Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
8
резултата от
6
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
простотата простота
'.
1.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Едва ли би имало друг такъв израз, който да може до изрази
простота
та
на най-простото същество.
. . Вие отдавна знаете, че идеи, които са лишени от една здрава основа в сетивния свят, въпреки тяхната стойност не могат да ми доставят никакво убеждение, защото по отношение на природата аз искам ДА ЗНАЯ, а не само да предполагам и да вярвам. Що се отнася за личното просъществуване на нашата душа след смъртта, за мене то се състои в следното: то никак не се намира в противоречие с моите дългогодишни наблюдения, които съм правил върху устройството на нашата природа и на всички същества в природата, напротив то произтича от тези наблюдения с една нова доказателна сила. Обаче колко много или колко малко от тази личност заслужава впрочем да продължава да съществува, това е вече друг въпрос и е една точка, която трябва да оставим на Бога. Предварително искам да отбележа първо само това: Аз приемам различни класи и разреди на последните първоначални съставни части на всички същества, един вид на началните точки на всички явления в природата, които бих могъл да нарека души, защото от тях изхожда одушевяването на цялото, или още по-добре монади нека запазим този израз на Лайбниц!
Едва ли би имало друг такъв израз, който да може до изрази простотата на най-простото същество.
Но както опитът ни показва, някои от тези монади или начални точки са така малки, така нищожни, че те са годни най-много само за една второстепенна служба и за едно второстепенно съществуване; други напротив са даже силни и мощни. Ето защо тези последните се стремят да увлекат в техния кръг всичко, което се приближава до тях и да го превърнат нещо, което им принадлежи, т.е. в едно тяло, в едно растение, в едно животно, или още по-нагоре, в една звезда. Те продължават това дотогава, докато малкият или големият свят, намерението на който се намира духовно в тях, се изяви и телесно навън. Само последните монади бих могъл аз да нарека души.
към текста >>
2.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Той постави целия образ на света в
простота
та
на тази мисъл.
Защото хората трябваше да си представят, че планетите описват твърде сложни движения, кръгове и още веднъж кръгове в кръговете. Това бяха извънредно сложни представи, които хората трябваше да приемат. Това беше, което не допадаше на сърцата на такива духове. Всъщност Коперник не е направил никакво ново астрономическо откритие. Той само си е казал: Нека вземем най-простата мисъл, как трябва да обясним движенията на планетите!
Той постави целия образ на света в простотата на тази мисъл.
Беше нещо величествено, когато в средата бе поставено Слънцето и в кръгове около него се движеха планетите, или, както по-късно доказа Кеплер, планетите се движеха в елипси. Целият възглед величествено опростен! Това беше също онова, което подействува особено убедително и на Галилей. Защото той постоянно твърдеше: На човешкия ум подхожда да разбере истината в проста форма. Красиво е не сложното, а простото, а истината е красива.
към текста >>
Тогавашното време прие мисълта на коперниковата система на света заради красотата и заради красотата в
простота
та
.
Беше нещо величествено, когато в средата бе поставено Слънцето и в кръгове около него се движеха планетите, или, както по-късно доказа Кеплер, планетите се движеха в елипси. Целият възглед величествено опростен! Това беше също онова, което подействува особено убедително и на Галилей. Защото той постоянно твърдеше: На човешкия ум подхожда да разбере истината в проста форма. Красиво е не сложното, а простото, а истината е красива.
Тогавашното време прие мисълта на коперниковата система на света заради красотата и заради красотата в простотата.
И Галилей намери особено това, което търсеше като простота и красота у Коперник. Сега той стоеше там, видя това, което хората едва ли искаха да вярват: той видя със своя телескоп луните на Юпитер! Да, очите на Галилей първи видяха луните на Юпитер, които обикалят Юпитер, както планетите обикалят Слънцето една малка слънчева система: Юпитер със своите луни както Слънцето със своите планети. Това беше в състояние да потвърди една система на света, която беше построена напълно върху мисълта на сетивния свят. Галилей беше този, който особено видя в малък мащаб мисълта на Коперник за сетивния свят.
към текста >>
3.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ако в известно отношение Евангелието на Йоан беше основен източник за мистиците, Евангелието на Лука беше една възпитателна и назидателна книга за мнозинството, за онези, които така да се каже – можеха да се издигнат в сферата на християнското светоусещане, изхождайки от наивността и
простота
та
на своите сърца.
Но през различните столетия християнското човечество се отнасяше по твърде различен начин спрямо Евангелието на Лука. Погледнато от друга страна, това, общо взето е в пълно съответствие с всичко, което казахме още вчера за различията между Евангелието на Йоан и Евангелието на Лука.
Ако в известно отношение Евангелието на Йоан беше основен източник за мистиците, Евангелието на Лука беше една възпитателна и назидателна книга за мнозинството, за онези, които така да се каже – можеха да се издигнат в сферата на християнското светоусещане, изхождайки от наивността и простотата на своите сърца.
Да, Евангелието на Лука минава през вековете като една назидателна книга. То неизменно беше източник на вътрешна утеха за всички, които бяха измъчвани от страдания и болки. Защото тъкмо в това Евангелие се говори толкова много за великия утешител, за великия благодетел на човечеството, за Спасителя на изтерзаните и измъчените. Една книга, към която се обръщаха най-вече онези, които искаха да се изпълнят с християнската любов: ето какво представляваше Евангелието на Лука, понеже там могъществото и пробивната сила на любовта наистина тържествуват в много по-голяма степен, отколкото в който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнаваха по някакъв начин общо взето това се отнася за всички хора -, че са обременили сърцето си с не съвършенство и грях, винаги откриваха утеха, съвет и възвисяване на душата, когато обръщаха поглед към Евангелието на Лука и неговите думи: Христос Исус не е дошъл само за праведните, а и за грешниците; не случайно Той е сядал на една трапеза с грешници и митари.
към текста >>
Всеки, който се остави под чудното въздействие на това Евангелие, ще открие, че от начало докрай то е потопено в принципа на любовта, състраданието и
простота
та
, а до известна степен и в областта на детинската човешка природа.
Всеки, който се остави под чудното въздействие на това Евангелие, ще открие, че от начало докрай то е потопено в принципа на любовта, състраданието и простотата, а до известна степен и в областта на детинската човешка природа.
А къде другаде се проявява тя по един толкова трогателен начин, ако не тъкмо в историята за детството на Исус от Назарет, която ни разказва евангелистът Лука? А защо това е така, ще ни стане ясно, когато постепенно вникнем все по-дълбоко в тази забележителна книга.
към текста >>
4.
Съдържание
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Простота
та
на мозъчните гънки при силните мислители.
Визионерско ясновиждане и способност за проницателно мислене. Защо не се помнят предните инкарнации. Защо боговете са позволили да се появят хората. Как мислещият и немислещ ясновидец-визионер виждат духовния свят. Мислите отдават субстанцията, която е завладяна в духовния свят.
Простотата на мозъчните гънки при силните мислители.
Опасността от визионерско ясновиждане. Развитие на силите за съждение и спомняне в съвременното въплъщение.
към текста >>
5.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Дори ако погледнем на тази подробност само като на един чисто художествено-композиционен елемент, ще останем поразени от
простота
та
и от художественото величие на Библията, даже ако се абстрахираме от факта, че тези дванадесет представляват петте синове на Мататия и седемте синове на Макавеите.
Лесно бихме могли да си представим как един напълно невярващ човек би пожелал да изобрази, макар и само художествено, как в края на Стария Завет се появяват тези седем плюс пет човешки души, за да се родят отново като дванадесет в началото на Новия Завет.
Дори ако погледнем на тази подробност само като на един чисто художествено-композиционен елемент, ще останем поразени от простотата и от художественото величие на Библията, даже ако се абстрахираме от факта, че тези дванадесет представляват петте синове на Мататия и седемте синове на Макавеите.
Нека да се научим да гледаме на Библията като на едно художествено произведение; защото в някои случаи само тогава ще е възможно да се пробуди чувството за нейното величие. И нека да развием усета за това, какво точно иска да ни каже въпросният художествен елемент.
към текста >>
6.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ето защо в този случай противоположността между демоничното и духовното застава пред нас едва в края на Бхагавад Гита и сега нещо в
простота
та
на душевния живот изведнъж се втвърдява: Едва в края на Бхагавад Гита ние виждаме как тези, които са демонични, са противопоставени на тези, които са духовни.
Да, онзи, който за пръв път описа Христовото Събитие, можеше да стори това само по един строго личен начин. Ние виждаме как в Бхагавад Гита основният тон се поставя върху извисяването на душата с помощта на Йога; всичко друго е засегнато само странично. Защо? Защото в своите наставления Кришна има работа с един индивидуален ученик, а не с група хора и с тяхното отношение към духовния свят. Тук Кришна внимателно описва все по-високите степени, до които трябва да се издигне неговият ученик. Това е едно описание, което ни води до все по-висши душевни състояния, до все по-впечатляващи и красиви образи.
Ето защо в този случай противоположността между демоничното и духовното застава пред нас едва в края на Бхагавад Гита и сега нещо в простотата на душевния живот изведнъж се втвърдява: Едва в края на Бхагавад Гита ние виждаме как тези, които са демонични, са противопоставени на тези, които са духовни.
Демонични са всички онези, от които говори чисто материалното, които живеят в материята и вярват, че смъртта слага край на всичко. Обаче това е замислено само като средство за пречистване, то съвсем не е нещо, с което великият учител има някаква реална връзка; неговата задача се състои преди всичко в одухотворяването на човешката душа. Изобщо Йога се спира на своята противоположност само между другото.
към текста >>
НАГОРЕ