живееха по един народен начин в тези мистерии.
След като ги е слушал или след преглед на древните ръкописи, които му показват селяните, Шрьоер ги публикува под заглавието „Немски Коледни мистерии от Унгария“.
към текста >>
75.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
В цялото това общество невидимо присъстваше историкът на теологията Вернер, за когото бях
слуша
л възторжени речи, едва ли не химни за възхвала.
В цялото това общество невидимо присъстваше историкът на теологията Вернер, за когото бях слушал възторжени речи, едва ли не химни за възхвала.
Деле Грацие го обичаше повече от всички. Докато можех да посещавам съботните вечери, самият той така и не се появи. Но неговата обожателка ни разкриваше образа на биографа на Тома Аквински от все нови и нови страни, образа на добрия, обичан учен, останал наивен и в най-напреднала възраст. Представяхме си един човек, толкова безкористен, толкова отдаден на нещата, за които говори като историк, толкова прецизен, че си казвахме: „Ах, само ако имаше повече такива историци! “
към текста >>
Не искаше да каже, че е очарован, а трябваше да бъде изобразен процесът на очароване и очароването да се установи у
слуша
теля или читателя, без поетът да го е изказал.
Един от най-младите в този кръг беше Йозеф Китир. Той се стремеше към лирика, за каквато се беше вдъхновил от Мартин Грайф. Не желаеше да изразява субективни чувства, а да представи „обективно“ даден процес или ситуация, но така, сякаш те не се наблюдават от сетивата, а от чувствата.
Не искаше да каже, че е очарован, а трябваше да бъде изобразен процесът на очароване и очароването да се установи у слушателя или читателя, без поетът да го е изказал.
Китир беше сътворил много красиви неща в това направление. Той беше простодушна натура. За известно време поддържаше близки приятелски отношения с мен.
към текста >>
В този кръг
слуша
х да се говори с голямо въодушевление за един немско-австрийски поет и първо се запознах с някои от неговите стихове.
В този кръг слушах да се говори с голямо въодушевление за един немско-австрийски поет и първо се запознах с някои от неговите стихове.
Те ми направиха силно впечатление. Стремях се да се запозная с него. Попитах Фриц Лемермайер, който го познаваше добре, и някои други дали поетът не би могъл да бъде поканен на нашите сбирки. Но ми отвърнаха, че не биха могли да го довлекат тук, дори и ако впрегнат четири коня. Той бил саможив особняк и не искал да се среща с много хора.
към текста >>
76.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Човек можеше винаги с ново удоволствие да
слуша
„Тримата цигани“ на Ленау.
Там от време на време се появяваше вдовицата на Фридрих Хебел. Появата ѝ винаги означаваше празник. В една напреднала възраст тя се занимаваше с изкуството на декламацията, което пренасяше сърцето в блажена омая и напълно покоряваше усета за изкуство. А когато Кристине Хебел разказваше, цялото помещение се изпълваше с душевна топлота. На тези вечери у Формей се запознах и с актрисата Вилборн – интересна личност с блестящ декламаторски глас.
Човек можеше винаги с ново удоволствие да слуша „Тримата цигани“ на Ленау.
Скоро стана така, че кръгът, който се беше образувал у Формей, започна понякога да се събира и при г-жа Вилборн. Но колко по-различно беше там. Тези, които в пасторския дом се държаха сериозно, тук ставаха весели и жизнерадостни и откликваха на хумора на Фридрих Шльогл, когато този „виенски народен поет“ четеше забавните си истории. Когато например във Виена в един тесен кръг въведоха практиката на кремацията, той написа един „фейлетон“. В него разказваше как един мъж, който обича жена си по малко „грубоват“ начин, всеки път, когато нещо не му харесва, ѝ подвиква: „Дърто, марш в крематориума!
към текста >>
За мен беше болезнено да
слуша
м да се говори за това, че материално-икономическите сили в историята на човечеството са двигател на същинското развитие и че духовното трябвало да бъде само идейна надстройка на тази „истински реална“ основа.
Остър критик на недостатъците на обществения живот, той издаваше месечника „Немско слово“. За мен той беше стимулиращо четиво. В компанията на тези личности срещнах и други, които бяха научни или партийни привърженици на социализма. Те ме подтикнаха да се занимая с Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Родбертус и други социаликономически автори. Но вътрешно не можах да се приближа към никого от тях.
За мен беше болезнено да слушам да се говори за това, че материално-икономическите сили в историята на човечеството са двигател на същинското развитие и че духовното трябвало да бъде само идейна надстройка на тази „истински реална“ основа.
Аз познавах действителността на духовното. За мен твърденията на теоретизиращите социалисти бяха затваряне на очите пред истинската действителност.
към текста >>
77.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Така седях срещу него, докато той правеше острите си преценки за мен, но всъщност вътрешно така и не ме
слуша
ше.
Той говореше с абсолютна категоричност, от която можеше да се съди за начина, по който е нахвърлил някои от основополагащите си мисли за всеобщата концепция за света, осветлявайки я по свой собствен начин. В тези мисли всичко, което стигаше до него от чуждите виждания, веднага биваше обсипано с критика.
Така седях срещу него, докато той правеше острите си преценки за мен, но всъщност вътрешно така и не ме слушаше.
За него същността на нещата се намираше в несъзнаваното и трябваше завинаги да остане там, скрита за човешкото съзнание. За мен несъзнаваното беше нещо, което чрез усилията на душевния живот може все повече да се издига до съзнанието. В хода на разговора ни стигнах дотам да му кажа, че все пак човек не би трябвало предварително да вижда в представата нещо отделено от действителността и представляващо само нещо нереално в съзнанието. Подобен възглед не би могъл да бъде изходна точка на теорията на познанието. Защото чрез него човек сам си препречва достъпа до всяка действителност, като тогава му остава само да вярва, че живее в представи и че би могъл да се приближи до нещо истинско само в хипотетични концепции, т.е.
към текста >>
Там тихо, видимо вглъбен повече в себе си, отколкото
слуша
йки околните, седеше Хуго Волф, близък приятел на Роза Майредер.
В дома на Роза Майредер многократно имах възможност да участвам в беседите, за които в него се събираха талантливи хора.
Там тихо, видимо вглъбен повече в себе си, отколкото слушайки околните, седеше Хуго Волф, близък приятел на Роза Майредер.
Човек го чуваше в душата си, въпреки че той говореше толкова малко. Защото това, което ставаше в живота му, се предаваше по един тайнствен начин на тези, които общуваха с него. Бях привързан с най-сърдечна обич към Карл Майредер, съпруг на г-жа Роза, който беше изключително фин мъж и като личност, и като човек на изкуството, а също и към брат му Юлиус Майредер, ентусиаст в отношението си към изкуството. Мари Ланг, нейният кръг и Фридрих Екщайн, който тогава се беше посветил изцяло на теософското духовно течение и концепция за света, често бяха там.
към текста >>
78.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
По отношение на книгата, възхвалявана в най-висша степен от цял свят, усещах нещата така: струваше ми се, че сякаш някой няколко месеца всяка вечер е седял на някоя маса в една от добрите гостилници и е
слуша
л „духовитостите“, изричани от „най-забележителните“ личности на техните запазени маси, след което ги е записал в афористична форма.
По отношение на книгата, възхвалявана в най-висша степен от цял свят, усещах нещата така: струваше ми се, че сякаш някой няколко месеца всяка вечер е седял на някоя маса в една от добрите гостилници и е слушал „духовитостите“, изричани от „най-забележителните“ личности на техните запазени маси, след което ги е записал в афористична форма.
След тази продължителна „подготвителна работа“ е сложил бележките със сентенциите в един кош, разтръскал го е силно, за да ги размеси добре, и след това отново ги е извадил. След изваждането им е съединил листчетата едно към друго и така се е получила книга. Разбира се, тази критика е преувеличена. Но усещането ми за живота ме принуждаваше да отхвърля това, което тогавашният „дух на времето“ възхваляваше като върхово постижение. Възприемах „Рембранд като възпитател“ като книга, която се държи на повърхността, единствено благодарение на остроумно подадени мисли, нямащи нищо общо с истинските глъбини на човешката душа в нито едно от нейните изречения.
към текста >>
Когато говорех за духовните си преживявания, тя ме
слуша
ше по един свойствен за нея начин.
Тя имаше музикален талант и с въодушевление се занимаваше с музика. Отчасти сама провеждаше упражненията по музика с нейните синове, докато бяха малки. С мен разговаряше обстойно по най-разнообразни житейски проблеми, отнасяйки се към всичко с разбиране и дълбок интерес. Тя проявяваше голямо внимание и към моите научни и други работи. По това време изпитвах най-дълбока необходимост да обсъждам с нея всичко, което ме занимаваше вътрешно.
Когато говорех за духовните си преживявания, тя ме слушаше по един свойствен за нея начин.
За разума ѝ тези неща изглеждаха доста привлекателно, но той запазваше лека нотка на резервираност. Душата ѝ обаче попиваше всичко. Същевременно тя поддържаше определено натуралистично виждане по отношение на човешкото същество. Смяташе, че моралната душевна природа е изцяло свързана със здравето или болестта на физическия организъм. Имам предвид, че тя инстинктивно мислеше за хората по медицински начин, като мисленето ѝ клонеше към известен натурализъм.
към текста >>
Беше интересно да го
слуша
ш и как говори чисто по медицински за Ибсен или дори за „Кройцерова соната“ на Толстой.
Той обаче беше споделял този възглед само в началото и определено не беше съгласен с по-късното му развитие от Фройд. За мен д-р Бройер беше изключително привлекателна личност. Възхищавах се от неговото отношение към лекарската професия. Освен това и в други области той беше дух с многостранни интереси. Говореше за Шекспир така, че човек силно да се запали по него.
Беше интересно да го слушаш и как говори чисто по медицински за Ибсен или дори за „Кройцерова соната“ на Толстой.
Когато разговаряше на такива теми с моята приятелка, която описах тук, а именно майката на възпитаваните от мен деца, често с най-голям интерес се присъединявах към тях. Психоанализата тогава още не беше възникнала. Но проблемите в това направление вече съществуваха. Феномените на хипнозата пък бяха придали на медицинското мислене особена окраска. Приятелката ми беше в приятелски отношения с д-р Бройер още от своята младост.
към текста >>
79.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Той изобщо не
слуша
ше какво му казвам.
Ако ми се наложеше да търся въплъщението на приветливостта, щях да избера г-н фон Льопер. Приветлив беше неговият начин на изследване на Гьоте, любезна беше всяка дума, която отправяше към някого. Особено приветлив беше отпечатъкът, който беше възприел целият му душевен живот поради факта, че почти винаги изглеждаше така, сякаш размишлява над въпроса как Гьоте да бъде представен пред света, така че да може да бъде истински разбран. Веднъж седях до него на едно представление на „Фауст“ в театъра. Заговорих го за режисурата на пиесата, за актьорската игра.
Той изобщо не слушаше какво му казвам.
Но възрази: „Да, тези актьори често използват думи и изрази, които изобщо не подхождат за Гьоте.“ Още повече разполагаше към себе си Льопер със своята „разсеяност“. Когато в антракта започнах да говоря за нещо, свързано с изчисляване на времето, Льопер каза: „И така, 1 час съдържа 100 минути, а минутата – 100 секунди...“ Вторачих се в него и казах: „60, Ваше превъзходителство.“ Той погледна часовника си, провери, засмя се от сърце, преброи и каза: „Да, да, 60 минути, 60 секунди.“ Често наблюдавах у него подобни доказателства за „разсеяност“. Но дори на тези прояви на особеностите на душевната природа у Льопер не можех да се надсмивам, тъй като те бяха необходимото странично явление на свободната му от всякаква поза, несантиментална, бих казал, прелестна сериозност на тази личност, която същевременно оказваше очарователно въздействие. Той говореше с преливащи едно в друго изречения, почти без мелодия на речта, но през безцветната му реч изпъкваше ясно отчетливостта на мисълта.
към текста >>
80.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Когато
слуша
х Хелмхолц, пред душата ми стоеше преценката за самия Гьоте, произтичаща от това развитие.
Освен това на едно от първите заседания на Гьотевото общество, които посещавах по време на работата си във Ваймар, Хелмхолц изнесе лекция на тема „Гьотевото предусещане на идващите естественонаучни идеи“. Тогава ми беше обърнато внимание върху някои неща, които Гьоте, чрез една щастлива инспирация, беше „предусетил“ от по-късните естественонаучни идеи, но също така бяха загатнати и заблужденията на Гьоте в тази област, изразяващи се в учението му за цветовете. Когато обръщах поглед към Хекел, винаги изпитвах желание да поставя пред душата си собствената преценка на Гьоте за развитието на естественонаучните възгледи през столетието, следващо формирането на собствения му век.
Когато слушах Хелмхолц, пред душата ми стоеше преценката за самия Гьоте, произтичаща от това развитие.
към текста >>
Това беше загадъчна личност, която човек не можеше да не обикне, когато я види, но от която често можеше да изпадне в гняв,
слуша
йки мненията, които изразява.
По такъв противоречив начин у Хекел живееха две същества – един човек с благо, изпълнено с любов отношение към природата, а зад него нещо като сенчесто същество с не напълно премислени, тясно ограничени идеи, издишващи фанатизъм. Когато Хекел говореше, благостта му трудно позволяваше на фанатизма да се излее в слово. Беше така, сякаш естествено желаната от него мекота заглушава скритите демонични сили в речта му.
Това беше загадъчна личност, която човек не можеше да не обикне, когато я види, но от която често можеше да изпадне в гняв, слушайки мненията, които изразява.
Такъв виждах пред себе си Хекел, когато през деветдесетте години на миналия век подготвяше това, което после доведе до ожесточени духовни борби, разбушували се в края на стария и началото на новия век по повод на неговото идейно направление.
към текста >>
Човек го
слуша
ше и добиваше впечатлението за личен елемент в цялата му безгранична сила, но при това не възникваше никакво отношение към съдържанието на казаното.
Трайчке отхвърли безличния начин, напомнящ на математическо мислене, по който Молтке разглежда световните събития. Той не можеше да съди за нещата другояче, освен с нотка на силна лична симпатия и антипатия. Хора, които като Трайчке се намират изцяло в своята личност, могат да направят на другите хора впечатление само когато личният елемент е значително и същевременно дълбоко свързан с нещата, които излагат. Така беше и при Трайчке. Когато говореше за исторически факти, говореше така, сякаш всичко се случва в настоящето и той лично е там с цялата си радост и цялото си огорчение.
Човек го слушаше и добиваше впечатлението за личен елемент в цялата му безгранична сила, но при това не възникваше никакво отношение към съдържанието на казаното.
към текста >>
Той
слуша
ше моите изказвания, касаещи темата, с най-голямо благоразположение.
Той виждаше произхода на създаващия митове народен възглед за природата в съновиденията и в частност в кошмарите. Потискащият кошмар, който се явява на сънуващия като измъчващ питащ дух, превръща се в зъл дух, в елф, в демон-мъчител – целият орляк от духове, според Лудвиг Лайстнер, възниква от сънуващия човек. Питащият сфинкс е друга метаморфоза на обикновената полудница, която се явява на спящия по пладне на полето и задава въпроси, на които той трябва да отговаря. Лудвиг Лайстнер проследява всички парадоксални, изпълнени със смисъл, мъчителни и прелестни образи, предизвикани от съня, за да ги покаже отново в образите от приказките и митовете. При всеки разговор с него имах чувството, че той толкова лесно би могъл да намери пътя от творческото несъзнавано в човека, което действа по време на съня, до свръхсъзнателното, което докосва реалния духовен свят.
Той слушаше моите изказвания, касаещи темата, с най-голямо благоразположение.
Не възразяваше нищо, но вътрешна връзка с него така и не можах да постигна. За това му пречеше и страхът, характерен за тази епоха, че ако се приближи към духовното като такова, веднага ще загуби
към текста >>
81.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Той би могъл да
слуша
за моя свят единствено по такъв начин, че да го сметне за Кантовото „нещо само по себе си“, което лежи „отвъд съзнанието“.
Когато говорех с него, можех изцяло да бъда Ото Харнак. Възприемах мислите му, вживявах се в тях – в посочения смисъл – като на гости, но все пак „като вкъщи“. Изобщо не си и помислях да го помоля да ме посети. Той можеше да живее само при себе си. Беше толкова погълнат от своите мисли, че усещаше като чуждо всичко, което не беше негово.
Той би могъл да слуша за моя свят единствено по такъв начин, че да го сметне за Кантовото „нещо само по себе си“, което лежи „отвъд съзнанието“.
Чувствах се духовно задължен да се отнасям към неговия свят не по кантиански, а да пренеса своето съзнание в него.
към текста >>
82.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Той ме
слуша
ше малко безучастно, когато му говорих за моите възгледи по отношение на „етиците“.
Посетих високо уважавания от мен Херман Грим. Бях приет с най-голяма дружелюбност. Но на Херман Грим му се стори толкова странно, че аз, който бях изпълнен с жар по моя въпрос, имам право да внасям тази жар в неговия дом.
Той ме слушаше малко безучастно, когато му говорих за моите възгледи по отношение на „етиците“.
Мислех, че ще мога да го заинтригувам по този струващ ми се толкова важен въпрос. Но това не ми се удаде ни най-малко. Когато чу, че „искам да направя нещо“, той все пак каза: „Ами идете при тези хора, аз повече или по-малко ги познавам. Всички те са много мили хора.“ Сякаш ме поляха със студена вода. Човекът, когото толкова уважавах, не усещаше нищо от това, което толкова силно желаех.
към текста >>
83.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Беше интересно да го
слуша
ш как говори за своята скандинавска родина и да виждаш, че основните източници на забележителните му способности са преживяванията, характерни за жителите на Севера.
Тези прояви не можаха да ми направят някакво друго впечатление, освен художествено. Защото бях чел много неща от Георг Брандес. Особено ме интригуваше това, което беше писал по много остроумен начин за духовните течения на европейските народи и което свидетелстваше за широкия му кръгозор и знания. Писаното от Рудолф Шмит носеше оттенъка на субективно истинното и пленяваше благодарение на самия характер на този поет. В крайна сметка аз го обикнах от цялото си сърце и се радвах на дните, когато идваше във Ваймар.
Беше интересно да го слушаш как говори за своята скандинавска родина и да виждаш, че основните източници на забележителните му способности са преживяванията, характерни за жителите на Севера.
Не беше по-малко интересно и да се разговаря с него за Гьоте, Шилер и Байрон. На тази тематика той говореше коренно различно от Георг Брандес. В разсъжденията си последният беше истинска интернационална личност, докато у Рудолф Шмит за всичко се изявяваше датчанинът. Но именно поради това за много неща той все пак говореше по-интересно от Георг Брандес.
към текста >>
84.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Но тъкмо дейността ми извън читателския и
слуша
телския ми кръг, която се налагаше да върша, се натъкваше на все по-голяма съпротива.
Не мога да кажа, че в началото на тази дейност се бях отдал на илюзии, които постепенно щяха да ми окажат разрушително въздействие.
Но тъкмо дейността ми извън читателския и слушателския ми кръг, която се налагаше да върша, се натъкваше на все по-голяма съпротива.
Не можеше да се разчита на никакъв сериозен, ярко изразен духовен порив в кръга от хора, който „Списанието“ беше събрало около себе си, преди аз да го поема. Интересите на този кръг бяха подълбоки само у малцина. А дори и при тези малцина в основата им не лежаха мощни сили, а по-скоро най-обща воля, желаеща да се прояви във всевъзможни художествени и други духовни форми.
към текста >>
85.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
Хората, занимаващи се с писателство, или не проявяват никакъв интерес към тях, тъй като те противоречат на мисловните им навици, а те просто не желаят да излязат от тях, или пък
слуша
т, след което казват: „Да, това е правилно, но аз винаги съм го правил така и така.“ Те изобщо не забелязват разликата между това, към което трябва да се стремим, и това, което „винаги са правили по такъв начин“.
Но в такива неща човек винаги има един и същ опит.
Хората, занимаващи се с писателство, или не проявяват никакъв интерес към тях, тъй като те противоречат на мисловните им навици, а те просто не желаят да излязат от тях, или пък слушат, след което казват: „Да, това е правилно, но аз винаги съм го правил така и така.“ Те изобщо не забелязват разликата между това, към което трябва да се стремим, и това, което „винаги са правили по такъв начин“.
към текста >>
86.
XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“
GA_28 Моят жизнен път
Само заради това, да покажа на
слуша
телите на лекциите си и на читателите на книгите си съзвучието на видяното по духовен път с историческите предания, се обърнах към тях и ги поместих в съдържанието.
От отношението ми към християнството става съвсем очевидно, че в духовната наука въобще не съм търсил и откривал нещо по пътищата, които някои ми приписват. Те представят нещата така, сякаш съм сглобил познанието за духа от древни предания, че съм преработил някои гностични и други учения. Това, което е постигнато като познания за духа в „Християнството като мистичен факт“, е извлечено непосредствено от самия духовен свят.
Само заради това, да покажа на слушателите на лекциите си и на читателите на книгите си съзвучието на видяното по духовен път с историческите предания, се обърнах към тях и ги поместих в съдържанието.
Но нищо от намиращото се в тези документи не съм включвал в съдържанието, ако първо не съм го видял пред себе си в духа. По времето, в което се появиха моите твърдения за християнството, които по буквално съдържание си противоречат с по-късните ми изявления, истинското съдържание на християнството започна да се развива като зародиш пред душата ми като феномен на вътрешно познание. Към края на века зародишът се развиваше все повече. Преди началото на новото столетие се случи описаното изпитание на душата. Това духовно стоене пред Мистерията на Голгота в най-съкровено и сериозно тържество на познанието имаше огромно значение за душевното ми развитие.
към текста >>
87.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
Поради това изхождах от една истина, която беше понятна и за моите
слуша
тели.
Поради това изхождах от една истина, която беше понятна и за моите слушатели.
Показвах, че за периода до шестнадесети век е нелепо да се говори за някакво господство на икономическите сили, както прави това Маркс. Едва от шестнадесети век насетне икономиката встъпва в отношения, които могат да бъдат разбрани, изхождайки от марксизма. Връхната си точка този процес достига през деветнадесети век.
към текста >>
88.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
След това забелязах, че сред
слуша
телите имаше хора с голям интерес към духовния свят.
Лекциите, които се изнасяха, включваха всички сфери на живота и познанието. Не знаех нищо за това, докато не бях поканен на една лекция. Дори не познавах семейство Брокдорф и чувах за тях за първи път. За тема ми предложиха Ницше. Аз изнесох тази лекция.
След това забелязах, че сред слушателите имаше хора с голям интерес към духовния свят.
Поради тази причина, когато ме помолиха да изнеса втора лекция, предложих темата „Тайното откровение на Гьоте“. В тази лекция говорих по много езотеричен начин във връзка с приказката. За мен беше важно преживяване да имам възможност да говоря с думи, дадени ми от духовния свят, след като досега в своя берлински период бях принуден от обстоятелствата да осветявам духовното единствено чрез собствения ми начин на представяне.
към текста >>
На лекциите един ден като
слуша
тел се появи Мари фон Сиверс, която после бе избрана от съдбата да поеме с твърда ръка ръководството на основаната скоро след започването на моите лекции „Немска секция на Теософското общество“.
Така че изнасях своите лекции, изхождайки от мистиката на Средновековието. Посредством идеите на мистиците от Майстер Екхарт до Якоб Бьоме намирах изразните средства за тези духовни възгледи, които всъщност си бях поставил за задача да представя. След това обобщих тези лекции в книгата „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“.
На лекциите един ден като слушател се появи Мари фон Сиверс, която после бе избрана от съдбата да поеме с твърда ръка ръководството на основаната скоро след започването на моите лекции „Немска секция на Теософското общество“.
В тази секция сега можех да разгърна своята антропософска дейност пред все повече разрастващ се кръг от слушатели.
към текста >>
В тази секция сега можех да разгърна своята антропософска дейност пред все повече разрастващ се кръг от
слуша
тели.
Така че изнасях своите лекции, изхождайки от мистиката на Средновековието. Посредством идеите на мистиците от Майстер Екхарт до Якоб Бьоме намирах изразните средства за тези духовни възгледи, които всъщност си бях поставил за задача да представя. След това обобщих тези лекции в книгата „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“. На лекциите един ден като слушател се появи Мари фон Сиверс, която после бе избрана от съдбата да поеме с твърда ръка ръководството на основаната скоро след започването на моите лекции „Немска секция на Теософското общество“.
В тази секция сега можех да разгърна своята антропософска дейност пред все повече разрастващ се кръг от слушатели.
към текста >>
Всичко това беше възприето от моите
слуша
тели и не бе сметнато да е в противоречие с предишни лекции, които бях изнасял.
Всичко това беше възприето от моите слушатели и не бе сметнато да е в противоречие с предишни лекции, които бях изнасял.
Разногласията започнаха едва след като секцията беше основана и ми сложиха етикета „теософ“. Те не бяха свързани със същността на нещата, а с названието и принадлежността към едно общество, което никой не приемаше.
към текста >>
От друга страна обаче, моите
слуша
тели нетеософи щяха да бъдат склонни да се оставят да бъдат само „стимулирани“ от моите лекции, да ги възприемат „литературно“.
От друга страна обаче, моите слушатели нетеософи щяха да бъдат склонни да се оставят да бъдат само „стимулирани“ от моите лекции, да ги възприемат „литературно“.
За това, което ми лежеше на сърцето, а именно в живота да се внесат импулсите от духовния свят, нямаше никакво разбиране. Това разбиране обаче можах постепенно да открия у хора с теософски интереси.
към текста >>
89.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
Главното беше организирането на открити лекции, в които се обръщах към публика, стояща извън Теософското общество, която идваше да ги
слуша
единствено заради тяхното съдържание.
Служещата за отправна точка работа в съществуващите тогава клонове на Теософското общество съставляваше само част от нашата дейност.
Главното беше организирането на открити лекции, в които се обръщах към публика, стояща извън Теософското общество, която идваше да ги слуша единствено заради тяхното съдържание.
към текста >>
90.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
Те желаеха да
слуша
т лекции за тези откровения, дадени на човечеството.
Сред тях съществуваше преди всичко силно желание да се запознаят с тълкуванията на евангелията и библейските събития в светлината на антропософията.
Те желаеха да слушат лекции за тези откровения, дадени на човечеството.
към текста >>
91.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
Ако една даваща информация лекция бъде оживена с подвижните идеи, за които можем да благодарим на живота в художественото, идващата от сантименталността неистинност, таяща се в душата на
слуша
теля, ще бъде прокудена.
Беше необходимо Обществото да бъде предпазено от проникване на всички онези вътрешни неистини, свързани с фалшива сантименталност. Едно духовно движение винаги е изложено на такова проникване.
Ако една даваща информация лекция бъде оживена с подвижните идеи, за които можем да благодарим на живота в художественото, идващата от сантименталността неистинност, таяща се в душата на слушателя, ще бъде прокудена.
Художественото, чиито носители действително са усещането и чувството, което обаче се стреми към изпълнена със светлина яснота на оформянето и съзерцанието, може да даде най-действен противовес на фалшивата сантименталност.
към текста >>
Той бе сред
слуша
телите.
Отначало периодът до моя Парижки лекционен цикъл за мен представляваше нещо във формата на затворен еволюционен процес в душата ми. Изнесох тези лекции през 1906 г. на Теософския конгрес. Отделни участници в конгреса изразиха желание да чуят тези лекции, наред с посещенията на останалите конгресни мероприятия. По това време в Париж се запознах лично с Едуард Шюре, заедно с Мари фон Сиверс, която вече от дълго време си кореспондираше с него и се беше занимавала с превод на негови съчинения.
Той бе сред слушателите.
Имах също така радостта сред тях често да виждам Мережковски, Мински и други руски поети.
към текста >>
92.
XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г
GA_28 Моят жизнен път
Затова възникна кръг от членове и
слуша
тели, които приемат антропософията, без да насочват чувствата или идеите си в друга посока, освен към нея.
В Берлин и Мюнхен беше необходимо да се развиват двата противоположни полюса на антропософската дейност. В антропософията идваха хора, които не откриваха това, което търсеха душите им като духовно съдържание нито в естественонаучния светоглед, нито в традиционните догми. В Берлин можа да се сформира клон на Обществото и аудитория за публичните лекции само от кръга на личности, които отхвърлят всичко, възникнало в светогледите като противоположност на традиционните вярвания. Защото привържениците на мирогледите, основаващи се на рационализма, интелектуализма и т.н. намираха в това, което дава антропософията, фантастика, суеверия и т.н.
Затова възникна кръг от членове и слушатели, които приемат антропософията, без да насочват чувствата или идеите си в друга посока, освен към нея.
Те не получаваха удовлетворение от това, което им се предлагаше от други източници. Тази душевна настройка трябваше да бъде зачетена. И тъй като това се случваше, броят на членовете, както и този на слушателите на публичните лекции, все повече се увеличаваше. Възникна антропософски живот, който в известна степен беше затворен в себе си и малко се интересуваше от други опити да се хвърли поглед в духовния свят. Надеждите се възлагаха на разгръщането на антропософската информация, която им бе съобщавана.
към текста >>
И тъй като това се случваше, броят на членовете, както и този на
слуша
телите на публичните лекции, все повече се увеличаваше.
Защото привържениците на мирогледите, основаващи се на рационализма, интелектуализма и т.н. намираха в това, което дава антропософията, фантастика, суеверия и т.н. Затова възникна кръг от членове и слушатели, които приемат антропософията, без да насочват чувствата или идеите си в друга посока, освен към нея. Те не получаваха удовлетворение от това, което им се предлагаше от други източници. Тази душевна настройка трябваше да бъде зачетена.
И тъй като това се случваше, броят на членовете, както и този на слушателите на публичните лекции, все повече се увеличаваше.
Възникна антропософски живот, който в известна степен беше затворен в себе си и малко се интересуваше от други опити да се хвърли поглед в духовния свят. Надеждите се възлагаха на разгръщането на антропософската информация, която им бе съобщавана. Те очакваха да напредват все повече в своите знания за духовния свят.
към текста >>
Тонът за създаването на кръга от членове на Обществото и
слуша
тели в Мюнхен се задаваше от личности, у които художественото усещане беше развито по посочения начин.
В Мюнхен нещата стояха другояче. Там в антропософската работа от самото начало беше деен художественият елемент. А в него един светоглед като антропософския биваше възприеман по съвсем различен начин, отколкото от рационализма и интелектуализма. Художественият образ е по-духовен от рационалистичното понятие. Той също така е жив и не умъртвява духовното в душата, както прави това интелектуализмът.
Тонът за създаването на кръга от членове на Обществото и слушатели в Мюнхен се задаваше от личности, у които художественото усещане беше развито по посочения начин.
към текста >>
93.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
Издаден по резюме от Едуард Шюре и допълнен със записки на
слуша
тели, Събр.
357 Парижки лекционен цикъл: „Космогония“, 18 лекции от 25 май до 14 юни 1906 г.
Издаден по резюме от Едуард Шюре и допълнен със записки на слушатели, Събр.
съч. 94.
към текста >>
94.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Слуша
йки, детето се учи да говори най-добре.
Строго трябва да се погледне на това, в обкръжението на детето да не се случва нищо, на което то не би трябвало да подражава. Не би трябвало да се върши нищо, за което на детето да се казва: „Това не бива да правиш! " Колко много детето се стреми да подражава, може да се убедим, ако наблюдаваме, как имитира буквените знаци дълго преди да ги разбира. Даже е по-добре да се научи да ги пише, а едва по-късно да разбере техния смисъл, тъй като подражанието принадлежи към епохата на развитие на физическото тяло, докато усетът говори на етерното тяло, а върху него може да се влияе едва след смяната на зъбите, когато етерната обвивка отпадне. Особено говорът, като вид подражание, трябва да бъде научен в този период.
Слушайки, детето се учи да говори най-добре.
Правилата и изкуствените поучения не могат да му влияят в същата степен.
към текста >>
Ако на някого се говори образно, влияние оказват не само думите и жестовете; от разказвача към
слуша
теля тръгва един фин духовен поток.
Тук изключително добре може да се види, колко плодотворно влияе Антропософията върху практическия живот. Ако някой, който прави тези сравнения по материалистически начин, пристъпи към млади хора, по правило не може да им направи особено впечатление. Обикновено такъв човек си измисля сравненията по умствен път. Такива сравнения, с които самият този човек не е свързан, не влияят убедително върху този, за когото са предназначени.
Ако на някого се говори образно, влияние оказват не само думите и жестовете; от разказвача към слушателя тръгва един фин духовен поток.
Ако споделящият сам нямо топлото вярващо чувство към своето сравнение, то няма да окаже влияние и върху този, към когото е насочено. За да въздействува, човек сам трябва да вярва на сравненията си като на нещо реално. Това е възможно, само ако човек носи убежденията на Духовната Наука и сравненията произтичат от нея. Истинският антропософ прибягва до горното сравнение с излитането на душата от тялото, по най-естествен начин, защото за него то е истина. За него излизането на пеперудата от какавидата наистина е най-ниската степен на този процес, който на по-високо стъпало се повтаря по-усъвършенствувано чрез излизането на душата от тялото.
към текста >>
И тази вяра прелива чрез тайни потоци от говорещия към
слуша
щия и влияе убедително.
За да въздействува, човек сам трябва да вярва на сравненията си като на нещо реално. Това е възможно, само ако човек носи убежденията на Духовната Наука и сравненията произтичат от нея. Истинският антропософ прибягва до горното сравнение с излитането на душата от тялото, по най-естествен начин, защото за него то е истина. За него излизането на пеперудата от какавидата наистина е най-ниската степен на този процес, който на по-високо стъпало се повтаря по-усъвършенствувано чрез излизането на душата от тялото. И той самият абсолютно вярва на това.
И тази вяра прелива чрез тайни потоци от говорещия към слушащия и влияе убедително.
Непосредственият живот прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за този живот е необходимо възпитателят да черпи от пълния извор на Духовната Наука, която ще насити думите му и всичко, което се излъчва от него, с много усет, чувство и топлина. Чудесна перспектива се отваря тогава пред цялата педагогика. Ако бъде оплодена от жизнения извор на Духовната Наука, тя ще получи могъщи жизнени сили. Опипването в тъмното, което е така характерно за тази област, би престанало.
към текста >>
95.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Красноречиви и могъщи видения възникваха пред всеки, който го
слуша
ше.
Това бе дълбоко затрогващо обръщение. Алберт Щефен говори със своята чудесна изразителна, пластична, образна поезия на езика.
Красноречиви и могъщи видения възникваха пред всеки, който го слушаше.
към текста >>
96.
3. До всички членове * II 27 Януари 1924 Относно правилното отношение на Обществото към антропософията
GA_39 Писма до членовете
Когато
слуша
ме един човек ние не се запознаваме със самия него, а с това, което той е мислил и което е могъл да напише.
Още по-малко от мъртвата книга Антропософията може да понася онази книга, придобила само привиден живот в човешка реч. В много области на нашата съвременна цивилизация се получава така, че не се усеща никаква разлика между четенето на книга, или статия, и изслушването на един човек.
Когато слушаме един човек ние не се запознаваме със самия него, а с това, което той е мислил и което е могъл да напише.
към текста >>
Този, който
слуша
да се говори за Антропософия от даден човек иска да има пред себе си човека в цялата негова първична същност, а не един изговорен текст.
Подобно представяне е несъвместимо с антропософията.
Този, който слуша да се говори за Антропософия от даден човек иска да има пред себе си човека в цялата негова първична същност, а не един изговорен текст.
към текста >>
97.
8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото
GA_39 Писма до членовете
Слуша
телят трябва да почувства, че антропософията говори за това,което той раз бира под най-същностен интерес на душата, съветвайки се най-дълбоко в себе си.
В лекциите, които сега изнасям пред Обществото в Гьотеанума се стремя да дам израз на фундаменталните въпроси за вътрешният живот на човека. Гледната точка, която е залегнала в това е показана в първите пет "Ръководни мисли", публикувани в Новини. Целта ми е да отговоря на основните нужди от една антропософска лекция.
Слушателят трябва да почувства, че антропософията говори за това,което той раз бира под най-същностен интерес на душата, съветвайки се най-дълбоко в себе си.
Ако така можем да намерим правилният начин за представяне на Антропософията, сред членовете ще възникне съзнанието, че в Антропософското общество човешкото същество е действително разбрано.
към текста >>
98.
19. До всички членове * XVIII 10 август 1924 Относно използването на 'Ръководните мисли'
GA_39 Писма до членовете
Понастоящем предимство имат тези групи, чиито членове посещават Гьотеанума,
слуша
т лекциите там и могат да отнесат обратно в групите си тяхното съдържание.
Понастоящем предимство имат тези групи, чиито членове посещават Гьотеанума, слушат лекциите там и могат да отнесат обратно в групите си тяхното съдържание.
Групите трябва да признаят, че изпращането на членове в Гьотеанума по този начин е нещо добро. От друга страна обаче, работата, вече постигната в Антропософското общество и въплътена в издадените лекционни цикли и отделни лекции, не трябва да бъде подценявана. Ако вземете тези лекционни цикли и от заглавията си припомните това, което се съдържа в тази или онази лекция и тогава се върнете към Ръководните Мисли, ще откриете, че срещате едно нещо в един лекционен цикъл и друго в друг, което по-пълно ги обяснява. Чрез едновременно четене на от къси, които са разделени в различните лекционни цикли, вие ще откриете правилните гледни точки за обясняване и развиване на тези Ръководни Мисли.
към текста >>
Лекциите в Гьотеанума се изнасят така, че съдържанието им да продължи да живее и работи свободно в умовете на
слуша
телите.
В по-нататъшното мислене и чувстване лежи нещо, което е съществено. Ръководните Мисли трябва тъкмо това да подбудят в по следвалото им отпечатване и разпространение като лекционни цикли. Ако тази гледна точка се вземе прекалено слабо предвид, тогава и занапред ще липсва проявяването на същността на антропософията чрез Антропософското общество. Макар и с известно право някои казват: "Каква е моята полза да чуя всички тези неща за духовните светове, ако самият аз не мога да виждам в тях? " Този, който казва това не разбира, че такова виждане бива подпомогнато, когато обработката на антропософското съдържание се извършва по разяснения тук начин.
Лекциите в Гьотеанума се изнасят така, че съдържанието им да продължи да живее и работи свободно в умовете на слушателите.
Същото се отнася и за съдържанието на лекционните цикли. Те не съдържат някакъв мъртъв материал, съобщен само външно, а материал, който когато е разгледан от различни страни, стимулира виждането на духовните светове. Не трябва да се мисли, че човек слуша съдържанието на лекциите, а отделно постига познание за висшите светове чрез медитация. По този начин той никога няма да постигне истински напредък. Тези две неща трябва да действат заедно в душата.
към текста >>
Не трябва да се мисли, че човек
слуша
съдържанието на лекциите, а отделно постига познание за висшите светове чрез медитация.
Макар и с известно право някои казват: "Каква е моята полза да чуя всички тези неща за духовните светове, ако самият аз не мога да виждам в тях? " Този, който казва това не разбира, че такова виждане бива подпомогнато, когато обработката на антропософското съдържание се извършва по разяснения тук начин. Лекциите в Гьотеанума се изнасят така, че съдържанието им да продължи да живее и работи свободно в умовете на слушателите. Същото се отнася и за съдържанието на лекционните цикли. Те не съдържат някакъв мъртъв материал, съобщен само външно, а материал, който когато е разгледан от различни страни, стимулира виждането на духовните светове.
Не трябва да се мисли, че човек слуша съдържанието на лекциите, а отделно постига познание за висшите светове чрез медитация.
По този начин той никога няма да постигне истински напредък. Тези две неща трябва да действат заедно в душата. Упражнение за душата също е по-нататъшното размишление върху антропософските идеи, както и тяхното душевно усвояване. Един човек израства в духовния свят с отворени очи, ако използва Антропософията по този описан начин.
към текста >>
99.
Пролет
GA_40 Стихове и медитации
вглъбено
слуша
вглъбено слуша
към текста >>
100.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато
слуша
това, което Духовното наука казва.
Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него. Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят. И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано. И никак не е трудно да се разбере, че днес на тази Духовна наука се оказва голямо съпротивление.
Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва.
Който сам стои на почвата на Духовната наука, никак не се съмнява, че с известно право против тази Духовна наука могат да се изнесат стотици и стотици от така наречените опровержения. Бих искал само да вмъкна като в скоби, че за да се внесе веднъж яснота в повдигнатия въпрос, аз ще държа в близко време две сказки на различни места, от които едната под заглавието: "Как се опровергава Теософията? ", а другата: "Как се основава Теософията? ". Това ще направим само като опит, за да бъде показано веднъж, как този, който стои на почвата на Духовната наука, действително може до изнесе всичко, което се повдига като опровержения срещу Духовната наука. Бих искал даже да кажа, че случаят е такъв, щото днес съвсем не е особено трудно да се говори за опровержения на Духовната наука така, както те обикновено се правят.
към текста >>
101.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Духовният изследовател познава случаят, при който един прост селски човек започва в своя смъртен час да говори на латински език, който всъщност никога не е ползувал и за който можа да се докаже, че го е
слуша
л само като малко дете в църквата.
При това на нас без съмнение ще може да ни направи впечатление едно нещо и ние можем да проследим такива неща по-добре, когато си представим определени явления, които не са ежедневни, но все пак такива явления съществуват и те не могат да бъдат отречени.
Духовният изследовател познава случаят, при който един прост селски човек започва в своя смъртен час да говори на латински език, който всъщност никога не е ползувал и за който можа да се докаже, че го е слушал само като малко дете в църквата.
Това не е никаква измислица, а една действителност. Естествено когато го е слушал като дете той не е разбирал нищо от този език, или може би е повтарял след свещеника латинските думи. Все пак случаят е действителен. От това всеки човек би трябвало да си образува представата, че това, което действува върху нас от околната среда, съдържа в себе си още нещо съвършено различно от това, което ние приемаме в нашето обикновено съзнание. Защото това, което приемаме в нашето обикновено съзнание, зависи до голяма степен от това, какво образование имаме, за което имаме разбиране и тем подобни.
към текста >>
Естествено когато го е
слуша
л като дете той не е разбирал нищо от този език, или може би е повтарял след свещеника латинските думи.
При това на нас без съмнение ще може да ни направи впечатление едно нещо и ние можем да проследим такива неща по-добре, когато си представим определени явления, които не са ежедневни, но все пак такива явления съществуват и те не могат да бъдат отречени. Духовният изследовател познава случаят, при който един прост селски човек започва в своя смъртен час да говори на латински език, който всъщност никога не е ползувал и за който можа да се докаже, че го е слушал само като малко дете в църквата. Това не е никаква измислица, а една действителност.
Естествено когато го е слушал като дете той не е разбирал нищо от този език, или може би е повтарял след свещеника латинските думи.
Все пак случаят е действителен. От това всеки човек би трябвало да си образува представата, че това, което действува върху нас от околната среда, съдържа в себе си още нещо съвършено различно от това, което ние приемаме в нашето обикновено съзнание. Защото това, което приемаме в нашето обикновено съзнание, зависи до голяма степен от това, какво образование имаме, за което имаме разбиране и тем подобни. Но с нас се съединява не само това, за което имаме разбиране, а ние имаме в нас възможността да възприемаме безкрайно повече от това, което възприемаме съзнателно. Можем даже да наблюдаваме при всеки човек, как през определени времена в него се явяват представи, на които той не е обръщал особено силно внимание в момента, когато ги е изпитвал в миналото, така щото може би съвсем не може да си спомни за тях.
към текста >>
102.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Онези
слуша
тели, които по-рано са присъствували на държаните тук сказки, ще си спомнят за казаното, че в земния свят съществуват растения, които са неуместни, които не принадлежат на нашия земен свят.
Така това, което наричаме наше естетическо чувство по отношение на растителния свят, се задълбочава именно чрез Духовната наука. Ние отиваме пред гигантските дървета на девствените гори, пред тихата теменужка или пред кокичето и ги разглеждаме наистина като отделни индивиди, но така, че казваме: тук ни говори духът, тук се изразява духът, който оживява пространството, Дух на Слънцето, Дух на Земята! Това, което виждаме у човека от израза на неговия дух, когато чуваме неговия глас и от това вадим заключение за кротостта или некротостта на неговата душа, така от това, което ни гледа от растенията, ние вадим заключение за това, което живее като Дух на Земята, като Дух на Слънцето, как те стоят в борба един с друг или във взаимна хармония. Тогава ние самите се чувствуваме тъчащи и живеещи в духа. А сега само за да покажем, как Духовната наука може фактически да бъде потвърдена от естествената наука на 19-то столетие, можем да споменем още следното.
Онези слушатели, които по-рано са присъствували на държаните тук сказки, ще си спомнят за казаното, че в земния свят съществуват растения, които са неуместни, които не принадлежат на нашия земен свят.
Такова едно растение е например белият ИМЕЛ, който играе такава забележителна роля в сказанията и митовете затова, защото принадлежи на едно минало планетарно състояние на нашата Земя и е останал като един остатък от едно предиземно развитие. Ето защо белият имел не може да расте в земята, а трябва да се корени в други растения. Естествената наука ни показва, че белият имел няма онези особени скорбелни клетки, които позволяват на растенията да се ориентират към центъра на Земята. Накратко казано, бих могъл сега да започна и да ви разяснявам част по част цялата ботаника на 19-то столетие, и вие ще намерите част по част доказателства за това, как растителната покривка на Земята е сетивният орган, чрез който се гледат Духът на Земята и Духът на Слънцето.
към текста >>
103.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика
слуша
съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма.
Това, което бе показано днес, е едно указание наложено от нашите днешни условия на времето, че е възможно едно духовно изследване. То не е казано за това, че всеки един трябва веднага да стане един духовен изследовател.
Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма.
Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото чувство за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек. Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните животни и млекопитаещите и тем подобни. Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на сферата на вечността. Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота. Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна.
към текста >>
104.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Елате и
слуша
йте ме, вие, които отдалече вие, които от близо имате желание за това, и отбелязвайте точно всичко.
В това, което Заратустра даде като импулс на човечеството, живееше настроението: Аз имам да дам на човечеството нещо, което трябва да действува по-нататък през всички времена, което изправя пътя на човечеството нагоре и побеждава всички погрешни учения, които са една пречка и отклоняват човека от стремежа към съвършенство! Ето защо Заратустра се чувствуваше като служител на Ахура Маздао и като такъв служител на Ахура Маздао сам чувствуваше враждебността на Ариман. Обаче неговото учение трябваше да служи на човечество за героичното побеждаване на всеки Ариманов принцип. Това Заратустра изказа с пълни със значение думи, които намираме още и в по-късните писания, защото писмени документи са били написани едва по-късно, обаче това, което Духовната наука има да каже, тя го има от други източници -, той го изказа с хубавите думи, от които звучи целият вътрешен импулс на неговата мисия. Но от тези думи звучи също цялата страст, с която той се чувствуваше като противник на принципа на Ариман или на принципа на тъмнината, когато казва: "Аз искам да говоря!
Елате и слушайте ме, вие, които отдалече вие, които от близо имате желание за това, и отбелязвайте точно всичко.
Защото той не трябва вече да побеждава, злият враг и лъжливият учител, той не ще побеждава вече, добрия Дух, толкова продължително време проникна той вече със своето зло дихание гласа и словото на човека. Аз обаче искам да говоря против него в смисъла на това, което най-Възвишеното, Първичното, което Ахура Маздао ми казва. И който не иска да слуша моите думи, както аз ги говоря, както аз ги мисля и разбирам, той ще изпита нещо лошо, преди да дойде свършекът на земните цикли! " Така говори Заратустра. И ние искаме да почувствуваме в тези думи, че с тях той можа да каже на човечеството нещо, което действително може да бъде доловено и почувствувано през всички следващи културни епохи.
към текста >>
И който не иска да
слуша
моите думи, както аз ги говоря, както аз ги мисля и разбирам, той ще изпита нещо лошо, преди да дойде свършекът на земните цикли!
Това Заратустра изказа с пълни със значение думи, които намираме още и в по-късните писания, защото писмени документи са били написани едва по-късно, обаче това, което Духовната наука има да каже, тя го има от други източници -, той го изказа с хубавите думи, от които звучи целият вътрешен импулс на неговата мисия. Но от тези думи звучи също цялата страст, с която той се чувствуваше като противник на принципа на Ариман или на принципа на тъмнината, когато казва: "Аз искам да говоря! Елате и слушайте ме, вие, които отдалече вие, които от близо имате желание за това, и отбелязвайте точно всичко. Защото той не трябва вече да побеждава, злият враг и лъжливият учител, той не ще побеждава вече, добрия Дух, толкова продължително време проникна той вече със своето зло дихание гласа и словото на човека. Аз обаче искам да говоря против него в смисъла на това, което най-Възвишеното, Първичното, което Ахура Маздао ми казва.
И който не иска да слуша моите думи, както аз ги говоря, както аз ги мисля и разбирам, той ще изпита нещо лошо, преди да дойде свършекът на земните цикли!
" Така говори Заратустра. И ние искаме да почувствуваме в тези думи, че с тях той можа да каже на човечеството нещо, което действително може да бъде доловено и почувствувано през всички следващи културни епохи. И който има чувството да се вслуша в това, което живее в нашето време, макар и слабо възприемаемо, който се вслушва в нашата култура с духовно чувство, той винаги ще долови отзвука на това, което Заратустра е казал на човечеството преди хилядолетия. И така той ще бъде един от онези, по отношение на които това, което можем да кажем върху даровете на тези велики ръководители за човечеството и тяхното положение сред човечеството също и по отношение на много неща още, които ще чуем още за Хермес, Буда, Мойсей и други велики ръководители,то може да бъде резюмирано в думите:
към текста >>
105.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това бяха изрази, които Галилей трябваше да
слуша
в своето време.
Това бяха изрази, които Галилей трябваше да слуша в своето време.
Така и един учен с църковни разбирания искаше също да пише върху въпроса за безсмъртието. Как се пишеше тогава? Хората вземаха това, което искаха да третират, от учението на църквата и освен това вземаха и всичко, което смятаха, че могат да цитират от Аристотел, за да могат да докажат съответния въпрос така или така, както искаха да го докажат. Тогава съответният човек, който беше член на един свещенически съюз, беше събрал най-различни извадки с цел да покаже по въпроса за безсмъртието това, което е било истинското мнение на Аристотел. Това отново е една истина: Понеже духовниците трябваше да представят книги на своите началници, тогава началникът на този човек му казва: Това е опасно, не ще бъде одобрено, защото извлеченията от Аристотел биха могли да докажат и противното.
към текста >>
Когато мислим по този начин върху редуващите се степени на такива духове като Галилей, Джордано Бруно и Гьоте, ние най-после ще привикнем да апелираме към това, което е основната черта на такива духове, и не ще останем при обикновените разбирания, защото и по отношение на великите духове хората на драго сърце
слуша
т фрази.
Когато мислим по този начин върху редуващите се степени на такива духове като Галилей, Джордано Бруно и Гьоте, ние най-после ще привикнем да апелираме към това, което е основната черта на такива духове, и не ще останем при обикновените разбирания, защото и по отношение на великите духове хората на драго сърце слушат фрази.
По отношение на Галилей, който със своята велика божествена идея обгръщаше моментално безпространствено и безвременно целия живот, можем много добре да запитаме: Какво повече знаят хората на нашето съвремие върху особеното значение на Галилей, освен единственото нещо, което сигурно не е вярно, че той бил казал: "И все пак то се движи! "? /Слънцето/. Това е наистина една красива фраза, но както можете да видите от изследванията на италианския учен Анджело де Губернатис -, то е нещо, което съвсем не е вярно. И колко често за Гьоте постоянно се цитира, че неговите последни думи са били: "Повече светлина! " -, единственото, което той не е казал.
към текста >>
106.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
По тези причини, да се игнорират подобни духовни и идейни течения и да се отказва да се
слуша
, защото някой сам за себе си е задоволен, не е без елемент на опасност.
Онова, което в дадена епоха се превръща във всемирна благодат за хората – или, да кажем, всеобща вяра и убеденост, винаги води своето начало от малък брой хора; и е напълно възможно постоянно растящия поток на убеждения да се излее и да стане световен в не много далечно бъдеще от малцината, които днес се чувстват принудени да атакуват Библията заради желанието си да изградят своя светоглед в съгласие със своята наука.
По тези причини, да се игнорират подобни духовни и идейни течения и да се отказва да се слуша, защото някой сам за себе си е задоволен, не е без елемент на опасност.
Всеки, който наистина взема насериозно еволюцията на човечеството, би трябвало до известна степен да счита за свой дълг да обърне внимание на възраженията, направени от искрените търсачи на Истината, и да види каква връзка имат тези възражения с Библията.
към текста >>
107.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
И как би трябвало да го
слуша
ме ние?
Процесът на западното Посвещение е съвсем различен. Източното Посвещение се състои, докато човекът е в състояние на сън; западното Посвещение трябва да бъде постигнато в състояние на будност. С други думи, няма разделяне на етерното и физическото тяло. В западното Посвещение ученикът е свободен; учителят играе само ролята на пробуждащ. Той не се опитва да доминира или превръща; той просто излага онова, което той сам е видял.
И как би трябвало да го слушаме ние?
Има три начина на слушане: да приемем думите като неоспоримо авторитетни; да бъде скептични и да се борим с онова, което чуваме; да обърнем внимание на казаното без раболепие, сляпa доверчивост и без систематично противопоставяне, позволявайки на идеите да работят върху нас и наблюдавайки техните въздействия. Последното е отношението, което ученикът трябва да възприеме спрямо своя учител в западното Посвещение.
към текста >>
Има три начина на
слуша
не
: да приемем думите като неоспоримо авторитетни; да бъде скептични и да се борим с онова, което чуваме; да обърнем внимание на казаното без раболепие, сляпa доверчивост и без систематично противопоставяне, позволявайки на идеите да работят върху нас и наблюдавайки техните въздействия.
Източното Посвещение се състои, докато човекът е в състояние на сън; западното Посвещение трябва да бъде постигнато в състояние на будност. С други думи, няма разделяне на етерното и физическото тяло. В западното Посвещение ученикът е свободен; учителят играе само ролята на пробуждащ. Той не се опитва да доминира или превръща; той просто излага онова, което той сам е видял. И как би трябвало да го слушаме ние?
Има три начина на слушане: да приемем думите като неоспоримо авторитетни; да бъде скептични и да се борим с онова, което чуваме; да обърнем внимание на казаното без раболепие, сляпa доверчивост и без систематично противопоставяне, позволявайки на идеите да работят върху нас и наблюдавайки техните въздействия.
Последното е отношението, което ученикът трябва да възприеме спрямо своя учител в западното Посвещение.
към текста >>
108.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Онзи, който няма тази вяра, е неспособен да разбере, недостоен да
слуша
.
Той е пратеника на Посветения и е носен от символичен лебед. Пратеникът на великия Посветен е "лебед". Никой няма право да го пита за истинското му име, нито откъде идва. Авторитетът му не може да бъде подлаган на съмнение. Трябва да му се вярва заради думите му; по истината, сияеща на лицето му, той трябва да бъде разпознат.
Онзи, който няма тази вяра, е неспособен да разбере, недостоен да слуша.
Ето защо Лоенгрин забранява на Елза да пита за името му и откъде идва. Лебедът е чела, който носи учителят.
към текста >>
109.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между
слуша
телите, той се е видял принуден да се погрижи за стенографиране на лекциите.
Основата на антропософски ориентираната духовна наука са написаните и публикуваните от Рудолф Щайнер (18611925) произведения. Редом с това от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове, както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно за членовете на Антропософското общество. Отначало той е искал да не се записват лекциите, понеже те са били предвидени като «устни, не предназначени за печатане съобщения».
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се е видял принуден да се погрижи за стенографиране на лекциите.
С тази задача той натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, за съхраняване на преписите и за необходимите за печатането корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези не прегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.»
към текста >>
110.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Трябваше да се очаква,/*1/ че днес ще се събере малобройна група
слуша
тели.
Трябваше да се очаква,/*1/ че днес ще се събере малобройна група слушатели.
Въпреки това реших да проведа нашето събрание тази вечер, като говоря пред онези от вас, които присъстват, за нещо, свързано със Света Tроица.
към текста >>
111.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
Неговите думи, макар и простички, са били израз на висши истини и са потъвали в душите на неговите
слуша
тели.
Жрецът друид е говорил от една по-висша сфера.
Неговите думи, макар и простички, са били израз на висши истини и са потъвали в душите на неговите слушатели.
Той е говорил на простички хора, ала истината е потъвала в техните души и нещо е било включвано в тях, което се е прераждало при едно ново въплъщение. По онова време хората са преживявали истините чрез приказки и легенди; така днес имаме подготвени духовни тела и ако ние сме в състояние да схванем днес по-висши истини, то е, защото сме били подготвени.
към текста >>
112.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
И когато средновековният свещеник е говорил от авмона, така че божествената светлина е проблясвала в сърцата на неговите
слуша
тели, както светлината през цветните прозорци на църквата, то тогава вибрациите, задвижени чрез словото на свещеника са били в хармония с великия божествен живот.
Този начин на мислене, който работи според един план, се нарича Свободно масонство. Средновековните свободни масони, които се свързваха с църковниците и се уговаряха как да се строи, не са искали нищо друго, освен така да формират външния живот, че – заедно с готическите катедрали – той да стане отражение на великата духовна структура на Вселената. Да вземем готическата катедрала. Макар че се състои от хиляди отделни детайли, тя е изградена според една единствена идея, много по-всеобхватна, от самата катедрала. За пълната й завършеност трябва божественият живот да потече в нея така, както светлината прониква в нея през многоцветните прозорци.
И когато средновековният свещеник е говорил от авмона, така че божествената светлина е проблясвала в сърцата на неговите слушатели, както светлината през цветните прозорци на църквата, то тогава вибрациите, задвижени чрез словото на свещеника са били в хармония с великия божествен живот.
И в самата катедрала продължаваше да трепти животът на една такава проповед, родена от духовния живот. По подобен начин целият външен живот би трябвало да бъде преобразен и стане храм на Земята, като отражение на цялата духовна структура на Вселената.
към текста >>
113.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Уважаваните приятели, които често са ме
слуша
ли да говоря за такива неща, днес ще ме разберат още по-добре.
Само бегло мога да кажа защо това е било така. Ние ще трябва да говорим изобщо за задачите на такива окултни братства.
Уважаваните приятели, които често са ме слушали да говоря за такива неща, днес ще ме разберат още по-добре.
Окултните братства са направляващи човечеството братства. Те имат задачата да подготвят бъдещето. Всичко, което ще се случва в бъдеще е необходимо да бъде подготвено сега. То намира своя израз сега като идея, като план и след това в бъдеще ще бъде реализирано. Дори когато разглеждате развитието на човешкия род на физическото поле, бихте могли да видите, че нещата, които по-късно стават действителност, много по-рано покълват като идеи в умовете и душите на водещите личности и индивидуалности и търсят да се реализират.
към текста >>
114.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Тази женско оцветена мъдрост е пасивна, подходяща да получава, да
слуша
, да наблюдава, да поема от заобикалящата обстановка.
Разделянето е едно определено събитие, което може да бъде проследено. Тук обаче ние ще трябва да се задоволим само с указания. Следователно ние имаме работа с мъжко оцветена мъдрост в жената и женско оцветена мъдрост в мъжа.
Тази женско оцветена мъдрост е пасивна, подходяща да получава, да слуша, да наблюдава, да поема от заобикалящата обстановка.
Мъжко оцветената мъдрост, активната мъдрост е подходяща да бъде продуктивна. Така ние имаме една двойствена мъдрост; женската мъдрост, която е деятелна и която естествено се прехвърля също и върху мъжете. Така че да има също и достатъчно мъже, които да поемат женската мъдрост. Расата се развива долу на физическото поле; а горе имаме работа с една активна интуиция, произхождаща от жените и едно пасивно познание, което носи решително мъжки характер.
към текста >>
115.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
За неговите
слуша
тели по онова време тези мисли не са били съвсем нови.
юни 1905 г. Р. Щайнер отново говори за атома във връзка с юпитеровата еволюция и споменава горната лекция. Буквален превод на онова, което той бе казал там е следното: "Преди съм казвал, че атомът е изграден от целия Космос. Вие можете да намерите това отново в онези ранни лекции, които бяха държани в самото начало на нашата Берлинска дейност". А същевременно се споменава за човешката способност да прави атома да се "свива".
За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови.
Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома. Точно в 1905 г. Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи. Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р. Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия.
към текста >>
116.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По записки на
слуша
тели, непрегледани от автора.
По записки на слушатели, непрегледани от автора.
към текста >>
117.
ІІ. Мисията на Манихейството.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По записки на
слуша
тели, непрегледани от автора.
По записки на слушатели, непрегледани от автора.
към текста >>
118.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По записки на
слуша
тели, непрегледани от автора.
По записки на слушатели, непрегледани от автора.
към текста >>
119.
ІV. Инволюция и Еволюция.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По записки на
слуша
тели, непрегледани от автора.
По записки на слушатели, непрегледани от автора.
към текста >>
120.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По записки на
слуша
тели, непрегледани от автора.
По записки на слушатели, непрегледани от автора.
към текста >>
И как би трябвало да го
слуша
ме ние?
Процесът на западното Посвещение е съвсем различен. Източното Посвещение се състои, докато човекът е в състояние на сън; западното Посвещение трябва да бъде постигнато в състояние на будност. С други думи, няма разделяне на етерното и физическото тяло. В западното Посвещение ученикът е свободен; учителят играе само ролята на пробуждащ. Той не се опитва да доминира или превръща; той просто излага онова, което той сам е видял.
И как би трябвало да го слушаме ние?
Има три начина на слушане: да приемем думите като неоспоримо авторитетни; да бъде скептични и да се борим с онова, което чуваме; да обърнем внимание на казаното без раболепие, сляпa доверчивост и без систематично противопоставяне, позволявайки на идеите да работят върху нас и наблюдавайки техните въздействия. Последното е отношението, което ученикът трябва да възприеме спрямо своя учител в западното Посвещение.
към текста >>
Има три начина на
слуша
не
: да приемем думите като неоспоримо авторитетни; да бъде скептични и да се борим с онова, което чуваме; да обърнем внимание на казаното без раболепие, сляпa доверчивост и без систематично противопоставяне, позволявайки на идеите да работят върху нас и наблюдавайки техните въздействия.
Източното Посвещение се състои, докато човекът е в състояние на сън; западното Посвещение трябва да бъде постигнато в състояние на будност. С други думи, няма разделяне на етерното и физическото тяло. В западното Посвещение ученикът е свободен; учителят играе само ролята на пробуждащ. Той не се опитва да доминира или превръща; той просто излага онова, което той сам е видял. И как би трябвало да го слушаме ние?
Има три начина на слушане: да приемем думите като неоспоримо авторитетни; да бъде скептични и да се борим с онова, което чуваме; да обърнем внимание на казаното без раболепие, сляпa доверчивост и без систематично противопоставяне, позволявайки на идеите да работят върху нас и наблюдавайки техните въздействия.
Последното е отношението, което ученикът трябва да възприеме спрямо своя учител в западното Посвещение.
към текста >>
121.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По записки на
слуша
тели, непрегледани от автора.
По записки на слушатели, непрегледани от автора.
към текста >>
122.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По записки на
слуша
тели, непрегледани от автора.
По записки на слушатели, непрегледани от автора.
към текста >>
123.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По записки на
слуша
тели, непрегледани от автора.
По записки на слушатели, непрегледани от автора.
към текста >>
124.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По записки на
слуша
тели, непрегледани от автора.
По записки на слушатели, непрегледани от автора.
към текста >>
125.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По записки на
слуша
тели, непрегледани от автора.
По записки на слушатели, непрегледани от автора.
към текста >>
126.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По записки на
слуша
тели, непрегледани от автора.
По записки на слушатели, непрегледани от автора.
към текста >>
127.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По записки на
слуша
тели, непрегледани от автора.
По записки на слушатели, непрегледани от автора.
към текста >>
Онзи, който няма тази вяра, е неспособен да разбере, недостоен да
слуша
.
Той е пратеника на Посветения и е носен от символичен лебед. Пратеникът на великия Посветен е “лебед”. Никой няма право да го пита за истинското му име, нито откъде идва. Авторитетът му не може да бъде подлаган на съмнение. Трябва да му се вярва заради думите му; по истината, сияеща на лицето му, той трябва да бъде разпознат.
Онзи, който няма тази вяра, е неспособен да разбере, недостоен да слуша.
Ето защо Лоенгрин забранява на Елза да пита за името му и откъде идва. Лебедът е чела, който носи учителят.
към текста >>
128.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По записки на
слуша
тели, непрегледани от автора.
По записки на слушатели, непрегледани от автора.
към текста >>
129.
ХІV. Логосът и Човека.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По записки на
слуша
тели, непрегледани от автора.
По записки на слушатели, непрегледани от автора.
към текста >>
130.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По записки на
слуша
тели, непрегледани от автора.
По записки на слушатели, непрегледани от автора.
към текста >>
131.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По записки на
слуша
тели, непрегледани от автора.
По записки на слушатели, непрегледани от автора.
към текста >>
132.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По записки на
слуша
тели, непрегледани от автора.
По записки на слушатели, непрегледани от автора.
към текста >>
133.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По записки на
слуша
тели, непрегледани от автора.
По записки на слушатели, непрегледани от автора.
към текста >>
134.
Първоначални импулс и на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Обобщени записки на
слуша
телите
Обобщени записки на слушателите
към текста >>
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред
слуша
телите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения. Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософското общество. Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват винаги свободно държаните лекции, понеже са били предвидени от него като «устни, непредназначени за печатане съобщения».
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки».
към текста >>
Тук са представени обобщения от отчасти непълни записки на
слуша
телите, които първоначално не са били предназначени за отпечатване.
Съдържащите се в този том лекции на Рудолф Щайнер са от по-ранния период на лекторската му дейност, когато още не са били записвани от професионални стенографи.
Тук са представени обобщения от отчасти непълни записки на слушателите, които първоначално не са били предназначени за отпечатване.
Понеже не се касае навсякъде за буквално препредаване, мислите не винаги са ясно изразени. Поради съдържащите се в лекциите важни духовнонаучни аспекти, те се представят на читателите като част от цялото творчество на Рудолф Щайнер в неговите «Събрани съчинения».
към текста >>
135.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Положително ще има
слуша
тели, които не са свикнали да узнават необикновени неща и днешните сведения биха могли да им се сторят фантастични.
Тези тайни действително принадлежат към така наречените вътрешни тайни, запазени за втората степен на инициацията. За вътрешността на Земята изобщо още не се е говорило нещо публично, да, досега дори не и сред теософското движение. Затова още от началото искам да подчертая, че днешната лекция абсолютно не е за начинаещи в теософската област. Не поради някакви трудности за чисто понятийното разбиране – понеже съдържанието ѝ може би ще бъде по-лесно разбираемо от някои други неща, – а поради това, че някой, който не е достатъчно ориентиран относно духовнонаучните изследователски методи, веднага ще попита: Откъде знаеш всичко това? Ще дам само приблизителна скица за фактите и същевременно ще посоча пътищата, които водят към изследването на тези взаимовръзки.
Положително ще има слушатели, които не са свикнали да узнават необикновени неща и днешните сведения биха могли да им се сторят фантастични.
Но моля да помислите, че човек никога не може да разбере всичко. Тук става въпрос за неща за най-напредналите в окултизма.
към текста >>
Слуша
лите лекциите за Евангелието на Йоан11 ще си спомнят, че има седем степени на християнското посвещение.
Слушалите лекциите за Евангелието на Йоан11 ще си спомнят, че има седем степени на християнското посвещение.
Те са умиване на краката, бичуване, коронясване с трънен венец, разпъване на кръста, мистична смърт, полагане в гроба и възкресение. Наистина при изследването на Земята за всяка от тези степени на посвещението се разкрива нещо особено забележително, именно за всяка от тези степени на посвещението става прозрачен по един, лежащ няколко градуса по-надълбоко пласт на нашата Земя. Така че онзи, който достига първата степен на посвещението, може да прозре първия пласт на Земята. Който достигне втората степен, прозира втория пласт, изглеждащ съвсем различно. Който изживява коронясването с трънения венец, вижда третия пласт.
към текста >>
И така, още веднъж: За тези, които малко са свикнали да
слуша
т духовни сведения се опитах веднъж да разгледам това, което иначе също и в нашето теософско движение не се обсъжда така лесно, както то съответства на фактите.
Това са неща, които постоянно трябва да се изтъкват.
И така, още веднъж: За тези, които малко са свикнали да слушат духовни сведения се опитах веднъж да разгледам това, което иначе също и в нашето теософско движение не се обсъжда така лесно, както то съответства на фактите.
Опитах се да насоча към някои точки, които са във връзка с най-дълбоките тайни на окултизма. Те са подходящи да изяснят морално по вътрешен път събития, подобни на изживените в последно време. Разбира се, нещо трябва винаги да се взима под внимание. Пазете се от всякаква фантастика, която би могла да се прикачи към тези неща, когато става въпрос за такива всеобхватни взаимовръзки. Трябва да се взима под внимание само това, което може да се опре на правилните методи, наложили се не само от хилядолетия насам, а още от появата на окултизма.
към текста >>
136.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Каквото кажете на детето или направите през първата седемлетка, е по-малко важно от начина как се оформя неговото обкръжение и какво детето вижда и
слуша
.
Ако очите на детето виждат само красота до седмата си година, то се изгражда така, че през целия си живот ще запази усет към красивото. По-късно усетът към красивото не може повече да се развива по същия начин.
Каквото кажете на детето или направите през първата седемлетка, е по-малко важно от начина как се оформя неговото обкръжение и какво детето вижда и слуша.
Вътрешните растителни сили трябва да се поощряват дотогава чрез външните впечатления. Свободно формиращият дух на детето създава човешка фигура от парче дърво, което има няколко точки и черти за очите, носа и устата. Но когато детето получи възможно добре оформена кукла, има нещо, за което е вързано. Поради това вътрешната духовна сила е залепена за това, което вече съществува и не бива призована към собствена дейност – тя е обвързана – и с това изграждащата сила на фантазията почти се изгубва за през следващия живот.
към текста >>
137.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Невероятно лесно е, и са достатъчни съвсем прости мисли, така че само след пет минути
слуша
телите ще дадат право на някого, който им е представил «убедителни разсъждения».
Тук само съвременната логика с нейните предразсъдъци прави странни скокове. Съвременниците изобщо не разбират, че собственото им мислене, собствената им логика би трябвало всъщност да им каже колко невъзможни са изводите, които постоянно правят и че внасят масови внушения в мисловната си дейност.
Невероятно лесно е, и са достатъчни съвсем прости мисли, така че само след пет минути слушателите ще дадат право на някого, който им е представил «убедителни разсъждения».
Но не се забелязва, че към тях се присъединява баластра от отживял живот и чувства. Така е при «убедителните разсъждения».
към текста >>
Тези, които често са
слуша
ли нещо за антропософията, го знаят.
С всичко това не исках да ви кажа нещо ново.
Тези, които често са слушали нещо за антропософията, го знаят.
Казах го, за да ви дам опора срещу твърдението, че антропософията не е научна и да ви въоръжа срещу възражения, искащи да се опрат на логиката. Само късогледата логика има възражения срещу духовната наука. Логиката, която търси логичното и в най-крайния ъгъл, не може да възрази нищо срещу нейната абсолютна разумност. Така трябва да стане ясно, че тези, които действат срещу антропософията, не изхождат от логически основания, а от внушения. Когато човек се освободи от внушенията и знае, че мислите не са нищо друго освен сенки на деваханически същества, и когато се случи някой професор под влияния от менталния свят да твърди, че една билярдна топка е движена от Materia movens, пренасяща се върху другата билярдна топка, тогава ще може да се погледне зад кулисите и да се види, че той е повлиян от определени същества.
към текста >>
23) «Популярен окултизъм», от 28 юни до 11 юли 1906 г., записки на
слуша
тели, в Събр.
23) «Популярен окултизъм», от 28 юни до 11 юли 1906 г., записки на слушатели, в Събр.
съч. 94.
към текста >>
138.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Затова по-старите членове още веднъж ще чуят неща, които вече са
слуша
ли може би в друга взаимовръзка, може би всъщност за опресняване на паметта.
Преди няколко десетилетия теософският мироглед беше създаден и направен достъпен за хората в смисъла на тези две изисквания. Още веднъж ще оставим да мине през душата ни знанието, което получихме в течение на годините, или всичко, което вече беше казано в това време, защото колкото по-често се прави това, толкова е по-добре. Знанието следва да се превърне в жива сила на волята.
Затова по-старите членове още веднъж ще чуят неща, които вече са слушали може би в друга взаимовръзка, може би всъщност за опресняване на паметта.
Преди няколко десетилетия теософският мироглед беше изграден под този аспект. Какво представляваше той преди? Той беше това, което се нарича тайно или окултно учение, следователно нещо, което се е вършило в тесен кръг от особено избрани хора. След строги изпити на волята, чувстването и мисленето, учениците от предишни времена са били допускани до тези затворени кръгове, до езотеричните, окултните братства. От тези братства са произлизали въздействията, които в бъдеще ще произлизат от по-голям кръг хора.
към текста >>
139.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
За това трябва да си припомним – макар че вече често сме го
слуша
ли – какво представлява човекът в по-дълбок смисъл.
От противниците на науката за духа се отправят най-бурни възражения срещу закона за кармата и прераждането, като се започне с думите: Достатъчен ми е един земен живот. Не се желае този живот да се живее толкова често и се стига до твърдението, че е учение, което води до бездействие, до резигнация насреща на сляпата съдба. Ще разгледаме съвсем точно такива възражения и ако искаме да проследим историята на кармата, при всяко от тях ще видим какво може да му противопоставим.
За това трябва да си припомним – макар че вече често сме го слушали – какво представлява човекът в по-дълбок смисъл.
към текста >>
Вече обясних съвместимостта на християнската идея за спасението с идеята за кармата, но има нови
слуша
тели сега.
Трябва постоянно да се има предвид, че правилно схванатата идея за кармата не бива да се противопоставя на учението за спасението, както то се намира в християнството.
Вече обясних съвместимостта на християнската идея за спасението с идеята за кармата, но има нови слушатели сега.
Срещат се много недоразумения. В много случаи те произлизат от това, че за науката за духа говорят доста хора, които нищо не разбират от това. Твърди се, че кармата означава, че човекът трябва да понесе всички последствия от делата си. Ако е сгрешил нещо, може единствено сам да се освободи от греховете си. От тази гледна точка много теософи обясняват, че това няма нищо общо с мислите за спасението чрез Христос Исус.
към текста >>
140.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Науката анатомия описва, че човекът се състои от тези и онези органи, че има черен дроб, сърце, нос за мирисане, уши за
слуша
не
, очи за виждане.
Всеки път, когато физическото тяло премине на следващата планетна степен, винаги е научавало нещо и е ставало по-съвършено. Ако разгледате човека, ще видите, че той се състои от различни органи. Хората не се замислят особено как са се появили тези органи.
Науката анатомия описва, че човекът се състои от тези и онези органи, че има черен дроб, сърце, нос за мирисане, уши за слушане, очи за виждане.
Тя описва органите също и по отделно. Но при това прави нещо съвсем особено, което може да се сравни само със следното. Представете си, че поставим стара маса до нова маса и съвсем просто опишем и двете маси. Едната има четири крака, горната дъска е оцветена така и така. Втората също има четири крака, горната дъска е оцветена и т. н.
към текста >>
Да
слуша
са го учили по-висши същества, но по-късно също и по-нисши същества.
Когато се усещате вътре в кожата си, можете да почувствате, като че ли съществата от всички страни работят върху тялото ви. Когато в своето първоначално развитие човекът е стигнал до Стария Сатурн, върху слуха му са могли да работят само най-висши същества.
Да слуша са го учили по-висши същества, но по-късно също и по-нисши същества.
Съществата, които на Земята са въплътени във външния въздух, са се присъединили да работят върху слуховия му орган. Със слуховия орган човекът възприема движещия се въздух, това, в което лежи звукът.
към текста >>
141.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но и за тези, които вече са
слуша
ли съответните лекции за пътя на познанието или са чели «Луцифер»53, именно номер тридесет и втори, ще има нещо ново, когато обсъдим пътя на познанието така, както може да се направи само в интимния кръг от ученици на духовната наука.
Днес ще разгледаме пътя на познанието и какви са плодовете по този път. Вие познавате някои главни гледни точки, които ще бъдат взети под внимание.
Но и за тези, които вече са слушали съответните лекции за пътя на познанието или са чели «Луцифер»53, именно номер тридесет и втори, ще има нещо ново, когато обсъдим пътя на познанието така, както може да се направи само в интимния кръг от ученици на духовната наука.
При това ще се касае главно да опишем този път на познанието, доколкото е показан чрез розенкройцерското западно духовно течение, което от 14-то столетие насам насочва и предвожда европейската култура.
към текста >>
142.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
64) В стихотворенията «Миньорски живот» и «Миньорска песен» и в драмата «Битката на духовете с миньорите.» В записки на
слуша
телите, които са послужили като основа за текста, е записано името «Керниг», което несъмнено се дължи на недочуване.
64) В стихотворенията «Миньорски живот» и «Миньорска песен» и в драмата «Битката на духовете с миньорите.» В записки на слушателите, които са послужили като основа за текста, е записано името «Керниг», което несъмнено се дължи на недочуване.
Виж К. С. Пихт, «Теодор Кьорнер и отношенията му към царството на минералите» в седмичното списание «Гьотеанумът», 19-та годишнина, 1940 г., № 21.
към текста >>
143.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Затова ще бъде казано само приблизително, понеже в такъв широк кръг от
слуша
тели нямаме работа само с посветени, които биха били в състояние да разберат всяка дума в нейното истинско значение.
Днес ще говорим от духовнонаучна гледна точка за нещо от много голямо значение, ако се схваща по правилен начин. Ще разгледаме някои въпроси за храненето и начина на лечение. Но трябва да имате предвид, че много повече, отколкото при други обсъждания, ще споменем само съвсем афористични детайли от безкрайно голяма област и че е много трудно още днес да се говори за това на общоразбираем език.
Затова ще бъде казано само приблизително, понеже в такъв широк кръг от слушатели нямаме работа само с посветени, които биха били в състояние да разберат всяка дума в нейното истинско значение.
към текста >>
144.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Преди той е трябвало да
слуша
света, а сега светът може да
слуша
него.
Неговата преценка има цена за другите.
Преди той е трябвало да слуша света, а сега светът може да слуша него.
Това е важно, понеже в това отношение много се греши. Преди всичко човекът уврежда самия себе си, когато раздава съвети, преди да е достигнал зрялата възраст, средата на живота. Ако той се чувства само като ученик, който повтаря това, което е чул, няма да си поставя такива камъни по пътя, както това става, когато представя всякакви неща за свое собствено учение. Чрез това той обезсилва именно своите най-добри сили. Преди това може да постигне знание, но мъдрост е нещо, което трябва да се развие вътрешно.
към текста >>
145.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Защото, който върши волята Божия, той е мой брат, сестра и майка.» Подобни думи има и при Лука: «Тогава Той отговори: Майка ми и братята ми са тези, които
слуша
т и следват Божието слово.»
Виж, това са майка ми и братята ми!
Защото, който върши волята Божия, той е мой брат, сестра и майка.» Подобни думи има и при Лука: «Тогава Той отговори: Майка ми и братята ми са тези, които слушат и следват Божието слово.»
към текста >>
Макар
слуша
телите на тези лекции да са свикнали на някои неща, доста биха се изненадали, ако разкажа какви са били тогавашните тела и как гротескните за днешното съзнание форми са се преобразували в днешните тела.
Човешките вътрешни същности са живели някога в подготвените за тях човешки тела. Тези човешки тела са изглеждали съвсем различно от днешните. Може би никой човек не би повярвал, ако се опишат човешките тела, странствали някога наоколо и чакали одушевяването чрез божественото.
Макар слушателите на тези лекции да са свикнали на някои неща, доста биха се изненадали, ако разкажа какви са били тогавашните тела и как гротескните за днешното съзнание форми са се преобразували в днешните тела.
Кой е направил това те да изглеждат така, както са днес? Това е направила самата вътрешна душа. Отвътре навън е действала тази човешка душа върху образа, върху формата. Можем да си представим как душата е работила, когато наблюдаваме последните остатъци от това как вълненията на душата се отпечатват върху тялото на днешния човек.
към текста >>
Докато човекът е
слуша
л отделния авторитет, сам е можел да се отдаде на живота.
Когато разглеждаме това, постепенно разглеждаме и въздействието на Светия дух.
Докато човекът е слушал отделния авторитет, сам е можел да се отдаде на живота.
Той е можел да живее в тесен кръг. За цялото се е грижил авторитетният връх. Сега, щом принципът на авторитета е прекъснат, вече не е възможно. Сега всеки отделен човек трябва да се грижи за обединението в братски съюз. Всеки отделен човек трябва да може да се грижи за социалното изграждане на братския съюз.
към текста >>
146.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Той го повика и му рече: Какво е това, що
слуша
м за тебе?
«Той каза на учениците Си: Един богаташ имаше управител, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.
Той го повика и му рече: Какво е това, що слушам за тебе?
Дай сметка за управлението, иначе не можеш да бъдеш повече управител. Тогава управителят си каза: Що да сторя? Господарят ми отнема управлението? Не мога да копая, да прося ме е срам. Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от управителството.
към текста >>
Много повече прозвучава: Ако не искате да
слуша
те всичко, поне бъдете като такъв хитър управител!
Много повече прозвучава: Ако не искате да слушате всичко, поне бъдете като такъв хитър управител!
В притчата има известна ирония, затова е избрана такава особена картина. Исус смята за излишно да прибави, че човек не бива да се подготвя за Божия съд като върши нови хитрости подобно на управителя.»
към текста >>
147.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Поради това
слуша
те много да се приказва за преодоляване на личността и егоизма.
Виждате как в аурата на човека се отразява силната или слабата личност. Човекът следва все повече да преодолява личното и да оставя да се прояви висшето.
Поради това слушате много да се приказва за преодоляване на личността и егоизма.
Стигаме обаче до главното. Става въпрос дали преодоляваме личното чрез безличното или чрез свръхличното.
към текста >>
148.
Природни и духовни същества
GA_98 Природни и духовни същества
След като се разпространяват непълни и неточни записки на
слуша
телите, той възлага задачата на Мария Щайнер – фон Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
Основа на антропософски ориентираната наука за духа представляват написаните и публикувани произведения на Рудолф Щайнер (1861-1925). Освен тях той изнася многобройни лекции и семинари от 1900 г. до 1924 г. както за широката публика, така и за членовете на Теософското, по-късно Антропософското общество. Самият той първоначално е държал да не се записват свободно изнасяните лекции, понеже те са били замислени като «устни, непредназначени за печатане съобщения».
След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на Мария Щайнер – фон Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
към текста >>
149.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Забележки към новите
слуша
тели.
Забележки към новите слушатели.
Групови души на животните. Пример с пъхнатите през една стена пръсти. Двете групи същества на астралното поле. Крещящи лунни същества. Добронамерени марсови същества.
към текста >>
150.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Какво се изисква от
слуша
телите?
Какво се изисква от слушателите?
В определено отношение се изисква те да бъдат посветени, да разбират нещата, без сами да са ясновидци.
към текста >>
151.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Той
слуша
суровия си баща.
След това ни се разказва как той послушно се съобразява с това, което първоначално се изисква от него в родителския дом.
Той слуша суровия си баща.
Душата преобразува своите изживявания, идеи и мисли. Тогава в нея се развиват лечебни сили, чрез които може лечебно да действа в света. Развиват се сили, предизвикващи чудеса.
към текста >>
отколкото сега да
слуша
м тихо.
отколкото сега да слушам тихо.
към текста >>
Аз
слуша
м и не мога да прикрия,
Аз слушам и не мога да прикрия,
към текста >>
и да учудвам всеки нов
слуша
тел.
и да учудвам всеки нов слушател.
към текста >>
с наслада
слуша
хме две-три недели.
с наслада слушахме две-три недели.
към текста >>
152.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Слуша
те ли сладострастна, похотлива музика, във вас също нахлува духовната сила на сатурновите същества.
Слушате ли сладострастна, похотлива музика, във вас също нахлува духовната сила на сатурновите същества.
По това можете да прецените колко е сложен животът, когато човек проникне в духовните основи.
към текста >>
153.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Ако донякъде получите страх от всички светове, за които
слуша
хте тук, ако може би си мислите, че е по-добре да не знаете нищо за тях, имайте предвид, че това би било същото, както когато птицата Щраус заравя главата си в пясъка.
От днешното изложение отново се запознахме с други видове същества, които тясно са свързани с нашия живот.
Ако донякъде получите страх от всички светове, за които слушахте тук, ако може би си мислите, че е по-добре да не знаете нищо за тях, имайте предвид, че това би било същото, както когато птицата Щраус заравя главата си в пясъка.
Защото нещата са въпреки това тук! Никога не бихте могли да се освободите, като си затваряте очите, а само чрез това, че опознавате нещата. Подредите ли живота си така, че чрез своя аз да ставате все повече господар на телата си, тогава ще изгоните всички тези същества от живота си. Познанието и истината са средствата човекът да стане свободен. «Вие ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.»48
към текста >>
154.
Приложение: За съществата, които влияят на човека
GA_98 Природни и духовни същества
Честност в мисленето,
слуша
не
в убежденията (?) възпрепятства лошите влияния.
Благородните чувства могат да ни помогнат относно венерините същества, които имат влияние върху чревната лимфа, а ясни намерения действат на сетивно-нервните течения, върху които имат влияние обитателите на Сатурн.
Честност в мисленето, слушане в убежденията (?) възпрепятства лошите влияния.
към текста >>
155.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Тези лекции не са записвани от професионални стенографи, както се прави в по-късните години, а от отделни
слуша
тели, като по-малко или повече са непълни: двете лекции във Франкфурт на Майн и Хайделберг.
Тези лекции не са записвани от професионални стенографи, както се прави в по-късните години, а от отделни слушатели, като по-малко или повече са непълни: двете лекции във Франкфурт на Майн и Хайделберг.
към текста >>
Странстващият с брат Марко читател или
слуша
тел би забелязал, че различните начини на мислене и чувстване, които се развиват в човека чрез атмосферата, областта, народността, нуждите и навиците, или му са наложени, на това място се представят в превъзходните индивиди и жаждата за най-висше обучение, макар и поотделно несъвършено, чрез общия живот е призвана да бъде достойно изразена.
Странстващият с брат Марко читател или слушател би забелязал, че различните начини на мислене и чувстване, които се развиват в човека чрез атмосферата, областта, народността, нуждите и навиците, или му са наложени, на това място се представят в превъзходните индивиди и жаждата за най-висше обучение, макар и поотделно несъвършено, чрез общия живот е призвана да бъде достойно изразена.
към текста >>
Ако съгласно тази скица
слуша
телят, участникът се повежда в духа през всички страни и времена, и узнае навсякъде най-приятното, което Божията любов и любовта на хората произвежда в толкова много форми, би трябвало от това да се породи най-приятното усещане, без да се появи нито отклонение, злоупотреба, или извращение, заради които всяка религия е мразена в определени епохи.
Ако съгласно тази скица слушателят, участникът се повежда в духа през всички страни и времена, и узнае навсякъде най-приятното, което Божията любов и любовта на хората произвежда в толкова много форми, би трябвало от това да се породи най-приятното усещане, без да се появи нито отклонение, злоупотреба, или извращение, заради които всяка религия е мразена в определени епохи.
към текста >>
156.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Този, който в качеството на виждащ се спуска от духовните светове и разказва за нещата които стават там, и с това съобщава някои знания, необходими за съвременния човек, може да бъде разбран, ако
слуша
телите желаят това; понеже човекът е така устроен, че е способен да възприема тяхната очевидност.
Ето каква се явява втората съществена страна на розенкройцерската мъдрост: тя може да бъде открита само с помощта на ясновидството, но може да бъде разбрана от обикновеният човешки ум. Това може да ви се стори нещо много странно. Излиза така: за да се придобие опит в духовния свят, вие трябва да станете ясновиждащ, за да разберете това, което вижда ясновидеца, това не ви е нужно.
Този, който в качеството на виждащ се спуска от духовните светове и разказва за нещата които стават там, и с това съобщава някои знания, необходими за съвременния човек, може да бъде разбран, ако слушателите желаят това; понеже човекът е така устроен, че е способен да възприема тяхната очевидност.
към текста >>
157.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В живота толкова често се налага да
слуша
ме: правилното не може да се вземе с мислене.
Ние ще разгледаме веригата, която може да се разбере само в случай, ако макар и малко се вземе под внимание повече и последователността на човешките дела, мисли и чувства.
В живота толкова често се налага да слушаме: правилното не може да се вземе с мислене.
към текста >>
158.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Човек
слуша
с ушите и усеща, че в пространството има предмети, които звучат, разпространяват звук.
Нашето сегашно съзнание ние наричаме предметно съзнание, или реално, бодърстващо дневно съзнание. То ви е известно като нещо свойствено ви от сутринта, когато се събуждате, до вечерта, когато заспивате. Трябва да изясним, в какво се състои това съзнание. То се състои в това, че човек насочва чувствата си към външния свят и възприема предметите, затова ние го наричаме предметно съзнание. Човекът гледа това, което го обкръжава и вижда със своите очи в пространството някакви предмети, които са очертани.
Човек слуша с ушите и усеща, че в пространството има предмети, които звучат, разпространяват звук.
Той усеща предметите със своите сетива, намира и топли или студени, мирише ги, пробва ги на вкус. И човекът мисли за всичко, което възприема със своите сетива. Той използва разума си за да разбере тези разнообразни предмети, и от тези факти на сетивното възприятие и разбирането им с нашия ум се състои бодърствуващото дневно съзнание във вида, в който човек го притежава сега. Такова съзнание не винаги е имало в човек, то се е развило до този стадий, и то не винаги ще остане такова,а човек ще достига по-високи състояния на своето съзнание. Със средствата, които ни дава окултизма, ние можем за сега да разгледаме седем състояния на съзнанието, от които нашето се явява по средата.
към текста >>
159.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тези, които можеха да говорят за духовния свят, имаха насреща си уши, които ги
слуша
т, те намираха вяра, защото в тези части на Европа любовта и доверието притежаваха огромна сила.
Безброй хора не само бяха съхранили спомена за това, а дори и способността да надникват в духовния свят при определени изключителни житейски състояния. А останалите, които вече бяха изгубили тази способност, притежаваха на нейно място едно свойство, което в хода на развитието се изгуби в много по-голяма степен отколкото обикновено се смята: в древните времена, и то именно сред населението на средна и източна Европа, съществуваше една способност, която беше широко разпространена в интензивност, за която днес вече не можем да си изградим никаква представа това беше доверието, дълбоката вяра.
Тези, които можеха да говорят за духовния свят, имаха насреща си уши, които ги слушат, те намираха вяра, защото в тези части на Европа любовта и доверието притежаваха огромна сила.
Критикуването и настоява нето на собственото мнение, които така често се срещат днес, тогава бяха нещо, за което никой не можеше и да помисли. Но тези неща днес създават необходимостта всеки сам да бъде отведен до духовния свят. По онова време те не бяха необходими, защото съществуваше тази огромна, силна вяра. Ако обгърнем с поглед древното население на Европа, то ние виждаме, че в дъното на душите на тези хора е съществувало едно пълно съзнание за духовния свят, намиращ се зад сетивния.
към текста >>
160.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Този, който
слуша
подобни приказки и легенди, може посредством чувствата, надигащи се в него, да предугади дълбините, които те крият.
Чие сърце би забило по-силно при думите унаследяване, аклиматизиране и други подобни? При тези думи никой не чувства нищо. Но ако някой чуе как земята е преминала през ранните си състояния като Сатурн, Слънце и Луна, ако някой чуе, как човечеството е преминало от лемурийската в атлантската епоха и т.н. и все пак остане не развълнуван, то той трябва да е нездрав душевно. Този, който е готов да чувства непосредствено, ще бъде прободен в сърцето от тези думи.
Този, който слуша подобни приказки и легенди, може посредством чувствата, надигащи се в него, да предугади дълбините, които те крият.
към текста >>
Слуша
йки тази легенда, ние бихме могли да почувстваме нещо дълбоко вълнуващо, дори и ако не знаем каква мъдрост е скрита в нея.
Съществува една несложна легенда, която е известна сред монголците в Азия, и е достигнала и до източна Европа.
Слушайки тази легенда, ние бихме могли да почувстваме нещо дълбоко вълнуващо, дори и ако не знаем каква мъдрост е скрита в нея.
към текста >>
Слуша
йки подобни легенди, ние можем да вярваме, че обяснението, което се базира на спомена за едно действително състояние на човечеството, е достатъчно дълбоко.
Не въздействува ли покъртително този разказ за жената, която всъщност е майката на човечеството, бродеща по света, търсеща нещо, което кърми в копнежа си и не успява да го открие във външните предмети, нещо което е можела да възприема преди, когато окото на върха на главата й още е функционирало? То не може да бъде открито във нито един от външните предмети, които човек днес възприема посредством сетивата си. От такава дълбочина ни говори гласът на световния дух чрез приказките и легендите. Ние бихме разбрали техния дълбок смисъл едва, когато ги разглеждаме от гледна точка на истинската духовна наука.
Слушайки подобни легенди, ние можем да вярваме, че обяснението, което се базира на спомена за едно действително състояние на човечеството, е достатъчно дълбоко.
Но в действителност то е още по-дълбоко. В тези легенди най-същественото не е единствено какво се казва, а и както се казва. Ако наистина изследваме ядрото на мъдростта в тези легенди, то ние ще видим, че едно привидно противоречие отпада от само себе си. Тъй като би могло да ни стори противоречие, това, че жената, която е съхранила този орган, поднася външните предмети към него и успява да ги види и разпознае с него, а знаем, че външните предмети могат да се възприемат само с настоящите очи. Точно тук обаче е скрита най-дълбоката мистерийна истина, с която трябва да се занимаем по-обстойно.
към текста >>
161.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тези от вас, които са
слуша
ли лекциите върху нордическата митология знаят, че в местата за посвещение в нордическите мистерии също е присъствала тази трагична нотка.
Всички тези сказания имат един особен привкус от това, че цялото царуване на азите е проникнато от една странна трагична нишка, за която ние често сме говорили.
Тези от вас, които са слушали лекциите върху нордическата митология знаят, че в местата за посвещение в нордическите мистерии също е присъствала тази трагична нотка.
Тя е присадена и в сказанията за боговете. Нордическите богове, Азите живеят в един непрестанен страх, тъй като знаят, че някога ще настъпи краят на царуването им. Ние отново и отново срещаме този трагизъм, който ни казва, защо ще настъпи този край. Тази трагична черта е тази, че с началото на войната и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато вълка Фенрис, змията Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат. От огнената стихия е се яви един особено превъзходен дух Сутур, а Азите ще трябва да избегнат мощта му.
към текста >>
Вие знаете или поне тези от вас, които са
слуша
ли предишните лекции, знаете, че сказанието отнася даряването на човека с нервната система, и изобщо със способността да възприема околните неща така, както ги възприема днешният човек, до нахлуването на божествените сили през портите на сетивата.
Тук също срещаме указания за едно бъдещо състояние в развитието на човечеството и земята. Само за известно време човекът ще е ограничен да вижда само външния сетивен свят. Той самостоятелно ще се въздигне до онази способност за наблюдение, която е притежавал първоначално. В далечното минало той беше ясновиждащ, трябваше да слезе до физическото възприятие за да стане самостоятелен и отново ще се изкачи до ясновиждането. Забележително е как това съвпада с цялата човешка конституция.
Вие знаете или поне тези от вас, които са слушали предишните лекции, знаете, че сказанието отнася даряването на човека с нервната система, и изобщо със способността да възприема околните неща така, както ги възприема днешният човек, до нахлуването на божествените сили през портите на сетивата.
Във сетивата си вие обаче имате една много особена разлика, която е отразена по грандиозен начин в легендата. Ако вземете сетивото на слуха: негов инструмент е един единствен орган, локализиран в ухото. Ако вземете сетивото на зрението: неговият инструмент е локализиран в окото. Ако вземете сетивото на обонянието: инструментът му е локализиран в лигавиците на носа, вкусът е в езика и небцето. Но ако вземем сетивото на чувстването, сетивото за топлината, къде е локализираното?
към текста >>
162.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Слуша
йки този мит, когато вече сме се убедили в дълбокото значение на останалите митове, то ние със сигурност бихме се осмелили да потърсим дълбочината и на тази троица и в даряването на човека с различните качества от троицата на боговете.
Немският мит, и изобщо европейския мит, ни разказва, че тримата богове Вотан, Вили и Ве които се срещат и под други имена са създали човека. Веднъж те отишли на морския бряг и намерили две дървета, и от тях, Аск и Ембла, създали първата двойка човеци. Вотан дарил тези първи хора с духа и с душевния живот изобщо, Вили им дал формата, разума и движението, а Ве им дал образа, говора, слуха и лицето.
Слушайки този мит, когато вече сме се убедили в дълбокото значение на останалите митове, то ние със сигурност бихме се осмелили да потърсим дълбочината и на тази троица и в даряването на човека с различните качества от троицата на боговете.
Ще сторим добре обаче ако свържем образуването на човека, така както то ни е разказано в средноевропейския мит с формата, в която го срещаме в сродната персийска митология. Там тя изниква пред нас поставена в една велика взаимовръзка. Същевременно пред нас може да изникне и нещо много особено относно митообразуващата духовна сила на хората и за същността и природата на човека в тяхната връзка с земята. Знаем, че митовете и сказанията не бива да се тълкуват със спекулации, не чрез спекулации трябва да се търси техния смисъл, а трябва да се опитаме да си изясним произхода на човешкото знание и прозрение в първичния творчески народен дух от една страна, и от друга страна в даровете на посветените свещенослужители, така както те са ни представени в мита.
към текста >>
163.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако желаем да се просветим относно бялата и черната магия трябва най-напред да се занимаем с понятието "магия", за което тези, които са
слуша
ли последните лекции вече знаят нещо.
Това показва, че хората най-напред трябва да знаят нещо за разпределението на работата на земята, преди да могат да започнат с най-малките мисъл за реформа. Незнание, което иска да реформира, е нещо ужасно в световната взаимовръзка. Ужасно е, че често хората нямат търпение да изчакат докато се научат да придобият общ поглед върху това, как може да се помогне, а са прекалено активни, за да се случи едно или друго. Всичко това са илюзии, с които хората се заобикалят. Такава илюзия е и когато в тривиалната теософия се говори за несебичност.
Ако желаем да се просветим относно бялата и черната магия трябва най-напред да се занимаем с понятието "магия", за което тези, които са слушали последните лекции вече знаят нещо.
Също и аз съм засягал публично същността на магията.
към текста >>
164.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тези четири лекции, които ще се изнесат тук в Щутгарт, ще носят малко по-интимен характер, тъй като кръгът на
слуша
телите поне в по-голямата си част се състои от членове на Теософското общество, и отдавна е запознат с основните идеи на теософията и изрази желанието да се запознае с една малко по-интимна част от тази материя.
Тези четири лекции, които ще се изнесат тук в Щутгарт, ще носят малко по-интимен характер, тъй като кръгът на слушателите поне в по-голямата си част се състои от членове на Теософското общество, и отдавна е запознат с основните идеи на теософията и изрази желанието да се запознае с една малко по-интимна част от тази материя.
Това, което ще бъде разглеждано в хода на тези лекции са окултните сетивни образи и знаци по отношение на астралния и духовния свят. Ще бъдат разгледани редица окултни символи и сетивни образи в тяхното дълбоко значение. При това ви моля да съобразите, че в първите две лекции някои неща могат да ви прозвучат странно и ще бъдат напълно обяснени едва в третата и четвъртата. Това се дължи на природата им, тъй като теософските лекции не биха могли да са като останалите, които така да се каже се изграждат математически от прости елементи. В началото някои неща ще трябва да останат неясни, но постепенно ще изникнат пред вас отчетливи и разбираеми.
към текста >>
Скоростите, с които отделните планети преминават през орбитите си, се съотнасят една към друга в съвсем определени, хармонични отношения, и тези отношения се събират за
слуша
щия като тоновете на една симфония, която беше обозначена от питагорейците като музика на сферите.
Знаете, че планетите се движат със съвсем определени скорости около слънцето. Но и то се движи, и това движение,както и движението на планетите е изследвано съвсем точно от окултните астрономи. Изследванията показаха, че слънцето се движи около един духовен център, и че орбитите на планетите са спирали, чиято посока е орбитата на слънцето.
Скоростите, с които отделните планети преминават през орбитите си, се съотнасят една към друга в съвсем определени, хармонични отношения, и тези отношения се събират за слушащия като тоновете на една симфония, която беше обозначена от питагорейците като музика на сферите.
Това съзвучие, тази музика е едно отражение на космическите процеси, и в това, на което учи питагорейската школа няма нищо измислено. Древните окултни астрономи си казваха: Звездното небе, което изглежда застинало в спокойствие, в действителност се намира в движение и се върти около духовния център с такава скорост, че за 100 години се измества с 1°. Скоростите на планетите се отнасят една към друга както следва:
към текста >>
165.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Винаги, когато
слуша
ме подобни изрази на окултни истини и ги сравняваме с това, което човечеството е съхранило в своите знаци и символи, ще си спомняме колко е създало човешкото съзнание, преди да се превърне в разсъдъчно.
Винаги, когато слушаме подобни изрази на окултни истини и ги сравняваме с това, което човечеството е съхранило в своите знаци и символи, ще си спомняме колко е създало човешкото съзнание, преди да се превърне в разсъдъчно.
Човекът толкова обича да вярва, че днес вече сме стигнали далече. Но със своя разум той куцука зад творческото съзнание от миналото, което между впрочем притежаваха единствено посветените и те са го скрили в сказанията. Символите на четирите животни не са измислени, мисълта не е изходната точка, не в нея е произходът им, а във виждането.
към текста >>
166.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В Девакана не
слуша
те с външното ухо.
Когато се изкачим до един още по-висш свят, вече нямаме работа само с обикновени образи, а с вътрешните отношения на нещата, с това, което се нарича с думите Звук на сферите, музика на сферите, свят на звуците. Ако пребродим астралния план, в общи линии виждаме един свят от образи, които са праобразите на нашите предмети тук. Колкото повече се издигаме нагоре, толкова повече навлизаме в един свят на звуците и на тоновете, при което не бива да си представяте, че светът на звуците е един в звучащ във външен смисъл звуков свят.
В Девакана не слушате с външното ухо.
Не можете да сравните същността на звучащия духовен свят с нашия физически звук, който е само едно откровение на звука от Девакана. Духовните звуци са субстанцията на света на Девакана, на духовния свят, който започва там, където светът на образите преминава в света на звуците. Тези светове преливат един в друг. Тук, около физическия свят, паралелно съществуват и астралният свят и Девакана, единият пронизва другия. Съотношението е сякаш въведете един слепороден човек в силно осветена стая, около него са цветове и горящите свещи, но той не може да ги възприеме.
към текста >>
Звученето на сферите е тук, а този, който развива
слуша
не
то му изразът тук не е много точен, но трябва да го употребим -, за да се възприеме в по-висшите светове, не възприема около себе си само образите и цветовете на астралния свят, а и звуците и хармониите на духовния свят.
Това, което е духовната музика в Девакана, хвърля сянка в астралния свят и се отпечатва в числа и фигури. Това, което се нарича питагорейска музика на сферите обикновено се приема от абстрактните философи за образ. То обаче е една истинска, действителна реалност.
Звученето на сферите е тук, а този, който развива слушането му изразът тук не е много точен, но трябва да го употребим -, за да се възприеме в по-висшите светове, не възприема около себе си само образите и цветовете на астралния свят, а и звуците и хармониите на духовния свят.
Така както нещата са около нас във физическия план са откровения на астралния свят, така те са и откровения на духовния свят, които се отразяват във физическия чрез посредничеството на астралния. Във всички наши физически неща се отразява духовния свят, и колкото по-извисяващи и значителни са сетивните неща, толкова по-ясно, по-красиво, по-великолепно се показват те като израз на духовния свят. Ако вземем едно незначително нещо от физическия ни план, по правило е много трудно то да бъде отведено до духовния си първообраз. Напротив, духовните първообрази ни се показват в голяма красота, ако гледаме значителни, извисяващи неща от физическия свят. Така например във взаимовръзките между планетите в нашата планетарна система ни е даден един израз на духовния свят.
към текста >>
167.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вие може би сте
слуша
ли разкази за хора, които повече или по-малко съзнателно или не са умеели да владеят тези духове, които действат на човека и проникват в него именно чрез аромата /миризмата/.
От тук вие виждате, колко тънко и интимно трябва да се наблюдават от духовна гледна точка дори най-ежедневните неща, ако искаме да разберем живота.
Вие може би сте слушали разкази за хора, които повече или по-малко съзнателно или не са умеели да владеят тези духове, които действат на човека и проникват в него именно чрез аромата /миризмата/.
Ако научите някои по-интимни подробности от историята на една или друга епоха, например, от историята на Франция при Людвик ХІІІ, ХІV, ХV, когато действително ароматите са играели наистина важна роля в създаването на различни интриги, то бихте имали представа за тези възможности, с които разполагат хората, можещи съзнателно или не да се разпореждат с такива духовни същества, които се смесват с чувственото впечатление и чрез парфюм и аромати проникват в хората. Аз мога да ви покажа доста интересна книга, написана неотдавна от министъра на един не голям двор, който в последните години се е случила голяма катастрофа. Той описва в своите мемоари действията на една личност, която е умеела до известна степен да управлява ароматите от техния духовен аспект. Разбира се, той е писал това, нищо не знаейки за същността на тези факти, но самото действие на ароматите са му били ясни, и той с удовлетворение забелязал, че се оказал достатъчно защитен и не е попаднал под тяхното влияние. Вие виждате, че тези неща съвсем не са без значение за живота на практика и му оказват своето влияние.
към текста >>
168.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Затова тези, които са се присъединили, така да се каже, като по-нови
слуша
тели ще им бъде по-трудно да ни следват.
Тези изнасящи се в понеделник лекции имат за цел да издигат към все по-високи възгледи теософите, които в продължение на дълго време са се изпълвали с теософски виждания, и особено – което е още по-важно – с теософски начин на мислене.
Затова тези, които са се присъединили, така да се каже, като по-нови слушатели ще им бъде по-трудно да ни следват.
И затова от тези, които присъстват тук от скоро, ще им е необходима много добра воля, за да могат с помощта на чувствата и усещането да следят съдържанието на тези лекции. Но трябва особено да подчертая, че ние не бихме се придвижили напред, ако нямаме възможност да излеем повече светлина също и върху по-висши области на духовното битие. Това и трябва да бъде направено тук, в настоящите лекции.
към текста >>
169.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И с това потапяне дава възможност неговите очи да виждат, ушите да
слуша
т и неговите други сетивни органи да възприемат впечатленията на сетивния свят около него.
Днес е нормално за човек, когато се събужда сутрин, със своето астрално тяло и Аза да се потапя във физическото и етерно тяло.
И с това потапяне дава възможност неговите очи да виждат, ушите да слушат и неговите други сетивни органи да възприемат впечатленията на сетивния свят около него.
Той се потапя в своя мозък и нервната система и комбинира сетивните си впечатления. Това е неговия дневен живот. Вечер отново извлича астралното си тяло и Аза от своето физическо и етерно тяло. И когато човек заспи, а неговите физическо и етерно тела лежат в леглото, тогава изчезват всички впечатления на сетивния свят и дневния живот. Тогава изчезват удоволствието и мъката, радостта и болката, всичко, което представлява вътрешния душевен живот, и мъгла и мрак се явява нощният живот около човека.
към текста >>
170.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Сега ще научим в друг аспект нещо от това, което вече сме
слуша
ли.
Аз също мога да кажа, че по различно време, от всяка йерархия изостават известни същества, които не могат да се издигнат така далече, като другите, които, така да се каже, се задържат в мировото развитие. И вие лесно можете да си представите, че има същества, които, така да се каже, би трябвало по време на лунното развитие да се издигнат до степента Власти или Откровения и които са достигнали само до Архаите. Тези Начала се отличават от тези, които в правилния ход на развитие са се издигнали до степента Архаи. Така има Архаи, които се явяват на Земята, всъщност, са замаскирани Власти.
Сега ще научим в друг аспект нещо от това, което вече сме слушали.
И така, сред Архаите има такива, че зад тях се крият тези, които биха могли, всъщност, да бъдат вече Власти. И към тези Архаи, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят. Законният владетел е “Властта”: Яхве или Йехова; противозаконният принадлежи към степента на Началата. Той се проявява в това, че води хората към постоянна съпротива на епохалния дух. Такава е истинската същност на този дух, когото назовават също “дух на тъмнината” или противозаконния княз на тази наша Земя, който претендира всъщност за това, да ръководи и управлява хората.
към текста >>
Повърхностно се явява това, че вие
слуша
те сега за сатаната, не само от материално настроените хора, но също и от тези, в които влизат още известни древни представи и които, все пак, разбират тези представи грешно: тъй като отдавна за сатаната се говори с насмешка.
Повърхностно се явява това, че вие слушате сега за сатаната, не само от материално настроените хора, но също и от тези, в които влизат още известни древни представи и които, все пак, разбират тези представи грешно: тъй като отдавна за сатаната се говори с насмешка.
И дори хората, които желаят да признаят другите духовни същества, не желаят да признаят реалността на сатаната;те я отричат. Това идва от средните векове когато хората имали твърде странни представи за сатаната и казвали: всъщност, той е изостанал дух от порядъка на Властите; и бидейки дух от порядъка на Властите той е изостанал. Къде трябва да търсим духовете от йерархията на Властите? Те се проявяват в това, че откриват себе си в света като дух. Сатаната са го наричали дух на тъмнината и предполагали, че тъмнината е само отрицание на светлината.
към текста >>
171.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ние не напразно гледаме с очи,
слуша
ме с уши, във всяка инкарнация ние усвояваме плодовете на живота.
Това, което го постига като съдба, то всъщност са неговите дела във външния свят, че той сам е отпечатал в себе си своя живот, връщайки се към него във вид на таланти и способности. По този начин, човекът се явява сътворец, както по смисъла на своята външна съдба, така и в смисъла на своята вътрешна организация. Да се попитаме сега: от какво произхожда, с какво се обяснява това, че ние се оказваме на много по-съвършена степен на развитие? -Нали в това отношение всеки съвременен човек се оказва на по-съвършена степен на развитие. Това наше усъвършенстване ние получаваме при преминаването от инкарнация в инкарнация.
Ние не напразно гледаме с очи, слушаме с уши, във всяка инкарнация ние усвояваме плодовете на живота.
И след смъртта ние пренасяме със себе си това, което може да стане действително, което може да образува силовото зърно, за да съучаства в създаването и развитието на следващата инкарнация.
към текста >>
172.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
/десета лекция от този том/, които в последствие се намерили, и при второто издание на основа записките на Вегелан и на други
слуша
тели са направени допълнения както към тази лекция, така и към някои други лекции.
Относно текста: Текстът на този том от лекции е подготвен въз основа на стенограмите на Валтер Вегелан, който е записал много лекции на Рудолф Щайнер преди и по време на първата световна война.При подготовката на първото издание отсъствали някои записки към лекцията от 16 май 1908г.
/десета лекция от този том/, които в последствие се намерили, и при второто издание на основа записките на Вегелан и на други слушатели са направени допълнения както към тази лекция, така и към някои други лекции.
към текста >>
173.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако някой ме
слуша
- а сега Той говори само за низшия Аз, който няма никакъв усет за вечността, той не приема Моето свидетелство; той просто не ме разбира.
Всъщност на много места Христос иска да каже: Когато говоря за Аза, аз говоря за вечния Аз в човека, който е едно цяло с духовната Първопричина на света. Когато говоря за този Аз, аз говоря за нещо, което е спотаено в най-дълбоките бездни на човешката душа.
Ако някой ме слуша - а сега Той говори само за низшия Аз, който няма никакъв усет за вечността, той не приема Моето свидетелство; той просто не ме разбира.
Защото аз не мога да говоря за нещо, което преминава от Мен към него. В този случай той не би бил свободен, не би бил самостоятелен. Всеки трябва да намери Бога, когото проповядвам, в самия себе си, като своя вечна същност.
към текста >>
174.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
" Ето това е важното: Че като личност Христос Исус е най-великият образец, при който не е толкова важно да
слуша
ш неговото учение, а важното е да гледаш самия него, как той е постъпвал.
Решаващото тук не е вярата в неговото учение, а вярата в неговата личност. Че хората можеха да погледнат към него като Първородният между тези, които могат да умрат; че по отношение на него може да се зададе въпросът: "Били могъл и ти, в положението, в което аз се намирам, да чувствуваш както мен? Би ли могъл и ти да мислиш, както аз мисля, да искаш, както аз искам?
" Ето това е важното: Че като личност Христос Исус е най-великият образец, при който не е толкова важно да слушаш неговото учение, а важното е да гледаш самия него, как той е постъпвал.
към текста >>
Тези последните казват: "Учителят е учил това или онова." Но учениците на Христа Исуса казват: "Ние не ви говорим измъдрувани митове и учения, а ви казваме това, което нашите очи видяха, което нашите уши
слуша
ха.
Ето защо интимните ученици на Христа Исуса се изказват съвършено различно от други основатели на религии.
Тези последните казват: "Учителят е учил това или онова." Но учениците на Христа Исуса казват: "Ние не ви говорим измъдрувани митове и учения, а ви казваме това, което нашите очи видяха, което нашите уши слушаха.
Ние слушахме гласа, нашите ръце докоснаха извора на живота, за да имаме общение с вас." А самия Христос казва: "Вие трябва да свидетелствувате за мене в Йерусалим, в Юдея, до свършека на света. "С това е казано нещо много важно: "вие трябва да свидетелствувате за мене до свършека на света. " А това значи: винаги във всяко време ще има такива, които изхождайки от едно непосредствено знание, както онези от Юдея и Галилея, ще могат да кажат, кой беше Христос в смисъла на Евангелията. В смисъла на Евангелията що значи това? То не значи нищо друго освен, че от самото начало Той беше началото, което живееше във всяко творение.
към текста >>
Ние
слуша
хме гласа, нашите ръце докоснаха извора на живота, за да имаме общение с вас." А самия Христос казва: "Вие трябва да свидетелствувате за мене в Йерусалим, в Юдея, до свършека на света.
Ето защо интимните ученици на Христа Исуса се изказват съвършено различно от други основатели на религии. Тези последните казват: "Учителят е учил това или онова." Но учениците на Христа Исуса казват: "Ние не ви говорим измъдрувани митове и учения, а ви казваме това, което нашите очи видяха, което нашите уши слушаха.
Ние слушахме гласа, нашите ръце докоснаха извора на живота, за да имаме общение с вас." А самия Христос казва: "Вие трябва да свидетелствувате за мене в Йерусалим, в Юдея, до свършека на света.
"С това е казано нещо много важно: "вие трябва да свидетелствувате за мене до свършека на света. " А това значи: винаги във всяко време ще има такива, които изхождайки от едно непосредствено знание, както онези от Юдея и Галилея, ще могат да кажат, кой беше Христос в смисъла на Евангелията. В смисъла на Евангелията що значи това? То не значи нищо друго освен, че от самото начало Той беше началото, което живееше във всяко творение.
към текста >>
175.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
" "Който има уши, нека
слуша
: Нему аз ще дам да яде не само от предходното дърво, а от дървото на живота", т.е.
Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела. В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят. През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание. "Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот!
" "Който има уши, нека слуша: Нему аз ще дам да яде не само от предходното дърво, а от дървото на живота", т.е.
той ще бъде в състояние да одухотвори това, което се намира тук в сетивния свят, за да го възнесе на олтара на духовния живот.
към текста >>
"който има уши да
слуша
, нека
слуша
, що говори духът на църквите.
Да вземем един човек, който не живее така, че да извлече от своя живот истинските плодове. Той не взема със себе си никакви плодове в духовния живот. Но в духовното съществуване той може да живее само от тези плодове. Следователно, ако не донесе там със себе си никакви плодове, той ще изпита "втората смърт". Обработвайки това земно поле, чрез това той се спасява от "втората смърт".
"който има уши да слуша, нека слуша, що говори духът на църквите.
който победи, той няма да бъде повреден от втората смърт. "/Откров., 2, 11/.
към текста >>
Защото това съдържание може да действува възпламеняващо върху нашата воля чак до нашата епоха, когато познаваме, че трябва да
слуша
ме Вдъхновителите, които ни учат, когато се научим да разбираме, какво означават 7-те звезди и 7-те духове Божии, когато се научим да разбираме, че трябва да носим духовното познание в бъдещето.
Така ние виждаме, как в Откровението на Йоана е дадено съдържанието на едно посвещение. И още първата степен на това посвещение, в която виждаме вътрешния напредък на 7-те следатлантски епохи, където виждаме духа работещ на физическото поле, ни показва, че имаме работа с едно посвещение на "волята".
Защото това съдържание може да действува възпламеняващо върху нашата воля чак до нашата епоха, когато познаваме, че трябва да слушаме Вдъхновителите, които ни учат, когато се научим да разбираме, какво означават 7-те звезди и 7-те духове Божии, когато се научим да разбираме, че трябва да носим духовното познание в бъдещето.
към текста >>
176.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Там учениците трябваше дълго време да мълчат и да
слуша
т спокойно, как им се обясняват отново и отново в тяхното формално значение на числа 777-666 и т.н.
А именно тези най-дълбоки тайни на развитието на света е описал авторът на Откровението. Той ги е забулил, защото за хората е по-добре, когато най-важните тайни се поставят в знаци, в символи. Защото независимо от всичко друго, чрез онези сили, които се напрягат, за да бъдат разбулени знаците, се постига онова, което същевременно ни издига до самите добри сили. И така, нека не се дразним от това, че трябваше да се занимаваме с една цифрова схема! Ако трябваше да схванете това, което е дадено под формата на такива числа, в древните школи, преди да бъде дадено нещо по-нататък, вие бихте изпитали още много други неща.
Там учениците трябваше дълго време да мълчат и да слушат спокойно, как им се обясняват отново и отново в тяхното формално значение на числа 777-666 и т.н.
Едвам след като сте схванали това значение, тогава можехте да познаете истинското съдържание.
към текста >>
177.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Душите живеещи днес в тела, които имат сърца да
слуша
т и чувствуват антропософския светоглед, се под готвят чрез това да живеят в бъдеще в тела, в които ще им бъде дадена възможност и сила да служат на своите себеподобни, които дотогава не ще са имали възможност да направят сърцата си да туптят за духовното.
Ние се намираме в началото на духовното движение и това духовно движение ще расте и ще трябва някой да има твърде голяма закоравялост, за да затвори сърце и душа пред мощните впечатления на бъдещето.
Душите живеещи днес в тела, които имат сърца да слушат и чувствуват антропософския светоглед, се под готвят чрез това да живеят в бъдеще в тела, в които ще им бъде дадена възможност и сила да служат на своите себеподобни, които дотогава не ще са имали възможност да направят сърцата си да туптят за духовното.
Ние сме едвам подготвители на подготвителите и нищо повече. Днес духовното движение е едно съвсем малко пламъче; но в бъдещето ще се разрасне в мощен духовен огън! Когато поставим пред душата си тази друга картина, когато добре почувствуваме тази картина, тогава в нас ще оживее едно съвършено друго чувство, едно съвършено друга възможност за познаване на този факт. Днес черната магия е нещо, на което хората могат да се отдадат съзнателно и несъзнателно. Онези, които днес живеят така, че не са никак засегнати от духовния светоглед в тяхното ежедневно опиянение и казват: "Какво ме интересува мене това, което мечтатели антропософи говорят", те имат още много малка възможност да преминат кръговете на черната магия.
към текста >>
Това беше същественото, че за онези, които имаха уши да
слуша
т, съществуваше една възможност да стигнат постепенно до действителното разбиране на Събитието на Голгота с помощта на това, което се намира в Откровението на Йоана.
Авторът на Откровението е приел в себе си чрез собствена опитност, чрез собствено виждане това, което се е предавало устно в мистериите. Той си е казал: "Когато се проникна с това, което и посветените са могли да изпитват в мистериите, тогава ми се явява Христос." Така Откровението не е било нещо ново за човечеството; но неговото приложение към единственото събитие на Голгота, това беше нещо ново.
Това беше същественото, че за онези, които имаха уши да слушат, съществуваше една възможност да стигнат постепенно до действителното разбиране на Събитието на Голгота с помощта на това, което се намира в Откровението на Йоана.
Това е било намерението и на автора на Откровението. Той имаше Откровението от древните мистерии, то беше една древна свещена книга на човечеството и бе подарено външно на това човечество чрез ученика, когото Господ любеше и на когото завеща да възвести. Неговия истински образ. Той трябва да остане (ученикът Йоан) докато Христос отново дойде. Така щото, онези, които са надарени с по-озарено съзнание, да могат да го разберат.
към текста >>
Първо чрез такива обяснения, които дадохме сега, трябва да бъдат подготвени ушите, за да могат да
слуша
т.
През такова описание трябва да се мине. Трябва първо да се започне с елементарното и тогава, отивайки малко по-нататък, ще се разкрият и по-дълбоките страни. Защото много, много се крие под повърхността, която имахме възможност да повдигнем, да разкрием. И ако продължавате по-нататък пътя, който в известно отношение започнахте, като насочихте вашето внимание върху обяснението на Откровението на Йоана, вие постепенно ще навлезете в дълбочините на духовния живот. Ще навлезете в такива дълбочини, които днес не е възможно да бъдат изказани, защото не могат да бъдат осъзнати, за щото никой не би имал такива уши, с които да ги чуе.
Първо чрез такива обяснения, които дадохме сега, трябва да бъдат подготвени ушите, за да могат да слушат.
Тогава постепенно ще има такива уши, които ще могат да чуят Словото, което така дълбоко тече през Откровението. Следователно, ако сте приели нещо от това, което можа да бъде казано, бъдете уверени, че тук можахме да дадем за сега само най-горната повърхност и от тази повърхност само отделни забележки.
към текста >>
178.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Тук ние имаме едно чудесно описание на това, което толкова често сме
слуша
ли.
Тук ние имаме едно чудесно описание на това, което толкова често сме слушали.
И тъкмо то стоеше пред духовния поглед на ученика. Този поглед беше отправен в миналото към онова състояние, когато все още нищо не беше разделено, когато все още съществуваше една първична Земя, когато звучеше цялостната хармония „Вха”. Това проличава от едно друго изречение на Ведите: „По-рано аз не знаех, що е това „Аз съм”, едва след като първородената на Земята се появи над мен, Духът ми се преизпълни със светлина и аз се включих в свещената „Вха” (Мъдростта). В тези думи е загатнато онова виждане, което имаха посветените. Тук ние посочваме само малка част от изживяванията, характерни за древните ученици на Ришите, от чудните учения, които се вляха в индийската култура и които проникнаха в следващите епохи, за да се появят в променен вид според жизнените потребности на другите народи.
към текста >>
179.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Нека да си представим, че
слуша
ме една съвсем обща и достъпна лекция, третираща някои страни от човешката мъдрост.
Нека да си представим, че слушаме една съвсем обща и достъпна лекция, третираща някои страни от човешката мъдрост.
Тогава лекторът би казал следното: Погледни един горещ предмет и виж как огънят го поглъща. В този горящ предмет ти ще забележиш две неща. Първото нещо в древността наричаха а и днес бихме могли да го наречем със същото име дим, а другото нещо наричаха светлина. Защото тези две природни явления винаги застават пред нас, когато наблюдаваме някакъв предмет, поглъщан от огъня: От една страна светлина, от друга страна дим. Следователно, духовният изследовател виждаше как огънят се намира по средата между светлината и дима.
към текста >>
180.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Но дори ако се абстрахираме от факта, че днес присъствуват много нови
слуша
тели, които не са запознати с предпоставките за разбиране на подобна тема; смятам отново да повторя някои положения, още повече, че с този лекционен цикъл ни предстои да се издигнем още по-високо в сферите на самия духовен живот.
Ние вече проследихме въздействията, които висшите духовни Същества упражняваха в нашия Космос, като описахме събитията, разиграли се през епохите на Стария Сатурн и неговото следващо планетарно въплъщение: Старото Слънце. Сега смятам за необходимо да навлезем в самото духовно царство, където се намират тези висши духовни същества и да разгледаме тяхната природа от друга гледна точка. В хода на следващите николко лекции, скъпи мои приятели, ще се наложи да повторя някои неща, които мнозина от Вас вече са чували тук или там.
Но дори ако се абстрахираме от факта, че днес присъствуват много нови слушатели, които не са запознати с предпоставките за разбиране на подобна тема; смятам отново да повторя някои положения, още повече, че с този лекционен цикъл ни предстои да се издигнем още по-високо в сферите на самия духовен живот.
към текста >>
181.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Аз установих, че някои от уважаемите
слуша
тели поставиха акцента като идея, това естествено би могло да се допусне върху следното, а именно, че в направената от мен схематична рисунка отделните планети стоят на една линия със Слънцето, като по този начин образуват така наречения съвпад; обаче аз настойчиво моля да се отбележи, че не това е главното.
Позволете ми още в началото на днешната лекция да направя една забележка, която се отнася към края на вчерашната лекция.
Аз установих, че някои от уважаемите слушатели поставиха акцента като идея, това естествено би могло да се допусне върху следното, а именно, че в направената от мен схематична рисунка отделните планети стоят на една линия със Слънцето, като по този начин образуват така наречения съвпад; обаче аз настойчиво моля да се отбележи, че не това е главното.
Нека да не затрудняваме нашата работа с погрешни представи.
към текста >>
182.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Напълно естествено е, ако след подобно на вчерашното обсъждане, третиращо толкова всеобхватни истини, отнасящи се до Космоса, у
слуша
телите да са останали и ред неразбрани неща.
Напълно естествено е, ако след подобно на вчерашното обсъждане, третиращо толкова всеобхватни истини, отнасящи се до Космоса, у слушателите да са останали и ред неразбрани неща.
Но аз още вчера изтъкнах и отново моля това да бъде взето под внимание че тук не става дума за някакви спекулативни твърдения, а за онези действителни факти, които съществуват в Хрониката Акаша и които допълнително могат да бъдат систематизирани по един ясен и нагледен начин. Един от въпросите, които биха могли да възникнат още в самото начало на днешната лекция, се свежда до следното: А как да се отнасяме със сегашните планети от нашата Слънчева система? Вчера ние проследихме развитието на нашата планета до онзи момент, когато тя стана една завършена видима планета. Тук някой би могъл да добави: Добре, обаче ако се замислим върху днешните планети, възможно ли е те да са възникнали преди посочения момент, и да са вече приключили с всички етапи на своето развитие?
към текста >>
Ето големият логически въпрос, който би трябвало да възникне у всеки непредубеден
слуша
тел на тези лекции.
Обаче сега възниква големият въпрос: Дали "човешката" степен, която Духовете на Личността постигнаха на Стария Сатурн, респективно "човешката" степен, която Архангелите постигнаха на Старото Слънце, и "човешката" степен, която Ангелите постигнаха на Марс, е същата, към която се стремим ние на Земята? И ако се замислим, например, върху природата на Ангелите, ще открием ли в тяхно лице нашия собствен образ през епохата на Бъдещия Юпитер? И ще открием ли в лицето на Архангелите образа на онези същества, които ние ще представляваме през епохата на Бъдещата Венера? Имаме ли достатъчно основания, за да си кажем: Да, ние стоим тук на нашата Земя и в хода на мировото развитие ще се издигнем до все по-висши степени, ние сами ще се изкачим до висшите Йерархии; Съществата, в които ще се превърнем, всички те вече съществуват, а нашата сегашна степен е била постигната по-рано от други Същества? Дали наистина е така?
Ето големият логически въпрос, който би трябвало да възникне у всеки непредубеден слушател на тези лекции.
към текста >>
183.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Две гледища действуваха в изграждането на тези сказки, които бяха изнасяни без никакви бележки: равнището на публиката, известна степен на познания у някои от
слуша
телите, а от друга страна чувството за това, което липсваше още у другите, и за това, което трябваше да им се даде, за да могат да разберат.
Стъпка по стъпка ни води Рудолф Щайнер по-надълбоко в Тайните на Християнството. Първата основа за това бе положена в сказки изнесени в Мюнхен, Базел, Хамбург, в Стокхолм.
Две гледища действуваха в изграждането на тези сказки, които бяха изнасяни без никакви бележки: равнището на публиката, известна степен на познания у някои от слушателите, а от друга страна чувството за това, което липсваше още у другите, и за това, което трябваше да им се даде, за да могат да разберат.
към текста >>
184.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Нека
слуша
ме, как Божият Дух произнесе творящото Слово в света.
Нека слушаме, как Божият Дух произнесе творящото Слово в света.
Що е Словото? В начало бе Логосът и Духът Божи проговори и това, което Духът каза, стана. А това значи: в Словото имаше живот; защото ако в него нямаше живот, нищо не би могло да стане.
към текста >>
185.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе
слуша
ла за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение.
Гъркът прави още една крачка напред в този път. И между това, което душата изпитва, и външната материя се завързва един съюз. Статуята на една Палас Атина или на един Зевс отразяват опитностите, които първо са живели в човешката душа и от там са били отпечатани в материята. Но добивайки все по-голяма власт над сетивния свят, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния свят и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане. Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма.
За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение.
При смъртта всичко за нея ставаше ясно и светло. Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност. Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане. Не е никак само легенда, а дълбока истина това изказване един Грък, когото запитали за пребиваването в подземния свят: "по-добре е казва той, да бъдеш просяк на земята, отколкото цар в страната на сенките! "
към текста >>
186.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Достатъчно беше само някой да
слуша
думите, които излизаха от устата на неговия събеседник; когато живо чувствуваше нещо или когато мислеше силно, другият също можеше да го чувствува и да го знае.
Едновременно с човешкото съзнание в човечеството се е изменило всичко. Човек трябва да бъде с ненапълно отворени очи, за да вярва, че и днес светът е такъв, какъвто е бил винаги. Всичко се изменя. Изменили са се и самите отношения на човешките същества помежду им. Видяхме, че в миналото, до идването на Христовия импулс, хората са имали твърде силно влияние едни върху други.
Достатъчно беше само някой да слуша думите, които излизаха от устата на неговия събеседник; когато живо чувствуваше нещо или когато мислеше силно, другият също можеше да го чувствува и да го знае.
През времената, когато любовта зависеше много от роднинските връзки, чувството беше съвършено различно от това, което ние днес познаваме. Без съмнение днес то има по-интимен характер, но не е вече така силно. Чувството на любовта ще добие своята пълна сила само тогава, когато всички души ще бъдат завладени от Христовия импулс. В миналото Любовта лекуваше, тя действуваше на душата като балсам. С постепенното развитие на мисълта и на ума изчезнаха и силите, които преминаваха от една душа към друга.
към текста >>
187.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Сега трябва да Ви помоля да
слуша
те това, което ще Ви кажа, с пълно безпристрастие и разумност; защото не ще разберете точно тези идеи освен когато ги оставите те да работят във Вас и ги вземете "буквално", разбира се не буквално в материалистичен смисъл.
Сега трябва да Ви помоля да слушате това, което ще Ви кажа, с пълно безпристрастие и разумност; защото не ще разберете точно тези идеи освен когато ги оставите те да работят във Вас и ги вземете "буквално", разбира се не буквално в материалистичен смисъл.
към текста >>
Но когато сме
слуша
ли всичко, което бе казано тук, не трябва само да извлечем от него спомена за някакви изолирани истини.
Но когато сме слушали всичко, което бе казано тук, не трябва само да извлечем от него спомена за някакви изолирани истини.
От това нашата душа има най-малко нужда, въпреки че този спомен е необходим, защо то без него ние не бихме могли да запазим това, което трябва да бъде резултат от нашето разглеждане: това, което е изпълнило нашия дух, трябва да слезе в нашето сърце и да се превърне там в чувства, в импулси.
към текста >>
188.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Преди седем години аз държах една сказка пред малък кръг хора в Берлин, които вече бяха
слуша
ли цяла редица от сказки, изнесе ни от мене.
Нашето германско духовно-научно течение навършва вече седемгодишна работа.
Преди седем години аз държах една сказка пред малък кръг хора в Берлин, които вече бяха слушали цяла редица от сказки, изнесе ни от мене.
Тази сказка беше изнесена като прибавка към един друг цикъл от сказки. От тогава изминаха вече седем, малко по-малко от седем години. Касаеше се тогава да се намери един преход на чувствата и духовните интереси, които произхождаха от един друг вид, макар и духовно-научно действие. Касаеше се следователно да се намери прехода към течението на Духовната наука. И тогава беше налице възможността да се намери един добър преход.
към текста >>
Колцина между тези
слуша
тели бяха
слуша
ли онази сказка, първото семе за нашата работа?
Това наистина не трябва да бъде нещо друго освен един поглед назад върху фактите и същевременно един поглед назад, който трябва да бъде свързан с някои идеи, закони и факти свързани вътрешно с целия наш цикъл от сказки. Както Ви казах, от онази сказка, за която споменах, са изминали близо седем години и за наше най-голямо задоволство можахме да видим, че вчера имахме възможност да представим драмата "Децата на Луцифер" пред един препълнен салон. Бяха се събрали над шестстотин приятели, за да чуят вчера "Децата на Луцифер".
Колцина между тези слушатели бяха слушали онази сказка, първото семе за нашата работа?
Само една единствена дама се намираше между тях, между вчерашните слушатели, която беше слушала тогава онази сказка и която преди това не беше между нашите редове. За тогавашните условия сказката не беше лошо посетена. Всички останали, които бяха слушали сказката, не се присъединят към нашето движение. Но този е великият закон на действието в духовния свят, че загиналите кълнове се превръщат и изпитват възкресение. И ние можем да видим този закон потвърден именно с нашият случай.
към текста >>
Само една единствена дама се намираше между тях, между вчерашните
слуша
тели, която беше
слуша
ла тогава онази сказка и която преди това не беше между нашите редове.
Това наистина не трябва да бъде нещо друго освен един поглед назад върху фактите и същевременно един поглед назад, който трябва да бъде свързан с някои идеи, закони и факти свързани вътрешно с целия наш цикъл от сказки. Както Ви казах, от онази сказка, за която споменах, са изминали близо седем години и за наше най-голямо задоволство можахме да видим, че вчера имахме възможност да представим драмата "Децата на Луцифер" пред един препълнен салон. Бяха се събрали над шестстотин приятели, за да чуят вчера "Децата на Луцифер". Колцина между тези слушатели бяха слушали онази сказка, първото семе за нашата работа?
Само една единствена дама се намираше между тях, между вчерашните слушатели, която беше слушала тогава онази сказка и която преди това не беше между нашите редове.
За тогавашните условия сказката не беше лошо посетена. Всички останали, които бяха слушали сказката, не се присъединят към нашето движение. Но този е великият закон на действието в духовния свят, че загиналите кълнове се превръщат и изпитват възкресение. И ние можем да видим този закон потвърден именно с нашият случай. Виждате, че не е неправилно да свързваме словото и идеята на събитието с думата търпение и умение да чакаме.
към текста >>
Всички останали, които бяха
слуша
ли сказката, не се присъединят към нашето движение.
Както Ви казах, от онази сказка, за която споменах, са изминали близо седем години и за наше най-голямо задоволство можахме да видим, че вчера имахме възможност да представим драмата "Децата на Луцифер" пред един препълнен салон. Бяха се събрали над шестстотин приятели, за да чуят вчера "Децата на Луцифер". Колцина между тези слушатели бяха слушали онази сказка, първото семе за нашата работа? Само една единствена дама се намираше между тях, между вчерашните слушатели, която беше слушала тогава онази сказка и която преди това не беше между нашите редове. За тогавашните условия сказката не беше лошо посетена.
Всички останали, които бяха слушали сказката, не се присъединят към нашето движение.
Но този е великият закон на действието в духовния свят, че загиналите кълнове се превръщат и изпитват възкресение. И ние можем да видим този закон потвърден именно с нашият случай. Виждате, че не е неправилно да свързваме словото и идеята на събитието с думата търпение и умение да чакаме. Да умеем да чакаме до като настъпят онези условия, които дават възможност да извлечем от лоното на времето онова, което сме оставили да узрее. Всяка човешка работа не е в състояние да направи нищо, без същевременно наред с нея да върви търпението и умението да се чака, без узряването, да играе определена роля.
към текста >>
Главното са
слуша
телите и зрителите.
Естествено би било една изцяло фатална идея да изнесем, да представим "Децата на Луцифер" както едно обикновено театрално представление. Защото, какво се иска, за да се направи от цялото едно единство? Не трябва да забравяме, че главното не са онези, които представят драмата, не са онези, които вършат нещата; главното също не е работата, която се върши, не са и приготовленията и изработеното. Когато творението е възникнало от душата на поета, тогава е извършено първото дело. Това, което става после като посреднически път, то принадлежи към онова, за което току що казах: представянето и работа за представянето и всичко останало, не са главното; това в известно отношение са изцяло второстепенни неща.
Главното са слушателите и зрителите.
И главното е, че през душите и през сърцата на слушателите преминава един общ живот, който прави тези сърца способни не само да чувствуват онези тайнствени течения, които излизат от творението, но да ги чувствуват общо, във вътрешна хармония. Сред нашето движение ние говорим за основаването на една ядка на човечеството, в която да живее Любовта и братството между хората, като за първия наш принцип. О, тази Любов и това Братство между хората е едно нежно, макар и много важно растение. И то цъфти само там, където душите съзвучат в хармония; т.е. там, където трепти един общ духовен живот в душите по един общ начин.
към текста >>
И главното е, че през душите и през сърцата на
слуша
телите преминава един общ живот, който прави тези сърца способни не само да чувствуват онези тайнствени течения, които излизат от творението, но да ги чувствуват общо, във вътрешна хармония.
Защото, какво се иска, за да се направи от цялото едно единство? Не трябва да забравяме, че главното не са онези, които представят драмата, не са онези, които вършат нещата; главното също не е работата, която се върши, не са и приготовленията и изработеното. Когато творението е възникнало от душата на поета, тогава е извършено първото дело. Това, което става после като посреднически път, то принадлежи към онова, за което току що казах: представянето и работа за представянето и всичко останало, не са главното; това в известно отношение са изцяло второстепенни неща. Главното са слушателите и зрителите.
И главното е, че през душите и през сърцата на слушателите преминава един общ живот, който прави тези сърца способни не само да чувствуват онези тайнствени течения, които излизат от творението, но да ги чувствуват общо, във вътрешна хармония.
Сред нашето движение ние говорим за основаването на една ядка на човечеството, в която да живее Любовта и братството между хората, като за първия наш принцип. О, тази Любов и това Братство между хората е едно нежно, макар и много важно растение. И то цъфти само там, където душите съзвучат в хармония; т.е. там, където трепти един общ духовен живот в душите по един общ начин. Това имах ме именно вчера.
към текста >>
189.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
От различни сказки, които сте
слуша
ли от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура.
От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура.
Там имаме ние отческата и майчина почва на целия наш културен живот, там трябва да търсим ние тази почва. Преди онази мощна катастрофа, която измени лицето на Земята така, че се роди съвременната форма на Земята, сред древна Атлантида са съществували човешки родове съвършено различни от днешните, ръководени от висши посветени, от ръководители на човечеството. Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове. Тогава това беше нещо естествено. Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н.
към текста >>
190.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ето защо по времето, когато Христос слезе, можа да бъде осъществено това, което после учениците му описаха, като казаха: "ние сложихме ръцете си в неговите рани,
слуша
хме неговото слово на планината".
Външното човечество ще преобрази своята духовна култура, Христос все повече и повече ще се вживее във външното човечество. Но Христос, когото днес хората започнаха да разбират, ще бъде познат в неговата природа и същност и в мистериите. Следователно Богът, който по времето на Заратустра можеше да бъде виждан, когато погледът биваше насочван към слънцето и ставаше ясновиждащ, и който слезе на Земята, този Бог ще бъде все интимно и по-интимно обхванат от човешката душа. Богът, който беше регент на външния свят, ще стане все по-вътрешен. Христос пристъпва така през света, че от един космически Бог, който слезе на Земята, ще стане все повече и повече един мистичен Бог, когото човекът ще може да изживява във вътрешността на душевния живот.
Ето защо по времето, когато Христос слезе, можа да бъде осъществено това, което после учениците му описаха, като казаха: "ние сложихме ръцете си в неговите рани, слушахме неговото слово на планината".
Те можаха да се позоват на нещо външно. Това беше същественото, че Христос съществуваше външно. Тогава той още не можеше да бъде изживян вътрешно мистично; хората не биха могли още да обхванат неговата Дионисийска природа; първо те трябваше да го изживеят като външен исторически Христос. Но този е напредъкът в съзнанието на хората за Христа, че той слиза все по-дълбоко в душата, че хората все повече и повече ще могат да виждат вътрешно, че те все повече и повече ще могат да изпитват мистично във вътрешността своя собствен душевен живот и все повече към външния Христос ще изживяват Христа в собствената си душа, ще изживяват мистичния Христос. Вижте, как в така наречения мистицизъм, който се явява в първото време на християнското развитие чрез Дионисий Ареопагита, който е бил приятел и ученик на Павла, как първо Христос е познаван чрез външни окултни способности.
към текста >>
Тези хора
слуша
т ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова.
Тези хора могат да повтарят това, могат да си въобразяват, че са добри християни; в действителност те са врагове на Христа, те са онези, които изхождайки от техния собствен егоизъм, понеже се обявяват задоволени от всичко, което се предлага в традиционното тълкуване на евангелията, изхождайки от своя собствен егоизъм те заличават това, което в бъдеще ще доведе до пълна слава, до прославянето на пълното християнство. Онези, които днес често вярват, че са най-добрите християни, са най-силните изкоренители на Християнството. Онези разбират днес развитието на Християнството, които мислят по съвършено друг начин, които казват; "Ние не искаме да бъдем егоисти и да казваме: на нас ни са достатъчни евангелията и не искаме да знаем за вашите отвлечености! Няма нищо по-отвлечено от това, което Духовната Наука изнася". Онези са истински християни, които днес знаят, че човечеството се нуждае не от Християнството на егоистите, а от нещо друго, които казват: ние знаем, че светът не може вече да съществува със старите предания на евангелията, ние знаем, че в света е необходимо, щото светлината на Луцифер, светлината от областта на Луцифер да падне върху евангелията.
Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова.
Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят. Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията. Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството. Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията. Така ние виждаме, че Христос, който от един бог живеещ във външния свят стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството.
към текста >>
191.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
За да съгласуваме казаното с някои неща, които по-голяма част от Вас са
слуша
ли вече върху луциферическите Същества, днес отново трябва да се върнем с няколко думи към същността на луциферическия принцип.
До сега при разглеждането на онези Същества, които числим към царството на Христа или към царството на Луцифер, ние взехме под внимание предимно това, как човекът в течение на своето развитие прониква чрез своята собствена душа до тези Същества, как той ги изживява. Нап-ример ние изтъкнахме, как пътят на човека към онези космически Същества, сред които Христос се намираше преди своето слизане на Земята, беше насочен в познанието на човека навън, как от друга страна пътят за царството на Луцифер беше насочен във вътрешността на душата, за да проникне през булото, което закрива собствената душа. Изтъкнахме, как чрез явяването на Христа на Земята това положение бе изменено така, че двете царства преминаха едно над друго и човечеството отива към една епоха, когато Христос трябва да бъде търсен вътре в душата, а Луцифер навън в света.
За да съгласуваме казаното с някои неща, които по-голяма част от Вас са слушали вече върху луциферическите Същества, днес отново трябва да се върнем с няколко думи към същността на луциферическия принцип.
Нещата в света са сложни и всичко може да бъде разглеждано от най-различни страни, от най-различни гледища. И понеже някои неща се разглеждат един път от една страна, друг път от друга страна, чрез това понякога може да изглежда, че нещата не се съгласуват. И въпреки това те са в съгласие едни с други. Както някой правилно описва един лист от растение, като веднъж го описва от предната страна, друг път от задната страна, и въпреки това той е същият лист, така и луциферическият принцип е правилно описан от онзи, както сторихме това в изминалите часове, който проследява пътя, който трябва да поеме душата към този луциферически принцип. Но естествено ние можем да разглеждаме, така да се каже, повече от една извънземна гледна точка, от едно извънземно място развитието на нашата Земя и на света и тогава да охарактеризираме положението на луциферическите Същества от една друга гледна точка.
към текста >>
Ако припомним още веднъж, че някога нашата Земя е образувала заедно със Слънцето и Луната едно същество, че Слънцето се е отделило от Земята, за да бъде обиталище на по-високо развити Същества, които след това трябва да действуват върху Земята от вън, и че след отделянето на Слънцето още по-висши Същества бяха останали съединени със Земята, за да отделят по-късно Луната; ако помислите, че съществата, които отделиха Луната, бяха същите онези, които възбудиха в човека един нов живот, един душевен живот, за да го предпазят от мумифициране, тогава скоро ще намерите една съгласуваност между това, което сте
слуша
ли тук или там в моите сказки, и това, което
слуша
хте през миналите дни.
Ако припомним още веднъж, че някога нашата Земя е образувала заедно със Слънцето и Луната едно същество, че Слънцето се е отделило от Земята, за да бъде обиталище на по-високо развити Същества, които след това трябва да действуват върху Земята от вън, и че след отделянето на Слънцето още по-висши Същества бяха останали съединени със Земята, за да отделят по-късно Луната; ако помислите, че съществата, които отделиха Луната, бяха същите онези, които възбудиха в човека един нов живот, един душевен живот, за да го предпазят от мумифициране, тогава скоро ще намерите една съгласуваност между това, което сте слушали тук или там в моите сказки, и това, което слушахте през миналите дни.
Тогава ще си кажете: естествено е за онези същества, които се бяха отделили заедно със Слънцето от Земята, че и в своето по-нататъшно развитие човек трябваше да ги намира отначало, като насочваше своя поглед в посоката, в която тези същества биха отишли със слънцето. Следователно човекът трябваше да търси слънчевите Същества в тяхната дейност и в тяхното царство по пътя, който изхождайки от него и отиваше навън в света зад килима на сетивния свят. Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот. Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната. Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път.
към текста >>
Превърнете това, което бе казано, в чувство, тогава то ще означава: "Ако пристъпите към най-висшата мъдрост, било в тази или онази форма, даже и във формата, в която тя ни се явява днес, когато сме призвани да търсим отново мъдростта не от книгите, а от това, което се намира в света, чрез благовестието на розенкройцерството, и ако приложите това към онова, което ни е дадено чрез духовното познание, и ако чувствувате по описания начин и заемете правилно становище, едва ли бихте могли да кажете за себе си, че сте
слуша
ли толкова от духовното познание, колкото някога Варавадша е научил от Ведите.
Разказва се, че един ден при Варавадша дошъл богът Индра и му казал: "Ти си изучавал три столетия Ведата; ето погледни, тук има три планини, много високи планини! едната означава първата част на Ведата, Риг-Веда, втората планина означава втората част на Ведата, Сама-Веда, и третата планина означава третата част на Ведата, Ягур-Веда. ти си изучавал тези три части на Ведите в течение на три столетия". Тогаз Индра взе три малки буци пръст, колкото можеше да държи ръката, от тези три планини и каза: "Погледни тези буци! Ти знаеш от Ведите толкова, колкото са тези буци по отношение на трите големи планини".
Превърнете това, което бе казано, в чувство, тогава то ще означава: "Ако пристъпите към най-висшата мъдрост, било в тази или онази форма, даже и във формата, в която тя ни се явява днес, когато сме призвани да търсим отново мъдростта не от книгите, а от това, което се намира в света, чрез благовестието на розенкройцерството, и ако приложите това към онова, което ни е дадено чрез духовното познание, и ако чувствувате по описания начин и заемете правилно становище, едва ли бихте могли да кажете за себе си, че сте слушали толкова от духовното познание, колкото някога Варавадша е научил от Ведите.
Но всеки трябва да изслуша тази притча с Варавадша, тогава по пътя на чувствата той ще заеме едно правилно отношение към всеобхватната мъдрост на света. И това чувство ще бъде от такова естество, което ще ни подскаже, че съществува нещо безкрайно, от което можем да имаме само една малка бучка. Чрез това ние добиваме и истинския копнеж да напредваме по един правилен начин и да имаме търпение, до като се прибави още една малка бучка". Предчувствието е едно от най-благотворните чувства на човешката душа. Много може да се научи от прадревната мъдрост на изтока; към най-ценното, което може да се научи от тази светлина, принадлежат такива неща, които се отнасят за нашето усещане.
към текста >>
192.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Разбира се, мнозина от тогавашните
слуша
тели или тези, които са присъствали на друг цикъл върху Евангелието на Йоан, лесно биха могли да запитат: „Нима е възможно да се разширят и задълбочат още повече онези гледни точки, които в известно отношение са ненадминати, възможно ли е всъщност, това задълбочаване да се постигне с помощта на другите християнски документи, например, другите три Евангелия, а именно Евангелието на Лука, Евангелието на Матей или Евангелието на Марко?
Когато преди известно време бяхме събрани тук, ние можахме да говорим за по-дълбоките пластове на християнството от гледище на Евангелието на Йоан*1. И тогава пред нашия духовен поглед се издигнаха величествените образи и идеи, до които човек достига след като се задълбочи в този единствен по рода си документ от историята на човечеството, а именно Евангелието на Йоан. Тогава по различни поводи трябваше да изтъкнем как на преден план излизат все по-дълбоките тайни на християнството и това ставаше, когато нашите проучвания имаха за изходна точка тъкмо този документ.
Разбира се, мнозина от тогавашните слушатели или тези, които са присъствали на друг цикъл върху Евангелието на Йоан, лесно биха могли да запитат: „Нима е възможно да се разширят и задълбочат още повече онези гледни точки, които в известно отношение са ненадминати, възможно ли е всъщност, това задълбочаване да се постигне с помощта на другите християнски документи, например, другите три Евангелия, а именно Евангелието на Лука, Евангелието на Матей или Евангелието на Марко?
Тук бихме могли да добавим, че любителите на теоретическото удобство, неизбежно ще поставят въпроса: „Нима е възможно, след като осъзнахме, че в Евангелието на Йоан са вложени възможно най-дълбоките християнски истини, да се надяваме, че ще проникнем още по-навътре в същността на християнството с помощта на другите Евангелия, респективно с помощта на не толкова задълбоченото Евангелие на Лука? "
към текста >>
Те само
слуша
ха и чуваха с духовното си ухо думите, идващи от Съществата на духовния свят.
От друга страна, за определени периоди от развитието на човечеството беше полезно днес това вече не се практикува някои хора да надхвърлят имагинативното познание и да бъдат издигнати направо до инспиративното познание или по възможност направо до интуитивното познание. Такива хора доброволно се отказваха от привилегията да виждат около себе имагинативните образи на духовния свят.
Те само слушаха и чуваха с духовното си ухо думите, идващи от Съществата на духовния свят.
Представете си за миг, че между Вас и друг човек има една стена и Вие не можете да виждате този човек, обаче Вие го чувате как говори зад стената. Да, тази възможност беше нещо напълно естествено: Хората да се отрекат така да се каже от виждането в духовния свят, за да бъдат по-лесно доведени до духовното слушане на това, което говорят духовните Същества. Съвършено безразлично е дали някой вижда образите на имагинативния свят, или не, след като е в състояние да възприема с духовното ухо и да чува това, което намиращите се в свръхсетивния свят Същества имат да кажат за себе си и ако той е в състояние да стори това, тогава за такъв човек казваме, че той е надарен с вътрешното слово противоположно на външното слово, с което хората се разбират помежду си във физическия свят.
към текста >>
Да, тази възможност беше нещо напълно естествено: Хората да се отрекат така да се каже от виждането в духовния свят, за да бъдат по-лесно доведени до духовното
слуша
не
на това, което говорят духовните Същества.
От друга страна, за определени периоди от развитието на човечеството беше полезно днес това вече не се практикува някои хора да надхвърлят имагинативното познание и да бъдат издигнати направо до инспиративното познание или по възможност направо до интуитивното познание. Такива хора доброволно се отказваха от привилегията да виждат около себе имагинативните образи на духовния свят. Те само слушаха и чуваха с духовното си ухо думите, идващи от Съществата на духовния свят. Представете си за миг, че между Вас и друг човек има една стена и Вие не можете да виждате този човек, обаче Вие го чувате как говори зад стената.
Да, тази възможност беше нещо напълно естествено: Хората да се отрекат така да се каже от виждането в духовния свят, за да бъдат по-лесно доведени до духовното слушане на това, което говорят духовните Същества.
Съвършено безразлично е дали някой вижда образите на имагинативния свят, или не, след като е в състояние да възприема с духовното ухо и да чува това, което намиращите се в свръхсетивния свят Същества имат да кажат за себе си и ако той е в състояние да стори това, тогава за такъв човек казваме, че той е надарен с вътрешното слово противоположно на външното слово, с което хората се разбират помежду си във физическия свят.
към текста >>
193.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Днес ще се наложи да спомена някои неща, които за онези, които са
слуша
ли други мои лекции или цикли по този въпрос, може би ще изглеждат като едно голямо противоречие.
Днес ще се наложи да спомена някои неща, които за онези, които са слушали други мои лекции или цикли по този въпрос, може би ще изглеждат като едно голямо противоречие.
Моля Ви да изчакате и чуете това, за което ще стане дума през следващите дни, и тогава, надявам се, ще установите тяхната хармония с онова, което съм казвал по един или друг повод за Христос Исус и Исус от Назарет. Невъзможно е да се предадат отведнъж всеобхватните и сложни измерения на истината, и днес ще се наложи да се обърнем само към една от страните на християнските истини, която е в привидно противоречие с друга част от истините, които досега съм имал възможност да споделя с Вас.
към текста >>
194.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Онези от Вас, които са
слуша
ли и други мои лекции, несъмнено ще си припомнят как Заратустра предостави своето астрално тяло, което по-късно отново оживя в основоположника на египетската култура, в Хермес, и как той предостави своето етерно тяло на Мойсей, предводителя на древния юдейски народ.
И ние лесно можем да си представим, че в хода на своите последователни инкарнации, тази индивидуалност се издигаше до все по-високи степени и ставаше все по-зряла и по-стара, все по-способна за невидими жертви в името на цялото човечество.
Онези от Вас, които са слушали и други мои лекции, несъмнено ще си припомнят как Заратустра предостави своето астрално тяло, което по-късно отново оживя в основоположника на египетската култура, в Хермес, и как той предостави своето етерно тяло на Мойсей, предводителя на древния юдейски народ.
А всичко това може да бъде постигнато само от една силно развита душа. Ето как една толкова напреднала индивидуалност като Заратустра, която после шестстотин години преди нашето летоброене, когато Буда проповядваше в Индия се появи в Халдея, и то в лицето на великия учител Назаратос или Заратас, който беше също и учител на Питагор. Ето какво можа да постигне онази велика душа, която се инкарнира в предводителя на древноперсийската култура. До този момент тя непрекъснато напредваше в своята зрялост.
към текста >>
195.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И обръщайки се към онези, които се стремяха към една душевна общност с него, движени от своята свободна воля, той каза: „Моя майка и Мои братя са тези, които
слуша
т словото Божие и го изпълняват" (Лука 8, 20-21).
Тази индивидуалност, това Същество, можа да се подготви по-късно в тялото на Натановия Исус за срещата си с едно още по-висше Същество, за да възвести истинската си задача: пробуждането на всеобщата любов между всички човешки души. И когато после майката и братята на това Същество дойдоха при него, а околните му казаха: „Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят", това Същество можа да изрече пред всички и от най-дълбоките пластове на душата си онези невероятни думи, които изобщо не накърняват синовното и братско чувство: „Не, те не са мои близки! " Защото Заратустра беше напуснал собственото си физическо тяло, което го свързваше с това семейство.
И обръщайки се към онези, които се стремяха към една душевна общност с него, движени от своята свободна воля, той каза: „Моя майка и Мои братя са тези, които слушат словото Божие и го изпълняват" (Лука 8, 20-21).
Ето колко дословно трябва да се разбират текстовете на религиозните документи.
към текста >>
196.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Има и друга възможност: Душата
слуша
било то словото на Христос Исус или словото на духовната мъдрост -, обаче самата тя не е достатъчно дълбока.
Има и друга възможност: Душата слуша било то словото на Христос Исус или словото на духовната мъдрост -, обаче самата тя не е достатъчно дълбока.
Душата е само подготвена и разбира, че тези истини са напълно правдоподобни, но всъщност тя не може да се съедини с тях. Тя може да повтори, да възпроизведе една или друга мъдрост, но не може да стане едно цяло с нея; тя прилича на семето, което пада на камениста почва и не може да порасне.
към текста >>
197.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Тогава все по-многобройни биха ставали онези хора, които не биха могли да
слуша
т възвестяването на духовните факти, както това е било до сега в едно или друго духовно направление.
И какво би се получило, когато такива хора не могат да бъдат излекувани от мнението, че застъпват истината, когато се отвращават от всички, които мислят по различен начин и когато духовният живот просто не може да покълне в тяхно присъствие?
Тогава все по-многобройни биха ставали онези хора, които не биха могли да слушат възвестяването на духовните факти, както това е било до сега в едно или друго духовно направление.
Все по-малко биха били онези, които ще отиват там, където могат да се чуят подобни неща. И ако не би съществувал антропософският светоглед, тези хора просто не биха имали нищо, никакъв подобаващ отговор за техните духовни потребности; те биха пропадали, защото нямаше да разполагат с никаква храна. Обаче не зависи от волята на отделния човек, под каква форма ще се получава духовната храна; това зависи от развитието. Сега ние сме стигнали до момента, когато духовните стремежи на човека изискват една истинска интерпретация на Евангелията. Сега важното е не как ние предлагаме духовната храна, а как човешката душа копнее за нея!
към текста >>
И сега вече нещата не зависят от онези, които искат да проповядват други учения; техните
слуша
тели ще стават все по-малко.
И ако не би съществувал антропософският светоглед, тези хора просто не биха имали нищо, никакъв подобаващ отговор за техните духовни потребности; те биха пропадали, защото нямаше да разполагат с никаква храна. Обаче не зависи от волята на отделния човек, под каква форма ще се получава духовната храна; това зависи от развитието. Сега ние сме стигнали до момента, когато духовните стремежи на човека изискват една истинска интерпретация на Евангелията. Сега важното е не как ние предлагаме духовната храна, а как човешката душа копнее за нея! Днес копнежът на човешката душа за антропософските истини е вече факт.
И сега вече нещата не зависят от онези, които искат да проповядват други учения; техните слушатели ще стават все по-малко.
към текста >>
198.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
И след това можете да
слуша
те, как тези, които са ясновиждащи визионери, без в същото време да са мислители, разказват за своите откровения в сетивни образи.
Ако не сме мислители, откровенията трябва да си търсят други форми, например, формата на образ, формата на сетивен образ. Това е най-разпространеният начин, по който този, който не е мислител, получава откровения.
И след това можете да слушате, как тези, които са ясновиждащи визионери, без в същото време да са мислители, разказват за своите откровения в сетивни образи.
Те са прекрасни, но в същото време трябва да се осъзнава, че субективното преживяване ще бъде съвсем различно в зависимост от това, как сте получили това откровение – като мислител или като човек, който не е мислител. Ако не получавате откровенията като мислещ, налице е сетивен образ; тук се намира една или друга фигура. Тя се открива от духовния свят. Ако, да кажем, видите образ на Ангел, един или друг символ, който изразява едно или друго, например – кръст, дарохранителница или чаша – в областта на свръхсетивното виждате това като готов образ. На вас ви е ясно: това не е действителност, това е образ.
към текста >>
Много лесно би могло да се направи извод, че визионерското виждане е по-добрата подготовка за смъртта, отколкото простото
слуша
не
на факти от духовния свят.
Много лесно би могло да се направи извод, че визионерското виждане е по-добрата подготовка за смъртта, отколкото простото слушане на факти от духовния свят.
Но все пак това не е така! След смъртта човек действително има малка полза от това, че той просто нещо визионерски е видял. Напротив, фактически той веднага започва да осъзнава това, което е приел в съобщенията, ако ги е разбрал с разума. След смъртта има значение именно това, което сме разбрали, без значение дали сме го видели или не. Да вземем един най-дълбоко посветен: той може да обхваща с ясновиждането си целия духовен свят, но това не усилва значението си след смъртта, ако той не е в състояние да изрази съзерцаваните факти в човешки понятия.
към текста >>
199.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
При
слуша
не
то на различните лекции, изнесени тук и там, лесно би могло да се появи мнението, че сега е изобразен Христос Исус, и би било много интересно Той да бъде изобразен, базирайки се на друго Евангелие.
Можем да получим съвършен образ на Христос Исус благодарение на това, че в четирите Евангелия е изобразено това, което е било особено близко на четирите личности, на авторите на четирите Евангелия. Който притежава необходимото благоговение пред толкова велика индивидуалност, каквато е бил Христос, ще каже: аз мога да получа всеобхватен образ именно благодарение на това, че всеки един от авторите на Евангелията е дал най-доброто от това, което е бил в състояние да даде. Но затова е необходимо също, това, което се казва в духовната наука опирайки се на някое от четирите Евангелия, четвъртото или третото или второто или първото, да не се приема така, сякаш в него е цялата истина за Христос Исус.
При слушането на различните лекции, изнесени тук и там, лесно би могло да се появи мнението, че сега е изобразен Христос Исус, и би било много интересно Той да бъде изобразен, базирайки се на друго Евангелие.
Това не е така. Изобразявайки Христос Исус според едно Евангелие, получаваме едностранчив образ. Би следвало да очакваме, в хода на нашето духовно движение Христос Исус да бъде изобразен във връзка с всичките четири Евангелия. Само тогава ще имате това, което трябва да бъде разказано във всички тайни за Него.
към текста >>
200.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Би било добре, ако хората
слуша
т Бодхисатвите, които идват след това, защото те са негови слуги.
Би било добре, ако хората слушат Бодхисатвите, които идват след това, защото те са негови слуги.
Всеки път когато в бъдеще ще се появи Бодхисатва, например, след три хилядолетия, тогава отново това ще бъде от Христос, осветяваш за по-добро разбиране всичко със своите лъчи. Христос е най-дълбоката същност и другите служат за това, Той да бъде по-добре разбран. Затова Христос предварително е изпращал Бодхисатви, за да подготвят човечеството за Него; и Той ги изпраща и след това, за да може още по-добре да бъде разбрано най-великото действие в земното развитие. Ние стоим едва в началото на разбирането на това Същество, и толкова по-добре ще разбираме Христос, колкото повече мъдреци и Бодхисатви дойдат на Земята. Благодарение на цялата мъдрост, която се излива върху Земята, добиваме способността по-добре да разбираме Христос.
към текста >>
201.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Често му казвах: „
Слуша
й, ако сериозно вярваш в това, като съдържание на живота, защо постоянно лъжеш?
Когато изплува този въпрос, винаги си спомням за един приятел, с когото се познавах преди повече от тридесет години. По това време, още младо момче, той беше изцяло заразен от материалистическия начин на мислене. Ще прозвучи съвременно ако днес кажем: от монистичния начин на мислене. Той беше вече заразен от него въпреки младата си възраст. Той винаги се смееше, когато станеше дума, че в човека се съдържа нещо, което може да се обозначи като духовно същество, тъй като той се придържаше към позицията, че това, което живее в нас като мисъл, се произвежда от механичните или химически процеси в мозъка.
Често му казвах: „Слушай, ако сериозно вярваш в това, като съдържание на живота, защо постоянно лъжеш?
“ Той, действително, постоянно лъжеше, тъй като никога не казваше: мозъкът ми усеща, мозъкът ми мисли, а: аз мисля, аз усещам, аз знам това или онова. Така че той си беше създал теория, на която противоречеше с всяка дума, както прави всеки; тъй като беше невъзможно да се придържа към това, което си беше въобразил като материалистическа теория. Не може да се остане в действителността, когато се мисли материалистически. Ако се каже: „мозъкът ми те обича“, не трябва да се каже „те“, а непременно: „моят мозък обича твоят мозък“. Хората не правят такъв извод.
към текста >>
202.
1. ВЪВЕДЕНИЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ ИЗДАТЕЛ
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В лекциите от 1910 г., публикувани тук заедно за първи път на английски, Рудолф Щайнер, пътувайки от Скандинавия през по-главните градове на Германия до Рим и Палермо и връщайки се в Хамбург през Хановер бе говорил на малки групи от подготвени
слуша
тели относно идващото появяване на Христос в етерния, жизнен елемент на земята.
В лекциите от 1910 г., публикувани тук заедно за първи път на английски, Рудолф Щайнер, пътувайки от Скандинавия през по-главните градове на Германия до Рим и Палермо и връщайки се в Хамбург през Хановер бе говорил на малки групи от подготвени слушатели относно идващото появяване на Христос в етерния, жизнен елемент на земята.
В началото той ще бъде виждан само от малцина, ала с напредване на века все повече и повече човешки същества ще Го виждат и Той ще дава утешение и сила на хората. Щайнер специално указва на периода между 1930 и 1940 г. /също споменава 1950 г./ в това отношение. Годините 1933 и 1935 са специално подчертани в някои лекции години, които по-късно отбелязаха началото на събития, предшествуващи: Втората световна война, която доведе до ужасяващи страдания за безброй човешки същества. Щайнер обаче бе предупредил, че противодействуващи сили ще конспирират.
към текста >>
203.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Когато се говори за неща като тези, които ние говорихме днес, когато се стараем да осветлим по-интимни мистерии, нека не се отнасяме към тях без мисъл, както сме склонни да
слуша
ме някои неща днес, но нека ни стане ясно, че Антропософията би трябвало да стане за нас нещо напълно по-различно от само една теория.
Когато се говори за неща като тези, които ние говорихме днес, когато се стараем да осветлим по-интимни мистерии, нека не се отнасяме към тях без мисъл, както сме склонни да слушаме някои неща днес, но нека ни стане ясно, че Антропософията би трябвало да стане за нас нещо напълно по-различно от само една теория.
Разбира се, учение трябва да има; как човек би могъл да се издигне до такива мисли, каквито бяха произнесени тук днес, ако не е възможно да ги абсорбира под формата на учение? Обаче онова, което е съществено, е, че то не трябва да остане само учение, но да бъде преоформено в душите ни в характерни черти на чувство /Гемют/ и характер, в едно съвсем по-различно разположение и че то така ще направи от нас съвсем по-различни човешки същества. Това учение би трябвало да ни насочва правилно да използуваме нашите въплъщения, така че да сме в състояние през тяхното протичане да се развием в неща напълно по-различно.
към текста >>
204.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Там е виждало духовните същества и духовните факти, за които
слуша
ме от Духовната Наука; те фактически съществуват и ние не можем да ги смятаме за несъществуващи само защото нормалното съвременно възприятие не може да ги види.
Какво виждаме днес, когато гледаме нашата физическа заобикаляща среда? виждаме света на минералите, растенията, животните и физическите форми на нашите събратя човешки същества. Това е, което ни заобикаля; това е светът, към който ние най-напред принадлежим, светът, който е отворен за нас между раждане и смърт. А в света, от който се разклонява този физически свят, и който лежи зад него, можем да проникнем само чрез дара на ясновидството; ясновидството, както вече казахме, не е една от нормалните способности на съвременното човешко същество, макар че в онези древни времена то е било на разположение при известни условия на всякиго. И докато е било в това ясновидско състояние, човешкото същество се е запознавало с духовния свят.
Там е виждало духовните същества и духовните факти, за които слушаме от Духовната Наука; те фактически съществуват и ние не можем да ги смятаме за несъществуващи само защото нормалното съвременно възприятие не може да ги види.
По същия начин светлина и цвят заобикалят слепия, макар че той не е в състояние да ги възприеме.
към текста >>
Това не може да не бъде достатъчно силно подчертано за всички, които имат уши да
слуша
т.
Това непрекъснато ще се повтаря в близко бъдеще; същевременно трябва също така да се подчертае многократно, че фалшивите пророци ще са в състояние да предотвратят доброто и великото, ако те успеят да разпространят мнението, че Христос отново ще се яви в плът. Ако Антропософите не успеят да схванат това, ще стане възможно и те да станат жертва на тази илюзия, която ще даде възможност да възникнат фалшиви месии. Тези фалшиви месни ще се появят; те ще разчитат на души, които са така отслабени от материализма, че не могат да си представят нищо друго освен че когато Христос отново се яви, Той по необходимост ще се появи в материално вещество, в плът. Това криво тълкуване на пророчеството е нещо много зло и ще се появи пред човечеството във формата на опасно изкушение. Задача на Антропософията е да предпази човешките същества от това изкушение.
Това не може да не бъде достатъчно силно подчертано за всички, които имат уши да слушат.
Освен това виждаме че Антропософията има да каже важни неща; ние не се занимаваме с Антропософия, само защото ни е любопитно да научим всевъзможни видове истини, а защото знаем, че тези истини трябва да бъдат използувани за спасението и постепенното усъвършенствуване на човечеството.
към текста >>
205.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
След това един наглед незабележителен човек идва до същата местност, където той проповядва и първоначално
слуша
неговите проповеди; и накрая излиза обаче вместо да бъде обикновен човек, че той става инструктор на проповедника на Таулър.
Как би могло това да се появи пред нас по един по-величествен начин, отколкото, когато чуваме как един забележителен човек с възвишени таланти проповядваше по такъв начин, че човек чува: Той обявява велики неща от дълбините на неговата душа? Човек може да си представи, че този проповедник е бил дълбоко проникнат от онова, което може да се нарече християнски мистицизъм.
След това един наглед незабележителен човек идва до същата местност, където той проповядва и първоначално слуша неговите проповеди; и накрая излиза обаче вместо да бъде обикновен човек, че той става инструктор на проповедника на Таулър.
Макар че бе постигнал такова високо равнище проповедникът Таулър прекъсна своята проповед, докато не се усети проникнат от онова, което живееше в обикновения човек. И когато след като бе разкрил себе си за това вдъхновение, Таулър отново се качи на амвона, силното впечатление на неговата проповед ни става символично ясна, когато ни се каза, че мнозина от неговите слушатели паднали на земята като мъртви. Това означава, че всичко от по-нисшата природа у тях е било убито. Това е било откровение на Световното Аз, работещо така силно отвътре, както то бе работило от елементите при Мойсей през втората предхристиянска епоха. Така виждаме, че времето на Мойсей отново се съживява и то по такъв начин, че духът на Мойсей прониква и излъчва живот в целия дух на християнския мистицизъм, от Майстор Екхард до най-късните християнски мистици.
към текста >>
И когато след като бе разкрил себе си за това вдъхновение, Таулър отново се качи на амвона, силното впечатление на неговата проповед ни става символично ясна, когато ни се каза, че мнозина от неговите
слуша
тели паднали на земята като мъртви.
Как би могло това да се появи пред нас по един по-величествен начин, отколкото, когато чуваме как един забележителен човек с възвишени таланти проповядваше по такъв начин, че човек чува: Той обявява велики неща от дълбините на неговата душа? Човек може да си представи, че този проповедник е бил дълбоко проникнат от онова, което може да се нарече християнски мистицизъм. След това един наглед незабележителен човек идва до същата местност, където той проповядва и първоначално слуша неговите проповеди; и накрая излиза обаче вместо да бъде обикновен човек, че той става инструктор на проповедника на Таулър. Макар че бе постигнал такова високо равнище проповедникът Таулър прекъсна своята проповед, докато не се усети проникнат от онова, което живееше в обикновения човек.
И когато след като бе разкрил себе си за това вдъхновение, Таулър отново се качи на амвона, силното впечатление на неговата проповед ни става символично ясна, когато ни се каза, че мнозина от неговите слушатели паднали на земята като мъртви.
Това означава, че всичко от по-нисшата природа у тях е било убито. Това е било откровение на Световното Аз, работещо така силно отвътре, както то бе работило от елементите при Мойсей през втората предхристиянска епоха. Така виждаме, че времето на Мойсей отново се съживява и то по такъв начин, че духът на Мойсей прониква и излъчва живот в целия дух на християнския мистицизъм, от Майстор Екхард до най-късните християнски мистици. Духът на Мойсей наистина живееше в тези християнски мистици! Той присъствуваше по такъв начин, че живо навлизаше в душите им.
към текста >>
Всеки, който няма уши да
слуша
обаче ще трябва да чака до следващо въплъщение, за да придобие способностите, които трябва да бъдат придобити тук, за да може да бъде преживяно Христовото събитие тук и в духовния свят.
Онзи, който вярва, че ние сме били поставени на физическата земя за нищо, върви по кривата пътека. Тук ние трябва да придобием способности, които не можем да придобием в никакъв друг свят. Способностите за едно разбиране на Христовото събитие, за което току-що говорихме и за последващите събития, трябва да бъдат придобити тук на земята. Онези човешки същества, които придобиват тези способности сега, тук на тази земя чрез ученията на Духовната Наука, ще принесат тези способности през портите на смъртта. Не само чрез посвещение, но и чрез приемане чрез разбиране на ученията на Духовната Наука човек може да придобие тези способности, възможността да възприема Христовото събитие също и в духовния свят между смърт и ново раждане.
Всеки, който няма уши да слуша обаче ще трябва да чака до следващо въплъщение, за да придобие способностите, които трябва да бъдат придобити тук, за да може да бъде преживяно Христовото събитие тук и в духовния свят.
Никой следователно не може да смята, че откровението на Христовото събитие, което може да бъде разбрано само чрез цялото духовно-научно учение, не ще донесе плод за него, ако вече е преминал през портите на смъртта по времето, когато то ще стане. То ще донесе плод и за него.
към текста >>
206.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Вместо това той скоро стана учител на Таулер, след което Таулер беше в състояние да говори за Бога от своето вътрешно същество с такава сила, че някои ученици и
слуша
тели се казва, че са падали на земята като мъртви, докато той е проповядвал.
Онова, което Мойсей преживя външно, тогава се появява в мистицизма на хора като Екхарт, Йоханес Таулер и пр. Мистиците преживяват в своето вътрешно същество онова, което Мойсей бе преживял външно в горящата къпина, в гърма и светкавицата. Те говореха за това как Аз-Бог разкрива Себе си на тях, когато те се оттеглят у себе си, когато те възприемат вътре в собствените си души искрата на техния Аз, тогава Аз-Богът, Единствения Бог Яхве, разкрива себе си на тях. Такъв бе случаят с Таулер, който бе велик проповедник и който искаше да прави силни откровения. При него идва един обикновен човек, който се наричаше "Приятелят на Бога на Планините", за когото се смяташе, че щеше да стане ученик на Таулер.
Вместо това той скоро стана учител на Таулер, след което Таулер беше в състояние да говори за Бога от своето вътрешно същество с такава сила, че някои ученици и слушатели се казва, че са падали на земята като мъртви, докато той е проповядвал.
Това е възпоменание на събитията, които са ставали, когато Мойсей бе получил Закона на Синай. Вековете до наше време са били изпълнени от този дух. Сега обаче ние навлизаме в една епоха, която припомня и оживява века на Авраам, но в смисъла, че човешки същества се водят на далеч от света, достъпен за нашите физически сетива. Духът на Авраам ще повлияе на нашето знание, така че човешки същества ще се откажат от старата умственост, която складирваше само в сетивния свят. В контраст с Авраам обаче, за когото духът на Бога можеше да бъде намерен само в света на сетивата, сега вече ние ще израстем отвъд света на сетивата към духовния свят.
към текста >>
207.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
При спомняне на изминали епохи човешката душа може да си каже "Нявга аз можех да виждам духовни същества; можех да виждам поне отчасти света, където древните Риши и Зороастър бяха учители и можех да
слуша
м онези велики водачи и учители на древността; можех да
слуша
м великите водачи, които ми говореха от мъдростта, която възниква от духовния свят".
Нека да си представим състоянието на човешките души в началото на тази тъмна епоха.
При спомняне на изминали епохи човешката душа може да си каже "Нявга аз можех да виждам духовни същества; можех да виждам поне отчасти света, където древните Риши и Зороастър бяха учители и можех да слушам онези велики водачи и учители на древността; можех да слушам великите водачи, които ми говореха от мъдростта, която възниква от духовния свят".
Това чувство обаче ставало все по-слабо в онези души.
към текста >>
208.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Днес пред нас се изправя една доста трудна задача, но моите
слуша
тели ще имат желание да приемат големите изисквания налагани върху тях, ако от самото начало бъде казано, че това изследване ще ни позволи през следващите няколко дни да почувстваме по-твърда почва под краката си.
Днес пред нас се изправя една доста трудна задача, но моите слушатели ще имат желание да приемат големите изисквания налагани върху тях, ако от самото начало бъде казано, че това изследване ще ни позволи през следващите няколко дни да почувстваме по-твърда почва под краката си.
В Духовната Наука, ако не се задоволяваме с това да си останем в абстракции, ние трябва също и да слушаме от време на време за сведения, принадлежащи към висшите области на духовното познание. Може също да се добави, че нашето изучаване днес по никакъв начин няма да се състои от умозаключения или теоретични изводи, а от неща, които винаги са били познати на онези, прониквали по-дълбоко в тези теми. Ние следователно ще си имаме работа с познание, притежавано от конкретни индивидуалности.
към текста >>
В Духовната Наука, ако не се задоволяваме с това да си останем в абстракции, ние трябва също и да
слуша
ме от време на време за сведения, принадлежащи към висшите области на духовното познание.
Днес пред нас се изправя една доста трудна задача, но моите слушатели ще имат желание да приемат големите изисквания налагани върху тях, ако от самото начало бъде казано, че това изследване ще ни позволи през следващите няколко дни да почувстваме по-твърда почва под краката си.
В Духовната Наука, ако не се задоволяваме с това да си останем в абстракции, ние трябва също и да слушаме от време на време за сведения, принадлежащи към висшите области на духовното познание.
Може също да се добави, че нашето изучаване днес по никакъв начин няма да се състои от умозаключения или теоретични изводи, а от неща, които винаги са били познати на онези, прониквали по-дълбоко в тези теми. Ние следователно ще си имаме работа с познание, притежавано от конкретни индивидуалности.
към текста >>
209.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Може да има някой, който среща трудности при съобщенията на духовния изследовател, и който казва: "Аз чувам само думи; те не ми носят никакви мисли." Грешката може да бъде в онзи, който говори, но не е задължително да е така; грешката може да бъде и на
слуша
теля, който може да чуе само звука на думите и не е способен да напредне от думите към мислите.
Давайки описания на духовните светове, превеждайки своите опитности на езика на логическата мисъл ние се чувстваме, сякаш се приближаваме към хълм, на който има чудесни скални образувания, които трябва да бъдат издялани с цел да се построят къщи за хора. По същия начин опитностите ни във висшите светове трябва да бъдат преведени в логически мисли. Когато някой желае да съобщи на друго човешко същество онова, което е изживял посредством мисленето на сърцето, той също трябва да го преведе в логически мисли. Но логическите мисли са само езикът на който, в Духовната Наука, се предава мисленето на сърцето.
Може да има някой, който среща трудности при съобщенията на духовния изследовател, и който казва: "Аз чувам само думи; те не ми носят никакви мисли." Грешката може да бъде в онзи, който говори, но не е задължително да е така; грешката може да бъде и на слушателя, който може да чуе само звука на думите и не е способен да напредне от думите към мислите.
Вината, че не е успяла да предаде на другите никакво доказателство за мисленето на сърцето, може да бъде на личността, която облича предполагаемите духовни истини в мисли. Но грешката еднакво може да бъде и у слушателя, който не е способен да открие истината зад мислите, които са като думите, предаващи откритията на мисленето на сърцето.
към текста >>
Но грешката еднакво може да бъде и у
слуша
теля, който не е способен да открие истината зад мислите, които са като думите, предаващи откритията на мисленето на сърцето.
По същия начин опитностите ни във висшите светове трябва да бъдат преведени в логически мисли. Когато някой желае да съобщи на друго човешко същество онова, което е изживял посредством мисленето на сърцето, той също трябва да го преведе в логически мисли. Но логическите мисли са само езикът на който, в Духовната Наука, се предава мисленето на сърцето. Може да има някой, който среща трудности при съобщенията на духовния изследовател, и който казва: "Аз чувам само думи; те не ми носят никакви мисли." Грешката може да бъде в онзи, който говори, но не е задължително да е така; грешката може да бъде и на слушателя, който може да чуе само звука на думите и не е способен да напредне от думите към мислите. Вината, че не е успяла да предаде на другите никакво доказателство за мисленето на сърцето, може да бъде на личността, която облича предполагаемите духовни истини в мисли.
Но грешката еднакво може да бъде и у слушателя, който не е способен да открие истината зад мислите, които са като думите, предаващи откритията на мисленето на сърцето.
към текста >>
210.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Те се опитват да ни принудят да приемем техните открития, позовавайки се на експерименти, привеждайки математически доказателства и други подобни, така че техните
слуша
тели да не могат да направят нищо друго, освен да признаят валидността на казаното от тях.
Че днес има души, притежаващи това усещане за духовните истини, се доказва от факта, че голям брой хора не се задоволяват със сегашните обяснения на великите въпроси на Битието и идват до Духовната Наука, копнеейки да намерят отговори на тази въпроси. Това са хора, чиито висши способности казват "да" за съобщенията на Духовната Наука, въпреки че отначало те само усещат посредством естественото си чувство за истината онова, което по-късно ще разберат интуитивно. По този начин духовният изследовател се обръща към човешката душа по-непосредствено, отколкото правят това другите изследователи в днешно време.
Те се опитват да ни принудят да приемем техните открития, позовавайки се на експерименти, привеждайки математически доказателства и други подобни, така че техните слушатели да не могат да направят нищо друго, освен да признаят валидността на казаното от тях.
към текста >>
211.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
За редовните
слуша
тели на моите лекции е на пълно ясно, че антропософските принципи не могат да се влеят в шумния хор на онези, които се стремят да дискредитират „университетската медицина".
Ние ще обсъдим известни проблеми на болестта и здравето от гледна точка на Кармата; а при наличието на толкова много противоречия в нашия съвременен свят, тъкмо в тази област засягаща връзката между болест, здраве и Карма основните антропософски принципи лесно биха могли да бъдат подхвърлени на неправилно тълкуване. Вие добре знаете, че винаги, когато се дискутират въпроси от областта на здравето и болестта, хората са склонни към разгорещени и крайни становища. Знаете също, как от страна на лаиците, както и от страна на част от лекарското съсловие се отправят непрекъснати нападки срещу това, което наричаме „официална медицина". От друга страна, лесно може да се установи, как представителите на официалната медицина, може би засегнати от явно несправедливи обвинения, не само че изпадат в екзалтация, когато трябва да защитават научните истини (а това е тяхно пълно право), но подемат яростна борба срещу всички, които предлагат други гледни точки за разрешаването на въпросите, възникващи в тази и без друго сложна област. Антропософията или Науката за Духа ще се окаже достойна за великата си мисия, само ако се издигне до непредубедено и обективно мислене тъкмо в една раздирана и помрачена от спорове област като тази, към която пристъпваме в сегашния лекционен цикъл.
За редовните слушатели на моите лекции е на пълно ясно, че антропософските принципи не могат да се влеят в шумния хор на онези, които се стремят да дискредитират „университетската медицина".
За присъединяване към подобни дискредитиращи компании не може да става и дума.
към текста >>
212.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Представете си, как един студент
слуша
лекциите на университетски професор, привърженик на Дарвин.
Представете си, как един студент слуша лекциите на университетски професор, привърженик на Дарвин.
Какво може да се чуе от човек, който застъпва теорията за естествения подбор? Защо например пита той петелът има красивите, сини, искрящи цветове на своите пера? Те се обясняват с половото привличане, защото кокошките избират онзи петел, чиито пера имат най-ярките синкави отблясъци. Другите екземпляри отпадат и така, грубо казано, възниква една определена порода. Ето го „висшето развитие", ето го решителния „полов подбор"!
към текста >>
213.
Предговор
GA_121 Отделните души на народите
Аз трябваше да построя моето изложение върху тази основа, понеже
слуша
телите вече бяха добре запознати с научния възглед, заложен в основата на споменатите произведения.
В хода на лекциите, изнесени през Юни 1910 в Кристияния аз се осмелих да предприема един опит да опиша психологията на отделните народи и пътищата на тяхното развитие. Като основа на лекциите послужи това, което аз вече бях изложил в писмен вид по въпросите на антропософски ориентираната Духовна наука и главно в моите книги „Теософия“, „Тайната наука“, „Върху загадката на човека“, „Върху загадките на душата“ и много други.
Аз трябваше да построя моето изложение върху тази основа, понеже слушателите вече бяха добре запознати с научния възглед, заложен в основата на споменатите произведения.
Обаче към външната гледна точка по този въпрос, аз прибавих и една вътрешна гледна точка. Една действителна психология на народностните характери е невъзможно да бъде изведена от антропологическото, етнографско, а дори и от чисто историческото разглеждане на официалната наука. С обясненията, които предлага тази наука, ние не можем да стигнем по-далеч, отколкото ако, примерно се опитваме да вникнем в душевния живот на човека с помощта на анатомията и физиологията. Както при отделния човек ако искаме да се запознаем с неговия вътрешен живот – ние трябва да преминем от тялото към душата, така и при народностните характери ако действително се стремим да ги опознаем ние трябва да обхванем преди всичко лежащите в тяхната основа душевно-духовни сили. Обаче тези душевно-духовни сили не са някакви механични взаимодействия между отделните човешки души; те са подчинени на други, духовни закони, които остават извън полезрението на съвременната наука.
към текста >>
214.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Духовете на Юпитер бяха особено зачитани в онези Мистерии, в които на края успяха да се срещнат това е добре известно на онези
слуша
тели, които можаха да присъствуват на минало годишния ми лекционен цикъл в Мюнхен трите големи индивидуалности, трите духовни Същества на Буда, на Заратустра или Заратес в неговата по-късна инкарнация и на онзи велик предводител на човечеството, когото наричаме Скитианос*16.
Тук е загатната малка част от онова, което ни отвежда към по-дълбоките източници на окултизма и Вие ще установите, че при онези народи, чиито признаци лежат, бих казал, в характера на Венера, основната изход на точка също и в областта на окултното развитие следва да бъде търсена там, където дишането е превърнато в нещо изключително важно. Напротив, в това, което клони по-скоро към Запад, изходната точка трябва да бъде търсена в едно задълбочаване и одухотворяване на това, което се намира в сетивния свят. И онези народи, които са разположени на за пад, постигат всичко това напълно в духа на Юпитер, който още в самото начало сложи своя отпечатък върху тях именно в по-висшите степени на познанието, в имагинацията, инспирацията и интуицията. Ето защо в хода на общочовешката еволюция тези два центъра винаги са съществували: Единият център, който, така да се каже, се ръководеше главно от Духовете на Венера, и другият център, който се ръководеше главно от Духовете на Юпитер.
Духовете на Юпитер бяха особено зачитани в онези Мистерии, в които на края успяха да се срещнат това е добре известно на онези слушатели, които можаха да присъствуват на минало годишния ми лекционен цикъл в Мюнхен трите големи индивидуалности, трите духовни Същества на Буда, на Заратустра или Заратес в неговата по-късна инкарнация и на онзи велик предводител на човечеството, когото наричаме Скитианос*16.
Това е един вид колегиум, който под ръководството на една още по-висша индивидуалност си постави задачата да проучи тайнствените сили, които трябва да бъдат постигнати заради еволюцията на човечеството и чиято изходна точка следва да бъде търсена в онези места, които първоначално бяха свързани със силите на Юпитер.
към текста >>
215.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Ако всред Вас има
слуша
тели, които биха искали да анализират в чисто философски смисъл вчерашната лекция, вероятно те ще срещнат привидни затруднения, и то поради обстоятелството, че в някои от предишните лекции, изнесени върху подобни теми, са чули, че цялата наша Следатлантска епоха и най-вече последните периоди от Атлантската епоха имаха задачата постепенно да развият човешкия Аз като такъв и все повече и повече да засилят себесъзнанието у човека.
Ако всред Вас има слушатели, които биха искали да анализират в чисто философски смисъл вчерашната лекция, вероятно те ще срещнат привидни затруднения, и то поради обстоятелството, че в някои от предишните лекции, изнесени върху подобни теми, са чули, че цялата наша Следатлантска епоха и най-вече последните периоди от Атлантската епоха имаха задачата постепенно да развият човешкия Аз като такъв и все повече и повече да засилят себесъзнанието у човека.
В тази връзка аз често съм посочвал, че представителите на древната индийска култура бяха първите, които след като на древната Атлантида те можеха да проникват в духовния свят благодарение на старото, сумрачно ясновидство изпитаха непосредственото пренасяне от областта на ясновидството в тази на физическия свят. И те обхващаха с поглед физическия свят по такъв начин, че над цялата Първа следатлантска епоха витаеше настроението: Истинската действителност се намира там, в духовния свят. Докато видимият свят не представлява нищо друго, освен илюзия, Майя.
към текста >>
216.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ние трябва да отвикнем от чувствата, които във всекидневието храним спрямо тези думи и да се решим, да заложим в душата си нови отсевки на чувствата и нови стойности на думите за този цикъл от сказки, за да можем не само да
слуша
ме това, което е вложено в идеите, но за да можем да го
слуша
ме така, както то е замислено и както само може да бъде схващано, когато посрещнем със специално нагласена душа това, което ни говори от тъмни области на света.
Когато добием едно чувство за това, че душата трябва да изпита подобно нещо, преди да бъде способна да вижда, как от духовния свят тече сетивният; и когато създадем в себе си такава нагласа, че не искаме да назовем първичните основи на света по банален начин с всекидневни думи, а първо искаме да усвоим вътрешната стойност на словото, само тогава можем да добием предчувствие, как са замислени първичните слова, първичните думи, с които ни е охарактеризирано сътворението в началото на Библията. Ние трябва да почувствуваме, че трябва да отвикнем от обикновеното значение, което носим в душата си за думите "Небе и Земя", "сътворение", "светлина и тъмнина" и всички други думи.
Ние трябва да отвикнем от чувствата, които във всекидневието храним спрямо тези думи и да се решим, да заложим в душата си нови отсевки на чувствата и нови стойности на думите за този цикъл от сказки, за да можем не само да слушаме това, което е вложено в идеите, но за да можем да го слушаме така, както то е замислено и както само може да бъде схващано, когато посрещнем със специално нагласена душа това, което ни говори от тъмни области на света.
към текста >>
Вие преизобилно имахте случай и през двата дни да видите, как бе направен опит всичко да бъде доведено в хармония и за външния поглед с говореното слово и със
слуша
ната музика.
От тези думи можете да разберете и да измерите цялото величие, всеотдайността, които играещите ролите развиха през последните дни и седмици, и колко правилно е именно в този момент да говорим за дълбока благодарност. Би трябвало да говоря дълго, дълго, ако бих искал да спомена всички по отделно, които през вчерашния ден се присъединиха към нас. Позволете ми преди всичко да спомена човека, който с цялото си сърце и с всичките си сили е винаги там, където се касае да се направи нещо в смисъла на антропософията. Позволете ми да спомена нашия любим приятел Аренсон, който както миналата година така и сега ни помогна със своите прекрасни музикални способности и който направи възможно да можем да пренесем "Децата на Луцифер", а също и това, което изнесохме вчера, по един достоен начин, на определени места, в нещо, което може да се почувствува само от света на звука. Позволете ми също да спомена и нашите любими приятели на изкуството тук в Мюнхен.
Вие преизобилно имахте случай и през двата дни да видите, как бе направен опит всичко да бъде доведено в хармония и за външния поглед с говореното слово и със слушаната музика.
Вие видяхте, как до последното петно боя, до последната форма бе направен опит всичко да бъде единно изградено. Ако имахме възможност да постигнем това, ние дължим това на пълното разбиране, с което нашите приятели на изкуството, госпожа Фолкерт, господин Линде, нашият любим господин Хас сътрудничеха от цялото си сърце във всичко, което се изискваше, за да се осъществи по един достоен начин това, което трябваше да се направи.
към текста >>
217.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Онези от вас, които
слуша
ха моите сказки, които неотдавна изнесох в Християния, ще се спомнят, че там аз нарекох Архаите също Духове на Времето, че там аз описах, как още и сега тези духовни Същества действуват като Духове на Времето.
Когато се говорило за дните на седмицата, както ние говорим за неделя, понеделник, вторник и т.н., с това се е разбирало не само откъси от време, а с думата "диес" са разбирали същевременно действуващите на Слънцето, Лунната, Марс групи от същества. Следователно схващайте думата "йом" която се намира в Генезиса и която обикновено е преведена с "ден", като духовно същество: тогава ще имате онези Същества, които в реда на йерархиите стоят с една степен по-долу от Елохимите, с които Елохимите си служат като с подчинени духове. Там, където Елохимите бяха действували с тяхната по-висши, подреждащи сили за да се яви Светлината, там те поставиха на своето място Йом, първото Същество, първия Дух на Времето или Архаи в смисъла не тези първични думи. Така тези духовни Същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, са същото онова, което е наречено като епоха, като ден, като Йом. Това са духовете служещи на Елохимите, които един вид изпълняват това, което са уредили от по-висша гледна точка Елохимите.
Онези от вас, които слушаха моите сказки, които неотдавна изнесох в Християния, ще се спомнят, че там аз нарекох Архаите също Духове на Времето, че там аз описах, как още и сега тези духовни Същества действуват като Духове на Времето.
Това бяха Съществата служещи на Елохимите, тях Елохимите един вид поставиха, за да изпълнят това, което бяха начертали в големи линия, като план. Така и за нашата мъдрост всичко се подрежда в една голяма система. Обаче само когато проследите години наред това, което е казано вие ще добиете един общ поглед за начина, как действително всичко се подрежда в едно цяло. Следователно можем да кажем: Елохимите действуваха в това тъкане едно в друго на различните етери, на въздуха, водата и земята; те поставиха като свои служители ако можем да употребим този тривиален израз намиращите се под тях Същества. Те им предадоха така да се каже заповеди.
към текста >>
218.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Онези, от вас, които са
слуша
ли различни сказки през изтеклите години, а също и тези, които са се занимавали що годе с описанието на Земното развитие в моята книга "Тайната наука", ще си спомнят, какво значение имат там два важни момента в това Земно развитие.
На много места в тази сказки трябваше да обърнем вниманието, как в разказа на Генезиса, когато правилно го разбираме, се явяват резултатите на ясновидското изследване. Сега нашата задача ще бъде да покажем в няколко точки това съвпадение. Първо ще се касае да покажем по-точно, за кое време говори Генезисът, когато вземем под внимание това, което духовно-научното изследване ни казва за нашето Земна развитие. В известно отношение аз вече обърнах вниманието върху това, което поставих началото на Генезиса в онзи период, когато Слънцето и Земята се готвят да се отделят едно от друго; но ние трябва да разгледаме още по-точно това отношение.
Онези, от вас, които са слушали различни сказки през изтеклите години, а също и тези, които са се занимавали що годе с описанието на Земното развитие в моята книга "Тайната наука", ще си спомнят, какво значение имат там два важни момента в това Земно развитие.
Първият момент е отделянето на Слънцето от Земята. Този момент е твърде важен. Това отделяне на Слънцето трябваше да стане; защото ако двете небесни тела биха останали свързани едно с друго както в началото на развитието на Земята, тогава ходът на развитието на човечеството не би могъл да даде на човека същинското земно значение. Всичко, което наричаме Слънце, естествено не само елементарната или физическа част на слънчевото тяло, а и всички духовни Същества, които принадлежат към слънчевото тяло, всичко това трябваше така да се каже да се отдели от Земята, или ако считаме за по-правилно то трябваше да отхвърли Земята от себе си, защото тривиално казано силите на онези Същества, които пренесоха своята арена от Земята на Слънцето, биха действували твърде силно за развитието на човеците, ако биха останали със Земята. Тези Същества трябваше така да се каже да отслабят своите сили благодарение на това, че се пренесоха навън от земната арена и започнаха да действуват отвън.
към текста >>
219.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Още веднъж бих искал да подчертая изрично, че никак не ми беше лесно да пристъпя към развитието на този цикъл; защото, след като някой е
слуша
л тези неща, той не може лесно да си създаде една представа за това, колко е труден пътят, който води до тези по-дълбоки основи на библейския разказ за сътворението, колко е трудно да се намери успоредността между намерените по-рано духовнонаучни факти и съответните библейски места.
Сега, обични мои антропософски приятели, това са само отделни забележки. В последната сказка трябва винаги да се правят допълващи забележки. Защото ако искаме да развием една такава тема по съответния начин във всички направления, тогава би трябвало да говорим месеци наред: защото този Генезис съдържа извънредно много неща. С нашите цикли ние можем винаги да даваме само подбуди. Това именно исках аз и този път.
Още веднъж бих искал да подчертая изрично, че никак не ми беше лесно да пристъпя към развитието на този цикъл; защото, след като някой е слушал тези неща, той не може лесно да си създаде една представа за това, колко е труден пътят, който води до тези по-дълбоки основи на библейския разказ за сътворението, колко е трудно да се намери успоредността между намерените по-рано духовнонаучни факти и съответните библейски места.
Когато човек постъпва съвестно в това отношение, това представлява една извънредно трудна работа. Често пъти хората си представят, че ясновидският поглед прониква лесно навсякъде. Мисли се, че е достатъчно човек само да погледне и всичко се разкрива от само себе си. Без съмнение, онзи, който застава срещу нещата по един наивен начин, той често вярва, че може да обясни лесно всичко. Обаче колкото по-нататък проникваме, такъв е случаят и при външното изследване, толкова повече трудности срещаме, а когато преминем от физическото в ясновидското изследване, едва тогава изникват истинските трудности и човек е завладян от чувството на голяма отговорност, което трябва да имаме, когато въобще искаме да отворим уста и говорим върху тези неща.
към текста >>
Нека един такъв цикъл от сказки действува така, че
слуша
телите да приемат не само учения, а в душите им да се събудят сили.
Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията. Ние говорихме за влиянието на Луцифер. Чрез Луцифер, чрез луциферическото влияние е останало нещо в лоното на онази духовност, от която произхожда и самият човек, вследствие на това луциферическо влияние в това лоно е останало нещо, което бе донесено на Земята в една по-късна епоха чрез въплъщението на Христа в тялото на Исуса от Назарет. От тази епоха насам в Земното развитие действува Христос като един друг божествен Принцип. И погледът насочен към великите истини на Генезиса трябва да събуди в нас чувството на задължение, да внесем все повече и повече в нашето собствено същество Христовото Същество; защото ние ще изпълним нашата цяла задача като човеци само благодарение на това, че се проникнем с този Христов Принцип; само благодарение на това ние ще станем на Земята все повече и повече съществото, заложбата за което е била положена в нас още от онези времена, за които се говори в библейския разказ за сътворението.
Нека един такъв цикъл от сказки действува така, че слушателите да приемат не само учения, а в душите им да се събудят сили.
Нека тези учения, тези истини, които се вляха в нас от едно по-точно разглеждане на Генезиса, да действуват в душата ни като сили, макар и да забравим нещо от подробностите. Това трябва може би да кажем като завършек на тези дни, през които отново можахме да плуваме за кратко време в потока на антропософския живот: Нека се постараем да вземем от истините онези сили с нас, които могат да се получат от такива истини. Да изнесем тези сили навън, да направим тези сили да принесат плод в нашия външен живот! Каквото и да вършим, в каквато и област на съществуването, в каквито и професии да действуваме: тези сили могат да разгорят, да оплодят нашето творчество, нашата дейност, но също и нашата радост, блаженството на нашия живот. И никой, който е разбрал в правилния смисъл великия произхода на човешкото съществуване, не може да влезе в по-нататъшното съществуване, без да приеме тези учения, тези истини като семена за развитието на един блажен живот, на един изпълнен с радост живот.
към текста >>
Той не трябва да бъде нищо друго освен едно семе, което се потопява в душата на
слуша
телите, покълва, израства и дава вън в света плодовете за окръжаващия свят.
Каквото и да вършим, в каквато и област на съществуването, в каквито и професии да действуваме: тези сили могат да разгорят, да оплодят нашето творчество, нашата дейност, но също и нашата радост, блаженството на нашия живот. И никой, който е разбрал в правилния смисъл великия произхода на човешкото съществуване, не може да влезе в по-нататъшното съществуване, без да приеме тези учения, тези истини като семена за развитието на един блажен живот, на един изпълнен с радост живот. Когато искате да извършите дела на Любов, направете така, че от вашите очи да блести истината относно великия произход, относно великото предназначение на човека, тогава вие най-добре ще изнесете пред външния свят това, което е антропософското учение. Това антропософско учение ще покаже своята истинност на дело, разливайки щастие около човека, разливайки блаженство, радост, здраве за нашето собствено духовно естество, за нашата собствена душа, за нашето собствено тяло. Чрез това, че приемаме в нас антропософското учение, ние трябва да бъдем по-добри, по-здрави, по-силни хора.
Той не трябва да бъде нищо друго освен едно семе, което се потопява в душата на слушателите, покълва, израства и дава вън в света плодовете за окръжаващия свят.
Така ние се разделяме физически, но оставаме съединени духом и искаме да действуваме заедно чрез това, че пренасяме учението в живота. Нека се проникнем от този дух, да не отслабваме в този дух, до онзи момент, когато ще видим осъществени не само в духовната област, но и във физическата област думите, които и този път ще изговоря като последни:
към текста >>
220.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Заратустра отново можа да възпроизведе всичко онова, което в миналото повери на Питагор, на еврейските мъдреци, на халдейските и вавилонските мъдреци, които тогава, през шестото столетие преди Христос бяха готови да
слуша
т, обаче той постигна това единствено под онази форма, която отговаряше на едно физическо тяло, родено в древен Вавилон.
В древновавилонските школи, където беше учител също и на Питагор, Заратустра поднасяше своето знание само по онзи начин, по който това беше възможно за тогавашните човешки физически тела. Ако Заратустра трябваше да изложи своето учение в цялата му слънчева същност така, както някога го беше доверил на Хермес и Мойсей, ако трябваше да го покаже в една нова и съответствуваща на времето форма, той трябваше да разполага също и с такива телесни обвивки, които да са съвършен инструмент, нагоден към новата историческа епоха.
Заратустра отново можа да възпроизведе всичко онова, което в миналото повери на Питагор, на еврейските мъдреци, на халдейските и вавилонските мъдреци, които тогава, през шестото столетие преди Христос бяха готови да слушат, обаче той постигна това единствено под онази форма, която отговаряше на едно физическо тяло, родено в древен Вавилон.
Познанието на Заратустра всъщност беше от такова естество, сякаш нека да си послужим с един пример Слънчевата светлина би била първоначално уловена от Венера и не би могла да стигне направо до Земята; или с други думи, сякаш Заратустровата мъдрост не би могла да изгрее в своята първоначална, а в една отслабена, приглушена светлина. Защото, ако Заратустровата мъдрост би искала да изгрее в своята истинска светлина, Заратустра първо би трябвало да се инкарнира в едно подходящо за целта тяло. А до това подходящо тяло може да се стигне само по един специален начин, който ще охарактеризираме веднага. Вчера споменахме, че в Азия съществуваха три вида Народностни Души: Индийската на юг, иранската и северноазиатско-туранската. Посочихме още, че те възникнаха след като северното разклонение на атлантското човечество се придвижи към Азия и се установи там.
към текста >>
221.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ако искаме да разберем цялото значение на Христовото Събитие за еволюцията на човечеството, длъжни сме още веднъж да припомним един факт, добре познат на онези от Вас, които миналата година в Базел
слуша
ха лекциите ми върху Евангелието на Лука.
Ако искаме да разберем цялото значение на Христовото Събитие за еволюцията на човечеството, длъжни сме още веднъж да припомним един факт, добре познат на онези от Вас, които миналата година в Базел слушаха лекциите ми върху Евангелието на Лука.
Налага се да припомним този факт още веднъж, понеже днес сме решили да поставим пред душевния си поглед най-съществените моменти от Христовото Събитие, за да можем през следващите дни да се съсредоточим, така да се каже, в детайлите на цялата картина, чиито основни линии ще на хвърляме именно днес. За да стигнем обаче до тези основни линии, необходимо е да си припомним един важен закон от еволюцията на човечеството, а именно, че в хода на развитието хората постигат все нови и нови способности, все по-високи и по-високи ако можем така да ги наречем степени на съвършенство. Този факт проличава дори от едно съвсем повърхностно историческо проследяване на определен период от време, в който някои способности все още не са развити, но ако заострите вниманието си как в хода на времето все нови и нови качества се вливат в човека, накрая Вие ще стигнете до нашата съвременна култура. Но за да може една строго определена способност да се пробуди в човешката природа и постепенно да се превърне в обща способност на всички хора, в една способност, която бих казал може да бъде овладяна от всеки в съответната епоха, за тази цел е необходимо съответната способност да се породи най-напред у някого, и то с изключителна сила.
към текста >>
Така например,
слуша
телите на миналогодишния мюнхенски цикъл „Децата на Луцифер и братята Христови"*25 имаха възможност да се докоснат до дълбоките мирови тайни, описани от гледна точка на източната философия.
Онези, които от доста години внимателно наблюдават нашето Антропософско Движение*24, добре са забелязали, че основният ни стремеж е да описваме фактите не едностранчиво, а като се опираме на най-различни гледни точки. Ето защо такива хора, които преценяват нещата само според законите на физическия свят, често се натъкват на противоречия; защото, естествено е, че даден факт изглежда различно, ако бъде проучван от различни гледни точки. В този случай лесно биха се намерили противоречия. Впрочем един от основните принципи на дадено духовно-научно движение следва да вземе под внимание, когато някъде се казва нещо, което след време влиза в привидно противоречие с теза, която се развива на друго място, въпреки че в двата случая имаме една отправна гледна точка. И за да не се шири всред самите нас дух на противоречие, следва да описваме нещата именно от различни гледни точки.
Така например, слушателите на миналогодишния мюнхенски цикъл „Децата на Луцифер и братята Христови"*25 имаха възможност да се докоснат до дълбоките мирови тайни, описани от гледна точка на източната философия.
Обаче за този, който иска да навлезе в свръхсетивния свят, е необходима една подвижност, една лабилност на съзерцанието. И ако се стреми към друго състояние, той неизбежно попада в един лабиринт. Нека да се замислим: човекът е устремен към света, обаче светът не е устремен към човека. Ако човекът е обзет от предразсъдъци и застива на определена точка, може да се получи така, че светът междувременно да напредне в своето развитие, а човекът да изостане в своята еволюция. Ако например, за да си послужи с космическата звездна писменост, човекът, така да се каже, се ограничи в сферата на Овена и повярва, че стои в съзвездието Овен, а светът в резултат на своето развитие му „поднася" това, което се намира в съзвездието Риби, тогава той съзерцава свръхсетивните процеси, разиграващи се в Риби и символично представени чрез космическия звезден говор като нещо, което идва от Овена.
към текста >>
222.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Сякаш към нас се понасят думите от един вид духовен разговор, състоял се между великите индивидуалности преди много столетия, така че онези, които искат, наистина да са в състояние да разберат евангелските думи: „Който има уши да
слуша
, нека
слуша
" (Матей 11, 15).
И сега, когато разглеждаме тези древни документи които са ни завещани от ясновидци с помощта на резултатите от духовно-научното изследване, у нас се поражда едно истинско страхопочитание, един истински респект: нещо, за което стана дума и по време на лекциите ми в Мюнхен. Когато чуваме казаното от древните ясновидци, ние се изпълваме с усещането, че издигайки глас от старите времена те се обръщат и към нас.
Сякаш към нас се понасят думите от един вид духовен разговор, състоял се между великите индивидуалности преди много столетия, така че онези, които искат, наистина да са в състояние да разберат евангелските думи: „Който има уши да слуша, нека слуша" (Матей 11, 15).
Обаче както някога бяха необходими ред условия, за да възникнат физическите уши, така са необходими и някои предпоставки в нашия съвременен свят, за възникването на духовни уши, благодарение на които ние проумяваме съдържанието на древните източници и текстове.
към текста >>
223.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Следователно, това, което напираше от Христос Исус, се насочваше в две направления: От една страна то поемаше към страничните, неутралните, така че те
слуша
ха думите му и си изграждаха един вид теории; от друга страна то поемаше към близките му, избрани от самия него сподвижници, които съизживяваха неговата сила, понеже той можеше да я разпростира и върху тях, особено с оглед на личната им Карма, така че Христовата сила наистина пробуждаше в душите им имагинации и определени степени от свръхсетивното познание, което ги отвеждаше във висшите светове.
После виждаме как той действува върху своите ученици по един съвсем нов начин, как силата, която той до крайна степен въплъти в себе си, се пренася и върху неговите сподвижници. Как е представено всичко това? По такъв начин, че за невъзприемчивия човек то ще трябва да изглежда като нещо, което може да бъде изразено също и с думи. Но що се отнася до възприемчивите, които сам той избра и обучи, неговите въздействия бяха съвсем различни. Неговите въздействия се свеждаха най-вече до това, че той пробуждаше в тях имагинации, че ги въвеждаше в следващите степени на свръхсетивното познание.
Следователно, това, което напираше от Христос Исус, се насочваше в две направления: От една страна то поемаше към страничните, неутралните, така че те слушаха думите му и си изграждаха един вид теории; от друга страна то поемаше към близките му, избрани от самия него сподвижници, които съизживяваха неговата сила, понеже той можеше да я разпростира и върху тях, особено с оглед на личната им Карма, така че Христовата сила наистина пробуждаше в душите им имагинации и определени степени от свръхсетивното познание, което ги отвеждаше във висшите светове.
„На тях, външните, им говоря с притчи, обаче вие възприемате това, което притчите означават, вие възприемате езика, който ви отвежда във висшите светове." Тези думи не бива да бъдат схващани повърхностно; трябва да ги схващаме като един вид навлизане на учениците във висшите светове.
към текста >>
както по-рано, когато не всичко е било записвано, хората са казвали: Който има уши да
слуша
, нека
слуша
!
Първоначално Христос позволи на силата, с която разполагаше т.е. силата на имагинативното, астрално виждане да се разпростре и върху учениците. Това е загатнато съвсем ясно. Бихме могли да кажем: Който има очи, нека да чете!
както по-рано, когато не всичко е било записвано, хората са казвали: Който има уши да слуша, нека слуша!
И така, който има очи, нека да чете Евангелията. Загатнато ли е някъде, че тази сила на Христовото Слънце се открива на учениците по един начин през деня, и по друг начин през нощта? Да, загатнато е, и то съвсем ясно. Вземете Евангелието на Матей и намерете съответното място.
към текста >>
224.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче нашата съвременна епоха е силно повлияна от своите нивелиращи, материалистични представи и не желае да
слуша
подобни неща.
Обаче нашата съвременна епоха е силно повлияна от своите нивелиращи, материалистични представи и не желае да слуша подобни неща.
И все пак тя е запазила един последен остатък от тези възгледи, за които току-що стана дума. Нашите съвременници биха сметнали за ужасяващо суеверие, ако някой би се осмелил да твърди, че някои невидими Същества слизат от висшите светове, настаняват се в хората и започват да им говорят. Но както казах, един остатък от всичко това продължава да е налице в нашата материалистическа епоха, въпреки че тя го свежда до несъзнателна вяра в чудеса: искам да кажа, че въпреки всичко, хората продължават да вярват в появата на гениалните личности, на гениите. Огромни маси от хора таят в себе си едно живо усещане, едно живо съзнание за гениите и хората са убедени, че в душите на гениалните личности са заложени други способности, съвсем различни от тези на нормалните човешки индивиди. Да, нашата епоха все пак е съхранила вярата си в гениите.
към текста >>
Може би все още е твърде рано дори и в ограничен кръг
слуша
тели, да бъде споделено всичко, което съм в състояние да кажа относно Мистерията на Голгота.
Разглеждайте това, което описах през последните дни, само като една от страните на макрокосмическото Христово Събитие и не забравяйте, че тя в никакъв случай не дава цялостна представа за него.
Може би все още е твърде рано дори и в ограничен кръг слушатели, да бъде споделено всичко, което съм в състояние да кажа относно Мистерията на Голгота.
И все пак най-добрата последица от така изложените факти е, че ние сме в състояние да ги възприемаме не само с нашия разум, с нашия интелект, но и с цялата си душа, с цялото си сърце, така че вложените в тях жизнени сили да нараснат още повече. Защото всяка от думите на Евангелията стига да я приемем в сърцето си с истинско разбиране се превръща в една могъща жизнена сила, която занапред ние ще извличаме и прилагаме навън, във видимия физически свят. А сега, когато се налага да кажа няколко заключителни думи относно Евангелието на Матей, бих искал специално да подчертая това, с което обикновено привършвам летните лекционни цикли, но и да прибавя още нещо към този толкова човешки и толкова прекрасен религиозен източник, какъвто е Евангелието на Матей.
към текста >>
225.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Установените за науката факти потвърждават това, което имам да кажа; това са предразсъдъци, които не трябва да се
слуша
т, иначе бихме тръгнали по пътища, отдалечаващи ни много от действителността.
Трябва добре да различаваме тези два етапа в еволюцията, защото те са изключително важни, ако искаме да схванем човека в неговата цялостност. В такъв случай трябва да следваме с точност и без предразсъдъци от съвременната наука тази човешка еволюция.
Установените за науката факти потвърждават това, което имам да кажа; това са предразсъдъци, които не трябва да се слушат, иначе бихме тръгнали по пътища, отдалечаващи ни много от действителността.
Значи ако следваме с точност еволюцията на човека, бихме могли да кажем следното: човекът би могъл да живее като социално същество, като социална индивидуалност единствено от момента, в който той е детерминиран от това, което той приема по пътя на спомена, т.е. в най-добрия случай от началото на третата година. Бихме могли да счетем, че този период съдържа водещите елементи на човешкия живот, всички правила, които ние получаваме съзнателно и които служат за ориентир на нашите импулси и т.н. Това, което ни се случва преди този стадий, ние го приемаме без нашият Аз да бъде съзнателен за това. То не влиза в течението на нашия живот, проникнат от пълното съзнание на Аза.
към текста >>
226.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
И те
слуша
ха истории за онова, което искаха да почувстват и трябваше да чувстват, когато т.нар.
Гротескни, подобни на комедия представления на свещени сцени, такива като станалите обичайни в наше време в имитацията на Страстните Пиеси на Оберамергау, нямаше да бъдат посрещнати с разбиране в онези дни. Паметта и мисълта за великите периоди на човечеството тогава беше още жива. Беше невъзможно да се намери някой, желаещ да изживее събитията на Святата Нощ и на Тримата Царе в други дни от годината. И беше също толкова невъзможно да се приеме историята на Страданието по друго време, а не по Великден. Хората се чувстваха обединени с онова, което им говореше от звездите, седмиците, сезоните, което им говореше от снега и слънчевата светлина.
И те слушаха истории за онова, което искаха да почувстват и трябваше да чувстват, когато т.нар.
“Певци на Звездата" обикаляха наоколо, носейки на главите си хартиени корони, а по-късно носещи само бели връхни дрехи. Един от тях носеше звезда, прикрепена към подобно на ножица приспособление, така че той можеше да протяга звездата на определено разстояние. Така те ходеха по селата, спирайки в различни домове, за да представят своите прости разкази. Онова, което имаше най-голямо значение беше, че точно по това време сърцата на хората бяха правилно настроени, така че те бяха способни да поемат всичко, което беше предназначено да проникне душите им през това време на годината. Аз самият още съм чувал няколко пъти тези “Звездни Певци", рецитиращи простите си стихотворения като ходеха по селата, и за мен това още е прекрасен спомен.
към текста >>
В Божието Име ще започнем,
слуша
йте добре
В Божието Име ще започнем, слушайте добре
към текста >>
О,
слуша
йте внимателно, ние действително можем да засечем как това материалистично настроение е завладяло човешките умове.
Но ние искаме също и да разберем доколко това е свързано с материалистичната черта, проникнала не само в онези, живеещи в града, но също и в онези, живеещи в провинцията.
О, слушайте внимателно, ние действително можем да засечем как това материалистично настроение е завладяло човешките умове.
Когато се върнем до XIV и XIII век ние откриваме, че хората знаеха достатъчно добре, че се има предвид нещо духовно, когато се споменава такова нещо, каквото е дървото на познанието. Те разбираха правилно онова, което беше представено в Райската пиеса. Когато им беше показвано дървото на познанието или дървото на живота, те знаеха към какво се отнася духовно това. Защото в онези дни суеверията за тези неща още не бяха разпространени до степента, до която станаха по-късно, през XV, XVI и XVII век. Фактически може да бъде исторически документирано, че през XV век в околностите на град Бамберг хората в Коледната нощ вече излизаха в ябълковите овощни градини, защото очакваха да видят физически, материално, че специално избрано ябълково дърво ще разцъфти в тази нощ.
към текста >>
Но ако
слуша
те по-внимателно, вие ще можете да забележите това природно настроение в още няколко реда.
Бих искал още да ви дам някаква идея как хората чувстваха своя път в природата, когато наближаваше Коледният празник. Те правеха това съвсем примитивно, макар че можеха да говорят по много истински и жив начин от своето усещане и чувство за природните елементи. Ако мога да споделя с вас една малка “Звездна Песен", вие може би ще почувствате само от един-единствен ред как елементите на Природата говореха от душата - останалото от песента е много примитивно.
Но ако слушате по-внимателно, вие ще можете да забележите това природно настроение в още няколко реда.
към текста >>
227.
Окултна история. Съдържание
GA_126 Окултна история
Немското издание от 1992 г., както и предшестващите издания на този цикъл лекции на Рудолф Щайнер, следват текста на първото издание от 1911/1912 г., тъй като стенограмите или записките на
слуша
телите на курса, които служат на издателите на Пълни събрани съчинения на Рудолф Щайнер (ПСС) обикновено за сверка на текста, не са се запазили.
* Преводът на български е направен по руското издание на "Окултна история", прев. Г. А. Кавтарадзе, Санкт-Петербург: Дамаск, 2004. То е подготвено въз основа на излязлото в Дорнах, Швейцария, пето немско издание от 1992 г., но ползва и бродещия в антропософските кръгове в Русия превод, стилистически принадлежащ на 10-20-те години на XX в.
Немското издание от 1992 г., както и предшестващите издания на този цикъл лекции на Рудолф Щайнер, следват текста на първото издание от 1911/1912 г., тъй като стенограмите или записките на слушателите на курса, които служат на издателите на Пълни събрани съчинения на Рудолф Щайнер (ПСС) обикновено за сверка на текста, не са се запазили.
Подзаглавието "Събития и личности от световната история в светлината на духовната наука" е добавено от осъщественото от М. Я. Сиверс-Щайнер издание от 1925 г.
към текста >>
228.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Удивително, как в залите, където говори Хипатия19, понеже така се казвал отново въплътеният орфик, как там в Александрия към възторжените
слуша
тели слизала най-чистата, най-светла мъдрост.
Удивително, как в залите, където говори Хипатия19, понеже така се казвал отново въплътеният орфик, как там в Александрия към възторжените слушатели слизала най-чистата, най-светла мъдрост.
Тя сваляла в краката й не само стари езичници, но и такива проникновени, дълбоки християни като Синезий20. Тя имала голямо влияние в Александрия, и в Хипатия е могло да бъде преживяно пренесеното в личността възраждане на древната езическа мъдрост на Орфей.
към текста >>
229.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Така че езикът в древните времена, а в древния шумерски език е имало отзвук от тези древни времена, бил с нещо съвършено определен, така че той просто по природа на душата е бил понятен за този, който го е
слуша
л.
Всъщност, както сега ние не можем, имайки предвид една и съща вещ, да имаме за нея в Германия различна мисъл, от тази в Англия, така и тогава хората, владеейки все още непосредственото духовно, древно чувство за звук, не са могли да обозначат някаква вещ или същество по друг начин, освен с еднаква съвкупност от звуци.
Така че езикът в древните времена, а в древния шумерски език е имало отзвук от тези древни времена, бил с нещо съвършено определен, така че той просто по природа на душата е бил понятен за този, който го е слушал.
Когато ние по такъв начин говорим за езика, трябва да се обърнем към най-първите времена на следатлантските култури. Но след това народът на Вавилон е имал за своя задача да извести долу тази жива духовна връзка на човека с духовния свят в личното, там, където личността се опира сама на себе си в своята единичност. Това било задачата на вавилонците - да известят за духовния свят на физически план. И с това е свързано, че живото чувство, духовното чувство за езика се прекратява, и езикът се променя според климата, географското положение, народа и други подобни. Затова Библията, която за тези работи разказва нещо много по-вярно от измислиците на Фриц Маутнер2, наричащ себе си изследовател на езика, изобразява тези важни факти като вавилонското стълпотворение, когато всички хора, говорещи на общ език, били разселени по земята.
към текста >>
230.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Но много неща аз вече ще предоставя на собствената добра воля на уважаемите
слуша
тели.
И така днес, за да се приближим още към човешкия организъм, ще направим добре, ако изходим от обратната страна, за да хвърлим кратък поглед върху съзнателния живот. От предходната лекция още знаем, как съзнателният живот на човека си служи с инструментите на кръвта и на нервната система. Но все още не сме могли да се спрем на по-фините процеси; защото това разглеждане на по-фините процеси е и нещо, това открито се признава което и днес още е склонно да шокира в силна степен външния свят, от който произлиза съществуващата днес наука. Но всеки, който действително е застанал на основата на истинския, истинен окултизъм, ще ви каже, че тенденцията на нашата наука е насочена така, че не след много десетилетия ще бъдат потвърдени и онези неща, които днес ние привеждаме, само че изхождайки единствено от окултните наблюдения. Ако аз имах възможност вместо този кратък курс от беседи да ви чета лекции в продължение на половин година, то тогава би било възможно дори само чрез резултатите на съвременната наука да бъде изложено всичко, което е в състояние да даде външни доказателства за това, което чрез кратки бележки ще бъде казано в днешната лекция.
Но много неща аз вече ще предоставя на собствената добра воля на уважаемите слушатели.
Навсякъде е възможно, от това, което казваме, да бъдат намерени пътищата към официалната наука, която, може и в днешните резултати да открие навсякъде потвърждението за това, което намираме в полето на окултизма.
към текста >>
231.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Това което следва може да бъде само загатнато и ще трябва да бъде предоставено на по-нататъшния размисъл и чувствуване на
слуша
телите.
Но този физически организъм на човека се простира нагоре до процеса на затопляне. Спира се тук превръщането? Това, което се възправя пред нас като унаследяване на костната система отдолу нагоре, само дотук ли се простира? Или унаследяването продължава? Навсякъде зад процеса на затопляне се крие преобразяване; преобразяването се простира отдолу на горе чак до процеса на затопляне.
Това което следва може да бъде само загатнато и ще трябва да бъде предоставено на по-нататъшния размисъл и чувствуване на слушателите.
към текста >>
232.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
в така наречения осемстепенен път: Майтрейя-Буда ще борави с такива думи, които чрез тяхната магическа сила ще се превръщат в непосредствени морални импулси за хората, които ги
слуша
т.
Гаутама Буда е дал велики интелектуални учения: за правилното говорене, за правилното учене, за правилното мислене и т.н.
в така наречения осемстепенен път: Майтрейя-Буда ще борави с такива думи, които чрез тяхната магическа сила ще се превръщат в непосредствени морални импулси за хората, които ги слушат.
И ако за него би имало един евангелист Йоан, той би трябвало да говори за него различно от всичко онова, което евангелистът Йоан е говорил за Христос. Докато в Евангелието на Йоан се намират думите: „И словото стана плът”; евангелистът Йоан на Майтрейя-Буда би трябвало да каже: „И плътта стана Слово”.
към текста >>
233.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
За онези, които са
слуша
ли тук или там лекции от рода на тези, които сега изнасям, отбелязвам, че аз представих тези последователни процеси от една друга гледна точка и по друг начин, както в Мюнхен, така също и в Щутгарт.
За онези, които са слушали тук или там лекции от рода на тези, които сега изнасям, отбелязвам, че аз представих тези последователни процеси от една друга гледна точка и по друг начин, както в Мюнхен, така също и в Щутгарт.
Но те представляват едно и също нещо. Само че това, което сега трябва да бъде изложено във връзка с трите сили на човека – Вяра, Любов и Надежда – там то бе изложено чрез непосредственото отношение към елементите на човешкия душевен живот. Но то е съвсем същото и аз правя това съвсем съзнателно, за да свикнат антропософите да не се придържат към думите, а да пристъпват към самия въпрос. Когато установим, че нещата могат да бъдат охарактеризирани от най-различни страни, тогава хората няма да се кълнат само в думите, а ще имат стремежа да пристъпват към самия въпрос и да го вземат така, че да се знае: думите, които охарактеризират нещата от най-различни страни, не трябва да означават нищо друго, освен едно приближаване към самия въпрос. Ние твърде малко се приближаваме до същината на даден въпрос, ако се придържаме само към думите, а постигаме това, като привеждаме в хармония всичко, което е било казано през отминалите епохи, също както стигаме до цялостната представа за едно дърво, когато го възприемаме не само от една гледна точка, а от възможно най-голям брой гледни точки.
към текста >>
Обаче ние, когато говорим днес на антропософска почва, показваме с пълно съзнание това, което трябва да стане, показваме как Христос постепенно ще се открие за все по-висшите и по-висши способности на човека, показваме как Учителите, които по-рано са учили само отделни народи и отделни хора, ще бъдат тълкуватели, обяснители на великото Христово Събитие за хората, които ще искат да
слуша
т.
Обаче ние, когато говорим днес на антропософска почва, показваме с пълно съзнание това, което трябва да стане, показваме как Христос постепенно ще се открие за все по-висшите и по-висши способности на човека, показваме как Учителите, които по-рано са учили само отделни народи и отделни хора, ще бъдат тълкуватели, обяснители на великото Христово Събитие за хората, които ще искат да слушат.
Ние можем да покажем как чрез това, че епохата на Любовта настъпва, възникват именно условията за тази епоха на моралността.
към текста >>
234.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Кристиян Розенкройц разясни тогава на хората, които го
слуша
ха, че на Земята не ще има никакво средство, което да възпрепятствува образуването на тези две класи хора.
Кристиян Розенкройц проведе това предварително събрание няколко години по-рано, не защото му беше неясно какво предстоеше, а защото искаше да накара хората да мислят за перспективата на бъдещето. За насърчаване на мисленето той каза приблизително следното: Погледнете към бъдещето на света. Светът се стреми към практическия живот, към индустрията, към железопътни линии и така нататък. Хората ще станата като впрегатни животни. И онези, които не искат това, ще бъдат като Франциск от Асизи, непрактични за живота, ще живеят само за вътрешното си развитие.
Кристиян Розенкройц разясни тогава на хората, които го слушаха, че на Земята не ще има никакво средство, което да възпрепятствува образуването на тези две класи хора.
Всичко, което би могло да се направи за хората между раждането и смъртта, не ще може да попречи хората да се разделят на тези две класи. Доколкото става въпрос за условията на Земята, невъзможно е да се създаде помощ за тези две класи хора. Помощ може да се получи само тогава, когато би се провеждало един вид възпитание, не между раждането и смъртта, а между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
235.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Записките са направени от различни
слуша
тели, като някои от тях могат да бъдат считани за добри и предават почти дословно думите на лектора; при други ясно се долавят известни празноти в текста, или представляват кратки, откъслечни резюмета.
Лекциите, събрани в предлагания том излизат за пръв път в този вид. Те не са били предвидени за издаване и Рудолф Щайнер не е преглеждал стенографските записи. Заглавията на отделните лекции са дадени от Мария Щайнер.
Записките са направени от различни слушатели, като някои от тях могат да бъдат считани за добри и предават почти дословно думите на лектора; при други ясно се долавят известни празноти в текста, или представляват кратки, откъслечни резюмета.
Последното важи особено за лекциите в Кьолн, 29. Януари 1911, Щутгарт, 28. Ноември 1911 и в Сент Гален, 19. Декември 1912, но поради важното им съдържание те са прибавени като приложение.
към текста >>
236.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И лесно би се случило, например, следното: ако един неподготвен човек научи от устата на друг това, което следва да бъде родено в собствената му душа, то ще се окаже фатално също и за другия; защото в този случай „говорителят“ би останал до края на сегашната си инкарнация в пълната власт на „
слуша
теля“.
Най-висшите истини са от такова естество, че е невъзможно, така да се каже, една уста да ги изговори и едно ухо да ги чуе. Пътят за съобщаване на най-висшите истини е друг: Човекът, който е решил да бъде ученик, трябва да бъде подготвен бавно и внимателно и тази подготовка следва да протече по такъв начин, че в заключителния етап споделянето, оповестяването на тайните да стане не от уста на ухо, а в определен момент, благодарение на своята подготовка, ученикът да стигне до там, че пред него да се появи самата тайна. Или с други думи: не е нужно тази тайна да бъде произнесена от една уста и да бъде чута от едно ухо; тя просто трябва да се роди в душата благодарение на това, което е станало между учителя и ученика. Няма никакво средство, с което тайните могат да бъдат изтръгнати от посветения; защото наистина, никой не може да бъде принуден чрез никакви физически средства да издаде нещо от съдържанието на висшите тайни. Да, такава е природата на висшите тайни.
И лесно би се случило, например, следното: ако един неподготвен човек научи от устата на друг това, което следва да бъде родено в собствената му душа, то ще се окаже фатално също и за другия; защото в този случай „говорителят“ би останал до края на сегашната си инкарнация в пълната власт на „слушателя“.
Обаче това е нещо, което никога не може да се случи, ако учителят само подготвя ученика, ученикът се стреми към това, истините да се родят в собствената му душа.
към текста >>
237.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
и продължавайки да го
слуша
те, усещането Ви непрекъснато се засилва.
Той няма никакво точно определено изживяване, а само констатира, че изживяването е налице, че то е тук, всред безкрайния океан от смелост. Първоначално настъпва едно леко просветление, едно проблясване, сякаш нещо тлее и припламва в далечината. Тази е първата диференциация. И все пак човек няма усещането за някаква нарастваща светлина. За да вникнете в моето описание, моля Ви да си представите следното: Ето, Вие срещате един човек, който се обръща към Вас с някакви думи и Вие веднага имате усещането: Колко умен е този човек!
и продължавайки да го слушате, усещането Ви непрекъснато се засилва.
Да, казвате си Вие, този човек е мъдър, безкрайно мъдър. И в следващия момент Вие долавяте един нежен, вълшебен полъх, който струи към Вас от този човек. Представете си този вълшебен полъх, само че усилен до безкрайност; представете си как той прониква в океана от смелост като носени от вятъра облаци, които тлеят и припламват в неговата прегръдка. Ако обедините всички тези образи в едно цяло, Вие стигате до представата за това, как в Йерархията, съставена от Духовете на Волята, сега нахлуват други свръхсетивни Същества, които са изтъкани само от мъдрост, и то не от обикновена мъдрост, а от лъчезаряща мъдрост. Накратко, сега Вие получавате една бегла представа за онези възприятия на ясновидеца, които той има, когато се изправя пред това, което са Херувимите.
към текста >>
238.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
И за тях няма спасение, освен да бъдат скромни и да
слуша
т внимателно, когато им се обяснява как те – поради повърхностността на своето мислене – не знаят нищо за това, което в своето невежество си мислят, че напълно са разбрали.
3 Мнозина днес биха желали с особено удоволствие и бързо да усвояват ученията на духовната наука. Ще им се стори неудобно, когато им се представят с подробности естественонаучните факти така, че да им служат като основа на една антропософска постройка. Те казват: Ние искаме да чуем нещо за духовната наука, а вие ни разказвате за естественонаучни неща, които всеки образован човек познава. Това е едно възражение, което ясно показва как нашите съвременници не желаят да мислят сериозно. В действителност онези, които говорят по подобен начин, не знаят нищо за значението на своите познания; астрономът не знае нищо за следствията от астрономията, химикът – нищо за тези от химията и т. н.
И за тях няма спасение, освен да бъдат скромни и да слушат внимателно, когато им се обяснява как те – поради повърхностността на своето мислене – не знаят нищо за това, което в своето невежество си мислят, че напълно са разбрали.
Също и някои антропософи често си мислят, че не е необходимо убежденията за кармата и прераждането да се потвърждават с резултати от естествената наука. Те не знаят, че това е задачата на подрасите, към които спадат жителите на Европа и Америка; и че без тази основа членовете на тези раси не могат да достигнат вярно духовно-научния възглед. Който иска само да повтаря това, което е чул от големите учители на изтока, той не може да стане антропософ в рамките на европейско-американската цивилизация.
към текста >>
239.
1. УКАЗАНИЕ
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ ОТПРАВЕНИ КАТО ПОЗДРАВ КЪМ
СЛУША
ТЕЛИТЕ ОТ ХЕЛСИНГФОРС
ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ ОТПРАВЕНИ КАТО ПОЗДРАВ КЪМ СЛУШАТЕЛИТЕ ОТ ХЕЛСИНГФОРС
към текста >>
240.
12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Споменатите в увода думи важат до особено голяма степен за един цикъл от сказки като този, който насочва
слуша
теля в най-отдалечените от човешкото мислене области, в кръговете, в които действуват йерархии те и който въпреки това, чрез свързването на тези въпроси с всички съществуващи в микрокосмоса аналогии ги довежда близо до чувствуващото разбиране.
Споменатите в увода думи важат до особено голяма степен за един цикъл от сказки като този, който насочва слушателя в най-отдалечените от човешкото мислене области, в кръговете, в които действуват йерархии те и който въпреки това, чрез свързването на тези въпроси с всички съществуващи в микрокосмоса аналогии ги довежда близо до чувствуващото разбиране.
"Искаш ли да познаеш самия себе си, насочи погледа си навън в света към всички страни, искаш ли да познаеш света, вгледай се в твоето собствено сърце. "Този път на сърдечната мъдрост изгражда един мост, по който благоговението, побеждавайки страха и заглушението, ни води в предчувствуващо вживяване в безграничността на Вселената чак до прага на сферата на Слънцето. И този праг не ни заслепява чрез недиференцирана и предизвикваща болка светлина. Не, благотворна хармония на цветовете в хилядократни отсенки ни дава възможност да се осмелим, следвайки изнесеното с чувството и мисълта, да потопим погледа в подвижното изобилие от лъчи, което ни обхваща и но си с неговите вълни на живота. Защото нашият разум може да следва сказчика в истините, които той изнася: Огледалният апарат, който нашето мислене има в неговия физически мозък, се отваря в драговолна свобода на този свят на космически отражения, в който долното постоянно отразява отново горното, вътрешното се превръща постоянно отново в нещо външно.
към текста >>
Рудолф Щайнер постоянно ни казва, как при третирането на такива поставени му задачи за изнасяне на сказки наред с душевната конфигурация на неговите:
слуша
тели в начина, по който той изнася тези сказки действуват също и техните особени желания и интереси и евентуални процеси в настоящите събития.
Рудолф Щайнер постоянно ни казва, как при третирането на такива поставени му задачи за изнасяне на сказки наред с душевната конфигурация на неговите: слушатели в начина, по който той изнася тези сказки действуват също и техните особени желания и интереси и евентуални процеси в настоящите събития.
Така също и този път. В една страна като Финландия, където и днес още са се запазили остатъци от едно атавистично ясновидство, където някому може да се случи да му се разказва с абсолютна сериозност за помощта на джуджетата при работата на селянина, където достойни за уважение старци разказват за техните преживявания в страната на Юмала, където цялата страна, когато тя не е покрита от зимната снежна покривка, растителността покарва и се развива с елементарна свежест, там е естествено хората да искат да проникнат по-дълбоко в това, което действува като космически сили в природните царства, и да желаят да знаят, как с небесните тела е свързано всичко, което говори не само от тревния килим на Земята, от пъпките на цветята и дърветата, а в едно още по-неизразимо разнообразие свети насреща им от всеки фино-лъчезарен снежен кристал като звезди. И наред с това съседите, вълшебниците, лапландците притежават едно непознато знание и боравят с някои тайнствени сили! Цивилизованата в модерния смисъл Финландия не може да не забележи онзи елемент, който пропива нейната национална поезия по такъв лачизарен начин. Всичко това иска да бъде разбрано в неговия най-дълбок смисъл.
към текста >>
Само след като беше събудил в душите на
слуша
телите най-високата почит и благоговение за вдъхновените от Духовете на планетите велики ръководители на човечеството, и засегна мимоходом хода на развитието на човечеството той поставя отхвърляйки всякакъв догматизъм Тайната на Голгота като еднократно и най-възвишаващо от всички дела на Боговете на Земята, което означава един поврат на времената, една повратна точка на човечеството и не трябва да бъде утеснено чрез постоянно явяващите се под различни маски демонически опити да опъват развитието, да връщат назад това развитие.
Беше същевременно времето, когато много сърца бяха разколебани чрез това, което искаше да се промъкне като едно псевдо-християнско учение от индо-теософския Адиар в европейското Движение за Духовна Наука, изопачавайки чрез това нейното собствено съдържание и отклонявайки я към нейните най-вътрешни цели. Движението на "Звездата на Изток" се натрапваше, неговите пропагандисти оперираха с изкривяването на истината изхождайки от опортюнизъм, когато биваха отхвърляни както се случва винаги в такива случаи и упрекваха защищаващите с в нетолерантност. За този важен момент в развитието на духовното движение в поврата на столетието се загатва в края на двете по-следни сказки. В тях звучи сбогуването с приятелите, които още се нуждаеха от тези изясняващи думи. Само от най-високата гледна точка, само след като бе събудено едно разбиране за възвишеността на единния Дух на Слънцето, Рудолф Щайнер засяга тайните, които са свързани с дейността на Христа на Земята.
Само след като беше събудил в душите на слушателите най-високата почит и благоговение за вдъхновените от Духовете на планетите велики ръководители на човечеството, и засегна мимоходом хода на развитието на човечеството той поставя отхвърляйки всякакъв догматизъм Тайната на Голгота като еднократно и най-възвишаващо от всички дела на Боговете на Земята, което означава един поврат на времената, една повратна точка на човечеството и не трябва да бъде утеснено чрез постоянно явяващите се под различни маски демонически опити да опъват развитието, да връщат назад това развитие.
Величието и възвишеността на духовния елемент, за който става дума, дава на знаещия възможността да го постави в онази безлична светлина, която е далече от всякакъв догматизъм, която обаче за сигурността на сърцето може да извика също сигурността на изпитващия ум. Ако не бяха налице този имащ тежнение момент и произхождащите от него необходимости на познанието, завършекът на цикъла от сказки би станал съвършено друг. Изхождайки от една обективна вярност, ние сме длъжни да го запазим такъв, какъвто трябва да бъде изграден тогава, макар и светът от по-късните година няма вече никакво отношение към онези отшумели вече събития. Задачата на Рудолф Щайнер беше да победи тези изопачения на истината и да постави пред света истинския аспект на Хриството Същество. Поетическият гений на Християн Моргенщерн създаде един конгениален заключителен акорд към сказките.
към текста >>
241.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Те не трябваше да упражняват критика, а да се превърнат в такива
слуша
тели, които могат само да сравняват това, което чуват сега, със своите предишни опитности, добити с изострения интелект.
Те не трябваше да упражняват критика, а да се превърнат в такива слушатели, които могат само да сравняват това, което чуват сега, със своите предишни опитности, добити с изострения интелект.
Всичко това принадлежеше към следващата степен от окултното развитие и тя можеше да се назове: "Изключване на интелектуалните сили и ограничаване на вътрешния душевен живот в сферата на спомнянето." Обаче необходимо беше да се добави също и това, което в образи и символи фантазията извличаше от тази сфера на спомнянето, от всички тези съждения, понятия и идеи, които лежаха вътре в нея.
към текста >>
242.
За инициацията. За вечнност и миг. За духовна светлина и житейска тъма
GA_138 За инициацията
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между
слуша
телите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>
243.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Когато проследим това там, където не можем да разберем как една душа в определен момент се сбогува със земята и не е преживяла Мистерията на Голгота – който е
слуша
л предишните ми лекции, е чул, че Буда е преживял тази Мистерия в други светове, – когато всичко това държим пред душевния си взор и го проследим, тогава ни се представя, че Буда е пратен на планетата, където е извършил предземната си планетарна дейност, от централната индивидуалност на цялата слънчева система, от централния дух, от този, когото наричаме Христос.
И ако случаят е такъв – така желаят да кажат мнозина, – тогава тези, които са живели след Христос, биха притежавали нещо много особено! Дори теософи задават този въпрос! Но това са същите души, живели по времето след появата на Христос, като онези, които са били преди това, така че за несправедливост не може да става дума. Само едно изключение може да се посочи в тази връзка и това изключение е Буда. Той е имал инкарнация преди появата на Христос, следователно не е правил по някакъв начин нещо на земята, което е дошло чрез събитието на Голгота.
Когато проследим това там, където не можем да разберем как една душа в определен момент се сбогува със земята и не е преживяла Мистерията на Голгота – който е слушал предишните ми лекции, е чул, че Буда е преживял тази Мистерия в други светове, – когато всичко това държим пред душевния си взор и го проследим, тогава ни се представя, че Буда е пратен на планетата, където е извършил предземната си планетарна дейност, от централната индивидуалност на цялата слънчева система, от централния дух, от този, когото наричаме Христос.
В прадревни времена Буда е пратен да работи на една друга планета, за да може после, благодарение на тази дейност, да работи на земята. И докато земята е планетата, станала арена за Мистерията на Голгота, Марс е планетата, на която Буда е провел едно подобно събитие след това, което е направил на земята.
към текста >>
И защото все по-живо става това, което казва този лъч на духовна светлина, затова нараства броят на
слуша
телите и зрителите при нашите представления.
Защо седите тук? Защото един лъч на духовна светлина е просиял във вашите души. И той ви казва, че свръхсетивното познание трябва да обхване човешката душа.
И защото все по-живо става това, което казва този лъч на духовна светлина, затова нараства броят на слушателите и зрителите при нашите представления.
Остави ли се свободен ход на естествения говорител на духовната светлина на душите, тя ще може да просияе в душите. Оставят ли се противниците на свръхсетивното познание вън да победят, тогава може би за известно време духовната светлина ще потъмнее, ще трябва да се отдръпне. Тогава светът трябва да бъде лишен за известно време от връзката между житейска тъма и духовна светлина. Преди всичко е необходимо тези, които трябва да знаят нещо за духовната светлина, да научат още нещо: че учат да наблюдават в истинност онова, което се предлага от духовния свят тук, във външния свят. Който днес все още се оставя да бъде заслепен от това, което се казва за и против във връзка със свръхсетивното познание, който не търси в душата най-здравия импулс, който може да дойде от свръхсетивния свят, той няма да може да намери този импулс.
към текста >>
Душите, които са тук, могат да почувстват нейната принадлежност към съпреживяването, в съвместното медитиране на
слуша
телите.
Както и да стоят нещата днес, когато сме на края на този цикъл – когато по необходимост към нас е дошло толкова много, което в същността си е неприятно, – искаме, както иначе винаги сме го правили, да мислим за това, че отново сме приели нещо от духовния живот. Сега ще се разделим, един ще отиде на едно място, друг – на друго, но духовната светлина, към която се стремим всички и я търсим в житейската тъма, ни обединява навсякъде, където сме разделени физически.
Душите, които са тук, могат да почувстват нейната принадлежност към съпреживяването, в съвместното медитиране на слушателите.
Физически бяхме заедно, физически няма да можем повече да сме заедно. Свръхсетивно сме заедно. Да се учим да бъдем свръхсетивно заедно, за да можем да направим битието на свръхсетивното, на свръхфизическото убедително! Когато отнесем подобни чувства, след като сме били заедно, душите ще вземат това, което теософията може да даде на хората като най-добро: любовта, която блика от духовната истина. И когато между сегашната и друга бъдеща възможност, когато бихме могли да бъдем отново заедно, ще се случи едно или друго нещо: може да се случи при всички обстоятелства така, че при физическото разделяне нашето физическо битие да се преобрази в истинско духовно битие, за да действа, живее и расте в нас духовното благо.
към текста >>
244.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Тази епоха ще каже: „Няма да дойдат никакви пророци, никакви основатели на религии, защото тази напълно глуха епоха няма да остави нито един глас да прозвучи: иначе би могла все още да
слуша
за Христос и Павел.
Въпреки това сме обкръжени преди всичко от мистерията; тя се явява изпод всяка гладка мисловна повърхнина и от всяко ежедневно изживяване се нуждае от едничка стъпка до центъра на света.“ В тази книга никъде не се загатва как трябва да се направи тази стъпка от тази заобикаляща ни мистерия до центъра на света. „Трите еманации на душата: любовта към творението, към природата и към божественото не успя да ограби механизацията от отделния живот... Човешката любов...“ – това казва практикът на настоящето, който с трезв поглед наблюдава своето време така, както може човек, който е схванал същината на икономическия живот в Европа и сам се включва в него – „Човешката любов се срина до студено съчувствие и грижовен дълг и въпреки това означава етическия връх на цялата епоха; естествената любов се превърна в сантиментално неделно удоволствие; божествената любов, покрита от режисираната дейност на митологично-догматични ритуали, влиза в служба на земни и задгробни интереси и е станала достояние на съмнителни личности.“ Нататък Ратенау казва думи, които трябва да чуе този, който иска да посрещне духовните нужди на времето с добра воля, които думи отново са верни само отчасти, защото те изразяват това, което закономерно струи от душите и в бъдещи времена все повече ще струи: усещания, които никой, който се занимава с духовна наука, не би могъл да пренебрегне, без да го порази кармата на времето. „Няма един единствен път, по който човек да има възможност да открие душата си. Но по околни пътища човечеството няма да върви.“ Това е изискването на времето. Можем да чуем как тази епоха ще се откаже да приеме нещо, което ще говори непосредствено, свръхсетивно в дълбините на душата.
Тази епоха ще каже: „Няма да дойдат никакви пророци, никакви основатели на религии, защото тази напълно глуха епоха няма да остави нито един глас да прозвучи: иначе би могла все още да слуша за Христос и Павел.
Никакви езотерични общности няма да вземат водачеството, защото едно тайно учение не се разбира от сериозния ученик, още по-малко от другите. Душата на тази епоха няма да донесе на света изкуството на единението, защото изкуството е едно огледало и една игра на душата, не неин инициатор.“ Човек би искал да каже: така долавя нещата един човек. А какво сме направили ние в последните десет години? Полагахме усилия да дадем отговор на това, какво се проявява като сили на времето. Нататък той казва: „Най-великото и най-чудно нещо е простото.
към текста >>
Нашият дълг – това принадлежи към чувството ни за отговорност – е когато светът пита честно и искрено, да
слуша
ме така, както подхожда на усещанията, на чувствата на душите.
Така един мъж стои пред портата, зад която е свръхсетивният свят, и дава отговори на въпроса: Доколко мислите, духовните сили са реални сили, които действат през времето и отново излизат наяве в различните времена съобразно тези епохи? Навсякъде, накъдето поглеждаме, днес светът чука на портата на свръхсетивния свят.
Нашият дълг – това принадлежи към чувството ни за отговорност – е когато светът пита честно и искрено, да слушаме така, както подхожда на усещанията, на чувствата на душите.
При това не става въпрос какво ние самите си внушаваме за това, какво трябва да бъде истинското човешко развитие. Трябва да говорим на действително добрите и копнеещи души, когато те самите искат да влязат в духовния свят, и да възпираме това, което ние смятаме важно за нас, за да можем да го дадем на тези, които търсят. По отношение на една такава култура като тази, от която ние работим и в която много чуждестранни приятели от Европа и Америка работят заедно с нас, защото знаят, че това няма нищо общо с националността, е безсмислено да се спори какво е източно, какво – западно. В тази епоха един водещ дух е казал: „Бог е Изток, Бог е Запад! “ Това са думите на Гьоте, които живеят в душите ни и от които действаме навън.
към текста >>
Но в душите – не просто в нашите, а в онези, които трябва да
слуша
ме – живеят не само нашите самоволни мисли, които ни предписват какво да дадем на другите, а в душите живеят усещания, които са сътворени от духовете на столетието.
При това не става въпрос какво ние самите си внушаваме за това, какво трябва да бъде истинското човешко развитие. Трябва да говорим на действително добрите и копнеещи души, когато те самите искат да влязат в духовния свят, и да възпираме това, което ние смятаме важно за нас, за да можем да го дадем на тези, които търсят. По отношение на една такава култура като тази, от която ние работим и в която много чуждестранни приятели от Европа и Америка работят заедно с нас, защото знаят, че това няма нищо общо с националността, е безсмислено да се спори какво е източно, какво – западно. В тази епоха един водещ дух е казал: „Бог е Изток, Бог е Запад! “ Това са думите на Гьоте, които живеят в душите ни и от които действаме навън.
Но в душите – не просто в нашите, а в онези, които трябва да слушаме – живеят не само нашите самоволни мисли, които ни предписват какво да дадем на другите, а в душите живеят усещания, които са сътворени от духовете на столетието.
Да погледнем някое от постиженията, които са извънредно важни за живота на усещанията по отношение на духовния свят и образите, действащи в духовната еволюция на човечеството. Да се спрем на някоя глава от Гьотевия „Вилхелм Майстер“. Да проследим заедно как той съзнателно е искал да оформи Вилхелм Майстер като представител на човечеството. Ще видим как Вилхелм Майстер пристига до един замък, как е воден от управителя на замъка и му се показват красотите на този замък, между другото също така и картинната галерия. В нея се съдържа също това, което може да представи хода на развитието на човечеството през различните епохи.
към текста >>
245.
Бележки
GA_138 За инициацията
128 който е
слуша
л предишните ми лекции, е чул: виж напр.
128 който е слушал предишните ми лекции, е чул: виж напр.
„Евангелието на Лука“, GA 114.
към текста >>
246.
Рудолф Щайнер за лекционните записки
GA_138 За инициацията
Аз
слуша
м трептенията в душевния живот на членовете и чрез подвижния ми живот в това, което чувам там, възниква изграждането на лекциите.
Така в двойствеността на откритите и частните лекции, фактически лежи нещо, което произлиза от две различни бази. Изцяло публичните трудове са резултат от това, което се бореше и работеше в мен; в частните отпечатани лекции заедно с мен се бореше и работеше и обществото.
Аз слушам трептенията в душевния живот на членовете и чрез подвижния ми живот в това, което чувам там, възниква изграждането на лекциите.
към текста >>
247.
Предговор от Рудолф Щайнер
GA_139 Евангелието на Марко
А който все пак не иска да оцени дори и това, би могъл да прояви достатъчно толерантност и без всякаква ненавист да се издигне над нещата, които смята че не го засягат лично, понеже за
слуша
телите на този лекционен цикъл те имат своето непреходно значение.
Единственото, което той искаше, беше една открита дискусия. Но стана това, което винаги става, когато обективното излагане на фактите се сблъсква с породения от лични интереси фанатизъм. Впрочем, стигна се дотам, че изключените от Теософското Общество създадоха своето Антропософско Общество, чийто брой на членовете непрекъснато нараства. Но като се имат предвид нелепите клевети, които теософският идол Ани Безант, както и някои заслепени нейни идолослужители публично отправяха срещу Антропософското Общество и срещу лектора, като се имат предвид и някои други събития, които оттогава насам възникваха в сферите на това Общество като продукт на „най-благородната човешка любов“, отделянето на Антропософското Общество от Теософското не бива да се разглежда като нещо лошо. Всеки читател на тези лекции, който по онова време се е интересувал от това отделяне, ще приеме последиците от тези спорове, които все още се проявяват тук или там в нашите разисквания, като един документ относно това, което казано в контекста на тогавашната ситуация сега става напълно разбираемо, а и като потвърждение на някои трудности, които човек среща, ако реши да защитава една кауза, опирайки се на чисто обективни факти.
А който все пак не иска да оцени дори и това, би могъл да прояви достатъчно толерантност и без всякаква ненавист да се издигне над нещата, които смята че не го засягат лично, понеже за слушателите на този лекционен цикъл те имат своето непреходно значение.
към текста >>
248.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И когато после този индийски брамин обсъждаше някои подробности от учението Веданта, от това истинското индийско вероизповедание, те съвсем не изглеждаха чужди за неговите
слуша
тели, напротив, те изглеждаха като един вид вяра в разума, до което общо взето би могъл да достигне всеки, който, уповавайки се на своя разум, се обръща към единния Бог.
Някогашната му религия, смяташе той, която отчасти е пълна с противоречия, се съдържа във Ведите, но благодарение на Виаза ние имаме системата Веданта, където всичко е напълно достъпно за чистото човешко мислене. Ето какво, казваше той, искам да изповядвам. И за тази цел, освен че направи преводи от различни, трудно разбираеми диалекти, той направи извлечения от онова, което смяташе за истинско учение и го разпространи всред хората. На какво разчиташе Рам Мохан Рой? Той смяташе, че за всички ще стане ясно: Зад многобожието и зад идолопоклонничеството се крие чистото учение за онзи първоначален Бог, който живее във всички неща и който вече не може да бъде постигнат по пътя на идолопоклонничеството, макар че той отново трябва да навлезе в душите на хората.
И когато после този индийски брамин обсъждаше някои подробности от учението Веданта, от това истинското индийско вероизповедание, те съвсем не изглеждаха чужди за неговите слушатели, напротив, те изглеждаха като един вид вяра в разума, до което общо взето би могъл да достигне всеки, който, уповавайки се на своя разум, се обръща към единния Бог.
към текста >>
Извънредно интересно е да
слуша
ш как един индиец говори за Христос и за християнството.
Естествено, Рам Мохан Рой имаше последователи: Дебендранат Тагор и други. Един от тях, и това е особено показателно, изнесе през 1870 една лекция под наслов „Христос и християнството“.
Извънредно интересно е да слушаш как един индиец говори за Христос и за християнството.
За индийския лектор същинската Мистерия на християнството остана недокосната. От цялостния ход на лекцията ясно се вижда, че той не схваща основния факт, а именно: християнството тръгва не от един учител, а направо от Мистерията на Голгота, от един световноисторически факт, от смъртта и Възкресението. Обаче това, което той можа да проумее и което озари душата му, беше следното: В лицето на Христос Исус всяко човешко сърце има пред себе си един неповторим, величествен образ, един идеален образ, който може да служи на целия свят. Да, забележително е да чуеш как един индиец говори за Христос и заявява, че християнството в Европа тепърва ще се развива. Защото това, смяташе той, което европейците изповядват като християнство в моята страна, не ми се струва, че е истинското християнство.
към текста >>
249.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И ако аз бих добавил още нещо, което се знае, но не може да бъде представено в една лекция пред толкова широк кръг
слуша
тели, Вие бихте видели как чрез по-късното прераждане на този Юда става претопяването на римския елемент в християнския елемент и как прероденият Юда е първият, който има, тъй да се каже, най-голям успех в разпространението на романизираното християнство, как съюзът между старозаветния Юда и римляните е едно пророческо предизвестие за делото на онзи, който за окул-тиста е не друг, а прероденият Юда, комуто предстоеше да мине през горчивото изпитание на предателството.
Мак. 8). Този Юда е същият, който по-късно минава през горчивото изпитание и извършва предателството, защото той, най-дълбоко свързан със специфичния древноеврейски елемент, не може веднага да осъществи прехода към християнския елемент и първо се нуждае от горчивото изпитание, от предателството. И когато отново вземем чисто художествено-композиционния елемент, този път пред нас застава грандиозният образ на Юда от последните глави на Стария Завет и образът на Юда от Новия Завет. И забележителното в този симптоматичен процес е, че старозаветният Юда сключва съюз с римляните, и фактически подготвя всичко онова, което ще се случи по-късно, а именно пътят, по който християнството навлиза в света, започвайки от Римската империя. Тук имаме, бих казал, по-късното продължение на нещата.
И ако аз бих добавил още нещо, което се знае, но не може да бъде представено в една лекция пред толкова широк кръг слушатели, Вие бихте видели как чрез по-късното прераждане на този Юда става претопяването на римския елемент в християнския елемент и как прероденият Юда е първият, който има, тъй да се каже, най-голям успех в разпространението на романизираното християнство, как съюзът между старозаветния Юда и римляните е едно пророческо предизвестие за делото на онзи, който за окул-тиста е не друг, а прероденият Юда, комуто предстоеше да мине през горчивото изпитание на предателството.
И всичко онова, което чрез неговите по-късни действия доведе до претопяването на римския елемент в християнския елемент представлява едно обновяване но вече в духовната област на съюза между старозаветния Юда и римляните.
към текста >>
250.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Слуша
йте: Ето, сеячът излезе да сее.
Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
към текста >>
И Той каза: Който има уши да
слуша
, нека
слуша
!
И Той каза: Който има уши да слуша, нека слуша!
към текста >>
251.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И там, където след края на лекциите е прието да се задават въпроси от страна на
слуша
телите, техните бележки често пъти съдържат безкрайните повторения: Какво е Бог?
Обаче ние не спираме, описвайки едно нещо с помощта на друго. Повечето хора смятат, че задават напълно логични въпроси, когато питат, примерно, по току-що посочения начин за лъва, бозайника, живото същество и така нататък. Но дори и когато става дума за духовни факти, даже за духовни факти от най-висш порядък, хората задават своите въпроси по същия начин: Какво е лъв? Какво е хищник? И така нататък.
И там, където след края на лекциите е прието да се задават въпроси от страна на слушателите, техните бележки често пъти съдържат безкрайните повторения: Какво е Бог?
Или: Какво представлява началото на света? Или: Какъв ще е краят на света? Сякаш много хора не искат да научат нищо друго, освен: Какво е Бог? Какво представлява началото на света? Какъв ще е кpaят на света?
към текста >>
252.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Който има уши да
слуша
, днес също ще чуе призива от Голгота: „И когато някой ви каже: „Ето, тук е Христос!
От Събитието на Голгота насам всички ние винаги сме имали достатъчно поводи, за да се вслушаме в предупредителния тон на тези думи.
Който има уши да слуша, днес също ще чуе призива от Голгота: „И когато някой ви каже: „Ето, тук е Христос!
Ето, там е Христос! не вярвайте. Защото ще се появят лъжливи Спасители и лъжливи пророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно, дори и избраните.“
към текста >>
253.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И как Петър поучаваше тези, които искаха да го
слуша
т, черпейки от своите спомени за Мистерията на Голгота, въпреки че не беше непосредствен участник в събитията през последните дни.
Ние не бива да пропускаме този факт. Евангелието описва събитията съвсем ясно: В решителния миг побягват именно най-близките ученици на Христос; така че една такава душа, каквато беше душата на Петър, приемайки импулса на Възкръсналия, се оказа озарена от спомена за това, което се случи след неговото бягство. Обикновено човек си спомня само това, което става в сетивния свят. Но при едно такова ясновидство, каквото възникна у апостолите, за разлика от обикновения спомен, в паметта оживяват също и спомените за такива събития, на които човек изобщо не е присъствал. Замислете се за това как душата на Петър беше озарена от спомена за такива събития, на които той не е бил непосредствен участник.
И как Петър поучаваше тези, които искаха да го слушат, черпейки от своите спомени за Мистерията на Голгота, въпреки че не беше непосредствен участник в събитията през последните дни.
към текста >>
254.
2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Но то звучи от Космоса така, като че бихме
слуша
ли само хармония, а не както звуците на физическия свят.
Когато изживяваме съзнателно този живот на планетите Марс и по-късно на Земята можем да си спомним за него, не като преживявания от земното съществувание, че не всичко което имаме от Земята ни дава Луцифер. Нашият предишен човешки интерес сега става все по-космичен. Докато на Земята сме приемали това, което ни дава минерала, растението и животното, което ни дава въздухът и водата, планината и долината, сега от този момент нататък приемаме опитностите на Космоса, онова което прониква върху нас от света на Космоса. Започва онази форма на възприемане, която винаги е била наричана, обаче малко разбрана музика на сферите. Всичко, което съществува, е възприемано като звучащо срещу нас от окръжността на Космоса.
Но то звучи от Космоса така, като че бихме слушали само хармония, а не както звуците на физическия свят.
Душата стига до една точка на изживяването, при която чувствува самата себе си като в центъра на Космоса и чува как от всички страни мировите факти звучат чрез тази музика на сферите. Сега ние сме оставили зад себе си също Марсовото съществувание и окултистът говори за това, че сме стигнали в Юпитеровото съществувание, в сферата на Юпитер. Ако живеем по-нататък, тогава музиката на сферите се завишава все повече и става толкова силна накрая, че ни заглушава. Ние живеем като в една заглушеност в музиката на сферите.
към текста >>
255.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Но ние не можем да го изживеем по друг начин, когато чуваме думите, освен чрез това: трябва да се отдадем на
слуша
ното във всички подробности, за да бъдат изпълнени нашите души с мощният импулс.
Това би било един краен случай, би било радикалният случай. Но, обични приятели, това не би било най-голямата вреда. Защото, бих могъл да си представя случаят, че един такъв човек, който излиза от тук на улицата, носи въпреки това със себе си едно чувство, едно усещане, което е резултат на това, което той е чул тек, макар и иначе да би забравил всичко. А това чувство е именно важното. Това, което изживяваме в нашата душа това е важното, то е главното.
Но ние не можем да го изживеем по друг начин, когато чуваме думите, освен чрез това: трябва да се отдадем на слушаното във всички подробности, за да бъдат изпълнени нашите души с мощният импулс.
Когато всичко това, което може да бъде за нас духовно познание, допринася за подобрението на нашата душа, тогава ние сме добили това, което е пра вилно. И даже когато чрез това, което проникне истински в неговата душа чрез Духовната наука, човек става способен да разбере своите себеподобни, тогава Духовната наука е извършила своята работа в него. Защото Духовната Наука е живот, непосредствен живот. Тя не може да бъде отречена, или доказана чрез логически спорове. И тя ще се окаже вярна чрез това, че ще може да намери хора, в душите на които ще може да проникне.
към текста >>
256.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Първо ние сме предчувствували музиката на сферите, след това сме я
слуша
ли като миров оркестър, а след това като песен, след това сме я
слуша
ли като мирово Слово, след това заспиваме и тя ни прониква като мирово Слово.
След това, ако човекът е подготвен, като духовен човек, той преминава по-нататък, нещо което недуховният не може да стори. Духовният човек преминава в по-далечните сфери, в които се е намирал преди това. И ако бихме искали да охарактеризираме това по-късно състояние, трябва да кажем: От там, където човекът е излязъл вън от сферата на Сатурн, започва един духовен сън, както състезанието пред това е било една духовна будност. От сега нататък съзнанието се понижава, затъмнява се, настъпва едно замайване и това замайване позволява именно на човека да премине през други изживявания, различни от тези през които е минал по-рано. Също както тук на Земята през време на съня премахваме умората и приемаме нови сили, така тогава чрез понижение на съзнанието настъпва едно вливане на духовни сили от Космоса, когато сме станали една далече разширена пространствено сфера.
Първо ние сме предчувствували музиката на сферите, след това сме я слушали като миров оркестър, а след това като песен, след това сме я слушали като мирово Слово, след това заспиваме и тя ни прониква като мирово Слово.
След това отново изминаваме описаните Сфери при понижено съзнание: нашето съзнание се затъпява все повече и повече, ние се сливаме бавно, или бързо, според нашата Карма и през време на това сливане отново обрат но от сфера към сфера. Когато идваме обратно от Космоса ние сме възприемчиви за сферата на Луната, ние минаваме така да се каже, незасегнати и безпрепятствено през нея, след това се свиваме и свиваме, за да можем да се съединим с малкия човешки зародиш, който след това минава през едно развитие преди раждането. И във всяка физиология и ембриология не ще се съдържа нищо вярно, ако това не се получи от едно окултно изследване, ако не се получи от тези факти: защото човешкия зародиш е едно копие на великия космос. Той носи в себе си и целия Космос. Това, което става материално между зачатието и раждането и се образува като човек, но също и това, през което човек е минал в мировия сън, той го носи в себе си като една сила в състоянието на зародиша.
към текста >>
257.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Трябвало да бъде направен един голям огън и чрез особеното звучене на огъня, което хората трябвало да
слуша
т, чрез това което те биха чували като звуци на огъня, трябвало да се получи езикът, говорът.
Но по отношение на това образуване на мост, хората си имат свои собствени възгледи и не могат лесно да разберат, как може да бъде намерено едно действително разбиране също и на този, който мисли и чувствува различно от нас. Вярно е, че теоретически това разбиране е било насърчавано по много начина, обаче когато това насърчаване трябва да бъде приложено практически в живота тогава работата е съвсем друга. Тогава можем да констатираме, че някой който принадлежи на индуската религия, говори наистина за общата съществена ядка на всички религии, обаче той раз бира за обща, съществена ядка само това, което се съдържа в индуската, будистката религия. Последователите на тези религии говорят, проявявайки особени егоизма и когато говорят за това, те са обхванати от един групов егоизъм. Тук бихме могли да прибавим една хубава легенда за груповия егоизъм, която се намира при естонците: Бог искал да предаде на хората говора, чрез огъня.
Трябвало да бъде направен един голям огън и чрез особеното звучене на огъня, което хората трябвало да слушат, чрез това което те биха чували като звуци на огъня, трябвало да се получи езикът, говорът.
Така Бог събрал народите съществуващи по лицето на Земята, за да могат народите да научат техните езици. Обаче преди да бъдат повикани другите, Бог повикал първо естонците и ги научил да говорят божествено-духовният език, следователно, един по-висш език. Едвам след това дошли другите народи и те трябвало да слушат звуците, издавайки огъня и слушайки как огънят гори, научили се да разбират звуците. Отделните народи, които обичали особено естонците дошли първи, когато огънят горял достатъчно силно. Когато огънят прегорял, пристигнали германците, защото естонците не обичат особено германците.
към текста >>
Едвам след това дошли другите народи и те трябвало да
слуша
т звуците, издавайки огъня и
слуша
йки как огънят гори, научили се да разбират звуците.
Последователите на тези религии говорят, проявявайки особени егоизма и когато говорят за това, те са обхванати от един групов егоизъм. Тук бихме могли да прибавим една хубава легенда за груповия егоизъм, която се намира при естонците: Бог искал да предаде на хората говора, чрез огъня. Трябвало да бъде направен един голям огън и чрез особеното звучене на огъня, което хората трябвало да слушат, чрез това което те биха чували като звуци на огъня, трябвало да се получи езикът, говорът. Така Бог събрал народите съществуващи по лицето на Земята, за да могат народите да научат техните езици. Обаче преди да бъдат повикани другите, Бог повикал първо естонците и ги научил да говорят божествено-духовният език, следователно, един по-висш език.
Едвам след това дошли другите народи и те трябвало да слушат звуците, издавайки огъня и слушайки как огънят гори, научили се да разбират звуците.
Отделните народи, които обичали особено естонците дошли първи, когато огънят горял достатъчно силно. Когато огънят прегорял, пристигнали германците, защото естонците не обичат особено германците. И от прегарящият огън можало само да се чуват: "дайч, лайч, дайч, пайч". След това дошли лапландците, които естонците никак не обичат и тогава от огъня се чувало само "лапен, лачен". И тъй като тогава огънят се бил превърнал тогава само в пепел лапландците създали най-лошият език, защото естонците живеели с лапландците в смъртна вражда.
към текста >>
И онова от което не можем да се лишим, за да не стане Луцифер опасен за нас, това е отношението на Христовия Импулс, онова, което сме
слуша
ли за Христа през време на земния живот.
Както тук имаме под нас Земя то, така там имаме Космоса и Слънцето под нас. Ние се врастваме в божествено-духовните светове и през време на нашето врастване в тези божествено-духовни светове, трябва да държим в паметта си онова, което сме донесли със себе си от Христовия Импулс. Този Импулс ние трябва да добием само на Земята и колко то по-силно сме го добили, толкова по-далече можем да го отнесем в Космоса. Тогава при нас идва Луцифер. Той ни води в света, в който трябва да влезем, за да бъдем подготвени за едно ново въплъщение.
И онова от което не можем да се лишим, за да не стане Луцифер опасен за нас, това е отношението на Христовия Импулс, онова, което сме слушали за Христа през време на земния живот.
Тогава ние се врастваме в другите сфери, които се намират вън от Слънцето. Ние ставаме все по-големи и все по-големи, имаме под нас Слънцето и над нас цялото велико звездно небе. Ние се врастваме в това велико и мощно мирово пространство, в Космоса до определени граници. И през време когато се врастваме в мировото пространство вън от Слънцето, върху нас действуват космическите сили от всички звезди. Ние стигаме до една граница и след това отново започваме да се смаляваме, да се свиваме и влизаме отново и онова, през което сме минали преди това.
към текста >>
258.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тук също ясновидецът може да има опитът, че хора, които тук на Земята не са искали да знаят нищо за духовните мъдрости, после, след като са минали през вратата на смъртта, изпитват един голям копнеж към такива духовни мъдрости, искат да
слуша
т за тях.
Тук също ясновидецът може да има опитът, че хора, които тук на Земята не са искали да знаят нищо за духовните мъдрости, после, след като са минали през вратата на смъртта, изпитват един голям копнеж към такива духовни мъдрости, искат да слушат за тях.
Ако тогава душите, които са останала тук на Земята си представят, че мъртвите стоят пред тях и прекарват през съзнанието си, без да ги изговарят, някакви духовни мисли, които хранят намиращите се тук на Земята души, или отварят книги относно Духовната наука и мислено четат на мъртвите, които си представят духом, че стоят пред тях, тогава мъртвите чуват това. Именно в нашето движение можем да отбележим в тази област най-хубавите резултати чрез това, че останалите живи на Земята приятели четат на техните близки заминали за другия свят. Често пъти можем да видим, че тези мъртви копнеят да слушат това, което прониква от тук при тях. Именно в първите времена след смъртта е необходимо това нещо, за да можем да влезем в отношение с една душа.
към текста >>
Често пъти можем да видим, че тези мъртви копнеят да
слуша
т това, което прониква от тук при тях.
Тук също ясновидецът може да има опитът, че хора, които тук на Земята не са искали да знаят нищо за духовните мъдрости, после, след като са минали през вратата на смъртта, изпитват един голям копнеж към такива духовни мъдрости, искат да слушат за тях. Ако тогава душите, които са останала тук на Земята си представят, че мъртвите стоят пред тях и прекарват през съзнанието си, без да ги изговарят, някакви духовни мисли, които хранят намиращите се тук на Земята души, или отварят книги относно Духовната наука и мислено четат на мъртвите, които си представят духом, че стоят пред тях, тогава мъртвите чуват това. Именно в нашето движение можем да отбележим в тази област най-хубавите резултати чрез това, че останалите живи на Земята приятели четат на техните близки заминали за другия свят.
Често пъти можем да видим, че тези мъртви копнеят да слушат това, което прониква от тук при тях.
Именно в първите времена след смъртта е необходимо това нещо, за да можем да влезем в отношение с една душа.
към текста >>
259.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Следователно човек може да чете заедно с мъртвият едно важно съчинение на Духовната наука: мъртвият го
слуша
както може да констатира това ясновидецът.
Антропософията е устроена на Земята, за да даде възможност на човека, на хората въобще, да научат това, което трябва да бъде научено по човешки начин върху свръхсетивния свят. Съществува само една такава възможност и тя е дадено само чрез човека. Когато човек е минал през вратата на смъртта в духовния свят, без да е научил тук нещо за Духовната наука, той може да научи за нея чрез това, че се е намирал в отношение със земните хора, които са в допир с нея. Това е един околен път, но един възможен път. Да вземем примера с двама човеци, които тук на Земята се намират в тясно приятелство: единият стои във връзка с Антропософията, а другият не, този последният умира, тогава първият може да му помогне много чрез това, че му чете, запознава го с това, което го заобикаля след смъртта.
Следователно човек може да чете заедно с мъртвият едно важно съчинение на Духовната наука: мъртвият го слуша както може да констатира това ясновидецът.
към текста >>
Тогава те ще говорят на мъртвите и мъртвите ще ги
слуша
т.
Духовната наука постепенно ще се превърне в един елексир на живота и хората ще виждат не само това, което се вестява в техния душевен живот. И между това често пъти ще бъде гласът на мъртвите, които още искат нещо от живота. Ако в четенето предназначено за мъртвите имаме един пример, че живите могат да действуват върху мъртвите, то мъртвите също могат да действуват върху живите. Ще дойде времето, когато хората ще говорят духом с мъртвите.
Тогава те ще говорят на мъртвите и мъртвите ще ги слушат.
Понеже това е така: че смъртта променя само външната форма на човека, но неговата душа продължава да се развива по-нататък, това е наистина едно по-съвършено състояние на човечеството, което хората изживяват сега, като нямат никакво общение с хората, които живеят само в друга форма, които имат само една друга форма на живот. Когато Духовната наука не ще бъде само една теория, а ще проникне в душите на хората, тогава ще може да съществува постоянно едно живо общение с мъртвите. Това, което сега може да съществува само по определен начин само за ясновидеца, постепенно ще стане едно общо благо за хората. Вие можете да кажете: За ясновидецът може да бъде така, той може да търси и намира хората намиращи се между смъртта и едно ново раждане. Но днес това е много трудно, защото невярването в духовният свят, неподдържаните на връзките с духовният свят създава трудности също и за онези, които могат да се свържат с духовният свят.
към текста >>
260.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Един въпрос, който често пъти възниква във връзка с всичко това е този: Да, но как можем да знаем, дали мъртвият действително иска и може да
слуша
?
Един въпрос, който често пъти възниква във връзка с всичко това е този: Да, но как можем да знаем, дали мъртвият действително иска и може да слуша?
Без ясновидски поглед е трудно да се знае това, макар че когато човек се занимава със спомена за мъртвите, той постепенно бива изненадан от едно чувство: от чувството, че мъртвият го слуша. Ние ще имаме това чувство, само тогава, когато не обръщаме внимание и не онези своеобразна топлина, която се разпространява често пъти при четенето на мъртвите. Ние действително можем да усвоим едно такова чувство. Но ако не можем да сторим това, обични приятели, трябва да кажем, че в поведението към Духовната /наука/ свят и този път трябва да бъде приложено едно правило, което често пъти трябва да бъде взето под внимание. Правилото е това: Когато четем на мъртвите, ние им принасяме полза при всички обстоятелства, когато те ни слушат.
към текста >>
Без ясновидски поглед е трудно да се знае това, макар че когато човек се занимава със спомена за мъртвите, той постепенно бива изненадан от едно чувство: от чувството, че мъртвият го
слуша
.
Един въпрос, който често пъти възниква във връзка с всичко това е този: Да, но как можем да знаем, дали мъртвият действително иска и може да слуша?
Без ясновидски поглед е трудно да се знае това, макар че когато човек се занимава със спомена за мъртвите, той постепенно бива изненадан от едно чувство: от чувството, че мъртвият го слуша.
Ние ще имаме това чувство, само тогава, когато не обръщаме внимание и не онези своеобразна топлина, която се разпространява често пъти при четенето на мъртвите. Ние действително можем да усвоим едно такова чувство. Но ако не можем да сторим това, обични приятели, трябва да кажем, че в поведението към Духовната /наука/ свят и този път трябва да бъде приложено едно правило, което често пъти трябва да бъде взето под внимание. Правилото е това: Когато четем на мъртвите, ние им принасяме полза при всички обстоятелства, когато те ни слушат. Ако те ни слушат, ние изпълняваме първо нашият дълг, довеждаме може би нещата до там те да ни слушат, иначе добиваме поне нещо, изпълваме с мисли и идеи, които несъмнено ще служат за храна на мъртвите по посочения горе начин.
към текста >>
Правилото е това: Когато четем на мъртвите, ние им принасяме полза при всички обстоятелства, когато те ни
слуша
т.
Един въпрос, който често пъти възниква във връзка с всичко това е този: Да, но как можем да знаем, дали мъртвият действително иска и може да слуша? Без ясновидски поглед е трудно да се знае това, макар че когато човек се занимава със спомена за мъртвите, той постепенно бива изненадан от едно чувство: от чувството, че мъртвият го слуша. Ние ще имаме това чувство, само тогава, когато не обръщаме внимание и не онези своеобразна топлина, която се разпространява често пъти при четенето на мъртвите. Ние действително можем да усвоим едно такова чувство. Но ако не можем да сторим това, обични приятели, трябва да кажем, че в поведението към Духовната /наука/ свят и този път трябва да бъде приложено едно правило, което често пъти трябва да бъде взето под внимание.
Правилото е това: Когато четем на мъртвите, ние им принасяме полза при всички обстоятелства, когато те ни слушат.
Ако те ни слушат, ние изпълняваме първо нашият дълг, довеждаме може би нещата до там те да ни слушат, иначе добиваме поне нещо, изпълваме с мисли и идеи, които несъмнено ще служат за храна на мъртвите по посочения горе начин. Следователно при всички случаи не се изгубва нищо. Обаче практиката показва, че фактически мъртвите чуват това, което им се чете и това е нещо извънредно разпространена между тях, че се прави извънредно голяма услуга на онези, на които четем това, което днес може да се развива като духовна мъдрост.
към текста >>
Ако те ни
слуша
т, ние изпълняваме първо нашият дълг, довеждаме може би нещата до там те да ни
слуша
т, иначе добиваме поне нещо, изпълваме с мисли и идеи, които несъмнено ще служат за храна на мъртвите по посочения горе начин.
Без ясновидски поглед е трудно да се знае това, макар че когато човек се занимава със спомена за мъртвите, той постепенно бива изненадан от едно чувство: от чувството, че мъртвият го слуша. Ние ще имаме това чувство, само тогава, когато не обръщаме внимание и не онези своеобразна топлина, която се разпространява често пъти при четенето на мъртвите. Ние действително можем да усвоим едно такова чувство. Но ако не можем да сторим това, обични приятели, трябва да кажем, че в поведението към Духовната /наука/ свят и този път трябва да бъде приложено едно правило, което често пъти трябва да бъде взето под внимание. Правилото е това: Когато четем на мъртвите, ние им принасяме полза при всички обстоятелства, когато те ни слушат.
Ако те ни слушат, ние изпълняваме първо нашият дълг, довеждаме може би нещата до там те да ни слушат, иначе добиваме поне нещо, изпълваме с мисли и идеи, които несъмнено ще служат за храна на мъртвите по посочения горе начин.
Следователно при всички случаи не се изгубва нищо. Обаче практиката показва, че фактически мъртвите чуват това, което им се чете и това е нещо извънредно разпространена между тях, че се прави извънредно голяма услуга на онези, на които четем това, което днес може да се развива като духовна мъдрост.
към текста >>
261.
1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Единствено последователите на Теософското Движение го
слуша
ха с жадно любопитство и го молеха да се погрижи за тях, понеже бяха стигнали до една мъртва точка на развитието си и им липсваше авторите тен и знаеш духовен наставник.
Единствено последователите на Теософското Движение го слушаха с жадно любопитство и го молеха да се погрижи за тях, понеже бяха стигнали до една мъртва точка на развитието си и им липсваше авторите тен и знаеш духовен наставник.
към текста >>
В тези дни Рудолф Щайнер напомни и Гьотевия ръководен принцип: „Мъдростта е само в истината." И той отправи към сърцата на своите
слуша
тели следните думи:
Тогава той изрази надеждата, че основаното от него Движение няма да допусне обичайните грешки, които извънредно лесно възникват от гордост, честолюбие, суета и от играта с окултизма.
В тези дни Рудолф Щайнер напомни и Гьотевия ръководен принцип: „Мъдростта е само в истината." И той отправи към сърцата на своите слушатели следните думи:
към текста >>
262.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Те вече не го
слуша
т.
И така, наближава моментът на заспиването. Докато досега очите са виждали ясно, сега очертанията на предметите започват да се раз-мазват. Нещо подобно на мъгла ги обгръща. Човек като че ли се усеща отделен от всичко наоколо. Също и във физическото тяло настъпва промяна: Човек не може повече да движи крайниците си.
Те вече не го слушат.
Той започва да чувства как, като че ли дадени неща, които могат да се означат като волеви импулси, сами се изправят пред душата му. Като едно единство пристъпват пред него нещата, които той е направил, които така е направил, че не е нужно да се упреква. И той изпитва невероятно блаженство от всичко, което правилно е направил. Така чрез добрите духове хората са предпазени да пристъпи пред душата им лошото. Естествено не е възможно да се изпитва блаженство от доброто, ако човек не е направил нищо добро.
към текста >>
263.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Тук виждаме цветове, понеже имаме очи,
слуша
ме тонове, понеже имаме уши.
Когато човек пристъпи в този чисто духовен свят какво изживява той там? Какво изживява всеки един човек? Едно съвсем обикновено замисляне показва, че между смъртта и новото раждане това, което ни заобикаля, би трябвало да изглежда съвсем различно от нещата във физическия свят.
Тук виждаме цветове, понеже имаме очи, слушаме тонове, понеже имаме уши.
Но когато след смъртта в духовното съществуване нямаме очи и уши, тогава не можем да възприемаме тези цветове и тонове. Още тук виждаме и чуваме съвсем зле или изобщо не виждаме и чуваме, ако нямаме добри очи и уши. За този, който съвсем малко помисли върху това, то се разбира от само себе си. Съвсем ясно е, че ще си представим духовния свят съвсем другояче от света, в който живеем тук между раждането и смъртта. Как се променя този свят, когато прекрачим портата на смъртта, можем да си създадем една представа от едно малко сравнение, което сега искаме да направим.
към текста >>
264.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Днес искам да насоча вниманието към едно дълбоко, многозначително място в Евангелието: „На онези, които стоят отвън, ще им бъдат разкрити тайните в притчи, така че те ще гледат и няма да видят, ще
слуша
т и няма да чуят, ще им стане ясно, но няма да разбират.
Едва бавно и постепенно ще се разбере нарастващото значение на теософията за хората на съвременността и бъдещето. Човек ще разбере това, когато се вживее в разбирането на известни неща, които макар и да са загатнати в религиозни и окултни документи, обикновено не се приемат достатъчно задълбочено. Биха могли да се посочат хиляди и хиляди места в такива религиозни и окултни документи, чиято дълбочина остава непозната, понеже хората ги разглеждат само повърхностно.
Днес искам да насоча вниманието към едно дълбоко, многозначително място в Евангелието: „На онези, които стоят отвън, ще им бъдат разкрити тайните в притчи, така че те ще гледат и няма да видят, ще слушат и няма да чуят, ще им стане ясно, но няма да разбират.
На вас обаче тайните на Царствата небесни ще ви бъдат разкрити не в притчи, а в техния истински образ.“
към текста >>
265.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
„ Някои не
слуша
ха, а други се учудваха.
Когато разгледаме този образ със средствата на духовната наука, можем да узнаем, че той е допринесъл за разпространяването на християнството, за навлизането на едно вътрешно християнство в сърцата и душевността на хората и то повече от всички теологически интерпретатори, повече от всички кардинали и папи на неговото време. Пред погледа на Рафаел е стояло това, което четем в „Деяния на апостолите“. Един от атиняните пристъпва и казва дори жестовете са изобразени там: „Вие, граждани на Атина, вие принасяхте във външни знаци жертви на Боговете. Но има едно познание за онзи Бог, който живее и твори във всичко живо. Това е Христос, който премина през смъртта и възкръсна и чрез това даде на хората импулса на Възкресението.
„ Някои не слушаха, а други се учудваха.
В душата на Рафаел всичко това се превърна в онази картина, която днес виждаме във Ватикана под неправилното име „Атинската школа“41. В действителност там е показан образът на апостол Павел, който поучава атиняните относно същността на християнството. Там Рафаел е дал нещо, което изглежда като предизвестие на християнството, стоящо над различните разновидности на вероизповеданието. Много малко е разбрано до сега от това; дълбокият смисъл на тази картина все още не се е разкрил на човечеството.
към текста >>
266.
Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Тогава цел на нашия стремеж трябва стане преобразяването на духовния живот, който търсим и за който
слуша
ме, че той просто да ни бъде поднесен чрез милостта на духовните сили и ние така да насочим този духовен живот, че той да намери достъп до всички, до всички копнеещи души.
Затова и някои думи, идващи от устата на Новалис, изглеждат така, сякаш отново прозвучава онова, което във всички времена, изпълнено с копнеж и светлина, можа да се роди от троичния човешки стремеж към Духа. Така застава пред нас този едва тридесетгодишен Новалис, този прероден Рафаел, този прероден Йоан-Кръстител, този прероден пророк Илия; така застава той пред нас и ние с право можем да се преклоним пред него, понеже измежду мнозина други той беше онзи посредник, който ни посочи как по пътя на духовните откровения, към които се стремим в нашето духовно течение, ние можем да намерим също и истинското сърце, истинската любов, истинския ентусиазъм, истинската всеотдайност, за да успеем и в най-простите човешки души да внесем онова, което ние искаме да свалим долу от възвишените духовни висини. Понеже каквото и да възрази този или онзи относно трудното разбиране на по-новото духовно изследване, то тъкмо простодушното сърце и семплата душа ще порицаят лъжите; защото те ще разберат какво точно се сваля от духовните висини чрез това, към което се стремим в нашето духовно течение. Ние трябва да намерим пътя от духовните висини не само за тези, които под някаква форма са били обучавани за духовния живот, а и за всички копнеещи души, които се стремят към истината и към Духа. И думите на Гьоте66, които трябва само достатъчно дълбоко да схванем в тяхната простота, могат да ни бъдат като лайтмотив: „Мъдростта е само в истината“.
Тогава цел на нашия стремеж трябва стане преобразяването на духовния живот, който търсим и за който слушаме, че той просто да ни бъде поднесен чрез милостта на духовните сили и ние така да насочим този духовен живот, че той да намери достъп до всички, до всички копнеещи души.
Това трябва да бъде наш основен стремеж. Ние искаме да работим в истината и усърдно се стараем да намерим пътя към всички търсещи души, независимо от степента на тяхната инкарнация. Тайните на инкарнацията са дълбоки, това ни показва един инкарнационен път, какъвто е именно този на Новалис. Но точно той, като един вид пътеводна звезда, може да освети пътя ни, да го освети така, че с верен усет да го следваме и да искаме да положим всички усилия, за да се издигнем до него в познанието, от друга страна да се стремим с протъканата от живот воля да достигнем с познанието до всяко човешко сърце, което истински се стреми към духовното. Нека пътят ни да се осветява от онова, което самият Новалис изразява така красиво и което може да ни послужи като мото за онова, на което се посветихме още в началото на антропософското духовно течение.
към текста >>
267.
1. ПРЕДГОВОР
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
За да поставим и този цикъл от сказки в историческата връзка на антропософски ориентираното Духовнонаучно Движение от първата четвъртина на ХХ столетие, ще вземем следните данни от приветственото слово на Рудолф Щайнер отправено към
слуша
телите от Хага, когато той изнесе издадените тук сказки.
За да поставим и този цикъл от сказки в историческата връзка на антропософски ориентираното Духовнонаучно Движение от първата четвъртина на ХХ столетие, ще вземем следните данни от приветственото слово на Рудолф Щайнер отправено към слушателите от Хага, когато той изнесе издадените тук сказки.
Той подчерта, че този цикъл от сказки представлява за него един тържествен случай, защото това беше първият цикъл от сказки, който той можа да държи в рамките на новооснованото Антропософско Общество.
към текста >>
268.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Бих искал да забележа само, не сказките които ще държа, да бъдат взети като едно цяло и че някои съмнителни неща, които могат да възникнат при първата сказка в една или друга душа на
слуша
телите, ще бъдат по-нататък отстранени.
Бих искал да забележа само, не сказките които ще държа, да бъдат взети като едно цяло и че някои съмнителни неща, които могат да възникнат при първата сказка в една или друга душа на слушателите, ще бъдат по-нататък отстранени.
към текста >>
269.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
За онези, които
слуша
ха сказките върху "Антропософията", изнесена в Берлин, е вече известно, че съществува едно собствено сетиво на говора.
За онези, които слушаха сказките върху "Антропософията", изнесена в Берлин, е вече известно, че съществува едно собствено сетиво на говора.
Както съществува сетивото на тона, така също съществува едно сетиво, което има един орган само вътрешно, а не външно, за възприеманието на изговорените думи; това сетиво е било още повече покварено; то е било така покварено, че днес всъщност съществува само един последен отзвук от онова, което това сетиво на говора е било например на Старата Луна. На Старата Луна онова, което днес се е превърнало в сетиво на говора, в разбиране на думите при нашите себеподобни, служеше за това, тогавашните човешки същества да се вживяват съзнателно с имагинативно съзнание в целия заобикалящ Луната свят, то им служеше един вид да обикалят старата Луна. Какви движения правеха лунните човешки същества, как те са се оправяли, това диктуваше сетивото на говора върху старата Луна. Човек се научава постепенно да познава този вид изживявания на сетивото на говора, когато постепенно усвои едно усещане за вътрешната стойност на гласните и съгласните е усещана в мантрическите изречения. Но все пак това е само един слаб отзвук, до който може да се издигне общо взето земния човек в тази област, в сравнение с това, което сетивото на говора е било някога.
към текста >>
270.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Въпреки това ще се опитаме да назовем и следващите стъпки по един такъв начин, така както те се получават от опитността на окултиста и както трябва да бъдат предадени, когато трябва да държим сметка за това, че
слуша
телите се стараят да усвоят тези неща в тяхната душа, да ги обработят по-нататък.
Ние се намираме така да се каже, обични приятели, на едно рисковано място на описанието на окултните отношения.
Въпреки това ще се опитаме да назовем и следващите стъпки по един такъв начин, така както те се получават от опитността на окултиста и както трябва да бъдат предадени, когато трябва да държим сметка за това, че слушателите се стараят да усвоят тези неща в тяхната душа, да ги обработят по-нататък.
Защото тези неща не могат да бъдат предадени в сухи, абстрактни понятия. Трябва да стараем да прерисуваме това, което се предлага на ясновидския поглед. Но това ясновидско гледане не трябва да се разбира така, че то може да бъде нарисувано така да се каже с една вдървена схематична необходимост
към текста >>
271.
Тайните на прага
GA_147 Тайните на прага
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред
слуша
телите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения. Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософското общество. Първоначално Рудолф Щайнер не е искал винаги да се записват свободно изнасяните лекции, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мария Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се открият грешки“.
към текста >>
272.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
И ето че преди добрият професор Капезий да изпадне напълно в съноподобно състояние, пристига г-жа Балде, която отначало още известно време трябва да
слуша
разсъжденията за числата и фигурите.
И ето че преди добрият професор Капезий да изпадне напълно в съноподобно състояние, пристига г-жа Балде, която отначало още известно време трябва да слуша разсъжденията за числата и фигурите.
Тя присяда търпеливо. У нея има една странност: когато нещо не . е съвсем симпатично, симпатично в добрия смисъл на думата, и когато има нужда да даде израз на добронамерена скука, тя свива двете си ръце в юмрук и започва да прави кръгообразни движения с палците си и, винаги когато прави това, не може напълно да се въздържи да не се прозява. После, след като известно време е правила това, възниква пауза и сега тя може да пробуди отново Капезий от съня с освежителен разказ. И г-жа Фелиция разказва на добрия професор Капезий следното.
към текста >>
Г-жа Фелиция отначало го
слуша
, след което прави юмрук с двете си ръце, започва да си върти палците, после обаче, когато татко Феликс става все по-сложен, казва: „Сега трябва да видя какво става в кухнята.
След като г-жа Фелиция разказва това, добрият професор Капезий, както винаги ставало с него, е много приятно затрогнат от разказа. Татко Феликс обаче изпитва нужда да добави нещо за пояснение на тази картина, която г-жа Фелиция разказвала за първи път. И татко Феликс започва: „Да, образът, който идва отгоре от облаците, е луциферическият принцип, а образите, дошли отвън като обсадители, са ариманическият принцип.“ и т.н. Татко Феликс става все по-сложен.
Г-жа Фелиция отначало го слуша, след което прави юмрук с двете си ръце, започва да си върти палците, после обаче, когато татко Феликс става все по-сложен, казва: „Сега трябва да видя какво става в кухнята.
Днес имаме картофени кнедли, ще станат прекалено меки.“ И се шмугва в кухнята. Обясненията на добрия татко Феликс вече са довели Капезий до такова настроение, че повече да не може да го слуша, макар и много да го обича, но това, което последният все още има до доизясни, той наистина не слуша особено внимателно.
към текста >>
Обясненията на добрия татко Феликс вече са довели Капезий до такова настроение, че повече да не може да го
слуша
, макар и много да го обича, но това, което последният все още има до доизясни, той наистина не
слуша
особено внимателно.
Татко Феликс обаче изпитва нужда да добави нещо за пояснение на тази картина, която г-жа Фелиция разказвала за първи път. И татко Феликс започва: „Да, образът, който идва отгоре от облаците, е луциферическият принцип, а образите, дошли отвън като обсадители, са ариманическият принцип.“ и т.н. Татко Феликс става все по-сложен. Г-жа Фелиция отначало го слуша, след което прави юмрук с двете си ръце, започва да си върти палците, после обаче, когато татко Феликс става все по-сложен, казва: „Сега трябва да видя какво става в кухнята. Днес имаме картофени кнедли, ще станат прекалено меки.“ И се шмугва в кухнята.
Обясненията на добрия татко Феликс вече са довели Капезий до такова настроение, че повече да не може да го слуша, макар и много да го обича, но това, което последният все още има до доизясни, той наистина не слуша особено внимателно.
към текста >>
И той често е
слуша
л от Бенедикт как стоят нещата с луциферическите и ариманическите елементи.
Трябва да добавя, че това, което разказах сега, се случва с Капезий по времето, когато той вече познава Бенедикт и е, така да се каже, негов добър ученик.
И той често е слушал от Бенедикт как стоят нещата с луциферическите и ариманическите елементи.
Въпреки че професор Капезий е много умен човек, той никога не е могъл да се оправи с разясненията на Бенедикт за луциферическия и ариманическия елемент. Винаги е оставало по нещо неразбрано; той все така не можел да схване напълно обясненията на Бенедикт. И така, този път той си тръгва, съхранил в душата си разказа за замъка, който се умножава, и след това често, почти всеки ден си мисли за този разказ. Веднъж той отново отива при Бенедикт и ето че сега Бенедикт може да забележи, че нещо се е случило в душата на Капезий. Капезий сам е забелязал: всеки път, когато си спомни за разказа за замъка, който се умножава, душата му вътрешно странно се вълнува.
към текста >>
Преди, когато той
слуша
особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите.
Когато Капезий чува тези неща от Бенедикт и го обхваща с укрепените си от г-жа Фелиция душевни сили, у него се появява съвършено различно от преди отношение към това, което му обяснява Бенедикт, когато последният вече му е разяснявал луциферическия и ариманическия елемент. Благодарение на това, че приказките, действащи плодотворно на душевните му сили и инспирирани от духовния свят, са оказвали все по-голямо и по-голямо влияние, Капезий сам стига дотам да преживее как неговите душевни сили се усилват вътрешно, как душевните му способности вътрешно укрепват. Това е представено в Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“, където едната душевна сила в Капезий, която се има предвид с Филия, застава пред него действително духовно осезаемо, а не само като абстрактна душевна сила. В степента, в която Филия израства в същество в душата на Капезий, в същата степен той все повече разбира по правилния начин това, което всъщност иска Бенедикт от него.
Преди, когато той слуша особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите.
Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троичност: луциферическото, от една страна – уединените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото. Троичност разпознава той в този многозначен факт на развитието на културата на физическия план и може да предчувства как навсякъде трябва да се търси тази троичност. Сега Капезий се отнася по друг начин към закона за числата от преди. Сега, благодарение на пробуждащата се в него Филия, той чувства същността на числата в хода на развитието на света и му става ясна също така същността на мярата: че във всяка троичност два от елементите трябва да се отнасят един към друг като противоположности и да са приведени във взаимна планомерна хармония. И Капезий познава един велик, могъщ мирови закон, за който сега знае, че по някакъв начин той следва да се намира не само на физическия план, но и във висшите светове.
към текста >>
Второто е чистото възприятие, да кажем самото възприемане на звука,
слуша
не
то.
И когато премине през прага, той влиза в духовния свят, където е длъжен да остави зад себе си всичко породено от физическия опит. Числото и мярата той се е научил да усеща, чувства, преживява. Сега той разбира и когато Бенедикт привежда и други неща, засега най-прости, за да му разясни напълно принципа. Например Бенедикт казва на Капезий: „Същото господство на троичността, полярността или противоположността в троичността, на планомерното изравняване може да се открие и в други сфери на битието.“ Отново можем да обърнем внимание от друга гледна точка на едно нещо: мисленето, вътрешната представа. Вътрешната представа, преработването на мировите тайни в себе си, това е едното.
Второто е чистото възприятие, да кажем самото възприемане на звука, слушането.
Има хора, които са по-предразположени към това да обмислят всичко в себе си, прекарвайки го през ума си. Други, които мислят с неохота, навсякъде се ослушват, приемат всичко на основание на нещата, които са чули, дори и това да е авторитетът на природните явления, защото съществува също и догматика на външния опит, а именно ако се оставят да им се натрапят външните явления от природата.
към текста >>
Сега вече Бенедикт може лесно да покаже на професор Капезий: в уединеното мислене се заключава луциферическото изкушение, а в чистото
слуша
не
, в чистото възприятие лежи ариманическият елемент.
Сега вече Бенедикт може лесно да покаже на професор Капезий: в уединеното мислене се заключава луциферическото изкушение, а в чистото слушане, в чистото възприятие лежи ариманическият елемент.
Но човек може да задържи едно средно състояние, така да се каже, да мине между едното и другото. Няма нужда да пребиваваме нито в абстрактното, задълбочаващо се мислене, в което човек отшелнически се затваря в душата си, нито пък да се отдаваме само на слушането и виждането на това, което могат да възприемат ушите и очите. Можем да направим и нещо друго: да направим това, което мислим, вътрешно толкова живо, толкова пълно със сила, че да имаме пред себе си своята собствена мисъл като нещо живо и живо да се задълбочим в нея като в нещо, което чуваме и виждаме отвън, така че собствената ни мисъл да стане толкова конкретна като това, което чуваме или виждаме. Това е средно състояние. В чистата мисъл, лежаща в основата на размишляването, се намира подстъпът на Луцифер към човека.
към текста >>
Няма нужда да пребиваваме нито в абстрактното, задълбочаващо се мислене, в което човек отшелнически се затваря в душата си, нито пък да се отдаваме само на
слуша
не
то и виждането на това, което могат да възприемат ушите и очите.
Сега вече Бенедикт може лесно да покаже на професор Капезий: в уединеното мислене се заключава луциферическото изкушение, а в чистото слушане, в чистото възприятие лежи ариманическият елемент. Но човек може да задържи едно средно състояние, така да се каже, да мине между едното и другото.
Няма нужда да пребиваваме нито в абстрактното, задълбочаващо се мислене, в което човек отшелнически се затваря в душата си, нито пък да се отдаваме само на слушането и виждането на това, което могат да възприемат ушите и очите.
Можем да направим и нещо друго: да направим това, което мислим, вътрешно толкова живо, толкова пълно със сила, че да имаме пред себе си своята собствена мисъл като нещо живо и живо да се задълбочим в нея като в нещо, което чуваме и виждаме отвън, така че собствената ни мисъл да стане толкова конкретна като това, което чуваме или виждаме. Това е средно състояние. В чистата мисъл, лежаща в основата на размишляването, се намира подстъпът на Луцифер към човека. В чистото слушане, независимо дали чрез възприятието или чрез авторитета на хората, лежи ариманическият елемент. Ако душата се укрепи и пробуди вътрешно така, че сякаш да чува или вижда собствената си мисъл, това е медитирането.
към текста >>
В чистото
слуша
не
, независимо дали чрез възприятието или чрез авторитета на хората, лежи ариманическият елемент.
Но човек може да задържи едно средно състояние, така да се каже, да мине между едното и другото. Няма нужда да пребиваваме нито в абстрактното, задълбочаващо се мислене, в което човек отшелнически се затваря в душата си, нито пък да се отдаваме само на слушането и виждането на това, което могат да възприемат ушите и очите. Можем да направим и нещо друго: да направим това, което мислим, вътрешно толкова живо, толкова пълно със сила, че да имаме пред себе си своята собствена мисъл като нещо живо и живо да се задълбочим в нея като в нещо, което чуваме и виждаме отвън, така че собствената ни мисъл да стане толкова конкретна като това, което чуваме или виждаме. Това е средно състояние. В чистата мисъл, лежаща в основата на размишляването, се намира подстъпът на Луцифер към човека.
В чистото слушане, независимо дали чрез възприятието или чрез авторитета на хората, лежи ариманическият елемент.
Ако душата се укрепи и пробуди вътрешно така, че сякаш да чува или вижда собствената си мисъл, това е медитирането. Медитирането е средно състояние. Не е нито мислене, нито възприятие. То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а мисли. Между луциферическия елемент на мисълта и ариманическия елемент на възприятието протича душевният живот в медитация като в божествено-духовния елемент, който носи в себе си само развитието на мировите явления.
към текста >>
Отляво у него е чистата мисъл, отдясно е ариманическият елемент, чистото
слуша
не
, и той не изключва нито едното, нито другото, а знае, че живее в троичност, че числото регулира живота.
Медитирането е средно състояние. Не е нито мислене, нито възприятие. То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а мисли. Между луциферическия елемент на мисълта и ариманическия елемент на възприятието протича душевният живот в медитация като в божествено-духовния елемент, който носи в себе си само развитието на мировите явления. Медитиращият човек, който живее в своите мисли така, че те да оживеят в него, както възприятията, намиращи се в него, живее в божественото течение напред.
Отляво у него е чистата мисъл, отдясно е ариманическият елемент, чистото слушане, и той не изключва нито едното, нито другото, а знае, че живее в троичност, че числото регулира живота.
И знае, че съществува полярност, противоположност, противоположност на две неща, между които се движи медитирането в устрем. Знае също и че тук, в медитацията, луциферическият и ариманическият елемент трябва планомерно да се уравновесят един друг.
към текста >>
273.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Но като такова нищо той се ражда, докато
слуша
собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област.
И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор. Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг. Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо.
Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област.
И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание. Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област. И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество. Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност. Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие.
към текста >>
И докато
слуша
, човек се изпълва с ново съдържание.
Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг. Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област.
И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание.
Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област. И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество. Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност. Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие. Второто е цялото духовно обкръжение, а третото сме самите ние.
към текста >>
Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато
слуша
разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област.
Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание.
Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област.
И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество. Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност. Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие. Второто е цялото духовно обкръжение, а третото сме самите ние. Така пребивава троичността в духовния свят и в рамките на троичността чрез противоположността на миналото битие и на духовната жива същност в духовната област се развива третото, средното, което е само като точка и което, благодарение на слушането на духовния разговор между миналото битие и духовния свят, става все по-пълно и по-пълно, става едно развиващо се в себе си същество в духовния свят.
към текста >>
Така пребивава троичността в духовния свят и в рамките на троичността чрез противоположността на миналото битие и на духовната жива същност в духовната област се развива третото, средното, което е само като точка и което, благодарение на
слуша
не
то на духовния разговор между миналото битие и духовния свят, става все по-пълно и по-пълно, става едно развиващо се в себе си същество в духовния свят.
Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област. И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество. Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност. Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие. Второто е цялото духовно обкръжение, а третото сме самите ние.
Така пребивава троичността в духовния свят и в рамките на троичността чрез противоположността на миналото битие и на духовната жива същност в духовната област се развива третото, средното, което е само като точка и което, благодарение на слушането на духовния разговор между миналото битие и духовния свят, става все по-пълно и по-пълно, става едно развиващо се в себе си същество в духовния свят.
Така човек сам става в ясновиждащо съзнание в духовния свят.
към текста >>
274.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Човек израства, като
слуша
този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят.
Но от всичко това, което ви представих, виждате колко е сложен пътят на ясновиждащата душа към истинната същност на човека, че тази човешка душа е сложно същество. Постепенно човек се приближава към истинната същност на човека при изкачването си в духовния свят, ако сам стане за себе си същество-спомен, нещо билo, т.е. когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил, носиш своето минало в настоящето.“ Тогава човек израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен разговор с обкръжаващия го свят на духа.
Човек израства, като слуша този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят.
Но когато се чувства поставен така в духовния свят, в който открива своя друг Аз, той винаги има чувството, преживяването, което може да се изрази приблизително по следния начин. Човекът чувства: „Сега ти наистина си в духовния свят. Пребивавайки в астралното си тяло в духовния свят, ти можеш да откриеш своя друг Аз като духовна същност, но твоята най-истинска същност, това, което всъщност си ти, все пак не можеш да откриеш още в този свят. Това, чието отражение се явява твой Аз във физическия свят, независимо от издигането ти в духовния свят, ти все още не си намерил.“ Тогава човек постепенно се научава да разбира през какво значително преживяване е нужно още да премине, за да открие истинския си Аз, истинното си вътрешно същество, все още скрито в този друг Аз. Да, скъпи мои приятели, човешката същност е сложна и лежи дълбоко, дълбоко в душевните глъбини.
към текста >>
Подчертахме как човек прониква в духовния свят със спомена, как отначало той няма нови впечатления, а трябва да остави да говори това, което е бил, как в качеството си на същество-точка следва да
слуша
духовния разговор между своето минало и духовното обкръжение.
Подчертахме как човек прониква в духовния свят със спомена, как отначало той няма нови впечатления, а трябва да остави да говори това, което е бил, как в качеството си на същество-точка следва да слуша духовния разговор между своето минало и духовното обкръжение.
Този спомен му остава. Той остава у него също и между смъртта и ново раждане. Това, което човек е бил, е налично преди всичко именно в духовния свят. Споменът за сетивно-действителното битие между раждането и смъртта остава траен и продължава да съществува в душата между смъртта и ново раждане. Ако обаче, като станала ясновиждаща душа, човек иска да проникне до истинския си Аз, той се научава да разбира, че е необходимо едно решение, едно духовно действие.
към текста >>
275.
Въведение
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Дано те се отнесат към тайните на Петото Евангелие по онзи подобаващ начин, който Рудолф Щайнер успя да пробуди в сърцата на своите
слуша
тели!
Малко преди смъртта си, г-жа Мария Щайнер се осмели и публикува в своето Издателство лекционния цикъл, изнесен в Осло. Решението беше взето с оглед на нейното твърдо убеждение, че съвременната епоха изисква тези духовно-научни съобщения да станат достъпни за един по-широк кръг от търсещи хора.
Дано те се отнесат към тайните на Петото Евангелие по онзи подобаващ начин, който Рудолф Щайнер успя да пробуди в сърцата на своите слушатели!
към текста >>
276.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Те бяха
слуша
ли думите Му като сомнамбули.
Те смътно усещаха, че са изправени пред един духовен образ; те предполагаха, че вероятно са Го придружавали тук или там в тяхното съноподобно състояние, обаче в този образ, в който им се явяваше Той след оплодяването от всепобеждаващата Любов, те не успяваха да Го разпознаят. Сега, след Мистерията на Голгота, те се виждаха рамо до рамо с Онзи, когото наричаме Христос. Но в същото време те виждаха и как Той им дава учението за Царството на Духа, виждаха как Той ги поучава. И те се научиха да разбират как четиридесет дни бяха прекарали заедно с това Същество, което се роди на Кръста, как това Същество видим израз на всепобеждаващата космическа Любов се превърна в техен Учител, макар и те да не бяха достатъчно узрели, за да вникнат в поученията Му със своето нормално съзнание, как бяха приемали всичко това с подсъзнателните си душевни сили, как бяха вървели до Христос като сомнамбули, без да проумеят напълно това, което Той можеше да им даде. През тези четиридесет дни те Го възприемаха с едно приглушено съзнание; те разбраха това едва след Петдесятницата.
Те бяха слушали думите Му като сомнамбули.
Той им се беше явил като духовен Учител и ги беше поучавал в тайните, които те съумяваха да разберат само след като Той ги пренасяше в едно съвършено друго състояние на съзнанието. Едва сега те ясно видяха: Те бяха стояли редом с Христос, редом с възкръсналия Христос. Но едва сега те проумяха и друго: Какво точно беше станало с тях самите! И по какво познаха, че това беше действително Онзи, с Когото те бяха общували преди Мистерията на Голгота? Това стана по следния начин.
към текста >>
277.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Когато младият Исус от Назарет
слуша
ше как равините говорят за инспириращия глас на Батх-Кол, той по чувствува инспирацията на Батх-Кол в самия себе си.
Когато младият Исус от Назарет слушаше как равините говорят за инспириращия глас на Батх-Кол, той по чувствува инспирацията на Батх-Кол в самия себе си.
Забележителното в случая беше следното: поради въздействието на Заратустровия Аз, Исус от Назарет действително стана способен да възприема с голяма бързи на всичко онова, което другите около него вече знаеха. В своята дванадесета година той не само удивляваше равините с проницателните си отговори, но и долавяше Батх-Кол в собствените си гърди. И тъкмо поради инспирацията, идваща от Батх-Кол, шестнадесет-седемнадесетгодишният Исус често долавяше гласа на Батх-Кол, който го довеждаше до мъчителна и тежка душевна борба. Защото Батх-Кол му откриваше впрочем Исус беше сигурен в точността на своите възприятия -, че не е далеч момента, когато в продължението на Стария Завет вече няма да говори същият Дух, който по-рано беше говорил на древните еврейски пророци. И един ден нещо, което беше ужасно за душата на Исус той получи следното откровение от Батх-Кол: Аз, Батх-Кол, вече не достигам до онези висини, където Духът действително ми открива истината относно по-нататъшното развитие на еврейския народ.
към текста >>
278.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
В тяхно лице Той видя около себе си една група от сподвижници със съвсем нова душевна нагласа, които чрез Него станаха коренно различни от повечето свои съвременници, за които Той някога беше казал на майка си, че вече не са в състояние да
слуша
т и разбират старото откровение.
Бродейки из страната с тези мисли, стана така, че онези, които бяха най-дълбоко развълнувани от преобразяването на Исус от Назарет, се превърнаха в Негови ученици и Го последваха.
В тяхно лице Той видя около себе си една група от сподвижници със съвсем нова душевна нагласа, които чрез Него станаха коренно различни от повечето свои съвременници, за които Той някога беше казал на майка си, че вече не са в състояние да слушат и разбират старото откровение.
И тогава у Него просветна следната земна опитност на Бога: Аз трябва да науча хората не как Боговете прокараха пътя от Духа към Земята, а как хората да намерят пътя от Земята към Духа.
към текста >>
279.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И така, опитахме се да хвърлим малко светлина върху нашата епоха, което ни позволи да открием една от нейните характерни особености, една от нейните необходимостта именно необходимостта от изграждането на една духовна добросъвестност, която не би ни позволила да
слуша
ме с безразличие, когато застъпникът на един духовен светоглед веднъж казва, че демоните не съществуват, а после че тук или там се пораждат демонически сили.
И така, опитахме се да хвърлим малко светлина върху нашата епоха, което ни позволи да открием една от нейните характерни особености, една от нейните необходимостта именно необходимостта от изграждането на една духовна добросъвестност, която не би ни позволила да слушаме с безразличие, когато застъпникът на един духовен светоглед веднъж казва, че демоните не съществуват, а после че тук или там се пораждат демонически сили.
Замислим ли се обаче, че живеем в епохата на една „вестникарска култура", не би трябвало да очакваме някакво скорошно развитие на подобна добросъвестност; по-скоро би трябвало да сме наясно, че тази добросъвестност може да бъде подготвена единствено чрез антропософията, стига добре да си отваряме очите за симптоми те на нашето време.
към текста >>
280.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Но когато прозвучат конкретни послания от духовните светове, засягащи еволюцията на човечеството, те срещат не само добронамерени
слуша
тели, а направо по беснели критици, какъвто беше случаят с истината за двете момчета Исус, която успя да хвърли истинска светлина в разбирането на всички обективно мислещи хора.
Днес отново съм длъжен да говоря за някои неща, които се получиха в резултат на нашия антропософски живот, а именно в резултат на духовно-научните изследвания, проведени в свръхсетивната област на Акаша и отнасящи се до живота на Исус. Допълнителни факти изнесох и в други градове, а пред Вас искам да засегна още нещо, и то от строга определена гледна точка. Общо взето, налага се да подчертая: никак не е лес но да се говори за подобни неща, понеже на резултати, получени от непосредствени духовни изследвания, днес се гледа с лошо око, макар и по принцип да се допуска съществуването на някакъв „всеобщ Дух", за който обаче се говори прекалено наивно и абстрактно.
Но когато прозвучат конкретни послания от духовните светове, засягащи еволюцията на човечеството, те срещат не само добронамерени слушатели, а направо по беснели критици, какъвто беше случаят с истината за двете момчета Исус, която успя да хвърли истинска светлина в разбирането на всички обективно мислещи хора.
Ето защо аз моля съобщенията в днешната лекция да бъдат приети с истинско преклонение пред духовния свят, защото изнесени извън нашите кръгове, те лесно биха могли да останат недоразбрани и да породят явна враждебност.
към текста >>
281.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Следователно ние имаме работа не с един човек, а с едно свръхчовешко същество ако можем да кажем така -, което живееше в духовния свят, което чуваше така да се каже бедствието и стенанието на човешката система на сетивата молеща за помощ, от духовните светове, и което чрез това, което чувствуваше
слуша
йки този ридаещ вик за помощ, стана способно да бъде проникнато от Христовото Същество.
Те биха били ощастливени или страшно болезнено отблъсквани. Така беше заложена цялата еволюция, така действуваха върху Земята космическите сили, че сетивата биха били образувани и развити по такъв начин. Всяко гледане на света с определено спокойно състояние, с определена спокойна мъдрост, би било невъзможно. В космическите сили трябваше да настъпи една промяна, сили, които се вливаха на Земята от заобикалящия космически свят и изграждаха сетивата на човешките тела; в духовния свят трябваше да стане нещо, което да въздействува така, че космическите сили да не действуват върху тези сетива изграждайки ги само като органи на антипатията и симпатията, защото такива биха станали те под влиянието на Луцифер и Ариман. Поради тази причина стана следното: Онова същество, за което сега казахме, че отначало то не избра пътя от планетите към Земята, а е останало в духовните светове, онова същество, което по-късно се яви на Земята като Натаново момче Исус, което следователно беше останало временно в духовните светове в древните времена, това същество реши /ако можем да употребим този израз, естествено всички тези изрази са взети от земния човешки език и не предават напълно това, което искаме да кажем/ следователно то реши тогава, когато още се намираше в света на висшите йерархии, да мине през едно такова развитие, което да го направи способно да бъде проникнато известно време в духовния свят от Христовото Същество.
Следователно ние имаме работа не с един човек, а с едно свръхчовешко същество ако можем да кажем така -, което живееше в духовния свят, което чуваше така да се каже бедствието и стенанието на човешката система на сетивата молеща за помощ, от духовните светове, и което чрез това, което чувствуваше слушайки този ридаещ вик за помощ, стана способно да бъде проникнато от Христовото Същество.
към текста >>
Постоянно при трудните случаи гърците отиваха, добре подготвени душевно, при Аполона и
слуша
ха чрез устата на Пития предсказанията, чрез устата на тази Пития, която беше подбудена от парите, в които живееше Аполон.
С това се показва, че Аполон има връзка със Слънцето. Аполон е ангелското същество, за което говорихме: една отсенка, една проекция в душата на гърците на това ангелско същество, което в действителност беше действувало в края на Атлантската епоха, бидейки проникнато от Христос. Проекцията, отсенката в гръцката душа на проникнатото от Христос ангелско същество е Аполон, който говори мъдрост от устата на Пития. И какво се съдържаше за гърците в тази мъдрост на Аполона! Един вид всичко, което ги определяше в най-важните случаи да извършат това или онова.
Постоянно при трудните случаи гърците отиваха, добре подготвени душевно, при Аполона и слушаха чрез устата на Пития предсказанията, чрез устата на тази Пития, която беше подбудена от парите, в които живееше Аполон.
И Асклепиос, лечителят, беше за гърците син на Аполона. Богът-лечител беше Аполон: "Лечител". Смекчението на онзи ангел, в когото някога се намираше Христос, е на Земята Лечи тел или един Лечител за Земята. Защото Аполон не е бил никога един физически въплътен образ, а действуваше чрез елементите, чрез стихиите на Земята.
към текста >>
282.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
По-нататък
слуша
ме, как Парсифал остава малко време при отшелника и как след това отново търси пътя за свещения Граал.
Насочи погледа към висящия на кръста Христос, който каза на Йоана думите: "От сега нататък това е твоята майка", и Йоан не я напусна вече. Ти обаче каза старецът на Парсифал, ти напусна твоята майка Херцелаида. Тя умря заради тебе! Парсифал не разбра цялата връзка; но това бяха думи, които бяха казани на него бих могъл да кажа с духовната цел, да действуват отново в душата като образ, за да намери кармическото изправяне за напускане на майката, казани му бяха именно в образа на Йоана, който не напусна майката. Това трябваше да действува в неговата душа.
По-нататък слушаме, как Парсифал остава малко време при отшелника и как след това отново търси пътя за свещения Граал.
Той намира Граала малко или непосредствено преди смъртта на стария Амфортас, царя на рибарите. Тогава рицарството на свещения Граал, свещеното рицарство го посреща с думите: Твоето име блести в Граала! Ти си бъдещият владетел, царят на Граала, защото твоето име се яви блестящо от свещената чаша! Парсифал става цар на Граала. Следователно неговото име стои върху свещената, златноблестяща чаша, в която се намира нафората.
към текста >>
283.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Тук аз не искам да посоча това, което може да се прочете навсякъде в историята и което може да накара този, който е
слуша
л тези сказки, да се убеди, как в Орлеанската девица се явява нещо от една модерна сибила.
В името Йахве ние имаме свързани в едно Господаря на Земята с лунната майка. Сега бих искал да Ви представя два факта, които могат да обърнат вниманието Ви върху това, как силите на сибилите са били преобразени под влиянието на Христовия Импулс именно в подсъзнателните дълбочини на душевния живот. Тук също бих искал да обърна вниманието върху едно явление, което вече споменах преди три години навършват се от тогава почти дословно три години, бих искал да обърна вниманието Ви върху една преобразена под влиянието на Христовия Импулс сибила. В сказките, които имате напечатани под заглавието: "Окултна история, личности и събития на световната история в светлината на Духовната Наука", аз обърнах вниманието върху явяването на девицата от Орлеан, обърнах вниманието върху това, какво голямо влияние упражни фактически в следващото време върху съдбините на Европа това, което Орлеанската девица извърши под влиянието на вдъхновенията, на своите проникнати напълно от Христовия импулс вдъхновявания, които започнаха от есента на 1428 година. От официалната история можем да узнаем, че съдбините на Европа биха протекли съвършено различно, без тогавашната намеса на Орлеанската девица; и само един пълен с предразсъдъци материалист, какъвто е Анатол Франс, може да отрече пълното с тайнствено действие, което се отрази тогава в историята.
Тук аз не искам да посоча това, което може да се прочете навсякъде в историята и което може да накара този, който е слушал тези сказки, да се убеди, как в Орлеанската девица се явява нещо от една модерна сибила.
Това е времето намираме се в 15-то столетие когато настъпва Петата следатлантска епоха, когато Христовата сила трябва да стигне все повече и повече до това, да се прояви от подсъзнателните основи на душата. Ние виждаме, колко благо, колко нежно, колко потопена в най-благородната човешка задушевност се явява сибилинската сила на Орлеанската девица! И аз бих искал и по този случай да прочета пред Вас онова писмо, което един човек, който е преживял нещата, е написал, защото от това писмо се вижда, какво впечатление е правела сибилинската природа на Орлеанската девица върху онези, които са имали сърце и разбиране за това. Един човек от средата на краля, когото Орлеанската девица освободила, след като е проследил това, което Орлеанската девица е извършила, пише: "Това и още много други неща е извършила Орлеанската девица и с Божията помощ ще извърши още по-велики неща. Момичето е очарователно красиво и има мъжко държане, говори малко и показва чудесно остроумие; в говоренето има един приятен женски глас.
към текста >>
Дали е някой, когото хората не трябва да
слуша
т?
Въпреки че Христос дойде затова, за да унищожи делата на дявола и наложи мълчание на тези духове, въпреки че те изгубиха техните храмови статуи, горички, пещери и дълго време обсебената Земя, те все още съществуват тук и там в празния въздух и викат с позволението на Бога; често пъти те са наказателен бич на Бога, той често им позволява да съобщят определени неща на хората. Този човек леко показва, как духовните откровения са проникнати от Христос; защото той прави това с едно настроение, което може да се нарече наистина проникнато от Христос. Така говори този човек в 1607 година за преломите, които са станали в духовния свят. Кой е този човек? Дали той е някой, който няма никакво оправдание да говори за тези неща?
Дали е някой, когото хората не трябва да слушат?
Не, това е един човек, без когото не би съществувала никаква днешна астрономия и физика: това е Йоханес Кеплер. И бихме посъветвали хората, които днес се наричат същевременно материалисти или монисти и считат Йоханес Кеплер като един от онези, които трябва да бъдат техни идоли, бихме ги съветвали да прочетат това място в съчинения та на Кеплер и да се проникнат в душата си от него. Най-големите астрономически закони, трите Кеплерови закони, които владеят цялата днешна астрономия, са открити от него. Но така говори той върху това, което постепенно идва в развитието на човечеството с Петата следатлантска културна епоха. Хората трябва постепенно да свикнат отново и сега проникнати, пропити с новия Импулс -, да познаят малко духовните действия, които са свързани със звездите.
към текста >>
284.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
Тогава напълно спокойно ще опознаем, че само отделни членове от нашето общество са подготвени да обяснят на човечеството следното, доколкото човечеството иска да го
слуша
: От сега нататък съществува ново откровение на Христос.
Тогава напълно спокойно ще опознаем, че само отделни членове от нашето общество са подготвени да обяснят на човечеството следното, доколкото човечеството иска да го слуша: От сега нататък съществува ново откровение на Христос.
Ние искаме да бъдем готови да го признаем, искаме да принадлежим към онзи малък кръг хора, който иска да помогне това откровение да стане по-голямо и трайно, искаме да градим върху вътрешната сила на такова откровение така, че да може да се разпространи между останалото човечество, защото това познание постепенно ще стане достояние на всички.
към текста >>
285.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
За този, който действително правилно
слуша
тази Духовна наука, не съществува нищо в нея, което да не ни повдигне от една страна или от друга страна да не ни накара да прогледнем в бездната на съществуването, за да ни направи да се ориентираме и в тези бездни.
Другата наука може да се изучава теоретически; можем да усвоим това, което тя дава, само в мисли, в понятия. Но никога не трябва да приемаме така Духовната наука. Тя трябва да стане в нас като една духовна кръв на живота. Духовната наука трябва да тъче и живее в нас, във всички понятия, които ни дава. Духовната наука трябва да събуди в нас чувства.
За този, който действително правилно слуша тази Духовна наука, не съществува нищо в нея, което да не ни повдигне от една страна или от друга страна да не ни накара да прогледнем в бездната на съществуването, за да ни направи да се ориентираме и в тези бездни.
Можем да кажем: Който разбира правилно духовната наука, той проследява това, което тя казва, навсякъде не само с мисълта, но и с определени чувства. Който приема в себе си Духовната наука, благодарение на това, че понятията на Духовната науки живеят в него, че усвоява онези навици да си представя нещата, които току-що посочихме като необходими по отношение на Духовната наука, той ще преобрази действително своята душа още на физическия свят. Аз често пъти съм обръщал вниманието върху това, че едни от най-добрите упражнения за духовния ученик са изучаването, сериозното изучаване на самата Духовна наука. Но постепенно у човека, който прониква в Духовната наука, се оказва нещо особено. Такъв един човек, който може би прави упражнения, а може би и не прави такива упражнения, за да стане сам духовен изследовател, а сериозно се старае да разбере Духовната наука, може би дълго, дълго време не ще може да мисли за това, сам да вижда нещо по ясновидски начин.
към текста >>
286.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Виждате ли, на определени места хората се настройват много враждебно против нас наскоро един пастор изнесе лекция против нашата Духовна наука, която понеже вярваше, че това ще подействува особено силно върху
слуша
телите той завърши с едно изказване на Матиас Клаузиус.
Виждате ли, на определени места хората се настройват много враждебно против нас наскоро един пастор изнесе лекция против нашата Духовна наука, която понеже вярваше, че това ще подействува особено силно върху слушателите той завърши с едно изказване на Матиас Клаузиус.
Това изказване на Maтиac Клаузуиус*2 гласи, че всъщност хората са само бедни грешници и съвсем не могат да знаят много неща и поради тaзи пpичинa следва да се задоволят най-скромно с това, което вече знаят, без да търсят това, което не знаят. Въпросният пастор избра този куплет от едно стихотворение на Матиас Клаузиус, защото помисли, че може да го насочи срещу нас, понеже искаме да се издигнем над сетивния свят, докато Матиас Клаузиус ясно казва: Човекът е един беден грешник, който не може да се издигне над сетивния свят.
към текста >>
287.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Защото естествено без да засягам някого, ако вземем всички нас, които сме сега тук аз, който Ви говоря, Вие, които ме
слуша
те, аз не бих могъл да се изразявам по този начин, по които говоря сега, ако вече не бе се случило всичко онова, което е станало в моя досегашен живот, както и в моите минали инкарнации.
От една страна, ние виждаме как там властвува една строга необходимост едно природно явление преминава в друго и т.н. Ако после насочим погледа си към нашите действия, ние стигаме до убеждението, че те, нашите собствени действия, са извършени не по необходимост, а в свобода, и са свързани с различни душевни състояния, като провинение, изкупление и т.н. И в двата случая ние сме изправени пред една опасна едностранчивост, в която не виждаме присъствието на Луцифер и Ариман. И това проличава от следното: нали така, ние не бихме могли да погледнем в нашата душа така, че когато гледаме на себе си като на хора, живеещи тук, на физическото поле, да виждаме само онова, което ни засяга непосредствено; в този случай нашето себепознание ще се окаже твърде повърхностно. То съвсем не би ни дало всичко онова, на което ние се надяваме, всичко онова, което бихме желали да получим дори и от едно повърхностно себепознание.
Защото естествено без да засягам някого, ако вземем всички нас, които сме сега тук аз, който Ви говоря, Вие, които ме слушате, аз не бих могъл да се изразявам по този начин, по които говоря сега, ако вече не бе се случило всичко онова, което е станало в моя досегашен живот, както и в моите минали инкарнации.
Следователно ако се опитам да обхвана само темата, която обсъждам сега пред вас, това би представлявало една голяма едностранчивост, що се отнася до моето себепознание. Обаче без да засягам някого все пак е ясно, че всеки един от Вас слуша моите думи по съвсем различен начин. Това е напълно естествено. Вие разбирате моето изложение именно според своето развитие в миналите инкарнации. Разбира се по-добре би било тук да не се събират никакви слушатели, ако всеки трябваше да разбира нейната по един и същ начин, но това ни отвежда още по-далеч.
към текста >>
Обаче без да засягам някого все пак е ясно, че всеки един от Вас
слуша
моите думи по съвсем различен начин.
И в двата случая ние сме изправени пред една опасна едностранчивост, в която не виждаме присъствието на Луцифер и Ариман. И това проличава от следното: нали така, ние не бихме могли да погледнем в нашата душа така, че когато гледаме на себе си като на хора, живеещи тук, на физическото поле, да виждаме само онова, което ни засяга непосредствено; в този случай нашето себепознание ще се окаже твърде повърхностно. То съвсем не би ни дало всичко онова, на което ние се надяваме, всичко онова, което бихме желали да получим дори и от едно повърхностно себепознание. Защото естествено без да засягам някого, ако вземем всички нас, които сме сега тук аз, който Ви говоря, Вие, които ме слушате, аз не бих могъл да се изразявам по този начин, по които говоря сега, ако вече не бе се случило всичко онова, което е станало в моя досегашен живот, както и в моите минали инкарнации. Следователно ако се опитам да обхвана само темата, която обсъждам сега пред вас, това би представлявало една голяма едностранчивост, що се отнася до моето себепознание.
Обаче без да засягам някого все пак е ясно, че всеки един от Вас слуша моите думи по съвсем различен начин.
Това е напълно естествено. Вие разбирате моето изложение именно според своето развитие в миналите инкарнации. Разбира се по-добре би било тук да не се събират никакви слушатели, ако всеки трябваше да разбира нейната по един и същ начин, но това ни отвежда още по-далеч.
към текста >>
Разбира се по-добре би било тук да не се събират никакви
слуша
тели, ако всеки трябваше да разбира нейната по един и същ начин, но това ни отвежда още по-далеч.
Защото естествено без да засягам някого, ако вземем всички нас, които сме сега тук аз, който Ви говоря, Вие, които ме слушате, аз не бих могъл да се изразявам по този начин, по които говоря сега, ако вече не бе се случило всичко онова, което е станало в моя досегашен живот, както и в моите минали инкарнации. Следователно ако се опитам да обхвана само темата, която обсъждам сега пред вас, това би представлявало една голяма едностранчивост, що се отнася до моето себепознание. Обаче без да засягам някого все пак е ясно, че всеки един от Вас слуша моите думи по съвсем различен начин. Това е напълно естествено. Вие разбирате моето изложение именно според своето развитие в миналите инкарнации.
Разбира се по-добре би било тук да не се събират никакви слушатели, ако всеки трябваше да разбира нейната по един и същ начин, но това ни отвежда още по-далеч.
към текста >>
288.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Когато
слуша
те лекция, подобна на тази, която изнесох последния петък, Вие ще установите, че, от една страна, обръщам вниманието Ви върху развитието на мисленето, а от друга страна върху развитието на волята да обърна вниманието Ви как от една страна мисленето продължава по-нататък, нали, докато открием волята там, в мисленето, докато чрез мисленето излезем вън от себе си, а от другата страна откриваме него вътрешния наблюдател.
От казаното дотук Вие сигурно се досещате за онази вътрешна необходимост, на която са подчинени моите лекции.
Когато слушате лекция, подобна на тази, която изнесох последния петък, Вие ще установите, че, от една страна, обръщам вниманието Ви върху развитието на мисленето, а от друга страна върху развитието на волята да обърна вниманието Ви как от една страна мисленето продължава по-нататък, нали, докато открием волята там, в мисленето, докато чрез мисленето излезем вън от себе си, а от другата страна откриваме него вътрешния наблюдател.
И тогава, когато издигаме мисленето до толкова висока степен, ние позволяваме на човека да излезе вън от себе си и му даваме сили, за да не рухне, щом чуе за истините на антропософията. Защото той рухва, понеже вече не проумява външните събития и няма никаква опора, на която да се задържи, когато изведнъж бива пробуден от своя дълбок сън. Това, на което трябва да се опрем, за да не изпаднем в онова объркано състояние, което нарекохме махмурлук, се постига с развитието на мисленето. И това, за което става дума, е възможно само поради факта, че вътрешният наблюдател, за когото споменах, действително може напълно чист! да излезе вън от себе си.
към текста >>
289.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред
слуша
телите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения. Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософското общество. Първоначално Рудолф Щайнер не е искал винаги да се записват свободно изнасяните лекции, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мария Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се открият грешки“.
към текста >>
290.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Днес твърде много се вярва, че е направено достатъчно с духовната наука, ако известно време се
слуша
т лекции и се приема, че тя е въздействала възвисяващо на душите.
Така духовната наука практически се включва в живота. Само че тя ще трябва да прави повече от това, което се прави днес.
Днес твърде много се вярва, че е направено достатъчно с духовната наука, ако известно време се слушат лекции и се приема, че тя е въздействала възвисяващо на душите.
Това не е достатъчно! Духовната наука трябва да навлезе активно във всички практически дейности в живота. Във всички житейски сфери тя трябва да покаже духовно-научни плодове. Педагогиката, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от духовната наука. Днес все още има много хора, които твърдят: „Вие можете хубаво да ни говорите за духовна наука, ала защо трябва да вярваме на това, което ни разказвате?
към текста >>
291.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
В духовната наука ние
слуша
ме за действителния духовен свят, за конкретния духовен свят, за елементарните същества, които ни заобикалят.
Ако ми позволите, бих искал да Ви представя следните мисли в образна, в имагинативна форма.
В духовната наука ние слушаме за действителния духовен свят, за конкретния духовен свят, за елементарните същества, които ни заобикалят.
Слушаме за йерархиите, за ангели, архангели и т.н. Светът за нас е изпълнен с конкретно духовно съдържание или духовни сили и духовни същества. На тези същества, които обитават духовния свят, не им е безразлично, че знаем за тях! В четвъртия следатлантски период им е било малко или много безразлично, но в петия следатлантски период вече не им е безразлично, а това е така, сякаш някой ги лишава от духовна храна, когато хората тук, на земята, не знаят нищо за тях. Духовният свят е в тясна връзка със сегашния физически земен свят.
към текста >>
Слуша
ме за йерархиите, за ангели, архангели и т.н.
Ако ми позволите, бих искал да Ви представя следните мисли в образна, в имагинативна форма. В духовната наука ние слушаме за действителния духовен свят, за конкретния духовен свят, за елементарните същества, които ни заобикалят.
Слушаме за йерархиите, за ангели, архангели и т.н.
Светът за нас е изпълнен с конкретно духовно съдържание или духовни сили и духовни същества. На тези същества, които обитават духовния свят, не им е безразлично, че знаем за тях! В четвъртия следатлантски период им е било малко или много безразлично, но в петия следатлантски период вече не им е безразлично, а това е така, сякаш някой ги лишава от духовна храна, когато хората тук, на земята, не знаят нищо за тях. Духовният свят е в тясна връзка със сегашния физически земен свят. Това най-добре ще се разбере, ако Ви кажа нещо, което може би ще изглежда парадоксално, което обаче просто е вярно.
към текста >>
292.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И тогава те
слуша
т как някой им „доказва“, че това е глупост и че няма смисъл да ги занимават с това.
И той казва: „Човек трябва да се отвърне от земята и да се насочи към царството Божие.“ Сега следва описание на това царство Божие. Това описание на царството Божие на църковния човек може да причини на онзи, който – не искам да поставям никакви други изисквания – може да мисли логически, който не е попаднал в това, което нарекох липса на взаимовръзка на мислите, дълбока болка поради липсата на съдържание, поради абсурда и липсата на връзка между мислите, които се намират в това описание на царството Божие. След това този човек, както мнозина наши съвременници, отхвърля всичко „мистично“ – всичко, което той причислява към мистиката – и открива правилния начин да се понрави на хората. Защото днес човек може да си спечели най-въодушевеното одобрение, когато говори много за неща, които хората нямат нужда да разбират. Всичко останало е глупост, може да се каже на хората.
И тогава те слушат как някой им „доказва“, че това е глупост и че няма смисъл да ги занимават с това.
Накрая, ако човек все още е завладян от безсмислието, се казва: „Истинското битие е любовта.“ После се казва високопарно, че няма съдържание, в което думата любов, любов, любов да не се повтаря постоянно, и то по начин, че всъщност никаква любов не идва в света.
към текста >>
За да стане напълно ясно на
слуша
телите на този религиозен човек, че не се нуждаят от нищо друго освен от неговите лекции, от нищо, което някоя наука иска да каже за духовния живот, той им казва: „Глупаво и безсмислено е51 да се очаква от науката отговор на въпроса за живота след смъртта.
Хубаво изречение е това, което искам също да приведа.
За да стане напълно ясно на слушателите на този религиозен човек, че не се нуждаят от нищо друго освен от неговите лекции, от нищо, което някоя наука иска да каже за духовния живот, той им казва: „Глупаво и безсмислено е51 да се очаква от науката отговор на въпроса за живота след смъртта.
Въодушевените хора, които са го правили и продължават да го правят, никога не са си изяснили какво прави науката, когато се захваща с такива въпроси, и какво губи религията, когато търси сигурност в науката.“
към текста >>
И това се появява в света така, че ние можем да прочетем в предисловието: „Съдържанието на тази книжка57 се състои от 12 речи, които изнесох през последната зима в...“ – сега се споменава градът, който не искам да назовавам – „пред хиляди
слуша
тели.“
И това се появява в света така, че ние можем да прочетем в предисловието: „Съдържанието на тази книжка57 се състои от 12 речи, които изнесох през последната зима в...“ – сега се споменава градът, който не искам да назовавам – „пред хиляди слушатели.“
към текста >>
293.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Следователно един теолог, който иска да представи пред своите
слуша
тели в тези лекции най-модерния образ на християнството, казва още в първата лекция: „Човекът, разгледан от зоологическа гледна точка, двукракият, изправено ходещият, с прекрасно оформени гръбначен стълб и мозък homo sapiens, е също толкова добра съставна част от природата, колкото всяка друга органична или неорганична форма, изграден е от същата маса, от същата енергия, от същите атоми, в него действа същата сила.
Само човекът на свободата трябва да се съхрани. Но в този смисъл тъкмо свободата се превръща в празна дума! Защото той казва, че цялото душевно съдържание трябва да стане предмет на естествената наука. И той дори посочва една наистина миловидна причина защо има този възглед. Напълно сухо казва, че просто има този възглед.
Следователно един теолог, който иска да представи пред своите слушатели в тези лекции най-модерния образ на християнството, казва още в първата лекция: „Човекът, разгледан от зоологическа гледна точка, двукракият, изправено ходещият, с прекрасно оформени гръбначен стълб и мозък homo sapiens, е също толкова добра съставна част от природата, колкото всяка друга органична или неорганична форма, изграден е от същата маса, от същата енергия, от същите атоми, в него действа същата сила.
Във всеки случай целият телесен живот на човека в цялата си организация е обясним естественонаучно, закономерно уреден като всяко живо или неживо същество в природата. В това отношение няма никаква разлика между човека и някой извор, капка вода или песъчинка.“
към текста >>
Ние живеем в една такава сфера – вече казах това в Цюрих, – че този, който предлага такава материя на хората, така че, докато го
слуша
т, в сърцата им, в душевността им се развихрят тези мисловни бесове, може да каже: „Съдържанието на тази книжка76 се състои от 12 речи, които изнесох през последната зима в...“ – сега се споменава градът, който не искам да назова77 – „пред хиляди
слуша
тели.“ Но тези неща – градът е без никакво значение – се приемат от хиляди!
И това, което хората изживяват в своята съдба, не се определя от нищо друго освен от тази неефикасност на мисленето и усещането. Това е кармата на тази неефикасност на мисленето и усещането! На тези неща човек трябва да обърне внимание и поне като духовен учен да успее да се абстрахира от това, което днес светът провъзгласява и което се приема като „най-висши ценности“ поради други импулси. И в тази връзка човек действително трябва да може, без да се главозамайва от всевъзможни други чувства, управляващи днес света и под чието влияние възникват толкова много лъжи, да отправи поглед към най-важното. Защото тези неща имат своето влияние.
Ние живеем в една такава сфера – вече казах това в Цюрих, – че този, който предлага такава материя на хората, така че, докато го слушат, в сърцата им, в душевността им се развихрят тези мисловни бесове, може да каже: „Съдържанието на тази книжка76 се състои от 12 речи, които изнесох през последната зима в...“ – сега се споменава градът, който не искам да назова77 – „пред хиляди слушатели.“ Но тези неща – градът е без никакво значение – се приемат от хиляди!
Това трябва да се прозре. Вече е необходимо действително да се прозре цялата сериозност и цялото значение на едно такова разглеждане. И след като сме приели достатъчно много от духовния свят, ще разберем, че сме преминали в противоположната страна на онзи мироглед, който днес властва в хората в много по-голяма степен, отколкото вярваме. За съжаление днес хората живеят прекалено безсмислено! Това е душевното усилие: че трябва да се погледне толкова разпространената в света – простете, че трябва да го кажа, но трябва да сме наясно с това – тъпота, тъпота, в която човечеството живее по отношение на това, което действа в процеса на развитие на човечеството и го ръководи.
към текста >>
294.
Предговор от немския издател
GA_173 Карма на неистината
Ето защо д-р Щайнер сметна за необходимо, макар и в тесен кръг, все пак да говори пред една група от антропософи, за да може непрестанно да подсеща към проява на обективност при търсене на истината и да школува
слуша
телите си в тази насока.
"Когато след избухване на Световната война през 1914 г. мнозина работещи по изграждането на Гьотеанума трябваше да напуснат Дорнах, там все пак останаха достатъчно голям брой неутрални, та съвместно с призованите към удвоена енергия сили на представителките на изкуството да си поставят като твърда цел завършването на строежа. Всички те имаха честното намерение при общуване помежду си да не се увличат в застъпването на национални позиции и разгарянето на страсти чрез изразяване на симпатии и антипатии; обикновеното ежедневие обаче даваше достатъчно поводи за пререкания и емоции и д-р Щайнер непрекъснато биваше помолван да изрази мнение по един или друг спорен случай. Изслушвайки го, питащите не бяха лишени от определени очаквания. Те копнееха да чуят допадащ им отговор, за да могат да го споделят с още по-предубедени в очакванията и антипатиите си приятели, така че част от споделяното по този начин биваше украсявано, оцветявано и изкривявано и достигаше Дорнах в доста изопачен вид.
Ето защо д-р Щайнер сметна за необходимо, макар и в тесен кръг, все пак да говори пред една група от антропософи, за да може непрестанно да подсеща към проява на обективност при търсене на истината и да школува слушателите си в тази насока.
Поради естествена любов към своето отечество и поради доверчивост, отделният човек е изложен на внушения и е доста беззащитен спрямо умели машинации, които представляват страхотно действено средство за създаване на настроения. Оттук за Антропософското Общество, състоящо се от представители на различни нации, възникна ново затруднение..."
към текста >>
"Стенограмите, съхранили устното му слово, се оказваха извънредно трудни за обработване поради присъщия за лекциите конверсационен тон, който въз основа на душевно лесно доловимите емоции у
слуша
телите често като че ли се отклонява от главната тема и подема друга, за да изостави и нея на свой ред.
"Стенограмите, съхранили устното му слово, се оказваха извънредно трудни за обработване поради присъщия за лекциите конверсационен тон, който въз основа на душевно лесно доловимите емоции у слушателите често като че ли се отклонява от главната тема и подема друга, за да изостави и нея на свой ред.
Тогава записващият за миг загубва основната нишка на мисълта, така че се появяват празноти, чрез чието превъзмогване отново трябва да се възстанови пропуснатата взаимовръзка. Макар и стилистично не съвсем безупречно, това след едно търпеливо препрочитане все пак е възможно и по такъв начин бива спасена сърцевината на съдържанието. Очертанията на създаващата се цялостна картина могат да доведат до основаването на една нова наука за историята и до едно в днешно време особено необходимо възпитание на нашите души до възпитанието в истинност."
към текста >>
Многократните напомняния на оратора по време на тези лекции да не се водят записки са се отнасяли, разбира се, не за официалната стенографка, а за
слуша
телите.
Лекциите биват записвани от повиканата в Дорнах от Рудолф Щайнер и Мария Щайнер професионална стенографка Хелене Финк, която от Януари 1916 г. стенографира почти всички лекции на Рудолф Щайнер.
Многократните напомняния на оратора по време на тези лекции да не се водят записки са се отнасяли, разбира се, не за официалната стенографка, а за слушателите.
Рудолф Щайнер не е разрешавал разпространяването и четенето на записките, а до 1948 г. те и в архива на Дорнах не са били достъпни. През 1948 г. Мария Щайнер взема решение за тяхното ограничено размножаване под формата на препечатки, раздавани лично. Първото им публикуване във вид на книга става през 1966 г.
към текста >>
295.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Хората предпочитат да
слуша
т, когато държавниците декламират, че за свободата и за правото на малките нации също трябвало да се извърши едно или друго.
Естествено не веднага, а може би едва след известно размишление ще се проумее, че многото говорене днес не е нещо по-друго от това, някой да се изправи и да каже: Защо акулите не сключат с рибките, които искат да изядат, договор за междурибно днес става дума за междудържавно рибно право? Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир. Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната. При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази война в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна война извън Европа ще разтърси света. Ала кой го е грижа днес за нещата, които присъстват в реалността?
Хората предпочитат да слушат, когато държавниците декламират, че за свободата и за правото на малките нации също трябвало да се извърши едно или друго.
Слушат дори когато избрани за президенти адвокати*27, които безспорно са били съвсем ловки адвокати за воденето на румънски процеси, се появяват в тогата на мюсюлманския княз... само че това не се забелязва, тъй като в случая се говори за "република" Какво може да се добави, когато хората още слушат лекциите на подобни лица, изнасяни на художествени и литературни теми, за връзките между легенди и митове и между литературните сюжети на Западна и Централна Европа, да не говорим за факти като споменатия неотдавна от мен, а именно как при бурни аплодисменти онзи Метерлинк нарекъл "посредствени духове" Гьоте, Шилер, Лесинг и други.*28 Аз обаче не искам ни най-малко да влияя на Вашата оценка; обръщам само внимание, че при оценяването са необходими перспективи и че ако оценката трябва да бъде истинна, това изисква съвсем други неща в сравнение с широко използваните днес.
към текста >>
Слуша
т дори когато избрани за президенти адвокати*27, които безспорно са били съвсем ловки адвокати за воденето на румънски процеси, се появяват в тогата на мюсюлманския княз... само че това не се забелязва, тъй като в случая се говори за "република" Какво може да се добави, когато хората още
слуша
т лекциите на подобни лица, изнасяни на художествени и литературни теми, за връзките между легенди и митове и между литературните сюжети на Западна и Централна Европа, да не говорим за факти като споменатия неотдавна от мен, а именно как при бурни аплодисменти онзи Метерлинк нарекъл "посредствени духове" Гьоте, Шилер, Лесинг и други.*28 Аз обаче не искам ни най-малко да влияя на Вашата оценка; обръщам само внимание, че при оценяването са необходими перспективи и че ако оценката трябва да бъде истинна, това изисква съвсем други неща в сравнение с широко използваните днес.
Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир. Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната. При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази война в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна война извън Европа ще разтърси света. Ала кой го е грижа днес за нещата, които присъстват в реалността? Хората предпочитат да слушат, когато държавниците декламират, че за свободата и за правото на малките нации също трябвало да се извърши едно или друго.
Слушат дори когато избрани за президенти адвокати*27, които безспорно са били съвсем ловки адвокати за воденето на румънски процеси, се появяват в тогата на мюсюлманския княз... само че това не се забелязва, тъй като в случая се говори за "република" Какво може да се добави, когато хората още слушат лекциите на подобни лица, изнасяни на художествени и литературни теми, за връзките между легенди и митове и между литературните сюжети на Западна и Централна Европа, да не говорим за факти като споменатия неотдавна от мен, а именно как при бурни аплодисменти онзи Метерлинк нарекъл "посредствени духове" Гьоте, Шилер, Лесинг и други.*28 Аз обаче не искам ни най-малко да влияя на Вашата оценка; обръщам само внимание, че при оценяването са необходими перспективи и че ако оценката трябва да бъде истинна, това изисква съвсем други неща в сравнение с широко използваните днес.
към текста >>
Глайхен-Русвурм прави разлика между народи и правителства, и то понякога с думи, които аз само ги предавам, не ги изказвам лично може би са страшни, ако читателят или
слуша
телят се почувства уязвен като член на съответния народ; но аз не вярвам между нас да има такъв всички ние сме антропософи и имаме разбира не за тези неща.
Глайхен-Русвурм, правнук на Шилер, не се засяга особено от използването на думата варвари. Напротив, той съвсем любезно посочва какво са разбирали гърците и римляните под названието "варвари" и че в него положително не са влагали лош смисъл. Но не на това искам да се спра. По-нататък той се изказва за различните народи; това е една от многобройните днешни статии, написани от хора, които в Централна Европа биха съответствали например на Метерлинк. Моля да ме извините!
Глайхен-Русвурм прави разлика между народи и правителства, и то понякога с думи, които аз само ги предавам, не ги изказвам лично може би са страшни, ако читателят или слушателят се почувства уязвен като член на съответния народ; но аз не вярвам между нас да има такъв всички ние сме антропософи и имаме разбира не за тези неща.
към текста >>
296.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
От време на време все още се замислям какво впечатление направи това завещание на Петър Велики, когато веднъж в един воден от мен учебен курс*41 го разгледах семинарно с някои
слуша
тели, за да покажа важността на отделните точки на завещанието и тяхното влияние върху културното развитие на Европа.
Много от казаното за Петър Велики е вярно, ала не и това, че е написал въпросното завещание. По отношение на Петър Beлики това завещание е фалшификат, то не е съставено от него, а се появява в даден момент, както се появяват такива неща, поради най-различни скрити подбуди. Бива подхвърлено в хода на развитието на човечеството, оказва се налице, няма нищо общо с Петър Велики, но явно е свързано с други скрити подбуди и действа убедително, защото предоставя на Русия не казвам на славянския народ, а на Русия занапред виндикация по такъв начин, че тя да се разпростре върху Балканите и Цариград, върху Дарданелите и т.н. Всичко това стои в завещанието на Петър Beлики. Човек така се впечатлява от това завещание на Петър Велики, че си казва: Тази работа на истина не е шега, ами е извършена с широк, гениален размах!
От време на време все още се замислям какво впечатление направи това завещание на Петър Велики, когато веднъж в един воден от мен учебен курс*41 го разгледах семинарно с някои слушатели, за да покажа важността на отделните точки на завещанието и тяхното влияние върху културното развитие на Европа.
към текста >>
297.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защо той играе ролята, в която явно не
слуша
другия, а само казва каквото е приготвил и което не е никакъв отговор на поставяните му въпроси?
Понякога в обикновеното ежедневие по изражението на лицето също може да се установи нещо, което допълва голите думи. При политика тъкмо по изражението, по жеста може да се узнае какво иска той, и то понякога много повече от онова, което казва и което често пъти е предназначено да прикрие какво всъщност трябва да се изложи. Освен туй съобщенията за подобни неизказаности най-често са формулирани по-добре от съобщенията за думите. И тук ми се ще да запитам: Защо през целите преговори една личност като Сазонов*92 недвусмислено е играла две роли? По време на преговорите с представители на Централните сили Сазонов играе ролята на извънредно възбуден човек, който полага всички усилия да бъде спокоен, така че спокойствието му прави впечатление на заучено.
Защо той играе ролята, в която явно не слуша другия, а само казва каквото е приготвил и което не е никакъв отговор на поставяните му въпроси?
към текста >>
298.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Би могло да се създаде впечатление, че се опитвам да лаская
слуша
телите си."
Какво е последвало за тях от тези огромни и винаги боеготовни армии? Опустошаване на земите им, разрушаване на градовете им, гибел за империята им. На французите поне да им носеше някаква полза, че подготвят войниците си почти от пеленачета! А то опитните френски воини са си имали работа с новобранците на Англия, но не знам дали могат да се похвалят с често постигане на надмощие. По този въпрос предпочитам да мълча!
Би могло да се създаде впечатление, че се опитвам да лаская слушателите си."
към текста >>
299.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Всичко останало също е установено по най-добрия начин: Работи се три часа преди пладне; преди това обаче, още при изгрев слънце, се събират всички желаещи да
слуша
т духовни беседи и прочее.
Всичко останало също е установено по най-добрия начин: Работи се три часа преди пладне; преди това обаче, още при изгрев слънце, се събират всички желаещи да слушат духовни беседи и прочее.
В Утопия няма игри от вида на съществуващите другаде; наместо това има едно подобно на шаха състезание, свое образна аритметична схватка, както и едно друго състезание, наподобяващо пак на шаха и представящо единоборството между пороци и добродетели.
към текста >>
300.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Вие изобщо не си представяте в каква степен на онзи, който е наясно с нещата, му се къса сърцето, като вижда, че хората без честно, оправдано възмущение са в състояние да
слуша
т и четат работи като тези, които днес колкото и парадоксално да е могат да се пишат.
Вие изобщо не си представяте в каква степен на онзи, който е наясно с нещата, му се къса сърцето, като вижда, че хората без честно, оправдано възмущение са в състояние да слушат и четат работи като тези, които днес колкото и парадоксално да е могат да се пишат.
Защото, ако нямаше достатъчно основание, те не биха могли да бъдат написани. Единствено с ругатни по отношение на журналистиката също не се стига далече. Да не казвам, че днес е възможно да се хвърля прах в очите на някои люде, но поне душевният им взор може да бъде замъглен, ако им се внушава: Внимавайте, някой иска да сее злоба сред нас! Невероятно лесно е човек да се убеди каква безсмислица е това, защото, ако приемем наличието на такова желание такова предположение можем спокойно да направим -, то ни най-малко не пречи, пък и нищо от случилото се досега, ако го анализираме, не пречи да се предприеме онова, което трябва да се предприеме за доброто на човечеството, а именно да се прекрати проливането на кръв!
към текста >>
301.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
От известно време американците
слуша
т много за германския милитаризъм и по този начин придобиват най-често само смътната представа,че той означавал опасност за европейската цивилизация.
От известно време американците слушат много за германския милитаризъм и по този начин придобиват най-често само смътната представа,че той означавал опасност за европейската цивилизация.
За истинския смисъл на тази дума те нямат ясно разбиране. В Америка ние сме имали, така да се каже, кратки пристъпи на милитаризъм (например по време на испанско-американската война или когато се вдигне прекомерен шум за евентуална война с Мексико), но милитаризъм като трайно състояние у нас няма. И след като той не се среща в голямата република на новия свят, защо тогава трябва да съществува в Германия? На този въпрос американецът, който не е запознат с Германия и с нейното разположение, не намира задоволителен отговор. При все това такъв отговор е много близо до ума.
към текста >>
За германския милитаризъм американците са
слуша
ли толкова много, и то най-вече от чуждестранни източници, че те по необходимост трябва да повярват, че германците са единствената нация в Европа, която притежава голяма армия.
В крайна сметка всеки се поддава на въздействието на едно непрекъснато повтаряно клише.
За германския милитаризъм американците са слушали толкова много, и то най-вече от чуждестранни източници, че те по необходимост трябва да повярват, че германците са единствената нация в Европа, която притежава голяма армия.
А фактически Русия има далеч по-голяма и от дълги години я използва за агресивни цели. Франция, чийто брой на населението е много по-малък от този на Германия, има почти същата по големи на военна мощ и затова с далеч по-голямо право би могла да бъде упрекната в милитаризъм. А във Великобритания може би съвършен заместител на една силна войска предлага нейният колосален флот, който тя поддържа с огромни разходи и който от време на време все още увеличава, без да крие, че не ще разреши на никоя друга нация да и оспорва неограниченото господство по море по този велик световен транспортен път,по който всички трябва да минават, но никоя нация не бива да го нарича свой собствен. Колко страшен този заместител на една войска може да се окаже за други нации показа сегашната криза. В Европа няма нация, която без разрешението на Англия да може да навлезе в Атлантическия океан, да прекоси Гибралтарския проток, да изпрати кораби в Средиземно море или да мине през Суецкия канал за Азия.
към текста >>
302.
Съдържание
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Щайнер към приятелите-
слуша
тели на лекциите, изнесени им в тесен кръг в годините на войната
Обръщение на Р.
Щайнер към приятелите-слушатели на лекциите, изнесени им в тесен кръг в годините на войната
към текста >>
303.
Обръщение на Р. Щайнер към приятелите-слушатели на лекциите, изнесени им в тесен кръг в годините на войната
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Щайнер към приятелите-
слуша
тели на лекциите,
Обръщение на Р.
Щайнер към приятелите-слушатели на лекциите,
към текста >>
304.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Щайнер към приятелите-
слуша
тели на лекциите,
Обръщение на Р.
Щайнер към приятелите-слушатели на лекциите,
към текста >>
305.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В събитията от нашите дни е съвсем недостатъчно просто да се
слуша
т гласовете, тук и там звучащи поради страдание, а трябва живо да се откликва на ставащото.
Изумително е: първото произведение, написано от Метерлинк, което вече напълно изразява неговото същество и своеобразието му, звучи съвсем като от Новалис, като сътворено от Новалис. Без Новалис нямаше да го има и Метерлинк. Всичките му по-късни произведения са израснали именно от това първо, от фундамента на Новалис. Което също хвърля светлина върху това, как в наше време се ражда справедливостта.
В събитията от нашите дни е съвсем недостатъчно просто да се слушат гласовете, тук и там звучащи поради страдание, а трябва живо да се откликва на ставащото.
Когато се позволи на тези гласове да зазвучат, това води до обективността. Тази обективност няма нищо общо с малодушието.
към текста >>
Със сълзи в очите четох писмото до майка му на младия австриец, който на 26 юли
слуша
в Дорнах /бележка 17/, казаните тогава думи; той пише за това, как в сърцето му живеят силата и настроението, които дава Антропософията, и как това му помага да изпълнява дълга си на мястото, на което го е поставила съдбата.
Със сълзи в очите четох писмото до майка му на младия австриец, който на 26 юли слуша в Дорнах /бележка 17/, казаните тогава думи; той пише за това, как в сърцето му живеят силата и настроението, които дава Антропософията, и как това му помага да изпълнява дълга си на мястото, на което го е поставила съдбата.
Същите мисли и чувства срещнах и в писмото на друг млад приятел, който също е бил на това събрание в Дорнах и после е заминал на фронта. Такива са мислите и чувствата, които днес трябва да живеят в душите: стремеж да се изпълни поставеният от съдбата дълг, да се даде власт на разсъдливостта и да бъдем внимателни, да не се изпусне момента, изискващ нашата любов. Тогава нещо ще стане в бъдеще, когато народите на Европа няма вече да си противостоят един на друг във войни, тогава в света на мислите това, което сега изпращаме в света, ще бъдат най-дълго живеещите, изпълнени със сила, и в тях ще звучи вечното. Това, което сега чувстваме, ще бъде оздравяващо – ако се съединим с чувството, което е една неизкоренима победа: победата на Духа.
към текста >>
306.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Когато веднъж в едно общество говореха за навлязлото в духовното развитие чрез Роберт Хамерлинг, влезе човек, свикнал да
слуша
предимно самия себе си и да не обръща много внимание на това, което говорят другите – има такива хора, които охотно
слуша
т само себе си.
Най-великите неща той ги писал болен в леглото. Но никой няма да почувства в неговите неща, че те са написани от тежко болен човек. Всичко в тях е здраво. Може различно да се съди за произведенията му, но всичко в тях е здраво. Разбира се, те са претърпели голямо количество издания; но в осемдесетте години – мога да кажа, като символ застана пред очите ми, какво би могъл да стане такъв дух за средноевропейското човечество, ако дадените от него импулси биха влезли в душата.
Когато веднъж в едно общество говореха за навлязлото в духовното развитие чрез Роберт Хамерлинг, влезе човек, свикнал да слуша предимно самия себе си и да не обръща много внимание на това, което говорят другите – има такива хора, които охотно слушат само себе си.
Както бомбен взрив се намеси той в разговора и заяви: най-великото, което е влязло в живота на човечеството, това е Разколников на Достоевски. Разбира се, няма защо да се отрича своеобразното величие на героя на Достоевски, но подвластността на материалното, душата, затворена в материалното и отклоняваща духовното, това е точната противоположност на взаимопроникването между материално и духовно, което търси Хамерлинг. Несъмнено е интересно и сензационно да се наблюдава душа, която не се стреми да излезе извън пределите на материалното, която така грандиозно е разкрита от Достоевски, но за човека от Средна Европа е важно познанието на цялото му същество и всичките му задачи. И тук е необходима борба.
към текста >>
Искам да служа на духовнонаучния импулс, който изисква този, който поне малко вижда в духовния свят, да изключва себе си и да изговаря това, което живее в дълбините на душите на тези, които са негови
слуша
тели.
Както слънчевата светлина различно се отразява във всяко камъче и в същото време си остава една и съща, защото е изпълнена с живот, така и духовната наука трябва да стане това, което във всяка отделна душа живее различно и в същото време във всички случаи, винаги остава самата себе си, тоест духовна наука. В англичанина, французина, руснака, германеца, доколкото имаме предвид националните различия, духовната наука не може да живее по един и същи начин, и това, което е по-плодотворно за един, може да не е плодотворно за друг. Такова търсене на индивидуален подход е чужд на нашето теоретизиращо време. На външната, чисто материалистична наука е свойствено всичко да поставя под общ знаменател; това не може да става в духовната наука, защото тя живее и затова аз трябва да говоря с вас така, както го изисква от мен не абстрактното научно мислене, а така, както това живее в мен, когато стоя пред вас. Тъй като аз говоря от сърцето си, говоря и от вашите сърца, доколкото ми се удава.
Искам да служа на духовнонаучния импулс, който изисква този, който поне малко вижда в духовния свят, да изключва себе си и да изговаря това, което живее в дълбините на душите на тези, които са негови слушатели.
В известен смисъл може да се каже, че това, което се казва в един или друг преглед, израства от дълбините на душите на слушателите.
към текста >>
В известен смисъл може да се каже, че това, което се казва в един или друг преглед, израства от дълбините на душите на
слуша
телите.
В англичанина, французина, руснака, германеца, доколкото имаме предвид националните различия, духовната наука не може да живее по един и същи начин, и това, което е по-плодотворно за един, може да не е плодотворно за друг. Такова търсене на индивидуален подход е чужд на нашето теоретизиращо време. На външната, чисто материалистична наука е свойствено всичко да поставя под общ знаменател; това не може да става в духовната наука, защото тя живее и затова аз трябва да говоря с вас така, както го изисква от мен не абстрактното научно мислене, а така, както това живее в мен, когато стоя пред вас. Тъй като аз говоря от сърцето си, говоря и от вашите сърца, доколкото ми се удава. Искам да служа на духовнонаучния импулс, който изисква този, който поне малко вижда в духовния свят, да изключва себе си и да изговаря това, което живее в дълбините на душите на тези, които са негови слушатели.
В известен смисъл може да се каже, че това, което се казва в един или друг преглед, израства от дълбините на душите на слушателите.
към текста >>
307.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Когато бяхме още свързани с Теософското общество /бележка 25/, ние постоянно
слуша
хме за любов, любов и любов.
И вие постъпвате така, защото това ви доставя наслада, защото това ласкае вашето тщеславие. Не е приятно да си кажеш: аз, собствено, съм много тщеславен, това е причината за моето поведение. Затова и ценим нашата майя, която ни представя в друга, по-добра светлина. Майята за самия себе си, която носим в своето съзнание, често е още по-далеч от истината, отколкото майята относно духовното познание за света. С пълно основание хората смятат, че любовта е най-голяма ценност, но колко често тази дума звучи без всякакво основание!
Когато бяхме още свързани с Теософското общество /бележка 25/, ние постоянно слушахме за любов, любов и любов.
Но често тази любов беше само завеса, простираща се над догматичните раздори. Често любовта, като маска, прикрива най-жесток егоизъм. Особено, ако се наслаждават, правейки нещо добро, правейки това, което носи наслада на правещия го и фалшифицирайки го, наричат това любов; и се оправдават за това, в което никога няма да се признаят, и това остава в дълбините на подсъзнанието. Да, когато се спускаме в дълбините на човешкото същество, ние действително се гмуркаме в бездна. Истински човек може да познае себе си, само вживявайки се в тайните на духовното битие, вниквайки във великите закони на битието.
към текста >>
308.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Колко малко носи в себе си англосаксонският окултизъм разбирането за този стремеж към чистата, обективна Истина, това можаха да си изяснят тези, които
слуша
ха забележителната лекция на Ани Безант "Теософия и империализъм".
Колко малко носи в себе си англосаксонският окултизъм разбирането за този стремеж към чистата, обективна Истина, това можаха да си изяснят тези, които слушаха забележителната лекция на Ани Безант "Теософия и империализъм".
В тази лекция прозираше много от това, за което днес говорих, като за факти. Но духовната наука никога не трябва да бъде свързана с никакви стремежи към власт, с никакви политически цели, макар, разбира се, добрият духовен изследовател да би бил най-добър политик. Но не политиката е цел на духовната наука. Духовната наука не може да приеме характера на този англосаксонски окултизъм, който днес се опитах да обрисувам. Не бива да се допусне, духовната наука да приеме този характер, който и придаде Блаватска, а след това в много отношения и госпожа Безант; само че госпожа Безант с много по-малък талант и по-малка искреност, отколкото Елена Петровна Блаватска.
към текста >>
309.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Още завчера в откритата лекция /бележка 59/ обърнах внимание на
слуша
телите на това, че не трябва да си представяме етерното тяло като някакво фино ниво на физическото – това би била материалистична представа – а трябва да си го представяме такова, каквото то се явява на вътрешното преживяване.
Да насочим нашето внимание към това, което наричаме човешко етерно тяло.
Още завчера в откритата лекция /бележка 59/ обърнах внимание на слушателите на това, че не трябва да си представяме етерното тяло като някакво фино ниво на физическото – това би била материалистична представа – а трябва да си го представяме такова, каквото то се явява на вътрешното преживяване.
И тогава стигаме до там, че това, което в живота на физически план, в тесния смисъл на думата, наричаме представи, се корени в етерното тяло. Но, за да възникнат мислите в мисленето, за да възникнат представите, е необходимо физическото тяло, тъй като за да могат мислите тук, на физически план, да бъдат удържани от паметта, е необходимо въздействието на физическото тяло.
към текста >>
Той му казал:
Слуша
й, в течение на три седмици тук ще се печата "Фауст".
Искам да ви разкажа една малка история. Някой си чул веднъж за Гьоте и неговия "Фауст" и поискал да се запознае с това, какво представлява този Гьотев "Фауст". Този, към когото се обърнал, почнал да мисли, как е най-удобно и лесно да запознае с "Фауст" някой, който няма никаква представа за идеите на това произведение. И го озарила мисъл: спомнил си, че сега се печата ново издание на "Фауст", и решил да отведе там човека, който иска да знае, какво си струва във "Фауст".
Той му казал: Слушай, в течение на три седмици тук ще се печата "Фауст".
Във всички тези стотици кутии има различни букви, бъди внимателен и ще видиш, как словослагателят взима една или друга буква и от отделните букви образува думи. Тогава ще видиш, как страница след страница от отделните букви ще се образува "Фауст". И онзи седнал през седмицата в типографията и гледал, как ръцете на човека набирали буква след буква и се сглобил "Фауст".
към текста >>
310.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Още помня, как във Виена
слуша
х първата лекция по теория на елиптичната функция.
Забележително е – простете за филистерския образ – как понякога днес просветени духове решават да започнат нещата наопаки, как някой поставя каруцата пред коня. Но това веднага се приема, щом въпросното лице, което го прави, е официално одобрено. Дълги години истинско мъчение от съвременния начин на формиране на съждения се налагаше да изпитва този, който усеща живото в мисленето, чувстването и волята.
Още помня, как във Виена слушах първата лекция по теория на елиптичната функция.
Това беше лекция на Лео Кьонигсбергер /1837-1921 г./, тогава вече прочут. Той беше дотолкова прочут, че можеше да си позволи, получавайки титлата професор, да се обърне към правителството c писмо, изразявайки желанието да получи званието придворен съветник, а не само професор. Когато слушах първата му лекция, той стигна до въпроса: как стои работата с числата? Хората различават положителни и отрицателни числа. Положителните числа съответстват на парите, които имам, а отрицателните – на парите, които нямам и които дължа.
към текста >>
Когато
слуша
х първата му лекция, той стигна до въпроса: как стои работата с числата?
Но това веднага се приема, щом въпросното лице, което го прави, е официално одобрено. Дълги години истинско мъчение от съвременния начин на формиране на съждения се налагаше да изпитва този, който усеща живото в мисленето, чувстването и волята. Още помня, как във Виена слушах първата лекция по теория на елиптичната функция. Това беше лекция на Лео Кьонигсбергер /1837-1921 г./, тогава вече прочут. Той беше дотолкова прочут, че можеше да си позволи, получавайки титлата професор, да се обърне към правителството c писмо, изразявайки желанието да получи званието придворен съветник, а не само професор.
Когато слушах първата му лекция, той стигна до въпроса: как стои работата с числата?
Хората различават положителни и отрицателни числа. Положителните числа съответстват на парите, които имам, а отрицателните – на парите, които нямам и които дължа. Но има и други числа. Математиците изобразяват положителните и отрицателните числа с линия, в центъра на която поставят нулата, като от едната и страна са плюс едно, две и т.н., а от другата: минус едно, две и т.н. Знаменитият Гаус /бележка 73/ присъединил към това и нова числова линия, така че с различен вид числа може да бъде запълнена плоскост /сфера/.
към текста >>
И ето,
слуша
х във Виена Лео Кьонигсбергер, обсъждащ този въпрос.
Математиците изобразяват положителните и отрицателните числа с линия, в центъра на която поставят нулата, като от едната и страна са плюс едно, две и т.н., а от другата: минус едно, две и т.н. Знаменитият Гаус /бележка 73/ присъединил към това и нова числова линия, така че с различен вид числа може да бъде запълнена плоскост /сфера/. Няма да задълбавам в обосноваността на тази плоскост от числа, но Лео Кьонигсбергер започна тогава тази тема за елиптичните функции с думите: Възможно е, някой днес да каже, че със същото основание тези числа могат да се помислят за вертикални спрямо плоскостта! – Когато бях още голобрад младеж на 16-17 години, се запознах с теорията за числата в плоскост /сфера/, и още тогава възразих: значи е възможно да се мисли за пространство изпълнено с числа. Учителят дружелюбно ме успокои, казвайки: "да почакаме за това до следващото столетие," което на мен, младока, разбира се, ми направи голямо впечатление.
И ето, слушах във Виена Лео Кьонигсбергер, обсъждащ този въпрос.
Той каза: "Да предположим, че ги има тези три вида числа. Не само числата, лежащи на плоскостта на тези две линии, но и числата, лежащи в третото измерение. Хипотетично приемаме, че такива числа съществуват, и че умножавам такова число с друго число. Ще ви покажа, че ако се умножат, при известни обстоятелства ще се получи нула. Но тъй като това е невъзможно, не може да има и такъв ред числа.
към текста >>
Знаете ли, да се
слуша
нещо подобно си е мъка.
Той каза: "Да предположим, че ги има тези три вида числа. Не само числата, лежащи на плоскостта на тези две линии, но и числата, лежащи в третото измерение. Хипотетично приемаме, че такива числа съществуват, и че умножавам такова число с друго число. Ще ви покажа, че ако се умножат, при известни обстоятелства ще се получи нула. Но тъй като това е невъзможно, не може да има и такъв ред числа.
Знаете ли, да се слуша нещо подобно си е мъка.
Нямам намерение сега да говоря, правилна ли е цялата теория за тези числа, но, да приемеш едно, да не приемаш друго и да твърдиш: ако резултатът е нула, такива числа не може да има, – да слушаш това си е мъка, тъй като, от самосебе си се разбира, че правилният извод е съвсем друг: ако две умножени числа в резултат дадат нула, трябва да се приеме, че резултатът от умножението може да бъде и нула. Това е налагащ се от самосебе си естествен извод. Ако тези здрави съждения живееха в математиката, или в политическите декларации, например, на господин Уилсън /бележка 74/! Не, в тях господства същият, току що демонстриран начин на мислене. Но ако този начин на съждение господства в областта непосредствено засягаща съдбата на човечеството, тук погрешните съждения носят плодове със съвсем друго значение, отколкото в спекулативните разсъждения в тясно ограничена област на науката, както в много случаи става в теоретичните разсъждения на Лео Кьонигсбергер.
към текста >>
Нямам намерение сега да говоря, правилна ли е цялата теория за тези числа, но, да приемеш едно, да не приемаш друго и да твърдиш: ако резултатът е нула, такива числа не може да има, – да
слуша
ш това си е мъка, тъй като, от самосебе си се разбира, че правилният извод е съвсем друг: ако две умножени числа в резултат дадат нула, трябва да се приеме, че резултатът от умножението може да бъде и нула.
Не само числата, лежащи на плоскостта на тези две линии, но и числата, лежащи в третото измерение. Хипотетично приемаме, че такива числа съществуват, и че умножавам такова число с друго число. Ще ви покажа, че ако се умножат, при известни обстоятелства ще се получи нула. Но тъй като това е невъзможно, не може да има и такъв ред числа. Знаете ли, да се слуша нещо подобно си е мъка.
Нямам намерение сега да говоря, правилна ли е цялата теория за тези числа, но, да приемеш едно, да не приемаш друго и да твърдиш: ако резултатът е нула, такива числа не може да има, – да слушаш това си е мъка, тъй като, от самосебе си се разбира, че правилният извод е съвсем друг: ако две умножени числа в резултат дадат нула, трябва да се приеме, че резултатът от умножението може да бъде и нула.
Това е налагащ се от самосебе си естествен извод. Ако тези здрави съждения живееха в математиката, или в политическите декларации, например, на господин Уилсън /бележка 74/! Не, в тях господства същият, току що демонстриран начин на мислене. Но ако този начин на съждение господства в областта непосредствено засягаща съдбата на човечеството, тук погрешните съждения носят плодове със съвсем друго значение, отколкото в спекулативните разсъждения в тясно ограничена област на науката, както в много случаи става в теоретичните разсъждения на Лео Кьонигсбергер.
към текста >>
311.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Когато днес
слуша
ш психоаналитика, ти се струва, че се описва поле, с току що разхвърлян тор и засято със семена, но описващият вижда само тора.
Със силата на неограничената си власт той изнудил да бъде посветен в Мистериите, затова всичките му идеи са били грандиозни, по-величествени, отколкото при другите, нямащи тази база. В известна степен Нерон е първият психоаналитик, но в по-широк план, не от типа на Фройд и подобните му, тъй като той е обожествявал телесното, стремейки се, наистина като психоаналитик, да издигне духовно-душевното от недрата на подсъзнателното. Днешният психоаналитик казва: какво се намира там, в дълбините на душата? Разочарования, всевъзможни изтлели преживявания и така нататък. И тогава той казва: там, в дълбините на душата е тресавището на животинското, нищо прекрасно там няма.
Когато днес слушаш психоаналитика, ти се струва, че се описва поле, с току що разхвърлян тор и засято със семена, но описващият вижда само тора.
Психоаналитикът вижда в душата само това, което наистина представлява тор, разбира се, това е само сравнение. Той не вижда в душата вечното, това, което върви от въплъщение във въплъщение. Психоаналитикът е толкова опасен, защото той, макар и да задълбава в подсъзнателното, не вижда духовно-душевното същностно ядро, а само животински инстинкти, все едно да виждаш не семената, а само тор. Нерон е бил велик психоаналитик, когато е казвал: в човека няма нищо друго, освен животински инстинкти, всичко останало е просто илюзия; преди, когато хората са били още близо до божественото, е било по-различно, но сега в човека няма нищо, освен животинска основа, няма ни най-малка частица целомъдрие, всичко в човека е стигнало до упадък. Така казвал Нерон.
към текста >>
312.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Някой от третия ред го вижда, но той внимателно
слуша
и със своето обикновено съзнание едва го забелязва.
Обикновено не си даваме сметка за дълбокото значение на това. Само като лек полъх на живота възприемаме ние понякога тези неща. Да предположим следното – можете да се убедите в това, разбира се не в този случай, който ще ви приведа, но в други случаи, ако бъдете макар и малко внимателни към живота. Пристигнали сте тук днес вечерта. Да предположим, че някой от първия ред е бил принуден да напусне залата преди да съм завършил лекцията; той става, преминава покрай реда и заминава.
Някой от третия ред го вижда, но той внимателно слуша и със своето обикновено съзнание едва го забелязва.
Той може да забележи, че, може би, в съня си вижда изключително малко от това, за което се е говорило в лекцията. Тъй като, вероятно, ако би могло статистически да се установи, броят на моите уважаеми слушатели, на които се присънва нещо от това, за което тук говорим, не е толкова голям. Но вие лесно ще забележите, – може би не от този пример, а от някой подобен, че ви се присънва този, който тогава е станал и излязъл. Това значи, че в безброй случаи в живота можете да забележите, че именно в сънно съзнание вие се връщате към това, което в течение на деня едва се е докоснало до вашето съзнание. Затова хората толкова малко знаят за своите сънища.
към текста >>
Тъй като, вероятно, ако би могло статистически да се установи, броят на моите уважаеми
слуша
тели, на които се присънва нещо от това, за което тук говорим, не е толкова голям.
Да предположим следното – можете да се убедите в това, разбира се не в този случай, който ще ви приведа, но в други случаи, ако бъдете макар и малко внимателни към живота. Пристигнали сте тук днес вечерта. Да предположим, че някой от първия ред е бил принуден да напусне залата преди да съм завършил лекцията; той става, преминава покрай реда и заминава. Някой от третия ред го вижда, но той внимателно слуша и със своето обикновено съзнание едва го забелязва. Той може да забележи, че, може би, в съня си вижда изключително малко от това, за което се е говорило в лекцията.
Тъй като, вероятно, ако би могло статистически да се установи, броят на моите уважаеми слушатели, на които се присънва нещо от това, за което тук говорим, не е толкова голям.
Но вие лесно ще забележите, – може би не от този пример, а от някой подобен, че ви се присънва този, който тогава е станал и излязъл. Това значи, че в безброй случаи в живота можете да забележите, че именно в сънно съзнание вие се връщате към това, което в течение на деня едва се е докоснало до вашето съзнание. Затова хората толкова малко знаят за своите сънища. Тъй като голяма част от това, което ни се присънва, са именно промъкналите се, незабелязани впечатления от деня. Това, което ясно е схванато от дневното съзнание, се присънва много рядко.
към текста >>
313.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Искам да кажа още, че винаги се старая да не оказвам влияние върху съжденията на тези, които ме
слуша
т, и бих искал, доколкото е възможно в рамките на определеното ни кратко време, да спазя този принцип и днес.
Искам да кажа още, че винаги се старая да не оказвам влияние върху съжденията на тези, които ме слушат, и бих искал, доколкото е възможно в рамките на определеното ни кратко време, да спазя този принцип и днес.
Във всичко, което съм говорил, винаги съм се стремил към изброяване на едни или други факти, на едни или други моменти, да дам на всеки основание за съставяне на свое собствено мнение. И така, както правя това във всички области на духовната наука, никога да не предпоставям готови съждения, а само да се старая да дам материал за съставяне от всеки на собствено мнение, така ще бъде и днес по отношение на събитията на историята от външния свят.
към текста >>
И така, уважаеми мои
слуша
тели, след като ви изложих тези факти, за да можете на тяхна основа да си съставите собствено мнение, сега ви моля – ще отбележа в скоби, че днес има изключителни условия, гарантиращи, че няма да придам на излаганите събития една или друга окраска, тъй като сред присъстващите има лице, което във всяка минута може да ме провери – след като ви изложих тези факти, моля ви да помислите, къде е имало някакви грешки, не беше ли също така много странно обстоятелството, че около Върховния Главнокомандващ се оказаха личности, които намериха съучастници, които най-малкото не говореха така, както в 1905 година говореше, станалият по-късно генерал-полковник фон Молтке, а напротив, след встъпването в длъжност те действаха от друго разбиране.
И така, уважаеми мои слушатели, след като ви изложих тези факти, за да можете на тяхна основа да си съставите собствено мнение, сега ви моля – ще отбележа в скоби, че днес има изключителни условия, гарантиращи, че няма да придам на излаганите събития една или друга окраска, тъй като сред присъстващите има лице, което във всяка минута може да ме провери – след като ви изложих тези факти, моля ви да помислите, къде е имало някакви грешки, не беше ли също така много странно обстоятелството, че около Върховния Главнокомандващ се оказаха личности, които намериха съучастници, които най-малкото не говореха така, както в 1905 година говореше, станалият по-късно генерал-полковник фон Молтке, а напротив, след встъпването в длъжност те действаха от друго разбиране.
Днес съвсем не нужно постоянно да се въвежда света в заблуда, нужно е да се почака докато обективните факти могат да се потвърдят и да има сериозна воля да се позовеш на тези обективни факти.
към текста >>
Скъпи мои, многоуважаеми
слуша
тели, нищо не се е изменило.
Политиката не е наша сфера. Ние, военните, можем само да воюваме, да воюваме и да воюваме. В 1914 година началникът на Генералния щаб написа вечерта в събота: "Положението ставаше все по-сериозно, и аз бях съвсем сам". За времето между 10 и 11 часа вечерта той е написал: "Императорът каза: "Сега можете да правите, каквото искате"! " И през 1918 година можеше да бъде казано: Политиката изобщо не се взема предвид, тя е безсилна; ние не можем да правим нищо друго, освен само да воюваме и да воюваме.
Скъпи мои, многоуважаеми слушатели, нищо не се е изменило.
И днес не е станало по-различно. И на мен не ми остава нищо друго, освен отново да потвърдя, че нищо не се е изменило.
към текста >>
Многоуважаеми
слуша
тели!
Многоуважаеми слушатели!
Тъй като все пак вярвам, че сред младежта на Германия има личности, които отново ще намерят пътя към истинското в германския народ, в които съзнанието, сърцето и душата са отворени за познанието за Истината, затова, тъй като тук имах възможност да говоря с млади хора, може би, с най-добрата част от нашата младеж, затова взех решението да изляза пред вас с тези кратки бележки.
към текста >>
314.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче съвременното човечество не иска да
слуша
подобни неща.
Обаче съвременното човечество не иска да слуша подобни неща.
Понякога то инстинктивно се доближава до тези тайни, но съвсем плахо и несигурно; дълбокото прозрение е за него все още мъчително и неудобно. Хората са свикнали да приемат "състоянието", а не "развитието"; те не се замислят, че вътре в човешкото същество са вложени импулси,които го свързват с необятните простори на Космоса, импулси които рано или късно ще надхвърлят времето и пространството, импулси, които ако останат неразпознати, ще нарушат цялостната еволюция на човека и Космоса. Този факт е наистина от колосално значение: Сънят работи в полза на интелекта, дори и в полза на гения (защото геният също взема от съня определени импулси, влага ги в своето "живачно солево" тяло и подготвя гениалните си пориви и открития). Но в областта на моралното развитие е иначе: Тук човекът трябва постоянно да се прониква с опитностите си от физическия свят, постоянно да изработва това, което е всъщност морала.
към текста >>
315.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ако докато ме
слуша
те, във Вашите сърца заговори оправданият в този случай усет на филистера и педанта, Вие ще кажете: Тогава аз би трябвало да Ви докажа, че животът на цялата Земя трябва да бъде сравнен с организма, а на отделната държава с клетката.
Скъпи мои приятели, може би Вие оставате с впечатлението, че нещо в моето изложение липсва.
Ако докато ме слушате, във Вашите сърца заговори оправданият в този случай усет на филистера и педанта, Вие ще кажете: Тогава аз би трябвало да Ви докажа, че животът на цялата Земя трябва да бъде сравнен с организма, а на отделната държава с клетката.
Обаче замислете се доказателството е скрито в самата идея, доказателството не се намира в разни абстрактни съображения, доказателството лежи в самото прилагане на идеята. Ако Вие прилагате идеята в смисъла на Кийлен, ще се убедите, че тя не може да се осъществи, колкото и да блъскате с рогата напред. Дори и да се превърнете в един упорит козел, идеята не може да се осъществи. Ако обаче приложите идеята спрямо живота на самата Земя, тогава нещата се променят, тогава Вие стигате до един добър регулативен принцип. Оттук нататък Вие започвате да разбирате нещата в много по-голяма степен.
към текста >>
И ние
слуша
ме тези декламации: Евангелието на Запада!
И ние слушаме тези декламации: Евангелието на Запада!
И никому не хрумва, че всичко това има само относително значение; че то идва най-вече от емоциите, а не идва както хората вярват от истинското разбиране на нещата.
към текста >>
316.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Представете си един сериозен природоизследовател, който
слуша
моите думи.
Тук Вие забелязвате твърде странни неща и противоречия в нашата епоха.
Представете си един сериозен природоизследовател, който слуша моите думи.
Той положително ще възрази: Но това са глупости, чисти глупости! Обаче представете си един духовен изследовател, който вижда зад нещата... той също ще оцени становището на природоизследователя като чиста глупост! Защото всички хипотези относно началото и края на Земята са недомислия и глупости, те не са нищо друго, освен глупости, въпреки че са съставени твърде остроумно.
към текста >>
317.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Важното е да се разказва така, че
слуша
телите да получат едно непосредствено усещане за събитията в Европа и Америка от 40-те години: Че в тези събития "ври и кипи" нещо особено.
Историите от 19 век, които се разпространяват днес наляво и надясно, не дават никаква представа за действителните събития дори и у един човек в зряла възраст. Тук би трябвало да се напомни, как през 1-то, 2-то, 3-то, 4-то десетилетие постепенно се подготви нещо,чиято кулмииация настъпи през 40-те години.
Важното е да се разказва така, че слушателите да получат едно непосредствено усещане за събитията в Европа и Америка от 40-те години: Че в тези събития "ври и кипи" нещо особено.
После, когато стигнем до 70-те години, няма защо да се споменава, че Ангелите са свалени на Земята, но в описанието да проличи, ясно и нагледно, как в живота на 19 век настъпва един съвсем нов елемент. Разбира се, Духовната наука може да съживи и много от по-ранните истории. Ние изучаваме духовно-научните импулси също и с тази цел, че те могат да съживят всички онези нелепости, които днес се предлагат на децата под формата на гръцка и римска история. Не е нужно да се изразяваме с духовно-научни понятия, достатъчно е така да по строим нашия разказ, че децата сами да се досетят за тяхното съдържание. Да, трябва отново да се приближим до това, от което хората отдавна са се отдалечили.
към текста >>
Естествено, хората всеки ден
слуша
т прекрасни отзиви за западната демокрация.
Ето, тук един човек се пробужда и той много добре се досеща, как застрахователните дружества дърпат конците чрез своите представители. Обаче от подобни факти, разказани в пълна будност на съзнанието, днес не се интересува никой.
Естествено, хората всеки ден слушат прекрасни отзиви за западната демокрация.
Но ако трябва да им се каже истината, те следва да научат имената на тези 55 души, които според Делези владеят и експлоатират Франция. Усетът за реалните факти трябва да се пробуди и по отношение на действителния свят!
към текста >>
318.
Индивидуални духовни същества и тяхното въздействие в душата на човека
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между
слуша
телите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като «устни, непредназначени за печатане съобщения».
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатване корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.»
към текста >>
319.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Онези от уважаемите
слуша
тели, които често са ме
слуша
ли тук, знаят колко ми е чуждо да докосвам нещо лично.
Наистина хора, които не приемат познанието като нещо, долетяло им отвън, които задълбочено са работили за постигането на познанието, стремели са се да узнаят истината, винаги са имали известни изживявания поне на тези граници. Тук трябва да се каже: Времената се променят, развитието на човечеството се изменя. Само преди относително кратко време най-изтъкнатите мислители и борци за познанието стояха на такива гранични места и бяха на мнение, че не могат да ги преминат, че човек трябва да остане там.
Онези от уважаемите слушатели, които често са ме слушали тук, знаят колко ми е чуждо да докосвам нещо лично.
Но когато личното се намира в някаква връзка с фактите, би трябвало да е позволено да се спомене накратко. Искам да спомена, че точно това, което имам да кажа за изживяванията на такива гранични точки на познанието, при мен е резултат от духовно изследване. продължаващо повече от тридесет години. И преди повече от тридесет години беше времето, когато именно тези проблеми, тези задачи, тези загадки, появяващи се на границите на познанието, упражняваха значително влияние върху мен. От многото примери, които могат да се дадат за такива гранични точки, бих искал да дам един, който посочи истинският борец за познанието Фридрих Фишер4, известният естет, който също и като философ беше много значителна личност, макар може би твърде малко призната и бързо забравена приживе.
към текста >>
Разбира се, тези, които бяха възхитени от появата на дарвинизма, бяха готови да кажат: «Е, философът е дилетант, не е нужно да се
слуша
.» Появиха се насрещни статии, в които се говореше за дилетанта Едуард фон Хартман - нали истинският учен природоизследовател няма нужда да се съобразява с такива неща?
През 1869 г. се появи Едуард фон Хартман21 с «Философия на несъзнателното» и се обяви срещу чисто външното схващане на света от дарвинизма, като посочи, макар и незадоволително, само по философски начин, необходимостта на вътрешните сили - той не беше духовен изследовател.
Разбира се, тези, които бяха възхитени от появата на дарвинизма, бяха готови да кажат: «Е, философът е дилетант, не е нужно да се слуша.» Появиха се насрещни статии, в които се говореше за дилетанта Едуард фон Хартман - нали истинският учен природоизследовател няма нужда да се съобразява с такива неща?
към текста >>
320.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Възприемат ли се наистина понятията на духовната наука - не всеки, който ги
слуша
или чете, наистина ги възприема, - възприемат ли се те действително, не се стига до положението трите душевни сфери в подсъзнанието - мислене, чувстване и воля - да се преплитат хаотично, откъдето произлизат всяка хистерия и всяка невроза, които са вътрешно-душевни, а за такива говори психоанализата.
Каква ще бъде единствената помощ човекът да оздравее? Отново да бъде доведен до такива понятия, които обхващат също и сферата на чувствата, което означава отново да се говори на съвременните хора за духовния свят, по всеобхватен начин да се говори за духовния свят. Не става въпрос за пригодените към индивида терапевтични методи на психоаналитика, а за важащата за всички духовна наука.
Възприемат ли се наистина понятията на духовната наука - не всеки, който ги слуша или чете, наистина ги възприема, - възприемат ли се те действително, не се стига до положението трите душевни сфери в подсъзнанието - мислене, чувстване и воля - да се преплитат хаотично, откъдето произлизат всяка хистерия и всяка невроза, които са вътрешно-душевни, а за такива говори психоанализата.
към текста >>
321.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Щом знаят само това, те приблизително знаят толкова, колкото ако вие бихте влезли тук и от всички уважаеми
слуша
тели бихте видели само костите, само костната система.
Земята в никакъв случай не е същество, каквото геолозите или палеонтолозите си представят. Земята е изцяло живо същество. Човекът вижда от него само костната система, защото геологът и палеонтологът разглеждат само минералното, което е само костният скелет.
Щом знаят само това, те приблизително знаят толкова, колкото ако вие бихте влезли тук и от всички уважаеми слушатели бихте видели само костите, само костната система.
Представете си, че влизате през вратата и върху тези столове виждате да седят само скелети, не че нямате нищо друго освен кости, но да приемем, че човекът има способността да вижда само костите, както се виждат с рентгенов апарат. Толкова и геологията вижда от Земята, тя вижда само костния скелет. Земята има не само скелет, а е жив организъм и от центъра си излъчва особени сили към всяка точка, всяка територия на повърхността си.
към текста >>
322.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между
слуша
телите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>
323.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Хората вече не
слуша
т какво имат да си кажат един на друг; те най-често имат съвсем малко да си казват.
Така изобщо се получава в съвремието, това е характерното за съвремието!
Хората вече не слушат какво имат да си кажат един на друг; те най-често имат съвсем малко да си казват.
Но това, което развиват като теза, което имат един срещу друг, произлиза от нещо съвсем различно от това, което признават пред себе си. Хората живеят в нещо напълно необяснимо, в нещо напълно ирационално, понеже изцяло са се отчуждили от действителността и повече не могат да навлязат в нея.
към текста >>
324.
Относно отпечатаните лекции
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Аз
слуша
м трептенията в душевния живот на членовете и чрез подвижния ми живот в това, което чувам там, възниква изграждането на лекциите.
Така в двойствеността на откритите и частните лекции, фактически лежи нещо, което произлиза от две различни бази. Изцяло публичните трудове са резултат от това, което се бореше и работеше в мен; в частните отпечатани лекции заедно с мен се бореше и работеше и обществото.
Аз слушам трептенията в душевния живот на членовете и чрез подвижния ми живот в това, което чувам там, възниква изграждането на лекциите.
към текста >>
325.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Негови лекции са
слуша
ли Сьорен Киркегор, Фридрих Енгелс, Михаил Бакунин, Фердинанд Ласал, Петър Берон и др.
[viii] Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, 1775-1854, немски философ, представител на класическия немски идеализъм. Близък приятел с Хегел, Гьоте, Фихте, Новалис, Шилер. Професор в университета в Йена, в Мюнхен , в Ерланген и в Берлинския университет.
Негови лекции са слушали Сьорен Киркегор, Фридрих Енгелс, Михаил Бакунин, Фердинанд Ласал, Петър Берон и др.
Щайнер говори за него в GA 18 „Загадките на философията“ и GA 20 „За загадките на човека“.
към текста >>
326.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Когато на мястото на живите богове навлезли абстрактните метафизични понятия, започнали да се грижат само за това, да създадат човешки ред, който така щампова хората, че те да се подчиняват на другите, не защото това подчинение отразява отношенията между Архангели и Ангели, а доколкото редът може да се установи от това, че един заповядва, а другите го
слуша
т.
На мястото на живия божествен свят, който още виждали в древните времена, и за който още знаели, навлезли абстрактните понятия. Вместо съзнанието, че там горе съществува свят от божествени индивидуалности, се появили абстрактните метафизични понятия. И настъпили столетия, когато хората на мястото на индивидуалните богове – християните ги наричали ангели – поставили абстрактните понятия, метафизиката на абстрактните понятия. Божественият ред, който е трябвало да намери своето отражение в човешкия ред, е носил в себе си нещо теократично; прилагането на голи понятия към човешкия обществен ред дало нещо, което може да се определи като просто средство за поддържане на обществения ред. Ако по-рано са мислили, че в човешката обществена структура трябва да намери отражение божественият свят, в метафизичната епоха са се грижели само да поддържат реда, да наказват злото и да не наказват доброто или да го награждават, запазвайки така обществения ред.
Когато на мястото на живите богове навлезли абстрактните метафизични понятия, започнали да се грижат само за това, да създадат човешки ред, който така щампова хората, че те да се подчиняват на другите, не защото това подчинение отразява отношенията между Архангели и Ангели, а доколкото редът може да се установи от това, че един заповядва, а другите го слушат.
На мястото на живия социален ред застанали абстракциите.
към текста >>
327.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Тогава, ако застанем на такава жизнена позиция, по-съвсем друг начин бихме
слуша
ли съобщенията, които може да направи човек, намиращ се в друга възраст.
Възприемете това, което казах, за житейска истина. Ако приемете това като житейска истина, тя ще хвърли светлина и върху жизнената практика. Представете си, ако това, което казах, се въплъти в живота, ако хората започнат така да мислят, чувстват и възприемат – как това би се отразило в отношенията на хората! Как това би способствало за установяването на връзката на душа с душа! Младият човек се намира в особено отношение към стария, когато знае: той може да изпита нещо, което по отношение на това, което може просто да се помисли, представлява разбиране на помисленото.
Тогава, ако застанем на такава жизнена позиция, по-съвсем друг начин бихме слушали съобщенията, които може да направи човек, намиращ се в друга възраст.
И тогава до дълбока старост би се запазвал интересът към това, което бърборят наоколо младежите, че даже и децата. Спомнете си колко често съм ви казвал: и най-мъдрият може да се поучи от малките деца! – разбира се, именно мъдрият охотно и с любов ще се учи от малките деца. Макар и да не може да научи от тях много по отношение на морала и прочие жизнени възгледи, но именно от децата може да почерпи безкрайно много мъдрост относно космическите явления, които в малкото дете се преживяват съвсем различно, отколкото в по-късна възраст. Интересът, разпространяващ се от душа към душа, значително нараства, когато тези неща не остават голи теории, а се превръщат в житейска мъдрост.
към текста >>
328.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Тоест хората, които изобщо има смисъл да разглеждаме, се придържат към естественонаучния начин на мислене; но това не им пречи понякога съвсем чинно да ходят на църква, да
слуша
т проповедите, така че, както се казва, са религиозни, благочестиви хора.
С най-голяма гордост, с истинско високомерие се говори в новото време, в епохата на съзнателната душа, за епохата на естествената наука. Тези, които говорят така, в известен смисъл имат право, защото не само тези, които имат естественонаучно образование, живеят в тази естественонаучна епоха, а също и много образовани хора живеят в естественонаучния поток на времето; да се живее в естественонаучната епоха съвсем не означава да се мисли така, както ботаникът мисли за растенията, зоологът – за животните, антропологът – за човека, и работата не е в това, да се знае повече или по-малко антропологията, ботаниката и зоологията, а това значи така да се формират мислите ни за света, че те да са ориентирани в посока на естественонаучното мислене. И тази насока на естественонаучното мислене се следва от повечето хора, които днес имат макар и само училищно образование, т.е. съвсем не са неграмотни.
Тоест хората, които изобщо има смисъл да разглеждаме, се придържат към естественонаучния начин на мислене; но това не им пречи понякога съвсем чинно да ходят на църква, да слушат проповедите, така че, както се казва, са религиозни, благочестиви хора.
А сега се запитайте, доколко това религиозно благочестие днес още влияе върху общия човешки живот, даже ако тези хора смятат себе си за благочестиви или смятат, че трябва да станат такива? Религиозните усещания, които се развиват в едно или друго вероизповедание, влияят изключително малко върху мислите за света. Навсякъде във външния живот, в широките кръгове на днешното население, мисленето е ориентирано в естественонаучна насока. Религията днес за повечето хора, в по-голяма или по-малка степен е само придатък. Тоест вече може да се каже, че новата епоха на съзнателната душа е горда и даже арогантна със своите естественонаучни достижения и свързаната с това естественонаучна насока на своето мислене, и тази епоха гледа отвисоко към предишните епохи.
към текста >>
329.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Ето защо едно изключително постижение е да не се поддаваме на суеверието, че когато четем една естественонаучна книга или
слуша
ме една естественонаучна дискусия, ние сме изправени пред действителността.
Обаче как е протъкан от нея? В публичните си лекции аз често пъти поставях въпроса: Всъщност до какъв образ за света ние стигаме чрез естественонаучния мироглед? Напоследък дори се оказва, че това, което човек си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите. Дори личности като Поанкаре, Авенариус или Мах, които са по-скоро позитивисти, не са привърженици на атомната теория и си представят природата по такъв начин, че в нея те не виждат някаква реалност, а виждат един вид призрак, един вид фантом на природата. И това е свързано с нещо, което аз казах тук преди няколко дни, а именно: Фактически понятията, целият свят от понятия, където днес ние живеем в епохата на Съзнателната Душа, е съставен от образи, от отражения.
Ето защо едно изключително постижение е да не се поддаваме на суеверието, че когато четем една естественонаучна книга или слушаме една естественонаучна дискусия, ние сме изправени пред действителността.
Ако ясно си даваме сметка какво четем или какво слушаме в този момент, ние ще стигнем до убеждението, че всъщност сме изправени само пред един образ, пред един вид призрак на действителността. И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич. Действителният свят е попаднал в призрачната мрежа на човешките понятия. Всички онези, които днес изповядват монистичните си убеждения или по един и друг начин защитават някакъв позитивистичен мироглед, всъщност са жертва на едно забележително суеверие, по силата на което вярват, че тази призрачна мрежа е нещо действително. Те вярват, че от това, което им предлага днешният естественонаучен мироглед, биха могли да извлекат един образ на действителността, но тъкмо това те не са в състояние да направят.
към текста >>
Ако ясно си даваме сметка какво четем или какво
слуша
ме в този момент, ние ще стигнем до убеждението, че всъщност сме изправени само пред един образ, пред един вид призрак на действителността.
В публичните си лекции аз често пъти поставях въпроса: Всъщност до какъв образ за света ние стигаме чрез естественонаучния мироглед? Напоследък дори се оказва, че това, което човек си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите. Дори личности като Поанкаре, Авенариус или Мах, които са по-скоро позитивисти, не са привърженици на атомната теория и си представят природата по такъв начин, че в нея те не виждат някаква реалност, а виждат един вид призрак, един вид фантом на природата. И това е свързано с нещо, което аз казах тук преди няколко дни, а именно: Фактически понятията, целият свят от понятия, където днес ние живеем в епохата на Съзнателната Душа, е съставен от образи, от отражения. Ето защо едно изключително постижение е да не се поддаваме на суеверието, че когато четем една естественонаучна книга или слушаме една естественонаучна дискусия, ние сме изправени пред действителността.
Ако ясно си даваме сметка какво четем или какво слушаме в този момент, ние ще стигнем до убеждението, че всъщност сме изправени само пред един образ, пред един вид призрак на действителността.
И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич. Действителният свят е попаднал в призрачната мрежа на човешките понятия. Всички онези, които днес изповядват монистичните си убеждения или по един и друг начин защитават някакъв позитивистичен мироглед, всъщност са жертва на едно забележително суеверие, по силата на което вярват, че тази призрачна мрежа е нещо действително. Те вярват, че от това, което им предлага днешният естественонаучен мироглед, биха могли да извлекат един образ на действителността, но тъкмо това те не са в състояние да направят. Следователно, те са привързани към тази призрачна природа на образа, който изграждат за света според днешната й еволюционна степен.
към текста >>
330.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Това трябва да разберем, ако днес искаме да
слуша
ме Христос.
Вие знаете: Обхващането на човешкия живот по такъв начин, че да се разбере как всяко човешко братство е вътрешно свързано с цялото човечество и с по-широкия свят – това е, което все повече и повече трябва да прониква хората от задълбочаващото се духовно-научно познание. Това е и истинското разбиране на Христос в нашата епоха и близкото бъдеще.
Това трябва да разберем, ако днес искаме да слушаме Христос.
Самият Той казва — и аз често съм Го цитирал: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“ С други думи: Христос не е говорил само по Неговото време на земята; Неговото Слово продължава да звучи и ние трябва да продължим да Го слушаме. Не би трябвало да се задоволяваме само с четенето на Евангелията (въпреки че те е добре да се четат отново и отново); ние би трябвало да се вслушваме в живите откровения, които извират от Неговото продължаващо присъствие сред нас. В нашата епоха Той ни възвестява: „Обновете начина, по който мислите,“ (и Неговия предтеча, Йоан Кръстител, казваше: „Изменете мисленето си“) „така че да ви се разкрие троичната природа на човека, която изисква и социалната среда на земята да има троично устройство.“
към текста >>
Самият Той казва — и аз често съм Го цитирал: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“ С други думи: Христос не е говорил само по Неговото време на земята; Неговото Слово продължава да звучи и ние трябва да продължим да Го
слуша
ме.
Вие знаете: Обхващането на човешкия живот по такъв начин, че да се разбере как всяко човешко братство е вътрешно свързано с цялото човечество и с по-широкия свят – това е, което все повече и повече трябва да прониква хората от задълбочаващото се духовно-научно познание. Това е и истинското разбиране на Христос в нашата епоха и близкото бъдеще. Това трябва да разберем, ако днес искаме да слушаме Христос.
Самият Той казва — и аз често съм Го цитирал: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“ С други думи: Христос не е говорил само по Неговото време на земята; Неговото Слово продължава да звучи и ние трябва да продължим да Го слушаме.
Не би трябвало да се задоволяваме само с четенето на Евангелията (въпреки че те е добре да се четат отново и отново); ние би трябвало да се вслушваме в живите откровения, които извират от Неговото продължаващо присъствие сред нас. В нашата епоха Той ни възвестява: „Обновете начина, по който мислите,“ (и Неговия предтеча, Йоан Кръстител, казваше: „Изменете мисленето си“) „така че да ви се разкрие троичната природа на човека, която изисква и социалната среда на земята да има троично устройство.“
към текста >>
Затова Той говори и днес на онези, които са склонни да
слуша
т: „Каквото и да мисли най-малкият от вашите братя, трябва да знаете, че Аз мисля в него; и че Аз влизам в чувството ти всеки път, когато смириш чуждата мисъл с твоята собствена, и всеки път, когато изпитваш чувство на братски интерес към онова, което става в чуждата душа.
Христос казва: „Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.“[4] Христос никога не престава да разкрива Себе си на хората — така ще бъде и до края на земното време.
Затова Той говори и днес на онези, които са склонни да слушат: „Каквото и да мисли най-малкият от вашите братя, трябва да знаете, че Аз мисля в него; и че Аз влизам в чувството ти всеки път, когато смириш чуждата мисъл с твоята собствена, и всеки път, когато изпитваш чувство на братски интерес към онова, което става в чуждата душа.
Каквото и да откриеш в най-малките от твоите братя — било мнение или мироглед — там да търсиш и Мене.“
към текста >>
331.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Навярно много сте
слуша
ли за идеализма на Фихте, за духовния му начин на мислене.
Важността на този факт се откроява ясно, ако се запитаме нещо, което много хора намират за ужасно. Да предположим, че някой пита: „Какво разбираш под «болшевизъм»? “ Повечето хора ще кажат: „Ленин, Троцки.“ Обаче аз мога да ви посоча един болшевик, който вече не е между живите — това е не друг, а немският философ Йохан Готлиб Фихте.
Навярно много сте слушали за идеализма на Фихте, за духовния му начин на мислене.
Но вие ще разберете по-добре Фихте само ако се запознаете с възгледите му, описани в Geschlossenen Handelstaat („Затворената национална икономика“), която днес може да се купи много евтино. Прочетете как Фихте си представя социалната подредба на човешките маси и направете сравнение с трудовете на Ленин и Троцки — ще откриете забележително единомислие. Тогава ще станете по-критични към външните твърдения и преценки, като неминуемо ще се запитате: „Какво се крие зад всичко това? “ И ако опитате да разгледате въпроса по-отблизо и направите основни проучвания, ще се натъкнете на следното.
към текста >>
332.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Аз го
слуша
х самия него да предава лекции във Виенската Академия на Науките.
Другият е Ернст Мах, който преподаваше в Прага и във Виена.
Аз го слушах самия него да предава лекции във Виенската Академия на Науките.
За мене той е винаги нещо като въплъщение на буржоазната ограниченост и честност, този Ернст Мах. Ако запитате днес за "Държавната философия" на болшевизма, не е никаква случайност, а една вътрешна необходимост, че философията на Авенариус и на Мах е държавната философия, защото тези неща са свързани едно с друго: крайното последствие на естественонаучния метод превърнат в метаморфоза за социалното мислене. Ето защо трябва да вземете сериозно тези неща. Първо естественонаучното мислене цъфна като социално цвете на изток. То ще се разцъфти вече и по-нататък, ако работата не бъде хваната в нейния корен в самия естественонаучен-материалистичен живот.
към текста >>
333.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ето защо тя трябва да говори по различен начин върху много неща, а не както говорят макар и сериозно, обаче градящи върху остарялото окултни общества, които и днес още играят голяма роля в събитията на човечеството Когато
слуша
те такива хора да говорят днес устата се отварят понякога от собствената им воля които са посветени в определени тайни на съвременните окултни общества, Вие ще чуете, как те говорят главно за три неща.
По-голяма част от нашите приятели знаят, че ние постоянно сме подчертавали: нашата антропософски ориентирана Духовна наука няма нищо общо с този стремеж към старото. Тя се стреми към това, което сега непосредствено се разкрива от духовния свят за този физически свят.
Ето защо тя трябва да говори по различен начин върху много неща, а не както говорят макар и сериозно, обаче градящи върху остарялото окултни общества, които и днес още играят голяма роля в събитията на човечеството Когато слушате такива хора да говорят днес устата се отварят понякога от собствената им воля които са посветени в определени тайни на съвременните окултни общества, Вие ще чуете, как те говорят главно за три неща.
Първо за онова изживяване, което има действителният търсач на духовния свят, когато той преминава прага на духовния свят, което изживяване се състои в това, че щом премине прага на духовния свят, той не може да избегне да се срещне със същества, които са действителните врагове на човечеството, които са истинските, действителни, главни врагове на живеещите на Земята физически хора такъв, какъвто божествените Същества се стремят да бъде този физически човек. Това значи: тези хора знаят, че онова, което се скрива пред обикновеното човешко съзнание, е протъкано от онези същества, които с определено право трябва да бъдат наречени истинските причинители на болестта и смъртта, с които обаче е свързано също всичко онова, което има отношение с човешкото раждане. И тогава можете да чуете от тези хора, които знаят нещо за тези неща, че върху такива неща трябва да се пази мълчание казвам това в подчинително наклонение защото на непосветеното човечество така казват те, и с това разбират незрелите души, които не са достатъчно силни, а към тях принадлежи голяма част от човечеството защото на непосветеното човечество не трябвало да се разкрие това, което се намира отвъд нормалното съзнание.
към текста >>
334.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Че той не се е свързал, може да констатира всеки, който отива в университета и, да речем,
слуша
една след друга една юридическа лекция върху държавното право и след това
слуша
една богословска лекция върху каноническото право даже.
То е свързано с египетската култура на мистериите, произхожда от тази култура, която е минала през южните европейски области и след това е била проникната от прозаичната, лишена от фантазия същина на римляните където се е съединила с един клон на източната същина и се е превърнала там в католическо Християнство съответно в католическа църква /Виж рис.№ 15/. Тази католическа църква е всъщност/ макар и това да е казано радикално/ също една юриспруденция. Защото от отделните догми до онзи мощен, велик съд, който през цялото средновековие е бил представян като "последен съд", целият различаващ се духовен живот на изтока, понеже съдържаше египетския елемент на мистериите на пространството, е бил превърнат в едно общество от мирови съдии с мирови присъди и мирови наказания и грешници и добри и зли. Тя е една юриспруденция. И този е вторият елемент, който живее в разбърканост в нашето духовно кълбо, в тази разбърканост, която наричаме цивилизация, и не се е свързал по никакъв начин с първия.
Че той не се е свързал, може да констатира всеки, който отива в университета и, да речем, слуша една след друга една юридическа лекция върху държавното право и след това слуша една богословска лекция върху каноническото право даже.
Тези две лекции се изнасят една след друга. Обаче тези неща са били такива, които са оформяли човека. Даже в по-късни времена, когато е бил забравен техния произход, те оформят човешките сърца. Правовият живот действуваше абстрахиращо върху по-късния духовен живот, обаче във външния живот той беше създаващ човешки нрави, човешки навици, човешки устройства. И това, което беше последната издънка в упадъчното духовно течение на изтока, що е то, чийто произход хората не познават вече?
към текста >>
335.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Ако някой се осмели да повдигне възражение, когато разговорът се насочи към фантазиите на Фихте или към въображаемата игра на мисли и думи на Хегел, той бива сметнат от своите
слуша
тели просто за дилетант, който има толкова слаба идея за духа на съвременното научно изследване, колкото и за пълнотата и сериозността за философските методи.
Тези пасажи се отнасят към случвалото се преди повече от 30 години, към едно минало, което тогава беше настояще. Аз прибавих самия духовен живот, преобладаващ по онова време, към симптомите, проявяващи се най-подчертано в мисловния живот на германската нация. Аз написах: "Нашето поколение си пропомня със свиване на раменете периода, когато през целия духовен живот на германския народ протичаше един философски поток. Мощният импулс на времената, завладяващ умовете на хората в края на миналото столетие (т.е. на XVIII век) и в началото на това, и смело посрещащо най-висшите задачи, които можем да си представим, сега се разглежда като нежелано отклонение.
Ако някой се осмели да повдигне възражение, когато разговорът се насочи към фантазиите на Фихте или към въображаемата игра на мисли и думи на Хегел, той бива сметнат от своите слушатели просто за дилетант, който има толкова слаба идея за духа на съвременното научно изследване, колкото и за пълнотата и сериозността за философските методи.
В най-добрия случай Кант и Шопенхауер са толерирани от нашите съвременници. Както изглежда, възможно е да проследим до Кант недостатъчно малкото философски трохи, използвани от съвременната наука като основнополагащи; а Шопенхауер, освен своите строго научни трудове, също е написал и малко неща в лек стил по теми, достъпни за хора с ограничен духовен кръгозор. Отворен ум за сремящото се към най-големите висоти на света на мисленето, разбиране за извисяването на духа, който в областта на науката вървеше успоредно с нашия класически културен период това сега липсва. Сериозната страна на това явление се появява само когато вземем под внимание, че упоритото отклоняване от тази духовна цел означава за германския народ загуба на неговото собствено Себе, откъсване от Духа на Народа. Защото този стремеж извира от една дълбока нужда в немския характер.
към текста >>
Но никой не желаеше да
слуша
ни най-малко глас, който настоява, че сред хората отново трябва да се надигне за живот истински духовен стремеж.
По времето, когато бе написано това есе, на германският народ трябваше да бъдат показани тези истини, заплашващи да изчезнат от неговия кръгозор. Тогава живеехме в друга епоха спрямо сегашната, в една епоха в която, желаехме ли го, все още беше възможно за определени кръгове да се обединят с Духа, тогава в началото на упадъка му, и така да подготвят пътя за всеобхващащо и трайно развитие на човешкия импулс. Наистина, по онова време трябваше да бъде възможно да се намерят такива хора сред онези, наричащи себе си лидери на нацията, сред онези, които подготвиха по-младото поколение за по-късния живот. Тогава нямаше опити от рода на излизащите сега на преден план в Русия. По онова време (в Германия) онези, възпитаващи младите, все още имаха шанса да се обърнат към целите и намеренията на стария духовен живот, предизвиквайки надигането му в новата форма.
Но никой не желаеше да слуша ни най-малко глас, който настоява, че сред хората отново трябва да се надигне за живот истински духовен стремеж.
Всяко мнение, поддържано твърдо от низшите и висши кръгове на водачите на народа през предходните 30 години, беше атака отправена срещу целите и намеренията на духовния мироглед.
към текста >>
336.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Дали издигаме себе си до най-висшите грижи и интереси за човечеството, когато
слуша
ме думите които също са станали фраза изговаряни от представителите на това или онова религиозно общество?
Мили приятели, ако в това общество, бихме могли да придобием правилното чувство за всичко, което се е превърнало в думи, е станало фраза в съвременния ни живот, и ако тези чувства ни дадат възможност да открием импулсите, необходими за едно възобновяване, то тогава това Общество, което нарича себе си антропософско общество, би станало достойно за своето съществуване. Това общество би трябвало да разбере колко е ужасяващо, че в нашия век такива неща като Коледния празник се спазват само като някаква фраза. Би трябвало да сме способни да разберем, че в бъдеще това не трябва да става и че на много неща трябва да се даде ново съдържание, така че вместо да действаме от стари навици, да действаме от ново и свежо проникновение. Ако не можем да намерим необходимата смелост за това, то тогава участвуваме в една лъжа, която поддържа годишния Коледен празник само като фраза, като го празнуваме без никакво истинско чувство. Дали ние се издигаме до най-висшата грижа и интерес за човечеството, когато всяка година даваме и получаваме подаръци на Коледа по навик?
Дали издигаме себе си до най-висшите грижи и интереси за човечеството, когато слушаме думите които също са станали фраза изговаряни от представителите на това или онова религиозно общество?
Трябва да забраним на себе си да продължаваме с тази вътрешна празнота да празнуваме нашите Коледи. Ще трябва да вземем вътрешно решение да дадем истинско и достойно съдържание на този празник, който би трябвало да издигне човечеството до разбира не значението на своето съществуване. Попитайте се, мои мили приятели, дали чувствата в сърцата и душите ви, когато, застанали пред Коледното дърво, отваряте подаръците си, дадени ви по навик, и кога то отваряте Коледните картички, съдържащи обикновените фрази попитайте се дали във вас живеят чувства, които могат да издигнат човечеството до разбиране усещането и значението на човешката еволюция на земята. Всички тревоги и цялата скръб на нашето време се дължат на това, че не можем да намерим смелост да издигнем себе си над фразите на века ни. Ала това трябва да се случи, ново съдържание трябва да дойде съдържание, което да ни даде напълно нови чувства, които дълбоко да ни потресат, дори до степента, до която биха разтърсени онези, които бяха истински Християни през първите Християнски векове и които знаеха, че Мистерията на Голгота и появяването на Христос на земята бе най-висшето нещо, което човекът би могъл да преживее.
към текста >>
337.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
До този извод Вие може да стигнете от нещата, които години наред сте
слуша
ли за Изтока; там изобщо нямаше място за призива „Познай себе си!
До този извод Вие може да стигнете от нещата, които години наред сте слушали за Изтока; там изобщо нямаше място за призива „Познай себе си!
“. Насочи своя поглед към света, приближавайки се към себе си, вникни в дълбините на света! Ето това беше по-скоро изискването на древната източна култура. Когато обаче азиатската цивилизация се разпростря на Запад, учениците на Мистериите постепенно бяха подканени да насочат своя поглед към вътрешната същност на човека. През Египет и Северна Африка, мистерий-ните колонии напредваха все по на запад, за да стигнат до старата Ирландия. Географските особености на Запада и съвършено различните елементарни сили на западния свят наложиха пред ръководителите на Мистериите една нова необходимост: Необходимостта от себепознание на човека.
към текста >>
338.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В общуването с другите хора, говорене и
слуша
не
са различни неща.
В общуването с другите хора, говорене и слушане са различни неща.
Но щом навлезем под огледалото на спомнянето, във вътрешния хаос, ние имаме вече една друга реалност: Това, което там се промълвя, е едно временно и нещо, което ухото ясно долавя. Говор и слух там се обединяват отново. Вътрешното слово говори в нас, вътрешното слово бива разпознато и чуто в нас.
към текста >>
Когато
слуша
те как един друг човек Ви говори думи, които Вие възприемате с Вашите слухови сетива, тогава знаете, че същността на другия човек остава извън Вас, обаче все пак Вие така да се каже трябва да си наложите, да отдадете нещо, за да възприемете в чутите думи същността на другия човек.
Обаче наред с това, ние прекрачваме в една област, където няма повече никакъв смисъл, да се говори за „обективност“ и „субективност“.
Когато слушате как един друг човек Ви говори думи, които Вие възприемате с Вашите слухови сетива, тогава знаете, че същността на другия човек остава извън Вас, обаче все пак Вие така да се каже трябва да си наложите, да отдадете нещо, за да възприемете в чутите думи същността на другия човек.
И обратно: щом говорите Вие, добре знаете, че изречената дума не е нещо субективно, а нещо, което обективно ще се вмъкне в света. Така че няма никакъв смисъл, в думите които си разменяме с другия човек, да се търсят елементи на обективност и субективност. С нашата субективност, ние сме застанали вътре в самата обективност и в хода на сетивното възприемане, тази обективност работи в нас и чрез нас. Така е също и когато се спуснем надолу към вътрешното слово. То е не само думи, то е не що обективно.
към текста >>
339.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Аз далеч не искам да кажа, че това е валидно за всеки; аз не бих се наел да твърдя, че например всеки от
слуша
телите на днешната лекция ще отнесе някакъв що-годе вълнуващ спомен в утрешния ден... Обаче общо взето човекът е така устроен, че впечатленията му от външния свят продължават да живеят в неговата вътрешна организация.
Представете си само как протича Вашия живот в сетивния свят. От раждането до смъртта Вие пребивавате именно в този сетивен свят. Тук Вие натрупвате определени впечатления. За голяма част от впечатления та, които имате днес, вероятно ще си спомняте и утре.
Аз далеч не искам да кажа, че това е валидно за всеки; аз не бих се наел да твърдя, че например всеки от слушателите на днешната лекция ще отнесе някакъв що-годе вълнуващ спомен в утрешния ден... Обаче общо взето човекът е така устроен, че впечатленията му от външния свят продължават да живеят в неговата вътрешна организация.
към текста >>
Както сега Вие
слуша
те моите думи, които после се превръщат в душевни изживявания, така и Вашите бели дробове, сърце, черен дроб и т.н.
И едва след въздействието на някаква антропософска книга или лекция, външният свят за почна да се приближава към Вас, нали. Наред с това обаче, Вие носите в себе си материалните органи бели дробове, сърце, черен дроб, мозък и т.н. Всички те също са последица от Вашите вътрешни изживявания. Ако тук схематично бихме означили човека с неговите вътрешни органи (рис. 7 и 8), всичко това ще се окаже последица от опитностите между смъртта и новото раждане; естествено не последица от физическата материя, която идва със зачатието, раждането и т.н., а последица от живота между смъртта и новото раждане.
Както сега Вие слушате моите думи, които после се превръщат в душевни изживявания, така и Вашите бели дробове, сърце, черен дроб и т.н.
са последица от това, което сте изживели между смъртта и новото раждане.
към текста >>
340.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Да кажем само това, че по време на конференции, преди години, в самото начало на Антропософското общество, винаги имаше на първите редици хора, които показваха даже външно, по малко показен начин, че спят, за да се забележи също истинското участие на аудиторията, че са забелязани
слуша
тели, които бяха наистина целите в слух.
Но това е една душевна тоналност. И Шпенглер изразява основно по твърде ясен начин душевната тоналност, която представя това, че модерният човек не обича това състояние на будност! Наистина, всички видове образи от този род се представят там.
Да кажем само това, че по време на конференции, преди години, в самото начало на Антропософското общество, винаги имаше на първите редици хора, които показваха даже външно, по малко показен начин, че спят, за да се забележи също истинското участие на аудиторията, че са забелязани слушатели, които бяха наистина целите в слух.
Това означава, че сънят е нещо, което се радва на едно изключително благоразположение, нали? Разбира се, по-голяма част от хората се отдават на това занимание в мълчание; в случая, в който току-що посочих, хората бяха учтиви, в това отношение. Ако не се чуват да отекват характерните звуци на похъркването, тогава хората са учтиви, нали така или най-малко, спокойни. Но Шпенглер е един странен човек: той вдига врява там, където другите не шумят. Другите спят, но Шпенглер казва това: трябва да се спи, абсолютно нямаме правото да се събуждаме!
към текста >>
341.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Съществуват различни начини, по които човек може да се намира по отношение на научните знания,
слуша
т с, това, което обичам да наричам опреде лена наивност, че органичните същества са смятани, да са развити от най-простите, най-примитивните същества до човешкото същество.
Ако ние днес не искаме наистина да получаваме съобщения от никъде другаде, освен от модерното знание, валидно днес, чрез посвещението, това познание чрез посвещение, тръгва от мисленето. Животът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне познание чрез посвещение. Човек може, както се знае, да формира по-особено този живот на мислите, задълбочавайки еволюцията на естествените науки от последните векове, най-вече на ХІХ век.
Съществуват различни начини, по които човек може да се намира по отношение на научните знания, слушат с, това, което обичам да наричам опреде лена наивност, че органичните същества са смятани, да са развити от най-простите, най-примитивните същества до човешкото същество.
Те съставят своите идеи по повод тази еволюция и се обръщат малко към самите себе си: тогава те не забелязват, че имат идеи, че в момента, в който гледат външните явления, развиват в самите себе си нещо, което е от животът на мислите.
към текста >>
342.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И днес за хората няма нищо по-раняващо, по-непоносимо от това да
слуша
т да се говори просто за висше познание, което се смята, че трябва да бъде постигнато по вре ме на една еволюция.
Помислете само до каква степен е станало текущо днес противопоставянето на всяко познание, което се представя в света: това е моята гледна точка. И хората казват: това е моята гледна точка, без да се разви ват по някакъв начин. Всеки изтъква своята гледна точка именно, изхождайки от точката, която заема в света точно в момента, в който казва това.
И днес за хората няма нищо по-раняващо, по-непоносимо от това да слушат да се говори просто за висше познание, което се смята, че трябва да бъде постигнато по вре ме на една еволюция.
към текста >>
343.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
Изминаха няколко години, откакто малка група млади хора влезе в Антропософското Общество: те не искаха да участват просто като
слуша
тели на онова, което Обществото изнася, а внесоха в него онези мисли и чувства, които младите хора днес считат за характерни за своята епоха.
Изминаха няколко години, откакто малка група млади хора влезе в Антропософското Общество: те не искаха да участват просто като слушатели на онова, което Обществото изнася, а внесоха в него онези мисли и чувства, които младите хора днес считат за характерни за своята епоха.
Тази малка група, която се срещна в Щутгарт преди няколко години, постави пред Антропософското Движение въпроса: “Как ще ни намерите място в това движение? ” Вярвам, че по онова време този въпрос бе напълно разбран от моя страна. Не винаги е лесно да разбереш въпроса, който едно искрено търсещо човешко същество поставя на своето време; и сега младите хора имат много въпроси, напълно оправдани, които не могат да бъдат изразени съвсем ясно.
към текста >>
Не може дори да живее с другия, защото никой не
слуша
другия.
Тогава много неща бяха варварски. Но тогава имаше нещо: човекът можеше да открива човешкото същество в другия човек. Днес той не може да прави това. Всички възрастни хора преминават един покрай друг. Никой не познава другия.
Не може дори да живее с другия, защото никой не слуша другия.
Всеки крещи в ухото на другия собственота си мнение, и казва: “Това е моето мнение, това е моята гледна точка.” Вие имате просто гледни точки, нищо повече. Защото нещата, които се твърдят от една или друга гледна точка не се различават. Тези неща, възприети със сърцето, не с ума, не се харесват на младите хора.
към текста >>
344.
Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
След като се разпространяват непълни и неточни записки на
слуша
телите, той възлага задачата на Мария Щайнер – фон Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
Основа на антропософски ориентираната наука за духа представляват написаните и публикувани произведения на Рудолф Щайнер (1861-1925). Освен тях той изнася многобройни лекции и семинари от 1900 г. до 1924 г. както за широката публика, така и за членовете на Теософското, по-късно Антропософското общество. Самият той първоначално е държал да не се записват свободно изнасяните лекции, понеже те са били замислени като «устни, непредназначени за печатане съобщения».
След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на Мария Щайнер – фон Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
към текста >>
345.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Слуша
не
, говорене, пеене, вървене, мислене
Човекът и свръхсетивните светове.
Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
към текста >>
Движенията на краката след смъртта като звуков свят:
слуша
не
на моралното качество на делата.
Разглеждане на образуването на ухото: метаморфоза на целия човек. Крайниците в ембриона като заложби на ушите, които са подчинени на тежестта.
Движенията на краката след смъртта като звуков свят: слушане на моралното качество на делата.
Пораждане на паметта и способността да се обича. Образуване на езика. Образуване на сетивните органи от духа. Тристранният процес на слушането. Времевото като постоянно.
към текста >>
Тристранният процес на
слуша
не
то.
Крайниците в ембриона като заложби на ушите, които са подчинени на тежестта. Движенията на краката след смъртта като звуков свят: слушане на моралното качество на делата. Пораждане на паметта и способността да се обича. Образуване на езика. Образуване на сетивните органи от духа.
Тристранният процес на слушането.
Времевото като постоянно. Значение на познанието на духовните факти за живота след смъртта. Разбирането на свръхсетивното с обикновения човешки разум. Вживяване в моралността чрез познанието за духа: пълната отговорност на човека.
към текста >>
346.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
[3] След лекцията Рудолф Щайнер казва следните думи на
слуша
телите: «Разрешете ми скъпи приятели да споделя нещо необходимо, което често трябваше да го правя в Щутгарт - това, което ще кажа не е свързано с лекцията, - че при сегашните ми престои в Щутгарт за съжаление не ми е възможно да правя това, което преди в известен смисъл принадлежеше към такива Щутгартски посещения, а именно да разговарям частно с някои хора.
[3] След лекцията Рудолф Щайнер казва следните думи на слушателите: «Разрешете ми скъпи приятели да споделя нещо необходимо, което често трябваше да го правя в Щутгарт - това, което ще кажа не е свързано с лекцията, - че при сегашните ми престои в Щутгарт за съжаление не ми е възможно да правя това, което преди в известен смисъл принадлежеше към такива Щутгартски посещения, а именно да разговарям частно с някои хора.
Щутгартските семинари станаха такива, че те напълно разкъсват моята дейност и моята сила. Това се налага, не защото чрез увеличаването на работата ми се прибавя нещо необхватно ново, но че редом с нейното увеличаване същевременно се налага нещо необходимо за това увеличаване а именно да правя само това, което зависи от мен. Затова трябва да ме извините, скъпи приятели, че тази лекция трябваше да я изнеса с такова изтощение и умора, които иначе не са ми присъщи, които все повече се увеличават, колкото често и да съм тук чрез това, че за съжаление заедно с увеличаването на работата тук, в Щутгарт, не нараства и необходимата помощ. При това мое посещение трябва да се откажа от всеки частен разговор, от всяко частно обсъждане. Ако нещата някога се променят, ще бъдат възможни и такива индивидуални обсъждания, но ако нещата се развиват така, че с все по-голямото увеличение на работата от мен се изискват неща несвързани с нея, тогава денят е изпълнен от сутринта до вечерта и никой всъщност не може да се сърди, а само да ме извини, че не съм в състояние да водя разговори с отделни личности.»
към текста >>
347.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Те искат да разлеят повърхността из целия човек, така че човекът да не може да прави нищо друго освен да вижда и
слуша
, да не яде и да не пие, а само да вижда и чува и да стане ангелоподобно същество.
Но въздушните и огнените същества, за които ви говорих, воюват на живот и смърт срещу Юпитер, Сатурн и Марс. Те седят в своите крепости във въздуха и разгръщат своята мощ особено в светкавиците, във всичко огнено, във въздуха. Те са, които искат да направят целия човек физически, както всъщност следва да станат отвън само окото, ухото и носът, както той е на повърхността.
Те искат да разлеят повърхността из целия човек, така че човекът да не може да прави нищо друго освен да вижда и слуша, да не яде и да не пие, а само да вижда и чува и да стане ангелоподобно същество.
към текста >>
348.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Погледнем ли назад към тези древни времена, виждаме, че хората тогава са
слуша
ли учениците на така наречените мистерии.
Нека в това отношение да се върнем малко назад в древните времена от развитието на човечеството. По-нататък в моите днешни изложения ще видите, че този исторически поглед не е излишен, а ще може да изясни някои от недоразуменията в настоящето. Тези древни времена от развитието на човечеството не могат да се намерят в историческите документи, а до тях се стига само със средствата на науката за духа, за която говорих вчера. Те могат да се разгледат само вътрешно чрез съзерцанието, което вчера ви посочих като средство да се разглежда надсетивнта природа и надсетивните съдбовни изживявания на човека.
Погледнем ли назад към тези древни времена, виждаме, че хората тогава са слушали учениците на така наречените мистерии.
Древните мистерии, за които почти няма външни исторически документи - това, което съществува, се отнася до по-късни времена, така че в него няма истински сведения за мистериите, тези древни мистерии са били духовните школи на човечеството, в които изкуството, религията и науката са били едно. А великите учители от тези мистерии, които са били водачи на своите ученици, са получавали почти свръхчовешко уважение. Останалото човечество се е допитвало до учениците на такива мистерийни учители, когато хората са искали да удовлетворят потребностите на своята набожност и благочестивост. Хората са приемали това, което като прозиране в света и неговия порядък учениците на мистерийните учители са постигали в отдаването си на един изпълнен с почитание живот. За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде набожност, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша отношението на един такъв древен ученик към неговия водач, неговия учител в мистериите.
към текста >>
Нека да се задоволим засега с убеждението, което е водило до благочестивите чувства на учениците на мистерийните учители, че това, което те са
слуша
ли от учителите си, някога е било дадено на човечеството от самите богове.
Не искам да се разпростирам за това, което лежи тук в основата, защото ще ни отведе твърде далеч.
Нека да се задоволим засега с убеждението, което е водило до благочестивите чувства на учениците на мистерийните учители, че това, което те са слушали от учителите си, някога е било дадено на човечеството от самите богове.
към текста >>
И това почитание от страна на хората, които са
слуша
ли първите християнски учители - за чиято задушевност, благочестие и благоговение днес малко хора си имат понятие, е било насочвано от първите християнски учители не към водачите в древния смисъл, а към Христос, който е слязъл от духовните светове и е станал човек, станал е плът в Исус от Назарет.
Така от отношението, което ученикът е имал към своя учител, от това почитание и отдаване хората постепенно се научават да издигат поглед към божественото. В лицето на учителя, на гуруто, се е виждал посредникът към божественото, който в известен смисъл остава да протече божественото надолу към Земята и насочва благочестивостта и благоговението, които човекът иска да изпрати нагоре в духовния свят. Така е имало чувства и усещания, които са се предавали на човешката душевност, на човешката душа от поколение на поколение.
И това почитание от страна на хората, които са слушали първите християнски учители - за чиято задушевност, благочестие и благоговение днес малко хора си имат понятие, е било насочвано от първите християнски учители не към водачите в древния смисъл, а към Христос, който е слязъл от духовните светове и е станал човек, станал е плът в Исус от Назарет.
Тези чувства се разпространяват през столетията и насочват към този, за когото външната християнска история оповестява, че е преминал през Мистерията на Голгота, преминал е през смъртта заради хората, за да може човечеството от сега нататък да го намира на Земята.
към текста >>
349.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
По отношение на тази духовна вътрешност правим така, както когато затворим очи във физическия живот и не
слуша
ме с ушите, когато спим.
Но има един съществен процес, бих могъл да кажа, група от процеси, които се отнасят до този вътрешен взаимен живот със съществата на висшите йерархии. Ако беше винаги така, че бихме възприемали вътрешно света на висшите йерархии само в духовния свят, ние никога не бихме се осъзнали. Щяхме да знаем, че в нас живее това или онова същество, но в духовния свят никога не бихме осъзнали себе си. Затова в изживяването между смъртта и новото раждане има един ритъм, който се състои в това, че в нас виждаме и изживяваме онзи свят на духовните същества, описани в антропософската литература, и след това потискаме това съзнание.
По отношение на тази духовна вътрешност правим така, както когато затворим очи във физическия живот и не слушаме с ушите, когато спим.
Но спането тук е нещо друго. Отвърнем ли - ако мога да се изразя така - нашето внимание от света на духовните същества в нас, тогава започваме сами да се възприемаме. Но тогава е така, като че ли се намираме извън нас, но знаем, че това извън нас сме самите ние. В духовния свят ние ту възприемаме себе си, ту духовните същества. Този ритмичен процес, който постоянно се повтаря, можем да го сравним с две неща от физическото земно съществуване.
към текста >>
350.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
СЛУША
НЕ
, ГОВОРЕНЕ, ПЕЕНЕ, ВЪРВЕНЕ, МИСЛЕНЕ
ЧОВЕКЪТ И НАДСЕТИВНИТЕ СВЕТОВЕ.
СЛУШАНЕ, ГОВОРЕНЕ, ПЕЕНЕ, ВЪРВЕНЕ, МИСЛЕНЕ
към текста >>
Това обаче е второто ухо по отношение на
слуша
не
то.
Какво означава, че чувате думата «дърво»? Това означава, че във вашите уши, в органите, които са отразени небесни дейности, живее по начина, както описах, това, което изговаряте с простата дума «дърво». Вие можете да кажете думата «дърво». Какво означава това, че можете да изговорите думата «дърво»? Това означава, че земният въздух преминава през ларинкса и гърлените органи до устата и така нататък в такава формация, че думата «дърво» може да се прояви.
Това обаче е второто ухо по отношение на слушането.
Третото обаче е нещо друго, което не се взима достатъчно под внимание. Когато чувате думата «дърво», тихо я изговаряте с етерното си тяло - не с физическото си тяло, а с етерното. И през така наречената евстахиева тръба, която отива от устата в ухото, думата «дърво» звучи етерно срещу идващата отвън дума «дърво». Иначе бихте чули това и то би било нещо си. Вие го разбирате поради това, че идващото отвън го произнасяте чрез евстахиевата тръба.
към текста >>
Тогава си купува учебник по физиология или анатомия, в зависимост от това дали иска да изучи изграждането или функциите, или се записва в Университета и
слуша
какво се казва за очите или ушите.
Виждате как чудесно се преплитат нещата в човешкия организъм. Но с това е свързано още нещо и то е следното. Представете си, че имате намерението да опознаете човека по отношение на ушната му организация, очите, носа и т.н. Добре. Вие си казвате, че науката е напреднала грандиозно и този напредък на науката днес струва малко скъпо, но може да се купи, когато човек има необходимите пари.
Тогава си купува учебник по физиология или анатомия, в зависимост от това дали иска да изучи изграждането или функциите, или се записва в Университета и слуша какво се казва за очите или ушите.
Така можете много да научите, но аз вярвам, че при това душата ви ще остане в известен смисъл студена. Така е наистина, тя остава студена. Чуйте да ви се опише ухото от външната физиология. Вашата душевност остава студена, не се ангажира. В това отношение нещата са съвсем обективни.
към текста >>
351.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Срещу подобно обяснение на нещата обаче застава не само етичното съображение, че истинското достойнство на човека изключва тази възможност човекът да хвърчи като топка между доводите „за" и „против", а и едно особено чувство, което за непредубедения
слуша
тел е вън от всяко съмнение: чувството за свобода на човешката воля; и ако по силата на някаква теория той греши в усещането си за свободата, той би могъл също така да греши и в своите елементарни сетивни усещания.
Срещу подобно обяснение на нещата обаче застава не само етичното съображение, че истинското достойнство на човека изключва тази възможност човекът да хвърчи като топка между доводите „за" и „против", а и едно особено чувство, което за непредубедения слушател е вън от всяко съмнение: чувството за свобода на човешката воля; и ако по силата на някаква теория той греши в усещането си за свободата, той би могъл също така да греши и в своите елементарни сетивни усещания.
Изобщо, ако в своята чувствена сфера човекът би могъл да бъде измамен относно изживяването на свободата, той би могъл да бъде измамен и в изживяването на червения и зеления цвят, мажора, минора и т.н. Ето защо е извънредно характерно, че в новите естественонаучни възгледи така високо се цени теоретичният елемент, тъй като с неговата помощ човешките действия и човешката воля могат да се вмъкнат в рамките на абсолютната и безусловно природна необходимост.
към текста >>
352.
Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между
слуша
телите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>
353.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при
слуша
не
на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците.
При това трябва да обърнем внимание на следното: това, което звучи в душата на спящото дете на възраст до 7 години, за времето между неговото заспиване и пробуждане, се намира в голяма зависимост от заобикалящите го хора. Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните чувства, воля и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души.
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците.
Детето се отдава тогава на всичко това, което то преживява в своето обкръжение.
към текста >>
Можем да кажем: до 7 годишна възраст детето иска и в съня да остава във вътрешна връзка с това, което то
слуша
от окръжаващите го хора; до известна степен това се отнася и за възрастта от 7 до 14 години, с тази разлика само, че тук то вниква повече в самия душевен живот на своето обкръжение, докато до 7 годишна възраст то се свързва повече с външната страна на живота.
Това е нещо , във висша степен заслужаващо внимание.
Можем да кажем: до 7 годишна възраст детето иска и в съня да остава във вътрешна връзка с това, което то слуша от окръжаващите го хора; до известна степен това се отнася и за възрастта от 7 до 14 години, с тази разлика само, че тук то вниква повече в самия душевен живот на своето обкръжение, докато до 7 годишна възраст то се свързва повече с външната страна на живота.
След достигане на 14 години, след достигане на полова зрелост, за спящата душа на човека възниква необходимостта посредством това, което в съня продължава да живее като отзвуци на речта, да встъпи в обяснение със съществата от духовния свят. Това е много знаменателно. В своето обичайно съзнание човек не осъзнава това, но в съня у него възниква необходимостта душевния живот да направи земната реч да прозвучи така, че света на Архангелите да може да намери за себе си нещо, даващо му удовлетворение, в тези отзвуци на живата реч.
към текста >>
354.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
По такъв начин, в Лемурийския период ние имаме такова музикално преживяване, което няма място при
слуша
не
на интервали в пределите само на една октава, а интервалът трябва да излезе извън пределите на октавата до следващия тон на съседната октава, а след това и зад пределите и чак до следващия тон на по-далечната октава.
Така, че човек възприема едва този интервал «до», «ре», т.е. «ре» от следващата октава.
По такъв начин, в Лемурийския период ние имаме такова музикално преживяване, което няма място при слушане на интервали в пределите само на една октава, а интервалът трябва да излезе извън пределите на октавата до следващия тон на съседната октава, а след това и зад пределите и чак до следващия тон на по-далечната октава.
И тогава човек преживява нещо такова, за което е трудно да се намери наименование. Но можем да си съставим за това някаква престава, ако си кажем следното: човек преживява секунда (между първа и втора степен(до-ре) бел.пр.Е.М.) от близката октава и терца от втората, следваща октава. Той преживява нещо като обективна терца, при това две терци –голяма и малка. Но, разбира се, терцата, която той преживява, не е терца както я разбираме ние. Но, доколкото тогава човек е могъл да изживява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор.
към текста >>
И това е, което ни се явява като отзвук от тези чудесни познания на древните мистерии, преминали непосредствено в художествените образи, като при това ни се дават не абстрактни съобщения за това, че хората са попаднали някога под луциферическо и ариманическо изкушение и съблазън и са научили при това едно или друго; но ние преживяваме това, как хората в прадревните земни времена са
слуша
ли музиката на Боговете, тяхното ликуване в космоса от радостта от сътворяването на света, а така също това, как те пророчески са провидяли отпадането на хората от Божествено-духовните Власти, и как това тяхно прозрение се е изразило в космически стенания.
И това е, което ни се явява като отзвук от тези чудесни познания на древните мистерии, преминали непосредствено в художествените образи, като при това ни се дават не абстрактни съобщения за това, че хората са попаднали някога под луциферическо и ариманическо изкушение и съблазън и са научили при това едно или друго; но ние преживяваме това, как хората в прадревните земни времена са слушали музиката на Боговете, тяхното ликуване в космоса от радостта от сътворяването на света, а така също това, как те пророчески са провидяли отпадането на хората от Божествено-духовните Власти, и как това тяхно прозрение се е изразило в космически стенания.
към текста >>
355.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Да четеш антропософски книги, или да
слуша
ш антропософски лекции има смисъл само тогава, когато забелязваш: Да, за да приема в себе си тези изводи, аз трябва да се настроя по съвсем различен начин, отколкото за всякакъв друг вид изводи.
И само несъвършенството на усещанията не позволява на днешния човек да предположи до каква голяма степен той зависи от това външно придвижване на елементарните Същества в хода на годината. И докато с времето човекът полага усилия и вниква в идеите на Духовната наука, на свръхсетивното познание, докато развива онази вътрешна активност, от която се нуждае, за да онагледи и конкретизира поверените му духовно-научни изводи, цялостното обхващане на тези духовно-научни изводи изостря неговата чувствителност. И всъщност тъкмо това трябваше да очаквате всички Вие от онова свръхсетивно познание, към което се стреми антропософията. Ако четете една антропософска книга, да кажем един лекционен цикъл, и я четете така абстрактно както четете всякакви други книги, тогава Вие изобщо нямате нужда от антропософска литература. В такъв случай аз бих ви посъветвал да четете готварски книги или техническа литература, или някакво ръководство, свързано с практическата страна на живота.
Да четеш антропософски книги, или да слушаш антропософски лекции има смисъл само тогава, когато забелязваш: Да, за да приема в себе си тези изводи, аз трябва да се настроя по съвсем различен начин, отколкото за всякакъв друг вид изводи.
И това произтича от факта, че хората, имащи себе си за особено умни, смятат тази антропософска литература за пълна лудост. Но те трябва да имат и основания, за да твърдят, че тя е лудост. И основанията им се свеждат до следното: Всички останали казват друго, всички те ни представят света по друг начин. Ние просто не можем да допуснем, че антропософите идват и ни показват една друга картина за света!
към текста >>
356.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Тогава не бе
слуша
но охотно, че това бе изказано във Виена в цикъла от сказки върху явленията между смъртта и едно ново раждане.
Тогава не бе слушано охотно, че това бе изказано във Виена в цикъла от сказки върху явленията между смъртта и едно ново раждане.
Но от тогава насам хората изпитаха нещо от това, което се съдържаше като истина в тогавашното ми изказване. Тогава хората живееха само без да мислят върху това, което тече през цивилизацията. Те не виждаха, че съществуваха действителни ракови образувания на цивилизацията: тези ракови образувания се проявиха външно от 1914 година насам. И днес те се показват като напълно развалени духовни субстанции на цивилизацията. Без съмнение можем да гледаме това, което живее в цивилизацията като едно единно духовно образувание.
към текста >>
357.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Затова с такова удоволствие
слуша
т тези същества, които ви охарактеризирах като елементарни същества - гноми и ундини, - когато човек им разказва за детския живот до седмата година.
Затова с такова удоволствие слушат тези същества, които ви охарактеризирах като елементарни същества - гноми и ундини, - когато човек им разказва за детския живот до седмата година.
Защото за тези природни същества човек се ражда със смяната на зъбите. Това е необичайно интересно явление. Дотогава човек се явява за гномите и ундините като отвъдно същество. И затова за тях е малко загадъчно как човек се появява вече в доста завършен вид. И за педагогическата и възпитателска фантазия би било доста оживяващо, ако човек, чрез приемане на духовното знание, наистина би могъл да се пренесе в душата на природните духове, за да възприеме техните виждания в замяна на това, което той може да им разкаже за децата.
към текста >>
И затова приказките от старите времена са толкова удивително конкретни, съдържателни, защото разказвачите са могли да разговарят с гномите и ундините, а не просто да ги
слуша
т.
Това е необичайно интересно явление. Дотогава човек се явява за гномите и ундините като отвъдно същество. И затова за тях е малко загадъчно как човек се появява вече в доста завършен вид. И за педагогическата и възпитателска фантазия би било доста оживяващо, ако човек, чрез приемане на духовното знание, наистина би могъл да се пренесе в душата на природните духове, за да възприеме техните виждания в замяна на това, което той може да им разкаже за децата. Защото така се създава прекрасна приказна фантазия.
И затова приказките от старите времена са толкова удивително конкретни, съдържателни, защото разказвачите са могли да разговарят с гномите и ундините, а не просто да ги слушат.
Тези духове на природата понякога са много егоистични. Те стават мълчаливи, когато не им разказват нещо, което им е любопитно. И най-добрият разказ за тях е този, който им разказва за дяволиите на малчуганите. Тогава се узнава много и от тях, което може да премине в настроението на приказките. Да, именно за практическия духовен живот може да се окаже невероятно значимо това, което днес се струва на човек съвсем фантастично.
към текста >>
358.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
За вас няма значение дали говорещият разбира или не, стига вие да разбирате, когато го
слуша
те.
Сега всеки що-годе запознат с начина за придобиване на знания знае колко изключително просветляващи могат да бъдат простите коментари на един селски стопанин, човек, който трябва да сее и жъне, и всичко, свързано с този вид работа. Да, вие ще кажете, че той не разбира значението на това, което казва.
За вас няма значение дали говорещият разбира или не, стига вие да разбирате, когато го слушате.
Това е важното нещо! Със сигурност много малко ще са случаите, когато самият човек ще разбира това, което казва; той говори инстинктивно. И дори още по-фундаментални неща могат да бъдат научени от същества, които не разбират нищо от това, което ни казват - бръмбарите и пеперудите, птиците и т. н.
към текста >>
359.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Слуша
ли сме, че на този етап от земното формиране това е имало място в усилена степен и то е същото, което имаме днес, когато се издигат изпаренията след дъжд и после падат долу във вид на вода.
Описах ви състоянието на мировото формиране, в което става следното: в това минало състояние ние имаме Земята. Знаем, че в Земята вече е налице, като съществено за този етап от земното формиране, всичко, което намираме във варовиците, срещащи се в Юра. Във варовиковите планини, във варовиковите слоеве на Земята имаме това, което искаме да разгледаме тук. А Земята я обкръжава това, което вчера нарекохме течен белтък. И ние знаем, че космическите сили действат в този течен белтък по такъв начин, че той се сгъстява в определени форми.
Слушали сме, че на този етап от земното формиране това е имало място в усилена степен и то е същото, което имаме днес, когато се издигат изпаренията след дъжд и после падат долу във вид на вода.
Варовиците се издигат нагоре, пронизват това, което се е сгъстило в течния белтък, изпълват го по такъв начин, че то получава костното в качеството на съдържание и ние имаме формиране на животинското царство в хода на земното развитие. Това животинско царство до някаква степен, благодарение на духовното, което живее във варовиците, се сваля долу от още белтъкообразната атмосфера.
към текста >>
Човек е
слуша
л и това, което е чувал, е било светът, човек е гледал към това, което е чувал, но той е гледал в самия себе си.
Но това не е било така, когато човек е бил единен с макрокосмоса; тогава той преживявал вселената в себе си. Словото едновременно е било и обкръжение; мисълта е била това, което е пронизвало и е струило през това обкръжение.
Човек е слушал и това, което е чувал, е било светът, човек е гледал към това, което е чувал, но той е гледал в самия себе си.
Словото отначало е било звук. Словото отначало е било това, което се е стремило към разгадаване. Във възникването на животните се изразило нещо, което се е стремило към разгадаване. Под формата на въпрос е възникнал животинският свят във варовиците. В кремъчното са се взирали вътре: тук растителният свят е отговарял за това, което е било възприето от него като сетивна същност на Земята и е разкривал загадката, която е поставял животинският свят.
към текста >>
360.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Обаче днес имам - доколкото все още не всички
слуша
тели са се събрали - да добавя нещо към вече разгледаното и после ще започнем нещо ново.
Преминавайки на Изток, което в историческа връзка ще направим в следващите дни, бихме намерили нещо различно в Мистериите.
Обаче днес имам - доколкото все още не всички слушатели са се събрали - да добавя нещо към вече разгледаното и после ще започнем нещо ново.
към текста >>
Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите
слуша
тели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ. Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това.
Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света.
Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност. А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма. Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека.
към текста >>
361.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Той може само да гледа навън с очите си, да
слуша
навън с ушите си, да усеща навън с кожата си топлина или студ, грапавия или гладък предмет: С една дума, той може да възприема само в посока навън, а не в посока навътре.
После духовно-душевните сили бяха вкарани във физическото тяло, което получих от моята майка, от моите родители. Да, те проникнаха в това физическо тяло. Впрочем хората нямаха никакво съзнание за начина, по който в рамките на един дълъг период от време, духовните сили проникваха във физическата материя, в нервно-сетивната система, в ритмичната система, в системата веществообмен крайници[1]. Хората не знаеха това. Разбира се, те съзнаваха, че вън от своите сетива възприемат именно околния физически свят... Обаче, дори ако човек стига до там, че със своите духовни сили прониква дълбоко навътре в своето физическо тяло, имайки се за един напълно развит, напълно зрял човек... какво може той тогава?
Той може само да гледа навън с очите си, да слуша навън с ушите си, да усеща навън с кожата си топлина или студ, грапавия или гладък предмет: С една дума, той може да възприема само в посока навън, а не в посока навътре.
С очите си той не може да вникне вътре в себе си, в най-добрия случай може да сецира физическия труп и да вярва, че гледа навътре в себе си. Обаче в действителност това съвсем не е така. И нима не звучи детински: Ето, тук аз стоя пред една къща; тя има прозорци, обаче аз не искам да погледна навътре през тях, а щом събера достатъчно сили, намирам всевъзможни инструменти и разрушавам къщата... тогава пред мен са отделните тухли, тогава аз гледам само в купчини развалини. Точно така се постъпва днес. За да се научат да познават човека, хората просто го разрушават, разглобяват го; само че по този начин той не може да бъде разбран.
към текста >>
362.
Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между
слуша
телите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>
363.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
На тези от вас, които често
слуша
т мои лекции е известно, че аз неохотно наричам кой да е период преходен, защото в действителност такъв се явява всеки период, - всеки период означава преход от станалото към идващото.
И точно както светът на душите граничи с духовния свят, със света на духовете, стоящ по-високо, така и цивилизацията на Запада, своего рода свят на душите, във времето граничи с духовния източен свят. И този свят на душите се простира чак до наши дни. И сега, в наше време, повечето хора съвсем не забелязват факта, че отново става друго грамадно изменение.
На тези от вас, които често слушат мои лекции е известно, че аз неохотно наричам кой да е период преходен, защото в действителност такъв се явява всеки период, - всеки период означава преход от станалото към идващото.
Същността е в това, кое в какво преминава. Казаното вече навежда на мисълта, че в този случай, сякаш преминавайки от света на духовете в света на душите, стигаш след това във физическия свят. В съвременната цивилизация, - каквато се е развила до сега, - ние можем отново и отново да намираме отзвуци на духовното. Самият материализъм не минава без отзвуци от духа. Истинският и искрен материализъм във всички области е с нас само от средата на XIX век и в своето пълно значение е все още малко разбран.
към текста >>
364.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
За последен път ми беше дадено да стоя на катедрата, построена в хармония с целия Гьотеанум, с намерението и целта да насоча погледа, духовния поглед на тогавашните
слуша
тели към издигането от земните области в звездните светове, където са изразени волята и мъдростта, светлината на духовния Космос.
Болката не намалява, когато се вглеждаме в светлината на историята в това, което новогодишната вечер ни донесе преди година.
За последен път ми беше дадено да стоя на катедрата, построена в хармония с целия Гьотеанум, с намерението и целта да насоча погледа, духовния поглед на тогавашните слушатели към издигането от земните области в звездните светове, където са изразени волята и мъдростта, светлината на духовния Космос.
Аз добре знаех: кръстниците присъстваха там в това време, - духовете на тези, които в средните векове са учили своите ученици по описания начин. И час след като беше произнесена последната дума, аз бях повикан със съобщението за пожара в Гьотеанума. При пожара ние прекарахме цялата тази новогодишна нощ.
към текста >>
Скъпи мои приятели, вие ме
слуша
хте, възстановявайки в паметта си стария Гьотеанум.
Скъпи мои приятели, вие ме слушахте, възстановявайки в паметта си стария Гьотеанум.
Вие живеете в спомена за този стар Гьотеанум. Хайде сега да станем в знак на това, което ще си обещаем, че ще продължим да работим в духа на Гьотеанума, като се обърнем към най-добрите и висши сили вътре в нас. Да бъде! Амин!
към текста >>
365.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Преди някое време изнесох лекции в Германия (тези лекции бяха организирани от бюрото на Волф), привлекли такова множество
слуша
тели, че някои вече отбелязаха, че антропософията се оказва търсена.
Преди някое време изнесох лекции в Германия (тези лекции бяха организирани от бюрото на Волф), привлекли такова множество слушатели, че някои вече отбелязаха, че антропософията се оказва търсена.
Сред многото нелепо звучащи враждебни гласове се оказа един, който, макар и изказвайки се не по-умно от другите, въпреки това издаваше някакво характерно предчувствие. То беше отбелязано във вестникарска бележка, посветена на лекциите, която прочетох в Берлин. Ето какво произнесе вестникарският глас: в лекциите се обръща внимание върху това, че нещо става не само на земята, но и в целия Космос (цитирам бележката приблизително). И това призовава хората към някаква различна духовност, от предишната. Сега така наречените космически сили (а не просто земните импулси) нещо искат от човека.
към текста >>
Затова особено радостно беше да
слуша
ме днес сутринта това, което говори за медицината, която следва да култивираме тук, в Дорнах, доктор Целманс*: повече не трябва да строим мостове между областта на обикновената наука и тази дисциплина, която следва да основем тук, в Дорнах.
Затова особено радостно беше да слушаме днес сутринта това, което говори за медицината, която следва да култивираме тук, в Дорнах, доктор Целманс*: повече не трябва да строим мостове между областта на обикновената наука и тази дисциплина, която следва да основем тук, в Дорнах.
На наша антропософска почва може да израсте някакво медицинско знание; но ако ние честолюбиво заявим във връзка с това знание, че, тъй да се каже, нашите разработки отговарят на съвременните клинични изисквания, то ние никога няма да стигнем определената цел, защото тогава хората ще кажат: "Е, да, ето ново лекарствено средство. " Ще излезе, че и ние създаваме нови лекарствени средства. /*Ф. В. Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски лекар и писател; написал "Рудолф Щайнер. Биография", Щутгарт, 1961 г./
към текста >>
366.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Първи том
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при
слуша
не
то, записването или стенографирането.
Неговите, винаги свободно държани лекции, - общо няколко хиляди, - първоначално са замислени като устни, непредназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл - с малки изключения - сам да ги коригира. Малко преди смъртта си той е премахнал ограничението “Само за членове”. Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък. - Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми, и в по-голямата си част са публикувани.
Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането.
към текста >>
367.
Съдържание
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Лекциите са били предназначени за
слуша
тели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
368.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
За онези, които вече от години
слуша
т лекциите, аз отдавна обясних, че е една безсмислица да си представяме, че светлината отива надалече в безкрайността.
За онези, които вече от години слушат лекциите, аз отдавна обясних, че е една безсмислица да си представяме, че светлината отива надалече в безкрайността.
Аз постоянно съм казвал, че разпространението на светлината е подчинено на еластичността. Когато имаме една каучукова топка и натискаме в нея, ние можем да натискаме до определено положение, тогава натиснатото място отново отскача обратно; а това значи, че за еластичността натискът има край, след това той се връща обратно. Това се отнася и за светлината: Тя не отива навън до безкрайността, а когато достигне определена граница, отново се връща назад.
към текста >>
Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление,
слуша
йки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна.
И така ние можем вече да говорим също и за това, че когато изпращаме нашите представи достатъчно далеч навън, не трябва да приемем просто безкрайното пространство, което е една фантастичност, при това такава фантастичност, която не можем да обхванем, а трябва с представите си отново да се завърнем обратно.
Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна.
Геометрията изразява това така: Безкрайно далечната точка надясно е същата както безкрайно далечната точка в ляво. Това може да бъде изчислено. Това не е нещо само по аналогия, че когато имаме един кръг и тръгваме от тук, отново се връщаме обратно, че ако полудъгата е една безкрайност, тя би била една права линия. Това не е така; това би било една аналогия, на която този, който може да мисли точно, не обръща внимание. Това, което ми направи впечатление, не беше тази тривиална аналогия, а възможността действително да може да се докаже чрез изчисление, че безкрайно далечната точка от лявата страна е същата като безкрайно далечната точка от дясната страна, следователно че действително някой, който започва тук да тича и продължава така непрестанно да тича по тази линия, той не стига до безкрайността, а когато е тичал достатъчно дълго време, пристига от другата страна.
към текста >>
369.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
В началото на антропософската дейност веднъж се случи, че дойде една дама, която
слуша
йки за повтарящите се земни съществувания заяви: - Не, другото в антропософията наистина ми харесва, но не мога да се съглася с повтарящите се земни съществувания.
В началото на антропософската дейност веднъж се случи, че дойде една дама, която слушайки за повтарящите се земни съществувания заяви: - Не, другото в антропософията наистина ми харесва, но не мога да се съглася с повтарящите се земни съществувания.
– На нея й бил достатъчен и само един земен живот; тя не искала да мине през повтарящи се земни съществувания. Тогава присъстваха също и много доброжелателни последователи на антропософията и те по всякакъв начин се опитаха да обяснят на дамата, че това все пак е една правилна идея и че всеки човек трябва да мине през повтарящите се земни съществувания. Един й говореше отдясно, друг отляво. След това тя отпътува. Но след два дни тя ми изпрати една пощенска картичка, в която заявяваше, че не иска да се роди още веднъж на Земята!
към текста >>
370.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
С това Ойген Дюринг бе обявен като един кадърен доцент не само пред неговите
слуша
тели, но той бе признат също и от най-известните учени.
Академията на науките в Гьотинген определи наградата за историята на механиката написана от Ойген Дюринг, даже изпрати едно извънредно признателно писмо на автора.
С това Ойген Дюринг бе обявен като един кадърен доцент не само пред неговите слушатели, но той бе признат също и от най-известните учени.
към текста >>
371.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Защото
слуша
йки го, човек понякога се отчайваше: Тук един офицер говореше върху философията без въодушевление, безразлично, говореше с известен дрезгав тон за най-висшите истини.
И когато човек се запознае лично с Едуард фон Хартман, той има чувството, че зад тази личност има един, който все още не говори; но зад него се намира още един трети, той доставя всъщност вдъхновенията.
Защото слушайки го, човек понякога се отчайваше: Тук един офицер говореше върху философията без въодушевление, безразлично, говореше с известен дрезгав тон за най-висшите истини.
Едва след това можеше да се забележи, как стоят всъщност нещата, когато човек знаеше, че зад всичко това стои остроумие от две по-ранни въплъщения.
към текста >>
372.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки . Втори том
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при
слуша
не
то, записването или стенографирането.
Неговите, винаги свободно държани лекции, - общо няколко хиляди, - първоначално са замислени като устни, непредназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл - с малки изключения - сам да ги коригира. Малко преди смъртта си той е премахнал ограничението “Само за членове”. Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък. - Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми, и в по-голямата си част са публикувани.
Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането.
към текста >>
373.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при
слуша
не
то, записването или стенографирането.
Неговите, винаги свободно държани лекции, общо няколко хиляди, първоначално са замислени като устни, не предназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл с малки изключения сам да ги коригира. Малко преди смъртта му той е премахнал ограничението «Само за членове». Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък. Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми и в по-голямата си част са публикувани.
Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането.
към текста >>
Лекциите са били предназначени за
слуша
тели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
374.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Вие сте
слуша
ли от мен, как е напълно възможно да се случи, някоя личност, която живее в определена епоха като посветен, да дойде отново на Земята и вече да не е посветен, - защото трябва да използва тялото, което стои на нейно разположение, трябва да използва тогавашните условия на възпитание.
Вие сте слушали от мен, как е напълно възможно да се случи, някоя личност, която живее в определена епоха като посветен, да дойде отново на Земята и вече да не е посветен, - защото трябва да използва тялото, което стои на нейно разположение, трябва да използва тогавашните условия на възпитание.
Това се случва, въпреки че тази определена личност носи в душата си всичко, което е възприела през време на живота си като посветен.
към текста >>
И откакто в края на 70-те, началото на 80-те години отново и отново
слуша
х и виждах Ото Хауснер в австрийския парламент, този особен човек постоянно стои пред очите ми.
Когато още живеех в Австрия, въпреки че в Австрия се намирах всред германския елемент, в мен събуждаше особен интерес една личност, която беше полски държавен представител. Считам, че мнозина от вас ще си спомнят, че често пъти съм говорил за австрийско-полския представител на държавния съвет Ото Хауснер[11], който действаше особено през 70-те години. Онези, които са тук от по-отдавна, ще си спомнят.
И откакто в края на 70-те, началото на 80-те години отново и отново слушах и виждах Ото Хауснер в австрийския парламент, този особен човек постоянно стои пред очите ми.
На едното си око той носеше монокъл, с другото око гледаше много умно, но така,
към текста >>
375.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Онези, които дълги години са
слуша
ли различни неща във връзка с това, което се отнася за кармическите връзки в световната история, още си спомнят, че веднъж в Щутгарт[2] говорих - аз споменах това също и тук при Коледното тържество - върху някои отдели на окултната история и че там споменах цялата трагичност, цялата трагична намеса на Юлиан Отстъпника в историята на света.
Онези, които дълги години са слушали различни неща във връзка с това, което се отнася за кармическите връзки в световната история, още си спомнят, че веднъж в Щутгарт[2] говорих - аз споменах това също и тук при Коледното тържество - върху някои отдели на окултната история и че там споменах цялата трагичност, цялата трагична намеса на Юлиан Отстъпника в историята на света.
към текста >>
И ето, вие вече често сте
слуша
ли, че в ранното Средновековие е съществувал един алхимик на име Базилиус Валентинус[5].
И ето, вие вече често сте слушали, че в ранното Средновековие е съществувал един алхимик на име Базилиус Валентинус[5].
При едно разглеждане, насочено към световноисторическите връзки на кармата, което може да бъде направено във връзка с Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който е направил извънредно много в областта на медицинската алхимия, се получава нещо твърде забележително, което показва, колко трудно е всъщност разбирането на нашата епоха.
към текста >>
И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той
слуша
ше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание.
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея. Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше. Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство. Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята. Имаше много хора, които той обичаше.
И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание.
Нещо странно чувствително беше проникнало в тази личност.
към текста >>
376.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Именно очите му били постоянно втренчени върху горната половина на гърдите на един негов
слуша
тел.
Помислете за професора, който винаги изнасял своите лекции много добре, докато погледът му постоянно се насочвал към една определена точка.
Именно очите му били постоянно втренчени върху горната половина на гърдите на един негов слушател.
Той никога не се отклонявал от темата и винаги много добре изнасял своите лекции. Но един ден се отклонил. Погледнал нататък, но бил принуден постоянно да отклонява погледа си. Накрая отишъл при слушателя и запитал: - Защо сте зашили копчето, което беше откъснато? Това ме накара напълно да се отклоня от моята концепция!
към текста >>
Накрая отишъл при
слуша
теля и запитал: - Защо сте зашили копчето, което беше откъснато?
Помислете за професора, който винаги изнасял своите лекции много добре, докато погледът му постоянно се насочвал към една определена точка. Именно очите му били постоянно втренчени върху горната половина на гърдите на един негов слушател. Той никога не се отклонявал от темата и винаги много добре изнасял своите лекции. Но един ден се отклонил. Погледнал нататък, но бил принуден постоянно да отклонява погледа си.
Накрая отишъл при слушателя и запитал: - Защо сте зашили копчето, което беше откъснато?
Това ме накара напълно да се отклоня от моята концепция! - Той винаги гледал мястото на липсващото копче и това му помагало да се концентрира. Това е незначително нали, - дали някой гледа или не гледа към едно липсващо копче, - но за цялата душевна нагласа е важно, дали това се прави или не. И когато човек иска да наблюдава кармическите линии, това вече има извънредно голямо значение.
към текста >>
Когато
слуша
ме обясненията, които се отнасят за ритмичния процес, както те се излагат в обикновените лекции по анатомия и физиология, действително е така, че от мъртвото описание, което се дава - онези, които са изпитвали това, ще го потвърдят, - ние имаме чувството,
А в движението, когато влезе в действие, живее огненото естество. Във всичко това се съдържат елементите /стихиите/, но елементите са в подвижност, в непрекъснато раждане и умиране. Този процес не може всъщност да бъде обхванат чрез сетивното наблюдение. Онези, които искат да го обхванат чрез сетивното наблюдение в анатомията, всъщност никога не го разбират. За целта човек трябва много да напрегне вътрешната продуктивна сила на духа си, за да разбере този процес.
Когато слушаме обясненията, които се отнасят за ритмичния процес, както те се излагат в обикновените лекции по анатомия и физиология, действително е така, че от мъртвото описание, което се дава - онези, които са изпитвали това, ще го потвърдят, - ние имаме чувството,
към текста >>
Да, който
слуша
с безпристрастно разбиране и след това обгръща с поглед
слуша
телите, той има чувството, че чрез пустотата, която поемат всички тези
слуша
тели, би трябвало всъщност да умрат, би трябвало да останат по столовете и да не могат да се помръднат.
че това е далеч от действителността.
Да, който слуша с безпристрастно разбиране и след това обгръща с поглед слушателите, той има чувството, че чрез пустотата, която поемат всички тези слушатели, би трябвало всъщност да умрат, би трябвало да останат по столовете и да не могат да се помръднат.
Защото тази система на кръвообращението би трябвало да бъде описана в най-подвижна оживеност от всички страни, така че човек постоянно да преминава от сетивното в свръхсетивното, да се връща отново от свръхсетивното в сетивното и при това описание да навлезе в едно музикално настроение.
към текста >>
377.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тогава е имало само отделни хора, които са знаели нещо; другите са
слуша
ли тези, които са знаели нещо.
Това е така само в наше време, то съвсем не е било така в миналите епохи.
Тогава е имало само отделни хора, които са знаели нещо; другите са слушали тези, които са знаели нещо.
Тогава никак не е било общоприето да има толкова много умни хора както днес. Нали, днес още от ранна младост човек става умен; помислете само, колко много хора, недостигнали още 21 години, днес вече пишат - не искам да кажа стихотворения, това те винаги са правили, - но пишат даже фейлетони, даже и критики.
към текста >>
378.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Представете си една голяма аудитория, която го
слуша
; певецът не забелязва нищо от това, докато пее; те всички съвсем не знаят нищо, нито за себе си, нито за това, което изживяват.
Пренесете се в това положение. Каквото и да правите - аз не искам да изброявам отделните професии, но представете си, че каквото и да правите, вие съвсем не забелязвате, какво вършите, но след като сте го направили, то застава пред вас като един напълно жив спомен, като един необикновено жив образ. Представете си например един певец, който пее, но не знае нищо за това, той е използван от боговете само да пее.
Представете си една голяма аудитория, която го слуша; певецът не забелязва нищо от това, докато пее; те всички съвсем не знаят нищо, нито за себе си, нито за това, което изживяват.
В момента, когато концертът е завършил, всичко застава там и не отминава, то остава и образува съдържанието на живота. Тогава то съществува. На Сатурн изобщо съществува само миналото.
към текста >>
379.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
- Или, когато този уважаван авторитетен учител ни учи нещо, казва нещо, се чувства, като че ли човек някога вече го е
слуша
л, като че ли това е само повторение.
Те чувстват грубо. Но представете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да усети своето отношение, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец, учител или нещо подобно. Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с определено вътрешно задоволство за тези, които са били техни възпитатели, техни образци. Този ретроспективен поглед по определен начин може да се задълбочи в интимно вътрешно изживяване. Човек може да открие, как например е чувствал между 7-та и 14-та година: - Това, което прави този уважаван авторитетен учител трябва да се прави, човек не може другояче, освен също да го направи.
- Или, когато този уважаван авторитетен учител ни учи нещо, казва нещо, се чувства, като че ли човек някога вече го е слушал, като че ли това е само повторение.
Това дори е една от най-хубавите придобивки в живота, човек да може да погледне към нещо подобно като към едно повторение. Той стига до убеждението, че тук в основата трябва да има нещо. Със здравия си човешки разум той може вече да каже: - Естествено в този живот не е възможно в основата на това да има нещо. - И тогава чрез здравия си човешки разум той бива насочен към минали земни съществувания. Много хора са насочвани към минали земни съществувания чрез здравия човешки разум.
към текста >>
380.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Трябва да сме наясно, че онова, което бе казано в разглежданията, проведени тук от Коледното събрание насам, не може да бъде изнесено своеволно от някого пред
слуша
тели, то не може да бъде изнесено по друг начин, освен ако напечатаните за него лекции не бъдат дословно прочетени.
Сега бих искал да направя една уводна забележка, защото днес, а също и в следващите лекции ще присъстват приятели, които не бяха тук в течение на разглежданията, които бяха изнесени през последните седмици и месеци именно по отношение на кармата. Винаги се касае за това да се разбере, колко сериозно трябва да се взема всъщност всичко, което е свързано с нашето Коледно събрание. Би трябвало действително да ни завладее съзнанието, че всъщност с това Коледно събрание се извърши напълно ново основаване на Антропософското общество. И би трябвало да бъде така, че абсолютно да не се изпада в старите навици, и особено в старите мисловни навици по отношение на силните промени, които са настъпили в новото боравене с антропософската мъдрост.
Трябва да сме наясно, че онова, което бе казано в разглежданията, проведени тук от Коледното събрание насам, не може да бъде изнесено своеволно от някого пред слушатели, то не може да бъде изнесено по друг начин, освен ако напечатаните за него лекции не бъдат дословно прочетени.
към текста >>
Ако някой има намерение да предаде в друга форма нещата, които се разглеждат тук, да предаде тези неща пред някакви
слуша
тели, той трябва първо да се свърже с мен и да попита, дали това е възможно.
За сега това не може да бъде предадено по свободен начин. Ако някой се опита да направи това, аз ще се противопоставя. Защото действително при тези трудни и сериозни неща се касае за това, че всяка дума и всяко изречение, които се казват тук, трябва да бъдат точно преценени, за да стане ясно как нещата трябва да бъдат разграничавани.
Ако някой има намерение да предаде в друга форма нещата, които се разглеждат тук, да предаде тези неща пред някакви слушатели, той трябва първо да се свърже с мен и да попита, дали това е възможно.
В бъдеще, в антропософското движение трябва да бъде внесен единен дух, действителен единен дух. Иначе ние ще изпаднем напълно в онези грешки, в които изпаднаха някои от нашите членове, които считаха, че трябва да преработят антропософската мъдрост научно, и така ние действително имахме възможност да изпитаме голямата вреда, нанесена с това върху антропософското движение.
към текста >>
Трудно е да се говори върху тези неща, защото всъщност тези лекции би трябвало да се изнасят само пред
слуша
тели, които присъстват от началото до края на една серия от лекции.
Естествено в условията, за които говоря тук, не са включени съвсем поверителни съобщения, но и при тях съответният, който ги предава, трябва да има пълно съзнание за своята отговорност. Защото в момента, когато се говори така, както се говори сега от това място, в най-висшия смисъл започва да действа чувството за отговорност по отношение на съобщенията от духовния свят. И без това е трудно да се говори върху тези неща дори и тук. Но ограничеността на нашите условия не позволява нищо друго, освен това, което именно се прави.
Трудно е да се говори върху тези неща, защото всъщност тези лекции би трябвало да се изнасят само пред слушатели, които присъстват от началото до края на една серия от лекции.
Самопонятно е, че всеки, който идва по-късно, среща трудности в разбирането.
към текста >>
381.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Слуша
те молитвени формули изговаряни от свещеника.
Вие виждате, как този култ протича. Вие виждате отпред да стои ковчегът, в който се намират земните останки на умрелия. Вие виждате, как пред този ковчег се извършва определен култ.
Слушате молитвени формули изговаряни от свещеника.
Това може да бъде и по-сложно, но в неговата простота, какъвто този култ е сега, може вече да бъде завоювано онова, което може да бъде завоювано чрез него, да бъде завоювано за хората. Какво е то?
към текста >>
382.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Трети том
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при
слуша
не
то, записването или стенографирането.
Неговите, винаги свободно държани лекции, - общо няколко хиляди, - първоначално са замислени като устни, непредназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл - с малки изключения - сам да ги коригира. Малко преди смъртта си той е премахнал ограничението “Само за членове”. Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък. - Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми, и в по-голямата си част са публикувани.
Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането.
към текста >>
383.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Лекциите са били предназначени за
слуша
тели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
384.
Вместо увод: Из «Спомените на Мария Щайнер» /към първото издание 1926 г./
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Настоятелно молеше
слуша
телите да не пристъпват с душата си към съдържанието на лекциите върху кармата с жадно за сензация любопитство.
Рудолф Щайнер винаги най-строго и настоятелно молеше за сериозност, когато реши да осветли развитието на исторически личности и историята на Антропософското общество, изхождайки от духовните извори на познанието; да покаже връзките между фактите в тяхното духовно обкръжение, като пример за едно бъдещо изследване на историята. Така с мистерийните драми той ни даде образец на драмата за бъдещето; учеше ни да разберем, как биографията простираща се в духовното минало може да замени на по-висока степен психологическия роман на съвременността. Но това, което Рудолф Щайнер не позволяваше, бяха комбинациите, хипотезите или запълващата празноти фантазия при така нареченото духовно изследване. Това той наричаше несериозност и по отношение на него можеше да прояви свещен гняв.
Настоятелно молеше слушателите да не пристъпват с душата си към съдържанието на лекциите върху кармата с жадно за сензация любопитство.
Според него важното бяха отношенията, начинът, по който върху фактите пада светлина, обяснява ги и ги оставя да се проявят в тяхната правилна последователност. Преди всичко личното трябва да замълчи. Ако към изучаването на кармическите въпроси се пристъпи, изхождайки от лични мотиви, с лични или групови интереси, биха се родили само най-големите беди. Да, той не се колебаеше да казва, че ако такива неща биха се разпространявали по един сензационен или преследващ някакви преднамерени цели начин, това би било «една чума»...
към текста >>
385.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Някои неща бяха казани афористично, но връзката в тези афоризми ще ви се разкрие, когато се опитате да проследите онова, което исках да кажа по-малко интелектуално и много повече като го почувствате с цялото си човешко същество, - да го почувствате познавайки и да го познаете чувствайки, - за да може все повече и повече не само това, което се казва, но и това, което се
слуша
в нашите кръгове да бъде действително носено от духовността.
Това е, което исках да охарактеризирам днес. Ние трябва да стигнем дотам, че с едно дълбоко вътрешно съучастие да се издигнем над обикновената история и да проявим копнеж към онази история, която трябва да бъде четена и то да бъде четена в духа. Тази история трябва все повече и повече да се култивира в антропософското движение. Днес, мои мили приятели, пред вашите души исках да представя най-вече конкретно-програмното в това направление.
Някои неща бяха казани афористично, но връзката в тези афоризми ще ви се разкрие, когато се опитате да проследите онова, което исках да кажа по-малко интелектуално и много повече като го почувствате с цялото си човешко същество, - да го почувствате познавайки и да го познаете чувствайки, - за да може все повече и повече не само това, което се казва, но и това, което се слуша в нашите кръгове да бъде действително носено от духовността.
към текста >>
Имаме нужда да възпитаваме едно духовно
слуша
не
, тогава между нас ще можем да развием духовността.
Имаме нужда да възпитаваме едно духовно слушане, тогава между нас ще можем да развием духовността.
Точно това чувство бих искал да подбудя днес, не да държа една систематична лекция, а най-вече да говоря повече или по-малко на вашето сърце - позовавайки се на различни духовни факти.
към текста >>
386.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тогава даже и в
слуша
не
то се роди една съвършено друга нагласа.
Всичко това всъщност напълно изчезна около 9-то, 10-то, 11-то столетие.
Тогава даже и в слушането се роди една съвършено друга нагласа.
Когато по-рано хората слушаха да говори човек, който говореше от духа и беше ентусиазиран и изпълнен с Бога, те имаха чувството, че при слушането излизат сякаш извън себе си, че навлизат малко в своето етерно тяло, че напускат до известна степен своето физическо тяло. А от друга страна имаха чувството, че се приближават до своето астрално тяло. Те действително все още имаха лекото чувство, че когато слушат, излизат извън себе си, изпадат в известна унесеност. Те не обръщаха още толкова внимание на това, което слушаха, а по-скоро на онова, което вътрешно изживяваха при едно леко екскарниране, едно леко трансово състояние. Те живееха със Словото, което беше изричано от хората, одухотворени от Бога.
към текста >>
Когато по-рано хората
слуша
ха да говори човек, който говореше от духа и беше ентусиазиран и изпълнен с Бога, те имаха чувството, че при
слуша
не
то излизат сякаш извън себе си, че навлизат малко в своето етерно тяло, че напускат до известна степен своето физическо тяло.
Всичко това всъщност напълно изчезна около 9-то, 10-то, 11-то столетие. Тогава даже и в слушането се роди една съвършено друга нагласа.
Когато по-рано хората слушаха да говори човек, който говореше от духа и беше ентусиазиран и изпълнен с Бога, те имаха чувството, че при слушането излизат сякаш извън себе си, че навлизат малко в своето етерно тяло, че напускат до известна степен своето физическо тяло.
А от друга страна имаха чувството, че се приближават до своето астрално тяло. Те действително все още имаха лекото чувство, че когато слушат, излизат извън себе си, изпадат в известна унесеност. Те не обръщаха още толкова внимание на това, което слушаха, а по-скоро на онова, което вътрешно изживяваха при едно леко екскарниране, едно леко трансово състояние. Те живееха със Словото, което беше изричано от хората, одухотворени от Бога.
към текста >>
Те действително все още имаха лекото чувство, че когато
слуша
т, излизат извън себе си, изпадат в известна унесеност.
Всичко това всъщност напълно изчезна около 9-то, 10-то, 11-то столетие. Тогава даже и в слушането се роди една съвършено друга нагласа. Когато по-рано хората слушаха да говори човек, който говореше от духа и беше ентусиазиран и изпълнен с Бога, те имаха чувството, че при слушането излизат сякаш извън себе си, че навлизат малко в своето етерно тяло, че напускат до известна степен своето физическо тяло. А от друга страна имаха чувството, че се приближават до своето астрално тяло.
Те действително все още имаха лекото чувство, че когато слушат, излизат извън себе си, изпадат в известна унесеност.
Те не обръщаха още толкова внимание на това, което слушаха, а по-скоро на онова, което вътрешно изживяваха при едно леко екскарниране, едно леко трансово състояние. Те живееха със Словото, което беше изричано от хората, одухотворени от Бога.
към текста >>
Те не обръщаха още толкова внимание на това, което
слуша
ха, а по-скоро на онова, което вътрешно изживяваха при едно леко екскарниране, едно леко трансово състояние.
Всичко това всъщност напълно изчезна около 9-то, 10-то, 11-то столетие. Тогава даже и в слушането се роди една съвършено друга нагласа. Когато по-рано хората слушаха да говори човек, който говореше от духа и беше ентусиазиран и изпълнен с Бога, те имаха чувството, че при слушането излизат сякаш извън себе си, че навлизат малко в своето етерно тяло, че напускат до известна степен своето физическо тяло. А от друга страна имаха чувството, че се приближават до своето астрално тяло. Те действително все още имаха лекото чувство, че когато слушат, излизат извън себе си, изпадат в известна унесеност.
Те не обръщаха още толкова внимание на това, което слушаха, а по-скоро на онова, което вътрешно изживяваха при едно леко екскарниране, едно леко трансово състояние.
Те живееха със Словото, което беше изричано от хората, одухотворени от Бога.
към текста >>
Хората все повече само
слуша
ха, без да имат горните изживявания.
Това изчезна в 9-то, 10-то, 11-то столетие и напълно се изгуби към 14-то столетие.
Хората все повече само слушаха, без да имат горните изживявания.
Тогава се роди потребността, когато се говори за духовното да се апелира към нещо друго. Тогава се роди потребността - този, който трябваше да слуша, да извлича онова, което е нужно, за да си изработи възгледи за духовния свят. Роди се потребността човека така да бъде повлиян, че дори в това втвърдено тяло да почувства подтик да каже нещо за духовния свят. И от това се създаде потребността учението за духовния свят да бъде дадено под формата на диалог с въпроси и отговори. Когато се задаваше въпросът - въпросите винаги имат нещо сугестивно в себе си: - Какво е кръщението?
към текста >>
Тогава се роди потребността - този, който трябваше да
слуша
, да извлича онова, което е нужно, за да си изработи възгледи за духовния свят.
Това изчезна в 9-то, 10-то, 11-то столетие и напълно се изгуби към 14-то столетие. Хората все повече само слушаха, без да имат горните изживявания. Тогава се роди потребността, когато се говори за духовното да се апелира към нещо друго.
Тогава се роди потребността - този, който трябваше да слуша, да извлича онова, което е нужно, за да си изработи възгледи за духовния свят.
Роди се потребността човека така да бъде повлиян, че дори в това втвърдено тяло да почувства подтик да каже нещо за духовния свят. И от това се създаде потребността учението за духовния свят да бъде дадено под формата на диалог с въпроси и отговори. Когато се задаваше въпросът - въпросите винаги имат нещо сугестивно в себе си: - Какво е кръщението? - съответният човек биваше подготвен да даде определен отговор, или: - Какво е конфирмацията? Какво е Светият-Дух?
към текста >>
– Със създаването на тази игра на въпроси и отговори, се замества самопонятното елементарно
слуша
не
.
Когато се задаваше въпросът - въпросите винаги имат нещо сугестивно в себе си: - Какво е кръщението? - съответният човек биваше подготвен да даде определен отговор, или: - Какво е конфирмацията? Какво е Светият-Дух? Какво представлява смъртта? Кои са седемте главни гряха?
– Със създаването на тази игра на въпроси и отговори, се замества самопонятното елементарно слушане.
И в това време, първо за онези хора, които постъпваха в такива училища, в които това можеше да се извърши, се роди катехизисът - изучаването чрез въпроси и отговори на онова, което може да се каже за духовния свят.
към текста >>
Ако се върнем назад в първите столетия на християнството, тогава не съществуваше още тази възможност човекът като християнин да отиде в една църква, да седне или да коленичи и да
слуша
литургията от началото, от интроитуса до молитвите, които следват причастието.
С това ви описвам едно усещане, едно чувство. Едно друго чувство ще трябва да ви опиша по следния начин.
Ако се върнем назад в първите столетия на християнството, тогава не съществуваше още тази възможност човекът като християнин да отиде в една църква, да седне или да коленичи и да слуша литургията от началото, от интроитуса до молитвите, които следват причастието.
Тогава не беше възможно за всички да слушат цялата литургия, а онези, които станаха християни, бяха разделени на две групи: катекумените /изучаващите катехизиса/, на които беше позволено да присъстват на литургията /богослужението/ докато евангелието се прочиташе до края; след евангелието се подготвяше оферториумът /главната част на литургията/, тогава те трябваше да излязат. Вътре в църквата можеха да останат само онези, които дълго време бяха подготвяни за свещеното вътрешно душевно настроение, с което можеше да бъде възприета тайната на транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тялото и кръвта на Христа/; това бяха така т.нар. транссубстанти, те можеха да слушат литургията до края.
към текста >>
Тогава не беше възможно за всички да
слуша
т цялата литургия, а онези, които станаха християни, бяха разделени на две групи: катекумените /изучаващите катехизиса/, на които беше позволено да присъстват на литургията /богослужението/ докато евангелието се прочиташе до края; след евангелието се подготвяше оферториумът /главната част на литургията/, тогава те трябваше да излязат.
С това ви описвам едно усещане, едно чувство. Едно друго чувство ще трябва да ви опиша по следния начин. Ако се върнем назад в първите столетия на християнството, тогава не съществуваше още тази възможност човекът като християнин да отиде в една църква, да седне или да коленичи и да слуша литургията от началото, от интроитуса до молитвите, които следват причастието.
Тогава не беше възможно за всички да слушат цялата литургия, а онези, които станаха християни, бяха разделени на две групи: катекумените /изучаващите катехизиса/, на които беше позволено да присъстват на литургията /богослужението/ докато евангелието се прочиташе до края; след евангелието се подготвяше оферториумът /главната част на литургията/, тогава те трябваше да излязат.
Вътре в църквата можеха да останат само онези, които дълго време бяха подготвяни за свещеното вътрешно душевно настроение, с което можеше да бъде възприета тайната на транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тялото и кръвта на Христа/; това бяха така т.нар. транссубстанти, те можеха да слушат литургията до края.
към текста >>
транссубстанти, те можеха да
слуша
т литургията до края.
С това ви описвам едно усещане, едно чувство. Едно друго чувство ще трябва да ви опиша по следния начин. Ако се върнем назад в първите столетия на християнството, тогава не съществуваше още тази възможност човекът като християнин да отиде в една църква, да седне или да коленичи и да слуша литургията от началото, от интроитуса до молитвите, които следват причастието. Тогава не беше възможно за всички да слушат цялата литургия, а онези, които станаха християни, бяха разделени на две групи: катекумените /изучаващите катехизиса/, на които беше позволено да присъстват на литургията /богослужението/ докато евангелието се прочиташе до края; след евангелието се подготвяше оферториумът /главната част на литургията/, тогава те трябваше да излязат. Вътре в църквата можеха да останат само онези, които дълго време бяха подготвяни за свещеното вътрешно душевно настроение, с което можеше да бъде възприета тайната на транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тялото и кръвта на Христа/; това бяха така т.нар.
транссубстанти, те можеха да слушат литургията до края.
към текста >>
Тези хора бяха запазили повече или по-малко в техния култ стария християнски обичай: да позволят на човека да
слуша
цялата литургия, да участва в нея едва след една дълга подготовка.
Това беше едно съвършено различно участие в литургията. Хората, за които ви говорих, че в своите души минаха през състоянията, които ви описах, гледаха от духовния свят надолу към Земята и виждаха особено, онова невъзможно за тях събитие на катехизисното преподаване.
Тези хора бяха запазили повече или по-малко в техния култ стария християнски обичай: да позволят на човека да слуша цялата литургия, да участва в нея едва след една дълга подготовка.
Тези хора, за които ви говорих, напълно познаваха една екзотерична /външна/ и една езотерична /вътрешна/ част на литургията. Те считаха за езотерична част тази, която следва след транссубстанцията.
към текста >>
387.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Не беше така във времето, когато душите, които днес се обединяват от копнежа за духовност, са имали своето най-значително минало въплъщение и в него са
слуша
ли онова, което мъдрите ръководители на човечеството можеха да им кажат относно потребностите на техните душите.
Когато днес говорим за природата, имаме една лишена от живот, мъртва абстракция. Когато говорим за духа, имаме нещо неопределено, което предполагаме по някакъв начин в света и което обхващаме с абстрактни идеи и понятия.
Не беше така във времето, когато душите, които днес се обединяват от копнежа за духовност, са имали своето най-значително минало въплъщение и в него са слушали онова, което мъдрите ръководители на човечеството можеха да им кажат относно потребностите на техните душите.
към текста >>
Целият кръг от калугери, който
слуша
ше богословие във Виенския университет и беше около Мария Евгения де ле Грацие[11], се състоеше от цистерциенци.
Целият кръг от калугери, който слушаше богословие във Виенския университет и беше около Мария Евгения де ле Грацие[11], се състоеше от цистерциенци.
Най-интимните богословски разговори, най-интимните разговори върху христологията имах именно с цистерциенците. Искам само да загатна това, защото то оцветява погледа към 20-то столетие, когато цветът на Шартр светеше в цистерциенския орден. В забележителната ученост на цистерциенците, която беше тъй привлекателна, живееше - без съмнение по корумпиран начин - нещо от вълшебството на Шартр. Най-важното относно множество разнообразни неща беше изследвано от цистерциенци, които добре познавах. За мен бяха от изключителна важност фактите, при които можех да кажа: - Невъзможно е такива хора, които бяха ученици на Шартр, да са се въплътили тук; но за погледа вече се разкриваше, че някои от индивидуалностите, които са били свързани с школата от Шартр – ако мога да нарека това така - са се вселили за кратко време в тези хора, които носеха одеждите на цистерциенския орден.
към текста >>
388.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Преживели са неща, в които до голяма степен са имали връзка с рояк от души,
слуша
ли посланието на Михаил в свръхсетивния свят през 15-ти, 16-ти, 17-ти век, които след това в началото на 19-ти век са преживели мощния имагинативен култ, за който говорих тук.
Можем да разберем тези странни кармически нишки, само когато си спомним за предпоставките, за които говорихме досега, при които действително виждаме, как душите, които днес чувстват стремеж дълбоко в тяхното подсъзнание да намерят антропософското движение, са преживяли едни с други нещо в минали земни съществувания.
Преживели са неща, в които до голяма степен са имали връзка с рояк от души, слушали посланието на Михаил в свръхсетивния свят през 15-ти, 16-ти, 17-ти век, които след това в началото на 19-ти век са преживели мощния имагинативен култ, за който говорих тук.
Виждаме, че се отправя един мощен космическо-земен зов към кармическите взаимоотношения на членовете на Антропософското общество. В последния понеделник чухме, как този зов ще се разпростре над целия 20-ти век и как в края на 20-ти век ще настъпи кулминационната точка.
към текста >>
389.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Четвърти том
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при
слуша
не
то, записването или стенографирането.
Неговите, винаги свободно държани лекции, - общо няколко хиляди, - първоначално са замислени като устни, непредназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл - с малки изключения - сам да ги коригира. Малко преди смъртта си той е премахнал ограничението “Само за членове”. Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък. - Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми, и в по-голямата си част са публикувани.
Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането.
към текста >>
390.
Съдържание
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Лекциите са били предназначени за
слуша
тели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
391.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Когато веднъж изказах в Берлин същото нещо, което сега казах тук, тогава излезе една благосклонна статия по повод моята публична лекция, държана пред голям брой
слуша
тели[5].
Когато казваме това, ние се натъкваме обаче на ожесточената съпротива в мисловния живот на нашето съвремие.
Когато веднъж изказах в Берлин същото нещо, което сега казах тук, тогава излезе една благосклонна статия по повод моята публична лекция, държана пред голям брой слушатели[5].
Тази статия казваше: - Господин Щайнер каза, че здравият човешки разум може да разбере това, което се изследва в духовните светове. Обаче цялото развитие на по-новото време ни учи, че онзи ум, който е здрав, не разбира нищо от свръхсетивното и че онзи ум, който разбира нещо от свръхсетивното, той несъмнено не е здрав. - Би трябвало да кажем, че в известно отношение този е общият възглед на образованите хора на нашата епоха. Ако преведем казаното в горепосочената статия на ясен немски език, то означава: Ако човек не е побъркан, той не разбира нищо от свръхсетивния свят, ако разбира, тогава той несъмнено е побъркан! Това е същото нещо, само че казано по един по ясен начин.
към текста >>
[5] статия за моята публична лекция, държана пред голям брой
слуша
тели: досега не е намерена.
[5] статия за моята публична лекция, държана пред голям брой слушатели: досега не е намерена.
към текста >>
392.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Тогава именно при такива изследвания
слуша
телите ще претендират да имат онези убедителни основания, които могат да следват от всичко онова, което иначе се явява на бял ден в течение на едно такова изследване.
Тогава именно при такива изследвания слушателите ще претендират да имат онези убедителни основания, които могат да следват от всичко онова, което иначе се явява на бял ден в течение на едно такова изследване.
Човек не би трябвало всъщност да има някакво доверие в онзи, който направо започва да говори върху повтарящите се земни съществувания, a това, което се извлича от такива окултни дълбини, трябва да бъде потвърдено, когато първо съществува нещо друго, което дава основание за доверие.
към текста >>
Аз считам, че в течение на 23, 24 години, през които бе развита и разпространявана антропософията, е натрупан достатъчно окултен материал, така че днес могат да бъдат изложени резултати също и от това смело изследване на кармата и на повтарящите се земни съществувания пред онези
слуша
тели, които вече имат доверие, изградено в течение на времето от разкриването на други области на духовния живот.
Аз считам, че в течение на 23, 24 години, през които бе развита и разпространявана антропософията, е натрупан достатъчно окултен материал, така че днес могат да бъдат изложени резултати също и от това смело изследване на кармата и на повтарящите се земни съществувания пред онези слушатели, които вече имат доверие, изградено в течение на времето от разкриването на други области на духовния живот.
В момента обаче тук седят мнозина, които са отскоро в обществото. Но в развитието на обществото не е възможно, заради новодошлите винаги да се започва отначало. Днес с голяма радост и задоволство констатираме, че именно при този максимално посетен курс тук се намират също и голям брой от най-старите антропософски приятели, антропософи, които са съизживели почти цялото антропософско развитие. И в течение на времето трябва да бъдат създадени възможности, да бъдат запознати с това, което е развито досега в Антропософското общество тези, които се намират отскоро в него.
към текста >>
Аз често съм
слуша
л неговите лекции и никога не съм видял нещо друго, освен това, че преди да започне да говори, да говори свързано, той изваждаше носната си кърпа и си избърсваше носа.
Обаче от всичко това, което той вършеше в своята професия, което вършеше например като приятел на хората и други подобни, от всичко това за интуитивния поглед не се получи никакво указание за неговите минали земни съществувания. Не че всичко това не е имало връзка с миналите му земни съществувания; но за изследователския поглед не се получи никакво указание. От наблюдението на тези следващи от професията или от приятелството с хората факти, не можеше да се проникне до самите минали земни съществувания. Напротив, много любопитно е, че при тази личност се получи нещо именно от една второстепенна особеност на живота му. Той трябваше да изнася лекции и винаги преди да започне изнасянето на своите лекции трябваше съвсем по навик да извади носната си кърпа и да си изчисти носа.
Аз често съм слушал неговите лекции и никога не съм видял нещо друго, освен това, че преди да започне да говори, да говори свързано, той изваждаше носната си кърпа и си избърсваше носа.
Той не вършеше това в разговор, а винаги, когато беше принуден да говори за свързани неща. Това даде една картина, от която се излъчи способността да се погледне в неговите минали съществувания на Земята.
към текста >>
За да бъдат виждани в правилния смисъл тези неща, - които стана възможно да обясняваме от Коледното събрание насам, - те изискват истинска сериозност, у
слуша
телите; сериозна нагласа и сериозно участие в антропософското движение, защото те могат лесно да доведат до всевъзможни лекомислия.
Мои мили приятели, когато обяснявам такива неща, освен обяснението в мен се поражда и едно чувство.
За да бъдат виждани в правилния смисъл тези неща, - които стана възможно да обясняваме от Коледното събрание насам, - те изискват истинска сериозност, у слушателите; сериозна нагласа и сериозно участие в антропософското движение, защото те могат лесно да доведат до всевъзможни лекомислия.
Но те се изнасят днес, защото в наше време това е необходимо. Необходимо е Антропософското общество да застане на основата на сериозността и да осъзнае своята собствена задача сред модерната цивилизация.
към текста >>
393.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ние ги намираме там, как
слуша
т лекциите, ученията на Михаил.
Ние можем да насочим поглед върху тези души. Ние намираме тези души там - понеже през онова време много малко от тях се намираха на Земята, а по-голямата част се намираха в живота между смъртта и едно ново раждане и взеха участие в свръхсетивното събрание на тази свръхсетивна школа.
Ние ги намираме там, как слушат лекциите, ученията на Михаил.
Ние ги намираме днес отново като въплътени на Земята души, които развиват един честен, вътрешен стремеж към антропософското движение.
към текста >>
394.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Но когато човек вече знае, че индивидуалността на Тихо де Брахе витае над Шелинг вдъхновявайки го и след това чете гениалните проблясъци в «Божествата от Самотраке», гениалните проблясъци именно в края на «Философия на откровението», с величественото по рода си Шелингово тълкуване на древните мистерии, когато човек се задълбочи в така чудния език, който Шелинг използва, след кратко време той не
слуша
вече да говори Шелинг, а Тихо де Брахе.
Когато аз действително можах да проследя Шелинг в неговото биографическо развитие, но не така ясно - то стана ясно едва много, много по-късно, когато бях написал вече моята книга «Загадки на философията», там можах, - не напълно ясно - да схвана, колко много неща в съчиненията на Шелинг са били написани всъщност от него под вдъхновение и че вдъхновителят е Юлиан Апостата - Херцелоида - Тихо де Брахе, който сам не се намираше въплътен на физическото поле, но е действал извънредно много чрез душата на Шелинг. И при това аз съзрях, че точно този Тихо де Брахе беше напреднал по един превъзходен начин след неговото съществуване като Тихо де Брахе. През телесното устройство на Шелинг можеше да премине само малко нещо.
Но когато човек вече знае, че индивидуалността на Тихо де Брахе витае над Шелинг вдъхновявайки го и след това чете гениалните проблясъци в «Божествата от Самотраке», гениалните проблясъци именно в края на «Философия на откровението», с величественото по рода си Шелингово тълкуване на древните мистерии, когато човек се задълбочи в така чудния език, който Шелинг използва, след кратко време той не слуша вече да говори Шелинг, а Тихо де Брахе.
И тогава човек съзира, как между други духове точно Тихо де Брахе, който е бил въплътен като индивидуалност също и в Юлиан Апостата, е допринесъл много, за да могат да изникнат някои неща в новия духовен живот, които на свой ред са въздействали така подбуждащо, че поне външните форми на израза можеха да бъдат взети от тях за устроеното по антропософски.
към текста >>
395.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И онези, които
слуша
ха един мислител, чувстваха също още нещо и за еволюцията на неговото мислене.
Това не е много, но хората днес могат да вършат това. Аз също мога да бъда много глупав и да мисля. Но в онова време не беше така, че хората можеха да мислят, а те приемаха мислите като инспирации. Който беше остроумен, чувстваше това като дар Божи, като благодат Божия и мисленето беше един вид ясновиждане. То изцяло беше такова още и в 4-то следхристиянско столетие.
И онези, които слушаха един мислител, чувстваха също още нещо и за еволюцията на неговото мислене.
На този събор присъстваше именно една личност, която взе участие в онези разисквания, която обаче до най-висока степен беше разстроена от изхода на събора, която тогава положи усилия да изложи аргументи и за двете страни. Тази личност показа най-важните основания както за арианството така и за атанасианството и ако нещата биха протекли според нейното разбиране, несъмнено би се получило нещо съвършено различно. Това не би било един вид съмнителен компромис между арианството и атанасианството, а би се получило нещо като синтеза, една такава синтеза, която вероятно би била нещо много велико - ние не трябва да конструираме историята, но можем да кажем това за изяснение, - която би довела дотам, вътрешното божествено в човека много по интимно да бъде свързвано с Божественото във Вселената. Понеже, както атанасианството устрои след това нещата, човешката душа беше всъщност направо отделена от божествената първопричина и даже се считаше за ерест да се говори за Бога вътре в човека.
към текста >>
396.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
17. статия за моята публична лекция, държана пред голям брой
слуша
тели: досега не е намерена.
17. статия за моята публична лекция, държана пред голям брой слушатели: досега не е намерена.
към текста >>
397.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Пети том
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при
слуша
не
то, записването или стенографирането.
Неговите, винаги свободно държани лекции, - общо няколко хиляди, - първоначално са замислени като устни, непредназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл - с малки изключения - сам да ги коригира. Малко преди смъртта си той е премахнал ограничението “Само за членове”. Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък. - Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми, и в по-голямата си част са публикувани.
Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането.
към текста >>
Лекциите са били предназначени за
слуша
тели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
398.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това би било приблизително така, както ако днес бихме
слуша
ли един човек да говори зад един параван и не бихме вярвали, че там говори един човек, а нещо неопределено ни шепне нещо зад паравана.
Той знаеше, че тогава вдъхновението идва над него, че е озарен вътрешно. Това вътрешно озарение се е приемало така реално, както реално вземате днес четенето в книгите. Човекът добиваше едно отношение към духовното в света благодарение на това, че в древните мистерии чрез жреца-посветител той е бил довеждан до състоянието да може да изживее в себе си озарението. Обучението в мистериите се състоеше в това, да бъде доведен човекът дотам, да може да изживее това вътрешно озарение. Той не беше на мнението, че нещо от въздушните кули го озарява.
Това би било приблизително така, както ако днес бихме слушали един човек да говори зад един параван и не бихме вярвали, че там говори един човек, а нещо неопределено ни шепне нещо зад паравана.
Също както днес, когато бихме чули това, не бихме вярвали, че там говори нещо неопределено, а бихме предположили, че зад паравана има едно същество, което не виждаме, така и онзи, който стигаше до озарението, знаеше, че тук на Земята има същества, които не се въплъщават физически, а чрез озарението са станали великите учители на човечеството. Такъв човек имаше съзнанието, че е от плът и кръв, ходи между земни същества, които не са от плът и кръв, които обаче имат едно етерно тяло, които са етерни същества. Те са тук, за да дадат озарението, което беше съдържание на първичната мъдрост. Така хората знаеха, че Земята е населена не само от хора в плът и кръв, а също и от други същества, които имат едно етерно тяло.
към текста >>
399.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тези взаимни връзки стават ясни за човека едва тогава, когато
слуша
ме хората да говорят едни за други.
Ние виждаме, че е така, когато проучим даден човек, който минава през живота намръщен, защото болезнено е засегнат от всичко, защото постоянно страда. Ние можем да изпитаме състрадание към такъв човек, това също е правилно, но ние винаги сме довеждани до един минал земен живот, през който той се е отнасял с омраза към заобикалящия го свят. Моля да не бъда криво разбран. Когато се говори за омраза, човек лесно си казва: - Аз не мразя, аз обичам всички. - Но нека той веднъж се изпита и ще види колко омраза, колко скрита омраза лежи в основата на човешката душа.
Тези взаимни връзки стават ясни за човека едва тогава, когато слушаме хората да говорят едни за други.
Ако направите една статистика за това, ще видите, че за един човек много повече се говори лошо, отколкото нещо похвално, нещо признаващо неговите качества. И ако действително би се направила една такава статистика, би се открило, че между хората съществува сто пъти повече омраза, отколкото любов - това число може действително да бъде дадено. Такова е положението, само че обикновено хората не забелязват това, защото вярват, че винаги са прави да мразят и намират, че е напълно оправдано, когато мразят. През следващия земен живот обаче тази омраза се развива в страдание, а в третия земен живот тя се превръща в липса на разбиране, в закостенялост, която не иска да вникне в нищо, не иска да се задълбочи в нищо.
към текста >>
400.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
- Човекът всъщност би трябвало да припише само на своите земни слабости, че не изпитва всички нюанси на чувствата от върховен ентусиазъм до най-дълбоката болка, когато
слуша
, какво представлява духовният свят и неговите същества.
И едва тогава ние се поставяме в правилни отношения с духовния свят, когато си кажем: - Всъщност в сравнение с голямата болка или голямата радост, която ние изпитваме на Земята, това, което изпитваме към фактите и съществата на духовния свят, представлява една сянка. - Но то не остава като сянка за посветения, а само за този, който получава само сведения за науката на посвещението. Но тогава би трябвало да си кажем: - Въпреки това аз имам предчувствие, как би трябвало да въздейства върху душата това, което се споделя за духовния свят, ако тя достатъчно би била силна за това.
- Човекът всъщност би трябвало да припише само на своите земни слабости, че не изпитва всички нюанси на чувствата от върховен ентусиазъм до най-дълбоката болка, когато слуша, какво представлява духовният свят и неговите същества.
Когато човекът припише на своята слабост факта, че той не може да чувства по правилен начин, от страна на душата това вече е нещо от правилния начин той да се поставя в отношения с духовния свят. Защото погледнете каква стойност в края на краищата има всяко духовно познание, ако то не може да достигне до конкретните факти, ако не може да посочи, какво всъщност се случва в духовния свят! Тук на Земята също не очакваме хората да говорят за една ливада както пантеистите или монистите, или абстрактните философи говорят за Бог, а се изисква да се опише ливадата с всички нейни подробности. Също така е и относно духовния свят. Също и там трябва да се има способността да се разкажат конкретните подробности.
към текста >>
401.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това е едно не образно познание, а познание на духовно
слуша
не
.
Тази инспирация, която трябва да се постигне след имагинацията или по време на имагинацията, няма картинни образи пред себе си.
Това е едно не образно познание, а познание на духовно слушане.
Инспирираното познание така възприема мировата интелигентност, мировите мисли, че тя духовно ги чува. От всички страни се говори, мировото слово прозвучава много ясно; човек знае, че има нещо зад това. Най-напред човек узнава оповестяването, известието, и след това, когато човек се отдаде на тази инспирация, тогава е така, че зад мировите мисли, чрез интуицията той започва да възприема мировите същества. Имагинацията възприема картинните образи на духовността, инспирацията чува духовността духовно да говори. Интуицията възприема самите същества.
към текста >>
402.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че
слуша
телят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата сфера от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
В слънчевата област започва да става реалност всичко онова, което човекът е имал дори и като най-малки мисли с добри намерения. Върху тази реалност сега гледат Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Доколкото човек е бил добър, както е мислил, чувствал и живял, така гледат на него съществата от слънчевата област. Затова не мога да ви обрисувам слънчевата област по теоретичен начин, а само по един жив начин.
Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата сфера от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
На теб ти е позволено да общуваш с тези същества. Направил ли си обаче зло, което си оставил заедно с част от твоето същество в лунната сфера, то ти си един самотник, напуснат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Така доброто става реалност в слънчевия свят чрез нашия взаимен живот с тези същества. Ние не разбираме езика на тези същества, ако не сме мислили нещо добро; ние не можем да пристъпим пред тях, ако не сме извършили нищо добро. Това е цялата реалност, това е реалното действие на нашите добри постъпки в слънчевия регион.
към текста >>
403.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато
слуша
ме с духа, ние възприемаме тези същества.
Всичко е слово. Съществата на Марс са същества само от слово, ако мога така да се изразя. Представете си, как човекът се състои от месо и кръв и той говори, като с това довежда въздуха в движение. В това, че въздушните вълни удрят нашето ухо, ние чуваме че тоновете се въплътяват във въздушни вълни. От такива вълни са формирани марсовите същества; цялото им същество се състои от думи.
Когато слушаме с духа, ние възприемаме тези същества.
Когато човек поглежда назад в по-късния си живот след периода от 42 до 49 години, ако тази сфера е същата, която между смъртта и едно ново раждане най-силно въздейства върху човека, ако предимно там се изработва неговата карма, тогава всичко, което той изживява на Земята е в силна зависимост от марсовите сили. Той гледа от отвъдния живот през марсовата сфера надолу в най-значителния си период, той си изгражда един земен живот, който е силно зависим от марсовите сили.
към текста >>
404.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тези неща не могат истински да се изживеят от душата, когато тя иска да
слуша
само теоретично.
Тези неща не могат истински да се изживеят от душата, когато тя иска да слуша само теоретично.
Те ще се разберат от душата истински, само ако се обхванат с цялата душевност, когато душевното изживяване се потопи в цялата духовна същност и живот на звездния Космос - в случая в сатурновата сфера - и след като душевността се е задълбочила в обхващането на същността на една земна съдба, тогава се разглежда, как се проявява една такава съдба на Земята.
към текста >>
Тoва е въпросът, който се поражда, когато в антропософските разглеждания
слуша
те, че в земното развитие на хората е имало посветени във великите тайни на битието, имало е посветени, притежаващи земната мъдрост.
Аз искам да дам още един съвсем различен пример. Ние можем да разгледаме една индивидуалност, която в един малко отдалечен от съвремието земен живот в известна степен се е брояла към посветените. Преди обаче да говоря за тази човешка карма, трябва да поставя един въпрос, който всъщност трябва да си постави всеки, който се замисли върху такива неща, които обсъждаме сега и който сигурно много от вас са си поставяли.
Тoва е въпросът, който се поражда, когато в антропософските разглеждания слушате, че в земното развитие на хората е имало посветени във великите тайни на битието, имало е посветени, притежаващи земната мъдрост.
С дълбок респект, с невероятно дълбоко уважение ние поглеждаме към тези стари посветени, живели в хода на човешкото развитие. Когато се говори за прераждането, за повторен земен живот, тогава може да възникне въпросът: - Како става с преражданията на тези посветени? - И въпросът може да бъде задълбочен, и да бъде поставен така: - Не живеят ли вече в нашето съвремие отново преродени посветени? Възможно ли е точно в настоящето, в което ние живеем сега между раждането и смъртта, посветените абсолютно да са се оттеглили от света? –
към текста >>
405.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Понеже за Карл Велики толкова много се е учило в училище, би трябвало цял куп от представи сега да изникне в душите на уважаемите
слуша
тели!
В бъдеще историческите разглеждания трябва да се свързват с целия човек, трябва да направят видимо, как от една земна епоха в друга самият човек пренася онова, което живее като импулси в историята, в историческото развитие. Нека разгледаме времето, когато в Европа живееше Карл Велики, който управляваше от 768 до 814. Извикайте пред душата си за един момент всичко това, което знаете за историческата дейност на Карл Велики.
Понеже за Карл Велики толкова много се е учило в училище, би трябвало цял куп от представи сега да изникне в душите на уважаемите слушатели!
Едновременно с този Карл Велики и с всички неща, които сега ще се издигнат в душите на уважаемите слушатели, оттатък в Ориента живееше една много значителна личност - Харун ал Рашид. Произлязъл напълно от събраното в мохамеданството тогавашно образование, той беше обхванат от идеята да концентрира това ориенталско образование в един център, в един образователен център, за който особено да полага грижи. И в този двор се е правило изключително много, защото там се събираше всичко, което представляваше върхът на физически, астрономически, алхимични, химически, географски и др. стремежи на тогавашното време. Художествени, литературни, исторически, педагогически стремежи, всичко се втичаше в двора на Харун ал Рашид.
към текста >>
Едновременно с този Карл Велики и с всички неща, които сега ще се издигнат в душите на уважаемите
слуша
тели, оттатък в Ориента живееше една много значителна личност - Харун ал Рашид.
В бъдеще историческите разглеждания трябва да се свързват с целия човек, трябва да направят видимо, как от една земна епоха в друга самият човек пренася онова, което живее като импулси в историята, в историческото развитие. Нека разгледаме времето, когато в Европа живееше Карл Велики, който управляваше от 768 до 814. Извикайте пред душата си за един момент всичко това, което знаете за историческата дейност на Карл Велики. Понеже за Карл Велики толкова много се е учило в училище, би трябвало цял куп от представи сега да изникне в душите на уважаемите слушатели!
Едновременно с този Карл Велики и с всички неща, които сега ще се издигнат в душите на уважаемите слушатели, оттатък в Ориента живееше една много значителна личност - Харун ал Рашид.
Произлязъл напълно от събраното в мохамеданството тогавашно образование, той беше обхванат от идеята да концентрира това ориенталско образование в един център, в един образователен център, за който особено да полага грижи. И в този двор се е правило изключително много, защото там се събираше всичко, което представляваше върхът на физически, астрономически, алхимични, химически, географски и др. стремежи на тогавашното време. Художествени, литературни, исторически, педагогически стремежи, всичко се втичаше в двора на Харун ал Рашид. Много по-достойно за уважение е това, което се намираше в този ориенталски двор, от всичко онова, което духовно се вършеше в двора на Карл Велики.
към текста >>
406.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Те учеха изцяло в мощни образи, които разгръщаха пред своите
слуша
тели образи в които беше представено това, което е духовно съдържание на Християнството.
Там са учили следното: християнството ще получи едно обновление. То ще бъде отново разбрано в неговото духовно съдържание, когато ще е изтекла Кали-Юга, Тъмната епоха, и ще е настъпила една нова епоха. Но за нас днешните хора тази Тъмна епоха е изтекла в 1899 година; ето защо днешният обрат, който трябваше да настъпи за човечеството с изтичането на Кали-Юга, се дължи на извънредно големия импулс, който навлезе в човечеството две десетилетия преди това чрез влизането в действие на Михаел. Той бе предсказан пророчески в Школата от Шартр още в 12-то столетие, особено от Бернардус Силвестрис и Аланус аб Инсулис. Обаче тези хора не учеха аристотелски, те не учеха с интелекта.
Те учеха изцяло в мощни образи, които разгръщаха пред своите слушатели образи в които беше представено това, което е духовно съдържание на Християнството.
Но съществуваха определени пророчески учения. Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение.
към текста >>
407.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Михаел ни учи днес да познаваме това, когато искаме да го
слуша
ме.
Михаел ни учи днес да познаваме това, когато искаме да го слушаме.
Защото Школата на Михаел е продължило да действува и ние можем да стигнем и днес до нея. Тогава тя ни учи, как веднъж Ариман е направил опити като писател, първи опити имащи един потресающ, дълбоко трагичен характер, които естествено са се проявили чрез един човек: "Антихристът" от Ницше, "Ecce homo", автобиографията на Ницше и всичко онова, което са бележки във "Волята за сила" най-блестящите глави на модерното писателство, с тяхното често пъти така дяволско съдържание! Написа ги Ариман, упражнявайки своето господство над това, което на Земята може да бъде подчинено на негова та власт в букви чрез печатарското изкуство. Ариман е започнал вече да се проявява като писател по този начин и той ще продължи своята работа. Необходимо е в бъдеще хората да могат да бъдат будни на Земята, за да не приемат като равностойно всичко, което срещат като писателство.
към текста >>
408.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И такива учители намираха понякога уши, които ги
слуша
ха.
Но на небето бяха на ясно: трябва да се чака докато на Земята отново може да настъпи господството на Михаел. Обаче винаги се намираха учители, които макар и така да се каже в упадък знаеха нещо за това, което става всъщност зад кулисите на съществуванието; винаги се намираха учители, които макар и понякога не твърде сполучливо знаеха да опишат в образи това, което беше духовно съдържание на света, което стои на основата на онова, което става в света непосредствено граничащ с физическия свят.
И такива учители намираха понякога уши, които ги слушаха.
И онези уши, които ги слушаха, принадлежаха на хора, които слушаха за Християнството по такъв начин, че във всеки случай те само тук или там чуваха по някоя откъсната дума за това, което трябва да дойде в 20-то столетие, след като господството на Михаел ще е започнало отново.
към текста >>
И онези уши, които ги
слуша
ха, принадлежаха на хора, които
слуша
ха за Християнството по такъв начин, че във всеки случай те само тук или там чуваха по някоя откъсната дума за това, което трябва да дойде в 20-то столетие, след като господството на Михаел ще е започнало отново.
Но на небето бяха на ясно: трябва да се чака докато на Земята отново може да настъпи господството на Михаел. Обаче винаги се намираха учители, които макар и така да се каже в упадък знаеха нещо за това, което става всъщност зад кулисите на съществуванието; винаги се намираха учители, които макар и понякога не твърде сполучливо знаеха да опишат в образи това, което беше духовно съдържание на света, което стои на основата на онова, което става в света непосредствено граничащ с физическия свят. И такива учители намираха понякога уши, които ги слушаха.
И онези уши, които ги слушаха, принадлежаха на хора, които слушаха за Християнството по такъв начин, че във всеки случай те само тук или там чуваха по някоя откъсната дума за това, което трябва да дойде в 20-то столетие, след като господството на Михаел ще е започнало отново.
към текста >>
Това се посади в душите на онези, които
слуша
ха учения съдържащи нещо от тайните, за които говорихме днес.
От такива изживявания в миналия земен живот, в първите християнски столетия не точно в 9-то столетие, а преди това и по-късно се разви стремежът, после, когато дойде на Земята господството на Михаел в края на 19-то столетие, началото на 20-то столетие, да гледат несъзнателно към онова място, където сега действително под влиянието на господството на Михаел отново се развиваше духовен живот.
Това се посади в душите на онези, които слушаха учения съдържащи нещо от тайните, за които говорихме днес.
към текста >>
409.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Пред Вас стои един човек, той Ви разказва нещо, Вие го
слуша
те.
Прочетете първо една единствена антропософска книга, тогава може да се случи да я оставите настрана, защото сте свикнали да виждате всичко доказано осезателно, Вие ще я оставите настрана, защото в нея нищо не е доказано. Но четете все повече и повече, тогава ще откриете, че идеите се подкрепят едни други взаимно и се подържат както небесните тела. Човек може да разбере вече нещата, даже и когато не е един посветен, обаче чрез науката на посвещението нещата стават още по-значително плътни Те се изживяват по друг начин. Ето защо онзи, който е стигнал достатъчно далече, може също да говори в една друга форма върху тази човешка съдба изтъкана от миналото, настоящето и бъдещето. Онзи, който е минал до известна степен през посвещението, при него изживяванията стават много по-конкретни.
Пред Вас стои един човек, той Ви разказва нещо, Вие го слушате.
Така както се слуша външното, посветеният може да чува и вътрешното, духовния език, който не е по-малко ясен от човешкия език. За посветения човекът, с който е бил кармически свързан в миналото, говори с пълната яснота, с която хората Ви говорят обикновено, когато той отново го среща в настоящия живот. Той слуша един вътрешен говор. Ще кажете, че посветеният има цял вързоп хора в себе си, от които единият му говори повече, другият по-малко ясно. Такъв е действително случаят.
към текста >>
Така както се
слуша
външното, посветеният може да чува и вътрешното, духовния език, който не е по-малко ясен от човешкия език.
Но четете все повече и повече, тогава ще откриете, че идеите се подкрепят едни други взаимно и се подържат както небесните тела. Човек може да разбере вече нещата, даже и когато не е един посветен, обаче чрез науката на посвещението нещата стават още по-значително плътни Те се изживяват по друг начин. Ето защо онзи, който е стигнал достатъчно далече, може също да говори в една друга форма върху тази човешка съдба изтъкана от миналото, настоящето и бъдещето. Онзи, който е минал до известна степен през посвещението, при него изживяванията стават много по-конкретни. Пред Вас стои един човек, той Ви разказва нещо, Вие го слушате.
Така както се слуша външното, посветеният може да чува и вътрешното, духовния език, който не е по-малко ясен от човешкия език.
За посветения човекът, с който е бил кармически свързан в миналото, говори с пълната яснота, с която хората Ви говорят обикновено, когато той отново го среща в настоящия живот. Той слуша един вътрешен говор. Ще кажете, че посветеният има цял вързоп хора в себе си, от които единият му говори повече, другият по-малко ясно. Такъв е действително случаят. Но това е същевременно нагледното доказателство за начина, по който човек е прекарал своя минал земен живот.
към текста >>
Той
слуша
един вътрешен говор.
Ето защо онзи, който е стигнал достатъчно далече, може също да говори в една друга форма върху тази човешка съдба изтъкана от миналото, настоящето и бъдещето. Онзи, който е минал до известна степен през посвещението, при него изживяванията стават много по-конкретни. Пред Вас стои един човек, той Ви разказва нещо, Вие го слушате. Така както се слуша външното, посветеният може да чува и вътрешното, духовния език, който не е по-малко ясен от човешкия език. За посветения човекът, с който е бил кармически свързан в миналото, говори с пълната яснота, с която хората Ви говорят обикновено, когато той отново го среща в настоящия живот.
Той слуша един вътрешен говор.
Ще кажете, че посветеният има цял вързоп хора в себе си, от които единият му говори повече, другият по-малко ясно. Такъв е действително случаят. Но това е същевременно нагледното доказателство за начина, по който човек е прекарал своя минал земен живот. Аз казах, че великите регистратори, лунните Същества нанасят съдбата; обаче в момента, когато посветеният среща един човек, с когото е бил кармически свързан в миналия земен живот, той е озарен като от светлината на пълната луна от записванията направени за другия човек, с който той е свързан кармически. Това, което ние мислим и вършим в настоящето, то не ни говори, обаче след определено време, след не толкова продължително време онова, което сме направили, което е зарегистрирано на Луната, става говорещо и живо.
към текста >>
Все пак той Ви интересува външно, разказва Ви така, като че е представител на цялото общество участвуващо в чая от 5 часа Това е едно краткотрайно общество, там могат да се чуят много работи от света, от хора, които са големи политици Вие
слуша
те само този единствен човек и според този човек съдите може би погрешно за цялото присъствуващо общество.
Чрез онези хора, които срещаме за първи път в живота, с които не сме свързани кармически, ние се научаваме да познаваме човечеството изобщо. Хората се отнасят също според това. Ако при "Файф ъ клок на чай" или при други случаи се събирате с хора, опитайте се някога да се вслушате в живота: когато един човек е срещнал друг човек, с когото е кармически свързан, той не казва много нещо за други хора, обаче за този човек казва нещо важно. Той обръща вниманието върху нещо важно, особено тогава, когато е несъзнателен в такива неща. Обърнете внимание на живота: на чай в 5 часа влизате в разговор с някого, с когото не сте свързани кармически.
Все пак той Ви интересува външно, разказва Ви така, като че е представител на цялото общество участвуващо в чая от 5 часа Това е едно краткотрайно общество, там могат да се чуят много работи от света, от хора, които са големи политици Вие слушате само този единствен човек и според този човек съдите може би погрешно за цялото присъствуващо общество.
Ние се научаваме да познаваме другите неща от света чрез хора, с които не сме свързани кармически. Един пътник, който веднъж минал в полунощ през гарата Кьонигсберг и поискал там да му се даде едно кафе, бил посрещнат много грубо от келнера, когото повикал и който имал червена коса и бил заспал. Върху този случай пътникът записал в своя дневник: кьонигбергийци имат червени коси, сънливи са и груби. Според този среднощен келнер, с когото не е бил кармически свързан, съответният пътник отсъдил за жителите на Кьонигсберг.
към текста >>
410.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Обаче в определени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което
слуша
ме чрез устно съобщение от един друг човек.
Тъй като тези Същества нямаха физически тяло, те не можеха естествено да говорят с хората по начина, както сме свикнали днес, един човек да говори на друг човек.
Обаче в определени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек.
Ходещите по Земята етерни Свръхчовеци вдъхновяваха, бихме могли да кажем, на хората много по-висшето, много по-мощното знание, което тези Същества притежаваха. Следователно в минали земни съществувания в прадревните времена на Земята ние сме имали общение със същества от нефизическо естество. Тези Същества не са вече днес тук на Земята. Те вече отдавна не са сред земния живот. Те са се оттеглили от общуването с хората и човечеството има незначителни остатъци от това, което някога са научили върху тайните на Вселената от тези прадревни Същества, незначителни остатъци е запазило човечеството в различните документи.
към текста >>
411.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да
слуша
какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят.
Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение. Въпросът не е да се води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има отношение към собствената душа.
Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят.
Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен учител. Проверката обаче трябва да се разбира в правилен смисъл. Не винаги човек може пряко да провери дадено нещо, но той трябва многократно да прави тази проверка непряко. Например днес никой не е в състояние пряко да провери дали е живял или не Фридрих Велики. Може само да се провери дали заслужава доверие пътят, по който са дошли сведенията за Фридрих Велики.
към текста >>
412.
За дните на седмицата
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Да се опитва при
слуша
не
речта на другите да остава съвсем тих и безмълвен в душата си, да се въздържа в мислите и в чувствата си от всяко одобрение и особено от всяка неблагоприятна преценка (критика, отхвърляне).
Да се опитва при слушане речта на другите да остава съвсем тих и безмълвен в душата си, да се въздържа в мислите и в чувствата си от всяко одобрение и особено от всяка неблагоприятна преценка (критика, отхвърляне).
към текста >>
413.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Когато се опитваме да извикаме в спомена събития от миналото, при които сме присъствали, това е нещо различно от случая, когато мислим за минали събития, за които само сме чели и
слуша
ли.
Когато се опитваме да извикаме в спомена събития от миналото, при които сме присъствали, това е нещо различно от случая, когато мислим за минали събития, за които само сме чели и слушали.
Разликата е в това, че при първите ние сме присъствали с нашия Аз, с нашето Себе. И това е важ-ното. Добре е, когато се упражняваме в това, да извикваме обратно в спомена изживявания от нашето минало. Болка и радост, които сме изпитали, в спомена изглеждат съвсем другояче, отколкото някога в тогавашното настояще. Чрез това обратно извикване се приближаваме до истинското познание.
към текста >>
Текст според наличния ръкопис на един
слуша
тел.
[1] 13. Април 1906.
Текст според наличния ръкопис на един слушател.
Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч. № 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч. № 95; «Теософия на розенкройцерите» Събр.Съч. № 99.
към текста >>
414.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 2 Октомври 1906. За изграждане на духовното тяло чрез медитация
GA_245 Указания за езотеричното обучение
[1] Първият текст е според ръкописа на Мария Щайнер, в който Рудолф Щайнер собственоръчно е направил рисунката; вторият текст е според ръкописа на друг
слуша
тел.
[1] Първият текст е според ръкописа на Мария Щайнер, в който Рудолф Щайнер собственоръчно е направил рисунката; вторият текст е според ръкописа на друг слушател.
Първо отпечатване в това издание. Що се отнася до споменатите епохи от развитието на човечеството: пета, шеста основна раса, подраси и т.н. сравни «Въведение в Тайната наука» 1910, Събр.Съч. № 13.
към текста >>
415.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието
GA_245 Указания за езотеричното обучение
[1] Текст според налични ръкописни бележки на
слуша
тел.
[1] Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
към текста >>
416.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
[1] Текст според налични ръкописни бележки на
слуша
тел.
[1] Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
Първо отпечатване в това издание.
към текста >>
417.
Кратки бележки от езотеричния час в Берлин на 9 Октомври 1907.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
[1] Текст според налични ръкописни бележки на
слуша
тел.
[1] Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
Поправки спрямо първото отпечатване в първа тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище», които още от Мария Щайнер са били предвидени за ново издание.
към текста >>
418.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес
GA_245 Указания за езотеричното обучение
[1] Текст според налични ръкописни бележки на
слуша
тел.
[1] Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
Първо отпечатване в това издание. Към обясненията сравни лекция в Дорнах на 3 януари 1915 «Относно бъдещето Юпитерово съществуване и неговите същности» в «Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост» Дорнах 1914/15, Събр.Съч. № 275.
към текста >>
419.
Евангелието на познанието и неговата молитва. Предварителна бележка
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ограниченото пространство на стоящото на разположение помещение и желанието да бъде изградено достойно място за мистерийните сцени подтикнаха
слуша
телите да намерят решение за осъществяване на дълго лелеяното желание.
Тези познания са съдържанието на величествените лекции на д-р Рудолф Щайнер, които последваха Мисте-рийните драми в Мюнхен.
Ограниченото пространство на стоящото на разположение помещение и желанието да бъде изградено достойно място за мистерийните сцени подтикнаха слушателите да намерят решение за осъществяване на дълго лелеяното желание.
Строежът в Мюнхен беше решен със съдействието на вдъхновените за тази мисъл артисти. Последваха дълги преговори с градските власти, обаче молбата за узаконяване беше отхвърлена.
към текста >>
420.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Дълбоко в сърцата и душите ни навлиза то, когато
слуша
ме онази проповед на планината, произнесена, когато беше настъпило времето за съзряването на човешката личност, когато древната духовна светлина беше угаснала и се появи новата духовна светлина.
От Изтока дойде насам то - Светлината и Словото на Благовещението. От Изтока то премина в Запада, четирикратно известено в четирите Евангелия, очаквайки, че от Запада ще дойде отражението, което ще прибави познание към това, което е все още послание в четирикратно произнесеното Световно Слово.
Дълбоко в сърцата и душите ни навлиза то, когато слушаме онази проповед на планината, произнесена, когато беше настъпило времето за съзряването на човешката личност, когато древната духовна светлина беше угаснала и се появи новата духовна светлина.
Появи се новата духовна светлина! Но когато тя се появи, мина през вековете на човешката еволюция от Изток на Запад, очаквайки разбирането на словата от проповедта на планината, които някога прозвучаха в човешките сърца. От дълбините на нашата световна еволюция прозвучава онази правечна молитва, която е била изречена като послание на Световното Слово, когато се изпълни Мистерията на Голгота. И дълбоко продължаваше да звучи правечната молитва, която трябваше да извести най-дълбоко в душата на Микрокосмоса, от най-съкровените дълбини на човешкото сърце тайната на съществуването. Трябваше да прозвучи в това, което ни е дадено като «Отче наш», когато то прозвуча от Изток на Запад.
към текста >>
Макар и непълен текстът на това слово се е запазил само поради това, че
слуша
тел, владеещ стенография, се опитал да го запише, пишейки върху гърба на стоящия до него участник при извънредно неблагоприятните условия - лошо време, на светлината на факли, тъй като тържеството се е състояло в края на Септември от около 18.30 до към 20.30 часа.
[1] Това слово, произнесено в края на тържеството по полагане Основния камък и то напълно в стила на един езотеричен урок, беше включено от Мария Щайнер в публикацията на «Из съдържанията на Езотеричното училище».
Макар и непълен текстът на това слово се е запазил само поради това, че слушател, владеещ стенография, се опитал да го запише, пишейки върху гърба на стоящия до него участник при извънредно неблагоприятните условия - лошо време, на светлината на факли, тъй като тържеството се е състояло в края на Септември от около 18.30 до към 20.30 часа.
Неговият ръкописен пренос на тези бележки се намира днес в архива. Някои корекции и допълнения в сравнение с първото отпечатване се дължат на сравняване с този ръкопис, а следващите смислови поправки са от Мария Щайнер.
към текста >>
421.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Едни възприемат природонаучното познание, дори
слуша
т с известна - бих желал да кажа - наивност, как органичните същества от най-прости, най-примитивни са се развили до човека.
Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното познание, трябва да се изтъкне най-напред, че това инициационно познание се основава и тръгва от мисленето. Мисловният живот трябва да е напълно развит, когато днес човек иска да достигне до инициационното познание. Този мисловен живот може да бъде особено добре обучен, ако човек се задълбочи в природонаучното развитие на последните векове, особено на 19. век. Това природонаучно знание се възприема от хората по различен начин.
Едни възприемат природонаучното познание, дори слушат с известна - бих желал да кажа - наивност, как органичните същества от най-прости, най-примитивни са се развили до човека.
Те си изграждат идеи за това развитие и малко поглеждат назад към себе си, за да видят, че те са тези, които имат идея, че вътре в самите себе си при наблюдаването на външните процеси те са развили нещо, което е мисловен живот.
към текста >>
422.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Текст според наличния ръкопис на един
слуша
тел.
32. 13. Април 1906.
Текст според наличния ръкопис на един слушател.
Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч. № 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч. № 95; «Теософия на розенкройцерите» Събр.Съч. № 99.
към текста >>
33. Първият текст е според ръкописа на Мария Щайнер, в който Рудолф Щайнер собственоръчно е направил рисунката; вторият текст е според ръкописа на друг
слуша
тел.
33. Първият текст е според ръкописа на Мария Щайнер, в който Рудолф Щайнер собственоръчно е направил рисунката; вторият текст е според ръкописа на друг слушател.
Първо отпечатване в това издание. Що се отнася до споменатите епохи от развитието на човечеството: пета, шеста основна раса, подраси и т.н. сравни «Въведение в Тайната наука» 1910, Събр.Съч. № 13.
към текста >>
34. Текст според налични ръкописни бележки на
слуша
тел.
34. Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
към текста >>
35. Текст според налични ръкописни бележки на
слуша
тел.
35. Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
Първо отпечатване в това издание.
към текста >>
36. Текст според налични ръкописни бележки на
слуша
тел.
36. Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
Поправки спрямо първото отпечатване в първа тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище», които още от Мария Щайнер са били предвидени за ново издание.
към текста >>
37. Текст според налични ръкописни бележки на
слуша
тел.
37. Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
Първо отпечатване в това издание. Към обясненията сравни лекция в Дорнах на 3 януари 1915 «Относно бъдещето Юпитерово съществуване и неговите същности» в «Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост» Дорнах 1914/15, Събр.Съч. № 275.
към текста >>
Макар и непълен текстът на това слово се е запазил само поради това, че
слуша
тел, владеещ стенография, се опитал да го запише, пишейки върху гърба на стоящия до него участник при извънредно неблагоприятните условия - лошо време, на светлината на факли, тъй като тържеството се е състояло в края на Септември от около 18.30 до към 20.30 часа.
38. Това слово, произнесено в края на тържеството по полагане Основния камък и то напълно в стила на един езотеричен урок, беше включено от Мария Щайнер в публикацията на «Из съдържанията на Езотеричното училище».
Макар и непълен текстът на това слово се е запазил само поради това, че слушател, владеещ стенография, се опитал да го запише, пишейки върху гърба на стоящия до него участник при извънредно неблагоприятните условия - лошо време, на светлината на факли, тъй като тържеството се е състояло в края на Септември от около 18.30 до към 20.30 часа.
Неговият ръкописен пренос на тези бележки се намира днес в архива. Някои корекции и допълнения в сравнение с първото отпечатване се дължат на сравняване с този ръкопис, а следващите смислови поправки са от Мария Щайнер.
към текста >>
423.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Някои наши приятели често желаят да
слуша
т по този начин гласове, които сякаш им говорят; очакват тези гласове да бъдат подобни на онези от физическия свят, просто предавайки различна, по-фина версия на нещата от физическия свят.
Много хора усърдно се опитват да видят духове или дейности на духове, но искат да ги видят точно така, както виждат физическите неща. Те искат да видят дух, но очакват този дух да има формата на мъж или на жена или може би на пудел, каквито те се виждат във физическия свят. В другия свят обаче не е като тук. Самият процес протича извън обичайното съзнание и в съзнанието навлиза най-много картина, образ, който се появява после. Накратко, не трябва да очакваме духовният свят да бъде просто един вид по-фин сетивен свят, нито че той ще говори с човешки думи, като единствената разлика ще бъде, че думите ще идват от духовния свят.
Някои наши приятели често желаят да слушат по този начин гласове, които сякаш им говорят; очакват тези гласове да бъдат подобни на онези от физическия свят, просто предавайки различна, по-фина версия на нещата от физическия свят.
Тези хора желаят да влязат в духовния свят с обичайното съзнание, което принадлежи само на физическия свят.
към текста >>
424.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И от вечерната заря се ражда един пратеник, така да се каже изпратен е един пратеник на висшите светове, който застава пред двете жени и напрегнато
слуша
онова, което тяхната уста изказва върху техните чувства, върху техните собствени изживявания.
Сред това поле стоят две женски фигури.
И от вечерната заря се ражда един пратеник, така да се каже изпратен е един пратеник на висшите светове, който застава пред двете жени и напрегнато слуша онова, което тяхната уста изказва върху техните чувства, върху техните собствени изживявания.
към текста >>
И сега, тъй като беше будна, душата на онази жена, която имаше нощното изживяване, можа да гледа и да
слуша
това, което човешките чеда говорят по лицето на Земята, когато са изживели предчувствуващо нещо от това, което може да бъде изживяно в имагинативния свят.
На изток над пейзажа изгря утринната зора. Слънцето светеше. Утринната зора се оцвети все по-червено и по-червено.
И сега, тъй като беше будна, душата на онази жена, която имаше нощното изживяване, можа да гледа и да слуша това, което човешките чеда говорят по лицето на Земята, когато са изживели предчувствуващо нещо от това, което може да бъде изживяно в имагинативния свят.
И от хора на човешките чеда тя чу това, което най-добрите правеха да звучи като техни предчувствия върху онова, за което те не знаят нищо чрез Имагинацията, което обаче правят да се разлива от най-дълбоките основи на тяхната душа като насочваща сърцевина за цялото човечество; тя чу гласа на един поет, който някога беше предчувствувал величието на това, което човешката душа изживява от имагинативния свят. Тя разбра сега, че трябва да стане една спасителка на това, което тук е една полузамръзнала наука, разбра, че трябва да го стопли и проникне с това, което е тя самата първо с това, което тя е като изкуство, и че трябва да предаде това, което донася със себе си при нощния сън, на полузамръзналата наука. И тя забеляза, как това, което е полузамръзнало, може отново да оживее с крила на вятъра, когато предаденото може да бъде прието от науката като познание.
към текста >>
425.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И аз вярвам, въпреки че съм напълно на мнение, че в определен смисъл е правилно, че онзи, комуто изкуството разкрива своите тайни, има известна изразена антипатия да влезе в едно умствено критикуване на изкуството или да навлезе в едно естетично-научно разглеждане, аз вярвам, че върху изкуството може да се говори само от гледна точка на живота, че върху изкуството се говори всъщност най-правилно, когато
слуша
ме самия човек на изкуството.
Когато някой свързва своите обяснения с мислите на Гьоте, той бива упрекнат, които мислят че се приближават особено много до Гьоте, когато предават нещо от него, когато предават нещо от Гьоте, което те не разбират, тези хора вярват, че трябва да осъждат другите, които са положили усилия да проникнат в нещата. Ние можем да разберем такива прояви; това е един природосъобразен процес в човешкия живот и понякога трябва много да се радваме, когато това, което казваме, бива съдено по този начин. Бихме могли даже да приемем: ако казаното би било съдено по друг начин, тогава ние ще сме казали нещо излишно или глупаво, следователно това, което можах да избягна, искам да изнеса поне накрая. Аз вярвам фактически, че този, който пристъпва с разбиране към Гьоте, той ще намери вече в Гьотевото великодушен и разбиращ възглед върху изкуството това, макар и изразено по друг начин, което днес бе показано като сетивен-свръхсетивен елемент в изкуството. Даже самият израз е взет от Гьоте.
И аз вярвам, въпреки че съм напълно на мнение, че в определен смисъл е правилно, че онзи, комуто изкуството разкрива своите тайни, има известна изразена антипатия да влезе в едно умствено критикуване на изкуството или да навлезе в едно естетично-научно разглеждане, аз вярвам, че върху изкуството може да се говори само от гледна точка на живота, че върху изкуството се говори всъщност най-правилно, когато слушаме самия човек на изкуството.
Без съмнение тогава стигаме до там да имаме един странен опит. По правило хората на изкуството ругаят ужасно върху това, което други хора на изкуството произвеждат и когато изпитваме радост при произведенията на художниците, понякога не изпитваме радост от това, което художниците изказват върху техните произведения, защото понякога те живеят в илюзии относно техните собствени произведения. Но художникът трябва да твори от илюзии и именно това може да бъде онова, което дава правилния импулс за неговото художествено творчество. Макар и да допускам всичко това, и макар от една страна да разбирам напълно, че художникът действително е суров по отношение на всичко това, което се проявява като сприятеляване към него от страна на тези, които разглеждат изкуството естетично-научно или по друг начин, все пак вярвам, че не е съвсем ненужно да си образуваме чувствени представи върху изкуството. Аз вярвам, че изкуството постоянно трябва да напредва заедно с напредъка на душевния живот.
към текста >>
426.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ето защо ясновидецът има нужда
слуша
щите го да обърнат внимание на това, "Как" той се изразява, а не само на това, което той казва.
Ето защо ясновидецът има нужда слушащите го да обърнат внимание на това, "Как" той се изразява, а не само на това, което той казва.
Важното е той първо да оформи, важното е, как той казва нещата, особено нещата върху духовния свят, а не само това, което казва. Понеже на това се обръща много малко внимание, и понеже при думите хората си спомнят, какво означават иначе тези думи, ясновидецът бива така малко разбран. Той има нужда всичко това е относително да развие способността за създаване на езика, за да изрази свръхсетивното чрез начина, по който се изразява. Все повече ще бъде необходимо хората да стигнат до яснота върху това: от това, което е казано, не съдържанието е толкова важно, а важното е, чрез начина, по който ясновидецът се изразява, слушателите да имат живото впечатление, че той говори от духовния свят. Така в самия обикновен живот говорът е вече един художествен елемент.
към текста >>
Все повече ще бъде необходимо хората да стигнат до яснота върху това: от това, което е казано, не съдържанието е толкова важно, а важното е, чрез начина, по който ясновидецът се изразява,
слуша
телите да имат живото впечатление, че той говори от духовния свят.
Ето защо ясновидецът има нужда слушащите го да обърнат внимание на това, "Как" той се изразява, а не само на това, което той казва. Важното е той първо да оформи, важното е, как той казва нещата, особено нещата върху духовния свят, а не само това, което казва. Понеже на това се обръща много малко внимание, и понеже при думите хората си спомнят, какво означават иначе тези думи, ясновидецът бива така малко разбран. Той има нужда всичко това е относително да развие способността за създаване на езика, за да изрази свръхсетивното чрез начина, по който се изразява.
Все повече ще бъде необходимо хората да стигнат до яснота върху това: от това, което е казано, не съдържанието е толкова важно, а важното е, чрез начина, по който ясновидецът се изразява, слушателите да имат живото впечатление, че той говори от духовния свят.
Така в самия обикновен живот говорът е вече един художествен елемент. Ясновидецът има едно особено отношение също и към езика.
към текста >>
427.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ясновидецът трябва да разчита на добрата воля на
слуша
телите, за да може едното изречение да осветли другото.
Ясновидецът не може да изрази това, което има като ясновидско виждане така, както обикновените хора се научават да изразяват това, което искат, на някой език и използуват думите, за да го изразят. Думите не са изковани за това. Ето защо ясновидецът се вижда принуден да изразява съвсем различно някои неща. Той постоянно се бори с езика, за да може да каже това, което иска да каже. Той трябва да избере пътя, по който да облече нещо в едно изречение, което изразява приблизително това, което иска да каже; той трябва да каже едно второ изречение, което донася нещо подобно.
Ясновидецът трябва да разчита на добрата воля на слушателите, за да може едното изречение да осветли другото.
Когато тази добра воля липсва, тогава хората искат да му приписват различни противоречия. Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата. Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството. Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано. В това, как казва нещата, той се старае да каже много повече, отколкото в това, какво казва.
към текста >>
Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля,
слуша
телите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано.
Той трябва да избере пътя, по който да облече нещо в едно изречение, което изразява приблизително това, което иска да каже; той трябва да каже едно второ изречение, което донася нещо подобно. Ясновидецът трябва да разчита на добрата воля на слушателите, за да може едното изречение да осветли другото. Когато тази добра воля липсва, тогава хората искат да му приписват различни противоречия. Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата. Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството.
Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано.
В това, как казва нещата, той се старае да каже много повече, отколкото в това, какво казва. Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв език, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това. Той вижда, как една съгласна се включва, как една гласна влияе ту върху един, ту върху друг език. За да се пренесе в творческото схващане на езика на своя народ именно, ясновидецът е принуден да изразява повече това, как казва нещата, отколкото това, което казва. Благодарение на това човек може да различи в езика степените, които стоят една до друга, да ги различи художествено и ясновидски.
към текста >>
428.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И след това аз
слуша
х във Виенския Университет лекциите на този представителен хербартианец Роберт Цимерман.
С онова, което исках да кажа тогава върху същността на изкуствата, аз изглеждах на себе си като един човек, който искаше да говори, но всъщност е ням и трябва да изрази чрез жестове това, върху което искаше всъщност да обърне вниманието. Защото тогава от определени предпоставки на живота на мене ми бе внушено да говоря върху същността на изкуствата изхождайки от философските разсъждения. Аз бях проучил във философията Кантианизма и бях преминал към изучаването на Хербартианизма и този Хербартианизъм застана срещу мене в една представителна за Хербартианизма личност в лицето на естета Роберт Цимерман. Роберт Цимерман беше завършил тогава преди доста дълго време своята обемиста "Естетика", по-точно "История на естетиката като наука на формите". Той беше поставил вече пред света своя систематичен труд върху "Естетика като наука на формите" и аз добре проучих това, което Роберт Цимерман, харбартският естетик, имаше да съобщи на света в тази област.
И след това аз слушах във Виенския Университет лекциите на този представителен хербартианец Роберт Цимерман.
Когато се запознах лично с Роберт Цимерман, аз бях силно впечатлен от одухотворената, одушевена, отлична личност на този човек. Онова, което живееше в човека Роберт Цимерман, можеше да бъде за човека извънредно и дълбоко симпатично. Трябва да кажа, че въпреки че цялата фигура на Роберт Цимерман носеше в себе си нещо извънредно вцепенено, на мене даже в тази вцепененост ми харесваше нещо, защото начинът, по който тази личност говореше в онзи особен нюанс, който немския език добива при онези, които го говорят от бохемския немски език, от пражкия немски език, от този нюанс на езика, беше особено симпатичен. Роберт Цимерман направи пражко-немския език да ми бъде симпатичен, извънредно симпатичен по един странен начин, когато ми каза на мене, който още тогава се занимавах интензивно с Гьотевото "Учение за цветовете": Ах, Гьоте не трябва да бъде сериозно считан за физик! Един човек, който не може да разбере Нютон, той не може да бъде сериозно за физик!
към текста >>
Отначало на мене ми беше напълно ясно, какво означаваше това, как този човек влезе вече през вратата, качи се на подиума, сложи долу своя тънък бастун за разходка, странно съблече своето сако, странно направи пауза, странно насочи поглед с очите без очила наляво, надясно, надълбоко върху твърде малобройните присъствуващи
слуша
тели, във всички това имаше нещо фрапиращо.
Но след това, или може би и по-рано, аз се запознах с Роберт Цимерман, когато той говореше като хербартианец от катедрата. И трябва да кажа, че тогава престана да съществува естетически напълно милия, симпатичен човек, тогава човекът Роберт Цимерман се превърна напълно в хербартианец.
Отначало на мене ми беше напълно ясно, какво означаваше това, как този човек влезе вече през вратата, качи се на подиума, сложи долу своя тънък бастун за разходка, странно съблече своето сако, странно направи пауза, странно насочи поглед с очите без очила наляво, надясно, надълбоко върху твърде малобройните присъствуващи слушатели, във всички това имаше нещо фрапиращо.
Но тъй като аз вече от дълго време се бях занимавал с четенето на книгите на философа Хербарт, още след първото впечатление на мене ми просветна и аз си казах: Ах да, тук през вратата се влиза по хербартски, тук тънкият бастун за разходка се поставя долу по хербартски, тук дрехата се съблича по хербартски, тук погледът с очите без очила се прокарва върху слушателите по хербартски. И сега Роберт Цимерман започва да говори върху практическата философия също на своя извънредно симпатичен пражки диалект, на нюансирания от пражкия диалект говор, и ето, този пражки немски диалект се облече във формата на хербартовата естетика.
към текста >>
Но тъй като аз вече от дълго време се бях занимавал с четенето на книгите на философа Хербарт, още след първото впечатление на мене ми просветна и аз си казах: Ах да, тук през вратата се влиза по хербартски, тук тънкият бастун за разходка се поставя долу по хербартски, тук дрехата се съблича по хербартски, тук погледът с очите без очила се прокарва върху
слуша
телите по хербартски.
Но след това, или може би и по-рано, аз се запознах с Роберт Цимерман, когато той говореше като хербартианец от катедрата. И трябва да кажа, че тогава престана да съществува естетически напълно милия, симпатичен човек, тогава човекът Роберт Цимерман се превърна напълно в хербартианец. Отначало на мене ми беше напълно ясно, какво означаваше това, как този човек влезе вече през вратата, качи се на подиума, сложи долу своя тънък бастун за разходка, странно съблече своето сако, странно направи пауза, странно насочи поглед с очите без очила наляво, надясно, надълбоко върху твърде малобройните присъствуващи слушатели, във всички това имаше нещо фрапиращо.
Но тъй като аз вече от дълго време се бях занимавал с четенето на книгите на философа Хербарт, още след първото впечатление на мене ми просветна и аз си казах: Ах да, тук през вратата се влиза по хербартски, тук тънкият бастун за разходка се поставя долу по хербартски, тук дрехата се съблича по хербартски, тук погледът с очите без очила се прокарва върху слушателите по хербартски.
И сега Роберт Цимерман започва да говори върху практическата философия също на своя извънредно симпатичен пражки диалект, на нюансирания от пражкия диалект говор, и ето, този пражки немски диалект се облече във формата на хербартовата естетика.
към текста >>
429.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Но ако разглеждаме детайлите само външно, можем да заприличаме на участниците в една позната история: Веднъж един възрастен човек с недъгаво тяло
слуша
л пасторската проповед в църквата.
Ако обаче се обърнем към миналите епохи, ще видим, че тези неща са били изживявани с едно дълбоко душевно съучастие. А сега, погледнете още веднъж Тициановата картина с необходимия художествен усет: горе е мъдростта, но тя не е само мъдрост, защото все още блести и свети, все още се намира в областта на художественото пресъздаване. В средната част Тициан поставя красотата, а в долната част – добродетелността. Но тук ние трябва да се запитаме за вътрешния смисъл и значение на добродетелността. На влизайки в тези детайли чрез гения на езика, ние достигаме до онази съзидателна сила, до онази душа на езика, която непрекъснато работи долу между хората.
Но ако разглеждаме детайлите само външно, можем да заприличаме на участниците в една позната история: Веднъж един възрастен човек с недъгаво тяло слушал пасторската проповед в църквата.
Пасторът си служел с повърхностни фрази и обяснявал на присъствуващите как всичко в света е добро, красиво и целесъобразно. После човекът изчакал пред църковната порта и когато проповедникът излязъл, му задал следния въпрос: Вие казахте, че според първоначалната си идея, всички неща са добри! Това отнася ли се и до мен, аз добре ли съм израснал? Тогава пасторът отговорил: За човек в твоето положение, ти също си добре израснал! Нали разбирате, когато разглеждаме нещата само външно, ние не можем да вникнем в тяхната истинска същност.
към текста >>
430.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Думите, с които си служеше ръководителят на посвещението, съдържаха в себе си непосредствено познание и носеха както характера на откровение, така и чертите на едно култово свещенодействие, така че благодарение на величествени образи,
слуша
телите и зрителите се докосваха до онова, което беше скрито зад думите.
Антропософският светоглед би трябвало да подчертава, че именно чрез него днешното човечество отново стига до съзнанието за общия източник на изкуството, религията и науката. Както многократно сме изтъквали, през древните епохи от човешкото развитие не е съществувала никаква граница между изкуство, религия и наука; всички те са съществували в пълно единство. И това единство е било поддържано в рамки те на тогавашните Мистерии. фактически тези Мистерии обединяваха всичко онова, което днес наричаме училища, църкви и художествени институции. Защото онова, което беше преподавано в Мистериите, не беше нещо едностранчиво и не се свеждаше до простото изговаряне на едни или други думи.
Думите, с които си служеше ръководителят на посвещението, съдържаха в себе си непосредствено познание и носеха както характера на откровение, така и чертите на едно култово свещенодействие, така че благодарение на величествени образи, слушателите и зрителите се докосваха до онова, което беше скрито зад думите.
към текста >>
431.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Онези от уважаемите гости и приятели, които са
слуша
ли моите лекции или са изучавали антропософската литература, знаят, че ние често се връщаме до онзи етап от еволюцията на човечеството, който наричаме Атлантска епоха.
Онези от уважаемите гости и приятели, които са слушали моите лекции или са изучавали антропософската литература, знаят, че ние често се връщаме до онзи етап от еволюцията на човечеството, който наричаме Атлантска епоха.
И най-характерното за атлантското човечество беше това, че всички хора бяха надарени с едно първично, или инстинктивно ясновидство, което им позволяваше да виждат духовните процеси и Същества, скрити зад видимия физически свят. И в тази епоха, когато хората все още разполагаха със своето инстинктивно ясновидство и виждаха духовните Същества, скрити зад видимия физически свят, успоредно с това ясновидство, съществуваше и едно коренно различно усещане за света на музиката. При изживяването на музиката тогавашният човек инстинктивно усещаше, че излиза извън очертанията на своето тяло. Колкото и парадоксално да звучи в наши дни, тогавашните хора изпадаха в състояние на септакорди. Те музицираха и пееха главно в септими, нещо, което днес е много трудно да бъде възприето от музикална гледна точка.
към текста >>
432.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Докато при събуждането човек не осъзнава, че през нощта е възприел звуци, при
слуша
не
то на музика той усеща, че тези отпечатъци от духовния свят са в него.
През нощта човек донася силата от света на преливащите тонове, силата, която пренася върху тялото на усещането и етерното тяло. Когато човек твори или възприема музика, това е възможно, защото той вече има тези звуци в тялото на усещането.
Докато при събуждането човек не осъзнава, че през нощта е възприел звуци, при слушането на музика той усеща, че тези отпечатъци от духовния свят са в него.
Когато той слуша музика, ясновидецът може да види как тоновете се носят и обхващат по-твърдата материя на етерното тяло и я карат да трепти. Затова тогава човек има чувството на блаженство. Така той се чувства като победител над етерното тяло чрез своето астрално тяло. Усещането е най-силно, когато човек достигне състоянието на преодоляване на онова, което е в етерното тяло. Етерното тяло звучи винаги нагоре в астралното тяло.
към текста >>
Когато той
слуша
музика, ясновидецът може да види как тоновете се носят и обхващат по-твърдата материя на етерното тяло и я карат да трепти.
През нощта човек донася силата от света на преливащите тонове, силата, която пренася върху тялото на усещането и етерното тяло. Когато човек твори или възприема музика, това е възможно, защото той вече има тези звуци в тялото на усещането. Докато при събуждането човек не осъзнава, че през нощта е възприел звуци, при слушането на музика той усеща, че тези отпечатъци от духовния свят са в него.
Когато той слуша музика, ясновидецът може да види как тоновете се носят и обхващат по-твърдата материя на етерното тяло и я карат да трепти.
Затова тогава човек има чувството на блаженство. Така той се чувства като победител над етерното тяло чрез своето астрално тяло. Усещането е най-силно, когато човек достигне състоянието на преодоляване на онова, което е в етерното тяло. Етерното тяло звучи винаги нагоре в астралното тяло. Когато човек слуша музика, първо той има отпечатъка в астралното тяло.
към текста >>
Когато човек
слуша
музика, първо той има отпечатъка в астралното тяло.
Когато той слуша музика, ясновидецът може да види как тоновете се носят и обхващат по-твърдата материя на етерното тяло и я карат да трепти. Затова тогава човек има чувството на блаженство. Така той се чувства като победител над етерното тяло чрез своето астрално тяло. Усещането е най-силно, когато човек достигне състоянието на преодоляване на онова, което е в етерното тяло. Етерното тяло звучи винаги нагоре в астралното тяло.
Когато човек слуша музика, първо той има отпечатъка в астралното тяло.
След това изпраща съзнателно звуците в етерното тяло и преодолява тоновете, които са вече в него. Така се получава чувството на блаженство от слушането на музика, а също и от музикалното творчество. При някои музикални звучения нещо от астралното тяло навлиза в етерното тяло. Така то получава нови тонове. Възниква своеобразна борба между тялото на усещането и етерното тяло.
към текста >>
Така се получава чувството на блаженство от
слуша
не
то на музика, а също и от музикалното творчество.
Така той се чувства като победител над етерното тяло чрез своето астрално тяло. Усещането е най-силно, когато човек достигне състоянието на преодоляване на онова, което е в етерното тяло. Етерното тяло звучи винаги нагоре в астралното тяло. Когато човек слуша музика, първо той има отпечатъка в астралното тяло. След това изпраща съзнателно звуците в етерното тяло и преодолява тоновете, които са вече в него.
Така се получава чувството на блаженство от слушането на музика, а също и от музикалното творчество.
При някои музикални звучения нещо от астралното тяло навлиза в етерното тяло. Така то получава нови тонове. Възниква своеобразна борба между тялото на усещането и етерното тяло. Когато тези тонове са толкова силни, че преодоляват тоновете на етерното тяло, тогава възниква ведра музика, в мажорна тоналност. Когато една музика звучи в мажорна тоналност, тогава може да се види как тялото на усещането става победител над етерното тяло.
към текста >>
Когато човек
слуша
музика, той се чувства добре, защото тези тонове са сходни с това, което е изживял в света на своята духовна родина.
Човек чувства в музиката отзвуците на това, което живее и действа в същността на нещата, което му е толкова сродно. Защото чувствата са най-вътрешният елемент на душата, сродни с духовния свят. И тъй като елементът на душата е тонът, в който се движи, така тя живее в един свят, в който не са повече налице телесните посредници на чувствата, в който обаче чувствата още живеят. Първообразът на музиката се намира в духовното, докато първообразите на останалите изкуства се намират във физическия свят.
Когато човек слуша музика, той се чувства добре, защото тези тонове са сходни с това, което е изживял в света на своята духовна родина.
към текста >>
433.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но ако бихте могли да наблюдавате
слуша
теля на „Лоенгрин“, щяхте да видите, че въздействието е напълно различно.
В творбите на Моцарт и особено в тези на Росини продължават трептенията в старото етерно тяло, но в много незначителна степен.
Но ако бихте могли да наблюдавате слушателя на „Лоенгрин“, щяхте да видите, че въздействието е напълно различно.
Вагнеровата музика възбужда Будхи тялото толкова силно, че е налице директно въздействие върху етерното тяло. Така чрез Вагнеровата музика се постига промяна на темперамента и на склонностите в етерното тяло и така можем да почувстваме какво Вагнер е чувствал и какво е изразено в неговите писания за музиката[7]. Окултистът казва: Когато човек изживява развитие и чува музиката на сферите, тогава той чува небесната музика. Но обикновеният човек не може да достигне до това състояние. Затова човек има задачата да завоюва по-висшия свят във физическия свят.
към текста >>
434.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Не знам дали между вас има някой, който още да си спомня тези неща, но ако човек често е гледал и
слуша
л Крастел на Виенската сцена, той все още може да дочуе звученето на монотонното му пеене.
Беше интересно: Тези, които уж станаха необуздани, натуралистично необуздани като Крастел, всъщност не искаха да стават натуралистични - техният темперамент бе в противоречие с това. Поради тази причина те намираха по някакъв начин своя път към музикалното в говора, както други намираха път към пластиката в движението.
Не знам дали между вас има някой, който още да си спомня тези неща, но ако човек често е гледал и слушал Крастел на Виенската сцена, той все още може да дочуе звученето на монотонното му пеене.
към текста >>
Той трябва да отдава по-голямо значение на факта как става това, което се изживява при обратното
слуша
не
, когато човек пее, но и чува, да се научи да
слуша
сам себе си, но не така, че докато
слуша
, да прави нещо подобно на това, както когато върви и постоянно стъпва върху стъпалата си - това естествено би попречило на песента.
Повечето днешни методи всъщност са подготвителни методи, методи за настройка, методи за дишане и т. н. Трябва да се откажем от всичко това, което всъщност цели човешкият организъм да бъде разглеждан като машина, която трябва да се смазва по правилния начин и чиито колела да се приведат на правилната височина на оста и подобни. Това, разбира се, е малко преувеличено, но вие разбирате какво имам предвид. Вместо това човек трябва да види, че тъкмо при уроците по изкуство изключително много зависи от личните, неопределими от рационалното отношения между учителя и ученика и той би трябвало да стигне до разбиране за това какво означава при пеене да издигне съзнанието си извън ларинкса и отвъд всичко онова, което произвежда тона, и да стои в по-голяма степен съзнателно във връзка със заобикалящия го въздух, да пее в по-голяма степен с обкръжението на ларинкса, отколкото със самия ларинкс. Знам, че днес повечето хора не могат да свържат никакво понятие с това, което казвам, но човек трябва да си създаде именно такива разбирания.
Той трябва да отдава по-голямо значение на факта как става това, което се изживява при обратното слушане, когато човек пее, но и чува, да се научи да слуша сам себе си, но не така, че докато слуша, да прави нещо подобно на това, както когато върви и постоянно стъпва върху стъпалата си - това естествено би попречило на песента.
Значи когато човек стигне до това да живее по-малко във физиологичното, а повече в изкуството като такова и когато занятието също така протича повече в посока към изкуството, тогава той ще стъпи на пътя, към който поставилият въпроса може би иска да бъде насочен.
към текста >>
435.
ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Ако не излизаме от принципа, че в момента, в който започва музиката, помещението се затъмнява, не можем само да
слуша
ме, тъй като имаме и очи.
Но да си представим едно помещение, което е построено от акустична, от музикална гледна точка. Да, едно такова помещение не може да бъде опазено от това, че когато седим вътре в него, също така го и виждаме отвътре. Ние трябва също така и да го гледаме.
Ако не излизаме от принципа, че в момента, в който започва музиката, помещението се затъмнява, не можем само да слушаме, тъй като имаме и очи.
Не можем да го построим само от акустична гледна точка, имайки предвид факта, че трябва и да му се наслаждаваме, преди да започне музиката. Иначе би трябвало да влезем на тъмно. Помещения, построени изцяло съобразно акустични принципи, не биха били по-приятни за гледане, отколкото някой оркестър!
към текста >>
436.
ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Можете да си представите какво огромно задълбочаване още може да претърпи музикалното в бъдеще, което ще доведе човека не само до това, което днес той може да изживее в нашите обикновени композиции, които наистина са отишли много надалеч, ала той ще може да изживее своето преобразяване по време на
слуша
не
то на една музикална композиция.
Но това ни най-малко не беше доказателство за съществуването на самия човек. Когато човек ставаше музикален, него го изпълваше великият дух. В момента, в който човек музицираше, великият дух беше в него. Сега човек ще изживее големия напредък на човечеството в музикалното, така че той ще бъде не само обладан от Бога, но при това ще има и себе си. Ще се стигне дотам, че човек ще изживява гамата като самия себе, но като намиращ се в два свята.
Можете да си представите какво огромно задълбочаване още може да претърпи музикалното в бъдеще, което ще доведе човека не само до това, което днес той може да изживее в нашите обикновени композиции, които наистина са отишли много надалеч, ала той ще може да изживее своето преобразяване по време на слушането на една музикална композиция.
Той ще се чувства откъснат и отново върнат на себе си. В това чувстване на една съвсем друга човешка възможност лежи по-нататашното усъвършенстване на музикалното. Така човек може да каже: Към старите пет тона ре, ми, сол, ла, си вече напълно се е присъединило фа, но все още не и същинското до. В пълното си значение за усещането на човека то тепърва трябва да навлезе.
към текста >>
437.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
В лемурийската епоха имаме едно музикално преживяване, което не може да съществува за
слуша
теля в рамките на една октава.
В лемурийската епоха имаме едно музикално преживяване, което не може да съществува за слушателя в рамките на една октава.
Този интервал надхвърля рамките на една октава, достига първия тон на следващата октава, а след това достига следващия тон на по-следващата октава. Човекът преживяваше нещо, което е трудно за описване. Но представа би могла да се получи, ако кажа: Човекът преживяваше секундата на следващата октава и терцата на по-следващата. Той изживяваше един вид обективна терца, а така също и двете терци, голяма и малка. Само че терцата - това, което той изживяваше тогава - не е никаква терца в нашия смисъл.
към текста >>
438.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Тези четири сказки, които ще се държат тук в Щутгарт ще имат една по-интимна нотка, тъй като се предполага, че
слуша
телите са членове, които са запознати от известно време насам с основните идеи на окултното учение.
Тези четири сказки, които ще се държат тук в Щутгарт ще имат една по-интимна нотка, тъй като се предполага, че слушателите са членове, които са запознати от известно време насам с основните идеи на окултното учение.
Следователно, те основателно биха желали да научат по-интимни подробности от царството на Духовната наука. Това за което ще се говори в тези сказки е окултните знаци и символи във връзка с астралния и духовния светове и някои от тях ще бъдат дадени в тяхното по-дълбоко значение, искам да Ви кажа, че много от онова, което ще се каже в първите две сказки ще прозвучи необикновено и ще бъде напълно изяснено само по-късно в третата и четвъртата сказка. Това е поради естеството на материята, защото лекции по Духовната наука не могат да бъдат като лекции по друга материя, която е изградена математически от прости елементи. Много от това, което първоначално ще прозвучи мъгляво, по-късно ще стане ясно и разбираемо.
към текста >>
439.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Това донесе огромно задълбочаване и засилване на чувствата в човешкия живот, защото тези проповедници не са били сами, но са имали по онова време верни
слуша
тели.
Към средата на Средните Векове възниква около Рейн, онова забележително религиозно движение, наречено Християнски Мистицизъм. То е свързано с такива изтъкнати духове като Мастър Екхарт, Таулер, Сузо, Рейсбрук и др.
Това донесе огромно задълбочаване и засилване на чувствата в човешкия живот, защото тези проповедници не са били сами, но са имали по онова време верни слушатели.
Названието "проповедник" в 13-то столетие и в 14-то, не е имало значението, което има днес, но е било нещо, което се е уважавало. Платон е бил наричан "Великият Проповедник". Понеже се е излъчвало такова задълбочаване от тези велики души, Рейн по онова време се е наричал "Голямата проповедническа улица на Европа". Знаете ли, къде са се породила тези сили, които са търсили вътрешното единение с божествените сили на съществуванието? Те са били породени и отгледани в Готическите катедрали, с островръхите сводове, колони и колонади.
към текста >>
440.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Срещат се хора, които добре разбират това, което чуват, обаче съвсем не им става ясно особено при
слуша
не
на музикални произведения дали тоновете, които стигат до тях, имат предимно мисловен или пък предимно чувствен характер.
Много по-слабо е подтиснат чувственият елемент в рамките на слуховите възприятия. Слуховите възприятия се намират в много по-тясна и органическа с останалия организъм, отколкото зрителните. В човешкото ухо си дават среща различни физиологически процеси, които значително се различават от физиологическите процеси в окото. Ето защо в много отношения ухото е едно много по-вярно отражение на това, което се разиграва в целия организъм. Тъкмо поради тази причина, сетивните процеси в ухото, винаги се съпровождат от един или друг чувствен елемент.
Срещат се хора, които добре разбират това, което чуват, обаче съвсем не им става ясно особено при слушане на музикални произведения дали тоновете, които стигат до тях, имат предимно мисловен или пък предимно чувствен характер.
Върху този факт израства едно интересно явление на съвременната епоха, което непосредствено засяга и самото художествено творчество.
към текста >>
441.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Все пак, подобни неща не са приятни за
слуша
не
, понеже за нас растенията са обект на естетическо изживяване и във външния природен свят те наистина имат естетически вид.
Ако отправим поглед към околния растителен свят, ще сме напълно прави, ако заявим: Да, в известен смисъл, там ние имаме, наред с многото други неща, също и образите на всички наши болести. Една от забележителните тайни на връзката между човека и природния свят се състои в следното: там, в растенията, той вижда не само един вид отражение на своето развитие до половата зрялост, но и доколкото растенията носят в себе си тенденцията да образуват плодове образите на своите болестни процеси.
Все пак, подобни неща не са приятни за слушане, понеже за нас растенията са обект на естетическо изживяване и във външния природен свят те наистина имат естетически вид.
Обаче, в мига, когато растителният свят поиска да развие своята същност вътре в човешкия организъм, когато поиска да се отдаде на една безконтролна вегетация, в този миг всичко онова, което вън радва окото под формата на чудно красивите цветя и растения, се превръща за нас в причини за боледуване. Медицината ще стане истинска наука едва тогава, когато се научи да отнася всяка болест към една или друга форма от растителния свят. Общо взето, за да запази своя живот и цялото си съществувание, човекът издишва въглеродния двуокис, като по този начин непрекъснато издишва целия растителен свят, който иска да възникне в неговия организъм. Ето защо не бива да се очудваме, че когато растението започне да се отклонява от своето естествено предназначение и произвежда в себе си отрови, тези отрови имат отношение към нормалните и болестни процеси в човешкия организъм. Обаче тези неща са свързани и с нормалните-процеси на храненето.
към текста >>
442.
13. Тринадесета лекция, 04.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Същото става, когато сме принудени да
слуша
ме непознатата и банална реч на един оратор, или празните приказки на случайни хора, разменящи си добре известни отговори и фрази, а когато
слуша
ме изказвания, които ни задължават да мислим крайно внимателно.
Ето защо, когато сме прекомерно ангажирани с духовно-душевни усилия, у нас се натрупва разпадаща се органична материя. И ако сме прекарали целия ден в научни занимания, вечерта ще носим в себе си твърде много разпадаща се органична материя, която сериозно смущава нашия спокоен сън. Прекомерните духовно-душевни усилия смущават съня, също както прекомерната физическа работа ни кара да заспиваме бързо и лесно. Кога то обаче полагаме духовно-душевни усилия, за да се справим с един труден текст. т.е. когато трябва да четем съсредоточено нещо, което не е типично за днешните хора ние също заспиваме.
Същото става, когато сме принудени да слушаме непознатата и банална реч на един оратор, или празните приказки на случайни хора, разменящи си добре известни отговори и фрази, а когато слушаме изказвания, които ни задължават да мислим крайно внимателно.
Добре позната картина представляват онези, които посещават лекции или концерти, но без да са свикнали да мислят и да вникват в това, което им се предлага: Те заспиват още при първата дума, при първия звук.
към текста >>
443.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 5.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ.: Не трябва да се пренебрегва обективното, трябва да се остави човека да
слуша
инструмента.
Р.Щ.: Не трябва да се пренебрегва обективното, трябва да се остави човека да слуша инструмента.
Винаги трябва дълго време преди деветата година, във втората половина на II клас, детето да се запознае със соловия инструмент, така че по-късно да се включи пианото за тези, които проявяват интерес. Това е най-важното, което трябва сериозно да започнем в тази област.
към текста >>
444.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
Тогава тази Духовна наука така ще навлезе в сърцата и душите, че хората ще изпитват радост и любов към работата, и работата ще се постави наред с стоката в едно общество, което не само
слуша
картини от тези, които са педагозите на обществото, а чува и за инспирации и понятия, които са нужни за да има в сложното ни общество производствени средства, и почвата да действува по съответен начин под човека.
Тези понятия трябва така да бъдат носени от хората, че хората да знаят: ние имаме пред себе си социалния организъм и ние трябва да му се посветим. Това означава работата сама да се влее в душите им, защото те имат разбиране за социалния организъм. Такова разбиране не биха имали никои други хора освен тези, към които се говори в инспирира ни понятия, т.е. за Духовна наука. Това означава, че за да може работата отново да възникне сред хора та ние се нуждаем не от онези кухи понятия, които се декламират, а от Духовни науки, с които да проникнем сърцата, душите.
Тогава тази Духовна наука така ще навлезе в сърцата и душите, че хората ще изпитват радост и любов към работата, и работата ще се постави наред с стоката в едно общество, което не само слуша картини от тези, които са педагозите на обществото, а чува и за инспирации и понятия, които са нужни за да има в сложното ни общество производствени средства, и почвата да действува по съответен начин под човека.
към текста >>
Днес можете да говорите с много, много напредничави учители, училищни инспектори, директори и т.н., те ви
слуша
т и казват: Да, отдавна си го мисля, да, моето мнение е точно същото.
С това хората толкова трудно ще свикнат, защото са обикнали старите си глави, тези стари глави, които са свикнали да мислят само за това, което хората мислят от дълго време насам. Днес съзнателно трябва да се преобразува това, което живее в душите ни. И не мислете, че това е лека задача: днес някои дори вярват, че вече са преобразували своите понятия, изобщо не забелязват, че са останали при старото, особено в областта на възпитанието. Там могат да се наблюдават куриозни неща. На хората се говори за това, което Духовната наука ражда като понятие от областта на педагогиката.
Днес можете да говорите с много, много напредничави учители, училищни инспектори, директори и т.н., те ви слушат и казват: Да, отдавна си го мисля, да, моето мнение е точно същото.
Но в действителност да са на коренно противоположното мнение. В действителност той е на противоположното мнение както и аз, но той изказва противоположното си мнение със същите думи. Той изговаря същите думи а е на обратното мнение! И така хората днес минават един покрай друг. Думите отдавна са изгубили връзката си с духовността, а тази връзка непременно трябва да бъде открита, в противен случай ние няма да напредваме.
към текста >>
445.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
– Детето
слуша
, то не подлага на логическа проверка казаното.
И ако отново се запитаме: Какво действува в детето, когато виждаме как то чрез авторитета поема в себе си онова, което трябва да насочва и да води душата му?
– Детето слуша, то не подлага на логическа проверка казаното.
Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата душа, което изхождайки от душата, формира и укрепва тялото му: това детето приема под формата на инспирация. И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация. Съответно за целта е необходимо да постигнем едно духовно познание и към интуицията да прибавим инспирацията.
към текста >>
Отначало, когато излагаме всичко по логически начин, детето
слуша
.
И когато детето е достигнало 14-та година, тогава ние правим едно своеобразно откритие. Когато поднесем на детето това, което трябва да възприеме логически, в непосредствен логичен вид, тогава детето започва да скучае.
Отначало, когато излагаме всичко по логически начин, детето слуша.
Ако младият мъж и младото момиче трябва просто да вървят мислено след нашата логика – тогава те постепенно се уморяват. Дори в този жизнен период ние като учители имаме нужда от нещо, различно от голата логика. В общи линии ние можем да наблюдаваме това.
към текста >>
Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни
слуша
, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
Вземете такъв един изследовател, който живее изцяло във външната природа, какъвто е Ернст Хекел5. Той самият се е интересувал изключително много от това, което микроскопира, което изучава. Ако принесем всичко това върху учениците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес. Като учители ние трябва да имаме в себе си нещо различно от това, което детето има в себе си. Когато в периода на половото съзряване детето се приближи към логиката, тогава ние трябва да носим в себе си образния елемент, имагинацията.
Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
към текста >>
446.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
– Детето
слуша
, то не подлага на логическа проверка казаното.
И ако отново се запитаме: Какво действува в детето, когато виждаме как то чрез авторитета поема в себе си онова, което трябва да насочва и да води душата му?
– Детето слуша, то не подлага на логическа проверка казаното.
Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата душа, което изхождайки от душата, формира и укрепва тялото му: това детето приема под формата на инспирация. И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация. Съответно за целта е необходимо да постигнем едно духовно познание и към интуицията да прибавим инспирацията.
към текста >>
Отначало, когато излагаме всичко по логически начин, детето
слуша
.
И когато детето е достигнало 14-та година, тогава ние правим едно своеобразно откритие. Когато поднесем на детето това, което трябва да възприеме логически, в непосредствен логичен вид, тогава детето започва да скучае.
Отначало, когато излагаме всичко по логически начин, детето слуша.
Ако младият мъж и младото момиче трябва просто да вървят мислено след нашата логика – тогава те постепенно се уморяват. Дори в този жизнен период ние като учители имаме нужда от нещо, различно от голата логика. В общи линии ние можем да наблюдаваме това.
към текста >>
Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни
слуша
, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
Вземете такъв един изследовател, който живее изцяло във външната природа, какъвто е Ернст Хекел5. Той самият се е интересувал изключително много от това, което микроскопира, което изучава. Ако принесем всичко това върху учениците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес. Като учители ние трябва да имаме в себе си нещо различно от това, което детето има в себе си. Когато в периода на половото съзряване детето се приближи към логиката, тогава ние трябва да носим в себе си образния елемент, имагинацията.
Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
към текста >>
447.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ние предполагаме, че както говорещият, така и
слуша
телите, всъщност разбират добре как трябва да се възпитава, въпреки че самите те би трябвало да се чувствуват изключително зле възпитани.
Вторият елемент е нещо, което изпълва човека с едно тихо чувство на срам, когато започнем да говорим за възпитателно изкуство. Защото когато говори, човек се изправя срещу една аудитория. Човек говори как трябва да се възпитава и че трябва да се възпитава по начин различен от обичайния днес. Или фактически човек непрекъснато повтаря: Всички Вие сте зле възпитани. И човек дори призовава тези, които са зле възпитани, да започнат да възпитават по-добре.
Ние предполагаме, че както говорещият, така и слушателите, всъщност разбират добре как трябва да се възпитава, въпреки че самите те би трябвало да се чувствуват изключително зле възпитани.
към текста >>
448.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
После аз им говорих за различни неща, затова как животът поднася това или онова, което децата
слуша
ха с изключително удоволствие и аз нямах нужда да правя друго, освен едно малко разместване на учителите за следващата учебна година.
Да, децата разказаха различни неща, които в основата си не бяха особено значими, но които бяха изиграли огромна роля в техните усещания, в техните чувства.
После аз им говорих за различни неща, затова как животът поднася това или онова, което децата слушаха с изключително удоволствие и аз нямах нужда да правя друго, освен едно малко разместване на учителите за следващата учебна година.
Когато открихме следващата година, аз възложих езиковото обучение на друг учител – направих малко разместване сред учителите. Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и ученици. Но за да има човек сърце затова да постави в тази възраст младите дами и господа редом с учителя, който до този момент е бил авторитет за тях, за да има човек правилно отношение към този подход, за тази цел е необходимо нещо, което Валдорфските учители наистина често притежават: открито мнение за света въобще, способност да застанат като жители на Вселената в самата Вселена. На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния живот и т.н. И човек не бива да подмята този въпрос из главата си, а да го носи в своята душевност – тогава той ще може да го съпреживее заедно с душевността на младежта.
към текста >>
От друга страна, след като казах, че в известен смисъл осъждам изнасянето на тези лекции, мога също така да кажа, че тези лекции върху възпитанието ми станаха изключително скъпи и че аз много, много благодаря на уважаемите
слуша
тели за вниманието и интереса, с който те ги приеха.
От друга страна, след като казах, че в известен смисъл осъждам изнасянето на тези лекции, мога също така да кажа, че тези лекции върху възпитанието ми станаха изключително скъпи и че аз много, много благодаря на уважаемите слушатели за вниманието и интереса, с който те ги приеха.
към текста >>
449.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ако си позволявам да говоря върху социалния въпрос в рамките на три кратки лекции, ясно е , че мога да предложа само няколко, и то незадоволителни гледни точки и че нещо от това, което тук само загатвам поради ограниченото време ще добие очертания едва след изводите, които уважаемите
слуша
тели биха могли да си направят от моите думи.
Ако си позволявам да говоря върху социалния въпрос в рамките на три кратки лекции, ясно е , че мога да предложа само няколко, и то незадоволителни гледни точки и че нещо от това, което тук само загатвам поради ограниченото време ще добие очертания едва след изводите, които уважаемите слушатели биха могли да си направят от моите думи.
Ето защо аз мисля тези лекции да бъдат разглеждани само като един плах опит за раздвижване на общоприетите мнения. И така: социалният въпрос! Как застава той пред нас в наши дни? Във всеки случай не и като се стремим да разглеждаме безпристрастно живота на съвременните хора, съставяйки си ясна формулировка за него, приемайки, че социалният въпрос изглежда по този или онзи начин и би могъл да се разреши тъй или иначе. Съвсем не е така.
към текста >>
450.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ако социалното усещане би присъствувало сред човечеството, ние нямаше да
слуша
ме да се говори за социални теории, нямаше да сме свидетели на такива социални агитации.
И защо днес ние говорим толкова много за социалния въпрос? Защото всички ние сме станали дълбоко антисоциални. Обикновено хората говорят най-много за това, което липсва в техните усещания, в техните инстинкти. Ако то присъствува в усещанията и в инстинктите, за него не се говори.
Ако социалното усещане би присъствувало сред човечеството, ние нямаше да слушаме да се говори за социални теории, нямаше да сме свидетели на такива социални агитации.
Човекът става теоретик в една или друга област, само ако той не разбира нищо. Фактически теориите възникват там, където нещата не са реални. Обаче днес ние трябва да се стремим към реалния живот: ето за какво става дума. За тази цел се изискват много повече усилия, отколкото да се измисли една теория. Обаче напредъкът на човечеството не води до никъде, ако той се осъществява извън действителния живот и тъкмо теоретическият дух е този, който днес разрушава нашия свят и довежда нашата цивилизация до хаоса.
към текста >>
451.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Наистина, медиците предварително
слуша
т курс по естествени науки, и след това върху основата на този естественонаучен курс се изграждат общата и специална патология, общата терапия и т.н.
Ала тук идваме до една област, където и обичайното ни медицинско обучение отново вместо органичната взаимовръзка цари чист агрегат.
Наистина, медиците предварително слушат курс по естествени науки, и след това върху основата на този естественонаучен курс се изграждат общата и специална патология, общата терапия и т.н.
Но когато започнат същинските медицински лекции, не може много да се разбере, как тези процеси, обсъждани в същинските медицински лекции, и по-точно как се отнасят лечебните средства спрямо процесите във външната природа. Вярвам, че лекарите преминали съвременното медицинско обучение, не само разсъдъчно, но и с цялата си душа ще почувствуват като недостатък факта, че когато практически трябва да се намесят в болестните процеси, те усещат в себе си едно чувство, едно чувство на несигурност, когато трябва да приложат едно или друго средство. Наистина много рядко съществува действително познание за връзката на приложеното лечебно средство с това, което протича в човека, което е действително налице в него. Тук става дума, че тъкмо поради природата на този проблем изпъква необходимостта от реформа в медицинското образование.
към текста >>
452.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Сега, обаче трябва да кажа, че ми прозвуча странно това, което вчера бе казано по отношение на физиологизирането на химията може би това не е много точен израз, но Вие ще разберете, какво имам предвид, особено ако вчера сте
слуша
ли лекцията на д-р К.
Та нали въглерода го откриваме и в природата извън човека бих желал тук да кажа в природата, привидно намираща се извън човека. Защото какво всъщност от голямата природа не се съдържа в човека? Всъщност нищо, защото всичко онова, което засега ни се представя като разположено в извън човешката природа като нещо извън човешко, то в хода на човешкото развитие е било изнесено извън човека, било е отстранено от човека. Човекът е трябвало да навлезе в етапи от развитието, в които е могъл да навлезе само поради обстоятелството, че определени процеси са протичали в насрещния му външен свят и с това му е била дадена възможно-стта да приеме вътре в себе си определени други процеси. Така че всъщност непрекъснато съществува една противоположност, а също така и родство между определени външни процеси в определени вътрешни процеси.
Сега, обаче трябва да кажа, че ми прозвуча странно това, което вчера бе казано по отношение на физиологизирането на химията може би това не е много точен израз, но Вие ще разберете, какво имам предвид, особено ако вчера сте слушали лекцията на д-р К.
и това, което в неделя д-рШ. любезно изложи в своите интересни разглеждания, където бе посочено, как всъщност би било необходимо по духовен научен начин да бъде обхванато това, което искаме да постигнем чрез хомеопатизирането. Но на едно място всичко това прозвуча чрез една странна дума, една дума, с което аз всъщност мога да кажа е трябвало да се занимавам в продължение на десетилетия, една дума, която често бива изговаряна, а именно че лекарите хомеопати изпитват известен страх от мистификацията т.е. боят се да усетят уханието на мистиката.
към текста >>
453.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
С това приковаване на повърхността е свързано и обстоятелството, че днес в обичайната медицина, в обичайната патология, когато четем или
слуша
ме описанието на някакъв тип заболяване, най-често научаваме, какъв бацил всъщност предизвиква дадено заболяване, какво е това, което се е вмъкнало в човешкия организъм.
Мисля, скъпи приятели, че все пак е необходимо, в нашето природонаучно-медицинско обучение да нахлуе това, което бихме могли да наречем завръщане към действителните начала на патологичните явления. В по-ново време все повече влиза в сила тенденцията да се отклоняваме от същинските начала и да насочваме погледа си върху неща, разиграващи се на повърхността на явленията.
С това приковаване на повърхността е свързано и обстоятелството, че днес в обичайната медицина, в обичайната патология, когато четем или слушаме описанието на някакъв тип заболяване, най-често научаваме, какъв бацил всъщност предизвиква дадено заболяване, какво е това, което се е вмъкнало в човешкия организъм.
Разбира се, ужасно лесно е да бъдат отхвърлени възраженията срещу това нахлуване на нисшите организми, поради простата причина, че не е необходимо да бъде доказано, че тези нисши организми са действително на лице. Тъй като за различните заболявания те наистина проявяват себе си в специфична форма, то от своя страна е понятно, защо се посочва тъкмо тази специфична форма, и защо се набляга тъкмо на връзката между дадена форма на заболяване и тази специфична форма на бактериите. Дори повърхностно погледнато, по силата на този възглед, възниква едно заблуждение, състоящо се в това, че в този случай ние изцяло се отклоняваме от първичното. Защото помислете си само, когато в хода на дадено заболяване в някаква част на тялото се появяват бацили в по-голямо количество, тогава естествено, че тези бацили ще предизвикат явления, както предизвиква подобни явления в организма всяко чуждо тяло, и че в резултат на това наличие на бацили ще възникнат всякакъв вид възпаления. Ако всичко бъде приписано на активността на тези бацили, то ние действително насочваме вниманието си единствено върху това, което всъщност бацилите правят.
към текста >>
454.
Терапията от гледната точка на науката за духа
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред
слуша
телите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения. Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософското общество. Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват винаги свободно държани те лекции, понеже са били предвидени от него като «устни, непредназначени за печатане съобщения».
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мария Щайнер фон Сиверс. Тя била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки».
към текста >>
455.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Казаното вчера, че азът си създава отпечатък, не е разбрано от някои
слуша
тели.
Казаното вчера, че азът си създава отпечатък, не е разбрано от някои слушатели.
Азът си създава отпечатък - това е изречение, което ще се разбере правилно, ако не се тълкува в обикновения физически смисъл. Разбира се, това, което азът си създава като отпечатък, когато е още свободно, както то е в двигателно-веществообменната система, не може да се изследва, като се използва сравнението с гипсов отпечатък, а отпечатъкът, който си създава азът, е много подвижен. Ще го разберете дори по-добре, когато вървите, отколкото когато стоите. Отпечатъкът, който си създава азът, е отпечатък в една силова система, който се вижда, когато се вникне в цялата взаимовръзка от сили, също и в изправения стоеж. Вътре се намира физическият отпечатък на аза.
към текста >>
456.
ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
И ако процесът не се реализира в страстни стихове, а протече просто така, че да придружава, да е евритмично придружаващ хубавите стихове процес, тогава това, което става в човека, не е такова записване на мистичното, а изцяло оздравяващ процес, така че може да се каже: Накара ли се пациента да евритмизира и внимателно да
слуша
, да доведе до съзнанието си чутия звук, чутия контекст на изреченията, върху които евритмизира, той ще се издигне тогава до външните изграждащи сили, до силите на обективната интуиция.
Поради това се пораждат определени веществообменни циркулационни процеси, на които отговарят реакции, представящи се така, че могат да се фиксират в много хубави стихове. Феноменът, разглеждан в един висш смисъл, води извънредно дълбоко в тайните на съществуването. Но човек трябва да се издигне до такова схващане. Затова трябва поне да се почувства, поне да се усети нещичко от тези своеобразни процеси, които просветват като вътрешни процеси, когато външно се евритмизира. И когато вътрешно скритото в стиховете се евритмизира, както ви показах вчера, когато се прочете едно хубаво стихотворение и се евритмизира по съответния начин консонантно или вокално, тогава то се кръстосва с нещо друго - към изпълняваното външно в движенията при евритмизирането се прибавя едно вътрешно безгласно говорене.
И ако процесът не се реализира в страстни стихове, а протече просто така, че да придружава, да е евритмично придружаващ хубавите стихове процес, тогава това, което става в човека, не е такова записване на мистичното, а изцяло оздравяващ процес, така че може да се каже: Накара ли се пациента да евритмизира и внимателно да слуша, да доведе до съзнанието си чутия звук, чутия контекст на изреченията, върху които евритмизира, той ще се издигне тогава до външните изграждащи сили, до силите на обективната интуиция.
Искаме ли да въздействаме върху всичко, намиращо се като остатък в човека от това, което не се разиграва между раждането и смъртта и което материализмът нарича наследствено, от което обаче голяма част е донесено от духовно-душевния живот преди раждането, ако искаме да въздействаме върху това, което може да се нарече вродени дефекти и др.п., ще направим добре, като особено в младежката възраст отново и отново действаме чрез евритмията и винаги призоваваме евритмизиращия да осъзнае съвсем ясно това, което чува отвън. Така ще се изгонят и всички тенденции, които вътрешно искат да фиксират стремящото се да се прояви навън в неща, като мистично рисуване или мистична лирика. Именно то ще бъде свързано с външно хубави стихове. Това е обратният процес. Един истински мистик знае, че това, на което човекът рефлектира именно като абнормно хубаво, винаги има съмнителна страна.
към текста >>
457.
Бележки
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Той се провежда по инициатива на един
слуша
тел, който приема изискването на Рудолф Щайер за една интуитивна медицина и го моли за необходимото полагане на основите.
При този том става въпрос за така наречения втори медицински курс. Той е бил изнесен като продължение и допълнение към първия медицински курс за лекари, фармацевти и студенти по медицина. Една година преди това многообразните импулси от страна на Рудолф Щайнер в медицинската, психоложката област и общото човекознание, които пронизват неговото дело още от началото, достига нова кулминация в обхващащия двадесет лекции първи медицински курс, който по-късно е публикуван под заглавието «Духовната наука и медицината», Събр. съч. 312.
Той се провежда по инициатива на един слушател, който приема изискването на Рудолф Щайер за една интуитивна медицина и го моли за необходимото полагане на основите.
Чрез този курс работата в медицинската област мощно се импулсира. В Щутгарт и Арлесхайм се създават клинично-терапевтичните институти и в интернационалните лаборатории (в Арлесхайм в рамките на акционерното дружество Футурум - Futurum AG, в Щутгарт при акционерното дружество Идващият ден - Der Kommende Tag AG), от които в последствие се създава акционерното фармацевтично дружество ВЕЛЕДА.
към текста >>
458.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Обаче на голяма част от уважаемите
слуша
тели е добре известно, колко слабо е застъпена терапията в рамките на медицинското обучение.
Вие добре знаете, че в нашите университети медицинското обучение се предшествува от изучаване на естествените науки. Първо се изучават естествените науки, а след това медицинските дисциплини. След запознаването с биологичните и физиологични явления, студента минава към патологията, и чак накрая към терапия.
Обаче на голяма част от уважаемите слушатели е добре известно, колко слабо е застъпена терапията в рамките на медицинското обучение.
Нещата са поставени така, че естественонаучната ориентация на медицинското обучение дава на младия медик определени възгледи за природните процеси, които се разиграват в човешкото тяло. Но когато по-късно пристъпи с тези възгледи в областта на патологията. Младия медик едва ли е в състояние да си изгради едно правилно отношение към различните патологични процеси. Според мен в нашето време все повече и повече се засилва убеждението: да, ние сме свикнали да обясняваме природните процеси и техните вътрешни съотношения с принципа на причиността, на каузалността. Според този принцип, в здравия човек ние постоянно трябва да търсим причинната зависимост.
към текста >>
459.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Това са неща, примерно, като една лека ускореност на мислите или една неспособност да се вмъкват необходимите паузи между отделните думи, така че
слуша
телят или препуска след думите, или може да си направи една малка разходка между две изречения; при повечето хора са възможни – макар и едва забележими – и ред други нередности както в областта на волята, така и в областта на чувствата.
Най-напред аз бих искал да кажа нещо за самата същност на тези деца. Естествено, всеки, който иска да възпитава деца, изоставащи в своето развитие, трябва да има едно наистина дълбоко познание за практическото възпитание на здравите деца. Всеки, който иска да възпитава изоставащи деца, би трябвало да се стреми към такова познание. Защото трябва да сме напълно наясно: всичко онова, което може да се прояви при изоставащите деца, при болните деца, може да бъде забелязано също и в така наречения нормален душевен живот, макар и под едва загатната форма. Може да се каже, че във всеки човек, някъде в едно ъгълче на душевния му живот се намира така наречената анормалност.
Това са неща, примерно, като една лека ускореност на мислите или една неспособност да се вмъкват необходимите паузи между отделните думи, така че слушателят или препуска след думите, или може да си направи една малка разходка между две изречения; при повечето хора са възможни – макар и едва забележими – и ред други нередности както в областта на волята, така и в областта на чувствата.
По-късно ние ще говорим още по-подробно за подобни нередности, понеже те ще послужат като насочващи признаци за този, който иска да подходи като възпитател и лечител спрямо по-сериозните отклонения. В тези неща човек трябва да изучи симптоматиката, също както при болестните случаи лекарят говори за отделните симптоми, по които разпознава болестта, или за отделните симптомокомплекси, с чиято помощ обхваща цялата болестна картина, обаче никога не смесва симптомокомплексите с онова, което е субстанциалното съдържание на болестта.
към текста >>
460.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
От своя страна г-н държавният прокурор излезе с добре свързано изложение; доказателствата му бяха безупречни; прокурорът беше приложил дори личната кореспонденция на Шилер, и ето че с помощта на д-р Вулфен очите на
слуша
телите се отвориха: Любовта на нашия народ и на младите хора към Шилер беше разбулена чак до нейните отвратителни корени: Шилер е популярен поради вродената му жестокост, поради наслаждението му от мрачното великолепие на ужасното, вдъхновявайки го да напише такива балади като „Детеубийцата”, „Ръкавицата”, „Пътят на железния чук”, където например в подигравателните думи: „Той е обгрижен и на сигурно място!
От своя страна г-н държавният прокурор излезе с добре свързано изложение; доказателствата му бяха безупречни; прокурорът беше приложил дори личната кореспонденция на Шилер, и ето че с помощта на д-р Вулфен очите на слушателите се отвориха: Любовта на нашия народ и на младите хора към Шилер беше разбулена чак до нейните отвратителни корени: Шилер е популярен поради вродената му жестокост, поради наслаждението му от мрачното великолепие на ужасното, вдъхновявайки го да напише такива балади като „Детеубийцата”, „Ръкавицата”, „Пътят на железния чук”, където например в подигравателните думи: „Той е обгрижен и на сигурно място!
Графът ще похвали своите слуги! ” многозначително проличава притаената жестокост, идваща от борбата на Шилер с неговото линеещо тяло. И защо Шилеровите трагедии, вдъхващи у зрителя страх и състрадание, са толкова въздействуващи от сцената? Защото те апелират към латентните престъпни качества на публиката и позволяват едно безвредно изживяване на опасните човешки инстинкти.
към текста >>
461.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Докато
слуша
нечий разказ, детето вече не е раздразнително, а изглежда някакси уморено.
Що се отнася до психиката, грижата за едно такова дете трябва да се насочи главно към това, че неговото своеобразие да бъде така насърчено – а то винаги е налице и аз не вярвам, че това, което става тук му се отразява по един или друг начин – че да се постигне благотворното въздействие от „пречупването” на определени характерови черти. Ние ще постигнем извънредно много в работата с едно такова дете, ако дори и с прилагането на механични средства, то се научи да изслушва спокойно онова, което обикновено го дразни. И така, когато разказвате нещо на детето, кое най-вече го дразни и възбужда, и после направете така, че то да не се поддава на дразнителя, а да остане вътрешно сдържано и твърдо, и после, след известно време Вие ще доловите един вид прелом в неговия характер.
Докато слуша нечий разказ, детето вече не е раздразнително, а изглежда някакси уморено.
Нека тази отпадналост продължи известно време, например от 8 до 14 дни, после нека да му позволим, като всяко нормално дете да си поиграе и да тича. След това отново ще се прояви предишната раздразнителност и отново ще се наложи да вземаме мерки срещу нея. По време на лечението трябва да се правят паузи, защото са възможни реакции. Ако леките депресивни симптоми и умората се задълбочат, могат да възникнат соматични депресивни състояния, които сериозно да застрашат душевното здраве на детето.
към текста >>
462.
1. Предговор на издателя
GA_322 Граници на природознанието
При четенето на следващите сказки от 1920 година трябва да се има предвид, че
слуша
телите бяха запознати с по-голяма част на съдържанията на основните трудове на Рудолф Щайнер.
При четенето на следващите сказки от 1920 година трябва да се има предвид, че слушателите бяха запознати с по-голяма част на съдържанията на основните трудове на Рудолф Щайнер.
Следователно това трябва да се предположи и при читателя. Защото сказките на Рудолф Щайнер никога не са се родили в отвлечения свят на научния кабинет, а те се обръщаха към определени хора с конкретни въпроси, които възникваха от борбата с действителните задачи на заобикалящия свят. Самият Рудолф Щайнер стоеше сред бушуването на тези създаващи история събития с незабравимата будност, обзор и енергия на неговото същество неуморно обяснявайки, насочвайки, предупреждавайки и действувайки. Тук не говореше никакъв абстрактен учен, който се явяваше от изолираността на своя научен кабинет с един ръкопис сред слушатели, а един човек, който през целия ден трябваше да води разговори с хора търсещи съвети, да прави неуморни пътувания в най-различни страни за изнасяне на сказки, да ръководи една основана от него Висша Школа, която нарастваше от ден на ден, да развива една непрестанна художествена дейност и същевременно да ръководи наближаването към завършване изграждане на една величествена сграда, първия Гьотеанум. И всичко това беше свързано с хиляди малки и големи грижи и изисквания на една такава дейност.
към текста >>
Тук не говореше никакъв абстрактен учен, който се явяваше от изолираността на своя научен кабинет с един ръкопис сред
слуша
тели, а един човек, който през целия ден трябваше да води разговори с хора търсещи съвети, да прави неуморни пътувания в най-различни страни за изнасяне на сказки, да ръководи една основана от него Висша Школа, която нарастваше от ден на ден, да развива една непрестанна художествена дейност и същевременно да ръководи наближаването към завършване изграждане на една величествена сграда, първия Гьотеанум.
При четенето на следващите сказки от 1920 година трябва да се има предвид, че слушателите бяха запознати с по-голяма част на съдържанията на основните трудове на Рудолф Щайнер. Следователно това трябва да се предположи и при читателя. Защото сказките на Рудолф Щайнер никога не са се родили в отвлечения свят на научния кабинет, а те се обръщаха към определени хора с конкретни въпроси, които възникваха от борбата с действителните задачи на заобикалящия свят. Самият Рудолф Щайнер стоеше сред бушуването на тези създаващи история събития с незабравимата будност, обзор и енергия на неговото същество неуморно обяснявайки, насочвайки, предупреждавайки и действувайки.
Тук не говореше никакъв абстрактен учен, който се явяваше от изолираността на своя научен кабинет с един ръкопис сред слушатели, а един човек, който през целия ден трябваше да води разговори с хора търсещи съвети, да прави неуморни пътувания в най-различни страни за изнасяне на сказки, да ръководи една основана от него Висша Школа, която нарастваше от ден на ден, да развива една непрестанна художествена дейност и същевременно да ръководи наближаването към завършване изграждане на една величествена сграда, първия Гьотеанум.
И всичко това беше свързано с хиляди малки и големи грижи и изисквания на една такава дейност. Потънал в такава деловитост, той често пъти се явяваше по няколко пъти на ден пред слушателите и именно това стоене сред живота, тази непосредственост, с която проблемите бяха не само разглеждани и познавани, а също така дейно обхванати и овладени, даваше на неговите сказки тяхната особена субстанция, близост до живота и убедителна сила. Слушателите изживяваха не само проблемата, но и човека, който се бореше с нея. Трудностите на излага нето на духовните познания, които за първи път трябваше да бъдат преведени на езика на един заобикалящ свят, заставащ срещу тях с толкова напълно различни предпоставки, бяха описани от самия Рудолф Щайнер в VІІ. сказка. Самопонятно е, че тази огромна неуморна дейност, която изпълваше деня на Рудолф Щайнер, не му позволяваше да прегледа след това записките на говореното от него слово и да го преработи в приетата форма на една книга предназначена за печатане.
към текста >>
Потънал в такава деловитост, той често пъти се явяваше по няколко пъти на ден пред
слуша
телите и именно това стоене сред живота, тази непосредственост, с която проблемите бяха не само разглеждани и познавани, а също така дейно обхванати и овладени, даваше на неговите сказки тяхната особена субстанция, близост до живота и убедителна сила.
Следователно това трябва да се предположи и при читателя. Защото сказките на Рудолф Щайнер никога не са се родили в отвлечения свят на научния кабинет, а те се обръщаха към определени хора с конкретни въпроси, които възникваха от борбата с действителните задачи на заобикалящия свят. Самият Рудолф Щайнер стоеше сред бушуването на тези създаващи история събития с незабравимата будност, обзор и енергия на неговото същество неуморно обяснявайки, насочвайки, предупреждавайки и действувайки. Тук не говореше никакъв абстрактен учен, който се явяваше от изолираността на своя научен кабинет с един ръкопис сред слушатели, а един човек, който през целия ден трябваше да води разговори с хора търсещи съвети, да прави неуморни пътувания в най-различни страни за изнасяне на сказки, да ръководи една основана от него Висша Школа, която нарастваше от ден на ден, да развива една непрестанна художествена дейност и същевременно да ръководи наближаването към завършване изграждане на една величествена сграда, първия Гьотеанум. И всичко това беше свързано с хиляди малки и големи грижи и изисквания на една такава дейност.
Потънал в такава деловитост, той често пъти се явяваше по няколко пъти на ден пред слушателите и именно това стоене сред живота, тази непосредственост, с която проблемите бяха не само разглеждани и познавани, а също така дейно обхванати и овладени, даваше на неговите сказки тяхната особена субстанция, близост до живота и убедителна сила.
Слушателите изживяваха не само проблемата, но и човека, който се бореше с нея. Трудностите на излага нето на духовните познания, които за първи път трябваше да бъдат преведени на езика на един заобикалящ свят, заставащ срещу тях с толкова напълно различни предпоставки, бяха описани от самия Рудолф Щайнер в VІІ. сказка. Самопонятно е, че тази огромна неуморна дейност, която изпълваше деня на Рудолф Щайнер, не му позволяваше да прегледа след това записките на говореното от него слово и да го преработи в приетата форма на една книга предназначена за печатане. Читателят, който може би не е съизживял раждането на тези сказки, трябва да има предвид също и това. Обаче който предпочита жизнеността на творческия момент пред добре асортираната стилистика на абстрактния учен, той ще получи именно от близостта до живота и непосредствеността на творческата борба в говореното слово по-голяма полза, духовна субстанция и подтик за дела.
към текста >>
Слуша
телите изживяваха не само проблемата, но и човека, който се бореше с нея.
Защото сказките на Рудолф Щайнер никога не са се родили в отвлечения свят на научния кабинет, а те се обръщаха към определени хора с конкретни въпроси, които възникваха от борбата с действителните задачи на заобикалящия свят. Самият Рудолф Щайнер стоеше сред бушуването на тези създаващи история събития с незабравимата будност, обзор и енергия на неговото същество неуморно обяснявайки, насочвайки, предупреждавайки и действувайки. Тук не говореше никакъв абстрактен учен, който се явяваше от изолираността на своя научен кабинет с един ръкопис сред слушатели, а един човек, който през целия ден трябваше да води разговори с хора търсещи съвети, да прави неуморни пътувания в най-различни страни за изнасяне на сказки, да ръководи една основана от него Висша Школа, която нарастваше от ден на ден, да развива една непрестанна художествена дейност и същевременно да ръководи наближаването към завършване изграждане на една величествена сграда, първия Гьотеанум. И всичко това беше свързано с хиляди малки и големи грижи и изисквания на една такава дейност. Потънал в такава деловитост, той често пъти се явяваше по няколко пъти на ден пред слушателите и именно това стоене сред живота, тази непосредственост, с която проблемите бяха не само разглеждани и познавани, а също така дейно обхванати и овладени, даваше на неговите сказки тяхната особена субстанция, близост до живота и убедителна сила.
Слушателите изживяваха не само проблемата, но и човека, който се бореше с нея.
Трудностите на излага нето на духовните познания, които за първи път трябваше да бъдат преведени на езика на един заобикалящ свят, заставащ срещу тях с толкова напълно различни предпоставки, бяха описани от самия Рудолф Щайнер в VІІ. сказка. Самопонятно е, че тази огромна неуморна дейност, която изпълваше деня на Рудолф Щайнер, не му позволяваше да прегледа след това записките на говореното от него слово и да го преработи в приетата форма на една книга предназначена за печатане. Читателят, който може би не е съизживял раждането на тези сказки, трябва да има предвид също и това. Обаче който предпочита жизнеността на творческия момент пред добре асортираната стилистика на абстрактния учен, той ще получи именно от близостта до живота и непосредствеността на творческата борба в говореното слово по-голяма полза, духовна субстанция и подтик за дела. Човекът на нашата епоха, призван за по-задълбочено себепознание и за по-широки хоризонти на неговия поглед и действие, ще открие чрез изучаването на тези сказки в себе си силата, да започне отново изследването на своя вътрешен и външен свят с будна познавателна смелост.
към текста >>
463.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е
слуша
л, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси.
Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно. Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма. Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света.
Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси.
И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед. И така можем да кажем: анонимно Хегел е станал може би един от най-действените философи в историята на човечеството през последните десетилетия на по-новото време. Обаче бихме могли да кажем, когато отново се запознаем с това, което живее като хегелианство в най-широките слоеве на по-новото човечество, че си спомняме за онази картина, която един доброжелателен художник е нарисувал на един малко грозен човек, нарисувал е така, че семейството с удоволствие е гледало тази картина. Когато след това един по-млад син израснал, който малко е гледал картината, и я вижда сега, той казва: Но татко, как си се изменил! Когато виждаме, какво е станал Хегел, бихме могли да кажем: Но философе мой, как много си се изменил!
към текста >>
464.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше
слуша
л някога при своя първи танц.
И ето, че гледайки тази книга, внезапно го надува смях. Сега представете си, колко много трябваше да се учуди самият този човек, кой то беше един сериозен професор по естествена наука, който гледа във витрината на една книжарница една книга със сериозно заглавие, на всичко отгоре третираща върху нисшите животни, и го надува смях! Тогава му идва мисълта, на какво се дължи този негов така неочакван смях. Отначало не можа да открие нищо. Тогава му идва мисълта да си затвори очите.
И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше слушал някога при своя първи танц.
И той стига до констатацията, как самопонятно сега в неговото подсъзнание живее не само този музикален мотив, но също и неговата партньорка, с която на младини беше танцувал за първи път. Той вижда, как това, което беше отдавна забравил за своето обикновено съзнание, което той въобще никога не беше възприел така силно, че да може да бъде определящо за целия му живот, вижда как всичко това възниква като комплекс от представи. И в момента, когато гледаше една сериозна книга, той също не беше осъзнал, че съвсем надалече звучеше една латерна. В този момент самите звуци на латерната оставаха още в неговото подсъзнание. Едва когато затваря очите си, те проникват в неговото подсъзнание.
към текста >>
465.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
След това обаче от това беззвучно изживяване се издига нещо, така че с това, което изживяваме сега, ние сме в състояние да получим едно вътрешно смислено съдържание също така, както външно получаваме едно смислено съдържание, когато
слуша
ме един човек, който ни говори чрез смислени думи.
Той изживява първо нещо като едно вътрешно безпокойство, това вътрешно безпокойство, което носи на себе си един музикален характер, когато се потопява напълно в него, което, бих могъл да кажа, постепенно се прояснява, когато музикалността, която човек изживява, се превръща в един вид безсловесна изява на словото идващо от духовната вселена. Без съмнение, за онзи, който за първи път чува тези неща, те изглеждат днес като нещо гротескно и парадоксално. Обаче много неща, които в течение на мировото развитие са се явили за първи път, също са изглеждали парадоксални и гротескни. Нещата стоят така, че ние не можем да напредваме по-нататък в развитието на човечеството, ако бихме иска ли да минем покрай тези явления несъзнателно или полусъзнателно. Първо имаме едно изживяване, бих могъл да кажа, едно музикално беззвучно изживяване.
След това обаче от това беззвучно изживяване се издига нещо, така че с това, което изживяваме сега, ние сме в състояние да получим едно вътрешно смислено съдържание също така, както външно получаваме едно смислено съдържание, когато слушаме един човек, който ни говори чрез смислени думи.
Духовният свят започва просто да говори и човек трябва само да усвои една опитност за тези неща.
към текста >>
И една следваща степен, до която човек се издига тук, е тогава тази, че той не само тъче и живее в една без звучна музика и не само
слуша
говора на свръхсетивното духовното, а се научава да очертава онова, което се възвестява от свръхсетивното духовното, да го очертава в същества; от общия духовен говор, който той научава първо, се отделят така да се каже отделни духовни същества, както когато на една по-ниска степен
слуша
ме един човек и постепенно кристализираме или организираме – ако ми е позволен този израз – онова, което се разкрива от неговата душа и неговия дух очертавайки се в нещо живо.
И една следваща степен, до която човек се издига тук, е тогава тази, че той не само тъче и живее в една без звучна музика и не само слуша говора на свръхсетивното духовното, а се научава да очертава онова, което се възвестява от свръхсетивното духовното, да го очертава в същества; от общия духовен говор, който той научава първо, се отделят така да се каже отделни духовни същества, както когато на една по-ниска степен слушаме един човек и постепенно кристализираме или организираме – ако ми е позволен този израз – онова, което се разкрива от неговата душа и неговия дух очертавайки се в нещо живо.
Следователно ние живеем в едно наблюдение и в едно познание на действителния духовен свят. Този духовен свят се явява сега на място на празния, абстрактния, метафизирания свят на атомите, на молекулите, той застава срещу нас като онова, което действително се намира зад явленията на физически-сетивния свят. Сега вече ние не стоим на границата към страната на материалното, както стоим, когато правим да се търкалят по инерция нашите построения от понятия, които сме развили в общение с физически-сетивния външен свят, а стоим сега пред тази граница така, че на тази граница за нас изгрява духовното съдържание на света. Това е към едната страна.
към текста >>
И, мои много уважаеми
слуша
тели, най-блестящия пример на един човек, който в по-ново време навлезе не напълно подготвен в тази област, най-блестящият пример е Фридрих Ницше.
И, мои много уважаеми слушатели, най-блестящия пример на един човек, който в по-ново време навлезе не напълно подготвен в тази област, най-блестящият пример е Фридрих Ницше.
Фридрих Ницше е една особена личност. Той съвсем не е един обикновен човек на науката. Но още израствайки в своята младост от половата зрялост той навлезе в научните изследвания и прие с една извънредно гениална надарено от онова, което една съвременна научност може да предложи. Че приемайки всичко това той не стана един учен в обикновения смисъл, това ни показва просто фактът, по който срещу него застана един образцов учен на днешното време още при първата негова младенческа публикация. Това беше именно Виламо Виц.
към текста >>
466.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Той не оставяше така да се каже силата на душата да проникне през словото при
слуша
не
то, при възприемането на говора, за да стигне разбирайки чрез словото на другия човек, а оставаше при самото слово.
За тази цел на висшето познание душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше. Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия. Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот. Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл. Обаче тогава, когато искаше да развие метода на висшето познание, той използуваше тези три сетива по друг начин.
Той не оставяше така да се каже силата на душата да проникне през словото при слушането, при възприемането на говора, за да стигне разбирайки чрез словото на другия човек, а оставаше при самото слово.
Той не търсеше нищо зад словото, зад думите. Той насочваше потока на душевния живот само до словото. Чрез това мъдрецът получаваше едно засилено възприятие на словото. Той се отказваше от разбирането на нещо друго чрез словото. Живееше с целия си душевен живот в словото; даже използуваше словото съотв.
към текста >>
И когато
слуша
те че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато
слуша
те да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие
слуша
те от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни.
Тогава се получават именно онези смущения, които тази сутрин описах като патологични. Без съмнение това можеше да се случи също и на учениците на древните източни мъдреци, че тогава, когато се намираха вън от тяхното физическо тяло, те не намираха отново възможността да свържат по един правилен начин духовно-душевното с това физическо тяло. Тогава беше използувана една друга предпазна мярка, една предпазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания. Това са измивания, студени измивания. Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне.
И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни.
Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии. Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора. Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора. Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света.
към текста >>
467.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И аз показах, как първо се полагаха усилия, вместо да се
слуша
чрез думите онова, което себеподобният иска да ни каже, което искаме да разберем при него, следователно вместо да се разбира нещо чрез думите, източните мъдреци се стремяха да живеят, в словото.
Вчера аз се опитах да покажа, по какъв начин хората са се опитвали в източния духовен живот да се приближат до областите на духовния свят и обърнах вниманието на това, как онзи, който искаше да върви по този път за свръхсетивната област, оставаше така да се каже настрана свързващите мостове между себе си и другите хора, в замяна на това обаче избираше един път различен от този, който в социалния живот води първо от един човек до неговите себеподобни чрез говора чрез мислите, чрез възприятието на Аза.
И аз показах, как първо се полагаха усилия, вместо да се слуша чрез думите онова, което себеподобният иска да ни каже, което искаме да разберем при него, следователно вместо да се разбира нещо чрез думите, източните мъдреци се стремяха да живеят, в словото.
Това живеене в словото беше подсилено след това чрез факта, че думите се подреждаха в определени сентенции, в които стремящият се към мъдростта живееше, които той повтаряше, така че силата на душата, която се добиваше чрез това живеене в думите, нарастваше още повече от повторенията. И аз показах, как по този начин се постигаше нещо в онова душевно състояние, което в охарактеризирания от мен смисъл бихме могли да наречем състояние на Инспирация. Само че мъдреците на древния източен свят принадлежаха на своята раса, вследствие на което при тях азовото съзнание беше по-малко развито отколкото в по-късното време на развитието на човечеството и поради това те се вживяваха в духовния свят по един повече инстинктивен начин. И понеже всичко беше инстинктивно, следователно произтичаше така да се каже един здрав подтик на човешката природа, то не можеше да доведе в от древните времена до патологични увреждания, за които ние също говорихме. После в по-късни времена така наречените мистерии вземаха мерки против настъпването на такива увреждания, както аз се опитах да Ви ги охарактеризирам.
към текста >>
Да, трябва да признаем, че да се види истинският образ на действителността с действително духовно развито сетиво, това не е така приятно както да
слуша
ш да ти се разказва за една сладострастна мистика – защо то все пак тя е сладострастна.
Да, трябва да признаем, че да се види истинският образ на действителността с действително духовно развито сетиво, това не е така приятно както да слушаш да ти се разказва за една сладострастна мистика – защо то все пак тя е сладострастна.
Всъщност такава мистика задоволява само един рафиниран, насочен навътре егоизъм на душата. Както казах, да се удивлявам на тази мистика, както иначе хората и се удивляват, мога също и аз, но като истински духовен изследовател човек трябва да знае, че тази мистика спира на половината на пътя, че онова, което се проявява в красивите поетически образи на Мехтхилд от Магдебург и т.н., на св. Тереза, в действителност не е нищо друго освен онова, което човек помирисва, вкусва, осезава, преди да е стигнал до действителната вътрешност. При известни обстоятелства истината е неприятна, може би понякога и ужасна. Обаче на днешното човечество не му подобава да стане рахитично чрез една мъглива, несъвършена мистика.
към текста >>
468.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези
слуша
тели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука.
След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 . Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения.
Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука.
От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част. Частта, която трябва да живее по-нататък – не само това, благодарение на което тя е действала вече в продължение на четири века, а това, което трябва да продължи да живее, – това човечеството трябва тепърва да овладява“; в 12 лекция от цикъла „Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“ GA 112, е дадена основна характеристика на отношението на съвременната наука към древното ясновиждане. Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини. На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли. Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика.
към текста >>
469.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
В началото бих искал още един път да се върна към едно нещо, което може да предизвика недоразумение, ако някой от уважаемите
слуша
тели някога поиска да помисли по-нататък по изложените тук неща[1].
В началото бих искал още един път да се върна към едно нещо, което може да предизвика недоразумение, ако някой от уважаемите слушатели някога поиска да помисли по-нататък по изложените тук неща[1].
Става дума, че трябва да си представите, че равнината, в която рисувам лемнискатата, едновременно се върти около оста на лемнискатата, около линията, съединяваща двата фокуса, или я наречете както искате. Тогава, естествено, трябва да изобразя лемнискатата в пространството. Това (рис. 1) представлява проекция. И с това пространствено изображение на лемнискатата имаме работа, ако се вземат предвид всички неща, за които говорих, когато се проследят по такъв начин костната и нервната система – може даже да се проследи кръвообращението.
към текста >>
„Вчера един от уважаемите
слуша
тели направи много важна бележка по повод на лекцията, важна поради причината, че може да ви се стори, че тя влияе принципно на нещата, които се разглеждат тук.
„Вчера един от уважаемите слушатели направи много важна бележка по повод на лекцията, важна поради причината, че може да ви се стори, че тя влияе принципно на нещата, които се разглеждат тук.
Това не е така, но има нещо друго, а именно следното: господинът ми обърна внимание, че ако съгласно уравнението пресметнем кривата на Касини, в резултат ще се получи, как трябва да се прекара, собствено, така наречената лемниската. Изчисленията показват, – не мога да не се съглася с господина след като сам направих изчисленията, – изчисленията показват: ако това, което е трудно да се установи в обикновените координати, се изследва по отношение на тази крива с помощта на полярни координати, ще се окаже, че лемнискатата, за която говорих, и която се явява специален случай на кривата на Касини, – тоест ако нарисувам тук тази особена форма на кривата на Касини (рис. 1a), ще трябва да прекарам лемнискатата не така (като осморка, рис. 1a), а така (рис. 1b). Следователно това е, което в действителност се получава от уравнението.
към текста >>
470.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Обяснявайки това на
слуша
телите се казва: „Виждате, че това е планетната система”.
Така и в спектъра на свой ред действат Слънцето и Земята. Когато имаме слънчевия спектър, не можем да го разглеждаме просто като нещо поставено в пространството, а трябва да си изясним, че той е поставен в конкретно пространство, разположено между Слънцето и Земята. При конкретни явления никога нямаме работа с абстрактно пространство, а навсякъде съществуват само конкретни неща, и с това трябва да се съобразяваме. Иначе ще се стигне до обясненията на небесната система по добре известния модел[6]: взема се капка масло, плуваща във вода, изрязва се кръг от картон, поставя се вътре, пробожда се с игла и започва да се върти. Капката масло става плоска, от нея се отделят малки капчици: планетната система е готова!
Обяснявайки това на слушателите се казва: „Виждате, че това е планетната система”.
– Сравняват я с външната планетна система, с коперниковата система, и казват: „Тази и тази са подобни”. – Много добре, но не трябва да се забравя, че господин учителят е присъствал тук и е произвел въртенето. Тоест, ако искаш да си честен, би трябвало да добавиш тук един гигантски демон, който върти там отвън мировата ос, иначе няма как да се появи това, което се твърди, че се появява. Без този гигантски демон няма да успеем да направим нищо нагледно. В научните обяснения също трябва да бъдем по-честни и по-разсъдливи, отколкото това, по същество, се наблюдава днес.
към текста >>
Нейната обособеност може също да се разбере изхождайки от това, че в лекциите се е включвало не само това, което е било обявено от самото начало, но също и въпроси, предназначени за отделните
слуша
тели.
Обаче, може би, думата “мнимо” наистина се е подразбирала: преди чисто училищната забележка на с. 68 тази дума преди не се е появявала, освен в скоби малко преди настоящото място. Тя дава съвършено нов, духовнонаучен аспект, но, впрочем, във фигуративна форма с мнимото измерение се съпоставя ортогоналното към действителното, подобно на изложението на Гаус. – Ако векторът а-b трябва да образува наклонена съставляваща, действието трябва да стане активно напречно на направлението му. Тази дума може да се подразбира в такъв смисъл.
Нейната обособеност може също да се разбере изхождайки от това, че в лекциите се е включвало не само това, което е било обявено от самото начало, но също и въпроси, предназначени за отделните слушатели.
Отнасящото се тук изказване на страница 144 тук напълно може да се вземе предвид: „Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на Обществото...“.
към текста >>
[7] … ще говорим за някои области от други гледни точки – това не се е случило, или поне в този кръг
слуша
тели.
[7] … ще говорим за някои области от други гледни точки – това не се е случило, или поне в този кръг слушатели.
Възможно е тези „други гледни точки“ да са били засегнати в частично публикувания цикъл лекции „Възникване и развитие на естествените науки в хода на световната история“ (GA 326), който той е изнесъл две години по-късно в Дорнах.
към текста >>
471.
Бележки към настоящото издание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Този курс, както може да се почувства, е изисквал много от
слуша
телите и, вероятно, се е придвижил до степента, на която още е можело да се разчита на тяхното разбиране.
Този курс се е родил от интензивното взаимодействие на Рудолф Щайнер с учителския съвет на Валдорфското училище. Тази му поява трябва да отчете днешният читател. Това, което се предлага не е учебник, а свидетелство за културно събитие вътре в съвсем определен кръг лица, на които са се предавали убедителни импулси за бъдещо развитие на науката.
Този курс, както може да се почувства, е изисквал много от слушателите и, вероятно, се е придвижил до степента, на която още е можело да се разчита на тяхното разбиране.
До ден днешен това се е осъществило едва в скромен размер. Великите въпроси, засягащи, например, движенията на Слънцето и Земята по лемниската, не са разрешени окончателно, макар усилията да са значителни. Постановката на други въпроси доказа своята плодотворност в многобройни работи и в най-голяма степен, по проблема „антипространство“ (стр. 115), за който отново ще стане дума в бележките. И така, този курс не е учебник по астрономия или естествознание.
към текста >>
Само при тези условия
слуша
телите са били в състояние да усетят свободата, с която се е поднасяло това знание.
Великите въпроси, засягащи, например, движенията на Слънцето и Земята по лемниската, не са разрешени окончателно, макар усилията да са значителни. Постановката на други въпроси доказа своята плодотворност в многобройни работи и в най-голяма степен, по проблема „антипространство“ (стр. 115), за който отново ще стане дума в бележките. И така, този курс не е учебник по астрономия или естествознание. Собствено, той предполага наличие на училищни знания за представяните неща.
Само при тези условия слушателите са били в състояние да усетят свободата, с която се е поднасяло това знание.
Тук са се появили и проблеми с издателя. Могат да се илюстрират с един пример: при описанието на планетните примки на Меркурий (стр.84), както и на всички останали планети, в доста смело опростяване се описва само една годишна примка. От гледна точка на учебниците това не е вярно, защото Меркурий прави три примки на година. В първото издание това място е било коригирано. В настоящето издание то е възстановено в първоначалната редакция.
към текста >>
За предлаганото издание се е появила възможност да се използват частни стенографски записки на двама
слуша
тели – много подробните на д-р Карл Шуберт и значително по-оскъдните на д-р Евгени Колиско.
Изходният текст: основната стенограма и съставеният на основата ѝ машинописен текст, наречен по-нататък „постскрипт“, произлиза от Хеди Хумел. Стенограмата е изгубена, докато „постскриптът“ се е запазил. Видимо той е служил за изходен текст за първото издание.
За предлаганото издание се е появила възможност да се използват частни стенографски записки на двама слушатели – много подробните на д-р Карл Шуберт и значително по-оскъдните на д-р Евгени Колиско.
Двамата, като учители във Валдорфското училище, са били участници в курса. Записите на места са дословни, на места съкратени. Големи отрязъци от текста съвсем липсват, но са изиграли положителна роля при изясняване на някои съмнителни места. За разшифровката на хабелсбергските стенограми сме задължени на г-н Рихард Шенберг и г-н Гюнтер Френц. Тук се отнасят около 70 промени в текста.
към текста >>
Първото издание е представлявало работен материал за определен кръг лица и можем да го разглеждаме като разширяване на първоначалния кръг
слуша
тели.
Големи отрязъци от текста съвсем липсват, но са изиграли положителна роля при изясняване на някои съмнителни места. За разшифровката на хабелсбергските стенограми сме задължени на г-н Рихард Шенберг и г-н Гюнтер Френц. Тук се отнасят около 70 промени в текста. Посочените записи, освен това, съдържат множество рисунки, благодарение на което са се запазили рисунките, които е чертаел в хода на изложението лекторът.Там където предлаганият текст се отклонява от първото издание, става дума или само за стилистични промени, или за собствени корекции. Първите са многобройни, доколкото двата текста служат за различни цели.
Първото издание е представлявало работен материал за определен кръг лица и можем да го разглеждаме като разширяване на първоначалния кръг слушатели.
Затова това издание се е разпространявало само в номерирани екземпляри, предназначени не просто за четене, а за собствена работа, особено при изследванията в дадено направление. Такова е било намерението на Рудолф Щайнер по отношение на този курс. За изданието в събраните съчинения такова ограничение липсва. Това предявява към формата на текста други изисквания, които са довели до стилистичните промени. Корекциите са в диапазона от тривиални до по-отговорни в случай на допълване на липсващи думи или даже няколко думи.
към текста >>
472.
Рудолф Щайнер за публикуването на записи на лекциите
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Те желаеха да
слуша
т лекции за тези откровения, дадени на човечеството.
Най-силно желание сред тях имаше да се запознаят с тълкуванията на евангелията и библейските събития в светлината на антропософията.
Те желаеха да слушат лекции за тези откровения, дадени на човечеството.
към текста >>
473.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Това чувство идваше от там, че той можеше да възприема първичната форма на духа, да
слуша
езика на без граничните простори.
Това чувство идваше от там, че той можеше да възприема първичната форма на духа, да слуша езика на без граничните простори.
Благодарение на тази дарба, за него не съществуваше възможността да създаде една наука на природата. Ние не можем да изградим една наука на природата само със спомени; също така, древният човек не можеше да създаде една прецизна наука, защото той съзерцаваше в самия себе си един духовен образ и в природата намираше отново този образ. Ако през тези времена не съществуваше противоположността царуваща днес между природата и човека, такава противоположност не съществуваше също и между душата и тялото; те си съответствуваха така тясно, че тялото беше като един вид отливка на духовния първообраз, а душата служеше като посланица между тялото и духа. Една тясна връзка ги сливаше. В тази епоха не би могло да става въпрос човек да има понятия за нещата, защото той не може да си образува понятия освен за това, кое то е външно на неговия собствен живот; това, което човек носи в себе си, той няма нужда да го познава, той го живее по непосредствен начин, и това е всичко.
към текста >>
Мъдрецът от миналите времена
слуша
ше вселената и се оплакваше, че не чува нищо; Майстер Екхардт и Николай Кузански намират в нея нищото и в това нищо те търсят Аза.
След това идва времето на Майстер Екхардт и на Николай Кузански, когато човек изгубва на свой ред съзнанието за живия Логос в човешката душа.
Мъдрецът от миналите времена слушаше вселената и се оплакваше, че не чува нищо; Майстер Екхардт и Николай Кузански намират в нея нищото и в това нищо те търсят Аза.
към текста >>
474.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
И хората стигнаха до там да си казват: когато човек не гледа, нито
слуша
света, този последният остава тъмен и ням; той притежава първичните качества, но не издава звук.
Вторичните качества, звук, цвят, топлина, вкус, мирис и пр., които изпитваме по канала на нашите сетивни органи; бяха считани вече само като впечатление причинено от обекта, от предмета. Но ние видяхме също, че тези качества не могат да бъдат намерени нито във физическото тяло, нито в етерното тяло на човека; те също са се освободили.
И хората стигнаха до там да си казват: когато човек не гледа, нито слуша света, този последният остава тъмен и ням; той притежава първичните качества, но не издава звук.
В етера стават някои оцветени явления, но той остава без цветове. В тегловната материя се явява едно топлинно изменение, но в действителност нищо не е топло. Това е равносилно да се каже, че хората наистина не знаеха, къде да поставят сетивните впечатления. Те не искаха да ги търсят, в света и си признаха иначе, че нямаха възможност да ги намерят там. Следователно човек ги търси в самия себе си, но той върши това, защото не разсъждава.
към текста >>
475.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
Отговаряйки на живите духовни потребности на своите
слуша
тели и читатели от времето след Първата световна война, той разглежда много жизнени практически проблеми.
В началото на 20 век Рудолф Щайнер развива принципите на Духовната наука, най-напред нарече на от него теософия, а от 1910 Антропософия. Пред нас са 28 написани от него книги и около 6 хиляди стенографирани и по-късно напечатани лекции. Те са на разположение на всеки, който се интересува. Към тези лекции принадлежат и осемте от Селскостопанския курс от Юни 1924.
Отговаряйки на живите духовни потребности на своите слушатели и читатели от времето след Първата световна война, той разглежда много жизнени практически проблеми.
Това са новите възгледи относно тристранното разделение на социалния живот. През 1919 с основаването на Валдорфските училища, възникна антропософската педагогика, а през 1920 се утвърдиха антропософската медицина и лечебната евритмия, а неговите импулси в областта на изкуството проличават още през 1913 с построяването на Първия Гьотеанум.
към текста >>
В първите две десетилетия от 20 век за
слуша
теля и читателя е разработено едно извънредно многостранно и всеобхватно описание на духовни опитности, които още тогава са можели да бъдат обхванати по мисловен път.
От всички негови произведения се вижда, че не се касае за ново мисловно проникване на познатата действителност, както се среща при философите.Това не е нова философия, а описание на свръхсетивни изживявания, което за нашето време означава открити по нов начин духовни факти. Макар че неговата „Философия на свободата“ е написана като философско произведение, той дава мотото: „Душевни наблюдателни резултати въз основа на природонаучни методи“. Това значи, че на първо място не стои мисловното търсене на отговори, а въз основа на изискващи разрешение въпроси са по-търсени вътрешни опитности, които могат да доведат до отговори на тези въпроси. Тези вътрешни опитности при Р.Щайнер далеч надминават всичко познато досега.
В първите две десетилетия от 20 век за слушателя и читателя е разработено едно извънредно многостранно и всеобхватно описание на духовни опитности, които още тогава са можели да бъдат обхванати по мисловен път.
към текста >>
476.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Защото не беше дребна работа на място, до което от Бреслау (Вроцлав) се пътува три четвърти часа с кола, да се доведат толкова хора, като им се осигурят не само места за
слуша
не
на лекциите, но и богато да бъдат гощавани.
Със задоволство трябва да се отбележи, че това беше прием в изключително антропософски смисъл.
Защото не беше дребна работа на място, до което от Бреслау (Вроцлав) се пътува три четвърти часа с кола, да се доведат толкова хора, като им се осигурят не само места за слушане на лекциите, но и богато да бъдат гощавани.
Участниците бяха повече от сто и всеки ден те трябваше да бъдат гощавани.
към текста >>
Останалите можеха само да
слуша
т.
Налице е нужда от това, което Антропософията може да даде. В Щутгарт се проведе курс за формира не на говора, за актьорската реч, който трябваше да завърши за малко часове, защото нямаше време за повече. Записаха се около 160 човека. За пет часа не може да се даде говорно обучение на 160 души, за това работата се уреди така, че около 30 човека стояха отпред и те получиха истинско говорно обучение.
Останалите можеха само да слушат.
Наистина има потребност от Антропософията, дълбока, обширна потребност. Трябва да сме в състояние да раздвижим наличните сили и да засилим антропософската дейност.
към текста >>
477.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ако това се говори пред хора, които относно селското стопанство са
слуша
ли лекции по политическа икономия, то ще им се види съвсем абсурдно, защото те смятат, че тези неща са ясно и сигурно установени.
Ако това се говори пред хора, които относно селското стопанство са слушали лекции по политическа икономия, то ще им се види съвсем абсурдно, защото те смятат, че тези неща са ясно и сигурно установени.
Случаят обаче не е такъв. Относно селското стопанство може да дава мнение само онзи, който извлича своята преценка от полето, от гората, от животновъдството. Трябва да престане всяко разискване върху националната икономика, което не изхожда от практическата същност на нещата. Докато не се разбере, че казаното в националикономическо отношение, което само теоретично се отнася до нещата, е само празно говорене, дотогава няма да се дойде до нищо съществено нито в селското стопанство, нито в другите области.
към текста >>
478.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Тогава
слуша
телите се вбесяваха: как, навлезли са в нашата специална област; това са нахалници, дръзки язовци, дилетантски нахлули в нашата наука!
Преживели сме и друго, което е много важно. А то е: някои от нашите учени, за удобство, за да не подражават на методите на другите, правеха половината така, половината иначе, само че по такъв начин, че в първата половина бяха напълно научни, истински прилагаха в дискусиите методите на науката.
Тогава слушателите се вбесяваха: как, навлезли са в нашата специална област; това са нахалници, дръзки язовци, дилетантски нахлули в нашата наука!
Тогава нашите оратори преминаваха към втората част, към същинския живот, който е подреден не по стария начин, а е схванат по антропософски от свръх-земните области. И тогава разгневените изведнъж ставаха страшно внимателни, жадни да чуят, даже започваха да се ентусиазират. Хората искат Антропософията, но те не могат да понасят, и то с право, както посочих да се смесват в една неясна амалгама елементи от Антропософията и от обикновената наука. С това не може да се върви напред.
към текста >>
При всеки удобен случай предпочитам да
слуша
м как някой разказва за своя опит непосредствено от нивата, отколкото всички ариманически статистики, които идват от науката, и винаги съм се радвал когато съм могъл да чуя нещо такова, защото винаги съм го намирал извънредно умно.
Затова разглеждайте ме като придобилия любовта към земеделието малък селянин, който си спомня за своята малка земеделска дейност и тъкмо поради тази причина може да разбира това, което живее днес в така нареченото селячество, в тъй наречения селски дух на земеделието. Това ще бъде разбрано в Дорнах, можете да бъдете сигурни в това. Винаги съм смятал далеч съм от иронията, с която изглежда някои схващат това винаги съм смятал, че тази селска глуповатост, тази щурост е мъдрост в очите на Бога, мъдрост дадена от Духа. Винаги съм намирал това, което селяните са мислили относно своите работи, за страшно по-умно и по-смислено отколкото това, което учените са измислили за същите неща. Винаги съм намирал и сега също намирам това за по-умно.
При всеки удобен случай предпочитам да слушам как някой разказва за своя опит непосредствено от нивата, отколкото всички ариманически статистики, които идват от науката, и винаги съм се радвал когато съм могъл да чуя нещо такова, защото винаги съм го намирал извънредно умно.
И тъкмо в областта на практическото изпълнение и на последиците винаги съм намирал науката извънредно глупава. Сега всичко, което трябва да направи точно тази наука разумна, я прави разумна тъкмо чрез „глуповатостта“ на селячеството. Да се внесе в науката малко „глуповатост“ от селячеството, за това полагаме усилия в Дорнах. Тогава тази глуповатост ще стане мъдрост пред Бога. Искаме ли по този начин да действаме заедно, това ще бъде една истински консервативна, но същевременно и извънредно радикално напредничава предпоставка.
към текста >>
479.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Поради това езиковото изразяване на свръхсетивните опитности представлява далеч по-голяма трудност, която
слуша
телите и читателите трябва да осъзнаят.
Но тези сведения произлизат не само като че ли от друга държава, а са изживявания от принципно друго естество и са различни от получените чрез сетивата. Освен това нашият език в своето устройство напълно е приспособен да изразява изживяванията, придобити от сетивния свят.
Поради това езиковото изразяване на свръхсетивните опитности представлява далеч по-голяма трудност, която слушателите и читателите трябва да осъзнаят.
Следователно не трябва да се мисли, че съдържанието на такъв курс ще може бързо да се възприеме и лесно да се разбере.
към текста >>
Разбирателството може да се постигне, само ако читателят или
слуша
телят се помъчи в казаното да схване мислите в тяхната взаимна връзка, тоест това, което другият иска да сподели.
От езика се нуждаем, за да се разбираме. За нови понятия се изискват нови думи, нови изрази.
Разбирателството може да се постигне, само ако читателят или слушателят се помъчи в казаното да схване мислите в тяхната взаимна връзка, тоест това, което другият иска да сподели.
Най-често няма смисъл да се търси друго съдържание на изразите, например етимологическо /историческо развитие на езика/, за да се разбере съдържанието, което Щайнер влага в мисълта си. Това само по себе си може да е интересно, но при приложението може да отведе до заблуди. Нерядко хората имат симпатия и в частност също и антипатия към дадени думи. Това е разбираемо, но все пак то само пречи и ако не бъде преодоляно, води в погрешна посока. Какви понятия Щайнер свързва с думите, трябва да се установи от връзката, в която са въведени и употребени.
към текста >>
480.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
За да направи тези жизнени сили разбираеми за
слуша
телите, той избираше различни изрази като „жизнени процеси“, „жизнени течения“, „жизнени степени“.
Рудолф Щайнер винаги е изобразявал човешкото етерно тяло седемчленно и винаги е координирал тези седем вида жизнени сили с планетите.
За да направи тези жизнени сили разбираеми за слушателите, той избираше различни изрази като „жизнени процеси“, „жизнени течения“, „жизнени степени“.
В 1916 относно седмократното разчленяване той казва: „Животът винаги е седмочленен. Числото дванадесет съдържа тайната, че ние можем да поемем един Аз. Числото седем е поставено така тайнствено в основата на астралното тяло, както числото 12 е заложено в основата на азовата природа, на човешкия Аз.“[5]
към текста >>
Заслужава да се проследи точният начин на изразяване, например „Едно земеделско стопанство разкрива най-добре истинската си същност, когато може да бъде обхванато…“, „Едно земеделско стопанство би трябвало да се доближи - напълно това не може да се постигне…“, „Би трябвало да се направи възможно…“ или „Както се каза, това не може да се осъществи напълно, но човек трябва да има понятие…“ Ясно е, че Рудолф Щайнер апелира към усилието за разбиране от страна на
слуша
телите, за да може да развие следващото изложение, а не дава някакви предписания за абсолютно разбиране.
Заслужава да се проследи точният начин на изразяване, например „Едно земеделско стопанство разкрива най-добре истинската си същност, когато може да бъде обхванато…“, „Едно земеделско стопанство би трябвало да се доближи - напълно това не може да се постигне…“, „Би трябвало да се направи възможно…“ или „Както се каза, това не може да се осъществи напълно, но човек трябва да има понятие…“ Ясно е, че Рудолф Щайнер апелира към усилието за разбиране от страна на слушателите, за да може да развие следващото изложение, а не дава някакви предписания за абсолютно разбиране.
По- късно той казва още по-ясно: „Чрез едно фактическо разглеждане в духовно-научен смисъл човек никога не става фанатик.“[12]
към текста >>
481.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Слуша
телите, антропософи в Дорнах, не са селскостопански специалисти и не са те, които трябва да изпълнят препоръките.
След разглеждането на основите за духовно разбиране на селскостопанските жизнени условия четвъртата и петата лекция се отнасят до въпросите на торенето. След завръщането си от Шлезвиг в Дорнах Рудолф Щайнер докладва за Курса и събирането в Кобервитц и Бреслау.
Слушателите, антропософи в Дорнах, не са селскостопански специалисти и не са те, които трябва да изпълнят препоръките.
Затова неговите сведения са най-общи и най-основни.
към текста >>
Естествено трябва да се съобразяваме, че се касае за свободно произнесено слово пред ограничен предварително определен кръг
слуша
тели, а не предназначено за печат.
В увод като посочения се отнася до помощ за разбиране на това така духовно претенциозно произведение. Тук на първо място винаги трябва да се поставя въпросът, какво има предвид Щайнер. Чак тогава може да се сравнява със съвременните природонаучни резултати.
Естествено трябва да се съобразяваме, че се касае за свободно произнесено слово пред ограничен предварително определен кръг слушатели, а не предназначено за печат.
Междувременно светът се е придвижил с огромни опитности в областта на торенето, наистина все изключително от веществен аспект, следователно не от гледните точки на Щайнер. Чрез култивиране растенията са силно подобрени с оглед на способността да използват азота и т.н. Въпреки това и тук остава да важи едно съществено изказване: „оживено“ означава, че веществото е обхванато от етерност, „одушевено“, - че то е обхванато от астралност. Това Щайнер наблюдава и изучава по отношение на неговите въздействия. На първа линия се касае за това.
към текста >>
Това е предпоставка за неговото изпълнение и за изживяването на
слуша
телите.
В практиката е същото. За музиканта например се знае, че неговият живот в по-голямата си част трябва да се състои от упражнения, ако иска да постигне и задържи задоволителна степен на съвършенство. При това той се учи не само да свири технически по-добре, а също и по-добре да чува. Музикалното му изживяване става по-диференцирано и по-интензивно. Той трябва да се свърже с най-фините подробности.
Това е предпоставка за неговото изпълнение и за изживяването на слушателите.
Само при тази предпоставка може да се прояви характерът и духовното съдържание на композицията и да се въздейства на слушателите. Чрез упражняване музикантът формира своя субект, своята личност като инструмент на нещо обективно, на композицията, която изнася.
към текста >>
Само при тази предпоставка може да се прояви характерът и духовното съдържание на композицията и да се въздейства на
слуша
телите.
За музиканта например се знае, че неговият живот в по-голямата си част трябва да се състои от упражнения, ако иска да постигне и задържи задоволителна степен на съвършенство. При това той се учи не само да свири технически по-добре, а също и по-добре да чува. Музикалното му изживяване става по-диференцирано и по-интензивно. Той трябва да се свърже с най-фините подробности. Това е предпоставка за неговото изпълнение и за изживяването на слушателите.
Само при тази предпоставка може да се прояви характерът и духовното съдържание на композицията и да се въздейства на слушателите.
Чрез упражняване музикантът формира своя субект, своята личност като инструмент на нещо обективно, на композицията, която изнася.
към текста >>
482.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците
слуша
тели.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции.
Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели.
Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
към текста >>
483.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
» «
Слуша
й, момче, но ти нищо не правиш, ти просто се валяш тук».
Един момък изучавал теорията на Коперник, но бил голям лентяй. Веднъж той лежал в крайпътната канавка. Друг минавал оттам и попитал: «Защо се валяш тук? » «Защото ми се налага твърде много да работя!
» «Слушай, момче, но ти нищо не правиш, ти просто се валяш тук».
А оня казва: «Аз трябва да участвам във въртенето на Земята около Слънцето, а на мен ми се иска да остана на място. Не обичам да работя твърде много! »
към текста >>
484.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
На този, който
слуша
с разбиране, децата казват изключително умни неща.
Тук особено надарените деца изучават извънредно много от това, което още не им подхожда. Необходимо е така да се разпределят предметите - което ние и правим във Валдорфското училище, - че те да съответстват на нивото на децата, да им подхождат. Но общо взето на децата им се налага да учат извънредно много от това, което съвсем не им подхожда, не им съответства. С това, което не им подхожда, възрастните се справят по-добре от децата. Но днес, господа, хората съвсем не отделят внимание на това, какво се насажда, какво се натъпква в децата от това, че те се обучават на четене и писане.
На този, който слуша с разбиране, децата казват изключително умни неща.
Това качество те донасят със себе си от живота в духа, от духовния живот, предшестващ слизането им на Земята. Така едното дете Исус донесло със себе си изключително много. Вследствие от това, че двете деца Исус били другарчета в игрите, те знаели всъщност същото това. Но ето че едното от тях умряло. И Евангелието сега разказва - доколкото на хората там това им е импонирало повече - именно за едното дете Исус.
към текста >>
Юдеите, които живеели основно тук, в Палестина, (изобразява го на рисунка - рисунката липсва), отдавна
слуша
ли от своите пророци: някога трябва да стане някакво събитие; Земята може да получи наставление непосредствено от мировото пространство, от Космоса.
Виждате ли, в този момент станало забележително събитие.
Юдеите, които живеели основно тук, в Палестина, (изобразява го на рисунка - рисунката липсва), отдавна слушали от своите пророци: някога трябва да стане някакво събитие; Земята може да получи наставление непосредствено от мировото пространство, от Космоса.
Обаче - можете да бъдете уверени в това - ако в наше време някой беше написал драмата «Вилхелм Тел», както я е написал Фр. Шилер, и драмата беше поставена в театъра, хората биха казали така: що за глупости, това за нищо не става. - Постановката нямаше да получи признание. В началото «Вилхелм Тел» е била оценена само от двама познати на Шилер; но след това признанието ставало все по-широко. В нашето общество става така, че болшинството хора винаги са готови да бъдат водени за носа.
към текста >>
485.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците
слуша
тели.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции.
Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели.
Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
към текста >>
486.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Няма да ни се удаде да се придвижим напред именно защото обществеността като цяло твърде удобно
слуша
това, което й говорят.
Да, до седемнадесет, осемнадесет години човек трябва да се учи и това, което те постигат в процеса на обучение, би трябвало да е правдиво! » Цялото общество, разбира се, не може да съди за това, то предоставя на «учения» да свидетелства на тази тема, без да знае, че този, последният, вече въобще няма повече работа с природата. Той говори за нея като за пенсионер. Това потиска целия ни духовен живот. И ние трябва да се придвижваме напред при този потиснат духовен живот!
Няма да ни се удаде да се придвижим напред именно защото обществеността като цяло твърде удобно слуша това, което й говорят.
Но само Антропософията днес казва истината! Това, което ви говоря тук, няма да го чуете на друго място. Никой не казва истината: обществото като цяло вече не го е грижа за това. Ако някой казва истината, го смятат за луд. А именно това отношение е лудост!
към текста >>
487.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но си струва да поговорим за самото битие на тази, бих казал, представляваща за внимателния
слуша
тел гатанка, за природата на пчеларството като цяло.
Но си струва да поговорим за самото битие на тази, бих казал, представляваща за внимателния слушател гатанка, за природата на пчеларството като цяло.
Пчеларят, от само себе си се разбира, се интересува преди всичко от това, какво трябва да прави. Всъщност всеки човек би трябвало да се интересува от пчеларство, тъй като човешкият живот зависи от пчеларството много повече, отколкото обикновено се мисли.
към текста >>
488.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Защото едно е, когато някой
слуша
какво му казва другият.
Като се замислим, до неотдавна не съществуваха толкова много списания по специализирани теми, както днес. В тях се правят съобщения за това, какво е станало например в областта на пчеларството и какви успехи е постигнало то. Това ми напомня за моята младост. Трябва да се знае по какъв начин тогава се съобщаваше за такива неща, като успехите в пчеларството. Тогава един разказваше на друг какво самият той е научил от опита си и веднага можеше да се почувства, наистина ли има такъв опит или само си дрънка.
Защото едно е, когато някой слуша какво му казва другият.
Тогава може да се забележи, наистина ли той знае или само повтаря след някого. За мнозина печатното слово стана безпрекословен авторитет и ако нещо е публикувано, хората вярват, че има нещо в него.
към текста >>
489.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците
слуша
тели.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции.
Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели.
Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
към текста >>
490.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Там се казва: да допуснем, че стоя и
слуша
м, кога ще се чуе изстрелът, не в Офенбург, а първо във Фрайбург.
Виждате ли, тази история се използва в тъй наречената теория на относителността.
Там се казва: да допуснем, че стоя и слушам, кога ще се чуе изстрелът, не в Офенбург, а първо във Фрайбург.
Тук чувам изстрела веднага след като е произведен. Сега пътувам във влак от Фрайбург за Офенбург. Поради това, че съм изминал част от пътя от Фрайбург, аз чувам този изстрел вече малко по-късно, откогато е произведен. Още по-близо до Офенбург - още по-късно; още по-близо - още по-късно.
към текста >>
491.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мари Щайнер
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците
слуша
тели.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции.
Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели.
Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
към текста >>
492.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
На тях им се позволявало да бъдат само
слуша
тели, послушници.
Ако се съберат дузина хора, те биха имали поне тринадесет мнения! Впрочем това не е задължително. Обаче не следва да се удивляваме, че те имат дванадесет гледни точки, на този факт не си струва да придаваме особено значение. Защото всеки има своя гледна точка, която смята за много, направо страшно велика! По-рано хората в мистериите били задължени просто да мълчат по отношение на това, което е трябвало да изучават.
На тях им се позволявало да бъдат само слушатели, послушници.
Биха могли да се нарекат принадлежащите към «окултните» слушатели, «послушници», доколкото те е трябвало да слушат. Днес у нас тези, които се обучават във висше учебно заведение, ги наричат слушатели - при това се пропуска представката «по»: те вече не са ученици (в оригинала се прави паралел между «послушник» и «слушател» - бел. пр.). Но те често са не «слушатели», а просто дрънкачи. Дрънкането с приятели понякога значи за тях повече, отколкото слушането в аудиторията. Понякога към слушането не се отнасят с нуж-ната сериозност.
към текста >>
Биха могли да се нарекат принадлежащите към «окултните»
слуша
тели, «послушници», доколкото те е трябвало да
слуша
т.
Впрочем това не е задължително. Обаче не следва да се удивляваме, че те имат дванадесет гледни точки, на този факт не си струва да придаваме особено значение. Защото всеки има своя гледна точка, която смята за много, направо страшно велика! По-рано хората в мистериите били задължени просто да мълчат по отношение на това, което е трябвало да изучават. На тях им се позволявало да бъдат само слушатели, послушници.
Биха могли да се нарекат принадлежащите към «окултните» слушатели, «послушници», доколкото те е трябвало да слушат.
Днес у нас тези, които се обучават във висше учебно заведение, ги наричат слушатели - при това се пропуска представката «по»: те вече не са ученици (в оригинала се прави паралел между «послушник» и «слушател» - бел. пр.). Но те често са не «слушатели», а просто дрънкачи. Дрънкането с приятели понякога значи за тях повече, отколкото слушането в аудиторията. Понякога към слушането не се отнасят с нуж-ната сериозност. И така, това била втората степен, на която хората са можели да се научат на мълчание.
към текста >>
Днес у нас тези, които се обучават във висше учебно заведение, ги наричат
слуша
тели - при това се пропуска представката «по»: те вече не са ученици (в оригинала се прави паралел между «послушник» и «
слуша
тел» - бел. пр.).
Обаче не следва да се удивляваме, че те имат дванадесет гледни точки, на този факт не си струва да придаваме особено значение. Защото всеки има своя гледна точка, която смята за много, направо страшно велика! По-рано хората в мистериите били задължени просто да мълчат по отношение на това, което е трябвало да изучават. На тях им се позволявало да бъдат само слушатели, послушници. Биха могли да се нарекат принадлежащите към «окултните» слушатели, «послушници», доколкото те е трябвало да слушат.
Днес у нас тези, които се обучават във висше учебно заведение, ги наричат слушатели - при това се пропуска представката «по»: те вече не са ученици (в оригинала се прави паралел между «послушник» и «слушател» - бел. пр.).
Но те често са не «слушатели», а просто дрънкачи. Дрънкането с приятели понякога значи за тях повече, отколкото слушането в аудиторията. Понякога към слушането не се отнасят с нуж-ната сериозност. И така, това била втората степен, на която хората са можели да се научат на мълчание. В мълчанието особено силно се проявявало това - свързано едно с друго, като причина и следствие, - което вътрешният свят на човека започвал да му говори.
към текста >>
Но те често са не «
слуша
тели», а просто дрънкачи.
Защото всеки има своя гледна точка, която смята за много, направо страшно велика! По-рано хората в мистериите били задължени просто да мълчат по отношение на това, което е трябвало да изучават. На тях им се позволявало да бъдат само слушатели, послушници. Биха могли да се нарекат принадлежащите към «окултните» слушатели, «послушници», доколкото те е трябвало да слушат. Днес у нас тези, които се обучават във висше учебно заведение, ги наричат слушатели - при това се пропуска представката «по»: те вече не са ученици (в оригинала се прави паралел между «послушник» и «слушател» - бел. пр.).
Но те често са не «слушатели», а просто дрънкачи.
Дрънкането с приятели понякога значи за тях повече, отколкото слушането в аудиторията. Понякога към слушането не се отнасят с нуж-ната сериозност. И така, това била втората степен, на която хората са можели да се научат на мълчание. В мълчанието особено силно се проявявало това - свързано едно с друго, като причина и следствие, - което вътрешният свят на човека започвал да му говори. Именно до това стигал тук човек.
към текста >>
Дрънкането с приятели понякога значи за тях повече, отколкото
слуша
не
то в аудиторията.
По-рано хората в мистериите били задължени просто да мълчат по отношение на това, което е трябвало да изучават. На тях им се позволявало да бъдат само слушатели, послушници. Биха могли да се нарекат принадлежащите към «окултните» слушатели, «послушници», доколкото те е трябвало да слушат. Днес у нас тези, които се обучават във висше учебно заведение, ги наричат слушатели - при това се пропуска представката «по»: те вече не са ученици (в оригинала се прави паралел между «послушник» и «слушател» - бел. пр.). Но те често са не «слушатели», а просто дрънкачи.
Дрънкането с приятели понякога значи за тях повече, отколкото слушането в аудиторията.
Понякога към слушането не се отнасят с нуж-ната сериозност. И така, това била втората степен, на която хората са можели да се научат на мълчание. В мълчанието особено силно се проявявало това - свързано едно с друго, като причина и следствие, - което вътрешният свят на човека започвал да му говори. Именно до това стигал тук човек. Представете си, че имате басейн с вода и вие ще я източвате по шланг; при условие, че в басейна няма източник на вода, водата ще изтече, а в басейна нищо няма да остане.
към текста >>
Понякога към
слуша
не
то не се отнасят с нуж-ната сериозност.
На тях им се позволявало да бъдат само слушатели, послушници. Биха могли да се нарекат принадлежащите към «окултните» слушатели, «послушници», доколкото те е трябвало да слушат. Днес у нас тези, които се обучават във висше учебно заведение, ги наричат слушатели - при това се пропуска представката «по»: те вече не са ученици (в оригинала се прави паралел между «послушник» и «слушател» - бел. пр.). Но те често са не «слушатели», а просто дрънкачи. Дрънкането с приятели понякога значи за тях повече, отколкото слушането в аудиторията.
Понякога към слушането не се отнасят с нуж-ната сериозност.
И така, това била втората степен, на която хората са можели да се научат на мълчание. В мълчанието особено силно се проявявало това - свързано едно с друго, като причина и следствие, - което вътрешният свят на човека започвал да му говори. Именно до това стигал тук човек. Представете си, че имате басейн с вода и вие ще я източвате по шланг; при условие, че в басейна няма източник на вода, водата ще изтече, а в басейна нищо няма да остане. Така стои работата и ако човек постоянно дрънка: заедно с думите навън изтича всичко и вътре нищо не остава.
към текста >>
Древните хора разбирали това и затова на техните
слуша
тели преди всичко се предписвало мълчание.
И така, това била втората степен, на която хората са можели да се научат на мълчание. В мълчанието особено силно се проявявало това - свързано едно с друго, като причина и следствие, - което вътрешният свят на човека започвал да му говори. Именно до това стигал тук човек. Представете си, че имате басейн с вода и вие ще я източвате по шланг; при условие, че в басейна няма източник на вода, водата ще изтече, а в басейна нищо няма да остане. Така стои работата и ако човек постоянно дрънка: заедно с думите навън изтича всичко и вътре нищо не остава.
Древните хора разбирали това и затова на техните слушатели преди всичко се предписвало мълчание.
И така, след като приучвали човека да цени истината, го обучавали на мълчание. Едва тогава той се учел на мълчание.
към текста >>
Това са били тези, които ставали съвършено зрели: тях ги
слуша
ли, следвали ги.
И когато упоменатите хора са разглеждали такава фигура, те получавали инспирации от тази фигура. Благодарение на което те изследвали тайните на слънчевия живот. Следователно такъв човек, станал «слънчев човек», можел да каже, че той повече не се ориентира по земното, че се ориентира по Слънцето. И после, ако в течение на дълго време пребивавал в състоянието на «слънчев човек» и обучавал хората на това, което е неземно, космическо, той се извисявал до ранг «Отец». Това е било висше достижение, висш ранг, който малцина достигали.
Това са били тези, които ставали съвършено зрели: тях ги слушали, следвали ги.
Човек им се подчинявал, доколкото, първо, те достигали почтена възраст - защото, докато човек преодолявал тези седем степени, той остарявал, - тях ги слушали още и защото са притежавали житейска мъдрост, както и вселенска мъдрост.
към текста >>
Човек им се подчинявал, доколкото, първо, те достигали почтена възраст - защото, докато човек преодолявал тези седем степени, той остарявал, - тях ги
слуша
ли още и защото са притежавали житейска мъдрост, както и вселенска мъдрост.
Благодарение на което те изследвали тайните на слънчевия живот. Следователно такъв човек, станал «слънчев човек», можел да каже, че той повече не се ориентира по земното, че се ориентира по Слънцето. И после, ако в течение на дълго време пребивавал в състоянието на «слънчев човек» и обучавал хората на това, което е неземно, космическо, той се извисявал до ранг «Отец». Това е било висше достижение, висш ранг, който малцина достигали. Това са били тези, които ставали съвършено зрели: тях ги слушали, следвали ги.
Човек им се подчинявал, доколкото, първо, те достигали почтена възраст - защото, докато човек преодолявал тези седем степени, той остарявал, - тях ги слушали още и защото са притежавали житейска мъдрост, както и вселенска мъдрост.
към текста >>
2. Окултист:
слуша
тел (послушник)
2. Окултист: слушател (послушник)
към текста >>
493.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
» (фамилията на един от
слуша
телите - бел.
Ако слънчевото влияние би било точно такова, каквото и лунното, тогава ние, да кажем, на тридесетата година от живота си бихме изпитали това слънчево влияние, но нищо не бихме могли да направим, както нищо не можем да направим при нашето раждане. На тридесет години ние внезапно бихме станали други хора и даже бихме забравяли това, което сме правили преди. Представете си, че всички вие сте млади хора, доживели до двадесет и девет години, и ето, настъпва тридесетгодишнината. Всички вие се раждате отново. И срещате някого, който още не е достигнал тридесет години и ви казва: «Добро утро, Ербсмел!
» (фамилията на един от слушателите - бел.
пр.) - «Какво? Аз... аз не те познавам! Аз едва днес дойдох тук! Какво искаш от мен? » Така би станало в случая, ако върху всеки човек на възраст, да кажем, тридесет години би се оказвало слънчево влияние.
към текста >>
494.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
По-далеч на изток от Рейн, хората, бидейки народ, си казвали: е, учените с перуки, преподаващи в училищата, могат да говорят на латински, и този, който иска да стане свещеник, трябва да ги
слуша
, но народът трябва да запази своя език, да го съхрани.
По-далеч на изток от Рейн, хората, бидейки народ, си казвали: е, учените с перуки, преподаващи в училищата, могат да говорят на латински, и този, който иска да стане свещеник, трябва да ги слуша, но народът трябва да запази своя език, да го съхрани.
Ето оттук възникнало това противоречие, което е актуално за Европа и до днес, противоречието между Средна и Западна Европа.
към текста >>
495.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Нервният човек,
слуша
щ радиопредаването, чувайки съобщението на безумеца, би могъл, най-малкото, да умре от уплаха.
Нервният човек, слушащ радиопредаването, чувайки съобщението на безумеца, би могъл, най-малкото, да умре от уплаха.
Друг умира, без да чува нищо, доколкото това е заложено в мириса. От това той умира. Тук е заложено своего рода «радиосъобщение», ако може така да се изразим, направена е магия. Тук човек има работа с «радиопредавател, работещ във времето», с това, което са създали древните египтяни. Те са искали да убият този, който си пъха носа тук.
към текста >>
496.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
При Фридрих Ницше[2], който е виждал много лошо - той е бил тогава професор в Базел, - винаги идвали много малко
слуша
тели.
Виждате ли, господа, множеството духовни същества в природните явления чисто и просто съществува и този, който отрича това, отрича нещо действително. Такова отричане на духовните същества, свързани с природните явления, е подобно на това, ако кажа: в тази зала няма нито един отделен човек! Разбира се, аз бих могъл да го кажа така, че ако доведа тук един слепец и кажа: «В тази зала няма нито един човек! » и вие не започнете да се смеете така гръмко, че да ви чуе, той може и да повярва. И в тази област може да се изпадне в илюзия.
При Фридрих Ницше[2], който е виждал много лошо - той е бил тогава професор в Базел, - винаги идвали много малко слушатели.
Без значение, че лекционният курс е бил много интересен, младите слушатели не проявявали особено прилежание. Той винаги бил потопен в своите мисли, разхождал се напред-назад и изнасял своята лекция. И веднъж се случило така, че в аудиторията е нямало въобще никого! Но понеже е виждал толкова лошо, той забелязал това едва когато си е тръгвал. Така че слепецът би могъл да бъде убеден, че тук в залата няма ни един човек.
към текста >>
Без значение, че лекционният курс е бил много интересен, младите
слуша
тели не проявявали особено прилежание.
Такова отричане на духовните същества, свързани с природните явления, е подобно на това, ако кажа: в тази зала няма нито един отделен човек! Разбира се, аз бих могъл да го кажа така, че ако доведа тук един слепец и кажа: «В тази зала няма нито един човек! » и вие не започнете да се смеете така гръмко, че да ви чуе, той може и да повярва. И в тази област може да се изпадне в илюзия. При Фридрих Ницше[2], който е виждал много лошо - той е бил тогава професор в Базел, - винаги идвали много малко слушатели.
Без значение, че лекционният курс е бил много интересен, младите слушатели не проявявали особено прилежание.
Той винаги бил потопен в своите мисли, разхождал се напред-назад и изнасял своята лекция. И веднъж се случило така, че в аудиторията е нямало въобще никого! Но понеже е виждал толкова лошо, той забелязал това едва когато си е тръгвал. Така че слепецът би могъл да бъде убеден, че тук в залата няма ни един човек. Ето така обяснява на хората, че няма никакви духовни същества този, който отначало, използвайки възпитанието и всичко, което става в настоящето, прави тези хора слепи по отношение на духовните въздействия.
към текста >>
497.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Той винаги
слуша
ше в сънно състояние.
Така четях Кант, докато учителят изнасяше урока по история. Затова с цялата отговорност се осмелявам да говоря за Кант, за когото всички и без това говорят без да млъкнат. Ако кажеш на хората нещо на духовни теми, те тутакси възразяват: «Да, но Кант е казал...! » Както в богословието винаги казват: «В Библията е казано», така мнозина образовани хора казват: «Да, но Кант е казал.! » Преди двадесет и четири години четях лекции, при което се запознах с един човек, който, седейки в аудиторията, постоянно спеше.
Той винаги слушаше в сънно състояние.
Само понякога, ако ми се наложеше да повиша тон, той се събуждаше, комично се стряскаше и възклицаваше: «Да, но Кант каза! »
към текста >>
Всеки може да каже: не желая да
слуша
м какво говори Щайнер, защото Кант вече е доказал, че за всичко това е невъзможно да знаем.
Но тогава ще си кажете: в познанието трябва действително да бъдем нащрек, защото този свят има силно плашещо предразположение тъкмо в познанието да произвежда най-големите безсмислици. Можете да си представите в какво затруднено положение се оказва човек, бидейки представител на духовната наука. Не само представителите на религиите, но и другите хора, даже самите философи и онези, на свой ред увлечени от тези философи - всички са настроени против него. Всеки филистер идва и казва: да, ти твърдиш нещо за духовната наука, но нали Кант е доказал, че е невъзможно да знаем за това! Всъщност това е най-доброто групово възражение, което може да се направи.
Всеки може да каже: не желая да слушам какво говори Щайнер, защото Кант вече е доказал, че за всичко това е невъзможно да знаем.
към текста >>
498.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Вие
слуша
те астрономически лекции, така че би било много добре да обсъдим именно този въпрос от определена гледна точка.
Доктор Щайнер: Този въпрос ще ни приближи към разбиране на астрономията.
Вие слушате астрономически лекции, така че би било много добре да обсъдим именно този въпрос от определена гледна точка.
към текста >>
499.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер.
GA_354 Сътворението на света и човека
Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците
слуша
тели.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции.
Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели.
Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
към текста >>
500.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
И ако
слуша
те разкази за Вотан, Локи, за древногръцките богове, за Зевс, Аполон и т.
Вие ще ги одухотворите, но от това те няма да станат още по-неумели. Следователно трябва да се обръща внимание на такива неща. Очевидно е, че когато хората са създавали митовете, сказанията, въобще митологията - за която неотдавна ми зададоха въпрос, - все още малка част от принадлежащото на сетивните органи е било трансформирано в мозък. Виждате ли, тогава по време на сън у хората са възниквали видения, предишните хора повече са мечтаели, защото още не толкова много при тях е било преобразувано в мозък. А днес имаме само съвсем празни мисли.
И ако слушате разкази за Вотан, Локи, за древногръцките богове, за Зевс, Аполон и т.
н., причината за тези разкази е в това, че човек е имал не така много от тази интелигентност, която толкова ценим в днешно време. Хората стават по-умни, но човек познава света, не изучавайки го с помощта на разсъдъка, а научавайки се да го съзерцава. Вие можете да се убедите в това с помощта на следващото сравнение.
към текста >>
501.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
И така, имало е такива стари кримки и
слуша
йки ги, е можело да се чуе нещо доста интересно!
Наистина е така! И освен това, условията на живота ни станаха по-сложни, те направо здраво се усложниха. Това не го е имало даже при нашите дядовци, да не говорим вече за нашите пра-прадядовци. Те сядали в стаята до печката, седели заедно и разказвали, разказвали за миналите времена; знаели какво е било времето преди, тъй като умело са обвързвали климата със съзвездията и планетите и благодарение на това виждали, отбелязвали, че известни закономерности в състоянието на климата все пак има. Виждате ли, сред тези прадядовци е имало и от тъй наречените «стари кримки»; знаете, че под «стара кримка» се подразбира такъв, който съвсем не е глупав, даже е малко по-умен от другите.
И така, имало е такива стари кримки и слушайки ги, е можело да се чуе нещо доста интересно!
Да чуем какво е казвал такъв вече остарял многознайко на своя пра-правнук или праплеменник. Той казвал така: гледай по-добре, когато гледаш към Луната, знай, че Луната влияе на времето. Следователно хората просто са виждали това. Те отлично знаели, че дъждовната вода е много по-добра за пране от обикновената, която вадели от кладенеца. Затова я събирали във ведра.
към текста >>
502.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
За тях навярно ви се е налагало постоянно да
слуша
те, за тези ужасни изхвърлящи огън планини в Южна Америка, които са разположени в Чили и по-нататък, тези страшни вулкани се намират и около Южния полюс.
Откриваме, че ако вземем тази линия, която ви начертах тук, линията, която образува този тетраедър, ако я следваме, повечето огнедишащи планини ще се окажат разположени по тази линия.
За тях навярно ви се е налагало постоянно да слушате, за тези ужасни изхвърлящи огън планини в Южна Америка, които са разположени в Чили и по-нататък, тези страшни вулкани се намират и около Южния полюс.
Мощни, бълващи огън планини има и в Кавказ. Ако преминете насам, можете да кажете: у нас те не са толкова много, но може да се докаже, че някога тези огнедишащи планини са се намирали тук навсякъде, но са угаснали. Виждате ли, ако например преминем по пътя, който води от севера на Силезия до Бреслау, там може да се види една забележима, самотно стояща планина; хората се боят от нея даже и днес. Ако върху нея се проведе изследване на скалните породи, ще се открие, че тази забележителна планина се явява угаснал вулкан. Точно така в много области на Германия има угаснали огнедишащи планини.
към текста >>
Публиката,
слуша
ща тогава Фалб, шумеше със своите смокинги и беше доста представителна аудитория.
Впрочем този трик е от разряда на тези, които, макар и умерено, но много охотно се използват от лошите лектори и така нататък. Разказвам ви това само за да покажа, че публиката следва все пак да се държи с известна предпазливост и да не приема всичко просто така.
Публиката, слушаща тогава Фалб, шумеше със своите смокинги и беше доста представителна аудитория.
Но трябваше само да видите с какво доверие към Фалб се проникна тя благодарение на това събитие. По време на последвалите нееднократни появи на Фалб със своята теория, публиката никога не беше толкова силно убедена, както в случая с получаването на тази телеграма от вестника. Хората с по-голяма охота позволяват да бъдат убедени посредством външни събития, а не с помощта на доказателства, изказвани с думи.
към текста >>
503.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Когато за първи път в съюза на учените в Прага било направено съобщение за метеоритите, хората, които
слуша
ли съобщението, обявили докладчика за глупак.
Виждате ли, преди всичко би следвало да обърна внимание колко малко са склонни хората да възприемат нещо ново, когато това ново идва в света. Могат да се приведат направо куриозни примери как са се възприемали в света новите научни открития. Струва си само да си спомним, че днес всъщност всичко е постигнато благодарение на откриване на силата на парата, благодарение на парните машини. Когато парната машина се е появила за пръв път, това е бил съвсем малък парен катер, изкачващ се нагоре по реката; селяните го унищожили, като казали, че това не им харесва, че то не е добро за хората! Но подобно отношение са имали не само селяните.
Когато за първи път в съюза на учените в Прага било направено съобщение за метеоритите, хората, които слушали съобщението, обявили докладчика за глупак.
към текста >>
504.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
После вероятно ще се появи възможност някой
слуша
тел да попита нещо.
Добро утро, господа! Днес искам да добавя няколко думи към това, което обсъждахме с вас последния път.
После вероятно ще се появи възможност някой слушател да попита нещо.
към текста >>
НАГОРЕ