Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
66
резултата от
45
текста с корен от думите : '
самонаблюд
'.
1.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Обаче съществува особен род
самонаблюд
ение, което си задава въпроса относно законите на собствените действия в което заменя, току-що описаната наивност със съзнанието, че знае с точност пределите и правомерността за това, което върши.
Изхождайки от тези положения искаме да определим по-точно понятието за наивното. Във всяка деятелност, която извършваме, се вземат под внимание две неща: самата деятелност и познанието на нейните закономерности. Ние можем всецяло да се потопим в първата, без да питаме за втората. В такова положение се намира художникът, който не е проникнал със своята мисъл в законите на своето творчество, а се ползува от тях по чувство, по усет. Него ние наричаме наивен.
Обаче съществува особен род самонаблюдение, което си задава въпроса относно законите на собствените действия в което заменя, току-що описаната наивност със съзнанието, че знае с точност пределите и правомерността за това, което върши.
Такъв род самонаблюдение ще наречем критическо. Смятаме, че по този начин изразихме по-добре смисъла на това понятие, както то с по-малко или повече ясно съзнание е добило право на гражданство във философията от времето на Кант. Съобразно с това, критическото обмисляне се явява като противоположност на наивността.
към текста >>
Такъв род
самонаблюд
ение ще наречем критическо.
Във всяка деятелност, която извършваме, се вземат под внимание две неща: самата деятелност и познанието на нейните закономерности. Ние можем всецяло да се потопим в първата, без да питаме за втората. В такова положение се намира художникът, който не е проникнал със своята мисъл в законите на своето творчество, а се ползува от тях по чувство, по усет. Него ние наричаме наивен. Обаче съществува особен род самонаблюдение, което си задава въпроса относно законите на собствените действия в което заменя, току-що описаната наивност със съзнанието, че знае с точност пределите и правомерността за това, което върши.
Такъв род самонаблюдение ще наречем критическо.
Смятаме, че по този начин изразихме по-добре смисъла на това понятие, както то с по-малко или повече ясно съзнание е добило право на гражданство във философията от времето на Кант. Съобразно с това, критическото обмисляне се явява като противоположност на наивността.
към текста >>
2.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Още през 1797 година, в "Първо въведение в наукоучението", той препоръчва
самонаблюд
ението като правилен път за познаването на "Аза" в неговия първоначален присъщ нему характер.
Ето защо за извеждането на "Аза" той се обръща към един друг от посочените по-горе пътища.
Още през 1797 година, в "Първо въведение в наукоучението", той препоръчва самонаблюдението като правилен път за познаването на "Аза" в неговия първоначален присъщ нему характер.
"Наблюдавай себе си, отвръщай погледа си от всичко, което те заобикаля, насочи го вътре в себе си" ето кое е първото изискване, което философията поставя на своя ученик. Не става дума за нещо, което е вън от тебе, а изключително за самия тебе"/1/. Естествено този род въведение в Наукоучението има по-голямо преимущество пред другите. Защото самонаблюдението произвежда деятелността на "Аза" действително не едностранчиво, в едно определено направление; то го показва не само като полагащо битие, а в неговото всестранно разкриване, как то се старае мислено да разбере непосредствено даденото съдържание на света. За самонаблюдението "Азът" се явява как той си изгражда образа на света от съчетаване на даденото и на понятието.
към текста >>
Защото
самонаблюд
ението произвежда деятелността на "Аза" действително не едностранчиво, в едно определено направление; то го показва не само като полагащо битие, а в неговото всестранно разкриване, как то се старае мислено да разбере непосредствено даденото съдържание на света.
Ето защо за извеждането на "Аза" той се обръща към един друг от посочените по-горе пътища. Още през 1797 година, в "Първо въведение в наукоучението", той препоръчва самонаблюдението като правилен път за познаването на "Аза" в неговия първоначален присъщ нему характер. "Наблюдавай себе си, отвръщай погледа си от всичко, което те заобикаля, насочи го вътре в себе си" ето кое е първото изискване, което философията поставя на своя ученик. Не става дума за нещо, което е вън от тебе, а изключително за самия тебе"/1/. Естествено този род въведение в Наукоучението има по-голямо преимущество пред другите.
Защото самонаблюдението произвежда деятелността на "Аза" действително не едностранчиво, в едно определено направление; то го показва не само като полагащо битие, а в неговото всестранно разкриване, как то се старае мислено да разбере непосредствено даденото съдържание на света.
За самонаблюдението "Азът" се явява как той си изгражда образа на света от съчетаване на даденото и на понятието. Обаче за този, който не е извършил заедно с нас горепосоченото наше разглеждане, който по този начин не знае, че "Азът" стига до пълното съдържание на действителността само, когато пристъпва със своите форми на мислене към даденото, за него процесът на познанието се представя като едно създаване на света на "Аза". Поради това за Фихте образът на света става все повече едно построение на "Аза". Той все повече е едно построение на "Аза". Той все по-силно подчертава, че в Наукоучението въпросът се касае за това, да се пробуди онова разбиране, което би било в състояние да долавя "Аза" при това построение на света.
към текста >>
За
самонаблюд
ението "Азът" се явява как той си изгражда образа на света от съчетаване на даденото и на понятието.
Още през 1797 година, в "Първо въведение в наукоучението", той препоръчва самонаблюдението като правилен път за познаването на "Аза" в неговия първоначален присъщ нему характер. "Наблюдавай себе си, отвръщай погледа си от всичко, което те заобикаля, насочи го вътре в себе си" ето кое е първото изискване, което философията поставя на своя ученик. Не става дума за нещо, което е вън от тебе, а изключително за самия тебе"/1/. Естествено този род въведение в Наукоучението има по-голямо преимущество пред другите. Защото самонаблюдението произвежда деятелността на "Аза" действително не едностранчиво, в едно определено направление; то го показва не само като полагащо битие, а в неговото всестранно разкриване, как то се старае мислено да разбере непосредствено даденото съдържание на света.
За самонаблюдението "Азът" се явява как той си изгражда образа на света от съчетаване на даденото и на понятието.
Обаче за този, който не е извършил заедно с нас горепосоченото наше разглеждане, който по този начин не знае, че "Азът" стига до пълното съдържание на действителността само, когато пристъпва със своите форми на мислене към даденото, за него процесът на познанието се представя като едно създаване на света на "Аза". Поради това за Фихте образът на света става все повече едно построение на "Аза". Той все повече е едно построение на "Аза". Той все по-силно подчертава, че в Наукоучението въпросът се касае за това, да се пробуди онова разбиране, което би било в състояние да долавя "Аза" при това построение на света. Този, който може това, стои за него на по-висока степен на знанието отколкото онзи, който вижда само построението, готово битие.
към текста >>
3.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
В миговете на
самонаблюд
ение илюзията умалява чувството на неудоволствие.
Той може да си представи нещата по следния начин. Ако някой честолюбив човек реши да си изясни дали до момента, в който се впуска в разсъждения, удоволствието или неудоволствието е имало преобладаващ дял в живота му, при своята преценка той трябва да се освободи от два източника на грешки. Понеже е честолюбив, тази основна черта на неговия характер ще му представи радостите от признанието за неговите постижения през увеличително стъкло, а огорченията поради незачитане - през умаляваща леща. По времето, когато се е сблъсквал с незачитане, той е изпитвал огорчения именно защото е честолюбив, но като спомен те се явяват в по-слаба светлина, докато радостите от признанието, към които е толкова податлив, се запомнят много трайно. За честолюбивия несъмнено е истинска благодат, че това е така.
В миговете на самонаблюдение илюзията умалява чувството на неудоволствие.
При все това неговата преценка е погрешна. Страданията, над които за него сега се простира едно було, той е трябвало да преживее действително в целия им размер, така че той фактически ги поставя погрешно в сметководната книга на своя живот. За да стигне до правилна оценка, в момента на разсъжденията си честолюбивият би трябвало да се отърси от своето честолюбие. Със своето духовно око той би трябвало да разглежда дотогавашния си живот без лещи. В противен случай ще прилича на търговец, който при приключване на своите сметки на страната на приходите поставя и своето търговско усърдие.
към текста >>
4.
17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА
GA_4 Философия на свободата
За целта бе необходимо от цялостната сфера на човешките действия да се подберат онези части, по отношение на които при непредубедено
самонаблюд
ение може да се говори за свобода.
Във втората част на тази книга бе направен опит за обосноваване на това, че свободата може да се намери в действителността на човешките действия.
За целта бе необходимо от цялостната сфера на човешките действия да се подберат онези части, по отношение на които при непредубедено самонаблюдение може да се говори за свобода.
Това са онези действия, които се представят като осъществяване на идейни интуиции. Други действия никое непредубедено съзерцание няма да обяви за свободни. Но тъкмо при непредубеденото самонаблюдение човекът ще трябва да се сметне за предразположен да продължи по пътя към етичните интуиции и тяхното осъществяване. Това непредубедено наблюдение спрямо етичната същност на човека не може обаче самостоятелно да доведе до окончателната преценка относно свободата. Защото, ако самото интуитивно мислене произхождаше от някоя друга същност или ако неговата същност не почиваше на самата себе си, тогава съзнанието за свобода, произтичащо от етичното, щеше да се окаже химера.
към текста >>
Но тъкмо при непредубеденото
самонаблюд
ение човекът ще трябва да се сметне за предразположен да продължи по пътя към етичните интуиции и тяхното осъществяване.
Във втората част на тази книга бе направен опит за обосноваване на това, че свободата може да се намери в действителността на човешките действия. За целта бе необходимо от цялостната сфера на човешките действия да се подберат онези части, по отношение на които при непредубедено самонаблюдение може да се говори за свобода. Това са онези действия, които се представят като осъществяване на идейни интуиции. Други действия никое непредубедено съзерцание няма да обяви за свободни.
Но тъкмо при непредубеденото самонаблюдение човекът ще трябва да се сметне за предразположен да продължи по пътя към етичните интуиции и тяхното осъществяване.
Това непредубедено наблюдение спрямо етичната същност на човека не може обаче самостоятелно да доведе до окончателната преценка относно свободата. Защото, ако самото интуитивно мислене произхождаше от някоя друга същност или ако неговата същност не почиваше на самата себе си, тогава съзнанието за свобода, произтичащо от етичното, щеше да се окаже химера. Но втората част на тази книга намира естествена опора в първата, която представя интуитивното мислене като изживявана вътрешна духовна дейност на човека. Чрез изживяване да се разбере тази същност на мисленето е равнозначно обаче на познание за свободата на интуитивното мислене. А щом се знае, че това мислене е свободно, тогава се вижда и периметърът на волята, на който трябва да се присъди свободата.
към текста >>
5.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
И понеже
самонаблюд
ението издига индивидуалния Аз до всеобщия Аз, то свободното действие е нещо, което произтича от всемирния Аз.
Не всяко човешко действие носи характера на свободата. Само онова действие е свободно, което във всяка негова част е разгорено от себенаблюдението.
И понеже самонаблюдението издига индивидуалния Аз до всеобщия Аз, то свободното действие е нещо, което произтича от всемирния Аз.
Старият спорен въпрос, дали волята на човека е свободна или не, или е подчинена на една всеобща закономерност, на една неотменима необходимост, е един неправилно поставен въпрос. Несвободно е действието, което човек извършва като индивид; свободно е онова действие, което той извършва след своето духовно новораждане. Следователно човекът не е, въобще, свободен или несвободен. Той е както едното така и другото. Той е несвободен преди своето новораждане; и може да стане свободен чрез това новораждане.
към текста >>
6.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Стойността на такова спокойно
самонаблюд
ение се свежда не до това, което установяваме, а до това, че откриваме в себе си силата за изграждане на вътрешното спокойствие.
Стойността на такова спокойно самонаблюдение се свежда не до това, което установяваме, а до това, че откриваме в себе си силата за изграждане на вътрешното спокойствие.
Защото във всяко човешко същество, наред с обикновения човек, съществува и едни по-висш човек. Той остава скрит дотогава, докато бъде пробуден. И всеки сам може да го пробуди в себе си, единствено със собствени сили. Докато този по-висш човек остава спящ, остават спящи и висшите способности, намиращи се у всеки човек, които водят до свръхсетивни познания.
към текста >>
7.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ученикът трябва да се
самонаблюд
ава особено внимателно, за да не проникват подобни чувства в дълбините на душата му.
Ученикът трябва да се самонаблюдава особено внимателно, за да не проникват подобни чувства в дълбините на душата му.
Например, той трябва да изслушва хора, които в известно отношение стоят много по-ниско от него, като заглушава чувство на лично превъзходство. Особено полезно е да се изслушват децата. Дори и най-мъдрият може да научи безкрайно много от тях. По този начин човек се научава да изслушва другите напълно безкористно, изключвайки своите лични мнения и чувства. И когато се научи да изслушва безкритично дори най-противоположните становища, колкото и "нелепи" да са те, постепенно той стига дотам, че се слива с вътрешната същност на другия човек.
към текста >>
8.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Няма нужда от непрекъснати
самонаблюд
ения; всичко трябва да стане навик.
Докато са необходими усилия за правилно насочване на нашия живот, тази дарба не се проявява. Окултният ученик не е достатъчно напреднал, ако все още трябва непрекъснато да внимава за всеки един от описаните процеси. Първите следи от ясновиждането се появяват, едва след като той е стигнал дотам, че живее според посочения начин така непосредствено, както всеки обикновен човек в присъщата си среда. Изискванията не бива да бъдат вече изтощаващи, а да се превърнат в навик.
Няма нужда от непрекъснати самонаблюдения; всичко трябва да стане навик.
към текста >>
Още преди да се е издигнал до ясновидството, окултният ученик е в състояние да изучава своите душевни качества чрез спокойно и съсредоточено
самонаблюд
ение.
Още преди да се е издигнал до ясновидството, окултният ученик е в състояние да изучава своите душевни качества чрез спокойно и съсредоточено самонаблюдение.
Ето защо, в мига, когато неговия вътрешен свят го пресрещне под формата на един вътрешен образ, той лесно намира необходимите сили и смелост за своята ответна реакция. Хора, които нямат достатъчно подготовка, за да се ориентират в своя собствен душевен свят, няма да познаят самите себе си и ще се отнасят към астралните образи като към чужда враждебна действителност. Вглеждайки се в нея, те ще изпаднат в пристъп на страх и понеже не биха могли да понесат гледката ще се убеждават сами, че всичко това е само едно фантастично въображение, което не води доникъде. И в двата случая човек се натъква на съдбоносни пречки по пътя на своето израстване.
към текста >>
9.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако човек разглежда природата на човешката душа доколкото това е възможно без духовно обучение, а само чрез обикновеното
самонаблюд
ение той може, след приемането на препоръчаните от духовното ръководство правила, да запита: По какъв начин действуват тези пра вила в душевния живот?
Истинското ръководство не прави от ученика сляпо оръдие. То му дава правилата за поведение, а ученикът ги изпълнява. При това, когато е уместно, не се премълчава, защо се препоръчва едно или друго правило. Приемането на правилата и тяхното приложение от една личност, която търси духовното развитие, не трябва да става по механизмите на сляпата вяра. В тази област сляпата вяра трябва да бъде напълно изключена.
Ако човек разглежда природата на човешката душа доколкото това е възможно без духовно обучение, а само чрез обикновеното самонаблюдение той може, след приемането на препоръчаните от духовното ръководство правила, да запита: По какъв начин действуват тези пра вила в душевния живот?
При непредубедено и здраво човешко мислене, още преди каквото и да е обучение, на този въпрос може да се отговори достатъчно ясно. Можем да си изградим вярна представа за действието на тези правила, преди да сме ги включили в живота си. Но да изживеем това действие, можем само по време на обучението. Ако човек насочва със здравия си разум всяка своя крачка, тогава изживяването винаги се съпровожда с разбиране на това изживяване. Днес истинската Духовна Наука предлага само такива правила, спрямо които здравият разум може да упражни своите права.
към текста >>
Който влага в душата си спокойствие и ред, той стига до възможността за един вид
самонаблюд
ение, при което гледа на своите грижи с такова спокойствие, сякаш те са чужди.
От голямо значение е, че когато в такива периоди човек се освобождава напълно от мислите за своите лични дела, той може да се извиси не само до това, което го засяга лично, а и до това, което засяга всички хора. И ако се окаже в състояние да изпълни душата си с посланията от висшия духовен свят, ако те ангажират неговия интерес до такава степен, сякаш са негова лична грижа, това се оказва едно особено богатство за душата.
Който влага в душата си спокойствие и ред, той стига до възможността за един вид самонаблюдение, при което гледа на своите грижи с такова спокойствие, сякаш те са чужди.
Да гледаш на собствените си изживявания, радости и страдания като на чужди, е добра подготовка за духовното обучение. Така човек постепенно стига до онази степен, когато всекидневно, след обичайните грижи и задължения, той започва да прекарва пред Духа си образите на своите изживявания, които е имал през деня. Всред тези изживявания той трябва да вижда и самия себе си, следователно да гледа на себе си отвън. За да напредне в самонаблюдението, първоначално той трябва да започне като си представя само отделни и малки части от дневния живот. Постепенно той става все по-опитен в ретроспективното съзерцаване, така че след по-продължителна практика е в състояние за кратко време да изгражда подвижна и жива верига от образи на събития, станали през изтеклия ден.
към текста >>
За да напредне в
самонаблюд
ението, първоначално той трябва да започне като си представя само отделни и малки части от дневния живот.
И ако се окаже в състояние да изпълни душата си с посланията от висшия духовен свят, ако те ангажират неговия интерес до такава степен, сякаш са негова лична грижа, това се оказва едно особено богатство за душата. Който влага в душата си спокойствие и ред, той стига до възможността за един вид самонаблюдение, при което гледа на своите грижи с такова спокойствие, сякаш те са чужди. Да гледаш на собствените си изживявания, радости и страдания като на чужди, е добра подготовка за духовното обучение. Така човек постепенно стига до онази степен, когато всекидневно, след обичайните грижи и задължения, той започва да прекарва пред Духа си образите на своите изживявания, които е имал през деня. Всред тези изживявания той трябва да вижда и самия себе си, следователно да гледа на себе си отвън.
За да напредне в самонаблюдението, първоначално той трябва да започне като си представя само отделни и малки части от дневния живот.
Постепенно той става все по-опитен в ретроспективното съзерцаване, така че след по-продължителна практика е в състояние за кратко време да изгражда подвижна и жива верига от образи на събития, станали през изтеклия ден. Ретроспективното съзерцаване на изживяванията има особена стойност за духовното обучение, понеже освобождава душата от обичайния мисловен навик в изграждането на представите, следващ досега единствено хода на сетивните събития. При ретроспективното мислене човек изгражда съвсем точно своите представи, без при това да се придържа към закономерностите на сетивния свят. А за да пристъпи в свръхсетивните светове, той се нуждае тъкмо от това. Препоръчва се още, освен ежедневните събития, ретроспективното проследяване на дадена драма, на определен разказ, мелодия и т. н..
към текста >>
10.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Въпреки че са изразходвали от Дьотраси,
самонаблюд
ението на душата доведе до съвършено други пъти ща двама мислители Мен дьо Биран /1766-1824 г./ и Андре Мари Ампер /1775-1824 г./.
Въпреки че са изразходвали от Дьотраси, самонаблюдението на душата доведе до съвършено други пъти ща двама мислители Мен дьо Биран /1766-1824 г./ и Андре Мари Ампер /1775-1824 г./.
Биран е един надарен с тънък усет наблюдателна човешкия дух. Това, което при Русо се явява като един буйно проявяващ се, предизвикан само от едно произволно настроение начин на разглеждане на нещата, при него то е ясно пълносъдържателно мислене. Това, което се намира в човека благодарение на природата на неговото същество, на неговия темперамент, и това, което той прави от себе си чрез своята дейна начеса от себе си, неговият характер: От тези два фактора Биран прави като дълбокомислещ психолог обект на своите наблюдения. Той изследва разклоненията и промените на вътрешния живот; вътре в човека се намира един източник на познанието. Силите, с които се запознаваме в нашето вътрешно същество, са интимните развратни познати на нашия живот; а едни външен свят ние познаваме само дотолкова, доколкото той се представя повече или по-малко сроден с нашия вътрешен свят.
към текста >>
Той обосноваваше това, което искаше извърши върху
самонаблюд
ението на душата това, което искаше да каже.
Виктор Кузен /1792-1868 г./ предприе няколко пътувания през Германия и по този случай се запозна с ръководните духове на идеалистичната епоха. Най-дълбоко впечатление му направи Хегел и Гьоте. Той донесе техния идеализъм и във Франция. Той можа да действа за този идеализъм благодарение на неговия увлекателен дар слово, чрез което правеше дълбоко впечатление, първо като учител в Ecole Normal /от 1814 г./, след това в Сорбоната. Че може да се добие едно задоволяващо светогледно гледище не чрез разглеждане навъншния свят, а чрез това на човешкия дух, това беше приел Кузен от идеалистичния духовен живот и го бе отнесъл във Франция.
Той обосноваваше това, което искаше извърши върху самонаблюдението на душата това, което искаше да каже.
А от Хегел беше усвоил, че дух, идея, мисъл царуват не само във вътрешността на човека, а също така вън в природата и в напредъка на историческия живот, че разумът съществува в действителността. Той учеше, че в характера на един народ, на една епоха царуват не сляпата случайност и произвола на отделните хора, но че в тях се изразява една необходима мисъл, една действителна идея, даже, че един велик човек се явява в света само като пратеник на една велика идея, за да я осъществи в хода на развитието на историята. Върху неговите френски слушатели, които имаха да разбера несравнимите световноисторически бури в най-новите фази на развитие на своя народ, трябваше да направи дълбоко впечатление да чуят изложена от един блестящ оратор разумността на историческото развитие на основата на велики светогледни мисли.
към текста >>
11.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
При тях може да се забележи, че техният носител не може да добие от неговите два източника на познанието, от естествената наука и от психологическото
самонаблюд
ение, никаква сигурна представа върху отношението на човека към течението на света.
Природните закони са външен израз на една всецаруваща етична закономерност на света. С това етично тълкуване на света се намира в пълно съзвучие онова, което Лотце изнася върху продължаването на живота на човешката душа след смъртта: "Ние нямаме на наше разположение никаква друга мисъл извън общото идеалистично убеждение: Ще продължава да живее всичко създадено, чиято трайност принадлежи на смисъла на света; ще загине всичко, което заема своето оправдано място само в една преходна фаза на течението на света. Че този принцип не позволява никакво друго приложение в човешките ръце, едва ли е нужно да споменаваме това; ние положително не познаваме заслугите, които могат да спечелят на едно същество претенцията за вечно съществуване, нито недостатъците, които го лишават от тези претенция". /Три книги на метафизиката, параграф 245/. Там, където Лотце прави неговите съзерцания да се влеят в областта на философските загадъчни въпроси неговите мисли добиват един несигурен характер.
При тях може да се забележи, че техният носител не може да добие от неговите два източника на познанието, от естествената наука и от психологическото самонаблюдение, никаква сигурна представа върху отношението на човека към течението на света.
Вътрешното самонаблюдение не прониква до една мисъл, която би могла да даде на Аза правото да се чувствува като определена същност сред мировото цяло. В неговите лекции върху "Философия на религията" можем да прочетем /стр. 82/: "Вярата в безсмъртието" няма никаква сигурна основа освен "религиозната нужда". Ето защо и философски не може да се определи върху начина на продължителността на живота нищо повече, освен това, което може да произтича от един прост метафизичен принцип. А именно: Тъй като разглеждаме всяко същество само като създание на Бога, то не съществува абсолютно никакво първично валидно право, на което отделната душа би могла да се позове като "субстанция", за да претендира за вечна индивидуална продължителност на нейния живот.
към текста >>
Вътрешното
самонаблюд
ение не прониква до една мисъл, която би могла да даде на Аза правото да се чувствува като определена същност сред мировото цяло.
С това етично тълкуване на света се намира в пълно съзвучие онова, което Лотце изнася върху продължаването на живота на човешката душа след смъртта: "Ние нямаме на наше разположение никаква друга мисъл извън общото идеалистично убеждение: Ще продължава да живее всичко създадено, чиято трайност принадлежи на смисъла на света; ще загине всичко, което заема своето оправдано място само в една преходна фаза на течението на света. Че този принцип не позволява никакво друго приложение в човешките ръце, едва ли е нужно да споменаваме това; ние положително не познаваме заслугите, които могат да спечелят на едно същество претенцията за вечно съществуване, нито недостатъците, които го лишават от тези претенция". /Три книги на метафизиката, параграф 245/. Там, където Лотце прави неговите съзерцания да се влеят в областта на философските загадъчни въпроси неговите мисли добиват един несигурен характер. При тях може да се забележи, че техният носител не може да добие от неговите два източника на познанието, от естествената наука и от психологическото самонаблюдение, никаква сигурна представа върху отношението на човека към течението на света.
Вътрешното самонаблюдение не прониква до една мисъл, която би могла да даде на Аза правото да се чувствува като определена същност сред мировото цяло.
В неговите лекции върху "Философия на религията" можем да прочетем /стр. 82/: "Вярата в безсмъртието" няма никаква сигурна основа освен "религиозната нужда". Ето защо и философски не може да се определи върху начина на продължителността на живота нищо повече, освен това, което може да произтича от един прост метафизичен принцип. А именно: Тъй като разглеждаме всяко същество само като създание на Бога, то не съществува абсолютно никакво първично валидно право, на което отделната душа би могла да се позове като "субстанция", за да претендира за вечна индивидуална продължителност на нейния живот. Напротив можем само да твърдим: Всяко същество ще бъде запазено от Бога дотогава, докато неговото съществуване има пълно значение за цялостта на мировия план... "В неопределеността на такива изречения се изразява, какво значение могат да развият идеите на Лотце в областта на великите философски загадъчни въпроси.
към текста >>
12.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Познанието, което външният свят дава, познанието, което предава, възпроизвежда външния свят, не е достатъчно; това познание трябва да се завиши в себе си по един плодотворен начин;
самонаблюд
ението е вътрешната беднота; създаването на една нова вътрешност, която да озари всичко, което човекът е вече в себе си, се ражда в душата на Ницше: В човека се ражда несъществуващото още, свръхчовекът, като смисъл на съществуването.
Въпреки това душата на Ницше е пълна с живот; силата на този вътрешен живот се стреми навън от това, което може да получи от разглеждането на природата. Разглеждането на природата показва, как животното става човек, и как в чувстването на вътрешната жизнена сила се ражда представата: Животното е носило в себе си човека; не трябва ли човекът да носи в себе си нещо по-висше, свръхчовека? И сега Ницше изживява в душата си изтръгването на свръхчовека от човека; тази душа се опиянява в това, да издигне новата еволюционна идея, която се опира на сетивния свят, в областта, която сетивата не виждат, която се чувства, когато душата изживява в себе си смисъла на развитието. Това, което Ролф си беше извоювал чрез своето разглеждане: "Само добиването на необходимото за живота и на храната не е достатъчно, трябва да се добие също и удобство, ако не даже богатство, сила и влияние. Жаждата, стремежът за непрестанно подобрение на жизненото положение е характерния стремеж на животното и човека"; при Ницше този резултат на разглеждане се превръща във вътрешно изживяване, във величествен химн на познанието.
Познанието, което външният свят дава, познанието, което предава, възпроизвежда външния свят, не е достатъчно; това познание трябва да се завиши в себе си по един плодотворен начин; самонаблюдението е вътрешната беднота; създаването на една нова вътрешност, която да озари всичко, което човекът е вече в себе си, се ражда в душата на Ницше: В човека се ражда несъществуващото още, свръхчовекът, като смисъл на съществуването.
Познанието израства над това, което то е било; то се превръща в творческа сила и създавайки, творейки човекът застава в смисъла на живота. Това, което душата на Ницше чувства, което тя изживява в блаженството на сътворението на "свръхчовека" от човека, то облича при Ницше един лиричен размах в неговия "Заратустра" /1884 г./. Такова едно познание, което чувства себе си да твори, изпитва в Аза на човека повече отколкото това, което може да се изживее в един отделен живот; това, което съществува в този отделен живот, не може да се изчерпи в него. То постоянно ще се връща към нов живот. Така към идеята за свръхчовека при Ницше се прибави натрапливо и онази за "вечното възвръщане" на човешката душа.
към текста >>
13.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
Защото свободното действие от вътрешността на човешкото същество е един съвсем елементарен резултат на човешкото
самонаблюд
ение.
20. Присъщо на истинското разгръщане на душевния живот на човека е, той да добие пълно съзнание в своето същество за действието от духа. Мнозина последователи на новия естественонаучен светоглед са в това отношение така силно в плен на един предразсъдък, че казват, каква всеобхващаща причинност единствено царува във всички явления на света. Когато човек вярва, че може да бъде причина за нещо от собственото си същество, това може да създаде само една илюзия. Новото природознание иска да следва във всичко вярно наблюдението и опита. Чрез този предразсъдък за скритата причинност на собствените човешки подтици то съгрешава против този свой принцип.
Защото свободното действие от вътрешността на човешкото същество е един съвсем елементарен резултат на човешкото самонаблюдение.
Ние не трябва да го отричаме, а да го доведем в хармония с вникването във всеобщата причинност в природния ред.
към текста >>
14.
06. 7. Принципи 62-68
GA_26 Мистерията на Михаил
63. Вътрешният свят на човека открива на обикновеното
самонаблюд
ение само една част от това, в което той стои.
63. Вътрешният свят на човека открива на обикновеното самонаблюдение само една част от това, в което той стои.
При едно подсилено изживяване той показва, че стои в една жива духовна действителност.
към текста >>
15.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Когато в моменти на
самонаблюд
ение насочваме поглед върху обикновеното мислене, ние намираме мислите сянкообразни, бледи в сравнение с впечатленията, които сетивата дават.
Преследвайки това упражняване човек стига до едно укрепване на силата на мисленето, за което по-рано не е имал никакво предчувствие. Той чувствува в себе си царуващата сила на мисленето като едно ново съдържание на неговото човешко същество. И едновременно с това съдържание на собственото човешко същество се разкрива едно съдържание на света, което човек по-рано може би е предчувствувал, но не го е познавал чрез опит.
Когато в моменти на самонаблюдение насочваме поглед върху обикновеното мислене, ние намираме мислите сянкообразни, бледи в сравнение с впечатленията, които сетивата дават.
Това, което човек възприема сега в укрепналата сила на мисленето, съвсем не е бледо и сянкообразно; то е пълно със съдържание, конкретно-образно; то притежава една много по-интензивна действителност отколкото съдържанието на сетивните впечатления. За човека изгрява един нов свят, когато е разширил по посочения начин силата на своята възприемателна способност. Когато човек се научава да възприема в този свят, както по-рано можеше да възприема само в сетивния свят, на него му става ясно, че всички природни закони, които по-рано е познавал, важат само във физическия свят; и че същността на света, в който сега е навлязъл, се състои в това, че неговите закони са други, даже противоположни на тези на физическия свят. В този свят не важи законът на притегателната сила на Земята, а обратно, явява се една сила, която действува не от центъра на Земята навън, а действува обратно така, че нейната посока върви от окръжността на вселената към центъра на Земята. Съответното важи и за другите сили на физическия свят.
към текста >>
16.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
За факта, че сетивното познание възниква посредством организма може да даде достатъчно свидетелства възможното за това познание
самонаблюд
ение.
В такава медитация, провеждана от вътрешна духовна жизнена потребност, се развива все повече съзнанието за „вътрешния духовен човек“, който може да живее, да възприема и да се движи в духовното, съвършено свободен от физическия си организъм. Този самостоятелен в себе си духовен човек встъпи в сферата на моите преживявания под влияние на медитацията. Благодарение на това преживяването на духовното претърпя съществено задълбочаване.
За факта, че сетивното познание възниква посредством организма може да даде достатъчно свидетелства възможното за това познание самонаблюдение.
Но и идеално-духовното познание е все още зависимо от организма.
към текста >>
Самонаблюд
ението показва, че сетивното наблюдение е единственият акт на познание, който е свързан с организма.
Самонаблюдението показва, че сетивното наблюдение е единственият акт на познание, който е свързан с организма.
За идеално-духовното познание отделният акт е напълно независим от физическия организъм. Обаче възможността изобщо такова познание да бъде развивано от човека зависи от това, животът по принцип да е наличен в организма. При третия вид познание нещата стоят така, че то може да се прояви в духовния човек само тогава, когато той е станал дотолкова свободен от физическия си организъм, че сякаш той изобщо не съществува.
към текста >>
Всичко, свързано с прелома в душата ми, се появи във връзка с реалното
самонаблюд
ение, което, както беше описано, започна да има за мен значение, изпълнено с най-важно съдържание.
Всичко, свързано с прелома в душата ми, се появи във връзка с реалното самонаблюдение, което, както беше описано, започна да има за мен значение, изпълнено с най-важно съдържание.
към текста >>
Ако, от една страна, медитирането води към познание на духовното, от друга страна, такива резултати от
самонаблюд
ение се явяват вътрешно усилване на духовния, независим от организма човек и укрепване на неговото същество в духовния свят, така като физическият човек укрепва в сетивния свят.
Ако, от една страна, медитирането води към познание на духовното, от друга страна, такива резултати от самонаблюдение се явяват вътрешно усилване на духовния, независим от организма човек и укрепване на неговото същество в духовния свят, така като физическият човек укрепва в сетивния свят.
Сега човек започва да съзнава, че затвърждаването на духовния човек в духовния свят може да се усилва до безкрайност, ако физическият организъм не ограничава това затвърждаване, докато укрепването на физическия организъм във физическия свят – със смъртта – отстъпва пред разлагането, ако духовният човек повече не поддържа това укрепване навън от самия себе си.
към текста >>
17.
12. До всички членове * XI 30 март 1924 Относно преподаването на антропософия
GA_39 Писма до членовете
Но ако приеме тези неща погрешно, човек ще се затвори в
самонаблюд
ение на собственото си същество и ще загуби съпричастност към света.
Ако приемем това в правилния смисъл, тогава всеки път, когато поглеждаме към вътрешното човешко същество вниманието ни ще бъде насочено към света извън нас. Самопознанието ще стане врата към светопознанието.
Но ако приеме тези неща погрешно, човек ще се затвори в самонаблюдение на собственото си същество и ще загуби съпричастност към света.
към текста >>
18.
18. До всички членове * XVII 13 юли 1924 Относно разбирането на духа и съзнателното изживяване на съдбата
GA_39 Писма до членовете
Аз откривам света във волята си, като изживявам тази воля чрез
самонаблюд
ение."
При осъзнаването на мисълта "Аз, със своето себе, изживях една съдба", човек вече е достигнал до точката да започне да съзерцава света. Той може да си каже: "В съдбата си аз не бях сам. В моето изживяване взе участие и света. Аз пожелах едно или друго и светът се вля в моята воля.
Аз откривам света във волята си, като изживявам тази воля чрез самонаблюдение."
към текста >>
19.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Хората, които пристъпят честно към това просто
самонаблюд
ение, ще видят, че у съвременния човек в душата остава твърде малко.
Сега, напълно в смисъла, в който Духовната наука вижда нещата, искаме, да се опитаме да скицираме съвсем накратко, как може да стане това издигане на човешката душа в духовния свят. Като изходна точка трябва винаги да служи това, в което човек на първо време живее. А така, както е поставен в света в нашето съвремие, човек живее напълно във външния сетивен свят. Опитайте се да си изясните веднъж, колко нещо остава в човешката душа, когато човек отвръща поглед от това, което външните сетивни впечатления са събудили в нас като представи, което е проникнало в нас чрез външните физически изживявания, чрез очите, ушите и другите сетива, което също е възбудено в нас като страдания и радости, като удоволствие и скръб чрез очите и ушите, което после нашият ум комбинира от впечатленията на сетивния свят. Опитайте се да заличите това от вашата душа и размислете, какво ще остане тогава.
Хората, които пристъпят честно към това просто самонаблюдение, ще видят, че у съвременния човек в душата остава твърде малко.
Но това е именно важното, че отначало за издигането в духовния свят не може да се изходи от това, което ни е дадено от външния сетивен свят, а човек трябва да се залови да развие в своята душа сили, които обикновено дремят в тази душа. Основен елемент на всички възможности за възлизане в духовния свят е така да се каже: този човек да съзре, че е способен да развие вътрешно, че освен това, което той обхваща първо със своето съзнание, в него се намира и нещо друго.
към текста >>
20.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Всеки, който упражни малко
самонаблюд
ение когато се готви да заспи ще забележи, че не може повече да упражнява същия контрол върху своето тяло.
Чрез разглеждане на определени близки изживявания и факти сега ще изследваме различните влияния, упражнявани върху спящото човешко същество. Човек трябва само да бъде внимателен за онова, което му се случва когато си ляга да спи, и ще забележи как вътрешната активност, чрез която през деня движи своите крайници и привежда тялото си в движение с помощта на своята душа, започва да отслабва.
Всеки, който упражни малко самонаблюдение когато се готви да заспи ще забележи, че не може повече да упражнява същия контрол върху своето тяло.
Започва да го надвива един вид летаргия. Най-напред той се чувства неспособен да насочва движенията на крайниците си според волята; после бива загубен контролът на речта. След това той чувства, че възможността за влизане във връзка с външния свят се изплъзва от него, и всички впечатления на деня постепенно изчезват. Онова, което изчезва първо, е способността да се използват крайниците и особено говорния апарат, после способностите за усещане на вкус и ухание, и накрая слухът. В това постепенно прекратяване на вътрешната активност на душата човек изживява излизането от своите телесни обвивки.
към текста >>
Всеки, който практикува
самонаблюд
ение, ще забележи как някаква сила сякаш надделява над него, защото в нормалния живот той не си заповядва да легне да спи, да спре говора, вкуса, слуха и т.н.
Казвайки това, ние вече посочихме първото влияние, упражнявано върху човека като встъпление към съня; това е влиянието, което го изважда от физическото и етерното му тяло.
Всеки, който практикува самонаблюдение, ще забележи как някаква сила сякаш надделява над него, защото в нормалния живот той не си заповядва да легне да спи, да спре говора, вкуса, слуха и т.н.
В него се налага някаква сила. Това е първото от влиянията, упражнявани от духовния свят, в който преминава човек през нощта; това е влиянието, което го изкарва от физическото и етерното му тяло. Но ако това беше единственото упражнявано влияние, резултатът щеше да бъде абсолютно спокоен, непрекъсван сън. Това, разбира се, е познато в нормалния живот; това е състоянието, причинявано от първото въздействие, свързано със съня. Но има и други видове сън.
към текста >>
21.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Меланхолиците, с тяхната склонност към
самонаблюд
ателно размишление, ни отблъскват, когато биват разглеждани от гледна точка на Елементарния Свят; холериците ни се явяват сякаш пръскат огнени пламъци като елементарна сила, разбира се, не като физически огън.
Като същото същество ние може да сме били холерици в предишен живот и може да станем сангвиници в следващия. Цялото ни същество не се състои от особени темпераментни черти. Има също и нещо друго. Когато ясновидецът, наблюдавайки някого в Елементарния Свят, го вижда като меланхолик, той трябва да си каже: това е преходно проявление, то е проявление само на една инкарнация. Личността която сега, като меланхоличен тип, представя елемента на земята, в друга инкарнация ще представя като сангвиничен тип елемента на въздуха, или като холерик елемента на огъня.
Меланхолиците, с тяхната склонност към самонаблюдателно размишление, ни отблъскват, когато биват разглеждани от гледна точка на Елементарния Свят; холериците ни се явяват сякаш пръскат огнени пламъци като елементарна сила, разбира се, не като физически огън.
към текста >>
22.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено
самонаблюд
ение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа.
И този орган, който, както лесно можете да си представите, е кожата в най-широкия смисъл с всичко, което спада към нея, е същевременно и това, което за най-непосредствения човешки поглед наричаме същественото в човешката форма. И така, ако си представим, че човешкия организъм може да изживее себе си в най-външните контури само благодарение на това, че противопоставя органа на кожата на общите течения, то в своеобразното оформяне на кожата трябва да видим един от изразите на най-вътрешната сила на човешкия организъм. Сега ще трябва да се запитаме: как да си представим такъв орган като кожата? Как трябва да си представим кожата с всичко, което принадлежи към нея? Ние ще видим какво точно спада към нея, днес обаче ще характеризираме тези отношения най-общо.
При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено самонаблюдение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа.
Дори когато взимаме участие в пластичното оформяне на външната телесна повърхност, това участие все пак е такова, че организмът ни е по най-съвършен начин осигурен срещу непосредственото своеволие. Но по отношение на подвижността на телесната ни повърхност, по отношение на мимиката, жестовете и т.н. имаме пред себе си влияние, достигащо до това, което можем да наречем наша съзнателна дейност; върху пластичното оформяне обаче влияние нямаме. Разбира се, трябва да си признаем, че със своя вътрешен живот между раждането и смъртта човек в тесни граници упражнява известно влияние върху външната си телесна форма. В това може да се убеди всеки, който е познавал даден човек в определена негова възраст, и след 10 години отново го вижда, особено ако през тези 10 години човекът е преминал през по-дълбоки вътрешни изживявания, и особено през познавателни изживявания, не такива познавателни изживявания, които са предмет на официалната наука, но през такива изживявания, които струват кръв, които са във връзка с целия вътрешен живот на нашата съдба.
към текста >>
23.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
И това може да бъде постигнато само чрез такова самообладание,
самонаблюд
ение.
По отношение на това, което Учителите съветват относно издигането до Христос, който ще се яви в астралното поле още през настоящото столетие, едно по-голямо разбиране за този напредък на човечеството може да бъде постигнат само по следния начин: В бъдеще човекът трябва все повече и повече сам да поражда своите импулси. Точно както вчера описахме, че хората, работейки върху себе си, постепенно ще се издигнат до Христос, така и те, вътрешно свободни, ще трябва да усъвършенствуват своите мисловни, чувствени и волеви импулси.
И това може да бъде постигнато само чрез такова самообладание, самонаблюдение.
Както по-рано при старото ясновидство човек получаваше своите импулси отгоре, от Боговете, така в бъдеще, развивайки едно ново ясновидство, той трябва сам да определя своите пътища. Ето защо антропософията идва тъкмо в нашето време, за да може човечеството да се научи да развива по правилен начин качествата на душата. Благодарение на това човекът ще може да посрещне това, което бъдещето му носи. Само по този начин може да бъде разбрано това, което трябва да настъпи някога, а именно, че онези, които са умни и неморални, ще бъдат изхвърлени и обезвредени.
към текста >>
24.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обаче днес трябва да опишем последиците от онези упражнения, които разчитат на това, до което можем да стигнем при едно мъдро
самонаблюд
ение на нашата човешка природа.
Ето как човекът се научава да изпитва отговорност за начина, по който той изгражда своите морални чувства в света. В основата на целия езотеричен живот стоят подобни общочовешки елементи.
Обаче днес трябва да опишем последиците от онези упражнения, които разчитат на това, до което можем да стигнем при едно мъдро самонаблюдение на нашата човешка природа.
Когато тръгваме от тази изходна точка, ние стигаме дотам, че разхлабваме връзката между физическото тяло и етерното тяло, и постигаме един вид познание, което е съвсем различно от обикновеното. От самите себе си, ние сякаш раждаме един втори човек, така че вече не сме така здраво свързани с физическото тяло, както обикновено, а в най-прекрасните моменти на живота нашето етерно тяло и астрално тяло биват обгърнати като от една външна обвивка, благодарение на което ние усещаме, че сме свободни от инструмента на физическото тяло. Ето какво постигаме по този начин. Обаче в същото време ние имаме възможност да видим и опознаем физическото тяло в неговата истинска същност, да видим и опознаем неговите въздействия върху нашата душа през периодите, когато тя се намира вътре в него. Ние виждаме същинските въздействия на физическото тяло върху човешкото същество едва тогава, когато в известен смисъл сме излезли извън него.
към текста >>
25.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Само при едно разумно и истинско
самонаблюд
ение човек може да открие случка като тази, която описах.
Това беше пример за хора, които не забелязват случващото се в тяхното обкръжение, дори и това, което се отнася до собствената им персона. Следователно няма защо да се учудваме, ако намерим такива примери като току-що описания в живота на много хора.
Само при едно разумно и истинско самонаблюдение човек може да открие случка като тази, която описах.
И ако се отнесе към подобна случка със съответната смиреност, тогава вероятно той ще изпита едно наистина специално чувство, чувството, че животът от онзи ден нататък му е бил подарен и че от този ден нататък той трябва да го използва по един също така специален начин. Това е едно добро чувство и действа подобно на процеса на припомняне, ако човек си каже: Ти беше стигнал до една кармична криза, тогава животът ти беше приключил. Когато той се вглъби в това смирено чувство, се случва нещо, което в началото се появява по такъв начин, че той си казва: Това не е представа-спомен като тази, която често съм преживявал през живота си – това е нещо съвсем специално!
към текста >>
26.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И благодарение на това неговите
самонаблюд
ения проникват по правило по-дълбоко отколкото
самонаблюд
енията на меланхолика, който е възпрепятствуван в това чрез яростта против самия себе си, която
самонаблюд
ението събужда в него.
Флегматикът има тогава много силно склонността да наблюдава много добре себе си и за него никак не е болезнено да наблюдава добре себе си, поради което флегматичният темперамент не едно лошо предварително условие за едно езотерично развитие, когато такова развитие може да настъпи, защото тогава той става способен да наблюдава себе си с определено спокойствие. Това никак не го дразни, както меланхолика, него не го дразни нищо от това, което може да види в самия себе си.
И благодарение на това неговите самонаблюдения проникват по правило по-дълбоко отколкото самонаблюденията на меланхолика, който е възпрепятствуван в това чрез яростта против самия себе си, която самонаблюдението събужда в него.
към текста >>
Когато сангвиникът влиза в езотеричния или в антропософския живот и той много често стига да това, защото се интересува за всичко възможно, понякога също и за Антропософията или езотеризма, макар и не така силно, само че не се задържа много дълго време -, той трябва да стигне тогава до един вид
самонаблюд
ение.
Един своеобразен езотерик става сангвиникът, който във външния си живот е охарактеризиран с това, че лесно преминава от едно впечатление към друго и не се спира на драго сърце върху едно впечатление. Такъв сангвиник се променя именно твърде своеобразно чрез преобразяването на неговото етерно тяло. В момента, когато той самият иска да се запознае с езотеризма или когато някой друг иска да го доведе до това, той става флегматик по отношение на неговата собствена вътрешност. Така щото при определени обстоятелства сангвиникът е първоначално най-негодният материал относно своя темперамент за езотерично развитие.
Когато сангвиникът влиза в езотеричния или в антропософския живот и той много често стига да това, защото се интересува за всичко възможно, понякога също и за Антропософията или езотеризма, макар и не така силно, само че не се задържа много дълго време -, той трябва да стигне тогава до един вид самонаблюдение.
Но той приема всичко с голямо безразличие, не поглежда драговолно вътре в себе си.
към текста >>
27.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Ако ние се
самонаблюд
аваме внимателно, ще се убедим: Необходимостта съществува не само навън в природата, необходимостта съществува в самите нас!
Ако ние се самонаблюдаваме внимателно, ще се убедим: Необходимостта съществува не само навън в природата, необходимостта съществува в самите нас!
Насочим ли поглед към тази необходимост ние трябва да насочим поглед и към нашето минало. Виждате ли, това е нещо, което дава на духовния изследовател една важна гледна точка, една безкрайно важна гледна точка. Той се научава да вниква във връзката между миналото и необходимостта. Сега, изучавайки природата, той намира в нея не друго, а необходимостта; изучавайки природните явления, той се убеждава, че всичко онова, което природоизследователят намира във външния свят под формата на необходимост, представлява не друго, а самото минало. Какво представлява външната природа с характерната за нея необходимост?
към текста >>
28.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Станало така, че отстраненият директор се постарал да проучи нещата доста по-задълбочено: какво именно е станало с двамата учители, които винаги подготвяли добросъвестни и точни
самонаблюд
ения в преподавателската работа, като набелязвали темите, с които постигали съмнителен успех, а после избирали такива теми, с които имали подчертан успех, какво от своя страна е постигнал третият учител и т.н.
Изминали много години.
Станало така, че отстраненият директор се постарал да проучи нещата доста по-задълбочено: какво именно е станало с двамата учители, които винаги подготвяли добросъвестни и точни самонаблюдения в преподавателската работа, като набелязвали темите, с които постигали съмнителен успех, а после избирали такива теми, с които имали подчертан успех, какво от своя страна е постигнал третият учител и т.н.
Проследил още какво са постигнали след време и техните ученици. Тогава той констатирал, че в горните класове учениците на третия учител напредвали много по-бавно, отколкото учениците на първите двама учители. Но бившият директор не се задоволил само с това. Той проследил нещата още по-нататък, проследил как възпитаниците на първите двама учители след време станали несъмнено почтени хора – естествено, с някои изключения, но без да са постигнали нещо особено в живота; чисто и просто те станали почтени граждани. Обаче много от възпитаниците на третия учител по-късно станали забележителни личности и имали постижения, с които далеч превъзхождали възпитаниците на първите двама учители.
към текста >>
29.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Необходимо е човек наистина да се упражнява в самопознание и да има волята за
самонаблюд
ение, волята и за преборване на онова високомерие, което днес се среща навсякъде и не оставя човека да забележи, че осланяйки се единствено на собствените си сили, той става много самонадеян.
Вътрешното изживяване, състоящо се от тези две части, е това, което наистина насочва към Мистерията на Голгота. То е събитието, за което човек не може да се извини като каже, че няма развити свръхсетивни способности. Те не са необходими за това.
Необходимо е човек наистина да се упражнява в самопознание и да има волята за самонаблюдение, волята и за преборване на онова високомерие, което днес се среща навсякъде и не оставя човека да забележи, че осланяйки се единствено на собствените си сили, той става много самонадеян.
Ако поради високомерието си човек не може да почувства, че чрез собствените си сили стига до безсилие, не може да почувства нито смъртта, нито възкресението, тогава никога не може да осъзнае думите на Ангелус Силезиус: „Кръстът от Голгота не може да те спаси от злото, ако не бъде издигнат също и в теб.“
към текста >>
30.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки
самонаблюд
ение с обикновените сили на съзнанието.
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание. От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н.
Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието.
Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието. Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
към текста >>
31.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И все пак това е възможно, стига да сме способни за
самонаблюд
ение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно.
Но ето че в един човек, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория. Ако обаче се окажат в близост до нормалните топлинни Същества, те веднага се отдръпват и потъват в най-дълбоките сфери на човека. Опитаме ли се да ги опознаем от гледната точка на нормалните топлинни Същества, ние с удивление ще установим, че те имат едно ужасно силно чувство на срам. Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека. Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия.
И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно.
Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква пиеса; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален човек, но сега се трогвате до сълзи. В романа е описана една героична постъпка и Вие сте трогнати до сълзи! И ако в този момент се самонаблюдавате по един добър и правилен начин, Вие ще видите как цяло войнство от такива Същества които са проникнати от едно безкрайно нежно чувство на срам и не искат да бъдат погледнати от което и да е духовно Същество се свиват ужасени във Вашите гърди, във Вашите сърца, като че ли дирят там последна защита от другите топлинни Същества и изобщо последна защита от всички други Същества на елементарните духовни светове.
към текста >>
И ако в този момент се
самонаблюд
авате по един добър и правилен начин, Вие ще видите как цяло войнство от такива Същества които са проникнати от едно безкрайно нежно чувство на срам и не искат да бъдат погледнати от което и да е духовно Същество се свиват ужасени във Вашите гърди, във Вашите сърца, като че ли дирят там последна защита от другите топлинни Същества и изобщо последна защита от всички други Същества на елементарните духовни светове.
Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека. Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия. И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно. Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква пиеса; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален човек, но сега се трогвате до сълзи. В романа е описана една героична постъпка и Вие сте трогнати до сълзи!
И ако в този момент се самонаблюдавате по един добър и правилен начин, Вие ще видите как цяло войнство от такива Същества които са проникнати от едно безкрайно нежно чувство на срам и не искат да бъдат погледнати от което и да е духовно Същество се свиват ужасени във Вашите гърди, във Вашите сърца, като че ли дирят там последна защита от другите топлинни Същества и изобщо последна защита от всички други Същества на елементарните духовни светове.
към текста >>
32.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И който може да проведе
самонаблюд
ение толкова надалеко, че да може да влезе в живота на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен живот именно детските впечатления.
Размишлявахме над въпроса по какъв начин споменът, всичко което е свързано с паметта, формира човека вътрешно, душевно. Като душевни същества, ние в много по-голяма степен, отколкото си мислим, сме създадени от нашите спомени. Начинът, по който нашите преживявания са се превърнали в спомени, формира душата ни; много повече, отколкото си представяме, човек е резултат от живота на спомените.
И който може да проведе самонаблюдение толкова надалеко, че да може да влезе в живота на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен живот именно детските впечатления.
Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе никаква роля в съзнателния ни живот, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния живот на човека в течение на целия му земен живот. И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените. А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън. И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени. Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг.
към текста >>
33.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но за този момент на раждането може да се изгради една представа, която да съответства на представата за смъртта, когато човек се опита непредубедено да се
самонаблюд
ава.
От друга страна тя може да насочи и към момента на раждането.
Но за този момент на раждането може да се изгради една представа, която да съответства на представата за смъртта, когато човек се опита непредубедено да се самонаблюдава.
Това самонаблюдение, трябва да се простре над човешкото мислене. Човешкото мислене се разпростира върху всичко това, което се случва във физическо-сетивния земен свят. Ние си изграждаме нашите мисли за всичко, което така става в света. Ние изобщо не бихме били хора, ако не си изграждаме такива мисли, защото чрез изграждането на такива мисли ние се различаваме от всички останали същества, които ни обкръжават на Земята.
към текста >>
Това
самонаблюд
ение, трябва да се простре над човешкото мислене.
От друга страна тя може да насочи и към момента на раждането. Но за този момент на раждането може да се изгради една представа, която да съответства на представата за смъртта, когато човек се опита непредубедено да се самонаблюдава.
Това самонаблюдение, трябва да се простре над човешкото мислене.
Човешкото мислене се разпростира върху всичко това, което се случва във физическо-сетивния земен свят. Ние си изграждаме нашите мисли за всичко, което така става в света. Ние изобщо не бихме били хора, ако не си изграждаме такива мисли, защото чрез изграждането на такива мисли ние се различаваме от всички останали същества, които ни обкръжават на Земята.
към текста >>
Но когато в непредубедено
самонаблюд
ение обхванем нашите мисли, те ни изглеждат много отдалечени от всичко това, което иначе ни заобикаля като реалност.
Но когато в непредубедено самонаблюдение обхванем нашите мисли, те ни изглеждат много отдалечени от всичко това, което иначе ни заобикаля като реалност.
Нека по правилния начин си представим, как ставаме вътрешно абстрактни и студени, когато се отдадем на мисленето, в сравнение с начина по който се отдаваме на живота с нашата душа. За непредубедената душевност не би трябвало да има и съмнение, че мислите като такива първоначално имат нещо студено, абстрактно, трезво, сухо. Към първото медитативно изживяване на антропософа трябва да се числи правилният начин за наблюдаване на мисловния живот. При този мисловен живот той тогава ще забележи нещо, което много му напомня на това, каквото се изпитва, когато се погледне един труп. Какво е характерното, когато човек погледне един труп?
към текста >>
34.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Сферата на Юпитер и нейните същества може да се съзерцава, когато с инициационното познание се погледне назад периода между четиридест и деветата и петдесет и шестата година от човешкия живот и същевременно се изстрие
самонаблюд
ението.
Ако може да се погледне това, което лежи между смъртта и новото раждане, то точно чрез това може да стане ясно, колко разнообразен и многостранен е светът. Защото ако от една страна се каже, че за по-късния земен живот в марсовата сфера се залага агресивен характер, способност за умело боравене с говора, убедителност в речите, то това е само едната страна. И други неща се залагат в марсовото съществуване. И така е също например при Юпитер.
Сферата на Юпитер и нейните същества може да се съзерцава, когато с инициационното познание се погледне назад периода между четиридест и деветата и петдесет и шестата година от човешкия живот и същевременно се изстрие самонаблюдението.
От това, което става на Юпитер, човек може да бъде разтърсен, понеже тези юпитерови същества са съвсем различни от хората. Нека вземем само едно качество на човека, което повече или по-малко се среща често. Да вземем мъдростта. Хората казват: - Ние сме умни. - Но колко трудно човек постига мъдростта!
към текста >>
35.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Пред ученика заставала вътрешната конституция на физическото и етерното, следователно нещо от истината на
самонаблюд
ението.
Винаги се установявало, че тази статуя била напълно еластична и се възстановявала след натиска. Статуята отново придобивала своята форма и изглеждала като жива. Така той бил насочван към особенностите на живото, понеже в него се пораждало празнично настроение при това непосредствено впечатление, което изпитвал при натискането. Другата статуя била така конструирана, че когато човек я натисквал, деформацията, която се е получавала в нея от натиска, оставала. Чак на следващият ден, когато ученикът бил довеждан отново пред нея, тя вече била възстановена.
Пред ученика заставала вътрешната конституция на физическото и етерното, следователно нещо от истината на самонаблюдението.
към текста >>
36.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Попитайте се веднъж при едно интензивно
самонаблюд
ение, не е ли така при известни срещи, които имат такова въздействие, че в душата ни се появяват усещания и чувства, ние същевременно да сънуваме всевъзможни сънища за този човек?
Когато спим и сме извън нашето физическо и етерно тяло, само с аза и с астралното тяло се намираме духовно в света, нашето физическо и нашето етерно тяло са останали да лежат в леглото, отделени от своето духовно-душевно същество, тогава за обикновеното съзнание се появяват сънищата.
Попитайте се веднъж при едно интензивно самонаблюдение, не е ли така при известни срещи, които имат такова въздействие, че в душата ни се появяват усещания и чувства, ние същевременно да сънуваме всевъзможни сънища за този човек?
Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни животи, през няколко или дори само през един земен живот; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек. Ние срещаме и други хора, с тях ни свързва нещо професионално или нещо подобно. Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме.
към текста >>
37.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Нека днес да се насочим към събитията в душевния живот, които могат да ни доведат близо до такова
самонаблюд
ение, при което в известна степен като един вид далечна светкавица в живота може да се покаже личната карма, личната съдба.
Нека днес да се насочим към събитията в душевния живот, които могат да ни доведат близо до такова самонаблюдение, при което в известна степен като един вид далечна светкавица в живота може да се покаже личната карма, личната съдба.
Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен живот, ние наистина първо виждаме, че в този душевен живот ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия. В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съзнание е напълно будно. Освен този мисловен живот и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия живот, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен живот. Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот. И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено.
към текста >>
38.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно
самонаблюд
ение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед.
Виждате ли, това е пътят на познанието, който с инициационната наука, с науката на посвещението може да разкрие кармата. Чрез него се разкрива, че всеки един човек носи около себе си кармата като един вид аура. Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах. Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка.
Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед.
Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие. За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората. Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития. Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
към текста >>
39.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
От някои разглеждания, които стоят във връзка с изграждането на съдбата на човека, с кармическото изграждане, вие можете да видите, че този човешки живот се разглежда непълноценно, ако в
самонаблюд
ението не се включи и сънят.
От някои разглеждания, които стоят във връзка с изграждането на съдбата на човека, с кармическото изграждане, вие можете да видите, че този човешки живот се разглежда непълноценно, ако в самонаблюдението не се включи и сънят.
Но сънят всъщност остава извън съзнанието. Когато в своето присъщо на сегашната епоха съзнание човекът обикновено се замисли над себе си, той поглежда назад и всъщност вижда само дните; той пропуска нощите, понеже те минават несъзнателно за него. При обикновените сънливци, една трета част от живота се пропуска. При разглеждането обаче на свръхсетивното, на участието на човека в духовния свят, точно тази трета е от огромно значение. Нека с няколко щрихи схематично да покажем, какво се има предвид (чертае се на дъската).
към текста >>
А
самонаблюд
ението дава важни указания за отделната, за личната карма.
Той не си спомня така, че да си каже: - Там помежду им винаги се намира нещо. - Това той би трябвало всъщност да го направи. В днешния живот човек не поглежда ретроспективно назад. Той обръща твърде малко внимание на живота, за да дойде до едно точно ретроспективно наблюдение. Но ако го би направил, точно чрез това, което не вижда с ретроспективния си поглед, което му липсва за живота му, той би имал една насока, едно указание за кармата.
А самонаблюдението дава важни указания за отделната, за личната карма.
Човек веднъж трябва само да започне да наблюдава, колко са различни два момента в човешкия живот - този на събуждането и този на заспиването.
към текста >>
Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино
самонаблюд
ение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие.
Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме. То става през първите десетилетия след смъртта. Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот. От нощта кармата постепенно навлиза в дневния живот на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня.
Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие.
Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва. Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания.
към текста >>
40.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи трезв и беден на преживявания; по-скоро веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-избистрени качества на душата; преди всичко чрез фино
самонаблюд
ение човек един ден ще може да усети вътрешен покой в тялото си; нека както при горните две упражнения да влее това спокойствие в тялото си, като го излъчва от сърцето към ръцете, към краката и най-после към главата.
В третия месец като ново упражнение нека се постави в центъра на живота изграждането на известно спокойствие и уравновесеност относно люшкането между удоволствие и страдание, между радост и скръб; състоянието «ликуващ до небесата, печален до смърт» трябва съзнателно да бъде заместено с равномерно настроение. Човек би трябвало да внимава да не бъде завладяван от прекомерна радост, никаква скръб да не го поваля, никаква житейска случка да не го увлича в безмерен гняв или раздразнение, никакво очаквано събитие да не го изпълва със страх или тревога, в никакво положение да не загубва самообладание и пр.
Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи трезв и беден на преживявания; по-скоро веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-избистрени качества на душата; преди всичко чрез фино самонаблюдение човек един ден ще може да усети вътрешен покой в тялото си; нека както при горните две упражнения да влее това спокойствие в тялото си, като го излъчва от сърцето към ръцете, към краката и най-после към главата.
Естествено в този случай това не може да се прави след всяко отделно упражнение, тъй като всъщност човек няма работа с едно единствено упражнение, а с продължително наблюдение на своя вътрешен душевен живот. Всеки ден най-малко веднъж на ден трябва да се извиква това спокойствие пред душата и тогава да се предприема упражнението за излъчването от сърцето. С упражненията от първия и втория месец човек да се отнася също така, както в продължение на втория месец се е отнасял с упражнението от първия месец.
към текста >>
41.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Никога не е прекалено често, сериозно да се проверява чрез вътрешно
самонаблюд
ение, дали вътре в душата не се крият подобни чувства.
Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо поставените изисквания. Достатъчно е, ако той вътрешно честно се стреми през целия си живот да не изпуска из погледа си тези правила. И тази честност преди всичко трябва да бъде честност пред самия себе си. В това отношение някой може да се заблуждава, като си казва: «Аз наистина искам чистосърдечно да се стремя.» - Обаче ако се провери по-от-близо, ще забележи, че на фона на всичко това дебне скрит егоизъм и рафинирана себичност. Точно такива чувства често си слагат маската на безкористен стремеж и заблуждават ученика.
Никога не е прекалено често, сериозно да се проверява чрез вътрешно самонаблюдение, дали вътре в душата не се крият подобни чувства.
От такива чувства човек все повече ще се освобождава чрез енергично следване на посочените тук правила. Тези правила са:
към текста >>
Например, ако някой най-дълбоко в себе си има скритото желание, в него да преобладават добрите качества, то в моментите на
самонаблюд
ение това желание ще му изиграе такава игра, че няма да му позволи да получи истинско познание за себе си.
Един древен посветен многократно изтъквал пред учениците си: Вие ще имате познание за безсмъртието на душата едва тогава, когато с еднаква готовност приемете както тази душа да бъде унищожена след смъртта, така и тя да живее вечно. Докато желаете да живеете вечно, вие няма да добиете представа за състоянието след смъртта. - Както в този важен случай, така е с всички истини. Докато човек има и най-малкото желание нещата да бъдат така или иначе, за него няма да изгрее чистата ясна светлина на Истината.
Например, ако някой най-дълбоко в себе си има скритото желание, в него да преобладават добрите качества, то в моментите на самонаблюдение това желание ще му изиграе такава игра, че няма да му позволи да получи истинско познание за себе си.
към текста >>
42.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Който може да упражнява
самонаблюд
ение, знае, че се намира в своето себе само в чувствуването и волението.
Който може да упражнява самонаблюдение, знае, че се намира в своето себе само в чувствуването и волението.
Обаче ясновидецът изкарва именно чувствуването и волението от себе си и чрез това, че чувствуване то и волението му създават представи и възприятия, той се отдалечава от себе си в своето чувствуване и воление. Но в замяна на това се явява нещо друго. Имайки ясното съзнание, че се намира вън от своето тяло, че не възприема нищо с помощта на своето тяло, той се намира отново във външния свят, преминава интуитивно в това, което е възприел като подвижни форми и го е оформил в представи. Той внася своето себе във външния свят. Като прави това, той се научава някакси да каже на себе си: чрез действително вътрешно изживяване от опит може да се познае, че тук аз съм излязъл вън от моето тяло, което винаги ми е било посредник в отношението ми с външния свят, но аз отново намерих себе си, като се потопявам в духовния свят.
към текста >>
43.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Дори с помощта на едно повърхностно
самонаблюд
ение, Вие лесно ще се убедите във верността на горното твърдение.
Дори с помощта на едно повърхностно самонаблюдение, Вие лесно ще се убедите във верността на горното твърдение.
Това което вече споменах, също ще Ви помогне да направите верните изводи, защото аз казах: Волята така както тя протича в обикновения живот може да премине в една или друга бурна дейност, тласкана от ентусиазъм, от любов. Тук съвсем ясно виждате, как волята която иначе би останала под принудата на външния свят се преизпълва от чувства. Когато вършите нещо с ентусиазъм и любов, Вие следвате не само импулсите на волята, но и Вашите субективни чувства. Ако се вгледате по-внимателно в сетивната дейност и то в смисъла на Гьотевото учение за цветовете Вие ще установите, че чувствата се намесват и тук. А когато сетивната дейност прераства в антипатия, в отвращение, или обратно, ако тя, например, се свежда до жадното вдишване на едно приятно ухание, ясно е, че чувствата оказват влияние върху сетивните възприятия.
към текста >>
44.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако чрез достатъчно упорито
самонаблюд
ение човек поиска да вникне в тези неща, той рано или късно ще се убеди: Усещането има волев характер и само допълнително е обагрено от чувствени елементи.
Ако чрез достатъчно упорито самонаблюдение човек поиска да вникне в тези неща, той рано или късно ще се убеди: Усещането има волев характер и само допълнително е обагрено от чувствени елементи.
И преди всичко, то няма нищо общо с мисленето, с познанието; то е свързано с чувствената воля или с волевите чувства.
към текста >>
Когато се
самонаблюд
авате в будност или преди заспиване, а и когато наблюдавате засилването на друг човек, Вие сте изправени пред един реален процес.
Какво представляват „спомените"? Те са един вид пробуждане на определен комплекс от представи. А какво е „забравянето"? Нищо друго, освен заспиваме на представите. Изобщо, сравнявайки реални изживявания с реални понятия, Вие се издигате над повърхностното и механично обяснение за нещата.
Когато се самонаблюдавате в будност или преди заспиване, а и когато наблюдавате засилването на друг човек, Вие сте изправени пред един реален процес.
Тогава Вие отнасяте забравянето, тази вътрешна душевна дейност не към някаква дума, а към един реален процес; после ги сравнявате и стигате до заключението: Забравянето е само заспиване в една област, а спомнянето пробуждане в друга област.
към текста >>
45.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
След като Щайнер в продължение на две десетилетия интензивно се занимава с въпроса за човешките познавателни способности и възможността за свободата и пише за това, вече 40-годишен започва публично да изнася в лекции и книги неща, които прекрачват сетивното възприемане и
самонаблюд
ението на собственото съзнание, без при това да произхождат от философски спекулации, а само от лични опитности.
Следователно отнася се до разширяване на разглеждането на действителността откъм духовната страна и до произтичащите от него последици за практиката. Щайнер често е казвал кое е важно за него и това се вижда от цялото негово творческо дело. Отнася се до конкретни свръхсетивни опитности. Който поне малко се е занимавал с житейския път на Щайнер и някои негови изявления, той разбира това съвсем ясно, дори без оглед на въпроса дали самият той може да прецени споделените подробности.
След като Щайнер в продължение на две десетилетия интензивно се занимава с въпроса за човешките познавателни способности и възможността за свободата и пише за това, вече 40-годишен започва публично да изнася в лекции и книги неща, които прекрачват сетивното възприемане и самонаблюдението на собственото съзнание, без при това да произхождат от философски спекулации, а само от лични опитности.
Тогава много скоро идва и изложението за индивидуалните духовно-душевни пътища, по които човек може да достигне такива свръхсетивни съдържания.10 Ръководен от всепроникващата амбиция да разбере всяка нова информация, свързана с все по-ново съдържание чрез сетивно наблюдение и облягащия се на него ум, човек по този начин достига само едната страна на действителността, която обаче притежава много повече страни, които по принцип са достъпни за възприемане чрез лични опитности. Ако човечеството иска да се справи със своите безбройни проблеми без големи катастрофи, това е възможно, само ако извлече познание от това, което свръхсетивно действа в сетивния свят, и ако хората положат сериозни усилия да го вложат в своите съждения, преценки и постъпки.
към текста >>
НАГОРЕ