Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
544
резултата от
323
текста с корен от думите : '
прозре прозря
'.
1.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той наистина съзираше възможността за едно разбиране на един интелектус архетипус, на един интуитивен ум -, на което би било дадено да
прозре
връзката между понятие и действителност при органическите същества както и при неорганическите; обаче на самия човек той отричаше възможността да притежава подобен ум.
Обектът не изглежда обясним от себе си, защото неговото понятие не е взето от самия него, а от нещо друго. Защото обектът не се явява владян от законите на сетивния свят, но въпреки това съществува за сетивата, явява се за тях, така че тук като че човек стои пред едно неразрешимо противоречие в природата, като че съществува една пропаст между неорганичните явления, които могат да бъдат обяснени от тях самите, и органичните същества, при които става една намеса в законите на природата, при които общовалидни закони са като че изведнъж нарушени. Тази пропаст се приемаше всеобщо в науката до Гьоте; едва той успя да произнесе решаващата дума на загадката. Преди него се мислеше, че обяснима чрез самата нея е само не органичната природа; при органичната природа престава човешката познавателна способност. Ние ще оценим най-добре величието на Гьотевото дело, на делото, което той извърши, когато помислим, че великият реформатор на по-новата философия, Кант, не само споделяше тази стара грешка, а даже се опита да намери едно научно основание за това, че човешкият дух никога не ще успее да обясни органическите образувания.
Той наистина съзираше възможността за едно разбиране на един интелектус архетипус, на един интуитивен ум -, на което би било дадено да прозре връзката между понятие и действителност при органическите същества както и при неорганическите; обаче на самия човек той отричаше възможността да притежава подобен ум.
Според Кант човешкият ум трябва именно да има свойството да може да си представя единството, понятието на нещото на нещо само като произлизащо от взаимодействието на частите като нещо общо аналитично добито чрез абстракция, а не така, че отделната част да се явява като произтичаща от едно конкретно (синтетично) единство, на едно понятие в интуитивна форма. Ето защо според него на този ум е невъзможно да обясни органическата природа, защото ние трябва да си я представяме като нещо цяло действуващо в частите. Кант казва върху това: "нашият ум има следователно тази особеност за разсъдъчната способност, че за него познанието не се определя от общото за особеното и следователно това особеното не може да бъде изведено от общото.* /*Кант, Критика на разсъдъчната способност, в І. Кант, Събрани съчинения, т.ІІ, Лайпциг 1915 г, стр.272 и следв./
към текста >>
2.
10_1. ЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИЕ В СВЕТЛИНАТА НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ - МЕТОДОЛОГИЯ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Когато съм
прозря
л това, когато съм познал, как една вещ се включва в моите идеи, тогава моята познавателна потребност е задоволена.
Начинът, как той върши това, е методът. Самопонятно е сега, нашето схващане на онова отношение между началото и края на науката да обуслови също и едни особен метод. От какво ще изходим ние при развитието на този метод? Научното мислене трябва да се получи стъпка по стъпка като едно преодоляване на онази тъмна форма на действителността, която ние охарактеризирахме като непосредствено дадено, и като едно издигане на тази тъмна действителност в светлата яснота на идеята. Следователно методът ще трябва да се състои в това, при всяка една вещ ние да отговорим на въпроса: Какъв дял има тя за единния свят на мислите; какво място заема тя в идейния образ, който аз си съставям за света?
Когато съм прозрял това, когато съм познал, как една вещ се включва в моите идеи, тогава моята познавателна потребност е задоволена.
За тази познавателна потребност има само едно незадоволяващо нещо: Когато срещу мене застава една вещ, която никъде не може да се включи в застъпения от мене възглед. Трябва да бъде преодоляна идейното незадоволство, което произтича от това, че никъде не съществува нещо, за което бих могъл да си кажа: Аз виждам, то е тук; когато заставам срещу него, то ми изглежда като един въпросителен знак; обаче никъде в хармонията на моите мисли аз не намирам точката, където трябва да го подредя; въпросите, които трябва да поставя по отношение на него, остават без отговор; аз мога да завъртвам и обръщам моята мисловна система, както си искам, но не намирам отговора. От това ние виждаме, от какво се нуждаем при възприемането на една вещ. Когато заставам срещу нея, тя ме гледа като нещо отделно. В мене светът на мислите ме тласка към онази точка, където се намира понятието на вещта.
към текста >>
3.
06_б. УМ И РАЗУМ
GA_2 Светогледа Гьоте
Единността на битието, която по-рано е била чувствана или само смътно предчувствана, е напълно
прозря
на от разума.
Много хора, чието мислене не е така развито, че да може да стигне до един единен възглед за света, който те обхващат с яснота на понятията, са въпреки това в състояние да проникнат във вътрешната хармония на всемира с чувството. На тях сърцето им дава това, което разумът предлага на научно образования. Ако на такива хора се предложи възгледа за света добит с помощта на ума, те с презрение отхвърлят без крайното множество и се придържат към единството, което наистина не познават, но го чувствуват повече или по-малко живо. Те много добре виждат, че умът се отдалечава от природата, че той изгубва от погледа духовната връзка, която свързва частите на действителността. Разумът води отново към действителността.
Единността на битието, която по-рано е била чувствана или само смътно предчувствана, е напълно прозряна от разума.
Възгледът добит чрез ума трябва да бъде задълбочен чрез възгледа добит чрез разума.
към текста >>
Тогава човешкият дух произвежда разделянето за да може да
прозре
напълно действителността, като съединява отделните членове чрез разума.
Разумът довежда до изява по-висшето единство на умствените понятия, които умът наистина има в своите образи, но не може да ги види. Че това се изпуска от погледа, то е причина за много недоразумения относно прилагането на разума в науките. В малка степен всяка наука в своите начала, даже и всекидневното мислене се нуждае от разум. Когато в съждението: всяко тяло е тежко, свързваме понятието на подлога с понятието на сказуемото, в това имаме вече едно съединяване на две понятия, следователно най-простата дейност на разума. Единството, което разумът прави за своя обект, съществува без съмнение преди всяко мислене, преди всяка употреба на разума; само че то е скрито, съществува само като възможност, а не като фактическо явление.
Тогава човешкият дух произвежда разделянето за да може да прозре напълно действителността, като съединява отделните членове чрез разума.
към текста >>
4.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Оттогава онова, което той просто и ясно е изложил срещу идеята за свободата, се повтаря безброй пъти, но най- често обвито в увъртяни теоретични учения, така че е трудно да се
прозре
естественият ход на мисълта, в който се крие същността на нещата.
Това изглежда убедително. И все пак до ден-днешен главните нападки на противниците на свободата са насочени само срещу свободата на избора. Нали и Хьрбьрт Спенсър, чиито възгледи са печелили всекидневно популярност (Принципи на психологията, немско издание от д-р Б. Фетер, Щутгарт 1882), казва: „Това, че всеки самоволно би могъл да пожелае или да не пожелае - което е същинската теза, залегнала в догмата за свободната воля - естествено се отрича както от анализа на съзнанието, така и от съдържанието на предходните раздели (на Психологията)." От същата гледна точка изхождат и други, когато оборват понятието свободна воля. В наченки всички доводи в тази насока се срещат още у Спиноза.
Оттогава онова, което той просто и ясно е изложил срещу идеята за свободата, се повтаря безброй пъти, но най- често обвито в увъртяни теоретични учения, така че е трудно да се прозре естественият ход на мисълта, в който се крие същността на нещата.
В едно писмо от октомври или ноември 1674 г. Спиноза пише: „Свободно наричам това, което съществува и действа поради чистата необходимост на своята природа, а принудително наричам онова, чието битие и действие се определя по точно установен начин от нещо друго. Така например съществува Бог, макар и по необходимост, все пак съществува свободно, тъй като той съществува единствено поради необходимостта на самата си природа. По същия начин Бог свободно опознава самия себе си и всичко останало, тъй като от необходимостта на самото му естество следва, че той опознава всичко. Следователно Вие виждате, че аз свеждам свободата не към едно свободно вземане на решение, а към една свободна необходимост.
към текста >>
5.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Щом някой действително се старае да
прозре
всичко необходимо за преценката на мисленето, той не може да не забележи, че разискваната тук особеност е присъща на тази душевна дейност.
Впрочем сега някой би могъл да каже: - Щом мисленето се схваща така, в него е заложено желаенето и тогава имаме работа не само с мисленето, но и с желаенето да се мисли. Но това само би дало право да се каже: истинското мислене винаги трябва да бъде желано. Това обаче няма нищо общо с характеристиката на мисленето, давана в нашето изложение. Макар същността на мисленето несъмнено да изисква то да става по желание, важното е, че по желание не става нищо, което - извършвайки се - да не се явява пред „Аза" изцяло като негова собствена и за самия него обозрима дейност. Дори е редно да се каже, че поради изтъкваната тук същност на мисленето, то изглежда за наблюдателя като напълно желано.
Щом някой действително се старае да прозре всичко необходимо за преценката на мисленето, той не може да не забележи, че разискваната тук особеност е присъща на тази душевна дейност.
към текста >>
А който не си затваря очите, трябва да
прозре
, че всичко, което той по някакъв начин „мисловно прибавя" към мисленето, води извън същността на мисленето.
„Аз" е този, който - намирайки се вътре в мисленето - наблюдава своята дейност. Би трябвало „Азът" да се намира извън мисленето, за да се поддаде на илюзия като тази при бързото последователно запалване на електрически крушки. По-скоро би могло да се каже: - Правещият такова сравнение неимоверно се самозаблуждава подобно на онзи, който за дадена движеща се светлина рече да каже, че на всяко място, където се появява, тя отново се пали от неизвестна ръка. Не, който търси да види в мисленето нещо друго освен произведеното като обозрима дейност в самия „Аз", той по-напред трябва да си затвори очите за простото, достъпно за наблюдение положение на нещата, та после да може да положи в основата на мисленето някаква хипотетична дейност.
А който не си затваря очите, трябва да прозре, че всичко, което той по някакъв начин „мисловно прибавя" към мисленето, води извън същността на мисленето.
Непредубеденото наблюдение показва, че към същността на мисленето не може да се причислява нищо, което не се открива в самото мислене. Напусне ли сферата на мисленето, не може да се стигне до нищо, което поражда мисленето.
към текста >>
6.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
докато не
прозре
м естеството им.
Главен въпрос за привърженика на трансценденталния реализъм би трябвало да бъде как Азът от самия себе си създава света на представите. За някакъв даден ни свят от представи, който изчезва, щом отвърнем сетивата си от външния свят, един сериозен стремеж към познание би пламнал дотолкова, доколкото този свят от представи е средството за косвено изследване на света на съществуващия сам за себе си Аз. Ако нещата от нашия опит бяха представи, тогава всекидневният ни живот щеше да прилича на сън, а опознаването на истинските факти щеше да напомня събуждане. Нашите съновидения също ни интересуват дотогава, докато сънуваме, т.е.
докато не прозрем естеството им.
В момента на събуждането ние вече не питаме за вътрешната взаимовръзка на нашите съновидения, а за физическите, физиологичните и психологическите процеси, които лежат в основата им. Философът, смятащ света за своя представа, в не по-голяма степен може да се интересува за вътрешната взаимовръзка на отделните неща в тази представа. Ако изобщо признава някакъв съществуващ Аз, той няма да пита в каква взаимовръзка стои една негова представа с друга, а какво се извършва в независимата от него душа, докато съзнанието му съдържа определен процес на представяне. Ако сънувам, че пия вино, което предизвиква парене на гърлото ми, и се събудя от пристъп на кашлица (срв. Вайгант, Възникване на сънищата, 1893), то в мига на събуждането действието на съня престава да ме интересува.
към текста >>
Който изповядва този възглед, на него му убягва
прозре
нието, че има нещо, което действително се отнася към простото възприемане така, както узнаването в будно състояние се отнася към сънуването.
Вайгант, Възникване на сънищата, 1893), то в мига на събуждането действието на съня престава да ме интересува. Вниманието ми се насочва единствено към физиологичните и психологическите процеси, чрез които пристъпът на кашлица символично се изразява в съновидението. По подобен начин и философът, щом е стигнал до убеждението, че даденият свят има характер на представа, трябва незабавно да премине от този свят към намиращата се зад него действителна душа. По-неприятно впрочем е положението, когато илюзионизмът изцяло отрича наличието на Аза сам за себе си, зад представите, или най-малко го смята за непознаваем. До такъв възглед много лесно може да доведе наблюдението, че в противовес на сънуването наистина има будно състояние, в което имаме възможност да вникнем в сънищата, и да ги отнесем към реални отношения, но че нямаме състояние, което да стои в подобно отношение към будния живот на съзнанието.
Който изповядва този възглед, на него му убягва прозрението, че има нещо, което действително се отнася към простото възприемане така, както узнаването в будно състояние се отнася към сънуването.
Това нещо е мисленето.
към текста >>
На наивния човек не може да му се придиря за липсата на посоченото тук
прозре
ние.
На наивния човек не може да му се придиря за липсата на посоченото тук прозрение.
Той се отдава на живота и смята нещата за действителни във вида, в който опитът му ги предлага. Но първата стъпка, която се прави за преодоляване на това становище, може да се състои единствено във въпроса: как се отнася мисленето към възприятието? Независимо дали в дадената за мен форма възприятието продължава, или не продължава да съществува преди и след възникване на моята представа, ако аз искам да заявя нещо за него, това може да стане само с помощта на мисленето. Ако кажа, че светът е моя представа, аз съм изговорил резултата от един мисловен процес, а ако моето мислене е неприложимо към света, тогава този резултат е една заблуда. Между възприятието и всеки вид изявление за него се вмъква мисленето.
към текста >>
Предубедеността не стига до
прозре
нието, че понятието триъгълник, както го схваща моят ум, е същото, каквото схваща и умът на моя ближен.
На тази мисъл противостои един трудно преодолим предразсъдък у хората.
Предубедеността не стига до прозрението, че понятието триъгълник, както го схваща моят ум, е същото, каквото схваща и умът на моя ближен.
Наивният човек се смята за създател на своите понятия, поради което е убеден, че всяко лице си има свои собствени понятия. Превъзмогването на този предразсъдък е основно изискване на философската мисъл. Единното понятие триъгълник не се превръща в множество поради това, че бива мислено от мнозина. Защото самото мислене на мнозината представлява едно единство.
към текста >>
Ние действително установихме, че привежданото от критическия идеализъм доказателство за субективната природа на възприятията се разпада в себе си; но
прозре
нието за неверността на доказателството все още не свидетелства, че самият проблем почива на заблуда.
Освен чрез мислене и възприемане на нас пряко не ни е дадено нищо. Тук възниква въпросът: какво според нашето изложение е значението на възприятието?
Ние действително установихме, че привежданото от критическия идеализъм доказателство за субективната природа на възприятията се разпада в себе си; но прозрението за неверността на доказателството все още не свидетелства, че самият проблем почива на заблуда.
В аргументацията си критическият идеализъм не изхожда от абсолютната природа на мисленето, а се опира на това, че - последователно проследен – наивният реализъм сам се опровергава. А как стоят нещата, ако бъде призната абсолютността на мисленето?
към текста >>
Редно е да бъде изживяна, за да се потърси изход от
прозря
ната заблуда, в която въвежда.
Коментираният тук възглед може да се разглежда като такъв, към който човекът сякаш природно бива подтикван, когато започне да размишлява за своята връзка със света. Той се вижда заплетен в една мисловна конструкция, която се разпада, докато я гради. Тази мисловна конструкция е от такъв род, че само с теоретичното и опровергаване не се изчерпва всичко, което заслужава.
Редно е да бъде изживяна, за да се потърси изход от прозряната заблуда, в която въвежда.
Тя трябва да намери място в едно разискване относно връзката на човека със света не поради желание да бъде опроверган някой, за когото се смята, че има неправилен възглед за тази връзка, а за да се знае в каква заблуда може да изпадне всяко първо размишление за една такава връзка. Трябва да се добие поглед как човек опровергава самия себе си по отношение на това първо размишление. От такава гледна точка трябва да се разбира горното изложение.
към текста >>
7.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
По никакъв начин не е възможно да се
прозре
как от тяхното взаимодействие би могло да възникне съзнание." Това заключение е характерно за цялото мисловно направление.
При това положение дуалистичният мислител обикновено твърди, че съдържанието на това понятие било недостъпно за нашето познание и че сме можели да знаем единствено за съществуването на такова съдържание, а не какво съществува. В двата случая преодоляването на дуализма е невъзможно. Дори в понятието „нещо само за себе си" да се внесат няколко абстрактни елемента от света на опита, пак няма да е възможно богатият конкретен живот на опита да бъде възведен към няколко свойства, които самите са заети изцяло от възприятието. Дю Боа-Реймон смята, че чрез положението и движението си, невъзприемаемите атоми на материята произвеждат усещане и чувство; и така стига до заключението, че ние никога не можем да се доберем до задоволително обяснение на това, как материята и движението произвеждат усещане и чувство, защото „напълно и завинаги непонятно е именно, че на известен брой въглеродни, водородни, азотни, кислородни и т.н. атоми няма да им бъде безразлично как са разположени и как се движат, как са били разположени и са се движили, как ще бъдат разположени и ще се движат.
По никакъв начин не е възможно да се прозре как от тяхното взаимодействие би могло да възникне съзнание." Това заключение е характерно за цялото мисловно направление.
От богатия свят на възприятията са отделени положението и движението. Те биват пренесени върху мнимия свят на атомите, след което настъпва учудването, че от този самодейно изработен и зает от света на възприятията принцип не може да се изведе конкретният живот.
към текста >>
Трябва просто да се
прозре
, че всеки образ на възприятието получава своя облик според органичното устройство на възприемащото същество, но едва изпълненият с изживяно мисловно съзерцание образ на възприятието въвежда човека в действителността.
Взето в съответните граници, всичко това представлява едно напълно оправдано мнение. Но ако чрез това мнение някой бъде разколебан в непредубеденото наблюдение на изтъкнатата в настоящото изложение връзка между възприятие и понятие, той си затваря пътя към едно познание за света и човека, коренящо се в действителността. Да се изживее същността на мисленето, тоест активно да се разкрие светът на понятията е нещо съвсем друго в сравнение с изживяването на нещо възприемаемо чрез сетивата. Каквито и други сетива да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това сетиво; а всяко сетиво, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да живее вътре в действителността. Фантазиите за възможния съвсем друг образ на възприятието при други сетива нямат нищо общо с въпроса за мястото на човека в реалния свят.
Трябва просто да се прозре, че всеки образ на възприятието получава своя облик според органичното устройство на възприемащото същество, но едва изпълненият с изживяно мисловно съзерцание образ на възприятието въвежда човека в действителността.
Не фантастичното обрисуване на това, колко по-иначе би трябвало да изглежда светът за други сетива, различаващи се от човешките, може да накара човека да търси познание относно своята връзка със света, а прозрението, че всяко възприятие дава само част от криещата се в него действителност и следователно отвежда встрани от своята собствена действителност. Към това прозрение впоследствие се присъединява следващото, че мисленето въвежда в скриваната от самото възприятие част от действителността. Непредубеденото наблюдение над изложеното тук отношение между възприятие и мисловно изработеното понятие може да бъде смутено също така, когато в областта на физическия опит се наложи да се говори не за пряко възприемаеми осезаеми елементи, а за неосезаеми величини като електрическите или магнитните силови линии и т.н. Възможно е да изглежда, че елементите от действителността, за които говори физиката, нямат нищо общо нито с възприемаемото нещо, нито с разкриваното чрез активно мислене понятие. Но едно такова схващане би почивало на самоизмама.
към текста >>
Не фантастичното обрисуване на това, колко по-иначе би трябвало да изглежда светът за други сетива, различаващи се от човешките, може да накара човека да търси познание относно своята връзка със света, а
прозре
нието, че всяко възприятие дава само част от криещата се в него действителност и следователно отвежда встрани от своята собствена действителност.
Но ако чрез това мнение някой бъде разколебан в непредубеденото наблюдение на изтъкнатата в настоящото изложение връзка между възприятие и понятие, той си затваря пътя към едно познание за света и човека, коренящо се в действителността. Да се изживее същността на мисленето, тоест активно да се разкрие светът на понятията е нещо съвсем друго в сравнение с изживяването на нещо възприемаемо чрез сетивата. Каквито и други сетива да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това сетиво; а всяко сетиво, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да живее вътре в действителността. Фантазиите за възможния съвсем друг образ на възприятието при други сетива нямат нищо общо с въпроса за мястото на човека в реалния свят. Трябва просто да се прозре, че всеки образ на възприятието получава своя облик според органичното устройство на възприемащото същество, но едва изпълненият с изживяно мисловно съзерцание образ на възприятието въвежда човека в действителността.
Не фантастичното обрисуване на това, колко по-иначе би трябвало да изглежда светът за други сетива, различаващи се от човешките, може да накара човека да търси познание относно своята връзка със света, а прозрението, че всяко възприятие дава само част от криещата се в него действителност и следователно отвежда встрани от своята собствена действителност.
Към това прозрение впоследствие се присъединява следващото, че мисленето въвежда в скриваната от самото възприятие част от действителността. Непредубеденото наблюдение над изложеното тук отношение между възприятие и мисловно изработеното понятие може да бъде смутено също така, когато в областта на физическия опит се наложи да се говори не за пряко възприемаеми осезаеми елементи, а за неосезаеми величини като електрическите или магнитните силови линии и т.н. Възможно е да изглежда, че елементите от действителността, за които говори физиката, нямат нищо общо нито с възприемаемото нещо, нито с разкриваното чрез активно мислене понятие. Но едно такова схващане би почивало на самоизмама. От значение е най-вече, че всичко изработено във физиката, доколкото не представлява неоправдани хипотези, които би трябвало да бъдат игнорирани, е получено чрез възприятие и понятие.
към текста >>
Към това
прозре
ние впоследствие се присъединява следващото, че мисленето въвежда в скриваната от самото възприятие част от действителността.
Да се изживее същността на мисленето, тоест активно да се разкрие светът на понятията е нещо съвсем друго в сравнение с изживяването на нещо възприемаемо чрез сетивата. Каквито и други сетива да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това сетиво; а всяко сетиво, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да живее вътре в действителността. Фантазиите за възможния съвсем друг образ на възприятието при други сетива нямат нищо общо с въпроса за мястото на човека в реалния свят. Трябва просто да се прозре, че всеки образ на възприятието получава своя облик според органичното устройство на възприемащото същество, но едва изпълненият с изживяно мисловно съзерцание образ на възприятието въвежда човека в действителността. Не фантастичното обрисуване на това, колко по-иначе би трябвало да изглежда светът за други сетива, различаващи се от човешките, може да накара човека да търси познание относно своята връзка със света, а прозрението, че всяко възприятие дава само част от криещата се в него действителност и следователно отвежда встрани от своята собствена действителност.
Към това прозрение впоследствие се присъединява следващото, че мисленето въвежда в скриваната от самото възприятие част от действителността.
Непредубеденото наблюдение над изложеното тук отношение между възприятие и мисловно изработеното понятие може да бъде смутено също така, когато в областта на физическия опит се наложи да се говори не за пряко възприемаеми осезаеми елементи, а за неосезаеми величини като електрическите или магнитните силови линии и т.н. Възможно е да изглежда, че елементите от действителността, за които говори физиката, нямат нищо общо нито с възприемаемото нещо, нито с разкриваното чрез активно мислене понятие. Но едно такова схващане би почивало на самоизмама. От значение е най-вече, че всичко изработено във физиката, доколкото не представлява неоправдани хипотези, които би трябвало да бъдат игнорирани, е получено чрез възприятие и понятие. Въз основа на верния познавателен инстинкт на физика онова, което привидно представлява неосезаемо съдържание, при всяко положение се пренася в областта, в която се намират възприятията и се мисли чрез понятия, с които се борави в тази област.
към текста >>
8.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
А който
прозре
как стоят нещата с мисленето, той ще разбере, че във възприятието се съдържа само една част от действителността и че другата спадаща към нея част, която в крайна сметка я представя като цялостна действителност, се изживява в мисловното проникване на възприятието.
При съзерцаване на самото мислене става сливане на две неща, които иначе винаги трябва да се явяват поотделно: Понятието и възприятието. Който не го проумява, той ще вижда в понятията, създавани въз основа на възприятия, само смътни копия на тези възприятия, а възприятията ще му припомнят истинската действителност. По образец на възприемания свят той ще си изгради и един метафизически свят и в зависимост от своите представи ще го нарече атомен свят, света на волята, неосъзнат свят на духа и т.н. И няма да забележи, че с всичко това хипотетично си е изградил един просто метафизически свят, по образец на света на своите възприятия.
А който прозре как стоят нещата с мисленето, той ще разбере, че във възприятието се съдържа само една част от действителността и че другата спадаща към нея част, която в крайна сметка я представя като цялостна действителност, се изживява в мисловното проникване на възприятието.
В онова, което в съзнанието му се явява като мислене, той няма да вижда смътно копие на някаква действителност, а една основаваща се на себе си духовна реалност. За нея той може да каже, че в съзнанието му тя се явява чрез интуиция. Интуицията е протичащото в чисто духовната сфера съзнателно изживяване на едно чисто духовно съдържание. Същината на мисленето може да бъде схваната само чрез интуиция.
към текста >>
Това проявление се налага толкова силно, че в истинското му значение то може да бъде
прозря
но само от онзи, който е съзнал, че в реалността на мисленето не се включва нищо от този организъм.
Едва след като сме се добрали до постигнатото чрез непредубедено наблюдение признаване на тази истина за интуитивната същност на мисленето, става възможно да се открие пътят за разглеждане на телесно- душевната организация на човека: Установява се, че тази организация с нищо не влияе върху същността на мисленето. Първоначално на това като че ли противоречи съвсем явната фактология. От гледище на обикновения опит човешкото мислене се проявява само във и чрез тази организация.
Това проявление се налага толкова силно, че в истинското му значение то може да бъде прозряно само от онзи, който е съзнал, че в реалността на мисленето не се включва нищо от този организъм.
В такъв случай обаче той не може да не забележи колко своеобразно е отношението на човешкия организъм към мисленето. Защото последният не влияе с нищо върху реалното в мисленето, а се оттегля, когато настъпва мисловната дейност; той прекратява собствената си дейност и освобождава място, което се заема от мисленето. Реалното, което действа при мисленето, изпълнява двойна задача: първо, то изтласква собствената дейност на човешкия организъм, и второ, застава на нейно място. Защото и първата задача - изтласкването на телесния организъм - е последица от мисловната дейност, а именно от онази нейна част, която подготвя появата на мисленето. От това се разбира в какъв смисъл мисленето намира своето съответствие в телесния организъм.
към текста >>
Нравствен напредък е налице, когато в мотив за своите действия човекът превръща не просто повелята на един външен или на вътрешния авторитет, а когато се стреми да
прозре
причината, поради която някаква максима за действията трябва да функционира в него като мотив.
Нравствен напредък е налице, когато в мотив за своите действия човекът превръща не просто повелята на един външен или на вътрешния авторитет, а когато се стреми да прозре причината, поради която някаква максима за действията трябва да функционира в него като мотив.
Този напредък се състои в прехода от авторитарния морал към действуване от нравствено прозрение. На тази степен на нравственост човекът ще издирва потребностите на нравствения живот и в действията си ще се ръководи от тяхното познаване. Такива потребности са: 1) максималното благо на целокупното човечество, изцяло заради самото това благо; 2) културният напредък или нравственото развитие на човечеството към все по-голямо съвършенство; 3) осъществяването на чисто интуитивно доловени индивидуални нравствени цели.
към текста >>
Този напредък се състои в прехода от авторитарния морал към действуване от нравствено
прозре
ние.
Нравствен напредък е налице, когато в мотив за своите действия човекът превръща не просто повелята на един външен или на вътрешния авторитет, а когато се стреми да прозре причината, поради която някаква максима за действията трябва да функционира в него като мотив.
Този напредък се състои в прехода от авторитарния морал към действуване от нравствено прозрение.
На тази степен на нравственост човекът ще издирва потребностите на нравствения живот и в действията си ще се ръководи от тяхното познаване. Такива потребности са: 1) максималното благо на целокупното човечество, изцяло заради самото това благо; 2) културният напредък или нравственото развитие на човечеството към все по-голямо съвършенство; 3) осъществяването на чисто интуитивно доловени индивидуални нравствени цели.
към текста >>
9.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Като организъм аз съм такъв родов представител и ще живея природосъобразно, ако в моя частен случай прилагам природните закони на рода; като нравствено същество аз съм индивид и имам мои напълно собствени закони.*/* Когато Паулсен (стр.15 от посочената книга) казва, че „различни естествени предразположения и условия за живот изискват както различна телесна, така и различна духовно-морална диета", той е съвсем близо до правилното
прозре
ние, ала все пак не стига до същината.
Моралните закони обаче се създават едва от нас. Ние не можем да ги прилагаме, преди да бъдат създадени. Заблудата се поражда от това, че по съдържание моралните закони не се създават всеки момент наново, а се унаследяват. Впоследствие, възприетите от нашите предци морални закони ни се струват дадени, както природните закони на организма. Но от едно по-късно поколение те съвсем не се прилагат със същото право като диетични правила, защото са насочени към индивида, а не - както природния закон - към представителя на един род.
Като организъм аз съм такъв родов представител и ще живея природосъобразно, ако в моя частен случай прилагам природните закони на рода; като нравствено същество аз съм индивид и имам мои напълно собствени закони.*/* Когато Паулсен (стр.15 от посочената книга) казва, че „различни естествени предразположения и условия за живот изискват както различна телесна, така и различна духовно-морална диета", той е съвсем близо до правилното прозрение, ала все пак не стига до същината.
към текста >>
С други думи казано, ако мисли последователно, еволюционистът е длъжен да твърди, че от по-ранни фази на развитието реално се получават по-късни и че ако ни е дадено понятието за несъвършеното и понятието за съвършеното, ние можем да
прозре
м взаимовръзката; но той в никакъв случай не би трябвало да допуска, че понятието, придобито за по-ранното, е достатъчно, за да може от него да се развие по-късното.
Привържениците на теорията за еволюцията на организмите всъщност би трябвало да си представят, че някога на земята е имало епоха, когато едно същество със собствените си очи би могло да проследи появата на влечугите от праамниотите, ако по онова време е могло да присъства като наблюдател и да разполага със съответната продължителност на живота. По същия начин еволюционистите би трябвало да си представят, че едно същество би могло да наблюдава възникването на Слънчевата система от Кант-Лапласовата мъглявина, ако по време на безкрайно дългия период е могло да пребивава свободно на съответното място в световния ефир. Тук не се взема под внимание, че при такава представа същността както на праамниотите, така и на Кант- Лапласовата мъглявина би трябвало да се мисли по-иначе в сравнение с това, което мислят материалистическите мислители. На никой еволюционист обаче не би трябвало да хрумва твърдението, че от своето понятие за праамниота той може да изведе понятието за влечугото с всички негови качества, без някога да е виждал влечуго. По същия начин от понятието за Кант-Лапласовата мъглявина не би трябвало да се извежда Слънчевата система, ако това понятие за мъглявината се приеме за пряко определено само от възприятието за мъглявината.
С други думи казано, ако мисли последователно, еволюционистът е длъжен да твърди, че от по-ранни фази на развитието реално се получават по-късни и че ако ни е дадено понятието за несъвършеното и понятието за съвършеното, ние можем да прозрем взаимовръзката; но той в никакъв случай не би трябвало да допуска, че понятието, придобито за по-ранното, е достатъчно, за да може от него да се развие по-късното.
От това за етика следва, че той несъмнено може да прозре взаимовръзката между по-късни и по-ранни морални понятия, но също така, че дори една единствена нова морална идея не може да се вземе от по-ранни. Като морално същество индивидът произвежда своето съдържание. За етика това произведено съдържание е една точно такава даденост, каквато са влечугите за естествоизпитателя. Влечугите са произлезли от праамниотите; но от понятието за праамниотите естествоизпитателят не може да изведе понятието за влечугите. По-късни морални идеи се развиват от по-ранни; но от нравствените понятия на един по-ранен културен период етикът не може да извлече нравствените понятия на по-късния.
към текста >>
От това за етика следва, че той несъмнено може да
прозре
взаимовръзката между по-късни и по-ранни морални понятия, но също така, че дори една единствена нова морална идея не може да се вземе от по-ранни.
По същия начин еволюционистите би трябвало да си представят, че едно същество би могло да наблюдава възникването на Слънчевата система от Кант-Лапласовата мъглявина, ако по време на безкрайно дългия период е могло да пребивава свободно на съответното място в световния ефир. Тук не се взема под внимание, че при такава представа същността както на праамниотите, така и на Кант- Лапласовата мъглявина би трябвало да се мисли по-иначе в сравнение с това, което мислят материалистическите мислители. На никой еволюционист обаче не би трябвало да хрумва твърдението, че от своето понятие за праамниота той може да изведе понятието за влечугото с всички негови качества, без някога да е виждал влечуго. По същия начин от понятието за Кант-Лапласовата мъглявина не би трябвало да се извежда Слънчевата система, ако това понятие за мъглявината се приеме за пряко определено само от възприятието за мъглявината. С други думи казано, ако мисли последователно, еволюционистът е длъжен да твърди, че от по-ранни фази на развитието реално се получават по-късни и че ако ни е дадено понятието за несъвършеното и понятието за съвършеното, ние можем да прозрем взаимовръзката; но той в никакъв случай не би трябвало да допуска, че понятието, придобито за по-ранното, е достатъчно, за да може от него да се развие по-късното.
От това за етика следва, че той несъмнено може да прозре взаимовръзката между по-късни и по-ранни морални понятия, но също така, че дори една единствена нова морална идея не може да се вземе от по-ранни.
Като морално същество индивидът произвежда своето съдържание. За етика това произведено съдържание е една точно такава даденост, каквато са влечугите за естествоизпитателя. Влечугите са произлезли от праамниотите; но от понятието за праамниотите естествоизпитателят не може да изведе понятието за влечугите. По-късни морални идеи се развиват от по-ранни; но от нравствените понятия на един по-ранен културен период етикът не може да извлече нравствените понятия на по-късния. Объркването се предизвиква от това, че като естествоизпитатели ние имаме фактите вече пред себе си и едва подир туй ги разглеждаме и опознаваме, докато при нравствените действия първо сами създаваме фактите, които впоследствие опознаваме.
към текста >>
Който може да го направи, той се добира да
прозре
нието, че човекът е несвободен, доколкото не може да доведе докрай процеса на обуздаване на органичната дейност, но че тази несвобода се стреми към свободата и тази свобода съвсем не е някакъв абстрактен идеал, а насочваща сила, заложена в човешката същност.
стр.130 и сл.), а напротив - органичната дейност се е оттеглила, за да отстъпи място на идейната. Когато наблюдавам един волев акт, който е отражение на интуицията, тогава органично необходимата дейност е оттеглена и от него. Волята е свободна. Тази свобода на волята не ще може да бъде наблюдавана от онзи, който не съумява да види как свободното желаене се състои в това, че едва чрез интуитивния елемент необходимото функциониране на човешкия организъм бива парализирано и изтласкано и на негово място бива поставена духовната дейност на изпълнената с идея воля. В несвободата на всяка воля вярва само онзи, който не може да направи това наблюдение за двусъставността на един свободен волев акт.
Който може да го направи, той се добира да прозрението, че човекът е несвободен, доколкото не може да доведе докрай процеса на обуздаване на органичната дейност, но че тази несвобода се стреми към свободата и тази свобода съвсем не е някакъв абстрактен идеал, а насочваща сила, заложена в човешката същност.
Човекът е свободен дотолкова, доколкото в своята воля може да осъществи същото душевно настроение, което живее в него, когато осъзнава оформянето на чисто идейни (духовни) интуиции.
към текста >>
10.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Второ, като подложи чувствата на критика и се опита да докаже, че пред познанието на разума обектите, които пораждат чувствата, се оказват илюзии и че те биват разрушавани в мига, когато нашият непрестанно нарастващ интелект
прозре
илюзиите.
Който с по-голяма или с по-малка точност се присъедини към вижданията на мислители като Едуард фон Хартман, може да сметне, че за да стигне до по-вярна преценка на живота, би трябвало да отстрани от пътя си факторите, които изопачават нашата оценка относно равносметката на удоволствието и неудоволствието. Това той може да постигне по два начина. Първо, като докаже, че нашето желание (нагон, воля) внася смущение в трезвата ни преценка за стойността на чувството. Така например ние би трябвало да си кажем, че половата наслада е източник на злото, но обстоятелството, че у нас половият нагон действа силно, ни подвежда да се залъгваме с едно удоволствие, което съвсем не съществува в такава степен. Ние искаме да се наслаждаваме, поради което пред себе си признаваме, че насладата ни причинява страдания.
Второ, като подложи чувствата на критика и се опита да докаже, че пред познанието на разума обектите, които пораждат чувствата, се оказват илюзии и че те биват разрушавани в мига, когато нашият непрестанно нарастващ интелект прозре илюзиите.
към текста >>
Едва след като се
прозре
невъзможността да бъде осъществен, този стремеж отстъпвал мястото си на по-висши задачи на човечеството.
Така според този възглед стремежът към удоволствие бил изконно заложен в човешката природа.
Едва след като се прозре невъзможността да бъде осъществен, този стремеж отстъпвал мястото си на по-висши задачи на човечеството.
към текста >>
11.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Трябва да се
прозре
, че стойността на живота не може да бъде измерена.
Той приема като факт, над който не желае да разсъждава, че всяко живо същество иска да живее толкова пълнокръвно, колкото е възможно. Инстинктите на живота не питат за смисъла на живота. Те питат само какви възможности има, за да се увеличи силата на техните носители. „Съждения, стойностни съждения по отношение на живота никога не могат да бъдат направени; те имат стойност само като симптоми, могат да се разглеждат само като симптоми. Такива съждения представляват единствено безсмислици.
Трябва да се прозре, че стойността на живота не може да бъде измерена.
От един жив не може, защото той представлява само едната страна, не е съдия; от един мъртвец не може, поради други причини... Срещу един философ остава дори едно възражение, една въпросителна относно неговата мъдрост, относно липсата на мъдрост.“20 („Залезът на кумирите“, „Проблемът на Сократ“) Въпросът за стойността на живота съществува само за неправилно образована, болна личност. Който е развит всестранно, живее без да пита колко е стойностен животът му.
към текста >>
12.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той не може да
прозре
разликата между тези „две души“.
В душевния живот на Ницше е налично ясно изразено в латентно състояние, но понякога силно проявяващо се раздвоение на съзнанието. Това „две души живеят -ах! - в гърдите ми“ при него граничи с патологично-то.
Той не може да прозре разликата между тези „две души“.
Неговите полемики едва ли могат да бъдат разбрани, освен ако не се подходи от тази гледна точка. Той почти никога не посреща противника със своите мнения. Измисля си това, което иска да обори, по забележителен начин и после се бори срещу един илюзорен образ, който няма нищо общо с действителността. Това може да се разбере, ако се допусне, че прин-ципно той не се бори срещу външен враг, а срещу самия себе си. И той се бори най-ожесточено, когато по друго време сам заема позиция, която вижда като противниковата или когато тя има определяща роля в душевния му живот.
към текста >>
13.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Тъй
прозря
х три пъти как проспан,
Тъй прозрях три пъти как проспан,
към текста >>
14.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Обучи своя ум и ти ще
прозре
ш по какви закони се раждат и умират нещата; но и твоят ум също няма да ти открие божествения свят.
Обучи своя ум и ти ще прозреш по какви закони се раждат и умират нещата; но и твоят ум също няма да ти открие божествения свят.
Пропий фантазията си с религиозно чувство; ти ще създадеш образите, които можеш да вземеш за Богове, но твоят ум ги разпокъсва, защото той показва, че ти сам си ги създал, като за целта си взел материала от сетивния свят. Докато наблюдаваш нещата около теб като надарен с ум, ти ще бъдеш човек, който отрича Бога. Защото Бог не съществува за твоите сетива и за твоя ум, който е насочен към сетивните възприятия. Бог е като омагьосан в света. Ти се нуждаеш от неговата собствена сила, за да го намериш.
към текста >>
15.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
И не можем да разпрострем тази характеристика върху човека, ако не сме
прозре
ли неговата вътрешна същност.
Човек, който мисли подобни неща, е проникнал със своя поглед естеството на преходните неща. Защото той чувствува нуждата да опише същността на преходното със силни думи. Ние не можем да дадем такава характеристика, ако не мерим преходното с вечното.
И не можем да разпрострем тази характеристика върху човека, ако не сме прозрели неговата вътрешна същност.
Хераклит разпростира тази характеристика и върху човека: „Едно и също е живот и смърт, будност и сън, младост и старост, едното превръщайки се в другото, другото отново в първото." В това изречение е изразено едно цялостно познание за илюзорното естество на низшата личност. Относно това, той се изказва още по-силно:
към текста >>
16.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
„И най-добре може да изпълни това онзи, казва Сократ, който по възможност най-много се приближава до нещата само с Духа, без да употребява за своето мислене нито зрението, нито прибягва към някое друго сетиво при своето размишление, а като си служи само с чистото мислене; той се стреми да обхване всяко нещо в неговата чиста форма, независимо от очите и ушите накратко независимо от цялото тяло, което само смущава душата и не й позволява да постигне истината и
прозре
нието... Не означава ли тогава смъртта едно освобождаване и отделяне на душата от тялото?
Сетивното битие не съществува само в своята сетивна форма.
„И най-добре може да изпълни това онзи, казва Сократ, който по възможност най-много се приближава до нещата само с Духа, без да употребява за своето мислене нито зрението, нито прибягва към някое друго сетиво при своето размишление, а като си служи само с чистото мислене; той се стреми да обхване всяко нещо в неговата чиста форма, независимо от очите и ушите накратко независимо от цялото тяло, което само смущава душата и не й позволява да постигне истината и прозрението... Не означава ли тогава смъртта едно освобождаване и отделяне на душата от тялото?
Да я освободят, ето към какво се стремят истинските философи. Следователно, с това се занимават философите: освобождаване и отделяне на душата от тялото... Ето защо глупаво е, когато един човек, който през целия си живот се е стремил да бъде колкото може по-близо до смъртта, после, когато тя идва, да изпитва страх... В действителност истинските търсачи на мъдростта се стремят към това, да умрат, и между всички хора, за тях смъртта съвсем не е страшна."
към текста >>
17.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Една сутрин, тогава бях съвсем малко дете, стоях прав пред прага на вратата и гледах наляво към камината, когато изведнъж, като светкавица, се появи
прозре
нието: "Аз съм един Аз" и оттогава насам то остана в мен: Защото тогава за първи път и завинаги моят аз се пробуди.
Поетът Жан Пол разказва следното в своите спомени: "никога няма да забравя вътрешното събитие, още неразказано на никого, когато се роди моето самосъзнание. Бих могъл да отбележа мястото и времето, когато това стана.
Една сутрин, тогава бях съвсем малко дете, стоях прав пред прага на вратата и гледах наляво към камината, когато изведнъж, като светкавица, се появи прозрението: "Аз съм един Аз" и оттогава насам то остана в мен: Защото тогава за първи път и завинаги моят аз се пробуди.
Тук не е възможно да се мисли за някаква илюзия на спомена. Тук не може да става дума за някакъв разказ, в който биха се смесили измислени подробности, тъй като това събитие се случи в най-съкровената светия светих на моето същество. Единствено неговия непредвиден и нов характер ме накара да си припомня баналните обстоятелства, всред които то се случи".
към текста >>
18.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Духовното
прозре
ние може да пробуди силата на разбирането само в душа, която е непомрачена от предразсъдъци.
Духовното прозрение може да пробуди силата на разбирането само в душа, която е непомрачена от предразсъдъци.
Несъзнаваното познание на душата отговаря като ехо на духовните факти, открити от другите. И това ехо е не някаква сляпа вяра, а естествен отговор на здравия човешки разум. В този отговор следва да виждаме много по-добра изходна точка за самостоятелно проучване на духовния свят, отколкото съмнителните частични "екзалтации и други подобни похвати, за които обикновено се смята, че предлагат нещо много по-надеждно от това, което истинското духовно проучване поднася на здравия човешки разум.
към текста >>
Отсега нататък духовните
прозре
ния се вливат в него от една още по-висша област.
По един особен начин, чието значение ще му стане ясно едва тогава, той ще получи от "висшите духовни сили, ръководещи човешкия род" това, което наричаме посвещение. Той става "ученик на мъдростта". Колкото в по-малка степен свързваме това посвещение с външните условия на човешкия живот, толкова по-точна представа ще изградим за него. Тук можем само да загатнем за промените, които настъпват в окултния ученик. Той получава едно ново отечество и съзнателно става поданик на свръхсетивния свят.
Отсега нататък духовните прозрения се вливат в него от една още по-висша област.
Занапред светлината на познанието ще го осветява не отвън, а отвътре, понеже той се намира в самия център, откъдето тя блика. Загадките на света грейват за него в нова светлина. Отсега нататък той ще общуване с творенията на Духа, а със самия Дух-Творец. В мига на духовното познание, животът на отделната личност се превръща в един съзнателен символ на вечността. Всяко съмнение в Духа, което по-рано можеше да смути окултния ученик, сега изчезва; понеже може да се съмнява само онзи, който се оставя да бъде заблуден от нещата и не разпознава духа, който го изпълва.
към текста >>
19.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
Обаче в тази област никой не може да се издигне над абстрактните и схематични понятия, ако не приеме, че силата, която изгражда живота и чиито източници имат по-висш произход от този на неорганичните сили, може да бъде възприета единствено в рамките на свръхсетивното
прозре
ние.
Обаче в тази област никой не може да се издигне над абстрактните и схематични понятия, ако не приеме, че силата, която изгражда живота и чиито източници имат по-висш произход от този на неорганичните сили, може да бъде възприета единствено в рамките на свръхсетивното прозрение.
Тук става дума не за пренасяне на естественонаучните методи, валидни в условията на неорганичния свят и прилагането им в живота, а за постигането на нов вид познание. Когато тук говорим за "осезание" на низшите организми, нямаме предвид това, което обикновено се означава като "сетива". От гледна точка на Науката за Духа, бихме могли да се отправят доста възражения срещу обичайната употреба на този израз. Под "осезание" тук следва да се разбира една обща възприемателна способност спрямо външните впечатления, за разлика от специфичните възприятия като зрение, слух и т.н.
към текста >>
Обаче този, който се стреми към точна представа за нещата, неизбежно стига до извода, че човешката душа по необходимост се добира до едно духовно а не сетивно
прозре
ние за аурата, едва след като е минала през съответните изживявания в духовния и в душевния свят.
Описанието на "човешката аура", която давам в тази книга, няма за цел да задоволи "свръхсетивната" жажда за сензации, която "отвъдният свят" пробужда у много хора. Тази жажда ще бъде задоволена само там, където човешкото разбиране за Духа не се различава по нищо от разбирането за физическия свят. Забележките относно специалният начин, по който трябва да си представяме цветовете на аурата, би следвало да са достатъчни за да ни предпазят от подобни грешки.
Обаче този, който се стреми към точна представа за нещата, неизбежно стига до извода, че човешката душа по необходимост се добира до едно духовно а не сетивно прозрение за аурата, едва след като е минала през съответните изживявания в духовния и в душевния свят.
Без това прозрение, изживяванията остават неосъзнати.
към текста >>
Без това
прозре
ние, изживяванията остават неосъзнати.
Описанието на "човешката аура", която давам в тази книга, няма за цел да задоволи "свръхсетивната" жажда за сензации, която "отвъдният свят" пробужда у много хора. Тази жажда ще бъде задоволена само там, където човешкото разбиране за Духа не се различава по нищо от разбирането за физическия свят. Забележките относно специалният начин, по който трябва да си представяме цветовете на аурата, би следвало да са достатъчни за да ни предпазят от подобни грешки. Обаче този, който се стреми към точна представа за нещата, неизбежно стига до извода, че човешката душа по необходимост се добира до едно духовно а не сетивно прозрение за аурата, едва след като е минала през съответните изживявания в духовния и в душевния свят.
Без това прозрение, изживяванията остават неосъзнати.
към текста >>
Разбира се, не бива да смесваме
прозре
нието, което обикновено е от образно естество, със самите изживявания; обаче следва да сме наясно, че тези изживявания намират своя съвършен израз тъкмо в
прозре
нието, в образа.
Разбира се, не бива да смесваме прозрението, което обикновено е от образно естество, със самите изживявания; обаче следва да сме наясно, че тези изживявания намират своя съвършен израз тъкмо в прозрението, в образа.
Душата не създава произволно този образ; той изгражда сам себе си в процеса на свръхсетивното възприятие.
към текста >>
20.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако той още в началото би бил изместен в сърдечната област, ясновидецът би имал известни
прозре
ния в свръхсетивните светове, обаче не би могъл да ги свързва по някакъв начин с нашия физически свят.
Вероятност за успех има само онова окултно обучение, което започва тъкмо с този временен център.
Ако той още в началото би бил изместен в сърдечната област, ясновидецът би имал известни прозрения в свръхсетивните светове, обаче не би могъл да ги свързва по някакъв начин с нашия физически свят.
А за човека от съвременния етап на еволюцията, това е една безусловна необходимост. Ясновидецът не може да си позволи мечтателство; той е длъжен да запази здрава почва под нозете си. След период на укрепване, споменатият център се измества от главата в посока към ларинкса. Този процес настъпва в хода на медитацията. И тогава от тази област движенията на етерното тяло се насочват извън и осветяват цялото душевно пространство около човека.
към текста >>
21.
ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925
GA_13 Въведение в Тайната наука
За да бъде разбирането действително възможно, всеки, който описва духовните си
прозре
ния, трябва да ги излее в такава прецизна и точна мисловна форма, че дори и в нея те да запазят своя имагинативен характер.
За да бъде разбирането действително възможно, всеки, който описва духовните си прозрения, трябва да ги излее в такава прецизна и точна мисловна форма, че дори и в нея те да запазят своя имагинативен характер.
Всичко това стоеше пред моето съзнание, когато работех над „Тайната Наука".
към текста >>
Две думи за моето „виждане", за моите
прозре
ния в духовния свят.
Две думи за моето „виждане", за моите прозрения в духовния свят.
Мнозина смятат, че те са само едно по-ново възпроизвеждане на древните човешки представи за духовния свят. Изказваха се становища, че съм прочел и приел в подсъзнанието си някои неща и после ги описвам с убеждението, че всички те произлизат от моето собствено „виждане". Други смятаха, че съм заимствувал моите описания от ученията на гностиците, от източните съчинения върху мъдростта и т.н.
към текста >>
Обаче аз прибягнах към възможността да изразя нещата едва тогава, когато бях наясно със съдържанието на моите
прозре
ния.
Обаче аз прибягнах към възможността да изразя нещата едва тогава, когато бях наясно със съдържанието на моите прозрения.
към текста >>
22.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Тъкмо чрез истинските духовнонаучни
прозре
ния, човек стига до убеждението, че от една по-висша гледна точка, щастието и нещастието на индивида са дълбоко свързани с благото или гибелта на целия свят.
Тук не става дума за отделния човек, за неговото щастие или нещастие.
Тъкмо чрез истинските духовнонаучни прозрения, човек стига до убеждението, че от една по-висша гледна точка, щастието и нещастието на индивида са дълбоко свързани с благото или гибелта на целия свят.
Има път, по който човек може да прозре, че ако не развива по правилен начин своите сили, той нанася вреда на целия свят и на всички живи същества. Когато изгубва връзките със свръхсетивните сили и опустошава своя живот, човек разрушава не само своя вътрешен свят, което го довежда до скръб и отчаяние но чрез своята слабост създава пречки за развитието на целия свят, в който той живее.
към текста >>
Има път, по който човек може да
прозре
, че ако не развива по правилен начин своите сили, той нанася вреда на целия свят и на всички живи същества.
Тук не става дума за отделния човек, за неговото щастие или нещастие. Тъкмо чрез истинските духовнонаучни прозрения, човек стига до убеждението, че от една по-висша гледна точка, щастието и нещастието на индивида са дълбоко свързани с благото или гибелта на целия свят.
Има път, по който човек може да прозре, че ако не развива по правилен начин своите сили, той нанася вреда на целия свят и на всички живи същества.
Когато изгубва връзките със свръхсетивните сили и опустошава своя живот, човек разрушава не само своя вътрешен свят, което го довежда до скръб и отчаяние но чрез своята слабост създава пречки за развитието на целия свят, в който той живее.
към текста >>
23.
Пролог
GA_14 Четири мистерийни драми
На тях дължа не само смелостта, но и
прозре
нието и силата, които ме карат да се надявам, че ще направя от децата си хора, които не само в обикновения смисъл да бъдат работоспособни и полезни във външния живот, но да носят в душата си вътрешно спокойствие и задоволство.
Ние приемаме съзнателно в себе си това, което е наивно, като така ни най-малко не му отнемаме свежестта, пълнотата и първичността. Ти смяташ, че човек може да си състави само мнение за даден човешки характер, но този характер се оформя някак си от само себе си. Не искаш да видиш как мисълта се потапя в творящия дух, как се докосва до първоизточника на съществуването и се проявява като самостоятелен творчески зародиш. Както силите на семето не учат растението как да расте, а се явяват жива същност в него, така и нашите идеи не поучават, а се разливат, разпалвайки живот, дарявайки живот в нашето същество. На идеите, които ми станаха достъпни, дължа това, което прави животът да ми се струва изпълнен със смисъл.
На тях дължа не само смелостта, но и прозрението и силата, които ме карат да се надявам, че ще направя от децата си хора, които не само в обикновения смисъл да бъдат работоспособни и полезни във външния живот, но да носят в душата си вътрешно спокойствие и задоволство.
И за да не изпадам във всевъзможни словоизлияния, искам само още да ти кажа: уверена съм, че мечтите, които споделяш с толкова много хора, ще могат да се осъществят само когато на хората се удаде да свържат това, което наричат действителност и живот, с по-дълбоките опитности, които толкова често си наричала фантазиране и мечтателство. Може да ти се вижда странно, ако ти призная, че голяма част от смятаното от тебе за истинско изкуство, за мен представлява само безплодна критика на живота. Защото не се задоволява никакъв глад, не се избърсват сълзи, не се пресушава изворът на моралната деградация, когато на сцената се показва само външната страна на глада, на просълзените лица, на пропадналите хора. Начинът, по който обикновено се показва всичко това, стои неизмеримо далеч от същинските глъбини на живота и отношенията между отделните души.
към текста >>
24.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Човек по собствен начин трябва да
прозре
Човек по собствен начин трябва да прозре
към текста >>
25.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Прозря
х, че адски същества
Прозрях, че адски същества
към текста >>
26.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Той трябва да
прозре
Той трябва да прозре
към текста >>
27.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
безсилно своите
прозре
ния съзира
безсилно своите прозрения съзира
към текста >>
духовното
прозре
ние на Бенедикт
духовното прозрение на Бенедикт
към текста >>
Прозря
х най-висшия си дълг в живота,
Прозрях най-висшия си дълг в живота,
към текста >>
като илюзия
прозря
х,
като илюзия прозрях,
към текста >>
28.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Прозря
х накрая, че дълбока пропаст
Прозрях накрая, че дълбока пропаст
към текста >>
29.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и действието им
прозря
напълно.
и действието им прозря напълно.
към текста >>
30.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
отвеждат към
прозре
ние в живота.
отвеждат към прозрение в живота.
към текста >>
31.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Прозря
х тогава за какво си спомням,
Прозрях тогава за какво си спомням,
към текста >>
32.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Когато се помъчи да
прозре
Когато се помъчи да прозре
към текста >>
33.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
А истинско
прозре
ние дари му
А истинско прозрение дари му
към текста >>
34.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
прозря
хте вие някога, когато
прозряхте вие някога, когато
към текста >>
35.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
не може още Щрадер да
прозре
не може още Щрадер да прозре
към текста >>
36.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Когато апостол Павел получи ясновидските си
прозре
ния по пътя за Дамаск, той разбра, че това, което по-рано беше в Космоса, сега премина в Духа на Земята.
Когато апостол Павел получи ясновидските си прозрения по пътя за Дамаск, той разбра, че това, което по-рано беше в Космоса, сега премина в Духа на Земята.
В това може да се убеди всеки, който в прозрение стигне дотам да изживее събитието от Дамаск. През двадесети век ще се появят първите хора, които ще могат по духовен път да изживеят Христовото Събитие така, както го изживя апостол Павел.
към текста >>
В това може да се убеди всеки, който в
прозре
ние стигне дотам да изживее събитието от Дамаск.
Когато апостол Павел получи ясновидските си прозрения по пътя за Дамаск, той разбра, че това, което по-рано беше в Космоса, сега премина в Духа на Земята.
В това може да се убеди всеки, който в прозрение стигне дотам да изживее събитието от Дамаск.
През двадесети век ще се появят първите хора, които ще могат по духовен път да изживеят Христовото Събитие така, както го изживя апостол Павел.
към текста >>
После виждаме как същият този Импулс инспириран от новия езотеризъм можа да вдъхнови хора като Николай Кузански, Коперник, Галилей, така че например Коперник стигна до
прозре
нието: „Сетивното познание не може да ни разкрие истината за Слънчевата система.
С помощта на западния езотеризъм разбираме как грижата за човечеството постепенно прераства в истинския и точен смисъл на думата в духовно ръководство, инспирирано от Христовия Импулс. Познанието, бликащо от новия езотеризъм, постепенно ще се влее в сърцата на хората; духовното ръководство на човека и на човечеството ще бъде все повече и повече съзнателно възприемано точно в тази светлина. Нека да си представим, как Христовият Принцип най-напред се вля в сърцата на хората чрез това, че Христос се Въплъти и живя във физическото тяло на Исус от Назарет. За тогавашните хора, обърнати изцяло към сетивния свят, това беше единствената възможност да приемат този Импулс.
После виждаме как същият този Импулс инспириран от новия езотеризъм можа да вдъхнови хора като Николай Кузански, Коперник, Галилей, така че например Коперник стигна до прозрението: „Сетивното познание не може да ни разкрие истината за Слънчевата система.
Ако искаме да открием истината, трябва да навлезем зад илюзията на сетивата! "
към текста >>
37.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Ние можем да познаем, как напредва животът на светогледите само тогава, когато
прозре
м, как за Платон, Аристотел мисълта, идеята са били в действителност нещо съвършено различно от това, което те са станали за личностите от Средновековието и от новото време.
Против този факт не говори нито софистиката, нито скептицизмът. В древността в двете философски системи имат една съвършено различна отсенка от тези, която те имат в ново време. Те не говорят против факта, който се изявява ясно особено в истинските характери на мислителя, че гъркът е чувствал мисълта много по-елементарно, по-пълносъдържателна, по-жива, по-действителна, отколкото може да я чувства човекът на новото време. Тази жизненост, която в Гърция е придавала на мисълта характера на едно възприятие, не съществува вече в Средновековието. Това, което е станало е следното: Както през време на гръцката епоха мисълта е проникнала в душата и е унищожила старото образно мислене, така през време на Средновековието в душите е прониквало съзнанието на "Аза"; а това е направило да се изпари жизнеността на мисълта; то му е отнело възприемателната сила.
Ние можем да познаем, как напредва животът на светогледите само тогава, когато прозрем, как за Платон, Аристотел мисълта, идеята са били в действителност нещо съвършено различно от това, което те са станали за личностите от Средновековието и от новото време.
Мислителят на древността имаше чувството, че мисълта му е дадена; мислителят на по-късно време има чувството: Аз образувам мисълта; и така за него се ражда въпросът: Какво значение може да има за действителността онова, което е образувано в душата? Гъркът се чувстваше като душа отделен от света; в мисълта той търсеше да се свърже с духовния свят; по-късният мислител се чувства самотен със своя мислителен живот. Така се ражда изследването върху "общите идеи". Мислителят пита: - Какво съм образувал аз всъщност в тях? Дали те се коренят само в мене, или сочат към една действителност?
към текста >>
38.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Следователно аз не мога да приема Бога, свободата и безсмъртието за ползуване по необходимия начин на практическия разум, ако същевременно не лиши спекулативния разум от неговите претенции за чрезмерно
прозре
ние... Следователно аз трябваше да отменя знанието, за да добия място за вярата".
Пред този избор стоеше и Кант. Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи намиращи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм. Но тъй като за морала аз не се нуждая по-нататък от нищо друго, освен свободата да не противоречи на себе си и да мога да си я представя без да имам нужда да я разбера по-нататък, следователно да не поставя никаква пречка в пътя на природния механизъм на същото действие /взето в друго отношение/, в такъв случай учението на етиката утвърждава своето място. Това обаче не би се случило, ако предварително критиката не би ни поучила за нашето неизбежно незнание по отношение на вещта в себе си, и всичко, което ние можем да познаем теоретично, тя би го ограничила само върху явленията. Именно това обяснение за положителната полза от критическите принципи на чистия разум може да се докаже по отношение на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям.
Следователно аз не мога да приема Бога, свободата и безсмъртието за ползуване по необходимия начин на практическия разум, ако същевременно не лиши спекулативния разум от неговите претенции за чрезмерно прозрение... Следователно аз трябваше да отменя знанието, за да добия място за вярата".
От това изказване виждаме, че по отношение на знанието и вярата Кант стои на една подобна почва както Якоби.
към текста >>
В своята Антропология психологът Хайнрот нарече мисленето, чрез което Гьоте стигна до своите разбирания и
прозре
ния в естественото образуване на растенията и животните, "конкретно, обективно мислене".
Обаче разум и природа са крайна сметка за него едно неделимо единство, на тяхната основа стои същата истина. Един стремеж към познание, който, откъснат от нещата, живее в един отвлечен свят, за него не е най-висшето. "Най-висшето би било, човек да разбере, че всичко фактическо е вече теория". Синевата на небето ни разкрива основния закон на цветните явления. "Нека не търсим зад явленията; те самите са учението, теорията".
В своята Антропология психологът Хайнрот нарече мисленето, чрез което Гьоте стигна до своите разбирания и прозрения в естественото образуване на растенията и животните, "конкретно, обективно мислене".
С това той разбираше, че това мислене не се отделя от предметите, от обектите; че предметите, възприятията стоят във вътрешното проникване с мисленето, че Гьотевото мислене е същевременно едно виждане, неговото виждане същевременно едно мислене. Шилер е един такъв наблюдател на този духовен способ. Той пише върху него в едно писмо до Гьоте: "Вашият наблюдателен поглед, който така спокойно и чисто почива върху нещата, не ви поставя никога в опасност да навлезете в погрешния път, в който се заблуждават така лесно както спекулацията така и произволната и подчиняваща се само на себе си способност на въображението. Във вашата правилна интуиция се намира всичко и далече по-пълно това, което анализът търси с усилия, и само защото то се намира във вас като едно цяло, на вас ви е скрито вашето собствено богатство; защото за съжаление ние знаем само това, което разделяме. Ето защо духове от вашия род рядко знаят, колко далече са проникнали и колко малко имат те причина да заемат от философията, която може само да учи от тях".
към текста >>
39.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Един Бог, кой то определи всичко от себе си според закона на разумността, може да бъде
прозря
н също с разума.
Шелинг не можеше да разглежда вече един такъв бог, както Спиноза е разглеждал своя бог.
Един Бог, кой то определи всичко от себе си според закона на разумността, може да бъде прозрян също с разума.
Един личен бог, какъвто Шелинг си представя в своя по-късен период, е неизчислим. Защото той не действа само спрямо разума. При една задача за изчисление ние можем да определим резултата предварително чрез чистото мислене; при действащия човек обаче не. При него ние трябва да изчакаме, какво действие ще реши той да извърши в даден момент. Към знанието на разума трябва да се прибави опитът.
към текста >>
40.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Когато поиска да бъде освободен от неговата преподавателска дейност в Хайделберг, за да отиде в Прусия, той направи да
прозре
ясно в своята молба за напускане, че го съблазнява перспективата да намери един кръг на дейност, който да не го ограничава само в учението, а да му даде възможност да се намеси в практиката.
За да бъде изграден един светоглед намиращ се в такава противоположност с този на Хегел, както е напра вил това Фойербах, за целта беше необходима във всеки случай една личност, която беше така различна от тази на Хегел, както неговата. Хегел се чувстваше напълно сред вихъра на съвременния нему живот. За него беше една хубава задача, да овладее непосредственото движение на света със своят философски дух.
Когато поиска да бъде освободен от неговата преподавателска дейност в Хайделберг, за да отиде в Прусия, той направи да прозре ясно в своята молба за напускане, че го съблазнява перспективата да намери един кръг на дейност, който да не го ограничава само в учението, а да му даде възможност да се намеси в практиката.
"За него трябва да бъде предимно от най-голямо значение перспективата, в напредващата му възраст да му се удаде случай в по-голям размер да бъде използуван за друга дейност, а не само за ограничената преподавателска дейност в университета". Който има едно такова убеждение на мислител, той трябва да живее в мир с формата на практическия живот, която форма беше приел животът на неговото време. Той трябва да намери за разумни идеите, от които беше пропит. Само от това той може да черпи одушевление, да работи за реализирането им. Фойербах не беше приятелски настроен към живота на неговото време.
към текста >>
Илер застъпи мисълта за сродството на всички организмени форми в борба с Нювме, необходим беше гения на Гьоте, за да
прозре
значението на тези идеи.
Първата половина на 19-то столетие роди своите светогледи за идеализма. Когато се хвърли един мост към естествената наука, както при Шелинг, Лоренц Окер /1779-1851 г./, Хенрих Щефен /1773-1845 г./, това става от гледна точка на идеалистическия светоглед и в интерес на същия. Времето е така малко узряло, за да бъдат оплодени естественонаучните мисли за светогледа, че гениалният възглед на Жан Ламарк за развитието на най-съвършените организми от простите, което се яви на бял ден през 1809 година остава съвсем невзето под внимание, и че, когато Жьофреай дьо Ст.
Илер застъпи мисълта за сродството на всички организмени форми в борба с Нювме, необходим беше гения на Гьоте, за да прозре значението на тези идеи.
Многобройните естественонаучни резултати, които донесе също в първата половина на столетието, се превърнаха за развитието на светогледите нови мирови загадки, а именно след като Чарлз Дарвин беше открил за познанието на живия свят в 1859 година нови изгледи за същото схващане на природата.
към текста >>
41.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Неин идеал може да стане, да
прозре
това, което процесите и съществата сами казват върху тяхното развитие и взаимодействие и да отхвърли всичко, което се прибавя мислено отвън за едно обяснение на процесите и на действието.
Хекеловият образ на света може да се роди в една душа, наблюдението на която се простира само върху природните процеси и природните същества. Една такава душа ще иска да разбере връзката сред тези процеси и същества.
Неин идеал може да стане, да прозре това, което процесите и съществата сами казват върху тяхното развитие и взаимодействие и да отхвърли всичко, което се прибавя мислено отвън за едно обяснение на процесите и на действието.
Един такъв идеал постъпва с цялата природа така, както се постъпва приблизително при обяснението на механизма на един часовник, за неговите сръчности и мисли, които той е проявил при изработването на часовника. Ние разбираме вървежа на часовника, когато можем да прозрем механическите закони на съвместното действие на частите. В определени граници с едно такова прозрение ние сме направили всичко, което е допустимо за обяснение вървенето на часовника. Даже трябва да ни бъде ясно, че самият часовник като такъв не може да бъде обяснен, когато допуснем един друг начин на обяснение. Ако например освен механическите сили и закони бихме измислили още особени духовни сили, които движат напред стрелките на часовника съобразно с движението на слънцето.
към текста >>
Ние разбираме вървежа на часовника, когато можем да
прозре
м механическите закони на съвместното действие на частите.
Хекеловият образ на света може да се роди в една душа, наблюдението на която се простира само върху природните процеси и природните същества. Една такава душа ще иска да разбере връзката сред тези процеси и същества. Неин идеал може да стане, да прозре това, което процесите и съществата сами казват върху тяхното развитие и взаимодействие и да отхвърли всичко, което се прибавя мислено отвън за едно обяснение на процесите и на действието. Един такъв идеал постъпва с цялата природа така, както се постъпва приблизително при обяснението на механизма на един часовник, за неговите сръчности и мисли, които той е проявил при изработването на часовника.
Ние разбираме вървежа на часовника, когато можем да прозрем механическите закони на съвместното действие на частите.
В определени граници с едно такова прозрение ние сме направили всичко, което е допустимо за обяснение вървенето на часовника. Даже трябва да ни бъде ясно, че самият часовник като такъв не може да бъде обяснен, когато допуснем един друг начин на обяснение. Ако например освен механическите сили и закони бихме измислили още особени духовни сили, които движат напред стрелките на часовника съобразно с движението на слънцето. Като такива прибавени с мисълта към природните процеси сили се явява за Хекел всичко, което е подобно на една особена жизнена сила, или една сила, която работи в съществата с една "целесъобразност". Той не иска да мисли върху природните процеси нищо друго, освен това, което те самите показват за наблюдението.
към текста >>
В определени граници с едно такова
прозре
ние ние сме направили всичко, което е допустимо за обяснение вървенето на часовника.
Хекеловият образ на света може да се роди в една душа, наблюдението на която се простира само върху природните процеси и природните същества. Една такава душа ще иска да разбере връзката сред тези процеси и същества. Неин идеал може да стане, да прозре това, което процесите и съществата сами казват върху тяхното развитие и взаимодействие и да отхвърли всичко, което се прибавя мислено отвън за едно обяснение на процесите и на действието. Един такъв идеал постъпва с цялата природа така, както се постъпва приблизително при обяснението на механизма на един часовник, за неговите сръчности и мисли, които той е проявил при изработването на часовника. Ние разбираме вървежа на часовника, когато можем да прозрем механическите закони на съвместното действие на частите.
В определени граници с едно такова прозрение ние сме направили всичко, което е допустимо за обяснение вървенето на часовника.
Даже трябва да ни бъде ясно, че самият часовник като такъв не може да бъде обяснен, когато допуснем един друг начин на обяснение. Ако например освен механическите сили и закони бихме измислили още особени духовни сили, които движат напред стрелките на часовника съобразно с движението на слънцето. Като такива прибавени с мисълта към природните процеси сили се явява за Хекел всичко, което е подобно на една особена жизнена сила, или една сила, която работи в съществата с една "целесъобразност". Той не иска да мисли върху природните процеси нищо друго, освен това, което те самите показват за наблюдението. Неговото построение от мисли трябва да бъде едно такова, което е прослушано от природата.
към текста >>
42.
09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят
GA_23 Същност на социалния въпрос
Сега, след огромните изпитания, народът би трябвало да е готов за своето ново
прозре
ние.
Сега, след огромните изпитания, народът би трябвало да е готов за своето ново прозрение.
Немската воля за изграждането на нов социален организъм би трябвало да се устреми напред. Пред външния свят би трябвало да се изправи не тази Германия, която вече не съществува, а трите отделни системи: Духовната, политическата, икономическата и тъкмо с техните представителни институции би трябвало да преговарят онези, които повалиха Германия, която поради неправилното взаимодействие на тези три системи, се бе превърнала в абсурдно социално образувание.
към текста >>
43.
Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота)
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Това
прозре
ние пък трябва да подхрани действената ни воля и социалната ни дейност.
Съвременната епоха трябва да види ясно, че е изтощила стопанските, политическите и културните импулси.
Това прозрение пък трябва да подхрани действената ни воля и социалната ни дейност.
Докато хората не разберат, че нашите икономически, политически и културни проблеми не се дължат само на външните обстоятелства, но и на състоянието на нашите души, необходимото обновяване няма да намери своята стабилна основа.
към текста >>
44.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Това, че демокрацията и една по-социална форма на живот представляват два импулса, борещи се да се проявят в съвременната човешка природа, е едно
прозре
ние, което съвършено убягва на повечето от участниците в такива дискусии.
Ако се съди по безплодните дискусии, провеждани в много кръгове на съветническите и изпълнителните политически среди, става все по-ясно, че липсва разбиране за изискванията, които историческото развитие на човечеството създава за настоящата епоха и близкото бъдеще.
Това, че демокрацията и една по-социална форма на живот представляват два импулса, борещи се да се проявят в съвременната човешка природа, е едно прозрение, което съвършено убягва на повечето от участниците в такива дискусии.
И двата импулса ще продължат да причиняват смут и разруха в обществения живот, докато се осигурят институции, в които те ще могат да се развиват. Но социалният импулс, който трябва да живее в икономическите процеси, няма да може, поради естеството на своята същност, да се прояви демократично. Целта на този социален импулс е хората, занимаващи се със стопанска дейност, да обръщат внимание на справедливите нужди на своите събратя. Управлението, което този импулс изисква, е такова, което регулира икономическия процес на базата на това, което занимаващите се с него индивиди реално правят един за друг. Това, което работят обаче, трябва да се основава на договорно споразумение, възникващо от стопанското положение на отделните страни.
към текста >>
Ето защо едно от фундаменталните условия за завръщане към социално здраве е разпускането на тези стари партийни групи и завишеното разбиране на идеите, възникващи от реалното практическо
прозре
ние, което е независимо от каквито и да било връзки със стари партии и организации.
Случаят изобщо не е такъв. Единствената пречка пред практическото осъществяване на определени идеи в настоящето са онези, които поддържат едно такова вярване и имат властта да го използват като препятствие. А с такава власт разполагат и онези, които са събрали около себе си човешките маси от предишни партийни групи. Масите раболепно ги следват — тях, техните „лидери“.
Ето защо едно от фундаменталните условия за завръщане към социално здраве е разпускането на тези стари партийни групи и завишеното разбиране на идеите, възникващи от реалното практическо прозрение, което е независимо от каквито и да било връзки със стари партии и организации.
към текста >>
45.
Статия 17: Основата за троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Те обаче не осъзнават, че важният въпрос е друг — да се
прозре
защо икономиката е успяла да наложи своето огромно влияние за разслоението на обществото.
Класовото разделение, което е основата на съвременния обществен живот, възниква заради икономически обстоятелства. В хода на икономическата еволюция (и в резултат на тази еволюция) един човек става работник, друг — индустриалец, а трети се занимава с някаква културна дейност. Социалистическите идеолози неуморно изтъкват този факт в началото на своите програми, като мислят, че той им носи аура на важност.
Те обаче не осъзнават, че важният въпрос е друг — да се прозре защо икономиката е успяла да наложи своето огромно влияние за разслоението на обществото.
Те не виждат, че това разделение се появи, защото индустриалната система нямаше опозиция от страна на правната (политическата) система, която можеше да противодейства на нейното влияние. Всеки човек беше пометен от силите на икономиката до място, на което се озова сам и му беше възможно да живее само в рамките на условията, позволени му от икономическия живот.
към текста >>
46.
Статия 19: Копнежът за нови мисли
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
С оглед на сериозността на съвремието ни, това мъдро
прозре
ние може да се приравни и с друго, което често се чува днес: „Социалният въпрос ще изглежда различно само когато хората се върнат на работа“.
„Добрите намерения не слагат хляб на масата“. Такава е мъдростта, която може да се чуе днес, щом заговорим за идеите, върху които се основава троичният социален ред.
С оглед на сериозността на съвремието ни, това мъдро прозрение може да се приравни и с друго, което често се чува днес: „Социалният въпрос ще изглежда различно само когато хората се върнат на работа“.
към текста >>
47.
16. Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество
GA_26 Мистерията на Михаил
За да
прозре
м това, необходимо е само да на редим събуждането така, че външният свят да не застава, да не се изпречва веднага пред душата, а душата, без още да поглежда навън, да се чувствува отдадена на изживяното вътре в нея.
Обаче съществува възможност да доловим от света на сънищата и пренесем в будното съзнание толкова много неща, които ни показват, как те са несъвършения отпечатък за едно духовно изживяване, което изпълва съня, но избягва до много голяма част на будното съзнание.
За да прозрем това, необходимо е само да на редим събуждането така, че външният свят да не застава, да не се изпречва веднага пред душата, а душата, без още да поглежда навън, да се чувствува отдадена на изживяното вътре в нея.
към текста >>
48.
29. Принципи 121-123
GA_26 Мистерията на Михаил
121. Ние не сме
прозре
ли още нещо, което действува в света, например мировите мисли, не сме проникнали в неговото значение за света, като при този действуващ принцип се спираме само на себе си; напротив трябва с познание да насочим погледа към същества, от които изхожда действуващият принцип, действуващата сила; например за мировите мисли, дали техен носител е Михаел или Ариман във и през света.
121. Ние не сме прозрели още нещо, което действува в света, например мировите мисли, не сме проникнали в неговото значение за света, като при този действуващ принцип се спираме само на себе си; напротив трябва с познание да насочим погледа към същества, от които изхожда действуващият принцип, действуващата сила; например за мировите мисли, дали техен носител е Михаел или Ариман във и през света.
към текста >>
49.
38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса
GA_26 Мистерията на Михаил
Този мит изразява още по един величествен начин, как някога в далечното минало хората са
прозре
ли със своето познание в съновидно ясновидство цялото развитие на земното естество.
Този мит изразява още по един величествен начин, как някога в далечното минало хората са прозрели със своето познание в съновидно ясновидство цялото развитие на земното естество.
към текста >>
Този космически факт
прозря
древното човечество със своето познание чрез съновидно ясновидство: от това познание е останал митът за Персефона; но останало е също и това, как чак дълбоко в средновековието хората са се стремили да проникнат със своето по знание "природата".
В далечните минали времена всяко мирово действие е изхождало от околността на Земята. Самата Земя се намираше още в процес на раждане. Тя образува своето същество в космическото развитие чрез действието идващо от заобикалящия я свят. Божествено-духовните Същества на Космоса бяха тези, които упражняваха своята творческа дейност над нея. Когато се разви достатъчно, за да може да стане едно самостоятелно небесно тяло, тогава от общия Космос слезе върху нея едно божествено-духовно Същество и стана божество на Земята.
Този космически факт прозря древното човечество със своето познание чрез съновидно ясновидство: от това познание е останал митът за Персефона; но останало е също и това, как чак дълбоко в средновековието хората са се стремили да проникнат със своето по знание "природата".
Защото тогава хората не са насочвали своя поглед, както по-късно, към сетивните впечатления, т. е. към това, което се явява на повърхността на Земята, а към силите, които действуват от глъбините на Земята към нейната повърхност. И тези "дълбоки сили", "силите на долния свят", хора та са ги виждали във взаимодействие със силите на звездите и елементите на заобикалящия Земята свят.
към текста >>
50.
48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса?
GA_26 Мистерията на Михаил
Човекът, който е получил от Земята силите за своето себесъзнание, стои твърде близо до тази Земя, за да
прозре
нейната същност.
Човекът, който е получил от Земята силите за своето себесъзнание, стои твърде близо до тази Земя, за да прозре нейната същност.
В пълното разграждане на себесъзнанието в епохата на Съзнателната душа хората са свикнали да насочват погледа си към пространствената големина на Вселената и да считат Земята като една прашинка, която е незначителна по отношение на физико-пространствената Вселена.
към текста >>
51.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
По един момчешки начин се стремях да разбера какво е в състояние да постигне човешкият разум по отношение на едно истинско
прозре
ние в същината на нещата.
Когато тогава Кант навлезе в сферата на моето мислене, все още не знаех ни най-малко за мястото му в духовната история на човечеството. Какво е мислил някой за него с одобрение или неодобрение, ми беше напълно неизвестно. Безграничният ми интерес към критиката на чистия разум възникна изцяло от моя най-личен душевен живот.
По един момчешки начин се стремях да разбера какво е в състояние да постигне човешкият разум по отношение на едно истинско прозрение в същината на нещата.
към текста >>
Но аз
прозря
х нещата.
Имах чувството, че този учител внася в училище нещо, с което трябва да се справя. Когато например говореше за същността на поетическите образи, усещах, че има нещо скрито на заден план. След известно време успях да разбера какво е то. Той беше привърженик на философията на Хербарт. Самият той не споменаваше нищо за това.
Но аз прозрях нещата.
Така че си купих „Въведение във философията“ и „Психология“, написани от философската гледна точка на Хербарт.
към текста >>
52.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Когато бях с него, можех да направя дълбоки
прозре
ния в тайните на природата.
Беше прочел много мистически книги, наистина, но това, което говореше, беше съвсем неповлияно от тях. То беше резултат от един душевен живот, носещ в себе си елементарна творческа мъдрост. Човек можеше веднага да усети, че той чете книгите само защото иска да намери и у други това, което сам знае. Но това не го удовлетворяваше. Изразяваше се така, сякаш той като личност е само говорният орган за едно духовно съдържание, което иска да извади наяве от скритите светове.
Когато бях с него, можех да направя дълбоки прозрения в тайните на природата.
На гърба си той носеше своя вързоп с целебни билки, а в сърцето си – резултатите, които беше събрал от духовността на природата. Виждах някои хора, които понякога се присъединяваха към нашия разговор, да се смеят, когато с този „посветен“ вървяхме по улиците на Виена. В това нямаше нищо чудно. Защото начинът му на изразяване не беше разбираем от само себе си. В известен смисъл човек първо трябваше да научи неговия „духовен диалект“.
към текста >>
Но ако човек сам имаше възприятие за духовния свят, чрез него той можеше да направи сигурни, дълбоки
прозре
ния в него.
Ако вземем обичайното понятие за „учене“, можем да кажем, че от този човек не можеше да се „научи“ нищо.
Но ако човек сам имаше възприятие за духовния свят, чрез него той можеше да направи сигурни, дълбоки прозрения в него.
към текста >>
53.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Още тогава трябваше да използвам цялото снаряжение, с което разполагах по пътя на
прозре
нието, за да мога да извадя извън строя неговите аргументи срещу познанието за духовния свят, идващи от материалистическия му начин на мислене.
Естественонаучните възгледи, в които беше въвлечен по това време, му пречеха при общуването му с мен да се покаже в друга светлина, освен като скептик по отношение на духовните възгледи, които ме изпълваха. По-късно в живота си открих колко близко до моята душевна настройка още тогава е бил този ми приятел във вътрешната си същност. Но по това време той не позволи на тази си вътрешна същност да се прояви. Така нашите оживени и дълги спорове за мен се превръщаха в „борба срещу материализма“. На твърденията ми в подкрепа на духовното съдържание на света той непрекъснато противопоставяше всички опровержения, погрешно смятани за произтичащи от естествознанието.
Още тогава трябваше да използвам цялото снаряжение, с което разполагах по пътя на прозрението, за да мога да извадя извън строя неговите аргументи срещу познанието за духовния свят, идващи от материалистическия му начин на мислене.
към текста >>
54.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
С разбиранията, които придобих за физическата оптика, ми се струваше, че си изграждам мост от
прозре
нията в духовния свят към тези, идващи от естественонаучното изследване.
С разбиранията, които придобих за физическата оптика, ми се струваше, че си изграждам мост от прозренията в духовния свят към тези, идващи от естественонаучното изследване.
Тогава изпитах потребност чрез самостоятелно проведени оптически експерименти да подложа на проверката на опита мислите, до които бях стигнал относно същността на светлината и цветовете. Не ми беше лесно да си купя нещата, необходими за подобни експерименти. Защото средствата, които печелех от частни уроци, бяха доста оскъдни. Направих всичко възможно да стигна до опитни постановки по теория на светлината, които действително да могат да ме доведат до непредубедено вникване в природните факти в тази област.
към текста >>
55.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
В отношението на животинско-човешкото начало Гьоте изхожда от
прозре
нието в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници.
В отношението на животинско-човешкото начало Гьоте изхожда от прозрението в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници.
Те искат да припишат на органичната основа на човека специално място в природата, търсейки отделни отличителни белези между човека и животното. Един от тези белези при животното те виждат в междучелюстната кост, в която са разположени горните резци. При човека, казват те, липсва такава междинна кост в горната челюст. Неговата горна челюст се състои от една цяла част.
към текста >>
56.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Какво от „създаденото“ с помощта на съзнанието се противопоставя на това съзнание, ето кое трябваше да бъде
прозря
но.
Може ли съзнанието, когато стане продуктивно, т.е. прибавя нещо от себе си към най-близките образи от действителността, да продължи да съществува в рамките на действителността, или пък ще се изплъзне от нея, за да се изгуби в нереалното?
Какво от „създаденото“ с помощта на съзнанието се противопоставя на това съзнание, ето кое трябваше да бъде прозряно.
Първо беше нужно да се постигне съгласие на човешкото съзнание със самото себе си. Едва тогава човек би могъл да намери потвърждение на чисто духовното преживяване. По такива пътища протичаха мислите ми, още по-ясно повтаряйки предишните си форми, когато седях над ръкописите на Гьоте във Ваймар.
към текста >>
57.
X. Философия на свободата
GA_28 Моят жизнен път
Ето защо при излагането на собствените ми
прозре
ния главното за мен беше опровергаването на възгледа за граници на познанието.
Ето защо при излагането на собствените ми прозрения главното за мен беше опровергаването на възгледа за граници на познанието.
Исках да отхвърля този път на познание, който вижда сетивния свят и след това желае чрез сетивния свят да си пробие през него път навън към някаква истинска реалност. Исках да подчертая, че истинската действителност следва да се търси не с пробив навън, а с потапяне във вътрешното същество на човека. Който желае да си пробие път навън и вижда, че това е невъзможно, е този, който говори за граници на познанието. Това обаче е невъзможно, не защото човешката познавателна способност е ограничена, а поради факта, че се търси нещо, за което при надлежно осъзнаване изобщо не може да се говори. Когато човек желае да проникне по-нататък в сетивния свят, зад възприемаемото той търси нещо като продължение на сетивното.
към текста >>
58.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Защото виждах, че човекът е в състояние да разбере каква е истинската действителност във външния свят едва когато я е
прозря
л в самия себе си.
Задачата, която си поставих в докторската си дисертация: да постигна „съгласуване на човешкото съзнание със самото себе си“, беше вътрешно преживяна.
Защото виждах, че човекът е в състояние да разбере каква е истинската действителност във външния свят едва когато я е прозрял в самия себе си.
към текста >>
Гьоте чувства, че ако човек се изправи срещу
прозре
ните от Шилер загадки на душата с философски понятия, той обеднява, докато търси истинската си същност.
Кореспонденцията между двамата приятели и останалото, което знаем за духовното им общуване, потвърждават, че за Гьоте решението на Шилер е твърде абстрактно, твърде едностранчиво философско. Той създава прекрасните образи на реката, разделяща два свята, блуждаещите светлини, търсещи пътя от единия свят към другия, змията, която трябва да се пожертва, за да образува мост между двата свята, „красивата лилия“, която може само да бъде предчувствана от живеещите „отсам“ като живееща в духа „отвъд“ реката, и още много други. На философското решение на Шилер той противопоставя едно приказно-поетично видение.
Гьоте чувства, че ако човек се изправи срещу прозрените от Шилер загадки на душата с философски понятия, той обеднява, докато търси истинската си същност.
Той желае да се приближи към тази загадка в цялото богатство на душевното преживяване.
към текста >>
Затова и то не може да бъде интерпретирано въз основа на това
прозре
ние в духовния свят.
Защото ми се струваше, че в написването на тази творба, воден от вътрешната сила на един полунесъзнателен душевен живот, Гьоте е надраснал самия себе си в своя светоглед той. Така че за мен възникна сериозно затруднение. Можех да продължа тълкуванията си на Гьоте за „Немска национална литература“ на Кюршнер единствено в стила, в който ги бях започнал, самите те обаче вече не ме удовлетворяваха. Защото си казвах, че докато е писал „приказката“, в нея Гьоте е прогледнал към духовния свят отвъд границата. А това, което е написал за процесите в природата, не взема под внимание този поглед.
Затова и то не може да бъде интерпретирано въз основа на това прозрение в духовния свят.
към текста >>
59.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
В така наречените „етици“ ми се струваше, че са родени хора, които разглеждат подобно
прозре
ние като безразлично за тях.
За мен това беше ясно, защото не просто го мислех, а го виждах като истина в духовните факти и същности на света.
В така наречените „етици“ ми се струваше, че са родени хора, които разглеждат подобно прозрение като безразлично за тях.
Повече или по-малко несъзнателно те застъпваха мнението, че нищо не може да се постигне със стремеж към даден светоглед и затова е нужно да се спасят етичните принципи, без да навлизаме в това как са свързани те с мировата действителност. В това явление на епохата виждах голо отчаяние, отказ от всеки стремеж към даден светоглед. Несъзнателно лекомислен ми изглеждаше този, който твърди, че за да можем отново да разпространим нравственост сред хората, трябва да оставим всички светогледи да почиват на самите себе си. С Ханс и Грете Олден често правехме разходки във ваймарските паркове, по време на които се изказвах радикално по темата за това лекомислие. „На този, който проникне със своето съзерцание толкова надалече, колкото е възможно за човека“, така казвах, „ще му се открият световни събития, в които пред него ще се разкрие както реалността на моралното, така и реалността на природното.“ В наскоро основаното списание „Бъдеще“ написах остра статия срещу това, което наричах етика, изкоренена от всяка мирова действителност, която не би могла да има никаква сила.
към текста >>
60.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Можех да призная за истински метод за изследване на природата само този, при който мислите се използват за това сетивните явления да бъдат
прозре
ни в духовните им взаимовръзки.
Това, което срещах в живота си по този начин, касаеше и моето разбиране за естествознанието.
Можех да призная за истински метод за изследване на природата само този, при който мислите се използват за това сетивните явления да бъдат прозрени в духовните им взаимовръзки.
Обаче не можех да приема чрез мисълта да се изграждат хипотези за сферата на сетивното възприятие, които след това да бъдат отнася ни към една извънсетивна реалност, които обаче в действителност представляват само мрежа от абстрактни мисли. Аз исках в момента, в който мисълта свърши достатъчно за установяване на това, което сетивните явления, разгледани по правилния начин, разкриват за самите себе си, да не се започва с изграждането на хипотеза, а със съзерцанието, с познаването на духовното, същностно обитаващо в сетивния свят, а не зад сетивното възприятие.
към текста >>
61.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Точно този, който се интересува съвсем обективно от спиритизма, без сам да иска да изследва нещо чрез него, може да
прозре
правилните представи за стремленията и заблудите на спиритизма.
Винаги, когато е ставало дума за тези неща, съм се интересувал от такива търсения на човешките души, отнасящи се до спиритизма. Спиритизмът на настоящето е погрешният път към духовното на души, които желаят да намерят духа по външен, почти експериментален начин, тъй като вече почти не могат да усетят действителното, истинското, истинното на начина, съобразен с духовното.
Точно този, който се интересува съвсем обективно от спиритизма, без сам да иска да изследва нещо чрез него, може да прозре правилните представи за стремленията и заблудите на спиритизма.
Собственото ми изследване винаги е било по пътища, различни от тези на спиритизма под каквато и да било форма. Тъкмо във Ваймар стана възможно да имам много интересни контакти със спиритисти, понеже сред хората на изкуството за известно време интензивно живееше идеята духовното да се търси по този начин.
към текста >>
Този, който желае да
прозре
истинно тайните на словото, се нуждае от
прозре
ние във всички тайни на битието.
Всички смятаха редакцията му за образцова. Много ми се беше събрало на сърцето срещу филологията, каквато беше по това време под ръководството на привържениците на Шерер. Август Фрезениус ме обезоръжаваше всеки път с начина, по който той беше филолог. Той нито за миг не криеше факта, че е филолог и иска да бъде само верен филолог. Но при него филологията беше наистина любов към словото, която изпълва целия човек с жизнени сили, а словото за него беше човешкото откровение, в което се отразяват всички закономерности на вселената.
Този, който желае да прозре истинно тайните на словото, се нуждае от прозрение във всички тайни на битието.
Следователно филологът не може да постъпи другояче освен да се опита да придобие универсално познание. Правилният филологически метод, приложен по подобаващ начин, може, изхождайки от най-простото, да осветли обширни и значими области от живота.
към текста >>
62.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Но именно в това време то стана интензивно душевно преживяване, изпълващо часовете, в които познанието се стремеше да
прозре
медитативно в мировите първооснови.
Но именно в това време то стана интензивно душевно преживяване, изпълващо часовете, в които познанието се стремеше да прозре медитативно в мировите първооснови.
Но главното беше, че душевното преживяване с тогавашната му интензивност произлизаше от обективното отдаване на чистото непомрачено сетивно наблюдение. Това наблюдение ми откри един нов свят. От всичко, което живееше, познавайки, в душата ми дотогава трябваше да търся противоположното душевно преживяване, за да съхраня равновесието с новото.
към текста >>
Стигнал до това
прозре
ние, при всеки случай, в който беше уместно, повтарях: „Човекът не е съществото, което създава за себе си съдържанието на познанието, а с душата си той дава на разположение арената, на която светът за първи път изживява отчасти своето битие и развитие.“ Ако нямаше познание, светът щеше да остане незавършен.
В цялата ми душевна същност живееше въодушевлението от това, което по-късно нарекох „познание по пътя на реалността“. Беше ми ясно, че в такова „познание по пътя на реалността“ човекът не би могъл да си остане в някое кътче на света, докато извън него протича създаване на битието и мирово развитие. Познанието за мен стана нещо, което принадлежи не само на човека, а и на битието и развитието. Както корените и стволът не са завършени, ако животът им не се прояви в цветовете, така битието и развитието на света не са действително състоящи се, ако не продължат да живеят в съдържанието на познанието.
Стигнал до това прозрение, при всеки случай, в който беше уместно, повтарях: „Човекът не е съществото, което създава за себе си съдържанието на познанието, а с душата си той дава на разположение арената, на която светът за първи път изживява отчасти своето битие и развитие.“ Ако нямаше познание, светът щеше да остане незавършен.
към текста >>
Но ако се погледне живеещото под повърхността, което над повърхността може да се изрази с помощта само на такива формулировки като
прозре
ние в житейските, душевните и духовните дълбини, човек няма да открие противоречия, а точно в тогавашните ми работи ще види борба за изразяване.
В последния ваймарски период от моя живот се появиха книгата ми „Гьотевият светоглед“ и уводът към последния том, който написах за изданието в „Немска национална литература“ на Кюршнер. Бих искал тук да посоча това, което написах като увод към подготвеното от мен издание на „Афоризми в проза“ от Гьоте, за да го сравня с формулировката на съдържанието на „Гьотевият светоглед“. Ако човек разглежда нещата само на повърхността, той може да намери противоречия между някои неща в тези мои съчинения, появили се почти по едно и също време.
Но ако се погледне живеещото под повърхността, което над повърхността може да се изрази с помощта само на такива формулировки като прозрение в житейските, душевните и духовните дълбини, човек няма да открие противоречия, а точно в тогавашните ми работи ще види борба за изразяване.
Борба да се внесе в светогледни понятия това, което описах тук като преживяване на познанието, на отношението на човека към света, на възникването и решаването на загадките в рамките на истинската действителност.
към текста >>
В душевния си живот познах същността на медитацията и нейното значение за
прозре
нията в духовния свят.
Преломът в душевния ми живот е свързан със значителни по съдържание вътрешни опитности.
В душевния си живот познах същността на медитацията и нейното значение за прозренията в духовния свят.
Още преди бях водил медитативен живот, но подбудата за това идваше от идеалното познание за неговата стойност за един духовен светоглед. Сега във вътрешното ми същество настъпи нещо, което изискваше медитацията като жизнена необходимост за моя душевен живот. Извоюваният душевен живот се нуждаеше от медитация, както организмът на определена степен от своето развитие се нуждае от дишане с белите дробове.
към текста >>
Това става чрез медитацията, подбудата за която – както беше посочено по-горе – произхожда от идеалното
прозре
ние в ценността на медитирането.
При това идеално-духовно познание вече не е достатъчно такова усвояване, както при сетивното, водещо до това, че човек го има в паметта си. Процесът на усвояване трябва да се превърне в непрекъснат. Както за организма не е достатъчно да е дишал известно време, за да трансформира усвоеното при дишането в по-нататъшен жизнен процес, така и за идеално-духовното познание не е достатъчно усвояване, подобно на това при сетивното познание. За него е нужно душата да се намира в непрекъснато живо взаимодействие със света, в което човек се пренася благодарение на това познание.
Това става чрез медитацията, подбудата за която – както беше посочено по-горе – произхожда от идеалното прозрение в ценността на медитирането.
Вече дълго бях търсил това взаимодействие преди прелома в душата си (през тридесет и петата година от живота ми).
към текста >>
63.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
Във възпитателската ми дейност във Виена си поставях цели, идващи от
прозре
нията на собствената ми душа.
С описания душевен прелом завърши вторият по-голям период от живота ми. Пътищата на съдбата приеха смисъл, различен от предишния. Както през виенския, така и през ваймарския ми период външните знаци на съдбата указваха посоки, съвпадащи със съдържанието на вътрешния ми душевен стремеж. Във всичките ми съчинения живее основният характер на духовния ми светоглед, ако и една вътрешна необходимост да повеляваше да не разпространявам твърде много наблюденията си в духовната област.
Във възпитателската ми дейност във Виена си поставях цели, идващи от прозренията на собствената ми душа.
Във Ваймар, при свързаната с Гьоте работа, влияние оказваше само това, което смятах за задача на подобна работа. За мен не представляваше особено затруднение да приведа насоките, произтичащи от външния свят, в съзвучие със своите собствени.
към текста >>
В описания период от живота ми за мен всички тези
прозре
ния се обединиха във възвишената всеобхватна истина, че съществата и процесите в света не могат да бъдат обяснени, ако човек използва мисленето си за „обяснение“, а само когато посредством мисленето си той съумее да съзерцава процесите в тази връзка, в която един процес обяснява друг, в която една загадка се превръща в разрешение на друга и човекът сам става словото за възприемания от него външен свят.
В описания период от живота ми за мен всички тези прозрения се обединиха във възвишената всеобхватна истина, че съществата и процесите в света не могат да бъдат обяснени, ако човек използва мисленето си за „обяснение“, а само когато посредством мисленето си той съумее да съзерцава процесите в тази връзка, в която един процес обяснява друг, в която една загадка се превръща в разрешение на друга и човекът сам става словото за възприемания от него външен свят.
към текста >>
Затова силно ме вълнуваше въпросът: как може да се намери път, за да се придаде на вътрешно
прозря
ната истина такава изразна форма, която да бъде разбираема за дадената епоха?
Затова силно ме вълнуваше въпросът: как може да се намери път, за да се придаде на вътрешно прозряната истина такава изразна форма, която да бъде разбираема за дадената епоха?
към текста >>
64.
XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“
GA_28 Моят жизнен път
В мисленето, което може да следва от познанието на природата – макар и това да не се случваше по това време, – виждах основата, с чиято помощ хората могат да достигнат до
прозре
ние в духовния свят.
В мисленето, което може да следва от познанието на природата – макар и това да не се случваше по това време, – виждах основата, с чиято помощ хората могат да достигнат до прозрение в духовния свят.
Затова и отделях голямо внимание на познанието на природата, което трябваше да води към познание на духа. За този, който не преживява духовния свят, намирайки се в него, подобно вглъбяване в дадено направление на мисълта означава чисто мисловна дейност. Обаче за онзи, който преживява духовния свят, то означава нещо съвсем различно. В духовния свят той се приближава към същества, които се стремят да направят подобен начин на мислене единствено господстващия. Там едностранчивостта в познанието се явява не просто причина за абстрактно заблуждение.
към текста >>
65.
XXXIV. Духовно познание и изкуство
GA_28 Моят жизнен път
За да се върне словото обратно в собствената му сфера, е нужен ентусиазъм, възпламенен от това духовно
прозре
ние.
За да се върне словото обратно в собствената му сфера, е нужен ентусиазъм, възпламенен от това духовно прозрение.
Мари фон Сиверс проявяваше такъв ентусиазъм. И така нейната личност даде на антропософското движение възможност да развива словото и художественото формиране на словото. Култивирането на изкуството на рецитацията и декламацията прерасна в дейност, свързана със съобщения от духовния свят. То започна да заема все по-значително място в мероприятията, провеждани в рамките на антропософската дейност.
към текста >>
66.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Оттогава насетне неговите
прозре
ния са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание
Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят. Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“.
Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание
към текста >>
67.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Ако човек забележи, че неговата меланхолия може да пpepaжданe в едностранчивост, трябва да опита направо да си създаде основателни външни препятствия и да иска да
прозре
тези основателни външни препятствия в тяхната цялост, така че да отклони болката и склонността към външните обекти.
Ако човек забележи, че неговата меланхолия може да пpepaжданe в едностранчивост, трябва да опита направо да си създаде основателни външни препятствия и да иска да прозре тези основателни външни препятствия в тяхната цялост, така че да отклони болката и склонността към външните обекти.
Това може да направи разумът. Меланхоличният темперамент не трябва, следователно, да отбягва болките и мъките в живота, а тъкмо да ги намира, да ги съпреживява, за да бъде отклонена болката му към подходящите обекти и събития.
към текста >>
68.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Ако човек
прозре
, че не бива да върши това или онова и това
прозре
ние му направи толкова силно впечатление, че проникне до етерното му тяло, се ражда съвестта.
Това, което наричаме съвест, не е нищо друго освен резултат от работата на Азът върху жизненото тяло чрез цяла поредица от въплъщения.
Ако човек прозре, че не бива да върши това или онова и това прозрение му направи толкова силно впечатление, че проникне до етерното му тяло, се ражда съвестта.
към текста >>
Сравненията за духовните зависимости трябва да бъдат поднесени по такъв начин, че закономерностите на битието по-скоро да бъдат
прозре
ни и усетени зад сравнението, отколкото да бъдат схванати чрез мисловни понятия.
В периода между смяната на зъбите и половата зрялост, духовно-образните или както бихме могли да кажем, „символните" представи отново влизат в сила, но по съвсем друг начин. Необходимо е младият човек да проумее тайните на природата и законите на живота не чрез сухи понятия, а чрез символи.
Сравненията за духовните зависимости трябва да бъдат поднесени по такъв начин, че закономерностите на битието по-скоро да бъдат прозрени и усетени зад сравнението, отколкото да бъдат схванати чрез мисловни понятия.
„Всичко преходно е само символ" - тази трябва да бъде ръководна нишка за възпитанието през този период. Безкрайно важно е човек да усети тайните на битието чрез сравнения и образи, преди те да бъдат представени пред душата му под формата на природни закони.
към текста >>
Материалистическият начин на мислене се отдава много лесно на вярването, че не може да се проникне в нещата освен чрез абстрактни понятия; трудно се стига до
прозре
нието, че другите душевни сили са поне толкова важни, колкото и разумът.
Материалистическият начин на мислене в това отношение може да нанесе много вреди. Възникналото от него възпитателно изкуство лесно изпада в предразсъдъци по отношение на придобитото чрез паметта. Той не се уморява да се обърне с цялата острота срещу чистото трениране на паметта и прилага най-хитроумните методи за да не запамети младият човек нещо, което не разбира.
Материалистическият начин на мислене се отдава много лесно на вярването, че не може да се проникне в нещата освен чрез абстрактни понятия; трудно се стига до прозрението, че другите душевни сили са поне толкова важни, колкото и разумът.
Не случайно се твърди, че човек разбира не само с разума, но и със сърцето си. Понятията са само едно от средствата за разбиране на този свят. И само за материалистическите възгледи те са единственото възможно средство. Разбира се, има много хора, които няма да повярват, че са материалисти, и които имат все пак опиращото се на разума схващане за единствения вид разбиране. Такива хора смятат себе си за идеалисти или даже близки до спиритуалния начин за възприемане на света.
към текста >>
69.
12. До всички членове * XI 30 март 1924 Относно преподаването на антропософия
GA_39 Писма до членовете
Искаш ли да
прозре
ш истински света, погледни в дълбините на собствената си душа."
Искаш ли да прозреш истински света, погледни в дълбините на собствената си душа."
към текста >>
70.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ако не
прозре
м цялата неудържимост на това заключение, ние не ще можем да разберем, че в неща като смеха и плача, но също и в изчервяването от срама, при което имаме едно прехвърляне на кръвта от центъра към периферията, имаме работа с материални процеси, които се намират непосредствено под душевно-духовни влияния.
А в това, което се изразява просто като едно непосредствено въздействие на душата върху кръвообращението, можем вече да отгатнем нещо от онова въздействие на себесъзнателния Аз в тялото, в организма. Това е така да се каже най-близката врата, през която оплоденият от духа Аз действува в тялото. Ние виждаме това, когато наблюдаваме как душата действува върху кръвообращението. Аз често пъти обръщах вниманието върху това, че в съвсем грубите явления на изчервяването от срам и в побледняването от страх виждаме едно непосредствено действие на нещо, което става в душата и се изразява в тялото, защото фактически страхът и чувството на срам са душевни процеси. Би трябвало някой да бъде един несъзнателен материалист, какъвто е фактически например Уйлям Джеймс, за да отрече това, въпреки че този Уйлям Джеймс иска да бъде спиритуалист, когато иска да защити изречението: "Човек не плаче, защото е тъжен, а той е тъжен, защото плаче." Според това изречение би трябвало да си представим, че човек изживява в своята душа тъга благодарение на това, че върху организма се упражняват някакви макар и много тънки, материални влияния, които правят да бликнат сълзите, и когато човек вижда това така мисли Уйлям Джеймс той се натъжава.
Ако не прозрем цялата неудържимост на това заключение, ние не ще можем да разберем, че в неща като смеха и плача, но също и в изчервяването от срама, при което имаме едно прехвърляне на кръвта от центъра към периферията, имаме работа с материални процеси, които се намират непосредствено под душевно-духовни влияния.
Когато размислим върху това, ние ще можем да кажем: Фактически при човека душевното се изразява в кръвообращението. Но това, което казваме така за човека, че себесъзнателният Аз се изявява в кръвта и в кръвообращението, ние не можем да го приложим направо към животното, защото при животното не може да действува един себесъзнателен Аз върху кръвообращението. А това е именно същественото, защото животното не може да се отвори непосредствено за влиянието на духовния свят. Докато в животинското кръвообращение ние имаме пред себе си нещо, в което непосредствено се вижда, как се изразява душевният живот на животното, в човешкото кръвообращение трябва да виждаме нещо от начина, по който духът действува върху Аза. Когато някога хората ще се заловят да проучат малко нещата, за които става дума, а именно, че това, което днес казах в началото на сказката, е съществено за човешкия живот, че човекът не е предварително организиран да прояви определено чувство за равновесие, за собствено движение и за живота, а трябва първо да развие, да добие тези чувства, тези сетива, когато хората ще разберат, че с посоките в пространството са дадени действителности, че не е безразлично, дали един гръбначен стълб стои вертикално или хоризонтално към пространствените отношения или дали едно кръвообращение протича в тази или онази посока, тогава в начина, по който такива организми застават в цялата мирова връзка, те ще видят същественото.
към текста >>
71.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ако се опитаме да схванем този процес в неговата пълнота, за да можем да го
прозре
м, ние трябва да насочим нашето внимание върху това, как в човешката душа се проявяват две неща.
Тук представлява най-висок интерес да насочим погледа върху начина, как духовно-душевната ядка на човешкото същество използува по съвършено различен начин признаците, качествата, добродетелите и т.н. от бащата и майката, от бащините и майчините прадеди, за да изгради нещо ново. И действително: бащините и майчините качества не се използуват по същия начин от индивидуалната ядка на човешкото същество, а основата на това използуване лежи един напълно определен закон.
Ако се опитаме да схванем този процес в неговата пълнота, за да можем да го прозрем, ние трябва да насочим нашето внимание върху това, как в човешката душа се проявяват две неща.
Едното е интелектуалността, към която искаме да причислим сега и способността да мислим в образи, в представи по-бързо или по-бавно, по-умно или по-глупаво. Другото е общата насока на волята и на чувството, на афектите, интересът, който проявяваме към заобикалящия ни свят. Целият начин, по който сме в състояние да извършим нещо, зависи от това, дали имаме един подвижен или един бавен, един тъп или един проникващ нещата дух, дали сме остроумни или не. Това, което човек може да направи на своите себеподобни и как ние вършим това, зависи от обстоятелството, дали разбираме да свържем в правилния смисъл нашите интереси с това, което става в заобикалящата ни среда. Някои хора имат добри предпоставки, но те проявяват малък интерес към своите себеподобни и към заобикалящия ги свят.
към текста >>
72.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Един човек, когото аз много ценях като философ, който в 1894 година беше ректор на Виенския Университет и държа своята ректорска реч върху Галилей, Лауренц Мюлнер, обърна вниманието в своята реч, че в своето обхватно величие Галилей е
прозря
л със своя ум великите закони на механиката, на пространствените действия, които най-много ни правят впечатление и говорят на нашето сърце, когато гледаме например църквата Св.Петър в Рим.
Аз вече съм говорил и за един друг случай.
Един човек, когото аз много ценях като философ, който в 1894 година беше ректор на Виенския Университет и държа своята ректорска реч върху Галилей, Лауренц Мюлнер, обърна вниманието в своята реч, че в своето обхватно величие Галилей е прозрял със своя ум великите закони на механиката, на пространствените действия, които най-много ни правят впечатление и говорят на нашето сърце, когато гледаме например църквата Св.Петър в Рим.
Когато тази величествена сграда действува върху нас, тогава действително всеки изпитва нещо, което можем да разберем. Искам да охарактеризирам това с един малък факт, който е забележителен в това отношение.
към текста >>
73.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тук трябва да бъде познато нещо, което Бодисатва не можеше още да
прозре
напълно.
Но след това ние поглеждаме в света навън. Там ние виждаме един разрушителен елемент: болест, старост, смърт. Мъдростта, знанието не може да бъде това, което би примесило в живота старостта, болестта и смъртта. Нещо друго трябва да върши това. Следователно човек може да бъде проникнат от мъдрост нещо подобно можете да каже великият Буда, или по-добре казано да почувствува, защото не му беше още ясно неговото съзнание на Бодисатва човек може да добие от мъдростта идеята да плодотворното развитие, обаче животът ни показва разрушение, болест, смърт и някои други неща, които застават разрушително в живота.
Тук трябва да бъде познато нещо, което Бодисатва не можеше още да прозре напълно.
Бодисатва е минал от един живот в друг, той така е използувал своите пререждания, че мъдростта е нараснала все повече в него, така щото можеше да гледа на живота от една по-висока гледна точка. След като излезе от царския дворец и видя действителния живот, неговото съзнание не можеше още да прозре същността на този живот. Това, което събираме в нас като знание от един живот в друг, това, което натрупваме в нас като мъдрост, не може в крайна сметка да ни доведе до разбирането на същинските тайни за съществуването. Тези тайни трябва да се намират някъде другаде, трябва да се намират вън от живота, който живеем от едно прераждане в друго.
към текста >>
След като излезе от царския дворец и видя действителния живот, неговото съзнание не можеше още да
прозре
същността на този живот.
Мъдростта, знанието не може да бъде това, което би примесило в живота старостта, болестта и смъртта. Нещо друго трябва да върши това. Следователно човек може да бъде проникнат от мъдрост нещо подобно можете да каже великият Буда, или по-добре казано да почувствува, защото не му беше още ясно неговото съзнание на Бодисатва човек може да добие от мъдростта идеята да плодотворното развитие, обаче животът ни показва разрушение, болест, смърт и някои други неща, които застават разрушително в живота. Тук трябва да бъде познато нещо, което Бодисатва не можеше още да прозре напълно. Бодисатва е минал от един живот в друг, той така е използувал своите пререждания, че мъдростта е нараснала все повече в него, така щото можеше да гледа на живота от една по-висока гледна точка.
След като излезе от царския дворец и видя действителния живот, неговото съзнание не можеше още да прозре същността на този живот.
Това, което събираме в нас като знание от един живот в друг, това, което натрупваме в нас като мъдрост, не може в крайна сметка да ни доведе до разбирането на същинските тайни за съществуването. Тези тайни трябва да се намират някъде другаде, трябва да се намират вън от живота, който живеем от едно прераждане в друго.
към текста >>
Буда застава като изолиран човек, очаквайки момента на озарението, когато може да
прозре
застанал напълно на собствената почва -, че причините за страданието на човечеството се крият в стремежа на отделния човек към прераждания, към въплъщения в този свят, че жаждата за съществуване, каквато тя живее в отделния човек, е причина за царуващата около него мизерия, за всичко, което действува като разрушение в съществуването.
Буда търси озарението в пълно изолиране. Той отива в уединение. Това, което е добил от един живот в друг, трябва да бъде победено в едно напълно изолирано съществуване и в силата на неговата душа трябва да бликне онези светлина, която може да го осветли върху света и неговата мизерия.
Буда застава като изолиран човек, очаквайки момента на озарението, когато може да прозре застанал напълно на собствената почва -, че причините за страданието на човечеството се крият в стремежа на отделния човек към прераждания, към въплъщения в този свят, че жаждата за съществуване, каквато тя живее в отделния човек, е причина за царуващата около него мизерия, за всичко, което действува като разрушение в съществуването.
към текста >>
74.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато чрез такива привидно външни описания
прозре
м и разберем това, което всъщност описателят иска да каже, в такива данни ние намираме великите повратни точки на развитието на човечеството, които ни се описват, и разбираме, че никак не е лесно от цялото своебразно описание на старите писания да открием значението на такива, личности, каквато е например Мойсей.
Когато чрез такива привидно външни описания прозрем и разберем това, което всъщност описателят иска да каже, в такива данни ние намираме великите повратни точки на развитието на човечеството, които ни се описват, и разбираме, че никак не е лесно от цялото своебразно описание на старите писания да открием значението на такива, личности, каквато е например Мойсей.
Че Мойсей се е опирал напълно на едно старо ясновидство, че при него новата интелектуална култура била още ясновидска, това ни се показва и по-късно там, където трябва да се реши, дали той действително трябва да преведе своя народ в Палестина.
към текста >>
75.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
Научим ли се да
прозре
м астралната материя,
Научим ли се да прозрем астралната материя,
към текста >>
76.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Така че онзи, който достига първата степен на посвещението, може да
прозре
първия пласт на Земята.
Слушалите лекциите за Евангелието на Йоан11 ще си спомнят, че има седем степени на християнското посвещение. Те са умиване на краката, бичуване, коронясване с трънен венец, разпъване на кръста, мистична смърт, полагане в гроба и възкресение. Наистина при изследването на Земята за всяка от тези степени на посвещението се разкрива нещо особено забележително, именно за всяка от тези степени на посвещението става прозрачен по един, лежащ няколко градуса по-надълбоко пласт на нашата Земя.
Така че онзи, който достига първата степен на посвещението, може да прозре първия пласт на Земята.
Който достигне втората степен, прозира втория пласт, изглеждащ съвсем различно. Който изживява коронясването с трънения венец, вижда третия пласт. Следва степента на разпъването на кръста, която прави видим четвъртия пласт. Петата степен, мистичната смърт, отключва следващия пласт. Следва шестата степен, степента на полагането в гроба.
към текста >>
За днешния човек, дори за вече напредналия духовен ученик е извънредно трудно да го
прозре
.
Следва деветият пласт, който се намира непосредствено около центъра на Земята.
За днешния човек, дори за вече напредналия духовен ученик е извънредно трудно да го прозре.
Може само да се каже, че се възприема как определени части на вътрешността на Земята имат съответно отношение към отделните органи на човешкото или животинското тяло. Преди всичко там намирате сили, които са преместени в обкръжението. Това са сили, чийто начин на действие е труден за описване. Те стоят в жива взаимовръзка с човешкия мозък и навътре – с човешките мозъчни функции. Още по-навътре в тази сфера лежат сили, които се намират във взаимна връзка с човешките и животинските размножителни сили.
към текста >>
77.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Който обаче
прозре
взаимовръзките, е благодарен за това, което тези личности са донесли.
Така Елена Петровна Блаватска е притежавала правилното чувство, за да поеме и донесе нещо ново на съвременното човечество. Че завладяването на новото е свързано с известни трудности, може да прецени този, който поне малко е проникнал в местата, където се представя истината. Тогава за човека, който сам разбира нещо от търсенето на истината, идва времето, когато престава да критикува великите личности. Той не гледа повече към баналностите в тях. Само хората, които нямат понятие от позициите на великите личности в света, се вкопчват в тези баналности.
Който обаче прозре взаимовръзките, е благодарен за това, което тези личности са донесли.
Това е и единствено възможната гледна точка спрямо личност, каквато беше госпожа Блаватска.
към текста >>
78.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако
прозре
те това, ще разберете невероятната важност на тази взаимовръзка.
Законът на кармата трябва да хвърли светлина преди всичко върху бъдещето ни. Трябва да мислим по-малко за миналото, отколкото за бъдещето. Многократно сме казвали, че човекът може да действа далеч в бъдещето чрез това, че подготвя в астралното си тяло бъдещата конфигурация на етерното тяло в смисъла на кармическия закон, и като по-нататъшно следствие също и бъдещото изграждане на физическото си тяло.
Ако прозрете това, ще разберете невероятната важност на тази взаимовръзка.
Ще измерите какво задълбочаване може да произлезе под влиянието на кармическия закон на мисълта за възпитанието, именно на възпитанието на народите. Ако днес се въздейства така, че хората да живеят в смисъла на кармическия закон и да подготвят бъдещия си живот, те същевременно ще подготвят и бъдещите народностни общности. Които ще живеят в бъдещето, са преродените хора от настоящето. Ако в смисъла на кармическия закон се живее разумно, в бъдеще ще се породят здрави раси и пълноценни водачи на бъдещите народи. Защото ако отделният човек се усъвършенства, за в бъдеще той ще въздейства с това върху народния организъм.
към текста >>
79.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Съвсем буквално трябва да се приема следното изречение: «В началото бе словото.»50 Такива места в евангелията не бива да се разбират само символично, а техният смисъл трябва да се
прозре
така, че да могат да бъдат разбрани буквално.
Всички мисли, които могат да се изразят с думи, чувствата, които определено живеят в човека и биха могли да се изразят чрез думи, всички импулси, които човекът наистина може да опише, които не живеят като тъмни пориви в него, а са така ясни, че могат да се предадат с думи, всичко това принадлежи към вечната същност на човека. Оттам словото е нещо, което принадлежи към вечната основа на човека. Ако изобщо се започне да се говори за вечното, за словото трябва да се говори в най-буквалния смисъл. Първото устройство за проявата на словото е съществувало някога, когато Земята започва своята еволюция, когато земната еволюция започва на Стария Сатурн. Само че това устройство се проявява едва на Земята.
Съвсем буквално трябва да се приема следното изречение: «В началото бе словото.»50 Такива места в евангелията не бива да се разбират само символично, а техният смисъл трябва да се прозре така, че да могат да бъдат разбрани буквално.
Словото е началото също и на вечното в човека. Затова словото, произнесеното и чутото слово, е първото от човека, което ще намери приложение в бъдещото мирово изграждане. Всичко, което създават останалите сетива, не е необходимо за еволюцията, която Земята още следва да измине.
към текста >>
80.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Той трябва да стигне дотам да
прозре
и разбере това, понеже желанието има силно влияние на астралното поле.
Още нещо се прибавя към това. Дори ученикът да е вече в състояние да вижда нещата обективно, все още съществува и другата възможност, вътрешната му воля да се изяви като сила, която управлява и насочва явленията.
Той трябва да стигне дотам да прозре и разбере това, понеже желанието има силно влияние на астралното поле.
Всичко, което действа като определяща сила тук, във физическия свят, не съществува вече, когато човек навлезе в имагинативния свят. Ако на физическото поле си въобразите, че сте направили нещо, което в действителност не сте направили, скоро ще се убедите, че не е така, когато физическите факти застанат срещу вас. Но не е така в астралния свят. Там собствените желания създават илюзорни образи и трябва да имате насока от някой знаещ как да разглеждате тези имагинативни картини, за да узнаете истинското им значение.
към текста >>
81.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тук имаме работа с природен процес, който първо трябва да се
прозре
.
Още Парацелз е посочил66 с неговия убедителен език как определени процеси в човешкото тяло са свързани с процеси във външната природа както холерата и арсеника. Затова той нарича човека болен от холера арсеникус, понеже е знаел, че при арсеника и холерата действат едни и същи фактори и същевременно е познал как нещата хармонират заедно.
Тук имаме работа с природен процес, който първо трябва да се прозре.
към текста >>
82.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Мистерията на Сина ни разкрива, че някога вътрешният ясновидски поглед на мировия спасител е
прозря
л до края на земното усъвършенстване и е показал великата цел на човечеството с думите за преодоляването на всички разлики и основаването на великата човешка любов.
Тези думи ни разкриват изтръгването на духа от тялото.
Мистерията на Сина ни разкрива, че някога вътрешният ясновидски поглед на мировия спасител е прозрял до края на земното усъвършенстване и е показал великата цел на човечеството с думите за преодоляването на всички разлики и основаването на великата човешка любов.
Тази цел няма да бъде постигната по друг начин, освен когато хората се научат все повече и повече да проникват духовно в духовния свят. Защото в духа лежи обединението на човечеството. Както хората са били някога, когато са се отделили от духа, от единството, от всетечащата същност на Божествеността, която по-късно се е индивидуализирала, навлизайки в отделните човешки тела – както водата се индивидуализира, изсмукана от малките гъбички, – така индивидуалните отделни хора отново ще се обединят, когато със запазване на индивидуалността се включат във великия братски съюз и чрез това се подготвят да бъдат божествени творци, както преди да слязат като хора на Земята са били богове, творци.
към текста >>
83.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
За това естествено е необходимо да може да се
прозре
цената на даден човек и това се научава само когато човек се задълбочава в света.
Най-хубавата самоотвержена любов се изявява в това, че няма потребност от другия, че може да се лиши от него. Човекът тогава обича не заради самия себе си, а заради другия. Той не изгубва нищо, ако бъде напуснат от другия.
За това естествено е необходимо да може да се прозре цената на даден човек и това се научава само когато човек се задълбочава в света.
Колкото повече ставате теософи, толкова повече ще се научавате да цените вътрешната същност на другия. И тогава ще ставате все по-способни да чувствате цената му и да не го обичате от самолюбие. Вървите ли така през света, ще видите, че някои имат един, други друг вид егоизъм и всеки обича според степента на своя егоизъм.
към текста >>
84.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
желаещ всеки образ да
прозре
,
желаещ всеки образ да прозре,
към текста >>
85.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
За този, който може да я
прозре
, тя въздиша!
Не бихте могли да живеете в нея, тя е трябвало да се охлади. Всичко е било разтворено в огнената лава. То е трябвало да се консолидира. Това причинява болка, разделянето доставя радост, наслада. Цялата нежива природа изпитва страдание, когато строите жилища.
За този, който може да я прозре, тя въздиша!
Някога тя отново ще бъде разтворена в своите елементи. За да може човекът да премине през своето развитие, е трябвало тази нежива природа в болки да бъде консолидирана. Когато човекът се одухотвори така, че да не се нуждае повече от Земята като своя основа, Земята ще бъде спасена заедно с него. Неживата природа копнее за това. Истина е казаното от апостол Павел: «Всяко същество въздиша и страда от болки.»32 Тя ще бъде спасена чрез приближаването към одухотвореното състояние на човека.
към текста >>
86.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Това отново е
прозре
ние, което искаме да постигнем.
Това отново е прозрение, което искаме да постигнем.
Ще дойде време, когато ще достигнем до обобщение на всички тези прозрения, само че трябва да имате търпение да опознаете всички детайли, за да се разкрие постепенно величието на Космоса.
към текста >>
Ще дойде време, когато ще достигнем до обобщение на всички тези
прозре
ния, само че трябва да имате търпение да опознаете всички детайли, за да се разкрие постепенно величието на Космоса.
Това отново е прозрение, което искаме да постигнем.
Ще дойде време, когато ще достигнем до обобщение на всички тези прозрения, само че трябва да имате търпение да опознаете всички детайли, за да се разкрие постепенно величието на Космоса.
към текста >>
87.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Много е важно да се
прозре
това.
И затова преди всичко се касае да разберем, че трябва да станем самоотвержени, безкористни, защото антропософията е за цялата общност.
Много е важно да се прозре това.
Едва когато хората се решат все повече и повече да посветят стремежите си на цялото човечество, едва тогава ще има една атмосфера, в която отделният човек ще оздравее. Ако той се разболява от тази захарна болест без вина, това не е валидно за всеобщото познание, което е правилно дадено в антропософията. Захарната болест е във връзка с придобитото надмощие от страна на егоизма.
към текста >>
88.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Тук имаме възможността да
прозре
м дълбоко в това, което лежи в основата на световната еволюция.
Един от тях е Йехова, който налага формата на хората. В дейността и творчеството на властите виждаме какво стои във връзка с цялата планета.
Тук имаме възможността да прозрем дълбоко в това, което лежи в основата на световната еволюция.
към текста >>
89.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Обликът на външния живот ще стане разбираем за човека тогава, когато той може да
прозре
това, което изгражда този облик на битието от страна на духовния свят.
Вече често сме подчертавали, че духовно-научният мироглед не бива да остава само нещо абстрактно, понятийно, което да го имаме като наши възгледи за задоволяване на душевните си потребности в празнични моменти от живота, а че той трябва дълбоко да проникне в целия живот, чувствата и дейността ни от сутрин до вечер. Това ще ни стане особено ясно, ако вземем под внимание общо взето отношенията на духовните същества, които винаги са около нас, и условията в духовния свят.
Обликът на външния живот ще стане разбираем за човека тогава, когато той може да прозре това, което изгражда този облик на битието от страна на духовния свят.
Както ние започваме да разбираме някой човек според неговия лик, физиономия, едва когато опознаем душата му, както можем да тълкуваме тогава погледа, жестовете и гримасите му, така външният свят с неговите малки и големи събития ще ни стане разбираем, ако опознаем духовните причини. До това разбиране можем да стигнем, когато на всяка крачка проследяваме и разглеждаме живота с изострения чрез науката за духа поглед.
към текста >>
На модерната наука ѝ липсват необходимите
прозре
ния.
Каквото е направено в пчеларството,59 е наследено от стари времена. Това са инстинктивните похвати. По-рано действително е имало смътно ясновидство. Тогава пчеларите са можели да използват енергичността на силфите, за да я прилагат при подреждането на живота на пчелите. Модерното пчеларство не знае нищо повече от това, затова със своите нововъведения прави някои неправилни неща.
На модерната наука ѝ липсват необходимите прозрения.
към текста >>
90.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Понеже цялото това действие протича през Страстната седмица, и главната отличителна черта на това общество е кръст, обвит с рози, може лесно да се
прозре
, че утвърдената чрез Великден вечна продължителност на издигнатите човешки състояния и тук при напускането на Хуманус ще продължи да се разкрива.
Понеже цялото това действие протича през Страстната седмица, и главната отличителна черта на това общество е кръст, обвит с рози, може лесно да се прозре, че утвърдената чрез Великден вечна продължителност на издигнатите човешки състояния и тук при напускането на Хуманус ще продължи да се разкрива.
към текста >>
91.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ние
прозря
хме дълбоко във връзката между разказваното в мита и това, което придобихме чрез
прозре
нието.
Преди осем дена обсъдихме важните взаимоотношения между човешкия организъм, физическото телосложение и астралния свят като се позовахме на германската легенда за Сътворението. Видяхме интересната връзка между дванайсетте двойки мозъчни нерви и дванадесетте течения, които предците ни, с помощта на съхраненото от тях ясновидство, са виждали в астралния свят и които не са нищо друго, освен теченията на това, което образува дванадесетте двойки нерви в човека. Видяхме още как така да се каже по-меката част на човека, това, което е ларинкса, това което принадлежи към сърцето и по-нисшите органи е свързано с корените на дървото на света което от своя страна е астрално видение и как образуването на човешкия мозък е свързано с върховете и клоните на това дърво.
Ние прозряхме дълбоко във връзката между разказваното в мита и това, което придобихме чрез прозрението.
Видяхме също, че знаците и символи те, които този мит ни показва, не са нещо измислено или изведено от фантазията, а отговарят на действителни наблюдения в астралния свят. Отново и отново трябва да се подчертава, че всяко обсъждане на символи и знаци, което изхожда от разума и спекулацията е безполезно. Тъй като истинските символи, които играят някаква роля за окултизма, са отражения на изживявания и опитности в духовния свят.
към текста >>
С тези думи нямам предвид напреднали в следването или в
прозре
нието, а те се отнасят за членовете, които са тук от по-дълго време и са придобили едно определено чувство, че за духовните същества и духовните светове може да се говори сякаш те са предмети или хора, които можем да срещнем на физически план, и при определени обстоятелства да общуваме и фамилиарничим с тях, както със съществата, които срещаме, когато излизаме от жилището си на улицата.
Днес ще се осмелим на един още по-дълбок поглед в тази област. Ще се занимаем с една глава, която може да бъде обсъждана единствено в такава работна група, която се занимава по-дълго с тези въпроси. Към подобни работни групи се причисляват все повече млади хора. Те трябва най-напред да свикнат с мисълта, че ще чуват неща, които при определени обстоятелства ще им се струват шокиращи. Но ние никога не бихме напреднали, ако откажем да обсъждаме и нещата, които са важни за напредналите.
С тези думи нямам предвид напреднали в следването или в прозрението, а те се отнасят за членовете, които са тук от по-дълго време и са придобили едно определено чувство, че за духовните същества и духовните светове може да се говори сякаш те са предмети или хора, които можем да срещнем на физически план, и при определени обстоятелства да общуваме и фамилиарничим с тях, както със съществата, които срещаме, когато излизаме от жилището си на улицата.
Под "напреднали" имам предвид тези, които не се шокират, когато се говори така непринудено за духовните светове и техните обитатели. А по-младите членове нека проявят добрата воля просто да изслушат тези неща и да ги приемат като непринуден разказ отнасящ се до обикновения сетивен свят. Днес и самата композиция на лекцията ще бъде малко по-шарена. Но това не е от значение. Ще направим един преглед от една страна на една важна част от духовния свят, и от друга страна на връзката и с нашето собствено човешко тяло.
към текста >>
Така ще разберете, че не е достатъчно
прозре
нието за отношението на човека към безкрайното, че не е достатъчно само да бърборим, как човекът е роден от духовния свят, а че е необходимо да изследваме търпеливо как точно е станало това.
Тук вие ги виждате на дело, как ви въздействуват отвън на вътре и ви изграждат. Виждате също колко сложна постройка е човекът, какви същества се трудят за да може да бъде построен човека, това сложно същество. Шест категории духове трябва да са налице, за да може да бъде построена разбиращата му глава. И 28 до 31 по-нисши духа трябва да са налице за да станат възможни трупът му и всички негови функции. Това е една прекрасна връзка между човека и духовния свят.
Така ще разберете, че не е достатъчно прозрението за отношението на човека към безкрайното, че не е достатъчно само да бърборим, как човекът е роден от духовния свят, а че е необходимо да изследваме търпеливо как точно е станало това.
За всеки орган, който се намира в човешкото тяло окултистът може да посочи съществата, които са го построили от вън. Това е една окултна анатомия, която ни отвежда от резултатите в сетивния свят към причините в духовния. Резултатите вижда този, който наблюдава света непосредствено със сетивата си, причините могат да се видят само чрез окултизма. Така виждате, че се стараем, да не привеждаме абстрактни доказателства в всевъзможни логически заключения относно битието на духовния свят. Защото всичко, което може да бъде доказано, би могло да бъде и опровергано.
към текста >>
Ако обаче отделните познания се съберат така че да съвпадат с резултатите, които са налице в сетивния свят, тогава може да се стигне дотам да се признае за правилно
прозря
ното от окултиста относно възникването на човека от духовния свят.
Резултатите вижда този, който наблюдава света непосредствено със сетивата си, причините могат да се видят само чрез окултизма. Така виждате, че се стараем, да не привеждаме абстрактни доказателства в всевъзможни логически заключения относно битието на духовния свят. Защото всичко, което може да бъде доказано, би могло да бъде и опровергано. Срещу всичко може да се приведе нещо противно. Но не става дума за това.
Ако обаче отделните познания се съберат така че да съвпадат с резултатите, които са налице в сетивния свят, тогава може да се стигне дотам да се признае за правилно прозряното от окултиста относно възникването на човека от духовния свят.
На персийците не им хрумна да броят 28-те нервни снопове по гръбначния стълб, те видяха 28-те Изарди на дело. Вие можете да откриете целия човек в митологиите и легендите. Оттам идва голямата привлекателност на истинското окултно изследване на света на легендите.
към текста >>
92.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Който наблюдава тези заселили се тук или там народи с обострен чрез духовната наука поглед, ще намери в техните легенди скрити дълбоки
прозре
ния за древните епохи.
От различните лекции, държани от мен на едно или друго място, вие знаете, че някога се състоя едно велико преселение от запад на изток, по време на което от запад на изток се пресели и една голяма част от населението на Атлантида, която донесе със себе си спомените за състоянието на древна Атлантида и за по-ранни епохи.
Който наблюдава тези заселили се тук или там народи с обострен чрез духовната наука поглед, ще намери в техните легенди скрити дълбоки прозрения за древните епохи.
Тогава не само мисленето ни, не само философствуването ни, а и чувствата ни, които могат да бъдат дълбоко разтърсени от тези мъдрости, ще се вживеят в божествения световен ред. Защото колкото повече мъдростта бърза към разума, толкова по-студена, по-безчувствена става тя. А изкачвайки се нагоре към висшите региони на действителния духовен живот, мъдростта става все по-топла, все по-пропита от чувства.
към текста >>
В този смисъл казах, че това, което казва Духовната наука е практически приложимо в живота, и ако погледнем истини като, тази, която се съдържа в монголската приказка от гледна точка на Духовната наука, то ние ще разберем по-ясно това, което сега ни се струва загадъчно и ще
прозре
м истината в него.
Сега помислете, колко благодатни биха били за хората, които са призвани да ги репрезентират, науките, ако знаеха по какъв начин човешките органи са подчинени на този омекотяващ и втвърдяващ принцип.
В този смисъл казах, че това, което казва Духовната наука е практически приложимо в живота, и ако погледнем истини като, тази, която се съдържа в монголската приказка от гледна точка на Духовната наука, то ние ще разберем по-ясно това, което сега ни се струва загадъчно и ще прозрем истината в него.
Ние ще наблюдаваме света с други сетива и ще се научим да разбираме например странното явление каквото представлява птичият полет. С настъпването на студената есен птиците поемат по чудни пътеки от север към по-топлия юг, прелитат понякога стотици мили, а напролет се завръщат по други пътища. Казахме, че родът на птиците е застинал на едно по-ранно състояние в развитието си. Вие знаете, че действителният напредък на земята започна едва с отделянето на луната от земята. По-рано, когато земята и днешната луна образуваха едно небесно тяло, т.нар.
към текста >>
93.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
През последните вечери от заниманията ни в нашето дружество ние започнахме разглеждането на средно европейски сказания и митове и при това видяхме какви дълбоки истини и
прозре
ния се съдържат в тях.
През последните вечери от заниманията ни в нашето дружество ние започнахме разглеждането на средно европейски сказания и митове и при това видяхме какви дълбоки истини и прозрения се съдържат в тях.
Точно преди 14 дни, когато засегнахме най-дълбоките и важни истини, ние можахме да хвърлим един поглед към една сродна митология, персийската, която е възникнала в Азия и е извънредно близка с германската или подобни митологии в средна Европа. Ние видяхме какво се крие зад името на персийските Амсхаспанди и зад това на 28-те до 31 Изарди. Ние открихме силите, които изхождат от тези духове от астралното пространство в 12-те двойки нерви, които излизат от главата ни, и в 28 до 31 двойки нерви, които изхождат от гръбначния ни стълб.
към текста >>
Знаем, че митовете и сказанията не бива да се тълкуват със спекулации, не чрез спекулации трябва да се търси техния смисъл, а трябва да се опитаме да си изясним произхода на човешкото знание и
прозре
ние в първичния творчески народен дух от една страна, и от друга страна в даровете на посветените свещенослужители, така както те са ни представени в мита.
Вотан дарил тези първи хора с духа и с душевния живот изобщо, Вили им дал формата, разума и движението, а Ве им дал образа, говора, слуха и лицето. Слушайки този мит, когато вече сме се убедили в дълбокото значение на останалите митове, то ние със сигурност бихме се осмелили да потърсим дълбочината и на тази троица и в даряването на човека с различните качества от троицата на боговете. Ще сторим добре обаче ако свържем образуването на човека, така както то ни е разказано в средноевропейския мит с формата, в която го срещаме в сродната персийска митология. Там тя изниква пред нас поставена в една велика взаимовръзка. Същевременно пред нас може да изникне и нещо много особено относно митообразуващата духовна сила на хората и за същността и природата на човека в тяхната връзка с земята.
Знаем, че митовете и сказанията не бива да се тълкуват със спекулации, не чрез спекулации трябва да се търси техния смисъл, а трябва да се опитаме да си изясним произхода на човешкото знание и прозрение в първичния творчески народен дух от една страна, и от друга страна в даровете на посветените свещенослужители, така както те са ни представени в мита.
към текста >>
Едното е погледът ни да се разширява, а второто е как такива
прозре
ния трябва да се влеят живи в нашата душа.
Едното е погледът ни да се разширява, а второто е как такива прозрения трябва да се влеят живи в нашата душа.
Ние ще разберем това, когато обмислим следното: Какво всъщност представлява това астрално тяло, което носим в себе си? То е една частица от великата Аура на Мъдростта, една частица Ахура Мазда, който е тялото на мъдростта на цялата земя, и в когото се вливат силите на слънцето. Така ние ходим по земята и чувстваме, че сме носители на слънчевите сили, които се вляха в земната аура. Тогава нараства чувството ни за нещо, което трябва да развием: че това човешко тяло и тези човешки тела са ни поверени от една велика световна мъдрост, от великия световен дух. В окултизма човешкото тяло се нарича и храм.
към текста >>
Това е етиката, учението за морала, което произлиза от
прозре
нието.
Ние носим отговорност за това да занесем обратно в светещата праоснова това, което сме получили, да го върнем съответно облагородено, разтълкувано и усъвършенствувано. Така ние се учим да се усещаме едно с световното битие. Не фантазирайки, а постепенно ние се научаваме да бъдем един тон в големия оркестър, който озвучава космоса и който наричаме музика на сферите. Тогава нашето чувство за отговорност нараства, едновременно с това се появява чувство за възвишеност, но свързано в едно чувство на смирение в равновесно съотношение. Това ни дава учението на теософията: тя ни учи правилно не само, че сме хора и какви хора сме, а тя ни превръща и в духовни хора, които знаят какво е тяхното участие в духовно-космическото битие.
Това е етиката, учението за морала, което произлиза от прозрението.
Ако обгърнем това, то чрез нас ще започнат да пулсират морални чувства, които не притежават и капка сантименталност или филистерство. През нас преминава едно естествено морално учение, ако го възприемем като естествено последствие от познанието. Теософията не може нищо друго, освен, в случай че бъде разбрана правилно, да внесе в човека най-висшите морални понятия, тъй като тя му дава знанието, прозрението за това как човекът е поставен в цялата световна взаимовръзка. Теософията никога няма да се впусне в закани и морални проповеди. Никой не става по-добър, когато бива заплашван: Бъди добър!
към текста >>
Теософията не може нищо друго, освен, в случай че бъде разбрана правилно, да внесе в човека най-висшите морални понятия, тъй като тя му дава знанието,
прозре
нието за това как човекът е поставен в цялата световна взаимовръзка.
Тогава нашето чувство за отговорност нараства, едновременно с това се появява чувство за възвишеност, но свързано в едно чувство на смирение в равновесно съотношение. Това ни дава учението на теософията: тя ни учи правилно не само, че сме хора и какви хора сме, а тя ни превръща и в духовни хора, които знаят какво е тяхното участие в духовно-космическото битие. Това е етиката, учението за морала, което произлиза от прозрението. Ако обгърнем това, то чрез нас ще започнат да пулсират морални чувства, които не притежават и капка сантименталност или филистерство. През нас преминава едно естествено морално учение, ако го възприемем като естествено последствие от познанието.
Теософията не може нищо друго, освен, в случай че бъде разбрана правилно, да внесе в човека най-висшите морални понятия, тъй като тя му дава знанието, прозрението за това как човекът е поставен в цялата световна взаимовръзка.
Теософията никога няма да се впусне в закани и морални проповеди. Никой не става по-добър, когато бива заплашван: Бъди добър! или: Прави това, защото то е добро! тъй като това би довело човека при всички обстоятелства до сантименталност и филистерство. Теософията ни показва какво е човекът и каква е връзката му с целия свят и разглежда в определен смисъл като не съвсем срамежливо човекът да се притиска с морални правила, тъй като той е устроен така, че от познанието когато познае себе си от само себе си започва да следва истинския морал.
към текста >>
94.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Искам да насоча вниманието ви именно към Библията за да видите, по колко разнообразни начини тъкмо от гледна точка на духовната наука, Библията се припокрива с многобройните митове на народите, и колко дълбоко можем да
прозре
м и библейския документ, ако просто потърсим справка за него в окултната мъдрост.
Днес бих искал да насоча вниманието ви към някои неща, които вие можете да намерите в близки до вас източници в Библията.
Искам да насоча вниманието ви именно към Библията за да видите, по колко разнообразни начини тъкмо от гледна точка на духовната наука, Библията се припокрива с многобройните митове на народите, и колко дълбоко можем да прозрем и библейския документ, ако просто потърсим справка за него в окултната мъдрост.
Днес ще изправим душите си пред началните глави на Библията.
към текста >>
95.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това бяха хората, които бяха
прозре
ли фактите и законите на висшите светове по силата на обширните и придобитите волево свои сили на разума.
Нещата могат да се разкажат до най-висшата област на окултните изживявания и те могат да бъдат разбрани. Така в окултните школи винаги имаше ясновидци, които посредством прилаганите методи се научаваха да виждат духовните светове. Често това бяха много трудни и бавни методи. Но наред с ясновидците винаги имаше и посветени.
Това бяха хората, които бяха прозрели фактите и законите на висшите светове по силата на обширните и придобитите волево свои сили на разума.
Това бяха посветените. Днес това отношение между посветени и ясновидци вече е почти невъзможно, тъй като всички хора са обзети от силния егоизъм и желаят да бъдат сами. Хората вече нямат и представа за онази любов, за онова доверие, които царяха в окултните школи в миналото. Там беше ясновидецът, който може би през много въплъщения използуваше методите в отречение и се беше обучил да вижда в тези висши светове, който можеше да вижда много неща в тях и който сам се спираше да не се запознае със законите на тези висши светове, за да не се ограничава със закони, а чрез едно по-бързо развитие на ясновидските си способности да донесе по-голяма полза на човечеството. Това отречение не може да се приеме така лесно.
към текста >>
Упражнението прави магьосника, възприятията на висшите светове правят ясновидеца, знанието и
прозре
нието на законите на висшите светове прави посветения.
За това става дума. Магьосникът трябва в продължение на дълъг период на отречение да изпълнява определени служения, той трябва да се упражнява. Само си представете, колко много неща можете да знаете, за които можете да разказвате, за които знаете нещо, дори и само във физическия свят, без да сте способни да ги приложите. Може да знаете съвършено точно как е конструиран един локомотив, но без някой веднага да ви възложи да построите локомотив, защото той би рискувал да хвърли парите си на вятъра. Така е и на по-висшите нива.
Упражнението прави магьосника, възприятията на висшите светове правят ясновидеца, знанието и прозрението на законите на висшите светове прави посветения.
към текста >>
Ако не желаем да достигнем до вътрешните сили на природата по пътя на мъдростта и провидението, и ако избягваме всичко, което се случва по силата на мъдростта и
прозре
нието по пътя на развитието на вътрешните сили, а изберем други средства, то чрез тези различни средства ние вече се намираме на пътя на черно магическия ритуал, на черната магия.
Но принципно няма други въздействия в сетивния свят освен изхождащите от духовния. Всички действия, успехи, актове в сетивния свят изхождат от духовните светове. Затова този, който желае да достигне тези неща не по правомерния път на бавното следване с помощта на посветени или ясновидци, или дори адепти и магьосници може да избере само един единствен път, който се състои в това, той да се обърне вместо към хората, които самите са въплъщения на по-висши духовни същества, към самата природа и да се опита да разбере от нея начините, по които духовните сили се вливат в нея. Защото всичко, което присъствува в природата, произтича от духовните светове и ние бихме могли чрез определени машинации и действия да възприемем тези сили. И сега, в момента, в който не оставим природата да действува по отношение на това, което не знаем, а изпълним сами това, което желаем, не знаейки нищо, в този момент ние сме в състояние да добием сили от областта на черната магия.
Ако не желаем да достигнем до вътрешните сили на природата по пътя на мъдростта и провидението, и ако избягваме всичко, което се случва по силата на мъдростта и прозрението по пътя на развитието на вътрешните сили, а изберем други средства, то чрез тези различни средства ние вече се намираме на пътя на черно магическия ритуал, на черната магия.
към текста >>
96.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако например желаем да употребим образно сравнение за познание или
прозре
ние, казваме "светлина" или също и "светлина на познанието.
Знаете, че в обикновения език много често, когато трябва да се изрази нещо по-висше, си служи с картинни сравнения.
Ако например желаем да употребим образно сравнение за познание или прозрение, казваме "светлина" или също и "светлина на познанието.
Зад тези прости изрази в нашия език, понякога се крие нещо извънредно дълбоко. Тези, които употребяват подобни изрази, често съвсем не съзнават произхода им и затова нямат и представа по какъв начин например образът на светлината се съотнася към познанието, към прозрението. Вие смятате това за образи, такива каквито употребяват и поетите днес. Ще се движим в грешна посока обаче ако смятаме и в окултизма, че те имат само такова картинно значение. Нещата са много, много по-дълбоки.
към текста >>
Тези, които употребяват подобни изрази, често съвсем не съзнават произхода им и затова нямат и представа по какъв начин например образът на светлината се съотнася към познанието, към
прозре
нието.
Знаете, че в обикновения език много често, когато трябва да се изрази нещо по-висше, си служи с картинни сравнения. Ако например желаем да употребим образно сравнение за познание или прозрение, казваме "светлина" или също и "светлина на познанието. Зад тези прости изрази в нашия език, понякога се крие нещо извънредно дълбоко.
Тези, които употребяват подобни изрази, често съвсем не съзнават произхода им и затова нямат и представа по какъв начин например образът на светлината се съотнася към познанието, към прозрението.
Вие смятате това за образи, такива каквито употребяват и поетите днес. Ще се движим в грешна посока обаче ако смятаме и в окултизма, че те имат само такова картинно значение. Нещата са много, много по-дълбоки. Това, което в днешния език се нарича символика, образност, това, което може би се обозначава с израза алегория, по принцип е заблуждаващо. Лесно може да се сметне, че един знак е избран случайно за нещо.
към текста >>
Значението на окултните знаци и символи може да е следствие единствено на опитността [в духовните светове], и едва с
прозре
нието на значението им човек може да започне нещо.
Така всеки символ в окултизма е отражението на един факт в духовния свят. Значението му може да се разбере едва когато можем да посочим света, в който този знак се корени. Затова и най-голямото остро умие не е в състояние да даде тълкувание на окултните знаци.
Значението на окултните знаци и символи може да е следствие единствено на опитността [в духовните светове], и едва с прозрението на значението им човек може да започне нещо.
Затова в никакъв случай не е безполезно, когато му се съобщи или разкаже това, което може да бъде постигнато едва с ясновидските способности. От проучвания факт човекът може да бъде отведен до причините на самия факт.
към текста >>
97.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако запомните това, вие ще достигнете до възгледа, до
прозре
нието,че едва физическото тяло на човека е действителния човек, то се намира на нивото на човечеството.
Ако запомните това, вие ще достигнете до възгледа, до прозрението,че едва физическото тяло на човека е действителния човек, то се намира на нивото на човечеството.
Човешкото етерно тяло още не се намира на това стъпало, а на стъпалото на животинството, а астралното тяло се намира на стъпалото на растителността. Когато спите нощем и астралното ви тяло е отделено, вашето физическо и етерно тяло се потапят в лишен от сънища сън, това е състоянието, което при растението е постоянно. Астралното тяло на човека е поставено във връзка със състоянието му на съзнание на нивото на растителността. Азът се намира едва на стъпалото на царството на минералите. Състоянието на съзнанието на Азовия човек действително е на стъпалото на минералите.
към текста >>
98.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Нашата външна материалистична наука днес още не е стигнала до там да
прозре
как тези влияния се отнасят едно към друго в хода на хилядолетията.
Ако се върнете назад във времето, ще откриете много по-значителни влияния на душевността и на мисълта върху тялото. Ако проследите през хилядолетията човешките форми, вие ще видите, че образът, цялата физиономия, всичко в човека се променя. Това се случва така, че най-напред идват душевните, духовните процеси. Човекът има определени представи, и както образува представите си така в хода на хилядолетията той оформя и телесния си образ и физиономия, дори и това да не е забележимо за външния биологичен анализ. Всичко се оформя отвътре навън.
Нашата външна материалистична наука днес още не е стигнала до там да прозре как тези влияния се отнасят едно към друго в хода на хилядолетията.
Но те присъствуват.
към текста >>
99.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Трябва да
прозре
м, че съотношението 1 : 3 е нещо коренно различно от съотношението 1 : 7.
За да се опитаме да си съставим образна представа за астралното тяло, нека си представим, как през нощта то се отделя и започва да въздействува на етерното и физическото тела отвън, като премахва веществата на умората. Нека си представим това образно. Съществува обаче и един по-висш начин да си представим това съотношение, трябва да си представим определени числа.
Трябва да прозрем, че съотношението 1 : 3 е нещо коренно различно от съотношението 1 : 7.
Те не са равнозначни. При съотношението 1 : 3 трябва да си представим, че тройката е диференцирана в себе си, и трябва да си представим сменящите се отношения на отделните величини една към друга.
към текста >>
100.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако още днес в такива празнични дни усетим и почувстваме нещо от чувствата и усещанията на природата, и ако в тези важни моменти си спомним какво донася
прозре
нието за духа в учението за живота на хората то ще бъде част от силите, които ще изведат човека в света.
Така празниците отново ще се превърнат за нас за нещо, което преминава като живителен полъх през човешките души, и такива празнични моменти човекът отново ще се впише в цялото творение и битие на пълната с дух и душа природа. Антропософът трябва най-напред да предусети като пионер, в какво могат да се превърнат празниците, когато човечеството на свой ред отново разбере духа, когато се вживее, това означава, когато разбере отново духа в празниците.
Ако още днес в такива празнични дни усетим и почувстваме нещо от чувствата и усещанията на природата, и ако в тези важни моменти си спомним какво донася прозрението за духа в учението за живота на хората то ще бъде част от силите, които ще изведат човека в света.
Тогава духовната наука ще се превърне в жив факт за душата, ще стане Витаесофия. А тя може да бъде такава най-добре във времената, когато душата на света се надвеси към нас и се свърже съвсем интимно с нас.
към текста >>
101.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но който има
прозре
ние в тези неща, той ще бъде в състояние да познае необходимостта от теософското движение, той вижда дълбините на духовността и здравостта на теософското движение.
Тези духовни същности са частично родствени с човека, и те се намесват в човешката еволюция, с преимущество по пречещ начин. Всяко отрицателно културно явление, представляващо днес нещо напълно естествено, ще изясни своето значение, само когато хората ще знаят, с какви препятстващи, задържащи сили им се налага да имат работа. Тези въздействия ще се оказват в многото упадъчни явления в нашата култура. Само защото, това по-рано ще се предвиди от тези, които умеят да тълкуват знаците на времето, било извикано към живот нашето Теософско общество, доколкото само познанието действа оздравяващо в света. Който стои в света нямайки понятие за тези неща е принуден да им позволи да му действат и често си образува за тях фантастична представа.
Но който има прозрение в тези неща, той ще бъде в състояние да познае необходимостта от теософското движение, той вижда дълбините на духовността и здравостта на теософското движение.
То иска да освободи човека от тези същности, които се стремят да го задържат. Иначе нашата култура би стигнала до пълен упадък. В близко време вие може да изживеете редица крещящи явления на културата. Вие ще изживеете, че хората обхванати от това, ще считат за мечтатели тези, които наричат нещата от този род с техните собствени имена. Светът приема такъв отпечатък, че тези които знаят действителността, ще бъдат наричани мечтатели и фантазьори и се явяват тези, които обявяват духовната действителност за налудничава.
към текста >>
102.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
С тези думи Христос иска да му каже: О, аз добре зная, че в известен смисъл ти си посветен и можеш да
прозре
ш някои неща, защото аз те видях.
Пред нас е символното обозначение за един посветен, както например “стоенето на Буда под дървото Боди”. Смокиновото дърво е символ на египетско-халдейското посвещение.
С тези думи Христос иска да му каже: О, аз добре зная, че в известен смисъл ти си посветен и можеш да прозреш някои неща, защото аз те видях.
И сега Натанаил Го познава:
към текста >>
103.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
А какви могъщи чувства ни разтърсват, когато в Тайната вечеря съумеем да видим най-величествената Мистерия на Земята: Съединението на Голгота с цялата еволюция на Земята, когато
прозре
м, че кръвта, изтичаща от раните на Спасителя има не само човешко, но и космическо значение, и че тъкмо тя дава на Земята силата да напредва по-нататък в своето развитие.
Също и соковете, които текат в растенията и пулсират в лозата, са подобни на кръвта, която пулсира в човешкото тяло. Христос го знае и казва: “Това е Моята кръв! ” (Марко 14, 24). Само ако човек не иска да разбере, или е лишен от способността да разбира, ще повярва, че чрез това натуралистично тълкуване, Тайната вечеря би могла да изгуби нещо от свещения трепет, с който е свързано това велико събитие. Но който иска да разбере, ще си каже: Не само че Тайната вечеря не губи от своята свещена, от своята сакраментална същност, но чрез това тълкуване се освещава цялата Земна планета!
А какви могъщи чувства ни разтърсват, когато в Тайната вечеря съумеем да видим най-величествената Мистерия на Земята: Съединението на Голгота с цялата еволюция на Земята, когато прозрем, че кръвта, изтичаща от раните на Спасителя има не само човешко, но и космическо значение, и че тъкмо тя дава на Земята силата да напредва по-нататък в своето развитие.
към текста >>
Човек може да
прозре
в тях, ако ги изживее духовно, но да ги пренесе във физическия свят, за това нашият толкова потънал в материята съвременник, просто не е способен.
Ето слепецът, Христос взема пръст, навлажнява я със слюнка и я слага на очите му; Той слага там проникнатото от Духа Свое тяло. С това описание (9, 6) авторът на Йоановото Евангелие разкрива една мистерия, която той добре познава. А сега - отхвърляйки всички предразсъдъци - нека обсъдим още по-точно едно от най-големите знамения на Христос Исус, за да вникнем още по-дълбоко в естеството на тези неща, и то без опасението, че нашите твърде остроумни съвременници ще сметнат следващите думи за глупост, за пълна лудост. Тук трябва да напомним, че светът крие огромни тайни, които все още не са достъпни за човека. Днешните хора, колкото и да са напреднали, все още не са достатъчно силни, за да устоят пред тези тайни.
Човек може да прозре в тях, ако ги изживее духовно, но да ги пренесе във физическия свят, за това нашият толкова потънал в материята съвременник, просто не е способен.
към текста >>
104.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
С право в детето бива събуждано съзнанието, че човек може да
прозре
тези неща опирайки се на собствените си сили, че когато човешкият ум, поставя в движение своите сили и ги прилага към формите на пространството, той е в състояние да разбере законите на тези форми, без да се позовава вече на онази стара книга.
Тази книга съдържа за първи път в достъпна за обучението форма онова от математиката и геометрията, което днес и децата изучават в училищата. Но колко малко от тези деца имат съзнанието, че всичко това, което те изучават относно успоредните линии, относно триъгълника, ъглите и т.н., се намира в онази стара книга, че в тази книга то бе за първи път подарено на човечеството!
С право в детето бива събуждано съзнанието, че човек може да прозре тези неща опирайки се на собствените си сили, че когато човешкият ум, поставя в движение своите сили и ги прилага към формите на пространството, той е в състояние да разбере законите на тези форми, без да се позовава вече на онази стара книга.
Обаче онзи, който не е знаел нищо за тази книга, и е усвоил учението на математиката и геометрията, такъв човек, когато се запознае с тази книга, ще знае да я почита и разбира най-правилно, ще знае да цени това, което е дал на човечеството онзи, който за първи път е дарил човечеството с тази книга. Така бихме могли да охарактеризираме и отношението на Духовната Наука към религиозните документи. Източници на Антропософията, на Духовната Наука са такива, че Антропософията няма нужда да се позовава на някакви документи на някакво предание, когато тя бъде правилно разбрана в нейния истински смисъл и импулс. Така както другите науки доставят на човечеството познанието на заобикалящия сетивен свят благодарение на това, че човек употребява свободно своите сили, така и намиращите се по-дълбоко в човешката душа и отначало спящи свръхсетивни сили и способности ни доставят познанието на онова, което се намира зад всичко видимо под свръхсетивната, под невидимата форма. Също както, употребявайки своите сетивни органи, човекът е в състояние да възприема това, което се предлага на външните сетива; както той е в състояние да свързва възприемането с помощта на своя ум, така също прилагайки методите които Духовната Наука му доставя, той е в състояние да вижда зад кулисите на сетивното съществуване.
към текста >>
105.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Още в първата сказка можахме да обърнем вниманието върху това, как човекът се издига по степени; първо той се издига в света, който наричаме имагинативен /света на астралните образи, бележка на преводача./, където в смисъла на християнството се запознава със 7-те печата; после той стига до това, което наричаме инспиративно /вдъхновено/ познание, при което чува "седемте тръби"; най-после посветеният се издига до една още по-висока степен при която може да
прозре
истинското значение и същност на духовните същества, степента на така нареченото интуитивно познание, при което се запознава със седемте чаши на гнева.
Всяка степен на посвещението води до едно по-високо гледище в разглеждането на човека.
Още в първата сказка можахме да обърнем вниманието върху това, как човекът се издига по степени; първо той се издига в света, който наричаме имагинативен /света на астралните образи, бележка на преводача./, където в смисъла на християнството се запознава със 7-те печата; после той стига до това, което наричаме инспиративно /вдъхновено/ познание, при което чува "седемте тръби"; най-после посветеният се издига до една още по-висока степен при която може да прозре истинското значение и същност на духовните същества, степента на така нареченото интуитивно познание, при което се запознава със седемте чаши на гнева.
Но сега ние трябва да вземем под внимание една определена степен на посвещението. Да си представим човека достигнал онази степен на посвещението, при която той изпитва това, което описахме в края на последната сказка. Да си го представим стигнал точно до границата между най-тънките същества на физическия свят и следващия по-висш свят, астралния свят, където му е позволено да застане като на един връх и гледа на долу. Какво може да види човек на този първи връх на посвещението? Тук той вижда духом всичко онова, което е станало, според неговата вътрешна същност, от времето на Атланския потоп, който разруши континента Атлантида, и откакто следатлантският човек навлезе в съществуването.
към текста >>
Това, което тук на земята основава една култура на материалния свят, трябва да бъде постепенно
прозря
но."
А най-добрите от тази първа културна епоха можаха да се издигнат до състоянието и степента на техните прадеди чрез онзи метод на посвещението, известни остатъци от които се намират в Йогата. Всичко това произведе едно религиозно настроение, което може да се предаде със следните думи: "Това, което ни за обикаля като външен свят на сетивата, е измама, суетна и без стойност, истинното, действителното се намира горе в духовните светове, които сме напуснали." Духовните водачи на народа бяха онези, които можеха да се пренесат в областите, където са живели по-рано техните прадеди. Тази беше първата епоха на Следатлантския период. А всички епохи на Следатлантския период се характеризират с това, че човекът постепенно се научи все повече и повече да разбира, да познава външната сетивна действителност: "Това, което ни е дадено тук за външните сетива не трябва да се счита само като илюзия, то е един дар на духовните същества и не напразно боговете са ни дали камъните.
Това, което тук на земята основава една култура на материалния свят, трябва да бъде постепенно прозряно."
към текста >>
106.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И пред нас се откри изумителният факт, че когато атлантската катастрофа промени облика на Земята, в древна Индия стана така, че предведическата, древната и свещенна индийска култура с нейното величествено философско
прозре
ние на цялата тази Първа културна епоха показа нещо като един огледален образ на събитията, разиграли се в самото начало на Земното развитие, в онова пра-далечно минало, когато Слънцето, Луната и Земята все още съставлява едно единно небесно тяло.
Вчера ние говорихме за онези тайнствени връзки, които съществуват между предишните планетарни състояния на нашата Земя и различните светогледи на отделните следатлантски култури.
И пред нас се откри изумителният факт, че когато атлантската катастрофа промени облика на Земята, в древна Индия стана така, че предведическата, древната и свещенна индийска култура с нейното величествено философско прозрение на цялата тази Първа културна епоха показа нещо като един огледален образ на събитията, разиграли се в самото начало на Земното развитие, в онова пра-далечно минало, когато Слънцето, Луната и Земята все още съставлява едно единно небесно тяло.
Това, което тогава беше виждано по духовен път и до което се издигаха онези, на които беше дадено, не беше нищо друго, освен една чисто духовна форма, която действително съществуваше в началния период от планетарното развитие на нашата Земя.
към текста >>
107.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Човекът не можеше да бъде посветен по друг начин и да стигне до истинско
прозре
ние, освен когато той се издигаше във висшите светове.
И тъкмо от това основно светоусещане възникна пра-древното свещено учение на индийските посветени, което просветна като едно духовно отражение от онова първично състояние на Земята, когато Земята все още носеше в себе си Слънчевите сили и висшите Същества, чиято възвишеност толкова много привличаше хората от по-късните епохи. Ето защо това беше една възвишена проява на духовния живот, когато ученикът минаваше през посвещението и можеше да възкреси в себе си онова, което той схващаше като Брахман. Това беше едно изключително събитие за душата на ученика. Това беше едно извисяване във висшите светове.
Човекът не можеше да бъде посветен по друг начин и да стигне до истинско прозрение, освен когато той се издигаше във висшите светове.
Светът около нас е физическият свят; около него и вътре в него бушува астралният свят. Още по-горе се намира Деваканът, светът на Боговете, и ученикът трябваше да бъде пренесен в най-висшите области на Девакана, ако той искаше да почувствува в Макрокосмоса Брахман, първичното Себе. Тогава ученикът пребиваваше в най-висшия Девакан, в света на Боговете, от който произлиза най-благо-родното, което човека носи в себе си. Това беше едно царство на най-висш, съвършен порядък, и то предлагаше на познанието още много неща; защото това, което беше описано тук, не беше единствено.
към текста >>
108.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
С други думи казано, той ни кара да
прозре
м божествения Дух и ясно ни обяснява, че именно този божествен Дух се яви в Исуса от Назарет.
Така авторът на Йоановото Евангелие се свързва направо с най-древното от писанията, с Битието.
С други думи казано, той ни кара да прозрем божествения Дух и ясно ни обяснява, че именно този божествен Дух се яви в Исуса от Назарет.
Този евангелист е в съгласие с другите евангелисти относно факта, че Христос се роди в Исуса от Назарет в момента на кръщението и че наистина Исус от Назарет е трябвало предварително да се подготви за това събитие. Следователно трябва добре да си дадем сметка, че всичко, което се разказва за живота на Исус от Назарет преди този момент, представлява сбор от опитности, съдържащи неговото възлизане в духовните светове в течение на неговите минали прераждания. Всичко, което съставляваше неговото същество, физическо, етерно и астрално тяло, постепенно подготвен, за да може един ден да приеме Христа.
към текста >>
109.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Те имаха духовното
прозре
ние, че силата, която ще направи хората да прогресират, не стои в разделянето, а в това, която съединява хората.
Луцифер беше насочил своите удари предимно срещу това, което при любовта е свързано с кръвните връзки. Тези хора се научиха да противостоят на неговите нападения.
Те имаха духовното прозрение, че силата, която ще направи хората да прогресират, не стои в разделянето, а в това, която съединява хората.
Те се опитаха да възродят първичното състояние, когато Луцифер не беше още затъмнил духовния свят. Те положиха усилия да заличат личния елемент: "Убийте в себе си личния Аз! Повдигнете погледа си към времената, когато кръвните връзки бяха още живи, когато съзнанието за Аза се простираше до първите прадеди и когато отдавна заминалият прадед беше тачен като светия". През цялото развитие винаги е имало такива ръководители на човечеството, които отново се появяваха, за да кажат: "стремете се да не паднете под влиянието, което иска да ви подчини на вашия личен Аз; старайте се да познаете това, което е обединило хората в старите време на и вие ще намерите пътя към Божествения Дух".
към текста >>
110.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Необходимо беше, както с такова дълбоко
прозре
ние ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството.
Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно. Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание. Тази е другата силова точка, на която трябва твърдо да стоим. Ние трябва да добием едно познание, което прониква в глъбините на живота, което прониква зад материалните явления, което озарява там, където има светлина, и тогава, когато за човешкото око, за човешкия ум, за външното възприятие тя е тъмнина. За човешкото развитие беше необходимо да настъпи Христовото Събитие в течение на прогреса на човечеството и в следващите дни ние ще покажем, колко необходимо беше това събитие.
Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството.
И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос. Действителността е именно такава, каквато я описва Евангелието на Йоана. Но всеки живот напредва, всеки живот продължава да върви напред. Една чудесна, величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона паднал един скъпоценен камък. От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип.
към текста >>
111.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да
прозре
неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер.
Какво въздействие оказва това въвеждане в луциферическите светове за днешния посветен на Розенкройцерството? Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип. Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип. И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят. Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в Евангелието.
Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер.
Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща. Който под думата Луцифер разбира това, което тук се разбира, трябва да вижда другояче/. Това, което столетия са могли да направят, беше, че те са предали Евангелията, че са предали словото, което се разлива от Евангелията, че са запалили душите с топлина и ентусиазъм, които се разливат от Евангелията. Днес ние се намираме пред едно развитие на човечеството, за което никога не ще бъде достатъчно да му бъдат просто предаде ни Евангелията; днес хората желаят нещо друго. Онзи, които не искат това другото, те ще имат да понасят кармата, че са се опълчили против внасянето на луциферическия принцип в тълкуването на Евангелията.
към текста >>
112.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но в древните, по-духовни времена, когато хората са били по-мъдри, отколкото днешната абстрактна материалистична наука, те винаги са имали едно съзнание за това, че някога е съществувало едно древно ясно виждане, едно
прозре
ние на света, че хората са излезли от това ясновиждане и са навлезли в днешните състояния.
Но в древните, по-духовни времена, когато хората са били по-мъдри, отколкото днешната абстрактна материалистична наука, те винаги са имали едно съзнание за това, че някога е съществувало едно древно ясно виждане, едно прозрение на света, че хората са излезли от това ясновиждане и са навлезли в днешните състояния.
По-рано хората не са изразявали това в отвлечени формули и теории, не са изразявали така това, което са знаели, а в мощни, в изобилно-цветисти образи; а митовете не са измислени неща, не са фантастични образи, както си представят това фантастичните учени от зелената маса, но са изрази на по-дълбока, по-първична, добита чрез духовното виждане мъдрост. В древни времена е съществувало съзнанието, че някога хората са чувствували света по-обхватно, и това съзна ние се е изразило в митове. Ясночувствуването на древните индийци е било един последен остатък от едно първично, сумрачно ясновиждане. Това са знаели хората в миналото; но те са знаели също, че това ясновиждане нека го наречем съкратено се е оттеглило все повече и повече и е отстъпило все повече и повече място на външния живот, който е ограничен в света на сетивата. Именно това са изразявали хората в меродавните митове.
към текста >>
113.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Навремето, когато тази индивидуалност, чиято духовна сила обгръщаше детето от Витлеем, родено от родителската двойка на Давидовия дом, се роди в древна Индия, тоест, когато Буда беше роден като Бодисатва, тогава един мъдрец
прозря
цялото величие на всичко, което днес описваме под една или друга форма.
Навремето, когато тази индивидуалност, чиято духовна сила обгръщаше детето от Витлеем, родено от родителската двойка на Давидовия дом, се роди в древна Индия, тоест, когато Буда беше роден като Бодисатва, тогава един мъдрец прозря цялото величие на всичко, което днес описваме под една или друга форма.
И това, което той видя най-напред в духовните светове, го накара името му беше Азита да отиде в царския дворец и да по търси детето Бодисатва. Когато видя детето, Азита предсказа, утешавайки в същото време баща му, че детето няма да царува над бащиното си царство, а един ден ще стане Буда. После той се разплака, а когато го попитаха дали някаква опасност не грози детето, Азита отговори: „Не! Аз плача, защото съм твърде стар и няма да доживея деня, когато този Спасител, Бодисатва, ще ходи по Земята, вече в тялото на Буда." Азита не можа да доживее превръщането на Бодисатва в Буда и с оглед на това плачът му имаше някакъв смисъл.
към текста >>
114.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И след като чрез Антропософията се научите да вниквате все по-добре в Евангелието на Лука, то ще се влее в душите Ви и ще Ви направи годни не само да
прозре
те в тайните на околния свят и в скритите духовни основи на съществуванието, но благодарение на вникването в самата Антропософия,която може да осветли също и Евангелието на Лука, в душите Ви ще се влеят и решителните думи: „И мир в душите на човеците, в които живее добра воля." Защото повече от всички религиозни източници стига да го разберем напълно Евангелието на Лука е в състояние да влее в човешката душа онази топла любов, чрез която на Земята се възцарява мирът: най-прекрасното отражение, което може да се появи, когато божествените тайни се открият на Земята.
Приемете тъкмо в този смисъл благовестието от Евангелието на Лука и Вие ще разберете, как цялото то е пронизано от инспирацията на любовта.
И след като чрез Антропософията се научите да вниквате все по-добре в Евангелието на Лука, то ще се влее в душите Ви и ще Ви направи годни не само да прозрете в тайните на околния свят и в скритите духовни основи на съществуванието, но благодарение на вникването в самата Антропософия,която може да осветли също и Евангелието на Лука, в душите Ви ще се влеят и решителните думи: „И мир в душите на човеците, в които живее добра воля." Защото повече от всички религиозни източници стига да го разберем напълно Евангелието на Лука е в състояние да влее в човешката душа онази топла любов, чрез която на Земята се възцарява мирът: най-прекрасното отражение, което може да се появи, когато божествените тайни се открият на Земята.
Защото всяко откровение, което се дава на Земята, после отново се издига като един вид отражение в духовните светове. Изучаваме ли Антропософията в този смисъл, тя ще започне да ни открива тайните на божествено-духовните Същества и на самото духовно съществувание, и отражението на тези откровения ще заживее в нашите души: Любов и мир, най-прекрасния израз на това, което духовният свят отрежда на Земята.
към текста >>
115.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Бихме
прозре
ли три качества, ако към разглежданията на Евангелието от Йоан и от Лука присъединим разглеждането на Евангелието от Марко.
Бихме прозрели три качества, ако към разглежданията на Евангелието от Йоан и от Лука присъединим разглеждането на Евангелието от Марко.
Тогава бихме казали: с почит се приближихме към Теб и получихме представа за Твоето мислене, чувстване и воля, и как тези три качества на Твоята душа ни се представят като величествени земни праобрази.
към текста >>
116.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Мъжът може да има по-богати опитности, по-големи научни
прозре
ния: Но при него опитностите, като цяло, изобщо не проникват толкова дълбоко в душевния живот, както става при жената.
Ние добре знаем, че през периода между смъртта и новото раждане, нашите душевни изживявания подготвят необходимото физическо тяло за следващата инкарнация на душата. Всичко, което в живота между раждането и смъртта е неин подчертано душевен, подчертано емоционален характер, се стреми да проникне по-дълбоко в организма, да го насити и импрегнира. Ето защо жената, чиито впечатления са преизпълнени с душевни и емоционални сили, пренася житейските опитности много по-дълбоко в своя психичен живот.
Мъжът може да има по-богати опитности, по-големи научни прозрения: Но при него опитностите, като цяло, изобщо не проникват толкова дълбоко в душевния живот, както става при жената.
В женската душа се отпечатват в сумарен вид опитностите от целия обкръжаващ свят. По този начин изживяванията показват и една подчертана тенденция да оказват влияние върху физическата структура на организма. Следователно, специфично женските изживявания носят в себе си тенденцията, която ще им позволи в следващата инкарнация активно да формират бъдещия човешки организъм. Обаче едно по-дълбоко проникване в тялото, едно по-активно формиране на телесния организъм, това означава създаването на един мъжки организъм. Мъжкият организъм възниква благодарение на обстоятелството, че душевните сили се стремят да проникнат до краен предел в материята.
към текста >>
117.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Тук ние отново заставаме пред забележителната връзка, която съществува между необятния Космос и човека, за да стигнем до
прозре
нието, че Космосът и човека са едно цяло Същество.
Тук ние отново заставаме пред забележителната връзка, която съществува между необятния Космос и човека, за да стигнем до прозрението, че Космосът и човека са едно цяло Същество.
В краткото изречение: „Материята е сгъстена светлина; а душевният свят е един вид разредената субстанция на любовта", е вложен ключът за разрешаването на безброй тайни от развитието на Земята и човека. Той обаче е валиден само тук, всред земните условия, но не и в другите области на Космоса. С това ние загатваме и за една друга подробност: Когато променяме Кармата в един или друг смисъл, ние фактически се свързваме с основните елементи от нашето земно съществувание: от една страна с превърналата се в материя светлина, и от друга с превърналата се в душевност любов.
към текста >>
118.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Представете си, че Йоханес Томасиус не би бил в състояние да
прозре
макар и да не върши това съзнателно, а само го чувствува с вътрешния си поглед представете си, че той не би бил в състояние да
прозре
, че във формата, която остава в стаята за медитация /тялото на Мария/ и изрича срещу йерофанта проклятието, не се съдържа вече същата индивидуалност /тази на Мария, бел.
Бих искал да насоча Вашето внимание особено върху онзи момент, където се показва, как душата, когато тя всъщност е намерила вече силата да се издигне над обикновената илюзия, тъкмо тогава е изправена пред възможността да се натъкне на великите илюзии.
Представете си, че Йоханес Томасиус не би бил в състояние да прозре макар и да не върши това съзнателно, а само го чувствува с вътрешния си поглед представете си, че той не би бил в състояние да прозре, че във формата, която остава в стаята за медитация /тялото на Мария/ и изрича срещу йерофанта проклятието, не се съдържа вече същата индивидуалност /тази на Мария, бел.
на превод./, която той трябва да следва. Представете си, че за момент йерофантът или също и Йоханес Томасиус биха изпаднали в безпокойствие поради това. Тогава за необозрими времена за Йоханес Томасиус би било невъзможно той да продължи по някакъв начин пътя на своето познание. Тогава в този момент всичко би било съвършено и то не само за Йоханес Томасиус, но и за йерофанта, който вече не би бил в състояние да развие мощните сили на Йоханес Томасиус, които да могат да го пренесат през това опасно препятствие. Йерофантът би трябвало да отстъпи от своята служба и за Йоханес Томасиус биха били изгубени извънредно много времена в неговото издигане.
към текста >>
Тогава пред нас застава духовният свят, с който човек винаги се намира във връзка, макар и да не може да
прозре
това със своя външен физически ум и със своите външни сетива.
Тук човек не вижда само онзи малък откъс, който ни предлага сетивният свят, а се научава да разбира, че това, което в сетивния свят застава пред нашите очи, чрез това то е само израз на нещо духовно. Ето защо Йоханес Томасиус вижда със своя духовен поглед човека, с който се е срещал първо на физическото поле, вижда го не така, какъвто той е сега, но какъвто е бил десетилетия преди това, като млад човек. А другия, Щрадер, той вижда не във формата, в образа, който има сега, но го вижда пророчески в бъдещето, какъвто той ще стане, ако се развива по-нататък по същия начин, по който се развива в онова настояще. Ние разбираме този момент едва тогава, когато го разпрострем отвъд настоящето в миналото и в бъдещето. Но тогава пред нас застава онова, с което е свързано като с духовна нишка всяко събитие на настоящето.
Тогава пред нас застава духовният свят, с който човек винаги се намира във връзка, макар и да не може да прозре това със своя външен физически ум и със своите външни сетива.
към текста >>
119.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Защото те са от огромно значение за разбирането на това, че навлизането в Макрокосмоса също представлява един преход, един скок, макар че навлизайки в духовния свят човекът се нуждае от съвсем друг вид
прозре
ния.
Има и един друг символ за изобразяване на тези отношения. Колкото и странно да Ви изглежда, това е ослицата и нейното осле, с други думи: „предшественикът" и „потомъкът". Този символ изобразява прехода от едно състояние в друго. И всъщност дори зодиакалният знак Рак, през древността често е бил представян под формата на една ослица и нейното осле. Никак не е маловажно да се знаят тези подробности.
Защото те са от огромно значение за разбирането на това, че навлизането в Макрокосмоса също представлява един преход, един скок, макар че навлизайки в духовния свят човекът се нуждае от съвсем друг вид прозрения.
Всичко това е представено напълно правилно, когато с езика на звездите ни се показва как физическото Слънце минава през съзвездието Рак и, след като е достигнало най-високата точка, отново започва да се спуска. Така стоят и нещата, когато окултният ученик най-напред се издига в духовния свят, за да срещне и опознае известни сили, които после слизайки на Земята ще постави в служба на човечеството.
към текста >>
120.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И как бихме могли да не
прозре
м това та нали нашите мисли са най-вътрешното, което притежаваме, онова, чрез което, за нормалното съзнание, ние най-силно се затваряме в себе си, докато със своите чувства, дори за нормалното съзнание, ние заставаме на границата между вън и вътре, а със своите волеви импулси ние така силно се противопоставяме на външния свят, че при обикновени обстоятелства човек не може да познае сам себе си в своите волеви импулси!
Кръвта застанала тъй да се каже на другия край на костната система, изразяваща противоположния на костната система полюс трябва преди всичко да бъде защитена, за да може да работи в нашите мисли като инструмент на мислите, доколкото това са азово осъзнати мисли, да може да провежда процеса, който ние определихме като отлагане на соли. Тази защита трябва да изхожда от самата кръв; т.е. преди всичко тази кръв трябва да бъде в състояние, като че ли по посока на духовната страна, да предизвика появата на една духовна костна система, трябва да е в състояние да провежда процеса на отлагане на соли. Това е една задача, на която кръвта така трябва да се подчини, така трябва да разграничи себе си от другите органи, че за тази своя работа да получи от други те органи на човешкия организъм най-малко подкрепа. В този процес на образуване на соли от страна на кръвта подвижността на другите органи играе най-малка роля, така че кръвта по отношение на този процес на образуване на соли във връзка с мисленето в най-силна степен насочва организма навътре към себе си.
И как бихме могли да не прозрем това та нали нашите мисли са най-вътрешното, което притежаваме, онова, чрез което, за нормалното съзнание, ние най-силно се затваряме в себе си, докато със своите чувства, дори за нормалното съзнание, ние заставаме на границата между вън и вътре, а със своите волеви импулси ние така силно се противопоставяме на външния свят, че при обикновени обстоятелства човек не може да познае сам себе си в своите волеви импулси!
В мислите си човек винаги може да познае себе си, но не и в своите волеви импулси. Това вие можете да видите и от факта, че на света за нищо друго не се е спорело така много, както по отношение на свободата и несвободата, и по отношение на другите качества на човешката воля. В лицето на нашата система от мисли, имаща за свой физически корелат процеса на отлагане на соли, имаме най-вътрешен процес, който кръвта има да извършва като инструмент на Аза. И тъй като процесът на отлагане на соли трябва в най-силна степен да бъде обърнат навътре и да е най-добре защитен срещу другите органи, то при малформацията на кръвта тази способност на кръвта бива засегната в най-силна степен. И когато забележим, че кръвта е възпрепятствана по такъв начин, то трябва да сме наясно, че е необходимо кръвта да бъде стимулирана за тази си дейност, която дейност в съществуването си е спаднала под една определена граница.
към текста >>
121.
Въведение от Мария Щайнер, 1947
GA_130 Езотеричното християнство
То
прозря
дълбокото въздействие, което учението на Рудолф Щайнер оказваше върху душите, търсещи Христос.
В средите на Теософското общество веднага прозвуча сигнал за тревога.
То прозря дълбокото въздействие, което учението на Рудолф Щайнер оказваше върху душите, търсещи Христос.
Теософското общество поиска да предпази своите членове от опасността да изневерят на ориенталската идея като приемат учението на д-р Щайнер. Неговите теми за планирания в Генуа конгрес на европейските секции на Теософското общество имаха за съдържание: Будистката мъдрост на западната езотерика. На тези теми теософите противопоставиха своето учение, според което Христос Исус е инкарниран в тялото на едно индийско дете, наречено Кришнамурти. Една такава фрапантна разлика изключваше всякаква възможност за научни дебати, каквито бяха предвидени в Генуа, и сега – след като делото на Рудолф Щайнер е добре известно – ние виждаме, че тези дебати щяха да бъдат едно твърде рисковано начинание. По-добре беше изобщо да не се стъпва върху това тресавище и конгресът беше отменен в последния час.
към текста >>
122.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
При едно старателно проучване ние установяваме, че дори и в сектантските научни дисциплини има само полуистини, които Духовната наука трябва да
прозре
, защото тя знае: Половин или четвърт истина е нещо по-лошо от пълното заблуждение, понеже тъкмо тя заслепява обикновените, недостатъчно критични хора.
Мнозина са на мнение, че онова, което антропософски ориентираната Духовна наука може да предложи, трябва да бъде излято във философски форми според маниера на официалната наука, за да бъде доведена по този начин Духовната наука по-близо до самите официални представители на науката. Това обаче не може да бъде изпълнено, понеже е невъзможно да бъдат направени компромиси между окултното течение на Духовната наука и едно друго движение, както например монистичното, което произлиза от характерните основни възгледи на нашето време и, следователно, има съвсем различни източници. Да бъдат допуснати компромиси между двете даже и само по форма, е нещо невъзможно. Напротив, в хода на времето трябва да бъде внесен един нов елемент. Другите не могат да разберат своите собствени принципи, не могат да ги обяснят, не могат нито един ден да разсъждават по-нататък върху тях, липсва им смелостта да извлекат логичните изводи от своите собствени принципи.
При едно старателно проучване ние установяваме, че дори и в сектантските научни дисциплини има само полуистини, които Духовната наука трябва да прозре, защото тя знае: Половин или четвърт истина е нещо по-лошо от пълното заблуждение, понеже тъкмо тя заслепява обикновените, недостатъчно критични хора.
Обаче антропософът е длъжен да навлезе в самия нерв на духовното движение, за да вникне във външните, материалистични, меродавни нагласи на хората, понеже понякога дори и те дават повод за осъзнаването на едни или други духовни истини.
към текста >>
123.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ето
прозре
нието, от което беше озарен Павел при Събитието от Дамаск.
А втория Адам, Христос, Павел разглежда като онзи, който притежава нетленното, безсмъртно тяло. И сега Павел предполага, че в резултат на едно продължително християнско развитие хората постепенно ще стигнат до там, че на мястото на първия Адам ще поставят втория Адам, че вместо тленното тяло на първия Адам ще „облекат“ нетленното тяло на втория Адам, Христос. И така, от онези които се наричат истински християни, Павел изисква пълно скъсване с предишните им възгледи. Както първото, тленното тяло произлиза от Адам, така и от втория Адам, от Христос трябва да произлезе нетленното тяло; така че всеки християнин би трябвало да си каже: понеже произлизам от Адам, аз разполагам с едно тленно тяло, каквото имаше и Адам; и когато вървя по верния път към Христос, аз получавам от Христос от втория Адам едно безсмъртно, нетленно тяло.
Ето прозрението, от което беше озарен Павел при Събитието от Дамаск.
Или с други думи: Какво иска да каже Павел? Нека да си послужим със следната проста схема /виж рисунката /.
към текста >>
124.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И така, най-вътрешната същност на човешката природа, озарена от най-интензивните сили на любовта и състраданието възникна благодарение на това, че до раждането на Натановия Исус, в духовния свят беше запазена една чиста човешка субстанция; по-късно астралното тяло се оказа проникнато от силите на Гоутама Буда, и ако сега, следователно, в Натановия Исус беше налице това, което бихме нарекли „най-вътрешната същност“ на човека, настъпи мигът, когато в 12-та си година, с това тяло се съедини онази човешка индивидуалност, която от всички човешки индивидуалности беше
прозря
ла най-ясно и най-дълбоко в духовното естество на Космоса.
И така, най-вътрешната същност на човешката природа, озарена от най-интензивните сили на любовта и състраданието възникна благодарение на това, че до раждането на Натановия Исус, в духовния свят беше запазена една чиста човешка субстанция; по-късно астралното тяло се оказа проникнато от силите на Гоутама Буда, и ако сега, следователно, в Натановия Исус беше налице това, което бихме нарекли „най-вътрешната същност“ на човека, настъпи мигът, когато в 12-та си година, с това тяло се съедини онази човешка индивидуалност, която от всички човешки индивидуалности беше прозряла най-ясно и най-дълбоко в духовното естество на Космоса.
Но по този начин телата на Натановия Исус бяха преобразени така, че като един вид инструменти те се оказаха годни да приемат в себе си екстракта, Христовия екстракт на Космоса. Ако индивидуалността на Заратустра не би проникнала в троичното тяло на Исус от Назарет, тогава очите на това тяло биха се оказали неспособни да понесат Христовата субстанция в решителния период между 30-та година и Мистерията на Голгота, а ръцете на това тяло биха се оказали неспособни да приемат Христовата субстанция през 30-та година. За да приеме в себе си Христос, това тяло трябваше да бъде внимателно подготвено и, така да се каже, разширено чрез индивидуалността на Заратустра. И така, в лицето на Исус от Назарет, такъв какъвто той беше от момента, когато го напусна Заратустра и в него влезе Христовото Същество, ние нямаме пред себе си нито някакъв адепт, нито някакви следи от един или друг високо развит човек. Защото един адепт е адепт благодарение на това, че в него живее една високо развита индивидуалност; но в случая тъкмо тази индивидуалност беше напуснала троичното тяло на Исус от Назарет.
към текста >>
125.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
В гениалните им
прозре
ния живее нещо, което има в основата нещо друго, нещо, което по време на атлантската им инкарнация се е проявявало като сила, творяща живот.
Но те са нямали нищо от това, което народите на петата коренна раса имат като дар да разказват. При тях не са съществували митовете и приказките. Първоначално способността за властване над жизнената сила на атлантците се прояви сред принадлежащите на нашата раса под маската на митологията. И под тази форма тя можа да стане основата на умствената дейност на нашата раса. Големите откриватели от нашата раса са инкарнации на „ясновидци“ от атлантската раса.
В гениалните им прозрения живее нещо, което има в основата нещо друго, нещо, което по време на атлантската им инкарнация се е проявявало като сила, творяща живот.
Нашата логика, познания за природата, техника и т. н. израстват от основата, която е била положена в Атлантида. Ако например един техник би могъл да промени комбинативната си сила в нейния предхождащ вид, би се получило нещо, което е било способност на атлантеца. Цялото римско право е преобразуваната сила на волята от едно по-ранно време. Сама за себе си волята остава на заден план, и вместо да приеме собствени форми, тя се променя в мисловни форми, които се изживяват в правови понятия.
към текста >>
126.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Когато искаме да
прозре
м отвъд тази форма, виждаме това, което представите могат да ни съобщят за по-висшите светове.
Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния свят или с нещата от физическия план, намират своя израз в езика и затова можем да мислим за говора като за свързан по някакъв начин с представния ни живот. Всеки знае, че трябва да научи говора на даден език в отделната си инкарнация. Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна Гърция, изучаването на гръцки език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот. Езикът изобщо е израз на представния живот и съдбата на езика е подобна на тази на представния живот. Така че представите, по начина, по който живеят в нас по отношение на физическия свят, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия свят.
Когато искаме да прозрем отвъд тази форма, виждаме това, което представите могат да ни съобщят за по-висшите светове.
Но това, което тук, във физическия свят, можем да добием като непосредствени представи, е свързано с живота между раждането и смъртта. След смъртта вече не си създаваме представи по начина, по който го правим тук, а виждаме представите. Там те са нашите възприятия и са на разположение по начина, по който цветовете или тоновете са на разположение във физическия свят. Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание, пред нас имаме представите в безплътно състояние така, както тук имаме цветове или тонове. Червено или синьо човек във всеки случай не може да види, както ги вижда тук с физическите си очи.
към текста >>
Все повече и повече ще обръщаме внимание на такива неща, които биха могли да ни покажат как трябва да разглеждаме света, за да
прозре
м нашата принадлежност към духа на големия свят, към макрокосмоса.
Такива неща се разказват, за да можем отново и отново да насочваме вниманието си към това, че трябва да намерим връзката на душевния си живот с духовните светове по един конкретен начин, а не само чрез абстрактни теории, и че антропософската духовна наука не трябва да бъде за нас просто теоретичен светоглед, а една вътрешна сила в нашия живот; че ние трябва не просто да знаем, че има духовен свят и че човекът му принадлежи; че докато вървим през живота не просто разглеждаме нещата, които въздействат върху сетивното ни мислене, а че забелязваме взаимозависимостите, които те ни показват: Ти си в духовния свят, намираш се в него по този и по този начин. Искаме да обърнем вниманието си към конкретното съществуване, към реалното съществуване на отделните хора в духовния свят. Теоретично хората търсят навън обосновката на факта, че в света може да има нещо духовно и че човекът не трябва да се разглежда от материална гледна точка, а че може да носи нещо духовно в себе си. Нашият светоглед се различава по това, че твърди за всеки един поотделно: Ти се намираш във връзка с духовните светове по този начин!
Все повече и повече ще обръщаме внимание на такива неща, които биха могли да ни покажат как трябва да разглеждаме света, за да прозрем нашата принадлежност към духа на големия свят, към макрокосмоса.
към текста >>
127.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Но ако най-общо трябва да си кажем: В много отношения в настоящото си земно битие ти беше един повърхностен човек, така че можеш да разбереш, че вероятно съвсем заслужено е трябвало да претърпиш този или онзи провал, тогава, макар и не съвсем непосредствено, можем да
прозре
м зависимостта между провал и неспособност, но все пак да ни се стори разбираемо, че тъй като сме били повърхностни, не всичко е можело да ни се удава като по вода.
Може би в такива случаи не винаги ни се удава да докажем връзката между един или друг неуспех, това, което не ни се е удало, и нашата неспособност в една или друга област.
Но ако най-общо трябва да си кажем: В много отношения в настоящото си земно битие ти беше един повърхностен човек, така че можеш да разбереш, че вероятно съвсем заслужено е трябвало да претърпиш този или онзи провал, тогава, макар и не съвсем непосредствено, можем да прозрем зависимостта между провал и неспособност, но все пак да ни се стори разбираемо, че тъй като сме били повърхностни, не всичко е можело да ни се удава като по вода.
към текста >>
При другата група няма да можем да
прозре
м такава зависимост.
От току-що казаното можете да си помислите, че бихме могли да открием една причинно-следствена връзка между това, което е трябвало да ни се случи и нашите способности или пък неспособности. В живота обаче има много неща, за които, колкото и старателно да се опитваме, не откриваме връзка между това, което ни се удава или не, и собствените ни способности или неспособности, и просто не можем да разберем в какво сме се провинили и как сме заслужили това. Накратко, ако потърсим най-вече във вътрешния си мир, виждаме, че различаваме две групи изживявания. Едната група е тази, при която със сигурност знаем каква е причината за нашите успехи или неуспехи.
При другата група няма да можем да прозрем такава зависимост.
При тази последна група ще ни се струва повече или по малко като случайност, че тъкмо това не ни се е удало, а пък онова другото – да. На първо място бихме отбелязали, че в живота е пълно с факти и преживявания от тази последна група и затова по-късно ще ѝ обърнем по-специално внимание.
към текста >>
Тази втора група бихме искали да разгледаме по отношение на вътрешния живот – онези събития, за които не можем да
прозре
м, че зависят директно, непосредствено от нашите способности или неспособности; значи външни събития, които наричаме случайни, и за които не можем да добием представа, че са предизвикани от което и да е предхождащо ги събитие.
Тази втора група бихме искали да разгледаме по отношение на вътрешния живот – онези събития, за които не можем да прозрем, че зависят директно, непосредствено от нашите способности или неспособности; значи външни събития, които наричаме случайни, и за които не можем да добием представа, че са предизвикани от което и да е предхождащо ги събитие.
към текста >>
128.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Безсмислица е да се твърди, че Коперник е можел да докаже това, което е
прозря
л и изложил като хипотеза; същото се отнася и за твърдението, че земята се върти около оста си.
Не, никой не е могъл да ги докаже. И въпреки това помислете си за скоростта, с която те са се настанили в човешките умове! Кога за първи път са могли да бъдат доказани? Доколкото изобщо е така, това става доказуемо едва от петдесетте години на 19-ти век насам, едва след опита с махалото на Фуко. По-рано не е съществувало доказателство за това, че земята се върти.
Безсмислица е да се твърди, че Коперник е можел да докаже това, което е прозрял и изложил като хипотеза; същото се отнася и за твърдението, че земята се върти около оста си.
към текста >>
129.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Все пак вярното
прозре
ние, че Яхве-религията е една Лунна религия, внесе в душата на Е.П.
По този начин ние заставаме пред забележителната зависимост на Яхве-религията с една Лунна религия, която беше дадена на хората чрез древното ясновиждане. За тези, които особено се интересуват от подобни неща, би било интересно да знаят, че тъкмо Е.П. Блаватска1, черпейки от най-сигурни източници, обърна внимание върху това, че Яхве-религията беше един вид обновяване на древните Лунни религии. Само че в своите духовни изследвания Е.П.Б. не беше напреднала така, както сме ние днес, за да осветли напълно ясно тази забележителна зависимост.
Все пак вярното прозрение, че Яхве-религията е една Лунна религия, внесе в душата на Е.П.
Блаватска и усещането за известна ограниченост на тази древна Яхве-религия. Обаче работата не е в това. Едва когато знаем, че Яхве-религията на древния еврейски народ има своя произход в древното ясновиждане и че тя само е съхранила спомена за това древно ясновиждане, едва тогава ще сме в състояние да погледнем религията на Яхве с истинска сериозност и страхопочитание И сега Вие се убеждавате: След като разгледахме средния човек като Слънчев човек и горния човек като Звезден човек, пред нас се откри дълбоката взаимна свързаност между най-важните опитности на окултните кандидати. От друга страна Вие разбирате, че това, което окултизмът открива в официалните религии, това бяха всъщност древните теософии такива, каквито бяха дадени на хората. Защото в мига, когато древните хора се изпълваха с молитвен плам, в тях малко или много се пробуждаше древното ясновиждане, така, че те с тяхното смътно неразграничаващо ясновиждане имаха потребност не просто да вярват, а да разбират това, което им говореха посветените.
към текста >>
130.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ако Вие наистина се стремите да разберете евангелистите, първо ще трябва да се издигнете до онова
прозре
ние, което ще Ви научи по какъв начин тези индивидуалности, скрити зад имената Матей, Марко или Йоан, можеха да достигнат до съответните неща в Евангелията.
Ако Вие наистина се стремите да разберете евангелистите, първо ще трябва да се издигнете до онова прозрение, което ще Ви научи по какъв начин тези индивидуалности, скрити зад имената Матей, Марко или Йоан, можеха да достигнат до съответните неща в Евангелията.
Освен това, чрез едно подробно и задълбочено вникване в Евангелията, ние се опитахме да стигнем до отдавна изгубеното убеждение, че евангелистите са говорили самата истина. Обаче този, който иска да разбере Христос, той не се нуждае от всичко това. Христос може да бъде разбран от всеки човек, притежаващ съвсем обикновени възможности за разбиране на нещата. Не съществува такава степен на образование, с която да не може да бъде разбран Христос. А това е така, защото Христос беше потопен в чисто човешките сили, изобщо във всичко, което действуваше в Него чрез човешките сили; докато прозренията на другите велики религиозни водачи се основаваха на това, което те виждаха във висшите светове.
към текста >>
А това е така, защото Христос беше потопен в чисто човешките сили, изобщо във всичко, което действуваше в Него чрез човешките сили; докато
прозре
нията на другите велики религиозни водачи се основаваха на това, което те виждаха във висшите светове.
Ако Вие наистина се стремите да разберете евангелистите, първо ще трябва да се издигнете до онова прозрение, което ще Ви научи по какъв начин тези индивидуалности, скрити зад имената Матей, Марко или Йоан, можеха да достигнат до съответните неща в Евангелията. Освен това, чрез едно подробно и задълбочено вникване в Евангелията, ние се опитахме да стигнем до отдавна изгубеното убеждение, че евангелистите са говорили самата истина. Обаче този, който иска да разбере Христос, той не се нуждае от всичко това. Христос може да бъде разбран от всеки човек, притежаващ съвсем обикновени възможности за разбиране на нещата. Не съществува такава степен на образование, с която да не може да бъде разбран Христос.
А това е така, защото Христос беше потопен в чисто човешките сили, изобщо във всичко, което действуваше в Него чрез човешките сили; докато прозренията на другите велики религиозни водачи се основаваха на това, което те виждаха във висшите светове.
И ето защо стига да не бъдем тривиално разбрани ние сме в правото си да кажем: Христос основа религия за най-обикновените хора, за най-обикновените умове.
към текста >>
131.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Когато обаче човек успее да
прозре
в дълбините на душите, той знае от какво имат нужда, колко е необходимо да им се даде това, което самите те сигурно не съзнават, което обаче жадуват в най-дълбоките основи на сърцето си.
Скъпи приятели! Можете да говорите много за всякакви теософски неща на хората вън в света; може също така те да изглеждат удовлетворени от това.
Когато обаче човек успее да прозре в дълбините на душите, той знае от какво имат нужда, колко е необходимо да им се даде това, което самите те сигурно не съзнават, което обаче жадуват в най-дълбоките основи на сърцето си.
Такива чувства проникваха душата ми, когато миналата неделя видяхме да се спуска завесата след последната сцена на „Елисейската мистерия“. И ако човек иска да почувства така това, което се разигра, в самото усещане живее толкова много, че той може да му даде плодовитост и сила на въздействие в живота. И ако видяхме тази плодовитост, тази сила на въздействие по отношение на някои неща, би трябвало лесно да преодолеем и други, които днес не трябва да са тук, които обаче се противопоставят на тази плодовитост и може би ще се противопоставят още повече, отколкото през изминалите години. И фактът, че не съм сам с това усещане, ме научиха седмиците, предхождащи нашите Мюнхенски представления. През първите дни, през които в началото на времето ни в Мюнхен се изправяте срещу Мистерийните представления, виждате на сцената голям брой приятели и тъй като всички вие със сигурност познавате тези, които виждате, няма нужда да ви представям имената на всеки един поотделно.
към текста >>
132.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
– След това човекът може да се развие още повече и тогава идва стъпалото, на което той ще
прозре
още по-добре какво представляват тези явления като духовни същности.
И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният свят на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности. Такъв ще е някога в бъдеще случаят с Гьоте, ако – за което можем истински да копнеем – той стане толкова неизвестна личност, колкото е сега Омир. Човешката душа може да погледне във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят. Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра? – И тогава ще си каже: Сега познавам повече от Буда, от Заратустра; знам нещо, което все още не можех да зная, когато се намирах в сетивния свят.
– След това човекът може да се развие още повече и тогава идва стъпалото, на което той ще прозре още по-добре какво представляват тези явления като духовни същности.
Човек ще познава все повече и повече един Буда, един Заратустра, колкото повече сам се вживява в духовната светлина, докато не дойде една определена граница, където това престава. Това е едно тайнствено явление, на което обаче сега няма нужда да се спираме по-дълбоко. Достатъчно е да се каже: когато се насочва към по-висшите светове, това може да спре. Така е по отношение на всички посветени, които срещаме в световното развитие. Не много напредналият все още духовен познавач може лесно да се заблуди относно тези отношения, но това няма голямо значение.
към текста >>
133.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И когато се задълбочим във всичко онова, което би могло да се нарече откровението или благовестието на Кришна, тогава нашият поглед достига до шеметните висини на човешкото духовно
прозре
ние и ние се изпълваме с усещането: Да, по отношение на това, което прозвучава откровението на Кришна, по отношение на всичко онова, което се съдържа в него, едва ли може да бъде постигнат някакъв напредък.
Всъщност името Кришна обхваща един сложен процес в духовната еволюция на човечеството, който продължава хилядолетия наред.
И когато се задълбочим във всичко онова, което би могло да се нарече откровението или благовестието на Кришна, тогава нашият поглед достига до шеметните висини на човешкото духовно прозрение и ние се изпълваме с усещането: Да, по отношение на това, което прозвучава откровението на Кришна, по отношение на всичко онова, което се съдържа в него, едва ли може да бъде постигнат някакъв напредък.
Откровението на Кришна съдържа нещо, което не може да бъде надминато. Естествено, образът на Кришна включва и откровенията на много други човешки същества. Обаче все пак нещата стоят така, че всичко онова, което в хода на хилядолетия и столетия преди него им беше поверено, сега отново се прояви и намери своя завършек в лицето на Кришна, чиито откровения станаха достояние на целия индийски народ. И ако се замислим върху начина, по който думите на Кришна описват божествените и духовните светове, както и отношението на божествените и духовните светове към човечеството, а също и цялостното протичане на мировите събития, ако се замислим върху онази духовност, до която сами трябва да се издигнем, ако искаме да проникнем до по-дълбокия смисъл на Кришна и неговото учение, тогава може би в хода на по-късната общочовешка еволюция ще открием само едно друго събитие, което бихме могли да сравним с откровенията на Кришна.
към текста >>
134.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ясновидецът, който може да вижда в духовните светове, стига също постепенно до това, да
прозре
онзи живот, който човек води между смъртта и едно ново раждане.
При това наше събиране, не бих искал да ви развивам общи теории, а да разгледам конкретни неща, когато искаме да отговорим на такива въпроси като този, който току що бе зададен.
Ясновидецът, който може да вижда в духовните светове, стига също постепенно до това, да прозре онзи живот, който човек води между смъртта и едно ново раждане.
Този живот между смъртта и едно ново раждане протича в духовните царства, които постоянно са около нас, на които ние постоянно принадлежим с една най-добра част на нашият духовно душевен живот. Когато човекът е минал през вратата на смъртта и е съблякъл своето физическо тяло, той живее единствено в духовният свят, живее в един свят, който иначе остава затворен за него, докато той си служи с физическите сетива и с ума свързан с мозъка. Ясновидецът може да проследи живота между смъртта и едно ново раждане. Основните въпроси, които възникват и които първо са меродавни за нашите идеали са всъщност от разглеждането на този живот между смъртта и едно ново раждане. Някой лесно може да вярва, че този живот няма нищо общо с този живот тук във физическото тяло, но той има много нещо общо с него в най-дълбокият смисъл.
към текста >>
135.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И човек винаги напредва повече, когато счита себе си за недозрял там, където е съблазнен да критикува несъвършенството на съществуванието, когато човек изпитва може би страдание, но и в страданието никога не търси да критикува мировата мъдрост, а там където му се струва, че тази мъдрост има недостатъци, той трябва да си каже, че такива недостатъци са илюзии, майя, голяма измама, защото ние не сме способни още да
прозре
м напълно нещата.
По отношение на тези неща се явява като нещо безсмислено да се задава въпросът, дали не би могло, че Духовните Същества да осигурят едно симпатично съществувание за всички хора и същества без един такъв околен път. Който изисква това, той изисква приблизително същото нещо както онзи, който казва: Представлява нещо несъвършено, че Боговете са създали необходимостта някой кръг да не може да бъде четириъгълен. Без съмнение човек не разбира веднага, че другият въпрос има същата стойност. Както не може да съществува някаква светлина без тъмнина, така също това, което направо ни се показва като нещо величествено, мощно в мировото съществувание, а именно внасянето в духовните светове на останалите не използувани за мисията на Земята сили, не би могло да съществува, ако от друга страна не би се изпълнила Кармата на душите останали безсъвестни в определени прераждания. Тези неща са в състояние да ни накарат да разберем, когато сме някак съблазнени да считаме, че това, или онова е несъвършенство в мировото съществувание, в заобикалящият ни свят, че трябва да се проникнем от чувството: Намирането на нещо несъвършено произхожда от това, че не сме разширили нашето познание до там, да познаем всички връзки на нещата.
И човек винаги напредва повече, когато счита себе си за недозрял там, където е съблазнен да критикува несъвършенството на съществуванието, когато човек изпитва може би страдание, но и в страданието никога не търси да критикува мировата мъдрост, а там където му се струва, че тази мъдрост има недостатъци, той трябва да си каже, че такива недостатъци са илюзии, майя, голяма измама, защото ние не сме способни още да прозрем напълно нещата.
Ние виждаме, как когато насочваме нашият поглед в полето, през което трябва да минем между смъртта и едно ново раждане, това ни хвърля светлина върху физическото земно съществувание, не е проникнато и проструено само общо от свръхсетивните светове, а в него влизат също и делата, които човек извършва между смъртта и едно ново раждане. Всички дела се вливат във физическия свят и това, което става във физическия свят, което се случва с човека е произведе но многократно от силите на самият човек на самите хора, сили, които биват развивани между смъртта и едно ново раждане. Във всеки случай нова, с което сега се запознахме като дейност, като работа на душите, принадлежи към най-красивите дейности на човешките души, които минават през вратата на смъртта с определени неизползувани сили.
към текста >>
136.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И тогава когато
прозре
м нещо подобно, ние можем да го превърнем в чувство, което прониква човека, което обаче не го прави да се възгордее, а му вдъхва чувството на пълна отговорност, което го подбужда да не мисли, че може да разпилява своите сили във Вселената, а трябва да ги използува.
Какво искаме ние чрез такива разглеждания, каквито бяха направени днес? Чрез това искаме именно да направим все повече и повече разбираеми връзките на човека с целия Космос, как хората носят в себе си Макрокосмоса и могат да имат отношение също с това, което ги заобикаля духовно.
И тогава когато прозрем нещо подобно, ние можем да го превърнем в чувство, което прониква човека, което обаче не го прави да се възгордее, а му вдъхва чувството на пълна отговорност, което го подбужда да не мисли, че може да разпилява своите сили във Вселената, а трябва да ги използува.
Естествено трябва да обърнем вниманието върху това, че някой не спечелва нищо с това, като казва: Щом имам способности, аз по-добре да ги оставя несъвършени. Чрез това не би се спечелило нищо, защото в такъв случай би се получило в действителност това, че човекът ще стигне в такива положения, които приличат на споменатите завчера. Ако човек остави несъвършенствата в себе си преднамерено, той наистина ще ги впише в Акашовата летопис, но ще ги впише по такъв начин, че те ще бъдат осветлени следователно те също не могат да действуват. Само онези несъвършенства, които са внесени, така че тяхното несъвършенство е било една необходимост, а не една намерение възникнало от удобството само такива несъвършенства могат да действуват по начина, който бе описан.
към текста >>
137.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Накратко, има неща, при които разбираме, че те идват като наш личен успех или неуспех, има и други, където не можем да
прозре
м зависимостите и тогава си казваме: Макар че съм способен и би трябвало да имам успех, аз не успях.
Там където сме сигурни, че имаме определени способности, там естествено нещата ни се отдават. Може би не винаги ясно прозираме връзката между това, което се изпълнява чрез нас и нашите способности. Има също и един по-неопределен начин да се види тази връзка. Когато например в своя по-късен живот някой получи удар от съдбата, той би могъл да погледне назад и да си каже: Аз бях човек, който твърде малко направи, за да постигне нещо, или аз винаги съм бил лекомислен. От друга страна той би могъл също да си каже: Не ми е напълно ясна връзката между моите неуспехи и нещата, които съм направил, но разбирам, че един лекомислен и мързелив човек не може да има успехи също както един съвестен и работлив човек.
Накратко, има неща, при които разбираме, че те идват като наш личен успех или неуспех, има и други, където не можем да прозрем зависимостите и тогава си казваме: Макар че съм способен и би трябвало да имам успех, аз не успях.
Дори има и даден тип успехи и неуспехи, където първоначално изобщо не можем да прозрем връзката с нашите способности. Това е едното. Другото е, че за някои неща, които външно в обективния свят ни пресрещат като удари на съдбата, можем да си кажем по-късно: Пада ми се, защото сам си го направих. За други неща обаче си мислим, че те стават, без да можем да открием какви са причините, за да се случат. И така, имаме два вида събития: Такива, които произтичат от самите нас и ние виждаме връзката им с нашите способности, и другият вид, който вече описахме.
към текста >>
Дори има и даден тип успехи и неуспехи, където първоначално изобщо не можем да
прозре
м връзката с нашите способности.
Може би не винаги ясно прозираме връзката между това, което се изпълнява чрез нас и нашите способности. Има също и един по-неопределен начин да се види тази връзка. Когато например в своя по-късен живот някой получи удар от съдбата, той би могъл да погледне назад и да си каже: Аз бях човек, който твърде малко направи, за да постигне нещо, или аз винаги съм бил лекомислен. От друга страна той би могъл също да си каже: Не ми е напълно ясна връзката между моите неуспехи и нещата, които съм направил, но разбирам, че един лекомислен и мързелив човек не може да има успехи също както един съвестен и работлив човек. Накратко, има неща, при които разбираме, че те идват като наш личен успех или неуспех, има и други, където не можем да прозрем зависимостите и тогава си казваме: Макар че съм способен и би трябвало да имам успех, аз не успях.
Дори има и даден тип успехи и неуспехи, където първоначално изобщо не можем да прозрем връзката с нашите способности.
Това е едното. Другото е, че за някои неща, които външно в обективния свят ни пресрещат като удари на съдбата, можем да си кажем по-късно: Пада ми се, защото сам си го направих. За други неща обаче си мислим, че те стават, без да можем да открием какви са причините, за да се случат. И така, имаме два вида събития: Такива, които произтичат от самите нас и ние виждаме връзката им с нашите способности, и другият вид, който вече описахме. От друга страна, при външните изживявания има такива събития, при които не можем да си кажем, че самите ние сме причината те да се случат, и други, за които знаем, че ние сме ги причинили.
към текста >>
138.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Но настъпва и моментът, когато човек винаги може да застане пред една визия или имагинация и да си каже: Можеш ли да
прозре
ш зад нея чрез силата на твоя духовен поглед?
Каза ми се, че завчера не е било добре разбрано как може да се различи една истинска визия или имагинация, която принадлежи към нещо обективно, от това, което застава в пространството, но принадлежи само на нашата субективност23. Да, не може да се каже: Запиши си това или онова правило, тогава ще можеш да различаваш такива правила няма, но човек постепенно се учи чрез развитието. Да се различи правилно какво принадлежи към нас самите от това, което принадлежи към едно действително същество като външна визия, е възможно чак тогава, когато човекът узнае в себе си, че може постоянно да бъде разкъсван от умъртвяващи несъзнателни процеси. Тогава той придобива известна сигурност.
Но настъпва и моментът, когато човек винаги може да застане пред една визия или имагинация и да си каже: Можеш ли да прозреш зад нея чрез силата на твоя духовен поглед?
Остане ли визията да стои, когато се развие активната сила на вътрешния поглед, тя отговаря на едно обективно явление; ако активната сила на вътрешния поглед заличи визията, тогава тя принадлежи единствено на самите нас.
към текста >>
139.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Той умира като мъченик, преди да се е извършила Мистерията на Голгота, той изживява времето на зазоряването на Мистерията на Голгота, времето на
прозре
нията, на предвестяването, същевременно времето на радостта, той обаче не изживява времето на жалбите, на страданието.
Тук намираме третия вестител след пророк Илия и Йоан Кръстител. Сега, когато погледнем към образа на Йоан Кръстител, разбираме някои от въпросите, които може да постави този, който гледа в бъдещето.
Той умира като мъченик, преди да се е извършила Мистерията на Голгота, той изживява времето на зазоряването на Мистерията на Голгота, времето на прозренията, на предвестяването, същевременно времето на радостта, той обаче не изживява времето на жалбите, на страданието.
Щом това настроение се е пренесло в личността на Рафаел, не разбираме защо Рафаел, който с такова призвание рисува картини с Мадоната, рисува детски образи, не разбираме защо той не е рисувал предателството на Юда, не е рисувал носенето на кръста, Голгота, Маслинената планина? Съществуващите картини с този сюжет той е трябвало да нарисува по поръчка, в тях не се отпечатва наистина същността на Рафаел. Защо точно тези образи не лежат в картините на Рафаел? Защото като Йоан Кръстител той не е преживял самата Мистерия на Голгота.
към текста >>
140.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Той поставя като етичен идеал освобождаването от господството на афекта; човекът би трябвало да се ръководи от ясното
прозре
ние на необходимите закони на битието.
60. Спиноза проповяда опиращ се на неоплатонизма на Декрат една пантеистическа философия на необходимостта.
Той поставя като етичен идеал освобождаването от господството на афекта; човекът би трябвало да се ръководи от ясното прозрение на необходимите закони на битието.
Гьоте се изказва в биографията си „Поезия и истина“ относно влиянието на този светоглед върху него: „Спиноза беше този дух, който така решително действаше върху мен и който имаше толкова голямо влияние върху целия мой начин на мислене. След като навсякъде в света напразно търсих средство за образоване на моето особено същество, най-сетне попаднах на „Етика“-та на този мъж. Какво бях прочел в този труд, какво сам съм внасял в него, не бих могъл да преценя, но важното е, че тук намерих успокоение на моите страсти, струваше ми се, че ми се отваря един обширен и свободен поглед върху сетивния и моралния свят. (...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко стремеж, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който човек не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен почитател. Духът и сърцето, разумът и чувството се търсеха в необходимото сродство на свободния избор и чрез него се постигаше единение на различните същности.
към текста >>
141.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Никой, който мисли здраво, дори и напълно да е
прозря
л истината, че в основата на уединената мисъл стои Луцифер, а в основата на писмото – Ариман, няма да поиска да изкорени Луцифер оттам, където български писмен немски диалект художествена реч той действа с такава очевидност, защото това би означавало да се забрани уединеното мислене.
Три неща, така показва Бенедикт, подлежат на разглеждане: уединената мисъл, словото и писмото.
Никой, който мисли здраво, дори и напълно да е прозрял истината, че в основата на уединената мисъл стои Луцифер, а в основата на писмото – Ариман, няма да поиска да изкорени Луцифер оттам, където български писмен немски диалект художествена реч той действа с такава очевидност, защото това би означавало да се забрани уединеното мислене.
За някои – трябва да го кажем – това би било най-удобното, но те със сигурност няма да пожелаят да го признаят открито. От друга страна, няма да поискаме да изкореним и писмото, а сме длъжни да си кажем: както положителното и отрицателното електричество означават противоположност във външната физическа природа, така и ариманическото и луциферическото значат противоположност, която трябва да съществува. Това са два полюса, никой от които не трябва да отсъства, а те трябва да бъдат приведени в съотношение по мяра. Тогава човекът може да се движи по онази средна линия, в състоянието на словото. Това е предназначението на словото – да съдържа в себе си мъдрост, да съдържа в себе си познание, да съдържа в себе си мисли и представи.
към текста >>
142.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
За да
прозре
м нещо от действията на Ариман и Луцифер в тази област, нека споменем следното.
Ако обърнем внимание на това, което може да съществува, което в действителен смисъл може да стане реално, трябва да кажем: ние вече направихме осезаемо, че образите, които се назовават Ариман и Луцифер, изпращат своите импулси във физическо-сетивния свят. Ние ги открихме, Ариман и Луцифер, в най-различни области на физическия свят. Но в много по-интензивна степен, много по-силно човешката душа идва в съприкосновение с Ариман и Луцифер, когато встъпи на пътя на ясновидското познание. Когато излезе от физическия свят и се опита да проникне във висшите светове, Ариман и Луцифер се приближават към тази човешка душа и се опитват да направят някои неща с нея.
За да прозрем нещо от действията на Ариман и Луцифер в тази област, нека споменем следното.
към текста >>
През четирите драми можете да
прозре
те нещичко в своеобразната душа на Йохан Томасий.
Това е неприятна среща, да влезеш през собствената си врата в стаята и да се видиш как самият ти седиш зад писалището. Но такива неща спадат към областта на това, което се случва много често и което много лесно може да се случи, когато има място такава склонност към интригантстване. Това, което човек среща тогава, разбира се, е Двойникът, който отново, заедно с други задачи, се постарах да представя в „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“. Знаем, че този Двойник бива преживян от Йохан Томасий, и че това се намира във връзка със своеобразното развитие на Йохан Томасий, че на местата, на които е показано, той има среща с Двойника, защото благодарение на специфичните преживявания, които има, Ариман може да оформи една част от душата му така, че тази част от душата да бъде субстанциално изпълнена като част от етерното тяло с егоистични душевни елементи. Нещо подобно се случва, когато са създадени предпоставките, както при Йохан Томасий.
През четирите драми можете да прозрете нещичко в своеобразната душа на Йохан Томасий.
Още в края на „Пазачът на прага“ е указана определена точка в развитието на душата на Йохан Томасий. Такава точка в развитието може да настъпи за много души, които търсят пътя нагоре в свръхсетивните светове.
към текста >>
Тогава в даден момент той може да започне да вижда просветлено, което също е кармично обусловено, да има
прозре
ния в духовните светове.
Отделя се това, което всъщност лесно и често усеща като отделено всяка душа, която постепенно се развива до ясновиждаща. Душа, която прави това, се ражда, т.е. встъпва чрез раждане във физическото битие така, че преди всичко изживява себе си с такива качества, каквито всеки има като млад човек. Не винаги е възможно да се намерят така устроени души, които да могат да станат Кришнамурти. Човек се вживява в света, както се вживяват естествените деца за своя полза и изгода, даже и по-късно да станат ясновиждащи хора.
Тогава в даден момент той може да започне да вижда просветлено, което също е кармично обусловено, да има прозрения в духовните светове.
Но ако има нещо изключително елегично в настройката си или пък нещо трагично, тъкмо при ясновиждащата душа често се случва – и е важно, че се случва, – че тогава при тази ясновиждаща душа се явява като обективно същество видението на собствената младост. Става виждане на младостта, от която сме израснали, за която казват: какво би станало от тази младост, която ни е почти чужда, ако не бяхме встъпили в духовните ясновиждащи условия? Става действително своего рода разцепление на човека. Той преживява нещо като ново раждане и гледа на младостта си като на чуждо същество. И в тази младост е заключено много, за което казват: в тази инкарнация всичко това не може да бъде изнесено.
към текста >>
143.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Че тази дума не е съвсем маловажна, скъпи мои приятели, ще
прозре
този, който малко поразмисли за трудността, с която в света се постигат истинско съчувствие и истинска способност за любов.
Но човешката душа обикновено има склонността, още преди всички тези отвратителни неща да стигнат до съзнанието, да се отърве, така да се каже, от него, да се отърси наляво и надясно, както правят конете, и да зачеркне тези неприятности. В момента, в който човек зачеркне това, което се явява последствия от егоизма, на Луцифер и Ариман им става лесно да се разправят с човешката душа. Тогава в своя съюз те лесно могат да я отведат в тяхното особено царство, където могат да . покажат всевъзможни духовни светове, които човекът тогава да приеме за същински, истинни, обосновани в мировия порядък духовни светове. Може да се каже: развитието на истинна, същинска любов, на сериозно и честно съчувствие същевременно се явява добра подготовка за душата, която желае да се вживее ясновиждащо нагоре в духовните светове.
Че тази дума не е съвсем маловажна, скъпи мои приятели, ще прозре този, който малко поразмисли за трудността, с която в света се постигат истинско съчувствие и истинска способност за любов.
към текста >>
144.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Едва сега, облъхнати от космическия Дух на Любовта, душевните им очи
прозря
ха това, което всъщност се случи на Голгота.
Естествено, страничните наблюдатели се учудваха, че подобно преобразяване може да промени някои хора до такава степен. Но самите тези, които го изпитаха, и бяха пробудени от космическия Дух на Любовта, те усетиха сега в себе си едно ново разбиране, едно разбиране за онова, което се разиграваше в най-интимните им душевни връзки, нещо, което до този момент те не можеха да проумеят.
Едва сега, облъхнати от космическия Дух на Любовта, душевните им очи прозряха това, което всъщност се случи на Голгота.
И ако се вгледаме в душата на един от апостолите, когото другите Евангелия наричат обикновено Петър, тогава за ретроспективния поглед на ясновидеца, вътрешният духовен свят на този апостол изглежда така, сякаш в онзи момент неговото нормално земно съзнание е напълно разкъсано, и то от момента, който другите Евангелия описват като отричането на Петър. Сега, на Петдесятницата, Петър отново видя тази сцена на отричането, видя как го питаха дали няма нещо общо с Галилееца, и сега той разбра, че се беше отрекъл от Спасителя, защото неговото нормално съзнание беше започнало да се разпада, защото беше изпаднал в едно абнормно състояние, в едно съноподобно състояние, представляващо пренасяне в един съвършено друг свят. Така става например и с един човек, който се пробужда сутринта и си спомня последните събития от предишната вечер; така и Петър си спомни последните събития, преди да изпадне в това абнормно състояние, което обикновено наричаме „отричане", преди петелът да беше пропял два пъти. И тогава той си спомни, че душата му потъна в едно състояние, също както и нощта поглъща спящия човек. Обаче той си спомни и друго: въпросното междинно състояние се изпълни не с обикновени съновидения, а с подвижни образи, представляващи, така да се каже, един вид по-висше съзнание, един вид съизживяване на чисто духовни процеси и събития.
към текста >>
145.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
*21. Емил Бок „Трите години", Verlag Urauchhaus, където авторът проследява Христовия живот в тялото на Исус от Назарет, изхождайки от собствени духовно-научни
прозре
ния, както и от указания, получени лично от Рудолф Щайнер.
*21. Емил Бок „Трите години", Verlag Urauchhaus, където авторът проследява Христовия живот в тялото на Исус от Назарет, изхождайки от собствени духовно-научни прозрения, както и от указания, получени лично от Рудолф Щайнер.
Нередактираният български превод на Димитър Димчев е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>
146.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
– И човек с такава душевна нагласа често пъти си задава въпроса: - Каква полза имам аз от гносиса, който полага толкова усилия, за да се издигне до своите
прозре
ния?
Съществува и една друга душевна нагласа, която не може да бъде задоволена от непосредствения опит, от онези непосредствени преживявания, които са характерни за емпириста, и при нея, като една вътрешна необходимост, възниква усещането: Да, човекът е поставен в света, обаче в своята душа той изживява света по такъв начин, който няма нищо общо с външните сетивни изживявания. И едва тогава светът разкрива своите тайни. Колкото и да се оглеждаме във външния свят, там ние няма да открием нито една от неговите тайни.
– И човек с такава душевна нагласа често пъти си задава въпроса: - Каква полза имам аз от гносиса, който полага толкова усилия, за да се издигне до своите прозрения?
Въпреки всичко, нещата от външния свят, към който отправям моя поглед, далеч не ми откриват своята вътрешна същност. Каква полза има моят мироглед от логизма? Логизмът също не стига до вътрешната същност на нещата. От каква полза са спекулациите върху волята? Те само ни отклоняват от възможността да отправяме взор към дълбините на нашите собствени души.
към текста >>
147.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Днес и въобще в тези сказки аз искам да опиша онова, което ясновидското съзнание вижда, когато то прониква в духовния свят с намерението да познае вътрешния живот на човека тези четири душевни кръгове: на възприеманието, на мисленето, на чувствуването и на волята -, за да проникне зад тях и да
прозре
в това, което всъщност се вълнува нагоре и надолу в тази човешка душа и произвежда щастие и страдание.
Днес и въобще в тези сказки аз искам да опиша онова, което ясновидското съзнание вижда, когато то прониква в духовния свят с намерението да познае вътрешния живот на човека тези четири душевни кръгове: на възприеманието, на мисленето, на чувствуването и на волята -, за да проникне зад тях и да прозре в това, което всъщност се вълнува нагоре и надолу в тази човешка душа и произвежда щастие и страдание.
към текста >>
148.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да
прозре
ш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог.
И считам че е едно добро великденско чувство да насочим нашия поглед към онези отношения на живота, които могат да бъдат постигнати повече чрез вътрешно излизане от тялото, да насочим нашия поглед към отношенията между смъртта и едно ново раждане, от една страна, и живота, който после добиваме във физическото тяло, от друга страна. Ние поглеждаме към този живот между смъртта и едно ново раждане и забелязваме, виждаме ръководството на добрите божествено-духовни Същества, които ни помагат да вървим напред. Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо. Докато ние възприемаме света, чувствуваме в него, проявяваме нашата воля, докато трупаме нашето съкровище от спомени, за да имаме във физическото съществуване едно свързано битие, зад всичко това, зад целия наш съзнателен живот работят божествено-духовните Същества; те направляват напред потока на времето. Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете.
Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог.
И да се роди едно такова чувство във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде плодът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание. Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането, мисленето, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото. Ние можем да съзрем едно знание, което може да бъде изразено в един още по-дълбок смисъл отколкото онова, което вчера посочихме накрая на нашето съзерцание. Като резултат на нашето съзерцание днес ние можем в още по-дълбок смисъл да издигнем думите: от Бога сме родени! Защото съзираме, че всичко, което може да знае за себе си, тази душа във всеки момент се ражда от Божественото, така щото във всеки момент можем да напълним нашата най-дълбока вътрешност с това!
към текста >>
149.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И през време, когато се образува това включване, ражда се това, за което често съм загатвал и което е важно да
прозре
м в неговото цялостно значение:
И резултатът от тази борба, която се разиграва, е това, което аз охарактеризирах като един вид труп, като един вид частичен труп в нас. Този труп е израз на това, което в нас трябва да стане напълно материално, като едно минерално включване, за да не дойдем в състояние да го одухотворим. Ако този труп не би се образувал чрез борбата на Луцифер и неговите противници, тогава вместо този труп ние бихме имали в себе си резултата на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията и бихме възлезли непосредствено в духовния свят. Трупът образува тежестта, чрез която добрите духовни Същества, чийто противник е Луцифер, ни задържат първо във физическия свят; те ни задържат така, че в този свят ни се забулва това, което би трябвало да се роди като стремеж към одухотворение, за да ни се даде възможност чрез това забулване да се стремим към истинския идеал на човешката природа, към развитието на всички заложби, които могат да съществуват в нас. Благодарение на това, че в нас се образува това включване, този така да се каже труп-призрак, благодарение на това, че винаги, когато възприемаме външния свят ние сме проникнати от нещо, което е същевременно труп, през време на възприеманието ние убиваме този постоянно възникващ стремеж към одухотворение.
И през време, когато се образува това включване, ражда се това, за което често съм загатвал и което е важно да прозрем в неговото цялостно значение:
към текста >>
150.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Да се
прозре
това и да се създадат помощни средства, ще бъде възможно едва тогава, когато Духовната наука ще обхване сърцата, ще поникне душите.
Да се прозре това и да се създадат помощни средства, ще бъде възможно едва тогава, когато Духовната наука ще обхване сърцата, ще поникне душите.
И когато човек вниква в тези неща, той би искал да има в себе си най-силния огън, за да го предаде в думи, за да обърна вниманието на нашите съвременници, доколкото те могат да го разберат, към какво бъдеще вървим. Човек може да вникне в тези неща, когато се запознае с различните гледища, които съществуват веднъж за едно поле на съществуването, друг път за друго. Тези други гледища застават тогава пред онзи, който се намира в изживяването между мировия среднощен час и едно ново раждане; защото от тези други гледища той сам трябва да стане творящ. Когато човек е образувал тенденциите за изпълнение на кармата относно предстоящите му изживявания, тогава пред душата застават по-далечните изживявания, които стоят по-далече. Тогава той изживява религиозните общности, другите общности, на които е принадлежал, изживява ги така, че те му показват: За да не станеш едностранчив, ти трябва да направиш това или онова в твоето следващо прераждане.
към текста >>
151.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
То продължава да живее в него тъкмо във време като нашето, когато можем да
прозре
м смисъла на това, което се случва, само тогава, когато можем да гледаме с душевните очи на духовната наука.
Онова, което даден човек придобива чрез своята жертвена смърт, продължава да живее в неговата индивидуалност.
То продължава да живее в него тъкмо във време като нашето, когато можем да прозрем смисъла на това, което се случва, само тогава, когато можем да гледаме с душевните очи на духовната наука.
И тя ни прави способни да обръщаме внимание на духовния еквивалентен образ на онова, което се случва сега на европейска земя поради факта, че на европейския физически план се разиграват могъщи и болезнени събития. Духовният корелат, духовният паралелен процес на това – понеже всичко на физическия план се ръководи от духовния свят – трябва да протече в бъдеще през физическите събития на човешкото развитие. Но това ще даде резултат само ако човешките души тук, на земята, в своите физически тела придобият съзнанието, че получават активна помощ от силите, живеещи в духовния свят благодарение на безбройните жертви, и те могат да приемат това влияние, за да са в състояние за в бъдеще да продължат дейността си на земята, обединени с мъртвите чрез съзнанието, което може да има душата за реалността на духовния свят.
към текста >>
152.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Времето, в което живеем, може да ни накара да
прозре
м колко много е необходимо за съвременния човек да изследва смисъла на земния живот.
Времето, в което живеем, може да ни накара да прозрем колко много е необходимо за съвременния човек да изследва смисъла на земния живот.
Този смисъл обаче никога няма да ни се разкрие, ако просто разглеждаме разиграващото се в сетивния свят. Защото всичко, което се разиграва в него, съдържа по-дълбок смисъл поради факта, че духовното се разкрива и в това сетивно битие. Нашето време представлява тежко време на изпитания. И онези, които вярно и твърдо следват учението ни, ще трябва да разберат колко тежко изпитателно време е нашето, как то ще може да разкрие своя смисъл само ако се издигнем до това, което се разкрива духовно, както и в толкова тежките събития, разиграващи се на физическия план.
към текста >>
153.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Надявам се той да
прозре
и нейната оригиналност, щом е изпълнен с добра воля.
Но този човек прави крачка напред. Той казва: Тези, които виждат в нея „само тенденция към синкретизъм и еклектизъм, еквивалент на индивидуални наклонности, я бъркат с още по-съмнителни явления в съвременния живот като суеверия, спиритизъм, привидения, символика и други подобни външни проявления на духовно заиграване с тайните на човешката природа. Но това не е така. Ние се отнасяме към това движение несправедливо, когато отказваме да разпознаем неговите дълбоки вътрешни връзки и ценности.“ Така че ние имаме един доброжелателен човек. Той казва: „Ние трябва да я разбираме, най-малкото в рамките на кръга около Щайнер, най-вече като религиозно движение, макар и не толкова оригинално, колкото синкретично, но насочено към същността на живота“.
Надявам се той да прозре и нейната оригиналност, щом е изпълнен с добра воля.
– „Ние трябва да я разглеждаме като движение за удовлетворяване на свръхсетивните интереси на хората и с това като надрастване на сетивния реализъм. Преди всичко можем да разпознаем в нея движение, което импулсира хората да обмислят своите морални проблеми, да работят за вътрешно прераждане чрез усилено себевъзпитание.“ Както казах, аз не чета това поради някаква сантименталност, но като се имат предвид нещата, казани за антропософията от други гледни точки, не е без значение да се запознаем с критики като тази.
към текста >>
154.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И когато те се разглеждат така, от гледната точка на духовната наука, можете да
прозре
те взаимовръзките в живота.
Защото ако не се беше случил този инцидент, нямаше да е възможно това, което характеризирах: необходимото му заздравяване на азовото съзнание по описания начин. Чрез раждането си човек навлиза в определени условия в даден живот. Той живее в тези условия, но по време на последния си живот между смъртта и новото раждане е наблюдавал, че азът му е бил отслабен по определен начин. Импулсът да заздрави своя аз живее в него и го води към условия, които предизвикват нещастния случай. Това е начинът, по който трябва да се разглеждат нещата.
И когато те се разглеждат така, от гледната точка на духовната наука, можете да прозрете взаимовръзките в живота.
към текста >>
А това, че тя наистина е необходима за развитието на човечеството, може да се
прозре
тъкмо от описанието на такава противоположност.
И да се схване по правилен начин чрез чувството задачата на духовната наука зависи от това, човек да наблюдава открито света и действително да има куража да си изгради здрава преценка за този свят. Ето защо беше необходимо да Ви представя в първите часове на моите изложения не само нещо от съдържанието на духовната наука, което да хвърли светлина върху важни взаимовръзки в живота, но трябваше също да обясня противоположното, което е налице, когато се вижда това, в което духовната наука трябва да навлезе. Защото Вие ще чувате много, много гласове като охарактеризираните от мен вчера, които ще пристигат от всевъзможни лагери – религиозни, научни или от отделни хора, – които смятат духовната наука за глупост, за фантазия и които, въпреки че се причисляват към известните хора на настоящето, не могат да мисля доказателствено, и тази неспособност за мислене, за нещастие, се разпространява по света. Тези неща трябва да се разглеждат само в правилната светлина. И когато някой действително е свързан с духовната наука, според мястото в живота, на което е поставен от своята карма, той до известна степен е длъжен да прави това, на което е способен, за да засвидетелства по съответния начин стойността на духовната наука, която е необходима не на самата себе си, а за развитието на човечеството.
А това, че тя наистина е необходима за развитието на човечеството, може да се прозре тъкмо от описанието на такава противоположност.
Такива описания биха могли да ни дадат наистина много.
към текста >>
155.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Че това, което е произлязло от Орлеанската дева, е много по-стойностно от произлязлото от човешките възгледи на други хора – тъкмо това трябва да се
прозре
.
Виждаме един човек, който е предубеден, защото е възприел материалистическия начин на мислене на настоящето, който мисли само въз основа, така да се каже, на материалистически принципи, който обаче, тъй като желае да бъде в същото време исторически честен, е принуден да насочи вниманието към забележителното явление, каквото представлява Орлеанската дева, и във висша степен да я приеме на сериозно, както разбираме от неговите думи. Следователно пред Жорес стои цялото историческо значение на Жана д‘Арк. Но сега питаме: какво друго за човек, който има такова социално разбиране като Жорес, в действителност може да бъде Жана д‘Арк, освен личност, която благодарение на определен религиозен екстаз, към какъвто хората, ако искат да останат разумни, не желаят да се стремят, достига до импулсите, до които тя е достигнала? Напълно естествено е, че такива хора няма да познаят това, което може да ни се изясни от духовната наука: че в определено време, в което още не може да се достигне до модерно развитото духовно познание, каквото го имаме днес, от духовните светове се спускат потоци духовен живот чрез такива малко или повече подсъзнателно действащи личности като девата от Орлеан, която е била медиум, но не за хора, често злоупотребяващи с медиуми в по-новото време, а за божествено-духовни светове, които желаят да действат във физическия земен свят.
Че това, което е произлязло от Орлеанската дева, е много по-стойностно от произлязлото от човешките възгледи на други хора – тъкмо това трябва да се прозре.
Че духовният свят е говорил чрез Жана д‘Арк, това не могат да разберат такива хора. И все пак, когато говорят за действителни събития, за хора като Орлеанската дева, те трябва да отдадат това, което се случва – помислете само: това, което се случва – на личности, чийто духовен живот не признават, чийто духовен живот напълно сигурно не биха искали да последват.
към текста >>
Това трябва да се
прозре
.
Това е кармата на тази неефикасност на мисленето и усещането! На тези неща човек трябва да обърне внимание и поне като духовен учен да успее да се абстрахира от това, което днес светът провъзгласява и което се приема като „най-висши ценности“ поради други импулси. И в тази връзка човек действително трябва да може, без да се главозамайва от всевъзможни други чувства, управляващи днес света и под чието влияние възникват толкова много лъжи, да отправи поглед към най-важното. Защото тези неща имат своето влияние. Ние живеем в една такава сфера – вече казах това в Цюрих, – че този, който предлага такава материя на хората, така че, докато го слушат, в сърцата им, в душевността им се развихрят тези мисловни бесове, може да каже: „Съдържанието на тази книжка76 се състои от 12 речи, които изнесох през последната зима в...“ – сега се споменава градът, който не искам да назова77 – „пред хиляди слушатели.“ Но тези неща – градът е без никакво значение – се приемат от хиляди!
Това трябва да се прозре.
Вече е необходимо действително да се прозре цялата сериозност и цялото значение на едно такова разглеждане. И след като сме приели достатъчно много от духовния свят, ще разберем, че сме преминали в противоположната страна на онзи мироглед, който днес властва в хората в много по-голяма степен, отколкото вярваме. За съжаление днес хората живеят прекалено безсмислено! Това е душевното усилие: че трябва да се погледне толкова разпространената в света – простете, че трябва да го кажа, но трябва да сме наясно с това – тъпота, тъпота, в която човечеството живее по отношение на това, което действа в процеса на развитие на човечеството и го ръководи. Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в духовната наука, също и чрез разглеждане на противоположното.
към текста >>
Вече е необходимо действително да се
прозре
цялата сериозност и цялото значение на едно такова разглеждане.
На тези неща човек трябва да обърне внимание и поне като духовен учен да успее да се абстрахира от това, което днес светът провъзгласява и което се приема като „най-висши ценности“ поради други импулси. И в тази връзка човек действително трябва да може, без да се главозамайва от всевъзможни други чувства, управляващи днес света и под чието влияние възникват толкова много лъжи, да отправи поглед към най-важното. Защото тези неща имат своето влияние. Ние живеем в една такава сфера – вече казах това в Цюрих, – че този, който предлага такава материя на хората, така че, докато го слушат, в сърцата им, в душевността им се развихрят тези мисловни бесове, може да каже: „Съдържанието на тази книжка76 се състои от 12 речи, които изнесох през последната зима в...“ – сега се споменава градът, който не искам да назова77 – „пред хиляди слушатели.“ Но тези неща – градът е без никакво значение – се приемат от хиляди! Това трябва да се прозре.
Вече е необходимо действително да се прозре цялата сериозност и цялото значение на едно такова разглеждане.
И след като сме приели достатъчно много от духовния свят, ще разберем, че сме преминали в противоположната страна на онзи мироглед, който днес властва в хората в много по-голяма степен, отколкото вярваме. За съжаление днес хората живеят прекалено безсмислено! Това е душевното усилие: че трябва да се погледне толкова разпространената в света – простете, че трябва да го кажа, но трябва да сме наясно с това – тъпота, тъпота, в която човечеството живее по отношение на това, което действа в процеса на развитие на човечеството и го ръководи. Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в духовната наука, също и чрез разглеждане на противоположното. Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че духовният свят е този, който трябва да се открие.
към текста >>
156.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ако си припомним този факт, ще
прозре
м, че човекът е нещо по-различно от съществото, което често правим от него с нашата критика.
Той трябва да ги приеме. Сега трябва да спомена един основен момент, за да Ви се изясни какво всъщност имам предвид. Вие знаете, че през света, в който живеем, по всевъзможни начини действат луциферически и ариманически сили. Ако тези луциферически и ариманически сили не упражняваха върху нас своята притегателна сила, тогава проявяващото се като неправилно или лошо действие в човека нямаше да съществува в света. Луциферическото и ариманическото трябва да упражняват действието си върху човека, трябва да му дадат възможност да ги последва.
Ако си припомним този факт, ще прозрем, че човекът е нещо по-различно от съществото, което често правим от него с нашата критика.
Ако във физическия свят имахме способността да виждаме винаги как луциферическото и ариманическото действат в човека, щяхме да съдим за човека по съвсем различен начин. Не казвам, че по принцип следва да бъдем по-малко критични, защото знаем, че ако не съдим човека, ще трябва да се борим не срещу човека, а срещу Луцифер и Ариман. Но с хората би трябвало да сме много по-толерантни. Този, който изживява периода между смъртта и ново раждане, трябва да упражнява тази толерантност както спрямо съществата, които се намират с него в духовния свят, така и спрямо съществата, които тук, във физическия живот, са въплътени все още като хора. Това, че придобива тази толерантност, че винаги вижда, че в човека взема едно или друго участие Луцифер или Ариман, просто се изразява в същността на онзи, който е преминал през портата на смъртта.
към текста >>
157.
Предговор от немския издател
GA_173 Карма на неистината
Желанието му е да бъде разсеяна илюзията, възникваща от системата, която се просмуква от миналото в настоящето на националните държави, и да се
прозре
, че военните действия изобщо са нещо като було, зад което един нов свят чака своето зараждане: В действителност войната е революция в социалната структура на човечеството.
Тъкмо по онова време, през Декември 1916 г., става ясно, че вече няма надежда за ограничаване на конфликта и за скорошен край на войната. Страстите все повече се разгорещяват. Чрез разюзданата военна пропаганда фразьорството и лъжата приемат и от двете страни необичайни дотогава измерения и форми. В лекцията си от 1 Януари 1917 г. Рудолф Щайнер говори за "Кармата на неистината".
Желанието му е да бъде разсеяна илюзията, възникваща от системата, която се просмуква от миналото в настоящето на националните държави, и да се прозре, че военните действия изобщо са нещо като було, зад което един нов свят чака своето зараждане: В действителност войната е революция в социалната структура на човечеството.
Следователно при прочита на тези лекции трябва да имаме предвид и онова, което Рудолф Щайнер още през лятото на 1917 г. за първи път формулира като нов импулс към социалния въпрос, когато в така наречените "Меморандуми" (в Събр. Съч.№ 24) скицира троичното устройство на социалния организъм, намерило отражение през 1919 г. в "Призив към немския народ и културния свят" и в "Главни точки на социалния въпрос" (Събр. Съч.№ 23).
към текста >>
158.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ще трябва да ме извините, ала и миналия понеделник Ви казах: Облекчения не мога да Ви създам, наложително е да се занимаете и с подробности взаимовръзката ще
прозре
те утре.
Нека вземем още един конкретен случай.
Ще трябва да ме извините, ала и миналия понеделник Ви казах: Облекчения не мога да Ви създам, наложително е да се занимаете и с подробности взаимовръзката ще прозрете утре.
Бих искал да Ви прочета отделни места от едно писмо на Митрофанов, професор по история в Санкт Петербург, написано в средата на Април 1914 г. до един германец, който бил негов учител и с когото останали приятели*43. Та този Митрофанов трябва да си го представяте като врял и кипял в различните течения. През Април 1914 г. той пише писмо, в което се натъкваме на следното:
към текста >>
159.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно
прозре
ние, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото.
"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото.
И ако Цахариас Вернер е заявил, че едно изречение в "Родства по избор" го е направило католик, аз приемам това изявление буквално. С което естествено не искам да от река, че освен туй е имало също един езически, един протестантски, та дори и един кажи-речи еврейски Гьоте, и съвсем не желая да му правя реклама на образцов католик, какъвто той впрочем все пак е бил в по-голяма степен, отколкото доволстващия монистичен всезнайко, представян от новонемските гимназиални учители под неговото име.*55
към текста >>
160.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Повелята е комедията да бъде
прозря
на и да не бъде смятана за ощастливяващо света събитие.
Всичко, утвърдило се в окултните братства като здраво учение, не може да не се долови отново в изказва нето на лорд Роузбъри; защото целта е погледът да се насочва накъдето трябва. Каквото се вижда отвън, може да бъде комедия.
Повелята е комедията да бъде прозряна и да не бъде смятана за ощастливяващо света събитие.
към текста >>
И ако човек разполага със съответните книги, които всъщност описват само крайната фаза на трагедията, и се поизмъчи с тях, както аз честно и почтено го сторих, изучавайки ги по дванайсет, петнайсет, двайсет пъти, тогава не може да не
прозре
колко могъща е била групата, която, бих казал, като изнесен пост за мощни импулси стояла зад онези видими отвън марионетки.
Това е едно от важните събития, чийто брой би могъл значително да се увеличи. Всичко през последните години е изпъстрено с хитрувания. Такива хитрувания нерядко се откриват в периферията. От тях отърва не няма.
И ако човек разполага със съответните книги, които всъщност описват само крайната фаза на трагедията, и се поизмъчи с тях, както аз честно и почтено го сторих, изучавайки ги по дванайсет, петнайсет, двайсет пъти, тогава не може да не прозре колко могъща е била групата, която, бих казал, като изнесен пост за мощни импулси стояла зад онези видими отвън марионетки.
Те, разбира се, са честни хора, но при все това марионетки, които сега слизат от сцената, за да може Европа да се убеди в онова, което следва.
към текста >>
161.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Следователно става дума да се
прозре
, че понастоящем са необходими известни условия за благоприятното развитие на човечеството, срещу които днес се опълчва далеч по-многобройната част от хората, условия, които трябва да се инкорпорират в развитието на човечеството, за да може в бъдеще да настъпи благополучно, ползотворно развитие.
Разбира се, за духовното развитие на човечеството думите "посявам добро семе" представляват нещо много по-сложно, отколкото в току-що приведената от мен притча, тъй като целта ще бъде не само да се наложат няколко абстрактни принципа, но и с оглед на условията за развитие на човечеството по правилен начин да се установи от какво се нуждае това развитие на човечеството в настоящия момент. Защото, каквото и да е времето през идната година, каквито и пречки или неблагоприятни условия да настъпят, реколтата положително ще бъде лоша, ако вторият мъж не посее семето!
Следователно става дума да се прозре, че понастоящем са необходими известни условия за благоприятното развитие на човечеството, срещу които днес се опълчва далеч по-многобройната част от хората, условия, които трябва да се инкорпорират в развитието на човечеството, за да може в бъдеще да настъпи благополучно, ползотворно развитие.
Следва да се прозре също така, че в момента човечеството се намира в развойна фаза, през която в известни граници му се предоставя право само да се справя със своите заблуждения.
към текста >>
Следва да се
прозре
също така, че в момента човечеството се намира в развойна фаза, през която в известни граници му се предоставя право само да се справя със своите заблуждения.
Разбира се, за духовното развитие на човечеството думите "посявам добро семе" представляват нещо много по-сложно, отколкото в току-що приведената от мен притча, тъй като целта ще бъде не само да се наложат няколко абстрактни принципа, но и с оглед на условията за развитие на човечеството по правилен начин да се установи от какво се нуждае това развитие на човечеството в настоящия момент. Защото, каквото и да е времето през идната година, каквито и пречки или неблагоприятни условия да настъпят, реколтата положително ще бъде лоша, ако вторият мъж не посее семето! Следователно става дума да се прозре, че понастоящем са необходими известни условия за благоприятното развитие на човечеството, срещу които днес се опълчва далеч по-многобройната част от хората, условия, които трябва да се инкорпорират в развитието на човечеството, за да може в бъдеще да настъпи благополучно, ползотворно развитие.
Следва да се прозре също така, че в момента човечеството се намира в развойна фаза, през която в известни граници му се предоставя право само да се справя със своите заблуждения.
към текста >>
Днес целта е на човечеството да се посочи по кой начин се стига до известни
прозре
ния и преди всичко до това, за определени неща да се разполага със здрава оценка, която е в съответствие с условията за развитие на човечеството.
В по-раншни времена не е било така. Преди Петата следатлантска епоха, поне преди още голяма част от земните човеци да стигнат до пълното осъзнаване на своята свобода, божествено-духовни сили са се намесвали в земното развитие и може ясно да се забележи, че тази намеса на божествено-духовните сили е била усещана и от хората.
Днес целта е на човечеството да се посочи по кой начин се стига до известни прозрения и преди всичко до това, за определени неща да се разполага със здрава оценка, която е в съответствие с условията за развитие на човечеството.
И че съществуващото опълчване срещу тази оценка се числи към по-дълбоките причини за сегашните тягостни събития.
към текста >>
През последните десетилетия на XIX и през първите на ХХ век, сиреч в повече или по-малко преживяното от нас време, са се появявали крайно спорадично
прозре
ния, които биха били извънредно необходими.
През последните десетилетия на XIX и през първите на ХХ век, сиреч в повече или по-малко преживяното от нас време, са се появявали крайно спорадично прозрения, които биха били извънредно необходими.
Някои прозрения а от прозренията зависи много несъмнено са били подхвърлени на човечеството. Правени са също опити те да бъдат подхвърлени на човечеството така, че от тях да бъдат обхванати значителен брой хора. Ала по причини, които можем да назовем по-късно, човечеството и сега продължава да се противи неимоверно срещу каквото и да било по-висше прозрение, почиващо на духовна основа.
към текста >>
Някои
прозре
ния а от
прозре
нията зависи много несъмнено са били подхвърлени на човечеството.
През последните десетилетия на XIX и през първите на ХХ век, сиреч в повече или по-малко преживяното от нас време, са се появявали крайно спорадично прозрения, които биха били извънредно необходими.
Някои прозрения а от прозренията зависи много несъмнено са били подхвърлени на човечеството.
Правени са също опити те да бъдат подхвърлени на човечеството така, че от тях да бъдат обхванати значителен брой хора. Ала по причини, които можем да назовем по-късно, човечеството и сега продължава да се противи неимоверно срещу каквото и да било по-висше прозрение, почиващо на духовна основа.
към текста >>
Ала по причини, които можем да назовем по-късно, човечеството и сега продължава да се противи неимоверно срещу каквото и да било по-висше
прозре
ние, почиващо на духовна основа.
През последните десетилетия на XIX и през първите на ХХ век, сиреч в повече или по-малко преживяното от нас време, са се появявали крайно спорадично прозрения, които биха били извънредно необходими. Някои прозрения а от прозренията зависи много несъмнено са били подхвърлени на човечеството. Правени са също опити те да бъдат подхвърлени на човечеството така, че от тях да бъдат обхванати значителен брой хора.
Ала по причини, които можем да назовем по-късно, човечеството и сега продължава да се противи неимоверно срещу каквото и да било по-висше прозрение, почиващо на духовна основа.
към текста >>
От това обаче зависи повече, отколкото се предполага, когато биват разпространявани някакви идеи, някакви
прозре
ния.
А сега искам да спомена едно произведение, излязло преди години. Естествено Вие можете да кажете: Толкова много произведения излизат и какво значение има това? Нали дадено произведение може да притежава теоретическа важност най-много като поучение, тъй като благополучието на света не може да зависи от това, че хората четат едно или друго.
От това обаче зависи повече, отколкото се предполага, когато биват разпространявани някакви идеи, някакви прозрения.
Ако в душата си обгърнете с поглед още веднъж тъкмо онова, което съм изрекъл в последните две-три лекции, Вие сами ще можете да потвърдите това.
към текста >>
Когато се появи преди години, тази книга ми се стори една от най-значителните прояви на по-новото човешко
прозре
ние.
Произведението, за което става дума, излезе в Америка и авторът му е Брукс Адамси*100.
Когато се появи преди години, тази книга ми се стори една от най-значителните прояви на по-новото човешко прозрение.
Макар видът, в който тя бе издадена, да беше покварен от това, че предговорът към нея е написал един от най-големите фразьори на съвременността, а именно бившият президент Рузвелт*101, безспорен остава фактът, че идеите в тази книга на Брукс Адамс биха могли да въздействат в най-широк смисъл просветите ски. За духовния живот в Европа от значение беше също, че немският превод на тази книга се появи в едно издателство, за което се знаеше, че е в услуга на точно определени духовни направления, които проявяват съвсем неприкрита враждебност и злонамереност например спрямо нашето антропософско направление. Но не това е съществено по-същественото винаги е да проявиш усет за това, че има значение, когато определени идеи биват разпространявани по света под такъв бих казал подобаващ флаг. Защото има разлика дали една книга излиза, да речем, в "Cotta" едно реномирано, аристократично издателство, което просто издава книги, или книга като въпросната се появява в издателство, където по принцип се публикуват произведения, стоящи в услуга на едно съвсем специално общество. Огромна е разликата дали някой си има работа само с литература или борави с нарочни импулси!
към текста >>
Книгата е дилетантска преди всичко поради това, че ако изобщо ще се формулира, подобно познание трябва да се формулира само върху основата на духовни
прозре
ния.
Книгата е дилетантска преди всичко поради това, че ако изобщо ще се формулира, подобно познание трябва да се формулира само върху основата на духовни прозрения.
Защото, докато не се разполага с духовни прозрения, оценките за еволюцията на човечеството, в която несъмнено участват духовни сили, естествено ще бъдат винаги едностранчиви, доколкото на първо място се изключва една голяма истина: че при физическия план както по отношение на събитията, така и по отношение волята на хората се остава вътре в Майя. Веднага щом областта на Майя започне да се третира не като Майя, а като реалност, човек неизбежно изпада в заблуждения; а като реалност Майя се третира най-често тогава, когато на развойните процеси вътре в Майя и на окова, което наподобява развойни процеси, не се отделя необходимото внимание.
към текста >>
Защото, докато не се разполага с духовни
прозре
ния, оценките за еволюцията на човечеството, в която несъмнено участват духовни сили, естествено ще бъдат винаги едностранчиви, доколкото на първо място се изключва една голяма истина: че при физическия план както по отношение на събитията, така и по отношение волята на хората се остава вътре в Майя.
Книгата е дилетантска преди всичко поради това, че ако изобщо ще се формулира, подобно познание трябва да се формулира само върху основата на духовни прозрения.
Защото, докато не се разполага с духовни прозрения, оценките за еволюцията на човечеството, в която несъмнено участват духовни сили, естествено ще бъдат винаги едностранчиви, доколкото на първо място се изключва една голяма истина: че при физическия план както по отношение на събитията, така и по отношение волята на хората се остава вътре в Майя.
Веднага щом областта на Майя започне да се третира не като Майя, а като реалност, човек неизбежно изпада в заблуждения; а като реалност Майя се третира най-често тогава, когато на развойните процеси вътре в Майя и на окова, което наподобява развойни процеси, не се отделя необходимото внимание.
към текста >>
Всеки лесно ще стигне до
прозре
нието, че през лятото или есента на 1917 г.
Ето защо целта винаги е Майя да се опознава като Майя, да се опознава как стоят нещата, когато към поникването, към разцъфването трябва да се присъедини повяхването. За природата това всеки лесно ще го признае, защото фактите сами застават пред погледа му.
Всеки лесно ще стигне до прозрението, че през лятото или есента на 1917 г.
трябва да изкласят житата, засети през съответния сеитбен период на предходната година. Ако са посети лоши жита, то и реколтата, разбира се, трябва да бъде лоша. Поради това човек ще бъде склонен да внимава при сеитбата и в този случай да не се оставя да бъде залъгван от Майя толкова лесно, както в други области на човешкия живот, където нещата се явяват по-замъглени.
към текста >>
При това пътуване, когато бил изпратен във Фландрия като посланик по поръчение на Хенри VIII когото нарича просветлен и велик крал, той се запознал с един мъж, смятан от него за изключително умен, за духовно извънредно забележителен, така че го запитал: Щом като знаете толкова много и умеете да преценявате нещата така вярно, защо не поставите
прозре
нията си в услуга на някой княз?
При това пътуване, когато бил изпратен във Фландрия като посланик по поръчение на Хенри VIII когото нарича просветлен и велик крал, той се запознал с един мъж, смятан от него за изключително умен, за духовно извънредно забележителен, така че го запитал: Щом като знаете толкова много и умеете да преценявате нещата така вярно, защо не поставите прозренията си в услуга на някой княз?
Всъщност Мор е на мнение, че лицата, служещи при князе, обикновено не са много просветлени и че на света би могло да има много доброта и благополучие, ако такива просветлени люде се поставят в услуга на князете. Другият от върнал: От това не би имало никаква полза, защото ако изложа в някоя висша служба вижданията си, не аз ще направя другите по-умни, ами те ще ме изхвърлят в най-скоро време. И за да подкрепи в известна степен, че този мъж, комуто от свое гледище уж не дава право, действително е живял, Томас Мор добавя: Срещнах този мъж в компанията на най-различни хора и тогава той ми разказа как веднъж в някаква друга компания се бил опитал да изложи вижданията си.
към текста >>
162.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Първо, че на човечеството, подобно на изпитателен балон, е било подхвърлено съчинението на Брукс Адамс, за да се провери колко измежду подобни неща могат да бъдат
прозре
ни поне от отделни индивиди.
Вчера по съвсем определени причини, които ще се изяснят от по-нататъшните разсъждения, Ви изложих две положения.
Първо, че на човечеството, подобно на изпитателен балон, е било подхвърлено съчинението на Брукс Адамс, за да се провери колко измежду подобни неща могат да бъдат прозрени поне от отделни индивиди.
Във въпросната книга се твърди, че един народностен организъм трябвало да се схваща именно като организъм, тоест че той се раждал и преживявал свое детство, порасване, зрялост, остаряване като отделния човек, макар в случая, разбира се, да има само сходство, а не тъждественост. Сетне се посочва, че в определени епохи на своето развитие, народите оформяли по две съпринадлежни качества, а именно имагинативния и войнствения елемент през една възраст, респ. научния и индустриално-комерсиалния елемент през друга възраст. Следователно приема се съжителството на народи, едни от които по своето естество били имагинативно и войнствено, а други научно и индустриално-комерсиално предразположени, като от взаимодействието на такива народи се пораждало развитието на човечеството във всемирния процес.
към текста >>
С това, че от общия обем правилни окултни
прозре
ния за развитието на човечеството се измъква едно или друго, винаги може да се постигне нещо специално в услуга на някоя група, в услуга на някакъв групов егоизъм.
Такива виждания са правели впечатление на отделни влиятелни хора и се числят към импулсите, които действат в съвременността. При подобни работи целта винаги е била отделки части от обширното духов но познание, нека кажем от окултното познание за еволюцията на човечеството да бъдат изтръгнати от взаимовръзката им и било според нуждата от тях, било според очакваното от тях да бъдат имплантирани в света.
С това, че от общия обем правилни окултни прозрения за развитието на човечеството се измъква едно или друго, винаги може да се постигне нещо специално в услуга на някоя група, в услуга на някакъв групов егоизъм.
Познанието като цяло служи винаги на цялото човечество. Произволно отделеното служи винаги на отделни групи. Това е същественото и важното, което трябва да се има предвид, защото много от нещата, правени от окултна страна достояние на обществеността, не са неверни, но представляват половината, четвъртината, осмината от истината, която тъкмо заради съдържащата се в нея част от истинното може да се използва за едностранчивото постигане на едно или друго. Ето защо на прозиращия такива неща прави голямо впечатление, когато откъм Америка началото на ХХ век се полага с това, че по книжарски канали, които са в услуга на някои ползващи се от окултни средства движения, по света се разпространяват определени идеи.
към текста >>
По техен възглед всеки човек чрез собствения си разум може да
прозре
, че Бог като вещ майстор направлява света, че човек притежава безсмъртна душа и подир смъртта преминава в един духовен свят, където за добродетелността и порочността има награди и наказания.
Към своеобразията на Утопия спада, че там за добро и зло, за порок и добродетел се съди единствено в рамките на религиозните представи. Една форма на епикурейство сред развлечения се смята за достойно въжделение в живота на човека, така че в колкото по-голямо доволство живее някой, толкова по-добродетелен е той в Утопия. Утопийците вярват в безсмъртието на човешката душа и изповядват своего рода религия на разума.
По техен възглед всеки човек чрез собствения си разум може да прозре, че Бог като вещ майстор направлява света, че човек притежава безсмъртна душа и подир смъртта преминава в един духовен свят, където за добродетелността и порочността има награди и наказания.
Към драгоценните камъни те не проявяват интерес, защото разсъждават така: Когато някой купува драгоценен камък, той иска от продавача да му даде гаранция,че е истински; но какво значение има това, щом дори и погледът не открива дали драгоценният камък е истински или не? Следователно това си е чисто утопична работа. При тях ловът се обявява за нещо недостойно. Той е непочтена дейност и само на месарите се разрешава да я упражняват.
към текста >>
Повтарям това, тъй като при личностите, които биват наричани водещи и които по някакъв начин могат да бъдат признати за водещи, е важно да се
прозре
как тъкмо чрез току-що приведения факт се осъществява онова, което те впоследствие означават за човечеството.
Повтарям това, тъй като при личностите, които биват наричани водещи и които по някакъв начин могат да бъдат признати за водещи, е важно да се прозре как тъкмо чрез току-що приведения факт се осъществява онова, което те впоследствие означават за човечеството.
Бих искал да насоча погледа Ви към една водеща личност, но онова, което трябва да се каже за нея, ще оставя накрая да достигне връхната си точка в едно изявление за тази личност, направено от другиго. Веднага ще видите защо.
към текста >>
163.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но ако към нея се пристъпва с всевъзможни предубеждения и най-вече с предусещания, както това нерядко се случва там, където се е оформило някакво общество като инструмент за духовнонаучни въжделения, и ако в резултат на тези предубеждения или предусещания човек се гневи за едно или друго, тогава той просто показва, че още не е дозрял за духовна наука; докато пък на противоположната страна днес вече може да се
прозре
, че единствено Духовната Наука е пригодна реално да култивира онази сериозност, която е необходима в нашите толкова трагични дни.
Продължавайки изложеното дотук, днес бих искал да приведа някои гледни точки, на чиято основа може да се постигне, преценка за съвременността, и то не само за близките дни или седмици, или пък години, а за съвременността в по-широк смисъл. Преди всичко нека да не забравяме, че Духовната Наука е нещо сериозно и че ако някой иска да я разбере в истинския смисъл, за него тя трябва да бъде по-сериозна от всичко останало.
Но ако към нея се пристъпва с всевъзможни предубеждения и най-вече с предусещания, както това нерядко се случва там, където се е оформило някакво общество като инструмент за духовнонаучни въжделения, и ако в резултат на тези предубеждения или предусещания човек се гневи за едно или друго, тогава той просто показва, че още не е дозрял за духовна наука; докато пък на противоположната страна днес вече може да се прозре, че единствено Духовната Наука е пригодна реално да култивира онази сериозност, която е необходима в нашите толкова трагични дни.
към текста >>
Започнах тези разсъждения, казвайки, че ако човек като добър европеец положи максимални усилия реално да огледа и без предубеждение да се задълбочи във фактите, разигравали се десетилетия наред и излез ли в последно време на бял свят, и после размисли как от страна на периферията преценките се дават по привичка напълно съзнателно казвам по привичка, при това включително от хора, чиито имена с право са придобили известност във времената, предхождали тягостните събития, тогава той в последна сметка стига до
прозре
нието, че някои насоки на отсъждането са от такъв вид, че каквото и да се казва и доказва, отговорите на хората в края на краищата винаги се свеждат до едно и също: „Това няма значение германецът бездруго ще отиде на кладата!
Започнах тези разсъждения, казвайки, че ако човек като добър европеец положи максимални усилия реално да огледа и без предубеждение да се задълбочи във фактите, разигравали се десетилетия наред и излез ли в последно време на бял свят, и после размисли как от страна на периферията преценките се дават по привичка напълно съзнателно казвам по привичка, при това включително от хора, чиито имена с право са придобили известност във времената, предхождали тягостните събития, тогава той в последна сметка стига до прозрението, че някои насоки на отсъждането са от такъв вид, че каквото и да се казва и доказва, отговорите на хората в края на краищата винаги се свеждат до едно и също: „Това няма значение германецът бездруго ще отиде на кладата!
" в съзвучие със старата рецепта „Това няма значение евреинът без друго ще отиде на кладата! " Защото в много, много преценки не се съдържа нищо друго освен някаква антипатия по чиято оправданост или неоправданост несъмнено може да се спори срещу всичко на света, носещо името германско. Ще използвам думите си съвсем премерено.
към текста >>
Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на английския народ ще бъде
прозря
на и в по-дълбокия, в духовно-научния смисъл.
Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на английския народ ще бъде прозряна и в по-дълбокия, в духовно-научния смисъл.
Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените духове на Англия вече напълно са я прозрели, но все още не от духовно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище. Ето защо аз Ви съветвам да прочетете с доста голямо усърдие политическите статии най-вече на Хърбърт Спенсър или на Джон Стюарт Мил от тях можете да научите извънредно много. И този мирен дух, който в частност създава нагласа за определено политическо мислене, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа. Всеки, който е врял и кипял сред ширещите се в европейския живот толкова различни гледища, както аз без съмнение смея да твърдя за себе си, знае например, че всички политически науки в Централна Европа изцяло са били повлияни от Англия. И никак не е случайно, че основоположниците на германския социализъм Маркс, Енгелс, са основали германския социализъм под въздействието на Англия.
към текста >>
Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените духове на Англия вече напълно са я
прозре
ли, но все още не от духовно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище.
Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на английския народ ще бъде прозряна и в по-дълбокия, в духовно-научния смисъл.
Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените духове на Англия вече напълно са я прозрели, но все още не от духовно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище.
Ето защо аз Ви съветвам да прочетете с доста голямо усърдие политическите статии най-вече на Хърбърт Спенсър или на Джон Стюарт Мил от тях можете да научите извънредно много. И този мирен дух, който в частност създава нагласа за определено политическо мислене, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа. Всеки, който е врял и кипял сред ширещите се в европейския живот толкова различни гледища, както аз без съмнение смея да твърдя за себе си, знае например, че всички политически науки в Централна Европа изцяло са били повлияни от Англия. И никак не е случайно, че основоположниците на германския социализъм Маркс, Енгелс, са основали германския социализъм под въздействието на Англия.
към текста >>
Второ, онова, което наричаме сили на възникването и изчезването, сили на раждането и смъртта, по някакъв начин ще бъде
прозря
но от хората.
Второ, онова, което наричаме сили на възникването и изчезването, сили на раждането и смъртта, по някакъв начин ще бъде прозряно от хората.
Нужно ще бъде само хората по-напред да съзреят морално за това. Тук обаче ще спада също презирането на неща, за които днес се говорят само недомислия. Обръщал съм внимание и съм казвал: Хората се питат как се повишава раждаемостта, когато броят на ражданията намалява. Но те говорят единствено недомислия, защото не знаят нищо по въпроса и защото по начина, по който той бива обсъждан, положително няма да се постигне онова, за което се говори.
към текста >>
За тази цел обаче е необходимо презираното днес само от отделни лица да стане всеобщо
прозре
ние.
Но всички тези неща, които трябва да станат по време на Петия следатлантски период, няма да се сбъднат, ако човек не склони да допусне участието на спиритуалната мисъл в човешката еволюция. Спиритуалната мисъл е потребна.
За тази цел обаче е необходимо презираното днес само от отделни лица да стане всеобщо прозрение.
Необходимо е например, преди всичко в английския народностен характер, да настъпи основен поврат в определена посока. И за да видите, че моето твърдение е обосновано, ще споделя с Вас една преценка на лорд Актън*160, от която можете да извлечете много поука. Лорд Актън казва:"Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii*161". Вижда се, колко трезво мисли лорд Актън през деветдесетте години, свързвайки много добре английския рационализъм с предразположеността към спиритуалното, макар той още да не го притежава. Той прозира мистичния елемент, заложен в английския империализъм.
към текста >>
И човечеството един ден ще трябва да
прозре
това.
Нютон е можел да бъде най-екзалтираният човек на своето време в догматичен смисъл. Когато дарвинизмът бил пренесен в Централна Европа и станал хекелизъм, тогава поради своеобразието на мисълта той вече не можел да остане извън религиозното усещане. Ето защо в рамките на хекелизма дарвинизмът се превърнал в религиозна система. Всички тези неща имат своето най-дълбоко основание. Те обаче ни показват как хората без разлика на вяра, националност и така нататък могат да взаимодействат, когато умеят да правят разлика между мисиите, полагащи се именно на отделните народностни характери.
И човечеството един ден ще трябва да прозре това.
Тогава, от една страна, ще се отдаде на народностните характери заслуженото, а и вече няма да има печални времена, каквито преживяваме днес, които са печални не само заради многото проливана кръв, но и затуй, защото доказаха колко малко усет за истината притежава човечеството най-общо. Затова е редно тук вече да се говори. Защото нашият девиз гласи „Мъдростта е само в истината"*165. И най-вече в горчиви време на е редно да се обръща внимание на тези неща, във времена, когато сърцето особено силно кърви. Защото, наместо хората да се развличат с разни работи, както постъпват под влияние на журналистиката, по-полезно би било да се заемат с много други неща.
към текста >>
От страна на периферията обаче тя не само се води, ами се води така, както никога не би могло да се получи, ако се
прозре
ше, че под влияние на собствения дилетинтизъм и на собственото безсилие все повече и повече продължава да не се върши нищо и че тъкмо поради бездействието работата се протака така безогледно.
Една позитивна мисъл, за да си състави човек преценка, би била например да се вземе под внимание какви ужасии всъщност произтичат от това, че откъм периферията войната не само изобщо се води, но се води така, че както поради неизбежни обстоятелства, така и поради престъпно поведение тя трае по-дълго, отколкото трябва да трае. Това направо е нещо невероятно, като се има предвид колко важно е една война да не трае прекалено дълго, ако въобще е наложително да се води.
От страна на периферията обаче тя не само се води, ами се води така, както никога не би могло да се получи, ако се прозреше, че под влияние на собствения дилетинтизъм и на собственото безсилие все повече и повече продължава да не се върши нищо и че тъкмо поради бездействието работата се протака така безогледно.
към текста >>
Ето защо аз не се боя понякога да назовавам нещата без заобикалки с оглед на
прозре
нието, което в дадения случаи наистина не е постигнато лесно.
Това са неща, над които днес човек много не разсъждава. Но Духовната Наука би трябвало да възпитава тъкмо у нас умението да преценяваме.
Ето защо аз не се боя понякога да назовавам нещата без заобикалки с оглед на прозрението, което в дадения случаи наистина не е постигнато лесно.
Мисля обаче, че днес не можем да говорим до полунощ, поради което сега ще приключим.*167
към текста >>
164.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Старите, сънищни
прозре
ния в духовния свят са изчезнали.
Вярно, ние с право казваме: При прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха, но дори още от Третата към Четвъртата, съзнанието на човека все повече се превръщало в съзнание на Аза, в дневно съзнание.
Старите, сънищни прозрения в духовния свят са изчезнали.
По северния начин на изразяване казва ли, че на мястото на ваните, чието име се свързва с глагола wahnen 'въобразявам си', с даденото от видението, дошли азите, които вече са богове за развитото дневно съзнание. През Четвъртия следатлантски период на север продължавали да се изразяват по този начин, докато всички подобни спомени не били изкоренени от свещениците. През Петия следатлантски период, когато се появил материализмът, респ. "християнизмът", тези неща вече били изчезнали. И докато на юг гърците имали своите богове Зевс, Аполон и т.н., хората от Севера си имали азите, чието име се свързва с глаголите esse, sein*180 'съм', а пък esse с gesehen werden, mit dein Auge gesehen werden 'бивам виждан, виждат ме с очите си.
към текста >>
Култовият мит е митът, където чрез външния обичай, чрез външната уредба донякъде в едно "сънищно представление" продължава да се представя онова, което напомня за старите ясновидски
прозре
ния.
Вече казах, че в по-сетнишни времена миналото винаги се запазва до известна степен под формата на символи, така че и онова, което дотук Ви обрисувах съвсем бегло и схематично и на което през следващите дни навярно ще можем да се спрем по-подробно, познанието за позволете да назова името му ставането на „цар", ставането на „Слънчев герой" се онаследило първоначално в култовия мит, а впоследствие в мита. Ние правим разлика между култовия мит и мита като такъв.
Култовият мит е митът, където чрез външния обичай, чрез външната уредба донякъде в едно "сънищно представление" продължава да се представя онова, което напомня за старите ясновидски прозрения.
към текста >>
165.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Вчера се заехме да разгледаме мита за Балдур, който както видяхме ни връща към старите традиции и точно чрез едно такова разглеждане може да ни стане ясно как християнството е трябвало да се опре на онова, което човечеството било
прозря
ло по-рано.
Вчера се заехме да разгледаме мита за Балдур, който както видяхме ни връща към старите традиции и точно чрез едно такова разглеждане може да ни стане ясно как християнството е трябвало да се опре на онова, което човечеството било прозряло по-рано.
Ако се спрем на трите големи празника през годината, както днес все още се отбелязват, ще видим, че тези три големи празника през годината стоят в безспорна връзка с неща, получили се бавно и постепенно по време на развоя на човечеството. А онова, което още търси да намери израз в Коледното, Великденското и Петдесетнишкото тайнство, може да бъде разбрано напълно едва тогава, когато човек не се бои да свърже нещата с мисленето, чувстването и усещането на развиващото се в потока на времето човечество. Ние видяхме как представата за Христос ни връща към ранни, ранни времена.
към текста >>
Който огледа историческата взаимовръзка, може да
прозре
, че с изкореняването на гнозиса е изчезнало и разбирането за Христос.
А хората наистина трябва да се постараят да разберат факта за Христос, да го разберат във връзка с целия духовен свят. Днес какво ли не се разбира под Христос и какво ли не се разбира под Исус, от които две съставни части се състои разбирането за Христос Исус!
Който огледа историческата взаимовръзка, може да прозре, че с изкореняването на гнозиса е изчезнало и разбирането за Христос.
Който се съсредоточи в мистерийната взаимовръзка, намерила израз в мита за Балдур, може да разбере как е било изкоренено усещането за Исус.
към текста >>
Защото чрез неговото опознаване се постига разбиране за някои преходи, за някои неща, които трябва да се прозрат, ако човек иска да
прозре
действителността.
Тогава се намирал в стадия, за който Ви казах: Той надраствал националното, сиреч извисявал се над взаимовръзката със своето племе. Петата степен, която у персийците се наричала "персиец" и при всяко племе носела името на съответното племе, била още в рамките на групата; "героят на Слънцето", шестата степен а с тайнството на "героя на Слънцето" трябвало да бъде проникнат онзи, комуто по онова време се полагало да царува три години, трябвало да е надраснал племенната, груповата взаимовръзка и да се намира във взаимовръзка с цялото човечество. Това обаче било възможно само защото се намирал не просто в земна, а в космическа взаимовръзка, бидейки именно "герой на Слънцето", сиреч живеейки там,където властвали не само земни закони, но и законите, в които било вплетено и Слънцето. Но при допира със земното, който неминуемо настъпва, щом човекът трябва да върши земни дела, протича определен процес. Този процес е редно да се опознае.
Защото чрез неговото опознаване се постига разбиране за някои преходи, за някои неща, които трябва да се прозрат, ако човек иска да прозре действителността.
към текста >>
166.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Насочвам вниманието Ви върху такива неща само защото е необходимо тъкмо Вие, скъпи мои приятели, да
прозре
те колко много днес трябва да се държи за постигането на чисти понятия.
Насочвам вниманието Ви върху такива неща само защото е необходимо тъкмо Вие, скъпи мои приятели, да прозрете колко много днес трябва да се държи за постигането на чисти понятия.
Това е възможно, само ако нещата се разглеждат духовно-научно, в противовес на което човечеството се стреми с възможно по-безсмислени понятия, с неизчистени понятия да лови риба в мътна вода. Следователно главната цел е да се стигне до изчистени понятия, нещата действително да се погледнат през призмата на изчистени понятия и да се разбере, че в наше време, но предимно чрез хора, вече са действали някои окултни, някои духовни импулси. Това съответства на Петия следатлантски период.
към текста >>
Защото по този начин той се издига над слепотата и проглежда,а за човека няма нищо по-благотворно от това, със собствените си очи реално да
прозре
взаимовръзките на света.
Ще ви разкажа и още една история. Такива неща е необходимо да се имат предвид, защото щом някой не бива разбиран погрешно, а съществува убеждението, че целта действително е нещата на света да бъдат осветлени, щом човек сам се стреми да бъде мъничко обективен, той няма да се сърди, когато се разказват подобни работи, и ще проумее, че става дума изцяло за разбиране, а не за пристрастие. Поначало често пъти тъкмо онзи, който се смята за засегнат от подобно положение, би трябвало да бъде най-радостен, щом може да се запознае с това положение.
Защото по този начин той се издига над слепотата и проглежда,а за човека няма нищо по-благотворно от това, със собствените си очи реално да прозре взаимовръзките на света.
Нека вземем още един пример, който от друг ъгъл може да Ви покаже как протичат нещата.
към текста >>
Но е редно човек да го
прозре
и по отношение на подобни работи да не си служи с нравствени преценки.
Целта е човек да опознава историята симптоматично, да разширява своя хоризонт. Целта е да развива усет за онова, което е важно, което действително осведомява. Така ще Ви стане ясно, че Ви разказах историята за "Добрия Герхард", за да покажа как посредством такива неща като Оранжеви ложи и прочее онова, което представлявало Централна Европа, съвсем систематично било привличано на отвъдната страна. Аз не укорявам този факт било е историческа необходимост.
Но е редно човек да го прозре и по отношение на подобни работи да не си служи с нравствени преценки.
Нещата трябва да се виждат такива, каквито са в действителност! Всичко опира до това, човек да си наложи волята да вижда, да вижда как биват движени хора, да вижда къде може да са заложени импулси, чрез които биват движени хора. А това всъщност е тъждествено с придобиването на усет за истината; защото аз нерядко съм подчертавал, че не става дума да се казва: Да, аз вярвах в това, то беше мое честно, откровено мнение! Не, усет за истината има онзи, който непрекъснато се стреми да изучава истината в нещо дадено, който не престава да изучава истината и който поема своята отговорност дори тогава, когато поради незнание каже нещо невярно. Защото за обективното е все едно дали поради знание или незнание нещо се казва погрешно, както е все едно дали някой от безразсъдство или с определен умисъл пъха пръстта си в пламъка той и в двата случая ще се опари.
към текста >>
Стига да поиска, човек естествено може да приписва подобни неща на случайността; който обаче желае да
прозре
зад света на Майя, няма да ги приписва на случайността, а ще търси сред тях по-дълбоки взаимовръзки.
Ако го склоняха да направи реверанс на царя, можеше да се твърди, че демокрацията основно е промени ла убежденията си. Сторил го е не някой обикновен човек, а такъв, който е врял и кипял в демокрацията, но... бил е също така добре обработен. Оттам насетне някои неща започват да стават деликатни. Днес например се знае, че от този момент нататък за преписката, която се водела в рамките на Тройния съюз, неизменно се получавали своевременни сведения в Петербург! И този път не минало съвсем без участието на човешки страсти, понеже изключителна роля при предаването на сведенията изиграва една дама, създала си "сестрински" път между Рим и Петербург*207.
Стига да поиска, човек естествено може да приписва подобни неща на случайността; който обаче желае да прозре зад света на Майя, няма да ги приписва на случайността, а ще търси сред тях по-дълбоки взаимовръзки.
А когато се търсят такива по-дълбоки взаимовръзки, тогава вече не ще бъде възможно да се лъже толкова много, както се лъже сега, вече не ще бъде възможно такова замайване на хората с цел да бъдат отклонявани от истината, от онова, което е най-важното.
към текста >>
167.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
С оглед на тогавашната ситуация при такова поведение на Великобритания това трябва да
прозре
всеки, който проверява нещата (а на проверка в случая подлежи не само Синята книга, но и всички документи) беше напълно изключено войната на запад да не избухне.
И тъй, да приемем, че неутралитетът на Белгия беше останал ненакърнен, макар Великобритания да не се бе ангажирала по никакъв начин и да съществуваше опасност ти да се намеси всеки момент във войната.
С оглед на тогавашната ситуация при такова поведение на Великобритания това трябва да прозре всеки, който проверява нещата (а на проверка в случая подлежи не само Синята книга, но и всички документи) беше напълно изключено войната на запад да не избухне.
Дали тя с оглед на настроението във Франция би могла изобщо да се избегне по този въпрос навярно е възможно да се дискутира, ала едва ли! Но да приемем, че чрез поведението на Великобритания войната на запад все пак беше избухнала какво щеше да се случи тогава, ако неутралитетът на Белгия беше останал ненакърнен? Както казах, не трябва да се прави нравствена оценка нито в едната, нито в другата посока.
към текста >>
168.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Душите се стремят да се освободят от лошото наследство на нашата епоха, от господството на личните мнения, на личните теории, стремят се да намерят пътища към духовното, да уловят звученето на Вселената, стремят се да намерят възможност от цялата си душа да се отдадат на тази духовност на света, да намерят методи и начини, водещи душата до постигане, във възможната степен, на собствено
прозре
ние в духовните светове.
Когато обхващаш многообразното въздействие на Антропософията, се сблъскваш с най-различни неща. Отново и отново срещам хора, които чуват една-две лекции, или прочетат една-две книжки, и след това изчезват от полезрението. От самосебе си се разбира, че това е тяхно право, никого не можеш да упрекнеш за това. И ако някой от познатите им ги попита, защо изчезнахте – с цялата дружелюбност, разбира се, без ни най-малък упрек – те отвръщат: боя се да бъда убеден. Тези думи сочат към съществени факти.
Душите се стремят да се освободят от лошото наследство на нашата епоха, от господството на личните мнения, на личните теории, стремят се да намерят пътища към духовното, да уловят звученето на Вселената, стремят се да намерят възможност от цялата си душа да се отдадат на тази духовност на света, да намерят методи и начини, водещи душата до постигане, във възможната степен, на собствено прозрение в духовните светове.
Само бавно и постепенно ще се утвърди в душите светогледа, макар и израсъл от най-дълбоките потребности на епохата, но вървящ в разрез с всички навици на съвременното мислене. Душите на хората са закрепени за привичното, на тях им е драго, когато от амвона чуят нещо, за което могат да кажат: това отдавна си го мисля. Истини, за които "отдавна си мислим", не звучат за навлизащия в света на Антропософията. Голямата грешка на много хора е, че не искат да си кажат: "ако се задълбоча в моята вътрешна същност, ще видя, че тук не се говори за нищо, което би било лично мнение, а само за фактори за развитието на човечеството“. Към тези фактори за развитие на човечеството неведнъж още ще се обръщаме по време на това ми идване в Щутгарт.
към текста >>
169.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
На нашата епоха и на следващите епохи са необходими изпълнени с дух
прозре
ния – в смисъла, в който за това се говори /виж лекцията от 10.
С течение на времето на хората ще им се открият още различни, подобни наблюдения и те ще се убедят в това, че по този път те отново ще стигнат до изпълнените с дух познания за връзките на човека с Вселената.
На нашата епоха и на следващите епохи са необходими изпълнени с дух прозрения – в смисъла, в който за това се говори /виж лекцията от 10.
X./ като за стимулиране за вътрешен живот. В древността просветлението се даваше на човека в известен смисъл отвън. Това днес е изгубено, във връзка с обратния ход на развитие на възрастта на човечеството. Ние се намираме сега в епоха, в която човечеството може да избегне пълния упадък само с енергично развитие на вътрешния душевен живот, развитие, опиращо се на собствените сили на душата. И истински разбира потребностите на своето време само този, който достига до необходимостта от най-належащата потребност за земното развитие - човечеството да бъде обхванато от духовност.
към текста >>
170.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Понякога то инстинктивно се доближава до тези тайни, но съвсем плахо и несигурно; дълбокото
прозре
ние е за него все още мъчително и неудобно.
Обаче съвременното човечество не иска да слуша подобни неща.
Понякога то инстинктивно се доближава до тези тайни, но съвсем плахо и несигурно; дълбокото прозрение е за него все още мъчително и неудобно.
Хората са свикнали да приемат "състоянието", а не "развитието"; те не се замислят, че вътре в човешкото същество са вложени импулси,които го свързват с необятните простори на Космоса, импулси които рано или късно ще надхвърлят времето и пространството, импулси, които ако останат неразпознати, ще нарушат цялостната еволюция на човека и Космоса. Този факт е наистина от колосално значение: Сънят работи в полза на интелекта, дори и в полза на гения (защото геният също взема от съня определени импулси, влага ги в своето "живачно солево" тяло и подготвя гениалните си пориви и открития). Но в областта на моралното развитие е иначе: Тук човекът трябва постоянно да се прониква с опитностите си от физическия свят, постоянно да изработва това, което е всъщност морала.
към текста >>
171.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И ако прочетете първите глави на тази книга, там Вие ще откриете, така да се каже, настойчивия призив, че съвременното човечество отново ще трябва да научи нещо, което от Лутеровата епоха насам независимо от атавистичните ясновидчески
прозре
ния в тази област е напълно изгубено.
Както вече споменах, отделни хора стигнаха до тези неща инстинктивно. Имам предвид например Рикарда Хух*17. Тази личност стигна инстинктивно до идеята за една добра съвременна книга и я написа; впрочем самата книга не би могла да бъде сериозно приета от антропософията. Забележителното в тази най-нова книга за Лутеровата вяра е инстинктът, не убеждението, а именно инстинктът, с който тя е написана.
И ако прочетете първите глави на тази книга, там Вие ще откриете, така да се каже, настойчивия призив, че съвременното човечество отново ще трябва да научи нещо, което от Лутеровата епоха насам независимо от атавистичните ясновидчески прозрения в тази област е напълно изгубено.
Рикарда Хух впрочем твърди, че най-неотложната и най-необходимата задача пред съвременното човечество е не друга, а да се научи да разпознава дявола. Според нея да се познава Бога не е толкова важно, много по-важно за съвременно то човечество е да познава дявола.
към текста >>
172.
5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Един човек като Брентано, който вникна в тайните на съвременната епоха, успя да разбере много; също както и Зюс от своя страна
прозря
, че Земята е в процес на едно бавно умиране.
Един човек като Брентано, който вникна в тайните на съвременната епоха, успя да разбере много; също както и Зюс от своя страна прозря, че Земята е в процес на едно бавно умиране.
към текста >>
173.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Именно при едно подобно тясно профилирано проучване, каквото е това на д-р Роман Боос, за човека е важно да се извиси до
прозре
нието: занапред ще има нужда от мостове между живота, който се разиграва пред нашите сетива и на които ние градим нашите социални връзки, и живота, който се влива от духовния свят.
Колко важно е, че нашите приятели не считат подобни специални изследвания за нещо странично и чуждо, а ги провеждат с такова усърдие,понеже занапред голяма част от живота ще подлежи на едно или друго антропософско проучване. Ако внимателно прочетете и проучите тази книга, Вие ще установите следното: тя обхваща по един непосредствен и жив начин съвсем обикновени подробности от живота, обаче така, че за всеки става ясно този всекидневен живот е пронизан от един познавателен импулс, отговарящ на мировите закони и откриващ далечни исторически перспективи. Вие ще установите и още нещо: Колко огромна е разликата между римското право в тази област и германската взаимопомощ. Ето как в една тясно профилирана област пред нас застават някои от принципите, според които римското и германското право третират човешкото същество.
Именно при едно подобно тясно профилирано проучване, каквото е това на д-р Роман Боос, за човека е важно да се извиси до прозрението: занапред ще има нужда от мостове между живота, който се разиграва пред нашите сетива и на които ние градим нашите социални връзки, и живота, който се влива от духовния свят.
към текста >>
174.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ето защо аз посочих примера с Освалд Марбах, за чиито
прозре
ния в миналото и в бъдещето стана дума още през миналата година, когато Ви припомних едно негово стихотворение, посветено на Гьотевата душа, когато тя влезе в известни отношения, които тогава все още означаваха нещо твърде различно от това, което те означават днес; на годишнината, когато Гьоте влезе в известни отношения с онези общества, наричани франкмасонски или нещо подобно, и означаващи през 18 век нещо различно отколкото означават те днес.
Но след като е налице толкова малко воля за вникване в същинските причини, в същинските импулси, които ни доведоха до това положение, скоро няма да се стигне до истинско разбиране на нещата. Не би трябвало да смятаме, че не биха се намерили хора, които са готови да разберат сегашната ситуация. Но нашите съвременници не искат да чуят гласа им, както не искат да чуят и за нещо като гьотеанизма, който от доста време звучи като един призив на 20 век. Хората ще разпознаят този призив само тогава, когато с пълна сериозност и истинско достойнство разберат най-важното, което стана чрез Духовете на Мрака и тяхното поражение в духовния свят през есента на 1879. Искат ли да разберат днешните събития, хората трябва да разберат духовния път на човечеството.
Ето защо аз посочих примера с Освалд Марбах, за чиито прозрения в миналото и в бъдещето стана дума още през миналата година, когато Ви припомних едно негово стихотворение, посветено на Гьотевата душа, когато тя влезе в известни отношения, които тогава все още означаваха нещо твърде различно от това, което те означават днес; на годишнината, когато Гьоте влезе в известни отношения с онези общества, наричани франкмасонски или нещо подобно, и означаващи през 18 век нещо различно отколкото означават те днес.
От своята гледна точка Гьоте можа да прозре голяма част от онова, което пронизва света като тайнствени импулси, от онова, за което обикновените хора не искат и да чуят. Когато настъпи въпросната годишнина, Освалд Марбах напомни със своите стихове за пребиваването на Гьоте в духовния свят.
към текста >>
От своята гледна точка Гьоте можа да
прозре
голяма част от онова, което пронизва света като тайнствени импулси, от онова, за което обикновените хора не искат и да чуят.
Не би трябвало да смятаме, че не биха се намерили хора, които са готови да разберат сегашната ситуация. Но нашите съвременници не искат да чуят гласа им, както не искат да чуят и за нещо като гьотеанизма, който от доста време звучи като един призив на 20 век. Хората ще разпознаят този призив само тогава, когато с пълна сериозност и истинско достойнство разберат най-важното, което стана чрез Духовете на Мрака и тяхното поражение в духовния свят през есента на 1879. Искат ли да разберат днешните събития, хората трябва да разберат духовния път на човечеството. Ето защо аз посочих примера с Освалд Марбах, за чиито прозрения в миналото и в бъдещето стана дума още през миналата година, когато Ви припомних едно негово стихотворение, посветено на Гьотевата душа, когато тя влезе в известни отношения, които тогава все още означаваха нещо твърде различно от това, което те означават днес; на годишнината, когато Гьоте влезе в известни отношения с онези общества, наричани франкмасонски или нещо подобно, и означаващи през 18 век нещо различно отколкото означават те днес.
От своята гледна точка Гьоте можа да прозре голяма част от онова, което пронизва света като тайнствени импулси, от онова, за което обикновените хора не искат и да чуят.
Когато настъпи въпросната годишнина, Освалд Марбах напомни със своите стихове за пребиваването на Гьоте в духовния свят.
към текста >>
175.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Хората, запознати с природонаучните възгледи, лесно ще кажат: «Да, той идва и по дилетантски начин описва, че тези членове на душата, които иска да
прозре
, произлизат от един духовен свят, описва особените конфигурации и багри на чувствата така, като че ли в тези чувства се намира, от една страна, доказателството за нашия живот преди раждането, а от друга страна, също и нещо друго, което било като зародиша на растението, като това, което ще се намира в растението през следващата година.
Много добре знам колко много доводи могат да се противопоставят на такава представа от днешния природонаучен мироглед.
Хората, запознати с природонаучните възгледи, лесно ще кажат: «Да, той идва и по дилетантски начин описва, че тези членове на душата, които иска да прозре, произлизат от един духовен свят, описва особените конфигурации и багри на чувствата така, като че ли в тези чувства се намира, от една страна, доказателството за нашия живот преди раждането, а от друга страна, също и нещо друго, което било като зародиша на растението, като това, което ще се намира в растението през следващата година.
Не познава ли този човек - ще кажат хората - чудесните закони на наследствеността, които показа природната наука? Не знае ли всичко, което знаят онези, които създадоха науката за наследствеността и показаха всичко това, което изясни знанието за наследствените качества? »
към текста >>
176.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Ако ги усвоим тук, след смъртта те развиват невероятна сила, чрез която там изобщо получаваме способността да опознаем, да
прозре
м духовния свят.
Според това, което светът представлява сега в развитието на човечеството, можем да отделяме онова, което иначе бихме носили като в сън само в нас, единствено като си усвояваме духовни понятия, тези духовни понятия, толкова неудобни тук за човека, понеже той трябва малко да се напрегне, да направи малко повече усилие, отколкото при обикновените понятия.
Ако ги усвоим тук, след смъртта те развиват невероятна сила, чрез която там изобщо получаваме способността да опознаем, да прозрем духовния свят.
Това е много важно. Хората намират за неудобно днес да усвояват духовни понятия. Те посещават събирания, където им се представят всякакви снимки или други подобни, за да мислят колкото се може по-малко несетивно, да могат да видят всичко или най-малкото да чуят такива неща, които иначе винаги се намират пред очите им. Човекът днес се плаши от усилието да се издигне до понятия, които тук са трудни, понеже нямат никакъв външен обект, понеже техният обект са факти, към които се отнасят в свръхсетивния свят. Но там те са силите, които ни дават реалността на света.
към текста >>
Днес човекът не бива сляпо да преминава през развитието на Земята, а трябва да
прозре
такива отношения.
Когато се махне, не е така, защото това са географски, не етнографски, не национални, а чисто географски неща. Онази област, където излъчващото се отдолу нагоре има най-голямо влияние върху двойника и чрез това, че най-много влиза в сродство с двойника, т. е. че отново се споделя със Земята, е онази земна област, където повечето планини не са разположени в хоризонтална посока от Изток на Запад, а където планините са разположени предимно от Север на Юг - защото това също е свързано с описаните сили, - където човек се намира близо до магнитния Северен полюс. Това е областта, където чрез външните условия се развива преди всичко сродство с мефистофелската ариманическа природа. И чрез това сродство се прави много в напредващото развитие на Земята.
Днес човекът не бива сляпо да преминава през развитието на Земята, а трябва да прозре такива отношения.
Европа ще може да се постави в правилни отношения спрямо Америка само ако се прозрат такива отношения, когато се знае каква географска предопределеност идва оттам. Ако Европа продължи да е сляпа за тези неща, с тази бедна Европа ще се случи това, което стана с Гърция по отношение на Рим. Това не бива да стане. Светът не бива да се американизира географски. Но това трябва най-напред да се разбере.
към текста >>
177.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
През петата следатлантска културна епоха човешкият физически мисловен апарат ще узрее да
прозре
някои взаимовръзки при болестите, някои лечебни процеси и взаимовръзки между природни процеси и болестите.
През петата следатлантска културна епоха човешкият физически мисловен апарат ще узрее да прозре някои взаимовръзки при болестите, някои лечебни процеси и взаимовръзки между природни процеси и болестите.
Който е запознат с нещата, е загрижен, защото е необходимо тези, които са призвани да разпространяват учения и да внасят импулси всред хората, да го правят по достоен начин. Защото ще има две възможности да бъдат осведомявани хората за тези неща. Или това да се превърне в зло за света, или ще бъде възможно хората да бъдат осведомявани по начин, който ще донесе благо на света. Защото нещата, които са във връзка с най-интимната същност на човешкото възпроизвеждане и болестите, както и известни условия, отнасящи се до настъпването на смъртта, доколкото се разпространяват в човечеството, са мисли и импулси с много силно въздействие, те са много значими неща. Петата следатлантска културна епоха е призвана да направи хората свободни дотолкова, че да научат някои неосъзнавани от човешката душа неща и да могат да разполагат с тях.
към текста >>
Срещу влиянието на тези ариманически същества ще помогне само съзнанието -посочил съм в мистерийните драми,51 спомнете си само края на последната, - че срещу определени неща, които Ариман иска, помага само ако се
прозре
, ако се знае, че той е тук.
Срещу влиянието на тези ариманически същества ще помогне само съзнанието -посочил съм в мистерийните драми,51 спомнете си само края на последната, - че срещу определени неща, които Ариман иска, помага само ако се прозре, ако се знае, че той е тук.
Петата следатлантска културна епоха трябва да се развие така, че много хора да стигнат дотам да говорят на ариманическите сили и същества така, както казва Фауст: «В твоето нищо се надявам всемира да открия.»52 Трябва да стане душевна нагласа човекът да се задълбочи там, където материалистическият мироглед вижда само «нищо», и там да види духовния свят. Тогава Ариман-Мефистофел ще бъде принуден да говори на такива хора, както говори на Фауст, когато го изпраща при майките: «Славя те, преди с мен да се разделиш, и тъй добре разбирам, че дявола познаваш.»53 Неотдавна в Дорнах шеговито споменах54, че Мефистофел не би казал това на Удроу Уилсън! На него той би казал: «Народът дявола не чувства, дори когато го е хванал за яката.»55 Става въпрос наистина за това, че е важен факт хората да се научат да прозират конкретните процеси на духовния свят. И наистина, когато от една страна се появи особено важна необходимост, противодействащите сили стават особено силни. Затова хората днес се противят на тези неща.
към текста >>
178.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Тази взаимовръзка трябва да се
прозре
.
Точно затова е така необходимо да се разпространят съответните на времето мисли. Мисълта ще трябва постепенно да се признае за реална душевна сила, а не само за жалка абстракция, в каквато я превърна по-новото време и на всичкото отгоре е гордо с това. През по-старите времена хората все още са били свързани с духовния свят чрез древно наследство. Макар че атавистичното ясновидство до голяма степен вече е изчезнало от доста столетия, това наследство още живее в чувстването и мисленето. Но сега е времето, когато съзнателното все повече трябва да излезе напред като реална мощ, затова и духовете на противоречието, духовете на мрака нахлуват в нашите дни, за да противопоставят абстрактните мисли на реалните под формата на всевъзможни световни програми.
Тази взаимовръзка трябва да се прозре.
Мисълта трябва да става все по-действителна. Това трябва да се разбере от хората.
към текста >>
179.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Ще намерите безброй такива случаи в литературата, в която психоаналитиците ги поместват, и може да се каже, че наистина се е събрал безкрайно много материал, за да се
прозре
нещо в тази област.
Хората, които сериозно мислят за такива неща, естествено, не искат да говорят така и търсят причините. Фройд вярва, че ще разбере причините чрез случаи като следния.
Ще намерите безброй такива случаи в литературата, в която психоаналитиците ги поместват, и може да се каже, че наистина се е събрал безкрайно много материал, за да се прозре нещо в тази област.
Един случай, описан от психоаналитици, е следният77. Искам да го разкажа така, както най-лесно може да се разбере. Не ни е нужна абсолютна историческа точност.
към текста >>
180.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
И наистина, когато искаме действително да
прозре
м нещата, стигаме до много неудобни места.
Да, светът е многостранен и има истина в това, което самият Ницше казва111: «Светът е дълбок и е замислен по-дълбок от деня.» Не би трябвало човек да иска да критикува обширните области на духовния живот с обикновеното съзнание. Ние разбираме мъдрото ръководство на света само когато отстраним егоистичните мисли при разглеждането на конкретното в ръководството на света, дори и тогава, когато трябва да причислим към мъдрото развитие и трагичните явления в световното развитие.
И наистина, когато искаме действително да прозрем нещата, стигаме до много неудобни места.
към текста >>
Когато някой иска да
прозре
такъв живот за бъдещето, какъвто е животът на Ницше, няма да може да го направи, ако само описва нещата, случили се в обкръжението му на Земята.
Когато някой иска да прозре такъв живот за бъдещето, какъвто е животът на Ницше, няма да може да го направи, ако само описва нещата, случили се в обкръжението му на Земята.
Разглеждането на живота ще трябва да се разшири до духовния свят. Трябва да се насочим към необходимостта за разширяване на разглеждането чрез явленията, които днес застават пред психоаналитика и с които той иска да се справи с неадекватни познавателни средства, но не може да се справи. Поради това, ако се последва психоанализата, особено в педагогическата област, човечеството ще бъде доведено до трудни ситуации. Защо?
към текста >>
181.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
И подобни неща може да
прозре
само някой, който не се заблуждава, че не съществуват такива братства или че дейността им е безобидна.
Такава е дейността на някои братства.
И подобни неща може да прозре само някой, който не се заблуждава, че не съществуват такива братства или че дейността им е безобидна.
към текста >>
Но само ясното
прозре
ние може да постигне нещо.
Всички машинации с мъртвите и др., за които ви говорих, в крайна сметка служат на целта да отклонят вниманието на хората от Христос, който премина през Мистерията на Голгота, и незабелязано да им натрапят господството на друга индивидуалност над Земята. Това е напълно реална борба, а не е абстрактно понятие или нещо подобно, тя е съвсем реална борба, която се стреми да постави друго същество на мястото на Христос за продължението на развитието на човечеството през останалото време от петата следатлантска културна епоха, както и за шестата и седмата. Към задачите на здравословното, честно духовно развитие принадлежи да се премахнат такива домогвания, които са изключително антихристиянски.
Но само ясното прозрение може да постигне нещо.
Защото другото същество, което тези братства искат да провъзгласят за владетел, това друго същество ще го наричат като Христос, истински ще го наричат «Христос»! И ще бъде изключително належащо правилно да се различава истинския Христос, който, както ще се появи, няма да е физически въплътена индивидуалност, от това същество, което ще се отличава от истинския Христос, защото никога не е било въплътено по време на земното развитие, а е същество, достигнало само до етерно проявление. То ще бъде поставено от тези братства на мястото на Христос, който трябва да остане незабелязан.
към текста >>
182.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Ще се стигне дотам - и известни кръгове са близко -да се
прозре
, че силите, действащи там, не се намират в това, към което се насочва погледът през микроскопа, а че те идват от космоса, от съотношенията в космоса.
Съществува стремеж да се достигне до действително космическо разбиране. Човекът на новото време изцяло замества това космическо разбиране със земно разбиране. Когато човекът иска да изследва как например се развива зародишът на животното или човека, изследва с микроскоп намиращото се на определено място на Земята, като насочва поглед към него през микроскопа. Той го разглежда като нещо, което трябва да се изследва. Но не може да се касае до това.
Ще се стигне дотам - и известни кръгове са близко -да се прозре, че силите, действащи там, не се намират в това, към което се насочва погледът през микроскопа, а че те идват от космоса, от съотношенията в космоса.
Пораждането на зародиш става чрез това, че в живото същество, в което се образува зародишът, действат сили от всички страни на космоса, космически сили. И когато се извърши оплождане, при това, което се поражда от оплождането, е важно кои космически сили действат при оплождането.
към текста >>
Нещо, което днес още не се разбира, ще се
прозре
в бъдеще.
Нещо, което днес още не се разбира, ще се прозре в бъдеще.
Днес се мисли, че някъде се намира определено живо същество, например кокошка, и когато в това живо същество се поражда нов зародиш, геологът изследва как яйцето израства в кокошката. Той изследва силите, които, произхождащи от самата кокошка, карат яйцето да расте. Това е безсмислица. Яйцето съвсем не израства от кокошката, а кокошката е само почвата. Силите, които създават яйцето от почвата, подготвена в кокошката, действат от космоса.
към текста >>
В същите школи, за които става дума, добродетелността не се нарича добродетелност, а просто здраве и стремежът е да се
прозре
космическата констелация, която стои във връзка със здравето и болестите на човека.
В същите школи, за които става дума, добродетелността не се нарича добродетелност, а просто здраве и стремежът е да се прозре космическата констелация, която стои във връзка със здравето и болестите на човека.
Чрез това, че се опознават космическите констелации, се опознават отделните вещества, намиращи се в почвата, течностите и т. н., които, от своя страна, са във връзка със здравето и болестните състояния. От определена страна все повече ще бъде изучавана материалната форма на науката за здравето, която обаче почива на духов-на основа. От тази страна следва да се разпространява схващането, че грижата и усилието за постигането не се състоят в абстрактното изучаване на всякакви етически принципи, чрез които човекът може да стане добър, а че човекът може да стане добър като, да речем, под влиянието на определена звездна констелация приема веществото мед, или под влиянието на друга - арсеник. Можете да си представите как проникнатите от групов егоизъм хора могат да използват тези неща за придобиване на власт!
към текста >>
Защото в момента, когато човек
прозре
всички тайни на двойника, когото ви представих последния път, може - не казвам нищо нереално - да разбере цената на някои мозъци, която е само тази на масата, поставена върху везната, понеже е възможно, ако следва те да бъдат оживени, да бъдат оживени само от двойника.
Има много важен възглед. Ако абстрактно и радикално трябва да кажа, не за да характеризирам току-що приведения случай - това не би ми хрумнало в такава неутрална страна, но независимо от това има един много важен възглед, - че ако за някой мозък се постави например въпросът дали е ценен поради това, че наистина е проникнат от особена духовна сила и е подтикнат да действа, дали поради това има духовна тежест в смисъла, в който говорих за духовна тежест в тези разглеждания, или този мозък всъщност не е много по-ценен от това, което ще произлезе, ако се постави на едната везна и се сложат тежести в другата.
Защото в момента, когато човек прозре всички тайни на двойника, когото ви представих последния път, може - не казвам нищо нереално - да разбере цената на някои мозъци, която е само тази на масата, поставена върху везната, понеже е възможно, ако следва те да бъдат оживени, да бъдат оживени само от двойника.
към текста >>
183.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Това, което трябва да се
прозре
във връзка с Христовия импулс, е, че според методите на обикновената история изобщо е невъзможно да се каже нещо за Христовия импулс.
В течение на времето вече се събраха някои неща и такива още ще бъдат изнасяни. Но по отношение на Христовия импулс искам да изтъкна нещо, което много силно изпъква особено в днешно време. Това е, че хората вече трябва да разберат, че Христовият импулс трябва да бъде разглеждан по възможно най-интензивен начин, различно от други духовни импулси. Вие също разбирате това, но хората правят непрекъснато някакви компромиси. Те правят половинчати неща, нямат смелост за цялото.
Това, което трябва да се прозре във връзка с Христовия импулс, е, че според методите на обикновената история изобщо е невъзможно да се каже нещо за Христовия импулс.
Прочути теолози казват, че не може и дума да става, че евангелията са автентични в обикновения исторически смисъл. Известни теолози казват, че това, което се излага като историческо доказателство, че Христос е живял, може да се напише на четвърт страница. Следователно прочути теолози на съвремието днес вече признават, че не можем да се осланяме на евангелията, ако ги третираме като исторически извори. В никакъв случай няма доказателство, че те представят исторически факти. Това, разбира се, трябва да се констатира днес.
към текста >>
Но това, което е необходимо, за да се
прозре
Мистерията на Голгота като нещо духовно, ще трябва да се разпростре и върху останалия живот.
Защото никога няма да намерим Христовия импулс в природата. Как да търсим не само знанието за това, но и да застанем в духовния свят? От казаното вече разбирате, че към съзнанието, което в съвременното и в бъдещето човечество наистина ще става само природно съзнание, трябва да се прибави и друго съзнание. Трябва да се прибави съвсем друго съзнание. Необходимостта от схващането на Мистерията на Голгота като духовен факт в известен смисъл ще бъде най-висшият връх за това съзнание.
Но това, което е необходимо, за да се прозре Мистерията на Голгота като нещо духовно, ще трябва да се разпростре и върху останалия живот.
Това обаче не означава нищо друго, а че освен чисто природното разглеждане, в човешкото съзнание ще трябва да се прибави едно съвсем друго разглеждане на нещата.
към текста >>
184.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Такива неща понякога трябва да бъдат
прозре
ни.
Сега изтъкнах една от особеностите на общуването на така наречените живи с така наречените мъртви. Ако от този пример извлечете само едно, а именно че нещата са точно обратни в духовния свят и че човек трябва да се настрои да ги приема за напълно различни, вие сте си спечелили важно разбиране, от което човек непрекъснато ще се нуждае, ако иска да проникне в духовния свят, разбиране, което е извънредно трудно да се приложи конкретно. За да се разбере добре физическият свят, който всъщност навсякъде е проникнат от духовността, е необходимо например също и тук да си имаме понятие за едно пълно обръщане. И понеже днешната наука и обикновеното съзнание изобщо нямат такова разбиране, и физическият свят не се разбира духовно. Това се научава именно когато хората правят големи усилия да разберат света.
Такива неща понякога трябва да бъдат прозрени.
Преди години на Общото събрание в Берлин, свързвайки го с някои Гьотеви представи, пред голям брой наши приятели говорих за външния човешки физически организъм и се опитах да изясня, че главата в нейната физическа форма може да бъде разбрана само ако се разбира като пълно обръщане на останалия организъм. От това никой не разбра, че би трябвало да преобърнем костта на ръката като ръкавица, за да получим от това кост на главата. Това е трудно, но не може да се учи анатомия, без да се изграждат тези представи.
към текста >>
185.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Естествено, днес хората вярват в нещо друго, но който може да
прозре
дълбокия ход на човешкото развитие, вече забелязва, че нищо не е така разпространено в обикновения човешки живот в областта на волята – в по-ново време много повече, отколкото в стари времена, – както несръчността.
И трето нещо се разкрива, когато разгледаме волята. Относно волята нещата се намират още в началото. Само психологът, душевният познавач вижда какво се подготвя, но то ще дойде!
Естествено, днес хората вярват в нещо друго, но който може да прозре дълбокия ход на човешкото развитие, вече забелязва, че нищо не е така разпространено в обикновения човешки живот в областта на волята – в по-ново време много повече, отколкото в стари времена, – както несръчността.
Несръчността е нещо, което в бъдеще ще стане ужасно зло в човешкото развитие. Още днес съвсем ясно се забелязва, че днешните хора биват насочвани да вършат едно или друго по едностранчив начин. Опитат ли се да направят нещо, за което не са изучавали отделните похвати и манипулации, не могат да се ориентират. Колко малко хора днес могат – позволете ми да спомена за такива неща, – когато е необходимо, да зашият копчето на панталона си! Малко хора са в състояние да направят нещо, което не е във връзка с това, което са изучавали в тесен смисъл.
към текста >>
186.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
И щом някой веднъж
прозре
това, го изразява в странни форми, както го направи Фридрих Ницше.
Това е, което ни посреща така сърцераздирателно от много духовни течения в настоящето. Когато тези неща бъдат разгледани въз основа на реалността, трябва да се признае, че хората постепенно са стигнали дотам, несъзнателно, без да го знаят, да се молят на самите себе си.
И щом някой веднъж прозре това, го изразява в странни форми, както го направи Фридрих Ницше.
Това трябва да ни стане напълно ясно: Този, който не иска да признае йерархиите и прекрасната широта и величественост на духовния свят, или се моли на своя собствен ангел – което също е егоистично обожание, – или се моли на самия себе си. Това е духовната форма на егоизма, до която човечеството постепенно е стигнало под влиянието на по-новото време.
към текста >>
Не за да се развива шовинизъм, не за да се говори с всевъзможни тиради за тази или онази световна мисия, се казват тези неща тук, а понеже това трябва да се
прозре
по скромен начин, за да се разбере и отговорността на средноевропейския човек.
Не за да се развива шовинизъм, не за да се говори с всевъзможни тиради за тази или онази световна мисия, се казват тези неща тук, а понеже това трябва да се прозре по скромен начин, за да се разбере и отговорността на средноевропейския човек.
Защото от времето на духовното задълбочаване чрез Лесинг, Хердер, Гьоте и Шилер, чрез всичко това, което се опитах да опиша в книгата „Върху загадките на човешкото същество“ като забравения тон на немския духовен живот, средноевропейският дух е призван да изведе човечеството от тези две упойващи средства – това на ориентализма и това на американизма.
към текста >>
187.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Виждате как се разкрива съвременната култура, когато човек я
прозре
по този начин.
Една личност, която ни е по-позната, е Матиас Ерцбергер. Прочетете биографията му и когато я разгледате по този начин окултно, ще откриете същото. Това е забележително за съвременното обучение. Да се погледне окултно в сърцето на човека, е нещо, което трябва да навлезе в историята на развитието на човечеството.
Виждате как се разкрива съвременната култура, когато човек я прозре по този начин.
Но съвременната култура изисква от нас да можем да проникнем по-дълбоко, отколкото сме свикнали днес. Това обаче ще стане възможно, когато човек осъзнае, че умрелите участват в нея. Разбира се, онези, които са такива типични представители на нашата епоха, ще го отхвърлят по най-бурен начин.
към текста >>
188.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Тогава именно чрез изучаването на Огюст Конт стигаме до много важно apercu (в оригиналния текст стои тази дума на френски, която в смисъла на изречението, можем да приемем за „
прозре
ние“ – бел.на прев.), но Огюст Конт не е можал в чист вид да постигне това apercu, доколкото той изцяло е затънал в своите позитивистки предразсъдъци.
И така, да кажем следното: може да се разгледа всичко това, което е внесено в мирогледния живот в течение на много столетия, и след това да се хвърли поглед, как в широка перспектива са се образували представите при хората.
Тогава именно чрез изучаването на Огюст Конт стигаме до много важно apercu (в оригиналния текст стои тази дума на френски, която в смисъла на изречението, можем да приемем за „прозрение“ – бел.на прев.), но Огюст Конт не е можал в чист вид да постигне това apercu, доколкото той изцяло е затънал в своите позитивистки предразсъдъци.
Но това, което за нас може да стане важна изходна точка в следващите дни, ще получим, ако отчетем всички взаимовръзки като цяло – имам предвид Августин, Огюст Конт и Шелинг – apercu, с което бих искал да завърша днешното разглеждане, доколкото бих желал, то преди всичко да се вкорени във вашите души. Тогава в следващите дни ще можем да говорим за важни неща, във връзка с това ареrсu. Доколкото това apercu пряко следва от разглеждането на изговореното от мен по-рано, го представям повече афористично, без да се впускам в обосноваване на отделни детайли, защо това apercu не се намира при Огюст Конт, а се намира в другите, ако от позицията на по-късните поколения, както вече казах днес, се разглеждат в дадения случай по-ранните: тези, които в началото на XX век са мислели за мислителите от края на XVIII и началото на XIX век. Но днес важното е, – нееднократно съм го подчертавал и днес искам да ви насоча вниманието към него, – че мирогледният живот е необходимо не просто да се разглежда абстрактно сам по себе си, а така, както е вчленен в общия живот на човечеството. Само благодарение на това, че ще имаме предвид това вчленяване в общия живот на човечеството, ще можем да стигнем до правилната позиция относно действителността.
към текста >>
189.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И ако човек трябваше само със своите изначални сили да развива това, което трябва да го доведе до космическите
прозре
ния, които чрез Христос навлязоха в земното развитие, тогава човек би достигнал тези способности едва на Венера.
С импулса на Христос в развитието на човечеството встъпва друг поток; импулсът, който произлиза от Мистерията на Голгота, говори на дълбокото вътрешно същество на човека.
И ако човек трябваше само със своите изначални сили да развива това, което трябва да го доведе до космическите прозрения, които чрез Христос навлязоха в земното развитие, тогава човек би достигнал тези способности едва на Венера.
И така, колкото и да е умен човек в периода до своята смърт, до самата си смърт на Земята не би могъл да достигне това, което достига благодарение на свързването на Христовия импулс със земното развитие.
към текста >>
190.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Но това, което е необходимо е
прозре
нието, не това фалшиво съждение и нищо правене, а
прозре
ние да се погледне навътре към нещата в тяхната действителност.
Трябва ли да бъде така, че хората съвсем да не са в състояние чрез регулиране на това, което е в сърцата им и в глъбините на душите им, да намерят пътя към светлината? Трябва ли това да стане по пътя на външната принуда? Трябва ли първо всичко да рухне, за да започнат хората да мислят? Не трябва ли този въпрос да се поставя отново и отново всеки ден? Не изисквам отделния човек да направи това или онова, защото знам колко малко може да направи човек в днешно време.
Но това, което е необходимо е прозрението, не това фалшиво съждение и нищо правене, а прозрение да се погледне навътре към нещата в тяхната действителност.
към текста >>
И винаги трябва да подчертавам: Не казвам тези неща, за да възбудя песимизъм, а за да говоря на душите и сърцата ви, за да се обърнете към други души и сърца и да се опитате да събудите в тях
прозре
ние, да се появи в тях съждение.
И преди всичко съществува една истинска вътрешна омраза по отношение на гьотеанството. Но това го казвам не, за да критикувам, и съвсем не (това не сте и свикнали да го правя), за да кажа нещо хубаво за Уилсън. Но е тъжно, когато нещата стават само по принуда, а в действителност могат само да са полезни, когато идват от свободния човек. Защото още днес е необходимо от свободната мисъл да излязат онези неща, които трябва да са противоположност на свободата.
И винаги трябва да подчертавам: Не казвам тези неща, за да възбудя песимизъм, а за да говоря на душите и сърцата ви, за да се обърнете към други души и сърца и да се опитате да събудите в тях прозрение, да се появи в тях съждение.
Защото в последно време най-силно е изпаднало в злото именно съждението, силно замътено по целия свят, прекланящо се пред авторитети. Как се радва светът днес – може да се каже по цялото земно кълбо, – че може да се моли на един учител като на кумир2; колко е зарадван света от това, че чак не му се налага да мисли. Това не е национална добродетел или порок. То е нещо, което е в света и трябва да се пребори чрез това, човек да се опита да създаде предпоставките за съждение. Но човек не идва до съждението, ако просто – простете ми за твърдия израз – си седне на задника и започва да съди наляво и надясно за всичко.
към текста >>
Човек се нуждае от волята да
прозре
действителността.
Защото в последно време най-силно е изпаднало в злото именно съждението, силно замътено по целия свят, прекланящо се пред авторитети. Как се радва светът днес – може да се каже по цялото земно кълбо, – че може да се моли на един учител като на кумир2; колко е зарадван света от това, че чак не му се налага да мисли. Това не е национална добродетел или порок. То е нещо, което е в света и трябва да се пребори чрез това, човек да се опита да създаде предпоставките за съждение. Но човек не идва до съждението, ако просто – простете ми за твърдия израз – си седне на задника и започва да съди наляво и надясно за всичко.
Човек се нуждае от волята да прозре действителността.
Онези хора, които днес често са водачите, това го казах и в други взаимовръзки: това е сбирщина от най-лошите, доведени от вълните на обстоятелствата в последно време. – Това трябва да се прозре. Въобще не става въпрос за гръмки слова: демокрация, социализъм и т.н. Става въпрос за това да се прозре действителността зад думите.
към текста >>
– Това трябва да се
прозре
.
Това не е национална добродетел или порок. То е нещо, което е в света и трябва да се пребори чрез това, човек да се опита да създаде предпоставките за съждение. Но човек не идва до съждението, ако просто – простете ми за твърдия израз – си седне на задника и започва да съди наляво и надясно за всичко. Човек се нуждае от волята да прозре действителността. Онези хора, които днес често са водачите, това го казах и в други взаимовръзки: това е сбирщина от най-лошите, доведени от вълните на обстоятелствата в последно време.
– Това трябва да се прозре.
Въобще не става въпрос за гръмки слова: демокрация, социализъм и т.н. Става въпрос за това да се прозре действителността зад думите.
към текста >>
Става въпрос за това да се
прозре
действителността зад думите.
Но човек не идва до съждението, ако просто – простете ми за твърдия израз – си седне на задника и започва да съди наляво и надясно за всичко. Човек се нуждае от волята да прозре действителността. Онези хора, които днес често са водачите, това го казах и в други взаимовръзки: това е сбирщина от най-лошите, доведени от вълните на обстоятелствата в последно време. – Това трябва да се прозре. Въобще не става въпрос за гръмки слова: демокрация, социализъм и т.н.
Става въпрос за това да се прозре действителността зад думите.
към текста >>
Това е, което ни казва: – Нещата се свеждат до преценката, до
прозре
нието.
Това е, което в настоящето се изтръгва от душата и от устата на човека, където ясно се вижда, че малкото хора, които днес се чувстват пробудени, правят това по принуда, довеждат се принудително до това състояние.
Това е, което ни казва: – Нещата се свеждат до преценката, до прозрението.
– Прозрение в развитието на народите се получава само тогава, когато се вземат предвид тези дълбоки взаимовръзки. Тогава човек трябва обаче да има смелостта да си каже: Цялата наука за народите и всичко това, което участва в социалната организация, е некомпетентно, без да се знаят тези неща. – Човек трябва да събере тази смелост и вече съм искал да говоря за тази смелост, която човек трябва да притежава. Днес говорих достатъчно дълго, но сметнах за нужно да покажа веднъж по-дълбоките европейски импулси в непосредствена взаимовръзка с импулсите на настоящето.
към текста >>
–
Прозре
ние в развитието на народите се получава само тогава, когато се вземат предвид тези дълбоки взаимовръзки.
Това е, което в настоящето се изтръгва от душата и от устата на човека, където ясно се вижда, че малкото хора, които днес се чувстват пробудени, правят това по принуда, довеждат се принудително до това състояние. Това е, което ни казва: – Нещата се свеждат до преценката, до прозрението.
– Прозрение в развитието на народите се получава само тогава, когато се вземат предвид тези дълбоки взаимовръзки.
Тогава човек трябва обаче да има смелостта да си каже: Цялата наука за народите и всичко това, което участва в социалната организация, е некомпетентно, без да се знаят тези неща. – Човек трябва да събере тази смелост и вече съм искал да говоря за тази смелост, която човек трябва да притежава. Днес говорих достатъчно дълго, но сметнах за нужно да покажа веднъж по-дълбоките европейски импулси в непосредствена взаимовръзка с импулсите на настоящето.
към текста >>
191.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Обаче всичко това трябва да бъде усетено като едно вътрешно
прозре
ние, съпровождащо духовното израстване на човека.
Обаче всичко това трябва да бъде усетено като едно вътрешно прозрение, съпровождащо духовното израстване на човека.
И никакво взиране във външния свят, никакви клетви за вярност, каквито се подготвят сега, няма да спасят да човечеството; това може да бъде постигнато единствено с придържане към Духа, с упование в Духа, с действия в името на Духа.
към текста >>
192.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Например Марк Аврелий Антонин (121-180 г.), римски император, описва на гръцки език своите стоически възгледи в книгата „Към себе си“ (Τὰ εἰς ἑαυτόν), където намираме
прозре
нието: „Това, което правим в живота си, отеква във вечността.“
[5] Възгледът, че действията ни в даден живот оказват влияние в бъдещето, може да се срещне не само в древните Мистерии и днешните окултни течения, но и в античните външни паметници.
Например Марк Аврелий Антонин (121-180 г.), римски император, описва на гръцки език своите стоически възгледи в книгата „Към себе си“ (Τὰ εἰς ἑαυτόν), където намираме прозрението: „Това, което правим в живота си, отеква във вечността.“
към текста >>
193.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Необходимо е и нещо друго, за да
прозре
м истинската или частично видимата реалност на даден външен обект.
Необходимо е и нещо друго, за да прозрем истинската или частично видимата реалност на даден външен обект.
Представете си едно същество, което идва от планета с различна организация от нашата — това същество никога не би могло да направи разлика между една роза, растяща от стъбло, и един кристал. Ако поставим един кристал и една роза пред него, то като нищо може да повярва, че тяхната реалност е от едно и също естество. И то без съмнение ще се изненада, когато забележи, че розата скоро повяхва, докато кристалът остава същият. Тук, на земята, ние знаем къде сме изправени пред лицето на реалност, защото имаме поглед върху живота на нещата за продължителни периоди.
към текста >>
194.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ако Гьоте би могъл да
прозре
в своето време, как стои всъщност работата с този въпрос, тогава той не би представил противника на Фауст като, онзи, който увлича Фауста надолу, мефистофелското същество, а би противопоставил на това мефистофелско същество, за което знаем, че то е тъждествено с ариманическото същество, луциферическото същество и Луцифер и Мефистофел биха се явили във "Фауст" като две партии Аз вече често пъти съм изнасял това.
В това, което има влияние върху духовния и културен живот на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден човекът по отношение на това значение на числото три. Бихме могли да кажем, че съществува една силна тенденция човекът да бъде заблуден по отношение на това свещено число три. И в по-новата култура на човечеството можем ясно да видим, че това разчленение според числото две. Помислете само, че за да разберем правилно даже Гьотевия "Фауст", както аз често пъти обяснявах това, ние трябва да знаем, че и в това велико световно съчинение играе заблуждението относно числото три.
Ако Гьоте би могъл да прозре в своето време, как стои всъщност работата с този въпрос, тогава той не би представил противника на Фауст като, онзи, който увлича Фауста надолу, мефистофелското същество, а би противопоставил на това мефистофелско същество, за което знаем, че то е тъждествено с ариманическото същество, луциферическото същество и Луцифер и Мефистофел биха се явили във "Фауст" като две партии Аз вече често пъти съм изнасял това.
Също така, ако проучим точно гьотевата фигура на Мефистофел, ние можем да видим точно, как навсякъде в характеристиката на Мефистофел е размесил луциферическия и ариманическия елемент. Фигурата на Мефистофел при Гьоте е така да се каже една смесица от два елемента. Това не е никак един единен образ. Тук луциферическото и ариманическото са пъстро размесени едно в друго. Аз подробно обясних това в моята книжка "Гьотевият духовен способ".
към текста >>
195.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Тази тайна трябва да
прозре
човечеството.
Същественото трябва да бъде това, на хората да им стане ясно: понеже не са познали действителния произход на човешката глава, те можаха да изпаднат само в една заблуда по отношение произхода на целия човек. Понеже не искаха да си представят, че луциферическото форми ране е заело място първо в човешката глава, те изпаднаха в погрешната представа, че онова, което е свързано с човешката глава, трябва да бъде приписано на същия произход с целия останал човек.
Тази тайна трябва да прозре човечеството.
Човечеството трябва да стигне до възможността да застане мъжествено и смело срещу познанието, че трябва да подобри себе си отвътре, чрез обхващането на нови божествени тайни, нещо от всичко това, което може да му бъде дадено чрез чистото разбиране на главата, чрез чистата човешка земна мъдрост или остроумие. И първо трябва да бъде упражнено коригиране, изправяне на великата грешка, която трябваше да предходи обръщането /към истината/, грешката, която лежи в материалистичното тълкуване на учението за еволюцията относно произхода на целия човек от редицата на животните.
към текста >>
196.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Тези неща трябва да бъдат
прозря
ни.
Истинските днешни природоизследователи ще се опълчат естествено, когато им се каже нещо подобно. Също както някои философи вярват, че мислят без предразсъдъци върху човека, като приемат, че той се състои само от тяло и душа, докато всъщност следват решенията на 8-ия вселенски събор от Константинопол в 869 година, също както тези философи са зависими от едно историческо течение, така и всички хекелианци, дарвинисти, всички, всички до физиците с техния природен ред не са нищо друго освен привърженици на онова богословско направление, което се е образувало във времето от св. Августина до Калвин.
Тези неща трябва да бъдат прозряни.
Защото тази е особеността на всяко течение на еволюцията, че то съдържа в себе си определена еволюция, обаче съдържа също една инволюция или деволюция. И през време когато се развиваше понятието "Бог Всесилният", в подсъзнателните сфери на човешкия душевен живот съществуваше подтечението, което след това стана даващото тон горно течение: природната необходимост /Виж схемата червено/. И от 16-то столетие насам съществуваше отново едно ново подтечение, което се подготвя едвам в нашето време да стане горно течение.
към текста >>
197.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И даже още когато Аристотел се яви в тази Четвърта следатлантска епоха, нямаше вече никаква възможност да бъде
прозря
но предсъществуването на човешката душа с човешката способност за схващане на нещата.
Видите ли, всички неща, които се явяват външно материално, имат също тяхната духовно-душевна страна. И всички неща, които се явяват духовно-душевно, имат тяхната външно материална страна. Фактът, че въздухът на земята е изгубил проникващото и изпълващото го душевно естество, имаше едно важно духовно въздействие в развитието на човечеството. Защото когато човекът приемаше първоначално заедно с въздуха душевно естество, с което той самият беше първоначално сроден, както е писано в началото на Стария Завет: и бог вдъхна на човека диханието като жива душа чрез това вдишване на душевното естество той имаше възможност да добие едно съзнание за предсъществуването на душата, за съществуването на душата, преди тя да е слязла във физическото тяло чрез раждането, или чрез зачатието. И в същия размер, в който процесът на дишането престана да бъде одушевен, човекът изгуби съзнанието за предсъществуването на душата.
И даже още когато Аристотел се яви в тази Четвърта следатлантска епоха, нямаше вече никаква възможност да бъде прозряно предсъществуването на човешката душа с човешката способност за схващане на нещата.
Не съществуваше вече никаква възможност за това.
към текста >>
198.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Когато
прозре
м основно това, тогава стигаме до там да разберем, как от духовния свят действуват силите във физическия свят.
И обратно: онова, което имаме в нашата глава като процес на разрушението, то е продължение на онова, което е съществувало преди раждането, съответно преди зачатието. Разрушението започва първо с нашето раждане, защото едвам тогава получаваме ние главата, преди това нямаше никакво разрушение. Сега ние засягаме действително края на една извънредно важна тайна на мировото съществувание. Това, което живее в нашата глава, чрез което влизаме в отношение с другите хора и с външната природа, то е продължение на това, което става в духовните светове, преди да влезем във физическото тяло.
Когато прозрем основно това, тогава стигаме до там да разберем, как от духовния свят действуват силите във физическия свят.
Това е най-нагледно, когато разглеждаме тези нещо не абстрактно, а конкретно.
към текста >>
199.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Да се
прозре
онова, което живее около човека днес, е възможно единствено чрез науката на Посвещението, възможно е само когато целият живот на настоящата епоха може да бъде съпоставен с всички явления на живота, белязали еволюцията на човечеството в течение на векове, на хилядолетия.
Но не само, че човешките същества днес са достатъчно напреднали, за да могат със своите здрави човешки разбирания да проумеят всичко разказвано от онези, които познават живота в свръхсетивното, но това познание за свръхсетивното, тази възприемчивост към науката за свръхсетивното е от абсолютна, безусловна необходимост за здравите човешки разбирания на настоящата епоха. Само това познание за свръхсетивното може да хвърли светлина върху всичко онова, което е толкова хаотично, толкова пагубно в нашето съвременно обкръжение. Живеем в свят, в който се появяват неща, в който се изработват неща, за които трябва да кажем: "Те не могат да продължават така, трябва те да се подложат на промяна." Но човешките същества днес изобщо не вникват в онова, което живее около тях.
Да се прозре онова, което живее около човека днес, е възможно единствено чрез науката на Посвещението, възможно е само когато целият живот на настоящата епоха може да бъде съпоставен с всички явления на живота, белязали еволюцията на човечеството в течение на векове, на хилядолетия.
към текста >>
200.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Така този човек, който можеше да
прозре
толкова дълбоко в събитията на своите дни, умря вследствие на незначителен инцидент.
Духът на този човек го доведе от гледна точка на Шилеровите "Писма по Естетика" да вземе активно участие в педагогиката, една наука, тогава следваща с пълна пара материалистичния пример от неговите дни. Дайнхардт написа в няколко чудесни послания, отпечатани по онова време, разясняващи Шилеровите "Писма по Естестика", че човекът трябва да бъде възпитаван да разпознава непреодолимата нужда от логика от основните нужди ("Notdurft"), които живеят само в инстинкта. Дайнхардт бе един от онези, които надигнаха предупредителния зов: "Трябва чрез образованието да предотвратим онова, което ще се случи със сигурност в противен случай." Той още не можеше да говори с понятията на Духовната Наука, но той изтъкна със свои собствени думи неизбежното идване на луциферическо-ариманическата култура, ако науката на образованието, изкуството на образованието не се определят от този баланс. Хайнрих Дайнхардт имаше нещастието да бъде съборен на улицата и да счупи крака си. Съвсем проста операция можеше отново да го оправи, но докторите откриха, че той бил толкова недохранен, че наранените части нямало да се оправят.
Така този човек, който можеше да прозре толкова дълбоко в събитията на своите дни, умря вследствие на незначителен инцидент.
Да, в Централна Европа хората, които бяха отправени към това да породят нещо от духовното, бяха оставени да умрат от глад! Този пример би могъл да се умножи много пъти. Онези, пишещи като йезуитът отец Цимерман, когото споменах вчера, вероятно няма да умрат от глад. Няма да умрат от глад онези, които пишат следното: "В брой шести на седмичника "Dreigliederung des Sozialen Orgaeismu" ('Тричленният социален организъм') се възхвалява това, че "новият импулс" (фраза, любима на антропософите) се основава на пълнотата на Щайнеровото духовно познание. Директорът на цигарения завод "Валдорф-Астория" в Щутгарт основа "Свободно Валдорфско Училище" за децата на работниците и на ръководството, училище базирано на импулсите на всички мисли, дошли от Антропософската Духовна Наука на д-р Щайнер.
към текста >>
201.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Това сетивно възприятие, с което разглеждаме материалния свят е потомък на онова, с което ние откриваме, когато проучваме древните времена в човешката еволюция с истинско
прозре
ние, незаблудени от фантасмагориите на съвременните психология или антропология.
Те, сетивата, са станали начина за възприемане, който е въздигнат до идол в естествените науки, където хората вярват само онова, което интелектът съчетава само от своите сетивни възприятия.
Това сетивно възприятие, с което разглеждаме материалния свят е потомък на онова, с което ние откриваме, когато проучваме древните времена в човешката еволюция с истинско прозрение, незаблудени от фантасмагориите на съвременните психология или антропология.
Старото вътрешно зрение е ставало нашето днешно външно възприятие.
към текста >>
202.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Така че ако действително навлезем в тези неща, ще
прозре
м как в този земен живот, минало и бъдеще се преплитат и как съдружно и общо пронизват чувствената сфера на душата.
И ако продължим да изследваме нещата още по-нататък и изследваме например душевното настроение на един човек, за когото добре знаем, че няколко години след съответното душевно настроение той умира, тогава ние ще видим съвсем точно, как приближаващата смърт предварително хвърля светлина върху цялостната му душевна нагласа.
Така че ако действително навлезем в тези неща, ще прозрем как в този земен живот, минало и бъдеще се преплитат и как съдружно и общо пронизват чувствената сфера на душата.
Поради тази причина чувствата съдържат и нещо неясно за самия човек. Поради тази причина те се вмъкват в живота като нещо елементарно и първично, защото те вече са оцветени от това, което ние тепърва ще из живеем.
към текста >>
203.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Прочетете например по какъв убедителен начин Шопенхауер извежда от западноевропейското светоусещане цялото безсмислие на историята и Вие ще видите, колко дълбоко
прозря
Шопенхауер в това безсмислие.
Отделни хора предусетиха това доста отдавна.
Прочетете например по какъв убедителен начин Шопенхауер извежда от западноевропейското светоусещане цялото безсмислие на историята и Вие ще видите, колко дълбоко прозря Шопенхауер в това безсмислие.
Но днешният ден категорично изисква от човека да вложи един друг, един нов смисъл в историята. Ако се откажем от хипотезите и останем при феноменологията, т.е. в илюзорното описание на природните явления, ние все пак можем да извлечем от света на Майя и то именно в Гьотев смисъл едно твърде задоволително познание за природния свят. В естествознанието е възможно някакво удовлетворение, само ако сме запазили нещо от смущаващите хипотези за началото и края на Земния свят. Обаче в този случай, ние сме като затворени в прегръдката на Земята, без да виждаме нищо извън нея.
към текста >>
204.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Разбираме, че някогашните хора са имали вътрешни
прозре
ния, че преди човекът да започне своя земен живот, той е пребивавал като душевно-духовно същество в едно предземно съществуване.
По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога. В тези древни времена в съзнанието на хората също и през будния дневен живот е прониквало нещо от духовния свят. Колкото се връщаме по-назад в земното развитие на човечеството, толкова повече разбираме, че в прадревни времена хората са притежавали един вид ясновидство, а по-късно остават отзвуци от това ясновидство.
Разбираме, че някогашните хора са имали вътрешни прозрения, че преди човекът да започне своя земен живот, той е пребивавал като душевно-духовно същество в едно предземно съществуване.
Този възглед не е бил нещо, което хората са открили, не и нещо, в което само са вярвали, а те са били уверени и сигурни в това, понеже в душата си са изживявали нещо, останало от предземното им съществуване.
към текста >>
205.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да
прозре
, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм.
Те са нещо като картини, образи, които чрез собствената си вътрешна същност посочват събитията, които човекът е преживял от раждането си или известно време след него. Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото. Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло. Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез. И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация.
Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм.
Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно. Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет. Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм. Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени. Погледнете мислите.
към текста >>
Който обмисли и
прозре
това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек.
Но те наистина са само бегли образи, свързани с физическия човешки организъм, както пламъкът на свещта е свързан с восъка. Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет. При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм. Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно. Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък.
Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек.
Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека. Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум. Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили. Ние обаче трябва да сме наясно, че когато изграждаме човешкия интелектуален разум в, бих казал, горния слой на нашето същество, то в долните слоеве на човешкото същество непрекъснато твори това, което в детството ни мъдро изгражда нашия организъм като прекрасен скулптор. Имагинативното познание съзерцава като единна панорама лежащото в основата като система, като организъм от сили.
към текста >>
Прозре
м ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът.
Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно. В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси. И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие. И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност. Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване.
Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът.
Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност. А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса. Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява.
към текста >>
206.
ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато човекът затвори очите си и мозъкът му съзнателно се отпусне и
прозре
това, което се излъчва от бъбреците, това са имагинациите, които плуват в живата вода.
Виждате, че докато при човека се придвижваме към главата, ние стигаме до едно четири пъти по-бавно темпо на живота, от това, което срещаме, когато отиваме например към храносмилателните органи, или бъбречната система. Бъбречната система работи много бързо и носи вътрешно изработеното от нея до етерното, което плува върху вълните на живата вода.
Когато човекът затвори очите си и мозъкът му съзнателно се отпусне и прозре това, което се излъчва от бъбреците, това са имагинациите, които плуват в живата вода.
Тогава в имагинации му се представя неговата собствена душевност. Това е извънредно интересна формация. Ако тук имаме бъбречната система (виж рис.), от бъбречната система към целия организъм протича, така да се каже, жива вода.
към текста >>
Изобщо е възможно да се
прозре
вътре в човешкия организъм само ако такива съотношения наистина се вземат под внимание, ако се знае, че човекът спи не само в абстрактен смисъл с астралното си тяло и своя аз извън физическото и етерното тяло, но и като се знае, че в това, което през нощта се намира извън физическото и етерното тяло има импулси за една много по-забавена жизнена дейност, отколкото в това, което остава в леглото през нощта.
Изобщо е възможно да се прозре вътре в човешкия организъм само ако такива съотношения наистина се вземат под внимание, ако се знае, че човекът спи не само в абстрактен смисъл с астралното си тяло и своя аз извън физическото и етерното тяло, но и като се знае, че в това, което през нощта се намира извън физическото и етерното тяло има импулси за една много по-забавена жизнена дейност, отколкото в това, което остава в леглото през нощта.
Като спящ човекът е изцяло двигателно-веществообменен човек, чак вътре в мозъка, защото всичко там се извършва под влиянието на двигателно-веществообменния човек.
към текста >>
207.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Примерът с лечението е много добре приложим, защото от него може много да се
прозре
.
Искам да изясня това с един пример, отнасящ се до лечението.
Примерът с лечението е много добре приложим, защото от него може много да се прозре.
В онази древна светла или светлинна епоха не се е лекувало така, че да се разглежда физическото човешко тяло. За него изобщо не се е мислило. Изобщо в онази древна светла епоха не се е говорило за болест в смисъла, в който днес още се говори за болестта, но в бъдеще няма повече да се говори така. В онези древни времена също се е виждало, че някой човек има увреждания на органите си в една или в друга насока, че не е здрав, но не се е говорило за болест, а директно се е казвало: «Съществува смъртта и тя е завладяла човека». Виждала се е един вид борба между живота и смъртта в случай, в какъвто днес казваме, че човекът е болен.
към текста >>
Въпреки това, в такъв случай се е казвало: «Човекът е станал силно зависим от мястото на Земята, където е бил роден.» В онези древни времена съвсем точно се е знаело, че човекът е имал вече едно предземно съществуване, че в предишното си съществуване той, така да се каже, чрез
прозре
нието, чрез своята съдба сам е определил мястото си на Земята.
Как са правили това? Да речем, че човекът е бил нападнат тогава от нещо, което днес наричаме възпаление на белите дробове, пневмония. Тогава болестната форма на белодробното възпаление е била от по-различен вид, но въпреки това може да се говори за тази болестна форма. Тогава са казвали: «Този човек е станал силно зависим от земната област, в която живее.» Това е ставало във времената, когато преселването на хората, напускането на местожителството е било по-рядко от сега. Хората най-често са оставали през целия си живот на едно място, поне повечето от тях.
Въпреки това, в такъв случай се е казвало: «Човекът е станал силно зависим от мястото на Земята, където е бил роден.» В онези древни времена съвсем точно се е знаело, че човекът е имал вече едно предземно съществуване, че в предишното си съществуване той, така да се каже, чрез прозрението, чрез своята съдба сам е определил мястото си на Земята.
Казвало се е, че ако през четиридесетте години или още по-рано някой човек е получил белодробно възпаление, пневмония, той не си е избрал правилно своето местоживеене на Земята. Той не си пасва истински с мястото на земния си престой. Накратко, болестта се е приемала като произхождаща от отношението на човешката организация към мястото, на което човекът се е намирал.
към текста >>
Правилното
прозре
ние обаче ще доведе до следното.
Искам да го обясня още веднъж с един пример. Да приемем, че днешният лекар поставя диагноза разширение на сърцето. Той го прави, както днес се прави и открива разширение на сърцето. Човек не може много да направи с такава диагноза. Може би се е изпробвало това и онова, което може да е помогнало, но не се знае никаква взаимна връзка, поради това, че цялото не се прозира.
Правилното прозрение обаче ще доведе до следното.
Помислете, че човекът всъщност обновява своя организъм всеки седем години. Последния път ви казах как става това обновяване. От страна на бъбречната система постоянно се изпращат непреработени вещества в посока навън, нагоре или надолу. От страна на главовата (нервно-сетивната) система се извършва закръглянето (виж рис.), така че непрекъснато произлизат такива вълни от главовата система, които предизвикват формата, а от бъбречната система произлизат влияния, които се прекъсват от вълните и се оформят (червено) четири пъти по-бързо, както казах.
към текста >>
208.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ако той съзнателно
прозре
своето състояние, ще се почувства като разлят в един етерен свят.
След преминаването през сънищата човекът навлиза в сравнение с обикновеното си съзнание в безсъзнателността. Но за над сетивното познание тази безсъзнателност изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в един вид смътно състояние.
Ако той съзнателно прозре своето състояние, ще се почувства като разлят в един етерен свят.
Ще се почувства извън своето тяло, не в тесни граници, а широко разлят. Ще чувства и възприема тялото си като нещо обективно, намиращо се извън него. Ако се осъзнае това състояние, душевността на човека би се изпълнила вътрешно с определен страх или страхливост: човек ще почувства, че е изгубил твърдата опора в живота си и стои като пред една пропаст.
към текста >>
За този, който
прозре
стадиите на съня, всяка нощ се поражда един важен въпрос.
За този, който прозре стадиите на съня, всяка нощ се поражда един важен въпрос.
Човешката душа, астралният организъм и азовата същност излизат от физическото тяло, тяхната вътрешност се изпълва с отраженията на планетните движения и констелациите на неподвижните звезди. Въпросът е следният: Защо всяка сутрин, след всяко спане, човекът отново се завръща във физическото си битие?
към текста >>
Каквото човекът извършва там, може да се
прозре
в детайли и съвременната инициационна наука стига твърде далеч в прозирането на това, което преживява човекът там.
Че от изживяването на божествено-духовните йерархии човекът преминава към техните образи, наистина е това, което той възприема, когато от космическите светове слиза долу в земното съществуване. Образите на съществата обаче постепенно стават съзвездия и човекът пристъпва в нещо, което той първоначално вижда отзад. Той пристъпва в това, което от страна на Земята му се представя като Космос.
Каквото човекът извършва там, може да се прозре в детайли и съвременната инициационна наука стига твърде далеч в прозирането на това, което преживява човекът там.
към текста >>
209.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И така, когато с очите си гледаме света, виждаме дървета, извори, виждаме всичко това, без да го проникнем, да го
прозре
м с моралността, понеже слънчевата светлина умъртвява моралното.
Но в основата на всичко етерно, което съществува в топлината, светлината, в химичните процеси и в живота, се намира моралната същност на мировия етер. Тази морална същност на мировия етер обаче е налична само в близост до звездите и планетите. Така че, когато живеете на Земята, тогава, макар през деня да не знаете, вие се намирате в мировия етер като в морална есенция. И странствайки през света на звездите, вие сте в мировия етер и в моралната есенция, когато се намирате близо до някоя звезда. Слънчевата светлина изгонва моралността от етера, намираща се между звездите - не самото Слънце, то е мирово тяло, в себе си то съдържа за нас хората именно праизвора на моралния етер, но когато Слънцето свети, изгонва чрез своята светлина моралната есенция на етера.
И така, когато с очите си гледаме света, виждаме дървета, извори, виждаме всичко това, без да го проникнем, да го прозрем с моралността, понеже слънчевата светлина умъртвява моралното.
към текста >>
210.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това трябва да се
прозре
.
Следователно, ако вземете в ръка един кристал, един минерал или едно растение, няма да забележите, че има кавга между тези два вида същества. Но в момента, в който съзрете проникването на човешкото тяло с душата, там ще видите, че тези същества се държат така едно с друго, че луциферичните същества казват на ариманичните: «Ние обещахме на Бог Отец да не се караме за минералите, растенията, животните и човека, докато той още е несъзнателно същество, което не мисли, а живее като животно, няма да се борим за тях, но за човека, който е постигнал своето самосъзнание, ще се борим на нож. И между въздушно-огнените и земноводните същества се развихря ужасна война за човека.
Това трябва да се прозре.
Днес човекът е пораснал по отношение на познанието на външната природа. Да, в нея луциферичните и ариманичните същества се понасят. Но човекът не знае нищо за това, което живее отвъд сетивния свят, за надсетивната природа и за надчовешката природа. Тези две царства крият същества, които воюват за човека в тази ужасна борба, която характеризирах.
към текста >>
Ако
прозре
те не само физическата, но и етерната природа на човека, там имате точно същите причини за разочарования на ариманичните и луциферичните сили, защото ако луциферичните сили победят ариманичните в етерното тяло, човекът става лъжец по привичка.
Ако прозрете не само физическата, но и етерната природа на човека, там имате точно същите причини за разочарования на ариманичните и луциферичните сили, защото ако луциферичните сили победят ариманичните в етерното тяло, човекът става лъжец по привичка.
Но стане ли човекът лъжец по привичка, той няма да е морален, а изпада именно от света, в който Луцифер иска да го задържи. Луцифер изтръгва човека привидно от земния свят, но той го прави лъжец, вместо морален автомат. И докато човекът става лъжец по привичка, стане обикновен лъжец, тази лъжливост на човека, колкото и парадоксално да звучи, първоначално е оръжие на добрите сили, за да изскубнат човека от Луцифер. Защото, ако човекът стане лъжец, това може поне да се изправи в по-нататъшното протичане на кармата, докато ако Луцифер победи, човешкият род ще се изгуби, ще бъде отвлечен нагоре от Земята.
към текста >>
211.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
За да се
прозре
надсетивната част от земната ни биография, която в своя характер продължава още няколко дни след смъртта, е необходимо описаното вътрешно просветление.
За да се прозре надсетивната част от земната ни биография, която в своя характер продължава още няколко дни след смъртта, е необходимо описаното вътрешно просветление.
Човек трябва да разпали в себе си духовната светлина, която свети навътре. Тогава се надхвърля това, което чрез сетивата се възприема само в настоящия момент.
към текста >>
212.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
С познанието за надсетивното, което човек е постигнал, се стига до Христос, за да се
прозре
в Христос надсетивното, божественото в божествения човек.
Когато така е постигнал вътрешното разбиране на духовния свят, човек отново насочва поглед към Христос, към това, което между земните събития се появява като Мистерията на Голгота, и тогава той не остава както някои съвременни теолози при човека Исус от Назарет. Тогава човек разбира не само в материалистически смисъл това, което се е случило с Мистерията на Голгота, а понеже е развил способността да възприема духовното, разбира, че човекът Исус от Назарет е проникнат с божествения Христос. С тази способност за възприемане на духовността се стига дотам да се съзерцава духовно-божествената същност на Христос. Така тази съвременна теософия, понеже стига до божествено духовното в непосредственото познание, достига с това познание на духовността и до опознаването на Исус от Назарет, и в него Христос, който може да бъде опознат само като духовна същност.
С познанието за надсетивното, което човек е постигнал, се стига до Христос, за да се прозре в Христос надсетивното, божественото в божествения човек.
към текста >>
213.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И ние разбираме нещо от човека тогава, когато
прозре
м тази идеална магия, когато сме в състояние да преценяваме човека така, че да
прозре
м през материалните процеси как в него непрекъснато действа духовното.
Щом се стигне до растителното царство, трябва да сме наясно, че в растителното царство навлизат от Всемира много по-фини закономерности и сили от тези, които могат да бъдат схванати с разума и сетивата. Още повече важи това за животинския свят, а най-много важи за човека. Защото растенията - при тях най-малко, животните и хората дори в тяхната физическа организация са такива, че силите, действащи в материята, действат като идеална магия. Който вярва, че някакъв процес, който той е проследявал в лабораторията, може да го проследи по същия начин в животното или в човешкия организъм, много се заблуждава. Защото в животинския и човешкия организъм чисто физическият процес се обхваща в една идеална магия.
И ние разбираме нещо от човека тогава, когато прозрем тази идеална магия, когато сме в състояние да преценяваме човека така, че да прозрем през материалните процеси как в него непрекъснато действа духовното.
към текста >>
Би трябвало с правилно възпитателско
прозре
ние да усетим как децата стигат точно до тази възраст.
Между деветата и десетата година в детето започва да се надига нещо извънредно важно. Възпитателят, който наистина наблюдава човека, знае, че някога между деветата и десетата година детето особено силно се нуждае от нещо. Детето няма интелектуални съмнения, но изпитва вътрешно неспокойствие, то има нещо от това, което е, бих казал, вътрешен въпрос към съдбата, зададен по детски начин, който то не може да изговори, но не е и необходимо още да го изговори, то го чувства полусмътно, полунесъзнателно.
Би трябвало с правилно възпитателско прозрение да усетим как децата стигат точно до тази възраст.
Те съвсем точно знаят, че искат нещо особено от възпитателя, към когото са поглеждали с любов. Обикновено не може да им се отговори така, както се отговаря на един интелектуален въпрос. Става въпрос именно в тази възраст да се изгради особено интензивно и интимно доверие така, че в детето да се създаде мнението, че в тази възраст човек се отнася особено любвеобилно към него, особено много му говори. В това получаване на любов, в това доверие към възпитателя лежи отговорът на един детски жизнен въпрос от най-голямо значение. В какво се състои този жизнен въпрос.
към текста >>
Досега то е гледало към възпитателя, сега иска да
прозре
през възпитателя и да може да си каже, че този възпитател не е само човекът, който казва кое е добро и кое зло, а той го казва, защото е духовен пратеник, божи предвестител, той го знае от духовните светове.
В какво се състои този жизнен въпрос. Детето не го поставя с разума, то го поставя в чувството, с подсъзнателната си човешка същност. Ние можем да го формулираме, а то не може да го формулира. Тогава трябва да кажем, че до тази възраст детето е приемало наивно авторитета на обичания възпитател. Сега в него се появява потребността да усеща доброто и злото по един нов начин, като че ли те са налични в света като сили.
Досега то е гледало към възпитателя, сега иска да прозре през възпитателя и да може да си каже, че този възпитател не е само човекът, който казва кое е добро и кое зло, а той го казва, защото е духовен пратеник, божи предвестител, той го знае от духовните светове.
Както казахме, детето не си казва това с разума, а то го чувства. И неговият особен въпрос, който се надига в чувството, ни съобщава, че това и това е подходящо за това дете. Така че наистина се вижда как в дълбочината се корени това, за което се казва, че е добро или зло, истинско или погрешно. Тогава детето придобива ново доверие.
към текста >>
214.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Едва когато по този начин се
прозре
, бих казал, най-благородната материя, която можем да имаме за едно изкуство, материалът за възпитателското изкуство, когато наистина се
прозре
човекът и възпитателски се действа върху него, тогава се виждат съвсем други неща, отколкото може да види обикновеното съзнание.
Така възпитателското изкуство, за което говоря тук, произлиза от живото човешко познание, от схващането на развитието в детето във всеки момент от живота.
Едва когато по този начин се прозре, бих казал, най-благородната материя, която можем да имаме за едно изкуство, материалът за възпитателското изкуство, когато наистина се прозре човекът и възпитателски се действа върху него, тогава се виждат съвсем други неща, отколкото може да види обикновеното съзнание.
И тогава, изхождайки от една такава наука, ние можем да дадем указания на учителите и възпитателите как в непосредственото практическо общуване с детето те могат да образоват това, което се съзира като самата душа, изживява се като самия дух.
към текста >>
Това, което настъпва тогава в развитието на детето и трябва да се
прозре
като основа за истинската възпитателска практика и изкуството на възпитанието, искам да го обясня през втората част на лекцията, след като първата част бъде преведена.
Това, което ви казах по отношение на израстващия човек като подражателно същество, се отнася за първата жизнена епоха на детето, която се вижда от правилното човешко познание като протичаща от раждането до смяната на зъбите, приблизително до седмата година. През седмата година детето се променя повече, отколкото обикновено се мисли.
Това, което настъпва тогава в развитието на детето и трябва да се прозре като основа за истинската възпитателска практика и изкуството на възпитанието, искам да го обясня през втората част на лекцията, след като първата част бъде преведена.
към текста >>
Този факт, в зряла възраст да си припомним нещо възприето преди, което не е било напълно
прозря
но, но сега то оживява, доставя едно вътрешно удовлетворение, засилва волята, която не бива да отнемаме на човека, когато имаме необходимото уважение към неговата свобода и го възпитаваме като свободно същество.
Трябва да бъде така, че детето да има възможността да възприеме неща, които още да не прозира интелектуално, а да ги приеме, защото то обича учителя. Тогава не отнемаме на детето възможността да има изживявания в по-късно време, които иначе няма да ги има. Ако всичко го разбера още като дете, тогава няма да имам следното изживяване. Да приемем, че в тридесет и петата си година нещо се появява така, че някога съм го възприел от някой любим учител, от някой обичан авторитет, на когото някога съм вярвал; сега съм по-зрял, сега се появява съвсем ново разбиране по въпроса.
Този факт, в зряла възраст да си припомним нещо възприето преди, което не е било напълно прозряно, но сега то оживява, доставя едно вътрешно удовлетворение, засилва волята, която не бива да отнемаме на човека, когато имаме необходимото уважение към неговата свобода и го възпитаваме като свободно същество.
Да възпитаме човека като свободно същество, лежи в основата на възпитателския принцип, който имаме предвид тук. Затова и не бива да насаждаме в детето едно развитие на волята чрез интелектуални морални преценки. Трябва да сме наясно, че ако в периода между седмата и четиринадесетата година развиваме морални възгледи в детската душа чрез симпатията и антипатията, когато детето узрее полово и в живота прозре интелектуално-моралното чувство и своите желания, то ще разбере, че импулсите на волята, оживяващи развитото някога чувство към моралността и възпламенявайки се от свободата в живота, дават сила и вътрешна сигурност.
към текста >>
Трябва да сме наясно, че ако в периода между седмата и четиринадесетата година развиваме морални възгледи в детската душа чрез симпатията и антипатията, когато детето узрее полово и в живота
прозре
интелектуално-моралното чувство и своите желания, то ще разбере, че импулсите на волята, оживяващи развитото някога чувство към моралността и възпламенявайки се от свободата в живота, дават сила и вътрешна сигурност.
Ако всичко го разбера още като дете, тогава няма да имам следното изживяване. Да приемем, че в тридесет и петата си година нещо се появява така, че някога съм го възприел от някой любим учител, от някой обичан авторитет, на когото някога съм вярвал; сега съм по-зрял, сега се появява съвсем ново разбиране по въпроса. Този факт, в зряла възраст да си припомним нещо възприето преди, което не е било напълно прозряно, но сега то оживява, доставя едно вътрешно удовлетворение, засилва волята, която не бива да отнемаме на човека, когато имаме необходимото уважение към неговата свобода и го възпитаваме като свободно същество. Да възпитаме човека като свободно същество, лежи в основата на възпитателския принцип, който имаме предвид тук. Затова и не бива да насаждаме в детето едно развитие на волята чрез интелектуални морални преценки.
Трябва да сме наясно, че ако в периода между седмата и четиринадесетата година развиваме морални възгледи в детската душа чрез симпатията и антипатията, когато детето узрее полово и в живота прозре интелектуално-моралното чувство и своите желания, то ще разбере, че импулсите на волята, оживяващи развитото някога чувство към моралността и възпламенявайки се от свободата в живота, дават сила и вътрешна сигурност.
към текста >>
215.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Този, който успява да
прозре
вътрешния човешки живот, си казва: «Човекът обикновено си спомня само нещата, които е преживял в непосредствения си преминал земен живот.
Ние си създаваме правилна представа, като си кажем: «Преди да слезеш на тази Земя, ти беше в духовния свят, живя там така, както е описано по-горе. Премина през голямото забравяне. В това, което изразява твоята уста, ти познаваш какво си спомня твоята душа, как тя обича, как живее, а не отзвука от това, което си бил в духовния свят.» Но в изкуството ние пристъпваме в известен смисъл няколко крачки назад от живота и се приближаваме към това, което сме били преди раждането си и което ще бъдем в живота си след смъртта. И ако можем да познаем как споменът е отзвук на това, което сме имали в живота си преди раждането, как разгръщането на любовта е зародишът на това, което ще имаме след смъртта, когато в известен смисъл чрез духовното познание осъзнаем миналото и бъдещето на човешкото съществуване, то в изкуството - доколкото е възможно за човека, намиращ се в своята физическа организация - ние извикваме в настоящето това, което ни свързва с духа. Това, че по наивен начин то ни пренася през непосредственото настояще в духовния свят, придава същинския блясък на изкуството.
Този, който успява да прозре вътрешния човешки живот, си казва: «Човекът обикновено си спомня само нещата, които е преживял в непосредствения си преминал земен живот.
Но силата, чрез която той си спомня за земните си преживявания, тази сила е само отслабената сила на неговото същинско съществуване в предземния му живот. А любовта, която човекът може да разгърне тук като общочовешка обич, е отслабената зародишна сила на това, което напълно ще разцъфти след смъртта: минало, бъдеще. И както например в пеенето и в рецитирането трябва истински да се свърже това, което представлява човека, да се свърже именно споменът с това, как човекът се отдава на света, т.е. любовта, то във всяко изкуство е така, че човекът изживява в настоящето съзвучието на своя аз с външното обкръжение и без той да е способен да прояви своята вътрешност - било звука, било тоновете, умението да рисува или каквото и да било друго изкуство, без човекът да е способен да изнесе на повърхността това, което е, което животът е направил от него, което всъщност е съдържанието на спомените му, той не може в определен смисъл да бъде човек на изкуството. Той не е истински човек на изкуството, който в извънреден смисъл иска да бъде егоист в своето изкуство.
към текста >>
216.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Който иска да
прозре
света, трябва да знае, че е нещо невероятно възвишено да се изгради от задачите на Всемира човешкото тяло, както тук то съществува като физическо съответствие, и че изживяването на това изграждане е нещо изключително по отношение на възвишеността и изобщо не може да се сравни с извършваното тук, когато във физическия земен живот човекът произвежда дори най-скъпоценните произведения на културата.
Когато това, което човекът изработва между смъртта и новото раждане го наричаме духовен зародиш на физическото тяло, трябва да кажем, че този духовен зародиш е толкова голям, колкото Космоса, и като преминава през ембрионалния живот на човека, той става «малък» във физическия живот. В малкия човешки зародиш се съдържа образът на големия духовен зародиш, който е изработен от човека заедно с висшите същества. Така че, когато ясновидски поглеждаме в света, в който човекът живее между смъртта и новото раждане, всъщност виждаме как от задачите на Макрокосмоса се формира микрокосмосът, човешкото тяло в различни нови екземпляри. Това е по-възвишена задача от всякаква цивилизаторска дейност, която човекът извършва между раждането и смъртта. И животът, който човекът изживява, работейки от Всемира върху човешкия зародиш, този живот е по-многостранен, по-богат от това, което правим на Земята, когато произвеждаме обувки, дрехи, учим деца, управляваме държави и т.н., бих могъл дълго да изброявам.
Който иска да прозре света, трябва да знае, че е нещо невероятно възвишено да се изгради от задачите на Всемира човешкото тяло, както тук то съществува като физическо съответствие, и че изживяването на това изграждане е нещо изключително по отношение на възвишеността и изобщо не може да се сравни с извършваното тук, когато във физическия земен живот човекът произвежда дори най-скъпоценните произведения на културата.
към текста >>
Те трябва наново да се открият и могат да бъдат открити и антропософският мироглед е началото на това новооткриване на духовното
прозре
ние на човечеството във всички области на живота.
Тези неща са, така да се каже, «засипано» познание. Те трябва да се издигнат на по-висша степен, да се прозрат с нашата съвременна интелигентност, отново да се открият, след като човечеството се е движило известно време в мрака.
Те трябва наново да се открият и могат да бъдат открити и антропософският мироглед е началото на това новооткриване на духовното прозрение на човечеството във всички области на живота.
към текста >>
217.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Такъв факт може да се открие само чрез ясновидското изследване, но когато вече е открит, той може да бъде
прозря
н.
Както физическото око трябва да се изгради в предземното съществуване, така окото за възприемане на надсетивното след смъртта трябва да се изгради тук, чрез науката за духа, чрез духовното познание. Не чрез ясновидство, това е работа на отделния човек, но чрез разбиране със здравия човешки разум на това, което се открива чрез ясновидското изследване. Не е вярно, когато се казва, че човек трябва сам да вижда в духовния свят, за да повярва в нещата, които споделя ясновидецът. О, не, не е така. Достатъчен е здравият човешки разум и човек ще разбере, че ухото всъщност е небесен орган, това ще го разбере със здравия си човешки разум.
Такъв факт може да се открие само чрез ясновидското изследване, но когато вече е открит, той може да бъде прозрян.
Само че е необходимо човек да осмисли и да почувства нещата. А познанието, постигнато чрез разбирането със здравия човешки разум на даденото от духовния свят, не ясновиждането, а познанието, то изгражда духовните очи след смъртта. Ясновидецът също трябва да си изгради тези духовни очи, като и другият човек. Това, което се постига чрез имагинативното съзнание, което се съзерцава, изчезва за съзнанието след няколко дни. То не изчезва само когато се сваля до гледната точка на обикновеното разбиране.
към текста >>
218.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако един човек би могъл да
прозре
през Слънчевата светлина, ако успее да види какво има под нейната външна обвивка, той ще стигне до душевните качества на Слънцето, до душевната мощ на Слънцето.
Доколкото искаме да останем верни на физическото познание ние сме длъжни да твърдим: Да, Слънчева та светлина и топлина се проявяват в растенията като формират растителните сокове, хлорофила и т.н. Ако обаче обърнем всичко това с духовен поглед, ако се обърнем към растителната физиогномия на Земята както се обръщаме към физиогномията на човека, тогава ни се открива нещо, което аз бих желал да назова с една определена дума, защото практически тя най-добре отразява нещата, които се разиграват там. Хората са свикнали да си представят Слънцето като едно огромно газово кълбо, което изпраща своята светлина към Земята. Обаче тази представа не отговаря на истината. Вярно е, че Слънцето изпраща лъчите си надолу към Земята, но ако се вгледаме правилно в нашето Слънце, ние ще открием, че неговите лъчи имат както външна, така и вътрешна страна.
Ако един човек би могъл да прозре през Слънчевата светлина, ако успее да види какво има под нейната външна обвивка, той ще стигне до душевните качества на Слънцето, до душевната мощ на Слънцето.
Впрочем с обикновено съзнание ние гледаме на Слънцето по същия начин, както бихме гледали и фигурата на един човек направена от картон. Естествено, ако Вие пожелаете да си направите едно копие, една отливка, която би предала само формата, мъртвата форма, тогава отливката ще бъде нещо съвсем различно от действителния човек.
към текста >>
219.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ние ще отговорим на този въпрос само ако успеем да
прозре
м в дълбоките вътрешни процеси на сетивата, също и по време, когато сме изключили всякакви сетивни възприятия.
По този начин а именно като се „отдръпваме" от външния свят ние се научаваме да познаваме света на нашите собствени сетива; впрочем в „Тайната Наука" този свят е описан като света на Ангелои, света на онези Същества, които стоят с една степен над човека. И какво става всъщност в нашите сетива?
Ние ще отговорим на този въпрос само ако успеем да прозрем в дълбоките вътрешни процеси на сетивата, също и по време, когато сме изключили всякакви сетивни възприятия.
Всички сме съгласни, че можем да имаме спомен за нещо, което сме изживели преди години, макар и в момента да липсват каквито и да са материални следи от съответната случка. По същия начин, ако се научим да наблюдаваме живота на сетивата от които е изключено всяко сетивно възприятие ние ще стигнем до едно важно познание. Няма да го наречем „спомен", защото това понятие в случая не ни върши работа. И все пак така ние ще стигнем до вътрешната страна на сетивата, до това което човек противопоставя на целия звуков, цветен, мирисен, тактилен и т.н. свят.
към текста >>
220.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И това е, което ни се явява като отзвук от тези чудесни познания на древните мистерии, преминали непосредствено в художествените образи, като при това ни се дават не абстрактни съобщения за това, че хората са попаднали някога под луциферическо и ариманическо изкушение и съблазън и са научили при това едно или друго; но ние преживяваме това, как хората в прадревните земни времена са слушали музиката на Боговете, тяхното ликуване в космоса от радостта от сътворяването на света, а така също това, как те пророчески са провидяли отпадането на хората от Божествено-духовните Власти, и как това тяхно
прозре
ние се е изразило в космически стенания.
И това е, което ни се явява като отзвук от тези чудесни познания на древните мистерии, преминали непосредствено в художествените образи, като при това ни се дават не абстрактни съобщения за това, че хората са попаднали някога под луциферическо и ариманическо изкушение и съблазън и са научили при това едно или друго; но ние преживяваме това, как хората в прадревните земни времена са слушали музиката на Боговете, тяхното ликуване в космоса от радостта от сътворяването на света, а така също това, как те пророчески са провидяли отпадането на хората от Божествено-духовните Власти, и как това тяхно прозрение се е изразило в космически стенания.
към текста >>
221.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
Оттогава насетне неговите
прозре
ния са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание
Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят. Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“.
Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание
към текста >>
222.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Когато
прозре
м духовно това, което са действия на Слънцето, ние разбираме, защо именно орелът има своето оперение, своята перушина.
Там върху него действуват определени сили. Слънцето има не само онези физически светлинни и топлинни сили, за които ние говорим обикновено. Когато Ви говорих за мистериите на Друидите, аз обърнах вниманието върху това, че от Слънцето се отделят също духовни сили. Към тези духовни сили трябва да насочим ние нашия поглед. Те са тези, които дават на различните родове птици тяхното многообразно оцветение, особената форма на тяхната перушина.
Когато прозрем духовно това, което са действия на Слънцето, ние разбираме, защо именно орелът има своето оперение, своята перушина.
Когато се задълбочим правилно в тази природа на орела, когато умеем да развием вътрешно художествено разбиране на природата, което съдържа същевременно духовното, когато прозрем, колко художествено е създадена тази природа на орела от импулсите на Слънцето, които са подсилени чрез други импулси, които аз ще назова след това когато видим това, как тези импулси на Слънцето се разливат върху орела, преди още той да се е излюпил от яйцето, как те създават неговото оперение или всъщност, по-добре казано, вмъкват като по магия в неговата форма от плът, и се запитаме тогава: Какво означава всъщност това за човека? Да, то означава за човека онова, което прави неговият мозък да бъде носител на мислите. И Вие ще виждате правилно в Космоса, в Макрокосмоса, във великата Природа, когато ще разглеждате орела така, че кажете: Орелът има своята перушина, своите многоцветни пера; в тези пера живее същата сила, която живее в тебе, като прави твоя мозък той да бъде носител на мислите. Онова, което нагъва твоя мозък, което прави твоя мозък способен да приема онази вътрешна солна сила, която е основа на мисленето, която прави въобще твоят мозък да бъде това, което създава от тебе един мислител, това е същата сила, която дава на орела във въздуха неговата перушина. И така ние се чувствуваме сродни, когато мислим, като чувствуваме така да се каже в нас човешкия заместител на перушината на орела; нашите мисли се изливат от мозъка така, както от орела се разливат перата.
към текста >>
Когато се задълбочим правилно в тази природа на орела, когато умеем да развием вътрешно художествено разбиране на природата, което съдържа същевременно духовното, когато
прозре
м, колко художествено е създадена тази природа на орела от импулсите на Слънцето, които са подсилени чрез други импулси, които аз ще назова след това когато видим това, как тези импулси на Слънцето се разливат върху орела, преди още той да се е излюпил от яйцето, как те създават неговото оперение или всъщност, по-добре казано, вмъкват като по магия в неговата форма от плът, и се запитаме тогава: Какво означава всъщност това за човека?
Слънцето има не само онези физически светлинни и топлинни сили, за които ние говорим обикновено. Когато Ви говорих за мистериите на Друидите, аз обърнах вниманието върху това, че от Слънцето се отделят също духовни сили. Към тези духовни сили трябва да насочим ние нашия поглед. Те са тези, които дават на различните родове птици тяхното многообразно оцветение, особената форма на тяхната перушина. Когато прозрем духовно това, което са действия на Слънцето, ние разбираме, защо именно орелът има своето оперение, своята перушина.
Когато се задълбочим правилно в тази природа на орела, когато умеем да развием вътрешно художествено разбиране на природата, което съдържа същевременно духовното, когато прозрем, колко художествено е създадена тази природа на орела от импулсите на Слънцето, които са подсилени чрез други импулси, които аз ще назова след това когато видим това, как тези импулси на Слънцето се разливат върху орела, преди още той да се е излюпил от яйцето, как те създават неговото оперение или всъщност, по-добре казано, вмъкват като по магия в неговата форма от плът, и се запитаме тогава: Какво означава всъщност това за човека?
Да, то означава за човека онова, което прави неговият мозък да бъде носител на мислите. И Вие ще виждате правилно в Космоса, в Макрокосмоса, във великата Природа, когато ще разглеждате орела така, че кажете: Орелът има своята перушина, своите многоцветни пера; в тези пера живее същата сила, която живее в тебе, като прави твоя мозък той да бъде носител на мислите. Онова, което нагъва твоя мозък, което прави твоя мозък способен да приема онази вътрешна солна сила, която е основа на мисленето, която прави въобще твоят мозък да бъде това, което създава от тебе един мислител, това е същата сила, която дава на орела във въздуха неговата перушина. И така ние се чувствуваме сродни, когато мислим, като чувствуваме така да се каже в нас човешкия заместител на перушината на орела; нашите мисли се изливат от мозъка така, както от орела се разливат перата.
към текста >>
И видите ли, тогава на нас ни се натрапва чудесното, че си казваме, когато сега
прозре
м това: Това, което птицата е там горе астрално, това, което тя има астрално от нейното астрално тяло, което работи там, както казах, за изграждане формата на нейните пера, това кравата го има в нейното месо, в мускулите, в костите, тя го е пренесла там.
И видите ли, тогава на нас ни се натрапва чудесното, че си казваме, когато сега прозрем това: Това, което птицата е там горе астрално, това, което тя има астрално от нейното астрално тяло, което работи там, както казах, за изграждане формата на нейните пера, това кравата го има в нейното месо, в мускулите, в костите, тя го е пренесла там.
При кравата е станало физическо онова, което е астрално при птицата. В астралното това изглежда различно, но то е така.
към текста >>
Когато изследваме отново това от по-новата Духовна Наука и го
прозре
м, в нас се ражда това голямо уважение, за което аз често съм говорил, уважението пред древните инстинктивни ясновидски виждания в Космоса, тогава в нас се ражда голямото уважение пред нещо такова например, каквото е мощният образ на човека състоящ се от Орела, Лъва, Кравата или Бика, които заедно, хармонизирайки се съответно, образуват човека като цяло.
Когато изследваме отново това от по-новата Духовна Наука и го прозрем, в нас се ражда това голямо уважение, за което аз често съм говорил, уважението пред древните инстинктивни ясновидски виждания в Космоса, тогава в нас се ражда голямото уважение пред нещо такова например, каквото е мощният образ на човека състоящ се от Орела, Лъва, Кравата или Бика, които заедно, хармонизирайки се съответно, образуват човека като цяло.
към текста >>
223.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И когато
прозре
тези неща, човекът трябва всъщност да си каже: Би било справедливо от моя страна да взе ма със себе си това вещество през вратата на смъртта, защото то би подхождала много повече за духовната област, през която аз минавам между смъртта и едно ново раждане.
Чрез това, че през целия земен живот в материалното вещество на главата работят духовни сили, чрез това веществото на главата бива отчуждено от Земята. Човекът трябва да вземе веществото за своята глава от Земята. Но за да бъде човек, той трябва също постоянно да прониква веществото на своята глава с духовни те сили получавани от извънземната природа. И когато умира, човекът е нещо извънредно смущаващо за Земята благодарение на това, че тя трябва да си вземе обратно материята на главата, която е станала чужда за нея. Когато човекът е минал през вратата на смъртта и предава веществото на своята глава на Земята, която всъщност е напълно одухотворена, която носи в себе си духовните резултати, тогава това вещество на Земята е в същност нещо отровно за целостта на земния живот, те е нещо, което смущава земния живот.
И когато прозре тези неща, човекът трябва всъщност да си каже: Би било справедливо от моя страна да взе ма със себе си това вещество през вратата на смъртта, защото то би подхождала много повече за духовната област, през която аз минавам между смъртта и едно ново раждане.
Но човекът не може да стори това. Защо то ако би взел със себе си това одухотворено земно вещество при минаването през вратата на смъртта, той би си създал непрестанно един враг за цялото свое развитие между смъртта и едно ново раждане. Би било най-ужасното нещо, което би могло да се случи на човека, ако той би взел със себе си това одухотворено вещество на главата, когато мине през вратата на смъртта. Тази материя би работила постоянно за унищожението на неговото духовно развитие между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Така, когато
прозре
тези неща, човекът трябва да си каже: Аз ставам длъжник на Земята също и чрез това; защото това, което и дължа, но съм го направил неизползуваемо, аз трябва винаги да оставям след мене при смъртта, не мога да го взема със себе си.
Така, когато прозре тези неща, човекът трябва да си каже: Аз ставам длъжник на Земята също и чрез това; защото това, което и дължа, но съм го направил неизползуваемо, аз трябва винаги да оставям след мене при смъртта, не мога да го взема със себе си.
Това, което трябва да и оставя, аз и го отнемам; онова, което би трябвало да взема със себе си, което съм направил неизползуваемо за нея, аз и го предавам с моя земен прах и тази Земя страда извънредно много чрез това в нейния цялостен живот.
към текста >>
Защото човекът би трябвало всъщност да си каже, когато
прозре
тези неща: Орелът ми поема задачите, които аз не мога да изпълня сам чрез моята глава; кравата поема моите задачи, които аз не мога да изпълня сам чрез моята система на обмяната на веществата и на крайниците; лъвът поема онези мои задачи, които аз не мога сам да изпълня чрез моята ритмична система.
Вие виждате, истините за трите животни орел, лъв и бик или крава са били създадени от едно чудесно инстинктивно познание. Чувствува се тяхното родство с човека.
Защото човекът би трябвало всъщност да си каже, когато прозре тези неща: Орелът ми поема задачите, които аз не мога да изпълня сам чрез моята глава; кравата поема моите задачи, които аз не мога да изпълня сам чрез моята система на обмяната на веществата и на крайниците; лъвът поема онези мои задачи, които аз не мога сам да изпълня чрез моята ритмична система.
И така от мене и от трите животни се получава едно цяло в космическото отношение.
към текста >>
224.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Ние можем да
прозре
м този свят на растенията само тогава, когато сме в състояние да виждаме едновременно както сетивното така и свръхсетивното, духовното, което действува във физическото.
С това Вие видяхте, за какво се касае, когато насочваме нашия поглед върху очароващия ни, възвишаващия ни и затрогващия ни свят на растенията.
Ние можем да прозрем този свят на растенията само тогава, когато сме в състояние да виждаме едновременно както сетивното така и свръхсетивното, духовното, което действува във физическото.
Това дава същевременно възможност да коригираме огромната грешка на материалистичната ботаника, според която оплождането ставало там горе. Това, което става там, не е оплождане, а приготвянето на мъжкото небесно семе на растението за онова, което се приготвя в лоното на Земята като бъдеще растение.
към текста >>
225.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Обаче когато човекът навлиза в дълбокия сън без сънища, и не сънят е лишен от сънища за него, но с помощта на Инспирацията може да бъде
прозря
н този сън, тогава пред духовния поглед изпъкват от морето на астралното, в което Гномите погребват някак си човека при заспиването, тогава от астралното море изпъкват съществата на Ундините и те стават видими в дълбокия сън.
Обаче когато човекът навлиза в дълбокия сън без сънища, и не сънят е лишен от сънища за него, но с помощта на Инспирацията може да бъде прозрян този сън, тогава пред духовния поглед изпъкват от морето на астралното, в което Гномите погребват някак си човека при заспиването, тогава от астралното море изпъкват съществата на Ундините и те стават видими в дълбокия сън.
Сънят заличава, угасва обикновеното съзнание. Проясненото за съня съзнание има като съдържание този чудесен свят на превръщащия се течен елемент, на подаващия се на метаморфозите на Ундините по всички възможни начини течен елемент. Както за дневното съзнание имаме около нас съществата с резки очертания, така също за проясненото нощно съзнание биха се представили тези постоянно превръщащи се същества, тези възбуждащи подобно на море вълни и отново потопяващи се същества. Целият дълбок сън е в същност изпълнен с това, че около човека съществува едно подвижно море от живи същества, едно подвижно море от Ундини.
към текста >>
226.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Без съмнение, когато човек
прозре
всичко това, когато види, как тази морална студенина царува в духовния свят, тогава той може да отдаде за родството на тази духовна студенина с това, което е физически студ, кой то се съдържа в снега и в леда, който е само физическото копие на тази морално-духовна студенина, която съществува там горе.
Без съмнение, когато човек прозре всичко това, когато види, как тази морална студенина царува в духовния свят, тогава той може да отдаде за родството на тази духовна студенина с това, което е физически студ, кой то се съдържа в снега и в леда, който е само физическото копие на тази морално-духовна студенина, която съществува там горе.
Когато човек има пред себе си и двете, той може да ги сравни. Когато човекът бива освободен по този начин от човешкото неразбиране и от човешката омраза, ние можем да го проследим с духовния поглед, как той така да се каже като че изгубва първо постепенно своята форма, как тази форма, бихме могли да кажем, се разтопява повече или по-малко.
към текста >>
И когато човек
прозре
нещата, получава се напълно от само себе си бих могъл да кажа културно-педагогическият елемент, който трябва да дойде като лечебно средство против горното явление.
Тогава отгоре е донесено надолу чрез Силфите и Саламандрите /елементалните същества на огъня/ отровното. И така в една цивилизация, която носи паразитния характер, каквато е нашата това, което се влива отгоре, т.е. което се влива като духовна истина, не се превръща в отрова чрез себе си, обаче се превръща в отрова в човека, така че той изпада в страх, както аз описах това в списанието "Гьотеанум", и го отхвърля, намира всевъзможни причини и основания, за да го от хвърли. Двете неща са свързани едно с друго: паразитната култура долу, непроизлизаща от елементарните закони, поради което съдържа в себе си паразити, слизаща от горе духовност, която се превръща в отрова и прониквайки в цивилизацията тази слизаща духовност бива приета от хората така, че тя се превръща в отрова. Тогава, когато размислите върху това, Вие имате най-важната симптоматичност за нашата цивилизация.
И когато човек прозре нещата, получава се напълно от само себе си бих могъл да кажа културно-педагогическият елемент, който трябва да дойде като лечебно средство против горното явление.
Както от действителната диагноза, от действителната патология се получава рационалното лечение, така от диагнозата на болестта на културата се получава лечението, като едното довежда със себе си другото.
към текста >>
227.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
То ни води до
прозре
ние за връзката на човека - и при това на целия човек - с нашата Земя.
Продължението на разглежданията, започнати от нас в предишната лекция, ни води днес до нещо, което трябва да послужи като подготовка за следващите две лекции.
То ни води до прозрение за връзката на човека - и при това на целия човек - с нашата Земя.
Често в различна връзка съм казвал, че човек се поддава на заблуда, приписвайки си - преди всичко като физически човек - едно отделно от земната планета, все-обемащо особено битие. Той е наистина независим и индивидуален като душевно и духовно същество. Като физически, земен човек, той принадлежи на Земята с нейната органическа телесност и това се отнася в известна степен и до неговото етерно тяло.
към текста >>
228.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
От вчерашните разглеждания видяхте, че посвещението в хибернийските Мистерии е насочено към действително
прозре
ние в тайните на света и човека, защото вътрешният душевен опит, за който говорих, е имал решаващо значение за душевния и сърдечен живот на човека.
От вчерашните разглеждания видяхте, че посвещението в хибернийските Мистерии е насочено към действително прозрение в тайните на света и човека, защото вътрешният душевен опит, за който говорих, е имал решаващо значение за душевния и сърдечен живот на човека.
Всичко, което трябва да води към пътя за духовния свят, почива на факта, че човек на основата на особено остри вътрешни преживявания стига до определени преодолявания, значително укрепващи силите му и благодарение на това по един или друг начин прониква в духовния свят.
към текста >>
Сега от сънно-вълшебното лято той получавал
прозре
ние: Аз мога да изнеса в света ставащото в мен като творяща в мен фантазия.
Склонността на фантазията да няма истина, даже склонността към това да се задоволява от отношение към света, несъдържащо в себе си истина, а протичащо в произволни субективни образи - тази склонност е била преживяна от ученика.
Сега от сънно-вълшебното лято той получавал прозрение: Аз мога да изнеса в света ставащото в мен като творяща в мен фантазия.
От мен като фантазни образи израстват имагинации, имагинации на растения. Ако имам само фантазните образи, ще остана чужд на обкръжението ми. Ако имам имагинации, тогава отвътре от мен израства това, което после намирам в едни или други растения, в едни или други животни, в един или друг човек. Всичко, което намирам вътре в мен, съвпада с нещо, намиращо се извън мен. И за всичко, което срещам навън, от недрата на душевния ми живот се надига нещо, което е свързано с него, което съвпада с него.
към текста >>
От родството със зимните и от родството с летните пейзажи той достигал до
прозре
ния за външната природа и за своята собствена същност.
Такава двояка свързаност със света - ето какво действително вътрешно грандиозно усещане стояло пред ученика като отзвук от двете статуи. И ученикът действително се учел по такъв начин, от една страна, бих казал, духовно да разширява душата си в мировите простори, а от друга страна, се научавал дълбоко да навлиза навътре в себе си там, където това вътрешно действа не така вяло, както то действа в обичайното съзнание, а където то действа така, сякаш е пронизано наполовина с действителността, тоест е пронизано, разтърсено, омагьосано от съновидения. Ученикът се научавал да свързва цялата тази интензивност на вътрешните импулси с цялата интензивност на външните импулси.
От родството със зимните и от родството с летните пейзажи той достигал до прозрения за външната природа и за своята собствена същност.
Той дълбоко се родеел с тази външна природа и с тази собствена същност. Тогава той вече е бил добре подготвен, за да премине през някакъв вид повторение. В това повторение съвсем ясно се прекарвало от инициаторите пред душата му: Ти вътрешно в душата си трябва да се задържиш във вцепенение. Ти трябва да се задържиш в това излизане в мировите простори. И трето, ти трябва да се задържиш върху това да се усещаш сякаш излят и умножен в твоите външни сетива.
към текста >>
229.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Същото е ставало и с
прозре
нието в собственото човешко вътрешно същество при вълшебното видение на сънния летен ландшафт.
Трябваше да ви разкажа различни неща за характерното устройство на Хибернийските Мистерии и вчера видяхте, че този своеобразен път на развитие, който са могли да преминават хората на ирландския остров, водел дотам, че тези хора са достигали проникновения, на първо място в това, което въобще може да бъде преживяно от човешката душа, благодарение на собствената вътрешна активност на човека. Помислете само, благодарение на всички тези подготовки, които се провеждали с посвещавания, е било възможно, посредством вълшебните образи на ландшафта, обичайно разстилащи се пред човешките сетивни органи, да се предизвикват не религиозно-фантастични халюцинаторни впечатления, а нещо такова, към което вече са привикнали: да се вижда някаква завеса, стояща пред душата, за която прекрасно знаели, че има нещо зад нея.
Същото е ставало и с прозрението в собственото човешко вътрешно същество при вълшебното видение на сънния летен ландшафт.
Тук ученикът следователно е бил подготвен да има имагинации, имагинации, които се присъединявали към това, което иначе ученикът виждал с външните си сетива. Обаче имайки тези имагинации пред себе си, знаел, че посредством тях той прониква по-нататък в нещо съвсем различно.
към текста >>
Защото това, в което се посвещавали учениците, им давало някакво
прозре
ние, съзерцание на доземния и следземния човешки живот.
И така, виждате, че Хибернийските Мистерии действително се отнасят към тези, които в духовната наука с пълно право се наричат велики Мистерии.
Защото това, в което се посвещавали учениците, им давало някакво прозрение, съзерцание на доземния и следземния човешки живот.
В същото време то им давало прозрение в космическия живот, в който е вплетен човек, от който е роден в течение на времето. Следователно човекът се учил да познава микрокосмоса, т.е. самия себе си, като духовно-душевно-телесно същество във връзка с Макрокосмоса. Той опознавал също и изграждането, сътворението, възникването, отмирането и метаморфозирането на Макрокосмоса. Тези Хибернийски Мистерии са били велики Мистерии.
към текста >>
В същото време то им давало
прозре
ние в космическия живот, в който е вплетен човек, от който е роден в течение на времето.
И така, виждате, че Хибернийските Мистерии действително се отнасят към тези, които в духовната наука с пълно право се наричат велики Мистерии. Защото това, в което се посвещавали учениците, им давало някакво прозрение, съзерцание на доземния и следземния човешки живот.
В същото време то им давало прозрение в космическия живот, в който е вплетен човек, от който е роден в течение на времето.
Следователно човекът се учил да познава микрокосмоса, т.е. самия себе си, като духовно-душевно-телесно същество във връзка с Макрокосмоса. Той опознавал също и изграждането, сътворението, възникването, отмирането и метаморфозирането на Макрокосмоса. Тези Хибернийски Мистерии са били велики Мистерии.
към текста >>
Невъзможно е обаче да
прозре
м в тях, ако не ги изследваме самостоятелно.
Днес ние гледаме към тези неща и гледаме именно към Хибернийските Мистерии, бих казал, с истински задълбочен вътрешен душевен живот, защото те са по същество последните велики Мистерии, тези последни велики Мистерии, през които са могли да се изричат човешките и космически тайни. Когато тези тайни отново се изследват днес, се разкрива величието на Хибернийските Мистерии.
Невъзможно е обаче да прозрем в тях, ако не ги изследваме самостоятелно.
Когато се изследват самостоятелно, тогава се появява още нещо особено. Когато в Акаша-хрониката се приближим до картини от Хибернийските Мистерии, тогава се чувства, че нещо отблъскващо действа върху човека. Все едно някаква сила отблъсква човека, затруднява да се приближим до тях с душата си. Колкото по-близо се стига, толкова повече се замъглява това, към което бързаме с душата си, и се стига сякаш до някакво душевно заглушаване. Тази душевна оглушеност трябва да се отработи навън.
към текста >>
230.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато ученикът придобиел такива светлинни видения, светлинни
прозре
ния и ако това дълбоко се влеело в душата му, тогава например в истинските Мистерии на Елевзин, както е било прието, той се водел при две статуи - така, както въобще е било прието в Мистериите.
Имало е естествознание, издигащо се чак до небесата, достигащо мировите простори.
Когато ученикът придобиел такива светлинни видения, светлинни прозрения и ако това дълбоко се влеело в душата му, тогава например в истинските Мистерии на Елевзин, както е било прието, той се водел при две статуи - така, както въобще е било прието в Мистериите.
Знаете го от описанията на други Мистерии, например на Хибернийските Мистерии. Едната статуя представяла бащиното божество, обкръжено от знаците на планетите и слънцето - тази бащина статуя, която му показвала например сияещия Сатурн, сияещ, но по такъв начин, че на ученика се напомняло: Да, това е оловното сияние на Космоса, - така, както при лунното излъчване му се напомняло: Да, това е сребърното сияние на Луната, - и така при всяка отделна планета. Така че в статуята, представляваща бащиния принцип, се явявали тайните, които сияели насреща от планетарното обкръжение на Земята, което било родствено на отделните метали на Земята, но което вътре в Земята станало вече непригодно за вътрешното същество на човека.
към текста >>
231.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
От тези времена, намерили последен отзвук в самотракийската служба на Кабирите, произтича
прозре
нието, което свързва земните субстанции с цялото Небе.
От тези времена, намерили последен отзвук в самотракийската служба на Кабирите, произтича прозрението, което свързва земните субстанции с цялото Небе.
В древните времена при вида на червено-кафяв минерал с блясък на мед, при вида на нашата сегашна мед, не са казвали каквото се казва днес: това е мед, съставна част от Земята, защото тогава не са могли да мислят така. За древните медта е била не съставна част от Земята, а действие на Венера в Земята, което изразявало себе си навсякъде като мед. Земята има такива скални породи, като пясъчниците, съдържащи варовик, за да може да възприема в недрата си това, което Небето присажда на Земята. И както днес не можем да кажем, засаждайки семена в земята, че тези семена са израснали от Земята, така невъзможно е било тогава, гледайки повърхността на Земята и медната руда в Земята, да кажат: тази медна руда е съставна част на Земята. Би трябвало да се каже: Земята с нейния пясъчник и други скални породи е почва; металното, което се съдържа в нея, е посадено в нея от някоя планета.
към текста >>
232.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
По такъв начин ние имаме в една личност от една страна остатъци от древните завоевателски обичаи и ритмически настроена памет, а от друга - това, което и е останало от виденията и
прозре
нията в скритите мистерии на Космоса; от сливането на тези две неща е израснала, както понякога ставало в тези древни времена, цялата социална структура на този град в Мала Азия.
И така, тази втора индивидуалност е завързала близко приятелство с Гилгамеш и те съумели съвместно да уредят социалния живот в града на наистина здрава основа. Това е било възможно, защото на втората индивидуалност и е останал голям запас от знания, придобити през времето на пребиваване в космоса извън Земята, поради малобройните земни инкарнации. Еабани е имал, както вече казах в Щутгарт, нещо като просветлено възприятие - ясновиждане, ясночуване и това, което можем да наречем яснознание.
По такъв начин ние имаме в една личност от една страна остатъци от древните завоевателски обичаи и ритмически настроена памет, а от друга - това, което и е останало от виденията и прозренията в скритите мистерии на Космоса; от сливането на тези две неща е израснала, както понякога ставало в тези древни времена, цялата социална структура на този град в Мала Азия.
Мир и щастие се спуснали над града и неговите обитатели и всичко би било наред, ако не се беше случило едно събитие, което преобърнало хода на нещата в друга посока.
към текста >>
И затова, когато Гилгамеш завършил своето странстване и се върнал у дома, той фактически притежавал високо духовно
прозре
ние.
Предстояло му да премине изпитание – едно от тези, които в онези дни често се давали на учениците в мистериите. Той е трябвало да изпълни определени упражнения при пълно бодърстване в течение на седем дни и седем нощи. Това било твърде много за него и затова го подложили на нещо като заместващо изпитание. Били му подготвени някакви вещества, които той приел и с тяхна помощ получил някакво озарение, макар че, както винаги става в такива случаи, когато екстремните условия не се спазват, озарението би могло да бъде донякъде съмнително. Въпреки това, някаква степен на озарение била достигната и се осъществило известно проникване във великите взаимовръзки на Вселената, в духовната структура на Вселената.
И затова, когато Гилгамеш завършил своето странстване и се върнал у дома, той фактически притежавал високо духовно прозрение.
към текста >>
Въпреки това може определено да се твърди, че у Гилгамеш останало нещо от
прозре
нието за природата на безсмъртието.
Но въпреки това, - и в това е особената черта на тази личност, - той все още притежавал способност чрез връзка с духа на своя умрял приятел да прониква в духовния свят или, в краен случай, да получава съобщения оттам. Но това все пак са различни неща – чрез средствата на посвещението да имаш непосредствено виждане в духовния свят или да получаваш съобщения от личности от задгробния свят.
Въпреки това може определено да се твърди, че у Гилгамеш останало нещо от прозрението за природата на безсмъртието.
Оставям засега настрана преживяванията, през които преминава човек след смъртта; и в онези дни те не са играли значителна роля в съзнанието на последващата инкарнация; във вътрешната структура на живота те се проявяват много силно, но не и в съзнанието.
към текста >>
Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от
прозре
ние в развитието на Земята от прадревни времена.
Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена.
В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно. Хората са чувствали своята принадлежност към Земята. Те чувствали, че за самопознанието човек трябва да прозира своята връзка със Земята.
към текста >>
В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво
прозре
ние в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно.
Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена.
В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно.
Хората са чувствали своята принадлежност към Земята. Те чувствали, че за самопознанието човек трябва да прозира своята връзка със Земята.
към текста >>
233.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
От това останало само
прозре
нието в ранните епохи.
Затова можем да кажем, че тук имаме работа с този период, когато в Ефес човек е можел да преживява тайните на Вселената. Човешката душа е притежавала памет за отдавна отминалите космически епохи. Тази памет я е предшествало еволюционно още нещо: нея я е предшествало реалното преживяване на тези ранни времена.
От това останало само прозрението в ранните епохи.
Но в онова време, за което разказва епосът за Гилгамеш, не можем да говорим за памет за минали космически епохи, а трябва да говорим за истинско преживяване на миналото. След епохата на космическата памет дошло това, което нарекох промеждутъчната епоха от Александър до Юлиан Отстъпник. Да прескочим за малко този период. После следва епохата, която е породила западната цивилизация на средните векове и съвременността. Тук повече няма памет за космическото минало, още по-малко преживяване на миналото в настоящето; нищо не е останало, освен традициите.
към текста >>
В Гърция още е имало смела увереност, че
прозре
нието и разбирането изхожда от цялото човешко същество.
Да разгледаме сега тези неща от друга гледна точка.
В Гърция още е имало смела увереност, че прозрението и разбирането изхожда от цялото човешко същество.
Учителят е гимнастик. От цялото човешко същество, пребиваващо в движението, - защото самите богове се проявяват в телесните движения на човека, - се ражда нещо такова, което след това се проявява като човешко разбиране. Гимнастикът е учител. В Рим ораторът излиза на мястото на гимнастика. Нещо вече е отнето от човешкото същество в неговата цялост; въпреки това ние имаме все пак връзка с дейности, правени от човешкото същество в някои части на неговия организъм.
към текста >>
234.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Обаче тази карма може да бъде
прозря
на само тогава, когато първо изобщо се запознаем с различните видове закономерности на света.
Бих искал да започна да ви говоря за условията и законите на човешката съдба, която сме свикнали да наричаме карма.
Обаче тази карма може да бъде прозряна само тогава, когато първо изобщо се запознаем с различните видове закономерности на света.
И така днес бих искал - това е необходимо, - да ви говоря в една малко абстрактна форма върху различните видове закономерности на света, за да изкристализира после от това особената форма, която може да се счита като човешка съдба, като карма.
към текста >>
235.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Когато човек
прозре
тези неща, тогава понятията, като тези за обикновената наследственост, изглеждат детински, действително детински.
Когато човек прозре тези неща, тогава понятията, като тези за обикновената наследственост, изглеждат детински, действително детински.
Защото за да нося в себе си някакво наследено качество от моя баща или моята майка, първо аз трябва да развия симпатия или антипатия към това качество на моя баща или на моята майка. Следователно това не зависи от факта, дали аз съм наследил тези качества просто чрез една нежива природна причинност, а от това, дали съм имал симпатии към тези качества.
към текста >>
236.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Обаче този, който с необходимата задълбоченост обхваща факта, как душите на хората са се променили в течение на земното развитие, той няма да отстъпи уплашен и ще приеме като нещо необходимо онази промяна в душевността си, която го води до разбирането не само на един земен живот, разглеждайки един или друг човек, а на поредица от земни съществувания, доколкото те могат да бъдат
прозря
ни.
Който насочи поглед към редуващите се епохи от развитието на човечеството, ще види, че в човешката история са настъпили големи промени в начина на мислене, в начина на чувстване, във всички възгледи и схващания за живота. Без съмнение, миналото не предизвиква онова дълбоко впечатление в човека, както онова, което трябва да дойде, което ще трябва да бъде създадено в бъдеще.
Обаче този, който с необходимата задълбоченост обхваща факта, как душите на хората са се променили в течение на земното развитие, той няма да отстъпи уплашен и ще приеме като нещо необходимо онази промяна в душевността си, която го води до разбирането не само на един земен живот, разглеждайки един или друг човек, а на поредица от земни съществувания, доколкото те могат да бъдат прозряни.
към текста >>
237.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Той може да постигне това само тогава, когато до определена степен действително може да
прозре
онова, което е свързано с него, с неговата душа и с неговия дух.
Така че, заставайки като човек в живота и в света, чрез кармическото разглеждане ние можем да изпитаме навлизането на сили и същевременно задълбочаване на живота ни. Животът има много загадки, но не всички загадки би трябвало да останат неразрешени. Защото чрез това човекът постепенно би бил откъснат от собственото си същество. Без сам да познава загадките на човешкото същество, той би преживявал своето съществуване като едно несъзнателно същество. Но задачата на човека е да става все по-съзнателен и по-съзнателен.
Той може да постигне това само тогава, когато до определена степен действително може да прозре онова, което е свързано с него, с неговата душа и с неговия дух.
И понеже кармата е съставна част на целия наш живот и на цялото наше съществуване, самопонятно е, че разглежданията на кармата се явяват непосредствени разглеждания за основата на нашия човешки живот.
към текста >>
Но има също хора, при които характерното съвсем не е лицето, а са ръцете; и от лицето не можем да
прозре
м нищо, а само нещо от ръцете.
Виждате следователно, че човек трябва да развие поглед за онова, което може да бъде извънредно важно при едно същество, именно при един човек. Има хора, при които характерното е лицето.
Но има също хора, при които характерното съвсем не е лицето, а са ръцете; и от лицето не можем да прозрем нищо, а само нещо от ръцете.
Когато преминем от индивидуалното към общото, тъкмо при примера, който приведох, тогава, бих искал да кажа, можем да напипаме с ръце, как стои работата. Именно при така устроените алхимици от Средновековието беше характерно това, че те трябваше да развият извънредно голяма сръчност на ръцете.
към текста >>
238.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Сега човекът съзнателно трябва да заеме необходимата позиция спрямо Вселената, която да му даде възможност да
прозре
духовното.
Сега човекът съзнателно трябва да заеме необходимата позиция спрямо Вселената, която да му даде възможност да прозре духовното.
Ако искаме да разберем кармическите взаимовръзки в някакво изживяване, е необходимо да прозрем духовното.
към текста >>
Ако искаме да разберем кармическите взаимовръзки в някакво изживяване, е необходимо да
прозре
м духовното.
Сега човекът съзнателно трябва да заеме необходимата позиция спрямо Вселената, която да му даде възможност да прозре духовното.
Ако искаме да разберем кармическите взаимовръзки в някакво изживяване, е необходимо да прозрем духовното.
към текста >>
Това е, което после ни помага да постигнем нещата, които аз обясних именно днес, за да имаме след третия ден вътрешната нагласа на душата за някакво изживяване, което искаме да
прозре
м кармически.
Ние не придобиваме вътрешното постоянство в проследяването на това, което покълва и носи плодове в душата, когато бързаме да преминем от новото към по-новото, а въпросът се касае именно за това, че нещата трябва да узреят в душата. Във връзка с това трябва да отвикнем от някои неща, с които днес в много отношения сме свикнали. Трябва да привикнем към една вътрешна активна работа на душата, към работа в духа.
Това е, което после ни помага да постигнем нещата, които аз обясних именно днес, за да имаме след третия ден вътрешната нагласа на душата за някакво изживяване, което искаме да прозрем кармически.
към текста >>
239.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Естествено тези неща зависят от факта, или са зависели от това, дали хората са имали едно инстинктивно
прозре
ние за взаимовръзките в света, които остават напълно скрити за днешната груба наука.
Естествено тези неща зависят от факта, или са зависели от това, дали хората са имали едно инстинктивно прозрение за взаимовръзките в света, които остават напълно скрити за днешната груба наука.
Затова, че например за действието на човешката воля от голямо значение са топлинните въздействия, се вижда и от факта, че същият Русо, който в по-топлите места е бил в състояние да убива жаби със своя поглед, се опитал по-късно също и в Лион да гледа в очите една жаба, мислейки, че тя поне ще бъде парализирана от неговия поглед. Но виждате ли, не жабата била парализирана, тъй като и тя от своя страна го гледала с острия си поглед, а той бил парализиран и е трябвало да бъде върнат към живота от лекар, чрез змийска отрова. Този начин за разгръщане на волята е свързан напълно със съблюдаването на инстинктивното познание по отношение на това, което съществува около човека.
към текста >>
240.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Вие виждате, че можем да
прозре
м тези велики, кармически връзки тогава, когато действително проследяваме човека в областта, в която духовните закони са природни закони и природните закони са духовни закони.
И така вие виждате, че заложбите на болестите се изграждат под сферата на Слънцето и че боледуването е свързано с това, което представлява злото в неговите действия, което зло се намира под сферата на Слънцето, щом човекът навлезе в живота между смъртта и едно ново раждане. А самата сфера на Слънцето е свързана със заложбите на здравето. И само когато от сферата на Луната проникнат въздействия в слънчевата сфера на човека, само тогава се разболява това, което на Земята е свързано със сферата на Слънцето, т.е. организмът на главата.
Вие виждате, че можем да прозрем тези велики, кармически връзки тогава, когато действително проследяваме човека в областта, в която духовните закони са природни закони и природните закони са духовни закони.
към текста >>
241.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Следователно когато виждаме, че се явяват такива съдби като описаните, ние трябва да насочим поглед назад в минали земни съществувания, които не са дали възможност на човека да
прозре
истински духовното, което е възможно да се
прозре
по правилния начин, само когато имаме предвид не само живота след смъртта, но и живота преди раждането.
Следователно когато виждаме, че се явяват такива съдби като описаните, ние трябва да насочим поглед назад в минали земни съществувания, които не са дали възможност на човека да прозре истински духовното, което е възможно да се прозре по правилния начин, само когато имаме предвид не само живота след смъртта, но и живота преди раждането.
към текста >>
И когато имаме чувство за това, което съдбовно се намесва в нашия живот, тогава зад това
прозре
ние за нашата съдба ние можем да предчувстваме в свещено страхопочитание, как в течение на нашия живот върху тази наша съдба работят съществата от всички йерархии.
В подсъзнанието на човека говорят кармическите сили, съществата, които образуват кармата. Те говорят от всичките три йерархии.
И когато имаме чувство за това, което съдбовно се намесва в нашия живот, тогава зад това прозрение за нашата съдба ние можем да предчувстваме в свещено страхопочитание, как в течение на нашия живот върху тази наша съдба работят съществата от всички йерархии.
Едва тогава ние правилно разглеждаме живота си.
към текста >>
242.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И когато човек иска да
прозре
това, което сега описвам, в земния си живот той трябва да е минал вече тази възраст.
Защото, както ще разберете, ние можем да получим посвещение във всяка възраст на човека, само че не и когато сме съвсем малко дете. Обикновено децата до 7-та година не се посвещават.
И когато човек иска да прозре това, което сега описвам, в земния си живот той трябва да е минал вече тази възраст.
Всеки, който бива посветен, е естествено по-възрастен от 7 години. Ето защо онова, което може да бъде видяно в течение на живота до 7-та година - т.е. това, което човек изпитва при обратното преминаване на земния живот в периода между смъртта и едно ново раждане, отговарящо на една трета от целия му земен живот, - всичко това относително лесно може да бъде обхванато.
към текста >>
Той
прозря
онова, което беше изпитал в мистериите на Хиберния, в светлината, която можеше да получи, когато съществата на Сатурн хвърляха светлина върху това, което се простираше далеч в миналото, което събуди в него величествени картини на предземните епохи, още от епохите на Луната и на Слънцето.
А сега представете си само, какво е правил този човек, когато неговата карма беше изработена в сферата на Сатурн. Всичко там му се представяше в светлината на миналото.
Той прозря онова, което беше изпитал в мистериите на Хиберния, в светлината, която можеше да получи, когато съществата на Сатурн хвърляха светлина върху това, което се простираше далеч в миналото, което събуди в него величествени картини на предземните епохи, още от епохите на Луната и на Слънцето.
към текста >>
243.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И без да бъдем доведени до такива чувства, ние не можем истински да
прозре
м онази закономерност, която изпълва кармата на човека.
Чрез такива разсъждения човек стига до чувствената страна на антропософията, той съзира, как всичко, което идва към нас като антропософия, трябва да засегне също и нашите чувства, как ние не само научаваме нещо, но как също сме подбудени да развием чувства към света, чувства, които всъщност едва тогава ни поставят правилно в живота.
И без да бъдем доведени до такива чувства, ние не можем истински да прозрем онази закономерност, която изпълва кармата на човека.
към текста >>
244.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И когато ние изключим това, което имаме като наш земен свят и неговото обкръжение, или накратко като наш Космос и
прозре
м духовното в него, ние имаме приблизително онова, за което можем да кажем: То трябва да е тук, за да можем ние като земни хора да навлезем в нашето съществуване.
Ние обръщаме поглед към този космически свят, който ни заобикаля в обкръжението на Земята, с когото сме подобни чрез нашето етерно тяло, подобни сме и чрез нашето астрално тяло и поглеждаме към духовността на този космически свят. Някога имаше народи, имаше човешки групи, които поглеждаха само към духовното в този пространствено-космически свят. Те пропускаха възможността да си създадат представи за повтарянето на земния живот. Защото мисли за повторните земни животи имаха само онези хора и човешки групи, които можеха да си представят времето в неговата чистота, в неговата безпространственост.
И когато ние изключим това, което имаме като наш земен свят и неговото обкръжение, или накратко като наш Космос и прозрем духовното в него, ние имаме приблизително онова, за което можем да кажем: То трябва да е тук, за да можем ние като земни хора да навлезем в нашето съществуване.
То трябва да е тук.
към текста >>
245.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото ние трябва да
прозре
м това действие, ако искаме да разберем изграждането на кармата.
Ние получаваме един действителен възглед за тези два свята, само когато можем да ги възприемем заедно, когато можем да обгърнем с духовните си очи тяхното съвместно действие.
Защото ние трябва да прозрем това действие, ако искаме да разберем изграждането на кармата.
Тази карма се подготвя в живота между смъртта и едно ново раждане. Но чрез дейността на висшите йерархии кармата се изгражда също и в живота между раждането и смъртта.
към текста >>
246.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Но ако сега се погледне назад към това, което е ставало в края на 19-то столетие в отношенията между хората, - тогава още ясно е можело да се вижда какво се е случило в тази отминаваща Кали-Юга-епоха и, така да се каже, като в разсейващи се мисловни маси да се
прозре
онова, което съдбовно се е разиграло между хората в края на Кали-Юга, - тогава то изчезва от погледа и се вижда като в една лъчезарна ясна светлина онова, което е станало с него, отправяйки се към небето.
Но ако сега се погледне назад към това, което е ставало в края на 19-то столетие в отношенията между хората, - тогава още ясно е можело да се вижда какво се е случило в тази отминаваща Кали-Юга-епоха и, така да се каже, като в разсейващи се мисловни маси да се прозре онова, което съдбовно се е разиграло между хората в края на Кали-Юга, - тогава то изчезва от погледа и се вижда като в една лъчезарна ясна светлина онова, което е станало с него, отправяйки се към небето.
към текста >>
247.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ние виждаме, как в първите християнски столетия хората, които още можеха да възприемат подобно нещо, които имаха поне някои
прозре
ния за онова, което със съдържанието на интелигентността се изливаше към тях от свръхсетивните откровения.
И това се случваше особено през първите столетия на християнството.
Ние виждаме, как в първите християнски столетия хората, които още можеха да възприемат подобно нещо, които имаха поне някои прозрения за онова, което със съдържанието на интелигентността се изливаше към тях от свръхсетивните откровения.
Това продължи до 8-то, 9-то следхристиянско столетие. Тогава дойде великото решение - Михаил и неговите сподвижници, независимо дали бяха въплътени или безплътни, трябваше да си кажат: - Хората на Земята започват да стават интелигентни, те започват да проявяват собствения си разум; космическата интелигентност не може вече да бъде управлявана от Михаил. Михаил чувстваше, как изгубва властта над космическата интелигентност. А когато погледът се насочваше надолу към Земята, се виждаше, как от 8-то, 9-то столетие започна именно тази интелигентна епоха и хората започнаха да оформят свои собствени мисли.
към текста >>
248.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тъй като от този възглед са извлечени последствията, по-късно се ражда точно определен нюанс на светогледа, който казва: - След като човекът е станал веднъж греховен – а това означава да слезе, да падне от висотата, на която е стоял първоначално, - той не може да
прозре
света така, както би могъл да го
прозре
без грях и както би могъл да го види преди да падне от своята висота.
Тъй като от този възглед са извлечени последствията, по-късно се ражда точно определен нюанс на светогледа, който казва: - След като човекът е станал веднъж греховен – а това означава да слезе, да падне от висотата, на която е стоял първоначално, - той не може да прозре света така, както би могъл да го прозре без грях и както би могъл да го види преди да падне от своята висота.
Ето защо човекът вижда света неясно. Той не го вижда в неговия истински облик, а пълен с илюзии и измамни образи. Той вижда именно това, което е вън в природата, но не го вижда с неговите духовни предпоставки, той го вижда в една материална форма, която в действителност не съществува. Това означава, че човекът е грешен според възгледа на древните времена, а също така грешен и днес от гледната точка на традицията. И онези, които съхраняваха мистерийната традиция, учеха, че човек не може да вижда, чувства и действа в света така, както би мислил, чувствал и действал, ако не беше станал греховен, ако не беше паднал от висотата, която първоначално му бяха определили ръководещите го богове.
към текста >>
Мои мили приятели,
прозре
нието за това, че Михаил е най-големият опонент в групата на Архангелите, е извънредно въздигаща, поразяваща и величествена гледка.
Мои мили приятели, прозрението за това, че Михаил е най-големият опонент в групата на Архангелите, е извънредно въздигаща, поразяваща и величествена гледка.
Всеки път, когато на Земята е идвала епохата на Михаил, интелигентността като средство на познанието е ставала не само космополитична, както вече изложих, но е ставала такава, че хората са се прониквали от съзнанието: - Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога. -
към текста >>
249.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тогава не беше рядкост човек да успее да
прозре
през това, което нарекох було.
И във всички тези взаимовръзки, които аз ви описах, в тази свръхсетивна школа през 15-и, 16-и, 17-и век, в онзи свръхсетивен култ в началото на 19-и век, между духовете, които участват, непрекъснато действат множество луциферически същества, необходими за тези взаимовръзки. Михаил се нуждае от луциферически същества, които съдействат, за да победи той полярната противоположност, да победи Ариман. Така че хората на Михаил вече също са поставени, - не можем да кажем в една борба, но в съвместната дейност на луциферически и ариманически импулси. Тези неща много определено се показаха именно към края на миналото столетие.
Тогава не беше рядкост човек да успее да прозре през това, което нарекох було.
Тогава се виждаше, колко силно Михаил трябва да се бори против Ариман и колко лесно беше да бъде отклонено съзнанието чрез луциферически влияния.
към текста >>
250.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ние трябва да
прозре
м тези неща.
Инициативата е жилото; но човекът се страхува да жили. Той се страхува именно да боде в ариманическото. Той не се страхува, че чрез това ариманическото естество ще бъде някак си увредено, но се страхува, че жилото убожда и се връща обратно и тогава може да се забоде в неговото тяло. Приблизително така е устроен страхът. И така инициативата остава непроявена поради един общ страх от живота.
Ние трябва да прозрем тези неща.
към текста >>
251.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Тогава можем да
прозре
м, какъва е целта на антропософското движение в смисъла на течението на Михаил - за това искаме да говорим следващия път.
Тогава можем да прозрем, какъва е целта на антропософското движение в смисъла на течението на Михаил - за това искаме да говорим следващия път.
към текста >>
252.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И правилното добиране до мъдростта на звездите, от което се нуждаем, за да
прозре
м кармата, е възможно само в светлината на едно правилно разбиране на господството на Михаил и в едно придържане към Михаил.
Но тук се показва, какви трудности съществуват, когато по правилен начин искаме да се доберем до мъдростта на звездите.
И правилното добиране до мъдростта на звездите, от което се нуждаем, за да прозрем кармата, е възможно само в светлината на едно правилно разбиране на господството на Михаил и в едно придържане към Михаил.
към текста >>
253.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Оттогава насетне неговите
прозре
ния са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание
Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят. Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“.
Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание
към текста >>
254.
Съдържание
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Прозре
ние на същността на болестта.
Отрицателното пространство на Слънцето и слънчевите същества. Съвместното действие на йерархиите и тяхното влияние върху човека след смъртта. Усвояване на тайните на звездите чрез етерното тяло в следсмъртното съществуване. Подготвяне на по-късните човешки органи чрез моралната и етерна писменост на звездите. Душевни връзки, които водят от един земен живот в предишния земен живот; преобразуването на тези сили.
Прозрение на същността на болестта.
към текста >>
255.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Който
прозре
това, ще може да открие приликата между Григорий VII и Хекел в неговото следващо прераждане.
Който сравни тогава двата образа и знае за връзката между двамата, той ще открие приликата. Той ще достигне дотам да разбере, какво е незначителното, когато се отнася за важните човешки проблеми и какво има голямо значение. Теоретичните идеи съвсем не са същественото. Само в нашето теоретично, материалистично и абстрактно време теоретичните идеи са най-важното. Зад кулисите на световната история най-важното е каква е душата в нейната същност.
Който прозре това, ще може да открие приликата между Григорий VII и Хекел в неговото следващо прераждане.
към текста >>
256.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И затова някои посветени от древните времена се появяват като личности, при които с разбирането, което днес имаме, изобщо не можем да
прозре
м, че някога са били посветени, понеже те трябва да ползват тялото на епохата си.
И някой би могъл да попита: - Къде се намират и действат в по-късни времена великите личности от древните времена, които бяха посветени? - Те наистина са отново тук тези велики посветени, но вие трябва да помислите, мои мили приятели, как човекът, когато се появи в дадено време, е принуден да ползва тялото, което му дава една определена епоха. В древните времена телата бяха по-податливи, по-пластични, по-гъвкави за духа, а в земния живот ние имаме нужда от тялото, за да приложим, каквото сме възприели като земна дейност в земните условия, преди да слезем надолу в този земен живот. И точно при такъв загадъчен въпрос трябва да помислим - и с това изобщо не се произнася някаква критика, - как цялото възпитание на новото време вече от столетия е такова, че през нашия живот човешкият организъм не позволява да може да се прояви, каквото е живяло в посветения. Много неща трябва да останат дълбоко скрити под повърхността на битието.
И затова някои посветени от древните времена се появяват като личности, при които с разбирането, което днес имаме, изобщо не можем да прозрем, че някога са били посветени, понеже те трябва да ползват тялото на епохата си.
към текста >>
Там се вижда нещо, при което изобщо не може да се
прозре
на какво е следствие. Защо?
Историческото разглеждане може би с много съпротивления ще се доближи до духовното по начина, който преди няколко дни разгледах тук в моите публични лекции, но това трябва да стане. Защото външното историческо разглеждане, което се опира само върху документи, е всъщност пълно с недоразумения.
Там се вижда нещо, при което изобщо не може да се прозре на какво е следствие. Защо?
Защото не се познава неговият произход. Произходът е изгубен. Точно когато се изследват такива неща, нещо се раздвижва в историческите събития. Но с това се изразява също и нещо, което е направено от хора, за да може по отношение на важните неща да се направи от историята нещо неправилно, нещо неистинско.
към текста >>
257.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато
прозре
м през него, насреща ни просветват тайните на лунната сфера.
И ние видяхме, как човекът пристъпва в сферата на Луната, в сферата на Меркурий, в сферата на Венера и вчера достигнахме до разглеждането на слънчевата сфера. Същевременно аз изложих, как чрез инициационното посвещение може да се постигне познание за съответните светове. Когато чрез методите, които са описани в моите книги, за някого е станало възможно да вижда в духовните светове, той първо ретроспективно вижда целия си земен живот. Разпрострян в една голяма панорама, животът му се простира там, разделен на периоди, които траят по около седем години. Ние виждаме нашето детство до смяната на зъбите.
Когато прозрем през него, насреща ни просветват тайните на лунната сфера.
Разгледаме ли това, което лежи между седмата година т. е. между смяната на зъбите и половата зрялост, насреща ни прозират тайните на меркуриевата сфера. Периодът след настъпването на половата зрялост, от 14-та до 21-та година е сферата, в която пред ретроспективния поглед се разкриват тайните на сферата на Венера. И когато човек вече е станал толкова възрастен и погледне назад към времето между 21-та и 42-та си година, към това време където се проявява зрелостта на човешкия живот и още не е започнал упадъкът, когато се разгледа това време, могат да се прозрат тайните на слънчевата сфера. Тези тайни се състоят в това, че в тази сфера, както вече посочих вчера, вече няма природни въздействия.
към текста >>
258.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато тук в земния свят схванем мисълта и я
прозре
м истински, тя би трябвало да ни изглежда като един труп, като един душевен труп, също както ни изглежда като физически труп това, което е останало от човека, когато човекът премине през портата на смъртта.
Той ще ни изглежда - но от една друга гледна точка, - също като че ли е нещо подобно на труп. Човешкото мислене, когато непредубедено го наблюдаваме в самите нас, може да съществува само по себе си също толкова малко, колкото човешката форма в трупа. Тя няма никакъв смисъл (без духа и душата) и човешката мисъл, както тя обхваща външната природа, също като един труп няма никакъв смисъл. Защото външната природа винаги е нещо, което изцяло може да се обхване от мисълта, но тя не може да произведе мислите. Иначе нямаше да има никаква логика, която независимо от всички природни закони да вижда, какво мисловно е правилно и какво е погрешно.
Когато тук в земния свят схванем мисълта и я прозрем истински, тя би трябвало да ни изглежда като един труп, като един душевен труп, също както ни изглежда като физически труп това, което е останало от човека, когато човекът премине през портата на смъртта.
Ние разбираме формата на човека, само ако я разглеждаме като остатък на това, което един жив човек е изоставил със смъртта си. Представете си, че има само един единствен човек на Земята и той умира. Един жител на Марс, слиза долу и вижда неговия труп. Той изобщо не би го разбрал. Той би могъл да изследва всички форми в минералния, растителния и животинския свят и въпреки това не би разбрал, как е могла да се създаде тази форма, която лежи там мъртва.
към текста >>
Намериха се приятели, които
прозря
ха кой беше първообразът на Щрадер и с известно благородно намерение се постараха да направят проучвания в литературното наследство на този първообраз на Щрадер.
Виждате ли, това и практически се прояви.
Намериха се приятели, които прозряха кой беше първообразът на Щрадер и с известно благородно намерение се постараха да направят проучвания в литературното наследство на този първообраз на Щрадер.
Те с огромна радост ми донесоха резултата. Аз, така да се каже, трябваше без да искам да стана невежлив, понеже това вече изобщо не ме интересуваше в този момент, когато насреща на остатъците от земното стояха впечатленията от живота му след смъртта. Те заличаваха всичко, което ми бяха донесли приятелите от неговия земен живот. Тези впечатления, предизвикани с навлизането на субстанцията на лунните същества в човека, заглушават всичко, което може да се узнае в земния живот, правят битието по-реално. Като една по-силна реалност се изживява справедливата компенсация.
към текста >>
259.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но за да може да се
прозре
тази взаимовръзка с инициационната наука - разбира се, това може вече да се разбере чрез обясненията, - но за да се
прозре
самостоятелно и да се прецени цялата взаимовръзка, човек трябва сам да е достигнал шестдесет и три години.
Трябва да се премине четиридесет и деветата година от живота, за да може да се изтрие имагинативното изживяване на тази епоха от живота и да се навлезе в тайните на марсовата сфера. Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се изработва кармата на Юпитер. И сега виждате цялата взаимовръзка на тези неща. Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн. Защото кармата на някои хора, изработена на Сатурн, по особен начин поставя хората в света.
Но за да може да се прозре тази взаимовръзка с инициационната наука - разбира се, това може вече да се разбере чрез обясненията, - но за да се прозре самостоятелно и да се прецени цялата взаимовръзка, човек трябва сам да е достигнал шестдесет и три години.
Това означава, че ако например, в определен земен живот един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето творчество той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се изработи в сатурновата сфера.
към текста >>
Така невероятно по-богато става това, което преминава от чисто земна гледна точка, от космическо невежество, към истинското знание, когато се
прозре
в онова, което представлява дадена съдба, когато се разбере, че буквите там са знаци за делата на съществата от висшите йерархии.
Той е един голям глупак! - И въпреки всичко целият «Фауст» се състои само от тези букви. Виждате ли, както обикновено се разглежда една човешка карма, една единствена човешка съдба, се виждат само букви. В момента, когато човек започне да чете, вижда вътре Ангели, Архангели, Архаи и техните взаимни действия. И така, един единствен човешки живот с неговата съдба се представя толкова богат, колкото тази книжка, от момента, когато се надмогнат тридесет и четирите букви и се разбере вътре целият «Фауст».
Така невероятно по-богато става това, което преминава от чисто земна гледна точка, от космическо невежество, към истинското знание, когато се прозре в онова, което представлява дадена съдба, когато се разбере, че буквите там са знаци за делата на съществата от висшите йерархии.
към текста >>
Искаш ли да
прозре
ш мировите ширини,
Искаш ли да прозреш мировите ширини,
към текста >>
260.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато като хора се намираме на Земята и сме потопени в земното битие, ние мислим, че земното се намира непосредствено около нас, върху повърхността на Земята, под нея, малко над нея в обкръжението и с едно определено усещане ние повдигаме поглед нагоре, когато искаме да
прозре
м свръхсетивното.
Ние трябва да си изградим съвсем определена представа, която може би първоначално ще ни изглежда особена, когато изхождаме от навиците в мисленето и в чувстването, които сме усвоили тук на Земята.
Когато като хора се намираме на Земята и сме потопени в земното битие, ние мислим, че земното се намира непосредствено около нас, върху повърхността на Земята, под нея, малко над нея в обкръжението и с едно определено усещане ние повдигаме поглед нагоре, когато искаме да прозрем свръхсетивното.
Тогава в нашата душевност ние чувстваме свръхсетивното като нещо, което се намира над нас. Особеното, което обаче е истина, е, че когато самите ние се намираме в онези сфери, към които от Земята поглеждаме нагоре като към свръхсетивни сфери, тогава имаме точно обратното. От онези свръхсетивни светове ние гледаме надолу към земното и в известен смисъл по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното. Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни живот между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго предвид. Това, което виждаме тук на Земята, когато се намираме в кожата на нашето физическо тяло през живота ни между раждането и смъртта, което виждаме около нас в мировите ширини, наистина е великолепно, прекрасно, то изпълва и въздига душата нагоре, или ни довежда до трагични, изпълнени със страдание и болка ситуации; това е пълнокръвен богат живот.
към текста >>
И едва когато в течение на земния човешки живот разглеждаме случващото се така, че да
прозре
м причините му в духовния свят, чак тогава разглеждаме този живот в неговата истина.
И така в самите нас ние чувстваме с какво сме задлъжняли пред света чрез нашите предишни дела. Така в божествения пример ние изживяваме това, което трябва да се случи в нашия живот. Това е едно сложно изживяване, но едно такова, което лежи в основата на земния живот изцяло като надземен живот. И когато получим представа за това, колко богат и разнообразен е този живот между смъртта и новото раждане, и когато прибавим това съдържание към съдържанието на земния живот, едва тогава получаваме една важаща, една действителна представа за това, което всъщност се случва в света чрез хората, на хората и в хората. И нашето човешко самопознание по правилен начин се задълбочава, одушевява и одухотворява.
И едва когато в течение на земния човешки живот разглеждаме случващото се така, че да прозрем причините му в духовния свят, чак тогава разглеждаме този живот в неговата истина.
към текста >>
261.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние видяхме, че чрез това може да се
прозре
историческият живот на човечеството.
Вчера започнахме да говорим за взаимовръзката на човешкия живот между раждането и смъртта тук на Земята и другия човешки живот в свръхсетивния свят между смъртта и едно ново раждане, отнасящ се към кармата. Ние видяхме, че върху кармата на човека въздейства всичко, което човекът е преживял, мислил и чувствал в предишния си земен живот и в поредица от преминали земни животи, и това, което се изгражда и оформя като основа на преживяванията в един бъдещ земен живот чрез взаимната работа на хората с други човешки души, които са кармически свързани с тях, а също и с духовните същества на висшите йерархии.
Ние видяхме, че чрез това може да се прозре историческият живот на човечеството.
Зад всеки отделен човек - независимо дали той е постигнал нещо изключително, значително за целия свят, или е действал само в малък кръг - ние видяхме да съществуват всеобхватни духовни събития. Особено впечатление ни направи, как разглеждането на човешката съдба, когато започнем да я разбираме, ни се явява като външния земен израз на стоящи зад нея мощни универсални събития също и в духовния свят. С това ние показахме, как самият човек пренася като следствия това, което се е случило в предишни земни епохи и предизвиква с това определени въздействия и събития. Следователно взаимовръзките на историческите събития се появяват чрез хората и аз вярвам, че едно такова историческо разглеждане може да въздейства окрилящо върху душата. Да, начинът, по който ние възприемаме нашата собствена карма, по който можем да се вживеем в тази собствена карма, ще се почувства най-добре, когато ние - преди да се спрем на изживяването на отделната карма в следващите лекции - най-напред точно при личности, чийто живот е повече или по-малко всеобщо познат, разгледаме, как се проявява въздействието от отделния земен живот в следващия земен живот.
към текста >>
Но въпреки това според проявите в живота, които могат да се видят в една определена епоха, също и при един човек, който външно съвсем не изглежда като посветен, а като обикновен земен жител, може да се
прозре
, кармическата взаимовръзка с някогашното посвещение.
Чрез някои неща, които произлизат от материалистическото образование на съвремието човек се изолира от духовния живот. Това е един много по-сериозен въпрос, отколкото човек може да си представи. Аз го подчертавам тук, за да видите, че посветеният от онези времена може да ползва само възпитанието и обучението, което му се предлага. Какво друго може да прави той, от това да се въплъти в организацията на тялото си, предлагана му от съвременната епоха? Той трябва да изостави много от това, което е заложено в душата му.
Но въпреки това според проявите в живота, които могат да се видят в една определена епоха, също и при един човек, който външно съвсем не изглежда като посветен, а като обикновен земен жител, може да се прозре, кармическата взаимовръзка с някогашното посвещение.
В кармата наистина не действа онова, което първоначално се вярва, че е най-важното в човешкия живот. Когато например някой се представи с една определена духовна нагласа, човек е склонен, когато само интелектуално преценява кармата, лесно да си представи подобно интелектуално устройство и в предишния земен живот. Но не е така. Нещата, които са кармически и се пренасят от един земен живот в друг, са заложени в много по-дълбоки душевни области от интелектуалното душевно устройство. Мога да ви приведа само един пример и ще видите, че това, което повлиява кармата, изплува от други душевни области, а не само от интелектуалното.
към текста >>
Тук се касае за констатирането на обективни факти и въпреки, че коства усилия, всъщност човек с голяма вероятност за истинност може да
прозре
личностите, които лично някак си не му са близки и симпатични.
Вие виждате, че особено сатурновата карма въздейства много надълбоко. Тук искам да насоча погледа към една индивидуалност, която в предишна инкарнация наистина беше един посветен. В този случай говоря напълно обективно, понеже употребих много усилия да разкрия истината, която искам да изнеса, понеже индивидуалността, в нейното ново въплъщение изобщо не ми беше симпатична, до днес не ми е симпатична.
Тук се касае за констатирането на обективни факти и въпреки, че коства усилия, всъщност човек с голяма вероятност за истинност може да прозре личностите, които лично някак си не му са близки и симпатични.
Искам да насоча погледа ви към една индивидуалност, която в един минал земен живот наистина беше един посветен и то посветен в мистерии, които са нещо велико и мощно в историята на развитието на човечеството, един посветен в ирландските мистерии, в мистериите на Хиберния, за които загатнах в моята мистерийна драма. В тези мистерии трябваше да се изживеят много неща, преди някой да достигне до онази степен на познанието, която трябваше да се достигне точно в тези ирландски мистерии. Там този, който искаше да бъде посветен, първо от една страна трябваше да изживее всичко това, което може да се таи в душата като съмнение към великите истини. Ученикът беше възпитаван точно за това, да може да се съмнява във всичко, в което е било възможно да се съмнява, да може да се съмнява точно във великите истини. И чак когато в душата си той е изживял всичко възможно като болки, вътрешна трагика, подтиснатост, бих искал да кажа, вътрешна премазаност, - всичко, което може да се преживее като съмнение във върховните истини, тогава той е бил довеждан, първоначално картинно имагинативно, а после в духовна реалност до действителното схващане на истината.
към текста >>
262.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В края на краищата, който може да
прозре
историята на Паладиума, прозира твърде много от хода на развитието на европейската история.
В края на краищата, който може да прозре историята на Паладиума, прозира твърде много от хода на развитието на европейската история.
И тези двама души, за които разказах - Байрон и този, който през ранното Средновековие беше негов другар, чуват за тази легенда и решават да откраднат Паладиума и да го занесат на Север в Русия. Това не им се отдава, те не успяват; разбира се, че е трябвало да не успеят. Но нещо им остава оттогава. В кармичните отношения нещо остава на човека по един особен начин. По-късно Байрон търсеше Паладиума по друг начин, той се присъедини към движението за свобода в Гърция, той пожела да донесе един духовен Паладиум.
към текста >>
263.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Днес в човешките души съществува стремежът да се
прозре
, да се разбере кармата.
Днес в човешките души съществува стремежът да се прозре, да се разбере кармата.
За това също е настъпило и времето, в което трябва да се поощри разглеждането на историята, както я представих пред вас с различни примери, които от своя страна, когато се проследят напълно сериозно и интензивно, ще доведат дотам да се разгледа и собствения живот в светлината на повтарящите се земни животи и на кармата. Затова в тези лекции свързвам историческите разглеждания с постепенното насочване към наблюдението на собствената карма на всеки отделен човек. Това е темата на тези лекции. До последната лекция ние искаме да достигнем толкова далеч в нашето разглеждане, че да получим ясна представа, как в себе си човек може да почувства своята собствена карма. Но това не може да се постигне по друг начин, освен когато първо се разгледат нещата на фона на големите структури на световната история.
към текста >>
Не чрез това се научава да се
прозре
вътрешното развитие на човешкия род, а с това, че човек разглежда, как различните епохи се развиват чрез самите хора, как предишните импулси се внасят в по-късните епохи чрез самите хора.
Виждате ли, така действа нещо такова в зората на съвременния духовен живот. Едва така се разбира това развитие на историята, където от една страна при единият се забравя християнството там, където научното образование е станало външно, а от друга страна при другия то е станало още по-вътрешно. В своята инкарнация, в своето въплътяване, което се пренася от Ориента и завладява точно задълбочения живот на Средна Европа, Амос Комениус действа заедно с това, което идва от Запад. В Средна Европа идващото от двете страни се съединява, но в него се съдържа много ориентализъм. Не когато просто се види историческото развитие като се отвори една книга и хоп - това се казва изсмукване от пръстите, не ми хрумва друга дума - човек си изсмуква от пръстите какво представлява лорд Бейкън, какво представлява Амос Комениус.
Не чрез това се научава да се прозре вътрешното развитие на човешкия род, а с това, че човек разглежда, как различните епохи се развиват чрез самите хора, как предишните импулси се внасят в по-късните епохи чрез самите хора.
Опитайте се веднъж да си изясните какво се случва там. Християнството се е разпространило, по един определен начин християнството е обхванало областите от Средна до Северна Европа. Но чрез хора като Бейкън от Верулам, прероденият отново Харун ал Рашид, както и Амос Комениус, прероденият мъдър съветник там се вмъква това, което не е директно християнство, което обаче се смесва с всичко, действащо в развитието на света като духовни течения. Едва чрез това човек разбира, какво всъщност става, в какви световни взаимовръзки се намира човекът.
към текста >>
264.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но когато с най-дълбока сериозност развиваме чувството на благодарност, трябва - човек има нужда само да се замисли и веднага ще
прозре
- благодарността да бъде там насреща на нещо друго.
Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота. Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността. И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо. За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност.
Но когато с най-дълбока сериозност развиваме чувството на благодарност, трябва - човек има нужда само да се замисли и веднага ще прозре - благодарността да бъде там насреща на нещо друго.
Когато някой изпитва благодарност към живота, точно чрез благодарността към живота той ще бъде доведен до признание и до преобразяване на спомнянето в любяща преданост към невидимите духовни дарители на живота.
към текста >>
265.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато с инициационното наблюдение то напълно се
прозре
, се вижда, че в това второ течение се крие цялата човешка карма.
Начинът, по който аз описах това, съответства приблизително на живота, който човек има, когато е буден, когато е отдаден със своите мисли на външния живот. Но има и едно друго течение. И това другото, то представлява нещо гигантско. Както разясних, то се изживява при събуждане. Само че то има нещо тежко, което се внася в деня и постепенно бавно се преодолява, като човек се освобождава от него.
Когато с инициационното наблюдение то напълно се прозре, се вижда, че в това второ течение се крие цялата човешка карма.
Цялото кармическо минало минава покрай човека при всеки сън. Докато в това, което човекът може да изживее при заспиването той предчувства предимно своята бъдеща карма, която се изгражда за бъдещето, когато той се събужда, в чувството, което описах, му остава едно леко, съвсем леко усещане за кармата, която той носи. Моментът на събуждането е такъв, за който трябва да се каже, че той означава едно леко загатване на всичко това, което човекът носи в себе си от своите изминали земни животи. Това обаче се улавя чрез всичко, през което преминават астралното тяло и азът, когато те влизат и се разпространяват от върха на пръстите на ръцете и краката навътре в човека. Така е обаче, че една тежка карма, една карма, която трудно се понася, има свойството да излъчва в главата всичко онова, което е отложено като нездравословни вещества, докато една добра карма всъщност складира горе добрите вещества.
към текста >>
Когато се
прозре
от колко далеч назад идват значителните събития при болестите, може да се каже от кармата, че това, което се появява като болест в краката, произхожда от сравнително не далеч лежащ земен живот, а което идва като болест в главата, от сравнително далечен земен живот.
Но виждате ли (посочва се рисунката 5), когато човек стигне дотук, е така, че първото, което се среща там, е това, което е извървяло пътя от тук до тук. Това, което е било по-рано там, е изминало пътя само от тук до тук. Кармата идва насреща ни. Това обаче показва, че онова, което е тук горе, идва от това, което е тук долу, това, което е тук долу, може би идва от сърцето. Това обаче, което е съвсем долу в организма, което се е преживяло в предишната инкарнация, то идва от главата.
Когато се прозре от колко далеч назад идват значителните събития при болестите, може да се каже от кармата, че това, което се появява като болест в краката, произхожда от сравнително не далеч лежащ земен живот, а което идва като болест в главата, от сравнително далечен земен живот.
Така че преходът от духовното във физическото може да се преценява също и според кармата.
към текста >>
Когато човек си представи, как от дълбочината на съня навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в съня при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява обикновената карма на живота; или когато се
прозре
как животът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата.
Когато човек си представи, как от дълбочината на съня навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в съня при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява обикновената карма на живота; или когато се прозре как животът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата.
Или да приемем, че човек преживее катастрофа и от това се разболее. Тогава при известни обстоятелства една такава катастрофа, - която може да е кармически заложена, но не трябва да е непременно такава, - действа в по-нататъшното протичане на кармата през следващите земни животи. Болестта може да бъде и начало на кармата. От своя страна там ще се види, че такива болести, които са начало на карма, правят заспиването неприятно, именно те го затрудняват. Но когато болестите са начало на карма, тогава те имат нещо утешително.
към текста >>
266.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Бих могъл да кажа: по-голяма част от антропософите, които седят заедно, биха могли да кажат едни на други, ако биха
прозре
ли този факт: да, ние се познаваме, ние бяхме заедно в духовните светове и сме имали заедно в един свръхсетивен култ мощни космически имагинации!
Нищо не става тук във физическия свят, което да не е било предварително подготвено по духовен начин в духовния свят. А това именно е много важно: това, което става тук на земята в 20-то столетие, че определен брой хора се стичат и събират в Антропософското Общество, е било подготвено през първата половина на 19-то столетие чрез това, че душите на тези въплътени днес хора, които се стичат и събират в такъв голям брой, бяха обединени в духовния свят, преди още да бяха слезли във физическия сетивен свят. И определен брой души се бяха събрали в задружното действие и провеждаха в духовните светове един вид култ един култ, който беше подготовка за онези копнежи, които се родиха в душите на хората стичащи се сега като въплътени в Антропософското Общество. И който има дарбата, да познае отново душите в техните тела, той познава, как през първата половина на 19-то столетие тези души са действували заедно с него, когато в свръхсетивния свят бяха устроени мощни космически имагинации, представляващи онова, което бих могъл да нарека: новото християнство. Тогава душите бяха обединени, както сега са обединени сега тук въплътени в тела, за да сглобят от това, което бих могъл да нарека космическа субстанциалност и космически сили, да сглобят в действителност онова, което в мощни образи имаше космическо значение и което беше прелюдия на това, което тук на Земята трябва да се осъществи като учение, като антропософско дело.
Бих могъл да кажа: по-голяма част от антропософите, които седят заедно, биха могли да кажат едни на други, ако биха прозрели този факт: да, ние се познаваме, ние бяхме заедно в духовните светове и сме имали заедно в един свръхсетивен култ мощни космически имагинации!
към текста >>
267.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Когато човек е антропософ, той трябва да
прозре
в неговото действително значение това, което е реално в живота.
Когато човек е антропософ, той трябва да прозре в неговото действително значение това, което е реално в живота.
Той трябва да вижда в печатарското изкуство наистина една духовна сила, обаче именно духовната сила, която Ариман противопоставя на Михаел. Затова и това постоянно предупреждение на Михаел към онези, които той някога обучаваше в своята Школа, постоянното предупреждение: когато отново ще слезете на Земята, за да изпълните това, което бе заложено тук, тогава събирайте хората около себе си, възвестявайте най-важното от уста на ухо и не считайте като най-важно това, че в света може да се действува "литературно" само чрез напечатаната книга. Ето защо по-интимният начин да се действува от човека на човек е онзи, което е в посоката на действието на Михаел. И когато вместо да действуваме само чрез книги ние се събираме и приемаме най-важните импулси човешко-лични защото това трябва да бъде така, защото иначе Ариман би добил извънредно голяма сила и власт, когато също завладяваме неговото изкуство и използуваме тогава друго то само, за да имаме така да се каже "помощник на паметта", за да имаме това, което се съобразява с ариманическия дух на времето: нека вършим това по такъв начин, че да не унищожаваме на печатаната книга, но да дадем правилното отношение към това, което действува непосредствено човешки, тогава ние слагаме началото на това, което първо трябва да тече независимо като течение на Михаел през Антропософското Общество. Защото не би било правилно, изхождайки от нещо подобно, каквото сега изложих, да кажем сега: следователно да премахнем антропософските книги!
към текста >>
Съществуват определени тайни на светогледа, които могат да бъдат
прозре
ни само тогава, когато човек е достигнал доста напреднала възраст.
Но по този път може да се случи нещо странно. Във връзка с това бих могъл да Ви кажа следното.
Съществуват определени тайни на светогледа, които могат да бъдат прозрени само тогава, когато човек е достигнал доста напреднала възраст.
Когато човек притежава науката на посвещението, отделните възрасти на живота му позволяват да вижда отделните тайни на съществуването. Така между 21-та и 42-та година той може да вижда отношението на Слънцето не обаче преди това. Така между 42та и 49-та година той може да вижда тайните на Марс; между 49-та и 56-та може да се вижда тайните на Юпитер. Обаче когато посветеният иска да гледа мировите тайни в тяхната връзка, той трябва да има вече над 63 години. Ето защо аз не бих могъл да разкажа определени неща, които сега разказвам открито, преди да бъда именно в това положение.
към текста >>
Защото когато искаме да
прозре
м това, което се отнася именно за тайните на Михаел, което действува от духовната област на Слънцето, ние трябва да гледаме от земята мировите тайни чрез Мъдростта на Сатурн.
Когато човек притежава науката на посвещението, отделните възрасти на живота му позволяват да вижда отделните тайни на съществуването. Така между 21-та и 42-та година той може да вижда отношението на Слънцето не обаче преди това. Така между 42та и 49-та година той може да вижда тайните на Марс; между 49-та и 56-та може да се вижда тайните на Юпитер. Обаче когато посветеният иска да гледа мировите тайни в тяхната връзка, той трябва да има вече над 63 години. Ето защо аз не бих могъл да разкажа определени неща, които сега разказвам открито, преди да бъда именно в това положение.
Защото когато искаме да прозрем това, което се отнася именно за тайните на Михаел, което действува от духовната област на Слънцето, ние трябва да гледаме от земята мировите тайни чрез Мъдростта на Сатурн.
Тогава трябва да доловим онова смрачаване в духовния свят, което произхожда от царуващия на Сатурн Орифиел, който беше ръководителят Архангел по времето на Тайната на Голгота и отново ще бъде ръководен Архангел, след като изтече епохата на Михаел.
към текста >>
268.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И именно при това състояние, под влиянието също на патологичните вълнения, през които минаваше, той има
прозре
ния в творчеството на природата, в космическото творчество,
прозре
ния във връзка на човека с планетарния свят, които са величествени и които, бих могъл да кажа, след това бяха вложени само като в една сянкообразна форма в мощното творение на Данте "Божествена комедия".
Благодарение на това, че проникваме в тези духовни светове по описания начин, ние можем да срещнем също индивидуалности в образа, в който те са живели в определено време. И така срещу нас може да застане интересно в 13-то столетие на християнското летоброене Брунето Латини, великият учител на Данте, който още притежаваше едно познание на природата, в което природата беше разглеждана не в такива абстракции както днес в природни закони, а под живото влияние именно на живи духовни Същества. И когато Брунето Латини се връщаше от своя пост като посланик в Испания в своето отечество, в своя роден град Флоренция, той научи подтискащи, възбуждащи неща за своя роден град и освен това получи лек слънчев удар.
И именно при това състояние, под влиянието също на патологичните вълнения, през които минаваше, той има прозрения в творчеството на природата, в космическото творчество, прозрения във връзка на човека с планетарния свят, които са величествени и които, бих могъл да кажа, след това бяха вложени само като в една сянкообразна форма в мощното творение на Данте "Божествена комедия".
към текста >>
269.
Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Но когато той е
прозря
л и усвоил геометричните теории, толкова повече ще оцени тази древна книга[3], която най-напред е поставила тези закони пред човешкия дух.
Тя се отнася към религиозните документи така, както математическата теория се отнася към документите, които са се появили като учебници по математика. Човек може да разбере математиката със своите собствени духовни сили, може да проникне в законите на пространството, без да се опира на старите книги.
Но когато той е прозрял и усвоил геометричните теории, толкова повече ще оцени тази древна книга[3], която най-напред е поставила тези закони пред човешкия дух.
Така е и с Теософията. Нейните източници не са в документите и не се основават на предания. Техният извор е в действителните духовни светове. Там човек трябва да ги намери и да ги схване, като развие своите собствени духовни сили, както схваща математиката, когато се стреми да развие силите на своя интелект. Нашият интелект, който ни служи да схващаме законите на сетивния свят, се носи от един специален орган, от мозъка.
към текста >>
270.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ако това не стане, в случай че ученикът дойде до свръхсетивни
прозре
ния, ще пристъпи към тях без добре подготвена способност за разбиране и те ще го надвият, което или ще бъде в негов ущърб, или най-малкото той ще изпита неудовлетвореност, защото при такива обстоятелства е възможно да е достигнал до висши изживявания, без сам да забележи това.
За езотеричния ученик нищо не е по-лошо от това, ако той иска да остане с тези понятия, които вече има, и ако иска да разбира всичко само с тяхна помощ. Безкрайно важно е, постоянно да се усвояват все нови и нови представи и понятия.
Ако това не стане, в случай че ученикът дойде до свръхсетивни прозрения, ще пристъпи към тях без добре подготвена способност за разбиране и те ще го надвият, което или ще бъде в негов ущърб, или най-малкото той ще изпита неудовлетвореност, защото при такива обстоятелства е възможно да е достигнал до висши изживявания, без сам да забележи това.
Не е малък броят на учениците, които може изцяло да са заобиколени от висши опитности, без да забележат това, защото поради бедността на техните представи те имат съвсем различни очаквания, отколкото са истинските опитности. Много хора нямат склонност към леност и нехайство във външния живот, обаче в живота на представите си никак не са разположени да се обогатяват и да си изграждат нови понятия.
към текста >>
271.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Да се опитаме за момент да помислим, че след като сме извършили това, което днес вечерта искахме да изпълним, ние би трябвало да носим съзнанието в нас, да
прозре
м в далечни, далечни епохи, за да се убедим как мисията, чийто символ би трябвало да стане този строеж, ще бъде Величествената мисия на човечеството върху нашата планета.
Разбираме ли, че това действие в един определен смисъл означава един обет за нашата душа, едно тържествено обещание. Нашият стремеж ни доведе тук на това място, от което виждаме надалеч към четирите посоки на света, където ни се позволява да издигнем този символ на духовния живот на новото време. Разбираме ли, че на днешния ден, че след като чувстваме душите си свързани с това, което символично положихме в Земята, ние се обричаме на това духовно течение на човешката еволюция признато от нас за правилно. Нека се опитаме, мили мои сестри и братя, да произнесем това душевно обричане: че в този миг ние искаме да се издигнем над всяка дребнавост в живота, над всичко това, което ни свързва, по необходимост свързва човека с живота на ежедневието. Да се опитаме в този миг да събудим в себе си мисълта за връзката на човешката душа със стремежа на преломния период на времето.
Да се опитаме за момент да помислим, че след като сме извършили това, което днес вечерта искахме да изпълним, ние би трябвало да носим съзнанието в нас, да прозрем в далечни, далечни епохи, за да се убедим как мисията, чийто символ би трябвало да стане този строеж, ще бъде Величествената мисия на човечеството върху нашата планета.
Не с гордост и дързост, а със смирение, всеотдайност и жертвоготовност да се опитаме да насочим нашите души към големите планове, към великите цели на човешката дейност на Земята. Да се опитаме да се поставим в положението, в което всъщност би трябвало да сме, трябва да бъдем, когато правилно осъзнаем този миг.
към текста >>
272.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Но човекът би
прозря
л тази измама, ако Луцифер не го подтикваше да придаде сила на определени материалистични факти в своя възглед за света.
Развива се забележителна тенденция, а именно да се прикриват заблуждения, които наистина биха могли да виреят само в епохата на материализма някой би могъл да каже в епохата на Аримановата измама защото Луцифер му помага отвътре. Ариман се промъкна в понятията, формирани от външните явления, и заблуждава хората за тях.
Но човекът би прозрял тази измама, ако Луцифер не го подтикваше да придаде сила на определени материалистични факти в своя възглед за света.
към текста >>
Затова има също в действие и далеч по-голяма сила на заблуда, която е крайно необходимо да се
прозре
.
Виждате чрез това как духовното Движение беше заклещено по този начин между две установени намерения, едното стремящо се към изкривяване на истината за Луната, а другото към изопачаване на истината за планетите. Това беше ситуацията в края на XIX век. Елена Блаватска и Синет изопачиха истината за Луната; другите се заловиха да изкривят истината относно връзката на планетите с еволюцията на Земята. Не си мислете, че е лесно положение да си заклещен между два такива потока; понеже ние тук работим с окултизъм, а където е намесен окултизма е необходима повече сила за схващане на неговите истини, отколкото за разбиране на обикновените истини на физическия план.
Затова има също в действие и далеч по-голяма сила на заблуда, която е крайно необходимо да се прозре.
Това не е лесно, понеже по-голямата сила изисква да и се противодейства. От една страна, истината за Луната е забулена от изопачаването, а от друга, също и истината за планетите. Така бяхме заклещени между две заблуди в изгода на материализма. Първо, ставаше въпрос да се вземе предвид произлизащото от източната страна, която бе отговорна за поддържането на заблудата относно Луната, с цел да представи източното учение за прераждането. Учението за факта на реинкарнацията бе вярно, разбира се, но скоро ще видим колко голяма отстъпка е направена пред материализма в "Езотеричен Будизъм" както бе наречена книгата.
към текста >>
273.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
И сега, след като планът бе
прозря
н и окултистите по Земята повече не му помагаха, Луцифер и Ариман се принудиха да преследват своята цел по друг начин.
Луцифер и Ариман инспирираха медиумите, чрез които нагласиха цялата работа, за да може хората да бъдат водени към царството от което се твърдеше, че им говорят мъртвите. Луцифер и Ариман можеха тогава да дадат отражение върху техните души. Окултистите се разтревожиха, когато видяха по какъв курс поеха нещата, и се посъветваха помежду си как да се отклонят от него. Дори принадлежащите към левицата осъзнаха какво се случваше, и казаха: Ние ще направим нещо различно! Представяше се благоприятна възможност чрез появата на забележителна личност, а именно Елена Блаватска.
И сега, след като планът бе прозрян и окултистите по Земята повече не му помагаха, Луцифер и Ариман се принудиха да преследват своята цел по друг начин.
към текста >>
Блаватска, която дълбоко вникваше в тази фаза на Земната еволюция, предусети нещо от случващото се, след като
прозря
измамите на онази странна индивидуалност, за която говорих в миналата лекция, и си каза: Това не може да продължава така, както е; то трябва да се промени!
Блаватска, която дълбоко вникваше в тази фаза на Земната еволюция, предусети нещо от случващото се, след като прозря измамите на онази странна индивидуалност, за която говорих в миналата лекция, и си каза: Това не може да продължава така, както е; то трябва да се промени!
Но тя каза това под влиянието на индийските окултисти, принадлежащи към левицата. Тя осъзна, че нещата трябва да се променят, но че трябва да се създаде нещо не лесно доловимо. За да създаде самата тя нещо, което да превъзхожда твърдението на Синет, тя се съгласи с плановете на инспириращите я индийски окултисти. Тези окултисти, последователи на левия път, нямаха друга цел освен поддържането на своите собствени специални интереси индийски интереси. Те възнамеряваха да установят навсякъде по Земята система от мъдрост от която Христос, и също Яхве, са изключени.
към текста >>
274.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Но тази илюзия е всъщност полезна за човека, тъй като когато
прозре
през нея, той навлиза най-напред в царството на Ариман и неговото духовно войнство същества, които с всички сили се стремят към смърт и разрушение, и които го карат да развива недоловими и разрушителни сили в своята собствена човешка природа.
Така можем да разберем онова, което трябва да се каже относно материалистичните методи. Те дават на човека илюзия, майа.
Но тази илюзия е всъщност полезна за човека, тъй като когато прозре през нея, той навлиза най-напред в царството на Ариман и неговото духовно войнство същества, които с всички сили се стремят към смърт и разрушение, и които го карат да развива недоловими и разрушителни сили в своята собствена човешка природа.
От силите, в чиято област той навлиза, интелектът се развива в него като характерна, изцяло външна интелигентност, така че той става хитър, проницателен по неуловим начин. Ако неговата Земна интелигентност не е достатъчно развита да прозре тези неща, той става несъзнателно, но остро лукав и коварен. Следователно може да се каже, че материалистичната филисофия представлява един период, през който човек може да узрее и така по-късно да бъде способен безопасно да навлезе в това царство на Ариман.
към текста >>
Ако неговата Земна интелигентност не е достатъчно развита да
прозре
тези неща, той става несъзнателно, но остро лукав и коварен.
Така можем да разберем онова, което трябва да се каже относно материалистичните методи. Те дават на човека илюзия, майа. Но тази илюзия е всъщност полезна за човека, тъй като когато прозре през нея, той навлиза най-напред в царството на Ариман и неговото духовно войнство същества, които с всички сили се стремят към смърт и разрушение, и които го карат да развива недоловими и разрушителни сили в своята собствена човешка природа. От силите, в чиято област той навлиза, интелектът се развива в него като характерна, изцяло външна интелигентност, така че той става хитър, проницателен по неуловим начин.
Ако неговата Земна интелигентност не е достатъчно развита да прозре тези неща, той става несъзнателно, но остро лукав и коварен.
Следователно може да се каже, че материалистичната филисофия представлява един период, през който човек може да узрее и така по-късно да бъде способен безопасно да навлезе в това царство на Ариман.
към текста >>
275.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Когато човек е
прозря
л това, а именно, че като ясновидец той живее в чувствуването и волението /волята/, както иначе човекът живее в мисленето и възприятието не в неясното мислене и чувствуване, не в мъгливата мистика, а така ясно както иначе в мисленето и възприятието -, той може да се разбере плодотворно с изкуството, но така, че едвам тук той забелязва, колко безстойностни са такива схващания, каквито се изразяват например чрез думата изкуство.
Това чувство трябва да замълчи също по отношение на неговата изява във волението. Обаче замълчава не вълнуващото се чувство като такова, и преди всичко не импулсът на волението /волята/. Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено. Ако бихме останали само при обикновеното чувствуване, или при едно погрешно изживяване на волята, както в мистицизма, тогава не бихме влезли в духовния свят. Обаче в спокойното настроение на душата това, което иначе е емоционални чувства и импулси на волята, се проявява именно така, че те се явяват пред човешката душа като обективни, силно мислени духовни същества, като остатъкът от възприятието и мисленето, който иначе остава незабелязан в чувствуването и волението, се изявява, става способен да застане в духовния свят.
Когато човек е прозрял това, а именно, че като ясновидец той живее в чувствуването и волението /волята/, както иначе човекът живее в мисленето и възприятието не в неясното мислене и чувствуване, не в мъгливата мистика, а така ясно както иначе в мисленето и възприятието -, той може да се разбере плодотворно с изкуството, но така, че едвам тук той забелязва, колко безстойностни са такива схващания, каквито се изразяват например чрез думата изкуство.
към текста >>
Това ясновидство не се състои в нищо друго, освен в това, че ние разпростираме върху света начина, по който стоим срещу един човек чрез нашия собствен субект, за да видим, дали съществува и нещо друго, което можем да
прозре
м по същия начин както човека.
Аз имам съзнанието за един Аз, защото възприятието на това, което застава срещу мене като физически човек, почива на нещо различно от възприятието на кристали или на растения. Не е вярно, че неживите природни тела правят същото впечатление както един човек. При животното това е различно. Това, което стои пред нас като сетивен човешки обект, се премахва само, става идейно прозрачно и чрез действително ясновидство виждаме винаги непосредствено, когато стоим пред един човек, неговия Аз. Този е действителният факт.
Това ясновидство не се състои в нищо друго, освен в това, че ние разпростираме върху света начина, по който стоим срещу един човек чрез нашия собствен субект, за да видим, дали съществува и нещо друго, което можем да прозрем по същия начин както човека.
към текста >>
Действителното себепознание се състои в това, да бъде
прозря
но, как това, което иначе бива изживяно само в една точка, живее творящо в организма.
Човекът не стига до пълния свят нито при гледането на природата, нито при гледането вътре в душата. Тук съществува една пропаст, която обикновено не може да бъде премината. Тази пропаст се преминава съзнателно в ясновиждащото съзнание, в художественото творчество. Тук себепознанието трябва да бъде още нещо друго откакто то обикновено бива наречено. Мистичното взиране намира без съмнение, че е направило достатъчно, когато се казва: аз изживях вътре в себе си Бога, моя висш Аз.
Действителното себепознание се състои в това, да бъде прозряно, как това, което иначе бива изживяно само в една точка, живее творящо в организма.
Като имаме представа и възприятие, ние не сме само мислещи и възприемащи същества, ние също постоянно издишваме и вдишваме. Когато стоим срещу света в будното съзнание, ние постоянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното съзнание не възприема нищо от това, което става в нас. Тук става нещо чудесно, което може да бъде познато само чрез ясновидското съзнание, когато гледаме не само мъгливото, абстрактното Аз, а когато гледаме това, как живее този Аз, създавайки конкретни форми. Тогава се показва следното.
към текста >>
276.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Който иска да
прозре
, как изкуството стои в целия живот, в цялото по-нататъшно развитие, който действително прониква със своя поглед чувствувайки изкуството според неговата същност, който прониква изкуството със своето чувство, той трябва да си признае, че то бива поощрено, подпомогнато от ясновидството, че ясновидството ще бъде нещо, което в бъдеще ще стои ръка за ръка в човечеството с художника, оплодявайки го и подпомагайки го.
Ние се намираме във времето, когато някои неща, които живеят в подсъзнанието, трябва да бъдат издигнати вече горе в съзнанието. Ясновиждането ще стои на една истинска почва само тогава, когато се издигне над всяка философия и се чувствува сродно с изкуството. Аз вярвам, че също и в тази област съществува нещо, което е свързано с важните задачи на развитието на човечеството. Хората ще разберат все повече, че на основата на сетивния свят стои един свръхсетивен свят. Това, което може да бъде познато чрез свръхсетивното виждане, то не може да бъде никакво допълнение към живота, никакво произволно допълнение, а представлява истината, която Гьоте е изказал: "комуто природата започва да разкрива своята явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството".
Който иска да прозре, как изкуството стои в целия живот, в цялото по-нататъшно развитие, който действително прониква със своя поглед чувствувайки изкуството според неговата същност, който прониква изкуството със своето чувство, той трябва да си признае, че то бива поощрено, подпомогнато от ясновидството, че ясновидството ще бъде нещо, което в бъдеще ще стои ръка за ръка в човечеството с художника, оплодявайки го и подпомагайки го.
към текста >>
277.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Тя го донася от една страна, за да може животът, в който се намираме, да бъде
прозря
н по-дълбоко, за да се научим да насочваме нашия поглед към живите доказателства, за съществуването преди раждането и за съществуването след смъртта, за предрождението и за безсмъртието.
Всичко, което Духовната Наука донася, е във вътрешна хармония едно с друго.
Тя го донася от една страна, за да може животът, в който се намираме, да бъде прозрян по-дълбоко, за да се научим да насочваме нашия поглед към живите доказателства, за съществуването преди раждането и за съществуването след смъртта, за предрождението и за безсмъртието.
А от друга страна в човешката воля бива вложено това, което е свръхсетивен елемент в човека.
към текста >>
278.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Оттогава насетне неговите
прозре
ния са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание
Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят. Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“.
Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание
към текста >>
279.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
След като днес хората са изгубили всяка сетивна и мисловна връзка с духовните светове, те често задават напълно абстрактни въпроси, които от гледна точка на духовното
прозре
ние са лишени от какъвто и да е смисъл.
След като днес хората са изгубили всяка сетивна и мисловна връзка с духовните светове, те често задават напълно абстрактни въпроси, които от гледна точка на духовното прозрение са лишени от какъвто и да е смисъл.
Често например, се задава въпросът за т.н. пренатално или предрожденно възпитание, с други думи, за възпитанието на детето по време на бременността; т.е. преди неговото физическо раждане. Днес има много хора, които вземат нещата абстрактно; а когато се отнасяме към нещата конкретно, въпросите в дадена област не могат да се задават произволно. Често съм прибягвал до следния пример: Виждаме на улицата някакви следи.
към текста >>
280.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
На ученика трябва да се изясни, че сте
прозре
ли намеренията му.
Вие вярвате, че това би ми било приятно и го правите, за да ми се харесате? Не, аз не искам това. Неприятно ми е! " Така трябва да им се говоря, но на четири очи, а не пред целия клас. Това е едното.
На ученика трябва да се изясни, че сте прозрели намеренията му.
към текста >>
Но тези две неща могат да се обединят за един ученик или ученичка и може да се постигне много, като му се каже, че сте
прозре
ли намеренията му и че е получил такава задача, тъй като е искал да изпъкне.
Но тези две неща могат да се обединят за един ученик или ученичка и може да се постигне много, като му се каже, че сте прозрели намеренията му и че е получил такава задача, тъй като е искал да изпъкне.
Ще видите, че ако използувате тези методи след време ученикът ще се излекува.
към текста >>
281.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
И ако от своя страна сме изправени пред хиляди и хиляди хора, които имат работа с машините, то ние ще знаем, какво се струпва в душите на хората от тази духовно проникваема машина, от тази машина, зад която няма нищо, което да е може би само предчувствие за не виждащия разум, или да което да не може да бъде
прозря
но.
Вземете машината, тя е видима от всички страни. Знае се: силата се проявява така, буталото е поставено така и така в отвора, триенето е такова и такова, можем да изчислим ефекта на полза, ако познаваме отделните елементи зад машината няма нищо, което ни подтиква да си кажем: това е нещо, което не може да бъде схванато в обикновения не виждащ човешки разум. Това означава твърде много за контакта на човека с машината.
И ако от своя страна сме изправени пред хиляди и хиляди хора, които имат работа с машините, то ние ще знаем, какво се струпва в душите на хората от тази духовно проникваема машина, от тази машина, зад която няма нищо, което да е може би само предчувствие за не виждащия разум, или да което да не може да бъде прозряно.
Това, че машината е така разбираема духовно-душевно прави контакта с нея толкова опустошителен за човека. Всичко, което е събрано като сили и взаимоотношения между силите в машината, е като бистра вода за човешките сетива и разум. То е това, което изсмуква сърцето и душата на човека, това, което го изсушава, което го прави нечовешки
към текста >>
Сега ви питам: колко е отдалечено днешното човечество, а и колко е отдалечени са днешните учителски институти от
прозре
нието на тези неща?
Всичко това, което е училищно възпитание, училищно преподаване в тази епоха, ще трябва да бъде устроено така, че хората да могат да достигнат до тази висина на възгледа, за която говорихме току що.
Сега ви питам: колко е отдалечено днешното човечество, а и колко е отдалечени са днешните учителски институти от прозрението на тези неща?
Как трябва да се работи за да си проправи път това прозрение? и то трябва да си проправи път, тъй като само така може да се потърси доброто.
към текста >>
Как трябва да се работи за да си проправи път това
прозре
ние?
Всичко това, което е училищно възпитание, училищно преподаване в тази епоха, ще трябва да бъде устроено така, че хората да могат да достигнат до тази висина на възгледа, за която говорихме току що. Сега ви питам: колко е отдалечено днешното човечество, а и колко е отдалечени са днешните учителски институти от прозрението на тези неща?
Как трябва да се работи за да си проправи път това прозрение?
и то трябва да си проправи път, тъй като само така може да се потърси доброто.
към текста >>
Хора като Маркс и Енгелс са виждали нещата крайно едностранчиво, когато са
прозре
ли: Не може да се продължава да се ръководи с духовния живот, взет от гърцизма.
Хора като Маркс и Енгелс са виждали нещата крайно едностранчиво, когато са прозрели: Не може да се продължава да се ръководи с духовния живот, взет от гърцизма.
Вече не може да се живее с правовата държава, взета от римското право. На нас ни остава единствено стопанския живот, казаха те. В бъдеще, каза Енгелс, трябва да се ръководят само стоки и производителни процеси, хората вече не бива да се управляват. Това е колкото правилно, толкова и едностранчиво правилно, но ужасно едностранчиво.
към текста >>
282.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
И едва когато се
прозре
, как в това хаотично съвремие трябва да се потопи триделението на социалния организъм, ще възникне способността за ясно виждане и отчетливо желание.
Казах ви: в духовния си живот ние все още имаме едно гръцко душевно устройство. Начинът по който образуваме мислите си, начина, по който сме свикнали да мислим за света, всичко това е отзвук от гръцкото душевно устройство. А начинът, по който сме свикнали да гледаме на правото и на това, което е свързано в правото, то е отзвук отрическото душевно устройство. Ние все още гледаме на държавата си като на онова образувание, което принципно беше римската империя.
И едва когато се прозре, как в това хаотично съвремие трябва да се потопи триделението на социалния организъм, ще възникне способността за ясно виждане и отчетливо желание.
към текста >>
Ние трябва да
прозре
м, че до 7-та си година човекът, тъй като развива особено физическото си тяло, е един наподобител, това ние трябва да превърнем в основа на възпитанието.
Вчера ви дадох един пример за начина, по който трябва да възпитаваме.
Ние трябва да прозрем, че до 7-та си година човекът, тъй като развива особено физическото си тяло, е един наподобител, това ние трябва да превърнем в основа на възпитанието.
За периода между 7-та и 14-та година трябва да знаем, че трябва да развиваме човека според принципа на авторитета, и духовното познание, което ще придобием, ние трябва да превърнем в импулс на същината на възпитанието. И трябва да знаем, че астрално то тяло се развива между 14-та и 21-та година, и да превърнем това в импулс на възпитанието. И едва след това можем да излезем в духа.
към текста >>
283.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
Интелигентност, вярно под друга форма, но интелигентност са притежавали и хората от по-ранните епохи на развитие и ако желаем напълно да
прозре
м значението на така наречената интелигенция за съвременния човек, то ние трябва да потърсим отговор на въпроса: Как изглеждаше интелигентността на хората от по-ранните епохи на развитие и как се промени тя от далечното минало до наше време?
Интелигентност, вярно под друга форма, но интелигентност са притежавали и хората от по-ранните епохи на развитие и ако желаем напълно да прозрем значението на така наречената интелигенция за съвременния човек, то ние трябва да потърсим отговор на въпроса: Как изглеждаше интелигентността на хората от по-ранните епохи на развитие и как се промени тя от далечното минало до наше време?
към текста >>
284.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Разбира се, нещата, които сега разказвам не могат да се констатират по пътя на външната физическа наука, но тези факти са дадени именно от духовнонаучното
прозре
ние.
Това осъзнаване на действителната природа на човешкото същество е все по-важно за нашата епоха. Защото виждате ли, нещата в днешния цикъл на развитие на човечеството, каквито познаваме отдавна, не са били винаги по този начин.
Разбира се, нещата, които сега разказвам не могат да се констатират по пътя на външната физическа наука, но тези факти са дадени именно от духовнонаучното прозрение.
Ако се върнем назад в осмия предхристиянски век, с който, както знаете започва четвъртата следатлантска епоха, то ние, както отново ви е известно, ще стигнем до египетско-халдейската земна епоха. Да, тогава човешките тела бяха образувани по различен начин от днешните. Това, което бяха човешките тела, които днес са изложени в музеите като мумии, беше в по-фината си структура наистина различни от днешното физическо тяло. Те бяха много повече проникнати от растителността, те не бяха толкова изцяло трупове каквито са днешните човешки тела. Като физически тела те бяха в известен смисъл много по-подобни на природата на растението, докато днешното физическо тяло и това е така от гръко-латинската епоха е много по-близко до минералния свят.
към текста >>
А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското
прозре
ние в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание.
Там всичко е прозрачно; след това, колкото повече се отдалечаваме от математико-геометричното нещата стават все по-непрогледни. Това се дължи на факта, че човешкият труп е действителния познавач за нас днес, и че мъртвото може да разбира единствено мъртвото. Това, което е етерно тяло, това, което е астралното тяло, което е Аз, това човекът не е в състояние да разбере, това остава погълнато от тъмнина. Ако етерното тяло можеше да разбира по същия начин, както физическото тяло разбира мъртвото, то етерното тяло най-напред би проумяло живота в растителния свят. Това именно е своеобразното, че в растително-живото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек.
А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание.
Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост. Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи". Това обаче не се дължи на факта, че в тези кръгове все още са живи традициите на мъдростта, която беше постигната посредством египетското тяло. Виждате ли, би могло да се каже: с постепенното навлизане на човечеството в гръко-латинската епоха живото човешко растително тяло отмря, защото още в гръцката епоха живото растително тяло вече беше мъртво, или поне умираше постепенно.
към текста >>
А сега, направете това
прозре
ние на една дълбока връзка, помислете, кой е най-характерния човек, търсил
прозре
нието на растението.
А сега, направете това прозрение на една дълбока връзка, помислете, кой е най-характерния човек, търсил прозрението на растението.
Това е Гьоте. Защото преминавайки от цялата външна наука за мъртвото върху живото, върху метаморфозата, върху възникването на растенията, в той беше човекът на петата следатлантска епоха в своето най-елементарно начало. Затова ако прочетете една малка студия от Гьоте от 1790 година: "Опит за обяснение на възникването на растението", то именно в нея вие ще откриете опита на Гьоте да обхване процеса на възникване на растението, не като нещо мъртво, затворено в себе си, а като нещо възникващо лист по лист. Тук вие ще видите изгрева на онова прозрение, което трябва да се търси именно входа на петата следатлантска епоха.
към текста >>
Тук вие ще видите изгрева на онова
прозре
ние, което трябва да се търси именно входа на петата следатлантска епоха.
А сега, направете това прозрение на една дълбока връзка, помислете, кой е най-характерния човек, търсил прозрението на растението. Това е Гьоте. Защото преминавайки от цялата външна наука за мъртвото върху живото, върху метаморфозата, върху възникването на растенията, в той беше човекът на петата следатлантска епоха в своето най-елементарно начало. Затова ако прочетете една малка студия от Гьоте от 1790 година: "Опит за обяснение на възникването на растението", то именно в нея вие ще откриете опита на Гьоте да обхване процеса на възникване на растението, не като нещо мъртво, затворено в себе си, а като нещо възникващо лист по лист.
Тук вие ще видите изгрева на онова прозрение, което трябва да се търси именно входа на петата следатлантска епоха.
към текста >>
Ако разгледаме със същия копнеж, със същото предразположение и същата склонност развитието на детето, как то израства в света като продължение на предрожденното духовно-душевно съществуване, то нашият
прозре
ние на света ще приеме един много по-неегоистичен характер от този, който има днес.
И така, по време на това мое пребиваване аз насочих вниманието ви към това, колко егоистично всъщност днес човекът формира своя светоглед. Отведох ви до факта, че днес хората се интересуват предимно от живота на душата след смъртта. Те се интересуват от това водени от чист егоизъм. Казах ви, че ние трябва да преминем към интереса към живота от раждането нататък, доколкото той е едно продължение на този преди раждането или преди зачатието.
Ако разгледаме със същия копнеж, със същото предразположение и същата склонност развитието на детето, как то израства в света като продължение на предрожденното духовно-душевно съществуване, то нашият прозрение на света ще приеме един много по-неегоистичен характер от този, който има днес.
Но егоистичният характер на светогледа ни е свързан и с някои други неща. Тук достигаме една точка, по която хората от съвремието трябва все повече и повече да си изясняват действителния факт, който се намира в основата. В епохата до нашето време в човека се развиваше предимно егоистичното. Егото проникна светогледа, егото проникна и волята. По отношение на това не бива да си правим илюзии.
към текста >>
Това има огромно значение за хората; но ние не сме
прозре
ли това значение.
Почувствайте, че една голяма част от ръководещите хора се обучават в годините, в които на човешката душа е присъща една определена гъвкавост, в гимназиите; в гимназиите, които не са родени като плод на съвременната култура, а които, в днешния им вид все още са плод на културата от миналото, на гръко-римската, на гръко-латинската културна епоха. Виждате ли, ако тези гърци и латинци правеха същото, каквото правим ние днес, то те щяха да устроят една египетско-халдейска гимназия. Те не направиха това. Те извлякоха учебния си материал направо от живота. Ние го извличаме от предходната епоха, и обучаваме хората според него.
Това има огромно значение за хората; но ние не сме прозрели това значение.
Ако го бяхме прозрели, то в рамките на женското движение щеше да съществува една група, която не е съществувала, тонът на тази група щеше да звучи горе долу така: Мъжката част от населението се изпраща в антикизиращи училища, тъкмо защото трябва да бъде обучавана в особено умело прилагане на интелигентноста. Затова мозъкът и се втвърдява. А нас жените ни постига добрата участ, да не ни допускат в гимназиите. Ние иска ме да поставим интелигентността си на една първоначална нотка, искаме да покажем, какво може да се развие за съвремието, когато човек не бъде притъпен в юношеството си от гръко-латинското гимназиално образование.
към текста >>
Ако го бяхме
прозре
ли, то в рамките на женското движение щеше да съществува една група, която не е съществувала, тонът на тази група щеше да звучи горе долу така: Мъжката част от населението се изпраща в антикизиращи училища, тъкмо защото трябва да бъде обучавана в особено умело прилагане на интелигентноста.
Виждате ли, ако тези гърци и латинци правеха същото, каквото правим ние днес, то те щяха да устроят една египетско-халдейска гимназия. Те не направиха това. Те извлякоха учебния си материал направо от живота. Ние го извличаме от предходната епоха, и обучаваме хората според него. Това има огромно значение за хората; но ние не сме прозрели това значение.
Ако го бяхме прозрели, то в рамките на женското движение щеше да съществува една група, която не е съществувала, тонът на тази група щеше да звучи горе долу така: Мъжката част от населението се изпраща в антикизиращи училища, тъкмо защото трябва да бъде обучавана в особено умело прилагане на интелигентноста.
Затова мозъкът и се втвърдява. А нас жените ни постига добрата участ, да не ни допускат в гимназиите. Ние иска ме да поставим интелигентността си на една първоначална нотка, искаме да покажем, какво може да се развие за съвремието, когато човек не бъде притъпен в юношеството си от гръко-латинското гимназиално образование.
към текста >>
285.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Това, което сме
прозре
ли интелектуално, което, както се казва, сме “доказали”, това ние можем да съобщим и на другите хора, защото нещата са ясни, когато логиката е ясна.
Това бяха духовни възгледи за същността на човека, за развитието на човека. Казвам духовни възгледи, не интелектуални. Ала в живота нещата по отношение на духовните истини стоят съвсем различно, отколкото по отношение на интелектуалните истини.
Това, което сме прозрели интелектуално, което, както се казва, сме “доказали”, това ние можем да съобщим и на другите хора, защото нещата са ясни, когато логиката е ясна.
Духовните истини не са завършени, дори когато сме свършили с логиката. Духовните истини са такива, че първоначално те трябва да преминат заедно с хората през живота, за да могат да бъдат напълно завършени. Ето защо аз не посмях да изкажа определени истини за същността на човека, такива, каквито ги видях преди 35 години. Тези неща аз се осмелих да кажа едва преди няколко години в моята книга “Върху загадките на душата”10. Между първата концепция и излагането на тези неща пред света изтекоха 30 години. Защо?
към текста >>
Ето така, когато действително
прозре
м човешката същност, ние достигаме до връзките между душевния и физическия елемент у човека.
Ето така, когато действително прозрем човешката същност, ние достигаме до връзките между душевния и физическия елемент у човека.
Мисловната дейност в човешката сфера изявява себе си в сферата на физическото под формата на нервната дейност; същността на чувствата в душата изявява себе си във физическата сфера под формата на ритъм в дихателната система, в кръвоносната система и то директно, а не индиректно по обходния път на нервната система, по пътя на нервната система. Волевата дейност изявява себе си във физическата природа на човека чрез една фина веществообмяна. Съществено е да се познават фините веществообменни процеси, които протичат, когато се разгръща волевата дейност под формата на процеси на изгаряне в човека.
към текста >>
286.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тъкмо изхождайки от материалистично ориентираната наука не може да бъде
прозря
но значението на материалното.
Трагичното в нашия материалистично ориентиран век е, че външно погледнато той открива много физически факти, но не притежава знания за тяхната взаимовръзка, която се намира в областта на духовното. Познанието на това време насочва всички погледи върху физическото, но му липсва погледа за значението на физическото, материалното.
Тъкмо изхождайки от материалистично ориентираната наука не може да бъде прозряно значението на материалното.
Изследването на материалното без усет за духовното, което осветлява материалното, представлява сляпо търсене в тъмна стая. Науката за духовното именно ще покаже навсякъде въздействието на Духа върху физическото. Когато познанието стане активно в тази насока, тогава човек няма да се прекланя пред нещо мистично и измислено, но ще проследява Духа във всички негови проявления, в рамките на материалния свят. Защото само когато познаем Духа като творчество, създаващо навсякъде материя, само тогава добиваме истинно познание; а не когато човек като мистик се прекланя пред някакъв абстрактен “Дух”, застанал на своя трон в някаква въздушна кула и всичко останало материално разглежда като едно недуховно битие на света.
към текста >>
287.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И виждате ли, действително изобщо не можем да разберем сложните процеси в човека, ако не
прозре
м, че нещата наистина стоят така, както току що ги изложих, че от една страна е налице един носител, действуващ от Земята по посока нагоре, а от друга страна нещо се вмества в този носител, нещо, което действува отгоре надолу.
Но в човека имаме не просто противоположното, но в негово лице имаме носителя на противоположното. Така че трябва да си кажете: в известен смисъл от една страна в човека, функционално, имаме растителен елемент, вкореняващ се по посока нагоре и растящ по посока надолу, и около него неговата материалност, която от своя страна показва тенденция отдолу нагоре. Така че това, което при растението всъщност се извършва изкуствено, вземането от горната сфера и полагането в долната сфера, при човека се извършва непрекъснато. Тук процесите непрекъснато действува една тенденция отгоре надолу и отдолу нагоре. И в този обмен всъщност е залегнал здравият и болният човешки живот.
И виждате ли, действително изобщо не можем да разберем сложните процеси в човека, ако не прозрем, че нещата наистина стоят така, както току що ги изложих, че от една страна е налице един носител, действуващ от Земята по посока нагоре, а от друга страна нещо се вмества в този носител, нещо, което действува отгоре надолу.
към текста >>
288.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Можем да вникнем в тези неща, само ако опитаме действително да
прозре
м цялостният процес на създаване и битие на човека.
тогава те се появяват под съвсем друга форма. Отначало те се проявяват под формата на диспозиция(предразположение бел. прев.). Всъщност в диспозицията трябва да търсим много съществени неща от същността на човека. Когато това, което в лицето осификацията и склерозата е нормално, и което се проявява абнормно в своята собствена област едва в хода на живота, когато то отскочи в противоположната страна, при което този процес протича вече не в неговата си област, а в други системи от органи, тогава възниква нещо, което е огледален болестен образ на явление от преди зачатието и което виждаме пред себе си под различните форми на карциномните (ракови бел. прев.) образования.
Можем да вникнем в тези неща, само ако опитаме действително да прозрем цялостният процес на създаване и битие на човека.
Без това човек ще счита процес като карциномното образование за относително неизвестен фактор в човешкия живот, ако не можем да го свържем с нещо, което по някакъв начин да действува в човека, но което, изродено, се е пренесло в друго поле.
към текста >>
289.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И няма да бъде много голяма готовността, да се излезе от човека навън и да се види нещо особено в действието но оловото, което от своя страна отново да е свързано с това, че сърцето приготовлява водорода за човека, който след това представлява преносителя за изграждането на мисловния апарат Ала несъзнателното придвижване на човешкото развитие напред пречи на човечеството да
прозре
този факт.
Защото виждате ли, като схванете, че сърдечната система е сродна с формообразуващите сили на водорода, то без друго ще признаете важността на съществуванието на водорода сам по себе си за цялата горна част на човека. Защото с развитието на водорода по посока на горния човек, това, което долу притежава повече животински характер, бива някакси преобразено в същински човешкото, в онова, което се насочва към представите и т.н. Но аз вече трябваше да Ви кажа, че тук достигаме до едно определено влияние, което е извънземно, и което трябваше да отъждествим с оловото. Вие си спомняте, че оловото, калая и желязото определихме като сили, свързани с горния човек. Готовността да бъде признато нещо подобно днес не е много голяма.
И няма да бъде много голяма готовността, да се излезе от човека навън и да се види нещо особено в действието но оловото, което от своя страна отново да е свързано с това, че сърцето приготовлява водорода за човека, който след това представлява преносителя за изграждането на мисловния апарат Ала несъзнателното придвижване на човешкото развитие напред пречи на човечеството да прозре този факт.
Защото фактът, че оловото играе някаква роля в природата извън човека, ако го разглеждаме в неговите функции, това днешният човек не може вече да отрече, тъй като между продуктите на преобразование, дадени от рентгеновата наука, по обходния път през хелия действително бе открито олово. Тъй както бе открито оловото макар че посоченото днес тъй наречено атомно тяло не е съвсем вярно, но все пак то бива определяно като олово така ще бъде открит и калая, така и в лицето на онова, което е извън човека, но което единствено от природата извън човека се намесва в човешката природа, в негово лице ще бъде открито желязото. Мисля, че е необходимо, днес вече да не се придържаме сляпо към нещата, каквито ги представя рентгеновата наука, която всъщност ни дава един чуден указател за излизане в сферата на извънчовешкото и за достигането не просто до грубо масивните метали, дадени ни на Земята, но за достигането до металните сили, нахлуващи от сферата на извънземното. Това е нещо, което днес вече трябва да бъде казано. Защото тъкмо при появата на днешните нови заболявания човек може да забележи, че е принуден да вземе пред вид подобни неща.
към текста >>
290.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
По този път човекът се отклонява от познанието за духовното в материалното, човекът се отклонява от възможността правилно да изследва формообразуващите влияния и преди всичко човекът губи възможността да
прозре
, как всъщност всеки орган в човека притежава двойна задача, едната по отношение ориентирането в посока към съзнанието и другата в противоположната страна – ориентиране към чистия органичен процес.
Именно, защото се препятствува възгледа, че навсякъде с материалното са свързани духовни влияния, така че тъкмо в материалното да бъдат търсени духовните влияния, по тези причини се препятствуват много неща, които не би трябвало да бъдат препятствувани за изграждането на един здрав възглед за човешкия живот. Ако аз съм материалист, то аз никога не мога да припиша на материята всички тези свойства, които ние обсъдихме в тези разглеждания. Да се приписват на материята именно тези или онези свойства, която тя притежава, това днес се разглежда като нелепост. Или хората се отклоняват именно от познанието на материалното. Хората не говорят вече за фосфорни явления, за солеобразни явления и т.н., защото всичко това се счита за глупост.
По този път човекът се отклонява от познанието за духовното в материалното, човекът се отклонява от възможността правилно да изследва формообразуващите влияния и преди всичко човекът губи възможността да прозре, как всъщност всеки орган в човека притежава двойна задача, едната по отношение ориентирането в посока към съзнанието и другата в противоположната страна – ориентиране към чистия органичен процес.
към текста >>
291.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това е нещо, което, по правилен начин разгледано, ни довежда до вникването в силите, които сили всъщност са присъщи на кръвта, и до
прозре
нието, как тук се осъществява едно взаимодействие с извън човешката сфера.
Положително всички произхождащи от фамилии на хемофилици момичета не притежават тази способност по този начин да се противопоставят на стремежа към размножаване. Тук е нужно формирането на силна субективна воля, формирането тъкмо на онази силна субективна воля, която действува в Аза, а не в астралното тяло. И така тази воля трябва да е била налице при тях. Това означава, че това, което тези жени са имали в своя Аз, което са имали в своята воля, по определен начин е свързано с онези сили, които по известен начин действуват тъкмо хемофилиците. Когато тези сили укрепват по съзнателен начин, те могат да укрепват по-лесно, отколкото става това при нехемофилиците.
Това е нещо, което, по правилен начин разгледано, ни довежда до вникването в силите, които сили всъщност са присъщи на кръвта, и до прозрението, как тук се осъществява едно взаимодействие с извън човешката сфера.
Разглеждайки тези сили в кръвта, свързани със съзнателната воля, можем да открием връзката на човешката воля с извън човешките сили. Нещата стоят така, че определени извън човешки сили притежават едно вътрешно родство с човешките сили на волята, което родство почива на обстоятелството, че в хода на еволюцията в природното царство последно е излъчено онова, което има общо именно със съзнателната човешка воля, изобщо с човешката воля; ето това е било излъчено последно в природното царство.
към текста >>
Необходимо е да разгледате определени свойства на антимона и тогава ще
прозре
те, по какъв странен начин антимонът е включен в цялостния природен процес.
Антимонът е изключително странно тяло. Ето защо хората, които са се занимавали с антимона, както и легендарният Базилий Валентиний така подобно са изследвали антимона.
Необходимо е да разгледате определени свойства на антимона и тогава ще прозрете, по какъв странен начин антимонът е включен в цялостния природен процес.
Помислете си само, че антимонът е включен в природния процес по такъв начин, че първо това може би е неговото най-значително свойство той притежава изключително родство с други метали и други тела, че той често се явява свързан с тези други тела, и по-точно със серните съединения на други вещества.
към текста >>
Тогава, ако можем да познаем, ако можем да
прозре
м, те ще ни покажат, че антимоновите сили започват да действуват върху човека в онзи миг, когато нещо, което е уравновесено в същността на човека, се устреми по посока навън.
Или това парче принадлежи на цялостното антимоново тяло. Ето така от една страна ние описахме всичко, което в известна степен може да бъде онагледено чрез антимоновото въздействие. Само че в природата на всяко действие съответствува противодействие. И тъкмо чрез махало образното движение между действие и противодействие възникват винаги оформените тела. Виждате ли, ние трябва да открием тези противодействуващи сили.
Тогава, ако можем да познаем, ако можем да прозрем, те ще ни покажат, че антимоновите сили започват да действуват върху човека в онзи миг, когато нещо, което е уравновесено в същността на човека, се устреми по посока навън.
Антимоновите сили са тъкмо тези, които действуват в съсирването на кръвта. Там вътре действуват антимонизиращия елемент. Навсякъде, където кръвта със своя състав, със своето течение, показва тенденция към съсирване, там навсякъде е налице антимонизиращата сила. Навсякъде, където кръвта се стреми да убегне на тази съсирваща сила, там навсякъде са налице противодействията. Така там, където имаме пред себе си хемофилици, по куриозен начин ние откриваме анти-антимонизиращи сили.
към текста >>
292.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
До същественото стигаме, когато с душевните си очи
прозре
м всеобхватния процес, намиращ се като отделен процес в целия Всемир и който, като процес, в известна степен може да кристализира, да стигне до покой, до един вид равновесие и тогава, когато е стигнал до покой, той ни се представя като това, което възприемаме като кварц.
Имаме ли, да речем, кварц, силициев диоксид, първо го приемаме като вещество. Но ако в представите си разглеждаме така нареченото тяло с известни граници, изобщо не стигаме до същественото.
До същественото стигаме, когато с душевните си очи прозрем всеобхватния процес, намиращ се като отделен процес в целия Всемир и който, като процес, в известна степен може да кристализира, да стигне до покой, до един вид равновесие и тогава, когато е стигнал до покой, той ни се представя като това, което възприемаме като кварц.
Същественото е да обхванем с поглед взаимодействието между процесите вътре в човека и тези, които се разиграват вън, във Всемира, с които както здравият, така и болният човек се намират в постоянна взаимовръзка.
към текста >>
Това постепенно ни довежда да
прозре
м взаимодействието на човека с неговия външен свят.
Това постепенно ни довежда да прозрем взаимодействието на човека с неговия външен свят.
Ако наистина стигнете до разбирането как лежащото в образуващия кварца процес най-често идва насреща на аза като силово влияние, когато азът иска да действа през крайниците и веществообмяната, и освен това знаете, че вещественото действие в образуващия кварца процес е най-силно в човешката глава, можете да си кажете, че силовото действие трябва да дойде на помощ на аза с намалена интензивност в човешката глава и тогава имате възможност да прозрете как този аз действа степенувано в човека. В отношението на аза на човека към двигателно-веществообменната система всъщност е заложен зародишът на човешкия егоизъм. Към тази система на човешкия егоизъм принадлежи и сексуалната система. Азът пронизва най-силно човешкото същество с егоизма точно по пътя през сексуалната система.
към текста >>
Ако наистина стигнете до разбирането как лежащото в образуващия кварца процес най-често идва насреща на аза като силово влияние, когато азът иска да действа през крайниците и веществообмяната, и освен това знаете, че вещественото действие в образуващия кварца процес е най-силно в човешката глава, можете да си кажете, че силовото действие трябва да дойде на помощ на аза с намалена интензивност в човешката глава и тогава имате възможност да
прозре
те как този аз действа степенувано в човека.
Това постепенно ни довежда да прозрем взаимодействието на човека с неговия външен свят.
Ако наистина стигнете до разбирането как лежащото в образуващия кварца процес най-често идва насреща на аза като силово влияние, когато азът иска да действа през крайниците и веществообмяната, и освен това знаете, че вещественото действие в образуващия кварца процес е най-силно в човешката глава, можете да си кажете, че силовото действие трябва да дойде на помощ на аза с намалена интензивност в човешката глава и тогава имате възможност да прозрете как този аз действа степенувано в човека.
В отношението на аза на човека към двигателно-веществообменната система всъщност е заложен зародишът на човешкия егоизъм. Към тази система на човешкия егоизъм принадлежи и сексуалната система. Азът пронизва най-силно човешкото същество с егоизма точно по пътя през сексуалната система.
към текста >>
293.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Защото когато
прозре
м човека, откриваме, че обособена физическа дейност на физическото тяло има само в главата.
Днес ще разгледаме човека по отношение на взаимовръзката му с неговата свръхсетивна същност, за да разберем от тази гледна точка патологичните и терапевтичните проявления. Вчера трябваше да характеризираме физическото тяло и казахме, че същинска физическа дейност в човека има само в главата. Ако искаме правилно да разглеждаме физическото тяло, естествено трябва да се издигнем и до правилното конкретно разглеждане на етерното тяло.
Защото когато прозрем човека, откриваме, че обособена физическа дейност на физическото тяло има само в главата.
В другите членове на човешкия организъм е налице по-скоро недиференцирано взаимодействие между физическото тяло и висшите, надсетивните съставни същности на човека. Свръхсетивните съставни същности могат да функционират в главата в или чрез мисленето, чувстването и волята затова, защото там те имат своите отпечатъци, своите етерни, астрални и азови отпечатъци. Те са там като отпечатъци, в известен смисъл като образи, картини на свръхсетивните съставни човешки същности. Само физическото тяло няма още отпечатък в главата; то си го изгражда едва с течение на живота. Поради това физическото тяло има, бих казал, чисто физическо действие в главата.
към текста >>
Вярвам, че всеки, който се занимава с темата, ще признае, че в древните култури е имало прекрасни терапевтични възгледи, изхождащи от човешките инстинкти, които само не са могли да бъдат
прозря
ни съзнателно, но са съществували дори там, където са изпаднали в упадък, както при сегашните диви народи все още могат да импонират.
Това особено силно се проявява в древните мирогледи, където е имало още инстинктивни терапевтични възгледи.
Вярвам, че всеки, който се занимава с темата, ще признае, че в древните култури е имало прекрасни терапевтични възгледи, изхождащи от човешките инстинкти, които само не са могли да бъдат прозряни съзнателно, но са съществували дори там, където са изпаднали в упадък, както при сегашните диви народи все още могат да импонират.
към текста >>
Тук можем директно да
прозре
м човека, когато настъпи някоя болест, в която се проявява симптом, подтикващ го да спи.
Наблюдението може да покаже, че при някои хора може би астралното тяло и азът прекалено силно се свързват с главовата и дихателната организация. Те се захващат прекалено силно за тях, и то точно астралното тяло го прави, като изхожда от своите болестотворни сили. Тогава може да е необходимо да се въздейства на човека така, че астралното тяло отново да бъде изведено от главовата и дихателната организация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение. Това става при приемането на много малки количества фосфор или сяра (високи потенции - бел. пр.). Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално тяло във физическото и етерното тяло, сярата - повече астралното тяло, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното тяло, всъщност действа заедно с него.
Тук можем директно да прозрем човека, когато настъпи някоя болест, в която се проявява симптом, подтикващ го да спи.
Когато просто имаме един болестен комплекс, който освен другите симптоми води човека до сънливо състояние, тогава е необходимо да се работи по начина, както казах, с фосфор и сяра.
към текста >>
Когато се
прозре
, се вижда, че то е причината за необходимостта да се уравновесят в известен смисъл силите на човека, да се ангажират, за да се създаде равновесие между противоположностите.
Можем и да кажем: С простите правила за единия или другия полюс не е направено нищо, защото нередовността в едната част на човека веднага има противоположното действие и продължава в противоположната нередовност в другата част на човешкия организъм. Нередовността в горния човек скоро се проявява и като нередовност в долния човек. И това взаимодействие на две нередовности е нещо - извинете, сега ще употребя един израз не за живота, а, бих казал, за клиничното разглеждане, - което принадлежи към най-интересното; това нередовно взаимодействие, където двете дейности не се обединяват, а едно прекалено слабо силово действие горе предизвиква прекалено силно долу, или обратното, много силно долу предизвиква много слабо горе. Нещата са не само полярно противоположни по отношение на положението и посоката, но също и по отношение на интензивността. Това е сложното в човешката природа, това взаимодействие.
Когато се прозре, се вижда, че то е причината за необходимостта да се уравновесят в известен смисъл силите на човека, да се ангажират, за да се създаде равновесие между противоположностите.
И за това можем да помогнем с антимона. Въздействието на антимона, което повече или по-малко, както вярвам, съвсем е забравено от обикновената външна медицина - в древните времена са го знаели, - действа по начин, който хората днес не го разбират напълно, който почива главно в това, че въздействията му се преместват много активно вътре в човека и се създава един вид равновесие. Действително е много интересно да се наблюдава противоположното въздействие на фосфора, арсена и антимона по отношение на ставащото чрез тях в човека. Също и това, което стига във външния свят до определен покой във веществото, показва своята истинска природа тогава, когато действа в човека. Защото едва там виждаме какво още живее, докато навън виждаме само това, което, бих казал, е създадено от мировия процес.
към текста >>
294.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Тук трябва да се
прозре
това, което пациентът разказва.
Тя събира заедно отделните актове на даден симптоматичен комплекс в заспиването и събуждането. Действително ставащото при заспиването и събуждането на човека е - ако бива да си послужа с парадоксалния израз - извънредно гениално събиране именно на това, за което в определена насока става въпрос. Разбира се, лекарят почти не е в състояние да се ориентира по друг начин, освен чрез съобщения, които в повечето случаи, а именно в най-трудните случаи, са неточни. Той почти не е в състояние да наблюдава правилно пациента при заспиването и събуждането, а каквото му разказва пациентът, е най-малко меродавно, дори когато според него фактите са правилни, това е най-малко меродавно. Ако има проблеми при заспиването и събуждането, естествено пациентът разказва нещо, което според него е вярно, но то е неясно основание за правилната преценка на нещата.
Тук трябва да се прозре това, което пациентът разказва.
И че е така, ще разберете най-добре, когато с вашите размисли се опитате да стигнете до този факт. Опитът ще ви покаже забележителното взаимодействие между етерното и астралното тяло, когато преди всичко наблюдавате как в човека действат мъката, грижите и т.н. Там не бива да наблюдавате само грижата и мъките, които са се появили през последните дни или седмици, те са най-маловажните, а тези, които лежат далеч назад. Защото винаги трябва да измине известен период от времето, когато в човека са действали грижи и страхове, до времето, когато те в известна степен са станали органични, когато са преминали в процесите на организма. Когато грижите и страховете достигнат определена степен, в по-късно време те винаги се проявяват като аномалии в органичните процеси, и то именно в ритмично-органичните процеси.
към текста >>
295.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Ако там правилно изходите от гледната точка на азовото обхващане на външните вещества, тогава ще можете да
прозре
те симптомите.
Ако там правилно изходите от гледната точка на азовото обхващане на външните вещества, тогава ще можете да прозрете симптомите.
Спомнете си казаното през последните дни, което вече съм обяснявал. Човешкият организъм не е просто това, което рисуваме с щрихи, това е само твърдото. Човешкият организъм е също организирана течност, организиран въздух, организирана топлина. И азът трябва да навлезе и в тези различни части на организацията. Особено важно и деликатно е навлизането на аза в топлинните съотношения на тялото.
към текста >>
296.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Древното учение за сигнатурата[7] почива на съществувалото някога инстинктивно вътрешно
прозре
ние, което е изчезнало поради простата причина, че хората днес нямат способността да наблюдават такива неща, тази способност е изчезнала.
Само че при толкова силно навлизащи в организма процеси с това може да се направи много по-малко, отколкото когато се потърси специфичното, което въздейства противоположно на протичащия там процес. Не ми е известно да съществуват лечебни заведения, където поне по емпирично изпробващ начин да се потърси нещо специфично именно срещу дифтеричните явления.[5] То може да се потърси например при цинобъра,[6] потенциран до средните степени. Във въздействията на цинобъра могат да се потърсят противодействията за всички явления, които изложих сега. Още според външния си образ цинобърът показва своето противоположно въздействие. Но външният образ обяснява нещо само тогава, когато се придружи с вътрешно прозиране.
Древното учение за сигнатурата[7] почива на съществувалото някога инстинктивно вътрешно прозрение, което е изчезнало поради простата причина, че хората днес нямат способността да наблюдават такива неща, тази способност е изчезнала.
Важно е обаче да може да се схване вътрешното действие, което всъщност се показва при всяко външно явление в света. Тогава не този, който засяда в мистичното и прибавя всевъзможни мистични измислици към проблема, а този, който напълно запазва здравия си разсъдък при такива неща, ще трябва да си каже: Червеното на цинобъра е нещо, което по определен начин изразява противоположното действие на възникването на гъбите; това, което е повече безцветно, може да се обхване от гъбичките. Когато твърде силното астрализиране на земната повърхност играе роля при възникването на гъбите, то именно при цинобъра имаме обратно въздействие, противоположно въздействие срещу астрализирането, и оттам зачервяването. Навсякъде, където има зачервяване в природния процес, там е налице силно противоположно въздействие срещу астрализирането. Обобщено в морална форма бихме казали: докато розата се зачервява, тя се опитва да се защитава срещу астрализирането.
към текста >>
По този начин постепенно можем да
прозре
м цялото човешко тяло.
По този начин постепенно можем да прозрем цялото човешко тяло.
Можем да го прозрем, когато от такива разглеждания преминем и към нещо друго. Тогава отново ще трябва да имате предвид допълненията, които искам да прибавя към нещата, които изнесох през миналата година
към текста >>
Можем да го
прозре
м, когато от такива разглеждания преминем и към нещо друго.
По този начин постепенно можем да прозрем цялото човешко тяло.
Можем да го прозрем, когато от такива разглеждания преминем и към нещо друго.
Тогава отново ще трябва да имате предвид допълненията, които искам да прибавя към нещата, които изнесох през миналата година
към текста >>
297.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
И по-специално отбелязвам, че не е необходимо да описвам как се изграждат мислите в мен, че едно или друго средство може да бъде лекарство, а вие да стигнете дотам да
прозре
те употребата на определена субстанция като лекарство.
Относно учението за лечебните средства бих искал да отбележа, че трябва да обсъдим и това, което вече се опитахме да внесем като лекарства.
И по-специално отбелязвам, че не е необходимо да описвам как се изграждат мислите в мен, че едно или друго средство може да бъде лекарство, а вие да стигнете дотам да прозрете употребата на определена субстанция като лекарство.
В известен смисъл бих желал възгледът, който трябва да се изгради относно определена субстанция, ако тя следва да има лечебна стойност, да може да се оформи в собствената душа. Затова днес бих искал първоначално да устроим обсъждането така, че да изложим съображенията как се стига до схващането, че нещо може да бъде лекарство. Естествено предварително трябва да отбележим, че основата за това е да се познават главните принципи на антропософското човекознание. Защото правилната интерпретация на лекарството ще се породи само тогава, когато човек отвътре е подтикнат да изложи всички съображения в антропософски смисъл. Затова и ще видите, че изнесеното от мен през последните дни, ще се влее в това, което днес ще изложим като примерни съображения.
към текста >>
Можем също да
прозре
м как чрез тази дейност на стомаха и червата изобщо се възбужда обмяната на веществата, така че вътрешно тя се активира, става подвижна и чрез това можем да въздействаме и върху тенденциите на подаграта и ревматизма.
Можем също да прозрем как чрез тази дейност на стомаха и червата изобщо се възбужда обмяната на веществата, така че вътрешно тя се активира, става подвижна и чрез това можем да въздействаме и върху тенденциите на подаграта и ревматизма.
Освен това в корените на жълтата тинтява ще употребим нещо съобразно, което макар и не в много силна степен, но въпреки това действа против треската (висока температура). Поради това, че чревната дейност е нарушена, се предизвиква реакция в горния човек и от горния човек произхожда вдигането на температурата. Ако усилим долния човек, създаваме противодействие на горния човек и така внасяме нещо против температурата.
към текста >>
Виждате, че навсякъде става въпрос да се
прозре
от начина на действие на лечебните средства това, което може да се съдържа в тях като лечебна сила.
Виждате, че навсякъде става въпрос да се прозре от начина на действие на лечебните средства това, което може да се съдържа в тях като лечебна сила.
Нека да си помислим как можем да въздействаме особено на главовата организация. Какво зависи от главовата организация?
към текста >>
Там особено лесно ще можем да
прозре
м това, което вече научихме от действието на растението.
Това са наблюденията, които трябва да се направят, ако искате да разглеждате външното с неговите веществени действия вътре в организма. Нека да разгледаме минерално-металните лекарства.
Там особено лесно ще можем да прозрем това, което вече научихме от действието на растението.
Но ще трябва да си кажем, че с минералното става нещо, когато то продължава да действа в растителния процес. А това, което е станало в минерализирането и е минало през вегетабилизирането, е преформиране на минералните сили. Нещо в лечебния процес почива на преформирането на минералните сили. Да допуснем, че изграждаме една лечебница, обградена с поля и наторяваме земята с различни минерални торове, като подготвяме така една част от почвата, за която знаем какво съдържа. Там засаждаме различни растения, за които знаем, че ще употребим корените, тревистата част, плодовете и т.н.
към текста >>
Когато това дълбоко се
прозре
и разбере във взаимното му действие, в дейността на горния заден човек спрямо долния преден човек, което главно се изживява във взаимните отношения между сърце и бели дробове, когато правилно разглеждаме и вътре в този взаимен живот изследваме ритмичното, а след това изследваме нервно-сетивната дейност въз основа на това, което е горе и отзад, което естествено има своя насрещен полюс в предния долен човек, и когато наблюдаваме веществообменно-дивигателните процеси в предния долен човек, а след това ги изследваме в другото им изграждане при горния заден човек, тогава пред нас имаме целия човек и по този начин можем да го овладеем съответно и в другите му процеси.
Имаме белите дробове, обгръщащи сърцето, имаме в известна степен белите дробове, обхващащи, заграждащи с дихателната същност циркулационната същност. Но и когато разглеждаме човека по отношение на изграждането на мозъка му, белодробното изграждане и чернодробното изграждане, когато разглеждаме целия горен заден човек, имаме продължаващо дишане, обхващащо циркулационните съдове заедно със сърцето. Храносмилателната и сексуалната организация са обградени от горния заден човек. Организацията е такава, че горният заден човек обгръща долния преден човек.
Когато това дълбоко се прозре и разбере във взаимното му действие, в дейността на горния заден човек спрямо долния преден човек, което главно се изживява във взаимните отношения между сърце и бели дробове, когато правилно разглеждаме и вътре в този взаимен живот изследваме ритмичното, а след това изследваме нервно-сетивната дейност въз основа на това, което е горе и отзад, което естествено има своя насрещен полюс в предния долен човек, и когато наблюдаваме веществообменно-дивигателните процеси в предния долен човек, а след това ги изследваме в другото им изграждане при горния заден човек, тогава пред нас имаме целия човек и по този начин можем да го овладеем съответно и в другите му процеси.
към текста >>
298.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Както виждате, и при приготвянето на такова лекарство става въпрос главно да се
прозре
това, което става всъщност с човека.
Тогава ще преместим азовата дейност във физическия организъм и ако, от една страна, човекът бива излекуван телесно, от друга страна, той бива отслабен душевно във всичко, което също следва да действа от долу нагоре, да действа и органично. И това отслабване може да отиде така далеч, че докато, от една страна, в известен смисъл човекът се довежда до изграждането на човешкия му образ, когато именно при определени болестотворни процеси лекарят е принуден да приложи действието на оловото, понеже липсват изграждащите процеси, може лесно да се случи, ако човекът се доведе дотам отново да развие процесите на изграждането, да се подкопаят изхождащите от аза и астралното тяло сили, най-вече изхождащите от аза сили. Може да се каже: Лекува се това, което човекът си е спечелил или всъщност недостатъчно спечелил, навлизайки в живота, но човекът бива отслабен по отношение на това, което той следва да изработва за себе си органично, докато се намира в живота. Срещу последното се действа обаче, т.е. усилват се излъчващите се от аза сили чрез това, което се прибавя като въздействия от страна на пчелния мед.
Както виждате, и при приготвянето на такова лекарство става въпрос главно да се прозре това, което става всъщност с човека.
към текста >>
Ех, ако би могла поне веднъж да се
прозре
ужасната тирания, която представлява създаването на теории в науката!
Докато при полярността обикновено имаме работа с това, което се проявява в обратната посока, тук имаме работа с това, което по определен начин е противоположно и въпреки това е от същия вид. Не бива никъде да се схематизира относно света. Ако се изхожда от теории, винаги се пораждат заблуждения. Няма възможност да се изходи от някаква теория и да не се изпадне в заблуда. Ако някой си каже, че в света действа полярността - и си конструира една схема, една формула за полярността, като каже, че полярността трябва да действа така и така, - той ще може да обхване редица факти, но по отношение на други явления отново ще излезе от своята схема, там ще е различно.
Ех, ако би могла поне веднъж да се прозре ужасната тирания, която представлява създаването на теории в науката!
Човек трябва да има волята да създава теории. Защото ако не е възможно да се създават теории, не би могла да се обхване никаква област от явленията. Но човек трябва да има и волята винаги да напуска теорията на правилното място и да проникне дотам, където теорията повече не важи. Това трябва да се има предвид и при естествената наука. Искаме ли да упражняваме еволюционна теория във външен смисъл, трябва да го правим така, че да се придържаме към външната еволюционна теория, само че съответно да я преобразуваме и т.н.
към текста >>
Ако разберете фактическите взаимовръзки, ще видите това забележително взаимодействие, което е налице и което се прозира, ако се постъпва така, и което се е запазило в народната мъдрост от древни инстинктивни
прозре
ния.
Тук е необходимо равновесие и това равновесие е налице при нормалния човек. Представете си, че силите действат по-силно от горе надолу, което се проявява именно в менструацията и тогава имате засилените сили в човека, които действат насреща на силите на цъфтежа на растението.
Ако разберете фактическите взаимовръзки, ще видите това забележително взаимодействие, което е налице и което се прозира, ако се постъпва така, и което се е запазило в народната мъдрост от древни инстинктивни прозрения.
към текста >>
Това е нещо, при което емпиричната случайност действително е довела до особено
прозре
ние, защото това се дължи на емпирична случайност, именно на изпробването.
Че в голям брой от случаите това е свързано с лактацията, можете да го разберете от казаното през тези дни относно образуването на кърмата. Достатъчно е само да си представите какво казахме за лактацията, как тя е също сетивен процес, но слязъл дълбоко надолу. Изложих какво се е появило като анормалност там и, разбира се, в отделения продукт остават сили с определена насоченост. Това е още един процес, в който продължава разигралото се в организма. Когато инжектирате, можете да противодействате естествено на един почиващ на подобни неща процес.
Това е нещо, при което емпиричната случайност действително е довела до особено прозрение, защото това се дължи на емпирична случайност, именно на изпробването.
Изобщо разглеждането на метаморфозите на процеса е от извънредно голяма важност. Ако човекът не може да прозре как процесите метаморфозират, той няма да може правилно да прецени и най-простите неща.
към текста >>
Ако човекът не може да
прозре
как процесите метаморфозират, той няма да може правилно да прецени и най-простите неща.
Изложих какво се е появило като анормалност там и, разбира се, в отделения продукт остават сили с определена насоченост. Това е още един процес, в който продължава разигралото се в организма. Когато инжектирате, можете да противодействате естествено на един почиващ на подобни неща процес. Това е нещо, при което емпиричната случайност действително е довела до особено прозрение, защото това се дължи на емпирична случайност, именно на изпробването. Изобщо разглеждането на метаморфозите на процеса е от извънредно голяма важност.
Ако човекът не може да прозре как процесите метаморфозират, той няма да може правилно да прецени и най-простите неща.
към текста >>
Знаете, че емпирично и там също е прилаган магнезиев сулфат, но той може да се приложи рационално само когато се
прозре
тази взаимовръзка, защото веднага ще забележим, че можем да се придържаме например към сярната киселина само наполовина, не напълно.
Магнезиевите сили при нормалния човек не излизат извън тази граница. Трябва да им дадем усилен импулс, за да действат по-нататък, да проникнат в целия човек. И това е въз-можно, ако вземем магнезиев сулфат, защото под формата на сол той провежда излъчването на магнезия навътре до силите на главата. Оттам ги оставяте отново да се излъчват обратно. И тогава действително ще бъде породен процесът, изхождащ от етерното, хомеопатезиран до етерното процес, където вече имаме само сили, където няма никакво вещество, където сме тръгнали от съвсем друго вещество.
Знаете, че емпирично и там също е прилаган магнезиев сулфат, но той може да се приложи рационално само когато се прозре тази взаимовръзка, защото веднага ще забележим, че можем да се придържаме например към сярната киселина само наполовина, не напълно.
С другата половина трябва да се придържаме към магнезия, така че оттам този, който вярва, че може да се вземе друг сулфат, не улучва правилното. Това е, което се вярва, когато се изхожда от съображения, получени само с помощта на методите на външния сетивен свят и разума.
към текста >>
299.
ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Това, което имам да ви кажа днес, като го отнеса към евритмията, ще трябва изцяло да се
прозре
в конкретните детайли с познанията, които имате относно физиологията и др.п.
Това, което имам да ви кажа днес, като го отнеса към евритмията, ще трябва изцяло да се прозре в конкретните детайли с познанията, които имате относно физиологията и др.п.
Ще се види от само себе си как ще стане. Когато обаче разглеждаме един такъв духовно-телесен процес като този, който протича при евритмизирането, би трябвало да посочим също и дълбоките духовно-физически взаимовръзки. И тук бих искал да обърна вниманието ви към следното.
към текста >>
А когато инспирирането продължи да се развива в посока на изграждащия процес и там се сблъска с изграждащия, образуващия процес,
прозре
образуването, тогава то се превръща в интуиция (виж също там).
Това е слизащият надолу процес, който довежда до образуването на органа (виж рис.23, стр. 152 и схемата на стр. 155). Тогава в най-долния край на възприемателния процес намираме предметното възприятие (виж също там). Продължи ли това да се изгражда, развива ли се по-нататък, тогава възприятието в посока на втвърдяването, ако стане съзнателно при втвърдяването, се превръща в имагинация. Когато имагинацията продължи да се развива и стане съзнателна при отделителния, разпределящия процес, тя се превръща в инспирация, инспириране.
А когато инспирирането продължи да се развива в посока на изграждащия процес и там се сблъска с изграждащия, образуващия процес, прозре образуването, тогава то се превръща в интуиция (виж също там).
Можем да развием тази поредица на душевното изживяване от предметното възприемане, през имагинирането, инспирирането до интуицията.
към текста >>
300.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И когато разглеждаме едно дете, ние трябва да
прозре
м какво живее в него от предишния му земен живот.
Ние допълнително ще говорим за въздействията на нашата цивилизация и защо, като резултат от тях, се раждат толкова много непълноценни деца. Онези хора, които днес живеят изолирано от света, един ден ще слязат отново на Земята, пренасяйки своето незнание за човешкия организъм, и те ще си изберат такива предци, които иначе биха останали безплодни. Да, ще бъдат избирани тъкмо такива хора, които ще предоставят некачествени тела. Докато тези, които биха предоставяли добри тела, ще остават стерилни. И действително, как при слизането от духовния свят възниква едно поколение – това зависи от цялостното развитие на дадена епоха.
И когато разглеждаме едно дете, ние трябва да прозрем какво живее в него от предишния му земен живот.
Длъжни сме да разберем, защо то си избира органи, които ще боледуват по силата на наследствеността, защо неговата недоразвита индивидуалност отново е решила да работи в това непълноценно тяло.
към текста >>
301.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Днес е невъзможно да се очертае достатъчно стеснения кръг, където да се обсъждат подобни теми, понеже човекът на днешната цивилизация не може да
прозре
, че в много случаи е необходимо да не се придържаме към някаква строго определена ръководна линия.
До едно такова инстинктивно разбиране на детската душа ние стигаме именно благодарение на това, че развиваме един все по-голям интерес към мистерията на човешката организация като цяло. Тази мистерия, този интерес към човешката организация са неща напълно чужди на днешната цивилизация. За тях днешната цивилизация няма никаква представа. Днешната цивилизация разглежда, примерно, един тежко душевно болен човек... [Празнота в стенограмата] Естествено, нещата протичат според съответните цивилизационни условия, така че те могат и да се различават от всичко онова, което ние се стремим да обясним с нашите антропософски понятия. Ето защо е извънредно важно всред Вас, седящите тук, да няма фанатици, да няма хора, които поначало са фанатично настроени и не са в състояние да оценят цялата важност на онези неща, които следва да бъдат езотерично прилагани в практическия живот.
Днес е невъзможно да се очертае достатъчно стеснения кръг, където да се обсъждат подобни теми, понеже човекът на днешната цивилизация не може да прозре, че в много случаи е необходимо да не се придържаме към някаква строго определена ръководна линия.
Обаче тези неща трябва да се знаят и разумно да се прилагат там, където това е възможно в съответните граници, включително и при непълноценните деца. Спрямо възрастните душевно болни тези неща са неприложими, защото тук се намесва един страничен фактор, полицията. От момента, когато човек е принуден да си има работа с импулси от друг характер, например със законодателството, нещата стават неприложими. Защото законодателството е нещо общо и не може да се прилага спрямо индивидуалните особености на човека. Правните норми са истинска отрова, ако се имат предвид при лечение на абнормните личности.
към текста >>
302.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Онзи, който воден от своя интуитивен опит иска да предложи нещо на един друг човек – защото нещата не са толкова прости и изискват
прозре
ние в наличните факти, а по правило мненията на лаиците за недоразвитите деца са крайно погрешни – той трябва енергично и смело, а не мимоходом, да превърне девиза „Аз мога това!
Замислете се за скритите тук трудности и ги имайте предвид във Вашите езотерически стремежи. Не забравяйте за огромните трудности, с които ще се сблъскате.
Онзи, който воден от своя интуитивен опит иска да предложи нещо на един друг човек – защото нещата не са толкова прости и изискват прозрение в наличните факти, а по правило мненията на лаиците за недоразвитите деца са крайно погрешни – той трябва енергично и смело, а не мимоходом, да превърне девиза „Аз мога това!
” в трайно съдържание на своето съзнание.
към текста >>
303.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
От друга страна, тъкмо вникването в човека води до най-дълбоките
прозре
ния на самата антропософия.
Това, което се говори тук, не бива да води до крайни обобщения. Що се отнася до възпитанието на непълноценни деца, аз не смятам, че този сравнително рано възникнал и успешно действуващ институт за възпитание на непълноценни деца в Хановер е бил особено повлиян от този човек. Възпитанието на тези деца е нещо, което съществува много по-отдавна. А това, което винаги е липсвало, е именно възможността да се вниква в цялата същност на тези деца. Ние няма да се справим и с най-простите неща, скъпи мои приятели, ако оставим антропософията встрани от разглеждането на тези въпроси.
От друга страна, тъкмо вникването в човека води до най-дълбоките прозрения на самата антропософия.
към текста >>
Но Вие, скъпи мои приятели, ще стигнете до това
прозре
ние, ако отново и отново се отдавате на онази медитация, която Ви дадох вчера: Тук е кръгът, тук е точката; после кръгът става точка, точката става кръг и така нататък (Рис. 23).
Но Вие, скъпи мои приятели, ще стигнете до това прозрение, ако отново и отново се отдавате на онази медитация, която Ви дадох вчера: Тук е кръгът, тук е точката; после кръгът става точка, точката става кръг и така нататък (Рис. 23).
Сега, медитирайки, опитайте се отново и отново, да вмъквате точката вътре в кръга, да разширявате точката в кръг, за да усетите как двигателно-веществообменната система възниква от нервно-сетивната система. Доведете нещата дотам, че да усещате главата, докато си казвате: Точката е точка, кръгът е кръг.
към текста >>
Тогава Вие ще се изправите пред изграденото учение за метаморфозата и ще си кажете: Едва чрез този вид мислене, което произлиза от антропософията, е възможно да стигнем до някакво
прозре
ние относно вътрешната същност на непълноценните деца.
– Почувствувайте как слизате от главата към веществообмяната, докато си казвате: Точката е кръг, кръгът е точка.
Тогава Вие ще се изправите пред изграденото учение за метаморфозата и ще си кажете: Едва чрез този вид мислене, което произлиза от антропософията, е възможно да стигнем до някакво прозрение относно вътрешната същност на непълноценните деца.
Ето какво се опитахме да постигнем в хода на тези лекции.
към текста >>
304.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Да бъде напълно
прозря
но всичко това и от двете страни, от теологическа и от медицинска, от това ще зависи изключително много.
В никакъв случай не може да става дума за това, теолозите да станат лечители, или по някакъв начин лечителите да станат теолози. Разбира се и двете, доколкото са лечители или теолози. Става дума за съвместната работа, за взаимопроникване на работата. И тъкмо този курс ще трябва да отдаде голямото внимание на обстоятелството, в никакъв случай да не изпадне всичко в хаос, по причина, че теологът, не зная по каква причина, би могъл да се опита да дилетанствува в някакви медицински сфери, които не биха могли да застанат на пътя му. И обратно, в този наш смисъл лекарят трябва да осъзнае, какво място трябва да заеме спрямо теолога.
Да бъде напълно прозряно всичко това и от двете страни, от теологическа и от медицинска, от това ще зависи изключително много.
Ето, стана ясно, че съществува например и следното мнение: да, теологът трябва да притежава медицински познания. Човек винаги може да придобие познания в дадена област, дори е винаги добре, човек да придобива знание. Но това, за което тук става дума, е наистина да стане кристално ясно: според мисленето, чувствуването и волята на човека, на лекаря, на лечителя съответствува предварителното, специфично лекарско образование; и никой не бива да вярва, че без да има това специфично предварително медицинско образование има право да се намесва в света с медицинските си познания, дори ако е теолог. И обратно, лекарят трябва да развие едно особено понятие за своята професия и чрез пасторската медицина ще трябва да се на учи да разбира, че в следните казани думи има нещо съществено: на пастора принадлежи жертвения огън, на лекаря, жезъла на Меркурий. И единствено чрез взаимодействието на жертвения огън и на жезъла на Меркурий е възможна една благополучна дейност.
към текста >>
305.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
За този, който успява да
прозре
нещата, всяко едно описание на днешните физиологии или дори на теориите на познание, му се струва една страшна детинщина.
Представено схематично, процесът при окото би бил следният /Виж рис. №8/: упражнява се дразнение, действуващо първоначално в Аза, преминава в астралното тяло, в етерното тяло; това, което действува в етерното тяло, във всички посоки се сблъсква с физическото, физическото го отблъсква, и отблъскването от физическото, това е същинското зрително изживяване. Налице е една постоянна игра между етерното тяло и хориоидеята, ретината. Това, което етерното тяло извършва хориоидеята и в ретината, то е, което в обикновеното съзнание се проявява като зрително изживяване. Подобно е при всяко едно сетивно възприятие.
За този, който успява да прозре нещата, всяко едно описание на днешните физиологии или дори на теориите на познание, му се струва една страшна детинщина.
към текста >>
Аз казах за сетивните усещания: нещата, намиращи се във физиологиите и в психологиите, представляват детинщина за този който е
прозря
л нещата.
Виждате ли, с тези неща е свързано и нещо друго, и по-точно в наше време. Вие знаете, скъпи мои приятели, колко кисело му става на човек, когато трябва да приеме една идея, която всъщност за непредубедения човек се разбира от само себе си, и която бива отричана, защото заради философите интелектът не може да се приближи до нея. Идеята за свободната воля.
Аз казах за сетивните усещания: нещата, намиращи се във физиологиите и в психологиите, представляват детинщина за този който е прозрял нещата.
И още повече се отнася това до идеята за свободната воля. Защото Вие трябва да си помислите, че във всеки миг свободното волево решение представлява ефект от цялото човешко същество; от цялото човешко същество, така, както то изживява себе си, здраво или болно, или полу-болно, или свръх-здраво, в свободния устрем на волята. В свободния устрем на волята е заложен целият човек, ала с всичко, което може да бъде видяно в цялостния човек, заложен е там вътре с всички усложнения. Човешката природа може да бъде опозната едва когато сме я опознали с тези усложнения. И виждате ли, това, което при личности, отклоняващи се от нормата в една или друга посока, приемаме един ненормален оттенък, то бива премахнато, бива обединено до хармония във всеки един човек.
към текста >>
306.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Но докато не погледнем на четиричленния човек с неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Азово устройство, дотогава няма да бъдем в състояние да разбираме това развитие, тъй като не можем да
прозре
м, в каква степен отделните части на човешкото същество, които имат съвсем различен произход, и които идват от различни светове, в каква степен те вземат участие в това развитие.
Преди всичко друго е особено важно да вникнем във въпроса: кое в човека всъщност е унаследено, кое произхожда от наследствената линия, и кое не е унаследено, но трябва по друг начин да бъде вложено в човешкото същество? От това, да сме във състояние да различаваме тези две съставни части на човешкото същество, от това зависи изключително много за преценката на здравия и на болния човек. Когато човек от духовно, свръхсетивните светове навлезе в сетивния свят, т.е. когато се осъществи връзката между това, което му се дава изхождайки от наследствеността, когато това се свърже с другото, което той донася със себе си изхождайки от предишни земни съществувания и от престоя между смъртта и едно ново раждане, тогава ние виждаме, как човекът, отначало като дете, развива себе си от ден на ден, от седмица на седмица.
Но докато не погледнем на четиричленния човек с неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Азово устройство, дотогава няма да бъдем в състояние да разбираме това развитие, тъй като не можем да прозрем, в каква степен отделните части на човешкото същество, които имат съвсем различен произход, и които идват от различни светове, в каква степен те вземат участие в това развитие.
към текста >>
Грубите методи на хората, грубото наблюдение има слаб усет за това да
прозре
това преобразяване, ала то съществува.
След това Слънчевата сила остава, а Лунните си ли се вмесват допълнително. През третите 7 години от живота, от половото съзряване до 20-те години, в човешкото същество биват приети много фините сили на останалите планети от планетната система. Тогава в растежния процес на човешкото същество се проявяват другите планетни сили, и тъй като те действуват върху човека по-слабо, много по-слабо от Слънцето и Луната, затова и нещата, които човек приема в себе си, външно са много по-слабо видими. Докато между 14-та и 21-та година от живота планетните сили все още имат работа във човешкото тяло, в началото на 20-те години ние вече не забелязваме така ясно как тези сили започват да действуват вече в областта на душевно-духовното. Планетните сили са тези, които започват да действуват в душевно-духовното, и този, който има поглед върху нещата, той разглежда човека така, че в това странно преобразяване, което човекът претърпява в начало то на 20-те година, той забелязва: до този момент чрез човешките постъпки са говорели само Слънцето и Луната, сега тази слънчева и лунно активност модифицира планетните сили.
Грубите методи на хората, грубото наблюдение има слаб усет за това да прозре това преобразяване, ала то съществува.
към текста >>
307.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И така всичко, което тази индивидуалност, сега Фердинанд Раймунд, е изживяла под формата на горчиво разкаяние, на едно просветляващо, дълбоко сразяващо
прозре
ние след смъртта подир онази по-ранна инкарнация, поради този свой стремеж да измъчва животните, всичко това упражнява своето въздействие върху състоянията между смъртта и едно ново раждане и влияе върху ритмичната система.
И така всичко, което тази индивидуалност, сега Фердинанд Раймунд, е изживяла под формата на горчиво разкаяние, на едно просветляващо, дълбоко сразяващо прозрение след смъртта подир онази по-ранна инкарнация, поради този свой стремеж да измъчва животните, всичко това упражнява своето въздействие върху състоянията между смъртта и едно ново раждане и влияе върху ритмичната система.
В ритмичната система то се изразява чрез това, че в своето въздействие достига до физическото. Защото във физиката на главата ние виждаме последействието на предходния земен живот, и във физиката на ритмичната система има ме последействието на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
При индивидуалността на Фердинанд Раймунд и по-точно в неговата дихателна система, в горната ритмична система, ние виждаме как въздействува цялото това разкаяние, горчивите
прозре
ния, нахлули в него след напускането на това решаващо предходно земно съществуване и след преминаването през Портата на смъртта.
В ембриологията тази истина Ви е дадена по обичаен начин, включително и външно физическо-сетивно.
При индивидуалността на Фердинанд Раймунд и по-точно в неговата дихателна система, в горната ритмична система, ние виждаме как въздействува цялото това разкаяние, горчивите прозрения, нахлули в него след напускането на това решаващо предходно земно съществуване и след преминаването през Портата на смъртта.
И това му дава повод да формира неща в себе си, които довеждат до един вид неправилност в дишането, до намалено поемане на кислород, до прекомерно силна насищане с въглероден двуокис, неправилности в дишането, които физически погледнати, сами по себе си предизвикват всички тези страхови състояния, но които също така могат да бъдат носители на елементарните духове на страха. Всичко, което живее в неправилното дишане, което не позволява нахлуването на правилното количество кислород и въглероден двуокис в дихателния процес, всичко това привлича елементарните духове на страха. Това Вие можете добре да проследите в "Кралят на Алпите и врагът на хората". Във Фердинанд Раймунд особено добре е формирано, той е, така да се каже, "предразположен", ако трябва да използуваме този учен израз, предразположен да превръща дихателната система в носител на елементарните духове на страха.
към текста >>
Защото можем да
прозре
м случая в едно отделно земно съществувание.
Терезия, Мехтхилд от Магдебург и много други. Имаме такива личности, които в едната посока, по посока на духовното, показват някакво отклонение от нормата. При тези, които показват подобно отклонение от нормата в едната посока, при тях не е необходимо да се спираме на подробности от тяхната Карма. Разбира се, всичко това е кармично заложено. Но няма нужда да се спираме на подробностите от Кармата.
Защото можем да прозрем случая в едно отделно земно съществувание.
към текста >>
Наистина, ако не приемете нещата от позицията на заклетия филистер, но ако ги приемете от гледната точка на едно
прозре
ние на света, т.е.
Вие ще видите, че това достига и до физическите заболявания, но първо ние трябва да си прокараме път, за да видим по-късно тези неща и във физическите заболявания. Виждате, Вие ще достигнете до тях, когато изследвате подобни неща, които могат да бъдат обогатени чрез не един пример. От тази гледна точка е интересно да бъде изследван живота на много хора, които именно са гениални натури, но да бъдат разгледани не от позицията на такъв един заклет филистер като Ломброзо. Отвратителното в теорията на Ломброзо не е великата му гениалност, тя е налице, но отвратителното е, че той е един заклет филистер, така че на всяка една страница човек може да прочете еснафското му мнение. Нещата наистина стоят така, че действително тук науката е достигнала до заклетия филистер.
Наистина, ако не приемете нещата от позицията на заклетия филистер, но ако ги приемете от гледната точка на едно прозрение на света, т.е.
на сетивно-духовния живот, тогава, ако във вътрешната си професия се нуждаем от утехата, тогава ние ще поднасяме на болния утехата на религията или на тайнството, и ще поднасяме това тайнство с правилна духовна аура. Но не без залегналото в основата разбиране. Дали на болния, към това, че е оздравял, към това, че не е пострадал душевно в хода на оздравяването, дали към всичко това ще поднесем по правилен начин и причастието на болния, това зависи от обстоятелството да имаме разбира не за тези неща.
към текста >>
Но от друга страна и лекарят, когато
прозре
тези неща, и види в болестта творящата Карма, който лекар по задължение се намесва в лечебния процес, тогава лекарят ще може правилно да постави себе си, когато мирогледно
прозре
тези неща с цялата си същност.
Виждате ли, има смисъл, за това ние ще говорим още, като допълнение към физическия лечебен процес на определени хора да бъде дадено причастието, след като са оздравели, за да може да бъде въведено в ред нещо, което в Кармата е изпаднало в състояние на безредие. Но ако човек не знае всичко това, той не може да го внесе в аурата на тайнството.
Но от друга страна и лекарят, когато прозре тези неща, и види в болестта творящата Карма, който лекар по задължение се намесва в лечебния процес, тогава лекарят ще може правилно да постави себе си, когато мирогледно прозре тези неща с цялата си същност.
Но тогава с лекарят, с лечителя се извършва нещо обективно, тогава, когато лекарят успее с цялата си душа да участвува в човека с неговите кармични процеси. Тогава неговата лечителска мисия се превръща в другата страна на богослужението, добива религиозен характер, и лекарят се научава да вижда себе си като съратник на пастора, като човек, застанал до пасторството и осъществяващ другата страна на богослужението; и лекуването се превръща в богослужение. Всички неща, които материалистическия мироглед изнесе наяве в своето служене на природата, т.е. това танцуване около Златния телец, казано в хебрейския смисъл на думата, чрез един правилен антропософски възглед всички тези неща могат да бъдат превърнати в богослужение.
към текста >>
308.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Това са нещата, които трябва да бъдат
прозре
ни.
Как, изхождайки от пасторството и от лечителството, трябва да подхождаме, за да влее творчеството в ръководените от Духа, в стремящите се да бъдат ръководени от Духа, дела на хората? Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни. Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен. Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание. Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея.
Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени.
Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли? Виждате ли, можем да достигнем до творчески мисли само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо. Чрез пасивно мислене днес може да бъде обхваната само периферията на човека, вътрешността остава недокосната. Трябва наистина да прозрем тази вместеност на човека в света. Ето защо нека днес си поставим нещо като цел, разположена в края на една обширна перспектива, която обаче да превърне в творчески мислите ни, и която наистина да съдържа в себе си тайната на превръщането на мислите в нещо творческо; нека това да изплува пред душите ни, и при това в нашите разглеждания да приемем много неща, които вие вече знаете от общите антропософски лекции.
към текста >>
Трябва наистина да
прозре
м тази вместеност на човека в света.
Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея. Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени. Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли? Виждате ли, можем да достигнем до творчески мисли само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо. Чрез пасивно мислене днес може да бъде обхваната само периферията на човека, вътрешността остава недокосната.
Трябва наистина да прозрем тази вместеност на човека в света.
Ето защо нека днес си поставим нещо като цел, разположена в края на една обширна перспектива, която обаче да превърне в творчески мислите ни, и която наистина да съдържа в себе си тайната на превръщането на мислите в нещо творческо; нека това да изплува пред душите ни, и при това в нашите разглеждания да приемем много неща, които вие вече знаете от общите антропософски лекции.
към текста >>
Тогава това, което главата е
прозря
ла, това Вие трябва да го пренесете надолу към целия човек, и след това с целия човек от астрономията да се извисите нагоре към астрологията, към софията.
Но тогава вие имате само рацио-то, но в рацио-то няма живот. То набелязва само следите на живота, където няма значение дали сме взели под внимание подробностите. Но животът живее тъкмо в подробностите, в ирационалното.
Тогава това, което главата е прозряла, това Вие трябва да го пренесете надолу към целия човек, и след това с целия човек от астрономията да се извисите нагоре към астрологията, към софията.
към текста >>
309.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Това разбира се притежава известна важност, но тя става явна едва кога то
прозре
м друга една важност, отнасяща се до живото движение на материалното.
Виждате ли, за един древен лекар е имало малко значение, дали нещо е една или друга субстанция, с това или онова външно наименование.
Това разбира се притежава известна важност, но тя става явна едва кога то прозрем друга една важност, отнасяща се до живото движение на материалното.
И така, можем да вземем някаква субстанция отвън, някакво място, където тя е подложена на ерозия. Тук всъщност древният лекар е обръщал внимание на това, субстанцията, която той взема, от цялостния земен процес, да бъде изложена на тази ерозия, или е обръщал особено внимание на това, дадена субстанция да не бъде взета просто от минералното царство, ако може да бъде взета от растителното царство. Или навсякъде той гледа мястото, което субстанциалният елемент в своята жива дейност заема в световния процес. Но ако искаме да разберем това, тогава ние се нуждаем от това разделяне според четирите елемента, защото тогава при дадена субстанция най-важното се състои в това, при каква температура тя се превръща в Земя, това означава, при каква температура тя се втвърдява или втечнява, или става Вода или Въздух. Това е било важното в древни време на, да бъде съзряно това, което трябва да се извърши в световния процес, за да може дадена определена субстанция да получи дадена определена форма.
към текста >>
И така посветеният е описвал, че най-напред е бил въвеждан в сферата на онова движение, чрез което е можал да
прозре
живото движение на субстанциалния елемент, което движение му се е представяло като едно платно, изтъкано от четирите елемента.
Това е било важното в древни време на, да бъде съзряно това, което трябва да се извърши в световния процес, за да може дадена определена субстанция да получи дадена определена форма. Едва според това е била преценявана субстанцията. Днес хората изхождат от субстанцията, тогава хората са изхождали от процеса. А нали всяка субстанция е само един задържан процес, един, задържан на определено стъпало процес. Хората са били проникнати преди всичко от истината за живото движение в материята.
И така посветеният е описвал, че най-напред е бил въвеждан в сферата на онова движение, чрез което е можал да прозре живото движение на субстанциалния елемент, което движение му се е представяло като едно платно, изтъкано от четирите елемента.
Това било първото нещо.
към текста >>
Така всичко онова, което трябва да представлява теологията, се влива в
прозре
нието на това, което се е случило с индивидуалността на Христос след преминаването и през Смъртта на Голгота.
Така пасторът все повече и повече се запознава с това, което е родство на човека с Духа, родството му с......, с напълно Светия Дух. И неговия път е този, да поеме посредничеството между Духа и Сина, и Христа, там да изгражда теологията, да намери пътя от Христа към Духа, от Духа към Христа. И отново чрез този път човек може да придобие една сума от познания, от жизнени събития, пътя, по който хората трябва да бъдат отведени от Духа към Христа, от Христа към Духа. И този път трябва да кулминира в това, отделните етапи на теологията да направят разбираем за човека пътя на Христос за човечеството след преминаването му през Смъртта на Голгота, която смърт е великият лечебен процес. Така че сега възниква въпросът: що за способност възниква в човек чрез този лечебен процес, за да може човекът да навлезе в духовния свят?
Така всичко онова, което трябва да представлява теологията, се влива в прозрението на това, което се е случило с индивидуалността на Христос след преминаването и през Смъртта на Голгота.
към текста >>
310.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме
прозре
ли напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора.
То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година. Така може да бъде гледано това, което живее в една частична област на математиката, но което се разкрива в една по-обширна област чрез Инспирацията. Тогава не само добиваме нови резултати към старите познавателни способности, но издигайки се до тази инспирация ние добиваме при това също и възможността да виждаме нещо ново. Ние добиваме нови инспиративни познания. Развитието на човечеството е такова, че с течение на времето тези инспиративни познавателни сили са се оттеглили, след като веднъж са съществували в много висок размер в човешкото развитие.
Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора.
Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока. Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока? То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането.
към текста >>
311.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Това е едното, което аз направих да
прозре
през моята “Философия на свободата”.
Трябва да удържим победа, за които често пъти хората във външния живот нямат никакво предчувствие. И удържайки тези победи, намирайки се накрая в едно душевно изживяване, което едва може да бъде задържано, понеже лесно се изплъзва на обикновените сили на човешкото същество, потопявайки се в тази същност, ние не се потопяваме по неясен, мъглив мистичен начин, а се потопяваме в една ярка яснота, но се потопяваме в духовност. Ние се запознаваме с духовността. Знаем, що е дух, и знаем това, като сме намерили духа по един път, по който и останалото човечество върви, само че не го извървява докрай. Обаче този път трябва да извървят за нуждите на нашия познавателен и социален стремеж всички онези хора, които искат да действуват по някакъв начин в социалния живот.
Това е едното, което аз направих да прозре през моята “Философия на свободата”.
към текста >>
Другото, което направих да
прозре
, е това, че когато сме открили свободата като носител на същински моралното в свободното от сетивност мислене, ние не можем да извеждаме по някакъв начин аналогизирайки морални понятия, морални заповеди по природните явления, следователно трябва да се откажем от всичко онова, което води до едно морално съдържание по естественонаучен начин.
Другото, което направих да прозре, е това, че когато сме открили свободата като носител на същински моралното в свободното от сетивност мислене, ние не можем да извеждаме по някакъв начин аналогизирайки морални понятия, морални заповеди по природните явления, следователно трябва да се откажем от всичко онова, което води до едно морално съдържание по естественонаучен начин.
Ние разбираме, че това морално съдържание трябва да се роди свободно, в свръхсетивното изживяване. Тогава аз се осмелих да употребя един израз, който бе малко разбран, но който трябва да бъде безусловно установен, когато навлезем в тази област и когато искаме въобще да разберем свободата. Аз употребих израза: моралния свят изниква за нас в нашата морална фантазия* /* Виж: Р. Щайнер “Философия на свободата”/. Аз употребих с пълно съзнание този израз “морална фантазия”, употребих го за да обърна вниманието върху това, че – както при образа на фантазията – духовната работа, необходима за това, се извършва независимо от външния свят във вътрешността на човека.
към текста >>
312.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Във втората част на своята книга "Вилхелм Мастер", в "Годините на пътуване", Гьоте прави да
прозре
нещо, което е съставна част от световете, с които е съединен, свързан човекът, горе със звездите, долу с дълбините на Земята.
Защото всички тези неща са били винаги предчувствува ни. В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно предчувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално разположение на своята душа и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите. Заедно с него живее един астроном Към тази двойка се присъединява Монтанус, геологът, човекът на планината, и жената, която възприема присъствието на металите. Тук има едно предчувствие, един дълбок инстинкт, който отива много по-далече отколкото са сторили това всички теории на науката от Гьоте насам, колкото и велики да са те. Защото научното познание се ограничава строго към средата на човешкото същество.
Във втората част на своята книга "Вилхелм Мастер", в "Годините на пътуване", Гьоте прави да прозре нещо, което е съставна част от световете, с които е съединен, свързан човекът, горе със звездите, долу с дълбините на Земята.
към текста >>
313.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Относно обработката на земята трябва да
прозре
м нещо много важно.
Относно обработката на земята трябва да прозрем нещо много важно.
Този много важен въпрос често съм го споменавал между антропософи се състои в това, да се знае при какви условия мировото пространство със своите сили може да действа върху Земята. За да вникнем в това, нека тръгнем от образуването на семето. Семето, от което се развива зародишът на растението, обикновено се разглежда като едно извънредно сложно молекулярно устройство.
към текста >>
314.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
естеството на обратното действие на периферията върху храносмилателния тракт, той трябва да
прозре
тази връзка.
Кравата има рога, за да изпраща в собственото си тяло това, което астрално-етерно трябва да изгражда и формира, и което трябва да проникне чак до храносмилателните органи, така че тъкмо чрез силовите излъчвания, които идват от рогата и копитата, произлиза много работа в храносмилателния организъм. Който иска да разбере епидемията шап болест на муцуната и копитата, т.е.
естеството на обратното действие на периферията върху храносмилателния тракт, той трябва да прозре тази връзка.
И нашето лекарство против шап е съставено въз основа на разбирането на тази връзка. И така рогата на кравата, чрез своята особена природа и мъдрост са добре нагодени да отразяват във вътрешния живот етерните и астралните сили. В рогата има нещо, излъчващо живот и даже астрални сили. Ако бихте могли да се промъкнете в живия организъм на кравата, когато сте в нейния стомах, бихте усетили как от рогата навътре текат астралните и етерните сили. При копитата по подобен начин става същото.
към текста >>
315.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Всичко това, което се случва по начин, който външно изглежда необясним, но вътрешно може да се
прозре
, се случва под влиянието на самия човек.
Наистина това е въпросът. Поставен днес, той ще предизвика много пренебрежителни усмивки. Припомням Ви, че има хора, при които цветята, отглеждани от тях на прозореца, растат чудесно. При други хора те не растат, а изсъхват. Такива неща сега наистина стават, това е факт.
Всичко това, което се случва по начин, който външно изглежда необясним, но вътрешно може да се прозре, се случва под влиянието на самия човек.
То се случва точно поради това, че човек например медитира и се подготвя за това чрез медитативния живот вчера характеризирах това. Всъщност, когато медитира, човек живее съвсем другояче с азота, който съдържа световните имагинации. Чрез това той се пренася в състояние, което съществено активира въздействието на всичко това. Човек се поставя в такова състояние тогава изобщо спрямо целия растителен растеж. Само че днес нещата не са така ясни, както са били във времената, когато са се знаели.
към текста >>
316.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Затова храната се сменя отново и отново, получават се много видове храни, всяка от които има известно значение за младия добитък или за угояваните животни; но нещата така се усложняват, че човек не може да ги
прозре
, защото не познава съотношението на силите, които действат в тях.
Подобно е положението, когато въпросите относно храненето на животните се решават по емпиричен начин. Ще се съгласите, че тогава се избира храна, която се оказва подходяща в едно отношение, а в друго отношение не е подходяща.
Затова храната се сменя отново и отново, получават се много видове храни, всяка от които има известно значение за младия добитък или за угояваните животни; но нещата така се усложняват, че човек не може да ги прозре, защото не познава съотношението на силите, които действат в тях.
Или тогава тяхното действие взаимно се обезсилва. Това се случва многократно особено при хора, които упражняват земеделие, без да са запознати напълно с този занаят. Те четат в книгите или си спомнят това, което са учили: „Младите животни трябва да се хранят така, угояваните живот ни иначе.“ И се ръководят от това. По този начин не може да се постигне много, понеже според обстоятелствата книжните данни може съвсем да противоречат на това, което се прави и без тях на помощ. Този проблем може да се обхване рационално само от такъв начин на мислене, който аз засегнах и когато в основата се постави този начин на мислене, то многостранно ще се опрости храненето на животните, така че човек ще може да го обхване с разума си.
към текста >>
317.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Когато те нямат нищо общо с действителността, когато са чиста „идеологическа надстройка“[9], тогава това найчесто лесно може да се
прозре
.
Вътре в една мисловна система може да се потърсят различни връзки между мислите, което е един аспект на начина на мислене. Колкото повече се изчерпват тези възможности, толкова по-добре разбираме разглежданата част на действителността. Тя ни се разкрива от все по-нови духовни страни, не само от пространствената страна. Може обаче да има също и неподходящи мисловни връзки, които наричаме грешка, заблуждение. Такива мисли могат да станат идеология, съмнителни мисловни постройки.
Когато те нямат нищо общо с действителността, когато са чиста „идеологическа надстройка“[9], тогава това найчесто лесно може да се прозре.
Но обикновено се касае за основателни аспекти за света, които прекрачват границите на своето основание. Често временни течения от този характер и моди в науката по никакъв начин не трябва да се изключват. Понеже в много области на природонаучно ориентираното следване мисловните системи и начините на мислене се научават от студентските випуски така несъзнателно, както децата се учат да ходят,[10] често между учените се развива закоравял колективен дух, като симптом на привързаност към изученото без да се рефлектира, без обмисляне и свързаното с това най-често успешно практикуване.[11] Че има също множество неуспешни усилия и че преди всичко с начина на постъпване се създават нови проблеми, обикновено не се отдава на парадигматичните основи, защото те съвсем не се дебатират. Обединят ли се хора в името на един ограничен аспект за света, който те приемат за общовалиден, тогава това се нарича секта. Колкото човек става по-съзнателен по отношение на вътрешната страна на познанието за света, толкова по-сигурно вниква в тези проблеми.
към текста >>
318.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично
прозре
ние.
Всичко става малко по-различно. Само при много значителни, основно нови познания става цяла революция на мисловното поле.[7] Все пак трябва да признаваме малки промени, така нашето мислене се развива и постоянно се доближава до действителността. Това отношение на отделната мисъл към всички останали се намира в самите мисли. Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло.
Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение.
Това може да се наблюдава вътрешно. Същото е и при живота, само че не е съзнателно, тъй като животът и мисловният свят са две проявени форми на етерното. Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
към текста >>
319.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
По-късно той казва: правилно да
прозре
м означава правилно да разберем.
За разлика от природонаучните принципи, които се стремят да изключат чувството, понеже е субективно, действащият често е принуден да се довери на своето чувство, също и ученият в областта на природната наука. Касае се за това да изградим и обучим чувството, за да стане то по-добър, по-сигурен обективен инструмент на преценката. Това изисква Щайнер.
По-късно той казва: правилно да прозрем означава правилно да разберем.
Следователно чувството трябва да се усъвършенства въз основа на опит и познание.[15]
към текста >>
Всичко това, което се случва по начин, който външно изглежда необясним, но вътрешно може да се
прозре
, се случва под влиянието на самия човек.
«Наистина това е въпросът. Поставен днес, той ще предизвика много пренебрежителни усмивки. Припомням Ви, че има хора, при които цветята, отглеждани от тях на прозореца, растат чудесно. При други хора те не растат, а изсъхват. Такива неща сега наистина стават, това е факт.
Всичко това, което се случва по начин, който външно изглежда необясним, но вътрешно може да се прозре, се случва под влиянието на самия човек.
То се случва точно поради това, че човек например медитира и се подготвя за това чрез медитативния живот - вчера характеризирах това. Всъщност, когато медитира, човек живее съвсем другояче с азота, който съдържа световните имагинации. Чрез това той се пренася в състояние, което допринася всичко това да бъде много по-действено, човек се поставя тогава в едно такова състояние изобщо спрямо целия растителен растеж. Само че днес нещата не са така ясни, както са били във времената, когато са били признавани. Имало е епохи, когато хората действително са знаели, че чрез определени действия са можели да въздействат върху развитието на растенията.
към текста >>
320.
5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора
GA_327 Биодинамично земеделие
Загубени са
прозре
нията на миналото как отпадъчните продукти на живота продължават живота в почвата.
Земната почва е един вид продължение на израстването на растението в почвата, следователно тя е нещо живо.
Загубени са прозренията на миналото как отпадъчните продукти на живота продължават живота в почвата.
Почвеният живот се подхранва от отделните вещества от корените и от растителните отпадъци.
към текста >>
321.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Всички тези неща са се появили на основата на истински
прозре
ния, а не на основата на това страшно отвлечено, абстрактно, теоретично мислене, което днес владеем.
Виждате ли, човек, притежаващ истинско познание, например знае, че в коленната става се намират специфични сили, способстващи мисленето. Ето защо са украсявали коленната става, която ние днес, поради крачолите на нашите панталони, не можем с нищо да украсим. На тази, описана от мен основа се е появило нещо такова като английският Орден на жартиерата.
Всички тези неща са се появили на основата на истински прозрения, а не на основата на това страшно отвлечено, абстрактно, теоретично мислене, което днес владеем.
към текста >>
322.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Напразно предполагате, че ще получите
прозре
ние от това, което ви почуква масата, а не - както и подобава на човека, - ако използвате вашите собствени членове на тялото, вашите гласове и преди всичко вашите мисловни сили!
Но във всеки случай би следвало да кажем на хората: Ето, вие, осем човека, сядате около масата, искате да дойде дух, когото можете да чуете. Но нима вие самите не сте духове? Вие самите също сте духове, вие, седящите тук! Погледнете така, в края на краищата, върху самите себе си, потърсете духа в самите себе си. И може би тогава ще ви се удаде да откриете по-великия дух.
Напразно предполагате, че ще получите прозрение от това, което ви почуква масата, а не - както и подобава на човека, - ако използвате вашите собствени членове на тялото, вашите гласове и преди всичко вашите мисловни сили!
Това в действителност е така. Не бива да имате съмнение, че ако осем човека седнат около масата и тя започне да танцува, доколкото върху нея въздействат сили от подсъзнанието, това е така. Но при това няма да се постигне нищо, което не би могло да бъде постигнато в много по-висш смисъл, ако човек застави в самия себе си да заработи своята собствена «алфа» или «алеф».
към текста >>
323.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
И тогава може да се
прозре
какво той всъщност иска.
После се посочва, че може да се мисли така, както учи трансценденталната методика. Необходимо е преди всичко да се изучи книгата на Кант. Би могло да се попита: а за какво всъщност Кант предприема всичко това?
И тогава може да се прозре какво той всъщност иска.
Виждате ли, до Кант хората, занимаващи се с философия, също са знаели не особено много, но те най-малкото са твърдели: все пак поне нещо за света може да се знае. На тях им противостояли тези - такава ситуация се е създала още в периода на средновековието, защото, както ви казах, още по време на средновековието древното знание е било изгубено, - които още от времената на средновековието са се проникнали от мисълта: може да се знае само това, което ни съобщават сетивата, органите за възприятие, но не можем да знаем за това, което има отношение към духа. В това може само да се вярва. Така в хода на цялото средновековие, чак до Кант, се е формирало твърдението: за духовното нищо не може да се знае, в духовното може само да се вярва.
към текста >>
НАГОРЕ