Търсене в текстове за 'самозащит'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 6 резултата от 4 текста с корен от думите : 'самозащит'.

1. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Цитатът е от книгата "Човекът-машина", в която той разглежда човешкия организъм като самозащитаваща се машина, подобна на часовниковия механизъм.
Жулиен Офре дьо Ламетри (1709-1751 г.), френски философ, лекар. Представител на механистичния материализъм. Цитатът е от книгата "Човекът-машина", в която той разглежда човешкия организъм като самозащитаваща се машина, подобна на часовниковия механизъм.
към текста >>

2. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

От една страна етерното тяло „захваща“ материята, но от друга материята осъществява своята „самозащита“: Жлезите секретират, продуцират, произвеждат материя.
Жлезите се свързват с етерното тяло по друг начин, а не като например мускулите. Впрочем мускулите принадлежат към двигателно-веществообменния човек. Връзката между етерното тяло и жлезите е такава, че когато етерното тяло ангажира или „захване“ жлезите, те започват да отделят материя. И все пак тук не става дума за едно съвършено сливане на етерния и материалния живот. Тук става дума за прехода между тях. От една страна етерното тяло „захваща“ материята, но от друга материята осъществява своята „самозащита“: Жлезите секретират, продуцират, произвеждат материя. Ако проучвате мускулите, ако проучвате костите, които принадлежат към двигателно-веществообменната система, Вие ще установите, че при тях най-вече при костите материята е здраво и строго уловена от етерното тяло на човека. Тук нищо не се разрушава, тук всичко остава младенчески свежо. Тук материята е непосредствено „захваната“ от етерното тяло на човека. В главата не е така; за да развива своята глава, човек трябва да разпилява, да разрушава материята, да я превръща образно казано в прах. Свободните етерни движения и пулсации се проявяват като мисловен живот.
към текста >>

3. Съдържание GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Филистерските облекла са се появили с цел самосъхранение, самозащита.
За ширината на крачолите и за така наречения цилиндър. За фрака и за модата. Женското облекло притежава в по-голяма степен изначални форми. Древните одежди са възникнали в по-голямата си част поради духовни потребности. Развяващо се, летящо и плътно прилепващо облекло. Филистерските облекла са се появили с цел самосъхранение, самозащита. За произхода на ордените. Тогата като подражание на свръхсетивното тяло. Съвременното мъжко палто - това е скъсената, орязана древна тога. Как са възникнали поясът, коланът? Съвременното облекло е изгубило всички цветове: сивите дрехи.
към текста >>

4. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Отчитайки всичко, с което би могло да се запознаем в това отношение, би следвало да кажем: несъмнено в облеклото много неща са мотивирани от потребността на хората за самозащита, желанието да се защитиш от въздействието на обкръжаващата среда.
На съвременната наука най-трудно би й било да отговори на първия въпрос, защото, както се казва, във външните писмени източници твърде оскъдно се говори по какви причини хората в древността са се обличали по един или друг начин. Отчитайки всичко, с което би могло да се запознаем в това отношение, би следвало да кажем: несъмнено в облеклото много неща са мотивирани от потребността на хората за самозащита, желанието да се защитиш от въздействието на обкръжаващата среда. Достатъчно е само да си спомните, че животното притежава своя собствена защита (от природата). Животното в широк смисъл е защитено от външните влияния; те не могат да се вмъкнат в по-нежните, меки части на организма през космите, през кожата.
към текста >>

И произходът на този шлем не е бил свързан с потребност от самозащита; те смятали, че надявайки шлема, повече се уподобяват на груповата душа.
При предишните хора и народи работата е била по-иначе. Тези народи, народностни племена, се обединявали в група и са разглеждали някакво духовно същество като своя групова душа; самите себе си те смятали за членове на едно тяло, а груповата душа разглеждали като това, което ги обединява. Във връзка с това групово начало те си се представяли в съвсем определен образ. Външно (този образ) те изразявали в своето облекло. В този случай, ако - както например древните гърци - си представяли своята народна душа с шлемообразно допълнение на главата, те и на себе си надявали шлем. И произходът на този шлем не е бил свързан с потребност от самозащита; те смятали, че надявайки шлема, повече се уподобяват на груповата душа.
към текста >>

А чистата самозащита - срещу която, разбира се, не може нищо да се възрази - е само мярка за степента на филистерство в хората.
Господин Бурле каза съвсем правилно: едни харесват развяващо се облекло, други - прилепващо. Развяващото се, летящото облекло се е развило от опитите да се имитира оперението на някои птици, да се направи облеклото с криле; харесвало се е криловидното облекло, облеклото, подобно на криле. Това, че се носи развяващо се облекло, оказва влияние даже на умението и ловкостта на хората. При обръщанията те едновременно правели с ръце благоприятстващи движения, благодарение на което придобивали опитност, ловкост и др. под. Може да се каже: украшението - това е воля, насочена към изразяване на духовното начало в облеклото от това време, в украшенията се проявява воля, стремяща се да направи костюм на това време, израз на духовното начало. А чистата самозащита - срещу която, разбира се, не може нищо да се възрази - е само мярка за степента на филистерство в хората. В колкото по-голяма степен човек иска да устрои облеклото си само за защита, в толкова по-голяма степен той е филистер. В колкото по-голяма степен иска да се украси, толкова по-малко е филистер и толкова повече той иска да изрази в облеклото духовното начало, съставляващо основата на човешкото достойнство.
към текста >>

0.22887206077576